Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
Намерени са
1707
резултата от
261
текста в
2
страници с корен от думите : '
Евангелие
'.
На страница
1
:
1000
резултата в
127
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Така живеем, така вървим щастливи.“ (Щраус, „Старата и новата вяра“, § 88) От тези думи говори
евангелие
то на тривиална-та житейска наслада.
Така филистерът показва как човек може да е щастлив и доволен, въпреки че се знае, че над звездите не владее по-висш дух, а над историческите събития властват вкостенелите и безчувствени сили на природата. „През последните години ние взехме живо участие във великата национална война и в издигането на немската държава и чрез този така неочакван обрат на съдбата на нашата претърпяла безчет изпитания нация се откриваме израснали вътрешно. За разбирането на тези неща си помагаме с исторически изследвания, които са направени лесно разбираеми и за неукия посредством редица привлекателно и популярно написани исторически творби. При това се стремим да разширим нашето природознание, за което в същото време не липсват общоразбираеми помощни средства. И накрая намираме в произведенията на нашите велики поети и при изпълненията на творбите на нашите велики музиканти едно внушение за дух и душевност, за фантазия и хумор, които не оставят нищо повече да се желае.
Така живеем, така вървим щастливи.“ (Щраус, „Старата и новата вяра“, § 88) От тези думи говори евангелието на тривиална-та житейска наслада.
Всичко, което надхвърля тривиалното, филистерът нарича нездраво. Щраус казва за Девета симфония на Бетовен, че тя е харесвана само от тези, които считат „барока за гениален, безформеното за възвишено.“ („Старата и новата вяра“, § 109) За Шопенхауер месията на филистерството казва, че за една толкова „нездрава и неплодотворна“ философия като Шопенхауеровата човек може да търси не основания, а може да си прави с нея най-много весели шеги. („Давид Щраус“, § 6) Филистерът нарича здраво само отговарящото на средностатистическото образование. Като основна нравствена повеля Щраус полага изречението: „Всяко нравствено действие е себеопределяне на отделния човек според идеята на рода.“ („Старата и новата вяра“, § 7) Ницше отвръща: „Преведено ясно и разбираемо, това означава: живей като човек, не като маймуна или тюлен! Този императив за жалост е безполезен и безсилен, защото с понятието човек са свързани и най-различни концепции, например патагонец и магистър Щраус, и защото никой не ще се осмели да каже със същото право: живей като патагонец и живей като магистър Щраус!
към текста >>
2.
МАЙСТЕР ЕКХАРТ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Той казва: "Аз не бих вярвал в
евангелие
то, ако авторитетът на католическата църква не би ме довела до това." Това е в смисъла на евангелиста, който сочи навъншното свидетелство: "Това, което чухме, което сами гледахме, което нашите ръце докосваха от словото на живота..., което виждахме и чувахме, негови проповядваме ние, за да имате общение с нас." Обаче Майстер Екхарт иска да запечати дълбоко в духа на човека христовите думи: "Добре е за вас, аз да си отида от вас; защото ако не си отида от вас, духът святи не ще може да дойде във вас." И той обяснява тези думи, като казва: "Също като че искаше да каже: Вие възложихте прекалено голяма радост в моя настоящ образ, затова не можете да имате съвършената радост на духа святи." Екхарт счита, че не говори за някакъв друг Бог, освен за този, за който говорят Августин, евангелистите и Тома Аквински; и въпреки това тяхното свидетелство за бога не е негово свидетелство." Някои хора искат да видят Бога с очите си, както виждат една крава, и искат да обичат Бога, както обичат една крава.
Насреща му трябва да дойде едно по-висше съдържание на истината. Това съдържание е дадено в свещеното писание. То откроява, разкрива това, което човек не може да постигне чрез самия себе си. Съдържанието от истина на Писанието трябва да бъде прието от човека; разумът може да защищава, може да го разбере колкото е възможно добре чрез своите познавателни способности; но никога не може сам да го създаде от човешкия дух най-възвишена истина е не това, което духът вижда, а определено съдържание на познанието, което духът е получил отвън. Свети Августин заявява, че е неспособен да намери в себе си извора за това, което трябва да вярва.
Той казва: "Аз не бих вярвал в евангелието, ако авторитетът на католическата църква не би ме довела до това." Това е в смисъла на евангелиста, който сочи навъншното свидетелство: "Това, което чухме, което сами гледахме, което нашите ръце докосваха от словото на живота..., което виждахме и чувахме, негови проповядваме ние, за да имате общение с нас." Обаче Майстер Екхарт иска да запечати дълбоко в духа на човека христовите думи: "Добре е за вас, аз да си отида от вас; защото ако не си отида от вас, духът святи не ще може да дойде във вас." И той обяснява тези думи, като казва: "Също като че искаше да каже: Вие възложихте прекалено голяма радост в моя настоящ образ, затова не можете да имате съвършената радост на духа святи." Екхарт счита, че не говори за някакъв друг Бог, освен за този, за който говорят Августин, евангелистите и Тома Аквински; и въпреки това тяхното свидетелство за бога не е негово свидетелство." Някои хора искат да видят Бога с очите си, както виждат една крава, и искат да обичат Бога, както обичат една крава.
Следователно те обичат Бога, за да имат външното богатство и вътрешната утеха; но тези хора никак не любят Бога..... наивните хора имат химеричната надежда, че трябва да видят Бога, като че той стои тук или там. Но не е така. Бог и аз сме едно в познанието." На основата на подобни изводи на Екхарт не стои нищо друго, освен опитността на вътрешното сетиво. И тази опитност му показва нещата в една по-висша светлина. Ето защо той счита, че не се нуждае от еднавъншна светлина, за да стигне до най-висшето познание: "Един учител казва: Бог е станал човек и чрез това е бил повдигнат и удостоен целият човешки род.
към текста >>
3.
НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
/Зная много добре, че хора, които се опират на
евангелие
то, според което "целият свят на нашата опитност" се изгражда от усещания имащи неизвестен произход, ще погледнат гордо към изложеното тук, както например Д-р Ерих Адикес в своята книга: "Кант срещу Хекел" извисоко казва: "Хекел и хиляди други като него се залавят смело да философстват, без ни най-малко да се интересуват от някаква теория на познанието и от критичното самоопределение." Тези господа никак не предчувстват, колко евтини са техните теории на познанието.
Следователно не трябва да говорим за това, че "червено", "сладко", "горещо" и т.н. са знаци, които като такива са предизвикали само в нас и на които "вън" отговаря нещо съвършено различно. Защото това, което действително се предизвиква в нас като въздействие на един външен процес, то е нещо съвършено различно от онова, което се явява в полето на нашето усещане. Ако искаме да наречем "знак" това, което е в нас, ние можем да кажем: Тези знаци се явяват вътре в нашия организъм, за да посредничат, да съдействат за нашите възприятия, които като такива, в тяхната непосредственост, не са нито вътре в нас, нито вън от нас, а напротив принадлежат на общия свят, от който моят "външен свят" и моят "вътрешен свят" са само части. За да обхвана този общ свят, аз трябва без съмнение да се издигна до една по-висока степен на познанието, за което вече не съществува "вън" и "вътре".
/Зная много добре, че хора, които се опират на евангелието, според което "целият свят на нашата опитност" се изгражда от усещания имащи неизвестен произход, ще погледнат гордо към изложеното тук, както например Д-р Ерих Адикес в своята книга: "Кант срещу Хекел" извисоко казва: "Хекел и хиляди други като него се залавят смело да философстват, без ни най-малко да се интересуват от някаква теория на познанието и от критичното самоопределение." Тези господа никак не предчувстват, колко евтини са техните теории на познанието.
Те предполагат липса на критическо самоопределение само у другите. Нека не завиждаме на тяхната "мъдрост"./
към текста >>
4.
ВАЛЕНТИН ВАЙГЕЛ И ЯКОВ БЬОМЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
За тях не е важен Исус, за който проповядва
Евангелие
то, а Христос, който може да бъде роден във всеки човек от неговата по-дълбока природа и който трябва да бъде за него спасител от нисшия живот и ръководител към идеалното възвисяване.
За Парацелзий беше преди всичко важно да добие върху природата идеи, които дишат духа на застъпеното от него висше познание. Един сроден нему мислител, който приложи същия начин на мислене предимно върху собствената природа на човека, е Валентин Вайгел /1533-1588 г./. Той е израснал от протестантското богословие в същия смисъл, в който Екхарт, Таулер и Сузо бяха израснали от католическото богословие. Негови предшественици са Сабастиан Франк и Каспар Швенкфелдт. Противоположно на църковната вяра, която се придържаше към външното изповедание на религията, те насочваха към задълбочаването на вътрешния живот.
За тях не е важен Исус, за който проповядва Евангелието, а Христос, който може да бъде роден във всеки човек от неговата по-дълбока природа и който трябва да бъде за него спасител от нисшия живот и ръководител към идеалното възвисяване.
Вайгел упражняваше спокойно и скромно своята длъжност като свещеник в Чопау. Едва от оставените от него и напечатани през 17-ия век съчинения може да се разбере нещо от важните идеи, които се бяха родили в него върху природата на човека. /От неговите съчинения цитираме: Златната дръжка, как да познаем без погрешка всички неща, неизвестни на много учени и въпреки това необходимо е да бъдат познати от всички хора. Познай себе си. За мястото на света./.
към текста >>
5.
ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
В
Евангелие
то на Лука се казва: „- Бог изпрати ангел Гавраил при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия дом.
Раждането на Буда е възвестено от един бял слон който слиза над царицата Майя. Той показва, че Майя ще роди един божествен човек, който „ще разположи съществата към любов и приятелство и ще ги съедини в тясна връзка".
В Евангелието на Лука се казва: „- Бог изпрати ангел Гавраил при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия дом.
Девицата се казваше Мария. Ангелът дойде при нея и каза: „Здравей, преблажена, ...Ето, ти ще заченеш и ще родиш син, когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния." (Лука, 1, 26-31)
към текста >>
Съобразно с това, в
Евангелие
то на Матей четем: „Ирод събра всички висши свещеници и книжници из народа и се осведоми от тях къде трябва да се роди Христос."
Брамините, индийските свещеници, които знаят какво значи да се роди един Буда, тълкуват съня на Майя. За Буда те имат определена представа. Животът на отделната личност трябва да отговаря на тази представа.
Съобразно с това, в Евангелието на Матей четем: „Ирод събра всички висши свещеници и книжници из народа и се осведоми от тях къде трябва да се роди Христос."
към текста >>
А в
Евангелие
то на Лука (11, 27) четем: „А когато Той говореше това, една жена от народа издигна глас и му рече: „- Блажена утробата, която те е носила, и гърдите, от които си сукал!
След като Буда бе живял в усамотение и отново се върна, посрещна го една девица, която го поздрави: „Блажена майката, блажен бащата, блажена съпругата, на които принадлежиш." А той отговаря: „Блажени са само онези, които са в Нирвана", т.е. онези, които са преминали във вечния ред на света.
А в Евангелието на Лука (11, 27) четем: „А когато Той говореше това, една жена от народа издигна глас и му рече: „- Блажена утробата, която те е носила, и гърдите, от които си сукал!
" А той отговори и рече: „Да, блажени са онези, които слушат Словото Божие и го пазят."
към текста >>
Августин: „Аз не бих вярвал в
Евангелие
то, ако авторитетът на католическата църква не ми налагаше това." Следователно, според мнението на Августин, Евангелията не съдържат в себе си признака на тяхната истинност; ние трябва да вярваме в тях, защото те се основават на личността на Исус и защото църквата по тайнствен начин е получила сила от тази личност, с която да гарантира истинността на Евангелията.
От сега нататък за онези, които принадлежали на Христовата общност, една част от това, което по-рано можеше да се постигне чрез мистичните методи, може да бъде заместено с убеждението, че Божественото се е изявило в Словото, че е станало плът. От сега нататък меродавно беше не това, за което Духът на всеки отделен човек трябва дълго да се подготвя; а това, което са чули и видели тези, които са били около Исус и което е било предадено чрез тях. „Това, което е било отначало, което сме чули, което сме пипали с ръцете си за Словото на Живота..., което сме видели и чули, това ви възвестяваме за да имате и вие общение с нас." Така е писано в Първото послание на Йоан. И точно тази непосредствена действителност трябва да обхване като жива връзка всички поколения и да се предава мистично от поколение на поколение като „Църква". Така трябва да се разбират думите на св.
Августин: „Аз не бих вярвал в Евангелието, ако авторитетът на католическата църква не ми налагаше това." Следователно, според мнението на Августин, Евангелията не съдържат в себе си признака на тяхната истинност; ние трябва да вярваме в тях, защото те се основават на личността на Исус и защото църквата по тайнствен начин е получила сила от тази личност, с която да гарантира истинността на Евангелията.
към текста >>
6.
ЕВАНГЕЛИЯТА
GA_8 Християнството като мистичен факт
Четвъртото, „
Евангелие
то на Йоан" се отклонява от другите до такава степен, щото тези, които смятат, че трябва да вървят по пътя на историческото изследване, идват до заключението: „Ако Йоан притежава истинското предание за живота на Исус, тогава това на първите три Евангелия (на синоптиците) е неудържимо; ако синоптиците са прави, тогава трябва да отхвърлим като източник четвъртия евангелист." (Ото Шмидел, Основният проблем в изследването на живота на Исус) Това е твърдение, изказано от гледна точка на историческия изследовател.
Но какви документи са тези Евангелия?
Четвъртото, „Евангелието на Йоан" се отклонява от другите до такава степен, щото тези, които смятат, че трябва да вървят по пътя на историческото изследване, идват до заключението: „Ако Йоан притежава истинското предание за живота на Исус, тогава това на първите три Евангелия (на синоптиците) е неудържимо; ако синоптиците са прави, тогава трябва да отхвърлим като източник четвъртия евангелист." (Ото Шмидел, Основният проблем в изследването на живота на Исус) Това е твърдение, изказано от гледна точка на историческия изследовател.
В настоящата книга, където става дума за мистичното съдържание на Евангелията, тази гледна точка не трябва нито да се признава, нито да се отхвърля. Обаче трябва да вземем под внимание преценки като следната: „Ако съдим по степента на съгласуваност, вдъхновение и пълнота, тези писания имат много недостатъци и даже, мерени с човешка мярка, те страдат от не по-малко несъвършенства." Така разсъждава един християнски богослов (Харнак, „Същност на Християнството"). Обаче който застъпва мистичния произход на Евангелията, за него несъответствуващите подробности се обясняват непринудено; за него съществува хармония също и между четвъртото Евангелие и останалите три. Защото всички тези писания не претендират ни най-малко да бъдат чисто исторически предания в обикновения смисъл на думата. Те не се стремят да пресъздадат някаква историческа биография.
към текста >>
Обаче който застъпва мистичния произход на Евангелията, за него несъответствуващите подробности се обясняват непринудено; за него съществува хармония също и между четвъртото
Евангелие
и останалите три.
Но какви документи са тези Евангелия? Четвъртото, „Евангелието на Йоан" се отклонява от другите до такава степен, щото тези, които смятат, че трябва да вървят по пътя на историческото изследване, идват до заключението: „Ако Йоан притежава истинското предание за живота на Исус, тогава това на първите три Евангелия (на синоптиците) е неудържимо; ако синоптиците са прави, тогава трябва да отхвърлим като източник четвъртия евангелист." (Ото Шмидел, Основният проблем в изследването на живота на Исус) Това е твърдение, изказано от гледна точка на историческия изследовател. В настоящата книга, където става дума за мистичното съдържание на Евангелията, тази гледна точка не трябва нито да се признава, нито да се отхвърля. Обаче трябва да вземем под внимание преценки като следната: „Ако съдим по степента на съгласуваност, вдъхновение и пълнота, тези писания имат много недостатъци и даже, мерени с човешка мярка, те страдат от не по-малко несъвършенства." Така разсъждава един християнски богослов (Харнак, „Същност на Християнството").
Обаче който застъпва мистичния произход на Евангелията, за него несъответствуващите подробности се обясняват непринудено; за него съществува хармония също и между четвъртото Евангелие и останалите три.
Защото всички тези писания не претендират ни най-малко да бъдат чисто исторически предания в обикновения смисъл на думата. Те не се стремят да пресъздадат някаква историческа биография. Това, което те са искали да покажат, винаги е съществувало предварително изобразено като типичен живот на Сина Божи в традициите на Мистериите. Евангелистите черпят не от историята, а от преданията на Мистериите. Но естествено, не на всички места, където е бил въведен култът на Мистериите, тези предания са имали пълно и буквално съвпадение.
към текста >>
Всъщност в
Евангелие
то на Йоан не се намира никаква притча.
В Евангелията имаме работа с различни съставни части. На първо място, ни се съобщават подробности, които сякаш имат стойност на исторически факти. На второ място, имаме притчите, които си служат с разказването на факти само за да символизират една по-дълбока истина. И на трето място, имаме учения, кои то трябва да се считат като съдържание на християнския мироглед.
Всъщност в Евангелието на Йоан не се намира никаква притча.
То черпи от една мистична школа, където са смятали, че не е нужно да си служат с притчи.
към текста >>
В
Евангелие
то на Марко (11, 11 и следв.) четем: „И влезе Исус в Йерусалим и в храма, като разгледа всичко и понеже беше вече късно, излезе и отиде във Витания с учениците си.
Какво обаче е отношението между някои факти, които изглеждат исторически и самите притчи, показва разказът за проклятието над смоковицата.
В Евангелието на Марко (11, 11 и следв.) четем: „И влезе Исус в Йерусалим и в храма, като разгледа всичко и понеже беше вече късно, излезе и отиде във Витания с учениците си.
А на другия ден, когато излязоха от Витания, той огладня, и като видя отдалече една смоковница, покрита с листа, отиде, та дано намери нещо на нея, и като дойде при нея, не намери нищо, освен листа, понеже още не беше време за смокини. И рече Исус: Занапред никой да не вкуси плод от тебе во веки! " На същото място Лука разказва една притча (13, 6 и следв.): „А той им каза тази притча: Някой си имаше смоковница, насадена в лозето си. И дойде той и потърси плод, но не намери. Тогава каза на градинаря: Ето три години наред идвам всяка година да търся плод на тази смоковница и не намерих никакъв.
към текста >>
Обаче тогава престава да съществува различието между
Евангелие
то на Йоан и синоптиците.
Защо да заема мястото? " Това е притча, която символизира безплодието на старото учение, представено в образа на безплодната смоковница. Това, което взема като образ, Марко описва като един факт, който изглежда исторически. Следователно, трябва да приемем, че фактите на Евангелията въобще не трябва да се вземат в исторически, а в мистичен смисъл. Те трябва да се вземат като опитности, за възприемането на които е нужно духовно виждане и които произхождат от различни мистични предания.
Обаче тогава престава да съществува различието между Евангелието на Йоан и синоптиците.
За мистичното тълкуване не е необходимо да се взема под внимание историческото изследване. Възможно е едно или друго Евангелие да са създадени няколко години по-рано или по-късно: За мистика те всички имат еднаква историческа стойност, както Евангелието на Йоан, така и другите Евангелия.
към текста >>
Възможно е едно или друго
Евангелие
да са създадени няколко години по-рано или по-късно: За мистика те всички имат еднаква историческа стойност, както
Евангелие
то на Йоан, така и другите Евангелия.
Това, което взема като образ, Марко описва като един факт, който изглежда исторически. Следователно, трябва да приемем, че фактите на Евангелията въобще не трябва да се вземат в исторически, а в мистичен смисъл. Те трябва да се вземат като опитности, за възприемането на които е нужно духовно виждане и които произхождат от различни мистични предания. Обаче тогава престава да съществува различието между Евангелието на Йоан и синоптиците. За мистичното тълкуване не е необходимо да се взема под внимание историческото изследване.
Възможно е едно или друго Евангелие да са създадени няколко години по-рано или по-късно: За мистика те всички имат еднаква историческа стойност, както Евангелието на Йоан, така и другите Евангелия.
към текста >>
7.
ЧУДОТО С ЛАЗАР
GA_8 Християнството като мистичен факт
Трябва да напомним, че този разказ се намира само в
Евангелие
то на Йоан, т. е.
Между чудесата, които приписват на Исус, на възкресението на Лазар във Витания несъмнено трябва да се отдаде твърде особено значение. Тук всички подробности от повествуванието се обединяват, за да кулминират в едно изпъкващо място от „Новия Завет".
Трябва да напомним, че този разказ се намира само в Евангелието на Йоан, т. е.
при онзи евангелист, който чрез пълните с дълбок смисъл встъпителни думи на своето Евангелие изисква едно съвършено точно разбиране на това, което съобщава. Йоан започва с изречението: „В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Бог бе Словото... И Словото стана плът и живя между нас; и ние видяхме неговата слава, слава като на единороден Син на Отца, пълна с благодат и истина."
към текста >>
при онзи евангелист, който чрез пълните с дълбок смисъл встъпителни думи на своето
Евангелие
изисква едно съвършено точно разбиране на това, което съобщава.
Между чудесата, които приписват на Исус, на възкресението на Лазар във Витания несъмнено трябва да се отдаде твърде особено значение. Тук всички подробности от повествуванието се обединяват, за да кулминират в едно изпъкващо място от „Новия Завет". Трябва да напомним, че този разказ се намира само в Евангелието на Йоан, т. е.
при онзи евангелист, който чрез пълните с дълбок смисъл встъпителни думи на своето Евангелие изисква едно съвършено точно разбиране на това, което съобщава.
Йоан започва с изречението: „В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Бог бе Словото... И Словото стана плът и живя между нас; и ние видяхме неговата слава, слава като на единороден Син на Отца, пълна с благодат и истина."
към текста >>
Трябва да се съгласим, че целият разказ в
Евангелие
то на Йоан е обвит в едно тайнствено було.
Трябва да се съгласим, че целият разказ в Евангелието на Йоан е обвит в едно тайнствено було.
За да се уверим в това, нужно е само да обърнем внимание на следното. Ако разказът трябва да се вземе буквално във физически смисъл, какво означават тогава думите на Исус: „Тази болест не е за смърт, а за Славата на Бога, за да се прослави чрез нея Син Божи." Този е обикновеният превод на съответните думи от Евангелието, но ние ще се приближим по-добре до същността на въпроса, ако дадем правилния превод на гръцкия текст: „За изявяването на Бога, за да се изяви чрез това Син Божи." А какво означават другите думи: Исус каза:
към текста >>
Ако разказът трябва да се вземе буквално във физически смисъл, какво означават тогава думите на Исус: „Тази болест не е за смърт, а за Славата на Бога, за да се прослави чрез нея Син Божи." Този е обикновеният превод на съответните думи от
Евангелие
то, но ние ще се приближим по-добре до същността на въпроса, ако дадем правилния превод на гръцкия текст: „За изявяването на Бога, за да се изяви чрез това Син Божи." А какво означават другите думи: Исус каза:
Трябва да се съгласим, че целият разказ в Евангелието на Йоан е обвит в едно тайнствено було. За да се уверим в това, нужно е само да обърнем внимание на следното.
Ако разказът трябва да се вземе буквално във физически смисъл, какво означават тогава думите на Исус: „Тази болест не е за смърт, а за Славата на Бога, за да се прослави чрез нея Син Божи." Този е обикновеният превод на съответните думи от Евангелието, но ние ще се приближим по-добре до същността на въпроса, ако дадем правилния превод на гръцкия текст: „За изявяването на Бога, за да се изяви чрез това Син Божи." А какво означават другите думи: Исус каза:
към текста >>
Да вземем буквално това, което Христос представлява в
Евангелие
то на Йоан.
Би било твърде банално да вярваме, че Исус е искал да каже: „Лазар се е разболял за да мога аз да покажа чрез него своето изкуство." И бихме изпаднали в друга крайност, ако смятаме, че Исус е искал да покаже как вярата в него може отново да оживи един мъртвец в обикновения смисъл на думата. Какво ново би имало в един човек, който е възкръснал от мъртвите, ако след възкресението той би бил същият, както преди своята смърт? Какъв смисъл би имало, ако животът на един такъв човек се увенчава с думите: „Аз съм възкресението и живота"? Но думите на Исус веднага получават смисъл, ако ги приемем като израз на едно духовно събитие и след това ги разберем в известно отношение дори буквално, така както те се намират в текста. А Исус казва, че той е Възкресението, което е станало с Лазар; че той е Животът, който Лазар живее.
Да вземем буквално това, което Христос представлява в Евангелието на Йоан.
Той е „Словото, което е станало плът". Той е Вечното, което е било в началото. Ако той е действително Възкресението, тогава в Лазар е възкръснало „Вечното, Първоначалното". Следователно, ние имаме работа с едно възкресение на вечното „Слово". А това „Слово" е Животът, за който е пробуден Лазар.
към текста >>
Тогава от
Евангелие
то на Йоан ние ще изпитаме нещо твърде особено.
Ако изпълним душата си с такива усещания, ние ще добием точен поглед върху събитието от Витания.
Тогава от Евангелието на Йоан ние ще изпитаме нещо твърде особено.
В душата ни зазорява онази чудна убеденост, която никакво логическо тълкуване, никакво рационалистично обяснение не могат да дадат. Пред нас стои една Мистерия в истинския смисъл на думата. В Лазар е проникнало „вечното Слово". И за да говорим в смисъла на Мистериите, той е станал един посветен. А събитието, за което се разказва, е един процес на посвещение.
към текста >>
Това би противоречило на Йоановото
Евангелие
, където Исус е „Словото".
Нека отново да си представим целия процес като едно посвещение. Лазар е обичан от Исус (Йоан, 11, 36). Тук не се разбира една обич в обикновения смисъл на думата.
Това би противоречило на Йоановото Евангелие, където Исус е „Словото".
Исус е възлюбил Лазар, защото го смятал узрял, за да бъде пробудено в него „Словото". Исус имал връзки със семейството от Витания. А това означава само, че Исус е подготвил в това семейство всичко, което трябва да кулминира във великото заключително действие на драмата: Възкресението на Лазар. Лазар е ученик на Исус. Той е такъв ученик, че Исус знае положително: някога с него ще се извърши възкресението.
към текста >>
Ето защо
Евангелие
то на Йоан е една истинска Мистерия.
От тази гледна точка, от огромно значение са думите на Исус (Йоан, 11, 42): „Но аз зная, че ти винаги ме слушаш, но това казах само заради неразбиращия народ; за да повярват и те, че Ти си ме проводил." С други думи, нека всички знаят: да стане явна истината в Исус живее „Синът на Отца" и то така, че когато той пробужда истинската същност на човека, последният става мист. С това Исус подчертава, че в Мистериите е бил скрит самият смисъл на живота. Той е живото Слово; в него е станало „личност" това, което е било прадревна традиция. Евангелистът изразява този факт с думите: В Него Словото стана плът. Той вижда в Исус една въплътена Мистрия.
Ето защо Евангелието на Йоан е една истинска Мистерия.
Неговите факти трябва да бъдат разбрани в духовен смисъл.
към текста >>
Ако четем
Евангелие
то на Йоан и вникнем в драмата на познанието, през която древните са минавали като през една образно-телесна действителност, ние ще вникнем и в самите Мистерии.
Ако то би било написано от един древен жрец, той би разказал за един традиционен ритуал. За Йоан този ритуал стана личност. Той стана „Животът на Исус". Когато един съвременен изследовател на Мистериите (Буркхардт „Епохата на Константин") казва, че Мистериите са неща, „които човек никога не ще може да си изясни", това показва, че той не е познавал пътя, който води до това изяснение.
Ако четем Евангелието на Йоан и вникнем в драмата на познанието, през която древните са минавали като през една образно-телесна действителност, ние ще вникнем и в самите Мистерии.
към текста >>
8.
БЕЛЕЖКИ
GA_8 Християнството като мистичен факт
есеи: Виж Р.Щайнер „
Евангелие
то на Матей" (Събрани Съчинения №131) и „Петото
Евангелие
" (Събрани Съчинения №148)
есеи: Виж Р.Щайнер „Евангелието на Матей" (Събрани Съчинения №131) и „Петото Евангелие" (Събрани Съчинения №148)
към текста >>
9.
09. ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Ако очите на един човек не могат всяка пролет да проследяват ден след ден разлистването на зелените поля и гори, тогава пред сърцето си той трябва да постави величествените учения на Бхагават Гита, Тома Кемпийски, самото
Евангелие
на Йоан, или пък определени текстове от антропософската литература.
Но при всички обстоятелства, препоръчително е за окултният ученик да прекарва известно време всред тихото спокойствие, прелестта и вътрешното достойнство на природата. Особено благотворно се отразява върху окултното обучение, ако то изцяло протича всред зеления растителен свят, всред огрените от Слънцето планински вериги или всред чудния трепет на простодушието. Такава среда довежда вътрешните духовни органи до една хармония, която никога не може да възникне в модерните градове. Известно предимство пред градския човек има този който поне през детството си, е имал случай да диша боровия въздух, да се вглежда в снежните планински върхове и да наблюдава тихите движения на горските животни и насекоми. Но хората, принудени да живеят в градовете, не бива да лишават своите развиващи се душевни и духовни органи от инспириращото влияние на духовното обучение.
Ако очите на един човек не могат всяка пролет да проследяват ден след ден разлистването на зелените поля и гори, тогава пред сърцето си той трябва да постави величествените учения на Бхагават Гита, Тома Кемпийски, самото Евангелие на Йоан, или пък определени текстове от антропософската литература.
Има много пътища към върховете на познанието, поради което правилният избор е крайно необходим. Окултистът е в състояние да се произнесе върху характера на тези пътища и то с думи, които за непосветените ще изглеждат твърде странни.
към текста >>
10.
КУЛТУРАТА НА СЪВРЕМЕННОСТТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ДУХОВНАТА НАУКА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Това беше времето, когато книгата на Лудвиг Бюхнер “Сила и материя” беше станала един вид
евангелие
за широк кръг от образовани хора.
За онзи, който проследява хода на научното развитие в последните десетилетия, не може да има никакво съмнение, че в това развитие се подготвя един мощен поврат. Днес звучи съвършено различно от преди, когато един природоизследовател се изказва върху така наречените загадки на съществуването. Към средата на 19-то столетие някои от най-смелите духове виждаха в научния материализъм единственото вероизповедание, което може да има някой, който е запознат с новите резултати на научното изследване. Знаменито беше станало грубото изказване, което бе направено по онова време, че “мислите стоят приблизително в същото съотношение с мозъка, в както жлъчката с черния дроб”. Това изказване направи Карл Фогт, който в своята книга “Наивна вяра и наука” както и в други произведения обяви за превъзмогнато всичко, което не довежда духовната дейност, душевния живот до механизма на нервната система и на мозъка така, както физикът обяснява, че движението на стрелките произлиза от механизма на часовника.
Това беше времето, когато книгата на Лудвиг Бюхнер “Сила и материя” беше станала един вид евангелие за широк кръг от образовани хора.
Можем да кажем, че отлични, задълбочени и независимо мислещи глави стигнаха до подобни убеждения чрез силното впечатление, което бяха направили успехите на естествената наука в по- ново време. Неотдавна микроскопът беше научил хората, че живите същества се състоят от техните най-малки частици, клетките. Геологията, учението за образуването на Земята беше стигнала дотам да обяснява развитието на нашата планета според същите закони, които действат и днес. Дарвинизмът обещаваше да обясни произхода на човека по един чисто природен начин и със своя победоносен път навлезе в образования свят така многообещаващо, че чрез него за мнозина цялата “стара вяра” изглеждаше ликвидирана. Това неотдавна се измени.
към текста >>
Вярно е, че все още се намират закъснели последователи на учени, които изповядват тези възгледи, които също както Ладенбург възвестяваха материалистичното
евангелие
на Конгреса на природоизследователите през 1903 г.; обаче срещу тях застанаха други, които чрез позряло размишление върху научните въпроси започнаха да говорят на един съвършено друг език.
Можем да кажем, че отлични, задълбочени и независимо мислещи глави стигнаха до подобни убеждения чрез силното впечатление, което бяха направили успехите на естествената наука в по- ново време. Неотдавна микроскопът беше научил хората, че живите същества се състоят от техните най-малки частици, клетките. Геологията, учението за образуването на Земята беше стигнала дотам да обяснява развитието на нашата планета според същите закони, които действат и днес. Дарвинизмът обещаваше да обясни произхода на човека по един чисто природен начин и със своя победоносен път навлезе в образования свят така многообещаващо, че чрез него за мнозина цялата “стара вяра” изглеждаше ликвидирана. Това неотдавна се измени.
Вярно е, че все още се намират закъснели последователи на учени, които изповядват тези възгледи, които също както Ладенбург възвестяваха материалистичното евангелие на Конгреса на природоизследователите през 1903 г.; обаче срещу тях застанаха други, които чрез позряло размишление върху научните въпроси започнаха да говорят на един съвършено друг език.
Току що е излязла една книга, която носи заглавието “Естествена наука и светоглед”. Неин автор е Макс Ферворн, един физиолог, който е излязъл от школата на Хекел. В тази книга може да се прочете следното: “Даже и да бихме притежавали най-съвършеното познание за физиологичните процеси в клетката и нишките на мозъчната кора, с които са свързани физическите процеси, даже и да бихме могли да вникнем с поглед в механизма на мозъчното действие също като в действието на колелцата на един часовник, ние никога не бихме могли фактически да намерим нищо друго, освен движещи се атоми. Никой човек не би могъл да види, или да възприеме по някакъв сетивен начин, как при тези движещи се атоми възникват усещания и представи. Резултатите на материалистичното схващане при неговия опит да припише духовните процеси на движенията на атомите, илюстрират твърде нагледно неговата продуктивна способност; откакто съществува материалистичният възглед, той не е могъл да обясни дори и най-простото усещане чрез движението на атомите.
към текста >>
Така говори един природоизследовател в началото на 20-то столетие върху възгледа, който към средата на 19-то столетие бе възвестен като едно ново, изискано от научния напредък
евангелие
.
Атомът винаги си остава едно тяло и никакво движение на атоми не ще бъде някога в състояние да премине пропастта между света на телата и душата. Материалистичното схващане, колкото и плодотворно да е било то като естественонаучна хипотеза за работа, колкото и плодотворно да остане то в този смисъл и в бъдеще посочвам само успехите на структурната химия, толкова неизползуваемо е то като основа за един светоглед. Тук то се оказва твърде тясно. Философският материализъм е изиграл своята роля. Този опит за един природонаучен светоглед завинаги е пропаднал”.
Така говори един природоизследовател в началото на 20-то столетие върху възгледа, който към средата на 19-то столетие бе възвестен като едно ново, изискано от научния напредък евангелие.
към текста >>
Сега той смело се изказа, че издържаното в материалистичен смисъл обяснение на световните явления, включително и на човека трябва да образува основата на едно ново
евангелие
, за едно ново морално схващане и изграждане на съществуването.
Също и такива, които не бяха тръгнали от естественонаучните проучвания, влязоха в редовете на техните последователи. Ако още Бюхнер, Фогт, Молешот и други бяха градили върху чисто естественонаучни предпоставки, то в 1872 г. в своята книга “Стара и нова вяра” Давид Фридрих Щраус се опита да намери опорни точки за новото изповедание, опирайки се на своите богословски и философски познания. Още преди няколко десетилетия с книгата си “Животът на Исус” той се намеси в духовния живот по един впечатляващ начин. Той изглеждаше въоръжен с цялото богословско и философско образование на неговото време.
Сега той смело се изказа, че издържаното в материалистичен смисъл обяснение на световните явления, включително и на човека трябва да образува основата на едно ново евангелие, за едно ново морално схващане и изграждане на съществуването.
Произходът на човека от чисто животински прадеди изглеждаше, че ще се превърне в една нова догма и всяко придържане към един духовно-душевен произход на човешкия род в очите на изследващите природата философи се считаше за останало от детската възраст на човечеството суеверие, с което хората не трябва повече да се занимават.
към текста >>
11.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
В детето Исус от Соломоновата родословна линия, за което се говори в
Евангелие
то на Матея, беше инкарнирана същата индивидуалност, която по-рано беше живяла на Земята като Заратустра, така че в това дете Исус от Матеевото
Евангелие
имаме преродения Заратустра или Зороастър.
Нека да се спрем първо на Исус от Назарет, чийто живот протече при много необичайни условия. В началото на нашето летоброене се раждат две деца Исус. Едното от Натановата родословна линия на Давидовия дом, а другото от Соломоновата родословна линия на същия дом. Двете деца се раждат приблизително по едно и също време.
В детето Исус от Соломоновата родословна линия, за което се говори в Евангелието на Матея, беше инкарнирана същата индивидуалност, която по-рано беше живяла на Земята като Заратустра, така че в това дете Исус от Матеевото Евангелие имаме преродения Заратустра или Зороастър.
Евангелието на Матея описва как в това дете до неговата дванадесета година израства индивидуалността на Заратустра. В същата година Заратустра напуска тялото на това дете и преминава в тялото на другото дете Исус, за което ни говори Евангелието на Луна. Ето защо това дете се променя внезапно и напълно. Родителите му остават изумени, когато отново го намират в Ерусалимския храм, понеже в него е духът на Заратустра. Това проличава от факта, че след като се загубва и бива отново намерено в Ерусалимския храм, детето говори така, че родителите му просто не могат да го познаят.
към текста >>
Евангелие
то на Матея описва как в това дете до неговата дванадесета година израства индивидуалността на Заратустра.
Нека да се спрем първо на Исус от Назарет, чийто живот протече при много необичайни условия. В началото на нашето летоброене се раждат две деца Исус. Едното от Натановата родословна линия на Давидовия дом, а другото от Соломоновата родословна линия на същия дом. Двете деца се раждат приблизително по едно и също време. В детето Исус от Соломоновата родословна линия, за което се говори в Евангелието на Матея, беше инкарнирана същата индивидуалност, която по-рано беше живяла на Земята като Заратустра, така че в това дете Исус от Матеевото Евангелие имаме преродения Заратустра или Зороастър.
Евангелието на Матея описва как в това дете до неговата дванадесета година израства индивидуалността на Заратустра.
В същата година Заратустра напуска тялото на това дете и преминава в тялото на другото дете Исус, за което ни говори Евангелието на Луна. Ето защо това дете се променя внезапно и напълно. Родителите му остават изумени, когато отново го намират в Ерусалимския храм, понеже в него е духът на Заратустра. Това проличава от факта, че след като се загубва и бива отново намерено в Ерусалимския храм, детето говори така, че родителите му просто не могат да го познаят. По-рано това дете Натановият Исус съвсем не е проявявало такива способности.
към текста >>
В същата година Заратустра напуска тялото на това дете и преминава в тялото на другото дете Исус, за което ни говори
Евангелие
то на Луна.
В началото на нашето летоброене се раждат две деца Исус. Едното от Натановата родословна линия на Давидовия дом, а другото от Соломоновата родословна линия на същия дом. Двете деца се раждат приблизително по едно и също време. В детето Исус от Соломоновата родословна линия, за което се говори в Евангелието на Матея, беше инкарнирана същата индивидуалност, която по-рано беше живяла на Земята като Заратустра, така че в това дете Исус от Матеевото Евангелие имаме преродения Заратустра или Зороастър. Евангелието на Матея описва как в това дете до неговата дванадесета година израства индивидуалността на Заратустра.
В същата година Заратустра напуска тялото на това дете и преминава в тялото на другото дете Исус, за което ни говори Евангелието на Луна.
Ето защо това дете се променя внезапно и напълно. Родителите му остават изумени, когато отново го намират в Ерусалимския храм, понеже в него е духът на Заратустра. Това проличава от факта, че след като се загубва и бива отново намерено в Ерусалимския храм, детето говори така, че родителите му просто не могат да го познаят. По-рано това дете Натановият Исус съвсем не е проявявало такива способности. Но когато започва да говори с книжниците в храма, мъдростта му изумява всички, защото в него вече присъствува духът на Заратустра.
към текста >>
Той е онзи свещеник в храма от
Евангелие
то на Лука който вижда как в детето Исус от Натановата родословна линия се изявява Буда.
Когато Гаутама Буда бил малко дете, в царския дворец на баща му пристигнал, плачейки Азита, Великият индийски мъдрец. Той плачел, защото като ясновидец е видял, че Гуатама ще стане Буда и понеже бил в преклонна възраст, усещал че няма да дочака мига, когато синът на цар Судходана ще се издигне до степента Буда. Този мъдрец отново се ражда по времето на Исус от Назарет.
Той е онзи свещеник в храма от Евангелието на Лука който вижда как в детето Исус от Натановата родословна линия се изявява Буда.
И понеже вижда това, изрича думите:
към текста >>
" Онова, което той някога не можа да види в Индия, вижда сега в астралното тяло на детето Исус, за което ни разказва
Евангелие
то на Лука.
„Сега, Господи, освободи с мир роба си, защото видях моя учител!
" Онова, което той някога не можа да види в Индия, вижда сега в астралното тяло на детето Исус, за което ни разказва Евангелието на Лука.
Той вижда Бодисатва, но вече издигнат в степента Буда.
към текста >>
В
Евангелие
то на Йоан четем например как Христос намира своите първи ученици.
Но щом целият духовен Космос действува в Христос Исус, кой тогава тръгва за Капернаум или за където и да е? Защото този човек, който броди тогава по земята, изглежда като всеки друг човек. Обаче в Него действуват именно космическите сили, които идват от Слънцето и звездите; те направляват тялото. И всяко Негово действие бе израз на взаимната връзка между Земята и Небето. Ето защо в Евангелията така често се загатва за връзката между звездната констелация и делата на Христос Исус.
В Евангелието на Йоан четем например как Христос намира своите първи ученици.
Там е казано:
към текста >>
12.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
И в статията "Въздействие на по-новата философия" той насочва противоположността си с Шилер с думите: "Той проповядваше
евангелие
то на свободата, аз не исках да зная съкратени правата на природата".
Така Гьоте може да каже: - Щом "станеше дума" за спора върху Кантовия възглед за света, "аз можах да застана на онази страна, която най-много прави чест на човека, и аплодирах напълно на всички приятели, които твърдяха заедно с Кант, че въпреки цялото наше познание да е свързано с опита, то все пак не произхожда изцяло от опита". Защото Гьоте вярва, че вечните закони, според които постъпва природата, се разкриват в човешкия дух; обаче затова за него те не бяха субективните закони на този дух, а обективните закони на природния ред. Ето защо той не можеше да се съгласи с Шилер, когато този последният, под влиянието на Кант, издигаше една рязка разделителна стена между царството на природната необходимост и това на свободата. Той се изказва върху това в статията "Запознаване с Шилер" не ще кажат беше възприета въобще Кантианската философия, която издига така високо субекта, като изглежда да го ограничава; той с радост беше възприел в себе си, тя разви извънредното, което природата беше вложила в неговото същество, и той, обзет от най-висше чувство за свободата и самоопределението, беше неблагодарен спрямо великата Майка, която без съмнение не беше се отнесла с него като мащеха. Вместо да я разглежда като самостоятелна, жива, произвеждаща по закони от глъбините до висините, той я вземаше от страна на някои емпирични човешки естествености".
И в статията "Въздействие на по-новата философия" той насочва противоположността си с Шилер с думите: "Той проповядваше евангелието на свободата, аз не исках да зная съкратени правата на природата".
В Шилер се криеше именно нещо от Кантовия начин на мислене; обаче за Гьоте е правилно това, което той казва относно разговорите, които той е водил с кантичици: "Те ме слушаха, но не можеха да ми възразят нищо, нито пък да ми бъдат полезни. Повече от един път аз се натъкнах на това, че един или друг признаваше с усмихващо се удивление: Та това е нещо аналогично на Кантовия начин на мислене, но една странна аналогия".
към текста >>
13.
01. 1. Предговор от преводача
GA_23 Същност на социалния въпрос
Обаче да не забравяме, че Рудолф Щайнер, човекът който даде на света Антропософията и разчупи границите на познанието, разширявайки естественонаучната методология в областта на свръхсетивния свят, човекът които се осмели да разкрие на хората „Петото
евангелие
" (Събрани съчинения №148), придаваше такова значение на „троичния социален организъм", че направо свърза историческото оцеляване на най-близкия до Антропософията народ немския с историческата задача за изграждането на този „троичен социален организъм", Днес истинският еволюционен импулс на Средна Европа е не в областта на изкуството, религията или науката, а в жизнеспособността на идеята за „троичния социален организъм" и във волята за нейното осъществяване.
Обаче да не забравяме, че Рудолф Щайнер, човекът който даде на света Антропософията и разчупи границите на познанието, разширявайки естественонаучната методология в областта на свръхсетивния свят, човекът които се осмели да разкрие на хората „Петото евангелие" (Събрани съчинения №148), придаваше такова значение на „троичния социален организъм", че направо свърза историческото оцеляване на най-близкия до Антропософията народ немския с историческата задача за изграждането на този „троичен социален организъм", Днес истинският еволюционен импулс на Средна Европа е не в областта на изкуството, религията или науката, а в жизнеспособността на идеята за „троичния социален организъм" и във волята за нейното осъществяване.
към текста >>
14.
Статия 18: Истинското просвещение като основа за социално мислене
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Трябва да се преодоле измамното просвещение, което е произлязло от грешна представа за природата и се е превърнало в своего рода
евангелие
, разпространено сред големи групи от хората.
Безпорядъкът се дължи на вярата, че признаването на духа е белег за невежество. Всички опити да се подреди правилно социалният живот, произтичащи от такова бездуховно просвещение, са обречени на провал, защото те изключват духа. Когато някой изгони духа от съзнанието си, този дух действа в несъзнателните области. Духовните сили могат да подпомогнат изпълнението на човешките задачи само когато не работим срещу духа. Само тези, които са приели този дух в съзнанието си, работят заедно с духа.
Трябва да се преодоле измамното просвещение, което е произлязло от грешна представа за природата и се е превърнало в своего рода евангелие, разпространено сред големи групи от хората.
Само тогава почвата ще бъде готова за истинска социална наука, която може да има плодотворно влияние върху реалния живот.
към текста >>
15.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
Оставаме с чувството, че с това непрекъснато местене нещо трябва да остане скрито, запазено, като историята от
Евангелие
то на Матей.
В първите две глави Рудолф Щайнер описва детските си и ученически години и това е времето от 1861 до 1879 година. Кралевец, Мьодлинг, Потшах, Нойдьорфл, Винер Нойщат – селища и ж.п. гари, където неговото семейство живее.
Оставаме с чувството, че с това непрекъснато местене нещо трябва да остане скрито, запазено, като историята от Евангелието на Матей.
към текста >>
16.
XXVIII. Като учител в Берлинското общообразователно училище за работещи
GA_28 Моят жизнен път
По това време за тях марксизмът беше нещо от сорта на икономическо
евангелие
, което те изучаваха с пълно осмисляне.
Но не следва да се мисли, че отделните души на тези хора бяха мъртви. В това отношение ми се удаде да хвърля дълбок поглед в душите на моите ученици и изобщо на работничеството. Това ме доведе до задачата, която си бях поставил в цялата тази дейност. Отношението към марксизма при работниците тогава още не беше такова, каквото стана две десетилетия по-късно.
По това време за тях марксизмът беше нещо от сорта на икономическо евангелие, което те изучаваха с пълно осмисляне.
По-късно той се превърна в нещо, от което пролетарската маса беше като обсебена.
към текста >>
17.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Нека сравним сега едно такова изказване с едно друго, което намираме в
Евангелие
то на Йоана, в което Христос също обръща вниманието върху това, че той обитава в своето външно тяло, и ние чуваме тук Христос да казва: "Съборете този храм и на третия ден аз отново ще го издигна!
Нека сравним сега едно такова изказване с едно друго, което намираме в Евангелието на Йоана, в което Христос също обръща вниманието върху това, че той обитава в своето външно тяло, и ние чуваме тук Христос да казва: "Съборете този храм и на третия ден аз отново ще го издигна!
" Съвършено противоположният възглед! А това значи: Аз искам да направя нещо, което може да направи плодоносно и да оживи всичко, което се разлива надолу от Бога още от прачовечеството, което се влива в света, влива се в нас. В тези думи ние виждаме указанието за това, че Христос ще изпълни с живот всички сили в постоянно възвръщащите се земни съществувания, сили, които предават истина на думите: "Не аз а Христос в мене! " Само трябва да бъдем наясно, че Христос говореше така, че съграждането на този храм има така да се каже едно вечно значение, че с това се разбира едно проникване на Христовата Сила във всички онези, които се чувствуват така поставени в цялостното развитие на човечеството. За това събитие, което наричаме Христов Импулс, ние не трябва да говорим така, като че то би могло да се повтори по някакъв начин в течение на развитието на човечеството.
към текста >>
18.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
Евангелие
то на св.
е казано, че Библията трябва да е била сглобена от късчета от предания. Стана все повече и повече обичайно за изследователите да държат тази позиция по отношение на Стария Завет, и тогава същото нещо се случи и с Новия Завет. Как би могъл да бъде скрит фактът, че когато четирите Евангелия бъдат подложени на дословно сравнение, те не се съгласуват едно с друго? Лесно е да открием противоречия в Евангелията на Матей, Лука и Йоан. И така, изследователите казват: Как може отделните евангелисти да са написали своите Евангелия под божествено вдъхновение, когато разказите им не се съгласуват?
Евангелието на св.
Йоан – този най-дълбок писмен документ на Християнството – беше лишен от цялата си стойност на историческо свидетелство в умовете на някои изследователи през XIX век. Хората все повече и повече се убеждаваха във факта, че това не е нищо повече от един вид химн, написан от някого на основа неговата вяра, и че изобщо не е исторически документ. Те казваха, че това което той е написал, не може по никакъв начин да претендира да бъде истинско описание на случилото се в действителност в Палестина в началото на нашата ера. Ето така Новият Завет беше разбит на парчета. Старият и Новият Завет бяха разглеждани точно както всеки друг исторически документ; беше казано, че пристрастия и грешки са пропълзяли в тях, и че преди всичко е необходимо да се покаже чрез чисто историческо проучване как фрагментите се били постепенно сглобявани.
към текста >>
Ние бихме могли да покажем как съдържащото се в
Евангелие
то на Йоан е базирано на свръх-сетивни впечатления, които авторът на това
Евангелие
предава като свои лични опитности, и осъзнавайки че първоначално за Християнската религия е било възможно да печели последователи на основата на свръх-сетивни преживявания на хора, способни да виждат в духовните светове, не можем повече да си въобразяваме, че е правилно да прилагаме за Библията същия критерий, който използваме за други странични документи.
Най-ранната форма на Християнството, каквото то се е разпространявало по света, е основана на свръх-сетивни факти.
Ние бихме могли да покажем как съдържащото се в Евангелието на Йоан е базирано на свръх-сетивни впечатления, които авторът на това Евангелие предава като свои лични опитности, и осъзнавайки че първоначално за Християнската религия е било възможно да печели последователи на основата на свръх-сетивни преживявания на хора, способни да виждат в духовните светове, не можем повече да си въобразяваме, че е правилно да прилагаме за Библията същия критерий, който използваме за други странични документи.
към текста >>
Най-дълбоко от всички е
Евангелие
то на Йоан.
Просто си представете, че различни хора описват планински пейзаж; един стои в подножието, друг по средата и трети на върха. Всеки един от тези хора ще опише пейзажа по различен начин, според своето местоположение. Ето как духовният изследовател разглежда четирите Евангелия. Авторите на четирите Евангелия бяха Посветени на различни степени. Разбираемо е, че може да има външни противоречия, точно както би имало в описанието на планинския пейзаж.
Най-дълбоко от всички е Евангелието на Йоан.
Авторът на Евангелието на Йоан беше най-дълбоко посветен в тайната какво се случи в Палестина в началото на нашата ера, защото той писа от върха на планината.
към текста >>
Авторът на
Евангелие
то на Йоан беше най-дълбоко посветен в тайната какво се случи в Палестина в началото на нашата ера, защото той писа от върха на планината.
Всеки един от тези хора ще опише пейзажа по различен начин, според своето местоположение. Ето как духовният изследовател разглежда четирите Евангелия. Авторите на четирите Евангелия бяха Посветени на различни степени. Разбираемо е, че може да има външни противоречия, точно както би имало в описанието на планинския пейзаж. Най-дълбоко от всички е Евангелието на Йоан.
Авторът на Евангелието на Йоан беше най-дълбоко посветен в тайната какво се случи в Палестина в началото на нашата ера, защото той писа от върха на планината.
към текста >>
19.
Сагата Зигфрид. 21 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
В
Евангелие
то е казано “И има три, които свидетелстват ... Духът, и водата, и кръвта”14.
В началото, животът в Двора в Уормс се върти около трима герои: Гунтер, Маген и Гизелхер. По нататък научаваме, че героят Зигфрид ухажва Брунхилд. По същото време ни се казва, че Зигфрид е считан за необикновена личност; той със сигурност е такъв, защото е убил притежателя на съкровището на Нибелунгите; в битката с дракона той е направил тялото си твърдо като рог; той е спечелил и плаща на невидимостта. По този начин той има две качества, които винаги са показвани от Посветените на пред-християнските времена; те са неуязвими и не могат да бъдат разпознати. Те са направени неуязвими от нещо, което е предшествало Християнството, което е предшествало Духа.
В Евангелието е казано “И има три, които свидетелстват ... Духът, и водата, и кръвта”14.
към текста >>
Виж също лекция VII от цикъла “
Евангелие
то на Лука” от Рудолф Щайнер.
13) Учителят Исус е описан от Рудолф Щайнер като Същество, явяващо се като водачът на Християнския духовен поток през вековете, със сравнително кратки интервали между смърт и ново раждане. Той не трябва да се бърка с Исус от Назарет.
Виж също лекция VII от цикъла “Евангелието на Лука” от Рудолф Щайнер.
към текста >>
20.
Съдържание
GA_92 Езотерична космология
VІІ.
Евангелие
то на св. Йоан
VІІ. Евангелието на св. Йоан
към текста >>
21.
VІІ. Евангелието на св. Йоан
GA_92 Езотерична космология
Евангелие
то на св. Йоан
Евангелието на св. Йоан
към текста >>
Ето защо то излъчва толкова ярка светлина – светлина, която никъде не е така изпълнена с живот както в
Евангелие
то на св. Йоан.
Ролята на Християнството в човешката история е единствена по рода си. Идването на Християнството представлява, в известен смисъл, централният момент, повратната точка между инволюцията и еволюцията.
Ето защо то излъчва толкова ярка светлина – светлина, която никъде не е така изпълнена с живот както в Евангелието на св. Йоан.
Правилно би било да се каже, че само в това Евангелие се проявява пълната сила на светлината.
към текста >>
Правилно би било да се каже, че само в това
Евангелие
се проявява пълната сила на светлината.
Ролята на Християнството в човешката история е единствена по рода си. Идването на Християнството представлява, в известен смисъл, централният момент, повратната точка между инволюцията и еволюцията. Ето защо то излъчва толкова ярка светлина – светлина, която никъде не е така изпълнена с живот както в Евангелието на св. Йоан.
Правилно би било да се каже, че само в това Евангелие се проявява пълната сила на светлината.
към текста >>
Не може да се каже, че съвременната теология има това схващане за
Евангелие
то.
Не може да се каже, че съвременната теология има това схващане за Евангелието.
От историческа гледна точка то се счита за по-низше спрямо трите синоптични Евангелия, бидейки в известен смисъл апокрифно. Самият факт, че за неговото съставяне се говори като за състояло се през II век след Христа е накарало определени теолози, изучаващи Библията, да бъдат критични към него, считайки го за труд на мистичен поет и александрийски философ.
към текста >>
Окултизмът има съвсем различно разбиране за
Евангелие
то на св. Йоан.
Окултизмът има съвсем различно разбиране за Евангелието на св. Йоан.
към текста >>
През Средните Векове няколко Братства виждаха в това
Евангелие
същинския извор на Християнските истини.
През Средните Векове няколко Братства виждаха в това Евангелие същинския извор на Християнските истини.
Такива братства бяха Братството на св. Йоан, албигойците, катарите, тамплиерите и розенкройцерите. Всички те се занимаваха с практически окултизъм и гледаха на това Евангелие като на своя Библия. Може да се каже, в известен смисъл, че легендата за Граала, за Парсифал и Лоенгрин произлезе от тези Братства и че тя бе народния израз на тайните доктрини.
към текста >>
Всички те се занимаваха с практически окултизъм и гледаха на това
Евангелие
като на своя Библия.
През Средните Векове няколко Братства виждаха в това Евангелие същинския извор на Християнските истини. Такива братства бяха Братството на св. Йоан, албигойците, катарите, тамплиерите и розенкройцерите.
Всички те се занимаваха с практически окултизъм и гледаха на това Евангелие като на своя Библия.
Може да се каже, в известен смисъл, че легендата за Граала, за Парсифал и Лоенгрин произлезе от тези Братства и че тя бе народния израз на тайните доктрини.
към текста >>
В
Евангелие
то на св.
За всички членове на тези различни Ордени се считаше, че притежаваха тайното. Те бяха предтечите на едно Християнство, което щеше да се разпространи по света в по-късни времена.
В Евангелието на св.
Йоан те намираха тайното, защото думите му съдържаха вечна истина – истина, приложима за всички времена. Истина като тази възражда душите на всички, които я осъзнават в дълбините на своето същество. Евангелието никога не беше разглеждано или четено просто като литературно съкровище. То бе използвано като инструмент за развитието на мистичния живот на душата. Нека за начало оставим неговата чисто историческа стойност извън сметките.
към текста >>
Евангелие
то никога не беше разглеждано или четено просто като литературно съкровище.
За всички членове на тези различни Ордени се считаше, че притежаваха тайното. Те бяха предтечите на едно Християнство, което щеше да се разпространи по света в по-късни времена. В Евангелието на св. Йоан те намираха тайното, защото думите му съдържаха вечна истина – истина, приложима за всички времена. Истина като тази възражда душите на всички, които я осъзнават в дълбините на своето същество.
Евангелието никога не беше разглеждано или четено просто като литературно съкровище.
То бе използвано като инструмент за развитието на мистичния живот на душата. Нека за начало оставим неговата чисто историческа стойност извън сметките.
към текста >>
Първите четиринадесет стиха на това
Евангелие
бяха предмет на всекидневна медитация сред розенкройцерите.
Първите четиринадесет стиха на това Евангелие бяха предмет на всекидневна медитация сред розенкройцерите.
За тези стихове се считаше, че имаха магическа сила – факт, добре познат на окултистите. Повтаряйки тези стихове в един и същ час, ден след ден без прекъсване, розенкройцерите започваха да виждат в съновидения всички събития, записани в Евангелието и ги преживяваха във вътрешна опитност.
към текста >>
Повтаряйки тези стихове в един и същ час, ден след ден без прекъсване, розенкройцерите започваха да виждат в съновидения всички събития, записани в
Евангелие
то и ги преживяваха във вътрешна опитност.
Първите четиринадесет стиха на това Евангелие бяха предмет на всекидневна медитация сред розенкройцерите. За тези стихове се считаше, че имаха магическа сила – факт, добре познат на окултистите.
Повтаряйки тези стихове в един и същ час, ден след ден без прекъсване, розенкройцерите започваха да виждат в съновидения всички събития, записани в Евангелието и ги преживяваха във вътрешна опитност.
към текста >>
Защото Слънцето е това, което в течение на епохите е формирало и изградило окото, за да може то да съзре светлината." В този смисъл розенкройцерите казваха: "
Евангелие
то на св.
Днес един материалист може да попита дали факта, че розенкройцерите имаха тези видения, е доказателство за действителното съществуване на Христос. На това окултистът ще отговори: "Ако нямаше око да възприема Слънцето, нямаше да има Слънце; но ако в небесата нямаше Слънце, нямаше да има око което да го възприема.
Защото Слънцето е това, което в течение на епохите е формирало и изградило окото, за да може то да съзре светлината." В този смисъл розенкройцерите казваха: "Евангелието на св.
Йоан събужда твоите вътрешни сетива, но ако Го нямаше живия Христос, Той не би могъл да живее в теб."
към текста >>
В четвъртото
Евангелие
не е направено никакво споменаване за самия Йоан преди края на историята за смъртта на Лазар.
Възкресяването на Лазар може да се разглежда като момент на преход между древното посвещение и Христовото посвещение.
В четвъртото Евангелие не е направено никакво споменаване за самия Йоан преди края на историята за смъртта на Лазар.
"Ученикът, когото Исус обичаше" е този, който премина през степените на смърт и възкресение при посвещението и който бе призован за нов живот от гласа на Самия Христос. Йоан е Лазар, който излезе от гроба след своето посвещение; той надживя смъртта, премината от Христос. Такъв е мистичният път, скрит в дълбините на Християнството.
към текста >>
22.
Х.Астралният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
Третият аспект на Логоса е творящата сила на словото (както е изразено в началото на
Евангелие
то на св.
Третият аспект на Логоса е творящата сила на словото (както е изразено в началото на Евангелието на св.
Йоан), на което думите на човешката реч са отражение. В старите митове и легенди тази истина бе представена в образа на Вулкан, куцият Бог. Неговата мисия бе да пази свещения огън. Той е куц защото, при посвещение, човек трябва да загуби нещо от своите низши, физически сили; долната част на тялото е продукт на миналото. Издигнат до висотите на посвещението, низшата природа трябва да отпадне, за да се издигне после на още по-висока степен.
към текста >>
23.
Съдържание
GA_93 Легендата за храма
Указния относно Мистерията на Света Троица в
Евангелие
то на Йоан.
Двете велики световни философии на петата коренна раса: Египетско-индийско-европейски мироглед, зависещ от интуицията за Девите; персийско-германския световен мироглед, свързан с интуицията за Асурите. Контрастът между тези два потока. Началото на човешкото прераждане през Лемурия и събития, свързани с това. Грехопадението на човека като нещо необходимо за търсещото свобода човечество. Прометей като представител на човешкия стремеж за свобода.
Указния относно Мистерията на Света Троица в Евангелието на Йоан.
Света Троица като символ на стремежа на човека за свобода.
към текста >>
24.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
GA_93 Легендата за храма
За него се говори в най-дълбокото от евангелията, това, което бива криворазбрано от съвременните теолози,
Евангелие
то на Йоан, когато говори за празника на Скинопигията /Разпъване-шатри/ на който Исус присъства.
Моментът, в който се излива духовен живот в себесъзнателното човешко същество е точно указан в Новия завет.
За него се говори в най-дълбокото от евангелията, това, което бива криворазбрано от съвременните теолози, Евангелието на Йоан, когато говори за празника на Скинопигията /Разпъване-шатри/ на който Исус присъства.
Основателят на християнството там говори за изливането на духовен живот върху човечеството. Това е забележителен пасаж. За празника на Скинопигията хората е трябвало да посетят един извор, от който тече вода. Там се разгръщал тогава един празник, който подсказвал на човека, че той отново трябва да си припомни своята духовна природа, своята дева-природа и духовен стремеж. Водата, която се черпела от извора, трябвало да му напомни за душевно-духовния живот.
към текста >>
" Ала Исус свързваше нещо друго с това, както може да бъде видяно в следните думи на Йоановото
Евангелие
: "Който вярва в Мене, както е речено в Писанието, из неговата утроба ще потекат реки от жива вода.
Там се разгръщал тогава един празник, който подсказвал на човека, че той отново трябва да си припомни своята духовна природа, своята дева-природа и духовен стремеж. Водата, която се черпела от извора, трябвало да му напомни за душевно-духовния живот. След като няколкократно отказвал, Исус най-после отишъл на празника. Следното се случило на последния ден на празника/Йоан, 7,37/: "А в последния ден на празника, който беше найхубавия, Исус пристъпи напред, издигна глас и рече: – Който е жаден да дойде при Мене и да пие. – Онези, които пиха, отпразнуваха празник, в който духовният живот наистина беше припомнен.
" Ала Исус свързваше нещо друго с това, както може да бъде видяно в следните думи на Йоановото Евангелие: "Който вярва в Мене, както е речено в Писанието, из неговата утроба ще потекат реки от жива вода.
Това той каза за Духа, когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Светият Дух още не беше даден, понеже Исус още не беше прославен".
към текста >>
25.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Виж във връзка с това 5-та лекция от "
Евангелие
то на Матей", Рудолф Щайнер.
/*5/ – Авел е същото като "пневма" на гръцки.
Виж във връзка с това 5-та лекция от "Евангелието на Матей", Рудолф Щайнер.
към текста >>
Миид "Пистис София, едно гностично
евангелие
", Лондон, 1896, което започва с думите: "И стана така, когато Исус възкръсна от мъртвите, че той прекара 11 години, говорейки със своите апостоли.."
/*14/ – Рудолф Щайнер предполага, че неговата аудитория е била запозната с творбата на английския философ Г. Р. С.
Миид "Пистис София, едно гностично евангелие", Лондон, 1896, което започва с думите: "И стана така, когато Исус възкръсна от мъртвите, че той прекара 11 години, говорейки със своите апостоли.."
към текста >>
Тази победа трябва да бъде постигната по съвсем друг начин: Под формата на спокойно разпадане, в която силите на светлината действат като нежен фермент, за да заквасят тестото на материята; по този начин
Евангелие
то описва битката на светлината, по такъв чудно значим начин.
- Когато Хиле атакува, Бог свика съвет, за да определи наказанието, – казва Александър от Ликополис. – Ала тъй като той нямаше средство за наказание – поради това, че не съществуваше зло в Божия дом – той изпрати една сила, една душевна сила, срещу материята, така че материята бе проникната напълно и смъртта я погълна със силата на това разделение, със силата на това вътрешно деление и объркване, което е резултат от смесването по този начин. Това ни напомня на казаното от Христос: "Всяко царство, разделено на части една против друга, запустява" /Лука, 11: 17/. Последното тълкуване съдържа по-дълбокото езотерично значение на горната битка. Не сила срещу сила, не зло срещу зло, може да бъде отплатата на нежната светлина на небето, на която моралът бе обявен от Христос.
Тази победа трябва да бъде постигната по съвсем друг начин: Под формата на спокойно разпадане, в която силите на светлината действат като нежен фермент, за да заквасят тестото на материята; по този начин Евангелието описва битката на светлината, по такъв чудно значим начин.
Картините, които Мани дава, описват точно същата случка, която описва Евангелието, ала с повече подробности и с дълбочина, която съответства на по-зрелите исторически обстоятелства.
към текста >>
Картините, които Мани дава, описват точно същата случка, която описва
Евангелие
то, ала с повече подробности и с дълбочина, която съответства на по-зрелите исторически обстоятелства.
– Ала тъй като той нямаше средство за наказание – поради това, че не съществуваше зло в Божия дом – той изпрати една сила, една душевна сила, срещу материята, така че материята бе проникната напълно и смъртта я погълна със силата на това разделение, със силата на това вътрешно деление и объркване, което е резултат от смесването по този начин. Това ни напомня на казаното от Христос: "Всяко царство, разделено на части една против друга, запустява" /Лука, 11: 17/. Последното тълкуване съдържа по-дълбокото езотерично значение на горната битка. Не сила срещу сила, не зло срещу зло, може да бъде отплатата на нежната светлина на небето, на която моралът бе обявен от Христос. Тази победа трябва да бъде постигната по съвсем друг начин: Под формата на спокойно разпадане, в която силите на светлината действат като нежен фермент, за да заквасят тестото на материята; по този начин Евангелието описва битката на светлината, по такъв чудно значим начин.
Картините, които Мани дава, описват точно същата случка, която описва Евангелието, ала с повече подробности и с дълбочина, която съответства на по-зрелите исторически обстоятелства.
към текста >>
"..четем в
Евангелие
то на Никодим, че когато Адам бил много болен, Сет, неговият син, отишъл при вратата на земния рай, за да получи елея на милостта, за да помаже с него тялото на баща си.."
"..четем в Евангелието на Никодим, че когато Адам бил много болен, Сет, неговият син, отишъл при вратата на земния рай, за да получи елея на милостта, за да помаже с него тялото на баща си.."
към текста >>
Най-ранната, която буквално споменава, че Адам е бил погребан на Голгота, е цитирана от александрийския църковен отец Ориген, по една традиция от 2 век, към която е била прибавена традицията за пътуването на Сет до рая, което е разказано в 3-то столетие в
Евангелие
то на Никодим, което първоначално е съдържало разказ за донасяне елея на милостта, за да се излекува болния баща на Сет, Адам.
В.. /следва немски текст който не се чете/ има една обширна бележка, отнасяща се до източника на Легендата за храма. Там се казва, че според изследванията на Ото Зьоклер "Кръстът на Христос" главата, озаглавена: "Средновековни легенди относно Дървото на кръстта", Гьотерсло, 1875 – запазена в Университетската библиотека на Базел" легендата за трите семена от Дървото на живота образува част от сложна серия от легенди от 12-то столетие насам.
Най-ранната, която буквално споменава, че Адам е бил погребан на Голгота, е цитирана от александрийския църковен отец Ориген, по една традиция от 2 век, към която е била прибавена традицията за пътуването на Сет до рая, което е разказано в 3-то столетие в Евангелието на Никодим, което първоначално е съдържало разказ за донасяне елея на милостта, за да се излекува болния баща на Сет, Адам.
Едва в по-късните векове е станала връзка под различни форми между дървото от Дървото на рая и кръста на Христос.
към текста >>
26.
Космогония. Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан. Теософията в свръзка с Йоановото Евангелие
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Евангелие
то на Йоан.
Космогония. Популярен окултизъм.
Евангелието на Йоан.
към текста >>
Теософията в свръзка с Йоановото
Евангелие
Теософията в свръзка с Йоановото Евангелие
към текста >>
27.
Съдържание
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
VІІ.
Евангелие
то на св. Йоан.
VІІ. Евангелието на св. Йоан.
към текста >>
28.
VІІ. Евангелието на св. Йоан
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Евангелие
то на св. Йоан
Евангелието на св. Йоан
към текста >>
Ето защо то излъчва толкова ярка светлина – светлина, която никъде не е така изпълнена с живот както в
Евангелие
то на св. Йоан.
Ролята на християнството в човешката история е единствена по рода си. Идването на християнството представлява, в известен смисъл, централният момент, повратната точка между инволюцията и еволюцията.
Ето защо то излъчва толкова ярка светлина – светлина, която никъде не е така изпълнена с живот както в Евангелието на св. Йоан.
Правилно би било да се каже, че само в това Евангелие се проявява пълната сила на светлината.
към текста >>
Правилно би било да се каже, че само в това
Евангелие
се проявява пълната сила на светлината.
Ролята на християнството в човешката история е единствена по рода си. Идването на християнството представлява, в известен смисъл, централният момент, повратната точка между инволюцията и еволюцията. Ето защо то излъчва толкова ярка светлина – светлина, която никъде не е така изпълнена с живот както в Евангелието на св. Йоан.
Правилно би било да се каже, че само в това Евангелие се проявява пълната сила на светлината.
към текста >>
Не може да се каже, че съвременната теология има това схващане за
Евангелие
то.
Не може да се каже, че съвременната теология има това схващане за Евангелието.
От историческа гледна точка то се счита за по-низше спрямо трите синоптични Евангелия, бидейки в известен смисъл апокрифно. Самият факт, че за неговото съставяне се говори като за състояло се през II век след Христа е накарало определени теолози, изучаващи Библията, да бъдат критични към него, считайки го за труд на мистичен поет и александрийски философ.
към текста >>
Окултизмът има съвсем различно разбиране за
Евангелие
то на св. Йоан.
Окултизмът има съвсем различно разбиране за Евангелието на св. Йоан.
към текста >>
През Средните векове няколко братства виждаха в това
Евангелие
същинския извор на християнските истини.
През Средните векове няколко братства виждаха в това Евангелие същинския извор на християнските истини.
Такива братства бяха Братството на св. Йоан, албигойците, катарите, тамплиерите и розенкройцерите. Всички те се занимаваха с практически окултизъм и гледаха на това Евангелие като на своя Библия. Може да се каже, в известен смисъл, че легендата за Граала, за Парсифал и Лоенгрин произлезе от тези братства и че тя бе народния израз на тайните доктрини.
към текста >>
Всички те се занимаваха с практически окултизъм и гледаха на това
Евангелие
като на своя Библия.
През Средните векове няколко братства виждаха в това Евангелие същинския извор на християнските истини. Такива братства бяха Братството на св. Йоан, албигойците, катарите, тамплиерите и розенкройцерите.
Всички те се занимаваха с практически окултизъм и гледаха на това Евангелие като на своя Библия.
Може да се каже, в известен смисъл, че легендата за Граала, за Парсифал и Лоенгрин произлезе от тези братства и че тя бе народния израз на тайните доктрини.
към текста >>
В
Евангелие
то на св.
За всички членове на тези различни Ордени се считаше, че притежаваха тайното. Те бяха предтечите на едно християнство, което щеше да се разпространи по света в по-късни времена.
В Евангелието на св.
Йоан те намираха тайното, защото думите му съдържаха вечна истина – истина, приложима за всички времена. Истина като тази възражда душите на всички, които я осъзнават в дълбините на своето същество. Евангелието никога не беше разглеждано или четено просто като литературно съкровище. То бе използвано като инструмент за развитието на мистичния живот на душата. Нека за начало оставим неговата чисто историческа стойност извън сметките.
към текста >>
Евангелие
то никога не беше разглеждано или четено просто като литературно съкровище.
За всички членове на тези различни Ордени се считаше, че притежаваха тайното. Те бяха предтечите на едно християнство, което щеше да се разпространи по света в по-късни времена. В Евангелието на св. Йоан те намираха тайното, защото думите му съдържаха вечна истина – истина, приложима за всички времена. Истина като тази възражда душите на всички, които я осъзнават в дълбините на своето същество.
Евангелието никога не беше разглеждано или четено просто като литературно съкровище.
То бе използвано като инструмент за развитието на мистичния живот на душата. Нека за начало оставим неговата чисто историческа стойност извън сметките.
към текста >>
Първите четиринадесет стиха на това
Евангелие
бяха предмет на всекидневна медитация сред розенкройцерите.
Първите четиринадесет стиха на това Евангелие бяха предмет на всекидневна медитация сред розенкройцерите.
За тези стихове се считаше, че имаха магическа сила – факт, добре познат на окултистите. Повтаряйки тези стихове в един и същ час, ден след ден без прекъсване, розенкройцерите започваха да виждат в съновидения всички събития, записани в Евангелието и ги преживяваха във вътрешна опитност.
към текста >>
Повтаряйки тези стихове в един и същ час, ден след ден без прекъсване, розенкройцерите започваха да виждат в съновидения всички събития, записани в
Евангелие
то и ги преживяваха във вътрешна опитност.
Първите четиринадесет стиха на това Евангелие бяха предмет на всекидневна медитация сред розенкройцерите. За тези стихове се считаше, че имаха магическа сила – факт, добре познат на окултистите.
Повтаряйки тези стихове в един и същ час, ден след ден без прекъсване, розенкройцерите започваха да виждат в съновидения всички събития, записани в Евангелието и ги преживяваха във вътрешна опитност.
към текста >>
Защото Слънцето е това, което в течение на епохите е формирало и изградило окото, за да може то да съзре светлината.” В този смисъл розенкройцерите казваха: “
Евангелие
то на св.
Днес един материалист може да попита дали факта, че розенкройцерите имаха тези видения, е доказателство за действителното съществуване на Христос. На това окултистът ще отговори: “Ако нямаше око да възприема Слънцето, нямаше да има Слънце; но ако в небесата нямаше Слънце, нямаше да има око което да го възприема.
Защото Слънцето е това, което в течение на епохите е формирало и изградило окото, за да може то да съзре светлината.” В този смисъл розенкройцерите казваха: “Евангелието на св.
Йоан събужда твоите вътрешни сетива, но ако Го нямаше живия Христос, Той не би искал да живее в теб.”
към текста >>
В четвъртото
Евангелие
не е направено никакво споменаване за самия Йоан преди края на историята за смъртта на Лазар.
Възкресяването на Лазар може да се разглежда като момент на преход между древното посвещение и Христовото посвещение.
В четвъртото Евангелие не е направено никакво споменаване за самия Йоан преди края на историята за смъртта на Лазар.
“Ученикът, когото Исус обичаше” е този, който премина през степените на смърт и възкресение при посвещението и който бе призован за нов живот от гласа на Самия Христос. Йоан е Лазар, който излезе от гроба след своето посвещение; той надживя смъртта, премината от Христос. Такъв е мистичният път, скрит в дълбините на християнството.
към текста >>
29.
Х. Астралният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Третият аспект на Логоса е творящата сила на словото (както е изразено в началото на
Евангелие
то на св.
Третият аспект на Логоса е творящата сила на словото (както е изразено в началото на Евангелието на св.
Йоан), на което думите на човешката реч са отражение. В старите митове и легенди тази истина бе представена в образа на Вулкан, куцият Бог. Неговата мисия бе да пази свещения огън. Той е куц защото, при посвещение, човек трябва да загуби нещо от своите низши, физически сили; долната част на тялото е продукт на миналото. Издигнат до висотите на посвещението, низшата природа трябва да отпадне, за да се издигне после на още по-висока степен.
към текста >>
30.
Първоначални импулси на духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Най-добре е изразено това в
Евангелие
то на Йоан при измиването на нозете9: Аз не бих могъл да съществувам без вас... Учениците са необходимост за Христос Исус, те са неговата почва.
Физическият човек наистина е част от земния организъм, част от една цялост. А духовното и душевното са точно същото. Колко често съм подчертавал, че човечеството не би могло да живее, ако не се развиваше благодарение на другите царства. Също така високо развитият човек не може да се развива без нисшия. Нещо духовно не може да съществува, без тези, които са изостанали, както човекът не може да съществува, без животните да са изостанали, както животното не може без растението, а растението без минералите.
Най-добре е изразено това в Евангелието на Йоан при измиването на нозете9: Аз не бих могъл да съществувам без вас... Учениците са необходимост за Христос Исус, те са неговата почва.
Това е голямата истина. Ако погледнете в съдебна зала, виждате съдията да стои на съдийския стол и да се чувства по-нависоко от обвиняемия. Съдията би могъл обаче да помисли и да си каже, че може би в предишен живот е бил заедно с него и е пропуснал да изпълни дълга си към него, затова обвиняемият е станал такъв. Ако би се изследвала кармата му, може би е възможно да се види, че всъщност съдията би трябвало да е този, който седи на мястото на обвиняемия. Цялото човечество наистина е един организъм.
към текста >>
31.
Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Слушалите лекциите за
Евангелие
то на Йоан11 ще си спомнят, че има седем степени на християнското посвещение.
Слушалите лекциите за Евангелието на Йоан11 ще си спомнят, че има седем степени на християнското посвещение.
Те са умиване на краката, бичуване, коронясване с трънен венец, разпъване на кръста, мистична смърт, полагане в гроба и възкресение. Наистина при изследването на Земята за всяка от тези степени на посвещението се разкрива нещо особено забележително, именно за всяка от тези степени на посвещението става прозрачен по един, лежащ няколко градуса по-надълбоко пласт на нашата Земя. Така че онзи, който достига първата степен на посвещението, може да прозре първия пласт на Земята. Който достигне втората степен, прозира втория пласт, изглеждащ съвсем различно. Който изживява коронясването с трънения венец, вижда третия пласт.
към текста >>
32.
Техника на кармата
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Изпълнява се казаното в
евангелие
то: «Ако не станете като децата73, не можете да влезете в небесното царство.» Той е достигнал точката, където е бил, когато се е въплътил.
Така човекът още веднъж преживява изминалия си живот, но в обратен ред. Той изживява отзад напред нещата, които са се случили преди смъртта му. Това ретроспективно изживяване го довежда до детството. Чрез него той бива освободен в края на краищата от всичко, което го е свързвало с физическото битие.
Изпълнява се казаното в евангелието: «Ако не станете като децата73, не можете да влезете в небесното царство.» Той е достигнал точката, където е бил, когато се е въплътил.
Отново става такъв, какъвто е бил като дете. С това е узрял да се завърне в девахана.
към текста >>
33.
Знаци и символи на Коледния празник
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Това е същото изживяване, загатнато в
Евангелие
то на Йоан с думите: «Той трябва да нараства, а аз да се смалявам.»80 Йоан, предвестителят на идващия Христос, на духовната светлина, чийто имен ден се пада в средата на лятото, този Йоан трябва да се смали и в неговото смаляване същевременно да порасне силата на идващата светлина, ставаща толкова по-силна, колкото повече Йоан се смалява.
Това е същото изживяване, загатнато в Евангелието на Йоан с думите: «Той трябва да нараства, а аз да се смалявам.»80 Йоан, предвестителят на идващия Христос, на духовната светлина, чийто имен ден се пада в средата на лятото, този Йоан трябва да се смали и в неговото смаляване същевременно да порасне силата на идващата светлина, ставаща толкова по-силна, колкото повече Йоан се смалява.
Така се подготвя новият идващ живот в житното зърно, което трябва да се разпадне и изчезне, за да отстъпи мястото на новото растение. Учениците е трябвало да изпитат, че животът почива в недрата на смъртта, че от разпадащото се, от гниещото се пораждат новите прекрасни цветове и плодове, че Земята е изпълнена с рождената сила. Трябвало е да научат, че в този момент в недрата на Земята протича преодоляването на смъртта от живота. Животът, намиращ се в смъртта, им е бил показван в преодоляващата я светлина. Това са чувствали, това са изживявали те, когато са виждали как светлината се появява и заблестява в мрака.
към текста >>
34.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Така били създадени и първите думи от
евангелие
то на Йоан.
Всички знаете, че има така наречените мантри, известни праформи на молитвите, където в звуците на езика лежи определено въздействие.
Така били създадени и първите думи от евангелието на Йоан.
Ако тук се казва: «В праначалото беше словото» – в «пра» и в «началото» лежи определено значение, което първоначално е било дадено изобщо в първите думи на Йоановото евангелие. Всичко това обаче наистина е само сянка в сравнение със съчетанието на звуците, прилагано в школата на адептите. Чрез него било заменено това, което тогавашният човек е изгубил като способност за просветление.
към текста >>
Ако тук се казва: «В праначалото беше словото» – в «пра» и в «началото» лежи определено значение, което първоначално е било дадено изобщо в първите думи на Йоановото
евангелие
.
Всички знаете, че има така наречените мантри, известни праформи на молитвите, където в звуците на езика лежи определено въздействие. Така били създадени и първите думи от евангелието на Йоан.
Ако тук се казва: «В праначалото беше словото» – в «пра» и в «началото» лежи определено значение, което първоначално е било дадено изобщо в първите думи на Йоановото евангелие.
Всичко това обаче наистина е само сянка в сравнение със съчетанието на звуците, прилагано в школата на адептите. Чрез него било заменено това, което тогавашният човек е изгубил като способност за просветление.
към текста >>
35.
Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Оттам хубавите думи в
Евангелие
то на Йоан, където Христос Исус сам се означава като дух на Земята: «Който яде хляба ми, ме тъпче с краката.»103 Какво яде човекът?
Ако помислите, че всичко, което живее в духа-себе, всичко, което означаваме като манас, слиза като многообразие и всичко, което означаваме като будхи, се излива като духовно единство върху човечеството, тук имате противоположността. И ще разберете, че човечеството е трябвало първо да бъде подготвено чрез изливането на Светия дух за изливането на Христос или будхи, живота-дух. До момента, в който Христос Исус се е появил на Земята, всичко, което има от Христовия дух, е единство. Единна обвивка е обкръжавала цялата Земя, чиято костна система е твърдата Земя. Ако вземете твърдата Земя с всичко, което съдържа, и прибавите топлината, обкръжаваща Земята, имате приблизително това, което наричаме тялото на Христовия дух.
Оттам хубавите думи в Евангелието на Йоан, където Христос Исус сам се означава като дух на Земята: «Който яде хляба ми, ме тъпче с краката.»103 Какво яде човекът?
Хляб. Той яде хляба, който е тялото на Христос. И когато върви по Земята, човекът го тъпче с краката. Това трябва да се приеме напълно буквално.
към текста >>
В
Евангелие
то на Лука, глава 22, стих 7-12 се казва: «Настъпи денят на сладкия хляб и апостолите казаха на Исус: Къде искаш да приготвим жертвеното агне?
В Евангелието на Лука, глава 22, стих 7-12 се казва: «Настъпи денят на сладкия хляб и апостолите казаха на Исус: Къде искаш да приготвим жертвеното агне?
Той отговори: Вижте, когато влезете в града, ще ви срещне един човек, който носи съд с вода. Последвайте го в дома, където влиза и кажете на домакина: Учителят поръча да попитаме: Къде е подслонът, там бих желал да изядем жертвеното агне с моите апостоли? Той ще ви покаже голяма стая, която е подготвена за това.» По време на Великденската вечеря Той още веднъж обяснява, че хлябът е Неговото тяло и че кръвта, течаща в тялото Му, е като сок в тялото на растението. Относно растителния сок, относно виното Той може да каже: «Това е моята кръв» и може да го каже затова, защото Той е Духът на Земята. За всички вещества Той може да каже: «Това е моето тяло» и за всички сокове: «Това е моята кръв.»
към текста >>
Моля да сравните това с
евангелие
то и да обърнете внимание на мястото, което по чудесен начин, с грандиозен символизъм изразява това, което казах сега.
Моля да сравните това с евангелието и да обърнете внимание на мястото, което по чудесен начин, с грандиозен символизъм изразява това, което казах сега.
Вижте какво ще последва, когато християнството стане самоотвержено и братско; как това, което прави човека егоист, е въплътено в Юда Искариотски, и вижте също накъде ще се развие човечеството през дванадесетте степени: до образа, който самият Христос Исус е приел. Всичко се изкачва към сърцето.
към текста >>
Виж «
Евангелие
то от Матея», Събр. съч.
104) Мат. 27, 46; Марко. 15.34. «Sabachthani» обикновено се превежда като «изоставен». Също така звучащата фраза «Shevachthani» означава «възвишен» или «прославен».
Виж «Евангелието от Матея», Събр. съч.
123, 12 лекция.
към текста >>
36.
Достъп до християнството чрез духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Едно е важно още от началото, а именно, че това е притча, която стои в
евангелие
то на Лука, и то само в него.
Такава притча я разбираме, когато дълбоко проникнем в смисъла.
Едно е важно още от началото, а именно, че това е притча, която стои в евангелието на Лука, и то само в него.
Тя не стои в другите евангелия. Какво означава това, че стои само в евангелието на Лука? Това означава твърде много. Ако вземете евангелията така, че да сравните евангелието на Марко с това на Лука, ще видите, че вътре се намира определено настроение.
към текста >>
Какво означава това, че стои само в
евангелие
то на Лука?
Такава притча я разбираме, когато дълбоко проникнем в смисъла. Едно е важно още от началото, а именно, че това е притча, която стои в евангелието на Лука, и то само в него. Тя не стои в другите евангелия.
Какво означава това, че стои само в евангелието на Лука?
Това означава твърде много. Ако вземете евангелията така, че да сравните евангелието на Марко с това на Лука, ще видите, че вътре се намира определено настроение.
към текста >>
Ако вземете евангелията така, че да сравните
евангелие
то на Марко с това на Лука, ще видите, че вътре се намира определено настроение.
Такава притча я разбираме, когато дълбоко проникнем в смисъла. Едно е важно още от началото, а именно, че това е притча, която стои в евангелието на Лука, и то само в него. Тя не стои в другите евангелия. Какво означава това, че стои само в евангелието на Лука? Това означава твърде много.
Ако вземете евангелията така, че да сравните евангелието на Марко с това на Лука, ще видите, че вътре се намира определено настроение.
към текста >>
Евангелие
то на Лука изглежда като
евангелие
на потиснатите и изтощените.
Във вчерашната лекция казах, че става въпрос за определени канонически книги, които произлизат от различни посветителски места. Лука можем да го отведем назад до посвещенията, през които са минавали есеите и терапевтите. Оттам при него откриваме стремеж, който има медицински характер, който търси да схване разликата между хората и да осъществи това, че всички хора са равни пред духовния свят.
Евангелието на Лука изглежда като евангелие на потиснатите и изтощените.
Те могат да се изправят под неговото влияние, понеже са равни с другите пред духовния свят. Ако се вземе предвид това, ще се открие основното настроение, което може да се намери в евангелието на Лука.
към текста >>
Ако се вземе предвид това, ще се открие основното настроение, което може да се намери в
евангелие
то на Лука.
Във вчерашната лекция казах, че става въпрос за определени канонически книги, които произлизат от различни посветителски места. Лука можем да го отведем назад до посвещенията, през които са минавали есеите и терапевтите. Оттам при него откриваме стремеж, който има медицински характер, който търси да схване разликата между хората и да осъществи това, че всички хора са равни пред духовния свят. Евангелието на Лука изглежда като евангелие на потиснатите и изтощените. Те могат да се изправят под неговото влияние, понеже са равни с другите пред духовния свят.
Ако се вземе предвид това, ще се открие основното настроение, което може да се намери в евангелието на Лука.
към текста >>
Ако го разбираме така, схващаме дълбоко още едно, често срещано изказване в
евангелие
то, което насочва към закона, царуващ в древните времена, описвани ни от Стария завет.
Ако го разбираме така, схващаме дълбоко още едно, често срещано изказване в евангелието, което насочва към закона, царуващ в древните времена, описвани ни от Стария завет.
От една страна, Исус казва110, че няма да бъде нарушена нито точица и нито ченгелче от този закон, но от друга – поставя нещо съвсем ново на мястото на този закон, нещо, което още не е действително. Той поставя свободните, любвеобилни отношения на хората един към друг на мястото на това, което днес е регулирано чрез закона. Със закони е регулиран начинът, по който хората живеят заедно, каквото всеки един трябва да прави и постига за другия. Но ще дойдат времена, когато всеки непосредствено ще чувства и знае какво е нужно на ближния му и какво може да му даде.
към текста >>
Затова
евангелие
то разделя древните учени и фарисеи на такива, които строго ортодоксално се наричат «деца на Бога», с тях Христос Исус не желае да има нищо общо.
Това се променя в момента, когато идва Христос. Тук също виждаме, че е необходимо хора, които са разполагали със законите, да поправят нещо от това, което погрешно са правили, Законът е станал несправедлив. Сега, когато се поощрява любовта към всички хора, тези, които в известна степен искат да завладеят домовете на хората – това е сравнение за душите, – трябва на мястото на вече несправедливия закон да поставят справедливия. Те трябва да отпишат нещо от това, което е станало несправедливо.
Затова евангелието разделя древните учени и фарисеи на такива, които строго ортодоксално се наричат «деца на Бога», с тях Христос Исус не желае да има нищо общо.
За тях Той казва да стоят далеч от него. Те казват: Ние служим на Бога, който ни е дал законите. Понеже така строго се придържат към закона, затова са деца на светлината. Това е техническият израз за служителите на Бога, които по-късно се сравняват с нечестния управител. Другите, които живеят с хората, с човешките наклонности, са деца на света.
към текста >>
Притчата не е същата, както е тази в
евангелие
то, но с ясно подобно звучене на същия мотив е съществувала в еврейската традиция много столетия преди християнството.
Притчата не е същата, както е тази в евангелието, но с ясно подобно звучене на същия мотив е съществувала в еврейската традиция много столетия преди християнството.
Разликата е само тази, че в нея е дадено по-дълбоко обяснение. Хората могат веднага да разберат, че се има предвид народът, който трябва отново да се обърне към своя Отец. Исус е дал образите в притчата, но я е разяснил само на учениците си. Както еврейската притча сочи към народа, към един-единствен народ, който е свързан с кръвни връзки, така християнската притча посочва цялото развитие на човечеството.
към текста >>
37.
Розенкройцерството
GA_98 Природни и духовни същества
То донася християнското посвещение, което може да се постигне само чрез непосредствено отношение към Христос Исус чрез
евангелие
то на св.
То донася християнското посвещение, което може да се постигне само чрез непосредствено отношение към Христос Исус чрез евангелието на св.
Йоан и Апокалипсиса. В 13-то и 14-то столетие се появява първата зора на материалистическото културно течение. Тогава просветените хора разбират, че изгрява материалистическата епоха. Всичко, което изцяло се изпълнява през 19-то столетие и се появява като крайност, е подготвяно дълго преди това. Материализма го намираме не само в областта на външните отношения, а във всички области.
към текста >>
38.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
Тази външна слънчева сила, която е само оповестяване на вътрешната духовна сила на Слънцето, е изразена в
евангелие
то в образа на Йоан, а насреща ѝ застава вътрешната духовна сила, изразена в Христос.
На този, който разбира езотеричното християнство, Свещената нощ трябва да му покаже всяка година, че това, което се случва във външния свят, е само мимика, жест за вътрешен духовен процес. Външната сила на Слънцето се изживява в пролетното и лятното Слънце.
Тази външна слънчева сила, която е само оповестяване на вътрешната духовна сила на Слънцето, е изразена в евангелието в образа на Йоан, а насреща ѝ застава вътрешната духовна сила, изразена в Христос.
И когато физическата сила на Слънцето все повече намалява, духовната сила се покачва и става все по-мощна и по-мощна, като през Свещената нощ тя е най-силна. Това лежи в думите на Евангелието на Йоан: «Аз трябва да се смаля, а Той да се усили.»28 И Той се засилва и засилва и се появява там, където слънчевата сила отново достига външната физическа сила.
към текста >>
Това лежи в думите на
Евангелие
то на Йоан: «Аз трябва да се смаля, а Той да се усили.»28 И Той се засилва и засилва и се появява там, където слънчевата сила отново достига външната физическа сила.
На този, който разбира езотеричното християнство, Свещената нощ трябва да му покаже всяка година, че това, което се случва във външния свят, е само мимика, жест за вътрешен духовен процес. Външната сила на Слънцето се изживява в пролетното и лятното Слънце. Тази външна слънчева сила, която е само оповестяване на вътрешната духовна сила на Слънцето, е изразена в евангелието в образа на Йоан, а насреща ѝ застава вътрешната духовна сила, изразена в Христос. И когато физическата сила на Слънцето все повече намалява, духовната сила се покачва и става все по-мощна и по-мощна, като през Свещената нощ тя е най-силна.
Това лежи в думите на Евангелието на Йоан: «Аз трябва да се смаля, а Той да се усили.»28 И Той се засилва и засилва и се появява там, където слънчевата сила отново достига външната физическа сила.
към текста >>
39.
Бележки.
GA_98 Природни и духовни същества
«
Евангелие
то на Йоан», Събр. съч.
55. В лекцията от 22 май 1908 г.
«Евангелието на Йоан», Събр. съч.
103 (8-ма лекция).
към текста >>
40.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 юни 1907 г. Развитие на планетите / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Те се състояли от астралното тяло, "Аз", Дух-Себе, Дух-Живот, Човек-Дух, осми принцип, който се нарича в християнската езотерика Свети-Дух, и накрая, девети принцип Син, или "Словото" в смисъла на
Евангелие
то на Йоан.
Трябва специално да се спрем на тези същества, които през това време са били на степен на развитие на днешните хора. На Сатурн имаме духове на Егоизма, които се намират на тази степен, и внушавали на хората духа на свободата и на самостоятелността. На Слънцето са се намирали и други същества, чиито нисш принцип бил не "Аза", а астралното тяло.
Те се състояли от астралното тяло, "Аз", Дух-Себе, Дух-Живот, Човек-Дух, осми принцип, който се нарича в християнската езотерика Свети-Дух, и накрая, девети принцип Син, или "Словото" в смисъла на Евангелието на Йоан.
Все още в тях не се е съдържал десети принцип, затова най-долу при тях било астралното тяло. Такива били духовете, които работили на Слънцето те водиха цялата астрална работа. Те се различавали от днешния човек с това, че човекът диша въздух, доколкото Земята е обкръжена от въздух, а те дишали топлина, или огън.
към текста >>
41.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 юни 1907 г. Развитие на планетите / ІІчаст/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
При Духовете на Огъня на Слънцето предвождащ бил Христос, или Логоса в смисъла на
Евангелие
то на Йоан.
При духовете на Аза на Сатурн предвождащото същество се наричало Бог-Отец.
При Духовете на Огъня на Слънцето предвождащ бил Христос, или Логоса в смисъла на Евангелието на Йоан.
На Луната при Духовете на Мрака било това, което се явява в християнството Свети Дух. Съществата, които преминали човешки стадий на развитие на Луната, нямали нужда да се въплъщават тук на Земята, слизайки във физически тела.
към текста >>
42.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение?
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Неговия метод е предписан от най-дълбоката християнска книга, която най-малко разбират представителите на християнското богословие,
Евангелие
то на Йоан, а неговото съдържание ще открием в Апокалипсиса, или Тайното откровение.
Да охарактеризираме чисто християнския път.
Неговия метод е предписан от най-дълбоката християнска книга, която най-малко разбират представителите на християнското богословие, Евангелието на Йоан, а неговото съдържание ще открием в Апокалипсиса, или Тайното откровение.
към текста >>
Евангелие
то на Йоан е удивителна книга.
Евангелието на Йоан е удивителна книга.
Тя трябва не просто да се прочете, а да се изживее. И тя може да се изживее, ако осъзнаем, че в нея се съдържат напътствия за вътрешния живот, които трябва да се изпълняват по съответния начин. Християнския път изисква от своя ученик да вижда в Евангелието на Йоан книга за медитация. Принципното условие, което в една или друга степен отпада в розенкройцерското ученичество, тук се явява най-строга вяра в личността на Христос Исус. Необходимо е да има в себе си в по-малка степен възможност да се вярва в това, че тази висша индивидуалност, този предводител на огнените духове от слънчевата епоха физически се въплътил в лицето на Исус от Назарет, че това беше не "просто човек от Назарет", не индивидуалност подобна на Сократ, Платон или Питагор.
към текста >>
Християнския път изисква от своя ученик да вижда в
Евангелие
то на Йоан книга за медитация.
Евангелието на Йоан е удивителна книга. Тя трябва не просто да се прочете, а да се изживее. И тя може да се изживее, ако осъзнаем, че в нея се съдържат напътствия за вътрешния живот, които трябва да се изпълняват по съответния начин.
Християнския път изисква от своя ученик да вижда в Евангелието на Йоан книга за медитация.
Принципното условие, което в една или друга степен отпада в розенкройцерското ученичество, тук се явява най-строга вяра в личността на Христос Исус. Необходимо е да има в себе си в по-малка степен възможност да се вярва в това, че тази висша индивидуалност, този предводител на огнените духове от слънчевата епоха физически се въплътил в лицето на Исус от Назарет, че това беше не "просто човек от Назарет", не индивидуалност подобна на Сократ, Платон или Питагор. Трябва да се разбира Неговото принципно различие от всички останали. Онзи, който желае да върви по чисто християнския път на ученичеството, трябва да признава в Него единственият по своя природа Богочовек, в противен случай няма да има вярно основано чувство, което би пробудило душата. За това трябва действително да се вярва в първите думи в Евангелието на Йоан: "В началото бе Словото, и Словото беше у Бог, и Словото беше Бог" и т.н.
към текста >>
За това трябва действително да се вярва в първите думи в
Евангелие
то на Йоан: "В началото бе Словото, и Словото беше у Бог, и Словото беше Бог" и т.н.
Християнския път изисква от своя ученик да вижда в Евангелието на Йоан книга за медитация. Принципното условие, което в една или друга степен отпада в розенкройцерското ученичество, тук се явява най-строга вяра в личността на Христос Исус. Необходимо е да има в себе си в по-малка степен възможност да се вярва в това, че тази висша индивидуалност, този предводител на огнените духове от слънчевата епоха физически се въплътил в лицето на Исус от Назарет, че това беше не "просто човек от Назарет", не индивидуалност подобна на Сократ, Платон или Питагор. Трябва да се разбира Неговото принципно различие от всички останали. Онзи, който желае да върви по чисто християнския път на ученичеството, трябва да признава в Него единственият по своя природа Богочовек, в противен случай няма да има вярно основано чувство, което би пробудило душата.
За това трябва действително да се вярва в първите думи в Евангелието на Йоан: "В началото бе Словото, и Словото беше у Бог, и Словото беше Бог" и т.н.
до думите "И словото стана плът и обитаваше с нас". Т.е., този дух, който беше повелител на огнените духове, който беше свързан с преобразяване на Земята, Той действително живя с нас в плътска обвивка. Това трябва да се признае. Този, който не може да направи това, по-добре да предпочете другия път на ученичеството. Но този, който съблюдава това принципно условие и седмици, месеци, всяка сутрин медитивно извиква в своята душа думите от Евангелието на Йоан до мястото, където е казано "изпълнено с благодат и истина", при това не толкова разбирайки ги, а и живеейки в тях, за него тези думи стават сила пробуждаща душата.
към текста >>
Но този, който съблюдава това принципно условие и седмици, месеци, всяка сутрин медитивно извиква в своята душа думите от
Евангелие
то на Йоан до мястото, където е казано "изпълнено с благодат и истина", при това не толкова разбирайки ги, а и живеейки в тях, за него тези думи стават сила пробуждаща душата.
За това трябва действително да се вярва в първите думи в Евангелието на Йоан: "В началото бе Словото, и Словото беше у Бог, и Словото беше Бог" и т.н. до думите "И словото стана плът и обитаваше с нас". Т.е., този дух, който беше повелител на огнените духове, който беше свързан с преобразяване на Земята, Той действително живя с нас в плътска обвивка. Това трябва да се признае. Този, който не може да направи това, по-добре да предпочете другия път на ученичеството.
Но този, който съблюдава това принципно условие и седмици, месеци, всяка сутрин медитивно извиква в своята душа думите от Евангелието на Йоан до мястото, където е казано "изпълнено с благодат и истина", при това не толкова разбирайки ги, а и живеейки в тях, за него тези думи стават сила пробуждаща душата.
Тъй като това не са обикновени думи, а пробуждаща сила, които извикват от душата друга сила. Само ученикът трябва да има търпение да извиква тези думи в душата си постоянно, всеки ден. Тогава силите необходими за християнското ученичество, се развиват чрез пробуждане на съвършенно определени чувства. Християнският път е по-скоро вътрешен път, до които в розенкройцерското ученичество усещането се възпламенява във външния свят.
към текста >>
Обаче във всеки случай е необходимо да се преживее 13-та глава на
Евангелие
то на Йоан, да се преживее така, както аз сега ще опиша.
Християнският път е път на развитие на чувствата. Седем степени на чувствата се пробуждат за живот. Към това се добавят лично и са предназначени за определения характер.
Обаче във всеки случай е необходимо да се преживее 13-та глава на Евангелието на Йоан, да се преживее така, както аз сега ще опиша.
Учителят казва на ученика: ти трябва да развиеш в себе си определени чувства. Представи си как растението израства от почвата. То е над минералната почва, върху която расте, но тази почва му е необходима. То, висшето, не може да се справи без низшето. И ако би могло растението да мисли, то би казало на земята: макар да съм по-висше от теб, аз не мога да съществувам без теб,и благодарно би се навело към нея.
към текста >>
Така и Христос не би могъл да съществува без Дванадесетте, и тринадесета глава от
Евангелие
то на Йоан изобразява всеобхващащото чувство на благодарно преклонение пред тях Той, Висшия, измива краката на своите ученици.
И ако би могло растението да мисли, то би казало на земята: макар да съм по-висше от теб, аз не мога да съществувам без теб,и благодарно би се навело към нея. Точно по същия начин би трябвало да постъпи животното по отношение на растението, понеже без него не би могло да съществува, и точно така би трябвало да се отнася човека спрямо животното. И когато човекът се издига нагоре, той трябва да каже: никога не бих се оказал на сегашната степен, ако не би имало по-низша. И той трябва с благодарност да и се поклони, понеже тя е направила възможно това, че той сега съществува. Ни едно същество на света не би могло да съществува без низшето, на което е длъжно да бъде благодарно.
Така и Христос не би могъл да съществува без Дванадесетте, и тринадесета глава от Евангелието на Йоан изобразява всеобхващащото чувство на благодарно преклонение пред тях Той, Висшия, измива краката на своите ученици.
към текста >>
Това не е само историческо събитие всеки може да изживее събитията от 13-та глава от
Евангелие
то на Йоан.
Ако представим това като основно чувство, пробуждащо се в човешката душа, ако ученикът седмици или месеци се намира в размисъл съзерцание, които задълбочават в неговата душа това основно чувство чувството за това, с каква благодарност висшият трябва да гледа на низшия, даващ му възможност за живот,тогава се пробужда първото основно чувство, което достатъчно е изпитано от човека в онзи момент, когато се появяват определените симптоми един външен признак и едно вътрешно видение. Външният признак се състои в това че човек чувства, как краката му се измиват с вода, във вътрешното виждане той сам се явява Христос, измиващ краката на Дванадесетте. Това е първата степен степента измиване на краката.
Това не е само историческо събитие всеки може да изживее събитията от 13-та глава от Евангелието на Йоан.
Това е външен симптоматичен израз на това, че човек се е издигнал толкова високо в своя свят на чувствата, за да изживее това, и той не може да се издигне толкова високо в своя свят на чувствата, ако не се появи този симптом.
към текста >>
43.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Ако се постараете да разберете правилно това, което казахме днес, лесно ще откриете в това тези факти, за които се говори в началото в
Евангелие
то на Йоан.
Ако вие направите сравнение с онова, което обсъждахме по-рано ще видите: това, което се привежда в действие последно, винаги съществува в началото: това, което като “Слово” е влязло в материята е било преди всичко.
Ако се постараете да разберете правилно това, което казахме днес, лесно ще откриете в това тези факти, за които се говори в началото в Евангелието на Йоан.
В една от последните лекции трябва да покажем, как нашите отправени далече в мировото пространство разглеждания са прекрасно отразени в началото на Евангелието на Йоан, а също и в началните стихове на Библията. Когато правим обзор на хода на мировото развитие, ние отново откриваме това. Но за вас едно ще стане особено ясно. Когато разглеждаме тези факти, то човешкото развитие ни се обрисува различно, от материалната фантастика, която казва, че човекът е произлязъл от грубата материя, и че духовните способности са се развили след това от нея.
към текста >>
В една от последните лекции трябва да покажем, как нашите отправени далече в мировото пространство разглеждания са прекрасно отразени в началото на
Евангелие
то на Йоан, а също и в началните стихове на Библията.
Ако вие направите сравнение с онова, което обсъждахме по-рано ще видите: това, което се привежда в действие последно, винаги съществува в началото: това, което като “Слово” е влязло в материята е било преди всичко. Ако се постараете да разберете правилно това, което казахме днес, лесно ще откриете в това тези факти, за които се говори в началото в Евангелието на Йоан.
В една от последните лекции трябва да покажем, как нашите отправени далече в мировото пространство разглеждания са прекрасно отразени в началото на Евангелието на Йоан, а също и в началните стихове на Библията.
Когато правим обзор на хода на мировото развитие, ние отново откриваме това. Но за вас едно ще стане особено ясно. Когато разглеждаме тези факти, то човешкото развитие ни се обрисува различно, от материалната фантастика, която казва, че човекът е произлязъл от грубата материя, и че духовните способности са се развили след това от нея.
към текста >>
44.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Евангелие
то на Йоан е паметник, който не бива да се поставя наред с другите, но то разширява другите паметници, преминавайки от разглеждане на временното към вечното.
”. С това е било направен един велик напредък в развитието на човечеството. Тъй като, когато се говори за поява на светлина, то се говори, доколкото може да се говори за светлина, за нещо външно видимо. Древните предания описват генезиса, където физическото се представя като откровение на светлината. “Словото” е това, което изхожда от вътрешните дълбини на съществата, и преди да се е извършило каквото и да е откровение на светлината, човекът вече съществувал като това, което “било е и ще бъде”, т.е., това, под което се подразбира най-дълбокото вътрешно същество на човека. Първоначална е не светлината, първоначално е словото.
Евангелието на Йоан е паметник, който не бива да се поставя наред с другите, но то разширява другите паметници, преминавайки от разглеждане на временното към вечното.
към текста >>
45.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Но това се основава дълбоката мъдрост, която е изразена в тази удивителна част на
Евангелие
то.
И към тези Архаи, които всъщност се явяват противозаконни, принадлежат – разбира се, само за тези, които разглеждат тези неща от гледна точка на Духовната наука – на това същество, което справедливо наричат “сатана”, противозаконния княз на този свят. Законният владетел е “Властта”: Яхве или Йехова; противозаконният принадлежи към степента на Началата. Той се проявява в това, че води хората към постоянна съпротива на епохалния дух. Такава е истинската същност на този дух, когото назовават също “дух на тъмнината” или противозаконния княз на тази наша Земя, който претендира всъщност за това, да ръководи и управлява хората. И сега вече ще разберете, какъв дълбок смисъл има този факт, че на Земята се явил Христос, за да пролее Своята Светлина върху цялата последваща еволюция и че Той трябвало да преодолее всичко в тази борба с противозаконния княз на света.
Но това се основава дълбоката мъдрост, която е изразена в тази удивителна част на Евангелието.
към текста >>
46.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 1. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Който чете “
Евангелие
то на Йоан” може с ръце, с “духовни ръце” да усети, че това е така.
Така ние виждаме втория етап от развитието на човечеството, епохата на груповата душа, която намира висш израз в кръвното родство на поколенията. Народ, който особено е развил това му предава изключително значение и подчертава: че като народ, ние имаме една обща групова народна душа. Именно такъв е бил народа придържащ се към Стария Завет. Затова, консервативният елемент на този старозаветен народ с особена сила бил против провъзгласяването на “Аз съм”, на индивидуалния Аз.
Който чете “Евангелието на Йоан” може с ръце, с “духовни ръце” да усети, че това е така.
достатъчно е само да се прочете разказа за беседата на Исус със Самарянката до извора на Иаков. Там ясно е показано, че Христос Исус идва също и до тези, които не са свързани в кръвно родство. Да вземем дори думите “Как Ти, бидейки иудеин, молиш да пиеш от мен, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните)”. Ако се навлезе в това и особено ако се влезе в това медитативно, то постепенно може да стигне до това, да се види, как човечеството се е придвижило напред от груповата душа към индивидуалната душа.
към текста >>
47.
СЪДЪРЖАНИЕ
GA_103 Евангелието на Йоан
Евангелие
то на Йоан
Евангелието на Йоан
към текста >>
Божествено-духовният характер на Йоановото
Евангелие
.
Божествено-духовният характер на Йоановото Евангелие.
Противоречия в Евангелията. Евангелието на Йоан и трите други Евангелия. „Простият мъж от Назарет” на „просветената теология”. Нахлуването на материализма в религиозния живот. Учението за Логоса.
към текста >>
Евангелие
то на Йоан и трите други Евангелия.
Божествено-духовният характер на Йоановото Евангелие. Противоречия в Евангелията.
Евангелието на Йоан и трите други Евангелия.
„Простият мъж от Назарет” на „просветената теология”. Нахлуването на материализма в религиозния живот. Учението за Логоса. Говорът като човешка способност. Човекът и другите природни същества: Всичко, което се появява в пространството и времето, е съществувало преди това в Духа.
към текста >>
Как да бъде разбиран прологът към Йоановото
Евангелие
.
Учението на християнско-езотеричната школа от Атина. Смисълът от развитието в хода на инкарнациите. Днес в астралното тяло имаме вече наченките на Духът-Себе, в етерното тяло - на Духът-Живот и във физическото тяло - на Човекът- Дух. Говорната способност се изгражда от човека в хода на Земното развитие. Човешкото физическо тяло има своя първообраз в Логоса; на „Старото Слънце” Логосьт стана „живот”: на „Старата Луна” „животът” стана „светлина”; на Земята към тях се присъедини Азът.
Как да бъде разбиран прологът към Йоановото Евангелие.
към текста >>
За архитектониката на Йоановото
Евангелие
.
За архитектониката на Йоановото Евангелие.
Посвещението в древните Мистерии. Възкресението на Лазар: посвещението на ученика, „когото Господ обичаше”, чрез самия Христос. За авторът на Йоановото Евангелие. Йоан Кръстител като предтеча на Христос. Прологът към Йоановото Евангелие (в превод на Рудолф Щайнер).
към текста >>
За авторът на Йоановото
Евангелие
.
За архитектониката на Йоановото Евангелие. Посвещението в древните Мистерии. Възкресението на Лазар: посвещението на ученика, „когото Господ обичаше”, чрез самия Христос.
За авторът на Йоановото Евангелие.
Йоан Кръстител като предтеча на Христос. Прологът към Йоановото Евангелие (в превод на Рудолф Щайнер). Индивидуалният Аз и откъсването му от груповия Аз. Единородният Син. Любовта като свободен дар от Аза.
към текста >>
Прологът към Йоановото
Евангелие
(в превод на Рудолф Щайнер).
За архитектониката на Йоановото Евангелие. Посвещението в древните Мистерии. Възкресението на Лазар: посвещението на ученика, „когото Господ обичаше”, чрез самия Христос. За авторът на Йоановото Евангелие. Йоан Кръстител като предтеча на Христос.
Прологът към Йоановото Евангелие (в превод на Рудолф Щайнер).
Индивидуалният Аз и откъсването му от груповия Аз. Единородният Син. Любовта като свободен дар от Аза. За одухотворяването на любовта. В Христовия Принцип е вложено преодоляването на закона.
към текста >>
Двете части на Йоановото
Евангелие
: преди и след възкресението на Лазар.
Двете части на Йоановото Евангелие: преди и след възкресението на Лазар.
Седемте степени на предх- ристиянското посвещение. Разговорът с Натанаил. Сватбата в Кана. Мисията на Христос: да вложи в човешката душа пълната Азова самостоятелност. Дионисиевият култ и мисията на алкохола.
към текста >>
48.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Нашите лекции върху
Евангелие
то на Йоан ще имат двойна цел.
Нашите лекции върху Евангелието на Йоан ще имат двойна цел.
Едната ще бъде да задълбочим духовно- научните понятия като такива и в известен смисъл да ги разширим; другата цел е следната: с помощта на представите, които ще се породят в душата, да вникнем по-дълбоко във величествения документ на Йоановото Евангелие. Моля да се има предвид, че лекциите са замислени именно в тези две направления. Не става дума просто за разяснения върху Евангелието на Йоан, а за друго: с негова помощ ние искаме да проникнем в дълбоките тайни на Битието и да установим, как всъщност следва да изградим духовнонаучния подход, когато разглеждаме някои от величествените исторически документи, завеща- ни от различните световни религии.
към текста >>
Едната ще бъде да задълбочим духовно- научните понятия като такива и в известен смисъл да ги разширим; другата цел е следната: с помощта на представите, които ще се породят в душата, да вникнем по-дълбоко във величествения документ на Йоановото
Евангелие
.
Нашите лекции върху Евангелието на Йоан ще имат двойна цел.
Едната ще бъде да задълбочим духовно- научните понятия като такива и в известен смисъл да ги разширим; другата цел е следната: с помощта на представите, които ще се породят в душата, да вникнем по-дълбоко във величествения документ на Йоановото Евангелие.
Моля да се има предвид, че лекциите са замислени именно в тези две направления. Не става дума просто за разяснения върху Евангелието на Йоан, а за друго: с негова помощ ние искаме да проникнем в дълбоките тайни на Битието и да установим, как всъщност следва да изградим духовнонаучния подход, когато разглеждаме някои от величествените исторически документи, завеща- ни от различните световни религии.
към текста >>
Не става дума просто за разяснения върху
Евангелие
то на Йоан, а за друго: с негова помощ ние искаме да проникнем в дълбоките тайни на Битието и да установим, как всъщност следва да изградим духовнонаучния подход, когато разглеждаме някои от величествените исторически документи, завеща- ни от различните световни религии.
Нашите лекции върху Евангелието на Йоан ще имат двойна цел. Едната ще бъде да задълбочим духовно- научните понятия като такива и в известен смисъл да ги разширим; другата цел е следната: с помощта на представите, които ще се породят в душата, да вникнем по-дълбоко във величествения документ на Йоановото Евангелие. Моля да се има предвид, че лекциите са замислени именно в тези две направления.
Не става дума просто за разяснения върху Евангелието на Йоан, а за друго: с негова помощ ние искаме да проникнем в дълбоките тайни на Битието и да установим, как всъщност следва да изградим духовнонаучния подход, когато разглеждаме някои от величествените исторически документи, завеща- ни от различните световни религии.
към текста >>
Би могло да се очаква, че когато представител на антропософията, или Духовната наука, говори върху
Евангелие
то на Йоан, той ще постъпи по често срещания в тези случаи начин: просто ще постави този религиозен документ като една здрава основа и ще черпи от него онези истини, които после ще коментира, осланяйки се на авторитета, заложен в самия религиозен източник.
Би могло да се очаква, че когато представител на антропософията, или Духовната наука, говори върху Евангелието на Йоан, той ще постъпи по често срещания в тези случаи начин: просто ще постави този религиозен документ като една здрава основа и ще черпи от него онези истини, които после ще коментира, осланяйки се на авторитета, заложен в самия религиозен източник.
Обаче антропософският подход към нещата никога не може да изглежда така. Той е съвършено различен. Ако Духовната наука иска да изпълни своята истинска мисия спрямо духа на съвременното човечество, тя трябва да покаже: само ако човекът се научи да използва своите вътрешни сили и способности – силите и способностите за духовни възприятия – само тогава той ще може да проникне в тайните на съществуванието, в това, което е скрито в духовните светове, лежащи зад видимия сетивен свят. Съвременното човечество все по-ясно трябва да разбере: прилагайки своите вътрешни способности, човек наистина може да проникне в тайните на Битието и че собственото му познание може да го издигне до съзидателните сили и Същества на Космоса.
към текста >>
И така, ние още отсега трябва да заявим, че до тайните на Йоановото
Евангелие
е възможно да се стигне независимо от всякакви предания и традиции, независимо от всякакви исторически документи.
И така, ние още отсега трябва да заявим, че до тайните на Йоановото Евангелие е възможно да се стигне независимо от всякакви предания и традиции, независимо от всякакви исторически документи.
За да сме съвсем ясни, нека да предположим една екстремна ситуация: нека допуснем, че поради едни или други събития, човечеството изгуби всички религиозни документи, а човекът запази единствено способностите, които притежава днес. И тогава – след като е запазил единствено способностите, които има – той би бил в състояние да проникне в тайните на съществуванието; да, той би трябвало да се издигне до божествено-духовните съзидателни сили и до Съществата, скрити зад физическия свят. Духовната наука трябва да се опира само върху такива източници на познание, които са независими от всякакви исторически документи. И чак тогава, когато след независимата изследователска работа, проучим божествени-духовните мирови тайни, ние пристъпваме към религиозните документи. Едва тогава вникваме в тяхната истинска стойност.
към текста >>
Така и ние днес можем да открием величествените космически факти в Йоановото
Евангелие
чрез дремещите в човека сили, без да знаем нищо от
Евангелие
то на Йоан, както ученикът изучава геометрия, без да знае нещо за първата геометрична книга на Евклид.
Някой би могъл да каже: Евклид, древният геометър, за пръв път ни даде онази геометрия, която днес всяко дете изучава на определена степен от своето обучение. Обаче изучаването на геометрия- та свързано ли е непременно с книгите на Евклид? Питам: колко души изучават днес елементарната геометрия, дори и да нямат никакво предчувствие за първата книга, в която Евклид е вложил основните геометрични закони? Те изучават геометрията независимо от книгата на Евклид, защото тя води началото си от една способност на човешкия дух. Едва тогава, когато човек е изучавал геометрия самостоятелно и чак после отваря великата книга на Евклид, той може да я оцени правилно; защото едва тогава той намира онова, което наистина е успял да усвои и може да оцени формата, в която съответните познания са представени за пръв път.
Така и ние днес можем да открием величествените космически факти в Йоановото Евангелие чрез дремещите в човека сили, без да знаем нищо от Евангелието на Йоан, както ученикът изучава геометрия, без да знае нещо за първата геометрична книга на Евклид.
към текста >>
Когато човек пристъпва към Йоановото
Евангелие
, въоръжен с познанието за висшите светове, той си казва: Какво точно е скрито тук от духовната история на човечеството?
Когато човек пристъпва към Йоановото Евангелие, въоръжен с познанието за висшите светове, той си казва: Какво точно е скрито тук от духовната история на човечеството?
Най-дълбоките тайни на духовните светове са вложени в една книга, дадени са на човечеството под формата на една книга. И по- неже предварително знаем истините за божествено- духовните светове, едва по тази причина вникваме в истинския смисъл на Йоановото Евангелие; а по начало тъкмо този е верният път да се доближим до такива документи, които са свързани с духовния свят.
към текста >>
И по- неже предварително знаем истините за божествено- духовните светове, едва по тази причина вникваме в истинския смисъл на Йоановото
Евангелие
; а по начало тъкмо този е верният път да се доближим до такива документи, които са свързани с духовния свят.
Когато човек пристъпва към Йоановото Евангелие, въоръжен с познанието за висшите светове, той си казва: Какво точно е скрито тук от духовната история на човечеството? Най-дълбоките тайни на духовните светове са вложени в една книга, дадени са на човечеството под формата на една книга.
И по- неже предварително знаем истините за божествено- духовните светове, едва по тази причина вникваме в истинския смисъл на Йоановото Евангелие; а по начало тъкмо този е верният път да се доближим до такива документи, които са свързани с духовния свят.
към текста >>
Но щом към подобни документи, свързани с духовния свят – например
Евангелие
то на Йоан – се приближат хора, които добре познават техния език, т.е.
Но щом към подобни документи, свързани с духовния свят – например Евангелието на Йоан – се приближат хора, които добре познават техния език, т.е.
обикновени филолози – а в известен смисъл дори и богословските изследователи днес не са нещо повече от филолози, що се отнася до съдържанието на такива книги – как се отнася към тях предста- вителят на Духовната наука? Нека още веднъж се обърнем към примера с геометрията на Евклид. Кой ще обясни по-добре неговата книга по въпро- сите на геометрията? Този, който може да превежда добре, а няма никаква представа за геометричните познания? Би се получило нещо твърде странно, ако подобен човек се залови с геометрията на Евклид, без да има никаква предварителна подготовка!
към текста >>
Така се отнася и представителят на Духовната наука спрямо много други изследователи във връзка с
Евангелие
то на Йоан.
Нека още веднъж се обърнем към примера с геометрията на Евклид. Кой ще обясни по-добре неговата книга по въпро- сите на геометрията? Този, който може да превежда добре, а няма никаква представа за геометричните познания? Би се получило нещо твърде странно, ако подобен човек се залови с геометрията на Евклид, без да има никаква предварителна подготовка! Но да предположим, че самият преводач е един незна- чителен филолог и ако разбира от геометрия, той ще може правилно да оцени книгата.
Така се отнася и представителят на Духовната наука спрямо много други изследователи във връзка с Евангелието на Йоан.
Днес много често то се обяснява така, както филолозите биха обяснили геометрията на Евклид. Обаче Духовната наука извлича от самата себе си познанията за духовните светове, които са предста- вени в Евангелието на Йоан. Така че спрямо Еванге- лието на Йоан, духовният изследовател се намира в същото положение, в каквото се намира геометърът спрямо Евклид: той вече носи в себе си това, което може да намери в Евангелието на Йоан.
към текста >>
Обаче Духовната наука извлича от самата себе си познанията за духовните светове, които са предста- вени в
Евангелие
то на Йоан.
Този, който може да превежда добре, а няма никаква представа за геометричните познания? Би се получило нещо твърде странно, ако подобен човек се залови с геометрията на Евклид, без да има никаква предварителна подготовка! Но да предположим, че самият преводач е един незна- чителен филолог и ако разбира от геометрия, той ще може правилно да оцени книгата. Така се отнася и представителят на Духовната наука спрямо много други изследователи във връзка с Евангелието на Йоан. Днес много често то се обяснява така, както филолозите биха обяснили геометрията на Евклид.
Обаче Духовната наука извлича от самата себе си познанията за духовните светове, които са предста- вени в Евангелието на Йоан.
Така че спрямо Еванге- лието на Йоан, духовният изследовател се намира в същото положение, в каквото се намира геометърът спрямо Евклид: той вече носи в себе си това, което може да намери в Евангелието на Йоан.
към текста >>
Така че спрямо Еванге- лието на Йоан, духовният изследовател се намира в същото положение, в каквото се намира геометърът спрямо Евклид: той вече носи в себе си това, което може да намери в
Евангелие
то на Йоан.
Би се получило нещо твърде странно, ако подобен човек се залови с геометрията на Евклид, без да има никаква предварителна подготовка! Но да предположим, че самият преводач е един незна- чителен филолог и ако разбира от геометрия, той ще може правилно да оцени книгата. Така се отнася и представителят на Духовната наука спрямо много други изследователи във връзка с Евангелието на Йоан. Днес много често то се обяснява така, както филолозите биха обяснили геометрията на Евклид. Обаче Духовната наука извлича от самата себе си познанията за духовните светове, които са предста- вени в Евангелието на Йоан.
Така че спрямо Еванге- лието на Йоан, духовният изследовател се намира в същото положение, в каквото се намира геометърът спрямо Евклид: той вече носи в себе си това, което може да намери в Евангелието на Йоан.
към текста >>
Скоро ще се убедим, че ако човек разбира съдържанието, той няма защо да влага в
Евангелие
то нещо, което не съществува в него.
Ние съвсем не трябва да спираме пред упрека, че по този начин внасяме в историческия документ някакъв личен елемент.
Скоро ще се убедим, че ако човек разбира съдържанието, той няма защо да влага в Евангелието нещо, което не съществува в него.
Ако човек е наясно с духовнонаучното тълкуване, той няма да се огъне пред този упрек. Както другите исторически документи не губят ни най-малко от своята стойност, ако познаваме тяхното истинско съ- държание, такъв е случаят и с Евангелието на Йоан. На този, който е проникнал в тайните на света, то се явява като един от най-забележителните документи в човешкия духовен живот.
към текста >>
Както другите исторически документи не губят ни най-малко от своята стойност, ако познаваме тяхното истинско съ- държание, такъв е случаят и с
Евангелие
то на Йоан.
Ние съвсем не трябва да спираме пред упрека, че по този начин внасяме в историческия документ някакъв личен елемент. Скоро ще се убедим, че ако човек разбира съдържанието, той няма защо да влага в Евангелието нещо, което не съществува в него. Ако човек е наясно с духовнонаучното тълкуване, той няма да се огъне пред този упрек.
Както другите исторически документи не губят ни най-малко от своята стойност, ако познаваме тяхното истинско съ- държание, такъв е случаят и с Евангелието на Йоан.
На този, който е проникнал в тайните на света, то се явява като един от най-забележителните документи в човешкия духовен живот.
към текста >>
И после, когато се задълбочим в съдържанието на Йоановото
Евангелие
, ние можем да си зададем въпроса: Как става така, че след като Йоановото
Евангелие
се оказва толкова забележителен доку- мент за духовния изследовател, тъкмо теолозите, които са призвани да тълкуват Свещеното писание, все повече и повече изтласкват Йоановото
Евангелие
на заден план спрямо останалите три Евангелия?
И после, когато се задълбочим в съдържанието на Йоановото Евангелие, ние можем да си зададем въпроса: Как става така, че след като Йоановото Евангелие се оказва толкова забележителен доку- мент за духовния изследовател, тъкмо теолозите, които са призвани да тълкуват Свещеното писание, все повече и повече изтласкват Йоановото Евангелие на заден план спрямо останалите три Евангелия?
Поставяме този предварителен въпрос, още преди да сме започнали разглеждането на самото Йоаново Евангелие.
към текста >>
Поставяме този предварителен въпрос, още преди да сме започнали разглеждането на самото Йоаново
Евангелие
.
И после, когато се задълбочим в съдържанието на Йоановото Евангелие, ние можем да си зададем въпроса: Как става така, че след като Йоановото Евангелие се оказва толкова забележителен доку- мент за духовния изследовател, тъкмо теолозите, които са призвани да тълкуват Свещеното писание, все повече и повече изтласкват Йоановото Евангелие на заден план спрямо останалите три Евангелия?
Поставяме този предварителен въпрос, още преди да сме започнали разглеждането на самото Йоаново Евангелие.
към текста >>
Всички Вие знаете, че по отношение на Йоано- вото
Евангелие
са изказвани всевъзможни възгледи и предположения.
Всички Вие знаете, че по отношение на Йоано- вото Евангелие са изказвани всевъзможни възгледи и предположения.
През древността то е било почитано като един от най-дълбоките и многозначителни до- кументи, които човек е притежавал за същността на делото, което Христос Исус е извършил на Земята. В най-ранните епохи на християнството никому не би хрумнало да оспорва Йоановото Евангелие като едно от важните исторически свидетелства за събитията в Палестина. Обаче в по-ново време нещата се про- мениха и тъкмо тези, които вярват, че най-здраво са обхванали принципите на историческото изследване, подкопаха основите, подкрепящи един такъв възглед относно Евангелието на Йоан. От известно време, от няколко столетия насам, изследователите започнаха да обръщат внимание върху противоречията, които се намират в Евангелията. Тогава, след известни колебания, всред теолозите си прокара път следно- то убеждение: В Евангелията съществуват много противоречия и човек не би могъл да си изгради ясна представа за това, как е възможно събитията от Палестина да бъдат описани по различен начин от четирите Евангелия.
към текста >>
В най-ранните епохи на християнството никому не би хрумнало да оспорва Йоановото
Евангелие
като едно от важните исторически свидетелства за събитията в Палестина.
Всички Вие знаете, че по отношение на Йоано- вото Евангелие са изказвани всевъзможни възгледи и предположения. През древността то е било почитано като един от най-дълбоките и многозначителни до- кументи, които човек е притежавал за същността на делото, което Христос Исус е извършил на Земята.
В най-ранните епохи на християнството никому не би хрумнало да оспорва Йоановото Евангелие като едно от важните исторически свидетелства за събитията в Палестина.
Обаче в по-ново време нещата се про- мениха и тъкмо тези, които вярват, че най-здраво са обхванали принципите на историческото изследване, подкопаха основите, подкрепящи един такъв възглед относно Евангелието на Йоан. От известно време, от няколко столетия насам, изследователите започнаха да обръщат внимание върху противоречията, които се намират в Евангелията. Тогава, след известни колебания, всред теолозите си прокара път следно- то убеждение: В Евангелията съществуват много противоречия и човек не би могъл да си изгради ясна представа за това, как е възможно събитията от Палестина да бъдат описани по различен начин от четирите Евангелия. И още: След като вземем описанията на Матей, Марко, Лука и Йоан, ние се натъкваме на толкова различни данни за отделните събития, че е невъзможно всички те да съвпадат с историческите факти. Ето какво настроение посте- пенно обзе хората, които искаха да изследват кни- гите на Новия Завет.
към текста >>
Обаче в по-ново време нещата се про- мениха и тъкмо тези, които вярват, че най-здраво са обхванали принципите на историческото изследване, подкопаха основите, подкрепящи един такъв възглед относно
Евангелие
то на Йоан.
Всички Вие знаете, че по отношение на Йоано- вото Евангелие са изказвани всевъзможни възгледи и предположения. През древността то е било почитано като един от най-дълбоките и многозначителни до- кументи, които човек е притежавал за същността на делото, което Христос Исус е извършил на Земята. В най-ранните епохи на християнството никому не би хрумнало да оспорва Йоановото Евангелие като едно от важните исторически свидетелства за събитията в Палестина.
Обаче в по-ново време нещата се про- мениха и тъкмо тези, които вярват, че най-здраво са обхванали принципите на историческото изследване, подкопаха основите, подкрепящи един такъв възглед относно Евангелието на Йоан.
От известно време, от няколко столетия насам, изследователите започнаха да обръщат внимание върху противоречията, които се намират в Евангелията. Тогава, след известни колебания, всред теолозите си прокара път следно- то убеждение: В Евангелията съществуват много противоречия и човек не би могъл да си изгради ясна представа за това, как е възможно събитията от Палестина да бъдат описани по различен начин от четирите Евангелия. И още: След като вземем описанията на Матей, Марко, Лука и Йоан, ние се натъкваме на толкова различни данни за отделните събития, че е невъзможно всички те да съвпадат с историческите факти. Ето какво настроение посте- пенно обзе хората, които искаха да изследват кни- гите на Новия Завет.
към текста >>
И ето, в по-ново време се затвърди схващането, че в първите три Евангелия все пак би могла да се намери известна съгласуваност при описанието на палестинските събития, докато
Евангелие
то на Йоан значително се отклонява от това, което разказват първите три Евангелия; следователно относно исто- рическите факти, за предпочитане е да се доверим на първите три Евангелия, а историческата досто- верност на Йоановото
Евангелие
остава на заден план.
И ето, в по-ново време се затвърди схващането, че в първите три Евангелия все пак би могла да се намери известна съгласуваност при описанието на палестинските събития, докато Евангелието на Йоан значително се отклонява от това, което разказват първите три Евангелия; следователно относно исто- рическите факти, за предпочитане е да се доверим на първите три Евангелия, а историческата досто- верност на Йоановото Евангелие остава на заден план.
И постепенно се стигна до заключението, че Евангелието на Йоан изобщо е създадено с други намерения, а не с тези на първите три Евангелия. Първите три Евангелия искаха само да разкажат това, което се е случило; авторът на Йоановото Евангелие обаче е преследвал съвсем друга цел. И по силата на различни основания, се стигна до убеждението, че Евангелието на Йоан е написано сравнително по-късно. За тези неща ние ще говорим допълнително. Голяма част от теолозите смятат, че Евангелието на Йоан е написано едва през 30-те или 40-те години на второто християнско столетие и не по-рано от 20-те години.
към текста >>
И постепенно се стигна до заключението, че
Евангелие
то на Йоан изобщо е създадено с други намерения, а не с тези на първите три Евангелия.
И ето, в по-ново време се затвърди схващането, че в първите три Евангелия все пак би могла да се намери известна съгласуваност при описанието на палестинските събития, докато Евангелието на Йоан значително се отклонява от това, което разказват първите три Евангелия; следователно относно исто- рическите факти, за предпочитане е да се доверим на първите три Евангелия, а историческата досто- верност на Йоановото Евангелие остава на заден план.
И постепенно се стигна до заключението, че Евангелието на Йоан изобщо е създадено с други намерения, а не с тези на първите три Евангелия.
Първите три Евангелия искаха само да разкажат това, което се е случило; авторът на Йоановото Евангелие обаче е преследвал съвсем друга цел. И по силата на различни основания, се стигна до убеждението, че Евангелието на Йоан е написано сравнително по-късно. За тези неща ние ще говорим допълнително. Голяма част от теолозите смятат, че Евангелието на Йоан е написано едва през 30-те или 40-те години на второто християнско столетие и не по-рано от 20-те години. Следователно – приемат те – Евангелието на Йоан е написано по времето, когато християнството е било вече разпространено под определена форма, и вероятно е имало своите противници.
към текста >>
Първите три Евангелия искаха само да разкажат това, което се е случило; авторът на Йоановото
Евангелие
обаче е преследвал съвсем друга цел.
И ето, в по-ново време се затвърди схващането, че в първите три Евангелия все пак би могла да се намери известна съгласуваност при описанието на палестинските събития, докато Евангелието на Йоан значително се отклонява от това, което разказват първите три Евангелия; следователно относно исто- рическите факти, за предпочитане е да се доверим на първите три Евангелия, а историческата досто- верност на Йоановото Евангелие остава на заден план. И постепенно се стигна до заключението, че Евангелието на Йоан изобщо е създадено с други намерения, а не с тези на първите три Евангелия.
Първите три Евангелия искаха само да разкажат това, което се е случило; авторът на Йоановото Евангелие обаче е преследвал съвсем друга цел.
И по силата на различни основания, се стигна до убеждението, че Евангелието на Йоан е написано сравнително по-късно. За тези неща ние ще говорим допълнително. Голяма част от теолозите смятат, че Евангелието на Йоан е написано едва през 30-те или 40-те години на второто християнско столетие и не по-рано от 20-те години. Следователно – приемат те – Евангелието на Йоан е написано по времето, когато християнството е било вече разпространено под определена форма, и вероятно е имало своите противници. Едни или други от тях са настъпили срещу християнството, и теолозите, застъпващи това мнение, си казват: В лицето на евангелистът Йоан имаме пред себе си един човек, който специално се стреми да предложи един поучителен текст, един вид апология, нещо като защита на християнството от неговите противници.
към текста >>
И по силата на различни основания, се стигна до убеждението, че
Евангелие
то на Йоан е написано сравнително по-късно.
И ето, в по-ново време се затвърди схващането, че в първите три Евангелия все пак би могла да се намери известна съгласуваност при описанието на палестинските събития, докато Евангелието на Йоан значително се отклонява от това, което разказват първите три Евангелия; следователно относно исто- рическите факти, за предпочитане е да се доверим на първите три Евангелия, а историческата досто- верност на Йоановото Евангелие остава на заден план. И постепенно се стигна до заключението, че Евангелието на Йоан изобщо е създадено с други намерения, а не с тези на първите три Евангелия. Първите три Евангелия искаха само да разкажат това, което се е случило; авторът на Йоановото Евангелие обаче е преследвал съвсем друга цел.
И по силата на различни основания, се стигна до убеждението, че Евангелието на Йоан е написано сравнително по-късно.
За тези неща ние ще говорим допълнително. Голяма част от теолозите смятат, че Евангелието на Йоан е написано едва през 30-те или 40-те години на второто християнско столетие и не по-рано от 20-те години. Следователно – приемат те – Евангелието на Йоан е написано по времето, когато християнството е било вече разпространено под определена форма, и вероятно е имало своите противници. Едни или други от тях са настъпили срещу християнството, и теолозите, застъпващи това мнение, си казват: В лицето на евангелистът Йоан имаме пред себе си един човек, който специално се стреми да предложи един поучителен текст, един вид апология, нещо като защита на християнството от неговите противници. Обаче авторът на Йоановото Евангелие съвсем не е имал намерението да описва вярно и дословно историческите факти, а да сподели становището си спрямо своя Христос.
към текста >>
Голяма част от теолозите смятат, че
Евангелие
то на Йоан е написано едва през 30-те или 40-те години на второто християнско столетие и не по-рано от 20-те години.
И ето, в по-ново време се затвърди схващането, че в първите три Евангелия все пак би могла да се намери известна съгласуваност при описанието на палестинските събития, докато Евангелието на Йоан значително се отклонява от това, което разказват първите три Евангелия; следователно относно исто- рическите факти, за предпочитане е да се доверим на първите три Евангелия, а историческата досто- верност на Йоановото Евангелие остава на заден план. И постепенно се стигна до заключението, че Евангелието на Йоан изобщо е създадено с други намерения, а не с тези на първите три Евангелия. Първите три Евангелия искаха само да разкажат това, което се е случило; авторът на Йоановото Евангелие обаче е преследвал съвсем друга цел. И по силата на различни основания, се стигна до убеждението, че Евангелието на Йоан е написано сравнително по-късно. За тези неща ние ще говорим допълнително.
Голяма част от теолозите смятат, че Евангелието на Йоан е написано едва през 30-те или 40-те години на второто християнско столетие и не по-рано от 20-те години.
Следователно – приемат те – Евангелието на Йоан е написано по времето, когато християнството е било вече разпространено под определена форма, и вероятно е имало своите противници. Едни или други от тях са настъпили срещу християнството, и теолозите, застъпващи това мнение, си казват: В лицето на евангелистът Йоан имаме пред себе си един човек, който специално се стреми да предложи един поучителен текст, един вид апология, нещо като защита на християнството от неговите противници. Обаче авторът на Йоановото Евангелие съвсем не е имал намерението да описва вярно и дословно историческите факти, а да сподели становището си спрямо своя Христос.
към текста >>
Следователно – приемат те –
Евангелие
то на Йоан е написано по времето, когато християнството е било вече разпространено под определена форма, и вероятно е имало своите противници.
И постепенно се стигна до заключението, че Евангелието на Йоан изобщо е създадено с други намерения, а не с тези на първите три Евангелия. Първите три Евангелия искаха само да разкажат това, което се е случило; авторът на Йоановото Евангелие обаче е преследвал съвсем друга цел. И по силата на различни основания, се стигна до убеждението, че Евангелието на Йоан е написано сравнително по-късно. За тези неща ние ще говорим допълнително. Голяма част от теолозите смятат, че Евангелието на Йоан е написано едва през 30-те или 40-те години на второто християнско столетие и не по-рано от 20-те години.
Следователно – приемат те – Евангелието на Йоан е написано по времето, когато християнството е било вече разпространено под определена форма, и вероятно е имало своите противници.
Едни или други от тях са настъпили срещу християнството, и теолозите, застъпващи това мнение, си казват: В лицето на евангелистът Йоан имаме пред себе си един човек, който специално се стреми да предложи един поучителен текст, един вид апология, нещо като защита на християнството от неговите противници. Обаче авторът на Йоановото Евангелие съвсем не е имал намерението да описва вярно и дословно историческите факти, а да сподели становището си спрямо своя Христос.
към текста >>
Обаче авторът на Йоановото
Евангелие
съвсем не е имал намерението да описва вярно и дословно историческите факти, а да сподели становището си спрямо своя Христос.
И по силата на различни основания, се стигна до убеждението, че Евангелието на Йоан е написано сравнително по-късно. За тези неща ние ще говорим допълнително. Голяма част от теолозите смятат, че Евангелието на Йоан е написано едва през 30-те или 40-те години на второто християнско столетие и не по-рано от 20-те години. Следователно – приемат те – Евангелието на Йоан е написано по времето, когато християнството е било вече разпространено под определена форма, и вероятно е имало своите противници. Едни или други от тях са настъпили срещу християнството, и теолозите, застъпващи това мнение, си казват: В лицето на евангелистът Йоан имаме пред себе си един човек, който специално се стреми да предложи един поучителен текст, един вид апология, нещо като защита на християнството от неговите противници.
Обаче авторът на Йоановото Евангелие съвсем не е имал намерението да описва вярно и дословно историческите факти, а да сподели становището си спрямо своя Христос.
към текста >>
И така, мнозина виждат в
Евангелие
то на Йоан не друго, а един вид поезия, преизпълнена с религи- озност, поезия, която авторът съчинява, вслушвайки се в едно религиозно-лирично настроение спрямо своя Христос, за да въодушеви с него и други хора.
И така, мнозина виждат в Евангелието на Йоан не друго, а един вид поезия, преизпълнена с религи- озност, поезия, която авторът съчинява, вслушвайки се в едно религиозно-лирично настроение спрямо своя Христос, за да въодушеви с него и други хора.
Вероятно не навсякъде подобно мнение може да се изрази с такава категоричност. Но ако Вие проучите съответната литература, ще установите, че това е едно широко разпространено мнение, което допада на мнозина от нашите съвременници.
към текста >>
От няколко столетия всред човечеството, което все повече се поддава на материалистическото светоусещане, се оформи истинско отвращение спрямо подобно схващане за историческото развитие, както то е изразено още в първите думи от
Евангелие
то на Йоан.
От няколко столетия всред човечеството, което все повече се поддава на материалистическото светоусещане, се оформи истинско отвращение спрямо подобно схващане за историческото развитие, както то е изразено още в първите думи от Евангелието на Йоан.
Помислете само върху това, че първите думи не допускат никакво друго тълкуване, освен че в Исус от Назарет, живял в началото на нашето летоброене, се въплъщава едно Същество от най-висш духовен ранг. Говорейки за Исус, авторът на Йоановото Евангелие не можеше да стори друго, освен да започне с това, което той нарича “Словото” или “Логоса”; и той не можеше друго, освен да каже:
към текста >>
Говорейки за Исус, авторът на Йоановото
Евангелие
не можеше да стори друго, освен да започне с това, което той нарича “Словото” или “Логоса”; и той не можеше друго, освен да каже:
От няколко столетия всред човечеството, което все повече се поддава на материалистическото светоусещане, се оформи истинско отвращение спрямо подобно схващане за историческото развитие, както то е изразено още в първите думи от Евангелието на Йоан. Помислете само върху това, че първите думи не допускат никакво друго тълкуване, освен че в Исус от Назарет, живял в началото на нашето летоброене, се въплъщава едно Същество от най-висш духовен ранг.
Говорейки за Исус, авторът на Йоановото Евангелие не можеше да стори друго, освен да започне с това, което той нарича “Словото” или “Логоса”; и той не можеше друго, освен да каже:
към текста >>
Ако вземем тези думи в тяхното истинско значение, трябва да кажем: Авторът на Йоановото
Евангелие
се вижда принуден да означи първичното начало на света, най-висшето, до което може да се издигне човешкият дух, като Логос, и да заяви: “Всички неща станаха чрез Логоса, първопричината на нещата!
или чрез “Логоса”.
Ако вземем тези думи в тяхното истинско значение, трябва да кажем: Авторът на Йоановото Евангелие се вижда принуден да означи първичното начало на света, най-висшето, до което може да се издигне човешкият дух, като Логос, и да заяви: “Всички неща станаха чрез Логоса, първопричината на нещата!
” А после продължава и казва:
към текста >>
Ето защо те се смущават, когато пред тях се изправя такава висша индивидуалност, каквато е Христос от
Евангелие
то на Йоан.
В известен смисъл, този възглед е станал истински идеал за много теолози. По начало хората се стремят да поставят всеки исторически факт на еднакво равнище с обикновените човешки възможности.
Ето защо те се смущават, когато пред тях се изправя такава висша индивидуалност, каквато е Христос от Евангелието на Йоан.
Те говорят за него като за един апотеоз на Исус, “скромния човек от Назарет”, който им харесва, защото си казват: “Ние имаме също и Сократ, както и други велики мъже.”
към текста >>
Ако тя не беше тълкувана по материалистичен начин, тогава и в официалната наука никога един Хекел не би тълкувал материалистично природния свят; това, което през 14-то – 15-то столетие беше вложено в основата на религиозното светоусещане, даде своя плод през 19-то столетие в областта на естествените науки; и всичко доведе дотам, че стана невъзможно разбирането на Йоановото
Евангелие
, без проникването в духовните бездни на света.
Самият материалистичен възглед създаде това, което днес сам оспорва. Така Вие виждате, как материалистичните възгледи проникнаха в човечеството и как по тази причина се изгуби истинското разбиране на религиозните документи. Когато антропософията изпълни своята мисия и покаже на човека какви тайни са скрити зад физическия свят, тогава ще се разбере как тези тайни са описани в религиозните документи. Външният, тривиален материализъм , който днес хората смятат за толкова опасен, е само последната фаза на материализма, който Ви описах. Най-напред беше материализирана Библията, нейните тълкувания.
Ако тя не беше тълкувана по материалистичен начин, тогава и в официалната наука никога един Хекел не би тълкувал материалистично природния свят; това, което през 14-то – 15-то столетие беше вложено в основата на религиозното светоусещане, даде своя плод през 19-то столетие в областта на естествените науки; и всичко доведе дотам, че стана невъзможно разбирането на Йоановото Евангелие, без проникването в духовните бездни на света.
Човек може да подценява Евангелието на Йоан само тогава, когато не го разбира. И понеже онези, които се заразиха от материалистичното светоусещане престанаха да разбират това Евангелие, то започна да им се явява в описаната по-горе светлина.
към текста >>
Човек може да подценява
Евангелие
то на Йоан само тогава, когато не го разбира.
Така Вие виждате, как материалистичните възгледи проникнаха в човечеството и как по тази причина се изгуби истинското разбиране на религиозните документи. Когато антропософията изпълни своята мисия и покаже на човека какви тайни са скрити зад физическия свят, тогава ще се разбере как тези тайни са описани в религиозните документи. Външният, тривиален материализъм , който днес хората смятат за толкова опасен, е само последната фаза на материализма, който Ви описах. Най-напред беше материализирана Библията, нейните тълкувания. Ако тя не беше тълкувана по материалистичен начин, тогава и в официалната наука никога един Хекел не би тълкувал материалистично природния свят; това, което през 14-то – 15-то столетие беше вложено в основата на религиозното светоусещане, даде своя плод през 19-то столетие в областта на естествените науки; и всичко доведе дотам, че стана невъзможно разбирането на Йоановото Евангелие, без проникването в духовните бездни на света.
Човек може да подценява Евангелието на Йоан само тогава, когато не го разбира.
И понеже онези, които се заразиха от материалистичното светоусещане престанаха да разбират това Евангелие, то започна да им се явява в описаната по-горе светлина.
към текста >>
И понеже онези, които се заразиха от материалистичното светоусещане престанаха да разбират това
Евангелие
, то започна да им се явява в описаната по-горе светлина.
Когато антропософията изпълни своята мисия и покаже на човека какви тайни са скрити зад физическия свят, тогава ще се разбере как тези тайни са описани в религиозните документи. Външният, тривиален материализъм , който днес хората смятат за толкова опасен, е само последната фаза на материализма, който Ви описах. Най-напред беше материализирана Библията, нейните тълкувания. Ако тя не беше тълкувана по материалистичен начин, тогава и в официалната наука никога един Хекел не би тълкувал материалистично природния свят; това, което през 14-то – 15-то столетие беше вложено в основата на религиозното светоусещане, даде своя плод през 19-то столетие в областта на естествените науки; и всичко доведе дотам, че стана невъзможно разбирането на Йоановото Евангелие, без проникването в духовните бездни на света. Човек може да подценява Евангелието на Йоан само тогава, когато не го разбира.
И понеже онези, които се заразиха от материалистичното светоусещане престанаха да разбират това Евангелие, то започна да им се явява в описаната по-горе светлина.
към текста >>
Едно елементарно сравнение лесно ще обясни по какъв начин
Евангелие
то на Йоан се отклонява от другите три Евангелия.
Едно елементарно сравнение лесно ще обясни по какъв начин Евангелието на Йоан се отклонява от другите три Евангелия.
към текста >>
А към какво ли не прибягваха образованите теолози, за да направят Йоановото
Евангелие
разбираемо!
даде различно описание; и все пак всяко едно от тях ще е вярно, що се отнася до изходната наблюдателна точка. Също и този, който стои на върха, ще има под себе си друга гледка. Такива са и описанията на тримата евангелисти, на синоптиците Матей, Марко и Лука спрямо описанието на Йоан, което описва събитията от друга гледна точка.
А към какво ли не прибягваха образованите теолози, за да направят Йоановото Евангелие разбираемо!
Понякога човек действително трябва да се учудва, колко лесно би могло да се вникне във всичко, което ни казват прецизните изследователи на Евангелията, ако нашата епоха не беше превърната в епоха на безогледната вяра в авторитета. Днес вярата в непогрешимата наука е стигнала до своята върхова точка!
към текста >>
И така, още встъплението в
Евангелие
то на Йоан е нещо изключително трудно за надъханите с материализъм теолози.
И така, още встъплението в Евангелието на Йоан е нещо изключително трудно за надъханите с материализъм теолози.
Учението за Логоса, за Словото, създава големи грижи на хората. Те си казват: “Ние толкова много бихме искали, всичко да е просто, обикновено и наивно, а ето че идва Евангелието на Йоан и ни говори за толкова трудни философски неща, за Логоса, за Живота, за Светлината! ”
към текста >>
Те си казват: “Ние толкова много бихме искали, всичко да е просто, обикновено и наивно, а ето че идва
Евангелие
то на Йоан и ни говори за толкова трудни философски неща, за Логоса, за Живота, за Светлината!
И така, още встъплението в Евангелието на Йоан е нещо изключително трудно за надъханите с материализъм теолози. Учението за Логоса, за Словото, създава големи грижи на хората.
Те си казват: “Ние толкова много бихме искали, всичко да е просто, обикновено и наивно, а ето че идва Евангелието на Йоан и ни говори за толкова трудни философски неща, за Логоса, за Живота, за Светлината!
”
към текста >>
Казва се по-нататък, че авторът на Йоановото
Евангелие
е бил човек с гръцко образование и се посочва как гърците имали един писател, Филон Александрийски, който също говори за Логоса.
Другите евангелисти, които се обръщат към обикновения човешки ум, не се изразяват толкова философски.
Казва се по-нататък, че авторът на Йоановото Евангелие е бил човек с гръцко образование и се посочва как гърците имали един писател, Филон Александрийски, който също говори за Логоса.
Следователно, когато в образованите гръцки среди искали да говорят за нещо възвишено, говорели за Логоса, а Йоан е следвал техния пример. И така, това се приема като доказателство, че авторът на Йоановото Евангелие не черпи от онези източници, от които черпят другите евангелисти, а се оставя
към текста >>
И така, това се приема като доказателство, че авторът на Йоановото
Евангелие
не черпи от онези източници, от които черпят другите евангелисти, а се оставя
Другите евангелисти, които се обръщат към обикновения човешки ум, не се изразяват толкова философски. Казва се по-нататък, че авторът на Йоановото Евангелие е бил човек с гръцко образование и се посочва как гърците имали един писател, Филон Александрийски, който също говори за Логоса. Следователно, когато в образованите гръцки среди искали да говорят за нещо възвишено, говорели за Логоса, а Йоан е следвал техния пример.
И така, това се приема като доказателство, че авторът на Йоановото Евангелие не черпи от онези източници, от които черпят другите евангелисти, а се оставя
към текста >>
Онези, които говорели в духа на Йоановото
Евангелие
, имали преди всичко забележителното усещане; ако погледнем надолу към по-низшето животинско царство, и после издигнем поглед към човека, ще последва нещо съвсем определено в тази посока на развитие.
Онези, които говорели в духа на Йоановото Евангелие, имали преди всичко забележителното усещане; ако погледнем надолу към по-низшето животинско царство, и после издигнем поглед към човека, ще последва нещо съвсем определено в тази посока на развитие.
Всеки последовател на учението за Логоса смятал: Най-голямото предимство на висшите същества пред низшите, се състои в способността им да изразяват това, което живее вътре в тях, да го изливат навън чрез Словото, да предават мислите си на външния свят. Такъв последовател на учението за Логоса би казал: Погледни низшето животно! То е нямо, то не може да изрази своята болка или своята радост.
към текста >>
Ето как познавачът на учението за Логоса прониква до творящото божествено Слово, което е и първопричината за Битието; за него загатва и авторът на Йоановото
Евангелие
.
Ето как познавачът на учението за Логоса прониква до творящото божествено Слово, което е и първопричината за Битието; за него загатва и авторът на Йоановото Евангелие.
Нека чуем какво казва той в началото:
към текста >>
Ето как авторът на Йоановото
Евангелие
свързва човека с Бога, и всъщност всички ние долавяме в началото на Йоановото
Евангелие
едно учение, което е близко и лесно разбираемо за всяко човешко сърце.
А днес – иска да каже той – къде е днес Словото? И днес Словото е също тук, и Словото е у човека! и Словото е нещо човешко.
Ето как авторът на Йоановото Евангелие свързва човека с Бога, и всъщност всички ние долавяме в началото на Йоановото Евангелие едно учение, което е близко и лесно разбираемо за всяко човешко сърце.
към текста >>
Днес в тази встъпителна лекция аз исках с по-общи думи, и то по-скоро от гледна точка на чувствата, да Ви опиша, как първоначално един последовател на учението за Логоса е усещал тези думи от
Евангелие
то на Йоан.
Днес в тази встъпителна лекция аз исках с по-общи думи, и то по-скоро от гледна точка на чувствата, да Ви опиша, как първоначално един последовател на учението за Логоса е усещал тези думи от Евангелието на Йоан.
И след като успяхме да се пренесем в светоусещането на онези хора, които за
към текста >>
пръв път са чули тези думи, ние ще имаме по-добрата възможност да се насочим към дълбокия смисъл, лежащ в основата на Йоановото
Евангелие
.
пръв път са чули тези думи, ние ще имаме по-добрата възможност да се насочим към дълбокия смисъл, лежащ в основата на Йоановото Евангелие.
към текста >>
По-нататък ние ще установим, как това, което наричаме Духовна наука, е едно истинско възпроизвеждане на Йоановото
Евангелие
и как Духовната наука ни помага да го разберем в неговата дълбочина и цялост.
По-нататък ние ще установим, как това, което наричаме Духовна наука, е едно истинско възпроизвеждане на Йоановото Евангелие и как Духовната наука ни помага да го разберем в неговата дълбочина и цялост.
към текста >>
И тъкмо началните думи на Йоановото
Евангелие
гласи обяснението – под влиянието на гръцката култура и в съответствие с нея описва фактите и събитията.
И тъкмо началните думи на Йоановото Евангелие
към текста >>
доказват, че Филоновото понятие “Логос” е проникнало в автора на Йоановото
Евангелие
и е повлияло неговите описания!
доказват, че Филоновото понятие “Логос” е проникнало в автора на Йоановото Евангелие и е повлияло неговите описания!
към текста >>
На такива хора трябва да се припомни началото на
Евангелие
то от Лука:
На такива хора трябва да се припомни началото на Евангелието от Лука:
към текста >>
Очилата на материализма предизвикаха тези тълкувания на Йоановото
Евангелие
; то трябва да заеме своето място до другите три Евангелия, както посочихме по-горе; а току-що видяхме, че в
Евангелие
то на Лука също става дума за Логоса.
който според същите възгледи спада към обикновените хора – също говори за “Логоса”? Подобни факти трябва да подсетят хората, прекланящи се пред авторитета, че в действителност до тези възгледи стигаме не чрез сигурни основания, а по силата на чисти предразсъдъци.
Очилата на материализма предизвикаха тези тълкувания на Йоановото Евангелие; то трябва да заеме своето място до другите три Евангелия, както посочихме по-горе; а току-що видяхме, че в Евангелието на Лука също става дума за Логоса.
Обстоятелството, че там се говори за очевидци и служители на Словото означава: в древните епохи, за Логоса се е говорело като за нещо, с което хората са били добре запознати. Точно това усещане трябва да пробудим в душите си, ако искаме да проникнем по-дълбоко в първите напълно съвършени изречения на Йоановото Евангелие.
към текста >>
Точно това усещане трябва да пробудим в душите си, ако искаме да проникнем по-дълбоко в първите напълно съвършени изречения на Йоановото
Евангелие
.
който според същите възгледи спада към обикновените хора – също говори за “Логоса”? Подобни факти трябва да подсетят хората, прекланящи се пред авторитета, че в действителност до тези възгледи стигаме не чрез сигурни основания, а по силата на чисти предразсъдъци. Очилата на материализма предизвикаха тези тълкувания на Йоановото Евангелие; то трябва да заеме своето място до другите три Евангелия, както посочихме по-горе; а току-що видяхме, че в Евангелието на Лука също става дума за Логоса. Обстоятелството, че там се говори за очевидци и служители на Словото означава: в древните епохи, за Логоса се е говорело като за нещо, с което хората са били добре запознати.
Точно това усещане трябва да пробудим в душите си, ако искаме да проникнем по-дълбоко в първите напълно съвършени изречения на Йоановото Евангелие.
към текста >>
49.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Още с първите си думи,
Евангелие
то на Йоан се докосва до най-дълбоките мирови тайни.
Още с първите си думи, Евангелието на Йоан се докосва до най-дълбоките мирови тайни.
В това се убеждаваме, ако призовем лежащите в основата им духовнонаучни истини; и ние трябва да проникнем наистина дълбоко в духовното познание, ако искаме тези първи думи на Евангелието да се явят пред нас в своята истинска светлина. Тук отново ще припомним някои важни подробности, добре познати на тези от Вас, които отдавна са възприели антропософския светоглед. Но днес ще се наложи да допълним някои елементарни антропософски истини с едно по-широко вникване в забележителните космически тайни.
към текста >>
В това се убеждаваме, ако призовем лежащите в основата им духовнонаучни истини; и ние трябва да проникнем наистина дълбоко в духовното познание, ако искаме тези първи думи на
Евангелие
то да се явят пред нас в своята истинска светлина.
Още с първите си думи, Евангелието на Йоан се докосва до най-дълбоките мирови тайни.
В това се убеждаваме, ако призовем лежащите в основата им духовнонаучни истини; и ние трябва да проникнем наистина дълбоко в духовното познание, ако искаме тези първи думи на Евангелието да се явят пред нас в своята истинска светлина.
Тук отново ще припомним някои важни подробности, добре познати на тези от Вас, които отдавна са възприели антропософския светоглед. Но днес ще се наложи да допълним някои елементарни антропософски истини с едно по-широко вникване в забележителните космически тайни.
към текста >>
Всичко, което сега се опитваме да обясним с изразите на християнския езотеризъм като най-дълбоки тайни на съществуванието, беше добре известно за “служителите на Логоса” в онези епохи; всичко то е казано по недвусмислен начин във величествените изречения на Йоановото
Евангелие
.
Всичко, което сега се опитваме да обясним с изразите на християнския езотеризъм като най-дълбоки тайни на съществуванието, беше добре известно за “служителите на Логоса” в онези епохи; всичко то е казано по недвусмислен начин във величествените изречения на Йоановото Евангелие.
Само че тези първи думи трябва да бъдат преведени и разбрани по правилен и смислен начин. Само ако са наистина правилно преведени, могат да ни обяснят нещата. И нека още веднъж се потопим в тези думи и се помъчим да вникнем в техния дълбок смисъл.
към текста >>
Ето защо първите думи от
Евангелие
то на Йоан са толкова кратки и може би - както ще добавят някои - толкова трудно разбираеми.
Ето защо първите думи от Евангелието на Йоан са толкова кратки и може би - както ще добавят някои - толкова трудно разбираеми.
Но нима най-дълбоките тайни на света трябваше да се изразят с тривиални думи? Не е ли странно, не е ли истинско кощунство да се смята, че за разбирането на един джобен часовник е необходимо да вникнем дълбоко в неговото устройство, а за разбирането на божествения миров ред е достатъчно обикновеното, на-ивно и елементарно човешко разбиране? Жалко е, че когато съвременното човечество се обръща към дълбокия смисъл на религиозните документи, то казва: О, защо са всички тези сложни обяснения; всичко трябва да е ясно и просто!
към текста >>
Обаче в дълбокия смисъл на онези думи, които стоят в началото на най-дълбокото от всички Евангелия,
Евангелие
то на Йоан, може да проникне само този, който има чистото намерение и здравата воля да се спусне и задълбочи във великите факти на света.
Обаче в дълбокия смисъл на онези думи, които стоят в началото на най-дълбокото от всички Евангелия, Евангелието на Йоан, може да проникне само този, който има чистото намерение и здравата воля да се спусне и задълбочи във великите факти на света.
Първите думи от Евангелието на Йоан са една перифраза на това, което описахме вчера и днес.
към текста >>
Първите думи от
Евангелие
то на Йоан са една перифраза на това, което описахме вчера и днес.
Обаче в дълбокия смисъл на онези думи, които стоят в началото на най-дълбокото от всички Евангелия, Евангелието на Йоан, може да проникне само този, който има чистото намерение и здравата воля да се спусне и задълбочи във великите факти на света.
Първите думи от Евангелието на Йоан са една перифраза на това, което описахме вчера и днес.
към текста >>
А как мракът постепенно идва до разбирането на Светлината; за това се говори по-нататък в
Евангелие
то на Йоан.
А как мракът постепенно идва до разбирането на Светлината; за това се говори по-нататък в Евангелието на Йоан.
към текста >>
50.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Вчера видяхме какъв дълбок смисъл е скрит в първите думи от
Евангелие
то на Йоан.
Вчера видяхме какъв дълбок смисъл е скрит в първите думи от Евангелието на Йоан.
Преди да минем нататък, нека обобщим: Ние видяхме, че авторът на Йоановото Евангелие загатва за божествения прачовек в далечното минало; загатва още за това, как в смисъла на християнския езотеризъм всичко се свежда до Словото или Логоса. Творческото начало на Логоса беше в него още през старата Сатурнова епоха, после той метаморфозира в “Живот”, а още по-късно - в “Светлина”. Логосът стана Живот когато нашата Земя се намираше в своя Слънчев период, после - Светлина, когато Земята се намираше в своя Лунен период. Следователно това, което човекът стана под влиянието на божествено-духовните сили и Същества в хода на трите планетарни състояния, бе проникнато от човешкия Аз, именно след като Земята премина през своята четвърта степен, в днешната планета Земя. Така че ще сме напълно прави, ако кажем: От Старата Луна, като един вид зародиш, на Земята дойде едно същество, изградено от:
към текста >>
Преди да минем нататък, нека обобщим: Ние видяхме, че авторът на Йоановото
Евангелие
загатва за божествения прачовек в далечното минало; загатва още за това, как в смисъла на християнския езотеризъм всичко се свежда до Словото или Логоса.
Вчера видяхме какъв дълбок смисъл е скрит в първите думи от Евангелието на Йоан.
Преди да минем нататък, нека обобщим: Ние видяхме, че авторът на Йоановото Евангелие загатва за божествения прачовек в далечното минало; загатва още за това, как в смисъла на християнския езотеризъм всичко се свежда до Словото или Логоса.
Творческото начало на Логоса беше в него още през старата Сатурнова епоха, после той метаморфозира в “Живот”, а още по-късно - в “Светлина”. Логосът стана Живот когато нашата Земя се намираше в своя Слънчев период, после - Светлина, когато Земята се намираше в своя Лунен период. Следователно това, което човекът стана под влиянието на божествено-духовните сили и Същества в хода на трите планетарни състояния, бе проникнато от човешкия Аз, именно след като Земята премина през своята четвърта степен, в днешната планета Земя. Така че ще сме напълно прави, ако кажем: От Старата Луна, като един вид зародиш, на Земята дойде едно същество, изградено от:
към текста >>
Следователно, къде е физическото тяло на Логоса, за който говори
Евангелие
то на Йоан и в който ние все повече искаме да вникнем?
Следователно, къде е физическото тяло на Логоса, за който говори Евангелието на Йоан и в който ние все повече искаме да вникнем?
Къде е физическото тяло на Логоса? Засега в най-чистата си форма, това външно физическо тяло на Логоса се проявява във външната Слънчева светлина. Слънчевата светлина не е само материална светлина. За духовния поглед тя е само одеждата на Логоса, както и Вашето физическо тяло е одеждата на Вашата душа. Ако се отнасяте към даден човек по същия начин, както повечето хора се отнасят днес към Слънцето, Вие не бихте могли да вникнете в този човек; в случая Вие бихте се отнесли към всеки човек, притежаващ чувства, мисли и воля така, че ще изключите всякакви душевно-духовни сили, а ще докоснете само едно физическо тяло и ще допуснете, че то би могло да бъде съставено от всякакви сурогати.
към текста >>
Ето на какво
Евангелие
то на Йоан предава най-голяма стойност.
Ето на какво Евангелието на Йоан предава най-голяма стойност.
И авторът на Йоановото Евангелие наистина трябваше да обърне внимание тъкмо на този факт. Защото напълно вярно е, че след като някои от посветените Христови ученици разбраха за какво става дума, се появиха и други, които не можеха да разберат всичко; наистина, те бяха убедени, че в основата на целия материален свят лежат определени душевно-духовни сили; но това, което не можеха да разберат, беше, че самият Логос се е въплътил в един отделен човек, и че е станал видим в условията на физическо-сетивния свят.
към текста >>
И авторът на Йоановото
Евангелие
наистина трябваше да обърне внимание тъкмо на този факт.
Ето на какво Евангелието на Йоан предава най-голяма стойност.
И авторът на Йоановото Евангелие наистина трябваше да обърне внимание тъкмо на този факт.
Защото напълно вярно е, че след като някои от посветените Христови ученици разбраха за какво става дума, се появиха и други, които не можеха да разберат всичко; наистина, те бяха убедени, че в основата на целия материален свят лежат определени душевно-духовни сили; но това, което не можеха да разберат, беше, че самият Логос се е въплътил в един отделен човек, и че е станал видим в условията на физическо-сетивния свят.
към текста >>
Авторът на Йоановото
Евангелие
подчерта съвсем ясно - “Не, вие не трябва да гледате на Христос като на свръхсетивно, невидимо Същество, което е в основата на целия материален свят.
Точно тук се коренят различията между “Гнозисът”, който се появи през първите християнски столетия, и истинското езотерично християнство.
Авторът на Йоановото Евангелие подчерта съвсем ясно - “Не, вие не трябва да гледате на Христос като на свръхсетивно, невидимо Същество, което е в основата на целия материален свят.
Вие трябва да разберете, че Словото стана плът и че то живя между нас! ” Точно тази е фината разлика между езотеричното християнство и първоначалния Гно-зис. Гнозисът познава Христос, както го познава и езотеричното християнство, но само като едно духовно Същество, и в Исус от Назарет вижда най-вече един човек, един глашатай, свързан малко или много с това духовно Същество. Той иска да се придържа към оставащия невидим Христос. Напротив, езотеричното християнство се развива в смисъла на Йоановото Евангелие, което се издига върху непоклатимите думи:
към текста >>
Напротив, езотеричното християнство се развива в смисъла на Йоановото
Евангелие
, което се издига върху непоклатимите думи:
Авторът на Йоановото Евангелие подчерта съвсем ясно - “Не, вие не трябва да гледате на Христос като на свръхсетивно, невидимо Същество, което е в основата на целия материален свят. Вие трябва да разберете, че Словото стана плът и че то живя между нас! ” Точно тази е фината разлика между езотеричното християнство и първоначалния Гно-зис. Гнозисът познава Христос, както го познава и езотеричното християнство, но само като едно духовно Същество, и в Исус от Назарет вижда най-вече един човек, един глашатай, свързан малко или много с това духовно Същество. Той иска да се придържа към оставащия невидим Христос.
Напротив, езотеричното християнство се развива в смисъла на Йоановото Евангелие, което се издига върху непоклатимите думи:
към текста >>
Ето защо Христос Исус подчертава в
Евангелие
то на Йоан:
Но после идва Христос Исус и казва на най-близките си посветени: Досега хората разсъждаваха според плътта, според кръвното родство; точно то беше за тях съзнанието, че са свързани с една по-висша, невидима връзка. Сега обаче вие трябва да повярвате в една много по-духовна връзка, която надхвърля кръвното родство. Вие трябва да повярвате в една духовна субстанция, от която израства Азът, и тя е много по-духовна от субстанцията, която - като групова душа - обединява юдейския народ. Вие трябва да повярвате в това, което е стаено в Мен и във всеки отделен човек, и то е едно цяло не само с Авраам, но и с божествените принципи на Космоса.
Ето защо Христос Исус подчертава в Евангелието на Йоан:
към текста >>
Ето как трябва да се вниква в най-дълбоките места от
Евангелие
то на Йоан.
Ето как трябва да се вниква в най-дълбоките места от Евангелието на Йоан.
Ако отворите онази глава от Евангелието, където стоят думите: “Аз съм Светлината на света! ”, Вие трябва да ги приемете буквално, изцяло буквално. Какво представлява това “Аз-съм”, което за пръв път се явява в плът? То е същото, което - носено от Слънчевата светлина - залива Земята като сила на Логоса. И навсякъде, в цялата 8 глава, започвайки от 12 стих, където обикновено се споменава за “Исус, Светлината на света”, Вие всъщност имате перифраза на тази дълбока истина за значението на “Аз-съм”.
към текста >>
Ако отворите онази глава от
Евангелие
то, където стоят думите: “Аз съм Светлината на света!
Ето как трябва да се вниква в най-дълбоките места от Евангелието на Йоан.
Ако отворите онази глава от Евангелието, където стоят думите: “Аз съм Светлината на света!
”, Вие трябва да ги приемете буквално, изцяло буквално. Какво представлява това “Аз-съм”, което за пръв път се явява в плът? То е същото, което - носено от Слънчевата светлина - залива Земята като сила на Логоса. И навсякъде, в цялата 8 глава, започвайки от 12 стих, където обикновено се споменава за “Исус, Светлината на света”, Вие всъщност имате перифраза на тази дълбока истина за значението на “Аз-съм”. Четете тази глава така, че навсякъде да поставяте ударението върху “Аз” или “Аз-съм” и не забравяйте: “Аз-съм” беше името, което свързваше посветените.
към текста >>
И тогава Вие разбирате тази част от
Евангелие
то на Йоан приблизително по следния начин:
”, Вие трябва да ги приемете буквално, изцяло буквално. Какво представлява това “Аз-съм”, което за пръв път се явява в плът? То е същото, което - носено от Слънчевата светлина - залива Земята като сила на Логоса. И навсякъде, в цялата 8 глава, започвайки от 12 стих, където обикновено се споменава за “Исус, Светлината на света”, Вие всъщност имате перифраза на тази дълбока истина за значението на “Аз-съм”. Четете тази глава така, че навсякъде да поставяте ударението върху “Аз” или “Аз-съм” и не забравяйте: “Аз-съм” беше името, което свързваше посветените.
И тогава Вие разбирате тази част от Евангелието на Йоан приблизително по следния начин:
към текста >>
Този е смисълът на посоченото място от
Евангелие
то на Йоан.
Този е смисълът на посоченото място от Евангелието на Йоан.
Вие виждате, че тук навсякъде се говори за общия Отец. Върху понятието “Отец” ние ще говорим още по-подробно.
към текста >>
Днес ние навлязохме в думите от
Евангелие
то на Йоан повече, отколкото бихме могли да сторим това, ако аз бих ги подложил на една повърхностна интерпретация.
Днес ние навлязохме в думите от Евангелието на Йоан повече, отколкото бихме могли да сторим това, ако аз бих ги подложил на една повърхностна интерпретация.
Ние извлякохме нашите разсъждения за Йоановото Евангелие именно от Духовната наука; в посочените места на това Евангелие е залегнала самата същност на християнството. А по-нататък ще се убедим, че тъкмо с разбирането на тези основни, ключови думи, се сдобиваме и с яснота и светлина за цялото Йоаново Евангелие.
към текста >>
Ние извлякохме нашите разсъждения за Йоановото
Евангелие
именно от Духовната наука; в посочените места на това
Евангелие
е залегнала самата същност на християнството.
Днес ние навлязохме в думите от Евангелието на Йоан повече, отколкото бихме могли да сторим това, ако аз бих ги подложил на една повърхностна интерпретация.
Ние извлякохме нашите разсъждения за Йоановото Евангелие именно от Духовната наука; в посочените места на това Евангелие е залегнала самата същност на християнството.
А по-нататък ще се убедим, че тъкмо с разбирането на тези основни, ключови думи, се сдобиваме и с яснота и светлина за цялото Йоаново Евангелие.
към текста >>
А по-нататък ще се убедим, че тъкмо с разбирането на тези основни, ключови думи, се сдобиваме и с яснота и светлина за цялото Йоаново
Евангелие
.
Днес ние навлязохме в думите от Евангелието на Йоан повече, отколкото бихме могли да сторим това, ако аз бих ги подложил на една повърхностна интерпретация. Ние извлякохме нашите разсъждения за Йоановото Евангелие именно от Духовната наука; в посочените места на това Евангелие е залегнала самата същност на християнството.
А по-нататък ще се убедим, че тъкмо с разбирането на тези основни, ключови думи, се сдобиваме и с яснота и светлина за цялото Йоаново Евангелие.
към текста >>
Приемете всичко това като нещо, което е било предавано като учение в християнските езотерични школи, като нещо, което авторът на Йоановото
Евангелие
е написал в смисъла на днешното обсъждане, за да го остави на следващите поколения за онези, които действително искат да проникнат в скритата същност на нещата.
Приемете всичко това като нещо, което е било предавано като учение в християнските езотерични школи, като нещо, което авторът на Йоановото Евангелие е написал в смисъла на днешното обсъждане, за да го остави на следващите поколения за онези, които действително искат да проникнат в скритата същност на нещата.
към текста >>
51.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Досегашните три лекции би трябвало да покажат, че антропософските истини могат да бъдат открити също и в
Евангелие
то на Йоан.
Досегашните три лекции би трябвало да покажат, че антропософските истини могат да бъдат открити също и в Евангелието на Йоан.
Но от друга страна би трябвало да стане ясно, че за да бъдат намерени тези истини, всяка дума от Евангелието на Йоан трябва да бъде премерена наистина точно. При подобен религиозен източник, нещата се свеждат до там, съответните текстове да се разбират дословно, буквално. Защото всичко в тях, както ще се убедим и в други случаи, е пропито с възможно най-дълбок смисъл. И тук в съображение идва не само текста на едно или друго изречение, а нещо съвсем друго. То се отнася до постройката, до композицията на историческия документ.
към текста >>
Но от друга страна би трябвало да стане ясно, че за да бъдат намерени тези истини, всяка дума от
Евангелие
то на Йоан трябва да бъде премерена наистина точно.
Досегашните три лекции би трябвало да покажат, че антропософските истини могат да бъдат открити също и в Евангелието на Йоан.
Но от друга страна би трябвало да стане ясно, че за да бъдат намерени тези истини, всяка дума от Евангелието на Йоан трябва да бъде премерена наистина точно.
При подобен религиозен източник, нещата се свеждат до там, съответните текстове да се разбират дословно, буквално. Защото всичко в тях, както ще се убедим и в други случаи, е пропито с възможно най-дълбок смисъл. И тук в съображение идва не само текста на едно или друго изречение, а нещо съвсем друго. То се отнася до постройката, до композицията на историческия документ. Днешният човек вече няма верния усет за подобни неща.
към текста >>
глава от
Евангелие
то на Йоан се намира едно изречение, което е добре да запомним.
В края на 10.
глава от Евангелието на Йоан се намира едно изречение, което е добре да запомним.
В 41. стих се казва:
към текста >>
И сега стигаме до края на Йоановото
Евангелие
, за да намерим съответното място.
И сега стигаме до края на Йоановото Евангелие, за да намерим съответното място.
Там, в 24. стих на 21. глава се казва:
към текста >>
Така в края на цялото
Евангелие
, стигаме до указанието, че свидетелството на този, който говори, е истинно.
Така в края на цялото Евангелие, стигаме до указанието, че свидетелството на този, който говори, е истинно.
В древните съчинения такива хармонични връзки и съвпадения - когато тук или там с една дума се подчертава нещо особено - никога не са без значение; и тъкмо зад тези съвпадения се крие нещо изключително важно. И само ако разгледаме истинската причина за този архитектоничен строеж на Йоановото Евангелие, ще можем да го разбираме в неговия дълбок и точен смисъл.
към текста >>
И само ако разгледаме истинската причина за този архитектоничен строеж на Йоановото
Евангелие
, ще можем да го разбираме в неговия дълбок и точен смисъл.
Така в края на цялото Евангелие, стигаме до указанието, че свидетелството на този, който говори, е истинно. В древните съчинения такива хармонични връзки и съвпадения - когато тук или там с една дума се подчертава нещо особено - никога не са без значение; и тъкмо зад тези съвпадения се крие нещо изключително важно.
И само ако разгледаме истинската причина за този архитектоничен строеж на Йоановото Евангелие, ще можем да го разбираме в неговия дълбок и точен смисъл.
към текста >>
В средата на Йоановото
Евангелие
е описано едно събитие, без чието точно обяснение това
Евангелие
изобщо не може да бъде разбрано.
В средата на Йоановото Евангелие е описано едно събитие, без чието точно обяснение това Евангелие изобщо не може да бъде разбрано.
Непосредствено след мястото, където става дума за истинността на Йоановото свидетелство, е разположена главата за възкресението на Лазар. Тази глава за възкресението на Лазар разделя цялото Йоаново Евангелие на две части. И в края на първата част става ясно, че за всичко, което се твърди относно Христос Исус, е валидно свидетелството на Йоан Кръстител, а съвсем накрая ни се обръща внимание върху това, че за всичко, което се намира след главата за възкресението на Лазар, трябва да важи свидетелството на ученика, за когото често чуваме думите: “този, когото Исус обичаше” (13, 23). Какво всъщност означава “възкресението на Лазар”?
към текста >>
Тази глава за възкресението на Лазар разделя цялото Йоаново
Евангелие
на две части.
В средата на Йоановото Евангелие е описано едно събитие, без чието точно обяснение това Евангелие изобщо не може да бъде разбрано. Непосредствено след мястото, където става дума за истинността на Йоановото свидетелство, е разположена главата за възкресението на Лазар.
Тази глава за възкресението на Лазар разделя цялото Йоаново Евангелие на две части.
И в края на първата част става ясно, че за всичко, което се твърди относно Христос Исус, е валидно свидетелството на Йоан Кръстител, а съвсем накрая ни се обръща внимание върху това, че за всичко, което се намира след главата за възкресението на Лазар, трябва да важи свидетелството на ученика, за когото често чуваме думите: “този, когото Исус обичаше” (13, 23). Какво всъщност означава “възкресението на Лазар”?
към текста >>
Напомням Ви, че след разказа за възкресението на Лазар, в
Евангелие
то на Йоан се намира едно наглед твърде загадъчно изречение.
Напомням Ви, че след разказа за възкресението на Лазар, в Евангелието на Йоан се намира едно наглед твърде загадъчно изречение.
Представете си за миг цялата ситуация: Христос Исус извършва нещо, което обикновено наричаме “чудо”, а и самото Евангелие го определя като “знамение”: възкресението на Лазар. Следват и други изречения, които потвърждават: “Този човек върши много знамения” (11, 47). Още по-нататък става ясно, че заради тези знамения неговите обвинители не искат да имат нищо общо с него.
към текста >>
Представете си за миг цялата ситуация: Христос Исус извършва нещо, което обикновено наричаме “чудо”, а и самото
Евангелие
го определя като “знамение”: възкресението на Лазар.
Напомням Ви, че след разказа за възкресението на Лазар, в Евангелието на Йоан се намира едно наглед твърде загадъчно изречение.
Представете си за миг цялата ситуация: Христос Исус извършва нещо, което обикновено наричаме “чудо”, а и самото Евангелие го определя като “знамение”: възкресението на Лазар.
Следват и други изречения, които потвърждават: “Този човек върши много знамения” (11, 47). Още по-нататък става ясно, че заради тези знамения неговите обвинители не искат да имат нищо общо с него.
към текста >>
Тази мистерия, която е скрита тук, се състои в следното: пред нас се открива, кой всъщност е истинският автор на Йоановото
Евангелие
, кой всъщност казва всичко онова, което е казано в Йоановото
Евангелие
.
За всеки, който умее да чете, следва да е ясно, че в тази глава е скрита една голяма мистерия.
Тази мистерия, която е скрита тук, се състои в следното: пред нас се открива, кой всъщност е истинският автор на Йоановото Евангелие, кой всъщност казва всичко онова, което е казано в Йоановото Евангелие.
За да разберем това, трябва да насочим погледа си към онзи тайнствен процес, наричан в древните Мистерии с името “Посвещение”. Как ставаше това Посвещение в древните Мистерии?
към текста >>
Защото ние веднага ще видим, че в
Евангелие
то на Йоан се намират могъщите сили, благодарение на които днес астралното тяло - дори и когато етерното тяло е вътре във физическото тяло - притежава силата да “отпечата” там своите предварителни постижения.
С идването на Христос Исус тази процедура стана излишна. Подобният на смъртта сън, траещ три дни и половина, беше заменен от силата, идваща от Христос Исус.
Защото ние веднага ще видим, че в Евангелието на Йоан се намират могъщите сили, благодарение на които днес астралното тяло - дори и когато етерното тяло е вътре във физическото тяло - притежава силата да “отпечата” там своите предварителни постижения.
Но преди това трябваше да се появи Христос Исус. Защото в по-ранните епохи хората не бяха така напреднали, че да пренасят в етерното тяло своите астрални последици от меди-тирането и концентрацията.
към текста >>
Същият израз - “когото Господ обичаше” - непрекъснато се употребява по-късно и за Йоан, или по-добре казано, за автора на Йоановото
Евангелие
; защото името “Йоан” не се произнася, а носителят на името е тъкмо любимият ученик, на когото се приписва Йоановото
Евангелие
.
Пред нас прозвучават думи, които са от изключително голямо значение в езика на Мистериите: “И Господ обичаше Лазар”. Какво означава в езика на Мистериите “да обичаш” някого? Този израз подсказва отношението на ученик към учителя. Този, когото “Господ обичаше”, е най-близкия, най-дълбоко посветения ученик. Христос сам посвещава Лазар, и Лазар се изправя от гроба като един посветен; гробът е мястото на неговото посвещение.
Същият израз - “когото Господ обичаше” - непрекъснато се употребява по-късно и за Йоан, или по-добре казано, за автора на Йоановото Евангелие; защото името “Йоан” не се произнася, а носителят на името е тъкмо любимият ученик, на когото се приписва Йоановото Евангелие.
Той е не друг, а възкресеният Лазар. С това авторът на Йоа-новото Евангелие иска да заяви: Всичко, което имам да кажа, го дължа на посвещението, което приех от самия Господ.
към текста >>
С това авторът на Йоа-новото
Евангелие
иска да заяви: Всичко, което имам да кажа, го дължа на посвещението, което приех от самия Господ.
Този израз подсказва отношението на ученик към учителя. Този, когото “Господ обичаше”, е най-близкия, най-дълбоко посветения ученик. Христос сам посвещава Лазар, и Лазар се изправя от гроба като един посветен; гробът е мястото на неговото посвещение. Същият израз - “когото Господ обичаше” - непрекъснато се употребява по-късно и за Йоан, или по-добре казано, за автора на Йоановото Евангелие; защото името “Йоан” не се произнася, а носителят на името е тъкмо любимият ученик, на когото се приписва Йоановото Евангелие. Той е не друг, а възкресеният Лазар.
С това авторът на Йоа-новото Евангелие иска да заяви: Всичко, което имам да кажа, го дължа на посвещението, което приех от самия Господ.
към текста >>
Ето защо авторът на Йоановото
Евангелие
ясно разграничава това, което става преди възкресението на Лазар, от това, което става след възкресението на Лазар.
Ето защо авторът на Йоановото Евангелие ясно разграничава това, което става преди възкресението на Лазар, от това, което става след възкресението на Лазар.
Преди възкресението на Лазар, ние имаме пред себе си един древен посветен, който е стигнал до познанието за Духа, и подчертава се, че неговото свидетелство е истинно. “Именно върху най-дълбоките неща, върху Мистерията на Палестина говоря аз, възкръсналия; и аз мога да говоря за тях само след моето възкресение.”
към текста >>
Ето защо в първата част на
Евангелие
то на Йоан имаме свидетелството на стария Йоан, а във втората част - свидетелството на новия Йоан, когото сам Господ беше посветил.
Ето защо в първата част на Евангелието на Йоан имаме свидетелството на стария Йоан, а във втората част - свидетелството на новия Йоан, когото сам Господ беше посветил.
Йоан и възкресеният Лазар са едно и също лице. Едва сега разбираме тази глава в нейния истински смисъл. Йоан искаше да каже: Аз се позовавам на моето свръхсетивно виждане, а не на моите физически възприятия; аз ви разказвам това, което видях в духовния свят, благодарение на посвещението, което получих от Господа.
към текста >>
И така, характеристиката на Христос Исус, каквато е тя в първите глави на Йоановото
Евангелие
включително до края на 10.
И така, характеристиката на Христос Исус, каквато е тя в първите глави на Йоановото Евангелие включително до края на 10.
глава, се опира на онова познание, което би могъл да притежава даден човек, който още не е бил посветен в най-дълбокия смисъл на думата от самия Христос Исус.
към текста >>
А другият въпрос ни отпраща към изясняването на някои подробности от началото на Йоановото
Евангелие
.
Първият е: Как е поставен Йоан Кръстител в своето време?
А другият въпрос ни отпраща към изясняването на някои подробности от началото на Йоановото Евангелие.
към текста >>
Като какъв се представя Йоан Кръстител в първите глави на Йоановото
Евангелие
?
Като какъв се представя Йоан Кръстител в първите глави на Йоановото Евангелие?
към текста >>
Най-напред, като човек, познаващ мистерийна-та същност на Христос, който трябваше да дойде, и то толкова добре, че самият автор на Йоановото
Евангелие
можа да потвърди всичко онова, което Йоан Кръстител вече знаеше, и за което се беше убедил благодарение на фактите, в чието обсъждане ще пристъпим по-нататък.
Най-напред, като човек, познаващ мистерийна-та същност на Христос, който трябваше да дойде, и то толкова добре, че самият автор на Йоановото Евангелие можа да потвърди всичко онова, което Йоан Кръстител вече знаеше, и за което се беше убедил благодарение на фактите, в чието обсъждане ще пристъпим по-нататък.
към текста >>
Ние разбрахме какво означават първите думи от
Евангелие
то на Йоан.
Ние разбрахме какво означават първите думи от Евангелието на Йоан.
Сега да насочим вниманието си към това, което се казва за самия Йоан Кръстител. Нека да си представим текста в неговия възможно най-точен превод. Досега пред нас прозвучаха само първите думи на Йоановото Евангелие.
към текста >>
Досега пред нас прозвучаха само първите думи на Йоановото
Евангелие
.
Ние разбрахме какво означават първите думи от Евангелието на Йоан. Сега да насочим вниманието си към това, което се казва за самия Йоан Кръстител. Нека да си представим текста в неговия възможно най-точен превод.
Досега пред нас прозвучаха само първите думи на Йоановото Евангелие.
към текста >>
Ето, тези са думите, които предават приблизително смисъла на първите изречения от
Евангелие
то на Йоан.
Ето, тези са думите, които предават приблизително смисъла на първите изречения от Евангелието на Йоан.
Преди да пристъпим към тяхното изясняване, налага се да прибавим още нещо. Като какъв ни се разкрива самият Йоан Кръстител?
към текста >>
Точно тези думи са записани в
Евангелие
то: “Аз съм гласът на викащия в усамотение!
Точно тези думи са записани в Евангелието: “Аз съм гласът на викащия в усамотение!
” Буквално така е записано там - “в усамотение”, svrn врпм-ю. На гръцки думата “еремит” означава “самотният”. И сега ще разберете, че по-правилно е да се казва: “Аз съм гласът на викащия в усамотение”, отколкото: “Аз съм гласът на викащия в пустинята”. Ние ще разберем първите изречения от Евангелието на Йоан много по-добре, ако не изпускаме от погледа си характеристиката, която Йоан сам прави на себе си. Защо Йоан Кръстител нарича себе си “гласът на викащия в усамотение”?
към текста >>
Ние ще разберем първите изречения от
Евангелие
то на Йоан много по-добре, ако не изпускаме от погледа си характеристиката, която Йоан сам прави на себе си.
Точно тези думи са записани в Евангелието: “Аз съм гласът на викащия в усамотение! ” Буквално така е записано там - “в усамотение”, svrn врпм-ю. На гръцки думата “еремит” означава “самотният”. И сега ще разберете, че по-правилно е да се казва: “Аз съм гласът на викащия в усамотение”, отколкото: “Аз съм гласът на викащия в пустинята”.
Ние ще разберем първите изречения от Евангелието на Йоан много по-добре, ако не изпускаме от погледа си характеристиката, която Йоан сам прави на себе си.
Защо Йоан Кръстител нарича себе си “гласът на викащия в усамотение”?
към текста >>
И така,
Евангелие
то на Йоан се обръща към нас и ни казва, че от Христос идва великият Импулс, от който човек се нуждае, за да се почувства сигурен и вечен в своя индивидуален Аз.
И така, Евангелието на Йоан се обръща към нас и ни казва, че от Христос идва великият Импулс, от който човек се нуждае, за да се почувства сигурен и вечен в своя индивидуален Аз.
Точно тук е обратът от старите към новите отношения; старите връзки между хората се основаваха на груповата душевност, където отделният Аз е слят с другите Азове и не чувствува ясно нито себе си, нито другите Азове, а е под въз действието и закрилата на общата кръв, под закрилата на народностния Аз, на племенния Аз.
към текста >>
За да разберем съвсем точно определени места от
Евангелие
то на Йоан, трябва да вникнем поне малко в начина, по който някога са били давани личните имена и въобще наименованията.
За да разберем съвсем точно определени места от Евангелието на Йоан, трябва да вникнем поне малко в начина, по който някога са били давани личните имена и въобще наименованията.
Това не е ставало така абстрактно, както става днес. И ако тълкувателите на Библията се замислят поне донякъде върху значението на този факт, щяха да ни бъдат спестени много от тривиалните обяснения на евангелските текстове. Вече посочих, че когато Христос казва: “Аз съм Светлината на света”, с това практически се разбира, че Той пръв даде импулса за всичко, което стои зад думите “Аз-съм”. Ето защо навсякъде в първите глави, където срещаме “Аз-съм”, този израз трябва да бъде специално подчертан. В древността всички имена и названия са употребявани в известен смисъл абсолютно реално и в същото време - дълбоко символно.
към текста >>
Но хора, които говорят по такъв начин, не разбират нищо от
Евангелие
то.
Но хора, които говорят по такъв начин, не разбират нищо от Евангелието.
Символното тълкуване не отхвърля историческата действителност; тук трябва да изтъкнем, че езотеричното обяснение обхваща както историческите факти, така и това, което добавяме към тях, защото - доколкото са именно исторически - те означават и нещо много повече. Несъмнено, ако се спираме само върху външните, груби факти и разглеждаме например даден човек, роден в една или друга епоха, ние няма да се доберем до познанието, че този човек, наред със своето име и своята биография, притежава и нещо друго. Но ако познаваме духовните връзки между нещата, ще разберем: човекът, който е роден в определено място, този жив човек е освен всичко друго и един символ на своята епоха, а в неговото име е вложено цялото му значение за развитието на човечеството.
към текста >>
И така, ние ще се убедим, че при всички събития, Йоан или авторът на Йоановото
Евангелие
, всъщност има свръхсетивни възприятия, и наред със събитията вижда откровенията на дълбоки духовни истини.
Едновременното символно и историческо разглеждане, а не само едното или другото, до това се свежда истинското тълкуване на Евангелията.
И така, ние ще се убедим, че при всички събития, Йоан или авторът на Йоановото Евангелие, всъщност има свръхсетивни възприятия, и наред със събитията вижда откровенията на дълбоки духовни истини.
Пред погледа си той има историческия образ на Кръстителя, вниква в този образ; но в същото време реалният исторически образ се превръща за него в символ на всички човеци, които в онази епоха бяха вече призвани да изградят Аза в себе си; макар и те да бяха само на път да го сторят; човеци, за които Светлината на света можеше да проблесне в индивидуалния Аз, но не и онези, които все още не бяха в състояние да разберат Светлината в своя мрак.
към текста >>
Тук Вие имате правилно тълкуване на
Евангелие
то, според което, въпреки че имаха импулса да станат Азови човеци, по-голяма част от хората не приеха Светлината; тя слезе до груповия Аз, но отделните индивиди не я приеха.
Тук Вие имате правилно тълкуване на Евангелието, според което, въпреки че имаха импулса да станат Азови човеци, по-голяма част от хората не приеха Светлината; тя слезе до груповия Аз, но отделните индивиди не я приеха.
Обаче онези, които я приеха - а те бяха малцина - можаха да се превърнат чрез нея в “чеда Божии”; те повярваха в нея, те се родиха “от Бога” чрез Посвещението. Сега картината става ясна. Но за да могат всички Земни жители да познаят Бога със своите физически сетива, Той трябваше да се появи на Земята по такъв начин, че да бъде видян с физическите очи, а това означаваше да приеме образ от плът и кръв, защото само под тази форма Той можеше да бъде видян от физическите очи. По-рано можеха да Го виждат само посветените в Мистериите; сега, заради спасението на всички, той трябваше да се появи в плът и кръв. “Словото или Логосът стана плът” (1, 14).
към текста >>
Така авторът на Йоановото
Евангелие
свързва историческото появяване на Христос Исус с цялата еволюция на света.
Обаче онези, които я приеха - а те бяха малцина - можаха да се превърнат чрез нея в “чеда Божии”; те повярваха в нея, те се родиха “от Бога” чрез Посвещението. Сега картината става ясна. Но за да могат всички Земни жители да познаят Бога със своите физически сетива, Той трябваше да се появи на Земята по такъв начин, че да бъде видян с физическите очи, а това означаваше да приеме образ от плът и кръв, защото само под тази форма Той можеше да бъде видян от физическите очи. По-рано можеха да Го виждат само посветените в Мистериите; сега, заради спасението на всички, той трябваше да се появи в плът и кръв. “Словото или Логосът стана плът” (1, 14).
Така авторът на Йоановото Евангелие свързва историческото появяване на Христос Исус с цялата еволюция на света.
“Ние чухме Неговото учение - учението на единородния Син и Отца” (1, 14) Какво представлява това учение? По какъв начин са родени другите хора?
към текста >>
И в
Евангелие
то на Йоан е записано: “Защото от “плерома” всички ние приехме благодат връз благодат!
И сега идва ред на многозначителните думи: “Защото от Неговата пълнота всички ние приехме благодат връз благодат” (1, 16). Много хора, наричайки се християни, минават покрай думата “пълнота”, без да вникват в нейния дълбок и точен смисъл. На гръцки език “пълнота” се нарича “плерома”.
И в Евангелието на Йоан е записано: “Защото от “плерома” всички ние приехме благодат връз благодат!
” Вече казах: всяка дума от Евангелието на Йоан, ако изобщо искаме да я разберем, трябва да бъде претеглена като на златарска везна. Защото, какво всъщност означава “плерома”, “пълнота”? В тази дума може да вникне само този, който знае, че в древните Мистерии под “плерома” или “пълнота” се е разбирало нещо съвсем определено. Защото тогава вече се проповядваше учението, според което едно от духовните Същества, наречени Елохими, постигнали своята божествена степен по време на Старата Луна, се отдели от останалите: Един от Елохимите остана на Луната и оттам отразяваше към Земята силата на Любовта, докато човеците узреят достатъчно за Светлината на другите шест.Елохими. Така в миналото са различавали Яхве, отделния Бог, отразителя, от останалите шест Елохими в тяхната “пълнота” или “плерома”.
към текста >>
” Вече казах: всяка дума от
Евангелие
то на Йоан, ако изобщо искаме да я разберем, трябва да бъде претеглена като на златарска везна.
И сега идва ред на многозначителните думи: “Защото от Неговата пълнота всички ние приехме благодат връз благодат” (1, 16). Много хора, наричайки се християни, минават покрай думата “пълнота”, без да вникват в нейния дълбок и точен смисъл. На гръцки език “пълнота” се нарича “плерома”. И в Евангелието на Йоан е записано: “Защото от “плерома” всички ние приехме благодат връз благодат!
” Вече казах: всяка дума от Евангелието на Йоан, ако изобщо искаме да я разберем, трябва да бъде претеглена като на златарска везна.
Защото, какво всъщност означава “плерома”, “пълнота”? В тази дума може да вникне само този, който знае, че в древните Мистерии под “плерома” или “пълнота” се е разбирало нещо съвсем определено. Защото тогава вече се проповядваше учението, според което едно от духовните Същества, наречени Елохими, постигнали своята божествена степен по време на Старата Луна, се отдели от останалите: Един от Елохимите остана на Луната и оттам отразяваше към Земята силата на Любовта, докато човеците узреят достатъчно за Светлината на другите шест.Елохими. Така в миналото са различавали Яхве, отделния Бог, отразителя, от останалите шест Елохими в тяхната “пълнота” или “плерома”. Но понеже под общото съзнание за Слънчевия Логос се разбира Христос, трябваше - когато беше необходимо да се насочи вниманието към Него - да се говори за “пълнотата” на Боговете.
към текста >>
И така, ние виждаме какво огромно значение придава Йоановото
Евангелие
на историческото събитие в Палестина, и с какви точни, стегнати думи е описано всичко.
И така, ние виждаме какво огромно значение придава Йоановото Евангелие на историческото събитие в Палестина, и с какви точни, стегнати думи е описано всичко.
Ако искаме да си послужим с тези думи за разбирането на езотеричното християнство, трябва да ги теглим, както вече казах, на златарски везни. В следващите лекции ще се убедим, че евангелистът продължава тази тема и същевременно показва, че Христос е предводител не само на хората, свързани с груповата душа, но че Той идва към всеки отделен човек, за да предостави на неговия индивидуален Аз Своя божествен Импулс.
към текста >>
Майката казва: “вино нямат” (2, 3), а Исус отговаря: “Това е нещо, което все още е свързано с “мен” и “теб”; моят час още не е дошъл.” Този текст от
Евангелие
то има отношение към една голяма тайна.
Сам Христос, който дава този Импулс, казва по един друг, важен повод, че споменатият идеал ще се осъществи някога, но че неговото време още не е дошло. На сватбата в Кана Галилейска, когато майка Му, която е там, Го подканва да направи нещо за човечеството, Той пророчески загатва за новото време. Тя е права, когато Му дава повод да извърши нещо важно за хората. Но Той отговаря: Да, но това, което днес ние можем да извършим, е все още свързано с кръвните връзки, с отношението между “мен” и “теб”, защото “моето време още не е дошло” (2,4). Епохата на самостоятелния човешки Аз обаче идва и това е подчертано в разказа за сватбата в Кана Галилейска.
Майката казва: “вино нямат” (2, 3), а Исус отговаря: “Това е нещо, което все още е свързано с “мен” и “теб”; моят час още не е дошъл.” Този текст от Евангелието има отношение към една голяма тайна.
Но както и в много други случаи, текстът е грубо изопачен. Думите: “Жено, какво имаш ти с Мен? ”, трябва да се преведат по следния начин: “Това е свързано с отношението между Мен и твоето кръвно родство”. Ето колко фини са нюансите в текста, но и напълно разбираеми за онези, които искат да го разберат. И когато днес виждаме всевъзможни тълкуватели на този религиозен документ, уместно е да попитаме: Нима тези, които се наричат християни, изобщо имат някакъв усет, когато - подведени от неточния превод - приписват на Христос думите: “Жено, какво общо имам Аз с теб?
към текста >>
За голяма част от това, което днес се нарича християнство и се позовава на
Евангелие
то, трябва да поставим въпроса: Имат ли тези хора всъщност
Евангелие
то?
За голяма част от това, което днес се нарича християнство и се позовава на Евангелието, трябва да поставим въпроса: Имат ли тези хора всъщност Евангелието?
Защото нещата опират тъкмо до това, да имаме Евангелието. А при един толкова дълбок религиозен документ, какъвто е Евангелието на Йоан, важното е най-вече да претеглим всяка дума като на златарска везна и да вникнем в нейната истинска стойност.
към текста >>
Защото нещата опират тъкмо до това, да имаме
Евангелие
то.
За голяма част от това, което днес се нарича християнство и се позовава на Евангелието, трябва да поставим въпроса: Имат ли тези хора всъщност Евангелието?
Защото нещата опират тъкмо до това, да имаме Евангелието.
А при един толкова дълбок религиозен документ, какъвто е Евангелието на Йоан, важното е най-вече да претеглим всяка дума като на златарска везна и да вникнем в нейната истинска стойност.
към текста >>
А при един толкова дълбок религиозен документ, какъвто е
Евангелие
то на Йоан, важното е най-вече да претеглим всяка дума като на златарска везна и да вникнем в нейната истинска стойност.
За голяма част от това, което днес се нарича християнство и се позовава на Евангелието, трябва да поставим въпроса: Имат ли тези хора всъщност Евангелието? Защото нещата опират тъкмо до това, да имаме Евангелието.
А при един толкова дълбок религиозен документ, какъвто е Евангелието на Йоан, важното е най-вече да претеглим всяка дума като на златарска везна и да вникнем в нейната истинска стойност.
към текста >>
52.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
При всяко изследване на Йоановото
Евангелие
никога не трябва да изпускаме от вниманието си основния факт, до който стигнахме вчера, а именно че първоначалният автор на това
Евангелие
е посветеният от самия Христос Исус любим ученик.
При всяко изследване на Йоановото Евангелие никога не трябва да изпускаме от вниманието си основния факт, до който стигнахме вчера, а именно че първоначалният автор на това Евангелие е посветеният от самия Христос Исус любим ученик.
Естествено, някой би могъл да попита: Добре, но като оставим настрана окултното познание, съществува ли и някакво външно доказателство, чрез което авторът на Йоановото Евангелие да показва, че чрез посвещението , чрез т.нар. възкресение на Лазар, той стига до едно по-висше знание от Христос?
към текста >>
Естествено, някой би могъл да попита: Добре, но като оставим настрана окултното познание, съществува ли и някакво външно доказателство, чрез което авторът на Йоановото
Евангелие
да показва, че чрез посвещението , чрез т.нар.
При всяко изследване на Йоановото Евангелие никога не трябва да изпускаме от вниманието си основния факт, до който стигнахме вчера, а именно че първоначалният автор на това Евангелие е посветеният от самия Христос Исус любим ученик.
Естествено, някой би могъл да попита: Добре, но като оставим настрана окултното познание, съществува ли и някакво външно доказателство, чрез което авторът на Йоановото Евангелие да показва, че чрез посвещението , чрез т.нар.
възкресение на Лазар, той стига до едно по-висше знание от Христос?
към текста >>
Ако внимателно четете
Евангелие
то на Йоан, ще установите нещо важно.
Ако внимателно четете Евангелието на Йоан, ще установите нещо важно.
Вие ще установите, че никъде в това Евангелие, както и никъде преди главата, в която се описва възкресението на Лазар, не се говори за ученика, “когото Господ обичаше” (13, 23). С други думи, истинският автор на Йоановото Евангелие иска да подскаже: Това, което давам преди възкресението на Лазар, все още не произтича от познанието, до което стигнах чрез посвещението; ето защо вие трябва да се абстрахирате от мен. Едва по-късно той споменава ученика, “когото Господ обичаше”.
към текста >>
Вие ще установите, че никъде в това
Евангелие
, както и никъде преди главата, в която се описва възкресението на Лазар, не се говори за ученика, “когото Господ обичаше” (13, 23).
Ако внимателно четете Евангелието на Йоан, ще установите нещо важно.
Вие ще установите, че никъде в това Евангелие, както и никъде преди главата, в която се описва възкресението на Лазар, не се говори за ученика, “когото Господ обичаше” (13, 23).
С други думи, истинският автор на Йоановото Евангелие иска да подскаже: Това, което давам преди възкресението на Лазар, все още не произтича от познанието, до което стигнах чрез посвещението; ето защо вие трябва да се абстрахирате от мен. Едва по-късно той споменава ученика, “когото Господ обичаше”.
към текста >>
С други думи, истинският автор на Йоановото
Евангелие
иска да подскаже: Това, което давам преди възкресението на Лазар, все още не произтича от познанието, до което стигнах чрез посвещението; ето защо вие трябва да се абстрахирате от мен.
Ако внимателно четете Евангелието на Йоан, ще установите нещо важно. Вие ще установите, че никъде в това Евангелие, както и никъде преди главата, в която се описва възкресението на Лазар, не се говори за ученика, “когото Господ обичаше” (13, 23).
С други думи, истинският автор на Йоановото Евангелие иска да подскаже: Това, което давам преди възкресението на Лазар, все още не произтича от познанието, до което стигнах чрез посвещението; ето защо вие трябва да се абстрахирате от мен.
Едва по-късно той споменава ученика, “когото Господ обичаше”.
към текста >>
По този начин
Евангелие
то на Йоан се разделя на две големи части: първата част, където не се споменава нищо за ученика, когото Господ обичаше, защото той още не беше минал през посвещението; и втората част, в която става дума за този ученик едва след възкресението на Лазар.
По този начин Евангелието на Йоан се разделя на две големи части: първата част, където не се споменава нищо за ученика, когото Господ обичаше, защото той още не беше минал през посвещението; и втората част, в която става дума за този ученик едва след възкресението на Лазар.
Никъде в евангелския текст няма да срещнете противоречие с изнесеното от мен през последните лекции. Естествено, ако някой чете Евангелието повърхностно, той ще пропусне много подробности.
към текста >>
Естествено, ако някой чете
Евангелие
то повърхностно, той ще пропусне много подробности.
По този начин Евангелието на Йоан се разделя на две големи части: първата част, където не се споменава нищо за ученика, когото Господ обичаше, защото той още не беше минал през посвещението; и втората част, в която става дума за този ученик едва след възкресението на Лазар. Никъде в евангелския текст няма да срещнете противоречие с изнесеното от мен през последните лекции.
Естествено, ако някой чете Евангелието повърхностно, той ще пропусне много подробности.
към текста >>
Той смята, че за автора на Йоановото
Евангелие
се говори всъщност във всички глави на това
Евангелие
, като името Йоан се споменава още в 35 стих на първата глава.
Кой не би приветствувал например достъпната литература на “Рекламше Универсал Библиотек”, която се стреми да запознае широките маси с всякакъв вид знание. Но ето че в последните издания на тази поредица срещаме и заглавие като “Възникването на Библията”. От корицата разбираме, че авторът е доктор по теология, следователно той е теолог.
Той смята, че за автора на Йоановото Евангелие се говори всъщност във всички глави на това Евангелие, като името Йоан се споменава още в 35 стих на първата глава.
Когато взех тази книга, просто не повярвах на очите си и казах: тук сигурно има нещо странно, което противоречи на всички досегашни окултни възгледи, според които обичаният ученик не се споменава преди възкресението на Лазар. Но все пак един теолог би трябвало да го знае! А сега, без никакви прибързани разсъждения, вземете Евангелието на Йоан и прочетете глава 1, стих 35: “На другия ден пак стоеше Йоан, и двама от учениците му”. Става дума за Йоан Кръстител и двама от неговите ученици. Най-доброто, което може да се допусне за този теолог, е че неговото съзнание е завладяно от старото екзотерично предание, според което единият от двамата ученици, е Йоан.
към текста >>
А сега, без никакви прибързани разсъждения, вземете
Евангелие
то на Йоан и прочетете глава 1, стих 35: “На другия ден пак стоеше Йоан, и двама от учениците му”.
Но ето че в последните издания на тази поредица срещаме и заглавие като “Възникването на Библията”. От корицата разбираме, че авторът е доктор по теология, следователно той е теолог. Той смята, че за автора на Йоановото Евангелие се говори всъщност във всички глави на това Евангелие, като името Йоан се споменава още в 35 стих на първата глава. Когато взех тази книга, просто не повярвах на очите си и казах: тук сигурно има нещо странно, което противоречи на всички досегашни окултни възгледи, според които обичаният ученик не се споменава преди възкресението на Лазар. Но все пак един теолог би трябвало да го знае!
А сега, без никакви прибързани разсъждения, вземете Евангелието на Йоан и прочетете глава 1, стих 35: “На другия ден пак стоеше Йоан, и двама от учениците му”.
Става дума за Йоан Кръстител и двама от неговите ученици. Най-доброто, което може да се допусне за този теолог, е че неговото съзнание е завладяно от старото екзотерично предание, според което единият от двамата ученици, е Йоан. Това предание идва от Евангелието на Матей, 4, 21. Обаче Евангелието на Йоан не може да се обяснява с помощта на другите Евангелия. Следователно, един теолог вкара в тази популярна поредица една направо вредна книга.
към текста >>
Това предание идва от
Евангелие
то на Матей, 4, 21.
Когато взех тази книга, просто не повярвах на очите си и казах: тук сигурно има нещо странно, което противоречи на всички досегашни окултни възгледи, според които обичаният ученик не се споменава преди възкресението на Лазар. Но все пак един теолог би трябвало да го знае! А сега, без никакви прибързани разсъждения, вземете Евангелието на Йоан и прочетете глава 1, стих 35: “На другия ден пак стоеше Йоан, и двама от учениците му”. Става дума за Йоан Кръстител и двама от неговите ученици. Най-доброто, което може да се допусне за този теолог, е че неговото съзнание е завладяно от старото екзотерично предание, според което единият от двамата ученици, е Йоан.
Това предание идва от Евангелието на Матей, 4, 21.
Обаче Евангелието на Йоан не може да се обяснява с помощта на другите Евангелия. Следователно, един теолог вкара в тази популярна поредица една направо вредна книга. И след като знаем какво произтича нататък и как бързо тази достъпна и евтина литература се поглъща от народа, лесно е да измерим вредите, които тя нанася. Направих тази забележка само между другото, за да осигуря известна защита срещу всевъзможните възражения, които биха могли да възникнат срещу всичко, което смятам да кажа тук.
към текста >>
Обаче
Евангелие
то на Йоан не може да се обяснява с помощта на другите Евангелия.
Но все пак един теолог би трябвало да го знае! А сега, без никакви прибързани разсъждения, вземете Евангелието на Йоан и прочетете глава 1, стих 35: “На другия ден пак стоеше Йоан, и двама от учениците му”. Става дума за Йоан Кръстител и двама от неговите ученици. Най-доброто, което може да се допусне за този теолог, е че неговото съзнание е завладяно от старото екзотерично предание, според което единият от двамата ученици, е Йоан. Това предание идва от Евангелието на Матей, 4, 21.
Обаче Евангелието на Йоан не може да се обяснява с помощта на другите Евангелия.
Следователно, един теолог вкара в тази популярна поредица една направо вредна книга. И след като знаем какво произтича нататък и как бързо тази достъпна и евтина литература се поглъща от народа, лесно е да измерим вредите, които тя нанася. Направих тази забележка само между другото, за да осигуря известна защита срещу всевъзможните възражения, които биха могли да възникнат срещу всичко, което смятам да кажа тук.
към текста >>
И той навсякъде подчертава, че съдържанието на неговото
Евангелие
може да бъде разбрано само от човек, който е до известна степен посветен.
Нека сега да спрем вниманието си на факта, че събитията, предхождащи възкресението на Лазар, носят в себе си велики истини, но и че авторът е запазил най-важните подробности за главите след възкресението на Лазар.
И той навсякъде подчертава, че съдържанието на неговото Евангелие може да бъде разбрано само от човек, който е до известна степен посветен.
Ето защо на различни места той посочва, че относно нещата, съобщени в първите глави, сме изправени пред един вид посвещение. А всъщност има посвещения от различна степен. В една от формите на източното посвещение например, се различават седем степени и те се означават с различни символни имена. Първата степен се наричала “Гарванът”, втората - “Окултният”, третата - “Воюващият”, четвъртата - “Лъвът”. Петата степен в различните народи, които все още са усещали кръвното родство като един вид израз на тяхната групова душа, се означавала с името на съответния народ; например, петата степен на посвещение при персите гласяла “Персиец”.
към текста >>
Обаче от
Евангелие
то на Йоан ние знаем, че между първите ученици на Христос Исус е също и Натанаил.
Обаче от Евангелието на Йоан ние знаем, че между първите ученици на Христос Исус е също и Натанаил.
Съдбата го отвежда пред Христос. Но той не е посветен до такава степен, че да разбере кой стои пред него. Естествено Христос е Духът на всеобхватното познание, който един Натанаил, посветен в петата степен, не може да разбере. Обаче Христос веднага разбира Натанаил. Това се потвърждава от два факта.
към текста >>
Ето защо
Евангелие
то описва една сватба, сватбата в Галилея.
И все пак - защо? Защото сватбата загатва за размножението. А това, което Той иска да покаже, го показва не там, където женитбите стават в тесните рамки на кръвното родство, а там, където те надхвърлят кръвното родство.
Ето защо Евангелието описва една сватба, сватбата в Галилея.
И ако искаме да разберем за какво става дума тук, трябва отново да хвърлим поглед върху цялото развитие на човечеството.
към текста >>
В
Евангелие
то на Йоан се споменават “шест каменни делви за очистване” (2, 6).
Нека спрем вниманието си на това, което всъщност Христос искаше да каже: Аз искам да подновя духовните връзки и на онези хора, които са потънали в материалния свят, символизиран тук с употребата на алкохола. Обаче Той не иска да е на Земята само за онези, които могат да се издигнат чрез акта на кръщението с вода. И сега следва една многозначителна подробност.
В Евангелието на Йоан се споменават “шест каменни делви за очистване” (2, 6).
Към числото шест ще се върнем по-късно. А “очистване” е нещо, което става чрез кръщението. В епохата, когато са написани Евангелията, за “кръщението” хората са говорели като за едно “очистване” или “пречистване” Всъщност хората никога не са казвали “кръщение”, а единствено “кръщавам” и това, което настъпвало след “кръщението” наричали “пречистване”. В Евангелието на Йоан никъде няма да срещнете съответната дума, т.е. βαπτίζείν, освен под формата на глагол.
към текста >>
В
Евангелие
то на Йоан никъде няма да срещнете съответната дума, т.е.
И сега следва една многозначителна подробност. В Евангелието на Йоан се споменават “шест каменни делви за очистване” (2, 6). Към числото шест ще се върнем по-късно. А “очистване” е нещо, което става чрез кръщението. В епохата, когато са написани Евангелията, за “кръщението” хората са говорели като за едно “очистване” или “пречистване” Всъщност хората никога не са казвали “кръщение”, а единствено “кръщавам” и това, което настъпвало след “кръщението” наричали “пречистване”.
В Евангелието на Йоан никъде няма да срещнете съответната дума, т.е.
βαπτίζείν, освен под формата на глагол. А когато се употребява като съществително, тя винаги означава пречистване, или целия процес, свързан с чистотата на първоначалното единение с божествения свят. Следователно, Христос Исус извършва знамението, чрез което - в съответствие с епохата - загатва за своята мисия, в самите каменни делви, предназначени за жертвата на пречистването.
към текста >>
И сега, с всяка следваща глава,
Евангелие
то на Йоан ни открива нещо двойнствено: най-напред това, че всичко, което то изнася, е предназначено за онези, които в известен смисъл могат да разбират окултните истини.
И сега, с всяка следваща глава, Евангелието на Йоан ни открива нещо двойнствено: най-напред това, че всичко, което то изнася, е предназначено за онези, които в известен смисъл могат да разбират окултните истини.
Днес за антропософията или Духовната наука се говори открито, обаче навремето духовнонаучните истини можеха да бъдат разбирани само от онези, които бяха посветени в една или друга степен. Кой можеше да разбере нещо от това, което Христос Исус имаше да каже за по-дълбоките окултни факти? Единствено онзи, който беше в състояние да получава възприятия извън своето тяло, който можеше да излиза вън от тялото и да запазва своето съзнание в духовния свят. Ако Христос Исус искаше да говори на хора, които Го разбират, те трябваше да са по един или друг начин посветени и да виждат в духовния свят. Когато например говори за новораж-дането на душата в главата, описваща разговора с Никодим, Той открива тази истина на човек, който вижда с духовни сетива.
към текста >>
От друга страна,
Евангелие
то на Йоан ни посочва, че Христос непрекъснато се стреми да изпълни една мисия, която не държи сметка за кръвните връзки.
От друга страна, Евангелието на Йоан ни посочва, че Христос непрекъснато се стреми да изпълни една мисия, която не държи сметка за кръвните връзки.
Това става пределно ясно, когато Той разговаря със самарянката. Към нея Христос отправя думи, които са за хора, чийто Аз е освободен от кръвното родство.
към текста >>
Навсякъде в
Евангелие
то, Вие ще се убедите, че Христос е мисионер на свободния, самостоятелен Аз, който е скрит във всяка човешка индивидуалност.
По-нататък, от разказа за царедвореца, се разбира: Христос разрушава не само това, което е свързано с кръвните връзки на женитбите в рамките на народа, но и това, което кръвните връзки предопределят като съсловия. Той се обръща към тези, чийто Аз е, така да е каже, изтръгнат от общите връзки: Той изцелява сина на царедвореца, който според разбирането на юдеите, Му е чужд.
Навсякъде в Евангелието, Вие ще се убедите, че Христос е мисионер на свободния, самостоятелен Аз, който е скрит във всяка човешка индивидуалност.
Ето защо Той може да допълни: “Когато говоря за Себе си в по-висш смисъл, аз съвсем не говоря за моя личен Аз; когато говоря за “Аз-съм”, говоря за едно Същество, за нещо, което всеки може да намери в себе си. Моят Аз е едно с Отца; но всъщност Азът, който се намира във всяка личност, е едно с Отца.”
към текста >>
53.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
За онзи, който разбира подобни неща, това ясно е загатнато в
Евангелие
то: Никодим отива при Христос Исус “нощем”, т.е.
В тези лекции вече показахме, че в разговора между Христос Исус и Никодим става дума всъщност за това, че Христос се обръща към една личност, умееща да възприема отделни процеси извън физическото тяло, благодарение на развитите до известна степен по-висши познавателни органи.
За онзи, който разбира подобни неща, това ясно е загатнато в Евангелието: Никодим отива при Христос Исус “нощем”, т.е.
в едно състояние на съзнанието, в което човек не си служи със своите външни сетивни органи. Ние съвсем не искаме да останем при тривиалните тълкувания, които някои дават за тази дума “нощем”. Сега Вие знаете, че в този разговор става дума за новораждането на човека - “от вода и Дух”. Това, което Христос казва на Никодим за новораждането в глава 3., стих 4-5., е изключително важно.
към текста >>
Точно в тази глава от
Евангелие
то на Йоан е скрито нещо извънредно дълбоко и ние можем да проникнем в нейния смисъл, само ако проследим еволюцията на човека още по-назад, отколкото сторихме това в досегашното разглеждане на
Евангелие
то.
Точно в тази глава от Евангелието на Йоан е скрито нещо извънредно дълбоко и ние можем да проникнем в нейния смисъл, само ако проследим еволюцията на човека още по-назад, отколкото сторихме това в досегашното разглеждане на Евангелието.
Днес ние трябва да проследим човека в много по-ранните периоди от Земното развитие.
към текста >>
Но и за тези подробности
Евангелие
то на Йоан ни осведомява достатъчно точно.
Тук Христос си служи направо с древните технически изрази. Нужно е само да се вникне в буквалния смисъл на Неговите думи и тогава разбираме точния смисъл, който се покрива с антропософското учение. Ето защо в древността учението за “Аз-съм” можеше да бъде само загатнато. За силата на “Аз-съм”, която трябваше да се пробуди у всеки Син човечески, народите можеха само да чуят нещо, позовавайки се на посветените и техния авторитет.
Но и за тези подробности Евангелието на Йоан ни осведомява достатъчно точно.
към текста >>
Вече видяхме какво означава “Аз-съм” в
Евангелие
то на Йоан.
Вече видяхме какво означава “Аз-съм” в Евангелието на Йоан.
Дали и това “Аз-съм” е дадено на човека бавно и постепенно? Бавно и постепенно ли е възвестено то? Дали наистина Старият Завет пророчески говори за подготовката, чрез която човечеството ще може да приеме Импулса, който е скрит във въплътеното “Аз-съм”?
към текста >>
Или с други думи: “Името”, онова име, стоящо в основата на кръвно-родственото име, е “Аз-съм”; и то се въплъщава в Христос, за който ни говори
Евангелие
то на Йоан.
Така е записано в Библията.
Или с други думи: “Името”, онова име, стоящо в основата на кръвно-родственото име, е “Аз-съм”; и то се въплъщава в Христос, за който ни говори Евангелието на Йоан.
към текста >>
54.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
В крайна сметка всичко в
Евангелие
то на Йоан е замислено така, че да ни обясни как в историята на човечеството е станало това, което наричаме “Мистерията на Голгота”.
В крайна сметка всичко в Евангелието на Йоан е замислено така, че да ни обясни как в историята на човечеството е станало това, което наричаме “Мистерията на Голгота”.
Да се разбере тази “Мистерия на Голгота” от окултна гледна точка, означава в същото време да се разгадае дълбокия смисъл на Йоановото Евангелие. Ако обгърнем с поглед това, което всъщност стои в самия център на Мистерията на Голгота, и поискаме да вникнем в неговия окултен смисъл, трябва да насочим мисълта си към мига на Разпятието, когато кръвта на Спасителя изтича от неговите рани. И тук ще припомним нещо, което често споменавахме в хода на тези лекции: а именно, че за познавача на духовните светове всичко, което е материално, веществено, физическо, всъщност е само външният израз, външното проявление на определен духовен процес.
към текста >>
Да се разбере тази “Мистерия на Голгота” от окултна гледна точка, означава в същото време да се разгадае дълбокия смисъл на Йоановото
Евангелие
.
В крайна сметка всичко в Евангелието на Йоан е замислено така, че да ни обясни как в историята на човечеството е станало това, което наричаме “Мистерията на Голгота”.
Да се разбере тази “Мистерия на Голгота” от окултна гледна точка, означава в същото време да се разгадае дълбокия смисъл на Йоановото Евангелие.
Ако обгърнем с поглед това, което всъщност стои в самия център на Мистерията на Голгота, и поискаме да вникнем в неговия окултен смисъл, трябва да насочим мисълта си към мига на Разпятието, когато кръвта на Спасителя изтича от неговите рани. И тук ще припомним нещо, което често споменавахме в хода на тези лекции: а именно, че за познавача на духовните светове всичко, което е материално, веществено, физическо, всъщност е само външният израз, външното проявление на определен духовен процес.
към текста >>
Какво подсказва този образ, чието съдържание се изчерпва в едно физическо събитие, на онзи, който правилно разбира
Евангелие
то на Йоан?
А нека сега извикаме пред нашите души физическото събитие: Христос разпънат на Кръста и течащата от раните му кръв.
Какво подсказва този образ, чието съдържание се изчерпва в едно физическо събитие, на онзи, който правилно разбира Евангелието на Йоан?
към текста >>
глава на Йоановото
Евангелие
Той казва:
Буквално това каза Христос Исус на своите най-интимни ученици и ние трябва да приемем тези думи дословно. Когато ги събира и символично им представя християнското посвещение, Той споменава и забележителните думи, че един от тях ще Го предаде. В 18. стих на 13.
глава на Йоановото Евангелие Той казва:
към текста >>
Евангелие
то на Йоан ни открива безкрайно дълбоката идея на Тайната вечеря, защото ни показва Христос като Дух на Земята, показва ни хляба като взет от тялото на Земята.
Евангелието на Йоан ни открива безкрайно дълбоката идея на Тайната вечеря, защото ни показва Христос като Дух на Земята, показва ни хляба като взет от тялото на Земята.
Христос казва: “Това е Моето тяло! ” (Марко 14, 22). Както мускулната тъкан на човека принадлежи към “тялото” на човешката душа, така и хлябът е част от тялото на Земята, т.е. от тялото Христово. Също и соковете, които текат в растенията и пулсират в лозата, са подобни на кръвта, която пулсира в човешкото тяло.
към текста >>
Така че всеки, който вниква в този дълбок смисъл на Йоановото
Евангелие
, трябва да усети, че е свързан с физическото тяло на Земята не само чрез собственото си физическо тяло, а като духовно-душевно същество е свързан с духовно-душевното Същество на Земята, което е самият Христос; трябва да усети как Христос - като Дух на Земята - я пронизва от край до край като Свое тяло.
Така че всеки, който вниква в този дълбок смисъл на Йоановото Евангелие, трябва да усети, че е свързан с физическото тяло на Земята не само чрез собственото си физическо тяло, а като духовно-душевно същество е свързан с духовно-душевното Същество на Земята, което е самият Христос; трябва да усети как Христос - като Дух на Земята - я пронизва от край до край като Свое тяло.
към текста >>
И усещайки това, ние вече знаем какво озаряваше автора на Йоановото
Евангелие
в момента, когато се взираше в дълбоките тайни, свързани с Христос Исус.
И усещайки това, ние вече знаем какво озаряваше автора на Йоановото Евангелие в момента, когато се взираше в дълбоките тайни, свързани с Христос Исус.
Тогава той виждаше истинските сили, истинските импулси, бушуващи в Христос Исус, и как всички те трябваше да се влеят в човечеството, ако то реши да ги приеме.
към текста >>
Когато авторът на Йоановото
Евангелие
говори за изцелението на слепородения, опирайки се на дълбоките мистерийни тайни, той нагледно показва, че - проявена в своята пълна мощ - Христовата сила е една оздравителна сила.
Ако въпросният човек би бил сляп, той би прогледнал чрез непосредственото въздействие на Христовия Импулс, защото последната цел на развитието е победата над болестите и смъртта.
Когато авторът на Йоановото Евангелие говори за изцелението на слепородения, опирайки се на дълбоките мистерийни тайни, той нагледно показва, че - проявена в своята пълна мощ - Христовата сила е една оздравителна сила.
Но къде е тя, къде се намира тази сила? В тялото Христово, в Земята! Само че тази Земя трябва наистина да се проникне от същността на Христовия Дух или Логоса.
към текста >>
Нека проверим дали авторът на Йоановото
Евангелие
разбира нещата в този смисъл.
Нека проверим дали авторът на Йоановото Евангелие разбира нещата в този смисъл.
Какво ни разказва той? Ето слепецът, Христос взема пръст, навлажнява я със слюнка и я слага на очите му; Той слага там проникнатото от Духа Свое тяло. С това описание (9, 6) авторът на Йоановото Евангелие разкрива една мистерия, която той добре познава. А сега - отхвърляйки всички предразсъдъци - нека обсъдим още по-точно едно от най-големите знамения на Христос Исус, за да вникнем още по-дълбоко в естеството на тези неща, и то без опасението, че нашите твърде остроумни съвременници ще сметнат следващите думи за глупост, за пълна лудост. Тук трябва да напомним, че светът крие огромни тайни, които все още не са достъпни за човека.
към текста >>
С това описание (9, 6) авторът на Йоановото
Евангелие
разкрива една мистерия, която той добре познава.
Нека проверим дали авторът на Йоановото Евангелие разбира нещата в този смисъл. Какво ни разказва той? Ето слепецът, Христос взема пръст, навлажнява я със слюнка и я слага на очите му; Той слага там проникнатото от Духа Свое тяло.
С това описание (9, 6) авторът на Йоановото Евангелие разкрива една мистерия, която той добре познава.
А сега - отхвърляйки всички предразсъдъци - нека обсъдим още по-точно едно от най-големите знамения на Христос Исус, за да вникнем още по-дълбоко в естеството на тези неща, и то без опасението, че нашите твърде остроумни съвременници ще сметнат следващите думи за глупост, за пълна лудост. Тук трябва да напомним, че светът крие огромни тайни, които все още не са достъпни за човека. Днешните хора, колкото и да са напреднали, все още не са достатъчно силни, за да устоят пред тези тайни. Човек може да прозре в тях, ако ги изживее духовно, но да ги пренесе във физическия свят, за това нашият толкова потънал в материята съвременник, просто не е способен.
към текста >>
Точно към тази мистерия ни насочва авторът на Йоановото
Евангелие
, чрез която човек “консумира” смъртта; чрез която яде и диша смъртта, овладявайки по този начин силата да изцелява; ето тайната, която ни загатва авторът на Йоановото
Евангелие
, показвайки пред нас знамения като изцелението на сляпородения.
Точно към тази мистерия ни насочва авторът на Йоановото Евангелие, чрез която човек “консумира” смъртта; чрез която яде и диша смъртта, овладявайки по този начин силата да изцелява; ето тайната, която ни загатва авторът на Йоановото Евангелие, показвайки пред нас знамения като изцелението на сляпородения.
А за хората би било много по-добре, ако вместо непрекъснато да декламират как трябва да се тълкува този факт, да съумеят и вникнат в буквалния смисъл на разказа за сляпородения и неговото изцеление; да изпитат преклонение пред една такава личност, каквато е авторът на Йоановото Евангелие и да си кажат: Да, имало е такава личност, която да е посветена в тези Мистерии и ние трябва да се опитаме и вникнем в тях.
към текста >>
А за хората би било много по-добре, ако вместо непрекъснато да декламират как трябва да се тълкува този факт, да съумеят и вникнат в буквалния смисъл на разказа за сляпородения и неговото изцеление; да изпитат преклонение пред една такава личност, каквато е авторът на Йоановото
Евангелие
и да си кажат: Да, имало е такава личност, която да е посветена в тези Мистерии и ние трябва да се опитаме и вникнем в тях.
Точно към тази мистерия ни насочва авторът на Йоановото Евангелие, чрез която човек “консумира” смъртта; чрез която яде и диша смъртта, овладявайки по този начин силата да изцелява; ето тайната, която ни загатва авторът на Йоановото Евангелие, показвайки пред нас знамения като изцелението на сляпородения.
А за хората би било много по-добре, ако вместо непрекъснато да декламират как трябва да се тълкува този факт, да съумеят и вникнат в буквалния смисъл на разказа за сляпородения и неговото изцеление; да изпитат преклонение пред една такава личност, каквато е авторът на Йоановото Евангелие и да си кажат: Да, имало е такава личност, която да е посветена в тези Мистерии и ние трябва да се опитаме и вникнем в тях.
към текста >>
Обаче, когато се научат да разбират, какво се крие в писание като Йоановото
Евангелие
, те постепенно ще започнат да приемат вложените в него импулси.
Днес хората далеч не са стигнали равнището, което ще им позволи да обхванат истинското, вътрешното християнство.
Обаче, когато се научат да разбират, какво се крие в писание като Йоановото Евангелие, те постепенно ще започнат да приемат вложените в него импулси.
И тогава, в едно далечно бъдеще, християнският идеал ще бъде постигнат.
към текста >>
55.
ОСМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Вече се убедихме, че можем да се приближим до дълбокия смисъл на Йоановото
Евангелие
най-добре, ако се стараем да проникнем в него от различни страни.
Вече се убедихме, че можем да се приближим до дълбокия смисъл на Йоановото Евангелие най-добре, ако се стараем да проникнем в него от различни страни.
А вчера се спряхме на една от най-забележителните тайни на Йоановото Евангелие, и то от точно определена гледна точка. И сега, за да се издигнем постепенно до пълното разбиране на обсъжданата вчера тайна, трябва да разгледаме явяването на Христос Исус в нашата следатлантска епоха. За да проследим развитието на човека и участието на Христовия Принцип всред това развитие, вече говорихме за най-различни и сложни подробности. Днес ще се опитаме да разберем, защо Христос се яви като човек и стъпи на Земята точно в сегашния период от нашето развитие. За тази цел трябва да припомня неща, за които отчасти вече стана дума през последните лекции, а именно за развитието на човечеството в хода на следатлантската епоха.
към текста >>
А вчера се спряхме на една от най-забележителните тайни на Йоановото
Евангелие
, и то от точно определена гледна точка.
Вече се убедихме, че можем да се приближим до дълбокия смисъл на Йоановото Евангелие най-добре, ако се стараем да проникнем в него от различни страни.
А вчера се спряхме на една от най-забележителните тайни на Йоановото Евангелие, и то от точно определена гледна точка.
И сега, за да се издигнем постепенно до пълното разбиране на обсъжданата вчера тайна, трябва да разгледаме явяването на Христос Исус в нашата следатлантска епоха. За да проследим развитието на човека и участието на Христовия Принцип всред това развитие, вече говорихме за най-различни и сложни подробности. Днес ще се опитаме да разберем, защо Христос се яви като човек и стъпи на Земята точно в сегашния период от нашето развитие. За тази цел трябва да припомня неща, за които отчасти вече стана дума през последните лекции, а именно за развитието на човечеството в хода на следатлантската епоха.
към текста >>
56.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
В хода на нашите лекции Вие видяхте, до какво отношение стигаме към този религиозен документ, наречен
Евангелие
то на Йоан, когато се опираме на Духовната наука, на антропософията.
В хода на нашите лекции Вие видяхте, до какво отношение стигаме към този религиозен документ, наречен Евангелието на Йоан, когато се опираме на Духовната наука, на антропософията.
Вие видяхте, че не става дума да извлечем от този документ някакви истини за духовните светове, а да посочим как, независимо от всякакви човешки и други документи, съществува възможност за проникване в духовния свят, също както и днес, изучавайки математиката, правим това независимо от историческите произведения, които в хода на човешката еволюция са разработили за пръв път една или друга част от математиката. Какво знаят за геометрията на Евклид например онези, които в училище започват да изучават елементарна геометрия? Какво знаят те за онзи първоначален исторически документ, за онази Евклидова книга, която за пръв път предоставя на човечеството основните геометрични истини? Едва когато хората - изхождайки от самите себе си - напреднат в геометрията, те вече могат да оценят Евклидовите произведения според тяхното достойнство и значение. Следователно, ние можем да постигнем от самия духовен живот онези истини, за които става дума в него.
към текста >>
В хода на лекциите вече се убедихме, че от всичко това
Евангелие
то на Йоан не губи нищо от своята стойност; ние се убедихме, че за този, който се опира на антропософията, преклонението пред такива религиозни източници далеч не е по-малко от преклонението на хора, - които се опират само на съответните религиозни източници.
В хода на лекциите вече се убедихме, че от всичко това Евангелието на Йоан не губи нищо от своята стойност; ние се убедихме, че за този, който се опира на антропософията, преклонението пред такива религиозни източници далеч не е по-малко от преклонението на хора, - които се опират само на съответните религиозни източници.
Да, ние видяхме, че дори най-дълбоките истини относно християнството, които бихме могли да наречем също и всеобщи истини на мъдростта, отново се изправят пред нас в Евангелието на Йоан. Ние видяхме още, че едва когато вникнем в този дълбок смисъл на християнското учение, разбираме защо Христос се появи в точно определено време от еволюцията на човечеството, а именно в началото на нашето летоброене.
към текста >>
Да, ние видяхме, че дори най-дълбоките истини относно християнството, които бихме могли да наречем също и всеобщи истини на мъдростта, отново се изправят пред нас в
Евангелие
то на Йоан.
В хода на лекциите вече се убедихме, че от всичко това Евангелието на Йоан не губи нищо от своята стойност; ние се убедихме, че за този, който се опира на антропософията, преклонението пред такива религиозни източници далеч не е по-малко от преклонението на хора, - които се опират само на съответните религиозни източници.
Да, ние видяхме, че дори най-дълбоките истини относно християнството, които бихме могли да наречем също и всеобщи истини на мъдростта, отново се изправят пред нас в Евангелието на Йоан.
Ние видяхме още, че едва когато вникнем в този дълбок смисъл на християнското учение, разбираме защо Христос се появи в точно определено време от еволюцията на човечеството, а именно в началото на нашето летоброене.
към текста >>
Тук отново се натъкваме на едно място, към което тълкувателите на Йоановото
Евангелие
се отнасят напълно повърхностно и не искат да признаят, че този религиозен документ трябва да се разглежда много по-дълбоко.
Впрочем кой беше този - ето въпросът, на който бихме искали да се спрем - кой беше този, който тогава възвести пред Мойсей за пръв път своето име по един пророчески начин?
Тук отново се натъкваме на едно място, към което тълкувателите на Йоановото Евангелие се отнасят напълно повърхностно и не искат да признаят, че този религиозен документ трябва да се разглежда много по-дълбоко.
към текста >>
Едва сега, с подобаваща сериозност и страхопочитание, започваме да разбираме един особен пасаж от
Евангелие
то на Йоан.
Едва сега, с подобаваща сериозност и страхопочитание, започваме да разбираме един особен пасаж от Евангелието на Йоан.
Този пасаж започва от 37. стих на 12. глава. Там Христос Исус ни посочва сбъдването на нещо, което предсказва пророк Исай, в смисъл, че юдеите не искат да повярват в Христос Исус. Тук самият Исус се позовава на Исаия:
към текста >>
Евангелие
то на Йоан отговаря ясно: Той вижда Христос!
Какво вижда Исай?
Евангелието на Йоан отговаря ясно: Той вижда Христос!
В духовния свят Христос винаги е можел да бъде виждан и Вие ще се съгласите с Тайната наука, когато тя твърди, че онзи, когото Мойсей видя и от когото чу името “Аз-съм”, е Съществото, което по-късно се яви на Земята като
към текста >>
Но когато се говори така, както тук Исай говори за “Господа”, за този, който се изявява духовно, в този случай се говори за Логоса по същия начин, както и в
Евангелие
то на Йоан.
Христос. Истинският “Дух Божи” на древността е не друг, а Христос, както разбираме в едно от онези места на религиозните документи, които е изключително трудно да бъдат обяснени без правилен и дълбок поглед върху нещата. Ето защо думите “Отец”, “Син” и “Светият Дух” често се разменят по най-странен начин. Външно, в екзотеричния живот, тези думи винаги се употребяват така, че да не се прояви техният истински езотеричен смисъл. Ако в духа на древното юдейство се говори за “Отец”, става дума преди всичко за онзи Отец, който материално пулсира в кръвта на поколенията.
Но когато се говори така, както тук Исай говори за “Господа”, за този, който се изявява духовно, в този случай се говори за Логоса по същия начин, както и в Евангелието на Йоан.
Авторът на Йоановото Евангелие не иска да каже нищо друго, освен: Този, който винаги е можел да бъде виждан в духовния свят, стана плът и живя между нас!
към текста >>
Авторът на Йоановото
Евангелие
не иска да каже нищо друго, освен: Този, който винаги е можел да бъде виждан в духовния свят, стана плът и живя между нас!
Христос. Истинският “Дух Божи” на древността е не друг, а Христос, както разбираме в едно от онези места на религиозните документи, които е изключително трудно да бъдат обяснени без правилен и дълбок поглед върху нещата. Ето защо думите “Отец”, “Син” и “Светият Дух” често се разменят по най-странен начин. Външно, в екзотеричния живот, тези думи винаги се употребяват така, че да не се прояви техният истински езотеричен смисъл. Ако в духа на древното юдейство се говори за “Отец”, става дума преди всичко за онзи Отец, който материално пулсира в кръвта на поколенията. Но когато се говори така, както тук Исай говори за “Господа”, за този, който се изявява духовно, в този случай се говори за Логоса по същия начин, както и в Евангелието на Йоан.
Авторът на Йоановото Евангелие не иска да каже нищо друго, освен: Този, който винаги е можел да бъде виждан в духовния свят, стана плът и живя между нас!
към текста >>
И ние виждаме, как
Евангелие
то на Йоан напълно съзнателно се присъединява към това, което - ако мога да си послужа с този тривиален израз - е непосредствено актуално и произтича от цялостната характеристика на епохата.
Така за християнското съзнание, цялото развитие на човечеството се разделя на предхристиянска и следхристиянска ера. Бого-Човекът можеше да бъде разбран от хората само в рамките на точно определено време.
И ние виждаме, как Евангелието на Йоан напълно съзнателно се присъединява към това, което - ако мога да си послужа с този тривиален израз - е непосредствено актуално и произтича от цялостната характеристика на епохата.
Ето защо напълно естествено е - сякаш по силата на някакво вътрешно родство - че авторът на Йоановото Евангелие избра именно гръцките мисловни форми, за да изрази мисловните образи, чрез които се постара да разбере най-великото събитие от световната история. И постепенно цялото християнско светоусещане израстна точно в тези мисловни форми. По-късно ще видим, как в процеса на еволюцията трябваше да възникне и готиката, защото християнството е призвано отново да издигне човека над материалния свят. Обаче то можеше да се появи само там, където все още не беше потънало в материята и не си позволяваше да я надценява, както е характерно за нашата съвременност, а я изпълваше със силите на Духа.
към текста >>
Ето защо напълно естествено е - сякаш по силата на някакво вътрешно родство - че авторът на Йоановото
Евангелие
избра именно гръцките мисловни форми, за да изрази мисловните образи, чрез които се постара да разбере най-великото събитие от световната история.
Така за християнското съзнание, цялото развитие на човечеството се разделя на предхристиянска и следхристиянска ера. Бого-Човекът можеше да бъде разбран от хората само в рамките на точно определено време. И ние виждаме, как Евангелието на Йоан напълно съзнателно се присъединява към това, което - ако мога да си послужа с този тривиален израз - е непосредствено актуално и произтича от цялостната характеристика на епохата.
Ето защо напълно естествено е - сякаш по силата на някакво вътрешно родство - че авторът на Йоановото Евангелие избра именно гръцките мисловни форми, за да изрази мисловните образи, чрез които се постара да разбере най-великото събитие от световната история.
И постепенно цялото християнско светоусещане израстна точно в тези мисловни форми. По-късно ще видим, как в процеса на еволюцията трябваше да възникне и готиката, защото християнството е призвано отново да издигне човека над материалния свят. Обаче то можеше да се появи само там, където все още не беше потънало в материята и не си позволяваше да я надценява, както е характерно за нашата съвременност, а я изпълваше със силите на Духа.
към текста >>
Ако сега искаме да разберем каква форма трябваше да приеме християнството, каква форма предизвести за него такава личност като автора на Йоановото
Евангелие
, трябва да насочим вниманието си към съществени и важни понятия, за които ще стане дума в следващата лекция.
Според мен възникването на християнството идва като нещо напълно необходимо от целия досегашен ход на духовната еволюция.
Ако сега искаме да разберем каква форма трябваше да приеме християнството, каква форма предизвести за него такава личност като автора на Йоановото Евангелие, трябва да насочим вниманието си към съществени и важни понятия, за които ще стане дума в следващата лекция.
към текста >>
Вече посочихме, че в
Евангелие
то на Йоан всичко трябва да се взема буквално, обаче най-напред трябва действително да разбираме отделните букви.
Вече посочихме, че в Евангелието на Йоан всичко трябва да се взема буквално, обаче най-напред трябва действително да разбираме отделните букви.
Съвсем не е без значение, че в Евангелието на Йоан никъде не срещаме името “Йоан”, а непрекъснато се говори за ученика, “когото Господ обичаше”. Ние споменахме каква тайна се крие тук и какво дълбоко значение има тя.
към текста >>
Съвсем не е без значение, че в
Евангелие
то на Йоан никъде не срещаме името “Йоан”, а непрекъснато се говори за ученика, “когото Господ обичаше”.
Вече посочихме, че в Евангелието на Йоан всичко трябва да се взема буквално, обаче най-напред трябва действително да разбираме отделните букви.
Съвсем не е без значение, че в Евангелието на Йоан никъде не срещаме името “Йоан”, а непрекъснато се говори за ученика, “когото Господ обичаше”.
Ние споменахме каква тайна се крие тук и какво дълбоко значение има тя.
към текста >>
Обикновено хората пропускат, че в
Евангелие
то на Йоан се говори за “майката Исусова”.
Обикновено хората пропускат, че в Евангелието на Йоан се говори за “майката Исусова”.
Ако попитаме обикновения християнин: “Коя е майката на Исус? ”, той ще отговори: “Майката на Исус е Мария! ” И мнозина дори вярват, че в Евангелието на Йоан, майката на Исус се нарича Мария. Обаче никъде в Евангелието на Йоан не срещаме подобно нещо. Навсякъде, където става дума за нея, с пълна преднамереност - чието значение ще разгледаме по-късно - е записано “майката Исусова”.
към текста >>
” И мнозина дори вярват, че в
Евангелие
то на Йоан, майката на Исус се нарича Мария.
Обикновено хората пропускат, че в Евангелието на Йоан се говори за “майката Исусова”. Ако попитаме обикновения християнин: “Коя е майката на Исус? ”, той ще отговори: “Майката на Исус е Мария!
” И мнозина дори вярват, че в Евангелието на Йоан, майката на Исус се нарича Мария.
Обаче никъде в Евангелието на Йоан не срещаме подобно нещо. Навсякъде, където става дума за нея, с пълна преднамереност - чието значение ще разгледаме по-късно - е записано “майката Исусова”. В главата за сватбата в Кана Галилейска се казва: “И майката Исусова беше там” (2, 1); а по-късно се казва: “Неговата майка рече на служителите” (2, 5). Никога не се произнася името “Мария”. И когато тя отново застава пред нас, при Спасителя на кръста, в Евангелието на Йоан четем:
към текста >>
Обаче никъде в
Евангелие
то на Йоан не срещаме подобно нещо.
Обикновено хората пропускат, че в Евангелието на Йоан се говори за “майката Исусова”. Ако попитаме обикновения християнин: “Коя е майката на Исус? ”, той ще отговори: “Майката на Исус е Мария! ” И мнозина дори вярват, че в Евангелието на Йоан, майката на Исус се нарича Мария.
Обаче никъде в Евангелието на Йоан не срещаме подобно нещо.
Навсякъде, където става дума за нея, с пълна преднамереност - чието значение ще разгледаме по-късно - е записано “майката Исусова”. В главата за сватбата в Кана Галилейска се казва: “И майката Исусова беше там” (2, 1); а по-късно се казва: “Неговата майка рече на служителите” (2, 5). Никога не се произнася името “Мария”. И когато тя отново застава пред нас, при Спасителя на кръста, в Евангелието на Йоан четем:
към текста >>
И когато тя отново застава пред нас, при Спасителя на кръста, в
Евангелие
то на Йоан четем:
” И мнозина дори вярват, че в Евангелието на Йоан, майката на Исус се нарича Мария. Обаче никъде в Евангелието на Йоан не срещаме подобно нещо. Навсякъде, където става дума за нея, с пълна преднамереност - чието значение ще разгледаме по-късно - е записано “майката Исусова”. В главата за сватбата в Кана Галилейска се казва: “И майката Исусова беше там” (2, 1); а по-късно се казва: “Неговата майка рече на служителите” (2, 5). Никога не се произнася името “Мария”.
И когато тя отново застава пред нас, при Спасителя на кръста, в Евангелието на Йоан четем:
към текста >>
И понеже авторът на Йоановото
Евангелие
нарича сестрата Мария, ясно е, че майката на Исус не се казва Мария.
Обаче това е било необичайно също и тогава!
И понеже авторът на Йоановото Евангелие нарича сестрата Мария, ясно е, че майката на Исус не се казва Мария.
В гръцкия текст е записано ясно и кратко: “Долу стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария от Магдала”.
към текста >>
И сега ние стигаме до един от най-загадъчните въпроси в Йоановото
Евангелие
: Кой е истинският баща на Исус?
Тук необходимостта от истинско разбиране на нещата, неизбежно поражда въпроса: Коя е майката на Исус?
И сега ние стигаме до един от най-загадъчните въпроси в Йоановото Евангелие: Кой е истинският баща на Исус?
Коя е Неговата майка?
към текста >>
Да, не само в смисъла на Йоановото
Евангелие
, но и в смисъла на едно друго
Евангелие
,
Евангелие
то на Лука, този въпрос може да бъде поставен.
Кой е бащата? Може ли изобщо да се задава такъв въпрос?
Да, не само в смисъла на Йоановото Евангелие, но и в смисъла на едно друго Евангелие, Евангелието на Лука, този въпрос може да бъде поставен.
Пълна неспособност за мислене, означава да се пропуснат думите на благовестието:
към текста >>
И в самото
Евангелие
на Лука се посочва, че бащата на Исус е Светият Дух.
И в самото Евангелие на Лука се посочва, че бащата на Исус е Светият Дух.
Това е казано в буквален смисъл и теолози, които не го признават, просто не могат да четат Евангелието. Тук трябва да поставим и другия голям въпрос: Каква е връзката между всичко, което чухме, и думите: “Аз и Отец сме едно”, “Аз и Отец Авраам сме едно”, “Преди Авраам да бъде, беше Аз-съм”? Как да съгласуваме всичко това с неопровержимия факт, че в “Светия Дух” Евангелията виждат бащиния принцип?
към текста >>
Това е казано в буквален смисъл и теолози, които не го признават, просто не могат да четат
Евангелие
то.
И в самото Евангелие на Лука се посочва, че бащата на Исус е Светият Дух.
Това е казано в буквален смисъл и теолози, които не го признават, просто не могат да четат Евангелието.
Тук трябва да поставим и другия голям въпрос: Каква е връзката между всичко, което чухме, и думите: “Аз и Отец сме едно”, “Аз и Отец Авраам сме едно”, “Преди Авраам да бъде, беше Аз-съм”? Как да съгласуваме всичко това с неопровержимия факт, че в “Светия Дух” Евангелията виждат бащиния принцип?
към текста >>
За да сте добре подготвени за утрешното формулиране на тези въпроси, наред с всичко казано дотук, трябва да добавим, че
Евангелие
то на Лука дава един вид родословно дърво и посочва, че Исус бил кръстен от Йоан и че започнал да проповядва от своята тридесета година, и още, че Исус бил син на Мария и “Йосиф, който беше син на Илия” и т.н., докато се мине през цялата родословна верига.
За да сте добре подготвени за утрешното формулиране на тези въпроси, наред с всичко казано дотук, трябва да добавим, че Евангелието на Лука дава един вид родословно дърво и посочва, че Исус бил кръстен от Йоан и че започнал да проповядва от своята тридесета година, и още, че Исус бил син на Мария и “Йосиф, който беше син на Илия” и т.н., докато се мине през цялата родословна верига.
Ако я проследите, ще установите, че тя стига до Адам. И тогава следва нещо съвсем неочаквано, там стоят думите: “И той (Адам) беше син Божий.” (Лука 3, 23 - 38).
към текста >>
Както се говори за сина и бащата, така и в
Евангелие
то на Лука се говори за Адам и Бога.
Както се говори за сина и бащата, така и в Евангелието на Лука се говори за Адам и Бога.
Такива думи трябва да се приемат напълно сериозно! И тогава вече се приближаваме до въпросите, които утре ще ни отведат в самия център на Йоановото Евангелие.
към текста >>
И тогава вече се приближаваме до въпросите, които утре ще ни отведат в самия център на Йоановото
Евангелие
.
Както се говори за сина и бащата, така и в Евангелието на Лука се говори за Адам и Бога. Такива думи трябва да се приемат напълно сериозно!
И тогава вече се приближаваме до въпросите, които утре ще ни отведат в самия център на Йоановото Евангелие.
към текста >>
57.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
В края на вчерашната лекция споменахме, че разбирането на някои важни въпроси от
Евангелие
то на Йоан и на цялото християнство зависи от това, доколко разглеждаме тези еволюционни закономерности в езотерично-християнски смисъл.
Досега се занимавахме с еволюционните закономерности на следатлантското човечество и се опитахме да разберем защо християнството трябваше да възникне в точно определен момент от следатлантското развитие.
В края на вчерашната лекция споменахме, че разбирането на някои важни въпроси от Евангелието на Йоан и на цялото християнство зависи от това, доколко разглеждаме тези еволюционни закономерности в езотерично-християнски смисъл.
Само тогава можем да стигнем до истинското значение на понятия като “Светия Дух”, “бащата и майката на Исус”. Нека преди всичко да си припомним това, до което стигнахме през последните лекции: че следатлантското човечество, към което в тесен смисъл принадлежим и самите ние, след атлантската катастрофа се разпада на седем подразделения. Аз умишлено избягвам понятието “подраси”, защото всъщност понятието “раса” не се покрива напълно с това, за което става дума тук. Тук става дума за периоди на културно развитие и това, което разбираме днес като закон за расите, практически е само късен отзвук от атлантското развитие.
към текста >>
Неразбирането на такъв религиозен източник като
Евангелие
то на Йоан, е свързано със самата същност на съвременната материалистична епоха.
Неразбирането на такъв религиозен източник като Евангелието на Йоан, е свързано със самата същност на съвременната материалистична епоха.
Една материалистична култура никога не може да разбере Евангелието на Йоан. Но спиритуалната култура, която започва с Антропософското Движение, ще разбере този религиозен документ в неговата истинска духовна форма и ще подготви това, което човечеството трябва да пренесе в шестата културна епоха.
към текста >>
Една материалистична култура никога не може да разбере
Евангелие
то на Йоан.
Неразбирането на такъв религиозен източник като Евангелието на Йоан, е свързано със самата същност на съвременната материалистична епоха.
Една материалистична култура никога не може да разбере Евангелието на Йоан.
Но спиритуалната култура, която започва с Антропософското Движение, ще разбере този религиозен документ в неговата истинска духовна форма и ще подготви това, което човечеството трябва да пренесе в шестата културна епоха.
към текста >>
Смятам, че ще ме разберете, ако сега се опитам поне отчасти да обрисувам впечатленията, които са вълнували автора на Йоановото
Евангелие
.
За човек, който постига християнското или розенкройцерското посвещение - а и изобщо за този, който минава през посвещението - настъпва едно твърде особено явление. За него нещата от живота придобиват двойнствено значение; едното се отнася до външните събития във физическия свят, а другото се отнася също до физическите събития, само доколкото те представляват отражение на всеобхватните духовни събития в свръхсетивния свят.
Смятам, че ще ме разберете, ако сега се опитам поне отчасти да обрисувам впечатленията, които са вълнували автора на Йоановото Евангелие.
към текста >>
Ясно е, че онзи, който описва нещата в смисъла на Йоановото
Евангелие
, ги описва като посветен.
В живота на Христос Исус има едно особено събитие, което се извършва в условията на физическия свят.
Ясно е, че онзи, който описва нещата в смисъла на Йоановото Евангелие, ги описва като посветен.
Ето защо за него физическото събитие представлява в същото време възприятията и изживяванията, съпровождащи акта на посвещението. Представете си заключителната фаза на посвещението.
към текста >>
Тук авторът на Йоановото
Евангелие
посочва, че става дума не само за едно действително събитие, а същевременно и за едно велико пророчество.
Навсякъде, където в старите религиозни документи се говори за числа, става дума и за тайната на числата. Когато четем: “На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска...” (2, 1), всеки посветен знае, че “третият ден” означава нещо особено. И какво по-точно?
Тук авторът на Йоановото Евангелие посочва, че става дума не само за едно действително събитие, а същевременно и за едно велико пророчество.
Тази сватба е само израз на космическото бракосъчетание, в което встъпва човечеството, бракосъчетанието, за което ни говори третият ден от посвещението. В първия ден са представени събитията от първата епоха, а именно прехода от третата в четвъртата културна епоха; във втория ден са събитията на прехода от четвъртата в петата културна епоха; в третия ден са представени събитията, когато човечеството преминава от петата в шестата културна епоха. Това са трите дни на посвещението. И Христовият Импулс трябваше да изчака третия момент, защото преди него той не би могъл да се включи в еволюцията на човечеството.
към текста >>
Евангелие
то на Йоан загатва за една особена връзка между “мен и теб”, между “нас двамата”.
Евангелието на Йоан загатва за една особена връзка между “мен и теб”, между “нас двамата”.
Тъкмо това е записано в Евангелието, а не абсурдните думи: “Жено, какво имам аз с тебе? ” Когато майката настоява Христос да извърши знамение, той казва: “Моето време още не е дошло” (2, 4), не е дошло Моето време за истинското бракосъчетание, за истинската връзка между човек и човека. Това време тепърва ще дойде. Днес все още действува и ще продължава да действува силата, идваща от кръвното родство; само в този смисъл между майката и Сина няма “нищо общо” по времето на сватбата в Кана Галилейска.
към текста >>
Тъкмо това е записано в
Евангелие
то, а не абсурдните думи: “Жено, какво имам аз с тебе?
Евангелието на Йоан загатва за една особена връзка между “мен и теб”, между “нас двамата”.
Тъкмо това е записано в Евангелието, а не абсурдните думи: “Жено, какво имам аз с тебе?
” Когато майката настоява Христос да извърши знамение, той казва: “Моето време още не е дошло” (2, 4), не е дошло Моето време за истинското бракосъчетание, за истинската връзка между човек и човека. Това време тепърва ще дойде. Днес все още действува и ще продължава да действува силата, идваща от кръвното родство; само в този смисъл между майката и Сина няма “нищо общо” по времето на сватбата в Кана Галилейска.
към текста >>
Ето как трябва да се отнасяме към
Евангелие
то на Йоан, за да разграничим видимата реалност от окултните основи на този религиозен документ.
Ето как трябва да се отнасяме към Евангелието на Йоан, за да разграничим видимата реалност от окултните основи на този религиозен документ.
И тогава ние хвърляме поглед в бездънните глъбини на духовния живот и виждаме какво точно е подарил на човечеството един такъв посветен като автора на Йоановото Евангелие, и то само благодарение на факта, че Христос вече беше вложил своя Импулс в развитието на човечеството.
към текста >>
И тогава ние хвърляме поглед в бездънните глъбини на духовния живот и виждаме какво точно е подарил на човечеството един такъв посветен като автора на Йоановото
Евангелие
, и то само благодарение на факта, че Христос вече беше вложил своя Импулс в развитието на човечеството.
Ето как трябва да се отнасяме към Евангелието на Йоан, за да разграничим видимата реалност от окултните основи на този религиозен документ.
И тогава ние хвърляме поглед в бездънните глъбини на духовния живот и виждаме какво точно е подарил на човечеството един такъв посветен като автора на Йоановото Евангелие, и то само благодарение на факта, че Христос вече беше вложил своя Импулс в развитието на човечеството.
към текста >>
И в смисъла на Йоановото
Евангелие
, еволюцията ни се открива по такъв начин, че ние знаем: Христовият Импулс беше толкова велик, че днес човечеството е разбрало само нищожна част от него; Той ще бъде разбран едва по-късно.
И така, ние видяхме, че тези неща трябва да се обясняват не с помощта на празна символика или произволни алегории, а направо от астралната действителност, в която попада посветеният. Тук не може да става дума само за едно алегорично тълкуване, а за описанието на това, което посветеният изживява. И ако нещата бъдат представени по друг начин, хората, намиращи се извън нашите антропософски среди, ще са напълно прави, когато твърдят, че антропософията не предлага нищо друго, освен алегорични тълкувания! Но ако в тези случаи приложим духовнонаучното тълкуване - така, както направихме сега - тогава разбираме как в хода на трите мирови дни - от третата културна епоха в четвъртата, от четвъртата в петата и от петата в шестата - всред човечеството навлиза и работи Христовият Импулс.
И в смисъла на Йоановото Евангелие, еволюцията ни се открива по такъв начин, че ние знаем: Христовият Импулс беше толкова велик, че днес човечеството е разбрало само нищожна част от него; Той ще бъде разбран едва по-късно.
към текста >>
58.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Ако трябва да увенчаем този лекционен цикъл с едно по-дълбоко обхващане на Йоановото
Евангелие
, както и на думите „бащата и майката Исусови” - следователно и на самото християнство в смисъла на Йоановото
Евангелие
- необходимо е първо да обобщим данните, с чиято помощ ще разберем духовния смисъл на понятията „майка” и „баща”, според който те се употребяват в
Евангелие
то на Йоан, а успоредно с това, и техния реален смисъл.
Ако трябва да увенчаем този лекционен цикъл с едно по-дълбоко обхващане на Йоановото Евангелие, както и на думите „бащата и майката Исусови” - следователно и на самото християнство в смисъла на Йоановото Евангелие - необходимо е първо да обобщим данните, с чиято помощ ще разберем духовния смисъл на понятията „майка” и „баща”, според който те се употребяват в Евангелието на Йоан, а успоредно с това, и техния реален смисъл.
Защото тук не става дума нито за алегорични, нито за символни тълкувания.
към текста >>
Тук трябва да се спрем върху самата същност на посвещението, особено от гледна точка на Йоановото
Евангелие
.
Преди всичко трябва да разберем какво означава, човекът да се съедини с висшите духовни светове и да се подготви да приеме техните въздействия.
Тук трябва да се спрем върху самата същност на посвещението, особено от гледна точка на Йоановото Евангелие.
Какво представляваше посветеният?
към текста >>
Защото вече споменахме, че в такъв религиозен документ, какъвто е
Евангелие
то на Йоан, всяка дума трябва да се претегля като на златарска везна.
Нека за миг да насочим поглед към онази най-дълбока идея на християнството: че Христос стана Дух на Земята, а Земята - тяло или дреха на Христос. Нека вземем тези думи в техния буквален смисъл.
Защото вече споменахме, че в такъв религиозен документ, какъвто е Евангелието на Йоан, всяка дума трябва да се претегля като на златарска везна.
Какво да разбираме под „дреха” на Земята? Не друго, а това, че първоначално тази дреха на Земята, с други думи, нейните твърди части, бяха поделени. Един завладя една част, друг - друга част; едната принадлежеше на единия, другата - на другия. Собствеността, затвърждаването на собствеността чрез присвояването на собственост, това са нещата, където в известно отношение, беше разделена дрехата, която Христос, Духът на Земята, носи. Само едно не можа да бъде разделено, понеже принадлежи на всички: въздушната обвивка на Земята.
към текста >>
Нека да проверим дали този, който ни описва най-дълбоко и всеобхватно християнството в
Евангелие
то на Йоан, не ни подсказва нещо:
Нека да проверим дали този, който ни описва най-дълбоко и всеобхватно християнството в Евангелието на Йоан, не ни подсказва нещо:
към текста >>
Да се спираме върху обучението Йога, би ни отвело твърде далеч, а и то няма никаква връзка с
Евангелие
то на Йоан.
Човек може да насочи медитацията по три различни начина. Той може да предпочете мисловния път, чисто мисловните елементи, мъдростта, и това е обучението Йога, което си служи предимно с мисловния елемент, със съзерцанието. Той може да предпочете усъвършенствуването на чувствата и това е специфично християнското направление. А ако се предпочете комбинираното въздействие между чувствата и волята, се стига до християнско-розенкройцерския метод.
Да се спираме върху обучението Йога, би ни отвело твърде далеч, а и то няма никаква връзка с Евангелието на Йоан.
Относно специфичното християнско посвещение трябва да сме наясно, най-вече що се отнася до неговите източници, до неговата основа. Не трябва да забравяме, че при съвременните социални условия, човек едва ли би могъл да го постигне. То изисква продължително уединяване. Обаче тъкмо чрез розенкройцерския метод, човек може да се издигне до висшите светове и да работи в тях, без да накърнява своите задължения. Но това, което е валидно като принцип, ние можем напълно да изясним и с християнското посвещение.
към текста >>
И тогава в астралния свят човек изживява това, което в
Евангелие
то на Йоан е описано като исторически факт.
Обаче не те са същественото; те само показват, че съответният окултен кандидат е достатъчно обучен. Когато физическото тяло е достатъчно повлияно от душата, това се проявява в един външен симптом: ученикът усеща като че ли вода залива нозете му. Усещането е съвсем конкретно. А едно друго реално усещане се изразява под формата на могъщо видение в астралния свят, където вижда като пред себе си „измиването на нозете”, преклонението на по-висшата степен пред по-низшата.
И тогава в астралния свят човек изживява това, което в Евангелието на Йоан е описано като исторически факт.
към текста >>
Тогава за нас ще станат съвършено ясни и онези части от
Евангелие
то на Йоан, които все още не сме обсъждали.
Първите опитности в усъвършенствуването на астралното тяло са едни и същи при всички методи на посвещение. Отделните методи се различават само според начина, по който астралното тяло пренася своите нови качества в етерното тяло. За тези разлики ще говорим утре и ще посочим основните отличителни белези на трите вида посвещение, които са възникнали в хода на следатлантската епоха, както и значението на самото посвещение за еволюцията на човечеството.
Тогава за нас ще станат съвършено ясни и онези части от Евангелието на Йоан, които все още не сме обсъждали.
към текста >>
59.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Ако човек се потопи в целия диапазон на описаните усещания и чувства, практически той е в състояние да се приближи до посвещението и без тридневния летаргичен сън, а именно, когато продължително медитира върху изречения от
Евангелие
то на Йоан.
Ако човек се потопи в целия диапазон на описаните усещания и чувства, практически той е в състояние да се приближи до посвещението и без тридневния летаргичен сън, а именно, когато продължително медитира върху изречения от Евангелието на Йоан.
Ако например всеки ден човек поема в себе си първите изречения от Евангелието на Йоан: “В началото бе Словото...“ до “... пълно с благодат и истина”, това представлява една много силна медитация. Тези изречения носят силата в себе си. Защото в своята цялост, Евангелието на Йоан е тук, не само за да бъде прочетено и разбрано с интелекта, а за да бъде вътрешно изживяно. Тогава то се превръща в сила, която работи за посвещението; а “измиването на нозете”, “бичуването” и други вътрешни процеси се изживяват под формата на астрални опитности, в пълно съответствие с описанията на евангелиста Йоан от 13. глава нататък.
към текста >>
Ако например всеки ден човек поема в себе си първите изречения от
Евангелие
то на Йоан: “В началото бе Словото...“ до “... пълно с благодат и истина”, това представлява една много силна медитация.
Ако човек се потопи в целия диапазон на описаните усещания и чувства, практически той е в състояние да се приближи до посвещението и без тридневния летаргичен сън, а именно, когато продължително медитира върху изречения от Евангелието на Йоан.
Ако например всеки ден човек поема в себе си първите изречения от Евангелието на Йоан: “В началото бе Словото...“ до “... пълно с благодат и истина”, това представлява една много силна медитация.
Тези изречения носят силата в себе си. Защото в своята цялост, Евангелието на Йоан е тук, не само за да бъде прочетено и разбрано с интелекта, а за да бъде вътрешно изживяно. Тогава то се превръща в сила, която работи за посвещението; а “измиването на нозете”, “бичуването” и други вътрешни процеси се изживяват под формата на астрални опитности, в пълно съответствие с описанията на евангелиста Йоан от 13. глава нататък.
към текста >>
Защото в своята цялост,
Евангелие
то на Йоан е тук, не само за да бъде прочетено и разбрано с интелекта, а за да бъде вътрешно изживяно.
Ако човек се потопи в целия диапазон на описаните усещания и чувства, практически той е в състояние да се приближи до посвещението и без тридневния летаргичен сън, а именно, когато продължително медитира върху изречения от Евангелието на Йоан. Ако например всеки ден човек поема в себе си първите изречения от Евангелието на Йоан: “В началото бе Словото...“ до “... пълно с благодат и истина”, това представлява една много силна медитация. Тези изречения носят силата в себе си.
Защото в своята цялост, Евангелието на Йоан е тук, не само за да бъде прочетено и разбрано с интелекта, а за да бъде вътрешно изживяно.
Тогава то се превръща в сила, която работи за посвещението; а “измиването на нозете”, “бичуването” и други вътрешни процеси се изживяват под формата на астрални опитности, в пълно съответствие с описанията на евангелиста Йоан от 13. глава нататък.
към текста >>
Ако бихме могли да приложим този принцип за даването на имената, ние бихме осъществили на една по-ниска и елементарна степен нещо подобно на онези душевни процеси, които са били в сила при даването на имената, както това е ставало в смисъла на Йоановото
Евангелие
.
Ако бихме могли да приложим този принцип за даването на имената, ние бихме осъществили на една по-ниска и елементарна степен нещо подобно на онези душевни процеси, които са били в сила при даването на имената, както това е ставало в смисъла на Йоановото Евангелие.
И ако искам точно да обясня как е постъпвал евангелистът Йоан при даването на имената, аз би трябвало да посоча следното.
към текста >>
Авторът на Йоановото
Евангелие
е обобщил най-забележителните качества, характерни за майката на Исус и е стигнал до извода: Аз трябва да намеря за нея името, което напълно отговаря на нейните качества. Къде?
Авторът на Йоановото Евангелие е обобщил най-забележителните качества, характерни за майката на Исус и е стигнал до извода: Аз трябва да намеря за нея името, което напълно отговаря на нейните качества. Къде?
И понеже в хода на своите минали инкарнации, тя беше стигнала до духовна-та висота, на която се намираше - защото в своята видима личност тя носеше отпечатъка или откровението на това, което християнският езотеризъм нарича “Дева София” - евангелистът Йоан нарече Исусовата майка “Дева София”. И в центровете на езотеричното християнство, тя винаги носи името “Дева София”. В екзотеричен смисъл, той изобщо не я назовава, за разлика от другите евангелисти, които се спират на светското име Мария. Йоан не можеше да приеме светското име. Той беше длъжен да вложи в името целия загадъчен ход на мировата еволюция.
към текста >>
Най-напред в историческата личност на Исус от Назарет, ние се изправяме пред един високо развит човек, минал през много инкарнации и издигнат до много висока еволюционна степен, благодарение на което е привлечен към майка с такава душевна чистота, която авторът на Йоановото
Евангелие
трябваше да нарече “Дева София”.
Ако сега искаме да проникнем още по-дълбоко в същността на християнството и неговия основател, трябва да разгледаме и една друга мистерия. Ние следва да сме наясно върху разликата между това, което християнският езотеризъм нарича “Исус от Назарет” и това, което наричаме “Христос Исус”, Христос в Исус от Назарет. Какво означава това? То означава следното.
Най-напред в историческата личност на Исус от Назарет, ние се изправяме пред един високо развит човек, минал през много инкарнации и издигнат до много висока еволюционна степен, благодарение на което е привлечен към майка с такава душевна чистота, която авторът на Йоановото Евангелие трябваше да нарече “Дева София”.
Следователно, ние се изправяме пред един високо развит човек, пред Исус от Назарет, който още в предходната си инкарнация беше напреднал твърде далеч и започна сегашната си инкарнация от една висока духовна степен.
към текста >>
Тук трябва да напомним, че другите евангелисти не бяха така озарени, както авторът на Йоановото
Евангелие
.
Тук трябва да напомним, че другите евангелисти не бяха така озарени, както авторът на Йоановото Евангелие.
Пред тях е отворен в много по-голяма степен тъкмо сетивният, реалният свят, където те виждат своя Учител и Месия в лицето на Исус от Назарет. Обаче за тях остават скрити онези по-дълбоки спиритуални връзки и отношения, до които стига евангелистът Йоан. Ето защо те придават особена стойност на това, което се проявява в Исус от Назарет, което винаги пулсира в еврейството и винаги е оставало съхранено в еврейството под формата на съществуващия през всички поколения еврейски Бог, Отец. Те не могат да пренебрегнат тази особеност. Те заявяват: Когато проследим произхода на Исус от Назарет, ние можем да докажем, че в него наистина тече кръвта на миналите поколения.
към текста >>
Този процес е загатнат в
Евангелие
то на Йоан, както и в другите Евангелия в образа на слизащия гълъб, на слизащия “Свети Дух” върху Исус от Назарет.
Този процес е загатнат в Евангелието на Йоан, както и в другите Евангелия в образа на слизащия гълъб, на слизащия “Свети Дух” върху Исус от Назарет.
В езотеричното християнство е описано как в този момент Азът на Исус от Назарет напуска неговите тела и оттогава Христовият Дух е този, който говори от него, за да поучава и действува.
към текста >>
Това е първото събитие, което става в смисъла на Йоановото
Евангелие
.
Това е първото събитие, което става в смисъла на Йоановото Евангелие.
Сега ние имаме Христос в астралното, етерното и физическото тяло на Исус от Назарет. И Христос продължава да действува в описания от нас смисъл до Мистерията на Голгота. Какво се случи на Голгота?
към текста >>
И ако хората се оставят под въздействието на това, което е написано в
Евангелие
то на Йоан, тогава тяхното астрално тяло вече има възможност да се превърне в “Дева София” и да се открие за “Светия Дух”.
И къде е скрита тази сила? Не другаде, а във факта, че Христос Исус повери на ученика, “когото Той обичаше”, т.е. на евангелиста Йоан, мисията да извлече и опише от своето озарение - вярно и точно - всички събития от Палестина, за да бъдат пренесени в душите на хората.
И ако хората се оставят под въздействието на това, което е написано в Евангелието на Йоан, тогава тяхното астрално тяло вече има възможност да се превърне в “Дева София” и да се открие за “Светия Дух”.
Чрез импулсите, които крие Евангелието на Йоан, астралното тяло става открито и възприемчиво за усещането - а по-късно и за разбирането - на духовния свят.
към текста >>
Чрез импулсите, които крие
Евангелие
то на Йоан, астралното тяло става открито и възприемчиво за усещането - а по-късно и за разбирането - на духовния свят.
И къде е скрита тази сила? Не другаде, а във факта, че Христос Исус повери на ученика, “когото Той обичаше”, т.е. на евангелиста Йоан, мисията да извлече и опише от своето озарение - вярно и точно - всички събития от Палестина, за да бъдат пренесени в душите на хората. И ако хората се оставят под въздействието на това, което е написано в Евангелието на Йоан, тогава тяхното астрално тяло вече има възможност да се превърне в “Дева София” и да се открие за “Светия Дух”.
Чрез импулсите, които крие Евангелието на Йоан, астралното тяло става открито и възприемчиво за усещането - а по-късно и за разбирането - на духовния свят.
към текста >>
Нужно е само да прочетете Йоановото
Евангелие
и ще се съгласите с това.
Точно тази мисия повери Христос Исус на евангелиста Йоан.
Нужно е само да прочетете Йоановото Евангелие и ще се съгласите с това.
към текста >>
И “ученикът я взе при себе си”, с други думи, той написа
Евангелие
то на Йоан.
И “ученикът я взе при себе си”, с други думи, той написа Евангелието на Йоан.
В Евангелието на Йоан неговият автор е вложил силата за разгръщането на “Дева София”. При кръста той получи мисията да я приеме като своя майка, да бъде истинският тълкувател на Месията. Или с други думи: Вживейте се до край в смисъла на Йоановото Евангелие, познайте го откъм неговата духовна страна; защото то притежава силата да ви издигне до християнския катарзис; то има силата да ви даде “Дева София”. И тогава съединеният със Земята “Свети Дух” ще ви възнагради с озарението или фотизмос!
към текста >>
В
Евангелие
то на Йоан неговият автор е вложил силата за разгръщането на “Дева София”.
И “ученикът я взе при себе си”, с други думи, той написа Евангелието на Йоан.
В Евангелието на Йоан неговият автор е вложил силата за разгръщането на “Дева София”.
При кръста той получи мисията да я приеме като своя майка, да бъде истинският тълкувател на Месията. Или с други думи: Вживейте се до край в смисъла на Йоановото Евангелие, познайте го откъм неговата духовна страна; защото то притежава силата да ви издигне до християнския катарзис; то има силата да ви даде “Дева София”. И тогава съединеният със Земята “Свети Дух” ще ви възнагради с озарението или фотизмос!
към текста >>
Или с други думи: Вживейте се до край в смисъла на Йоановото
Евангелие
, познайте го откъм неговата духовна страна; защото то притежава силата да ви издигне до християнския катарзис; то има силата да ви даде “Дева София”.
И “ученикът я взе при себе си”, с други думи, той написа Евангелието на Йоан. В Евангелието на Йоан неговият автор е вложил силата за разгръщането на “Дева София”. При кръста той получи мисията да я приеме като своя майка, да бъде истинският тълкувател на Месията.
Или с други думи: Вживейте се до край в смисъла на Йоановото Евангелие, познайте го откъм неговата духовна страна; защото то притежава силата да ви издигне до християнския катарзис; то има силата да ви даде “Дева София”.
И тогава съединеният със Земята “Свети Дух” ще ви възнагради с озарението или фотизмос!
към текста >>
Говори ли се за това в
Евангелие
то на Йоан?
Говори ли се за това в Евангелието на Йоан?
Да. В него се разказва, че Мария от Магдала отива на гроба, но не открива тялото на Исус, а вижда там две духовни Същества. Тези два духовни образа, тези две духовни Същества са налице винаги, когато едно мъртво тяло е от по-дълго време в гроба. От една страна се вижда астралното тяло, а от друга - етерното тяло, което постепенно се разпада и преминава в мировия етер. Тези две духовни форми са там, напълно независимо от физическото тяло; те принадлежат към духовния свят.
към текста >>
Този факт става за нас още по-ясен в последната глава на Йоановото
Евангелие
, където все по-настойчиво се подчертава, че най-близките ученици на Христос Исус - благодарение на това, че Събитието от Голгота се разигра пред очите им - се издигат до “Дева София”.
Този факт става за нас още по-ясен в последната глава на Йоановото Евангелие, където все по-настойчиво се подчертава, че най-близките ученици на Христос Исус - благодарение на това, че Събитието от Голгота се разигра пред очите им - се издигат до “Дева София”.
Но когато трябваше за пръв път да се изправят като живи свидетели на едно духовно събитие, те бяха като заслепени. Те все още не знаеха, че пред тях е Този, когото те познаваха до преди няколко дни.
към текста >>
Да, Той е тук и отново ще дойде, но не в тяло от плът, а под такава форма, че хората - които чрез
Евангелие
то на Йоан са развили силата на ясно-виждането - ще могат да Го възприемат непосредствено, ще могат да Го виждат и няма да са вече невярващи, защото ще разполагат с духовната сила да Го виждат.
Да, Той е тук и отново ще дойде, но не в тяло от плът, а под такава форма, че хората - които чрез Евангелието на Йоан са развили силата на ясно-виждането - ще могат да Го възприемат непосредствено, ще могат да Го виждат и няма да са вече невярващи, защото ще разполагат с духовната сила да Го виждат.
към текста >>
Преди всичко, в душите все повече трябва да оживява разбирането за Йоа-новото
Евангелие
и неговия завет, великата школа на “Дева София”, самото
Евангелие
на Йоан.
Занапред тази нетолерантност ще става все по-голяма и християнството ще се изложи на най-голямата опасност тъкмо там, където хората вярват, че могат да се нарекат добри християни. Поради антропософското тълкуване на някои имена, християнството също ще бъде подлагано на яростни атаки. Но ако искаме да се издигнем до истинското духовно разбиране за християнството, трябва да променим всички понятия.
Преди всичко, в душите все повече трябва да оживява разбирането за Йоа-новото Евангелие и неговия завет, великата школа на “Дева София”, самото Евангелие на Йоан.
Обаче по-дълбоко в Евангелието на Йоан може да ни отведе само антропософията.
към текста >>
Обаче по-дълбоко в
Евангелие
то на Йоан може да ни отведе само антропософията.
Занапред тази нетолерантност ще става все по-голяма и християнството ще се изложи на най-голямата опасност тъкмо там, където хората вярват, че могат да се нарекат добри християни. Поради антропософското тълкуване на някои имена, християнството също ще бъде подлагано на яростни атаки. Но ако искаме да се издигнем до истинското духовно разбиране за християнството, трябва да променим всички понятия. Преди всичко, в душите все повече трябва да оживява разбирането за Йоа-новото Евангелие и неговия завет, великата школа на “Дева София”, самото Евангелие на Йоан.
Обаче по-дълбоко в Евангелието на Йоан може да ни отведе само антропософията.
към текста >>
В хода на тези лекции трябваше да направим само една проверка на пътищата, по които антропософията може да ни въведе в
Евангелие
то на Йоан; защото да се обясни цялото Йоаново
Евангелие
, е просто невъзможно.
В хода на тези лекции трябваше да направим само една проверка на пътищата, по които антропософията може да ни въведе в Евангелието на Йоан; защото да се обясни цялото Йоаново Евангелие, е просто невъзможно.
В него се казва:
към текста >>
Както самото
Евангелие
на Йоан не може да опише с подробности всички детайли, свързани със Събитието от Палестина, така и най-дългия лекционен цикъл не може да вникне в цялото духовно съдържание на Йоановото
Евангелие
.
Както самото Евангелие на Йоан не може да опише с подробности всички детайли, свързани със Събитието от Палестина, така и най-дългия лекционен цикъл не може да вникне в цялото духовно съдържание на Йоановото Евангелие.
към текста >>
Нека оставим всичко това да действува върху нас, така че да натрупаме вътрешна сила и да застанем здраво върху твърдата опора на Йоановото
Евангелие
и не се смущаваме от думите на тези, които идват и казват: Вие ни давате само трудни и сложни понятия, много понятия, в които първо трябва да вникнем, за да разберем
Евангелие
то, но
Евангелие
то е за простите и скромни хора, на които не са нужни сложни представи и понятия!
И все пак, нека да се задоволим дори и само с това, че с помощта на такива проучвания, всъщност изпълняваме истинския завет на християнството, доколкото то е в центъра на човешката еволюция.
Нека оставим всичко това да действува върху нас, така че да натрупаме вътрешна сила и да застанем здраво върху твърдата опора на Йоановото Евангелие и не се смущаваме от думите на тези, които идват и казват: Вие ни давате само трудни и сложни понятия, много понятия, в които първо трябва да вникнем, за да разберем Евангелието, но Евангелието е за простите и скромни хора, на които не са нужни сложни представи и понятия!
към текста >>
Ето защо ние не се боим да добавим и други неща, за да разберем един от най-важните религиозни документи на християнството,
Евангелие
то на Йоан.
Нека все по-ясно и по-дълбоко да разберем: антропософията е не вероизповедание, а път на познание; ето защо тя може да си позволи многообразие и всестранност.
Ето защо ние не се боим да добавим и други неща, за да разберем един от най-важните религиозни документи на християнството, Евангелието на Йоан.
Ето защо ние се осмелихме да добавим нови подробности, само и само да разберем дълбоките истини, вложени в Евангелието на Йоан; да разберем, че рождената майка на Исус е едно проявление, един видим образ на “Дева София”; да разберем, какво означава в духовен смисъл “Дева София” за ученика на Мистериите, “когото Исус обичаше”; да разберем как за другите евангелисти - които се спират върху телесния произход на Исус и поставят ударението върху телесния Му баща - е по-важно да покажат връзката между външното понятие за Бог Отец и кръвта във веригата от поколения; да разберем какво означава за Йоан “Светият Дух”, чрез когото Христос живя в Исус цели три години, Духът чийто символен образ имаме в слизащия гълъб по време на Кръщението в реката Йордан.
към текста >>
Ето защо ние се осмелихме да добавим нови подробности, само и само да разберем дълбоките истини, вложени в
Евангелие
то на Йоан; да разберем, че рождената майка на Исус е едно проявление, един видим образ на “Дева София”; да разберем, какво означава в духовен смисъл “Дева София” за ученика на Мистериите, “когото Исус обичаше”; да разберем как за другите евангелисти - които се спират върху телесния произход на Исус и поставят ударението върху телесния Му баща - е по-важно да покажат връзката между външното понятие за Бог Отец и кръвта във веригата от поколения; да разберем какво означава за Йоан “Светият Дух”, чрез когото Христос живя в Исус цели три години, Духът чийто символен образ имаме в слизащия гълъб по време на Кръщението в реката Йордан.
Нека все по-ясно и по-дълбоко да разберем: антропософията е не вероизповедание, а път на познание; ето защо тя може да си позволи многообразие и всестранност. Ето защо ние не се боим да добавим и други неща, за да разберем един от най-важните религиозни документи на християнството, Евангелието на Йоан.
Ето защо ние се осмелихме да добавим нови подробности, само и само да разберем дълбоките истини, вложени в Евангелието на Йоан; да разберем, че рождената майка на Исус е едно проявление, един видим образ на “Дева София”; да разберем, какво означава в духовен смисъл “Дева София” за ученика на Мистериите, “когото Исус обичаше”; да разберем как за другите евангелисти - които се спират върху телесния произход на Исус и поставят ударението върху телесния Му баща - е по-важно да покажат връзката между външното понятие за Бог Отец и кръвта във веригата от поколения; да разберем какво означава за Йоан “Светият Дух”, чрез когото Христос живя в Исус цели три години, Духът чийто символен образ имаме в слизащия гълъб по време на Кръщението в реката Йордан.
към текста >>
И когато днес хората говорят повече за другите евангелисти, сякаш те са единствено меродавни, това само означава, че им липсва здравата воля да се издигнат до истините на Йоановото
Евангелие
.
Следователно, ние трябва да наричаме “Светият Дух” баща на Христос Исус, силата, която роди Христос в телата на Исус. И ако обхванем нещата от всички страни, лесно ще установим, че онези ученици, които бяха по-малко посветени, не са в състояние да ни предложат толкова дълбок образ на Събитието от Палестина, както ученикът, когото Исус обичаше.
И когато днес хората говорят повече за другите евангелисти, сякаш те са единствено меродавни, това само означава, че им липсва здравата воля да се издигнат до истините на Йоановото Евангелие.
Защото “всеки сходен е с Духа, когото той приема! ”
към текста >>
Нека опитаме и превърнем това, което ни открива антропософската Духовна наука за
Евангелие
то на Йоан, в живо усещане и чувство.
Нека опитаме и превърнем това, което ни открива антропософската Духовна наука за Евангелието на Йоан, в живо усещане и чувство.
Тогава ще проумеем, че Евангелието на Йоан е не само религиозен текст, а могъща сила, която може да действува в нашите души.
към текста >>
Тогава ще проумеем, че
Евангелие
то на Йоан е не само религиозен текст, а могъща сила, която може да действува в нашите души.
Нека опитаме и превърнем това, което ни открива антропософската Духовна наука за Евангелието на Йоан, в живо усещане и чувство.
Тогава ще проумеем, че Евангелието на Йоан е не само религиозен текст, а могъща сила, която може да действува в нашите души.
към текста >>
Ако тези кратки лекции пробудиха у Вас усещането, че
Евангелие
то на Йоан съдържа не само това, което беше казано тук, но и че косвено, чрез думите, притежава силата да тласка душите напред, тогава лекциите са постигнали своята цел.
Ако тези кратки лекции пробудиха у Вас усещането, че Евангелието на Йоан съдържа не само това, което беше казано тук, но и че косвено, чрез думите, притежава силата да тласка душите напред, тогава лекциите са постигнали своята цел.
Защото, според своя замисъл, те са насочени не само към разума, към интелектуалните разсъдъчни способности; напротив, това, което прониква в нас по обиколен начин чрез разсъдъчните способности, трябва да се превърне в усещания и чувства; усещанията и чувствата трябва да възникнат като резултат от описанията, дадени в лекциите. И когато всичко това бъде правилно разбрано, става ясно и нещо друго: че Антропософското
към текста >>
60.
Съдържание
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Антропософията,
Евангелие
то и бъдещото развитие на човечеството.
Антропософията, Евангелието и бъдещото развитие на човечеството.
Митологиите и предрелигиозното състояние на човечеството. Степени на човешкото съзнание и Аз Съм. Същност на древното посвещение.
към текста >>
61.
1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
ДУХОВНАТА НАУКА,
ЕВАНГЕЛИЕ
- БЪДЕЩЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
ДУХОВНАТА НАУКА, ЕВАНГЕЛИЕ - БЪДЕЩЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
към текста >>
Че християнската религия, че благовестието на
Евангелие
то е разбираема за всяка степен на човешкото съзнание, това е подържала една епоха, която отстои на хиляди години далече в миналото.
Това са думите на немския философ Хегел.
Че християнската религия, че благовестието на Евангелието е разбираема за всяка степен на човешкото съзнание, това е подържала една епоха, която отстои на хиляди години далече в миналото.
Че тя призовава към най-дълбоката мисъл към най-дълбокото проникване в учението за Мъдростта на човечеството, да покаже това ще бъде една от задачите на Антропософското духовно течение, на Духовната Наука, когато тя бъде разбрана в нейния истински смисъл, в нейните най-вътрешни импулси и ще стане господар на човешкия живот. Днешното съзерцание би било криво разбрано, ако си помислим, че Антропософията или Духовната Наука е в някакво отношение една нова религия, че тя иска да иска да постави едно ново вероизповедание на мястото на старото. За да не бъдем криво разбрани, бих ме могли даже да кажем: Когато Антропософията ще бъде някога правилно разбрана, тогава хората ще бъдат наясно, че Антропософията като такава е наистина най-здравата, най-сигурната опора на религиозния живот, че тя самата, обаче, не е никаква религия, че за това тя не иска да противоречи някога на никаква религия. Но съвсем друго нещо е, че тя може да бъде един инструмент за изясняването и разбирането на най-дълбоките мъдрости и истини и на най-жизнеобилните тайни на религията. Може би на някой от Вас ще се стори като твърде отдалечено, когато днес, за да опишем връзката на Антропософията с документите на тази или онази религия /а днес ние ще занимаваме с документите на Християнството/, ще направим следното сравнение: отношението на Антропософията към религиозните документи е същото, каквото е това на математиката към документите, които в течение на развитието на човечеството са се появили като учебници или книги по математика.
към текста >>
/Този е правилният превод и правилното тълкуване на съответното място от
Евангелие
то./ А това означава: върнете се назад през поколенията и вие ще намерите нещо в самите вас, във вашата отделна индивидуалност, което е още по-вечно от това, което тече през всички родствени по кръв поколения.
Христос каза: "преди да бъде Авраам беше, Аз Съм. Що значи това? Преди Авраама беше "Аз Съм"?
/Този е правилният превод и правилното тълкуване на съответното място от Евангелието./ А това означава: върнете се назад през поколенията и вие ще намерите нещо в самите вас, във вашата отделна индивидуалност, което е още по-вечно от това, което тече през всички родствени по кръв поколения.
Преди да съществуват прадедите, съществуваше "Аз Съм", онова Същество, което прониква във всеки човек, което всяка човешка душа може да чувствува непосредствено в себе си. Не Аз и отец Авраам, не аз и духовният Отец, който не е свързан с нищо преходно, сме едно! Аз и Отец сме едно. Отец се намира в отделния човек. Там живее божественият Принцип, това, което бе, което е и което ще бъде.
към текста >>
Че Христос се яви видимо на хората в света, като човек между човеците, в това се състои разликата на Христовото
Евангелие
в сравнение с божественото благовестие на другите религии.
Той казва: "Ако не вярвате в мене, то вярвайте поне в Мойсея; защото вярата в Мойсея, тогава ще вярвате и в мене, защото Мойсей е говорил за мене. "Ние още днес видяхме: Мойсей говори за него, като казва: "Аз Съм" ти каза това; "Аз Съм", който обаче до тогава можеше да бъде възприеман само духовно.
Че Христос се яви видимо на хората в света, като човек между човеците, в това се състои разликата на Христовото Евангелие в сравнение с божественото благовестие на другите религии.
Защото у другите религии цялата духовна мъдрост е била свързана с нещо, което е било извън света: Сега, с Христа Исуса, идва в света нещо, което трябваше да бъде разбрано като сетивно явление. Кое са чувствували първите ученици като идеал на тяхната мъдрост? Не само да разберат, как живеят духовете в духовното царство, но как най-висшето начало е могло да съществува, да присъствува на Земята в тази историческа личност на Христа Исуса. Много по-лесно е да се отрича божествеността на тази Личност, отколкото да се чувствува по този начин.
към текста >>
62.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 19 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Но важното, което се има предвид и което се е постигало също и чрез упражненията на източните мистерийни школи, както и на египетските и питагорейските школи, и т.н., което е съставлявало също и действието на онези упражнения които са основани главно на медитации върху
Евангелие
то на Йоана, това е, че за кратко време през деня ако щете само пет или петнадесет минути върху човека се действува така, че действието остава и тогава, когато настъпва онова състояние у спящия човек при което астралното тяло е излъчено.
Човек трябва да бъде така подготвен, че през време на обикновения дневен живот да прави упражнения, които му са предписани от школите на посветените: медитация, съсредоточение и т.н. В тяхната основа тези упражнения, що се отнася до тяхното значение за човека, са едни и същи във всички школи на посвещението. Те се различават едни от други само дотолкова, доколкото отивайки все по-далече в миналото в предхристиянските школи на посвещението, са били насочени повече към упражнението, към тренирането на мисленето, на мисловните сили. Колкото повече се приближаваме към християнските времена, толкова повече упражненията са насочени към школуването на чувствителните сили, на чувствата; и колкото повече се приближаваме до новите времена, толкова повече виждаме как в така наречените розенкройцерски школи се въвежда един особен род развитие на волята, едно упражнение на волята, поради това, че се държи сметка за изискванията и нуждите на хората, във връзка с тяхното развитие, с развитието на цялото човечество. Ако и медитациите да са на пръв поглед подобни на тези другите, предхристиянски школи все пак в основата на розенкройцерските упражнения царува навсякъде едно особено школуване на волевия елемент.
Но важното, което се има предвид и което се е постигало също и чрез упражненията на източните мистерийни школи, както и на египетските и питагорейските школи, и т.н., което е съставлявало също и действието на онези упражнения които са основани главно на медитации върху Евангелието на Йоана, това е, че за кратко време през деня ако щете само пет или петнадесет минути върху човека се действува така, че действието остава и тогава, когато настъпва онова състояние у спящия човек при което астралното тяло е излъчено.
към текста >>
63.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Колкото повече
Евангелие
то се разпространи в неговата истинска форма, толкова повече човечеството ще има отново възможност, въпреки материалната култура, да развие един духовен живот, да възлезе отново в духовните светове.
Това беше идването на Христа Исуса, което даде подтика към един нов духовен живот. Това, което ние притежаваме като тласкащи нагоре сили в духовния свят през време на слизането, ние го дължим на онзи мощен импулс, който дойде чрез Христа Исуса. При това слизане в материята винаги е имало духовни импулси. Така се разви първо бавно, после все повече и повече християнският живот, който днес се намира едвам в своето начало, но който в бъдеще ще се издигне до нечувана слава, защото човечеството ще разбере Евангелията едвам в бъдеще. Но когато хората ще ги разберат напълно, тогава те ще видят, какъв неизмерим духовен живот се намира в тези Евангелия.
Колкото повече Евангелието се разпространи в неговата истинска форма, толкова повече човечеството ще има отново възможност, въпреки материалната култура, да развие един духовен живот, да възлезе отново в духовните светове.
Следователно това, което се развива от епоха на епоха в следатланските култури, авторът на Откровението си го представя изразено в по-малки общности. Така тези по-малки общности, които са разпределени в пространството върху нашата Земя, стават представители на тези културни епохи. Когато говори за общността или църквата от Ефес, той разбира: "аз приемам че в Ефес живееше една общност, която в известно отношение наистина беше приела християнството; но понеже всичко се развива постепенно, то от всяка културна епоха остава да съществува по нещо в следващите епохи. В Ефес ние наистина имаме една школа на посвещението, обаче там християнското учение е така оцветено, че навсякъде все още можем да познаем чертите на древната Индийска култура. "той иска да ни покаже с това първата епоха на следатлантското време.
към текста >>
64.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Видяхме също, как чрез това духовно движение се подготвя следващата епоха, която е представена чрез църквата от Филаделфия, епоха, в която у всички, които са разбрали словото на този зов, трябва да царува онази братска любов върху цялото земно кълбо, тази братска любов, за която също се говори в
Евангелие
то на Йоана.
В периода между тези две епохи стои това, за което ни говори пророчески Откровението, тази книга, която ни показва съществата на миналите епохи, за да извлече от тях това, което трябва да възпламени нашата воля, нашите импулси за бъдещето. И ние видяхме, как ние самите, които се намираме в това духовно движение, трябва да считаме думите на така нареченото "Пето послание" като един зов да работим, да действуваме. Видяхме, как там е казано, че трябва да следваме онова Същество, което държи в ръката си 7-те звезди и 7-те духове Божии.
Видяхме също, как чрез това духовно движение се подготвя следващата епоха, която е представена чрез църквата от Филаделфия, епоха, в която у всички, които са разбрали словото на този зов, трябва да царува онази братска любов върху цялото земно кълбо, тази братска любов, за която също се говори в Евангелието на Йоана.
След нея ще дойде още една, 7-та подепоха или Седмата културна епоха, която се характеризира с това, че от една страна се поставя всичко, което е зло в обществото, в църквата, която представя 7-та епоха, всичко, което е хладно, което не е нито топло, нито студено, което не може да се запали за духовния живот и затова трябва да отпадне. А от друга страна ни са показани тези, които са разбрали словото на зова, които ще образуват свитата на Онзи, който казва: "Аз Съм Амен", т.е. Аз съм този, който съединява в себе си целта на човешкото същество, който съдържа в себе си самия принцип на Христа. Сега ние ще трябва да отложим за по-късно всичко, което би трябвало да се прибави още за обяснението на отделните послания, на отделните имена на градовете. Днес ще пристъпим по-нататък в нашето разглеждане, а именно към това, което се представя на човека, когато той пристъпва в следващата степен на посвещението.
към текста >>
След това можете да отворите Библията където щете, но ще намерите отново думата "Книга" едва в
Евангелие
то на Матея, гл.
След това можете да отворите Библията където щете, но ще намерите отново думата "Книга" едва в Евангелието на Матея, гл.
I, ст. 1: "това е книгата на рождението на Исуса Христа, който е син Давидов, син Авраамов. Аврам роди Исаака, Исаак роди Якова и т.н.". Отново се изреждат родовете, изброяват се родовете. Изброява се това, което през дълги редици, протича през дълги редици.
към текста >>
65.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Следователно докато душата на ясновидеца, която авторът на Откровението е описал, може да се издигне в духовните области, за да приеме
Евангелие
то на Любовта и да почувствува духом сладкото като мед блаженство, ясновидецът все пак живее в едно тяло и съответно на това той трябва да изрази, че издигането на душата въплътена в едно днешно тяло в много отношения предизвиква противоположното на блаженството.
Следователно докато душата на ясновидеца, която авторът на Откровението е описал, може да се издигне в духовните области, за да приеме Евангелието на Любовта и да почувствува духом сладкото като мед блаженство, ясновидецът все пак живее в едно тяло и съответно на това той трябва да изрази, че издигането на душата въплътена в едно днешно тяло в много отношения предизвиква противоположното на блаженството.
Той изразява това, като казва, че погълнатата книга, макар и да е сладка като мед в устата, му причинява люти болки в корема. Но това е само едно малко, слабо отражение на преживяното "да бъде разпънат в тялото." Колкото по-високо се издига духът, толкова по-тежко става за него живеенето в тялото. Това е само символичният израз на страданията, изразени с думите "да бъде разпнат в тялото".
към текста >>
66.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 29 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Започвайки от онзи момент на Атлантската епоха важи изразът от
Евангелие
то на Йоана: "И светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обвзе (не я разбра)."
Като оставим настрана посветените, ние трябва да кажем: хората не виждат. Защото да виждаш, това значи да проникваш действително със своя поглед в света. По отношение на духовния свят човечеството спи и ще спи още известно време.
Започвайки от онзи момент на Атлантската епоха важи изразът от Евангелието на Йоана: "И светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обвзе (не я разбра)."
към текста >>
67.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Ако искаме да го опишем нагледно, можем да кажем: да вземем човека в неговото будно дневно състояние; да предположим, че наред с работата свързана с неговата професия и наред с неговите задължения той намира макар и кратко време, за да се отдаде на по-висши съзерцания, за да усвои великите импулси, които например се намират в
Евангелие
то на Йоана, започвайки от думите: "В начало бе Словото и словото бе у Бога и т.
Ако искаме да го опишем нагледно, можем да кажем: да вземем човека в неговото будно дневно състояние; да предположим, че наред с работата свързана с неговата професия и наред с неговите задължения той намира макар и кратко време, за да се отдаде на по-висши съзерцания, за да усвои великите импулси, които например се намират в Евангелието на Йоана, започвайки от думите: "В начало бе Словото и словото бе у Бога и т.
н." Да предположим, че той оставя да възникнат в неговата душа великите образи, които се съдържат в Евангелието на Йоана, че е постоянно изпълнен с мисълта: Някога, в началото на нашето летоброене, в Палестина живя едно същество, което аз искам да следвам; аз искам да устроя моя живот така, че всичко, което мисля, чувствувам и върша, да може да стои пред това същество; да мога да гледам на себе си като човек, който е взел тази личност за свой идеал. Но при това, ние не трябва да бъдем нетолерантни и да мислим само за Евангелието на Йоана.
към текста >>
н." Да предположим, че той оставя да възникнат в неговата душа великите образи, които се съдържат в
Евангелие
то на Йоана, че е постоянно изпълнен с мисълта: Някога, в началото на нашето летоброене, в Палестина живя едно същество, което аз искам да следвам; аз искам да устроя моя живот така, че всичко, което мисля, чувствувам и върша, да може да стои пред това същество; да мога да гледам на себе си като човек, който е взел тази личност за свой идеал.
Ако искаме да го опишем нагледно, можем да кажем: да вземем човека в неговото будно дневно състояние; да предположим, че наред с работата свързана с неговата професия и наред с неговите задължения той намира макар и кратко време, за да се отдаде на по-висши съзерцания, за да усвои великите импулси, които например се намират в Евангелието на Йоана, започвайки от думите: "В начало бе Словото и словото бе у Бога и т.
н." Да предположим, че той оставя да възникнат в неговата душа великите образи, които се съдържат в Евангелието на Йоана, че е постоянно изпълнен с мисълта: Някога, в началото на нашето летоброене, в Палестина живя едно същество, което аз искам да следвам; аз искам да устроя моя живот така, че всичко, което мисля, чувствувам и върша, да може да стои пред това същество; да мога да гледам на себе си като човек, който е взел тази личност за свой идеал.
Но при това, ние не трябва да бъдем нетолерантни и да мислим само за Евангелието на Йоана.
към текста >>
Но при това, ние не трябва да бъдем нетолерантни и да мислим само за
Евангелие
то на Йоана.
Ако искаме да го опишем нагледно, можем да кажем: да вземем човека в неговото будно дневно състояние; да предположим, че наред с работата свързана с неговата професия и наред с неговите задължения той намира макар и кратко време, за да се отдаде на по-висши съзерцания, за да усвои великите импулси, които например се намират в Евангелието на Йоана, започвайки от думите: "В начало бе Словото и словото бе у Бога и т. н." Да предположим, че той оставя да възникнат в неговата душа великите образи, които се съдържат в Евангелието на Йоана, че е постоянно изпълнен с мисълта: Някога, в началото на нашето летоброене, в Палестина живя едно същество, което аз искам да следвам; аз искам да устроя моя живот така, че всичко, което мисля, чувствувам и върша, да може да стои пред това същество; да мога да гледам на себе си като човек, който е взел тази личност за свой идеал.
Но при това, ние не трябва да бъдем нетолерантни и да мислим само за Евангелието на Йоана.
към текста >>
Възможно е също така човек да се вглъби и по друг начин в това, което може да изпълни душата с такива образи; и въпреки че трябва да считаме
Евангелие
то на Йоана като най-великото, което се е родило в човечеството, което може да произведе едно мощно въздействие върху душата, все пак трябва да кажем: Друг никой, който се вглъбява в мъдрото учение на философията Венданта или на Книгата Бхагават Гита или Дхамабата, и за него ще има достатъчно възможност именно чрез това, което е приел в себе си, в следващите прераждания да дойде до Христовия Принцип.
Възможно е също така човек да се вглъби и по друг начин в това, което може да изпълни душата с такива образи; и въпреки че трябва да считаме Евангелието на Йоана като най-великото, което се е родило в човечеството, което може да произведе едно мощно въздействие върху душата, все пак трябва да кажем: Друг никой, който се вглъбява в мъдрото учение на философията Венданта или на Книгата Бхагават Гита или Дхамабата, и за него ще има достатъчно възможност именно чрез това, което е приел в себе си, в следващите прераждания да дойде до Христовия Принцип.
Да предположим следователно, че през деня човек се прониква с такива образи и представи. Тогава неговото астрално тяло ще бъде обхванато от тези мисли, чувства и образи и те ще родят в него сили, които ще произведат най-различни действия. Когато след това човекът излиза през нощта из своето физическо и своето етерно тяло, тези действия остават да съществуват в неговото астрално тяло и този, който през деня е можал да се вглъбява в образите и чувствата на Евангелието на Йоана, той е създал в своето астрално тяло нещо, което през нощта проявява своето мощно действие. Така, трябва да кажем, действува днес човекът през време на будното дневно съзнание върху своето астрално тяло.
към текста >>
Когато след това човекът излиза през нощта из своето физическо и своето етерно тяло, тези действия остават да съществуват в неговото астрално тяло и този, който през деня е можал да се вглъбява в образите и чувствата на
Евангелие
то на Йоана, той е създал в своето астрално тяло нещо, което през нощта проявява своето мощно действие.
Възможно е също така човек да се вглъби и по друг начин в това, което може да изпълни душата с такива образи; и въпреки че трябва да считаме Евангелието на Йоана като най-великото, което се е родило в човечеството, което може да произведе едно мощно въздействие върху душата, все пак трябва да кажем: Друг никой, който се вглъбява в мъдрото учение на философията Венданта или на Книгата Бхагават Гита или Дхамабата, и за него ще има достатъчно възможност именно чрез това, което е приел в себе си, в следващите прераждания да дойде до Христовия Принцип. Да предположим следователно, че през деня човек се прониква с такива образи и представи. Тогава неговото астрално тяло ще бъде обхванато от тези мисли, чувства и образи и те ще родят в него сили, които ще произведат най-различни действия.
Когато след това човекът излиза през нощта из своето физическо и своето етерно тяло, тези действия остават да съществуват в неговото астрално тяло и този, който през деня е можал да се вглъбява в образите и чувствата на Евангелието на Йоана, той е създал в своето астрално тяло нещо, което през нощта проявява своето мощно действие.
Така, трябва да кажем, действува днес човекът през време на будното дневно съзнание върху своето астрално тяло.
към текста >>
68.
Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Да си представим един човек, който никога не е чувал за Христос, който никога не е приемал в себе си тайните на Йоановото
Евангелие
, който никога не би могъл да каже: Аз искам да подражавам на Христос, който живее и действува, искам да приема неговите принципи в душата си.
Сега нека да опишем образа на Христос и неговата поява на Земята.
Да си представим един човек, който никога не е чувал за Христос, който никога не е приемал в себе си тайните на Йоановото Евангелие, който никога не би могъл да каже: Аз искам да подражавам на Христос, който живее и действува, искам да приема неговите принципи в душата си.
Следователно, да си представим, че един такъв човек никога не се е приближавал до Христос, че не би могъл да отнесе в духовния свят онова съкровище, което днешният човек трябва да вземе със себе си, ако иска да избегне затъмнението на своето съзнание. Онова, което човекът взема със себе си като представи за Христос, е една сила, която прояснява съзнанието му след смъртта, която избавя човека от съдбата, която хората биха имали, ако Христос не би се явил на Земята. Защото ако Христос не би се явил на Земята, човешкото същество би се запазило наистина, обаче неговото съзнание след смъртта не би могло да се проясни. Ето в какво се състои истинското значение на Христовото идване: в самото ядро на човешкото същество беше вложено нещо, което ще се развива занапред. Ако човекът се отъждествява със собствената си личност, тъкмо Събитието от Голгота е това, което го предпазва от духовна смърт.
към текста >>
Евангелие
то на Йоан ясно показва къде Исус напусна своето физическо тяло, своето етерно тяло и своето астрално тяло, за да премине в духовния свят, и кога Христовото Същество навлезе в троичния телесен организъм на Исус.
Евангелието на Йоан ясно показва къде Исус напусна своето физическо тяло, своето етерно тяло и своето астрално тяло, за да премине в духовния свят, и кога Христовото Същество навлезе в троичния телесен организъм на Исус.
Това стана при Кръщението, извършено от Йоан в реката Йордан. Тогава в телесния организъм на Исус настъпи нещо изключително важно. Това, което казвам сега, отново ще прозвучи ужасно за материалистично настроените души. Нещо изключително важно се случи дори във физическото тяло на Исус от Назарет. Ако искаме да разберем това, което стана в момента на Кръщението, когато Христос навлезе в Исус, ние ясно трябва да си представим нещо, което макар и да изглежда странно, е напълно вярно.
към текста >>
69.
Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Този могъщ импулс трябваше да бъде даден на човечеството, един толкова действен Импулс, който направи възможно преодоляването на материята, както това е представено в
Евангелие
то на Йоан и в Мистерията на Голгота.
В най-долната точка от еволюцията на човечеството чрез Христовия Импулс в него беше вложено нещо, което го тласна към един нов подем. Занапред навлизането на Христовия Импулс в еволюцията на човечеството ще съставлява другата страна на културата. Този Импулс посочи пътя за преодоляването на материята. Той донесе силата, чрез която смъртта може да бъде победена. Така той предостави на човечеството възможността то отново да се издигне над равнището на физическия план.
Този могъщ импулс трябваше да бъде даден на човечеството, един толкова действен Импулс, който направи възможно преодоляването на материята, както това е представено в Евангелието на Йоан и в Мистерията на Голгота.
към текста >>
70.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
За връзката между Ефеските Мистерии, Логоса и
Евангелие
то на Йоан, чиито първи глави са написани в Ефес, Рудолф Щайнер говори на 2 Декември 1923 в цикъла "Mysteri endestaltungen" (Събр. Съч.
*16. Артемида (лат.: Диана), дъщеря на Зевс и Лето, сестра-близначка на Аполон, богиня на лова, Луната, светлината и нощните вълшебства.
За връзката между Ефеските Мистерии, Логоса и Евангелието на Йоан, чиито първи глави са написани в Ефес, Рудолф Щайнер говори на 2 Декември 1923 в цикъла "Mysteri endestaltungen" (Събр. Съч.
№ 232). За Ефеските Мистерии става дума и в лекцията от 22 Април 1924 в цикъла "Великденският празник като част от мистерийната история на човечеството"(Събр. Съч. № 233а)
към текста >>
*18. Виж Рудолф Щайнер "
Евангелие
то на Лука" (Събр. Съч.
*18. Виж Рудолф Щайнер "Евангелието на Лука" (Събр. Съч.
№-114), Лекция от 21 Септември 1909.
към текста >>
*29. За индивидуалността на Заратустра един от великите предводители на човечеството, основател на персийската култура, както и за мястото му в тайната на "двете деца Исус" виж Лекция от 18 Септември 1909 в "
Евангелие
то на Лука" (Събр. Съч.
*29. За индивидуалността на Заратустра един от великите предводители на човечеството, основател на персийската култура, както и за мястото му в тайната на "двете деца Исус" виж Лекция от 18 Септември 1909 в "Евангелието на Лука" (Събр. Съч.
№114), както и Лекции от 1 Септември и 2 Септември 1910 в "Евангелието на Матей" (Събр. Съч. №123).
към текста >>
№114), както и Лекции от 1 Септември и 2 Септември 1910 в "
Евангелие
то на Матей" (Събр.
*29. За индивидуалността на Заратустра един от великите предводители на човечеството, основател на персийската култура, както и за мястото му в тайната на "двете деца Исус" виж Лекция от 18 Септември 1909 в "Евангелието на Лука" (Събр. Съч.
№114), както и Лекции от 1 Септември и 2 Септември 1910 в "Евангелието на Матей" (Събр.
Съч. №123).
към текста >>
Подробности за характера и мисията на Бодисатвите виж в Лекция от 16 Септември 1909, "
Евангелие
то на Лука" (Събр.
Подробности за характера и мисията на Бодисатвите виж в Лекция от 16 Септември 1909, "Евангелието на Лука" (Събр.
Съч. №114).
към текста >>
Щайнер "
Евангелие
то на Лука" (Събр.
*42. Виж Р.
Щайнер "Евангелието на Лука" (Събр.
Съч.№ 114), Лекция от 17 Септември 1909.
към текста >>
Щайнер "
Евангелие
то на Матей" (Събр. Съч.
*43. Виж Р.
Щайнер "Евангелието на Матей" (Събр. Съч.
№123), Лекция от 2 Септември 1910.
към текста >>
71.
Евангелието на Йоан, в отношение с другите три евангелия
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Евангелие
то на Йоан,
Евангелието на Йоан,
към текста >>
особено с
евангелие
то на Лука
особено с евангелието на Лука
към текста >>
72.
Съдържание
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Художественият строеж на
Евангелие
то на Йоана.
Художественият строеж на Евангелието на Йоана.
Прогресията в силите, употребени за извършване на чудесата.
към текста >>
73.
1. ПРЕДГОВОР от МАРИЯ ЩАЙНЕР
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Тази върховна цел, която може да бъде предложена на човечеството при тази решаваща точка на неговата съдба, където неговият Аз е залог духовните борби, тази върховна цел му се разкрива постепенно с разчита нето смисъла на
Евангелие
то на св.Йоана.
Тази върховна цел, която може да бъде предложена на човечеството при тази решаваща точка на неговата съдба, където неговият Аз е залог духовните борби, тази върховна цел му се разкрива постепенно с разчита нето смисъла на Евангелието на св.Йоана.
От това Евангелие започват степените, които водят към онези жилища, където един усилен вътрешен живот прониква в сърцето на познанието и обхваща битието.
към текста >>
От това
Евангелие
започват степените, които водят към онези жилища, където един усилен вътрешен живот прониква в сърцето на познанието и обхваща битието.
Тази върховна цел, която може да бъде предложена на човечеството при тази решаваща точка на неговата съдба, където неговият Аз е залог духовните борби, тази върховна цел му се разкрива постепенно с разчита нето смисъла на Евангелието на св.Йоана.
От това Евангелие започват степените, които водят към онези жилища, където един усилен вътрешен живот прониква в сърцето на познанието и обхваща битието.
към текста >>
74.
3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Предмет на настоящия цикъл от сказки ще бъде именно това дело, неговото пълно значение за развитието на човечеството, как то е представено в най-забележителния християнски документ
Евангелие
то на Йоана -, което ще сравним после с другите Евангелия.
В древен Рим също така е бил учреден празникът на богинята Веста в един подобен юнски ден: това е било също така празник на "кръщението с огън". Ако се пренесем назад във времената на европейската култура от преди Християнството и в онези времена, когато Християнството още не е било разпространено, ние отново намираме един такъв юнски празник, който е съвпадал с времето, когато дните са били най-дълги, а нощите най-къси, когато дните отново започват да намаляват, когато следователно слънцето отново започва да изгубва своята сила, която то раздава за растенето и развитието на всичко живо на Земята. Този юнски празник се е представял на нашите европейски прадеди като едно постепенно настъпващо изчезване на бога Балдур, който те са считали свързан със Слънцето. А във времето на Християнството този юнски празник става постепенно празник на Йоана Кръстителя, предтеча на Христа Исуса. Ето защо и за нас този ден може да послужи като изходна точка на лекциите, които ще бъдат изнесени и в следващите дни върху най-великото събитие в развитието на човечеството, което наричаме "делото на Христа Исуса".
Предмет на настоящия цикъл от сказки ще бъде именно това дело, неговото пълно значение за развитието на човечеството, как то е представено в най-забележителния християнски документ Евангелието на Йоана -, което ще сравним после с другите Евангелия.
към текста >>
Вие знаете, че
Евангелие
то на Йоана, този знаменит документ, даден на човешкия род, започва с думите:
Вие знаете, че Евангелието на Йоана, този знаменит документ, даден на човешкия род, започва с думите:
към текста >>
Те се стараят да изяснят, как авторът на
Евангелие
то на Йоана показва направо, че най-дълбоката Същност, която е живяла в Исуса от Назарет, не е била нищо друго освен това, от което всички други същества са произлезли, всичко същества, които ни заобикалят, че това е Живият Дух, Живото Слово, самият Логос.
Следователно Словото или Логосът е било в начало у Бога. За него се казва по-нататък, че Светлината свети в тъмнината и че отначало тъмнината не обзе /не обхвана, не разбра/ Светлината; че тази светлина беше в света, че тя беше между човеците, но че малцина на брой измежду тези човеци можаха да разберат и приемат светлината. После Словото се яви като човек в плът, то се яви в един човек, чийто предтеча бе Йоан Кръстител. И ние виждаме сега, как онези, които бяха разбрали нещо от значението на това явяване на Христа на Земята, се стараят да изяснят, какво всъщност е Христос.
Те се стараят да изяснят, как авторът на Евангелието на Йоана показва направо, че най-дълбоката Същност, която е живяла в Исуса от Назарет, не е била нищо друго освен това, от което всички други същества са произлезли, всичко същества, които ни заобикалят, че това е Живият Дух, Живото Слово, самият Логос.
към текста >>
Нека изрично да отбележим, че навсякъде в
Евангелие
то на Лука се посочва: Исус от Назарет беше син на Йосифа; Йосиф бе син на Илия;...после тоя бе син адамов, а Адам беше син Божи!
Но и другите евангелисти са се постарали всеки един по свой начин да опишат какво всъщност се е по явило в Исуса от Назарет. Така например, ние виждаме, че евангелистът Лука се старае да покаже, че се е явило нещо твърде особено, когато при кръщението на Исуса от Йоан Кръстителя Духът се е съединил с тялото на Исуса от Назарет е потомък на предци, които се простират далече в миналото. Той казва, че родословието на Исуса от Назарет се простира до Давида до Аврама до Адама и най-после до Бога.
Нека изрично да отбележим, че навсякъде в Евангелието на Лука се посочва: Исус от Назарет беше син на Йосифа; Йосиф бе син на Илия;...после тоя бе син адамов, а Адам беше син Божи!
Това показва, че авторът на Евангелието на Лука влага голяма стойност в това, че от този Исус от Назарет, с който се бе съединил Духът при кръщението от Йоана, се простира една права родословна линия до този, който той нарича отец Аврамов, т.е. Бог. Такива думи трябва да се вземат буквално.
към текста >>
Това показва, че авторът на
Евангелие
то на Лука влага голяма стойност в това, че от този Исус от Назарет, с който се бе съединил Духът при кръщението от Йоана, се простира една права родословна линия до този, който той нарича отец Аврамов, т.е. Бог.
Но и другите евангелисти са се постарали всеки един по свой начин да опишат какво всъщност се е по явило в Исуса от Назарет. Така например, ние виждаме, че евангелистът Лука се старае да покаже, че се е явило нещо твърде особено, когато при кръщението на Исуса от Йоан Кръстителя Духът се е съединил с тялото на Исуса от Назарет е потомък на предци, които се простират далече в миналото. Той казва, че родословието на Исуса от Назарет се простира до Давида до Аврама до Адама и най-после до Бога. Нека изрично да отбележим, че навсякъде в Евангелието на Лука се посочва: Исус от Назарет беше син на Йосифа; Йосиф бе син на Илия;...после тоя бе син адамов, а Адам беше син Божи!
Това показва, че авторът на Евангелието на Лука влага голяма стойност в това, че от този Исус от Назарет, с който се бе съединил Духът при кръщението от Йоана, се простира една права родословна линия до този, който той нарича отец Аврамов, т.е. Бог.
Такива думи трябва да се вземат буквално.
към текста >>
Това, което за отделния човек е едно вътрешно, мистично-духовно събитие, което той може да изживее като раждане на своя висш Аз, същото е настъпило за цялото човечество във външния свят, в историята чрез събитието от Палестина, чрез Христа Исуса Как се е представяло това събитие на един човек, например, като този, който е написал
Евангелие
то на Лука?
Този втори Аз е свързан с непреходното, с Вечното, също както обикновеният Аз е свързан с преходното и с временното. Чрез новораждането този висш Аз може да прогледне в един духовен свят, също както нисшият Аз може да има възприятия в сетивния свят чрез своите сетива очи, уши и т.н. Това, което се нарича по този начин "пробуждане", "новораждане", посвещение", се счита за най-великото събитие на човешката душа и от страна на онези, които се наричали последователи на Розенкройцерството. Те са знаели, че това събитие на новораждането на висшия Аз, трябва да има връзка със събитието на Христа Исуса. Те са казвали: както в развитието на отделния човек може да има едно новораждане, така и за цялото човечество е настъпило едно новораждане с Христа Исуса.
Това, което за отделния човек е едно вътрешно, мистично-духовно събитие, което той може да изживее като раждане на своя висш Аз, същото е настъпило за цялото човечество във външния свят, в историята чрез събитието от Палестина, чрез Христа Исуса Как се е представяло това събитие на един човек, например, като този, който е написал Евангелието на Лука?
Той е могъл да си каже: родословието на Исуса от Назарет води нагоре до Адама и до самия Бог. Това, което днес е човечеството, което днес живее във физическото тяло на човека, то е слязло някога от божествено-духовните висини, родило се е от духа. Някога то е било у Бога Адам е бил този, който е бил изпратен от духовните висини долу в материята. В този смисъл той е син на Бога. Следователно някога е имало едно божествено-духовно царство /си казвал авторът на Евангелието на Лука/.
към текста >>
Следователно някога е имало едно божествено-духовно царство /си казвал авторът на
Евангелие
то на Лука/.
Това, което за отделния човек е едно вътрешно, мистично-духовно събитие, което той може да изживее като раждане на своя висш Аз, същото е настъпило за цялото човечество във външния свят, в историята чрез събитието от Палестина, чрез Христа Исуса Как се е представяло това събитие на един човек, например, като този, който е написал Евангелието на Лука? Той е могъл да си каже: родословието на Исуса от Назарет води нагоре до Адама и до самия Бог. Това, което днес е човечеството, което днес живее във физическото тяло на човека, то е слязло някога от божествено-духовните висини, родило се е от духа. Някога то е било у Бога Адам е бил този, който е бил изпратен от духовните висини долу в материята. В този смисъл той е син на Бога.
Следователно някога е имало едно божествено-духовно царство /си казвал авторът на Евангелието на Лука/.
Това царство се е сгъстило и се е превърнало в преходното земно царство: родил се Адам. Адам е бил един земен образ на Сина Божи. От Адам произхождат човеците, които живеят във физическо тяло. А в Исуса от Назарет е живяло не само това, което живее във всеки човек и което иначе се намира у човека. В него е живяло нещо, което човек може да намери в своята същност, когато осъзнае, че истинската същност на човека произхожда от Божественото.
към текста >>
Ето защо авторът на
Евангелие
то на Лука е трябвало да каже: "Погледнете този, който Йоан Кръстител.
Ето защо авторът на Евангелието на Лука е трябвало да каже: "Погледнете този, който Йоан Кръстител.
Той носи особени белези на божественото, от което произхожда първоначално Адам това божествено може да се възобнови в него. Както Бог е слязъл в материята и е изчезнал като Бог в човешкия род, така той отново се изявява. Човечеството може отново да се роди в своята най-вътрешна същност, в божественото, чрез Исуса от Назарет! "
към текста >>
Авторът на
Евангелие
то на Лука искал да каже: когато проследяваме родословието на Исуса от Назарет до неговия първоизточник, ние отново намираме в него божествения произход и качествата на сина божи под една възобновена форма и в много по-голям размер отколкото досегашното човечество можеше да има.
Авторът на Евангелието на Лука искал да каже: когато проследяваме родословието на Исуса от Назарет до неговия първоизточник, ние отново намираме в него божествения произход и качествата на сина божи под една възобновена форма и в много по-голям размер отколкото досегашното човечество можеше да има.
към текста >>
Авторът на
Евангелие
то на Йоана още по-силно подчертава, че в човека живее нещо Божествено и че това Божествено се яви в своята най-величествена форма като Бог или като самия Логос.
Авторът на Евангелието на Йоана още по-силно подчертава, че в човека живее нещо Божествено и че това Божествено се яви в своята най-величествена форма като Бог или като самия Логос.
Бог, който е бил така да се каже погребан в материята, се роди отново в Исуса от Назарет. Това искали да покажат Евангелистите в своите писания.
към текста >>
Това е същият Бог, за който
Евангелие
то на Йоана казва, че той е бил в самото начало.
Евангелистите са поставили задачата да покажат първо, че Христос Исус произхожда от първичния миров Дух, от самия Бог. Бог, който е живял под скрита форма в цялото човечество, се изявява в Христа Исуса.
Това е същият Бог, за който Евангелието на Йоана казва, че той е бил в самото начало.
Целта, която са преследвали Евангелистите, е била да покажат, че именно този Бог е бил в Исус от Назарет.
към текста >>
Това е тайната, която се счита като едно ново
Евангелие
и за която се казва: ние повдигаме погледа си към един такъв мъдрец, какъвто е бил авторът на
Евангелие
то на Йоана, който е могъл да каже: в началото бе Словото, И Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.
Това продължение е означавало символично: светата чаша, от която е пил Христос Исус с учениците си, която се нарича "Свещеният Граал" и в която Йосиф от Ариматея бе събрал кръвта изтичаща от раните на Христа Исуса, е била донесена както се разказва от ангели в Европа. За нея е бил построен един храм и розенкройцерите са станали пазители на това, което е съдържала чашата: т.е. На това, което е съставлявало същността на новородения Бог. Тайната на новородения Бог е царувала в човечеството. Това е тайната на Граала.
Това е тайната, която се счита като едно ново Евангелие и за която се казва: ние повдигаме погледа си към един такъв мъдрец, какъвто е бил авторът на Евангелието на Йоана, който е могъл да каже: в началото бе Словото, И Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.
То в начало бе у Бога. Това, което в начало беше у Бога, се роди отново в този, кого то видяхме да страда и да умира на Голгота и който възкръсна. Тази непреривност на Божествения Принцип през всички времена и новораждането на този Божествен Принцип, него е искал да опише авторът на Евангелието на Йоана. Обаче всички, които са искали да опишат подобни неща, са знаели: това, което бе в началото, то се е запазило. В начало бе тайната на висшия човешки Аз; тя е била за пазена в Граала; тя е останала свързана с Граала.
към текста >>
Тази непреривност на Божествения Принцип през всички времена и новораждането на този Божествен Принцип, него е искал да опише авторът на
Евангелие
то на Йоана.
Тайната на новородения Бог е царувала в човечеството. Това е тайната на Граала. Това е тайната, която се счита като едно ново Евангелие и за която се казва: ние повдигаме погледа си към един такъв мъдрец, какъвто е бил авторът на Евангелието на Йоана, който е могъл да каже: в началото бе Словото, И Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Това, което в начало беше у Бога, се роди отново в този, кого то видяхме да страда и да умира на Голгота и който възкръсна.
Тази непреривност на Божествения Принцип през всички времена и новораждането на този Божествен Принцип, него е искал да опише авторът на Евангелието на Йоана.
Обаче всички, които са искали да опишат подобни неща, са знаели: това, което бе в началото, то се е запазило. В начало бе тайната на висшия човешки Аз; тя е била за пазена в Граала; тя е останала свързана с Граала. А в Граала живее Азът, който е свързан с вечното и безсмъртното, както нисшият Аз е свързан с преходното, смъртното. А който познава тайната на светия Грал, той знае, че от дървото на кръста излиза живо бликащият живот, безсмъртният Аз, символизиран с розите на дървения кръст. Така тайната на кръста с розите е нещо, което може да се счита за едно продължение на Евангелието на Йоана и на това, което е негово продължение, ние можем да кажем следните думи:
към текста >>
Така тайната на кръста с розите е нещо, което може да се счита за едно продължение на
Евангелие
то на Йоана и на това, което е негово продължение, ние можем да кажем следните думи:
Тази непреривност на Божествения Принцип през всички времена и новораждането на този Божествен Принцип, него е искал да опише авторът на Евангелието на Йоана. Обаче всички, които са искали да опишат подобни неща, са знаели: това, което бе в началото, то се е запазило. В начало бе тайната на висшия човешки Аз; тя е била за пазена в Граала; тя е останала свързана с Граала. А в Граала живее Азът, който е свързан с вечното и безсмъртното, както нисшият Аз е свързан с преходното, смъртното. А който познава тайната на светия Грал, той знае, че от дървото на кръста излиза живо бликащият живот, безсмъртният Аз, символизиран с розите на дървения кръст.
Така тайната на кръста с розите е нещо, което може да се счита за едно продължение на Евангелието на Йоана и на това, което е негово продължение, ние можем да кажем следните думи:
към текста >>
Но сега бихме могли да кажем напълно в духа на
Евангелие
то на Йоана: "а това, което живееше като Христос в Исуса от Назарет, беше висшият Аз на цялото човечество, новороденият Бог, който предаде своя образ на земния Адам.
Но сега бихме могли да кажем напълно в духа на Евангелието на Йоана: "а това, което живееше като Христос в Исуса от Назарет, беше висшият Аз на цялото човечество, новороденият Бог, който предаде своя образ на земния Адам.
Този новороден Аз е продължил да живее като една свещена тайна, той се е запазил в символа на кръста с розите и днес се проповядва като тайна на светия Граал".
към текста >>
Едва тук Божественият Аз, от който произхождаше човека и с който авторът на
Евангелие
то на Лука свързва родословието на Исуса от Назарет, едва тук този Божествен Дух се ражда отново.
От онова време, от явяването на Заратустра, преди идването на Мойсея на Земята, Духът, който по-рано обитаваше на Слънцето, беше се придвижил надолу към Земята: той сияеше в горящата къпина, сияеше в огъня на Синай. Той се намираше сега в елементите на Земята. И още малко време след това.... и Духът, който великите Риши са предчувствували, но за който те трябваше да кажат: нашата ясновиждаща способност не може да го достигне, ние не можем още да го видим. Духът, който Заратустра трябваше да търси на Слънцето, който се изяви на Мойсей в светкавицата и гръмотевицата,... този Дух се яви в един човек: в Исуса от Назарет. Такова беше развитието: от висините на всемира духът беше слязъл първо до физическите елементи и след това в едно човешко тяло.
Едва тук Божественият Аз, от който произхождаше човека и с който авторът на Евангелието на Лука свързва родословието на Исуса от Назарет, едва тук този Божествен Дух се ражда отново.
Тук имаме великото събитие на новораждането на бога в човека.
към текста >>
75.
4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Това са резултати на духовното изследване, получени независимо от всяко
Евангелие
.
Тук ние не взимаме някой документ или съчинение, създадено в течение на развитието на човечеството, и слагайки го за основа, да се позовем на авторитета на това съчинение и чрез това да осветлим даден сбор от факти. Духовната наука не постъпва по този начин. Тя изследва това, което е станало в течение на развитието на човечеството, съвършено независимо от каквито и да е документи. Само след като е извършил това, след като е изследвал съответните неща със средства независими от всеки съществуващ документ и знае да охарактеризира независимо тези неща, тогава духовният изследовател пристъпва към съответния документ и проверява, дали в този документ се намира това, което е било получено независимо от всяко предание. Следователно всичко, което се казва в тези лекции, не е почерпено от Библията или от четирите Евангелия.
Това са резултати на духовното изследване, получени независимо от всяко Евангелие.
Обаче при всички случаи трябва да покажем, че всичко, което духовният изследовател може да узнае или да наблюдава, всичко това се намира в Евангелията, а именно в нашия случай в Евангелието на Йоана.
към текста >>
Обаче при всички случаи трябва да покажем, че всичко, което духовният изследовател може да узнае или да наблюдава, всичко това се намира в Евангелията, а именно в нашия случай в
Евангелие
то на Йоана.
Духовната наука не постъпва по този начин. Тя изследва това, което е станало в течение на развитието на човечеството, съвършено независимо от каквито и да е документи. Само след като е извършил това, след като е изследвал съответните неща със средства независими от всеки съществуващ документ и знае да охарактеризира независимо тези неща, тогава духовният изследовател пристъпва към съответния документ и проверява, дали в този документ се намира това, което е било получено независимо от всяко предание. Следователно всичко, което се казва в тези лекции, не е почерпено от Библията или от четирите Евангелия. Това са резултати на духовното изследване, получени независимо от всяко Евангелие.
Обаче при всички случаи трябва да покажем, че всичко, което духовният изследовател може да узнае или да наблюдава, всичко това се намира в Евангелията, а именно в нашия случай в Евангелието на Йоана.
към текста >>
Ние ще покажем нагледно това, което току що казахме, с един важен документ от развитието на човечеството, а именно с
Евангелие
то на Йоана.
След това той проверява, дали това, което е било разчетено в Акашовите записи, се намира и в оставените ни документи, в нашия случай в Евангелията. Следователно, становището, което духовното изследване заема, е напълно независимо от документите. Но именно поради това духовното изследване ще бъде истински съдия по отношение на това, което документите съдържат. А когато в документите намираме същото, което сме в състояние да проследим в Акашовите записи, тогава разбираме, че тези документи са истински и че те са били написани от някой, който също можел да вижда в Акашовите записи. По този начин Духовната наука отново завладява много от религиозните и други документи на развитието на човечеството.
Ние ще покажем нагледно това, което току що казахме, с един важен документ от развитието на човечеството, а именно с Евангелието на Йоана.
Обаче не трябва да се мисли, че Акашовите записи, духовната история, която стои като отворена книга пред духовните очи на виждащия, е една писменост подобна на тази от обикновения свят. Тя е един вид жива писменост. Ще се опитаме да поясним това, както следва.
към текста >>
В посочения в
Евангелие
то на Йоана момент чрез слизането на Духа върху Исуса под формата на гълъб, Христос се ражда в душата на Исуса от Назарет като едни нов висш Аз.
Ако четирите Евангелия могат да имат други различия, периодът, когато така да се каже Христос се въплъти в една земна личност, е ясно отбелязан и от четирите: това е именно кръщението в реката Йордан.
В посочения в Евангелието на Йоана момент чрез слизането на Духа върху Исуса под формата на гълъб, Христос се ражда в душата на Исуса от Назарет като едни нов висш Аз.
До този момент един друг Аз, този на един велик посветен, се беше развивал с оглед на това велико събитие.
към текста >>
Как може да се разбере това в
Евангелие
то на Йоана?
Богът, който беше от началото, който беше останал така да се каже в духовния свят, докато се извършваше развитието на човечеството: този Бог трябваше да слезе в този момент и да се въплъти в Исуса от Назарет.
Как може да се разбере това в Евангелието на Йоана?
Да отворим Стария Завет:
към текста >>
Какво казва авторът на
Евангелие
то на Йоана?
Нека си представим това състояние на нещата: "Духът Божи се носеше над водите". Долу се намира Земята със своите царства, които са произлезли от божествения Дух; върху земята се развива една индивидуалност, която напредва до такава степен, че може да приеме в себе си духа, който се бе носил над водите.
Какво казва авторът на Евангелието на Йоана?
Той казва, че за Йоан Кръстител, Съществото, за което се говори в Стария Завет, присъствуваше в момента на кръщението: "Видях Духа да слиза от небето във вид на гълъб и да се задържа над него! "
към текста >>
Не може да се свърже с по-голямо величие събитието, което е станало в Палестина, с това, което е описано в началото на Стария Завет, така както авторът на
Евангелие
то на Йоана прави това И той свързва своето
Евангелие
с най-древното от писанията още и по друг начин: той казва, че Исус от Назарет се свързва със същото нещо, което от самото начало беше работило върху цялото земно развитие:
Той знаеше, че този, над когото слезе Духът, тоя беше Христос, който трябваше да дойде. В началото на света, Духът витае над водите, после, когато Йоан кръщава с вода, Духът, който се носеше над водите, проникна в индивидуалността на Исуса от Назарет.
Не може да се свърже с по-голямо величие събитието, което е станало в Палестина, с това, което е описано в началото на Стария Завет, така както авторът на Евангелието на Йоана прави това И той свързва своето Евангелие с най-древното от писанията още и по друг начин: той казва, че Исус от Назарет се свързва със същото нещо, което от самото начало беше работило върху цялото земно развитие:
към текста >>
Сега да вземем
Евангелие
то на Йоана:
Сега да вземем Евангелието на Йоана:
към текста >>
Така авторът на Йоановото
Евангелие
се свързва направо с най-древното от писанията, с Битието.
Така авторът на Йоановото Евангелие се свързва направо с най-древното от писанията, с Битието.
С други думи казано, той ни кара да прозрем божествения Дух и ясно ни обяснява, че именно този божествен Дух се яви в Исуса от Назарет. Този евангелист е в съгласие с другите евангелисти относно факта, че Христос се роди в Исуса от Назарет в момента на кръщението и че наистина Исус от Назарет е трябвало предварително да се подготви за това събитие. Следователно трябва добре да си дадем сметка, че всичко, което се разказва за живота на Исус от Назарет преди този момент, представлява сбор от опитности, съдържащи неговото възлизане в духовните светове в течение на неговите минали прераждания. Всичко, което съставляваше неговото същество, физическо, етерно и астрално тяло, постепенно подготвен, за да може един ден да приеме Христа.
към текста >>
Авторът на
Евангелие
то на Лука казва с една дума, как Исус от Назарет се беше подготвил във всяко отношение за това велико събитие раждането на Христа в него:
Авторът на Евангелието на Лука казва с една дума, как Исус от Назарет се беше подготвил във всяко отношение за това велико събитие раждането на Христа в него:
към текста >>
Необходимо е само добре да разберем
Евангелие
то.
Чрез своето астрално тяло той беше станал толкова добродетелен, благороден и мъдър, какъвто трябваше да бъде, за да може Христос да се роди в него; той така беше узрял в своето етерно тяло, беше изградил така красиво своето физическо тяло, щото Христос можеше да живее в него.
Необходимо е само добре да разберем Евангелието.
Нека вземем 2-ра глава от Евангелието на Лука, 52-ри стих; несъмнено, така както този стих е обикновено предаден, той не съдържа това, което току що ви казах. Там се казва: "И Исус растеше в мъдрост, възраст и благодат пред Бога и пред человеците". Да ни се казва, че той растеше в мъдрост, все пак това има известен смисъл. Но да ни се казва като едно важно събитие, че той растеше на възраст, това ние вече не можем да разберем, защо то не е необходимо да се изтъква такъв факт. А това значи, че тук ние се намираме пред един скрит смисъл.
към текста >>
Нека вземем 2-ра глава от
Евангелие
то на Лука, 52-ри стих; несъмнено, така както този стих е обикновено предаден, той не съдържа това, което току що ви казах.
Чрез своето астрално тяло той беше станал толкова добродетелен, благороден и мъдър, какъвто трябваше да бъде, за да може Христос да се роди в него; той така беше узрял в своето етерно тяло, беше изградил така красиво своето физическо тяло, щото Христос можеше да живее в него. Необходимо е само добре да разберем Евангелието.
Нека вземем 2-ра глава от Евангелието на Лука, 52-ри стих; несъмнено, така както този стих е обикновено предаден, той не съдържа това, което току що ви казах.
Там се казва: "И Исус растеше в мъдрост, възраст и благодат пред Бога и пред человеците". Да ни се казва, че той растеше в мъдрост, все пак това има известен смисъл. Но да ни се казва като едно важно събитие, че той растеше на възраст, това ние вече не можем да разберем, защо то не е необходимо да се изтъква такъв факт. А това значи, че тук ние се намираме пред един скрит смисъл. Нека разгледаме този стих в оригиналния гръцки текст:
към текста >>
76.
5. СКАЗКА ТРЕТА. Преобразованията на Земята. Духовните първообрази и техните копия. Служителите на Словото.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Откъсът от
Евангелие
то на Йоана, с който завършихме вчера, ни разкрива добре, че, още от първите думи, това
Евангелие
съдържа почти безгранични тайни относно развитието на Вселената и човека.
Когато заставаме на множество гледни точки, за да изследваме нещо, от начало може да изглежда, че се явя ват противоречия. Въпреки това необходимо е да изясним съществените събития на духовния свят от всички страни, за да можем да ги разберем напълно.
Откъсът от Евангелието на Йоана, с който завършихме вчера, ни разкрива добре, че, още от първите думи, това Евангелие съдържа почти безгранични тайни относно развитието на Вселената и човека.
Може би ще имаме случай да обясним, защо най-великите между онези, които са описали духовните събития, е трябвало да прибягват да този сбита и символична форма, която характеризира първите стихове на Евангелието на Йоана.
към текста >>
Може би ще имаме случай да обясним, защо най-великите между онези, които са описали духовните събития, е трябвало да прибягват да този сбита и символична форма, която характеризира първите стихове на
Евангелие
то на Йоана.
Когато заставаме на множество гледни точки, за да изследваме нещо, от начало може да изглежда, че се явя ват противоречия. Въпреки това необходимо е да изясним съществените събития на духовния свят от всички страни, за да можем да ги разберем напълно. Откъсът от Евангелието на Йоана, с който завършихме вчера, ни разкрива добре, че, още от първите думи, това Евангелие съдържа почти безгранични тайни относно развитието на Вселената и човека.
Може би ще имаме случай да обясним, защо най-великите между онези, които са описали духовните събития, е трябвало да прибягват да този сбита и символична форма, която характеризира първите стихове на Евангелието на Йоана.
към текста >>
Нека сега се върнем, но по един друг начин, към някои познати факти на Духовната наука, за да видим, как ние отново намираме тези факти в това
Евангелие
.
Нека сега се върнем, но по един друг начин, към някои познати факти на Духовната наука, за да видим, как ние отново намираме тези факти в това Евангелие.
Нека говорим за сравнително прости неща.
към текста >>
А сега нека да изразим с думите на
Евангелие
то на Йоана същественото от Сатурновото развитие:
Това, кое то бе прибавено на Луната, той го нарича "светлина", защото това е астралната, духовната светлина. Върху старата Луна, когато тя бе отделена, тази астрална светлина произведе втвърдяването, докато на самото Слънце тя произвеждаше един растеж на духовността. Това, което беше одухотворено по този начин, продължи своето развитие. Когато в началото на Земната фаза Слънцето отново се отдели, тази светлина, която се беше развила на третия стадий на развитието /върху старата Луна/, изпращаше своите лъчи към човека, но човекът не беше още в състояние да я вижда. Тази светлина, която формираше човека, действуваше като една сила, но човекът не можеше да я обхване, да я обземе.
А сега нека да изразим с думите на Евангелието на Йоана същественото от Сатурновото развитие:
към текста >>
Тогава
Евангелие
то на Йоана казва:
Ако след това вземем събитията така както те са се появили на Сатурн и са се развили на Слънцето, виждаме, че е прибавено етерното тяло.
Тогава Евангелието на Йоана казва:
към текста >>
Когато върху
Евангелие
то на Йоана хвърлим светлината на Акашовите записи, ние разбираме по този начин него вия език, този на развитието на световете.
Светлината продължаваше да се развива; от една страна тя стана ясновидната светлина, когато Слънцето се отдели от Земята, а от друга страна, в човеците тя стана тъмнина. Защото когато човекът трябваше да получи светлината, той, който беше "тъмнина", не разбра светлината.
Когато върху Евангелието на Йоана хвърлим светлината на Акашовите записи, ние разбираме по този начин него вия език, този на развитието на световете.
към текста >>
Така авторът на
Евангелие
то на Йоана ни представя тези велики истини.
Така авторът на Евангелието на Йоана ни представя тези велики истини.
Тези, които познаваха тези неща, бяха наричани през всички времена "служители или свещеници на Логоса", такъв, какъвто той е бил от самото начало. Следователно в Евангелието на Йоана ни говори един свещеник или служител на Логоса такъв, какъвто този Логос е бил от самото начало. В Евангелието на Лука ние намираме същия ред от факти. Той разказва нещата "според това, което са ни научили онези, които са били очевидци от самото начало и които са станали служители на Словото". Така ние сме убедени, че тези документи наистина произхождат от служители на словото, когато чрез нашето изследване можем да проследим нашата Земя в нейното развитие като Сатурн, Слънце, Луна.
към текста >>
Следователно в
Евангелие
то на Йоана ни говори един свещеник или служител на Логоса такъв, какъвто този Логос е бил от самото начало.
Така авторът на Евангелието на Йоана ни представя тези велики истини. Тези, които познаваха тези неща, бяха наричани през всички времена "служители или свещеници на Логоса", такъв, какъвто той е бил от самото начало.
Следователно в Евангелието на Йоана ни говори един свещеник или служител на Логоса такъв, какъвто този Логос е бил от самото начало.
В Евангелието на Лука ние намираме същия ред от факти. Той разказва нещата "според това, което са ни научили онези, които са били очевидци от самото начало и които са станали служители на Словото". Така ние сме убедени, че тези документи наистина произхождат от служители на словото, когато чрез нашето изследване можем да проследим нашата Земя в нейното развитие като Сатурн, Слънце, Луна. Тези документи са били написани от онези, които знаеха да четат в духовните светове и които са живели в древни времена. Ние можем да ги гледаме лице срещу лице и да им кажем: "Ние ви разпознаваме, ние отново намираме в Духовната Наука или Антропософията това, които вие съумяхте да видите".
към текста >>
В
Евангелие
то на Лука ние намираме същия ред от факти.
Така авторът на Евангелието на Йоана ни представя тези велики истини. Тези, които познаваха тези неща, бяха наричани през всички времена "служители или свещеници на Логоса", такъв, какъвто той е бил от самото начало. Следователно в Евангелието на Йоана ни говори един свещеник или служител на Логоса такъв, какъвто този Логос е бил от самото начало.
В Евангелието на Лука ние намираме същия ред от факти.
Той разказва нещата "според това, което са ни научили онези, които са били очевидци от самото начало и които са станали служители на Словото". Така ние сме убедени, че тези документи наистина произхождат от служители на словото, когато чрез нашето изследване можем да проследим нашата Земя в нейното развитие като Сатурн, Слънце, Луна. Тези документи са били написани от онези, които знаеха да четат в духовните светове и които са живели в древни времена. Ние можем да ги гледаме лице срещу лице и да им кажем: "Ние ви разпознаваме, ние отново намираме в Духовната Наука или Антропософията това, които вие съумяхте да видите".
към текста >>
77.
7. СКАЗКА ПЕТА. Развитието на човека в течение на въплъщенията на Земята.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
И Христос говори за тази сила, която той е искал да предаде на хората, когато в
Евангелие
то на Йоана казва/гл.
Докато в тази среда учеха: "Аз и Отец Авраам сме едно и това аз трябва да зная, за да намеря отново пътя към божественото", Христос казва: "има един друг отец, през който азът може да мине, за да намери божественото; защото Азът, Аз Съм, е едно с божественото! Има нещо вечно, което ти можеш да намериш оставяйки в самия себе си".
И Христос говори за тази сила, която той е искал да предаде на хората, когато в Евангелието на Йоана казва/гл.
8, ст. 50/: "преди Авраам да бъде, беше Аз Съм! " И това "Аз Съм" не е нищо друго освен името, което Христос сам дава на себе си, с което той сам се назовава. И когато човек събуди в себе си това съзнание, което му позволява да каже: "в мене живее нещо, което е съществувало преди Авраама да бъде; не е необходимо да се издигаме до Авраама, аз мога да намеря в мене самия Божествен Дух на Отца", тогава той е в състояние да преобрази това, което Луцифер е предал на човешкия Аз и което е станало една пречка за напредъка на човечеството; той може да го превърне в добро. Христовото събитие се състои именно в това, че то превърна в добро влиянието на Луцифер.
към текста >>
78.
8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Това именно описва в сцената на кръщението в реката Йордан
Евангелие
то на Йоана.
Той напускаше напълно своето физическо тяло и неговият собствен аз не упражняваше вече действие върху физическото му тяло. Главната цел на Христовия импулс е именно, азът на човека да мине през едно развитие, което почива изцяло на индивидуалните сили и което не го принуждава да мине през едно състояние по-ниско от това на аза, за да може да влезе в духовните светове. За това беше необходимо едно Същество да се пожертвува, за да приеме в едно човешко тяло Духа на Христа. В течение на много въплъщения един посветен се беше подготвил. докато се издигне до висотата на тази велика задача и да може в даден момент на своя живот да излъчи вън от себе си своя личен аз, за да приеме на негово място Духа на Христа.
Това именно описва в сцената на кръщението в реката Йордан Евангелието на Йоана.
към текста >>
Когато размислим, че Йоан Кръстител кръщаваше, за да подготви идването на Христа, ние ще разберем това, което
Евангелие
то на Йоана казва върху това кръщение.
Това кръщение е изпълнено от предтечата на Христа Исуса, Йоан Кръстител, и е дадено на онези, които той е подготвил да приемат Христа под тази форма.
Когато размислим, че Йоан Кръстител кръщаваше, за да подготви идването на Христа, ние ще разберем това, което Евангелието на Йоана казва върху това кръщение.
Помислете само, какво представлява днес кръщението: то е само едно подреждане на първоначалния символ и под тази форма то не ви дава ключа на тайната. Тогава кръщението не се е състояло само в това, да се поръси с вода главата на кръщавания, но този последният беше потопен изцяло под водата, където трябваше да остане по-дълго или по-кратко време. За да разберем какво означава това, трябва да си припомним тайнствения състав на човешкото същество.
към текста >>
В светлината на
Евангелие
то на Йоана и на Лука трябва да следваме тази мисъл, че Христовият импулс е духовната Любов.
Постепенно с нарастването на самосъзнанието под действието на Луцифер, човекът все повече се привързва към физическия свят и за него животът протичащ между смъртта и едно ново ражда не все повече се замъглява. Действието на Йоан Кръстител беше внесло вече едно съществено събитие; то беше позволило на човека да запази своята индивидуалност и през време на потопяването във водата да намери отново своето духовно отечество, което в миналото той наричаше "богове", когато още живееше в гъстите пари изпълващи атмосферата. Споменът, че е живял някога в духовните божествени светове, оживяваше тогава отново в него и въпреки, че човекът беше станал един Аз, той се подготвяше по този начин да си създаде нови връзки със своите себеподобни, но този път връзки почиващи на една духовна любов. Ето как можем да охарактеризираме от друга гледна точка Христовото събитие. Христос представлява онази духовна сила на Любовта, която слиза на нашата Земя, сила, която днес е още само в началото на своето действие.
В светлината на Евангелието на Йоана и на Лука трябва да следваме тази мисъл, че Христовият импулс е духовната Любов.
Любовта чрез която различни до тогава човешки "Азове" ще се сближат отново все повече и повече, но чрез вътрешния подтик на душата. До сега хората само са предчувствували това, което Христос е станал за света; защото този идеал е осъществен още твърде малко. Силата на разделянето, която е резултат от действията на Луцифер все още съществува и Христовият Принцип действува не от дълго време. Въпреки че днес хората се стремят да осъществят хармония и съгласие на душите в някои външни области на живота, те още не подозират какво би могла да бъде тази хармония за най-интимните и най-важни неща на живота, ако те предчувствуват това, то е по-скоро като една отвлечена идея, която в тази област има твърде малка стойност. В действителност Християнството се намира още в началото на своето истинско действие; то все повече и повече ще проникне в душите на хората и ще облагороди техния Аз.
към текста >>
79.
9. СКАЗКА СЕДМА. Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Тези "очевидци", които изливаха така от глъбините на мистериите, възвестяваха
Евангелие
то на духа но съобразно с мъдростта на миналото.
И така, благодарение на Христовия импулс се явява една нова категория посветени. В миналото само някои отделни хора ставаха ученици на великите учители и намираха достъп в мистериите. Те минаваха през процеса на отделянето на етерното тяло, за да могат да кажат на другите, като свидетели: Съществува един духовен свят, ние го видяхме. Както вие виждате растенията и животните, ние видяхме духовния свят!
Тези "очевидци", които изливаха така от глъбините на мистериите, възвестяваха Евангелието на духа но съобразно с мъдростта на миналото.
И докато те насочваха хората към тази древна мъдрост, от която всичко е произлязло, новото посвещение, което настъпва благодарение на Христа, което бе направено възможно чрез Христа, позволява да наблюдаваме духовния свят като оставаме напълно във физическо тяло и в обикновеното дневно съзнание. Но чрез този нов импулс човек добива познанието на това, което са знаели и древните посветени: че съществува един духовен свят и че отново може да се възвести евангелието на този духовен свят. И така, за да стане човек посветен и да възвести това Евангелие в новия смисъл, в смисъла на Христа, беше необходимо силата, която се съдържа в Христа, да се разлее върху тези, които щяха да бъдат вестители на тази сила. Кога се появява за първи път един посветен в Христовия смисъл?
към текста >>
Но чрез този нов импулс човек добива познанието на това, което са знаели и древните посветени: че съществува един духовен свят и че отново може да се възвести
евангелие
то на този духовен свят.
В миналото само някои отделни хора ставаха ученици на великите учители и намираха достъп в мистериите. Те минаваха през процеса на отделянето на етерното тяло, за да могат да кажат на другите, като свидетели: Съществува един духовен свят, ние го видяхме. Както вие виждате растенията и животните, ние видяхме духовния свят! Тези "очевидци", които изливаха така от глъбините на мистериите, възвестяваха Евангелието на духа но съобразно с мъдростта на миналото. И докато те насочваха хората към тази древна мъдрост, от която всичко е произлязло, новото посвещение, което настъпва благодарение на Христа, което бе направено възможно чрез Христа, позволява да наблюдаваме духовния свят като оставаме напълно във физическо тяло и в обикновеното дневно съзнание.
Но чрез този нов импулс човек добива познанието на това, което са знаели и древните посветени: че съществува един духовен свят и че отново може да се възвести евангелието на този духовен свят.
И така, за да стане човек посветен и да възвести това Евангелие в новия смисъл, в смисъла на Христа, беше необходимо силата, която се съдържа в Христа, да се разлее върху тези, които щяха да бъдат вестители на тази сила. Кога се появява за първи път един посветен в Христовия смисъл?
към текста >>
И така, за да стане човек посветен и да възвести това
Евангелие
в новия смисъл, в смисъла на Христа, беше необходимо силата, която се съдържа в Христа, да се разлее върху тези, които щяха да бъдат вестители на тази сила.
Те минаваха през процеса на отделянето на етерното тяло, за да могат да кажат на другите, като свидетели: Съществува един духовен свят, ние го видяхме. Както вие виждате растенията и животните, ние видяхме духовния свят! Тези "очевидци", които изливаха така от глъбините на мистериите, възвестяваха Евангелието на духа но съобразно с мъдростта на миналото. И докато те насочваха хората към тази древна мъдрост, от която всичко е произлязло, новото посвещение, което настъпва благодарение на Христа, което бе направено възможно чрез Христа, позволява да наблюдаваме духовния свят като оставаме напълно във физическо тяло и в обикновеното дневно съзнание. Но чрез този нов импулс човек добива познанието на това, което са знаели и древните посветени: че съществува един духовен свят и че отново може да се възвести евангелието на този духовен свят.
И така, за да стане човек посветен и да възвести това Евангелие в новия смисъл, в смисъла на Христа, беше необходимо силата, която се съдържа в Христа, да се разлее върху тези, които щяха да бъдат вестители на тази сила.
Кога се появява за първи път един посветен в Христовия смисъл?
към текста >>
Христос предприе посвещението на едного от своите ученици, този, който впоследствие трябваше да възвести неговото
Евангелие
по най-плодотворен начин.
За да напредва развитието, винаги е необходимо старото да се свърже с новото, Самият Христос трябваше да осъществи този преход от старото към новото посвещение. Той трябваше да осъществи този преход и да се счита с някои неща на старото посвещение, но така, че всичко, което идваше от старите богове, да се влее чрез Христовото Същество.
Христос предприе посвещението на едного от своите ученици, този, който впоследствие трябваше да възвести неговото Евангелие по най-плодотворен начин.
Разказът, който евангелистът Йоан ни дава за възкресението на Лазара, е едно було, което покрива това посвещение.
към текста >>
В
Евангелие
то на Йоана се намират думи, които трябва да отбележим; това са думите, които са казани за Лазара: "Господ го любеше".
Древните посветени бяха потопявани три дни и половина в сън подобен на смъртта и след това Бог в тях ставаше видим; така и Лазар остана три дни и половина в гроба в едно състояние подобно на смъртта. Но Христос Исус знаеше много добре, че чрез това се слагаше край на старите начини на посвещение. Той знаеше, че тази привидна смърт водеше до нещо по-висше, до един по-висш живот и че през това време Лазар беше възприел, беше видял духовния свят. Лазар беше приел в себе си силата на Христа, виждането на Христа, на този, който е Господар на духовния свят. Христос беше влял своята сила в Лазара и след своето възкресение Лазар беше станал един нов човек.
В Евангелието на Йоана се намират думи, които трябва да отбележим; това са думите, които са казани за Лазара: "Господ го любеше".
Тези думи се отнасят за "Ученика, когото Господ любеше". Зад тези думи се крие един смисъл, който могат да ни разкрият само Акашовите записи.
към текста >>
Той е самият автор на
Евангелие
то на Йоана.
Кой е Лазар след възкресението?
Той е самият автор на Евангелието на Йоана.
Лазар е бил посветен от самия Христос. Христос е влял в съществото на Лазара съдържанието на своето собствено същество, това, което е той самият, за да може чрез четвъртото Евангелие, чрез Евангелието на Йоана да се възвести истинската природа на Христа. Ето защо в Евангелието на Йоана не се говори за ученика Йоан преди разказа за възкресението на Лазара. Но прочетете добре текста и не се оставяйте да бъдете заблудени от онези странни богослови, който са открили, че има едно място в Евангелието на Йоана, в първа глава, стих 35, където име то Йоан се споменава вече от евангелиста Йоан. Там е казано: "На втория ден Йоан се намираше там с двама от своите ученици.
към текста >>
Христос е влял в съществото на Лазара съдържанието на своето собствено същество, това, което е той самият, за да може чрез четвъртото
Евангелие
, чрез
Евангелие
то на Йоана да се възвести истинската природа на Христа.
Кой е Лазар след възкресението? Той е самият автор на Евангелието на Йоана. Лазар е бил посветен от самия Христос.
Христос е влял в съществото на Лазара съдържанието на своето собствено същество, това, което е той самият, за да може чрез четвъртото Евангелие, чрез Евангелието на Йоана да се възвести истинската природа на Христа.
Ето защо в Евангелието на Йоана не се говори за ученика Йоан преди разказа за възкресението на Лазара. Но прочетете добре текста и не се оставяйте да бъдете заблудени от онези странни богослови, който са открили, че има едно място в Евангелието на Йоана, в първа глава, стих 35, където име то Йоан се споменава вече от евангелиста Йоан. Там е казано: "На втория ден Йоан се намираше там с двама от своите ученици. "Тук няма абсолютно нищо, което да показва, че може да става дума за този който по-късно трябваше да бъде "Ученикът, който Исус любеше". Този ученик не се явява преди възкресението на Лазара.
към текста >>
Ето защо в
Евангелие
то на Йоана не се говори за ученика Йоан преди разказа за възкресението на Лазара.
Кой е Лазар след възкресението? Той е самият автор на Евангелието на Йоана. Лазар е бил посветен от самия Христос. Христос е влял в съществото на Лазара съдържанието на своето собствено същество, това, което е той самият, за да може чрез четвъртото Евангелие, чрез Евангелието на Йоана да се възвести истинската природа на Христа.
Ето защо в Евангелието на Йоана не се говори за ученика Йоан преди разказа за възкресението на Лазара.
Но прочетете добре текста и не се оставяйте да бъдете заблудени от онези странни богослови, който са открили, че има едно място в Евангелието на Йоана, в първа глава, стих 35, където име то Йоан се споменава вече от евангелиста Йоан. Там е казано: "На втория ден Йоан се намираше там с двама от своите ученици. "Тук няма абсолютно нищо, което да показва, че може да става дума за този който по-късно трябваше да бъде "Ученикът, който Исус любеше". Този ученик не се явява преди възкресението на Лазара. А коя е причината за това?
към текста >>
Но прочетете добре текста и не се оставяйте да бъдете заблудени от онези странни богослови, който са открили, че има едно място в
Евангелие
то на Йоана, в първа глава, стих 35, където име то Йоан се споменава вече от евангелиста Йоан.
Кой е Лазар след възкресението? Той е самият автор на Евангелието на Йоана. Лазар е бил посветен от самия Христос. Христос е влял в съществото на Лазара съдържанието на своето собствено същество, това, което е той самият, за да може чрез четвъртото Евангелие, чрез Евангелието на Йоана да се възвести истинската природа на Христа. Ето защо в Евангелието на Йоана не се говори за ученика Йоан преди разказа за възкресението на Лазара.
Но прочетете добре текста и не се оставяйте да бъдете заблудени от онези странни богослови, който са открили, че има едно място в Евангелието на Йоана, в първа глава, стих 35, където име то Йоан се споменава вече от евангелиста Йоан.
Там е казано: "На втория ден Йоан се намираше там с двама от своите ученици. "Тук няма абсолютно нищо, което да показва, че може да става дума за този който по-късно трябваше да бъде "Ученикът, който Исус любеше". Този ученик не се явява преди възкресението на Лазара. А коя е причината за това? Причината е, че той е един същ с Лазара, който още преди това Господ любеше.
към текста >>
Но когато среща в
Евангелие
то на Йоана това, което предварително е открил, той вижда, че това
Евангелие
е наистина едно свидетелство на онзи, когото сам Христос посвети.
От това можете да видите, с каква дълбочина ни предават Евангелията духовните истини, които могат да бъдат намерени независимо от текста на тези Евангелия. Духовният изследовател трябва да знае, че всичко, което се намира в Евангелията, може да бъде намерено по този начин от самия него.
Но когато среща в Евангелието на Йоана това, което предварително е открил, той вижда, че това Евангелие е наистина едно свидетелство на онзи, когото сам Христос посвети.
Ето защо това писание е толкова дълбоко.
към текста >>
Днес твърде много се изтъкват различията, които съществуват между
Евангелие
то на Йоана и останалите три Евангелия.
Днес твърде много се изтъкват различията, които съществуват между Евангелието на Йоана и останалите три Евангелия.
За това има причина. Когато ще сме напреднали в изучаването на другите Евангелия, ние ще видим, че причината за тази разлика се крие в това, че авторът на Евангелието на Йоана е бил посветен от самия Христос. Нека сега се опитаме да намерим връзките, които съществуват между другите Евангелия и това на Йоана и да видим до каква степен другите евангелисти са получили кръщението с огън и дух. Чрез това ние ще открием връзките, които съществуват между Евангелието на Йоана и другите три и ще проникнем все по-дълбоко в духа на Новия Завет.
към текста >>
Когато ще сме напреднали в изучаването на другите Евангелия, ние ще видим, че причината за тази разлика се крие в това, че авторът на
Евангелие
то на Йоана е бил посветен от самия Христос.
Днес твърде много се изтъкват различията, които съществуват между Евангелието на Йоана и останалите три Евангелия. За това има причина.
Когато ще сме напреднали в изучаването на другите Евангелия, ние ще видим, че причината за тази разлика се крие в това, че авторът на Евангелието на Йоана е бил посветен от самия Христос.
Нека сега се опитаме да намерим връзките, които съществуват между другите Евангелия и това на Йоана и да видим до каква степен другите евангелисти са получили кръщението с огън и дух. Чрез това ние ще открием връзките, които съществуват между Евангелието на Йоана и другите три и ще проникнем все по-дълбоко в духа на Новия Завет.
към текста >>
Чрез това ние ще открием връзките, които съществуват между
Евангелие
то на Йоана и другите три и ще проникнем все по-дълбоко в духа на Новия Завет.
Днес твърде много се изтъкват различията, които съществуват между Евангелието на Йоана и останалите три Евангелия. За това има причина. Когато ще сме напреднали в изучаването на другите Евангелия, ние ще видим, че причината за тази разлика се крие в това, че авторът на Евангелието на Йоана е бил посветен от самия Христос. Нека сега се опитаме да намерим връзките, които съществуват между другите Евангелия и това на Йоана и да видим до каква степен другите евангелисти са получили кръщението с огън и дух.
Чрез това ние ще открием връзките, които съществуват между Евангелието на Йоана и другите три и ще проникнем все по-дълбоко в духа на Новия Завет.
към текста >>
80.
10. СКАЗКА ОСМА. Тайните на Посвещението. Пробуждането чрез Христа Исуса.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Видяхме, че възкръсналият Лазар беше Йоан или по-скоро авторът на
Евангелие
то на Йоана следователно той бе първият посветен в християнския смисъл на думата, този, който даде на света
Евангелие
то на Христа.
Видяхме, че възкръсналият Лазар беше Йоан или по-скоро авторът на Евангелието на Йоана следователно той бе първият посветен в християнския смисъл на думата, този, който даде на света Евангелието на Христа.
Следователно можем да си представим, че това Евангелие на Йоана, което днес историците и богослови те така строго третират, че го считат като един лиричен химн, едно съвършено субективно произведение, че това Евангелие ни разкрива най-дълбоките тайни на Христовия импулс. Днес това Евангелие е един камък на препъване за богословите, които са силно заразени от материалистичния начин на мислене, когато го сравняват с другите три Евангелия, със синоптичните. В тези Евангелия Христос е представен по един начин, който ги ласкае, би могло да се каже, Някои вече са изказали схващането а такива има и в средите на богословите че в лицето на Исус имаме работа с един човек на простота, с "невинния от Назарет". Те обичат да казват, че Христос е може би най-благородният човек, който е живял някога на Земята, но нищо друго освен един човек. Има даже стремеж да се опрости още повече този образ на Христа, да се казва, че е имало и други велики хора, като Платон, Сократ.
към текста >>
Следователно можем да си представим, че това
Евангелие
на Йоана, което днес историците и богослови те така строго третират, че го считат като един лиричен химн, едно съвършено субективно произведение, че това
Евангелие
ни разкрива най-дълбоките тайни на Христовия импулс.
Видяхме, че възкръсналият Лазар беше Йоан или по-скоро авторът на Евангелието на Йоана следователно той бе първият посветен в християнския смисъл на думата, този, който даде на света Евангелието на Христа.
Следователно можем да си представим, че това Евангелие на Йоана, което днес историците и богослови те така строго третират, че го считат като един лиричен химн, едно съвършено субективно произведение, че това Евангелие ни разкрива най-дълбоките тайни на Христовия импулс.
Днес това Евангелие е един камък на препъване за богословите, които са силно заразени от материалистичния начин на мислене, когато го сравняват с другите три Евангелия, със синоптичните. В тези Евангелия Христос е представен по един начин, който ги ласкае, би могло да се каже, Някои вече са изказали схващането а такива има и в средите на богословите че в лицето на Исус имаме работа с един човек на простота, с "невинния от Назарет". Те обичат да казват, че Христос е може би най-благородният човек, който е живял някога на Земята, но нищо друго освен един човек. Има даже стремеж да се опрости още повече този образ на Христа, да се казва, че е имало и други велики хора, като Платон, Сократ. Допуска се просто, че може да съществуват степени на различие между тези личности.
към текста >>
Днес това
Евангелие
е един камък на препъване за богословите, които са силно заразени от материалистичния начин на мислене, когато го сравняват с другите три Евангелия, със синоптичните.
Видяхме, че възкръсналият Лазар беше Йоан или по-скоро авторът на Евангелието на Йоана следователно той бе първият посветен в християнския смисъл на думата, този, който даде на света Евангелието на Христа. Следователно можем да си представим, че това Евангелие на Йоана, което днес историците и богослови те така строго третират, че го считат като един лиричен химн, едно съвършено субективно произведение, че това Евангелие ни разкрива най-дълбоките тайни на Христовия импулс.
Днес това Евангелие е един камък на препъване за богословите, които са силно заразени от материалистичния начин на мислене, когато го сравняват с другите три Евангелия, със синоптичните.
В тези Евангелия Христос е представен по един начин, който ги ласкае, би могло да се каже, Някои вече са изказали схващането а такива има и в средите на богословите че в лицето на Исус имаме работа с един човек на простота, с "невинния от Назарет". Те обичат да казват, че Христос е може би най-благородният човек, който е живял някога на Земята, но нищо друго освен един човек. Има даже стремеж да се опрости още повече този образ на Христа, да се казва, че е имало и други велики хора, като Платон, Сократ. Допуска се просто, че може да съществуват степени на различие между тези личности. Няма съмнение, че образът на Христа, който Евангелието на Йоана ни представя е твърде различен!
към текста >>
Няма съмнение, че образът на Христа, който
Евангелие
то на Йоана ни представя е твърде различен!
Днес това Евангелие е един камък на препъване за богословите, които са силно заразени от материалистичния начин на мислене, когато го сравняват с другите три Евангелия, със синоптичните. В тези Евангелия Христос е представен по един начин, който ги ласкае, би могло да се каже, Някои вече са изказали схващането а такива има и в средите на богословите че в лицето на Исус имаме работа с един човек на простота, с "невинния от Назарет". Те обичат да казват, че Христос е може би най-благородният човек, който е живял някога на Земята, но нищо друго освен един човек. Има даже стремеж да се опрости още повече този образ на Христа, да се казва, че е имало и други велики хора, като Платон, Сократ. Допуска се просто, че може да съществуват степени на различие между тези личности.
Няма съмнение, че образът на Христа, който Евангелието на Йоана ни представя е твърде различен!
към текста >>
От самото начало на това
Евангелие
се казва, че това, което е живяло три години в тялото на Исуса от Назарет, е самият Логос първичното и вечно Слово, или според названието, което още може да му се даде, "вечната творяща мъдрост"*.
От самото начало на това Евангелие се казва, че това, което е живяло три години в тялото на Исуса от Назарет, е самият Логос първичното и вечно Слово, или според названието, което още може да му се даде, "вечната творяща мъдрост"*.
/* Р. Щайнер: Духовното ръководство на човека и човечеството./. Нашата епоха не може да разбере, че един човек достигнал тридесет годишна възраст може да бъде толкова развит, че да стане способен да жертвува своя собствен Аз, за да живее в него едно друго същество от свръхчовешко естество: Христос, Този, когото Заратустра нарича Аура Маздао. Ето защо съвременните богослови мислят, че авторът на Евангелието на Йоана не е сторил нищо друго, освен да възпее в един вид лиричен химн на Христа така, както той искал да го разбере, а нищо друго. Те отделят това Евангелие от другите три; за да дадат една обща идея за Христа, това е "човекът на простота", който трябва да бъде описан иначе в цялото негово историческо величие; това, което не се нрави на хората, е, че от Исуса от Назарет се прави едно божествено същество.
към текста >>
Ето защо съвременните богослови мислят, че авторът на
Евангелие
то на Йоана не е сторил нищо друго, освен да възпее в един вид лиричен химн на Христа така, както той искал да го разбере, а нищо друго.
От самото начало на това Евангелие се казва, че това, което е живяло три години в тялото на Исуса от Назарет, е самият Логос първичното и вечно Слово, или според названието, което още може да му се даде, "вечната творяща мъдрост"*. /* Р. Щайнер: Духовното ръководство на човека и човечеството./. Нашата епоха не може да разбере, че един човек достигнал тридесет годишна възраст може да бъде толкова развит, че да стане способен да жертвува своя собствен Аз, за да живее в него едно друго същество от свръхчовешко естество: Христос, Този, когото Заратустра нарича Аура Маздао.
Ето защо съвременните богослови мислят, че авторът на Евангелието на Йоана не е сторил нищо друго, освен да възпее в един вид лиричен химн на Христа така, както той искал да го разбере, а нищо друго.
Те отделят това Евангелие от другите три; за да дадат една обща идея за Христа, това е "човекът на простота", който трябва да бъде описан иначе в цялото негово историческо величие; това, което не се нрави на хората, е, че от Исуса от Назарет се прави едно божествено същество.
към текста >>
Те отделят това
Евангелие
от другите три; за да дадат една обща идея за Христа, това е "човекът на простота", който трябва да бъде описан иначе в цялото негово историческо величие; това, което не се нрави на хората, е, че от Исуса от Назарет се прави едно божествено същество.
От самото начало на това Евангелие се казва, че това, което е живяло три години в тялото на Исуса от Назарет, е самият Логос първичното и вечно Слово, или според названието, което още може да му се даде, "вечната творяща мъдрост"*. /* Р. Щайнер: Духовното ръководство на човека и човечеството./. Нашата епоха не може да разбере, че един човек достигнал тридесет годишна възраст може да бъде толкова развит, че да стане способен да жертвува своя собствен Аз, за да живее в него едно друго същество от свръхчовешко естество: Христос, Този, когото Заратустра нарича Аура Маздао. Ето защо съвременните богослови мислят, че авторът на Евангелието на Йоана не е сторил нищо друго, освен да възпее в един вид лиричен химн на Христа така, както той искал да го разбере, а нищо друго.
Те отделят това Евангелие от другите три; за да дадат една обща идея за Христа, това е "човекът на простота", който трябва да бъде описан иначе в цялото негово историческо величие; това, което не се нрави на хората, е, че от Исуса от Назарет се прави едно божествено същество.
към текста >>
Ето какво ни разкриват Акашовите записи и какво можем да намерим отново в описанието на
Евангелие
то на Йоана, ако умеем да го видим там.
От разчитането на Акашовите записи научаваме, че този, когото наричаме Исус от Назарет, стигнал до своята тридесета година, беше се издигнал вече благодарение на придобитото в неговите минали въплъщения, до такава зрялост, която му позволяваше да пожертвува своя Аз. Защото това е, което е станало в действителност: когато Исус от Назарет бе кръстен от Йоана, той реши да отдели своя Аз, този четвърти член на човешкото същество от физическото, етерното и астралното тела. Така той напусна своите облагородени до най-висока степен тела, които трябваше да станат обиталище на едно божествено Същество, след като са били формирани и подготвени чрез най-чистия Аз, който е могъл да съществува, В тази толкова благородници чиста чаша можа да слезе Логосът, творящата Мъдрост; това се случи при кръщението на реката Йордан.
Ето какво ни разкриват Акашовите записи и какво можем да намерим отново в описанието на Евангелието на Йоана, ако умеем да го видим там.
към текста >>
Този е случаят при описанието дадено в
Евангелие
то на Матея.
Кое ме доведе до него? Моето предишно посвещение! Той описваше тогава, понеже го познаваше, всичко, което може да изпита човек, който минава през посвещението и достига да познае Христа. Той беше минал през мистериите на човека. Ето защо духът, който живееше в тялото на Исуса от Назарет, му се явяваше под формата, с която го бяха запознали мистериите, и описваше нещата така както ги виждаше.
Този е случаят при описанието дадено в Евангелието на Матея.
Старото предание приписва на автора на това Евангелие символа на човека и това отговаря напълно на истината. Той е бил един посветен в мистериите на Човека. През времето, когато са били написани Евангелията, биографиите в днешния смисъл са били нещо непознато. Това, което е било важно, което се е считало за важно, е било, че един велик посветен е приел Христа в своя дух, важен бил начинът, по който се е стигало до посвещението. Всекидневните събития били оставяни настрана, това което толкова много би интересувало един днешен биограф, не се за писвало.
към текста >>
Старото предание приписва на автора на това
Евангелие
символа на човека и това отговаря напълно на истината.
Моето предишно посвещение! Той описваше тогава, понеже го познаваше, всичко, което може да изпита човек, който минава през посвещението и достига да познае Христа. Той беше минал през мистериите на човека. Ето защо духът, който живееше в тялото на Исуса от Назарет, му се явяваше под формата, с която го бяха запознали мистериите, и описваше нещата така както ги виждаше. Този е случаят при описанието дадено в Евангелието на Матея.
Старото предание приписва на автора на това Евангелие символа на човека и това отговаря напълно на истината.
Той е бил един посветен в мистериите на Човека. През времето, когато са били написани Евангелията, биографиите в днешния смисъл са били нещо непознато. Това, което е било важно, което се е считало за важно, е било, че един велик посветен е приел Христа в своя дух, важен бил начинът, по който се е стигало до посвещението. Всекидневните събития били оставяни настрана, това което толкова много би интересувало един днешен биограф, не се за писвало. Какво не би направил днес един историк, за да събира документация!
към текста >>
Ние намираме описанието на бягството в Египет в
Евангелие
то на Матея, защото авторът на това
евангелие
знаеше, чрез своето собствено посвещение, какво значи за мнозина посветени едно пътешествие в Египет.
Този факт, че той ще трябва да направи едно пътешествие, е очебиещ за онзи, който познава посвещението, практикувано в Ирландия но за другите той не е очебиещ. Индивидуалността, която живееше в Исуса от Назарет, е била посветена в египетските мистерии. И на кого това "бягство в Египет" щеше да направи най-силно впечатление? Естествено на онзи, който познаваше Египет чрез своята собствена опитност. И той именно го е описал, защото знаеше какво значи то.
Ние намираме описанието на бягството в Египет в Евангелието на Матея, защото авторът на това евангелие знаеше, чрез своето собствено посвещение, какво значи за мнозина посветени едно пътешествие в Египет.
И когато се знае, че авторът на Евангелието на Лука е човек, който познаваше египетско то посвещение, което посвещение даваше достъп до култа на Телеца, разбираме защо преданието го поставя във връзка със символа на Телеца. Поради причини, които нямам време да Ви обяснявам тук, той не описва никакво пътуване в Египет. Но той дава характерни факти, чиято стойност може да оцени само човек, който познаваше египетското посвещение. Авторът на Евангелието на Матея отбелязва тези факти по един по-външен начин в своето описание на "бягство в Египет". Авторът на Евангелието на Лука е имал духовното видение на тези факти, под формата, която египетското посвещение му е дала.
към текста >>
И когато се знае, че авторът на
Евангелие
то на Лука е човек, който познаваше египетско то посвещение, което посвещение даваше достъп до култа на Телеца, разбираме защо преданието го поставя във връзка със символа на Телеца.
Индивидуалността, която живееше в Исуса от Назарет, е била посветена в египетските мистерии. И на кого това "бягство в Египет" щеше да направи най-силно впечатление? Естествено на онзи, който познаваше Египет чрез своята собствена опитност. И той именно го е описал, защото знаеше какво значи то. Ние намираме описанието на бягството в Египет в Евангелието на Матея, защото авторът на това евангелие знаеше, чрез своето собствено посвещение, какво значи за мнозина посветени едно пътешествие в Египет.
И когато се знае, че авторът на Евангелието на Лука е човек, който познаваше египетско то посвещение, което посвещение даваше достъп до култа на Телеца, разбираме защо преданието го поставя във връзка със символа на Телеца.
Поради причини, които нямам време да Ви обяснявам тук, той не описва никакво пътуване в Египет. Но той дава характерни факти, чиято стойност може да оцени само човек, който познаваше египетското посвещение. Авторът на Евангелието на Матея отбелязва тези факти по един по-външен начин в своето описание на "бягство в Египет". Авторът на Евангелието на Лука е имал духовното видение на тези факти, под формата, която египетското посвещение му е дала.
към текста >>
Авторът на
Евангелие
то на Матея отбелязва тези факти по един по-външен начин в своето описание на "бягство в Египет".
И той именно го е описал, защото знаеше какво значи то. Ние намираме описанието на бягството в Египет в Евангелието на Матея, защото авторът на това евангелие знаеше, чрез своето собствено посвещение, какво значи за мнозина посветени едно пътешествие в Египет. И когато се знае, че авторът на Евангелието на Лука е човек, който познаваше египетско то посвещение, което посвещение даваше достъп до култа на Телеца, разбираме защо преданието го поставя във връзка със символа на Телеца. Поради причини, които нямам време да Ви обяснявам тук, той не описва никакво пътуване в Египет. Но той дава характерни факти, чиято стойност може да оцени само човек, който познаваше египетското посвещение.
Авторът на Евангелието на Матея отбелязва тези факти по един по-външен начин в своето описание на "бягство в Египет".
Авторът на Евангелието на Лука е имал духовното видение на тези факти, под формата, която египетското посвещение му е дала.
към текста >>
Авторът на
Евангелие
то на Лука е имал духовното видение на тези факти, под формата, която египетското посвещение му е дала.
Ние намираме описанието на бягството в Египет в Евангелието на Матея, защото авторът на това евангелие знаеше, чрез своето собствено посвещение, какво значи за мнозина посветени едно пътешествие в Египет. И когато се знае, че авторът на Евангелието на Лука е човек, който познаваше египетско то посвещение, което посвещение даваше достъп до култа на Телеца, разбираме защо преданието го поставя във връзка със символа на Телеца. Поради причини, които нямам време да Ви обяснявам тук, той не описва никакво пътуване в Египет. Но той дава характерни факти, чиято стойност може да оцени само човек, който познаваше египетското посвещение. Авторът на Евангелието на Матея отбелязва тези факти по един по-външен начин в своето описание на "бягство в Египет".
Авторът на Евангелието на Лука е имал духовното видение на тези факти, под формата, която египетското посвещение му е дала.
към текста >>
Нека сега да разгледаме автора на
евангелие
то на Марка.
Нека сега да разгледаме автора на евангелието на Марка.
Той описва особено дейността на Христа в тялото на Исуса от Назарет в течение на трите години, оставяйки настрана всичко, което се е случило до тогава. Този евангелист е минал през едно посвещение подобно на тези от Мала Азия, а даже и на гръцките посвещения. Това посвещение беше най-модерното от онези времена и то би могло да бъде наречено също така добре европейско, както азиатско или езическо. То имаше своето отражение във външния свят в смисъл, че онзи, който беше една висша личност и който е бил посветен, не беше разглеждан само според неговия естествен произход, но според свръхестествената причина на неговото съществуване. Спомнете си, че учениците на Платон, които наистина искаха да разберат своя учител в неговата действителна същност, не търсеха, кой е физическият баща на Платон.
към текста >>
Това чувствува особено много авторът на
Евангелие
то на Марка.
За тях Платон беше син на Аполона. И в тези мистерии беше възприето, да не се занимават с живота, който е предшествувал момента на посвещението, а да се интересуват само за този, който, според така често срещания израз в Евангелията, беше станал "Син Божи", син на боговете Платон беше "Син Божи" за еврейските почитатели и ученици, които бяха едни от най-напредналите. Трябва да си дадем сметка за значението, което това описание имаше за човешкия живот на тези синове на боговете на Земята. Именно в тази четвърта епоха на културата /Гръцко-латинската/ хората се приспособиха все повече към физическия и сетивен свят и започнаха да обичат Земята. Те бяха обичали боговете на древността, защото бяха могли да видят, че синовете на Земята са били в миналото синове на боговете.
Това чувствува особено много авторът на Евангелието на Марка.
Той започва да описва само това, което е станало след кръщението, извършено от Йоана. Посвещението получено от този евангелист му позволяваше да познава духовния свят под образа на Духовете-лъв. Поради това старото предание дава на автора на Евангелието на Марка символа на Лъва.
към текста >>
Поради това старото предание дава на автора на
Евангелие
то на Марка символа на Лъва.
Именно в тази четвърта епоха на културата /Гръцко-латинската/ хората се приспособиха все повече към физическия и сетивен свят и започнаха да обичат Земята. Те бяха обичали боговете на древността, защото бяха могли да видят, че синовете на Земята са били в миналото синове на боговете. Това чувствува особено много авторът на Евангелието на Марка. Той започва да описва само това, което е станало след кръщението, извършено от Йоана. Посвещението получено от този евангелист му позволяваше да познава духовния свят под образа на Духовете-лъв.
Поради това старото предание дава на автора на Евангелието на Марка символа на Лъва.
към текста >>
Нека сега се върнем към
Евангелие
то на Йоана.
Нека сега се върнем към Евангелието на Йоана.
Казваме: този, който е написал това Евангелие, е бил посветен от самия Христос. Ето защо той е можал да даде зародиша на настоящата сила, която се излъчва от Христовия импулс, и това не само за днешните времена, но и за най-далечните бъдещи времена. Той принадлежал на посветените от мистериите на Орела, които са се издигнали над нормалното развитие. В Евангелието на Марка ние намираме това, което отговаря нормално на епохата. Евангелието на Йоана изразява, как Христос ще действува в бъдещите епохи, това, което се издига над Земята и я надминава.
към текста >>
Казваме: този, който е написал това
Евангелие
, е бил посветен от самия Христос.
Нека сега се върнем към Евангелието на Йоана.
Казваме: този, който е написал това Евангелие, е бил посветен от самия Христос.
Ето защо той е можал да даде зародиша на настоящата сила, която се излъчва от Христовия импулс, и това не само за днешните времена, но и за най-далечните бъдещи времена. Той принадлежал на посветените от мистериите на Орела, които са се издигнали над нормалното развитие. В Евангелието на Марка ние намираме това, което отговаря нормално на епохата. Евангелието на Йоана изразява, как Христос ще действува в бъдещите епохи, това, което се издига над Земята и я надминава. Ето защо преданието приписва на евангелиста Йоан символа на Орела.
към текста >>
В
Евангелие
то на Марка ние намираме това, което отговаря нормално на епохата.
Нека сега се върнем към Евангелието на Йоана. Казваме: този, който е написал това Евангелие, е бил посветен от самия Христос. Ето защо той е можал да даде зародиша на настоящата сила, която се излъчва от Христовия импулс, и това не само за днешните времена, но и за най-далечните бъдещи времена. Той принадлежал на посветените от мистериите на Орела, които са се издигнали над нормалното развитие.
В Евангелието на Марка ние намираме това, което отговаря нормално на епохата.
Евангелието на Йоана изразява, как Христос ще действува в бъдещите епохи, това, което се издига над Земята и я надминава. Ето защо преданието приписва на евангелиста Йоан символа на Орела.
към текста >>
Евангелие
то на Йоана изразява, как Христос ще действува в бъдещите епохи, това, което се издига над Земята и я надминава.
Нека сега се върнем към Евангелието на Йоана. Казваме: този, който е написал това Евангелие, е бил посветен от самия Христос. Ето защо той е можал да даде зародиша на настоящата сила, която се излъчва от Христовия импулс, и това не само за днешните времена, но и за най-далечните бъдещи времена. Той принадлежал на посветените от мистериите на Орела, които са се издигнали над нормалното развитие. В Евангелието на Марка ние намираме това, което отговаря нормално на епохата.
Евангелието на Йоана изразява, как Христос ще действува в бъдещите епохи, това, което се издига над Земята и я надминава.
Ето защо преданието приписва на евангелиста Йоан символа на Орела.
към текста >>
81.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Художественият строеж на
Евангелие
то на Йоана прогресията в силите, употребени за извършване на чудесата.
Художественият строеж на Евангелието на Йоана прогресията в силите, употребени за извършване на чудесата.
към текста >>
Преди да се върнем отново към този въпрос и преди да достигнем по този на чин връхната точка на нашето разглеждане, нека изтъкнем истинския смисъл на някои стихове от
Евангелие
то на Йоана и тяхната връзка със съдържанието на другите евангелия.
Завършвайки вчерашната сказка ние казахме, че съществената точка в Христовия импулс е смъртта на Христа и смисълът на тази смърт.
Преди да се върнем отново към този въпрос и преди да достигнем по този на чин връхната точка на нашето разглеждане, нека изтъкнем истинския смисъл на някои стихове от Евангелието на Йоана и тяхната връзка със съдържанието на другите евангелия.
Ние се опитахме да проникнем в естеството на Христовия импулс според данните на Акашовите записи, като сравнихме тези данни с онези стихове от евангелията, които са едно тяхно потвърждение. Нека да хвърлим един поглед върху Евангелие то на Йоана, което, както вчера казахме, не е никак разбрано от съвременното богословие, покварено от материализма, което богословие не разбира историческия смисъл на това евангелие. От окултна гледна точка Евангелието на Йоана ни се разкрива като един от най-чудесните документи, които човечеството притежаваме само сравнено с другите религиозни документи, но и с всичко, което въобще е писано до сега. Нека го разгледаме от тази гледна точка.
към текста >>
Нека да хвърлим един поглед върху
Евангелие
то на Йоана, което, както вчера казахме, не е никак разбрано от съвременното богословие, покварено от материализма, което богословие не разбира историческия смисъл на това
евангелие
.
Завършвайки вчерашната сказка ние казахме, че съществената точка в Христовия импулс е смъртта на Христа и смисълът на тази смърт. Преди да се върнем отново към този въпрос и преди да достигнем по този на чин връхната точка на нашето разглеждане, нека изтъкнем истинския смисъл на някои стихове от Евангелието на Йоана и тяхната връзка със съдържанието на другите евангелия. Ние се опитахме да проникнем в естеството на Христовия импулс според данните на Акашовите записи, като сравнихме тези данни с онези стихове от евангелията, които са едно тяхно потвърждение.
Нека да хвърлим един поглед върху Евангелие то на Йоана, което, както вчера казахме, не е никак разбрано от съвременното богословие, покварено от материализма, което богословие не разбира историческия смисъл на това евангелие.
От окултна гледна точка Евангелието на Йоана ни се разкрива като един от най-чудесните документи, които човечеството притежаваме само сравнено с другите религиозни документи, но и с всичко, което въобще е писано до сега. Нека го разгледаме от тази гледна точка.
към текста >>
От окултна гледна точка
Евангелие
то на Йоана ни се разкрива като един от най-чудесните документи, които човечеството притежаваме само сравнено с другите религиозни документи, но и с всичко, което въобще е писано до сега.
Завършвайки вчерашната сказка ние казахме, че съществената точка в Христовия импулс е смъртта на Христа и смисълът на тази смърт. Преди да се върнем отново към този въпрос и преди да достигнем по този на чин връхната точка на нашето разглеждане, нека изтъкнем истинския смисъл на някои стихове от Евангелието на Йоана и тяхната връзка със съдържанието на другите евангелия. Ние се опитахме да проникнем в естеството на Христовия импулс според данните на Акашовите записи, като сравнихме тези данни с онези стихове от евангелията, които са едно тяхно потвърждение. Нека да хвърлим един поглед върху Евангелие то на Йоана, което, както вчера казахме, не е никак разбрано от съвременното богословие, покварено от материализма, което богословие не разбира историческия смисъл на това евангелие.
От окултна гледна точка Евангелието на Йоана ни се разкрива като един от най-чудесните документи, които човечеството притежаваме само сравнено с другите религиозни документи, но и с всичко, което въобще е писано до сега.
Нека го разгледаме от тази гледна точка.
към текста >>
7. И най-после най-голямото от чудесата, посвещението на Лазара, който става автор на
Евангелие
то на Йоана.
7. И най-после най-голямото от чудесата, посвещението на Лазара, който става автор на Евангелието на Йоана.
към текста >>
За да изследваме всички подробности на
Евангелие
то на Йоана, всичко, което то съдържа, ще бъдат необходими не четиринадесет сказки, а няколко години.
Да разгледаме сега тази сватба от Кана Галилейска.
За да изследваме всички подробности на Евангелието на Йоана, всичко, което то съдържа, ще бъдат необходими не четиринадесет сказки, а няколко години.
Но всичко това би представлявало само подробно тълкуване на кратките изяснения, които ще Ви дам тук.
към текста >>
В
Евангелие
то на Йоана няма нито една дума, която да няма своето значение, Защо една "сватба"?
По отношение на това първо чудо е казано: В Кана от Галилея имаше сватба.
В Евангелието на Йоана няма нито една дума, която да няма своето значение, Защо една "сватба"?
Защото чрез женитбата се осъществява една връзка и цялата мисия на Христа, в нейния най-висок смисъл, е също така една връзка, едно съединение. Това, което Христос искаше да извърши имаше нещо общо със смешението на кръвта, каквото ставаше в Галилея. Сега ще Ви кажа нещо, което ще предизвика учудване.
към текста >>
А в
Евангелие
то на Йоана се казва: "и майката исусова беше там.
А в Евангелието на Йоана се казва: "и майката исусова беше там.
Исус и неговите ученици бяха също поканени на сватбата," И като свърши виното, майката Исусова му обърна внимание на това и каза: "нямат вино". /Йоан, II, 2 и 3/.
към текста >>
В
Евангелие
то няма нито една излишна дума.
" беше казала майката към слугите. От каква вода имаше нужда Христос? На него му трябваше вода извираща от изворите на природата. Ето защо изрично се казва, че водата е била извадена, почерпена в същия момент. Тази вода, която още не беше изгубила силите, както всеки елемент притежава докато той е свързан с природата, тя именно му беше необходима.
В Евангелието няма нито една излишна дума.
Необходима беше прясно почерпена вода, за да послужи на Христос, чието същество се приближаваше до Земята и се съединяваше със силите действуващи в нея. От момент, когато живите сили на водата действуват в съединение с това, "което преминава от мене към тебе", чудото описано от Евангелието може да стане. Повикан е председателят на трапезата; той има впечатлението, че нещо особено е станало, но не знае какво е то; изрично е казано, че той не беше видял какво беше станало, а само слугите бяха видели. И под впечатлението на това, което беше станалото водата има вкуса на виното това ясно се казва; така щото една сила идваща от душата е произвела действие чак до физическия елемент на човешкото тяло. Но какво е съществувало в майката на Исуса от Назарет, което в този момент е могло да предаде достатъчно сила на нейната вяра, за да произведе един такъв резултат?
към текста >>
От момент, когато живите сили на водата действуват в съединение с това, "което преминава от мене към тебе", чудото описано от
Евангелие
то може да стане.
На него му трябваше вода извираща от изворите на природата. Ето защо изрично се казва, че водата е била извадена, почерпена в същия момент. Тази вода, която още не беше изгубила силите, както всеки елемент притежава докато той е свързан с природата, тя именно му беше необходима. В Евангелието няма нито една излишна дума. Необходима беше прясно почерпена вода, за да послужи на Христос, чието същество се приближаваше до Земята и се съединяваше със силите действуващи в нея.
От момент, когато живите сили на водата действуват в съединение с това, "което преминава от мене към тебе", чудото описано от Евангелието може да стане.
Повикан е председателят на трапезата; той има впечатлението, че нещо особено е станало, но не знае какво е то; изрично е казано, че той не беше видял какво беше станало, а само слугите бяха видели. И под впечатлението на това, което беше станалото водата има вкуса на виното това ясно се казва; така щото една сила идваща от душата е произвела действие чак до физическия елемент на човешкото тяло. Но какво е съществувало в майката на Исуса от Назарет, което в този момент е могло да предаде достатъчно сила на нейната вяра, за да произведе един такъв резултат? В нея живееше това убеждение, че този, когото другите наричаха неин син, беше станал дух на Земята. Тогава голямата сила, която живееше в нейната душа, съединена със силата, която живееше в Исуса действуваща от него към нея можа да има резултата, който знаем.
към текста >>
И тук Вие не бих-те разбрали това, което е станало в действителност освен, когато знаете добре да четете думите, които са най-важни в тази глава от
Евангелие
то на Йоана.
Второто чудо е излечението на сина на царския човек.
И тук Вие не бих-те разбрали това, което е станало в действителност освен, когато знаете добре да четете думите, които са най-важни в тази глава от Евангелие то на Йоана.
След като царският човек изказва своята неволя пред Исуса от Назарет, в ст. 50 от IV гл. е казано: "Исус му каза: иди си, твоя син е жив. Този човек повярва думите, които Исус му каза и си отиде. "
към текста >>
Евангелие
то на Йоана, имаха същото схващане, което съвременните хора в нашата материалистична епоха, те биха писали съвършено различно; на тях биха направили впечатление съвършено други неща.
По-късно ние ще говорим за естеството на чудесата въобще. Но първо нека разгледаме четвъртото чудо, умножаването на хлябовете за пет хиляди души. Нека и тук да потърсим най-важните думи. И нека си припомним, че в този род изследвания трябва да се освободим от схващанията на съвременният човек. Ако онези, които пишеха върху Христа по времето, когато бе написано.
Евангелието на Йоана, имаха същото схващане, което съвременните хора в нашата материалистична епоха, те биха писали съвършено различно; на тях биха направили впечатление съвършено други неща.
А най-важните думи при описанието на това чудо в Евангелието са следните: "И Исус взе хлябовете; и като благодари, раздаде ги на своите ученици, а учениците на тези, които бяха насядали; по същия начин той им раздаде на рибите колкото искаха".
към текста >>
А най-важните думи при описанието на това чудо в
Евангелие
то са следните: "И Исус взе хлябовете; и като благодари, раздаде ги на своите ученици, а учениците на тези, които бяха насядали; по същия начин той им раздаде на рибите колкото искаха".
Но първо нека разгледаме четвъртото чудо, умножаването на хлябовете за пет хиляди души. Нека и тук да потърсим най-важните думи. И нека си припомним, че в този род изследвания трябва да се освободим от схващанията на съвременният човек. Ако онези, които пишеха върху Христа по времето, когато бе написано. Евангелието на Йоана, имаха същото схващане, което съвременните хора в нашата материалистична епоха, те биха писали съвършено различно; на тях биха направили впечатление съвършено други неща.
А най-важните думи при описанието на това чудо в Евангелието са следните: "И Исус взе хлябовете; и като благодари, раздаде ги на своите ученици, а учениците на тези, които бяха насядали; по същия начин той им раздаде на рибите колкото искаха".
към текста >>
Къде може да намери в света един писмен документ, съчинен с по-голямо майсторство отколкото това
Евангелие
?
Къде може да намери в света един писмен документ, съчинен с по-голямо майсторство отколкото това Евангелие?
И кой не би се преклонил с уважение виждайки как това описание минава през такава прекрасна градация? !
към текста >>
Тук ние отделихме някои части от
Евангелие
то на Йоана, които показват прогресията на чудесата.
Остава ни да покажем само едно.
Тук ние отделихме някои части от Евангелието на Йоана, които показват прогресията на чудесата.
Но какво има от едно до друго от тези чудеса, какво ги свързва с цялото? Утре ние ще видим, че това Евангелие е не само чудесно съчинено чрез градацията на чудесата, но и затова, че всичко, което свързва тези чудеса, носи един особен смисъл. Днес ние разгледахме композицията на това Евангелие от художествена гледна точка и се удивявахме на това съвършенство, което завършва с възкресението на Лазера. Но трябва да знае да го четен така, че да предчуствуваме дълбокия смисъл, който Антропософията е призвана днес да разкрие на нашите души. Всъщност в това Евангелие се намира нещо много повече от това, което можем да разкрием сега, В бъдеще ще следват други обяснения, осветени от една мъдрост, която, на свой ред, ще надмине нашата и ще служи за откриването на нови истини.
към текста >>
Утре ние ще видим, че това
Евангелие
е не само чудесно съчинено чрез градацията на чудесата, но и затова, че всичко, което свързва тези чудеса, носи един особен смисъл.
Остава ни да покажем само едно. Тук ние отделихме някои части от Евангелието на Йоана, които показват прогресията на чудесата. Но какво има от едно до друго от тези чудеса, какво ги свързва с цялото?
Утре ние ще видим, че това Евангелие е не само чудесно съчинено чрез градацията на чудесата, но и затова, че всичко, което свързва тези чудеса, носи един особен смисъл.
Днес ние разгледахме композицията на това Евангелие от художествена гледна точка и се удивявахме на това съвършенство, което завършва с възкресението на Лазера. Но трябва да знае да го четен така, че да предчуствуваме дълбокия смисъл, който Антропософията е призвана днес да разкрие на нашите души. Всъщност в това Евангелие се намира нещо много повече от това, което можем да разкрием сега, В бъдеще ще следват други обяснения, осветени от една мъдрост, която, на свой ред, ще надмине нашата и ще служи за откриването на нови истини. Мъдростта, която ни осветлява, ни служи от тридесет годили да разкрием това, което без Антропософията не би могло да бъде намерено.
към текста >>
Днес ние разгледахме композицията на това
Евангелие
от художествена гледна точка и се удивявахме на това съвършенство, което завършва с възкресението на Лазера.
Остава ни да покажем само едно. Тук ние отделихме някои части от Евангелието на Йоана, които показват прогресията на чудесата. Но какво има от едно до друго от тези чудеса, какво ги свързва с цялото? Утре ние ще видим, че това Евангелие е не само чудесно съчинено чрез градацията на чудесата, но и затова, че всичко, което свързва тези чудеса, носи един особен смисъл.
Днес ние разгледахме композицията на това Евангелие от художествена гледна точка и се удивявахме на това съвършенство, което завършва с възкресението на Лазера.
Но трябва да знае да го четен така, че да предчуствуваме дълбокия смисъл, който Антропософията е призвана днес да разкрие на нашите души. Всъщност в това Евангелие се намира нещо много повече от това, което можем да разкрием сега, В бъдеще ще следват други обяснения, осветени от една мъдрост, която, на свой ред, ще надмине нашата и ще служи за откриването на нови истини. Мъдростта, която ни осветлява, ни служи от тридесет годили да разкрием това, което без Антропософията не би могло да бъде намерено.
към текста >>
Всъщност в това
Евангелие
се намира нещо много повече от това, което можем да разкрием сега, В бъдеще ще следват други обяснения, осветени от една мъдрост, която, на свой ред, ще надмине нашата и ще служи за откриването на нови истини.
Тук ние отделихме някои части от Евангелието на Йоана, които показват прогресията на чудесата. Но какво има от едно до друго от тези чудеса, какво ги свързва с цялото? Утре ние ще видим, че това Евангелие е не само чудесно съчинено чрез градацията на чудесата, но и затова, че всичко, което свързва тези чудеса, носи един особен смисъл. Днес ние разгледахме композицията на това Евангелие от художествена гледна точка и се удивявахме на това съвършенство, което завършва с възкресението на Лазера. Но трябва да знае да го четен така, че да предчуствуваме дълбокия смисъл, който Антропософията е призвана днес да разкрие на нашите души.
Всъщност в това Евангелие се намира нещо много повече от това, което можем да разкрием сега, В бъдеще ще следват други обяснения, осветени от една мъдрост, която, на свой ред, ще надмине нашата и ще служи за откриването на нови истини.
Мъдростта, която ни осветлява, ни служи от тридесет годили да разкрием това, което без Антропософията не би могло да бъде намерено.
към текста >>
82.
12. СКАЗКА ДЕСЕТА. Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана?
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Казаното в
Евангелие
то почива напълно на едно ясновидско наблюдение и погрешно да се казва, че това е само алегория или символ.
Когато човек добива окултно развитие по един правилен път и погледът му се отваря за духовния свят, той трябва да се научи постепенно да се ориентира там, защото всичко там става в обратен вид. Едно число, например 345, не може да се чете както на физическия свят, но то се явява обърнато: 543. Когато Христос се съедини с тялото на Исуса от Назарет, в очите на тези, които са духовно развити, това събитие се яви в обратен вид. Докато при едно раждане духът слиза от висшите светове за да се съедини с физическия елемент, тук, над главата на Исуса от Назарет, се яви под формата на бял гълъб Исусовият Аз, който се жертвуваше, за да даде възможност на Христовия Дух да се въплъти. Явява се духовният елемент, които се освобождава от физическия.
Казаното в Евангелието почива напълно на едно ясновидско наблюдение и погрешно да се казва, че това е само алегория или символ.
Това е един духовен факт, който се развива в действителност в духовното поле. Вместо едно физическо раждане, което привлича към себе си един духовен принцип, това раждане е една жертва; то прави възможно духът от началото на нашето земно развитие, който "плуваше над водите", да се съедини с троичната телесна обвивка на Исус от Назарет и да я изпълни със сила и светлина.
към текста >>
Тези са двете извънредно важни събития, събития огромни, които авторът на
Евангелие
то на Йоана ни по казва под една забулена форма.
Тези са двете извънредно важни събития, събития огромни, които авторът на Евангелието на Йоана ни по казва под една забулена форма.
Но когато знаем да четем добре това Евангелие, ние намираме всичко това в него. За да го разберем, нека свържем всичко, което току що казах, с нашите предидущи изследвания. Видяхме, че в миналото хората са сключвали брак в кръга на кръвното родство. Само постепенно с течение на времето става смесването на кръвта от различни родове и племена, но колкото по-далече отиваме в миналото, толкова повече виждаме да действуват роднинските кръвни връзки. През онези времена един човек, който можеше да брои голяма редица прадеди от същия род, притежаваше магически сили в своята кръв, които позволяваха да се действува от една върху друга, както видяхме това вчера.
към текста >>
Но когато знаем да четем добре това
Евангелие
, ние намираме всичко това в него.
Тези са двете извънредно важни събития, събития огромни, които авторът на Евангелието на Йоана ни по казва под една забулена форма.
Но когато знаем да четем добре това Евангелие, ние намираме всичко това в него.
За да го разберем, нека свържем всичко, което току що казах, с нашите предидущи изследвания. Видяхме, че в миналото хората са сключвали брак в кръга на кръвното родство. Само постепенно с течение на времето става смесването на кръвта от различни родове и племена, но колкото по-далече отиваме в миналото, толкова повече виждаме да действуват роднинските кръвни връзки. През онези времена един човек, който можеше да брои голяма редица прадеди от същия род, притежаваше магически сили в своята кръв, които позволяваха да се действува от една върху друга, както видяхме това вчера. Това знаеха всички, даже и най-простите хора.
към текста >>
Но той се мами, защото самите закони се изменят и те; и той би бил много учуден, ако би могъл да присъствува на това, което е станало в Палестина и за което разказва
Евангелие
то на Йоана.
Разбира се, през октомври неговият цъфтеж би бил невъзможен. Също така магическите сили не могат да се развият в една епоха, която не предлага вече необходимите за това условия. В нашата епоха магическите сили се развиват по друг начин. Но един материалистичен дух не може да разбере, че законите на развитието са се изменили. Той вярва, че всичко, което изпитва в своята лаборатория днес, е ставало така винаги и през всички времена.
Но той се мами, защото самите закони се изменят и те; и той би бил много учуден, ако би могъл да присъствува на това, което е станало в Палестина и за което разказва Евангелието на Йоана.
Тези, които са живели по времето на Христа, когато още беше живо преданието за тези неща, не са изпитали подобно учудване. Аз казах вече вчера, че свидетелите на чудото при сватбата от Кана Галилейска не са изпитали особено голямо учудване от станалото. Това чудо, под неговата външна форма, възобновяваше един факт, който е бил наблюдаван през всички древни времена. Четете, например, в книга 4-та Царе, глава IV, ст. 42-45:
към текста >>
Един от първите, който бяха доведени при Христа, според
Евангелие
то на Йоана, беше Натанаел.
Един от първите, който бяха доведени при Христа, според Евангелието на Йоана, беше Натанаел.
Онези, които вече бяха ученици на Христа, му казват: "намерихме учителя, този, който обитава в Исуса от Назарет. " Натанаел отговаря: "може ли да излезе нещо добро от Назарет? "А когато го довеждат при Христа, този му казва:
към текста >>
Следователно Христос му казва: аз те признавам като посветен от петата степен; от това вие виждате, че авторът на
Евангелие
то на Йоана ни доказва постепенно, че в тялото на Исуса от Назарет живее едно същество по-висше от петата степен на посвещение.
Думата ''смоковница" е употребено тук в същия смисъл както в историята за Буда: смоковницата е дървото боди". Тя е знак на посвещението.
Следователно Христос му казва: аз те признавам като посветен от петата степен; от това вие виждате, че авторът на Евангелието на Йоана ни доказва постепенно, че в тялото на Исуса от Назарет живее едно същество по-висше от петата степен на посвещение.
към текста >>
Авторът на
Евангелие
то на Йоана под готвя по един чудесен начин събитията, които описва.
Следователно това, което е станало в Кана от Галилея, трябваше да бъ-де извършено под действието на един посветен, който беше надминал петата степен на посвещение.
Авторът на Евангелието на Йоана под готвя по един чудесен начин събитията, които описва.
Видяхте, че току що почерпената от извора вода беше съвършено различна от такава, която би стояла вече известно време в една делва, както едно текущо откъснато растение е съвършено различно от едно цвете, което увяхва в една ваза от няколко дена. И свързвайки се със силите на Земята чрез водата, която е прясно извадена, посветеният се свързва с духовната връзка, съществуваща между Христа и неговата майка. Той продължава действието, което самата Земя извършва за един по-продължителен период. В лозата Земята може да превърне водата във вино. Христос, който се е доближил до Земята, който е станал Дух на Земята, действува в целия земен организъм; ако той е Христос, той трябва да може да направи това, което земята прави в лозата, да превърне водата във вино.
към текста >>
Първото чудо, което Христос извършва според
Евангелие
то на Йоана, е свързано с онези знаци, които посветените на древните времена правеха да се явят, когато заповядваха на силите на кръвта.
Първото чудо, което Христос извършва според Евангелието на Йоана, е свързано с онези знаци, които посветените на древните времена правеха да се явят, когато заповядваха на силите на кръвта.
към текста >>
Евангелие
то на Йоана ни описва, как той се явява в храма, за да го очисти от тези, които развиват своя егоизъм и оскверняват храма чрез своята търговия.
Това, което беше започнало при кръщението извършено от Йоан Кръстител, трябваше да бъде про-дължено под едно пряко духовно влияние. Самото астрално тяло трябваше да действува по такъв начин, че да позволи на етерното тяло да упражнява това действие над физическото. Кога астралното тяло добива тази сила? То я добива, когато храни в себе си чувствата, които го поставят в хармония с външния свят и това което става в този свят, и когато побеждава особено човешкия егоизъм. А как си служи Христос с тялото на Исуса от Назарет?
Евангелието на Йоана ни описва, как той се явява в храма, за да го очисти от тези, които развиват своя егоизъм и оскверняват храма чрез своята търговия.
Така то добива възможността да каже по-късно, че неговото астрално тяло е станало достатъчно силно, за се възстанови в три дни физическото тяло, ако то бъде разрушено. Защото този е смисълът на съответното място от Евангелието /гл. II, ст. 19/:
към текста >>
Защото този е смисълът на съответното място от
Евангелие
то /гл.
Кога астралното тяло добива тази сила? То я добива, когато храни в себе си чувствата, които го поставят в хармония с външния свят и това което става в този свят, и когато побеждава особено човешкия егоизъм. А как си служи Христос с тялото на Исуса от Назарет? Евангелието на Йоана ни описва, как той се явява в храма, за да го очисти от тези, които развиват своя егоизъм и оскверняват храма чрез своята търговия. Така то добива възможността да каже по-късно, че неговото астрално тяло е станало достатъчно силно, за се възстанови в три дни физическото тяло, ако то бъде разрушено.
Защото този е смисълът на съответното място от Евангелието /гл.
II, ст. 19/:
към текста >>
Трябва да четем правилно това място от
Евангелие
то /гл.VІ, ст.22/, защото някой би могъл да каже: Аз искам да вярвам, че учениците му са го видели, но не, че и други хора са го видели.
Така трите телесни обвивки на Исуса от Назарет бяха издигнати от Христа на висотата на действията, които трябваше да следват. Трябваше душата да бъде толкова благородна в тези три обвивки, че тя да може да пренесе своето действие в други тела. Това е нещо съвършено различно отколкото да бъде упражнявано просто едно влияние, както описахме това вчера. Следващият етап беше този на нахранването на петте хиляди и явяването върху водата на езерото. За да може де бъде видян Христос в своето тяло, без той да присъствува физически, необходимо беше още нещо друго; това нещо беше необходимо и за да бъде той видян и от други хора освен от неговите ученици.
Трябва да четем правилно това място от Евангелието /гл.VІ, ст.22/, защото някой би могъл да каже: Аз искам да вярвам, че учениците му са го видели, но не, че и други хора са го видели.
към текста >>
Когато се казва, че даден човек "вижда един друг", това не е все едно да каже: "другият беше пред него в тяло от плът и кости, заемайки място в пространството и беше видим за неговите физически очи." Когато изобщо се говори, че "
Евангелие
то трябва да се разбира буквално", тези които говорят така показват, че те много малко разбират "буквата".
Това, което е описано тук, има същото значение както когато апостолите са търсили Исуса. Не се казва, че обикновените очи го виждаха, но че онези, които го търсеха, го намериха чрез едно нарастване на тяхна та вътрешна сила.
Когато се казва, че даден човек "вижда един друг", това не е все едно да каже: "другият беше пред него в тяло от плът и кости, заемайки място в пространството и беше видим за неговите физически очи." Когато изобщо се говори, че "Евангелието трябва да се разбира буквално", тези които говорят така показват, че те много малко разбират "буквата".
Ако забележите, че цитираните места от Евангелието има една прогресия, Вие ще разберете извършеното по-рано и което подготовка за следващото. Вие ще разберете особено това, което е каза за нарастващата Христова сила вътре в троичната обвивка на Исуса от Назарет. Когато Христос върши изцеления, това значи, че неговата сила има власт да се влее в една друга душа. И ако той може това, значи, че той продължава да действува в смисъла, който сам показва, когато казва на Самаритянката край кладенеца: "Аз Съм живата вода! " На сватбата от Кана Галилейска той действува като един посветен от Пета степен, като такъв, който има власт над елементите.
към текста >>
Ако забележите, че цитираните места от
Евангелие
то има една прогресия, Вие ще разберете извършеното по-рано и което подготовка за следващото.
Това, което е описано тук, има същото значение както когато апостолите са търсили Исуса. Не се казва, че обикновените очи го виждаха, но че онези, които го търсеха, го намериха чрез едно нарастване на тяхна та вътрешна сила. Когато се казва, че даден човек "вижда един друг", това не е все едно да каже: "другият беше пред него в тяло от плът и кости, заемайки място в пространството и беше видим за неговите физически очи." Когато изобщо се говори, че "Евангелието трябва да се разбира буквално", тези които говорят така показват, че те много малко разбират "буквата".
Ако забележите, че цитираните места от Евангелието има една прогресия, Вие ще разберете извършеното по-рано и което подготовка за следващото.
Вие ще разберете особено това, което е каза за нарастващата Христова сила вътре в троичната обвивка на Исуса от Назарет. Когато Христос върши изцеления, това значи, че неговата сила има власт да се влее в една друга душа. И ако той може това, значи, че той продължава да действува в смисъла, който сам показва, когато казва на Самаритянката край кладенеца: "Аз Съм живата вода! " На сватбата от Кана Галилейска той действува като един посветен от Пета степен, като такъв, който има власт над елементите. Тук той се изявява като живеещ в лоното на самите тези елементи, по-нататък показва, че е едно със силите, които действуват в цялата Земя, в цялата вселена.
към текста >>
И, това нещо е показано в
Евангелие
то на Йоана.
Аз често съм цитирал тези хубави думи на Гьоте, които почиват на едно дълбоко познание на розенкройцерското посвещение: "окото е образувано чрез светлината за светлината." Без съмнение, Шопенхауер е прав, когато казва: без окото не би съществувала светлина, но от къде иде окото? " Но Гьоте казва с пълно право: "ако нямаше светлина, никога не би се появил един орган чувствителен на светлината, едно око." Окото е образувано чрез светлината. Можете да констатирате това чрез следния пример: ако животните биват затворени в тъмни пещери, очите престават с времето да виждат, вследствие липсата на светлина. Ако Христос трябваше да влее в един човек силата, която да направи чувствителни на светлината очи първоначално слепи, това показва, че в Христа живееше духовната сила, която се намира в светлината.
И, това нещо е показано в Евангелието на Йоана.
Действително изцелението на сляпородения е предшествувано от главата, където е казано /гл. VIІІ, ст. 12/:
към текста >>
След това подробно разглеждане, обгърнете сега
Евангелие
то на Йоана в неговата цялост ще се отнася за композиционната му форма, и Вие ще забележите не само чудната прогресия на Христовите сили в тялото на Исуса от Назарет, но и това, как за всяка степен е описана подготовката, която показва, изрично, какво ще се изяви в това тяло.
След това подробно разглеждане, обгърнете сега Евангелието на Йоана в неговата цялост ще се отнася за композиционната му форма, и Вие ще забележите не само чудната прогресия на Христовите сили в тялото на Исуса от Назарет, но и това, как за всяка степен е описана подготовката, която показва, изрично, какво ще се изяви в това тяло.
Художественото построение на това Евангелие е толкова здраво, че щом човек го разбере, от него не може да се отреже нито едно изречение. Този чудесен строеж иде от това, че авторът е бил посветен от самия Христос.
към текста >>
Художественото построение на това
Евангелие
е толкова здраво, че щом човек го разбере, от него не може да се отреже нито едно изречение.
След това подробно разглеждане, обгърнете сега Евангелието на Йоана в неговата цялост ще се отнася за композиционната му форма, и Вие ще забележите не само чудната прогресия на Христовите сили в тялото на Исуса от Назарет, но и това, как за всяка степен е описана подготовката, която показва, изрично, какво ще се изяви в това тяло.
Художественото построение на това Евангелие е толкова здраво, че щом човек го разбере, от него не може да се отреже нито едно изречение.
Този чудесен строеж иде от това, че авторът е бил посветен от самия Христос.
към текста >>
Тук е и изходната точка на
Евангелие
то Йоана.
Тук е и изходната точка на Евангелието Йоана.
Това огромно събитие не можеше да бъде описано за първи път освен от ученика, когото сам Христос: беше посветил, възкръсналият Лазар, този, който от тогава се нарича само: ученикът, който Исус любеше. Само той можеше да направи да бъде разбрано това събитие, което после апостол Павел схвана чрез своето особено посвещение, а именно: че в този момент в земното развитие бе внесена силата, която щеше да победи смъртта. Това обяснява и думите, написани за разпънатия на кръста: "не трябва да му се строши нито една кост! " Защо? Защото не биваше да бъде засегната формата, която беше под властта на Христа.
към текста >>
83.
13. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Хармоничното равновесие на вътрешните сили на човека, създадено от Христа.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
От разгледаното до сега върху
Евангелие
то на Йоана произлизаме Христовото събитие се явява на духовното наблюдение като най-важната точка в развитието на човечеството, като нов Импулс, който прониква цялото развитие на Земята.
От разгледаното до сега върху Евангелието на Йоана произлизаме Христовото събитие се явява на духовното наблюдение като най-важната точка в развитието на човечеството, като нов Импулс, който прониква цялото развитие на Земята.
Ходът на човешкото развитие би бил съвършено друг, ако не би се случило това събитие. За да разберем тайната на Голгота, нека навлезем още-по-дълбоко в някои подробности от живота на Христа. Естествено, невъзможно е да се каже всичко, даже и в четиринадесет сказки; това изразява и самият автор на Евангелието на Йоана /21 гл, 25 ст. /: "има още много неща, които Исус извърши и ако ги опишем подробно, човечеството не би могло да напише достатъчно книги, за да каже всичко, което има да се каже."
към текста >>
Естествено, невъзможно е да се каже всичко, даже и в четиринадесет сказки; това изразява и самият автор на
Евангелие
то на Йоана /21 гл, 25 ст.
От разгледаното до сега върху Евангелието на Йоана произлизаме Христовото събитие се явява на духовното наблюдение като най-важната точка в развитието на човечеството, като нов Импулс, който прониква цялото развитие на Земята. Ходът на човешкото развитие би бил съвършено друг, ако не би се случило това събитие. За да разберем тайната на Голгота, нека навлезем още-по-дълбоко в някои подробности от живота на Христа.
Естествено, невъзможно е да се каже всичко, даже и в четиринадесет сказки; това изразява и самият автор на Евангелието на Йоана /21 гл, 25 ст.
/: "има още много неща, които Исус извърши и ако ги опишем подробно, човечеството не би могло да напише достатъчно книги, за да каже всичко, което има да се каже."
към текста >>
Евангелие
то казва: "Майката Исусова беше там.
Евангелието казва: "Майката Исусова беше там.
А Исус и учениците му също бяха поканени на сватбата. "Исус или по-скоро Христос трябваше да постави пред хората образеца на Онзи, който съединяваше в себе си Аза и майчиния принцип. "Нещо преминава от мене към тебе". Едно ново общение се установява между "мене" и "тебе". Отношенията са се изменили.
към текста >>
Тази легенда не е предадена в
Евангелие
то, но с това тя не е по-малко една християнска легенда една християнска истина.
Следователно, кой е истинският вражески елемент, който Христос трябваше да направи да изчезне? Той не идваше да води борба с древната мъдрост. Но тази последната сама губеше своята сила и пресъхваше от само себе си; онези, които и се доверяваха, като Оедип, изпадаха в безредие, което никога не би могло да бъде отстранено, ако човек се е втвърдил в старите принципи и се е отклонил от новата мъдрост, Христовия Импулс. Трябваше да бъде направена една голяма крачка напред. И ние намираме нейното описание в една пълна с мъдрост легенда.
Тази легенда не е предадена в Евангелието, но с това тя не е по-малко една християнска легенда една християнска истина.
към текста >>
Това, което трябваше да дойде после, е описано така от автора на
Евангелие
то: до кръста стоеше майката и ученикът, когото Господ любеше, Лазар-Йоан, този, когото той сам беше посветил и чрез когото мъдростта на Християнството трябваше да бъде предадена на бъдещите епохи, този, който трябваше да вложи в астралните тела на хората влиянието, което позволява на христовия принцип да живее в тях.
Юда, който има същата съдба по отношение на предсказанията на древната мъдрост, не ослепява; но той е предназначен да извърши деянието, което ще завърши с Тайната на Голгота с физическата смърт на този, който е "светлината на света", и който дава светлината на света на сляпородения. Оедип трябваше да изгуби светлината на своите очи. Христос възвръща светлината на сляпородения; но той умира чрез този, който, както Оедип, е живо доказателство за упадъка на древна а мъдрост, за нейното безсилие да донесе на хората спасение, мир и любов. Трябваше да дойде Христовият Импулс и беше необходимо събитието на Голгота. Но преди това трябваше да стане събитието на сватбата от Кана Галилейска, осезателен израз на отношенията на Аза-Христос с майката.
Това, което трябваше да дойде после, е описано така от автора на Евангелието: до кръста стоеше майката и ученикът, когото Господ любеше, Лазар-Йоан, този, когото той сам беше посветил и чрез когото мъдростта на Християнството трябваше да бъде предадена на бъдещите епохи, този, който трябваше да вложи в астралните тела на хората влиянието, което позволява на христовия принцип да живее в тях.
Но необходимо беше този Христов Принцип да дойде от върха на кръста и отново да се съедини с етерния принцип майката. Ето защо разпятият Христос казва тези думи: "от сега нататък тази ще бъде твоята майка, а този ще бъде твой син! ", което значи, че той съединява своята мъдрост с майчиния принцип.
към текста >>
Евангелие
то ни разкрива безсилието но, старите предания.
Древни те легенди са наистина в тясна връзка с пророчествата и с евангелията на новите времена, както предсказанието и неговото изпълнение. Когато ни говорят за Оедип и за Юда, те ни казват: в миналото е съществувала една първична мъдрост; но тя пресъхнала. Една нова мъдрост трябва да я замени! Тя ще доведе човека там, където не би могла да го доведе старата мъдрост. Това, което би се случило като една фаталност без Христовия Импулс, ни го показва легендата за Оедип; а легендата за Юда ни показва, каква опасност се крие в това, да се запазват формите от миналото в една втвърденост враждебна на Христовия Принцип.
Евангелието ни разкрива безсилието но, старите предания.
Никакъв импулс не може вече да дойде от миналото, който да поведе човечеството към бъдещето. Напротив Евангелието иде да ни възвести истините, които човек трябва да приеме и които никога не биха могли да му бъдат дадени без влиянието на Христовия Принцип без събитието на Голгота.
към текста >>
Напротив
Евангелие
то иде да ни възвести истините, които човек трябва да приеме и които никога не биха могли да му бъдат дадени без влиянието на Христовия Принцип без събитието на Голгота.
Една нова мъдрост трябва да я замени! Тя ще доведе човека там, където не би могла да го доведе старата мъдрост. Това, което би се случило като една фаталност без Христовия Импулс, ни го показва легендата за Оедип; а легендата за Юда ни показва, каква опасност се крие в това, да се запазват формите от миналото в една втвърденост враждебна на Христовия Принцип. Евангелието ни разкрива безсилието но, старите предания. Никакъв импулс не може вече да дойде от миналото, който да поведе човечеството към бъдещето.
Напротив Евангелието иде да ни възвести истините, които човек трябва да приеме и които никога не биха могли да му бъдат дадени без влиянието на Христовия Принцип без събитието на Голгота.
към текста >>
84.
14. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Как пресъхна древният източник на мъдростта и как той бе възобновен от Христос.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Първият Импулс за това възкресение е бил даден в един определен момент, за който
Евангелие
то на Йоана ни дава едно чудесно описание.
И тя ще донесе на човечеството все повече разбиране за Христа, вливайки чрез това все повече живот в етерното тяло. Тя ще бъде в състояние да проникне с живот изсъхналата част на човешкия мозък до такава степен, че той ще добие отново своята гъвкавост, а това ще бъде един пример за действието на Христа, които възкресява отново това, което е умряло в човечеството. Опасността за бъдещето ще бъде, че една все по-голяма част от човечеството може да загине. Но благодарение Христовия Импулс, на края на земното развитие. Всички части, които иначе биха загинали, отново ще оживеят, този Импулс прониква етерното тяло на вселената, с което е свързано етерното тяло на човека.
Първият Импулс за това възкресение е бил даден в един определен момент, за който Евангелието на Йоана ни дава едно чудесно описание.
към текста >>
И авторът на
Евангелие
то на Йоана описва този момент като казва:
Да си представим, че Христос е влязъл в света в своята пълна универсал-ност, това, което той е извършил, е станало с помощта на напълно християнизираното етерно тяло; защото точно това се е случило; Христос е направил от етерното тяло на Исуса от Назарет едно етерно тяло способно да оживотвори също и физическото тяло: в момента, когато етерното тяло на Исуса от Назарет, в което се намираше Христос, беше станало напълно оживотворител на физическото тяло, в този момент етерното тяло на Христа се явява преобразено.
И авторът на Евангелието на Йоана описва този момент като казва:
към текста >>
85.
15. СКАЗКА ТРИНАДЕСЕТА. Космическия смисъл на Голготската Тайна.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Но как да помирим тази космология с
Евангелие
то?
Някой би могъл да възрази: това казва Духовната Наука!
Но как да помирим тази космология с Евангелието?
към текста >>
Тук не става дума за една космология създадена от Духовната наука, но за обяснението, което трябва да имаме, за да извлечем от
Евангелие
то цялата дълбочина, която то съдържа.
Тук не става дума за една космология създадена от Духовната наука, но за обяснението, което трябва да имаме, за да извлечем от Евангелието цялата дълбочина, която то съдържа.
Този, който е написал това Евангелие, е вложил в него истини, от които човечеството ще може да черпи храна през всички бъдещи времена; колкото повече го разбере, толкова повече той ще добие една нова мъдрост, толкова повече ще се издигне към духовния свят. Но това ще стане постепенно. Ето защо тези, които ръководят развитието на Християнството, са позволили да има прибавки книги. Тези книги не съществуват само за хората с добра воля, както Евангелието на Йоана, което е наследство от Христа за цялата вечност, а те съществуват за настоящите времена.
към текста >>
Този, който е написал това
Евангелие
, е вложил в него истини, от които човечеството ще може да черпи храна през всички бъдещи времена; колкото повече го разбере, толкова повече той ще добие една нова мъдрост, толкова повече ще се издигне към духовния свят.
Тук не става дума за една космология създадена от Духовната наука, но за обяснението, което трябва да имаме, за да извлечем от Евангелието цялата дълбочина, която то съдържа.
Този, който е написал това Евангелие, е вложил в него истини, от които човечеството ще може да черпи храна през всички бъдещи времена; колкото повече го разбере, толкова повече той ще добие една нова мъдрост, толкова повече ще се издигне към духовния свят.
Но това ще стане постепенно. Ето защо тези, които ръководят развитието на Християнството, са позволили да има прибавки книги. Тези книги не съществуват само за хората с добра воля, както Евангелието на Йоана, което е наследство от Христа за цялата вечност, а те съществуват за настоящите времена.
към текста >>
Тези книги не съществуват само за хората с добра воля, както
Евангелие
то на Йоана, което е наследство от Христа за цялата вечност, а те съществуват за настоящите времена.
Тук не става дума за една космология създадена от Духовната наука, но за обяснението, което трябва да имаме, за да извлечем от Евангелието цялата дълбочина, която то съдържа. Този, който е написал това Евангелие, е вложил в него истини, от които човечеството ще може да черпи храна през всички бъдещи времена; колкото повече го разбере, толкова повече той ще добие една нова мъдрост, толкова повече ще се издигне към духовния свят. Но това ще стане постепенно. Ето защо тези, които ръководят развитието на Християнството, са позволили да има прибавки книги.
Тези книги не съществуват само за хората с добра воля, както Евангелието на Йоана, което е наследство от Христа за цялата вечност, а те съществуват за настоящите времена.
към текста >>
Тази първа книга за тълкуване на Христовото събитие, която е била дадена, ако не на избраниците, то поне на отбраните, беше
Евангелие
то на Марка.
Първо е имало една книга, която през първите векове на Християнството е учела същественото от това, което можеше да бъде разбрано относно Христовото събитие. Без съмнение, по отношение на цялото човечество, е имало само малцина хора, които са знаели точно, за какво се касаело.
Тази първа книга за тълкуване на Христовото събитие, която е била дадена, ако не на избраниците, то поне на отбраните, беше Евангелието на Марка.
Това Евангелие е съчинено именно по такъв начин, за да бъде лесно разбрано от хората на онази епоха. През следващите времена хората започнаха да го разбират все по-малко; разбирането на хората се отваряше особено за вътрешното действие на Христа върху човешката душа и те се отнасяха с известно презрение към физическия свят. У хората имаше склонност да си казват, че не временните блага са ценните; единственото съкровище е в човешката душа. Това е също епохата, когато Йоханес Таулер написа своята. книга "Бедният живот на Христа"; тогава най-добре е разбрано Евангелието на Лука.
към текста >>
Това
Евангелие
е съчинено именно по такъв начин, за да бъде лесно разбрано от хората на онази епоха.
Първо е имало една книга, която през първите векове на Християнството е учела същественото от това, което можеше да бъде разбрано относно Христовото събитие. Без съмнение, по отношение на цялото човечество, е имало само малцина хора, които са знаели точно, за какво се касаело. Тази първа книга за тълкуване на Христовото събитие, която е била дадена, ако не на избраниците, то поне на отбраните, беше Евангелието на Марка.
Това Евангелие е съчинено именно по такъв начин, за да бъде лесно разбрано от хората на онази епоха.
През следващите времена хората започнаха да го разбират все по-малко; разбирането на хората се отваряше особено за вътрешното действие на Христа върху човешката душа и те се отнасяха с известно презрение към физическия свят. У хората имаше склонност да си казват, че не временните блага са ценните; единственото съкровище е в човешката душа. Това е също епохата, когато Йоханес Таулер написа своята. книга "Бедният живот на Христа"; тогава най-добре е разбрано Евангелието на Лука. Ученик на апостол Павла, св.Лука е един от онези, които са преобразили павловото евангелие, за да го приспособи към своето време, така щото това, което най-много изпъква в него, е животът в беднота на Исуса от Назарет, роден в ясли покрай скромните овчари.
към текста >>
книга "Бедният живот на Христа"; тогава най-добре е разбрано
Евангелие
то на Лука.
Тази първа книга за тълкуване на Христовото събитие, която е била дадена, ако не на избраниците, то поне на отбраните, беше Евангелието на Марка. Това Евангелие е съчинено именно по такъв начин, за да бъде лесно разбрано от хората на онази епоха. През следващите времена хората започнаха да го разбират все по-малко; разбирането на хората се отваряше особено за вътрешното действие на Христа върху човешката душа и те се отнасяха с известно презрение към физическия свят. У хората имаше склонност да си казват, че не временните блага са ценните; единственото съкровище е в човешката душа. Това е също епохата, когато Йоханес Таулер написа своята.
книга "Бедният живот на Христа"; тогава най-добре е разбрано Евангелието на Лука.
Ученик на апостол Павла, св.Лука е един от онези, които са преобразили павловото евангелие, за да го приспособи към своето време, така щото това, което най-много изпъква в него, е животът в беднота на Исуса от Назарет, роден в ясли покрай скромните овчари. А съчинението на Таулер е едно отражение на Евангелието на Лука.
към текста >>
Ученик на апостол Павла, св.Лука е един от онези, които са преобразили павловото
евангелие
, за да го приспособи към своето време, така щото това, което най-много изпъква в него, е животът в беднота на Исуса от Назарет, роден в ясли покрай скромните овчари.
Това Евангелие е съчинено именно по такъв начин, за да бъде лесно разбрано от хората на онази епоха. През следващите времена хората започнаха да го разбират все по-малко; разбирането на хората се отваряше особено за вътрешното действие на Христа върху човешката душа и те се отнасяха с известно презрение към физическия свят. У хората имаше склонност да си казват, че не временните блага са ценните; единственото съкровище е в човешката душа. Това е също епохата, когато Йоханес Таулер написа своята. книга "Бедният живот на Христа"; тогава най-добре е разбрано Евангелието на Лука.
Ученик на апостол Павла, св.Лука е един от онези, които са преобразили павловото евангелие, за да го приспособи към своето време, така щото това, което най-много изпъква в него, е животът в беднота на Исуса от Назарет, роден в ясли покрай скромните овчари.
А съчинението на Таулер е едно отражение на Евангелието на Лука.
към текста >>
А съчинението на Таулер е едно отражение на
Евангелие
то на Лука.
През следващите времена хората започнаха да го разбират все по-малко; разбирането на хората се отваряше особено за вътрешното действие на Христа върху човешката душа и те се отнасяха с известно презрение към физическия свят. У хората имаше склонност да си казват, че не временните блага са ценните; единственото съкровище е в човешката душа. Това е също епохата, когато Йоханес Таулер написа своята. книга "Бедният живот на Христа"; тогава най-добре е разбрано Евангелието на Лука. Ученик на апостол Павла, св.Лука е един от онези, които са преобразили павловото евангелие, за да го приспособи към своето време, така щото това, което най-много изпъква в него, е животът в беднота на Исуса от Назарет, роден в ясли покрай скромните овчари.
А съчинението на Таулер е едно отражение на Евангелието на Лука.
към текста >>
В нашата епоха се срещат известен брой духове, които се придържат в
Евангелие
то на Матея и то в онова от това
Евангелие
, което е най-съобразно със съвременния дух.
В нашата епоха се срещат известен брой духове, които се придържат в Евангелието на Матея и то в онова от това Евангелие, което е най-съобразно със съвременния дух.
И въпреки че те не поставят това Евангелие над другите, все пак те най-добре разбират това, което то учи. Ще дойде време, когато хората ще изповядват, че не може да се разбере нищо от свръхсетивните явления, които стават в момента на кръщението в реката Йордан. Това бъдеще, е още далече. Сега се намираме в епохата, когато хората все повече искат да виждат в този, който на тридесет години прие Христа в себе си, "скромен човек от Назарет". За тези, които отдават по-малко значение на Христа отколкото на великия посветен Исус, Евангелието на Матея ще има особено значение.
към текста >>
И въпреки че те не поставят това
Евангелие
над другите, все пак те най-добре разбират това, което то учи.
В нашата епоха се срещат известен брой духове, които се придържат в Евангелието на Матея и то в онова от това Евангелие, което е най-съобразно със съвременния дух.
И въпреки че те не поставят това Евангелие над другите, все пак те най-добре разбират това, което то учи.
Ще дойде време, когато хората ще изповядват, че не може да се разбере нищо от свръхсетивните явления, които стават в момента на кръщението в реката Йордан. Това бъдеще, е още далече. Сега се намираме в епохата, когато хората все повече искат да виждат в този, който на тридесет години прие Христа в себе си, "скромен човек от Назарет". За тези, които отдават по-малко значение на Христа отколкото на великия посветен Исус, Евангелието на Матея ще има особено значение. Отваряйки Евангелието на Матея те ще намерят едно родословие, едно потомство от прадеди; от Авраама до Йосиф има три пъти по четиринадесет поколения: Авраам роди Исака, Исака роди Якова и т.н... А това родословие се намира там, за да обясни физическото потекло на тялото, в което се роди Исус от Назарет.
към текста >>
За тези, които отдават по-малко значение на Христа отколкото на великия посветен Исус,
Евангелие
то на Матея ще има особено значение.
В нашата епоха се срещат известен брой духове, които се придържат в Евангелието на Матея и то в онова от това Евангелие, което е най-съобразно със съвременния дух. И въпреки че те не поставят това Евангелие над другите, все пак те най-добре разбират това, което то учи. Ще дойде време, когато хората ще изповядват, че не може да се разбере нищо от свръхсетивните явления, които стават в момента на кръщението в реката Йордан. Това бъдеще, е още далече. Сега се намираме в епохата, когато хората все повече искат да виждат в този, който на тридесет години прие Христа в себе си, "скромен човек от Назарет".
За тези, които отдават по-малко значение на Христа отколкото на великия посветен Исус, Евангелието на Матея ще има особено значение.
Отваряйки Евангелието на Матея те ще намерят едно родословие, едно потомство от прадеди; от Авраама до Йосиф има три пъти по четиринадесет поколения: Авраам роди Исака, Исака роди Якова и т.н... А това родословие се намира там, за да обясни физическото потекло на тялото, в което се роди Исус от Назарет. Ако се мисли, че Йосиф не е бащата на Исуса, цялото това родословие няма никакъв смисъл. Ако се говори за едно свръхсетивно раждане, за какво служи това родословие, защо евангелистът си прави труд да списва тези три пъти по четиринадесет поколения, ако след това иска да каже: "по плът Исус от Назарет не е син на Йосиф." Евангелието на Матея не може да бъде разбрано освен ако се наблегне върху факта, че индивидуалността на Исуса се ражда в едно тяло, което на истина произхожда от Авраама чрез Йосифа. Това намерение на евангелиста не може да не се зачита и Йосиф не може да бъде заличен в очите на тези, които не могат да разберат свръхсетивното раждане при кръщението извършено от Йоана. Евангелието на Матея е било написано в една общност, за която съществено то не е било Христос, а личността на великия посветен Исус от Назарет.
към текста >>
Отваряйки
Евангелие
то на Матея те ще намерят едно родословие, едно потомство от прадеди; от Авраама до Йосиф има три пъти по четиринадесет поколения: Авраам роди Исака, Исака роди Якова и т.н... А това родословие се намира там, за да обясни физическото потекло на тялото, в което се роди Исус от Назарет.
И въпреки че те не поставят това Евангелие над другите, все пак те най-добре разбират това, което то учи. Ще дойде време, когато хората ще изповядват, че не може да се разбере нищо от свръхсетивните явления, които стават в момента на кръщението в реката Йордан. Това бъдеще, е още далече. Сега се намираме в епохата, когато хората все повече искат да виждат в този, който на тридесет години прие Христа в себе си, "скромен човек от Назарет". За тези, които отдават по-малко значение на Христа отколкото на великия посветен Исус, Евангелието на Матея ще има особено значение.
Отваряйки Евангелието на Матея те ще намерят едно родословие, едно потомство от прадеди; от Авраама до Йосиф има три пъти по четиринадесет поколения: Авраам роди Исака, Исака роди Якова и т.н... А това родословие се намира там, за да обясни физическото потекло на тялото, в което се роди Исус от Назарет.
Ако се мисли, че Йосиф не е бащата на Исуса, цялото това родословие няма никакъв смисъл. Ако се говори за едно свръхсетивно раждане, за какво служи това родословие, защо евангелистът си прави труд да списва тези три пъти по четиринадесет поколения, ако след това иска да каже: "по плът Исус от Назарет не е син на Йосиф." Евангелието на Матея не може да бъде разбрано освен ако се наблегне върху факта, че индивидуалността на Исуса се ражда в едно тяло, което на истина произхожда от Авраама чрез Йосифа. Това намерение на евангелиста не може да не се зачита и Йосиф не може да бъде заличен в очите на тези, които не могат да разберат свръхсетивното раждане при кръщението извършено от Йоана. Евангелието на Матея е било написано в една общност, за която съществено то не е било Христос, а личността на великия посветен Исус от Назарет. Евангелието на Матея се основава на документи на посвещението, които са познавали гностиците ебионити.
към текста >>
Ако се говори за едно свръхсетивно раждане, за какво служи това родословие, защо евангелистът си прави труд да списва тези три пъти по четиринадесет поколения, ако след това иска да каже: "по плът Исус от Назарет не е син на Йосиф."
Евангелие
то на Матея не може да бъде разбрано освен ако се наблегне върху факта, че индивидуалността на Исуса се ражда в едно тяло, което на истина произхожда от Авраама чрез Йосифа.
Това бъдеще, е още далече. Сега се намираме в епохата, когато хората все повече искат да виждат в този, който на тридесет години прие Христа в себе си, "скромен човек от Назарет". За тези, които отдават по-малко значение на Христа отколкото на великия посветен Исус, Евангелието на Матея ще има особено значение. Отваряйки Евангелието на Матея те ще намерят едно родословие, едно потомство от прадеди; от Авраама до Йосиф има три пъти по четиринадесет поколения: Авраам роди Исака, Исака роди Якова и т.н... А това родословие се намира там, за да обясни физическото потекло на тялото, в което се роди Исус от Назарет. Ако се мисли, че Йосиф не е бащата на Исуса, цялото това родословие няма никакъв смисъл.
Ако се говори за едно свръхсетивно раждане, за какво служи това родословие, защо евангелистът си прави труд да списва тези три пъти по четиринадесет поколения, ако след това иска да каже: "по плът Исус от Назарет не е син на Йосиф." Евангелието на Матея не може да бъде разбрано освен ако се наблегне върху факта, че индивидуалността на Исуса се ражда в едно тяло, което на истина произхожда от Авраама чрез Йосифа.
Това намерение на евангелиста не може да не се зачита и Йосиф не може да бъде заличен в очите на тези, които не могат да разберат свръхсетивното раждане при кръщението извършено от Йоана. Евангелието на Матея е било написано в една общност, за която съществено то не е било Христос, а личността на великия посветен Исус от Назарет. Евангелието на Матея се основава на документи на посвещението, които са познавали гностиците ебионити. Ето защо се отдава главно значение на посветения Исус от Назарет; тези неща се разбират по-добре, когато се знае, че те се намират в Евангелието на Ебионитите. Поради това Евангелието на Матея можа да приеме този облик, който то няма в действителност, но които лесно може да бъде, внесен в него.
към текста >>
Евангелие
то на Матея е било написано в една общност, за която съществено то не е било Христос, а личността на великия посветен Исус от Назарет.
За тези, които отдават по-малко значение на Христа отколкото на великия посветен Исус, Евангелието на Матея ще има особено значение. Отваряйки Евангелието на Матея те ще намерят едно родословие, едно потомство от прадеди; от Авраама до Йосиф има три пъти по четиринадесет поколения: Авраам роди Исака, Исака роди Якова и т.н... А това родословие се намира там, за да обясни физическото потекло на тялото, в което се роди Исус от Назарет. Ако се мисли, че Йосиф не е бащата на Исуса, цялото това родословие няма никакъв смисъл. Ако се говори за едно свръхсетивно раждане, за какво служи това родословие, защо евангелистът си прави труд да списва тези три пъти по четиринадесет поколения, ако след това иска да каже: "по плът Исус от Назарет не е син на Йосиф." Евангелието на Матея не може да бъде разбрано освен ако се наблегне върху факта, че индивидуалността на Исуса се ражда в едно тяло, което на истина произхожда от Авраама чрез Йосифа. Това намерение на евангелиста не може да не се зачита и Йосиф не може да бъде заличен в очите на тези, които не могат да разберат свръхсетивното раждане при кръщението извършено от Йоана.
Евангелието на Матея е било написано в една общност, за която съществено то не е било Христос, а личността на великия посветен Исус от Назарет.
Евангелието на Матея се основава на документи на посвещението, които са познавали гностиците ебионити. Ето защо се отдава главно значение на посветения Исус от Назарет; тези неща се разбират по-добре, когато се знае, че те се намират в Евангелието на Ебионитите. Поради това Евангелието на Матея можа да приеме този облик, който то няма в действителност, но които лесно може да бъде, внесен в него. Четейки го, човек може да си каже: в това евангелие не става въпрос за едно свръхестествено раждане. И тогава в него се в него се намира символът на един Бог, конто се явява само като човек.
към текста >>
Евангелие
то на Матея се основава на документи на посвещението, които са познавали гностиците ебионити.
Отваряйки Евангелието на Матея те ще намерят едно родословие, едно потомство от прадеди; от Авраама до Йосиф има три пъти по четиринадесет поколения: Авраам роди Исака, Исака роди Якова и т.н... А това родословие се намира там, за да обясни физическото потекло на тялото, в което се роди Исус от Назарет. Ако се мисли, че Йосиф не е бащата на Исуса, цялото това родословие няма никакъв смисъл. Ако се говори за едно свръхсетивно раждане, за какво служи това родословие, защо евангелистът си прави труд да списва тези три пъти по четиринадесет поколения, ако след това иска да каже: "по плът Исус от Назарет не е син на Йосиф." Евангелието на Матея не може да бъде разбрано освен ако се наблегне върху факта, че индивидуалността на Исуса се ражда в едно тяло, което на истина произхожда от Авраама чрез Йосифа. Това намерение на евангелиста не може да не се зачита и Йосиф не може да бъде заличен в очите на тези, които не могат да разберат свръхсетивното раждане при кръщението извършено от Йоана. Евангелието на Матея е било написано в една общност, за която съществено то не е било Христос, а личността на великия посветен Исус от Назарет.
Евангелието на Матея се основава на документи на посвещението, които са познавали гностиците ебионити.
Ето защо се отдава главно значение на посветения Исус от Назарет; тези неща се разбират по-добре, когато се знае, че те се намират в Евангелието на Ебионитите. Поради това Евангелието на Матея можа да приеме този облик, който то няма в действителност, но които лесно може да бъде, внесен в него. Четейки го, човек може да си каже: в това евангелие не става въпрос за едно свръхестествено раждане. И тогава в него се в него се намира символът на един Бог, конто се явява само като човек. Но всъщност не това е искал да каже евангелистът Матей.
към текста >>
Ето защо се отдава главно значение на посветения Исус от Назарет; тези неща се разбират по-добре, когато се знае, че те се намират в
Евангелие
то на Ебионитите.
Ако се мисли, че Йосиф не е бащата на Исуса, цялото това родословие няма никакъв смисъл. Ако се говори за едно свръхсетивно раждане, за какво служи това родословие, защо евангелистът си прави труд да списва тези три пъти по четиринадесет поколения, ако след това иска да каже: "по плът Исус от Назарет не е син на Йосиф." Евангелието на Матея не може да бъде разбрано освен ако се наблегне върху факта, че индивидуалността на Исуса се ражда в едно тяло, което на истина произхожда от Авраама чрез Йосифа. Това намерение на евангелиста не може да не се зачита и Йосиф не може да бъде заличен в очите на тези, които не могат да разберат свръхсетивното раждане при кръщението извършено от Йоана. Евангелието на Матея е било написано в една общност, за която съществено то не е било Христос, а личността на великия посветен Исус от Назарет. Евангелието на Матея се основава на документи на посвещението, които са познавали гностиците ебионити.
Ето защо се отдава главно значение на посветения Исус от Назарет; тези неща се разбират по-добре, когато се знае, че те се намират в Евангелието на Ебионитите.
Поради това Евангелието на Матея можа да приеме този облик, който то няма в действителност, но които лесно може да бъде, внесен в него. Четейки го, човек може да си каже: в това евангелие не става въпрос за едно свръхестествено раждане. И тогава в него се в него се намира символът на един Бог, конто се явява само като човек. Но всъщност не това е искал да каже евангелистът Матей. Но хората с това разбиране, и те ще бъдат все по-многобройни, ще го тълкуват винаги по този начин.
към текста >>
Поради това
Евангелие
то на Матея можа да приеме този облик, който то няма в действителност, но които лесно може да бъде, внесен в него.
Ако се говори за едно свръхсетивно раждане, за какво служи това родословие, защо евангелистът си прави труд да списва тези три пъти по четиринадесет поколения, ако след това иска да каже: "по плът Исус от Назарет не е син на Йосиф." Евангелието на Матея не може да бъде разбрано освен ако се наблегне върху факта, че индивидуалността на Исуса се ражда в едно тяло, което на истина произхожда от Авраама чрез Йосифа. Това намерение на евангелиста не може да не се зачита и Йосиф не може да бъде заличен в очите на тези, които не могат да разберат свръхсетивното раждане при кръщението извършено от Йоана. Евангелието на Матея е било написано в една общност, за която съществено то не е било Христос, а личността на великия посветен Исус от Назарет. Евангелието на Матея се основава на документи на посвещението, които са познавали гностиците ебионити. Ето защо се отдава главно значение на посветения Исус от Назарет; тези неща се разбират по-добре, когато се знае, че те се намират в Евангелието на Ебионитите.
Поради това Евангелието на Матея можа да приеме този облик, който то няма в действителност, но които лесно може да бъде, внесен в него.
Четейки го, човек може да си каже: в това евангелие не става въпрос за едно свръхестествено раждане. И тогава в него се в него се намира символът на един Бог, конто се явява само като човек. Но всъщност не това е искал да каже евангелистът Матей. Но хората с това разбиране, и те ще бъдат все по-многобройни, ще го тълкуват винаги по този начин.
към текста >>
Четейки го, човек може да си каже: в това
евангелие
не става въпрос за едно свръхестествено раждане.
Това намерение на евангелиста не може да не се зачита и Йосиф не може да бъде заличен в очите на тези, които не могат да разберат свръхсетивното раждане при кръщението извършено от Йоана. Евангелието на Матея е било написано в една общност, за която съществено то не е било Христос, а личността на великия посветен Исус от Назарет. Евангелието на Матея се основава на документи на посвещението, които са познавали гностиците ебионити. Ето защо се отдава главно значение на посветения Исус от Назарет; тези неща се разбират по-добре, когато се знае, че те се намират в Евангелието на Ебионитите. Поради това Евангелието на Матея можа да приеме този облик, който то няма в действителност, но които лесно може да бъде, внесен в него.
Четейки го, човек може да си каже: в това евангелие не става въпрос за едно свръхестествено раждане.
И тогава в него се в него се намира символът на един Бог, конто се явява само като човек. Но всъщност не това е искал да каже евангелистът Матей. Но хората с това разбиране, и те ще бъдат все по-многобройни, ще го тълкуват винаги по този начин.
към текста >>
Да намерят в
Евангелие
то на Матея една от степените, чрез които те имат поне достъп до Исуса от Назарет.
За да бъде възможно на всеки човек да се доближи до Христа, взети би-ли мерки, щото онези, които не могат още да се издигнат от Исуса до Христа.
Да намерят в Евангелието на Матея една от степените, чрез които те имат поне достъп до Исуса от Назарет.
към текста >>
Но мисията на Духовната наука е да отвори достъп до
Евангелие
то на Евангелията
Евангелие
то на Йоана.
Но мисията на Духовната наука е да отвори достъп до Евангелието на Евангелията Евангелието на Йоана.
Всички други евангелия могат да бъдат считани като допълнителни писания към това евангелие. Защо то на него се основават те. И ние не ще разберем добре тези други евангелия, освен като ги поставим на тази основа.
към текста >>
Всички други евангелия могат да бъдат считани като допълнителни писания към това
евангелие
.
Но мисията на Духовната наука е да отвори достъп до Евангелието на Евангелията Евангелието на Йоана.
Всички други евангелия могат да бъдат считани като допълнителни писания към това евангелие.
Защо то на него се основават те. И ние не ще разберем добре тези други евангелия, освен като ги поставим на тази основа.
към текста >>
Изучаването на
Евангелие
то на Йоана ще доведе човечеството до най-обширното разбиране на Голготската тайна, на смъртта, която изгубва за човешкото развитие своя лъжлив образ.
Изучаването на Евангелието на Йоана ще доведе човечеството до най-обширното разбиране на Голготската тайна, на смъртта, която изгубва за човешкото развитие своя лъжлив образ.
Това, което е станало на Голгота, не само доказва на нашето познание, че в действителност смъртта е извор на всеки живот, но че човек може да заеме пред смъртта такова становище, което да му позволи да влее в себе си все повече живот до такава степен, че да победи смъртта. Именно това видение се разкри на апостол Павла, когато отивайки за Дамаск да проследва християните, той видя живия Христос и съзерцава със своя поглед, станал ясновиждащ, атмосферата на Земята. Посветен в смисъла на Стария Завет, той е знаел, че по-рано Земята е била тъмна, но че сега в нея имаше светлина; следователно Христос е там; този, който бе разпънат на кръста, беше наистина Христос Исус от Назарет. По пътя за Дамаск Павел беше разбрал, какво беше станало на Голгота.
към текста >>
86.
16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Но да се унищожи това, което иначе би се разрушило от само себе си, това значи да се възбуди силата на възкресението; ако правилно тълкуваме
Евангелие
то на Йоана, то ни дава смисъл на живота.
В нашето тяло тече една кръв на живота: червената артериална кръв, и една кръв на смъртта: тъмносинята венозна кръв. За да може да живее нашият аз, необходимо е всеки момент животът, който те че в червената артериална кръв, да бъде убит от тъмносинкавата венозна кръв. Ако той не би бил убиван, човекът би слязъл толкова ниско във физическия свят, че би забравил своя духовен произход. Символът, който изразява най-добре тези два вида кръв, е този на двете колони, от които едната е червена, другата сина; едната символизира живота, който се излъчва от Отца, но който би отишъл да се изгуби във формата, в която се сгъстява, а другата символизира това, което разрешава тази форма. Смъртта е най-силната, тя унищожава това, което, без нея, би застинало в себе си.
Но да се унищожи това, което иначе би се разрушило от само себе си, това значи да се възбуди силата на възкресението; ако правилно тълкуваме Евангелието на Йоана, то ни дава смисъл на живота.
Това, с което се запознахме вчера и днес, е, че в момента, когато започва християнската ера, е станало нещо, което изменя цялото земно развитие, а доколкото космическото развитие е свързано със земното, изменя се самото то. Събитието на Голгота отбелязва една централна точка в развитието. От сега нататък Христовият дух е съединен със Земята. Той е слязъл в Земята и живее в нея; хората трябва да се научат да виждат в Земята, във всичко, което тя произвежда, този Христов дух. Онези, които не знаят да го познаят там, виждат всички не ща под ъгъла на смъртта, но когато човек може да го види, всичко се явява в светлината на живота.
към текста >>
Но и в самото
Евангелие
ни се казва, че достатъчно напредналият човек у когото нетленото може да се из лъчи от тленното достига също до вис-ше виждане.
Но и в самото Евангелие ни се казва, че достатъчно напредналият човек у когото нетленото може да се из лъчи от тленното достига също до вис-ше виждане.
Казва ни се също, че онези, които са стигнали тогава до това висше виждане, можаха да познаят възкръсналия Христос. Текстът на Евангелието казва ясно това, но хората не искат да четат истински това, което се намира в евангелието. Вземете например първото явяване на Христа, след неговата смърт Йоан, гл. ХХ, ст. 11 /:
към текста >>
Текстът на
Евангелие
то казва ясно това, но хората не искат да четат истински това, което се намира в
евангелие
то.
Но и в самото Евангелие ни се казва, че достатъчно напредналият човек у когото нетленото може да се из лъчи от тленното достига също до вис-ше виждане. Казва ни се също, че онези, които са стигнали тогава до това висше виждане, можаха да познаят възкръсналия Христос.
Текстът на Евангелието казва ясно това, но хората не искат да четат истински това, което се намира в евангелието.
Вземете например първото явяване на Христа, след неговата смърт Йоан, гл. ХХ, ст. 11 /:
към текста >>
Но четете
Евангелие
то по дух!
Ако познавате някого добре и сте го видели преди няколко дни и след това отново го срещате, мислите ли, че бихте го познали? Нима ще го сметнете за градинаря и ще го питате, къде е сложил онзи, когото търсите, ако той беше същият? А това би трябвало да помислим за Мария /или за онази която беше наричана "Мария"/, ако приемем, че всяко физическо око би могло да познае Христа и да го види, както го е виждало физически преди неговата смърт.
Но четете Евангелието по дух!
към текста >>
Ученикът трябва да мине вътрешно през всичко, което
Евангелие
то на Йоана описва.
Аз често съм описвал подготвителните степени чрез които човек се издига до това виждане на Христа.
Ученикът трябва да мине вътрешно през всичко, което Евангелието на Йоана описва.
към текста >>
А това отваря неговия поглед и той вижда духом сцената с бичуването, описано в
Евангелие
то на Йоана.
И целият смисъл на това събитие се разкрива на ученика в едно видение, който му по казва, че това събитие наистина е станало. Нишката на познанието го довежда до точката, където всяко доказателство е излишно. Защото той вижда направо в духовния свят сцената, в която Христос измива краката на учениците. Ръководен от своя учител, ученикът намира силата да си каже: "Аз ще понасям без да роптая всички мъки и страдания, които животът ще ми изпрати. Тези страдания не ще бъдат вече за мене едно зло, защото аз ще бъда кален и ще зная че това са необходимости във вселената." Когато душата достатъчно се е утвърдила в това упражнение, тя изпитва вътрешно впечатлението на "бичуването"; ученикът се чувствува като бичуван.
А това отваря неговия поглед и той вижда духом сцената с бичуването, описано в Евангелието на Йоана.
към текста >>
Без помощта на ни какъв исторически документ, сцената описана в
Евангелие
то на Йоана се разгръща пред неговия вътрешен поглед.
След това ученикът е насочен да развие силата, която ще му позволи, при следващата степен, не само да понася тялото страдание на света, но също да си каже: "аз притежавам едно свещено благо, за което залагам цялото си същество. Нека светът ме отрупа с подигравки, нищо не ще бъде в състояние да ме отвърне от това върховно съкровище, даже ако трябва да остана сам. Аз се чувствувам отговорен за него "тогава той изпитва духом в себе си "поставянето на трънения венец".
Без помощта на ни какъв исторически документ, сцената описана в Евангелието на Йоана се разгръща пред неговия вътрешен поглед.
След това ученикът е насочен към следващата степен, при която трябва да достигне да чувствува цялото физическо съществувание като нещо външно, включително и неговото физическо тяло, да чувствува, че той носи това тяло като един външен предмет. Той стига с това чувство до там, че може да си каже: моето физическо тяло е един инструмент, който аз трябва да нося в света. При тази четвърта степен на християнското посвещение той изпитва вътрешно "носенето на кръста". С това той съвсем не става като един помощен аскет, а напротив се научава да управлява с много по-голяма сила своето тяло отколкото по-рано. Когато е свикнал да счита своето тяло като нещо, което той носи, ученикът е достигнал тази четвърта степен.
към текста >>
Ето всичко, което ни обяснява авторът на
Евангелие
то на Йоана: когато знаем да го четем.
Тези неща можа да напише само ученикът, когото Христос беше посветил, Лазар-Йоан. Само той можеше да разбере действието на едно същество, което след кръщението на реката Йордан беше станало господар на своето етерно тяло, а чрез това и на физическото тяло. Той можеше да разбере как това, което не беше друго освен вода можеше да бъде превърнато, изменено така, че да действува в човешкия организъм като вино, как, разполагайки само с няколко риби и хлябове, това Същество можеше да действува така чрез силата на своето етерно тяло, че да бъде наситена цяла тълпа хора.
Ето всичко, което ни обяснява авторът на Евангелието на Йоана: когато знаем да го четем.
Казва ли той някъде, че хлябовете и рибите са били изядени по физически начин? Не. Но той казва ясно и всяка негова дума трябва да се претегли добре, че Христос разчупи хлябовете и благодари на небето /гл. VІ, ст. 11/:
към текста >>
Както показахме вчера,
Евангелие
то на Марка е било първото, което е събуждало в човека смисъла на тези велики истини през първите векове на Християнството.
Както показахме вчера, Евангелието на Марка е било първото, което е събуждало в човека смисъла на тези велики истини през първите векове на Християнството.
Тогава човечеството трябваше чрез своите собствени сили да намери пътя към света, от който то произхождаше. То е слязло от духовните висини до най-ниската точка, която съвпада с времето на Голготската тайна; но от тази тайна бликна огромният импулс, който му дава възможност отново да възлезе. Христос му дава силата да добие отново изгубеното благо, ако човечеството приеме в себе си новата духовна светлина. Още от първите столетия, кои то последваха идването на Христа на Земята, човекът трябваше да започне да се изкачва по нагорнището, по което беше слязъл през първите векове преди Христа. Тогава можеше да помогне Евангелието на Марка.
към текста >>
Тогава можеше да помогне
Евангелие
то на Марка.
Както показахме вчера, Евангелието на Марка е било първото, което е събуждало в човека смисъла на тези велики истини през първите векове на Християнството. Тогава човечеството трябваше чрез своите собствени сили да намери пътя към света, от който то произхождаше. То е слязло от духовните висини до най-ниската точка, която съвпада с времето на Голготската тайна; но от тази тайна бликна огромният импулс, който му дава възможност отново да възлезе. Христос му дава силата да добие отново изгубеното благо, ако човечеството приеме в себе си новата духовна светлина. Още от първите столетия, кои то последваха идването на Христа на Земята, човекът трябваше да започне да се изкачва по нагорнището, по което беше слязъл през първите векове преди Христа.
Тогава можеше да помогне Евангелието на Марка.
Това, което човекът беше изгубил през още по-далечни времена, той трябваше да го добие отново през столетията следващи началото на християнската ера; и Евангелието, което му показа тогава пътя, беше това на Лука.
към текста >>
Това, което човекът беше изгубил през още по-далечни времена, той трябваше да го добие отново през столетията следващи началото на християнската ера; и
Евангелие
то, което му показа тогава пътя, беше това на Лука.
Тогава човечеството трябваше чрез своите собствени сили да намери пътя към света, от който то произхождаше. То е слязло от духовните висини до най-ниската точка, която съвпада с времето на Голготската тайна; но от тази тайна бликна огромният импулс, който му дава възможност отново да възлезе. Христос му дава силата да добие отново изгубеното благо, ако човечеството приеме в себе си новата духовна светлина. Още от първите столетия, кои то последваха идването на Христа на Земята, човекът трябваше да започне да се изкачва по нагорнището, по което беше слязъл през първите векове преди Христа. Тогава можеше да помогне Евангелието на Марка.
Това, което човекът беше изгубил през още по-далечни времена, той трябваше да го добие отново през столетията следващи началото на християнската ера; и Евангелието, което му показа тогава пътя, беше това на Лука.
към текста >>
Шестстотин години след Буда, същият разказ се явява в
Евангелие
то на Лука, макар и под една друга форма.
Видяхме, че шестстотин години преди явяването на Христа на Земята, всичко, което беше станало по-рано, бе събрано във великото съзнание на Буда, който чувствуваше цялото изгубено духовно съкровище. Когато Буда дойде на света, раждането му е предсказано на неговата майка Майа и предсказано бе, че това дете ще стане Буда, спасителят, ръководител на хората към безсмъртие, свобода, светлина! Легендата за Буда разказва, че когато бил на дванадесет години, родителите му го изгубили и след това го намерили под едно дърво, заобиколен от певците и мъдреците на древността; той ги учеше.
Шестстотин години след Буда, същият разказ се явява в Евангелието на Лука, макар и под една друга форма.
към текста >>
Евангелие
то на Йоана, както и трите евангелия, които го допълват, са документи изпълнени с безкрайни дълбочини.
Евангелието на Йоана, както и трите евангелия, които го допълват, са документи изпълнени с безкрайни дълбочини.
Ние разгледахме някои от тях. Ако бихме могли да продължим, бихме разкрили още много. Ние никога не бихме свършили да изследваме тези писания и да извлечем от тях всичко, което те съдържат. Наистина ние не бихме могли да достигнем тяхното дъно.
към текста >>
87.
2. СКАЗКА ПЪРВА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Необходимо беше, както с такова дълбоко прозрение ни показва
Евангелие
то на Йоана, необходимо беше за известно време тъмнината да дойде над човечеството.
Можем ли да чакаме резултата, тогава ще бъдем по-малко принудени само да чакаме, когато се касае да разбираме правилното, истинското, мъдрото като истинно, мъдро и правилно. Само кръстът е този, който дава на правилното разбиране смелост и вяра в живота; обаче звездата, когато някога беше притежание на Луцифер, носителя на светлината, но която бе изгубена от него и премина при Христовия Принцип, тя е, която всеки момент може да ни озари, когато и се отдадем, да ни озари върху правотата, върху несъмнимото на нашето духовно съдържание. Тази е другата силова точка, на която трябва твърдо да стоим. Ние трябва да добием едно познание, което прониква в глъбините на живота, което прониква зад материалните явления, което озарява там, където има светлина, и тогава, когато за човешкото око, за човешкия ум, за външното възприятие тя е тъмнина. За човешкото развитие беше необходимо да настъпи Христовото Събитие в течение на прогреса на човечеството и в следващите дни ние ще покажем, колко необходимо беше това събитие.
Необходимо беше, както с такова дълбоко прозрение ни показва Евангелието на Йоана, необходимо беше за известно време тъмнината да дойде над човечеството.
И в тази тъмнина просия това, което наричаме Христов Принцип, Христос. Действителността е именно такава, каквато я описва Евангелието на Йоана. Но всеки живот напредва, всеки живот продължава да върви напред. Една чудесна, величествена легенда ни разказва, че когато Луцифер паднал от Небето на Земята, от неговата корона паднал един скъпоценен камък. От този скъпоценен камък казва легендата била изработена онази чаша, от която Христос пил със своите ученици на Тайната вечеря; онази чаша, в която е била събрана христовата кръв, която изтече от кръста; онази чаша, която била донесена от ангели в западния свят и е била приета в западния свят от онези, които искали да стигнат до истинско разбиране на Христовия Принцип.
към текста >>
Действителността е именно такава, каквато я описва
Евангелие
то на Йоана.
Тази е другата силова точка, на която трябва твърдо да стоим. Ние трябва да добием едно познание, което прониква в глъбините на живота, което прониква зад материалните явления, което озарява там, където има светлина, и тогава, когато за човешкото око, за човешкия ум, за външното възприятие тя е тъмнина. За човешкото развитие беше необходимо да настъпи Христовото Събитие в течение на прогреса на човечеството и в следващите дни ние ще покажем, колко необходимо беше това събитие. Необходимо беше, както с такова дълбоко прозрение ни показва Евангелието на Йоана, необходимо беше за известно време тъмнината да дойде над човечеството. И в тази тъмнина просия това, което наричаме Христов Принцип, Христос.
Действителността е именно такава, каквато я описва Евангелието на Йоана.
Но всеки живот напредва, всеки живот продължава да върви напред. Една чудесна, величествена легенда ни разказва, че когато Луцифер паднал от Небето на Земята, от неговата корона паднал един скъпоценен камък. От този скъпоценен камък казва легендата била изработена онази чаша, от която Христос пил със своите ученици на Тайната вечеря; онази чаша, в която е била събрана христовата кръв, която изтече от кръста; онази чаша, която била донесена от ангели в западния свят и е била приета в западния свят от онези, които искали да стигнат до истинско разбиране на Христовия Принцип. От скъпоценния камък, паднал от короната на Луцифер, стана Гралът, свещеният Граал. Що е свещеният Грал?
към текста >>
88.
5. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
И тук Вие имате това, което често пъти съм подчертавал в друга форма в сказките върху
Евангелие
то на Йоан: Христос се предвестява и Яхве или Йехова е името за отразената на първо време Христова Светлина от едно древно божество което предвестяваше пророчески Христа.
Светлината, духовната светлина, която излиза от Христа, пада едва по-късно върху Индра. И някой, който притежава способността за това, може да погледне към Индра и тогава ще каже: "този Индра ми изявява нещо различно от това, което е изявявал по-рано; защото по-рано от него не се отразява христовата светлина". Онзи, който е призван да възвести това на човечеството, казва: "съществуваше древният Индра и нас ни интересува това, което той е бил по-рано; но сега ни интересува също и това, което той отразява към нас, което сега лъчизари от него върху нас". Както Луната отразява слънчевата светлина, така и онзи момент Индра излъчва не неговата собствена светлина в духовното развитие на Земята, а отразява Христовата Светлина. Тази Светлина, която сама не пада още върху Земята, която е отразена от Индра, която следователно не ни позволява да познаем направо Христа, а така, както познаваме слънчевата светлина, когато тя е отразена от Луната, тази светлина беше това, което Мойсей възвести на своя народ; и той нарече Христовата Светлина, която е отразена така, както слънчевата светлина е отразена от Луната, Яхве или Йехова.
И тук Вие имате това, което често пъти съм подчертавал в друга форма в сказките върху Евангелието на Йоан: Христос се предвестява и Яхве или Йехова е името за отразената на първо време Христова Светлина от едно древно божество което предвестяваше пророчески Христа.
Работата стои така, като че в течение на Земното развитие древният Индра е бил обзет от Христовата Светлина и сега отразяваше върху земята тази Христова Светлина от себе си. Благодарение на това, че бе докоснат от тази Христова Светлина, самият бог Индра претърпя едно развитие. Естествено той не стана Йехова. Не трябва да казвате: Йехова е Индра. Но на Вас ще Ви бъде понятно, че както Индра се изявяваше чрез светкавицата и гръмотевицата, така и Яхве или Йехова се изявяваше в тези явления, защото отражението може да стане само според мярката на отразяващото Същество.
към текста >>
89.
7. СКАЗКА ШЕСТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Такъв един посветен се подготвя първо с това, че насочва в своята душа чувства, усещания и мисли към великата централна фигура на Христа, че оставя, например, първо да действува върху него
Евангелие
то на Йоан; той оставя да действува върху неговата душа онзи монументалиен, неизмеримо важен образ, който ни се описва за Христа в
Евангелие
то на Йоана и чрез това се облагородява и пречиства.
Първо това можаха да сторят розенкройцерите. Те положиха усилия да разберат и видят Христа в такава форма, че той проникна като мистичен Христос и в тяхната душа, живееше в тях, и чрез тази Христова субстанция те укрепнаха в техния вътрешен душевен живот и тази Христова субстанция беше в тях защита и оръжие против всички съблазни. Така в тях тази Христова субстанция се превърна в една нова светлина, която сега озарява вътрешно. Историческото изживяване на Христа в неговата истинност озарява нашите душевни изживявания така, че ние ставаме способни отново да проникнем в царството на Луцифер; първо това можаха посветените на розенкройцерството, а постепенно тези посветени на розенкройцерството ще изнесат това, което могат да изживеят относно луциферическия принцип и ще разлеят над света онази велика духовна сватба, която се състои в това; Христос, който се е родил като субстанция в човешката душа, от сега нататък ще бъде разбран с онези способности, които узряват чрез вливането на луциферическия принцип по едни нов начин в духа на отделните хора. Нека разгледаме първо един посветен на Розенкройцерството.
Такъв един посветен се подготвя първо с това, че насочва в своята душа чувства, усещания и мисли към великата централна фигура на Христа, че оставя, например, първо да действува върху него Евангелието на Йоан; той оставя да действува върху неговата душа онзи монументалиен, неизмеримо важен образ, който ни се описва за Христа в Евангелието на Йоана и чрез това се облагородява и пречиства.
Когато приемаме в себе си това, което се разлива от образа, който ни описва това Евангелие на Йоана, нашата душа се прониква, изпълва се от Христа, тогава в нас оживява мистичния Христос. И когато оживяваме по-нататък това чрез други документи на християнското възпитание, нашата душа се прониква все повече и повече от струите на духовната субстанция на Христа, пречиства се в християнизирането и се издига във висшите светове. Чрез това се пречиства предимно нашата душа, нашето сърце. Тогава се научава ме да чувствуваме Христа или по един такъв универсален начин, както сториха това Майстер Екхарт и Таулер, или се научаваме да го изживяваме така нежно, както Сузо или други; ние се чувствуваме едно с това, което чрез Христовото Събитие се вля от великите небесни светове в нашата Земя. Тогава ние узряваме чрез това, за да бъдем въведени като посветени на Розенкройцерството в онези светове, които в древни времена се наричаха светове на Дионисий, а днес се наричат светове на Луцифер.
към текста >>
Когато приемаме в себе си това, което се разлива от образа, който ни описва това
Евангелие
на Йоана, нашата душа се прониква, изпълва се от Христа, тогава в нас оживява мистичния Христос.
Те положиха усилия да разберат и видят Христа в такава форма, че той проникна като мистичен Христос и в тяхната душа, живееше в тях, и чрез тази Христова субстанция те укрепнаха в техния вътрешен душевен живот и тази Христова субстанция беше в тях защита и оръжие против всички съблазни. Така в тях тази Христова субстанция се превърна в една нова светлина, която сега озарява вътрешно. Историческото изживяване на Христа в неговата истинност озарява нашите душевни изживявания така, че ние ставаме способни отново да проникнем в царството на Луцифер; първо това можаха посветените на розенкройцерството, а постепенно тези посветени на розенкройцерството ще изнесат това, което могат да изживеят относно луциферическия принцип и ще разлеят над света онази велика духовна сватба, която се състои в това; Христос, който се е родил като субстанция в човешката душа, от сега нататък ще бъде разбран с онези способности, които узряват чрез вливането на луциферическия принцип по едни нов начин в духа на отделните хора. Нека разгледаме първо един посветен на Розенкройцерството. Такъв един посветен се подготвя първо с това, че насочва в своята душа чувства, усещания и мисли към великата централна фигура на Христа, че оставя, например, първо да действува върху него Евангелието на Йоан; той оставя да действува върху неговата душа онзи монументалиен, неизмеримо важен образ, който ни се описва за Христа в Евангелието на Йоана и чрез това се облагородява и пречиства.
Когато приемаме в себе си това, което се разлива от образа, който ни описва това Евангелие на Йоана, нашата душа се прониква, изпълва се от Христа, тогава в нас оживява мистичния Христос.
И когато оживяваме по-нататък това чрез други документи на християнското възпитание, нашата душа се прониква все повече и повече от струите на духовната субстанция на Христа, пречиства се в християнизирането и се издига във висшите светове. Чрез това се пречиства предимно нашата душа, нашето сърце. Тогава се научава ме да чувствуваме Христа или по един такъв универсален начин, както сториха това Майстер Екхарт и Таулер, или се научаваме да го изживяваме така нежно, както Сузо или други; ние се чувствуваме едно с това, което чрез Христовото Събитие се вля от великите небесни светове в нашата Земя. Тогава ние узряваме чрез това, за да бъдем въведени като посветени на Розенкройцерството в онези светове, които в древни времена се наричаха светове на Дионисий, а днес се наричат светове на Луцифер. Какво въздействие оказва това въвеждане в луциферическите светове за днешния посветен на Розенкройцерството?
към текста >>
Да изживее човек Христа като душевна субстанция това е възможно благодарение на факта, че той насочва своя поглед към образа на Христа, както този образ му се явява в
Евангелие
то.
Тогава ние узряваме чрез това, за да бъдем въведени като посветени на Розенкройцерството в онези светове, които в древни времена се наричаха светове на Дионисий, а днес се наричат светове на Луцифер. Какво въздействие оказва това въвеждане в луциферическите светове за днешния посветен на Розенкройцерството? Ако от една страна сърцето, душата се изпълва с топлина и ентусиазъм за Божественото, когато тя е проникната от Христа, от друга страна нашите останали духовни способности, тези, чрез които схващаме и разбираме света, биват озарени и проникнати от потоците и силите идващи от луциферическия принцип. Така посветеният на кръста с розите се издига нагоре до луциферическия принцип. И вършейки това, неговите духовни способности се изострят и обработват чрез посвещението така, щото той може не само да чувствува Христа мистично в своята душа, но може и да го опише, може да разкаже, какъв е Той, може да го обхване в мисловни образи, в духовни образи; в себе си той не само чувствува и изживява смътно Христа, но Христос стои пред него като един образ на външния свят, стои пред него в конкретни очертания на външния сетивен свят.
Да изживее човек Христа като душевна субстанция това е възможно благодарение на факта, че той насочва своя поглед към образа на Христа, както този образ му се явява в Евангелието.
Да опише човек, да разбере Христа, както разбира другите явления и изживявания на света и чрез това да прозре неговото величие, неговото значение за света, неговата причинност за събитията на света, това е възможно само, когато християно-мистично посветеният се издига по-нататък до познанието на царствата на Луцифер. Следователно в Розенкройцерството Луцифер ни дава способността да опишем Христа, да го разберем */*Лесно можем да си представим, как хората със зла воля и неразбиране клеветят казаното тук, изхождайки от обикновената употреба на думата Луцифер /носител на светлината/; но това не може да ни накара да спрем да говорим за тези неща. Който под думата Луцифер разбира това, което тук се разбира, трябва да вижда другояче/. Това, което столетия са могли да направят, беше, че те са предали Евангелията, че са предали словото, което се разлива от Евангелията, че са запалили душите с топлина и ентусиазъм, които се разливат от Евангелията. Днес ние се намираме пред едно развитие на човечеството, за което никога не ще бъде достатъчно да му бъдат просто предаде ни Евангелията; днес хората желаят нещо друго.
към текста >>
90.
9. СКАЗКА ОСМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Въпреки това във Ведите ние трябва да виждаме нещо различно от това, което иначе виждаме в писмените творения: например, в
Евангелие
то на Йоана ние намираме един вътрешен, душевен, проникнат от Христа живот; израз на
Евангелие
то на Йоана, този израз стои по-далече от самото съдържание на
евангелие
то, отколкото външният израз на Ведите стои по отношение на тяхното собствено съдържание.
И затова те можаха също да кажат: всичко, което ние проповядваме, е вдъхнато от самия Брахман. Този е даже дълбокият, буквално правилният израз: "то е издишвано от Брахман и вдишвано от човеците". Това беше становището на свещените Риши към Мъдростта на света, към това, което те проповядваха, което след това е било записано само в слаби образи, бихме могли да кажем, във Ведите. Защото онова, което свещените Риши учеха, е записано само като слаби копия във Ведите. И когато днес се четат Ведите, хората би трябвало да имат съзнание, че това са само слаби копия на първичната свещена мъдрост на Ришите.
Въпреки това във Ведите ние трябва да виждаме нещо различно от това, което иначе виждаме в писмените творения: например, в Евангелието на Йоана ние намираме един вътрешен, душевен, проникнат от Христа живот; израз на Евангелието на Йоана, този израз стои по-далече от самото съдържание на евангелието, отколкото външният израз на Ведите стои по отношение на тяхното собствено съдържание.
Между израза и съдържанието на Ведите има една по-вътрешна връзка, защото в думи те на Ведите се е вляло и предало така да се каже непосредствено това, което е било вдишано; докато авторът на Евангелието на Йоана е написал дълбоките мъдрости така, че първо ги е получил и след това ги е написал, изразът е отдалечен от това, което е съдържанието.
към текста >>
Между израза и съдържанието на Ведите има една по-вътрешна връзка, защото в думи те на Ведите се е вляло и предало така да се каже непосредствено това, което е било вдишано; докато авторът на
Евангелие
то на Йоана е написал дълбоките мъдрости така, че първо ги е получил и след това ги е написал, изразът е отдалечен от това, което е съдържанието.
Този е даже дълбокият, буквално правилният израз: "то е издишвано от Брахман и вдишвано от човеците". Това беше становището на свещените Риши към Мъдростта на света, към това, което те проповядваха, което след това е било записано само в слаби образи, бихме могли да кажем, във Ведите. Защото онова, което свещените Риши учеха, е записано само като слаби копия във Ведите. И когато днес се четат Ведите, хората би трябвало да имат съзнание, че това са само слаби копия на първичната свещена мъдрост на Ришите. Въпреки това във Ведите ние трябва да виждаме нещо различно от това, което иначе виждаме в писмените творения: например, в Евангелието на Йоана ние намираме един вътрешен, душевен, проникнат от Христа живот; израз на Евангелието на Йоана, този израз стои по-далече от самото съдържание на евангелието, отколкото външният израз на Ведите стои по отношение на тяхното собствено съдържание.
Между израза и съдържанието на Ведите има една по-вътрешна връзка, защото в думи те на Ведите се е вляло и предало така да се каже непосредствено това, което е било вдишано; докато авторът на Евангелието на Йоана е написал дълбоките мъдрости така, че първо ги е получил и след това ги е написал, изразът е отдалечен от това, което е съдържанието.
към текста >>
Ето защо трябва да разберем, че е едно естествено чувство, когато християнинът казва: "аз ценя
Евангелие
то на Йоана над всичко", но също и когато християнинът изпитва нужда да не остане само при думите на
Евангелие
то на Йоана, а да проникне, както духовното познание прави това, до духовното съдържание на
Евангелие
то на Йоана, когато казва:
Евангелие
то на Йоана става за мене това, което то трябва да бъде едва благодарение на това, че аз мога да проникна до това, което е дадено във външния израз".
Тези неща трябва да ни бъдат ясни, ако искаме действително да разберем развитието на света.
Ето защо трябва да разберем, че е едно естествено чувство, когато християнинът казва: "аз ценя Евангелието на Йоана над всичко", но също и когато християнинът изпитва нужда да не остане само при думите на Евангелието на Йоана, а да проникне, както духовното познание прави това, до духовното съдържание на Евангелието на Йоана, когато казва: Евангелието на Йоана става за мене това, което то трябва да бъде едва благодарение на това, че аз мога да проникна до това, което е дадено във външния израз".
Обаче онзи който може да заеме правилно становище спрямо Ведите, той трябва да застане пред тях, както е заставал древния индиец, т.е. трябва да каже "Онова, което се намира в самите Веди, никой човек не го е усвоил първо и след това да го напише като израз на божествената мъдрост, а то е едно непосредствено предаване на това, което е вдишана мъдрост". Ето защо думите на Ведите, частите на Ведите, особено на Риг-Веда, не са само документи върху нещо свещено, но самите те са не що свещено за онези, които са чувствували, каква е връзката. От тук и онова безгранично почитане на Ведите като едно божествено същество в древни времена. Това трябва ние да разберем.
към текста >>
91.
Евангелието на Лука
GA_114 Евангелието на Лука
ЕВАНГЕЛИЕ
ТО
ЕВАНГЕЛИЕТО
към текста >>
92.
Съдържание
GA_114 Евангелието на Лука
Евангелие
то на Лука като израз на любовта и състраданието.
Евангелието на Лука като израз на любовта и състраданието.
За същността и задачите на Бодисатвите и Буда. Езотеричната биография на Буда. За предишната инкарнация на праведния Симеон.
към текста >>
Проникването на будисткия светоглед в
Евангелие
то на Лука.
Проникването на будисткия светоглед в Евангелието на Лука.
Учението на Буда. Осемстепенният път.
към текста >>
Истината за двете деца Исус и тяхното родословие според
Евангелие
то на Матей и
Евангелие
то на Лука.
Двете големи духовни течения: на Буда и на Заратустра и тяхното сливане в лицето на Исус от Назарет.
Истината за двете деца Исус и тяхното родословие според Евангелието на Матей и Евангелието на Лука.
към текста >>
93.
1. Първа лекция, Базел, 15 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Когато преди известно време бяхме събрани тук, ние можахме да говорим за по-дълбоките пластове на християнството от гледище на
Евангелие
то на Йоан*1.
Когато преди известно време бяхме събрани тук, ние можахме да говорим за по-дълбоките пластове на християнството от гледище на Евангелието на Йоан*1.
И тогава пред нашия духовен поглед се издигнаха величествените образи и идеи, до които човек достига след като се задълбочи в този единствен по рода си документ от историята на човечеството, а именно Евангелието на Йоан. Тогава по различни поводи трябваше да изтъкнем как на преден план излизат все по-дълбоките тайни на християнството и това ставаше, когато нашите проучвания имаха за изходна точка тъкмо този документ. Разбира се, мнозина от тогавашните слушатели или тези, които са присъствали на друг цикъл върху Евангелието на Йоан, лесно биха могли да запитат: „Нима е възможно да се разширят и задълбочат още повече онези гледни точки, които в известно отношение са ненадминати, възможно ли е всъщност, това задълбочаване да се постигне с помощта на другите християнски документи, например, другите три Евангелия, а именно Евангелието на Лука, Евангелието на Матей или Евангелието на Марко? Тук бихме могли да добавим, че любителите на теоретическото удобство, неизбежно ще поставят въпроса: „Нима е възможно, след като осъзнахме, че в Евангелието на Йоан са вложени възможно най-дълбоките християнски истини, да се надяваме, че ще проникнем още по-навътре в същността на християнството с помощта на другите Евангелия, респективно с помощта на не толкова задълбоченото Евангелие на Лука? "
към текста >>
И тогава пред нашия духовен поглед се издигнаха величествените образи и идеи, до които човек достига след като се задълбочи в този единствен по рода си документ от историята на човечеството, а именно
Евангелие
то на Йоан.
Когато преди известно време бяхме събрани тук, ние можахме да говорим за по-дълбоките пластове на християнството от гледище на Евангелието на Йоан*1.
И тогава пред нашия духовен поглед се издигнаха величествените образи и идеи, до които човек достига след като се задълбочи в този единствен по рода си документ от историята на човечеството, а именно Евангелието на Йоан.
Тогава по различни поводи трябваше да изтъкнем как на преден план излизат все по-дълбоките тайни на християнството и това ставаше, когато нашите проучвания имаха за изходна точка тъкмо този документ. Разбира се, мнозина от тогавашните слушатели или тези, които са присъствали на друг цикъл върху Евангелието на Йоан, лесно биха могли да запитат: „Нима е възможно да се разширят и задълбочат още повече онези гледни точки, които в известно отношение са ненадминати, възможно ли е всъщност, това задълбочаване да се постигне с помощта на другите християнски документи, например, другите три Евангелия, а именно Евангелието на Лука, Евангелието на Матей или Евангелието на Марко? Тук бихме могли да добавим, че любителите на теоретическото удобство, неизбежно ще поставят въпроса: „Нима е възможно, след като осъзнахме, че в Евангелието на Йоан са вложени възможно най-дълбоките християнски истини, да се надяваме, че ще проникнем още по-навътре в същността на християнството с помощта на другите Евангелия, респективно с помощта на не толкова задълбоченото Евангелие на Лука? "
към текста >>
Разбира се, мнозина от тогавашните слушатели или тези, които са присъствали на друг цикъл върху
Евангелие
то на Йоан, лесно биха могли да запитат: „Нима е възможно да се разширят и задълбочат още повече онези гледни точки, които в известно отношение са ненадминати, възможно ли е всъщност, това задълбочаване да се постигне с помощта на другите християнски документи, например, другите три Евангелия, а именно
Евангелие
то на Лука,
Евангелие
то на Матей или
Евангелие
то на Марко?
Когато преди известно време бяхме събрани тук, ние можахме да говорим за по-дълбоките пластове на християнството от гледище на Евангелието на Йоан*1. И тогава пред нашия духовен поглед се издигнаха величествените образи и идеи, до които човек достига след като се задълбочи в този единствен по рода си документ от историята на човечеството, а именно Евангелието на Йоан. Тогава по различни поводи трябваше да изтъкнем как на преден план излизат все по-дълбоките тайни на християнството и това ставаше, когато нашите проучвания имаха за изходна точка тъкмо този документ.
Разбира се, мнозина от тогавашните слушатели или тези, които са присъствали на друг цикъл върху Евангелието на Йоан, лесно биха могли да запитат: „Нима е възможно да се разширят и задълбочат още повече онези гледни точки, които в известно отношение са ненадминати, възможно ли е всъщност, това задълбочаване да се постигне с помощта на другите християнски документи, например, другите три Евангелия, а именно Евангелието на Лука, Евангелието на Матей или Евангелието на Марко?
Тук бихме могли да добавим, че любителите на теоретическото удобство, неизбежно ще поставят въпроса: „Нима е възможно, след като осъзнахме, че в Евангелието на Йоан са вложени възможно най-дълбоките християнски истини, да се надяваме, че ще проникнем още по-навътре в същността на християнството с помощта на другите Евангелия, респективно с помощта на не толкова задълбоченото Евангелие на Лука? "
към текста >>
Тук бихме могли да добавим, че любителите на теоретическото удобство, неизбежно ще поставят въпроса: „Нима е възможно, след като осъзнахме, че в
Евангелие
то на Йоан са вложени възможно най-дълбоките християнски истини, да се надяваме, че ще проникнем още по-навътре в същността на християнството с помощта на другите Евангелия, респективно с помощта на не толкова задълбоченото
Евангелие
на Лука?
Когато преди известно време бяхме събрани тук, ние можахме да говорим за по-дълбоките пластове на християнството от гледище на Евангелието на Йоан*1. И тогава пред нашия духовен поглед се издигнаха величествените образи и идеи, до които човек достига след като се задълбочи в този единствен по рода си документ от историята на човечеството, а именно Евангелието на Йоан. Тогава по различни поводи трябваше да изтъкнем как на преден план излизат все по-дълбоките тайни на християнството и това ставаше, когато нашите проучвания имаха за изходна точка тъкмо този документ. Разбира се, мнозина от тогавашните слушатели или тези, които са присъствали на друг цикъл върху Евангелието на Йоан, лесно биха могли да запитат: „Нима е възможно да се разширят и задълбочат още повече онези гледни точки, които в известно отношение са ненадминати, възможно ли е всъщност, това задълбочаване да се постигне с помощта на другите християнски документи, например, другите три Евангелия, а именно Евангелието на Лука, Евангелието на Матей или Евангелието на Марко?
Тук бихме могли да добавим, че любителите на теоретическото удобство, неизбежно ще поставят въпроса: „Нима е възможно, след като осъзнахме, че в Евангелието на Йоан са вложени възможно най-дълбоките християнски истини, да се надяваме, че ще проникнем още по-навътре в същността на християнството с помощта на другите Евангелия, респективно с помощта на не толкова задълбоченото Евангелие на Лука?
"
към текста >>
По своята вътрешна същност християнството е не само неизмеримо, не само може да бъде осветено от най-различни гледни точки, но е вярно и нещо друго: Въпреки че
Евангелие
то на Йоан е един без крайно дълбок исторически документ, с помощта на другото
Евангелие
,
Евангелие
то на Лука, например, ние можем да се доберем до такива подробности, които просто не съществуват в
Евангелие
то на Йоан.
Този, който би поставил подобен въпрос и би повярвал, че с тези думи казва нещо съществено, би изпаднал в едно огромно недоразумение.
По своята вътрешна същност християнството е не само неизмеримо, не само може да бъде осветено от най-различни гледни точки, но е вярно и нещо друго: Въпреки че Евангелието на Йоан е един без крайно дълбок исторически документ, с помощта на другото Евангелие, Евангелието на Лука, например, ние можем да се доберем до такива подробности, които просто не съществуват в Евангелието на Йоан.
Доказателство за това ще бъде тъкмо настоящият цикъл от лекции.
към текста >>
Всичко, което от известно време свикнахме да разглеждаме като задълбочени идеи на християнството, според както те са представени в
Евангелие
то на Йоан, все още не е християнството в неговата пълна дълбочина, защото съществува възможност да проникнем в тези области, поемайки от една друга изходна точка.
Всичко, което от известно време свикнахме да разглеждаме като задълбочени идеи на християнството, според както те са представени в Евангелието на Йоан, все още не е християнството в неговата пълна дълбочина, защото съществува възможност да проникнем в тези области, поемайки от една друга изходна точка.
Тази изходна точка ние имаме пред себе си благодарение на факта, че този път поставяме в центъра на нашето антропософско духовно-научно разглеждане именно Евангелието на Лука.
към текста >>
Тази изходна точка ние имаме пред себе си благодарение на факта, че този път поставяме в центъра на нашето антропософско духовно-научно разглеждане именно
Евангелие
то на Лука.
Всичко, което от известно време свикнахме да разглеждаме като задълбочени идеи на християнството, според както те са представени в Евангелието на Йоан, все още не е християнството в неговата пълна дълбочина, защото съществува възможност да проникнем в тези области, поемайки от една друга изходна точка.
Тази изходна точка ние имаме пред себе си благодарение на факта, че този път поставяме в центъра на нашето антропософско духовно-научно разглеждане именно Евангелието на Лука.
към текста >>
Нека да заострим нашето внимание върху едно обстоятелство, което ще ни даде възможност да разберем твърдението, че от
Евангелие
то на Лука също можем да извлечем изключително много неща, макар и вече да сме обсъждали многократно
Евангелие
то на Йоан.
Нека да заострим нашето внимание върху едно обстоятелство, което ще ни даде възможност да разберем твърдението, че от Евангелието на Лука също можем да извлечем изключително много неща, макар и вече да сме обсъждали многократно Евангелието на Йоан.
Нека най-напред да подчертаем една особеност, която проличава при разглеждането на всеки ред от Евангелието на Йоан, а именно, че антропософското изследване такива източници, каквито са Евангелията, се разглеждат като документи, създадени от хора, погледнали дълбоко навътре в същността на живота и битието, погледнали там като посветени, като ясновидци. Когато говорим в общи линии, ние бихме могли да употребим изразите „посветени" и „ясновидци" като равнозначни. Но когато в хода на нашите антропософски проучвания искаме да засегнем по-дълбоките страни на духовния живот, ние трябва да вникнем също и в нещо, което първоначално не различаваме, с други думи, ние трябва да приемем ясновидеца и посветения като Две съвсем различни категории, които са намерили пътя в свръхсетивните области на съществуванието. В известен смисъл наистина съществува разлика между посветения и ясновидеца, макар и това да не противоречи на факта, че посветеният е същевременно ясновидец, а ясновидецът е същевременно и посветен. Ако искате да направите точната разлика между тези две категории хора между посветения и ясновидеца припомнете си описанията, които давам в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове"*2.
към текста >>
Нека най-напред да подчертаем една особеност, която проличава при разглеждането на всеки ред от
Евангелие
то на Йоан, а именно, че антропософското изследване такива източници, каквито са Евангелията, се разглеждат като документи, създадени от хора, погледнали дълбоко навътре в същността на живота и битието, погледнали там като посветени, като ясновидци.
Нека да заострим нашето внимание върху едно обстоятелство, което ще ни даде възможност да разберем твърдението, че от Евангелието на Лука също можем да извлечем изключително много неща, макар и вече да сме обсъждали многократно Евангелието на Йоан.
Нека най-напред да подчертаем една особеност, която проличава при разглеждането на всеки ред от Евангелието на Йоан, а именно, че антропософското изследване такива източници, каквито са Евангелията, се разглеждат като документи, създадени от хора, погледнали дълбоко навътре в същността на живота и битието, погледнали там като посветени, като ясновидци.
Когато говорим в общи линии, ние бихме могли да употребим изразите „посветени" и „ясновидци" като равнозначни. Но когато в хода на нашите антропософски проучвания искаме да засегнем по-дълбоките страни на духовния живот, ние трябва да вникнем също и в нещо, което първоначално не различаваме, с други думи, ние трябва да приемем ясновидеца и посветения като Две съвсем различни категории, които са намерили пътя в свръхсетивните области на съществуванието. В известен смисъл наистина съществува разлика между посветения и ясновидеца, макар и това да не противоречи на факта, че посветеният е същевременно ясновидец, а ясновидецът е същевременно и посветен. Ако искате да направите точната разлика между тези две категории хора между посветения и ясновидеца припомнете си описанията, които давам в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове"*2. Там Вие ще откриете, че по същество има три степени, благодарение на които можем да се издигнем над обикновените възгледи за света.
към текста >>
И сега, когато изхождайки от тази гледна точка ние хвърлим поглед върху четирите Евангелия, трябва да кажем, че
Евангелие
то на Йоан е написано от един посветен, който е проникнал в мировите тайни не само с имагинацията и инспирацията, но и с интуицията; той ни описва Христовото Събитие; изхождайки от познанието на свръхсетивния свят, и то с помощта на най-висшата степен на познанието интуитивното.
И сега, когато изхождайки от тази гледна точка ние хвърлим поглед върху четирите Евангелия, трябва да кажем, че Евангелието на Йоан е написано от един посветен, който е проникнал в мировите тайни не само с имагинацията и инспирацията, но и с интуицията; той ни описва Христовото Събитие; изхождайки от познанието на свръхсетивния свят, и то с помощта на най-висшата степен на познанието интуитивното.
Но този, който вниква ясно и точно в особеностите на Йоановото Евангелие, ще трябва да признае както ще се убедим именно в този лекционен цикъл -, че всичко онова, което изпъква за нас особено силно в Евангелието на Йоан, е казано от гледната точка на инспирацията, макар и да изглежда някак избледняло и неясно. И така, като оставим настрана всичко, което авторът на Йоановото Евангелие е възприел от имагинацията, ние трябва приемем евангелиста Йоан като вестител на всичко онова, относно Христовото Събитие, което се разкрива само пред онзи, който притежава вътрешното слово и се издига, нагоре чак до интуицията. Ето защо, по същество авторът на Йоановото Евангелие говори така, че той докосва тайните на Христовото царство като такива, които имат силата на вътрешното Слово или Логоса. Накратко: В основата на Йоановото Евангелие лежи инспиративно-интуитивното познание.
към текста >>
Но този, който вниква ясно и точно в особеностите на Йоановото
Евангелие
, ще трябва да признае както ще се убедим именно в този лекционен цикъл -, че всичко онова, което изпъква за нас особено силно в
Евангелие
то на Йоан, е казано от гледната точка на инспирацията, макар и да изглежда някак избледняло и неясно.
И сега, когато изхождайки от тази гледна точка ние хвърлим поглед върху четирите Евангелия, трябва да кажем, че Евангелието на Йоан е написано от един посветен, който е проникнал в мировите тайни не само с имагинацията и инспирацията, но и с интуицията; той ни описва Христовото Събитие; изхождайки от познанието на свръхсетивния свят, и то с помощта на най-висшата степен на познанието интуитивното.
Но този, който вниква ясно и точно в особеностите на Йоановото Евангелие, ще трябва да признае както ще се убедим именно в този лекционен цикъл -, че всичко онова, което изпъква за нас особено силно в Евангелието на Йоан, е казано от гледната точка на инспирацията, макар и да изглежда някак избледняло и неясно.
И така, като оставим настрана всичко, което авторът на Йоановото Евангелие е възприел от имагинацията, ние трябва приемем евангелиста Йоан като вестител на всичко онова, относно Христовото Събитие, което се разкрива само пред онзи, който притежава вътрешното слово и се издига, нагоре чак до интуицията. Ето защо, по същество авторът на Йоановото Евангелие говори така, че той докосва тайните на Христовото царство като такива, които имат силата на вътрешното Слово или Логоса. Накратко: В основата на Йоановото Евангелие лежи инспиративно-интуитивното познание.
към текста >>
И така, като оставим настрана всичко, което авторът на Йоановото
Евангелие
е възприел от имагинацията, ние трябва приемем евангелиста Йоан като вестител на всичко онова, относно Христовото Събитие, което се разкрива само пред онзи, който притежава вътрешното слово и се издига, нагоре чак до интуицията.
И сега, когато изхождайки от тази гледна точка ние хвърлим поглед върху четирите Евангелия, трябва да кажем, че Евангелието на Йоан е написано от един посветен, който е проникнал в мировите тайни не само с имагинацията и инспирацията, но и с интуицията; той ни описва Христовото Събитие; изхождайки от познанието на свръхсетивния свят, и то с помощта на най-висшата степен на познанието интуитивното. Но този, който вниква ясно и точно в особеностите на Йоановото Евангелие, ще трябва да признае както ще се убедим именно в този лекционен цикъл -, че всичко онова, което изпъква за нас особено силно в Евангелието на Йоан, е казано от гледната точка на инспирацията, макар и да изглежда някак избледняло и неясно.
И така, като оставим настрана всичко, което авторът на Йоановото Евангелие е възприел от имагинацията, ние трябва приемем евангелиста Йоан като вестител на всичко онова, относно Христовото Събитие, което се разкрива само пред онзи, който притежава вътрешното слово и се издига, нагоре чак до интуицията.
Ето защо, по същество авторът на Йоановото Евангелие говори така, че той докосва тайните на Христовото царство като такива, които имат силата на вътрешното Слово или Логоса. Накратко: В основата на Йоановото Евангелие лежи инспиративно-интуитивното познание.
към текста >>
Ето защо, по същество авторът на Йоановото
Евангелие
говори така, че той докосва тайните на Христовото царство като такива, които имат силата на вътрешното Слово или Логоса.
И сега, когато изхождайки от тази гледна точка ние хвърлим поглед върху четирите Евангелия, трябва да кажем, че Евангелието на Йоан е написано от един посветен, който е проникнал в мировите тайни не само с имагинацията и инспирацията, но и с интуицията; той ни описва Христовото Събитие; изхождайки от познанието на свръхсетивния свят, и то с помощта на най-висшата степен на познанието интуитивното. Но този, който вниква ясно и точно в особеностите на Йоановото Евангелие, ще трябва да признае както ще се убедим именно в този лекционен цикъл -, че всичко онова, което изпъква за нас особено силно в Евангелието на Йоан, е казано от гледната точка на инспирацията, макар и да изглежда някак избледняло и неясно. И така, като оставим настрана всичко, което авторът на Йоановото Евангелие е възприел от имагинацията, ние трябва приемем евангелиста Йоан като вестител на всичко онова, относно Христовото Събитие, което се разкрива само пред онзи, който притежава вътрешното слово и се издига, нагоре чак до интуицията.
Ето защо, по същество авторът на Йоановото Евангелие говори така, че той докосва тайните на Христовото царство като такива, които имат силата на вътрешното Слово или Логоса.
Накратко: В основата на Йоановото Евангелие лежи инспиративно-интуитивното познание.
към текста >>
Накратко: В основата на Йоановото
Евангелие
лежи инспиративно-интуитивното познание.
И сега, когато изхождайки от тази гледна точка ние хвърлим поглед върху четирите Евангелия, трябва да кажем, че Евангелието на Йоан е написано от един посветен, който е проникнал в мировите тайни не само с имагинацията и инспирацията, но и с интуицията; той ни описва Христовото Събитие; изхождайки от познанието на свръхсетивния свят, и то с помощта на най-висшата степен на познанието интуитивното. Но този, който вниква ясно и точно в особеностите на Йоановото Евангелие, ще трябва да признае както ще се убедим именно в този лекционен цикъл -, че всичко онова, което изпъква за нас особено силно в Евангелието на Йоан, е казано от гледната точка на инспирацията, макар и да изглежда някак избледняло и неясно. И така, като оставим настрана всичко, което авторът на Йоановото Евангелие е възприел от имагинацията, ние трябва приемем евангелиста Йоан като вестител на всичко онова, относно Христовото Събитие, което се разкрива само пред онзи, който притежава вътрешното слово и се издига, нагоре чак до интуицията. Ето защо, по същество авторът на Йоановото Евангелие говори така, че той докосва тайните на Христовото царство като такива, които имат силата на вътрешното Слово или Логоса.
Накратко: В основата на Йоановото Евангелие лежи инспиративно-интуитивното познание.
към текста >>
И никой от авторите на другите три Евангелия не е изразил така ясно това, което всъщност е имал да каже, както е сторил това авторът на
Евангелие
то на Лука.
Не така стои въпросът с другите три Евангелия.
И никой от авторите на другите три Евангелия не е изразил така ясно това, което всъщност е имал да каже, както е сторил това авторът на Евангелието на Лука.
към текста >>
Всички знаем, че
Евангелие
то на Лука се предхожда от едно кратко встъпление.
Всички знаем, че Евангелието на Лука се предхожда от едно кратко встъпление.
То загатва, че още преди евангелиста Лука, мнозина вече са опитали да съберат всякакъв вид предания и разкази, свързани със събитията в Палестина. Но, за да ги опише по-точно и по-правилно, евангелистът Лука се обръща към онези и тук именно идват забележителните думи които от самото начало, както обикновено се превежда, са били „очевидци и служители на Словото" (Лука 1,1-2). Следователно, евангелистът Лука иска да предаде онова, което имат в душите си онези, които са били очевидци или по-добре казано „самовидци" и служители на Словото. В смисъла на Евангелието на Лука „самовидци" са онези, които вече притежават имагинативното познание, които могат да проникват в света на образите и именно там да възприемат Христовото Събитие; които са специално обучени да виждат такива имагинации, самовидци, които виждат ясно и точно. В основата на своето Евангелие, Лука поставя тъкмо техните съобщения.
към текста >>
В смисъла на
Евангелие
то на Лука „самовидци" са онези, които вече притежават имагинативното познание, които могат да проникват в света на образите и именно там да възприемат Христовото Събитие; които са специално обучени да виждат такива имагинации, самовидци, които виждат ясно и точно.
Всички знаем, че Евангелието на Лука се предхожда от едно кратко встъпление. То загатва, че още преди евангелиста Лука, мнозина вече са опитали да съберат всякакъв вид предания и разкази, свързани със събитията в Палестина. Но, за да ги опише по-точно и по-правилно, евангелистът Лука се обръща към онези и тук именно идват забележителните думи които от самото начало, както обикновено се превежда, са били „очевидци и служители на Словото" (Лука 1,1-2). Следователно, евангелистът Лука иска да предаде онова, което имат в душите си онези, които са били очевидци или по-добре казано „самовидци" и служители на Словото.
В смисъла на Евангелието на Лука „самовидци" са онези, които вече притежават имагинативното познание, които могат да проникват в света на образите и именно там да възприемат Христовото Събитие; които са специално обучени да виждат такива имагинации, самовидци, които виждат ясно и точно.
В основата на своето Евангелие, Лука поставя тъкмо техните съобщения. Но към тях той прибавя и съобщенията на тези, които в същото време бяха „служители на Словото". Забележителни думи! Той не казва „притежатели на Словото", защото те биха били хора, които притежават пълното инспиративно познание, а „служители на Словото", следователно служители на онези, които все още не разполагат като тях, със собствен поглед в имагинативния свят, но които разполагат със съобщенията на инспирираните; те могат да ги възвестяват, защото инспирациите идват от техните учители. Те са служители, а не притежатели на Словото.
към текста >>
В основата на своето
Евангелие
, Лука поставя тъкмо техните съобщения.
Всички знаем, че Евангелието на Лука се предхожда от едно кратко встъпление. То загатва, че още преди евангелиста Лука, мнозина вече са опитали да съберат всякакъв вид предания и разкази, свързани със събитията в Палестина. Но, за да ги опише по-точно и по-правилно, евангелистът Лука се обръща към онези и тук именно идват забележителните думи които от самото начало, както обикновено се превежда, са били „очевидци и служители на Словото" (Лука 1,1-2). Следователно, евангелистът Лука иска да предаде онова, което имат в душите си онези, които са били очевидци или по-добре казано „самовидци" и служители на Словото. В смисъла на Евангелието на Лука „самовидци" са онези, които вече притежават имагинативното познание, които могат да проникват в света на образите и именно там да възприемат Христовото Събитие; които са специално обучени да виждат такива имагинации, самовидци, които виждат ясно и точно.
В основата на своето Евангелие, Лука поставя тъкмо техните съобщения.
Но към тях той прибавя и съобщенията на тези, които в същото време бяха „служители на Словото". Забележителни думи! Той не казва „притежатели на Словото", защото те биха били хора, които притежават пълното инспиративно познание, а „служители на Словото", следователно служители на онези, които все още не разполагат като тях, със собствен поглед в имагинативния свят, но които разполагат със съобщенията на инспирираните; те могат да ги възвестяват, защото инспирациите идват от техните учители. Те са служители, а не притежатели на Словото. Следователно, евангелистът Лука се позовава на онези, които сами виждат и имат опитности от имагинативния свят със средствата на инспирирания човек; които следователно са станали служители на Словото.
към текста >>
Това, което срещаме в
Евангелие
то на Йоан, можеше да произлезе само от изследванията на посветения, който можеше да се издига до инспиративното и интуитивното познание.
Това, което срещаме в Евангелието на Йоан, можеше да произлезе само от изследванията на посветения, който можеше да се издига до инспиративното и интуитивното познание.
Това, което срещаме в другите Евангелия, произлиза от съобщенията на ясновидците, на хората притежаващи имагинативното познание, но не и на посветените; следователно, то се опира на съобщенията от страна на онези хора, които сами не могат да се издигнат до инспиративния и интуитивния свят. И така, ако се придържаме към това строго разграничение, Евангелието на Йоан произлиза от посвещението, а другите три Евангелия от ясновидството, особено що се отнася до Евангелието на Лука, според думите на самия негов автор. И понеже то е свързано с ясновидството, понеже на помощ се призовава всичко, което обученият ясновидец може да различава, пред нас застава един точен образ на онова, което в Евангелието на Йоан е загатнато само в смътни и бегли образи. За да изтъкна още по-точно разликата, бих искал да прибавя следното.
към текста >>
И така, ако се придържаме към това строго разграничение,
Евангелие
то на Йоан произлиза от посвещението, а другите три Евангелия от ясновидството, особено що се отнася до
Евангелие
то на Лука, според думите на самия негов автор.
Това, което срещаме в Евангелието на Йоан, можеше да произлезе само от изследванията на посветения, който можеше да се издига до инспиративното и интуитивното познание. Това, което срещаме в другите Евангелия, произлиза от съобщенията на ясновидците, на хората притежаващи имагинативното познание, но не и на посветените; следователно, то се опира на съобщенията от страна на онези хора, които сами не могат да се издигнат до инспиративния и интуитивния свят.
И така, ако се придържаме към това строго разграничение, Евангелието на Йоан произлиза от посвещението, а другите три Евангелия от ясновидството, особено що се отнася до Евангелието на Лука, според думите на самия негов автор.
И понеже то е свързано с ясновидството, понеже на помощ се призовава всичко, което обученият ясновидец може да различава, пред нас застава един точен образ на онова, което в Евангелието на Йоан е загатнато само в смътни и бегли образи. За да изтъкна още по-точно разликата, бих искал да прибавя следното.
към текста >>
И понеже то е свързано с ясновидството, понеже на помощ се призовава всичко, което обученият ясновидец може да различава, пред нас застава един точен образ на онова, което в
Евангелие
то на Йоан е загатнато само в смътни и бегли образи.
Това, което срещаме в Евангелието на Йоан, можеше да произлезе само от изследванията на посветения, който можеше да се издига до инспиративното и интуитивното познание. Това, което срещаме в другите Евангелия, произлиза от съобщенията на ясновидците, на хората притежаващи имагинативното познание, но не и на посветените; следователно, то се опира на съобщенията от страна на онези хора, които сами не могат да се издигнат до инспиративния и интуитивния свят. И така, ако се придържаме към това строго разграничение, Евангелието на Йоан произлиза от посвещението, а другите три Евангелия от ясновидството, особено що се отнася до Евангелието на Лука, според думите на самия негов автор.
И понеже то е свързано с ясновидството, понеже на помощ се призовава всичко, което обученият ясновидец може да различава, пред нас застава един точен образ на онова, което в Евангелието на Йоан е загатнато само в смътни и бегли образи.
За да изтъкна още по-точно разликата, бих искал да прибавя следното.
към текста >>
Обстоятелството, че Антропософията, или Духовната Наука не почива на нещо друго освен на изворите на посвещението, винаги трябва да се подчертава строго; строго трябва да се подчертава, следователно, и това, че нито
Евангелие
то на Йоан, нито другите Евангелия са източници на антропософското познание.
Обстоятелството, че Антропософията, или Духовната Наука не почива на нещо друго освен на изворите на посвещението, винаги трябва да се подчертава строго; строго трябва да се подчертава, следователно, и това, че нито Евангелието на Йоан, нито другите Евангелия са източници на антропософското познание.
Това, което днес може да бъде изследвано без исторически документи, ето източникът на антропософското познание. Но след като разполагаме с това познание, ние пристъпваме към историческите документи и търсим да сравним с тях всичко онова, което днес може да установи духовното изследване. Това, което днес духовното изследване може да установи без помощта на историческите документи за Христовото Събитие, ние го намираме изразено по най-величествен начин в Евангелието на Йоан. То е изключително ценно, понеже ни показва, че в миналото, когато е било написано, е съществувал човек, който е писал така, както днес би писал някой, който е посветен в духовния свят. Бихме могли да добавим още, че същият глас може да бъде възприеман и днес, защото той идва от дълбините на столетията.
към текста >>
Това, което днес духовното изследване може да установи без помощта на историческите документи за Христовото Събитие, ние го намираме изразено по най-величествен начин в
Евангелие
то на Йоан.
Обстоятелството, че Антропософията, или Духовната Наука не почива на нещо друго освен на изворите на посвещението, винаги трябва да се подчертава строго; строго трябва да се подчертава, следователно, и това, че нито Евангелието на Йоан, нито другите Евангелия са източници на антропософското познание. Това, което днес може да бъде изследвано без исторически документи, ето източникът на антропософското познание. Но след като разполагаме с това познание, ние пристъпваме към историческите документи и търсим да сравним с тях всичко онова, което днес може да установи духовното изследване.
Това, което днес духовното изследване може да установи без помощта на историческите документи за Христовото Събитие, ние го намираме изразено по най-величествен начин в Евангелието на Йоан.
То е изключително ценно, понеже ни показва, че в миналото, когато е било написано, е съществувал човек, който е писал така, както днес би писал някой, който е посветен в духовния свят. Бихме могли да добавим още, че същият глас може да бъде възприеман и днес, защото той идва от дълбините на столетията.
към текста >>
Същото може да се каже и за другите Евангелия, включително и за
Евангелие
то на Лука.
Същото може да се каже и за другите Евангелия, включително и за Евангелието на Лука.
За нас изворът на познанието за висшите светове не са образите, които авторът на Евангелието на Лука рисува; извор за нас е това, което ни дава издигането в самия свръхсетивен свят и когато говорим за Христовото Събитие, тогава за нас източник е онази величествена панорама от образи и имагинации, която се получава винаги, когато насочим поглед върху онова, което стои в началото на нашето летоброене, и онова, което застава пред самите нас, него ние сравняваме с образите и имагинациите, които откриваме в Евангелието на Лука. Настоящият цикъл от лекции трябва да ни покаже как имагинативните образи, които съвременният човек постига, се различават от описанията, които срещаме в Евангелието на Лука.
към текста >>
За нас изворът на познанието за висшите светове не са образите, които авторът на
Евангелие
то на Лука рисува; извор за нас е това, което ни дава издигането в самия свръхсетивен свят и когато говорим за Христовото Събитие, тогава за нас източник е онази величествена панорама от образи и имагинации, която се получава винаги, когато насочим поглед върху онова, което стои в началото на нашето летоброене, и онова, което застава пред самите нас, него ние сравняваме с образите и имагинациите, които откриваме в
Евангелие
то на Лука.
Същото може да се каже и за другите Евангелия, включително и за Евангелието на Лука.
За нас изворът на познанието за висшите светове не са образите, които авторът на Евангелието на Лука рисува; извор за нас е това, което ни дава издигането в самия свръхсетивен свят и когато говорим за Христовото Събитие, тогава за нас източник е онази величествена панорама от образи и имагинации, която се получава винаги, когато насочим поглед върху онова, което стои в началото на нашето летоброене, и онова, което застава пред самите нас, него ние сравняваме с образите и имагинациите, които откриваме в Евангелието на Лука.
Настоящият цикъл от лекции трябва да ни покаже как имагинативните образи, които съвременният човек постига, се различават от описанията, които срещаме в Евангелието на Лука.
към текста >>
Настоящият цикъл от лекции трябва да ни покаже как имагинативните образи, които съвременният човек постига, се различават от описанията, които срещаме в
Евангелие
то на Лука.
Същото може да се каже и за другите Евангелия, включително и за Евангелието на Лука. За нас изворът на познанието за висшите светове не са образите, които авторът на Евангелието на Лука рисува; извор за нас е това, което ни дава издигането в самия свръхсетивен свят и когато говорим за Христовото Събитие, тогава за нас източник е онази величествена панорама от образи и имагинации, която се получава винаги, когато насочим поглед върху онова, което стои в началото на нашето летоброене, и онова, което застава пред самите нас, него ние сравняваме с образите и имагинациите, които откриваме в Евангелието на Лука.
Настоящият цикъл от лекции трябва да ни покаже как имагинативните образи, които съвременният човек постига, се различават от описанията, които срещаме в Евангелието на Лука.
към текста >>
Това, което е станало тогава, тъкмо него вижда духовното око и то може да бъде сравнено с онова, което например ни разкрива
Евангелие
то на Лука.
Но какво е станало през времето, когато започва нашето летоброене?
Това, което е станало тогава, тъкмо него вижда духовното око и то може да бъде сравнено с онова, което например ни разкрива Евангелието на Лука.
Тогава духовният изследовател разбира, че и в миналото е имало такива духовно виждащи човешки същества, които също са виждали миналите събития; и ние можем да сравним, как това, което те могат да ни съобщят като характерни черти за тяхната съвременност, се отнася към това, което ретроспективният поглед може да види от тогавашната епоха.
към текста >>
Онова Същество, което застава пред нас, също и в смисъла, в който ни го описва
Евангелие
то на Йоан, което стои пред нас със своя Аз независимо дали това става преди или след Йоановото Кръщение, независимо дали ще го наречем Исус от Назарет преди Кръщението или ще го наречем Христос след Йоановото Кръщение това Същество застава пред нас със своя Аз, със своето астрално тяло, със своето етерно тяло и със своето физическо тяло.
Онова Същество, което застава пред нас, също и в смисъла, в който ни го описва Евангелието на Йоан, което стои пред нас със своя Аз независимо дали това става преди или след Йоановото Кръщение, независимо дали ще го наречем Исус от Назарет преди Кръщението или ще го наречем Христос след Йоановото Кръщение това Същество застава пред нас със своя Аз, със своето астрално тяло, със своето етерно тяло и със своето физическо тяло.
От гледна точка на хрониката Акаша ние можем да ги опишем, само ако проследим внимателно пътищата, които тези четири съставни части на Съществото Христос Исус са изминали в развитието на човечеството.
към текста >>
Аз често съм обръщал внимание на това защо днешното чисто материалистично изследване не може да съзре висшата стойност, истинската стойност на
Евангелие
то на Йоан: Защото то не може да разбере, че един висш посветен, един посветен в по-висока степен, вижда нещата по-различно, по-дълбоко от другите.
Аз често съм обръщал внимание на това защо днешното чисто материалистично изследване не може да съзре висшата стойност, истинската стойност на Евангелието на Йоан: Защото то не може да разбере, че един висш посветен, един посветен в по-висока степен, вижда нещата по-различно, по-дълбоко от другите.
Онези, които срещат затруднения с Евангелието на Йоан, се опитват да намерят известна съгласуваност в текстовете на другите три Евангелия. Обаче, когато в основата на тази съгласуваност се поставят само външните материални събития, тя не може да продължи дълго. Защото това, което в утрешната лекция ще бъде особено важно за нас, а именно да разгледаме живота на Исус от Назарет преди Йоановото Кръщение, за него ние знаем, че то е описано от двама евангелисти: От автора на Евангелието на Матей и от автора на Евангелието на Лука; и за един чисто материалистичен подход тук се намират различия, които с нищо не отстъпват на различията, съществуващи между Евангелието на Йоан и другите три Евангелия.
към текста >>
Онези, които срещат затруднения с
Евангелие
то на Йоан, се опитват да намерят известна съгласуваност в текстовете на другите три Евангелия.
Аз често съм обръщал внимание на това защо днешното чисто материалистично изследване не може да съзре висшата стойност, истинската стойност на Евангелието на Йоан: Защото то не може да разбере, че един висш посветен, един посветен в по-висока степен, вижда нещата по-различно, по-дълбоко от другите.
Онези, които срещат затруднения с Евангелието на Йоан, се опитват да намерят известна съгласуваност в текстовете на другите три Евангелия.
Обаче, когато в основата на тази съгласуваност се поставят само външните материални събития, тя не може да продължи дълго. Защото това, което в утрешната лекция ще бъде особено важно за нас, а именно да разгледаме живота на Исус от Назарет преди Йоановото Кръщение, за него ние знаем, че то е описано от двама евангелисти: От автора на Евангелието на Матей и от автора на Евангелието на Лука; и за един чисто материалистичен подход тук се намират различия, които с нищо не отстъпват на различията, съществуващи между Евангелието на Йоан и другите три Евангелия.
към текста >>
Защото това, което в утрешната лекция ще бъде особено важно за нас, а именно да разгледаме живота на Исус от Назарет преди Йоановото Кръщение, за него ние знаем, че то е описано от двама евангелисти: От автора на
Евангелие
то на Матей и от автора на
Евангелие
то на Лука; и за един чисто материалистичен подход тук се намират различия, които с нищо не отстъпват на различията, съществуващи между
Евангелие
то на Йоан и другите три Евангелия.
Аз често съм обръщал внимание на това защо днешното чисто материалистично изследване не може да съзре висшата стойност, истинската стойност на Евангелието на Йоан: Защото то не може да разбере, че един висш посветен, един посветен в по-висока степен, вижда нещата по-различно, по-дълбоко от другите. Онези, които срещат затруднения с Евангелието на Йоан, се опитват да намерят известна съгласуваност в текстовете на другите три Евангелия. Обаче, когато в основата на тази съгласуваност се поставят само външните материални събития, тя не може да продължи дълго.
Защото това, което в утрешната лекция ще бъде особено важно за нас, а именно да разгледаме живота на Исус от Назарет преди Йоановото Кръщение, за него ние знаем, че то е описано от двама евангелисти: От автора на Евангелието на Матей и от автора на Евангелието на Лука; и за един чисто материалистичен подход тук се намират различия, които с нищо не отстъпват на различията, съществуващи между Евангелието на Йоан и другите три Евангелия.
към текста >>
Искам обаче да обърна внимание на обстоятелството, че когато сравним
Евангелие
то на Лука с това на Матей, цялото предизвестие за Исус от Назарет става по два съвършено различни пътя: Веднъж то се предрича на Йосиф, а другия път на Мария.
Днес аз искам да оставя настрана всичко, което Йоан Кръстител възвестява.
Искам обаче да обърна внимание на обстоятелството, че когато сравним Евангелието на Лука с това на Матей, цялото предизвестие за Исус от Назарет става по два съвършено различни пътя: Веднъж то се предрича на Йосиф, а другия път на Мария.
към текста >>
От
Евангелие
то на Лука научаваме, че родителите на Исус от Назарет първоначално живеят в Назарет и после, заради преброяването, отиват във Витлеем.
От Евангелието на Лука научаваме, че родителите на Исус от Назарет първоначално живеят в Назарет и после, заради преброяването, отиват във Витлеем.
Там се ражда Исус. После, след осем дни става обрязването за някакво бягство в Египет не става и дума а наскоро след това детето е представено в храма; там ставаме свидетели на обичайното жертвоприношение, после родителите се завръщат заедно с детето в Назарет и остават да живеят там. После научаваме за едно друго забележително събитие: как дванадесетгодишният Исус, при едно от посещенията на неговите родители в Ерусалим, остава в храма, как те го търсят, и го намират в храма между тези, които тълкуват писанията, как Исус се явява пред тях като знаещ и вещ в тълкуването на писанието, как Той се държи разумно и мъдро всред обкръжението на книжниците.
към текста >>
Този, който иска да обедини тези два разказа в един, трябва преди всичко да попита как може да обедини разказа, че не посредствено след раждането на Исус, родителите Йосиф и Мария предприемат с детето бягството в Египет а после отново се връщат но как ще обедини той тези факти според обикновения материалистичен възглед с представянето в храма, според
Евангелие
то на Лука.
Следователно, ние имаме два разказа за Исус от Назарет, преди Той да приеме в себе си Христос.
Този, който иска да обедини тези два разказа в един, трябва преди всичко да попита как може да обедини разказа, че не посредствено след раждането на Исус, родителите Йосиф и Мария предприемат с детето бягството в Египет а после отново се връщат но как ще обедини той тези факти според обикновения материалистичен възглед с представянето в храма, според Евангелието на Лука.
към текста >>
Именно трите синоптични Евангелия –
Евангелие
то на Матей, Марко и Лука би трябвало да подтикнат хората към едно духовно схващане за събитията в човешкото развитие.
Вярно е и едното, и другото, въпреки че във физическия свят те са напълно противоречиви.
Именно трите синоптични Евангелия – Евангелието на Матей, Марко и Лука би трябвало да подтикнат хората към едно духовно схващане за събитията в човешкото развитие.
Хората би трябвало да разберат: Не се постига нищо, когато по отношение на такива документи не се издигнем с мисълта си над привидните противоречия, а още повече, когато смята ме, че тук става дума за поетични „метафори"; със всичко това ние изобщо не налучкваме действителното състояние на нещата.
към текста >>
Сега ще ни се отдаде възможност да говорим върху неща, за които
Евангелие
то на Йоан не ни дава никакъв повод да говорим по-подробно а именно върху събитията, които са станали преди Йоановото Кръщение, преди проникването на Христовото Същество в трите тела на Исус от Назарет.
Сега ще ни се отдаде възможност да говорим върху неща, за които Евангелието на Йоан не ни дава никакъв повод да говорим по-подробно а именно върху събитията, които са станали преди Йоановото Кръщение, преди проникването на Христовото Същество в трите тела на Исус от Назарет.
Много от важните загадки на християнство то ще намерят отговор тъкмо чрез изследването в хрониката Акаша, откъдето ще узнаем кой е бил всъщност Исус от Назарет, преди Христос да навлезе в неговите тела.
към текста >>
Утре ще започнем с това да проверим в хрониката Акаша истината за съществото и живота на Исус от Назарет, за да поставим после важния въпрос: Как се отнася това, което узнаваме от тези източници за истинската същност на Исус от Назарет, към онова, което ни описва
Евангелие
то на Лука, произтичащо, както вече казахме от „очевидци" и „служители на Словото", Логоса?
Утре ще започнем с това да проверим в хрониката Акаша истината за съществото и живота на Исус от Назарет, за да поставим после важния въпрос: Как се отнася това, което узнаваме от тези източници за истинската същност на Исус от Назарет, към онова, което ни описва Евангелието на Лука, произтичащо, както вече казахме от „очевидци" и „служители на Словото", Логоса?
към текста >>
94.
2. Втора лекция, 16 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
През различните епохи от развитието на християнството,
Евангелие
то на Йоан беше онзи източник, който винаги правеше най-дълбоко впечатление на всички онези, които търсеха едно особено задълбочаване, едно вътрешно вглъбяване в основните тенденции на християнството.
През различните епохи от развитието на християнството, Евангелието на Йоан беше онзи източник, който винаги правеше най-дълбоко впечатление на всички онези, които търсеха едно особено задълбочаване, едно вътрешно вглъбяване в основните тенденции на християнството.
Ето защо Евангелието на Йоан беше главен източник на всички християнски мистици, които се стремяха непосредствено да изживеят онова, което е представено в Евангелието на Йоан относно личността и същността на Христос Исус.
към текста >>
Ето защо
Евангелие
то на Йоан беше главен източник на всички християнски мистици, които се стремяха непосредствено да изживеят онова, което е представено в
Евангелие
то на Йоан относно личността и същността на Христос Исус.
През различните епохи от развитието на християнството, Евангелието на Йоан беше онзи източник, който винаги правеше най-дълбоко впечатление на всички онези, които търсеха едно особено задълбочаване, едно вътрешно вглъбяване в основните тенденции на християнството.
Ето защо Евангелието на Йоан беше главен източник на всички християнски мистици, които се стремяха непосредствено да изживеят онова, което е представено в Евангелието на Йоан относно личността и същността на Христос Исус.
към текста >>
Но през различните столетия християнското човечество се отнасяше по твърде различен начин спрямо
Евангелие
то на Лука.
Но през различните столетия християнското човечество се отнасяше по твърде различен начин спрямо Евангелието на Лука.
Погледнато от друга страна, това, общо взето е в пълно съответствие с всичко, което казахме още вчера за различията между Евангелието на Йоан и Евангелието на Лука. Ако в известно отношение Евангелието на Йоан беше основен източник за мистиците, Евангелието на Лука беше една възпитателна и назидателна книга за мнозинството, за онези, които така да се каже – можеха да се издигнат в сферата на християнското светоусещане, изхождайки от наивността и простотата на своите сърца. Да, Евангелието на Лука минава през вековете като една назидателна книга. То неизменно беше източник на вътрешна утеха за всички, които бяха измъчвани от страдания и болки. Защото тъкмо в това Евангелие се говори толкова много за великия утешител, за великия благодетел на човечеството, за Спасителя на изтерзаните и измъчените.
към текста >>
Погледнато от друга страна, това, общо взето е в пълно съответствие с всичко, което казахме още вчера за различията между
Евангелие
то на Йоан и
Евангелие
то на Лука.
Но през различните столетия християнското човечество се отнасяше по твърде различен начин спрямо Евангелието на Лука.
Погледнато от друга страна, това, общо взето е в пълно съответствие с всичко, което казахме още вчера за различията между Евангелието на Йоан и Евангелието на Лука.
Ако в известно отношение Евангелието на Йоан беше основен източник за мистиците, Евангелието на Лука беше една възпитателна и назидателна книга за мнозинството, за онези, които така да се каже – можеха да се издигнат в сферата на християнското светоусещане, изхождайки от наивността и простотата на своите сърца. Да, Евангелието на Лука минава през вековете като една назидателна книга. То неизменно беше източник на вътрешна утеха за всички, които бяха измъчвани от страдания и болки. Защото тъкмо в това Евангелие се говори толкова много за великия утешител, за великия благодетел на човечеството, за Спасителя на изтерзаните и измъчените. Една книга, към която се обръщаха най-вече онези, които искаха да се изпълнят с християнската любов: ето какво представляваше Евангелието на Лука, понеже там могъществото и пробивната сила на любовта наистина тържествуват в много по-голяма степен, отколкото в който и да е друг християнски документ.
към текста >>
Ако в известно отношение
Евангелие
то на Йоан беше основен източник за мистиците,
Евангелие
то на Лука беше една възпитателна и назидателна книга за мнозинството, за онези, които така да се каже – можеха да се издигнат в сферата на християнското светоусещане, изхождайки от наивността и простотата на своите сърца.
Но през различните столетия християнското човечество се отнасяше по твърде различен начин спрямо Евангелието на Лука. Погледнато от друга страна, това, общо взето е в пълно съответствие с всичко, което казахме още вчера за различията между Евангелието на Йоан и Евангелието на Лука.
Ако в известно отношение Евангелието на Йоан беше основен източник за мистиците, Евангелието на Лука беше една възпитателна и назидателна книга за мнозинството, за онези, които така да се каже – можеха да се издигнат в сферата на християнското светоусещане, изхождайки от наивността и простотата на своите сърца.
Да, Евангелието на Лука минава през вековете като една назидателна книга. То неизменно беше източник на вътрешна утеха за всички, които бяха измъчвани от страдания и болки. Защото тъкмо в това Евангелие се говори толкова много за великия утешител, за великия благодетел на човечеството, за Спасителя на изтерзаните и измъчените. Една книга, към която се обръщаха най-вече онези, които искаха да се изпълнят с християнската любов: ето какво представляваше Евангелието на Лука, понеже там могъществото и пробивната сила на любовта наистина тържествуват в много по-голяма степен, отколкото в който и да е друг християнски документ. И онези, които осъзнаваха по някакъв начин общо взето това се отнася за всички хора -, че са обременили сърцето си с не съвършенство и грях, винаги откриваха утеха, съвет и възвисяване на душата, когато обръщаха поглед към Евангелието на Лука и неговите думи: Христос Исус не е дошъл само за праведните, а и за грешниците; не случайно Той е сядал на една трапеза с грешници и митари.
към текста >>
Да,
Евангелие
то на Лука минава през вековете като една назидателна книга.
Но през различните столетия християнското човечество се отнасяше по твърде различен начин спрямо Евангелието на Лука. Погледнато от друга страна, това, общо взето е в пълно съответствие с всичко, което казахме още вчера за различията между Евангелието на Йоан и Евангелието на Лука. Ако в известно отношение Евангелието на Йоан беше основен източник за мистиците, Евангелието на Лука беше една възпитателна и назидателна книга за мнозинството, за онези, които така да се каже – можеха да се издигнат в сферата на християнското светоусещане, изхождайки от наивността и простотата на своите сърца.
Да, Евангелието на Лука минава през вековете като една назидателна книга.
То неизменно беше източник на вътрешна утеха за всички, които бяха измъчвани от страдания и болки. Защото тъкмо в това Евангелие се говори толкова много за великия утешител, за великия благодетел на човечеството, за Спасителя на изтерзаните и измъчените. Една книга, към която се обръщаха най-вече онези, които искаха да се изпълнят с християнската любов: ето какво представляваше Евангелието на Лука, понеже там могъществото и пробивната сила на любовта наистина тържествуват в много по-голяма степен, отколкото в който и да е друг християнски документ. И онези, които осъзнаваха по някакъв начин общо взето това се отнася за всички хора -, че са обременили сърцето си с не съвършенство и грях, винаги откриваха утеха, съвет и възвисяване на душата, когато обръщаха поглед към Евангелието на Лука и неговите думи: Христос Исус не е дошъл само за праведните, а и за грешниците; не случайно Той е сядал на една трапеза с грешници и митари.
към текста >>
Защото тъкмо в това
Евангелие
се говори толкова много за великия утешител, за великия благодетел на човечеството, за Спасителя на изтерзаните и измъчените.
Но през различните столетия християнското човечество се отнасяше по твърде различен начин спрямо Евангелието на Лука. Погледнато от друга страна, това, общо взето е в пълно съответствие с всичко, което казахме още вчера за различията между Евангелието на Йоан и Евангелието на Лука. Ако в известно отношение Евангелието на Йоан беше основен източник за мистиците, Евангелието на Лука беше една възпитателна и назидателна книга за мнозинството, за онези, които така да се каже – можеха да се издигнат в сферата на християнското светоусещане, изхождайки от наивността и простотата на своите сърца. Да, Евангелието на Лука минава през вековете като една назидателна книга. То неизменно беше източник на вътрешна утеха за всички, които бяха измъчвани от страдания и болки.
Защото тъкмо в това Евангелие се говори толкова много за великия утешител, за великия благодетел на човечеството, за Спасителя на изтерзаните и измъчените.
Една книга, към която се обръщаха най-вече онези, които искаха да се изпълнят с християнската любов: ето какво представляваше Евангелието на Лука, понеже там могъществото и пробивната сила на любовта наистина тържествуват в много по-голяма степен, отколкото в който и да е друг християнски документ. И онези, които осъзнаваха по някакъв начин общо взето това се отнася за всички хора -, че са обременили сърцето си с не съвършенство и грях, винаги откриваха утеха, съвет и възвисяване на душата, когато обръщаха поглед към Евангелието на Лука и неговите думи: Христос Исус не е дошъл само за праведните, а и за грешниците; не случайно Той е сядал на една трапеза с грешници и митари.
към текста >>
Една книга, към която се обръщаха най-вече онези, които искаха да се изпълнят с християнската любов: ето какво представляваше
Евангелие
то на Лука, понеже там могъществото и пробивната сила на любовта наистина тържествуват в много по-голяма степен, отколкото в който и да е друг християнски документ.
Погледнато от друга страна, това, общо взето е в пълно съответствие с всичко, което казахме още вчера за различията между Евангелието на Йоан и Евангелието на Лука. Ако в известно отношение Евангелието на Йоан беше основен източник за мистиците, Евангелието на Лука беше една възпитателна и назидателна книга за мнозинството, за онези, които така да се каже – можеха да се издигнат в сферата на християнското светоусещане, изхождайки от наивността и простотата на своите сърца. Да, Евангелието на Лука минава през вековете като една назидателна книга. То неизменно беше източник на вътрешна утеха за всички, които бяха измъчвани от страдания и болки. Защото тъкмо в това Евангелие се говори толкова много за великия утешител, за великия благодетел на човечеството, за Спасителя на изтерзаните и измъчените.
Една книга, към която се обръщаха най-вече онези, които искаха да се изпълнят с християнската любов: ето какво представляваше Евангелието на Лука, понеже там могъществото и пробивната сила на любовта наистина тържествуват в много по-голяма степен, отколкото в който и да е друг християнски документ.
И онези, които осъзнаваха по някакъв начин общо взето това се отнася за всички хора -, че са обременили сърцето си с не съвършенство и грях, винаги откриваха утеха, съвет и възвисяване на душата, когато обръщаха поглед към Евангелието на Лука и неговите думи: Христос Исус не е дошъл само за праведните, а и за грешниците; не случайно Той е сядал на една трапеза с грешници и митари.
към текста >>
И онези, които осъзнаваха по някакъв начин общо взето това се отнася за всички хора -, че са обременили сърцето си с не съвършенство и грях, винаги откриваха утеха, съвет и възвисяване на душата, когато обръщаха поглед към
Евангелие
то на Лука и неговите думи: Христос Исус не е дошъл само за праведните, а и за грешниците; не случайно Той е сядал на една трапеза с грешници и митари.
Ако в известно отношение Евангелието на Йоан беше основен източник за мистиците, Евангелието на Лука беше една възпитателна и назидателна книга за мнозинството, за онези, които така да се каже – можеха да се издигнат в сферата на християнското светоусещане, изхождайки от наивността и простотата на своите сърца. Да, Евангелието на Лука минава през вековете като една назидателна книга. То неизменно беше източник на вътрешна утеха за всички, които бяха измъчвани от страдания и болки. Защото тъкмо в това Евангелие се говори толкова много за великия утешител, за великия благодетел на човечеството, за Спасителя на изтерзаните и измъчените. Една книга, към която се обръщаха най-вече онези, които искаха да се изпълнят с християнската любов: ето какво представляваше Евангелието на Лука, понеже там могъществото и пробивната сила на любовта наистина тържествуват в много по-голяма степен, отколкото в който и да е друг християнски документ.
И онези, които осъзнаваха по някакъв начин общо взето това се отнася за всички хора -, че са обременили сърцето си с не съвършенство и грях, винаги откриваха утеха, съвет и възвисяване на душата, когато обръщаха поглед към Евангелието на Лука и неговите думи: Христос Исус не е дошъл само за праведните, а и за грешниците; не случайно Той е сядал на една трапеза с грешници и митари.
към текста >>
Ако за да се почувствува въздействието на Йоановото
Евангелие
, е необходима една сериозна подготовка, то за
Евангелие
то на Лука трябва да кажем, че нито една човешка душа не стои така ниско, или пък е толкова незряла, че да не усети цялата топлина, която струи от
Евангелие
то на Лука.
Ако за да се почувствува въздействието на Йоановото Евангелие, е необходима една сериозна подготовка, то за Евангелието на Лука трябва да кажем, че нито една човешка душа не стои така ниско, или пък е толкова незряла, че да не усети цялата топлина, която струи от Евангелието на Лука.
Ето защо Евангелието на Лука винаги е било една книга за мнозинството; в неговите прости думи можеше да намери утеха и най-семплата, най-детинската човешка душа. Всичко онова от нея, което остава чисто и детинско от най-ранна възраст до най-дълбока старост винаги се е усещало привличано от Евангелието на Лука. И преди всичко: Онази част от християнските истини, която е представена там образно; онова, което самото изкуство е извлякло от християнските истини като мотиви и образи естествено и другите Евангелия също са вдъхновили немалко художествени произведения и най-вече живописта, която намира най-пряк път към човешкото сърце: Ето какво откриваме ние в Евангелието на Лука. Всички дълбоки и сложни отношения между Христос Исус и Йоан Кръстител, които са били обект на художествено изобразяване толкова често,имат своя източник в тази непреходна книга, Евангелието на Лука.
към текста >>
Ето защо
Евангелие
то на Лука винаги е било една книга за мнозинството; в неговите прости думи можеше да намери утеха и най-семплата, най-детинската човешка душа.
Ако за да се почувствува въздействието на Йоановото Евангелие, е необходима една сериозна подготовка, то за Евангелието на Лука трябва да кажем, че нито една човешка душа не стои така ниско, или пък е толкова незряла, че да не усети цялата топлина, която струи от Евангелието на Лука.
Ето защо Евангелието на Лука винаги е било една книга за мнозинството; в неговите прости думи можеше да намери утеха и най-семплата, най-детинската човешка душа.
Всичко онова от нея, което остава чисто и детинско от най-ранна възраст до най-дълбока старост винаги се е усещало привличано от Евангелието на Лука. И преди всичко: Онази част от християнските истини, която е представена там образно; онова, което самото изкуство е извлякло от християнските истини като мотиви и образи естествено и другите Евангелия също са вдъхновили немалко художествени произведения и най-вече живописта, която намира най-пряк път към човешкото сърце: Ето какво откриваме ние в Евангелието на Лука. Всички дълбоки и сложни отношения между Христос Исус и Йоан Кръстител, които са били обект на художествено изобразяване толкова често,имат своя източник в тази непреходна книга, Евангелието на Лука.
към текста >>
Всичко онова от нея, което остава чисто и детинско от най-ранна възраст до най-дълбока старост винаги се е усещало привличано от
Евангелие
то на Лука.
Ако за да се почувствува въздействието на Йоановото Евангелие, е необходима една сериозна подготовка, то за Евангелието на Лука трябва да кажем, че нито една човешка душа не стои така ниско, или пък е толкова незряла, че да не усети цялата топлина, която струи от Евангелието на Лука. Ето защо Евангелието на Лука винаги е било една книга за мнозинството; в неговите прости думи можеше да намери утеха и най-семплата, най-детинската човешка душа.
Всичко онова от нея, което остава чисто и детинско от най-ранна възраст до най-дълбока старост винаги се е усещало привличано от Евангелието на Лука.
И преди всичко: Онази част от християнските истини, която е представена там образно; онова, което самото изкуство е извлякло от християнските истини като мотиви и образи естествено и другите Евангелия също са вдъхновили немалко художествени произведения и най-вече живописта, която намира най-пряк път към човешкото сърце: Ето какво откриваме ние в Евангелието на Лука. Всички дълбоки и сложни отношения между Христос Исус и Йоан Кръстител, които са били обект на художествено изобразяване толкова често,имат своя източник в тази непреходна книга, Евангелието на Лука.
към текста >>
И преди всичко: Онази част от християнските истини, която е представена там образно; онова, което самото изкуство е извлякло от християнските истини като мотиви и образи естествено и другите Евангелия също са вдъхновили немалко художествени произведения и най-вече живописта, която намира най-пряк път към човешкото сърце: Ето какво откриваме ние в
Евангелие
то на Лука.
Ако за да се почувствува въздействието на Йоановото Евангелие, е необходима една сериозна подготовка, то за Евангелието на Лука трябва да кажем, че нито една човешка душа не стои така ниско, или пък е толкова незряла, че да не усети цялата топлина, която струи от Евангелието на Лука. Ето защо Евангелието на Лука винаги е било една книга за мнозинството; в неговите прости думи можеше да намери утеха и най-семплата, най-детинската човешка душа. Всичко онова от нея, което остава чисто и детинско от най-ранна възраст до най-дълбока старост винаги се е усещало привличано от Евангелието на Лука.
И преди всичко: Онази част от християнските истини, която е представена там образно; онова, което самото изкуство е извлякло от християнските истини като мотиви и образи естествено и другите Евангелия също са вдъхновили немалко художествени произведения и най-вече живописта, която намира най-пряк път към човешкото сърце: Ето какво откриваме ние в Евангелието на Лука.
Всички дълбоки и сложни отношения между Христос Исус и Йоан Кръстител, които са били обект на художествено изобразяване толкова често,имат своя източник в тази непреходна книга, Евангелието на Лука.
към текста >>
Всички дълбоки и сложни отношения между Христос Исус и Йоан Кръстител, които са били обект на художествено изобразяване толкова често,имат своя източник в тази непреходна книга,
Евангелие
то на Лука.
Ако за да се почувствува въздействието на Йоановото Евангелие, е необходима една сериозна подготовка, то за Евангелието на Лука трябва да кажем, че нито една човешка душа не стои така ниско, или пък е толкова незряла, че да не усети цялата топлина, която струи от Евангелието на Лука. Ето защо Евангелието на Лука винаги е било една книга за мнозинството; в неговите прости думи можеше да намери утеха и най-семплата, най-детинската човешка душа. Всичко онова от нея, което остава чисто и детинско от най-ранна възраст до най-дълбока старост винаги се е усещало привличано от Евангелието на Лука. И преди всичко: Онази част от християнските истини, която е представена там образно; онова, което самото изкуство е извлякло от християнските истини като мотиви и образи естествено и другите Евангелия също са вдъхновили немалко художествени произведения и най-вече живописта, която намира най-пряк път към човешкото сърце: Ето какво откриваме ние в Евангелието на Лука.
Всички дълбоки и сложни отношения между Христос Исус и Йоан Кръстител, които са били обект на художествено изобразяване толкова често,имат своя източник в тази непреходна книга, Евангелието на Лука.
към текста >>
Всеки, който се остави под чудното въздействие на това
Евангелие
, ще открие, че от начало докрай то е потопено в принципа на любовта, състраданието и простотата, а до известна степен и в областта на детинската човешка природа.
Всеки, който се остави под чудното въздействие на това Евангелие, ще открие, че от начало докрай то е потопено в принципа на любовта, състраданието и простотата, а до известна степен и в областта на детинската човешка природа.
А къде другаде се проявява тя по един толкова трогателен начин, ако не тъкмо в историята за детството на Исус от Назарет, която ни разказва евангелистът Лука? А защо това е така, ще ни стане ясно, когато постепенно вникнем все по-дълбоко в тази забележителна книга.
към текста >>
В досегашните лекционни цикли аз използвах като изходна точка и то съвсем съзнателно
Евангелие
то на Йоан, така че, естествено, съм обръщал внимание само върху една част от истината.
Подходящият за целта път трябва да бъде така подбран, че отделните потоци на истината да не срещат никакви ограничения и чак после да посочим как те се намират в пълно съзвучие, в пълна хармония.
В досегашните лекционни цикли аз използвах като изходна точка и то съвсем съзнателно Евангелието на Йоан, така че, естествено, съм обръщал внимание само върху една част от истината.
И все пак тази част си остава истина; в това ще се убедим и през следващите дни. Обаче днес ни предстои да разгледаме една необичайна и трудно приемлива дори за мнозина от Вас част от християнските истини.
към текста >>
В
Евангелие
то на Лука има едно чудно място, където научаваме как един Ангел възвестява на пастирите в полето, че се е родил „Спасителят на света".
В Евангелието на Лука има едно чудно място, където научаваме как един Ангел възвестява на пастирите в полето, че се е родил „Спасителят на света".
После се споменава, че към този Ангел след като е възвестил своето пророчество се присъединява „многобройното войнство небесно" (Лука 2,13). Представете си живо тази карти на пастирите поглеждат и в „отвореното небе" виждат под формата на величествени образи Съществата от духовния свят. Какво точно се възвестява на пастирите?
към текста >>
Думата „слава", както обикновено се превежда в
Евангелие
то, има съвсем друг смисъл и той се доближава много повече до този, който давам сега.
Думата „слава", както обикновено се превежда в Евангелието, има съвсем друг смисъл и той се доближава много повече до този, който давам сега.
Тук трябва недвусмислено да подчертаем тъкмо противоположното, а именно, че това, което пастирите виждат, е откровение на духовните Същества от висините и то идва сега, за да настъпи мир в онези човешки сърца, които са изпълнени с добра воля.
към текста >>
Вчера обърнахме внимание на факта, че чрез
Евангелие
то на Лука е представено онова, което наричаме имагинативно познание и че това имагинативно познание се проявява в образи.
Вчера обърнахме внимание на факта, че чрез Евангелието на Лука е представено онова, което наричаме имагинативно познание и че това имагинативно познание се проявява в образи.
Ние току-що споменахме за един такъв образ, показващ как пред пастирите застава откровението на духовните Същества от висините, образът на едно духовно Същество, на един Ангел, а после и на цялото „небесно войнство". Тук следва да поставим въпроса: Как този образ застава пред ясновидеца, пред човека, посветен в тайните на живота, образ, който той винаги може да възстанови, ако се вгледа назад в хрониката Акаша? Какво е това, което се явява пред пастирите? Какво носи в себе си това ангелско войнство и откъде идва то?
към текста >>
Това, което ни разкрива най-напред
Евангелие
то на Лука, можем да разберем само тогава, когато от гледна точка на духовно-научното изследване хвърлим поглед върху онова, което Буда е бил за човечеството и проумеем какво точно е допринесло откровението на Буда за еволюцията на човечеството.
Едно от великите духовни течения, което непрекъснато се вливаше в общочовешкото развитие и постепенно се издигаше все по-високо и по-високо, така че по време на палестинските събития можеше да озарява Земята само от духовните висини ето какво представляваше този образ. Когато чрез правилното разчитане на хрониката Акаша стигаме до „небесното войнство", което се явява на пастирите, насочвайки се към миналото, ние се докосваме до едно от най-великите духовни течения в историята на човечеството, което няколко столетия преди Христос Исус да слезе всред хората така да се каже, се разпространи по Земята като „будизъм". Колкото и странно да звучи, онзи, който проследява миналите епохи на човечеството чрез хрониката Акаша, в определен момент стига до „озарението" на великия Буда: То е същото откровение, което се явява и на пастирите. Това, което навремето озари хората в Индия; това, което раздвижи там духовете и сърцата като велика религия на състраданието и любовта, като един велик светоглед; което и до днес съставлява духовната храна на голяма част от човечеството, същото се явява отново в откровението, дадено на пастирите! Защото и то трябваше да се влее в откровението на Палестина.
Това, което ни разкрива най-напред Евангелието на Лука, можем да разберем само тогава, когато от гледна точка на духовно-научното изследване хвърлим поглед върху онова, което Буда е бил за човечеството и проумеем какво точно е допринесло откровението на Буда за еволюцията на човечеството.
Тук трябва да изясним следното.
към текста >>
И когато се подготвяше най-важното събитие на Земята, на пастирите, които се намираха в полето, им се яви една индивидуалност от духовните висини, за да им възвести това, което ще бъде описано тъкмо в
Евангелие
то на Лука: „И към Ангела се присъединиха „небесните войнства." Но кои впрочем бяха те?
Днес трябваше да хвърлим поглед назад към нещо, което се беше случило 600 години преди нашето летоброене, за щото, ако не бихме могли да проследим с помощта на хрониката Акаша развитието на събитията в Палестина на зад до проповедта на Бенарес, ние не бихме могли да разберем както самото християнство, така и онзи, който ни описва неговия път по един толкова прекрасен начин, а именно евангелистът Йоан. Откакто Бодисатва стана Буда, той вече не се нуждаеше от други инкарнации; оттогава той се превърна в едно духовно Същество, което обитава духовните светове и оттам се намесва във всичко, което става на Земята.
И когато се подготвяше най-важното събитие на Земята, на пастирите, които се намираха в полето, им се яви една индивидуалност от духовните висини, за да им възвести това, което ще бъде описано тъкмо в Евангелието на Лука: „И към Ангела се присъединиха „небесните войнства." Но кои впрочем бяха те?
към текста >>
Симеон, така се казва в
Евангелие
то на Лука, „беше изпълнен с Духа", когато му „донесоха Младенеца".
Същият Азита, който навремето видя Бодисатва, но само като дете в двореца на Судодана, се прероди отново в онази личност, която евангелистът Лука описва като праведния Симеон (Лука 2,25-35).
Симеон, така се казва в Евангелието на Лука, „беше изпълнен с Духа", когато му „донесоха Младенеца".
Той беше същият, който някога като Азита се разплака, понеже в тогавашната си инкарнация не можа да види как Бодисатва се издига в степента Буда. Но сега вече му беше отсъдено да изживее по-висшата еволюционна степен от развитието на тази индивидуалност. И сега, след като „беше изпълнен с Духа", той можа да види при представянето на детето в храма цялото сияние на славата, с която озареният Буда сякаш се надвеси над детето Исус, родено в свещеническата родословна линия на Давидовия род. И тогава той си каза: „Сега вече ти не трябва да плачеш; това, което не можа да видиш в миналото, сега застава пред теб; сега ти виждаш твоя Спасител, озарен от слава, да сияе над детето: „Господи, остави сега Твоя раб да умре с миром."
към текста >>
95.
3. Трета лекция, 17 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Всеки, който се остави под въздействието на третото
Евангелие
,
Евангелие
то на Лука, първоначално ще усети само нещо твърде общо.
Всеки, който се остави под въздействието на третото Евангелие, Евангелието на Лука, първоначално ще усети само нещо твърде общо.
Обаче после той неизбежно ще стигне до предчувствието, че тук, в това Евангелие на Лука действително са изобразени велики, мощни духовни светове. И след всичко, което чухме вчера, ще ни стане ясно, че това е точно така. Защото ние видяхме, че духовното изследване показва, как будисткият светоглед, с всичко, което той даде на човечеството, просто се е влял в Евангелието на Лука. Ето защо имаме пълното право да кажем: Тъкмо будизмът струи към човека от Евангелието на Лука. Обаче този „будизъм" струи по един твърде особен начин.
към текста >>
Обаче после той неизбежно ще стигне до предчувствието, че тук, в това
Евангелие
на Лука действително са изобразени велики, мощни духовни светове.
Всеки, който се остави под въздействието на третото Евангелие, Евангелието на Лука, първоначално ще усети само нещо твърде общо.
Обаче после той неизбежно ще стигне до предчувствието, че тук, в това Евангелие на Лука действително са изобразени велики, мощни духовни светове.
И след всичко, което чухме вчера, ще ни стане ясно, че това е точно така. Защото ние видяхме, че духовното изследване показва, как будисткият светоглед, с всичко, което той даде на човечеството, просто се е влял в Евангелието на Лука. Ето защо имаме пълното право да кажем: Тъкмо будизмът струи към човека от Евангелието на Лука. Обаче този „будизъм" струи по един твърде особен начин. Той се разлива от това Евангелие така, както вече споменах, дори и за най-простата и наивна душа.
към текста >>
Защото ние видяхме, че духовното изследване показва, как будисткият светоглед, с всичко, което той даде на човечеството, просто се е влял в
Евангелие
то на Лука.
Всеки, който се остави под въздействието на третото Евангелие, Евангелието на Лука, първоначално ще усети само нещо твърде общо. Обаче после той неизбежно ще стигне до предчувствието, че тук, в това Евангелие на Лука действително са изобразени велики, мощни духовни светове. И след всичко, което чухме вчера, ще ни стане ясно, че това е точно така.
Защото ние видяхме, че духовното изследване показва, как будисткият светоглед, с всичко, което той даде на човечеството, просто се е влял в Евангелието на Лука.
Ето защо имаме пълното право да кажем: Тъкмо будизмът струи към човека от Евангелието на Лука. Обаче този „будизъм" струи по един твърде особен начин. Той се разлива от това Евангелие така, както вече споменах, дори и за най-простата и наивна душа.
към текста >>
Ето защо имаме пълното право да кажем: Тъкмо будизмът струи към човека от
Евангелие
то на Лука.
Всеки, който се остави под въздействието на третото Евангелие, Евангелието на Лука, първоначално ще усети само нещо твърде общо. Обаче после той неизбежно ще стигне до предчувствието, че тук, в това Евангелие на Лука действително са изобразени велики, мощни духовни светове. И след всичко, което чухме вчера, ще ни стане ясно, че това е точно така. Защото ние видяхме, че духовното изследване показва, как будисткият светоглед, с всичко, което той даде на човечеството, просто се е влял в Евангелието на Лука.
Ето защо имаме пълното право да кажем: Тъкмо будизмът струи към човека от Евангелието на Лука.
Обаче този „будизъм" струи по един твърде особен начин. Той се разлива от това Евангелие така, както вече споменах, дори и за най-простата и наивна душа.
към текста >>
Той се разлива от това
Евангелие
така, както вече споменах, дори и за най-простата и наивна душа.
Обаче после той неизбежно ще стигне до предчувствието, че тук, в това Евангелие на Лука действително са изобразени велики, мощни духовни светове. И след всичко, което чухме вчера, ще ни стане ясно, че това е точно така. Защото ние видяхме, че духовното изследване показва, как будисткият светоглед, с всичко, което той даде на човечеството, просто се е влял в Евангелието на Лука. Ето защо имаме пълното право да кажем: Тъкмо будизмът струи към човека от Евангелието на Лука. Обаче този „будизъм" струи по един твърде особен начин.
Той се разлива от това Евангелие така, както вече споменах, дори и за най-простата и наивна душа.
към текста >>
В
Евангелие
то на Лука същинската духовна субстанция е вложена по такъв начин, че в известен смисъл, тя може да проникне във всяка душа, във всеки човек, стига той да разполага с необходимите човешки пред стави и понятия.
Както чухме от вчерашната лекция и както ще стане дума през следващите дни, будизмът като такъв, като учение на великия Буда, е един светоглед, който може да бъде разбран само от човек, издигнат до определени висши идеи, до чистите етерни висини на Духа. За да бъде разбран самият будизъм, е необходима продължителна подготовка.
В Евангелието на Лука същинската духовна субстанция е вложена по такъв начин, че в известен смисъл, тя може да проникне във всяка душа, във всеки човек, стига той да разполага с необходимите човешки пред стави и понятия.
Защо това е така, ще ни стане ясно, когато вникнем в тайната на Евангелието на Лука. Обаче от Евангелието на Лука в нас се вливат не просто духовните постижения на будизма, а неговата по-висша форма. Надвишаваща всичко онова, което древна Индия даде на човечеството. Само с няколко примера ще се опитаме да обясним, в какво се състой това „повишение" на будизма.
към текста >>
Защо това е така, ще ни стане ясно, когато вникнем в тайната на
Евангелие
то на Лука.
Както чухме от вчерашната лекция и както ще стане дума през следващите дни, будизмът като такъв, като учение на великия Буда, е един светоглед, който може да бъде разбран само от човек, издигнат до определени висши идеи, до чистите етерни висини на Духа. За да бъде разбран самият будизъм, е необходима продължителна подготовка. В Евангелието на Лука същинската духовна субстанция е вложена по такъв начин, че в известен смисъл, тя може да проникне във всяка душа, във всеки човек, стига той да разполага с необходимите човешки пред стави и понятия.
Защо това е така, ще ни стане ясно, когато вникнем в тайната на Евангелието на Лука.
Обаче от Евангелието на Лука в нас се вливат не просто духовните постижения на будизма, а неговата по-висша форма. Надвишаваща всичко онова, което древна Индия даде на човечеството. Само с няколко примера ще се опитаме да обясним, в какво се състой това „повишение" на будизма.
към текста >>
Обаче от
Евангелие
то на Лука в нас се вливат не просто духовните постижения на будизма, а неговата по-висша форма.
Както чухме от вчерашната лекция и както ще стане дума през следващите дни, будизмът като такъв, като учение на великия Буда, е един светоглед, който може да бъде разбран само от човек, издигнат до определени висши идеи, до чистите етерни висини на Духа. За да бъде разбран самият будизъм, е необходима продължителна подготовка. В Евангелието на Лука същинската духовна субстанция е вложена по такъв начин, че в известен смисъл, тя може да проникне във всяка душа, във всеки човек, стига той да разполага с необходимите човешки пред стави и понятия. Защо това е така, ще ни стане ясно, когато вникнем в тайната на Евангелието на Лука.
Обаче от Евангелието на Лука в нас се вливат не просто духовните постижения на будизма, а неговата по-висша форма.
Надвишаваща всичко онова, което древна Индия даде на човечеството. Само с няколко примера ще се опитаме да обясним, в какво се състой това „повишение" на будизма.
към текста >>
И действително: От онзи момент в развитието на света, когато Буда беше тук, в цялото духовно развитие на Земята се вля едно
Евангелие
на любовта и състраданието.
Вчера определихме будизма като най-чистото учение за състраданието и любовта.
И действително: От онзи момент в развитието на света, когато Буда беше тук, в цялото духовно развитие на Земята се вля едно Евангелие на любовта и състраданието.
Това Евангелие на любовта и състраданието ние виждаме да се проявява в истинския будист, когато неговото топло сърце откликва на всяко страдание, което той среща във външния свят у всяко живо същество.
към текста >>
Това
Евангелие
на любовта и състраданието ние виждаме да се проявява в истинския будист, когато неговото топло сърце откликва на всяко страдание, което той среща във външния свят у всяко живо същество.
Вчера определихме будизма като най-чистото учение за състраданието и любовта. И действително: От онзи момент в развитието на света, когато Буда беше тук, в цялото духовно развитие на Земята се вля едно Евангелие на любовта и състраданието.
Това Евангелие на любовта и състраданието ние виждаме да се проявява в истинския будист, когато неговото топло сърце откликва на всяко страдание, което той среща във външния свят у всяко живо същество.
към текста >>
Обаче от
Евангелие
то на Лука ни облъхва нещо много повече от това всеобхватно състрадание, от тази всеобхватна любов.
Да, будистката любов и будисткото състрадание ни обгръщат отвсякъде, и то в най-пълния смисъл на тези думи.
Обаче от Евангелието на Лука ни облъхва нещо много повече от това всеобхватно състрадание, от тази всеобхватна любов.
И ние бихме могли да го определим като трансформиране на състраданието и любовта в необходимото за душата действие. Будистът се стреми към състрадание; докато всеки, който се потопява в Евангелието на Лука, се стреми да разгърне една неукротима и действена любов. Будистът може да усети страданието и болката заедно с боледуващия; а човекът, който черпи от Евангелието на Лука, усеща порива за активни действия, насочени към отстраняване на болката. Да разбере всичко, което стопля човешката душа ето какво намира човек в будизма; да не съдим, а да направим повече от онова, което другите правят на нас ето изискването, което отправя към нас Евангелието на Лука. Да даваме повече отколкото вземаме!
към текста >>
Будистът се стреми към състрадание; докато всеки, който се потопява в
Евангелие
то на Лука, се стреми да разгърне една неукротима и действена любов.
Да, будистката любов и будисткото състрадание ни обгръщат отвсякъде, и то в най-пълния смисъл на тези думи. Обаче от Евангелието на Лука ни облъхва нещо много повече от това всеобхватно състрадание, от тази всеобхватна любов. И ние бихме могли да го определим като трансформиране на състраданието и любовта в необходимото за душата действие.
Будистът се стреми към състрадание; докато всеки, който се потопява в Евангелието на Лука, се стреми да разгърне една неукротима и действена любов.
Будистът може да усети страданието и болката заедно с боледуващия; а човекът, който черпи от Евангелието на Лука, усеща порива за активни действия, насочени към отстраняване на болката. Да разбере всичко, което стопля човешката душа ето какво намира човек в будизма; да не съдим, а да направим повече от онова, което другите правят на нас ето изискването, което отправя към нас Евангелието на Лука. Да даваме повече отколкото вземаме! Любовта, превърната в действие ето повишената степен на будизма, макар и в Евангелието на Лука да го намираме в неговия първичен и чист вид.
към текста >>
Будистът може да усети страданието и болката заедно с боледуващия; а човекът, който черпи от
Евангелие
то на Лука, усеща порива за активни действия, насочени към отстраняване на болката.
Да, будистката любов и будисткото състрадание ни обгръщат отвсякъде, и то в най-пълния смисъл на тези думи. Обаче от Евангелието на Лука ни облъхва нещо много повече от това всеобхватно състрадание, от тази всеобхватна любов. И ние бихме могли да го определим като трансформиране на състраданието и любовта в необходимото за душата действие. Будистът се стреми към състрадание; докато всеки, който се потопява в Евангелието на Лука, се стреми да разгърне една неукротима и действена любов.
Будистът може да усети страданието и болката заедно с боледуващия; а човекът, който черпи от Евангелието на Лука, усеща порива за активни действия, насочени към отстраняване на болката.
Да разбере всичко, което стопля човешката душа ето какво намира човек в будизма; да не съдим, а да направим повече от онова, което другите правят на нас ето изискването, което отправя към нас Евангелието на Лука. Да даваме повече отколкото вземаме! Любовта, превърната в действие ето повишената степен на будизма, макар и в Евангелието на Лука да го намираме в неговия първичен и чист вид.
към текста >>
Да разбере всичко, което стопля човешката душа ето какво намира човек в будизма; да не съдим, а да направим повече от онова, което другите правят на нас ето изискването, което отправя към нас
Евангелие
то на Лука.
Да, будистката любов и будисткото състрадание ни обгръщат отвсякъде, и то в най-пълния смисъл на тези думи. Обаче от Евангелието на Лука ни облъхва нещо много повече от това всеобхватно състрадание, от тази всеобхватна любов. И ние бихме могли да го определим като трансформиране на състраданието и любовта в необходимото за душата действие. Будистът се стреми към състрадание; докато всеки, който се потопява в Евангелието на Лука, се стреми да разгърне една неукротима и действена любов. Будистът може да усети страданието и болката заедно с боледуващия; а човекът, който черпи от Евангелието на Лука, усеща порива за активни действия, насочени към отстраняване на болката.
Да разбере всичко, което стопля човешката душа ето какво намира човек в будизма; да не съдим, а да направим повече от онова, което другите правят на нас ето изискването, което отправя към нас Евангелието на Лука.
Да даваме повече отколкото вземаме! Любовта, превърната в действие ето повишената степен на будизма, макар и в Евангелието на Лука да го намираме в неговия първичен и чист вид.
към текста >>
Любовта, превърната в действие ето повишената степен на будизма, макар и в
Евангелие
то на Лука да го намираме в неговия първичен и чист вид.
И ние бихме могли да го определим като трансформиране на състраданието и любовта в необходимото за душата действие. Будистът се стреми към състрадание; докато всеки, който се потопява в Евангелието на Лука, се стреми да разгърне една неукротима и действена любов. Будистът може да усети страданието и болката заедно с боледуващия; а човекът, който черпи от Евангелието на Лука, усеща порива за активни действия, насочени към отстраняване на болката. Да разбере всичко, което стопля човешката душа ето какво намира човек в будизма; да не съдим, а да направим повече от онова, което другите правят на нас ето изискването, което отправя към нас Евангелието на Лука. Да даваме повече отколкото вземаме!
Любовта, превърната в действие ето повишената степен на будизма, макар и в Евангелието на Лука да го намираме в неговия първичен и чист вид.
към текста >>
Ето защо той намери затрогващите звуци на своето
Евангелие
: Защото сам беше лекар и беше предначертал онова, което имаше да каже за Христос Исус от гледището на лекаря.
За да се опише тази страна на християнството, т.е. на издигнатия чрез християнството будизъм, беше необходимо именно нежното сърце на евангелиста Лука. Евангелистът Лука имаше най-голяма възможност да разбере Христос Исус именно като лекар на тялото и душата.
Ето защо той намери затрогващите звуци на своето Евангелие: Защото сам беше лекар и беше предначертал онова, което имаше да каже за Христос Исус от гледището на лекаря.
И ние винаги ще се натъкваме на тази подробност, навлизайки в дълбочините на това Евангелие. Но когато насочим поглед към въздействието на Лука, дори и върху най-детинските и семпли души, прави ни впечатление и още нещо, а именно, че възвишеното будистко учение, което може да бъде разбрано само от един зрял ум, ни се явява сега в Евангелието на Лука като подмладено, като новородено. Будизмът ни се явява като плод от дървото на човечеството и когато отново го срещаме в Евангелието на Лука, той ни се явява като нов цвят, като едно подмладяване на всичко онова, което е бил по-рано. Ето защо трябва да поставим въпроса: Как се стигна до това подмладяване на будизма? Ние ще си отговорим, едва когато хвърлим по-точен поглед върху учението на великия Буда и с помощта на антропософската подготовка, която имаме, вникнем в това, което движеше душата на Буда.
към текста >>
И ние винаги ще се натъкваме на тази подробност, навлизайки в дълбочините на това
Евангелие
.
За да се опише тази страна на християнството, т.е. на издигнатия чрез християнството будизъм, беше необходимо именно нежното сърце на евангелиста Лука. Евангелистът Лука имаше най-голяма възможност да разбере Христос Исус именно като лекар на тялото и душата. Ето защо той намери затрогващите звуци на своето Евангелие: Защото сам беше лекар и беше предначертал онова, което имаше да каже за Христос Исус от гледището на лекаря.
И ние винаги ще се натъкваме на тази подробност, навлизайки в дълбочините на това Евангелие.
Но когато насочим поглед към въздействието на Лука, дори и върху най-детинските и семпли души, прави ни впечатление и още нещо, а именно, че възвишеното будистко учение, което може да бъде разбрано само от един зрял ум, ни се явява сега в Евангелието на Лука като подмладено, като новородено. Будизмът ни се явява като плод от дървото на човечеството и когато отново го срещаме в Евангелието на Лука, той ни се явява като нов цвят, като едно подмладяване на всичко онова, което е бил по-рано. Ето защо трябва да поставим въпроса: Как се стигна до това подмладяване на будизма? Ние ще си отговорим, едва когато хвърлим по-точен поглед върху учението на великия Буда и с помощта на антропософската подготовка, която имаме, вникнем в това, което движеше душата на Буда.
към текста >>
Но когато насочим поглед към въздействието на Лука, дори и върху най-детинските и семпли души, прави ни впечатление и още нещо, а именно, че възвишеното будистко учение, което може да бъде разбрано само от един зрял ум, ни се явява сега в
Евангелие
то на Лука като подмладено, като новородено.
За да се опише тази страна на християнството, т.е. на издигнатия чрез християнството будизъм, беше необходимо именно нежното сърце на евангелиста Лука. Евангелистът Лука имаше най-голяма възможност да разбере Христос Исус именно като лекар на тялото и душата. Ето защо той намери затрогващите звуци на своето Евангелие: Защото сам беше лекар и беше предначертал онова, което имаше да каже за Христос Исус от гледището на лекаря. И ние винаги ще се натъкваме на тази подробност, навлизайки в дълбочините на това Евангелие.
Но когато насочим поглед към въздействието на Лука, дори и върху най-детинските и семпли души, прави ни впечатление и още нещо, а именно, че възвишеното будистко учение, което може да бъде разбрано само от един зрял ум, ни се явява сега в Евангелието на Лука като подмладено, като новородено.
Будизмът ни се явява като плод от дървото на човечеството и когато отново го срещаме в Евангелието на Лука, той ни се явява като нов цвят, като едно подмладяване на всичко онова, което е бил по-рано. Ето защо трябва да поставим въпроса: Как се стигна до това подмладяване на будизма? Ние ще си отговорим, едва когато хвърлим по-точен поглед върху учението на великия Буда и с помощта на антропософската подготовка, която имаме, вникнем в това, което движеше душата на Буда.
към текста >>
Будизмът ни се явява като плод от дървото на човечеството и когато отново го срещаме в
Евангелие
то на Лука, той ни се явява като нов цвят, като едно подмладяване на всичко онова, което е бил по-рано.
на издигнатия чрез християнството будизъм, беше необходимо именно нежното сърце на евангелиста Лука. Евангелистът Лука имаше най-голяма възможност да разбере Христос Исус именно като лекар на тялото и душата. Ето защо той намери затрогващите звуци на своето Евангелие: Защото сам беше лекар и беше предначертал онова, което имаше да каже за Христос Исус от гледището на лекаря. И ние винаги ще се натъкваме на тази подробност, навлизайки в дълбочините на това Евангелие. Но когато насочим поглед към въздействието на Лука, дори и върху най-детинските и семпли души, прави ни впечатление и още нещо, а именно, че възвишеното будистко учение, което може да бъде разбрано само от един зрял ум, ни се явява сега в Евангелието на Лука като подмладено, като новородено.
Будизмът ни се явява като плод от дървото на човечеството и когато отново го срещаме в Евангелието на Лука, той ни се явява като нов цвят, като едно подмладяване на всичко онова, което е бил по-рано.
Ето защо трябва да поставим въпроса: Как се стигна до това подмладяване на будизма? Ние ще си отговорим, едва когато хвърлим по-точен поглед върху учението на великия Буда и с помощта на антропософската подготовка, която имаме, вникнем в това, което движеше душата на Буда.
към текста >>
Ето как в
Евангелие
то на Лука будизмът е така представен, че да бъде разбран дори от наивната и детинска човешка душа.
Тази подробност е нещо, до което може да стигне всеки духовен изследовател, нещо което евангелистът Лука е вложил по един тайнствен начин в забележителната сцена, когато дванадесетгодишният Исус влиза в храма и внезапно става съвършено друг.
Ето как в Евангелието на Лука будизмът е така представен, че да бъде разбран дори от наивната и детинска човешка душа.
Ние сме длъжни да разберем тази подробност. И тогава ще проумеем защо момчето не говори вече по същия начин, както преди. Предишният начин на изразяване съответствува на човека, който под образа на цар Канишка свика в древна Индия по същото време един събор, от къде то проповядваше стария будизъм като едно ортодоксално учение. Обаче междувременно беше напреднал и са мият Буда. Той прие силите, идващи от астралната майчина обвивка на детето Исус и по този начин стана способен да говори на човешките души по един съвършено нов начин.
към текста >>
Да, ето как
Евангелие
то на Лука съдържа в себе си будизма, но под една друга форма: Сякаш той блика от самия извор на младостта и възвестява религията на състраданието и любовта дори на най-наивните и семпли човешки души.
Да, ето как Евангелието на Лука съдържа в себе си будизма, но под една друга форма: Сякаш той блика от самия извор на младостта и възвестява религията на състраданието и любовта дори на най-наивните и семпли човешки души.
Сега вече ние можем да го четем. Ето какво вложи евангелистът Лука в своето Евангелие. Но то съдържа и нещо много повече. Днес можах да опиша само една малка част от сцената, изобразяваща детето Исус в храма, обаче ни предстои да се потопим още по-дълбоко в тази забележителна тайна, като по този начин ще хвърлим ясна светлина както в предишните, така и в следващите години от живота на Исус от Назарет.
към текста >>
Ето какво вложи евангелистът Лука в своето
Евангелие
.
Да, ето как Евангелието на Лука съдържа в себе си будизма, но под една друга форма: Сякаш той блика от самия извор на младостта и възвестява религията на състраданието и любовта дори на най-наивните и семпли човешки души. Сега вече ние можем да го четем.
Ето какво вложи евангелистът Лука в своето Евангелие.
Но то съдържа и нещо много повече. Днес можах да опиша само една малка част от сцената, изобразяваща детето Исус в храма, обаче ни предстои да се потопим още по-дълбоко в тази забележителна тайна, като по този начин ще хвърлим ясна светлина както в предишните, така и в следващите години от живота на Исус от Назарет.
към текста >>
96.
4. Четвърта лекция, 18 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
През следващите дни фактите, лежащи в основата на Евангелията и особено тези, лежащи в основата на
Евангелие
то на Лука ще ни се открият с все по-голяма яснота.
През следващите дни фактите, лежащи в основата на Евангелията и особено тези, лежащи в основата на Евангелието на Лука ще ни се открият с все по-голяма яснота.
Ето защо аз моля този път много повече отколкото обикновено да се има предвид, че тези лекции са едно цяло и че съдържанието им наистина преминава от една лекция в друга, и че отделната лекция, както и няколко, взети заедно, не могат да бъдат разбрани, ако не се разглеждат в светлината на целия цикъл. Това предупреждение важи особено за днешната и утрешната лекция; моля Ви още, не днес, а едва утре да си задавате неизбежните въпроси, засягащи връзката между отделните подробности, за които ще стане дума, и всичко, което вече съм казал по тази тема в други лекционни цикли.
към текста >>
Вчера ние завършихме с това, че третото тяло на Буда, неговата Нирманакайя, стана видима в мига, когато според
Евангелие
то на Лука, пастирите виждат своето небесно откровение.
Вчера ние завършихме с това, че третото тяло на Буда, неговата Нирманакайя, стана видима в мига, когато според Евангелието на Лука, пастирите виждат своето небесно откровение.
Вчера загатнахме още, че онова подмладяване на будисткия светоглед, който се вля в християнството и по този начин стана още по-достъпен за хората, настъпи благодарение на факта, че астралната майчина обвивка, отделяща се от човека с настъпването на половата зрялост и която, следователно, беше свързана с детето Исус, се сля с Нирманакайя на Буда точно в дванадесетата година от живота на Исус. Така че в този момент ние сме изправени пред едно същество, изградено от Нирманакайя, т.е. от духовното тяло на Буда и от онази астрална майчина обвивка, която се отдели от дванадесетгодишния Исус.
към текста >>
Накратко: от родителската двойка, за която става дума в
Евангелие
то на Лука, трябваше да се роди едно дете с твърде особени качества; едно дете, което донесе със себе си в неопетнен и чист вид самите младенчески сили на света, запазвайки ги свежи, здрави и непокътнати.
Накратко: от родителската двойка, за която става дума в Евангелието на Лука, трябваше да се роди едно дете с твърде особени качества; едно дете, което донесе със себе си в неопетнен и чист вид самите младенчески сили на света, запазвайки ги свежи, здрави и непокътнати.
Ето какво трябваше да се случи!
към текста >>
Да, в
Евангелие
то на Лука родословието се издига нагоре до Бога (Лука 3, 23 38).
Това знаеше и самият апостол Павел (l.Kop. 15, 45); точно това се крие зад неговите думи Същото беше известно и на евангелиста Лука, който беше ученик на Павел. Ето защо той говори за този факт по един твърде особен начин. Той знаеше, че изобщо за да слезе тази духовна субстанция до човечеството, беше необходимо нещо твърде особено, той знаеше, че за целта беше необходимо едно кръвно родство, стигащо нагоре чак до Адам. Ето защо за Йосиф той дава едно родословие, водещо нагоре до Адам, който произхожда непосредствено от самия духовен свят, или според думите на Лука „от Бога", той е „Син Божи".
Да, в Евангелието на Лука родословието се издига нагоре до Бога (Лука 3, 23 38).
към текста >>
Изобщо в тази част от
Евангелие
то на Лука е скрита една дълбока мистерия: през поколенията трябваше да тече общата, запазена и за най-далечните потомци кръв, за да може след време, в подходящия момент, поколенията да приемат в себе си и самия Дух.
Изобщо в тази част от Евангелието на Лука е скрита една дълбока мистерия: през поколенията трябваше да тече общата, запазена и за най-далечните потомци кръв, за да може след време, в подходящия момент, поколенията да приемат в себе си и самия Дух.
към текста >>
И какво всъщност ни описва
Евангелие
то на Лука, когато то започва да говори за Исус от Назарет?
И какво всъщност ни описва Евангелието на Лука, когато то започва да говори за Исус от Назарет?
Преди всичко, то ни описва един човек, чието кръвно родство издигаше неговото физическо тяло чак до Адам, чак до епохата, когато поради опасните и трудни условия, животът на земното човечество беше запазен благодарение на споменатата главна човешка двойка. А по-нататък, от гледна точка на прераждането, Лука описва една душа, която в максимална степен изчака своите следващи инкарнации. И в детето Исус ние отново намираме онази Адамова душа от преди грехопадението, която съумя да не навлезе в ритъма на преражданията. или с други думи, колкото и фантастично да звучи това днес, ние трябва да заявим: Онази индивидуалност, която беше насочена от великата ложа-майка към детето Исус, не само произхождаше от физически най-древните предшественици на човека, а тя беше и първото прераждане на първия представител на човечеството.
към текста >>
Ето какво ни описва родословният регистър според
Евангелие
то на Лука.
Едната родителска двойка произхожда от Соломоновата линия на Давидовия род, т.е. от „царствената линия"; а другата родителска двойка, тази от Назарет, произхожда от Натановата линия, с други думи от „свещеническата линия " на Давидовия род. Тъкмо в нея, в Натановата родителска двойка се роди детето Исус, за което Ви говоря вчера и днес. И тъкмо това дете можа да предостави такава астрална майчина обвивка, която по-късно беше приета от Нирманакайя на Буда. И когато наближи раждането на детето, точно тази родителска двойка от Натановата линия се отправи от Назарет към Витлеем както казва Лука „за преброяването" (Лука 2, 4 5).
Ето какво ни описва родословният регистър според Евангелието на Лука.
към текста >>
Азът на Заратустра можа да се прероди в онова дете, за което
Евангелие
то на Матей ни разказва, че се ражда от родителската двойка Йосиф и Мария, произхождащи от царствената или Соломонова линия на Давиловия род и заселени първоначално във Витлеем.
И така, в тази родителска двойка от Соломоновата линия се ражда дете, което също наричат Исус. В тялото си то също носи една велика индивидуалност. Обаче първоначално това дете имаше съвсем друга задача колко дълбока е мъдростта на света! а именно: то беше призвано не да озари астралната майчина обвивка със своите младенчески сили, а да даде на човечеството онова, което е по силите само на една зряла душа. И това дете беше така подготвено от висшите светове, че в него можа да се прероди онази индивидуалност, която някога в Персия говореше за Аура Маздао и която по-късно предостави своето астрално тяло на Хермес, а своето етерно тяло на Мойсей, за да се появи после в лицето на великия учител Питагор, като Заратас или Назаратос, великият учител в древна Халдея: с други суми, това беше индивидуалността на Заратустра.
Азът на Заратустра можа да се прероди в онова дете, за което Евангелието на Матей ни разказва, че се ражда от родителската двойка Йосиф и Мария, произхождащи от царствената или Соломонова линия на Давиловия род и заселени първоначално във Витлеем.
към текста >>
97.
5. Пета лекция, 19 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
И така, ние виждаме как будизмът се вля и озари онази личност, онова дете от Натановата линия на Давидовия род, което се роди на Йосиф и Мария според
Евангелие
то на Лука.
И така, ние виждаме как будизмът се вля и озари онази личност, онова дете от Натановата линия на Давидовия род, което се роди на Йосиф и Мария според Евангелието на Лука.
От друга страна, според Евангелието на Матей, имаме детето Исус, родено в семейството, на Йосиф и Мария, произхождащи от Соломоновата линия на Давидовия род и заселени първоначално във Витлеем. Точно това дете Исус от Соломоновата линия е носител на онази индивидуалност, която навремето като Заратустра основа древната персийска култура. Следователно, в началото на нашето летоброене ние имаме пред себе си двете конкретни индивидуалности, представляващи от едната страна будизма, както изглежда той според Евангелието на Лука, и от другата страна, според Матей Заратустровото учение, вложено в детето Исус от Соломоновата линия на Давиловия род. Рождените дни на двете деца не са едни и същи.
към текста >>
От друга страна, според
Евангелие
то на Матей, имаме детето Исус, родено в семейството, на Йосиф и Мария, произхождащи от Соломоновата линия на Давидовия род и заселени първоначално във Витлеем.
И така, ние виждаме как будизмът се вля и озари онази личност, онова дете от Натановата линия на Давидовия род, което се роди на Йосиф и Мария според Евангелието на Лука.
От друга страна, според Евангелието на Матей, имаме детето Исус, родено в семейството, на Йосиф и Мария, произхождащи от Соломоновата линия на Давидовия род и заселени първоначално във Витлеем.
Точно това дете Исус от Соломоновата линия е носител на онази индивидуалност, която навремето като Заратустра основа древната персийска култура. Следователно, в началото на нашето летоброене ние имаме пред себе си двете конкретни индивидуалности, представляващи от едната страна будизма, както изглежда той според Евангелието на Лука, и от другата страна, според Матей Заратустровото учение, вложено в детето Исус от Соломоновата линия на Давиловия род. Рождените дни на двете деца не са едни и същи.
към текста >>
Следователно, в началото на нашето летоброене ние имаме пред себе си двете конкретни индивидуалности, представляващи от едната страна будизма, както изглежда той според
Евангелие
то на Лука, и от другата страна, според Матей Заратустровото учение, вложено в детето Исус от Соломоновата линия на Давиловия род.
И така, ние виждаме как будизмът се вля и озари онази личност, онова дете от Натановата линия на Давидовия род, което се роди на Йосиф и Мария според Евангелието на Лука. От друга страна, според Евангелието на Матей, имаме детето Исус, родено в семейството, на Йосиф и Мария, произхождащи от Соломоновата линия на Давидовия род и заселени първоначално във Витлеем. Точно това дете Исус от Соломоновата линия е носител на онази индивидуалност, която навремето като Заратустра основа древната персийска култура.
Следователно, в началото на нашето летоброене ние имаме пред себе си двете конкретни индивидуалности, представляващи от едната страна будизма, както изглежда той според Евангелието на Лука, и от другата страна, според Матей Заратустровото учение, вложено в детето Исус от Соломоновата линия на Давиловия род.
Рождените дни на двете деца не са едни и същи.
към текста >>
Нека добре да запомним: Това, което стои в края на Йоановото
Евангелие
, се отнася за всички Евангелия, а именно че „за да се опишат всички факти, не биха стигнали и всичките книги на света" (Йоан 21, 25).
Естествено, днес аз трябва да посоча нещо, което не е записано в Евангелията; обаче Вие ще разберете Евангелията много по-точно, именно ако се позовете на данните от хрониката Акаша, защото и самите Евангелия загатват за нещо, което не могат да формулират добре.
Нека добре да запомним: Това, което стои в края на Йоановото Евангелие, се отнася за всички Евангелия, а именно че „за да се опишат всички факти, не биха стигнали и всичките книги на света" (Йоан 21, 25).
И нима откровенията, които човечеството получи чрез християнството са окончателни и веднъж завинаги оформени като една книга? Дълбока истина има в думите: „И ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света" (Матей 28, 20). Христос е не мъртво, а живо същество и хората с отворени духовни очи винаги могат да се докоснат до това, което той има да даде на човечеството. Християнството е едно живо духовно течение и неговите откровения ще продължават, доколкото хората ca в състояние да ги приемат. Да, днес ще бъдат споменати отделни факти, чиито последици лесно можем да открием в Евангелията, макар и самите факти да не са описани.
към текста >>
Но както Исус от
Евангелие
то на Лука, така и Йоан Кръстител се родиха достатъчно късно, за да избегнат т.н.
И така, рождените дати на двете деца Исус се различаваха с няколко месеца.
Но както Исус от Евангелието на Лука, така и Йоан Кръстител се родиха достатъчно късно, за да избегнат т.н.
витлеемско избиване на новородените. Защото, ако внимателно се замислим за това трагично събитие, неизбежно стигаме до въпроса: Добре, но как тогава Йоан е останал жив? Обаче фактите са такива, че те както казах навсякъде се потвърждават. Представете си, че Исус от Евангелието на Матей е отведен от неговите родители в Египет и малко след това, или по същото време се ражда Йоан. Според общоразпространеното мнение, той е останал в Палестина, където би трябвало да го сполети жестоката заповед на Ирод.
към текста >>
Представете си, че Исус от
Евангелие
то на Матей е отведен от неговите родители в Египет и малко след това, или по същото време се ражда Йоан.
И така, рождените дати на двете деца Исус се различаваха с няколко месеца. Но както Исус от Евангелието на Лука, така и Йоан Кръстител се родиха достатъчно късно, за да избегнат т.н. витлеемско избиване на новородените. Защото, ако внимателно се замислим за това трагично събитие, неизбежно стигаме до въпроса: Добре, но как тогава Йоан е останал жив? Обаче фактите са такива, че те както казах навсякъде се потвърждават.
Представете си, че Исус от Евангелието на Матей е отведен от неговите родители в Египет и малко след това, или по същото време се ражда Йоан.
Според общоразпространеното мнение, той е останал в Палестина, където би трябвало да го сполети жестоката заповед на Ирод. Следователно, той би трябвало да бъде убит и повече да не срещаме името му в Евангелията. Виждате, че тези неща трябва да бъдат внимателно разглеждани. Защото, ако наистина бяха избити всички деца до двегодишна възраст, всред тях би трябвало да бъде и Йоан. Но ако се доверим на данните от хрониката Акаша, става ясно, че събитията от Евангелието на Матей и тези от Евангелието на Лука не съвпадат по време, и че раждането на Натановия Исус не се пада във времето на витлеемското избиване на децата.
към текста >>
Но ако се доверим на данните от хрониката Акаша, става ясно, че събитията от
Евангелие
то на Матей и тези от
Евангелие
то на Лука не съвпадат по време, и че раждането на Натановия Исус не се пада във времето на витлеемското избиване на децата.
Представете си, че Исус от Евангелието на Матей е отведен от неговите родители в Египет и малко след това, или по същото време се ражда Йоан. Според общоразпространеното мнение, той е останал в Палестина, където би трябвало да го сполети жестоката заповед на Ирод. Следователно, той би трябвало да бъде убит и повече да не срещаме името му в Евангелията. Виждате, че тези неща трябва да бъдат внимателно разглеждани. Защото, ако наистина бяха избити всички деца до двегодишна възраст, всред тях би трябвало да бъде и Йоан.
Но ако се доверим на данните от хрониката Акаша, става ясно, че събитията от Евангелието на Матей и тези от Евангелието на Лука не съвпадат по време, и че раждането на Натановия Исус не се пада във времето на витлеемското избиване на децата.
Същото се отнася и за Йоан. Достатъчна е разликата дори от няколко месеца, за да станат възможни събитията тъкмо в този им вид.
към текста >>
Така Вие ще разберете и други, по-дълбоки подробности, свързани с Исус от
Евангелие
то на Матей.
Така Вие ще разберете и други, по-дълбоки подробности, свързани с Исус от Евангелието на Матей.
В това дете се прероди онази индивидуалност, която ние познаваме като Заратустра, основателят на древноперсийската култура. За него ние знаем, че в миналото той даде на своя персийски народ великото учение за Аура Маздао. Знаем още, че трябва да си представяме Аура Маздао, това велико Слънчево Същество, като духовно-душевната част на физическото Слънце. Ето защо Заратустра учеше: „Вглеждайте се не само в благотворните въздействия на видима та слънчева светлина и топлина, но и в невидимите духовни въздействия на това могъщо Същество."
към текста >>
Ето защо, когато правилно вникнем в учението на Буда, то ни въздействува толкова топло, толкова сърдечно; ето защо, когато отново се появява вече напълно подмладен в
Евангелие
то на Лука, будизмът обгръща със сърдечна топлина и ведрост тези, които го приемат в своите души.
Разбира се, нещата трябва да бъдат взаимно свързани и уравновесени. Обаче същинската мисия на Бодисатва беше тази: Да даде на хората учението за интимната и първична същност на човешката душа. Ето защо в своите проповеди Буда не казва нищо за космическите закономерности. Всичко е така замислено, че под въздействието на будизма, човешката душа да става все по-добра и по-добра. Човекът е представен като едно същество само по себе си, напълно откъснат от майчиното лоно на Космоса.
Ето защо, когато правилно вникнем в учението на Буда, то ни въздействува толкова топло, толкова сърдечно; ето защо, когато отново се появява вече напълно подмладен в Евангелието на Лука, будизмът обгръща със сърдечна топлина и ведрост тези, които го приемат в своите души.
Коренно различна беше задачата на онази индивидуалност, която се инкарнира като Заратустра в древния персийски народ.
към текста >>
Така
Евангелие
то на Матей изразява родството между царствения елемент и произхода на онова дете, в което се прероди Заратустра.
Тук става дума за следното: В образа на Исус от Соломоновата линия на Давидовия род, Заратустра отново можеше да разгърне своите могъщи сили и да предостави на човечеството в една обновена форма всичко онова, което той вече му беше дал през миналите епохи. За тази цел той трябваше да мобилизира всичките си сили от миналото. Ето защо първоначално той не можеше да се роди в едно тяло, произхождащо от свещеническата линия на Давидовия дом, а само в тяло от царствената линия.
Така Евангелието на Матей изразява родството между царствения елемент и произхода на онова дете, в което се прероди Заратустра.
Пророческите книги на Предна Азия винаги са загатвали за тези тайни. И всеки, който действително ги разбира, намира в тях много по-различни факти отколкото хората, които не са научени да мислят. Например в Стария Завет също има две пророчества: едното в апокрифите на Енох, което по-скоро се отнася за Натановия Месия от свещеническата линия, и другото в Псалмите, отнасящо се до Месията от царствената линия. Всички подробности от Стария и Новия Завет напълно съвпадат с данните, които откриваме в хрониката Акаша. Обаче сега Заратустра трябваше да обедини в себе си всички свои сили от миналото.
към текста >>
Само Лука отбелязва, че родителите на Исус първоначално заселени в Назарет, се отправили към Витлеем за преброяването и тъкмо тогава се ражда Исус от
Евангелие
то на Лука, след което родителите му отново се връщат в Назарет.
И така, ние виждаме, колко точно евангелистът Матей описва витлеемския Исус, чиито родители още от по-рано живеели във Витлеем.
Само Лука отбелязва, че родителите на Исус първоначално заселени в Назарет, се отправили към Витлеем за преброяването и тъкмо тогава се ражда Исус от Евангелието на Лука, след което родителите му отново се връщат в Назарет.
Докато евангелистът Матей само споменава, че Исус се ражда във Витлеем, за да бъде отведен после в Египет. Едва след завръщането си от Египет, неговите родители се заселват в Назарет, за да може Исус който беше прероденият Заратустра да се окаже в близост до другия Исус, представителят на другото духовно течение, това на будизма. Ето как двата светогледа се сливат, и то съвсем нагледно,съвсем конкретно.
към текста >>
Ето защо в
Евангелие
то на Лука раждането на Исус се възвестява на майката (Лука 1, 26-38).
От другата страна имаме Натановия Исус и той наследява своите вътрешни, душевни заложби, именно от майката.
Ето защо в Евангелието на Лука раждането на Исус се възвестява на майката (Лука 1, 26-38).
Ето колко конкретни са фактите в религиозните текстове. Но да продължим нататък.
към текста >>
Тук отново се натъкваме на една дълбока мъдрост от
Евангелие
то на Лука.
Нека първо да го разгледаме така, както е представен в Евангелията: Как той има предварително да възвести това, което после ще дойде в Исус. И той го прави с неимоверна сила, обхващайки всичко, което се намира във външния закон, в старото откровение. Кръстителят предупреждава: Хората трябва да спазват предписанията на закона, както и зрелите, остарели културни традиции, макар че те не държат вече на тях. За тази цел той трябва да разполага преди всичко с могъщата сила на една душа, която се ражда в света напълно зряла, дори свръхзряла. И той наистина се ражда в семейството на възрастни родители, така че поначало неговото астрално тяло е пречистено от всички низши сили, които увличат човека надолу, понеже страстите и горещите желания не са характерни за възрастните.
Тук отново се натъкваме на една дълбока мъдрост от Евангелието на Лука.
Когато нещата опират до една такава индивидуалност, всичко се поема от великата ложа-майка на човечеството. От там, където великият Ману ръководи и направлява духовните процеси, лежащи в основата на общочовешката еволюция, импулсите се насочват към местата, където те ще бъдат приведени в действие. Един такъв Аз, какъвто е Азът на Йоан Кръстител се инкарнира в определено тяло непосредствено под ръководството на великата ложа-майка на човечеството, от самите центрове на земния духовен живот. Азът на Йоан произхождаше от същото място,откъдето идваше и душевната същност на детето Исус от Евангелието на Лука, само че в Исус бяха вложени по-скоро онези качества, които все още оставаха непроникнати от нарастващия Азов егоизъм; с други думи една млада душа беше насочена там, където трябваше да се инкарнира новороденият Адам.
към текста >>
Азът на Йоан произхождаше от същото място,откъдето идваше и душевната същност на детето Исус от
Евангелие
то на Лука, само че в Исус бяха вложени по-скоро онези качества, които все още оставаха непроникнати от нарастващия Азов егоизъм; с други думи една млада душа беше насочена там, където трябваше да се инкарнира новороденият Адам.
И той наистина се ражда в семейството на възрастни родители, така че поначало неговото астрално тяло е пречистено от всички низши сили, които увличат човека надолу, понеже страстите и горещите желания не са характерни за възрастните. Тук отново се натъкваме на една дълбока мъдрост от Евангелието на Лука. Когато нещата опират до една такава индивидуалност, всичко се поема от великата ложа-майка на човечеството. От там, където великият Ману ръководи и направлява духовните процеси, лежащи в основата на общочовешката еволюция, импулсите се насочват към местата, където те ще бъдат приведени в действие. Един такъв Аз, какъвто е Азът на Йоан Кръстител се инкарнира в определено тяло непосредствено под ръководството на великата ложа-майка на човечеството, от самите центрове на земния духовен живот.
Азът на Йоан произхождаше от същото място,откъдето идваше и душевната същност на детето Исус от Евангелието на Лука, само че в Исус бяха вложени по-скоро онези качества, които все още оставаха непроникнати от нарастващия Азов егоизъм; с други думи една млада душа беше насочена там, където трябваше да се инкарнира новороденият Адам.
към текста >>
Защото същият Аз предназначен и задържан за Исус от
Евангелие
то на Лука беше даден като един вид дар за тялото на Йоан Кръстител; така че между душевната същност на Исус от
Евангелие
то на Лука и Аза на Йоан Кръстител поначало съществуваше една извънредна близост.
Може и да Ви се стори странно, че великата ложа-майка изпраща една душа, която всъщност не притежава самостоятелен и напреднал в своето развитие Аз.
Защото същият Аз предназначен и задържан за Исус от Евангелието на Лука беше даден като един вид дар за тялото на Йоан Кръстител; така че между душевната същност на Исус от Евангелието на Лука и Аза на Йоан Кръстител поначало съществуваше една извънредна близост.
Когато човешкият зародиш расте в майчиното тяло, Азът се свързва с другите съставни части на човешкия организъм още през третата седмица, макар че Азовите въздействия се проявяват постепенно едва през последните месеци преди раждането. Едва тогава Азът се превръща в една вътрешна и действена сила. Нормално, когато Азът привежда в движение човешкия зародиш, става дума за такъв Аз, който идва от предишни инкарнации. Обаче тук, при Йоан, имаме пред себе си един Аз, който е в непосредствена връзка с Натановия Исус. Ето защо в Евангелието на Лука майката на Исус се отправя към майката на Йоан, намираща се в шестия месец от своята бременност, и това, което нормално собственият Аз предизвиква в съответната личност, тук то се предизвиква от зародиша на другата майка.
към текста >>
Ето защо в
Евангелие
то на Лука майката на Исус се отправя към майката на Йоан, намираща се в шестия месец от своята бременност, и това, което нормално собственият Аз предизвиква в съответната личност, тук то се предизвиква от зародиша на другата майка.
Защото същият Аз предназначен и задържан за Исус от Евангелието на Лука беше даден като един вид дар за тялото на Йоан Кръстител; така че между душевната същност на Исус от Евангелието на Лука и Аза на Йоан Кръстител поначало съществуваше една извънредна близост. Когато човешкият зародиш расте в майчиното тяло, Азът се свързва с другите съставни части на човешкия организъм още през третата седмица, макар че Азовите въздействия се проявяват постепенно едва през последните месеци преди раждането. Едва тогава Азът се превръща в една вътрешна и действена сила. Нормално, когато Азът привежда в движение човешкия зародиш, става дума за такъв Аз, който идва от предишни инкарнации. Обаче тук, при Йоан, имаме пред себе си един Аз, който е в непосредствена връзка с Натановия Исус.
Ето защо в Евангелието на Лука майката на Исус се отправя към майката на Йоан, намираща се в шестия месец от своята бременност, и това, което нормално собственият Аз предизвиква в съответната личност, тук то се предизвиква от зародиша на другата майка.
Детето на Елисавета трепва в майчината утроба, когато до него се приближава жената, носеща в себе си детето Исус; защото силата на Аза е тази, която се влива в детето на другата майка (Лука 1,39-44). Ето колко дълбока е връзката между този, който трябваше да обедини двете духовни направления, и онзи, който трябваше да предизвести неговото идване.
към текста >>
След като се върнаха от Египет, те се заселиха в Назарет и им се родиха още деца, които са изброени в
Евангелие
то на Марко: Симон, Юда, Йосия, Яков, а също и две сестри (Марко 6, 3).
В същото време живеят другите Йосиф и Мария съпружеската двойка от Соломоновата линия.
След като се върнаха от Египет, те се заселиха в Назарет и им се родиха още деца, които са изброени в Евангелието на Марко: Симон, Юда, Йосия, Яков, а също и две сестри (Марко 6, 3).
към текста >>
Евангелие
то на Лука съдържа един много загадъчен разказ за „дванадесет годишния Исус в храма".
Двете деца израстваха и се развиваха до към дванадесетата си година в непосредствената близост и всред приятелските отношения между двете семейства. Когато Натановият Исус стана на дванадесет години, родителите му се отправиха към Йерусалим, както се казва „според обичая", за да участвуват в празника Пасха, като взеха със себе си и детето, понеже то беше вече пораснало.
Евангелието на Лука съдържа един много загадъчен разказ за „дванадесет годишния Исус в храма".
Там се казва: Когато родителите се връщат от празника, те изведнъж загубват детето и след като не го намират всред „роднините и познатите", те отново отиват в Йерусалим и го откриват в храма „да седи между учителите", удивлявайки всички със своята мъдрост (Лука 2, 41-50).
към текста >>
98.
6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Сега, след съответната подготовка, за нас ще бъде относително лесно да вникнем в подробностите на
Евангелие
то от Лука, понеже вече знаем с кого имаме работа в лицето на онези същества и индивидуалности, за които става дума.
Сега, след съответната подготовка, за нас ще бъде относително лесно да вникнем в подробностите на Евангелието от Лука, понеже вече знаем с кого имаме работа в лицето на онези същества и индивидуалности, за които става дума.
Ето защо у Вас не бива да се поражда никаква досада от дългата „предистория". На първо място ние трябва да си изградим точна представа за изключително комплицираните събития, заемащи централно място в Евангелията, а също и нещо друго, без което никога не бихме могли да се доближим до всичко онова, което после срещаме в затрогващата простота на Евангелието на Лука.
към текста >>
На първо място ние трябва да си изградим точна представа за изключително комплицираните събития, заемащи централно място в Евангелията, а също и нещо друго, без което никога не бихме могли да се доближим до всичко онова, което после срещаме в затрогващата простота на
Евангелие
то на Лука.
Сега, след съответната подготовка, за нас ще бъде относително лесно да вникнем в подробностите на Евангелието от Лука, понеже вече знаем с кого имаме работа в лицето на онези същества и индивидуалности, за които става дума. Ето защо у Вас не бива да се поражда никаква досада от дългата „предистория".
На първо място ние трябва да си изградим точна представа за изключително комплицираните събития, заемащи централно място в Евангелията, а също и нещо друго, без което никога не бихме могли да се доближим до всичко онова, което после срещаме в затрогващата простота на Евангелието на Лука.
към текста >>
Разберем ли това, ще проумеем и думите в началото на
Евангелие
то от Лука, за които вчера само загатнахме.
Предноазиатските светогледи обозначаваха този начин на свързване между висшите Същества и човешкото физическо тяло като „изпълненост със Светия Дух". Да, това е един ако мога така да се изразя строго определен технически израз. И Предноазиатските езикови форми наистина прибягваха до този израз, когато ставаше дума за съответната инкарнация на Бодисатва, т.е. те имаха предвид, че силите, изграждащи това Същество не се намират изцяло в него, а трябва да се проявят като един вид външни въздействия. Следователно, бихме могли да обобщим: в предишните си инкарнации Буда също е бил изпълнен със Светия Дух.
Разберем ли това, ще проумеем и думите в началото на Евангелието от Лука, за които вчера само загатнахме.
Вече знаем, че в етерното тяло на едното дете Исус, произхождащо физически от Натановата линия на Давидовия род, живееше незасегнатата до този момент част от онова етерно тяло, която беше отнета от човечеството по време на събитието, известно под името „грехопадение", така че етерната субстанция, отнета от Адам преди грехопадението, беше запазена и по-късно вложена точно в това дете. И така трябваше да стане, за да се изправим сега пред едно толкова невинно и неопетнено същество, недокоснато от каквито и да е сътресения, свързани с еволюцията на Земята; едно същество, можещо да приеме в себе си всичко, което беше необходимо. Или с други думи: Би ли могъл един обикновен човек, който след Лемурийската епоха е навлязъл в поредицата на своите инкарнации, да бъде озарен от Буда и неговата Нирманакайя? Не, никога! И в още по-малка степен той би могъл да приеме в себе си това, което по-късно трябваше да проникне в него.
към текста >>
Обаче по този начин споменатата етерна субстанция се съедини с всички онези сили, които бяха действували върху планетарната еволюция на Земята още преди грехопадението, така че цялото им могъщество можеше да се прояви именно сега в лицето на малкия Исус, описан в
Евангелие
то на Лука.
Ето защо трябваше да възникне едно толкова облагородено човешко тяло, което можа да се получи само поради обстоятелството, че недокоснатата от каквито и да е земни изживявания етерна субстанция на Адам, беше вложена тъкмо в етерното тяло на това дете Исус.
Обаче по този начин споменатата етерна субстанция се съедини с всички онези сили, които бяха действували върху планетарната еволюция на Земята още преди грехопадението, така че цялото им могъщество можеше да се прояви именно сега в лицето на малкия Исус, описан в Евангелието на Лука.
А така стана възможно и всичко онова, което загатнах още вчера: Забележителното въздействие, което майката на Натановия Исус упражни върху майката на Йоан Кръстител, както и върху самия Йоан, още преди неговото раждане.
към текста >>
От самото
Евангелие
знаем, че можем да приемем Йоан Кръстител като преродения Илия (Матей 17, 10-13).
Когато това същество се прероди, то трябваше да се свърже с тялото на детето, което се роди на Захария и Елисавета.
От самото Евангелие знаем, че можем да приемем Йоан Кръстител като преродения Илия (Матей 17, 10-13).
Обаче тук ние сме изправени пред една индивидуалност, която в предишните си инкарнации не беше свикнала да развива своите заложби чрез нормалните сили на живота. При нормални условия, докато човешкото физическо тяло израства в майчиния организъм, се пробужда вътрешната сила на Аза. Но в предишните си инкарнации индивидуалността на Илия не беше навлизала до такава степен във физическото тяло. Азът беше раздвижван не чрез своите собствени сили, а от вън. Това трябваше да се случи също и сега.
към текста >>
Така ние се запознаваме и с една друга индивидуалност, която се появи през онази епоха и за която
Евангелие
то на Лука ни говори толкова внимателно, изобщо, ние вникваме в Евангелията само при условие, че по степенно се издигаме дотам, да разбираме всяка дума по същия начин, както са я разбирали и самите евангелисти.
Така ние се запознаваме и с една друга индивидуалност, която се появи през онази епоха и за която Евангелието на Лука ни говори толкова внимателно, изобщо, ние вникваме в Евангелията само при условие, че по степенно се издигаме дотам, да разбираме всяка дума по същия начин, както са я разбирали и самите евангелисти.
Въвеждайки ни в своето Евангелие, Лука заявява, че иска да преразкаже описанията на т.н. „самовидци" (Лука 1,2). Обаче тъкмо тези самовидци виждаха истинските отношения между нещата; те забелязваха не само това, което ставаше в условията на физическия свят. Единствено те биха могли да знаят, че пет или шест столетия преди, нашето летоброене в Индия е живял синът на цар Судодана, наричан още Буда, и как по-късно се ражда самият Йоан Кръстител. Обаче те не намират свързващата нишка между единия и другия.
към текста >>
Въвеждайки ни в своето
Евангелие
, Лука заявява, че иска да преразкаже описанията на т.н.
Така ние се запознаваме и с една друга индивидуалност, която се появи през онази епоха и за която Евангелието на Лука ни говори толкова внимателно, изобщо, ние вникваме в Евангелията само при условие, че по степенно се издигаме дотам, да разбираме всяка дума по същия начин, както са я разбирали и самите евангелисти.
Въвеждайки ни в своето Евангелие, Лука заявява, че иска да преразкаже описанията на т.н.
„самовидци" (Лука 1,2). Обаче тъкмо тези самовидци виждаха истинските отношения между нещата; те забелязваха не само това, което ставаше в условията на физическия свят. Единствено те биха могли да знаят, че пет или шест столетия преди, нашето летоброене в Индия е живял синът на цар Судодана, наричан още Буда, и как по-късно се ражда самият Йоан Кръстител. Обаче те не намират свързващата нишка между единия и другия. Тя може да се види само в духовния свят.
към текста >>
99.
7. Седма лекция, 21 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
През изтеклите дни ние се опитахме да си изградим представа за най-главните индивидуалности и Същества, за които се говори в
Евангелие
то на Лука.
През изтеклите дни ние се опитахме да си изградим представа за най-главните индивидуалности и Същества, за които се говори в Евангелието на Лука.
Ние изковахме дълбоки и точни понятия за същинските източници на този религиозен документ. Обаче необходимо е и още нещо: Да проследим по-нататъшното развитие на главното Същество, заемащо централно място в еволюцията на нашата Земя, а именно самият Христос Исус. При това се налага най-напред да си припомним онова, което вече казахме: че Христос Исус, който по-късно ще застане пред нас, според Евангелието на Лука е, така да се каже, телесно израснал като Натановия Исус от Давидовия род. Това дете израства до към своята дванадесета година. В този момент от неговото развитие, в тялото му проникна онзи Аз, който някога беше инкарниран в основателя на древноперсийската култура, така че от дванадесетата година нататък, в тялото на Натановия Исус се намира Азът на Заратустра.
към текста >>
При това се налага най-напред да си припомним онова, което вече казахме: че Христос Исус, който по-късно ще застане пред нас, според
Евангелие
то на Лука е, така да се каже, телесно израснал като Натановия Исус от Давидовия род.
През изтеклите дни ние се опитахме да си изградим представа за най-главните индивидуалности и Същества, за които се говори в Евангелието на Лука. Ние изковахме дълбоки и точни понятия за същинските източници на този религиозен документ. Обаче необходимо е и още нещо: Да проследим по-нататъшното развитие на главното Същество, заемащо централно място в еволюцията на нашата Земя, а именно самият Христос Исус.
При това се налага най-напред да си припомним онова, което вече казахме: че Христос Исус, който по-късно ще застане пред нас, според Евангелието на Лука е, така да се каже, телесно израснал като Натановия Исус от Давидовия род.
Това дете израства до към своята дванадесета година. В този момент от неговото развитие, в тялото му проникна онзи Аз, който някога беше инкарниран в основателя на древноперсийската култура, така че от дванадесетата година нататък, в тялото на Натановия Исус се намира Азът на Заратустра. Сега ни предстои да разгледаме още по-внимателно развитието на това Същество. За тази цел трябва да си припомним някои подробности, за които често е ставало дума в моите лекции.
към текста >>
Още когато говорихме върху
Евангелие
то на Йоан*11, обърнахме внимание, че през онези древни епохи кръщението беше нещо съвсем друго, отколкото стана то по-късно, превръщайки се само в един символ.
Този Заратустров Аз, живял в тялото на Натановия Исус от дванадесетата до тридесетата година, сега напусна това тяло. Сега към това тяло се устремява едно друго Същество. Моментът, когато вместо Заратустровия Аз в Натановия Исус навлиза един друг, бих казал, „върховен Аз", е отбелязан като Кръщението от Йоан в реката Йордан.
Още когато говорихме върху Евангелието на Йоан*11, обърнахме внимание, че през онези древни епохи кръщението беше нещо съвсем друго, отколкото стана то по-късно, превръщайки се само в един символ.
Самият Йоан Кръстител също го практикуваше по друг начин. Във водата беше потопявано цялото тяло на онези ,които биваха кръщавани. От досегашните антропософски лекции Вие знаете, че при подобни обстоятелства настъпва нещо особено. Дори в обикновения живот, когато даден човек е застрашен от удавяне, той получава истински шок и пред очите му като обширна панорама от образи преминава целият му досегашен живот.
към текста >>
100.
8. Осма лекция, 24 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Ние вече се постарахме да си изградим точна представа за това, което всъщност лежи в основата на първите глави от
Евангелие
то на Лука.
Ние вече се постарахме да си изградим точна представа за това, което всъщност лежи в основата на първите глави от Евангелието на Лука.
Можем да разгадаем предисторията на великото Христово Събитие, за която ни говори евангелистът Лука, само ако познаваме онези процеси, които се разиграват в хода на общочовешката еволюция и с които вече се запознахме доста подробно. Сега вече ние знаем кой беше онзи, който в своята тридесет годишна възраст прие в себе си космическия принцип, наричан от нас Христовия Принцип. Относно вникването в това, което ни разказва евангелистът Лука за личността и делото на Христос Исус т.е. онази индивидуалност, която в продължение на три години ходеше по Земята и носеше в човешкото си тяло „Христос" се налага с няколко щрихи да обобщим цялата еволюция на човечеството и да посочим част от нейните важни особености, за които нашето съвремие изобщо няма никаква представа. В много отношения нашата епоха е направо късогледа и вярва, че всичко, което става днес или е ставало с човечеството през последните две, три столетия, т.е.
към текста >>
Евангелие
то на Лука, и по-точно неговият автор ни разказва за делата на Христос Исус.
Евангелието на Лука, и по-точно неговият автор ни разказва за делата на Христос Исус.
И той ги разказва по такъв начин, че ако наистина вникнем в смисъла на неговите описания, все повече и повече ще се доближим до сама та същност на това, което се е разиграло тогава в този решителен момент от еволюцията на човечеството. Нека от ново да се спрем на нещо, което многократно сме обсъждали по време на нашите антропософски лекции: Че съвременното човечество води своето начало от атлантската катастрофа и че нашите предшественици т.е. нашите собствени души, но в други тела вече са живели на старата Атлантида, континентът, разположен между Европа и Африка от една страна, и Америка от друга страна. Тогава настъпи атлантската катастрофа, която напълно промени облика на Земята. Човешките маси потеглиха от Атлантида на изток и на запад и се заселиха по Земята, както вече знаем от описанията за Следатлантската епоха.
към текста >>
Ако обаче искаме да разберем
Евангелие
то на Лука, налага се да посочим и една друга особеност на нашите предшественици.
От хрониката Акаша ние узнаваме, че непосредствено след атлантската катастрофа възниква древноиндийската културна епоха, през която хората са живеели предимно в своите етерни тела, без да потъват във физическите си тела, както стана по-късно. Преобладаващата част от индийското население притежаваше едно смътно или сумрачно ясновидство, без да разполага с днешното Азово съзнание. Тогавашният индиец имаше един вид сънищно съзнание, което все пак му позволяваше да вижда в скритите основи на битието, да вижда в духовния свят. Свикнали сме да изтъкваме, че в областта на нашите представи е необходимо ясно да виждаме връзката между познанието и неговите форми, понеже тя често ни помага, особено в периоди от време, простиращи се в бъдещето. Ние винаги сме изтъквали, че нашите предшественици в древна Индия са били все още ясновиждащи, много по-ясновиждащи, отколкото по-късно.
Ако обаче искаме да разберем Евангелието на Лука, налага се да посочим и една друга особеност на нашите предшественици.
към текста >>
Какво впрочем казва Христос Исус в смисъла на
Евангелие
то от Лука?
И това е най-доброто, което ние можем да извлечем от великите истини. Малките истини задоволяват нашите познавателни стремежи, но големите истини огряват душите ни и сега ние знаем: това, което пулсира в мировото развитие, е в същото време нещо неимоверно красиво. Потопим ли се в неговата красота, в неговото величие, тогава то пуска корените си в нас и буйно израства нагоре, надхвърляйки всяко теоретично разбиране.
Какво впрочем казва Христос Исус в смисъла на Евангелието от Лука?
към текста >>
Всичко онова, което фактически лежи в астралното тяло като недостатък, като прегрешение, и се проявява като болест, в
Евангелие
то на Лука е наречено обсебване: а именно, когато човекът привлича в своето астрално тяло чужди Духове, когато добрите му качества престават да определят неговия човешки облик.
През епохата, когато Христос се яви на Земята, неговото обкръжение беше пълно с хора, чиито грехове и най-вече характерови отклонения, произтичащи от душевни недостатъци в миналото се проявяваха под формата на болести.
Всичко онова, което фактически лежи в астралното тяло като недостатък, като прегрешение, и се проявява като болест, в Евангелието на Лука е наречено обсебване: а именно, когато човекът привлича в своето астрално тяло чужди Духове, когато добрите му качества престават да определят неговия човешки облик.
При онези индивиди, които все още бяха съхранили старото съотношение между етерното и физическото тяло, т.е. относителната независимост на етерното тяло, етерният организъм през онази епоха се проявяваше по такъв драстичен начин, че душевните недостатъци, описвани от евангелиста Лука като болести, всъщност представляваха един вид обсебване.
към текста >>
И сега,
Евангелие
то на Лука ни показва, как такива хора са били изцелявани чрез самата близост и утешителните думи от страна на онази индивидуалност, която се намираше в Христос Исус; как това, което действуваше като „зло", беше прогонвано от такива индивидуалности.
И сега, Евангелието на Лука ни показва, как такива хора са били изцелявани чрез самата близост и утешителните думи от страна на онази индивидуалност, която се намираше в Христос Исус; как това, което действуваше като „зло", беше прогонвано от такива индивидуалности.
Пред човечеството застана един образец, който посочваше как в края на Земната епоха добрите качества могат да оздравят самата човешка природа.
към текста >>
Обикновено хората не забелязват фините подробности, скрити зад нещата; същото важи и за болестта, за онзи болен, който в
Евангелие
то на Лука е наречен „разслабен" (Лука 5,17-26).
Обикновено хората не забелязват фините подробности, скрити зад нещата; същото важи и за болестта, за онзи болен, който в Евангелието на Лука е наречен „разслабен" (Лука 5,17-26).
Всъщност тук трябва да се говори за „изцелението на парализирания", защото в гръцкия текст на това място стои думата „paralelymenos", означаваща човек с парализирани крайници. На времето, за тези болестни форми се знаеше, че те са свързани с качествата на етерното тяло. И когато Лука описва как Христос Исус лекува дори парализираните, ние трябва да се досетим, че силите, вложени в Христос Исус, достигат не само до астралните тела, но и до равнището на етерните тела, така че хората с увредени етерни тела също могат да изпитат лечебните въздействия. Когато Христос говори за „по-тежките" грехове, ангажиращи етерното тяло, той си служи с един особен израз. И ние разбираме: Първо трябва да бъдат отстранени духовните болестотворни причини; защото той не казва на парализирания веднага: „Стани и ходи!
към текста >>
И как
Евангелие
то постига това?
Тук сме изправени пред един процес, който се разиграва в неговото астрално тяло. Той чува обидната дума и я възприема като страдание в своето астрално тяло. Тук Вие имате един вид преливане между астралното и етерното тяло, нещо което е много трудно доловимо, макар и фините взаимодействия между двама души да се осъществяват тъкмо в тази област. Обаче най-труд но доловими и най-скрити са въздействията, които засягат физическото тяло, понеже като най-материално то напълно скрива духовната активност в рамките на физическата материя. Но сега идва ред да ни бъде показано и друго: Че Христос Исус е господар и над физическото тяло.
И как Евангелието постига това?
Тук ние се докосваме до една глава от Евангелието, която за днешния материалистично мислещ човек остава напълно неразбираема.
към текста >>
Тук ние се докосваме до една глава от
Евангелие
то, която за днешния материалистично мислещ човек остава напълно неразбираема.
Той чува обидната дума и я възприема като страдание в своето астрално тяло. Тук Вие имате един вид преливане между астралното и етерното тяло, нещо което е много трудно доловимо, макар и фините взаимодействия между двама души да се осъществяват тъкмо в тази област. Обаче най-труд но доловими и най-скрити са въздействията, които засягат физическото тяло, понеже като най-материално то напълно скрива духовната активност в рамките на физическата материя. Но сега идва ред да ни бъде показано и друго: Че Христос Исус е господар и над физическото тяло. И как Евангелието постига това?
Тук ние се докосваме до една глава от Евангелието, която за днешния материалистично мислещ човек остава напълно неразбираема.
към текста >>
Именно с оглед на този факт следва да разглеждаме и по-висшата деятелност на Христос, според както е представена тя в
Евангелие
то на Лука.
Ето колко дълбоко трябва да проникваме в нещата, за да обхванем Кармата, която свързва двама души. И тогава ще видим, как пред нас застава третият начин на действие, характерен за Христос Исус и обхващащ целия човешки организъм.
Именно с оглед на този факт следва да разглеждаме и по-висшата деятелност на Христос, според както е представена тя в Евангелието на Лука.
към текста >>
Евангелистът Лука, който в тази част от своето
Евангелие
се спира предимно върху лечебните въздействия на Аза и тяхното място във върховата точка от човешката еволюция, показва как Христос трябваше да проникне в човешкото астрално, етерно и физическо тяло.
Ето колко нагледно ни се показва, как Христовият Аз може да действува във всички съставни части на човешкото същество. И точно това е същественото.
Евангелистът Лука, който в тази част от своето Евангелие се спира предимно върху лечебните въздействия на Аза и тяхното място във върховата точка от човешката еволюция, показва как Христос трябваше да проникне в човешкото астрално, етерно и физическо тяло.
В същото време Лука посочва и великия идеал на човечеството: Вгледайте се във вашето бъдеще; днес вашият Аз според степента на неговото развитие е твърде слаб. Обаче постепенно той ще извоюва пълно господство над астралното, етерното и физическото тяло, и ще ги преобрази напълно. Пред вас се изправя великият идеал на Христос, показващ на човечеството бъдещата власт, която Азът ще упражнява над астралното, етерното и физическото тяло. Ето какви истини са залегнали в основата на Евангелията; те можеха да бъдат описани само от онези, които не се опираха на външни документи, а черпеха от опитностите на онези, които бяха „самовидци" и „служители на Слово то". Бавно и постепенно човечеството ще се издигне до това, което лежи зад Евангелията.
към текста >>
101.
9. Девета лекция, 25 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
От вчерашната лекция вече сте разбрали, че за да вникнем в един такъв религиозен източник, какъвто е
Евангелие
то на Лука, трябва на всяка цена да обгърнем еволюцията на човечеството в онзи по-висш смисъл, кой то откриваме с помощта на Антропософията, с други думи, когато действително вземем под внимание забележителните промени, настъпващи в хода на човешкото развитие, които на свой ред променят и самото устройство на човешкото същество.
От вчерашната лекция вече сте разбрали, че за да вникнем в един такъв религиозен източник, какъвто е Евангелието на Лука, трябва на всяка цена да обгърнем еволюцията на човечеството в онзи по-висш смисъл, кой то откриваме с помощта на Антропософията, с други думи, когато действително вземем под внимание забележителните промени, настъпващи в хода на човешкото развитие, които на свой ред променят и самото устройство на човешкото същество.
Искаме ли да разберем онази радикална промяна във вътрешния облик на човечеството нещо, което е необходимо и за разбирането на Евангелието от Лука уместно е да я сравним с това, което се разиграва в нашата епоха, наистина не толкова бързо, но все пак достатъчно ясно за всеки, който може да различава нещата.
към текста >>
Искаме ли да разберем онази радикална промяна във вътрешния облик на човечеството нещо, което е необходимо и за разбирането на
Евангелие
то от Лука уместно е да я сравним с това, което се разиграва в нашата епоха, наистина не толкова бързо, но все пак достатъчно ясно за всеки, който може да различава нещата.
От вчерашната лекция вече сте разбрали, че за да вникнем в един такъв религиозен източник, какъвто е Евангелието на Лука, трябва на всяка цена да обгърнем еволюцията на човечеството в онзи по-висш смисъл, кой то откриваме с помощта на Антропософията, с други думи, когато действително вземем под внимание забележителните промени, настъпващи в хода на човешкото развитие, които на свой ред променят и самото устройство на човешкото същество.
Искаме ли да разберем онази радикална промяна във вътрешния облик на човечеството нещо, което е необходимо и за разбирането на Евангелието от Лука уместно е да я сравним с това, което се разиграва в нашата епоха, наистина не толкова бързо, но все пак достатъчно ясно за всеки, който може да различава нещата.
към текста >>
С проповедите си от
Евангелие
то на Лука, Христос предупреждава: книжниците и фарисеите не разбират „знаците на времето", те бранят само старото, но то вече не е достатъчно; то е достатъчно само според онези, които не се чувствуват задължени да съдят с оглед на фактите, с оглед на необходимостта, а правят това с оглед на своите предпочитания.
Но това, което идва от предшествениците, от традициите на миналото, са книжниците и фарисеите, които ревностно пазят старото и не допускат нищо ново. Те държат в ръцете си квас, който е безполезен за бъдещата еволюция на човечеството. А който казва: Аз искам да остана при Мойсей и пророците, той просто не разбира знаците на времето (Лука 12, 54-59). Колко многозначителни са думите на Христос Исус, че изобщо не зависи от предпочитанията на отделния човек, дали някой иска да стане християнин или не; това е просто необходимост в еволюцията на човечеството.
С проповедите си от Евангелието на Лука, Христос предупреждава: книжниците и фарисеите не разбират „знаците на времето", те бранят само старото, но то вече не е достатъчно; то е достатъчно само според онези, които не се чувствуват задължени да съдят с оглед на фактите, с оглед на необходимостта, а правят това с оглед на своите предпочитания.
Ето защо Христос Исус определя стремежите на книжници и фарисеи като „неистина", като нещо, което вече не е в съответствие с външния свят. Ето какво означава всъщност този израз.
към текста >>
В сърцата на всички тях би трябвало да се породи нещо от онова, което Христос Исус говори в
Евангелие
то на Лука.
Днес ние бихме били последователи на Христос Исус, само ако намерим смелост подобна на Христовата смелост, когато той се противопостави на онези, които разчитаха единствено на Мойсей и пророците да се обърнем срещу всички, които спират напредъка на човечеството, доколкото те отхвърлят както антропософското тълкуване на Евангелията, така и антропософската интерпретация на природните явления. Често това са добронамерени хора, които с готовност поемат борбата за установяването на някакво неясно примирие.
В сърцата на всички тях би трябвало да се породи нещо от онова, което Христос Исус говори в Евангелието на Лука.
към текста >>
Една от най-прекрасните и впечатляващи притчи от
Евангелие
то на Лука е тази за „нечестния настойник" (Лука 16,1-13).
Една от най-прекрасните и впечатляващи притчи от Евангелието на Лука е тази за „нечестния настойник" (Лука 16,1-13).
Там се разказва: Един богат човек имал настойник, за когото се твърдяло, че ограбва имота му и той решил да го отстрани. Настойникът се запитал: Как да постъпя сега? Аз не мога да се прехранвам, ако обработвам земята, понеже не разбирам от земеделие; не мога и да прося, понеже се срамувам. И тогава той стигнал до следния изход. Той си казал: Като управител, аз съм се отнасял към хората само като съм защитавал интересите на моя господар.
към текста >>
По-нататък в
Евангелие
то на Лука се казва нещо, което силно би могло да изненада мнозина читатели: „И господарят похвали нечестния управител, понеже постъпи толкова досетливо".
По-нататък в Евангелието на Лука се казва нещо, което силно би могло да изненада мнозина читатели: „И господарят похвали нечестния управител, понеже постъпи толкова досетливо".
И действително, всред хората,които днес тълкуват Евангелията, често възниква въпросът, за кой „господар" става дума, макар че там съвсем ясно е казано: Самият Исус хвали управителя поради неговата съобразителност. А после четем: „Защото децата на този свят в своя род са по-умни от децата на светлината". Тези думи стоят във всички преводи на Библията. Но какво означават те?
към текста >>
Ето думите, с които може да бъде казана на съвременен език Христовата притча от
Евангелие
то на Лука.
Всеки наш съвременник също трябва да разбере: не съществува среден път между днешния Мамон, т.е. представителите на официалната наука, и онова направление, което се стреми да даде на човечеството храната, от която то се нуждае. Това казвам в напълно християнски смисъл.
Ето думите, с които може да бъде казана на съвременен език Христовата притча от Евангелието на Лука.
към текста >>
За нас
Евангелие
то трябва да се превърне в нещо, кое то се влива в нашите лични духовни способности.
Ние трябва да разбираме Евангелията живо. Самата Антропософия трябва да стане нещо живо! Ето защо във всичко, до което тя се докосва, трябва да бликне живот.
За нас Евангелието трябва да се превърне в нещо, кое то се влива в нашите лични духовни способности.
Ние не бива само да повтаряме, че по времето на Христос Исус книжниците и фарисеите е трябвало да бъдат отречени, понеже в такъв случай ние оставаме в рамки те на миналото. Ние сме длъжни да установим съвременните и живи форми на онова, което на времето Христос Исус нарече „Мамон". Ето до какво опират нещата. И то играе дълбока и важна роля в това, което ни разказва Евангелието на Лука. Защото с този възглед, който току-що беше обяснен, с притчата намираща се само в Евангелието на Лука, е свързано едно от най-важните понятия в Евангелието изобщо и ние можем да впишем това най-важно понятие единствено в нашата душа, стига да сме в състояние да възстановим още веднъж, но по друг начин, отношението на Буда и неговия импулс спрямо Христос Исус.
към текста >>
И то играе дълбока и важна роля в това, което ни разказва
Евангелие
то на Лука.
Ето защо във всичко, до което тя се докосва, трябва да бликне живот. За нас Евангелието трябва да се превърне в нещо, кое то се влива в нашите лични духовни способности. Ние не бива само да повтаряме, че по времето на Христос Исус книжниците и фарисеите е трябвало да бъдат отречени, понеже в такъв случай ние оставаме в рамки те на миналото. Ние сме длъжни да установим съвременните и живи форми на онова, което на времето Христос Исус нарече „Мамон". Ето до какво опират нещата.
И то играе дълбока и важна роля в това, което ни разказва Евангелието на Лука.
Защото с този възглед, който току-що беше обяснен, с притчата намираща се само в Евангелието на Лука, е свързано едно от най-важните понятия в Евангелието изобщо и ние можем да впишем това най-важно понятие единствено в нашата душа, стига да сме в състояние да възстановим още веднъж, но по друг начин, отношението на Буда и неговия импулс спрямо Христос Исус.
към текста >>
Защото с този възглед, който току-що беше обяснен, с притчата намираща се само в
Евангелие
то на Лука, е свързано едно от най-важните понятия в
Евангелие
то изобщо и ние можем да впишем това най-важно понятие единствено в нашата душа, стига да сме в състояние да възстановим още веднъж, но по друг начин, отношението на Буда и неговия импулс спрямо Христос Исус.
За нас Евангелието трябва да се превърне в нещо, кое то се влива в нашите лични духовни способности. Ние не бива само да повтаряме, че по времето на Христос Исус книжниците и фарисеите е трябвало да бъдат отречени, понеже в такъв случай ние оставаме в рамки те на миналото. Ние сме длъжни да установим съвременните и живи форми на онова, което на времето Христос Исус нарече „Мамон". Ето до какво опират нещата. И то играе дълбока и важна роля в това, което ни разказва Евангелието на Лука.
Защото с този възглед, който току-що беше обяснен, с притчата намираща се само в Евангелието на Лука, е свързано едно от най-важните понятия в Евангелието изобщо и ние можем да впишем това най-важно понятие единствено в нашата душа, стига да сме в състояние да възстановим още веднъж, но по друг начин, отношението на Буда и неговия импулс спрямо Христос Исус.
към текста >>
Ето как трябва да бъде описано взаимодействието между Буда и Христос, за да бъде разбрано
Евангелие
то на Лука.
Ето как трябва да бъде описано взаимодействието между Буда и Христос, за да бъде разбрано Евангелието на Лука.
Ние се натъкваме на всичко това още с думите, записани в глава 2, стих 13-14. Там са описани пастирите, които идват, за да приемат „благата вест". Вече посочих, че там горе, в образа на „небесното войнство" ние имаме имагинативно доловената Нирманакайя на Буда. И какво се възвестява на пастирите? Откровението на преизпълнения с мъдрост Бог на висините!
към текста >>
Ето за коя сила, пулсираща като Христова сила в човешката душа, се говори навсякъде например в
Евангелие
то на Лука, а и в другите Евангелия като за сила на вярата.
Но тук е прибавено и нещо друго: „И мир на хората долу на Земята, които са проникна ти от добра воля", или иначе казано, хората, в които покълва живата сила на любовта. А това е нещо, което може да бъде постепенно осъществено на Земята само чрез Христос. Той прибави живата сила на любовта към онова, което беше само „откровение от висините". Да, ето какво влага Христос във всяко човешко сърце, във всяка човешка душа. Той влага в нея не някакво учение,което може да бъде прието под формата на мисли и идеи, а онази жива сила, която сега вече може да бликне от всяка човешка душа.
Ето за коя сила, пулсираща като Христова сила в човешката душа, се говори навсякъде например в Евангелието на Лука, а и в другите Евангелия като за сила на вярата.
Тъкмо това е „вярата" според Евангелията. Вяра има онзи, който приема в себе си Христос, така че Христос започва да живее в него; така че неговият Аз е не само празен съд, а прелива от неизчерпаемо богатство и под това неизчерпаемо богатство се крие не друго, а съдържанието на любовта.
към текста >>
И той го изрича с най-прости думи, каквито са поначало думите в
Евангелие
то на Лука.
А тези, които макар и отчасти можеха да приемат тази сила в себе си, Христос нарича „вярващи". И днес с понятието „вяра" едно от най-важните в Новия Завет ние трябва да свързваме само това, за което стана дума току-що. „Вяра" е способността да излизаш извън себе си, да се издигаш над всичко, което засега Азът може да направи за своето усъвършенствуване. Ето защо намирайки се в тялото на Натановия Исус и свързвайки се там със силата на Буда Христос не запита: Как може Азът да се усъвършенствува в най-пълна степен? а: Как може Азът да се из дигне над себе си?
И той го изрича с най-прости думи, каквито са поначало думите в Евангелието на Лука.
Той казва: Не е достатъчно да давате нещо само на тези, за които добре знаете, че ще ви го върнат, защото същото правят и грешниците. Когато добре знаете, че отново ще получите това, което сте дали, вие не постъпвате в смисъла на Божията любов. Когато обаче давате и знаете, че няма да получите нищо, вие постъпвате според истинската любов; защото сега тя се превръща в нещо, което надхвърля Аза; защото сега тя се превръща в нещо, което надхвърля Аза; в нещо, което Азът трябва да освободи като една велика сила, бликаща от самия човек (Лука 6,33-34). И под различна форма, Христос посочва, как Азът трябва да се възпламени и как хората трябва да постъпват в света, носени от неудържимия порив на Аза. Това са и най-трогателните думи от Евангелието на Лука за тази преливаща, неудържима любов.
към текста >>
Това са и най-трогателните думи от
Евангелие
то на Лука за тази преливаща, неудържима любов.
И той го изрича с най-прости думи, каквито са поначало думите в Евангелието на Лука. Той казва: Не е достатъчно да давате нещо само на тези, за които добре знаете, че ще ви го върнат, защото същото правят и грешниците. Когато добре знаете, че отново ще получите това, което сте дали, вие не постъпвате в смисъла на Божията любов. Когато обаче давате и знаете, че няма да получите нищо, вие постъпвате според истинската любов; защото сега тя се превръща в нещо, което надхвърля Аза; защото сега тя се превръща в нещо, което надхвърля Аза; в нещо, което Азът трябва да освободи като една велика сила, бликаща от самия човек (Лука 6,33-34). И под различна форма, Христос посочва, как Азът трябва да се възпламени и как хората трябва да постъпват в света, носени от неудържимия порив на Аза.
Това са и най-трогателните думи от Евангелието на Лука за тази преливаща, неудържима любов.
Да, Евангелието на Лука наистина е наситено до краен предел с нея, и ако се оставим под въздействие на неговите думи, ще установим, че те имат силата да променят външния свят. Един друг евангелист, който от своята гледна точка не поставя акцента върху преливащата неудържима любов, обобщава в няколко думи тази голяма тайна на християнството: От преизобилието на Аза бликва любовта и, естествено, тя трябва да се влее във всичко, което ние говорим и вършим. Евангелието на Матей съдържа латинския превод на онези прости и затрогващи думи от Евангелието на Лука; там се казва: „Ех abundantia cordis os loquitur": Защото от препълнено сърце говорят устата (Матей 12,34). Ето един от най-висшите християнски идеали! Устата проговаря от преливащото сърце, от това, което сърцето не успява да побере в себе си.
към текста >>
Да,
Евангелие
то на Лука наистина е наситено до краен предел с нея, и ако се оставим под въздействие на неговите думи, ще установим, че те имат силата да променят външния свят.
Той казва: Не е достатъчно да давате нещо само на тези, за които добре знаете, че ще ви го върнат, защото същото правят и грешниците. Когато добре знаете, че отново ще получите това, което сте дали, вие не постъпвате в смисъла на Божията любов. Когато обаче давате и знаете, че няма да получите нищо, вие постъпвате според истинската любов; защото сега тя се превръща в нещо, което надхвърля Аза; защото сега тя се превръща в нещо, което надхвърля Аза; в нещо, което Азът трябва да освободи като една велика сила, бликаща от самия човек (Лука 6,33-34). И под различна форма, Христос посочва, как Азът трябва да се възпламени и как хората трябва да постъпват в света, носени от неудържимия порив на Аза. Това са и най-трогателните думи от Евангелието на Лука за тази преливаща, неудържима любов.
Да, Евангелието на Лука наистина е наситено до краен предел с нея, и ако се оставим под въздействие на неговите думи, ще установим, че те имат силата да променят външния свят.
Един друг евангелист, който от своята гледна точка не поставя акцента върху преливащата неудържима любов, обобщава в няколко думи тази голяма тайна на християнството: От преизобилието на Аза бликва любовта и, естествено, тя трябва да се влее във всичко, което ние говорим и вършим. Евангелието на Матей съдържа латинския превод на онези прости и затрогващи думи от Евангелието на Лука; там се казва: „Ех abundantia cordis os loquitur": Защото от препълнено сърце говорят устата (Матей 12,34). Ето един от най-висшите християнски идеали! Устата проговаря от преливащото сърце, от това, което сърцето не успява да побере в себе си. Обаче сърцето се движи от кръвта, а кръвта е израз на Аза*15.
към текста >>
Евангелие
то на Матей съдържа латинския превод на онези прости и затрогващи думи от
Евангелие
то на Лука; там се казва: „Ех abundantia cordis os loquitur": Защото от препълнено сърце говорят устата (Матей 12,34).
Когато обаче давате и знаете, че няма да получите нищо, вие постъпвате според истинската любов; защото сега тя се превръща в нещо, което надхвърля Аза; защото сега тя се превръща в нещо, което надхвърля Аза; в нещо, което Азът трябва да освободи като една велика сила, бликаща от самия човек (Лука 6,33-34). И под различна форма, Христос посочва, как Азът трябва да се възпламени и как хората трябва да постъпват в света, носени от неудържимия порив на Аза. Това са и най-трогателните думи от Евангелието на Лука за тази преливаща, неудържима любов. Да, Евангелието на Лука наистина е наситено до краен предел с нея, и ако се оставим под въздействие на неговите думи, ще установим, че те имат силата да променят външния свят. Един друг евангелист, който от своята гледна точка не поставя акцента върху преливащата неудържима любов, обобщава в няколко думи тази голяма тайна на християнството: От преизобилието на Аза бликва любовта и, естествено, тя трябва да се влее във всичко, което ние говорим и вършим.
Евангелието на Матей съдържа латинския превод на онези прости и затрогващи думи от Евангелието на Лука; там се казва: „Ех abundantia cordis os loquitur": Защото от препълнено сърце говорят устата (Матей 12,34).
Ето един от най-висшите християнски идеали! Устата проговаря от преливащото сърце, от това, което сърцето не успява да побере в себе си. Обаче сърцето се движи от кръвта, а кръвта е израз на Аза*15. Следователно, горните думи означават нещо по-друго: Тази сила проговаря от един преливащ, неудържим Аз, излъчващ от самия себе си силата на вярата! Тогава твоите думи ще са такива, че те наистина ще съдържат силата на Христос.
към текста >>
Скрито е едно основно изречение, един основен принцип на християнството, върху който е изградена важна част от
Евангелие
то на Лука и човечеството просто не разполага с нея.
И така, човечеството по необходимост не бих искал това да звучи като критика се е за плело в една погрешна представа, която напълно скрива един от най-важните и кардинални принципи на християнството, без да обръща внимание, че на това място стои една пълна безсмислица. От немския превод на „Ех abu dantia cordis os loquitur". може да се допусне, че със същото право бихме казали: „Препълнената тухлена печка стопля стаята"; но това е безсмислица, защото, ако затоплите само стените на печката, стаята няма да се стопли. Тя ще се стопли само от преизобилието на топлина. Да, тук ние се натъкваме на една важна подробност.
Скрито е едно основно изречение, един основен принцип на християнството, върху който е изградена важна част от Евангелието на Лука и човечеството просто не разполага с нея.
към текста >>
Ето как взаимно свързани са нещата и едва сега ние вникваме в
Евангелие
то на Лука.
Ето как взаимно свързани са нещата и едва сега ние вникваме в Евангелието на Лука.
То не ни говори за някакво учение; то ни говори за онова Същество, което нахлу както в планетарното тяло на Земята, така и във всеки човешки организъм. Тук сме изправени пред един факт, който в окултизма може да бъде изразен по следния начин: чрез мъдростта, Бодисатвите, които се издигат до степента Буда, могат да спасят земните хора само по отношение на техния Дух, те обаче никога не могат да спасят целия човек. Защото целият човек може да бъде спасен единствено, ако неговия организъм се изпълни не само от мъдростта, но и от топлата сила на любовта. Мисията на Христос беше да спаси душите чрез неудържимите потоци на любовта, който сам той донесе на Земята. Мисията на всеки Бодисатва и всеки Буда беше да пробуди в човешкото сърце мъдростта на любовта, мисията на Христос беше да донесе на човечеството силата на любовта.
към текста >>
102.
10. Десета лекция, 26 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Това, което следва да ни занимава днес, е да групираме различните факти, до които се добрахме през последните дни около връхната точка на цялото, както то ни се представи от духовното изследване във връзка с
Евангелие
то на Лука, до онази връхна точка, която ние наричаме Мистерията на Голгота.
Това, което следва да ни занимава днес, е да групираме различните факти, до които се добрахме през последните дни около връхната точка на цялото, както то ни се представи от духовното изследване във връзка с Евангелието на Лука, до онази връхна точка, която ние наричаме Мистерията на Голгота.
към текста >>
" Но би било едно голямо недоразумение, ако смятаме, че това, което сме длъжни да проумеем чрез закона на Кармата, липсва в
Евангелие
то на Лука.
Някой би могъл да постави въпроса: „Но защо, след като будисткото духовно направление е така органически вплетено в християнското учение, никъде там, в християнското учение, не се загатва за великия закон на Кармата, за онова кармическо изплащане, което настъпва в хода на последователните инкарнации?
" Но би било едно голямо недоразумение, ако смятаме, че това, което сме длъжни да проумеем чрез закона на Кармата, липсва в Евангелието на Лука.
Напротив, то е там, в самото Евангелие. Само че трябва да сме наясно: Потребностите на човешките души са различни през отделните епохи и че великите мисионери на мировата еволюция не винаги имат задачата да изразяват абсолютната истина под една или друга абстрактна форма. Защото в подобен случай, намиращи се на различна степен от своето развитие, хората не биха я разбрали; ето защо великите мисионери трябва да се обръщат към хората така, че за всяка епоха да намират подходящата изразна форма. В това, което човечеството получи чрез импулса на великия Буда, се съдържа като мъдрост всичко, което заедно с учението за любовта и състраданието, и трансформирането му в т.н. осемстепенен път, може да отведе човека до едно преизпълнено с мъдрост разбиране на учението за Кармата.
към текста >>
Напротив, то е там, в самото
Евангелие
.
Някой би могъл да постави въпроса: „Но защо, след като будисткото духовно направление е така органически вплетено в християнското учение, никъде там, в християнското учение, не се загатва за великия закон на Кармата, за онова кармическо изплащане, което настъпва в хода на последователните инкарнации? " Но би било едно голямо недоразумение, ако смятаме, че това, което сме длъжни да проумеем чрез закона на Кармата, липсва в Евангелието на Лука.
Напротив, то е там, в самото Евангелие.
Само че трябва да сме наясно: Потребностите на човешките души са различни през отделните епохи и че великите мисионери на мировата еволюция не винаги имат задачата да изразяват абсолютната истина под една или друга абстрактна форма. Защото в подобен случай, намиращи се на различна степен от своето развитие, хората не биха я разбрали; ето защо великите мисионери трябва да се обръщат към хората така, че за всяка епоха да намират подходящата изразна форма. В това, което човечеството получи чрез импулса на великия Буда, се съдържа като мъдрост всичко, което заедно с учението за любовта и състраданието, и трансформирането му в т.н. осемстепенен път, може да отведе човека до едно преизпълнено с мъдрост разбиране на учението за Кармата. Накратко: Не бива да търсим в човешката душа онова, което води до учението за Кармата и свързаното с нея учение за реинкарнациите, ако изхождайки от реинкарнациите, не стигаме отново до това учение.
към текста >>
Евангелие
то беше поднесено на хората така, че в известно отношение то е, така да се каже, преждевременно, и едва днес човечеството е узряло до такава степен, че може да развие необходимите душевни способности, които ще му позволят да разбере истинския смисъл на Новия Завет.
Така човечеството едва днес е узряло до онази степен, която му позволява да приеме учението за Кармата и реинкарнацията. Ето защо никак не е чудно, че в това, което човечеството векове наред черпи от Евангелията, има неща, които фактически дават една напълно погрешна представа за християнството.
Евангелието беше поднесено на хората така, че в известно отношение то е, така да се каже, преждевременно, и едва днес човечеството е узряло до такава степен, че може да развие необходимите душевни способности, които ще му позволят да разбере истинския смисъл на Новия Завет.
Цялото възвестяване на Христос Исус трябваше да бъде съобразено с тогавашното душевно устройство на човека;. така че да не, се говори с абстрактни понятия за реинкарнацията и Кармата, а в човешките души да се породят такива чувства, чрез които душите постепенно узряват и приемат учението за Кармата и реинкарнацията. С други думи: През онези времена трябваше да бъде казано онова, което бавно и постепенно можеше да доведе до разбиране на учението за Кармата и реинкарнацията, а не да се представя на света самото учение.
към текста >>
За да си отговорим на този въпрос, нека разтворим
Евангелие
то на Лука и да вникнем правилно в неговите думи.
Споменават ли за това Христос Исус и тези, които бяха около него?
За да си отговорим на този въпрос, нека разтворим Евангелието на Лука и да вникнем правилно в неговите думи.
И ако сме на прав път, ще прочетем, че великият закон на Кармата е оповестен пред човечеството още тогава:
към текста >>
Впрочем предварителната грижа на Христос за епохата след Събитието на Голгота, е описана за нас от автора на Йоановото
Евангелие
.
Впрочем предварителната грижа на Христос за епохата след Събитието на Голгота, е описана за нас от автора на Йоановото Евангелие.
Той ни показва, как самият Христос пробужда в Лазар онази индивидуалност, която после се проявява като Йоан, и от която произлезе учението, вече под формата, описана в лекциите върху Йоановото Евангелие*16. Обаче Христос трябваше да се погрижи и за по-късните времена, респективно за идването на онази индивидуалност, която да предложи на човечеството онова, за което те, хората, бяха вече узрели. Ето защо Христос трябваше да пробуди, да „възкреси" още една индивидуалност. Вярна представа за това събитие ни дава евангелистът Лука. Когато казва, че иска да опише това, което на времето ясновидците достигнали до имагинативно и инспиративно познание можеха да споделят за Събитието в Палестина, той загатва същевременно и това, което ще се оформи като учение от един друг; обаче това ще стане едва в бъдеше, и за да ни опише този тайнствен процес, евангелистът Лука вмъква още едно възкресение (Лука 7,11-17).
към текста >>
Той ни показва, как самият Христос пробужда в Лазар онази индивидуалност, която после се проявява като Йоан, и от която произлезе учението, вече под формата, описана в лекциите върху Йоановото
Евангелие
*16.
Впрочем предварителната грижа на Христос за епохата след Събитието на Голгота, е описана за нас от автора на Йоановото Евангелие.
Той ни показва, как самият Христос пробужда в Лазар онази индивидуалност, която после се проявява като Йоан, и от която произлезе учението, вече под формата, описана в лекциите върху Йоановото Евангелие*16.
Обаче Христос трябваше да се погрижи и за по-късните времена, респективно за идването на онази индивидуалност, която да предложи на човечеството онова, за което те, хората, бяха вече узрели. Ето защо Христос трябваше да пробуди, да „възкреси" още една индивидуалност. Вярна представа за това събитие ни дава евангелистът Лука. Когато казва, че иска да опише това, което на времето ясновидците достигнали до имагинативно и инспиративно познание можеха да споделят за Събитието в Палестина, той загатва същевременно и това, което ще се оформи като учение от един друг; обаче това ще стане едва в бъдеше, и за да ни опише този тайнствен процес, евангелистът Лука вмъква още едно възкресение (Лука 7,11-17). „Възкресението на младежа от Наин" съдържа самата тайна на напредващото християнство.
към текста >>
Фактически в
Евангелие
то на Лука, Христос Исус достатъчно ясно посочва, че в общочовешката еволюция се намесва един съвършено нов елемент: осъзнаването на Аза; той посочва стига да го прочетем между редовете -, че по-рано духовните светове не са се откривали на себесъзнателния Аз, а са прониквали в човека чрез негово то физическо, етерно и астрално тяло, внасяйки по този начин и един елемент на несъзнателност.
Фактически в Евангелието на Лука, Христос Исус достатъчно ясно посочва, че в общочовешката еволюция се намесва един съвършено нов елемент: осъзнаването на Аза; той посочва стига да го прочетем между редовете -, че по-рано духовните светове не са се откривали на себесъзнателния Аз, а са прониквали в човека чрез негово то физическо, етерно и астрално тяло, внасяйки по този начин и един елемент на несъзнателност.
Сега нещата трябваше да бъдат променени. По-рано хората бяха длъжни да приемат законите от Синай в онзи духовен поток, където се усещаше непосредственото присъствие на Христос, само че в този случай всичко опираше най-вече до човешкото астрално тяло. Законите бяха дадени на човека, но те определяха живота му без да апелират към неговите Азови сили. Тези Азови сили обаче можаха да се проявят едва по времето на Христос Исус, понеже едва тогава хората cтигнаха до съзнанието за своя Аз. Ето за какво загатва Христос Исус в Евангелието на Лука, когато казва, че хората първо трябва да узреят и да приемат в душите си един съвършено нов принцип; ето за какво става дума, когато Христос говори за своя предтеча, Йоан Кръстител (Лука 7,18-35).
към текста >>
Ето за какво загатва Христос Исус в
Евангелие
то на Лука, когато казва, че хората първо трябва да узреят и да приемат в душите си един съвършено нов принцип; ето за какво става дума, когато Христос говори за своя предтеча, Йоан Кръстител (Лука 7,18-35).
Фактически в Евангелието на Лука, Христос Исус достатъчно ясно посочва, че в общочовешката еволюция се намесва един съвършено нов елемент: осъзнаването на Аза; той посочва стига да го прочетем между редовете -, че по-рано духовните светове не са се откривали на себесъзнателния Аз, а са прониквали в човека чрез негово то физическо, етерно и астрално тяло, внасяйки по този начин и един елемент на несъзнателност. Сега нещата трябваше да бъдат променени. По-рано хората бяха длъжни да приемат законите от Синай в онзи духовен поток, където се усещаше непосредственото присъствие на Христос, само че в този случай всичко опираше най-вече до човешкото астрално тяло. Законите бяха дадени на човека, но те определяха живота му без да апелират към неговите Азови сили. Тези Азови сили обаче можаха да се проявят едва по времето на Христос Исус, понеже едва тогава хората cтигнаха до съзнанието за своя Аз.
Ето за какво загатва Христос Исус в Евангелието на Лука, когато казва, че хората първо трябва да узреят и да приемат в душите си един съвършено нов принцип; ето за какво става дума, когато Христос говори за своя предтеча, Йоан Кръстител (Лука 7,18-35).
към текста >>
Ето за какво загатва Христос в
Евангелие
то на Лука, когато разяснява на своите ученици същността на Йоан Кръстител:
Обаче всичко, за което става дума, вече предполага, че ние разбираме: във всички учения, предшествуващи „Христовото" благовестие, има нещо, което остава свързано с наследствената линия, с мъжките и женски зародишни клетки; то предполага още, че ние трябва да сме наясно: Христос Исус се обръща към онези способности, които нямат нищо общо със земния зародиш, към онези способности, които идват от духовните светове. Всички пророци преди Христос можеха да се обръщат към хората, служейки си единствено с онези способности, които имаха земен произход. Всички пророци и учители, колкото и високо да стояха, дори и когато слизаха като Бодисатва, прибягваха до онези човешки способности, които идваха от земния зародиш. Обаче Христос Исус се обръща към онази част от човека, която произлиза не от земните зародишни сили, а от царството Божие.
Ето за какво загатва Христос в Евангелието на Лука, когато разяснява на своите ученици същността на Йоан Кръстител:
към текста >>
Той посочва още, колко трудно е на хората да се издигнат до разбирането на едно такова учение, на едно такова
Евангелие
; и как те искат да бъдат убеждавани, както са били убеждавани столетия на ред.
Това, което казвам сега пред Вас, е обяснено от Христос Исус, макар и по друг начин. Той посочва, че това, което Той дава на света, е нещо съвършено ново, нещо съвършено различно от досегашните религиозни системи, понеже е свързано с онези човешки способности, които придобиваме не по наследствена линия, а с помощта на небесното царство.
Той посочва още, колко трудно е на хората да се издигнат до разбирането на едно такова учение, на едно такова Евангелие; и как те искат да бъдат убеждавани, както са били убеждавани столетия на ред.
Но в същото време той казва и друго: „Вие не можете да бъдете убеждавани по същия начин за новите истини, защото това, което свидетелствува за старите форми, е неизползваемо за новите форми." Така както ги разбира човек, старите истини могат да бъдат представени най-добре в знамението на пророк Йона. То символизира начина, по който човек постепенно израства до познанието за духовните светове, или за да се изразим по библейски начина, по който човек става пророк (Лука 11,29-32).
към текста >>
А напълно в смисъла на
Евангелие
то от Лука, той подчертава още по-ясно: „Несъмнено, като едно наследство от древността, още съществуват и случаи, при които определен човек но, безличното му участие, без посвещение може да изпадне в състояние на едно смътно, сумрачно ясновидство и чрез откровения „отгоре" да бъде пренесен в духовния свят.
Този беше единият вид посвещение. И Христос казва, че на народа няма да се даде друго знамение, освен знамението на Йона (Лука 11,29).
А напълно в смисъла на Евангелието от Лука, той подчертава още по-ясно: „Несъмнено, като едно наследство от древността, още съществуват и случаи, при които определен човек но, безличното му участие, без посвещение може да изпадне в състояние на едно смътно, сумрачно ясновидство и чрез откровения „отгоре" да бъде пренесен в духовния свят.
Но Христос посочва, че наред с току-що описаното посвещение има и втори вид посвещение, когато поради особения си произход, даден човек, макар и без посвещение, може да получи откровения „от горе", изпадайки в една от разновидностите на трансовите състояния. Ето на какво обръща внимание Христос: Че тези два вида посвещение идват от старите времена. И сега той казва: „Замислете се за цар Соломон. В негово лице Вие сте изправени пред една индивидуалност, която без лично участие, а само. чрез откровения „от горе", можеше да вижда в духовния свят.
към текста >>
Ето как в смисъла на
Евангелие
то от Лука Христос Исус внася в своето учение онова, което идва като един на пълно нов елемент в еволюцията на Земята, и ние виждаме как чрез Събитието в Палестина се променят всички стари начини за възвестяването на царството Божие.
Ето как в смисъла на Евангелието от Лука Христос Исус внася в своето учение онова, което идва като един на пълно нов елемент в еволюцията на Земята, и ние виждаме как чрез Събитието в Палестина се променят всички стари начини за възвестяването на царството Божие.
Ето защо той се обръща към онези, за които можеше да предположи, че благодарение на своята подготовка ще го разберат поне отчасти: „Истина ви казвам, между вас има такива, които могат да видят царството Божие не само чрез откровението на Соломон или чрез посвещението в това, което наричаме „знамението на Йона"; и ако не бихте съумели да постигнете нещо ново, в сегашната си инкарнация не бихте могли да видите царството Божие, по-скоро бихте умрели."
към текста >>
Тук стигаме до онова чудно място от
Евангелие
то на Лука, където Христос говори за едно по-висше откровение и казва:
И сега Христос искаше да покаже, че вече съществуват и такива хора, които още преди смъртта си могат да видят царството Божие благодарение на онзи нов елемент, за който споменах току-що. Но първоначално учениците не разбраха за какво става дума. Ето защо той искаше да им подскаже: тъкмо те трябва да бъдат онези, които още преди своята естествена смърт или преди подобното на смъртта древно посвещение могат да вникнат в тайните на небесното царство.
Тук стигаме до онова чудно място от Евангелието на Лука, където Христос говори за едно по-висше откровение и казва:
към текста >>
Тъкмо
Евангелие
то на Лука ясно показва целия смисъл на новото благовестие.
Тъкмо Евангелието на Лука ясно показва целия смисъл на новото благовестие.
Когато някой, който носеше на челото си знака на Йона, т.е. един от древните посветени, ходеше между хората, той беше смятан за човек, който може да говори за духовните светове. Обаче как изглежда такъв посветен, знаеха само тези, които бяха обучени, за да го разпознаят; за да се разбере знакът на Йона, беше необходима специална подготовка. Обаче, за да бъдат разбрани новите пътища на душата, които се издигат над Соломон и над Йона, беше необходима съвсем нова подготовка. Първоначално съвременниците на Христос Исус можеха да разберат само стария път, само стария начин за проникване в духовните светове, и един от най-известните беше този на Йоан Кръстител.
към текста >>
И още веднъж:
Евангелие
то на Лука свидетелствува за безграничната сила на вярата.
И още веднъж: Евангелието на Лука свидетелствува за безграничната сила на вярата.
Трябваше да бъде напълно потвърдено: в човешката природа има нещо, което може да се отдели от нея, достатъчно е само то да съществува, за да бъде човек изтръгнат от сетивния свят, колкото и силно да е свързан с него. Да си представим един човек, който чрез всевъзможни престъпления е толкова свързан със сетивния свят, че присъдата от страна на сетивния свят е същевременно и изпълнение на наказанието; да предположим обаче, че той е спасил в себе си това, от което покълва могъщата сила на вярата; в този случай той ще се различава от другите, които не са успели да постигнат вярата. Ето по какво се различават двамата разбойници. Единият от тях няма вярата; спрямо него присъдата ще бъде изпълнена. Обаче другият разполага с тази вяра като с една слаба светлина, която проблясва в духовния свят и той не губи връзката с Духа.
към текста >>
Ето как в
Евангелие
то на Лука прозвучава от Кръста истината за вярата и надеждата, наред с истината за любовта.
Ето как в Евангелието на Лука прозвучава от Кръста истината за вярата и надеждата, наред с истината за любовта.
към текста >>
Ето как звучат от Кръста думите на любовта, думите на вярата и на надеждата, според
Евангелие
то, описващо как в душата на Исус от Назарет се сливат разделените дотогава духовни потоци.
Ето как звучат от Кръста думите на любовта, думите на вярата и на надеждата, според Евангелието, описващо как в душата на Исус от Назарет се сливат разделените дотогава духовни потоци.
Това, което по-рано беше дадено на човечеството като мъдрост, сега се вля в него като душевна сила, като висшия идеал на самия Христос. И една от задачите на човешката душа е, да вникне все по-добре в един такъв първоизточник, какъвто е Евангелието на Лука, да обхване все по-живо и по-дълбоко трогателните звуци, скрити в трите думи, произнесени от Кръста.
към текста >>
И една от задачите на човешката душа е, да вникне все по-добре в един такъв първоизточник, какъвто е
Евангелие
то на Лука, да обхване все по-живо и по-дълбоко трогателните звуци, скрити в трите думи, произнесени от Кръста.
Ето как звучат от Кръста думите на любовта, думите на вярата и на надеждата, според Евангелието, описващо как в душата на Исус от Назарет се сливат разделените дотогава духовни потоци. Това, което по-рано беше дадено на човечеството като мъдрост, сега се вля в него като душевна сила, като висшия идеал на самия Христос.
И една от задачите на човешката душа е, да вникне все по-добре в един такъв първоизточник, какъвто е Евангелието на Лука, да обхване все по-живо и по-дълбоко трогателните звуци, скрити в трите думи, произнесени от Кръста.
към текста >>
След като култивират в себе си онези способности, които идват от спиритуалните истини на Антропософията, хората ще почувствуват, че от Кръста към тях се носи не едно мъртво послание, а истинското и живо Слово, и тогава те ще кажат: Едва сега ние започваме да разбираме, че в един такъв религиозен първоизточник какъвто е
Евангелие
то на Лука диша и живее живото Слово.
След като култивират в себе си онези способности, които идват от спиритуалните истини на Антропософията, хората ще почувствуват, че от Кръста към тях се носи не едно мъртво послание, а истинското и живо Слово, и тогава те ще кажат: Едва сега ние започваме да разбираме, че в един такъв религиозен първоизточник какъвто е Евангелието на Лука диша и живее живото Слово.
И Антропософията е тази, която постепенно трябва да разбули истините скрити в религиозните текстове.
към текста >>
В хода на тези лекции ние се опитахме да навлезем колкото е възможно по-дълбоко в
Евангелие
то на Лука.
В хода на тези лекции ние се опитахме да навлезем колкото е възможно по-дълбоко в Евангелието на Лука.
Естествено, и за това Евангелие трябва да заявим, че един лекционен цикъл далеч не е достатъчен, за да бъдат разкрити всички неща. Ето защо Вие ще се съгласите, че голяма част от текста остава необяснена, без да се налага да напомням, че в един религиозен документ като този, много неща трябва да останат необяснени. Но, ако направите няколко крачки по пътя, очертан от един такъв лекционен цикъл, Вие ще сте в състояние да прониквате все по-дълбоко и по-дълбоко в духовните истини и душите Ви все повече ще съзряват за възприемането на онова живо Слово, което се крие зад външните думи. Антропософията или Науката за Духа съвсем не е някакво ново учение. Тя е един инструмент за проникването в това, което първоначално беше дадено на човечеството.
към текста >>
Естествено, и за това
Евангелие
трябва да заявим, че един лекционен цикъл далеч не е достатъчен, за да бъдат разкрити всички неща.
В хода на тези лекции ние се опитахме да навлезем колкото е възможно по-дълбоко в Евангелието на Лука.
Естествено, и за това Евангелие трябва да заявим, че един лекционен цикъл далеч не е достатъчен, за да бъдат разкрити всички неща.
Ето защо Вие ще се съгласите, че голяма част от текста остава необяснена, без да се налага да напомням, че в един религиозен документ като този, много неща трябва да останат необяснени. Но, ако направите няколко крачки по пътя, очертан от един такъв лекционен цикъл, Вие ще сте в състояние да прониквате все по-дълбоко и по-дълбоко в духовните истини и душите Ви все повече ще съзряват за възприемането на онова живо Слово, което се крие зад външните думи. Антропософията или Науката за Духа съвсем не е някакво ново учение. Тя е един инструмент за проникването в това, което първоначално беше дадено на човечеството. И така, Антропософията е един инструмент за разбирането на религиозните първоизточници на християнското откровение.
към текста >>
Приемете тъкмо в този смисъл благовестието от
Евангелие
то на Лука и Вие ще разберете, как цялото то е пронизано от инспирацията на любовта.
Приемете тъкмо в този смисъл благовестието от Евангелието на Лука и Вие ще разберете, как цялото то е пронизано от инспирацията на любовта.
И след като чрез Антропософията се научите да вниквате все по-добре в Евангелието на Лука, то ще се влее в душите Ви и ще Ви направи годни не само да прозрете в тайните на околния свят и в скритите духовни основи на съществуванието, но благодарение на вникването в самата Антропософия,която може да осветли също и Евангелието на Лука, в душите Ви ще се влеят и решителните думи: „И мир в душите на човеците, в които живее добра воля." Защото повече от всички религиозни източници стига да го разберем напълно Евангелието на Лука е в състояние да влее в човешката душа онази топла любов, чрез която на Земята се възцарява мирът: най-прекрасното отражение, което може да се появи, когато божествените тайни се открият на Земята. Защото всяко откровение, което се дава на Земята, после отново се издига като един вид отражение в духовните светове. Изучаваме ли Антропософията в този смисъл, тя ще започне да ни открива тайните на божествено-духовните Същества и на самото духовно съществувание, и отражението на тези откровения ще заживее в нашите души: Любов и мир, най-прекрасния израз на това, което духовният свят отрежда на Земята.
към текста >>
И след като чрез Антропософията се научите да вниквате все по-добре в
Евангелие
то на Лука, то ще се влее в душите Ви и ще Ви направи годни не само да прозрете в тайните на околния свят и в скритите духовни основи на съществуванието, но благодарение на вникването в самата Антропософия,която може да осветли също и
Евангелие
то на Лука, в душите Ви ще се влеят и решителните думи: „И мир в душите на човеците, в които живее добра воля." Защото повече от всички религиозни източници стига да го разберем напълно
Евангелие
то на Лука е в състояние да влее в човешката душа онази топла любов, чрез която на Земята се възцарява мирът: най-прекрасното отражение, което може да се появи, когато божествените тайни се открият на Земята.
Приемете тъкмо в този смисъл благовестието от Евангелието на Лука и Вие ще разберете, как цялото то е пронизано от инспирацията на любовта.
И след като чрез Антропософията се научите да вниквате все по-добре в Евангелието на Лука, то ще се влее в душите Ви и ще Ви направи годни не само да прозрете в тайните на околния свят и в скритите духовни основи на съществуванието, но благодарение на вникването в самата Антропософия,която може да осветли също и Евангелието на Лука, в душите Ви ще се влеят и решителните думи: „И мир в душите на човеците, в които живее добра воля." Защото повече от всички религиозни източници стига да го разберем напълно Евангелието на Лука е в състояние да влее в човешката душа онази топла любов, чрез която на Земята се възцарява мирът: най-прекрасното отражение, което може да се появи, когато божествените тайни се открият на Земята.
Защото всяко откровение, което се дава на Земята, после отново се издига като един вид отражение в духовните светове. Изучаваме ли Антропософията в този смисъл, тя ще започне да ни открива тайните на божествено-духовните Същества и на самото духовно съществувание, и отражението на тези откровения ще заживее в нашите души: Любов и мир, най-прекрасния израз на това, което духовният свят отрежда на Земята.
към текста >>
Ето как следва да приемем думите от
Евангелие
то на Лука, които прозвучават, след като Буда и неговата Нирманакайя изливат своята сила върху Натановото дете Исус.
Ето как следва да приемем думите от Евангелието на Лука, които прозвучават, след като Буда и неговата Нирманакайя изливат своята сила върху Натановото дете Исус.
Откровенията политат от духовните светове надолу към Земята и намират своето отражение в човешките сърца под формата на любов и мир: И то толкова по-пълно, колкото повече хората са устремени към това, което Христовият Принцип действително разгръща като добра воля, бликаща от самия център на човешкото същество, от човешкия Аз. Ето какво прозвучава ясно и в същото време толкова топло от тези думи, когато разбираме Евангелието на Лука: „Откровението на духовните светове от висините и неговото отражение от човешките сърца носи мир на хората, които на Земята искат доразвият от самите себе си наистина добра воля и да я вложат в хода на Земното развитие".
към текста >>
Ето какво прозвучава ясно и в същото време толкова топло от тези думи, когато разбираме
Евангелие
то на Лука: „Откровението на духовните светове от висините и неговото отражение от човешките сърца носи мир на хората, които на Земята искат доразвият от самите себе си наистина добра воля и да я вложат в хода на Земното развитие".
Ето как следва да приемем думите от Евангелието на Лука, които прозвучават, след като Буда и неговата Нирманакайя изливат своята сила върху Натановото дете Исус. Откровенията политат от духовните светове надолу към Земята и намират своето отражение в човешките сърца под формата на любов и мир: И то толкова по-пълно, колкото повече хората са устремени към това, което Христовият Принцип действително разгръща като добра воля, бликаща от самия център на човешкото същество, от човешкия Аз.
Ето какво прозвучава ясно и в същото време толкова топло от тези думи, когато разбираме Евангелието на Лука: „Откровението на духовните светове от висините и неговото отражение от човешките сърца носи мир на хората, които на Земята искат доразвият от самите себе си наистина добра воля и да я вложат в хода на Земното развитие".
към текста >>
103.
11. Бележки
GA_114 Евангелието на Лука
*8
Евангелие
на Лука 2, 42-52
*8 Евангелие на Лука 2, 42-52
към текста >>
*11 Рудолф Щайнер „
Евангелие
то на Йоан" (Събр. Съч.
*11 Рудолф Щайнер „Евангелието на Йоан" (Събр. Съч.
№103, 12 лекции в Хамбург, 1909) и „Евангелието на Йоан и връзката му с другите три Евангелия и особено с Евангелието на Лука" (Събр. Съч. №112, 14 лекции в Касел, 1909)
към текста >>
№103, 12 лекции в Хамбург, 1909) и „
Евангелие
то на Йоан и връзката му с другите три Евангелия и особено с
Евангелие
то на Лука" (Събр. Съч.
*11 Рудолф Щайнер „Евангелието на Йоан" (Събр. Съч.
№103, 12 лекции в Хамбург, 1909) и „Евангелието на Йоан и връзката му с другите три Евангелия и особено с Евангелието на Лука" (Събр. Съч.
№112, 14 лекции в Касел, 1909)
към текста >>
*16 Рудолф Щайнер „
Евангелие
то на Йоан" (Събр. Съч.
*16 Рудолф Щайнер „Евангелието на Йоан" (Събр. Съч.
№103, 12 лекции в Хамбург 1908/
към текста >>
104.
Съдържание
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Мировите идеи в
Евангелие
то от Йоан, самоотверженото жертвено настроение в
Евангелие
то от Лука.
Четирите различни аспекта на представянето на Христос в четирите Евангелия. Съществото на Христос Исус: светлина и любов.
Мировите идеи в Евангелието от Йоан, самоотверженото жертвено настроение в Евангелието от Лука.
В Евангелието от Марко живее духовната сила на земното Слънце, системата от всички скрити природни и духовни сили на света. Евангелието от Матей ни представя Христос като хармоничен образ на човека и тайните на човешката история.
към текста >>
В
Евангелие
то от Марко живее духовната сила на земното Слънце, системата от всички скрити природни и духовни сили на света.
Четирите различни аспекта на представянето на Христос в четирите Евангелия. Съществото на Христос Исус: светлина и любов. Мировите идеи в Евангелието от Йоан, самоотверженото жертвено настроение в Евангелието от Лука.
В Евангелието от Марко живее духовната сила на земното Слънце, системата от всички скрити природни и духовни сили на света.
Евангелието от Матей ни представя Христос като хармоничен образ на човека и тайните на човешката история.
към текста >>
Евангелие
то от Матей ни представя Христос като хармоничен образ на човека и тайните на човешката история.
Четирите различни аспекта на представянето на Христос в четирите Евангелия. Съществото на Христос Исус: светлина и любов. Мировите идеи в Евангелието от Йоан, самоотверженото жертвено настроение в Евангелието от Лука. В Евангелието от Марко живее духовната сила на земното Слънце, системата от всички скрити природни и духовни сили на света.
Евангелието от Матей ни представя Христос като хармоничен образ на човека и тайните на човешката история.
към текста >>
Евангелие
то от Матей и Христовият проблем.
Евангелието от Матей и Христовият проблем.
Четирите Евангелия и четирите категории дохристиянско посвещение. Мисията на Авраам и на древноеврейския народ. Жертвата на Исаак. Йосиф в Египет. Десетте заповеди на Мойсей.
към текста >>
105.
Буда и двете деца Исус. Берлин, 11 октомври 1909 година
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
За Христовото събитие, разбира се, вече нееднократно се е споменавало, особено във връзка с
Евангелие
то от Йоан.
В последния Базелски курс[1] за първи път беше възможно да се говори по тема, която до момента още не бяхме засягали в Немската секция.
За Христовото събитие, разбира се, вече нееднократно се е споменавало, особено във връзка с Евангелието от Йоан.
Опирайки се на Евангелието от Лука, както беше направено в лекциите, изнесени в Базел, беше възможно особено да се докоснем също и до това, което може да бъде наречено предистория на Христос. При това се наложи да имам работа с много сложни връзки. Както е известно, в тялото на Исус от Назарет е влязло висше слънчево същество и живяло в него три години, от кръщението в р. Йордан до Мистерията на Голгота. За висшето същество Христос вече беше казано достатъчно много.
към текста >>
Опирайки се на
Евангелие
то от Лука, както беше направено в лекциите, изнесени в Базел, беше възможно особено да се докоснем също и до това, което може да бъде наречено предистория на Христос.
В последния Базелски курс[1] за първи път беше възможно да се говори по тема, която до момента още не бяхме засягали в Немската секция. За Христовото събитие, разбира се, вече нееднократно се е споменавало, особено във връзка с Евангелието от Йоан.
Опирайки се на Евангелието от Лука, както беше направено в лекциите, изнесени в Базел, беше възможно особено да се докоснем също и до това, което може да бъде наречено предистория на Христос.
При това се наложи да имам работа с много сложни връзки. Както е известно, в тялото на Исус от Назарет е влязло висше слънчево същество и живяло в него три години, от кръщението в р. Йордан до Мистерията на Голгота. За висшето същество Христос вече беше казано достатъчно много. Но за това, което живее пред нашата душа като личността на Исус от Назарет и което е приело висшето същество, може да се каже нещо по-точно само във връзка с Евангелието, което обхваща историята на Исус от неговото детство.
към текста >>
Но за това, което живее пред нашата душа като личността на Исус от Назарет и което е приело висшето същество, може да се каже нещо по-точно само във връзка с
Евангелие
то, което обхваща историята на Исус от неговото детство.
Опирайки се на Евангелието от Лука, както беше направено в лекциите, изнесени в Базел, беше възможно особено да се докоснем също и до това, което може да бъде наречено предистория на Христос. При това се наложи да имам работа с много сложни връзки. Както е известно, в тялото на Исус от Назарет е влязло висше слънчево същество и живяло в него три години, от кръщението в р. Йордан до Мистерията на Голгота. За висшето същество Христос вече беше казано достатъчно много.
Но за това, което живее пред нашата душа като личността на Исус от Назарет и което е приело висшето същество, може да се каже нещо по-точно само във връзка с Евангелието, което обхваща историята на Исус от неговото детство.
Развитието на Исус от раждането му до кръщението в р.Йордан съставляваше основната тема на базелските лекции. Още в тази предистория се срещнахме с много сложни съотношения. Над най-великото постоянно трябва да се размишлява, без да се опитваме лесно да го разбираме и да го представяме опростено. Мирозданието не се изобразява с няколко щриха и не се разбира с помощта на няколко удобни понятия.
към текста >>
Предполагам също, че през тази зима ще говоря в лекциите за членовете (на Обществото) за
Евангелие
то от Матей или, ако се получи, и за
Евангелие
то от Марко.
Днес накратко ще бъде разказано нещо за Исус от Назарет, за да направим преглед на приведеното в базелските лекции.
Предполагам също, че през тази зима ще говоря в лекциите за членовете (на Обществото) за Евангелието от Матей или, ако се получи, и за Евангелието от Марко.
Тогава, при такова ново представяне, Христовото събитие ще се яви пред нас в съвсем различна светлина. Това събитие явно недостатъчно ни е известно само на основата на Евангелието от Йоан. Обаче, първоначално можем да говорим за тези неща само ескизно.
към текста >>
Това събитие явно недостатъчно ни е известно само на основата на
Евангелие
то от Йоан.
Днес накратко ще бъде разказано нещо за Исус от Назарет, за да направим преглед на приведеното в базелските лекции. Предполагам също, че през тази зима ще говоря в лекциите за членовете (на Обществото) за Евангелието от Матей или, ако се получи, и за Евангелието от Марко. Тогава, при такова ново представяне, Христовото събитие ще се яви пред нас в съвсем различна светлина.
Това събитие явно недостатъчно ни е известно само на основата на Евангелието от Йоан.
Обаче, първоначално можем да говорим за тези неща само ескизно.
към текста >>
Опирайки се на
Евангелие
то от Лука, бихме могли да говорим за трите духовни течения, които се срещнаха в Христовото събитие.
По това време в Палестина са се стекли духовните течения, които преди това са текли в света разделени.
Опирайки се на Евангелието от Лука, бихме могли да говорим за трите духовни течения, които се срещнаха в Христовото събитие.
Едното от тях е свързано с Буда, другото – със Заратустра, а третото било въплътено в древноеврейската култура. Тези три течения се сливат в конкретно събитие, а именно в Христовото събитие. За такива духовни течения се говори най-често твърде абстрактно. Но всъщност те се осъществяват в особени същества, които трябва да бъдат формирани по такъв начин, че теченията да могат да се слеят в тях. Необходимо е точно да се изследват такива същества в тяхното вътрешно устройство.
към текста >>
Такива обстоятелства са били напълно известни на автора на
Евангелие
то от Лука.
Такива обстоятелства са били напълно известни на автора на Евангелието от Лука.
Той е знаел също, че нирманакайя на Буда се е потопила в детето Исус. Той изразява това, като казва: когато детето се родило във Витлеем, войнство Ангели се спуснало от духовните светове и известило за станалото овчарите. Те по определени причини станали в този момент ясновиждащи.
към текста >>
Асита, така се наричал мъдрецът, въплътил се повторно, и когато Исус бил млад, бил отново старец, а именно – Симеон, за когото се говори в
Евангелие
то от Лука.
Външно то не показвало никакви особено забележителни качества, които биха индикирали за велик дух. Но скоро станали забележими неговата дълбока искреност и задушевност, и дейният живот на душата. Ясновидецът би видял, как над това дете се рее нирманакайя на Буда. В индийската легенда се казва, че стар мъдрец дошъл при Буда-детето и разбрал по него, че тук Бодхисатвата се издига до Буда. Старецът се облял в сълзи поради това, че няма да успее да види великия Буда.
Асита, така се наричал мъдрецът, въплътил се повторно, и когато Исус бил млад, бил отново старец, а именно – Симеон, за когото се говори в Евангелието от Лука.
При представянето на Исус в храма той видял пред себе си Бодхисатвата като истински Буда и затова е могъл да каже: „Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир. Според думата Си; Защото видяха очите ми спасението“[3]. Така петстотин години по-късно, мъдрецът видял това, което не могъл да види преди това.
към текста >>
Ако се изучи произходът на Исус според
Евангелие
то от Лука и го сравним с представения в
Евангелие
то от Матей, става явна определена разлика, на която в науката съвсем не са обърнали внимание.
Ако се изучи произходът на Исус според Евангелието от Лука и го сравним с представения в Евангелието от Матей, става явна определена разлика, на която в науката съвсем не са обърнали внимание.
Обаче от Акаша хрониката може да се получи правилно обяснение, защо двете родословни дървета са различни, и те трябва да бъдат такива.
към текста >>
В
Евангелие
то от Матей отначало става дума повече за Исус от Витлеем.
В Евангелието от Матей отначало става дума повече за Исус от Витлеем.
Тук при раждането се появяват мъдрите магове от Изток, които звездата е довела на мястото, където повторно се е родил Заратустра.
към текста >>
[1] В последния Базелски курс – GA 114 „
Евангелие
то от Лука“, Базел, 15-24.09.1909 г., 10 лекции
[1] В последния Базелски курс – GA 114 „Евангелието от Лука“, Базел, 15-24.09.1909 г., 10 лекции
към текста >>
106.
Евангелията. Буда и двете деца Исус. Берлин, 18 октомври 1909 година
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Миналия път преразказах тук съдържанието на Базелския цикъл лекции, където става дума за
Евангелие
то от Лука.
Миналия път преразказах тук съдържанието на Базелския цикъл лекции, където става дума за Евангелието от Лука.
При това посочихме въпроса, който може да се зададе: да, ако сега вече толкова много е казано за Евангелието от Йоан и, във връзка с това, за образа на Христос Исус, не може ли да се окаже, че при разглежданията на другите Евангелия следва да се каже нещо, което в известен смисъл може да бъде разбрано, ако позволим на най-дълбокото Евангелие – това от Йоан, да им окаже влияние?
към текста >>
При това посочихме въпроса, който може да се зададе: да, ако сега вече толкова много е казано за
Евангелие
то от Йоан и, във връзка с това, за образа на Христос Исус, не може ли да се окаже, че при разглежданията на другите Евангелия следва да се каже нещо, което в известен смисъл може да бъде разбрано, ако позволим на най-дълбокото
Евангелие
– това от Йоан, да им окаже влияние?
Миналия път преразказах тук съдържанието на Базелския цикъл лекции, където става дума за Евангелието от Лука.
При това посочихме въпроса, който може да се зададе: да, ако сега вече толкова много е казано за Евангелието от Йоан и, във връзка с това, за образа на Христос Исус, не може ли да се окаже, че при разглежданията на другите Евангелия следва да се каже нещо, което в известен смисъл може да бъде разбрано, ако позволим на най-дълбокото Евангелие – това от Йоан, да им окаже влияние?
към текста >>
При разглежданията на
Евангелие
то от Лука и
Евангелие
то от Йоан избрахме следния път: да извлечем от огромния обем на Акаша хрониката това, което може да се намери в
Евангелие
то от Лука и в
Евангелие
то от Йоан.
При разглежданията на Евангелието от Лука и Евангелието от Йоан избрахме следния път: да извлечем от огромния обем на Акаша хрониката това, което може да се намери в Евангелието от Лука и в Евангелието от Йоан.
Поради това, че изследванията на духовните изследователи за тези Евангелия се прилагат по този начин, в определен смисъл с тях се запознават за първи път. Аз съм посочвал, че в Евангелието от Лука, има възможност да се обсъжда нещо различно от това, което е в Евангелието от Йоан. Евангелието от Йоан започва с личността на Исус от Назарет по времето, когато той е на 30 години. В него пред нас се изправя висшето слънчево същество, съществото Христос. Тук имаме работа с трите последни години от живота на Христос Исус.
към текста >>
Аз съм посочвал, че в
Евангелие
то от Лука, има възможност да се обсъжда нещо различно от това, което е в
Евангелие
то от Йоан.
При разглежданията на Евангелието от Лука и Евангелието от Йоан избрахме следния път: да извлечем от огромния обем на Акаша хрониката това, което може да се намери в Евангелието от Лука и в Евангелието от Йоан. Поради това, че изследванията на духовните изследователи за тези Евангелия се прилагат по този начин, в определен смисъл с тях се запознават за първи път.
Аз съм посочвал, че в Евангелието от Лука, има възможност да се обсъжда нещо различно от това, което е в Евангелието от Йоан.
Евангелието от Йоан започва с личността на Исус от Назарет по времето, когато той е на 30 години. В него пред нас се изправя висшето слънчево същество, съществото Христос. Тук имаме работа с трите последни години от живота на Христос Исус.
към текста >>
Евангелие
то от Йоан започва с личността на Исус от Назарет по времето, когато той е на 30 години.
При разглежданията на Евангелието от Лука и Евангелието от Йоан избрахме следния път: да извлечем от огромния обем на Акаша хрониката това, което може да се намери в Евангелието от Лука и в Евангелието от Йоан. Поради това, че изследванията на духовните изследователи за тези Евангелия се прилагат по този начин, в определен смисъл с тях се запознават за първи път. Аз съм посочвал, че в Евангелието от Лука, има възможност да се обсъжда нещо различно от това, което е в Евангелието от Йоан.
Евангелието от Йоан започва с личността на Исус от Назарет по времето, когато той е на 30 години.
В него пред нас се изправя висшето слънчево същество, съществото Христос. Тук имаме работа с трите последни години от живота на Христос Исус.
към текста >>
Евангелие
то от Лука ни позволява да се запознаем с тези съществени процеси, които направили възможно сливането на съществото на Христос с личността на Исус от Назарет, а също и на сливането на зороастризма и будизма, и ние виждаме, как тези две мощни духовни течения се срещат и съединяват именно в Исус от Назарет.
Евангелието от Лука ни позволява да се запознаем с тези съществени процеси, които направили възможно сливането на съществото на Христос с личността на Исус от Назарет, а също и на сливането на зороастризма и будизма, и ние виждаме, как тези две мощни духовни течения се срещат и съединяват именно в Исус от Назарет.
Последния път той се представи пред нас като човешка личност, която се е родила тук като дете с доста особени вътрешни заложби, а не със заложби, които да водят човека към разбирането на външния, съвременния физически свят. Над тази личност, която като дете стои пред нас в Натановото дете Исус, Исус от Назарет, над нея виждаме сиянието на това, което нарекохме нирманакайя на Буда, което виждаме като аурата на това дете. Това е обликът, който е приел Буда след своето последно въплъщение, в който той станал Буда. Можем да подчертаем, че изказаното от западноевропейското езотерично учение напълно потвърждава това, което се съдържа в източните текстове: това, че индивидуалността преди въплъщението на Буда, в която той се е проявил в 6. век преди нашата ера, е била Бодхисатва.
към текста >>
Авторът на
Евангелие
то от Лука разказва за това войнство същества, когато говори за Ангели, които се явили на пастирите в полето.
Ако такъв Бодхисатва-Буда отново е въплътен в етерно тяло, то когато става видим, тогава се появява като множество, като сонм същества.
Авторът на Евангелието от Лука разказва за това войнство същества, когато говори за Ангели, които се явили на пастирите в полето.
Това етерно тяло, което се нарича нирманакайя на Буда, се е реело над детето Исус от Назарет. То е, което става инспираторът, който влива на капки всичко това, което е бил Буда, в християнството. Така виждаме, как тук будизмът се влива в християнството. Това трябва да си го представяме съвсем конкретно, а не само в абстракции. Който иска да разбере, как това се разиграва в действителност, той трябва да може да посочи конкретното събитие, когато прогресиращият до тази следваща степен Буда, се включва в християнството.
към текста >>
Това е описано в
Евангелие
то от Лука под формата на войнството Ангели, което представлява нирманакайя на Буда.
Това етерно тяло, което се нарича нирманакайя на Буда, се е реело над детето Исус от Назарет. То е, което става инспираторът, който влива на капки всичко това, което е бил Буда, в християнството. Така виждаме, как тук будизмът се влива в християнството. Това трябва да си го представяме съвсем конкретно, а не само в абстракции. Който иска да разбере, как това се разиграва в действителност, той трябва да може да посочи конкретното събитие, когато прогресиращият до тази следваща степен Буда, се включва в християнството.
Това е описано в Евангелието от Лука под формата на войнството Ангели, което представлява нирманакайя на Буда.
към текста >>
Това е изразено в
Евангелие
то от Матей, тъй като в това
Евангелие
трябва да се изобрази особено разбираемата за автора на това
Евангелие
индивидуалност, която внася в християнството течението на зороастризма.
След това описахме, как се появява второто дете Исус, което можем да наречем витлеемското дете Исус, и казахме, че то не е кой да е, а прероденият Заратустра. Това е извънредно, не според възрастта си развито дете. В това дете повторно е въплътен Заратустра.
Това е изразено в Евангелието от Матей, тъй като в това Евангелие трябва да се изобрази особено разбираемата за автора на това Евангелие индивидуалност, която внася в християнството течението на зороастризма.
Затова се казва също, че това момче е произлязло от Соломоновата, царска линия на дома Давидов, докато Исус от Евангелието от Лука е произлязъл от Натановата свещеническа линия на Давидовия дом.
към текста >>
Затова се казва също, че това момче е произлязло от Соломоновата, царска линия на дома Давидов, докато Исус от
Евангелие
то от Лука е произлязъл от Натановата свещеническа линия на Давидовия дом.
След това описахме, как се появява второто дете Исус, което можем да наречем витлеемското дете Исус, и казахме, че то не е кой да е, а прероденият Заратустра. Това е извънредно, не според възрастта си развито дете. В това дете повторно е въплътен Заратустра. Това е изразено в Евангелието от Матей, тъй като в това Евангелие трябва да се изобрази особено разбираемата за автора на това Евангелие индивидуалност, която внася в християнството течението на зороастризма.
Затова се казва също, че това момче е произлязло от Соломоновата, царска линия на дома Давидов, докато Исус от Евангелието от Лука е произлязъл от Натановата свещеническа линия на Давидовия дом.
към текста >>
107.
Четирите различни аспекта на представянето на Христос в четирите Евангелия. Берлин, първа лекция, 2 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Разглежданията, които бяха предприети във връзка с
Евангелие
то от Йоан и
Евангелие
то от Лука[1], и общата постройка на изложените мисли са подчинени на следната гледна точка: това, което обозначаваме като съществото Христос Исус (доколкото изобщо в наше време е възможно човешкото му разбиране), е толкова велико, обширно и огромно, че разглеждането не може да изхожда от това, по едностранчив начин да се каже кой е бил Христос Исус и какво значение има съществото Му за всеки отделен човешки дух и за всяка отделна душа.
Разглежданията, които бяха предприети във връзка с Евангелието от Йоан и Евангелието от Лука[1], и общата постройка на изложените мисли са подчинени на следната гледна точка: това, което обозначаваме като съществото Христос Исус (доколкото изобщо в наше време е възможно човешкото му разбиране), е толкова велико, обширно и огромно, че разглеждането не може да изхожда от това, по едностранчив начин да се каже кой е бил Христос Исус и какво значение има съществото Му за всеки отделен човешки дух и за всяка отделна душа.
В нашите разглеждания това би се показало като неуважение по отношение на най-великия миров проблем. Почит и благоговение – това са думите, които изразяват този начин на мислене, от който бяха дадени нашите разглеждания. Благоговение и почит, които бихме могли да изразим в настроението: старание да не се поставя твърде високо това, което се явява човешко разбиране, когато се намираме пред най-великия проблем. Да се стараем да поставяме всичко това, даже и което може да ни даде толкова издигнатата духовна наука, не твърде високо, ако става дума за среща с този най-велик проблем на живота. И да не смятаме, че човешките думи могат да кажат нещо друго, освен едностранчива характеристика на този най-велик проблем.
към текста >>
Във всички лекции, които се изнесоха в течение на последните три години, централна точка бяха думите, казани в
Евангелие
то от Йоан.
Във всички лекции, които се изнесоха в течение на последните три години, централна точка бяха думите, казани в Евангелието от Йоан.
Тези думи са: „Аз съм светлината на света“[2]. Разбирането на тези думи от Евангелието от Йоан беше цел на всички лекции, които бяха посветени на Евангелието от Йоан. Ако им се отдадеш изцяло, изнесените във връзка с Евангелието от Йоан лекции биха били достатъчни, поне постепенно или само като предчувствие да започне разбирането на това, какво означават в Евангелието от Йоан думите: „Аз съм светлината на света“.
към текста >>
Разбирането на тези думи от
Евангелие
то от Йоан беше цел на всички лекции, които бяха посветени на
Евангелие
то от Йоан.
Във всички лекции, които се изнесоха в течение на последните три години, централна точка бяха думите, казани в Евангелието от Йоан. Тези думи са: „Аз съм светлината на света“[2].
Разбирането на тези думи от Евангелието от Йоан беше цел на всички лекции, които бяха посветени на Евангелието от Йоан.
Ако им се отдадеш изцяло, изнесените във връзка с Евангелието от Йоан лекции биха били достатъчни, поне постепенно или само като предчувствие да започне разбирането на това, какво означават в Евангелието от Йоан думите: „Аз съм светлината на света“.
към текста >>
Ако им се отдадеш изцяло, изнесените във връзка с
Евангелие
то от Йоан лекции биха били достатъчни, поне постепенно или само като предчувствие да започне разбирането на това, какво означават в
Евангелие
то от Йоан думите: „Аз съм светлината на света“.
Във всички лекции, които се изнесоха в течение на последните три години, централна точка бяха думите, казани в Евангелието от Йоан. Тези думи са: „Аз съм светлината на света“[2]. Разбирането на тези думи от Евангелието от Йоан беше цел на всички лекции, които бяха посветени на Евангелието от Йоан.
Ако им се отдадеш изцяло, изнесените във връзка с Евангелието от Йоан лекции биха били достатъчни, поне постепенно или само като предчувствие да започне разбирането на това, какво означават в Евангелието от Йоан думите: „Аз съм светлината на света“.
към текста >>
Всичко, което се приведе в разглежданията във връзка с
Евангелие
то от Йоан, беше необходимо, за да се покаже, че това същество, което съдържа в Себе Си мировата мъдрост, е светлината на света.
Когато виждате излъчената светлина, вглеждайки се в нея разбирате ли, че това, което свети тук, е светлина? И ако сте разбрали нещо за цвета и особеностите на тази светлина, разбрали ли сте какво свети тук? Познавате ли Слънцето, когато гледате нагоре към слънчевата светлина и приемате бялата слънчева светлина като откровение? Не можете ли да си представите, че това означава и нещо друго – да се разбира светещото като светлина в светещото? Тъй като съществото, за което говорихме, може да каже за себе си: „Аз съм светлината на света“, бяхме принудени да разбираме тези думи, и заедно с това не разбрахме за това същество нещо повече, от тази Негова жизнена проява: „Аз съм светлината на света“.
Всичко, което се приведе в разглежданията във връзка с Евангелието от Йоан, беше необходимо, за да се покаже, че това същество, което съдържа в Себе Си мировата мъдрост, е светлината на света.
Но това същество е значително повече от това, което е могло да бъде характеризирано в Евангелието от Йоан. И който предполага, че от лекциите за Евангелието от Йоан ще може да разбере или обхване Христос Исус, той мисли, че от отделна жизнена проява, която смътно разпознава, ще успее да разбере в цялост светещото същество.
към текста >>
Но това същество е значително повече от това, което е могло да бъде характеризирано в
Евангелие
то от Йоан.
И ако сте разбрали нещо за цвета и особеностите на тази светлина, разбрали ли сте какво свети тук? Познавате ли Слънцето, когато гледате нагоре към слънчевата светлина и приемате бялата слънчева светлина като откровение? Не можете ли да си представите, че това означава и нещо друго – да се разбира светещото като светлина в светещото? Тъй като съществото, за което говорихме, може да каже за себе си: „Аз съм светлината на света“, бяхме принудени да разбираме тези думи, и заедно с това не разбрахме за това същество нещо повече, от тази Негова жизнена проява: „Аз съм светлината на света“. Всичко, което се приведе в разглежданията във връзка с Евангелието от Йоан, беше необходимо, за да се покаже, че това същество, което съдържа в Себе Си мировата мъдрост, е светлината на света.
Но това същество е значително повече от това, което е могло да бъде характеризирано в Евангелието от Йоан.
И който предполага, че от лекциите за Евангелието от Йоан ще може да разбере или обхване Христос Исус, той мисли, че от отделна жизнена проява, която смътно разпознава, ще успее да разбере в цялост светещото същество.
към текста >>
И който предполага, че от лекциите за
Евангелие
то от Йоан ще може да разбере или обхване Христос Исус, той мисли, че от отделна жизнена проява, която смътно разпознава, ще успее да разбере в цялост светещото същество.
Познавате ли Слънцето, когато гледате нагоре към слънчевата светлина и приемате бялата слънчева светлина като откровение? Не можете ли да си представите, че това означава и нещо друго – да се разбира светещото като светлина в светещото? Тъй като съществото, за което говорихме, може да каже за себе си: „Аз съм светлината на света“, бяхме принудени да разбираме тези думи, и заедно с това не разбрахме за това същество нещо повече, от тази Негова жизнена проява: „Аз съм светлината на света“. Всичко, което се приведе в разглежданията във връзка с Евангелието от Йоан, беше необходимо, за да се покаже, че това същество, което съдържа в Себе Си мировата мъдрост, е светлината на света. Но това същество е значително повече от това, което е могло да бъде характеризирано в Евангелието от Йоан.
И който предполага, че от лекциите за Евангелието от Йоан ще може да разбере или обхване Христос Исус, той мисли, че от отделна жизнена проява, която смътно разпознава, ще успее да разбере в цялост светещото същество.
към текста >>
След това последваха лекциите за
Евангелие
то от Лука и в него видяхме нещо друго.
След това последваха лекциите за Евангелието от Лука и в него видяхме нещо друго.
Ако това, което говорихме във всички наши разглеждания на Евангелието от Йоан, може да се разглежда като някакъв път за разбиране на думите „Аз съм светлината на света“, то разглежданията на Евангелието от Лука, ако се възприемат достатъчно дълбоко, биха могли да се разбират като перифраза на думите: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят[3]“ или: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си[4]“. Това, което е Христос Исус, сега е не само светлината на света, но той е и същество, което принася величествена жертва от самоотверженост, която (без изгубване на самия себе си) може да обедини в себе си всичко, което беше характеризирано като жертва от самоотверженост – съществото, което съдържа в себе си възможността за най-велика жертва, за най-великата мислима самоотверженост и затова се явява източник на състраданието и любовта, която се разлива като топлина над целия бъдещ човешки и земен живот. Всичко, което би могло да се съдържа в тези думи, дава втората страна на това, което наричаме съществото Христос Исус.
към текста >>
Ако това, което говорихме във всички наши разглеждания на
Евангелие
то от Йоан, може да се разглежда като някакъв път за разбиране на думите „Аз съм светлината на света“, то разглежданията на
Евангелие
то от Лука, ако се възприемат достатъчно дълбоко, биха могли да се разбират като перифраза на думите: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят[3]“ или: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си[4]“.
След това последваха лекциите за Евангелието от Лука и в него видяхме нещо друго.
Ако това, което говорихме във всички наши разглеждания на Евангелието от Йоан, може да се разглежда като някакъв път за разбиране на думите „Аз съм светлината на света“, то разглежданията на Евангелието от Лука, ако се възприемат достатъчно дълбоко, биха могли да се разбират като перифраза на думите: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят[3]“ или: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си[4]“.
Това, което е Христос Исус, сега е не само светлината на света, но той е и същество, което принася величествена жертва от самоотверженост, която (без изгубване на самия себе си) може да обедини в себе си всичко, което беше характеризирано като жертва от самоотверженост – съществото, което съдържа в себе си възможността за най-велика жертва, за най-великата мислима самоотверженост и затова се явява източник на състраданието и любовта, която се разлива като топлина над целия бъдещ човешки и земен живот. Всичко, което би могло да се съдържа в тези думи, дава втората страна на това, което наричаме съществото Христос Исус.
към текста >>
Това, което беше казано за Христос като за духовната светлина на света, която като предвечна мъдрост се излива във всички неща за да живее и тъче в тях, може да се окаже духовното разглеждане, което отново проблясва срещу нас от
Евангелие
то на Йоан, и няма никаква постижима мъдрост, която не би се съдържала по определен начин в
Евангелие
то от Йоан.
По такъв начин охарактеризирахме това същество, което може да реализира великата жертва в своето състрадание, и което свети със силата на своята светлина над цялото човешко битие. Изобразихме светлината и любовта, както са били в съществото Христос Исус. Който приема в пълна мяра разглежданията на Евангелията от Йоан и от Лука, в определено отношение може да получи представа за това, което в Христос Исус е било „светлина“, и което в Него е било „любов и състрадание“. Опитвахме се да разберем тези две качества в универсалното им значение в Христос Исус.
Това, което беше казано за Христос като за духовната светлина на света, която като предвечна мъдрост се излива във всички неща за да живее и тъче в тях, може да се окаже духовното разглеждане, което отново проблясва срещу нас от Евангелието на Йоан, и няма никаква постижима мъдрост, която не би се съдържала по определен начин в Евангелието от Йоан.
Цялата мъдрост на света се съдържа в това Евангелие от Йоан, защото който разглежда мъдростта на света в Христос Исус, я разглежда не само така, както се е реализирала в най-древното минало, но и как ще се реализира в най-отдалеченото бъдеще. Затова в разглежданията, които се появяват от Евангелието на Йоан, политаш в небесата като орел, над цялото човешко битие. Така се полита, за да се развият велики идеи, които позволяват да разберем Евангелието от Йоан, с преобразяващите и всеобхватни идеи за това, което става в отделната човешка душа. Преобразяващите мирови идеи подхранват тази София, която се излива в нас, когато привеждаме разглежданията си във връзка с Евангелието от Йоан. И после това, което струи от Евангелието на Йоан, ни възнася в орловите висини, реейки се над това, което става в ежедневната, ежеминутна, преминаваща човешка съдба.
към текста >>
Цялата мъдрост на света се съдържа в това
Евангелие
от Йоан, защото който разглежда мъдростта на света в Христос Исус, я разглежда не само така, както се е реализирала в най-древното минало, но и как ще се реализира в най-отдалеченото бъдеще.
По такъв начин охарактеризирахме това същество, което може да реализира великата жертва в своето състрадание, и което свети със силата на своята светлина над цялото човешко битие. Изобразихме светлината и любовта, както са били в съществото Христос Исус. Който приема в пълна мяра разглежданията на Евангелията от Йоан и от Лука, в определено отношение може да получи представа за това, което в Христос Исус е било „светлина“, и което в Него е било „любов и състрадание“. Опитвахме се да разберем тези две качества в универсалното им значение в Христос Исус. Това, което беше казано за Христос като за духовната светлина на света, която като предвечна мъдрост се излива във всички неща за да живее и тъче в тях, може да се окаже духовното разглеждане, което отново проблясва срещу нас от Евангелието на Йоан, и няма никаква постижима мъдрост, която не би се съдържала по определен начин в Евангелието от Йоан.
Цялата мъдрост на света се съдържа в това Евангелие от Йоан, защото който разглежда мъдростта на света в Христос Исус, я разглежда не само така, както се е реализирала в най-древното минало, но и как ще се реализира в най-отдалеченото бъдеще.
Затова в разглежданията, които се появяват от Евангелието на Йоан, политаш в небесата като орел, над цялото човешко битие. Така се полита, за да се развият велики идеи, които позволяват да разберем Евангелието от Йоан, с преобразяващите и всеобхватни идеи за това, което става в отделната човешка душа. Преобразяващите мирови идеи подхранват тази София, която се излива в нас, когато привеждаме разглежданията си във връзка с Евангелието от Йоан. И после това, което струи от Евангелието на Йоан, ни възнася в орловите висини, реейки се над това, което става в ежедневната, ежеминутна, преминаваща човешка съдба.
към текста >>
Затова в разглежданията, които се появяват от
Евангелие
то на Йоан, политаш в небесата като орел, над цялото човешко битие.
Изобразихме светлината и любовта, както са били в съществото Христос Исус. Който приема в пълна мяра разглежданията на Евангелията от Йоан и от Лука, в определено отношение може да получи представа за това, което в Христос Исус е било „светлина“, и което в Него е било „любов и състрадание“. Опитвахме се да разберем тези две качества в универсалното им значение в Христос Исус. Това, което беше казано за Христос като за духовната светлина на света, която като предвечна мъдрост се излива във всички неща за да живее и тъче в тях, може да се окаже духовното разглеждане, което отново проблясва срещу нас от Евангелието на Йоан, и няма никаква постижима мъдрост, която не би се съдържала по определен начин в Евангелието от Йоан. Цялата мъдрост на света се съдържа в това Евангелие от Йоан, защото който разглежда мъдростта на света в Христос Исус, я разглежда не само така, както се е реализирала в най-древното минало, но и как ще се реализира в най-отдалеченото бъдеще.
Затова в разглежданията, които се появяват от Евангелието на Йоан, политаш в небесата като орел, над цялото човешко битие.
Така се полита, за да се развият велики идеи, които позволяват да разберем Евангелието от Йоан, с преобразяващите и всеобхватни идеи за това, което става в отделната човешка душа. Преобразяващите мирови идеи подхранват тази София, която се излива в нас, когато привеждаме разглежданията си във връзка с Евангелието от Йоан. И после това, което струи от Евангелието на Йоан, ни възнася в орловите висини, реейки се над това, което става в ежедневната, ежеминутна, преминаваща човешка съдба.
към текста >>
Така се полита, за да се развият велики идеи, които позволяват да разберем
Евангелие
то от Йоан, с преобразяващите и всеобхватни идеи за това, което става в отделната човешка душа.
Който приема в пълна мяра разглежданията на Евангелията от Йоан и от Лука, в определено отношение може да получи представа за това, което в Христос Исус е било „светлина“, и което в Него е било „любов и състрадание“. Опитвахме се да разберем тези две качества в универсалното им значение в Христос Исус. Това, което беше казано за Христос като за духовната светлина на света, която като предвечна мъдрост се излива във всички неща за да живее и тъче в тях, може да се окаже духовното разглеждане, което отново проблясва срещу нас от Евангелието на Йоан, и няма никаква постижима мъдрост, която не би се съдържала по определен начин в Евангелието от Йоан. Цялата мъдрост на света се съдържа в това Евангелие от Йоан, защото който разглежда мъдростта на света в Христос Исус, я разглежда не само така, както се е реализирала в най-древното минало, но и как ще се реализира в най-отдалеченото бъдеще. Затова в разглежданията, които се появяват от Евангелието на Йоан, политаш в небесата като орел, над цялото човешко битие.
Така се полита, за да се развият велики идеи, които позволяват да разберем Евангелието от Йоан, с преобразяващите и всеобхватни идеи за това, което става в отделната човешка душа.
Преобразяващите мирови идеи подхранват тази София, която се излива в нас, когато привеждаме разглежданията си във връзка с Евангелието от Йоан. И после това, което струи от Евангелието на Йоан, ни възнася в орловите висини, реейки се над това, което става в ежедневната, ежеминутна, преминаваща човешка съдба.
към текста >>
Преобразяващите мирови идеи подхранват тази София, която се излива в нас, когато привеждаме разглежданията си във връзка с
Евангелие
то от Йоан.
Опитвахме се да разберем тези две качества в универсалното им значение в Христос Исус. Това, което беше казано за Христос като за духовната светлина на света, която като предвечна мъдрост се излива във всички неща за да живее и тъче в тях, може да се окаже духовното разглеждане, което отново проблясва срещу нас от Евангелието на Йоан, и няма никаква постижима мъдрост, която не би се съдържала по определен начин в Евангелието от Йоан. Цялата мъдрост на света се съдържа в това Евангелие от Йоан, защото който разглежда мъдростта на света в Христос Исус, я разглежда не само така, както се е реализирала в най-древното минало, но и как ще се реализира в най-отдалеченото бъдеще. Затова в разглежданията, които се появяват от Евангелието на Йоан, политаш в небесата като орел, над цялото човешко битие. Така се полита, за да се развият велики идеи, които позволяват да разберем Евангелието от Йоан, с преобразяващите и всеобхватни идеи за това, което става в отделната човешка душа.
Преобразяващите мирови идеи подхранват тази София, която се излива в нас, когато привеждаме разглежданията си във връзка с Евангелието от Йоан.
И после това, което струи от Евангелието на Йоан, ни възнася в орловите висини, реейки се над това, което става в ежедневната, ежеминутна, преминаваща човешка съдба.
към текста >>
И после това, което струи от
Евангелие
то на Йоан, ни възнася в орловите висини, реейки се над това, което става в ежедневната, ежеминутна, преминаваща човешка съдба.
Това, което беше казано за Христос като за духовната светлина на света, която като предвечна мъдрост се излива във всички неща за да живее и тъче в тях, може да се окаже духовното разглеждане, което отново проблясва срещу нас от Евангелието на Йоан, и няма никаква постижима мъдрост, която не би се съдържала по определен начин в Евангелието от Йоан. Цялата мъдрост на света се съдържа в това Евангелие от Йоан, защото който разглежда мъдростта на света в Христос Исус, я разглежда не само така, както се е реализирала в най-древното минало, но и как ще се реализира в най-отдалеченото бъдеще. Затова в разглежданията, които се появяват от Евангелието на Йоан, политаш в небесата като орел, над цялото човешко битие. Така се полита, за да се развият велики идеи, които позволяват да разберем Евангелието от Йоан, с преобразяващите и всеобхватни идеи за това, което става в отделната човешка душа. Преобразяващите мирови идеи подхранват тази София, която се излива в нас, когато привеждаме разглежданията си във връзка с Евангелието от Йоан.
И после това, което струи от Евангелието на Йоан, ни възнася в орловите висини, реейки се над това, което става в ежедневната, ежеминутна, преминаваща човешка съдба.
към текста >>
И ако във връзка с
Евангелие
то от Йоан говорим за велики, силни идеи, които се реят сякаш на орлови висини над човешките глави, опирайки се на
Евангелие
то от Лука намираме това, което във всеки миг се обръща към всяко човешко сърце.
Така че какво разбрахме, провеждайки всички тези разглеждания на Евангелията от Йоан и от Лука? Разбрахме не нещо друго, а качеството на Христос Исус, което може да се нарече универсална светлина на мъдростта, универсална топлина на любовта, които са струили в Него, както в никое друго същество на света, качество недостъпно за никаква човешка познавателна сила.
И ако във връзка с Евангелието от Йоан говорим за велики, силни идеи, които се реят сякаш на орлови висини над човешките глави, опирайки се на Евангелието от Лука намираме това, което във всеки миг се обръща към всяко човешко сърце.
Значението на Евангелието от Лука е в това, че то ни изпълва с топлина, която е външен израз на любовта, в разбирането на тази любов, която е готова на велика жертва, която е готова да пожертва себе си и не иска нищо друго, освен самопожертвование.
към текста >>
Значението на
Евангелие
то от Лука е в това, че то ни изпълва с топлина, която е външен израз на любовта, в разбирането на тази любов, която е готова на велика жертва, която е готова да пожертва себе си и не иска нищо друго, освен самопожертвование.
Така че какво разбрахме, провеждайки всички тези разглеждания на Евангелията от Йоан и от Лука? Разбрахме не нещо друго, а качеството на Христос Исус, което може да се нарече универсална светлина на мъдростта, универсална топлина на любовта, които са струили в Него, както в никое друго същество на света, качество недостъпно за никаква човешка познавателна сила. И ако във връзка с Евангелието от Йоан говорим за велики, силни идеи, които се реят сякаш на орлови висини над човешките глави, опирайки се на Евангелието от Лука намираме това, което във всеки миг се обръща към всяко човешко сърце.
Значението на Евангелието от Лука е в това, че то ни изпълва с топлина, която е външен израз на любовта, в разбирането на тази любов, която е готова на велика жертва, която е готова да пожертва себе си и не иска нищо друго, освен самопожертвование.
към текста >>
Ако си представим образ на настроението, на душевното състояние, което е свързано с
Евангелие
то от Лука, ако го разглеждаме в правилния смисъл, то се изправя пред нас в образа на Митра, където фигурира и мятащ се жертвен бик.
Ако си представим образ на настроението, на душевното състояние, което е свързано с Евангелието от Лука, ако го разглеждаме в правилния смисъл, то се изправя пред нас в образа на Митра, където фигурира и мятащ се жертвен бик.
Виждаме седящия върху него човек, горе – хода на великите мирови събития, а долу – хода на земните събития. Човекът прониква с брадвата си в тялото на жертвения бик с изтичаща кръв, който отдава живота си за да може човек да преодолее това, което трябва да преодолее. Когато разглеждаме този намиращ се под човека жертвен бик, който трябва да бъде принесен в жертва за да може човек да върви по своя жизнен път, в нас възниква примерно такова разположение на чувствата и душевното състояние, което придава правилното основно настроение за разглежданията на Евангелието от Лука. Хората, които са разбирали какво е бил жертвеният бик във всички времена за хората, които са разбирали какво се съдържа в жертвения бик, в изразяването на всеобемащата любов, такива хора са разбирали нещо от описанията на качествата на любовта, която трябва да се появява при разглежданията на Евангелието от Лука. Защото е трябвало да се изобрази не нещо друго, а второто качество на Христос Исус.
към текста >>
Когато разглеждаме този намиращ се под човека жертвен бик, който трябва да бъде принесен в жертва за да може човек да върви по своя жизнен път, в нас възниква примерно такова разположение на чувствата и душевното състояние, което придава правилното основно настроение за разглежданията на
Евангелие
то от Лука.
Ако си представим образ на настроението, на душевното състояние, което е свързано с Евангелието от Лука, ако го разглеждаме в правилния смисъл, то се изправя пред нас в образа на Митра, където фигурира и мятащ се жертвен бик. Виждаме седящия върху него човек, горе – хода на великите мирови събития, а долу – хода на земните събития. Човекът прониква с брадвата си в тялото на жертвения бик с изтичаща кръв, който отдава живота си за да може човек да преодолее това, което трябва да преодолее.
Когато разглеждаме този намиращ се под човека жертвен бик, който трябва да бъде принесен в жертва за да може човек да върви по своя жизнен път, в нас възниква примерно такова разположение на чувствата и душевното състояние, което придава правилното основно настроение за разглежданията на Евангелието от Лука.
Хората, които са разбирали какво е бил жертвеният бик във всички времена за хората, които са разбирали какво се съдържа в жертвения бик, в изразяването на всеобемащата любов, такива хора са разбирали нещо от описанията на качествата на любовта, която трябва да се появява при разглежданията на Евангелието от Лука. Защото е трябвало да се изобрази не нещо друго, а второто качество на Христос Исус. Този, който познава в съществото само две качества, познава ли цялото същество? Доколкото в това същество пред нас се изправя най-великата загадка, са били необходими обяснения за разбирането на двете качества. Но никой не следва да преувеличава своите възможности като смята, че чрез разглеждането на две негови качества, той е способен да разглежда от упор самото същество.
към текста >>
Хората, които са разбирали какво е бил жертвеният бик във всички времена за хората, които са разбирали какво се съдържа в жертвения бик, в изразяването на всеобемащата любов, такива хора са разбирали нещо от описанията на качествата на любовта, която трябва да се появява при разглежданията на
Евангелие
то от Лука.
Ако си представим образ на настроението, на душевното състояние, което е свързано с Евангелието от Лука, ако го разглеждаме в правилния смисъл, то се изправя пред нас в образа на Митра, където фигурира и мятащ се жертвен бик. Виждаме седящия върху него човек, горе – хода на великите мирови събития, а долу – хода на земните събития. Човекът прониква с брадвата си в тялото на жертвения бик с изтичаща кръв, който отдава живота си за да може човек да преодолее това, което трябва да преодолее. Когато разглеждаме този намиращ се под човека жертвен бик, който трябва да бъде принесен в жертва за да може човек да върви по своя жизнен път, в нас възниква примерно такова разположение на чувствата и душевното състояние, което придава правилното основно настроение за разглежданията на Евангелието от Лука.
Хората, които са разбирали какво е бил жертвеният бик във всички времена за хората, които са разбирали какво се съдържа в жертвения бик, в изразяването на всеобемащата любов, такива хора са разбирали нещо от описанията на качествата на любовта, която трябва да се появява при разглежданията на Евангелието от Лука.
Защото е трябвало да се изобрази не нещо друго, а второто качество на Христос Исус. Този, който познава в съществото само две качества, познава ли цялото същество? Доколкото в това същество пред нас се изправя най-великата загадка, са били необходими обяснения за разбирането на двете качества. Но никой не следва да преувеличава своите възможности като смята, че чрез разглеждането на две негови качества, той е способен да разглежда от упор самото същество.
към текста >>
Може да се каже, че в описанието на Христос в
Евангелие
то от Йоан, Той е описан като висше същество, като същество, на Което служи царството на изпълнените с мъдрост Херувими.
Ние описахме две качества на Христос Исус и не пропуснахме да направим всичко, което би могло да ни доведе до предвиждащо разбиране за голямото значение на тези две качества. Но ако имахме достатъчно голямо уважение и почит пред самото това същество, бихме разбрали и нещо от другите качества, които това същество съдържа още в себе си. Така би било възможно и трето, и това трето е свързано с нещо, което не се е още разглеждало в нашето движение и може да се характеризира само в общи линии.
Може да се каже, че в описанието на Христос в Евангелието от Йоан, Той е описан като висше същество, като същество, на Което служи царството на изпълнените с мъдрост Херувими.
Така е изобразен в Евангелието от Йоан, с настроение, предизвикано от реещите се в орловите висини Херувими. Когато Го изобразяват в духа на Евангелието от Лука, Го изобразяват как се разширява топлият огън на любовта от Христовото сърце. Тук изобразяват това, което Той е бил за света благодарение на това, че е действал във висините, където пребивават Серафимите. Огънят на любовта на Серафимите се устремява в света, и това се възвестява на нашата Земя от Христос Исус.
към текста >>
Така е изобразен в
Евангелие
то от Йоан, с настроение, предизвикано от реещите се в орловите висини Херувими.
Ние описахме две качества на Христос Исус и не пропуснахме да направим всичко, което би могло да ни доведе до предвиждащо разбиране за голямото значение на тези две качества. Но ако имахме достатъчно голямо уважение и почит пред самото това същество, бихме разбрали и нещо от другите качества, които това същество съдържа още в себе си. Така би било възможно и трето, и това трето е свързано с нещо, което не се е още разглеждало в нашето движение и може да се характеризира само в общи линии. Може да се каже, че в описанието на Христос в Евангелието от Йоан, Той е описан като висше същество, като същество, на Което служи царството на изпълнените с мъдрост Херувими.
Така е изобразен в Евангелието от Йоан, с настроение, предизвикано от реещите се в орловите висини Херувими.
Когато Го изобразяват в духа на Евангелието от Лука, Го изобразяват как се разширява топлият огън на любовта от Христовото сърце. Тук изобразяват това, което Той е бил за света благодарение на това, че е действал във висините, където пребивават Серафимите. Огънят на любовта на Серафимите се устремява в света, и това се възвестява на нашата Земя от Христос Исус.
към текста >>
Когато Го изобразяват в духа на
Евангелие
то от Лука, Го изобразяват как се разширява топлият огън на любовта от Христовото сърце.
Ние описахме две качества на Христос Исус и не пропуснахме да направим всичко, което би могло да ни доведе до предвиждащо разбиране за голямото значение на тези две качества. Но ако имахме достатъчно голямо уважение и почит пред самото това същество, бихме разбрали и нещо от другите качества, които това същество съдържа още в себе си. Така би било възможно и трето, и това трето е свързано с нещо, което не се е още разглеждало в нашето движение и може да се характеризира само в общи линии. Може да се каже, че в описанието на Христос в Евангелието от Йоан, Той е описан като висше същество, като същество, на Което служи царството на изпълнените с мъдрост Херувими. Така е изобразен в Евангелието от Йоан, с настроение, предизвикано от реещите се в орловите висини Херувими.
Когато Го изобразяват в духа на Евангелието от Лука, Го изобразяват как се разширява топлият огън на любовта от Христовото сърце.
Тук изобразяват това, което Той е бил за света благодарение на това, че е действал във висините, където пребивават Серафимите. Огънят на любовта на Серафимите се устремява в света, и това се възвестява на нашата Земя от Христос Исус.
към текста >>
Тази сила, която е изпратена долу на нашата Земя от Христос Исус, силата, която подрежда и направлява всичко, която означава висшето във властта, когато то се развива: това ни е изобразено от автора на
Евангелие
то от Марко като трето качество в Христос Исус.
Това са трите висши духовни йерархии: Херувими, Серафими и Престоли. Серафимите ни водят навътре в дълбините на човешкото сърце със своята любов, Херувимите ни водят нагоре, към орловите висини. От царството на Херувимите сияе мъдрост. Изпълнената със смирение любов се превръща в жертва, това ни символизира жертвеният бик. С цялата си символика лъвът символизира силата, която пулсира в света, за да реализира всичко това – творческата сила, пулсираща в света.
Тази сила, която е изпратена долу на нашата Земя от Христос Исус, силата, която подрежда и направлява всичко, която означава висшето във властта, когато то се развива: това ни е изобразено от автора на Евангелието от Марко като трето качество в Христос Исус.
към текста >>
Когато в духа на
Евангелие
то от Йоан говорим за висшето слънчево същество, което наричаме Христос, като за светлината на земното Слънце в духовен смисъл, и когато в духа на
Евангелие
то от Лука говорим за топлината на любовта, която се разпространява от земното Слънце Христос, то когато говорим в смисъла на
Евангелие
то от Марко, говорим за силата на земното Слънце в самия духовен смисъл.
Когато в духа на Евангелието от Йоан говорим за висшето слънчево същество, което наричаме Христос, като за светлината на земното Слънце в духовен смисъл, и когато в духа на Евангелието от Лука говорим за топлината на любовта, която се разпространява от земното Слънце Христос, то когато говорим в смисъла на Евангелието от Марко, говорим за силата на земното Слънце в самия духовен смисъл.
Всичко това, което присъства в силите в Земята, което тъче тук и там в тайните и явни земни сили и власти – ето какво би се изправило пред нас при разглеждането на Евангелието от Марко. Можете да се осмелите, макар и само като предчувствие, да разбирате идеите, които са дошли на Земята – като земни мисли на Христос, когато се издигаме към Него в духа на Евангелието от Йоан, може да се усети топлия повей на жертвената любов, позволявайки да струи през нас топлината на Евангелието от Лука, може да се провиди мисленето на Христа в Евангелието от Йоан, чувстването на Христа чрез Евангелието от Лука, а с волята на Христа се запознаваме чрез Евангелието от Марко. Тук научаваме отделните сили, чрез които той реализира любовта и мъдростта.
към текста >>
Всичко това, което присъства в силите в Земята, което тъче тук и там в тайните и явни земни сили и власти – ето какво би се изправило пред нас при разглеждането на
Евангелие
то от Марко.
Когато в духа на Евангелието от Йоан говорим за висшето слънчево същество, което наричаме Христос, като за светлината на земното Слънце в духовен смисъл, и когато в духа на Евангелието от Лука говорим за топлината на любовта, която се разпространява от земното Слънце Христос, то когато говорим в смисъла на Евангелието от Марко, говорим за силата на земното Слънце в самия духовен смисъл.
Всичко това, което присъства в силите в Земята, което тъче тук и там в тайните и явни земни сили и власти – ето какво би се изправило пред нас при разглеждането на Евангелието от Марко.
Можете да се осмелите, макар и само като предчувствие, да разбирате идеите, които са дошли на Земята – като земни мисли на Христос, когато се издигаме към Него в духа на Евангелието от Йоан, може да се усети топлия повей на жертвената любов, позволявайки да струи през нас топлината на Евангелието от Лука, може да се провиди мисленето на Христа в Евангелието от Йоан, чувстването на Христа чрез Евангелието от Лука, а с волята на Христа се запознаваме чрез Евангелието от Марко. Тук научаваме отделните сили, чрез които той реализира любовта и мъдростта.
към текста >>
Можете да се осмелите, макар и само като предчувствие, да разбирате идеите, които са дошли на Земята – като земни мисли на Христос, когато се издигаме към Него в духа на
Евангелие
то от Йоан, може да се усети топлия повей на жертвената любов, позволявайки да струи през нас топлината на
Евангелие
то от Лука, може да се провиди мисленето на Христа в
Евангелие
то от Йоан, чувстването на Христа чрез
Евангелие
то от Лука, а с волята на Христа се запознаваме чрез
Евангелие
то от Марко.
Когато в духа на Евангелието от Йоан говорим за висшето слънчево същество, което наричаме Христос, като за светлината на земното Слънце в духовен смисъл, и когато в духа на Евангелието от Лука говорим за топлината на любовта, която се разпространява от земното Слънце Христос, то когато говорим в смисъла на Евангелието от Марко, говорим за силата на земното Слънце в самия духовен смисъл. Всичко това, което присъства в силите в Земята, което тъче тук и там в тайните и явни земни сили и власти – ето какво би се изправило пред нас при разглеждането на Евангелието от Марко.
Можете да се осмелите, макар и само като предчувствие, да разбирате идеите, които са дошли на Земята – като земни мисли на Христос, когато се издигаме към Него в духа на Евангелието от Йоан, може да се усети топлия повей на жертвената любов, позволявайки да струи през нас топлината на Евангелието от Лука, може да се провиди мисленето на Христа в Евангелието от Йоан, чувстването на Христа чрез Евангелието от Лука, а с волята на Христа се запознаваме чрез Евангелието от Марко.
Тук научаваме отделните сили, чрез които той реализира любовта и мъдростта.
към текста >>
Бихме прозрели три качества, ако към разглежданията на
Евангелие
то от Йоан и от Лука присъединим разглеждането на
Евангелие
то от Марко.
Бихме прозрели три качества, ако към разглежданията на Евангелието от Йоан и от Лука присъединим разглеждането на Евангелието от Марко.
Тогава бихме казали: с почит се приближихме към Теб и получихме представа за Твоето мислене, чувстване и воля, и как тези три качества на Твоята душа ни се представят като величествени земни праобрази.
към текста >>
Ако използваме думите „съзнателна душа“ за Христос, можем да кажем: стигаме до нейното провидческо разбиране в
Евангелие
то от Йоан; душата на характера на Христос: стигаме до нейното разбиране чрез
Евангелие
то от Лука; сетивната душа с всичките ѝ сили на волята – открива ни се чрез
Евангелие
то от Марко.
Определихме нашите разглеждания така, сякаш разглеждаме някой човек съвсем ограничено и казваме: той се състои от сетивна душа, разсъдъчна и съзнателна душа. А сега да разгледаме характерните особености на сетивната душа, разсъдъчната душа или душата на характера и съзнателната душа.
Ако използваме думите „съзнателна душа“ за Христос, можем да кажем: стигаме до нейното провидческо разбиране в Евангелието от Йоан; душата на характера на Христос: стигаме до нейното разбиране чрез Евангелието от Лука; сетивната душа с всичките ѝ сили на волята – открива ни се чрез Евангелието от Марко.
Последното, ако успеем да го разгледаме подобаващо, ще ни даде разяснение за скритите и явни сили на природата, които действат в нашия свят, концентрирайки се в единствената индивидуалност на Христа, ще ни даде разяснение за същността на всички сили, които ги има в света. В Евангелието от Йоан пребиваваме в мислите, в Евангелието от Лука се задълбочаваме в чувствата на това Същество, и, доколкото при това от човека не се изисква да навлиза толкова дълбоко в тази индивидуалност, разглежданията по отношение на това, което се изправя пред нас в Евангелието от Марко, представляват сякаш система от всички скрити природни и духовни сили на света. Всичко това го има в Акаша хрониката. Всичко това ще се отрази за нас, ако позволим да ни въздейства този могъщ документ – Евангелието от Марко. След това провиждайки ще разберем, какво е концентрирано в отделното същество на Христос: това, което обикновено е разпределено по отделните същества на света.
към текста >>
В
Евангелие
то от Йоан пребиваваме в мислите, в
Евангелие
то от Лука се задълбочаваме в чувствата на това Същество, и, доколкото при това от човека не се изисква да навлиза толкова дълбоко в тази индивидуалност, разглежданията по отношение на това, което се изправя пред нас в
Евангелие
то от Марко, представляват сякаш система от всички скрити природни и духовни сили на света.
Определихме нашите разглеждания така, сякаш разглеждаме някой човек съвсем ограничено и казваме: той се състои от сетивна душа, разсъдъчна и съзнателна душа. А сега да разгледаме характерните особености на сетивната душа, разсъдъчната душа или душата на характера и съзнателната душа. Ако използваме думите „съзнателна душа“ за Христос, можем да кажем: стигаме до нейното провидческо разбиране в Евангелието от Йоан; душата на характера на Христос: стигаме до нейното разбиране чрез Евангелието от Лука; сетивната душа с всичките ѝ сили на волята – открива ни се чрез Евангелието от Марко. Последното, ако успеем да го разгледаме подобаващо, ще ни даде разяснение за скритите и явни сили на природата, които действат в нашия свят, концентрирайки се в единствената индивидуалност на Христа, ще ни даде разяснение за същността на всички сили, които ги има в света.
В Евангелието от Йоан пребиваваме в мислите, в Евангелието от Лука се задълбочаваме в чувствата на това Същество, и, доколкото при това от човека не се изисква да навлиза толкова дълбоко в тази индивидуалност, разглежданията по отношение на това, което се изправя пред нас в Евангелието от Марко, представляват сякаш система от всички скрити природни и духовни сили на света.
Всичко това го има в Акаша хрониката. Всичко това ще се отрази за нас, ако позволим да ни въздейства този могъщ документ – Евангелието от Марко. След това провиждайки ще разберем, какво е концентрирано в отделното същество на Христос: това, което обикновено е разпределено по отделните същества на света. Ще можем да разберем (и то ще ни се яви във висша слава и светлина) това, което смятаме за елементарните насочващи и опорни линии на различните същества. Когато разгръщаме Евангелието от Марко, което съдържа тайните на цялата мирова воля, с благоговение се приближаваме към мировия център, към Христос Исус, постепенно разбирайки в същото време своето мислене, чувстване и воля.
към текста >>
Всичко това ще се отрази за нас, ако позволим да ни въздейства този могъщ документ –
Евангелие
то от Марко.
А сега да разгледаме характерните особености на сетивната душа, разсъдъчната душа или душата на характера и съзнателната душа. Ако използваме думите „съзнателна душа“ за Христос, можем да кажем: стигаме до нейното провидческо разбиране в Евангелието от Йоан; душата на характера на Христос: стигаме до нейното разбиране чрез Евангелието от Лука; сетивната душа с всичките ѝ сили на волята – открива ни се чрез Евангелието от Марко. Последното, ако успеем да го разгледаме подобаващо, ще ни даде разяснение за скритите и явни сили на природата, които действат в нашия свят, концентрирайки се в единствената индивидуалност на Христа, ще ни даде разяснение за същността на всички сили, които ги има в света. В Евангелието от Йоан пребиваваме в мислите, в Евангелието от Лука се задълбочаваме в чувствата на това Същество, и, доколкото при това от човека не се изисква да навлиза толкова дълбоко в тази индивидуалност, разглежданията по отношение на това, което се изправя пред нас в Евангелието от Марко, представляват сякаш система от всички скрити природни и духовни сили на света. Всичко това го има в Акаша хрониката.
Всичко това ще се отрази за нас, ако позволим да ни въздейства този могъщ документ – Евангелието от Марко.
След това провиждайки ще разберем, какво е концентрирано в отделното същество на Христос: това, което обикновено е разпределено по отделните същества на света. Ще можем да разберем (и то ще ни се яви във висша слава и светлина) това, което смятаме за елементарните насочващи и опорни линии на различните същества. Когато разгръщаме Евангелието от Марко, което съдържа тайните на цялата мирова воля, с благоговение се приближаваме към мировия център, към Христос Исус, постепенно разбирайки в същото време своето мислене, чувстване и воля.
към текста >>
Когато разгръщаме
Евангелие
то от Марко, което съдържа тайните на цялата мирова воля, с благоговение се приближаваме към мировия център, към Христос Исус, постепенно разбирайки в същото време своето мислене, чувстване и воля.
В Евангелието от Йоан пребиваваме в мислите, в Евангелието от Лука се задълбочаваме в чувствата на това Същество, и, доколкото при това от човека не се изисква да навлиза толкова дълбоко в тази индивидуалност, разглежданията по отношение на това, което се изправя пред нас в Евангелието от Марко, представляват сякаш система от всички скрити природни и духовни сили на света. Всичко това го има в Акаша хрониката. Всичко това ще се отрази за нас, ако позволим да ни въздейства този могъщ документ – Евангелието от Марко. След това провиждайки ще разберем, какво е концентрирано в отделното същество на Христос: това, което обикновено е разпределено по отделните същества на света. Ще можем да разберем (и то ще ни се яви във висша слава и светлина) това, което смятаме за елементарните насочващи и опорни линии на различните същества.
Когато разгръщаме Евангелието от Марко, което съдържа тайните на цялата мирова воля, с благоговение се приближаваме към мировия център, към Христос Исус, постепенно разбирайки в същото време своето мислене, чувстване и воля.
към текста >>
След като разгледахме трите Евангелия,
Евангелие
то от Йоан, от Лука и от Марко, и вследствие получихме предчувствие за мисленето, чувстването и волята на Христос Исус, можем да резюмираме, че тези три качества могат отново да се приведат в хармония.
След като разгледахме трите Евангелия, Евангелието от Йоан, от Лука и от Марко, и вследствие получихме предчувствие за мисленето, чувстването и волята на Христос Исус, можем да резюмираме, че тези три качества могат отново да се приведат в хармония.
Тук по силата на необходимостта образът трябва да става неясен и бледен, защото никаква човешка сили няма да е достатъчна, да може да обедини това, което е било разделено от нас. Защото в съществото има само единство и няма никакво разделение; в края на краищата, само ние можем да обединим това в единство. Но тогава то ще помръкне пред нас. Но затова пък, в края на краищата, пред нас ще се появи това, което е бил Христос Исус само като земен човек, само като човек.
към текста >>
Разглеждането на това, какъв е бил Христос Исус като човек, как той е действал като човек в течение на 33 години от своето земно битие, може да бъде развито във връзка с
Евангелие
то от Матей.
Разглеждането на това, какъв е бил Христос Исус като човек, как той е действал като човек в течение на 33 години от своето земно битие, може да бъде развито във връзка с Евангелието от Матей.
Това, което се съдържа в Евангелието от Матей, ни дава вътрешно хармоничен образ на човека. Ако в Евангелието от Йоан бихме изобразили принадлежащия на цялата вселена космически Богочовек, ако в Евангелието от Лука трябваше да изобразим принесеното в жертва отделно същество на любовта, а в Евангелието от Марко – мировата воля в отделната индивидуалност, в Евангелието от Матей пред нас се разкрива истинският облик на човека от Палестина, на този човек, който е живял тук 33 години, в когото присъства единството на това, което можем да получим от разглежданията на трите други Евангелия. Във връзка с Евангелието от Матей обликът на Христос Исус се изправя пред нас напълно човешки, като единичен земен човек, когото, обаче, не можем да разберем, ако това не е предхождано от другите разглеждания. Даже ако отделният земен човек след това е помръкнал, въпреки това и в този помръкнал образ е възпроизведено това, което е било получено от другите разглеждания. Само разглеждане, което се обляга на Евангелието от Матей, може да даде образа на личността на Христос.
към текста >>
Това, което се съдържа в
Евангелие
то от Матей, ни дава вътрешно хармоничен образ на човека.
Разглеждането на това, какъв е бил Христос Исус като човек, как той е действал като човек в течение на 33 години от своето земно битие, може да бъде развито във връзка с Евангелието от Матей.
Това, което се съдържа в Евангелието от Матей, ни дава вътрешно хармоничен образ на човека.
Ако в Евангелието от Йоан бихме изобразили принадлежащия на цялата вселена космически Богочовек, ако в Евангелието от Лука трябваше да изобразим принесеното в жертва отделно същество на любовта, а в Евангелието от Марко – мировата воля в отделната индивидуалност, в Евангелието от Матей пред нас се разкрива истинският облик на човека от Палестина, на този човек, който е живял тук 33 години, в когото присъства единството на това, което можем да получим от разглежданията на трите други Евангелия. Във връзка с Евангелието от Матей обликът на Христос Исус се изправя пред нас напълно човешки, като единичен земен човек, когото, обаче, не можем да разберем, ако това не е предхождано от другите разглеждания. Даже ако отделният земен човек след това е помръкнал, въпреки това и в този помръкнал образ е възпроизведено това, което е било получено от другите разглеждания. Само разглеждане, което се обляга на Евангелието от Матей, може да даде образа на личността на Христос.
към текста >>
Ако в
Евангелие
то от Йоан бихме изобразили принадлежащия на цялата вселена космически Богочовек, ако в
Евангелие
то от Лука трябваше да изобразим принесеното в жертва отделно същество на любовта, а в
Евангелие
то от Марко – мировата воля в отделната индивидуалност, в
Евангелие
то от Матей пред нас се разкрива истинският облик на човека от Палестина, на този човек, който е живял тук 33 години, в когото присъства единството на това, което можем да получим от разглежданията на трите други Евангелия.
Разглеждането на това, какъв е бил Христос Исус като човек, как той е действал като човек в течение на 33 години от своето земно битие, може да бъде развито във връзка с Евангелието от Матей. Това, което се съдържа в Евангелието от Матей, ни дава вътрешно хармоничен образ на човека.
Ако в Евангелието от Йоан бихме изобразили принадлежащия на цялата вселена космически Богочовек, ако в Евангелието от Лука трябваше да изобразим принесеното в жертва отделно същество на любовта, а в Евангелието от Марко – мировата воля в отделната индивидуалност, в Евангелието от Матей пред нас се разкрива истинският облик на човека от Палестина, на този човек, който е живял тук 33 години, в когото присъства единството на това, което можем да получим от разглежданията на трите други Евангелия.
Във връзка с Евангелието от Матей обликът на Христос Исус се изправя пред нас напълно човешки, като единичен земен човек, когото, обаче, не можем да разберем, ако това не е предхождано от другите разглеждания. Даже ако отделният земен човек след това е помръкнал, въпреки това и в този помръкнал образ е възпроизведено това, което е било получено от другите разглеждания. Само разглеждане, което се обляга на Евангелието от Матей, може да даде образа на личността на Христос.
към текста >>
Във връзка с
Евангелие
то от Матей обликът на Христос Исус се изправя пред нас напълно човешки, като единичен земен човек, когото, обаче, не можем да разберем, ако това не е предхождано от другите разглеждания.
Разглеждането на това, какъв е бил Христос Исус като човек, как той е действал като човек в течение на 33 години от своето земно битие, може да бъде развито във връзка с Евангелието от Матей. Това, което се съдържа в Евангелието от Матей, ни дава вътрешно хармоничен образ на човека. Ако в Евангелието от Йоан бихме изобразили принадлежащия на цялата вселена космически Богочовек, ако в Евангелието от Лука трябваше да изобразим принесеното в жертва отделно същество на любовта, а в Евангелието от Марко – мировата воля в отделната индивидуалност, в Евангелието от Матей пред нас се разкрива истинският облик на човека от Палестина, на този човек, който е живял тук 33 години, в когото присъства единството на това, което можем да получим от разглежданията на трите други Евангелия.
Във връзка с Евангелието от Матей обликът на Христос Исус се изправя пред нас напълно човешки, като единичен земен човек, когото, обаче, не можем да разберем, ако това не е предхождано от другите разглеждания.
Даже ако отделният земен човек след това е помръкнал, въпреки това и в този помръкнал образ е възпроизведено това, което е било получено от другите разглеждания. Само разглеждане, което се обляга на Евангелието от Матей, може да даде образа на личността на Христос.
към текста >>
Само разглеждане, което се обляга на
Евангелие
то от Матей, може да даде образа на личността на Христос.
Разглеждането на това, какъв е бил Христос Исус като човек, как той е действал като човек в течение на 33 години от своето земно битие, може да бъде развито във връзка с Евангелието от Матей. Това, което се съдържа в Евангелието от Матей, ни дава вътрешно хармоничен образ на човека. Ако в Евангелието от Йоан бихме изобразили принадлежащия на цялата вселена космически Богочовек, ако в Евангелието от Лука трябваше да изобразим принесеното в жертва отделно същество на любовта, а в Евангелието от Марко – мировата воля в отделната индивидуалност, в Евангелието от Матей пред нас се разкрива истинският облик на човека от Палестина, на този човек, който е живял тук 33 години, в когото присъства единството на това, което можем да получим от разглежданията на трите други Евангелия. Във връзка с Евангелието от Матей обликът на Христос Исус се изправя пред нас напълно човешки, като единичен земен човек, когото, обаче, не можем да разберем, ако това не е предхождано от другите разглеждания. Даже ако отделният земен човек след това е помръкнал, въпреки това и в този помръкнал образ е възпроизведено това, което е било получено от другите разглеждания.
Само разглеждане, което се обляга на Евангелието от Матей, може да даде образа на личността на Христос.
към текста >>
Така сега ни се представя предметът, който трябваше да характеризираме по друг начин, преди да се приближим до първото
Евангелие
.
Така сега ни се представя предметът, който трябваше да характеризираме по друг начин, преди да се приближим до първото Евангелие.
Сега, след разглежданията на второто Евангелие, можем да кажем, как тези Евангелия вътрешно се отнасят едно към друго, и само тогава ще успеем да получим образа на Христос Исус, когато, подготвени вече по съответния начин, се приближим към човека, който тук на Земята стана Христос Исус. В разглежданията, опиращи се на Евангелието от Йоан, срещу нас се изправя Богочовекът, а във връзка с Евангелието от Лука – Съществото, което обединява в себе си теченията, вливащи се от всички страни в това, което се е развило на Земята в зороастризма и будизма, в учението за състраданието и любовта. Всичко, което е било тук преди това, изскачаше срещу нас, когато навлязохме в разглежданията, базирани на Евангелието от Лука. Когато се разглеждаше Евангелието от Матей, интимно и точно пред нас застана преди всичко това, което се е родило от недрата на собствения му народ, от древноеврейския народ: човекът Исус, както той се корени в своя народ, човекът Исус, какъвто трябва да бъде именно в древноеврейския народ. Тогава научаваме, защо кръвта на древноеврейския народ е трябвало да бъде използвана по съвсем определен начин, за да послужи на земното човечество именно тази кръв на Христос Исус.
към текста >>
Сега, след разглежданията на второто
Евангелие
, можем да кажем, как тези Евангелия вътрешно се отнасят едно към друго, и само тогава ще успеем да получим образа на Христос Исус, когато, подготвени вече по съответния начин, се приближим към човека, който тук на Земята стана Христос Исус.
Така сега ни се представя предметът, който трябваше да характеризираме по друг начин, преди да се приближим до първото Евангелие.
Сега, след разглежданията на второто Евангелие, можем да кажем, как тези Евангелия вътрешно се отнасят едно към друго, и само тогава ще успеем да получим образа на Христос Исус, когато, подготвени вече по съответния начин, се приближим към човека, който тук на Земята стана Христос Исус.
В разглежданията, опиращи се на Евангелието от Йоан, срещу нас се изправя Богочовекът, а във връзка с Евангелието от Лука – Съществото, което обединява в себе си теченията, вливащи се от всички страни в това, което се е развило на Земята в зороастризма и будизма, в учението за състраданието и любовта. Всичко, което е било тук преди това, изскачаше срещу нас, когато навлязохме в разглежданията, базирани на Евангелието от Лука. Когато се разглеждаше Евангелието от Матей, интимно и точно пред нас застана преди всичко това, което се е родило от недрата на собствения му народ, от древноеврейския народ: човекът Исус, както той се корени в своя народ, човекът Исус, какъвто трябва да бъде именно в древноеврейския народ. Тогава научаваме, защо кръвта на древноеврейския народ е трябвало да бъде използвана по съвсем определен начин, за да послужи на земното човечество именно тази кръв на Христос Исус.
към текста >>
В разглежданията, опиращи се на
Евангелие
то от Йоан, срещу нас се изправя Богочовекът, а във връзка с
Евангелие
то от Лука – Съществото, което обединява в себе си теченията, вливащи се от всички страни в това, което се е развило на Земята в зороастризма и будизма, в учението за състраданието и любовта.
Така сега ни се представя предметът, който трябваше да характеризираме по друг начин, преди да се приближим до първото Евангелие. Сега, след разглежданията на второто Евангелие, можем да кажем, как тези Евангелия вътрешно се отнасят едно към друго, и само тогава ще успеем да получим образа на Христос Исус, когато, подготвени вече по съответния начин, се приближим към човека, който тук на Земята стана Христос Исус.
В разглежданията, опиращи се на Евангелието от Йоан, срещу нас се изправя Богочовекът, а във връзка с Евангелието от Лука – Съществото, което обединява в себе си теченията, вливащи се от всички страни в това, което се е развило на Земята в зороастризма и будизма, в учението за състраданието и любовта.
Всичко, което е било тук преди това, изскачаше срещу нас, когато навлязохме в разглежданията, базирани на Евангелието от Лука. Когато се разглеждаше Евангелието от Матей, интимно и точно пред нас застана преди всичко това, което се е родило от недрата на собствения му народ, от древноеврейския народ: човекът Исус, както той се корени в своя народ, човекът Исус, какъвто трябва да бъде именно в древноеврейския народ. Тогава научаваме, защо кръвта на древноеврейския народ е трябвало да бъде използвана по съвсем определен начин, за да послужи на земното човечество именно тази кръв на Христос Исус.
към текста >>
Всичко, което е било тук преди това, изскачаше срещу нас, когато навлязохме в разглежданията, базирани на
Евангелие
то от Лука.
Така сега ни се представя предметът, който трябваше да характеризираме по друг начин, преди да се приближим до първото Евангелие. Сега, след разглежданията на второто Евангелие, можем да кажем, как тези Евангелия вътрешно се отнасят едно към друго, и само тогава ще успеем да получим образа на Христос Исус, когато, подготвени вече по съответния начин, се приближим към човека, който тук на Земята стана Христос Исус. В разглежданията, опиращи се на Евангелието от Йоан, срещу нас се изправя Богочовекът, а във връзка с Евангелието от Лука – Съществото, което обединява в себе си теченията, вливащи се от всички страни в това, което се е развило на Земята в зороастризма и будизма, в учението за състраданието и любовта.
Всичко, което е било тук преди това, изскачаше срещу нас, когато навлязохме в разглежданията, базирани на Евангелието от Лука.
Когато се разглеждаше Евангелието от Матей, интимно и точно пред нас застана преди всичко това, което се е родило от недрата на собствения му народ, от древноеврейския народ: човекът Исус, както той се корени в своя народ, човекът Исус, какъвто трябва да бъде именно в древноеврейския народ. Тогава научаваме, защо кръвта на древноеврейския народ е трябвало да бъде използвана по съвсем определен начин, за да послужи на земното човечество именно тази кръв на Христос Исус.
към текста >>
Когато се разглеждаше
Евангелие
то от Матей, интимно и точно пред нас застана преди всичко това, което се е родило от недрата на собствения му народ, от древноеврейския народ: човекът Исус, както той се корени в своя народ, човекът Исус, какъвто трябва да бъде именно в древноеврейския народ.
Така сега ни се представя предметът, който трябваше да характеризираме по друг начин, преди да се приближим до първото Евангелие. Сега, след разглежданията на второто Евангелие, можем да кажем, как тези Евангелия вътрешно се отнасят едно към друго, и само тогава ще успеем да получим образа на Христос Исус, когато, подготвени вече по съответния начин, се приближим към човека, който тук на Земята стана Христос Исус. В разглежданията, опиращи се на Евангелието от Йоан, срещу нас се изправя Богочовекът, а във връзка с Евангелието от Лука – Съществото, което обединява в себе си теченията, вливащи се от всички страни в това, което се е развило на Земята в зороастризма и будизма, в учението за състраданието и любовта. Всичко, което е било тук преди това, изскачаше срещу нас, когато навлязохме в разглежданията, базирани на Евангелието от Лука.
Когато се разглеждаше Евангелието от Матей, интимно и точно пред нас застана преди всичко това, което се е родило от недрата на собствения му народ, от древноеврейския народ: човекът Исус, както той се корени в своя народ, човекът Исус, какъвто трябва да бъде именно в древноеврейския народ.
Тогава научаваме, защо кръвта на древноеврейския народ е трябвало да бъде използвана по съвсем определен начин, за да послужи на земното човечество именно тази кръв на Христос Исус.
към текста >>
При разглежданията на
Евангелие
то от Матей пред нас се представя същество от еврейската древност; но не самото същество на еврейската древност, а мисията на този народ за целия свят, раждането на новото време, раждането на християнството от древноеврейския свят.
При разглежданията на Евангелието от Матей пред нас се представя същество от еврейската древност; но не самото същество на еврейската древност, а мисията на този народ за целия свят, раждането на новото време, раждането на християнството от древноеврейския свят.
И ако можем да се възпламеним от великите, знаменателни, всеобхватни идеи от Евангелието на Йоан, ако можем да се проникнем с чувството на най-топлата, безгранично топла жертвена любов благодарение на Евангелието от Лука, ако можем да добием познание за силите на всички същества и царства от разглеждането на Евангелието от Марко, сега добиваме познание и усещане за това, което живее тук в човечеството и в човешкото развитие на Земята чрез Христос Исус в Палестина. Какъв е бил Христос Исус като човек, всички тайни на човешката история и човешкото развитие се съдържат в Евангелието от Матей. Ако в Евангелието от Марко се съдържат тайните на всички царства и същества на Земята и Космоса, който принадлежи към Земята, в Евангелието от Матей трябва да се търсят тайните на човешката история. Ако Евангелието от Йоан учи на идеите на София, Евангелието от Лука учи на мистериите на жертвата и любовта, Евангелието от Марко учи за силите на Земята и света, вземайки предвид Евангелието от Матей, разбираме човешкия живот, човешката история, човешката съдба.
към текста >>
И ако можем да се възпламеним от великите, знаменателни, всеобхватни идеи от
Евангелие
то на Йоан, ако можем да се проникнем с чувството на най-топлата, безгранично топла жертвена любов благодарение на
Евангелие
то от Лука, ако можем да добием познание за силите на всички същества и царства от разглеждането на
Евангелие
то от Марко, сега добиваме познание и усещане за това, което живее тук в човечеството и в човешкото развитие на Земята чрез Христос Исус в Палестина.
При разглежданията на Евангелието от Матей пред нас се представя същество от еврейската древност; но не самото същество на еврейската древност, а мисията на този народ за целия свят, раждането на новото време, раждането на християнството от древноеврейския свят.
И ако можем да се възпламеним от великите, знаменателни, всеобхватни идеи от Евангелието на Йоан, ако можем да се проникнем с чувството на най-топлата, безгранично топла жертвена любов благодарение на Евангелието от Лука, ако можем да добием познание за силите на всички същества и царства от разглеждането на Евангелието от Марко, сега добиваме познание и усещане за това, което живее тук в човечеството и в човешкото развитие на Земята чрез Христос Исус в Палестина.
Какъв е бил Христос Исус като човек, всички тайни на човешката история и човешкото развитие се съдържат в Евангелието от Матей. Ако в Евангелието от Марко се съдържат тайните на всички царства и същества на Земята и Космоса, който принадлежи към Земята, в Евангелието от Матей трябва да се търсят тайните на човешката история. Ако Евангелието от Йоан учи на идеите на София, Евангелието от Лука учи на мистериите на жертвата и любовта, Евангелието от Марко учи за силите на Земята и света, вземайки предвид Евангелието от Матей, разбираме човешкия живот, човешката история, човешката съдба.
към текста >>
Какъв е бил Христос Исус като човек, всички тайни на човешката история и човешкото развитие се съдържат в
Евангелие
то от Матей.
При разглежданията на Евангелието от Матей пред нас се представя същество от еврейската древност; но не самото същество на еврейската древност, а мисията на този народ за целия свят, раждането на новото време, раждането на християнството от древноеврейския свят. И ако можем да се възпламеним от великите, знаменателни, всеобхватни идеи от Евангелието на Йоан, ако можем да се проникнем с чувството на най-топлата, безгранично топла жертвена любов благодарение на Евангелието от Лука, ако можем да добием познание за силите на всички същества и царства от разглеждането на Евангелието от Марко, сега добиваме познание и усещане за това, което живее тук в човечеството и в човешкото развитие на Земята чрез Христос Исус в Палестина.
Какъв е бил Христос Исус като човек, всички тайни на човешката история и човешкото развитие се съдържат в Евангелието от Матей.
Ако в Евангелието от Марко се съдържат тайните на всички царства и същества на Земята и Космоса, който принадлежи към Земята, в Евангелието от Матей трябва да се търсят тайните на човешката история. Ако Евангелието от Йоан учи на идеите на София, Евангелието от Лука учи на мистериите на жертвата и любовта, Евангелието от Марко учи за силите на Земята и света, вземайки предвид Евангелието от Матей, разбираме човешкия живот, човешката история, човешката съдба.
към текста >>
Ако в
Евангелие
то от Марко се съдържат тайните на всички царства и същества на Земята и Космоса, който принадлежи към Земята, в
Евангелие
то от Матей трябва да се търсят тайните на човешката история.
При разглежданията на Евангелието от Матей пред нас се представя същество от еврейската древност; но не самото същество на еврейската древност, а мисията на този народ за целия свят, раждането на новото време, раждането на християнството от древноеврейския свят. И ако можем да се възпламеним от великите, знаменателни, всеобхватни идеи от Евангелието на Йоан, ако можем да се проникнем с чувството на най-топлата, безгранично топла жертвена любов благодарение на Евангелието от Лука, ако можем да добием познание за силите на всички същества и царства от разглеждането на Евангелието от Марко, сега добиваме познание и усещане за това, което живее тук в човечеството и в човешкото развитие на Земята чрез Христос Исус в Палестина. Какъв е бил Христос Исус като човек, всички тайни на човешката история и човешкото развитие се съдържат в Евангелието от Матей.
Ако в Евангелието от Марко се съдържат тайните на всички царства и същества на Земята и Космоса, който принадлежи към Земята, в Евангелието от Матей трябва да се търсят тайните на човешката история.
Ако Евангелието от Йоан учи на идеите на София, Евангелието от Лука учи на мистериите на жертвата и любовта, Евангелието от Марко учи за силите на Земята и света, вземайки предвид Евангелието от Матей, разбираме човешкия живот, човешката история, човешката съдба.
към текста >>
Ако
Евангелие
то от Йоан учи на идеите на София,
Евангелие
то от Лука учи на мистериите на жертвата и любовта,
Евангелие
то от Марко учи за силите на Земята и света, вземайки предвид
Евангелие
то от Матей, разбираме човешкия живот, човешката история, човешката съдба.
При разглежданията на Евангелието от Матей пред нас се представя същество от еврейската древност; но не самото същество на еврейската древност, а мисията на този народ за целия свят, раждането на новото време, раждането на християнството от древноеврейския свят. И ако можем да се възпламеним от великите, знаменателни, всеобхватни идеи от Евангелието на Йоан, ако можем да се проникнем с чувството на най-топлата, безгранично топла жертвена любов благодарение на Евангелието от Лука, ако можем да добием познание за силите на всички същества и царства от разглеждането на Евангелието от Марко, сега добиваме познание и усещане за това, което живее тук в човечеството и в човешкото развитие на Земята чрез Христос Исус в Палестина. Какъв е бил Христос Исус като човек, всички тайни на човешката история и човешкото развитие се съдържат в Евангелието от Матей. Ако в Евангелието от Марко се съдържат тайните на всички царства и същества на Земята и Космоса, който принадлежи към Земята, в Евангелието от Матей трябва да се търсят тайните на човешката история.
Ако Евангелието от Йоан учи на идеите на София, Евангелието от Лука учи на мистериите на жертвата и любовта, Евангелието от Марко учи за силите на Земята и света, вземайки предвид Евангелието от Матей, разбираме човешкия живот, човешката история, човешката съдба.
към текста >>
Ако през седемте години на нашето духовно-научно движение четири години бяха използвани за разработване на принципните и ръководни линии и три години, за да ги задълбочим, като светлина, която трябва да бъде хвърлена върху различните области на живота, сега би могло да последва разглеждането на
Евангелие
то от Марко.
Ако през седемте години на нашето духовно-научно движение четири години бяха използвани за разработване на принципните и ръководни линии и три години, за да ги задълбочим, като светлина, която трябва да бъде хвърлена върху различните области на живота, сега би могло да последва разглеждането на Евангелието от Марко.
След това целият градеж би могъл, в края на краищата, да се увенчае с разглеждането на Христос Исус, вземайки предвид Евангелието от Матей. Но човешкият живот е несъвършен, и това, уви, не стана, или поне не при всички, намиращи се в духовнонаучното движение, така че е невъзможно, без възникване на недоразумения тутакси да се премине към разглеждане на Евангелието от Марко. Не бихме разбрали напълно образа на Христос, ако сметнехме, че от разглежданията на Евангелието от Йоан или от Лука би могло да последва някакво знание за съществото на Христос Исус. Човек може да помисли, отново, че може едностранно да се прилага и всичко, което трябваше да бъде казано, изхождайки от Евангелието на Марко. Тогава недоразуменията биха били още по-големи от тези, които вече станаха.
към текста >>
След това целият градеж би могъл, в края на краищата, да се увенчае с разглеждането на Христос Исус, вземайки предвид
Евангелие
то от Матей.
Ако през седемте години на нашето духовно-научно движение четири години бяха използвани за разработване на принципните и ръководни линии и три години, за да ги задълбочим, като светлина, която трябва да бъде хвърлена върху различните области на живота, сега би могло да последва разглеждането на Евангелието от Марко.
След това целият градеж би могъл, в края на краищата, да се увенчае с разглеждането на Христос Исус, вземайки предвид Евангелието от Матей.
Но човешкият живот е несъвършен, и това, уви, не стана, или поне не при всички, намиращи се в духовнонаучното движение, така че е невъзможно, без възникване на недоразумения тутакси да се премине към разглеждане на Евангелието от Марко. Не бихме разбрали напълно образа на Христос, ако сметнехме, че от разглежданията на Евангелието от Йоан или от Лука би могло да последва някакво знание за съществото на Христос Исус. Човек може да помисли, отново, че може едностранно да се прилага и всичко, което трябваше да бъде казано, изхождайки от Евангелието на Марко. Тогава недоразуменията биха били още по-големи от тези, които вече станаха. С оглед на това трябва да бъде избран друг път.
към текста >>
Но човешкият живот е несъвършен, и това, уви, не стана, или поне не при всички, намиращи се в духовнонаучното движение, така че е невъзможно, без възникване на недоразумения тутакси да се премине към разглеждане на
Евангелие
то от Марко.
Ако през седемте години на нашето духовно-научно движение четири години бяха използвани за разработване на принципните и ръководни линии и три години, за да ги задълбочим, като светлина, която трябва да бъде хвърлена върху различните области на живота, сега би могло да последва разглеждането на Евангелието от Марко. След това целият градеж би могъл, в края на краищата, да се увенчае с разглеждането на Христос Исус, вземайки предвид Евангелието от Матей.
Но човешкият живот е несъвършен, и това, уви, не стана, или поне не при всички, намиращи се в духовнонаучното движение, така че е невъзможно, без възникване на недоразумения тутакси да се премине към разглеждане на Евангелието от Марко.
Не бихме разбрали напълно образа на Христос, ако сметнехме, че от разглежданията на Евангелието от Йоан или от Лука би могло да последва някакво знание за съществото на Христос Исус. Човек може да помисли, отново, че може едностранно да се прилага и всичко, което трябваше да бъде казано, изхождайки от Евангелието на Марко. Тогава недоразуменията биха били още по-големи от тези, които вече станаха. С оглед на това трябва да бъде избран друг път. Сега следва, доколкото е възможно, да се разгледа Евангелието от Матей.
към текста >>
Не бихме разбрали напълно образа на Христос, ако сметнехме, че от разглежданията на
Евангелие
то от Йоан или от Лука би могло да последва някакво знание за съществото на Христос Исус.
Ако през седемте години на нашето духовно-научно движение четири години бяха използвани за разработване на принципните и ръководни линии и три години, за да ги задълбочим, като светлина, която трябва да бъде хвърлена върху различните области на живота, сега би могло да последва разглеждането на Евангелието от Марко. След това целият градеж би могъл, в края на краищата, да се увенчае с разглеждането на Христос Исус, вземайки предвид Евангелието от Матей. Но човешкият живот е несъвършен, и това, уви, не стана, или поне не при всички, намиращи се в духовнонаучното движение, така че е невъзможно, без възникване на недоразумения тутакси да се премине към разглеждане на Евангелието от Марко.
Не бихме разбрали напълно образа на Христос, ако сметнехме, че от разглежданията на Евангелието от Йоан или от Лука би могло да последва някакво знание за съществото на Христос Исус.
Човек може да помисли, отново, че може едностранно да се прилага и всичко, което трябваше да бъде казано, изхождайки от Евангелието на Марко. Тогава недоразуменията биха били още по-големи от тези, които вече станаха. С оглед на това трябва да бъде избран друг път. Сега следва, доколкото е възможно, да се разгледа Евангелието от Матей. Заедно с това, без да се вглеждаме в огромните дълбини на Евангелието от Марко, трябва да се избегне някой пак да сметне, че с едно качество може да бъде изобразен целият човек.
към текста >>
Човек може да помисли, отново, че може едностранно да се прилага и всичко, което трябваше да бъде казано, изхождайки от
Евангелие
то на Марко.
Ако през седемте години на нашето духовно-научно движение четири години бяха използвани за разработване на принципните и ръководни линии и три години, за да ги задълбочим, като светлина, която трябва да бъде хвърлена върху различните области на живота, сега би могло да последва разглеждането на Евангелието от Марко. След това целият градеж би могъл, в края на краищата, да се увенчае с разглеждането на Христос Исус, вземайки предвид Евангелието от Матей. Но човешкият живот е несъвършен, и това, уви, не стана, или поне не при всички, намиращи се в духовнонаучното движение, така че е невъзможно, без възникване на недоразумения тутакси да се премине към разглеждане на Евангелието от Марко. Не бихме разбрали напълно образа на Христос, ако сметнехме, че от разглежданията на Евангелието от Йоан или от Лука би могло да последва някакво знание за съществото на Христос Исус.
Човек може да помисли, отново, че може едностранно да се прилага и всичко, което трябваше да бъде казано, изхождайки от Евангелието на Марко.
Тогава недоразуменията биха били още по-големи от тези, които вече станаха. С оглед на това трябва да бъде избран друг път. Сега следва, доколкото е възможно, да се разгледа Евангелието от Матей. Заедно с това, без да се вглеждаме в огромните дълбини на Евангелието от Марко, трябва да се избегне някой пак да сметне, че с едно качество може да бъде изобразен целият човек. Тогава ще можем да избегнем всякакви недоразумения.
към текста >>
Сега следва, доколкото е възможно, да се разгледа
Евангелие
то от Матей.
Но човешкият живот е несъвършен, и това, уви, не стана, или поне не при всички, намиращи се в духовнонаучното движение, така че е невъзможно, без възникване на недоразумения тутакси да се премине към разглеждане на Евангелието от Марко. Не бихме разбрали напълно образа на Христос, ако сметнехме, че от разглежданията на Евангелието от Йоан или от Лука би могло да последва някакво знание за съществото на Христос Исус. Човек може да помисли, отново, че може едностранно да се прилага и всичко, което трябваше да бъде казано, изхождайки от Евангелието на Марко. Тогава недоразуменията биха били още по-големи от тези, които вече станаха. С оглед на това трябва да бъде избран друг път.
Сега следва, доколкото е възможно, да се разгледа Евангелието от Матей.
Заедно с това, без да се вглеждаме в огромните дълбини на Евангелието от Марко, трябва да се избегне някой пак да сметне, че с едно качество може да бъде изобразен целият човек. Тогава ще можем да избегнем всякакви недоразумения. И преди всичко, доколкото е възможно, следва да се поразмисли за произхода на Христос Исус от древноеврейския народ, за това, което може да се нарече раждане на християнството в Палестина. На това трябва в бъдеще да посветим разглежданията на Евангелието от Матей, и така трябва да избегнем грешката, разглеждането на едно качество да се приема за разглеждане на цялото същество. Тогава ще бъде по-лесно да се проследи това, което ще бъде казано по отношение на Евангелието от Марко.
към текста >>
Заедно с това, без да се вглеждаме в огромните дълбини на
Евангелие
то от Марко, трябва да се избегне някой пак да сметне, че с едно качество може да бъде изобразен целият човек.
Не бихме разбрали напълно образа на Христос, ако сметнехме, че от разглежданията на Евангелието от Йоан или от Лука би могло да последва някакво знание за съществото на Христос Исус. Човек може да помисли, отново, че може едностранно да се прилага и всичко, което трябваше да бъде казано, изхождайки от Евангелието на Марко. Тогава недоразуменията биха били още по-големи от тези, които вече станаха. С оглед на това трябва да бъде избран друг път. Сега следва, доколкото е възможно, да се разгледа Евангелието от Матей.
Заедно с това, без да се вглеждаме в огромните дълбини на Евангелието от Марко, трябва да се избегне някой пак да сметне, че с едно качество може да бъде изобразен целият човек.
Тогава ще можем да избегнем всякакви недоразумения. И преди всичко, доколкото е възможно, следва да се поразмисли за произхода на Христос Исус от древноеврейския народ, за това, което може да се нарече раждане на християнството в Палестина. На това трябва в бъдеще да посветим разглежданията на Евангелието от Матей, и така трябва да избегнем грешката, разглеждането на едно качество да се приема за разглеждане на цялото същество. Тогава ще бъде по-лесно да се проследи това, което ще бъде казано по отношение на Евангелието от Марко.
към текста >>
На това трябва в бъдеще да посветим разглежданията на
Евангелие
то от Матей, и така трябва да избегнем грешката, разглеждането на едно качество да се приема за разглеждане на цялото същество.
С оглед на това трябва да бъде избран друг път. Сега следва, доколкото е възможно, да се разгледа Евангелието от Матей. Заедно с това, без да се вглеждаме в огромните дълбини на Евангелието от Марко, трябва да се избегне някой пак да сметне, че с едно качество може да бъде изобразен целият човек. Тогава ще можем да избегнем всякакви недоразумения. И преди всичко, доколкото е възможно, следва да се поразмисли за произхода на Христос Исус от древноеврейския народ, за това, което може да се нарече раждане на християнството в Палестина.
На това трябва в бъдеще да посветим разглежданията на Евангелието от Матей, и така трябва да избегнем грешката, разглеждането на едно качество да се приема за разглеждане на цялото същество.
Тогава ще бъде по-лесно да се проследи това, което ще бъде казано по отношение на Евангелието от Марко.
към текста >>
Тогава ще бъде по-лесно да се проследи това, което ще бъде казано по отношение на
Евангелие
то от Марко.
Сега следва, доколкото е възможно, да се разгледа Евангелието от Матей. Заедно с това, без да се вглеждаме в огромните дълбини на Евангелието от Марко, трябва да се избегне някой пак да сметне, че с едно качество може да бъде изобразен целият човек. Тогава ще можем да избегнем всякакви недоразумения. И преди всичко, доколкото е възможно, следва да се поразмисли за произхода на Христос Исус от древноеврейския народ, за това, което може да се нарече раждане на християнството в Палестина. На това трябва в бъдеще да посветим разглежданията на Евангелието от Матей, и така трябва да избегнем грешката, разглеждането на едно качество да се приема за разглеждане на цялото същество.
Тогава ще бъде по-лесно да се проследи това, което ще бъде казано по отношение на Евангелието от Марко.
към текста >>
[1] GA 112 „
Евангелие
то на Йоан, разгледано във връзка с другите три Евангелия и особено с
Евангелие
то на Марко“, 14 лекции в Касел
[1] GA 112 „Евангелието на Йоан, разгледано във връзка с другите три Евангелия и особено с Евангелието на Марко“, 14 лекции в Касел
към текста >>
108.
Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
В предходната лекция вече се каза, че смятаме да направим няколко разглеждания на Евангелията, и се посочи причината, защо искаме да започнем с
Евангелие
то от Матей.
В предходната лекция вече се каза, че смятаме да направим няколко разглеждания на Евангелията, и се посочи причината, защо искаме да започнем с Евангелието от Матей.
В определено отношение в това Евангелие пред нас се изправя най-човешката страна на Христос Исус. От друга страна, в него също е даден пълен обзор на историческите събития, които показват, как Христос Исус израства от самото човечество. Тъй като тук с това е показано, как най-великото явление в земното развитие е израснало от историята, лесно е да се предположи, че именно в това Евангелие пред нас могат да се появят по-дълбоките тайни от еволюцията на човечеството.
към текста >>
В определено отношение в това
Евангелие
пред нас се изправя най-човешката страна на Христос Исус.
В предходната лекция вече се каза, че смятаме да направим няколко разглеждания на Евангелията, и се посочи причината, защо искаме да започнем с Евангелието от Матей.
В определено отношение в това Евангелие пред нас се изправя най-човешката страна на Христос Исус.
От друга страна, в него също е даден пълен обзор на историческите събития, които показват, как Христос Исус израства от самото човечество. Тъй като тук с това е показано, как най-великото явление в земното развитие е израснало от историята, лесно е да се предположи, че именно в това Евангелие пред нас могат да се появят по-дълбоките тайни от еволюцията на човечеството.
към текста >>
Тъй като тук с това е показано, как най-великото явление в земното развитие е израснало от историята, лесно е да се предположи, че именно в това
Евангелие
пред нас могат да се появят по-дълбоките тайни от еволюцията на човечеството.
В предходната лекция вече се каза, че смятаме да направим няколко разглеждания на Евангелията, и се посочи причината, защо искаме да започнем с Евангелието от Матей. В определено отношение в това Евангелие пред нас се изправя най-човешката страна на Христос Исус. От друга страна, в него също е даден пълен обзор на историческите събития, които показват, как Христос Исус израства от самото човечество.
Тъй като тук с това е показано, как най-великото явление в земното развитие е израснало от историята, лесно е да се предположи, че именно в това Евангелие пред нас могат да се появят по-дълбоките тайни от еволюцията на човечеството.
към текста >>
В разглежданията на
Евангелие
то от Лука вече се вижда, как двете велики дохристиянски духовни течения – зороастризмът и това, което достига своя дохристиянски завършек в будизма, – се сливат, за да се влеят във великия християнски поток на земния духовен живот.
Също така днес настоятелно бих подчертал, че нещата, които се изричат в този случай са доста деликатни, и може много лесно да се нанесе голяма вреда на духовнонаучното движение, ако това, което касае тези тайни, се представи на света по едностранчив начин. Затова всяко съобщение за тези неща трябва да се съпровожда с най-внимателно отношение. Не би било твърде преувеличено изискването, всеки да постигне в себе си търпението, да си позволява само тогава да съобщава нещо за образа Христос, ако се е запознал с четирите аспекта, дадени в четирите Евангелия.
В разглежданията на Евангелието от Лука вече се вижда, как двете велики дохристиянски духовни течения – зороастризмът и това, което достига своя дохристиянски завършек в будизма, – се сливат, за да се влеят във великия християнски поток на земния духовен живот.
към текста >>
Евангелие
то от Матей се е занимавало със съвсем друга тема: да покаже, как тялото, в което се е въплътила индивидуалността на Зороастър, израства от древноеврейския народ.
Евангелието от Матей се е занимавало със съвсем друга тема: да покаже, как тялото, в което се е въплътила индивидуалността на Зороастър, израства от древноеврейския народ.
Поставило си е задачата да се покаже, какво участие взема древноеврейският народ в общото развитие на човечеството. Някой лесно би могъл да помисли, че, ако индивидуалността на Зороастър се е въплътила в Исус от Витлеем, то от древноеврейския народ е била родена само телесността, и че с това е казано не нещо друго, а че Зороастър е бил повторно роден в телесност, която е израснала от древноеврейския народ. Ако искаме да вкараме такъв нюанс, бихме получили съвсем изкривен образ на истината.
към текста >>
Ако, следвайки
Евангелие
то от Матей, проследим времето на съдиите и царете и съдбините на древноеврейския народ, виждаме, че и обстоятелствата, които принуждават този народ често да се отклонява, са били необходими, за да го доведат до това, което в резултат се осъществило.
Ако, следвайки Евангелието от Матей, проследим времето на съдиите и царете и съдбините на древноеврейския народ, виждаме, че и обстоятелствата, които принуждават този народ често да се отклонява, са били необходими, за да го доведат до това, което в резултат се осъществило.
И по-конкретно, необходимо е било и това, народът да претърпи нещастие като вавилонското робство. Виждаме, как се е формирала характерна народностна черта и колко необходимо е било тук стълкновението с другата страна на древната традиция, която битувала във Вавилон, когато народът узрял отново да се съедини с това, което е напуснал. Това е едната страна на нещата. Другата страна е, че именно по времето, когато древноеврейският народ влязъл в контакт с вавилонците, там работил велик, мощен учител от Изтока и няколко най-добри представители на еврейския народ могли да се озарят от светлината на този велик учител. Това било времето, когато в местата, където били отведени евреите, преподавал Заратустра, когото наричали още Назаратос, или Заратос.
към текста >>
Евангелие
то от Матей удивително точно представя това развитие, позволявайки в него да встъпи триединството.
Евангелието от Матей удивително точно представя това развитие, позволявайки в него да встъпи триединството.
Тук имаме три пъти по четиринадесет поколения: четиринадесет поколения от Авраам до Давид, четиринадесет поколения от Давид до вавилонския плен, и от вавилонския плен до Христос Исус – отново четиринадесет поколения. Това прави три пъти по четиринадесет или четиридесет и две поколения, сякаш показвайки, че в телесността на Исус се съдържа екстракт от това, което е подготвено от Авраам и по-нататък от съдбините на древноеврейския народ. И сега трябва да се появи човешко същество, което да изрази в дейността на душата си, да обедини в своята личност всички качества, събрани тук от цялата тази последователност на поколенията. Цялото древноеврейско развитие от Авраам е трябвало да бъде сведено заедно в един човек. И това е трябвало да достигне апогея си в Исус от Евангелието на Матей.
към текста >>
И това е трябвало да достигне апогея си в Исус от
Евангелие
то на Матей.
Евангелието от Матей удивително точно представя това развитие, позволявайки в него да встъпи триединството. Тук имаме три пъти по четиринадесет поколения: четиринадесет поколения от Авраам до Давид, четиринадесет поколения от Давид до вавилонския плен, и от вавилонския плен до Христос Исус – отново четиринадесет поколения. Това прави три пъти по четиринадесет или четиридесет и две поколения, сякаш показвайки, че в телесността на Исус се съдържа екстракт от това, което е подготвено от Авраам и по-нататък от съдбините на древноеврейския народ. И сега трябва да се появи човешко същество, което да изрази в дейността на душата си, да обедини в своята личност всички качества, събрани тук от цялата тази последователност на поколенията. Цялото древноеврейско развитие от Авраам е трябвало да бъде сведено заедно в един човек.
И това е трябвало да достигне апогея си в Исус от Евангелието на Матей.
Как е могло да стане това? Това е възможно само в случай, ако целият ход на развитието се повтори отново по душевен начин, в душата. Заратустра духовно произлиза от Ур Халдейски, от мистериите, откъдето е дошъл Авраам. Златната звезда се появява първо там, излиза оттам и нея следват тамошните магове. Духовно става това, което физически е станало чрез Авраам.
към текста >>
Това, съгласно огромния мащаб на
Евангелие
то от Матей, представлява тайната на човешката история.
Пътят на Заратустра, който сега живее в тялото на детето Исус, продължава. Както е следвал пътя, който е извървял на физически план Авраам – от Ур Халдейски до Ханаан, така сега той следва пътя по-нататък към Египет, и отново детето Исус се извежда от Египет, както е бил изведен еврейският народ. Тук, при появата на витлеемския Исус, когото едва по-късно са нарекли Назарянина, имаме повторение на цялата съдба на еврейския народ, чак до връщането от Египет в обетованата страна Палестина. Сега това, което се разигравало тук в продължение на столетия като външна история на еврейския народ, се повтаря в съдбата на това човешко същество, което представлява Заратустра в тялото на Исус от Витлеем.
Това, съгласно огромния мащаб на Евангелието от Матей, представлява тайната на човешката история.
Човешката история не може да бъде разбрана, ако не се разберат отделните велики водещи индивидуалности, натоварени с особена мисия, в съдбините на които се повтаря цялото развитие в продължение на столетия. В своето въплъщение те приемат екстракт от това, което е било създадено в историята в продължение на столетия. Христос Исус е трябвало да приеме много повече от това, но първо е трябвало специално да бъде подготвена неговата телесност, което е могло да стане само благодарение на описания тук начин.
към текста >>
Това са тайни, които се разкриват, ако нещата се разглеждат в по-дълбок смисъл, опирайки се исторически на
Евангелие
то от Матей.
Това са тайни, които се разкриват, ако нещата се разглеждат в по-дълбок смисъл, опирайки се исторически на Евангелието от Матей.
Така че към двете описани течения, към двата приноса в християнството, с които се запознахме, към зороастризма и будизма, добавяме като трето течение древноеврейското, приноса на древноеврейския народ. Сега бихме могли да кажем следното: тук са присъствали водачи като Буда и Заратустра. Те са искали да принесат в жертва своите религиозни течения. И тук е трябвало да бъде издигнат храм. Храмът е можело да бъде издигнат само от древноеврейския народ.
към текста >>
109.
Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Като един от резултатите, произтичащи от разглежданията на
Евангелие
то от Матей, миналия път трябваше да съобщим някои неща за мисията на древноеврейския народ и за произхода от този народ на Христос Исус.
Като един от резултатите, произтичащи от разглежданията на Евангелието от Матей, миналия път трябваше да съобщим някои неща за мисията на древноеврейския народ и за произхода от този народ на Христос Исус.
Защото нашето разглеждане на основата на Евангелията постепенно трябва да внесе яснота в това, как са се слели различните духовни течения, за да се грижат след това в съвместно усилие за великото християнско духовно течение, за по-нататъшното развитие на Земята. В толкова кратко разглеждане може само с много едри щрихи да се покаже, каква част от общото развитие на човечеството се е паднала на древноеврейския народ. Но не можем да разберем Евангелието от Матей, ако не разгледаме някои други особености на този народ. За да се ориентираме съвсем ясно в това, трябва още един път напълно отчетливо да поставим пред душата си въпроса, в какво, собствено, се състои мисията на този народ. Видяхте, че тя се различава от мисиите на другите дохристиянски народи.
към текста >>
Но не можем да разберем
Евангелие
то от Матей, ако не разгледаме някои други особености на този народ.
Като един от резултатите, произтичащи от разглежданията на Евангелието от Матей, миналия път трябваше да съобщим някои неща за мисията на древноеврейския народ и за произхода от този народ на Христос Исус. Защото нашето разглеждане на основата на Евангелията постепенно трябва да внесе яснота в това, как са се слели различните духовни течения, за да се грижат след това в съвместно усилие за великото християнско духовно течение, за по-нататъшното развитие на Земята. В толкова кратко разглеждане може само с много едри щрихи да се покаже, каква част от общото развитие на човечеството се е паднала на древноеврейския народ.
Но не можем да разберем Евангелието от Матей, ако не разгледаме някои други особености на този народ.
За да се ориентираме съвсем ясно в това, трябва още един път напълно отчетливо да поставим пред душата си въпроса, в какво, собствено, се състои мисията на този народ. Видяхте, че тя се различава от мисиите на другите дохристиянски народи. Последните още са били свързани с това, което може да бъде наречено последствие от древното ясновиждане на човечеството. Намираме такива последствия във всички народи от древността; можем да ги наречем прадревна мъдрост.
към текста >>
Това трябва да се направи, за да може да се разбере
Евангелие
то от Матей.
Следователно подготовката трябва да се направи предварително.
Това трябва да се направи, за да може да се разбере Евангелието от Матей.
Тази подготовка е необходима, за да има поне няколко човека, които могат да разберат Христовото събитие, което, ако искаме да го характеризираме от тази страна, се състои в това, да се знае, че Христос е бил Този, който донесе на хората възможността да възприемат оттук нататък не само физически впечатления, но да възприемат Духа отвън. За това е трябвало да се подготвят отделни хора. И действително, в продължение на цялата еврейска древност отделни хора са се подготвяли да добият разбиране за Христовото събитие. Тези хора (в древноеврейския народ те са били малцина) би било нужно да ги разгледаме по-отблизо, ако искаме да разберем как се е провеждала подготовката за бъдещия Христос, как народ със своите унаследени от Авраам качества е добивал способност пророчески да разбира донесения от Спасителя човешки аз. Хората, които се подготвяли да бъдат способни ясновидски да разбират и осъзнават, какво, собствено, означава Христос, се наричат назореи[2].
към текста >>
Само напълно разбирайки тази мисия, може да се разбере също и великия образ на Христос Исус, изправящ се пред нас в
Евангелие
то от Матей.
Всичко това са само детайли към разбирането на мисията на древноеврейския народ.
Само напълно разбирайки тази мисия, може да се разбере също и великия образ на Христос Исус, изправящ се пред нас в Евангелието от Матей.
към текста >>
В лекция 6 на курса, озаглавен „
Евангелие
то на Матей“, Рудолф Щайнер разглежда общността на есеите, свързана особено с Нецер, ученик на Йешуа бен Пандира в Назарет или Нецерет
[2] Според библейски коментари назорей означава „клон“ или „отделен“.
В лекция 6 на курса, озаглавен „Евангелието на Матей“, Рудолф Щайнер разглежда общността на есеите, свързана особено с Нецер, ученик на Йешуа бен Пандира в Назарет или Нецерет
към текста >>
110.
Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
На различни места беше обсъждано това, което може да се каже във връзка с
Евангелие
то от Йоан; след това се обсъждаше това, което може да се каже във връзка с
Евангелие
то от Лука.
Днес ще обсъдим някои теми, изиграли определена роля в съвременното развитие на духовното движение в Германия. Разбира се, вие частично сте участвали в обсъжданията на различни духовнонаучни истини и познания на основата на Евангелията.
На различни места беше обсъждано това, което може да се каже във връзка с Евангелието от Йоан; след това се обсъждаше това, което може да се каже във връзка с Евангелието от Лука.
Наистина, не всички от вас са чули тези неща. И днес трябва да говоря не в смисъл, че нещо се предполага от това, което вече е казано тук, а от цялата тази духовнонаучна област, пред вас ще бъде споменато само това, което е важно за всички.
към текста >>
Тези четири документа,
Евангелие
то от Матей,
Евангелие
то от Марко,
Евангелие
то от Лука и
Евангелие
то от Йоан, по най-различни начини са участвали в хода на развитието на човечеството от времето на основаването на християнството.
Знаете, че Христовото събитие се описва за хората в четири документа, в така наречените четири Евангелия. Вие познавате тези четири документа, и, разбира се, сами сте ги изследвали по различни начини.
Тези четири документа, Евангелието от Матей, Евангелието от Марко, Евангелието от Лука и Евангелието от Йоан, по най-различни начини са участвали в хода на развитието на човечеството от времето на основаването на християнството.
Разсъжденията и позициите на човека по отношение на тези четири документа са претърпели големи промени. Ако попитаме съвременния човек и даже съвременния теолог, какво представляват за него тези четири документа, повече или по-малко отговорът сам се налага. Ще кажат примерно така: преди всичко имаме три документа, три Евангелия – от Матей, от Марко и от Лука. Те, донякъде, съответстват на истината (това днес е общото мнение) и донякъде са съгласувани. Но четвъртият документ, Евангелието от Йоан, съвсем се различава от тези три документа.
към текста >>
Но четвъртият документ,
Евангелие
то от Йоан, съвсем се различава от тези три документа.
Тези четири документа, Евангелието от Матей, Евангелието от Марко, Евангелието от Лука и Евангелието от Йоан, по най-различни начини са участвали в хода на развитието на човечеството от времето на основаването на християнството. Разсъжденията и позициите на човека по отношение на тези четири документа са претърпели големи промени. Ако попитаме съвременния човек и даже съвременния теолог, какво представляват за него тези четири документа, повече или по-малко отговорът сам се налага. Ще кажат примерно така: преди всичко имаме три документа, три Евангелия – от Матей, от Марко и от Лука. Те, донякъде, съответстват на истината (това днес е общото мнение) и донякъде са съгласувани.
Но четвъртият документ, Евангелието от Йоан, съвсем се различава от тези три документа.
Евангелието от Йоан отначало действа на човека по такъв начин, че той си казва: ако се приемат първите три Евангелия като исторически документи, като описания на живота на Христос Исус, четвъртият документ толкова съществено противоречи на първите три, че не можем да го приемем като съответстващо на историческите факти описание. Съществува мнение, че този четвърти документ е само съчинение, произлязло от вероизповеданието на някакъв предан мъж, свидетелстващ за мисията на Христос Исус, нещо като химн, изливащ се от сърцето, който по възторжен начин да изрази това, което би казал художникът. Трите други Евангелия ги наричат канонични, доколкото те се опитват да съставят нещо като исторически образ, и доколкото хората вярват, че в тези Евангелия по определен начин се възпроизвеждат историческите факти. Но ако гледаме противоречията, които търси външният, привързан към физическите условия разсъдък, първите три Евангелия наистина предоставят достатъчно такива противоречия. Нима не е противоречие, че в Евангелието от Матей се разказва за раждането на Исус във Витлеем, разказва се за бягството в Египет, за появата на влъхвите от Изток, а в Евангелието от Лука, напротив, се разказва за пътуването до Витлеем, но напълно се премълчава за това, което се разказва в Евангелието от Матей за влъхвите, за бягството в Египет, и така нататък?
към текста >>
Евангелие
то от Йоан отначало действа на човека по такъв начин, че той си казва: ако се приемат първите три Евангелия като исторически документи, като описания на живота на Христос Исус, четвъртият документ толкова съществено противоречи на първите три, че не можем да го приемем като съответстващо на историческите факти описание.
Разсъжденията и позициите на човека по отношение на тези четири документа са претърпели големи промени. Ако попитаме съвременния човек и даже съвременния теолог, какво представляват за него тези четири документа, повече или по-малко отговорът сам се налага. Ще кажат примерно така: преди всичко имаме три документа, три Евангелия – от Матей, от Марко и от Лука. Те, донякъде, съответстват на истината (това днес е общото мнение) и донякъде са съгласувани. Но четвъртият документ, Евангелието от Йоан, съвсем се различава от тези три документа.
Евангелието от Йоан отначало действа на човека по такъв начин, че той си казва: ако се приемат първите три Евангелия като исторически документи, като описания на живота на Христос Исус, четвъртият документ толкова съществено противоречи на първите три, че не можем да го приемем като съответстващо на историческите факти описание.
Съществува мнение, че този четвърти документ е само съчинение, произлязло от вероизповеданието на някакъв предан мъж, свидетелстващ за мисията на Христос Исус, нещо като химн, изливащ се от сърцето, който по възторжен начин да изрази това, което би казал художникът. Трите други Евангелия ги наричат канонични, доколкото те се опитват да съставят нещо като исторически образ, и доколкото хората вярват, че в тези Евангелия по определен начин се възпроизвеждат историческите факти. Но ако гледаме противоречията, които търси външният, привързан към физическите условия разсъдък, първите три Евангелия наистина предоставят достатъчно такива противоречия. Нима не е противоречие, че в Евангелието от Матей се разказва за раждането на Исус във Витлеем, разказва се за бягството в Египет, за появата на влъхвите от Изток, а в Евангелието от Лука, напротив, се разказва за пътуването до Витлеем, но напълно се премълчава за това, което се разказва в Евангелието от Матей за влъхвите, за бягството в Египет, и така нататък? При всичко това съвсем няма да засягаме подробностите от трите години дейност на Христос Исус.
към текста >>
Нима не е противоречие, че в
Евангелие
то от Матей се разказва за раждането на Исус във Витлеем, разказва се за бягството в Египет, за появата на влъхвите от Изток, а в
Евангелие
то от Лука, напротив, се разказва за пътуването до Витлеем, но напълно се премълчава за това, което се разказва в
Евангелие
то от Матей за влъхвите, за бягството в Египет, и така нататък?
Но четвъртият документ, Евангелието от Йоан, съвсем се различава от тези три документа. Евангелието от Йоан отначало действа на човека по такъв начин, че той си казва: ако се приемат първите три Евангелия като исторически документи, като описания на живота на Христос Исус, четвъртият документ толкова съществено противоречи на първите три, че не можем да го приемем като съответстващо на историческите факти описание. Съществува мнение, че този четвърти документ е само съчинение, произлязло от вероизповеданието на някакъв предан мъж, свидетелстващ за мисията на Христос Исус, нещо като химн, изливащ се от сърцето, който по възторжен начин да изрази това, което би казал художникът. Трите други Евангелия ги наричат канонични, доколкото те се опитват да съставят нещо като исторически образ, и доколкото хората вярват, че в тези Евангелия по определен начин се възпроизвеждат историческите факти. Но ако гледаме противоречията, които търси външният, привързан към физическите условия разсъдък, първите три Евангелия наистина предоставят достатъчно такива противоречия.
Нима не е противоречие, че в Евангелието от Матей се разказва за раждането на Исус във Витлеем, разказва се за бягството в Египет, за появата на влъхвите от Изток, а в Евангелието от Лука, напротив, се разказва за пътуването до Витлеем, но напълно се премълчава за това, което се разказва в Евангелието от Матей за влъхвите, за бягството в Египет, и така нататък?
При всичко това съвсем няма да засягаме подробностите от трите години дейност на Христос Исус. Тук можем да намираме противоречие след противоречие.
към текста >>
Какво е усещането за това, че в
Евангелие
то от Матей се разказва нещо различно, отколкото, например, в
Евангелие
то от Лука?
А каква е настройката за усещане на Евангелията сега?
Какво е усещането за това, че в Евангелието от Матей се разказва нещо различно, отколкото, например, в Евангелието от Лука?
Нееднократно съм употребявал това сравнение в различни лекции, но това би приличало на фотография на дърво от едната страна. Такава фотография дава представа за вида на дървото. Ако става дума да се възпроизведе дървото според представата за него, тази представа би била крайно едностранчива. Можем да се надяваме, че ако фотографираме дървото от четирите страни, представата за него ще бъде в някаква степен по-вярна. Тогава бихме имали четири образа на едно дърво.
към текста >>
Изобразилият Христос Исус като посветен в мъдростта, бил авторът на
Евангелие
то от Йоан; изобразилият Го като посветен в чувството, бил авторът на
Евангелие
то от Лука; описалият магическата Му сила е авторът на
Евангелие
то от Марко; а показалият хармоничното съчетание на трите нисши члена на човешкото същества, е авторът на
Евангелие
то от Матей.
И така, пред нас е описанието на Христос Исус от четирима посветени.
Изобразилият Христос Исус като посветен в мъдростта, бил авторът на Евангелието от Йоан; изобразилият Го като посветен в чувството, бил авторът на Евангелието от Лука; описалият магическата Му сила е авторът на Евангелието от Марко; а показалият хармоничното съчетание на трите нисши члена на човешкото същества, е авторът на Евангелието от Матей.
По такъв начин всеки изобразил в Христос Исус това, в което бил посветен.
към текста >>
При слушането на различните лекции, изнесени тук и там, лесно би могло да се появи мнението, че сега е изобразен Христос Исус, и би било много интересно Той да бъде изобразен, базирайки се на друго
Евангелие
.
Можем да получим съвършен образ на Христос Исус благодарение на това, че в четирите Евангелия е изобразено това, което е било особено близко на четирите личности, на авторите на четирите Евангелия. Който притежава необходимото благоговение пред толкова велика индивидуалност, каквато е бил Христос, ще каже: аз мога да получа всеобхватен образ именно благодарение на това, че всеки един от авторите на Евангелията е дал най-доброто от това, което е бил в състояние да даде. Но затова е необходимо също, това, което се казва в духовната наука опирайки се на някое от четирите Евангелия, четвъртото или третото или второто или първото, да не се приема така, сякаш в него е цялата истина за Христос Исус.
При слушането на различните лекции, изнесени тук и там, лесно би могло да се появи мнението, че сега е изобразен Христос Исус, и би било много интересно Той да бъде изобразен, базирайки се на друго Евангелие.
Това не е така. Изобразявайки Христос Исус според едно Евангелие, получаваме едностранчив образ. Би следвало да очакваме, в хода на нашето духовно движение Христос Исус да бъде изобразен във връзка с всичките четири Евангелия. Само тогава ще имате това, което трябва да бъде разказано във всички тайни за Него.
към текста >>
Изобразявайки Христос Исус според едно
Евангелие
, получаваме едностранчив образ.
Можем да получим съвършен образ на Христос Исус благодарение на това, че в четирите Евангелия е изобразено това, което е било особено близко на четирите личности, на авторите на четирите Евангелия. Който притежава необходимото благоговение пред толкова велика индивидуалност, каквато е бил Христос, ще каже: аз мога да получа всеобхватен образ именно благодарение на това, че всеки един от авторите на Евангелията е дал най-доброто от това, което е бил в състояние да даде. Но затова е необходимо също, това, което се казва в духовната наука опирайки се на някое от четирите Евангелия, четвъртото или третото или второто или първото, да не се приема така, сякаш в него е цялата истина за Христос Исус. При слушането на различните лекции, изнесени тук и там, лесно би могло да се появи мнението, че сега е изобразен Христос Исус, и би било много интересно Той да бъде изобразен, базирайки се на друго Евангелие. Това не е така.
Изобразявайки Христос Исус според едно Евангелие, получаваме едностранчив образ.
Би следвало да очакваме, в хода на нашето духовно движение Христос Исус да бъде изобразен във връзка с всичките четири Евангелия. Само тогава ще имате това, което трябва да бъде разказано във всички тайни за Него.
към текста >>
В родителската двойка от Назарет се родило именно детето Исус от Назарет, което изобразява
Евангелие
то от Лука, а във витлеемската родителска двойка – витлеемското дете Исус, което изобразява
Евангелие
то от Матей.
Едната родителска двойка живеела в Назарет, другата – във Витлеем. Мъжът в едната родителска двойка произлизал от Соломоновата линия на Давидовия дом, това бил мъжът в двойката от Витлеем. Другата родителска двойка, от Назарет, произлизала от Натановата линии на Давидовия дом. Соломон и Натан са синове на Давид. И на двете двойки им се родил син.
В родителската двойка от Назарет се родило именно детето Исус от Назарет, което изобразява Евангелието от Лука, а във витлеемската родителска двойка – витлеемското дете Исус, което изобразява Евангелието от Матей.
Така че в началото на нашето летоброене имаме две деца Исус.
към текста >>
Като физическо дете го виждаме в родословната линия, която авторът на
Евангелие
то от Матей прекрасно извежда чак до Авраам, то произхожда от тази линия.
Да изследваме историята на детето Исус от Витлеем. Как, собствено, се е появило то като физическо дете?
Като физическо дете го виждаме в родословната линия, която авторът на Евангелието от Матей прекрасно извежда чак до Авраам, то произхожда от тази линия.
Можахме да проследим движението от Ур Халдейски в страната Ханаан, след това от нея в Египет и пак назад в Ханаан. Това приблизително съответства на движението на юдейския народ от Халдея в Палестина, след това в Египет и обратно. Това са били предците на детето Исус от Витлеем. Носейки в себе си кръвта на тези предци, то, така да се каже, извършило това движение. Индивидуалността, която искала да се въплъти сега в това момче Исус от Витлеем, бързо извървяла, макар и по-съкратено, този път.
към текста >>
Авторът на
Евангелие
то от Лука изразява това, извеждайки генеалогичното дърво чак до Адам.
Но и езикът е бил ръководен от народните богове, така че не всеки човек имал свой собствен език. Това, което се изразява в духа на езика, предпазвало от произвол отделната личност по отношение на етерното тяло, оказвало сдържащо влияние. За това, което в лемурийското време било удържано, митът за Рая разказва следното: човек вкусил от Дървото на познанието, но не и от Дървото на живота; той бил лишен от собствен произвол в областта на волята; но това, което не било дадено тогава на хората, сега с тайнствени процеси се пренесло към това дете Исус, към детето Исус от Назарет, на което принадлежало това етерно тяло. Тук било това, от което човечеството изначално е било лишено, и това препятствало момчето Исус от Назарет да има интерес към изработеното от човечеството в областта на културата. В него имало нещо доста по-изначално, напомнящо за времето, когато човечеството още не било изпаднало в греха на частния произвол.
Авторът на Евангелието от Лука изразява това, извеждайки генеалогичното дърво чак до Адам.
Така че в момчето Исус от Назарет се появява нещо, което е било дълбоко потопено в Адам и е останало извън луциферическото влияние. В момчето Исус от Назарет е било това, каквото е представлявало човечеството преди луциферическото въздействие.
към текста >>
Това дълбокомислено е отбелязано в
Евангелие
то от Лука.
Сега той изведнъж проявил интерес към външната култура, доколкото в него сега била индивидуалността на Заратустра. Това станало в момента, който е описан в Библията като изгубването на дванадесетгодишния Исус. При това станало още нещо. При раждането на детето Исус от Назарет, в неговото астрално тяло се спуснало това, което можем да наречем следващо въплъщение на Буда. При повторното си въплъщение в своето етерно тяло, Буда бил свързан сега от раждането с момчето Исус от Назарет, така че в аурата на детето Исус от Назарет, в астралното тяло имаме Буда.
Това дълбокомислено е отбелязано в Евангелието от Лука.
В индийска легенда се разказва, че по времето, когато се родил принц Гаутама Буда, който е трябвало да стане Буда, живял забележителен мъдрец. Тук живял Асита. Благодарение на ясновидските си способности той научил, че сега трябва да се роди Бодхисатвата. Той видял детето в царския дворец, бил преизпълнен с ентусиазъм и заплакал. Защо плачеш?
към текста >>
111.
Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
ЕВАНГЕЛИЕ
ТО ОТ МАТЕЙ И ПРОБЛЕМЪТ ХРИСТОС
ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ МАТЕЙ И ПРОБЛЕМЪТ ХРИСТОС
към текста >>
Тези, които чуха в Базел лекциите за
Евангелие
то от Лука, а също и тези, които са чули нещо за това, знаят, че се говореше за доста сложни процеси.
В течение на трите последни години не придобихме, всъщност, нищо ново, но в това, което беше изпълнено в течение на първите четири години, внесохме висшите истини и се издигнахме до разбирането на най-висшата индивидуалност, която е крачила по нашата Земя, индивидуалността на Христос Исус, което нямаше да можем да направим, ако имахме работа само с някакви непознати представи. Успяхме да говорим за Христос едва тогава, когато бяха изговорени нещата за природата на човека изобщо. Можем да разберем как е станало действието на Христос, чак след като разберем човешката природа и цялата ѝ градация.
Тези, които чуха в Базел лекциите за Евангелието от Лука, а също и тези, които са чули нещо за това, знаят, че се говореше за доста сложни процеси.
Как, например, би могло да се разбере, че на дванадесетата година от живота с едното от момчетата Исус е станало нещо важно, без да се знае, какво изобщо става между дванадесетата и петнадесетата година от живота. Предварително систематично преработвайки това, в дълбоко благоговение пред великите истини на нашия земен цикъл, трябва след това да се опитаме да разберем всичко, което е свързано с името на Христос Исус. Това беше като изкачване на висока планина. Стана така, че можахме да разгледаме Христос Исус във връзка с Евангелията от Йоан и от Лука. Още тогава, в Базел, се подчерта, че никой не трябва да смята, че ако е чул всички тези истини във връзка с двете Евангелия, вече знае каква е природата и същността на това висше духовно същество.
към текста >>
По определена причина се опитах във връзка с
Евангелие
то от Матей ескизно да насоча вниманието към Христос.
И така, онзи ден в Берн показах, какво става сега в различните клонове на Немската секция.
По определена причина се опитах във връзка с Евангелието от Матей ескизно да насоча вниманието към Христос.
Това има своите съвсем определени основания. Духовната наука не трябва да бъде теория, учение, а разбиране за живота; тя трябва да преобразува нашия съкровен душевен живот. Трябва да се учим да гледаме по нов начин на света. Тук съществува способност, която трябва да добием, която човек усвоява и все повече се научава на нея благодарение на съкровищата на мъдростта на антропософията. В езика ни няма подходяща думи за това качество или способност, но духовната наука ще изнамери дума за обозначаване на това ново сърдечно възприятие.
към текста >>
Първо се разглежда едно
Евангелие
, от Йоан.
С това е свързано – и само постепенно достигаме разбирането му – защо изобщо съществуват четири Евангелия. Днес нещата стоят така, че даже теологията е интелектуална и материалистична, а разумът, който се прилага към четирите документа, просто външно ги сравнява. Тогава се възприемат противоречията.
Първо се разглежда едно Евангелие, от Йоан.
Доколкото на пръв поглед, казват хората, за формалния разсъдък то изявява нещо, което толкова силно противоречи на трите други Евангелия, тогава най добре това Евангелие се разбира, като се казва, че авторът съвсем не е искал да опише истински събития, а да представи своего рода химн, нещо като признание, като предаване на своите чувства. В Евангелието от Йоан виждат велика, обширна поема, отричайки значението му като документ. Но така постъпва само външният, материалистичен ум. След това се разглеждат другите три Евангелия. Тук също откриват определени противоречия, но ги обясняват с това, че Евангелията са били написани по различно време.
към текста >>
Доколкото на пръв поглед, казват хората, за формалния разсъдък то изявява нещо, което толкова силно противоречи на трите други Евангелия, тогава най добре това
Евангелие
се разбира, като се казва, че авторът съвсем не е искал да опише истински събития, а да представи своего рода химн, нещо като признание, като предаване на своите чувства.
С това е свързано – и само постепенно достигаме разбирането му – защо изобщо съществуват четири Евангелия. Днес нещата стоят така, че даже теологията е интелектуална и материалистична, а разумът, който се прилага към четирите документа, просто външно ги сравнява. Тогава се възприемат противоречията. Първо се разглежда едно Евангелие, от Йоан.
Доколкото на пръв поглед, казват хората, за формалния разсъдък то изявява нещо, което толкова силно противоречи на трите други Евангелия, тогава най добре това Евангелие се разбира, като се казва, че авторът съвсем не е искал да опише истински събития, а да представи своего рода химн, нещо като признание, като предаване на своите чувства.
В Евангелието от Йоан виждат велика, обширна поема, отричайки значението му като документ. Но така постъпва само външният, материалистичен ум. След това се разглеждат другите три Евангелия. Тук също откриват определени противоречия, но ги обясняват с това, че Евангелията са били написани по различно време. Накратко, днес хората са на път да разкъсат тези документи за великото събитие, сякаш вече нищо не означават за човечеството.
към текста >>
В
Евангелие
то от Йоан виждат велика, обширна поема, отричайки значението му като документ.
С това е свързано – и само постепенно достигаме разбирането му – защо изобщо съществуват четири Евангелия. Днес нещата стоят така, че даже теологията е интелектуална и материалистична, а разумът, който се прилага към четирите документа, просто външно ги сравнява. Тогава се възприемат противоречията. Първо се разглежда едно Евангелие, от Йоан. Доколкото на пръв поглед, казват хората, за формалния разсъдък то изявява нещо, което толкова силно противоречи на трите други Евангелия, тогава най добре това Евангелие се разбира, като се казва, че авторът съвсем не е искал да опише истински събития, а да представи своего рода химн, нещо като признание, като предаване на своите чувства.
В Евангелието от Йоан виждат велика, обширна поема, отричайки значението му като документ.
Но така постъпва само външният, материалистичен ум. След това се разглеждат другите три Евангелия. Тук също откриват определени противоречия, но ги обясняват с това, че Евангелията са били написани по различно време. Накратко, днес хората са на път да разкъсат тези документи за великото събитие, сякаш вече нищо не означават за човечеството. Именно духовната наука е призвана да покаже, защо имаме четири различни документа за събитията в Палестина и тя е способна да отвоюва тези документи за себе си.
към текста >>
В своето дълбоко смирение авторът на
Евангелие
то от Лука се отказал да изобразява някаква друга страна, освен тази, която му била близка по силата на особеното му духовно образование, което му казвало, че Христос Исус е бил индивидуалност, в която е живяла най-великата проява на любовта, любов стигнала до саможертва.
Защо един факт се характеризира от четири различни страни? Тъй като са знаели, че всеки, който е писал едно от тези Евангелия, е бил проникнат от огромно смирение, смирение, което му казвало: това е най-великото събитие в земното развитие; ти съвсем не можеш да се решиш да го изобразиш изцяло, ти можеш да изобразиш само тази страна, която е по силите на твоето познание.
В своето дълбоко смирение авторът на Евангелието от Лука се отказал да изобразява някаква друга страна, освен тази, която му била близка по силата на особеното му духовно образование, което му казвало, че Христос Исус е бил индивидуалност, в която е живяла най-великата проява на любовта, любов стигнала до саможертва.
Как се проявява тази любов? Авторът на Евангелието от Лука описва това и си казва: аз не съм в състояние да опиша цялото събитие; затова се ограничавам с това да опиша само тази страна – любовта.
към текста >>
Авторът на
Евангелие
то от Лука описва това и си казва: аз не съм в състояние да опиша цялото събитие; затова се ограничавам с това да опиша само тази страна – любовта.
Защо един факт се характеризира от четири различни страни? Тъй като са знаели, че всеки, който е писал едно от тези Евангелия, е бил проникнат от огромно смирение, смирение, което му казвало: това е най-великото събитие в земното развитие; ти съвсем не можеш да се решиш да го изобразиш изцяло, ти можеш да изобразиш само тази страна, която е по силите на твоето познание. В своето дълбоко смирение авторът на Евангелието от Лука се отказал да изобразява някаква друга страна, освен тази, която му била близка по силата на особеното му духовно образование, което му казвало, че Христос Исус е бил индивидуалност, в която е живяла най-великата проява на любовта, любов стигнала до саможертва. Как се проявява тази любов?
Авторът на Евангелието от Лука описва това и си казва: аз не съм в състояние да опиша цялото събитие; затова се ограничавам с това да опиша само тази страна – любовта.
към текста >>
Единият описал това от гледната точка на обикновения човек, вторият – от гледната точка на мага, който взел предвид предимно волевите сили на природата на Христа и ги описал в своето
Евангелие
, и третият, който написал
Евангелие
то от Лука, направил това от гледна точка на лечителя.
И така, имаме четири вида посветени: лечител, мъдрец, маг и четвърти, когото са наричали просто „човек“, придавайки особен смисъл на това. Четирима такива посветени са се заели с описание на най-великото събитие в земното развитие: мъдрец, лечител, маг и човек в смисъла на посветен от четвъртата категория.
Единият описал това от гледната точка на обикновения човек, вторият – от гледната точка на мага, който взел предвид предимно волевите сили на природата на Христа и ги описал в своето Евангелие, и третият, който написал Евангелието от Лука, направил това от гледна точка на лечителя.
Затова, когато намирате традицията, в която Лука се приема като лекар, това съответства на факта, че Лука в жертвена любов помага на ближните. И, накрая – мъдрецът, който описал това, което представлява изпълнената с мъдрост природа на Христа.
към текста >>
След като в Базел осветих две от страните на това огромно събитие в лекциите за Евангелията от Лука и от Йоан, днес би следвало да се каже нещо за
Евангелие
то от Матей.
След като в Базел осветих две от страните на това огромно събитие в лекциите за Евангелията от Лука и от Йоан, днес би следвало да се каже нещо за Евангелието от Матей.
Можем също така добре да съчетаем това с Евангелието от Марко. Причината защо сега, след като се заех в известна степен да опиша това велико събитие от духовнонаучна гледна точка, след Евангелието от Лука и от Йоан избрах Евангелието от Матей, се заключава в това, че трябва да се изпита чувството как в смирена скромност следва да се приближаваме към разбирането на това събитие от мирово значение. В Евангелията от Лука и от Йоан научаваме велики истини. Но това, което се изправя пред нас в Евангелието от Марко е толкова потресаващо, че, ако още не сме чували за различни неща, които са свързани с Евангелието от Матей, в нас би възникнала увереност, че трябва да има дълбоки противоречия между Евангелието от Марко и другите Евангелия. Нямаше да се справим с Евангелието от Марко, тъй като в това Евангелие се съобщават най-велики, най-потресаващи мирови истини; но не най-висшите: последните се съдържат в Евангелието от Йоан.
към текста >>
Можем също така добре да съчетаем това с
Евангелие
то от Марко.
След като в Базел осветих две от страните на това огромно събитие в лекциите за Евангелията от Лука и от Йоан, днес би следвало да се каже нещо за Евангелието от Матей.
Можем също така добре да съчетаем това с Евангелието от Марко.
Причината защо сега, след като се заех в известна степен да опиша това велико събитие от духовнонаучна гледна точка, след Евангелието от Лука и от Йоан избрах Евангелието от Матей, се заключава в това, че трябва да се изпита чувството как в смирена скромност следва да се приближаваме към разбирането на това събитие от мирово значение. В Евангелията от Лука и от Йоан научаваме велики истини. Но това, което се изправя пред нас в Евангелието от Марко е толкова потресаващо, че, ако още не сме чували за различни неща, които са свързани с Евангелието от Матей, в нас би възникнала увереност, че трябва да има дълбоки противоречия между Евангелието от Марко и другите Евангелия. Нямаше да се справим с Евангелието от Марко, тъй като в това Евангелие се съобщават най-велики, най-потресаващи мирови истини; но не най-висшите: последните се съдържат в Евангелието от Йоан. Затова днес ще говоря за Евангелието от Матей.
към текста >>
Причината защо сега, след като се заех в известна степен да опиша това велико събитие от духовнонаучна гледна точка, след
Евангелие
то от Лука и от Йоан избрах
Евангелие
то от Матей, се заключава в това, че трябва да се изпита чувството как в смирена скромност следва да се приближаваме към разбирането на това събитие от мирово значение.
След като в Базел осветих две от страните на това огромно събитие в лекциите за Евангелията от Лука и от Йоан, днес би следвало да се каже нещо за Евангелието от Матей. Можем също така добре да съчетаем това с Евангелието от Марко.
Причината защо сега, след като се заех в известна степен да опиша това велико събитие от духовнонаучна гледна точка, след Евангелието от Лука и от Йоан избрах Евангелието от Матей, се заключава в това, че трябва да се изпита чувството как в смирена скромност следва да се приближаваме към разбирането на това събитие от мирово значение.
В Евангелията от Лука и от Йоан научаваме велики истини. Но това, което се изправя пред нас в Евангелието от Марко е толкова потресаващо, че, ако още не сме чували за различни неща, които са свързани с Евангелието от Матей, в нас би възникнала увереност, че трябва да има дълбоки противоречия между Евангелието от Марко и другите Евангелия. Нямаше да се справим с Евангелието от Марко, тъй като в това Евангелие се съобщават най-велики, най-потресаващи мирови истини; но не най-висшите: последните се съдържат в Евангелието от Йоан. Затова днес ще говоря за Евангелието от Матей.
към текста >>
Но това, което се изправя пред нас в
Евангелие
то от Марко е толкова потресаващо, че, ако още не сме чували за различни неща, които са свързани с
Евангелие
то от Матей, в нас би възникнала увереност, че трябва да има дълбоки противоречия между
Евангелие
то от Марко и другите Евангелия.
След като в Базел осветих две от страните на това огромно събитие в лекциите за Евангелията от Лука и от Йоан, днес би следвало да се каже нещо за Евангелието от Матей. Можем също така добре да съчетаем това с Евангелието от Марко. Причината защо сега, след като се заех в известна степен да опиша това велико събитие от духовнонаучна гледна точка, след Евангелието от Лука и от Йоан избрах Евангелието от Матей, се заключава в това, че трябва да се изпита чувството как в смирена скромност следва да се приближаваме към разбирането на това събитие от мирово значение. В Евангелията от Лука и от Йоан научаваме велики истини.
Но това, което се изправя пред нас в Евангелието от Марко е толкова потресаващо, че, ако още не сме чували за различни неща, които са свързани с Евангелието от Матей, в нас би възникнала увереност, че трябва да има дълбоки противоречия между Евангелието от Марко и другите Евангелия.
Нямаше да се справим с Евангелието от Марко, тъй като в това Евангелие се съобщават най-велики, най-потресаващи мирови истини; но не най-висшите: последните се съдържат в Евангелието от Йоан. Затова днес ще говоря за Евангелието от Матей.
към текста >>
Нямаше да се справим с
Евангелие
то от Марко, тъй като в това
Евангелие
се съобщават най-велики, най-потресаващи мирови истини; но не най-висшите: последните се съдържат в
Евангелие
то от Йоан.
След като в Базел осветих две от страните на това огромно събитие в лекциите за Евангелията от Лука и от Йоан, днес би следвало да се каже нещо за Евангелието от Матей. Можем също така добре да съчетаем това с Евангелието от Марко. Причината защо сега, след като се заех в известна степен да опиша това велико събитие от духовнонаучна гледна точка, след Евангелието от Лука и от Йоан избрах Евангелието от Матей, се заключава в това, че трябва да се изпита чувството как в смирена скромност следва да се приближаваме към разбирането на това събитие от мирово значение. В Евангелията от Лука и от Йоан научаваме велики истини. Но това, което се изправя пред нас в Евангелието от Марко е толкова потресаващо, че, ако още не сме чували за различни неща, които са свързани с Евангелието от Матей, в нас би възникнала увереност, че трябва да има дълбоки противоречия между Евангелието от Марко и другите Евангелия.
Нямаше да се справим с Евангелието от Марко, тъй като в това Евангелие се съобщават най-велики, най-потресаващи мирови истини; но не най-висшите: последните се съдържат в Евангелието от Йоан.
Затова днес ще говоря за Евангелието от Матей.
към текста >>
Затова днес ще говоря за
Евангелие
то от Матей.
Можем също така добре да съчетаем това с Евангелието от Марко. Причината защо сега, след като се заех в известна степен да опиша това велико събитие от духовнонаучна гледна точка, след Евангелието от Лука и от Йоан избрах Евангелието от Матей, се заключава в това, че трябва да се изпита чувството как в смирена скромност следва да се приближаваме към разбирането на това събитие от мирово значение. В Евангелията от Лука и от Йоан научаваме велики истини. Но това, което се изправя пред нас в Евангелието от Марко е толкова потресаващо, че, ако още не сме чували за различни неща, които са свързани с Евангелието от Матей, в нас би възникнала увереност, че трябва да има дълбоки противоречия между Евангелието от Марко и другите Евангелия. Нямаше да се справим с Евангелието от Марко, тъй като в това Евангелие се съобщават най-велики, най-потресаващи мирови истини; но не най-висшите: последните се съдържат в Евангелието от Йоан.
Затова днес ще говоря за Евангелието от Матей.
към текста >>
При разглежданията на
Евангелие
то от Лука видяхме, че различните духовни течения, които са съществували в света, се слели за да образуват общо течение по времето, когато ставало Христовото събитие.
При разглежданията на Евангелието от Лука видяхме, че различните духовни течения, които са съществували в света, се слели за да образуват общо течение по времето, когато ставало Христовото събитие.
Беше представено, как от една страна в християнството се влива учението за състраданието и любовта на Буда; от друга страна беше показано, как в християнството се е вляло учението на Заратустра. Но в това знаменателно събитие се влели също и всички останали дохристиянски духовни течения. В Евангелието от Матей особено е показано, как се е вляло древноеврейското духовно течение, духовното течение на древния юдаизъм, така че за да се разбере Евангелието от Матей, трябва да се говори за призванието на древния еврейски народ.
към текста >>
В
Евангелие
то от Матей особено е показано, как се е вляло древноеврейското духовно течение, духовното течение на древния юдаизъм, така че за да се разбере
Евангелие
то от Матей, трябва да се говори за призванието на древния еврейски народ.
При разглежданията на Евангелието от Лука видяхме, че различните духовни течения, които са съществували в света, се слели за да образуват общо течение по времето, когато ставало Христовото събитие. Беше представено, как от една страна в християнството се влива учението за състраданието и любовта на Буда; от друга страна беше показано, как в християнството се е вляло учението на Заратустра. Но в това знаменателно събитие се влели също и всички останали дохристиянски духовни течения.
В Евангелието от Матей особено е показано, как се е вляло древноеврейското духовно течение, духовното течение на древния юдаизъм, така че за да се разбере Евангелието от Матей, трябва да се говори за призванието на древния еврейски народ.
към текста >>
Това описва Матей в първа глава на своето
Евангелие
, когато казва: от Авраам до Давид са четиринадесет поколения, от Давид до вавилонския плен – четиринадесет, и по-нататък, до Исус – още четиринадесет поколения, така че е трябвало да изтекат три пъти по четиринадесет или шест пъти по седем поколения.
Това описва Матей в първа глава на своето Евангелие, когато казва: от Авраам до Давид са четиринадесет поколения, от Давид до вавилонския плен – четиринадесет, и по-нататък, до Исус – още четиринадесет поколения, така че е трябвало да изтекат три пъти по четиринадесет или шест пъти по седем поколения.
Такива дълбоки истини е положил в основата на своята книга авторът на Евангелието от Матей. Това, което е било в Авраам като определената му мисия, е трябвало да се влее също и в тялото на Христос Исус; но това е можело да стане само по закономерен начин, в последователността на поколенията. Тогава детето Исус, което се е приготвяло в продължение на четиридесет и две поколения, започвайки от Авраам, е можело да изпълни мисията на прародителя си. Матей ни описва чудната закономерност, с която това е станало.
към текста >>
Такива дълбоки истини е положил в основата на своята книга авторът на
Евангелие
то от Матей.
Това описва Матей в първа глава на своето Евангелие, когато казва: от Авраам до Давид са четиринадесет поколения, от Давид до вавилонския плен – четиринадесет, и по-нататък, до Исус – още четиринадесет поколения, така че е трябвало да изтекат три пъти по четиринадесет или шест пъти по седем поколения.
Такива дълбоки истини е положил в основата на своята книга авторът на Евангелието от Матей.
Това, което е било в Авраам като определената му мисия, е трябвало да се влее също и в тялото на Христос Исус; но това е можело да стане само по закономерен начин, в последователността на поколенията. Тогава детето Исус, което се е приготвяло в продължение на четиридесет и две поколения, започвайки от Авраам, е можело да изпълни мисията на прародителя си. Матей ни описва чудната закономерност, с която това е станало.
към текста >>
И наистина, в
Евангелие
то от Матей намираме това повторение, изобразено по чудесен начин.
Когато цикълът на развитие е завършен, трябва да стане кратко повторение на предишните събития на по-високо ниво.
И наистина, в Евангелието от Матей намираме това повторение, изобразено по чудесен начин.
Авраам идва от Ур Халдейски, пътешества в Ханаан, след това отива в Египет и отново се връща в Ханаан. Това е неговото странстване. Прероденият Заратустра шест века преди нашето летоброене е бил въплътен като великият учител от халдейските мистерийни школи под името Заратос. Това било последното му въплъщение преди да се роди отново в Исус. Сега той върви по същия път, по който е дошъл Авраам.
към текста >>
Толкова точно описва този път авторът на
Евангелие
то от Матей.
В Стария Завет виждаме Йосиф, който поради съня си е отведен в Египет; сега отново виждаме Йосиф, когото също сън физически го отвежда в Египет. След това момчето физически се насочва там, където юдейският народ чака Спасителя. Древният юдейски народ също от Египет получил от Йосиф храна по време на глада. Начертайте на картата пътя, който предприели маговете; сравнете по-нататък пътя, по който се насочил Йосиф, синът на Яков, към Египет, с този, който изминало соломоновото момче Исус, и ще откриете, че съответните пътища горе-долу съвпадат точно. Разбира се има известни отклонения, но те са обусловени от други обстоятелства.
Толкова точно описва този път авторът на Евангелието от Матей.
към текста >>
112.
Универсалният човек. Групова душа и индивидуалност. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Това е смисълът на едно място от така нареченото Египетско
евангелие
[4].
В това се заключава смисълът на земното развитие – човек все повече да достига способността в своята външност да представя вътрешния си свят. Затова има древен текст, в който величавият идеал за развитието на Аза от Христос Исус е описан по следния начин: „ако двама станат едно, ако външното стане като вътрешното, човек е достигнал в себе си качествата на Христа“.
Това е смисълът на едно място от така нареченото Египетско евангелие[4].
Такива неща се разбират с антропософската мъдрост.
към текста >>
[4] Египетско
евангелие
– фрагментарно запазено апокрифно
евангелие
.
[4] Египетско евангелие – фрагментарно запазено апокрифно евангелие.
Споменатият тук пасаж е възпроизведен в „Новозаветни апокрифи“, 2-ро издание, Тюбинген 1924 г.
към текста >>
113.
Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
След това Заратустра, който 600 години преди нашето летоброене се появил под името Заратос или Назаратос, повторно се въплътил в началото на нашето летоброене, като се въплътил по такъв начин, че влязъл в тяло, произлязло от родителска двойка, чиито имена са Йосиф и Мария, и това се описва в
Евангелие
то от Матей.
Желаейки да разберем, как се е влял зороастризмът, да си спомним, че индивидуалността, която разглеждаме като Заратустра, който е бил най-великият учител на втория следатлантски културен период, преди всичко в така наречения праперсийски народ, тази индивидуалност се е въплъщавала след това отново и отново. Издигайки се с всяко въплъщение все по-високо и по-високо, той се появил около 600 години преди нашето летоброене като съвременник на великия Буда. Той се появил в тайните школи на древния халдео-вавилонски културен кръг. Повторно въплътил се тук, той бил учител на Питагор, който ходил в Халдея, за да се усъвършенства по съответния начин.
След това Заратустра, който 600 години преди нашето летоброене се появил под името Заратос или Назаратос, повторно се въплътил в началото на нашето летоброене, като се въплътил по такъв начин, че влязъл в тяло, произлязло от родителска двойка, чиито имена са Йосиф и Мария, и това се описва в Евангелието от Матей.
Ще отбележим това дете на Йосиф и Мария, на така наречената родителска двойка от Витлеем, като едното от двете деца Исус, които се родили тогава, в началото на нашето летоброене. С това имаме и превъплъщението в древна Палестина именно на тази индивидуалност, която е била носител на зороастризма, на това важно духовно течение.
към текста >>
Трябвало е не само да се осигури това, детето Исус, описано в
Евангелие
то от Матей да притежава толкова висока духовно-душевна организация, за да може да оказва мощното въздействие, което е трябвало да се осъществи, но да се осигури и това, тази душа да се въплъти в съвършена физическа организация, която би се предавала по наследство.
Но не само това духовно течение е трябвало да бъде възродено, за да се влее в нова форма в християнството, а също и друго духовно течение. Благодарение на това тук е трябвало да се срещнат различни неща. Трябвало е да стане, например, също и това, Заратустра да се въплъти в тяло, което със своята физическа организация му е предлагало възможност в това въплъщение да може да развие именно тези способности, които е притежавал само по силата на високото си издигане от въплъщение във въплъщение. Защото трябва да кажем и следното: ако толкова висока индивидуалност се спусне и влезе в неподходящо тяло (което би могло да стане поради това, че тази индивидуалност не може да си намери подходящо тяло), тя не би могла да прояви способностите, които духовно-душевно притежава, поради липсата на този инструмент. За да се проявят такива способности, каквито е притежавал Заратустра, е трябвало да има мозък с определени заложби; тоест, трябвало е да се въплъти в такова тяло, чиито унаследени от предците качества, го правят инструмента, предназначен за тези способности.
Трябвало е не само да се осигури това, детето Исус, описано в Евангелието от Матей да притежава толкова висока духовно-душевна организация, за да може да оказва мощното въздействие, което е трябвало да се осъществи, но да се осигури и това, тази душа да се въплъти в съвършена физическа организация, която би се предавала по наследство.
Заратустра е трябвало да намери тук подходящ физически мозък.
към текста >>
Авторът на
Евангелие
то от Матей прави това.
Този, който е искал да ни опише тялото, което било предоставено на Заратустра като инструмент, трябвало да посочи, как в продължение на три пъти по четиринадесет поколения се е развивала заложбата, която е била дарена на Авраам, така че след изтичането на три пъти по четиринадесет поколения, е успял да се въплъти Азът; както и при отделния човек след изтичането на три пъти по седем години се въплъщава азът в неговата троична телесност.
Авторът на Евангелието от Матей прави това.
Той описва три пъти по четиринадесет поколения: от Авраам до Давид, от Давид до вавилонския плен и от вавилонския плен до раждането на Исус. Тук от дълбините на познанието, съдържащо се в Евангелието от Матей, посочихме мисията на древноеврейския народ, как постепенно се формират силите, които направили възможно, в тялото на този народ да може да се въплъти съвършеният Аз, което е постигнал Заратустра.
към текста >>
Тук от дълбините на познанието, съдържащо се в
Евангелие
то от Матей, посочихме мисията на древноеврейския народ, как постепенно се формират силите, които направили възможно, в тялото на този народ да може да се въплъти съвършеният Аз, което е постигнал Заратустра.
Този, който е искал да ни опише тялото, което било предоставено на Заратустра като инструмент, трябвало да посочи, как в продължение на три пъти по четиринадесет поколения се е развивала заложбата, която е била дарена на Авраам, така че след изтичането на три пъти по четиринадесет поколения, е успял да се въплъти Азът; както и при отделния човек след изтичането на три пъти по седем години се въплъщава азът в неговата троична телесност. Авторът на Евангелието от Матей прави това. Той описва три пъти по четиринадесет поколения: от Авраам до Давид, от Давид до вавилонския плен и от вавилонския плен до раждането на Исус.
Тук от дълбините на познанието, съдържащо се в Евангелието от Матей, посочихме мисията на древноеврейския народ, как постепенно се формират силите, които направили възможно, в тялото на този народ да може да се въплъти съвършеният Аз, което е постигнал Заратустра.
към текста >>
Тогава виждаме нещо забележително: виждаме забелязания от автора на
Евангелие
то от Матей закон в духовната област, който все повече и повече се припознава като съществен за целия живот закон.
След това събитията протекли по известния ви начин.
Тогава виждаме нещо забележително: виждаме забелязания от автора на Евангелието от Матей закон в духовната област, който все повече и повече се припознава като съществен за целия живот закон.
Този закон гласи: това, което е ставало преди, се повтаря на по-висша степен. В малко изкривен вид той вече се съдържа в днешното естествознание, където казва, че в индивида отново накратко се повтаря това, което е ставало в течение на по-дълги периоди в развитието на вида[2]. Авторът на Евангелието от Матей по величествен начин ни посочва това. Той ни го показва, казвайки: Азът на Заратустра е трябвало да се въплъти в тяло, което в течение на времето е било подготвено в народа на Авраам. Излизайки от Ур Халдейски, от местата, откъдето е произлязла вавилонската култура, Авраам е следвал път през Предна Азия към Палестина.
към текста >>
Авторът на
Евангелие
то от Матей по величествен начин ни посочва това.
След това събитията протекли по известния ви начин. Тогава виждаме нещо забележително: виждаме забелязания от автора на Евангелието от Матей закон в духовната област, който все повече и повече се припознава като съществен за целия живот закон. Този закон гласи: това, което е ставало преди, се повтаря на по-висша степен. В малко изкривен вид той вече се съдържа в днешното естествознание, където казва, че в индивида отново накратко се повтаря това, което е ставало в течение на по-дълги периоди в развитието на вида[2].
Авторът на Евангелието от Матей по величествен начин ни посочва това.
Той ни го показва, казвайки: Азът на Заратустра е трябвало да се въплъти в тяло, което в течение на времето е било подготвено в народа на Авраам. Излизайки от Ур Халдейски, от местата, откъдето е произлязла вавилонската култура, Авраам е следвал път през Предна Азия към Палестина. Потомците му, благодарение на сънищата на Йосиф, били отведени по-нататък на юг, в Египет и, след като възприели там египетския импулс, се върнали обратно в Ханаан.
към текста >>
Разбираме колко точно е описано това в
Евангелие
то от Матей, от познаването на закона, гласящ, че това, което се появява на по-висока степен, е кратко повторение на станалото преди.
Разбираме колко точно е описано това в Евангелието от Матей, от познаването на закона, гласящ, че това, което се появява на по-висока степен, е кратко повторение на станалото преди.
Да, Евангелията дълбоко характеризират събитието, което имаме тук, в началото на нашето летоброене. То е толкова величествено, че четирима автори са си казали: това велико събитие всеки от нас може да го изобрази само от своята гледна точка. Всеки от тези четирима автори е описал едно и също събитие според своите ограничени способности. Както ние, изобразявайки едно същество от четири страни, получаваме винаги само едно изображение и чрез съпоставяне на противоречащите си изображения опознаваме цялото същество, така авторът на Евангелието от Матей е описал това, което той е знаел за закона за 3х2х7 за подготовката на тялото за великия Аз на Исус от Назарет, благодарение на мисията на древноеврейския народ, от тайните, които са били известни именно на него, по силата на посвещението му.
към текста >>
Както ние, изобразявайки едно същество от четири страни, получаваме винаги само едно изображение и чрез съпоставяне на противоречащите си изображения опознаваме цялото същество, така авторът на
Евангелие
то от Матей е описал това, което той е знаел за закона за 3х2х7 за подготовката на тялото за великия Аз на Исус от Назарет, благодарение на мисията на древноеврейския народ, от тайните, които са били известни именно на него, по силата на посвещението му.
Разбираме колко точно е описано това в Евангелието от Матей, от познаването на закона, гласящ, че това, което се появява на по-висока степен, е кратко повторение на станалото преди. Да, Евангелията дълбоко характеризират събитието, което имаме тук, в началото на нашето летоброене. То е толкова величествено, че четирима автори са си казали: това велико събитие всеки от нас може да го изобрази само от своята гледна точка. Всеки от тези четирима автори е описал едно и също събитие според своите ограничени способности.
Както ние, изобразявайки едно същество от четири страни, получаваме винаги само едно изображение и чрез съпоставяне на противоречащите си изображения опознаваме цялото същество, така авторът на Евангелието от Матей е описал това, което той е знаел за закона за 3х2х7 за подготовката на тялото за великия Аз на Исус от Назарет, благодарение на мисията на древноеврейския народ, от тайните, които са били известни именно на него, по силата на посвещението му.
към текста >>
Авторът на
Евангелие
то от Лука е писал съответно на посвещението, което е било известно именно на него, и съгласно това представил, как по друг начин се е вляло в християнството течението на Буда, за да тече в него по-нататък.
Авторът на Евангелието от Лука е писал съответно на посвещението, което е било известно именно на него, и съгласно това представил, как по друг начин се е вляло в християнството течението на Буда, за да тече в него по-нататък.
Другите евангелисти също са писали, изхождайки от предпоставките на други посвещения.
към текста >>
114.
Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
От този импулс (а също и от разширяването и оформянето му) се роди това, което се опитахме да направим при разглежданията на
Евангелие
то от Йоан,
Евангелие
то от Лука и
Евангелие
то от Матей, и това, което още се опитваме да разберем при разглежданията на
Евангелие
то от Марко.
Духовният свят първо ни насочваше да разбираме Евангелията буквално, да разбираме какво се съдържа в техните думи.
От този импулс (а също и от разширяването и оформянето му) се роди това, което се опитахме да направим при разглежданията на Евангелието от Йоан, Евангелието от Лука и Евангелието от Матей, и това, което още се опитваме да разберем при разглежданията на Евангелието от Марко.
Отново трябва да се опитваме да разберем Евангелията буквално! Така ни казват тези, чиито импулс от духовния свят възприемаме. Това е бъдещото християнство: да следваме импулса за разбиране на Евангелията буквално. И какво ни се казва, когато разбираме Евангелията буквално, когато изпълняваме указанията на духовните сили, които говореха от астралния план толкова отчетливо, че едва ли ще проговорят повторно през следващото столетие? Това, което ни е необходимо, ако искаме да станем инструмент, за да успеем по правилен начин да насочим човечеството в настъпващата епоха и да можем да дадем правилни наставления.
към текста >>
115.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Мюнхен, 15. 3. 1910 г. Проповедта на планината.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
В
Евангелие
то четем: "Като видя народа, Той се възкачи на планината и когато седна учениците Му се приближиха до Него.
Христос Исус Самият изрази изпълването на времето чрез най-проникновеното учение в Проповедта на планината, както се нарича. Това в никакъв случай не беше проповед за масите.
В Евангелието четем: "Като видя народа, Той се възкачи на планината и когато седна учениците Му се приближиха до Него.
И Той, като отвори устата си поучаваше ги и казваше". На тях Той разкрива, че човек в древни времена би могъл да бъде изпълнен с Бога при екстаз. И докато е бил вън от своето Аз, той бил блажен и имал пряка опитност от духовния свят, от който той е могъл да почерпи духовни и даващи здраве сили. Сега обаче така казал Христос Исус на своите ученици човек може да се изпълни с Бога, като се насити с Бог и Христовия Импулс и като съедини себе си като едно Аз с този импулс. В миналото той сам можел да се възкачи до духовния свят, който е бил изпълнен от струите на духовния свят.
към текста >>
116.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Палермо, 18. 4. 1910 г. Връщането на Христос.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Сред Розенкройцерите се преподава едно Пето
Евангелие
, извън добре известните четири.
Слънцето започна да влиза в този знак около 800-тата година преди Христос и бе доста навлязло в Овена по времето на събитието на Голгота. Сега вече слънцето е в знака Риби от няколко века. В близкото бъдеще то ще е толкова напреднало в този знак, че да бъде външният символ за появяването на Христос в етерното тяло. Следователно ще видите, че Антропософията не разправя на света теоретично учение, а че знаците на времената са ни дали задачата да обучаваме в Антропософия. На Запада тази задача е предвиждана от много векове от онези, които наричат себе си Розенкройцери.
Сред Розенкройцерите се преподава едно Пето Евангелие, извън добре известните четири.
Именно чрез това духовно Евангелие могат да бъдат разбрани другите четири и то ще бъде дадено на една част от човечеството на 20-тото столетие, така както другите бяха дадени при физическото появяване на Христос. Онези, принадлежащи към Розенкройцерското движение, които ще имат ясно съзнание, ще разберат значението на това Пето Евангелие за човечеството.
към текста >>
Именно чрез това духовно
Евангелие
могат да бъдат разбрани другите четири и то ще бъде дадено на една част от човечеството на 20-тото столетие, така както другите бяха дадени при физическото появяване на Христос.
Сега вече слънцето е в знака Риби от няколко века. В близкото бъдеще то ще е толкова напреднало в този знак, че да бъде външният символ за появяването на Христос в етерното тяло. Следователно ще видите, че Антропософията не разправя на света теоретично учение, а че знаците на времената са ни дали задачата да обучаваме в Антропософия. На Запада тази задача е предвиждана от много векове от онези, които наричат себе си Розенкройцери. Сред Розенкройцерите се преподава едно Пето Евангелие, извън добре известните четири.
Именно чрез това духовно Евангелие могат да бъдат разбрани другите четири и то ще бъде дадено на една част от човечеството на 20-тото столетие, така както другите бяха дадени при физическото появяване на Христос.
Онези, принадлежащи към Розенкройцерското движение, които ще имат ясно съзнание, ще разберат значението на това Пето Евангелие за човечеството.
към текста >>
Онези, принадлежащи към Розенкройцерското движение, които ще имат ясно съзнание, ще разберат значението на това Пето
Евангелие
за човечеството.
В близкото бъдеще то ще е толкова напреднало в този знак, че да бъде външният символ за появяването на Христос в етерното тяло. Следователно ще видите, че Антропософията не разправя на света теоретично учение, а че знаците на времената са ни дали задачата да обучаваме в Антропософия. На Запада тази задача е предвиждана от много векове от онези, които наричат себе си Розенкройцери. Сред Розенкройцерите се преподава едно Пето Евангелие, извън добре известните четири. Именно чрез това духовно Евангелие могат да бъдат разбрани другите четири и то ще бъде дадено на една част от човечеството на 20-тото столетие, така както другите бяха дадени при физическото появяване на Христос.
Онези, принадлежащи към Розенкройцерското движение, които ще имат ясно съзнание, ще разберат значението на това Пето Евангелие за човечеството.
към текста >>
117.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
По времето, когато Исус Христос живя на земята, предшествуващите събития бяха правилно разбрани от онези, които идваха при Неговия Предтеча Йоан и бяха кръщавани от него, съгласно описаните в
Евангелие
то ритуали.
Понеже етеризираната кръв на Исус от Назарет присъствува в етерното тяло на земята, тя придружава течащата нагоре от сърцето към мозъка етеризирана човешка кръв така, че в човека се срещат не само онези течения, за които говорих по-рано, но човешката кръв-течение се обединява с кръвта-течение на Исус Христос. Обединението на тези две течения може да се осъществи само, ако лицето истински проумее това, което се съдържа в Христовия импулс. Иначе не може да има такова съединение; двете течения тогава взаимно се отблъскват и се отхвърлят едно друго. Във всяка епоха на земната еволюция разбирането на Христовия импулс трябва да се придобива във форма, подходяща за тази епоха.
По времето, когато Исус Христос живя на земята, предшествуващите събития бяха правилно разбрани от онези, които идваха при Неговия Предтеча Йоан и бяха кръщавани от него, съгласно описаните в Евангелието ритуали.
Те преминаваха през кръщение с цел техният грях, т.е. кармата на техните предшествуващи животи, кармата, която е завършена, да може да бъде променена; и с цел да могат да разберат, че най-мощният импулс в еволюцията на земята наближава да слезе във физическо тяло. Но еволюцията на човечеството напредва и в нашата епоха важното е хората да могат да разберат нуждата от познанието, съдържащо се в Духовната наука и да станат способни да запазят теченията, течащи от сърцето към мозъка, та Антропософията да се разбере.
към текста >>
118.
9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете.
GA_121 Отделните души на народите
Понеже по времето на евангелистите думата „Демон“ е била взаимствувана от гръцкия език, Вие ще си спомните, че в
Евангелие
то на Марко, там където не става дума за изкушението на Исус, се говори за един „демон“.
Все пак от този разказ ние вадим заключението, че според евреите Луцифер е взел участие в еволюцията. Да, съзнанието за участието на Луцифер в еволюцията е налице във всички религиозни традиции, които малко или много са сродни с Библията. Обаче съзнанието за участието на Ариман почти напълно липсва. То е налице само в онези случаи, когато хората имат достъп до Духовната наука. Ето защо авторите на Евангелията явно са се съобразили с този факт.
Понеже по времето на евангелистите думата „Демон“ е била взаимствувана от гръцкия език, Вие ще си спомните, че в Евангелието на Марко, там където не става дума за изкушението на Исус, се говори за един „демон“.
Обаче там, където става дума за Ариман, срещаме думата „Сатана“. Но кой ли днес взема под внимание тези важни разлики в наименованията, които съществуват в Евангелието на Марко и в Евангелието на Матей? В екзотеричното тълкуване на Библията тези важни разлики изобщо не играят никаква роля.
към текста >>
Но кой ли днес взема под внимание тези важни разлики в наименованията, които съществуват в
Евангелие
то на Марко и в
Евангелие
то на Матей?
Обаче съзнанието за участието на Ариман почти напълно липсва. То е налице само в онези случаи, когато хората имат достъп до Духовната наука. Ето защо авторите на Евангелията явно са се съобразили с този факт. Понеже по времето на евангелистите думата „Демон“ е била взаимствувана от гръцкия език, Вие ще си спомните, че в Евангелието на Марко, там където не става дума за изкушението на Исус, се говори за един „демон“. Обаче там, където става дума за Ариман, срещаме думата „Сатана“.
Но кой ли днес взема под внимание тези важни разлики в наименованията, които съществуват в Евангелието на Марко и в Евангелието на Матей?
В екзотеричното тълкуване на Библията тези важни разлики изобщо не играят никаква роля.
към текста >>
119.
10. Десета лекция,16. Юни 1910. Мисията на отделните народи и култури в миналото, настоящето и бъдещето Соловьов.
GA_121 Отделните души на народите
Понятието за Христос, доколкото то не е извлечено от духовно-научното познание и не е схващано като жива субстанция, която трябва да се намеси като една духовна мъдрост във всяка област на държавата и обществото Христовата личност, която усещаме като една личност, на която служи всеки, доколкото той е „човек с Дух-Себе“, тази Христова личност е просто изваяна по един великолепен начин в различните тълкувания, които Соловьов дава относно
Евангелие
то на Йоан и неговите встъпителни думи.
Европейското човечество ще осмисли този факт едва след като навлезе в Шестата културна епоха. Обаче всичко това се проявява при Соловьов като един вид пророчество, когато неговото понятие за Христос просветва и възвестява зората на новата култура. Ето защо тази философия на източно-европейските народи се издига с великански крачки над всякакво хегелианство и кантианство, и ако човек се потопи в нейната атмосфера, той внезапно и ясно усеща зародишните кълнове на предстоящото развитие. И всичко това отива много по-далеч, защото хората усещат понятието за Христос, каквото е то при Соловьов, като един пророчески знак, като самата зора на Шестата следатлантска култура. По този начин цялото Христово Същество и цялото значение на Христовото Същество за философията са поставени в центъра на нещата, превръщайки се в нещо съвсем различно от това, което бихме могли да получим от западно-европейските понятия.
Понятието за Христос, доколкото то не е извлечено от духовно-научното познание и не е схващано като жива субстанция, която трябва да се намеси като една духовна мъдрост във всяка област на държавата и обществото Христовата личност, която усещаме като една личност, на която служи всеки, доколкото той е „човек с Дух-Себе“, тази Христова личност е просто изваяна по един великолепен начин в различните тълкувания, които Соловьов дава относно Евангелието на Йоан и неговите встъпителни думи.
И наистина, само в областта на духовно-научното познание може да се появи пълно разбиране за дълбочината, с която Соловьов изрича думите: „В началото беше Словото или Логосът“, и за онзи различен начин, по който тъкмо Евангелието на Йоан може да бъде обхванато от една философия, за която усещаме: Да, това е една покълваща философия и по един забележителен начин тя ни насочва към бъдещето!
към текста >>
И наистина, само в областта на духовно-научното познание може да се появи пълно разбиране за дълбочината, с която Соловьов изрича думите: „В началото беше Словото или Логосът“, и за онзи различен начин, по който тъкмо
Евангелие
то на Йоан може да бъде обхванато от една философия, за която усещаме: Да, това е една покълваща философия и по един забележителен начин тя ни насочва към бъдещето!
Обаче всичко това се проявява при Соловьов като един вид пророчество, когато неговото понятие за Христос просветва и възвестява зората на новата култура. Ето защо тази философия на източно-европейските народи се издига с великански крачки над всякакво хегелианство и кантианство, и ако човек се потопи в нейната атмосфера, той внезапно и ясно усеща зародишните кълнове на предстоящото развитие. И всичко това отива много по-далеч, защото хората усещат понятието за Христос, каквото е то при Соловьов, като един пророчески знак, като самата зора на Шестата следатлантска култура. По този начин цялото Христово Същество и цялото значение на Христовото Същество за философията са поставени в центъра на нещата, превръщайки се в нещо съвсем различно от това, което бихме могли да получим от западно-европейските понятия. Понятието за Христос, доколкото то не е извлечено от духовно-научното познание и не е схващано като жива субстанция, която трябва да се намеси като една духовна мъдрост във всяка област на държавата и обществото Христовата личност, която усещаме като една личност, на която служи всеки, доколкото той е „човек с Дух-Себе“, тази Христова личност е просто изваяна по един великолепен начин в различните тълкувания, които Соловьов дава относно Евангелието на Йоан и неговите встъпителни думи.
И наистина, само в областта на духовно-научното познание може да се появи пълно разбиране за дълбочината, с която Соловьов изрича думите: „В началото беше Словото или Логосът“, и за онзи различен начин, по който тъкмо Евангелието на Йоан може да бъде обхванато от една философия, за която усещаме: Да, това е една покълваща философия и по един забележителен начин тя ни насочва към бъдещето!
към текста >>
120.
Евангелието на Матей
GA_123 Евангелието на Матей
ЕВАНГЕЛИЕ
ТО
ЕВАНГЕЛИЕТО
към текста >>
121.
Съдържание
GA_123 Евангелието на Матей
Арамейският първоизточник на Матеевото
Евангелие
.
Древноеврейското познание за Бога, Авраам и Мелхиседек. Израстването на еврейския народ. Общността на есеите и на терапевтите.
Арамейският първоизточник на Матеевото Евангелие.
Подготовката за Христовото Събитие. Йешуа бен Пандира.
към текста >>
Родословието на Христос Исус според
Евангелие
то на Лука и според
Евангелие
то на Матей.
Особености на посвещението в есейската общност. Числото 7 и числото 12. За връзката между макрокосмическите тайни и човешкия организъм. Опасните страни на окултното развитие.
Родословието на Христос Исус според Евангелието на Лука и според Евангелието на Матей.
към текста >>
Йешуа бен Пандира, неговият ученик Матей и
Евангелие
то на Матей.
Двете деца Исус: Соломоновият Исус и Натановият Исус. Съотношението между „памет" и „съзнание" в древността. За начина, по който са били давани имената. Назирейството.
Йешуа бен Пандира, неговият ученик Матей и Евангелието на Матей.
към текста >>
122.
1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Първия път трябваше да говоря за това събитие в Базел, и то според данните, съдържащи се в
Евангелие
то на Йоан*1; втория път за основа ми послужи
Евангелие
то на Лука*2; докато сега, вече за трети път, подтикът за описание идва от
Евангелие
то на Матей.
Сега вече за трети път ми се предоставя възможност да говоря тук, в Швейцария, за най-великото събитие в историята на Земята и на човечеството.
Първия път трябваше да говоря за това събитие в Базел, и то според данните, съдържащи се в Евангелието на Йоан*1; втория път за основа ми послужи Евангелието на Лука*2; докато сега, вече за трети път, подтикът за описание идва от Евангелието на Матей.
към текста >>
Но преди още да съм пристъпил към една дори чисто външна характеристика на четирите гледни точки, бих искал да изтъкна следното: в началото на този лекционен цикъл, аз изобщо не възнамерявам да започна с това, с което обикновено се започва описанието на едно
Евангелие
или на Евангелията въобще.
От някои факти, които бяха обсъждани през изминалите години, Вие ще прецените как приблизително изглеждат четирите различни изходни точки или гледища на Евангелията.
Но преди още да съм пристъпил към една дори чисто външна характеристика на четирите гледни точки, бих искал да изтъкна следното: в началото на този лекционен цикъл, аз изобщо не възнамерявам да започна с това, с което обикновено се започва описанието на едно Евангелие или на Евангелията въобще.
Обикновено се започва с тяхното историческо възниква не. Ние ще се върнем към тази тема чак в края на лекционния цикъл, когато ще посочим някои подробности от възникването на Матеевото Евангелие. Защото е напълно естествено, а може да се потвърди и с примери от другите науки, че историята на дадено събитие може да бъде разбрана едва тогава, когато сме вникнали в него. Например, никому не би било от полза да чете историята на аритметиката, без да знае нещо за самата аритметика. Навсякъде историческият обзор следва да се постави накрая, а там, където това не е така, неща та са в противоречие с естествените потребности на човешкото познание.
към текста >>
Ние ще се върнем към тази тема чак в края на лекционния цикъл, когато ще посочим някои подробности от възникването на Матеевото
Евангелие
.
От някои факти, които бяха обсъждани през изминалите години, Вие ще прецените как приблизително изглеждат четирите различни изходни точки или гледища на Евангелията. Но преди още да съм пристъпил към една дори чисто външна характеристика на четирите гледни точки, бих искал да изтъкна следното: в началото на този лекционен цикъл, аз изобщо не възнамерявам да започна с това, с което обикновено се започва описанието на едно Евангелие или на Евангелията въобще. Обикновено се започва с тяхното историческо възниква не.
Ние ще се върнем към тази тема чак в края на лекционния цикъл, когато ще посочим някои подробности от възникването на Матеевото Евангелие.
Защото е напълно естествено, а може да се потвърди и с примери от другите науки, че историята на дадено събитие може да бъде разбрана едва тогава, когато сме вникнали в него. Например, никому не би било от полза да чете историята на аритметиката, без да знае нещо за самата аритметика. Навсякъде историческият обзор следва да се постави накрая, а там, където това не е така, неща та са в противоречие с естествените потребности на човешкото познание. И така, с оглед истинските потребности на човешкото познание, ние първо ще разгледаме Евангелието на Матей и неговото съдържание, за да се впуснем после в историческите му подробности.
към текста >>
И така, с оглед истинските потребности на човешкото познание, ние първо ще разгледаме
Евангелие
то на Матей и неговото съдържание, за да се впуснем после в историческите му подробности.
Обикновено се започва с тяхното историческо възниква не. Ние ще се върнем към тази тема чак в края на лекционния цикъл, когато ще посочим някои подробности от възникването на Матеевото Евангелие. Защото е напълно естествено, а може да се потвърди и с примери от другите науки, че историята на дадено събитие може да бъде разбрана едва тогава, когато сме вникнали в него. Например, никому не би било от полза да чете историята на аритметиката, без да знае нещо за самата аритметика. Навсякъде историческият обзор следва да се постави накрая, а там, където това не е така, неща та са в противоречие с естествените потребности на човешкото познание.
И така, с оглед истинските потребности на човешкото познание, ние първо ще разгледаме Евангелието на Матей и неговото съдържание, за да се впуснем после в историческите му подробности.
към текста >>
Вие ще потвърдите тази разлика, особено ако си припомните моите лекции върху
Евангелие
то на Йоан и тези върху
Евангелие
то на Лука.
Ако се оставим на Евангелията и по-точно на техните външни въздействия, ще установим известна разлика в начина, по който те ни говорят.
Вие ще потвърдите тази разлика, особено ако си припомните моите лекции върху Евангелието на Йоан и тези върху Евангелието на Лука.
Когато се замислим върху Евангелието на Йоан, принудени сме да признаем, че където и да се опитваме да проникнем в неговото съдържание, навсякъде сме завладени от духовното му величие и навсякъде в Евангелието на Йоан откриваме най-висшите степени на човешката мъдрост, най-висшите степени, до които може да се издигне човешкото познание. В случая човек стои, така да се каже, долу и отправя поглед нагоре към върховете на мирозданието и си казва: Колкото и малък да си като човек, Евангелието на Йоан те кара да предусещаш, че в душата ти навлиза не що, с което си дълбоко сроден и то те изпълва с чувство на безграничност. Да, когато говорим върху Евангелието на Йоан, в душите ни навлиза усещането за дълбокото родство между човека и онова духовно величие, което е характерно за мировите Същества.
към текста >>
Когато се замислим върху
Евангелие
то на Йоан, принудени сме да признаем, че където и да се опитваме да проникнем в неговото съдържание, навсякъде сме завладени от духовното му величие и навсякъде в
Евангелие
то на Йоан откриваме най-висшите степени на човешката мъдрост, най-висшите степени, до които може да се издигне човешкото познание.
Ако се оставим на Евангелията и по-точно на техните външни въздействия, ще установим известна разлика в начина, по който те ни говорят. Вие ще потвърдите тази разлика, особено ако си припомните моите лекции върху Евангелието на Йоан и тези върху Евангелието на Лука.
Когато се замислим върху Евангелието на Йоан, принудени сме да признаем, че където и да се опитваме да проникнем в неговото съдържание, навсякъде сме завладени от духовното му величие и навсякъде в Евангелието на Йоан откриваме най-висшите степени на човешката мъдрост, най-висшите степени, до които може да се издигне човешкото познание.
В случая човек стои, така да се каже, долу и отправя поглед нагоре към върховете на мирозданието и си казва: Колкото и малък да си като човек, Евангелието на Йоан те кара да предусещаш, че в душата ти навлиза не що, с което си дълбоко сроден и то те изпълва с чувство на безграничност. Да, когато говорим върху Евангелието на Йоан, в душите ни навлиза усещането за дълбокото родство между човека и онова духовно величие, което е характерно за мировите Същества.
към текста >>
В случая човек стои, така да се каже, долу и отправя поглед нагоре към върховете на мирозданието и си казва: Колкото и малък да си като човек,
Евангелие
то на Йоан те кара да предусещаш, че в душата ти навлиза не що, с което си дълбоко сроден и то те изпълва с чувство на безграничност.
Ако се оставим на Евангелията и по-точно на техните външни въздействия, ще установим известна разлика в начина, по който те ни говорят. Вие ще потвърдите тази разлика, особено ако си припомните моите лекции върху Евангелието на Йоан и тези върху Евангелието на Лука. Когато се замислим върху Евангелието на Йоан, принудени сме да признаем, че където и да се опитваме да проникнем в неговото съдържание, навсякъде сме завладени от духовното му величие и навсякъде в Евангелието на Йоан откриваме най-висшите степени на човешката мъдрост, най-висшите степени, до които може да се издигне човешкото познание.
В случая човек стои, така да се каже, долу и отправя поглед нагоре към върховете на мирозданието и си казва: Колкото и малък да си като човек, Евангелието на Йоан те кара да предусещаш, че в душата ти навлиза не що, с което си дълбоко сроден и то те изпълва с чувство на безграничност.
Да, когато говорим върху Евангелието на Йоан, в душите ни навлиза усещането за дълбокото родство между човека и онова духовно величие, което е характерно за мировите Същества.
към текста >>
Да, когато говорим върху
Евангелие
то на Йоан, в душите ни навлиза усещането за дълбокото родство между човека и онова духовно величие, което е характерно за мировите Същества.
Ако се оставим на Евангелията и по-точно на техните външни въздействия, ще установим известна разлика в начина, по който те ни говорят. Вие ще потвърдите тази разлика, особено ако си припомните моите лекции върху Евангелието на Йоан и тези върху Евангелието на Лука. Когато се замислим върху Евангелието на Йоан, принудени сме да признаем, че където и да се опитваме да проникнем в неговото съдържание, навсякъде сме завладени от духовното му величие и навсякъде в Евангелието на Йоан откриваме най-висшите степени на човешката мъдрост, най-висшите степени, до които може да се издигне човешкото познание. В случая човек стои, така да се каже, долу и отправя поглед нагоре към върховете на мирозданието и си казва: Колкото и малък да си като човек, Евангелието на Йоан те кара да предусещаш, че в душата ти навлиза не що, с което си дълбоко сроден и то те изпълва с чувство на безграничност.
Да, когато говорим върху Евангелието на Йоан, в душите ни навлиза усещането за дълбокото родство между човека и онова духовно величие, което е характерно за мировите Същества.
към текста >>
Нека сега да си припомним усещането, което ни обземаше, когато разглеждахме
Евангелие
то на Лука.
Нека сега да си припомним усещането, което ни обземаше, когато разглеждахме Евангелието на Лука.
Всичко, с което трябваше да изпълним Евангелието на Лука, беше коренно различно. Ако отворим сърцата си за Евангелието на Йоан, усещаме най-вече вълшебния полъх на неговото духовно величие, то при Евангелието на Лука ние оставаме поразени от неговата сърдечност, от неговата задушевност, от бихме могли да допълним интензивността на всичко онова, което силите на любовта и саможертвата постигат в света, стига да ги притежаваме в достатъчна степен. Ако Евангелието на Йоан описва същността на Христос Исус в нейното духовно величие, Евангелието на Лука ни показва тази същност в нейната неизмерима саможертвена готовност и ни кара да се досещаме за всичко онова, което една такава жертва пулсирайки през света и историята като същинска природна сила е успяла да постигне в цялата еволюция на света и човечеството. И така, когато отворим сърцата си за Евангелието на Лука, ние се потопяваме и живеем в елемента на чувството; в Евангелието на Йоан ние се потопяваме и живеем в елемента на познанието, което се произнася върху своите собствени задачи и цели. Евангелието на Йоан се обръща по-скоро към нашето познание, Евангелието на Лука към нашите сърца.
към текста >>
Всичко, с което трябваше да изпълним
Евангелие
то на Лука, беше коренно различно.
Нека сега да си припомним усещането, което ни обземаше, когато разглеждахме Евангелието на Лука.
Всичко, с което трябваше да изпълним Евангелието на Лука, беше коренно различно.
Ако отворим сърцата си за Евангелието на Йоан, усещаме най-вече вълшебния полъх на неговото духовно величие, то при Евангелието на Лука ние оставаме поразени от неговата сърдечност, от неговата задушевност, от бихме могли да допълним интензивността на всичко онова, което силите на любовта и саможертвата постигат в света, стига да ги притежаваме в достатъчна степен. Ако Евангелието на Йоан описва същността на Христос Исус в нейното духовно величие, Евангелието на Лука ни показва тази същност в нейната неизмерима саможертвена готовност и ни кара да се досещаме за всичко онова, което една такава жертва пулсирайки през света и историята като същинска природна сила е успяла да постигне в цялата еволюция на света и човечеството. И така, когато отворим сърцата си за Евангелието на Лука, ние се потопяваме и живеем в елемента на чувството; в Евангелието на Йоан ние се потопяваме и живеем в елемента на познанието, което се произнася върху своите собствени задачи и цели. Евангелието на Йоан се обръща по-скоро към нашето познание, Евангелието на Лука към нашите сърца. Това може да се усети и от самите Евангелия.
към текста >>
Ако отворим сърцата си за
Евангелие
то на Йоан, усещаме най-вече вълшебния полъх на неговото духовно величие, то при
Евангелие
то на Лука ние оставаме поразени от неговата сърдечност, от неговата задушевност, от бихме могли да допълним интензивността на всичко онова, което силите на любовта и саможертвата постигат в света, стига да ги притежаваме в достатъчна степен.
Нека сега да си припомним усещането, което ни обземаше, когато разглеждахме Евангелието на Лука. Всичко, с което трябваше да изпълним Евангелието на Лука, беше коренно различно.
Ако отворим сърцата си за Евангелието на Йоан, усещаме най-вече вълшебния полъх на неговото духовно величие, то при Евангелието на Лука ние оставаме поразени от неговата сърдечност, от неговата задушевност, от бихме могли да допълним интензивността на всичко онова, което силите на любовта и саможертвата постигат в света, стига да ги притежаваме в достатъчна степен.
Ако Евангелието на Йоан описва същността на Христос Исус в нейното духовно величие, Евангелието на Лука ни показва тази същност в нейната неизмерима саможертвена готовност и ни кара да се досещаме за всичко онова, което една такава жертва пулсирайки през света и историята като същинска природна сила е успяла да постигне в цялата еволюция на света и човечеството. И така, когато отворим сърцата си за Евангелието на Лука, ние се потопяваме и живеем в елемента на чувството; в Евангелието на Йоан ние се потопяваме и живеем в елемента на познанието, което се произнася върху своите собствени задачи и цели. Евангелието на Йоан се обръща по-скоро към нашето познание, Евангелието на Лука към нашите сърца. Това може да се усети и от самите Евангелия. Обаче нашият стремеж беше да ги изпълним с истините на духовно-научното изследване.
към текста >>
Ако
Евангелие
то на Йоан описва същността на Христос Исус в нейното духовно величие,
Евангелие
то на Лука ни показва тази същност в нейната неизмерима саможертвена готовност и ни кара да се досещаме за всичко онова, което една такава жертва пулсирайки през света и историята като същинска природна сила е успяла да постигне в цялата еволюция на света и човечеството.
Нека сега да си припомним усещането, което ни обземаше, когато разглеждахме Евангелието на Лука. Всичко, с което трябваше да изпълним Евангелието на Лука, беше коренно различно. Ако отворим сърцата си за Евангелието на Йоан, усещаме най-вече вълшебния полъх на неговото духовно величие, то при Евангелието на Лука ние оставаме поразени от неговата сърдечност, от неговата задушевност, от бихме могли да допълним интензивността на всичко онова, което силите на любовта и саможертвата постигат в света, стига да ги притежаваме в достатъчна степен.
Ако Евангелието на Йоан описва същността на Христос Исус в нейното духовно величие, Евангелието на Лука ни показва тази същност в нейната неизмерима саможертвена готовност и ни кара да се досещаме за всичко онова, което една такава жертва пулсирайки през света и историята като същинска природна сила е успяла да постигне в цялата еволюция на света и човечеството.
И така, когато отворим сърцата си за Евангелието на Лука, ние се потопяваме и живеем в елемента на чувството; в Евангелието на Йоан ние се потопяваме и живеем в елемента на познанието, което се произнася върху своите собствени задачи и цели. Евангелието на Йоан се обръща по-скоро към нашето познание, Евангелието на Лука към нашите сърца. Това може да се усети и от самите Евангелия. Обаче нашият стремеж беше да ги изпълним с истините на духовно-научното изследване. Който би искал да чуе само думи върху Евангелието на Йоан или върху Евангелието на Лука, той едва ли е чул всичко.
към текста >>
И така, когато отворим сърцата си за
Евангелие
то на Лука, ние се потопяваме и живеем в елемента на чувството; в
Евангелие
то на Йоан ние се потопяваме и живеем в елемента на познанието, което се произнася върху своите собствени задачи и цели.
Нека сега да си припомним усещането, което ни обземаше, когато разглеждахме Евангелието на Лука. Всичко, с което трябваше да изпълним Евангелието на Лука, беше коренно различно. Ако отворим сърцата си за Евангелието на Йоан, усещаме най-вече вълшебния полъх на неговото духовно величие, то при Евангелието на Лука ние оставаме поразени от неговата сърдечност, от неговата задушевност, от бихме могли да допълним интензивността на всичко онова, което силите на любовта и саможертвата постигат в света, стига да ги притежаваме в достатъчна степен. Ако Евангелието на Йоан описва същността на Христос Исус в нейното духовно величие, Евангелието на Лука ни показва тази същност в нейната неизмерима саможертвена готовност и ни кара да се досещаме за всичко онова, което една такава жертва пулсирайки през света и историята като същинска природна сила е успяла да постигне в цялата еволюция на света и човечеството.
И така, когато отворим сърцата си за Евангелието на Лука, ние се потопяваме и живеем в елемента на чувството; в Евангелието на Йоан ние се потопяваме и живеем в елемента на познанието, което се произнася върху своите собствени задачи и цели.
Евангелието на Йоан се обръща по-скоро към нашето познание, Евангелието на Лука към нашите сърца. Това може да се усети и от самите Евангелия. Обаче нашият стремеж беше да ги изпълним с истините на духовно-научното изследване. Който би искал да чуе само думи върху Евангелието на Йоан или върху Евангелието на Лука, той едва ли е чул всичко. Начинът на изложение беше съвсем различен при двата лекционни цикъла.
към текста >>
Евангелие
то на Йоан се обръща по-скоро към нашето познание,
Евангелие
то на Лука към нашите сърца.
Нека сега да си припомним усещането, което ни обземаше, когато разглеждахме Евангелието на Лука. Всичко, с което трябваше да изпълним Евангелието на Лука, беше коренно различно. Ако отворим сърцата си за Евангелието на Йоан, усещаме най-вече вълшебния полъх на неговото духовно величие, то при Евангелието на Лука ние оставаме поразени от неговата сърдечност, от неговата задушевност, от бихме могли да допълним интензивността на всичко онова, което силите на любовта и саможертвата постигат в света, стига да ги притежаваме в достатъчна степен. Ако Евангелието на Йоан описва същността на Христос Исус в нейното духовно величие, Евангелието на Лука ни показва тази същност в нейната неизмерима саможертвена готовност и ни кара да се досещаме за всичко онова, което една такава жертва пулсирайки през света и историята като същинска природна сила е успяла да постигне в цялата еволюция на света и човечеството. И така, когато отворим сърцата си за Евангелието на Лука, ние се потопяваме и живеем в елемента на чувството; в Евангелието на Йоан ние се потопяваме и живеем в елемента на познанието, което се произнася върху своите собствени задачи и цели.
Евангелието на Йоан се обръща по-скоро към нашето познание, Евангелието на Лука към нашите сърца.
Това може да се усети и от самите Евангелия. Обаче нашият стремеж беше да ги изпълним с истините на духовно-научното изследване. Който би искал да чуе само думи върху Евангелието на Йоан или върху Евангелието на Лука, той едва ли е чул всичко. Начинът на изложение беше съвсем различен при двата лекционни цикъла.
към текста >>
Който би искал да чуе само думи върху
Евангелие
то на Йоан или върху
Евангелие
то на Лука, той едва ли е чул всичко.
Ако Евангелието на Йоан описва същността на Христос Исус в нейното духовно величие, Евангелието на Лука ни показва тази същност в нейната неизмерима саможертвена готовност и ни кара да се досещаме за всичко онова, което една такава жертва пулсирайки през света и историята като същинска природна сила е успяла да постигне в цялата еволюция на света и човечеството. И така, когато отворим сърцата си за Евангелието на Лука, ние се потопяваме и живеем в елемента на чувството; в Евангелието на Йоан ние се потопяваме и живеем в елемента на познанието, което се произнася върху своите собствени задачи и цели. Евангелието на Йоан се обръща по-скоро към нашето познание, Евангелието на Лука към нашите сърца. Това може да се усети и от самите Евангелия. Обаче нашият стремеж беше да ги изпълним с истините на духовно-научното изследване.
Който би искал да чуе само думи върху Евангелието на Йоан или върху Евангелието на Лука, той едва ли е чул всичко.
Начинът на изложение беше съвсем различен при двата лекционни цикъла.
към текста >>
Но сега, когато ще говорим върху
Евангелие
то на Матей, нещата отново ще бъдат различни.
Но сега, когато ще говорим върху Евангелието на Матей, нещата отново ще бъдат различни.
При Евангелието на Лука ние видяхме как всичко, което наричаме човешка любов, каквато дотогава съществуваше в хода на общочовешката еволюция, се вля в Съществото, което живя като Христос Исус в началото на нашето летоброене. Когато отворим сърцата си за Евангелието на Матей, веднага трябва да признаем, че по начало представлява един документ, който всъщност е по-многостранен отколкото другите два, и дори, в известен смисъл, по-многостранен отколкото останалите три Евангелия.
към текста >>
При
Евангелие
то на Лука ние видяхме как всичко, което наричаме човешка любов, каквато дотогава съществуваше в хода на общочовешката еволюция, се вля в Съществото, което живя като Христос Исус в началото на нашето летоброене.
Но сега, когато ще говорим върху Евангелието на Матей, нещата отново ще бъдат различни.
При Евангелието на Лука ние видяхме как всичко, което наричаме човешка любов, каквато дотогава съществуваше в хода на общочовешката еволюция, се вля в Съществото, което живя като Христос Исус в началото на нашето летоброене.
Когато отворим сърцата си за Евангелието на Матей, веднага трябва да признаем, че по начало представлява един документ, който всъщност е по-многостранен отколкото другите два, и дори, в известен смисъл, по-многостранен отколкото останалите три Евангелия.
към текста >>
Когато отворим сърцата си за
Евангелие
то на Матей, веднага трябва да признаем, че по начало представлява един документ, който всъщност е по-многостранен отколкото другите два, и дори, в известен смисъл, по-многостранен отколкото останалите три Евангелия.
Но сега, когато ще говорим върху Евангелието на Матей, нещата отново ще бъдат различни. При Евангелието на Лука ние видяхме как всичко, което наричаме човешка любов, каквато дотогава съществуваше в хода на общочовешката еволюция, се вля в Съществото, което живя като Христос Исус в началото на нашето летоброене.
Когато отворим сърцата си за Евангелието на Матей, веднага трябва да признаем, че по начало представлява един документ, който всъщност е по-многостранен отколкото другите два, и дори, в известен смисъл, по-многостранен отколкото останалите три Евангелия.
към текста >>
А когато след време ще говорим върху
Евангелие
то на Марко*3, ние ще установим, че то също е в известен смисъл едностранно.
А когато след време ще говорим върху Евангелието на Марко*3, ние ще установим, че то също е в известен смисъл едностранно.
Ако Евангелието на Йоан ни показва величествената мъдрост на Христос Исус, а Евангелието на Лука силата на любовта, в Евангелието на Марко се натъкваме на силата, на съзидателната енергия, която пронизва мировите пространства, с една дума, изправяме се пред величието на света. Да, Евангелието на Марко съдържа нещо поразяващо, особено що се отнася до непосредственото изживяване на ми ровите сили. И ако действително вникнем в Евангелието на Марко, ще усетим как сякаш от всички страни на пространството, към нас с грохот се приближават самите мирови сили. И наистина от Евангелието на Лука ние изпитваме нещо, което изпълва душите ни с вътрешна топлина, от Евангелието на Йоан бликат радостни надежди, но когато отворим сърцата си за Евангелието на Марко, ние изтръпваме от ужас пред мощта и величието на мировите сили, пред тях ние просто рухваме.
към текста >>
Ако
Евангелие
то на Йоан ни показва величествената мъдрост на Христос Исус, а
Евангелие
то на Лука силата на любовта, в
Евангелие
то на Марко се натъкваме на силата, на съзидателната енергия, която пронизва мировите пространства, с една дума, изправяме се пред величието на света.
А когато след време ще говорим върху Евангелието на Марко*3, ние ще установим, че то също е в известен смисъл едностранно.
Ако Евангелието на Йоан ни показва величествената мъдрост на Христос Исус, а Евангелието на Лука силата на любовта, в Евангелието на Марко се натъкваме на силата, на съзидателната енергия, която пронизва мировите пространства, с една дума, изправяме се пред величието на света.
Да, Евангелието на Марко съдържа нещо поразяващо, особено що се отнася до непосредственото изживяване на ми ровите сили. И ако действително вникнем в Евангелието на Марко, ще усетим как сякаш от всички страни на пространството, към нас с грохот се приближават самите мирови сили. И наистина от Евангелието на Лука ние изпитваме нещо, което изпълва душите ни с вътрешна топлина, от Евангелието на Йоан бликат радостни надежди, но когато отворим сърцата си за Евангелието на Марко, ние изтръпваме от ужас пред мощта и величието на мировите сили, пред тях ние просто рухваме.
към текста >>
Да,
Евангелие
то на Марко съдържа нещо поразяващо, особено що се отнася до непосредственото изживяване на ми ровите сили.
А когато след време ще говорим върху Евангелието на Марко*3, ние ще установим, че то също е в известен смисъл едностранно. Ако Евангелието на Йоан ни показва величествената мъдрост на Христос Исус, а Евангелието на Лука силата на любовта, в Евангелието на Марко се натъкваме на силата, на съзидателната енергия, която пронизва мировите пространства, с една дума, изправяме се пред величието на света.
Да, Евангелието на Марко съдържа нещо поразяващо, особено що се отнася до непосредственото изживяване на ми ровите сили.
И ако действително вникнем в Евангелието на Марко, ще усетим как сякаш от всички страни на пространството, към нас с грохот се приближават самите мирови сили. И наистина от Евангелието на Лука ние изпитваме нещо, което изпълва душите ни с вътрешна топлина, от Евангелието на Йоан бликат радостни надежди, но когато отворим сърцата си за Евангелието на Марко, ние изтръпваме от ужас пред мощта и величието на мировите сили, пред тях ние просто рухваме.
към текста >>
И ако действително вникнем в
Евангелие
то на Марко, ще усетим как сякаш от всички страни на пространството, към нас с грохот се приближават самите мирови сили.
А когато след време ще говорим върху Евангелието на Марко*3, ние ще установим, че то също е в известен смисъл едностранно. Ако Евангелието на Йоан ни показва величествената мъдрост на Христос Исус, а Евангелието на Лука силата на любовта, в Евангелието на Марко се натъкваме на силата, на съзидателната енергия, която пронизва мировите пространства, с една дума, изправяме се пред величието на света. Да, Евангелието на Марко съдържа нещо поразяващо, особено що се отнася до непосредственото изживяване на ми ровите сили.
И ако действително вникнем в Евангелието на Марко, ще усетим как сякаш от всички страни на пространството, към нас с грохот се приближават самите мирови сили.
И наистина от Евангелието на Лука ние изпитваме нещо, което изпълва душите ни с вътрешна топлина, от Евангелието на Йоан бликат радостни надежди, но когато отворим сърцата си за Евангелието на Марко, ние изтръпваме от ужас пред мощта и величието на мировите сили, пред тях ние просто рухваме.
към текста >>
И наистина от
Евангелие
то на Лука ние изпитваме нещо, което изпълва душите ни с вътрешна топлина, от
Евангелие
то на Йоан бликат радостни надежди, но когато отворим сърцата си за
Евангелие
то на Марко, ние изтръпваме от ужас пред мощта и величието на мировите сили, пред тях ние просто рухваме.
А когато след време ще говорим върху Евангелието на Марко*3, ние ще установим, че то също е в известен смисъл едностранно. Ако Евангелието на Йоан ни показва величествената мъдрост на Христос Исус, а Евангелието на Лука силата на любовта, в Евангелието на Марко се натъкваме на силата, на съзидателната енергия, която пронизва мировите пространства, с една дума, изправяме се пред величието на света. Да, Евангелието на Марко съдържа нещо поразяващо, особено що се отнася до непосредственото изживяване на ми ровите сили. И ако действително вникнем в Евангелието на Марко, ще усетим как сякаш от всички страни на пространството, към нас с грохот се приближават самите мирови сили.
И наистина от Евангелието на Лука ние изпитваме нещо, което изпълва душите ни с вътрешна топлина, от Евангелието на Йоан бликат радостни надежди, но когато отворим сърцата си за Евангелието на Марко, ние изтръпваме от ужас пред мощта и величието на мировите сили, пред тях ние просто рухваме.
към текста >>
При
Евангелие
то на Матей нещата са съвсем различни.
При Евангелието на Матей нещата са съвсем различни.
Всичките три елемента, бихме могли да кажем, се съдържат и тук: и надеждният познавателен елемент, и елементът на топлото чувство и любовта, и непосредственото величие на мировите сили. Обаче в Евангелието на Матей те са някак отслабени и, така да се каже, много по-достъпни, отколкото в другите три Евангелия. Пред величието на познанието, пред величието на любовта и пред величието на силата стига да отворим сърцата си за другите три Евангелия ние като че ли вътрешно рухваме. Но всичко това се намира и в Евангелието на Матей, обаче в по-умерен, смекчен вид, и пред него ние можем да останем изправени. Там то е някак си по човешки близко до нас и ние оставаме не под него, а така да се каже редом до него.
към текста >>
Обаче в
Евангелие
то на Матей те са някак отслабени и, така да се каже, много по-достъпни, отколкото в другите три Евангелия.
При Евангелието на Матей нещата са съвсем различни. Всичките три елемента, бихме могли да кажем, се съдържат и тук: и надеждният познавателен елемент, и елементът на топлото чувство и любовта, и непосредственото величие на мировите сили.
Обаче в Евангелието на Матей те са някак отслабени и, така да се каже, много по-достъпни, отколкото в другите три Евангелия.
Пред величието на познанието, пред величието на любовта и пред величието на силата стига да отворим сърцата си за другите три Евангелия ние като че ли вътрешно рухваме. Но всичко това се намира и в Евангелието на Матей, обаче в по-умерен, смекчен вид, и пред него ние можем да останем изправени. Там то е някак си по човешки близко до нас и ние оставаме не под него, а така да се каже редом до него. Никъде ние не се усещаме смазани от Евангелието на Матей, въпреки че то също носи нещо от смазващото величие на другите три Евангелия. Ето защо Евангелието на Матей е най-общочовешкото от тези четири документа.
към текста >>
Но всичко това се намира и в
Евангелие
то на Матей, обаче в по-умерен, смекчен вид, и пред него ние можем да останем изправени.
При Евангелието на Матей нещата са съвсем различни. Всичките три елемента, бихме могли да кажем, се съдържат и тук: и надеждният познавателен елемент, и елементът на топлото чувство и любовта, и непосредственото величие на мировите сили. Обаче в Евангелието на Матей те са някак отслабени и, така да се каже, много по-достъпни, отколкото в другите три Евангелия. Пред величието на познанието, пред величието на любовта и пред величието на силата стига да отворим сърцата си за другите три Евангелия ние като че ли вътрешно рухваме.
Но всичко това се намира и в Евангелието на Матей, обаче в по-умерен, смекчен вид, и пред него ние можем да останем изправени.
Там то е някак си по човешки близко до нас и ние оставаме не под него, а така да се каже редом до него. Никъде ние не се усещаме смазани от Евангелието на Матей, въпреки че то също носи нещо от смазващото величие на другите три Евангелия. Ето защо Евангелието на Матей е най-общочовешкото от тези четири документа. То описва Христос Исус най-вече като човек и ако му позволим да ни въздействува именно като Матеев Христос Исус, той остава близо до нас в цялата си същност, във всичките си дела. В известен смисъл Евангелието на Матей е нещо като коментар за други те три Евангелия.
към текста >>
Никъде ние не се усещаме смазани от
Евангелие
то на Матей, въпреки че то също носи нещо от смазващото величие на другите три Евангелия.
Всичките три елемента, бихме могли да кажем, се съдържат и тук: и надеждният познавателен елемент, и елементът на топлото чувство и любовта, и непосредственото величие на мировите сили. Обаче в Евангелието на Матей те са някак отслабени и, така да се каже, много по-достъпни, отколкото в другите три Евангелия. Пред величието на познанието, пред величието на любовта и пред величието на силата стига да отворим сърцата си за другите три Евангелия ние като че ли вътрешно рухваме. Но всичко това се намира и в Евангелието на Матей, обаче в по-умерен, смекчен вид, и пред него ние можем да останем изправени. Там то е някак си по човешки близко до нас и ние оставаме не под него, а така да се каже редом до него.
Никъде ние не се усещаме смазани от Евангелието на Матей, въпреки че то също носи нещо от смазващото величие на другите три Евангелия.
Ето защо Евангелието на Матей е най-общочовешкото от тези четири документа. То описва Христос Исус най-вече като човек и ако му позволим да ни въздействува именно като Матеев Христос Исус, той остава близо до нас в цялата си същност, във всичките си дела. В известен смисъл Евангелието на Матей е нещо като коментар за други те три Евангелия. Това, което в другите Евангелия е понякога твърде величествено, за да го обгърнем с поглед, в Евангелието на Матей то е сякаш в умален мащаб и ние започваме да го разбираме. И едва когато постигнем това, другите три Евангелия застават пред нас в една ясна светлина.
към текста >>
Ето защо
Евангелие
то на Матей е най-общочовешкото от тези четири документа.
Обаче в Евангелието на Матей те са някак отслабени и, така да се каже, много по-достъпни, отколкото в другите три Евангелия. Пред величието на познанието, пред величието на любовта и пред величието на силата стига да отворим сърцата си за другите три Евангелия ние като че ли вътрешно рухваме. Но всичко това се намира и в Евангелието на Матей, обаче в по-умерен, смекчен вид, и пред него ние можем да останем изправени. Там то е някак си по човешки близко до нас и ние оставаме не под него, а така да се каже редом до него. Никъде ние не се усещаме смазани от Евангелието на Матей, въпреки че то също носи нещо от смазващото величие на другите три Евангелия.
Ето защо Евангелието на Матей е най-общочовешкото от тези четири документа.
То описва Христос Исус най-вече като човек и ако му позволим да ни въздействува именно като Матеев Христос Исус, той остава близо до нас в цялата си същност, във всичките си дела. В известен смисъл Евангелието на Матей е нещо като коментар за други те три Евангелия. Това, което в другите Евангелия е понякога твърде величествено, за да го обгърнем с поглед, в Евангелието на Матей то е сякаш в умален мащаб и ние започваме да го разбираме. И едва когато постигнем това, другите три Евангелия застават пред нас в една ясна светлина. Тези неща се потвърждават и от подробностите.
към текста >>
В известен смисъл
Евангелие
то на Матей е нещо като коментар за други те три Евангелия.
Но всичко това се намира и в Евангелието на Матей, обаче в по-умерен, смекчен вид, и пред него ние можем да останем изправени. Там то е някак си по човешки близко до нас и ние оставаме не под него, а така да се каже редом до него. Никъде ние не се усещаме смазани от Евангелието на Матей, въпреки че то също носи нещо от смазващото величие на другите три Евангелия. Ето защо Евангелието на Матей е най-общочовешкото от тези четири документа. То описва Христос Исус най-вече като човек и ако му позволим да ни въздействува именно като Матеев Христос Исус, той остава близо до нас в цялата си същност, във всичките си дела.
В известен смисъл Евангелието на Матей е нещо като коментар за други те три Евангелия.
Това, което в другите Евангелия е понякога твърде величествено, за да го обгърнем с поглед, в Евангелието на Матей то е сякаш в умален мащаб и ние започваме да го разбираме. И едва когато постигнем това, другите три Евангелия застават пред нас в една ясна светлина. Тези неща се потвърждават и от подробностите.
към текста >>
Това, което в другите Евангелия е понякога твърде величествено, за да го обгърнем с поглед, в
Евангелие
то на Матей то е сякаш в умален мащаб и ние започваме да го разбираме.
Там то е някак си по човешки близко до нас и ние оставаме не под него, а така да се каже редом до него. Никъде ние не се усещаме смазани от Евангелието на Матей, въпреки че то също носи нещо от смазващото величие на другите три Евангелия. Ето защо Евангелието на Матей е най-общочовешкото от тези четири документа. То описва Христос Исус най-вече като човек и ако му позволим да ни въздействува именно като Матеев Христос Исус, той остава близо до нас в цялата си същност, във всичките си дела. В известен смисъл Евангелието на Матей е нещо като коментар за други те три Евангелия.
Това, което в другите Евангелия е понякога твърде величествено, за да го обгърнем с поглед, в Евангелието на Матей то е сякаш в умален мащаб и ние започваме да го разбираме.
И едва когато постигнем това, другите три Евангелия застават пред нас в една ясна светлина. Тези неща се потвърждават и от подробностите.
към текста >>
Евангелие
то на Лука за да ни разкрие как най-висшите степени на любовта и саможертвата се вливат в човечеството и в света, бликвайки от Съществото, което наричаме Христос Исус прибягва до събития от най-отдалечените епохи на Земната еволюция.
Нека да се обърнем към Евангелията според техните чисто стилистични различия.
Евангелието на Лука за да ни разкрие как най-висшите степени на любовта и саможертвата се вливат в човечеството и в света, бликвайки от Съществото, което наричаме Христос Исус прибягва до събития от най-отдалечените епохи на Земната еволюция.
И самият Лука описва едно строго определено течение от историческия развой на човечеството, започвайки от самото му начало.
към текста >>
За да ни покаже откъде трябва да поеме човек в своето познание и в своята мъдрост, определяйки отправната точка към целта на това познание,
Евангелие
то на Йоан още в началото посочва, че неговите описания на Христос Исус идват от самия творчески Логос.
За да ни покаже откъде трябва да поеме човек в своето познание и в своята мъдрост, определяйки отправната точка към целта на това познание, Евангелието на Йоан още в началото посочва, че неговите описания на Христос Исус идват от самия творчески Логос.
Най-духовната степен, до която може да се извиси нашето познание, е посочена още в първите думи от Евангелието на Йоан. Там ние веднага сме издигнати до най-висшата степен на познанието, която може да бъде постигната от човешкото сърце.
към текста >>
Най-духовната степен, до която може да се извиси нашето познание, е посочена още в първите думи от
Евангелие
то на Йоан.
За да ни покаже откъде трябва да поеме човек в своето познание и в своята мъдрост, определяйки отправната точка към целта на това познание, Евангелието на Йоан още в началото посочва, че неговите описания на Христос Исус идват от самия творчески Логос.
Най-духовната степен, до която може да се извиси нашето познание, е посочена още в първите думи от Евангелието на Йоан.
Там ние веднага сме издигнати до най-висшата степен на познанието, която може да бъде постигната от човешкото сърце.
към текста >>
При
Евангелие
то на Матей нещата не стоят така.
При Евангелието на Матей нещата не стоят така.
към текста >>
Евангелие
то на Йоан ни отвежда в безкрая на Логоса.
Евангелието на Йоан ни отвежда в безкрая на Логоса.
Евангелието на Лука ни поставя в необятните измерения на общочовешката еволюция, издигайки ни до самото и начало. Евангелието на Матей ни показва един конкретен народ, наследил своите качества от родоначалника Авраам през три пъти по четиринадесет поколения; ето как ние заставаме пред човека Исус от Назарет.
към текста >>
Евангелие
то на Лука ни поставя в необятните измерения на общочовешката еволюция, издигайки ни до самото и начало.
Евангелието на Йоан ни отвежда в безкрая на Логоса.
Евангелието на Лука ни поставя в необятните измерения на общочовешката еволюция, издигайки ни до самото и начало.
Евангелието на Матей ни показва един конкретен народ, наследил своите качества от родоначалника Авраам през три пъти по четиринадесет поколения; ето как ние заставаме пред човека Исус от Назарет.
към текста >>
Евангелие
то на Матей ни показва един конкретен народ, наследил своите качества от родоначалника Авраам през три пъти по четиринадесет поколения; ето как ние заставаме пред човека Исус от Назарет.
Евангелието на Йоан ни отвежда в безкрая на Логоса. Евангелието на Лука ни поставя в необятните измерения на общочовешката еволюция, издигайки ни до самото и начало.
Евангелието на Матей ни показва един конкретен народ, наследил своите качества от родоначалника Авраам през три пъти по четиринадесет поколения; ето как ние заставаме пред човека Исус от Назарет.
към текста >>
Тук само ще загатнем, че за онзи, който действително иска да разбере
Евангелие
то на Марко, са необходими познания за космическите сили, лежащи в основата на мирозданието.
Тук само ще загатнем, че за онзи, който действително иска да разбере Евангелието на Марко, са необходими познания за космическите сили, лежащи в основата на мирозданието.
Защото така, както Христос Исус е описан в Евангелието на Марко, ние вече знаем: в човешките действия се съдържа една есенция от Космоса, една есенция от това, което пулсира като космически сили в безкрайните мирови пространства. Действия та на Христос Исус като екстракт от космическите действия; Богочовекът Христос Исус, стоящ на Земята като екстракт от могъщите Слънчеви сили ето какво иска да ни покаже Евангелието на Марко.
към текста >>
Защото така, както Христос Исус е описан в
Евангелие
то на Марко, ние вече знаем: в човешките действия се съдържа една есенция от Космоса, една есенция от това, което пулсира като космически сили в безкрайните мирови пространства.
Тук само ще загатнем, че за онзи, който действително иска да разбере Евангелието на Марко, са необходими познания за космическите сили, лежащи в основата на мирозданието.
Защото така, както Христос Исус е описан в Евангелието на Марко, ние вече знаем: в човешките действия се съдържа една есенция от Космоса, една есенция от това, което пулсира като космически сили в безкрайните мирови пространства.
Действия та на Христос Исус като екстракт от космическите действия; Богочовекът Христос Исус, стоящ на Земята като екстракт от могъщите Слънчеви сили ето какво иска да ни покаже Евангелието на Марко.
към текста >>
Действия та на Христос Исус като екстракт от космическите действия; Богочовекът Христос Исус, стоящ на Земята като екстракт от могъщите Слънчеви сили ето какво иска да ни покаже
Евангелие
то на Марко.
Тук само ще загатнем, че за онзи, който действително иска да разбере Евангелието на Марко, са необходими познания за космическите сили, лежащи в основата на мирозданието. Защото така, както Христос Исус е описан в Евангелието на Марко, ние вече знаем: в човешките действия се съдържа една есенция от Космоса, една есенция от това, което пулсира като космически сили в безкрайните мирови пространства.
Действия та на Христос Исус като екстракт от космическите действия; Богочовекът Христос Исус, стоящ на Земята като екстракт от могъщите Слънчеви сили ето какво иска да ни покаже Евангелието на Марко.
към текста >>
Евангелие
то на Матей също се докосва до звездните сили.
Евангелието на Матей също се докосва до звездните сили.
Още когато описва раждането на Исус от Назарет, то загатва, че това велико мирово събитие е в определено съответствие с космическите факти, и тъкмо звездата е тази, която отвежда тримата мъдреци до рожденото място на Исус. Обаче то не ни описва едно космическо действие, както това прави Евангелието на Марко, и далеч не изисква от нас да повдигнем поглед към тези космически действия; то ни показва трима човеци, трима мъдреци и действието, което космическите сили упражняват върху тях.
към текста >>
Обаче то не ни описва едно космическо действие, както това прави
Евангелие
то на Марко, и далеч не изисква от нас да повдигнем поглед към тези космически действия; то ни показва трима човеци, трима мъдреци и действието, което космическите сили упражняват върху тях.
Евангелието на Матей също се докосва до звездните сили. Още когато описва раждането на Исус от Назарет, то загатва, че това велико мирово събитие е в определено съответствие с космическите факти, и тъкмо звездата е тази, която отвежда тримата мъдреци до рожденото място на Исус.
Обаче то не ни описва едно космическо действие, както това прави Евангелието на Марко, и далеч не изисква от нас да повдигнем поглед към тези космически действия; то ни показва трима човеци, трима мъдреци и действието, което космическите сили упражняват върху тях.
към текста >>
Най-същественото от първите думи в
Евангелие
то на Матей е, че те ни показват родословието и кръвното родство на Исус от Назарет.
Най-същественото от първите думи в Евангелието на Матей е, че те ни показват родословието и кръвното родство на Исус от Назарет.
Ние получаваме отговор на въпроса: Как беше изградена физическата личност на Исус от Назарет и как в нея се събраха всички наследствени качества на един народ от Авраам насам, за да се изяви в тази личност онова Същество, което наричаме Христос? Ето на кой въпрос получаваме отговор ние. Казва ни се: За да се инкарнира Христовото Същество в едно физическо тяло, необходимо беше последното да притежава онези качества, които са присъщи на целия народ, произлизащ от Авраам, и сумирани сега в една конкретна личност: Исус от Назарет. Трябва да бъде ясно посочено: Тази кръв в Исус от Назарет действително води през поколенията до родоначалника на еврейския народ. Ето защо във физическата личност на Исус от Назарет е събрана цялата същност на този народ; всичко, което той означава за световната история, за развитието на човечеството и на Земята.
към текста >>
Следователно, какво трябва да знаем първо, ако искаме да вникнем в намерението на евангелиста Матей относно началните думи на неговото
Евангелие
?
Ние получаваме отговор на въпроса: Как беше изградена физическата личност на Исус от Назарет и как в нея се събраха всички наследствени качества на един народ от Авраам насам, за да се изяви в тази личност онова Същество, което наричаме Христос? Ето на кой въпрос получаваме отговор ние. Казва ни се: За да се инкарнира Христовото Същество в едно физическо тяло, необходимо беше последното да притежава онези качества, които са присъщи на целия народ, произлизащ от Авраам, и сумирани сега в една конкретна личност: Исус от Назарет. Трябва да бъде ясно посочено: Тази кръв в Исус от Назарет действително води през поколенията до родоначалника на еврейския народ. Ето защо във физическата личност на Исус от Назарет е събрана цялата същност на този народ; всичко, което той означава за световната история, за развитието на човечеството и на Земята.
Следователно, какво трябва да знаем първо, ако искаме да вникнем в намерението на евангелиста Матей относно началните думи на неговото Евангелие?
Ние трябва да сме наясно за същността на еврейския народ. Трябва да сме в състояние да си отговорим на въпроса: Какво можеше да даде еврейският народ на човечеството с оглед на своите специфични особености?
към текста >>
Защото ние знаем: онази индивидуалност, която се инкарнира в кръвта, преминала през 3 пъти по 14 поколения от Авраам насам и която в
Евангелие
то на Матей се явява като Исус от Назарет, беше индивидуалността на Заратустра.
Ето как трябваше да изглежда първоначалното описание на средата, на цялото обкръжение, в което беше поставен Заратустра.
Защото ние знаем: онази индивидуалност, която се инкарнира в кръвта, преминала през 3 пъти по 14 поколения от Авраам насам и която в Евангелието на Матей се явява като Исус от Назарет, беше индивидуалността на Заратустра.
Обаче ние трябваше да я потърсим първоначално там, където тя се яви за пръв път пред нас в хода на Следатлантската епоха. И сега за нас възниква въпросът: Каква беше всъщност кръвта, течаща през Авраам и следващите поколения в Предна Азия, кръвта, която се оказа най-подходяща за физическото тяло на идващия Заратустра? Защото една от следващите инкарнации на Заратустра е Исус от Назарет.
към текста >>
123.
2. Втора лекция, 2. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
В началните лекции на този цикъл ще бъде уместно да повторим част от това, за което вече стана дума при разглеждане на
Евангелие
то от Лука.
В началните лекции на този цикъл ще бъде уместно да повторим част от това, за което вече стана дума при разглеждане на Евангелието от Лука.
Някои факти от живота на Христос Исус могат да бъдат разбрани само ако поне малко съпоставим тези две Евангелия.
към текста >>
Това, което е от решаващо значение за вътрешното разбиране на
Евангелие
то от Матей е, че индивидуалността, която разглежда то, произхожда що се отнася до нейното тяло от Авраам, и носи в себе си, така да се каже, екстракта от целия Авраамов народ, от евреите, един екстракт, който чрез наследствеността е пренесен през 3 пъти по 14 поколения, и че за духовния изследовател тази индивидуалност е същата, която ние наричаме Зороастер или Заратустра.
Това, което е от решаващо значение за вътрешното разбиране на Евангелието от Матей е, че индивидуалността, която разглежда то, произхожда що се отнася до нейното тяло от Авраам, и носи в себе си, така да се каже, екстракта от целия Авраамов народ, от евреите, един екстракт, който чрез наследствеността е пренесен през 3 пъти по 14 поколения, и че за духовния изследовател тази индивидуалност е същата, която ние наричаме Зороастер или Заратустра.
към текста >>
124.
3. Трета лекция, 3. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И така, ние виждаме:
Евангелие
то на Матей черпи своето начало от изключително дълбоки източници.
И така, ние виждаме: Евангелието на Матей черпи своето начало от изключително дълбоки източници.
Тези неща трябва да бъдат наистина разбрани. Ние просто сме длъжни да разберем: Всичко, което е загатнато с тези три пъти по четиринадесет поколения, трябва да ни убеди как в това, което Исус от Назарет наследи от Йосиф, живееше есенцията на всичко онова, което съществуваше у Авраам като първоначална заложба и което на свой ред проникна в целия еврейски народ, за да се съсредоточи после в един инструмент, в едно тяло, предназначено за Заратустра, в което накрая може да се въплъти Христос.
към текста >>
125.
4. Четвърта лекция, 4. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И така, фактически ние виждаме, че във веригата на поколенията или родословието, за което ни говори
Евангелие
то на Матей, цари един приказен порядък.
И така, фактически ние виждаме, че във веригата на поколенията или родословието, за което ни говори Евангелието на Матей, цари един приказен порядък.
Ние виждаме, че този евангелист показва как кръвта от онова тяло, което на първо време трябваше да приеме индивидуалността на Заратустра, беше формирано по един твърде специален начин, за да може тази индивидуалност на Заратустра да подготви Христовото откровение на Земята.
към текста >>
И всичко това лежи в основата на онзи забележителен документ, чийто текст, а именно
Евангелие
то на Матей, стои сега пред нас, ако мога така да се изразя, в една суха и сбита форма.
Следователно, какво беше постигнато чрез тези четиридесет и две поколения от Авраам до Йосиф? Беше постигнато това, че в тялото на Йосиф се получи такъв състав на кръвта, който отговаряше на звездните закони и на правилата, валидни за свещените Мистерии. И в този състав на кръвта, от която се нуждаеше индивидуалността на Заратустра, за да осъществи своето велико дело, беше налице един вътрешен порядък, една хармония, която беше в съответствие с най-красивия и величествен звезден порядък. Ето как Заратустра стигна до онази кръв, която беше отражение на целия Космос! Тази кръв, формирана в хода на поколенията, беше съставена по такъв начин, че отразяваше звездния порядък в Космоса.
И всичко това лежи в основата на онзи забележителен документ, чийто текст, а именно Евангелието на Матей, стои сега пред нас, ако мога така да се изразя, в една суха и сбита форма.
Развитието на един народ като израз на космическото развитие ето какво лежи в основата на това Евангелие.
към текста >>
Развитието на един народ като израз на космическото развитие ето какво лежи в основата на това
Евангелие
.
Беше постигнато това, че в тялото на Йосиф се получи такъв състав на кръвта, който отговаряше на звездните закони и на правилата, валидни за свещените Мистерии. И в този състав на кръвта, от която се нуждаеше индивидуалността на Заратустра, за да осъществи своето велико дело, беше налице един вътрешен порядък, една хармония, която беше в съответствие с най-красивия и величествен звезден порядък. Ето как Заратустра стигна до онази кръв, която беше отражение на целия Космос! Тази кръв, формирана в хода на поколенията, беше съставена по такъв начин, че отразяваше звездния порядък в Космоса. И всичко това лежи в основата на онзи забележителен документ, чийто текст, а именно Евангелието на Матей, стои сега пред нас, ако мога така да се изразя, в една суха и сбита форма.
Развитието на един народ като израз на космическото развитие ето какво лежи в основата на това Евангелие.
към текста >>
Това, което се разигра в началото на нашето летоброене и беше известно само на истинските посветени, първоначално намери видим израз в поредица от текстове на арамейски език, залегнали по-късно в основата на Матеевото
Евангелие
.
За тези неща ние ще говорим и по-нататък. Сега бих искал да пробудя само едно предчувствие за величието на идеята, която стои в основата на тази Мистерия.
Това, което се разигра в началото на нашето летоброене и беше известно само на истинските посветени, първоначално намери видим израз в поредица от текстове на арамейски език, залегнали по-късно в основата на Матеевото Евангелие.
И не само чрез окултизма, но и с помощта на чисто филологическото изследване е възможно да се докаже, че тези текстове, лежащи в осно вата на Евангелието на Матей, са съществували още през 71 година. Истинското възникване на Евангелията е представено в моята книга „Християнството като мистичен факт". А за да сме по-точни, може да докажем и по чисто филологически път, че всичко, което навежда мисълта към едно по-късно датиране на Евангелието от Матей, е неправдоподобно, понеже може да се установи: още през 71 година т.е. сравнително скоро след Събитието от Палестина са били налице първоначалните арамейски текстове, лежащи в основата на Евангелието от Матей. Но понеже тук застъпвам не филологически, а духовно-научни факти, аз посочвам само една подробност от литературата на Талмуда, която е напълно запазена от еврейските учени.
към текста >>
И не само чрез окултизма, но и с помощта на чисто филологическото изследване е възможно да се докаже, че тези текстове, лежащи в осно вата на
Евангелие
то на Матей, са съществували още през 71 година.
За тези неща ние ще говорим и по-нататък. Сега бих искал да пробудя само едно предчувствие за величието на идеята, която стои в основата на тази Мистерия. Това, което се разигра в началото на нашето летоброене и беше известно само на истинските посветени, първоначално намери видим израз в поредица от текстове на арамейски език, залегнали по-късно в основата на Матеевото Евангелие.
И не само чрез окултизма, но и с помощта на чисто филологическото изследване е възможно да се докаже, че тези текстове, лежащи в осно вата на Евангелието на Матей, са съществували още през 71 година.
Истинското възникване на Евангелията е представено в моята книга „Християнството като мистичен факт". А за да сме по-точни, може да докажем и по чисто филологически път, че всичко, което навежда мисълта към едно по-късно датиране на Евангелието от Матей, е неправдоподобно, понеже може да се установи: още през 71 година т.е. сравнително скоро след Събитието от Палестина са били налице първоначалните арамейски текстове, лежащи в основата на Евангелието от Матей. Но понеже тук застъпвам не филологически, а духовно-научни факти, аз посочвам само една подробност от литературата на Талмуда, която е напълно запазена от еврейските учени.
към текста >>
А за да сме по-точни, може да докажем и по чисто филологически път, че всичко, което навежда мисълта към едно по-късно датиране на
Евангелие
то от Матей, е неправдоподобно, понеже може да се установи: още през 71 година т.е.
За тези неща ние ще говорим и по-нататък. Сега бих искал да пробудя само едно предчувствие за величието на идеята, която стои в основата на тази Мистерия. Това, което се разигра в началото на нашето летоброене и беше известно само на истинските посветени, първоначално намери видим израз в поредица от текстове на арамейски език, залегнали по-късно в основата на Матеевото Евангелие. И не само чрез окултизма, но и с помощта на чисто филологическото изследване е възможно да се докаже, че тези текстове, лежащи в осно вата на Евангелието на Матей, са съществували още през 71 година. Истинското възникване на Евангелията е представено в моята книга „Християнството като мистичен факт".
А за да сме по-точни, може да докажем и по чисто филологически път, че всичко, което навежда мисълта към едно по-късно датиране на Евангелието от Матей, е неправдоподобно, понеже може да се установи: още през 71 година т.е.
сравнително скоро след Събитието от Палестина са били налице първоначалните арамейски текстове, лежащи в основата на Евангелието от Матей. Но понеже тук застъпвам не филологически, а духовно-научни факти, аз посочвам само една подробност от литературата на Талмуда, която е напълно запазена от еврейските учени.
към текста >>
сравнително скоро след Събитието от Палестина са били налице първоначалните арамейски текстове, лежащи в основата на
Евангелие
то от Матей.
Сега бих искал да пробудя само едно предчувствие за величието на идеята, която стои в основата на тази Мистерия. Това, което се разигра в началото на нашето летоброене и беше известно само на истинските посветени, първоначално намери видим израз в поредица от текстове на арамейски език, залегнали по-късно в основата на Матеевото Евангелие. И не само чрез окултизма, но и с помощта на чисто филологическото изследване е възможно да се докаже, че тези текстове, лежащи в осно вата на Евангелието на Матей, са съществували още през 71 година. Истинското възникване на Евангелията е представено в моята книга „Християнството като мистичен факт". А за да сме по-точни, може да докажем и по чисто филологически път, че всичко, което навежда мисълта към едно по-късно датиране на Евангелието от Матей, е неправдоподобно, понеже може да се установи: още през 71 година т.е.
сравнително скоро след Събитието от Палестина са били налице първоначалните арамейски текстове, лежащи в основата на Евангелието от Матей.
Но понеже тук застъпвам не филологически, а духовно-научни факти, аз посочвам само една подробност от литературата на Талмуда, която е напълно запазена от еврейските учени.
към текста >>
Обаче на следващия ден, подкупеният съдия се позовава на един цитат, взет от първоначалния арамейски текст, лежащ в основата на
Евангелие
то от Матей.
Пред съдията, който е донякъде запознат с християнството, той изтъква, че според еврейския закон наследствените права принадлежат единствено на сина, а не на дъщерята, и следователно, наследството трябва да получи само той. Тогава съдията възразява, че еврейският закон, Тора, е вече невалиден за населението, чиито съдебни спорове се решават в римските съдилища; и след като е потърсил правото си при него, той ще отсъди не според закона на евреите, а според закона, който е заменил Тора. Както вече казах, всичко това става през годината 71, понеже бащата на Гамалиел е загинал предната година при гоненията на евреите. И сега Рави Гамалиел II. не намира друг изход, освен да подкупи съдията.
Обаче на следващия ден, подкупеният съдия се позовава на един цитат, взет от първоначалния арамейски текст, лежащ в основата на Евангелието от Матей.
И какво казва съдията? Христос е дошъл „не да наруши закона на Мойсей, а да го изпълни" (Матей 5, 18). Така той сметна, че успокоява своята съвест, след като не постъпи според закона, твърдейки, че отсъжда в смисъла на Христовите думи и предава наследството в ръцете на Гамалиел.
към текста >>
И така, ние се убеждаваме, че през 71 година вече съществува един християнски първоизточник, от който са взети цитираните думи, залегнали днес в основата на
Евангелие
то от Матей.
И така, ние се убеждаваме, че през 71 година вече съществува един християнски първоизточник, от който са взети цитираните думи, залегнали днес в основата на Евангелието от Матей.
Следователно, ние разполагаме с едно обективно доказателство, че арамейският оригинал на Матеевото Евангелие е съществувал още тогава, макар и в частичен вид. За резултатите от окултното изследване ние ще говорим в следващите дни. Сега се наложи да прибегнем до този пример, за да сме наясно: дори когато си служим с помощта на официалната наука, ние не бива да допускаме онова, което нашите съвременници толкова често правят, а именно да се затрупват с всевъзможна литература, без да вземат под внимание онези текстове, които са близки до Талмуда, и които могат да бъдат от извънредно голямо значение за екзотеричното познание на тези неща.
към текста >>
Следователно, ние разполагаме с едно обективно доказателство, че арамейският оригинал на Матеевото
Евангелие
е съществувал още тогава, макар и в частичен вид.
И така, ние се убеждаваме, че през 71 година вече съществува един християнски първоизточник, от който са взети цитираните думи, залегнали днес в основата на Евангелието от Матей.
Следователно, ние разполагаме с едно обективно доказателство, че арамейският оригинал на Матеевото Евангелие е съществувал още тогава, макар и в частичен вид.
За резултатите от окултното изследване ние ще говорим в следващите дни. Сега се наложи да прибегнем до този пример, за да сме наясно: дори когато си служим с помощта на официалната наука, ние не бива да допускаме онова, което нашите съвременници толкова често правят, а именно да се затрупват с всевъзможна литература, без да вземат под внимание онези текстове, които са близки до Талмуда, и които могат да бъдат от извънредно голямо значение за екзотеричното познание на тези неща.
към текста >>
Следователно, убеждаваме се, че дори и външно погледнато, ние стоим на една здрава почва, когато датираме
Евангелие
то от Матей в сравнително по-ранен период, отколкото обикновено се приема.
Следователно, убеждаваме се, че дори и външно погледнато, ние стоим на една здрава почва, когато датираме Евангелието от Матей в сравнително по-ранен период, отколкото обикновено се приема.
И дори само благодарение на този факт, ние разполагаме, до известна степен, и с едно външно доказателство, че хората, взели участие в замисъла на Матеевото Евангелие, не са много отдалечени по време от Събитието от Палестина, така че дори и в екзотеричен смисъл е ясно: не е било възможно хората да бъдат просто лъгани в очите и да им се казва, че в началото на нашето летоброене не е живял никакъв Христос Исус. Защото не е бил изтекъл дори и половин век, така че е можело да бъдат намерени свидетели, на които е било изключено да се разказват неща, които не са ставали. В екзотеричен смисъл, тези подробности са важни и ние ги посочваме само в подкрепа на външната, екзотерична страна на разглежданите събития.
към текста >>
И дори само благодарение на този факт, ние разполагаме, до известна степен, и с едно външно доказателство, че хората, взели участие в замисъла на Матеевото
Евангелие
, не са много отдалечени по време от Събитието от Палестина, така че дори и в екзотеричен смисъл е ясно: не е било възможно хората да бъдат просто лъгани в очите и да им се казва, че в началото на нашето летоброене не е живял никакъв Христос Исус.
Следователно, убеждаваме се, че дори и външно погледнато, ние стоим на една здрава почва, когато датираме Евангелието от Матей в сравнително по-ранен период, отколкото обикновено се приема.
И дори само благодарение на този факт, ние разполагаме, до известна степен, и с едно външно доказателство, че хората, взели участие в замисъла на Матеевото Евангелие, не са много отдалечени по време от Събитието от Палестина, така че дори и в екзотеричен смисъл е ясно: не е било възможно хората да бъдат просто лъгани в очите и да им се казва, че в началото на нашето летоброене не е живял никакъв Христос Исус.
Защото не е бил изтекъл дори и половин век, така че е можело да бъдат намерени свидетели, на които е било изключено да се разказват неща, които не са ставали. В екзотеричен смисъл, тези подробности са важни и ние ги посочваме само в подкрепа на външната, екзотерична страна на разглежданите събития.
към текста >>
Защото
Евангелие
то на Матей говори именно за индивидуалността на Заратустра, да, това
Евангелие
ни описва не друга индивидуалност, а тази на Заратустра.
С други думи, ние виждаме как в общочовешката еволюция се стига до определени процеси, инспирирани от духовния Космос, които имат за цел да подготвят от филтрираната кръв на еврейския народ която но си в себе си звездния порядък на Вселената едно тяло, в което отново да се инкарнира великият посветен Заратустра.
Защото Евангелието на Матей говори именно за индивидуалността на Заратустра, да, това Евангелие ни описва не друга индивидуалност, а тази на Заратустра.
Обаче ние не трябва да си представяме, че всичко това, което изнасяме тук от дълбоките тайни на мировата еволюция, се е разиграло пред очите на всички. Дори и за самите съвременници на Христос Исус тези дълбоки тайни бяха скрити и само малка част от посветените имаха достъп до тях. Ето защо е напълно понятно, че върху най-великото събитие от общочовешката еволюция беше надвиснало едно дълбоко, непроницаемо мълчание. И когато днес историците се позовават на своите източници и твърдят, че тези източници не съдържат данни за въпросното събитие, това не бива да ни учудва, понеже е нещо напълно естествено.
към текста >>
И ако искаме да обхванем, макар и само в екзотеричен смисъл, характера на това духовно ръководство, ние трябва да си припомним какво беше казано преди година в лекциите върху
Евангелие
то на Лука*19.
от Филон „секти на терапевтите". Терапевтите бяха последователи на една тайнствена секта и се стремяха да пречистят душите си по вътрешен път, да ги пречистят от всичко онова, което външният свят и външното познание са натрупали у тях, издигайки се по този начин в чисто духовните сфери. Едно разклонение от тази секта на терапевтите, в чиито среди се подготвяше споменатото духовно направление, бяха живеещите в Азия есеи. Всички те кратко описание на тези личности ще откриете в моята книга „Християнството като мистичен факт" обединени в тези секти, имаха, така да се каже, едно общо духовно ръководство. Духовно ръководство имаше както при терапевтите, така и при есеите.
И ако искаме да обхванем, макар и само в екзотеричен смисъл, характера на това духовно ръководство, ние трябва да си припомним какво беше казано преди година в лекциите върху Евангелието на Лука*19.
Там ние споменахме за тайната на Гаутама Буда, както тя е представена и в някои източни екзотерични текстове; там посочихме, че онзи, който в хода на своята еволюция иска да стане един „Буда", първоначално трябва да стане един „Бодисатва". В тези лекции аз напомних, че онзи, който в историята е известен под името „Буда", първоначално е преминал през степента „Бодисатва". До 29-ата година на своето физическо съществувание, като син на цар Судодана, той все още беше Бодисатва и едва след 29-ата си година, благодарение на своето вътрешно развитие, от Бодисатва стана Буда. В хода на общочовешката еволюция съществува цяла поредица от Бодисатви; и онзи Бодисатва, който шест столетия преди нашето летоброене стана Буда, е само един от Бодисатвите, които направляват развитието на човечеството. Една такава индивидуалност, която от степента Бодисатва се издига до степента Буда, по-късно изобщо не се инкарнира вече в едно или друго физическо тяло.
към текста >>
После ние видяхме, как Буда се изяви при раждането на Исус, описано в
Евангелие
то на Лука, при което той свърза своето етерно тяло с онзи Натанов Исус, за когото вече говорихме.
Там ние споменахме за тайната на Гаутама Буда, както тя е представена и в някои източни екзотерични текстове; там посочихме, че онзи, който в хода на своята еволюция иска да стане един „Буда", първоначално трябва да стане един „Бодисатва". В тези лекции аз напомних, че онзи, който в историята е известен под името „Буда", първоначално е преминал през степента „Бодисатва". До 29-ата година на своето физическо съществувание, като син на цар Судодана, той все още беше Бодисатва и едва след 29-ата си година, благодарение на своето вътрешно развитие, от Бодисатва стана Буда. В хода на общочовешката еволюция съществува цяла поредица от Бодисатви; и онзи Бодисатва, който шест столетия преди нашето летоброене стана Буда, е само един от Бодисатвите, които направляват развитието на човечеството. Една такава индивидуалност, която от степента Бодисатва се издига до степента Буда, по-късно изобщо не се инкарнира вече в едно или друго физическо тяло.
После ние видяхме, как Буда се изяви при раждането на Исус, описано в Евангелието на Лука, при което той свърза своето етерно тяло с онзи Натанов Исус, за когото вече говорихме.
И ние видяхме, че този Исус е различен от онзи, за когото говорим, разглеждайки Евангелието на Матей.
към текста >>
И ние видяхме, че този Исус е различен от онзи, за когото говорим, разглеждайки
Евангелие
то на Матей.
В тези лекции аз напомних, че онзи, който в историята е известен под името „Буда", първоначално е преминал през степента „Бодисатва". До 29-ата година на своето физическо съществувание, като син на цар Судодана, той все още беше Бодисатва и едва след 29-ата си година, благодарение на своето вътрешно развитие, от Бодисатва стана Буда. В хода на общочовешката еволюция съществува цяла поредица от Бодисатви; и онзи Бодисатва, който шест столетия преди нашето летоброене стана Буда, е само един от Бодисатвите, които направляват развитието на човечеството. Една такава индивидуалност, която от степента Бодисатва се издига до степента Буда, по-късно изобщо не се инкарнира вече в едно или друго физическо тяло. После ние видяхме, как Буда се изяви при раждането на Исус, описано в Евангелието на Лука, при което той свърза своето етерно тяло с онзи Натанов Исус, за когото вече говорихме.
И ние видяхме, че този Исус е различен от онзи, за когото говорим, разглеждайки Евангелието на Матей.
към текста >>
Следователно, едно столетие преди нашето летоброене, едно столетие преди Христовото идване на Земята, съществуваше една индивидуалност, която няма нищо общо както с Исус от
Евангелие
то на Лука, така и с Исус от
Евангелие
то на Матей, една личност, която беше предводител на есейските общности.
Следователно, едно столетие преди нашето летоброене, едно столетие преди Христовото идване на Земята, съществуваше една индивидуалност, която няма нищо общо както с Исус от Евангелието на Лука, така и с Исус от Евангелието на Матей, една личност, която беше предводител на есейските общности.
Тази личност е добре известна на окултизма като един вид предтеча на есеите, що се отнася до християнството; но тя е добре известна също и в талмудската литература под името Исус, синът на Пандира, Йешуа бен Пандира. Този Исус, син на Пандира, за когото в общоизвестната юдейска книжнина съществуват всевъзможни измислици, непрекъснато възобновявани в по-ново време, тази благородна и велика личност не бива да смесваме както правят някои талмудисти с Исус от Назарет. Ние просто посочваме този есейски предтеча на християнството в лицето на Исус, син на Пандира. И ние добре знаем, че онези, които на времето считаха учението на есеите за богохулство, го обвиниха в ерес; после те го убиха с камъни, и го окачиха на едно дърво, за да се прибави към наказанието и позорът. Това също е един окултен факт, макар и да е известен в талмудистката литература.
към текста >>
С други думи, ние следва да търсим името Исус у индивидуалността, за която се говори в
Евангелие
то на Матей и в
Евангелие
то на Лука; обаче сме длъжни да търсим името Исус и едно столетие преди началото на нашето летоброене именно там, всред есеите и по-точно в лицето на онази благородна личност, относно която всичко, изнесено в общоизвестната талмудска литература е чисто и просто клевета; вече казахме тя беше обвинена в богохулство и ерес, умъртвена с камъни и после повесена на едно дърво.
С други думи, ние следва да търсим името Исус у индивидуалността, за която се говори в Евангелието на Матей и в Евангелието на Лука; обаче сме длъжни да търсим името Исус и едно столетие преди началото на нашето летоброене именно там, всред есеите и по-точно в лицето на онази благородна личност, относно която всичко, изнесено в общоизвестната талмудска литература е чисто и просто клевета; вече казахме тя беше обвинена в богохулство и ерес, умъртвена с камъни и после повесена на едно дърво.
към текста >>
126.
5. Пета лекция, 5. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Нека ясно да подчертаем: онзи Исус, син на Пандира, Йешуа бен Пандира няма нищо общо относно родствени или други връзки с онази личност или индивидуалност, която
Евангелие
то на Матей,
Евангелие
то на Лука, пък и другите Евангелия наричат „Исус"; въпросният Йешуа бен Пандира беше убит с камъни и повесен на едно дърво още преди Христовото Събитие.
Нека ясно да подчертаем: онзи Исус, син на Пандира, Йешуа бен Пандира няма нищо общо относно родствени или други връзки с онази личност или индивидуалност, която Евангелието на Матей, Евангелието на Лука, пък и другите Евангелия наричат „Исус"; въпросният Йешуа бен Пандира беше убит с камъни и повесен на едно дърво още преди Христовото Събитие.
Ще изтъкна и друго: за да насочим вниманието си към Йешуа бен Пандира и да твърдим, че той наистина е съществувал за тази цел първоначално далеч не е необходимо каквото и да е окултно познание, каквито и да са ясновидски способности; ние лесно можем да съберем интересуващите ни данни от съответните еврейски и талмудски текстове. Обаче през отделни периоди от време действително е ставало едно смесване между истинския Исус и Йешуа бен Пандира, каквото наблюдаваме и през второто столетие на нашето летоброене. Следователно, подчертавайки, че в известен смисъл този Исус, син на Пандира, няма нищо общо с Исус от Евангелията, от друга страна се налага да потвърдим, че съществува една историческа връзка между тези две личности, която засега може да бъде установена единствено с помощта на духовно-научното изследване. Ние ще надникнем в дълбините на тази връзка, само ако още веднъж разгледаме, макар и накратко, еволюцията на човечеството и неговите духовни предводители.
към текста >>
В лекциите върху
Евангелие
то на Лука изтъкнахме каква беше следващата задача на този Бодисатва, издигнал се до степента Буда.
Обаче един Бодисатва следва да се посвети на учението само доколкото той е Бодисатва; защото ние видяхме, че след като се издигне до степента Буда, съответният Бодисатва не слиза повече на Земята, за да се инкарнира в едно физическо тяло. В подкрепа на цялата източна философия отново ще повторим: След своята последна инкарнация, Гаутама Буда, синът на цар Судодана, имаше единствено такива въплъщения, в които слизаше само до етерното тяло.
В лекциите върху Евангелието на Лука изтъкнахме каква беше следващата задача на този Бодисатва, издигнал се до степента Буда.
Ние видяхме: Когато се роди т. нар. Натанов Исус, описан в Евангелието на Лука а той е съвсем различен от Соломоновия Исус от Евангелието на Матей тогава съществото на Буда, въплътено в етерното тяло, проникна, така да се каже, и в астралното тяло на този Натанов Исус, за когото ни говори Евангелието на Лука. Да повторим: След своята инкарнация като Гаутама Буда, въпросното същество не беше тук, за да подпомага едно или друго учение; въпросният Буда беше тук, за да упражнява своите непосредствени въздействия. Той се превърна в една реална сила, която действуваше в нашия физически свят с оглед на процесите в духовния свят. Нещо съвършено различно е да действуваш с помощта на някакво учение, от това да действуваш чрез живата сила, чрез силата на растежа.
към текста >>
Натанов Исус, описан в
Евангелие
то на Лука а той е съвсем различен от Соломоновия Исус от
Евангелие
то на Матей тогава съществото на Буда, въплътено в етерното тяло, проникна, така да се каже, и в астралното тяло на този Натанов Исус, за когото ни говори
Евангелие
то на Лука.
Обаче един Бодисатва следва да се посвети на учението само доколкото той е Бодисатва; защото ние видяхме, че след като се издигне до степента Буда, съответният Бодисатва не слиза повече на Земята, за да се инкарнира в едно физическо тяло. В подкрепа на цялата източна философия отново ще повторим: След своята последна инкарнация, Гаутама Буда, синът на цар Судодана, имаше единствено такива въплъщения, в които слизаше само до етерното тяло. В лекциите върху Евангелието на Лука изтъкнахме каква беше следващата задача на този Бодисатва, издигнал се до степента Буда. Ние видяхме: Когато се роди т. нар.
Натанов Исус, описан в Евангелието на Лука а той е съвсем различен от Соломоновия Исус от Евангелието на Матей тогава съществото на Буда, въплътено в етерното тяло, проникна, така да се каже, и в астралното тяло на този Натанов Исус, за когото ни говори Евангелието на Лука.
Да повторим: След своята инкарнация като Гаутама Буда, въпросното същество не беше тук, за да подпомага едно или друго учение; въпросният Буда беше тук, за да упражнява своите непосредствени въздействия. Той се превърна в една реална сила, която действуваше в нашия физически свят с оглед на процесите в духовния свят. Нещо съвършено различно е да действуваш с помощта на някакво учение, от това да действуваш чрез живата сила, чрез силата на растежа. До момента когато един Бодисатва става Буда, той е Учител; от този момент нататък той е една организираща, жива, животворна сила. Ето как Буда навлезе в организма на Натановия Исус, според описанията на Лука, за да намери своята нова степен.
към текста >>
Намирайки се в един антропософски кръг от хора, запознати с тези неща, ние искаме без какъвто и да е страх да извлечем от тайните на терапевтите и есеите онова, което е необходимо за по-пълното и всестранно разбиране както на
Евангелие
то от Матей, така и на другите Евангелия.
Ето защо не би следвало да звучи толкова невероятно, когато твърдя, че всъщност общностите на терапевтите и есеите са основани, за да може от духовната област, от сферата на Бодисатвите да слезе онова, което беше необходимо за разбирането на Христовото Събитие. Най-важните учения, които човечеството получи, за да разбере Христовото Събитие, идват от общностите на терапевтите и есеите. А Исус, синът на Пандира, така да се каже, беше избран за инспирацията, която трябваше да получи от онзи Бодисатва, който ще стане Майтрейя Буда; инспирация, с чиято помощ можеха да бъдат създадени такива учения, които да направят разбираема Мистерията на Христос. По-точни данни относно терапевтите и есеите могат да бъдат постигнати само по пътя на духовно-научното изследване. Официалната историческа наука не знае почти нищо за тези подробности.
Намирайки се в един антропософски кръг от хора, запознати с тези неща, ние искаме без какъвто и да е страх да извлечем от тайните на терапевтите и есеите онова, което е необходимо за по-пълното и всестранно разбиране както на Евангелието от Матей, така и на другите Евангелия.
И ние се стремим да опишем тези тайни според начина, по който духовният изследовател е длъжен да мисли върху терапевтите и есеите.
към текста >>
Сега вече след като знаем това ние се добираме и до източника, от който бликна познанието, озарило автора на Матеевото
Евангелие
.
Ето какво проповядваха есеите. Ето какво проповядваше и един от тях, Йешуа бен Пандира, под влияние на инспириращия го Бодисатва. Според есейското учение, онова Същество, което инспирира Авраам, за да приеме той божественото ядро в своята вътрешна организация, се нуждаеше от четиридесет и две поколения, за да слезе напълно в едно човешко тяло.
Сега вече след като знаем това ние се добираме и до източника, от който бликна познанието, озарило автора на Матеевото Евангелие.
Сега вече разбираме защо евангелистът Матей трябваше да проследи тъкмо тези четиридесет и две поколения (Матей! , 1-17). А Исус, синът на Пандира, беше онзи, който обърна внимание на есеите преди всичко върху следното. Той живееше в едно столетие, когато веригата на четиридесет и двете поколения трябваше да бъде прекъсната; и това щеше да стане след около едно столетие. Той посочи на есеите обстоятелството, че те могат да изминат пътя през четиридесет и двете степени само до определено равнище, където биха могли да се опират на историческите факти; по-нататък те биха могли да продължат само по Божията милост; но че ще настъпи време, когато всичко това ще представлява нещо напълно естествено, понеже ще се роди един човек, който благодарение на своята собствена кръв ще разполага с възможността да се издига толкова високо, че към него ще се устреми онази божествена сила, от която той се нуждае, за да прояви външно, т.е.
към текста >>
Ето как ние установяваме: източникът на онова родословие, с което започва
Евангелие
то на Матей, се корени в есейските общности.
Ето как ние установяваме: източникът на онова родословие, с което започва Евангелието на Матей, се корени в есейските общности.
Ако искаме напълно да разберем тези факти, налага се да навлезем в още по-големи подробности.
към текста >>
Ако искаме да разберем родословието на Христос Исус от първата глава на Матеевото
Евангелие
, нека да разгледаме тези числови съотношения така, както трябва да бъдат разглеждани.
Що се отнася до времето, човешката еволюция се опира на определени числови съотношения. Нека да ги разгледаме по-внимателно, понеже те са от извънредно голямо значение.
Ако искаме да разберем родословието на Христос Исус от първата глава на Матеевото Евангелие, нека да разгледаме тези числови съотношения така, както трябва да бъдат разглеждани.
към текста >>
Ето защо онези, които бяха близко до духовните източници на Матеевото
Евангелие
, казваха: физическото тяло, с което си послужи Заратустра, трябваше да достигне такава степен на зрелост, че след четиридесет и две поколения да се намира вече в началото на своето одухотворяване, в началото на това, което наричаме Deificatio.
Ето защо онези, които бяха близко до духовните източници на Матеевото Евангелие, казваха: физическото тяло, с което си послужи Заратустра, трябваше да достигне такава степен на зрелост, че след четиридесет и две поколения да се намира вече в началото на своето одухотворяване, в началото на това, което наричаме Deificatio.
Следователно, това обожествяване става някъде към четиридесет и третото поколение, обаче не се проявява по външен начин, а с помощта на едно друго Същество, което като Дух на Заратустра се инкарнира на Земята като Исус от Назарет. Ето как чрез тайната на числата можа да настъпи всичко онова, което Заратустровата душа успя да подготви като подходящо тяло и подходяща кръв за Исус от Назарет. По този начин, в общочовешката еволюция, беше подготвено всичко, което се отнася до физическото и етерното тяло.
към текста >>
И така, цялостната подготовка за едно толкова велико събитие не би могла да се извърши само в една личност; в случая трябваше да бъдат ангажирани две личности, физическото тяло и етерното тяло трябваше да бъдат подготвени у онази личност, за която ни говори
Евангелие
то на Матей; астралното тяло и Азът трябваше да бъдат подготвени у онази личност, което ние познаваме от
Евангелие
то на Лука, като Натановия Исус.
Обаче, във всеки човек, следователно и в онзи, който трябваше да бъде носител на Христовото Същество, са налице не само физическо тяло и етерно тяло, а също и астрално тяло, и Аз. Следователно, налагаше се да бъде направено всичко възможно не само за съответната подготовка на физическото и етерното тяло, но и за съответната подготовка на астралното тяло и Аза.
И така, цялостната подготовка за едно толкова велико събитие не би могла да се извърши само в една личност; в случая трябваше да бъдат ангажирани две личности, физическото тяло и етерното тяло трябваше да бъдат подготвени у онази личност, за която ни говори Евангелието на Матей; астралното тяло и Азът трябваше да бъдат подготвени у онази личност, което ние познаваме от Евангелието на Лука, като Натановия Исус.
Докато Исус от Евангелието на Матей получи съответното физическо и етерно тяло, другият Исус от Евангелието на Лука, трябваше да получи съответното астрално тяло и съответния носител на Аза. Как можеше да стане това?
към текста >>
Докато Исус от
Евангелие
то на Матей получи съответното физическо и етерно тяло, другият Исус от
Евангелие
то на Лука, трябваше да получи съответното астрално тяло и съответния носител на Аза.
Обаче, във всеки човек, следователно и в онзи, който трябваше да бъде носител на Христовото Същество, са налице не само физическо тяло и етерно тяло, а също и астрално тяло, и Аз. Следователно, налагаше се да бъде направено всичко възможно не само за съответната подготовка на физическото и етерното тяло, но и за съответната подготовка на астралното тяло и Аза. И така, цялостната подготовка за едно толкова велико събитие не би могла да се извърши само в една личност; в случая трябваше да бъдат ангажирани две личности, физическото тяло и етерното тяло трябваше да бъдат подготвени у онази личност, за която ни говори Евангелието на Матей; астралното тяло и Азът трябваше да бъдат подготвени у онази личност, което ние познаваме от Евангелието на Лука, като Натановия Исус.
Докато Исус от Евангелието на Матей получи съответното физическо и етерно тяло, другият Исус от Евангелието на Лука, трябваше да получи съответното астрално тяло и съответния носител на Аза.
Как можеше да стане това?
към текста >>
Ние видяхме, че сумарните сили на цели 42 поколения трябваше да бъдат подготвени по един строго определен начин, за да се получат телата, които бяха необходими за Исус от
Евангелие
то на Матей.
Ние видяхме, че сумарните сили на цели 42 поколения трябваше да бъдат подготвени по един строго определен начин, за да се получат телата, които бяха необходими за Исус от Евангелието на Матей.
Обаче, астралното тяло и Азът също имаха нужда от съответната подготовка, за да си взаимодействуват по-късно по един подходящ начин. По този въпрос ще говорим по-нататък.
към текста >>
Следователно, при Натановия Исус от
Евангелие
то на Лука също трябваше да бъде предприета съответната подготовка.
Следователно, при Натановия Исус от Евангелието на Лука също трябваше да бъде предприета съответната подготовка.
За да разберем нещата по-добре, нека да си представим още веднъж състоянието, в което човек изпада, когато спи. Често съм споменавал: една истинска измислица, породена от низшето ясновидство, е да се твърди, че по време на сън, в непосредствена близост до физическото и етерното тяло на спящия човек е надвиснал, така да се каже, един облак, който съдържа в себе си цялото астрално тяло и Аза на съответния човек. В действителност нещата стоят така: Когато по време на сън човекът напуска своето физическо и етерно тяло, фактически той се разлива из целия Космос и във всичко, което принадлежи на Космоса. Тайната на съня се състои в следното: докато спим, ние извличаме от звездния свят ето защо впрочем говорим за „астрално", т.е. звездно тяло възможно най-чистите сили от целия Космос, които после, в мига на пробуждането, ние вливаме в етерното и физическото тяло.
към текста >>
Следователно, когато
Евангелие
то на Лука искаше да опише онези духовни сили, които трябваше да превърнат астралното тяло и Аза в носител на Христос, то трябваше да опише как божествено-духовните сили се спускат през 11x7 степени.
Следователно, когато Евангелието на Лука искаше да опише онези духовни сили, които трябваше да превърнат астралното тяло и Аза в носител на Христос, то трябваше да опише как божествено-духовните сили се спускат през 11x7 степени.
Ето какво ни описва в действителност Евангелието на Лука. И понеже Евангелието на Лука ни описва една друга личност, за която бяха подготвени съответното астрално тяло и съответния Аз, то не се спира както Евангелието на Матей на 6 х 7 поколения, а на 11 х 7 степени, през които и това ясно е посочено в Евангелието на Лука самият Бог спуска надолу силите, които се вливат в индивидуалността на онзи Исус, за когото ни говори Евангелието на Лука. Пребройте човешките степени, както са посочени в Евангелието на Лука и през които божествените сили се спускат надолу и Вие ще получите 77 степени (Лука 3, 23-38).
към текста >>
Ето какво ни описва в действителност
Евангелие
то на Лука.
Следователно, когато Евангелието на Лука искаше да опише онези духовни сили, които трябваше да превърнат астралното тяло и Аза в носител на Христос, то трябваше да опише как божествено-духовните сили се спускат през 11x7 степени.
Ето какво ни описва в действителност Евангелието на Лука.
И понеже Евангелието на Лука ни описва една друга личност, за която бяха подготвени съответното астрално тяло и съответния Аз, то не се спира както Евангелието на Матей на 6 х 7 поколения, а на 11 х 7 степени, през които и това ясно е посочено в Евангелието на Лука самият Бог спуска надолу силите, които се вливат в индивидуалността на онзи Исус, за когото ни говори Евангелието на Лука. Пребройте човешките степени, както са посочени в Евангелието на Лука и през които божествените сили се спускат надолу и Вие ще получите 77 степени (Лука 3, 23-38).
към текста >>
И понеже
Евангелие
то на Лука ни описва една друга личност, за която бяха подготвени съответното астрално тяло и съответния Аз, то не се спира както
Евангелие
то на Матей на 6 х 7 поколения, а на 11 х 7 степени, през които и това ясно е посочено в
Евангелие
то на Лука самият Бог спуска надолу силите, които се вливат в индивидуалността на онзи Исус, за когото ни говори
Евангелие
то на Лука.
Следователно, когато Евангелието на Лука искаше да опише онези духовни сили, които трябваше да превърнат астралното тяло и Аза в носител на Христос, то трябваше да опише как божествено-духовните сили се спускат през 11x7 степени. Ето какво ни описва в действителност Евангелието на Лука.
И понеже Евангелието на Лука ни описва една друга личност, за която бяха подготвени съответното астрално тяло и съответния Аз, то не се спира както Евангелието на Матей на 6 х 7 поколения, а на 11 х 7 степени, през които и това ясно е посочено в Евангелието на Лука самият Бог спуска надолу силите, които се вливат в индивидуалността на онзи Исус, за когото ни говори Евангелието на Лука.
Пребройте човешките степени, както са посочени в Евангелието на Лука и през които божествените сили се спускат надолу и Вие ще получите 77 степени (Лука 3, 23-38).
към текста >>
Пребройте човешките степени, както са посочени в
Евангелие
то на Лука и през които божествените сили се спускат надолу и Вие ще получите 77 степени (Лука 3, 23-38).
Следователно, когато Евангелието на Лука искаше да опише онези духовни сили, които трябваше да превърнат астралното тяло и Аза в носител на Христос, то трябваше да опише как божествено-духовните сили се спускат през 11x7 степени. Ето какво ни описва в действителност Евангелието на Лука. И понеже Евангелието на Лука ни описва една друга личност, за която бяха подготвени съответното астрално тяло и съответния Аз, то не се спира както Евангелието на Матей на 6 х 7 поколения, а на 11 х 7 степени, през които и това ясно е посочено в Евангелието на Лука самият Бог спуска надолу силите, които се вливат в индивидуалността на онзи Исус, за когото ни говори Евангелието на Лука.
Пребройте човешките степени, както са посочени в Евангелието на Лука и през които божествените сили се спускат надолу и Вие ще получите 77 степени (Лука 3, 23-38).
към текста >>
Но понеже
Евангелие
то на Матей загатва за действието на онази спускаща се надолу божествена сила, която формира физическото и етерното тяло, тук трябва да господствува числото 6 х 7; а понеже
Евангелие
то на Лука загатва за спускащата се надолу божествена сила, която преобразява астралното тяло и Аза, там трябва да господствува числото 11 х 7.
Но понеже Евангелието на Матей загатва за действието на онази спускаща се надолу божествена сила, която формира физическото и етерното тяло, тук трябва да господствува числото 6 х 7; а понеже Евангелието на Лука загатва за спускащата се надолу божествена сила, която преобразява астралното тяло и Аза, там трябва да господствува числото 11 х 7.
И така, ние виждаме от какви шеметни дълбини идват тези неща, и как Евангелието на Матей и Евангелието на Лука всъщност ни показват тайните на посвещението, на последователните степени, необходими при слизането на божествено-духовните сили в една човешка индивидуалност, а също и при издигането им в Космоса.
към текста >>
И така, ние виждаме от какви шеметни дълбини идват тези неща, и как
Евангелие
то на Матей и
Евангелие
то на Лука всъщност ни показват тайните на посвещението, на последователните степени, необходими при слизането на божествено-духовните сили в една човешка индивидуалност, а също и при издигането им в Космоса.
Но понеже Евангелието на Матей загатва за действието на онази спускаща се надолу божествена сила, която формира физическото и етерното тяло, тук трябва да господствува числото 6 х 7; а понеже Евангелието на Лука загатва за спускащата се надолу божествена сила, която преобразява астралното тяло и Аза, там трябва да господствува числото 11 х 7.
И така, ние виждаме от какви шеметни дълбини идват тези неща, и как Евангелието на Матей и Евангелието на Лука всъщност ни показват тайните на посвещението, на последователните степени, необходими при слизането на божествено-духовните сили в една човешка индивидуалност, а също и при издигането им в Космоса.
към текста >>
А защо
Евангелие
то на Лука също проследява една родословна линия и защо в онези времена, когато тайната на Христос Исус е била известна на твърде малко хора, се описва как от Бога и от Авраам надолу до Исус от
Евангелие
то на Лука има общо 77 поколения, за това ние ще говорим утре.
А защо Евангелието на Лука също проследява една родословна линия и защо в онези времена, когато тайната на Христос Исус е била известна на твърде малко хора, се описва как от Бога и от Авраам надолу до Исус от Евангелието на Лука има общо 77 поколения, за това ние ще говорим утре.
към текста >>
127.
6. Шеста лекция, 6. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Всеки, който взема
Евангелие
то на Лука в ръцете си и разглежда главата, която описва произхода на Исус в рамките на предишните поколения, и без друго ще се досети, че намерението на евангелиста Лука съвпада с това, което беше казано от нас вчера.
Всеки, който взема Евангелието на Лука в ръцете си и разглежда главата, която описва произхода на Исус в рамките на предишните поколения, и без друго ще се досети, че намерението на евангелиста Лука съвпада с това, което беше казано от нас вчера.
Вчера ставаше дума, ако мога така да се изразя, за следното: Както една божествена сила трябваше да проникне във физическото и етерното тяло на Соломоновия Исус, по същия начин друга божествена сила трябваше да завладее астралното тяло и Аза на онази личност, която познаваме като Натановия Исус или Исус от Евангелието на Лука. И в Евангелието на Лука е казано ясно: тази божествена сила трябва да бъде това, което представлява, чрез обстоятелството, че започвайки от онази еволюционна степен, когато човекът все още не беше слязъл в първата си физическа инкарнация през всички поколения тече надолу една пряка наследствена линия. И ние виждаме как Евангелието на Лука проследява родословието на Исус нагоре, чак до Адам, до Бога.
към текста >>
Вчера ставаше дума, ако мога така да се изразя, за следното: Както една божествена сила трябваше да проникне във физическото и етерното тяло на Соломоновия Исус, по същия начин друга божествена сила трябваше да завладее астралното тяло и Аза на онази личност, която познаваме като Натановия Исус или Исус от
Евангелие
то на Лука.
Всеки, който взема Евангелието на Лука в ръцете си и разглежда главата, която описва произхода на Исус в рамките на предишните поколения, и без друго ще се досети, че намерението на евангелиста Лука съвпада с това, което беше казано от нас вчера.
Вчера ставаше дума, ако мога така да се изразя, за следното: Както една божествена сила трябваше да проникне във физическото и етерното тяло на Соломоновия Исус, по същия начин друга божествена сила трябваше да завладее астралното тяло и Аза на онази личност, която познаваме като Натановия Исус или Исус от Евангелието на Лука.
И в Евангелието на Лука е казано ясно: тази божествена сила трябва да бъде това, което представлява, чрез обстоятелството, че започвайки от онази еволюционна степен, когато човекът все още не беше слязъл в първата си физическа инкарнация през всички поколения тече надолу една пряка наследствена линия. И ние виждаме как Евангелието на Лука проследява родословието на Исус нагоре, чак до Адам, до Бога.
към текста >>
И в
Евангелие
то на Лука е казано ясно: тази божествена сила трябва да бъде това, което представлява, чрез обстоятелството, че започвайки от онази еволюционна степен, когато човекът все още не беше слязъл в първата си физическа инкарнация през всички поколения тече надолу една пряка наследствена линия.
Всеки, който взема Евангелието на Лука в ръцете си и разглежда главата, която описва произхода на Исус в рамките на предишните поколения, и без друго ще се досети, че намерението на евангелиста Лука съвпада с това, което беше казано от нас вчера. Вчера ставаше дума, ако мога така да се изразя, за следното: Както една божествена сила трябваше да проникне във физическото и етерното тяло на Соломоновия Исус, по същия начин друга божествена сила трябваше да завладее астралното тяло и Аза на онази личност, която познаваме като Натановия Исус или Исус от Евангелието на Лука.
И в Евангелието на Лука е казано ясно: тази божествена сила трябва да бъде това, което представлява, чрез обстоятелството, че започвайки от онази еволюционна степен, когато човекът все още не беше слязъл в първата си физическа инкарнация през всички поколения тече надолу една пряка наследствена линия.
И ние виждаме как Евангелието на Лука проследява родословието на Исус нагоре, чак до Адам, до Бога.
към текста >>
И ние виждаме как
Евангелие
то на Лука проследява родословието на Исус нагоре, чак до Адам, до Бога.
Всеки, който взема Евангелието на Лука в ръцете си и разглежда главата, която описва произхода на Исус в рамките на предишните поколения, и без друго ще се досети, че намерението на евангелиста Лука съвпада с това, което беше казано от нас вчера. Вчера ставаше дума, ако мога така да се изразя, за следното: Както една божествена сила трябваше да проникне във физическото и етерното тяло на Соломоновия Исус, по същия начин друга божествена сила трябваше да завладее астралното тяло и Аза на онази личност, която познаваме като Натановия Исус или Исус от Евангелието на Лука. И в Евангелието на Лука е казано ясно: тази божествена сила трябва да бъде това, което представлява, чрез обстоятелството, че започвайки от онази еволюционна степен, когато човекът все още не беше слязъл в първата си физическа инкарнация през всички поколения тече надолу една пряка наследствена линия.
И ние виждаме как Евангелието на Лука проследява родословието на Исус нагоре, чак до Адам, до Бога.
към текста >>
Всъщност
Евангелие
то на Лука проследява произхода на своя Исус до онези епохи, през които човекът все още не беше изгубил чисто божествената си природа и не беше попаднал под влиянието на т.нар.
Обаче това не означава нищо друго, освен че ако искаме до главния принцип в астралното тяло и в Аза на Натановия Исус ние трябва да се издигнем до онази еволюционна степен, когато човекът все още не беше слязъл в сетивно-физическата си земна инкарнация, когато все още не беше откъснат от духовно-божественото си съществувание, а се намираше в лоното на онези духовни сфери, всред които ние можем да го разгледаме като едно същество принадлежащо на Бога, като едно божествено същество. Опирайки се на целия антропософски светоглед, ние трябва да посочим онзи характерен момент от Лемурийската епоха, когато човекът все още не беше инкарниран в земните елементи, а пребиваваше в божествено-духовната сфера.
Всъщност Евангелието на Лука проследява произхода на своя Исус до онези епохи, през които човекът все още не беше изгубил чисто божествената си природа и не беше попаднал под влиянието на т.нар.
луциферически Същества.
към текста >>
А да не забравяме, че човекът се намираше в подобно състояние, и то по напълно естествен начин, още преди земните си инкарнации, още преди да се превърне в „земния Адам", за когото ни говори Библията, и особено
Евангелие
то на Лука.
Фактически онези Мистерии, които водеха своите ученици по пътя на посвещението, разгледано вчера от нас като познание за великите тайни на космическото пространство, искаха да издигнат човека над всичко земно, или по-добре казано, над това, в което той се превърна след своите земни инкарнации. Те поучаваха как човекът може да гледа на света, когато го възприема не чрез органите, формирани у него след луциферическите влияния. Как изглежда Вселената за ясновиждащия поглед, след като човек се освободи от възприятията, постигнати чрез физическото и етерното тяло, след като се освободи от всичко, което напира към него от земния свят? Ето какъв беше на първо време големият въпрос пред учениците на Мистериите.
А да не забравяме, че човекът се намираше в подобно състояние, и то по напълно естествен начин, още преди земните си инкарнации, още преди да се превърне в „земния Адам", за когото ни говори Библията, и особено Евангелието на Лука.
Следователно, съществуват само две възможности, чрез които човекът може да бъде едно божествено-духовно същество. Едната възможност е във висшето посвещение на Мистериите; другата възможност е неосъществима в сегашната степен на Земната еволюция тя беше налице в една от елементарните степени от съществуванието на човека: а именно преди слизането на божествения човек през Лемурийската епоха до онова, което Библията нарича „земен човек", защото „Адам" означава онзи „земен човек", който е изгубил чистата си божествено-духовна природа и е привлякъл земни елементи за изграждането на своето тяло.
към текста >>
От
Евангелие
то на Матей някому би могло да хрумне, че от Авраам до Христос са изброени само четиридесет и две поколения, и ако той изчисли годините, които се падат средно на едно поколение, ще установи, че те съвсем не са достатъчни, за да се стигне от Христос до Авраам.
Но когато описваме подобни процеси, може да ни направи впечатление и още нещо. А то е, че все пак се изброяват само седемдесет и седем поколения или степени на наследственост.
От Евангелието на Матей някому би могло да хрумне, че от Авраам до Христос са изброени само четиридесет и две поколения, и ако той изчисли годините, които се падат средно на едно поколение, ще установи, че те съвсем не са достатъчни, за да се стигне от Христос до Авраам.
Но който би твърдял това, нека да вземе под внимание, че в по-далечните епохи, епохите на патриарсите преди Соломон и Давид, на едно поколение се полагаха много повече години, отколкото по-късно. Ако искаме да приведем нещата в съответствие с историческите дати, тогава за три поколения например Авраам, Исаак и Яков ние не би трябвало да посочим средната продължителност на три днешни поколения, а приблизително един период от около 215 години; нещо, което се потвърждава и от окултното изследване. Фактът, че през онези далечни епохи средната продължителност на едно поколение е по-голяма, отколкото днес, изпъква още по-ясно при поколенията от Адам до Авраам. При родословието след Авраам всеки може да пресметне, че отделното поколение обхваща много по-продължителен период от време; знаем, че когато им се раждат синове, патриарсите Авраам, Исаак и Яков винаги се намират в една твърде напреднала възраст. И ако днес едно поколение обхваща средно 33 години, то онези, които са писали Евангелието на Матей, с право са пресмятали за едно поколение по 75 до 80, а и повече години.
към текста >>
И ако днес едно поколение обхваща средно 33 години, то онези, които са писали
Евангелие
то на Матей, с право са пресмятали за едно поколение по 75 до 80, а и повече години.
От Евангелието на Матей някому би могло да хрумне, че от Авраам до Христос са изброени само четиридесет и две поколения, и ако той изчисли годините, които се падат средно на едно поколение, ще установи, че те съвсем не са достатъчни, за да се стигне от Христос до Авраам. Но който би твърдял това, нека да вземе под внимание, че в по-далечните епохи, епохите на патриарсите преди Соломон и Давид, на едно поколение се полагаха много повече години, отколкото по-късно. Ако искаме да приведем нещата в съответствие с историческите дати, тогава за три поколения например Авраам, Исаак и Яков ние не би трябвало да посочим средната продължителност на три днешни поколения, а приблизително един период от около 215 години; нещо, което се потвърждава и от окултното изследване. Фактът, че през онези далечни епохи средната продължителност на едно поколение е по-голяма, отколкото днес, изпъква още по-ясно при поколенията от Адам до Авраам. При родословието след Авраам всеки може да пресметне, че отделното поколение обхваща много по-продължителен период от време; знаем, че когато им се раждат синове, патриарсите Авраам, Исаак и Яков винаги се намират в една твърде напреднала възраст.
И ако днес едно поколение обхваща средно 33 години, то онези, които са писали Евангелието на Матей, с право са пресмятали за едно поколение по 75 до 80, а и повече години.
Не ка да подчертаем: родословието, с което започва Евангелието на Матей, т.е. веригата от Авраам до Христос е съставена от отделни човешки личности. Обаче това далеч не е така, когато вече с помощта на Евангелието от Лука проследяваме родословието преди Авраам. Сега се налага да припомним нещо, което е напълно вярно, въпреки че то може да се стори напълно невероятно за материалистичните представи на днешните хора.
към текста >>
Не ка да подчертаем: родословието, с което започва
Евангелие
то на Матей, т.е.
Но който би твърдял това, нека да вземе под внимание, че в по-далечните епохи, епохите на патриарсите преди Соломон и Давид, на едно поколение се полагаха много повече години, отколкото по-късно. Ако искаме да приведем нещата в съответствие с историческите дати, тогава за три поколения например Авраам, Исаак и Яков ние не би трябвало да посочим средната продължителност на три днешни поколения, а приблизително един период от около 215 години; нещо, което се потвърждава и от окултното изследване. Фактът, че през онези далечни епохи средната продължителност на едно поколение е по-голяма, отколкото днес, изпъква още по-ясно при поколенията от Адам до Авраам. При родословието след Авраам всеки може да пресметне, че отделното поколение обхваща много по-продължителен период от време; знаем, че когато им се раждат синове, патриарсите Авраам, Исаак и Яков винаги се намират в една твърде напреднала възраст. И ако днес едно поколение обхваща средно 33 години, то онези, които са писали Евангелието на Матей, с право са пресмятали за едно поколение по 75 до 80, а и повече години.
Не ка да подчертаем: родословието, с което започва Евангелието на Матей, т.е.
веригата от Авраам до Христос е съставена от отделни човешки личности. Обаче това далеч не е така, когато вече с помощта на Евангелието от Лука проследяваме родословието преди Авраам. Сега се налага да припомним нещо, което е напълно вярно, въпреки че то може да се стори напълно невероятно за материалистичните представи на днешните хора.
към текста >>
Обаче това далеч не е така, когато вече с помощта на
Евангелие
то от Лука проследяваме родословието преди Авраам.
Фактът, че през онези далечни епохи средната продължителност на едно поколение е по-голяма, отколкото днес, изпъква още по-ясно при поколенията от Адам до Авраам. При родословието след Авраам всеки може да пресметне, че отделното поколение обхваща много по-продължителен период от време; знаем, че когато им се раждат синове, патриарсите Авраам, Исаак и Яков винаги се намират в една твърде напреднала възраст. И ако днес едно поколение обхваща средно 33 години, то онези, които са писали Евангелието на Матей, с право са пресмятали за едно поколение по 75 до 80, а и повече години. Не ка да подчертаем: родословието, с което започва Евангелието на Матей, т.е. веригата от Авраам до Христос е съставена от отделни човешки личности.
Обаче това далеч не е така, когато вече с помощта на Евангелието от Лука проследяваме родословието преди Авраам.
Сега се налага да припомним нещо, което е напълно вярно, въпреки че то може да се стори напълно невероятно за материалистичните представи на днешните хора.
към текста >>
Евангелие
то на Лука, естествено, употребява имената тъкмо в този смисъл.
Евангелието на Лука, естествено, употребява имената тъкмо в този смисъл.
Ето какво иска да каже то: Ние трябва да проследим онова божествено-духовно Същество, което се потопи в Аза и в астралното тяло на Натановия Исус до онзи далечен момент, когато човекът за пръв път влезе в поредицата на своите инкарнации. И така, в Евангелието на Лука, първоначално ние сме изправени пред имената на отделни личности. Обаче издигайки се над Авраам, ние стигаме до времето, когато паметта е имала по-голяма продължителност и е обхващала така да се каже, под формата на един общ Аз личности от няколко поколения, които всъщност са били обозначавани с едно и също име.
към текста >>
И така, в
Евангелие
то на Лука, първоначално ние сме изправени пред имената на отделни личности.
Евангелието на Лука, естествено, употребява имената тъкмо в този смисъл. Ето какво иска да каже то: Ние трябва да проследим онова божествено-духовно Същество, което се потопи в Аза и в астралното тяло на Натановия Исус до онзи далечен момент, когато човекът за пръв път влезе в поредицата на своите инкарнации.
И така, в Евангелието на Лука, първоначално ние сме изправени пред имената на отделни личности.
Обаче издигайки се над Авраам, ние стигаме до времето, когато паметта е имала по-голяма продължителност и е обхващала така да се каже, под формата на един общ Аз личности от няколко поколения, които всъщност са били обозначавани с едно и също име.
към текста >>
И сега Вие разбирате: Всъщност онези 77 имена, които
Евангелие
то на Лука изброява, обхващат много по-продължителни периоди от време, включително и онзи момент, когато божествено-духовната същност на човека се инкарнира за пръв път в едно физическо-сетивно човешко тяло.
И сега Вие разбирате: Всъщност онези 77 имена, които Евангелието на Лука изброява, обхващат много по-продължителни периоди от време, включително и онзи момент, когато божествено-духовната същност на човека се инкарнира за пръв път в едно физическо-сетивно човешко тяло.
Другото, което сега трябва да изтъкнем, се свежда до следното: Онзи, който след 77 степени постигаше в Мистериите душевно пречиства не от всичко, с което човечеството е било натоварено в хода на Земната еволюция, се издигаше до онова състояние, което днес е възможно само тогава, когато човек се освобождава от тялото и може да живее в астралното тяло и в Аза. Сега вече той може да се разлее над всичко онова, от което е възникнала самата Земя, над целия Космос, над цялата космическа система. Ето какво трябваше да се случи. И тогава той се приближава до онази сила, която навлезе в астралното тяло и в Аза на Натановия Исус.
към текста >>
И така,
Евангелие
то на Лука ни описва божествено-духовното Същество, което е проникнало в астралното тяло и в Аза на Натановия Исус.
В лицето на Натановия Исус трябваше да бъде посочено онова, което човекът има не от земните, а от небесните източници.
И така, Евангелието на Лука ни описва божествено-духовното Същество, което е проникнало в астралното тяло и в Аза на Натановия Исус.
Докато Евангелието на Матей ни описва онази божествено-духовна сила, която от една страна поражда у Авраам вътрешния орган на съзнанието за Яхве; макар че от друга страна тя е същата сила, която в продължение на 42 поколения подготвя една строго определена наследствена линия в рамките на физическото и етерното тяло.
към текста >>
Докато
Евангелие
то на Матей ни описва онази божествено-духовна сила, която от една страна поражда у Авраам вътрешния орган на съзнанието за Яхве; макар че от друга страна тя е същата сила, която в продължение на 42 поколения подготвя една строго определена наследствена линия в рамките на физическото и етерното тяло.
В лицето на Натановия Исус трябваше да бъде посочено онова, което човекът има не от земните, а от небесните източници. И така, Евангелието на Лука ни описва божествено-духовното Същество, което е проникнало в астралното тяло и в Аза на Натановия Исус.
Докато Евангелието на Матей ни описва онази божествено-духовна сила, която от една страна поражда у Авраам вътрешния орган на съзнанието за Яхве; макар че от друга страна тя е същата сила, която в продължение на 42 поколения подготвя една строго определена наследствена линия в рамките на физическото и етерното тяло.
към текста >>
Още вчера аз споменах: ученията, залегнали в основата на Матеевото
Евангелие
и по-точно обясненията за Исус от Назарет и за произхода на неговата кръв, бяха култивирани в онези общности на есеи и терапевти, за които вече стана дума, а всред тях като един велик Учител се подвизаваше Йешуа бен Пандира личността, която подготви епохата на Христос Исус.
Още вчера аз споменах: ученията, залегнали в основата на Матеевото Евангелие и по-точно обясненията за Исус от Назарет и за произхода на неговата кръв, бяха култивирани в онези общности на есеи и терапевти, за които вече стана дума, а всред тях като един велик Учител се подвизаваше Йешуа бен Пандира личността, която подготви епохата на Христос Исус.
Той успя да подготви неколцина от своите ученици, като им разкри следното: След изтичането на определен период от време, а именно 42 поколения след Авраам, еврейският народ ще бъде напреднал до такава степен, че индивидуалността на Заратустра ще може да се инкарнира в един от потомците на Авраамовата линия, в един от потомците на Соломоновата линия на Давидовия дом. Тези неща бяха известни предварително. Естествено, всичко това ставаше в условията на тогавашните Мистерии. Обаче не само в школите на есеите, но и всред отделни техни последователи имаше случаи, когато дадена личност успяваше наистина да се издигне през тези 42 степени и по пътя на ясновиждането да съзерцава как би изглеждало онова Същество, което е слязло по съответните 42 степени. Да, с помощта на подходящи учения, тези неща трябваше да бъдат разяснени на света.
към текста >>
Ние вече споменахме за необикновения път, по който първоначално тръгна онази човешка индивидуалност, която се инкарнира в кръвта, чийто състав ни описва
Евангелие
то на Матей.
Ние вече споменахме за необикновения път, по който първоначално тръгна онази човешка индивидуалност, която се инкарнира в кръвта, чийто състав ни описва Евангелието на Матей.
Ние знаем: великият Учител, познат под името Заратустра или Зороастер, проповядваше в източния свят онези неща, за които сме говори ли многократно; именно те бяха същинското основание за неговата инкарнация. Знаем още, че той подготви цялата египетска култура на Хермес, като за тази цел пожертвува своето астрално тяло, което после беше прието от Хермес. Знаем също, че той пожертвува и своето тогавашно етерно тяло, което беше предназначено за Мойсей, и че Мойсей осъществи културната си мисия чрез етерното тяло на Заратустра. Самият Заратустра можа да се инкарнира по-нататък в други астрални и етерни тела. Особено интересна за нас е Заратустровата инкарнация през шестото столетие преди нашето летоброене като Заратас или Назаратос, живял в древна Халдея, където негови ученици са били халдейските мъдреци и маги, както и най-забележителните еврейски окултни ученици по време на Вавилонското пленничество.
към текста >>
Самият Заратустра беше този, който отведе тримата мъдреци до родното място на Исус от
Евангелие
то на Матей.
И когато времето настъпи, когато кръвта за новата инкарнация на Заратустра беше напълно готова, тогава тримата пратеници, тримата мъдреци поеха по своя път от изток. Те добре знаеха, че името на самия Заратустра ще ги отведе като пътеводна звезда до мястото на неговата реинкарнация.
Самият Заратустра беше този, който отведе тримата мъдреци до родното място на Исус от Евангелието на Матей.
към текста >>
Следователно, шест столетия преди нашето летоброене, източните мъдреци бяха свързани по някакъв начин с онази индивидуалност, която се инкарнира като Исус от
Евангелие
то на Матей.
Следователно, шест столетия преди нашето летоброене, източните мъдреци бяха свързани по някакъв начин с онази индивидуалност, която се инкарнира като Исус от Евангелието на Матей.
Мъдреците тръгнаха след самия Заратустра; те вървяха по неговите следи. Ако мога така да се изразя, шествието на Заратустра увлече мъдреците и ги отведе от техните източни, халдейски Мистерии, към Палестина, където Заратустра подготвяше своята следваща инкарнация.
към текста >>
Следователно, имаше два вида хора, които знаеха нещо за тайната на Исус от
Евангелие
то на Матей.
Тайната, отнасяща се до бъдещата инкарнация на Заратустра, на Заратас или Назаратос, не беше чужда на халдейските Мистерии. Обаче есеите, издигащи се по съответните четиридесет и две степени, говореха и за още нещо: за тайнствената кръв на еврейския народ която в подходящия момент трябваше да послужи за новото тяло на Заратустра.
Следователно, имаше два вида хора, които знаеха нещо за тайната на Исус от Евангелието на Матей.
От страна на Заратустра, халдейските посветени очакваха онази индивидуалност, която трябваше да се инкарнира в еврейската кръв; от по-външната страна, от страна на тялото, за тази тайна знаеха именно есеите. И така, налице беше едно учение, поддържано повече от сто години в средите на есеите: учението за предстоящото раждане на Исус от Евангелието на Матей, на онзи Исус, който трябваше да изпълни не само всички условия, за които говорих, но и други условия, които бихме могли да охарактеризираме по следния начин.
към текста >>
И така, налице беше едно учение, поддържано повече от сто години в средите на есеите: учението за предстоящото раждане на Исус от
Евангелие
то на Матей, на онзи Исус, който трябваше да изпълни не само всички условия, за които говорих, но и други условия, които бихме могли да охарактеризираме по следния начин.
Тайната, отнасяща се до бъдещата инкарнация на Заратустра, на Заратас или Назаратос, не беше чужда на халдейските Мистерии. Обаче есеите, издигащи се по съответните четиридесет и две степени, говореха и за още нещо: за тайнствената кръв на еврейския народ която в подходящия момент трябваше да послужи за новото тяло на Заратустра. Следователно, имаше два вида хора, които знаеха нещо за тайната на Исус от Евангелието на Матей. От страна на Заратустра, халдейските посветени очакваха онази индивидуалност, която трябваше да се инкарнира в еврейската кръв; от по-външната страна, от страна на тялото, за тази тайна знаеха именно есеите.
И така, налице беше едно учение, поддържано повече от сто години в средите на есеите: учението за предстоящото раждане на Исус от Евангелието на Матей, на онзи Исус, който трябваше да изпълни не само всички условия, за които говорих, но и други условия, които бихме могли да охарактеризираме по следния начин.
към текста >>
Както показва духовно-научното изследване, след смъртта на Йешуа бен Пандира, в лицето на ученика Матай силен тласък получи учението, третиращо подготовката на кръвта за идващия Исус от Матеевото
Евангелие
.
Както показва духовно-научното изследване, след смъртта на Йешуа бен Пандира, в лицето на ученика Матай силен тласък получи учението, третиращо подготовката на кръвта за идващия Исус от Матеевото Евангелие.
А учението за вътрешната душевна организация, което е свързано със старото назирейство, беше продължено от другия голям ученик на Йешуа бен Пандира, от Нецер. Нецер беше предопределен да основе една малка колония. В Палестина съществуваха множество такива колонии и всяка една от тях полагаше грижи за отделен клон на есейството. Последователите на Нецер бяха групирани най-вече в една тайнствена колония, разположена около мястото, което по-късно Библията нарече с името Назарет. Там в Назарет, или Нецерет, ученикът на Йешуа бен Пандира основа една колония, чиито членове живееха в строга тайна; те поддържаха духа на старото назирейство.
към текста >>
С оглед на процесите, за които ще говоря допълнително, за Исус от
Евангелие
то на Матей след бягството в Египет и след завръщането оттам нямаше по-подходяща атмосфера от тази на назирейството.
А учението за вътрешната душевна организация, което е свързано със старото назирейство, беше продължено от другия голям ученик на Йешуа бен Пандира, от Нецер. Нецер беше предопределен да основе една малка колония. В Палестина съществуваха множество такива колонии и всяка една от тях полагаше грижи за отделен клон на есейството. Последователите на Нецер бяха групирани най-вече в една тайнствена колония, разположена около мястото, което по-късно Библията нарече с името Назарет. Там в Назарет, или Нецерет, ученикът на Йешуа бен Пандира основа една колония, чиито членове живееха в строга тайна; те поддържаха духа на старото назирейство.
С оглед на процесите, за които ще говоря допълнително, за Исус от Евангелието на Матей след бягството в Египет и след завръщането оттам нямаше по-подходяща атмосфера от тази на назирейството.
За това загатват и думите от Евангелието на Матей, които описват завръщането от Египет и заселването в Назарет, „за да се сбъдне реченото чрез пророците, че ще се нарече назарей" (Матей 2, 23). В последствие този факт ще бъде превеждан по всевъзможни начини, понеже преводачите не са били наясно с неговия истински смисъл. Тук става дума за една колония от есеи, всред които израсна Исус.
към текста >>
За това загатват и думите от
Евангелие
то на Матей, които описват завръщането от Египет и заселването в Назарет, „за да се сбъдне реченото чрез пророците, че ще се нарече назарей" (Матей 2, 23).
Нецер беше предопределен да основе една малка колония. В Палестина съществуваха множество такива колонии и всяка една от тях полагаше грижи за отделен клон на есейството. Последователите на Нецер бяха групирани най-вече в една тайнствена колония, разположена около мястото, което по-късно Библията нарече с името Назарет. Там в Назарет, или Нецерет, ученикът на Йешуа бен Пандира основа една колония, чиито членове живееха в строга тайна; те поддържаха духа на старото назирейство. С оглед на процесите, за които ще говоря допълнително, за Исус от Евангелието на Матей след бягството в Египет и след завръщането оттам нямаше по-подходяща атмосфера от тази на назирейството.
За това загатват и думите от Евангелието на Матей, които описват завръщането от Египет и заселването в Назарет, „за да се сбъдне реченото чрез пророците, че ще се нарече назарей" (Матей 2, 23).
В последствие този факт ще бъде превеждан по всевъзможни начини, понеже преводачите не са били наясно с неговия истински смисъл. Тук става дума за една колония от есеи, всред които израсна Исус.
към текста >>
Сега обаче, преди да се впуснем в другите подробности, а именно връзките с Исус от
Евангелие
то на Лука, нека да спрем вниманието си върху някои основни моменти от живота на Исус от
Евангелие
то на Матей.
Сега обаче, преди да се впуснем в другите подробности, а именно връзките с Исус от Евангелието на Лука, нека да спрем вниманието си върху някои основни моменти от живота на Исус от Евангелието на Матей.
Всичко, което първоначално описва Евангелието на Матей, ни отвежда назад към тайните, които Йешуа бен Пандира проповядва всред есеите, за да ги повери после в ръцете на своя ученик Матай. Още първите загадки от Евангелието на Матей ни насочват към въпросния ученик Матай. А чрез всичко, което така да се каже идва от тази страна, която Евангелието на Матей описва, можаха да бъдат подготвени физическото и етерното тяло на Матеевия Исус, като естествено се подразбира, че в рамките на четиридесет и две поколения става дума също и за влияния върху астралното тяло. Но въпреки нашите твърдения, че през първите четиринадесет поколения се усъвършенствува физическото тяло, през вторите четиринадесет поколения етерното тяло, а през третите четиринадесет поколения след Вавилонското пленничество астралното тяло, следва да сме наясно: Всичко онова, което беше правилно подготвено по този начин за Заратустра, можеше да му послужи само що се отнася до физическото и етерното тяло на тази могъща индивидуалност.
към текста >>
Всичко, което първоначално описва
Евангелие
то на Матей, ни отвежда назад към тайните, които Йешуа бен Пандира проповядва всред есеите, за да ги повери после в ръцете на своя ученик Матай.
Сега обаче, преди да се впуснем в другите подробности, а именно връзките с Исус от Евангелието на Лука, нека да спрем вниманието си върху някои основни моменти от живота на Исус от Евангелието на Матей.
Всичко, което първоначално описва Евангелието на Матей, ни отвежда назад към тайните, които Йешуа бен Пандира проповядва всред есеите, за да ги повери после в ръцете на своя ученик Матай.
Още първите загадки от Евангелието на Матей ни насочват към въпросния ученик Матай. А чрез всичко, което така да се каже идва от тази страна, която Евангелието на Матей описва, можаха да бъдат подготвени физическото и етерното тяло на Матеевия Исус, като естествено се подразбира, че в рамките на четиридесет и две поколения става дума също и за влияния върху астралното тяло. Но въпреки нашите твърдения, че през първите четиринадесет поколения се усъвършенствува физическото тяло, през вторите четиринадесет поколения етерното тяло, а през третите четиринадесет поколения след Вавилонското пленничество астралното тяло, следва да сме наясно: Всичко онова, което беше правилно подготвено по този начин за Заратустра, можеше да му послужи само що се отнася до физическото и етерното тяло на тази могъща индивидуалност.
към текста >>
Още първите загадки от
Евангелие
то на Матей ни насочват към въпросния ученик Матай.
Сега обаче, преди да се впуснем в другите подробности, а именно връзките с Исус от Евангелието на Лука, нека да спрем вниманието си върху някои основни моменти от живота на Исус от Евангелието на Матей. Всичко, което първоначално описва Евангелието на Матей, ни отвежда назад към тайните, които Йешуа бен Пандира проповядва всред есеите, за да ги повери после в ръцете на своя ученик Матай.
Още първите загадки от Евангелието на Матей ни насочват към въпросния ученик Матай.
А чрез всичко, което така да се каже идва от тази страна, която Евангелието на Матей описва, можаха да бъдат подготвени физическото и етерното тяло на Матеевия Исус, като естествено се подразбира, че в рамките на четиридесет и две поколения става дума също и за влияния върху астралното тяло. Но въпреки нашите твърдения, че през първите четиринадесет поколения се усъвършенствува физическото тяло, през вторите четиринадесет поколения етерното тяло, а през третите четиринадесет поколения след Вавилонското пленничество астралното тяло, следва да сме наясно: Всичко онова, което беше правилно подготвено по този начин за Заратустра, можеше да му послужи само що се отнася до физическото и етерното тяло на тази могъща индивидуалност.
към текста >>
НАГОРЕ