Търсене в текстове за 'Дядо'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 54 резултата от 35 текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : 'Дядо'.

1. Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Баща ми, дядо ми, прадядо ми, а също и чичо ми бяха селяни.
Сигурно си спомняте, че Розегер, който е добър и обичан писател, описва своите селяни от външно наблюдение и то така, както ги представя пред нас. Но Анзенгрубер ги описва по-живо, така, че те стоят твърдо и сигурно на двата си крака като издялани, напълно действителни и сигурни. Веднъж двамата сприятелени писатели вървели заедно и Розегер казва на Анзенгрубер: «Ти би могъл да опишеш селяните много по-добре, ако веднъж отидеш на село и ги видиш. Да, отвърнал Анзенгрубер, аз никога не съм виждал такива селяни. Но ги описвам, понеже това лежи в кръвта ми. Баща ми, дядо ми, прадядо ми, а също и чичо ми бяха селяни. Това лежи в кръвта ми.» Азенгрубер няма нужда да вижда селяните. Кръвта действа през поколенията, така че това се проявява и в описанието на селяните. Така виждате как духът действа по обиколни пътища и как един ограничен аз не се изчерпва с личността, а се разширява до бащата, дядото и т. н. При Анзенгрубер е било така, понеже там женитбите са били сключвани само между селяните. Известно съзнание е останало оттогава.
към текста >>

Така виждате как духът действа по обиколни пътища и как един ограничен аз не се изчерпва с личността, а се разширява до бащата, дядото и т. н.
Да, отвърнал Анзенгрубер, аз никога не съм виждал такива селяни. Но ги описвам, понеже това лежи в кръвта ми. Баща ми, дядо ми, прадядо ми, а също и чичо ми бяха селяни. Това лежи в кръвта ми.» Азенгрубер няма нужда да вижда селяните. Кръвта действа през поколенията, така че това се проявява и в описанието на селяните. Така виждате как духът действа по обиколни пътища и как един ограничен аз не се изчерпва с личността, а се разширява до бащата, дядото и т. н. При Анзенгрубер е било така, понеже там женитбите са били сключвани само между селяните. Известно съзнание е останало оттогава. Степента на това съзнание е била много по-висока по времето, описано в началото на Библията. Тогава е съществувала истинска памет, спомени за изживяването на прадедите. Имало е време, когато човекът не само си е спомнял това, което е изживял в младостта си като дете и юноша, а когато в паметта си е имал какво са правили бащата и дядото.
към текста >>

Имало е време, когато човекът не само си е спомнял това, което е изживял в младостта си като дете и юноша, а когато в паметта си е имал какво са правили бащата и дядото.
Така виждате как духът действа по обиколни пътища и как един ограничен аз не се изчерпва с личността, а се разширява до бащата, дядото и т. н. При Анзенгрубер е било така, понеже там женитбите са били сключвани само между селяните. Известно съзнание е останало оттогава. Степента на това съзнание е била много по-висока по времето, описано в началото на Библията. Тогава е съществувала истинска памет, спомени за изживяването на прадедите. Имало е време, когато човекът не само си е спомнял това, което е изживял в младостта си като дете и юноша, а когато в паметта си е имал какво са правили бащата и дядото. Колкото и невероятно да изглежда на днешния човек, въпреки това е вярно, че в древните времена, когато малка група кръвни роднини е живяла задружно и човек не е бивало да се жени извън общността, без да направи грях, азът е получавал не само характерното за селянина съзнание, а за това, което бащата, дядото и т. н. са изживели, синът е казвал: Аз го изживях. – Следователно било е така, че тези, които са произлизали от Адам, след девет столетия са казвали относно изживяванията на Адам: Аз ги изживях. – Съществувал е един вид групов аз, преминаващ през поколенията. Преминаването на аза през поколенията е било означавано с наименованията Адам, също и Абрахам.
към текста >>

Колкото и невероятно да изглежда на днешния човек, въпреки това е вярно, че в древните времена, когато малка група кръвни роднини е живяла задружно и човек не е бивало да се жени извън общността, без да направи грях, азът е получавал не само характерното за селянина съзнание, а за това, което бащата, дядото и т. н.
При Анзенгрубер е било така, понеже там женитбите са били сключвани само между селяните. Известно съзнание е останало оттогава. Степента на това съзнание е била много по-висока по времето, описано в началото на Библията. Тогава е съществувала истинска памет, спомени за изживяването на прадедите. Имало е време, когато човекът не само си е спомнял това, което е изживял в младостта си като дете и юноша, а когато в паметта си е имал какво са правили бащата и дядото. Колкото и невероятно да изглежда на днешния човек, въпреки това е вярно, че в древните времена, когато малка група кръвни роднини е живяла задружно и човек не е бивало да се жени извън общността, без да направи грях, азът е получавал не само характерното за селянина съзнание, а за това, което бащата, дядото и т. н. са изживели, синът е казвал: Аз го изживях. – Следователно било е така, че тези, които са произлизали от Адам, след девет столетия са казвали относно изживяванията на Адам: Аз ги изживях. – Съществувал е един вид групов аз, преминаващ през поколенията. Преминаването на аза през поколенията е било означавано с наименованията Адам, също и Абрахам. Това се крие също зад описанията на първата глава на Стария завет.
към текста >>

2. Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г. GA_98 Природни и духовни същества

Тя е стигала назад до изживяванията на бащата, дядото, прадядото.
Всичко, принадлежащо към племенната групова душа е едно тяло. Всичко в развитието протича праволинейно. От това абсолютно племенно групово съзнание постепенно се развива индивидуалното съзнание. Следи на прехода от груповата душа към индивидуалната душа имаме и в описанията на времето на патриарсите. По времето на Ной паметта е била съвсем различна. Тя е стигала назад до изживяванията на бащата, дядото, прадядото. Границата на раждането не е била истинска граница. В същата кръв протичат същите спомени назад до предхождащите поколения. Днес чиновниците се интересуват от името на отделния човек. Във времето, когато човекът си е спомнял какво са направили баща му и дядо му, това се е означавало с едно име. Казвало се е «Адам» или «Ной».
към текста >>

Във времето, когато човекът си е спомнял какво са направили баща му и дядо му, това се е означавало с едно име.
По времето на Ной паметта е била съвсем различна. Тя е стигала назад до изживяванията на бащата, дядото, прадядото. Границата на раждането не е била истинска граница. В същата кръв протичат същите спомени назад до предхождащите поколения. Днес чиновниците се интересуват от името на отделния човек. Във времето, когато човекът си е спомнял какво са направили баща му и дядо му, това се е означавало с едно име. Казвало се е «Адам» или «Ной». Имена като Адам и Ной са означавали не живота на отделния човек между раждането и смъртта, а потокът спомени, който стига до въпросното име. Древните времена са обхващали човешки общности, изживяващи се във времето. Какво би било, ако сравним някои същества, например човекоподобните маймуни с човека? Огромната разлика е, че маймуните имат групова душа, а човекът има индивидуална душа, поне устройството за развиването на такава.
към текста >>

3. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 май 1907 г. Механизъм на действието на кармата. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Те приличат на формите на бащата, дядото и т.н., както се предава и формата на носа.
Да поясним това с пример. Ако ние вземем, например, фамилията Бах, то ще видим, че за 250 години са се родили 25 музиканта, сред тях великия Бах. Работата е там, че при добрият музикант трябва да има не само вътрешна способност към музиката, но и физически добре оформено ухо, с определена форма. Профаните не могат да се ориентират в това, от какво всичко това зависи необходимо е да се вгледаме в това надълбоко, с помощта на окултните сили. Дори и ако разликите да са малки и незначителни, то все пак определената форма на вътрешните слухови органи е необходима, за да може човек да стане музикант, и тези форми се предават по наследство. Те приличат на формите на бащата, дядото и т.н., както се предава и формата на носа. Да предположим, че горе, в астралния свят някоя индивидуалност е готова да се въплъти и търси за себе си физическо тяло. Преди няколко столетия или хилядолетия тя е придобила особени музикални способности. Ако тя не открие тяло с подходящи уши, и няма да може да се занимава с музика. За това тя се стреми към такова семейство, което да и даде музикалното ухо. Без такова, нейните музикални способности не биха се проявили, понеже и най-големият виртуоз не би могъл нищо да изсвири, ако не му дадат инструмент.
към текста >>

4. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Преди синът бил само непосредствено продължение на бащата, бащата непосредствено продължение на дядото; съзнанието не се прекъсвало.
С възникване на преобразуването на кръвта, вътре в човека се появило и затъмнение на съзнанието извън раждането и смъртта. Само сега, с просветляването на сегашното съзнание човекът загубва предишното сумрачно безсмъртие, тъй като невъзможността да се погледне извън границите на раждането и смъртта е тясно свързана със съществуването на половете. С това по много интимен начин е свързано и още нещо. Когато човекът имал групова душа, битието се простирало от поколение в поколение без да се прекъсва от раждане и смърт. Сега възниква такова прекъсване и точно с това възможност за реинкарнация, за нови въплъщения. Преди синът бил само непосредствено продължение на бащата, бащата непосредствено продължение на дядото; съзнанието не се прекъсвало. Сега настъпило време, когато съзнанието започвало да се затъмнява зад пределите на раждане и смърт, и само това създало възможността за пребиваване в Камалока и Девакан. Това изменение, това пребиваване във висшите светове станало изобщо възможно само след отделяне на Слънцето и Луната. Само в това време се появило това, което ние днес наричаме въплъщение, и едновременно с това това сегашно междинно състояние, което също някога ще се прекрати. Ние стигнахме сега до епохата, когато стария двуполов организъм, представляващ със себе си един вид групова душа, се разделя на мъжко и женско същество, при което еднаквото, подобното се продължава благодарение на женското, а различното от мъжкото. В нашия човешки род ние действително виждаме в женското този принцип, който съхранява старите родови, расови и народни връзки, а в мъжкото постоянното разкъсване на тези връзки; водещото към индивидуализиране на човечеството.
към текста >>

5. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Помнили не само това, което са преживяли сами в своето детство, но си спомняли и за това, което е преживял в детството си баща им, което е изживял дядото и така през столетията.
И ние знаем, че възрастта на древните патриарси, на Адам и последвалите го предци на еврейския народ, означава не нещо друго, освен дълга памет; доколко надалече спомнят себе си в реда на предците. Защо Адам и другите патриарси са живели така дълго? Защото тогава обозначавали не отделната личност, а помнели себе си през ред поколения, както сега помним нашето детство. Това тогава се наричало с едно име. Личността изобщо не се вземала под внимание. Помнили не само това, което са преживяли сами в своето детство, но си спомняли и за това, което е преживял в детството си баща им, което е изживял дядото и така през столетията. Съдържанието на този спомен са го възприемали като някакво единство, и са го наричали например Адам или Ной. Отделната личност все още е нямала това значение, което има сега; но паметта се е простирала над бащата, майката, дядото и т.н.; и това, над което се е разпростирала, наричали с едно име. За съвременния материален възглед на нещата това се оказва фантастика и преувеличение. И още повече, че това трябва да констатира фундаменталното учение за душата, което може да работи с фактите, да достига дълбочината на фактите. Тук ние вече стигаме до това, че на нашата Земя човекът е имал в миналото вид групово съзнание, което било присъщо на неговата групова душа.
към текста >>

Отделната личност все още е нямала това значение, което има сега; но паметта се е простирала над бащата, майката, дядото и т.н.; и това, над което се е разпростирала, наричали с едно име.
Защото тогава обозначавали не отделната личност, а помнели себе си през ред поколения, както сега помним нашето детство. Това тогава се наричало с едно име. Личността изобщо не се вземала под внимание. Помнили не само това, което са преживяли сами в своето детство, но си спомняли и за това, което е преживял в детството си баща им, което е изживял дядото и така през столетията. Съдържанието на този спомен са го възприемали като някакво единство, и са го наричали например Адам или Ной. Отделната личност все още е нямала това значение, което има сега; но паметта се е простирала над бащата, майката, дядото и т.н.; и това, над което се е разпростирала, наричали с едно име. За съвременния материален възглед на нещата това се оказва фантастика и преувеличение. И още повече, че това трябва да констатира фундаменталното учение за душата, което може да работи с фактите, да достига дълбочината на фактите. Тук ние вече стигаме до това, че на нашата Земя човекът е имал в миналото вид групово съзнание, което било присъщо на неговата групова душа. Ако се върнем назад, към Старата Луна, когато човек още не е имал такова ограничено от груповото съзнание Аз, и когато човекът изобщо не е имал никакъв Аз, когато се е състоял от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, то бихме открили, че съзнанието на тази Стара Луна е било не по-малко, но то е обхващало огромни групи, и че наистина велики групови души лежат в основата на човешкия род на Луната. Тези групови души на Луната, които представяли отделните лунни хора само, така да се каже, като свои членове на Луната, били мъдри души.
към текста >>

6. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 1. 6. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Тогава изживяванията на бащата, на дядото, на прадядото,каквито те са имали между раждането и смъртта, били също спомени за човека, както и неговите собствени изживявания между раждането и смъртта.
Ние показахме причината, защо патриарсите Адам, Ной и т.н., са имали толкова дълъг живот. Те са имали такъв дълъг живот благодарение на това, че паметта на тези хора била съвсем друга, отколкото паметта на нашите съвременници. Понеже паметта на съвременния човек станала също индивидуална. Човекът сега помни това, което е изживял от момента на раждане – често от много по-късен момент дори. В древните времена това не било така. Тогава изживяванията на бащата, на дядото, на прадядото,каквито те са имали между раждането и смъртта, били също спомени за човека, както и неговите собствени изживявания между раждането и смъртта. Колкото и странно да се струва това на съвременния човек, но действително имало времена, когато съществувало такова спомняне, което излизало от пределите на отделния индивид и обхващало миналото на всичко родствено по кръв. И ако се попитате, какви външни знаци показват за съществуването на такъв вид памет, то ще ги намерим именно в такива имена като Ной, Адам и т.н. Под тях се подразбира не отделни индивиди в границата между раждане и смърт. Човекът, който притежава памет, затворена в пределите между раждането и смъртта, дава име на този един индивид. Предишните времена обхващали в себе си редица поколения, намиращи се толкова далече в миналото, както далече стигала паметта, колкото далеч назад отивал потока на кръвта, преминаващ през поколенията.
към текста >>

7. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Но имаше епохи, когато съществуваше друг вид памет и човекът можеше да си спомня не само своите дела, но и делата на своя баща, на своя дядо, сякаш те са негови собствени дела.
После нещата се променят, отделните индивиди преодоляват племенната зависимост, племената престават да бъдат компактни и се разпръскват. Човекът постепенно се освобождава от груповата душевност и се издига до усещането за Аза в своята собствена личност. Ние можем да вникнем в някои неща, и особено в религиозните източници и документи, само ако сме на ясно с тайната на груповите души, на груповите Азове. При народите, които вече са стигнали до там, че техните представители могат да възприемат своя собствен Аз, съществувал такъв Аз, който се простирал над живеещите поколения не само в пространствен, но и във времеви смисъл. Днес човешката памет е такава, че индивидът може да си спомни само времето на своята младост. Но имаше епохи, когато съществуваше друг вид памет и човекът можеше да си спомня не само своите дела, но и делата на своя баща, на своя дядо, сякаш те са негови собствени дела. Паметта се простираше далеч назад в рамките на кръвното родство и стигаше до най-далечните прародители, чиято кръв течеше през поколенията. Паметта беше свързана с кръвта и се пренасяше от поколение на поколение в продължение на стотици години. Един далечен потомък смяташе делата и мислите на своите прародители за свои собствени дела и мисли, и се обръщаше към тях, назовавайки ги “Аз”, сякаш се обръща към самия себе си. Следователно, човекът не се усещаше затворен между раждането и смъртта, а се изживяваше като звено от наследствената връзка, в чийто център стоеше прародителят. Опората на Аза се свеждаше тъкмо в това, че човек можеше да си спомня делата и мислите на своя баща, дядо и т.н.
към текста >>

Опората на Аза се свеждаше тъкмо в това, че човек можеше да си спомня делата и мислите на своя баща, дядо и т.н.
Но имаше епохи, когато съществуваше друг вид памет и човекът можеше да си спомня не само своите дела, но и делата на своя баща, на своя дядо, сякаш те са негови собствени дела. Паметта се простираше далеч назад в рамките на кръвното родство и стигаше до най-далечните прародители, чиято кръв течеше през поколенията. Паметта беше свързана с кръвта и се пренасяше от поколение на поколение в продължение на стотици години. Един далечен потомък смяташе делата и мислите на своите прародители за свои собствени дела и мисли, и се обръщаше към тях, назовавайки ги “Аз”, сякаш се обръща към самия себе си. Следователно, човекът не се усещаше затворен между раждането и смъртта, а се изживяваше като звено от наследствената връзка, в чийто център стоеше прародителят. Опората на Аза се свеждаше тъкмо в това, че човек можеше да си спомня делата и мислите на своя баща, дядо и т.н. Навремето този факт е оставил отпечатък и в начина, по който са били давани имената. Синът си спомняше не само за своите собствени дела, но и за тези на бащата, дядото и т.н. Паметта се простираше далеч назад през поколенията. Всичко, което паметта обгръщаше по този начин, в древността се наричаше например “Ной”, или “Адам” и т.н. С тези имена бяха назовавани не отделните хора, а Азовете, които съхраняваха паметта в продължение на стотици години.
към текста >>

Синът си спомняше не само за своите собствени дела, но и за тези на бащата, дядото и т.н.
Паметта беше свързана с кръвта и се пренасяше от поколение на поколение в продължение на стотици години. Един далечен потомък смяташе делата и мислите на своите прародители за свои собствени дела и мисли, и се обръщаше към тях, назовавайки ги “Аз”, сякаш се обръща към самия себе си. Следователно, човекът не се усещаше затворен между раждането и смъртта, а се изживяваше като звено от наследствената връзка, в чийто център стоеше прародителят. Опората на Аза се свеждаше тъкмо в това, че човек можеше да си спомня делата и мислите на своя баща, дядо и т.н. Навремето този факт е оставил отпечатък и в начина, по който са били давани имената. Синът си спомняше не само за своите собствени дела, но и за тези на бащата, дядото и т.н. Паметта се простираше далеч назад през поколенията. Всичко, което паметта обгръщаше по този начин, в древността се наричаше например “Ной”, или “Адам” и т.н. С тези имена бяха назовавани не отделните хора, а Азовете, които съхраняваха паметта в продължение на стотици години. Тази тайна е скрита и зад имената на патриарсите. Защо патриарсите живееха толкова дълго?
към текста >>

8. 8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Понеже си спомняха за своя баща, за своя дядо, за своя прадядо и т.н., цялата тази верига беше обхваната в едно общо име Адам и Ной означават спомена през поколенията.
Това се е запазило в неговия спомен така, както във вашия спомен е запазено вашето детство. Тогавашният човек не знаеше, че неговият живот е започнал някак особено заедно с неговото раждане. Паметта му се простираше през столетия наред. На отделното съзнание не се даваше никакво име. В това тогавашните хора не бяха намерили никакъв смисъл. Понеже си спомняха за своя баща, за своя дядо, за своя прадядо и т.н., цялата тази верига беше обхваната в едно общо име Адам и Ной означават спомена през поколенията. До там, докъдето стигаше споменът, цялата верига се наричаше Ной; това беше един вътрешен човек, едно духовно същество, което живееше през поколенията. Да се дава едно име на външен човек, това би се считало за безсмислено. Така името Адам обхваща едно духовно същество. Така отделният човек нямаше съзнание за своя Аз. И той бе претопил в такава общност, ако не съществуваха импулси, които постоянно бяха насочени против това заличаване в общността, които работеха, за да откъснат човека от кръвните връзки и искаха да го доведат до самостоятелност.
към текста >>

9. Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време. GA_106 Египетски митове и мистерии

Дори и в началото на атлантския период човекът можеше да си спомня това, което са изживявали неговия баща, дядо и прадядо.
Замислете се например какво точно си спомняте от Вашето ранно детство? Сигурно това ще са единични и малко на брой подробности. А зад детството няма нищо. Вие няма да си спомните нищо от това, което е ставало преди Вашето раждане. Обаче в атлантските времена не беше така. Дори и в началото на атлантския период човекът можеше да си спомня това, което са изживявали неговия баща, дядо и прадядо. И просто нямаше никакъв смисъл да се говори за това, че между раждането и смъртта съществува някакъв Аз. Спомените обхващаха миналите столетия. Докъдето кръвта течеше, от прадедите към потомците, дотам се простираше и Азът. Не бива да си представяме тогавашния групов Аз като пространствено разпрострян над съвременниците, а като израстващ нагоре в редицата на поколенията. Ето защо днешният човек никога няма да разбере това, което откриваме като далечен отзвук в разказите на древните патриарси: че Ной, Адам и т.н.
към текста >>

10. 7. СКАЗКА ПЕТА. Развитието на човека в течение на въплъщенията на Земята. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Те притежаваха тогава една памет, която се простираше не само върху събитията на техния собствен живот на Земята, от раждането или, както това е днес, от първите дни на детството, но те си спомняха всичко, което техният баща, дядо или прадядо са извършили.
Върху тези човеци действуват слънчевите сили; защото те са запазили достатъчно устойчивост, за да предложат на Слънцето едно поле на действие даже и през време на кризата. Тези човеци, както и тяхното потомство, са имали съзнанието, че са "слънчеви човеци". За да опростим нещата, представете си, че през цялата тази криза е могла да издържи и оцелее само една човешка двойка /не искам да твърдя тук, че това действително е било така/. Тази двойка създаде поколение и така човешкия род се размножи. Докато са съществували само потомци на слънчевите хора, тези хора са познали една състояние на съзнанието, което е било свойствено за тях. Те притежаваха тогава една памет, която се простираше не само върху събитията на техния собствен живот на Земята, от раждането или, както това е днес, от първите дни на детството, но те си спомняха всичко, което техният баща, дядо или прадядо са извършили. Паметта се простираше върху цялото поколение. Причината за това беше, че слънчевите сили простираха своето действие през всички, които бяха свързани с родство на кръвта и чийто произход достигаше до човеци те, които бяха способни да понесат лунната криза. Тези сили бяха създали у тях едно себесъзнание, което обхващаше цялото поколение. После човешкият род се намножи и душите се върнаха отново на Земята; но онези, които притежаваха достатъчно големи слънчеви сили, въпреки че бяха слезли на Земята и се бяха съединили със сферите различни от тези на Слънцето, чувствуваха още да действува в тях слънчевото влияние. После дойде времето, когато тези души, живеещи в едно отдалечено потомство, изгубиха чувството на тази връзка, а с това и паметта простираща се върху прадедите.
към текста >>

11. 1. Първа лекция, Базел, 15 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Следователно той ще трябва да търси бащата, майката, дядото и т.н.
Сега работата чувствително се усложнява и Вие трябва да сравнявате безсмъртния Аз и различните му степени тук на Земята. В такъв случай, когато се търси прераждането на един Аз в предишни тела, твърде лесно могат да бъдат допуснати грешки. Следователно, издигайки се в по-висшите светове, съвсем не е така лесно да свързваме отделните свръхсетивни съставни части, които принадлежат на една личност, с онова, което е отбелязано в хрониката Акаша като негови минали инкарнации. Предположете сега, че някой си поставя следната задача: имайки пред себе си един човек, да кажем, Ханс Мюлер, той като ясновидец или като посветен се запитва: „Кои са физическите предшественици на този Ханс Мюлер? " Да предположим, че абсолютно всички външни физически документи са изгубени; тогава бихме могли да разчитаме само на записаното в Акаша. Следователно той ще трябва да търси бащата, майката, дядото и т.н. с помощта на Акаша, за да установи как се е развило физическото тяло във физическата наследствена линия на поколенията. После обаче би могъл да възникне следният въпрос: Кои са били миналите инкарнации на този човек? Сега духовният изследовател трябва да поеме по съвършено друг път, различен от този, който води до физическите предшественици на човека. Тогава ще се наложи той да проследи може би много епохи и времена, ако иска да стигне до миналите инкарнации на Аза. По този начин ние се изправяме пред две отделни течения: нито физическото тяло, така както то стои пред нас, е някакво съвършено ново създание, понеже според физическата наследствена линия то произхожда от предшествениците; нито пък Азът е някакво съвършено ново създание, понеже той също е свързан с миналите инкарнации.
към текста >>

12. Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Може би знаете, че по наследствените си качества синът не прилича толкова на баща си, колкото на дядо си.
Това, което отначало съществува като зачатъци, като предразположености, излиза чак тогава, когато са се развили тези три тела. Това се отнася и за целия народ. Предразположеността на Авраам е трябвало първо да се включи във физическото, етерното и астралното тяло, и едва след това е можел да я приеме азът. Трябва да разпределим развитието на юдейския народ на три епохи. Това, което в отделния човек заема седем години, в народа е разпределено в седем поколения. Може би знаете, че по наследствените си качества синът не прилича толкова на баща си, колкото на дядо си. Затова са нужни два пъти по седем поколения или четиринадесет поколения, за да може да узрее в народа това, което при отделния човек се развива между раждането и смяната на зъбите. Четиринадесет поколения са развивали качествата, които са били заложени в Авраам във физическото тяло; четиринадесет следващи поколения – в етерното тяло, и още четиринадесет – в астралното тяло. Едва тогава е имало възможност да узрее такъв човек, който е бил нужен за Христовото същество. Това описва Матей в първа глава на своето Евангелие, когато казва: от Авраам до Давид са четиринадесет поколения, от Давид до вавилонския плен – четиринадесет, и по-нататък, до Исус – още четиринадесет поколения, така че е трябвало да изтекат три пъти по четиринадесет или шест пъти по седем поколения. Такива дълбоки истини е положил в основата на своята книга авторът на Евангелието от Матей.
към текста >>

13. Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Спомнете си, че наследяването се грижи за това, определени качества да не преминават веднага по наследство, а да се пропусне едно поколение и внукът повече да прилича на дядо си по унаследените качества.
Затова той е трябвало да се развива така, че това, което в продължение на години се проявява в човека, да се проявява тук от поколение в поколение. Тук заложбата в следващото поколение винаги трябва да е по-развита, отколкото в предишното. Тя не може цялата изведнъж да се разгърне само в едно поколение. Обяснението на окултните причини, защо това е така, би ни отвело твърде далеч. Но можем да си спомним за едно доста обичайно явление. Спомнете си, че наследяването се грижи за това, определени качества да не преминават веднага по наследство, а да се пропусне едно поколение и внукът повече да прилича на дядо си по унаследените качества. Това е било така и при наследяването на качествата в сменящите се поколения при еврейския народ. Тук винаги е трябвало да има „прескачане“. Това, което при отделния човек съответства на един възрастов период, в народа съответства на две последователни поколения. Така че можем да кажем: този народ, като голям индивидиум, е трябвало да се развива от поколение на поколение така, че на това, което при отделния човек става от раждането до смяната на зъбите, да съответстват два пъти по седем поколения, тоест, четиринадесет поколения. След това е трябвало да следва втори период, в течение на който отново преминават два пъти по седем поколения; той съответства на периода между смяната на зъбите и пубертета.
към текста >>

14. Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

век е известният български пророк дядо Влайчо, като обосновка за това е дадена в лекцията му от 26.10.2014 г.
[3] От Антропософията знаем, че индивидуалността в Новалис, има дълга инкарнационна верига, включваща Финеес (син на Елеазар и внук на първосвещеника Аарон, около 1300 г. пр.Хр.), пророк Илия (9 век пр.Хр.), персонаж живял в 6 век пр. Хр. на Балканския полуостров и в Сицилия, Йоан Кръстител в Поврата на времената, художникът Рафаело в 15.-16. век и Новалис в 18. век. По сведения на Димитър Мангуров, следващата инкарнация на тази индивидуалност в 20. век е известният български пророк дядо Влайчо, като обосновка за това е дадена в лекцията му от 26.10.2014 г. „Тайната на Йоан Кръстител“. Според думи пък на самия дядо Влайчо, той е имал съвместна инкарнация (като едноутробни братя) сред богомилите с Боян Боев – бел.Е.М. [4] Моравска църква – една от значимите фракции в съвременното протестантство, основана през 18. век. Смята се, че корените ѝ водят към Чешките или Бохемски братя от 15. век, а те са наследници на хусити и катари, което пък води до богомилите – бел. Е.М.
към текста >>

Според думи пък на самия дядо Влайчо, той е имал съвместна инкарнация (като едноутробни братя) сред богомилите с Боян Боев – бел.Е.М.
на Балканския полуостров и в Сицилия, Йоан Кръстител в Поврата на времената, художникът Рафаело в 15.-16. век и Новалис в 18. век. По сведения на Димитър Мангуров, следващата инкарнация на тази индивидуалност в 20. век е известният български пророк дядо Влайчо, като обосновка за това е дадена в лекцията му от 26.10.2014 г. „Тайната на Йоан Кръстител“. Според думи пък на самия дядо Влайчо, той е имал съвместна инкарнация (като едноутробни братя) сред богомилите с Боян Боев – бел.Е.М. [4] Моравска църква – една от значимите фракции в съвременното протестантство, основана през 18. век. Смята се, че корените ѝ водят към Чешките или Бохемски братя от 15. век, а те са наследници на хусити и катари, което пък води до богомилите – бел. Е.М. [5] духовна песен на Новалис – първата от духовните песни [6] материалистичните теолози – напр.
към текста >>

15. 5. Пета лекция. Египетските Мистерии на Озирис и Изис. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Ако започнем от отделен индивид и се върнем назад към неговия баща, дядо, прадядо и т.н., ние бихме открили ако можехме да проследим линията с вътрешно виждане наследените черти през цяла поредица от поколения, чак до един отделен индивид, където всички следи на наследственост щяха да изчезнат.
Тези качества не са извлечени от последната ни инкарнация, а са били предавани от поколение на поколение. И така защо човекът, със своето вродено естество, се преражда в определено семейство, в определен народ или раса? Защо, при слизането към раждане, той търси определени дадени, наследствени черти? Той никога не би правил това, ако изобщо не беше свързан с тях. Всъщност той вече е бил свързан с тези характерни качества дълго преди своето раждане. Ако започнем от отделен индивид и се върнем назад към неговия баща, дядо, прадядо и т.н., ние бихме открили ако можехме да проследим линията с вътрешно виждане наследените черти през цяла поредица от поколения, чак до един отделен индивид, където всички следи на наследственост щяха да изчезнат. Наследените черти още присъстват в своята най-слаба форма, докато накрая биват напълно изгубени. Точно както виждаме наследените черти накрая да изчезват, така и започвайки от един индивид, ние можем да видим как качествата на сина са най-подобни на онези на бащата, доста по-малко подобни на онези на дядото, още по-малко подобни на онези на прадядото и т.н. В древните Египетски Мистерии на Озирис и Изис жрецът водеше кандидата за Посвещение назад до праотеца, който все още притежаваше чертите, предадени по наследствеността на самия ученик. На ученика се разкриваше, че човек е свързан по определен начин със своите наследени качества. Така той установяваше духовно взаимоотношение с първоначалния праотец, от когото в самия него е било получено някакво качество.
към текста >>

Точно както виждаме наследените черти накрая да изчезват, така и започвайки от един индивид, ние можем да видим как качествата на сина са най-подобни на онези на бащата, доста по-малко подобни на онези на дядото, още по-малко подобни на онези на прадядото и т.н.
Защо, при слизането към раждане, той търси определени дадени, наследствени черти? Той никога не би правил това, ако изобщо не беше свързан с тях. Всъщност той вече е бил свързан с тези характерни качества дълго преди своето раждане. Ако започнем от отделен индивид и се върнем назад към неговия баща, дядо, прадядо и т.н., ние бихме открили ако можехме да проследим линията с вътрешно виждане наследените черти през цяла поредица от поколения, чак до един отделен индивид, където всички следи на наследственост щяха да изчезнат. Наследените черти още присъстват в своята най-слаба форма, докато накрая биват напълно изгубени. Точно както виждаме наследените черти накрая да изчезват, така и започвайки от един индивид, ние можем да видим как качествата на сина са най-подобни на онези на бащата, доста по-малко подобни на онези на дядото, още по-малко подобни на онези на прадядото и т.н. В древните Египетски Мистерии на Озирис и Изис жрецът водеше кандидата за Посвещение назад до праотеца, който все още притежаваше чертите, предадени по наследствеността на самия ученик. На ученика се разкриваше, че човек е свързан по определен начин със своите наследени качества. Така той установяваше духовно взаимоотношение с първоначалния праотец, от когото в самия него е било получено някакво качество. Също му се разкриваше, че човешкото същество прекарва дълго време, подготвяйки за себе си в духовния свят качествата, които накрая ще наследи. Той не само ги наследява; в определен смисъл той всъщност ги внедрява в своите предци.
към текста >>

16. 5. Пета лекция, 5. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Или с други думи: Човек наследява нещо от бащата и майката, нещо от дядото и бабата; но колкото по-нагоре се издига във веригата на своите предшественици, все по-малка част притежава той от наследственото опетняване на вътрешната си същност, а издигайки се през четиридесет и две поколения, той изцяло отхвърля наследствените влияния.
Според есейския светоглед и естествено, за определена област на познанието това е абсолютно вярно всеки техен съвременник носи в себе си всичко онова, което в предходните епохи е навлязло в човешката душа като опетняване и мрак, които замъгляват свободния поглед към духовното Същество, вложило в Авраам споменатата заложба. Следователно, душата на всеки един от есеите трябваше да се пречисти от онова, което беше опетнило тази заложба и, така да се каже, помрачило погледа към онова Същество, което живееше в кръвта на поколенията; едва тогава то можеше да бъде видяно в истинския му вид. Всеки душевен катарзис, всяко вътрешно упражнение на есеите бяха насочени към освобождаване на душата от онези наследствени влияния и качества, които можеха да помрачат погледа към духовните сили, инспирирали Авраам; защото човек далеч не разполага с първичната си духовно-душевна същност: у него тя е помрачена и опетнена от на следствените качества.. Според един духовно-научен закон, който есеите можаха да изпълнят най-вече чрез своите окултни изследвания, наследствеността престава да действува едва тогава, когато човек се издигне през четиридесет и две сте пени във веригата на своите предшественици. Едва тогава той успява да отхвърли от душата си всичко, което е натрупано там. Или с други думи: Човек наследява нещо от бащата и майката, нещо от дядото и бабата; но колкото по-нагоре се издига във веригата на своите предшественици, все по-малка част притежава той от наследственото опетняване на вътрешната си същност, а издигайки се през четиридесет и две поколения, той изцяло отхвърля наследствените влияния. Ето защо душевното пречистване на есеите беше насочено към вътрешни упражнения и грижливо обучение, с цел да бъде отхвърлено всичко онова, което в продължение на четиридесет и две поколения малко или много е опетнило душевната чистота. Ето защо всеки от есеите трябваше да мине през тежки вътрешни упражнения, през тежки мистични пътища; и минавайки през четиридесет и две степени, тези упражнения наистина му позволяваха да пречисти своята душа. Фактически това бяха точно определени четиридесет и две степени, през които той трябваше да мине; и тогава той разбираше, че е напълно свободен от всички влияния на сетивния свят, от цялото наследствено помрачаване на своята духовна същност. И така, последователят на есеите минаваше през четиридесет и две степени и се издигаше дотолкова, че усещаше своята най-вътрешна същност, централното ядро на своята личност като нещо родствено близко с божествено-духовния свят. Той знаеше: Минавайки през тези четиридесет и две степени, аз се издигам нагоре до Бога, което е и моята цел.
към текста >>

17. 6. Шеста лекция, 6. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Преди всичко, тя обхващаше не само, както днес, личните изживявания в рамките на отделния човешки живот, но проникваше и зад раждането, разпростирайки се върху изживяванията на бащата, дядото и т.н.
Когато съвременният човек проследява своя живот, той открива, че на определено място спомените прекъсват; един ще си припомни повече от своето детство, друг по-малко. Обаче, като цяло, нашата днешна памет е затворена в границите на индивидуалния личен живот, въпреки че не обхваща целия личен живот до деня на раждането. Ако размислим върху характера на душевните качества и върху особеностите на човешкото съзнание от миналите времена, ако разглеждайки цялата еволюция на човечеството си припомним онова древно ясновидство, което през онези времена беше едно напълно нормално състояние на човешкото съзнание, тогава не би трябвало да се учудваме, че при тези сравнително не много отдалечени времена както това се потвърждава от духовно-научното изследване съотношенията между човешкото съзнание и човешката памет са били доста по-различни отколкото са те днес. Следователно, ако се пренесем зад онези времена, които Библията свързва с Авраам, ние ще установим, че цялата душевна структура, цялата душевна организация на човека е била съвсем друга, в сравнение с днешната, и това се отнася особено за паметта. И ако се пренесем още по-назад в миналото, и стигнем до Атлантската епоха, ние трябва да заявим: Тогава паметта беше коренно различна. Преди всичко, тя обхващаше не само, както днес, личните изживявания в рамките на отделния човешки живот, но проникваше и зад раждането, разпростирайки се върху изживяванията на бащата, дядото и т.н. Паметта беше като нещо, което чрез кръвта се носеше през поколенията и едва по-късно тя се сви, ограничавайки се в рамките на индивидуалния човешки живот. И когато в древността ставаше дума за употреба на едно или друго име по начало даването на имена в древността би изисквало днес едно специално изследване -, тогава под едно такова име трябва да се разбира нещо коренно различно от това, което то означава за днешните хора. Всичко, което твърди официалната филология, е пълно дилетантство. В древността употребата на имената беше нещо съвсем различно. Тогавашните хора изобщо не биха могли да стигнат до представата, че нещата и съществата могат да бъдат назовавани по един толкова повърхностен начин, както това става днес.
към текста >>

Например, Ной не е един отделен човек; името Ной означава, че първоначално даден човек си спомня своя собствен живот, като в същото време обхващайки периоди преди раждането той си спомня живота на своя баща, на своя дядо и т.н.
Тогавашните хора изобщо не биха могли да стигнат до представата, че нещата и съществата могат да бъдат назовавани по един толкова повърхностен начин, както това става днес. В древността името беше нещо могъщо и субстанциално; то беше дълбоко свързано с вътрешната същност на нещата и съществата, и изразяваше тяхната природа с помощта на звуци. Името беше един непосредствен отзвук на тази вътрешна същност, на тази вътрешна природа. За тези неща нашата съвременна епоха просто не може да има никакво понятие, защото в противен случай не биха възникнали книги като „Критика на езика" от Фритц Маутнер, която се позовава по забележителен начин на всички по-нови изследвания, на всички критични студии от последните години, обаче не взема под внимание единствено онова, което беше най-съществено за езика в древните времена. През древността името изобщо не се употребяваше по отношение на отделния човек в неговия личен живот, а за обозначаване на онова, което е запазено в колективната памет, така че едно име се употребяваше дотогава, докато продължаваше споменът. Например, Ной не е един отделен човек; името Ной означава, че първоначално даден човек си спомня своя собствен живот, като в същото време обхващайки периоди преди раждането той си спомня живота на своя баща, на своя дядо и т.н. до тогава, докато се изчерпят паметовите сили. На хората се даваше едно и също име дотогава, докато бяха налице нишките на спомена. Ето защо име на като Адам, Сет или Енох са обхващали толкова личности, колкото е било възможно да попаднат в периметъра на ретроспективния спомен. Следователно, когато в старите хроники се казва, че някой се нарича Енох, това би трябвало да означава: В съответната личност, явяваща се като син на даден човек, носещ друго име, възниква една нова паметова нишка; в случая тази личност вече не си спомня своите предшественици. Обаче тази нова паметова нишка далеч не прекъсва със смъртта на „първия" Енох, а се предава от баща на син, внук и т.н., докато отново възникне една напълно нова паметова нишка.
към текста >>

18. Езотеризмът в Евангелието на Маркo GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo

Гъркът не виждаше в личността на Орфей плътският аспект, който идваше от майката и бащата, може би също и от дядото и бабата; за него това беше нещо вторично, това беше само един външен израз, една обвивка.
Съвременната наука дори би направила евентуално изследвания върху неговите наследствени характеристики. Днес съществува една голяма книга, която показва всички наследствени качества на семейството на Гьоте и иска да направи от Гьоте сбора от тези характеристики. По времето на Орфей не се мислеше по този начин. Тогава хората не не считаха за най-съществен плътския външен човек с неговите особености; те считаха като най-съществено у Орфей това, което успя да направи от него създателя, истинския водач на гръцката предхристиянска култура и те знаеха много добре, че неговият физически мозък, неговата нервна система не бяха неговите най-съществени елемени. Това, което считахме за съществено беше, че той носеше в опитностите, които изживяваше, един елемент, произхождащ директно от свръхестествените светове и който се свърза с неговата видима личност, с един сетивен и физически елемент. Гъркът не виждаше в личността на Орфей плътският аспект, който идваше от майката и бащата, може би също и от дядото и бабата; за него това беше нещо вторично, това беше само един външен израз, една обвивка. За него същественото беше това, което идваше от един свръхсетивен свят и се беше свързало на физически план с един сетивен елемент. Гъркът си казваше: когато Орфей е пред мен, маловажно е това, че той е наследник на един баща и на една майка, това, което е важно е, че субстанцията на душата, която съставлява неговото интимно същество, произхожда от един свръхсетивен елемент, който никога не е имал нещо общо с физическия план и че върху този свръхсетивен елемент от неговата личност може да действа един физически и сетивен елемент, свързващ се с него, и това е един обмен, позволяван от състоянието, в което вече се намираха хората в онази епоха. Това е защото гърците виждаха в Орфей най-вече един чисто свръхсетивен елемент, който, казваха те, беше роден от една муза. Той беше синът на една муза, Калиопа; той не беше просто синът на една земна майка от плът, но на един свръхсетивен елемент, който никога не бе имал никаква връзка със сетивния свят. Ако той не беше син на музата Калиопа, той не би могъл да бъде пратеника на свръхсетивния свят.
към текста >>

19. Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер GA_135 Прераждане и Карма

При нея също, ако искаме, можем да открием душевно-духовното, което не може да се открие по същия начин в нейните родители, дядовци и баби, както нейният нос и сини очи.
Но където родовото приключва, за човека започва това, което обуславя неговото специално място, неговата задача в света. И когато това стане, приключва всякаква възможност за обяснение по шаблона на животинско-физическото унаследяване. Аз мога да видя носа и косата, може би и някои особености на темперамента и в неговите предшественици, но не и неговия гений. Това, разбира се, не се отнася само за Шилер. Това се отнася също така и за госпожа Мюлер от най-затънтеното градче. При нея също, ако искаме, можем да открием душевно-духовното, което не може да се открие по същия начин в нейните родители, дядовци и баби, както нейният нос и сини очи. Самият Гьоте казва, че има от баща си снагата и сериозното отношение към живота, а от майка си – ведрия характер и охотата да разказва. Но никой не би се опитал да доказва, че Гьоте има дарбата си от баща си и майка си, както би проследил формата и начина на живот на лъва при неговите предци. Това е посоката, която трябва да поеме психологията, ако иска да постави до научното твърдение: „Всичко живо произхожда от друго живо“ съответстващото му: „Всяко душевно нещо се обяснява от друго душевно“. Ще продължим в тази посока и ще покажем как законите на прераждането и кармата от тази гледна точка са една естественонаучна необходимост. Изглежда много странно, че толкова хора избягват въпроса за произхода на душевното от страх, че биха стигнали до една несигурна област на знанието.
към текста >>

20. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 януари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Човек ще има усещането: Ти стоиш тук; твоят баща, твоят дядо, твоят прадядо не могат да бъдат картината, която стои пред теб.
Ако човек проследява такива неща така, че, от една страна, да си каже: Искам поне веднъж наистина много силно да пожелая и поискам онова, което е против волята ми и за което имам най-малко предразположение – тогава той може да узнае: Представите, които получавам, ще се оформят в картината на моята предишна инкарнация. Тази картина на предишната инкарнация ще се установи с една голяма увереност, ако човек взема на сериозно нещата, които току-що охарактеризирахме малко по-точно. Ще забележим, че представите, които придобихме, ще доведат до усещането: Тази картина ми е действително близка. Или ще почувстваме: Това е една картина, която ми е напълно чужда. Ако чрез преработка на представите, описани днес, човек изобрази пред душата си една такава картина на предишната си инкарнация, тогава той по правило ще може да види колко силно е избледняла тази картина. Човек ще има усещането: Ти стоиш тук; твоят баща, твоят дядо, твоят прадядо не могат да бъдат картината, която стои пред теб. Но ако човек остави картината да му въздейства, тогава той чрез чувство и усещане ще придобие преценката: Толкова и толкова хора стоят между теб и тази картина! Да допуснем, че човек има чувството, че между него и картината стоят дванадесет човека. А друг някой усеща, че между него и картината стоят седем човека. Такова чувство се получава и то е изключително важно. Защото ако например между картината и някого стоят дванадесет човека, тогава човек може да ги раздели на три и да получи четири.
към текста >>

21. Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

И когато ги запитаме защо почитат тези или онези Богове, хората от моята страна отговарят: Това е един много стар обичай и ние никога не сме постъпвали по друг начин, така е било при нашите бащи, дядовци и така нататък.
Той почина в Лондон през 1833. Върху голяма част от своите съвременници, които се интересуваха от такива въпроси, той упражняваше извънредно силно влияние. Забележителното при него е, че от една страна, той стоеше като един неразбран реформатор в рамките на индуизма, но от друга страна, по отношение на реформаторските си идеи той се оказа много добре разбран от всички онези европейци, които по онова време стояха по върховете на европейската култура; пред тях той не обсъждаше такива идеи, които биха могли да бъдат разбрани само с помощта на източното мислене, а идеи, които са достъпни за универсалния човешки разум. Как постъпваше Рам Мохан Рой? Той казваше приблизително следното: Да, аз живея в рамките на индуизма; там хората почитат много Богове, кланят се на най-различни божества. И когато ги запитаме защо почитат тези или онези Богове, хората от моята страна отговарят: Това е един много стар обичай и ние никога не сме постъпвали по друг начин, така е било при нашите бащи, дядовци и така нататък. И понеже, тъй смяташе Рам Мохан Рой, хората разполагаха само с тази възможност, в моята страна се стигна до най-крещящи форми на идолопоклонничество, до едно осъдително идолопоклонничество, което наранява цялото първоначално величие на религията, изповядвана от моя древен народ. Някогашната му религия, смяташе той, която отчасти е пълна с противоречия, се съдържа във Ведите, но благодарение на Виаза ние имаме системата Веданта, където всичко е напълно достъпно за чистото човешко мислене. Ето какво, казваше той, искам да изповядвам. И за тази цел, освен че направи преводи от различни, трудно разбираеми диалекти, той направи извлечения от онова, което смяташе за истинско учение и го разпространи всред хората. На какво разчиташе Рам Мохан Рой?
към текста >>

22. 9. ДЕВЕТА СКАЗКА. Линц, 26 януари 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Макар и някой да може да докаже, че има това, или онова качество наследено от неговият баща, от неговия дядо и т.н., остава все пак вярно, че той също е създал условия за това.
Когато някой казва: тук стои един човек, защо живее той? Материалистично настроения човек може да възрази: защото той диша. Друг един може да каже: Аз зная това добре, той все пак не би могъл да живее, ако преди три месеца аз не бих го извадил от водата, където се давеше! Тази последната връзка не е ли вярна, въпреки първата? Винаги хората вярват, че естествено научните връзки се заличават чрез духовно-научната връзка. Макар и някой да може да докаже, че има това, или онова качество наследено от неговият баща, от неговия дядо и т.н., остава все пак вярно, че той също е създал условия за това. Така също болестите, могат да бъдат проучени естествено научно по отношение на техните причини. Така е и с всички болести, които са върлували като епидемии. Защо този, или онзи е починал от една ранна смърт? Обаче всичко това има своите духовни причини в духовният свят. Когато тук на Земята се разпространяват болести, определени духовни същества трябва да работят, за да внесат болестите от духовният свят във физическия свят.
към текста >>

23. 14. ЧЕТИРАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 10. 3. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Това, което е дадено на човека от неговите прародители във физическата линия на наследствеността, то отговаря на човешката индивидуалност само благодарение на това, че човекът е привлечен от определени смесени отношения във физическата линия на наследствеността, която се създава чрез начина, чрез формата външна и вътрешна, която бащата, майката, бабата и дядото, нагоре са имали.
Бихме могли да кажем: В първите времена след смъртта, години наред, даже в течение на десетилетия, човекът гледа по определен начин назад към своя последен земен живот, той се занимава с нещата, които са останали като сили в неговото астрално тяло от последния земен живот. Но все повече и повече навлиза в областта, която последният път описахме от космическа гледна точка: Той все повече и повече навлиза в областта, в която влиза във връзка със Съществата на Висшите йерархии. И между смъртта и едно ново раждане човекът трябва да дойде във връзка с тези Същества на Висшите йерархии, защото той трябва да събере онези сили, от които след това се нуждае, когато отново навлиза във физическият свят след раждането. Човекът трябва да донесе две неща със себе си в това физическо съществувание, които е образувал и укрепил между смъртта и едно ново раждане. Той трябва да донесе със себе си онези сили, които го правят способен, когато се е свързал с това, което лежи в течение на наследствеността, да преработи отвътре тялото пластично, през първите години и след това дълго време през живота, така че тялото да бъде напълно приспособено към индивидуалността, с която човекът идва от своите минали земни съществувания. Това, което е дадено на човека от неговите прародители във физическата линия на наследствеността, то отговаря на човешката индивидуалност само благодарение на това, че човекът е привлечен от определени смесени отношения във физическата линия на наследствеността, която се създава чрез начина, чрез формата външна и вътрешна, която бащата, майката, бабата и дядото, нагоре са имали. Човекът е привлечен от това, което може да се роди, във физическата линия на наследствеността. Обаче това, което човекът получава като своя външна дреха, като минава през раждането, то трябва първо да бъде преработено пластично в неговите тънкости. И това преработване, това преобразяване става с помощта на едно извънредно сложно подреждане на силите, които човекът донася със себе си от духовният свят и който той получава така, че една категория на духовните йерархии получава тези сили, а от друга страна категория духовни йерархии други сили. Ако искаме да употребим един образен израз, можем да кажем: между смъртта и едно ново раждане на човека са предадени силите и даровете на Съществата от Висшите йерархии и тези дарове са силите, от които човек се нуждае, за да приспособи към своята индивидуалност, към своята собствена индивидуалност, това което му е предадено чрез наследствеността. Ако това е едното, което трябва да имаме предвид при прераждащия се човек, тогава другото е това, че човекът отново работи, макар и да няма съзнание за това, той работи върху съчетаването и изграждането на своята съдба.
към текста >>

24. Съставните части на човека между смъртта и ново раждане GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Гьоте е имал баща и майка, дядо и баба и т.н.
Става въпрос обаче за друго. Когато човек опита да проследи една човешка индивидуалност, която в определено време влиза във физическо тяло – тя идва от духовния свят, – това е същата индивидуалност, която събира бащата и майката, която съдейства бащата и майката да осъществят неговото рождение. Да, тази индивидуалност действа още по-назад в поколенията така, че накрая да се открият двама души, чрез които индивидуалността да може да осъществи своето въплъщение. В това, което протича през столетия от предци към потомци, действа индивидуалността. Колкото и чудно да звучи, то е така. Гьоте е имал баща и майка, дядо и баба и т.н. Когато се върнем столетия назад, ще видим, че тази индивидуалност на Гьоте вече е действала от духовния свят така, че винаги да намери онези, които да дадат като резултат стария Каспар Гьоте и госпожа Айа. През столетия от духовния свят действа индивидуалността, тя действа в поколенията. Това е точно обратното на случая, който се приема. Човекът има това, което носи в своята душа, но не наследено физически от своите предци. Той подбира своите предци от духовния свят, от мировата среднощ, която се намира по средата между смъртта и ново раждане, така че да може да открие онези, чрез които да поеме пътя в земния живот.
към текста >>

25. За събитието на смъртта и факти от времето след смъртта GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Така, както след смъртта предаваме на земята само това, което произлиза от земята, също така приемаме от родители, баби и дядовци само това, което е земно в нас.
В тази дейност трябва да си сътрудничат всички божествени йерархии. Във Вашата глава, в тази леко неправилна и донякъде трансформирана сфера, се намира това, което представлява истински микрокосмос, истинско отражение на голямата мирова сфера. В нея живее всичко, което живее вън във Вселената, в нея действа всичко, което е дейно в различните йерархии. Когато от натрупаната чрез нашата умора мъдрост започнем да формираме следващата инкарнация, в тази дейност си сътрудничат всички йерархии, така че да се включи това, което ще стане наша глава, като отражение на цялата божествена мъдрост. Докато се случва всичко това, на земята се подготвя нещото, което представлява нашата наследствена линия. Така, както след смъртта предаваме на земята само това, което произлиза от земята, също така приемаме от родители, баби и дядовци само това, което е земно в нас. И това, което в нас е земно, представлява само външното, то е само външният израз на земното. Всичко е вплетено в това, което изплитаме по описания начин, и в това, което изплитат всички божествени йерархии, преди чрез зачеването да получим връзка с това, с което се обгръщаме и обличаме при слизането ни на физическия план. Аз Ви казах, че колкото повече можем да възприемем в нашите чувства от тези величествени познания, толкова по-добре би било за нас. Помислете само за следното. Ние използваме нашата глава.
към текста >>

26. Връзката между живите и мъртвите GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Може някой да си спомня за навиците на даден умрял баща или дядо и да ги повтаря на физическия план, но аз нямам това предвид, това е нещо съвсем друго.
Това са тайните, но конкретни взаимовръзки между физическия и духовния свят. Защото не само за нас самите нещо узрява в това, което пренасяме през портата на смъртта, а и за останалия свят. То обаче става действително зряло от един определен момент насетне, за да може да въздейства върху други. Също така то става все по-зряло. И аз Ви моля, обърнете внимание сега, че не говоря за външни неща, а за вътрешно, реално духовно действие. Може някой да си спомня за навиците на даден умрял баща или дядо и да ги повтаря на физическия план, но аз нямам това предвид, това е нещо съвсем друго. Имам предвид действително инспирираните, следователно невъзприемаемите от обикновеното съзнание въздействия, които се усещат в нашите навици, в нашия най-интимен живот. И много в нашия живот зависи от това, че ние дори се виждаме принудени тук или там да се освободим от добронамерените влияния, които идват от мъртвите. Да, ние получаваме голяма част от нашата свобода благодарение на това, че трябва да я извоюваме в една или друга посока. Вътрешните душевни борби, чиито причини човекът често не познава, ще му се изяснят, ако ги разглежда в светлината, произхождаща от такива познания. Ако искаме да използваме един тривиален израз, можем да кажем: миналото шепти, душите на миналото наистина шепнат в нашата душевност.
към текста >>

27. 3. Tpeтa лекция, Дорнах, 1 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Във всеки случай Херман Бар се стремеше да постави нещата на мястото им, макар че съответният литературен историк продължаваше да твърди: Да, обаче има голяма вероятност еврейството да е подчертано най-вече в лицето на неговия дядо.
Виждате ли, скъпи мои приятели, аз вече не се учудвам от подобни неща, защото днес всички сме свидетели на толкова много странни и чудновати неща, нали. Обаче наред с другите представители на юдаизма, беше посочен и Херман Бар*14, който си е чист австриец и почти невъзможно е да се открие еврейска кръв в неговото родословно дърво. И въпреки това лексиконът се позоваваше на един известен литературен историк, който беше категоричен: в Херман Бар има нещо безусловно еврейско. Когато и по-рано срещу мен бяха отправяни упреци, че съм евреин тези неща не са от вчера налагаше се да изпращам тук или там фотографии на моето кръщелно свидетелство. Херман Бар също трябваше да прибягва до подобни експерименти, тъй като един литературен историк го обвини в еврейски произход. Във всеки случай Херман Бар се стремеше да постави нещата на мястото им, макар че съответният литературен историк продължаваше да твърди: Да, обаче има голяма вероятност еврейството да е подчертано най-вече в лицето на неговия дядо. И все пак той не можа да издири никакви достоверни данни в подкрепата на своята теза, тъй като прадедите на Херман Бар са чистокръвни австрийци, и то от най-запазените и чисти области на северна Австрия. Естествено, това беше фатално за нашия литературен историк, обаче той съвсем не се отказа от своето мнение. И това, че не се отказа от своето мнение, се прояви по следния начин. Той просто заяви: Дори и Херман Бар да ми представи кръщелните свидетелства на 12 генерации от родословното си дърво, в уверение на това, че няма нито капка еврейска кръв, сега аз съм принуден да повярвам в идеята на реинкарнацията. Ето, скъпи мои приятели, виждате ли какви са основанията на този човек, за да вярва в реинкарнацията!
към текста >>

28. Десета лекция, 4 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Опитайте се по правилен начин да задавате въпроси за живота, опитайте се някак да разгледате човека, който по някакви белези особено прилича на родителите си, на баба си и дядо си и т.н., и погледнете след това унаследените морални импулси: ще видите, че унаследените морални импулси, като правило, действат в противоположна посока на подобието на формите.
Посредством силите на наследствеността, които носим в себе си, ние, собствено, противодействаме на подобието на формите. Само сбърканата наука отъждествява подобието с наследствеността. Ние изглеждаме подобни на нашите родители, но в същото време от нашите родители в своето вътрешно същество ние наследяваме определени сили, които се стремят да ни върнат към човешкия праобраз. Това, което сме унаследили, се намира в борба с подобието. Едно по-фино наблюдение на човешкия живот, дори без свръхсетивно виждане, а само чрез външно наблюдение, вече може да стигне до това. Опитайте се по правилен начин да задавате въпроси за живота, опитайте се някак да разгледате човека, който по някакви белези особено прилича на родителите си, на баба си и дядо си и т.н., и погледнете след това унаследените морални импулси: ще видите, че унаследените морални импулси, като правило, действат в противоположна посока на подобието на формите. Ако разгледате портрети на изтъкнати исторически личности, които по външен вид приличат на своите предци, навсякъде ще видите, че в същото време в биографиите им са отбелязани душевни качества, – и те са именно унаследени качества, – които се противопоставят на тези, от които са получили приликата във външния вид. В това се състои една от съществените тайни на живота. Предците доста по-добре биха разбирали своите потомци и родителите доста по-добре биха разбирали своите деца, ако без предразсъдъци имаха предвид този факт. Ако, например, – извинете, че говоря такива неща, но все пак не се намираме в общество на филистери, – някаква майка, имайки синче, което много прилича на нея, се радва, че синчето ѝ толкова прилича на нея, за възпитанието му би било особено полезно, ако тя би си казала: ами ако моето синче развие качества, като тези, които са причина за честите караници с мъжа ми? Трябва да се обръща внимание на такива конкретни импулси, които в живота имат огромно значение.
към текста >>

29. Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Когато говорите за някой народ, за руснаци, англичани, германци и т.н., става дума за наследствени признаци, които се предават от баща на син, от дядо на баща и т.н.
Смъртта, която в свързана с края на живота, и наследствеността, която е свързана с раждането. По отношение на смъртта и наследствеността е важно да си изясним тяхното отношение към човешкия живот и човешката наука. От всичко това, което ви представих в течение на няколко седмици, вие трябва да запомните следното: когато човек възприема чрез своите външни сетива обкръжаващия свят и иска да разбере със своя разсъдък сетивното, тогава сред сетивните явления той се сблъсква също и с феномена на наследствеността: до известна степен в потомците се проследяват качества на предците и в човека от подсъзнанието действат тези сили на наследствеността. Това, което е свързано с мистерията на раждането, всички тези различни наследствени признаци ги изучаваме, често без да мислим за тях; когато, например, изучаваме етнологията, винаги говорим за наследствени признаци, без да заостряме вниманието си върху тях. Невъзможно е да се изучава даден народ без всичко това, което се изучава, да не се разглежда в кръга на наследствените признаци. Когато говорите за някой народ, за руснаци, англичани, германци и т.н., става дума за наследствени признаци, които се предават от баща на син, от дядо на баща и т.н. Областта на наследствеността, свързана с мистерията на раждането, е доста широка и когато говорим за външния живот, ние говорим, често без да го осъзнаваме, за фактите, за силите на наследствеността. Това, че мистерията на смъртта се разиграва в сетивния живот на човека, е винаги намиращ се пред очите ни факт, така че за описването му не трябват много думи. Но ако, бих казал, се разгледат познавателните способности на човека, работата ще изглежда малко по-различно. А именно, ще се окаже, че тези човешки познавателни способности са пригодни много да постигат в природен порядък, но те се държат суверенно и искат да научат всичко, което принадлежи на този природен порядък. Тези човешки познавателни способности са непригодни за разбиране на факта на наследствеността, свързан с мистерията на раждането и факта на смъртта.
към текста >>

30. 2. Втора лекция, Дорнах, 22 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Естествено, материалистите ще възразят: Всички вътрешни органи в човешкото тяло са физически наследени от родители, дядовци и т.н.
7 и 8), всичко това ще се окаже последица от опитностите между смъртта и новото раждане; естествено не последица от физическата материя, която идва със зачатието, раждането и т.н., а последица от живота между смъртта и новото раждане. Както сега Вие слушате моите думи, които после се превръщат в душевни изживявания, така и Вашите бели дробове, сърце, черен дроб и т.н. са последица от това, което сте изживели между смъртта и новото раждане. „Това, което нося в себе си като душевна организация, е последица от моите изживявания между раждането и смъртта.“ „Това, което нося в себе си като телесна организация, е последица от моя живот между смъртта и раждането.“ Естествено, материалистите ще възразят: Всички вътрешни органи в човешкото тяло са физически наследени от родители, дядовци и т.н. Обаче това е съвършена заблуда, това изобщо не е вярно. Разбира се, материята е наследена от предшествениците, обаче самият зародиш е нещо съвсем друго. Ако разгледаме зародиша само като материален процес, ние ще допуснем огромна грешка. Защото оплождането не се състои в това, че ембрионът възниква като някаква материална формация, а в това, че възниква, така да се каже, един вид празно пространство, в това, че там материята се подлага на пълен разпад, за да се изгради наново целият Космос в новия човек. И в този духовен градеж защото бели дробове, сърце, черен дроб са именно духовен градеж сега се включва и материята.
към текста >>

31. 9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

И когато после, през ХVІІ век, един по-малко далечен дядо е обикнал една по-малко далечна баба, отново вие сте били, в определен смисъл посредникът.
И тук ни е нужно да смятаме със съвсем различни размери на времето. Животът между смъртта и едно ново раждане трае векове и когато един човек се ражда през ХХ век, неговото слизане се подготвя бавно, може би, още от ХVІ век. И тогава, този човек, е този, който в определено отношение действа отгоре върху земните обстоятелства. Един от вашите далечни деди се е влюбил през ХVІ век в една далечна баба; те са усещали импулса да вървят един до друг. Там в този техен импулс да се свържат, сте действали вече вие от духовните светове. И когато после, през ХVІІ век, един по-малко далечен дядо е обикнал една по-малко далечна баба, отново вие сте били, в определен смисъл посредникът. Вие сте събрали цялата последователност от поколения, за да може накрая да излязат от нея тези, които са можели да бъдат вашите майка и баща. И в тези мистериозна неопределеност, която се крие в отношенията на земната любов, действат силите, които се излъчват от тези, които търсят бъдещите инкарнации. Никога няма пълна свобода, пълно съзнание в това, което събира като външни обстоятелства мъжките и женските същества. Това са неща, които се изплъзват тотално днес от разбирането на хората. Това, което днес наричаме история, всъщност е, само, това се знае, нещо съвсем външно.
към текста >>

32. 1.Първа лекция, Дорнах, 27 Май 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Синът ясно усещаше себе си като син на бащата, като внук на дядото, като правнук на прадядото.
С този факт обаче беше свързана и една голяма промяна в човешкото съзнание. През Древно-индийската епоха на хората би им изглеждало напълно абсурдно, ако някой се опита да ги обединява в един или друг „народ“. За днешния човек това е парадоксално, защото той просто не може да си представи, че усещане то за принадлежност към даден народ е възникнало сравнително отскоро. Разбира се, също и през Древно индийската епоха Земните условия налагаха на хората да живеят заедно в пределите на една или друга територия и да поддържат по-тесни връзки помежду си, отколкото извън тази територия, обаче понятието „народ“, усещането за принадлежност към един или друг „народ“, все още не съществуваше. За сметка на това съществуваше нещо друго, а именно извънредно живо чувство за редуването на поколенията. Синът ясно усещаше себе си като син на бащата, като внук на дядото, като правнук на прадядото. Нещата далеч не изглеждаха така, както бихме могли да ги опишем с помощта на днешните общоприети понятия; и все пак ние можем да ги опишем по такъв начин, че значително да се доближим до истината. Защото ако бих ме вникнали в тях според мисловните навици на тогавашната епоха, ние щяхме да установим следното: Всички членове на едно семейство строго са държали на това, че могат да изброяват своите предци, да назовават дядото, прадядото, прапрадядото, стигайки до възможно най-далечните си прародители. Всеки се усещаше здраво вплетен във веригата на поколенията. Всеки се усещаше много по-малко свързан с външния свят, с настоящето, отколкото в следващите епохи. Това, което днес е останало като една карикатурна форма в принципа на благородството, в принципа на прародителите, през Древно-индийската епоха беше нещо самопонятно за всеки човек; тогава хората нямаха никаква нужда от семейни хроники.
към текста >>

Защото ако бих ме вникнали в тях според мисловните навици на тогавашната епоха, ние щяхме да установим следното: Всички членове на едно семейство строго са държали на това, че могат да изброяват своите предци, да назовават дядото, прадядото, прапрадядото, стигайки до възможно най-далечните си прародители.
За днешния човек това е парадоксално, защото той просто не може да си представи, че усещане то за принадлежност към даден народ е възникнало сравнително отскоро. Разбира се, също и през Древно индийската епоха Земните условия налагаха на хората да живеят заедно в пределите на една или друга територия и да поддържат по-тесни връзки помежду си, отколкото извън тази територия, обаче понятието „народ“, усещането за принадлежност към един или друг „народ“, все още не съществуваше. За сметка на това съществуваше нещо друго, а именно извънредно живо чувство за редуването на поколенията. Синът ясно усещаше себе си като син на бащата, като внук на дядото, като правнук на прадядото. Нещата далеч не изглеждаха така, както бихме могли да ги опишем с помощта на днешните общоприети понятия; и все пак ние можем да ги опишем по такъв начин, че значително да се доближим до истината. Защото ако бих ме вникнали в тях според мисловните навици на тогавашната епоха, ние щяхме да установим следното: Всички членове на едно семейство строго са държали на това, че могат да изброяват своите предци, да назовават дядото, прадядото, прапрадядото, стигайки до възможно най-далечните си прародители. Всеки се усещаше здраво вплетен във веригата на поколенията. Всеки се усещаше много по-малко свързан с външния свят, с настоящето, отколкото в следващите епохи. Това, което днес е останало като една карикатурна форма в принципа на благородството, в принципа на прародителите, през Древно-индийската епоха беше нещо самопонятно за всеки човек; тогава хората нямаха никаква нужда от семейни хроники. През онези древни времена всичко беше съвсем различно, защото благодарение на ясновидството самото човешко съзнание поддържаше сигурна връзка с поредицата от поколения; тогавашният човек можеше да си спомня не само своите лични изживявания, а и тези на своите предци и той си спомняше изживяванията на бащата, дядото също тъй живо и непосредствено, сякаш се отнасяше за неговите лични изживявания. Впоследствие тези спомени ставаха все по-смътни, обаче зависимостта между човешкото съзнание и кръвната връзка с поколенията продължи да съществува.
към текста >>

През онези древни времена всичко беше съвсем различно, защото благодарение на ясновидството самото човешко съзнание поддържаше сигурна връзка с поредицата от поколения; тогавашният човек можеше да си спомня не само своите лични изживявания, а и тези на своите предци и той си спомняше изживяванията на бащата, дядото също тъй живо и непосредствено, сякаш се отнасяше за неговите лични изживявания.
Нещата далеч не изглеждаха така, както бихме могли да ги опишем с помощта на днешните общоприети понятия; и все пак ние можем да ги опишем по такъв начин, че значително да се доближим до истината. Защото ако бих ме вникнали в тях според мисловните навици на тогавашната епоха, ние щяхме да установим следното: Всички членове на едно семейство строго са държали на това, че могат да изброяват своите предци, да назовават дядото, прадядото, прапрадядото, стигайки до възможно най-далечните си прародители. Всеки се усещаше здраво вплетен във веригата на поколенията. Всеки се усещаше много по-малко свързан с външния свят, с настоящето, отколкото в следващите епохи. Това, което днес е останало като една карикатурна форма в принципа на благородството, в принципа на прародителите, през Древно-индийската епоха беше нещо самопонятно за всеки човек; тогава хората нямаха никаква нужда от семейни хроники. През онези древни времена всичко беше съвсем различно, защото благодарение на ясновидството самото човешко съзнание поддържаше сигурна връзка с поредицата от поколения; тогавашният човек можеше да си спомня не само своите лични изживявания, а и тези на своите предци и той си спомняше изживяванията на бащата, дядото също тъй живо и непосредствено, сякаш се отнасяше за неговите лични изживявания. Впоследствие тези спомени ставаха все по-смътни, обаче зависимостта между човешкото съзнание и кръвната връзка с поколенията продължи да съществува. Следователно, живото усещане за принадлежност към поредицата от поколения продължи да играе важна роля още дълго време. Понятието „народ“, както и себеусещането в рамките на „народа“, възникна успоредно с усещането за кръвната връзка, но това стана твърде бавно. Да, през Древно-персийската епоха описаното състояние не беше твърде изразено; то се утвърди едва в течение на времето. Едва когато хората изгубиха непосредственото съзнание, че са живо вплетени в поколенията, те стигнаха до убеждението, че са свързани в една или друга народностна общност, докато по-рано същественото беше не друго, а именно кръвната връзка.
към текста >>

33. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 26 ноември 1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Във фамилия Бах прадядото е определена индивидуалност, живяла на земята преди 1500 или 1600 години, която принадлежи към една друга форма.
За да охарактеризираме темата на нашата днешна лекция, трябва да тръгнем от един факт, който вече споменахме в предишната лекция. Пояснихме, че както сенчестият образ на човека се проектира върху стената, така ни се дава един сенчест образ на девакана в музикалното и изобщо в звуковия живот на физическия план. Споменахме, че във фамилията Бах[1] в продължение на 250 години са се родили 29 музиканти с повече или по-малко музикално дарование, че също така музикалният талант се е наследявал през поколенията, също както във фамилия Бернули математическият талант. Днес искаме да осветим тези факти от окултна гледна точка и така ще получим много отговори на важни кармически въпроси. Нещо, което се намира като въпрос в душите на някои хора, е: Как се отнася физическата наследственост към това, което наричаме всеобща карма? Във фамилия Бах прадядото е определена индивидуалност, живяла на земята преди 1500 или 1600 години, която принадлежи към една друга форма. В дядото се е въплътила друга индивидуалност. По отношение на дядото бащата е пак друга индивидуалност; в сина отново се е въплътила друга индивидуалност. Тези три индивидуалности не са правели пряко почти нищо с музикалните си дарби. Във физическата наследственост е преносът на музикалните таланти. Ще видим, че на въпроса за физическата наследственост се отговаря повърхностно, ако си изясним как музикалното дарование на човека зависи от дадено устройство на ухото.
към текста >>

В дядото се е въплътила друга индивидуалност.
Пояснихме, че както сенчестият образ на човека се проектира върху стената, така ни се дава един сенчест образ на девакана в музикалното и изобщо в звуковия живот на физическия план. Споменахме, че във фамилията Бах[1] в продължение на 250 години са се родили 29 музиканти с повече или по-малко музикално дарование, че също така музикалният талант се е наследявал през поколенията, също както във фамилия Бернули математическият талант. Днес искаме да осветим тези факти от окултна гледна точка и така ще получим много отговори на важни кармически въпроси. Нещо, което се намира като въпрос в душите на някои хора, е: Как се отнася физическата наследственост към това, което наричаме всеобща карма? Във фамилия Бах прадядото е определена индивидуалност, живяла на земята преди 1500 или 1600 години, която принадлежи към една друга форма. В дядото се е въплътила друга индивидуалност. По отношение на дядото бащата е пак друга индивидуалност; в сина отново се е въплътила друга индивидуалност. Тези три индивидуалности не са правели пряко почти нищо с музикалните си дарби. Във физическата наследственост е преносът на музикалните таланти. Ще видим, че на въпроса за физическата наследственост се отговаря повърхностно, ако си изясним как музикалното дарование на човека зависи от дадено устройство на ухото. Всяка индивидуална дарба не би означавала нищо, ако въпросното лице не притежава музикално ухо.
към текста >>

По отношение на дядото бащата е пак друга индивидуалност; в сина отново се е въплътила друга индивидуалност.
Споменахме, че във фамилията Бах[1] в продължение на 250 години са се родили 29 музиканти с повече или по-малко музикално дарование, че също така музикалният талант се е наследявал през поколенията, също както във фамилия Бернули математическият талант. Днес искаме да осветим тези факти от окултна гледна точка и така ще получим много отговори на важни кармически въпроси. Нещо, което се намира като въпрос в душите на някои хора, е: Как се отнася физическата наследственост към това, което наричаме всеобща карма? Във фамилия Бах прадядото е определена индивидуалност, живяла на земята преди 1500 или 1600 години, която принадлежи към една друга форма. В дядото се е въплътила друга индивидуалност. По отношение на дядото бащата е пак друга индивидуалност; в сина отново се е въплътила друга индивидуалност. Тези три индивидуалности не са правели пряко почти нищо с музикалните си дарби. Във физическата наследственост е преносът на музикалните таланти. Ще видим, че на въпроса за физическата наследственост се отговаря повърхностно, ако си изясним как музикалното дарование на човека зависи от дадено устройство на ухото. Всяка индивидуална дарба не би означавала нищо, ако въпросното лице не притежава музикално ухо. За тази дарба ухото трябва да е устроено особено.
към текста >>

Така имаме един музикален син, баща и дядо, които имат музикални уши.
Във физическата наследственост е преносът на музикалните таланти. Ще видим, че на въпроса за физическата наследственост се отговаря повърхностно, ако си изясним как музикалното дарование на човека зависи от дадено устройство на ухото. Всяка индивидуална дарба не би означавала нищо, ако въпросното лице не притежава музикално ухо. За тази дарба ухото трябва да е устроено особено. И именно тази чисто телесна основа се наследява за музикалния талант от поколение на поколение. Така имаме един музикален син, баща и дядо, които имат музикални уши. Както се наследяват от поколение на поколение физическите форми на тялото, например тези на носа, така също се наследява структурната организация на ухото. Да приемем, че имаме редица от индивидуалности, които се намират в духовния свят и носят със себе си предразположеност към музиката от предишната инкарнация и сега искат да живеят на физически план. Какво би означавала предразположеността, ако индивидуалностите не биха могли да се инкарнират в тела, които имат музикално ухо? Тогава тези индивидуалности биха могли да преминат през живота, като тези способности останат неми, непреживени. От само себе си се разбира, че те ще се чувстват привлечени от една фамилия с музикално ухо, с физическа предразположеност, която предоставя възможност на индивидуалността да се изживее.
към текста >>

34. 14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 5.9.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

А на каква възраст са баба ти и дядо ти?
От 10 век вече може да се каже "Германия". Аз бих дал тук за пример на децата понятие за хронология. Ако се каже "9-10, век" представата не е конкретна. Как бихте направили така, че у децата да се създаде конкретна представа за времето? Бихте могли да обясните на децата: "След като ти сега си на толкова години, на каква възраст са майка ти и баща ти? А на каква възраст са баба ти и дядо ти? Проследете поколенията и обяснете на детето, че една поредица от три поколения прави около сто години. За сто години минават три поколения. Преди сто години са били прародителите. Преди девет столетия са били не три, а 9.3=27 генерации. На детето се казва: "Представи си, ти държиш баща си за ръка, той е хванал твоя дядо, той пък твоя пра-дядо и т.н.
към текста >>

На детето се казва: "Представи си, ти държиш баща си за ръка, той е хванал твоя дядо, той пък твоя пра-дядо и т.н.
А на каква възраст са баба ти и дядо ти? Проследете поколенията и обяснете на детето, че една поредица от три поколения прави около сто години. За сто години минават три поколения. Преди сто години са били прародителите. Преди девет столетия са били не три, а 9.3=27 генерации. На детето се казва: "Представи си, ти държиш баща си за ръка, той е хванал твоя дядо, той пък твоя пра-дядо и т.н. Ако се наредите така един до друг, кой под ред би бил Хенрих I, кои под ред биха били маджарите около 926 година? Двадесет и седмия човек би бил тогава."След това бих представил тези неща нагледно. След като по този начин създам конкретна представа на децата за времето, бих им описал нашествията на маджарите. Бих им обяснил как по това време маджарите са нападнали Средна Европа. Как диво са настъпвали те, така че всички са трябвало да бягат.
към текста >>

35. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него GA_354 Сътворението на света и човека

Това не го е имало даже при нашите дядовци, да не говорим вече за нашите пра-прадядовци.
По въпроса обаче съществуват старинни народни възгледи. Те не следва априори да се отричат, защото са основани на много по-големия интерес на хората към тези неща, когато условията на живот са били по-прости. Днес, когато се интересуваме от някой предмет, в най-добрия случай е за двадесет и четири часа, защото след двадесет и четири часа идват новите вестници и нашият интерес се насочва към нещо ново - днес бързо забравяме за това, което става. Наистина е така! И освен това, условията на живота ни станаха по-сложни, те направо здраво се усложниха. Това не го е имало даже при нашите дядовци, да не говорим вече за нашите пра-прадядовци. Те сядали в стаята до печката, седели заедно и разказвали, разказвали за миналите времена; знаели какво е било времето преди, тъй като умело са обвързвали климата със съзвездията и планетите и благодарение на това виждали, отбелязвали, че известни закономерности в състоянието на климата все пак има. Виждате ли, сред тези прадядовци е имало и от тъй наречените «стари кримки»; знаете, че под «стара кримка» се подразбира такъв, който съвсем не е глупав, даже е малко по-умен от другите. И така, имало е такива стари кримки и слушайки ги, е можело да се чуе нещо доста интересно! Да чуем какво е казвал такъв вече остарял многознайко на своя пра-правнук или праплеменник. Той казвал така: гледай по-добре, когато гледаш към Луната, знай, че Луната влияе на времето.
към текста >>

Виждате ли, сред тези прадядовци е имало и от тъй наречените «стари кримки»; знаете, че под «стара кримка» се подразбира такъв, който съвсем не е глупав, даже е малко по-умен от другите.
Днес, когато се интересуваме от някой предмет, в най-добрия случай е за двадесет и четири часа, защото след двадесет и четири часа идват новите вестници и нашият интерес се насочва към нещо ново - днес бързо забравяме за това, което става. Наистина е така! И освен това, условията на живота ни станаха по-сложни, те направо здраво се усложниха. Това не го е имало даже при нашите дядовци, да не говорим вече за нашите пра-прадядовци. Те сядали в стаята до печката, седели заедно и разказвали, разказвали за миналите времена; знаели какво е било времето преди, тъй като умело са обвързвали климата със съзвездията и планетите и благодарение на това виждали, отбелязвали, че известни закономерности в състоянието на климата все пак има. Виждате ли, сред тези прадядовци е имало и от тъй наречените «стари кримки»; знаете, че под «стара кримка» се подразбира такъв, който съвсем не е глупав, даже е малко по-умен от другите. И така, имало е такива стари кримки и слушайки ги, е можело да се чуе нещо доста интересно! Да чуем какво е казвал такъв вече остарял многознайко на своя пра-правнук или праплеменник. Той казвал така: гледай по-добре, когато гледаш към Луната, знай, че Луната влияе на времето. Следователно хората просто са виждали това. Те отлично знаели, че дъждовната вода е много по-добра за пране от обикновената, която вадели от кладенеца.
към текста >>

Този прадядо е знаел също още нещо за това и се е стараел и правнукът му също да го научи, като му е казвал: обръщай внимание, Луната влияе на водата.
И професор Фехнер казва на жена си: Е, добре, ако моят колега Шлайден твърди, че по новолуние падат толкова валежи, колкото и по пълнолуние, нека госпожа професоршата Шлайден да поставя своите съдове и да събира вода по новолуние, а ти събирай вода по пълнолуние, и аз твърдя, че ти ще събереш повече! [4] Обаче госпожа професоршата Шлайден чула това предложение и казала: Не! Така не става, аз искам да поставям своите съдове по пълнолуние, нека госпожа професоршата Фехнер поставя своите съдове по новолуние! Виждате, че жените са разсъждавали по друг начин, защото на тях им е била нужна вода! Професорите са можели да спорят за водата безметежно, а на жените водата им е била нужна. Този прадядо е знаел също още нещо за това и се е стараел и правнукът му също да го научи, като му е казвал: обръщай внимание, Луната влияе на водата. Обръщай внимание и на това, каква е Луната, защото на всеки осемнадесет, деветнадесет години всичко, което става с Луната, се повтаря отново. Например имаме в определена година и ден слънчево затъмнение, а в друг определен ден - лунно затъмнение. Това редовно се повтаря през всеки осемнадесет, деветнадесет години. Такъв е кръгооборотът. Така се повтарят всички явления в съответствие с положението на небесните тела във Вселената.
към текста >>

Защо да не може, така казвал прадядото, да стават такива повторения в състоянието на времето, ако то зависи от Луната?
Обръщай внимание и на това, каква е Луната, защото на всеки осемнадесет, деветнадесет години всичко, което става с Луната, се повтаря отново. Например имаме в определена година и ден слънчево затъмнение, а в друг определен ден - лунно затъмнение. Това редовно се повтаря през всеки осемнадесет, деветнадесет години. Такъв е кръгооборотът. Така се повтарят всички явления в съответствие с положението на небесните тела във Вселената. Защо да не може, така казвал прадядото, да стават такива повторения в състоянието на времето, ако то зависи от Луната? Времето след осемнадесет, деветнадесет години би трябвало да прилича на това, което е било преди осемнадесет или деветнадесет години. Виждате ли, ако всичко се повтаря, отчитайки тези и други повторения, хората отбелязвали в календара климатичните особености в предишните години и очаквали, че подобно ще бъде времето след осемнадесет или деветнадесет години. Този календар се е наричал стогодишен календар, защото сто - това е такова число, с което е по-лесно да имаш работа, но е имало и други числа, в съответствие с които са предсказвали състоянието на времето. Напълно естествено е, че пълно съвпадение тук не би могло да има, тъй като съотношенията са по-сложни. Но в практическия живот това все пак е можело да служи на хората, те са можели да се ориентират по този календар и чрез това действително да подобрят плодородието на земята.
към текста >>

НАГОРЕ

1.0029439926147