Търсене в текстове за 'Дъно'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 75 резултата от 60 текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : 'Дъно'.

1. 08. ПОСВЕЩЕНИЕТО GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Това изпитание се нарича "изпитание на водата", защото в тези висши области човешките действия са така лишени от опората на външните събития, както и плувецът е лишен от твърдото дъно на реката.
А това, което той трябва да извърши, ще узнае с помощта на усвоените от него писмени знаци. Ако разпознае своите задължения и ако действува съобразно тях, тогава той е издържал изпитанието. Успехът се долавя по измененията, предизвикани във формите, цветовете и звуците на духовните възприятия. В хода на окултното обучение много точно може да се посочи как се променят фигурите, цветовете и звуците в зависимост от поведението на ученика. А от своя страна окултният кандидат трябва да знае, как може да предизвика тези изменения. Това изпитание се нарича "изпитание на водата", защото в тези висши области човешките действия са така лишени от опората на външните събития, както и плувецът е лишен от твърдото дъно на реката. Процесът трябва да се повтаря дотогава, докато кандидатът придобие пълна увереност. При описаното изпитание също става дума за придобиване на известни нови качества и благодарение на своите опитности във висшите светове, човек изгражда тези качества за кратко време до такава степен, каквато в обикновения ход на еволюцията би постигнал само след много прераждания. Същественото тук е следното. За да породи описаните изменения в областта на висшите светове, кандидатът трябва да следва единствено импулсите, които бликват от неговите висши възприятия и от дешифрирането на скритата писменост. Ако в действията му се намеси дори само една част от неговите лични желания, мнения и т.
към текста >>

2. ИЗ ХРОНИКАТА АКАША ПРЕДГОВОР GA_11 Из Хрониката Акаша

Почвата на тази суша днес образува дъното на Атлантския океан.
И тук от хилядолетия царува такова съвпадение, че с него не може да се сравни съгласуваността между официалните историци даже и по отношение на едно столетие. Посветените във всички времена и на всички места описват по същество едно и също нещо. След тези предварителни забележки тук ще опишем някои наблюдения от Хрониката Акаша. Началото ще бъде направено с описание на онези факти, които са се разиграли, когато между Европа и Америка още е съществувал така нареченият Атлантски континент. Върху тази част на Земното кълбо някога е имало суша. Почвата на тази суша днес образува дъното на Атлантския океан. Още Платон разказва за последния остатък от сушата, за остров Посейдон, който се е намирал на запад от Европа и Африка. Че дъното на Атлантския океан е било някога суша, че в течение на около милион години тя е била арена на една култура, която несъмнено е била твърде различна от нашата днешна култура, както и фактът че последните остатъци на тази суша са загинали в 10-ото хилядолетие преди Р. Хр., това читателят може да прочете в книжката “Атлантида според окултни източници” от Скот Елиот. Тук ще дадем съобщения за тази прадревна култура, които съставляват допълнения към казаното в гореспоменатата книжка. Докато там се описва повече външната страна, външните процеси при тези наши атлантски прадеди, тук ще бъдат отбелязани някои неща за техния душевен характер и вътрешната природа на условията, при които те са живели.
към текста >>

Че дъното на Атлантския океан е било някога суша, че в течение на около милион години тя е била арена на една култура, която несъмнено е била твърде различна от нашата днешна култура, както и фактът че последните остатъци на тази суша са загинали в 10-ото хилядолетие преди Р.
След тези предварителни забележки тук ще опишем някои наблюдения от Хрониката Акаша. Началото ще бъде направено с описание на онези факти, които са се разиграли, когато между Европа и Америка още е съществувал така нареченият Атлантски континент. Върху тази част на Земното кълбо някога е имало суша. Почвата на тази суша днес образува дъното на Атлантския океан. Още Платон разказва за последния остатък от сушата, за остров Посейдон, който се е намирал на запад от Европа и Африка. Че дъното на Атлантския океан е било някога суша, че в течение на около милион години тя е била арена на една култура, която несъмнено е била твърде различна от нашата днешна култура, както и фактът че последните остатъци на тази суша са загинали в 10-ото хилядолетие преди Р. Хр., това читателят може да прочете в книжката “Атлантида според окултни източници” от Скот Елиот. Тук ще дадем съобщения за тази прадревна култура, които съставляват допълнения към казаното в гореспоменатата книжка. Докато там се описва повече външната страна, външните процеси при тези наши атлантски прадеди, тук ще бъдат отбелязани някои неща за техния душевен характер и вътрешната природа на условията, при които те са живели. Читателят ще трябва мислено да се пренесе в миналото в една епоха, която се намира около 10,000 години назад и която е траела много хилядолетия. Описаното тук не е станало само върху залятата от водите на Атлантския океан суша, а също и върху съседните области на днешна Азия, Африка, Европа и Америка.
към текста >>

3. РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_1 Загадки на философията

Те трябва да имат в дъното на своята душа много зло и безсъвестност, тези "морални хора", мисли Щирнер, защото желаят морални предписания; те би трябвало да се твърде безсърдечни, защото искат да направят да им се заповядва любовта чрез заповед, въпреки че любовта би трябвало да се роди в тях като един свободен подтик.
Не са ли произведени и тези болести според вечни, железни закони както и всичко здраво? Но нима за това не можем да различим болното от здравото? Както на едни разумен човек никога не ще му хрумне да причисли болното към здравото, поради това, че и то е произведено според природните закони, също така и Щирнер не би могъл да причисли неморалното към моралното, поради това, че и то както моралното се ражда тогава, когато отделният човек е изоставен на самия себе си. Обаче това, което различава Щирнер от абстрактните мислители, е неговото убеждение, че в човешкия живот, когато отделните хора бъдат изоставени сами на себе си, моралното ще бъде също така господствуващо, както в природата е господстващо здравото. Той вярва в моралното благородство на човешката природа, в свободното развитие на моралността от индивидите; на него ми се струва, че абстрактните мислители не вярват в това благородство; ето защо той смята, че те снижават природата на индивида до робиня на общите заповеди, на средствата на дисциплиниране на човешкото действие. Те трябва да имат в дъното на своята душа много зло и безсъвестност, тези "морални хора", мисли Щирнер, защото желаят морални предписания; те би трябвало да се твърде безсърдечни, защото искат да направят да им се заповядва любовта чрез заповед, въпреки че любовта би трябвало да се роди в тях като един свободен подтик. Ако преди 20 години все още можеше да се каже укорно в едно сериозно писание: "Макс Щирнер разруши дух и човечество, право и държава, истина и добродетел като идоли на мисловното раболепие и свободно изповядва: "Нищо не ме е грижа за мене". "Хайнрих фон Трайчке, История на Германия. 5. част, стр. 424/ това е само едно доказателство за факта, колко лесно може да бъде криво разбран Щирнер чрез радикалния начин на изразяване, той, пред очите на когото човешкият индивид стоеше като нещо толкова величествено, възвишено, единствено и свободно, че висшият полет на света на мислите не ще бъде в състояние да го достигне. През втората половина на столетието Макс Щирнер беше кажи речи забравен.
към текста >>

4. СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ GA_18_2 Загадки на философията

"Рибата в езерото може да плува във водата, а не на сушата; но все пак тя може да се сблъска с главата с дъното и стените".
Ние сме така устроени, че е невъзможно да излезем вън от нас. Даже ние можем да си представим също и това, което се намира вън от нашата област, само чрез нашата представа. Ние долавяме една граница на нашата област; казваме си, че вън от тази граница трябва да съществува нещо, което произвежда в нас усещания. Но ние стигаме само до границата. Също така ние сами си поставяме тази граница, защото не можем да отидем по-нататък. "Рибата в езерото може да плува във водата, а не на сушата; но все пак тя може да се сблъска с главата с дъното и стените". Така ние можем да живеем вътре в нашите представи и усещания, обаче не и във външните неща; обаче ние се сблъскваме с една граница, отвъд която не можем да отидем по-нататък; където не можем вече да си кажем, освен: - Отвъд се намира неизвестното. Всички представи, които си образуваме върху това неизвестно, са неоправдани; защото не бихме искали да направим нищо друго, освен да пренесем добитите в нас представи върху неизвестното. Ако искаме да направим това, ние бихме били също така умни, както рибата, която си казва: - Оттук аз вече не мога да отида по-нататък, следователно от там нататък има една друга вода, в която искам да опитам да плувам по друг начин. Тя може да плува само във вода и никъде другаде. Но сега едно друго обръщение на мисълта.
към текста >>

5. 02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Междувременно странниците просъскаха нещо един на друг на своя неразбираем език, а после гръмко избухнаха в смях и заподскачаха насам-натам из лодката ту по пейката, ту по нейното дъно.
Потънал в дълбок сън след напрегнатия ден, той изведнъж се събуди посред нощ от някакви странни гласове. Вероятно бяха пътници, защото той ги чу да казват, че искат да бъдат откарани на отсрещния бряг. Когато се показа на вратата, той видя две големи Блуждаещи Светлини да проблясват над завързаната лодка. Те го уверяваха, че много бързат и искат час по-скоро да бъдат на другия бряг. Без да се двоуми Старецът отвърза лодката и загреба през реката. Междувременно странниците просъскаха нещо един на друг на своя неразбираем език, а после гръмко избухнаха в смях и заподскачаха насам-натам из лодката ту по пейката, ту по нейното дъно. „Разклащате лодката! ", извика им Лодкарят. „Ако продължавате да сте толкова буйни, може и да я обърнете. Трябва веднага да седнете, Блуждаещи Светлини! " Но те отново буйно се изсмяха на думите му и заподскачаха още повече.
към текста >>

Като ярки, бледи сияещи звезди камъните заплуваха по вълните и човек не би могъл да различи, дали просто изчезват в далечината или потъват на дъното.
Лилия поиска да го прегърне, но Старецът я спря; в същото време той помогна на младежа да се изправи на краката си, като го крепеше, докато той излизаше от кошницата и от кръга на Змията. Младежът стана, а канарчето пърхаше с криле на рамото му; животът отново пулсираше и в двамата, обаче Духът беше все още вън от тях; очите на красивия Момък бяха отворени, но не виждаха или поне изглеждаше, че гледат всичко съвсем безучастно; и едва когато удивлението от това събитие затихна, всички забелязаха колко странно се беше променила Змията. Нейното красиво гъвкаво тяло се беше разпаднало на хиляди, стотици хиляди блестящи скъпоценни камъни; посягайки към своята кошница, Старицата се препъна най- непредпазливо в тях и тогава не остана и следа от Змията, освен красивия кръг, чиито очертания от скъпоценни камъни ярко блестяха в тревата. Старецът веднага нареди да съберат камъните в кошницата, при което неговата жена му помагаше най-усърдно. После двамата я занесоха до брега и там от едно високо възвишение, той изсипа цялото съдържа ние в реката, въпреки съпротивата на Красивата Лилия и на своята жена, които с удоволствие биха си избрали по един или друг камък. Като ярки, бледи сияещи звезди камъните заплуваха по вълните и човек не би могъл да различи, дали просто изчезват в далечината или потъват на дъното. „Господа", обърна се Старецът почтително към Блуждаещите Светлини „сега ще Ви покажа пътя и ще Ви разкрия посоката; но Вие ще ни окажете най-голямата услуга, ако ни отворите вратата на светилище то, през която този път ние трябва да влезем и която никой освен Вас не може да отвори." Тогава Блуждаещите Светлини се поклониха леко и се отдръпнаха назад. Старецът с лампата тръгна пръв към скалата, която се отвори пред него; Момъкът го следваше механично; малко несигурно Лилия се спря на известно разстояние зад него; Старицата не желаеше да изостава и простря ръката си напред, за да може светлината на лампата да я освети добре. Блуждаещите Светлини завършваха това шествие, като приближаваха огнените си езици един към друг и изглежда нещо си говореха. Не бяха вървели кой знае колко време, когато шествието се спря пред една голяма бронзова порта, чиито крила бяха заключени със златна ключалка.
към текста >>

6. 03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

„Срещу тясната страна на входа, в дъното на залата, се намира масата на игумена, а от двете страни са разположени трапезите на монасите и всичките се издигат малко над пода; и сега, ако влизащият се обърне назад, на четвъртата стена, над не много високата врата, той вижда четвъртата маса, до която са седнали Христос и Неговите ученици.
Това твърдение се подкрепя както от неговото предпочитание към духовното изкуство, което се придържа към добрите стари традиции, така и от слабостта му към гърците. Лесно бихме могли също да повярваме, че може би Гьоте не притежава никакво задълбочено разбиране за онова усещане, което буди у повечето хора картината „Ела, Господи Исусе, и наш гост бъди". Но ако искаме да надникнем по-дълбоко в Гьотевата душа, нека да си припомним книгата на Боси за „Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи./*11/ Върху тази книга Гьоте пише една рецензия и там ние откриваме един забележителен пасаж. Тази карти на се намира в трапезарията на манастира Санта Мария де ла Грация край Милано, и Гьоте описва впечатленията си, докато цветовете били все още запазени, понеже въпреки предприетата в последно време реставрация, картината създавала усещането, че тя непрекъснато губи своята свежест. И той описва младежките си впечатления по следния начин: „Срещу тясната страна на входа, в дъното на залата, се намира масата на игумена, а от двете страни са разположени трапезите на монасите и всичките се издигат малко над пода; и сега, ако влизащият се обърне назад, на четвъртата стена, над не много високата врата, той вижда четвъртата маса, до която са седнали Христос и Неговите ученици. Усещането е, че всички фигури са част от едно общо цяло." Ето защо, верни на своя усет, доминиканците направо призовават Спасителя: „Ела, Господи Исусе, и наш гост бъди. „Да, казва Гьоте, тук всичко е включено в една единствена картина. И за да няма никакво съмнение относно неговите думи, той добавя: „Сега, когато всички се хранят, ние виждаме една забележителна гледка: масите на игумена и на Христос са разположени една срещу друга, а между тях са насядали монасите. Обаче мъдростта на художника го кара да вземе като образец именно трапезата, до която са седнали монасите.
към текста >>

7. 02. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТРИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ НА АНТРОПОСОФИЯТА GA_25 Философия, космология, религия

Нека той проникне тези приветствени думи, които произнасям от дъното на сърцето.
В Дорнах никога не е престанало международното сътрудничество. Нека ми бъде позволено днес да настоявам върху тази точка, за да подчертая, в какъв дух са произнесен и тези приветствени думи. Всичко, което е извършено тук, е извършено в негово име, в името на свободното човечество, на универсалното и цялостно човечество. Само то може да даде плодовете на една наука и на едно изкуство съобразени с духа. Този универсален дух е също онзи, благодарение на който от сърцето се излъчва благородната топлина способна да обгърне всяко човешко същество. Нека той проникне тези приветствени думи, които произнасям от дъното на сърцето. От все сърце също пожелавам да изработим заедно и да формулираме това, което ще осветли най-различните области на науката и на живота, за да могат всички, които са дошли тук, да се завърнат при техните огнища с едно несъмнено задоволство в сърцето. Всички онези, които от години работят в Гьотеанума, ще се чувстват особено щастливи, ако след това ще могат да извикат в съзнанието си мисълта за това задоволство, което нашите посетители извличат от своето идване. Позволете ми още веднъж да ви поздравя в този смисъл и да ви благодаря, че сте дошли тук. * * * Духовното познание, към което са насочени нашите усилия, е една сила предназначена да оплодотвори практическия живот в много области.
към текста >>

8. I. Преживявания през детството GA_28 Моят жизнен път

Защото в дъното на душата си те все още бяха деца, дори и годините им вече да наброяваха шестдесет.
Можах да опозная всички тях, най-често хора с широки сърца. Защото те винаги имаха време да си побъбрят, щом „Щайнер-Рудолф“ се приближеше към тях. „Значи пак си излязъл да се поразходиш малко, Щайнер-Рудолф? “ Така се почваше и след това си говорехме за всевъзможни неща. Хората не обръщаха внимание, че пред себе си все пак имат дете. Защото в дъното на душата си те все още бяха деца, дори и годините им вече да наброяваха шестдесет. И така от техните разкази научавах почти всичко, което се случва вътре в селските къщи. На половин час пеша от Нойдьорфл се намира Зауербрун, в който има извор с минерална вода, съдържаща желязо и въглероден двуокис. Пътят дотам минаваше покрай ж.п. линията и отчасти през красиви гори. Когато нямаше училище, всеки ден ходех дотам много рано сутрин, натоварен с глинен съд за вода.
към текста >>

9. XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд GA_28 Моят жизнен път

Тогава той открива, че някакъв фантастичен смисъл за всякакъв вид по принцип невземани предвид значения на думите се стреми да даде израз на духовно съдържание, извлечено от душевни фантазии, които не само че са бездънни, но и ни най-малко не желаят да имат дъно.
Ако някой човек забележи, че е наблюдаван от „психолог“, това може да предизвика у него раздразнение. Обаче преходът от чисто човешкото отношение към „съзерцание на фона на духовното“ е напълно човечен, подобно на този от бегло към по-близко приятелство. Една от най-оригиналните личности от берлинския кръг на Хартлебен беше Паул Шеербарт. Той пишеше „стихотворения“, които отначало се струват на читателя като произволен набор от думи и фрази. Те са толкова гротескни, че затова човек изпитва желание да излезе от първото си впечатление. Тогава той открива, че някакъв фантастичен смисъл за всякакъв вид по принцип невземани предвид значения на думите се стреми да даде израз на духовно съдържание, извлечено от душевни фантазии, които не само че са бездънни, но и ни най-малко не желаят да имат дъно. У Паул Шеербарт живееше вътрешен култ към фантастиката, който обаче се изразяваше под формата на търсена гротеска. Според мен той имаше чувството, че одухотвореният човек трябва да представя това, което представя, единствено в гротескна форма, защото останалите теглят всичко към филистерското. Но това чувство не желае също така да развие гротескното в изгладена художествена форма, а в суверенно, нарочно търсено безсмислено душевно настроение. И това, което се разкрива в тези гротескни форми, трябва да извира от сферата на вътрешната фантастика. За Паул Шеербарт беше свойствен един нетърсещ яснота душевен стремеж към духовното.
към текста >>

10. Тайната на четирите темперамента GA_34 Тайната на четирите темперамента

Ако сме флегматици, които нямат интереси, е добре да се занимаваме възможно най-много с напълно безинтересни обекти, да се обградим с толкова много източници на скука, че да се отегчаваме до дъното на душата си.
Следователно, когато холерикът забележи, че неговата бушуваща душа иска да се прояви, той трябва да опита да си намери по възможност неща, чието преодоляване не изисква много сила; той трябва да се опита да привлича лесно преодолими външни обстоятелства и трябва да винаги да се опитва да излее силата си максимално върху незначителни събития и факти. Когато открие нещо незначително, което не му оказва никаква съпротива, той отново ще насочи своя едностранчив холеричен темперамент във вярната посока. Ако човек забележи, че неговата меланхолия може да пpepaжданe в едностранчивост, трябва да опита направо да си създаде основателни външни препятствия и да иска да прозре тези основателни външни препятствия в тяхната цялост, така че да отклони болката и склонността към външните обекти. Това може да направи разумът. Меланхоличният темперамент не трябва, следователно, да отбягва болките и мъките в живота, а тъкмо да ги намира, да ги съпреживява, за да бъде отклонена болката му към подходящите обекти и събития. Ако сме флегматици, които нямат интереси, е добре да се занимаваме възможно най-много с напълно безинтересни обекти, да се обградим с толкова много източници на скука, че да се отегчаваме до дъното на душата си. Тогава ще се излекуваме из основи от нашата флегма, ще отвикнем напълно от нея. флегматикът, следователно, постъпва добре, когато си внуши с разума, че трябва да прояви интерес към нещо, че трябва да открие обекти, към които с пълно право не би проявил интерес. Той трябва да си потърси занимания, при които флегмата е основателна, в които той може да даде воля на флегмата си. По този начин той преодолява своята флегма, дори когато тя заплашва да се изроди в едностранчивост. Така човек разчита на това, което е налице, а не на това, което изобщо не съществува.
към текста >>

11. Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Ако видите дъното на морето, ще откриете калциеви образувания.
Погледнете въглищата. Сега те не са нищо повече от камъни и въпреки това, ако бихте могли да проследите земното развитие до преди милиони години, бихте установили, че намиращото се в каменните въглища произхожда от гигантски папратови гори, които са се овъглили. Какво представляват каменните въглища? Те са произлезли от цели гори. Мъртвите днес каменни въглища са били съвсем и изцяло живи. Ако видите дъното на морето, ще откриете калциеви образувания. Когато наблюдавате морски животни, можете да видите, че тези животни непрекъснато отделят калций. Калциевата обвивка е това, което остава като твърд материал. Тук отново имате мъртвото като продукт на живото. Ако бихте развили свръхсетивните възприемателни органи, за да погледнете достатъчно далеч назад в земното развитие, бихте открили, че всичко мъртво произлиза от живото, че също планинският кристал и диамантът, изобщо всичко мъртво произлиза от живото. Във външната природа вкаменяването е подобен процес както пораждането на костната система у нас.
към текста >>

12. Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г. GA_98 Природни и духовни същества

По-рано човекът е живял на древния континент Атлантида, който сега е на дъното на Атлантическия океан.
Човекът е свързал любовта и мъдростта; животното има любовта във физическия живот, а на астралния план има мъдростта. При такива познания за хората ще се изяснят невероятно много неща. Човекът е стигнал до своя днешен аз постепенно. По-рано той също е имал групова душа и едва постепенно се е развила индивидуалната душа. Нека да проследим развитието на човечеството назад до древна Атлантида. По-рано човекът е живял на древния континент Атлантида, който сега е на дъното на Атлантическия океан. Някога сибирските полета са били големи морета. Средиземно море е било съвсем различно. И в нашите европейски области е имало обширни езера. Колкото отиваме по-назад в древното атлантско време, толкова жизнените условия са по-различни, толкова повече будното съзнание на човека се различава от сънното съзнание. Когато днес човекът спи, в леглото остават физическото и етерното тяло; астралното тяло и азът излизат навън.
към текста >>

13. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / І част/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Така, чувствайки във въздуха Божествената телесност, хората преминавали към епохата на Атлантида, чиято суша сега образува дъното на Атлантическия океан.
Ние трябва да изясним, че отделилото се тогава от атмосферата е субстанцията, от която се изградила всяка телесност. Въздухът е най-чистото от това, което останало. Той е най-добрата телесност за предвождащият духовете на Луната, които християнството нарича Ангели. За това човекът възприемал във въздуха, изчистеният и отделеният, телесността на новия предвождащ духовете на Земята, сегашният водач, Духът на Йехова. В повея на вятъра се усещало това, което ръководило и управлявало Земята. Така, чувствайки във въздуха Божествената телесност, хората преминавали към епохата на Атлантида, чиято суша сега образува дъното на Атлантическия океан. Магическото влияние, което имаха хората върху огненото море, при земните процеси, постепенно изчезнаха. За това пък в началото на атлантската епоха се съхранила друга връзка. Човекът още притежавал тогава известна магическа власт над растежа на растението, то можел с волево въздействие да го накара да расте по-бързо. Човекът бил още тясно свързан с природните същества. Целият живот на атланта бил свързан с природата.
към текста >>

14. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

След това дошло време, когато особено развитата част на човешкия род, живееща в местности, също така лежащи сега на дъното на морето в близост до днешната Ирландия, почувствала силното навлизане на етерното тяло и придобила, благодарение на това, разширяване на ума.
В атланта, по този начин, все още било много силно развито чувството за обкръжаващата природа. Смисълът, огласящ се от ромона на ручея и шума на вятъра, които днес за вас са нечленоразделни звуци, атланта възприемал като разбираем език. Тогава още не познавали повелята, но дух изхожда от наситеният с влага въздух и говорил на човека. Библията изразява това с думите: "....и дух Божий се носеше над водата". Човекът чувал духът на самите предмети, духът се обръщал към него от Слънцето, Луната и звездите, и вие ще намерите в тези думи от Библията ясен израз на това, което ставало около човека. След това дошло време, когато особено развитата част на човешкия род, живееща в местности, също така лежащи сега на дъното на морето в близост до днешната Ирландия, почувствала силното навлизане на етерното тяло и придобила, благодарение на това, разширяване на ума. Тази част от хората се придвижила на изток под ръководството на най-развитите от тях, а Атлантическия материк през това време постепенно го поглъщала водната стихия. Най-първата част от дадените народности дошла до Азия и основала там център на културите, които ние сага наричаме следатлантски. От тук започнало след това разпространението на културите. Тя излязла от този поток хора, които по-късно се придвижили по-нататък на изток и, стигайки до Централна Азия, основали по-късно в Индия първата култура, в която още бил силен отзвука от атлантската култура. Древният индус още не притежавал такова съзнание, каквото имаме ние, а възможността за неговата поява възникнала тогава, когато съвпаднали двете точки в мозъка, за които аз говорих.
към текста >>

15. 1.Първа лекция, Берлин, 7.10.1907 г. Древнонородически митове и легенди GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Там, където днес е дъното на атлантическия океан, между Америка и Европа, в прадревни времена имаше земя, докато областите, които ние обитаваме днес бяха потопени във вода.
Това са символи, на които душите ви често са се натъквали, и с които ще се запознаем от гледна точка на техния произход и действителна стойност. Преди да преминем към обсъждането на тези символи трябва да предприемем едно разглеждане на човека. Веднага ще разберете защо за да се обяснят определени символи и знаци трябва да се извика на помощ нещо на пръв поглед толкова отдалечено. Нека мислено се пренесем назад в тази точка от историята на човешкото развитие, която всички вие познавате от предишни лекции. Знаете, че нашето сегашно време се предхожда от една епоха, която наричаме атлантска. Там, където днес е дъното на атлантическия океан, между Америка и Европа, в прадревни времена имаше земя, докато областите, които ние обитаваме днес бяха потопени във вода. Тази земя обитаваха нашите предци. В действителност по-голямата част от населението на Европа произхожда не от изтока, а от запад и представлява потомството на атлантците. От тази земя, от древната Атлантида, където са живели предците ни, а и ние самите в предишните си въплъщения, те се преселиха на изток, когато вълните погълнаха земята, която днес се намира под Атлантическия океан. През последната третина на антлантската епоха на североизток там, където е днешна Ирландия се отдели една малка част от населението, което се смяташе за най-напреднало по онова време. Цялата атлантска земя беше покрита с тежки, гъсти мъгли и затова е останала в спомените на германските народности с името "Нифлхайм".
към текста >>

Ако обгърнем с поглед древното население на Европа, то ние виждаме, че в дъното на душите на тези хора е съществувало едно пълно съзнание за духовния свят, намиращ се зад сетивния.
А останалите, които вече бяха изгубили тази способност, притежаваха на нейно място едно свойство, което в хода на развитието се изгуби в много по-голяма степен отколкото обикновено се смята: в древните времена, и то именно сред населението на средна и източна Европа, съществуваше една способност, която беше широко разпространена в интензивност, за която днес вече не можем да си изградим никаква представа това беше доверието, дълбоката вяра. Тези, които можеха да говорят за духовния свят, имаха насреща си уши, които ги слушат, те намираха вяра, защото в тези части на Европа любовта и доверието притежаваха огромна сила. Критикуването и настоява нето на собственото мнение, които така често се срещат днес, тогава бяха нещо, за което никой не можеше и да помисли. Но тези неща днес създават необходимостта всеки сам да бъде отведен до духовния свят. По онова време те не бяха необходими, защото съществуваше тази огромна, силна вяра. Ако обгърнем с поглед древното население на Европа, то ние виждаме, че в дъното на душите на тези хора е съществувало едно пълно съзнание за духовния свят, намиращ се зад сетивния. Нека сега си изясним възникването на новия светоглед на вече възприемащия посредством сетивата си човек. Вече споменах, че в онази малка група на север, в близост до днешна Ирландия, се състоя едно събития, което превърна смятането, броенето и комбинирането в способности, присъщи на човека. И преди съм казвал, че за тази цел етерната глава на човека се измести изцяло във физическата му глава. Докато преди тази част на етерната глава, която се намира около веждите беше извън физическия мозък, то сега тя също се вмести в него и двете станаха едно цяло. Така човекът доби свойството на самосъзнанието, Азовото съзнание, той спечели способността да преценява и да наблюдава предметите.
към текста >>

16. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Това е този период от време, когато предците на днешното човечество живеели на запад от Европа, между Европа и Америка, на този континент, който днес образува дъното на Атлантическия океан.
Когато си представим от по-висша гледна точка от една страна празника Рождество, а от друга Пасха с нейния блясък на Троицата, то когато правилно наблюдаваме, пред нашите духовни очи по чуден начин ни се представя отношението между религията и християнството. Ще сме принудени и по-нататък да привличаме основи за това наблюдение, но и от това ние ще видим, че ,всъщност, такива празници се явяват запазени, и какво могат да пробудят в нашата душа. И по-нататък ще се връщаме в развитието на човечеството, макар и не толкова далече, както в последната лекция, поради недостиг на време. Но наблюдението, което предприехме ще ни бъде от помощ, когато разглеждаме хода на развитието на небесните същества. Днес ние ще се задълбочим в миналото приблизително до средата на Атлантския период. Това е този период от време, когато предците на днешното човечество живеели на запад от Европа, между Европа и Америка, на този континент, който днес образува дъното на Атлантическия океан. Земята тогава изглеждала по друг начин. Това, което днес е покрито с вода, тогава е било земя, и там са живеели предците на хората, които днес образуват европейско-азиатската човешка култура. Ако хвърлим духовен поглед на душевния живот на този допотопен атлантски народ, то душевния живот ще ни се представи съвършено различно, отколкото душевния живот на следатлантското човечество. От предишните разглеждания знаем колко мощно се изменило всичко в хода на земното развитие, а също и душата на човека, чак до промените в състоянието, в момента на дневното бодърствуване и на нощния сън – всичко в живота на човешкото съзнание се изменило от този момент. Днес е нормално за човек, когато се събужда сутрин, със своето астрално тяло и Аза да се потапя във физическото и етерно тяло.
към текста >>

17. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Вече стана дума за това, че преди катастрофалните промени в нашата Земя, запазени в сказанията за Потопа, нашите човешки предшественици живеели в една обширна територия на запад, която днес вече не съществува, а образува дъното на Атлантическия океан.
Обаче който говори така, изобщо не предполага, че Духът изгражда себе си постепенно, че човекът трябва да употреби органите на своето физическо тяло, за да усвои опитностите си във физическия свят и да пренесе част от този процес в духовния свят. Следователно първо трябва да вникнем в буквата; после можем да я умъртвим, както човешкото тяло отпада от човешкия дух, след като той е извлякъл всичко от тялото. Точно в тази глава от Евангелието на Йоан е скрито нещо извънредно дълбоко и ние можем да проникнем в нейния смисъл, само ако проследим еволюцията на човека още по-назад, отколкото сторихме това в досегашното разглеждане на Евангелието. Днес ние трябва да проследим човека в много по-ранните периоди от Земното развитие. Но за да не се окажете шокирани от някои подробности, свързани с тези ранни състояния на човечеството, бих искал да Ви върна още веднъж към древната Атлантска епоха. Вече стана дума за това, че преди катастрофалните промени в нашата Земя, запазени в сказанията за Потопа, нашите човешки предшественици живеели в една обширна територия на запад, която днес вече не съществува, а образува дъното на Атлантическия океан. Този континент, който наричаме древната Атлантида, в бил населен от нашите предшественици. Ако проучим последните периоди от Атлантската епоха на човечеството, ще установим, че в тези твърде отдалечени времена, човекът не се е различавал съществено, от съвременния човек. Но ако вникнем в началните периоди на Атлантида, ще открием огромни разлики. Нека сега да се отправим още по-назад в миналото. Преди Атлантската епоха, човекът населявал една територия, която днес наричаме Лемурия.
към текста >>

18. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Слизайки в ада, той може да вкуси цялото зло, което е стаено в дъното на човешката душа.
Петата степен се състои в това, което се нарича „мистичната смърт”. Чувствата, които ученикът трябва да изживее сега, го изправят пред следната опитност: сякаш в един миг целият видим физически свят изчезва зад една плътна черна завеса. Да, изчезва целият свят. Този момент е важен и по друга причина, защото сега - ако действително иска да постигне християнското посвещение в истинския смисъл на думата - ученикът трябва да изживее нещо изключително болезнено. Тогава той усеща как се потопява в първичните глъбини на злото, на болката, на мъката и страданието. Слизайки в ада, той може да вкуси цялото зло, което е стаено в дъното на човешката душа. Да, това е „слизането в ада”. И ако ученикът стигне до току-що описаното изживяване, черната завеса сякаш се раздира и той вече може да отправи поглед в духовния свят. Шестата степен наричаме „полагане в гроба и възкресение”. Сега ученикът се усеща като едно цяло със самата Земя; като разпрострян в цялото планетарно тяло на Земята. Неговият живот се разширява до размерите на планетарния живот.
към текста >>

19. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Солта се отлага и Вие виждате как тя пада на дъното.
Нека обгърнем с поглед най-важния миг, когато кръвта изтича от раните на разпънатия Исус. За да бъда разбран по-добре, ще сравня това, което се случи там, с нещо друго. Представете си, че пред Вас имате съд с вода, и че в нея сте разтворили определено количество сол, така че водата остава сравнително прозрачна. После, нагрявайки водата, Вие получавате солен разтвор. Сега пристъпвате към изстудяване на водата. Солта се отлага и Вие виждате как тя пада на дъното. Така изглежда процесът за този, който наблюдава само с физическите очи. Обаче за този, който вижда с духовните очи, става и нещо друго. Докато солта се сгъстява долу, нагоре се устремява “Духът на солта” и изпълва водата. Солта може да се сгъсти само благодарение на това, че Духът на солта я напуска и се разпростира във водата. Който познава нещата знае, че там, където настъпва едно сгъстяване, то винаги е съпроводено и с едно одухотворяване.
към текста >>

20. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Да си представим една част от водната маса отделена като малки ледени частици; да си представим по-нататък, че замръзването на водната маса продължава и на една следваща степен нови водни части се присъединяват към ледените бучки, че тези последните отново падат на дъното и т.н., докато накрая една съвсем голяма част от водната маса кристализира и се превръща в ледена форма.
Нека си представим една водна маса, която би могла да виси свободно. Чрез някакъв процес в тази водна маса кристализират части. Да си представим първо само една малка част от водата кристализирала в лед, а след това, че същият този процес се повтаря отново и отново. А сега да си представим, че една част от водната маса е оставила да паднат долу кристализираните ледени части, така щото сега тези ледени части са отделени от цялата водна маса. Понеже всяка малка частица лед може да се увеличава само до като тя се намира вътре в цялата водна маса, то отделяйки се от тази маса тя остава на степента, на която се намира. Да си представим една част от водната маса отделена като малки ледени частици; да си представим по-нататък, че замръзването на водната маса продължава и на една следваща степен нови водни части се присъединяват към ледените бучки, че тези последните отново падат на дъното и т.н., докато накрая една съвсем голяма част от водната маса кристализира и се превръща в ледена форма. Тази последна форма е взела най-много от първичната водна маса, от веществото-майка; тя е могла да чака най-дълго време, преди да се отдели от това майчино водно вещество. Така е и с развитието. Най-нисшите животински същества не са могли да чакат, напуснали са преждевременно своето майчино духовно вещество и затова са останали на една предишна степен на развитието. Намиращите се на различни степени на развитие по-нисши същества не са друго освен останали на предишните си степени същества. Човекът обаче е чакал докрая и чак тогава е напуснал своето божествено-духовно майчино вещество и е слязъл в гъстата материя във формата на плът.
към текста >>

Когато имаме пред себе си една мътна течност и грубите части в нея се отлагат на дъното като утайка, отгоре остава бистра течност.
Трябва да ни стане ясно, че фактически това отделяне на животинските форми беше необходимо за човека. Всяка животинска форма, която в миналото се е отделила от общия поток, означава, че човекът е отишъл една крачка напред. Помислете, че всички свойства, които са разпръснати из животинския свят, се намираха по-рано в човека. Той се е пречистил от тях. Благодарение на това можа да се издигне по-високо. Когато имаме пред себе си една мътна течност и грубите части в нея се отлагат на дъното като утайка, отгоре остава бистра течност. Така е в лицето на животинските форми се е отложило като утайка грубото, което човекът не би могъл да изплува за своето днешно състояние на развитие. Чрез това, че човекът изхвърлил от редовете на своето развитие тези животински форми като по-стари братя, той е стигнал до днешната висота. Така човечеството се издига като отделя от себе си по-нисшите форми, за да се пречисти. И човечеството ще се издигне по-нататък, като отдели отново едно природно царство, царството на злата раса. Така човечеството се из дига нагоре.
към текста >>

21. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

След тази катастрофа ние идваме в Атлантската епоха, през време на която човекът се разви на един континент, който днес образува дъното на Атлантическия океан, между Европа и Америка.
Върху всичко това човекът действуваше успокоително чрез добра воля, а разрушително чрез зла воля. Чрез злата воля можеха да бъдат разрушени цели острови. Така човешката воля беше в съзвучие с окръжаващата го среда. Сушата, на която живееше тогава човекът, загина главно чрез действията на злата воля на човеците. И само една малка част от тогавашните хора (тук ние отново трябва да правим разлика между развитие на расите и развитие на душите!) се спаси и премина в следващата епоха, която можем да опишем правилно, защото тук вече можем да намерим думи в нашия език, които могат да предадат ясновидското възприятие. След тази катастрофа ние идваме в Атлантската епоха, през време на която човекът се разви на един континент, който днес образува дъното на Атлантическия океан, между Европа и Америка. Човекът живееше тогава при съвършено други физически и въобще при съвършено други условия. Отначало той беше едно същество, което възприемаше по съвършено друг начин в сравнение с днешния човек; ние вече загатнахме за това още в първата сказка и по-нататък също; днес искаме да покажем още веднъж и по-точно тази съвършено друга форма на възприемане света от тогавашния човек. Човекът още притежаваше един вид старо ясновидство, поради това, че устройството на членовете на неговото тяло беше различно от днешното. Етерното тяло не беше още така тясно свързано с физическото тяло Едвам към края на Атлантската епоха излизащото навън етерно тяло се прибра навътре във физическото тяло и получи формата на днешното физическо тяло в областта на главата. Чрез това, че този древен атлант беше устроен по този начин, по този съвършено различен начин от днешния човек, връзката на неговите членове беше друга и целият живот на неговото съзнание беше различен.
към текста >>

22. 9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Казахме: беше през последната третина на атлантската епоха, когато човечеството живееше на онзи континент, който днес образува дъното на Атлантическия океан, когато в близост до днешна Ирландия се образува една малка група, която беше стигнала до най-високата културна степен на Атлантида и която след това потегли към изток, от където произлязоха всички по-късни култури.
Най-зрелият плод на нашата съвременна култура ще се яви следователно в тази Шеста епоха. А това, което ще дойде след тази епоха, то ще бъде нещо, което е хладно, което е нито топло, нито студено. Това, което ще следва като Седма степен или културна епоха, то ще бъде в цялата култура като един презрял плод, като нещо, което наистина ще премине отвъд великата война на всички против всички, но не ще съдържа никакъв принцип на напредъка. Така беше и когато се роди нашата Следатлантска епоха. Нека обърнем поглед назад към времето от преди атлантската катастрофа. Казахме: беше през последната третина на атлантската епоха, когато човечеството живееше на онзи континент, който днес образува дъното на Атлантическия океан, когато в близост до днешна Ирландия се образува една малка група, която беше стигнала до най-високата културна степен на Атлантида и която след това потегли към изток, от където произлязоха всички по-късни култури. Нека обгърнем с нашия вътрешен поглед това, нека си представим този откъс земя, който днес образува морето на запад от Ирландия; нека си представим, как оттам излиза една народност, която се изселва на изток и от която също се откъсва редица племена, които после населяват Европа. Всичко, което съставлява европейското население, е дошло от там. Най-напредналата част от хората населяващи Атлантида се насочва към централна Азия; от там излизат различните култури до наше време, които описахме. Така вие виждате, че нашата съвременна култура произхожда от една малка група атлантци. Но и тази Атлантска епоха имаше 7 редуващи се една след друга степени, както и нашата Следатлантска епоха има 7 степени, които ние познаваме като Древно-индийска, Древно-персийска, Асиро-вавилоно-халдео-египто-юдейска, Гръцко-римска, нашата настояща Пета културна епоха и още две следващи културни епохи.
към текста >>

23. Първа лекция: Духовните връзки между културните течения на старите и новите времена. GA_106 Египетски митове и мистерии

Ако отидем още по-назад, ние ще стигнем до пра-древни времена, в които Земята е имала съвършено друг облик, тогава стигаме до онези времена, когато това, което днес представлява дъното на Атлантическия океан, разположен между Европа и Америка, е било на повърхността, било е суша.
Ние добре знаем, че нашата Земя често пъти е променяла своя облик. Древният Египет е бил предхождан от още по-стари култури. С помощта на окултното изследване ние можем да се върнем много по-назад в най-далечните времена от общочовешкото развитие, когато Земята е изглеждала по съвсем друг начин, отколкото днес. Лицето на Земята е било твърде различно в Азия и Африка. Ако насочим ясновиждащия поглед достатъчно назад във времето, ние ще стигнем до онази епоха, когато нашата Земя е била сполетяна от една ужасна катастрофа, предизвикана от водните стихии, която основно е променила нейния външен вид. Ако отидем още по-назад, ние ще стигнем до пра-древни времена, в които Земята е имала съвършено друг облик, тогава стигаме до онези времена, когато това, което днес представлява дъното на Атлантическия океан, разположен между Европа и Америка, е било на повърхността, било е суша. Ние стигаме до онази епоха, когато нашите души живееха в тела съвършено различни от днешните, ние стигаме до древната Атлантида, до онези пра-древни епохи, за които днешната наука не може да ни даде почти никакви обяснения. После тези земи на древна Атлантида намериха своята гибел в резултат на стихийни водни катастрофи. Тогава телата на хората имаха други форми, а по-късно тези форми се промениха още повече. Обаче душите, които днес обитават в нас, живееха именно в тези тела на древните атлантци. Това бяха нашите души.
към текста >>

24. Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество. GA_106 Египетски митове и мистерии

Ние вече посочихме, че тези малки народни маси, разпращани като пионери на новата култура, никъде не попадаха в незаселена земя, понеже още по-рано, преди голямото преселение от запад на изток, другите народи се придвижваха винаги към онези нови части от континента, които се издигаха от морското дъно.
За тези хора дневното съзнание започна да преобладава все повече и повече; те започнаха да виждат това, което и ние днес виждаме: резките очертания на предметите във физическия свят. Посветените отведоха този народ навътре в Азия, за да му осигурят известна изолираност; в противен случай той би влязал в досег с други народи, които бяха запазили тяхното старо ясновидство. Само благодарение на това, че за известно време този народ остана отделен от другите, той можа да израстне до една нова степен от еволюцията на човечеството. Във вътрешността на Азия беше формирана един вид колония, от която трябваше да тръгнат големите културни течения към останалите народи по света. Първоначално северна Индия беше онази страна, която получи своя нов културен подтик от този център. Ние вече посочихме, че тези малки народни маси, разпращани като пионери на новата култура, никъде не попадаха в незаселена земя, понеже още по-рано, преди голямото преселение от запад на изток, другите народи се придвижваха винаги към онези нови части от континента, които се издигаха от морското дъно. Така че народът, изпратен от въпросната колония в Азия, трябваше да се смеси с други народни маси, които бяха изостанали спрямо онези, които бяха ръководени от Ману. При другите народи се срещаха и такива, които бяха запазили старото ясновидство. Посветените основаха колонии не както това става днес; те постъпваха по друг начин, а не както се колонизира днес. Те добре знаеха, че трябва да се изходи от душите на завареното население. Пратениците не биваше да натрапват това, което имаха да кажат.
към текста >>

25. 8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Но те ни карат да почувствуваме, колко много е необходимо Християнството да проникне до дъното на нашата душа.
В действителност Християнството се намира още в началото на своето истинско действие; то все повече и повече ще проникне в душите на хората и ще облагороди техния Аз. Младите още народи долавят това. Те виждат, че за да вървят напред, трябва да се съединят със силата на Христа, да се проникнат от тази сила. Един съвременен мислител, изпълнител на завета на великия руски философ Соловьов, казва: "Християнството трябва да направи от нас един обединен народ; ако не, тогава ние ще изгубим нашия Аз и заедно с него възможността да станем някога един народ! "Това са велики думи на християнин, родени от една мощна мисъл. Но те ни карат да почувствуваме, колко много е необходимо Християнството да проникне до дъното на нашата душа. Да вземем само един пример, който ще ни позволи да разберем, колко далече са душите и на най-великите и най-благородни личности от това, което Християнството ще даде, когато то ще ожитворил най-дълбоките мисли и чувства на човека. Помислете за Толстой, за цялата дейност, която той е развил в последния период на своя живот, за да се опита да открие истинския смисъл на Християнството. Един мислител като него може да ни изпълни с огромно удивление особено тук на запад, където биха напълнили цяла библиотека с философски тънкости върху един въпрос, който Толстой така майсторски третира в своята книга "За живота". У Толстой има страници, които съдържат някои велики духовни истини, описани малко първобитно, до които западният философ трудно се издига. Можем да кажем, че у Толстой се чувствува как трепти Христовият импулс.
към текста >>

26. 11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

С други думи Христос отговаря: дъното на всяка човешка душа съществува зародиша на един бог, съществува, нещо божествено.
Ако искаме да разберем това чудо, нека да вникнем в смисъла, който се е давал на думата "Бог". Това ще намерите лесно в една друга глава, където Христос е обвинен, че е казал за себе си както той е едно с Бога. Какво отговаря той? "Исус им отговори: не е ли писано във вашия закон: казах, вие сте богове? " С други думи Христос отговаря: дъното на всяка човешка душа съществува зародиша на един бог, съществува, нещо божествено. Ние много пъти сме говорили, че четвъртият принцип на човешкото същество, Азът, е един зародиш на божественост в човека. "Вие сте богове! " иска да каже: нещо божествено живее във вас, което не е нито личността живееща между раждането и смъртта, нито това, което са ни предали нашите родители. Този божествен елемент, тази човешка индивидуалност минава от един живот в друг в течение на преражданията. И така, не родителите бяха съгрешили, нито земната личност, която обикновено казва на себе си: Аз.
към текста >>

27. 16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Наистина ние не бихме могли да достигнем тяхното дъно.
Шестстотин години след Буда, същият разказ се явява в Евангелието на Лука, макар и под една друга форма. Евангелието на Йоана, както и трите евангелия, които го допълват, са документи изпълнени с безкрайни дълбочини. Ние разгледахме някои от тях. Ако бихме могли да продължим, бихме разкрили още много. Ние никога не бихме свършили да изследваме тези писания и да извлечем от тях всичко, което те съдържат. Наистина ние не бихме могли да достигнем тяхното дъно. Не трябва да се прибавя нищо; трябва само човек да се подготви чрез познанието на окултните истини, за да намери всичко, което се съдържа в тях. Тогава Евангелията разкриват целия план на развитието на човечеството и връзките на това развитие с вселената; те ни дават възможност да разберем все по-добре духовния свят. Но когато сме слушали всичко, което бе казано тук, не трябва само да извлечем от него спомена за някакви изолирани истини. От това нашата душа има най-малко нужда, въпреки че този спомен е необходим, защо то без него ние не бихме могли да запазим това, което трябва да бъде резултат от нашето разглеждане: това, което е изпълнило нашия дух, трябва да слезе в нашето сърце и да се превърне там в чувства, в импулси. Когато истината става по този начин една вътрешна топлина, тя действува като една лечителна сила върху духа, душата и тялото.
към текста >>

28. 4. Четвърта лекция, 18 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

В голямата си част областите, обитавани днес от европейското, азиатско и африканско човечество, бяха дъното на огромен морски басейн.
Както знаем, днешното човечество е минало през различни епохи на своето развитие; то произлиза от едно прачовечество на Древноатлантската епоха, предхождано от прачовечеството на Лемурия. Антропософията е в състояние да ни предостави съвършено други факти за еволюцията на човечеството, отколкото официалната наука, която се опира само на материалните процеси. Антропософската Наука за Духа, проследявайки хода на историята подробно описва Гръцко-латинската културна епоха, предхождана от Египетско-халдейската, Древно-персийската и Древноиндийската културна епоха. Така ние стигаме до онази грандиозна катастрофа, която изцяло промени облика на нашата Земя. Преди тази катастрофа, в географските области, покрити днес от Атлантическия океан, съществуваше един обширен континент и това беше старата Атлантида. В голямата си част областите, обитавани днес от европейското, азиатско и африканско човечество, бяха дъното на огромен морски басейн. В резултат на грандиозната атлантска катастрофа, която се разигра във водния елемент на Земята, обликът, на Земята се промени напълно. Преди този момент, човечеството населяваше древната Атлантида. Атлантските човеци, както често съм споменавал, бяха устроени по съвсем друг начин. Когато наближи времето на атлантската катастрофа, великите ясновиждащи предводители и свещеници на човечеството предвидиха това събитие и насочиха човешкия поток на изток, а отчасти и на запад. Онези, които се отправиха на запад, създадоха предшествениците на бъдещото американско население.
към текста >>

29. 4. Четвърта лекция. Способностите на човешката душа и тяхното развитие. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Никой, който няма до дъното на душата си това чувство на благодарност към Макрокосмоса, не е станал истински мистик.
Ако сега знаем как да оценяме своето съществуване, в нас се ражда чувство на безкрайна благодарност към тези велики Същества, и то ни прониква изцяло. Всеки истински мистик познава това изживяване като реалност. То не може да се сравни с онова, което в ежедневния живот се усеща като признателност, и е изживяване от наистина най-голямо значение. Онова, което външният свят сега назовава Мистицизъм, всъщност не се равнява на нищо повече от сбор от фрази. Истинският мистик познава добре това изживяване и се пита: Какво щеше да бъдеш ти, ако Съществата, съществували преди теб и които някога бяха като теб, не се бяха издигнали до такива висоти, че да бъдат нощем способни да позволят в теб да се влеят силите, от които се нуждаеш за телесното си съществуване, в което ще преминеш когато се събудиш на сутринта? Никой, който няма до дъното на душата си това чувство на благодарност към Макрокосмоса, не е станал истински мистик. Следва друго чувство. Ако сега ние стоим в началото, където онези Същества някога се били, за да постигнем целта на своето съществуване, не трябва ли ние да работим върху самите себе си и да направим всичко възможно така да преобразим своите нищожни мислене, чувство и воля, че някой ден да се нуждаем не само от това да вземаме, но също и от това и да даваме, и да станем способни да изливаме сили като онези, които се вливат в нас, когато сме предадени на Макрокосмоса по време на сън? Тогава това чувство се превръща в непреодолимо задължение да се допринесе за развитието на душата. Като истински мистици ние имаме чувството: Ти пренебрегваш този дълг, докато не се опитваш с всички сили да развиеш скромните сили на своята душа до висотата, която ти се разкрива като постижим идеал, когато погледнеш съзнателно в макрокосмическия извор на онези сили. Ако не правиш нищо за своето собствено развитие, ако го отказваш, тогава ти ще спомагаш за това да се попречи на други същества да се развиват, както си се развил ти; ти ще допринасяш за упадъка на света вместо за неговия напредък.
към текста >>

30. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство. GA_120 Откровенията на Кармата

Да предположим още, че по-грубите частици се утаяват на дъното; тогава по-чистата течност и по-фините частици остават горе.
Развитието на човека трябваше да напредва от една степен на друга, по-висока степен, а това беше възможно само ако той непрекъснато усъвършенствуваше своите сили. Ако би останал завинаги с онези сили, които притежаваше на Старият Сатурн, той нямаше да мръдне нито стъпка напред. Той би изостанал в своето развитие. Нека сега да си представим един съд с вода, в която е разтворено дадено вещество. Цялата водна маса в този съд е с еднакъв цвят и еднаква гъстота. Да предположим още, че по-грубите частици се утаяват на дъното; тогава по-чистата течност и по-фините частици остават горе. Следователно, водата може да се пречисти само чрез това, че тя отдели по-грубите частици. Нещо подобно се случи и след като привърши епохата на Старият Сатурн: трябваше да възникне един вид утайка; цялото „човечество" трябваше да изхвърли нещо от себе си и да запази само най-фините елементи. От това, което беше отхвърлено, по-късно възникна животинското царство. Благодарение на този процес можаха да се пречистят и други Същества. Да, на всяка подобна степен от развитието бяха „отхвърляни" определени Същества, за да може човекът да се издига все по-нагоре и по-нагоре.
към текста >>

Да, всички ние сме били свързани с тези същества и с техните сили, също както водата носи в себе си по-грубите частици; но от определен момент на татък сме ги оставили да паднат на дъното, за да се издигнем над тях.
Нещо подобно се случи и след като привърши епохата на Старият Сатурн: трябваше да възникне един вид утайка; цялото „човечество" трябваше да изхвърли нещо от себе си и да запази само най-фините елементи. От това, което беше отхвърлено, по-късно възникна животинското царство. Благодарение на този процес можаха да се пречистят и други Същества. Да, на всяка подобна степен от развитието бяха „отхвърляни" определени Същества, за да може човекът да се издига все по-нагоре и по-нагоре. И така, пред нас имаме едно човечество, съществуващо само поради това, че човекът се освободи от онези същества, живеещи днес около нас в по-низшите природни царства. Да, всички ние сме били свързани с тези същества и с техните сили, също както водата носи в себе си по-грубите частици; но от определен момент на татък сме ги оставили да паднат на дъното, за да се издигнем над тях. Следователно, ние поглеждаме към три те по-низши царства и ясно усещаме: Във всичко това, което имаме под себе си, ние притежаваме и здравата почва за нашето по-нататъшно развитие. Тези същества са паднали ниско, за да се даде възможност за нашето собствено извисяване. Ето, този е верният поглед в „низшите" природни царства. Антропософското разглеждане ще ни доведе до още по-голяма яснота на въпросите, които обсъждаме. Нека отново да подчертая: Всички процеси, всички факти в хода на Земното развитие са взаимно свързани.
към текста >>

31. 5. Пета лекция, 5. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Когато се потопява във вътрешността на своя организъм, той е изложен само на опасността да бъде завладян именно от силите на своя вътрешен организъм, от желанията, страстите и всичко онова, което е скрито в дъното на душата и за което обикновено човек не мисли, за което той просто не подозира; понеже общоприетото възпитание не му позволява да вникне в тези сили.
При есеите нещата изглеждаха така, както, примерно, един човек се пробужда, обаче вижда не външния свят около себе си, а се потопява във физическото и етерното тяло, за да се запознае отблизо с техните сили, или с други думи, за да възприеме своята външна страна отвътре. При своето пробуждане нормалният човек не навлиза съзнателно във физическото и етерното тяло. От тази съзнателна среща той е предпазен поради обстоятелството, че в мига на пробуждането, неговото съзнание бива отклонено към околния свят, а не се насочва към силите на физическото и етерното тяло. Ето какво беше съществено при есеите: те се научаваха да възприемат всички сили, идващи от четиридесет и двете поколения и можеха да отклоняват погледа си от външния свят, да се потопяват в собственото си физическо и етерно тяло, за да видят там онова, което живее в смисъла на тайната, скрита в шест пъти по седем, в четиридесет и двете поколения. По сходен начин човек трябва да се издигне в своя живот, ако иска да узнае какви тайни лежат в основата на целия Космос. Когато се потопява във вътрешността на своя организъм, той е изложен само на опасността да бъде завладян именно от силите на своя вътрешен организъм, от желанията, страстите и всичко онова, което е скрито в дъното на душата и за което обикновено човек не мисли, за което той просто не подозира; понеже общоприетото възпитание не му позволява да вникне в тези сили. Той просто няма възможност да бъде обхванат от тях, понеже в мига на пробуждането погледът му веднага бива отклонен към външния свят. И така, потъвайки в своя вътрешен свят, човекът е застрашен, така да се каже, от низшите инстинкти и най-егоистичните сили на собствената си природа, докато „разширявайки се" в целия Космос, пред него възниква една друга опасност. Тази опасност можем да опишем по следния начин: Ако в мига на заспиване човек не изпада в безсъзнание, а бих казал заспива съзнателно, така че в астралното си тяло и Аза да разполага с един вид инструмент за възприемане на духовния свят, тогава го настига другата опасност: Той е за слепен, също като човек, който гледа право в Слънцето. Той е заслепен от могъщото величие на това, което вижда и преди всичко, от необичайната и сложна обърканост на своите впечатления. Когато степените, през които човек минава, подобно на есеите, за да опознае наследствените качества в рамките на физическото и етерното тяло, се редуват според тайната на числото шест пъти по седем, има също и друга тайна, която подсказва как човекът стига до познанието за космическите тайни, до познанието за целия свят.
към текста >>

32. Езотеризмът в Евангелието на Маркo GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo

За да си създадем представа за това, което различава тези висши същества от първите три в йерархията, които цитирахме - Ангелои, Архангелои, Архаи - ние можем да наблюдаваме произлизащото от два различни народа: в отнасящото се до външното физическо устройство това, с което те се хранят, което пият, в дъното на нещата те са много подобни.
Тогава би трябвало да говорим за Духът на времето, царстващ през периода на Реформацията и за един друг, който действа сега. Тези духовни същества, които наричаме Духове на времето, се намират над различните Духове на народите. За най-същественото водачи на епохите са Архаите. Те са в същото време Духове на времето. Достигаме до нивото на Властите (Ексузиай): тук имаме работа с изцяло различни сили. За да си създадем представа за това, което различава тези висши същества от първите три в йерархията, които цитирахме - Ангелои, Архангелои, Архаи - ние можем да наблюдаваме произлизащото от два различни народа: в отнасящото се до външното физическо устройство това, с което те се хранят, което пият, в дъното на нещата те са много подобни. Не можем да кажем, че народите се различават по други фактори освен тези с душевен и духовен характер. Бихме могли да кажем също за последователните епохи: водещите духовни същества упражняват своето влияние единствено в сферата на душата и на духа. Впрочем човекът не зависи единствено от тази сфера, влияеща принципно на астралното му тяло. Човекът има също така по-плътни съставни части. Те не представят забележителни разлики за делото на Архаи, Арханглои и Ангелои.
към текста >>

33. Лекция втора GA_126 Окултна история

Неотдавна се появи книга, която изцяло иска да стои на почвата на естественонаучните факти, но която все пак в определено отношение взаимодейства с тези факти без предразсъдъци и затова не поставя все така безсмислено и дилетантски отгоре дъното, както правят тези, които наричат себе си монисти.
По такъв начин, ние действително можем да си представим Гилгамеш в образ, който може да ни даде символа на древния кентавър. Древните символи много повече отговарят на действителността, отколкото обикновено се смята. Кентавърът, полуживотно, получовек, винаги е олицетворявал това, че при най-могъщите хора от древността, действително, по определен начин са се разделяли висшата духовност и това, което съединявало отделната личност с животинската организация. Подобно кентавър е въздействал Гилгамеш върху тези, които са могли да съдят за него, така въздейства той и сега на тези, които могат да съдят за него. Забележително е, че днес този образ на кентавър изплува отново в областта на съвременното естественонаучно мислене. Неотдавна се появи книга, която изцяло иска да стои на почвата на естественонаучните факти, но която все пак в определено отношение взаимодейства с тези факти без предразсъдъци и затова не поставя все така безсмислено и дилетантски отгоре дъното, както правят тези, които наричат себе си монисти. Авторът се старае наистина да разбере по какъв начин човек като самостоятелно душевно-духовно същество противостои на физическата телесна организация. И тук човек, опиращ се на естественонаучни данни, достига до забележителен образ. Той навярно не е мислил за кентавъра, когато е рисувал този образ, но той говори за това какво се получава от естественонаучните представи във връзка с отношението между душата и тялото: това може да се сравни с ездата на ездач, възседнал кон. Не можем иначе да представим това, към което ни принуждава действителното разбиране на естественонаучните факти, от това да кажем: "Самостоятелна е тази душа, която използва тялото като инструмент, подобно на това, както конникът - своя кон". Кентавърът пак е тук.
към текста >>

34. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

И след като образите са се задържали известно време, древният Лунен копнеж отново просветва от дъното на бездната, в отговор на което идват Духовете на Движението с техните все нови и нови образи.
И какво казва тази бездна, на какъв език се обръща тя към човека? Ако обхванем с ясно и будно съзнание космическата бездна на човешкия душевен живот, ние ще установим: Душевният живот, който напира от човешкото подсъзнание, накрая бликва като един жив спомен от живота на Старата Луна и веднага се включва в новите условия на сегашната планетарна еволюция. Сегашната Земя не може да се развива без духовния екстракт от Старата Луна. И така, в определен момент от еволюцията, се наложи появата на образи, на изобилие от образи, които трябваше да запълват пустотата. И тук ние стигаме до една представа с изключителна стойност, до една представа от изключително значение; сега пред нас застава следната представа: Необятната човешка душа, разяждана от пламенен копнеж и мъчителна пустота, запълва и хармонизира своето страдание с появата на образи, с изобилие от живи образи, които могат да бъдат изместени само от .други, още по-живи образи. И след като образите са се задържали известно време, древният Лунен копнеж отново просветва от дъното на бездната, в отговор на което идват Духовете на Движението с техните все нови и нови образи. И когато на свой ред новите образи се задържат известно време, тогава от бездната отново се надига копнежът с присъщата му жажда за образи. Да, ето как стоят нещата: Когато копнежът бъде наситен и задоволен с такива образи, които веднага започват да търсят нови образи, тогава настъпва една безкрайност, която е устремена към бъдещето. И сега, мястото на летящите из безкрайността образи може да се заеме единствено от нещо, което издигайки се над образите е в състояние да спаси копнежа, и това е реалността. Или с други думи: онова планетарно въплъщение на нашата Земя, в което ние ставаме свидетели как образите, призовани от Духовете на Движението, идват и задоволяват копнежа на свръхсетивните Същества, трябва да бъде заменено от друга планетарна фаза на Земното въплъщение, която можем да наречем фаза на спасението. Да, цялата Земя може да бъде наречена „планета на спасението", както и нейното предишно въплъщение, Старата Луна, може да бъде наречена „планета на копнежа", макар че в последния случай става дума само за един укротен копнеж, който се носи из безкрая на Космоса.
към текста >>

Сякаш горе наблюдаваме гладката морска повърхност на обикновеното съзнание, а долу, от към морското дъно, се надигат скритите пластове на нашата душа, и то не как да е, а като копнеж, като нещо, което непрекъснато се стреми нагоре към принасянето на жертвата, към онова универсално, космическо Същество, което укротява страстите веднъж завинаги, а не чрез безкрайната последователност на образите.
Да, ето как стоят нещата: Когато копнежът бъде наситен и задоволен с такива образи, които веднага започват да търсят нови образи, тогава настъпва една безкрайност, която е устремена към бъдещето. И сега, мястото на летящите из безкрайността образи може да се заеме единствено от нещо, което издигайки се над образите е в състояние да спаси копнежа, и това е реалността. Или с други думи: онова планетарно въплъщение на нашата Земя, в което ние ставаме свидетели как образите, призовани от Духовете на Движението, идват и задоволяват копнежа на свръхсетивните Същества, трябва да бъде заменено от друга планетарна фаза на Земното въплъщение, която можем да наречем фаза на спасението. Да, цялата Земя може да бъде наречена „планета на спасението", както и нейното предишно въплъщение, Старата Луна, може да бъде наречена „планета на копнежа", макар че в последния случай става дума само за един укротен копнеж, който се носи из безкрая на Космоса. И доколкото ние живеем в предметното Азово съзнание а то, както видяхме, ни открива пътя към спасението чрез Мистерията на Голгота от бездната на човешкото подсъзнание непрекъснато се надигат неясни и тъмни сили, които копнеят за спасение. Сякаш горе наблюдаваме гладката морска повърхност на обикновеното съзнание, а долу, от към морското дъно, се надигат скритите пластове на нашата душа, и то не как да е, а като копнеж, като нещо, което непрекъснато се стреми нагоре към принасянето на жертвата, към онова универсално, космическо Същество, което укротява страстите веднъж завинаги, а не чрез безкрайната последователност на образите. Несъмнено, Земният човек усеща тези настроения все по-ясно, все по-отчетливо. И всъщност онези Земни хора, които усещат най-добре тези настроения, този космически копнеж, като в същото време си дават сметка за особения характер на нашата епоха, са точно тези, които влизат в нашето Антропософско Движение. Тук те имат възможност да опознаят не само външния живот и неговите укротяващи въздействия, насочени към обикновеното, горно съзнание; тук те опознават и могъщите тласъци на подсъзнанието, които напразно търсят първопричините на живота и които никой не може да укроти. И все пак тези първопричини на живота могат да бъдат намерени! От кого?
към текста >>

35. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Сравнението би било още по-добро, ако то действително ни показваше как някакво „течение", или друга „формация", или пък самата водна субстанция се издига от океанското дъно, за да намери своя краен израз в морските вълни на повърхността.
Но ако сме в състояние да припишем подобни качества, като току-що изброените, на действителния, истинен свят, намиращ се зад света на илюзията, тогава идва ред на следното размишление: В този действителен, истинен свят живее нещо, което имайки предвид неговите основни качества ние можем да сравним само с качествата, които засега откриваме единствено в нашата собствена душа. Ако например се обърнем към онова външно, природно явление, което протича под илюзорната форма на топлината и, опитвайки се да вникнем в неговата истинска същност, стигнем до жертвоприношението, до жертвата, това означава, че ние връщаме топлинния елемент обратно в духовния свят, сякаш смъкваме външната завеса на битието, за да покажем, че явленията в природния свят са подобни на нашите собствени душени качества. Преди да пристъпим нататък, налага се да поставим още един въпрос: Нима всичко "онова, което виждаме в света на Майя, в света на илюзията, бих казал, се изпарява и изчезва в нищото? Нима всред целия заобикалящ ни сетивен свят, всред света на нашите светогледи не можем да посочим абсолютно нищо, което да е идентично с истината? Сега бихме могли да си послужим със следното сравнение: Светът на истината засега е скрит, също както и вътрешните сили на потока, или на океана са скрити във водните маси; ако разширим това сравнение, света на Майя ще локализираме там горе, където е водната повърхност и където протича безкрайната игра на морските вълни. Сравнението би било още по-добро, ако то действително ни показваше как някакво „течение", или друга „формация", или пък самата водна субстанция се издига от океанското дъно, за да намери своя краен израз в морските вълни на повърхността. Впрочем сравнението не е толкова важно. Важно е най-после да поставим въпроса: Нима все пак в широкия свят на Майя, на илюзията, не съществува нещо, което да е „действително"? Днес ще постъпим както постъпихме в хода на последните лекции. Изхождайки от вътрешните изживявания на нашата душа, ние постепенно ще се приближаваме до предмета на нашата основна тема. И наистина, в духовното придвижване на Стария Сатурн през Старото Слънце и Старата Луна, сега ние стигаме до нашата Земя, и бихме желали да се спрем на най-обикновените душевни изживявания, както сторихме това и последния път.
към текста >>

36. Връзката на човека с духовния свят GA_168 Връзката между живите и мъртвите

И най-сетне на самото дъно се намира демоничното, най-несъзнателното, което лежи под „животинската първична тиня“.
Това представлява една изолирана провинция от неговото душевно съзнание. Той се е борил с това, то вече не е в неговото съзнание, но продължава да действа. Особено много продължава да действа, смятат психоаналитиците, тогава, когато любовните чувства са били налице, но любимото същество е отсъствало, тоест тези чувства не са били удовлетворени. После психоаналитикът търси в дълбините на душевния живот освен пропадналите надежди за житейско щастие, освен това, за което загатнах, и „животинската първична тиня“ на живота, това, което като „животинска първична тиня“ на живота непрестанно напира нагоре, което е свързано с всичко, което човекът има като животинско и което се разиграва в неговия душевен живот като животинска същност. И такива аналитични психолози продължават: „Ако се навлезе достатъчно дълбоко, ще се открие това, което се разиграва в душата като расови и национални взаимовръзки и т.н., това, което по повече или по-малко съзнателен начин се разиграва в душата. И най-сетне на самото дъно се намира демоничното, най-несъзнателното, което лежи под „животинската първична тиня“. И тогава такива хора, причисляващи се към водещите психоаналитици, намекват, че в тези демонични дълбини се намират импулсите, които водят хората към гностицизма, теософията, антропософията и др. под. Когато това се казва по завоалиран начин, то вече се загатва. Ако прочетете една от последните брошури от „Знание и живот“83, ще откриете подобни намеци между редовете. Казах, че половинчатите истини действат често по-лошо от пълните заблуди. В аналитичната психология се намират такива половинчати истини, а именно търсенето в подсъзнателните основи на душата.
към текста >>

37. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Би било цинично, би било скандално Англия да обяви война на Германия само за да унищожи военната и сила, да разруши флота и и да потопи търговията и на дъното на океаните.
Както знаете, той беше демократ, даже социалдемократ и каквото да се казва иначе за него, той бе ще човек, на чието сърце лежеше не само мирът, който оглед на някои други обстоятелства би бил толкова нужно на Европа или поне на Западна Европа, но също така и сплотяването на всички хора по света, застъпващи се най-сериозно за опазването на мира. Следователно Жорес вече имал някак си право да говори по начина, по който го правеше. През Октомври 1905 г., малко след като френското демократично правителство простете за баналния израз бе изхвърлило Делкасе, тъй като на едно съвещание на министрите се установило, че той бил в състояние при първа възможност да застраши европейския мир, Жорес казва по повод на това следното: „Доловила мечтата на Делкасе, Англия тайно се готви да се възползва от нея. С всеки изминал ден германската промишленост и търговия застрашават с все по-нарастваща сила търговията и печалбите на Англия по всички световни пазари. Би било цинично, би било скандално Англия да обяви война на Германия само за да унищожи военната и сила, да разруши флота и и да потопи търговията и на дъното на океаните. Но ако един ден между Франция и Германия възникне спор, при който Франция да предяви правни основания и искането да възстанови своята национална цялост, тогава кроежите на английските капиталисти, които желаят със сила да премахнат германската конкуренция, лесно биха могли да се прикрият зад този великолепен претекст и по такъв начин да се доберат до своята цел.Стигна се дотам, че когато заради Мароко между Франция и Германия възникнаха проблеми и последната, подозирайки френско-английска коалиция,се намеси най-безцеремонно, за да накара двата народа да излязат с декларации, Англия трябва да го кажа със съжаление прояви прекалена предразположеност към раздухване на конфликта. Факт е, че в момента, когато събитията достигнаха своята връхна точка, Англия предложи на Франция да бъде сключен отбранително-нападателен пакт, в който ни обеща безрезервна подкрепа и се задължи не само да потопи германския флот, но също така да окупира канала „Кайзер Вилхелм" и да стовари в Шлезвиг-Холщайн стохилядна английска войска. Ако се беше стигнало до подписването на договора а такова било желание то на г-н Делкасе, това щеше да означава незабавна война. Ето защо ние, социалистите, настояхме г-н Дилкасе да си отиде и по този начин направихме услуга на Франция, на Европа и на човечеството..." На първо място Жорес знаеше неща, за които мнозина от даващите преценка днес не са били осведомени, при това неща извънредно съществени и важни.
към текста >>

38. ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Често хора, потопили се до дъно във водата или били на път да се удавят, разказват, че са видели живота си, изкачвайки се във времето, под формата на подвижни образи; това може да се упражнява систематично и може да се види така резултата на нашия земен настоящ живот.
Ние възприемаме още последните етерни движения на главата на пробуждане; но когато пробуждането е бързо, това не може да се случи. Но този, който дълго медитира по начина, който посочих, е скоро в състояние да образува малко по малко образи в етерното тяло на главата, което е в покой. В книгата, която споменах, наричам това имагинации. И тези имагинации, живели в етерното тяло, са първото свръхсетивно впечатление, което можем да имаме. То ни вкарва после в ситуация на пълна абстракция на нашето физическо тяло и ни кара да гледаме като на картина нашия живот в неговото движение, в неговото действие, до момента на нашето раждане. Често хора, потопили се до дъно във водата или били на път да се удавят, разказват, че са видели живота си, изкачвайки се във времето, под формата на подвижни образи; това може да се упражнява систематично и може да се види така резултата на нашия земен настоящ живот. Първото нещо, което дава познанието чрез посвещение, е виждането на живота на нашата собствена душа. Той е, всъщност, нещо различно от това, което се предполага за него обикновено. Обикновено се пред полага абстрактно, че този душевен живот е нещо, изтъкано от представи. Когато човек открие своята истинска форма, вижда, че тя е нещо творческо, че тя е в същото време това, което действаше в нашето детство, което е дало пластична форма на нашия мозък, което пропива останалата част от нашето тяло и вкарва в работа една пластична активност, формираща, създавайки нашето състояние на будност и даже и нашата храносмилателна активност. Ние виждаме в този вътрешно активен елемент в организма етерното тяло на човека.
към текста >>

39. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Ако си зададем въпроса: как става така, че красивата илюзия на изкуството примамва целия ни интерес, как става така, че при определени обстоятелства една статуя може да породи у нас по-силни чувства, и по-голямо удоволствие отколкото един жив човек удоволствие от съвсем друг вид, но все пак много по-голямо как става така, че можем да изграждаме мелодични или хармонични съчетания от музикални тонове и да им се радваме от дъното на душата си още със задаването на подобни въпроси, ние веднага потъваме в опасния водовъртеж на едно друго царство, на едно луциферическо царство.
Друг вид свръхсетивни Същества са онези, които живеят във водния и въздушен елемент; в моите Мистерийни драми те са описани като Същества от категорията на Силфите. Тези Същества, за които говоря сега, имат нещо общо най-вече със света на блясъка и илюзията, със света на красивата илюзия, и те са свързани не толкова с умните хора, колкото с хората на изкуството. Тях също е трудно да открием, понеже и те се скриват веднага, щом усетят нечий интерес върху себе си. Все пак можем да ги открием там, където са истинските произведения на изкуството, там, където е изобразено човешкото тяло или различни природни картини. Но по правило, ясновидецът открива тези Същества много трудно. Ако си зададем въпроса: как става така, че красивата илюзия на изкуството примамва целия ни интерес, как става така, че при определени обстоятелства една статуя може да породи у нас по-силни чувства, и по-голямо удоволствие отколкото един жив човек удоволствие от съвсем друг вид, но все пак много по-голямо как става така, че можем да изграждаме мелодични или хармонични съчетания от музикални тонове и да им се радваме от дъното на душата си още със задаването на подобни въпроси, ние веднага потъваме в опасния водовъртеж на едно друго царство, на едно луциферическо царство. Обаче не са само луциферическите Същества тези, които поддържат огъня на изкуството; към тях се присъединяват елементарните Същества на едно друго царство и те не позволяват по никакъв начин човек да изгуби интересите си към изкуството, а той винаги е склонен да се откаже от изкуството; понеже то не е свързано с физическия свят. Трудно, много трудно е да бъдат открити тези Същества, защото те се скриват още по-лесно и бързо отколкото Духовете-Глупци; те впрочем са само там, където се проявява красотата. А когато някой е отдаден на красотата, когато някой се наслаждава на красотата, често от тези Същества няма и следа. Защо? За да ги различи по един нормален начин, ясновидецът трябва да насочи своя поглед към другите свръхсетивни Същества, които са описани в същата сцена като Същества от рода на Нимфите или Силфите; те също присъстват в елементарните природни царства, така че ясновидецът трябва да се пренесе за известно време в тяхната обичайна среда. Да, наред с „въздушните" и „водни" Същества, той трябва да различи и други Същества, които се проявяват при възторженото приемане на красотата от страна на човека, или иначе казано при опиянението от красотата.
към текста >>

40. Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Или с други думи: Нека да си представим един съд, съдържащ хомогенна течност, в която е разтворено някакво вещество; после чрез определена химическа реакция става така, че се образува утайка, която пада на дъното.
Вгледаме ли се в есенното настроение с неговата освободена, възходяща духовност (Рис. 9, жълто), включваща в себе си едно, бих казал, стичащо се надолу, увяхващо изображение на сетивния свят (червено), тогава ние ще имаме нагледна представа за “духовното” като такова и “сетивното” като такова. В своето покълване, в своя растеж, растението вече съдържа духовното в себе си. Духовното е примесено със сетивното, те двете представляват едно цяло. После увяхващото растение губи листата си, но в същото време Духът се устремява нагоре: Следователно тук имаме Духа, невидимия, свръхсетивния Дух, и редом с него – загиващата материя! Или с други думи: Нека да си представим един съд, съдържащ хомогенна течност, в която е разтворено някакво вещество; после чрез определена химическа реакция става така, че се образува утайка, която пада на дъното. Първоначално двете субстанции са били свързани и са представлявали едно цяло, но после са се разделили. Но да продължим нататък. Пролетта е склонна да смесва и вплита всичко на този свят едно в друго, да събира нещата в едно недиференцирано, смътно единство. Ако с верен поглед се вгледаме в есента, лесно ще се убедим в пълния контраст между есенното и пролетното настроение, и ще установим как в първия случай на преден план излиза Духът, а във втория случай на преден план излиза физическо-материалното. Естествено, човекът не бива едностранчиво да остава при едното или при другото.
към текста >>

41. Трета лекция, 30. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Сега разтварям солта, течността потъмнява, после върша още нещо, в резултат на което солта се утаява на дъното, а горе течността остава по-светла и прозрачна.
И аз вярвам, че доста студенти биха били радостни, ако днес би могло да се случи нещо подобно, тъй че знанието да влезе в тях без да полагат някакви специални усилия. Но тогавашното знание беше съвсем различно от днешното. То беше едно знание, което наподобяваше органическите, растежните сили. Следователно, тази прамъдрост имаше съвсем друга природа и аз ще се опитам да я охарактеризирам с помощта на едно сравнение. Представете си, че в един съд изливам някаква течност и после прибавям сол. Сега разтварям солта, течността потъмнява, после върша още нещо, в резултат на което солта се утаява на дъното, а горе течността остава по-светла и прозрачна. Ако бих искал да опиша онова, което протъкава целия човек през епохата на древната прамъдрост, ще се получи една смесица от чисто духовни и физическо-анималистични прослойки. Когато днес разсъждаваме, ние вярваме, че нашите абстрактни мисли чисто и просто преминават през нас, без да засягат, примерно, дишането или кръвната циркулация. Обаче прачовекът от по-далечните Земни времена представляваше едно цяло; дишането и кръвната циркулация бяха в много по-близки отношения, отколкото днес. После мисленето на човека се изтегли нагоре към главата и стана „по-чисто”, също както в посочения пример солта се утаява на дъното, а горе течността остава по-светла и прозрачна. Това положение се запази до времето, когато праучителите започнаха все повече и повече да се отдръпват от Земята и тяхната прамъдрост вече не можеше да бъде предавана по досегашния начин.
към текста >>

После мисленето на човека се изтегли нагоре към главата и стана „по-чисто”, също както в посочения пример солта се утаява на дъното, а горе течността остава по-светла и прозрачна.
Представете си, че в един съд изливам някаква течност и после прибавям сол. Сега разтварям солта, течността потъмнява, после върша още нещо, в резултат на което солта се утаява на дъното, а горе течността остава по-светла и прозрачна. Ако бих искал да опиша онова, което протъкава целия човек през епохата на древната прамъдрост, ще се получи една смесица от чисто духовни и физическо-анималистични прослойки. Когато днес разсъждаваме, ние вярваме, че нашите абстрактни мисли чисто и просто преминават през нас, без да засягат, примерно, дишането или кръвната циркулация. Обаче прачовекът от по-далечните Земни времена представляваше едно цяло; дишането и кръвната циркулация бяха в много по-близки отношения, отколкото днес. После мисленето на човека се изтегли нагоре към главата и стана „по-чисто”, също както в посочения пример солта се утаява на дъното, а горе течността остава по-светла и прозрачна. Това положение се запази до времето, когато праучителите започнаха все повече и повече да се отдръпват от Земята и тяхната прамъдрост вече не можеше да бъде предавана по досегашния начин. И къде се оттеглиха тези праучители? Ние ги откриваме в тяхното Лунно укрепление! Те са там и продължават своето по-нататъшно съществуване. А на Земята остана утайката, и по-точно: Сегашната разновидност на размножителните сили.
към текста >>

42. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924 GA_233a Великденският празник

Древните монотеистични религии имаха тази особеност, че караха човека да се преклони пред силите на Бог Отец, да ги приеме в дъното на душата си, да ги възвеличи в култа, в молитвата.
В мига щом извън-Земните сили се отдръпнат от това тяло и то бъде оставено само на Земните сили, тогава то се разпада, разлага се, превръща се в труп. Земните сили могат да направят от човека само един труп, те не могат да изградят никакъв жив човек. А онези сили, които между раждането и смъртта поддържат човека като един жив и цялостен организъм и не му позволяват да се изостави на силите на разрушението и смъртта, силите които през целия земен живот на човека се борят срещу това разрушение защото те трябва да се борят срещу него тях ние дължим на влиянието на Луната, на Лунните сили, на Лунната мощ. Ако от една страна приемем, че Лунните сили насочват и поддържат формирането на човешкото тяло, от друга страна ние трябва да видим, как древните религии почитаха тъкмо тях, тъкмо тези сили, които така да се каже чрез раждането вкарваха човека във физическия свят; и те ги почитаха като бащини сили, като сили на Бог Отец. И при посветените на древната юдейска религия живееше ясното съзнание, че от Луната се изливат онези космически сили, които въвличат човека във физическото съществувание, и от които той се изтръгва, щом мине през Портата на смъртта. Древните монотеистични религии имаха тази особеност, че караха човека да се преклони пред силите на Бог Отец, да ги приеме в дъното на душата си, да ги възвеличи в култа, в молитвата. Обаче в тези древни религии имаше много по-здрава логика, от колкото обикновено се мисли. Днес тези неща се представят в историята съвсем погрешно и изопачено, защото историята може да се произнася върху тях само въз основа на външните документи, тя не може да черпи от наблюденията в духовния свят. Всъщност религиите, които отправяха взор към Луната, към Луната като духовно Същество, възникнаха сравнително по-късно. А първоначалните религии наред с тази представа за Луната имаха едно ясно усещане и за Слънчевите сили, дори и налага се да го споменем за Сатурновите сили, но преди всичко за силите на Слънцето. Виждате ли, сега ние навлизаме в едно много трудно историческо разглеждане, чийто обект лежи цели хилядолетия преди основаването на християнството.
към текста >>

43. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Защото отначало имаме миграция от древна Атлантида - континента, който сега образува дъното на Атлантическия океан, - напряко през Европа към Азия, а след това обратна миграция на култури от Азия в Европа (виж рис.
Но той не е правил сам това: паметният знак, самата Земя е възстановявала това преживяване. Тъй като главата е образ на Земята, то за човека, знакът на локализираната памет, направен в земята, е извиквал свой образ в главата. Човек напълно се е сработвал със Земята и е имал своята памет във връзката си с нея. В Евангелията има откъс, който напомня за този вид памет, - там, където се казва за Христос, пишещ нещо на земята (Йоан 8:1-11 бел.пр.Е.М.). Моментът, който определихме като преход от локализирана към ритмическа памет е времето на залеза на древна Атлантида и миграцията на първите следатлантски народи на изток по направление на Азия. Защото отначало имаме миграция от древна Атлантида - континента, който сега образува дъното на Атлантическия океан, - напряко през Европа към Азия, а след това обратна миграция на култури от Азия в Европа (виж рис. на стр. 11). Миграцията на атлантските народи в Азия ознаменува прехода от локализирана памет към ритмическа, която намира по-късно своя завършек в духовния живот на Азия. Колонизацията на Гърция отбелязва прехода от ритмическа памет към времева, тоест към тази, която носим и до сега вътре в нас. И вътре в тази еволюция на паметта стои цялото развитие на цивилизацията между атлантската катастрофа и възникването на гръцката цивилизация – всичко това, което е стигнало до нас от Древна Азия, по-скоро, под формата на митове и легенди, отколкото като история. Ние няма да стигнем до разбиране на еволюцията на човечеството на Земята, вглеждайки се само във външните феномени, изследвайки външните документи: необходимо е да фокусираме вниманието си върху вътрешната еволюция на човека; трябва да се съобразяваме с развитието на такива неща, като способността на паметта, преминаваща в еволюцията си от външното във вътрешното същество на човека.
към текста >>

44. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Това е бил последния акт в изчезването на Атлантския континент, който сега е дъно на Атлантическия океан; след това имаме, както често сме описвали, пет последващи културни епохи, стигащи до нашето време.
/*"Окултна история. Събития и личности от световната история в светлината на духовната наука" (GA 126) В първите две уводни лекции ние се постарахме да придобием разбиране за това радикално изменение в устройството на човешката душа и характер, което е станало в хода на човешкото развитие - както доисторическото, така и историческото. За днешната лекция – във всеки случай за началото и – няма да ни се наложи да се връщаме няколко хилядолетия назад. Знаете, че от позиция на духовната наука ние придаваме огромно значение на така наречената атлантска катастрофа (в нейните последствия за човешката еволюция), която е претърпяла Земята във времената, обичайно известни като ледников период. Това е бил последния акт в изчезването на Атлантския континент, който сега е дъно на Атлантическия океан; след това имаме, както често сме описвали, пет последващи културни епохи, стигащи до нашето време. Първите две от тях не са оставили следа в историческата традиция, защото литературата, останала на Изток, даже всичко това, което се съдържа в изумителните Веди, в дълбоката ведическа философия, е само отзвук на това, което би ни се наложило да описваме, при желание да изобразим тези древни епохи. В моята книга "Въведение в тайната наука" аз вече говорих за тях като за древноиндийска и древноперсийска епохи. Днес няма да се задълбочаваме толкова далеко в миналото; ще насочим мислите си към този период, който често съм наричал египетско-халдейски, - периода, предшестващ гръко-латинския. Вече сме обръщали внимание на факта, че за времето между атлантската катастрофа и гръцкия период е станало огромно изменение по отношение силите на човешката памет, а също и на социалния живот на човечеството. Такава памет, каквато притежаваме сега, - времева памет, с помощта на която можем да пътешестваме във времето, - не е съществувала в този трети следатлантски период; човек е имал тогава, както описахме това в предната лекция, памет, свързана с ритмическо преживяване.
към текста >>

45. 1. Първа лекция, 10 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Mid 19 Century Средата на XIX век /на дъното на параболата/
Ние чухме, че периодът на материализъм достигна своя връх някой може също да каже, своята най-дълбока точка в средата на XIX век. Сигурно е, че условията ще стават все по и по-трудни, но свързващите нишки с по-ранните импулси в еволюцията на човечеството трябва въпреки всичко да не се късат. Следната диаграма показва как се е развивало ясновидството: yellow жълто /оцветената част над хоризонталната линия/ green зелено /оцветената част под хоризонталната линия/ Mid 19 Century Средата на XIX век /на дъното на параболата/ Дребните буквички (а,б,c,e намират се до различните линии) си остават същите. Тук (в жълтото) ясновидството все още присъства с пълна сила; то постепенно започва да изчезва все повече и повече, докато най-ниската точка е достигната в средата на XIX век, и след това има отново възход. Но разбирането на духовния свят не е същото като ясновидството. Точно както по отношение на света, науката не е същото нещо, каквото е обикновеното сетивно възприятие; самото ясновидство е различно нещо от разбиране на видяното. В най-ранните епохи хората бяха задоволени, в по-голямата част, със свръх-сетивно виждане; те не стигаха до въпроса за размисъл в някаква по-голяма степен за това какво беше виждано, защото бяха удовлетворени от своето ясновидство.
към текста >>

46. 5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Би било неразбираемо за обикновените читатели дотук защо това е било наречено “Осма Сфера”, но до обяснението как то произлезе за пръв път от седморното устройство на нашата планетарна система значението ще бъде достатъчно ясно.... Може лесно да се отгатне, че единствената сфера свързана с нашата планетарна система, която е по-ниско от нашата собствена в скалата, имаща дух на върха и материя на дъното, трябва самата тя да бъде не по-малко видима за окото и оптичните инструменти от самата Земя, и тъй като задълженията, които тази сфера трябва да изпълнява в нашата планетарна система са непосредствено свързани с тази Земя, сега не остана много неизвестност относно загадката за Осмата Сфера, нито относно мястото в небето, където тя може да се търси. ..."
Пасажът в "Езотеричен Будизъм" е както следва (стр. 104 и 105, третото издание, също и осмото издание, стр. 117 и 118): "Кама Лока може да бъде постоянно обитавана от астрални същества, от елементали, но може да бъде само преддверие към някакво друго място за човешкото същество. В представения случай, оцеляващата индивидуалност изведнъж е въвлечена в потока на нейните бъдещи съдбини, и те нямат нищо общо с тази Земна атмосфера или с Девакана, извън онази “Осма Сфера”, за която могат да бъдат намерени случайни споменавания в по-старите окултни писания. Би било неразбираемо за обикновените читатели дотук защо това е било наречено “Осма Сфера”, но до обяснението как то произлезе за пръв път от седморното устройство на нашата планетарна система значението ще бъде достатъчно ясно.... Може лесно да се отгатне, че единствената сфера свързана с нашата планетарна система, която е по-ниско от нашата собствена в скалата, имаща дух на върха и материя на дъното, трябва самата тя да бъде не по-малко видима за окото и оптичните инструменти от самата Земя, и тъй като задълженията, които тази сфера трябва да изпълнява в нашата планетарна система са непосредствено свързани с тази Земя, сега не остана много неизвестност относно загадката за Осмата Сфера, нито относно мястото в небето, където тя може да се търси. ..." Най-интересните споменавания се намират в "Трансцедентната Вселена" на С. Дж. Харисън (книга съдържаща лекциите, изнесени от него през 1893 год. пред "Общество Береан", което било "дружество на изучаващите теоретичен окултизъм"). Следните откъси са взети от страници 108, 109: "... Ще бъде мой дълг да обясня с най-доброто от моите възможности определени факти във връзка с мистерия, позната като мистерията на Осмата Сфера.... Сега аз добре съзнавам, че има много окултисти които казват, че не би трябвало изобщо темата да се изнася пред публика, и да се споменава за обекта с това име,... В отговор на такива личности съм длъжен да кажа, че аз не нарушавам клетва и не осквернявам тайна.
към текста >>

47. 10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Естествено, Ариман беше в дъното на това и действаше ефективно като обективна сила.
Следователно човекът бил задължен да напусне града пеша, без своя кон. Скоро след това кметът го настигнал, водейки коня му. Мъжът възкликнал: "Каква беше целта на тази комедия? " На което кметът отговорил: "Просто исках да ти покажа моята общност! " Естествено, Ариман беше в дъното на това и действаше ефективно като обективна сила. Анекдотът е "от верен по-верен", тъй като същото нещо се случва сред нас постоянно. Цялостният човешки живот е насочен към това да се увеличава броят на хората, които се заклеват в несъществуването на коня. Следователно трябва да разберем, че ние имаме най-голямата възможна прецизност на съзнанието, защото само тя е подходяща за настоящия ни Земен живот. Ако вземете всичко, което може да се намери в моите книги "Тайната Наука", "Прагът на духовния свят", "Път към себепознание", "Как се постигат познания за висшите светове? ", а също така и в много от лекционните курсове, вие ще намерите, че там са били посочени пътища, посредством които хората могат да проникнат отвъд природата и отвъд душевния живот по правилния начин и с необходимата подготовка.
към текста >>

48. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март 1923 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

И когато съумеем да противопоставим на това от дъното на разтърсената ни, но интензивно и най-вътрешно стремящата се душа: Ние искаме духа, който е в зародиш в нас, да разцъфти и даде плод, за да можем отново да открием боговете.
А това ще може да се осъществи - вече съм го казвал при един въпрос[3], поставен в Гьотеанума при първия висш курс, - това би се случило например в една област, когато вътрешното богатство на усещанията, което се изживява при мелодията, премине върху отделния тон, когато човек разбере тайната на отделния тон, когато, с други думи, човек изживява не само интервали, а действително може да изживее отделния тон като една мелодия с вътрешното й богатство, с вътрешното й разнообразие. За това днес едва ли е налице някаква представа. Ала виждате как се развиват нещата: от септимата към квинтата, от квинтата към терцата, от терцата към примата надолу до отделния тон и така още по-нататък. Така че онова, което някога е било загуба на божественото, трябва да се промени за развитието на човечеството, ако то иска да се развива по-нататък, а не да залезе; това трябва да се промени за земното човечество към преоткриване на божественото. Ние разбираме миналото правилно само тогава, когато му противопоставим точния образ на нашето развитие в бъдещето, когато напълно дълбоко, разтърсващо дълбоко можем да почувстваме това, което в старата гръцка епоха е чувствал един по-дълбок човек: Аз загубих настоящето на боговете. И когато съумеем да противопоставим на това от дъното на разтърсената ни, но интензивно и най-вътрешно стремящата се душа: Ние искаме духа, който е в зародиш в нас, да разцъфти и даде плод, за да можем отново да открием боговете. [1] Гьоте, „Мъдрости в проза“, Раздел: „Достигане до познанието“. Дословно: „В творенията на хората, както и в тези на природата достойни за внимание всъщност са най-вече намеренията.“ Срв. също „Разговори с Гьоте“ на Екерман, 20 октомври 1828 г. и 18 април 1827 г. Изкуството е откровение на тайните намерения на природата: Гьоте, „Мъдрости в проза“, Раздел: „Изкуството“.
към текста >>

49. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Септември 13, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Нашите праотци, тогава са живели на един континент, който сега е дъното на Атлантическия океан.
Всеки, който за известно време се е занимавал с антропология знае, че нашата Земя в своето настоящо въплъщение е преминала през няколко степени на развитие. В много далечно минало, тя е Луна в огнено-флуидно състояние. Това, което днес е камък и метал, е текло по онова време, както днес тече разтопеното желязо в стоманолеярните. Твърдението, че по онова време, не е могъл да съществува човек, не е основателно, понеже човешкото тяло е било пригодено за тогавашните условия. Земята, от това огнено флуидно състояние се е превърнала в това, което ние наричаме Атлантска епоха. Нашите праотци, тогава са живели на един континент, който сега е дъното на Атлантическия океан. Естествено, тези наши прадеди са били твърде по-различно съставени и организирани от човека днес. В известно отношение, те са били ясновиждащи, ехо от едно по-висше стъпало на ясновидството. Атлантидецът, не е могъл да вижда един предмет пространственно ограничен. В ранните дни на Атлантската еволюция, виждането е било нещо съвсем различно. Когато един човек се е приближавал към друг, не са били виждани контурите на неговата фигура.
към текста >>

50. 3. Трета лекция, 23.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Бих желал да опиша това „отхвърляне" с помощта на следния пример: Представете си как разтворените в една течност вещества започват да се утаяват на дъното.
Вероятно естествоизпитателят би добавил: Дори и земеделецът да обработва земята и да видоизменя нейната повърхност, дори и инженерът да конструира машини и да внася промени в околния свят, всички те са незначителни спрямо онези промени, които настъпват чрез самата природа. Следователно, естествоизпитателят винаги ще твърди, че минералите, растенията и животните биха се развивали, дори и човекът да не съществуваше на този свят. Обаче всичко това изобщо не е вярно. Ако човекът не би бил включен в планетарната еволюция на Земята, голяма част от животните също нямаше да са тук; защото много от тях, и по-специално висшите животински видове, възникнаха в хода на Земната еволюция, само защото човекът беше принуден естествено, казвам това в алегоричен смисъл да си служи със своите „ръце". На определена степен от земното си развитие, човекът трябваше да отдели висшите животински видове от своята собствена същност, която естествено тогава беше съвсем различна отколкото е тя днес; да, той трябваше да ги отхвърли от себе си, за да напредва в своето развитие. Бих желал да опиша това „отхвърляне" с помощта на следния пример: Представете си как разтворените в една течност вещества започват да се утаяват на дъното. В предишните степени на своето развитие, човекът беше свързан с животинския свят по същия начин и в хода на времето успя да отдели от себе си животинския свят като един вид утайка. А самите животни изобщо нямаше да имат своя днешен облик, ако човекът не беше положил тези продължителни усилия. Следователно, животинските видове, както и самата Земя, биха изглеждали по съвсем друг начин, ако не беше човека*27. Но нека да се обърнем сега към минералното и растителното царство. Следва да сме наясно, че не само низшите животински видове, но също и целия растителен и минерален свят отдавна биха се „втвърдили", отдавна биха от паднали от еволюцията, ако човекът не беше на Земята.
към текста >>

51. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Например може да бъде направен така, че да се прекатури след един месец поради лошо направено дъно и млякото да изтече още на 27-мия ден.
Но да си представим нещо друго: един твърдоглавец с голям инат, комуто би хрумнало да измисли примерно един такъв съд (Рис. 3) и когато сега той излива млякото, то не може да стигне до долната част. Обаче той започва да пресмята и когато изчислява обема на съда, той включва и тази долна част. Това е краен случай. Един съд за мляко може да бъде направен неудачно по хиляди начини. Например може да бъде направен така, че да се прекатури след един месец поради лошо направено дъно и млякото да изтече още на 27-мия ден. Става дума за това, че млякото в съда ще бъде такова, какъвто е съдът. Етерното тяло с цялата си жизнеспособност е поставено в човека според това, как той със своята карма слиза на Земята и как може да включи етерното тяло в своята цялостна организация. Ето какво трябва да осъзнаем ние. Изобщо не е толкова невъзможно, слизайки на Земята, със своята карма човек да донесе и нещо, което да не се отличава много от този съд. Ако например той, в съответствие със своята карма слиза по такъв начин, че не успява да навлезе както трябва в системата веществообмен-крайници, тогава тази система ще бъде недостатъчно обезпечена със силите на етерното тяло, и в резултат съответният човек ще изгради своето етерно тяло в областта на главата по правилен начин, докато в областта на крайниците и изобщо в областта на „долния” човек той ще изгради етерното тяло по неправилен начин.
към текста >>

52. Осемнадесета лекция, 18 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Ако това е дъното на съда (рис.
Няма да можете да разберете защо отхвърляме „светлинните лъчи“ при светлинните явления, където изобщо няма никакви лъчи. Ако си представим, че имаме съд, пълен с вода, тук долу монета и тази монета изглежда на друго място, свободно спускаме тук перпендикуляр към отразяващата повърхност в точката на падане на лъча и към всичко възможно (рис. 10). Всичко това го проследяваме посредством линии, докато такъв детайл изобщо не трябва да го проследяваме. С такъв детайл никъде нямаме работа. Ако това е дъното на съда (рис. 11) и тук стои монетата, само тогава можем да обсъждаме тази монета, ако помислим за следното: тук е дъното на съда и тук нямаме монета, а хартиен кръг (рис. 12). Явлението е такова, че ако гледаш хартиен кръг през повърхността на водата, той е повдигнат и увеличен. Това е явление, което може да се нарисува. И ако сега имате не хартиен кръг, а тук долу част от този хартиен кръг, нямате никакво право да го разглеждате по различен начин.
към текста >>

11) и тук стои монетата, само тогава можем да обсъждаме тази монета, ако помислим за следното: тук е дъното на съда и тук нямаме монета, а хартиен кръг (рис. 12).
Ако си представим, че имаме съд, пълен с вода, тук долу монета и тази монета изглежда на друго място, свободно спускаме тук перпендикуляр към отразяващата повърхност в точката на падане на лъча и към всичко възможно (рис. 10). Всичко това го проследяваме посредством линии, докато такъв детайл изобщо не трябва да го проследяваме. С такъв детайл никъде нямаме работа. Ако това е дъното на съда (рис. 11) и тук стои монетата, само тогава можем да обсъждаме тази монета, ако помислим за следното: тук е дъното на съда и тук нямаме монета, а хартиен кръг (рис. 12). Явлението е такова, че ако гледаш хартиен кръг през повърхността на водата, той е повдигнат и увеличен. Това е явление, което може да се нарисува. И ако сега имате не хартиен кръг, а тук долу част от този хартиен кръг, нямате никакво право да го разглеждате по различен начин. Това (монетата) е само част от кръга.
към текста >>

Тук можете да не внасяте всевъзможни линии, но трябва да третирате това като част от кръга, който не е диференцирано видим, но който непременно го има тук, доколкото той е част от дъното.
Явлението е такова, че ако гледаш хартиен кръг през повърхността на водата, той е повдигнат и увеличен. Това е явление, което може да се нарисува. И ако сега имате не хартиен кръг, а тук долу част от този хартиен кръг, нямате никакво право да го разглеждате по различен начин. Това (монетата) е само част от кръга. Тук можете да не внасяте всевъзможни линии, но трябва да третирате това като част от кръга, който не е диференцирано видим, но който непременно го има тук, доколкото той е част от дъното. Просто защото тук долу имам видима точка, на теория мога да третирам тази видима точка така, че съвсем да не означава точка, а част от кръга (рис. 13). Също така, ако трябва правилно да обясня магнитната стрелка в нейната същност, не трябва да я обяснявам така, сякаш тук има център, а тук северен и южен полюс, а така, че просто по силата на устройството на цялото, съществува някаква безгранична линия, и че от едната страна силите действат периферно, а от другата – централно (рис. 14). При електрическите явления това се изразява в получаването от едната страна на катод, а на другата страна на анод. Можем да обясним светлината само от една страна, ако я разглеждаме като част от сфера, радиусът на която е даден в посоката, в която действа електричеството, а другият полюс ни е даден като малка част от радиуса. Не можем да говорим за проста полярност на полюсите, а трябва да говорим за това, че когато някъде се появяват анод и катод, те принадлежат на цяла система просто благодарение на цялото устройство.
към текста >>

53. 2. Увод GA_326 Раждането на естествените науки

Духовете не ще се изменят от днес за утре, но не остава по-малко вярно, че в дъното на човешкото сърце се таи една огромна носталгия за нещо, което не се изразява ясно, но която не е нищо друго освен духовността, която хората са прогонили от науката.
/Нови философски основи на науката, превод Лаланд/. Цялото дело на Рудолф Щайнер не казва нещо друго; но то не се задоволява да критикува, а изгражда също тази наука на духа, която вече изискват някои философи и някои учени. Без съмнение, това желание не се споделя от всички философи и учени; но това ще стане, когато широката публика ще е усвоила модерните схващания. Човечеството, в неговата целокупност, има впечатлението, че живее в една единствена по себе си епоха на своята история; моралните, политически и икономически безпорядъци, колкото и големи да са те, не са достатъчни да заличат това впечатление. Хората продължават да считат историята на миналите столетия като една дълга подготовка на това разцъфтяване, до което е стигнала нашата научна епоха, като един стадий по-нисш от нашия, в който за първи път се разкрива величието на човека. Духовете не ще се изменят от днес за утре, но не остава по-малко вярно, че в дъното на човешкото сърце се таи една огромна носталгия за нещо, което не се изразява ясно, но която не е нищо друго освен духовността, която хората са прогонили от науката. Както Рудолф Щайнер казва като заключение в този труд, от величественото натрупване на техническите приложения на науката се издига един огромен повик, който изпълва вселената. Този повик трябва да бъде чут и той не ще бъде задоволен с нови открития, при бавени към другите, които хората са осъществили с мощ и безредие. Под различни имена, които понякога забулват нейната истинска същност, тази проблема застава пред всички мислители и пред всички онези, които имат задачата да ръководят човешките общества. Нейното реше ние, поне в неговите принципи, не е много сложно; то се състои в това, да се сложи край на това състояние на отвлеченост, на изолираност, в които човекът се намира по отношение на природата. За целта човек трябва първо да познае себе си, т.е.
към текста >>

54. 3. СКАЗКА ПЪРВА GA_326 Раждането на естествените науки

Аз трябва да извличам вечно моето Аз от дъното на нищото.
Когато, казва той, аз търся най-интимната същност на моето същество, намирам се потопен в едно нищо. Аз търсих и търсих; изминах всички пътища, които ми разкриваха моите идеи, моите впечатления; намерих там много неща, но никога моето собствено Аз. И в това търсене на Аза, към което ме подбуждаше цялата природа, аз потънах в нищото, преди да са съм намерил нещо. Такова е чувството, което изпълни Майстер Екхардт, когато, искайки да намери своя Аз, той пада в нищото. Той преведе това чувство с една дълбоко вълнуваща дума: Аз се потопявам в нищото на божественото и в това нищо, чрез това нищо Аз съм едно вечно Аз. Аз трябва да извличам вечно моето Аз от дъното на нищото. В тишината на неговото сърце този мистик ни кара да чуем едно мощно слово. В миналото, когато душата се стремеше да познае себе си, тя винаги получаваше помощта на духа, чиято светлина я осветяваше вътре в нея. Това беше един много стар закон, за който отново ще говорим по-нататък. Когато един Тома Аквински изучава своята собствена душа, той намира в нея да действува един жив духовен елемент. По-точно казано, не в самата душа, но в духа, който живееше и действуваше в нея, Тома Аквински и неговите предшественици са търсили своето Аз.
към текста >>

55. 5. СКАЗКА ТРЕТА GA_326 Раждането на естествените науки

Това особено качество на вкуса на едно вещество, по-подчертан към върха на езика и постепенно намаляващ до пълно изчезване към дъното на небцето, беше нещо абсолютно действително, конкретно; по този начин човекът имаше вътрешна опитност за посоката отпред-назад, нещо, което днес е станало невъзможно за него.
Тези движения се извършват според измерението надясно и наляво. Най-после нека си спомним чисто и просто, че в течение на своето земно съществуване човекът расте според едно трето измерение; защото ако в началото на своя живот той пълзи по земята, по-късно той постепенно се изправя в посоката отдолу нагоре Присъщо е на съвременното научно схващане тези три основни посоки да се разглеждат по един чисто външен начин, без те да бъдат изживени вътрешно; отвън се наблюдават функциите на организма и движенията на тялото. Ако на една психология достойна да носи това име би било възможно да проучи душите на хората от миналото, би се знаело, че тогава човекът е имал едно вътрешно чувство на тези три посоки, чувство изцяло психологическо. Той действително е имал чувството, вътрешното чувство на движението отпред назад; знаел е, например, да прави разлика между вкуса, изразен в неговата сила, на храните, според това, дали те са били поставени в предната или в задната част на небцето. Това особено качество на вкуса на едно вещество, по-подчертан към върха на езика и постепенно намаляващ до пълно изчезване към дъното на небцето, беше нещо абсолютно действително, конкретно; по този начин човекът имаше вътрешна опитност за посоката отпред-назад, нещо, което днес е станало невъзможно за него. Той няма вече нито живото чувство на това, което дължи на факта, че погледът на неговите очи се кръстосва, кръстосване, което им позволява лъчите им да се срещат в определена точка. Нито пък има вече конкретното чувство на това, което върши, когато придвижва своята дясна ръка наляво и своята лява ръка надясно. Но още повече той е изгубил посоката на светкавицата на една мисъл, която го прониква отгоре надолу до сърцето. Тези три перпендикулярни посоки на пространството, отдясно наляво, отпред назад, отгоре надолу, за които по-рано е имал една вътрешна опитност, са основата, върху която ние изграждаме пространството с трите измерения. Това пространство е от влечената форма на първичното чувство.
към текста >>

56. 6. Четвърта лекция, 12 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Вътре в средата трябва да се образува кратер почти до дъното на кофата, така че цялата смес да се ротира чрез въртене в кръг.
Вътре в него се намира невероятна сила от астрално и етерно естество, която можете да употребите, като разредите презимувалия в рога тор в обикновена вода, която трябва да бъде малко затоплена. Като се вземе предвид площта, която трябва да бъде наторена, и количеството от този тор, от опит се установи, че за една площ от около 1200 кв.м. е нужен само един рог, чието съдържание се разрежда в около половин кофа вода. Тогава цялото съдържание на рога трябва много добре да се разтвори и да се свърже с водата. Това значи тази смес да започне да се бърка, да се разбърква толкова бързо, че да се върти в кръг около ръба на кофата, по периферията на кофата. Вътре в средата трябва да се образува кратер почти до дъното на кофата, така че цялата смес да се ротира чрез въртене в кръг. Тогава бързо се сменя посоката, така че сместа да закипи и да се завърти обратно. Ако това продължи един час, получава се основно взаимопроникване на тора и водата. Помислете колко малко работа изисква това. За тези неща не се изисква много работа. Мога да си представя, че незаетите с друго членове на семейството ще имат особено забавление, тъкмо по този начин най-малко в началото на работата да бъркат тора.
към текста >>

57. СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Работата не стои така, че сушата се спуска до дъното, не, сушата, цялата суша плува в морето.
Но това време, когато голяма част от Европа е била покрита от ледници, е предшествано от съвсем друго време. Защото Земята е такава - трябва само да разглеждаме големи периоди от време, - че повърхността й се издига и спуска, все наново се издига и спуска. Ако например тук се намира море (изобразява го на рисунка - отсъства в текста), а тук горе е суша, тази суша плува в морето. Именно цялата суша плува в морето. Можете ли да си представите това? Работата не стои така, че сушата се спуска до дъното, не, сушата, цялата суша плува в морето. Под сушата също се намира море. Можете да кажете: но защо тогава сушата не плува на-сам-натам като кораб? Първо искам да ви разкажа за друго. Фактически страните плуват в море; да допуснем, че това е Великобритания, Англия (изобразява се на рисунка). Англия - това е остров.
към текста >>

При пресичане на тази част от морето, би се наложило, разбира се, да се мине по дъното.
Фактически страните плуват в море; да допуснем, че това е Великобритания, Англия (изобразява се на рисунка). Англия - това е остров. Фактически тя плува в морето, плува близо до Европа и разстоянието (между тях) не се изменя. Но даже в съответствие с естественонаучните възгледи не винаги е било така, както сега; било е време, когато водата е била над сушата. Тогава Англия се е намирала долу, под морето. При пресичане на тази част от морето, би се наложило, разбира се, да се мине по дъното. И така, всъщност било е време, когато Англия се е намирала под морето. Изследвайки почвата на Англия, ще намерите там някои вкаменени животни. Но тези животни не всички са еднакви. Ако изучавате един участък от почвата в Англия, а след това продължите изучаването по-нагоре, ще се разкрият вкаменени животни от съвсем други видове, още по-нагоре - ще откриете пак вкаменени животни от съвсем други видове, още по-нагоре - отново вкаменени животни от съвсем различни видове. Четири разположени един над друг слоя с вкаменелости са отложени в почвата на Англия!
към текста >>

58. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Всичко, което се намира на дъното на морето - само трябва да го понаблюдавате, - е тромаво и непохватно.
В тези места човек също се открива навън, макар и по различен начин, отколкото при очите, които се отварят срещу светлината непосредствено. Тези (точки) съответстват на местата, където в морето «седи» камбалата. Камбалата се отваря срещу небето. Именно то придава на камбалата голяма съобразителност, голямата разумност. По същия начин, както ние ставаме съобразителни и ловки, ако умеем да използваме своите тактилни органи, така и камбалата става ловка, съобразителна, тъй като се открива срещу небето. Всичко, което се намира на дъното на морето - само трябва да го понаблюдавате, - е тромаво и непохватно. Докато камбалата проявява изключителна ловкост; тя е ловка и хитра, защото с едната си страна е обърната, отделена от морето. Относно обърнатостта й към земните сили, може да се каже така; земните сили служат за натрупване на хранителни вещества, - при палтуса до триста килограма, - както беше казано; обаче камбалата има възприемчиви органи, посредством които тя се разкрива за небето. Камбалата поглъща други, по-дребни риби. Обаче, виждате ли, другите риби се разбягват настрани при появата на камбалата, която за тях е като призрак; защото за другите риби е напълно естествено да имат очи от двете страни на тялото, при тях очите се образуват от двете страни едновременно. Другите риби се отнасят към камбалата като към приближаващ се към тях човек; рибите бързо изчезват, разпръскват се, и камбалата не би имала нищо за ядене, ако не беше по-съобразителна и ловка от останалите.
към текста >>

Камбалата си търси такива места, където дъното на морето се издига към брега, плитчини в морето, където тя заляга.
Относно обърнатостта й към земните сили, може да се каже така; земните сили служат за натрупване на хранителни вещества, - при палтуса до триста килограма, - както беше казано; обаче камбалата има възприемчиви органи, посредством които тя се разкрива за небето. Камбалата поглъща други, по-дребни риби. Обаче, виждате ли, другите риби се разбягват настрани при появата на камбалата, която за тях е като призрак; защото за другите риби е напълно естествено да имат очи от двете страни на тялото, при тях очите се образуват от двете страни едновременно. Другите риби се отнасят към камбалата като към приближаващ се към тях човек; рибите бързо изчезват, разпръскват се, и камбалата не би имала нищо за ядене, ако не беше по-съобразителна и ловка от останалите. Обаче другите риби, очите на които са разположени от двете страни на тялото, не са толкова разумни, тъй като не са свързани толкова силно с небето. Камбалата си търси такива места, където дъното на морето се издига към брега, плитчини в морето, където тя заляга. С цялото си плоско тяло тя се зарива в земята, използвайки устата си, за да се покрие с пясък; после леко движи пясъка, защото наблизо може да мине риба. Рибите и раците са привлечени насам, без да забелязват камбалата, и изведнъж тя изскача и хваща преминаващата риба! Камбалата прави това изключително разум-но и хитро! На това е способно само такова животно, което по най-фин начин е свързано с небесните, с космическите сили. Такова животно от едната страна (в по-голяма степен) образува своето физическо тяло, докато от другата страна то по-силно образува своето невидимо етерно тяло.
към текста >>

59. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 9 юли 1924 г. Еволюция на света и човека - Лемурия и Атлантида GA_354 Сътворението на света и човека

Ето по каква причина те са родствени едни на други: тук, долу, е морско дъно, горе - водите на Атлантика, тук е Африка.
Иска ми се да ви кажа: тук, навсякъде -тук, долу, е разположена Африка, - тук, навсякъде, се намират определени растения и определени животни - трябва да имаме предвид и малките животни. И така, там се намират растения и животни. Ако днес разгледаме тези растения и тези животни, които обитават, от една страна, Западното крайбрежие на Европа и тук, долу, в Африка, и от друга страна - източното крайбрежие на Америка, тогава се изяснява, че както растенията, така и животните се намират в родство помежду си. В някои неща се отличават, но между тях има родство. Откъде е могло да възникне родство между тях? Ето по каква причина те са родствени едни на други: тук, долу, е морско дъно, горе - водите на Атлантика, тук е Африка. Виждате ли, това, какви са растенията и животните тук (в Америка) и какви са те тук (в Европа и Африка), може да се обясни само с факта, че някога тук, навсякъде, се е намирала суша, дъното е било горе и животните са можели да преминават оттук, а растенията не е трябвало да изпращат семената си през океана, а семената постепенно са се разпространявали по сушата. Следователно там, където днес между Европа и Америка е разположен гигантски океан, огромно море, е било някога суша. Но почвата е пропаднала надолу. Навсякъде, където повърхността на Земята се е спускала, веднага е нахлувала вода. Следователно трябва да приемем факта, че тук почвата се е спускала.
към текста >>

Виждате ли, това, какви са растенията и животните тук (в Америка) и какви са те тук (в Европа и Африка), може да се обясни само с факта, че някога тук, навсякъде, се е намирала суша, дъното е било горе и животните са можели да преминават оттук, а растенията не е трябвало да изпращат семената си през океана, а семената постепенно са се разпространявали по сушата.
И така, там се намират растения и животни. Ако днес разгледаме тези растения и тези животни, които обитават, от една страна, Западното крайбрежие на Европа и тук, долу, в Африка, и от друга страна - източното крайбрежие на Америка, тогава се изяснява, че както растенията, така и животните се намират в родство помежду си. В някои неща се отличават, но между тях има родство. Откъде е могло да възникне родство между тях? Ето по каква причина те са родствени едни на други: тук, долу, е морско дъно, горе - водите на Атлантика, тук е Африка. Виждате ли, това, какви са растенията и животните тук (в Америка) и какви са те тук (в Европа и Африка), може да се обясни само с факта, че някога тук, навсякъде, се е намирала суша, дъното е било горе и животните са можели да преминават оттук, а растенията не е трябвало да изпращат семената си през океана, а семената постепенно са се разпространявали по сушата. Следователно там, където днес между Европа и Америка е разположен гигантски океан, огромно море, е било някога суша. Но почвата е пропаднала надолу. Навсякъде, където повърхността на Земята се е спускала, веднага е нахлувала вода. Следователно трябва да приемем факта, че тук почвата се е спускала. Забележително е, че например тук, в Италия, се намира град Равена.
към текста >>

Дъното на Атлантическия океан започнало да се понижава; желеобразното, подобно на блатна тиня или яйчен белтък вещество все повече и повече се превръщало в днешната вода и все повече и повече се преобразувало това, което като рибо-човек съществувало по-рано.
Всичко това го е нямало. И напротив, имало е, може да се каже, рибоподобни животни - не като рибите в днешно време, а вече подобни на човека - наполовина човекообразни, наполовина рибообразни животни, които бихме могли напълно да наречем хора. И така, ето как е било. Днешния образ на всички животни го е нямало. После Земята постепенно е започнала да придобива вида, който тя има днес. Дъното на Атлантическия океан започнало да се понижава; желеобразното, подобно на блатна тиня или яйчен белтък вещество все повече и повече се превръщало в днешната вода и все повече и повече се преобразувало това, което като рибо-човек съществувало по-рано. Възниквали най-разнообразни форми. По-несъвършените от тези рибо-хора се превърнали в кенгуруто, малко по-съвършените се превърнали в елени и рогат добитък, а тези, които били най-съвършени, станали маймуни или хора. Обаче оттук виждате, че човек не е произлязъл от маймуната. Човекът вече е съществувал, когато всички млекопитаещи са възниквали, всъщност от човека, от тези човешки форми, в които човек е оставал несъвършен. Така че с много по-голямо право можем да кажем, че маймуната произхожда от човека, отколкото че човек произхожда от маймуната.
към текста >>

Но доколкото повърхността на сушата и дъното на моретата се издигат и спускат, дотолкова се изменят постоянно както човечеството, така и животните.
Днес сушата се издига и спуска не така силно, но по малко това още става. И който погледне карта - даже и в Швейцария това е така - от преди сто години, ще види, благодарение на тази карта, какво е ставало: ето морето - днес някакъв град или друго място се намира далеч от него. Но може да се научи, че това място се е разполагало някога на брега на това море или езеро, като Равена например. Да, моретата пресъхват, стават по-малки даже и днес. Само че това става по-бавно, отколкото е ставало тогава. Но доколкото повърхността на сушата и дъното на моретата се издигат и спускат, дотолкова се изменят постоянно както човечеството, така и животните. Те се намират в процес на постоянно преобразуване. Само че това става много по-бавно, отколкото е ставало някога. Ето това е, което днес исках да ви кажа. Видяхте как е възникнал днешният човешки род. Следващия път ще добавим нещо от историята, ще видим какъв е бил някога този човешки род.
към текста >>

60. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури GA_354 Сътворението на света и човека

Даже ако има техни останки, би се наложило да ги изравяме от дъното на Атлантическия океан.
Това са народите, които днес наричаме монголи, монголските народи, това са японците и китайците. Те са особено интересни, защото представляват остатъци от най-древното население на Земята, от което все още нещо е останало. Както видяхте, имало е, разбира се, и много по-древни обитатели на Земята; обаче те напълно са загинали. Това е населението, живяло тук, в древна Атлантида. Никой от тях повече не съществува. Даже ако има техни останки, би се наложило да ги изравяме от дъното на Атлантическия океан. Би трябвало първо да се достигне това дъно - а това е по-трудно, отколкото се смята, - след това да се правят разкопки, но и тогава, най-вероятно, така и не би се удало да се намери нещо, доколкото те са имали меки тела - говорил съм ви за това. И културата, която са създавали жестикулирайки, с помощта на жестове, също не може да бъде открита с помощта на разкопки в Земята, тъй като от нея въобще нищо не е останало! Следователно това, което е още по-древно от японците и китайците, въобще е недостъпно за съвременната наука. За постигането на тези неща е необходимо да се занимаваш с духовната наука. Интересно е обаче това, което са оставили китайците и японците.
към текста >>

Би трябвало първо да се достигне това дъно - а това е по-трудно, отколкото се смята, - след това да се правят разкопки, но и тогава, най-вероятно, така и не би се удало да се намери нещо, доколкото те са имали меки тела - говорил съм ви за това.
Те са особено интересни, защото представляват остатъци от най-древното население на Земята, от което все още нещо е останало. Както видяхте, имало е, разбира се, и много по-древни обитатели на Земята; обаче те напълно са загинали. Това е населението, живяло тук, в древна Атлантида. Никой от тях повече не съществува. Даже ако има техни останки, би се наложило да ги изравяме от дъното на Атлантическия океан. Би трябвало първо да се достигне това дъно - а това е по-трудно, отколкото се смята, - след това да се правят разкопки, но и тогава, най-вероятно, така и не би се удало да се намери нещо, доколкото те са имали меки тела - говорил съм ви за това. И културата, която са създавали жестикулирайки, с помощта на жестове, също не може да бъде открита с помощта на разкопки в Земята, тъй като от нея въобще нищо не е останало! Следователно това, което е още по-древно от японците и китайците, въобще е недостъпно за съвременната наука. За постигането на тези неща е необходимо да се занимаваш с духовната наука. Интересно е обаче това, което са оставили китайците и японците. Виждате ли, онези китайци и по-древните японци не са днешните; за това ще кажа още няколко думи - онези китайци и японци са имали всъщност култура, която е съвсем различна от нашата.
към текста >>

НАГОРЕ

0.44239401817322