Търсене в текстове за 'Дължина'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 48 резултата от 36 текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : 'Дължина'.

1. 10_3. СИСТЕМА НА НАУКАТА GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

В "Сентенции в проза" се казва: "най-вроденото понятие, най-необходимото, понятието за причина и следствие в неговото използуване дава повод за безброй, постоянно повтарящи се грешки." А именно страстта на рационализма при прости връзки го води дотам, да си представя явленията като една верига от причини и следствия подредени чисто по дължината; докато истината е, че никое явление, което по време е обусловено причинно от друго явление, зависи също от въздействията на много други.
371/ той казва: "лошо нещо е, което някой наблюдател може да срещне, да се свързва веднага един извод с един възглед и да се считат двете като имащи еднаква стойност", и "теориите са обикновено прибързани на един нетърпилив ум, който би искал бързо да се освободи от явленията и на тяхно място внася поради това образи, понятия, даже често пъти само думи”. Предчувства се, вижда се също добре, че има само едно помощно средство; но нали страстта и духът на партийност винаги обичат помощни средства? И с право, понеже се нуждаят много от тях. "Гьоте укорява особено много злоупотребата, която определението на каузалността предизвиква”. В своята необуздана фантастика рационализмът търси каузалност /причинност/ там, където самите факти не ни заставят да я търсим. В "Сентенции в проза" се казва: "най-вроденото понятие, най-необходимото, понятието за причина и следствие в неговото използуване дава повод за безброй, постоянно повтарящи се грешки." А именно страстта на рационализма при прости връзки го води дотам, да си представя явленията като една верига от причини и следствия подредени чисто по дължината; докато истината е, че никое явление, което по време е обусловено причинно от друго явление, зависи също от въздействията на много други. В този случай се взема под внимание само дължината и ширината на природата. И двата пътища, обикновения емпиризъм и рационализъм, са за Гьоте само преходни точки за най-висшия научен метод, но именно само преходни точки, които трябва да бъдат преодоляни. А това става с рационалния емпиризъм, който се занимава с чистото явление, което е тъждествено с обективния природен закон. Обикновеният емпиризъм, непосредствената опитност ни предлагат само отделни, несвързани неща, един агрегат от явления. Това значи, той ни предлага това не като последен завършек на научното разглеждане, а като първа опитност.
към текста >>

В този случай се взема под внимание само дължината и ширината на природата.
Предчувства се, вижда се също добре, че има само едно помощно средство; но нали страстта и духът на партийност винаги обичат помощни средства? И с право, понеже се нуждаят много от тях. "Гьоте укорява особено много злоупотребата, която определението на каузалността предизвиква”. В своята необуздана фантастика рационализмът търси каузалност /причинност/ там, където самите факти не ни заставят да я търсим. В "Сентенции в проза" се казва: "най-вроденото понятие, най-необходимото, понятието за причина и следствие в неговото използуване дава повод за безброй, постоянно повтарящи се грешки." А именно страстта на рационализма при прости връзки го води дотам, да си представя явленията като една верига от причини и следствия подредени чисто по дължината; докато истината е, че никое явление, което по време е обусловено причинно от друго явление, зависи също от въздействията на много други. В този случай се взема под внимание само дължината и ширината на природата. И двата пътища, обикновения емпиризъм и рационализъм, са за Гьоте само преходни точки за най-висшия научен метод, но именно само преходни точки, които трябва да бъдат преодоляни. А това става с рационалния емпиризъм, който се занимава с чистото явление, което е тъждествено с обективния природен закон. Обикновеният емпиризъм, непосредствената опитност ни предлагат само отделни, несвързани неща, един агрегат от явления. Това значи, той ни предлага това не като последен завършек на научното разглеждане, а като първа опитност. Обаче нашата научна потребност търси само нещо свързано, тя разбира отделното само като член на една връзка.
към текста >>

2. 17_а. ГЬОТЕ ПРОТИВ АТОМИСТИКАТА GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Не без право основната формула, според която модерният възглед за природата съди за света на възприятията, се счита изразена в думите на Декарт: "Когато изпитвам телесните неща по-отблизо, аз намирам, че в тях се съдържа много малко, което разбирам ясно и недвусмислено, а именно величината или разпростряността в дължина, дълбочина, ширина, формата, която иде от границите на тази разпростряност положението, което различно оформените тела имат помежду си, и движението или изменението на това положение, към които може да се приложи веществото, трайността и числото.
Обаче това, което аз поставих на мястото на тези основни представи, не съвпада с постановките на Оствалд. Защото както ще покажа по-нататък, той изхожда от същите повърхностни предпоставки както в неговите противници, последователите на научния материализъм. Аз показах също, че основните представи на модерните възгледи за природата са причина за нездравата оценка, която Гьотевата теория на Цветовете изпита и постоянно още изпитва. Сега бих искал да се обясня малко по-точно с модерния възглед за природата. От целта, която този възглед за природата си е поставил, аз се старая да позная, дали той е един здрав възглед или не. Не без право основната формула, според която модерният възглед за природата съди за света на възприятията, се счита изразена в думите на Декарт: "Когато изпитвам телесните неща по-отблизо, аз намирам, че в тях се съдържа много малко, което разбирам ясно и недвусмислено, а именно величината или разпростряността в дължина, дълбочина, ширина, формата, която иде от границите на тази разпростряност положението, което различно оформените тела имат помежду си, и движението или изменението на това положение, към които може да се приложи веществото, трайността и числото. Що се отнася за другите неща, като светлината, цветовете, звуците, миризмите, вкусовите, усещания, топлината, студенината и останалите, те се явяват в моя дух с такава тъмното и обърканост, че аз не зная, дали са верни или погрешни, т.е. Дали идеите, които си съставям за тези предмети, са фактически идеите за някакви действителни неща, или дали те представляват само химерични същности, които не могат да съществуват." Смисълът на това декартовото изречение е станал до такава степен навик у последователите на модерния възглед за природата, че за тях всеки друг начин на мислене едва ли заслужава внимание. Те казват: Това, което възприемаме като светлина, е произведено чрез един процес на движение, който може да бъде изразен чрез една математическа формула. Когато един цвят се явява в света на явленията, те приписват това на едно трептящо движение и изчисляват брой на трептенията в определено време. Те вярват, че целият сетивен свят би бил обяснен, ако биха успели да сведат всички възприятия към отношения, които могат да бъдат изразени в такива математически формули.
към текста >>

3. 05_в. ВЪТРЕШНА ПРИРОДА НА МИСЛЕНЕТО GA_2 Светогледа Гьоте

Един определен триъгълник е това определеното не чрез това, че отговаря на посоченото понятие, а чрез елементите, които се намират изцяло вън от понятието: Дължина на страните, големина на ъглите и т.н.
Това, което те имат еднакво, а именно законът, по който са образувани и който прави, защото в двата да бъдат обхванати в понятието "триъгълник", ние го добиваме, когато надхвърляме сетивната опитност. Понятието "триъгълник" обхваща всички триъгъници. Ние не стигаме до него само чрез наблюдението на отделните триъгълници. Това понятие остава винаги същото, колкото и често да си го представям, докато едва ли ще ми бъде възможно да гледам два пъти същия "триъгълник". Това чрез което отделният триъгълник е напълно определеното "това", а не нещо друго, няма нищо общо с понятието. Един определен триъгълник е това определеното не чрез това, че отговаря на посоченото понятие, а чрез елементите, които се намират изцяло вън от понятието: Дължина на страните, големина на ъглите и т.н. Но съвсем недопустимо е да се твърди, че съдържанието на понятието "триъгълник" е извлече от обективния сетивен свят, когато виждаме, че това негово съдържание не се съдържа въобще в никое сетивно явление. 3. Възможно е сега и едно трето положение. Понятието би могло да бъде посредник на схващането на същности, които не са сетивно възприемаеми, но които имат един почиващ на самия себе си характер. Последният би бил тогава непонятното съдържание на понятната форма на нашето мислене. Който допуска такива съществуващи вън от опитността същности и ни приписва възможността на едно знание за същите, той трябва да вижда по необходимост и понятието един тълкувател на това знание.
към текста >>

4. ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Когато докосваме една струна с определена дължина се ражда определен тон.
Гръцкият мислител Аристотел разказва за тях: „Те първо се занимаваха с математиката и като се вглъбяваха изцяло в нея, считаха началото в математиката и като начало на всички неща. Така както в математиката по начало числата са първичното нещо, и така както в числата те виждаха много работи, подобни на развитието, а именно в числата повече отколкото в огъня, земята и водата, то за тях дадено число означаваше справедливостта, друго душата и Духа, трето времето и т.н. за всички неща. По-нататък в числата те намираха свойствата и отношенията на хармонията и така всичко друго по своето естество се явяваше като изображение на числата, а числата като първичното в природата." Математично-научното разглеждане на природните явления винаги ни води до известно питагорейство. Когато докосваме една струна с определена дължина се ражда определен тон. Ако струната се скъси пропорционално с определени числа, се раждат други тонове. Височината на тоновете може да се изрази чрез отношения на числата. Физиката изразява чрез числа и отношенията на цветовете. Когато две тела се съединяват и дават едно вещество, това става винаги така, че определено количество от едното, което винаги може да се изрази чрез числа, се свързва с определено количество от другото, също така изразимо чрез числа. Към такова едно устройство според мярка и число в природата е било винаги насочено наблюдателното чувство на питагорейците.
към текста >>

5. МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Той заповядва да направят един сандък, който имал точно дължината на Озирис.
Около Озирис и неговата съпруга Изида се образува един пълен със значение кръг от митове. Озирис бил син на Бога на Слънцето, неговият брат бил Тифон-Сет, а неговата сестра – Изида. Озирис се оженва за своята сестра. Заедно с нея той царува над Египет. Злият брат Тифон обмисля как да погуби Озирис. Той заповядва да направят един сандък, който имал точно дължината на Озирис. На едно угощение сандъкът бил предложен в дар на този, който точно се побере в него. Само Озирис успява да се побере в сандъка. Той влиза вътре и ляга. Тогава Тифон и неговите другари се хвърлят върху Озирис, затварят сандъка и го хвърлят в реката. Когато Изида научава страшната вест, тя тръгва да търси трупа на своя съпруг.
към текста >>

6. БОРБАТА ЗА ДУХА GA_18_2 Загадки на философията

За тази цел то трябва да протяга своята шия на дължина.
Щом веднъж се е образувало едно същество по този път, тогава чрез приспособяване към дадените условия то развива от себе си нови форми, които служат на неговия живот. То развива от себе си нови органи, понеже се нуждае от тях за себе си. Следователно съществата могат да се изменят и чрез това изменение също да се усъвършенстват. Ламарк си представя изменението например така. Съществува едно животно, което е заставено да си доставя храната от високите дървета. За тази цел то трябва да протяга своята шия на дължина. Тогава в течение на времето неговата шия се удължава под влиянието на нуждата. От едно животно с къса шия се ражда един жерав с дългата шия. Следователно живите същества не са се родили в това разнообразие, в което днес ги познаваме, а това разнообразие се е развило природосъобразно с течение на времето чрез царуващите условия. Ламарк е на мнение, че човекът е включен в това развитие. Той се е развил в течение на времето от подобни нему маймуноподобни животни до форми, които му позволяват, да задоволи по-висши телесни и духовни потребности.
към текста >>

7. III. Студентски години GA_28 Моят жизнен път

Но поради голямата дължина на изреченията му, слушайки, човек лесно изгубваше нишката на неговото изложение.
Когато влизаше през вратата и се качваше на катедрата, крачките му бяха заучени и все пак такива, че си казвахме, че за този човек е напълно естествено и разбиращо се от само себе си да бъде такъв, какъвто е. В позата и движенията си той изглеждаше така, сякаш с упорита самодисциплина ги беше формирал съгласно естетическите принципи на Хербарт. И все пак всичко това събуждаше симпатия. После той бавно сядаше на един стол, отправяше дълъг поглед към аудиторията през очилата си, след което бавно и премерено ги сваляше, още веднъж поглеждаше без очила през кръга на слушателите си и след това започваше да изнася лекцията си, говорейки свободно, но в грижливо оформени изречения, произнесени по художествен начин. В езика му имаше нещо класическо. Но поради голямата дължина на изреченията му, слушайки, човек лесно изгубваше нишката на неговото изложение. Той представяше философията на Хербарт по малко по-модифициран начин. Впечатляваше ме строгата последователност на мислите му. Не беше така обаче и с останалите му слушатели. По време на първите три или четири лекции голямата зала, в която преподаваше, беше препълнена. „Практическа философия“ беше задължителна дисциплина за юристите през първата година.
към текста >>

8. Бележки. GA_93 Легендата за храма

той казва: "Откъде се е появила цялата днешна дължина, ширина и височина на физическото тяло?
Тук разказаният епизод е от неговите детски спомени. /*3/ – Това е ставало веднъж в годината на деня на Помазването. Левит, гл. 16, стихове 29-34: "И това да бъде за вас вечна наредба: Да се извършва очистване над синовете Израилеви от всичките им грехове веднъж в годината". /*4/ – Според бележки на една лекция от Рудолф Щайнер, държана в Колон на 28 декември 1907 г. той казва: "Откъде се е появила цялата днешна дължина, ширина и височина на физическото тяло? Това е резултат на това, което първоначално се е съдържало в астралното и в етерното тяло. Там първоначално пребивавали мислите, картините, чувствата и др. Вие по-добре бихте могли да разберете какво искам да ви кажа, ако си припомните един процес, който става непосредствено след физическата смърт. Там става така, че физическото тяло най-напред бива напуснато от етерното и астралното тяло. Сънят пък се състои във факта, че астралното тяло и азът се отделят, оставайки физическото и етерното тяло да лежат в леглото.
към текста >>

За да може човекът, който трябваше да представлява прехода от атлантски времена към следатлантски времена, да има около себе си една структура – 300 аршина дължина, 50 аршина ширина, 30 аршина височина, – от чиито дължина, широчина и дължина да изгради подходяща мислоформа, която да стане причината по правилен начин да се изгради следатлантското тяло.
Ако, следователно, истинските размери бяха показани на един човек, чието етерно тяло тогава е било отчасти отделено от неговото физическо тяло, те биха взели формата, която физическото тяло има днес. И тези мисъл форми са били инспирирани първоначално от онези, които са водачи на човешкото развитие. Точният разказ за това се съдържа в различните разкази за Потопа, особено Библейския разказ. Ако вие бихте си представили човека повече или по-малко заобиколен от онези форми, които би трябвало да има етерното тяло, за да може физическото тяло да бъде изградено според подходящите си размери, то тогава вие ще получите същите размери като Ноевия ковчег. Защо са дадени точните размери на Ноевия ковчег в Библията? За да може човекът, който трябваше да представлява прехода от атлантски времена към следатлантски времена, да има около себе си една структура – 300 аршина дължина, 50 аршина ширина, 30 аршина височина, – от чиито дължина, широчина и дължина да изгради подходяща мислоформа, която да стане причината по правилен начин да се изгради следатлантското тяло. Тук вие имате символ, от който са взети размерите на вашето съвременно тяло и които са резултат на мисъл-формата, която Ной преживява в ковчега. Не без причина Ной е бил поставен в ковчега и ковчегът е бил описан по този начин. Ковчегът е бил изграден така, че човешкото тяло да може правилно да бъде оформено през следатлантските времена. Цялото човечество е било възпитавано в употребата на действени символи. Понастоящем човекът носи мерките на Ноевия ковчег в себе си.
към текста >>

Във връзка с горното някой микрокосмолози определят мерките на човешкото тяло да са 6 фута като 1 фут е 10 градуса, а градусът е 5 минути; това прави 60 градуса или 300 минути, същото число на геометричните ширини, които според описанието на Мойсей, се съдържаха в дължината на ковчега.
И индивидуалностите, които ръководят човечеството, трябва да внедрят мисъл-формите в него много хиляди години предварително, за да могат те да станат реалност по-късно. Ето тук ви се дава въздействието на мисъл-формите, които биват активирани чрез такива символични фигури. Те имат много реално значение". /*5/ – Не е било възможно да се идентифицира литературният източник, който Щайнер споменава. В "Кабала" на Агрипа фон Нетесхайм /Шайбел издание, Щутгарт, 1855/, в главата относно "Мерките, отношенията и хармонията на човешкото тяло" се казва: "..Да, самият Бог инструктира Ной как да изгради ковчега според мерките на човешкото тяло, така както самият той внедри в целия световен механизъм симетрията на човека; ето защо последният се нарича макрокосмос, а първият микрокосмос. Във връзка с горното някой микрокосмолози определят мерките на човешкото тяло да са 6 фута като 1 фут е 10 градуса, а градусът е 5 минути; това прави 60 градуса или 300 минути, същото число на геометричните ширини, които според описанието на Мойсей, се съдържаха в дължината на ковчега. Така както човешкото тяло има дължина 300 минути, ширина – 50 и дебелина – 30, така Ковчегът на Ной е имал не само дължина 300 аршина, а също и ширина 50 и дълбочина /или височина/ 30, от което може да се види, че има едно съотношение от 6 към 1 на дължината към ширината, 10 към 1 на дължината към дълбочината и 5 към 3 на ширината към дълбочината". В допълнение на това Франц Кочи в своя труд "Подробни измервания на трите измерения на Ноевия ковчег от гледна точка на геометрията и механиката", /преведен от полски на немски от Венцел Бауер Ньопл, Берлин, 1899/, се демонстрира математически, че единственото възможно и подходящо съотношение на ширината към височината на едно четиристранно празно тяло, което съчетава използването на най-малкото количество материал с най-голяма стабилност би било да се вземе 5 /по-точно 5,322232/ за ширината и за височината 3 /по-точно 2,967768/ равни части. И това е пропорцията, в която фактически е бил построен ковчегът". /*6/ – Тук е преведено от бележките на Берта Рибщайн-Леман. Валтер Вегелановият запис е само откъслечен.
към текста >>

Така както човешкото тяло има дължина 300 минути, ширина – 50 и дебелина – 30, така Ковчегът на Ной е имал не само дължина 300 аршина, а също и ширина 50 и дълбочина /или височина/ 30, от което може да се види, че има едно съотношение от 6 към 1 на дължината към ширината, 10 към 1 на дължината към дълбочината и 5 към 3 на ширината към дълбочината".
Ето тук ви се дава въздействието на мисъл-формите, които биват активирани чрез такива символични фигури. Те имат много реално значение". /*5/ – Не е било възможно да се идентифицира литературният източник, който Щайнер споменава. В "Кабала" на Агрипа фон Нетесхайм /Шайбел издание, Щутгарт, 1855/, в главата относно "Мерките, отношенията и хармонията на човешкото тяло" се казва: "..Да, самият Бог инструктира Ной как да изгради ковчега според мерките на човешкото тяло, така както самият той внедри в целия световен механизъм симетрията на човека; ето защо последният се нарича макрокосмос, а първият микрокосмос. Във връзка с горното някой микрокосмолози определят мерките на човешкото тяло да са 6 фута като 1 фут е 10 градуса, а градусът е 5 минути; това прави 60 градуса или 300 минути, същото число на геометричните ширини, които според описанието на Мойсей, се съдържаха в дължината на ковчега. Така както човешкото тяло има дължина 300 минути, ширина – 50 и дебелина – 30, така Ковчегът на Ной е имал не само дължина 300 аршина, а също и ширина 50 и дълбочина /или височина/ 30, от което може да се види, че има едно съотношение от 6 към 1 на дължината към ширината, 10 към 1 на дължината към дълбочината и 5 към 3 на ширината към дълбочината". В допълнение на това Франц Кочи в своя труд "Подробни измервания на трите измерения на Ноевия ковчег от гледна точка на геометрията и механиката", /преведен от полски на немски от Венцел Бауер Ньопл, Берлин, 1899/, се демонстрира математически, че единственото възможно и подходящо съотношение на ширината към височината на едно четиристранно празно тяло, което съчетава използването на най-малкото количество материал с най-голяма стабилност би било да се вземе 5 /по-точно 5,322232/ за ширината и за височината 3 /по-точно 2,967768/ равни части. И това е пропорцията, в която фактически е бил построен ковчегът". /*6/ – Тук е преведено от бележките на Берта Рибщайн-Леман. Валтер Вегелановият запис е само откъслечен. Той е даден така".. Храмът е така оформен, че включва петорното човешко същество.
към текста >>

9. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 22 май 1907 г. Нова форма на мъдрост. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Да си представим, че в астралното тяло някога са се отпечатали образите на трите пространствени измерения във вид на дължина, ширина и дълбочина.
Това няма непосредствено практическо значение. Ще поясня с пример. Вземете някоя определена част от астралното тяло. В далечното минало това, което човекът можел да вижда в още смътното, мъгляво ясновиждане, се явявало в съвършено различни образи от днес. Тези образи са отпечатани първоначално в астралното тяло на човека. Да си представим, че в астралното тяло някога са се отпечатали образите на трите пространствени измерения във вид на дължина, ширина и дълбочина. Този образ на триизмерното пространство какъвто бил някога внедрен в астралното тяло от първоначалното мъгляво ясновиждане, се е предал по-нататък в етерното тяло. Както печата се потапя в разтопения червен восък, така астралното тяло прониква в етерното, и това пластично изработвало формите на физическото тяло. Така образа на триизмерното пространство, е изработил някои органи в напълно определено място на физическото тяло. Първоначално в астралното тяло това е бил образа на три перпендикулярни една на друга линии. Този образ се е потопил като печат в червен восък, в етерното тяло, и една част на етерното тяло практически е изработила орган вътре в човешкото ухо това са трите полуокръжни канала.
към текста >>

10. ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Една от тях е следната: ако направите една кутия, чиито височина, широчина и дълбочина се отнасят 3 : 5 : 30, и при това дължината отговаря на дължината на тялото, то вие ще намерите същите съотношения и в човешкото тяло.
Постепенно водата, която беше разтворена във въздуха, се уплътни и "водите на потопа заляха земята". С това не се има предвид нищо друго освен това, че мощните мъгли се уплътниха във вода и паднаха на земята под формата на изобилни дъждове. Когато водата се отдели от въздуха, той се избистри и с избистрянето на въздуха възникна днешния начин на виждане. Най-напред човекът можеше да види себе си и след това предметите наоколо. Физическото тяло на човека показва много закономерности, които имат дълбоко значение. Една от тях е следната: ако направите една кутия, чиито височина, широчина и дълбочина се отнасят 3 : 5 : 30, и при това дължината отговаря на дължината на тялото, то вие ще намерите същите съотношения и в човешкото тяло. С други думи: с това е дадено съотношението на едно правомерно разчленение на човешкото тяло. Тогава, когато човекът прекрачи вълните на Атлантида, тялото му беше образувано така, че отговаряше на съотношението 3 : 5 : 30. В Библията това е изразено много по-красиво с думите "И рече Бог на Ноя: …направи си ковчег…..така: дължината на ковчега да бъде триста лакти, широчината му петдесет лакти, а височината му тридесет лакти." В тези мерки на Ноевия ковчег ние имаме точно хармоничната мярка на човешкото тяло. Окултните знаци и символи са извлечени именно от същината на нещата, поради което показват, как чрез тях могат да се наблюдават духовните светове.
към текста >>

В Библията това е изразено много по-красиво с думите "И рече Бог на Ноя: …направи си ковчег…..така: дължината на ковчега да бъде триста лакти, широчината му петдесет лакти, а височината му тридесет лакти."
Най-напред човекът можеше да види себе си и след това предметите наоколо. Физическото тяло на човека показва много закономерности, които имат дълбоко значение. Една от тях е следната: ако направите една кутия, чиито височина, широчина и дълбочина се отнасят 3 : 5 : 30, и при това дължината отговаря на дължината на тялото, то вие ще намерите същите съотношения и в човешкото тяло. С други думи: с това е дадено съотношението на едно правомерно разчленение на човешкото тяло. Тогава, когато човекът прекрачи вълните на Атлантида, тялото му беше образувано така, че отговаряше на съотношението 3 : 5 : 30. В Библията това е изразено много по-красиво с думите "И рече Бог на Ноя: …направи си ковчег…..така: дължината на ковчега да бъде триста лакти, широчината му петдесет лакти, а височината му тридесет лакти." В тези мерки на Ноевия ковчег ние имаме точно хармоничната мярка на човешкото тяло. Окултните знаци и символи са извлечени именно от същината на нещата, поради което показват, как чрез тях могат да се наблюдават духовните светове.
към текста >>

11. 9. Втора лекция, Щутгарт, 14.09.1907 г. За въздействието на сградите и формите върху човека. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Вчера спряхме при указанията по отношение на Ноевия ковчег, и отбелязахме, че в мерните съотношения, които съществуваха между дължината, широчината и дълбочината му, са изразени мерните съотношения на човешкото тяло.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ Щутгарт, 14 септември 1907 г. Вчера спряхме при указанията по отношение на Ноевия ковчег, и отбелязахме, че в мерните съотношения, които съществуваха между дължината, широчината и дълбочината му, са изразени мерните съотношения на човешкото тяло. За да разберем какво е значението на този ковчег в религиозния източник на Библията, трябва да разгледаме нещата по два начина. Не само трябва да си изясним какъв е смисъла, едно превозно средство, с което човека трябва да бъде спасен, да има определени мерки, напомнящи на тези в човешкото тяло, но и ще е необходимо да се вглъбим в онзи период от развитието на човека, в което се разиграват действителните събития, за които разказва историята за Ной. Винаги, когато хора разбиращи малко от окултизъм създаваха някакъв предмет във външния свят, то това имаше една определена цел, едно строго определено значение за човешките души. Спомнете си за готическите църкви и катедрали, спомнете си съвсем специалните особености на тези сгради, възникнали в началото на Средновековието и разпространили се от запад към Централна Европа. Тези църкви са белязани от едни строго определен архитектурен стил, който се изразява в това, че своеобразните арки, съставени от две събиращи се горе дъги, се изливат върху цялото общото като настроение, че цялото се стреми нагоре, че кулите имат определена форма и т.н.
към текста >>

Човешката душа трябваше да е заобиколена от една такава форма, която има определена дължина, определена широчина и определена дълбочина, за да може тялото да се оформи според тях.
Ако това състояние беше продължило, човек никога нямаше да притежава днешното си тяло. Когато въздухът се освободи от водата и предметите изникваха все по-ясни и отчетливи и получиха днешните си очертания, беше настъпил моментът, в който душата на човека трябваше да приеме нови впечатления. Според тези впечатления тя оформи човешкото тяло. Тъй като според това, което мислите и чувствате се оформи тялото ви. Какво трябваше да почувства човешката душа, когато пристъпи в новия въздушен пейзаж, за да може тялото да получи днешната си форма? Човешката душа трябваше да е заобиколена от една такава форма, която има определена дължина, определена широчина и определена дълбочина, за да може тялото да се оформи според тях. Тази форма беше дадена действително посредством това, кое то Библията нарича Ноев ковчег. Както мистичното настроение произлезе от формата на готическата катедрала и ясновиждащият може да определи, какви лица са се образували според нея, така телата на хората от древна Атлантида се промениха постепенно, тъй като хората действително живееха в превозни средства, които бяха построили по указанията на великите посветени според мерките, които Библията описва по отношение на Ноевия ковчег. Животът в древна Атлантида беше живот един вид воден и душевен живот, когато хората в по-голямата си част живееха на превозни средства върху водата и едва постепенно привикнаха към живота на твърдата земя. Тъй като древна Атлантида не беше само покрита с мъгли, а и в голямата си част се намираше под океана. Човекът живееше в тези превозни средства, за да може тялото му да бъде построено такова, каквото е днес.
към текста >>

12. 11. Четвърта лекция, Щутгарт, 16.09.1907 г. Апокалиптичните печати. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Тези, които се намират най-близо до нас, можем да характеризираме най-добре така: кубът има три успоредни посоки, три оси: дължина, височина, широчина кубът представя трите измерения на пространството.
Представете си един пълен с вода стъклен съд с кубична форма, през който можете да виждате. А сега си представете, че през тази вода бъдат пропуснати определени охлаждащи течения, така че да образуват по най-различен начин лед. Така можете да получите представа за сътворението на света: "пространството"; изговореното в пространството божествено сътворяващо слово; изкристализирането на всички същества и предмети. Това пространство, в което беше изговорено божественото слово, окултистът представя посредством пълния с вода куб. В рамките на това пространство се развиват различни същества. Тези, които се намират най-близо до нас, можем да характеризираме най-добре така: кубът има три успоредни посоки, три оси: дължина, височина, широчина кубът представя трите измерения на пространството. А сега си представете и контра измеренията към тези три измерения, такива каквито са те навън във физическия свят. Можете да си го представите така, сякаш един човек върви в една посока, а един друг срещу него и двамата се срещат. По подобен начин към всяко измерение съществува и контра измерение, така че като цяло получаваме шест лъча. Тези противоположни един на друг лъчи същевременно представляват пра зачатъците на най-висшите членове на човешкото същество. Физическото тяло, изкристализирало от пространството, е най-нисшият.
към текста >>

13. 14. Седма лекция, Кьолн, 28.12.1907 г. Духовното значение на формите и числата. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Как са възникнали днешната дължина, широчина и височина на физическото тяло?
Атлантецът не можеше да смята и да брои, не беше развил никаква логика на мисълта. Тя дойде в следатлантската епоха. Но той притежаваше един вид първично ясновидство, тъй като етерното му тяло излизаше далеч извън очертанията на физическата му глава. Тогава мислите и усещанията на астралното му тяло имаха много по-голямо влияние върху тази част на етерното му тяло и по този начин и върху образуването на физическото. Това, което живееше първоначално като чувства, усещания и мисловни представи в астралното му тяло, продължаваше в един процес на движение в етерното отяло и оформяше физическото в днешната форма. Как са възникнали днешната дължина, широчина и височина на физическото тяло? Те са следствие от това, което първоначално присъствуваше в астралното и етерното тяло. Там най-напред бяха мислите, образите, усещанията и така нататък. Ще разберете това по-добре ако си спомните процеса, който настъпва непосредствено след физическата смърт: физическото тяло бива напуснато първо от етерното и след това от астралното тяло. По време на сън се отделят само Азът и астралното тяло, докато етерното и физическото остават в леглото. Смъртта се различава от съня по това, че етерното тяло също тръгва с астрално то и Аза.
към текста >>

Защо размерът му е посочен в Библията с 50 лакътя ширина, 30 лакътя височина и 300 лакътя дължина?
Със предизвикването и, с това че човекът си представи размера, който усеща днес, когато се уголемява след смъртта, с това се образува причината, мисловната форма, която да приведе физическото тяло във днешната му форма. Когато по това време физическото тяло и етерното тяло бяха още повече разделени на човека бяха показани тези форми, тези мерки, физическото тяло беше подбудено да приеме формата, която има днес. А тези форми беше подбудена от тези, които са водачите на човечеството. В различните легенди за потопа, и преди всичко в библейската, се съдържат следи от данни именно за това. Ако си представите човекът обгърнат от формите, които трябва да има етерното му тяло, за да бъде образувана правилно формата на физическото, то вие ще получите размера на Ноевия ковчег. Защо размерът му е посочен в Библията с 50 лакътя ширина, 30 лакътя височина и 300 лакътя дължина? Защото това е мерното съотношение, което човекът трябва да има около себе си по време на прехода от атлантската в следатлантската епоха, за да образува правилната мисловна форма, която да стане причината тялото на следатлантския човек да се образува правилно по отношение на дължината, височината и ширината. В Ноевия ковчег виждате един символ на мерните съотношения на днешното ви тяло. Тези мерки са резултат от онези мисловни форми, които изживя Ной, и които той така вмести н ковчега, че от наблюдението на последния възникваше същия мисловен свят, според който трябваше да бъде построен организма на следатлантските хора. Човечеството биваше възпитавано с ефикасни символи. В мерките на физическото си тяло вие днес носите мащабите на Ноевия ковчег.
към текста >>

Защото това е мерното съотношение, което човекът трябва да има около себе си по време на прехода от атлантската в следатлантската епоха, за да образува правилната мисловна форма, която да стане причината тялото на следатлантския човек да се образува правилно по отношение на дължината, височината и ширината.
Когато по това време физическото тяло и етерното тяло бяха още повече разделени на човека бяха показани тези форми, тези мерки, физическото тяло беше подбудено да приеме формата, която има днес. А тези форми беше подбудена от тези, които са водачите на човечеството. В различните легенди за потопа, и преди всичко в библейската, се съдържат следи от данни именно за това. Ако си представите човекът обгърнат от формите, които трябва да има етерното му тяло, за да бъде образувана правилно формата на физическото, то вие ще получите размера на Ноевия ковчег. Защо размерът му е посочен в Библията с 50 лакътя ширина, 30 лакътя височина и 300 лакътя дължина? Защото това е мерното съотношение, което човекът трябва да има около себе си по време на прехода от атлантската в следатлантската епоха, за да образува правилната мисловна форма, която да стане причината тялото на следатлантския човек да се образува правилно по отношение на дължината, височината и ширината. В Ноевия ковчег виждате един символ на мерните съотношения на днешното ви тяло. Тези мерки са резултат от онези мисловни форми, които изживя Ной, и които той така вмести н ковчега, че от наблюдението на последния възникваше същия мисловен свят, според който трябваше да бъде построен организма на следатлантските хора. Човечеството биваше възпитавано с ефикасни символи. В мерките на физическото си тяло вие днес носите мащабите на Ноевия ковчег. Когато човек простре ръцете си нагоре, в мерките на Ноевия ковчег получавате мерките на днешното човешко тяло.
към текста >>

14. 9. Девета лекция, 18. Април 1909, преди обед GA_110 Духовните йерархии

Ето защо и нашата космическа система всъщност има формата на леща; тя не е сферична, както мнозина смятат, а наподобява една леща, чийто пояс е образуван от дължината на екватора.
И вътре в този пояс се струпват, така да се каже, отделните форми, които са се образували наоколо. Изграждането на този пояс става по силата на един общовалиден космически закон. На първо място, нека да отбележим, че всичко идва в резултат на едно струпване по протежението на съответния екватор или пояс. Млечният път също е подчинен на този закон. Когато Вие имате пред себе си Млечния път, прострян като един гигантски пояс из небесното пространство, осеян тук или там с оскъдно количество звезди, това се дължи на същия закон, според който при започване на ротацията небесните тела се подреждат по протежение на това, което означаваме като пояс. Ето защо и нашата космическа система всъщност има формата на леща; тя не е сферична, както мнозина смятат, а наподобява една леща, чийто пояс е образуван от дължината на екватора. Вие не бива да забравяте, че такъв пояс се образува и при възникването на отделните планети. Следователно, ако се върнем към по-предишните рисунки, и вземем, грубо казано, едно яйце и поискаме да изобразим отделните състояния, би трябвало да очертаем, примерно с червен цвят, един такъв пояс. С червено би трябвало да оцветим не цялото яйце, а само пояса. А после по протежение на пояса се струпват телата, които са предназначени да образуват едно голямо планетарно тяло. И на едно определено място би трябвало да отбележим точката, където се концентрират всички тела.
към текста >>

15. Лекция четвърта GA_126 Окултна история

Дължината, ширината и дълбочината, характера на това как архитектонически се формирало вътрешното пространство, всичко това се правило съгласно небесните пропорции или пропорциите на човешкото тяло.
Затова Библията, която за тези работи разказва нещо много по-вярно от измислиците на Фриц Маутнер2, наричащ себе си изследовател на езика, изобразява тези важни факти като вавилонското стълпотворение, когато всички хора, говорещи на общ език, били разселени по земята. И това вавилонско стълпотворение3 ние можем да разберем духовно, ако знаем как са строили в древни времена. Такива здания, които са строили с цел да предприемат определени, посветени на свещената мъдрост действия или които е трябвало да обозначат свети истини, такива здания се строели в древните времена в такива мерни единици, които се взимали или от Небето, или от човека. А това всъщност е едно и също, понеже човек като микрокосмос е повторение на Макрокосмоса, така че мерните единици, които по чудесен начин са вкарани в пирамидите, са взети от Небето и от човека. Значи, ако ние бихме могли да се върнем в древните времена, в сравнително ранните епохи, то бихме намерили навсякъде в култовите постройки символично подражание на човешките или небесни пропорции. Дължината, ширината и дълбочината, характера на това как архитектонически се формирало вътрешното пространство, всичко това се правило съгласно небесните пропорции или пропорциите на човешкото тяло. Но това е било така: там, където е съществувало живо съзнание за връзката на човека с духовния свят, пропорциите се взимали от духовния свят. В какво е трябвало да се превърне това във времето, когато човешкото познание е трябвало да бъде смъкнато, така да се каже, от Небето на земята, от общо духовно-човешкото към човешки-личното? Тук мерните единици се взимали преимуществено от самия човек, от човешката личност, доколкото тя е израз на отделния "аз" (Ichheit). Това е трябвало да изрази Вавилонската кула, култово място за тези, които е трябвало да взимат мерни единици преимуществено от личността. Но в същото време е трябвало да се покаже, че личността ще стане по-зряла само постепенно, за да се издигне отново в духовните светове.
към текста >>

16. 15. Лекция, 26.04.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Дължината на шията при жирафа се обяснява с това, че тя се е образувала от късата шия, тъй като жирафът е трябвало да достига до върховете на дърветата.
Животните, развили ципести лапи, не са ги имали преди, но те е трябвало да имат други, от които са се развили ципестите. В резултат стигаме до това, че животните, на които са свойствени ципести лапи, са ги изработили от други лапи, а тези, които нямат ципести лапи, са изработили тези, които имат, от съществували преди това. Това е така. Само че това не се забелязва. Учат се прилежно, но това не се забелязва. Дължината на шията при жирафа се обяснява с това, че тя се е образувала от късата шия, тъй като жирафът е трябвало да достига до върховете на дърветата. Ако жирафът имаше къса шия, тя би се изработила от дългата, във връзка с други жизнени обстоятелства. Съвсем не се забелязва, че нещата се поставят нагоре с краката, не се забелязва в какво объркване, в какво безсъдържателно мислене живее мирогледът, ако то не установява вътрешна, изпълнена със смисъл връзка с това, което обкръжава човека. За това днес си нямат ни най-малко понятие. Но това е, което трябва да бъде дълбоко внедрено в образованието: изпълнено със съдържание съпреживяване на своето обкръжение; обкръжаващото да се осъзнава не само с разума, но и с пълно осъзнаване да се съпреживява, действително с цялата душа да се възприемат животинските, растителни и минерални форми. Какво благодеяние за 14-15 годишния юноша или девойка би било да се каже по време на разходка: погледни тези облаци.
към текста >>

17. 12. Дванадесета лекция, Дорнах, 26 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

И ако човек внимателно наблюдава тези преселници, след време ще установи, че физическият живот далеч не остава независим от физическата земна почва:Американците, които всъщност са европейци, но са се преселили в Америка макар и това днес да не е толкова подчертано, то все пак е вярно -, те постепенно придобиват качества, които напомнят за древните индианци: например ръцете им придобиват друга дължина, различна от тази, която са имали в Европа; с една дума, преселвайки се в Америка, хората започват да се приспособяват към специфичните физически условия там.
Обаче тази тенденция ще продължи. Разбира се, тя не бива да бъде погрешно пренасяна в областта на физическия живот. физическият живот си има свой собствен път на развитие. Вземете например Америка; тук нямам предвид нейното коренно население. Вие знаете, че в по-ново време натам се отправиха големи човешки маси, съставени главно от европейци. И ако човек внимателно наблюдава тези преселници, след време ще установи, че физическият живот далеч не остава независим от физическата земна почва:Американците, които всъщност са европейци, но са се преселили в Америка макар и това днес да не е толкова подчертано, то все пак е вярно -, те постепенно придобиват качества, които напомнят за древните индианци: например ръцете им придобиват друга дължина, различна от тази, която са имали в Европа; с една дума, преселвайки се в Америка, хората започват да се приспособяват към специфичните физически условия там. Тази констатация отива още по-нататък: има голяма разлика във физическата конструкция на западните и източните американци. Ето какво означава приспособяване към средата. В Америка европеецът макар и само във физически смисъл се индианизира. И ако сега душата просто следва този физически процес, какъвто беше случаят през миналите епохи, тогава отново би се съживила една индианска култура, разбира се, в своята европейска фаза. Звучи парадоксално, но отговаря на истината.
към текста >>

18. Трета лекция, 8 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Да разгледаме изкуствения Готардски тунел (тунел под швейцарските Алпи, построен през 1882 г., с дължина 15км., днес разширен и удължен до 57 км.
И сега стана нещо своеобразно, този Карл Маркс, за когото говорих, и на когото днес милиони се кълнат, макар повече или по-малко полусъзнателно, повече или по-малко във формули, (но това не е толкова важно; този, който познава тези неща, знае, че хиляди хора му се кълнат, или ако не го правят външно съзнателно, го правят подсъзнателно) той се опита да отговори на въпроса: какво представлява истинският продукт на човечеството? Какво, всъщност, представлява това, което човечеството е произвело? Отговорът му на този въпрос звучи доста оригинално; защото той отговаря на въпроса така, както никога никой още не е отговарял; това, което е резултат от дейността на хората, винаги се е разглеждало някак по-иначе, отколкото го е разглеждал Карл Маркс. Плодовете на човешката дейност сме разглеждали, например, от гледна точка, могат ли да се използват те по-нататък, или какви усилия на разума са били необходими, за да се направи едно или друго откритие. Веднъж се опитах да ви поясня това, като ви казах: човешката работа трябва да се разглежда също и качествено, трябва изцяло да се обръща внимание на конкретното. Да разгледаме изкуствения Готардски тунел (тунел под швейцарските Алпи, построен през 1882 г., с дължина 15км., днес разширен и удължен до 57 км. и представляващ най-дългия тунел в света – бел.на прев.). Нито един човек не може днес да построи нещо подобно на Готардския тунел, ако той не владее диференциално и интегрално смятане, а диференциалното и интегрално смятане е изобретение на Лайбниц, или англичаните го смятат за изобретение на Нютон – двамата се борят за честта да бъдат първооткриватели. Тоест може да се смята, че Нютон и Лайбниц са участвали в построяването на Готардския тунел. На практика, без тях е нямало да могат да го построят! Но работата на Нютон и Лайбниц е нужно да се оценява по съвсем друг начин, отколкото труда на човека, който е поставял камъните един върху друг в Готардския тунел.
към текста >>

19. Седма лекция, 20 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Абстрактното пространство, за което човек днес едва ли знае повече от това, че има дължина, ширина и височина, това абстрактно пространство е било съвсем, съвсем друга представа в далечното минало, представа, която днес още се е запазила в особено чувствителните хора; обаче от нея днес са останали само следи.
Какво си представя днес човек, говорейки за пространство? Три разположени перпендикулярно едно към друго измерения или, ако се прелистят философските книги, протежението на физическите предмети; има и други определения за пространство. Но всичко това, – представете си само колко разсъдъчно, хладно и абстрактно е всичко това! Трите разположени перпендикулярно едно на друго измерения, или всичко това, което изучаваме по отношение на пространството в геометрията: колко ужасно абстрактно и разсъдъчно-понятийно е! Толкова разсъдъчно-понятийно, че пространството – заедно с времето – е станало за Кант субективна сянка, гола форма на съзерцание на сетивни явления. Абстрактното пространство, за което човек днес едва ли знае повече от това, че има дължина, ширина и височина, това абстрактно пространство е било съвсем, съвсем друга представа в далечното минало, представа, която днес още се е запазила в особено чувствителните хора; обаче от нея днес са останали само следи. Не е нужно да отиваме толкова далеч – едва до VI, VII, VIII век преди Христа, – за да докажем, че по това време пространството е било нещо съвсем друго за човешката душа, отколкото тази разсъдъчна абстракция, която за човешката душа днес е пространството. Човешка душа още в ранногръцкия период е възприемала пространството като нещо, с което тя е чувствала своята жива връзка. Тя се е чувствала като поместена в нещо живо, когато се е усещала вътре в пространството. От това усещане днес в човека е останало, в най-добрия случай, само слаба следа; в някои хора е останала следа от това усещане, – за това ще говоря по-нататък, – усещане за намиране в пространството с цялата си личност, с цялото си същество. Но древният човек е имал такова отношение към Вселената: той е различавал горно и долно, ляво и дясно, предно и задно.
към текста >>

20. 8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Да вземем един минерал с продълговата форма силите, които го формират, следователно, действуват така, че го изтеглят по дължина (рис. 25).
Но всичко, което ни се открива в минералното царство, е нещо съвсем различно от физическото тяло на човека. И причината за това, както се досещате, е че физическата материя при човека е пронизана от силите на етерното тяло, астралното тяло и Азът. Всички те променят физическата материя на човека, приспособяват я към себе си, докато навън, във физическата материя на минералното царство, етерните, астралните и Азовите сили липсват. Ако потърсим най-първичния елемент на минералното царство, ние ще се изправим пред кристала, пред многостенника; в известен смисъл минералът застава пред нас като многостенник. Тази многостенна фигура има един или друг външен облик при различните минерали, обаче нейната истинска същност ние можем да схванем само ако отправим поглед към онези външни и обективни сили, които макар да са вън от минералите, практически действуват вътре в тях. Да вземем един минерал с продълговата форма силите, които го формират, следователно, действуват така, че го изтеглят по дължина (рис. 25). Ако изобщо можем да говорим за минералите независимо дали тези сили работят навън или вътре в тях, ние трябва да си представим, че съответните сили стоят под определен ъгъл една спрямо друга, и преди всичко, че те присъствуват в Космоса, или поне в непосредственото обкръжение на Земята. В този случай те би трябвало да действуват също и върху физическото тяло на човека, и то би трябвало да има в себе си тенденцията да се развива като многостенник. Но в действителност това не се случва, защото физическото тяло на човека има своето етерно тяло, своето астрално тяло, които просто не му позволяват да се превърне в куб, или пък в многостенник с 8, 10, 12 страни и т.н. Обаче тенденцията си остава и ние може да сме сигурни: Доколкото човекът е физическо същество, той неизбежно се стреми да се превърне, ако мога така да се изразя, в един истински многостенник.
към текста >>

21. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Септември 13, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Ако човек направи един ковчег – височината, ширината и дължината на който да бъдат в съотношение: три, към пет, към тридесет, като дължината съответствува на телесната дължина, тогава височината и ширината също ще съответствуват на пропорциите на тялото.
Те покриват Атлантида. Потопът означава огромна кондензация на масите, от мъгли, във вода. Човекът, само тогава е могъл да види себе си, когато е видял другите предмети наоколо си. Човешкото тяло е с множество пропорции, които имат много по-дълбоко значение. Едно от тях е следното. Ако човек направи един ковчег – височината, ширината и дължината на който да бъдат в съотношение: три, към пет, към тридесет, като дължината съответствува на телесната дължина, тогава височината и ширината също ще съответствуват на пропорциите на тялото. С други думи, тук са дадени пропорциите на едно нормално развито човешко /същество/ тяло. Когато човекът излязъл от Потопа на Атлантида, пропорциите на неговото физическо тяло съответствувала на тези мерки. Това е много красиво изразено в Библията със следните думи: "И Бог заповяда на Ной, да направи ковчег, триста лакти дълъг, петдесет лакти широк и тридесет лакти висок." /Битие, 6, 15/. В тези мерки на Ноевия ковчег, ние имаме точно мерките за хармонията на човешкото тяло.
към текста >>

22. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Септември 14, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Вчера спряхме при размерите на Ноевия Ковчег, казвайки, че пропорциите на неговата височина, ширина и дължина, изразяват пропорциите на човешкото тяло.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ Символичното значение на Ноевия ковчег и готическите черкви символизъм на някои животински форми и тяхното отношение към елементите: змия, риба, пеперуда, пчела. Вчера спряхме при размерите на Ноевия Ковчег, казвайки, че пропорциите на неговата височина, ширина и дължина, изразяват пропорциите на човешкото тяло. За да можем да разберем значението на този Ковчег, споменат във Библията /Първа книга Мойсеева Битие 6,15/ трябва да задълбочим познанието си за различни неща. Първо трябва да си изясним, какво означава това, че един плавателен съд, чрез който човек ще бъде спасен, е необходимо да има точно определени размери. Ще бъде необходимо, да се занимаем с онова време от човешкото развитие, през което тези неща са станали. Когато хора, които разбират нещо от Окултизма, представят някой обект във външния свят, винаги някаква определена цел за душата е свързана с него. Спомнете си готическите черкви, тези характерни сгради, които възникнаха през Средните Векове и се разпространиха от Западна до средна Европа.
към текста >>

За да може настоящото тяло да се оформи, човешкото същество е трябвало да бъде заобиколено с определена дължина, ширина и дълбочина.
Предметите трябваше да възприемат настоящите си контури, за което въздухът се освободи от водата. Този процес е продължавал в течение на хиляди години. Съвсем постепенно нещата са започнали ясно да се очертават. Човешката душа е трябвало да получи други впечатления, нови впечатления и да оформи съответно своето тяло, защото твоето тяло се оформя, съответно на онова, което мислиш и чувствуваш. Каква форма е трябвало да си оформи душата, когато се е освободила от водния, влажен пейзаж на Атлантида и е навлязла в новия въздушен пейзаж? За да може настоящото тяло да се оформи, човешкото същество е трябвало да бъде заобиколено с определена дължина, ширина и дълбочина. Фактически, този калъп му бе даден, така че тялото да може да се оформи според него. Така, както настроението на мистиците се е оформило от формата на катедралите и така както посветеният, би могъл да каже кои физиономии са се оформили съответно на тях, така постепенно човешките същества, оттогава насам са се променили: и тъй, те живели в плавателни съдове, под влиянието на Велики Посветени и които съдове са били построени със съответни мерки. Преди времето на настоящето наше човечество, имало е един вид воден, или морски живот, който се е живял в плавателни съдове, в които човечеството постепенно свикнало с живота на Земята. Животът на атландците, през по-голямата си част, е бил живот в плавателни съдове. Не само са били заобиколени те с воден, мъгляв въздух, по една голяма част от Атлантида е била покрита от морето.
към текста >>

23. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Септември 16, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Онези, които са най-близо до нас, най-добре биха могли да се характеризират по следния начин: Кубът има три перпендикулярни направления, три оси, дължина, височина и ширина.
Представете си един прозрачен стъклен съд във формата на куб, пълен с вода. Сега си представете, че известни охлаждащи потоци се вкарват през водата, така че тя се сгъстява в най-разнообразен и множество форми лед. Това ще Ви даде някаква идея за създаването на Света, за пространството и за творческото божествено Слово, изговорено в него, така че всички същества и неща изкристализират от него. Окултистът си представя това пространство, в което Божественото Творческо Слово е било изговорено, като куб от чиста вода. Вътре в това пространство различни същества се развиват. Онези, които са най-близо до нас, най-добре биха могли да се характеризират по следния начин: Кубът има три перпендикулярни направления, три оси, дължина, височина и ширина. Това представлява трите измерения на пространството. Сега си представете контра-измеренията на тези три външни измерения на физическия свят. Това може да си го представите, като си въобразите, че някой се движи в едно направление и се сблъсква с друг, идващ от друго направление. Подобно на това, има едно контра-измерение на всяко измерение на пространството, така че има всичко шест контра-лъчи. Тези контра-лъчи, представляват първичните начала на най-висшите човешки съставни елемента.
към текста >>

24. 13. ТРИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 4. 9.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Имам предвид: Как трябва правилно да се подходи и в коя възраст трябва да се има такъв подход, че действително да се разбере какво е лице и че то се получава като се умножи дължината по ширината.
Р.Щ.: Да се упражнява като се знае наизуст!. Из "Ние намерихме път" от Кристиан Моргещерн Т.: се опитва да представи нагледно понятието за площ за деветгодишни деца. /Изрязват се квадрати от други, по-големи квадрати, правят се шаблони/. Р.Щ.: Добре е да се направи разбираемо, че когато страната на квадрата е 3 м, лицето има 9 м, но така ние оставаме в сферата, в която от такива нагледни части се сглобява нещо и въпреки, това е много трудно да се изгради една правилна представа за лице. Имам предвид: Как трябва правилно да се подходи и в коя възраст трябва да се има такъв подход, че действително да се разбере какво е лице и че то се получава като се умножи дължината по ширината. Как ще се постигне това, детето да разбере понятието за лице? Зависи от това къде се включва урока за площта. Трябва да се каже: не е добре уроците, за площта да се слагат преди да е взето смятането с букви. Те могат да бъдат рационални едва след като вече сме взели смятането с букви. Това е отговорът: Ние изчакваме с уроците за лице докато не вземем смятането с букви.
към текста >>

25. Втора лекция. 2 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

И така, тя по някакъв начин се върти около другата ос в течение на „годишния ден“, който се добавя към дните, чиято дължина е само 24 часа.
Но това въртене става не около оста на Земята, насочена от юг на север, а около оста на еклиптиката[6], която образува известен ъгъл със собствената ос на Земята. Така че Земята се върти, правейки един оборот за 24 часа около оста, насочена от юг на север, и освен това, правейки примерно 365 такива оборота за година. Тя извършва и друг оборот, годишен оборот, ако се абстрахираме от движението ѝ около Слънцето. Ако тя винаги се върти така и същевременно се върти около Слънцето, тук става същото, както и с Луната, която се върти около Земята, обърнала към нея винаги една и съща страна, нали така? Това прави също и Земята, въртейки се около Слънцето, но не относно оста, около която тя прави ежедневното си осово въртене. И така, тя по някакъв начин се върти около другата ос в течение на „годишния ден“, който се добавя към дните, чиято дължина е само 24 часа. Третият принцип, който е провъзгласил Коперник, гласи, че става не само въртенето на Земята около оста север-юг, и не само въртенето около оста на еклиптиката, но съществува и трето въртене, което представлява ретроградно движение на оста север-юг около самата ос на еклиптиката. Благодарение на това в определен смисъл се отнема на свой ред въртенето около оста на еклиптиката. Вследствие от това земната ос постоянно сочи северния полюс (Полярната звезда). В противен случай, въртейки се около Слънцето, тя би описвала кръг или елипса около полюса на еклиптиката, но тя винаги сочи Северния полюс благодарение на своето собствено противоположно насочено въртене – всеки път, когато Земята се измества на някоя крачка, земната ос се обръща обратно. Коперник е приел този трети принцип, гласящ, че земната ос сочи Северния полюс, защото посредством собственото си въртене тя прави известно отклонение, постоянно компенсирайки другото въртене.
към текста >>

Понеже дължината на еклиптиката е 360°, а в годината има ~365 дни, Слънцето се движи по еклиптиката с около 1° на ден.
Останала под забрана до 1822 г. [6] Еклиптиката е сечението на равнината, в която лежи земната орбита, с небесната сфера. Наблюдавано от Земята, в различни моменти от годината, Слънцето се проектира съответно в различни точки от небесната сфера: очертаната от тях траектория е наблюдаемата еклиптика. Неговото привидно движение се повтаря след времето, при което Земята извършва една обиколка около него, т.е. за 1 година. Понеже дължината на еклиптиката е 360°, а в годината има ~365 дни, Слънцето се движи по еклиптиката с около 1° на ден. Това движение става от запад на изток, противоположно на денонощното движение на Слънцето от изток на запад. [7] Лаплас в своята „Mecanique celeste“ в началото на главата „Uber die Libration des Mondes [За либрациите на Луната]“ (том V) дава следната представа: „Древните са знаели, че Луна в своето движение около Земята винаги показва един и същи образ, обаче те не са се учудвали на това, разглеждайки този феномен като естествен за всяко тяло, което се движи около центъра. Тази заблуда или, по-добре е да се каже, илюзия, е принудила Коперник, за запазване на паралелността на земната ос да смята за причина за тази паралелност известно годишно движение, което се противопоставя на движението на Земята по своята орбита и е надарено с тази нееднаквост, което значително е усложнило неговата система. Кеплер първи е забелязал, че паралелността на въртене на кълбо трябва да се съхранява от самосебе си при най-различни движения на центъра на кълбото. Тази забележка значително опростила системата на Коперник…“.
към текста >>

26. Пета лекция, 5 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Ако се намираме тук, а там покрай нас минава влак (перпендикулярно на посоката на погледа), всичкото това движение ще го видим, бих казал, в дължина, нали така?
Ставащото в яйцеклетката до оплождането в определена степен е работа на органичния вътрешен процес в човека; ставащото след оплождането и вече благодарение на оплождането е нещо, чрез което човек се открива за космоса, чрез което се овладяват космическите влияния. И така, от една страна, имаме космосът, действащ върху нас чак до сферата на представите. В сетивното възприятие имаме взаимоотношение между човек и космос. Изследваме това взаимоотношение, например, посредством закона за перспективата и подобието, посредством законите на физиологията на сетивата и други подобни. Това, как виждаме предмета, може да се изследва посредством такива закони. Ако се намираме тук, а там покрай нас минава влак (перпендикулярно на посоката на погледа), всичкото това движение ще го видим, бих казал, в дължина, нали така? Но ако се разположим така, (насочвайки поглед по посока на движение на влака), когато влакът се намира достатъчно отдалечен от нас, той може да върви достатъчно бързо, но ние го виждаме в пълен покой. Тоест това, което в нас става образно, зависи от положението на космоса спрямо нас. Намираме се вътре в образните процеси и даже принадлежим на този образ. Ако искаме, обаче, да правим изводи за истинските процеси просто от това, което виждаме като ставащо навън, виждате, че се въвличаме в хаоса, защото в крайна сметка различните мирови системи представляват нещо хаотично. От друга страна, заедно с оплождането човек се намира вътре в реални, вече не образни, а реални космически процеси.
към текста >>

27. Осма лекция, 8 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

И в статията „Planetoiden“: „Така многобройните планетоиди имат примерно същата дължина на перихелия, каквато има и Юпитер“.
[2] Валдорфското училище – Свободното Валдорфско училище, Щутгарт, 1919, основано от Емил Молт за децата на работниците от цигарената фабрика Валдорф-Астория и за представители на обществеността. Единно народно и висше училище, ръководено от Рудолф Щайнер до смъртта му в 1925 година. [3] да попита във връзка с излагания материал – отговорите на въпросите са дадени в края на последната лекция [4] биха довели планетната система до неподвижност – виж „Brockhaus abc Astronomie“, Leipzig 1977, статията „Sonnensystem“: „Вследствие продължителните смущения, които претърпяват под въздействието на големите планети и преди всичко на Юпитер, се установяват тесни взаимоотношения между орбитите на телата, които дълго време се намират в близост до тях, а именно във вътрешните части на слънчевата система, и орбитите на планетите. Такива връзки се откриват в орбитите на планетоидите с орбитата на Юпитер, а също в орбитите на краткопериодичните комети с орбитите на някои планети“. И в статията „Planetoiden“: „Така многобройните планетоиди имат примерно същата дължина на перихелия, каквато има и Юпитер“. „Неподвижност“ в тази връзка следва да се разбира като равнозначно със съизмеримост, тоест вечното възвръщане на едно и също. [5] Най-простото изчисление… би могло да покаже – съизмеримостта е равнозначна на това, че всички отношения се изразяват с цели числа. Изчисленията се правят така, че всичко се описва с дроби с общ знаменател. Това означава, че съществува време, когато цялото явление ще се върне в изходното си състояние. При несъизмерими отношения такова време не съществува.
към текста >>

28. Дванадесета лекция, 12 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Може да се окаже, че в това, което изчисляваме, изхождайки от скоростта и пак от дължината на радиус-вектора, имаме вече не първоначалните величини, а отново резултиращи значения на първоначалните величини, така че полученият мним образ сочи към нещо по-отдалечено.
Бих искал само да обърнете внимание, че изказаните тук неща, съвсем не се излагат без връзка със съвременната астрономия, а с по-задълбочено отношение към определени теории, които вземат предвид само някои движения, а други оставят без внимание. Моята задача тук не е да правя революция в астрономията – особено подчертавам това, за да няма приказки, – моята задача е да съединя формообразуването на човека с движенията на небесните тела и изобщо с цялата система на космоса. Впрочем, обръщам ви внимание, че съвсем не е просто съвместното осмисляне на астрономическите наблюдения с приетите конструкции на орбитите на небесните тела, доколкото – както знаете от втория закон на Кеплер – съществена характеристика, от която зависят формите на орбитите са радиус-векторите, тоест скоростта, която има радиус-векторът. И така, цялата форма на траекторията зависи от формата на радиус-вектора. Ако това е така, във формите на траекториите, срещани от нас, трябва да виждаме нещо, по отношение на което при известни обстоятелства, в един аспект можем да се отдадем на илюзии. Може да се окаже, че в това, което изчисляваме, изхождайки от скоростта и пак от дължината на радиус-вектора, имаме вече не първоначалните величини, а отново резултиращи значения на първоначалните величини, така че полученият мним образ сочи към нещо по-отдалечено. Но такова изказване съвсем не следва да го разглеждаме като нещо особено. Защото виждате, че ако в духа на нашата днешна астрономия поискате да пресметнете положението на Слънцето за някакъв ден и час, в действителност днес ще ви потрябва повече от някакво просто изчисление, изхождащо примерно от елементарния закон: Земята се движи около Слънцето. Отбелязвали сме като особено забележително, че в древната мистерийна астрономия – не в екзотеричната – се е говорило не за едно Слънце, а за три Слънца[2], че са различавали три Слънца. Тук трябва да призная, че, собствено, не намирам в това нищо необикновено, защото съвременната астрономия също говори за три Слънца[3]. Тя говори за Слънце, чиято траектория се пресмята като видимото отражение на движението на Земята около Слънцето.
към текста >>

29. Тринадесета лекция, 13 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Архимед казва: „Според него светът е доста по-голям, отколкото се казва, защото той предполага, че звездите и Слънцето са неподвижни, че Земята се върти около Слънцето като център, и че сферата на неподвижните звезди, центърът на която също се намира в Слънцето, е толкова голяма, че дължината на окръжността, описвана от Земята, се отнася така към разстоянието до неподвижните звезди, както центърът на кълбото към своята повърхност”.
Тринадесета лекция Щутгарт, 13 януари 1921 година Вие, разбира се, знаете, че развитието на астрономическите възгледи в популярната литература се представя така, че се казва: до епохата на Коперник е господствала мировата система на Птолемей и благодарение на Коперник, духовно достояние на цивилизования свят е станала системата, която със съответните модификации признаваме и днес. За по-нататъшното разглеждане в следващите дни е особено важно да представим днес един определен факт, а именно фактът, който ще ви съобщя, като прочета един цитат от Архимед[1] относно възгледа на Аристарх Самоски[2] за мировата система, за звездната система. Архимед казва: „Според него светът е доста по-голям, отколкото се казва, защото той предполага, че звездите и Слънцето са неподвижни, че Земята се върти около Слънцето като център, и че сферата на неподвижните звезди, центърът на която също се намира в Слънцето, е толкова голяма, че дължината на окръжността, описвана от Земята, се отнася така към разстоянието до неподвижните звезди, както центърът на кълбото към своята повърхност”. Ако разбирате тези думи, характеризиращи пространствения мироглед на Аристарх Самоски, ще си кажете: между пространствения образ на света на Аристарх Самоски и нашия пространствен образ за света, какъвто се е формирал от времето на Коперник, няма абсолютно никаква разлика. Аристарх Самоски е живял в трети век преди християнското летоброене, така че за тези хора, които, като Аристарх Самоски, в определена област са били водещи личности в духовния живот, може да се приеме, че те изцяло са били привърженици на пространствен мироглед, към какъвто се придържа днешната астрономия. И въпреки това все пак е налице важният факт, че тогава, собствено, от общото съзнание на тези хора, които са размишлявали за такива неща, този мироглед – наричаме го хелиоцентричен – е изчезнал, и на неговото място е навлязъл мирогледът на Птолемей, докато с настъпването на това, което сме свикнали да наричаме просто пети следатлантски културен период, отново не изплувал този хелиоцентричен мироглед, който намираме при такива хора, като Аристарх Самоски, тоест в трети век пр.Р.Х. Можете лесно да повярвате, че това, което е имало значение за Аристарх Самоски, се е ценило от много хора[3]. Който изучава развитието на духовния възглед на човечеството, ще намери в определена област на човешкото развитие – макар днес това да е трудно да се потвърди посредством външните документи, – че хелиоцентричният мироглед се признава от тези, които във връзка с това признаване вземат предвид толкова повече, колкото по-назад от Аристарх Самоски се връщат в ранните епохи.
към текста >>

30. Седемнадесета лекция, 17 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Другите са периодични, с най-голяма амплитуда 20,5" (аберация), 17,2" (нутация по дължината) и 9,2" (нутация в наклона на еклиптиката) и с отнасящите се тук периоди от една година, съотв.
Уравненията на Бесел се наричат също беселеви „редукции“ или „корекции“. Нееднократно са посочвани от Рудолф Щайнер когато е обсъждал движението на Слънцето и Земята по лемнискатата или третия основен закон на Коперник. Тези сведения съдържат различни движения и ефекти, които влияят на видимото място на звездите, и които Бесел е привел до рационална за практическата астрономия форма. Тук винаги става дума за съвсем малки величини, но които изразяват факта, че в астрономията няма нищо устойчиво и координатните системи, по които става ориентирането, самите се намират в състояние на промяна. Най-важната от тези промени е прецесията на точката на пролетното равноденствие, ежегодно представляваща като сума 50,4". Другите са периодични, с най-голяма амплитуда 20,5" (аберация), 17,2" (нутация по дължината) и 9,2" (нутация в наклона на еклиптиката) и с отнасящите се тук периоди от една година, съотв. 18⅔ години и 18⅔ години. Нагледни разработки и практически метод съдържат алманасите по астрономия. [5] Рис.6 – в първото издание рисунката съдържа вляво от малката стрелка два знака, първо някакво „r”, след това „v”. Съществува мнение, че чрез „v” и „r” следва да се забележи това, което става неправилно. [6] в други лекции: …с такива противоречия – например в редица лекции в „Връзките между духовността на света и физичността на човека“ GA 202, особено лекцията от 18.12.1920 г.
към текста >>

31. 9. СКАЗКА СЕДМА GA_326 Раждането на естествените науки

Той се задоволява да измери дължината на изминатия от камъка път, в едно пространство станало външно, през време на първата секунда на падането.
Всъщност Галилей откри закона на падането на телата. Най-важната точка установена от този закон е тази, че той определя пътя, който един падащ камък изминава в първата секунда на падането. В миналото към виждането на падащия камък хората са прибавяли впечатлението на скоростта, които те самите биха получили, ако искаха да бягат също така бързо. Галилей наблюдава падащия камък. Но той няма вече вътрешна та опитност на падането. Той се задоволява да измери дължината на изминатия от камъка път, в едно пространство станало външно, през време на първата секунда на падането. Камъкът падайки с едно ускорено движение, той измерва също и изминатия път, в следващите секунди. Но важното остава това, което става през първата секунда. Следователно Галилей изоставя интимната опитност, личната опитност. Той чисто и просто измерва определено външно явление, което няма вече нищо общо със самия наблюдател, което става съвършено чуждо за него. Отрязването на наблюдаваното явление от съществото, което го наблюдава, става толкова абсолютно, че това последното забравя, че би могло само да има една вътрешна, интимна опитност за него.
към текста >>

32. 7. Въпроси и отговори, 12 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

(Д-р Щайнер начертава размерите на рога на дъската около 30 40 см дължина (виж Рис.11).Това е обикновената дължина на рогата от алгойска порода.
От стара или от млада крава трябва да се вземат? Смятам всичко това трябва да се изпробва, че според същността на работата, най-добре е да се вземат от крава на средна възраст. Колко големи трябва да са рогата? (Д-р Щайнер начертава размерите на рога на дъската около 30 40 см дължина (виж Рис.11).Това е обикновената дължина на рогата от алгойска порода. Не е ли всъщност все едно, дали рогът се взема от скопен вол, от мъжко или от женско животно? Голяма е вероятността рогът от вол да няма никакво действие, а рогът на бик да има сравнително слабо действие. Затова аз винаги казвам рог от крава, кравешки рог, по правило кравите са от женски род! Имам предвид женско животно.
към текста >>

33. 2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство GA_327 Биодинамично земеделие

Дължината на всички корени и власинки на едно около четиримесечно растящо растение ръж възлиза приблизително на десет километра, общата повърхност е 1000 кв.м.[13] Следователно съвсем подходящо е почвата да се нарича орган в организъм от по-висок порядък, който орган се появява навсякъде, където земната повърхност е оживена от растения и животни.
Те умират на повърхността си и впоследствие също и напълно. Корените и коренищата постоянно се образуват и се разпадат под формата на слуз. Корените отделят органични киселини. Поради това около отделния жив корен има много по-богат живот, отколкото в почвата, в която няма корени. Изхранваните от органичната субстанция микроорганизми вземат участие в разтварянето на намиращите се в почвата минерали и доставят минералните и органични субстанции, от които се нуждаят растенията за своето израстване. Дължината на всички корени и власинки на едно около четиримесечно растящо растение ръж възлиза приблизително на десет километра, общата повърхност е 1000 кв.м.[13] Следователно съвсем подходящо е почвата да се нарича орган в организъм от по-висок порядък, който орган се появява навсякъде, където земната повърхност е оживена от растения и животни. Но този живот на почвата се изтощава и отслабва. Той зависи от това, което се създава в зелените части на растението под въздействието на светлината. Той постоянно се изразходва. В този смисъл той е не повече от един съхранен, достигнал своя край умиращ живот, намиращ се постоянно на път да стане минерал, и в това отношение той може да се сравни с човешката глава, казано по-добре с нервната система, особено с мозъка. Понеже мозъкът отдава своята етерна субстанция на съзнателната страна на астралното тяло, неговите клетки не могат да се делят.
към текста >>

34. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 27 октомври 1923 г. Действие на веществата във всемира и в човешкото тяло GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Работата фактически стои така: разстояние, равно по дължина на собствения нос, науката вече е изминала; защото, когато се гледа в микроскопа, се налага да се опират в него с носа си.
Това е все едно някой да каже: Ах, всичко, което е сложено на масата, е подправка към яденето; и почва да соли кафето си, защото и солта е подправка, и захарта също. А има хора, които гръмогласно заявяват на света: анемията си е анемия. Но това е същата безсмислица, както ако кажем: подправката си е подправка. Защото ако хлороза, причината за която е дисхармония, се лекува с желязо, се прави същото, което прави този, който соли кафето си. Виждате ли, господа, тук имате работа с нещо, което иска постоянно реално търсене, което не е така близко, както собственият нос. Работата фактически стои така: разстояние, равно по дължина на собствения нос, науката вече е изминала; защото, когато се гледа в микроскопа, се налага да се опират в него с носа си. Но в живота не всичко е така просто. Ако си се придвижил с една дължина на носа си, това не значи, че си се придвижил напред. Казва се: той не вижда по-далеч от носа си. Тези, които днес провеждат изследвания с помощта на микроскопа, също не виждат по-далеч от носа си! Трябва да погледнеш нагоре към Марс, ако искаш да видиш това, което има значение в обикновеното желязо. Защо?
към текста >>

Ако си се придвижил с една дължина на носа си, това не значи, че си се придвижил напред.
Но това е същата безсмислица, както ако кажем: подправката си е подправка. Защото ако хлороза, причината за която е дисхармония, се лекува с желязо, се прави същото, което прави този, който соли кафето си. Виждате ли, господа, тук имате работа с нещо, което иска постоянно реално търсене, което не е така близко, както собственият нос. Работата фактически стои така: разстояние, равно по дължина на собствения нос, науката вече е изминала; защото, когато се гледа в микроскопа, се налага да се опират в него с носа си. Но в живота не всичко е така просто. Ако си се придвижил с една дължина на носа си, това не значи, че си се придвижил напред. Казва се: той не вижда по-далеч от носа си. Тези, които днес провеждат изследвания с помощта на микроскопа, също не виждат по-далеч от носа си! Трябва да погледнеш нагоре към Марс, ако искаш да видиш това, което има значение в обикновеното желязо. Защо? Закономерностите могат с точност да се открият само тогава, когато навсякъде се има предвид и космосът. Не е фантастика, ако, когато се говори за Марс, се каже, че той има едни или други свойства.
към текста >>

35. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Така например често дължината на човека я сравняват с дължината на животното, за да се установи колко например храна трябва на животното и колко на човека.
Коланът се е появил, защото човек е знаел: при мен през средата преминава разделителна граница, каквато няма при нито едно животно. Такава диафрагма, както при човека, при нито едно животно я няма. Нито за едно животно тази разделителна граница тук, в средата, няма такова значение, както за човека. Само сравнете. За това хората са забравили по най-невероятен начин. Така например често дължината на човека я сравняват с дължината на животното, за да се установи колко например храна трябва на животното и колко на човека. По въпроса се разсъждава така: ето животното и ето човека. Измерва се дължината на животното и после дължината на човека. Но могат ли да се сравняват помежду си тези две величини, господа? Това е глупост. Тази част, която измерват при животното, при човек се простира само до тук (до опашната кост); така че можете да сравнявате с животинския свят само тази част на човека, от темето до опашната кост.
към текста >>

Измерва се дължината на животното и после дължината на човека.
Нито за едно животно тази разделителна граница тук, в средата, няма такова значение, както за човека. Само сравнете. За това хората са забравили по най-невероятен начин. Така например често дължината на човека я сравняват с дължината на животното, за да се установи колко например храна трябва на животното и колко на човека. По въпроса се разсъждава така: ето животното и ето човека. Измерва се дължината на животното и после дължината на човека. Но могат ли да се сравняват помежду си тези две величини, господа? Това е глупост. Тази част, която измерват при животното, при човек се простира само до тук (до опашната кост); така че можете да сравнявате с животинския свят само тази част на човека, от темето до опашната кост. Ако искате да сравните този размер при човека (от главата до петите) с размера при животното, вие трябва да сравнявате човека с този размер на животното, в който влизат и двата задни крака. Действително понякога недомислието стига твърде далеч.
към текста >>

36. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1924 г. За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето GA_353 История на човечеството и културните народи

Ако например падне нож, той обикновено не се забива в пода, а пада по дължината си.
Хората винаги са разглеждали тези комети по иначе, отколкото другите звезди, и по-суеверните им приписвали голяма роля. Суеверните хора вярвали, че ако се появи комета, това означава нещастие. Не трябва особено да се удивляваме на този факт, тъй като всичко, което протича нередовно, предизвиква у хората удивление и изумление. Не следва да приемаме това твърде сериозно. Защото даже на най-обикновени предмети, които са се държали винаги по определен начин, хората придават значение, ако поведението им стане необичайно. Ако например падне нож, той обикновено не се забива в пода, а пада по дължината си. На това не се придава значение, доколкото то е привично. Но ако ножът се забие в пода, суеверните хора смятат, че това има значение. Ако свети Луна, това се смята за нещо нормално и не значи нищо особено. Но ако изгрее звезда с особена форма, тогава това означава нещо особено! Така че не трябва незабавно да се вълнуваме, ако суеверните хора се позоват на нещо.
към текста >>

НАГОРЕ

1.1581189632416