Търсене в текстове за 'Дълг'

37. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот. GA_93 Легендата за храма

Всеки, който размисли върху това и например като възпитател, се придържа не само към своите педагогически понятия и идеи, и работи не само чрез онова, което говори, а също и чрез онова, което той усеща, чувства и мисли; всеки, който се изпълни със съзнанието, че две астрални тела си взаимодействат и знае какво става при взаимодействието на двете астрални тела, той също знае, че е негов дълг непрекъснато да става все по-добър.
Всеки, който размисли върху това и например като възпитател, се придържа не само към своите педагогически понятия и идеи, и работи не само чрез онова, което говори, а също и чрез онова, което той усеща, чувства и мисли; всеки, който се изпълни със съзнанието, че две астрални тела си взаимодействат и знае какво става при взаимодействието на двете астрални тела, той също знае, че е негов дълг непрекъснато да става все по-добър. До степента, до която той става по-добър, по-добро става и неговото влияние върху даденостите на детето. Той не разрушава тези предразположения – напротив, той им помага да се изявят.
към текста >>

38. Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

В цялата тайна наука това, което са погрешки срещу общността, което протича от увреденото етерно тяло, от незапомнени времена се означава като «грях, дълг».
В цялата тайна наука това, което са погрешки срещу общността, което протича от увреденото етерно тяло, от незапомнени времена се означава като «грях, дълг». Обикновената тривиална дума «дългове» има съвсем подобен произход, както моралната дума «дълг» («грях»), която обозначава това, с което морално сме задлъжнели пред някого. Грехът е нещо, което се дължи на погрешни свойства на етерното тяло.
към текста >>

Обикновената тривиална дума «дългове» има съвсем подобен произход, както моралната дума «дълг» («грях»), която обозначава това, с което морално сме задлъжнели пред някого.
В цялата тайна наука това, което са погрешки срещу общността, което протича от увреденото етерно тяло, от незапомнени времена се означава като «грях, дълг». Обикновената тривиална дума «дългове» има съвсем подобен произход, както моралната дума «дълг» («грях»), която обозначава това, с което морално сме задлъжнели пред някого. Грехът е нещо, което се дължи на погрешни свойства на етерното тяло.
към текста >>

Престъплението на етерното или жизненото тяло следователно е грях, дълг, престъплението на астралното тяло е изкушение, престъплението на аза е зло.
Зло е следователно престъпление, изхождащо от аза. Вина е престъпление, което етерното тяло извършва в социалния живот във взаимните отношения с хората. Изкушение е това, което може да засегне астралното тяло, доколкото то е индивидуално, лично грешно. Престъплението на етерното или жизненото тяло следователно е грях, дълг, престъплението на астралното тяло е изкушение, престъплението на аза е зло.
към текста >>

Етерното или жизненото тяло трябва така да живее с хората, че да се извършва компенсация на това, което се намира в него като дълг, астралното тяло не бива да изпада в изкушение, а азът – в злото.
След като веднъж ясно е изявил дълбоката си съкровена същност, тогава чрез постепенното развитие той е превърнал собственото си същество в това, което в християнството се нарича «Отец». Каквото почива скрито в човешката душа, каквото човек си представя като великата цел на човечеството, е «Отец в небесата». Иска ли човекът да се развие дотам, трябва да има силата да развие висшата си троичност и нисшата си четворност дотолкова, че да поддържа физическото тяло по правилен начин. Етерното или жизненото тяло трябва така да живее с хората, че да се извършва компенсация на това, което се намира в него като дълг, астралното тяло не бива да изпада в изкушение, а азът – в злото. Човекът трябва да се издига чрез трите висши същности нагоре до Отец в небесата, чрез името, царството и волята. Името трябва да се усеща като такова, което той да освети: Виж нещата около себе си, в своята многообразност, те са израз на Божеството! Кажеш ли имената им, ти ги схващаш като членове на божествения миров порядък. Каквото и да имаш в обкръжението си, то е свято; а в името, което му даваш, виж нещо, което го прави член на божествената същност. Дръж го свято, израствай до царството, което е излив на божественото и се развий нагоре до волята, която е атма, но същевременно ще бъде член на Божеството.
към текста >>

39. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г. Бъдещето на хората. GA_99 Теософия на розенкройцерите

В противен случай ще вървим през света със завързани очи, защото сред хората действат сили, които трябва да се познават и на които трябва да се обръща внимание, а този който не пожелае да се запознае със силите, водещи в една или друга посока, би пренебрегнал своя дълг към човечеството.
Ние трябва да знаем тези неща, ако желаем да вървим към бъдещето с действително разбиране на нещата. В противен случай ще вървим през света със завързани очи, защото сред хората действат сили, които трябва да се познават и на които трябва да се обръща внимание, а този който не пожелае да се запознае със силите, водещи в една или друга посока, би пренебрегнал своя дълг към човечеството. Познанието заради самото познание би било егоизъм. Този, който желае да познава, за да вижда духовните светове, постъпва егоистично. Но този, който желае да внесе, това познание непосредствено на практика в ежедневния живот, работи за по-нататъшното развитие на бъдещата еволюция на човечеството. Извънредно важно е, ние всички по-добре да се научим да пренасяме в практиката това, което съществува в качеството на теософски възглед.
към текста >>

Такъв човек мисли за връзката и с развитието и вижда в нея не алчен стремеж, а осъзнан дълг.
И така, вие виждате, че духовното движение има напълно определена цел, а именно преобразяване на човечеството такова, каквото ще стане в бъдеще. Тази цел не може да се постигне по друг начин, от пътя на приемане на духовната окултна мъдрост. Така мисли този, който възприема Духовната наука като велика задача на човечеството. Такъв човек мисли за връзката и с развитието и вижда в нея не алчен стремеж, а осъзнан дълг. И колкото повече признаваме това, толкова по-бързо се движим към бъдещето състояние на човечеството, състоянието на шестата епоха. Като от мястото на древната Атлантида, намиращо се в близост до съвременна Ирландия, най-прогресивните хора се отправили на изток, за да основат нова култура, такава е нашата задача и сега да работим заради този велик момент шестата раса, когато човечеството ще направи велик духовен полет.
към текста >>

Ние сме длъжни да положим старание, да се откъснем от материализма, и за това духовното общества трябва да помисли за това, да вземе върху себе си посочената роля на водач на човечествотоне от скромност и гордост, а от чувството на дълг.
Ние сме длъжни да положим старание, да се откъснем от материализма, и за това духовното общества трябва да помисли за това, да вземе върху себе си посочената роля на водач на човечествотоне от скромност и гордост, а от чувството на дълг. Трябва да се появи група от хора, на която и предстои да подготвя бъдещото. Но това съвместно действие трябва да се разбира не пространствено. Всякакви понятия за локалност вече са изгубили смисъл, понеже повече не става дума родови общности; става дума за това, хората разпръснати по Земята да се обединят духовно и позитивно да създават бъдещето. Защото преди четиристотин години, когато нашата епоха се намирала пред прага на най-дългото навлизане в материята, с братството на розенкройцерите били положени основите на тази практическа духовна наука, която иска да отговори на всички въпроси от всекидневния живот. Тук вие виждате развитието, което върви по възходяща линия, допълващо низходящото развитие.
към текста >>

40. ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Този, който вижда като свой дълг разсейването на илюзиите, ще трябва да разсее и тази, че една такава заповед може лесно да бъде изпълнена.
Най-напред трябва да си отговорим на този въпрос. Разбира се тези, които го поставят посочват първата заповед: Не бъде егоистичен! Това със сигурност е много важна заповед. Но за този, който мисли реално въпросът не се състои в това, че е поставена такава заповед, а дали подобни заповеди изобщо могат да бъдат изпълнени. И ако някой смята, че тя може без особени усилия да бъде осъществена от съвременните хора, то той е попаднал в голяма илюзия. Този, който вижда като свой дълг разсейването на илюзиите, ще трябва да разсее и тази, че една такава заповед може лесно да бъде изпълнена.
към текста >>

41. 9. Девета лекция, 25 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Всеки, който говори или мисли по този начин, а именно, че единствената възможност да се проповядва християнството произтича от неговите разбирания, пропуска нещо съществено: Наш дълг е да говорим не според нашите предпочитания, а според фактите!
Да, подобни неща се случват твърде често. Всеки, който говори или мисли по този начин, а именно, че единствената възможност да се проповядва християнството произтича от неговите разбирания, пропуска нещо съществено: Наш дълг е да говорим не според нашите предпочитания, а според фактите! И веднъж на един такъв човек, аз трябваше да отговоря: „Може би Вие вярвате, че проповядвате християнските истини на всички хора. Обаче в този случай нещата се решават не от нашата вяра, а от фактите. Всички хора ли идват при Вас в църквата? фактите показват обратното! За онези, пред които Вие изнасяте правилните според тях истини, Антропософията не съществува; тя е тук за тези, които се нуждаят от нещо друго."
към текста >>

42. Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Празнуването на духовното познание във връзка с Рождество би могло да означава не нещо друго, а действително вътрешно усърдно да призоваваме в душата си (както се опитвахме да правим това в течение на годината) към изпълнение на духовния ни дълг по отношение на съвременното развитие на човечеството посредством това, че разбираме задачите му в наше време, правим нашите души все по-богати със съдържанието, което черпим от преживяванията в духовния свят, за да принадлежим към хората, които ще трябва да изпълняват необходимата духовна работа в следващата епоха на човечеството.
В дните преди Рождество се опитахме да се издигнем до това настроение, което и в антропософски смисъл може да бъде наречено истинско рождественско настроение. Тогава се опитахме да извикаме пред нашите души това, което е едно обяснение на Рождество, което позволява по определен начин да се приложи рождественското настроение към всичко важно, което става в преживяванията на човека през годината. За търсещия познание, особено в нашата съвременност, това трябва да принадлежи към най-важните настроения – да празнува самото духовно познание в неговото, така да се каже – отношение към Рождество. Празнуването на духовното познание във връзка с Рождество би могло да означава не нещо друго, а действително вътрешно усърдно да призоваваме в душата си (както се опитвахме да правим това в течение на годината) към изпълнение на духовния ни дълг по отношение на съвременното развитие на човечеството посредством това, че разбираме задачите му в наше време, правим нашите души все по-богати със съдържанието, което черпим от преживяванията в духовния свят, за да принадлежим към хората, които ще трябва да изпълняват необходимата духовна работа в следващата епоха на човечеството.
към текста >>

43. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Колон, 27. 2. 1910 г. Будизъм и Павловото Християнство. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Дълг на човека е да победи онова, което му пречи да вижда този свят духовно.
Това е причината, поради която Павел казва: "Не убивайте удоволствието от съществуванието, а го прочиствайте, защото то първоначално бе добро". Това може да стане, когато човек поеме силата на Христос в себе си. Когато тази сила проникне душата, тя пропъжда душевната тъмнина. Боговете не са поставили човека на земята без никаква цел. Дълг на човека е да победи онова, което му пречи да вижда този свят духовно. Заключението на Буда, че човек трябва да избягва въплъщение сочи към една прототипна мъдрост за човечеството. В противовес Павел казва: "Минете през въплъщение, но наситете се с Христос и в далечно бъдеще всичко, което човек е създал като илюзия ще изчезне".
към текста >>

44. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Така че усвояването на Антропософията става дълг; познанието става нещо, което ние действително изживяваме, нещо, към което ние имаме отговорност.
Онези, които се отнасят сериозно към процесите на човешката еволюция, решават да не позволят да стигне до застой развитието на душата, а да осигурят това развитие да съдействува Духовната част на земята да стане евентуално свободна, като остави по-грубата част да отпадне като труп защото хората биха могли да осуетят целия този процес. Тези, които желаят еволюцията да успее трябва да придобият разбиране за живота на духа чрез това, което днес наричаме Антропософия. Така че усвояването на Антропософията става дълг; познанието става нещо, което ние действително изживяваме, нещо, към което ние имаме отговорност. Когато вътрешно осъзнаем тази отговорност и вземем това решение, когато тайните на света пораждат в нас желанието да станем антропософи, тогава нашето изживяване е правилно. Но Антропософията не трябва да бъде само нещо, което задоволява нашето любопитство; тя по-скоро трябва да бъде нещо, без което ние не можем да живеем. Само тогава, когато такъв е случаят, нашето изживяване е правилно, само тогава ние действително живеем като градивни камъни в онова велико дело на градеж, което трябва да се извърши в човешките души и да може да обхване цялото човечество. Антропософията е разбулване на истинските световни явления, които хората на бъдещето ще срещнат и тези явления ще застанат пред нашите собствени души, независимо дали ще сме все още във физическо тяло или в живота между смъртта и ново раждане. Наближаващата промяна ще въздействува върху нас без значение дали още живеем във физическо тяло или то е отхвърлено настрана.
към текста >>

45. 4. Четвърта лекция. Способностите на човешката душа и тяхното развитие. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Като истински мистици ние имаме чувството: Ти пренебрегваш този дълг, докато не се опитваш с всички сили да развиеш скромните сили на своята душа до висотата, която ти се разкрива като постижим идеал, когато погледнеш съзнателно в макрокосмическия извор на онези сили.
Следва друго чувство. Ако сега ние стоим в началото, където онези Същества някога се били, за да постигнем целта на своето съществуване, не трябва ли ние да работим върху самите себе си и да направим всичко възможно така да преобразим своите нищожни мислене, чувство и воля, че някой ден да се нуждаем не само от това да вземаме, но също и от това и да даваме, и да станем способни да изливаме сили като онези, които се вливат в нас, когато сме предадени на Макрокосмоса по време на сън? Тогава това чувство се превръща в непреодолимо задължение да се допринесе за развитието на душата. Като истински мистици ние имаме чувството: Ти пренебрегваш този дълг, докато не се опитваш с всички сили да развиеш скромните сили на своята душа до висотата, която ти се разкрива като постижим идеал, когато погледнеш съзнателно в макрокосмическия извор на онези сили. Ако не правиш нищо за своето собствено развитие, ако го отказваш, тогава ти ще спомагаш за това да се попречи на други същества да се развиват, както си се развил ти; ти ще допринасяш за упадъка на света вместо за неговия напредък.
към текста >>

се преобразуват по забележителен начин, че онова, което обикновено познаваме като признателност, се превръща в неизмерима благодарност към Макрокосмоса, а онова, което обикновено чувстваме като дълг, се превръща в чувство на безгранично задължение.
От това ние осъзнаваме, че обикновените изживявания на душата – желания, подбуди, подтици, страсти и т.н. се преобразуват по забележителен начин, че онова, което обикновено познаваме като признателност, се превръща в неизмерима благодарност към Макрокосмоса, а онова, което обикновено чувстваме като дълг, се превръща в чувство на безгранично задължение.
към текста >>

Но ако чувствата на благодарност и дълг се изживяват отново и отново, те ще се преобразуват в определено виждане, което се превръща във вътрешна опитност, и след това в сила, мощ.
Преди картината на собствената си незадоволителност, всеки трябва да изрази обещанието, че за в бъдеще ще работи върху своята душа с всички сили, за да навакса миналото нехайство. Този обет придава на живота ново съдържание, в съгласие с истинското и резултатно себе-познание; човек вече не размишлява, а работи активно върху самия себе си. Това изживяване може да има две форми. Докато го усещаме само като умствен процес, нещо все още липсва в нас, нещо все още ни спъва, и все още има причина космическата еволюция да ни подмине. В такъв случай изживяването е било само в астралното тяло. Но ако чувствата на благодарност и дълг се изживяват отново и отново, те ще се преобразуват в определено виждане, което се превръща във вътрешна опитност, и след това в сила, мощ. Тази сила възниква от това, че астралното изживяване бива отразено в етерното тяло и върнато към нас от него. Сега един образ на нас самите е пред нас като външна реалност, пристъпвайки, така да се каже, от някакъв заден план. Задният план ни показва как силите на светлина и деятелност, в които сме потопени по време на сън, работят в обвивките ни. Онова, което сме направили от себе си, излиза от този заден план. Точно както във външната реалност пред нас се изправят животни, растения и минерали, така сега пред нас се изправя собственото ни себе в своята истинска форма.
към текста >>

46. 11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Духовната Наука достига най-високата си точка в едно настроение на благоговение, и в изпълнено с чувство на дълг прилагане на принципите на действие, признати за правилни.
Ние можем да разсъждаваме за нещата в света и да оставаме студени и равнодушни правейки това, но не можем да познаем висшите светове без да обърнем погледа си нагоре и тогава неминуемо пробуждаме чувствени импулси, извличаме импулси за своите действия от познанието. Онези, които чувстват това за естествено, няма да стигнат до застой в този момент. Те ще положат усилия да подражават на велики идеали, които сияят от духовния свят. Нашата воля също, както и чувствата ни, става благочестива, когато стигнем до последното изпитание в търсенето на духовно познание. Всеки, който претендира да има познание за духа и остава равнодушен в своите чувства и воля, не е бил повлиян правилно от това познание. Духовната Наука достига най-високата си точка в едно настроение на благоговение, и в изпълнено с чувство на дълг прилагане на принципите на действие, признати за правилни. Духовната Наука трябва да бъде приета във волята. Когато попиваме духовно познание в истинското му значение, в нашата душа работи нещо като духовно Слънце.
към текста >>

Издигайки се до духа, като е свой дълг посредством истинско себепознание ние откриваме най-вътрешната ядка на собственото си същество.
Ние се опитахме да съберем познание, на моменти от далечни области, което да може да ни даде разбиране за света, за неговото съществуване и за духовния му произход. Издигайки се до духа, като е свой дълг посредством истинско себепознание ние откриваме най-вътрешната ядка на собственото си същество. Истинската любов се корени в духа. Само когато човек намира своя ближен в духа, той го намира с неразривна, непоколебима любов. Това е животворящият елемент в цялото човешко съществуване. Духовната Наука внася формираща, животворна сила в душата. И когато чрез онова, което иначе би останало безстрастно, интелектуално познание, ние се чувстваме в душата си затоплени до такава степен, че тази топлина да води отделните хора по-близо един до друг, тогава ние сме получили това познание по правилния начин.
към текста >>

47. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство. GA_120 Откровенията на Кармата

И във всички области на Земята, където съзнанието за духовната връзка между човека и животинския свят беше малко или много помрачено, и се задоволяваше само с външните пространствени измерения, човекът изплащаше по един твърде странен начин своя дълг към животните: той просто ги изяждаше!
През епохите които бих нарекъл епохи на помрачение белязани от печата на материалистичното мислене, хората нямаха дори и предчувствие за тези кармични зависимости. Хората поглеждаха единствено към разположените в пространството предмети, същества и явления, без да се замислят, че всички те имат общ произход и че са разделени само от различните степени на своята еволюция. Естествено, хората не усещаха и връзката си със животните. И във всички области на Земята, където съзнанието за духовната връзка между човека и животинския свят беше малко или много помрачено, и се задоволяваше само с външните пространствени измерения, човекът изплащаше по един твърде странен начин своя дълг към животните: той просто ги изяждаше!
към текста >>

48. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1910 г. Кармата на висшите Същества. GA_120 Откровенията на Кармата

Египтянинът вярваше, че изпълнява своя дълг към човечеството, единствено като полага изключителни грижи за чистотата си.
В древен Египет законите на чистотата бяха един вид откровения на Боговете. Египтянинът вярваше, че изпълнява своя дълг към човечеството, единствено като полага изключителни грижи за чистотата си. Всичко това днес отново се повтаря, само че от гледна точка на материалистическите идеи. Изпълнявайки хигиенните предписания, днешният човек изобщо не мисли, че служи на Боговете, а че служи на самия себе си. Но така или иначе, миналото е тук, всред нас.
към текста >>

Ако от една страна пледираме за хигиена, от друга страна следва да усетим ясното чувство за дълг: Ето, на този човек, който боледува и преизгражда своя организъм, ние трябва да предложим и нещо за неговата душа.
Накратко: ако от една страна умъртвяваме физическия корелат, „органът" на безлюбието, от друга страна би трябвало да поемем задължението, според което едно спиритуално възпитание ще неутрализира грубо замислената материалистическа процедура на „ваксинацията" при този човек. Да, точно в това се състои необходимото противодействие. Иначе бихме свършили работата наполовина. Ние ще я свършим докрай, само ако съответният човек в една от следващите си инкарнации сам изгради по някакъв начин въпросното противодействие. Защото чисто симптоматологичното отстраняване на обривите при шарката, се отнася само до външната страна на Кармата. Ако от една страна пледираме за хигиена, от друга страна следва да усетим ясното чувство за дълг: Ето, на този човек, който боледува и преизгражда своя организъм, ние трябва да предложим и нещо за неговата душа. Ваксинацията никога няма да навреди на този, който в по-късните си години съумее да получи едно наистина спиритуално възпитание. Ние прекалено накланяме везните към външната симптоматика, защото не придаваме никаква стойност на вътрешните процеси. И не случайно, мнозина казват: „Там, където хигиената прекалява, се раждат само слаби индивиди". Разбира се, подобно твърдение е неоправдано; обаче, както видяхте, същественото тук е да не се залавяме с едната задача, без да сме наясно с другата.
към текста >>

49. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Елохимите, Яхве-Елохим започнаха да действуват върху нашето развитие със своите най-добри сили; нека схващаме този наш произход с чувството на дълг спрямо нашата човешка природа, да внесем все повече и повече в нас и духовните сили, които са навлезли в Земното развити по-късно в течение на еволюцията.
Преди всичко бих искал да обърна вниманието върху нещо друго, върху нещо, което в тези сказки бих могъл да кажа срещахме на всяка крачка: върху необходимостта, антропософското учение да стане в нашето сърце и в нашата душа това, което с пълната сила на нашия вътрешен живот да ни възнесе все по-нагоре и по-нагоре, към все по-висши форми на чувствуването, към все по-великодушни форми на живот по отношение схващането на света. Само когато ставаме по-добри хора в интелектуалната, сърдечната и моралната област, ние доставяме пробния камък за плодотворността на това, което можем да получим в полето на Антропософията. И така ние можем да кажем, че именно такива учения, които ни показват паралелизма на нашето духовнонаучно изследване с Библията, могат да бъдат особено плодотворни. Защото именно чрез такива учения ние можем да узнаем, как ние самите сме "възникнали", от къде "водим своя произход", както би се изразил Яков Бьоме, как сме възникнали от онова свръхсетивно духовно лоно, в което се коренят самите Елохими, които се развиха до степента Яхве-Елохим, до тази по-висша форма на развитието, за да произведат като цел на тяхното творчество това, което наричаме човек. Нека схващаме този наш произход с необходимото благоговение, нека го схващаме обаче и с необходимото чувство на отговорност! Елохимите, Яхве-Елохим започнаха да действуват върху нашето развитие със своите най-добри сили; нека схващаме този наш произход с чувството на дълг спрямо нашата човешка природа, да внесем все повече и повече в нас и духовните сили, които са навлезли в Земното развити по-късно в течение на еволюцията. Ние говорихме за влиянието на Луцифер. Чрез Луцифер, чрез луциферическото влияние е останало нещо в лоното на онази духовност, от която произхожда и самият човек, вследствие на това луциферическо влияние в това лоно е останало нещо, което бе донесено на Земята в една по-късна епоха чрез въплъщението на Христа в тялото на Исуса от Назарет. От тази епоха насам в Земното развитие действува Христос като един друг божествен Принцип. И погледът насочен към великите истини на Генезиса трябва да събуди в нас чувството на задължение, да внесем все повече и повече в нашето собствено същество Христовото Същество; защото ние ще изпълним нашата цяла задача като човеци само благодарение на това, че се проникнем с този Христов Принцип; само благодарение на това ние ще станем на Земята все повече и повече съществото, заложбата за което е била положена в нас още от онези времена, за които се говори в библейския разказ за сътворението. Нека един такъв цикъл от сказки действува така, че слушателите да приемат не само учения, а в душите им да се събудят сили.
към текста >>

50. Лекция трета GA_126 Окултна история

Следва, че ние можем първо наивно да обърнем поглед към обкръжаващото ни, но ако останем с това, да отправим поглед само към външните впечатления, то ние няма да изпълним нашия дълг.
По такъв начин, Орлеанската Дева представлява за нас, така да се каже, историческа личност, която действа съвсем в духа на нашата епоха, когато всичко това, което ние можем, така да се каже, да произведем на основата на нашите външни впечатления, трябва да се обърне към духовното. Но какво следва, ако ние приложим това към нашата култура? Следва, че ние можем първо наивно да обърнем поглед към обкръжаващото ни, но ако останем с това, да отправим поглед само към външните впечатления, то ние няма да изпълним нашия дълг. Ще го изпълним само тогава, когато осъзнаем, че трябва да отнасяме външните впечатления към стоящите зад тях духовни сили. Ако занимавайки се с наука, ние постъпваме така, както това прави сегашната ученост, то ние не изпълняваме дълга си. Всичко, което можем да узнаем относно законите на природните явления, относно законите на душевните явления, ние трябва да разглеждаме така, че да видим в тях езика, който трябва да ни изведе до божествено-духовното откровение. Когато осъзнаем, че всички физически, химически, биологически, физиологически, психологически закони трябва да се разглеждат, съотнасяйки ги с нещо духовно, което ни се открива, то тогава ще изпълним дълга си. Така стои работата с науката сега, така стои работата и с изкуството.
към текста >>

51. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Прага, 20 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

И когато човекът казва, че се стреми към себе познание, че стреми към все по-голямо съвършенство, то именно в току що характеризирания, духовно-научен смисъл, от това не бива да следва, че се стремим да проникнем в човека просто от любопитство; напротив, трябва да възприемаме като дълг стремежа си да оформяме все по-съвършено това изображение, това откровение на световния Дух, и да влагаме определен смисъл, когато изговаряме думите: да останеш в несъзнание, означава прегрешение срещу божественото предназначение на човека.
За нашата тема е нужно непрестанно да имаме пред себе си едно всеобхватно чувство на страхопочитание пред същността на човека; забележете не пред същността на отделния човек, и най-вече не ако този човек сме самите ние, а именно страхопочитание пред същността на човека въобще. И трябва да приемем като задължително условие за следващите разговори страхопочитанието пред това, което в истинския смисъл на думата означава човешката същност. Как можем да имаме истинско страхопочитание пред същността на човека? Не по друг начин, а именно като на първо време се абстрахираме от това, за което ни се представя човекът в ежедневието независимо дали това сме самите ние или някой друг -, и като достигнем до виждането, че този човек с цялото си развитие е тук не заради самия себе си, той е тук като откровение на всемирния Дух, на всемирния божествен Дух. Той, човекът, представлява откровение на всемирното божество! И когато човекът казва, че се стреми към себе познание, че стреми към все по-голямо съвършенство, то именно в току що характеризирания, духовно-научен смисъл, от това не бива да следва, че се стремим да проникнем в човека просто от любопитство; напротив, трябва да възприемаме като дълг стремежа си да оформяме все по-съвършено това изображение, това откровение на световния Дух, и да влагаме определен смисъл, когато изговаряме думите: да останеш в несъзнание, означава прегрешение срещу божественото предназначение на човека.
към текста >>

Едва когато открием съдържанието на тези слова, за да се превърнем в образ на Световния Дух, едва когато открием значението на думите: трябва да вървим към познание, наш дълг е да вървим към познание едва тогава можем истински да почувствуваме поставеното преди малко като изискване чувство на страхопочитание пред същността на човека.
Защото Световния Дух е вложил в нас силата да стигнем до познание; и ако ние отхвърлим това познание, то ние отказваме нещо, на което всъщност нямаме право отказваме да бъдем откровение на световния Дух, и така все по-малко и по-малко представляваме откровение на световния Дух и се превръщаме в негова карикатура, в негово изопачено отражение. Наше задължение е да се стремим и все повече и повече да се превръщаме в образ на Световния Дух. Едва когато открием съдържанието на тези слова, за да се превърнем в образ на Световния Дух, едва когато открием значението на думите: трябва да вървим към познание, наш дълг е да вървим към познание едва тогава можем истински да почувствуваме поставеното преди малко като изискване чувство на страхопочитание пред същността на човека. А този, който желае да разглежда в окултно отношение живота на човека, същността на човека, за него това проникване със страхопочитание пред човешката природа представлява безусловна необходимост дори само поради факта, че единствено изпълването със страхопочитание е в състояние да пробуди духовния поглед, да извика на живот всичките ни възможности за духовно виждане и проникване, т.е. да разбуди всички онези сили, които ще ни позволят да навлезем в духовните основи на човешката природа. Всеки, който, бидейки ясновидец, духовния изследовател, не може да развие в себе си в най-висша степен страхопочитание пред човешката природа, който не може да изпълни и последната фибра на душата си с чувство на страхопочитание към човешката природа, за него очите ще останат затворени за всичко, отнасящо се до истинската, дълбока същност на човека, колкото и да е вникнал в тези или онези тайни на света. И може да има мнозина ясновидци, успели да съзрат неща от духовното обкръжение на нашето битие: но липсва ли им това страхопочитание, то им липсва способността да прогледнат в дълбините на човешката природа и те не ще могат да кажат нищо вярно за същността на човека.
към текста >>

52. Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Всичко в бъдеще ще изпита нещо ново и наш дълг е да подготвим чрез познанието на духовното едно ново разбиране за това.
Онези, които ще бъдат в състояние да изживеят като природен факт това, което току-що бе описано, ще запазят такива впечатления не чрез обикновената памет, а по съвършено друг начин. Те ще могат да пренесат в бъдещето това, което блика от природата като нови елементарни Същества, както семената вършат това от зимата към пролетта. Това, което е било изживяно през пролетта и което е било изживяно през есента, в миналото не е зависело едно от друго: лъчезарността на природата през пролетта и тъгата при умиращата природа през есента. Онова, което Космосът отдава от своята памет, прави така, че част от това, което изживяваме през есента, да бъде пренесена в пролетта. Когато оставим да действуват в нас елементарните сили на есента, ние можем да чувствуваме по един нов начин какво ще ни бъде дадено в бъдеще. Всичко в бъдеще ще изпита нещо ново и наш дълг е да подготвим чрез познанието на духовното едно ново разбиране за това. Защото Духовната наука не е дошла в света поради произвола на хората, а защото в небесата стават нови неща, които могат да бъдат възприемани само тогава, когато резултатите на духовното изследване бъдат приети от хората. Ето защо Антропософското движение се появи в света.
към текста >>

53. Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911 GA_130 Езотеричното християнство

Така антропософията става един дълг, познанието става нещо, което чувствуваме, нещо, по отношение на което носим отговорност.
Антропософията е подготовка за всичко това, което ще дойде в бъдеще. Онези, които приемат сериозно развитието на човечеството, искат развитието на душите да не потъне в блатото, а да върви напред така, че Земята действително да стане свободна в нейната духовна част, да остави своята по-голяма част да отпадне като един труп, защото хората могат да провалят цялото дело. Онези, които искат мировото дело да успее, трябва да постигнат истинско разбиране за духовния живот чрез това, което днес наричаме „антропософия”. Така антропософията става един дълг, познанието става нещо, което чувствуваме, нещо, по отношение на което носим отговорност. И когато се научим да чувствуваме и да упражняваме волята си по този начин, когато нашите чувства се пораждат от тези мирови тайни и ни подтикват да бъдем антропософи, тогава цялостното ни светоусещане е правилно. И тогава антропософията не бива да бъде за нас нещо, което задоволява нашето любопитство, а тя трябва да стане нещо, без което ние просто не можем да живеем. Едва в този случай ние ще чувствуваме в правилния смисъл, едва тогава ще живеем като живи градивни камъни в онази велика сграда, която трябва да бъде построена в душите на хората и която ще може да се разпростре над хората.
към текста >>

54. Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

от любовта това, което трябва да стане; когато напълно ще бъде преодоляна необходимостта човек да се ръководи от заповеди, когато ще настъпи състоянието: „Дълг, при който човек обича това, което сам си заповядва”, както казва Гьоте.
Ние се приближаваме бавно и все повече до нея, до тази Шеста културна епоха и като запознаваме човека в Антропософското движение с това, което са тайните на Вселената, със същността на различните индивидуалности на физическото поле или на по-висшите полета, ние се стремим да запалим в него любовта към всяко създание. Не толкова много чрез това, че говорим за тази любов, колкото чрез живото усещане: Да, сега ние чувствуваме това, което може да възпламени тази любов в човешката душа и вече знаем, че чрез антропософията се подготвя Шестата епоха. Ето как силите на любовта ще бъдат освободени и ще се подготви онова, от което човечеството се нуждае, за да стигне до истинското разбиране на Мистерията, разиграла се на Голгота. Защото тази Мистерия на Голгота е станала, наистина Евангелието е предизвикало това, което вчера посочихме като го сравнихме с говора на детето, защото това е най-дълбоко учение за мисията на земната любов, както тя е свързана с Мистерията на Голгота. Това може да бъде разбрано напълно едва в Шестата следатлантска епоха, когато хората все повече ще се издигнат до там, да намерят в действителност основата в самите себе си и да вършат от дълбочините на душата, т.е. от любовта това, което трябва да стане; когато напълно ще бъде преодоляна необходимостта човек да се ръководи от заповеди, когато ще настъпи състоянието: „Дълг, при който човек обича това, което сам си заповядва”, както казва Гьоте. Когато в нашата душа се пробудят такива сили, които не ни позволяват да постъпваме по друг начин, освен да вършим от любов това, което трябва да вършим, тогава ще сме открили в себе си нещо, което все повече и повече ще намери разпространение в Шестата културна епоха. А с това от етерното тяло ще бъдат извлечени твърде особени сили за усъвършенствуване на човешката природа.
към текста >>

55. При освещаването на антропософския клон „Кристиян Розенкройц” Хамбург, 17. Юни 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Днес Учителите не позволяват писателят да отхвърлят отговорността от себе си; ето защо дълг е човек постоянно да призовава за съвет своя разум и да не счита нищо за истина само по силата на авторитета.
Ние можем да познаем дали нещо, което произхожда от окултните извори, е вярно или не, когато обърнем внимание на определени методи. Например би било лесно при издаването на книгата: „Как се постигат познания за висшите светове? ” да се напише: Тези учения са дадени чрез инспирация, те произхождат от Учителя и така нататък, или нещо подобно. – Обаче принципът на Теософското движение е вече нарушен, ако авторът не носи отговорност за написаното от него. Ако някой би твърдял, че една книга е написана без отговорност от автора, Вие можете да сте сигурни, че тук няма никаква истина, а само една измама от страна на Луцифер и Ариман. Днес Учителите не позволяват писателят да отхвърлят отговорността от себе си; ето защо дълг е човек постоянно да призовава за съвет своя разум и да не счита нищо за истина само по силата на авторитета. Естествено много по-удобно е да се кълнем в култа на личността, защото преценките на разума изискват усилия. Само онези, които са винаги готови да проверяват, да изпитват това, което е дадено от духовните светове, могат да пазят вярност към Кристиян Розенкройц. Ето защо имайте предвид, че тук се основава една работна група, която иска да пази вярност – независимо от личността, която в даден момент е призована като Учител – да пази вярност към принципа: Да изложи в една разбираема за хората форма това, което се разлива чрез Христос от духовните светове.
към текста >>

56. 11. БЕЛЕЖКИ GA_131 От Исус към Христос

№224) Рудолф Щайнер напомня, че „...този лекционен цикъл, изнесен в Карлсруе от чувство за окултен дълг пред човечеството, на който бяха разкрити известни истини, въпреки желанието на много хора тези истини да остават скрити, беше посрещнат извънредно враждебно.
В лекцията си от 7 Май 1923 („Великденът, Възнесението и тайната па Петдесятницата“, Събр. Съч. №224) Рудолф Щайнер напомня, че „...този лекционен цикъл, изнесен в Карлсруе от чувство за окултен дълг пред човечеството, на който бяха разкрити известни истини, въпреки желанието на много хора тези истини да остават скрити, беше посрещнат извънредно враждебно. Да, в известен смисъл може да се каже, че изобщо враждебното отношение към Антропософията започна тъкмо от този цикъл.“
към текста >>

57. Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер GA_135 Прераждане и Карма

Познанието, издигащо се да обхване духовното, за да стане сила в целия живот, това е – в по-висш смисъл – дълг.
Той следва импулсите на своята природа, без да има разбиране за тях. Той трябва да си каже, че може би би следвал нещо съвсем различно, ако можеше да осветли своите пътища със светлината на познанието. Чувството за отговорност в живота нараства все повече и повече под влиянието на един такъв възглед. Ако не изгражда това чувство за отговорност в себе си, човек отрича в по-висш смисъл своята човечност. Познание без целта за облагородяване на хората е само задоволяване на едно по-висше любопитство. Познанието, издигащо се да обхване духовното, за да стане сила в целия живот, това е – в по-висш смисъл – дълг. И е дълг за всеки човек да търси разбиране за това откъде идва и накъде отива душата.
към текста >>

И е дълг за всеки човек да търси разбиране за това откъде идва и накъде отива душата.
Той трябва да си каже, че може би би следвал нещо съвсем различно, ако можеше да осветли своите пътища със светлината на познанието. Чувството за отговорност в живота нараства все повече и повече под влиянието на един такъв възглед. Ако не изгражда това чувство за отговорност в себе си, човек отрича в по-висш смисъл своята човечност. Познание без целта за облагородяване на хората е само задоволяване на едно по-висше любопитство. Познанието, издигащо се да обхване духовното, за да стане сила в целия живот, това е – в по-висш смисъл – дълг. И е дълг за всеки човек да търси разбиране за това откъде идва и накъде отива душата.
към текста >>

58. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Ще има все повече хора, за които ще бъде напълно оправдано да казват, че Христос е тук както за най-елементарните и семпли човешки души, така и за тези, които търсят по-дълбоката мъдрост, които чувствуват изгарящия дълг да търсят самата Христова мъдрост.
Нещо съвсем естествено е, че колкото повече напредва развитието на Земята, толкова по-дълбоко човекът ще се опитва да вниква в разбирането си за Христос. И на свой ред това разбиране също ще напредва все повече и повече. Ще има все повече хора, за които ще бъде напълно оправдано да казват, че Христос е тук както за най-елементарните и семпли човешки души, така и за тези, които търсят по-дълбоката мъдрост, които чувствуват изгарящия дълг да търсят самата Христова мъдрост.
към текста >>

59. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г. GA_138 За инициацията

И съществува един дълг, дълг от свещен и най-сериозен характер за всеки, който се отнася искрено и сериозно към духовния живот, да въведе именно този характер в съвременния душевен живот.
А сега я имаме! Нужно е само да усетим какво се крие в тези две изречения и всичко е казано. Във връзка с това става дума за нещо, което според моето усещане надхвърля всяко тривиално изказване на чувство за благодарност. С това имам предвид цялостното значение, което има това реконструиране на Елисейската мистерия за съвременния духовен живот. Тогава обаче някоя душа може да признае, че всичко, което е във връзка с тази Елисейска мистерия и което се е случило по отношение на повторното събуждане на принципите на инициацията през различните епохи от същия автор, е нещо, за което е определено най-дълбокото, най-интимното на европейската душевна натура. И съществува един дълг, дълг от свещен и най-сериозен характер за всеки, който се отнася искрено и сериозно към духовния живот, да въведе именно този характер в съвременния душевен живот.
към текста >>

60. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Това е наш дълг: стойностните богатства на мига да се вземат и пренесат в жертва на олтара на вечността.
Едното добро е, че човек не може да открие Ариман в сетивния свят, защото той присъства в него невидим, свръхсетивно. И това принадлежи към задълженията на Пазача на прага, а именно Ариман да остане невидим в сетивния свят, така че човек да може да разгърне само това, което е заложено в собствените му сили за запазване на мига и да не може да се остави на Аримановата помощ по несъзнателен начин. Добро и зло действат отново като два полюса в сетивното битие. Човек крачи като душа през еволюцията на човечеството. Едната задача, която е добра, правилна и истинна, е всичко, което има вечна стойност, да се понесе от сетивния свят и да се включи в царството на вечността. Това е наш дълг: стойностните богатства на мига да се вземат и пренесат в жертва на олтара на вечността. Когато сме приели помощта на Ариман за стойностните богатства на мимолетното, това е добро. Когато се запознаваме с Ариман в мига, встъпвайки в свръхсетивния свят – преди това не можем да го видим, – и му показваме склонността, която още може да ни е останала, също и безстойностното от сетивния свят да пренесем в свръхсетивния свят, тогава това за него е нещо стойностно – за неговите противници това е нещо безстойностно. Така ставаме добри негови инструменти за пренасяне от сетивния свят във вечността на това, което е обичано тук и което – чрез това, че е обичано от нас – също се включва от своя страна в тази вечност.
към текста >>

61. ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г. GA_138 За инициацията

„Трите еманации на душата: любовта към творението, към природата и към божественото не успя да ограби механизацията от отделния живот... Човешката любов...“ – това казва практикът на настоящето, който с трезв поглед наблюдава своето време така, както може човек, който е схванал същината на икономическия живот в Европа и сам се включва в него – „Човешката любов се срина до студено съчувствие и грижовен дълг и въпреки това означава етическия връх на цялата епоха; естествената любов се превърна в сантиментално неделно удоволствие; божествената любов, покрита от режисираната дейност на митологично-догматични ритуали, влиза в служба на земни и задгробни интереси и е станала достояние на съмнителни личности.“ Нататък Ратенау казва думи, които трябва да чуе този, който иска да посрещне духовните нужди на времето с добра воля, които думи отново са верни само отчасти, защото те изразяват това, което закономерно струи от душите и в бъдещи времена все повече ще струи: усещания, които никой, който се занимава с духовна наука, не би могъл да пренебрегне, без да го порази кармата на времето.
В по-голямата си част общите понятия не са представени точно и може би човек няма да ги приеме, но не за това става дума. А за това какво казват търсещите души в нашата епоха и чии са силите, с които те търсят, особено ако става въпрос за човек на практическия живот, какъвто е авторът на тази книга. Бих искал за начало на нашето разглеждане да ви прочета нещо от едно място от тази книга, което за мен се явява като изказано от центъра на душевното настроение на душите от Европа и Америка, което може да събуди въпроси у вас, ако човек разбира една такава личност, когато говори от себе си за времето и душата на времето: „То – времето – търси своята душа и ще я намери“ – въпреки че не можете да намерите в цялата книга нито една отправна точка как времето може да открие своята душа, само копнеж, стремеж към нещо непознато – „действително срещу волята на механизацията. Тази епоха не се стреми да разгърне душевността в човека, тя има за цел да направи света консуматорски и рационален, да изхвърли чудесата и да скрие отвъдното. Въпреки това сме обкръжени преди всичко от мистерията; тя се явява изпод всяка гладка мисловна повърхнина и от всяко ежедневно изживяване се нуждае от едничка стъпка до центъра на света.“ В тази книга никъде не се загатва как трябва да се направи тази стъпка от тази заобикаляща ни мистерия до центъра на света. „Трите еманации на душата: любовта към творението, към природата и към божественото не успя да ограби механизацията от отделния живот... Човешката любов...“ – това казва практикът на настоящето, който с трезв поглед наблюдава своето време така, както може човек, който е схванал същината на икономическия живот в Европа и сам се включва в него – „Човешката любов се срина до студено съчувствие и грижовен дълг и въпреки това означава етическия връх на цялата епоха; естествената любов се превърна в сантиментално неделно удоволствие; божествената любов, покрита от режисираната дейност на митологично-догматични ритуали, влиза в служба на земни и задгробни интереси и е станала достояние на съмнителни личности.“ Нататък Ратенау казва думи, които трябва да чуе този, който иска да посрещне духовните нужди на времето с добра воля, които думи отново са верни само отчасти, защото те изразяват това, което закономерно струи от душите и в бъдещи времена все повече ще струи: усещания, които никой, който се занимава с духовна наука, не би могъл да пренебрегне, без да го порази кармата на времето. „Няма един единствен път, по който човек да има възможност да открие душата си. Но по околни пътища човечеството няма да върви.“ Това е изискването на времето. Можем да чуем как тази епоха ще се откаже да приеме нещо, което ще говори непосредствено, свръхсетивно в дълбините на душата. Тази епоха ще каже: „Няма да дойдат никакви пророци, никакви основатели на религии, защото тази напълно глуха епоха няма да остави нито един глас да прозвучи: иначе би могла все още да слуша за Христос и Павел. Никакви езотерични общности няма да вземат водачеството, защото едно тайно учение не се разбира от сериозния ученик, още по-малко от другите.
към текста >>

Нашият дълг – това принадлежи към чувството ни за отговорност – е когато светът пита честно и искрено, да слушаме така, както подхожда на усещанията, на чувствата на душите.
Така един мъж стои пред портата, зад която е свръхсетивният свят, и дава отговори на въпроса: Доколко мислите, духовните сили са реални сили, които действат през времето и отново излизат наяве в различните времена съобразно тези епохи? Навсякъде, накъдето поглеждаме, днес светът чука на портата на свръхсетивния свят. Нашият дълг – това принадлежи към чувството ни за отговорност – е когато светът пита честно и искрено, да слушаме така, както подхожда на усещанията, на чувствата на душите. При това не става въпрос какво ние самите си внушаваме за това, какво трябва да бъде истинското човешко развитие. Трябва да говорим на действително добрите и копнеещи души, когато те самите искат да влязат в духовния свят, и да възпираме това, което ние смятаме важно за нас, за да можем да го дадем на тези, които търсят. По отношение на една такава култура като тази, от която ние работим и в която много чуждестранни приятели от Европа и Америка работят заедно с нас, защото знаят, че това няма нищо общо с националността, е безсмислено да се спори какво е източно, какво – западно. В тази епоха един водещ дух е казал: „Бог е Изток, Бог е Запад! “ Това са думите на Гьоте, които живеят в душите ни и от които действаме навън.
към текста >>

62. Четвърта лекция, 18 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

И дълг на антропософа е да забелязва тези неща, да не минава с безразличие покрай тях, говорейки, примерно, за „всеобщата човешка любов“.
Тези неща спадат към областта на антропософското възпитание и ние ще напреднем едва тогава, когато в рамките на антропософското движение подобни ситуации ще бъдат изключени, напълно изключени. Защото вътрешната честност не допуска подобно мислене. Не може да се направи нито една пречка в познаването на истината, ако човек е склонен към такъв начин на разсъждения. И дълг на антропософа е да забелязва тези неща, да не минава с безразличие покрай тях, говорейки, примерно, за „всеобщата човешка любов“. Истинско безлюбие към даден човек, в най-висшия смисъл на тази дума, е да бъде извинен за подобни неща. Защото по този начин ние кармически го осъждаме на един лишен от смисъл и значение живот след неговата смърт. А когато посочим пълната абсурдност на подобно мислене, ние облекчаваме неговия живот след смъртта. Ето в какво се състои по-дълбокото значение на нещата.
към текста >>

63. 4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Това не трябва да ни възпира да правим всичко, което сме длъжни да направим: това не може да ни възпира да изпълним нашия дълг, а трябва да ни възпира от прибързаност, от припряност.
Тази мисъл трудно може да бъде разбрана, защото тя се сблъсква с нашата суетност. Тя е тази, че в мирова та връзка е безразлично, дали нещо остава чрез нас, или чрез други хора. Това не трябва да ни възпира да правим всичко, което сме длъжни да направим: това не може да ни възпира да изпълним нашия дълг, а трябва да ни възпира от прибързаност, от припряност. Колко приятно е за всеки един човек, че той е способен, той може да направи нещо. Необходимо е известно примирение, да ни е приятно също така и когато никой друг може да направи нещо. Ние не трябва да обичаме нещо затова, че ние самите го обичаме затова, че то е в света независимо, дали чрез нас, или чрез нас, или чрез някой друг. Тази мисъл ще ни доведе сигурно до безкористност, когато постоянно я държим в съзнанието си. Такива настроения са необходими, за да се вживеем в духовния свят, за да не се изследваме постоянно, а също да разберем това, което се изследва.
към текста >>

64. 10. ДЕСЕТА СКАЗКА. Тюбинген, 16. 2. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Когато на ясновидеца, който може да разглежда живота между смъртта и едно ново раждане, му се представя следната гледка, тази гледка може вече да му възложи напиращият дълг да действува за познанието на духовния свят.
Събитията, които стават през продължителното време между смъртта и едно ново раждане, не са наистина по-малко от събитията между раждането и смъртта. И ние можем, винаги да изтъкнем само отделни от тези събития, през които минаваме след смъртта. Обаче бихме могли да кажем, че където и да разглеждаме този живот между смъртта и едно ново раждане, навсякъде той ни убеждава в това, как човечеството трябва да живее отивайки към едно време, в което ще знае и чувствува нещо от свръхсетивните светове. Сега искаме да навлезем в конкретното, в определеното. Когато на ясновидеца, който може да разглежда живота между смъртта и едно ново раждане, му се представя следната гледка, тази гледка може вече да му възложи напиращият дълг да действува за познанието на духовния свят. Някой човек е умрял. Ясновидецът го търси, търси го, за да види известно време, след като този човек е минал през вратата на смъртта. Следвайки начина, чрез който човек може да се разбере с мъртвите, той може да чуе от мъртвия следното сега се касае за един напълно определен случай. Той казва: Аз оставих на Земята моята жена, зная, че те още се намират на физическия свят. Самопонятно е, че това е казано с физически думи.
към текста >>

65. 14. ЧЕТИРАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 10. 3. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Тук във физическия свят може да се извърши това, което се налага на човек, но въпреки това той го върши като впрегнат във един хомот, понеже му се налага като дълг.
Най-късогледно във това отношение е материалистическото разбиране. Така например всичко, което човек получава, било като лечителски фактори от въздуха, или като лечителски фактори на водата, или като други лечителски фактори от околната среда, се обясняват само едностранчиво, обяснява се само от части когато искаме да го обясним в смисъла на сегашните хигиенични теории, т.е. материалистично. Целият начин по който лечебните фактори, факторите на здравето, на разцъфтяващият се в човешкият свят живот действуват във физическото съществувание, зависи от това, как Съществата на Висшите йерархии изпращат и разгръщат техните лечебни фактори, техните фактори на здравето, така величествено, така красиво и нарастващо във физическият свят. Всеки растеж, всяко разцъфтяване това може да бъде проследено с поглед на ясновидеца всеки оздравителен въздух се подрежда от свръхсетивните сили, които са управлявани и насочвани от Съществата на Висшите йерархии, които изпращат лечителните фактори. След това ясновидецът може да види, как между смъртта и едно ново раждане човешката душа става по определен начин служителка на духовните Същества на Висшите йерархии, които подпомагат за развитието и разцъфтяването на човешкият живот в добрия, в най-добрият смисъл, зависи от това, дали самата тази човешка душа това може да се констатира, когато бъдат проследени такива човешки души, дали една такава човешка душа е извършила по напълно определен начин някои работи през време на нейното физическо въплъщение. Тук във физическия свят може да се извърши това, което се налага на човек, но въпреки това той го върши като впрегнат във един хомот, понеже му се налага като дълг. Често пъти виждаме съвестни хора, обаче често пъти виждаме такива хора да вършат тяхната работа без всеотдайност, без ентусиазъм, без любов към тази работа. Виждаме също други хора, които извършват дадена работа с любов, с ентусиазъм, с отдайност, с мисълта, че с това изпълняват една служба за човечеството, било в социално, било в друго някое отношение.
към текста >>

Кой би отрекъл, че днес на физическото поле съществуват вече множество видове занимания, по отношение на които човекът просто би трябвало да стане неистинен, ако в тяхното изпълнение би проявил ентусиазъм, който той трябва да върши просто от чувство за дълг.
С това, което обясних, е свързано още нещо друго и важното е, че именно в нашето време да направим едно такова разглеждане. В сравнение с това, което човешкият живот е бил в много отношения в древни време на, днес много неща са се изменили. Формите на занимание на хората, които така да се каже не предизвикват ентусиазъм, се увеличава все повече и повече и трябва да се увеличават именно изхождайки от прогреса на човечеството. Кой би отрекъл, че днес на физическото поле съществуват вече множество видове занимания, по отношение на които човекът просто би трябвало да стане неистинен, ако в тяхното изпълнение би проявил ентусиазъм, който той трябва да върши просто от чувство за дълг. Без съмнение, човек не трябва да се оставя да бъде задържан от нищо, когато неговата Карма го е поставила на определено място, да изпълнява своя дълг, макар и това да му е противно: обаче всеки човек е в състояние, ако действително иска, или най-малко когато му се отдаде случай да иска, да направи в течение на своя живот нещо, в случай че неговата Карма не говори особено много против това, което може да бъде извършено с отдайност. Човек трябва да размисли върху това и би трябвало да размисли, колко важно е за общата връзка на живота на човечеството, че онези които обгръщат с поглед това, което вършат, което е по тяхната сила, именно в нашето толкова тежко в социално отношение време, заради хората, които често пъти пъшкат под тежестта и хомота на едни наистина несъбуждащ ентусиазъм живот, който протича в тегота и неохота. Хората, които виждат нещо подобно, трябва де се почувствуват дълбоко задължени да се отдадат на една социална работа, за да помогнат именно на онези души, които остават като отхвърлени и затъпени в определена социална тъмнина. Тези хора, би трябвало да дадат на такива души възможност, да могат да почувствуват и да помислят нещо, което може да ги изпълни с ентусиазъм. Поради тази причина трябва да ни стане все по любима мисълта, да стане също тя любима и на нашите приятели, така че това антропософско движение, да се разпространява все повече и повече, да проведе тук и там социална дейност, тук и там да призове от улицата хора, които иначе живеят в тъпота, че това да повдигне сърцето на човека, да изпълни чувствата му с ентусиазъм.
към текста >>

Без съмнение, човек не трябва да се оставя да бъде задържан от нищо, когато неговата Карма го е поставила на определено място, да изпълнява своя дълг, макар и това да му е противно: обаче всеки човек е в състояние, ако действително иска, или най-малко когато му се отдаде случай да иска, да направи в течение на своя живот нещо, в случай че неговата Карма не говори особено много против това, което може да бъде извършено с отдайност.
С това, което обясних, е свързано още нещо друго и важното е, че именно в нашето време да направим едно такова разглеждане. В сравнение с това, което човешкият живот е бил в много отношения в древни време на, днес много неща са се изменили. Формите на занимание на хората, които така да се каже не предизвикват ентусиазъм, се увеличава все повече и повече и трябва да се увеличават именно изхождайки от прогреса на човечеството. Кой би отрекъл, че днес на физическото поле съществуват вече множество видове занимания, по отношение на които човекът просто би трябвало да стане неистинен, ако в тяхното изпълнение би проявил ентусиазъм, който той трябва да върши просто от чувство за дълг. Без съмнение, човек не трябва да се оставя да бъде задържан от нищо, когато неговата Карма го е поставила на определено място, да изпълнява своя дълг, макар и това да му е противно: обаче всеки човек е в състояние, ако действително иска, или най-малко когато му се отдаде случай да иска, да направи в течение на своя живот нещо, в случай че неговата Карма не говори особено много против това, което може да бъде извършено с отдайност. Човек трябва да размисли върху това и би трябвало да размисли, колко важно е за общата връзка на живота на човечеството, че онези които обгръщат с поглед това, което вършат, което е по тяхната сила, именно в нашето толкова тежко в социално отношение време, заради хората, които често пъти пъшкат под тежестта и хомота на едни наистина несъбуждащ ентусиазъм живот, който протича в тегота и неохота. Хората, които виждат нещо подобно, трябва де се почувствуват дълбоко задължени да се отдадат на една социална работа, за да помогнат именно на онези души, които остават като отхвърлени и затъпени в определена социална тъмнина. Тези хора, би трябвало да дадат на такива души възможност, да могат да почувствуват и да помислят нещо, което може да ги изпълни с ентусиазъм. Поради тази причина трябва да ни стане все по любима мисълта, да стане също тя любима и на нашите приятели, така че това антропософско движение, да се разпространява все повече и повече, да проведе тук и там социална дейност, тук и там да призове от улицата хора, които иначе живеят в тъпота, че това да повдигне сърцето на човека, да изпълни чувствата му с ентусиазъм. Тези хора трябва да бъдат привлечени от един такъв ентусиазъм.
към текста >>

66. 18. ОСЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щрасбург, 13. 5. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Такива хора казват: Тук на Земята ние изпълняваме нашият дълг, затова ще можем да изживеем по съответният начин това, което ни очаква след смъртта.
Цялото значение и задача на духовния светоглед застава пред нас, когато обгърнем с поглед живота на човека между смъртта и едно ново раждане. Има хора, които особено в нашето материалистично време, има много такива хора, които казват: Защо всъщност, човек трябва да се интересува за живота между смъртта и едно ново раждане, или ако не искат да говорят за повтарящите се земни съществувания за живота, който идва след смъртта, защото можем да чакаме докато настъпи смъртта и тогава вече ще видим, какво следва след смъртта. Това казват онези хора на нашето време, които не са изгубили още напълно чувството за духовния свят, но все пак нямат нужната сила на душата, за да могат да си образуват понятия и чувства за свръхсетивния свят. Такива хора казват: Тук на Земята ние изпълняваме нашият дълг, затова ще можем да изживеем по съответният начин това, което ни очаква след смъртта. Обаче едно действително отношение към живота между смъртта и едно ново раждане ни показва много добре, колко погрешно е едно такова схващане и колко важно е за хората във физическото сетивно съществувание да имат още в този живот една връзка с формите на живот, през които човекът минава между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

67. 19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген, 10. 10. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Ако те ни слушат, ние изпълняваме първо нашият дълг, довеждаме може би нещата до там те да ни слушат, иначе добиваме поне нещо, изпълваме с мисли и идеи, които несъмнено ще служат за храна на мъртвите по посочения горе начин.
Без ясновидски поглед е трудно да се знае това, макар че когато човек се занимава със спомена за мъртвите, той постепенно бива изненадан от едно чувство: от чувството, че мъртвият го слуша. Ние ще имаме това чувство, само тогава, когато не обръщаме внимание и не онези своеобразна топлина, която се разпространява често пъти при четенето на мъртвите. Ние действително можем да усвоим едно такова чувство. Но ако не можем да сторим това, обични приятели, трябва да кажем, че в поведението към Духовната /наука/ свят и този път трябва да бъде приложено едно правило, което често пъти трябва да бъде взето под внимание. Правилото е това: Когато четем на мъртвите, ние им принасяме полза при всички обстоятелства, когато те ни слушат. Ако те ни слушат, ние изпълняваме първо нашият дълг, довеждаме може би нещата до там те да ни слушат, иначе добиваме поне нещо, изпълваме с мисли и идеи, които несъмнено ще служат за храна на мъртвите по посочения горе начин. Следователно при всички случаи не се изгубва нищо. Обаче практиката показва, че фактически мъртвите чуват това, което им се чете и това е нещо извънредно разпространена между тях, че се прави извънредно голяма услуга на онези, на които четем това, което днес може да се развива като духовна мъдрост.
към текста >>

68. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

По един величествен и неповторим начин, подсказан от самото положение на нещата, ние научаваме, че Арджуна не бива да изпитва никаква душевна мъка, а само да служи на онзи дълг, който го зове към битката, защото той трябва да насочи поглед от преходното, което е намесено в битката, към вечното, което ще живее, независимо дали той е победител или победен.
По един величествен и неповторим начин, подсказан от самото положение на нещата, ние научаваме, че Арджуна не бива да изпитва никаква душевна мъка, а само да служи на онзи дълг, който го зове към битката, защото той трябва да насочи поглед от преходното, което е намесено в битката, към вечното, което ще живее, независимо дали той е победител или победен. И така, ударението във величествената Бхагавад Гита се поставя по особен начин върху едно важно събитие от еволюцията на човечеството, ударението се поставя върху преходното и непреходното. И ние сме на прав път не когато схващаме абстрактните мисли, а когато оставим чувственото съдържание на нещата да се намеси непосредствено в нашия душевен живот. Ние сме на прав път тогава, когато разглеждаме наставленията на Кришна така, сякаш той иска да издигне душата на Арджуна от степента, на която тя стои и чрез която е вплетена в мрежата на преходното; да, той иска да я издигне до една по-висока степен, в която тя да се чувствува над всичко преходно, дори ако то застане пред очите му по един толкова мъчителен начин както в победата или поражението, както в причиняването или понасянето на смъртта.
към текста >>

69. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

А когато човекът се освобождава от всяка връзка с доброто и с познанието, когато се превръща в мъдрец, без вече да е зависим от външните си изразни форми, когато добротата и познанието се превръщат за него в един самопонятен дълг, а мъдростта просто се излива върху не го, тогава той е отхвърлил от себе си също и отношението Сатва.
Защо те не успяват да се пробудят и да преодолеят инерцията на своето тяло? Защото те са изградили едно отношение към света на външните форми, което философията Санкхия обозначава с името Тамас. Обаче душата на мъдреца трябва да се освободи от връзките си с външния свят, които се изразяват в леност, небрежност и апатия. И когато човекът прогони от себе си всяка леност и апатия, тогава душата запазва само онези отношения към външния свят, които е изградила благодарение на Раджас и Сатва. Когато човекът изгорени от себе си всякакви страсти и афекти, всякаква жажда за съществуване, и съхрани в себе си ентусиазма за доброто, състраданието и стремежа към познание, тогава той изгражда едно отношение към външния свят, което философията Санкхия обозначава с името Сатва. А когато човекът се освобождава от всяка връзка с доброто и с познанието, когато се превръща в мъдрец, без вече да е зависим от външните си изразни форми, когато добротата и познанието се превръщат за него в един самопонятен дълг, а мъдростта просто се излива върху не го, тогава той е отхвърлил от себе си също и отношението Сатва. Но когато по този начин той се освобождава от трите Гуни, той се освобождава и от всички връзки с външните форми, тогава той триумфира в душата си и донякъде се досеща за онова, което великият Кришна иска да направи от него.
към текста >>

70. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Наш дълг е да направим себе си възможно най-съвършени.
Виждате ли, тази любов, която би могла да се нарече егоистична, също трябва да съществува. Тя не следва да отсъства в човечеството. Защото всичко, което можем да обичаме в духовния свят, духовните факти, всичко, което може да живее у нас чрез любовта като копнеж, като порив нагоре в духовния свят, към постигане на съществата от духовния свят, към познаване на духовния свят, всичко това, разбира се, също произтича от сетивната любов към духовния свят. Но тази любов към духовното не само може, а трябва по необходимост да бъде заради самите нас. Ние сме същества, имащи корени в духовния свят. Наш дълг е да направим себе си възможно най-съвършени. Заради самите себе си трябва да обичаме духовния свят, за да внесем в собственото си същество възможно най-много сили от духовния свят. В духовната любов този личен, индивидуален елемент, може да се каже, този егоистичен елемент в любовта, е напълно оправдан, защото той откъсва човека от сетивния свят, води го нагоре в духовния свят, напътства го да изпълни необходимия дълг, да става все по-съвършен и по-съвършен.
към текста >>

В духовната любов този личен, индивидуален елемент, може да се каже, този егоистичен елемент в любовта, е напълно оправдан, защото той откъсва човека от сетивния свят, води го нагоре в духовния свят, напътства го да изпълни необходимия дълг, да става все по-съвършен и по-съвършен.
Защото всичко, което можем да обичаме в духовния свят, духовните факти, всичко, което може да живее у нас чрез любовта като копнеж, като порив нагоре в духовния свят, към постигане на съществата от духовния свят, към познаване на духовния свят, всичко това, разбира се, също произтича от сетивната любов към духовния свят. Но тази любов към духовното не само може, а трябва по необходимост да бъде заради самите нас. Ние сме същества, имащи корени в духовния свят. Наш дълг е да направим себе си възможно най-съвършени. Заради самите себе си трябва да обичаме духовния свят, за да внесем в собственото си същество възможно най-много сили от духовния свят. В духовната любов този личен, индивидуален елемент, може да се каже, този егоистичен елемент в любовта, е напълно оправдан, защото той откъсва човека от сетивния свят, води го нагоре в духовния свят, напътства го да изпълни необходимия дълг, да става все по-съвършен и по-съвършен.
към текста >>

71. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Този, който преживява нещо подобно – а това е важно, изпълнено със значение преживяване, – го преживява така, че знае, че понеже не е изнесъл карма, е поел върху себе си един вид космически дълг, създал е същество, което всъщност не би трябвало да е извън него, а в самия него.
Това сенчесто същество е реално същество. То съществува отделно от Йохан Томасий, само дето има ужасни задължения поради факта, че всъщност противоречи на общия мирови порядък. Това, което се намира като сенчесто същество отвън, би трябвало да бъде вътре в Йохан. С него се предизвиква това, което се усеща като трагична съдба на това сенчесто същество, което като част от етерното тяло живее отвън в елементарния и духовния свят. И така, това е неизнесена карма на Йохан Томасий, превърната от Луцифер в самостоятелно сенчесто същество. Този, който преживява нещо подобно – а това е важно, изпълнено със значение преживяване, – го преживява така, че знае, че понеже не е изнесъл карма, е поел върху себе си един вид космически дълг, създал е същество, което всъщност не би трябвало да е извън него, а в самия него. Това се довежда до съзнанието на Йохан Томасий в „Пробуждането на душите“ чрез другата Филия, че той е създал такова душевно дете, което има в известен смисъл неправомерно битие отвън. Това е особеността, когато човек се вживява в духовните светове, че той застава пред собственото си същество, но че в духовната обективност това собствено същество може да застане пред него умножено. При Йохан Томасий имаме най-разнообразна множественост. Пред него застава една част от неговото същество като Двойник, а сега друга част от съществото му, тъй като кармата се отнася изцяло към съществото на човека, като Дух на младия Йохан Томасий.
към текста >>

72. Въведение GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Той стори това, окрилян от едно дълбоко чувство за отговорност и дълг спрямо всичко онова, което трябва да бъде подготвено в нашата епоха, както и от съзнанието за великата необходимост, която налагаше тези импулси да се влеят именно в сегашния етап от еволюцията на Земята.
Лекциите, изнесени върху Петото Евангелие през 1913 и 1914 година заемат твърде особено място в духовно-научните изследвания на Рудолф Щайнер. Той сам споделяше с цената на какви усилия можа да говори върху Петото Евангелие. Той стори това, окрилян от едно дълбоко чувство за отговорност и дълг спрямо всичко онова, което трябва да бъде подготвено в нашата епоха, както и от съзнанието за великата необходимост, която налагаше тези импулси да се влеят именно в сегашния етап от еволюцията на Земята.
към текста >>

73. 3.Кристияния (Осло), Трета лекция, 3 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

С една дума, този тригодишен земен живот, разглеждан от нас като един вид ембрионален живот, не създаде никаква Карма, не пое върху себе си никакъв дълг, никаква вина.
Обаче по-нататъшното разглеждане на Петото Евангелие показва и нещо друго за този тригодишен земен живот. С една дума, този тригодишен земен живот, разглеждан от нас като един вид ембрионален живот, не създаде никаква Карма, не пое върху себе си никакъв дълг, никаква вина. На Земята беше изживян един живот, независещ от никаква минала Карма, необременен от каквато и да е бъдеща Карма. Ние трябва да обхванем тези понятия и идеи в техния пълен, дълбок смисъл, и едва тогава ще стигнем до правилното разбиране на онези странни събития от Палестина, които иначе действително остават като една голяма загадка. Защото какви ли не последици в общочовешката еволюция докара това неразбиране на нещата! И въпреки всичко, колко огромна е силата на Христовия Импулс! Днес нещата не се приемат в техния дълбок и истински смисъл.
към текста >>

74. 5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

А това може би ще по роди в душите и сърцата Ви топлото усещане: Макар и разделени физически, макар и разделени във времето и пространството, ние искаме да останем заедно, заедно да почувствуваме всичко онова, което трябва да постигнем в нашите души заради свещения дълг, който Духът възлага на човешките души през нашата епоха.
И така, аз бях длъжен да говоря за Петото Евангелие, което за мен е нещо свещено. Сега, разделяйки се в Вашите души и сърца, нека дам израз на моето желание за още по-здрава връзка между всички нас, понеже сега вече тя ще се дължи и на духовното изследване върху толкова скъпото за мен Пето Евангелие. А това може би ще по роди в душите и сърцата Ви топлото усещане: Макар и разделени физически, макар и разделени във времето и пространството, ние искаме да останем заедно, заедно да почувствуваме всичко онова, което трябва да постигнем в нашите души заради свещения дълг, който Духът възлага на човешките души през нашата епоха.
към текста >>

75. 12.Хамбург, 16 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Никак не е лесно да се говори за тези неща, но в известен смисъл, да се говори за тях, днес е един висш дълг: да се говори на определени души тъкмо за човека Исус от Назарет, да им се говори за всичко онова, което ние наричаме Петото Евангелие.
Всяко едно от историческите събития е станало под влиянието на Христос, защото душите живееха в Христовия Импулс. Сега човечеството трябва да се издигне до едно съзнателно обхващане на мировите събития. Ето защо човечеството ще трябва да опознава Христос все по-добре. Но с това е свързано и познаването на човека Исус от Назарет. Всичко това ще става все по-наложително. Никак не е лесно да се говори за тези неща, но в известен смисъл, да се говори за тях, днес е един висш дълг: да се говори на определени души тъкмо за човека Исус от Назарет, да им се говори за всичко онова, което ние наричаме Петото Евангелие.
към текста >>

76. Христос по времето на Голгота и Христос в XX век GA_152-2 Христос по времето на Голгота и Христос в XX век

Нека по-добре да чувстваме, че е наш сериозен дълг, както ги опознаваме чрез духовната наука, да станем добронамерени инструменти за такова откровени.
Това е, което днес може да се каже върху отношението на Мистерията на Голгота, която стана в началото на нашето летоброене, към Мистерията на Голгота, както трябва да бъде разбрана днес. Нека събудим в душите си тези чувства, като познаем, че само така можем да станем истински последователи на духовната наука. От време на време ще се появяват други откровения, за които трябва да държим сетивата си отворени. Не трябва ли да чувствуваме, че би било твърде егоистично от наша страна да имаме тези чувства само за своето собствено задоволяване? Нека по-добре да чувстваме, че е наш сериозен дълг, както ги опознаваме чрез духовната наука, да станем добронамерени инструменти за такова откровени. И въпреки, че сме само малко общество в цялото човечество, което се стреми да разбере новата истина за Мистерията на Голгота, да схване това ново Откровение на Михаил, въпреки това ние изграждаме една нова сила, която ни най-малко не зависи от вярването в това Откровение, а зависи единствено от самото това Откровение, от самата Истина.
към текста >>

77. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

Едно от онези понятия, на които можем да се натъкнем, когато става дума за отношенията на Христос към човешката душа е, без съмнение, понятието за дълг и грях.
Едно от онези понятия, на които можем да се натъкнем, когато става дума за отношенията на Христос към човешката душа е, без съмнение, понятието за дълг и грях. Ние знаем добре, какво решаващо значение имат понятията дълг и грях например в християнството на апостол Павел. Без съмнение, трябва да кажем, че нашата съвременна епоха е малко склонна да има едно действително дълбоко вътрешно разбиране за по-нататъшната взаимна връзка, която срещаме при апостол Павел между понятията „дълг" и „грях", и „смърт" и „безсмъртие". Но това се дължи на материализма на нашето време. Нужно ни е само да си спомним думите, които аз казах в първата изнесена тук лекция, аз казах, че едно безсмъртие на човешката душа без запазване и продължаване на съзнанието в състоянието след смъртта, не би означавало никакво истинско безсмъртие; едно прекратяване на съзнанието със смъртта би било равнозначно на факта, който човек тогава трябва да приеме, а именно, че всъщност човекът не е безсмъртен. Защото едно несъзнателно съществуване на човешкото същество след смъртта би означавало, че най-важното, това, което прави от човека един истински човек, не би съществувало след смъртта.
към текста >>

Ние знаем добре, какво решаващо значение имат понятията дълг и грях например в християнството на апостол Павел.
Едно от онези понятия, на които можем да се натъкнем, когато става дума за отношенията на Христос към човешката душа е, без съмнение, понятието за дълг и грях. Ние знаем добре, какво решаващо значение имат понятията дълг и грях например в християнството на апостол Павел. Без съмнение, трябва да кажем, че нашата съвременна епоха е малко склонна да има едно действително дълбоко вътрешно разбиране за по-нататъшната взаимна връзка, която срещаме при апостол Павел между понятията „дълг" и „грях", и „смърт" и „безсмъртие". Но това се дължи на материализма на нашето време. Нужно ни е само да си спомним думите, които аз казах в първата изнесена тук лекция, аз казах, че едно безсмъртие на човешката душа без запазване и продължаване на съзнанието в състоянието след смъртта, не би означавало никакво истинско безсмъртие; едно прекратяване на съзнанието със смъртта би било равнозначно на факта, който човек тогава трябва да приеме, а именно, че всъщност човекът не е безсмъртен. Защото едно несъзнателно съществуване на човешкото същество след смъртта би означавало, че най-важното, това, което прави от човека един истински човек, не би съществувало след смъртта. А една несъзнателна човешка душа, която би надживяла смъртта, не би означавала, така да се каже, нещо повече от един сбор от атоми, които също и материализмът приема, че трябва да останат, след като човешкото тяло е разрушено.
към текста >>

Без съмнение, трябва да кажем, че нашата съвременна епоха е малко склонна да има едно действително дълбоко вътрешно разбиране за по-нататъшната взаимна връзка, която срещаме при апостол Павел между понятията „дълг" и „грях", и „смърт" и „безсмъртие".
Едно от онези понятия, на които можем да се натъкнем, когато става дума за отношенията на Христос към човешката душа е, без съмнение, понятието за дълг и грях. Ние знаем добре, какво решаващо значение имат понятията дълг и грях например в християнството на апостол Павел. Без съмнение, трябва да кажем, че нашата съвременна епоха е малко склонна да има едно действително дълбоко вътрешно разбиране за по-нататъшната взаимна връзка, която срещаме при апостол Павел между понятията „дълг" и „грях", и „смърт" и „безсмъртие". Но това се дължи на материализма на нашето време. Нужно ни е само да си спомним думите, които аз казах в първата изнесена тук лекция, аз казах, че едно безсмъртие на човешката душа без запазване и продължаване на съзнанието в състоянието след смъртта, не би означавало никакво истинско безсмъртие; едно прекратяване на съзнанието със смъртта би било равнозначно на факта, който човек тогава трябва да приеме, а именно, че всъщност човекът не е безсмъртен. Защото едно несъзнателно съществуване на човешкото същество след смъртта би означавало, че най-важното, това, което прави от човека един истински човек, не би съществувало след смъртта. А една несъзнателна човешка душа, която би надживяла смъртта, не би означавала, така да се каже, нещо повече от един сбор от атоми, които също и материализмът приема, че трябва да останат, след като човешкото тяло е разрушено.
към текста >>

И за да разберем тази трудност, е достатъчно само да обърнем внимание на взаимосвързаните отношения между понятията „дълг", „грях" и „Карма".
Сега възниква без съмнение една трудност особено за антропософския светоглед. И за да разберем тази трудност, е достатъчно само да обърнем внимание на взаимосвързаните отношения между понятията „дълг", „грях" и „Карма". Някои антропософи слагат край на съмненията, като просто казват:"Ние вярваме в Кармата, а това означава: едно прегрешение, което един човек извършва в някое прераждане, се носи от същия човек с неговата Карма и се пренася в по-късни времена; но също в течение на преражданията настъпва едно изравняване". И сега започва трудността. Антропософите тогава лесно казват:"Как може това да се свърже с приетото като християнско понятие например за прощаването на греховете чрез Христос? ". И все пак понятието за прощаването на греховете е напълно свързано с истинското християнство. Достатъчно е само да си припомним следното: Христос е разпнат на кръста между двамата разбойници.
към текста >>

Всичко идва оттам, че Христос фактически е поел върху себе си обективния дълг, обективния грях.
Всичко идва оттам, че Христос фактически е поел върху себе си обективния дълг, обективния грях. В момента, когато проникна себе си с Христос и когато изследвам Акашовата Летопис с Христос, тогава аз намирам факта записан в Акашовата Летопис. Христос го е взел в своето Царство и го носи по-нататък, така че, когато се абстрахираме от Христос, аз не мога да намеря факта в Акашовата Летопис. Човек трябва да отбелязва тази разлика.
към текста >>

78. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

И с тази смърт биха били свързани моралните качества на хората, за които говорихме вчера: обективният дълг и обективният грях, те биха били вътре, те биха се намирали вътре.
Човек би могъл да каже: в по ранните времена подобното на фантом Същество беше много по-летливо; то стана по-гъсто и получи по-добие на форма, сега във времето, когато на Земята дойде Мистерията на Голгота. И човекът смесваше това подобно на фантом Същество в основни линии с онова, което той приема в себе си като смърт, умъртвявайки светлинния лъч, който прониква в окото. И т.н., както обясних. Тези подобни на земните Духове Същества, които чо векът излъчва навън от себе си, са, така да се каже, едно мъртво родено дете, защото човек им предава своята смърт. И нека да си представим, че Христос не беше дошъл на Земята; тогава хората през време на пребиваването на техните души в земните физически тела, постоянно биха излъчвали такива същества, в които е отпечатана смъртта. И с тази смърт биха били свързани моралните качества на хората, за които говорихме вчера: обективният дълг и обективният грях, те биха били вътре, те биха се намирали вътре. Да предположим, че Христос не беше дошъл какво би станало със Земното развитие? От Мистерията на Голгота насам до наши дни хората биха създавали такива духовно гъсти форми, на които те биха предавали смъртта. И тези гъсти форми биха станали онова, което би трябвало да премине, когато Земята ще е свършила настоящия космически цикъл и ще е преминала в космическия цикъл на Юпитер. Човекът би предал на Земята смъртта. А една мъртва Земя би родила един мъртъв Юпитер.
към текста >>

В онова, което се отделя от нас като обективен грях, като обективен дълг, и което ние не носим по-нататък в Кармата, в него прониква живият Логос, Христос, и го оживява, и като го оживява, от една жива Земя ще се разбие един жив Юпитер.
Защото това би трябвало да настъпи, защото на човека липсва възможността, бихме могли да кажем, би му липсвала възможността, ако не би била Мистерията на Голгота, би му липсвала възможността да проникне с това, което така се излъчва от него, с онова, което се намира в музиката на сферите и с онова, което се намира в космическия живот. Музиката на сферите и космическият живот не биха присъствували там, те не биха били вплетени в това, което човекът излъчва от самия себе си. Тях обаче Христос донесе с Мистерията на Голгота. И когато в нас се изпълни изреченото с думите: „Не аз, а Христос в мен", когато изграждаме отношение към Христос, когато приемаме Христос в нас, тогава онова, което се излъчва от нас и което без Христос в нас би било мъртво то оживява. Понеже носим смъртта в себе си, в нас трябва да проникне живият Христос, за да оживи това, което като духовни земни същества ние оставяме след себе си. В онова, което се отделя от нас като обективен грях, като обективен дълг, и което ние не носим по-нататък в Кармата, в него прониква живият Логос, Христос, и го оживява, и като го оживява, от една жива Земя ще се разбие един жив Юпитер. Това е последствието от Мистерията на Голгота.
към текста >>

Човек би могъл напълно да изплати своята Карма, напълно да погаси своя дълг по отношение на Кармата; това означава, че той би могъл субективно да изравни всичко онова, което е направил като несъвършенства в края на Земното развитие; той би могъл да стане съвършен в своето душевно естество, в своето его.
Да предположим, че човек би се възпротивил да приеме Христос в своята душа, да предположим, че той не би желал да приеме Христос в своята душа. Тогава той би стигнал на края на Земното развитие и в края на Земното развитие би бил това, което е произлязло от Духовете на Земята в течение на човешкото развитие, тогава той би бил в онази неясна духовна формация, която е била образувана от Земята и тогава човекът би имал всички тези подобни на фантоми Същества, които са произлезли от него в миналите превъплъщения. Всички тези фантомоподобни Същества биха били там. Това, което по този начин би било там, би било една мъртва Земя, която би преминала към един мъртъв Юпитер. Човек би могъл напълно да изплати своята Карма, напълно да погаси своя дълг по отношение на Кармата; това означава, че той би могъл субективно да изравни всичко онова, което е направил като несъвършенства в края на Земното развитие; той би могъл да стане съвършен в своето душевно естество, в своето его. Обаче обективно дългът и грехът биха останали там, в това, което остава назад. Това е една несъмнена истина, защото ние не живеем само за самите нас, ние не живеем, за да се усъвършенствуваме егоистично чрез изправянето на нашата Карма, а живеем за света и в края на времената там ще стоят остатъците от нашите земни превъплъщения като една огромна черна дъска, ако но сме приели вътре в нас живия Христос. Защото (в смисъла на вчерашната лекция: какво прави живият Христос), ако свържем казаното вчера, с това, което беше казано днес то е едно и също, но погледнато от две страни ние ще видим,как Христос поема върху себе си дълговете и греховете на Земното човечество, доколкото те са обективни дългове и грехове. И ако сме схванали вътрешно думите „Не аз, а Христос в мен", „Христос в нас", по този начин Той поема върху себе си това, което се излъчва от нас и нашите остатъци стоят там, оживени от Христос, проникнати с Христовия живот и с Христовите лъчи. Да, нашите въплъщения ще стоят там, това значи, че това са споменатите остатъци от нашите въплъщения.
към текста >>

Ти се съединяваш с това, което е обективен дълг и грях и което трябва да влезе като обективен дълг и грях в твоите земни остатъци, ти се съединяваш с това, което за теб е Христос.
И когато някъде едно религиозно вероизповедание се свързва в неговите външни действия и ритуали с тези Христови думи, то е, за да напомня отново и отново на душите, какво точно е свързано с Христос и тогава ние трябва да търсим тук дълбокото значение на нещата. Когато в някое религиозно вероизповедание един от неговите последователи говори за прощаване на греховете като по поръчение на Христос, това не означава нищо друго освен: онзи, които със своите думи за прощаването на греховете се свързва с прощаването на греховете чрез Христос, той загатва на душата, която желае да бъде утешена „Да. аз видях, ти си развила твоето живо отношение към Христос. Ти се съединяваш с това, което е обективен дълг и грях и което трябва да влезе като обективен дълг и грях в твоите земни остатъци, ти се съединяваш с това, което за теб е Христос. И защото аз познах, че ти си проникната от Христос, за това бих могъл да кажа: Твоите грехове са простени".
към текста >>

Ето защо той би могъл да го утеши, когато другият отива срещу него, съзнавайки своя дълг.
В тези неща винаги има едно тихо мълчание за това, че онзи човек,който говори за прощаване на грехове те в някое религиозно вероизповедание, е изработил убеждението: „Съответният човек се е свързал със своя Христос, той иска да носи своя Христос в своето сърце и в своята душа". Ето защо той би могъл да го утеши, когато другият отива срещу него, съзнавайки своя дълг. „Христос ще ти прости и аз бих могъл да ти кажа, че в Негово име твоите грехове са простени".
към текста >>

И понеже Христос е свързан по описания начин с обективния дълг и обективния грях на човешката душа душата може да довежда най-добре до своето съзнание във всекидневния живот връзката си с Христос чрез това, че именно в момента на прощаването на дълговете постоянно отново и отново си спомня за съществуването на космическия Христос в земното битие.
Така стигаме до прекрасната връзка с Единствения, който може да прости греховете, защото Той е Съществото, което оживява човешките земни остатъци това е едно прекрасно свързване с Единствения, прощаващ греховете, когато онези, които искат да Му служат, могат да утешат онези души за които са могли да се убедят, че се чувствуват свързани с Христос и те могат да ги утешат с думите „Твоите грехове са простени". Защото това е нов подем в отношението на душата към Христос, когато тази душа чува: "Аз съм схванала моите дългове и моите грехове така, че на мен би могло да се каже, че Христос ги поема върху Себе си, че Той ги вплита в Своето Същество". Ако думите „твоите грехове са простени" трябва да бъдат думи на истината, тогава винаги в унтертона се съдържа и това, че на грешника, на длъжника винаги му се напомня за връзката с Христос, макар и тя да не е още изразена. Защото между душата и Христос трябва да бъде изградена една толкова силна интимна връзка, че да няма нужда душата прекалено често да обновява съзнанието си за нея. И понеже Христос е свързан по описания начин с обективния дълг и обективния грях на човешката душа душата може да довежда най-добре до своето съзнание във всекидневния живот връзката си с Христос чрез това, че именно в момента на прощаването на дълговете постоянно отново и отново си спомня за съществуването на космическия Христос в земното битие. Скъпи мои приятели, онези, които усвояват наистина духовно проникнатата от Христос Духовна Наука на Антропософията не само в един външен смисъл, а в истинския дух ще могат без съмнение да бъдат изповедници на самите себе си. Те без съмнение ще се научат да познават Христос все по-интимно и по-интимно; чрез Духовната Наука на Антропософията те ще се чувствуват така интимно свързани с Него, че ще Го чувствуват непосредствено в Неговото духовно присъствие. И като Му дадат отново тържествен обет като на един космически принцип, те ще сторят това в духа на изповедта и в тиха медитация ще могат да получат от Него опрощаването на греховете. Докато обаче хората не са се проникнали в този дълбок духовен смисъл с Духовната Наука на Антропософията, трябва да се обърне вниманието върху това, което царува като един външен знак в различните религии на света като „прощаване на греховете". Хората ще стават духовно все по-свободни и като станат духовно по-свободни, тяхното общуване с Христос ще стане все по-непосредствено и по-непосредствено.
към текста >>

79. Съдържание GA_168 Връзката между живите и мъртвите

И духът, към който се стремим да се приближим чрез нашата духовна наука от години, духът – дошъл чрез Мистерията на Голгота за мир на Земята и за свобода и напредък на човечеството – да бъде с Вас и с тежкия Ви дълг!
И духът, към който се стремим да се приближим чрез нашата духовна наука от години, духът – дошъл чрез Мистерията на Голгота за мир на Земята и за свобода и напредък на човечеството – да бъде с Вас и с тежкия Ви дълг!
към текста >>

80. Съставните части на човека между смъртта и ново раждане GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Трябва да познаем колко много е разпространен материализмът на земята, но не трябва да се затваряме пред все по-ширещия се материалистически светоглед, а да вършим все повече това, което е наш дълг.
Една такава възможност не трябва да оставяме да живее в сърцата ни по друг начин, освен да сме проникнати изцяло от едно такова съзнание, да го приемем напълно и да правим това, което можем да направим за неговото разбиране. Бих казал, че не трябва да се изпълваме с грижи за това, че материализмът се е разпространил толкова много. Трябва да познаем колко много е разпространен материализмът на земята, но не трябва да се затваряме пред все по-ширещия се материалистически светоглед, а да вършим все повече това, което е наш дълг.
към текста >>

81. Бележки . GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Тогава къде се намира първопричината на този пряк дълг, която не може да се открие в съзнанието?
„Това действие, както се проявява в моралното усещане, е пряко, наложително, безусловно. Тогава къде се намира първопричината на този пряк дълг, която не може да се открие в съзнанието? Фромел я открива в несъзнаваното и създава една религиозно-психологична теория...“ (стр. 103). И към края на статията (стр. 114): „Когато чувството за абсолютен дълг се открива безспорно в несъзнаваното, от което се оформят най-стойностните морални и религиозни форми на живот, в него се намират също и онези други душевни тенденции, от които произхождат езичеството и гностичните религиозни форми. Със своите предпоставки на Фромел не се удава да изясни защо приема моралните сили на несъзнаваното за божествени въздействия, но отказва този характер на останалите свои динамични тенденции. Ако представляват физическите основи за християнския теизъм и морал, тези чисто динамични тенденции формират душевните несъзнателни корени за пантеизма и за всички форми на гностицизма, чиито примитивни прасили са отново много активни във всевъзможни фантастични сектантски организации в настоящето.“
към текста >>

114): „Когато чувството за абсолютен дълг се открива безспорно в несъзнаваното, от което се оформят най-стойностните морални и религиозни форми на живот, в него се намират също и онези други душевни тенденции, от които произхождат езичеството и гностичните религиозни форми.
„Това действие, както се проявява в моралното усещане, е пряко, наложително, безусловно. Тогава къде се намира първопричината на този пряк дълг, която не може да се открие в съзнанието? Фромел я открива в несъзнаваното и създава една религиозно-психологична теория...“ (стр. 103). И към края на статията (стр. 114): „Когато чувството за абсолютен дълг се открива безспорно в несъзнаваното, от което се оформят най-стойностните морални и религиозни форми на живот, в него се намират също и онези други душевни тенденции, от които произхождат езичеството и гностичните религиозни форми. Със своите предпоставки на Фромел не се удава да изясни защо приема моралните сили на несъзнаваното за божествени въздействия, но отказва този характер на останалите свои динамични тенденции. Ако представляват физическите основи за християнския теизъм и морал, тези чисто динамични тенденции формират душевните несъзнателни корени за пантеизма и за всички форми на гностицизма, чиито примитивни прасили са отново много активни във всевъзможни фантастични сектантски организации в настоящето.“
към текста >>

113): „Практиката ще се сблъска в несъзнаваното с онова чувство на абсолютен дълг, от което се оформят нормите на живот.
84. „животинската първична тиня“ на душата: Този термин, който се среща често при Рудолф Щайнер, произхожда от току-що споменатата статия на Адолф Келер (вж. предишната бел.). В нея се казва (стр. 113): „Практиката ще се сблъска в несъзнаваното с онова чувство на абсолютен дълг, от което се оформят нормите на живот. Но, за съжаление, и още много повече: остатъците и отпадъците на нашата минала личност, отхвърлените и изтласкани скици на нашите житейски планове, първичната тиня на нашата животинска същност, колективният дух на народа, расата, човечеството и неговата история, онази биологична и космическа мнема и преди всичко и злото, демоните, които не пристъпват към човека с моралния дълг, а с мощта на изкушението и адската необходимост на една сляпа съдба.“
към текста >>

Но, за съжаление, и още много повече: остатъците и отпадъците на нашата минала личност, отхвърлените и изтласкани скици на нашите житейски планове, първичната тиня на нашата животинска същност, колективният дух на народа, расата, човечеството и неговата история, онази биологична и космическа мнема и преди всичко и злото, демоните, които не пристъпват към човека с моралния дълг, а с мощта на изкушението и адската необходимост на една сляпа съдба.“
84. „животинската първична тиня“ на душата: Този термин, който се среща често при Рудолф Щайнер, произхожда от току-що споменатата статия на Адолф Келер (вж. предишната бел.). В нея се казва (стр. 113): „Практиката ще се сблъска в несъзнаваното с онова чувство на абсолютен дълг, от което се оформят нормите на живот. Но, за съжаление, и още много повече: остатъците и отпадъците на нашата минала личност, отхвърлените и изтласкани скици на нашите житейски планове, първичната тиня на нашата животинска същност, колективният дух на народа, расата, човечеството и неговата история, онази биологична и космическа мнема и преди всичко и злото, демоните, които не пристъпват към човека с моралния дълг, а с мощта на изкушението и адската необходимост на една сляпа съдба.“
към текста >>

82. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Назовава ги ред, дълг, справедливост!
"С удивление обаче чуваме от пророците на новото време, че старите думи свобода, равенство, братство били "бакалски идеали" и трябвало да се заменят с нови. Така например неотдавна от професор Шелен, .."*3 тъй като понастоящем това е извънредно необходимо, изрично подчертавам, че професорът не е немец, а швед, ще рече неутрален "който в съчинението си за "идеите на 1914 г." на старите думи от 1789 противопоставя новите от 1914 г. Назовава ги ред, дълг, справедливост! Впрочем тези уж нови думи, строго погледнато, също така са доста овехтели и изтъркани. В това противопоставяне намира израз прастарата борба, която характеризира духовния живот на човека: борбата между един вътрешен свят на свободна изява на личността и външния свят на закостенелия закон, на принудителните мерки. Още по времето на Христос справедливостта като изпълнение на закона намира своята противоположност в милосърдието, както дългът в любовта, а законовият ред в доброволното следване. Всъщност професор Шелен също мисли не за безусловно премахване на думите свобода, равенство, братство, станали излишни с отмиране на Ancien regime*4, а за един синтез между тях и новите думи от 1914 ред, дълг, справедливост. Но и този синтез не би бил нещо ново, тъй като през XVIII и XIX век той явно е бил осъществен в Англия дотолкова, доколкото това се допуска от несъвършенството на всички човешки институции.
към текста >>

Всъщност професор Шелен също мисли не за безусловно премахване на думите свобода, равенство, братство, станали излишни с отмиране на Ancien regime*4, а за един синтез между тях и новите думи от 1914 ред, дълг, справедливост.
Така например неотдавна от професор Шелен, .."*3 тъй като понастоящем това е извънредно необходимо, изрично подчертавам, че професорът не е немец, а швед, ще рече неутрален "който в съчинението си за "идеите на 1914 г." на старите думи от 1789 противопоставя новите от 1914 г. Назовава ги ред, дълг, справедливост! Впрочем тези уж нови думи, строго погледнато, също така са доста овехтели и изтъркани. В това противопоставяне намира израз прастарата борба, която характеризира духовния живот на човека: борбата между един вътрешен свят на свободна изява на личността и външния свят на закостенелия закон, на принудителните мерки. Още по времето на Христос справедливостта като изпълнение на закона намира своята противоположност в милосърдието, както дългът в любовта, а законовият ред в доброволното следване. Всъщност професор Шелен също мисли не за безусловно премахване на думите свобода, равенство, братство, станали излишни с отмиране на Ancien regime*4, а за един синтез между тях и новите думи от 1914 ред, дълг, справедливост. Но и този синтез не би бил нещо ново, тъй като през XVIII и XIX век той явно е бил осъществен в Англия дотолкова, доколкото това се допуска от несъвършенството на всички човешки институции.
към текста >>

Свобода, равенство и братство означават една от формулите, получаващи действената си сила посредством социалната съвест,докато ред, дълг и справедливост за да станат действени предпоставят сугестивната мощ на някой авторитет.
Това, че понастоящем този синтез вече не действа, доказва само как всички стойности и техните еквиваленти ведно с временния им синтез се превръщат във фраза, щом угасне божествената искра, която ги прави реални и живи. Свобода, равенство и братство означават една от формулите, получаващи действената си сила посредством социалната съвест,докато ред, дълг и справедливост за да станат действени предпоставят сугестивната мощ на някой авторитет. И едва тук, а не в господството на определена формула, се проявява липсата, която из основи решава съдбата на съвременното човечество: за господството на освобождаващите стойности мнозинството не притежава силата на социалната съвест, за господството на обвързващите отвън стойности липсва авторитетът. Стойности, които не са залегнали дълбоко в развитието, много бързо могат да се превърнат във фраза и да послужат за злоупотреба..." и т.н.
към текста >>

Просто съм длъжен да изпълнявам своя дълг добросъвестно, като привеждам и такива доказателства.
Много по-важно от субективните симпатии и антипатии, много по-важно от пулсиращото по такъв опустошителен на чин през всекидневната преса е преди всичко онова, което отделни лелеещи за обективност хора мислят за събитията на съвременността. В близко време на тези неща искам да се спра малко по-задълбочено и от окултна гледна точка. Но аз не бих изпълнил дълга си, ако чисто и просто осветля нещата окултно, без да съм посочил и онова, което е реалност във физическия план. Не мога да Ви създам удобството да превърна оценката така да се каже във въздушна кула, та никой да не пострада; казваното за духовните отношения е редно да хвърля поне малко светлина и върху онова, което може да се знае и би трябвало да се знае за физическия план. Затуй ми позволете да насоча вниманието Ви към нещо, което може би ще Ви заинтригува и което, струва ми се, при вече подразбиращата се непредубеденост на тук присъстващите приятели няма да предизвика осезаемо недоволство. Просто съм длъжен да изпълнявам своя дълг добросъвестно, като привеждам и такива доказателства.
към текста >>

Не е трудно човек да си представи, че общественото мнение отдавна е окачествявало една такава война като свещен дълг и че някой въпреки това е бил достатъчно нехаен да не поддържа военното си дело на равнище.
По мое мнение липсата на готовност за война у една сухоземна сила през лятото на 1914 г. не доказва сама по себе си нищо друго освен известно безгрижие, небрежност, немара и недостатъчна предвидливост на отговорните места. Ето защо една нация спокойно може да се е надявала чрез война да овладее насилствено откъснати нейни провинции. Не е трудно човек да си представи, че общественото мнение отдавна е окачествявало една такава война като свещен дълг и че някой въпреки това е бил достатъчно нехаен да не поддържа военното си дело на равнище.
към текста >>

83. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

"Казват, че империята ни е достатъчно голяма и че притежаваме достатъчно територии... Ние обаче не бива да държим сметка само за това, което ни е нужно днес, но и за онова, което ще ни е нужно в бъдеще... Ние трябва да съзнаваме, че част от нашия дълг и от нашето наследство е да се грижим светът да носи отпечатъка на нашия народ, а не на някой друг народ..."
"Казват, че империята ни е достатъчно голяма и че притежаваме достатъчно територии... Ние обаче не бива да държим сметка само за това, което ни е нужно днес, но и за онова, което ще ни е нужно в бъдеще... Ние трябва да съзнаваме, че част от нашия дълг и от нашето наследство е да се грижим светът да носи отпечатъка на нашия народ, а не на някой друг народ..."
към текста >>

84. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Дълг на съвременността е все повече да вниква в тези неща и по такъв начин действително конкретно да схване смисъла на развитието на земното човечество.
Дълг на съвременността е все повече да вниква в тези неща и по такъв начин действително конкретно да схване смисъла на развитието на земното човечество. Защото в свещените писания се съдържат величави и необикновени неща не тривиалностите, за които днес нерядко се говори при религиозните прояви, а онези пронизващи до мозъка на костите, просмукващи сърцата свещени истини, съпътстващи цялото развитие на човечеството. Това вибрира във всичко, което се съдържа в Евангелията. И тези Евангелия ще станат близки и скъпи на човечеството едва тогава, когато Духовната Наука разбули техния скрит, окултен смисъл. И един ден човечеството ще знае защо в Евангелието от Лука се казва:
към текста >>

85. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Това е ваше право, то е ваш дълг!
На 20 Май, при тържественото събрание на нашето единство*188, не бива да се допуска наглото присъствие на онези, които от месеци обсъждат с врага продажбата на Италия. Не бива да се разрешава палячовци да навличат трибагрени палта и с продрани гърла да реват святото име на отечеството. Без състрадание съставяйте вашите проскрипционни списъци. Това е ваше право, то е ваш дълг! Кой спаси Италия в тези дни на помрачение, кой друг, ако не вие, чистият, неподправеният народ?
към текста >>

86. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Ние, американците, сме неутрални, но имаме право да узнаем фактите за голямата война и наш дълг е да се стремим към всеобхватното и проницателно разбиране на ситуацията."
"Аз съм американец и в жилите ми не тече нито капка германска кръв. Следователно при мен е изключено подозрението да съм пристрастен спрямо Германия,характерно за американците от германски произход. Нещо повече, аз претендирам да бъда считан за истински американец като малцина други, защото моята фамилия е била американска, откакто има американска нация. Обичам моето отечество и храня надеждата и желанието на него да му е отредено велико бъдеще и благополучие, основаващо се на правото и справедливостта. Но никой няма право да бъде само американец, а трябва да помни, че е и човек и че като човек трябва да желае да вижда спазването на справедливостта и в други страни освен в своята. Ние, американците, сме неутрални, но имаме право да узнаем фактите за голямата война и наш дълг е да се стремим към всеобхватното и проницателно разбиране на ситуацията."
към текста >>

Считам за свой дълг да дам малък принос за изясняване на тези неясноти.
Тъй като мнозина от моите сънародници познават в недостатъчна степен съществуващите в Европа условия; тъй като те самите живеят сред толкова разнообразни условия, че им е трудно да си създадат вярна представа дори за значението на факти, които им се предават достоверно; тъй като те на всичко отгоре системно са бивали дезинформирани от някои партии, на които между другото се е удало да прережат германските кабели, предвид на всичко това не е изненадващо,че в Америка политическото положение в Европа до голяма степен остава принципно недоразбрано. Считам за свой дълг да дам малък принос за изясняване на тези неясноти.
към текста >>

87. Обръщение на Р. Щайнер към приятелите-слушатели на лекциите, изнесени им в тесен кръг в годините на войната GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Да бъде Той с вас и тежкия ви дълг.
Да бъде Той с вас и тежкия ви дълг.
към текста >>

Да бъде Той с вас и с тежкия ви дълг.
Да бъде Той с вас и с тежкия ви дълг.
към текста >>

88. 1. Лекция, 30.09.1914 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Ето и други думи на Херман Грим: "Хората осъзнават своята общност, когато се усещат подвластни на незримото, сякаш в облаците почиващо Могъщество, на което не смеят нито да противостоят, нито да го разглеждат като нещастие, и усещат като свой вътрешен дълг разбирането за правилността и справедливостта на решенията Му.
Всички ние сме готови да се пожертваме за своята родина; но ние сме далеч от това, за тази цел да искаме война. Твърдението, че запазването на мира е наше свещено желание, не е лъжа. "На земята мир и между човеците благоволение" – това ни пронизва. Погледнете какво говори Антропософията в отговор на тези слова. Нашето духовно движение търси възможности да удовлетвори такива стремежи. Ето и други думи на Херман Грим: "Хората осъзнават своята общност, когато се усещат подвластни на незримото, сякаш в облаците почиващо Могъщество, на което не смеят нито да противостоят, нито да го разглеждат като нещастие, и усещат като свой вътрешен дълг разбирането за правилността и справедливостта на решенията Му. Те се стараят да се оправдаят с боязливост. Какви усилия употребяват днешните французи, за да представят войната против Германия като законна необходимост, и те изискват признаването на това от другите народи, че и от самите германци. Като отговор на тези думи приемете това, което казва Антропософията за света на Йерархиите. Потресаващо е, когато виждаш, как човечеството в лицето на най-издигнатите си представители, е пълно с копнеж и стремежи към това, което носи със себе си Антропософията, но я подминават и не я откриват, и как тогава с боязлив устрем хората си търсят оправдание.
към текста >>

Такива са мислите и чувствата, които днес трябва да живеят в душите: стремеж да се изпълни поставеният от съдбата дълг, да се даде власт на разсъдливостта и да бъдем внимателни, да не се изпусне момента, изискващ нашата любов.
Със сълзи в очите четох писмото до майка му на младия австриец, който на 26 юли слуша в Дорнах /бележка 17/, казаните тогава думи; той пише за това, как в сърцето му живеят силата и настроението, които дава Антропософията, и как това му помага да изпълнява дълга си на мястото, на което го е поставила съдбата. Същите мисли и чувства срещнах и в писмото на друг млад приятел, който също е бил на това събрание в Дорнах и после е заминал на фронта. Такива са мислите и чувствата, които днес трябва да живеят в душите: стремеж да се изпълни поставеният от съдбата дълг, да се даде власт на разсъдливостта и да бъдем внимателни, да не се изпусне момента, изискващ нашата любов. Тогава нещо ще стане в бъдеще, когато народите на Европа няма вече да си противостоят един на друг във войни, тогава в света на мислите това, което сега изпращаме в света, ще бъдат най-дълго живеещите, изпълнени със сила, и в тях ще звучи вечното. Това, което сега чувстваме, ще бъде оздравяващо – ако се съединим с чувството, което е една неизкоренима победа: победата на Духа.
към текста >>

89. 3. Лекция, 14.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Познавах един човек, който при всяка възможност подчертаваше, че поддържа определено духовно направление от чиста самоотверженост, че той самият не му симпатизира, но чувството за дълг и самоотверженост го заставят да поддържа това движение.
Човек може да изглежда съвсем безобиден, и да е собствено, много жесток, да изпитва потребност да мъчи другия. Поговорете с такъв човек и той няма да ви прости, ако го сметнете за жесток, отвратителен човек, получаващ наслада, когато мъчи някой друг. Той ще ви каже: Толкова много го обичам, но той прави това и това, и именно защото толкова го обичам, не мога да изтърпя, че той прави това! – Така изглеждат нещата в неговото горно съзнание, а тук, в подсъзнанието е жестокостта. Представите на горното му съзнание са насочени към това, да скрие действителността от самия себе си, да оправдае себе си пред самия себе си. Познавах един човек, който при всяка възможност подчертаваше, че поддържа определено духовно направление от чиста самоотверженост, че той самият не му симпатизира, но чувството за дълг и самоотверженост го заставят да поддържа това движение. Аз му казах: Работата не е в това, как вие разглеждате своите постъпки и с какво ги мотивирате за себе си, работата е в действителните им причини. И вие постъпвате така, защото това ви доставя наслада, защото това ласкае вашето тщеславие. Не е приятно да си кажеш: аз, собствено, съм много тщеславен, това е причината за моето поведение. Затова и ценим нашата майя, която ни представя в друга, по-добра светлина. Майята за самия себе си, която носим в своето съзнание, често е още по-далеч от истината, отколкото майята относно духовното познание за света.
към текста >>

90. 4. Лекция, 22.11.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

В близките дни ще бъда в Мюнхен и мой дълг ще бъде – но дълг, който ще изпълня с най-голяма любов – отново да помена Софи Щинде.
В тези неспокойни дни смъртта нахлу в нашите редици. Тези дни предадохме на земните елементи земната обвивка на скъпата ни приятелка Софи Щинде /бележка 38/. И в този град много души се чувстват в най-дълбок смисъл тясно свързани с тази най-предана на нашето движение душа. В близките дни ще бъда в Мюнхен и мой дълг ще бъде – но дълг, който ще изпълня с най-голяма любов – отново да помена Софи Щинде.
към текста >>

91. 8. Лекция, 15.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

От това може да израсне святото вътрешно чувство за дълг на човешката душа, дълг пред мировите съотношения.
Че това е именно така, трябва да осъзнае всяка душа. Това не е критика на нашата епоха, това е нейната характеристика. Само от истинските познания за действителността, обогатили предшестващите епохи, израстват силите за по-нататъшното развитие, само от тях. Това исках да вложа във вашите души в нашето тежко време, когато не винаги можем да бъдем уверени, дали отново ще се срещнем. От това може да израсне святото вътрешно чувство за дълг на човешката душа, дълг пред мировите съотношения. В трагичните събития днес отвсякъде ни заобикаля смърт, като тези събития, от една страна, са плодовете на миналото развитие, а от друга – указание за това, какво е необходимо за да тръгне развитието на човечеството съгласно законите на мировото развитие на Духа, а не така, както си го мислят "описващите сандъчетата с букви".
към текста >>

92. 9. Лекция, 11.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Е, скъпи мои приятели, против такива измислици съм принуден да предприема други мерки - говоря от истинско чувство на дълг пред нашето движение, от най-горчива сериозност и разбиране за святостта на духовната наука.
Лесно е да се извърти това, което е казано в частна беседа на конкретен човек; клеветниците стигат дотам, че, например, тук и там говорят, че един или друг член на Обществото е бил хипнотизиран. Е, скъпи мои приятели, против такива измислици съм принуден да предприема други мерки - говоря от истинско чувство на дълг пред нашето движение, от най-горчива сериозност и разбиране за святостта на духовната наука. В основата на движението ни стои и строго се спазва принципът на неприкосновеност на чуждата воля, безусловно се изключва всичко, което може да наруши свободата на волята – и именно това безцеремонно се използва. Затова е необходимо, всичко, което израства на почвата на нашето движение, да бъде съвсем открито. Тогава клеветата ще изгуби почва под краката си. Друг път за борба с клеветата няма. Доколкото това ще зависи от мен, ще бъдат приложени всички усилия, занапред в нашето движение всичко да става открито, всичко повече или по-малко открито.
към текста >>

93. 1. Първа лекция, Дорнах, 29 Септември 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Все по-ясно и дълбоко трябва да вникваме в тази истина, защото наш дълг е да се намесим открито в това, което днес разтърсва нашия свят.
В хода навремето, свързвайки този антропософски стремеж с най-интимните страни на човешката душа, ние често ще си задаваме въпроса: Какъв е впрочем истинският характер на нашата воля? И вероятно ще сме прави, ако заявим: В нашата трагична епоха, ние можем да се доберем до един отрицателен отговор на въпроса за нашата воля. Всички ние сме свидетели, как повече от три години над света се излива ужасяваща лавина на такива трагични събития*1, който не се нуждаят от подобни описания, защото ние ги виждаме, ние ги усещаме. За нас е ясно: Всичко което разтърсва Европа и света, е не друго, а израз, или още по-добре последица от онази яростна съпротива, която хората изпитват пред далечните цели на нашата воля, а също и пред нейния непосредствен и видим израз нашия Гьотеанум*2 тук в Дорнах. Опитаме ли да потърсим корените на духовната еволюция, от която човечеството действително се нуждае, ние ще установим, че те са диаметрално противоположни на онези импулси, които тласнаха Европа в ужасяващите и трагични събития на последните години. Все по-ясно и дълбоко трябва да вникваме в тази истина, защото наш дълг е да се намесим открито в това, което днес разтърсва нашия свят. И ние си казваме: Тези мъчителни години ни изглеждат така, сякаш времето е станало еластично, сякаш то е разтегнато по такъв начин, че спомените ни за мирните години се отдръпнаха от нас с цели столетия.
към текста >>

94. 3. Tpeтa лекция, Дорнах, 1 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Всеки от нас, чийто вътрешен дълг му налага да отстоява антропософските истини пред външния свят, да ги отстоява с пълна сериозност и достойнство, знае: ако той говори пред една аудитория от 100 души, всред тях повече от 50 са потенциални противници.
Всеки от нас, чийто вътрешен дълг му налага да отстоява антропософските истини пред външния свят, да ги отстоява с пълна сериозност и достойнство, знае: ако той говори пред една аудитория от 100 души, всред тях повече от 50 са потенциални противници. Това е един неизменен закон. Дори и без да се превърнат в противници на антропософията причините за това могат да са най-различни тези хора, чийто процент винаги е над 50, не се ръководят от честни подбуди, не се стремят да вникнат в същинските основи на фактите и събитията. Да, нещата стоят точно така и ние вече споменахме част от причините за това. По принцип враждебното отношение към антропософските истини не ни учудва. Много по-полезно би било да вникнем не в самите доводи на противниците те най-добре знаят, че доводите им са фалшиви -, а в същинските извори на тяхната неприкрита враждебност.
към текста >>

95. 7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Естествено, ако сметка това за мой дълг, аз ще положа всички усилия, за да покажа неговите слаби и погрешни места; и бик искал да съм съвсем убедителен и прав, когато ще заявя: "Ето защо всички негови думи са празна работа." Тази е едната страна на нещата.
Обаче действителността не може да бъде вкарана в никакъв шаблон; действителността може да бъде обхваната само с помощта на редуващи се метаморфози. Нашата глава е преобразен и хипертрофирал гръбначен прешлен, макар и те да изглеждат съвсем различно. Позволете ми да посоча един практически пример от живота. Представете си, че в даден университет преподава един учен. Той застъпва възгледи, срещу които аз трябва да водя решителна борба; възгледи, които според мен са погрешни. Естествено, ако сметка това за мой дълг, аз ще положа всички усилия, за да покажа неговите слаби и погрешни места; и бик искал да съм съвсем убедителен и прав, когато ще заявя: "Ето защо всички негови думи са празна работа." Тази е едната страна на нещата.
към текста >>

96. 8.Осма лекция, Дорнах, 13 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Представете си, как той коленичи пред празната печка и повтаря: мила печко, твой велик дълг е да стоплиш стаята, и така, моля те, стопли моята стая.
С една съмнителна интернационално-либерална патетичност започнаха да се прокламират благородни и възвишени идеали. Всеобщо братство, всеобща любов така се говореше навсякъде. Обаче ние не можем да се присъединим към този тон. Ние търсим реалното и конкретно знание върху световните процеси и събития. И за да окачествя атмосферата на "всеобщото теософско братство", аз отново ще си послужа с едно сравнение, до чиято помощ съм прибягвал и друг път: Представете си един човек, застанал сам всред студената стая. Представете си, как той коленичи пред празната печка и повтаря: мила печко, твой велик дълг е да стоплиш стаята, и така, моля те, стопли моята стая. Ето, точно това правят и благородните дами в средите на "Теософското Общество". А работата е съвсем проста: Печката трябва да се напълни с дърва и въглища, и да се запали. Така че щом сме влезли в едно духовно Движение, ние трябва да внасяме в него конкретни и реални понятия, иначе години наред ще си пълним главите с приказки за всеобща човешка любов. Това и прави лидерът на "Теософското Движение" мисис Безант.
към текста >>

97. 6. СКАЗКА ШЕСТА. Дорнах, 30 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

И това, което от време на време иска да проникне в културното развитие, е наистина насочено против удобството на хората и те трябва да разчитат онова, което е дълг по отношение на културното развитие, от обективността, а не изхождайки от човешкото удобство, не от по-доброто удобство на хората.
Но, нали, ние нямаме никакво право да се смеем току така на подобно нещо: ако днес ни се случи нещо подобно, бихме се отнесли по същия начин. Защото не можем да кажем, че медицинският колегиум от Бавария абсолютно не е бил прав. Ако сравним нервното състояние на днешното човечество с нервното състояние на онова човечество, което е живяло преди около 3000 години, тогава трябва да признаем, че хората са станали нервни. Може би медицинският колеги ум е преувеличил нещата, обаче хората наистина са станали по-нервни. Само че при напредващото развитие на човечеството не се касае за такива неща, а за това, че определени импулси, които искат да проникнат в Земното развитие, действително проникват, че те не са отхвърлени. И това, което от време на време иска да проникне в културното развитие, е наистина насочено против удобството на хората и те трябва да разчитат онова, което е дълг по отношение на културното развитие, от обективността, а не изхождайки от човешкото удобство, не от по-доброто удобство на хората. И аз завършвам днес с тези думи поради това, защото извън всяко съмнение е, то се проявява от всички страни, че ще настъпи една наистина силно нарастваща борба именно между антропософското познание и различните вероизповедания. Вероизповедания та, които искат да останат да вървят по релсите, с които са свикнали от старо време, които не искат да се из дигнат до едно ново познание на Тайната на Голгота, ще засилят все повече тяхната позиция на борба, която вече са заели, ще я засилят все повече и би било много, много лекомислено, ако ние не бихме осъзнали, че тази борба се разгаря.
към текста >>

98. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 25. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Наш дълг е, стоейки на основата на нашето духовно схващане за света да осъзнаем така пълно всичко, посочващо упадъка на човешката цивилизация днес, че това осъзнаване да насити нашите мисли дори около Коледната елха.
Когато съм имал повод в последните години да говоря по някой от големите годишни празници Коледа, Великден или Петдесятница, съм се чувствал длъжен да кажа, че нямаме право, особено при съществуващите днес условия, да честваме тези събития по стария обичаен начин; нямаме право да забравяме ширещото се страдание, ширещата се болка на времената и само да си припомним най-великото Събитие, случило се в Земната еволюция. Наш дълг е, стоейки на основата на нашето духовно схващане за света да осъзнаем така пълно всичко, посочващо упадъка на човешката цивилизация днес, че това осъзнаване да насити нашите мисли дори около Коледната елха. Несъмнено е наш дълг да приемем раждането на Христос Исус в нашите сърца, в нашите души, и да не затваряме очите си за страшния упадък, връхлетял т.н. култура на човечеството.
към текста >>

Несъмнено е наш дълг да приемем раждането на Христос Исус в нашите сърца, в нашите души, и да не затваряме очите си за страшния упадък, връхлетял т.н.
Когато съм имал повод в последните години да говоря по някой от големите годишни празници Коледа, Великден или Петдесятница, съм се чувствал длъжен да кажа, че нямаме право, особено при съществуващите днес условия, да честваме тези събития по стария обичаен начин; нямаме право да забравяме ширещото се страдание, ширещата се болка на времената и само да си припомним най-великото Събитие, случило се в Земната еволюция. Наш дълг е, стоейки на основата на нашето духовно схващане за света да осъзнаем така пълно всичко, посочващо упадъка на човешката цивилизация днес, че това осъзнаване да насити нашите мисли дори около Коледната елха. Несъмнено е наш дълг да приемем раждането на Христос Исус в нашите сърца, в нашите души, и да не затваряме очите си за страшния упадък, връхлетял т.н. култура на човечеството.
към текста >>

99. ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Ако имам един шилинг дълг, имам един шилинг по-малко.
Важното е, че можем да възприемем това: духът не е материя, станало още по-фина, още по-етерна; това не е вярно. Ако наречем материята позитив ние бихме могли, всъщност, също да наречем материята негатив, не е от голямо значение, тези неща са относителни трябва тогава да наречем духа негатив, по отношение на позитива. Все едно, аз имам, да речем, огромно богатство от пет шилинга в моето портмоне. Похарчвам един шилинг, тогава, имам още четири шилинга; похарчвам още един, имам още три и т.н., докато свършат. После, мога да вляза в дългове. Ако имам един шилинг дълг, имам един шилинг по-малко.
към текста >>

100. ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Защото ние все повече ще живеем във време, когато своя надсетивен дълг към мирозданието изпълнява в истинския смисъл на думата този човек, който казва: «Тук, в живота между раждането и смъртта, трябва да изградиш духовните си очи, за да не е тъмно около теб в духовния свят след смъртта, а да можеш да изживееш също и светлината, която ще е наоколо.
Това е знание, което трябва да проникне в човечеството. Сега, когато старото инстинктивно съзерцание на духовността напълно е потиснато, на човечеството трябва да му стане ясно, че по пътя, по който се стреми да се движи антропософското движение, отново трябва да бъдат придобити органи за духовния живот. Не става въпрос да си кажем: «Ние ще чакаме смъртта, за да разберем духовните светове, сега още не ни трябва да се напрягаме, защото след смъртта ще видим какви са те.» Сигурно ще ги видим след смъртта, но душата ще се намира като в тъмен затвор, ако тук, в живота между раждането и смъртта, не си изградим очите за живота в духовните светове. От това можете да разберете колко неправилно е, когато човекът си повтаря като догма, че не се нуждае да се погрижи за надсетивното битие още в земния си живот. Защото ние все повече ще живеем във време, когато своя надсетивен дълг към мирозданието изпълнява в истинския смисъл на думата този човек, който казва: «Тук, в живота между раждането и смъртта, трябва да изградиш духовните си очи, за да не е тъмно около теб в духовния свят след смъртта, а да можеш да изживееш също и светлината, която ще е наоколо.
към текста >>

101. 11.ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Ако човек има нужда от подходящ съвет в дадена област, въпрос на дълг е този съвет да му бъде даден веднага.
Движението беше основано независимо от мен, независимо от Антропософското Общество, макар и съветите ми да бяха приети от тези хора. Онзи, който положи основния камък и тъй да се каже извърши първото свещенодействие, се намираше под моите внимателни грижи, но това не означава, че аз имам намеса в основаването на това Движение. Корените на това Движение са в самото него, а указанията, които то получи от мен са нещо съвсем друго. Ако човек има нужда от подходящ съвет в дадена област, въпрос на дълг е този съвет да му бъде даден веднага.
към текста >>

102. Втора лекция, 28. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

И всъщност ние се доверяваме на един човек не само ако той се отнася към нас коректно и с чувство за изпълнен дълг, не само ако е коректен и изпълнителен спрямо външния свят, а само ако в поведението му долавяме топлината и ентусиазма на сърцето му, неговата любов към природата и към всяко живо същество.
И тъкмо днес ние бихме искали да разгледаме някои от онези изживявания, които чрез антропософията могат да възникнат във вътрешния душевен свят на човека. В човешкия душевен живот ние различаваме мислите, чувствата и волята, и разглеждайки именно чувствата, говорим за човешката душа. Ние окачествяваме нашето мислене като студено, сухо, трезво, намираме го, бих казал, за изчерпващо духовните ни сили, в случай че мислите остават абстрактни в нашата душа, след като не сме в състояние да наситим тези мисли с топлината и ентусиазма на чувствата. Според нас един човек е “сърдечен” само ако от неговите мисли, доколкото той ги изразява външно, към нас приижда част от вътрешната топлина на неговата душа. И всъщност ние се доверяваме на един човек не само ако той се отнася към нас коректно и с чувство за изпълнен дълг, не само ако е коректен и изпълнителен спрямо външния свят, а само ако в поведението му долавяме топлината и ентусиазма на сърцето му, неговата любов към природата и към всяко живо същество.
към текста >>

103. 3. ТРЕТА СКАЗКА: Дорнах 21 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

И само когато човек обгърне с поглед по-големи епохи, когато обгърне с поглед развитието на цели системи, пред него застава перспективата, че когато Земята ще стигне в края на нейното развитие, този дълг ще бъде изплатен в по-късните степени на развитието на човечеството, в степените на Юпитер, Венера и Вулкан.
И положението е вече такова, че първо именно чрез духовното виждане върху човешката душа се стоварва нещо, което е едно извънредно трагично чувство. И само когато човек обгърне с поглед по-големи епохи, когато обгърне с поглед развитието на цели системи, пред него застава перспективата, че когато Земята ще стигне в края на нейното развитие, този дълг ще бъде изплатен в по-късните степени на развитието на човечеството, в степените на Юпитер, Венера и Вулкан.
към текста >>

Тук е тогава възможно да отвърнем погледа от човека и да го насочим върху останалата природа, за да видим, как, бих могъл да кажа, човекът стоварва този дълг върху себе си, за който аз току що Би разказах, как обаче бива създадено едно изправяне чрез космическите Същества.
Тук е тогава възможно да отвърнем погледа от човека и да го насочим върху останалата природа, за да видим, как, бих могъл да кажа, човекът стоварва този дълг върху себе си, за който аз току що Би разказах, как обаче бива създадено едно изправяне чрез космическите Същества. И тук ние проникваме в чудесни тайни на съществуванието, в тайни, които фактически, когато ги обгърнем с поглед, се превръщат в това, което получаваме като представа за Мъдростта на света.
към текста >>

104. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Има разлика, дали вършим нашите дела само от чувството за дълг, от условност, от приличие или т.н.
И тук може да се проследи, как един импулс от единия живот преминава и действа в другите съществувания. Да вземем примера с импулса на любовта. Ние можем да извършим нашите дела по отношение на другите хора от това, което наричаме любов. Има разлика, дали вършим нашите дела само от чувството за дълг, от условност, от приличие или т.н. и дали ги вършим от по-голяма или по-малка любов.
към текста >>

Съвсем различно е каквото вършим в делата от любов, от онова, каквото вършим от сковано, сухо чувство за дълг.
Съвсем различно е каквото вършим в делата от любов, от онова, каквото вършим от сковано, сухо чувство за дълг. Вие добре знаете, че в моите книги винаги съм се стремял да покажа, че делата, които идват от любов, ги считам за същинските етически, за същинские морални дела.
към текста >>

Чрез Кант всичко в познанието е станало ъгловато и ръбесто, а така също и човешката деятелност: «Дълг, ти възвишено, велико име, който не обхващаш в себе си нищо угодническо, което носи в себе си подмилкване...» и т.н..[1] В моята «Философия на свободата» аз цитирах това място - не за истинското, а за лицемерното раздразнение на мнозина противници - и му противопоставих това, което аз сам признавам като мой възглед: «Любов, ти импулс, който говориш топло на душата» - и т.н..
Аз често трябваше да обръщам внимание върху голямата противоположност, която съществува в това отношение между Кант и Шилер. Кант е «окантил» всичко в живота и в познанието /направил е ръбесто, на немски Кант е ръб, б.пр./. Чрез Кант всичко в познанието е станало ъгловато и ръбесто, а така също и човешката деятелност: «Дълг, ти възвишено, велико име, който не обхващаш в себе си нищо угодническо, което носи в себе си подмилкване...» и т.н..[1] В моята «Философия на свободата» аз цитирах това място - не за истинското, а за лицемерното раздразнение на мнозина противници - и му противопоставих това, което аз сам признавам като мой възглед: «Любов, ти импулс, който говориш топло на душата» - и т.н..
към текста >>

Срещу скованото, сухо понятие за дълг на Кант, Шилер е казал думите: - Аз на драго сърце служа на приятелите, но за съжаление върша това от наклонност и така често имам угризения, че не съм добродетелен.
Срещу скованото, сухо понятие за дълг на Кант, Шилер е казал думите: - Аз на драго сърце служа на приятелите, но за съжаление върша това от наклонност и така често имам угризения, че не съм добродетелен. - Защото според етиката на Кант онова, което човек върши от наклонност, не е добродетелно, а добродетелното е онова, което той върши от скованото понятие за дълг.
към текста >>

- Защото според етиката на Кант онова, което човек върши от наклонност, не е добродетелно, а добродетелното е онова, което той върши от скованото понятие за дълг.
Срещу скованото, сухо понятие за дълг на Кант, Шилер е казал думите: - Аз на драго сърце служа на приятелите, но за съжаление върша това от наклонност и така често имам угризения, че не съм добродетелен. - Защото според етиката на Кант онова, което човек върши от наклонност, не е добродетелно, а добродетелното е онова, което той върши от скованото понятие за дълг.
към текста >>

Понеже от любов не могат да кажат истината на другия човек - когато изпитваме любов към някого, ние му казваме истината, а не лъжата, - но понеже те не могат да любят, казват истината от чувство за дълг; понеже не могат да любят, те отбягват да набият веднага другия или да го третират с плесници, да го блъснат или подобни, когато той е направил нещо, което не им харесва.
Но съществуват хора, които първоначално не достигат до любовта. Понеже от любов не могат да кажат истината на другия човек - когато изпитваме любов към някого, ние му казваме истината, а не лъжата, - но понеже те не могат да любят, казват истината от чувство за дълг; понеже не могат да любят, те отбягват да набият веднага другия или да го третират с плесници, да го блъснат или подобни, когато той е направил нещо, което не им харесва. Съществува именно разлика между действието от скованото понятие за дълг, което обаче за много неща напълно е необходимо в социалния живот и между делата от любов.
към текста >>

Съществува именно разлика между действието от скованото понятие за дълг, което обаче за много неща напълно е необходимо в социалния живот и между делата от любов.
Но съществуват хора, които първоначално не достигат до любовта. Понеже от любов не могат да кажат истината на другия човек - когато изпитваме любов към някого, ние му казваме истината, а не лъжата, - но понеже те не могат да любят, казват истината от чувство за дълг; понеже не могат да любят, те отбягват да набият веднага другия или да го третират с плесници, да го блъснат или подобни, когато той е направил нещо, което не им харесва. Съществува именно разлика между действието от скованото понятие за дълг, което обаче за много неща напълно е необходимо в социалния живот и между делата от любов.
към текста >>

Но делата, които са извършени от скованото понятие за дълг или от условност, «понеже така е прилично», тези дела не предизвикват в следващия земен живот радост, а преминавайки, както описах през онова отразяване чрез душите, в следващия земен живот те предизвикват нещо, което бихме искали да наречем: - Човек долавя, че той е повече или по-малко безразличен на хората.
Но делата, които са извършени от скованото понятие за дълг или от условност, «понеже така е прилично», тези дела не предизвикват в следващия земен живот радост, а преминавайки, както описах през онова отразяване чрез душите, в следващия земен живот те предизвикват нещо, което бихме искали да наречем: - Човек долавя, че той е повече или по-малко безразличен на хората. - И това, което се случва в живота, че някой е безразличен на хората и страда от това - човек с право страда когато е безразличен на хората, защото хората съществуват един за друг и човекът не желае да бъде безразличен на другите хора, - това, което човек изстрадва при такова положение, е резултат именно на липсата на любов в един минал земен живот, където като благопристоен човек затова се е отнесъл така, защото скованият дълг е висял над него като Дамоклиев меч - не искам да кажа като стоманен меч, защото това би било обезпокоително за по-голяма част от хората на дълга, а като един дървен нож.
към текста >>

- И това, което се случва в живота, че някой е безразличен на хората и страда от това - човек с право страда когато е безразличен на хората, защото хората съществуват един за друг и човекът не желае да бъде безразличен на другите хора, - това, което човек изстрадва при такова положение, е резултат именно на липсата на любов в един минал земен живот, където като благопристоен човек затова се е отнесъл така, защото скованият дълг е висял над него като Дамоклиев меч - не искам да кажа като стоманен меч, защото това би било обезпокоително за по-голяма част от хората на дълга, а като един дървен нож.
Но делата, които са извършени от скованото понятие за дълг или от условност, «понеже така е прилично», тези дела не предизвикват в следващия земен живот радост, а преминавайки, както описах през онова отразяване чрез душите, в следващия земен живот те предизвикват нещо, което бихме искали да наречем: - Човек долавя, че той е повече или по-малко безразличен на хората. - И това, което се случва в живота, че някой е безразличен на хората и страда от това - човек с право страда когато е безразличен на хората, защото хората съществуват един за друг и човекът не желае да бъде безразличен на другите хора, - това, което човек изстрадва при такова положение, е резултат именно на липсата на любов в един минал земен живот, където като благопристоен човек затова се е отнесъл така, защото скованият дълг е висял над него като Дамоклиев меч - не искам да кажа като стоманен меч, защото това би било обезпокоително за по-голяма част от хората на дълга, а като един дървен нож.
към текста >>

[1] “Дълг, ти възвишено, велико име...": в “Критика на практическия разум”, 1. част.
[1] “Дълг, ти възвишено, велико име...": в “Критика на практическия разум”, 1. част.
към текста >>

105. 5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Стигнахме до точка, където е наш дълг да вземем под внимание тези неща това е защото те са били изнесени.
Стигнахме до точка, където е наш дълг да вземем под внимание тези неща това е защото те са били изнесени. Стигнахме до точка, където трябва да обърнем внимание на стрелката на везните, които се люлеят през цялото време между екзотериците и езотериците. Принцип на езотеризма, наблюдаван сред нас е че, принципно казано, окултният живот в неговата истинска същност не може да бъде изразен с думи. Нещата се казват понякога в езотерична, понякога в екзотерична форма и това са, така да се каже, два различни диалекта на един неизразим език. И ако в своето високомерие човек иска да замести екзотеричното с езотеричното, той забравя, че те са два диалекта на един неизразим език и че всичко зависи от това как той е способен да балансира между двата. Но каквото още остава между двата, също трябва да се счита за неизразим език винаги има нещо, което не може да бъде изразено пряко.
към текста >>

"... Ще бъде мой дълг да обясня с най-доброто от моите възможности определени факти във връзка с мистерия, позната като мистерията на Осмата Сфера.... Сега аз добре съзнавам, че има много окултисти които казват, че не би трябвало изобщо темата да се изнася пред публика, и да се споменава за обекта с това име,... В отговор на такива личности съм длъжен да кажа, че аз не нарушавам клетва и не осквернявам тайна.
"... Ще бъде мой дълг да обясня с най-доброто от моите възможности определени факти във връзка с мистерия, позната като мистерията на Осмата Сфера.... Сега аз добре съзнавам, че има много окултисти които казват, че не би трябвало изобщо темата да се изнася пред публика, и да се споменава за обекта с това име,... В отговор на такива личности съм длъжен да кажа, че аз не нарушавам клетва и не осквернявам тайна. Тези лекции са рекламирани в публичните списания и всички, които изберат да обърнат внимание, са добре дошли. Съжалявам, че съм задължен да не се съглася с много личности, които дълбоко уважавам, тъй като така или иначе назря времето за споменаване на тези теми. Те са били споменавани благоразумно или непредпазливо и са познати на всички, интересували се от Теософското Общество.... Както и да е, първата личност, за да оскверним тайните, беше г-н Синет, авторът на "Езотеричен Будизъм", книга която направи голяма сензация когато излезе, но която не съдържа нищо ново което да е вярно, и нищо вярно което да е ново. Тъй като той бе първият публикувал информация, че има "Осма Сфера" и мистерия свързана с нея, за която той е неосведомен, може също да се каже, че и двете твърдения са верни. Но когато той прибягва да каже, че Осмата Сфера е Луната, той дава израз на една от онези полу-истини, които са по-подвеждащи и от лъжи....
към текста >>

106. 6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Нашият единствен дълг е да стигнем до същината на такива опитности, когато те се използват за подпомагане целите на личната суета, или когато външният ход на събитията безспорно доказва, че тези опитности са били неверни.
Ние нямаме основания за отхвърляне на ясновидски опитности очевидно не. Нашият единствен дълг е да стигнем до същината на такива опитности, когато те се използват за подпомагане целите на личната суета, или когато външният ход на събитията безспорно доказва, че тези опитности са били неверни. Не трябва, нека използваме един банален израз, да изхвърляме детето заедно с мръсната вода. Нашето Общество в никакъв случай не трябва да се превръща в организация за научна теория. Тук също можете да видите, че тази опасност може лесно да възникне.
към текста >>

107. 9. Девета лекция, 24 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

На това се дължи, че когато искахме да положим основите на Духовната Наука, бе наш дълг да не се оставим да бъдем примамени от Сцила или от Харибда, а да се насочим между тях; бе наш дълг да не развиваме нито старият, традиционен окултизъм, нито старият, традиционен мистицизъм.
На това се дължи, че когато искахме да положим основите на Духовната Наука, бе наш дълг да не се оставим да бъдем примамени от Сцила или от Харибда, а да се насочим между тях; бе наш дълг да не развиваме нито старият, традиционен окултизъм, нито старият, традиционен мистицизъм. И сега имате по-дълбока представа какво придава на нашето Движение неговата посока. И обективният окултизъм, и субективният мистицизъм трябва да бъдат избегнати. Нашата Духовна
към текста >>

108. 10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Все повече и повече за хората ще става техен дълг да внимават в такива моменти.
Все повече и повече за хората ще става техен дълг да внимават в такива моменти. Защото Ариман се възползва напълно от миговете, когато в изцяло буден живот някой изпада в състояние на замайване или виене на свят, в един вид сумрачно съзнание, когато се чувства не достатъчно здраво закотвен във физическия свят и започва да се предава на вихъра на Вселената, когато не стои здраво и стабилно на краката си като индивидуалност. Тези са моментите, когато е негов дълг да стои на пост, защото тогава Ариман лесно взема надмощие. Най-добрият начин, по който можем да се предпазим, е да развием ясно, точно мислене, а не просто прехвърляне на нещата в мисълта, каквато е обичайната практика днес. Би трябвало дори да отидем още по-далеч и да се опитаме да избягваме разговорни думи и общоприети модни фрази, защото щом използваме такива думи, идващи не от мисъл, а от навици на речта, ние не използваме мисленето дори и само за много кратко време. Това са особено опасни моменти, защото не им се обръща внимание.
към текста >>

Тези са моментите, когато е негов дълг да стои на пост, защото тогава Ариман лесно взема надмощие.
Все повече и повече за хората ще става техен дълг да внимават в такива моменти. Защото Ариман се възползва напълно от миговете, когато в изцяло буден живот някой изпада в състояние на замайване или виене на свят, в един вид сумрачно съзнание, когато се чувства не достатъчно здраво закотвен във физическия свят и започва да се предава на вихъра на Вселената, когато не стои здраво и стабилно на краката си като индивидуалност. Тези са моментите, когато е негов дълг да стои на пост, защото тогава Ариман лесно взема надмощие. Най-добрият начин, по който можем да се предпазим, е да развием ясно, точно мислене, а не просто прехвърляне на нещата в мисълта, каквато е обичайната практика днес. Би трябвало дори да отидем още по-далеч и да се опитаме да избягваме разговорни думи и общоприети модни фрази, защото щом използваме такива думи, идващи не от мисъл, а от навици на речта, ние не използваме мисленето дори и само за много кратко време. Това са особено опасни моменти, защото не им се обръща внимание. Би трябвало наистина да се стараем да избягваме употребата на думи, зад които няма достатъчно размисъл. Такава самотренировка, особено в тези задълбочени детайли, трябва да бъде предприета от онези, които сериозно се заемат със задачите на епохата.
към текста >>

109. 3. Първа лекция, Кобервитц, 7 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Наш дълг е да се опитаме да кажем това за селското стопанство, което може да бъде казано, като се изходи от Антропософията.
Не знам дали това, което засега може да бъде казано от Антропософията, ще ни задоволи във всяко отношение. Наш дълг е да се опитаме да кажем това за селското стопанство, което може да бъде казано, като се изходи от Антропософията.
към текста >>

НАГОРЕ

2.1659460067749