Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
Намерени са
1701
резултата от
782
текста в
2
страници с части от думите : '
Дълг
'.
На страница
1
:
1000
резултата в
458
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Защото въпреки че споменатата статия "Природата се е родила
дълг
о време след това идване, тя все пак съдържа в по-голямата си част предишните възгледи на Гьоте.
Видяхме, че още преди неговото идване във Ваймар Гьоте беше съставил определено понятие за един организъм.
Защото въпреки че споменатата статия "Природата се е родила дълго време след това идване, тя все пак съдържа в по-голямата си част предишните възгледи на Гьоте.
Той не беше приложил още това понятие към определен род природни обекти, към отделни същества. За това беше необходим конкретния свят на живите същества в непосредствена действителност. Преминалият през човешкия дух отблясък на природата съвсем не беше елементът, който можеше да подбуди Гьоте. Разговорите върху ботаниката при дворцовия съветник Лудвиг в Лайпциг останаха също така без по-дълбоко въздействие, както и разговорите на масата с медицинските приятели в Щрасбург. По отношение на научните изследвания Гьоте ни се явява напълно както лишения от свежестта на първичното наблюдение на природата Фауст, който изразява своя копнеж към тази свежест с думите:
към текста >>
Също и при езерото Валхен забелязах по-
дълг
и и по-тънки метли отколкото в ниските места”.*/*Пътуване в Италия, 8 септември 1786 г.).
Всичко това донесе щастливото пътуване в Италия, което той направи тръгвайки от Карлсбад на 3 септември. Още при флората на Алпите той направи някои наблюдения. Тук той намери не само нови, невиждани още от него растения, а и такива, които вече познаваше, но измемини. “Докато в по-дълбоките, в по-ниските места клоните и стеблото бяха по-мощни и по-тлъсти, очите разположени по-близо едни до други и листата бяха широки, по-високо в планината клоните и стеблото ставаха по-нежни, очите се отдалечаваха едни от други, така че имаше по-голямо разстояние между възлите и листата се образуваха по-копиеобразни. Аз забелязах това при една върба и при една генциана и се убедих, че това не бяха различни видове.
Също и при езерото Валхен забелязах по-дълги и по-тънки метли отколкото в ниските места”.*/*Пътуване в Италия, 8 септември 1786 г.).
Подобни наблюдения се повтаряха. При морето във Венеция той открива растения, които му показваха свойства, които можеше да им даде само солта съдържаща се в песъчливите почви, повече обаче соленият въздух. Той намира там едно растение, което му изглеждаше като нашия "невинен подбел", “Тук обаче въоръжен с остри оръжия и листата като кожа, също и семенните кутийки, дръжките на листата, всичко беше дебело и тлъсто”.*/*Пътуване в Италия, 8 септември 1786 г./
към текста >>
2.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Гьотевите идеи не са само едно поетическо предсказание на по-късните открития, а те са самостоятелни теоретични открития, които все още не са достатъчно оценени, от които естествената наука още
дълг
о време ще се храни.
Не така стоят нещата при Гьоте. При него страничните органи са тъждествени на тяхната идея, по тяхната вътрешна същност; ето защо те се явяват навън като тъждествени образувания. При него сетивното сродство е едно последствие на вътрешното, идейното. Гьотевото схващане се различава от материалистичното чрез поставянето на въпросите; и двете не си противоречат, те се допълват едно друго. Идеите на Гьоте съставляват основата на материалистичното схващане.
Гьотевите идеи не са само едно поетическо предсказание на по-късните открития, а те са самостоятелни теоретични открития, които все още не са достатъчно оценени, от които естествената наука още дълго време ще се храни.
към текста >>
Процесите на осеяното със звезди небе са били наблюдавани
дълг
о пред и Кеплер и Коперник.
Ако емпиричните факти, които той използува, са отдавна вече надвишени чрез по-точни изследвания на подробностите, даже са отчасти опровергани; то поставените от него идеи са веднъж завинаги основни за науката на организмите, защото те са независими от онези емпирични факти. Както всяка новооткрита планета трябва да се върти около нейното слънце по законите на Кеплер, така всеки процес в органическата природа трябва да става според идеите на Гьоте.
Процесите на осеяното със звезди небе са били наблюдавани дълго пред и Кеплер и Коперник.
Обаче тези последните откриха първо законите. Органическото царство на природата е било наблюдавано дълго преди Гьоте, обаче Гьоте откри новите закони. Гьоте е Кеплер и Коперник на органическия свят.
към текста >>
Органическото царство на природата е било наблюдавано
дълг
о преди Гьоте, обаче Гьоте откри новите закони.
Ако емпиричните факти, които той използува, са отдавна вече надвишени чрез по-точни изследвания на подробностите, даже са отчасти опровергани; то поставените от него идеи са веднъж завинаги основни за науката на организмите, защото те са независими от онези емпирични факти. Както всяка новооткрита планета трябва да се върти около нейното слънце по законите на Кеплер, така всеки процес в органическата природа трябва да става според идеите на Гьоте. Процесите на осеяното със звезди небе са били наблюдавани дълго пред и Кеплер и Коперник. Обаче тези последните откриха първо законите.
Органическото царство на природата е било наблюдавано дълго преди Гьоте, обаче Гьоте откри новите закони.
Гьоте е Кеплер и Коперник на органическия свят.
към текста >>
3.
10_5. ЕТИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАУКИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Той действа по
дълг
.
Видяхме, че догматизмът се състои в това, че основанието, защо дадено нещо е истинно, се търси в нещо намиращо се вън от нашето съзнание, в нещо недостъпно /транссубективно/, противоположно на мнението, което счита едно съждение за вярно заради това, че основанието за него се намира в живеещите в съзнанието, във вливащите се в съждението понятия. Който си представя една Първопричина на света вън от нашия идеен свят, той си представя, че идейното основание, защо ние познаваме нещо като истинно, е нещо различно от това, защото е обективно истинно. Така истината се схваща като догма. А в областта на етиката заповедта е това, което в науката е догмата. Човекът действа, когато търси подбудите за своето действане в заповеди, според закони, чието основание не зависи от него; той си представя една норма, която е предписана за неговото действие отвън.
Той действа по дълг.
Да се говори за дълг има смисъл само при това схващане. Ние трябва да чувстваме подбудата отвън и да признаем необходимостта да следваме тази подбуда, тогава ние действаме по дълг. Нашата теория на познанието не може да допусне едно такова действие там, където човекът се явява в своето морално съвършенство. Ние знаем, че идейният свят е самото безкрайно съвършенство; знаем, че с този свят подбудите на нашите действия лежат в самите нас; и съобразно с това трябва да считаме като морално само едно такова действие, при което деянието произтича само от намиращата се в нас идея на това деяние. От тази гледна точка човекът извършва едно действие само затова, защото неговата действителност е за него една потребност.
към текста >>
Да се говори за
дълг
има смисъл само при това схващане.
Който си представя една Първопричина на света вън от нашия идеен свят, той си представя, че идейното основание, защо ние познаваме нещо като истинно, е нещо различно от това, защото е обективно истинно. Така истината се схваща като догма. А в областта на етиката заповедта е това, което в науката е догмата. Човекът действа, когато търси подбудите за своето действане в заповеди, според закони, чието основание не зависи от него; той си представя една норма, която е предписана за неговото действие отвън. Той действа по дълг.
Да се говори за дълг има смисъл само при това схващане.
Ние трябва да чувстваме подбудата отвън и да признаем необходимостта да следваме тази подбуда, тогава ние действаме по дълг. Нашата теория на познанието не може да допусне едно такова действие там, където човекът се явява в своето морално съвършенство. Ние знаем, че идейният свят е самото безкрайно съвършенство; знаем, че с този свят подбудите на нашите действия лежат в самите нас; и съобразно с това трябва да считаме като морално само едно такова действие, при което деянието произтича само от намиращата се в нас идея на това деяние. От тази гледна точка човекът извършва едно действие само затова, защото неговата действителност е за него една потребност. Той действа затова, защото го тласка един вътрешен /собствен/ порив, а не еднавъншна сила.
към текста >>
Ние трябва да чувстваме подбудата отвън и да признаем необходимостта да следваме тази подбуда, тогава ние действаме по
дълг
.
Така истината се схваща като догма. А в областта на етиката заповедта е това, което в науката е догмата. Човекът действа, когато търси подбудите за своето действане в заповеди, според закони, чието основание не зависи от него; той си представя една норма, която е предписана за неговото действие отвън. Той действа по дълг. Да се говори за дълг има смисъл само при това схващане.
Ние трябва да чувстваме подбудата отвън и да признаем необходимостта да следваме тази подбуда, тогава ние действаме по дълг.
Нашата теория на познанието не може да допусне едно такова действие там, където човекът се явява в своето морално съвършенство. Ние знаем, че идейният свят е самото безкрайно съвършенство; знаем, че с този свят подбудите на нашите действия лежат в самите нас; и съобразно с това трябва да считаме като морално само едно такова действие, при което деянието произтича само от намиращата се в нас идея на това деяние. От тази гледна точка човекът извършва едно действие само затова, защото неговата действителност е за него една потребност. Той действа затова, защото го тласка един вътрешен /собствен/ порив, а не еднавъншна сила. Обектът на неговото действие, щом той си състави едно понятие за него, го изпълва така, че той се стреми да го осъществи.
към текста >>
Тогава ние не действуваме по
дълг
, не действаме следвайки един инстинкт, а действуваме от любов към обекта, върху който трябва да се разпростре нашето действие.
От тази гледна точка човекът извършва едно действие само затова, защото неговата действителност е за него една потребност. Той действа затова, защото го тласка един вътрешен /собствен/ порив, а не еднавъншна сила. Обектът на неговото действие, щом той си състави едно понятие за него, го изпълва така, че той се стреми да го осъществи. Единствената подбуда за нашата дейност трябва да бъде в потребността да осъществим една идея, в стремежа да дадем форма на едно намерение. Всичко, което ни тласка към дейност, трябва да бъде изживяно в идеята.
Тогава ние не действуваме по дълг, не действаме следвайки един инстинкт, а действуваме от любов към обекта, върху който трябва да се разпростре нашето действие.
Представяйки си обекта, той извиква в нас стремежа към едно съобразно с него действие. Само едно такова действие е свободно. Защото ако към интереса, който проявяваме към обекта, би трябвало да се прибави един друг далечен повод, тогава ние не бихме искали този обект заради самия него, а заради нещо друго и бихме изпълнили това, което не искам; бихме изпълнили едно действие против нашата воля. Такъв би бил случаят приблизително при действието от егоизъм. Тук ние не проявяваме никакъв интерес към самото действие; то не е за нас една потребност, а една полза, която то ни донася.
към текста >>
Нашето мнение за
дълг
а може да бъде отново познат в думите: "
Дълг
: Там, където човек обича това, което сам си заповядва."
Нашето мнение за дълга може да бъде отново познат в думите: "Дълг: Там, където човек обича това, което сам си заповядва."
към текста >>
4.
13. ОСНОВНИЯТ ГЕОЛОГИЧЕСКИ ПРИНЦИП НА ГЬОТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Когато Карл Август дойде на власт, той се посвети с голяма сериозност на тази мина, която
дълг
о време беше пренебрегната.
Гьоте бе доведен в геологията чрез неговото занимание с мините от Илменау, към което беше служебно задължен.
Когато Карл Август дойде на власт, той се посвети с голяма сериозност на тази мина, която дълго време беше пренебрегната.
Трябваше първо да бъдат проучени причините за нейното западане от специалисти и след това да се направи всичко възможно за съживяването на предприятието. В тази работа Гьоте стоеше до херцога Карл Август. Той движеше работата най-енергично. Това го доведе често пъти в мините от Илменау. Той искаше сам да се запознае точно със състоянието на нещата.
към текста >>
5.
16_1. ГЬОТЕ КАТО МИСЛИТЕЛ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛ 1. ГЬОТЕ И МОДЕРНАТА ЕСТЕСТВЕНА НАУКА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Ако не би съществувал
дълг
ът, да кажем истината без стеснение, когато вярваме, че сме я познали, тогава следващите изложения биха останали ненаписани.
Ако не би съществувал дългът, да кажем истината без стеснение, когато вярваме, че сме я познали, тогава следващите изложения биха останали ненаписани.
Съждението, което при нарушаващата днес насока в естествените науки бихме могли да чуете от учените специалисти, не може да бъде съмнително за мене. В тези изложения учените специалисти ще виждат дилетантския опит на един човек, да се произнесе върху един въпрос, който е вече отдавна решен у всички "благоразумни". Когато поставя пред погледа си презрението на всички онези, които днес считат себе си за единствено призвани да говорят върху въпроси на естествените науки, тогава трябва да си призная, че в този опит съвсем няма нищо съблазняващо в обикновения смисъл. Обаче аз не можах да се оставя уплашен от предвижданите възражения. Защото аз самият мога да си направя всички тези възражения и поради това зная колко малко са обоснованите.
към текста >>
6.
16_2. СИСТЕМАТА НА ЕСТЕСТВЕНАТА НАУКА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Обаче мисленето преодолява множеството и стига по този начин чрез
дълг
а работа до единния миров принцип.
Но ние открихме, че понятието ни насочва вън от отделното явление към връзката на нещата. По този начин това, което в сетивния свят се явява отделно, изолирано се представя за понятието като единно цяло. Така чрез нашата естественонаучна методика се ражда крайната цел на монистичната естествена наука; обаче тя не е абстрактен монизъм, който предварително предполага единството и след това му подчинява по принудителен начин отделните на конкретното съществуване, а конкретният монизъм, който част по част показва, че привидното разнообразие на сетивното съществуване се оказва накрая като едно идейно единство. Множеството е само една форма, в която се изразява единството на мировото съдържание. Сетивата, които не са в състояние да обхванат това единно съдържание, се придържат в множеството; те са родени плуралисти.
Обаче мисленето преодолява множеството и стига по този начин чрез дълга работа до единния миров принцип.
към текста >>
7.
18. ГЬОТЕВИЯТ СВЕТОГЛЕД В НЕГОВИТЕ 'СЕНТЕНЦИИ В ПРОЗА'
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Той следва тези идеи не от
дълг
, както би трябвало да следва обективно-моралните норми.
За Гьоте моралното се ражда от идейния свят на човека. Не обективните норми и също не чисто светът на нагоните направляват моралното действие; а ясните в себе си идеи, чрез които самият човек си дава насока.
Той следва тези идеи не от дълг, както би трябвало да следва обективно-моралните норми.
А също не и по принуждение, както човек следва своите нагони и инстинкти. А той им служи от любов. Той ги обича, както се обича едно дете. Той иска тяхното осъществяване и се застъпва за тях, защото те са една част от неговото собствено същество. Идеята е ръководната нишка, а Любовта е двигателната сила в Гьотевата етика.
към текста >>
За него "
дълг
" има там, където човек обича това, което сам си заповядва* /*Сентенции в проза, цит.
А също не и по принуждение, както човек следва своите нагони и инстинкти. А той им служи от любов. Той ги обича, както се обича едно дете. Той иска тяхното осъществяване и се застъпва за тях, защото те са една част от неговото собствено същество. Идеята е ръководната нишка, а Любовта е двигателната сила в Гьотевата етика.
За него "дълг" има там, където човек обича това, което сам си заповядва* /*Сентенции в проза, цит.
на др. място стр.460./.
към текста >>
8.
19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.*
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Когато продължи достатъчно
дълг
о такова вътрешно упражнение, след известно време тя ще разбере, как е навлязла в изживявания, които я отделят от онова мислене и образуване на представите, което е свързано с телесните органи.
Може например да постави една мисъл в центъра на съзнанието, която мисъл не се отнася за нищо външно, която той си представя като един символ, при който оставя напълно настрана това, че той изобразява нещо външно. Човек може да постоянствува в задържането на един такава мисъл. Той може да се вживее напълно само във вътрешната работа на душата, когато постъпва по този начин. Важното тук не е човек да живее в мисли, а това, да изживява дейността на мисленето. По този начин душата се освобождава от това което тя върши в нейното обикновено мислене.
Когато продължи достатъчно дълго такова вътрешно упражнение, след известно време тя ще разбере, как е навлязла в изживявания, които я отделят от онова мислене и образуване на представите, което е свързано с телесните органи.
Същото може да се направи и с чувстването и волението на душата, даже и с усещането, с възприятието навъншните неща. По този път ще се постигне нещо само тогава, когато човек не се плаши пред това, да си признае, че себепознанието на душата не може да се предприеме просто, като той насочва погледа си в своята вътрешност, а напротив към това, което може да се разкрие чрез вътрешната работа на душата. Чрез една вътрешна работа на душата, която чрез вътрешно упражнение стига до едно такова постоянство във вътрешната дейност на мисленето, чувстването и волението, че тези изживявания се "сгъстяват" някакси духовно. Тогава в това "сгъстяване" те разкриват тяхната вътрешна същност, която не може да бъде възприемана в обикновеното съзнание. Чрез такава психическа работа човек открива, че за възникването на обикновеното съзнание психическите сили трябва така да се "изтънят" и че в това изтъняване те стават невъзприемаеми.
към текста >>
9.
06_б. УМ И РАЗУМ
GA_2 Светогледа Гьоте
Дълг
о време задачата на науката е била търсена въобще в едно точно различаване на нещата.
Дълго време задачата на науката е била търсена въобще в едно точно различаване на нещата.
Достатъчно е само да помислим за онова състояние, в което Гьоте намери природознанието. Благодарение на Лине идеал на това природознание беше станало да търси точно разликите на отделните растителни индивиди, за да може по този начин да използва в най-малките признаци да установи нови видове и под видове. Два животински или растителни вида, които се различават само по извънредно малки признаци биват веднага поставяни в отделни видове. Когато при едно същество, което до сега е било поставено в някой вид, е било намирало някакво неочаквано отклонение от произволно установената характерна черта на вида, учените не се размисляли, как едно такова отклонение можело да се обясни изхождайки от самата тази характерна черта, а чисто и просто са установявали един нов вид.
към текста >>
10.
07_б. ОРГАНИЧЕСКАТА ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
Дълг
о време науката е спирала пред органическото.
Дълго време науката е спирала пред органическото.
Тя считаше своите методи за недостатъчни да разберат живота и неговите явления. Даже вярваше въобще, че всяка закономерност, каквато е тази действаща в неорганическата природа, престава тук. Това, което се допускаше в неорганическия свят, че едно явление ни става обяснимо, когато познаваме неговите естествени предварителни условия, тук просто се отричаше. Хората си представяха организма устроен целесъобразно според определен план на твореца. Считаше се, че всеки орган си има своето определение предначертано; тук всяко питане би искало да се отнася само за това: коя е целта на този или онзи орган, защо съществува това или онова?
към текста >>
11.
08_в. ЧОВЕШКАТА СВОБОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
Когато човекът постъпва морално, за нас това не е изпълнение на
дълг
, а проява на неговата изцяло свободна природа.
В тази студия е изложено по един правилен начин, как максимите на нашето действане следват непосредствено от нашия индивид; как всичко велико се изпълнява не чрез силата на моралния закон, а чрез непосредствения подтик на индивидуалната идея. Само при този възглед е възможна истинска свобода на човека. Когато човекът не носи в себе си основанията на неговото действане, на своето постъпване, а трябва да се ръководи според закони, той действа под една принуда, стои под властта на една необходимост, почти само като една природна твар. Ето защо нашата философия е философия на свободата в истинския смисъл. Тя показва първо теоретично, как трябва да отпадат всички сили и т.н., които биха ръководили света отвън, за да направи след това от човека свой собствен господар в най-добрия смисъл на думата.
Когато човекът постъпва морално, за нас това не е изпълнение на дълг, а проява на неговата изцяло свободна природа.
Човекът действа не за това, защото трябва, а защото иска.
към текста >>
Кант стоеше на становището на повелението на
дълг
а.
Един остроумен, весело настроен човек е казал: Който иска, той трябва. Един трети, несъмнено един образован, прибави към това: Който разбира, той също иска”. Следователно за нашето действане не съществува някакъв друг подтик освен нашето разбиране. Без да се яви някакво принуждение, свободният човек действа според своето разбиране, според заповедите, които сам си дава. Около тези истини се въртеше известния спорен въпрос на Кант и Шилер.
Кант стоеше на становището на повелението на дълга.
Той считаше, че унижава моралния закон, ако го направи да зависи от човешката субективност. Според неговия възглед човекът действа морално само тогава, когато при действието се освобождава от всички субективни подтици и се преклонява чисто на величието на дълга. Шилер виждаше в този възглед едно унижение на човешката природа. Нима тази човешка природа е така лоша, че трябва напълно да държи настрана своите собствени подтици, когато иска да бъде морална! Светогледа на Гьоте и на Шилер може да се присъедини само към дадения от нас възглед и да го признае.
към текста >>
Според неговия възглед човекът действа морално само тогава, когато при действието се освобождава от всички субективни подтици и се преклонява чисто на величието на
дълг
а.
Следователно за нашето действане не съществува някакъв друг подтик освен нашето разбиране. Без да се яви някакво принуждение, свободният човек действа според своето разбиране, според заповедите, които сам си дава. Около тези истини се въртеше известния спорен въпрос на Кант и Шилер. Кант стоеше на становището на повелението на дълга. Той считаше, че унижава моралния закон, ако го направи да зависи от човешката субективност.
Според неговия възглед човекът действа морално само тогава, когато при действието се освобождава от всички субективни подтици и се преклонява чисто на величието на дълга.
Шилер виждаше в този възглед едно унижение на човешката природа. Нима тази човешка природа е така лоша, че трябва напълно да държи настрана своите собствени подтици, когато иска да бъде морална! Светогледа на Гьоте и на Шилер може да се присъедини само към дадения от нас възглед и да го признае. Изходната точка на действането на човека трябва да се търси само в самия човек.
към текста >>
12.
11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА
GA_4 Философия на свободата
Такива чувства са например чувството за срам, гордостта, чувството за чест, смирението, разкаянието, съчувствието, чувството за отмъщение и благодарност, пиететът, верността, чувството на обич и
дълг
.*/* Пълен списък на принципите на нравствеността е приведен (от гледна точка на метафизическия реализъм) във „Феноменология на нравственото съзнание" от Едуард фон Хартман.
Втората сфера на човешкия живот е чувстването. Към възприятията от външния свят се присъединяват определени чувства. Тези чувства могат да станат движещи сили на действията. При вида на гладуващ човек съчувствието ми към него може да представлява движеща сила за моите действия.
Такива чувства са например чувството за срам, гордостта, чувството за чест, смирението, разкаянието, съчувствието, чувството за отмъщение и благодарност, пиететът, верността, чувството на обич и дълг.*/* Пълен списък на принципите на нравствеността е приведен (от гледна точка на метафизическия реализъм) във „Феноменология на нравственото съзнание" от Едуард фон Хартман.
- Б. а./
към текста >>
От всяко събитие, което възприемам и което може да ме занимава, произтича и един нравствен
дълг
, а именно да дам своята лепта за поставяне на въпросното събитие в услуга на културното развитие.
Съдържанието може да бъде и е мотив например при културния напредък, при действията от егоизъм и т.н., но при действията въз основа на чисто нравствената интуиция, то не е мотив. Моят Аз естествено насочва поглед към това възприятийно съдържание, но не може да се определя от него. Това съдържание се използва само за да си съставя едно познавателно понятие, но съответното морално понятие Азът не извежда от обекта. Познавателното понятие от определена ситуация, пред която съм изправен, е същевременно морално понятие само тогава, когато застъпвам определен морален принцип. Ако река да се придържам единствено към всеобщия морал на културното развитие, аз щях да се движа по света според точно предписан маршрут.
От всяко събитие, което възприемам и което може да ме занимава, произтича и един нравствен дълг, а именно да дам своята лепта за поставяне на въпросното събитие в услуга на културното развитие.
Освен понятието, което ми разкрива естествената взаимовръзка на едно събитие или нещо, последните носят също така един нравствен етикет, който за мен, моралното същество, съдържа етичното указание как да се държа. Този нравствен етикет е оправдан в своята сфера, но на едно по-висше равнище той съвпада с идеята, която ме осенява с оглед на конкретния случай.
към текста >>
На какво основание моето действие, извършено от обич, ще служи на всеобщото благо по-малко, отколкото ако съм го извършил само затова, защото усещам служенето на всеобщото благо като
дълг
?
Свободното действие не изключва, а включва нравствените закони; то се оказва само по-висше спрямо онова, което е продиктувано единствено от тези закони.
На какво основание моето действие, извършено от обич, ще служи на всеобщото благо по-малко, отколкото ако съм го извършил само затова, защото усещам служенето на всеобщото благо като дълг?
Самото понятие за дълг изключва свободата, понеже то не иска да признае индивидуалното, а налага подчиняването му на една всеобща норма. Свободата на действията е мислима само от гледна точка на етичния индивидуализъм.
към текста >>
Самото понятие за
дълг
изключва свободата, понеже то не иска да признае индивидуалното, а налага подчиняването му на една всеобща норма.
Свободното действие не изключва, а включва нравствените закони; то се оказва само по-висше спрямо онова, което е продиктувано единствено от тези закони. На какво основание моето действие, извършено от обич, ще служи на всеобщото благо по-малко, отколкото ако съм го извършил само затова, защото усещам служенето на всеобщото благо като дълг?
Самото понятие за дълг изключва свободата, понеже то не иска да признае индивидуалното, а налага подчиняването му на една всеобща норма.
Свободата на действията е мислима само от гледна точка на етичния индивидуализъм.
към текста >>
Само нравствено несвободният, който следва естествения нагон или някоя приета повеля за
дълг
, отблъсква своя ближен, щом той не следва същия инстинкт и същата повеля.
Индивидуалността е възможна, само когато всяко отделно същество узнава за другото единствено чрез индивидуално наблюдение. Разликата между мен и моя ближен съвсем не се състои в това, че ние живеем в два напълно различни духовни свята, а в това, че от общия за нас свят на идеите той приема други интуиции в сравнение с мен. Той иска да изяви своите интуиции, аз пък - моите. Ако двамата действително черпим от идеята и не следваме някакви външни (физически или духовни) подтици, тогава ние можем да се срещнем в еднаквия стремеж, в същите намерения. При нравствено свободни хора нравственото недоразумение и сблъсъкът са изключени.
Само нравствено несвободният, който следва естествения нагон или някоя приета повеля за дълг, отблъсква своя ближен, щом той не следва същия инстинкт и същата повеля.
Да се живее в обич към действието, и да не се пречи на другите да живеят с разбиране за чуждата воля е основната максима на свободните хора. Те не познават друго задължение освен онова, с което тяхната воля влиза в интуитивен унисон; как ще проявят своята воля в даден частен случай - това ще им подскаже тяхната идейна способност.
към текста >>
Ние обаче имаме работа с действителни хора, при които нравственост може да се очаква само ако се подчиняват на някоя нравствена заповед, ако нравствената си мисия схващат като
дълг
и не следват свободно своите влечения и своята обич.
Сякаш мнозина ще кажат: Понятието за свободния човек, което нахвърляш тук, е химера и никъде го няма осъществено.
Ние обаче имаме работа с действителни хора, при които нравственост може да се очаква само ако се подчиняват на някоя нравствена заповед, ако нравствената си мисия схващат като дълг и не следват свободно своите влечения и своята обич.
Аз ни най-малко не се съмнявам в това. Само слепец би го сторил. Но щом това ще е последното гледище, тогава да се престане с всяко притворство относно нравствеността. Кажете просто, че докато не е свободна, човешката природа трябва да бъде принуждавана към своите действия. За една определена гледна точка е съвсем безразлично, дали липсата на свобода се преодолява чрез физически средства или чрез нравствени закони, дали човекът е несвободен, защото следва прекомерния си полов нагон или защото е стегнат в оковите на конвенционалната нравственост.
към текста >>
Ако за
дълг
а Кант казва: „- О,
дълг
, ти възвишено величаво име, което не съдържа нищо угодно, свързано с ласкателство, а изисква подчинение", име, което „постановява закон..., пред който онемяват всички влечения, въпреки че тайно му противодействат", то човекът със съзнание за свободния Дух отвръща: „О, свобода, ти дружелюбно, човешко име, което съдържа всичко нравствено угодно и цени най-много моята човешка същност, и което не ме превръща в нечий слуга, име, което не само постановява закон, но и изчаква какво самата моя нравствена обич ще признае за закон, защото тя се чувства несвободна пред всеки насилствено наложен закон."
Ако за дълга Кант казва: „- О, дълг, ти възвишено величаво име, което не съдържа нищо угодно, свързано с ласкателство, а изисква подчинение", име, което „постановява закон..., пред който онемяват всички влечения, въпреки че тайно му противодействат", то човекът със съзнание за свободния Дух отвръща: „О, свобода, ти дружелюбно, човешко име, което съдържа всичко нравствено угодно и цени най-много моята човешка същност, и което не ме превръща в нечий слуга, име, което не само постановява закон, но и изчаква какво самата моя нравствена обич ще признае за закон, защото тя се чувства несвободна пред всеки насилствено наложен закон."
към текста >>
Тези духове са поставили законите над другите хора, а несвободен става само онзи, който забравя произхода им и ги превръща или в извънчовешки закони, в обективни нравствени понятия за
дълг
а, независещи от човешкото, или пък в заповеден глас на собствената си вътрешност, неправдоподобно схващана, като мистично налагаща се.
веднага би трябвало да забележи, че на свободния Дух, подобно на самия него, рядко му се налага да престъпва законите на своята държава, но никога не влиза в действително противоречие с тях. Защото държавните закони, както и всички други обективни закони на нравствеността, изцяло са произлезли от интуиции на свободни Духове. Няма упражняван чрез семейния авторитет закон, който някога да не е бил интуитивно доловен и установен като такъв от някой родоначалник; конвенционалните закони на нравствеността първоначално също се постановяват от определени хора; а държавните закони винаги възникват в ума на някой държавник.
Тези духове са поставили законите над другите хора, а несвободен става само онзи, който забравя произхода им и ги превръща или в извънчовешки закони, в обективни нравствени понятия за дълга, независещи от човешкото, или пък в заповеден глас на собствената си вътрешност, неправдоподобно схващана, като мистично налагаща се.
Но за онзи, който не игнорира произхода им и го търси в човека, то ще бъде една брънка от същия свят на идеите, от който и той добива своите нравствени интуиции. Сметне ли, че неговите са по-добри, той се стреми да ги постави на мястото на съществуващите; намери ли съществуващите за правомерни, тогава постъпва според тях, като че ли са негови собствени.
към текста >>
13.
14. НРАВСТВЕНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ* (ДАРВИНИЗЪМ И НРАВСТВЕНОСТ)
GA_4 Философия на свободата
Елементарните проповедници на морал, сиреч хората, които на
дълг
о и нашироко излагат нравствени правила, без да могат да ги превъплътят в конкретни представи, са морално непродуктивни.
Изхождайки от съвкупността на своите идеи, човекът произвежда конкретни представи на първо място чрез въображението. Следователно, за да осъществи своите идеи и за да се утвърди, свободният дух се нуждае от нравствено въображение. То е източник за действията на свободния дух. Затова и само хора с нравствено въображение са действително морално продуктивни.
Елементарните проповедници на морал, сиреч хората, които надълго и нашироко излагат нравствени правила, без да могат да ги превъплътят в конкретни представи, са морално непродуктивни.
Те приличат на критиците, които умеят смислено да разясняват какви качества трябва да притежава една художествена творба, но не са в състояние лично да създадат абсолютно нищо.
към текста >>
По същия начин еволюционистите би трябвало да си представят, че едно същество би могло да наблюдава възникването на Слънчевата система от Кант-Лапласовата мъглявина, ако по време на безкрайно
дълг
ия период е могло да пребивава свободно на съответното място в световния ефир.
Застъпваният тук възглед като че ли изпада в противоречие с онова фундаментално учение на съвременното естествознание, означавано като еволюционна теория. Но това е само привидно. Под еволюция се разбира реалното възникване на по-късното от по-ранното по пътя на природни закони. В органичния свят под еволюция се разбира обстоятелството, че по-късните (по-съвършените) органични форми са реални потомци на по-ранните (несъвършените) и са произлезли от тях съобразно природните закони. Привържениците на теорията за еволюцията на организмите всъщност би трябвало да си представят, че някога на земята е имало епоха, когато едно същество със собствените си очи би могло да проследи появата на влечугите от праамниотите, ако по онова време е могло да присъства като наблюдател и да разполага със съответната продължителност на живота.
По същия начин еволюционистите би трябвало да си представят, че едно същество би могло да наблюдава възникването на Слънчевата система от Кант-Лапласовата мъглявина, ако по време на безкрайно дългия период е могло да пребивава свободно на съответното място в световния ефир.
Тук не се взема под внимание, че при такава представа същността както на праамниотите, така и на Кант- Лапласовата мъглявина би трябвало да се мисли по-иначе в сравнение с това, което мислят материалистическите мислители. На никой еволюционист обаче не би трябвало да хрумва твърдението, че от своето понятие за праамниота той може да изведе понятието за влечугото с всички негови качества, без някога да е виждал влечуго. По същия начин от понятието за Кант-Лапласовата мъглявина не би трябвало да се извежда Слънчевата система, ако това понятие за мъглявината се приеме за пряко определено само от възприятието за мъглявината. С други думи казано, ако мисли последователно, еволюционистът е длъжен да твърди, че от по-ранни фази на развитието реално се получават по-късни и че ако ни е дадено понятието за несъвършеното и понятието за съвършеното, ние можем да прозрем взаимовръзката; но той в никакъв случай не би трябвало да допуска, че понятието, придобито за по-ранното, е достатъчно, за да може от него да се развие по-късното. От това за етика следва, че той несъмнено може да прозре взаимовръзката между по-късни и по-ранни морални понятия, но също така, че дори една единствена нова морална идея не може да се вземе от по-ранни.
към текста >>
14.
15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ)
GA_4 Философия на свободата
Но тъй като по своето естество стремежът може да трае
дълг
о, преди да се стигне до неговото изпълнение, и поради това временно се задоволява с надеждата за това изпълнение, трябва да се признае, че неудоволствието няма нищо общо със стремежа като такъв, а е обвързано единствено с неговото неизпълнение.
Дори тогава, когато една изживяна наслада събуди у мен желанието да изживея някое по-голямо или по-изтънчено удоволствие, аз мога да говоря за неудоволствие, произведено от първото удоволствие, едва в мига, в който съм възпрепятстван да изживея по-голямото или по-изтънченото удоволствие. Причинителя на болката мога да открия в насладата само тогава, когато неудоволствието настъпва като естествена последица от насладата, както например при половата наслада на жената, последвана от страданията в родилното легло и грижите за отглеждане на децата. Ако стремежът като такъв предизвикваше неудоволствие, тогава всяко премахване на стремежа би трябвало да се съпътства от удоволствие. А фактически става тъкмо обратното. Липсата на стремеж в съдържанието на нашия живот поражда скука и тя е свързана с неудоволствие.
Но тъй като по своето естество стремежът може да трае дълго, преди да се стигне до неговото изпълнение, и поради това временно се задоволява с надеждата за това изпълнение, трябва да се признае, че неудоволствието няма нищо общо със стремежа като такъв, а е обвързано единствено с неговото неизпълнение.
Следователно Шопенхауер при всички случаи не е прав, като смята самото желание или самия стремеж (волята) за източник на страданието.
към текста >>
Той не се стреми към удоволствието, отреждано му като подаяние от природата или от Твореца, нито пък изпълнява абстрактния
дълг
, който е осъзнал като такъв, след като се е отърсил от стремежа към удоволствие.
Зрелият човек сам определя своята стойност.
Той не се стреми към удоволствието, отреждано му като подаяние от природата или от Твореца, нито пък изпълнява абстрактния дълг, който е осъзнал като такъв, след като се е отърсил от стремежа към удоволствие.
Той постъпва, както иска, сиреч съобразно своите етични интуиции, и усеща постигането на исканото от него като своя истинска наслада от живота. Стойността на живота той определя по отношението между постигнатото и преследваното. Етиката, която подменя волята изцяло с това, което трябва да се направи, а влечението - изцяло с дълга, логично определя стойността на човека по отношението между изискваното от дълга и изпълняваното от човека. Тя измерва човека с мярка, намираща се извън неговото същество. - Развитото тук гледище връща човека към самия него.
към текста >>
Етиката, която подменя волята изцяло с това, което трябва да се направи, а влечението - изцяло с
дълг
а, логично определя стойността на човека по отношението между изискваното от
дълг
а и изпълняваното от човека.
Зрелият човек сам определя своята стойност. Той не се стреми към удоволствието, отреждано му като подаяние от природата или от Твореца, нито пък изпълнява абстрактния дълг, който е осъзнал като такъв, след като се е отърсил от стремежа към удоволствие. Той постъпва, както иска, сиреч съобразно своите етични интуиции, и усеща постигането на исканото от него като своя истинска наслада от живота. Стойността на живота той определя по отношението между постигнатото и преследваното.
Етиката, която подменя волята изцяло с това, което трябва да се направи, а влечението - изцяло с дълга, логично определя стойността на човека по отношението между изискваното от дълга и изпълняваното от човека.
Тя измерва човека с мярка, намираща се извън неговото същество. - Развитото тук гледище връща човека към самия него. За истинска стойност на живота то признава само онова, което индивидът смята за такова в съгласие със своята воля. То не приема нито някаква непризнавана от индивида стойност на живота, нито някаква непроизлязла от него цел в живота. Във всестранно опознатия реален индивид то вижда неговия собствен господар и неговия собствен ценител.
към текста >>
15.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Това вече е
дълг
а история.
Въпросът за стойността на истината се явява в по-малко произведения на Ницше. Той е поставен в най-дръзка форма в книгата му „Отвъд доброто и злото“. „Волята за истина, която още ни примамва към някои рисковани дела, онази известна истинност, за която всички философи досега са говорили с почитание - какви въпроси вече ни постави тази воля за истина? Какви странни, объркващи, съмнителни въпроси?
Това вече е дълга история.
И изглежда така, сякаш едва започва... И чудно ли е, че накрая ние също сме станали недоверчиви и се обръщаме нетърпеливо? Че от този сфинкс се учим също да задаваме въпроси? Кой всъщност поставя въпроси? Какво в нас желае всъщност „истината“? Наистина се занимавахме дълго с въпроса за причината за тази воля, докато накрая напълно останахме пред един още по-основен въпрос.
към текста >>
Наистина се занимавахме
дълг
о с въпроса за причината за тази воля, докато накрая напълно останахме пред един още по-основен въпрос.
Това вече е дълга история. И изглежда така, сякаш едва започва... И чудно ли е, че накрая ние също сме станали недоверчиви и се обръщаме нетърпеливо? Че от този сфинкс се учим също да задаваме въпроси? Кой всъщност поставя въпроси? Какво в нас желае всъщност „истината“?
Наистина се занимавахме дълго с въпроса за причината за тази воля, докато накрая напълно останахме пред един още по-основен въпрос.
Питахме за стойността на тази воля. В случай, че искаме истината, защо не по-добре неистината? “18 Това е мисъл, родена от превъзхождаща смелост. Ако я сравним с казаното от друг смел „мислител и приятел на загадките“, Йохан Готлиб Фихте, за стремежа към истина, тогава човек осъзнава колко дълбоко от същността на човешката природа Ницше донася своите представи. „Аз съм призван да дам свидетелство за истината - казва Фихте.
към текста >>
След като „достатъчно
дълг
о е гледал между редовете на философите“, Ницше открива, че „в повечето случаи съзнателната мисъл на един философ го води тайно през неговите инстинкти по определени пътища.“ Философите вярват, че последната подбуда на тяхното действие е стремежът към истината.
Ницше обаче задава този въпрос. Той вярва, че ще получи яснота, ако разглежда стремежа към истина не просто като предмет на разсъдъка, а като търси инстинктите, които създават този стремеж. Едва тогава биха могли тези инстинкти да послужат като средство за постигане на нещо, което стои по-високо от истината.
След като „достатъчно дълго е гледал между редовете на философите“, Ницше открива, че „в повечето случаи съзнателната мисъл на един философ го води тайно през неговите инстинкти по определени пътища.“ Философите вярват, че последната подбуда на тяхното действие е стремежът към истината.
Те вярват в това, защото не съумяват да прозрат основата на човешката природа. В действителност стремежът към истина се направлява от волята за власт. С помощта на истината силата и житейската пълнота на личността би трябвало да се увеличават. Съзнателната мисъл на философа е на мнение, че познанието за истината е последна цел; несъзнателният инстинкт, който движи мисленето, се стреми към насърчаването на живота. За този инстинкт „погрешността на едно съждение не е още възражение срещу това съждение“.
към текста >>
16.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Заратустра е бил твърде
дълг
о отшелник, за да придобие такава мъдрост.
Заратустра е бил твърде дълго отшелник, за да придобие такава мъдрост.
Той чува своеобразни тонове, прозвучаващи от вътрешността на личността, когато човекът стои настрана от пазарския шум, където някой само преповтаря думите на другиго. И той желае да възвести на хората: „Слушайте гласовете, прозвучаващи единствено във всеки един от вас. Защото само те са естествени, само те казват на всекиго какво може.“
към текста >>
Те казват: душевен покой може да има само този, който служи на
дълг
а си, който е последвал святото „ти трябва“.
Какво искат мъдреците, които поставят добродетелта над човека? - пита Заратустра.
Те казват: душевен покой може да има само този, който служи на дълга си, който е последвал святото „ти трябва“.
Добродетелен трябва да е човек, за да може да мечтае, според своя дълг, за изпълнени идеали и да не чувства угризения на съвестта. Човек с угризения на съвестта е подобен, казват добродетелните, на спящ, чийто нощен покой е нарушаван от лоши сънища. „Малцина знаят това: човек обаче трябва да притежава всички добродетели, за да спи добре. Ще лъжесвидетелствам ли? Ще изневерявам ли?
към текста >>
Добродетелен трябва да е човек, за да може да мечтае, според своя
дълг
, за изпълнени идеали и да не чувства угризения на съвестта.
Какво искат мъдреците, които поставят добродетелта над човека? - пита Заратустра. Те казват: душевен покой може да има само този, който служи на дълга си, който е последвал святото „ти трябва“.
Добродетелен трябва да е човек, за да може да мечтае, според своя дълг, за изпълнени идеали и да не чувства угризения на съвестта.
Човек с угризения на съвестта е подобен, казват добродетелните, на спящ, чийто нощен покой е нарушаван от лоши сънища. „Малцина знаят това: човек обаче трябва да притежава всички добродетели, за да спи добре. Ще лъжесвидетелствам ли? Ще изневерявам ли? Ще бъда ли изкушен от жената на ближния?
към текста >>
Ти създаваш в мен познанието за
дълг
а ми, за моето призвание сред разумните същества.
Възхвала на моралния нихилизъм откриваме отново в „Призванието на човека“ на Фихте: „Не искам да опитвам това, което ми е отказано чрез ограничението, и това, което не би ми било от полза; какво си ти за себе си, не искам да знам. Но твоите връзки и отношения с мен, ограничения, с всичко ограничено, са открити пред очите ми и ако мога да стана такъв, какъвто трябва да бъда, те ме обгръщат в светлина по-ясно, отколкото е ясно съзнанието на личното ми битие.
Ти създаваш в мен познанието за дълга ми, за моето призвание сред разумните същества.
Как, не зная аз, нито имам потребност да узная. Ти знаеш и разпознаваш какво мисля и искам. Изобщо не разбирам как можеш да узнаеш чрез какво действие да постигнеш това съзнание. Да, аз знам съвсем добре, че понятието за дадено действие и за едно особено действие на съзнанието се цени само от мен, но не и от теб, безкрайния. Ти искаш, защото искаш, моето свободно послушание да има последствия във вечността; не разбирам действието на волята ти, само знам, че то не е подобно на моето.
към текста >>
Късия мир повече от
дълг
ия.
„Своя враг трябва да търсите, война да водите и за мислите си! И ако мисълта ви бъде сразена, тогава трябва да триумфира честността ви! Трябва да обичате мира като средство за нови войни.
Късия мир повече от дългия.
Не ви съветвам да работите, а да се борите. Не ви съветвам да се стремите към мир, а към победа. Работата ви да бъде битка, мирът ви да е победа! Казвате, добро нещо е това, което почита дори войната. Казвам ви: добра война е тази, която почита всяко нещо.
към текста >>
17.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
„В древното предание цар Мидас гони
дълг
о време в гората мъдрия Силен, придружителя на Дионис, без да може да го настигне.
Това, което се има предвид, е въпросът: каква задача поставя Ницше в своята книга „Раждането на трагедията“? Ницше е на мнение, че древните гърци са познавали много добре страданието от съществуването.
„В древното предание цар Мидас гони дълго време в гората мъдрия Силен, придружителя на Дионис, без да може да го настигне.
Когато най-сетне пада в ръцете му, царят го пита какво е най-доброто за човека. Неподвижен, демонът мълчи упорито, докато накрая, принуден от царя да говори, избухва в пронизителен кикот и казва: „Жалко потомство на еднодневки, рожби на случайността и мъката, защо ме принуждаваш да ти кажа нещо, което никак няма да те зарадва. Най-доброто за теб е напълно недостижимо: да не си се раждал, да не съществуваш, да си нищо. А другото най-добро за теб е скоро да умреш! “ („Раждането на трагедията“, § 3) В това предание Ницше открива изразено едно ос-новно усещане на гърците.
към текста >>
Този, чиято душа жадува да изживее целия обхват на досегашните ценности и желания, да преплава край всички брегове на това идеалистично „Средиземно море“, този, който желае да узнае от собствен опит какво е да си покорител и откривател на един идеал... има нужда от по-крепко здраве... И сега, след като сме вървели
дълг
о, ние, аргонавтите на идеала, може би по-смели, отколкото мъдри... като награда изглежда ще ни се разкрие още една неоткрита земя... И сега, след такива гледки, с такава жажда за знание, как бихме се задоволили със съвременния човек?
Когато свръхчовешка сила не може да наложи на човека някакво обвързващо задължение, тогава той е в състояние да освободи личното творчество. Това познание е лайтмотивът на „Веселата наука“ (1882). Това „свободно“ познание на Ницше сега е освободено от окови. Той се чувства призван да създава нови ценности, след като е разпознал причината за старите и е открил, че те представляват само човешки, а не божествени ценности. Осмелява се да отхвърли противоречащото на неговите инстинкти и да постави на мястото му нещо друго, което съответства на подбудите му: „Ние, новите, безименните, зле разбраните, ние, рано родените за едно далечно бъдеще, се нуждаем за една нова цел от ново средство, именно от ново здраве, по-крепко, по-духовито, по-твърдо, по-дръзновено, по-весело, отколкото е имало досега.
Този, чиято душа жадува да изживее целия обхват на досегашните ценности и желания, да преплава край всички брегове на това идеалистично „Средиземно море“, този, който желае да узнае от собствен опит какво е да си покорител и откривател на един идеал... има нужда от по-крепко здраве... И сега, след като сме вървели дълго, ние, аргонавтите на идеала, може би по-смели, отколкото мъдри... като награда изглежда ще ни се разкрие още една неоткрита земя... И сега, след такива гледки, с такава жажда за знание, как бихме се задоволили със съвременния човек?
“ („Веселата наука“, § 382)
към текста >>
18.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Това вече е
дълг
а история.
Постепенно войната на Ницше срещу истината придобива все по-големи размери. В „Отвъд доброто и злото“ той пита дали истината изобщо има някаква стойност. „Волята за истина, която още ни примамва към някои рисковани дела, онази известна истинност, за която всички философи досега са говорили с почитание - какви въпроси вече ни постави тази воля за истина? Какви странни, объркващи, съмнителни въпроси?
Това вече е дълга история.
И изглежда така, сякаш едва започва... В случай, че искаме истината, защо не по-добре неистината? “
към текста >>
Цялата книга не е нищо повече от едно забавление след
дълг
и лишения и безсилие, ликуване от възвръщащата се сила, от новопробудената вяра...“ (Ницше, Съчинения, Том V, стр.
Ясно е, че не съдържанието на Ницшевото учение му печели толкова много привърженици, а неговото въздействие може би се дължи тъкмо на нездравия начин, по който той представя идеите си. Както за него мислите му често не са средство за разбиране на света и човека, а физическо облекчение, такова е положението и при много от привържениците му. Можем да видим как той описва взаимовръзката между мислите във „Веселата наука“ и своето усещане. „Весела наука, това означава вакханалия на духа, който се противопоставя търпеливо на един ужасно продължителен натиск - търпеливо, силно, студено, без да се подчини, но без надежда - и който сега внезапно е завладян от надеждата, от надеждата за здраве, от опиянението на оздравяването. Какво чудо е, че при това толкова неразумност и глупост излизат наяве, че толкова закачлива нежност се прахосва заради проблеми, които са с бодлива козина и не са предназначени за ласки и примамване.
Цялата книга не е нищо повече от едно забавление след дълги лишения и безсилие, ликуване от възвръщащата се сила, от новопробудената вяра...“ (Ницше, Съчинения, Том V, стр.
3) Не става въпрос за истината в тази книга, а за откриване на мисли, в които един болен дух може да има лечебно средство за себе си, разведряващо средство. Дух, който иска чрез мислите си да разбере света и човешкото развитие, се нуждае освен от дарбата на фантазията, която го води към тези мисли, също и от самодисциплина, от самокритичност, чрез които мислите придобиват значение, важност и взаимовръзка. Тази самодисциплина при Ницше не е налична в голяма степен. Идеите при него се вихрят, без да бъдат овладявани чрез самокритичност. Между продуктивността и логиката при него няма взаимовръзка.
към текста >>
19.
2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Ницше говори за тези особености на своята природа по следния начин: „След
дълг
а практика, сега, когато усещам климатичните и метеорологичните въздействия върху мен, сякаш съм много фин и надежден инструмент, при едно късо пътуване вече, от Торино до Милано, отчитайки промяната на степента на влажност на въздуха, аз си мисля с ужас за зловещия факт, че последните десет най-опасни години съм пропилявал живота си винаги на неправилни и забранени за мен места.
Особено забележителни са приликите в психологическите характери на Леопарди и Ницше. При двамата се вижда същата чувствителност към времето и сезоните, мястото и околната среда. Леопарди усеща най-незначителните разлики в температурата и във въздушното налягане. Той може да работи само през лятото. Постоянно се мести, за да търси подходящи места, за да твори.
Ницше говори за тези особености на своята природа по следния начин: „След дълга практика, сега, когато усещам климатичните и метеорологичните въздействия върху мен, сякаш съм много фин и надежден инструмент, при едно късо пътуване вече, от Торино до Милано, отчитайки промяната на степента на влажност на въздуха, аз си мисля с ужас за зловещия факт, че последните десет най-опасни години съм пропилявал живота си винаги на неправилни и забранени за мен места.
Наумбург, Шулпфорта, Тюринген, Лайпциг, Базел, Венеция - всички те нещастни места за моята физиология...“ С тази извънредна чувствителност е свързано при Леопарди, както и при Ницше, презрението към всички алтруистични чувства. И на двамата им струва доста душевни усилия да понасят хората. От думите на Ницше може да се види, че страхът от силни впечатления преди пътуване, изискващ прекалено много от неговата чувствителност, внушава недоверие към себеотрицателните импулси. Той казва: „Упреквам милозливите, че лесно губят свян, благоговение и деликатност пред разстоянията.“ Също и за Леопарди е ясно, че е рядкост да се открие поносим човек; той посреща мъката с ирония и горчивина, както Ницше прави това в своята максима: „Слабите и непрокоп-саните трябва да се унищожат: първото изречение на нашата човешка любов. И трябва да им се помогне за това.
към текста >>
Опитай да изпълниш
дълг
а си и ще разбереш веднага какво ти е присъщо.“ Знаем, че също и Гьоте притежава фина чувствителност.
Напълно проти-воположна на Ницшевия начин на мислене е Гьотевата гледна точка: „Не трябва да тълкуваме в аскетичен смисъл израза „познай себе си.“ По никакъв начин това не е себепознанието на съвременните хипохондрици, хумористи и самоизмъчващи се, това означава просто: обърни внимание до известна степен на себе си, забележи се, за да осъзнаеш връзката си с другите и със света. За това не са нужни някакви психологични мъчения. Всеки способен човек знае и преживява какво трябва да значи това. Това е един добър съвет, който е от голяма практическа полза за всекиго... Как може човек да се познае? Никога чрез наблюдение, а чрез действие.
Опитай да изпълниш дълга си и ще разбереш веднага какво ти е присъщо.“ Знаем, че също и Гьоте притежава фина чувствителност.
Но същевременно има и необходимия баланс: способността, която е описал чудесно в един разговор с Екерман на 20 септември 1829 г. „Изключителното, което постигат отлични таланти, предпоставя една много нежна организация, за да са способни на особени усещания. Такава организация е в конфликт със света и е лесно ранима. И който не може, като Волтер, да съчетае голямата чувствителност с извънредна издръжливост, е изложен на непрекъсната болнавост.“ Тази издръжливост липсва на натури като Ницше и Леопарди. Те биха се загубили напълно в своите впечатления, ако не се заключваха за света артистично, ако не му се противопоставяха враждебно.
към текста >>
Една
дълг
а история!
Ако бе застанал пред това обективно, като някой друг съвременник на Вагнер, може би щеше по-късно също да стане Вагнеров противник. И така щеше да преценява ситуацията напълно спокойно и хладнокръвно. Той също така осъзнава, че не иска да се освободи от Вагнер, а само от своя собствен „аз“, какъвто се е оформил по едно определено време. Казва: „Да обърна гръб на Вагнер бе за мен съдба; отново с удоволствие да имам нещо, това бе победа за мен. Може би никой не се е сраствал по-опасно с вагнерианството, никой не се е борил по-твърдо срещу него, никой не се е радвал повече да се освободи от него.
Една дълга история!
Какво да кажем за това? Ако бях моралист, кой знае как бих го назовал! Може би себепревъзмогване. Какво изисква един философ като първо и последно нещо от себе си? В себе си да превъзмогне своето време, да стане „безвремеви“.
към текста >>
20.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Преобразуването, което се произвежда в цялото същество на човека, когато той гледа нещата, е показано с прекрасни думи в индийската поема "Бхагават Гита", поради което Вилхелм фон Хумболдт казваше за нея, че е признателен на своята съдба, защото го е оставила да живее достатъчно
дълг
о, докато е станал в състояние да се запознае с тази творба.
Преобразуването, което се произвежда в цялото същество на човека, когато той гледа нещата, е показано с прекрасни думи в индийската поема "Бхагават Гита", поради което Вилхелм фон Хумболдт казваше за нея, че е признателен на своята съдба, защото го е оставила да живее достатъчно дълго, докато е станал в състояние да се запознае с тази творба.
Вътрешната светлина говори в тази поема: "Един вечен лъч от мене, който е добил едно особено съществуване в света на личния живот, привлича към себе си петте сетива и индивидуалната душа, които принадлежат на природата. Когато лъчезарният дух се въплъщава в пространство и време, или когато се обезплътява, той обхваща нещата и ги взема със себе си, както полъхът на вятъра обхваща благоуханията на цветята и ги отнася със себе си. Вътрешната светлина владее ухото, чувството, вкуса и обонянието, както и сърдечността; тя завързва връзката между себе си и сетивните неща. Неразумните не знаят, кога вътрешната светлина просиява и угасва, или кога се съединява с нещата; само който е съпричастник на вътрешната светлина, може да знае за това." Така мощно сочи "Бхагават Гита" на преобразуването на човека, че казва за "мъдрия": Той не може вече да се заблуди, не може да стори грях. Ако привидно той се заблуждава или прави грях, трябва да осветли своите мисли или своите постъпки с една светлина, пред която вече не се явява като грешка, нито като грях това, което пред обикновеното съзнание се явява като такова.
към текста >>
21.
ЙОХАН ШЕФЛЕР, НАРЕЧЕН АНГЕЛУС СИЛЕЗИУС
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Не трябва да питаш
дълг
о: иди, немите цветя ще ти го кажат." "Всичко трябва да бъде принесено в жертва.
"Що значи да не грешиш?
Не трябва да питаш дълго: иди, немите цветя ще ти го кажат." "Всичко трябва да бъде принесено в жертва.
Ако ти не принесеш себе си в жертва за Бога, накрая вечната смърт ще те принесе в жертва за врага."
към текста >>
22.
УВОД КЪМ ВТОРОТО ИЗДАНИЕ
GA_8 Християнството като мистичен факт
За съжаление поради голямата си претовареност авторът беше принуден, и то
дълг
о време след изчерпване на първото издание, да отложи излизането на второто издание.
При подготвянето на второто издание, авторът не сметна за необходимо да промени нещо съществено в съдържанието на първото издание. Затова пък е налице известно разширение на изложеното преди осем години. Направен беше и опит, някои неща да се обхванат по-точно и по-подробно.
За съжаление поради голямата си претовареност авторът беше принуден, и то дълго време след изчерпване на първото издание, да отложи излизането на второто издание.
към текста >>
23.
МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
От неживото тя поражда съществата през една
дълг
а редица от степени и през всички форми на живота стига до сетивния човек.
Природата се развива от най-несъвършеното към съвършеното.
От неживото тя поражда съществата през една дълга редица от степени и през всички форми на живота стига до сетивния човек.
В своята сетивност той отваря очи и се вижда като сетивно-действително, като променливо същество. Но той долавя в себе си и силите, от които е родена тази сетивност. Тези сили не са идентични със самото сетивно същество. Човек ги носи в себе си като признак на това, че в него живее нещо повече от онова, което той възприема чрез сетивата. Човек чувствува, че в него проблясва нещо, което е създало всичко, включително и него самия; и той чувствува, че ще се превърне в една сила, която ще го окрили за по-висше творчество.
към текста >>
24.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
Не съществува никаква книга, написана от мен върху тези неща, нито пък ще се яви такава; подобни неща по никой начин не могат да се изразят, както други учения, с думи, а е необходимо човек
дълг
о време да се занимава с предмета и да се вживее в него: Тогава една искра проблясва и запалва светлина в душата."
По-късните ученици на Платон, неоплатониците му при писват също и едно тайно учение, в което той е допускал да участвуват само достойните, но само под „печата на мълчанието". Неговото учение било забулено в пълна тайнственост, както и мъдростта на Мистериите. Въпреки, че седмото от Платиновите писма не произхожда, както се твърди, от самия него, за целта, която тук преследваме, това няма никакво значение. Защото дали той или някой друг се изказва по този начин върху настроението, изразено в писмото, това може да ни бъде безразлично. В това писмо се казва: „Толкова мога да кажа аз за всички онези, които са писали или ще пишат, че знаят към какво съм се стремил, било, че са го чули от мен, или от някой друг: не трябва да им се вярва в нищо.
Не съществува никаква книга, написана от мен върху тези неща, нито пък ще се яви такава; подобни неща по никой начин не могат да се изразят, както други учения, с думи, а е необходимо човек дълго време да се занимава с предмета и да се вживее в него: Тогава една искра проблясва и запалва светлина в душата."
към текста >>
И ако е така, би било твърде странно, цял живот да са устремени към смъртта, а сега, когато тя идва, да не я желаят; да не желаят това, към което толкова
дълг
о време са се стремили."
Какво иска този, който се стреми към мъдрост? Той иска да се освободи от това, което сетивата му предлагат във всекидневното наблюдение. В сетивния свят той иска да търси Духа. Не е ли това един факт, който може да се сравни с умирането? „Именно онези смята Сократ които правилно се занимават с философия, без разбира се другите да забележат, се стремят към това, да умрат.
И ако е така, би било твърде странно, цял живот да са устремени към смъртта, а сега, когато тя идва, да не я желаят; да не желаят това, към което толкова дълго време са се стремили."
към текста >>
Това наистина звучи като приказка, но истината е, че движението на съседните на Земята небесни тела се изменило и предизвикало унищожаването на всичко, намиращо се по Земята чрез много огън, а такива изменения стават след изтичането на определени
дълг
и периоди от време."
Особено „Тимей" е онова съчинение на Платон, което ни разкрива мистерийния характер на Платоновия мироглед. Още в началото на този диалог става дума за едно „посвещение". Един египетски жрец „посвещава" Солон в еволюцията на света и показва как в получените по предание митове са изразени образно вечните истини. „Станали са множество и много видове унищожения на човеците (така учи египетският жрец Солон), а ще станат такива и в бъдеше; но най-големите: Чрез огъня и водата; по-малките: Чрез безброй други причини. Защото това, което се разказва и при вас, че някога Фаетон, син на Хелиос, се качил на колесницата на своя баща и понеже не умеел да кара по пътя на своя баща, изгорил всичко по Земята и сам бил ударен от светкавица.
Това наистина звучи като приказка, но истината е, че движението на съседните на Земята небесни тела се изменило и предизвикало унищожаването на всичко, намиращо се по Земята чрез много огън, а такива изменения стават след изтичането на определени дълги периоди от време."
към текста >>
25.
МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Дълг
о скита откакто разруши свещената Троя;
Дълго скита откакто разруши свещената Троя;
към текста >>
26.
ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
От сега нататък меродавно беше не това, за което Духът на всеки отделен човек трябва
дълг
о да се подготвя; а това, което са чули и видели тези, които са били около Исус и което е било предадено чрез тях.
От сега нататък за онези, които принадлежали на Христовата общност, една част от това, което по-рано можеше да се постигне чрез мистичните методи, може да бъде заместено с убеждението, че Божественото се е изявило в Словото, че е станало плът.
От сега нататък меродавно беше не това, за което Духът на всеки отделен човек трябва дълго да се подготвя; а това, което са чули и видели тези, които са били около Исус и което е било предадено чрез тях.
„Това, което е било отначало, което сме чули, което сме пипали с ръцете си за Словото на Живота..., което сме видели и чули, това ви възвестяваме за да имате и вие общение с нас." Така е писано в Първото послание на Йоан. И точно тази непосредствена действителност трябва да обхване като жива връзка всички поколения и да се предава мистично от поколение на поколение като „Църква". Така трябва да се разбират думите на св. Августин: „Аз не бих вярвал в Евангелието, ако авторитетът на католическата църква не ми налагаше това." Следователно, според мнението на Августин, Евангелията не съдържат в себе си признака на тяхната истинност; ние трябва да вярваме в тях, защото те се основават на личността на Исус и защото църквата по тайнствен начин е получила сила от тази личност, с която да гарантира истинността на Евангелията.
към текста >>
27.
АПОКАЛИПСИСЪТ НА ЙОАН
GA_8 Християнството като мистичен факт
Когато се обърнал, Йоан видял „седем златни светилника" и „всред светилниците образа на Сина Човешки, с
дълг
а дреха и препасан със златен колан на кръста; и неговата глава и коса бяха блестящо бели като бяла вълна или сняг, а очите Му като искрящ огън".
Когато се обърнал, Йоан видял „седем златни светилника" и „всред светилниците образа на Сина Човешки, с дълга дреха и препасан със златен колан на кръста; и неговата глава и коса бяха блестящо бели като бяла вълна или сняг, а очите Му като искрящ огън".
Обяснява ни се (гл. I ст. 20), „че седемте светилници са седем църкви". С това се загатва, че светилниците са седем различни пътища за постигане на Божественото. Всички те са човече или по-малко несъвършени.
към текста >>
28.
ИСУС В ИСТОРИЧЕСКИ АСПЕКТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Спорът дали това съчинение е автентично или не, трябва да се счита днес за положително решен и да се приеме за правилно, че Филон действително е описал живота на една общност, съществувала
дълг
о преди Христос и добре позната нему.
Сродни с есеите били живеещите в Египет терапевти. За начина на техния живот могат да се намерят подробни пояснения в едно от съчиненията на философа Филон: „За съзерцателния живот".
Спорът дали това съчинение е автентично или не, трябва да се счита днес за положително решен и да се приеме за правилно, че Филон действително е описал живота на една общност, съществувала дълго преди Христос и добре позната нему.
(Относно този въпрос да се види книгата на Г. Р. Мийд: „Откъси от една изгубена вяра".) Достатъчно е да разгледаме само отделни места от това съчинение, за да разберем за какво става дума:
към текста >>
29.
ЗА СЪЩНОСТТА НА ХРИСТИЯНСТВОТО
GA_8 Християнството като мистичен факт
Трябваше да измине
дълг
о време, за да стане възможно убеждението на Августин: „Аз не бих вярвал в истинността на Евангелията, ако не бях заставен от авторитета на католическата църква."
В същото време църквата все повече се утвърждава като външна институция. Колкото повече придобива сила, толкова пътят, който тя признава за правилен чрез решения на събори и външно законодателство, измества личното изследване. Тя решава кой се отклонява повече или по-малко от божествената истина. Понятието „еретик" приема все по-установена форма. През първите столетия на християнството личното търсене на божествения път е било до по-голяма степен достояние на личността, отколкото през следващите столетия.
Трябваше да измине дълго време, за да стане възможно убеждението на Августин: „Аз не бих вярвал в истинността на Евангелията, ако не бях заставен от авторитета на католическата църква."
към текста >>
30.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_9 Теософия
В зависимост от индивидуалността, постигането на тази цел може да трае по-
дълг
о или по-късо време; но който е надарен с търпение и постоянство сигурно ще я постигне.
Душата не вижда нищо, но чрез това чувство тя схваща силата на истината и постепенно в нея се събужда "висшето сетиво".
В зависимост от индивидуалността, постигането на тази цел може да трае по-дълго или по-късо време; но който е надарен с търпение и постоянство сигурно ще я постигне.
Защото, ако не може да се оперира всеки, който е физически сляп, то всяко духовно око може да се отвори и само въпрос на време е когато ще се отвори.
към текста >>
Защото човек може напълно да следва
дълг
а си на човек, без да знае нещо за ботаниката, зоологията, математиката или каквато и да е друга наука.
У човека, който се чувствува призван чрез едно духовно предназначение да открие висшите сфери на битието, този факт събужда безгранично чувство за отговорност. Той му налага скромност и въздържаност. Но и не трябва да попречи на никого да се занимава с висшите истини, дори и на онези, на когото животът не позволява да се посвещава в обикновените науки.
Защото човек може напълно да следва дълга си на човек, без да знае нещо за ботаниката, зоологията, математиката или каквато и да е друга наука.
Но никой не може да бъде в пълния смисъл на думата "човек", ако не е проникнал по някакъв начин в същината и призванието на човека които ни открива Духовната Наука.
към текста >>
31.
4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ
GA_9 Теософия
(*
Дълг
о време авторът на тази книга преработваше това, което нарече тук етерно или жизнено тяло и на което даде названието "тяло на строителните сили".
Сега, за човека се открива един съвсем нов свят. Той възприема не само цветовете, уханията и т. н. на живите същества, а животът на тези живи същества сам по себе си. Във всяко растение, във всяко животно, освен физическата форма, той чувствува още и изпълнената с живот духовна форма. Нека да изразим тази духовна форма като я назовем етерно тяло или жизнено тяло*.
(* Дълго време авторът на тази книга преработваше това, което нарече тук етерно или жизнено тяло и на което даде названието "тяло на строителните сили".
Той бе принуден да стори това, поради чувството, че е изключително важно да се избегне смесването на това, което ние наричаме "етерно тяло", с "жизнената сила" на старата естествена наука. В известен смисъл, авторът е съгласен с модерните учени, които отхвърлят старото схващане, претендиращо да обясни особения начин, по който неорганичните сили действуват в организма. Но това, което действува в организма като "неорганично", не действува никъде другаде, освен в неорганичния свят. Законите на неорганичната природа в организма са същите, както и в кристала. Но в организма съществуват нещо, което не е неорганично: това е творческият живот.
към текста >>
Удоволствието или неудоволствието, привличането и отвращението са лични чувства за човека;
дълг
ът стои над удоволствието и неудоволствието той царува над тях.
Същото е и с истински доброто. Нравственото добро е независимо от влеченията и страстите, доколкото то не се ръководи от тях, е им повелява.
Удоволствието или неудоволствието, привличането и отвращението са лични чувства за човека; дългът стои над удоволствието и неудоволствието той царува над тях.
към текста >>
За човека,
дълг
ът може да е поставен толкова високо, че той да жертвува живота си за него.
За човека, дългът може да е поставен толкова високо, че той да жертвува живота си за него.
И човекът облагородил своите наклонности, удоволствия, така че те без принуда да следват признатия от него дълг. Както истината, така и нравствено доброто притежават една вечна стойност, която не идва от Сетивната Душа. Когато човек оживява в душата си независимата истина и независимото добро, той се издига над Сетивната Душа. Вечният Дух озарява последната. Една неугасваща светлина се запалва в нея.
към текста >>
И човекът облагородил своите наклонности, удоволствия, така че те без принуда да следват признатия от него
дълг
.
За човека, дългът може да е поставен толкова високо, че той да жертвува живота си за него.
И човекът облагородил своите наклонности, удоволствия, така че те без принуда да следват признатия от него дълг.
Както истината, така и нравствено доброто притежават една вечна стойност, която не идва от Сетивната Душа. Когато човек оживява в душата си независимата истина и независимото добро, той се издига над Сетивната Душа. Вечният Дух озарява последната. Една неугасваща светлина се запалва в нея. Доколкото душата живее в тази светлина, тя участвува във вечното начало.
към текста >>
32.
ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И СЪДБАТА
GA_9 Теософия
За Моцарт е известно, че като момче е можел само по памет да запише
дълг
и музикални произведения.
Възприемаме ли ние обаче тези плодове в самите нас? Върху какво се основават заложбите, които като особеност на духовния човек бяха изложени по-горе? Човек започва земния си жизнен път само с онези способности, които сам донася със себе си. Тези способности винаги наподобяват нещо, което можем да научим по време на живота. Нека вземем за пример гениалността на един човек.
За Моцарт е известно, че като момче е можел само по памет да запише дълги музикални произведения.
Той е бил способен на това, защото е можел да обгърне тяхната цялост дори с един поглед. В определени граници, човек развива по време на живота своята способност да обгръща цялото, да прониква в отношенията между нещата по такъв начин, че да постига нови способности.
към текста >>
33.
2.ДУШАТА В ДУШЕВНИЯ СВЯТ СЛЕД СМЪРТТА
GA_9 Теософия
Трябва да се отбележи, че колкото повече една душа е познавала горещото желание през време на земния си живот, толкова по-
дълг
о време ще остане под техните влияния.
Душата е подложена на страшните изпитания, произтичащи от лишението. По само себе си се разбира, че те засягат само онези нива, които през време на физическия живот са били под влиянието на груби и низши страсти. Душите, които не са познавали горещите желания, преминават през това състояние без да забележат нещо, понеже те нямат никакво родство с него.
Трябва да се отбележи, че колкото повече една душа е познавала горещото желание през време на земния си живот, толкова по-дълго време ще остане под техните влияния.
Не трябва да си представяме това пречистване по същия начин, по който усещаме болките във физическия свят. Защото след смъртта, душата желае своето пречистване, което единствено може да излекува несъвършенствата, които тя признава в себе си.
към текста >>
Според условията, които е създала по време на своя живот на Земята, тя ще остане по-кратко или по-
дълг
о време в една или в друга от областите на душевния свят.
Според условията, които е създала по време на своя живот на Земята, тя ще остане по-кратко или по-дълго време в една или в друга от областите на душевния свят.
В онази област, към която изпитва родство, тя ще остане докато това родство се заличи. Тя ще премине, без да почувствува никакво влияние, през онези области към които не е развивала никакво родство. Тук исках да опиша само основните характерни черти на душевния свят и в общи черти живота на душата в този свят. По същия начин ще постъпя и с описанието на духовния свят. Да се разпростра повече върху естеството на тези висши светове, би означавало да надхвърля рамките на този труд.
към текста >>
34.
ЗАБЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ
GA_9 Теософия
Науката за Духа има за свой
дълг
да посочи пътя, по който хората ще стигнат до виждането на аурата.
С тези няколко думи бих желал да насоча читателя към недоразумението, на което се дължи вече споменатото възражение.
Науката за Духа има за свой дълг да посочи пътя, по който хората ще стигнат до виждането на аурата.
На този, който се стреми към познанието, тя напомня: "подчини душата си на условията които ясновидството изисква, и ти ще виждаш в свръхсетивния свят". Впрочем много по-удобно би било да се изпълняват посочените по-горе изисквания на естественонаучното мислене; само че който се придържа към тях, показва своята незапознатост дори с основните положения на Науката за духа.
към текста >>
35.
06. Б. ПРОСВЕТЛЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Първо начално споменатите чувства са налице само докато продължава наблюдението; по-късно те се запазват и за по-
дълг
о време, а накрая се превръщат в нещо, което остава в душата.
Вероятно в самото начало нещата не са толкова лесни, но постепенно, при постоянно и търпеливо упражняване, тези чувства възникват в душата. Упражненията не трябва да се изоставят в никакъв случай.
Първо начално споменатите чувства са налице само докато продължава наблюдението; по-късно те се запазват и за по-дълго време, а накрая се превръщат в нещо, което остава в душата.
И тогава е достатъчно човек да размисли, за да бликнат двете чувства, дори и без каквито и да е наблюдения на един или друг физически предмет. От тези чувства и от свързаните с тях мисли, се изграждат органите на ясновиждането.
към текста >>
36.
07. КОНТРОЛ НАД МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Естествено, наблюдението ще бъде прекъснато поради обстоятелството, че човекът, върху когото е насочено вниманието, не остава
дълг
о време в описаното душевно състояние.
Сега окултният ученик трябва изцяло да се отдаде на представите, които той пробужда в своите спомени. Той трябва да постигне възможно най-голямо вътрешно спокойствие за своята душа, да стане сляп и глух за всичко, което го заобикаля. Специално се налага да следи за онова чувство, което тези представи пробуждат в душата му. Това чувство се надига в него както облакът закрива ясния до преди миг хоризонт.
Естествено, наблюдението ще бъде прекъснато поради обстоятелството, че човекът, върху когото е насочено вниманието, не остава дълго време в описаното душевно състояние.
Вероятно ще се наложи опитите да бъдат повторени стотици напразни опити. Обаче търпението не трябва да се губи. Накрая, след многобройни опити, ученикът изживява в душата си едно чувство, което съответствува на душевното състояние, в което се намира наблюдавания човек. И след известно време той установява, че това чувство пробужда в душата му определена сила, която му позволява да има духовни възприятия относно душевните състояния на други хора. И зрителното поле се появява един светещ образ.
към текста >>
37.
09. ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Трети очаква с търпение и живее
дълг
и години без някакъв видим резултат.
В определени случаи например, някой може да е напреднал изключително много в окултния път. Той може, така да се каже, да се намира само миг преди отварянето на неговите душевни очи, на неговите духовни уши; и тогава той има щастието да се носи над спокойните или може би разярени водни маси, така че завесата пред душевните очи пада и той внезапно става виждащ. В други случаи човек също е стигнал толкова напред, че тази завеса просто сама очаква да бъде свалена, например от тежък удар на съдбата. Ако за обикновения човек подобен удар би довел до пълно изчерпване на неговата сила и до заглушаване на неговата енергия, за окултният ученик всичко това е начало на Просветлението.
Трети очаква с търпение и живее дълги години без някакъв видим резултат.
Внезапно спокойното съзерцание в тихата му стая се нарушава и около него се разлива духовна светлина; стените изчезват и стават душевно прозрачни; един нов свят се открива пред неговите вече виждащи очи, или прозвучава за неговите вече отворени духовни уши.
към текста >>
38.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Дълг
ът не трябва да застава пред окултния ученик като една външна и принуждаваща сила, а като сила, която той следва, защото я обича.
Дългът не трябва да застава пред окултния ученик като една външна и принуждаваща сила, а като сила, която той следва, защото я обича.
Той трябва да формира за себе си една свободна душа, добре балансирана в своя чувствен и духовен потенциал.
към текста >>
39.
11. УСЛОВИЯ ЗА ОКУЛТНО ОБУЧЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Човек трябва точно да преценява кога да постави своя
дълг
по-високо от грижата за собственото си здраве.
В тази област човек трябва да запази пълна самостоятелност. Чуждите съвети които в повечето случаи ни се предлагат без да сме ги искали са по правило излишни. Всеки сам трябва да се грижи за себе си. Що се отнася за физическото здраве, по-важно от всичко друго е да се отстранят вредните влияния. Често при изпълнението на нашите задължения ние се поставяме при вредни за здравето условия.
Човек трябва точно да преценява кога да постави своя дълг по-високо от грижата за собственото си здраве.
Колко много са нещата, от които той може да се откаже ако има здрава воля! В много случаи окултният ученик трябва да постави дългът над здравето, а понякога и над самия живот; обаче насладата никога. За него насладата може да е само едно средство за здравословен живот. В това отношение човек трябва да е напълно искрен и честен към себе си. Няма никакъв смисъл да се води аскетичен живот, ако решението произтича от мотиви, характерни за един или друг вид наслада.
към текста >>
В много случаи окултният ученик трябва да постави
дълг
ът над здравето, а понякога и над самия живот; обаче насладата никога.
Всеки сам трябва да се грижи за себе си. Що се отнася за физическото здраве, по-важно от всичко друго е да се отстранят вредните влияния. Често при изпълнението на нашите задължения ние се поставяме при вредни за здравето условия. Човек трябва точно да преценява кога да постави своя дълг по-високо от грижата за собственото си здраве. Колко много са нещата, от които той може да се откаже ако има здрава воля!
В много случаи окултният ученик трябва да постави дългът над здравето, а понякога и над самия живот; обаче насладата никога.
За него насладата може да е само едно средство за здравословен живот. В това отношение човек трябва да е напълно искрен и честен към себе си. Няма никакъв смисъл да се води аскетичен живот, ако решението произтича от мотиви, характерни за един или друг вид наслада. В аскетизма някой може да намери същия комфорт, какъвто друг намира в алкохолизма. И в този случай аскетизма ще бъде напълно безполезен в придобиването на висшето познание.
към текста >>
Всеки, който развива у себе си усещане, след време започва ясно да различава своя вътрешен
дълг
от изискванията на външната среда.
Ето че всъщност стигаме и до Четвъртото Условие: убеждението, че истинската същност на човека е вложена в неговия вътрешен свят. Който разглежда себе си единствено като продукт на външния свят, като резултат от чисто физическите закономерности, не може да напредва в окултното обучение. За тази цел е необходимо усещането за нашата душевно-духовна същност.
Всеки, който развива у себе си усещане, след време започва ясно да различава своя вътрешен дълг от изискванията на външната среда.
Той проумява, че едното не може да се измерва непосредствено с другото. Окултният ученик е длъжен да намери златната среда между онова, което налагат външните условия и това, което той сам намира за правилно в своето поведение. Той не трябва да натоварва обкръжението си с неща, които не са по неговите сили; но от друга страна той трябва да е напълно свободен от задължението да изпълнява само изискванията на другите. Признаването на своите истини той трябва да търси единствено в гласа на искрената си и воюваща за познание душа. Обаче от своето обкръжение той трябва да извлече максималното, за да вникне в това, което го формира и е полезно за другите.
към текста >>
40.
12. ПРОМЕНИ В СЪНИЩАТА НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Ако окултният ученик не иска да се превърне в мечтател или фантаст, с по-висшето си съзнание той трябва да обогати и улесни, а не да спъва своя живот във физическия свят, както например постъпва този, който предприема едно
дълг
о пътуване не пеш, а с влак.
Следващата му задача е, така да се каже, вътрешно да израсне в този висш Аз да гледа на него като на своята истинска същност и да ръководи поведението си в съответствие с него. Той все повече се прониква от представата и живото усещане: моето физическо тяло, което по-рано наричах мой "Аз", е само инструмент на висшия Аз. А спрямо низшия Аз той получава усещането, сходно на това на сетивния човек спрямо даден инструмент или, например, превозно средство. Както в последния случай, пътуващият в една кола съвсем няма да я причисли към своя "Аз", дори и да казва "аз пътувам", така и окултистът, казвайки: "аз отивам към вратата", всъщност мисли: "аз придвижвам моето тяло към вратата". Този начин на изразяване се превръща в нещо самопонятно, така че окултният ученик нито за миг не губи здравата опора на физическия свят и доверието си към него.
Ако окултният ученик не иска да се превърне в мечтател или фантаст, с по-висшето си съзнание той трябва да обогати и улесни, а не да спъва своя живот във физическия свят, както например постъпва този, който предприема едно дълго пътуване не пеш, а с влак.
към текста >>
41.
14. РАЗКЪСВАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА В ХОДА НА ОКУЛТНОТО ОБУЧЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Необузданата сила напира и изпълва цялата личност на човека и за
дълг
о време изобщо не може да се очаква, че равновесието ще бъде възстановено.
Разбира се, окултният ученик не трябва да бъде сравняван с тях. При него нещата се свеждат до правилното и хармонично развитие на трите основни сили на душата мислене, чувства и воля преди да са разрушени взаимните им връзки и преди висшето съзнание да е установило своя контрол над тях. Защото ако грешката е направена и една от трите сили изпадне в безредие, висшата душа идва като един вид преждевременно родена.
Необузданата сила напира и изпълва цялата личност на човека и за дълго време изобщо не може да се очаква, че равновесието ще бъде възстановено.
Ако за обикновения човек е една безобидна характерова особеност това, дали той е предимно волева, чувствена или мисловна натура, за окултния ученик този факт добива чудовищни размери и го лишава от толкова необходимите за живота нормални човешки реакции. Впрочем опасността става действително сериозна едва в мига, когато окултният ученик е вече в състояние да пренася изживяванията си от дълбокия сън в своето будно съзнание. И доколкото дълбокият сън е обхванат от просветление денем сетивният живот направляван от общовалидните космически закони действува уравновесяващо върху душата. Ето защо е така необходимо будният живот на окултният ученик да бъде нормален и здрав във всяко отношение. Колкото повече се стреми да отговори на вътрешните изисквания за здравословно поддържане на тяло, душа и Дух, толкова по-добре е за него Жалко ще бъде, ако всекидневният живот му се отразява възбуждащо или подтискащо, причинявайки колебания във вътрешния му душевен живот.
към текста >>
42.
КУЛТУРАТА НА СЪВРЕМЕННОСТТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ДУХОВНАТА НАУКА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Дълг
о време изпитани символи и представи, с които до неотдавна всеки боравеше и работеше на всяка стъпка без опасение и съмнение, са се разклатили и на тях се гледа с недоверие.
Такива природоизследователи не могат да се решат да пристъпят към онези методи, които изхождат от действителното разглеждане на духа и душата. Те изпитват най-голям страх пред “мистиката”, пред “гнозиса” или “Теософията”. Това ясно проличава от гореспоменатите книги на Ферворн. Той казва: “В естествената наука кипи. Неща, които изглеждаха ясни и прозрачни на всички, днес са се размътили.
Дълго време изпитани символи и представи, с които до неотдавна всеки боравеше и работеше на всяка стъпка без опасение и съмнение, са се разклатили и на тях се гледа с недоверие.
Основните понятия, като тези за материята, изглеждат несигурни и най-здравата почва започва да се изплъзва изпод краката на природоизследователя. Твърди като канара стоят определени проблеми, в които досега са се разбили всички опити и усилия на естествената наука. При това познание разколебаният се хвърля с примирение в обятията на мистиката, която от най-стари времена е била последното прибежище, когато измъченият ум не е виждал вече никакъв изход. Разсъждаващият търси нови символи и се опитва да създаде нови основи, върху които да може да гради по-нататък.” Вижда се, че днешният мислител, който изследва природата, чрез своите навици на мислене не е в състояние да си създаде друга представа за “мистиката”, освен такава, която включва в себе си обърканост, неяснота на ума. И до какви представи относно душевния живот стига един такъв мислител!
към текста >>
43.
НАШИТЕ АТЛАНТСКИ ПРАДЕДИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
В течение на много
дълг
и периоди нещата се вършеха постоянно по същия начин.
Когато детето израстваше и навлизаше в живота, при всичко, което трябваше да върши, то си спомняше, че нещо подобно му е било представяно през време на неговото обучение. То най-добре се справяше, когато новият случай беше подобен на някой такъв, който вече беше видяло. При съвършено нови условия атлантецът винаги беше принуден отново да изпитва нещата, докато на съвременния човек много неща му са спестени в това отношение, защото той е въоръжен с правила. Той може да прилага тези правила също и в случаи, които още не е срещал. Една такава система на възпитанието придаваше на целия живот нещо еднообразно.
В течение на много дълги периоди нещата се вършеха постоянно по същия начин.
Вярната памет не позволяваше да се появи нищо, което да прилича макар и малко на бързината на нашия днешен прогрес. Хората вършеха това, което са “виждали” по-рано. Те не измисляха, а си спомняха. Авторитет беше не този, който много е учил, а който много е преживял и поради това можеше да си спомня за много неща. През време на атлантската епоха би било невъзможно някой да може да решава някой важен случай преди да е стигнал до определена възраст.
към текста >>
Всяка една от тях се запазва още
дълг
о време, когато наред с нея се развиват други подраси.
Но също и във всяка коренна раса трябва да бъдат преминати различни степени. А именно тези степени винаги са 7 на брой. В началото на периода, който принадлежи на една коренна раса, главните нейни качества се намират в едно младенческо състояние; те постепенно стигат до узряване и накрая също до упадък. Чрез това населението на една коренна раса се разделя на 7 подраси. Само че не трябва да си представяме, че една подраса изчезва веднага, когато се развива нова.
Всяка една от тях се запазва още дълго време, когато наред с нея се развиват други подраси.
Така на Земята винаги живеят едно до друго населения, които имат различни степени на развитие.
към текста >>
Този култ продължи много
дълг
о време и прие най-различни форми.
И върху този спомен за делата се основаваше фактът, че една група от свързани помежду си хора избираше един човек за свой ръководител. Разви се един вид царствен чин. Даже това признание се простираше отвъд смъртта. Разви се споменът за прадедите или за онези, които бяха си спечелили заслуги в живота. И от това при отделните племена покъсно произлезе един вид религиозно почитане на умрелите, един култ към прадедите.
Този култ продължи много дълго време и прие най-различни форми.
Още при рмоахалите човекът имаше дотолкова значение, доколкото в даден момент той можеше да се наложи чрез превес на силите си. Ако там някой искаше признание за това, което беше направил през изминалите дни, той трябваше да покаже чрез нови дела, че още притежава старата сила. Той трябваше, така да се каже, да припомни старите си дела чрез нови. Извършеното в миналото нямаше вече стойност. Едва втората подраса започна да оценява личния характер на един човек, вземайки под внимание неговия минал живот.
към текста >>
44.
ПОСЛЕДНИТЕ ВРЕМЕНА ПРЕДИ РАЗДЕЛЯНЕТО НА ПОЛОВЕТЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Дълг
о време преди неговото същинско проявяване хората се развиваха така, че един индивид се раждаше повече с мъжки характерни черти, друг повече с женски характерни черти.
Всичко, което се казва тук, отговаря на последните времена преди разделянето на половете. Това разделяне стана бавно и постепенно.
Дълго време преди неговото същинско проявяване хората се развиваха така, че един индивид се раждаше повече с мъжки характерни черти, друг повече с женски характерни черти.
Но при всеки човек имаше също и противоположните полови характерни черти, така че беше възможно да става самооплождане. Обаче това не беше възможно по всяко време, а зависеше от влиянията на външните условия в определени сезони. Изобщо за много неща човекът до висока степен зависеше от такива външни условия. Поради това той трябваше да съобразява и всички свои действия с външните условия, например с движението на Слънцето и Луната. Но това не ставаше съзнателно, а се извършваше по начин, който трябва да наречем инстинктивен.
към текста >>
45.
ХИПЕРБОРЕЙСКАТА И ПОЛЯРНАТА ЕПОХА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Тези тела имаха про
дълг
овата елипсовидна форма, но въпреки това чрез нежни оттенъци в материята бяха вече заложени крайниците и други органи, които трябваше да се развият по-късно.
Този дух се съедини със съществото, което се беше родило от онзи предшественик в средата на лемурийската епоха. (Върху това съединение вече говорихме в миналите статии. Когато тук изложим хода на развитието на човешкия предшественик до това време, въпросът трябва отново да бъде разгледан по-точно.) Душевните или астрални прадеди на човека бяха пренесени в ефирната етерна Земя. Те всмукаха фината материя в себе си – както, грубо казано, гъбата всмуква в себе си водата. Като се проникнаха по този начин с материята, те си образуваха етерни тела.
Тези тела имаха продълговата елипсовидна форма, но въпреки това чрез нежни оттенъци в материята бяха вече заложени крайниците и други органи, които трябваше да се развият по-късно.
Целият процес в тази маса беше чисто физико-химически, но той беше регулиран и управляван от душата. Когато една такава материална форма достигаше определена големина, тя се разполовяваше, и всяка от двете половини беше подобна на първоначалната форма, от която беше произлязла и в нея се извършваха същите процеси. Всяка нова форма отново беше надарена с душа също както майчиното същество. Това се дължеше на факта, че върху Земната арена бяха слезли не само определен брой човешки души, а един вид душевно дърво, от чийто общ корен се отделяха безброй отделни души. Както при едно растение от безброй семена постоянно се развиват нови издънки, така и душевният живот се раждаше в безбройните форми, породени от непрестанното делене.
към текста >>
46.
ЗА ПРОИЗХОДА НА ЗЕМЯТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Когато завърши развитието на Сатурновото съзнание, настъпи един от гореспоменатите
дълг
и почивни периоди (пралайя).
Когато завърши развитието на Сатурновото съзнание, настъпи един от гореспоменатите дълги почивни периоди (пралайя).
След този почивен период от човешкото небесно тяло се разви това, което във “Въведение в Тайната наука” се нарича Слънце. И на това Слънце отново се появиха човешките същества, събудени от техния сън. В тях като заложба съществуваше развитото по-рано Сатурново съзнание. От тяхната заложба те развиха първо него. Можем да кажем, че на Слънцето човекът повтори Сатурновото състояние, преди да се издигне до едно по-високо такова.
към текста >>
47.
ЖИВОТЪТ НА САТУРН
GA_11 Из Хрониката Акаша
Тъй като на Сатурн самите те достигат едва до тяхната човешка степен, още
дълг
о време остават свързани с развитието на човечеството.
(Всичко това ще бъде изяснено в следващите изложения). Обаче “Духовете на личността” могат да обработят чрез тяхната собствена душа образите на “зародишите на сетивата” така, че с тяхна помощ да възприемат външни предмети, както човекът върши това през време на неговото Земно развитие. Работейки така над човешкото тяло, “Духовете на личността” изминават тяхната собствена “човешка степен”. Следователно от средата на четвъртия до средата на петия Сатурнов кръг те са човеци. Тези духове посаждат в човешкото тяло себичността, егоизма.
Тъй като на Сатурн самите те достигат едва до тяхната човешка степен, още дълго време остават свързани с развитието на човечеството.
Те имат да вършат важна работа над човека също и през следващите цикли. И тази работа винаги е свързана с внасянето на себичността. На техните действия трябва да се припише израждането на самоличността в себичност, но от друга страна те са творците на самостоятелността на човека. Без тях човекът никога не би станал едно затворено в себе си същество, една “личност”. Християнският езотеризъм употребява за тях израза “Първични сили” (Архаи), а в теософската литература те са наричани Азури.
към текста >>
48.
ЧЕТИРИЧЛЕННИЯТ ЗЕМЕН ЧОВЕК
GA_11 Из Хрониката Акаша
Това се дължи на факта, че в планетното развитие на Земята върху физическото тяло на човека е работено най-
дълг
о време.
Ако сравним степените на съвършенство на човешките членове, не ще бъде трудно да открием, че понастоящем физическото тяло в своето естество е най-съвършеното, че етерното тяло има една по-малка степен на съвършенство, а още по-малка астралното тяло; най-несъвършената част на човека понастоящем е “Азът”, в степента на развитието си, в която той сега се намира.
Това се дължи на факта, че в планетното развитие на Земята върху физическото тяло на човека е работено най-дълго време.
Това, което човекът носи днес като физическо тяло, е изпитало всички степени на развитие от Сатурн, Слънцето, Луната и Земята (до тяхната днешна степен).
към текста >>
49.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Впрочем това стана след като бяха изтекли продължителни периоди от време, през които Лунните цикли ставаха все по-кратки, а Слънчевите все по-
дълг
и.
От духовна гледна точка тези процеси изглеждат по следния начин: „Падналите Лунни Същества" постепенно са завладени от Слънчевите Същества и сега трябва да се присъединят към тях така, че техните действия да се включат в действията на Слънчевите Същества и да им се подчинят.
Впрочем това стана след като бяха изтекли продължителни периоди от време, през които Лунните цикли ставаха все по-кратки, а Слънчевите все по-дълги.
Настъпва епоха, когато Слънцето и Луната отново стават една небесна формация. Там човешкото физическо тяло е напълно етеризирано.
към текста >>
Това продължи
дълг
о и притокът на души към Земята съответстваше на увеличения брой човеци.
След като човеците умножаваха своя брой по Земята, в потомците липсваха вече причини, за да не се въплъщават в тях човешки души. Така, както сега действуваха силите на земната Луна, те упражняваха такова влияние, под което човешките тела се изграждаха напълно годни за въплъщаването на човешките души. Сега душите, които преди бяха изнесени на Марс, Юпитер и т. н. се насочиха отново към Земята. По този начин за всеки човешки потомък, който се раждаше в редицата на поколенията, имаше една душа.
Това продължи дълго и притокът на души към Земята съответстваше на увеличения брой човеци.
Сега душите, които след земната смърт напускаха тялото, запазваха в безплътното състояние отзвука от земната индивидуалност като един вид спомен. Този спомен действуваше по такъв начин, че когато на Земята отново се раждаше подходящо за тях тяло, те отново се въплъщаваха в него. Впоследствие всред човешките потомци се появиха и такива индивиди, които поемаха в се бе си души, слизащи за пръв път на Земята, както и други души, минали вече през многократни прераждания на Земята. В хода на Земното развитие, броят на младите души, слизащи за пръв път на Земята, ставаше все по-малък, а броят на превъплътените души непрекъснато растеше. За дълги периоди от време човешкият род се състоеше от тези два човешки вида.
към текста >>
За
дълг
и периоди от време човешкият род се състоеше от тези два човешки вида.
Това продължи дълго и притокът на души към Земята съответстваше на увеличения брой човеци. Сега душите, които след земната смърт напускаха тялото, запазваха в безплътното състояние отзвука от земната индивидуалност като един вид спомен. Този спомен действуваше по такъв начин, че когато на Земята отново се раждаше подходящо за тях тяло, те отново се въплъщаваха в него. Впоследствие всред човешките потомци се появиха и такива индивиди, които поемаха в се бе си души, слизащи за пръв път на Земята, както и други души, минали вече през многократни прераждания на Земята. В хода на Земното развитие, броят на младите души, слизащи за пръв път на Земята, ставаше все по-малък, а броят на превъплътените души непрекъснато растеше.
За дълги периоди от време човешкият род се състоеше от тези два човешки вида.
А на Земята човек продължаваше да се усеща свързан със своите предци чрез общия групов Аз. Докато индивидуалният Аз беше изживяван предимно в безплътното състояние между смъртта и едно ново раждане. Онези души, които слизаха от небесното пространство и се вмъкваха в човешките тела, не бяха в същото положение, както тези, които имаха зад себе си един или повече земни живота. Като души, първите сваляха в земния живот само онези условия, на които те бяха подчинени в духовния свят, както и своите опитности, натрупани в сферите извън Земята. Другите прибавяха към споменатите условия и тези от своите предишни съществувания на Земята.
към текста >>
Впрочем някои от тези расови форми се запазиха и в следатлантските времена, а достатъчно подвижните, макар и доста променени, продължиха да съществуват още
дълг
о време.
През Атлантската епоха имаше определен отрязък от време, когато действуващите в и около Земята закони създадоха необходимите условия за втвърдяване на човешкото тяло. Онези човешки раси, чиито форми бяха втвърдени преди този отрязък от време, продължиха да се размножават, но въплътените в тях души постепенно започнаха да се чувствуват толкова стеснени, че тези раси също трябваше да загинат.
Впрочем някои от тези расови форми се запазиха и в следатлантските времена, а достатъчно подвижните, макар и доста променени, продължиха да съществуват още дълго време.
Онези човешки форми, които останаха пластични и след споменатата епоха, станаха тела тъкмо на онези души, които изпитаха върху себе си вредното влияние на описаното предателство. Те също бяха обречени на скорошно загиване.
към текста >>
50.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
И аз разбирам това ръководство само тогава, когато усещам пробуждането на тази зародишна възможност като свой личен
дълг
; възможността, която обещава да открие пред човека всичко, което може да му бъде откри то чрез неговите собствени духовни сили.
Хора, които не изпитват в себе си никакъв подтик да направят нещо за своето развитие, лесно ще кажат: Човешкият живот се направлява от духовни сили, в чието ръководство не трябва да се намесваме; трябва спокойно да изчакаме момента, когато тези сили ще намерят за подходящо да открият пред душата един друг свят. Подобни хора преценяват намесата в мъдростта на духовното ръководство като един вид дързост, или като едно неоправдано желание. Хора с такъв начин на мислене, ще променят мнението си едва, когато даде на идея ги порази със своята сила. Ако например те си кажат: Мъдрото ръководство на духовния свят ми е дало определени способности; но то не ми ги е поверило, за да стоят неизползвани, а за да си послужа с тях. Мъдростта на ръководството се състои в това, че то е вложило в мен зародишните възможности за едно по-висше съзнание.
И аз разбирам това ръководство само тогава, когато усещам пробуждането на тази зародишна възможност като свой личен дълг; възможността, която обещава да открие пред човека всичко, което може да му бъде откри то чрез неговите собствени духовни сили.
Когато подобна мисъл упражни достатъчно силно въздействие върху душата, опасенията срещу обучение, насочено към постигането на по-висше съзнание, отпадат.
към текста >>
Колкото по-
дълг
о успее да се задържи човек в тази област, без да допусне намесата на друга, смущаваща представа, толкова по-действен е целият процес.
Защото въздействието на такъв символ зависи от това, че сме го изградили по описания начин, преди още да сме си послужим с него за целите на вътрешното вглъбяване. Ако прибегнем към подобен символ, без предварителното изграждане в собствената си душа, той остава студен и с твърде ограничено въздействие, отколкото ако е получил озаряваща сила чрез съответната ду шевна подготовка. Обаче по време на вглъбяването не трябва да викаме в душата си всички подготвителни мисли, а да оставим да витае духом само образът, като наред с него призовем и онези усещания, които възникват чрез подготвителните мисли. Ето как символът, освен в чувствено изживяване, се превръща в знак. А силата на въздействието се крие тъкмо в пребиваването на душата в това изживяване.
Колкото по-дълго успее да се задържи човек в тази област, без да допусне намесата на друга, смущаваща представа, толкова по-действен е целият процес.
И все пак добре е, ако извън времето, което посвещаваме на вглъбяването, често повтаряме изграждането на образа чрез съответни мисли и чувства по гореописания начин, за да не избледнее общото усещане. Колкото по-голямо търпение проявяваме за редовното обновяване на процеса, толкова по-значителен става образът за душата. (В моята книга „Как се добиват познания за висшите светове? " са дадени и други средства за вътрешно вглъбяване. Особено действени са описаните там медитации върху поникването и умирането на едно растение, върху дремещите в едно растително семе растежни сили, върху формите на кристалите и т.н.
към текста >>
Когато се опитаме да оживим и задържим по-
дълг
о подобна радост в душата си, ние стигаме до медитацията върху определено чувство, върху определено усещане.
Такова действие може да се нарече добро от морална гледна точка. Сега размишляващата душа може напълно да се освободи от конкретния случай, създал предпоставките за радост, и сама да си изгради всеобхватната идея за добротата на сърцето. Тя може на пример да се замисли, как сърдечната доброта възниква благодарение на това, че една душа като че ли всмуква интереса на другите и го превръща в свой собствен интерес. И сега душата може да изпита радост от тази морална идея за добротата на сърцето. Това е радост, свързана не с един или друг процес от сетивния свят, а радост от една идея като такава.
Когато се опитаме да оживим и задържим по-дълго подобна радост в душата си, ние стигаме до медитацията върху определено чувство, върху определено усещане.
В този случай действуващата сила за пробуждането на вътрешните душевни способности е не идеята, а проявеното в душата чувство, което е поддържано в значителен период от време, при това без да е предизвикано от някакво външно впечатление.
към текста >>
Защото трябва да измине
дълг
о, много
дълг
о време, докато органите бъдат така развити, че ученикът да получи с тях възприятия от духовния свят.
Всяка правилна медитация, която се практикува с оглед на имагинативното познание, оказва своето въздействие върху даден орган. (В моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? " са описани начини на медитиране и упражнения, които действуват върху един или друг орган.) Истинското обучение насочва отделните упражнения на ученика по такъв начин, че органите могат да се образуват един след друг или заедно. За тяхното развитие се изисква много търпение и постоянство. Ако човек притежава само онова търпение, което се изисква от обикновените условия на живота, той няма да постигне много.
Защото трябва да измине дълго, много дълго време, докато органите бъдат така развити, че ученикът да получи с тях възприятия от духовния свят.
В този момент за него настъпва това, което наричаме озарение, за разлика от подготовката или пречистването, които се свеждат до редовни упражнения с цел изграждане на органите. (Говорим за „пречистване", защото чрез съоветните упражнения ученикът пречиства определена област на вътрешния живот от всичко онова, чиито източници са в сетивния свят.) Възможно е да се случи и така, че още преди истинското озарение, човек да има отделни „проблясъци" от по-висшия свят. Тях той трябва да приеме с благодарност. Те могат вече да го направят свидетел на духовния свят. Но той съвсем не бива да се разколебана, ако по време на неговата подготовка, колкото и продължителна да му се струва тя, това не се случи.
към текста >>
Аз не го изисквам с нетърпение, а винаги съм готов да го приема." Срещу подобно настроение не може да се отправи възражението: „Да, но това означава, че на окултния ученик се налага безкрайно
дълг
о време да върви, напипвайки в мрака, защото дали медитациите му са на прав път, се разбира едва когато резултатът е налице".
И така, ако човек сам не се затваря пред тази възможност, той се „сблъсква" с по-висшия живот в своето собствено астрално тяло. Ако някой непрекъснато повтаря: „Аз не възприемам нищо", тогава нещата стоят така, че той си е внушил да получи дадено възприятие по някакъв начин, и след като това не се получи, той казва: „Аз не виждам нищо". Но който постигне истинско разбиране за упражненията и медитирането, там той открива нещо, което обиква заради самите тях. И тогава той знае, че чрез самото медитиране е поставен в един духовно-душевен свят, за да очаква с търпение и смирение какво ще се случи по-нататък. Това усещане на окултния ученик може да бъде осъзнато най-добре, ако си послужим със следните думи: „Аз искам да правя всички упражнения, които са подходящи за мен, и зная, че в определеното време ще получа това, което е важно за мен.
Аз не го изисквам с нетърпение, а винаги съм готов да го приема." Срещу подобно настроение не може да се отправи възражението: „Да, но това означава, че на окултния ученик се налага безкрайно дълго време да върви, напипвайки в мрака, защото дали медитациите му са на прав път, се разбира едва когато резултатът е налице".
Обаче нещата не стоят така и не резултатът е меродавен за правилния ход на упражненията. Когато окултният ученик изгради верен подход към упражненията, тогава задоволството от самото медитиране, а не постигнатият резултат му показва, че е на прав път. Правилно провежданите упражнения в областта на духовното обучение са свързани именно със задоволство, което е не просто задоволство, а познание. И това е познанието: Аз върша нещо, за което виждам, че то ме води напред в правилната посока. Всеки окултен ученик може да стигне до това познание във всеки момент, стига да е внимателен и прецизен към своите изживявания.
към текста >>
51.
ЗА ЖИВОТА НА ЧОВЕКА СЛЕД СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Колкото
дълг
о един човек може да остане буден, когато това се налага в краен случай, толкова
дълг
о продължава след смъртта споменът за току що приключилия живот, т.е.
(Виж гл. III) За отделните хора този период от време е различен. Той зависи от силата, с която при даден човек астралното тяло задържа към себе си етерното тяло, съответно каква власт има първото над второто. Свръхсетивното познание може да вникне в тази власт, ако наблюдава един човек, който според душевно-телесното си състояние би трябвало всъщност да спи, но, който чрез една вътрешна сила стои буден. Оказва се, че различните хора могат да са будни за различен срок от време, без да са междувременно надмогнати от съня.
Колкото дълго един човек може да остане буден, когато това се налага в краен случай, толкова дълго продължава след смъртта споменът за току що приключилия живот, т.е.
толкова дълго трае връзката между астралното и етерното тяло след смъртта.
към текста >>
толкова
дълг
о трае връзката между астралното и етерното тяло след смъртта.
III) За отделните хора този период от време е различен. Той зависи от силата, с която при даден човек астралното тяло задържа към себе си етерното тяло, съответно каква власт има първото над второто. Свръхсетивното познание може да вникне в тази власт, ако наблюдава един човек, който според душевно-телесното си състояние би трябвало всъщност да спи, но, който чрез една вътрешна сила стои буден. Оказва се, че различните хора могат да са будни за различен срок от време, без да са междувременно надмогнати от съня. Колкото дълго един човек може да остане буден, когато това се налага в краен случай, толкова дълго продължава след смъртта споменът за току що приключилия живот, т.е.
толкова дълго трае връзката между астралното и етерното тяло след смъртта.
към текста >>
52.
ЗА ПОСТИГАНЕТО НА СВРЪХСЕТИВНИ ПОЗНАНИЯ
GA_13 Въведение в Тайната наука
Ако например душата се изпълни седмици наред,месеци или по-
дълг
о време с чувството на смирение, съдържанието на това чувство се превръща в един вид възприятие.
Наред с него има и такъв, който може да бъде означен като „път на чувството". Но би било съвсем погрешно да смятаме, че първият път няма нищо общо с усъвършенствуването на чувствата. Напротив, той води към възможно най-голямото задълбочаване на чувствения живот. Но „пътят на чувството" се обръща непосредствено към чувствата и всред тях търси начини за издигане до познанието. Той се основава на това, че едно чувство ако човешката душа му се отдаде напълно за определено време може да се превърне в познание, в образно виждане.
Ако например душата се изпълни седмици наред,месеци или по-дълго време с чувството на смирение, съдържанието на това чувство се превръща в един вид възприятие.
Задълбоченото и постоянно укрепване на определени чувства, също може да се окаже един от пътищата към свръхсетивните светове. Разбира се, този път не е лесно осъществим при съвременните, условия на живота. Той изисква на всяка цена усамотяване, оттегляне от задачите на деня. Защото впечатлението от всекидневния живот неизбежно смущават всичко онова, което душата постига при вглъбяването си в определени чувства. Напротив, описаният в тази книга път на познание, може да се приложи независимо от условията и трудностите, които предлага съвременният живот.
към текста >>
53.
Пролог
GA_14 Четири мистерийни драми
Ти си забравила, мила Естела, че точно тази вечер пред нашето Общество ще бъде представена драмата, за която от
дълг
о време сме се готвили.
Ти си забравила, мила Естела, че точно тази вечер пред нашето Общество ще бъде представена драмата, за която от дълго време сме се готвили.
към текста >>
54.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Аз
дълг
о време се опитвах да изкажа
Аз дълго време се опитвах да изкажа
към текста >>
Тъй
дълг
о аз се примирявах
Тъй дълго аз се примирявах
към текста >>
че бе душата ми за
дълг
о
че бе душата ми за дълго
към текста >>
„Живяхте с вяра
дълг
о вие,
„Живяхте с вяра дълго вие,
към текста >>
И слушайки го, не след
дълг
о
И слушайки го, не след дълго
към текста >>
55.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Години
дълг
и аз се хвърлях
Години дълги аз се хвърлях
към текста >>
56.
Интермецо
GA_14 Четири мистерийни драми
Дълг
о време не можех да си го обясня.
Мога да те разбера напълно, когато говориш така. Винаги съм се възхищавала от хората на изкуството, съумели да постигнат напълно достоверно изобразяване на това, което наричаш истина в живота. И вярвам, че именно в наше време мнозина са постигнали майсторство в това. Само че именно най-големите произведения в тази област оставиха в душата ми известно неприятно чувство.
Дълго време не можех да си го обясня.
Но един ден в мен проблесна светлина, която ми донесе отговор.
към текста >>
Добре знаеш, че чувството, за което току-що говорих,
дълг
о време живееше в мен, преди да знам и най-малко за това, което наричаш мой светоглед.
Мила Естела, нека да не говорим днес за моя светоглед.
Добре знаеш, че чувството, за което току-що говорих, дълго време живееше в мен, преди да знам и най-малко за това, което наричаш мой светоглед.
И аз чувствам нещата по този начин не само по отношение на така нареченото реалистично изкуство, но и други неща пораждат у мен същото чувство, особено силно тогава, когато осъзнавам това, което във висш смисъл бих могла да нарека неистинност на някои творения на изкуството.
към текста >>
57.
Единадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Стоеше
дълг
о настрана от храма;
Стоеше дълго настрана от храма;
към текста >>
58.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Творях през
дълг
ите години само
Творях през дългите години само
към текста >>
Прозрях най-висшия си
дълг
в живота,
Прозрях най-висшия си дълг в живота,
към текста >>
59.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
С теб Йохан беше
дълг
о свързан
С теб Йохан беше дълго свързан
към текста >>
след щастието
дълг
о тези думи,
след щастието дълго тези думи,
към текста >>
каквото любовта,
дълг
ът от мен изискват.
каквото любовта, дългът от мен изискват.
към текста >>
каквото твоят
дълг
ти повелява.
каквото твоят дълг ти повелява.
към текста >>
(По-
дълг
а пауза, после продължава.)
(По-дълга пауза, после продължава.)
към текста >>
защото
дълг
за мен е да открия
защото дълг за мен е да открия
към текста >>
Разкрийте ми кръга на моя
дълг
,
Разкрийте ми кръга на моя дълг,
към текста >>
60.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
че мога да забравя в часовете
дълг
и
че мога да забравя в часовете дълги
към текста >>
в течение на
дълг
ите години.
в течение на дългите години.
към текста >>
не може да остане още
дълг
о
не може да остане още дълго
към текста >>
61.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Тъй новият живот му се явява като
дълг
.
Тъй новият живот му се явява като дълг.
към текста >>
И можели да гледат
дълг
о
И можели да гледат дълго
към текста >>
Ти трябва още
дълг
о да понасяш
Ти трябва още дълго да понасяш
към текста >>
62.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
когото търсих
дълг
о със копнеж...
когото търсих дълго със копнеж...
към текста >>
63.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Великият Майстор с четирима братя около
дълг
а маса, която служи за събрания.
Стая в замъка, който беше показан отвън в предходната картина. Всичко е украсено със символите на мистичното братство. Духовните рицари по време на събрание; след това Монахът с един от рицарите. По-късно се явява духът на Бенедикт, който е починал около петдесет години по-рано. Луцифер и Ариман.
Великият Майстор с четирима братя около дълга маса, която служи за събрания.
към текста >>
че
дълг
за нас е с радост да загинем
че дълг за нас е с радост да загинем
към текста >>
съдиите да спорят могат
дълг
о.
съдиите да спорят могат дълго.
към текста >>
Каквото
дълг
е там и е повеля,
Каквото дълг е там и е повеля,
към текста >>
64.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Обаче
дълг
о време не разбрахме
Обаче дълго време не разбрахме
към текста >>
за
дълг
овете ни в живота.
за дълговете ни в живота.
към текста >>
65.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
безкрайно
дълг
о мога да се вслушвам
безкрайно дълго мога да се вслушвам
към текста >>
Работил беше
дълг
о време
Работил беше дълго време
към текста >>
Работех
дълг
о време вътре,
Работех дълго време вътре,
към текста >>
66.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Така усещам
дълг
ия момент,
Така усещам дългия момент,
към текста >>
67.
Дванадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
„Изплащам ли си всеки
дълг
,
„Изплащам ли си всеки дълг,
към текста >>
68.
Тринадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
дълг
а си, който може да почувства
дълга си, който може да почувства
към текста >>
човек е нужно да поеме
дълг
,
човек е нужно да поеме дълг,
към текста >>
за
дълг
о още няма да владееш.
задълго още няма да владееш.
към текста >>
Дълг
имаш днес: със свойта мощ душата
Дълг имаш днес: със свойта мощ душата
към текста >>
69.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Да бъда предпазлив е моят
дълг
.
Да бъда предпазлив е моят дълг.
към текста >>
откъснат
дълг
о и живял е сякаш
откъснат дълго и живял е сякаш
към текста >>
която от светилищата
дълг
о
която от светилищата дълго
към текста >>
А колко
дълг
о чувствали сме с болка,
А колко дълго чувствали сме с болка,
към текста >>
Със грижа мислено е
дълг
о време
Със грижа мислено е дълго време
към текста >>
как
дълг
о време им било известно,
как дълго време им било известно,
към текста >>
70.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
За ученика на духа е
дълг
За ученика на духа е дълг
към текста >>
71.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
така че своя
дълг
да изплатиш.
така че своя дълг да изплатиш.
към текста >>
Чрез Луцифер ли трябва този
дълг
,
Чрез Луцифер ли трябва този дълг,
към текста >>
Да изплатиш
дълг
а си ще желаеш,
Да изплатиш дълга си ще желаеш,
към текста >>
позна най-висшия си
дълг
духовен
позна най-висшия си дълг духовен
към текста >>
Когато тя изпълни този
дълг
,
Когато тя изпълни този дълг,
към текста >>
72.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
която
дълг
о взираше се в мрака.
която дълго взираше се в мрака.
към текста >>
73.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
любов ще може
дълг
о да дарява
любов ще може дълго да дарява
към текста >>
Той ще изпълни своя
дълг
възвишен,
Той ще изпълни своя дълг възвишен,
към текста >>
74.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
В духа ти пребиваваш вече
дълг
о
В духа ти пребиваваш вече дълго
към текста >>
през
дълг
ото си земно битие,
през дългото си земно битие,
към текста >>
75.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
достоен, в
дълг
а дреха, с умен лик
достоен, в дълга дреха, с умен лик
към текста >>
76.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
За
дълг
о ще ти стигне туй, което
За дълго ще ти стигне туй, което
към текста >>
Така ще мога да използвам
дълг
о
Така ще мога да използвам дълго
към текста >>
Каквито са, не ще останат
дълг
о.
Каквито са, не ще останат дълго.
към текста >>
Отново аз го виждам, в
дълг
а дреха,
Отново аз го виждам, в дълга дреха,
към текста >>
от мен защо се криеше тъй
дълг
о?
от мен защо се криеше тъй дълго?
към текста >>
77.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Тъй аз откривах
дълг
о само мисли,
Тъй аз откривах дълго само мисли,
към текста >>
78.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
А породи ли се
дълг
ът във него
А породи ли се дългът във него
към текста >>
чрез Луцифер
дълг
а си да изкупи –
чрез Луцифер дълга си да изкупи –
към текста >>
във съществуването ми тъй
дълг
о.
във съществуването ми тъй дълго.
към текста >>
79.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
УПРАВИТЕЛ НА КАНТОРАТА (след
дълг
о обмисляне)
УПРАВИТЕЛ НА КАНТОРАТА (след дълго обмисляне)
към текста >>
щом като
дълг
усеща да сгради
щом като дълг усеща да сгради
към текста >>
Но още
дълг
о той модел ще бъде,
Но още дълго той модел ще бъде,
към текста >>
Но помислете: сериозен
дълг
Но помислете: сериозен дълг
към текста >>
80.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
на правилния земен
дълг
щом пречат.
на правилния земен дълг щом пречат.
към текста >>
Имат
дълг
и, подвижни за жестове, но несръчни за ходене крайници.
(От двете страни идват Духовете на стихиите. Отляво същества от рода на гномите. Те имат сивостоманена форма, по-малка от човешката; почти целите са глава, наклонена напред.
Имат дълги, подвижни за жестове, но несръчни за ходене крайници.
Отдясно идват същества от рода на силфите, с тънка форма, почти без глава. Ръцете и краката им са нещо средно между перки и крила; някои от тях са синьозелени, други са жълточервени. Формата на жълточервените има по-остри очертания, а тази на синьозелените – по-неопределени. Думите, които тези същества изговарят, са съпроводени от изразителни жестове, приемащи почти формата на танц.)
към текста >>
81.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
години
дълг
и сериозно търсих, –
години дълги сериозно търсих, –
към текста >>
82.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
където
дълг
о истински могъл съм
където дълго истински могъл съм
към текста >>
83.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
далеч от тях за
дълг
и времена.
далеч от тях за дълги времена.
към текста >>
84.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
на нашия водач, любов, тъй
дълг
о
на нашия водач, любов, тъй дълго
към текста >>
85.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
във смисъла на древния свят
дълг
.
във смисъла на древния свят дълг.
към текста >>
от светове духовни като
дълг
,
от светове духовни като дълг,
към текста >>
86.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
„О,
дълг
овечно време, аз те моля:
„О, дълговечно време, аз те моля:
към текста >>
87.
Дванадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
От
дълг
о време вече го желаех,
От дълго време вече го желаех,
към текста >>
88.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Ако би съхранил по-
дълг
о детския период, а с него и по-добрата част на своето същество, тогава човек не би издържал пред нейното действие, защото противодействуващите луциферически и ариманически сили ще отслабят цялото му същество.
Човешкото същество поличава сегашната си форма благо дарение на това, че върху него са действували силите, които ние наричаме луциферични и ариманични. Чрез тези сили човешкото същество е станало в известно отношение по-лошо, отколкото би трябвало да бъде, ако върху него биха действували само силите, идващи от космическите духовни предводители, които се стремят единствено към правилното развитие на човека. Причините за нашите страдания, болести, както и за смъртта трябва да се търсят извън Съществата, които се опитват да ръководят развитието ни в правилната посока, а именно в луциферическите и ариманически Същества, намесващи се често в това праволинейно развитие. През първите детски години луциферическите и ариманически сили имат съвсем слабо влияние върху човешкото същество. Те се проявяват, когато започне съзнателният живот на човека.
Ако би съхранил по-дълго детския период, а с него и по-добрата част на своето същество, тогава човек не би издържал пред нейното действие, защото противодействуващите луциферически и ариманически сили ще отслабят цялото му същество.
Във физическия свят човек има такава организация, че може да понесе непосредствените сили от духовния свят, които действуват в него през първите детски години само докато е детински мек и пластичен. Той би се разпаднал, ако силите, чрез които възникват ориентацията му в пространството, формирането на ларинкса и на мозъка продължават да действуват в него по същия директен начин и в по-късните години. Тези сили са толкова мощни, че нашият организъм би се разрушил, ако те биха продължили да действуват и по-късно; толкова свещени са те, че нашият организъм би загинал под техните въздействия. Ето защо по-нататък трябва да се опираме само на силите, чрез които влизаме в съзнателна връзка със свръхсетивния свят.
към текста >>
89.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Това трае
дълг
о.
Това трае дълго.
Не можем с един поглед да обгърнем целия мисловен свят, защото човешкото мислене протича във времето. Не може строежът на един мисловен поток да се прояви изведнъж в душата. Човек трябва да се старае, да се напряга, за да намери по-нататъшния ход на мислите. Тази особеност на човека не съществува у споменатите Същества; при тях една мисловна конструкция протича със същата бързина, с която например едно животно реагира, знаейки по инстинкт, че има пред себе си нещо за ядене, което може да погълне. При животните няма никаква разлика между инстинкт и размишление, те са едно и също.
към текста >>
90.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Съвременната епоха изисква от човека едно много по-силно и разширено съзнание, едно будно чувство за
дълг
и отговорност пред познанието за духовния свят и всичко това може да проникне в нашите души само ако задачата на Духовната Наука бъде обухваната в посочения тук смисъл.
Но сега напредваме към времето, когато хората все повече и повече трябва да изградят в себе си съзнателно отношение към тези духовни сили. Когато хората правилно вникнат в инспирациите на новия езотеризъм, те все повече и повече ще разбират бъдещите събития. А този езотеризъм ясно показва, че днес отново управляват същите духовни Същества, за които загатват древните египтяни като за свои велики Учители; същите духовни Същества, почитани навремето като Богове, ръководят и днес човечеството само че те вече са под предводителството на Христос. Хората все повече и повече ще усещат как занапред те ще са в състояние да възкресят в много по-висша степен, в много по-чист блясък това, което е било преди Христос.
Съвременната епоха изисква от човека едно много по-силно и разширено съзнание, едно будно чувство за дълг и отговорност пред познанието за духовния свят и всичко това може да проникне в нашите души само ако задачата на Духовната Наука бъде обухваната в посочения тук смисъл.
към текста >>
91.
ВТОРА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
А последиците човек може да забележи, наблюдавайки самия себе си; стига да е практикувал упражненията достатъчно
дълг
о време.
Благодарение на такива медитативни упражнения човек постига укрепване на силите на вътрешното изживяване. То, така да се каже, се сгъстява.
А последиците човек може да забележи, наблюдавайки самия себе си; стига да е практикувал упражненията достатъчно дълго време.
Впрочем в повечето случаи е нужно огромно търпение, докато настъпят съществените резултати. Ако човек не е склонен да упражнява това търпение години наред, едва ли ще постигне нещо особено.
към текста >>
Даден човек може да постоянствува твърде
дълг
о в описаното вътрешно укрепване на своя душевен живот.
Даден човек може да постоянствува твърде дълго в описаното вътрешно укрепване на своя душевен живот.
В себе си той може би няма да изпита нищо, което да го накара да мисли върху света по друг различен от досегашния начин. Но може да се случи и следното. Естествено, следващите описания не могат да са валидни в еднаква степен за двама различни души. Ако обаче човек успее да изгради представа дори за едно такова изживяване, той ще е наясно за всичко, което разглеждаме тук.
към текста >>
92.
ШЕСТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
И то може да остане такова
дълг
о време.
Това чувство е истинското начало, когато човек започва да вижда духовните измерения на душата. И ако то не то довежда до никъде, причината е само в това, че с настъпването на този момент, той е спрял да работи върху себе си. Споменатото начало може да представлява едно трудно доловимо, смътно усещане.
И то може да остане такова дълго време.
Но ако човек продължава енергичните си и непрекъснати усилия, които са го довели до това начало, накрая стига до там, че съзерцава и вижда душата като духовно Същество. Който е стигнал до това виждане, намира за съвсем понятно, когато човек, лишен от всякакви опитности в тази област, твърди, че в случая "висшият Аз" е плод на въображение и самовнушение. Все пак въоръженият с такова виждане знае, че подобно възражение се корени само в липсата на съответните опитности. Защото ако някой сериозно премине през такова обучение, той постига в същото време и способността да различава въображение от действителност. Вътрешните опитности и вътрешната активност, необходими за развитието на душата ако искаме то да върви в правилна посока налагат най-строга предпазливост спрямо евентуално смесване на въображение и действителност.
към текста >>
93.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Когато се запозна с Кантовата "Критика на практическия разум", той писа: "Аз живея в един нов свят... Неща, за които вярвах, че те никога не могат да ми бъдат доказани, например понятието за абсолютната свобода и
дълг
, ми са доказани и поради това аз се чувствам много радостен.
Към две духовни компетентности поглеждаше в края на 18-тото столетие онзи, който водеше борба за яснота върху великите въпроси на възгледа за света и за живота, към Кант и Гьоте. Един мислител, който най-силно се бореше за такава яснота, е Йохан Готлиб Фихте.
Когато се запозна с Кантовата "Критика на практическия разум", той писа: "Аз живея в един нов свят... Неща, за които вярвах, че те никога не могат да ми бъдат доказани, например понятието за абсолютната свобода и дълг, ми са доказани и поради това аз се чувствам много радостен.
Неразбираемо е, какво уважение за човечеството, каква сила ни дава философията, каква благодат е тя за една епоха, в която моралът е разрушен в неговите основи и понятието за дълг е зачеркнато във всички речници". И когото въз основа на възгледа на Кант изгради своя собствен възглед в своята книга "Основа на общото наукоучение", той изпрати тази книга на Гьоте с думите: "Аз ви считам и винаги съм ви считал като представител на чистата духовност на чувството на постигнатата днес степен на хуманността. Към вас се обръща с право философията. Вашето чувство и пробния камък за нея". В едно подобно отношение към двамата мислители стоеше Шилер.
към текста >>
Неразбираемо е, какво уважение за човечеството, каква сила ни дава философията, каква благодат е тя за една епоха, в която моралът е разрушен в неговите основи и понятието за
дълг
е зачеркнато във всички речници".
Към две духовни компетентности поглеждаше в края на 18-тото столетие онзи, който водеше борба за яснота върху великите въпроси на възгледа за света и за живота, към Кант и Гьоте. Един мислител, който най-силно се бореше за такава яснота, е Йохан Готлиб Фихте. Когато се запозна с Кантовата "Критика на практическия разум", той писа: "Аз живея в един нов свят... Неща, за които вярвах, че те никога не могат да ми бъдат доказани, например понятието за абсолютната свобода и дълг, ми са доказани и поради това аз се чувствам много радостен.
Неразбираемо е, какво уважение за човечеството, каква сила ни дава философията, каква благодат е тя за една епоха, в която моралът е разрушен в неговите основи и понятието за дълг е зачеркнато във всички речници".
И когото въз основа на възгледа на Кант изгради своя собствен възглед в своята книга "Основа на общото наукоучение", той изпрати тази книга на Гьоте с думите: "Аз ви считам и винаги съм ви считал като представител на чистата духовност на чувството на постигнатата днес степен на хуманността. Към вас се обръща с право философията. Вашето чувство и пробния камък за нея". В едно подобно отношение към двамата мислители стоеше Шилер. Върху Кант той пише в 1794 година: "Аз не се плаша да мисля, че законът на изменението, пред който никое човешко и никое божествено творение не намира милост, ще разруши също и формата на Кантовата философия както и всяка друга форма; обаче основите на тази философия няма защо да се страхуват от тази съдба, защото откакто съществува човешкият род и докато съществува един разум, хората мълком са ги признали и са действали напълно според тях".
към текста >>
А това е гласът на
дълг
а, който ясно и гласно говори в нас: Ти трябва да направиш това и това.
Нашето познание не казва нищо върху тези "вещи в себе си". То не определя нищо по отношение на това, дали идеите за тях са истинни или погрешни. Ако сега долавяме от някоя друга страна нещо върху тези неща не ни пречи да приемем тяхното съществуване. Само че не можем да знаем нищо върху тях. До тези най-висши истини съществува само един достъп.
А това е гласът на дълга, който ясно и гласно говори в нас: Ти трябва да направиш това и това.
Този "категоричен императив" ни поставя едно задължение, от което не можем да избегнем. Но как бихме били ние в състояние да следваме едно такова задължение, ако не бихме имали една свободна воля? Наистина ние не можем да познаем устройството на нашата душа, но ние трябва да вярваме, че тя е свободна, за да може да следва своя вътрешен глас на дълга. Следователно ние нямаме върху свободата никаква познавателна сигурност както върху обектите на математиката и на естествената наука; но в замяна на това имаме една морална сигурност. Следването на категорическия императив води до добродетелта.
към текста >>
Наистина ние не можем да познаем устройството на нашата душа, но ние трябва да вярваме, че тя е свободна, за да може да следва своя вътрешен глас на
дълг
а.
Само че не можем да знаем нищо върху тях. До тези най-висши истини съществува само един достъп. А това е гласът на дълга, който ясно и гласно говори в нас: Ти трябва да направиш това и това. Този "категоричен императив" ни поставя едно задължение, от което не можем да избегнем. Но как бихме били ние в състояние да следваме едно такова задължение, ако не бихме имали една свободна воля?
Наистина ние не можем да познаем устройството на нашата душа, но ние трябва да вярваме, че тя е свободна, за да може да следва своя вътрешен глас на дълга.
Следователно ние нямаме върху свободата никаква познавателна сигурност както върху обектите на математиката и на естествената наука; но в замяна на това имаме една морална сигурност. Следването на категорическия императив води до добродетелта. Само чрез добродетелта може човек да постигне своето определение. Той става достоен за щастието. Следователно той трябва да може да постигне също и щастието.
към текста >>
Уважението пред чувството за
дълг
беше за него това, което му въздигаше един действителен свят, когато под влиянието на Юм светът на наблюдението се превърна в един чисто вътрешен свят.
Това може да бъде само едно интелигентно, определящо най-висшата стойност на нещата Същество, Бог. Чрез съществуването на добродетелта ни се гарантира нейното следствие, щастието, а чрез щастието ни се гарантира съществуването на Бога. И понеже едно сетивно същество, каквото е човекът, не може да постигне съвършеното щастие в този несъвършен свят, неговото съществуване трябва да се простира отвъд сетивното съществуване, т.е. душата да бъде безсмъртна. Следователно това, върху което не можем да знаем нищо, Кант го създава като чрез магия от моралната вяра.
Уважението пред чувството за дълг беше за него това, което му въздигаше един действителен свят, когато под влиянието на Юм светът на наблюдението се превърна в един чисто вътрешен свят.
Това уважение е изразено с хубави думи в неговата "Критика на практическия разум": "Дългът! ти възвишено, велико име, който не обхващаш в тебе никаква прищявка, която води в себе си до подмилкване, а изискваш подчинение", ти, който "поставяш един закон... пред който трябва да онемеят всички наклонности, даже когато те действат тайно против него..."
към текста >>
Това уважение е изразено с хубави думи в неговата "Критика на практическия разум": "
Дълг
ът!
Чрез съществуването на добродетелта ни се гарантира нейното следствие, щастието, а чрез щастието ни се гарантира съществуването на Бога. И понеже едно сетивно същество, каквото е човекът, не може да постигне съвършеното щастие в този несъвършен свят, неговото съществуване трябва да се простира отвъд сетивното съществуване, т.е. душата да бъде безсмъртна. Следователно това, върху което не можем да знаем нищо, Кант го създава като чрез магия от моралната вяра. Уважението пред чувството за дълг беше за него това, което му въздигаше един действителен свят, когато под влиянието на Юм светът на наблюдението се превърна в един чисто вътрешен свят.
Това уважение е изразено с хубави думи в неговата "Критика на практическия разум": "Дългът!
ти възвишено, велико име, който не обхващаш в тебе никаква прищявка, която води в себе си до подмилкване, а изискваш подчинение", ти, който "поставяш един закон... пред който трябва да онемеят всички наклонности, даже когато те действат тайно против него..."
към текста >>
Нищо чудно, че Кант вижда в невъздържаното на
дълг
а най-висшето изискване към човека.
Че най-висшите истини не са никакви истини на познанието, а морални истини, това Кант считаше за свое откритие. Човек трябва да се откаже от вникването в един свръхсетивен свят; от неговата морална природа за него извира един заместител на познанието.
Нищо чудно, че Кант вижда в невъздържаното на дълга най-висшето изискване към човека.
Ако дългът не би отворил на човека един изглед навън от сетивния свят, той би бил през целия си живот затворен в този свят. Следователно, каквото и да изисква сетивния свят, то трябва да отстъпи зад изискването на дълга. И сетивният свят не може от само себе си да съвпада с дълга. Той иска приятното, удоволствието. Срещу тях трябва да застане дългът, за да изпълни човек своето определение.
към текста >>
Ако
дълг
ът не би отворил на човека един изглед навън от сетивния свят, той би бил през целия си живот затворен в този свят.
Че най-висшите истини не са никакви истини на познанието, а морални истини, това Кант считаше за свое откритие. Човек трябва да се откаже от вникването в един свръхсетивен свят; от неговата морална природа за него извира един заместител на познанието. Нищо чудно, че Кант вижда в невъздържаното на дълга най-висшето изискване към човека.
Ако дългът не би отворил на човека един изглед навън от сетивния свят, той би бил през целия си живот затворен в този свят.
Следователно, каквото и да изисква сетивния свят, то трябва да отстъпи зад изискването на дълга. И сетивният свят не може от само себе си да съвпада с дълга. Той иска приятното, удоволствието. Срещу тях трябва да застане дългът, за да изпълни човек своето определение. Това, което човек върши от удоволствие, не е добродетелно; добродетелно е само това, което той върши в безкористното отдаване на дълга.
към текста >>
Следователно, каквото и да изисква сетивния свят, то трябва да отстъпи зад изискването на
дълг
а.
Че най-висшите истини не са никакви истини на познанието, а морални истини, това Кант считаше за свое откритие. Човек трябва да се откаже от вникването в един свръхсетивен свят; от неговата морална природа за него извира един заместител на познанието. Нищо чудно, че Кант вижда в невъздържаното на дълга най-висшето изискване към човека. Ако дългът не би отворил на човека един изглед навън от сетивния свят, той би бил през целия си живот затворен в този свят.
Следователно, каквото и да изисква сетивния свят, то трябва да отстъпи зад изискването на дълга.
И сетивният свят не може от само себе си да съвпада с дълга. Той иска приятното, удоволствието. Срещу тях трябва да застане дългът, за да изпълни човек своето определение. Това, което човек върши от удоволствие, не е добродетелно; добродетелно е само това, което той върши в безкористното отдаване на дълга. Подчини твоите желания на дълга: Тази е строгата задача на Кантовото учение за морала.
към текста >>
И сетивният свят не може от само себе си да съвпада с
дълг
а.
Че най-висшите истини не са никакви истини на познанието, а морални истини, това Кант считаше за свое откритие. Човек трябва да се откаже от вникването в един свръхсетивен свят; от неговата морална природа за него извира един заместител на познанието. Нищо чудно, че Кант вижда в невъздържаното на дълга най-висшето изискване към човека. Ако дългът не би отворил на човека един изглед навън от сетивния свят, той би бил през целия си живот затворен в този свят. Следователно, каквото и да изисква сетивния свят, то трябва да отстъпи зад изискването на дълга.
И сетивният свят не може от само себе си да съвпада с дълга.
Той иска приятното, удоволствието. Срещу тях трябва да застане дългът, за да изпълни човек своето определение. Това, което човек върши от удоволствие, не е добродетелно; добродетелно е само това, което той върши в безкористното отдаване на дълга. Подчини твоите желания на дълга: Тази е строгата задача на Кантовото учение за морала. Не искай нищо, което те задоволява в твоя егоизъм, а действай така че принципите на твоето действане да могат да станат такива на всички хора.
към текста >>
Срещу тях трябва да застане
дълг
ът, за да изпълни човек своето определение.
Нищо чудно, че Кант вижда в невъздържаното на дълга най-висшето изискване към човека. Ако дългът не би отворил на човека един изглед навън от сетивния свят, той би бил през целия си живот затворен в този свят. Следователно, каквото и да изисква сетивния свят, то трябва да отстъпи зад изискването на дълга. И сетивният свят не може от само себе си да съвпада с дълга. Той иска приятното, удоволствието.
Срещу тях трябва да застане дългът, за да изпълни човек своето определение.
Това, което човек върши от удоволствие, не е добродетелно; добродетелно е само това, което той върши в безкористното отдаване на дълга. Подчини твоите желания на дълга: Тази е строгата задача на Кантовото учение за морала. Не искай нищо, което те задоволява в твоя егоизъм, а действай така че принципите на твоето действане да могат да станат такива на всички хора. В отдаването на закона на морала човекът постига своето съвършенство. Вярата, че този морален закон плува във висините над всички други мирови процеси и се осъществява в света чрез едно божествено същество, това е, според мнението на Кант, истинската религия.
към текста >>
Това, което човек върши от удоволствие, не е добродетелно; добродетелно е само това, което той върши в безкористното отдаване на
дълг
а.
Ако дългът не би отворил на човека един изглед навън от сетивния свят, той би бил през целия си живот затворен в този свят. Следователно, каквото и да изисква сетивния свят, то трябва да отстъпи зад изискването на дълга. И сетивният свят не може от само себе си да съвпада с дълга. Той иска приятното, удоволствието. Срещу тях трябва да застане дългът, за да изпълни човек своето определение.
Това, което човек върши от удоволствие, не е добродетелно; добродетелно е само това, което той върши в безкористното отдаване на дълга.
Подчини твоите желания на дълга: Тази е строгата задача на Кантовото учение за морала. Не искай нищо, което те задоволява в твоя егоизъм, а действай така че принципите на твоето действане да могат да станат такива на всички хора. В отдаването на закона на морала човекът постига своето съвършенство. Вярата, че този морален закон плува във висините над всички други мирови процеси и се осъществява в света чрез едно божествено същество, това е, според мнението на Кант, истинската религия. Тя извира от морала.
към текста >>
Подчини твоите желания на
дълг
а: Тази е строгата задача на Кантовото учение за морала.
Следователно, каквото и да изисква сетивния свят, то трябва да отстъпи зад изискването на дълга. И сетивният свят не може от само себе си да съвпада с дълга. Той иска приятното, удоволствието. Срещу тях трябва да застане дългът, за да изпълни човек своето определение. Това, което човек върши от удоволствие, не е добродетелно; добродетелно е само това, което той върши в безкористното отдаване на дълга.
Подчини твоите желания на дълга: Тази е строгата задача на Кантовото учение за морала.
Не искай нищо, което те задоволява в твоя егоизъм, а действай така че принципите на твоето действане да могат да станат такива на всички хора. В отдаването на закона на морала човекът постига своето съвършенство. Вярата, че този морален закон плува във висините над всички други мирови процеси и се осъществява в света чрез едно божествено същество, това е, според мнението на Кант, истинската религия. Тя извира от морала. Човек не трябва да бъде добър, защото вярва в един бог, който иска доброто; той трябва да бъде добър единствено от чувството за дълг; обаче той трябва да вярва в Бога, защото дълг без Бог и безсмислен.
към текста >>
Човек не трябва да бъде добър, защото вярва в един бог, който иска доброто; той трябва да бъде добър единствено от чувството за
дълг
; обаче той трябва да вярва в Бога, защото
дълг
без Бог и безсмислен.
Подчини твоите желания на дълга: Тази е строгата задача на Кантовото учение за морала. Не искай нищо, което те задоволява в твоя егоизъм, а действай така че принципите на твоето действане да могат да станат такива на всички хора. В отдаването на закона на морала човекът постига своето съвършенство. Вярата, че този морален закон плува във висините над всички други мирови процеси и се осъществява в света чрез едно божествено същество, това е, според мнението на Кант, истинската религия. Тя извира от морала.
Човек не трябва да бъде добър, защото вярва в един бог, който иска доброто; той трябва да бъде добър единствено от чувството за дълг; обаче той трябва да вярва в Бога, защото дълг без Бог и безсмислен.
Това е "религия вътре в границите на чистия разум"; така нарича Кант своята книга върху религиозния светоглед.
към текста >>
Чрез това произведението на изкуството стои между областта на наблюдавания свят, в който царуват вечните железни закони на необходимостта, които човешкият дух първо сам е вложил в него, и царството на свободната нравственост, в което направление и цел дават повелите на
дълг
а като излияние на едни мъдър божествен миров ред.
Това се вижда най-добре, когато си представим, как той се поставяше със своето чувство спрямо своя светоглед. Той изразява това в дълбоки, красиви думи: "Две неща изпълват душата с постоянно ново и нарастващо удивление и благоговение: Звездното небе над мене и моралният закон в мене". Първото виждане на безбройно количество светове унищожава някакси моето значение, като значение на едно животинско създание, което отново трябва да върне материята, от която е станало, на планетата, на една проста точка във всемира, след като за кратко време /не се знае как/ е била надарена с жизнена сила. Напротив погледът в моята вътрешност повишава моята стойност, като една интелигентност, той повишава тази стойност безкрайно чрез моята /себесъзнателна и свободна/ личност, в която моралният закон ми разкрива един живот независим от животинството и даже от целия сетивен свят, поне толкова, колкото чрез този закон може да се приеме от целесъобразното определение на моето съществуване, което определение не е ограничено в условията и границите на този живот, а отива в безкрайността". Човекът на изкуството посажда това целесъобразно определение, което в действителност царува само в царството на моралния живот, в сетивния свят.
Чрез това произведението на изкуството стои между областта на наблюдавания свят, в който царуват вечните железни закони на необходимостта, които човешкият дух първо сам е вложил в него, и царството на свободната нравственост, в което направление и цел дават повелите на дълга като излияние на едни мъдър божествен миров ред.
Между тези две царства влиза художникът със своите произведения. Той взема от царството на действителността необходимия му материал; но същевременно така преработва, така преобразява този материал, че той става носител на една целесъобразна хармония, каквато се намира в царството на свободата. Следователно човешкият дух се чувства незадоволен от царството навъншната действителност, която Кант разбира със звездното небе и многобройните неща в света, и от моралната закономерност. Ето защо той си създава едно красиво царство на илюзията, което свързва скованата природна необходимост със свободната целесъобразност. Но човек намира красивото не само в човешките произведения на изкуството, а също и в природата.
към текста >>
Фихте искаше да съживи
дълг
а в човешките души.
Този възглед минава като основен мотив през всички тези речи и съчинения. В "Основни черти на съвременната епоха" той упрекна с пламенни думи тази епоха в нейния егоизъм. Всеки върви само по пътя, който ме предписват неговите нисши инстинкти. Обаче тази инстинкти отклоняват от великото цяло, което обгръща човешката общност като морална хармония. Една такава епоха би трябвало да доведе онези, които живеят в нейния смисъл, до загиване.
Фихте искаше да съживи дълга в човешките души.
към текста >>
Кант искаше да припише на сетивната природа на човека само склонността към нисшето, към егоистичното, към сетивно-приятното; и само този, който се издига над тази сетивна природа, който я умъртвява и оставя да говори в него само чисто духовния глас на
дълг
а: - Той може да бъде добродетелен.
Шилер застава като една напълно самостоятелна личност-мислител срещу своя подбудител Кант. Висотата на моралната вяра, до която Кант искаше да издигне човека, тази висота ценеше поетът, който в "Разбойници" и в "Интрига и Любов" постави пред своето време едно огледало на неговата поквареност, и я ценеше не малко. Но той си казваше: - Нима е абсолютно необходимо, че човек може да се издигне до висотата на категорическия императив само в борба срещу наклонността, срещу своите желания и инстинкти?
Кант искаше да припише на сетивната природа на човека само склонността към нисшето, към егоистичното, към сетивно-приятното; и само този, който се издига над тази сетивна природа, който я умъртвява и оставя да говори в него само чисто духовния глас на дълга: - Той може да бъде добродетелен.
Така Кант снижи природния човек, за да може да издигне толкова по-високо моралния. На Шилер му се струваше, че в това има нещо недостойно за човека. Нима инстинктите на човека не могат да бъдат облагородени така, че те от себе си да вършат това, което дългът налага, което моралът изисква? В такъв случай, за да действа морално, не е нужно те да бъдат подтиснати. Ето защо срещу строгото Кантово изискване на дълга Шилер постави своя възглед и следната епиграма:
към текста >>
Нима инстинктите на човека не могат да бъдат облагородени така, че те от себе си да вършат това, което
дълг
ът налага, което моралът изисква?
Висотата на моралната вяра, до която Кант искаше да издигне човека, тази висота ценеше поетът, който в "Разбойници" и в "Интрига и Любов" постави пред своето време едно огледало на неговата поквареност, и я ценеше не малко. Но той си казваше: - Нима е абсолютно необходимо, че човек може да се издигне до висотата на категорическия императив само в борба срещу наклонността, срещу своите желания и инстинкти? Кант искаше да припише на сетивната природа на човека само склонността към нисшето, към егоистичното, към сетивно-приятното; и само този, който се издига над тази сетивна природа, който я умъртвява и оставя да говори в него само чисто духовния глас на дълга: - Той може да бъде добродетелен. Така Кант снижи природния човек, за да може да издигне толкова по-високо моралния. На Шилер му се струваше, че в това има нещо недостойно за човека.
Нима инстинктите на човека не могат да бъдат облагородени така, че те от себе си да вършат това, което дългът налага, което моралът изисква?
В такъв случай, за да действа морално, не е нужно те да бъдат подтиснати. Ето защо срещу строгото Кантово изискване на дълга Шилер постави своя възглед и следната епиграма:
към текста >>
Ето защо срещу строгото Кантово изискване на
дълг
а Шилер постави своя възглед и следната епиграма:
Кант искаше да припише на сетивната природа на човека само склонността към нисшето, към егоистичното, към сетивно-приятното; и само този, който се издига над тази сетивна природа, който я умъртвява и оставя да говори в него само чисто духовния глас на дълга: - Той може да бъде добродетелен. Така Кант снижи природния човек, за да може да издигне толкова по-високо моралния. На Шилер му се струваше, че в това има нещо недостойно за човека. Нима инстинктите на човека не могат да бъдат облагородени така, че те от себе си да вършат това, което дългът налага, което моралът изисква? В такъв случай, за да действа морално, не е нужно те да бъдат подтиснати.
Ето защо срещу строгото Кантово изискване на дълга Шилер постави своя възглед и следната епиграма:
към текста >>
И с отвращение тогава да постъпваш, както ти повелява
дълг
ът.
И с отвращение тогава да постъпваш, както ти повелява дългът.
към текста >>
Човек може да следва своите желания, без да съблюдава по-висшите закони на духа; той може да изпълнява своя
дълг
, без да го е грижа за сетивността; едно красиво произведение на изкуството действа върху неговото задоволство, без да събужда неговите желания; и то го пренася в един духовен свят, в който той пребивава от наклонност.
Който създава едно произведение на изкуството, той следва един свободен природен подтик. Той върши това от наклонност. Обаче тук няма никакви физически страсти, които да го подбуждат; това е фантазията, духът. Същото и положението и с онзи, който се отдава на наслаждението на едно произведение на изкуството. Той задоволява същевременно своя дух, като действа върху своята сетивност.
Човек може да следва своите желания, без да съблюдава по-висшите закони на духа; той може да изпълнява своя дълг, без да го е грижа за сетивността; едно красиво произведение на изкуството действа върху неговото задоволство, без да събужда неговите желания; и то го пренася в един духовен свят, в който той пребивава от наклонност.
В това състояние е човекът и детето, което при своите действия следва наклонността и не пита, дали тази наклонност противоречи на законите на разума; "Чрез красотата сетивния човек е... насочен към мисленето; чрез красотата духовният човек е отново доведен при материята и предаден на сетивния свят". /Осемнадесето писмо върху естетическото възпитание на човека/. "висшата свобода и спокойствието на духа, свързани със сила и бодрост, това е настроението, в което трябва да ни остави едно истинско произведение на изкуството, и не съществува по-сигурен пробен камък на истинското естетическо добро. Ако след едно наслаждение от този род ние се намираме настроени към някой особен начин на чувства не или на действане, а напротив към някое друго несръчни и неразположени, това служи като едно сигурно доказателство, че не сме изпитали никакво чисто естетическо въздействие, независимо дали това се дължи на самия предмет или на нашия начин на чувстване или /какъвто е почти винаги случаят/ и на двете". /Двадесет и второ писмо върху Естетическото възпитание/.
към текста >>
Шилер би искал също да каже: В играта човекът е свободен; в изпълнението на
дълг
а и в отдаването на сетивността той е несвободен.
/25-то писмо/. В изпълнението на тази идеална подбуда към игра човекът намира действителността на свободата. Сега той вече не слуша разума; и не следва вече сетивната наклонност. Той действа от наклонност така, като че действа по разум. "С красотата човек трябва само да играе, и той трябва да играе само с красотата... Защото, за да го изкажем най-после, човекът играе само там, където той е в пълното значение на думата човек, а той е само там напълно човек, където играе".
Шилер би искал също да каже: В играта човекът е свободен; в изпълнението на дълга и в отдаването на сетивността той е несвободен.
Ако човек иска сега да бъде в пълно значение на думата човек и в моралното постъпване, т.е., ако иска да бъде способен, той трябва да има към своите добродетели същото отношение както към красотата. Той трябва да облагороди своите наклонности и да ги превърне в добродетели; и трябва да се проникне със своите добродетели така, че съобразно цялото си същество да няма никаква друга подбуда, а да следва само тях. Един човек, който е установил тази хармония между наклонност и дълг, може всеки момент да разчита на доброто на своите действия, като на нещо от само себе си разбиращо се.
към текста >>
Един човек, който е установил тази хармония между наклонност и
дълг
, може всеки момент да разчита на доброто на своите действия, като на нещо от само себе си разбиращо се.
Той действа от наклонност така, като че действа по разум. "С красотата човек трябва само да играе, и той трябва да играе само с красотата... Защото, за да го изкажем най-после, човекът играе само там, където той е в пълното значение на думата човек, а той е само там напълно човек, където играе". Шилер би искал също да каже: В играта човекът е свободен; в изпълнението на дълга и в отдаването на сетивността той е несвободен. Ако човек иска сега да бъде в пълно значение на думата човек и в моралното постъпване, т.е., ако иска да бъде способен, той трябва да има към своите добродетели същото отношение както към красотата. Той трябва да облагороди своите наклонности и да ги превърне в добродетели; и трябва да се проникне със своите добродетели така, че съобразно цялото си същество да няма никаква друга подбуда, а да следва само тях.
Един човек, който е установил тази хармония между наклонност и дълг, може всеки момент да разчита на доброто на своите действия, като на нещо от само себе си разбиращо се.
към текста >>
Чисто разсъдъчното понятие за
дълг
стои пред нея като най-висшето нещо.
Тя не проявява никаква вяра в нея, а счита като валидна истина само това, което е взето от собствената духовна организация на човека. Благодарение на това всички нейни съждения са лишени от онази свежа, пълносъдържателна цветистост, която има всичко, което ние добиваме чрез непосредственото съзерцаване на природните процеси и неща. Тази философия се движи в безкръвни, студени, сиви абстракции. Тя изгубва топлината, която добиваме от непосредствения допир с нещата и съществата и я заменя със студенината на нейните отвлечени понятия. А също и в моралната област Кантовата философия показва същата противоположност по отношение на природата.
Чисто разсъдъчното понятие за дълг стои пред нея като най-висшето нещо.
Това, което човек обича, към което има наклонност: Всичко непосредствено естествено в човешкото същество трябва да бъде подчинено на този идеал на дълга. Даже чак в областта на красотата Кант унищожава онзи дял, който човекът трябва да има съобразно своите първични усещания и чувства.
към текста >>
Това, което човек обича, към което има наклонност: Всичко непосредствено естествено в човешкото същество трябва да бъде подчинено на този идеал на
дълг
а.
Благодарение на това всички нейни съждения са лишени от онази свежа, пълносъдържателна цветистост, която има всичко, което ние добиваме чрез непосредственото съзерцаване на природните процеси и неща. Тази философия се движи в безкръвни, студени, сиви абстракции. Тя изгубва топлината, която добиваме от непосредствения допир с нещата и съществата и я заменя със студенината на нейните отвлечени понятия. А също и в моралната област Кантовата философия показва същата противоположност по отношение на природата. Чисто разсъдъчното понятие за дълг стои пред нея като най-висшето нещо.
Това, което човек обича, към което има наклонност: Всичко непосредствено естествено в човешкото същество трябва да бъде подчинено на този идеал на дълга.
Даже чак в областта на красотата Кант унищожава онзи дял, който човекът трябва да има съобразно своите първични усещания и чувства.
към текста >>
94.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
"Цялата природа ни казва, че тя съвсем не съществува по силата на една чисто геометрична необходимост, в нея няма ясен, чист разум, а личност и дух, иначе геометричният ум, който така
дълг
о е царувал, би отдавна я проникнал и би трябвало да потвърди повече своя идол на всеобщи и вечни природни закони, отколкото това е станало досега, тъй като ежедневно все повече трябва да познае нерационалното отношение на природата към него".
Един такъв светоглед не беше достатъчен на Шелинг. Както Спиноза и той също вярваше в това, че всички същества са в Бога; обаче, според неговото мнение, те не са определени само от Бога, а в тях е небожественото. Той упреква Спиноза в "нежизнеността на неговата система, и безсърдечността на формата, в бедността на понятията и изразите, в неумолимата сигурност на определенията, която отлично се понася с отвлечения начин на разглеждане". Ето защо Шелинг намира Спинозовия "механичен възглед за природата" напълно последователен. Обаче природата съвсем не показва тази последователност.
"Цялата природа ни казва, че тя съвсем не съществува по силата на една чисто геометрична необходимост, в нея няма ясен, чист разум, а личност и дух, иначе геометричният ум, който така дълго е царувал, би отдавна я проникнал и би трябвало да потвърди повече своя идол на всеобщи и вечни природни закони, отколкото това е станало досега, тъй като ежедневно все повече трябва да познае нерационалното отношение на природата към него".
Както човекът не е само ум и разум, а съединява в себе си и други способности и сили, така, в смисъла на Шелинг, трябва да бъде и при първичното божествено Същество. Един Бог, който е само ясен, чист разум, се явява като олицетворена математика; напротив един Бог, който при сътворението на света не може да постъпи според чистия разум, а постоянно има да се бори с небожественото, може "да бъде считан като едно напълно лично, живо същество". Неговият живот има най-голяма аналогия с човешкия. Както човекът се стреми да победи несъвършенството в себе си и преследва един идеал на съвършенство: Така ние си представяме един такъв Бог като вечно водещ борба и неговата дейност е прогресивното побеждаване на небожественото. Шелинг сравнява бога на Спиноза с "най-древните образи на божествата, които, колкото по-малко говореха от тях индивидуално-живите черти, толкова по-тайнствени се явяваха".
към текста >>
95.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
ти си представяш, че си различен от него, но в замяна на това още за
дълг
о време не се различаваш действително... Няма ли право също и Лихтенберг, когато твърди: Всъщност човек не би трябвало да казва, аз мисля, а нещо мисли.
Не се ли изменят даже и най-общите метафизически понятия за битие и същество, както се изменя и действителното битие и същества на човека? Що значи следователно: Аз абстрахирам от човешката природа? Нищо друго, освен аз абстрахирам от човека, както той е обект на моето съзнание и мислене, обаче никога от човека, който се намира зад моето съзнание, т.е. от моята природа, с която волю, неволю непрестанно е свързана моята абстракция. Така ти абстрахираш също и като психолог в мисли от твоето тяло, обаче въпреки това ти си по същество най-вътрешно свързан с него, т.е.
ти си представяш, че си различен от него, но в замяна на това още за дълго време не се различаваш действително... Няма ли право също и Лихтенберг, когато твърди: Всъщност човек не би трябвало да казва, аз мисля, а нещо мисли.
Следователно щом също и това: Аз мисля, се различава от тялото, от това следва, че и това: Нещо мисли, непроизволно в нашето мислене, коренът и основата на: Аз мисля, се различава от тялото? Но от къде идва това, че ние не през всяко време можем да мислим, че мислите не стоят по желание на нашето разположение, че често пъти сред една духовна работа при най-голямо напрежение на волята не помръдваме от мястото, докато някой външен повод, често пъти само една промяна на времето, отново развързва мислите? Това иде от там, че също и нашата мислителна дейност е една органическа дейност. Защо трябва години наред да носим със себе си мисли, докато ни станат ясни? Затова, защото също и мисли те са подложени на едно органическо развитие, и мислите също трябва да узреят и се проявят, както плодовете в полето и децата в утробата на майката".
към текста >>
"Моето право е моят признат от закона нагон за щастие; моят
дълг
е принуждаващият да признае желанието за щастие на другите подтик".
Колко сроден по дух трябваше да се чувства Лудвиг Фойербах с Лихтенберг, това се вижда особено, когато сравним, на какви гледища са застанали двамата мислители, когато се разгледали отношението на техния светоглед към практическия живот. Лекциите, които Фойербах е държал пред известен брой студенти през 1848 година върху "Същността на религията" той завършил с думите: "Желан само да не съм сгрешил задачата, която ми бе поставена и която би изказана в един от първите часове, а именно тази задача да направя от вас от приятелите на Бога приятели на хората, от вярващи-мислители, от молещи се – работници, от кандидати за онзи свят-студенти на този свят, от християни, които според тяхното собствено изповедание и признание са "полуживотни, полуангели", човеци, пълни човеци". Който, както е сторил Фойербах, поставя всеки светоглед на основата на познанието на природата и на човека, той трябва също и в областта на морала да отхвърли всички задачи, всички задължения, които произхождат от друга област освен от при родните заложби на човека или които имат една цел различна от тази, която се отнася напълно за възприемаемия свят".
"Моето право е моят признат от закона нагон за щастие; моят дълг е принуждаващият да признае желанието за щастие на другите подтик".
На мене ми стана ясно, какво трябва да правя, но от някакъв изглед за един отвъден свят, а от разглеждането на отсамния свят. Колкото сили употребявам, за да изпълня някои задачи, които се отнасят за отвъдния свят, толкова много сила отнемам аз от моите способности за тукашния свят, за който единствено съм определен". Ето защо това, което Фойербах иска, е "концентриране върху тукашния свят". В писанията на Лихтенберг можем да четем подобни думи. Но именно тези думи са същевременно примесени със съставни части, които показват, колко малко успява да проследява една идея до нейните последни резултати един мислител, който няма способността да развие хармонично тези идеи.
към текста >>
Да отивам от време навреме в града, за да преподавам, това аз считам за добро според впечатлението, които вече съм произвел тук, даже считам това за мой
дълг
; но след това аз отново трябва да се оттегля в селската уединеност; за да изучавам тук в лоното на природата и да си почивам.
Той трябва да намери за разумни идеите, от които беше пропит. Само от това той може да черпи одушевление, да работи за реализирането им. Фойербах не беше приятелски настроен към живота на неговото време. Той по-скоро би предпочел тишината на едно изолирано място отколкото движението на "модерния" живот проявяващо се в неговото време. Върху това той ясно се изказва: "Аз въобще никога не ще се примиря с градския живот.
Да отивам от време навреме в града, за да преподавам, това аз считам за добро според впечатлението, които вече съм произвел тук, даже считам това за мой дълг; но след това аз отново трябва да се оттегля в селската уединеност; за да изучавам тук в лоното на природата и да си почивам.
Моята най-близка задача е, да приготвя за печат моите лекции или книжата на бащата, както моите слушатели желаят". Фойербах вярваше, че от своето уединение най-добре ще може да обсъди това, което във формата, която е приел действителният живот, не е естествено, а е било внесено в него от човешката илюзия. Очистването на живота от илюзиите, това той считаше за своя задача. За целта трябваше да бъде колкото е възможно по-далече от живота, в който царуват тези илюзии. Той търсеше истинския живот; но във формата, която животът беше приел чрез културата на епохата, той не можеше да намери този истински живот.
към текста >>
Шустер и Льофлер/ той е разработил всичко, което
дълг
огодишното търсене е доставило като материал за характеристиката на "най-смелия и най-последователен мислител".
част, стр. 424/ това е само едно доказателство за факта, колко лесно може да бъде криво разбран Щирнер чрез радикалния начин на изразяване, той, пред очите на когото човешкият индивид стоеше като нещо толкова величествено, възвишено, единствено и свободно, че висшият полет на света на мислите не ще бъде в състояние да го достигне. През втората половина на столетието Макс Щирнер беше кажи речи забравен. Трябва да благодарим на усилията на Джон Хенри Мажей, че днес имаме една картина на неговия живот и на неговия характер. В своята книга "Макс Щирнер, неговият живот и на неговия дело"/Берлин 1889 г.
Шустер и Льофлер/ той е разработил всичко, което дългогодишното търсене е доставило като материал за характеристиката на "най-смелия и най-последователен мислител".
към текста >>
96.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Карл Лудвиг Мишеле, издателят на Хегеловата "Натурфилософия", писа в своя предговор към нея в 1841 година: "Ще държи ли още
дълг
о време за една граница на философията, считайки, че тя може да създава само мисли, а не може да създаде даже един стрък трева?
Карл Лудвиг Мишеле, издателят на Хегеловата "Натурфилософия", писа в своя предговор към нея в 1841 година: "Ще държи ли още дълго време за една граница на философията, считайки, че тя може да създава само мисли, а не може да създаде даже един стрък трева?
Т.е. само общото, трайното, единствено ценното, а не отделното, сетивното, преходното? Но ако ограничението на философията не трябва да се състои само в това, че тя не може да направи нищо индивидуално, но и в това, че тя даже не знае, как може да бъде направено това; тогава трябва да отговорим, че това как стои не над знанието, че следователно знанието не може да има никакви предели в това отношение. При въпроса "как? " на това превръщане на идеята в действителността знанието се изгубва, именно защото природата е лишена от съзнание идея и стръкът трева расте без никакво знание. Истинското творение, това на всеобщото, остана неизгубено за философията, в са мото нейно познание... А сега ние твърдим: Най-девственото мислително развитие на спекулацията ще съвпадне най-пълно с резултатите на опита и великото чувство за природата ще ни накара да видим по-най-нескрит начин в този опит нищо друго освен въплътените идеи".
към текста >>
Това, което в един по-тесен кръг, в нашата близост, оставаше
дълг
о време необяснимо за изследователския дух, се запълва с наблюдения, които са били направени в изследването на най-отдалечените области.
Една представа за поврата, който стана в това направление, ни дава една книга, която може да се счита като представителна за това време в най-пълния смисъл: Книгата на Александер фон Хумболдт "Космос, скица на едно физическо описание на света". Този човек, който стоеше на висотата на естествонаучното образование на своето време, говори за своето доверие в едно естественонаучно разглеждане на света: "Моята увереност се основава на блестящото състояние на самите естествени науки: Богатството на които не е вече пълнотата, а верижното свързване на наблюдаваното. Общите резултати, които вдъхват интерес на всеки образован ум, са се умножили по един чудесен начин от края на 18-то столетие насам. Фактите са вече налице по-малко изолирано; пропастите между съществата се запълват.
Това, което в един по-тесен кръг, в нашата близост, оставаше дълго време необяснимо за изследователския дух, се запълва с наблюдения, които са били направени в изследването на най-отдалечените области.
Растителни и животински форми, които дълго време се явяваха изолирани, се подреждат едни до други чрез новооткрити средни звена или чрез преходни форми. Едно общо верижно свързване: Не в проста линейна посока, а в преплетена като мрежа тъкан, след по-висше развитие или атрофиране на определени органи, след многостранна колебание в надмощието на частите, се представя постепенно на изследващото разбиране на природата... Изучаването на общото природознание събужда някакси органи в нас, които дълго време са дрямали. Ние влизаме в едно вътрешно общение с външния свят". Самият Хумболдт довежда в "Космос" описанието на природата само до вратата, която отваря достъпа до светогледа. Той не се стреми да свърже изобилието от явление чрез общи идеи за природата; той подрежда нещата и фактите едни до други по един естественосъобразен начин, както това "отговаря на изцяло обективната насока на неговия начин на мислене и чувстване".
към текста >>
Растителни и животински форми, които
дълг
о време се явяваха изолирани, се подреждат едни до други чрез новооткрити средни звена или чрез преходни форми.
Една представа за поврата, който стана в това направление, ни дава една книга, която може да се счита като представителна за това време в най-пълния смисъл: Книгата на Александер фон Хумболдт "Космос, скица на едно физическо описание на света". Този човек, който стоеше на висотата на естествонаучното образование на своето време, говори за своето доверие в едно естественонаучно разглеждане на света: "Моята увереност се основава на блестящото състояние на самите естествени науки: Богатството на които не е вече пълнотата, а верижното свързване на наблюдаваното. Общите резултати, които вдъхват интерес на всеки образован ум, са се умножили по един чудесен начин от края на 18-то столетие насам. Фактите са вече налице по-малко изолирано; пропастите между съществата се запълват. Това, което в един по-тесен кръг, в нашата близост, оставаше дълго време необяснимо за изследователския дух, се запълва с наблюдения, които са били направени в изследването на най-отдалечените области.
Растителни и животински форми, които дълго време се явяваха изолирани, се подреждат едни до други чрез новооткрити средни звена или чрез преходни форми.
Едно общо верижно свързване: Не в проста линейна посока, а в преплетена като мрежа тъкан, след по-висше развитие или атрофиране на определени органи, след многостранна колебание в надмощието на частите, се представя постепенно на изследващото разбиране на природата... Изучаването на общото природознание събужда някакси органи в нас, които дълго време са дрямали. Ние влизаме в едно вътрешно общение с външния свят". Самият Хумболдт довежда в "Космос" описанието на природата само до вратата, която отваря достъпа до светогледа. Той не се стреми да свърже изобилието от явление чрез общи идеи за природата; той подрежда нещата и фактите едни до други по един естественосъобразен начин, както това "отговаря на изцяло обективната насока на неговия начин на мислене и чувстване".
към текста >>
Едно общо верижно свързване: Не в проста линейна посока, а в преплетена като мрежа тъкан, след по-висше развитие или атрофиране на определени органи, след многостранна колебание в надмощието на частите, се представя постепенно на изследващото разбиране на природата... Изучаването на общото природознание събужда някакси органи в нас, които
дълг
о време са дрямали.
Този човек, който стоеше на висотата на естествонаучното образование на своето време, говори за своето доверие в едно естественонаучно разглеждане на света: "Моята увереност се основава на блестящото състояние на самите естествени науки: Богатството на които не е вече пълнотата, а верижното свързване на наблюдаваното. Общите резултати, които вдъхват интерес на всеки образован ум, са се умножили по един чудесен начин от края на 18-то столетие насам. Фактите са вече налице по-малко изолирано; пропастите между съществата се запълват. Това, което в един по-тесен кръг, в нашата близост, оставаше дълго време необяснимо за изследователския дух, се запълва с наблюдения, които са били направени в изследването на най-отдалечените области. Растителни и животински форми, които дълго време се явяваха изолирани, се подреждат едни до други чрез новооткрити средни звена или чрез преходни форми.
Едно общо верижно свързване: Не в проста линейна посока, а в преплетена като мрежа тъкан, след по-висше развитие или атрофиране на определени органи, след многостранна колебание в надмощието на частите, се представя постепенно на изследващото разбиране на природата... Изучаването на общото природознание събужда някакси органи в нас, които дълго време са дрямали.
Ние влизаме в едно вътрешно общение с външния свят". Самият Хумболдт довежда в "Космос" описанието на природата само до вратата, която отваря достъпа до светогледа. Той не се стреми да свърже изобилието от явление чрез общи идеи за природата; той подрежда нещата и фактите едни до други по един естественосъобразен начин, както това "отговаря на изцяло обективната насока на неговия начин на мислене и чувстване".
към текста >>
Когато само предположим достатъчно
дълг
и периоди от време, тогава можем да кажем, че силите, които днес още действат на Земята, са произвели цялото това развитие.
Преди делото на Лайъл, което създаде епоха, се вярваше, че развитието на Земята е станало на скокове. Всичко, което е било създадено на Земята, е било няколкократно унищожено чрез тотални катастрофи и върху гроба на минали същества се е родило едно ново творение. С това са обяснявали съществуването на растителни и животински остатъци в земните пластове. Кювие беше главният представител на такива повтарящи се епохи на сътворение. Лайъл стигна до възгледа, че не е нужно никакво подобно прекъсване на постоянния ход на земното развитие.
Когато само предположим достатъчно дълги периоди от време, тогава можем да кажем, че силите, които днес още действат на Земята, са произвели цялото това развитие.
В Германия Гьоте и Карл фон Хоф още по-рано бяха приели едно такова мнение. Последният застъпи този възглед в неговата излязла през 1822 година книга "История на доказаните чрез предание природни изменения на земната повърхност".
към текста >>
Защото те отклоняват "от стремежа към възможното щастие на всеки един отделен човек" и от изпълнението на
дълг
а, който следва от един такъв стремеж "към самите нас и към другите, без оглед на свръхсетивната награда или наказание".
Че съществува една гледна точка, от която и моралният ред на света на материалистичния възглед може да бъде в съгласие, това се опита да покаже Хайнрих Чолбе /1819-1873 г./. В своята излязла през 1865 година книга "Граници и произход на човешкото познание противоположно на Кант и Хегел" той обяснява, че всяко богословие произлиза от незадоволяването с този свят. "За изключване на свръхсетивното или на всички неразбираемо, което води до приемането на един втори свят, с една реч, за натурализма съвсем не е нужна силата на естественонаучните факти, първо не и искащата да разбере всичко философия, а в най-дълбокия смисъл моралът, а именно онова нравствено поведение на човека спрямо мировия ред, което може да се нарече доволство с природния свят". Чолбе вижда в желанието за един свръхестествен свят именно един израз на неблагодарността към естествения. Основите на философията на отвъдния свят са за него морални грешки, грехове против духа на природния ред на света.
Защото те отклоняват "от стремежа към възможното щастие на всеки един отделен човек" и от изпълнението на дълга, който следва от един такъв стремеж "към самите нас и към другите, без оглед на свръхсетивната награда или наказание".
Според неговото мнение човек трябва да бъде изпълнен от "благодарното приемане на това, което му се дава, може би и малкото земно щастие, наред с доволството от намиращото се в природния свят оскърбление в неговите граници, наред с необходимото страдание в този свят". Тук ние срещаме едно отхвърляне на свръхсетивния морален ред на света поради морални причини.
към текста >>
От едно животно с къса шия се ражда един жерав с
дълг
ата шия.
Съществува едно животно, което е заставено да си доставя храната от високите дървета. За тази цел то трябва да протяга своята шия на дължина. Тогава в течение на времето неговата шия се удължава под влиянието на нуждата.
От едно животно с къса шия се ражда един жерав с дългата шия.
Следователно живите същества не са се родили в това разнообразие, в което днес ги познаваме, а това разнообразие се е развило природосъобразно с течение на времето чрез царуващите условия. Ламарк е на мнение, че човекът е включен в това развитие. Той се е развил в течение на времето от подобни нему маймуноподобни животни до форми, които му позволяват, да задоволи по-висши телесни и духовни потребности. Следователно Ламарк е свързал света на организмите, включително и човека, с царството на неорганичното.
към текста >>
97.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Обаче
дълг
о време за мене остана необяснен един проблем, как е искало да бъде постигната необходимата степен на изменението".
Въпреки това всички те носеха на себе си американски отпечатък. В песента на дрозда подигравач, в острия писък на лешояда, в големите, прилични на светлини опунции аз ясно забелязах съседството с Америка; и въпреки това тези острови бяха отдалечени на много мили от сушата и се отклоняваха много от нея по отношение на геологическия състав и на климата. Още по-изненадващо беше фактът, че по-голяма част от жителите на всеки отделен остров на този малък архипелаг бяха специфично различни, въпреки че бяха сродни по между си. Тогава аз често се запитвах, как са се родили тези особени животни и хора. Най-простият начин изглеждаше да е този, че различните жители на различните острови произхождат едни от други и в течение на техния произход са претърпели изменения и че всички жители на архипелага произхождат от тези на близката суша, а именно от Америка, от където са дошли и са колонизирали островите.
Обаче дълго време за мене остана необяснен един проблем, как е искало да бъде постигната необходимата степен на изменението".
В отговор на това "как" се крие природосъобразното схващане на развитието на живия свят. Както физикът довежда едно вещество в различни отношения, за да се запознае с неговите свойства, така след своето завръщане Дарвин наблюдаваше явленията, които се получават при живото същество, в различни условия. Той направи опити за подбор с гълъби, кокошки, кучета, домашни зайци и растения.
към текста >>
Когато разглеждам всички същества не като отделни сътворения, а като линейни потомци на няколко малко на брой същества, които живели
дълг
о преди да бъдат отложени по-новите геологически пластове, чрез това те ми изглеждат, че са облагородени... Ние трябва с доверие да гледаме на едно далечно бъдеще.
"Произход на видовете", ентузиастните думи: "Ето защо от борбата на природата, от глада и смъртта се получава най-висшето, което ние можем да обгърнем, произвеждането на висшите животни. Има нещо величествено в този възглед за живота, според който този живот с всички негови различни сили е бил създаден от Твореца от малко форми, или може би първоначално само за една; и че през време, когато тази планета се върти съобразно определените закони на гравитацията, от едно просто начало са се развили и ще се развият още по-красивите и чудесни форми". Същевременно от това изречение може да се види, че Дарвин е стигнал до своя възглед не от някакви антирелигиозни чувства, а единствено от изводите, които са били получени от ясно говорещите факти. Без съмнение при него не беше случаят такъв, че някаква враждебност към нуждите на чувството са го определили за един разумен възглед за природата, защото в своята книга той ясно ни казва, как добитият свят на идеите говори на неговото сърце: "Много бележити писатели изглежда, че са задоволени от възгледа, че всеки вид е бил създаден независимо. Според моето мнение, доколкото знаем това, по-добре съвпада с внедрените от Твореца закони в материята, че произвеждането и угасването на сегашни и предишни жители на Земята, както също и определенията върху раждането и смъртта на един индивид са зависими от вторичните причини.
Когато разглеждам всички същества не като отделни сътворения, а като линейни потомци на няколко малко на брой същества, които живели дълго преди да бъдат отложени по-новите геологически пластове, чрез това те ми изглеждат, че са облагородени... Ние трябва с доверие да гледаме на едно далечно бъдеще.
И понеже естественият подбор действа чрез и за доброто на всяка същество, то всички телесни и духовни дарби ще се стремят към усъвършенстване".
към текста >>
След
дълг
и периоди от време се ражда чрез наследство на възникналите форми чрез новообразования по пътя на приспособяването към условията на живота едно изобилие от видове…… /липсва малко текст/….
Един или повече индивиди на тези форми се изменят според жизнените условия, и които попадат, превръщайки се в други форми. Това, което се е родило чрез преобразуване, се предава отново на наследство на потомците. Сега живеят вече две форми. Старата, която е останала на първата степен, и една нова. И двете форми могат да се развиват по-нататък в различни направления и степени на съвършенство.
След дълги периоди от време се ражда чрез наследство на възникналите форми чрез новообразования по пътя на приспособяването към условията на живота едно изобилие от видове…… /липсва малко текст/….
на разглеждане от областта на биогенезата; с това ясно е отбелязана острата противоположност между ръководните принципи. Или съществува една пряка и причинна връзка между онтогенезата и филогенезата или такава връзка не съществува. Или онтогенезата е едно сгъстено извлечение на филогенезата или тя не е това. Между тези две предположения няма трето! Или епигенеза и произход или преформация и сътворение.
към текста >>
Хекел изразява този факт в един биогенетичен основен закон с думите: "Кратката онтогенеза или развитие на индивида е едно бързо и съкратено повторение, една сгъстена рекапитулация на
дълг
ата филогенеза или развитие на вида".
Така за Хекел се свързва заедно това, което днес става в света на организмите, с това, което е станало в далечни минали времена. Ако искаме да обясним един орган на едно животно от нашето настояще, ние трябва да погледнем назад към прадедите, които са развили този орган при условията, в които те са живели. Това, което в минали времена е възникнало от естествени причини, се наследило до днес. Чрез историята на рода се обяснява развитието на индивида. Следователно в развитието на рода /филогенеза/ се намират причините на индивидуалното развитие /онтогенеза/.
Хекел изразява този факт в един биогенетичен основен закон с думите: "Кратката онтогенеза или развитие на индивида е едно бързо и съкратено повторение, една сгъстена рекапитулация на дългата филогенеза или развитие на вида".
към текста >>
98.
ОТЗВУЦИ НА КАНТОВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ
GA_18_2 Загадки на философията
Веднъж той извършва разглеждането, което посвещава на природата на живите същества, с думите: "Обстоятелството, че растителни семена въпреки тяхното оставане и продължение на
дълг
и епохи в сухо състояние не изгубват тяхната кълняемост, че на пример в египетските ковчези на мумиите са намерени пшенични семена, които хиляди години са били херметически заровени, днес посети във влажни почви виреят отлично, че по-нататък радиоларии и други инфузории, които са били съвършено сухи от улуците на покрива, при навлажняване с дъждовна вода отново оживяват и започват да се движат; че даже жаби и риби, които в замръзнала вода са се превърнали в твърди късове лед, при грижливо разтопяване отново добиват изгубения живот; това обстоятелство ни кара да направим съвършено други тълкувания... Накратко: Всяко отричане в този случай би било груб догматизъм.
Рязко нюансирано се явява новото позоваване на Кант при Ото Лимбан. Неговите съчинения "За анализа на действителността" /1876 г./, "Мисли и факти" /1882 г./, "Климакс на теориите" /1884 г./ са истински образцови примери на философската критика. Един остър ум разкрива в тях по гениален начин противоречия в мислите, показва половинчатости в съжденията считани за извънредно сигурни и пресмята предварително и основно за отделните науки, какво съдържат те като незадоволително, когато техните резултати са изправени пред най-висшия трибунал на мисленето. Либман изтъква пред дарвинизма неговите противоречия; той показва неговите не напълно обосновани предположения и празнотите в неговите мисли. Той казва, че трябва да съществува нещо, което води над противоречията, което изпълва празнотите, което обосновава предположенията.
Веднъж той извършва разглеждането, което посвещава на природата на живите същества, с думите: "Обстоятелството, че растителни семена въпреки тяхното оставане и продължение на дълги епохи в сухо състояние не изгубват тяхната кълняемост, че на пример в египетските ковчези на мумиите са намерени пшенични семена, които хиляди години са били херметически заровени, днес посети във влажни почви виреят отлично, че по-нататък радиоларии и други инфузории, които са били съвършено сухи от улуците на покрива, при навлажняване с дъждовна вода отново оживяват и започват да се движат; че даже жаби и риби, които в замръзнала вода са се превърнали в твърди късове лед, при грижливо разтопяване отново добиват изгубения живот; това обстоятелство ни кара да направим съвършено други тълкувания... Накратко: Всяко отричане в този случай би било груб догматизъм.
Ето защо ние спираме тук". Това "Ето защо ние спираме тук" е всъщност, ако не по думите, все пак по смисъла, заключителната мисъл на всяко разглеждане от рода на това на Лимбан. Даже то е заключителният резултат на много привърженици и преработватели на кантианизма. Последователите на това направление не отиват по-далеч, освен да твърдят, че всичко, което те виждат, чуват и т.н. не е вън в света, а вътре в самите тях, че приемат нещата в тяхното съзнание и че следователно не могат да произнесат нищо по отношение на това, което е вън.
към текста >>
99.
КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА
GA_18_2 Загадки на философията
Ако моите представи изчезнат за известно време, както при здравия сън, аз
дълг
о време не мога да доловя също така нищо от моето себе, и в действителност би могло да се каже, че аз съвсем не съществувам".
Ако моите представи изчезнат за известно време, както при здравия сън, аз дълго време не мога да доловя също така нищо от моето себе, и в действителност би могло да се каже, че аз съвсем не съществувам".
/Брентано, Психология, стр. 20/ Юм познава само едно наблюдение на душата, което се насочва върху душата без предварителна вътрешна психическа работа. Едно такова наблюдение не може да стигне до същността на душата. Брентано свързва своите разсъждения с изреченията на Юм и казва: "Същият Юм забелязва не по-малко, че всички доказателства за безсмъртието при един възглед като неговия съдържат още напълно същата сила, каквато имат и противоположните и привични доказателства". Към това трябва да кажем, че към думите на Юм би искало да се придържа не познанието, а само една вяра, ако неговото мнение би било правилно, че в душата не може да бъде намерено нищо, освен това, което той цитира.
към текста >>
100.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Бяха я уверявали, че такова светещо явление е възможно, но понеже се съмняваше, дали тази светлина ще продължи да се излъчва още
дълг
о от нея, тя реши да задоволи любопитството си, както и да се подсигури занапред.
В тази пукнатина живееше красивата Зелена Змия. Веднага щом чу звъна на жълтиците, тя се разбуди от дълбокия си сън. Едва съзряла блестящите кръгчета, тя ги нагълта с огромен апетит, след което претърси внимателно всички храсти и процепи наоколо, където се бяха разпръснали някои златни късчета. Преглъщайки последното, тя вече чувствуваше с най-приятна наслада как златото се разтапя в нейните вътрешности и прониква в цялото и тяло. С много голямо задоволство тя забеляза, че е станала прозрачна и светеща.
Бяха я уверявали, че такова светещо явление е възможно, но понеже се съмняваше, дали тази светлина ще продължи да се излъчва още дълго от нея, тя реши да задоволи любопитството си, както и да се подсигури занапред.
Затова изпълзя от скалите и тръгна да търси този, който бе разпилял красивите жълтици. Но не намери никого. Толкова по-приятно и стана обаче да се възхищава сама на себе си така, както се провираше между тревите и шубраците, излъчваща своята привлекателна светлина, която осветяваше свежата зеленина и караше листата да заприличат на смарагди, а цветята да блестят в най-прекрасния си вид.
към текста >>
Иначе нямаше да обещавам да изплатя
дълг
а им към Лодкаря." „И какво му дължат те?
Можеш да ги видиш там под пейката. Но какво нещастие се случи тогава! Доброто ни куче, нашият мопс, излапа набързо няколко от тях и виж го сега лежи мъртъв до огнището. Бедното животинче! Аз го видях едва, когато те си бяха тръгнали.
Иначе нямаше да обещавам да изплатя дълга им към Лодкаря." „И какво му дължат те?
" попита Старецът „Три зелки, три артишока и три глави лук. Обещах им, че когато настъпи денят, ще ги занеса на реката."
към текста >>
Дълг
о време тя остана там да чака Лодкаря, докато най-после го видя да идва с един пътник.
Така, потънала в мрачни мисли, тя извървя част от пътя, когато изведнъж уплашено се спря: за малко да настъпи сянката на Великана, която се бе разпростряла върху целия път. Тя видя как грамадният Великан, току що изкъпал се в реката, излизаше от водата и се разтревожи, че няма да може да се размине по пътеката с него. Когато я видя, той се опита да я заприказва шеговито, а в същото време ръцете на сянката му бръкнаха в кошницата. С голяма сръчност те извадиха от там по една зелка, един артишок и една глава лук и ги пъхнаха в огромната уста на Великана, който отново се отправи към реката и освободи пътя на уплашената жена. Тя се поколеба дали да не се върне обратно и да попълни липсващите зеленчуци от своята градина, но докато разсъждаваше, неусетно стигна до брега на реката.
Дълго време тя остана там да чака Лодкаря, докато най-после го видя да идва с един пътник.
От лодката слезе хубав младеж с благородна осанка, на когото тя не можеше да се нагледа.
към текста >>
„Това, което ми се полага, аз трябва да оставя да престои девет часа и не бива нищо да приемам, докато не съм дал на реката една трета част от него." След
дълг
и
Когато Старецът видя, че има само по два броя от всеки вид, той се намръщи и каза, че не може да ги приеме. Жената настоятелно го помоли, обяснявайки, че не може да се върне обратно у дома, защото товарът ужасно ще й тежи по пътя. Но той държеше на своето, като я уверяваше, че това не зависи от него самия.
„Това, което ми се полага, аз трябва да оставя да престои девет часа и не бива нищо да приемам, докато не съм дал на реката една трета част от него." След дълги
към текста >>
Не след
дълг
о се появи една от красивите прислужници на Лилия, донесе столчето и от слонова кост и с любезни жестове я прикани да седне; към нея веднага се присъедини и втората, която носеше в ръце един огненочервен воал, който по-скоро щеше да я разкраси, отколкото да покрие главата и; третата и подаде арфата и тя едва беше докоснала вълшебния инструмент, от чиито струни отекнаха няколко тона, когато първата от девойките се върна с едно светло, кръгло огледало; постави го пред Красивата Лилия и погледът й веднага се прикова върху отразения образ най-прекрасната гледка, която някога можеше да се срещне в природата.
Не след дълго се появи една от красивите прислужници на Лилия, донесе столчето и от слонова кост и с любезни жестове я прикани да седне; към нея веднага се присъедини и втората, която носеше в ръце един огненочервен воал, който по-скоро щеше да я разкраси, отколкото да покрие главата и; третата и подаде арфата и тя едва беше докоснала вълшебния инструмент, от чиито струни отекнаха няколко тона, когато първата от девойките се върна с едно светло, кръгло огледало; постави го пред Красивата Лилия и погледът й веднага се прикова върху отразения образ най-прекрасната гледка, която някога можеше да се срещне в природата.
Болката сякаш и придаваше още по-голяма красота, воалът още по-голямо очарование, а арфата още по-мека прелест и колкото нарастваше надеждата да се промени тъжното й състояние, толкова повече на човек му се искаше този неин образ да остане завинаги такъв.
към текста >>
За съжаление Слънцето вече позлатяваше короните на най-високите дървета и
дълг
ите им сенки започнаха да падат над езерото и ливадите.
„Забравете Вашата неволя! ", каза Змията, „и се опитайте да помогнете тук; може би в същото време ще се помогне и на Вас. Побързайте колкото е по силите Ви и потърсете Блуждаещите Светлини; още е твърде светло, за да ги видите, но може би ще чуете как се смеят и шумолят. Ако те побързат, Великанът може да ги пренесе над реката; тогава те ще намерят човека с лампата и ще го изпратят тук." Жената забърза колкото можеше, а Змията зачака завръщането им още по-нетърпеливо дори и от Лилия.
За съжаление Слънцето вече позлатяваше короните на най-високите дървета и дългите им сенки започнаха да падат над езерото и ливадите.
Змията се раздвижи нетърпеливо, а Лилия потъна отново в сълзи.
към текста >>
целта." Не след
дълг
о им се стори, че трусовете са спрели, но се излъгаха: храмът се издигаше все по-нагоре и по-нагоре.
целта." Не след дълго им се стори, че трусовете са спрели, но се излъгаха: храмът се издигаше все по-нагоре и по-нагоре.
към текста >>
Не след
дълг
о тя съвсем промени своя облик; защото благородният метал се освободи от случайните форми на дъските, стълбовете и гредите, приемайки все по-изисканите очертания на една изящна, майсторски построена сграда.
Жените извикаха уплашено, а храмът се разтърси като кораб, който неочаквано се беше натъкнал на под водна скала. Жените започнаха да се суетят страхливо в мрака около колибата; нейната врата беше затворена и никой не отговаряше на тяхното чукане. Те удряха все по- силно и доста се учудиха, когато дървото започна да кънти като метал. Под въздействието на затворената вътре лампа, колибата се беше покрила със сребро.
Не след дълго тя съвсем промени своя облик; защото благородният метал се освободи от случайните форми на дъските, стълбовете и гредите, приемайки все по-изисканите очертания на една изящна, майсторски построена сграда.
И ето, че сега в средата на големия храм се издигна един прекрасен по-малък храм, който можеше да се приеме и за олтар, и който бе напълно достоен за храма.
към текста >>
„Трябва ли цялата да почернея и съвсем да изчезна; та нали не съм заплатила още своя
дълг
!
„Трябва ли цялата да почернея и съвсем да изчезна; та нали не съм заплатила още своя дълг!
„Хайде, настоя Старецът"; „последвай ме! Всички дългове са вече изплатени." Старицата забърза към реката и в този миг лъчите на изгряващото Слънце блеснаха над купола на храма. Старецът застана между Момъка и девойката и извика високо: „Три неща властвуват на Земята: мъдростта, светлината и силата! "
към текста >>
Всички
дълг
ове са вече изплатени." Старицата забърза към реката и в този миг лъчите на изгряващото Слънце блеснаха над купола на храма.
„Трябва ли цялата да почернея и съвсем да изчезна; та нали не съм заплатила още своя дълг! „Хайде, настоя Старецът"; „последвай ме!
Всички дългове са вече изплатени." Старицата забърза към реката и в този миг лъчите на изгряващото Слънце блеснаха над купола на храма.
Старецът застана между Момъка и девойката и извика високо: „Три неща властвуват на Земята: мъдростта, светлината и силата! "
към текста >>
Но задоволството му не продължи
дълг
о, понеже забеляза нещо, което за миг силно го разстрои.
Но задоволството му не продължи дълго, понеже забеляза нещо, което за миг силно го разстрои.
Огромният Великан, който изглежда още не се беше разбудил след своя утринен сън, се клатушкаше бавно
към текста >>
101.
03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
И възрастната жена продължи: Ако бих знаела какво ще се случи, аз никога нямаше да им обещая, че ще изплатя техния
дълг
към Лодкаря.
И сега тя подробно разказва как Блуждаещите Светлини се приближили до златото и така го облизали, че после можели отново да разтърсят телата си и то да се изсипе от тях под формата на златни монети. Но да беше само това! Я погледни нашето куче! Мопсът също опита жълтиците, превърна се в скъпоценен камък и умря! Да, нашият мопс е мъртъв!
И възрастната жена продължи: Ако бих знаела какво ще се случи, аз никога нямаше да им обещая, че ще изплатя техния дълг към Лодкаря.
А дългът се състои от три зелки, три глави лук и три артишока.
към текста >>
А
дълг
ът се състои от три зелки, три глави лук и три артишока.
Но да беше само това! Я погледни нашето куче! Мопсът също опита жълтиците, превърна се в скъпоценен камък и умря! Да, нашият мопс е мъртъв! И възрастната жена продължи: Ако бих знаела какво ще се случи, аз никога нямаше да им обещая, че ще изплатя техния дълг към Лодкаря.
А дългът се състои от три зелки, три глави лук и три артишока.
към текста >>
Тя иска да заплати на Лодкаря само една част от
дълг
а.
Сега ние стигаме до един твърде забележителен момент от приказката. Когато възрастната жена взема кошницата в ръцете си, тя и изглежда много тежка, макар че теглото на мъртвия мопс не е голямо и ако в кошницата беше само мъртвия мопс, тя щеше да е толкова лека, сякаш е празна; явно тежестта идва от новите продукти, каквито са зелките, лукът и артишокът. Обаче на пък към Лодкаря и се случва нещо необикновено. Великанът протяга ръката си така, че нейната сянка пада върху реката, грабва една зелка, една глава лук, един артишок и ги изяжда, и по този начин сега тя остава само с по два броя от това, което носи.
Тя иска да заплати на Лодкаря само една част от дълга.
Обаче той настоява, че е безусловно необходимо да получи всичко, което му дължат Блуждаещите Светлини.
към текста >>
И сега Шилер дава следното обяснение: Нека да вземем един човек, който е далеч от всякакво понятие за
дълг
, който е далеч от природата и от логиката на всички наши понятия, а следва само своите влечения и инстинкти той не може свободно да развие силите на своята природа, той остава роб на страстите, нагоните и влеченията, той е несвободен.
Две са нещата, които правят човека несвободен и се изпречват пред погледа му, отправен към мировите тайни. От едната страна е властта на чувствения живот, от другата страна е недостатъчното развитие на разума.
И сега Шилер дава следното обяснение: Нека да вземем един човек, който е далеч от всякакво понятие за дълг, който е далеч от природата и от логиката на всички наши понятия, а следва само своите влечения и инстинкти той не може свободно да развие силите на своята природа, той остава роб на страстите, нагоните и влеченията, той е несвободен.
Обаче несвободен е също и онзи, който подтиска своите страсти, нагони и влечения, и следва единствено чисто смисловата, логическа необходимост на своето мислене. Така човекът става роб или на необходимостта, произтичаща от природния свят, или роб на необходимостта, произтичаща от разума.
към текста >>
Когато неговите инстинкти и нагони са до такава степен пречистени, че той с радост изпълнява това, което счита за свой
дълг
, когато необходимостта, произтичаща от разума не го угнетява и подтиска, тогава той с радост и от вътрешен подтик ще върши онова, което е разумно; тогава разумът сваля човека долу в сетивния свят, и в същото време сетивният свят го издига горе в областта на разума.
И по какъв начин човекът може да развие своите вътрешни сили? Шилер отговаря: Той трябва преди всичко да развие онези свои вътрешни състояния, които са близки до божествения свят, да ги пречисти и да ги съпостави с това, което ние наричаме логика.
Когато неговите инстинкти и нагони са до такава степен пречистени, че той с радост изпълнява това, което счита за свой дълг, когато необходимостта, произтичаща от разума не го угнетява и подтиска, тогава той с радост и от вътрешен подтик ще върши онова, което е разумно; тогава разумът сваля човека долу в сетивния свят, и в същото време сетивният свят го издига горе в областта на разума.
към текста >>
102.
01. 1. Предговор от преводача
GA_23 Същност на социалния въпрос
Тук е мястото да посочим и прекрасния извод на Рудолф Щайнер, над който човек може да мисли и медитира
дълг
о: Братството може и трябва да се осъществява единствено в областта на икономиката Равенството може и трябва да се осъществява единствено в областта на правото Свободата може и трябва да се осъществява единствено в областта на духовния живот.
Тук е мястото да посочим и прекрасния извод на Рудолф Щайнер, над който човек може да мисли и медитира дълго: Братството може и трябва да се осъществява единствено в областта на икономиката Равенството може и трябва да се осъществява единствено в областта на правото Свободата може и трябва да се осъществява единствено в областта на духовния живот.
Седемдесет години слея Октомврийския преврат в Русия, инспириран от определени окултни среди на Западна Европа, и петдесет години след като Хитлер превзе Полша, „краят на социализма" е очевиден факт за всички. Какво виждаме около себе си днес разруха, престъпност, Азово-слаби индивиди, поддаващи се на всякакъв род внушения, колапс на икономиката, законодателна безпомощност, физическа, интелектуална и нравствена деградация.
към текста >>
103.
05. I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество
GA_23 Същност на социалния въпрос
Разбира се, някои от тези хора все още вярват, че всичко онова, което от
дълг
о време се разглежда като едно необходимо обновление на човешкия живот и без друго ще се осъществи и ще подреди всички факти по един разумен и приемлив начин.
Разбира се, някои от тези хора все още вярват, че всичко онова, което от дълго време се разглежда като едно необходимо обновление на човешкия живот и без друго ще се осъществи и ще подреди всички факти по един разумен и приемлив начин.
към текста >>
Естествено, подобни разсъждения върху „научната стойност" на пролетарското мислене могат да разсмеят някои читатели, особено тези, които под „научна стойност" разбират само това, което работниците усвояваха при
дълг
огодишните им посещения в техните така наречени „учебни заведения".
Естествено, подобни разсъждения върху „научната стойност" на пролетарското мислене могат да разсмеят някои читатели, особено тези, които под „научна стойност" разбират само това, което работниците усвояваха при дългогодишните им посещения в техните така наречени „учебни заведения".
Те биха се разсмели, особено ако са склонни да виждат някакъв контраст между това „научно мислене" и съзнанието на онези работници, които са останали „необразовани". По този начин обаче, читателите се смеят в лицето на факти, които са крайно сериозни и решителни за съдбата на нашия свят. Тези факти доказват, че докато даден високообразован човек съумява да живее, макар и ненаучно, необразованият работник изгражда своя мироглед върху една „наука", каквато практически той не притежава. Образованият човек приема науката, но тя остава, така да се каже, в едно от чекмеджетата на неговата душевна структура. Всъщност той остава в стария порядък на живота и усещанията му се формират и ръководят оттам, а не от науката.
към текста >>
Този вид мисли толкова
дълг
о и „практически" бяха следвали фактите, че накрая изгубиха всякаква връзка с тях.
Аз добре зная как ще бъдат посрещнати тези мисли, както от пролетарските, така и от непролетарските среди, които вярват, че са „практически" наясно с нещата и с оглед на тази своя убеденост смятат изложените възгледи за нещо изкуствено и ненужно. Разбира се, характерните за днешната епоха факти все повече ще показват колко несъстоятелна и измамна е подобна убеденост. Ако човек поиска да вникне без предубеждение в тези факти, ще установи, че подобни възгледи за живота, които се придържат единствено към външния вид на днешните събития, се опират всъщност само на определени представи, които нямат нищо общо с фактите.
Този вид мисли толкова дълго и „практически" бяха следвали фактите, че накрая изгубиха всякаква връзка с тях.
В този смисъл, сегашната световна катастрофа би могла да бъде един твърде строг възпитател за мнозина. Защото: какво очакваха хората, а какво стана? Може ли да си позволим това и със социалното мислене?
към текста >>
104.
Статия 13: Социалният дух и социалистическите суеверия
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Стоките, произвеждани от
дълг
ите поточни линии на големите индустрии, не могат да са така тясно свързани с производителя, както са били стоките на средновековния занаятчия.
От друга страна обаче, трябва да ни е ясно, че тази липса на лична връзка е необходимо следствие от съвременните технологии и съпътстващото ги механизиране на работата. Това не може да се премахне от самия икономически живот.
Стоките, произвеждани от дългите поточни линии на големите индустрии, не могат да са така тясно свързани с производителя, както са били стоките на средновековния занаятчия.
Човек трябва да приеме факта, че, що се отнася до голяма част от човешката работна сила, онзи интерес, който е съществувал преди, вече го няма и е част от миналото. Но също така трябва да ни е ясно, че без заинтересованост човек не може да работи. Ако животът го заставя да върши нещо по принуда, той ще чувства битието си нерадостно и незадоволително.
към текста >>
105.
Статия 14: Педагогическата основа за Валдорфското училище
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Те чувстват отговорността, неизбежно свързана с такова начинание; но те мислят, че в съвременните социални изисквания наш
дълг
е да предприемем това, когато условията го позволяват.
Ако Валдорфското училище иска да постигне целите на основателя си, то трябва да е основано на образователни принципи и методи — каквито са описаните тук. Тогава то ще е способно да дава такова образование, което позволява на тялото на ученика да се развие здравословно и спрямо нуждите си, защото на душата (на която това тяло е проявлението) е позволено да расте по начин, съвместим със силите на нейното развитие. Преди откриването му беше опитана подготвителна работа с учителите, така че училището да може да работи спрямо предложената цел. Тези, които се занимават с управлението на училището, вярват, че в преследването на тази цел те донасят нещо в образователния живот съгласно модерното социално мислене.
Те чувстват отговорността, неизбежно свързана с такова начинание; но те мислят, че в съвременните социални изисквания наш дълг е да предприемем това, когато условията го позволяват.
към текста >>
106.
Статия 19: Копнежът за нови мисли
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
“ Напротив — те трябва да изпълняват
дълг
а си и да градят, докато присмехулниците1[1] разрушават.
Светът е доведен до сегашното си състояние от онези, които пречат на новите идеи да се осъществят, понеже те бягат от тях. Спасението е възможно само ако се образува едно силно тяло от хора, които все още са способни да повдигнат съзнанието си и да разберат истинското положение на нещата. Тези хора не трябва да са страхливи в това критично време, понеже ще бъдат замеряни с презрителните думи: „Превъзнесени идеалисти! Утопични фантазьори!
“ Напротив — те трябва да изпълняват дълга си и да градят, докато присмехулниците1[1] разрушават.
към текста >>
107.
04. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ: МЕТОДИ НА ПОЗНАНИЕ: ИМАГИНАТИВНО, ИНСПИРАТИВНО И ИНТУИТИВНО
GA_25 Философия, космология, религия
Който иска да стане духовен изследовател, трябва
дълг
о време да изпълнява методично най-разнообразни упражнения.
Който иска да стане духовен изследовател, трябва дълго време да изпълнява методично най-разнообразни упражнения.
Резултатите, които аз скицирах в техния принцип, ще го доведат във всеки случай до там, да има за имагинативното мислене една достатъчно задълбочена опитност, за да може да бъде в състояние да контролира твърденията на духовния изследовател; контрол, който иначе е винаги възможен с помощта на нормалния ум, ако този ум е освободен от превзети идеи.
към текста >>
108.
05. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ: ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ФИЛОСОФИЯТА, КОСМОЛОГИЯТА И РЕЛИГИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Простират се в
дълг
и доказателства, за да установят, че тези спонтанна опитност истинската религиозна опитност според тях не може да бъде поставена в логически форми, че трябва да се откажем да изразим едно религиозно съдържание на езика на интелектуалците.
От друга страна други учени констатират, че обикновеното съзнание, тази ясна мисъл на съвременния човек, е действително неспособна да предаде каквото и да е върху Царството Божие, върху Царството на Чистия Дух. Те се обръщат тогава към подсъзнателните области на душата, към сферата на чувствата, в която дремят известни мистични възможности, и говорят за една инстинктивна опитност, за една елементарна опитност за Бога. Днес много често чуваме да се говори за този пряк контакт с Бога. Представителите на тази насока описват даже много добре поведението на духа на нашето време. Те се отказват от всякаква сила, която имат, да формулират в ясни и подредени идеи своето чувство за божественото.
Простират се в дълги доказателства, за да установят, че тези спонтанна опитност истинската религиозна опитност според тях не може да бъде поставена в логически форми, че трябва да се откажем да изразим едно религиозно съдържание на езика на интелектуалците.
Впрочем те се поддават на илюзии, защото това, което е изживяно в душата, в която и област да е, може винаги да бъде ясно формулирано. И когато по техен пример някои твърдят, че религиозното съдържание изгубва от своята сила, когато е проведено в ясни мисли, с това те само показват, в какво това съдържание отговаря само на сънувания, а не на действителности. Тази е една от характерните черти на религиозния живот на нашата епоха: Щом го изведем на светлина, се разкрива грешката, в която той е изпаднал.
към текста >>
109.
06. ПЕТА ЛЕКЦИЯ: ОПИТНОСТИ НА ДУШАТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА СЪНЯ
GA_25 Философия, космология, религия
Защото когато е минало вратата на смъртта, човешкото същество се е вече подчинено на тези лунни сили, до каква степен се освобождава то от тяхната власт и власт и може да обитава по-
дълг
о време в духовния свят.
Защото когато е минало вратата на смъртта, човешкото същество се е вече подчинено на тези лунни сили, до каква степен се освобождава то от тяхната власт и власт и може да обитава по-дълго време в духовния свят.
Какви тайни заобикалят раждането, смъртта и връзката на последователните съществувания, тази ще бъде по същество темата на нашето изследване в течение на следващите две лекции.
към текста >>
110.
08. СЕДМА ЛЕКЦИЯ: ХРИСТОС, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЗАГАДКАТА НА СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Троицата,
дълг
о представяна като една догма, оживява отново в човека.
Ние даваме пълно значение и това развитие и на неговите закони, когато се научим да ги свързваме с Космоса чрез погледа, който повдигаме към космическия Христос. Ние научаваме как Небето се е погрижило за Земята, как е положило грижи за работите на човечеството и това разширява Космологията предавайки и характера на духовна Космология, на християнската Космология. Когато в смисъла на думите на апостол Павел "Не Аз, а Христос в Мене" изковаваме една жива връзка с Христа и с Тайната на Голгота, Христос ни помага да разрешим загадката на смъртта и ни води към един възобновен духовен живот; ние се научаваме тогава да познаваме новия дух, който ще накара хората да разберат, че над физическия свят съществува един духовен свят, който го управлява и го пропива със своя ред и със своите подтици. Ние се научаваме да познаваме мисията на Духа-лечител осветен от самия Христос. Научаваме се да познаваме Тайната на Светия Дух основа на едно религиозно познание.
Троицата, дълго представяна като една догма, оживява отново в човека.
В преди християнските Мистерии живееше Бог-Отец и той още обитава за нас света. Чрез Тайната на Голгота Бог-Синът се приближи до човечеството и го свърза с Духа-лечител, със Светия Дух. Тази Троица не е вече една догма, тя живее, тя е видима. Давайки отново живот на съзнанието за Отца, ние създаваме една християнска философия давайки живот на съзнанието за Сина, ние основаваме една християнска Космология.
към текста >>
111.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Нейното
дълг
отраене може да се сравни твърде различно индивидуално с това на сънищата, които са подбуди, предизвикани в нас от опитностите на деня.
Но тази фаза трае само няколко дни.
Нейното дълготраене може да се сравни твърде различно индивидуално с това на сънищата, които са подбуди, предизвикани в нас от опитностите на деня.
Що се отнася за образуването на нашите сънища, то винаги е един отзвук на това, което сме живели било същия ден, било в навечерието, било преди това навечерие. Това, което ни идва от самия ден, може да се съедини в една особена връзка с по-стари опитности. Например сънуваме един разговор, който сме имали вчера с това или онова лице. Тази опитност изниква следователно направо в полето на съня. Но може би ние сме разговаряли с одушевление за едно трето лице, което сме видели преди десет години и след това вече не сме среща ли.
към текста >>
Друг някой може да издържи по-
дълг
о и да остане буден две, три или четири нощи.
Ние бихме познали добре тези връзки, ако бихме проучили както подобава сънищата. Някой сънува за това, което е видял вчера; друг за това, което е станало преди навечерието; друг пък за това, което е станало три или четири дни преди това. И продължителността на състоянието след смъртта, при което човек още живее в своето етерно тяло, е свързано с тази способност. Бих искал да охарактеризирам въпроса по друг начин, като кажа: Продължителността на това състояние е равно на времето, през което човешкото същество може да издържи без да спи, през което то може да остане будно. Някога сънят го надвива, щом остане без да спи една нощ.
Друг някой може да издържи по-дълго и да остане буден две, три или четири нощи.
Такава ще бъде и продължителността на опитността, която човешкото същество има за своето етерно тяло след смъртта. След това ние сме все повече и повече потопени в едно съзнание, което се е приспособило към етерния Космос. Нашият собствен етерен организъм се влива един вид в този последния. Ние чувстваме етера на Космоса, след това се връщаме отново към нашето етерно тяло. Тогава то ни се явява увеличено все повече и повече.
към текста >>
Дълг
о време след смъртта те подържат в него стремежа да се върне на Земята, в присъствието на това същество, което той носи сега в себе си и което е негово дело.
Обикновеното земно мислене престава след смъртта: То е свързано с физическия организъм на главата. С напускането на този организъм престава една функция, която имаше материален произход. Следователно човешкото същество не е вече пряко свързано със Земята; но то е свързано с нея косвено чрез силите на Луната, които продължават да действат в него.
Дълго време след смъртта те подържат в него стремежа да се върне на Земята, в присъствието на това същество, което той носи сега в себе си и което е негово дело.
Но необходимо е той да се освободи от тази власт, да се освободи вътрешно от тези лунни сили, които се вливат и действат в него. Те подържат в него един вид космическа памет на ритмичните сили; те постоянно му предлагат, под формата на инспирации и имагинации, движенията на планетите и връзките, които ги свързват с неподвижните звезди. Те го отдалечават по този начин от опитността за духовните същества, чийто физически образ са тези съзвездия. Въпреки това човешкото същество трябва по необходимост да проникне в един чист духовен свят и докато върху него действат лунните сили, те му пречат да стори това. Обаче то трябва да възприема този Космос, в който живее не само в перспективата, която познава Земята, а също и в другата перспектива.
към текста >>
112.
04. 5. Принципи 38-61
GA_26 Мистерията на Михаил
55. Следва един
дълг
отраен, чисто духовен период на съществуване, през време на който човешката душа заедно с други, свързани кармически с нея човешки души, и със Съществата от висшите йерархии изгражда идващия земен живот в смисъла на Кармата.
55. Следва един дълготраен, чисто духовен период на съществуване, през време на който човешката душа заедно с други, свързани кармически с нея човешки души, и със Съществата от висшите йерархии изгражда идващия земен живот в смисъла на Кармата.
към текста >>
113.
13. ІІ. Духовното състояние на човека преди настъпването епохата на Михаел.
GA_26 Мистерията на Михаил
Говорейки по-скоро имагинативно /образно/, това може да бъде изразено така: слънчевото естество, което човекът приемаше
дълг
о време в себе си от космоса, ще започне да свети във вътрешността на душата.
Обаче във виждането на външния материален свят може отново да се влее изживяването на духовното и с това духовният възглед да се изживее по един нов начин. Това, което бе добито под знака на материализма като познание на природата, може да бъде схванато по духовен начин във вътрешния живот на душата Михаел, който беше говорил "от горе", може да бъде чут "отвътре", където ще си устрои своето ново жилище.
Говорейки по-скоро имагинативно /образно/, това може да бъде изразено така: слънчевото естество, което човекът приемаше дълго време в себе си от космоса, ще започне да свети във вътрешността на душата.
Човекът ще се научи да говори за едно "вътрешно слънце". Ето защо в своя живот между раждането и смъртта той ще знае не по-малко себе си като едно земно същество; но същевременно ще познае своето собствено, ходещо по земята същество като ръководено от слънцето. Той ще се научи да чувствува Истината, че вътре в него едно Същество го поставя в такава светлина, която наистина осветлява земното съществуване, но не се запалва в това съществува не. При настъпването на епохата на Михаел може още да изглежда, като че всичко това стои твърде далече от човека; обаче "духом" то е близо; то трябва само да бъде видяно. извънредно много важни неща зависят от този факт: идеите на човека да бъдат не само "мислени", но в мисленето да станат "виждани".
към текста >>
114.
30. 1. Първо съзерцание: пред вратите на съзнателната душа. Как Михаел подготвя свръхсетивно своята мисия чрез побеждаването на Луцифер
GA_26 Мистерията на Михаил
Минава
дълг
о време, без да се яви кралят, за да я вземе.
Герхард дава всичко, което е придобил в своето пътуване, за да изкупи пленниците. Тях той взема на своя кораб и тръгва за своето отечество. Когато корабите пристигат там, където пътищата се разделят за отечеството на Герхард и за Англия, Герхард изпраща пленниците мъже за тяхното отечество; годеницата на краля той задържа при себе си, с надеждата, че нейният годеник, Крал Вилхелм, ще дойде да я вземе, веднага щом научи за нейното освобождение и за нейното местонахождение. Кралската годеница и дошлите с нея приятелки намират у Герхард най-доброто гостоприемство, което човек може да си представи. В дома на своя освободител от пленничество тя живее като многообична дъщеря.
Минава дълго време, без да се яви кралят, за да я вземе.
Тогава, за да осигури бъдещето на своята приведена дъщеря, Герхард решава да я омъжи за своя син. Защото можеше вече да се вярва, че Вилхелм е загинал. Сватбата със сина на Герхард е вече в пълен разгар; тогава се явява като непознат странник Вилхелм. Той дълго беше скитал в търсенето на своята годеница. Синът на Герхард безкористно се отказва от годеницата на Краля и тя му е върната.
към текста >>
Той
дълг
о беше скитал в търсенето на своята годеница.
В дома на своя освободител от пленничество тя живее като многообична дъщеря. Минава дълго време, без да се яви кралят, за да я вземе. Тогава, за да осигури бъдещето на своята приведена дъщеря, Герхард решава да я омъжи за своя син. Защото можеше вече да се вярва, че Вилхелм е загинал. Сватбата със сина на Герхард е вече в пълен разгар; тогава се явява като непознат странник Вилхелм.
Той дълго беше скитал в търсенето на своята годеница.
Синът на Герхард безкористно се отказва от годеницата на Краля и тя му е върната. И двамата остават известно време при Герхард. След това той приготвя един кораб, за да ги отведе в Англия Когато освободените от Герхард пленници, които отново бяха заели своето високо обществено положение, можаха да го поздравят като гост в Англия, те искат да го изберат за крал. Но той им отговаря, че им е довел законната кралска двойка. Те също са считали Вилхелм за загинал и искаха да намерят друг крал за страната, тъй като в отсъствието на Вилхелм положението в страната беше станало хаотично.
към текста >>
По-нататък пътуването го отвежда при един народ, чиито хора имат толкова
дълг
и уши, че можеха да бъдат прегънати като облекло върху цялото тяло; после стигна при един друг народ, краката на които са толкова големи, че, когато валяло дъжд, хората можели да простират краката над себе си като дъждобрани.
Херцог Ернст в раздор с кайзера, който несправедливо иска да го унищожи чрез война. Тогава херцогът се вижда принуден да избегне това непоносимо отношение с главата на империята, като взема участие в кръстоносния поход на изток. В изживяванията, които той има, докато пътуването му го довежда до целта, физическото се преплита по посочения начин "легендарно" с духовното. Например херцогът пристига в своето пътува не до един народ, хората на който имат глави като тези на жеравите; той бива изхвърлен със своите кораби на "магнитната планина", която ги привлича като магнит, така щото хората, които се приближават до планината, не могат вече да се върнат обратно и накрая трябва да загинат. Херцог Ернст и неговите хора се освобождават благодарение на това, че се зашиват в кожи и тогава орли, които бяха свикнали да задигат като своя плячка хората изхвърлени на планината, ги отнасят на една планина и там, в отсъствие на орлите, те прорязват кожите и се освобождават.
По-нататък пътуването го отвежда при един народ, чиито хора имат толкова дълги уши, че можеха да бъдат прегънати като облекло върху цялото тяло; после стигна при един друг народ, краката на които са толкова големи, че, когато валяло дъжд, хората можели да простират краката над себе си като дъждобрани.
След това стига при един народ от джуджета и при друг от великани и т. н. Много подобни неща се разказват във връзка с кръстоносния поход на херцог Ернст. "разказът" ни дава възможност да се почувствува по един правилен начин, как навсякъде, където се явяват имагинации, става едно ориентиране към духовния свят, как там се разказват неща чрез образи, които се разиграват в астралния свят и които са свързани със съдбата и волята на земните хора.
към текста >>
115.
40. 6. Небесна история. Митологическа история. Земна история. Тайната на Голгота
GA_26 Мистерията на Михаил
Тази "небесна история", която
дълг
о време изпълваше човешките души, бе последвана от митическата история, която днес често се счита като едно поетическо съчинение, като една измислица.
Тази "небесна история", която дълго време изпълваше човешките души, бе последвана от митическата история, която днес често се счита като едно поетическо съчинение, като една измислица.
Тя свързва небесните събития със земните събития. Например явяват се "герои", свръхчовешки същества. Това са същества, които в своето развитие стоят по-високо от човека. Например човекът беше развил в определена епоха /Египто-халдейската, бележка на превод./ само Сетивната душа. Обаче този, който се явяваше като "герой", беше развил вече това, което човекът ще развие едва много по-късно като Духовно Себе.
към текста >>
Налице е само това, че
дълг
о време след като мировите отношения се бяха вече изменили, човешкото съзнание на този или онзи народ още се придържаше към един "светоглед", който отговаряше на една много по-ранна действителност.
При всичко това в мировия процес, в мировите събития фактите стоят така, че човечеството не си "представяше" по този начин събитията в редуващите епохи; а това, което ставаше между повече "не изчислимия" и телесен "изчислим" свят, се променяше.
Налице е само това, че дълго време след като мировите отношения се бяха вече изменили, човешкото съзнание на този или онзи народ още се придържаше към един "светоглед", който отговаряше на една много по-ранна действителност.
Първо това ставаше така, че човешкото съзнание, което не напредваше еднакво с космическите събития, още виждаше действително старото.
към текста >>
Старата "небесна история", принадлежаща на една твърде
дълг
а епоха, която е същинска "небесна история", е последвана от "митологическата история", която е по-кратка, но в сравнение с по-късната същинска /земна/ "история" е все пак
дълг
а.
Старата "небесна история", принадлежаща на една твърде дълга епоха, която е същинска "небесна история", е последвана от "митологическата история", която е по-кратка, но в сравнение с по-късната същинска /земна/ "история" е все пак дълга.
към текста >>
116.
41. Принципи 140-143
GA_26 Мистерията на Михаил
140. Космическите процеси, в които е вплетено развитието на човечеството и които се отразяват в човешко то съзнание като "история" в най-широкия смисъл се делят на:
дълг
отрайната небесна история, по-кратката митологическа история и относително най-кратката земна история.
140. Космическите процеси, в които е вплетено развитието на човечеството и които се отразяват в човешко то съзнание като "история" в най-широкия смисъл се делят на: дълготрайната небесна история, по-кратката митологическа история и относително най-кратката земна история.
към текста >>
117.
46. 9. Втора част на съзерцанието: Какво се открива, когато погледнем назад в минали съществувания между смъртта и едно ново раждане?
GA_26 Мистерията на Михаил
В тази илюзия на свободата живя човечество то
дълг
о време.
Както чрез Луцифер в човека бе разместено мисленето, така чрез Ариман бе разместена волята. Тази воля бе надарена с един стремеж към свобода, в която човек трябва да навлезе едвам по-късно. Тази свобода не е никаква действителна свобода, а илюзията на свобода.
В тази илюзия на свободата живя човечество то дълго време.
Това не му даде никаква възможност да развие по духовно-съобразен начин идеята за свобода. Хората се колебаеха насам и натам между мненията, че човекът е свободен, или също, че той е вплетен в една скована необходимост. И когато после с изгряването на епохата на Съзнателната душа дойде истинската свобода, хората не можеха да я познаят, понеже отдавна познанието беше вплетено в илюзията на свободата.
към текста >>
118.
61. 2. Памет и Съвест
GA_26 Мистерията на Михаил
Редовна смяна на деня и нощта, годишните времена, по-
дълг
и мирови периоди,
В земното съществуване човекът стои в две полярни противоположности. Горе се простират звездите. От там се излъчват силите, които са свързани с всичко изчисляемо редовно в земното съществуване.
Редовна смяна на деня и нощта, годишните времена, по-дълги мирови периоди,
към текста >>
119.
19. Характерни случаи на заболяване
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Чрез едно подобно лечение настъпи едно по-нататъшно подобрение; И след като измина
дълг
о време след лечението, можахме да наблюдаваме при пациентката, че склерозата не предизвиква никакво по-нататъшно израждане на организма.
Случаите на главозамайване намаляха и изчезнаха, също така и хлопанията. Кръвното налягане спадна на 112. Самочувствието се подобри видимо. В следващите години склерозата не напредна никак. След една година пациентката отново дойде с намалена степен на симптомите.
Чрез едно подобно лечение настъпи едно по-нататъшно подобрение; И след като измина дълго време след лечението, можахме да наблюдаваме при пациентката, че склерозата не предизвиква никакво по-нататъшно израждане на организма.
Характерните за склерозата външни симптоми се намираха в процес на все по-голямо спадане и бързото остаряване, от което пациентката беше по-рано обхваната, не съществуваше вече.
към текста >>
120.
I. Преживявания през детството
GA_28 Моят жизнен път
Когато след
дълг
ия си трудов стаж баща ми се пенсионира, те веднага се преместиха отново там – в Хорн.
Както баща ми, така и майка ми бяха истински деца на прекрасната долноавстрийска горска провинция северно от Дунава. Това е район, в който железниците проникват доста късно. Герас и до днес е още недокоснат от тях. Родителите ми обичаха преживяванията си в родното им място. И когато говореха за тях, инстинктивно се усещаше, че в душата си така и не са го напуснали, въпреки че съдбата е предопределила да изживеят по-голямата част от живота си далеч от него.
Когато след дългия си трудов стаж баща ми се пенсионира, те веднага се преместиха отново там – в Хорн.
към текста >>
Разхождаше се почти ежедневно до нас и винаги се отбиваше вкъщи за
дълг
о време.
Във всичко това роля имаше влиянието на една много оригинална личност, тази на свещеника на Св. Валентин, градче, до което от Потшах можеше да се стигне за четиридесет и пет минути пеша. Този свещеник обичаше да посещава дома на родителите ми.
Разхождаше се почти ежедневно до нас и винаги се отбиваше вкъщи за дълго време.
Той представляваше типа на либералния католически свещеник, толерантен и приветлив. Як широкоплещест мъж. Беше остроумен, на драго сърце разказваше забавни истории и обичаше хората около него да се смеят. И те продължаваха да се смеят на казаното от него, когато вече отдавна си беше заминал. Той беше човек на практичния живот и обичаше да дава полезни житейски съвети.
към текста >>
Един такъв съвет даде отражение за
дълг
о време в моето семейство.
Той представляваше типа на либералния католически свещеник, толерантен и приветлив. Як широкоплещест мъж. Беше остроумен, на драго сърце разказваше забавни истории и обичаше хората около него да се смеят. И те продължаваха да се смеят на казаното от него, когато вече отдавна си беше заминал. Той беше човек на практичния живот и обичаше да дава полезни житейски съвети.
Един такъв съвет даде отражение за дълго време в моето семейство.
Покрай коловозите в Потшах имаше редица от акациеви дървета. Веднъж минавахме по тясната пътека до тях. Тогава той каза: „Ах, какви хубави акациеви цветове! “ И мигновено се метна на едно от дърветата и набра голямо количество от тях. След което разпъна голямата си червена носна кърпа, подсмръкна страстно, внимателно уви плячката и сложи „вързопа“ под мишница.
към текста >>
Защото към играчките си се отнасях с безупречно внимание и за
дълг
о време успявах да ги поддържам в добро състояние.
„Мамо, готов съм! “ При мен това най-вероятно не е било желание да руша.
Защото към играчките си се отнасях с безупречно внимание и за дълго време успявах да ги поддържам в добро състояние.
Сред играчките най-много ме очароваха тези, чийто вид и до днес смятам за особено добър. Това бяха книжки с картинки с подвижни фигури, които можеха да се местят с помощта на конци, прикрепени към тях откъм долната им страна. С тези фигури, които можеха да оживеят чрез дърпане на конците, бяха свързани кратки истории. Пред тези книжки с картинки често седях с часове, заедно със сестра ми. От тях, сякаш от само себе си, научих основите на четенето.
към текста >>
Дълг
о време ме занимаваше въпросът как може да се случи подобно нещо.
Един от задните му вагони беше в пламъци. Персоналът на влака изобщо не беше забелязал това. Влакът навлезе горящ в нашата гара. Всичко, което се разигра, остави много дълбоко впечатление у мен. В един от вагоните се беше подпалило леснозапалимо вещество.
Дълго време ме занимаваше въпросът как може да се случи подобно нещо.
Това, което ми казваха хората от обкръжението ми, както и за други подобни неща, не ме удовлетворяваше. Бях изпълнен с въпроси и трябваше да ги нося у себе си без отговор. Така станах на осем години.
към текста >>
И така от срещата ми с тях винаги ми оставаше неопределено, но тържествено впечатление, което винаги ме преследваше
дълг
о време.
През тях се вие река Лайта. На планинския склон се намира един манастир на ордена на редемптористите. По време на разходките си често срещах монаси. Все още си спомням колко щях да се радвам, ако ме бяха заговорили. Но те никога не го правеха.
И така от срещата ми с тях винаги ми оставаше неопределено, но тържествено впечатление, което винаги ме преследваше дълго време.
Беше през деветата ми година, когато у мен здраво се загнезди идеята, че сигурно във връзка със задачите на тези монаси съществуват важни неща, които трябва да разбера. И тук отново бях изпълнен с много въпроси, които трябваше да нося у себе си без отговор. Да, тези въпроси за всевъзможни неща като дете ме правеха истински самотен.
към текста >>
Прекарвах възможно най-
дълг
о време с него.
Освен това съм му благодарен и за много други неща. Той ми показа какво е изкуство. Свиреше на цигулка и пиано. И рисуваше много. И двете неща силно ме привличаха към него.
Прекарвах възможно най-дълго време с него.
Особено му харесваше да рисува и още през деветата ми година ми даде да рисувам с въглен. Под негово ръководство трябваше да правя копия на картини. Дълго седях например над копирането на портрета на граф Сечени.
към текста >>
Дълг
о седях например над копирането на портрета на граф Сечени.
И рисуваше много. И двете неща силно ме привличаха към него. Прекарвах възможно най-дълго време с него. Особено му харесваше да рисува и още през деветата ми година ми даде да рисувам с въглен. Под негово ръководство трябваше да правя копия на картини.
Дълго седях например над копирането на портрета на граф Сечени.
към текста >>
121.
II. Ученически години
GA_28 Моят жизнен път
Само пред книжарниците на Винер Нойщат се застоявах за по-
дълг
о.
Не можех да участвам душевно в градския живот по същия начин, както на село. Можех само да стоя замечтан и да се чудя какво ли се случва между и в долепените една до друга градски къщи.
Само пред книжарниците на Винер Нойщат се застоявах за по-дълго.
към текста >>
Пестих толкова
дълг
о, колкото беше нужно, за да си купя книгата.
Като единадесетгодишно момче отначало не можах да разбера почти нищо от нейното съдържание. Защото от самото начало започваше с висша математика. Но от отделни изречения все пак долавях някакъв смисъл. В мен започна да се изгражда мисловен мост между теориите за мировото устройство, които научих от свещеника, и съдържанието на тази статия. В нея имаше и препратка към една книга, която директорът беше написал, а именно „Общото движение на материята като основна причина за всички природни явления“.
Пестих толкова дълго, колкото беше нужно, за да си купя книгата.
Сега за мен стана цел да науча възможно най-бързо всичко, което можеше да ми помогне да разбера съдържанието на статията и книгата.
към текста >>
С един друг учител стигнах до по-близка душевна връзка едва след по-
дълг
о време.
С един друг учител стигнах до по-близка душевна връзка едва след по-дълго време.
Той водеше часовете по конструктивна геометрия в долните и дескриптивна геометрия в горните класове. Преподаваше ни още във втори клас. Но едва в хода на учебните занятия в трети клас започнах да оценявам неговото изкуство. Беше великолепен конструктор. И неговите часове бяха водени с образцова яснота и систематичност.
към текста >>
Поради
дълг
ия път, който трябваше да изминавам между дома и училището, всеки ден губех най-малко по три часа.
Четенето на Кант се натъкна на всякакви препятствия в обстоятелствата от външния ми живот.
Поради дългия път, който трябваше да изминавам между дома и училището, всеки ден губех най-малко по три часа.
Вечер не се прибирах вкъщи преди шест. След това трябваше да се справям с безкрайно количество домашни работи. А в неделите се посвещавах почти изключително на конструктивната геометрия. Идеалът ми беше да постигна възможно най-голяма точност при изпълнение на геометрическото построение, както и безупречна чистота в защриховането и полагането на цветовете. Така че за четене на „Критика на чистия разум“ точно тогава почти не ми оставаше време.
към текста >>
Моите съчинения винаги се получаваха много
дълг
и.
С учителя по немски език и литература в трите горни класа се намирах в доста обтегнати отношения. От съучениците ми той бе смятан за „най-умния преподавател“ и за особено строг.
Моите съчинения винаги се получаваха много дълги.
Та нали по-късия вариант диктувах на съучениците си. На учителя му трябваше дълго време, за да ги прочете. Когато след зрелостния ни изпит, по време на тържеството по случай завършване на училище, за първи път седеше вече „по-спокойно“ с нас, учениците, той ми каза колко ми е бил ядосан заради дългите ми съчинения.Към това се прибави и още нещо. Имах чувството, че този учител внася в училище нещо, с което трябва да се справя. Когато например говореше за същността на поетическите образи, усещах, че има нещо скрито на заден план.
към текста >>
На учителя му трябваше
дълг
о време, за да ги прочете.
С учителя по немски език и литература в трите горни класа се намирах в доста обтегнати отношения. От съучениците ми той бе смятан за „най-умния преподавател“ и за особено строг. Моите съчинения винаги се получаваха много дълги. Та нали по-късия вариант диктувах на съучениците си.
На учителя му трябваше дълго време, за да ги прочете.
Когато след зрелостния ни изпит, по време на тържеството по случай завършване на училище, за първи път седеше вече „по-спокойно“ с нас, учениците, той ми каза колко ми е бил ядосан заради дългите ми съчинения.Към това се прибави и още нещо. Имах чувството, че този учител внася в училище нещо, с което трябва да се справя. Когато например говореше за същността на поетическите образи, усещах, че има нещо скрито на заден план. След известно време успях да разбера какво е то. Той беше привърженик на философията на Хербарт.
към текста >>
Когато след зрелостния ни изпит, по време на тържеството по случай завършване на училище, за първи път седеше вече „по-спокойно“ с нас, учениците, той ми каза колко ми е бил ядосан заради
дълг
ите ми съчинения.Към това се прибави и още нещо.
С учителя по немски език и литература в трите горни класа се намирах в доста обтегнати отношения. От съучениците ми той бе смятан за „най-умния преподавател“ и за особено строг. Моите съчинения винаги се получаваха много дълги. Та нали по-късия вариант диктувах на съучениците си. На учителя му трябваше дълго време, за да ги прочете.
Когато след зрелостния ни изпит, по време на тържеството по случай завършване на училище, за първи път седеше вече „по-спокойно“ с нас, учениците, той ми каза колко ми е бил ядосан заради дългите ми съчинения.Към това се прибави и още нещо.
Имах чувството, че този учител внася в училище нещо, с което трябва да се справя. Когато например говореше за същността на поетическите образи, усещах, че има нещо скрито на заден план. След известно време успях да разбера какво е то. Той беше привърженик на философията на Хербарт. Самият той не споменаваше нищо за това.
към текста >>
Той ме погледна с всепроникващ поглед, след което каза: „Вече от
дълг
о време забелязвам във вашите съчинения, че разполагате с философска библиотека.
Трябваше да пиша за едно качество на човешкия характер. За финал използвах тезата: „Такъв човек притежава психологическа свобода.“ Учителят обсъди съчиненията с нас, учениците, след като ги беше коригирал. Когато стигна до обсъждане на гореспоменатото съчинение, той сви ъгъла на устните си с дълбока ирония и каза: „Вие пишете нещо за психологическа свобода. Такава обаче изобщо не съществува.“ Аз възразих: „Мисля, че това е заблуда, господин професоре, „психологическа свобода“ има. Не съществува само „трансцедентална свобода“ в обикновеното съзнание.“ Гънките на устните на учителя отново се изпънаха.
Той ме погледна с всепроникващ поглед, след което каза: „Вече от дълго време забелязвам във вашите съчинения, че разполагате с философска библиотека.
Бих искал да ви посъветвам да не я четете. Така внасяте единствено объркване в мислите си.“ Изобщо не можех да разбера защо да трябва да внасям объркване в мислите си чрез четене на същите книги, от които той черпеше собствените си идеи. Така че отношенията между нас си останаха напрегнати.
към текста >>
122.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
Но не можех да продължавам така много
дълг
о време, тъй като пропусках много неща във Висшето техническо училище.
В университета можех да посещавам и някои отделни лекции. Много се радвах например на хербартианеца Роберт Цимерман. Той изнасяше лекции по „Практическа философия“. Слушах една част от лекциите му, в която разглеждаше основните принципи на етиката. Редувах лекциите: един ден обикновено ходех при него, а на другия – при Франц Брентано, който по същото време четеше лекции по същия предмет.
Но не можех да продължавам така много дълго време, тъй като пропусках много неща във Висшето техническо училище.
Дълбоко ме впечатляваше фактът, че се запознавах с философията не просто от книгите, а че я чувах от устата на самите философи.
към текста >>
Имаше необикновено високо чело и
дълг
а философска брада.
Роберт Цимерман беше забележителна личност.
Имаше необикновено високо чело и дълга философска брада.
Всичко у него беше премерено, стилизирано. Когато влизаше през вратата и се качваше на катедрата, крачките му бяха заучени и все пак такива, че си казвахме, че за този човек е напълно естествено и разбиращо се от само себе си да бъде такъв, какъвто е. В позата и движенията си той изглеждаше така, сякаш с упорита самодисциплина ги беше формирал съгласно естетическите принципи на Хербарт. И все пак всичко това събуждаше симпатия. После той бавно сядаше на един стол, отправяше дълъг поглед към аудиторията през очилата си, след което бавно и премерено ги сваляше, още веднъж поглеждаше без очила през кръга на слушателите си и след това започваше да изнася лекцията си, говорейки свободно, но в грижливо оформени изречения, произнесени по художествен начин.
към текста >>
Стимулът, произлизащ от Брентано, продължи да действа още
дълг
о в мен.
Такова беше и цялостното поведение на Брентано. Той държеше ръкописа в ръката си толкова хлабаво, сякаш всеки момент можеше да се изплъзне измежду пръстите му. С погледа си блуждаеше по редовете. Този жест също беше само леко докосване на реалността, а не решителното ѝ обхващане. От „философските“ му ръце можех да разбера начина на неговото философстване също толкова малко, колкото и от думите му.
Стимулът, произлизащ от Брентано, продължи да действа още дълго в мен.
Скоро започнах да се занимавам с неговите съчинения, а след това в течение на годините изчетох повечето от публикациите му.
към текста >>
Така че в продължение на доста
дълг
о време Хегел ми беше много полезен.
Начинът, по който този философ представя реалността на мисълта, ми беше близък. Но това, че стига само до един, макар и много жив мисловен свят, но не и до идеята за конкретен духовен свят, ме опечаляваше. Привличаше ме увереността на философската му мисъл, когато последователно преминава от една мисъл към друга. Виждах, че мнозина усещат противоречие между преживяване и ми слене. За мен самото мислене беше преживяване, но такова, в което човек живее, а не идващо към човека отвън.
Така че в продължение на доста дълго време Хегел ми беше много полезен.
към текста >>
123.
IV. Младежки приятелства
GA_28 Моят жизнен път
На
дълг
и разходки или седейки на по чаша кафе той привеждаше „доказателства“, изречени с въодушевени думи, че всъщност едва с Вагнер се е родила истинската музика и че всичко пораншно е било само нещо като подготовка за този „откривател на музиката“.
Споровете ни с този приятел се разтегляха до безкрай.
На дълги разходки или седейки на по чаша кафе той привеждаше „доказателства“, изречени с въодушевени думи, че всъщност едва с Вагнер се е родила истинската музика и че всичко пораншно е било само нещо като подготовка за този „откривател на музиката“.
Това ме караше да отстоявам мнението си по действително драстичен начин. Говорех за варварството на Вагнер, което представлява гробът на всяко истинско разбиране на музиката.
към текста >>
Още
дълг
о време останах във връзка с него чрез кореспонденция.
Когато после осъзнах какви странични течения там всеки път се вливат във вдъхновеното му сърце, той също се откри пред мен и аз станах довереник на една от най-нежните, красиви и мечтателни младежки любови. Отношенията им не преминаха в нещо много по-различно от гореописаните. Приятелят ми, който произхождаше от семейство, което не беше благословено със земни блага, скоро трябваше да заеме скромното място на журналист в един провинциален град. Той не можеше да мисли за някакво по-близко обвързване с момичето. Не беше и достатъчно силен, за да се справи с тези обстоятелства.
Още дълго време останах във връзка с него чрез кореспонденция.
От писмата му звучеше тъжно ехо на резигнация. В сърцето му продължаваше да живее това, с което се бе наложило да се раздели.
към текста >>
Дълг
о след като животът беше сложил край на кореспонденцията ни с този приятел от младежките ми години, срещнах човек от града, в който той си беше намерил работа като журналист.
Дълго след като животът беше сложил край на кореспонденцията ни с този приятел от младежките ми години, срещнах човек от града, в който той си беше намерил работа като журналист.
Бях запазил най-топли чувства към него и попитах как е. Тогава човекът ми каза: „Да, на него наистина не му провървя. Едва смогваше да припечели хляба си, накрая беше писар при мен, след което почина от туберкулоза.“ Тази новина ме прободе в сърцето, защото знаех, че идеалистично настроеният русокос младеж някога се беше разделил с младежката си любов под принудата на обстоятелствата с чувството, че му е все едно какво още има да му предложи животът. Той не придаваше значение на това да полага основите на един живот, който не може да бъде такъв, какъвто беше идеалът в мечтите му по време на разходките ни по тясната уличка.
към текста >>
„Опровергах“ песимизма с истински гръмки слова, още тогава нарекох Шопенхауер „тесногръд гений“, а кулминация на изложението ми беше изречението: „Ако господинът имаше право с начина си на представяне на песимизма, по-добре да бях дървената дъска, върху която са стъпили краката ми, отколкото човек.“ С тези ми думи
дълг
о ме подиграваха в кръга на моите познати.
И него срещнах за първи път на упражненията при Шрьоер. По време на тях той говорѝ за писмената си работа върху песимизма. В нея оживяваше всичко, което Шопенхауер беше изложил за този вид отношение към живота. Към него се прибавяше и собственото песимистично житейско настроение на младежа. Аз предложих да говоря на противоположната тема.
„Опровергах“ песимизма с истински гръмки слова, още тогава нарекох Шопенхауер „тесногръд гений“, а кулминация на изложението ми беше изречението: „Ако господинът имаше право с начина си на представяне на песимизма, по-добре да бях дървената дъска, върху която са стъпили краката ми, отколкото човек.“ С тези ми думи дълго ме подиграваха в кръга на моите познати.
Но те превърнаха младия песимист и мен в приятели, дълбоко привързани един към друг. По това време прекарвахме много време заедно. Той също се изживяваше като поет. Често часове наред стоях при него в стаята му и с удоволствие го слушах да ми чете стиховете си. Към духовните ми стремления от това време той също показваше топъл интерес.
към текста >>
Дълг
о време ме третираше почти като изповедник.
Този младеж ми имаше безгранично доверие.
Дълго време ме третираше почти като изповедник.
Откриваше пред душата ми един интересен, често тъжно настроен и възторгващ се от всичко красиво живот. Той ми даряваше толкова много приятелство и любов, че беше наистина трудно един или друг път да не го разочаровам горчиво. Случваше се така, понеже често му се струваше, че не му обръщам достатъчно внимание. Но аз и не можех да се държа другояче, тъй като имах кръг от интереси, към които той не показваше реално разбиране. Всичко това в крайна сметка допринасяше само за това приятелството ни все повече да се задълбочава.
към текста >>
Тогава винаги получавах
дълг
и писма от него.
Случваше се така, понеже често му се струваше, че не му обръщам достатъчно внимание. Но аз и не можех да се държа другояче, тъй като имах кръг от интереси, към които той не показваше реално разбиране. Всичко това в крайна сметка допринасяше само за това приятелството ни все повече да се задълбочава. Всяко лято той прекарваше ваканцията си в Херманщат. Там отново събираше ученици, на които да преподава през годината от Виена чрез кореспонденция.
Тогава винаги получавах дълги писма от него.
Той страдаше от това, че им отговарях рядко или пък изобщо не го правех. Но когато наесен отново се върнеше във Виена, се втурваше насреща ми като малко момче. И съвместният ни живот започваше отново. На него трябваше да благодаря тогава, че имах възможността да общувам с много хора. Харесваше му да ме води при всякакви хора, с които беше в някакви отношения.
към текста >>
Но от дълбоко,
дълг
отрайно значение за развитието ми в много случаи бяха и преживяванията от втория вид.
Те ме караха да водя нещо като двойствен душевен живот. Борбата със загадките на познанието, която изпълваше преди всичко душата ми по това време, винаги събуждаше силен интерес у приятелите ми, но много малко лично участие. В преживяването на тези загадки си оставах почти сам. Затова пък самият аз съпреживявах дълбоко всичко, което се случваше в живота на моите приятели. Така в мен протичаха две паралелни житейски течения: едното, което следвах като самотен пътешественик, и другото, което споделях с най-жива дружелюбност с хората, които обичах.
Но от дълбоко, дълготрайно значение за развитието ми в много случаи бяха и преживяванията от втория вид.
към текста >>
Така веднъж ми беше писал
дълг
о разяснение за това как за него най-малкото, както и най-голямото преживяване се превръщат в символи и как той живее с такива символи.
При него това се проявяваше във воденето на душевен живот, който няма ни най-малко общо с външното битие. А този живот, от своя страна, се превръщаше в предмет на мъчителен самоанализ, намиращ отражение в разговорите ни и в многобройните му писма до мен.
Така веднъж ми беше писал дълго разяснение за това как за него най-малкото, както и най-голямото преживяване се превръщат в символи и как той живее с такива символи.
към текста >>
Там обаче прекарвахме
дълг
о време заедно.
С един друг съученик от Винер Нойщат ми се случи нещо подобно. Той беше от по-долния клас в реалното училище и с него се сближихме едва когато година по-късно дойде като мен във Висшето техническо училище във Виена.
Там обаче прекарвахме дълго време заедно.
Той също можеше да навлезе твърде малко в това, което ме вълнуваше вътрешно в областта на познанието. Следваше химия. Естественонаучните възгледи, в които беше въвлечен по това време, му пречеха при общуването му с мен да се покаже в друга светлина, освен като скептик по отношение на духовните възгледи, които ме изпълваха. По-късно в живота си открих колко близко до моята душевна настройка още тогава е бил този ми приятел във вътрешната си същност. Но по това време той не позволи на тази си вътрешна същност да се прояви.
към текста >>
Така нашите оживени и
дълг
и спорове за мен се превръщаха в „борба срещу материализма“.
Той също можеше да навлезе твърде малко в това, което ме вълнуваше вътрешно в областта на познанието. Следваше химия. Естественонаучните възгледи, в които беше въвлечен по това време, му пречеха при общуването му с мен да се покаже в друга светлина, освен като скептик по отношение на духовните възгледи, които ме изпълваха. По-късно в живота си открих колко близко до моята душевна настройка още тогава е бил този ми приятел във вътрешната си същност. Но по това време той не позволи на тази си вътрешна същност да се прояви.
Така нашите оживени и дълги спорове за мен се превръщаха в „борба срещу материализма“.
На твърденията ми в подкрепа на духовното съдържание на света той непрекъснато противопоставяше всички опровержения, погрешно смятани за произтичащи от естествознанието. Още тогава трябваше да използвам цялото снаряжение, с което разполагах по пътя на прозрението, за да мога да извадя извън строя неговите аргументи срещу познанието за духовния свят, идващи от материалистическия му начин на мислене.
към текста >>
124.
V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика)
GA_28 Моят жизнен път
За мен това, което открих от разбирането на тези Гьотеви думи, в които мислех, че съм проникнал, беше успокоение след
дълг
а душевна борба.
За мен това, което открих от разбирането на тези Гьотеви думи, в които мислех, че съм проникнал, беше успокоение след дълга душевна борба.
Възгледът на Гьоте за природата се струваше на душата ми като намиращ се в съгласие с духовното.
към текста >>
Той
дълг
и години беше работил като директор на евангелските училища във Виена и бе изложил опита си в очарователната книжка „Въпроси на преподаването“.
От Шрьоер получавах най-плодотворни импулси и в сферата на педагогическата мисъл.
Той дълги години беше работил като директор на евангелските училища във Виена и бе изложил опита си в очарователната книжка „Въпроси на преподаването“.
Това, което прочитах в нея, след това можех да обсъждам с него. По отношение на възпитанието и преподаването той често се изказваше против простото набиване на знания в главата, но за всестранното развитие на човешкото същество.
към текста >>
125.
VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте
GA_28 Моят жизнен път
Дълг
и години всяко лято ходех със семейството на възпитаваните от мен деца на езерото Атерзее в курорта Залцкамергут и там опознах благородната алпийска природа на Горна Австрия.
Една немалка част от младежкия ми живот беше свързана с тази задача, която ми стана толкова близка.
Дълги години всяко лято ходех със семейството на възпитаваните от мен деца на езерото Атерзее в курорта Залцкамергут и там опознах благородната алпийска природа на Горна Австрия.
Постепенно успях да приключа с частните уроци, които продължавах да давам и на други дори след започването на тази ми възпитателна дейност, и така ми остана време да продължа собственото си следване.
към текста >>
126.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Сред моите приятели от
дълг
о време имаше един, който ми беше много скъп заради жизнерадостния му слънчев нрав, точните му забележки за живота и хората и цялостното му отворено и лоялно поведение.
Идеите в „Теория на познанието на Гьотевия светоглед“ написах по времето, когато съдбата ме въведе в семейство, в чийто кръг имах възможност да изживея много прекрасни часове и една от щастливите фази в своя живот.
Сред моите приятели от дълго време имаше един, който ми беше много скъп заради жизнерадостния му слънчев нрав, точните му забележки за живота и хората и цялостното му отворено и лоялно поведение.
Той ме представи, заедно с други наши общи приятели, в своя дом. Там, освен нашия приятел, срещнахме още две дъщери на семейството, негови сестри, и един мъж, в когото скоро трябваше да разпознаем годеника на по-голямата дъщеря.
към текста >>
Също така знаех, че този мъж ми беше толкова близък духовно, сякаш съм общувал много
дълг
о с него.
Братът и сестрите ми повериха погребалната реч. Казах това, което сърцето ми ме подтикна да кажа за личността, която познавах само по гореописания начин. Беше погребение, на което присъстваха само семейството, годеникът на едната дъщеря и моите приятели. Братът и сестрите ми казаха, че в погребалната си реч съм предал един точен образ на техния баща. По начина, по който говореха, по сълзите им можах да почувствам, че това беше истинското им убеждение.
Също така знаех, че този мъж ми беше толкова близък духовно, сякаш съм общувал много дълго с него.
към текста >>
Седеше така, сякаш беше седял там цяла вечност и искаше да остане да седи още безкрайно
дълг
о.
Той бил саможив особняк и не искал да се среща с много хора. Аз обаче исках непременно да се запозная с него. Така че една вечер цялото общество се вдигна и тръгнахме към мястото, където „знаещите“ можеха да го открият. Това беше малка винарна на една улица, паралелна на Кернтнерщрасе. Той седеше в един ъгъл с немалка чаша червено вино пред себе си.
Седеше така, сякаш беше седял там цяла вечност и искаше да остане да седи още безкрайно дълго.
Това беше доста възрастен господин, но с по младежки сияещи очи и лице с фини изразителни черти, разкриващи поета и идеалиста. Отначало не ни видя да влизаме. Защото беше ясно, че в благородно очертаната му глава се раждаше някакво стихотворение. Наложи се Фриц Лемермайер да го хване за рамото. Тогава той извърна глава към нас и ни погледна.
към текста >>
Светът наистина
дълг
о знаеше твърде малко за него.
Така се запознах с Ферхер фон Щайнванд – един целенасочен, пълен с идеи, приемащ себе си за идеалист поет от Каринтия. Син на бедни родители, той беше прекарал младостта си сред големи лишения. Изтъкнатият анатом Хиртл разбрал колко ценен е той и му осигурил един начин на съществуване, чрез който да може да живее изцяло в своите стихове, мисли и концепции.
Светът наистина дълго знаеше твърде малко за него.
След появата на първата му поетична творба „Графиня Зеленбранд“, Роберт Хамерлинг му отдаде пълното си признание.
към текста >>
Можем да се надяваме да разкрием
дълг
ото минало на някой човек в настоящето само благодарение на идващото от външния духовен свят провидение на съдбата.
До такова виждане не се стига, когато се мисли само за онези прояви на дадена личност, които веднага се натрапват на вниманието. То се събужда по-скоро от привидно съпровождащите тези прояви, в действителност обаче безкрайно задълбочаващи ги и проникващи в интуицията черти на индивидуалността. То не се придобива също така, когато го търсим, докато сме заедно с личността, а едва тогава, когато силното впечатление продължава да действа и се превръща в оживен спомен, в който същественото във външния живот се заличава и иначе „несъщественото“ започва да говори на съвсем ясен език. Който „наблюдава“ хората, за да отгатне предишните им земни животи, съвсем определено няма да постигне тази цел. Такова наблюдение трябва да се възприема като оскърбление, нанасяно на наблюдавания.
Можем да се надяваме да разкрием дългото минало на някой човек в настоящето само благодарение на идващото от външния духовен свят провидение на съдбата.
към текста >>
127.
IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен
GA_28 Моят жизнен път
Дълг
и години бях живял в мислите на Гьоте; сега имах възможност сам да бъда на местата, където са се породили тези мисли.
Продължилото няколко седмици пребиваване в града на Гьоте за мен беше празник в живота.
Дълги години бях живял в мислите на Гьоте; сега имах възможност сам да бъда на местата, където са се породили тези мисли.
Прекарах тези седмици под възвишените впечатления на това чувство.
към текста >>
Сред тях бяха външните сътрудници, посещаващи Архива за по-кратко или за по-
дълг
о време.
Часовете след работа прекарвах с хората, работещи в Архива.
Сред тях бяха външните сътрудници, посещаващи Архива за по-кратко или за по-дълго време.
Бях приет изключително любезно от Бернхард Зуфан, директор на Архива на Гьоте, и намерих скъп приятел в лицето на Юлиус Вале, постоянен сътрудник в Архива. Но всичко придоби по-определени форми едва когато след година отново постъпих на работа там за по-дълго време. За това ще разкажа по-късно при описанието на тази част от моя живот.
към текста >>
Но всичко придоби по-определени форми едва когато след година отново постъпих на работа там за по-
дълг
о време.
Часовете след работа прекарвах с хората, работещи в Архива. Сред тях бяха външните сътрудници, посещаващи Архива за по-кратко или за по-дълго време. Бях приет изключително любезно от Бернхард Зуфан, директор на Архива на Гьоте, и намерих скъп приятел в лицето на Юлиус Вале, постоянен сътрудник в Архива.
Но всичко придоби по-определени форми едва когато след година отново постъпих на работа там за по-дълго време.
За това ще разкажа по-късно при описанието на тази част от моя живот.
към текста >>
Имах възможност да беседвам
дълг
о с този философ.
Имах възможност да беседвам дълго с този философ.
Той беше полуизлегнат с изпънати крака на канапето. Откакто се бяха появили болките в колената му, прекарваше по-голямата част от живота си в тази поза. Пред себе си видях едно чело, явен признак за бистър и остър ум, и поглед в очите му, който разкрива най-съкровено усещаната увереност в това, което философът знае. Лицето му обгръщаше мощна брада.
към текста >>
То беше нещо, чието въздействие продължи
дълг
о у мен.
Още от обяснението на думата „представа“ ставало видно, че в нея не би могло да има нищо реално. Когато чух това възражение, в душата ми нахлу мраз. „Обясненията на думите“ да бъдат сериозна изходна точка за един светоглед! Чувствах колко далече се намирам от съвременната философия. Когато на връщане седях в купето на влака, потънал в мислите и спомените си за все пак толкова ценното ми посещение, това душевно смразяване се повтори.
То беше нещо, чието въздействие продължи дълго у мен.
към текста >>
128.
XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт
GA_28 Моят жизнен път
Дълг
о време те имаха водеща позиция във Виенското Антропософско общество.
Преди края на първия период от моя живот успях да посетя още Будапеща и Трансилвания. Един от моите приятели, родом от Трансилвания, за когото споменах преди и който през всичките години беше останал свързан с мен с рядка преданост, ме бе запознал с много от пребиваващите във Виена негови земляци. Така към моя станал вече много широк кръг познати се прибави и кръг от трансилванци. Между тях бяха господин и госпожа Брайтенщайн, с които тогава се бяхме сприятелили и с които си останахме най-сърдечни приятели.
Дълго време те имаха водеща позиция във Виенското Антропософско общество.
Човешките контакти с трансилванци доведоха до пътуването ми до Будапеща. Столицата на Унгария, с толкова различния си от Виена характер, ме впечатли дълбоко. От Виена дотам се стигаше през един район, блестящ с очарователната си природа, с темпераментната натура и музикалния живец на хората. Щом погледнеше от прозореца на влака, човек добиваше впечатлението, че самата природа тук е станала особено поетична и че хората, не обръщащи многомного внимание на обичайната за тях поезия на природата, сноват напред-назад в съзвучие със собствената си съкровена музика на сърцето. А когато стъпеше в Будапеща, пред него се разкриваше един свят, към който представителите на други европейски народи гледаха с наистина голям интерес, който обаче никога не можеше да бъде разбран докрай от тях.
към текста >>
Съсредоточие на всичките ми преживявания там беше моят
дълг
огодишен приятел.
Съсредоточие на всичките ми преживявания там беше моят дългогодишен приятел.
Той все измисляше по нещо ново, за да опозная по-добре трансилванското саксонство. Той все още продължаваше да прекарва известно време ту във Виена, ту в Херманщат. За насърчаване на трансилванското саксонство в този период беше основал седмичен вестник в Херманщат. Начинание, състоящо се изцяло от идеализъм и нито грам практическа мисъл, на което обаче сътрудничеха почти всички представители на саксонството. След няколко седмици то се провали.
към текста >>
В семейството на това момче
дълг
и години бях намерил нещо като дом, от който ходех и у други семейства, за да възпитавам и преподавам.
В семейството на това момче дълги години бях намерил нещо като дом, от който ходех и у други семейства, за да възпитавам и преподавам.
Поради близките приятелски отношения с майката на момчето стана така, че изцяло споделях радостите и неволите на това семейство. В тази жена виждах рядко красива човешка душа. Тя беше напълно отдадена на грижата за развитието и съдбата на четирите ѝ момчета. От нейния пример човек можеше да изучава великата майчина любов. Съвместната работа с нея в областта на възпитанието придаваше на живота прекрасно съдържание.
към текста >>
Освен това отношението ѝ към външния живот беше на жена, която изпълнява с найсилно чувство на
дълг
всичко, спадащо към нейната участ, но която все пак гледа вътрешно на по-голямата част от него като на нямащо никакво отношение към нея.
Душата ѝ обаче попиваше всичко. Същевременно тя поддържаше определено натуралистично виждане по отношение на човешкото същество. Смяташе, че моралната душевна природа е изцяло свързана със здравето или болестта на физическия организъм. Имам предвид, че тя инстинктивно мислеше за хората по медицински начин, като мисленето ѝ клонеше към известен натурализъм. Да разговарям с нея на тази тема ми оказваше изключително благотворно влияние.
Освен това отношението ѝ към външния живот беше на жена, която изпълнява с найсилно чувство на дълг всичко, спадащо към нейната участ, но която все пак гледа вътрешно на по-голямата част от него като на нямащо никакво отношение към нея.
Тя гледаше на съдбата си като на нещо обременяващо. Но също и не изискваше нищо от живота. Приемаше го такъв, какъвто дойде, доколкото това не касаеше синовете ѝ. По отношение на тях обаче изживяваше всичко с най-силните емоции на своята душа.
към текста >>
129.
XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер
GA_28 Моят жизнен път
С тях прекарвахме много от времето си през по-
дълг
ите им или по-кратки посещения дори и извън Архива.
В подготовката на „съчиненията на Гьоте“ сътрудничеше и голяма част от света на немските германисти. Тук непрекъснато пристигаха и отново си заминаваха професори и преподаватели по филология.
С тях прекарвахме много от времето си през по-дългите им или по-кратки посещения дори и извън Архива.
Имахме възможност да се потопим изцяло в кръга от интереси на тези личности.
към текста >>
Дълг
о време не се върна.
Той знаеше къде да намери и най-скритите литературни свидетелства. При това скромността му беше трогателна и приемаше хората с найсърдечна отзивчивост. Той никога не позволи на някого другиго да донесе книгите, от които имаше нужда, от рафтовете, на които почиваха, до читалнята на библиотеката, където работехме. Веднъж отидох там и помолих за една книга, която Гьоте беше използвал при ботаническите си проучвания, за да я прегледам. Райнхолд Кьолер отиде да донесе вехтата книга, която сигурно от столетия стоеше складирана неизползвана някъде най-отгоре.
Дълго време не се върна.
Потърсиха го къде е. Беше паднал от стълбата, на която се беше покатерил, за да стигне до книгата, и си беше счупил тазобедрената кост.
към текста >>
След
дълг
о боледуване този уважаван от всички човек почина.
Този мил, благороден човек така и не можа да се оправи от последствията от инцидента.
След дълго боледуване този уважаван от всички човек почина.
Аз страдах много от болезнената мисъл, че това нещастие се беше случило, за да ми предостави книгата, която аз бях поръчал.
към текста >>
130.
XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер
GA_28 Моят жизнен път
След посещението си във Ваймар той не живя още
дълг
о.
В изказванията му за всевъзможни неща имаше нещо поетично. Понятия, които са непоетични, той всъщност изобщо не познаваше. С него преживях най-прекрасни часове във Ваймар, а след това и при едно посещение в Щутгарт, където имах възможността да отседна при него. Рамо до рамо с него стоеше неговата съпруга, която беше изцяло погълната от духовната му същност. За нея Лудвиг Лайстнер всъщност представляваше всичко, което я свързва със света.
След посещението си във Ваймар той не живя още дълго.
Жена му скоро последва отишлия си от този свят. За нея светът беше празен, щом Лудвиг Лайстнер вече го няма в него. Тя беше рядко деликатна и в това си качество действително забележителна жена. Винаги знаеше как да отсъства, когато се опасяваше да не попречи, и никога не липсваше, когато трябваше да се погрижи за нещо. По майчински тя пазеше Лудвиг Лайстнер, чиято рафинирана духовност се криеше в много крехко тяло.
към текста >>
131.
XVI. Сред учени и хора на изкуството; Гьотеви събрания
GA_28 Моят жизнен път
Той се застояваше
дълг
о там и просто не можеше да си тръгне.
Запознах се с Ото Ерих Хартлебен в кръга на журналистите, театралите и писателите, който се събираше във вечерите на Гьотевите фестивали отделно от „учените знаменитости“ в хотел „Хемнициус“. Веднага ми стана понятно неговото присъствие там, тъй като той се чувстваше в свои води в разговорите, които се водеха в хотела.
Той се застояваше дълго там и просто не можеше да си тръгне.
Един път бяхме с него и останалите. Ние, останалите, на следващата сутрин трябваше „по задължение“ да отидем на Гьотевото заседание. Хартлебен го нямаше. Но аз вече изпитвах симпатия към него и се обезпокоих от неговото отсъствие. Затова след края на събранието го потърсих в хотелската му стая.
към текста >>
Хартлебен
дълг
о мълча.
С Ото Ерих Хартлебен се сближих по особен начин. На една от споменатите вечери се завърза дълъг разговор за Шопенхауер. За философа бяха казани много думи на възхищение и на неодобрение.
Хартлебен дълго мълча.
След това изведнъж се намеси в бурния обмен на мнения: „Той предизвиква интерес у хората, но за живота не означава нищо.“ Междувременно ме погледна въпросително с по детски безпомощен поглед. Искаше да кажа нещо, защото беше чул, че по това време се занимавах с Шопенхауер. И аз казах: „Принуден съм да гледам на Шопенхауер като на тесногръд гений.“ Очите на Хартлебен заблестяха, той стана неспокоен, изпразни чашата си и си поръча нова. В този миг той ме заключи в сърцето си. Приятелството му с мен беше сключено.
към текста >>
Трябваше много
дълг
о да разглеждам даден природен обект, за да запомня как се нарича той, към кой научен клас принадлежи и т.н.
И бях принуден да почувствам колко малко, по същество, съм живял във външния свят досега. Когато се оттеглях от оживеното общуване, всеки път изведнъж осъзнавах, че дотогава единствено близък ми е бил духовният свят, който виждах с вътрешния си взор. С този свят можех лесно да вляза във връзка. И мислите ми по това време често отиваха по посока на това да казвам сам на себе си колко труден ми е бил пътят през сетивата към външния свят през цялото ми детство и младост. Винаги ми е било трудно да втълпя на паметта си такива данни от външния свят, каквито например е необходимо човек да асимилира в областта на науката.
Трябваше много дълго да разглеждам даден природен обект, за да запомня как се нарича той, към кой научен клас принадлежи и т.н.
Дори мога да кажа, че в сетивния свят за мен имаше нещо сянкообразно. Той преминаваше пред душата ми в образи, докато спойката ми с духовния свят носеше напълно реален характер.
към текста >>
132.
XVII. Критически забележки върху етиката
GA_28 Моят жизнен път
Беше времето, когато „Философия на свободата“, чието основно съдържание носех у себе си от
дълг
о време, прие завършена форма.
Все пак у мнозина виждах несъзнателно да действа поривът към светоглед, проникващ чак до корените на битието. Усещах колко много тежи на душите им начинът на мислене, напредващ толкова уверено, защото се придържа единствено към намиращото се в непосредствена близост. „Природата е целият свят“ – ето в какво се заключаваше този начин на мислене. За него смятаха, че следва да се приема за правилен и хората потискаха в душата си всичко, което чувстваше, че той може и да не бъде смятан за правилен. В тази светлина ми се показваше много от заобикалящото ме тогава в духовно отношение.
Беше времето, когато „Философия на свободата“, чието основно съдържание носех у себе си от дълго време, прие завършена форма.
към текста >>
Оттук сетивният свят за него не представляваше нещо обективно съществуващо в себе си, а субективното проявление, съществуващо само в душата толкова
дълг
о, колкото тя го обгръща със съзнанието.
Мислеше за сетивния свят по начина на Кант, ако и да го беше модифицирал. Той смяташе този свят за въздействието на същностното върху душата чрез сетивата. Това същностно според него никога не можеше да навлезе в полето на възприятие, което обгръща душата със съзнанието. То трябваше да остане извън пределите на съзнанието. Единствено чрез логически разсъждения човек би могъл да си изгради хипотетични представи за него.
Оттук сетивният свят за него не представляваше нещо обективно съществуващо в себе си, а субективното проявление, съществуващо само в душата толкова дълго, колкото тя го обгръща със съзнанието.
към текста >>
133.
XVIII. Като гост на Архива на Ницше; Ницшеана
GA_28 Моят жизнен път
Пасивността на застиналия му от
дълг
о време поглед отключи разбирането на моя собствен, който, без да срещне погледа на Ницше, пробуди душевната сила на очите ми.
Това се случи в часовете на ранния следобед. Очите му, които в своето помрачение все още разкриваха одушевеност, сега само възприемаха картината на околната обстановка, която повече не можеше да намери достъп до душата. Ние стояхме до него, а Ницше не знаеше нищо за това. И все пак при гледката на одухотвореното му лице все още можеше да възникне мисълта, че то би могло да изразява една душа, която цял предиобед е творила мисли в себе си и която сега просто иска да си почине за малко. Вътрешното разтърсване, което обзе душата ми, сякаш премина в разбиране на този гений, чиито очи бяха отправени към мен, но не успяваха да срещнат моите.
Пасивността на застиналия му от дълго време поглед отключи разбирането на моя собствен, който, без да срещне погледа на Ницше, пробуди душевната сила на очите ми.
към текста >>
Ницшевите идеи за „вечното възвръщане“ и за „свръхчовека“ ме занимаваха
дълг
о време.
Ницшевите идеи за „вечното възвръщане“ и за „свръхчовека“ ме занимаваха дълго време.
Защото в тях се отразява това, което е трябвало да преживее относно развитието на човечеството и същността на човека една личност, която бива задържана да не осъзнае духовния свят от бетонираните идеи на естествознанието от края на деветнадесети век. Ницше вижда еволюцията на човечеството така, че според него случващото се в даден момент вече се е случвало безброй пъти под същата форма и ще се случва безброй пъти в бъдещето. Атомистическата концепция за вселената прави настоящия момент да изглежда като определена комбинация от най-малки същности. След нея трябва да следва друга, а след нея още една и когато всички възможни комбинации бъдат изчерпани, отново трябва да се появи първоначалната.
към текста >>
134.
XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Опитах се да изпълня своя
дълг
, разказвайки за чудесните преживявания, които имаха гостите на този дом.
Този млад художник веднъж присъстваше на едно сватбено тържество, на което аз също бях поканен. Както е прието, произнасяха се обичайните тържествени речи. Речта на пастора беше построена върху тълкуванието на имената на булката и младоженеца. Понеже често посещавах приятелския дом, от който произхождаше младоженката, аз също трябваше да държа реч.
Опитах се да изпълня своя дълг, разказвайки за чудесните преживявания, които имаха гостите на този дом.
Говорих, защото хората очакваха да говоря. От мен се очакваше „подобаваща“ сватбена реч. Така че изпитвах малко радост от „своята роля“. След мен се изправи младият художник, който от дълго време също беше приятел на дома. От него всъщност не очакваха нищо.
към текста >>
След мен се изправи младият художник, който от
дълг
о време също беше приятел на дома.
Понеже често посещавах приятелския дом, от който произхождаше младоженката, аз също трябваше да държа реч. Опитах се да изпълня своя дълг, разказвайки за чудесните преживявания, които имаха гостите на този дом. Говорих, защото хората очакваха да говоря. От мен се очакваше „подобаваща“ сватбена реч. Така че изпитвах малко радост от „своята роля“.
След мен се изправи младият художник, който от дълго време също беше приятел на дома.
От него всъщност не очакваха нищо. Защото знаеха, че той няма представа как се вдигат наздравици. Той започна приблизително така: „Над светещия в червено гребен на хълма с любов се излива блясъкът на слънцето. Облаци над хълмовете, дишащи в слънчевата светлина. Пламтящи червени склонове, обърнати към слънцето, образуващи триумфална арка от духовни цветове и съпровождащи струящата към земята светлина.
към текста >>
Навсякъде поля, обсипани с цветя, а над тях светещо в жълто настроение, проникващо в цветята, събуждащо живот в тях...“ Той продължи още
дълг
о да говори в този дух.
От него всъщност не очакваха нищо. Защото знаеха, че той няма представа как се вдигат наздравици. Той започна приблизително така: „Над светещия в червено гребен на хълма с любов се излива блясъкът на слънцето. Облаци над хълмовете, дишащи в слънчевата светлина. Пламтящи червени склонове, обърнати към слънцето, образуващи триумфална арка от духовни цветове и съпровождащи струящата към земята светлина.
Навсякъде поля, обсипани с цветя, а над тях светещо в жълто настроение, проникващо в цветята, събуждащо живот в тях...“ Той продължи още дълго да говори в този дух.
Явно внезапно бе забравил за цялата сватбена глъчка около себе си и беше започнал да рисува „в духа“. Вече не помня защо спря да говори, рисувайки по този начин. Вероятно някой го беше дръпнал за кадифения редингот, някой, който силно му симпатизираше, на когото обаче щеше да му е не по-малко приятно гостите най-сетне да пристъпят към спокойна консумация на сватбеното печено.
към текста >>
Той
дълг
о се застояваше при мен в стаята ми, заедно ходехме на разходка и си правихме излети.
Младият художник се казваше Ото Фрьолих.
Той дълго се застояваше при мен в стаята ми, заедно ходехме на разходка и си правихме излети.
До мен Ото Фрьолих винаги рисуваше „в духа“. До него човек можеше да забрави, че светът все пак има и друго съдържание, освен светлина и цвят.
към текста >>
135.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
Ако нямаше посетители, ние тримата
дълг
о седяхме в стария работен кабинет на Архива, докато той все още се намираше в двореца: фон дер Хелен, който готвеше издаването на писмата на Гьоте, Юлиус Вале, работещ върху Гьотевите дневници, и аз, който пък се занимавах с естественонаучните му съчинения.
Ако нямаше посетители, ние тримата дълго седяхме в стария работен кабинет на Архива, докато той все още се намираше в двореца: фон дер Хелен, който готвеше издаването на писмата на Гьоте, Юлиус Вале, работещ върху Гьотевите дневници, и аз, който пък се занимавах с естественонаучните му съчинения.
Но тъкмо поради духовните потребности на Едуард фон Хелен в промеждутъците между работата беседвахме върху най-разнообразни сфери от духовния и обществения живот. Все пак най-голям беше делът на интересите, свързани с Гьоте. От записаното в Гьотевите дневници, от неговите писма, разкриващи толкова възвишени гледни точки и толкова широки хоризонти, можеха да произтекат наблюдения, отвеждащи в глъбините на битието и в ширините на живота.
към текста >>
След всяка такава беседа с г-жа фон дер Хелен душата ми още
дълг
о беше заета с това, което тя по-скоро беше подсказала, отколкото казала.
Особено ярки следи в паметта ми остави г-жа фон дер Хелен, винаги предизвикваща у мен дълбока симпатия. Тя беше истински художествена натура, една от тези, които можеха да постигнат много в изкуството, ако не я отвличаха други житейски задължения. Но съдбата ѝ, доколкото знам, беше такава, че артистичната страна на тази жена е могла да се изрази само през ранните години от живота ѝ. Но всяка дума, която можехме да разменим с нея за изкуството, ми оказваше много благотворно влияние. Основната ѝ черта беше известна сдържаност, внимателност в преценките ѝ, ведно с чиста дълбока човечност.
След всяка такава беседа с г-жа фон дер Хелен душата ми още дълго беше заета с това, което тя по-скоро беше подсказала, отколкото казала.
към текста >>
В обкръжението на тези хора живееха най-добрите страни на немската духовност, онази духовност, чиито религиозни, естетически и популярно-научни импулси, толкова
дълг
о съставлявали истинската духовна същност на немците, проникваха във всички области на социалния живот.
С голяма любезност се отличаваха и бащата на г-жа фон дер Хелен, генерал-лейтенант, който беше участвал във войната от седемдесетте години като майор, както и втората му дъщеря.
В обкръжението на тези хора живееха най-добрите страни на немската духовност, онази духовност, чиито религиозни, естетически и популярно-научни импулси, толкова дълго съставлявали истинската духовна същност на немците, проникваха във всички области на социалния живот.
към текста >>
Смяташе за свой
дълг
да се бори срещу резултата от започващото по това време в Германия обединение между крупната промишленост и селското стопанство, което по-късно, по негово мнение, би довело до опустошаващи последствия.
Но аз често с удоволствие си спомням за него. Защото този човек заслужаваше големи симпатии, обладаваше енергична политическа воля и мислеше, че с помощта на добрите намерения и разумните възгледи хората ще могат да се вдъхновят за правилен прогресивен път в обществения живот. Животът му представляваше верига от разочарования. Жалко, че се наложи и аз самият да му причиня такова. Когато се запознахме, той работеше върху една брошура, която желаеше да разпространи масово.
Смяташе за свой дълг да се бори срещу резултата от започващото по това време в Германия обединение между крупната промишленост и селското стопанство, което по-късно, по негово мнение, би довело до опустошаващи последствия.
Брошурата му носеше заглавието „Кайзере, бъди суров“. Той мислеше, че ще може да убеди кръговете около кайзера в това, че по негово мнение, едно такова обединение е вредоносно. Той обаче не успя ни най-малко да постигне целта си. Видя, че от партията, към която принадлежи и за която работи, няма да могат да бъдат почерпени силите, които да могат да станат основа на замисленото от него дело.
към текста >>
Всичко, което тогава вълнуваше епохата, всичко интересно, което се случваше във Ваймар или извън него, бе съдържание на нашите
дълг
и разговори.
Но с Август Фрезениус не обсъждахме само филологически въпроси.
Всичко, което тогава вълнуваше епохата, всичко интересно, което се случваше във Ваймар или извън него, бе съдържание на нашите дълги разговори.
Защото заедно прекарвахме дълго време. Понякога водехме горещи дискусии по някои въпроси, но всичко винаги приключваше в пълна хармония. Понеже бяхме взаимно убедени в сериозността на своите разбирания. Затова ми е толкова по-горчиво, когато си спомня факта, че и приятелството ми с Август Фрезениус свърши с разрив поради недоразуменията, свързани с отношението ми към Архива на Ницше и г-жа д-р Фьорстер-Ницше. Приятелите ми не можеха да си представят картината на това, което всъщност се беше случило.
към текста >>
Защото заедно прекарвахме
дълг
о време.
Но с Август Фрезениус не обсъждахме само филологически въпроси. Всичко, което тогава вълнуваше епохата, всичко интересно, което се случваше във Ваймар или извън него, бе съдържание на нашите дълги разговори.
Защото заедно прекарвахме дълго време.
Понякога водехме горещи дискусии по някои въпроси, но всичко винаги приключваше в пълна хармония. Понеже бяхме взаимно убедени в сериозността на своите разбирания. Затова ми е толкова по-горчиво, когато си спомня факта, че и приятелството ми с Август Фрезениус свърши с разрив поради недоразуменията, свързани с отношението ми към Архива на Ницше и г-жа д-р Фьорстер-Ницше. Приятелите ми не можеха да си представят картината на това, което всъщност се беше случило. Аз не можех да им дам удовлетворяващо ги обяснение.
към текста >>
136.
XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието
GA_28 Моят жизнен път
Сред тези неща обаче имаше и такива, които се складираха там от
дълг
о време, оставени без внимание като онзи бюст на Хегел.
По принцип това, което видях, ме заинтригува твърде малко. Само един единствен бюст, сякаш захвърлен в един ъгъл, привлече върху себе си моето внимание. Беше бюст на Хегел. В ателието, което представляваше част от жилището на една възрастна дама на голяма почит във Ваймар, се намираха всевъзможни скулптори. Скулпторите винаги наемаха ателието за кратко време и оставяха в него по нещо, което не желаеха да вземат със себе си.
Сред тези неща обаче имаше и такива, които се складираха там от дълго време, оставени без внимание като онзи бюст на Хегел.
към текста >>
Жалко, че това не се е случвало от
дълг
о време и така и не можах да виждам семейство Нойфер през годините, в които то получи болезнени съдбовни удари.
Децата, които се появяваха постепенно в дома на Нойфер, имаха образцова майка. Г-жа Нойфер възпитаваше не толкова с това, което върши, колкото благодарение на това, което е, на цялото си същество. Имах радостта да стана кръстник на един от нейните синове. Всяко посещение в дома им за мен бе източник на вътрешно удовлетворение. Можех да правя такива посещения и в следващите години, когато си бях заминал от Ваймар и ходех от време на време там, за да изнасям лекции.
Жалко, че това не се е случвало от дълго време и така и не можах да виждам семейство Нойфер през годините, в които то получи болезнени съдбовни удари.
Защото това семейство се числи към подложените на най-тежки изпитания от световната война.
към текста >>
137.
XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности
GA_28 Моят жизнен път
Това е нещо, което точно тогава се затвърди у мен като възглед, след като вече
дълг
о време бе пулсирало в света на моите понятия.
Който иска да отхвърли тези трудове, по причина че в тях е показана борбата на познаващия душевен живот – а това в светлината на гореизложеното означава, че в тях животът на света продължава да се развива в своята борба на арената на човешката душа, – по мое мнение няма да съумее да се потопи с познаващата си душа в истинската действителност.
Това е нещо, което точно тогава се затвърди у мен като възглед, след като вече дълго време бе пулсирало в света на моите понятия.
към текста >>
Вече
дълг
о бях търсил това взаимодействие преди прелома в душата си (през тридесет и петата година от живота ми).
При това идеално-духовно познание вече не е достатъчно такова усвояване, както при сетивното, водещо до това, че човек го има в паметта си. Процесът на усвояване трябва да се превърне в непрекъснат. Както за организма не е достатъчно да е дишал известно време, за да трансформира усвоеното при дишането в по-нататъшен жизнен процес, така и за идеално-духовното познание не е достатъчно усвояване, подобно на това при сетивното познание. За него е нужно душата да се намира в непрекъснато живо взаимодействие със света, в което човек се пренася благодарение на това познание. Това става чрез медитацията, подбудата за която – както беше посочено по-горе – произхожда от идеалното прозрение в ценността на медитирането.
Вече дълго бях търсил това взаимодействие преди прелома в душата си (през тридесет и петата година от живота ми).
към текста >>
Относно усещането си в тази област мога да кажа, че това е нещо, което се затвърди в мен като възглед, докато в света на моите понятия то бе пулсирало вече от
дълг
о време.
Относно усещането си в тази област мога да кажа, че това е нещо, което се затвърди в мен като възглед, докато в света на моите понятия то бе пулсирало вече от дълго време.
към текста >>
138.
XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд
GA_28 Моят жизнен път
От доста
дълг
о време си мислех да запозная съвременниците си в някакво списание или вестник с духовните импулси, за които смятах, че могат да бъдат изнесени пред тогавашната общественост.
От доста дълго време си мислех да запозная съвременниците си в някакво списание или вестник с духовните импулси, за които смятах, че могат да бъдат изнесени пред тогавашната общественост.
Не исках да „замълча“, а да кажа толкова, колкото беше възможно да бъде казано.
към текста >>
При това той ту предявяваше правата си на съиздател, ту
дълг
о време не го правеше.
Само дето всъщност се оказа невъзможно да работим заедно в общата за двама ни област. Той не беше предразположен да се „въплъщава“ в сферата от идеи и интереси на читателския кръг на списанието или на кръга на „Свободното литературно общество“, а искаше и на двете места да „наложи“ това, което му диктуваше естетическото чувство. Всичко това ми действаше като някакъв чужд елемент.
При това той ту предявяваше правата си на съиздател, ту дълго време не го правеше.
Нали често за продължителен период пребиваваше в Италия. Поради това съдържанието на „Списанието“ стана доста нееднородно. А и при целия си „зрял естетически светоглед“ Ото Ерих Хартлебен не можеше да превъзмогне „студента“ в себе си. Тук подразбирам съмнителните страни на „студентството“, а съвсем не красивата сила за живот, която може да бъде пренесена в по-късния живот от студентските години.
към текста >>
Но на нито един от тези кръгове нямаше за
дълг
о време да им бъде приятна личност, която общува поред с хора, принадлежащи в душевно и духовно отношение към полярно противоположни области на света.
Но това не стана. Другата страна ме ангажираше изцяло. Така изведнъж ми бе отнето много от ценните за мен човешки отношения, които на драго сърце бих искал да запазя. Но приемах това като съдбовна (кармична) промисъл. Винаги е било напълно в моите възможности, благодарение на тук описаните душевни основи, да насоча целия интерес на душата си към два толкова коренно различни кръга от хора като свързания с Ваймар и съществуващия около „Списанието“.
Но на нито един от тези кръгове нямаше за дълго време да им бъде приятна личност, която общува поред с хора, принадлежащи в душевно и духовно отношение към полярно противоположни области на света.
Освен това при такова общуване неминуемо щеше постоянно да се налага да обяснявам защо трябва да посвещавам дейността си изключително в служба на това, на което бях длъжен да я посветя заради „Списанието“.
към текста >>
139.
XXVII. Перспективи по време на смяната на века; размишления за Хегел, Маккей и анархизма
GA_28 Моят жизнен път
Маккей се пресели за
дълг
о в Берлин, между нас се разви чудесно приятелство.
Когато след това през 1898 г. Дж. Х.
Маккей се пресели за дълго в Берлин, между нас се разви чудесно приятелство.
За съжаление и то беше разрушено от живота и по-точно поради публичната ми антропософска дейност.
към текста >>
140.
XXIX. Сред литературни дейци („Идващите“) и монисти („Съюз Джордано Бруно“)
GA_28 Моят жизнен път
Те са написани в свойствения за епохата материалистически дух, но ако беше живял по-
дълг
о, Якобовски несъмнено щеше да намери достъп до по-духовни методи на изследване.
Заедно с това той разгръщаше богата дейност в областта на етнографията. Колекционираше всичко, до което можеше да се добере, като база за един труд за развитието на народностните характери от най-древни времена насам. Много са интересни отделните статии, които пишеше, изхождайки от богатите си знания в областта.
Те са написани в свойствения за епохата материалистически дух, но ако беше живял по-дълго, Якобовски несъмнено щеше да намери достъп до по-духовни методи на изследване.
към текста >>
Спомени за нашето приятелство живеят постоянно в моето сърце и често с искрена преданост отправям поглед назад към не
дълг
ото време на нашето общуване.
Всичко у Лудвиг Якобовски беше достойно за любов: вътрешният му трагизъм, стремежът да се избави от него към своите „сияещи дни“, отдадеността му на бурния живот.
Спомени за нашето приятелство живеят постоянно в моето сърце и често с искрена преданост отправям поглед назад към недългото време на нашето общуване.
към текста >>
Свързаните ми с доклада думи, че Гьоте,
дълг
о след като беше изковал тези забележителни слова, беше направил важното допълнение, че в действената духовна дейност на битието е видял полярност и развитие като конкретно проявление на духа и че едва чрез това общите думи могат да добият пълно съдържание, бяха приети като възражение срещу доклада на Виле, въпреки че аз напълно признавах неговото значение.
Беше учреден и „Съюз Джордано Бруно“. В него трябваше да се събират привърженици на духовно-монистичния светоглед, които особено силно изтъкваха, че не съществуват два мирови принципа, материя и дух, а че духът като принцип на единството изгражда всяко битие. На откриването на този съюз Бруно Виле изнесе много духовит доклад, в основата на който бяха заложени думите на Гьоте: „Няма материя без дух“. За съжаление след този доклад между Виле и мен се получи малко недоразумение.
Свързаните ми с доклада думи, че Гьоте, дълго след като беше изковал тези забележителни слова, беше направил важното допълнение, че в действената духовна дейност на битието е видял полярност и развитие като конкретно проявление на духа и че едва чрез това общите думи могат да добият пълно съдържание, бяха приети като възражение срещу доклада на Виле, въпреки че аз напълно признавах неговото значение.
към текста >>
Дълг
о след като животът ме отдалечи и от този приятел, в един сборник прочетох една знаменателна студия за Бохемските братя.
Това е Фридрих Екщайн, превъзходният познавач на „древното знание“. В периода на общуването ми с него Фридрих Екщайн не написа много неща. Обаче това, което написа, беше изпълнено с дух. Но от неговите изложения никой не подозира задълбочения познавач на древното познание за духа. То беше активно на заден план в неговата духовна работа.
Дълго след като животът ме отдалечи и от този приятел, в един сборник прочетох една знаменателна студия за Бохемските братя.
към текста >>
141.
XXX. Езотерика и публичност
GA_28 Моят жизнен път
Абстрактните понятия обаче могат да бъдат свързани само с това, което продължава по-
дълг
о или по-кратко време.
Той смята, че душевността би трябвало да установи вътрешно равновесие между двете. И тогава в това равновесие човекът в свобода преживява едно битие, истински достойно за човека. Всичко това се основава на разума, но е твърде елементарно за реалния душевен живот. Последният дава възможност на своите сили, коренящи се в глъбините, да блеснат в съзнанието, но в проблясъка, след като са оказали въздействие върху други също така мимолетни сили, те отново се изгубват. Това са процеси, които изчезват още със своето възникване.
Абстрактните понятия обаче могат да бъдат свързани само с това, което продължава по-дълго или по-кратко време.
към текста >>
142.
XXXVII. Съзряване на душата; лекции в Париж през 1906 г.
GA_28 Моят жизнен път
По това време в Париж се запознах лично с Едуард Шюре, заедно с Мари фон Сиверс, която вече от
дълг
о време си кореспондираше с него и се беше занимавала с превод на негови съчинения.
Отначало периодът до моя Парижки лекционен цикъл за мен представляваше нещо във формата на затворен еволюционен процес в душата ми. Изнесох тези лекции през 1906 г. на Теософския конгрес. Отделни участници в конгреса изразиха желание да чуят тези лекции, наред с посещенията на останалите конгресни мероприятия.
По това време в Париж се запознах лично с Едуард Шюре, заедно с Мари фон Сиверс, която вече от дълго време си кореспондираше с него и се беше занимавала с превод на негови съчинения.
Той бе сред слушателите. Имах също така радостта сред тях често да виждам Мережковски, Мински и други руски поети.
към текста >>
В Парижкия цикъл лекции говорих за едно съзерцание, което трябваше да претърпи
дълг
о „съзряване“ в моята душа.
В Парижкия цикъл лекции говорих за едно съзерцание, което трябваше да претърпи дълго „съзряване“ в моята душа.
След като разгледах в какви общи съотношения се намират помежду си съставните части на човешкото същество: физическо тяло, етерно тяло – като посредник на проявлението на живота, астрално тяло – като посредник на проявлението на чувствата и волята и „носителят на Аз-а“, аз съобщих факта, че етерното тяло на мъжа е женско, а етерното тяло на жената – мъжко. С това в антропософията беше хвърлена светлина върху един от основните въпроси на битието, които тогава често се обсъждаха. Нека само си припомним за книгата на нещастния Вайнингер „Пол и характер“ и за тогавашната поезия.
към текста >>
143.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Тогава човек ще забележи, ако го прави достатъчно
дълг
о време, че този темперамент развива силата да се променя.
Всичко зависи от това, сангвиничността да се прояви на подходящото място. Човек трябва да опита да не проявява интерес към определени неща, към които изпитва интерес. Ние можем да си доставим чрез разума преживявания, спрямо които краткотрайният интерес на сангвиника е оправдан. Нека той се опита да се поставя изкуствено в такива положения, да привлича по пътя си възможно повече неща, които не го интересуват. Когато създадем такива условия, макар и отнасящи се за дребни неща, при които краткотрайният интерес е съвсем подходящ, ще бъде постигнат необходимият ефект.
Тогава човек ще забележи, ако го прави достатъчно дълго време, че този темперамент развива силата да се променя.
към текста >>
144.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Това се дължи на днешното светоусещане, което още
дълг
о ще възприема фактите на духовния свят като резултат от абнормна фантастика, докато съвсем общи, напълно недействителни фрази ще се възприемат като следствие на реалистично мислене.
Не може да се твърди също, че подобни формули са неправилни, но просто те могат да се използуват толкова малко, колкото и твърдението, че всички части на една машина би трябвало да бъдат сглобени съразмерно, за да е ефективна работата й. Само този, който не използува общи фрази, а пристъпи към човешкото същество с истински знания, може да я използува. Това се отнася и до възпитателното изкуство - необходима е ясна представа за съставните части на човешкото същество и за главните подробности от тяхното развитие. Трябва да се знае върху коя част от човешкото същество може да се въздействува в определена възраст, и как това въздействие протича съобразно основната задача. Няма съмнение, че едно наистина реалистично възпитателно изкуство, за каквото тук се говори, може да си пробие път само бавно и постепенно.
Това се дължи на днешното светоусещане, което още дълго ще възприема фактите на духовния свят като резултат от абнормна фантастика, докато съвсем общи, напълно недействителни фрази ще се възприемат като следствие на реалистично мислене.
Затова тук открито трябва да се очертаят насоките на това, което днес се възприема като фантастично от мнозина, и което един ден ще се счита за нещо самопонятно.
към текста >>
" Колко много детето се стреми да подражава, може да се убедим, ако наблюдаваме, как имитира буквените знаци
дълг
о преди да ги разбира.
Ако подражанието на такива образци е възможно в атмосфера на обич, тогава детето плува в свои води. Строго трябва да се погледне на това, в обкръжението на детето да не се случва нищо, на което то не би трябвало да подражава. Не би трябвало да се върши нищо, за което на детето да се казва: „Това не бива да правиш!
" Колко много детето се стреми да подражава, може да се убедим, ако наблюдаваме, как имитира буквените знаци дълго преди да ги разбира.
Даже е по-добре да се научи да ги пише, а едва по-късно да разбере техния смисъл, тъй като подражанието принадлежи към епохата на развитие на физическото тяло, докато усетът говори на етерното тяло, а върху него може да се влияе едва след смяната на зъбите, когато етерната обвивка отпадне. Особено говорът, като вид подражание, трябва да бъде научен в този период. Слушайки, детето се учи да говори най-добре. Правилата и изкуствените поучения не могат да му влияят в същата степен.
към текста >>
145.
Педагогика и изкуство
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Чувството за
дълг
узрява, когато поривът за действие овладее материята свободно и с художествен усет Художественият усет на възпитателя внася душевна сила в училището, внася в сериозното - веселие, а в радостта - характер.
Чувството за дълг узрява, когато поривът за действие овладее материята свободно и с художествен усет Художественият усет на възпитателя внася душевна сила в училището, внася в сериозното - веселие, а в радостта - характер.
Чрез разума природата може да бъде само разбрана; едва чрез художествения усет тя може да бъде изживяна.
към текста >>
146.
2. До всички членове * I Писмо 20 януари 1924
GA_39 Писма до членовете
И това продължи
дълг
и години.
И това продължи дълги години.
Развиваха се основните духовни и душевни възгледи. В това развитие се достигна много далеч. Можаха да се създадат възможности тези, които отдавна се занимават с антропософия да се издигнат от основните към висшите истини. Бяха поставени основите на антропософията не само като духовно-научна система на познание, но и като нещо живо в много човешки сърца.
към текста >>
147.
4. До всички членове * III 3 Февруари 1924 Относно антропософските събирания
GA_39 Писма до членовете
Той би трябвало да може да се радва дори и да приеме, че няма да чуе нищо ново, което да не е приел вече от
дълг
о време.
Дори и този, който усърдно чете Антропософия, трябва да има едно весело, приповдигнато чувство, когато отива на среща на антропософи, защото той се радва на хората, които ще намери.
Той би трябвало да може да се радва дори и да приеме, че няма да чуе нищо ново, което да не е приел вече от дълго време.
към текста >>
За това още
дълг
о време сантименталността, която се бои от радостта и въодушевлението, не трябва да бъде жизнения елемент в общия живот на антропософите.
За едно такова мнение от една страна много може да допринесе студеното желание за нравоучение, на кое то човек лесно се подава, след като вече е разпознал истината за Антропософията. От друга страна е тази "игра на езотерика", която така отблъсква някои новодошли на антропософско събиране. Той ще открие хора, които със загадъчен вид му дават да разбере, че знаят много неща, които още не могат да бъдат каза ни на тези, които не са узрели. Но над всички приказки се носи нещо превзето и лекомислено. Езотеричното понася само житейската сериозност; неусетното самодоволство, което някой може да извлича от лениви разговори за висши истини, е несъвместимо с него.
За това още дълго време сантименталността, която се бои от радостта и въодушевлението, не трябва да бъде жизнения елемент в общия живот на антропософите.
Но пък лекомисленото себеотдръпване от "профанския живот", за да се прави "истинска езотерика", Антропософското общество не може да понася. Животът съдържа навсякъде много повече езотерика, от колкото тези, които се оставят да мечтаят си мислят и повтарят: "Не може да се прави езотерика тук или на там; човек трябва да я прави на това или онова особено място". Несъмнено такива места често са необходими. Но те не понасят същества, които си "играят" с тях. Това трябва да са места, от които животът на истина да може да се оплодотвори.
към текста >>
148.
5. До всички членове * IV 10 Февруари 1924 Относно позицията на членовете към Обществото
GA_39 Писма до членовете
Тогава веднага негов
дълг
става да обръща внимание на опонентите и да защитава всичко, което заслужава да бъде защитавано в Антропософията и Антропософското общество.
Ако някой желае да бъде пасивен член, може да каже например: "Не мога да се занимавам с това, което противниците на Обществото говорят срещу него". Но това се променя щом той напусне кръга на мълчаливото участие.
Тогава веднага негов дълг става да обръща внимание на опонентите и да защитава всичко, което заслужава да бъде защитавано в Антропософията и Антропософското общество.
към текста >>
149.
1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Що се отнася за личното просъществуване на нашата душа след смъртта, за мене то се състои в следното: то никак не се намира в противоречие с моите
дълг
огодишни наблюдения, които съм правил върху устройството на нашата природа и на всички същества в природата, напротив то произтича от тези наблюдения с една нова доказателна сила.
" . . . Вие отдавна знаете, че идеи, които са лишени от една здрава основа в сетивния свят, въпреки тяхната стойност не могат да ми доставят никакво убеждение, защото по отношение на природата аз искам ДА ЗНАЯ, а не само да предполагам и да вярвам.
Що се отнася за личното просъществуване на нашата душа след смъртта, за мене то се състои в следното: то никак не се намира в противоречие с моите дългогодишни наблюдения, които съм правил върху устройството на нашата природа и на всички същества в природата, напротив то произтича от тези наблюдения с една нова доказателна сила.
Обаче колко много или колко малко от тази личност заслужава впрочем да продължава да съществува, това е вече друг въпрос и е една точка, която трябва да оставим на Бога. Предварително искам да отбележа първо само това: Аз приемам различни класи и разреди на последните първоначални съставни части на всички същества, един вид на началните точки на всички явления в природата, които бих могъл да нарека души, защото от тях изхожда одушевяването на цялото, или още по-добре монади нека запазим този израз на Лайбниц! Едва ли би имало друг такъв израз, който да може до изрази простотата на най-простото същество. Но както опитът ни показва, някои от тези монади или начални точки са така малки, така нищожни, че те са годни най-много само за една второстепенна служба и за едно второстепенно съществуване; други напротив са даже силни и мощни. Ето защо тези последните се стремят да увлекат в техния кръг всичко, което се приближава до тях и да го превърнат нещо, което им принадлежи, т.е.
към текста >>
Лесно можем да си дадем сметка, какво казва едно такова изказване в устата на Гьоте, когато размислим, че Гьоте е направил в 1784 година едно откритие, което само би било достатъчно да увековечи неговото име за
дълг
и времена, даже ако по-нататък не би направил нищо друго: откритието на така наречената междучелюстна кост в горната челюст на човека.
Лесно можем да си дадем сметка, какво казва едно такова изказване в устата на Гьоте, когато размислим, че Гьоте е направил в 1784 година едно откритие, което само би било достатъчно да увековечи неговото име за дълги времена, даже ако по-нататък не би направил нищо друго: откритието на така наречената междучелюстна кост в горната челюст на човека.
И в човешката горна челюст има една междинна кост, както у животните. Но това се отричаше тогава, когато Гьоте се залови до работи в естествената наука. Когато се касаеше са разлика между човека и животното, тогавашните естественици търсеха външни различаващи признаци и считаха, че животните имат в горната челюст една междинна кост, а при човека тази междинна кост не съществува. В това те намираха разликата между човешкия и животинския организъм. Гьоте не искаше да допусне, не можеше да вярва, че разликата между човека и животното се състои в това второстепенно устройство, и с всички средства се залови да покаже, че това, което се нарича междинна кост, у човека се сраства още скоро след раждането, но в своя зачатък то съществува и не липсва у човека.
към текста >>
150.
3. Човешката душа и животинската душа; Берлин, 10. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Колко
дълг
о трябваше да чака човекът в течение на своето историческо съществуване, докато неговата собствена интелигентност, неговият собствен ум го направи способен да изготвя хартията!
Разсъдливият човек няма нужда да отива далече, за да види как от дейността на животното се проявява духовната дейност, каквато той иначе може да намери в далечините на съществуването. Когато вижда, как осата изгражда своето гнездо, той може да си каже: Тук аз виждам, как интелигентността се разгръща така да се каже из животинския организъм. Интелигентността, която намирам вън във Вселената, когато прилагам моята интелигентност към изучаване законите на съществуването, аз я виждам в духа, който действува в животинския организъм. Когато човек наблюдава този дух действуващ в организма на животните безразлично къде го среща -, тогава той наистина може да си каже: Понякога този дух действуващ в животинския организъм, това овътрешняване на духа в животното е далече над това, което човекът може да прояви като интелигентност! Ние често сме споменавали един близко стоящ пример.
Колко дълго трябваше да чака човекът в течение на своето историческо съществуване, докато неговата собствена интелигентност, неговият собствен ум го направи способен да изготвя хартията!
Нека изследваме силите на интелигентността, които човекът трябваше да употреби и да въплъти в своя собствен душевен живот, за да може да изготвя хартията. Във всяка училищна история можете да прочетете, какво голямо събитие е било, че човекът се е издигнал до изработването на хартията. Но осата може да върши това още от преди хиляди години! Защото това, което човекът изработва като хартия и което намираме в гнездото на осите, е едно и също нещо.
към текста >>
Понеже обикновено хората се хващат за нещата на обратната страна, на обратния край,
дълг
о време те говореха, дали животното е интелигентно или не е, без да обръщат внимание на това, че не познават точката, за която действително се касае.
Така ние виждаме действително, как това, което човекът трябва да постигне със своята интелигентност в борбата за съществуване, извира и се разцъфтява живо от организма на животните.
Понеже обикновено хората се хващат за нещата на обратната страна, на обратния край, дълго време те говореха, дали животното е интелигентно или не е, без да обръщат внимание на това, че не познават точката, за която действително се касае.
Защото въпросът не трябва да гласи, дали животното е интелигентно или не, а дали във всичко, което произвежда, животното разгръща това, което човекът може да извърши чрез своята интелигентност. Тогава ще може да се даде отговорът, че в животното има една вътрешно творяща и царуваща интелигентност, която действува непосредствено от животинския живот. Тогава хората ще добият едно чувство за това, което духовният изследовател вижда в астралното тяло, което вижда да действува вътрешно и външно в животното: че интелигентността е творяща в самия организъм и твори из този организъм. Защото духовният изследовател говори за астрално тяло, когато са заложени такива органи, чрез чиято дейност се произвежда това, което човекът може да извърши само чрез своята интелигентност. И ние виждаме това вътрешно духовно действие разпределено така да се каже в различните животни, виждаме как то се проявява в сръчностите на отделните видове.
към текста >>
Цялата животинска, а също и растителна организация показва, че нещо, което е заложено в наследствената линия, може да се яви едва
дълг
о време след като организмът на съответното същество е вече налице.
Животното се ражда така, че природата изобилствува в него отвътре и то донася със себе си като наследен капитал това, което му дава възможност да живее така, както трябва да живее. Без съмнение, ние не искаме да отречем, че и животното трябва тепърва да научи някои неща, че наистина пиленцето веднага след излюпването кълве, но не може да направи разлика между това, което е за ядене, и което не е, което е смилаемо или не. Но това става за много кратко време. Важното е това, че у животното определени способности се явяват така, щото ние ясно виждаме: тези способности са заложени в наследствената линия, те са наистина вродени и се проявяват на тяхното време. Че някоя способност се проявява в определено време, това съвсем не е доказателство, че тя е добита чрез възпитание или е трябвало първо да бъде научена.
Цялата животинска, а също и растителна организация показва, че нещо, което е заложено в наследствената линия, може да се яви едва дълго време след като организмът на съответното същество е вече налице.
Също както човекът не трябва тепърва да си изработва способността да добива вторите зъби той притежава предварително тази способност, макар и вторите зъби да се явяват едва по-късно -, така и определени способности и сръчности у животното се явяват по-късно, но те са заложени като наследство в него. Да разгледаме като пример за това рака пустинник. Той проявява особеността, когато е живял известно време, че изпитва подтик да потърси една охлюва черупка, защото задната част на неговото тяло е много мека и не може да се държи така. Това търсене на една охлюва черупка, за да има една защита за задната част на своето тяло, става в определен момент от инстинкт за самосъхранение, но се явява със сигурност, т.е. то е вродено в неговия организъм.
към текста >>
151.
5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Следователно, когато при един човек виждаме, че в неговото съзнание се явяват представи, на които той
дълг
о време не е обръщал внимание, ние трябва да кажем: Освен представите на съзнателния душевен живот, на които човек обръща своето внимание, в него съществува още и нещо друго.
Това става през нощта. В този духовен организъм се излива тя. И ние не ще разберем целия сънен живот, ако не си изясним, че фактически нашите телесни процеси всичко онова, което анатомията, физиологията могат да изследват не произвеждат нищо друго освен отразяването на душевните процеси, и че тези душевни процеси живеят в едно духовно съществуване от заспиването до събуждането. Ако мислим по друг начин, ние никак не ще можем да разберем този процес. Следователно трябва да говорим един вид за един тайнствен душевен живот, който никак не може да проникне в съзнанието, което е опосредствувано чрез тялото.
Следователно, когато при един човек виждаме, че в неговото съзнание се явяват представи, на които той дълго време не е обръщал внимание, ние трябва да кажем: Освен представите на съзнателния душевен живот, на които човек обръща своето внимание, в него съществува още и нещо друго.
Аз вече обърнах веднъж вниманието върху това, че е извънредно лесно да бъдат опровергани нещата, които за духовния изследовател са една действителност. Но въпреки това, те отговарят на истината. Духовното изследване трябва да говори за това, че при човека имаме работа с неговото физическо тяло, което можем да виждаме с очите, да напипваме с ръцете и което и анатомията и физиологията познават. По-нататък като един вътрешен член на човешкото същество имаме Астралното тяло, носителят на всичко онова, което човек приема със съзнание, което през време на дневния живот действително изживява така, че го получава отразено от тялото. Между Астралното тяло и физическото тяло се намира носителят на това, което са представите, които остават незабелязани, остават незабелязани години: наред, които после пренасяме нагоре в Астралното тяло и ги изживяваме.
към текста >>
152.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
От въртящата се мъглявина даже и децата донасят със себе си това от училище се образува централната газова топка, централната газова капка, от която после се получава Земята и като втвърдяващо се кълбо минава в невъобразимо
дълг
и периоди от време всички фази, включително и епизода на населяването и от човешкия род, за да падне накрая отново обратно в Слънцето като изгоряла сгурия: един дълъг, но разбираем за публиката процес, за възникването на който по-нататък не е необходимо да се намеси никаква външна сила, освен старанието на някаква намираща се отвън сила, за да поддържа Слънцето в еднаква температура на затопляне.
Обаче, колкото и Гьоте да забранява на ума да взема като истина нещо повече от това, което петте пръста на ръката му позволяват да напипа, толкова повече и по-пълно той дава право на фантазията на поета, да твори от несъзнателна, сънуваща сила образи на това, което духът желае да вижда. Обаче той рязко подържа границата на двете дейности. Още от времето на неговата младост великата Кант-Лапласова фантазия, за възникването на Земята и за нейната някогашна гибел беше завладяла умовете на хората.
От въртящата се мъглявина даже и децата донасят със себе си това от училище се образува централната газова топка, централната газова капка, от която после се получава Земята и като втвърдяващо се кълбо минава в невъобразимо дълги периоди от време всички фази, включително и епизода на населяването и от човешкия род, за да падне накрая отново обратно в Слънцето като изгоряла сгурия: един дълъг, но разбираем за публиката процес, за възникването на който по-нататък не е необходимо да се намеси никаква външна сила, освен старанието на някаква намираща се отвън сила, за да поддържа Слънцето в еднаква температура на затопляне.
към текста >>
153.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Той е живял най-малко осем хиляди години преди настоящия момент в развитието на човечеството и великото, мощното, което е дал на човечеството от своя озарен дух,
дълг
о време е могло да се чувствува ясно като едно от най-действените културни блага на човечеството.
Обаче това, през което хората са минали исторически и са изпитали в своето древно, току що описано състояние на съзнанието, е било преди времената, от които съществуват външни исторически съобщения. Заратустра също живее в една епоха, за която нямаме исторически съобщения, исторически сведения, и Заратустра е една от великите ръководещи личности, които са дали подбуди за големите културни напредъци на човечеството. Такива ръководещи личност и трябва винаги да черпят своите познания от това, което можем да наречем озарение, посвещение във висшите тайни на света, независимо от това, дали нормалното човешко съзнание стои на тази или онази степен. И към онези личности, които ще разгледаме в течение на тези сказки Хермес, Буда, Мойсей принадлежи и Заратустра.
Той е живял най-малко осем хиляди години преди настоящия момент в развитието на човечеството и великото, мощното, което е дал на човечеството от своя озарен дух, дълго време е могло да се чувствува ясно като едно от най-действените културни блага на човечеството.
Това може да почувствува и днес онзи, който наблюдава по-тайните течения в цялото развитие на човечеството. Заратустра действително принадлежеше към онези, които можеха да изживеят в своята душа истини, мъдрости, възгледи, които бяха далече над нормалното човешко съзнание на тяхното време. Той може да изживее следователно истини от свръхсетивните светове, от онези области на свръх сетивните светове, които стоят много, много високо над това, което нормалното човешкото съзнание от негово време можеше да вижда. Такива истини имаше да предаде на своите себеподобни от онази страна, където по-късно се разшири персийската империя.
към текста >>
И ако човек би могъл да подържа толкова
дълг
о своето дихание, той би трябвало да може да върви по едната страна и да се върне обратно по другата страна.
Ако вземем един по-голям кръг, трябва да извървим един по-дълъг път и с това дъгата става все по-плоска и по-плоска. Но ние можем да направим кръга все по-голям и по-голям, тогава краят ще бъде този, че кръговата линия се превръща в права линия: тогава пътят отива към една страна в безкрайността и към другата страна също. Но малко преди това, когато не отиваме така далече, когато не правим кръга толкова голям, тогава, ако бихме вървели към едната както и към другата страна, ние бихме стигнали до една и съща точка. Защо тогава, когато кръгът се увеличава толкова много, че окръжната линия става плоска, превръща се в права линия, да не важи същото нещо? Тогава едната точка в безкрайността трябва да бъде същата, до която се стига и от другата страна.
И ако човек би могъл да подържа толкова дълго своето дихание, той би трябвало да може да върви по едната страна и да се върне обратно по другата страна.
Това значи: За една представа обгръщаща безкрайността има на основата една линия, която и към двете страни отива в безкрайността, но която всъщност е една кръгова линия.
към текста >>
154.
5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Представете си, че ако някой използува цялата математика, доколкото тя е била изучена от хората, той трябва
дълг
о време да се мъчи, за да я овладее.
Нека вземем това само за една област за областта на математиката. Ние веднага ще видим, колко особена е била тази мисъл.
Представете си, че ако някой използува цялата математика, доколкото тя е била изучена от хората, той трябва дълго време да се мъчи, за да я овладее.
Онези, които присъствуват тук, ще знаят, колко много схващането на математическите мисли зависи за човека от времето. А сега Галилей си мислеше: Това, което човекът схваща за продължително време, са божествената мисъл то се ражда в един миг, то не е ограничено от пространството и от времето. Човешкият дух си мислеше той преди всичко не трябва да вярва, че може да обхване бързо божествения Дух със своя ум, който е свързан е пространството и времето, той трябва да се стреми да наблюдава стъпка по стъпка, да наблюдава ясно отделните явления. Той не трябва да вярва, че може да пренебрегне отделните явления, че може да прескочи това, което Бог предварително е мислил като основа на явленията. Галилей си казваше: Зле върви с един мислител, а и с всички мислители, които не искат да стигнат до истината чрез едно строго наблюдение на това, което в природата е разпростряно пред нашия ум, но които искат да стигнат бързо до истината чрез своята спекулация, прескачайки отделните неща.
към текста >>
Наистина: за мене беше нещо твърде чудесно, когато
дълг
о време бях работил с естественонаучните съчинения на Гьоте и се постарах да проникна в един такъв принцип, какъвто е този, когато Гьоте си представя костите на човешкия череп просто като метаморфозирани прешлени кости представя си, че костите на прешлените на гръбначния стълб са се разширили и са се превърнали в кости на черепа.
Наистина: за мене беше нещо твърде чудесно, когато дълго време бях работил с естественонаучните съчинения на Гьоте и се постарах да проникна в един такъв принцип, какъвто е този, когато Гьоте си представя костите на човешкия череп просто като метаморфозирани прешлени кости представя си, че костите на прешлените на гръбначния стълб са се разширили и са се превърнали в кости на черепа.
Тогава ми дойде една мисъл, една идея, която не можех да си представя по друг начин, освен този: Гьоте е имал също и идеята, че самият мозък е един метаморфоризиран чрез духа гръбначен мозък, така щото не само обвивката, а и самият мозък издигнат на една по-висока степен е това, което съществува на една по-ниска степен в костите на прешлените на гръбначния стълб и в гръбначния мозък. И за мене беше един чудесен момент, когато върху една малка бележка, написана от Гьоте с молив, намерих през 19-те години това, което после бе съобщено от професор Барделебен във Ваймарския Годишник в една статия "Гьоте като анатомист": Всъщност мозъкът е една преобразена част на гръбначния мозък.
към текста >>
155.
1. Какво има да каже геологията върху възникването на света; Берлин, 09. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
В резултат на това той добива други възгледи, различни от този, които
дълг
и десетилетия са били застъпвани.
Едуард Зюс беше този, който веднъж каза: Нека се абстрахираме от всички предразсъдъци на нептунистите, на плутонистите и от всичко онова, което се е натрупало от геолозите като теории през 19-то столетие. Нека не построяваме, а да погледнем това, което ни се предлага като физиономии, като образ на земната повърхност. Едуард Зюс изхожда от чистия и неразмътен от никаква теория и хипотези възглед.
В резултат на това той добива други възгледи, различни от този, които дълги десетилетия са били застъпвани.
Той е стигнал до резултата, че планините, които привидно ни се явяват като мощни масиви, изглеждат все пак като бръчки по кожата на ябълка и не могат да се обяснят по никой друг начин, освен приемайки, че в планетата Земя царуват определени силови действия от чисто физико-химическо естество, чрез които са възникнали нашите неравности, нашите долини и планини, различните пластове и т.н. Така щото всъщност разпределението на водата и на сушата, образуването на континентите и т.н. може да се обясни чрез това, че се образуват нагъвания, че определени сили разместват едни към други земните масиви, чрез което определени земни маси се струпват като планини. В действие са други сили, които правят, щото струпаното да се срути след това; така се получава после образуването на моретата. Следователно той обяснява например планинския масив на Алпите чрез потъвания, чрез нагъвания нагоре и набръчквания.
към текста >>
156.
2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Разказва се даже, че това обожание на животните у египтяните е отишло така далече, че когато една котка, например, която
дълг
о време е живяла в един дом, е умирала, тя е била оплаквана като умрял човек.
На нас ни се вижда твърде странно това, което така да се каже ни се явява предадено външно като представи на вярата на египтяните. Отделни богове, от които най-важни са Озирис и Изис, се явяват в тези вярвания на египтяните, богове, които са представени и изобразени не като цели човешки образи, а често пъти с човешко тяло и глави на животни и съчетани по най-разнообразен начин от човешка и животинска форма. Странни религиозни легенди ни са предадени за този свят на боговете. По-нататък онзи култ към животните у египтяните е нещо твърде своеобразно, обожаването на животните, на котките и на други, който култ е отивал така далече, че египтяните са признавали свещени животни, на които се отдавала дълбока почит и обожание, в които те са виждали един вид висши същества.
Разказва се даже, че това обожание на животните у египтяните е отишло така далече, че когато една котка, например, която дълго време е живяла в един дом, е умирала, тя е била оплаквана като умрял човек.
Или когато някой египтянин виждал отдалече, че някъде лежи едно умряло животно, той не се е доближавал, защото иначе биха могли да го обвинят, че е убил животното, понеже това се е наказвало много строго. Предадено ни е даже, че когато египтяните били под властта на Римляните, един римлянин насмалко щял да бъде убит, защото убил една котка и с това предизвикал цял бунт сред египтяните. Този култ на животните ни се явява като нещо твърде загадъчно в цялата връзка на египетското мислене и чувствуване. И по-нататък: Колко странна изглежда на модерния човек издигащата се пирамида върху нейната четириъгълна основа с нейните триъгълни странични страни! Колко странни ни се виждат сфинксите и всичко онова което модерното изследване изнася все по-ясно и по-ясно от глъбините на египетската култура на повърхността на нашето знание!
към текста >>
Сестрата и съпругата на Озирис, Изис,
дълг
о търсила своя съпруг, който и бил отнет от Тифон или Сет, и когато най-после го намерила, събрала частите на неговото тяло, на които е било раздробено от Тифон или Сет, погребало го на различни места в страната, където после са били издигнати храмове; Изис роди след смъртта на Озирис един син, едно по-висше същество Хорус, който тя зачена чрез духовно влияние на Озирис след като този последният беше заминал в духовния свят.
Например една египетска легенда ни говори за двойката богове Озирис и Изис и тази легенда нарича Хермеса съветник на Озириса. Легендата вижда в Озириса едно същество, което в древни минали времена е живяло в областта, в която сега живеят хората. Този Озирис, когото легендата описва като благодетел на човечеството, под чието мъдро влияние Тот или Хермес е дал на египтяните тяхната древна култура, даже и материалната страна на този култура, този Озирис имал един враг. Гърците назовали по-късно този враг на Озириса Тифон. Този враг издебнал Озириса, убил го, раздробил неговия труп, скрил го в един ковчег и го хвърлил в морето.
Сестрата и съпругата на Озирис, Изис, дълго търсила своя съпруг, който и бил отнет от Тифон или Сет, и когато най-после го намерила, събрала частите на неговото тяло, на които е било раздробено от Тифон или Сет, погребало го на различни места в страната, където после са били издигнати храмове; Изис роди след смъртта на Озирис един син, едно по-висше същество Хорус, който тя зачена чрез духовно влияние на Озирис след като този последният беше заминал в духовния свят.
И Хорус е призван сега да победи Тифон и да въведе отново по определен начин властта на онзи живот, който изхождайки от Озирис трябваше да се влее в човечеството.
към текста >>
Дълг
о е траело времето, когато хората вярваха, че отивайки назад от нашата епоха в миналото, ние се натъкваме на първобитни състояния, каквито днес още съществуват у диваците, а не до възвишени учения.
В сказката "Какво има да каже Геологията върху възникването на света? " ние показахме, че това не е така по отношение на Геологията. За това, което днес казахме, може да се твърди същото нещо.
Дълго е траело времето, когато хората вярваха, че отивайки назад от нашата епоха в миналото, ние се натъкваме на първобитни състояния, каквито днес още съществуват у диваците, а не до възвишени учения.
Обаче когато разгледаме изследванията на официалната наука, които проучват нещата ясно и без предразсъдък, какво намираме тогава? Искам да ви предам буквално някои неща от една по-нова книга "Влиянието на Вавилон върху разбирането на Стария Завет" от Алфред Йеремиас, което ще ни покаже, как и външното изследване постепенно стига до една висока духовна първична култура, която е изпълнена от далновидни теории, и как това, което наричаме варварски култури, трябва да го считаме като упадъчни култури. Това се изтъква особено добре в тази нова книга.
към текста >>
157.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Така отивайки назад в миналото, ние можем да стигнем до един вид ясновидство на прачовечеството и до едно
дълг
о траещо развитие на човешкото съзнание.
На това ние вече обърнахме вниманието и днес отново трябва да го подчертаем по особен начин. При прачовека е съществувала една друга форма на съзнанието: В хаотичното безредие на нашия съновиден живот имаме един последен остатък, един вид наследство, но едно атавистично наследство от това, което някога е било така да се каже едно нормално душевно състояние на човека: едно старо ясновидство чрез което човечеството, намиращо се в едно състояние междинно между съня и будността, е виждало в това, което се намира скрито зад сетивния свят. Докато днес нашето съзнание се мени главно между будността и съня и в будността виждаме интелигентното устройство на душата, в древността положението е било такова, че хората са имали една друга форма на съзнанието. При такова едно съзнание те са виждали вълнуващи се нагоре и надолу образи, но които образи не са били така без значение както образите на нашите днешни сънища, а били свързани еднозначно и ясно със свръхсетивни събития и неща. От това съзнание постепенно се е развило нашето днешно интелектуално състояние на съзнанието.
Така отивайки назад в миналото, ние можем да стигнем до един вид ясновидство на прачовечеството и до едно дълго траещо развитие на човешкото съзнание.
Благодарение на това съноподобно ясновидство прачовечеството е могло да вижда в свръхсетивния свят и от връзката, която е имало със свръхсетивното то е добило не само едно знание, но и това, което бихме могли да наречем: най-вътрешно задоволяване на душата духовния свят, блаженство в чувствуването на връзката с един духовен свят. Защото както за днешния човек, в неговото сетивно, интелектуално съзнание е сигурно, че неговата кръв се състои от вещества, които се намират вън във физическото пространство, така сигурно е било за човека от древните времена, че по отношение на духовно-душевната част на неговото същество той е произлязъл от това, което виждаше като духовен свят със своето ясновидско съзнание.
към текста >>
Така вече от
дълг
о време съществува един несъзнателен Будизъм.
Ти не можеш да обгърнеш този свят с това, което живее в тебе. Тогава човекът търси един светоглед, който не приема цялата борба с фактите, които днес от външния свят говорят в нашата душа. Обаче за Духовната наука ние ще видим напротив: тя изхожда от най-дълбоките основи и опитности на духовното познание, но е в състояние да обгърне всички факти, които външната наука предлага, да обработи тези факти и да покаже във всичко, че във външната действителност живее Духът. Това за някои хора е неудобно. Тогава хората се оттеглят поне са тяхното знание от света на фактите, в който имат да преработват толкова много, и искат да постигнат една по-висока степен само вътре в себе си чрез развитието на душата.
Така вече от дълго време съществува един несъзнателен Будизъм.
Той работи върху философията на 19-то и 20-то столетие. Ако тогава някой такъв несъзнателен будист се запознава с Будизма, поради чувство на удобство той се чувствува повече сроден с Будизма отколкото с европейската Духовна наука, която се бори с фактите, защото знае, че в целия обсег на фактите се проявява Духът.
към текста >>
158.
4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Обаче мировият час за тази мисия беше вече минала, човечеството трябваше да бъде призовано за развитието на онази душевна сила, която трябваше да замести за
дълг
о време в развитието на човечеството старото смътно ясновидство.
Защото нашата епоха няма така да се каже никакъв подходящ орган, за да разбере, че онези описания, които изглеждат като външни физически изживявания, са дадени именно затова, за да покажат, че във времето, за което е описано това, съответната душа минава през едно вътрешно развитие. т.е. издига се по особен начин до своята мисия. Така ние виждаме как това, което древните египтяни нямаха: това вдъхновяваше на Мойсея с човешката сила не Аза, с центъра на човешките душевни сили, беше меродавно именно за него. Ето защо можем да кажем: В мисията на египетския народ беше заложено да основе още веднъж една култура с мисията на старото ясновидство. Всичко, което египетската култура ни е предала като най-добро, е произлязло от особената форма на ясновидските сили, които египетските жреци-мъдреци и египетските ръководители са имали.
Обаче мировият час за тази мисия беше вече минала, човечеството трябваше да бъде призовано за развитието на онази душевна сила, която трябваше да замести за дълго време в развитието на човечеството старото смътно ясновидство.
Азовото съзнание, интелектуалността, рационализмът, разумът и умът, които са насочени към външния сетивен свят, трябваше да бъдат поставени в човечеството на мястото на старото ясновидство. Обаче аз вече споменах, че в бъдещите двете форми ще се съединят: ясновидската сила с интелектуалното съзнание, така щото човечеството отива към едно такова бъдеще, когато в хората ще бъде обща една интелектуалност протъкана от ясновидска форма.
към текста >>
159.
5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
И така всички процеси в света протичат по такъв начин,докато все още
дълг
о време ще стават природни процеси, които можем да наречем "природна работа" -, че топлината ще се увеличава все повече и повече, тази топлина, която ще се получи като остатък, и накрая ще трябва да имаме резултата, че всички процеси на движение ще бъдат превърнати в топлина.
Това е неопровержимо доказано чрез такива изследвания като например тези на физика Клаузиус, който обобщи този принцип, така щото той трябва да важи за всички процеси във вселената. Ето защо при всички процеси на превръщане, където навсякъде топлината играе, нейната роля, ние имаме работа с превръщането на топлината в работа, което превръщане става именно при фактите на нашата природа. Но понеже при превръщането винаги остава един остатък от топлина, не е трудно да се разбере, че най-после крайното състояние на това развитие, в което се намираме като в едно материално развитие, ще бъде превръщането на цялата двигателна енергия, на цялата друга работа в природата в топлина. Това е последното, което трябва да се получи: Всички други природни процеси трябва да се превърнат накрая в топлина, защото винаги остава един остатък от топлина.
И така всички процеси в света протичат по такъв начин,докато все още дълго време ще стават природни процеси, които можем да наречем "природна работа" -, че топлината ще се увеличава все повече и повече, тази топлина, която ще се получи като остатък, и накрая ще трябва да имаме резултата, че всички процеси на движение ще бъдат превърнати в топлина.
Следователно тогава бихме имали работа с един голям световен хаос, който би се състоял само от топлина, но която топлина не ще може вече да бъде превърната в други енергии. Следователно всичко, което нашето Слънце произвежда като жизнени процеси върху Земята, оставя остатъци от топлина, всичко, което се излъчва от Слънцето към нас, клони накрая да премине в една топлинна смърт, в една всеобща топлина смърт. Това е знаменитата "топлинна смърт на Клаузиус", в която трябва да се влее цялото материално развитие на вселената. И тук за този, който въобще разбира нещо от познание, физиката е доставила едно такова познание, което е неопровержимо, против което не може да се възрази нищо от гледна точка на физиката. Нашата материална вселена се стреми към топлинната смърт, в която всичко, което съществува като природни процеси, ще бъде някога погребано.
към текста >>
160.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
Всеки, който наистина взема насериозно еволюцията на човечеството, би трябвало до известна степен да счита за свой
дълг
да обърне внимание на възраженията, направени от искрените търсачи на Истината, и да види каква връзка имат тези възражения с Библията.
Онова, което в дадена епоха се превръща във всемирна благодат за хората – или, да кажем, всеобща вяра и убеденост, винаги води своето начало от малък брой хора; и е напълно възможно постоянно растящия поток на убеждения да се излее и да стане световен в не много далечно бъдеще от малцината, които днес се чувстват принудени да атакуват Библията заради желанието си да изградят своя светоглед в съгласие със своята наука. По тези причини, да се игнорират подобни духовни и идейни течения и да се отказва да се слуша, защото някой сам за себе си е задоволен, не е без елемент на опасност.
Всеки, който наистина взема насериозно еволюцията на човечеството, би трябвало до известна степен да счита за свой дълг да обърне внимание на възраженията, направени от искрените търсачи на Истината, и да види каква връзка имат тези възражения с Библията.
към текста >>
И след
дълг
о обмисляне той стигна до заключението, че всички съществуващи повествования, съответстващи на различните предания, били просто събрани заедно; един разказ бил съединен с друг и всички противоречия намирали своето обяснение.
В германската Библия името на Божеството е преведено “Господ", “Бог", а после Йехова е преведено като “Господ Бог" или нещо в този смисъл. (В българската Библия в началото е използвано името “Бог", а по-нататък - “Господ". – бел. пр.); във всички случаи разликата е несъмнена. Въз основа на тези забележки изследователят се усъмни, че нещо е породило недоказуемото твърдение, че Библията е била написана от един - единствен човек, дали Мойсей или някой друг, и че различни разкази трябва да са били свързвани помежду си.
И след дълго обмисляне той стигна до заключението, че всички съществуващи повествования, съответстващи на различните предания, били просто събрани заедно; един разказ бил съединен с друг и всички противоречия намирали своето обяснение.
към текста >>
Ако душата позволи на този образ да работи върху нея, тя прави все по-голям и по-голям напредък, и накрая е способна да живее в свят на представи, който е отначало на практика въображаем; но когато тя е живяла достатъчно
дълг
о в този идеен свят с търпение и енергия, тя има значимо действително изживяване.
Както казах, това интелектуално обяснение не е най-важното и е дадено само с цел да ни помогне по-добре да разберем тези неща. В медитация от този тип същественото е, че потапяме себе си в символа, че той застава като картина пред нас. И ако е казано, че един Розов Кръст не съответства на нищо реално, нашият отговор трябва да бъде, че целият смисъл лежи не в преживяването на нещо свързано с външния свят посредством Розовият Кръст, и че ефектът на този Розов Кръст върху душата и нейните дремещи способности е напълно реален. Няма образ, принадлежащ на външния свят, със същото въздействие като този образ във всичките му различни аспекти и в неговата нереалност.
Ако душата позволи на този образ да работи върху нея, тя прави все по-голям и по-голям напредък, и накрая е способна да живее в свят на представи, който е отначало на практика въображаем; но когато тя е живяла достатъчно дълго в този идеен свят с търпение и енергия, тя има значимо действително изживяване.
Духовни реалности, духовни същества, които иначе са невидими, се появяват от свръх-сетивното обкръжение. И тогава душата е способна съвсем ясно да различи кое е само представа, илюзия, от истинската и действителна реалност.
към текста >>
Трите нисши члена, физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, съществуваха
дълг
о преди Аза, който беше вграден в човека последен от всички.
Ще спомена само един такъв момент на съответствие. Когато се върнем в древните времена се вижда, че зад еволюцията на човека стоят конкретни духовни същества, различни от съществата, действащи от определен и по-късен момент нататък. Много от вас знаят, че човекът, такъв какъвто е днес, е четиричленно същество, съставено от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло (носителя на радоста, страстите и т.н.), и Аз, носителя на човешкото самосъзнание.
Трите нисши члена, физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, съществуваха дълго преди Аза, който беше вграден в човека последен от всички.
Духовни същества, обозначени в Библията като Елохим, работеха върху тези три по-ранни принципа. И когато Азът започна да бъде прибавян към тази троична същност, друго същество от свръх-сетивния свят се включи в работата на Елохима. Ако навлезем по-дълбоко в Библията, ще намерим, че това духовно същество е наречено Йехова, и това е правилно. И съгласно вътрешните принципи на самата еволюция виждаме как на определено място в повествованието ново име е поставено вместо старото име на Божеството. Ние виждаме също обстоятелствата съпровождащи произхода на човека, описан по два начина в Библията.
към текста >>
161.
Митът за Прометей. 7 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Поради гнева на Зевс Прометей бил прикован към Кавказ, и принуден там
дълг
о време да търпи големи страдания.
Зевс създал човешкия род. Но човечеството се разбунтувало, затова той поискал да го изтреби. Тогава Прометей направил себе си представител на човечеството. Той замислил план да даде на хората средство, чрез което те да могат да се спасят и повече да не бъдат изцяло зависими от помощта на Зевс. Така ни се казва, че Прометей учи хората как да използват писмеността и изкуствата, и преди всичко огъня.
Поради гнева на Зевс Прометей бил прикован към Кавказ, и принуден там дълго време да търпи големи страдания.
към текста >>
162.
Митът за аргонавтите. Одисеята. 14 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Той пътувал
дълг
о сам, пътуване в което се изгубил - пътуване по вода, това трябва да се отбележи.
Одисей, участник в обсадата на Троя, помогнал със своята хитрост и интелигентност на гърците да превземат Троя.
Той пътувал дълго сам, пътуване в което се изгубил - пътуване по вода, това трябва да се отбележи.
Той стигнал до земята на Циклопите и победил техния едноок водач; после продължил към Цирцея, която, както ни се казва, превърнала спътниците му в прасета. След това слязъл в подземния свят и се срещнал с мъртвите герои на Троя. После попаднал под влияние на сирените, които водят хората към гибел чрез своите магични песни. По-нататък узнаваме, че повечето от неговите спътници се поддали на изкушението, но Одисей наредил да го завържат за кораба му, и по този начин се спасил; узнаваме как след това той стигнал до място между Сцила и Харибда, където корабите му били застрашени от потапяне. За да спаси себе си, той трябвало да премине през един водовъртеж.
към текста >>
Той трябва първо да излезе от себе си, разширявайки погледа си, поглеждайки назад през
дълг
о пътуване към човешката раса.
Онова, описано в Одисеята, е едно посвещение, изпълнено в Гърция по онова време - посвещение, което бе повторение на астрален и ментален план на изживяванията от Лемурийските времена чак до времето на самите Мистерии. Одисей е умният човек, хитрият човек, и Троя е била превзета благодарение на неговите качества. Умният, интелектуален човек е човекът на петата коренна раса. Но за да може да намери пътя си правилно в петата коренна раса, той трябва отново по своя обиколен път да търси своята родина, своята Пенелопа. Човекът, който е само хитър и умен, никога не би намерил правилния път.
Той трябва първо да излезе от себе си, разширявайки погледа си, поглеждайки назад през дълго пътуване към човешката раса.
Одисей е представителят на хитроумния Кама-Манас човек, който трябва да преброди много пътища, за да бъде отведен отново към душата на петата коренна раса.
към текста >>
163.
Сагата Зигфрид. 21 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Сагата за Зигфрид
дълг
о време бе Апокалипсисът на северните народи.
Първо ние имаме зората на Християнството в Рудигер от Бехларен, и след това Християнството достига същностния елемент на древната народна душа. Тове не е нещо, казано след събитията, а нещо изживяно като пророчество вътре в Мистериите далеч преди появата на Християнството. Тези събития са плод на мистерийно посвещение. Посвещението в Мистериите включва не само посвещение в истините на настоящето, а също и в истините на миналото и на бъдещето. Апокалипсисът винаги формира част от него.
Сагата за Зигфрид дълго време бе Апокалипсисът на северните народи.
към текста >>
Но тук на север ние имаме нещата в най-развита форма, защото тези хора трябваше да чакат толкова
дълг
о, толкова
дълг
о да живеят в състояние на очакване.
Това са неща, които трябва да се разглеждат като събития на един по-висш план. Северният свят на сагите е толкова интересен, защото изразява нещо, което не може да се намери никъде в обхвата на южната сага. Сагите на южните народи изразяват стъпка напред; в тях хората винаги са получавали нещо, което ги води нагоре. Разбира се, индийците, персийците, вавилонците, халдейците и онези, които ги продължаваха до по-далечни степени, също имаха своите трагични образи. Нужно е само да си припомним мита за Кронос.
Но тук на север ние имаме нещата в най-развита форма, защото тези хора трябваше да чакат толкова дълго, толкова дълго да живеят в състояние на очакване.
Техните саги бяха култура на подготовка, която траеше докато се разви по-висше посвещение. И това е важното. Това бе култура, която слезе толкова ниско, че нейният Посветен бе човек, човешко същество. Индийският Посветен е Бодисатва, после идват Ришите, по-късно в Гърция имаме “синовете на Слънцето”, такива като Херкулес и Ахил. Едва когато Посветеният слезе до най-ниското стъпало на момъка, тук на север ние имаме човека-посветен, на който му липсва само още едно нещо, съдържащо се в Христос.
към текста >>
164.
ІV. Инволюция и Еволюция
GA_92 Езотерична космология
В
дълг
отрайните творения на Природата нищо не е безполезно.
Това е дейност, оцеляла от праисторически времена. За да я разберем чрез аналогията, нека разледаме определено явление, което вече всъщност не принадлежи към физическия живот - органите, които сега са станали безполезни, недоразвити организми, от които естественикът не може да направи нищо. Такива са двигателните органи на ухото и на окото, които вече не функционират, апендиксът, и особено епифизната жлеза в мозъка, която има форма на малка шишарка. Естествениците я обясняват като продукт на дегенерацията, като паразитен израстък в мозъка. Това не е вярно.
В дълготрайните творения на Природата нищо не е безполезно.
Епифизната жлеза е оцелелия остатък на орган от огромно значение в първичния човек, орган на възприятие, който служеше едновременно като антена, око и ухо. Този орган съществуваше в човека през неговия начален период на развитие, в дните когато полу-течната, полу-парна Земя беше още обединена с Луната. Човекът се движеше през полу-течния, полу-газообразен елемент като риба, ориентирайки се с този орган. Неговите възприятия бяха от зрително, алегорично естество. Потоците от топлина извикваха в него впечатлението за ослепително червено и за мощен звук.
към текста >>
165.
VІІІ. Християнската Мистерия
GA_92 Езотерична космология
След
дълг
и остеологични проучвания на скелета на човека и на животните, както и след сравнително ембрионално проучване, Гьоте стигна до заключението, че в човека трябва да съществува средно-челюстна кост.
Когато е станал безстрашен, той вижда, насън, сцената на Бичуването. В друго видение той вижда самия себе си в Христос, Който е бичуван. Определени признаци във физическия живот съпътстват това събитие. Има усилване на живота на чувствата, едно по-всеобхватно чувство на живот и на любов. В живота на Гьоте ние имаме пример за повишена чувствителност, пренесена в света на интелигентността.
След дълги остеологични проучвания на скелета на човека и на животните, както и след сравнително ембрионално проучване, Гьоте стигна до заключението, че в човека трябва да съществува средно-челюстна кост.
До неговото време науката отричаше съществуването на тази кост в горната челюст на човека. Самият Гьоте казва, че е бил завладян от радост и един вид екстаз, когато той действително откри средно-челюстната кост в човешките челюсти, добавяйки, че това е било едно от най-чудесните изживявания в живота му. По време на пътуването в Италия той отново имаше същото изживяване. Той гледал фрагмент от овчи череп, и в него дошла друга идея – идея още по-забележителна по отношение на човешката еволюция – че човешкият мозък, седалището на интелигентността, центърът на волевото движение, е развитие и метаморфоза на гръбначния костен мозък, също както растението е кулминацията и синтеза на корен и стъбло. Коя е тази способност, която позволи на Гьоте да направи тези удивителни открития, които сами по себе си заслужаваха да направят името му безсмъртно?
към текста >>
166.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата)
GA_92 Езотерична космология
Девакан е санскритския термин за
дълг
ия период от време, лежащ между смъртта и новото раждането на човека.
Девакан е санскритския термин за дългия период от време, лежащ между смъртта и новото раждането на човека.
След смъртта, в астралния свят, душата първо се учи как да изхвърли инстинктите, свързани с тялото. След това душата преминава в Девакана за дългия период, който лежи между две прераждания.
към текста >>
След това душата преминава в Девакана за
дълг
ия период, който лежи между две прераждания.
Девакан е санскритския термин за дългия период от време, лежащ между смъртта и новото раждането на човека. След смъртта, в астралния свят, душата първо се учи как да изхвърли инстинктите, свързани с тялото.
След това душата преминава в Девакана за дългия период, който лежи между две прераждания.
към текста >>
167.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
Необходими са всекидневна дисциплина и
дълг
о обучение, ако искаме да предотвратим погрешните интерпретации.
Нашата задача е да се научим как да разчитаме страниците на тази книга от живи образи и да разгръщаме безбройните свитъци от "Хрониката" на Вселената. Това може да бъде направено само ако можем да разграничаваме външния вид от реалността, човешката обвивка от живата душа.
Необходими са всекидневна дисциплина и дълго обучение, ако искаме да предотвратим погрешните интерпретации.
Например, от така възприеманата форма на Данте могат да бъдат получени определени отговори на въпроси. Но те не идват от индивидуалността на Данте, понеже индивидуалността продължава да се развива; те идват от древната фигура на Данте, "фиксирана" в етерната среда на неговото време.
към текста >>
168.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля
GA_92 Езотерична космология
Този момент сам по себе си е връхната точка на
дълг
а космическа подготовка.
В една от предишните лекции ние се върнахме в човешката еволюция до момента, когато се състоя разделянето на половете.
Този момент сам по себе си е връхната точка на дълга космическа подготовка.
След нощта, която отдели фазата на Старата Луна от Земната фаза, в самото начало Земята се появи заедно със силите на настоящите Слънце и Луна. Те образуваха едно единствено тяло което, малко по-малко, се дифиренцира и така създаде трите тела, както ги познаваме днес. Настоящото разделение на половете е резултатът на разделянето на лунните сили и земните сили. Женските сили за възпроизвеждане останаха под влиянието на Луната. Луната все още управлява силите на размножаване и в човека, и в животното.
към текста >>
169.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 10.6.1904 г. Контрастът между Каин и Авел.
GA_93 Легендата за храма
А освен това във второто изречение "След толкова и толкова години" – трябва да си представим
дълг
и периоди от време – Адам създаде Сет, по свой образ.
А освен това във второто изречение "След толкова и толкова години" – трябва да си представим дълги периоди от време – Адам създаде Сет, по свой образ.
В началото на времето на Адам ние имаме човечеството по образ Божи, в края на адамовото време – по образ на Адам, по човешки образ. По-рано човекът е бил направен по образ на Бога: По-късно по образ Адамов.
към текста >>
нататък – пак е било направено върху предпоставки за прераждането, защото се е целяло човекът да бъде напълно въвлечен в Кама-Манас/*18/, и то толкова
дълг
о, докато всичко духовно постепенно премине през въплъщението.
Той е говорил това, защото е знаел, че онова, което тогава е преподавал на своя ученик под формата на легенда, когато този дух се прероди, той ще бъде подготвен да разбере истината в една по-съвършена форма. Всички тези приказки, са създадени въз основа на познанието, че духът отново ще се инкарнира и по-късно ще може по-лесно да разбере истината. Не вяра, а знание е вдъхновявало тези приказки и легенди, т. е. опитността на прераждането. Дори отричането на реалността на прераждането – от 3-то столетие сл. Хр.
нататък – пак е било направено върху предпоставки за прераждането, защото се е целяло човекът да бъде напълно въвлечен в Кама-Манас/*18/, и то толкова дълго, докато всичко духовно постепенно премине през въплъщението.
Поради тази причина 1500 години християнството не е трябвало да познава прераждането. Ако ние и занапред лишим човека от знанието за прераждането, бихме му отказали това знание за втори път. Това обаче би било един голям грях, грях срещу цялото човечество. Ала да му се откаже това знание в първия случай е било необходимо, тъй като е трябвало да бъде осъзната стойността на единичния живот между раждане и смърт.
към текста >>
170.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30.9.1904 г. Мистериите на друидите и на 'дротите'.
GA_93 Легендата за храма
Онова, което жрецът постига по-бързо, останалото човечество трябва да извърви в
дълг
и степени на развитие.
Тайната на всяко посвещение е да се роди висшето човешко същество вътре в човека.
Онова, което жрецът постига по-бързо, останалото човечество трябва да извърви в дълги степени на развитие.
За да станат водачи на останалото човечество, друидите е трябвало да получат това посвещение.
към текста >>
Вечните истини остават най-
дълг
о след смъртта.
Съвсем не е възможно да се разкрие истинското съдържание на тези тайни без подготовка. Той /посветеният/ обаче е искал да създаде тези легенди така, че те да станат израз на вечното. Онзи, който е можел да произнесе нещата по този начин, разбира се, е имал голяма власт над своите братя човеци. Създателят на легенда от този вид е отпечатвал нещо в човешкия дух. Онова, което по този начин е изказвано, след това е било забравяно и само най-слабата диря от него надживява смъртта.
Вечните истини остават най-дълго след смъртта.
От по-малко издигнатата научна мисъл почти нищо не остава. Вечното обаче остава и се появява отново през ново въплъщение.
към текста >>
171.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7.10.1904 г. Прометеевата легенда.
GA_93 Легендата за храма
Чрез това обаче той си спечелил гнева на Зевс и поради този гняв бил прикован към планината Кавказ и там
дълг
о време изтърпявал големи мъки.
Зевс обаче поискал да унищожи човешката раса, която била станала прекалено самонадеяна. Прометей станал защитник на човека. Той размишлявал как би могъл да даде нещо на човека, което да му даде възможност да се спаси и да го направи независим от помощта на Зевс. И така, казва ни се, че Прометей дал на човека писмеността и изкуствата, и по-специално той го научил да използва огъня.
Чрез това обаче той си спечелил гнева на Зевс и поради този гняв бил прикован към планината Кавказ и там дълго време изтърпявал големи мъки.
към текста >>
172.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4.11.1904 г. Мистерията на розенкройцерите.
GA_93 Легендата за храма
Това беше казано от него и е записано
дълг
о преди да бъде казано от Осия.
Нека да опиша с няколко думи как този Християн Розенкройц повтори някои свои изказвания по времето на избухването на Френската революция. Той каза: "Който сее ветрове, ще пожъне вихри"/*6/.
Това беше казано от него и е записано дълго преди да бъде казано от Осия.
То произтича от Християн Розенкройц.
към текста >>
Чрез това трябва да се получи едно съединение, което е "от бронз", това ще рече
дълг
отрайно и вечно.
Бронзовото море е онова, което се създава, когато по съответния начин се смесва вода и разтопен метал. Тримата помощници извършват това неправилно и отливката е разрушена, ала когато Тубал-Каин разкрива на Хирам мистериите на огъня, той е в състояние по правилен начин да свърже водата с огъня. Тогава вече възниква Бронзовото море. То е това, което е тайната на розенкройцерите. То се постига, когато водата на спокойната мъдрост се съедини с огъня на астралния свят, с огъня на страстта.
Чрез това трябва да се получи едно съединение, което е "от бронз", това ще рече дълготрайно и вечно.
Това би трябвало да трае и през следващата епоха, когато ще бъде прибавена тайната на свещения Златен триъгълник; тайната на Атма, Будхи и Манас /Отец, Син и Светия дух/. Този триъгълник с всичко, което го придружава, ще бъде съдържанието на обновеното християнство на 6-та културна епоха. Това се подготвя от розенкройцерите и тогава онова, което се символизира от Бронзовото море ще бъде съединено със знанието за прераждането и кармата. Това е новото окултно учение, което отново ще бъде съединено с християнството. Висшето себе на човека, Атма-Будхи-Манас, ще стане открита тайна, когато човекът от 6-та епоха достатъчно узрее да я получи.
към текста >>
173.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука.
GA_93 Легендата за храма
Дълг
о преди да го постигне катастрофата, освен в Лион той бе успял да основе школи в Париж, Белгия, Санкт-Петербург и на няколко други места в Европа, от които по-късно излизат някои хора, които са имали основата, за да продължат до 18-та, 19-та и 20-та висши степени на Свободното масонство.
Не бих казал, че учениците на Калиостро не са постигнали нищо. Общо взето, те са достигнали дотам да разберат астралното тяло. Калиостро с изключително умение е преподавал за астралното тяло.
Дълго преди да го постигне катастрофата, освен в Лион той бе успял да основе школи в Париж, Белгия, Санкт-Петербург и на няколко други места в Европа, от които по-късно излизат някои хора, които са имали основата, за да продължат до 18-та, 19-та и 20-та висши степени на Свободното масонство.
Така граф Калиостро е имал важно влияние върху окултното масонство в Европа, преди да завърши своите дни в затвора на Рим. Всъщност светът изобщо не би трябвало да осъжда Калиостро. Както вече казах, когато хората говорят за Калиостро, то е също, като че ли хотентоти говорят за прокарването на железницата, защото не разбират в какво съотношение със световните събития стоят външните, привидно неморални действия.
към текста >>
174.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. май 1905 г. /втора лекция/
GA_93 Легендата за храма
След като всичко това е било изяснено на темплиера, му беше показвана символична фигура на божественото Същество под форма на един достоен за уважение човек с
дълг
а брада /символизиращ Отец/.
Още от началото темплиерите постъпваха, като че ли се отричат от кръста.
След като всичко това е било изяснено на темплиера, му беше показвана символична фигура на божественото Същество под форма на един достоен за уважение човек с дълга брада /символизиращ Отец/.
Когато хората се развият и получат собствен водач в лицето на Учителите, когато се появят онези, които ще могат да водят хората, тогава пред хората като словото на ръководещия Отец ще застане Учителят, който ще поведе хората към разбирането на Христос.
към текста >>
Всичко, което ще стане в бъдеще е подготвяно
дълг
о преди това от великите посветени, които предсказват бъдещите събития по същия начин, както е в "Апокалипсиса" или "Откровението", така че душите да бъдат подготвени за тези събития.
Манас е петият принцип, Духовното себе на човека, което трябва да бъде развито, за което трябва да бъде изграден един храм. И така както петоъгълникът /пентаграмът/ при входа на Соломоновия храм характеризира петчленното човешко същество, този женски принцип по същия начин изобразява мъдростта на Средните векове. Тази мъдрост е точно онова, което Данте искаше да изобрази в своята "Беатриче". Само от тази гледна точка може да бъде разбрана Дантевата "Божествена комедия". Затова откривате при Данте същите символи, които намират израз при темплиерите, христовите рицари, рицарите на Граала и пр.
Всичко, което ще стане в бъдеще е подготвяно дълго преди това от великите посветени, които предсказват бъдещите събития по същия начин, както е в "Апокалипсиса" или "Откровението", така че душите да бъдат подготвени за тези събития.
към текста >>
175.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен.
GA_93 Легендата за храма
Вие знаете, че човекът е минал през
дълг
а еволюция, преди да дойде до степента, където той стои днес и че ние сме минали средната точка на развитието.
Как човекът всъщност е достигнал до това, което ние наричаме негова свобода, това означава до неговата способност да различава добро и зло и в свобода да върши или доброто или злото?
Вие знаете, че човекът е минал през дълга еволюция, преди да дойде до степента, където той стои днес и че ние сме минали средната точка на развитието.
Приблизително в средата на атлантската епоха, която предшества нашата собствена епоха лежи средата на цялото човешко развитие. Сега вече сме преминали тази средна точка. Поради това ние сме първите мисионери на втората половина, първите вестители на една възкачваща се дъга. Докато човечеството до времето на Атлантида се намираше в слизащата дъга, беше включено в един вид слизащо развитие, като се потопи в най-големите дълбини на материалния живот, сега то отново се изкачва към духовното развитие.
към текста >>
Всичко, което човек втъкава в себе си от своя аз, което той извършва от
дълг
или по заповед, за да надделее недобрите си желания и страсти, допринася за облагородяване на астралното тяло.
Човекът започва да работи върху своето астрално тяло през средата на лемурийския период. Ако вие бихте могли да наблюдавате един човек на степента, на която той е бил при започване на лемурийската раса, това означава, когато той е бил двуполово същество, бихте открили, че неговото тяло е било изграждано отвън, ала в средата на лемурийските времена човекът започва сам да работи върху своето астрално тяло.
Всичко, което човек втъкава в себе си от своя аз, което той извършва от дълг или по заповед, за да надделее недобрите си желания и страсти, допринася за облагородяване на астралното тяло.
Когато то напълно бъде проникнато от работата на собствения човешки аз, ние не бихме го наричали повече астрално тяло, то вече става Манас. Когато цялото астрално тяло се преобрази в Манас, човекът ще може да започне да работи върху своето етерно тяло, да го трансформира в Будхи. Онова, което той втъкава там, не е нищо друго освен индивидуализираното Слово, което християнската езотерика нарича "Син" или "Логос". Когато астралното тяло се преобрази в Манас, то се нарича "Свети Дух", а физическото тяло, което е станало Атма, "Отец".
към текста >>
176.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21. октомври 1905 г. /Бележки/ Атомите и Логосът в светлината на окултизма.
GA_93 Легендата за храма
Като остава
дълг
о време в Девакана, човекът помага да се преобразят също и физическите енергии.
Като остава дълго време в Девакана, човекът помага да се преобразят също и физическите енергии.
Ако погледне един милион години назад в Германия/*3/, там все още се виждат вулканични планини, Алпите са ниски нагънати могили. Последвалите промени са били внесени от човека, който е работил върху полето Арупа, така че по-късно в Европа той да има подходяща физическа среда. Дейността на човека във Вселената е вътрешният аспект на онова, което ние виждаме външно в заобикалящия ни свят.
към текста >>
177.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение.
GA_93 Легендата за храма
Обаче ако един човек е започнал да развива своето етерно тяло като Хела, то тогава тези качества се отпечатват върху етерното тяло и това е много по-
дълг
отрайно.
Вие ще разберете защо човекът трябва да извърши това прочистване на астралното си тяло. Какво прониква в етерното тяло? – Онова, което е организирано в астралното тяло. Нещата, които живеят в астралното тяло се отпечатват върху етерното тяло. Колкото повече вие работите върху астралното си тяло, толкова повече можете да поправите неговите дефекти; астралната субстанция е тънка и мека, винаги можете отново да я доведете в равновесие.
Обаче ако един човек е започнал да развива своето етерно тяло като Хела, то тогава тези качества се отпечатват върху етерното тяло и това е много по-дълготрайно.
към текста >>
178.
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/.
GA_93 Легендата за храма
Затова и двете течения още
дълг
о време ще продължат да текат паралелно.
Блаватска принадлежеше на една такава Осиновителна ложа/*7/. От самото Свободно масонство беше направен онзи теософски експеримент. Това ни показва, че онова, което е правилно, винаги се предшества от един опит; само че причината защо се прави такъв опит, може да не бъде веднага разбрана. Но човек не бива да очаква, че основните сили в света ще бъдат разбрани веднага. Вероятно някой ще предпочете едното или другото течение.
Затова и двете течения още дълго време ще продължат да текат паралелно.
За да се постигне хармонично равновесие, може би ще бъде необходимо да в Свободното масонство се влее онова, което ще го поведе към теософското движение.
към текста >>
179.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот.
GA_93 Легендата за храма
Всеки, който размисли върху това и например като възпитател, се придържа не само към своите педагогически понятия и идеи, и работи не само чрез онова, което говори, а също и чрез онова, което той усеща, чувства и мисли; всеки, който се изпълни със съзнанието, че две астрални тела си взаимодействат и знае какво става при взаимодействието на двете астрални тела, той също знае, че е негов
дълг
непрекъснато да става все по-добър.
Всеки, който размисли върху това и например като възпитател, се придържа не само към своите педагогически понятия и идеи, и работи не само чрез онова, което говори, а също и чрез онова, което той усеща, чувства и мисли; всеки, който се изпълни със съзнанието, че две астрални тела си взаимодействат и знае какво става при взаимодействието на двете астрални тела, той също знае, че е негов дълг непрекъснато да става все по-добър.
До степента, до която той става по-добър, по-добро става и неговото влияние върху даденостите на детето. Той не разрушава тези предразположения – напротив, той им помага да се изявят.
към текста >>
180.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Следователно Коер Сиди, където били извършвани мистериите на друидите, се състои от множество сгради край храма, състоящи се от жилища с различна големина, килии, сводове, бани и
дълг
и и умело направени коридори с всички уреди, използвани при тези случаи.
Светилищата или скривалищата на мистериите са се наричали Кромлех и са се употребявали като свещени места за възобновяване. Такова място се е състояло от три изправени камъка като подпори на някаква дъска, плосък камък, поставен отгоре върху тях. Така че да образува една малка килия. Къщата на Кит Котеи в Кент е било такова едно място. Значително място обаче е било необходимо за процедурите на посвещението в неговия най-голям и най-обемащ размер.
Следователно Коер Сиди, където били извършвани мистериите на друидите, се състои от множество сгради край храма, състоящи се от жилища с различна големина, килии, сводове, бани и дълги и умело направени коридори с всички уреди, използвани при тези случаи.
Повечето от тези места са били подземни и множество пещери в тази страна са били сцени на друидически посвещения. Огромната изкуствена пещера в Кясълтън, наречена от Стъклей Стигианска пещера, както и пещерата на гигантите между Лъкинктън и Банминтън положително са били използвани за тази цел.
към текста >>
Християнството, обещаващо да ги избави от това робство, се приема с ентусиазъм и населението на Скандинавия, вдъхновено от жажда за възмездие поради натрупаните
дълг
о продължаващи страдания, се обръща с ужасяваща строгост срещу своите преследвачи, разрушава палатите и храмовете, статуите на техните богове и всички принадлежности на готическото суеверие.
Жреците на Скандинавия се наричали дроти и били учредени от Сиге, един скитийски принц, за който се казва, че след това възприел името Один. Тяхното число било 12 и те едновременно били жреци и съдии; от този орден произлиза установяването на Британските съдебни заседатели. Тяхната власт била разтеглена до най-големите възможни граници. Като им била разрешена дискретната привилегия да определят в избора човешките жертви за жертвоприношението, от което дори е бил лишен монарха – и от тук възниква необходимостта да се култивира добрата воля на тези властници; и тъй като този орден, също както израелското свещеничество, бил ограничен до една фамилия, те стават притежатели на неимоверни богатства и накрая стават толкова тиранични, че от тях се ужасява цялото общество.
Християнството, обещаващо да ги избави от това робство, се приема с ентусиазъм и населението на Скандинавия, вдъхновено от жажда за възмездие поради натрупаните дълго продължаващи страдания, се обръща с ужасяваща строгост срещу своите преследвачи, разрушава палатите и храмовете, статуите на техните богове и всички принадлежности на готическото суеверие.
От това нищо не е останало освен няколко кромлехи; някои огромни паметници от груб камък, които човешкият гняв не можал да разруши; някои пещери, издялани в твърдата скала и някои естествени дъбрави, използувани за целта на посвещението.
към текста >>
Един от най-главните празници през годината, както при друидите, е бил зимното слънцестоене и тъй като това е най-
дълг
ата нощ в годината на нея скандинавците приписват формирането на света от първичната тъмнина и я наричат "Майка Нощ".
Освен от имела, който бил пропуснат поради това, че не притежавал никакви злосторни качества. За един експеримент и за игра боговете хвърляли върху Балдур всевъзможни метални оръжия, без да го наранят. Ходур, слепия /това ще рече съдбата/, не взима участие в забавлението; ала Локи /принципът на злото, тъмнината, зимния сезон/ поставя едно клонче в ръцете на Ходур и го скланя да го хвърли върху Балдур, който пада, прободен със смъртни рани. По тази причина това растение е събирано според зимното слънцестоене от друидите на Скандинавия, Галия и Британия с изкривен нож, чиято форма символизира онази част от Зодиакалния кръг, в който е станало убийството на Балдур. В Еда на Снорро ние имаме друга легенда за Один и Фрейа, скандинавската Изис или Венера, разказваща скитанията на последната в търсене на първия, което, разбира се, има същото астрономическо значение, както търсенето на Озирис от Изис или Церес от Прозерпина и др.
Един от най-главните празници през годината, както при друидите, е бил зимното слънцестоене и тъй като това е най-дългата нощ в годината на нея скандинавците приписват формирането на света от първичната тъмнина и я наричат "Майка Нощ".
Този празник, е провъзгласен за "Иуле" и е време за всемирно празненство".
към текста >>
За тази легенда на
дълг
о се говори и с много справки като източник в работата на Д.
За тази легенда надълго се говори и с много справки като източник в работата на Д.
Шволсон /текст не ясен/ Петербург и Лайпциг, 1856. /Подробните справки от източника не са цитирани в това, което следва/: "И след като сега е установено, че манихейството произтича от мандаизма, ние ще се постараем да хвърлим светлина върху разказа за Мани, даден от друг от църковните Отци. Според Епифаний Кирил Хиеросолимитанос, Сократ и други автори на /текст неясен/, с когото Теодоритос, Суидас и Седренус отчасти се съгласяваха, Мани всъщност не е истинският основател на манихейството, но имал за свой предшественик някой си Скитианос и неговия ученик Теребинтус, който след това нарекъл себе си Буда. Трябва да се каже, че всеки, който желае да отрече ереста на манихейство, трябва същевременно да презре Зарадес /Зороастър/, Буда и Скитианус. Според /текст неясен/, последният е бил скрит от Скития – което обяснява и неговото име, което всъщност не е било Скитианус – и той се появява по времето на Апостолите, когато започва да се разпространява доктрината за двата принципа.
към текста >>
сл. Хр., а дори и по-
дълг
о.
Почти сигурно е, че последното изказване се основава на погрешна идентичност, тъй като на друго място самият Суидас казва, че Манес живял по времето на император Аврелий /царувал от 271-275/. Без съмнение Суидас сметнал, че Скитианус обявил своята дуалистична доктрина по времето на Нерва, тъй като той, както е споменато по-горе, обърквал Мани със Скитианус и заменил единия с другия. Според това Скитианус започнал да обявява своето учение по времето на Нерва, това ще рече през 97 г. сл. Хр. Неговият ученик Теребинтус-буда може би е живял до 17-та или 18-та г.
сл. Хр., а дори и по-дълго.
Изглежда, че Мани е бил роден около 190 г. сл. Хр. Ен-Надим ни информира /въз основа на авторитета на Мохамед бен Исхаг Шармани, който по друг начин не е известен/, че Мани дошъл от Шабур Абдсир /Сапорес І/ във втората година на царуването на римския император Галий /Требонианус/, който започва своето управление през ноември 251 г. сл. Хр. Както Ен-Надим по-нататък прибавя, това става на 1.
към текста >>
юни,
дълг
о след събитието.
"Франц Грефер ни е оставил любопитния разказ за едно пътуване на Сен Жармен до Виена. За нещастие това описание не е съвсем задоволително. Самият Грефер казва, че то е било писано на 15.
юни, дълго след събитието.
Тай казва: "Едно странно, невъзможно да му се противодейства чувство ме е принудило да запиша още един път тези неща, след толкова дълго време, точно днес юни 1843 г.". По-нататък аз правя забележката, че тези събития досега не са били описани".
към текста >>
Тай казва: "Едно странно, невъзможно да му се противодейства чувство ме е принудило да запиша още един път тези неща, след толкова
дълг
о време, точно днес юни 1843 г.".
"Франц Грефер ни е оставил любопитния разказ за едно пътуване на Сен Жармен до Виена. За нещастие това описание не е съвсем задоволително. Самият Грефер казва, че то е било писано на 15. юни, дълго след събитието.
Тай казва: "Едно странно, невъзможно да му се противодейства чувство ме е принудило да запиша още един път тези неща, след толкова дълго време, точно днес юни 1843 г.".
По-нататък аз правя забележката, че тези събития досега не са били описани".
към текста >>
/*4/ – Бяла дреха, достигаща до краката, носена над расото от извършващите литургия, която е имала
дълг
и заострени ръкави.
/*4/ – Бяла дреха, достигаща до краката, носена над расото от извършващите литургия, която е имала дълги заострени ръкави.
Най-древният вид облекло от египетските и еврейски времена.
към текста >>
Има една много по-
дълг
а и по-подробна версия на тази легенда в една стара Корнишка легенда /"Древната Корнишка драма" редактирана и преведена от Едуин Норис, Оксфорски университет, 1859 г./.
Има една много по-дълга и по-подробна версия на тази легенда в една стара Корнишка легенда /"Древната Корнишка драма" редактирана и преведена от Едуин Норис, Оксфорски университет, 1859 г./.
към текста >>
Грубер, който
дълг
о бе последовател на Таксил, се смята да е първият, който се е усъмнил в неговия тритомен труд: /не се чете/.
Тридесет и шест епископи, 50 епископални делегати и над 700 опоненти на ложите, повечето от тях свещеници, участвуваха в конгреса. Главният епископ кардинал Халер от Залцбург и водачът на католишките благородници в Германия принц Карл от Льовенщайн бяха председатели. Конгресът бе едно публично оповестяване на разкритията на Таксил и мис Даяна Воган, само няколко скептици поискаха доказателства. Първият започнал да разпитва за аферата Таксил беше свободният масон Готфрид Джозеф Финдел, който публикува своята книга "Католическата измама" още в 1896 г. Общо взето обаче, главно Х.
Грубер, който дълго бе последовател на Таксил, се смята да е първият, който се е усъмнил в неговия тритомен труд: /не се чете/.
към текста >>
181.
ІV. Инволюция и Еволюция.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
В
дълг
отрайните творения на Природата нищо не е безполезно.
Това е дейност, оцеляла от праисторически времена. За да я разберем чрез аналогията, нека разгледаме определено явление, което вече всъщност не принадлежи към физическия живот органите, които сега са станали безполезни, недоразвити организми, от които естественикът не може да направи нищо. Такива са двигателните органи на ухото и на окото, които вече не функционират, апендиксът, и особено епифизната жлеза в мозъка, която има форма на малка шишарка. Естествениците я обясняват като продукт на дегенерацията, като паразитен израстък в мозъка. Това не е вярно.
В дълготрайните творения на Природата нищо не е безполезно.
Епифизната жлеза е оцелелия остатък на орган от огромно значение в първичния човек, орган на възприятие, който служеше едновременно като антена, око и ухо. Този орган съществуваше в човека през неговия начален период на развитие, в дните когато полу-течната, полу-парна Земя беше още обединена с Луната. Човекът се движеше през полу-течния, полу-газообразен елемент като риба, ориентирайки се с този орган. Неговите възприятия бяха от зрително, алегорично естество. Потоците от топлина извикваха в него впечатлението за ослепително червено и за мощен звук.
към текста >>
182.
VІІІ Християнската Мистерия.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
След
дълг
и остеологични проучвания на скелета на човека и на животните, както и след сравнително ембрионално проучване, Гьоте стигна до заключението, че в човека трябва да съществува средно-челюстна кост.
Когато е станал безстрашен, той вижда, насън, сцената на Бичуването. В друго видение той вижда самия себе си в Христос, Който е бичуван. Определени признаци във физическия живот съпътстват това събитие. Има усилване на живота на чувствата, едно по-всеобхватно чувство на живот и на любов. В живота на Гьоте ние имаме пример за повишена чувствителност, пренесена в света на интелигентността.
След дълги остеологични проучвания на скелета на човека и на животните, както и след сравнително ембрионално проучване, Гьоте стигна до заключението, че в човека трябва да съществува средно-челюстна кост.
До неговото време науката отричаше съществуването на тази кост в горната челюст на човека. Самият Гьоте казва, че е бил завладян от радост и един вид екстаз, когато той действително откри средно-челюстната кост в човешките челюсти, добавяйки, че това е било едно от най-чудесните изживявания в живота му. По време на пътуването в Италия той отново имаше същото изживяване. Той гледал фрагмент от овчи череп, и в него дошла друга идея – идея още по-забележителна по отношение на човешката еволюция – че човешкият мозък, седалището на интелигентността, центърът на волевото движение, е развитие и метаморфоза на гръбначния костен мозък, също както растението е кулминацията и синтеза на корен и стъбло. Коя е тази способност, която позволи на Гьоте да направи тези удивителни открития, които сами по себе си заслужаваха да направят името му безсмъртно?
към текста >>
183.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Девакан е санскритския термин за
дълг
ия период от време, лежащ между смъртта и новото раждането на човека.
Девакан е санскритския термин за дългия период от време, лежащ между смъртта и новото раждането на човека.
След смъртта, в астралния свят, душата първо се учи как да изхвърли инстинктите, свързани с тялото. След това душата преминава в Девакана за дългия период, който лежи между две прераждания.
към текста >>
След това душата преминава в Девакана за
дълг
ия период, който лежи между две прераждания.
Девакан е санскритския термин за дългия период от време, лежащ между смъртта и новото раждането на човека. След смъртта, в астралния свят, душата първо се учи как да изхвърли инстинктите, свързани с тялото.
След това душата преминава в Девакана за дългия период, който лежи между две прераждания.
към текста >>
184.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Необходими са всекидневна дисциплина и
дълг
о обучение, ако искаме да предотвратим погрешните интерпретации.
Нашата задача е да се научим как да разчитаме страниците на тази книга от живи образи и да разгръщаме безбройните свитъци от “Хрониката” на Вселената. Това може да бъде направено само ако можем да разграничаваме външния вид от реалността, човешката обвивка от живата душа.
Необходими са всекидневна дисциплина и дълго обучение, ако искаме да предотвратим погрешните интерпретации.
Например, от така възприеманата форма на Данте могат да бъдат получени определени отговори на въпроси. Но те не идват от индивидуалността на Данте, понеже индивидуалността продължава да се развива; те идват от древната фигура на Данте, “фиксирана” в етерната среда на неговото време.
към текста >>
185.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Този момент сам по себе си е връхната точка на
дълг
а космическа подготовка.
В една от предишните лекции ние се върнахме в човешката еволюция до момента, когато се състоя разделянето на половете.
Този момент сам по себе си е връхната точка на дълга космическа подготовка.
След нощта, която отдели фазата на Старата Луна от Земната фаза, в самото начало Земята се появи заедно със силите на настоящите Слънце и Луна. Те образуваха едно единствено тяло което, малко по-малко, се дифиренцира и така създаде трите тела, както ги познаваме днес. Настоящото разделение на половете е резултатът на разделянето на лунните сили и земните сили. Женските сили за възпроизвеждане останаха под влиянието на Луната. Луната все още управлява силите на размножаване и в човека, и в животното.
към текста >>
186.
Първоначални импулси на духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Съдията би могъл обаче да помисли и да си каже, че може би в предишен живот е бил заедно с него и е пропуснал да изпълни
дълг
а си към него, затова обвиняемият е станал такъв.
Също така високо развитият човек не може да се развива без нисшия. Нещо духовно не може да съществува, без тези, които са изостанали, както човекът не може да съществува, без животните да са изостанали, както животното не може без растението, а растението без минералите. Най-добре е изразено това в Евангелието на Йоан при измиването на нозете9: Аз не бих могъл да съществувам без вас... Учениците са необходимост за Христос Исус, те са неговата почва. Това е голямата истина. Ако погледнете в съдебна зала, виждате съдията да стои на съдийския стол и да се чувства по-нависоко от обвиняемия.
Съдията би могъл обаче да помисли и да си каже, че може би в предишен живот е бил заедно с него и е пропуснал да изпълни дълга си към него, затова обвиняемият е станал такъв.
Ако би се изследвала кармата му, може би е възможно да се види, че всъщност съдията би трябвало да е този, който седи на мястото на обвиняемия. Цялото човечество наистина е един организъм. Изтръгнете една единствена душа и този организъм не може да съществува, той ще увехне. Всички нас ни свързва нещо общо. Това ни става ясно, когато се опитаме да се издигнем във висшия свят, наистина да се издигнем и да изживеем в нас духовното ядро на същността ни.
към текста >>
187.
Минало и бъдещо духовно познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
очакваната
дълг
о сцена
очакваната дълго сцена
към текста >>
188.
Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Радвам се след толкова
дълг
о време да мога отново да поздравя както членовете на клона, така също и другите, които в течение на изминалата година постепенно се събраха тук.
Радвам се след толкова дълго време да мога отново да поздравя както членовете на клона, така също и другите, които в течение на изминалата година постепенно се събраха тук.
Надяваме се нашата работа и духовното движение отново да се придвижат стъпка напред в тазгодишния зимен сезон и да успеем още повече да задълбочим вживяването си в духовния свят.
към текста >>
Дълг
о не сме се виждали, но по известен начин това време принадлежи същевременно и на всички, с които не сме заедно външно.
Дълго не сме се виждали, но по известен начин това време принадлежи същевременно и на всички, с които не сме заедно външно.
Защото членовете на тукашния клон имат изключителен интерес това духовно движение да навлезе не само в собствените им сърца, но да се разпространи и по света. Какво друго би бил целият теософски стремеж, освен префинен егоизъм, ако не се радвахме, че другите навън в света също чуват за това движение и участват в него, а искаме само сами да участваме в него.
към текста >>
Между тези лекции имаше също и по-
дълг
и цикли.
Между тези лекции имаше също и по-дълги цикли.
Лайпцигският цикъл23 обхващаше четиринадесет лекции. Щутгартският цикъл24 трая повече от четиринадесет дни, като интересуващите се от теософското движение се събираха всеки ден. Именно такива цикли в другите градове може би се оказаха най-подходящи за по-задълбоченото навлизане на теософското духовно течение в нашето време. Когато човек дойде в един или друг град и може да изнесе една-две лекции за стимул, не е така лесно теософското движение да се представи по достатъчно интензивен начин. Но който в продължение на четиринадесет дни бива въвеждан в този духовен живот, получава усещане, че там му се представя един нов свят.
към текста >>
Те винаги казват неща, които теософът от
дълг
о време вече е отхвърлил.
Към работата на клоновете принадлежи да подкрепят своите членове за тази устойчивост. Те би трябвало вътрешно да са толкова укрепнали, че въпреки всичко, което се изправя на пътя им, да имат увереност в духовния свят и чрез това да са подготвени за всяка опозиция. Не количеството теософско знание, а вътрешното съзнание, вътрешният живот и вътрешната сигурност са необходими за това. Не е нужно да се борим срещу това, което се изправя пред нас в света. Много представители на други течения идват тук и искат да спорят с нас, искат да представят знание, което антропософията сама може да оповести.
Те винаги казват неща, които теософът от дълго време вече е отхвърлил.
Той характеризира, но не критикува. Не пропагандира в обикновения смисъл, понеже това не може да бъде нашата задача. Само който идва доброволно към антропософията, ще бъде добре приет. Да се прави пропаганда и агитация, не е задачата на антропософията. Поради това не е нейна задача и да опровергава другите.
към текста >>
189.
Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Такива импулси се изтъкават по-нататък, това може да трае
дълг
о време.
Такива импулси се изтъкават по-нататък, това може да трае дълго време.
Нека вземем за пример едно древно посвещение, това на Хераклит38. Той е излагал откритите от него истини във външни формули, които безброй хора са доразвили. Те вярвали, че мислят оригинално, но не е така. Оригинално можем да мислим самo когато виждаме зад нещата и може да разбираме тяхното реално значение.
към текста >>
190.
Карма и детайли на кармическата закономерност
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Но което принадлежи към постоянния жизнен опит на човека, доколкото се проявява душевно, всичко навлизащо в навиците, така че човекът го запомня за
дълг
о време или за през целия си живот, всичко имащо общо с темперамента, се намира в етерното тяло, което е по-гъсто от астралното тяло.
Следователно което в живота временно просветва в нас и отново изчезва, е свързано с астралното тяло.
Но което принадлежи към постоянния жизнен опит на човека, доколкото се проявява душевно, всичко навлизащо в навиците, така че човекът го запомня за дълго време или за през целия си живот, всичко имащо общо с темперамента, се намира в етерното тяло, което е по-гъсто от астралното тяло.
към текста >>
Колкото повече това чувство на всеобхватност се засилва и става склонност на душата, следователно отпечата се в етерното тяло, толкова повече човекът младее в следващия си живот, той се запазва
дълг
о време млад.
Две качества имат ясно видимо влияние върху изграждането на кармата през следващия живот. От една страна, можем да говорим за силното влияние, което упражнява присъщото на характера постоянно любвеобилно, доброжелателно отношение към другите хора. Има хора, които приемат добронамерено всичко при другите хора, отнасят се с благосклонност към обкръжението си. При някои тази обич надминава чисто човешката обич. Те обичат природата и целия свят.
Колкото повече това чувство на всеобхватност се засилва и става склонност на душата, следователно отпечата се в етерното тяло, толкова повече човекът младее в следващия си живот, той се запазва дълго време млад.
Който следователно бавно остарява, дълго време изглежда млад и подвижен, в някой предишен земен живот или дори в няколко предишни животи е изпитвал обич към обкръжението си. Човекът остава толкова повече физически млад в следващо въплъщение, колкото повече е изпитвал обич към обкръжението си. Който изпитва антипатия към хората около себе си, бързо остарява. Тяло, което физически клони към преждевременно остаряване, показва живота на някой, който вечно е критикувал и недоволствал в предишен живот. Така се вижда, че човек може да въздейства върху живота си, като съзнателно взима участие в изграждането на кармата си.
към текста >>
Който следователно бавно остарява,
дълг
о време изглежда млад и подвижен, в някой предишен земен живот или дори в няколко предишни животи е изпитвал обич към обкръжението си.
От една страна, можем да говорим за силното влияние, което упражнява присъщото на характера постоянно любвеобилно, доброжелателно отношение към другите хора. Има хора, които приемат добронамерено всичко при другите хора, отнасят се с благосклонност към обкръжението си. При някои тази обич надминава чисто човешката обич. Те обичат природата и целия свят. Колкото повече това чувство на всеобхватност се засилва и става склонност на душата, следователно отпечата се в етерното тяло, толкова повече човекът младее в следващия си живот, той се запазва дълго време млад.
Който следователно бавно остарява, дълго време изглежда млад и подвижен, в някой предишен земен живот или дори в няколко предишни животи е изпитвал обич към обкръжението си.
Човекът остава толкова повече физически млад в следващо въплъщение, колкото повече е изпитвал обич към обкръжението си. Който изпитва антипатия към хората около себе си, бързо остарява. Тяло, което физически клони към преждевременно остаряване, показва живота на някой, който вечно е критикувал и недоволствал в предишен живот. Така се вижда, че човек може да въздейства върху живота си, като съзнателно взима участие в изграждането на кармата си. Който в този живот проявява обич, може да е сигурен, че в следващия си живот ще има тяло, което не старее бързо.
към текста >>
в Дом на архитекта, Берлин (където са можели да се наемат стаи за публични лекции), като най-
дълг
ата непрекъсната лекционна дейност на Рудолф Щайнер, представляват обширно запознаване с антропософията.
44) Лекциите от 1903-1918 г.
в Дом на архитекта, Берлин (където са можели да се наемат стаи за публични лекции), като най-дългата непрекъсната лекционна дейност на Рудолф Щайнер, представляват обширно запознаване с антропософията.
към текста >>
191.
Отношението на човешките сетива към външния свят
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Той е преминал през
дълг
о развитие.
Защо това физическо тяло е така съвършено? Човекът не е станал веднага такъв, какъвто е днес.
Той е преминал през дълго развитие.
Каквото днес стои пред вас като човек, каквото се състои от тези четири части, е преминало през дълго развитие не само на тази външна земна планета. То е предхождано от друга планета, предшественик на нашата планета. Това е Старата Луна. Преди нея са били Старото Слънце и Старият Сатурн. Представете си го, както преминаването на човека през неговите превъплъщения.
към текста >>
Каквото днес стои пред вас като човек, каквото се състои от тези четири части, е преминало през
дълг
о развитие не само на тази външна земна планета.
Защо това физическо тяло е така съвършено? Човекът не е станал веднага такъв, какъвто е днес. Той е преминал през дълго развитие.
Каквото днес стои пред вас като човек, каквото се състои от тези четири части, е преминало през дълго развитие не само на тази външна земна планета.
То е предхождано от друга планета, предшественик на нашата планета. Това е Старата Луна. Преди нея са били Старото Слънце и Старият Сатурн. Представете си го, както преминаването на човека през неговите превъплъщения. Също и Земята е преминала през подобни състояния.
към текста >>
Тук поглеждаме към неизмеримо
дълг
и периоди.
Това е Старата Луна. Преди нея са били Старото Слънце и Старият Сатурн. Представете си го, както преминаването на човека през неговите превъплъщения. Също и Земята е преминала през подобни състояния. Можем да проследим четири такива състояния.
Тук поглеждаме към неизмеримо дълги периоди.
Но навсякъде вече е имало нещо от това физическо човешко тяло. На Стария Сатурн са съществували вече първите зародиши на физическото тяло. По това време още не е съществувало сегашното етерно тяло, нищо от астралното, да не говорим от аза на човека. Оттук следва, че физическото тяло е преминало през четири стадия. Някога на прадревната планета, Стария Сатурн48, то се появява като просто физическо тяло, подобно на основен скелет49.
към текста >>
192.
Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Ако ученикът достатъчно
дълг
о упражнява това, ще забележи съответните въздействия.
Те са въздействали по-силно. Когато вън на село селянката изскубне перо от гъската, нарича вътрешността му душата на перото. Ученикът сам трябва да открива такива символи в езика. Чрез това той се откъсва от физическия свят и се учи да се издига до имагинацията. Има много силно въздействие, когато светът така стане символ за човека.
Ако ученикът достатъчно дълго упражнява това, ще забележи съответните въздействия.
При разглеждането на някое цвете например, постепенно нещо ще се отдели от цветето. Баграта, която отначало е свързана с повърхността на цветето, ще се издигне като малък пламък и ще се носи свободно в пространството. Така се изгражда имагинативното познание. Тогава при всички неща става така, като че ли повърхността им се отделя. Цялото пространство се изпълва с багри, които като пламъци се носят в него.
към текста >>
Когато ученикът е упражнявал достатъчно
дълг
о това, може да започне да се потапя в нещата, които така е открил.
Когато ученикът е упражнявал достатъчно дълго това, може да започне да се потапя в нещата, които така е открил.
Например той може да потърси в акашовата хроника този момент в атлантската епоха, в който е била образувана точката в основата на носа, върху която се концентрира. Или намира Слънцето, като се концентрира върху очите. Тази шеста степен – потъването в макрокосмоса – се нарича контемплация.59
към текста >>
193.
Хранене и лечебни методи
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Но ако се прави редовно
дълг
о време, тогава действа до органичната конституция.
Тогава е направено необходимото за разума. Но дори да разберете още много представи, те са абсолютно неефективни за вашия органичен живот – животът на етерното и физическото тяло. Затова също е неефективно, когато искате да убедите някой болен с правилни разсъждения, понеже това няма никакво влияние върху волевата му дейност. Представете си тази истина не само като действаща разумно, а кажете на човека: Ти трябва да разбереш това не само веднъж, а всеки ден трябва да оставиш тази представа наново да действа върху теб; това трябва всеки ден да се повтаря ритмически, да се придружава със съвсем определени чувства и картини. Да се направи само веднъж, няма да има никакъв успех.
Но ако се прави редовно дълго време, тогава действа до органичната конституция.
Това е, което се нарича концентрация и медитация. Само за един час не се въздейства върху човека. Но ако му дадете указания и той ежедневно ги изпълнява в продължение на много седмици, тогава ще въздействате върху човека, понеже достигате това, което се явява зад органа като негов създател. Окултизмът не стои на друга основа от научното лекуване, но той знае много повече.
към текста >>
Някой човек може така да устрои храненето си, че да се нуждае от кратко време за храносмилането, докато друг може би се нуждае от по-
дълг
о време за това.
Можете да си представите, че понякога можем да се намесим коригиращо в тези отношения.
Някой човек може така да устрои храненето си, че да се нуждае от кратко време за храносмилането, докато друг може би се нуждае от по-дълго време за това.
Отново можем да вникнем дълбоко в човешкия организъм. Когато именно някой човек яде ориз и бързо приключва с храносмилането, тогава остават сили, които са му на разположение за мисленето.
към текста >>
Друг човек, който например изяжда дива гъска и се нуждае от съответно по-
дълг
о време за храносмилането, може наистина да е умен, но когато мисли, в действителност мисли коремът му.
Друг човек, който например изяжда дива гъска и се нуждае от съответно по-дълго време за храносмилането, може наистина да е умен, но когато мисли, в действителност мисли коремът му.
Първият може да е слаб мислител, но да мисли самостоятелно, другият може да е силен мислител, но мисли несамостоятелно. От това отново можете да си извлечете поука.
към текста >>
194.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Знаете, че астралното тяло е носител на всичко, което живее в човека като нагони, инстинкти, копнежи и страсти, носител на всичко, което се вълнува в човешката душа като радост и страдание, удоволствие и болка; че жизненото или етерното тяло съхранява, представя и е носител на постоянните,
дълг
отрайните душевни качества.
Нека разгледаме жизненото или етерното тяло, свързано с астралното тяло.
Знаете, че астралното тяло е носител на всичко, което живее в човека като нагони, инстинкти, копнежи и страсти, носител на всичко, което се вълнува в човешката душа като радост и страдание, удоволствие и болка; че жизненото или етерното тяло съхранява, представя и е носител на постоянните, дълготрайните душевни качества.
към текста >>
В цялата тайна наука това, което са погрешки срещу общността, което протича от увреденото етерно тяло, от незапомнени времена се означава като «грях,
дълг
».
В цялата тайна наука това, което са погрешки срещу общността, което протича от увреденото етерно тяло, от незапомнени времена се означава като «грях, дълг».
Обикновената тривиална дума «дългове» има съвсем подобен произход, както моралната дума «дълг» («грях»), която обозначава това, с което морално сме задлъжнели пред някого. Грехът е нещо, което се дължи на погрешни свойства на етерното тяло.
към текста >>
Обикновената тривиална дума «
дълг
ове» има съвсем подобен произход, както моралната дума «
дълг
» («грях»), която обозначава това, с което морално сме задлъжнели пред някого.
В цялата тайна наука това, което са погрешки срещу общността, което протича от увреденото етерно тяло, от незапомнени времена се означава като «грях, дълг».
Обикновената тривиална дума «дългове» има съвсем подобен произход, както моралната дума «дълг» («грях»), която обозначава това, с което морално сме задлъжнели пред някого.
Грехът е нещо, което се дължи на погрешни свойства на етерното тяло.
към текста >>
Престъплението на етерното или жизненото тяло следователно е грях,
дълг
, престъплението на астралното тяло е изкушение, престъплението на аза е зло.
Зло е следователно престъпление, изхождащо от аза. Вина е престъпление, което етерното тяло извършва в социалния живот във взаимните отношения с хората. Изкушение е това, което може да засегне астралното тяло, доколкото то е индивидуално, лично грешно.
Престъплението на етерното или жизненото тяло следователно е грях, дълг, престъплението на астралното тяло е изкушение, престъплението на аза е зло.
към текста >>
Етерното или жизненото тяло трябва така да живее с хората, че да се извършва компенсация на това, което се намира в него като
дълг
, астралното тяло не бива да изпада в изкушение, а азът – в злото.
След като веднъж ясно е изявил дълбоката си съкровена същност, тогава чрез постепенното развитие той е превърнал собственото си същество в това, което в християнството се нарича «Отец». Каквото почива скрито в човешката душа, каквото човек си представя като великата цел на човечеството, е «Отец в небесата». Иска ли човекът да се развие дотам, трябва да има силата да развие висшата си троичност и нисшата си четворност дотолкова, че да поддържа физическото тяло по правилен начин.
Етерното или жизненото тяло трябва така да живее с хората, че да се извършва компенсация на това, което се намира в него като дълг, астралното тяло не бива да изпада в изкушение, а азът – в злото.
Човекът трябва да се издига чрез трите висши същности нагоре до Отец в небесата, чрез името, царството и волята. Името трябва да се усеща като такова, което той да освети: Виж нещата около себе си, в своята многообразност, те са израз на Божеството! Кажеш ли имената им, ти ги схващаш като членове на божествения миров порядък. Каквото и да имаш в обкръжението си, то е свято; а в името, което му даваш, виж нещо, което го прави член на божествената същност. Дръж го свято, израствай до царството, което е излив на божественото и се развий нагоре до волята, която е атма, но същевременно ще бъде член на Божеството.
към текста >>
Днес за хората, които са наблюдавали растението толкова
дълг
о и са му се радвали, е настъпила епохата, когато могат да бъдат поведени към изпълнените с мъдрост закони.
Днес за хората, които са наблюдавали растението толкова дълго и са му се радвали, е настъпила епохата, когато могат да бъдат поведени към изпълнените с мъдрост закони.
В продължение на две хилядолетия християните са живели така, както наивният човек гледа растението. В бъдеще човекът ще опознае силата на молитвата, изхождайки от дълбоката прамъдрост, от която молитвата е произлязла. Всички молитви, особено централната молитва на християнския живот Отче наш, са израз на тази прамъдрост. И както светлината се проявява в света в седем багри, звукът – в седем тона, така седмократно издигащият се към своя Бог човешки живот се изразява в седемте молби на Отче наш в седем различни възвишени чувства, отнасящи се до седмочленната натура на човека.
към текста >>
195.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
От това, което миналия път можах да кажа пред вас, видяхме как в една, позната от
дълг
о време молитва всъщност се проявява целият духовнонаучен възглед за същността на човека.
От това, което миналия път можах да кажа пред вас, видяхме как в една, позната от дълго време молитва всъщност се проявява целият духовнонаучен възглед за същността на човека.
При това можахме да се убедим, че религиозните течения, религиозните учения и дейности са черпили от това, което опознахме в течение на времето чрез науката за духа. При това би трябвало да си представим, че човечеството първоначално е изхождало от универсален, всеобхватен основен мироглед, който се проявява в религиозните вероизповедания на различните народи според разликата в националния им характер. Естествено можете да поставите въпроса: Как по-точно да си представим, че основните истини, основните мъдрости на човечеството са свързани с това, което в различните вероизповедания е било оповестявано на отделните народи от основателя им? Разбира се, че е фрапиращ факт как в седемте молби на Отче наш наистина се проявяват духовнонаучните основни понятия и на някой външен човек, който малко се е занимавал с това, което може да се опознае чрез науката за духа, може да му изглежда фантастично и той може лесно да си каже: Всичко казано е само внесено в извлеченото от религиозните документи.
към текста >>
196.
Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
И понеже духът на школата се предавал в продължение на
дълг
и периоди от време, носителят на езотеричната истина винаги бил наричан със същото име.
Хората са били наясно, че настроението е важно и дори най-простите неща, които също разкриват истини, трябва да се приемат с възвишена нагласа. Те са били приемани като откровения на божествения миров дух. Така са били приемани дори математическите истини, които е следвало да предадат на хората божествените откровения относно пространството. Така е било също и в школата на апостол Павел, която е разкривала най-висшите истини само след вътрешна подготовка. Докато апостол Павел проповядва християнството по широкия свят, учениците му в Атина изживявали езотеричното.
И понеже духът на школата се предавал в продължение на дълги периоди от време, носителят на езотеричната истина винаги бил наричан със същото име.
Атинската школа продължила да съществува столетия наред и най-висшият учител, който бил и най-задълбоченият посветен на школата, винаги носил името Дионисий. Оттам също и този, който е написал нещата през 6-ти век, когато писането е станало обичайно, също е носил това име. Само който знае това, може да разбере какво значение е имало то за Дионисиевата школа.
към текста >>
Под повърхността на нашата култура постоянно действат неща върху съвременните сетива на човечеството, като директно, следователно заобикаляйки астралното тяло, въздействат върху етерното тяло и събуждат картини с
дълг
отрайно значение.
Оттук можете да разберете колко безкрайно важно за цялото човешко развитие е това, за което човекът всъщност съвсем не си дава съзнателно сметка.
Под повърхността на нашата култура постоянно действат неща върху съвременните сетива на човечеството, като директно, следователно заобикаляйки астралното тяло, въздействат върху етерното тяло и събуждат картини с дълготрайно значение.
Такива неща непрекъснато въздействат върху човека под повърхността на нашата култура. И тук е мястото, където науката на духа трябва да посочи по-фините подоснови на нашата култура, където тя трябва да покаже как чрез схващането на духовния свят може да се внесе разбиране в ежедневието.
към текста >>
Да се постигнат тези неща е необходима
дълг
а подготовка.
Да се постигнат тези неща е необходима дълга подготовка.
Ставало е въпрос кръвта да има правилния състав. Затова толкова много се е държало поколението на свещениците да не се смесва с другите. В течение на столетия винаги се подготвяло да има истинския наследник, който някога да може да стане посветен по този начин. Това било третиране на човешкото тяло в голяма степен по невероятно мистериозен начин, по един, в добрия смисъл на думата, мистериозен начин. Физическото развитие на Великите посветени било подготвяно столетия наред с оглед за правилния състав на кръвта им.
към текста >>
197.
Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Ще трае още
дълг
о, докато всички плодове свързани с появата на Христос Исус узреят и се поемат от Земята.
Не бива да схващате това така, като че ли е станало изведнъж с раждането, страданията и смъртта на Христос. Промяната е била подготвяна столетия наред в духовната същност на нашата планета, а също и днес още не е завършена. С ясновиждащите очи все още би могло да се види как това, което Земята е получила тогава като нов духовен импулс, все още се сгъстява и консолидира.
Ще трае още дълго, докато всички плодове свързани с появата на Христос Исус узреят и се поемат от Земята.
към текста >>
И още много
дълг
о време това, което е обкръжавало Земята като топлина, е било носителят на единна духовност, духовността, която не е нищо друго, а духът на самата Земя.
Колкото е вярно, че духът, намирал се вън, сега е във вас, толкова е вярно и че топлината, намирала се вън, сега е във вас. Следователно бихме стигнали назад във времето, когато цялата Земя била обгърната с атмосфера от топлина. В тази топлинна атмосфера била въплътена една друга духовност, еднаква с духовете, обитавали Старото Слънце – една от трите планети, която е превъплъщение на Земята – и която е стигнала до завършека си в миналото, когато Слънцето е било още планета. Духовността, въплътена в тази топлина, стига до толкова висше съвършенство, колкото са имали само духовете, които по това време са достигнали целта на развитието си на Старото Слънце и днес обитават Слънцето. В тази топлина, по времето, когато е обгръщала Земята, действително се е намирал носителят на една единна духовност за цялото човечество.
И още много дълго време това, което е обкръжавало Земята като топлина, е било носителят на единна духовност, духовността, която не е нищо друго, а духът на самата Земя.
към текста >>
198.
Трите аспекта на личността
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Развитието на физическото, етерното и астралното тяло продължава през
дълг
и периоди.
Развитието на физическото, етерното и астралното тяло продължава през дълги периоди.
Те узряват затова, защото поемат азовото съзнание в себе си. Днес ще разгледаме тенденцията, вида и начина на развитието на трите нисши същности. Човекът все повече се развива до самосъзнателно същество. Това е възможно само чрез силата на егоизма и самолюбието.
към текста >>
199.
За така наречените опасности на окултното развитие
GA_98 Природни и духовни същества
Когато човекът е бил вече въплътен, те са останали още
дълг
о време като растителни органи.
В определени времена растителната природа на човека не е била проникната от страстите, характерни за плътта. Точно онези органи, които най-късно са се развили от животинската природа, ще изчезнат най-напред. Това са размножителните органи.
Когато човекът е бил вече въплътен, те са останали още дълго време като растителни органи.
Затова на различни картини могат да се видят хермафродити6 с растителни органи. Когато в Библията се разказва за смокиновите листа на Адам и Ева, под символите трябва да се разбира, че тези органи са били последните, които са се развили от плътта. Така трябва да се проникне в религиозните документи. Сексуалните органи са органи в упадък, а ларинксът се намира в пълно преобразуване и когато човекът стане отново непорочен, ларинксът ще се обърне отново към духовното Слънце. Цветната чашка на растението се е развила до изпълнената със страсти плътска форма, а ларинксът отново ще стане непорочния, пречистен съд, който ще се опложда от духа и ще трябва да се разтвори пред свещеното любовно копие.
към текста >>
200.
Езотерично развитие и свръхсетивно познание
GA_98 Природни и духовни същества
Когато това се прави
дълг
о време, се вижда какво вътрешно въздействие има.
Разказах това и на няколко други приятели, като споменах, за да дам един пример, че могат да се поливат цветя, ако никога не са поливали цветя. И какво се получи? Когато посетих тези приятели, видях ги да поливат цветята. Това беше най-погрешното, което можеха да направят, защото не трябваше да направят препоръчаното от мен действие, а да си измислят собствено.
Когато това се прави дълго време, се вижда какво вътрешно въздействие има.
Тези неща хармонизират и толкова много уравновесяват всичко във физическото и етерното тяло, че и двете сами откликват и не се нуждаят повече от възстановяване, така че астралното тяло може да издърпа от тях част от силите си.
към текста >>
Когато се намира в камалока, човекът винаги има възможност да приеме онези сили като пречки, които отново го водят към изплащането на
дълг
овете си в живота.
Друг пример: Четирима тайни8 съдии осъждат един човек на смърт и присъдата бива изпълнена. Защо се е случило това? Когато се проследи животът на всички тези мъже, се вижда, че в предишен живот осъденият е бил един вид вожд и е осъдил четиримата на смърт. Тогава съдбата, която отново събира петимата, наистина се е изработила в камалока.
Когато се намира в камалока, човекът винаги има възможност да приеме онези сили като пречки, които отново го водят към изплащането на дълговете си в живота.
към текста >>
Ако в даден момент можете да погледнете назад и видите всичко, което се намира във вашето астрално тяло като отпечатъци, които трябва да поправите, преди да се издигнете в определени висини на окултното, бихте видели всички ваши
дълг
ове.
Не е така просто. Понякога е необходимо да се мине през повече въплъщения.
Ако в даден момент можете да погледнете назад и видите всичко, което се намира във вашето астрално тяло като отпечатъци, които трябва да поправите, преди да се издигнете в определени висини на окултното, бихте видели всички ваши дългове.
към текста >>
Той почива и след много
дълг
о време от него се отделя и последната частица от астралното му тяло.
Той може да ни пресрещне и по абнормен начин. Познат ми е случай, когато един човек е бил въплътен в края на 18-ти век с извънредно голям устрем да извърши някои дела на физическия свят, така че след смъртта си трябва да измине една забележителна съдба.
Той почива и след много дълго време от него се отделя и последната частица от астралното му тяло.
Обикновено астралното тяло отпада след изтичането на една трета от изживяното земно време и остава като астрален труп, докато се разпадне. Такива астрални трупове непрекъснато заобикалят хората и упражняват лоши влияния върху тях. Този човек не може да остане дълго в духовния свят, а скоро усеща стремеж да навлезе отново във физическия свят. Само че му се случва нещо лошо, което всъщност може да се случи много рядко. Понякога е възможно човек да срещне своя астрален труп, когато се завръща във физическото битие.
към текста >>
Този човек не може да остане
дълг
о в духовния свят, а скоро усеща стремеж да навлезе отново във физическия свят.
Той може да ни пресрещне и по абнормен начин. Познат ми е случай, когато един човек е бил въплътен в края на 18-ти век с извънредно голям устрем да извърши някои дела на физическия свят, така че след смъртта си трябва да измине една забележителна съдба. Той почива и след много дълго време от него се отделя и последната частица от астралното му тяло. Обикновено астралното тяло отпада след изтичането на една трета от изживяното земно време и остава като астрален труп, докато се разпадне. Такива астрални трупове непрекъснато заобикалят хората и упражняват лоши влияния върху тях.
Този човек не може да остане дълго в духовния свят, а скоро усеща стремеж да навлезе отново във физическия свят.
Само че му се случва нещо лошо, което всъщност може да се случи много рядко. Понякога е възможно човек да срещне своя астрален труп, когато се завръща във физическото битие. Това тогава е много лошо за него, защото сегашното му астрално тяло се прониква от предишното астрално тяло, което е ужасна съдба. То остава непрекъснато до него като двойник и това е анормалният вид на Пазача на прага. Това може понякога да се случи.
към текста >>
201.
Розенкройцерството
GA_98 Природни и духовни същества
Човечеството е преминало през
дълг
о развитие.
За да разберем това, трябва да се върнем в предишни времена в развитието на човечеството.
Човечеството е преминало през дълго развитие.
През времето, което наричаме атлантска епоха, нашите предци, това означава нашите собствени души, са живеели в съвсем други тела в древна Атлантида, оттатък Запад между днешна Европа и Америка. Тогава нахлуват онези водни маси, потопът, за който разказва Библията и другите легенди, онзи потоп, който предизвиква загиването на древна Атлантида. Следва следатлантското развитие, в което все още се намираме.
към текста >>
Не само мисленето се променя през
дълг
ото време от атлантската катастрофа насам, а също астралното, етерното и физическото тяло.
Не само мисленето се променя през дългото време от атлантската катастрофа насам, а също астралното, етерното и физическото тяло.
Не бива обаче да се мисли, че всички хора стоят равностойно в нашето пето културно течение. Запазили са се много свойства от предишните културни течения. Това, което се е развило едно след друго, още живее едно до друго.
към текста >>
Всичко, което изцяло се изпълнява през 19-то столетие и се появява като крайност, е подготвяно
дълг
о преди това.
То донася християнското посвещение, което може да се постигне само чрез непосредствено отношение към Христос Исус чрез евангелието на св. Йоан и Апокалипсиса. В 13-то и 14-то столетие се появява първата зора на материалистическото културно течение. Тогава просветените хора разбират, че изгрява материалистическата епоха.
Всичко, което изцяло се изпълнява през 19-то столетие и се появява като крайност, е подготвяно дълго преди това.
Материализма го намираме не само в областта на външните отношения, а във всички области.
към текста >>
202.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
Когато Слънцето видимо огрява Земята, когато през пролетта и по време на лятото изпраща лъчите си надолу и изтиква от Земята покълващия и избуяващ живот, когато през
дълг
ите летни дни достига своята кулминация, езотеричният християнин си представя как то подхранва външния избуяващ физически живот.
Така това, което лежи в древния Йехова-принцип, в Стария закон – духовната светлина на Луната, – за езотеричния християнин представлява отразената светлина на по-висшия Христов импулс. И с последователите на най-древните мистерии дори и по време на Средновековието езотеричният християнин вижда в Слънцето израза на управляващата Земята духовна светлина – Христовата светлина, а в Луната – израза на отразената Христова светлина, която в своето непосредствено лъчене би заслепявала хората. А в самата Земя езотеричният християнин, заедно с последователите на най-древните мистерии вижда това, което понякога му скрива, загръща ослепяващата слънчева светлина на духа. В Земята, както и във всички останали тела той вижда физическия израз на нещо духовно.
Когато Слънцето видимо огрява Земята, когато през пролетта и по време на лятото изпраща лъчите си надолу и изтиква от Земята покълващия и избуяващ живот, когато през дългите летни дни достига своята кулминация, езотеричният християнин си представя как то подхранва външния избуяващ физически живот.
В израстващите от почвата растения, в лицето на животните, които по това време разгръщат своята плодовитост, езотеричният християнин вижда по един външен физически начин същия принцип, който е същността, на която Слънцето е външният израз.
към текста >>
В същата степен обаче, в каквато физическата сила на Слънцето бива оттеглена от Земята, расте духовната сила и тя най-силно се влива в Земята, когато през времето, което по-късно е било фиксирано от Коледните празници, настъпят най-късите дни и най-
дълг
ите нощи.
Но когато дните стават по-къси, когато настъпват есента и зимата, тогава езотеричният християнин си казва: «Слънцето все повече и повече оттегля своята физическа сила от Земята.
В същата степен обаче, в каквато физическата сила на Слънцето бива оттеглена от Земята, расте духовната сила и тя най-силно се влива в Земята, когато през времето, което по-късно е било фиксирано от Коледните празници, настъпят най-късите дни и най-дългите нощи.
Човекът не може да вижда тази духовна сила на Слънцето. Той би могъл да я види – казва езотеричният християнин, – ако в него съществува вътрешната сила на духовното съзерцание. Езотеричният християнин е имал още съзнание за това, което е основно убеждение и основно познание при мистерийните ученици от най-древни времена до сегашното време.
към текста >>
През
дълг
ите Коледни зимни нощи мистерийният ученик е могъл да стига до съзерцанието през среднощието.
В нощите, които днес са фиксирани чрез Коледните празници, мистерийните ученици са били подготвяни за възприемането на вътрешното духовно съзерцание, така че са могли да виждат вътрешно духовно това, което според своята физическа сила в тези времена се оттегля от Земята с най-голяма интензивност.
През дългите Коледни зимни нощи мистерийният ученик е могъл да стига до съзерцанието през среднощието.
Тогава Земята не закрива повече Слънцето, което стои зад нея. Тя става прозрачна за него. През прозрачната Земя той вижда духовната светлина на Слънцето, Христовата светлина. Този факт, който е дълбоко изживяване за мистерийния ученик, се съдържа в израза: «Да се види Слънцето в средата на нощта.»
към текста >>
От странстването
дълг
о уморен,
От странстването дълго уморен,
към текста >>
Но тези по-висши тайни можеш да узнаеш едва след
дълг
а подготовка, тогава можеш да пристъпиш през другата порта.»
Те са преминали през борби, вършили са работа вън в света. Ето че са тук, но и тук продължават да работят върху развитието на човечеството. На брат Марко му се обяснява: «Ти видя сега толкова много тук, колкото може да се покаже на ученика, пред когото се отваря първата порта. В изпълнени със значение символи ти беше показано как трябва да изглежда човешкият възход. Но втората порта скрива по-висши тайни – как да се работи за човечеството от по-висши светове.
Но тези по-висши тайни можеш да узнаеш едва след дълга подготовка, тогава можеш да пристъпиш през другата порта.»
към текста >>
Така могъл бих
дълг
о да разказвам,
Така могъл бих дълго да разказвам,
към текста >>
Гьоте обрисува картината, когато Фауст след
дълг
и лутания се издига в духовните светове:
Физическото Слънце не звучи, звучи духовното Слънце.
Гьоте обрисува картината, когато Фауст след дълги лутания се издига в духовните светове:
към текста >>
203.
За отношението на човека към заобикалящия го свят
GA_98 Природни и духовни същества
Дълг
о време са чувствали така дълбоко, докато идва материализмът с неговите разсъдъчни преценки.
Това е призванието на антропософията, да действа така, че човекът отново да се научи да оживява онези дълбоки усещания и чувства в душата, които наистина са живели в предците. Защото така, както ние се опитваме сега чрез антропософските учения да извълшебстваме пред душата това, което душата може да почувства чрез тях, така е било в старите времена, когато първите християни са чувствали по този начин. Те са чувствали дълбоко!
Дълго време са чувствали така дълбоко, докато идва материализмът с неговите разсъдъчни преценки.
Тогава духовете, така да се каже, се оттеглят, защото нищо не действа така отчуждаващо върху духовните същества, както разумът. Когато разумът разбърква нещата, обхваща ги в своята каустична критика, той изгонва духовните същества в човешката душа. Митът за джуджетата-домашни помощници има своето дълбоко значение. Те са били тук, докато в човека не е светела светлината на разума.
към текста >>
Преди
дълг
и,
дълг
и столетия по-голямата част от човечеството не е можела да чете Библията; хората обаче са чували по нещо от това, което има в нея.
И от религиозните документи ще избликне нов живот, когато настъпи това, което е жадувал Гьоте.
Преди дълги, дълги столетия по-голямата част от човечеството не е можела да чете Библията; хората обаче са чували по нещо от това, което има в нея.
Те са започнали да четат Библията едва когато се е появило печатарството. Днес обаче те не четат повече самите дълбоки тайнствени документи, а каквото критичните духове казват за Библията. Гьоте е копнеел за такава епоха, в която хората отново да могат да четат Библията, а не за Библията. Днес четат за Библията. За няколко пфенига си купуват книжки, които казват как Библията би трябвало да е съставена от отделни откъси, как Старият Завет е създаден част по част.
към текста >>
204.
Елементарното царство, неговите видове и действия
GA_98 Природни и духовни същества
Ако човекът е работил върху себе си толкова
дълг
о, че да постигне първата степен на ясновидството, тогава животът на растенията, законите на живота ще му станат така ясни, както сега са ни ясни законите на минералния свят.
В кое от трите царства? Трябва да запитате: Какво можем да узнаем, без да възприемаме ясновидски? Ние можем да опознаем само минералния свят. Това е своеобразното за човека, че той не разбира дори растението, докато не вижда на астралното поле. Поради това, че човекът опознава сега само минералното естество на растението, материалистите твърдят, че растението е само конгломерат от минерални процеси.
Ако човекът е работил върху себе си толкова дълго, че да постигне първата степен на ясновидството, тогава животът на растенията, законите на живота ще му станат така ясни, както сега са ни ясни законите на минералния свят.
към текста >>
205.
За въздействията на някои свръхсетивни същества върху човека
GA_98 Природни и духовни същества
При това за тези по-висши области не се има предвид, като че е необходима само по-висока степен на разбиране, за да се изслуша и разбере казаното, а към това принадлежат всички чувства, които човек може да има, ако е търсил
дълг
о познанието в антропософския живот.
Под елементарни факти не е нужно да се разбира само това, което е чуто в началото на изграждането на антропософските възгледи, а също и това, което много малко се отклонява от разбирането на един средно интелигентен човек днес. Това означава, че един разумен човек от сегашната епоха във всеки случай би допуснал нещо, надхвърлящо физическия свят. Възможно е да има хора, които да приемат такива неща. Те обаче казват, че човек не може да бъде сигурен в тях, освен ако не е напълно побъркан. Последното се отнася за съответстващото на по-висшите области на антропософското обяснение.
При това за тези по-висши области не се има предвид, като че е необходима само по-висока степен на разбиране, за да се изслуша и разбере казаното, а към това принадлежат всички чувства, които човек може да има, ако е търсил дълго познанието в антропософския живот.
В известно отношение може да се очаква повече от някого, който дълго време е съпреживявал този живот. Нека тези, които са отскоро тук, да знаят, че днешната тема ще е малко далеч от всичко, което обикновено говорим. Сигурно не е така тежко човек да си каже: «Възможно е някои неща да ми изглеждат отначалото като фантазии и мечти, но ако мисля по-дълго време в тази насока, няма да ми изглеждат повече така особени. Наистина е възможно някои неща да ми изглеждат побъркани само сега, но усвоя ли си съответните чувства, те няма да ми изглеждат повече в тази светлина.»
към текста >>
В известно отношение може да се очаква повече от някого, който
дълг
о време е съпреживявал този живот.
Това означава, че един разумен човек от сегашната епоха във всеки случай би допуснал нещо, надхвърлящо физическия свят. Възможно е да има хора, които да приемат такива неща. Те обаче казват, че човек не може да бъде сигурен в тях, освен ако не е напълно побъркан. Последното се отнася за съответстващото на по-висшите области на антропософското обяснение. При това за тези по-висши области не се има предвид, като че е необходима само по-висока степен на разбиране, за да се изслуша и разбере казаното, а към това принадлежат всички чувства, които човек може да има, ако е търсил дълго познанието в антропософския живот.
В известно отношение може да се очаква повече от някого, който дълго време е съпреживявал този живот.
Нека тези, които са отскоро тук, да знаят, че днешната тема ще е малко далеч от всичко, което обикновено говорим. Сигурно не е така тежко човек да си каже: «Възможно е някои неща да ми изглеждат отначалото като фантазии и мечти, но ако мисля по-дълго време в тази насока, няма да ми изглеждат повече така особени. Наистина е възможно някои неща да ми изглеждат побъркани само сега, но усвоя ли си съответните чувства, те няма да ми изглеждат повече в тази светлина.»
към текста >>
Сигурно не е така тежко човек да си каже: «Възможно е някои неща да ми изглеждат отначалото като фантазии и мечти, но ако мисля по-
дълг
о време в тази насока, няма да ми изглеждат повече така особени.
Те обаче казват, че човек не може да бъде сигурен в тях, освен ако не е напълно побъркан. Последното се отнася за съответстващото на по-висшите области на антропософското обяснение. При това за тези по-висши области не се има предвид, като че е необходима само по-висока степен на разбиране, за да се изслуша и разбере казаното, а към това принадлежат всички чувства, които човек може да има, ако е търсил дълго познанието в антропософския живот. В известно отношение може да се очаква повече от някого, който дълго време е съпреживявал този живот. Нека тези, които са отскоро тук, да знаят, че днешната тема ще е малко далеч от всичко, което обикновено говорим.
Сигурно не е така тежко човек да си каже: «Възможно е някои неща да ми изглеждат отначалото като фантазии и мечти, но ако мисля по-дълго време в тази насока, няма да ми изглеждат повече така особени.
Наистина е възможно някои неща да ми изглеждат побъркани само сега, но усвоя ли си съответните чувства, те няма да ми изглеждат повече в тази светлина.»
към текста >>
206.
За груповите азове на животните, растенията и минералите. Хайделберг, 2 февруари 1908 г., вечерта.
GA_98 Природни и духовни същества
Когато след
дълг
и времена едно мирово тяло е свършило задачата си, частици от това тяло постепенно се разтварят.
Субстанциите на Земята е трябвало да се втвърдят, да кристализират. Този процес се е състоял на нашата Земя. В бъдеще Земята ще премине през обратния процес. Земята и всички хора ще се одухотворят. Одухотворението означава за физическия живот «разпръсване в най-малките частици».
Когато след дълги времена едно мирово тяло е свършило задачата си, частици от това тяло постепенно се разтварят.
Постоянно се сменя концентрирането на материята с разтварянето ѝ. Можем да видим още при радия, че Земята започва да се разпръсва, да се одухотворява. Започвайки земното развитие, Земята е в огнено състояние, след това се сгъстява до скалните маси, концентрира се. Душите на скалите трябва да изтърпят болки. Едва когато мировите тела започнат да се одухотворяват, чрез разпръсването се поражда приятното чувство, насладата.
към текста >>
207.
Относно някои свръхсетивни факти и същества
GA_98 Природни и духовни същества
Тя е станала такава едва след
дълг
о развитие.
Тя е станала такава едва след дълго развитие.
Знаете, че Земята, преди да е станала Земя, е била друга планета. Предишното въплъщение на нашата Земя го наричаме Старата Луна. Тя не е нашата сегашна Луна, която е само отделена част от нея. Още по-рано Земята е била това, което наричаме Старото Слънце. С това също нямаме предвид днешното Слънце.
към текста >>
Това обаче не е от
дълг
о, започнали сме го едва през атлантската епоха.
Тези членове, които лежат между тялото – физическото, етерно и астралното тяло и духа, – Манас Будхи, Атма, са междинни предварителни преобразувания. Сега на своята степен на духовно развитие азът изработва в астралното тяло Манас, Дух-себе. Всичко, което става сега, е чиста работа за Манас или Духа-себе.
Това обаче не е от дълго, започнали сме го едва през атлантската епоха.
Било е подготвено още по-рано, но несъзнателно, и то чрез трите члена на душата – сетивна душа, разбираща душа и съзнателна душа.
към текста >>
Сега ще имате известна представа за това, което иска истинското тайно обучение с неговата
дълг
а подготовка.
Сега ще имате известна представа за това, което иска истинското тайно обучение с неговата дълга подготовка.
Виждате, че всъщност е очебийна фраза, когато човекът казва, че битието е чиста илюзия. Такива разглеждания трябва предварително да се правят търпеливо и спокойно, за да се възпламенят душевните усещания. Всички ние искаме първо да се научим да изговаряме по правилен начин думите, които употребяваме. Нашите думи, изговорени от хората, стават до голяма степен само празен звук, докато изговорени в онези култури, в които са се породили, те са били свързани с дълбоки значителни усещания.
към текста >>
208.
Влияния от други светове върху Земята
GA_98 Природни и духовни същества
Изглежда, като че ли те протягат ръце отдалече – да вземем едно грубо сравнение, – като че ли са в Канщат45 и имат толкова
дълг
и ръце, че могат да работят с тях в Щутгарт.
Такива същества от съвсем особен вид намираме на астралния план. Тези същества се проявяват първо чрез своите въздействия, чрез това, че ние изживяваме техните въздействия. Например там, където някои медиални личности са сомнамбули, във всички състояния на понижено съзнание и в светлите нощи при пълнолуние, гъмжи от такива същества. Ние обаче възприемаме само техните влияния. Чувстваме се особено, когато разглеждаме ясновидски тези същества.
Изглежда, като че ли те протягат ръце отдалече – да вземем едно грубо сравнение, – като че ли са в Канщат45 и имат толкова дълги ръце, че могат да работят с тях в Щутгарт.
към текста >>
Дълг
о време е имало интриганти, които повече или по-малко съзнателно са господствали по този начин.
Мога да ви посоча продължителни епохи от историята, когато интригите в определени дворцови кръгове са се опирали на познанията за тези въздействия на миризмите и те са се използвали, за да се спечели влияние и власт.
Дълго време е имало интриганти, които повече или по-малко съзнателно са господствали по този начин.
Такива магични средства често са играли важна роля в историята. Интересен е един случай от най-новата история: Един министър в малък европейски двор47 написва книга със спомените си за своето министерско време. Той не е знаел нищо за тези неща, но по наивен начин много хубаво разказва как са се разигравали те във въпросния малък двор, където става сензационна катастрофа. Там имало една жена, която разбирала как да въздейства чрез аромати върху хората. И когато министърът отивал при въпросната царица, насреща му се носили всевъзможни парфюми и той знаел, че трябва да се махне, понеже разбирал нещо относно миризмите.
към текста >>
Ще е лошо за човечеството, ако още
дълг
о време вярва на такава псевдонаука, в която се изопачава истината.
От тези случаи можете да разберете как окултизмът е свързан с истинското познание за истината. Хората все повече ще трябва да разглеждат непосредствения човешки живот от окултна гледна точка.
Ще е лошо за човечеството, ако още дълго време вярва на такава псевдонаука, в която се изопачава истината.
Фалшифицирана истина е това, което може да се намери чрез анатомията. Точно тези познания няма никога да могат да се използват практически и ще донесат злини на човечеството, ако не се парализират чрез духовни познания. Ние се намираме в кулминацията на материализма. Той се промъква навсякъде в законодателството и действа по ужасен начин. Църквата и религията са станали по определен начин така нетолерантни, както никога не са били преди.
към текста >>
209.
Развитие на Земята и човека
GA_98 Природни и духовни същества
Докато венерините същества живеят много
дълг
о, меркуриевите същества изобщо не познават раждане и смърт, понеже са развили Будхи.
По несъзнателен за хората начин те полагат в тях зародиша за по-нататъшното развитие. От друга гледна точка, те се казват луциферични същества. Меркуриевите същества също стоят във връзка със земното развитие. Те са били първите велики учители в мистериите. Тайно са насочвали заниманията на най-древните посветени.
Докато венерините същества живеят много дълго, меркуриевите същества изобщо не познават раждане и смърт, понеже са развили Будхи.
Тяхното съзнание продължава без прекъсване през раждане и смърт.
към текста >>
210.
Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства
GA_98 Природни и духовни същества
Който иска да направи изследвания,60 няма да има
дълг
о време възможност, защото такива неща измират.
Който иска да направи изследвания,60 няма да има дълго време възможност, защото такива неща измират.
Преди известно време можеха да се направят доста такива изследвания, когато още се срещаха безкористни хора в селата, които знаеха всякакви неща за здравето и правилата за здравеопазването. Много важни неща знаеха те. Така Парецелз61 е казал, че в общуването си с такива хора е научил много повече, отколкото във всички университети. Това не е било без основание. Следователно виждаме, че има още една област, където в нашето обкръжение се намират духовни същества, които по своеобразен начин навлизат в нашата сфера.
към текста >>
211.
Приложение: За съществата, които влияят на човека
GA_98 Природни и духовни същества
Има много същества, които отдалече изпращат въздействията си до нашата физическа Земя, все едно че имат безкрайно
дълг
и пипала.
Има много същества, които отдалече изпращат въздействията си до нашата физическа Земя, все едно че имат безкрайно дълги пипала.
към текста >>
212.
Бележки.
GA_98 Природни и духовни същества
Но за да не остане един такъв хубав съюз бе водач и посредник, чрез прекрасно намесване на съдбата и откровение бедният странник брат Марко е заслужил да бъде поставен на висшето място и без широка съобразителност, разсъдливост, благоразумие, без стремеж към недостижимото, а чрез смирение, преданост, вярна активност в религиозните кръгове да предвожда доброжелателното общество толкова
дълг
о, колкото то остава на Земята
Но за да не остане един такъв хубав съюз бе водач и посредник, чрез прекрасно намесване на съдбата и откровение бедният странник брат Марко е заслужил да бъде поставен на висшето място и без широка съобразителност, разсъдливост, благоразумие, без стремеж към недостижимото, а чрез смирение, преданост, вярна активност в религиозните кръгове да предвожда доброжелателното общество толкова дълго, колкото то остава на Земята
към текста >>
213.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 22 май 1907 г. Нова форма на мъдрост.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
От една страна това е предателство, а от друга, необходимост, за да може културата на Запада
дълг
о време, в течение на 19 столетие, да остане на физическо ниво незасегната от влиянието на езотериката тези две обстоятелства довели до това, че източниците на розенкройцерската мъдрост, и преди всичко самия велик основател, който от този момент винаги е на физическо ниво, са се отдръпнали на пръв поглед в сянка, така че в първата половина на 19 век, а също и в продължение на голяма част от втората, от тази мъдрост можело да се открие много.
Но тогава, когато трябвало тази мъдрост да се влее в общата култура, случило се е така, че по някакъв начин как именно, тук няма да говорим тя била предадена: някои представители на розенкройцерите екзотерично излезли в широкия свят.
От една страна това е предателство, а от друга, необходимост, за да може културата на Запада дълго време, в течение на 19 столетие, да остане на физическо ниво незасегната от влиянието на езотериката тези две обстоятелства довели до това, че източниците на розенкройцерската мъдрост, и преди всичко самия велик основател, който от този момент винаги е на физическо ниво, са се отдръпнали на пръв поглед в сянка, така че в първата половина на 19 век, а също и в продължение на голяма част от втората, от тази мъдрост можело да се открие много.
Едва в наше време отново става възможно да се отворят изворите на розенкройцерската мъдрост и да бъдат насочени към общата външна култура. Ако ние разгледаме тази култура ще разберем защо това трябвало да бъде така.
към текста >>
Но всичко това е за откритието, тъй като досега и още
дълг
о в бъдеще никое истинско розенкройцерство не е учило и няма екзотерично да учи на нищо такова, което не би било възможно да се разбере на обикновения и общ за всички хора логически разум.
Да се намери духовна истина непосредствено във висшите светове не може нито един човек, който не притежава във висша степен духовни способности т.е. не е ясновидец. Ясновидството е необходима предпоставка за откриване на духовни истини.
Но всичко това е за откритието, тъй като досега и още дълго в бъдеще никое истинско розенкройцерство не е учило и няма екзотерично да учи на нищо такова, което не би било възможно да се разбере на обикновения и общ за всички хора логически разум.
Ако срещу розенкройцерската форма на теософията издигнат този аргумент, че тя изисква да има разбиране за ясновидство, то това не е вярно. Който не успее да обхване мъдростта на розенкройцерството със своето мислене, той все още недостатъчно е развил логическия разум. Ако само събира вътре в себе си всичко, което дава съвременната култура, всичко, което днес може да се научи, ако се има достатъчно търпение и издръжливост, да не бъде много мързелив, за да се учи, тогава може да се разбере и осъзнае това, на което учи учителя розенкройцер. Ако някой се съмнява в тази мъдрост и каже: аз не мога да разбера,то той е виновен не за това, че още не може да се издигне до висшите сфери, а за това, че не желае достатъчно да напрегне своя логически ум, или за това, че не желае да включи допълнително достатъчно количество опит от своето обикновено образование за истинското разбиране.
към текста >>
214.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1907 г. Деветчленната същност на човека.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Дълг
о време е ставало несъзнателно, сега човечеството започва съзнателно да променя астралното тяло.
И така, ние имаме три първоначални принципа на човешката природа, които притежава всеки човек, в това число и най-примитивният, намиращ се на първата степен от развитието си,а в тях се намира човешкия "Аз". Сега започва преобразуване.
Дълго време е ставало несъзнателно, сега човечеството започва съзнателно да променя астралното тяло.
Посветените преобразуват сега съзнателно етерното тяло, а в бъдеще всички хора съзнателно ще преобразуват етерното и физическо тяло.
към текста >>
215.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1907 г. Стихийният свят и царството небесно; реалност, сън и смърт.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Той продължава
дълг
о време часове, дори дни.
Важен момент за умрелият човек е този, непосредствено следващия след смъртта.
Той продължава дълго време часове, дори дни.
В това състояние пред душевния поглед на починалия преминават, като на огромен екран спомените, целия негов живот в последното му въплъщение. Това става след смъртта с всеки човек. Своеобразието на този екран във вида, в който се явяват на човека непосредствено след неговата смърт се състои в следното: на него като изтрити са всички преживявания, които субективно е усещал човек по своя жизнен път. Всичките наши, най-различни преживявания биват свързани с чувството на радост, болка, душевен подем и печал. Нашето външно съзерцание винаги е било съединено с вътрешния живот.
към текста >>
216.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1907 г. Слизане към ново раждане.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Дълг
о време преди християнската епоха в Северна Германия, т.е.
Макар Акашовата летопис да се намира в Девакан, тя се простира надолу, в астралния свят, така че в него често може да се срещнат картини от тази хроника, подобно, както се вижда мираж в пустинята. Но те често са несвързани и ненадеждни, и това е важно да се помни, когато започваш да изследваш миналото. Опасността свързана с тези грешки ще поясним с един пример. Ако Акашовата летопис ни води в изследване развитието на Земята времена, когато е съществувала Атлантида, когато още не я е заличил великия потоп, то ние ще успеем да проследим събитията станали в тази древна Атлантида. Но тези събития се повторили още веднъж по друг начин.
Дълго време преди християнската епоха в Северна Германия, т.е.
в Централна Европа, на изток от Атлантида се повторили атлантските събития. Това се е случило, когато тук все още не било се появило християнството, и само християнските влияния, идвайки тук от юг, съдействували за получаване на самостоятелността на живеещите тук народи. Това е пример, как лесно може да се изпадне в грешка. Този, който следи астралните картини в Акашовата летопис, а не картините, които се намират в Девакана, може да не различи повторението на древните атлантски събития от самите събития. Това се отнася за данните, които дава за Атлантида Скот-Елиот: те са напълно верни, ако се проверят с астралните картини, но са неверни, ако се сравнят с реалната Акашова летопис, намираща се в Девакан.
към текста >>
Докато човекът умира, трябва да мине доста
дълг
о време преди да се роди отново.
Докато човекът умира, трябва да мине доста дълго време преди да се роди отново.
Когато той отново се появява на Земята, то не открива вече това, което е било. Човекът трябва да преживее нещо ново, и той не идва два пъти на Земята, имаща този същия вид, както и преди. Докато земните области не се обновят, човек пребивава в духовните области. В това има голям смисъл, доколкото той ще научи нещо съвършенно ново и от това се развива напълно различно. Да разгледаме, например, римското момче.
към текста >>
217.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 29 май 1907 г. Общ живот на хората между смърт и ново раждане; навлизане във физическия свят.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Единият въпрос: колко
дълг
о продължава преминаването в другите светове?
Сега ние трябва да си зададем въпроса.
Единият въпрос: колко дълго продължава преминаването в другите светове?
Другият: свързан ли е пола на човека във всяко отделно негово въплъщение с последователността на тези въплъщения?
към текста >>
218.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Живот изпълнен със склонност да се обича всичко наоколо, да се отнася с любов към всяко същество, живот излъчващ любов, което
дълг
о време ще има млад и цветущ вид.
Може във всички подробности да се наблюдава, как склонностите от един живот, стават в следващия свойства на физическото тяло.
Живот изпълнен със склонност да се обича всичко наоколо, да се отнася с любов към всяко същество, живот излъчващ любов, което дълго време ще има млад и цветущ вид.
Любовта към всички същества, развиване в себе си чувството на симпатия създават физическо тяло способно дълго време да бъде младо. Животът, изпълнен с ненавист, пълна антипатия към другите същества, който непрекъснато критикува, към всичко е придирчив и страни от всичко, създава с тези свойства такова физическо тяло, което рано се състарява и покрива с бръчки. Така склонностите и страстите от един живот се предават в следващото прераждане като процеси на физическото тяло. Може да се вгледаме в детайлите и да видим, че силната жажда за забогатяване е насочена към това, да се натрупа повече, и ставайки склонност на човека, спомага в следващия живот той да има физическа предразположеност към инфекциозните болести. Постоянно има случаи, когато явната склонност към заразяване се издига до развитото придобиване, което е било присъщо на човека в миналото, при това носител на тази страст е било етерното тяло.
към текста >>
Любовта към всички същества, развиване в себе си чувството на симпатия създават физическо тяло способно
дълг
о време да бъде младо.
Може във всички подробности да се наблюдава, как склонностите от един живот, стават в следващия свойства на физическото тяло. Живот изпълнен със склонност да се обича всичко наоколо, да се отнася с любов към всяко същество, живот излъчващ любов, което дълго време ще има млад и цветущ вид.
Любовта към всички същества, развиване в себе си чувството на симпатия създават физическо тяло способно дълго време да бъде младо.
Животът, изпълнен с ненавист, пълна антипатия към другите същества, който непрекъснато критикува, към всичко е придирчив и страни от всичко, създава с тези свойства такова физическо тяло, което рано се състарява и покрива с бръчки. Така склонностите и страстите от един живот се предават в следващото прераждане като процеси на физическото тяло. Може да се вгледаме в детайлите и да видим, че силната жажда за забогатяване е насочена към това, да се натрупа повече, и ставайки склонност на човека, спомага в следващия живот той да има физическа предразположеност към инфекциозните болести. Постоянно има случаи, когато явната склонност към заразяване се издига до развитото придобиване, което е било присъщо на човека в миналото, при това носител на тази страст е било етерното тяло. Обратно, обективният стремеж на хората, които не искат да присвояват нищо, умеят да правят добро на човечеството, работят за обществото с такава склонност етерното тяло създава в новия живот изразена издръжливост на заразните болести.
към текста >>
Това действие на съдбата понякога
дълг
о време не се проявява, по-рано или късно то трябва да достигне до човека.
Тук ние определено установяваме точката, в която външната съдба се намесва в хода на човешкия живот.
Това действие на съдбата понякога дълго време не се проявява, по-рано или късно то трябва да достигне до човека.
Ако проследим живота на човек в различните прераждания, то винаги ще се вижда, че неговия живот в следващото прераждане се подготвя от съществата, действащи при навлизане на душата във физическото тяло; човекът се подвежда към определено място, където неговата съдба го настига.
към текста >>
Това е внесено в летописа на света, и нейните сили са довели виновника тук, където трябва да се срещне с този, на който е "длъжен", и да му върне
дълг
а.
И изведнъж по някаква причина го уволняват, той не намира там, където е живеел друга работа, той е изпратен далече, в друга страна, и тук му се налага са усвоява нова професия. Тук той среща човек, с който влиза в някакви отношения. Какво се е случило? Те двамата някога са живеели редом един до друг. И първият е останал тогава с нещо "длъжен" на другия.
Това е внесено в летописа на света, и нейните сили са довели виновника тук, където трябва да се срещне с този, на който е "длъжен", и да му върне дълга.
към текста >>
219.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 Юни 1907. Седем планитарни състояния на съзнание на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
На Луната започнал да издава нечленоразделни звуци и крясъци, но само описаната
дълг
а работа направила ларинкса, този съвършен апарат такъв,какъвто имаме на Земята.
Прекрасният строеж на човешките очи, прекрасния апарат на човешкото ухо всичко това едва сега е достигнала своето съвършенство, защото е било създадено от сатурновата субстанция и над тях са работели етерното тяло, астралното тяло и Аза. Същото се отнася и за ларинкса, той е възникнал още на Сатурн, но тогава човекът все още не можел да говори.
На Луната започнал да издава нечленоразделни звуци и крясъци, но само описаната дълга работа направила ларинкса, този съвършен апарат такъв,какъвто имаме на Земята.
На Слънцето, където към физическото тяло е добавено етерното, органите на сетивата продължили да се оформят и възникнали всички органи, които се явяват органи на секреция и органи на живота главно, служейки за хранене и растеж. Първоначално те възникнали в слънчевата фаза на битието. След това астралното тяло продължило да работи и през лунната фаза, а "Азът" във фазата на Земята. Така съзрявали до своето сегашно съвършено състояние на жлезите, органите на растежа и т.н. Когато на Луната в работата се включило астралното тяло, за първи път възниква нервната система.
към текста >>
220.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 юни 1907 г. Развитие на планетите / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Устройството на очите е подобно на физически инструмент и остава в неизменен вид
дълг
о време след смъртта на човека.
Да се запитаме сега: какви царства, какви светове имало на Сатурн? Само едно царство, последните рудименти на което се съхранили в днешния минерал. Ако ние говорим за "преминаване" на човека през минералното царство, то не трябва да мислим за днешните минерали. Следва последните остатъци на сатурновия минерал да се вижда в нашите очи, уши и другите сетивни органи. Това е най-физическото, найминералното в нас.
Устройството на очите е подобно на физически инструмент и остава в неизменен вид дълго време след смъртта на човека.
към текста >>
221.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Подобно на кравата, която има същия вид, както и нейните потомци и всички останали крави, доколкото всички те имат една груповата душа, така и хората без разлика приличащи на своите предци, това продължило доста
дълг
о и в атлантската епоха.
За да се разбере смисъла на разделяне на половете, ние трябва да си изясним, че както на Луната, така и по време на повторение на Луната на Земята, всички човешки същества много приличали един на друг.
Подобно на кравата, която има същия вид, както и нейните потомци и всички останали крави, доколкото всички те имат една груповата душа, така и хората без разлика приличащи на своите предци, това продължило доста дълго и в атлантската епоха.
към текста >>
222.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г. Бъдещето на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
В противен случай ще вървим през света със завързани очи, защото сред хората действат сили, които трябва да се познават и на които трябва да се обръща внимание, а този който не пожелае да се запознае със силите, водещи в една или друга посока, би пренебрегнал своя
дълг
към човечеството.
Ние трябва да знаем тези неща, ако желаем да вървим към бъдещето с действително разбиране на нещата.
В противен случай ще вървим през света със завързани очи, защото сред хората действат сили, които трябва да се познават и на които трябва да се обръща внимание, а този който не пожелае да се запознае със силите, водещи в една или друга посока, би пренебрегнал своя дълг към човечеството.
Познанието заради самото познание би било егоизъм. Този, който желае да познава, за да вижда духовните светове, постъпва егоистично. Но този, който желае да внесе, това познание непосредствено на практика в ежедневния живот, работи за по-нататъшното развитие на бъдещата еволюция на човечеството. Извънредно важно е, ние всички по-добре да се научим да пренасяме в практиката това, което съществува в качеството на теософски възглед.
към текста >>
Такъв човек мисли за връзката и с развитието и вижда в нея не алчен стремеж, а осъзнан
дълг
.
И така, вие виждате, че духовното движение има напълно определена цел, а именно преобразяване на човечеството такова, каквото ще стане в бъдеще. Тази цел не може да се постигне по друг начин, от пътя на приемане на духовната окултна мъдрост. Така мисли този, който възприема Духовната наука като велика задача на човечеството.
Такъв човек мисли за връзката и с развитието и вижда в нея не алчен стремеж, а осъзнан дълг.
И колкото повече признаваме това, толкова по-бързо се движим към бъдещето състояние на човечеството, състоянието на шестата епоха. Като от мястото на древната Атлантида, намиращо се в близост до съвременна Ирландия, най-прогресивните хора се отправили на изток, за да основат нова култура, такава е нашата задача и сега да работим заради този велик момент шестата раса, когато човечеството ще направи велик духовен полет.
към текста >>
Ние сме длъжни да положим старание, да се откъснем от материализма, и за това духовното общества трябва да помисли за това, да вземе върху себе си посочената роля на водач на човечествотоне от скромност и гордост, а от чувството на
дълг
.
Ние сме длъжни да положим старание, да се откъснем от материализма, и за това духовното общества трябва да помисли за това, да вземе върху себе си посочената роля на водач на човечествотоне от скромност и гордост, а от чувството на дълг.
Трябва да се появи група от хора, на която и предстои да подготвя бъдещото. Но това съвместно действие трябва да се разбира не пространствено. Всякакви понятия за локалност вече са изгубили смисъл, понеже повече не става дума родови общности; става дума за това, хората разпръснати по Земята да се обединят духовно и позитивно да създават бъдещето. Защото преди четиристотин години, когато нашата епоха се намирала пред прага на най-дългото навлизане в материята, с братството на розенкройцерите били положени основите на тази практическа духовна наука, която иска да отговори на всички въпроси от всекидневния живот. Тук вие виждате развитието, което върви по възходяща линия, допълващо низходящото развитие.
към текста >>
Защото преди четиристотин години, когато нашата епоха се намирала пред прага на най-
дълг
ото навлизане в материята, с братството на розенкройцерите били положени основите на тази практическа духовна наука, която иска да отговори на всички въпроси от всекидневния живот.
Ние сме длъжни да положим старание, да се откъснем от материализма, и за това духовното общества трябва да помисли за това, да вземе върху себе си посочената роля на водач на човечествотоне от скромност и гордост, а от чувството на дълг. Трябва да се появи група от хора, на която и предстои да подготвя бъдещото. Но това съвместно действие трябва да се разбира не пространствено. Всякакви понятия за локалност вече са изгубили смисъл, понеже повече не става дума родови общности; става дума за това, хората разпръснати по Земята да се обединят духовно и позитивно да създават бъдещето.
Защото преди четиристотин години, когато нашата епоха се намирала пред прага на най-дългото навлизане в материята, с братството на розенкройцерите били положени основите на тази практическа духовна наука, която иска да отговори на всички въпроси от всекидневния живот.
Тук вие виждате развитието, което върви по възходяща линия, допълващо низходящото развитие.
към текста >>
223.
2. Втора лекция, Берлин, 14.10.1907 г. Древнонордически и персийски митове
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ще се занимаем с една глава, която може да бъде обсъждана единствено в такава работна група, която се занимава по-
дълг
о с тези въпроси.
Днес ще се осмелим на един още по-дълбок поглед в тази област.
Ще се занимаем с една глава, която може да бъде обсъждана единствено в такава работна група, която се занимава по-дълго с тези въпроси.
Към подобни работни групи се причисляват все повече млади хора. Те трябва най-напред да свикнат с мисълта, че ще чуват неща, които при определени обстоятелства ще им се струват шокиращи. Но ние никога не бихме напреднали, ако откажем да обсъждаме и нещата, които са важни за напредналите. С тези думи нямам предвид напреднали в следването или в прозрението, а те се отнасят за членовете, които са тук от по-дълго време и са придобили едно определено чувство, че за духовните същества и духовните светове може да се говори сякаш те са предмети или хора, които можем да срещнем на физически план, и при определени обстоятелства да общуваме и фамилиарничим с тях, както със съществата, които срещаме, когато излизаме от жилището си на улицата. Под "напреднали" имам предвид тези, които не се шокират, когато се говори така непринудено за духовните светове и техните обитатели.
към текста >>
С тези думи нямам предвид напреднали в следването или в прозрението, а те се отнасят за членовете, които са тук от по-
дълг
о време и са придобили едно определено чувство, че за духовните същества и духовните светове може да се говори сякаш те са предмети или хора, които можем да срещнем на физически план, и при определени обстоятелства да общуваме и фамилиарничим с тях, както със съществата, които срещаме, когато излизаме от жилището си на улицата.
Днес ще се осмелим на един още по-дълбок поглед в тази област. Ще се занимаем с една глава, която може да бъде обсъждана единствено в такава работна група, която се занимава по-дълго с тези въпроси. Към подобни работни групи се причисляват все повече млади хора. Те трябва най-напред да свикнат с мисълта, че ще чуват неща, които при определени обстоятелства ще им се струват шокиращи. Но ние никога не бихме напреднали, ако откажем да обсъждаме и нещата, които са важни за напредналите.
С тези думи нямам предвид напреднали в следването или в прозрението, а те се отнасят за членовете, които са тук от по-дълго време и са придобили едно определено чувство, че за духовните същества и духовните светове може да се говори сякаш те са предмети или хора, които можем да срещнем на физически план, и при определени обстоятелства да общуваме и фамилиарничим с тях, както със съществата, които срещаме, когато излизаме от жилището си на улицата.
Под "напреднали" имам предвид тези, които не се шокират, когато се говори така непринудено за духовните светове и техните обитатели. А по-младите членове нека проявят добрата воля просто да изслушат тези неща и да ги приемат като непринуден разказ отнасящ се до обикновения сетивен свят. Днес и самата композиция на лекцията ще бъде малко по-шарена. Но това не е от значение. Ще направим един преглед от една страна на една важна част от духовния свят, и от друга страна на връзката и с нашето собствено човешко тяло.
към текста >>
Видя се как дванадесетте течение, които описахме последния път, се спуснаха от север и
дълг
о преминаваха.
Нека сега си спомним какво говорихме преди осем дена. Ние говорихме, че тази част от германските митове, която тогава обсъждахме, се свързва с избраната група хора, установили се близо до днешна Ирландия, които първоначално бяха част от Атлантида, чието население се беше развило и преселило на изток. Това, което наричаме напредналата раса на Атлантида, положи основата на източните култури. В легендата за дървото на света се описва възникването на днешния човек, така както то се виждало в астралния свят.
Видя се как дванадесетте течение, които описахме последния път, се спуснаха от север и дълго преминаваха.
Тези дванадесет течения съществуват действително на астралния план, дори и днес. Ако вие проследите дванадесетте двойки нервни нишки, които преминават през главата ви, и продължите линиите извън нея, то те ще се съединят с дванадесетте основни течения, които съществуват в астралния план. Те действително изтичат през шестте отвора на главата, през двете очи, двете уши и двете ноздри. Вътре те отново се превръщат в дванадесет течения, две по две. А кой ги изпраща вътре?
към текста >>
224.
3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Би трябвало да говоря още много
дълг
о, ако трябва да обясня тези връзки по-точно.
Виждате как в нашия физически живот действуват духовните сили, и можете да разберете външните физически отражения по техните духовни причини.
Би трябвало да говоря още много дълго, ако трябва да обясня тези връзки по-точно.
Тъй като обаче малцина сред вас са медици, вие ще се задоволите и с казаното до тук.
към текста >>
Много, много
дълг
о те бяха растителни по естество и също така най-рано ще се върнат обратно в това състояние.
Ако се върнем назад в развитието на човечеството и преминем през цялата атлантска и част от лемурийската епоха и още по-назад, то ние ще намерим едно човешко тяло, което отчетливо носи растителни органи. Части от човешкото тяло вече бяха преобразувани в плът, докато други бяха растителни по природа. Всички органи в човешкото тяло, които носех в по-малка степен желанията се превърнаха най-рано в плът, а тези които бяха най-силно свързани с желанията, половите органи, се преобразуваха най-късно.
Много, много дълго те бяха растителни по естество и също така най-рано ще се върнат обратно в това състояние.
Едва когато в хода на развитието на човечеството Азът можа да се спусне дълбоко в астралното тяло на човека и егоистичните желания се вкорениха дълбоко в него, растителните органи се преобразуваха в плът.
към текста >>
225.
5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Той е приготвил своите отряди, за да могат те да се противопоставят в една
дълг
а борба на добрите отряди на Амсхаспандите.
Ако сега бихме пожелали да свържем тези духовни същества с Амсхаспандите и Изардите, то трябва да си представим, че от Ормузд се излъчваха, извираха по-висшите духовни същества, които опознахме като Амсхаспанди и Изарди. Те са ятата, чрез които Ормузд проявява своята дейност, така че той е най-висшият пълководец, който им посочва местата, разпределя ги в дванадесетте месеца на годината и в 28-те до 31 дни на месеца, според които те си разменят водачеството. На това място обаче персийският мит разказва за Ариман: той произхожда от общата "светеща основа", но още от началото се е показал непокорен и се е отклонил, противопоставил е на шестте Амсхаспанди своите шест зли духа, Девите или Дев, нисши и по-висши. Вие трябва да си представите, че всеки Амсхаспанд има един противник, и както Амсхаспандите се намират под ръководството на Ормузд, така Девите, както разказва персийският мит, се числят към свитата на Ариман.
Той е приготвил своите отряди, за да могат те да се противопоставят в една дълга борба на добрите отряди на Амсхаспандите.
По същия начин той е определил безбройните отряди на по-нисшите Деви за противници на отрядите на Изардите.
към текста >>
Очи, каквито имаме днес се появиха едва след
дълг
о,
дълг
о развитие.
Weh = болка), от болката. А защо? Представете си първоначалната човешка форма, която изникваше от земята, представете си растителния човек с физическо и етерно тяло. Така както той изникваше тогава, сетивата присъствуваха само като зачатъци, така както цветът се съдържа в растителния поник. Човекът още не можеше да вижда.
Очи, каквито имаме днес се появиха едва след дълго, дълго развитие.
Как възникнаха според окултната физиология тези очи, които днес виждат великолепието на слънчевата светлина? Първоначално, когато съществуваха само физическото и етерното тела на местата, където днес се намират очите нямаше нищо. Но тези места се оказаха особено чувствителни за изпращаните на земята слънчеви лъчи. И първото усещане, което предизвика слънцето беше болката. На това място в човешкото тяло възникнаха две точки на болка, болезнени места, които биваха непрестанно наранявани.
към текста >>
Това стана след
дълг
о,
дълг
о развитие.
Но тези места се оказаха особено чувствителни за изпращаните на земята слънчеви лъчи. И първото усещане, което предизвика слънцето беше болката. На това място в човешкото тяло възникнаха две точки на болка, болезнени места, които биваха непрестанно наранявани. Това е същото както ако се порежете и на мястото се появи струпей. Така на тези чувствителни места се образуваха струпеи, и от тях постепенно се оформи прекрасното чудо на окото.
Това стана след дълго, дълго развитие.
Това, което болката беше откъснала от тялото се превърна във великолепното око.
към текста >>
226.
6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Не бива да си го представяте като първоначално око от една такава представа биха произлезли всевъзможни заблуди а си го представете като един вид топлинен орган, с който човекът можеше да различава на
дълг
и разстояния топлинни или студени състояния, и такива, които могат да му навредят или да са му от полза.
Оттам преминаваха най-различни течения, които трябва да си представяте като зачатъци на нервната и кръвната системи. Те всички се събираха горе в мощни огнени езици, които изскачаха на върха на главата но когато тялото беше още съвършено меко. Онзи орган, който човекът притежаваше, и чиито последен остатък е жлезата на върха на главата, беше първият орган, с който човекът започна да възприема физически. Ако той се доближеше нещо опасно, то органът възприемаше това и така човекът чувстваше, че не бива да се приближава. С помощта на този орган той можеше да се ориентира.
Не бива да си го представяте като първоначално око от една такава представа биха произлезли всевъзможни заблуди а си го представете като един вид топлинен орган, с който човекът можеше да различава на дълги разстояния топлинни или студени състояния, и такива, които могат да му навредят или да са му от полза.
Същевременно този орган се намираше в определена връзка с органите, които наричаме лимфни и които са родствени с теченията в човешкото тяло, които са свързани с бели те кръвни телца. Благото и страданието на човека, който за предпочитане все още имаше бели кръвни телца зависеше от това, което възприема този орган. Така това беше един център, в който се събираше всичко, което беше оформено в уширението на небето.
към текста >>
227.
ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Този, който вижда като свой
дълг
разсейването на илюзиите, ще трябва да разсее и тази, че една такава заповед може лесно да бъде изпълнена.
Най-напред трябва да си отговорим на този въпрос. Разбира се тези, които го поставят посочват първата заповед: Не бъде егоистичен! Това със сигурност е много важна заповед. Но за този, който мисли реално въпросът не се състои в това, че е поставена такава заповед, а дали подобни заповеди изобщо могат да бъдат изпълнени. И ако някой смята, че тя може без особени усилия да бъде осъществена от съвременните хора, то той е попаднал в голяма илюзия.
Този, който вижда като свой дълг разсейването на илюзиите, ще трябва да разсее и тази, че една такава заповед може лесно да бъде изпълнена.
към текста >>
Най-напред е нужно да си оборудва лаборатория, в която ще дресира своите заешки сърца говоря край но, но така ще ви стане най-бързо ясно че те да се калят чрез средството, в продължение на
дълг
о време да им се отрязва по едно парче жива плът и да гледат капещата кръв.
Един такъв страх във вътрешността на човека е много добра изходна точка за черния магьосник, тъй като той не е нищо друго освен концентриран егоизъм. Предположете, че някой желае да се занимава в по-широк обхват с черномагическите изкуства. Той най-напред ще се огледа в света и ще потърси хора със заешки сърца. Защото този страхов фонд е едно добро средство, което може така да бъде преобразено и преоформено, че съответните страхливи хора да се сдобият с определени други сили, без да притежават нито знание, нито провидение, и то в една много по-голяма степен отколкото иначе човекът би ги притежавал. Какво трябва да направи един такъв фокусник за да може да се сдобие с тези изкуства.
Най-напред е нужно да си оборудва лаборатория, в която ще дресира своите заешки сърца говоря край но, но така ще ви стане най-бързо ясно че те да се калят чрез средството, в продължение на дълго време да им се отрязва по едно парче жива плът и да гледат капещата кръв.
Това, което заешките сърца носят като чувства на страх в себе си и което се изразява външно в една определена сила, може да бъде преобразувано в нещо обратно, ако човека се кали от рязането на жива плът. При човек, който не изпитва страх тази процедура не би донесла нищо.
към текста >>
228.
ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Тогава, преди
дълг
о време земята и човекът не присъствуваха в днешния си вид, на Стария Сатурн присъствуваше само заложбата на човешкото тяло.
Ако естествоизпитателят днес говори за усещанията на растенията, то това се базира на пълно отричане на всичко, което е същността на усещането. Действителна представа за това астрално тяло ще добием едва, когато проследим развитието, което то е претърпяло през времето. Ние сме разглеждали и преди развитието на човека във връзката му с развитието на голямата вселена и разбрахме, че физическото тяло на човека е най-древната и комплицирана част от човешкото същество, че етерното тяло е по-малко древно, че астралното е още по-младо, и че всъщност Азът е най-младия член на човешкото същество. Причината за това е, че физическото тяло е преминало в развитието си през четири планетарни състояния на земята. То вече присъствуваше като заложба още, когато нашата земя се намираше в едно ранно въплъщение, което се обозначава като Стария Сатурн.
Тогава, преди дълго време земята и човекът не присъствуваха в днешния си вид, на Стария Сатурн присъствуваше само заложбата на човешкото тяло.
Всички останали негови тела, като етерно, астрално и т.н., отсъствуваха. Едва когато земята навлезе във второто си въплъщение, това на Старото Слънце, човекът получи и етерно тяло. Тогава тази форма на пентаграм на етерното тяло беше най-ясно изявена. По-късно тя малко се модифицира, поради това, че земята навлезе в третото си въплъщение, Старата Луна, и се прибави и астралното тяло. След това Старата Луна се превърна в земя и към трите тела се прибави и Азът.
към текста >>
Който се е занимавал по-
дълг
о с теософия знае, че за да стигне до днешното си въплъщение Земята е преминала през различни стадии на развитие.
Нека сега се прехвърлим на нещо друго. Знаем, че Земята не е била винаги такава, каквато е днес.
Който се е занимавал по-дълго с теософия знае, че за да стигне до днешното си въплъщение Земята е преминала през различни стадии на развитие.
В прадалечното минало тя беше в едно огнено-течно състояние. Това, което са днешните камъни и метали, някога беше разтворено и се съдържаше в тази огнено-течна земя. На възражението, че в подобна жар не са могли да виреят хора и други същества, трябва да се отговори с това: Човешкото тяло се намираше тогава в такова физическо състояние, че беше пригодено към тогавашните условия. То можеше да живее в температура, много по-висока от днешните пещи за топене на метали. Тази огнена епоха на земята беше последвана от една водна, която наричаме атлантска епоха.
към текста >>
229.
9. Втора лекция, Щутгарт, 14.09.1907 г. За въздействието на сградите и формите върху човека.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Дълг
о време душевните сили на човека трябваше да работят върху тези човешки тела и да действуват така, както ви показах с простия пример.
Когато започнаха дъждовете те трябваше постепенно да привикнат към новия начин на живот, към нов начин на наблюдение, към нов начин на възприятие. Тялото на човека трябваше да се измени. Ако видите рисунка на атлантския човек, вие ще се удивите, колко се различава той от днешния. Само не мислете, че това преобразуване стана от само себе си. Човешкото тяло със своите сетивни органи се образува постепенно.
Дълго време душевните сили на човека трябваше да работят върху тези човешки тела и да действуват така, както ви показах с простия пример.
Човекът наблюдава архитектурните форми, те въздействуват на душата му, а душата му въздейства от своя страна в следващия живот върху физиономията му, върху лицето на човека.
към текста >>
Душата живееше така
дълг
и времена, докато тялото се преобразяваше.
Това тяло все още не беше подчинено на законите на смъртта. Хората още не знаеха нищо за умирането. Растежът и отмирането протичаха различно от днес. Тялото изгубваше определени части, но се обособяваха нови. Приблизително както гладът и храненето са взаимно свързани, така тогава се осъществяваха унищожаването и повторното възстановяване на физическото тяло.
Душата живееше така дълги времена, докато тялото се преобразяваше.
Не съществуваше умиране, не съществуваше смърт.
към текста >>
230.
11. Четвърта лекция, Щутгарт, 16.09.1907 г. Апокалиптичните печати.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
От духа през астрала, физическото и отново към духа, това е едно
дълг
о развитие на човека.
Ако проследим човешкото развитие далеч, далеч в миналото, така че да прехвърлим милиони години, то ние ще срещнем още нещо. Сега човекът присъствува физически на земята, но съществуваха епохи, когато това, което се движеше по земята все още не беше в състояние да приеме човешките души. Тогава душата се намираше на астрален план. Продължавайки назад стигаме до времето, в което тя се намираше на духовния план, в Девакана. В бъдеще, когато се пречисти на земята, тя отново ще се изкачи на това високо стъпало.
От духа през астрала, физическото и отново към духа, това е едно дълго развитие на човека.
И все пак то се осъществява в един кратък срок, ако го сравним с времето, което човекът прекара на Стария Сатурн и на останалите планети. На тях той не преминаваше през физически преобразувания, а само през духовно, астрално и физическо. Ако ги проследим, ние трябва да се изкачим до самите духовни светове. Там се възприема музиката на сферите, звуци, които протичат през пространството в този духовен свят. И когато човек отново заживее в духовния свят, то той ще възприема тази хармония на сферите.
към текста >>
231.
13. Шеста лекция, Кьолн, 27.12.1907 г. Групов Аз и индивидуален Аз.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ще е нужно
дълг
о развитие, докато астралното тяло достигне това, което физическото вече притежава като съвършенство.
Вземете мозъка и нервната система, то те са с вълшебен строеж. Вземете сърцето, което се намира едва на пътя към съвършенството, което ще постигне много, много по-висока степен на съвършенство то е нещо чудно! Ако сравните това съвършенство на физическото тяло с астралното и неговите нагони, инстинкти и страсти, то трябва да кажем: въпреки че някога то ще стои по-високо от физическото тяло, днес все още е поставено на едно сравнително по-ниско стъпало. В това, което днес човекът развива като желания за удоволствие, астралното тяло подлага физическото на стотици атаки. Всичко, което човекът храни и задоволява като удоволствия, като алкохол и всевъзможни други неща, по принцип са именно отрови за сърцето, с които той атакува мъдрия и чудния строеж на физическото си тяло.
Ще е нужно дълго развитие, докато астралното тяло достигне това, което физическото вече притежава като съвършенство.
към текста >>
Нека се спрем по-
дълг
о на понятието за груповите души на човека.
Нека се спрем по-дълго на понятието за груповите души на човека.
Тези групови души се изживяваха много повече в пространството, отколкото една до друга, във времето, в последователността. Когато разглеждаме груповите души на животните, да кажем, че разглеждаме група лъвове или група китове: техните групови души на астралния план са една до друга. Ако обаче вземем човешките групови души то трябва да обхванем с поглед и времето. Една човешка групова душа в астрала е родена така да се каже на границата между физическия и астралния план в едно определено време и се преобразява отново в определено време. Тези четири вида групови души, които обсъдихме са само четирите главни типа, но съществуват безброй междинни стъпала.
към текста >>
232.
14. Седма лекция, Кьолн, 28.12.1907 г. Духовното значение на формите и числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Това дневно съзнание е извървяло
дълг
о развитие до днешното си състояние.
Съзнанието, което днес имаме е така нареченото светло дневно съзнание, по време на което възприемаме със сетивата си и комбинираме посредством разума.
Това дневно съзнание е извървяло дълго развитие до днешното си състояние.
То се предхождаше от едно друго съзнание сънищното картинно съзнание. В началото на атлантския период човекът възприемаше света и неговите духовни и душевни същества ясновидски в астрални и етерни образи. Днешният сън е един последен остатък от това атавистично картинно съзнание. Нека го нарисуваме. Най-напред имаме светлото дневно съзнание.
към текста >>
233.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия)
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Затова съвпадането на Христовото Рождество с най-късите дни и най-
дълг
ите нощи не е произволно, а е резултат от принципа на посвещението.
Това е процесът, който се разиграва всяка година, когато дните намалеят и естествената земя навлезе в съня. Тогава процесът е такъв, че ние можем да встъпим в непосредствена връзка с духа на земята.
Затова съвпадането на Христовото Рождество с най-късите дни и най-дългите нощи не е произволно, а е резултат от принципа на посвещението.
Така ние виждаме, че с намаляването на дните и с увеличаването на нощите е свързано нещо безкрайно духовно, и чувстваме, че в това събитие има душа, и то най-висшата душа, която можем да почувстваме в земното развитие.
към текста >>
234.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Това са същества, чийто език няма такава грубост, както човешкия език с който, когато човек иска да се изкаже, първо трябва
дълг
о да обмисля, за да облече в думи своите мисли и представи.
Положението на нещата във висшите светове трябва да си го представим много по-сложно, отколкото се прави обикновено. Доколкото ние говорим за висшите светове, несъмнено съществува връзка между отделните планети, и, следователно, съществува връзка между Земята и Луната. Както например от Берлин може да се телефонира в Хамбург, така с помощта на астралните сили съществата които живеят на Луната могат да оказват въздействие на Земята. Те, може да се каже, се явяват само в лошата, обратната страна на другите същества с добра природа, такива че в сравнение дори с най-меката съвременна човешка натура те се явяват много по-меки-много меки също и в смисъл на говор.
Това са същества, чийто език няма такава грубост, както човешкия език с който, когато човек иска да се изкаже, първо трябва дълго да обмисля, за да облече в думи своите мисли и представи.
Би могло да се каже, че при тези същества мислите се изливат от устата не само едно изразяване на мислите с думи, а самите мисли се изливат от устата в този мек език. Тези същества ги откривате също вътре в астралния свят; за своя истинска арена те имат по същия начин друга планета. Както първите назовани същества имат своя родина на Луната, така тези вторите – на Марс; те обитават Марс и дори се явяват най-главното население, както известни човешки раси се явяват най-главното население на Земята.
към текста >>
235.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 27. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
След това отново ще последва съединение; и по време на състоянието Венера нашата Земя ще пребивава по-
дълг
о в Слънцето.
Слънцето, със своите същества върви, така да се каже, по пътя на по-бързо развитие. А нашата Земя със своите същества сега върви по друг път. Но тези същества и цялата Земя, след като в тяхното отделно съществуване им е била дадена възможност изцяло да завършат своето развитие, ще стигнат някога към съединение със Слънчевото същество, защото в бъдеще Земята отново ще се съедини със Слънцето. Тя ще се съедини със Слънцето в нашия земен стадий, тъй както преди в земен стадий се е отделила от Слънцето. В това състояние Юпитер, земните същества трябва да се развиват отделно от Слънцето.
След това отново ще последва съединение; и по време на състоянието Венера нашата Земя ще пребивава по-дълго в Слънцето.
По време на състояние Вулкан, нашата Земя вътре в Слънцето сама ще стане Слънце и ще присъедини към слънчевото развитие някаква част от битието, което, без значение на своята възвишеност, никога не биха могли сами по себе си да достигнат същества, които са оставили съединени със Слънцето. Земното битие е трябвало да настъпи именно за това, за да могат хората да се развиват така, както са се развивали със своето всекидневно съзнание, което протича в смяна на бодърствуване и сън. Понеже това е свързано с отделянето от Слънцето. Съществата, които живеят винаги в Слънцето, нямат ден и нощ. Това сетивно съзнание, което ние наричаме ясно дневно съзнание и което в бъдеще ще се развие в по-високо съзнание, именно то ще донесе със себе си в слънчевото развитие опита от познанието за външното физическо пространство.
към текста >>
Вие може да разберете какво означава това, ако си припомните, че Зодиака се представя в течение на много, много
дълг
о време неизменим.
Изглежда нещо забележително, когато сравним планетарното битие със Зодиакалното битие. Окултистът определя с две думи тази разлика. Той казва: всичко което се обединява в Зодиака, се намира под знака на “устойчивостта”, на “постоянството”, това, което се обединява в планетарното битие, се намира под знака на “времето”.
Вие може да разберете какво означава това, ако си припомните, че Зодиака се представя в течение на много, много дълго време неизменим.
Всяка отделна планета може силно да се промени, преминават различни една от друга епохи на развитие, но това, което действа отгоре, в Зодиака, остава сравнително устойчиво, постоянно. Разбира се, тези понятия ги вземаме само относително. И ако ние ги разгледаме, то разликата в промяната се оказва само в тяхната бързина. Измененията в Зодиака стават бавно. Измененията в света на планетите и дори в битието на неподвижните звезди – в сравнение измененията в Зодиака – се извършват много бързо; и така, това различие е само относително.
към текста >>
Той е достигнал тази възможност благодарение на това, че в началото
дълг
о време се е подготвял, а след това все повече и повече се е развивал неговия Аз.
Да се върнем за момент към това, което казахме в началото на днешната лекция. Ние казахме, че съществуват възходящи и низходящи сили, сили, които се издигат към Зодиака и сили, които изхождат от него. По какъв начин човек изобщо е достигнал такова състояние, че от него да може нещо да се излива нагоре? Какво именно се е случило с човека, че от неговото същество нещо може да се издигне нагоре?
Той е достигнал тази възможност благодарение на това, че в началото дълго време се е подготвял, а след това все повече и повече се е развивал неговия Аз.
Този Аз се е подготвял дълго, много дълго. Тъй като всъщност, цялото битие в състояние Сатурн, Слънце, и Луна, когато са се създавали обвивките, които трябва да приемат в себе си Аза, е бил подготвен и този Аз. Тогава други същества създават обител за Аза. Сега на Земята този обител е била създадена дотолкова, че в човека е можело да влезе Аза, и този Аз в човека започнал отвътре навън да преобразува външните телесни обвивки. Тази вътрешна работа е създала превишаващ равновесието излишък на възходящи сили.
към текста >>
Този Аз се е подготвял
дълг
о, много
дълг
о.
Да се върнем за момент към това, което казахме в началото на днешната лекция. Ние казахме, че съществуват възходящи и низходящи сили, сили, които се издигат към Зодиака и сили, които изхождат от него. По какъв начин човек изобщо е достигнал такова състояние, че от него да може нещо да се излива нагоре? Какво именно се е случило с човека, че от неговото същество нещо може да се издигне нагоре? Той е достигнал тази възможност благодарение на това, че в началото дълго време се е подготвял, а след това все повече и повече се е развивал неговия Аз.
Този Аз се е подготвял дълго, много дълго.
Тъй като всъщност, цялото битие в състояние Сатурн, Слънце, и Луна, когато са се създавали обвивките, които трябва да приемат в себе си Аза, е бил подготвен и този Аз. Тогава други същества създават обител за Аза. Сега на Земята този обител е била създадена дотолкова, че в човека е можело да влезе Аза, и този Аз в човека започнал отвътре навън да преобразува външните телесни обвивки. Тази вътрешна работа е създала превишаващ равновесието излишък на възходящи сили. Докато Азът още не е можел да работи в човека, до тогава възхождащите сили постепенно са се развили в него до средно ниво, и в момента, когато Азът влязъл в човека, възходящите и низходящите сили достигнали “състояние на равновесие”.
към текста >>
236.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Тези изнасящи се в понеделник лекции имат за цел да издигат към все по-високи възгледи теософите, които в продължение на
дълг
о време са се изпълвали с теософски виждания, и особено – което е още по-важно – с теософски начин на мислене.
Тези изнасящи се в понеделник лекции имат за цел да издигат към все по-високи възгледи теософите, които в продължение на дълго време са се изпълвали с теософски виждания, и особено – което е още по-важно – с теософски начин на мислене.
Затова тези, които са се присъединили, така да се каже, като по-нови слушатели ще им бъде по-трудно да ни следват. И затова от тези, които присъстват тук от скоро, ще им е необходима много добра воля, за да могат с помощта на чувствата и усещането да следят съдържанието на тези лекции. Но трябва особено да подчертая, че ние не бихме се придвижили напред, ако нямаме възможност да излеем повече светлина също и върху по-висши области на духовното битие. Това и трябва да бъде направено тук, в настоящите лекции.
към текста >>
Ако в първичната мъглявина някой би поставил стол в мировото пространство и, сядайки на него, остане в течение на
дълг
о време да наблюдава ставащите пред него образувания на отделните сфери, то с физически очи той не би видял нищо, освен това, което констатира физическата наука.
Когато духовнонаучно разглеждаме възникването на нашата съвременна слънчева система, то съвсем не ни е нужно, както и в другите области, да навлизаме в някакво противоречие с данните дадени от физическата наука. Тъй като теософията по никакъв начин не противоречи на това, към чието единствено познание се стреми физическата наука, а на това, което би могло да се види с очи в последователното развитие.
Ако в първичната мъглявина някой би поставил стол в мировото пространство и, сядайки на него, остане в течение на дълго време да наблюдава ставащите пред него образувания на отделните сфери, то с физически очи той не би видял нищо, освен това, което констатира физическата наука.
Това би било подобно на двама свидетели, наблюдавали как един човек е ударил плесница на друг. Тогава единия от тях би казал: този човек бе обхванат от голям гняв срещу другия; това го е накарало да вдигне ръка и така този е получил плесницата. Другия наблюдател би казал: ти фантазираш, аз не видях никакъв гняв или страст, аз видях само как ръката се движи и нанесе удар, от това се получи плесницата. Такова е външното материалистично описание, същият метод, който приема съвременната наука. Той не противоречи на духовното изследване на фактите.
към текста >>
237.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Но това, което днес искаме да поставим живо пред усещането на нашата душа, това е битието на такива духовни същества – и преди всичко ще хвърлим поглед на духовните същества с възвишена природа – които принадлежат вече на “творящите” същества, когато в това време човекът ще трябва още
дълг
о да работи в еволюцията, преди да се издигне до степен на “творящо” същество.
Ние видяхме миналия път, как от общото първично вещество са се отделили отделните планети, отделните тела на нашата система, и ние предположихме, че в цялото това развитие са действали духовни същества от най-различен вид. И в други лекции ние също показахме, че в областта на Духовната наука виждаме отделните тела на нашата мирова система не толкова физическо-материалното, а физическо-материалното свързано с повече или по-малко духовни същества, със същества с възвишена природа, които водят развитието напред за благото на цялата система; и така също с духовни същества от нисш вид, които задържат и препятстват развитието. Разбира се, ние трябва да си изясним, че това, което се появява като задръжка и разрушение, в общия велик план изцяло, на свой ред, се включва в мъдростта на цялата система. Затова мога да кажа: ако някъде съществува нещо, изглеждащо разрушаващо, задържащо и зло, то общия ход на еволюцията се направлява така мъдро, че това изцяло разрушително, задържащо и зло се превръща, преобразява в благо, в добро.
Но това, което днес искаме да поставим живо пред усещането на нашата душа, това е битието на такива духовни същества – и преди всичко ще хвърлим поглед на духовните същества с възвишена природа – които принадлежат вече на “творящите” същества, когато в това време човекът ще трябва още дълго да работи в еволюцията, преди да се издигне до степен на “творящо” същество.
Ние ще отправим поглед към особеностите на групите на тези същества, които са участвали в началото на нашата мирова система, когато Земята като Сатурн е встъпила в своето земно развитие.
към текста >>
В тази Лемурийска епоха, в течение на
дълг
и промеждутъци от време, при различните хора, този Аз за първи път влиза в астралното тяло и го оплодотворява.
При човека може да се покаже мястото, където в него се е излял Аза; но днес ще разгледаме това само схематично. Човекът приема в себе си своя Аз. Естествено този Аз среща преди всичко астралното тяло, което обкръжава човек като аурна обвивка; тук в това астрално тяло се влива Аза и го пронизва. Това става в епохата, която ние нарекохме “лемурийска”. Това е средата на развитието.
В тази Лемурийска епоха, в течение на дълги промеждутъци от време, при различните хора, този Аз за първи път влиза в астралното тяло и го оплодотворява.
Да си представим по-нататъшното развитие на човека.
към текста >>
По това време още е съществувало древното ясно виждане, но вече не същото, когато човекът е виждал в образи полезното и вредното, приятно и неприятно, а сега пред човека изплува нещо наподобяващо живи образи на сънуване, които за
дълг
о се задържали.
Ние тогава сме приблизително в първата и втората третина на Атлантската епоха.
По това време още е съществувало древното ясно виждане, но вече не същото, когато човекът е виждал в образи полезното и вредното, приятно и неприятно, а сега пред човека изплува нещо наподобяващо живи образи на сънуване, които за дълго се задържали.
Неговото етерно тяло било носител на памет и тъй като хората не са имали още никакво препятствие от страна на физическото тяло, то те са можели дълго да задържат образите, които възприемали отвън. Паметта тогава била съвършено особено развита душевна сила. В книгата “Из летописа на света” можете да прочетете какви били хората тогава в това отношение. Разбира се, това все още е било непълно съзерцание на външния свят, а един вид сумрачно ясно виждане Но то все пак е било по-обширно, отколкото възприятието чрез астралното тяло. То дало възможност за възникване на величествен ясно оформен образ, който е подобен на образа на сънуването, но отговоря вече на външните предмети, докато предишните образи само говорили на човека, в каква посока трябвало да се движи.
към текста >>
Неговото етерно тяло било носител на памет и тъй като хората не са имали още никакво препятствие от страна на физическото тяло, то те са можели
дълг
о да задържат образите, които възприемали отвън.
Ние тогава сме приблизително в първата и втората третина на Атлантската епоха. По това време още е съществувало древното ясно виждане, но вече не същото, когато човекът е виждал в образи полезното и вредното, приятно и неприятно, а сега пред човека изплува нещо наподобяващо живи образи на сънуване, които за дълго се задържали.
Неговото етерно тяло било носител на памет и тъй като хората не са имали още никакво препятствие от страна на физическото тяло, то те са можели дълго да задържат образите, които възприемали отвън.
Паметта тогава била съвършено особено развита душевна сила. В книгата “Из летописа на света” можете да прочетете какви били хората тогава в това отношение. Разбира се, това все още е било непълно съзерцание на външния свят, а един вид сумрачно ясно виждане Но то все пак е било по-обширно, отколкото възприятието чрез астралното тяло. То дало възможност за възникване на величествен ясно оформен образ, който е подобен на образа на сънуването, но отговоря вече на външните предмети, докато предишните образи само говорили на човека, в каква посока трябвало да се движи. Но външните предмети още не били видими.
към текста >>
238.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Този орган, който
дълг
о време е съществувал в човешкото развитие и който след това е изчезнал, е бил светлинен и топлинен орган, проявил се тогава само в първия зачатък.
Представете си току-що родено дете, което отгоре на главата си има съвсем меко място. Представете си, че това място е напълно открито и че отвън в този отвор влиза топлинен поток. Но си представете този топлинен поток не плътно материален, както топлината в потока кръв, а по-скоро като силови потоци слизащи надолу и образуващи свой център, там където сега се намира нашето сърце, и имащи кръговрат в силовите потоци, а не в кръвоносните съдове. Тогава ще имате първия топлинен човешки зачатък. От топлинния човешки зачатък в по-късно развитие се е образувало човешкото сърце с неговите кръвоносни съдове, образувала се е циркулацията на кръвта.
Този орган, който дълго време е съществувал в човешкото развитие и който след това е изчезнал, е бил светлинен и топлинен орган, проявил се тогава само в първия зачатък.
Много по-късно в развитието на Земята, човек още е имал този орган. На това място на главата, което е меко при детето, ни показва топлинния орган, който се възвисил от човека, още когато не е можел да вижда своето обкръжение. Когато човекът е бил още морски човек, когато още не е можел да има такива възприятия, както сега, когато той още е плувал в морето, тогава преди всичко е трябвало да знае обкръжаващата температура, да знае, дали може да се движи в едно или друго направление. С помощта на този орган, приличащ на фенер, той е можел да разбира в какво направление може да се движи. Човекът е имал още този орган и през третия период на Лемурийската епоха.
към текста >>
239.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
И ние знаем, че възрастта на древните патриарси, на Адам и последвалите го предци на еврейския народ, означава не нещо друго, освен
дълг
а памет; доколко надалече спомнят себе си в реда на предците.
В наше време човекът в нормална ситуация не си спомня вече за това, какво е правил неговия баща, ако той сам не е видял това. той вече не си спомня за това, което са преживели предците му. Паметта му обхваща само неговия собствен живот. В древните времена, човекът си спомнял вътрешно, благодарение на своята памет, не само за това, което сам е преживял, но също и за онова, което са преживели неговите предци, с които той бил една кръв, не защото той е знаел това, а защото паметта се е простирала далеч над раждането.
И ние знаем, че възрастта на древните патриарси, на Адам и последвалите го предци на еврейския народ, означава не нещо друго, освен дълга памет; доколко надалече спомнят себе си в реда на предците.
Защо Адам и другите патриарси са живели така дълго? Защото тогава обозначавали не отделната личност, а помнели себе си през ред поколения, както сега помним нашето детство. Това тогава се наричало с едно име. Личността изобщо не се вземала под внимание. Помнили не само това, което са преживяли сами в своето детство, но си спомняли и за това, което е преживял в детството си баща им, което е изживял дядото и така през столетията.
към текста >>
Защо Адам и другите патриарси са живели така
дълг
о?
В наше време човекът в нормална ситуация не си спомня вече за това, какво е правил неговия баща, ако той сам не е видял това. той вече не си спомня за това, което са преживели предците му. Паметта му обхваща само неговия собствен живот. В древните времена, човекът си спомнял вътрешно, благодарение на своята памет, не само за това, което сам е преживял, но също и за онова, което са преживели неговите предци, с които той бил една кръв, не защото той е знаел това, а защото паметта се е простирала далеч над раждането. И ние знаем, че възрастта на древните патриарси, на Адам и последвалите го предци на еврейския народ, означава не нещо друго, освен дълга памет; доколко надалече спомнят себе си в реда на предците.
Защо Адам и другите патриарси са живели така дълго?
Защото тогава обозначавали не отделната личност, а помнели себе си през ред поколения, както сега помним нашето детство. Това тогава се наричало с едно име. Личността изобщо не се вземала под внимание. Помнили не само това, което са преживяли сами в своето детство, но си спомняли и за това, което е преживял в детството си баща им, което е изживял дядото и така през столетията. Съдържанието на този спомен са го възприемали като някакво единство, и са го наричали например Адам или Ной.
към текста >>
240.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
След
дълг
о време неговият наследник почувствал такива угризения на съвестта, че изпратил тези страници в Упсала,така че сега те са заедно с останалите страници на първия немски превод на Библията.
Между дните на лекциите в Стокхолм аз трябваше да изнеса лекции в Упсала. В библиотеката в Упсала – сред свидетелства от мистичен вид за древните дохристиянски времена – спокойно лежи първия древен немски превод на Библията, така наречения Сребърен кодекс, Четериевангелието, преведено в ІV столетие от готическия свещеник Вулфила. Забележително: по силата на кармичната връзка този християнски документ по време на Тридесетгодишната война бил изнесен от Прага, където се е намирал до този момент, и сега се съхранява в обкръжението на духовни същества, които най-малко в спомените, изпълват духовната атмосфера на тази местност. И сякаш така е трябвало да бъде, този документ трябвало да почива на това място; тук намира място и още една необикновена история. Някога от един любител били откраднати единадесет страници от Сребърния кодекс.
След дълго време неговият наследник почувствал такива угризения на съвестта, че изпратил тези страници в Упсала,така че сега те са заедно с останалите страници на първия немски превод на Библията.
към текста >>
Тяхната действителност ще избледнява, дори ако човекът още
дълг
о време пребивава на Земята.
Когато човечеството няма да има нужда от религиозните съобщения, които му носят вест за боговете на древните времена, защото отново ще живее сред боговете, тогава Христос ще бъде за тях онзи, който ще им дава сила, за да намерят правилното взаимоотношение сред боговете. Тогава повече няма да се нуждаят от религията, за да вярват в боговете, които тогава отново ще виждат, тъй както по-рано не е имало нужда от нея, когато хората са живеели сред боговете. Тогава не е нужно да вярват в боговете, които отново ще виждат, ако те влязат сред боговете, подсилени с това, което дава християнството. Те сами ще бъдат одухотворени всред духовните същности и тяхната работа преминава сред духовните същности. Така човекът вече съвсем в не толкова далечно бъдеще отново ще вижда, как физическият свят губи за него своето значение, и как, така да се каже, физическите неща ще избледняват.
Тяхната действителност ще избледнява, дори ако човекът още дълго време пребивава на Земята.
Ако, обаче, физическите неща изгубят своето значение и важност и избледнеят, тогава човекът ще вижда угасващото значение на физическото или няма да успее да повярва в духовното, което застава пред него, или все пак той ще успее да повярва и да се понесе съзнанието за духовността на бъдещето, и тогава няма да познае духовната смърт.
към текста >>
241.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Вече знаем, че човекът, какъвто се явява сега, е станал в течение на
дълг
а еволюция, че е преминал през различни планетарни състояния, през които се е развил до днешната си висота.
Вече знаем, че човекът, какъвто се явява сега, е станал в течение на дълга еволюция, че е преминал през различни планетарни състояния, през които се е развил до днешната си висота.
Ние също знаем, че в бъдеще той ще се издигне към по-висока степен на развитие. Вече получихме представа за това, че през времето на Стария Сатурн, когато човекът е бил още в съвсем смътно съзнателно състояние, вече е имало същества, които били на такова високо ниво, както човека днес; и че там имало и такива същества, които били на много по-високо ниво, отколкото човека днес. Ние знаем, че сега също има същества, които в настояще време са достигнали степен на развитие, която човекът ще достигне едва в бъдещето. И по този начин, можем да вдигнем поглед нагоре към някои – както се казва в окултизма – йерархии, стоящите над човека същества, всяка една от които стои на степен по-високо от предидущата. Най-близко стоящи до човека са съществата, които наричаме с езотерично християнското обозначение “Ангели”.
към текста >>
Като правило, остава толкова
дълг
о, колкото даденият човек може да издържи в живота, без да заспи.
Но нека да се попитаме, как, те правят това? Преди всичко, да си припомним какво казахме: когато човек умира, то след смъртта той има в началото около себе си, това което нарекохме обширна картина на спомените за изминалият живот. Тя остава в течение на 2-3 дни; при различните хора е различно.
Като правило, остава толкова дълго, колкото даденият човек може да издържи в живота, без да заспи.
В това отношение различните хора са различни. Един е свикнал да спи на всеки 12 часа, и му се затварят очите, когато изминат тези 12 часа, а други могат да бодърствуват 4-5 дни. Колкото човекът може да издържи без да заспи, толкова се задържа картината на спомените му. След това етерното тяло се разтваря и от него остава само екстракта, плодовете на живота, на изминалия живот. Той се съхранява в човека за всички времена, които ще последват, включва се в състава на неговата същност и образува това, съгласно което човек в най-близката си инкарнация може да построи своето физическо тяло, именно благодарение на това, че може да използва за тази цел плодовете на своя предшестващ живот.
към текста >>
242.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
По
дълг
о от всякъде другаде тя продължила при народите, които живеят на юг от Азия, при индийските народи; под друга форма тя станала значима в Европа.
Ако се върнем в дълбоката древност и изследваме сагите и митовете, които немските богослови упражняват върху нас, то в тях ще открием съобщения от сетивния свят в образна форма. Те не се явяват образи на народната фантазия, както ни приканват да вярваме, а те са действителни спомени от онова древно време, когато хората все още са знаели какво възприемат. Сагите за Вотан, Тор и т.н. се явяват такива спомени. И това, което чак до следатлантското време е останало в човека се явява във висшия смисъл на думата религия на паметта.
По дълго от всякъде другаде тя продължила при народите, които живеят на юг от Азия, при индийските народи; под друга форма тя станала значима в Европа.
В Индия в спомените за тези времена на човечеството, когато всеки още е имал възприятия в духовните светове, се забелязва носталгия по този свят. Там възприемали действителността като Майа и са се стремели назад към тези древни времена. А Йога наричали това, което в отделния човек развивало способността за проникновение в свръхсетивните светове. Не всички народи се развили така, че имали мъдреци, които можели да се възнесат до Йога. Другите народи били принудени да се задоволяват от спомените, особено народите на Севера.
към текста >>
За това той има още много време, понеже за голяма част от хората това ще продължи
дълг
о, макар че отделни личности дори сега са стигнали до това.
В най-голяма опасност се намират тези, които са отделени от спиритуалните истини чрез научните занимания. Но вече е положено началото на отделяне на етерното тяло. Свидетелство за това е нервността на нашето време. И тя все повече и повече ще нараства, ако човек не приеме в себе си великото събитие във физическото тяло.
За това той има още много време, понеже за голяма част от хората това ще продължи дълго, макар че отделни личности дори сега са стигнали до това.
Но ако се намери човек, който никога не е направил във физическото това, което се явява най-великото събитие във физическия свят, който нито веднъж не е преживял дълбочината на християнството и не е запечатал това в своето етерно тяло, тогава би му предстояло това, което наричат духовна смърт. Защото пустотата на етерното тяло би имала като последствие духовна смърт.
към текста >>
243.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
И по-нататък, тази тънка материална организация, която има човекът с преимущество пред всичките животни, т.е., тази материална организация, която изявява всъщност човешкия разум, възникнала благодарение на това, че в течение на
дълг
и времена човекът бавно и постепенно се учил – макар и напълно безсъзнателно – да работи над астралното тяло.
Вземете сега човешкото физическо тяло, каквото го имате пред себе си, вземете всичко това, което това физическо тяло се явява в качеството на оръдие на мислещия, разумния Аз. Вие най-добре от всичко ще си изясните, че при това се има в предвид, ако помислите за това, че само Азът остава един и същи от инкарнация в инкарнация, и че оръдието на Аза се създава отново във всяка инкарнация. По този начин, материалното оръдие на Аза се създава отново за всяка инкарнация.
И по-нататък, тази тънка материална организация, която има човекът с преимущество пред всичките животни, т.е., тази материална организация, която изявява всъщност човешкия разум, възникнала благодарение на това, че в течение на дълги времена човекът бавно и постепенно се учил – макар и напълно безсъзнателно – да работи над астралното тяло.
Ние знаем, че астралното тяло на човека се състои от две части: едната част, над която още нищо не сме направили, която, следователно е останала такава, каквато и била взета от Космоса, и другата част, над която човекът вече е работил. Тези две части на астралното тяло по определен начин са развити във всеки човек. Във висшата нервна система, особено в мозъка, които се създават нови за всяка нова инкарнация, вие имате материалния израз на това, което човекът е направил при работата на своя Аз над своето астрално тяло, макар и в по-голямата си част безсъзнателно. И факта, че човекът има по-развит, много по-съвършен в сравнение с животните, главен мозък, се обяснява с това, че този мозък се явява откровение на преобразеното от силите на Аза астрално тяло. Но астралното тяло също се изразява и в нервната система.
към текста >>
244.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 1. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Изказаните по-рано теории ще бъдат най-не
дълг
отрайните; и за този който може макар и донякъде да проникне в специалния ход на науката се открива картината на абсолютната пустота на чисто физическия хоризонт.
Той не е толкова далече зад нас. Сега този груб материализъм признава за възможни само тези, които стоят на съвсем дилетантска гледна точка, макар от мислещите умове са немного се опитват за неговото място нещо друго. Ние виждаме как се появяват редица абстрактни теории, в които справедливо се посочва свръхчувственото, свръхсетивното. Но в хода на събитията властта на фактите изцяло ще отхвърли именно тези удивителни, фантастични теории, поставяни от тези, които не се задоволяват от физическата наука; и в един прекрасен ден учените ще се окажат в поразителна ситуация по отношение на тези теории. Всички тези фини измислици за всички същества и всички одушевеност на тези или онези светове, всички тези спекулации ще бъдат изцяло отхвърлени, и в ръцете на хората няма да остане нищо, освен сетивно-физически факти от областта на геологията, биологията, астрономията и т.н.
Изказаните по-рано теории ще бъдат най-недълготрайните; и за този който може макар и донякъде да проникне в специалния ход на науката се открива картината на абсолютната пустота на чисто физическия хоризонт.
към текста >>
Адам е не нещо различно от име, което се е задържало толкова
дълг
о, колкото
дълг
о човекът можел да помни себе си.
Адам е не нещо различно от име, което се е задържало толкова дълго, колкото дълго човекът можел да помни себе си.
Който не знае, че преди, имената били давани по съвсем различен начин, той никога няма да разбере тези неща. Представете си, че праотецът имал две деца, всяко от тях имало отново по две деца, следващото поколение също по две деца и т.н. При всички, паметта обхващала назад чак до праотеца, и те чувствали себе си единни в паметта, която, така да се каже, се обединявала на върха в една точка. И народът от Стария Завет е изразил това в думи, имащи еднакво значение за всеки отделен човек, изповядващ Стария Завет: “Аз и отец Авраам едно сме”. Така отделният човек се чувствал скрит в съзнанието на груповата душа, в отеца Авраам.
към текста >>
Така ние видяхме, че ако човекът иска въобще да получи представа за бъдещето развитие, то той трябва правилно да разбере характера на груповата душа; тъй като иначе може да се случи, че неговата индивидуална душа след твърде
дълг
ото обособяване на Земята да не може да открие пътя за съединение с другите, да пропусне случая за присъединяване и ще стане благодарение на това някакъв вид елементарно същество; и тези елементарни същества, възникнали от хората биха били недобри същества.
Така ние видяхме, че ако човекът иска въобще да получи представа за бъдещето развитие, то той трябва правилно да разбере характера на груповата душа; тъй като иначе може да се случи, че неговата индивидуална душа след твърде дългото обособяване на Земята да не може да открие пътя за съединение с другите, да пропусне случая за присъединяване и ще стане благодарение на това някакъв вид елементарно същество; и тези елементарни същества, възникнали от хората биха били недобри същества.
Между тези които възникнали от предишните царства елементарни същества има много полезни в устройството на нашата природа, тези човешки елементарни същества съвсем не притежават такива свойства.
към текста >>
245.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Нужно е било
дълг
о време, за да стигне нашата Земя до своя днешен облик.
Всред последователите на учението за Логоса се знаело: Съществували са епохи, когато човекът все още не е притежавал своите днешни форми, които му позволяват да излива навън в звуци и думи своите вътрешни изживявания. По-рано нещата са били други.
Нужно е било дълго време, за да стигне нашата Земя до своя днешен облик.
към текста >>
246.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Ние виждаме, че през цялото време, докато той е разполагал с едно древно сумрачно ясновидство, докато следователно, душата е пребивавала за
дълг
о извън неговото тяло, Любовта е била вложена в човека.
Човекът не е стигнал изведнъж до сегашната степен на съзнание. Да предположим, че веднага след първото си въплъщение през Лемурийската епоха, човекът би се потопил напълно в своето физическо тяло, и в този случай би виждал цялата външна действителност. При това бързо темпо, той не би могъл да развие Любовта! Едва постепенно той трябваше да бъде доведен до своята земна мисия. Още преди да постигне своето пълно себесъзнание, още преди тази днешна степен от неговото развитие, позволяваща му да възприема предметите в ясното си дневно съзнание, той получи първия урок на Любовта; получи го несъзнателно, в своето смътно, сумрачно съзнание.
Ние виждаме, че през цялото време, докато той е разполагал с едно древно сумрачно ясновидство, докато следователно, душата е пребивавала за дълго извън неговото тяло, Любовта е била вложена в човека.
Нека още веднъж да си представим този древен човек, преди да е постигнал днешното пълно себесъзнание.
към текста >>
А за нощта вече знаете, че в прадалечното минало тя е била по-
дълг
а и с много по-силно въздействие върху човека.
На рисунката символично са показани нещата при будния човек, когато физическото тяло и етерното тяло са зависими от божествения свят, а астралното тяло и Азът се намират на физическото поле вътре във физическото и в етерното тяло. В този случай цялата система на човека се осветлява от външното Слънце.
А за нощта вече знаете, че в прадалечното минало тя е била по-дълга и с много по-силно въздействие върху човека.
Сега астралното тяло и Азът са извън физическото и етерното тяло; Азът е изцяло в астралния свят, а астралното тяло е като инфилтрирано в човека, но отвън, така че истинската му същност обитава в божествено-духовния свят. И сега Слънцето не може да осветлява направо човешкото астрално тяло и да възпламенява в него силата на Любовта. Сега действува Луната, която отразява Слънчевата светлина чрез Яхве или Йехова. Луната е символът на Яхве или Йехова, а Слънцето е не друго, а символът на Логоса, който представлява съвкупността от другите шест Елохими. Тази рисунка е символична, но тя може да бъде изучавана, върху нея може да се медитира.
към текста >>
247.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Защо патриарсите живееха толкова
дълг
о?
Синът си спомняше не само за своите собствени дела, но и за тези на бащата, дядото и т.н. Паметта се простираше далеч назад през поколенията. Всичко, което паметта обгръщаше по този начин, в древността се наричаше например “Ной”, или “Адам” и т.н. С тези имена бяха назовавани не отделните хора, а Азовете, които съхраняваха паметта в продължение на стотици години. Тази тайна е скрита и зад имената на патриарсите.
Защо патриарсите живееха толкова дълго?
В древността никому не би дори хрумнало да назове с едно име отделния човек, намиращ се между раждането и смъртта. Името “Адам” се запазваше в продължение на стотици години в общата памет на хората, именно защото пространствените и времеви ограничения изобщо не влизаха в съображение при стария начин, по който се даваха личните имена.
към текста >>
248.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Ако този ясновиждащ човек би останал на далечната звезда по-
дълг
о време, така че да проследи както предхристиянските епохи на Земята, така и Събитието на Голгота, пред неговия поглед би се открила следната гледка: Преди Събитието на Голгота, Земната аура, съставена от нейното астрално и етерно тяло, би показвала определени цветове и форми, но след Голгота, в точно определен момент, цялата Земна аура рязко би променила своите багри.
За да си представим нещата съвсем образно, нека мислено да се пренесем извън Земята, на някоя друга звезда, от която един ясновиждащ човек би наблюдавал нашата Земя. Такъв човек би виждал Земята не само като физическа планета, а и светлинната аура около нея, защото той би възприемал етерното тяло и астралното тяло на Земята.
Ако този ясновиждащ човек би останал на далечната звезда по-дълго време, така че да проследи както предхристиянските епохи на Земята, така и Събитието на Голгота, пред неговия поглед би се открила следната гледка: Преди Събитието на Голгота, Земната аура, съставена от нейното астрално и етерно тяло, би показвала определени цветове и форми, но след Голгота, в точно определен момент, цялата Земна аура рязко би променила своите багри.
Кой е този момент? Това е моментът, когато на Голгота бликна кръвта от раните на Христос Исус. В този момент се променят всички духовни отношения на Земята.
към текста >>
249.
ОСМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
“Алба лонга” е
дълг
ата свещеническа одежда.
За този, който може да чете, е ясно, че тук става дума за един дълбоко символен израз, че зад културата на древен Рим, така да се каже, прозира свещеническата мъдрост.
“Алба лонга” е дългата свещеническа одежда.
Следователно, по този начин в тези древни области се загатват бъдещите исторически събития. Мъдреците са знаели: Предстои редуването на седем епохи, цялото бъдещо развитие ще се формира според числото седем и бъдещият план на историята е вече тук. Лесно бих могъл да посоча, как в седемте римски цезари, които бяха вписани в “Сибилините книги” още в началото на римската епоха, са скрити пророчески исторически таблици. Но тогава хората знаеха и друго: “Това, което е записано там, ние ще го изживеем.” И при някои особено важни събития, те поглеждаха в свещените книги; ето защо тези книги се пазеха, обгърнати в свещен трепет и дълбока тайна.
към текста >>
250.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
При един или друг човек, известен разтърсващ момент от живота - който при определени обстоятелства може да продължи и по-
дълг
о време - довежда до отделянето на Аза.
Ние знаем, че човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Такъв, какъвто го виждаме всред нас, човекът е изграден от четири съставни части. Когато е издигнат на определена еволюционна степен, за него е възможно, в даден момент да отдели своя Аз от трите тела и да ги остави в напълно запазен, съвършен вид. Азът преминава в духовния свят, а трите тела остават на Земята. В хода на мировото развитие ние често сме изправени пред този процес.
При един или друг човек, известен разтърсващ момент от живота - който при определени обстоятелства може да продължи и по-дълго време - довежда до отделянето на Аза.
Азът преминава в духовния свят. Но тъкмо защото трите тела са високо развити чрез Аза, който е живял в тях, сега те се оказват подходящия инструмент за едно още по-висше Същество, което ги завладява. В тридесетата година на Исус от Назарет, неговото физическо, етерно и астрално тяло са завладени от онова Същество, което нарекохме Христос. Това Христово Същество не можеше да се инкарнира в едно обикновено детско тяло, а само в такова тяло, което беше предварително подготвено от един високо развит Аз. Защото никога досега Христовото Същество не е било инкарнирано в човешко физическо тяло.
към текста >>
Тези два духовни образа, тези две духовни Същества са налице винаги, когато едно мъртво тяло е от по-
дълг
о време в гроба.
Говори ли се за това в Евангелието на Йоан? Да. В него се разказва, че Мария от Магдала отива на гроба, но не открива тялото на Исус, а вижда там две духовни Същества.
Тези два духовни образа, тези две духовни Същества са налице винаги, когато едно мъртво тяло е от по-дълго време в гроба.
От една страна се вижда астралното тяло, а от друга - етерното тяло, което постепенно се разпада и преминава в мировия етер. Тези две духовни форми са там, напълно независимо от физическото тяло; те принадлежат към духовния свят.
към текста >>
Както самото Евангелие на Йоан не може да опише с подробности всички детайли, свързани със Събитието от Палестина, така и най-
дълг
ия лекционен цикъл не може да вникне в цялото духовно съдържание на Йоановото Евангелие.
Както самото Евангелие на Йоан не може да опише с подробности всички детайли, свързани със Събитието от Палестина, така и най-дългия лекционен цикъл не може да вникне в цялото духовно съдържание на Йоановото Евангелие.
към текста >>
251.
1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Религията е била и ще бъде за човечеството още
дълг
о време това, което самото нейно име изразява.
Какво означава религия за човечеството?
Религията е била и ще бъде за човечеството още дълго време това, което самото нейно име изразява.
Думата "религия" значи: Свързване на човека с божественото, с духовния свят. И по същество религиозните времена са такива, през които човекът се е стремял да се съедини с Божественото, било изхождайки от изворите на едно знание, било от определено чувство, или затова, защото е чувствал, че неговата воля може да бъде силна само тогава, когато тя е проникната от божествената сила. Това са такива времена, през които човекът един вид повече чувствуваше вътре в себе си от колкото да знае външно нещо, времена, през които той повече предчувствуваше свръхсетивния свят, отколкото да го вижда; той предчувствуваше, че този свят е около него. Това са религиозните времена на нашата Земя. А преди тези времена е имало други, когато човекът не се нуждаеше от една такава предчувствуваща, копнееща връзка със свръхсетивния свят; той не се нуждаеше от нея затова, защото знаеше за този свръхсетивен свят, за този духовен свят, както съвременния човек знае за сетивните неща.
към текста >>
252.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 19 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Но след него в предхристиянските мистерии трябваше да настъпи още нещо особено: Когато човек е правил
дълг
о време своите упражнения а това е траяло
дълг
о време когато той беше приел приблизително всичко, което е необходимо, за да създаде ред в своята душа, когато беше приел в себе си това, което днес наричаме антропософия, тогава той беше удостоен с истинското посвещение.
Тогава се е обръщало внимание, например, на следното: "Адам изпадна в сън" и това е било онзи сън така са казвали на първите християни -, в който Адам погледна назад в миналото и видя явленията, които са описани в началото на Библията. Само днес хората мислят, че такива думи, като "Адам изпадна в сън ", стоят там случайно. Но те не стоят там случайно. Всяка дума в Библията има дълбоко значение и само онзи може да разбере Библията, който знае да цени всяка отделна дума в нея. Това е следователно първото.
Но след него в предхристиянските мистерии трябваше да настъпи още нещо особено: Когато човек е правил дълго време своите упражнения а това е траяло дълго време когато той беше приел приблизително всичко, което е необходимо, за да създаде ред в своята душа, когато беше приел в себе си това, което днес наричаме антропософия, тогава той беше удостоен с истинското посвещение.
В какво се състоеше това древно посвещение?
към текста >>
253.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Цялата епоха, която обгръща тези 7 под епохи, е също така една седма част от една по-
дълг
а епоха; така щото трябва да си представите 7 такива части, 7 епохи, каквато е нашата епоха между потопа и великата война, две в бъдещето, след великата война, и 4 в миналото преди атлантския потоп.
На единия край трябва да си представим великия Атлански потоп, а на противоположния край великата световна война и този период разделяме на 7 под епохи или 7 културни епохи.
Цялата епоха, която обгръща тези 7 под епохи, е също така една седма част от една по-дълга епоха; така щото трябва да си представите 7 такива части, 7 епохи, каквато е нашата епоха между потопа и великата война, две в бъдещето, след великата война, и 4 в миналото преди атлантския потоп.
Следователно нашата епоха, Следатлантската, е петата велика епоха. /виж рис. № 2/
към текста >>
С това име е обозначено едно място на една древна жреческа литература: Албалонга или
дълг
ата Алба, градът, от който трябваше да произлезе една култура на свещеници, културата на Рим.
Когато в страната на древния Египет са искали да упражнят това пророчески действуващото изкуство, те са разделяли следващата епоха на 7 периода: Първият период трябва да съдържа това, вторият това, третия онова и т.н. Според това следващите поколения следяха, какво има да се случи. Но това беше именно главната характерна черта на третата културна епоха. Четвъртата показваше още само слаби отзвуци от това. Вие още можете да познаете тези слаби отзвуци, когато ви се разказва за древната римска култура: Еней, син на Анхизес от Троя, която беше един град от третата епоха, странствува и стига най-после до Албалонга.
С това име е обозначено едно място на една древна жреческа литература: Албалонга или дългата Алба, градът, от който трябваше да произлезе една култура на свещеници, културата на Рим.
В свещеническата одежда на католическия свещеник още имаше един отзвук от този факт. Тогава е била предварително набелязана една седем-периодична културна епоха по начина на древните жреци. Така са били набелязани тези 7 епохи на римските царе!
към текста >>
254.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Тази последна форма е взела най-много от първичната водна маса, от веществото-майка; тя е могла да чака най-
дълг
о време, преди да се отдели от това майчино водно вещество.
Чрез някакъв процес в тази водна маса кристализират части. Да си представим първо само една малка част от водата кристализирала в лед, а след това, че същият този процес се повтаря отново и отново. А сега да си представим, че една част от водната маса е оставила да паднат долу кристализираните ледени части, така щото сега тези ледени части са отделени от цялата водна маса. Понеже всяка малка частица лед може да се увеличава само до като тя се намира вътре в цялата водна маса, то отделяйки се от тази маса тя остава на степента, на която се намира. Да си представим една част от водната маса отделена като малки ледени частици; да си представим по-нататък, че замръзването на водната маса продължава и на една следваща степен нови водни части се присъединяват към ледените бучки, че тези последните отново падат на дъното и т.н., докато накрая една съвсем голяма част от водната маса кристализира и се превръща в ледена форма.
Тази последна форма е взела най-много от първичната водна маса, от веществото-майка; тя е могла да чака най-дълго време, преди да се отдели от това майчино водно вещество.
Така е и с развитието. Най-нисшите животински същества не са могли да чакат, напуснали са преждевременно своето майчино духовно вещество и затова са останали на една предишна степен на развитието. Намиращите се на различни степени на развитие по-нисши същества не са друго освен останали на предишните си степени същества. Човекът обаче е чакал докрая и чак тогава е напуснал своето божествено-духовно майчино вещество и е слязъл в гъстата материя във формата на плът. Животните са слезнали по-рано и затова са изостанали назад.
към текста >>
Изброява се това, което през
дълг
и редици, протича през
дълг
и редици.
След това можете да отворите Библията където щете, но ще намерите отново думата "Книга" едва в Евангелието на Матея, гл. I, ст. 1: "това е книгата на рождението на Исуса Христа, който е син Давидов, син Авраамов. Аврам роди Исаака, Исаак роди Якова и т.н.". Отново се изреждат родовете, изброяват се родовете.
Изброява се това, което през дълги редици, протича през дълги редици.
И отново изразът "Книга" се явява тук в Откровението на Йоана. Тя се явява там, където се казва, че единствено Агнето е достойно да отвори Книгата със 7-те печата. Изразът "Книга" винаги е употребен единично. Но ние трябва да се научим да разбираме свещените документи буквално. С този израз не се разбира една книга в смисъла, в който ние днес го употребяваме и разбираме.
към текста >>
255.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 22 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Чрез това, че Слънцето взе със себе си най-тънките и духовни сили, то можа да стане обиталище на много по-високо развити духовни Същества, които още можеха да понасят Сатурновото съществуване, биха били възпрепятствувани в тяхното развитие, ако биха останали по-
дълг
о време обвързани за Луната.
Така старата Луна се раздели на две тела, от една страна Земя + Луна, от друга страна Слънцето; Старата Луна като течно тяло и Старото Слънце на път да се превърне в неподвижна звезда. С това разделяне беше свързано нещо твърде важно. Преди всичко Слънцето беше това, което извърши това разделяне и взе със себе си най-тънките части, етерната материя, докато Луната, т.е. днешната Земя + днешната Луна, остана с най-грубата материя. Ето защо Слънцето притежава безкрайно тънка материя, докато старата Луна е едно много по-гъсто тяло, една течна маса.
Чрез това, че Слънцето взе със себе си най-тънките и духовни сили, то можа да стане обиталище на много по-високо развити духовни Същества, които още можеха да понасят Сатурновото съществуване, биха били възпрепятствувани в тяхното развитие, ако биха останали по-дълго време обвързани за Луната.
Те се нуждаеха от една арена с по-тънки вещества; само там можеха те да се развиват. Така те сами си създадоха тази арена на отделилото се Слънце и продължиха да се развиват там. Напротив с Луната бяха останали свързани онези човешки зачатъци, състоящи се от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, а също така зачатъците на растения и животни. Тази стара Луна изглежда сега твърде чудновато. Чрез отделянето на тънките вещества, които отиват на Слънцето, тя претърпява едно по-силно сгъстяване.
към текста >>
256.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Защото когато тази мъглявина стана отново видима, с нея бяха свързани всички Същества, които някога населяваха стария Сатурн, които след това преминаха различните степени на развитие на Слънцето, Луната, а след това и на Земята, когато след една
дълг
а междинна мирова почивка възникна земната мъглявина.
Така както си я представяме химикът материалист, тя е нещо невъзможно, тя е откъсната от действителността представа. Но тя съществува в действителност само поради това, че е населена от редица духовни Същества.
Защото когато тази мъглявина стана отново видима, с нея бяха свързани всички Същества, които някога населяваха стария Сатурн, които след това преминаха различните степени на развитие на Слънцето, Луната, а след това и на Земята, когато след една дълга междинна мирова почивка възникна земната мъглявина.
Но също и другите същества, с които се запознахме едвам на Слънцето, бяха свързани с тази първична мъглявина. И тези Същества, целият хор, който се намираше там, който проникваше тази първична мъглявина, те са, които предизвикаха движеният. Защото Съществата са тези, които създават за себе си една арена на тяхното действие. Там се намираха, например, същества, които се нуждаеха от едно обиталище съвършено различно от това на човеците, ако биха искали да вървят по съответното за тях развитие. Съществата, които живееха на старата Луна като прадеди на сегашния човек, имаха отначало физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло.
към текста >>
Трябваше да мине още
дълг
о време, докато индивидуалността се прояви действително в човека.
Човекът изкупи своето себесъзнание от онова минало чрез своето духовно затъмнение. Така човекът израсна из яснотата на груповите души. Но това беше първоначалното зазоряване на индивидуалността.
Трябваше да мине още дълго време, докато индивидуалността се прояви действително в човека.
към текста >>
257.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 27 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Следователно като си представим цялото развитие съставено от такива малки епохи (или подепохи, които обаче все пак са достатъчно
дълг
и!), получаваме 7х7х7х7х7 такива степени на развитието като Древно-индийската или Древно-персийската.
Това е едно ново състоя ние на формата, което също ще съдържа 7 епохи. Но нашата схема не е завършена още. Всяка една такава епоха, каквато е, например, тази, която протича сега между големия атлантски потоп и войната на всички против всички, всяка една такава епоха се дели на 7 подепохи (които за тези Следатлантска епоха бяха наречени културни епохи. Бележка на преводача). За Петата (Следатлантската) епоха тези подепохи са: Древно-индийската културна епоха, Древно-персийската културна епоха, Асиро-вавилоно-халдео-египто-юдейската епоха, Гръцко-римската епоха, нашата настояща (Западно-европейската) културна епоха, след това Шеста та, посочена в Откровението чрез Филаделфийската църква, и Седмата културна епоха, която следва.
Следователно като си представим цялото развитие съставено от такива малки епохи (или подепохи, които обаче все пак са достатъчно дълги!), получаваме 7х7х7х7х7 такива степени на развитието като Древно-индийската или Древно-персийската.
През толкова различни състояния ще мине човекът между стария Сатурн и бъдещия Вулкан:
към текста >>
258.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 29 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Да предположим, че сте в състояние да пътувате
дълг
о време по този начин.
Защо това е така? Представете си, че пътувате с влак в една съвършено равна област и че сте в състояние да седите не в един обикновен влаков вагон, а в един такъв, построен за вас, именно такъв, че можете да имате свободен поглед на всички страни.
Да предположим, че сте в състояние да пътувате дълго време по този начин.
Вие наистина бихте имали свободен поглед, когато в дадена точка на вашето пътуване бихте могли да нарисувате една бърза картина на цялата околност, тази картина би имала съвършено кръгла форма. Само при един случай това не би било така. Представете си, че седите в пътуващия влак и фиксирате картината, която имате пред себе си. В този момент, когато фиксирате картината, вие заспивате и продължавате да пътувате известно време в спящо състояние; през време на спането вие не забелязвате, как картината се изменя. Тогава се събуждате!
към текста >>
Наистина още
дълг
о време хората ще имат възможност да се обърнат към доброто, след като те са положили такава заложба в себе си.
Наистина още дълго време хората ще имат възможност да се обърнат към доброто, след като те са положили такава заложба в себе си.
Те още имат възможност да се обърнат към Христовия Принцип в своето развитие. Обаче първата заложба за великото зло ще бъде вече създадена; и онези, които ще останат с тази заложба, когато ще дойде епохата обозначена не с числото 366, а с числото 666, те не ще могат вече да превърнат тази заложба на злото в заложба на доброто. Те ще изпитват онази страшна съдба, за която още ще говорим. И така ние виждаме, че с това число 6, дали то се явява в единична форма, двойно или тройно, е свързано нещо лошо за развитието на човечеството. Ние живеем в 5-та главна епоха и в нейната 5 подепоха или културна епоха.
към текста >>
Там учениците трябваше
дълг
о време да мълчат и да слушат спокойно, как им се обясняват отново и отново в тяхното формално значение на числа 777-666 и т.н.
А именно тези най-дълбоки тайни на развитието на света е описал авторът на Откровението. Той ги е забулил, защото за хората е по-добре, когато най-важните тайни се поставят в знаци, в символи. Защото независимо от всичко друго, чрез онези сили, които се напрягат, за да бъдат разбулени знаците, се постига онова, което същевременно ни издига до самите добри сили. И така, нека не се дразним от това, че трябваше да се занимаваме с една цифрова схема! Ако трябваше да схванете това, което е дадено под формата на такива числа, в древните школи, преди да бъде дадено нещо по-нататък, вие бихте изпитали още много други неща.
Там учениците трябваше дълго време да мълчат и да слушат спокойно, как им се обясняват отново и отново в тяхното формално значение на числа 777-666 и т.н.
Едвам след като сте схванали това значение, тогава можехте да познаете истинското съдържание.
към текста >>
259.
Първа лекция: Духовните връзки между културните течения на старите и новите времена.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Индийската култура продължи
дълг
о,
дълг
о продължи и персийската култура, която постигна своя завършек в лицето на Заратустра.
Тази култура беше последвана от една друга, от Втората следатлантска култура, от която по-късно се изля мъдростта на Заратустра, културата, от която произлезе персийската култура.
Индийската култура продължи дълго, дълго продължи и персийската култура, която постигна своя завършек в лицето на Заратустра.
към текста >>
Нека да си припомним как египтянинът се отнасяше към своите мъртви; да си припомним мумиите; как египтянинът държеше на това, да се запази външната физическа форма колкото е възможно по-
дълг
о време, и ние знаем, че египтянинът изпълваше своите гробове с такива мумии, в които той съхраняваше външната форма, и че до мумиите в гроба той поставяше определени вещи, собственост на мъртвия, като спомен за изтеклия физически живот, вещи, които имаха отношение към физическия живот.
Нека да си припомним как египтянинът се отнасяше към своите мъртви; да си припомним мумиите; как египтянинът държеше на това, да се запази външната физическа форма колкото е възможно по-дълго време, и ние знаем, че египтянинът изпълваше своите гробове с такива мумии, в които той съхраняваше външната форма, и че до мумиите в гроба той поставяше определени вещи, собственост на мъртвия, като спомен за изтеклия физически живот, вещи, които имаха отношение към физическия живот.
Това, което човекът е имал във физическия живот, трябваше да бъде запазено. Така египтянинът свързваше своите мъртви с физическия план на битието. Тези обичаи се оказаха извънредно устойчиви и смятаме, че те са много характерни за древната египетска култура. Но всичко това не остана без последици за душите.
към текста >>
Благодарение на обстоятелството, че в древен Египет телата са оставали запазени
дълг
о време след смъртта, душите, намиращи се в периода между смъртта и новото раждане имаха точно определени изживявания.
Несъмнено, нашите души са били инкарнирани в тези тела, превърнати впоследствие в мумии. От предишни мои описания добре знаем, че когато след смъртта човекът се освобождава от своето физическо и етерно тяло, той - намирайки се в астралния свят - далеч не изпада в някакво безсъзнателно състояние, а чисто и просто разполага с друг вид съзнание. От духовния свят той може да се взира надолу към Земята, въпреки че днес той не може да върши обратното - да се взира нагоре към духовния свят. И съвсем не е безразлично дали тялото е било консервирано като мумия, дали това тяло е било изгорено или разложено в гроба. По този начин възникват определени връзки.
Благодарение на обстоятелството, че в древен Египет телата са оставали запазени дълго време след смъртта, душите, намиращи се в периода между смъртта и новото раждане имаха точно определени изживявания.
Когато поглеждаха надолу към Земята, те знаеха: Това е моето тяло; те продължаваха да са свързани с него; имаха пред себе си формата на тяхното тяло; за душите това тяло ставаше нещо важно, защото след смъртта душата продължаваше да има своите изживявания. Впечатлението, което мумифициарното тяло правеше, се отпечатваше дълбоко и душата се оформяше именно според това впечатление. Прераждайки се постоянно, тази душа премина в гръцко-латинската култура и днес тя живее в нас. Фактът, че след смъртта тези души са се взирали в техните мумифицирани тела не е останал без последици, понеже те непрекъснато отправяха взор към тези тела. Душите развиха симпатия към мумифицираните тела и резултатът от това взиране надолу се проявява днес, в Петата следатлантска културна епоха като една подчертана склонност на душите да придават изключително голяма стойност на външния физически живот.
към текста >>
260.
Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди.
GA_106 Египетски митове и мистерии
И това състояние, при което мировото тяло на нашата Земя включваше в себе си както Слънцето и Луната, така и свързаните с тях Същества и сили, продължи
дълг
о,
дълг
о време.
Нека най-напред да разгледаме Слънцето, Луната и Земята, които ни интересуват най-много дори и днес. Нашето Слънце, нашата Луна и нашата Земя тогава не съществуваха поотделно, а образуваха едно цяло. Ако бихме разбъркали заедно тези три днешни небесни тела като една обща каша в един огромен миров казан, и бихме си представили това като едно небесно тяло, щяхме да получим това, което Земята беше в нейното първично състояние: Слънце+Земя+Луна. Естествено, в това небесно тяло човекът можеше да живее само в едно духовно състояние. Тогава той можеше да живее само в това състояние, защото със Земята беше свързано също и това, което представлява днешното Слънце.
И това състояние, при което мировото тяло на нашата Земя включваше в себе си както Слънцето и Луната, така и свързаните с тях Същества и сили, продължи дълго, дълго време.
През това далечно минало човекът се съдържаше в първичния атом на човека само в духовно състояние. Това положение се промени едва когато в нашето мирово развитие стана нещо особено, а именно когато Слънцето се отдели като самостоятелно небесно тяло, а Земя+Луна останаха все още свързани. Сега това, което по-рано беше едно цяло, се раздели на две, на две небесни тела, Слънцето и от друга страна Земята+Луната. Защо стана така?
към текста >>
Това се случи
дълг
о време след отделянето на Луната.
Тогава от водните маси се издигнаха първите наченки на сушата.
Това се случи дълго време след отделянето на Луната.
Обаче Земята можа да се развие по един благоприятен начин, тъкмо поради това отделяне на Луната. В условията на Атлантида човекът изглеждаше съвсем различно от днешния човек - ние ще се спрем на това по-късно - но, така или иначе, през Атлантската епоха той беше дотолкова напреднал, че можеше да се придвижва като една мека, плуваща, бих казал висяща маса, която насочваше своите жизнени сили нагоре към въздушната обвивка на Земята. Едва по-късно, много бавно, се разви костната система. А към средата на Атлантската епоха човекът беше стигнал толкова далеч в своето развитие, че изглеждаше до голяма степен подобен на днешния човек. Обаче на Атлантида човекът имаше ясновидско съзнание и днешното предметно съзнание се ражда едва по-късно.
към текста >>
261.
Шеста лекция: Действието на Озирис и на Изис. Хорус - създателят на бъдещия Земен човек.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Обаче Слънчевата година е по-
дълг
а и разликата между Слънчевата и Лунната година е предизвикала появата на допълнителни нервни снопове.
Чрез действието на Изида, от гръбначния мозък израстват други 14 нервни снопа. Това прави общо 28 нервни снопа, които съответстват на различните Лунни фази. Тук ние виждаме как от космическите събития произлизат точно определени структури на човешкия организъм. Сега някой би могъл да възрази: Но това не са всичките нервни снопове, които излизат от гръбначния мозък, тук става дума само за 28. Те биха били само 28, ако Лунната година би съвпадала със Слънчевата година.
Обаче Слънчевата година е по-дълга и разликата между Слънчевата и Лунната година е предизвикала появата на допълнителни нервни снопове.
Ето как, изхождайки от Луната, към човека бяха добавени действията на Озирис и на Изис. Но с това е свързано и още нещо.
към текста >>
262.
Седма лекция: Еволюционните процеси в човешкия организъм до отделянето на Луната. Озирис и Изис като ваятели на човешката форма.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Обаче тогавашните дни и нощи бяха значително по-
дълг
и от днешните.
В момента, когато Слънцето се отдели от Земята, Земята също започна да се върти около своята ос, така че веднъж от едната си страна тя биваше огрявана от Слънцето, а веднъж тази част оставаше неогрята, или с други думи: родиха се денят и нощта.
Обаче тогавашните дни и нощи бяха значително по-дълги от днешните.
По времето, когато Луната още не беше отделена, винаги щом една такава човешка форма, която тогава беше значително сгъстена, се намираше откъм Слънчевата страна, към тази газообразна маса се присъединяваше част от такава животинска форма, каквато имаше долу във водната Земя. Така човешка форма се свързваше с животинска форма; и то по такъв начин, че горе имаме човешката форма, а долу - животинската форма; следователно, така, че горната част се издигаше навън към Слънцето, а в посока надолу тя ставаше все по-слаба и накрая към нея се присъединяваше животинското тяло. Следователно, имаме едно издигане на горната част над водната Земя, и поради факта, че Слънчевото действие проникваше през „човека-цвете”, то продължаваше и във вътрешните Земни и Лунни сили. И понеже тук към човешкото тяло беше присъединена една животинска форма, намираща се на степента „риба”, казваше се, че Слънцето, което огряваше човешкото тяло, се намира в знака „Риби”. И действително, първите следи на това образувание съвпаднаха с това, че на небесния свод Слънцето се намираше в знака „Риби”, въпреки че то още често минаваше през това съзвездие, докато се образува другото.
към текста >>
Фактически нозете, това са първоначалните риби, подбедриците - водният човек, Водолеят, това, което
дълг
о време позволяваше на човека да дава посока на плуването си; колената на човека се намират във връзка със съзвездието Козирог.
Междувременно човекът приемаше в себе си все по-висши животински форми; и в един момент от неговото развитие това, което се беше получило от рибите, можеше да бъде наречено „воден човек”, „Водолей”, понеже живееше във водата и понеже носеше в себе си зародиша на по-късния човек. Една друга форма, която се получи по-нататък, можеше да се нарече „Козирог”. Но всъщност особеното е, че това, което отговаря на човека в неговите долни органи, определи името на споменатото зодиакално съзвездие.
Фактически нозете, това са първоначалните риби, подбедриците - водният човек, Водолеят, това, което дълго време позволяваше на човека да дава посока на плуването си; колената на човека се намират във връзка със съзвездието Козирог.
Животинската природа продължи да се развива и онова, което се оформи като бедра, можеше да бъде наречено „Стрелец”. Бихме отишли твърде далеч, ако трябва да Ви обяснявам тези имена. Тук искаме да дадем един образ за това, как изглеждаше човекът, когато неговата животинска природа отговаряше на Стрелеца.
към текста >>
263.
Осма лекция: Последователното развитие на човешката форма с оглед преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака.
GA_106 Египетски митове и мистерии
От първия момент, когато Луната започна да дава признаци, че се отделя, до последния, когато тя напълно се откъсна от Земята, изтекоха
дълг
и периоди от време и в планетарната еволюция на Земята настъпиха допълнителни промени.
Ние вече се запознахме с еволюционните процеси на човешкия организъм и тяхното дълбоко значение. Ние проследихме този организъм от неговото възникване до момента, в който Луната се отдели от Земята. Когато казваме „момент”, естествено не сме точни, защото тези процеси заемат продължителни периоди от време.
От първия момент, когато Луната започна да дава признаци, че се отделя, до последния, когато тя напълно се откъсна от Земята, изтекоха дълги периоди от време и в планетарната еволюция на Земята настъпиха допълнителни промени.
към текста >>
Онези съставни части на човешкото тяло, които имаха по-сложно развитие, изискваха по-
дълг
о време.
Ние бихме си изградили погрешна представа, ако смятаме, че това става само с едно преминаване на Слънцето. Слънцето обикаля веднъж през целия Зодиакален кръг, и едва след тази пълна обиколка се стига до определен напредък. В по-стари времена Слънцето трябваше да обикаля по-често, за да се получи напредъкът. Ето защо не е редно да прилагаме за по-старите епохи онова летоброене, което е валидно за Следатлантската епоха. За да се напредне с една крачка нагоре, Слънцето трябваше да направи една пълна обиколка през Зодиакалния кръг, а в по-старите времена бяха нужни няколко обиколки.
Онези съставни части на човешкото тяло, които имаха по-сложно развитие, изискваха по-дълго време.
към текста >>
Човекът остана еднополов много по-
дълг
о време, отколкото животните.
Женските предшественици на човека бяха образувани чрез действието на Озирис; предшествениците на мъжете бяха образувани чрез действията на Изис. Действията на Озирис и Изис върху човечеството се осъществяват чрез нервните влакна, като по този начин човечеството се раздели на една мъжка и на една женска част. Старата легенда разказва, че Изис търси Озирис, мъжкият и женският принцип взаимно се търсят на Земята. Ние постоянно се убеждаваме, че тази легенда загатва за много от чудните процеси на космическото развитие. Едва след като бяха преминати Везните, постепенно в горните органи на човека се обособиха онези различия, които днес наричаме „мъжки” и „женски”.
Човекът остана еднополов много по-дълго време, отколкото животните.
Едва по-късно при човека настъпи това, през което животните отдавна бяха минали. Имаше време, когато съществуваше една единна човешка форма, която не показваше никакви следи от по-късното размножение и тогава човешката природа включваше двата пола в едно същество. В Библията е казано: „И Бог създаде човека мъжко-женски”, а не „мъж” и „жена”. Той създаде и двете в едно същество. Възможно най-лошият превод гласи: „И Бог създаде един мъж и една жена”.
към текста >>
264.
Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека.
GA_106 Египетски митове и мистерии
За един такъв посветен нещата изглеждаха така, както за нас, когато, примерно, получаваме писмо от един стар приятел, когото не сме виждали от
дълг
о време и сега виждаме с очите си написаното от него.
Сега едва ли беше останало нещо от онази неохота, с която човекът усещаше физическия свят като Майя, като илюзия. Халдейците поглеждаха нагоре към звездното небе и блясъкът на звездите беше за тях не просто илюзия, а самите писмени знаци, които Боговете бяха поставили над физическия свят. И по пътищата на звездите халдейският жрец проследяваше обратния път към духовните светове, и когато беше наистина посветен, когато можеше да разпознава всички Същества, обитаващи планетите и звездите, тогава той поглеждаше нагоре и си казваше: „Всичко, което виждам с очите си, поглеждайки нагоре към звездното небе, е само външният израз на това, което ми дава окултното виждане, посвещението. Когато жрецът-посветител ме дарява с милостта да виждам Бога, тогава аз виждам Бога. Но всичко външно, което виждам, не е просто илюзия; там аз виждам писмеността на Боговете”.
За един такъв посветен нещата изглеждаха така, както за нас, когато, примерно, получаваме писмо от един стар приятел, когото не сме виждали от дълго време и сега виждаме с очите си написаното от него.
Ние виждаме, че тъкмо неговата ръка е оформила писмените знаци и долавяме чувствата, които той е вложил в изписаните думи. Приблизително така усещаше нещата халдейският, както и египетският окултен ученик, който беше посветен в свещените Мистерии, когато в мистерийния храм той виждаше с духовните си очи онези духовни Същества, които са свързани с нашата Земя. И когато той виждаше това и после, напускайки храма и насочвайки поглед към звездния свят, всичко му изглеждаше като едно послание от духовните Същества. Той долавяше писмените знаци на Боговете. В проблясването на светкавиците, в тътена на гръмотевиците, в порива на вятъра той усещаше откровението на Боговете.
към текста >>
265.
Единадесета лекция: Същност на египетското Посвещение.
GA_106 Египетски митове и мистерии
И все пак човекът
дълг
о време не би могъл да си служи със своите свръхсетивните зрителни органи , ако те биха били „отпечатани” само в астралното тяло.
Това, което човекът получава по този начин от физическия свят, не прониква в него така силно, че той да го запази като трайно впечатление. Обаче после, след като е преминал през упражненията за медитация и концентрация, давани според хилядолетни традиции, астралното тяло не изгубва своите впечатления, когато нощем напуска физическото тяло. Сега астралното тяло получава такива пластични впечатления, които го диференцират и формират също както са диференцирани и формирани физическите органи. В течение на определено време върху астралното тяло се работи чрез тези упражнения. По този начин свръхсетивните зрителни органи се „отпечатват” в астралното тяло.
И все пак човекът дълго време не би могъл да си служи със своите свръхсетивните зрителни органи , ако те биха били „отпечатани” само в астралното тяло.
Необходимо е и още нещо, за да може астралното тяло, когато то отново се „вмъква” в етерното тяло, да „отпечата” като във восъчен печат онова, което то носи със себе си. Едва в момента, когато в етерното тяло се отпечатва това, което се е образувало в астралното тяло, едва тогава настъпва озарението, даващо възможност на човека да вижда духовния свят така, както днес вижда физическия свят.
към текста >>
266.
1. Първа лекция, Дюселдорф, 12. Април 1909, следобед
GA_110 Духовните йерархии
И така, ние не бихме постигнали нищо, ако механично отхвърлим източната Мъдрост, която за
дълг
и периоди от време беше съхранявана чрез традицията на свещените Риши.
Обаче всяко неразпознаване на еволюционните факти е в същото време и неразпознаване на централното събитие от планетарното развитие на нашата Земя, а именно Христовото дело!
И така, ние не бихме постигнали нищо, ако механично отхвърлим източната Мъдрост, която за дълги периоди от време беше съхранявана чрез традицията на свещените Риши.
Обаче в хода на времето все повече и повече хора се оказваха неспособни да надникнат в изворите на древните Мистерии и да стигнат до разбиране на първичната Мъдрост. Да, именно разбирането се оказа най-трудното нещо!
към текста >>
267.
2. Втора лекция, 12 Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Нека да си представим, че с настъпването на зимата, един човек си казва: Да, сега нощите стават все по-
дълг
и, а дните все по-къси; ние стигаме до онази част от годишния кръг на Слънцето, когато така да се каже то оттегля своите живителни сили от Земята.
И накрая ние стигаме до една четвърта категория елементарни Духове: Онези, които причиняват движението на Слънцето и неговия годишен кръг, както и смяната на сезоните. За тази цел определени Духове трябва да бъдат омагьосани именно през периода на зимното Слънце; тяхната съдба какъвто беше случаят с другите категории елементарни Духове също зависи от човека.
Нека да си представим, че с настъпването на зимата, един човек си казва: Да, сега нощите стават все по-дълги, а дните все по-къси; ние стигаме до онази част от годишния кръг на Слънцето, когато така да се каже то оттегля своите живителни сили от Земята.
към текста >>
268.
3. Трета лекция, 13. Април 1909, преди обед
GA_110 Духовните йерархии
Наистина, за известно време Престолите успяха да разтворят онези "яйца от топлина", които бяха създадени от Духовете на Личността, обаче това не продължи
дълг
о.
Но след нея настъпи планетарното утро. Всичко онова, което някога съществуваше като "Стария Сатурн", трябваше отново да се пробуди, и това стана по силата на определени закони, с които ние ще се запознаем по-късно. Ако поради вдишването на цялата топлина Старият Сатурн би изчезнал, цялото Сатурново съществувание щеше да продължи в духовния свят. В този случай нямаше да настъпи никакво пробуждане.
Наистина, за известно време Престолите успяха да разтворят онези "яйца от топлина", които бяха създадени от Духовете на Личността, обаче това не продължи дълго.
По-нататъшното развитие изискваше нещата да преминат в една по-низша степен на съществуванието. Така се стигна до планетарното утро; настъпи второто планетарно въплъщение, Старото Слънце. И какво всъщност възникна сега, в епохата на Старото Слънце? Духовете на Личността отново идват, след като са били потопени в планетарния сън на Стария Сатурн; те вече са постигнали своето себесъзнание и нямат нужда от предишните опитности. Обаче издишаните от тях "топлинни яйца" също се появяват и започват все повече и повече да се отделят от общата планетарна маса.
към текста >>
269.
7. Седма лекция, 16. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Фактически тази консолидация не съществува от
дълг
о време.
Следователно, ние виждаме, че тези три Йерархии, разположени непосредствено над нас, са тясно свързани с нашето собствено съществуване. Човекът е това, което представлява, само защото е получил нещо от твърдата Земна материя. И този факт го отличава от всички други същества, превръща го в индивидуалност, която съсредоточава в себе си всички споменати принципи. През епохата на Старата Луна човекът все още приличаше на другите същества, но впоследствие с него настъпиха съществени промени. Едва на Земята човекът, бих казал, се прибра в своята кожа и се превърна в едно цялостно, обособено в себе си същество; едва на Земята той се превърна в едно органично цяло, съставено от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз.
Фактически тази консолидация не съществува от дълго време.
Ако се върнем назад към първата фаза на Атлантската епоха, там ще открием един човек, който не усещаше Аза напълно в себе си и който, бих казал, все още очакваше идването на Аза. И ако бихме могли да се върнем още по-назад в планетарното развитие на Земята, би трябвало да кажем: Тук човекът все още е съставен само от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. А ако се пренесете назад до Лемурийската епоха, Вие ще установите, че Земният човек не притежаваше това единство от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, което е характерно за Ангелите. От този момент нататък, включително и през Атлантската епоха, се извърши съединяването на тази троична формация с Аза. Следователно, през Лемурийската епоха, по Земята бродеха такива човеци, които разполагаха само с физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло; ето защо те не бяха човеци в днешния смисъл на думата, понеже не можеха нито да мислят, нито да осъществяват каквато и да е форма на човешко поведение.
към текста >>
270.
3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Ако се пренесем назад във времената на европейската култура от преди Християнството и в онези времена, когато Християнството още не е било разпространено, ние отново намираме един такъв юнски празник, който е съвпадал с времето, когато дните са били най-
дълг
и, а нощите най-къси, когато дните отново започват да намаляват, когато следователно слънцето отново започва да изгубва своята сила, която то раздава за растенето и развитието на всичко живо на Земята.
Една голяма част от стремящото се човечество е празнувала точно на днешния ден един забележителен празник. И онези от този град, които се наричат приятели на Антропософското движение, считат за нещо особено важно факта, че тази поредица от сказки започва именно в този ден, денят на Йоана Кръстителя. Този ден от годината е бил празнуван още в древна Персия. Това е било така нареченият празник на "кръщението с вода и огън", който се е падал на една дата, отговаряща на днешния юнски ден. В древен Рим също така е бил учреден празникът на богинята Веста в един подобен юнски ден: това е било също така празник на "кръщението с огън".
Ако се пренесем назад във времената на европейската култура от преди Християнството и в онези времена, когато Християнството още не е било разпространено, ние отново намираме един такъв юнски празник, който е съвпадал с времето, когато дните са били най-дълги, а нощите най-къси, когато дните отново започват да намаляват, когато следователно слънцето отново започва да изгубва своята сила, която то раздава за растенето и развитието на всичко живо на Земята.
Този юнски празник се е представял на нашите европейски прадеди като едно постепенно настъпващо изчезване на бога Балдур, който те са считали свързан със Слънцето. А във времето на Християнството този юнски празник става постепенно празник на Йоана Кръстителя, предтеча на Христа Исуса. Ето защо и за нас този ден може да послужи като изходна точка на лекциите, които ще бъдат изнесени и в следващите дни върху най-великото събитие в развитието на човечеството, което наричаме "делото на Христа Исуса". Предмет на настоящия цикъл от сказки ще бъде именно това дело, неговото пълно значение за развитието на човечеството, как то е представено в най-забележителния християнски документ Евангелието на Йоана -, което ще сравним после с другите Евангелия.
към текста >>
271.
4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Вие можете лесно да разберете, че понеже Христовото събитие е най-мощният импулс, даден на човешкото развитие, необходима беше една
дълг
а подготовка, за да може Христовото същество да се въплъти в Исус от Назарет.
Но който разглежда света духовно, той знае, че съществуват души, които далече надминават обикновеното развитие на човечеството: това са ръководителите на човечеството. Какво са извършили тези ръководители? Те постепенно са преминали степените, които водят в духовния свят. Най-важната от тези степени е раждането на висшия духовен Аз; казахме, че съществуват подготвителни степени и такива, които следват това раждане.
Вие можете лесно да разберете, че понеже Христовото събитие е най-мощният импулс, даден на човешкото развитие, необходима беше една дълга подготовка, за да може Христовото същество да се въплъти в Исус от Назарет.
За да разберем добре естеството на тази подготовка, ще бъде необходимо да си представим накратко това, което е станало.
към текста >>
272.
5. СКАЗКА ТРЕТА. Преобразованията на Земята. Духовните първообрази и техните копия. Служителите на Словото.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
То е било
дълг
о обработвано в миналото, преди създаването на Земята.
Чрез това той доказва, че астралното тяло желае наслади, които са вредни за един така мъдро устроен орган, какъвто е сърцето. Години наред сърцето устоява на тези отрови, които човек консумира чрез своето астрално желание за наслада. Това Ви показва, че физическото тяло е много по-съвършено отколкото астралното тяло, въпреки че в бъдеще астралното тяло трябва да бъде много по-съвършено от физическото. Днес физическото тяло е по-съвършено развито отколкото астралното. Това се дължи на обстоятелството, че физическото тяло е действително най-старият елемент на човешката природа.
То е било дълго обработвано в миналото, преди създаването на Земята.
Историята на образуването на Земята, която се изучава днес, е в крайна сметка само една материалистична хипотеза: няма значение, дали тази хипотеза носи името Кант-Лапласова или някое друго по-модерно име. Все пак тези материалистични хипотези са полезни, за да можем да разберем по-добре външното устройство на нашия свят, но те не са никак годни да обяснят духовното, както човекът минава от едно въплъщение в друго, така и нашата Земя да бъде това, което е днес, тя е била това, което Духовната наука нарича "Старата Луна". Това не е била нашата настояща Луна, но едно минало състояние до днешното, така и Земята е минала от състоянието на "Стара Луна" до състоянието "Земя"; старата Луна е един вид едно минало въплъщение на Земята. Въплъщение, което е предшествувало това на старата Луна, е било това на "Старото Слънце"; не сегашното Слънце, но едно друго минало състояние на нашата Земя; най-после преди "старото Слънце" е съществувал "старият Сатурн". Следователно нашата Земя е минала през три етапа: Сатурн, Слънце, Луна и сега се намира в четвъртия етап, този на Земята.
към текста >>
Приемайки, че сме средно силни хора, ние бихме могли да бием този блок желязо
дълг
о време, без да успеем да му дадем форма; само нагорещявайки желязото ние бихме могли да го моделираме.
Представете си, че се намираме пред едно много твърдо парче желязо.
Приемайки, че сме средно силни хора, ние бихме могли да бием този блок желязо дълго време, без да успеем да му дадем форма; само нагорещявайки желязото ние бихме могли да го моделираме.
Същото беше и със Земята, когато най-грубите вещества се отделиха от нея; земните същества можаха да станат отново пластични. Тогава влязоха в действие Съществата, които обитаваха Слънцето и които в миналото се бяха изразя вали чрез груповите души. Представете си, че бихте се намирали върху това старо небесно тяло съставено от Земя плюс Луна. Вие бихте видели също и духовните Същества, които току що описахме. Вие бихте забелязали, че всичко намиращо се на Земята изглеждаше втвърдено, мъртво.
към текста >>
273.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Съществата на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Само на човешките форми беше необходимо най-
дълг
о време, за да станат отново способни да приемат в себе си човешки души, идващи от висшите области.
От всички природни царства най-нисшето, минералното, беше това, което имаше най-близък произход. Растителното царство, въпреки че замряло, можеше бързо да бъде отново оживотворено.
Само на човешките форми беше необходимо най-дълго време, за да станат отново способни да приемат в себе си човешки души, идващи от висшите области.
Така след отделянето на Луната целият ред на развитието се обръща: по-рано човешкото царство предшествуваше животинското, което на свой ред предшествуваше растителното, появило се на свой ред преди минералното царство. Но сега вече първенство има минералното царство, последвано от растенията, после от животните и най-после идва човекът, който едва тогава можа да приеме своята най-висша форма. Съществата, които имаха силата да чакат най-много, за да се съединят с физическите елементи, са онези, които, в най-силния смисъл на думата, са се издигнали най-високо в духовните сфери след отделянето на Луната. Докато тези, които завършиха веднага своето духовно развитие, останаха в едно по-първобитно състояние. Следователно, след отделянето на Луната първо се появяват най-изостаналите същества.
към текста >>
Но да предположим, че друго едно същество е предпочело да се задържи по-
дълг
о време в мировото пространство, докато Земята ще е добила по гъвкави и по-фина форма в своята физическа природа; да предположим, че то би дочакало една следваща епоха и по този начин би имало възможност да упражни по-силно действие върху физическото тяло, от което би било по-лесно да се направи едно подобие на душата.
Лесно е да разберете, защо това е така. Нека си представим една човешка душа, която не е могла да се въплъти преди, поради втвърдяването на физическата материя. Ако бихме могли да преведем на съвременен език това, което такава една душа се питаше, бихме казали: трябва ли да се въплътя аз сега, или по-добре е да почакам още? Да предположим, че Луната от скоро се е отделила и че всичко се намира още в едно значително втвърдено състояние. Ако съществото, което бе желало да се въплъти, не би могло да преодолее това желание и би слязло прие съществуващите тогава земни условия, задоволявайки се с едно още недостатъчно напреднало в развитието си тяло, то би останало на една по-ниска степен на развитието.
Но да предположим, че друго едно същество е предпочело да се задържи по-дълго време в мировото пространство, докато Земята ще е добила по гъвкави и по-фина форма в своята физическа природа; да предположим, че то би дочакало една следваща епоха и по този начин би имало възможност да упражни по-силно действие върху физическото тяло, от което би било по-лесно да се направи едно подобие на душата.
Така всички същества, които са се въплътили твърде рано, е трябвало да останат на една по-ниска степен на развитието по отношение на тези, които са чакали повече. Съществата, които днес съставляват групата на висшите животни, са останали на степента на животинството затова, защото не са могли да чакат достатъчно дълго време, докато се заличи лунното влияние. Те са се задоволили с телата, които са могли да намерят. Душите слезли непосредствено след тях са могли да моделират тялото, но само до степента на нисшите човешки раси, предназначени да загинат или да угаснат по-късно, както това става и днес. После идва периодът, когато душите можаха да се съединят хармонично с телата /физическите тела/ и от този момент започва същинското развитие на човека.
към текста >>
Съществата, които днес съставляват групата на висшите животни, са останали на степента на животинството затова, защото не са могли да чакат достатъчно
дълг
о време, докато се заличи лунното влияние.
Ако бихме могли да преведем на съвременен език това, което такава една душа се питаше, бихме казали: трябва ли да се въплътя аз сега, или по-добре е да почакам още? Да предположим, че Луната от скоро се е отделила и че всичко се намира още в едно значително втвърдено състояние. Ако съществото, което бе желало да се въплъти, не би могло да преодолее това желание и би слязло прие съществуващите тогава земни условия, задоволявайки се с едно още недостатъчно напреднало в развитието си тяло, то би останало на една по-ниска степен на развитието. Но да предположим, че друго едно същество е предпочело да се задържи по-дълго време в мировото пространство, докато Земята ще е добила по гъвкави и по-фина форма в своята физическа природа; да предположим, че то би дочакало една следваща епоха и по този начин би имало възможност да упражни по-силно действие върху физическото тяло, от което би било по-лесно да се направи едно подобие на душата. Така всички същества, които са се въплътили твърде рано, е трябвало да останат на една по-ниска степен на развитието по отношение на тези, които са чакали повече.
Съществата, които днес съставляват групата на висшите животни, са останали на степента на животинството затова, защото не са могли да чакат достатъчно дълго време, докато се заличи лунното влияние.
Те са се задоволили с телата, които са могли да намерят. Душите слезли непосредствено след тях са могли да моделират тялото, но само до степента на нисшите човешки раси, предназначени да загинат или да угаснат по-късно, както това става и днес. После идва периодът, когато душите можаха да се съединят хармонично с телата /физическите тела/ и от този момент започва същинското развитие на човека.
към текста >>
Тогава слезе онзи човек, който е знаел да чака най-
дълг
о и който се бе развил вътрешно в течение на множество прераждания.
Ришите повдигаха своя поглед към този, когото наричаха Вишва Карман, за който те казваха: Вишва Карман се намира отвъдната сфера! Той чакаше, защото мислеше: "човешката душа не е още достатъчно подготвена, за да мога аз да обитавам в нея". През време на Древно-персийската епоха Заратустра повдигаше погледа си към Слънцето и съзерцаваше там Ахура Маздао. Но това Същество още не слизаше на Земята. Последва Египетската епоха и след това епохата на онзи народ, който бе най-търпелив в своето чакане.
Тогава слезе онзи човек, който е знаел да чака най-дълго и който се бе развил вътрешно в течение на множество прераждания.
Слънчевото същество видя на Земята душата на този човек, душата на Исус от Назарет, която се бе подготвила за Него. И той помисли: "както някога по-нисшите същества слязоха, за да изградят тела, така сега аз ще сляза и ще живея в душата на човека, който е бил най-търпелив в своето чакане". Без съмнение в миналото и други същества са се съединили с човеците; но Христос се съедини с най-търпеливия от всички, с онзи, който при кръщението в реката Йордан беше вече издигнал своята душа толкова високо, че духът, който до тогава обитаваше висшите космически сфери, можа да слезе и да се съедини с него. След кръщението от Йоан Христос обитаваше в тялото на Исуса от Назарет, защото този последният беше съумял в течение на множество прераждания да достигне нужната зрялост да се съедини с него. И тогава онзи, който притежаваше необходимата способност /Йоан/, можа да каже: "аз видях как Духът слезе върху него!
към текста >>
274.
7. СКАЗКА ПЕТА. Развитието на човека в течение на въплъщенията на Земята.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Още
дълг
о време само онези, които са могли да издържат на Земята лунната криза, могат да се възпроизвеждат.
Наблюдавайки физическия живот на човека през тази епоха, ние виждаме в него отражението на тези две категории същества, които се противопоставят: божествените същества, които действуват върху Аза, и луциферическите същества. За да можем да следим по-добре някои духовни аспекти на това състояние на нещата, нека припомним, че човешките души са били на планетите принадлежащи на нашата слънчева система през периода, когато Земята опустяваше и че те отново слизат на Земята, когато намират отговарящи за тях тела. Това е периодът, когато Земята е най-малко населена; но постепенно хората се размножават и все повече растящ брой души идват да се въплътят в тези тела.
Още дълго време само онези, които са могли да издържат на Земята лунната криза, могат да се възпроизвеждат.
Върху тези човеци действуват слънчевите сили; защото те са запазили достатъчно устойчивост, за да предложат на Слънцето едно поле на действие даже и през време на кризата. Тези човеци, както и тяхното потомство, са имали съзнанието, че са "слънчеви човеци". За да опростим нещата, представете си, че през цялата тази криза е могла да издържи и оцелее само една човешка двойка /не искам да твърдя тук, че това действително е било така/. Тази двойка създаде поколение и така човешкия род се размножи. Докато са съществували само потомци на слънчевите хора, тези хора са познали една състояние на съзнанието, което е било свойствено за тях.
към текста >>
" Благодарение на своите ръководители еврейският народ запази най-
дълг
о време енергията да противостои на луциферическото влияние.
Най-чистата форма на това схващане ние намираме у древния еврейски народ когато се опитаме да разберем неговите ръководители. Те казваха на своя народ: "Вие сте стигнали до там, че всеки иска не зависимост на своя собствен Аз, на своя личен Аз, всеки търси своята същност вътре в самия себе си. Но вие ще работите в съгласие с развитието, ако убиете вашия личен Аз и съсредоточите всичката си сила в съзнанието, че сте части от един велик организъм, който се простира до Авраама. Когато ви се казва: Аз и Отец Авраам сме едно, и вие приемете това като отстраните всичко, което е лично, вие сте в правия път, който ви води до божественото, защото пътят към божественото минава през прадеда!
" Благодарение на своите ръководители еврейският народ запази най-дълго време енергията да противостои на луциферическото влияние.
Но мисията на човечеството беше не да убие този Аз, а да го развие. Древните по светени не можеха да сторят нищо против този личен Аз, те успяваха само да покажат на хората, че пътят към първопричината на света минава през прадедите.
към текста >>
275.
8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Тяхната подготовка която траяла много
дълг
о е ставала чрез наблюдаване на всичко, което е вършил учителят и чувствата, които това наблюдение събуждаше.
Щом се появяваше един посветен, всички онези, които трябваше да станат негови ученици, чувствуваха да трептят в тяхната душа способностите, позволяващи им да станат такива. Тогава от човек на човек са преминавали влияния напълно чужди на будното съзнание; и съвсем не беше необходимо учението да се предава както днес. Целият живот на учителя, всички негови действия въздействуваха на учениците благодарение на подражателната способност на хората. Много неща преминаваха несъзнателно от учителя в учениците. Ето защо е било много важно, тези, които благодарение на своето минало развитие бяха узрели за посвещението, да бъдат доведени в свещените места и да живеят заедно с учителя.
Тяхната подготовка която траяла много дълго е ставала чрез наблюдаване на всичко, което е вършил учителят и чувствата, които това наблюдение събуждаше.
Тогава идваше моментът, когато душата на учителя и тази на ученика живееха в такова съвършено общение, че всичко, което учителят знаеше относно висшите тайни, преминаваше в душата на ученика. Но какво се случи, когато етерното тяло се оттегли, се прибра във физическото и се съедини напълно с него?
към текста >>
Във всички цивилизации и във всички епохи ние намираме през
дълг
и периоди този вид мистерии.
Учението, което беше дадено чрез прякото влияние на душата на учителя върху тези на ученика, постепенно отстъпи място на една друга форма на преподаване, която се приближава до тази, която днес познаваме. През Атлантската епоха имаше Оракули; сега учителите на човечеството основаха един вид училища, за да приемат там отзвука от древните атлантски оракули; появяването на мистериите, на местата за посвещение, става през следатлантската епоха. По-рано най-добре подготвените ученици бяха приети в оракулите; от сега нататък те са приемани в мистериите. Там те биваха подготвяни чрез една строга дисциплина, именно поради това, че сега не можеше да се действува върху тях както по-рано.
Във всички цивилизации и във всички епохи ние намираме през дълги периоди този вид мистерии.
Било че се върнем назад до първата следатлантска култура, тази на Древна Индия, или до културата на Заратустра, или ако щете до тази на Египет и Халдея, навсякъде ще видим, че учениците са приемани в мистериите, които образуват нещо средно между църквата и училището; там те получават едно строго обучение, което ги учи да мислят, да чувствуват не само това, което идва от сетивния свят, но и това, което става в духовния, невидим свят. Можем да изразим с една дума това, което се преподаваше в тези мистерии: в голямата си част то представляваше това, което днес ни дава Антропософията. Този беше предметът, изучаван в тези мистерии. Но там се държеше сметка за нравите на епохата и всичко беше устроено по един по-строг начин. Там не се постъпваше както днес, когато скритият живот на висшите светове се открива относително достатъчно бързо и открито на същества, които вече са узрели да ги разбират.
към текста >>
Тогава кръщението не се е състояло само в това, да се поръси с вода главата на кръщавания, но този последният беше потопен изцяло под водата, където трябваше да остане по-
дълг
о или по-кратко време.
Това кръщение е изпълнено от предтечата на Христа Исуса, Йоан Кръстител, и е дадено на онези, които той е подготвил да приемат Христа под тази форма. Когато размислим, че Йоан Кръстител кръщаваше, за да подготви идването на Христа, ние ще разберем това, което Евангелието на Йоана казва върху това кръщение. Помислете само, какво представлява днес кръщението: то е само едно подреждане на първоначалния символ и под тази форма то не ви дава ключа на тайната.
Тогава кръщението не се е състояло само в това, да се поръси с вода главата на кръщавания, но този последният беше потопен изцяло под водата, където трябваше да остане по-дълго или по-кратко време.
За да разберем какво означава това, трябва да си припомним тайнствения състав на човешкото същество.
към текста >>
Кръщението се е състояло именно в това, всеки кръщаващ се да остане под водата достатъчно
дълг
о време, докато може да види пред себе си целия своя минал живот.
Етерното тяло е главно носител на паметта през време на живота на Земята; ако не беше физическото тяло, човек би могъл непрестанно да вижда тази панорама, която етерното тяло му предлага. Веднъж човекът лишен от физическо тяло при смъртта, в неговото съзнание нахлува цялото това ретроспективно виждане. Това виждане може да настъпи и през време на живота, при случаи на смъртна опасност, на голяма уплаха, на шок. Това узнаваме от разказите на онези, които са се давили или са били пред опасност да паднат в пропаст, и които са изживели като една величествена картина целия си минал живот. Това, което смъртната опасност може да накара по този начин човека да почувствува, когато той се намира в опасност да се удави, подобно нещо са изпитвали учениците на Йоан Кръстител.
Кръщението се е състояло именно в това, всеки кръщаващ се да остане под водата достатъчно дълго време, докато може да види пред себе си целия своя минал живот.
Това, което той изживяваше, беше една духовна картина, А това, което неговият дух изпитваше в такова ненормално състояние, го поставяше във връзка с пелия духовен свят. След като човек беше приел това кръщение на Йоана Кръстител, той знаеше че има един духовен свят и можеше да си каже наистина това, което живее в мене, може да съществува също и без моето физическо тяло. От това кръщение човек излизаше с убеждението, че съществува един свят, на който той принадлежи чрез своя дух.
към текста >>
Силата на разделянето, която е резултат от действията на Луцифер все още съществува и Христовият Принцип действува не от
дълг
о време.
Ето как можем да охарактеризираме от друга гледна точка Христовото събитие. Христос представлява онази духовна сила на Любовта, която слиза на нашата Земя, сила, която днес е още само в началото на своето действие. В светлината на Евангелието на Йоана и на Лука трябва да следваме тази мисъл, че Христовият импулс е духовната Любов. Любовта чрез която различни до тогава човешки "Азове" ще се сближат отново все повече и повече, но чрез вътрешния подтик на душата. До сега хората само са предчувствували това, което Христос е станал за света; защото този идеал е осъществен още твърде малко.
Силата на разделянето, която е резултат от действията на Луцифер все още съществува и Христовият Принцип действува не от дълго време.
Въпреки че днес хората се стремят да осъществят хармония и съгласие на душите в някои външни области на живота, те още не подозират какво би могла да бъде тази хармония за най-интимните и най-важни неща на живота, ако те предчувствуват това, то е по-скоро като една отвлечена идея, която в тази област има твърде малка стойност. В действителност Християнството се намира още в началото на своето истинско действие; то все повече и повече ще проникне в душите на хората и ще облагороди техния Аз. Младите още народи долавят това. Те виждат, че за да вървят напред, трябва да се съединят със силата на Христа, да се проникнат от тази сила. Един съвременен мислител, изпълнител на завета на великия руски философ Соловьов, казва: "Християнството трябва да направи от нас един обединен народ; ако не, тогава ние ще изгубим нашия Аз и заедно с него възможността да станем някога един народ!
към текста >>
И Антропософията ще остане още за
дълг
о време методът, който ще позволи да бъде разбран Христос.
Този импулс сега само започва да се чувствува, но той ще бъде все по-добре и по-добре разбран. Следователно, какво е нужно на всички онези от нашите съвременници, които призовават Християнството, провъзгласяват неговата необходимост, но въпреки това не могат да го постигнат? На тях е нужна Антропософията, Духовната наука, съвременният път, който води към Христа! Защото Христос е толкова велик, че всяка епоха ще трябва да намери нови пътища, за да стигне до Него. В миналото са били познати методи, които днес Антропософията заменя.
И Антропософията ще остане още за дълго време методът, който ще позволи да бъде разбран Христос.
защото тя ожитворява и подбужда човешките способности. Човекът, все повече и повече ще се издигне в разбирането на Христа. Антропософското разбиране не е вечно, ние знаем добре това. Защото ние знаем много добре, че великите истини, които изразяваме в преходни форми, ще трябва да бъдат изразени в бъдеще в нови и по-обширни форми.
към текста >>
276.
9. СКАЗКА СЕДМА. Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Но Богът, който
дълг
о време беше стоял отдалечен от Земята и действуваше отвън върху човека, за да може да действува сега още по-мощно, който постепенно се беше приближил до Земята, така че Мойсей можа да го познае, този Бог не беше познаван така от древните посветени.
Човекът биваше потопяван във водата; това имаше за резултат да отдели етерното тяло от физическото, да го доведе до виждането картината на собствения живот и до съзнанието, че този индивидуален живот е свързан с божествения свят на духовете. Онзи, който излизаше от водата и успешно минаваше през този опит, знаеше от сега нататък, че в него живее един духовен елемент и че той се намираше тясно свързан с духа стоящ зад всички физически неща. Той знаеше освен това, че духът, който се изявяваше така в него, е същият както този, който Мойсей беше видял в горящата къпина и в огъня на Синай, Яхве, "Аз съм Аз Съм", "Ейех ашер Ейех; Каква беше разликата между това съзнание и онова на един посветен от миналото? Когато този последният се намираше в ненормалното състояние, което описахме, той възприемаше, виждаше божествените същества, свързани със Земята, преди с нея да се съедини този, който Заратустра беше нарекъл Аура Маздао, а Мойсей наричаше Яхве. Духовният свят, от който беше ро ден човекът, в който той още се намираше през Атлантската епоха, обект на желанието и носталгията на древните индийци, този свят беше възприеман в миналото чрез древната мъдрост.
Но Богът, който дълго време беше стоял отдалечен от Земята и действуваше отвън върху човека, за да може да действува сега още по-мощно, който постепенно се беше приближил до Земята, така че Мойсей можа да го познае, този Бог не беше познаван така от древните посветени.
Само онези, които бяха посветени в смисъла на Стария Завет, възприемаха нещо от единството на божествените сили. Да предположим, че един посветен е минал през древната окултна школа на Евреите, че той е приел посвещението на планината Синай през време на древната еврейска култура. Той би стигнал тогава до познанието на първичния божествен свят, от който беше произлязъл човекът снабден с тази древна мъдрост, даваща му способността да съзерцава божествения свят, той би проникнал в окултното знание на Евреите. Той би могъл тогава да си каже: всичко, което знаех по-рано, се отнасяше, за Боговете, които се бяха съединили със Земята преди божеството Яхве-Христос да се съедини на свой ред с нея. Но сега аз зная, че главният Дух, господарят на Духовете е този, който постепенно слиза на Земята.
към текста >>
Тя ни показва освен това, как се е развило човечеството на Земята, минавайки през
дълг
и епохи и достигайки, след Атлантската епоха, до Следатлантската, в която сега живеем.
Антропософията учи, какъв е съставът на човека, каква е неговата невидима природа, която се намира зад това, което виждаме; тя ни учи, че духовната природа на човека преминава от един живот в друг и при всяко раждане се съединява с физическия и материален елемент, наследен от родителите.
Тя ни показва освен това, как се е развило човечеството на Земята, минавайки през дълги епохи и достигайки, след Атлантската епоха, до Следатлантската, в която сега живеем.
Самата Земя е минала през преобразувания. Преди да получи своята настояща форма, тя е била това, което наричаме старата Луна, преди това старото Слънце, а още по-рано старият Сатурн. Така, от това, което е близо до нас, което е достъпно за нашите сетива, което нашата наука изучава, ние се издигаме до тази история на вселената, която завършва в свръхсетивното. Чрез това Антропософията дава на човека една духовна храна, която не идва от сетивата. Ако навлезем повече в подробностите на това развитие, ние ще възкресим в нашата душа цялостната картина на всички свръхсетивни събития; и тази картина ще има едно особено качество.
към текста >>
277.
10. СКАЗКА ОСМА. Тайните на Посвещението. Пробуждането чрез Христа Исуса.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Тази разнообразност е една от особеностите на атлантските времена, споменът от които е траял още
дълг
о време.
Нека сега се върнем отново към древното посвещение. То даваше на човека възможност да вижда лице с лице висшите духовни същества, които бяха предшествували човека. Но според планетите, от които, в даден момент на тяхното развитие, бяха слезли човеците, Марс, Юпитер, Венера, посвещението приемаше различна форма. Ето защо още на Атлантида съществуваха различни оракули. Някои от тях насочваха с предпочитание своето духовно виждане към духовете-орел, други към духовете-лъв, духовете-телец или духовете-човеци, според собствената природа на тези, които трябваше да бъдат посветени.
Тази разнообразност е една от особеностите на атлантските времена, споменът от които е траял още дълго време.
Например в Мала Азия, в Египет биха могли да се намерят центрове на мистерии, където посвещението се даваше по такъв начин, че посветените съзерцаваха божествените същества под формата на духове-телец или духове-орел. Всяка външна цивилизация е произлязла от тези мистерии и онези, чието виждане достигаше до духовните същества под идеална а форма на лъва, виждаха в тялото на лъва един вид отражение на това, което бяха съзерцавали. Но тъй като си даваха сметка, също, че тези духове работеха над човешкото развитие, те изобразяваха тялото на лъва с човешка глава. От там впоследствие е произлязъл свинксът. Онези, които бяха съзерцавали духовете-телец, изразяваха това, като превеждаха това свидетелство на духовния свят чрез култа на телеца, който те въведоха в Египет под формата на култа на бика Аписа, а в Персия под формата на култа на бика на Митра.
към текста >>
278.
13. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Хармоничното равновесие на вътрешните сили на човека, създадено от Христа.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Дълг
о време те бяха останали без деца.
И ако тя не би била последвана от един нов импулс, би настъпила войната на всички против всички. Хората биха видели как мисъл се надига срещу мисъл, чувство срещу чувство, воля срещу воля и ужасяващият образ на човека, който убива своя баща и се съединява със своята майка, би се превърнал в действителност. Този образ е бил на-рисуван от древните посветени и отблясъкът от тези мощни видения от предихристиянските времена още живее в легендите. Нека само си припомним за името на Оедип и за старата гръцка легенда, която авторите класици са изобразили с такава сила. Ето тази легенда: В тебе царуваше цар, наречен Лайос, а жена му Йокаста.
Дълго време те бяха останали без деца.
Лайос се до пита до Делфийския оракул, за да узнае дали няма да му се роди син. И ето какъв бил отговорът на оракула: ако искаш син, ти ще имаш един такъв, който ще те убие! Лайос извърши акта, който трябваше да го направи баща в пияно състояние, т.е. в състояние на понижено съзнание. Роди се Оедип.
към текста >>
279.
15. СКАЗКА ТРИНАДЕСЕТА. Космическия смисъл на Голготската Тайна.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Така
дълг
о време човекът се е намирал и днес още се намира в едно състояния на погрешност, защото той възприема около себе си само сетивни, материални впечатления, които преработва в свои представи, без да вижда духа намиращ се зад тях.
До този момент човечеството е носило последствията от действието, което луциферическите и ариманически същества са упражнили върху него и които са потопили човека в майа, илюзия по отношение на външния свят.
Така дълго време човекът се е намирал и днес още се намира в едно състояния на погрешност, защото той възприема около себе си само сетивни, материални впечатления, които преработва в свои представи, без да вижда духа намиращ се зад тях.
Следователно влиянието на Ариман му представя външния свят в една лъжлива светлина и той си съставя едно погрешно разбиране за духовния свят. Видяхме кои бяха физическите последствия от това погрешно възприятие. Едно последствията на действието на Луцифер и Ариман е, че кръвта е позволила все по-малко и по-малко на човека да вижда света в неговата действителност; кръвните връзки от миналото бяха покварили, бяха разложили човешката кръв, бяха я умъртвили някак си, което създаде една растяща възможност за потъване в илюзията. Защото човекът не успяваше вече да пита първичната древна мъдрост, мъдрост, която учеше, че външния свят не е само материя, но че зад физическото се намира духът. Това наследство бе изгубено и човекът все повече тласкан към физическия свят както и животът на неговите мисли.
към текста >>
280.
2. СКАЗКА ПЪРВА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Ето защо още
дълг
о време нашата работа може да бъде само работа на пионери, работа за бъдещето.
И Духовната наука ще се окаже, че е най-практичното нещо, което може да съществува в живота като фермент. Ако само и се даде възможност, тя може да проникне и да оживотвори всеки клон на нашия живот по най-практичен начин. Общо взето нашето съвремие е вече узряло в смисъла, че във всяка една област ни показва необходимостта от намесата на духовно-научните истини. Навсякъде ние виждаме, че нашето съвремие изисква от нас: духовното познание трябва да проникне в нашия живот, да се влее в нашия живот. Обаче разбирането на човечеството накуцва само бавно след човешките нужди.
Ето защо още дълго време нашата работа може да бъде само работа на пионери, работа за бъдещето.
към текста >>
Когато ни изпълни тази идея, която с предчувствие приемаме в нашата душа, тогава в малкото ще се на учим чрез чувството да познаем великото; тогава от това малкото ще се научим да си казваме: ние стоим твърдо в нашите истини и чакаме с търпение осъществяването на тези истини; ние имаме силата да не се разколебаваме в това, което от една страна иде от светлината; но също ние имаме силата да чакаме, колкото и
дълг
о да трае, докато това, което искаме да положим като семе в лоното на времето, принесе зрели плодове.
Тогава също ние ще познаем, че има една Светлина на Запад, която свети, за да направи още по-светло това, което произхожда от Изтока, отколкото то може да бъде чрез своята собствена сила. Едно нещо се изпълва със светлина чрез източника на светлината, от който то се осветява. Ето защо никой не трябва да казва, че се получава едно изопачаване на източната Мъдрост, когато Светлината на Запад свети върху тези източна Мъдрост. Ще свети това, което е прекрасно, велико и възвишено. То ще свети най-прекрасно, най-величествено и най-възвишено, когато бъде осветено с най-благородната Светлина.
Когато ни изпълни тази идея, която с предчувствие приемаме в нашата душа, тогава в малкото ще се на учим чрез чувството да познаем великото; тогава от това малкото ще се научим да си казваме: ние стоим твърдо в нашите истини и чакаме с търпение осъществяването на тези истини; ние имаме силата да не се разколебаваме в това, което от една страна иде от светлината; но също ние имаме силата да чакаме, колкото и дълго да трае, докато това, което искаме да положим като семе в лоното на времето, принесе зрели плодове.
към текста >>
281.
4. СКАЗКА ТРЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Моля онези, които по-
дълг
о време се занимават с Духовната наука, правилно да претеглят на везните всяка дума, която се казва, и да имат предвид, че думите не са употребени приблизително, а съвсем точно.
Ние си обрисувахме пред душата, докъде стига онзи, който прилага над себе си методите на човешкото развитие в свръхсетивните светове. При това обърнахме вниманието, че има една определена степен на развитието, чрез която това, което човек среща иначе във външния свят като топлина, като въздух, като вода и т.н., започва да живее и бъде одухотворено. Казахме, че можем да наречем това изживяване в света на духовете на елементите.
Моля онези, които по-дълго време се занимават с Духовната наука, правилно да претеглят на везните всяка дума, която се казва, и да имат предвид, че думите не са употребени приблизително, а съвсем точно.
Аз не казах елементарни духове, а духове на елементите; и винаги става дума за това, което именно се назовава на съответното място.
към текста >>
Ако разпрострем нашето наблюдение върху света на камъните в по-
дълг
и периоди, бихме видели, че и там царува законът на раждането и умирането.
Ако искаме да дадем едно от многото различия, което ще бъде на първо място важно за нас за по-нататъшното разглеждане, можем да кажем: в нашия физически свят царува като един от всеобщите закони този на раждането и умирането. Навсякъде в нашия физически свят ние намираме смяна на раждане и смърт, възникване и умиране. Разгледайте, където искате, нашия физически свят, именно при неговите най-висши същества ще намерите характерното, че те се раждат и умират сред физическия свят. Една привидна вечност сред физическия свят се представя измамно на човека в това, камъните. Но и това е само привидно.
Ако разпрострем нашето наблюдение върху света на камъните в по-дълги периоди, бихме видели, че и там царува законът на раждането и умирането.
към текста >>
Вие знаете, че човешкият душевен живот се е изменил в течение на
дълг
и епохи.
Онези, които ще съпоставят фактите изнесени от мене в различните сказки и цикли от сказки, биха могли да направят тук едно заключение, което аз тук сам ще направя.
Вие знаете, че човешкият душевен живот се е изменил в течение на дълги епохи.
Вие всички познавате тези факти от моите най-различни сказки. Вие знаете, че когато днес описваме това, което наричаме човешко съзнание, ние имаме нещо съвършено различно отколкото съзнанието да речем например у първите древни индийци през първата културна епоха на следатлантското време; а съвършено различно е било съзнанието през атлантската епоха. Вие знаете, че в своето развитие човешкото съзнание е минало през едно състояние на смътно, първично ясновиждане и е стигнало до днешното ясно, будно дневно съзнание за физическия свят. Колкото по-надалече отиваме назад в развитието, толкова повече намираме, че хората са притежавали едно първично ясновиждане, известно първобитно ясновиждане. Не е нужно да отидем твърде далече в миналото, достатъчни са само малко хилядолетия, и ще намерим още много народи, които не са виждали само физическия огън, а са били в състояние през този физически огън да проникнат със своя поглед до елементните духове на огъня.
към текста >>
282.
6. СКАЗКА ПЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
На основата на това е вложена мисълта, че потомците на една велика индивидуалност в течение на
дълг
и епохи са си присвоявали нейното име.
Другото течение на народите водеше до там, щото външният човек, който живее между раждането и смъртта в сетивно въплъщение, да стане колкото е възможно повече от един образ, едно копие на божественото в своята външна форма. Кое можеше да бъде идеал на развитието на народа в тази област? Този идеал можеше да бъде именно само, да бъде създадено по този начин най-възвишеното, да се направи всичко онова, което да произведе поне веднъж на Земята едно толкова съвършено, толкова одухотворено външно тяло, че това тяло да бъде в състояние не само да бъде образ и подобие на божеството, но да може да приеме в себе си самото това божество. С други думи: като идеал в това друго течение на народите трябваше да бъде това, да се даде възможност на една човешка индивидуалност така да се усъвършенствува, така да се одухотвори и облагороди по отношение на всичко, което човекът има между раждането и смъртта, че това външно тяло да стане един благороден съсъд за приемането на най-висшето духовно. И за първи път тази велика мисъл възникна в онзи, който по най-съвършен начин обърна вниманието на хората върху духовния свят, намиращ се зад булото на сетивния килим, Заратустра */*Тук естествено със "Заратустра" ние разбираме непознатата историческа фигура, а един предисторически прадед.
На основата на това е вложена мисълта, че потомците на една велика индивидуалност в течение на дълги епохи са си присвоявали нейното име.
Такъв е бил обичаят в древните времена./: Трябва да бъде създадено едно външно тяло чрез една такава морална, интелектуална и духовна сили, че това тяло да бъде така одухотворено, както само то би могло да бъде одухотворено. Понеже за първи път тази мисъл възниква у Заратустра, затова той положи грижи така да се усъвършенствува от едно прераждане в друго, щото с всяко ново преражда не да живее в едно по-благородно, по-морално, по-естетично, по-интелектуално тяло. Така ние виждаме как индивидуалността, която като Заратустра се появи първо в древна Персия, да работи така над себе си, че тя постоянно се явява вън все по-съвършени физически тела, докато най-после доведе това съвършенство на физическото тяло до такава степен, че в това тяло бе даден един благороден съсъд, който беше не само образ и подобие на божествено-духовния свят, но то можа да стане съсъдът, в който се потопи Божеството, което иначе можеше да бъде виждано само зад булото на външния сетивен свят. Онова, което Заратустра бе посочил като свят на слънчевите Духове, които стоят зад физическото Слънце, което той бе посочил като скрития Дух на Доброто, Аура-Маздао, трябваше, приближавайки се все повече и повече до Земята, да намери едно място, в което можеше да живее като едно съвършено /одухотворено/ тяло. Така в едно от своите въплъщения Заратустра се яви в тялото на Исуса от Назарет; и тялото на Исуса беше толкова одухотворено, толкова облагородено, че то можа да приеме в себе си онова божество, което иначе можеше да бъде намерено зад булото на сетивния свят.
към текста >>
283.
7. СКАЗКА ШЕСТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Можем да охарактеризираме това чувство по следния начин: индиецът е чувствувал: аз стоя тук на Земята; аз като човек съм се развил през
дълг
и и
дълг
и епохи от първия зародиш на човешкото същество на Стария Сатурн до земната епоха.
Вън, където се виждали планините, дърветата, звездите, там са били виждани не само сгъстените елементи, но също и финото етерно, и всичко това е било виждано оформено като външен свят на боговете. Естествено не трябва да се представяме, че тези духове се състояха само от етер, но както човекът има своето физическо тяло и вътре в него етерният, астралният и азов принцип, така и тези духове имаха като най-гъста част надолу не физическото тяло, а етерното тяло като най-нисш член на тяхното същество и едновременно по-висшите принципи към по-висшите светове. Следователно в този свят виждаше индийската душа. И как чувствуваше тя, когато виждаше в този свят? Какво е изпитвала душата като основно чувство по отношение на целия този свят?
Можем да охарактеризираме това чувство по следния начин: индиецът е чувствувал: аз стоя тук на Земята; аз като човек съм се развил през дълги и дълги епохи от първия зародиш на човешкото същество на Стария Сатурн до земната епоха.
Аз трябваше да сляза в гъстата физическа материя, за да добия само в нея себесъзнанието. Когато говоря към самия себе си, аз говоря за себе си като едно азово същество, като същество надарено с Аз. Аз бях другар на всички духовни същества, които са видими около мене за ясно виждащия поглед от етерния свят нагоре. От тези същества съм израснал аз нагоре и съответно съм се сгъстил. Всички, всички съвършенства на човеците се намират в тези светове, в които прониква моят поглед; там се намират също съвършенствата и качества, които човеците тепърва трябва да добият.
към текста >>
284.
10. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Бихме могли още
дълг
о да говорим върху отношението на числото седем и на числото дванадесет и все пак трябва да оставим някои неща от тези дълбоки тайни на нашето мирово съществуване неразбрани.
С това ние посочихме външния аспект, външния изглед на тази велика промяна, която стана чрез Христовия Принцип по отношение на Земното развитие.
Бихме могли още дълго да говорим върху отношението на числото седем и на числото дванадесет и все пак трябва да оставим някои неща от тези дълбоки тайни на нашето мирово съществуване неразбрани.
Но ако приемете казаното като едно пояснение на числата седем и дванадесет като ръководна нишка за временните и пространствени отношения, Вие можете да проникнете по-дълбоко в тайните на всемира. Обаче за нас това отношение на числото седем и на число то дванадесет трябва да бъде отначало онова, което наред с всичко друго ни показва, какво голямо значение има Христовото Събитие за света, как, така да се каже, трябва да търсим една друга ръководна нишка на числата, когато искаме да се ориентираме.
към текста >>
Но след това сред този свят живееше също
дълг
о време същото онова същество, което, когато го разглеждаме от неговия духовен аспект, може да бъде наречено Бодисатва.
Но след това сред този свят живееше също дълго време същото онова същество, което, когато го разглеждаме от неговия духовен аспект, може да бъде наречено Бодисатва.
Този Бодисатва беше същото същество, което, след като завърши своята мисия на запад, се въплъти в Гаутама Буда около шестотин години преди нашето летоброене. Следователно онова същество, което после отиде като учител по-нататък на изток, се намираше вече на една напреднала степен. Той беше втори велик учител, един втори пазител на мъдростта на човечеството и стана Гаутама Буда.
към текста >>
285.
1. Първа лекция, Базел, 15 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Обаче, когато в основата на тази съгласуваност се поставят само външните материални събития, тя не може да продължи
дълг
о.
Аз често съм обръщал внимание на това защо днешното чисто материалистично изследване не може да съзре висшата стойност, истинската стойност на Евангелието на Йоан: Защото то не може да разбере, че един висш посветен, един посветен в по-висока степен, вижда нещата по-различно, по-дълбоко от другите. Онези, които срещат затруднения с Евангелието на Йоан, се опитват да намерят известна съгласуваност в текстовете на другите три Евангелия.
Обаче, когато в основата на тази съгласуваност се поставят само външните материални събития, тя не може да продължи дълго.
Защото това, което в утрешната лекция ще бъде особено важно за нас, а именно да разгледаме живота на Исус от Назарет преди Йоановото Кръщение, за него ние знаем, че то е описано от двама евангелисти: От автора на Евангелието на Матей и от автора на Евангелието на Лука; и за един чисто материалистичен подход тук се намират различия, които с нищо не отстъпват на различията, съществуващи между Евангелието на Йоан и другите три Евангелия.
към текста >>
286.
2. Втора лекция, 16 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Всичко това, което днес хората познават чрез своите собствени сили като висши добродетели на състраданието и любовта, и до което моралният усет бавно се издига, трябваше за
дълг
и периоди да бъде преподавано от самото небе.
Нека да обобщим: Днес моралният усет на човека може да се издига все по-високо и по-високо. Обаче трябва да обърнем поглед и назад към времената, когато моралният усет беше такъв, че чрез собствените си сили човекът не можеше да постигне нищо. Имаше времена, когато хората никога не биха могли да разберат, че състраданието и любовта спадат към най-висшите качества на човешката душа. Ето защо тогава беше необходимо, в човешките тела да се въплъщават и такива духовни Същества, към които отнасяме и Бодисатвите: Точно те получаваха от по-висшите светове истински откровения за действената сила на състраданието, за действената сила на любовта; точно те научиха хората как да напредват в състраданието и любовта, понеже хората все още не бяха в състояние да разберат това чрез своите собствени сили.
Всичко това, което днес хората познават чрез своите собствени сили като висши добродетели на състраданието и любовта, и до което моралният усет бавно се издига, трябваше за дълги периоди да бъде преподавано от самото небе.
А учителят по състрадание и любов през онези времена, когато хората все още не можеха сами да вникнат в естеството на състраданието и любовта, беше онзи Бодисатва, който после се въплъти за последен път като Гаутама Буда.
към текста >>
287.
4. Четвърта лекция, 18 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
И когато някъде чуете, че определена личност е проявила откривателски дух в една или друга област на живота, след като преди това
дълг
о време е изглеждала лишена от дарби и изоставаща в развитието си, имайте предвид, че тук Боговете са провели един експеримент: Те просто са съхранили детската природа на този човек и са го накарали да възприема света, така да се каже, с известно закъснение.
Естествено, хората не бива да прибягват до подобен експеримент и той няма нищо общо с възпитанието. Засега хората трябва да предоставят определени неща, така да се каже, в ръцете на Боговете. Хората все още не могат да ги контролират, но Боговете могат.
И когато някъде чуете, че определена личност е проявила откривателски дух в една или друга област на живота, след като преди това дълго време е изглеждала лишена от дарби и изоставаща в развитието си, имайте предвид, че тук Боговете са провели един експеримент: Те просто са съхранили детската природа на този човек и са го накарали да възприема света, така да се каже, с известно закъснение.
От опит добре знаем: Много често будните деца, които лесно и бързо вникват в това, което им разказваме, после, когато тръгнат на училище, отказват да се справят с преподаваните предмети. В този случай Боговете провеждат с тях експеримента, за който стана дума току-що.
към текста >>
288.
6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Ето защо у Вас не бива да се поражда никаква досада от
дълг
ата „предистория".
Сега, след съответната подготовка, за нас ще бъде относително лесно да вникнем в подробностите на Евангелието от Лука, понеже вече знаем с кого имаме работа в лицето на онези същества и индивидуалности, за които става дума.
Ето защо у Вас не бива да се поражда никаква досада от дългата „предистория".
На първо място ние трябва да си изградим точна представа за изключително комплицираните събития, заемащи централно място в Евангелията, а също и нещо друго, без което никога не бихме могли да се доближим до всичко онова, което после срещаме в затрогващата простота на Евангелието на Лука.
към текста >>
Ето защо мъдрото ръководство на света направи така, че
дълг
о време преди появата на Буда, този по едноазиатски народ получи „Законите" не под формата на вътрешна душевна опитност, а външно, чрез откровенията в Декалога, в десетте Божии заповеди (2.Мойсей 20 2-17).
Но как духовното ръководство на света трябваше да се погрижи за това, че наред с направлението, което намери своя израз в лицето на великия Буда, да възникне и едно друго направление, което едва по-късно прие в себе си всичко онова, което будизмът даде на човечеството? Това стана реалност само благодарение на факта, че всред направлението, което наричаме древноеврейско, хората бяха лишени от възможността да развият Дхарма по собствен път, опирайки се на личните си морални убеждения, или с други думи, да поемат по осемстепенния път. Древноеврейското направление не биваше да има своя Буда". Всичко, което Буда постигна като вътрешна убеденост всред своите последователи, за евреите трябваше да дойде от вън.
Ето защо мъдрото ръководство на света направи така, че дълго време преди появата на Буда, този по едноазиатски народ получи „Законите" не под формата на вътрешна душевна опитност, а външно, чрез откровенията в Декалога, в десетте Божии заповеди (2.Мойсей 20 2-17).
Това, което за едни стана вътрешно убеждение на душата, за евреите се яви външно под формата на Закон" и неговите десет заповеди. Ето защо, поради детската си еволюционна степен, представителят на древноеврейския народ възприема заповедите като нещо, което му се дава от небето.
към текста >>
289.
7. Седма лекция, 21 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Всичко онова, което поради луциферическия принцип трябваше да бъде отнето и опазено от човечеството в продължение на толкова
дълг
о време, сега стана плът в една отделна личност, сега то слезе и заживя на Земята.
И с този пример ние още веднъж виждаме колко дословно следва да се приемат Евангелията.
Всичко онова, което поради луциферическия принцип трябваше да бъде отнето и опазено от човечеството в продължение на толкова дълго време, сега стана плът в една отделна личност, сега то слезе и заживя на Земята.
Ето защо това Същество е най-великият образец за тези, които постепенно ще разберат неговата природа. Ето защо нашата земна мъдрост трябва да вземе за пример Бодисатвите. Те винаги имат задачата да възвестяват това, което представлява тринадесетият между тях. Обаче ние разполагаме с нашата Антропософия, с нашите мъдрост и познание, с резултатите от духовното изследване, именно за да вникнем в същността и природата на Вишва Карман, на Аура Маздао, на Христос.
към текста >>
290.
9. Девета лекция, 25 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Всеки, който говори или мисли по този начин, а именно, че единствената възможност да се проповядва християнството произтича от неговите разбирания, пропуска нещо съществено: Наш
дълг
е да говорим не според нашите предпочитания, а според фактите!
Да, подобни неща се случват твърде често.
Всеки, който говори или мисли по този начин, а именно, че единствената възможност да се проповядва християнството произтича от неговите разбирания, пропуска нещо съществено: Наш дълг е да говорим не според нашите предпочитания, а според фактите!
И веднъж на един такъв човек, аз трябваше да отговоря: „Може би Вие вярвате, че проповядвате християнските истини на всички хора. Обаче в този случай нещата се решават не от нашата вяра, а от фактите. Всички хора ли идват при Вас в църквата? фактите показват обратното! За онези, пред които Вие изнасяте правилните според тях истини, Антропософията не съществува; тя е тук за тези, които се нуждаят от нещо друго."
към текста >>
291.
10. Десета лекция, 26 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
И тогава Христос още веднъж им напомня, че те са само в началото: Аз ще трябва да остана още
дълг
о всред вас, докато вашите сили започнат да се вливат също и в другите хора.
Обаче в същото време трябваше да бъде показано и друго: Как тогавашните хора, включително и най-напредналите индивиди, бяха неспособни да приемат Христовия Принцип в себе си. Едно начало в тази посока беше направено по време на Преображението, но и то показа, че засега учениците не са в състояние да приемат докрай Христовия Принцип в себе си. Ето защо, веднага след това искайки да приложат Христовия Принцип и да изцелят един обсебен от злия дух човек техните сили се оказват недостатъчни.
И тогава Христос още веднъж им напомня, че те са само в началото: Аз ще трябва да остана още дълго всред вас, докато вашите сили започнат да се вливат също и в другите хора.
И тогава той прави това, което учениците не могат. А после още веднъж насочва внимание то им върху тайната, скрита зад това събитие: „И дойде времето, когато Син човечески ще бъде предаден в ръце човечески", или с други думи: Идва времето, когато изпълнявайки своята планетарна мисия, хората ще изградят в себе си нещо, което постепенно ще започне да се влива в останалите, времето когато човешкият Аз вече озарен от самия Христос ще бъде предоставен в ръцете на човека.
към текста >>
292.
Евангелията. Буда и двете деца Исус. Берлин, 18 октомври 1909 година
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
В продължение на
дълг
о време в този народ са действали заповедите на Йехова.
В Палестина е трябвало да се съединят зороастризма и будизма, а след това още едно, съвсем друго течение. Това течение при известни условия е можело да осигури по-млади жизнени сили.
В продължение на дълго време в този народ са действали заповедите на Йехова.
Ако този народ се намираше на тази степен, на която шестстотин години преди Христа Буда е можел да апелира към собствената душа на тези хора, по-късно този народ би бил лишен от силите на младостта. Затова е трябвало да му се дадат заповеди, за съблюдаването на които не се апелира към собствената душа. Този народ в Предна Азия е трябвало да се задържи на по-ранна степен на развитие.
към текста >>
293.
Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
В теософското движение
дълг
о не разбираха, че телесността на човека е храм на душата.
Благодарение на такива разглеждания трябва да ни става все по-ясно, че такава индивидуалност, като Заратустра, използва телесността като инструмент. Ако от висшите светове, от най-божествения от божествените светове на Земята слезе някаква индивидуалност и се въплъти в неподходяща телесност, тя няма да може да прави в нея нищо друго, освен това, което като инструмент позволява тя. Фалшивото чувство, за което стана дума, лесно би могло да породи различни недоразумения.
В теософското движение дълго не разбираха, че телесността на човека е храм на душата.
Трябва да се отчете това, което многократно сме подчертавали: това, че човешкият аз живее в три обвивки, всяка от които е по-стара, от самия аз. Този аз е земно същество, най-младият от човешките членове. Астралното тяло води началото си от древната Луна, етерното или жизненото тяло – от древното Слънце, тоест вече е преживяло три планетарни етапа на развитие; физическото тяло в същността си е най-съвършената част, то е преживяло четири планетарни етапа на развитие. Физическото тяло се е формирало еон след еон, така че днес то се явява съвършен инструмент, в който човешкият аз може да се развива, позволявайки на хората постепенно отново да се издигат към духовните висини. Ако физическото тяло беше толкова несъвършено, като астралното тяло и аза, човешкото развитие на Земята би било невъзможно.
към текста >>
294.
Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
В човека отново е трябвало да се появи съзнание за това, какво представлява духовният живот, и при назорея то е трябвало да се появи по нов начин, вследствие носенето на
дълг
а коса в продължение на цялата подготовка.
В Библията наистина прекрасно са изразени всички тези неща.
В човека отново е трябвало да се появи съзнание за това, какво представлява духовният живот, и при назорея то е трябвало да се появи по нов начин, вследствие носенето на дълга коса в продължение на цялата подготовка.
В древността отношението на косата към духовната светлина се е изразило даже в това, че светлина и коса се обозначават, с изключение на незначителен символ, с една и съща дума. Изобщо древноеврейският език сочи към най-дълбоките тайни на човечеството. Той следва да се разглежда като мощно речево откровение на мъдростта. В това е бил смисълът на отглежданата от назореите дълга коса. Но днес вече не трябва да гледаме на това като на основно.
към текста >>
В това е бил смисълът на отглежданата от назореите
дълг
а коса.
В Библията наистина прекрасно са изразени всички тези неща. В човека отново е трябвало да се появи съзнание за това, какво представлява духовният живот, и при назорея то е трябвало да се появи по нов начин, вследствие носенето на дълга коса в продължение на цялата подготовка. В древността отношението на косата към духовната светлина се е изразило даже в това, че светлина и коса се обозначават, с изключение на незначителен символ, с една и съща дума. Изобщо древноеврейският език сочи към най-дълбоките тайни на човечеството. Той следва да се разглежда като мощно речево откровение на мъдростта.
В това е бил смисълът на отглежданата от назореите дълга коса.
Но днес вече не трябва да гледаме на това като на основно.
към текста >>
295.
За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
В продължение на
дълг
о време са казвали: малка полза има от това, някой да дойде и да съобщи резултати от духовно изследване.
Ще ни стане още по-ясно, ако поставим въпроса малко по-иначе: защо днес изобщо антропософията се изучава по такъв начин? Защо се съобщават сведения за висшите светове, сведения, които са резултати от духовното изследване, от ясновидското съзнание? Възможно ли е, това да може да става по съвсем друг начин; да кажем, като се започне с това, на всеки да се дадат определени указания, как той може да развива своите собствени, вътрешни, дремещи в душата способности и благодарение на тези указания, да получи възможност постепенно да прониква в духовните светове преди, както това става днес, да чуе нещо от фактите за висшите светове? Трябва да се каже, че по-рано това е било определена традиция, съществувала преди духовнонаучното ни движение в съвременния смисъл на думата.
В продължение на дълго време са казвали: малка полза има от това, някой да дойде и да съобщи резултати от духовно изследване.
Към такива съобщения са се отнасяли колкото се може по-сдържано. Ограничавали се с това, да дават на хората определени правила, как трябва да развиват дремещите в душата им способности, и, по същество, да не им позволяват да знаят повече, отколкото самите те, благодарение на собственото си виждане, успеят тихичко да добият във висшите светове. Сега може да се появи въпросът: защо днес не се върви само по този път, и защо днес антропософията съобщава резултатите от духовното изследване?
към текста >>
Той никога не бил се съмнявал в това и за какво му е да прави
дълг
и мисловни упражнения за да доказва съществуването на Бог.
Един човек, който желаеше да преуспее на антропософското поле, но едновременно искаше и да се учи все по-точно да мисли духовно, ме попита какво четиво бих му препоръчал. За тренировка на мисленето и за да бъде все повече в състояние да разграничава в ясни контури мислите, които подхранва, посъветвах споменатото лице да изучава труда на Спиноза[2] „Етика“. Изминаха само няколко седмици и споменатият човек ми писа, че, собствено, не знае защо трябва да изучава това; защото книгата е доста обемиста и там става дума само за това, да се доказва съществуването на Бога.
Той никога не бил се съмнявал в това и за какво му е да прави дълги мисловни упражнения за да доказва съществуването на Бог.
– Виждате ли, това наистина е пример за удобството, с което днес мнозина подхождат към духовната наука. Те бързо се задоволяват добивайки вяра и се плашат от усилията за придобиване и развиване на представи, които не са им удобни. Но вследствие на това никога няма да се получи нищо, освен сляпа вяра. В същото време виждате, че вашата работа престава да бъде само сляпа вяра, ако наистина се обучавате за мислене, а не просто само жадно да се стремите да развивате силите, които водят до елементарната, стихийна степен на ясновиждане.
към текста >>
Много лесно може да се сметне, че и най-незначителната степен на ясновиждане е по-добра, от
дълг
ото странстване през разумното разбиране на фактите от висшите светове.
Естествено, днес съвсем не трябва да се възразява срещу стремежа да се развиват скритите в душата сили. Това е прекрасен и добър стремеж. Но, от друга страна, следва също да се подчертае, че трябва да се напредва успоредно с това, че наред с това е необходимо да се тренират физическите мисловни сили, познавателните способности, които поначало са ни дадени на физически план, да се тренират дори и когато не ни е удобно, за да сме в състояние да си създаваме ясни представи и ясни понятия за това, което ни се съобщава от висшите светове.
Много лесно може да се сметне, че и най-незначителната степен на ясновиждане е по-добра, от дългото странстване през разумното разбиране на фактите от висшите светове.
Някой би могъл да каже: аз съвсем не знам, защо се намирам в това Общество. Тук винаги се говори за неща от висшите светове; това е прекрасно, но за мен би било по-добре, ако поне малко мога да виждам като ясновиждащ.
към текста >>
Колкото и
дълг
о да го съзерцавате, то няма да се превърне в пшеница.
Ако трябва да се използва сравнение, можем да кажем: да предположим, че имаме някакво семе, например, семе от пшеница.
Колкото и дълго да го съзерцавате, то няма да се превърне в пшеница.
Трябва да го посеете в почвата и да му позволите да расте, да позволите да му въздействат растежните сили. Това, което са имали божествено-духовните същества преди образуването на човека, може да се сравни със семето на пшеницата. То е трябвало да покълне под формата на мисъл, а след това е трябвало първо да бъде възпитавано на физически план от човека. Няма никаква друга възможност да се отглеждат мисли за висшите светове, освен да им се позволява да прорастват в човешките въплъщения. Така че това, което мислят хората тук, на физически план, е своеобразно и неповторимо, и то трябва да се присъединява към това, което е възможно във висшите светове.
към текста >>
От вас не се изисква да бъдете ясновиждащ в течение на
дълг
о време, но, въпреки това, вие имате в себе си пълното значение на това, което приемате като съобщения.
Но сега се намесва и следното: може да се спори по повод ценността на съобщенията от духовния свят, ако сами не сме видели съответните явления. Сега към двамата, които противопоставихме един на друг, ще добавим и трети, който въобще не е ясновидец, на когото само се съобщават резултатите от духовните изследвания, добити по пътя на ясното мислене обединено с визионерско виждане. Той ги приема и ги разбира като разумни. Да, това са факти от духовния свят. Мислещият ясновиждащ визионер ги притежава, притежава ги и всеки, който ги е разбрал с разума, даже и ако не осъзнава това.
От вас не се изисква да бъдете ясновиждащ в течение на дълго време, но, въпреки това, вие имате в себе си пълното значение на това, което приемате като съобщения.
към текста >>
Но ако етерното тяло е така заседнало във физическия мозък, отпечатвайки в него мисловната дейност, от което се е изтощило, вероятно кармата му ще го застави
дълг
о да чака, докато го освободи отново.
Мисловната работа силно свързва етерното тяло с мозъка. Ако вследствие на кармата си някой още няма сили отново в нужното време да го освободи, тогава може да стане така, че в това въплъщение той да не успее да постигне в областта на ясновиждането нищо особено. Да предположим, че по силата на кармата си, в своето предно въплъщение той е трябвало да бъде строго мисловен тип. Тогава мисленето му сега няма толкова силно да свързва мозъка с етерното тяло и скоро той относително лесно ще освободи етерното тяло, и тогава, благодарение на това, че мисловните елементи са най-добрите семена за придвижване във висшите светове, ще може по фин начин да изследва техните тайни. Той, разбира се, трябва първо да освободи етерното тяло от мозъка.
Но ако етерното тяло е така заседнало във физическия мозък, отпечатвайки в него мисловната дейност, от което се е изтощило, вероятно кармата му ще го застави дълго да чака, докато го освободи отново.
Но ако все пак след това той се придвижи, ще преодолее границата на логическото мислене. Тогава това не е изгубено, тогава никой не му отнема това, което е постигнал. И това е извънредно важно, тъй като в противен случай ясновиждането може отново и отново да пропада. Още един път ви обръщам внимание, че в миналите времена всички вие сте били ясновиждащи.
към текста >>
296.
Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Сега ще засегнем тема, чието описание днес наистина е трудно, доколкото тук се съдържа истина, която стои толкова далеч от днешното мислене, колкото можем да си представим; но все пак това е истина и можем да претендираме за правото на истини, които хората, които достатъчно
дълг
о сътрудничат в нашите клонове, могат да изтърпят, истини, които толкова се различават от днешното мислене.
Сега ще засегнем тема, чието описание днес наистина е трудно, доколкото тук се съдържа истина, която стои толкова далеч от днешното мислене, колкото можем да си представим; но все пак това е истина и можем да претендираме за правото на истини, които хората, които достатъчно дълго сътрудничат в нашите клонове, могат да изтърпят, истини, които толкова се различават от днешното мислене.
към текста >>
Науката едва след
дълг
о време ще стигне до тези важни истини.
Науката едва след дълго време ще стигне до тези важни истини.
Те се намират в Библията. Библията е много по-учена книга от днешната ни наука, стояща още на детската степен на азбучните истини. Прочетете историята за Яков и Исав! Яков върви напред, защото е развил способност от последното време. Исав е спрял на предишната степен, в сравнение с Яков той е, така да се каже, по-простодушен.
към текста >>
В малко изкривен вид той вече се съдържа в днешното естествознание, където казва, че в индивида отново накратко се повтаря това, което е ставало в течение на по-
дълг
и периоди в развитието на вида[2].
След това събитията протекли по известния ви начин. Тогава виждаме нещо забележително: виждаме забелязания от автора на Евангелието от Матей закон в духовната област, който все повече и повече се припознава като съществен за целия живот закон. Този закон гласи: това, което е ставало преди, се повтаря на по-висша степен.
В малко изкривен вид той вече се съдържа в днешното естествознание, където казва, че в индивида отново накратко се повтаря това, което е ставало в течение на по-дълги периоди в развитието на вида[2].
Авторът на Евангелието от Матей по величествен начин ни посочва това. Той ни го показва, казвайки: Азът на Заратустра е трябвало да се въплъти в тяло, което в течение на времето е било подготвено в народа на Авраам. Излизайки от Ур Халдейски, от местата, откъдето е произлязла вавилонската култура, Авраам е следвал път през Предна Азия към Палестина. Потомците му, благодарение на сънищата на Йосиф, били отведени по-нататък на юг, в Египет и, след като възприели там египетския импулс, се върнали обратно в Ханаан.
към текста >>
Дълг
ата коса задържа повече електричество и магнетизъм.
[1] Беинса Дуно също в много беседи казва подобни неща за косата: „Космите са антени, чрез които човек се свързва с духовния свят“ – Скритите сили, Младежки окултен клас, София, 20.11.1927г.; „Всеки косъм съдържа енергия в себе си – електричество или магнетизъм.
Дългата коса задържа повече електричество и магнетизъм.
Като реже косите си, човек се лишава от тази енергия“ – Ангелът говори, Неделни беседи, София, 05.06.1921 г.; „Всички онези животни, които са паднали, у които културата е слаба, в които умственото развитие не е дотам проявено, които живеят в неблагоприятни условия, всички са космати. И постепенно, колкото повече се събужда съзнанието в тях, колкото повече идва интелектуална сила, тия косми се разреждат“ – Значение на гласните при окултното пеене, Общ окултен клас, София, 10.12.1922 г.
към текста >>
297.
Коледната елха като символ. Берлин, 21 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
По времето, когато, например, в Армения празникът Рождество съвсем не се е празнувал, и в самата Палестина християните още
дълг
о време се отнасяли отрицателно към него, в Европа той бързо пуснал корени.
И така, виждаме, че християнското Рождество е възникнало едва в 4. век; виждаме, че тогава то е било за първи път отпразнувано в Рим. И отново се налага да приемаме почти като повеля на съдбата това, че в областите на Средна и Северна Европа празникът Рождество се съвместява – не по външно-материалистичен начин, а благодарение на тайнствено стечение на обстоятелствата – с древния празник, който се е празнувал в момента на най-дълбокото слънцестоене, с празника на зимното Слънце. Не трябва да се мисли, че в Средна и Северна Европа празникът Рождество е бил отнесен към времето на този празник, и са искали да превърнат древния празник в празника Рождество, за да се умиротворят, така да се каже, народите. Празникът Рождество е излязъл от християнството и именно благодарение на приемането му в северните области, се открило дълбокото вътрешно родство на тези народи и символите им с християнството.
По времето, когато, например, в Армения празникът Рождество съвсем не се е празнувал, и в самата Палестина християните още дълго време се отнасяли отрицателно към него, в Европа той бързо пуснал корени.
към текста >>
298.
Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Празнуването на духовното познание във връзка с Рождество би могло да означава не нещо друго, а действително вътрешно усърдно да призоваваме в душата си (както се опитвахме да правим това в течение на годината) към изпълнение на духовния ни
дълг
по отношение на съвременното развитие на човечеството посредством това, че разбираме задачите му в наше време, правим нашите души все по-богати със съдържанието, което черпим от преживяванията в духовния свят, за да принадлежим към хората, които ще трябва да изпълняват необходимата духовна работа в следващата епоха на човечеството.
В дните преди Рождество се опитахме да се издигнем до това настроение, което и в антропософски смисъл може да бъде наречено истинско рождественско настроение. Тогава се опитахме да извикаме пред нашите души това, което е едно обяснение на Рождество, което позволява по определен начин да се приложи рождественското настроение към всичко важно, което става в преживяванията на човека през годината. За търсещия познание, особено в нашата съвременност, това трябва да принадлежи към най-важните настроения – да празнува самото духовно познание в неговото, така да се каже – отношение към Рождество.
Празнуването на духовното познание във връзка с Рождество би могло да означава не нещо друго, а действително вътрешно усърдно да призоваваме в душата си (както се опитвахме да правим това в течение на годината) към изпълнение на духовния ни дълг по отношение на съвременното развитие на човечеството посредством това, че разбираме задачите му в наше време, правим нашите души все по-богати със съдържанието, което черпим от преживяванията в духовния свят, за да принадлежим към хората, които ще трябва да изпълняват необходимата духовна работа в следващата епоха на човечеството.
към текста >>
Ако се опитаме да впишем антропософските истини в своето сърце, в своята душа като послание на Самия Христос, можем да кажем, че по времето на Рождество антропософите трябва да развиваме рождественско настроение посредством това, че просветляваме с по-дълбоки чувства приетото от нас в продължение на цялата година, в самата си душа го просветляваме с по-дълбоки чувства, така че това напълно се превръща в сила и можем да усетим, че не само знаем нещо от антропософската мъдрост, но тя прониква в нашата душа, в нашето сърце като пронизана със светлина топлинна сила, която ни прави способни във всички области на живота, където и да стоим – да изпълняваме в настъпващата година нашата работа и
дълг
а си.
Ако се опитаме да впишем антропософските истини в своето сърце, в своята душа като послание на Самия Христос, можем да кажем, че по времето на Рождество антропософите трябва да развиваме рождественско настроение посредством това, че просветляваме с по-дълбоки чувства приетото от нас в продължение на цялата година, в самата си душа го просветляваме с по-дълбоки чувства, така че това напълно се превръща в сила и можем да усетим, че не само знаем нещо от антропософската мъдрост, но тя прониква в нашата душа, в нашето сърце като пронизана със светлина топлинна сила, която ни прави способни във всички области на живота, където и да стоим – да изпълняваме в настъпващата година нашата работа и дълга си.
Така че ако се опитаме да превърнем светите истини на духа в свети чувства, в свята сила в нашата душа, в нас ще се роди на по-висока степен това, което първо приемаме в себе си от силите на този земен свят. Затова в рождественското време можем все повече да си припомняме възможностите, благодарение на които едни или други представители на цялото човечество са се опитвали да се възнесат в сферите на духовността, където трябва да се търси самият Христос. В областта на тези чувства би ни отвел нашият наистина християнски немски поет Новалис. И днес рождественското настроение, сгряването ни в топлите му лъчи, може да произлиза от този наистина теософски поет[1]. Когато се обръщаме към Новалис – там, където в чудесна поетична форма разкрива пред нас съкровищата на своята мъдрост, може би с най-голяма топлота ще усетим, как от духовното познание следва да добиваме възможност да изпълним живота си с нов блясък и светлина.
към текста >>
Било нужно
дълг
отрайното въздействие на авторитарните възприятия, които вътре в такава общност действали сугестивно, за да се развълнува до дълбините на душата си от този наистина християнски дух, който може да бъде разбран само тогава, когато е обвеян с дъха на духовното познание.
Трябва да кажем, че старият Харденберг се опитвал да се бори със суровото неразбиране по отношение на сина си. Той се опитвал да се извиси над напълно материалния живот, за да усети в общността на Моравската църква[4] нещо от дълбокия религиозен дух, може да се каже – от познанието за мировия Дух по древния начин. Но той не довел това дотам, да усети силата и мощта на истините, които излизали от душата на сина му.
Било нужно дълготрайното въздействие на авторитарните възприятия, които вътре в такава общност действали сугестивно, за да се развълнува до дълбините на душата си от този наистина християнски дух, който може да бъде разбран само тогава, когато е обвеян с дъха на духовното познание.
към текста >>
Като действаме така в нужното време, ние изпълняваме
дълг
а си по отношение на съвременното човечество.
Но синът му от няколко месеца, що се отнася до физическото му тяло, се намирал под Земята! Защото старият Харденберг преживял това няколко месеца след смъртта на Новалис. Когато по силата на обстоятелствата се оказал в състояние за кратко да свали предубежденията на физическия план, с които сме обвити тук, той бил възнесен в духовните висини, където усетил настоятелната им сила, настоятелната власт на духовните висини, която трябва да усещаме без оглед на всички предубеждения на материалния свят. Само ако можехме да оставим долу тези материалистически предубеждения на съвременността! Да усетим настойчивостта на духовния живот и да позволим на тази сила и топлина да струят в сърцата ни!
Като действаме така в нужното време, ние изпълняваме дълга си по отношение на съвременното човечество.
към текста >>
По такъв начин и в бъдеще – и това още
дълг
о ще продължава – все повече хора ще се обръщат към материалистичното мислене и все повече ще стигат до убеждението, че надеждният исторически метод е принуден да отрече достоверността на историческия Христос Исус.
Изглежда, че днес „науката“ се чувства призвана с помощта на своите методи да изтрие от света историческия Христос. Можем да напомним, че духовната наука именно днес е призвана със своите средства да докаже съществуването на историческия Христос Исус. Вярата на хората не зависи от вътрешните истини в която и да е област на знанието. Могат да бъдат приведени множество доказателства за най-съмнителни неща във всяка област на знанието. Хората могат да живеят без въобще да забелязват, че съществуват такива доказателства.
По такъв начин и в бъдеще – и това още дълго ще продължава – все повече хора ще се обръщат към материалистичното мислене и все повече ще стигат до убеждението, че надеждният исторически метод е принуден да отрече достоверността на историческия Христос Исус.
Изглежда, че науката изтрива това, за което се надяваме да добием нов символ в блясъка на сияещата златна мъдрост.
към текста >>
Но това ще продължава още
дълг
о, дотогава, докато хората не се освободят от вярата в авторитета, макар да мислят, че не вярват в никакви авторитети.
Разбира се, ще дойдат времена, когато за Христос ще знаят само в кръговете, където се признава духовната наука, благодарение на която стават разбираеми думите: „Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света! “[7], и където този, който може да вниква в духовното изследване че разбере, че Този, от Когото е излязъл импулсът на християнството, винаги присъства в духовния свят, и от този духовен свят трябва да се добива достоверността на Христовото събитие. Само в кръговете, където се придържат към такова духовно вероизповедание, ще се постига достоверността на това, за което отново се търси този символ. А хората отвън няма да се затормозяват с доказателства, че историческият метод, външният научен метод е построен върху плаващи пясъци. Разбира се, този, който днес е в състояние да разбере цената и същността на науката, поради недоброкачествеността и необосноваността на методите би могъл също да знае и колко недостойно за внимание е, когато днес именно тези, които мислят, че подхождат строго научно, идват и казват: исторически е невъзможно да се докаже съществуването на всички персонажи, от Христос до апостолите.
Но това ще продължава още дълго, дотогава, докато хората не се освободят от вярата в авторитета, макар да мислят, че не вярват в никакви авторитети.
Днес съществува най-лошата вяра в авторитети. И хората съвсем не осъзнават, че истинския спасител от вярата в авторитета е Този, който е учил хората да се осланят на силата на собствения си аз най-дълбоко в себе си. Този, който ни е посочил, какво следва да приемаме в аза си, може също да ни посочи как да търсим силата на истината, как да търсим източниците на истината вътре в самите себе си. С Христос вътре, намираме истината вътре в себе си; с Христос вътре, намираме здрава почва за свободно и независимо съждение, намираме здрава почва, която стои над всякакви авторитети. Именно от Христовото събитие трябва да можем по сериозен повод, да казваме сериозни думи, за да се научим да усещаме призванието си като антропософи.
към текста >>
Затова още
дълг
о няма да има възможност да се види в светлината на истината това, което е най-великото благо за човечеството, освен в интимния кръг на антропософската дейност.
Затова още дълго няма да има възможност да се види в светлината на истината това, което е най-великото благо за човечеството, освен в интимния кръг на антропософската дейност.
И ако това, което е станало в Палестина и на което всяка година позволяваме отново символично да се възражда в нашето сърце, външната наука все повече го намира за нещо, което може да бъде отречено и изкоренено, то антропософското духовно движение ще стане средоточие, в което силата на палестинското събитие ще избухва все по-ярко и по-ярко, откъдето в останалото човечество отново ще струи живот, който може да дойде само от това събитие.
към текста >>
Почувствайте цялата значимост и цялата тежест на антропософското решение: не всеки трябва да бъде антропософ; но като отчитаме какво именно беше казано, ние трябва да бъдем антропософи поради
дълг
а си пред човечеството, поради
дълг
а си пред цялата задача на човечеството и неговата мисия.
Почувствайте именно на това Рождество, че във вашите души е решението да станете достойни инструменти за развитието на човечеството в бъдеще!
Почувствайте цялата значимост и цялата тежест на антропософското решение: не всеки трябва да бъде антропософ; но като отчитаме какво именно беше казано, ние трябва да бъдем антропософи поради дълга си пред човечеството, поради дълга си пред цялата задача на човечеството и неговата мисия.
Нека от рождественската елха символично да ни пронизва светлината, която ще ни възпламени за тази духовна мисия на човечеството. Тогава ще сме разбрали нещо от това, което отново ще ни даде сили през Новата година да продължим да напредваме в антропософския живот и антропософските истини.
към текста >>
[3] От Антропософията знаем, че индивидуалността в Новалис, има
дълг
а инкарнационна верига, включваща Финеес (син на Елеазар и внук на първосвещеника Аарон, около 1300 г.
[3] От Антропософията знаем, че индивидуалността в Новалис, има дълга инкарнационна верига, включваща Финеес (син на Елеазар и внук на първосвещеника Аарон, около 1300 г.
пр.Хр.), пророк Илия (9 век пр.Хр.), персонаж живял в 6 век пр. Хр. на Балканския полуостров и в Сицилия, Йоан Кръстител в Поврата на времената, художникът Рафаело в 15.-16. век и Новалис в 18. век. По сведения на Димитър Мангуров, следващата инкарнация на тази индивидуалност в 20. век е известният български пророк дядо Влайчо, като обосновка за това е дадена в лекцията му от 26.10.2014 г.
към текста >>
299.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
В такъв случай те трябва да чакат много
дълг
о време, преди да стане възможно да наваксат загубеното, но по-добре да не разчитаме на тази възможност.
Когато душите са занемарили в дадено въплъщение да научат онова, което съответната епоха предлага, много трудно е в друга епоха това знание да се придобие.
В такъв случай те трябва да чакат много дълго време, преди да стане възможно да наваксат загубеното, но по-добре да не разчитаме на тази възможност.
Следователно нека да помним, че нещо съществено стана по времето, когато портите към духовния свят бяха яко затворени. Това бе периодът, през който работи Йоан Кръстителят, както и Христос. Съществено бе за онова време, което иначе бе свидетел на изминаването на 3100 години от тъмната епоха, щото хората, живеещи тогава да са се били прераждали няколко пъти или поне веднъж или дваж през време на тази Тъмна Епоха. Аз-съзнанието стабилно се бе установило, споменът за духовния свят вече е бил изпарен и ако човешките същества са искали да не загубят всякаква връзка с духовния свят, те е трябвало да се научат да преживяват духовното вътре в Аза си. Те е трябвало да развият Аза по такъв начин, че този Аз, вътре в своето вътрешно същество, поне да бъде сигурен, че има един духовен свят, че човек принадлежи на този духовен свят и че има също и висши духовни същества.
към текста >>
В противен случай човечеството ще се наложи
дълг
о време да чака за да се повтори такава една възможност всъщност до едно следващо въплъщение на земята.
Христос винаги присъствува, но Той е в духовния свят; можем да Го достигнем, ако издигнем себе си до тези свят. Цялото антропософско знание би трябвало да бъде трансформирано в нас в силно желание да се предотврати човечеството да пропусне, без да забележи това събитие, но през времето, останало на наше разположение, постепенно да възпитаме едно човечество, което да може да е узряло за култивирането на тези нови способности и следователно да се свърже отново с Христос.
В противен случай човечеството ще се наложи дълго време да чака за да се повтори такава една възможност всъщност до едно следващо въплъщение на земята.
Ако човечеството игнорира това събитие на връщането на Христос, виждането на Христос в етерно тяло ще бъде ограничено само за онези, които, чрез езотерично обучение, докажат себе си готови да се издигнат до такава една опитност. Но великото събитие възможността щото тези способности да могат да бъдат придобити от човечеството изобщо и това велико събитие да може, посредством тези естествено развити способности да бъде разбрано от всички човешки същества това не ще бъде възможно преди да измине дълго време.
към текста >>
Но великото събитие възможността щото тези способности да могат да бъдат придобити от човечеството изобщо и това велико събитие да може, посредством тези естествено развити способности да бъде разбрано от всички човешки същества това не ще бъде възможно преди да измине
дълг
о време.
Христос винаги присъствува, но Той е в духовния свят; можем да Го достигнем, ако издигнем себе си до тези свят. Цялото антропософско знание би трябвало да бъде трансформирано в нас в силно желание да се предотврати човечеството да пропусне, без да забележи това събитие, но през времето, останало на наше разположение, постепенно да възпитаме едно човечество, което да може да е узряло за култивирането на тези нови способности и следователно да се свърже отново с Христос. В противен случай човечеството ще се наложи дълго време да чака за да се повтори такава една възможност всъщност до едно следващо въплъщение на земята. Ако човечеството игнорира това събитие на връщането на Христос, виждането на Христос в етерно тяло ще бъде ограничено само за онези, които, чрез езотерично обучение, докажат себе си готови да се издигнат до такава една опитност.
Но великото събитие възможността щото тези способности да могат да бъдат придобити от човечеството изобщо и това велико събитие да може, посредством тези естествено развити способности да бъде разбрано от всички човешки същества това не ще бъде възможно преди да измине дълго време.
към текста >>
300.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Помислете за всичко онова, което трябва да е ставало в течение на
дълг
и периоди от време, за да може по този начин да се промени физиономията на земята до това, което тя е днес.
Ако например четете описания на областите, в които сега живеем, за да видите как те са изглеждали по времето, когато Христос е вървял по земята, вие ще откриете, че цялата физиономия на тази област се е променила в течение само на няколко века. Тогава бихте могли да се попитате, доколко моралните и други условия на цивилизацията са се променили също в течение на тези няколко века. Опитайте се за момент да си представите в какво едно дете е било обучавано в началото на нашата епоха и какво учи днес едно съвременно дете; опитайте се да си представите всичко това, а след това си припомнете онова, което сте научили от антропософските учения, именно че ние сме в състояние да гледаме назад до едно далечно минало, когато физиономията на земята е била напълно различна. Тогава в повечето случаи континенти, които съществуват днес, не са съществували, а е имало един огромен обширен континент на мястото, което днес заема Атлантическия океан.
Помислете за всичко онова, което трябва да е ставало в течение на дълги периоди от време, за да може по този начин да се промени физиономията на земята до това, което тя е днес.
към текста >>
След това то ще продължи за
дълг
и периоди от време като нещо, което е станало напълно естествено за човечеството.
Едно нещо е могло да го убеди: когато той вижда Христос ясновидски в атмосферата на земята. Чрез това той бъде убеден, че слизането на Христос на земята, което бе очаквано в мистериите, фактически е станало. Онова, което Апостол Павел преживява като присъствие на Христос в атмосферата на земята, е това, което съвременният човек може да обучи себе си да преживее ясновидски чрез езотерично школовка; това е, което отделни лица тук и там ще са в състояние да преживеят чрез едно естествено ясновидство, както вече съм го охарактеризирал, като се започне с годините 1930 до 1940.
След това то ще продължи за дълги периоди от време като нещо, което е станало напълно естествено за човечеството.
към текста >>
301.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Колон, 27. 2. 1910 г. Будизъм и Павловото Християнство.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Дълг
на човека е да победи онова, което му пречи да вижда този свят духовно.
Това е причината, поради която Павел казва: "Не убивайте удоволствието от съществуванието, а го прочиствайте, защото то първоначално бе добро". Това може да стане, когато човек поеме силата на Христос в себе си. Когато тази сила проникне душата, тя пропъжда душевната тъмнина. Боговете не са поставили човека на земята без никаква цел.
Дълг на човека е да победи онова, което му пречи да вижда този свят духовно.
Заключението на Буда, че човек трябва да избягва въплъщение сочи към една прототипна мъдрост за човечеството. В противовес Павел казва: "Минете през въплъщение, но наситете се с Христос и в далечно бъдеще всичко, което човек е създал като илюзия ще изчезне".
към текста >>
302.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Мюнхен, 15. 3. 1910 г. Проповедта на планината.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Човек вече не е могъл да влиза в духовния свят в своето нормално състояние на съзнание и дошло времето, когато сами въз основа на
дълг
а и усилена подготовка в мистерийните школи, е могъл отново да се обръща към духовния свят.
Ориенталската мъдрост именува тези векове, през които човек все още е имал пряк контакт с духовния свят, Крита Юга, Трета Юга и Двапара Юга. През последния период обаче пряко виждане в духовния свят не е било вече възможно, а само едно спомняне, което ставало по същия начин, по който един стар човек може да си спомня младостта. След това вратите на духовния свят се затворили.
Човек вече не е могъл да влиза в духовния свят в своето нормално състояние на съзнание и дошло времето, когато сами въз основа на дълга и усилена подготовка в мистерийните школи, е могъл отново да се обръща към духовния свят.
към текста >>
303.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Хановер, 10. 5. 1910 г. Етерното виждане на бъдещето.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Тя също носи със себе си и цианидовите съединения, както това напоследък е било установено и от външната наука, а е било известно от
дълг
о време на окултната наука.
Древните облекла на свещениците се предполага да представляват онова, което човешкото тяло би трябвало да бъде. Само чувствените хора могат да образуват нудистки колонии, защото те не осъзнават по-висш израз на тялото, което виждат пред себе си. И така има едно лунно тяло, луната, което е отишло твърде далеч в своята еволюция, а също има и такива тела, които са останали на една по-раншна степен, на еволюция, именно кометите. Вие може да попитате какво всичко това има общо с мъжа и жената. Една комета носи със себе си законите на по-раншната Луна и следователно възобновява тези древни закони.
Тя също носи със себе си и цианидовите съединения, както това напоследък е било установено и от външната наука, а е било известно от дълго време на окултната наука.
Така както кислородни и въглеродни съединения са необходими За нас на земята, така цианиди са били необходими на древната Луна. В 1906 г. аз подробно говорих за това в Париж на годишното събрание на Теософското Общество в присъствието на полковник Олкът, председателят на Обществото по онова време и на много други.
към текста >>
304.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Така че усвояването на Антропософията става
дълг
; познанието става нещо, което ние действително изживяваме, нещо, към което ние имаме отговорност.
Онези, които се отнасят сериозно към процесите на човешката еволюция, решават да не позволят да стигне до застой развитието на душата, а да осигурят това развитие да съдействува Духовната част на земята да стане евентуално свободна, като остави по-грубата част да отпадне като труп защото хората биха могли да осуетят целия този процес. Тези, които желаят еволюцията да успее трябва да придобият разбиране за живота на духа чрез това, което днес наричаме Антропософия.
Така че усвояването на Антропософията става дълг; познанието става нещо, което ние действително изживяваме, нещо, към което ние имаме отговорност.
Когато вътрешно осъзнаем тази отговорност и вземем това решение, когато тайните на света пораждат в нас желанието да станем антропософи, тогава нашето изживяване е правилно. Но Антропософията не трябва да бъде само нещо, което задоволява нашето любопитство; тя по-скоро трябва да бъде нещо, без което ние не можем да живеем. Само тогава, когато такъв е случаят, нашето изживяване е правилно, само тогава ние действително живеем като градивни камъни в онова велико дело на градеж, което трябва да се извърши в човешките души и да може да обхване цялото човечество. Антропософията е разбулване на истинските световни явления, които хората на бъдещето ще срещнат и тези явления ще застанат пред нашите собствени души, независимо дали ще сме все още във физическо тяло или в живота между смъртта и ново раждане. Наближаващата промяна ще въздействува върху нас без значение дали още живеем във физическо тяло или то е отхвърлено настрана.
към текста >>
Ако това, което живее в хармонията на сферите, бъде вкарано още по-надолу във владението на Азурас, една още по-ужасна сила се поражда, която не ще е възможно да остане скрита още
дълг
о време.
Когато физическата реакция е пренесена под физическото поле в злия Деваканичен свят, се образува магнетизъм. Когато светлината е натикана надолу в субматериалния, т.е. в положение по-ннско от материалния свят, тогава възниква електричеството.
Ако това, което живее в хармонията на сферите, бъде вкарано още по-надолу във владението на Азурас, една още по-ужасна сила се поражда, която не ще е възможно да остане скрита още дълго време.
Да се надяваме, че когато тази сила дойде сила далеч по-могъща от най-силните електрически изпразвания можем само да се надяваме, че преди някой откривател да даде тази сила в ръцете на човешкия род, в хората няма да е останало нищо неморално.
към текста >>
305.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част І.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Вие всички знаете, че от
дълг
о време вътре в нашия антропософски поток е обърнато внимание на факта, че това наше 20-то столетие е това столетие, което ще донесе в еволюцията на човечеството едно по-специално отношение към Христос.
Вие всички знаете, че от дълго време вътре в нашия антропософски поток е обърнато внимание на факта, че това наше 20-то столетие е това столетие, което ще донесе в еволюцията на човечеството едно по-специално отношение към Христос.
Това отношение към Христос ще се извърши в течение на 20-тия век и вече в първата негова половина ще започне явлението, за което пиша в моята първа Мистерийна Драма, чрез което явление за един голям брой хора Христос ще стане едно действително съществуващо в етерния свят същество.
към текста >>
Човешкото същество, което е поело духовни идеи влиза законно в духовния свят, а този, който е отхвърлял духовните идеи е принуден, да остане в известен смисъл вътре в земните условия, докато той и това може да продължи
дълг
о време се научи да поема достатъчно духовни понятия, за да може да бъде отнесен от тях в духовния свят.
Такова едно отношение винаги е било съмнително, а в следатлантския период, в които ние живеем, е зловещо, защото то е натрапено на човешките същества от силите на злото. Когато човек при сегашните състояния на еволюцията премине през портите на смъртта, той взима със себе си онези условия на съзнание, които сам е създал за себе си между раждане и смърт. Човекът, който при съвременните обстоятелства се е занимавал изключително с материалистични идеи, понятия и сетивни впечатления от материалния, от сетивния свят, обрича себе си след смъртта да живее в една заобикаляща го среда в която само понятия определени през телесния му живот имат значение.
Човешкото същество, което е поело духовни идеи влиза законно в духовния свят, а този, който е отхвърлял духовните идеи е принуден, да остане в известен смисъл вътре в земните условия, докато той и това може да продължи дълго време се научи да поема достатъчно духовни понятия, за да може да бъде отнесен от тях в духовния свят.
Това дали поемаме духовни понятия или ги отхвърляме следователно определя заобикалящата ни среда от другата страна на прага. Много от онези души и това трябва да се каже със състрадание които са отхвърлили или им е било попречено да поемат духовни понятия тук през живота все още се скитат около земята и макар и мъртви остават свързани към земната сфера. Душата на човешкото същество обаче, когато вече не е отделена от своята заобикаляща среда чрез физическо тяло което тогава вече Че може да предотвратява човешката душа да действува разрушително -става източник на неспокойствие в земната сфера.
към текста >>
306.
14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
За някои мъртви това трае само кратко време, за други по-
дълг
о.
За някои мъртви това трае само кратко време, за други по-дълго.
Едва ли може да се каже от начина, по който един земен живот е протекъл, как това би било след смъртта. Много личности, много души, за които човек не би очаквал, се появяват в сферата на мъртвите лица поради това, че от физическия живот много лесно може да се направи погрешна преценка. Има основен закон обаче, че ...... кръг постепенно се разширява и целият процес на запознаване в този кръг става точно така, както аз го описах в лекториския цикъл във Виена, където говорих за живота между смъртта и ново раждане. Онова, което аз описах там като важен елемент в живота на мъртвия е точно този разширяващ се живот на волевите импулси. Волевите импулси са вече за мъртвия онова, което умствените картини са за живия, чрез които мъртвото лице знае, чрез които то има своето съзнание.
към текста >>
За относително
дълг
о време нашата епоха бе отхвърлила древните инстинктивни умствени картини относно областта на мъртвите, а вече човечеството трябва да получи нови умствени картини.
Считам, че главна задача днес е чрез такива умствени картини като тези да възбудим в съзнанието си едно разбиране за това как мъртвите участвуват в човешката еволюция. Човек му се иска да говори за тези неща днес в публични лекции, но не може, защото хората не си позволяват такива умствени картини освен, ако те вече са преживели нещо от онова, за което се съобщава в нашите групи. Като описваме живота между смърт и ново раждане особено в неговото отношение към земния живот задоволява се или по-добре казано изпълнява се изискването на нашата епоха.
За относително дълго време нашата епоха бе отхвърлила древните инстинктивни умствени картини относно областта на мъртвите, а вече човечеството трябва да получи нови умствени картини.
Човечеството трябва да се освободи от абстракциите относно висшите светове и не само да говорим за един вид обща духовност; то трябва действително да възприеме онова което работи като духовно. Трябва да ни стане ясно, че мъртвите не са умрели, мъртвите продължават да живеят и работят в историческия процес на човешката еволюция. Трябва да ни бъде ясно, че силите, които духовно ни заобикалят са сили на по-висшите йерархии, ала също и сили на мъртвите. Най-великата илюзия, която бъдещото човечество би могло да възприеме би била да повярва, че социалният живот на земята, който хората развиват помежду си чрез своите чувства и воля става само чрез земни подреждания, като се изключват мъртвите. Това просто, не е възможно, защото мъртвите вече участвуват вътре в чувствата и волята.
към текста >>
От
дълг
о време вече аз подчертавам, че задачата на нашата Духовна Наука е свързана с импулса на Голгота, че Духовната Наука трябва да съществува също така заради импулса на Голготата, той да бъде разбран по правилен начин в нашата епоха и в непосредственото бъдеще.
Мистерията на Голгота е не само събитие станало веднъж и, като такова, най-великото единствено събитие в цялата земна еволюция. Това е едно продължаващо събитие, един продължаващ да действува импулс. Човечеството трябва да направи нещо, за да позволи тази сила да въздействува върху него по правилния начин.
От дълго време вече аз подчертавам, че задачата на нашата Духовна Наука е свързана с импулса на Голгота, че Духовната Наука трябва да съществува също така заради импулса на Голготата, той да бъде разбран по правилен начин в нашата епоха и в непосредственото бъдеще.
Вие може да бъдете сигурни че, като една земна наука, която е станала същевременно и световна религия, естествената наука ще печели все по-голямо и по-голямо влияние. Често бивам обвиняван, че съм бил неприятелски настроен към естествените науки, дори в тяхното радикално развитие, обвинение, което принадлежи на най-старомодните възможни предразсъдъци, защото онзи, който разбира насоката на еволюцията на земята, разбира също, че не може да бъде доказано естествените науки да са погрешни и че напротив те ще се разпространяват все повече и повече. Един вид религиозно вярване в тях, което все повече, залива света, не може да бъде спряно по никакъв начин. То ще дойде. То напредва самоуверено и то идва "за благословия на човечеството"!
към текста >>
307.
4. Четвърта лекция. Способностите на човешката душа и тяхното развитие.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Като истински мистици ние имаме чувството: Ти пренебрегваш този
дълг
, докато не се опитваш с всички сили да развиеш скромните сили на своята душа до висотата, която ти се разкрива като постижим идеал, когато погледнеш съзнателно в макрокосмическия извор на онези сили.
Следва друго чувство. Ако сега ние стоим в началото, където онези Същества някога се били, за да постигнем целта на своето съществуване, не трябва ли ние да работим върху самите себе си и да направим всичко възможно така да преобразим своите нищожни мислене, чувство и воля, че някой ден да се нуждаем не само от това да вземаме, но също и от това и да даваме, и да станем способни да изливаме сили като онези, които се вливат в нас, когато сме предадени на Макрокосмоса по време на сън? Тогава това чувство се превръща в непреодолимо задължение да се допринесе за развитието на душата.
Като истински мистици ние имаме чувството: Ти пренебрегваш този дълг, докато не се опитваш с всички сили да развиеш скромните сили на своята душа до висотата, която ти се разкрива като постижим идеал, когато погледнеш съзнателно в макрокосмическия извор на онези сили.
Ако не правиш нищо за своето собствено развитие, ако го отказваш, тогава ти ще спомагаш за това да се попречи на други същества да се развиват, както си се развил ти; ти ще допринасяш за упадъка на света вместо за неговия напредък.
към текста >>
се преобразуват по забележителен начин, че онова, което обикновено познаваме като признателност, се превръща в неизмерима благодарност към Макрокосмоса, а онова, което обикновено чувстваме като
дълг
, се превръща в чувство на безгранично задължение.
От това ние осъзнаваме, че обикновените изживявания на душата – желания, подбуди, подтици, страсти и т.н.
се преобразуват по забележителен начин, че онова, което обикновено познаваме като признателност, се превръща в неизмерима благодарност към Макрокосмоса, а онова, което обикновено чувстваме като дълг, се превръща в чувство на безгранично задължение.
към текста >>
Но ако чувствата на благодарност и
дълг
се изживяват отново и отново, те ще се преобразуват в определено виждане, което се превръща във вътрешна опитност, и след това в сила, мощ.
Преди картината на собствената си незадоволителност, всеки трябва да изрази обещанието, че за в бъдеще ще работи върху своята душа с всички сили, за да навакса миналото нехайство. Този обет придава на живота ново съдържание, в съгласие с истинското и резултатно себе-познание; човек вече не размишлява, а работи активно върху самия себе си. Това изживяване може да има две форми. Докато го усещаме само като умствен процес, нещо все още липсва в нас, нещо все още ни спъва, и все още има причина космическата еволюция да ни подмине. В такъв случай изживяването е било само в астралното тяло.
Но ако чувствата на благодарност и дълг се изживяват отново и отново, те ще се преобразуват в определено виждане, което се превръща във вътрешна опитност, и след това в сила, мощ.
Тази сила възниква от това, че астралното изживяване бива отразено в етерното тяло и върнато към нас от него. Сега един образ на нас самите е пред нас като външна реалност, пристъпвайки, така да се каже, от някакъв заден план. Задният план ни показва как силите на светлина и деятелност, в които сме потопени по време на сън, работят в обвивките ни. Онова, което сме направили от себе си, излиза от този заден план. Точно както във външната реалност пред нас се изправят животни, растения и минерали, така сега пред нас се изправя собственото ни себе в своята истинска форма.
към текста >>
308.
5. Пета лекция. Египетските Мистерии на Озирис и Изис.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Всъщност той вече е бил свързан с тези характерни качества
дълг
о преди своето раждане.
Ние сме родени в семейство, в народ, в раса; носим наследените качества на своите предци. Тези качества не са извлечени от последната ни инкарнация, а са били предавани от поколение на поколение. И така защо човекът, със своето вродено естество, се преражда в определено семейство, в определен народ или раса? Защо, при слизането към раждане, той търси определени дадени, наследствени черти? Той никога не би правил това, ако изобщо не беше свързан с тях.
Всъщност той вече е бил свързан с тези характерни качества дълго преди своето раждане.
Ако започнем от отделен индивид и се върнем назад към неговия баща, дядо, прадядо и т.н., ние бихме открили ако можехме да проследим линията с вътрешно виждане наследените черти през цяла поредица от поколения, чак до един отделен индивид, където всички следи на наследственост щяха да изчезнат. Наследените черти още присъстват в своята най-слаба форма, докато накрая биват напълно изгубени.
към текста >>
Също му се разкриваше, че човешкото същество прекарва
дълг
о време, подготвяйки за себе си в духовния свят качествата, които накрая ще наследи.
Точно както виждаме наследените черти накрая да изчезват, така и започвайки от един индивид, ние можем да видим как качествата на сина са най-подобни на онези на бащата, доста по-малко подобни на онези на дядото, още по-малко подобни на онези на прадядото и т.н. В древните Египетски Мистерии на Озирис и Изис жрецът водеше кандидата за Посвещение назад до праотеца, който все още притежаваше чертите, предадени по наследствеността на самия ученик. На ученика се разкриваше, че човек е свързан по определен начин със своите наследени качества. Така той установяваше духовно взаимоотношение с първоначалния праотец, от когото в самия него е било получено някакво качество.
Също му се разкриваше, че човешкото същество прекарва дълго време, подготвяйки за себе си в духовния свят качествата, които накрая ще наследи.
Той не само ги наследява; в определен смисъл той всъщност ги внедрява в своите предци. Той продължава да работи през цяла поредица от поколения, докато накрая може да се роди онова физическо тяло, към което се чувства притеглен. Макар и да изглежда странно, самите ние сме работили от духовния свят върху физическите тела на собствените си предци, с цел постепенно да оформим и моделираме качествата, които накрая получаваме при раждането като наследени черти.
към текста >>
Тези неща се разкриват когато човек се спуска в своето собствено етерно тяло; тогава за него става ясно, че етерното тяло има
дълг
а история зад себе си.
Тези неща се разкриват когато човек се спуска в своето собствено етерно тяло; тогава за него става ясно, че етерното тяло има дълга история зад себе си.
Дълго, дълго преди навлизането в съществуване чрез раждането, той самият е работил в духовния свят върху подготовката на етерното тяло, което сега носи. Той започва да работи върху това етерно тяло когато най-древният праотец, от когото все още наследява черти, е дошъл на Земята. Когато се казва, че човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и т.н., това е само едно указание. Единствената възможност да научим за това с по-голяма точност е да се запознаем със сведенията, дадени от онези, спуснали се съзнателно в своите телесни обвивки.
към текста >>
Дълг
о,
дълг
о преди навлизането в съществуване чрез раждането, той самият е работил в духовния свят върху подготовката на етерното тяло, което сега носи.
Тези неща се разкриват когато човек се спуска в своето собствено етерно тяло; тогава за него става ясно, че етерното тяло има дълга история зад себе си.
Дълго, дълго преди навлизането в съществуване чрез раждането, той самият е работил в духовния свят върху подготовката на етерното тяло, което сега носи.
Той започва да работи върху това етерно тяло когато най-древният праотец, от когото все още наследява черти, е дошъл на Земята. Когато се казва, че човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и т.н., това е само едно указание. Единствената възможност да научим за това с по-голяма точност е да се запознаем със сведенията, дадени от онези, спуснали се съзнателно в своите телесни обвивки.
към текста >>
След това той живее назад през много години почти, но не толкова
дълг
о колкото периода, през който преди това живееше, докато срещне своя най-ранен праотец.
Но след това главната част на етерното тяло умира за него като втори труп. Винаги се е казвало и самият аз постоянно съм го посочвал че онова, което тогава се отделя като втори труп, се разпръсква в етерния свят; човекът взема със себе си само екстракт, зародиш от него в живота, който започва сега между смъртта и следващото му раждане. Онова, което там отпада като втори труп във всемирния етер, се нуждае от доста време за да се разтвори; и последните следи на разтварящото се етерно тяло от неговия предишен живот е онова, което кандидатът за Посвещение намира като чужда същност, когато е преминал духовно назад до точката, където стига до последния праотец, от когото е наследил някакво качество. Там той се свързва с последните останки на предишното си етерно тяло. И сега, ако продължеше процеса на Посвещение, той трябва да проникне, така да се каже, в това негово последно етерно тяло, което е оставил зад себе си.
След това той живее назад през много години почти, но не толкова дълго колкото периода, през който преди това живееше, докато срещне своя най-ранен праотец.
Времето е в съотношение 5 към 7. Сега човекът живее във време в което намира, така да се каже винаги в плътна форма онова, което се изправя пред него като последен остатък от неговия минал живот; като то става все по-определено оформено, приликата му с последното му етерно тяло нараства, докато накрая той разпознае формата, която етерното му тяло е приело в момента на последната му смърт. И сега, след като тази форма се е сгъстила още повече, приела е все по-човешка форма, той е лице в лице с последната си смърт. В този момент, за онзи който е посвещаван вече няма никакво съмнение, че прераждането е истина, понеже той действително се върнал назад до своята последна смърт. Така сега стигнахме до това да узнаем какво намира човек като остатък от своя последен земен живот.
към текста >>
Минералното царство се е развивало през
дълг
и периоди от време, през които човекът преминаваше през своите земни инкарнации.
При условия, различни от тези днес, растителното царство можеше да съществува преди да има минерално царство. Минералното царство бе по-късно образувание. При различни условия растителното царство вече съществуваше, преди да има някакво минерално царство. Минералното царство бе продукт на втвърдяване втвърдяване на растителното царство. И по времето на образуването на минералното царство на Земята човекът имаше своето първо земно въплъщение.
Минералното царство се е развивало през дълги периоди от време, през които човекът преминаваше през своите земни инкарнации.
Тогава беше, когато той за пръв път взе минералното царство в себе си. Преди това неговият телесен състав беше със съвсем различна плътност, без минерална субстанция. По тази причина през всички времена се е казвало в духовната наука, че в своята еволюция Земята напредва до точката, където се е образувало минералното царство, и по същото време човекът взе минералното царство вътре в себе си.
към текста >>
Могат да се правят
дълг
и речи за намирането на Бога вътре.
Помислете например за Майстер Екхарт, средновековният мистик. Той бе такъв, който нямаше водач или учител, какъвто имаха кандидатите в древните Мистерии на Озирис и Изис. Спускането в неговото вътрешно същество щеше да бъде изпълнено с големи опасности за него, ако той упорстваше отвъд определена степен в тези усилия да извърши вътрешно задълбочаване по свой собствен начин. В определен момент той едва можеше да бяга от претенциите на своя Аз. Защото опасността при това спускане във вътрешната човешка природа е, че Азът може да отстоява себе си от свои собствени себични цели.
Могат да се правят дълги речи за намирането на Бога вътре.
Но хората, говорещи в този дух, обикновено не са направили истински напредък. Ако бяха, те неминуемо щяха да открият, че себичният Аз отстоява себе си със страшна сила. Често може да се открие, че такива хора, когато следват обичайните практики в живота, са добри и благоприлични характери, но веднага щом практикуват мистично задълбочаване и игнорират влиянията отвън, вътрешната им същност се налага. Ако образованието дотогава ги е направило такива да желаят да говорят истината, може да се случи така, че веднага щом техният себичен Аз отстоява исканията си, те започват да лъжат в изобилие; те тайно стават по-силно себични от останалите. Такива следи често могат да се наблюдават при мистици, които са били зле водени, които обичат постоянно да говорят за нуждата да намерят "висшия човек" в себе си.
към текста >>
309.
6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Те можеха да изживяват с далеч по-голяма сила цялата надежда, свързана с пролетта, ликуването на лятото, меланхолията на есента, изтръпването от смъртта през зимата, докато още запазваха нещо от своя Аз макар и не за
дълг
о.
Човек е в състоянието да бъде извън себе си, извън своята обикновена природа; той оставя своя Аз да изтече от него. Екстазът, следователно, не може по никакъв начин да се разглежда като желателен метод за преминаване в Макрокосмоса, защото човек би изгубил себе си и Азът би престанал да го контролира. Въпреки това в минали времена, особено в определени места на Европа кандидатът, който щеше да бъде посвещаван в загадките на Макрокосмоса, беше поставян в състояние, сравнимо с екстаз. Това вече не е част от съвременните методи за достигане на Посвещение, но в старите времена, особено в северните и западните области на Европа, включително и в нашата, беше изцяло в съгласие с развитието на живеещите там хора те да бъдат отвеждани в тайните на Макрокосмоса посредством форма на екстаз. По този начин те бяха също изложени на онова, което може да бъде описано като загубата на Аза, но това състояние бе по-малко опасно в онези времена, защото хората още бяха пропити от определена здрава, елементарна сила; за разлика от хората днес техните душевни сили не бяха омаломощени от въздействията на високо развитата интелектуалност.
Те можеха да изживяват с далеч по-голяма сила цялата надежда, свързана с пролетта, ликуването на лятото, меланхолията на есента, изтръпването от смъртта през зимата, докато още запазваха нещо от своя Аз макар и не за дълго.
В случая на онези, които щяха да станат Посветени и учители на хората, трябваше да се осигури това въвеждане в Макрокосмоса да се състои по различен начин. Причината за това ще стане ясна когато бъде напомнено, че главната особеност в този процес бе загубата на Аза. Азът прогресивно отслабваше, докато накрая човек стигаше да състоянието, когато изгубваше себе си като човешко същество.
към текста >>
Когато кандидатът в онези древни Мистерии, след
дълг
и опитности свързани с Елементарния Свят беше станал способен да осъзнава, че "земя", "вода", "въздух", "огън" всичко което той възприема в материалния свят, е откровение на духовни същества, когато се беше научил да ги различава и да се ориентира в Елементарния Свят, той можеше да бъде отведен стъпка напред до онова, наречено Светът на Духа зад Елементарния Свят.
Когато кандидатът в онези древни Мистерии, след дълги опитности свързани с Елементарния Свят беше станал способен да осъзнава, че "земя", "вода", "въздух", "огън" всичко което той възприема в материалния свят, е откровение на духовни същества, когато се беше научил да ги различава и да се ориентира в Елементарния Свят, той можеше да бъде отведен стъпка напред до онова, наречено Светът на Духа зад Елементарния Свят.
Онези, които бяха Посветени и това може да се опише само като съобщаване на онова, което те изживяваха сега осъзнаваха, че в действителност има същества зад физическия и елементарния свят. Но тези същества нямат никаква прилика с хората. Докато хората по Земята живеят заедно в социален ред, в определени форми на общество, при определени социални условия, задоволителни или не, то кандидатът за Посвещение преминава в свят, в който има духовни същества същества, които естествено нямат физическо тяло, но които са свързани едно с друго по такъв начин, че властва ред и хармония. Сега на него му се разкрива, че той може да разбере реда и хармонията, които възприема във външния свят, само осъзнавайки, че онова което тези същества правят е външен израз на небесните тела в Слънчевата система, на взаимоотношенията между Слънцето и планетите в техните движения и позиции. По този начин тези небесни тела дават израз на онова, което вършат съществата на духовния свят.
към текста >>
Когато някои животни са живели
дълг
и епохи в тъмни пещери, те губят зрението си и техните очи закърняват.
Това, разбира се, е вярно, но работата е там, че то е едностранна истина. Ако не бъде прибавена и другата страна, едностранната истина се счита за цялата истина от което няма нищо по-гибелно. Да кажем нещо невярно не е най-лошото, което може да се случи, понеже светът скоро сам ще го поправи; но е наистина сериозно, ако едностранната истина се разглежда като абсолютна истина и се отстоява това разглеждане. Това, че без око ние нямаше да можем да виждаме светлина, е едностранна истина. Но ако светът беше останал завинаги изпълнен с мрак, ние не би трябвало да имаме очи.
Когато някои животни са живели дълги епохи в тъмни пещери, те губят зрението си и техните очи закърняват.
От една страна е вярно, че без очи нямаше да можем да виждаме светлина, но от друга страна е еднакво вярно, че очите са били оформени от светлината, за светлината. Винаги е крайно необходимо да се гледа на истините не само от едната страна, а също и от другата. Грешката на повечето философи не е в това, че те казват нещо грешно в много случаи техните твърдения не могат да бъдат отхвърлени, защото отстояват истини а че изказват твърдения, дължащи се на това, че нещата са били погледнати само от една страна. Ако вземете в правилния смисъл думите, че "окото е формирано от светлината, за светлината", вие ще може да си кажете, че в светлината трябва да има нещо, което разбира се не можем да видим с очите си, но което е развило очите от организма, който отначало е нямал очи. Зад светлината има нещо скрито.
към текста >>
310.
8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Има също 12 месеца в годината, и в най-
дълг
ите месеци има 31 дни.
Сега ние ще се запитаме дали тази нервна система действително функционира така, както ако беше огледален образ на Слънчевата система там навън в Макрокосмоса. Както знаете, нашето измерване на времето се ръководи от отношенията на планетите към Слънцето и също в годишния кръг от преминаването на Слънцето през 12-те съзвездия на Зодиака. Това е разпределение на времето, основано на закона, съдържащ се в числото 12 като число, което изразява движенията, състоящи се в Слънчевата система.
Има също 12 месеца в годината, и в най-дългите месеци има 31 дни.
Това отново е основано на взаимните връзки на небесните тела и е свързано с нашата система на времето. Има определена несъразмерност, за която има добра причина, но сега не можем да навлезем в нея.
към текста >>
Процесът ще отнеме много
дълг
о време.
Сега ние отстраняваме от съзнанието си този символ, също и онзи на Жезъла на Меркурий, съсредоточавайки се върху дейността, която самите ние сме упражнили в изграждането на картините. Това означава, че ние насочваме вниманието си към своята собствена дейност, игнорирайки произведението и. Това е дори по-трудно. След като сме създали някой символ, ние си казваме: Как ти направи това? Повечето хора ще се нуждаят да направят много, много опити за да преминат от самия символ към дейността, която го е създала.
Процесът ще отнеме много дълго време.
към текста >>
Ако след практикуване на това
дълг
о време ние почувстваме нещо като кипене и въртене вътре в себе си, е бил направен определен напредък.
Ако след практикуване на това дълго време ние почувстваме нещо като кипене и въртене вътре в себе си, е бил направен определен напредък.
Тогава ние действително можем да изживеем момента, когато не само притежаваме висши органи или лотосови цветове, а виждаме блясваща пред нас нова реалност, за която дотогава сме нямали и понятие; ние сме стигнали до етапа, където имаме ново поле на виждане и получаваме своето първо проникновение в Света на Духа.
към текста >>
Човек трябва най-напред да се упражнява
дълг
о време със символи и да чака, докато се оформят необходимите органи.
Ние описахме път на познание, различаващ се донякъде от онзи, който бива следван когато човек само става съзнателен за навлизането или излизането от Света на Духа, когато заспива или се събужда. Този метод първо създава органите, в които Светът на Първообразите бива възпиран и силите му използвани за създаването на онези органи, които са нужни на човека, и след това той бива отведен чрез Имагинативно и Инспиративно познание в Света на Духа, в който сега е способен да се взира. Но когато е достигнал степента на Интуитивно Познание, той може също да израсне в Елементарния Свят по такъв начин, че да не влиза в него неподготвен, а напълно подготвен, виждайки го пред себе си като заключителна опитност. Определено, този път е труден за много хора, защото изисква много себеотрицание.
Човек трябва най-напред да се упражнява дълго време със символи и да чака, докато се оформят необходимите органи.
Но в началото той не може да вижда с тези органи. Много често се случва днес някои хора да не искат да вървят по сигурен път, а преди всичко бързо да видят нещо, да имат бърз успех. Успехът със сигурност ще дойде, но той трябва да бъде постигнат с упражняване на определено себеотрицание. Първо трябва да работим върху себе си дълго време, за да намерим малко по малко входа към висшите светове; и наистина онова, което виждаме най-напред от Света на Разума и от Света на Духа, е много безцветна гледка. Едва когато се върнем от тези области в Елементарния Свят, когато сме далеч напреднали с Интуитивното Познание едва тогава всичко придобива цвят и живина, защото тогава всичко е наситено с Елементарния Свят и неговите въздействия.
към текста >>
Първо трябва да работим върху себе си
дълг
о време, за да намерим малко по малко входа към висшите светове; и наистина онова, което виждаме най-напред от Света на Разума и от Света на Духа, е много безцветна гледка.
Определено, този път е труден за много хора, защото изисква много себеотрицание. Човек трябва най-напред да се упражнява дълго време със символи и да чака, докато се оформят необходимите органи. Но в началото той не може да вижда с тези органи. Много често се случва днес някои хора да не искат да вървят по сигурен път, а преди всичко бързо да видят нещо, да имат бърз успех. Успехът със сигурност ще дойде, но той трябва да бъде постигнат с упражняване на определено себеотрицание.
Първо трябва да работим върху себе си дълго време, за да намерим малко по малко входа към висшите светове; и наистина онова, което виждаме най-напред от Света на Разума и от Света на Духа, е много безцветна гледка.
Едва когато се върнем от тези области в Елементарния Свят, когато сме далеч напреднали с Интуитивното Познание едва тогава всичко придобива цвят и живина, защото тогава всичко е наситено с Елементарния Свят и неговите въздействия. Тези неща могат да бъдат описани само от гледна точка на Интуитивното Познание.
към текста >>
311.
9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Ако през развитието я нямаше помощта на съня, човек щеше да се нуждае от много
дълг
о време, преди да бъде способен да забележи фините изживявания, които възникват в резултат на посочените методи.
Досега ние не сме говорили за въздействието на укрепващите сили на съня върху онзи, който се подлага на този процес на духовно развитие.
Ако през развитието я нямаше помощта на съня, човек щеше да се нуждае от много дълго време, преди да бъде способен да забележи фините изживявания, които възникват в резултат на посочените методи.
Но понеже неговият живот постоянно преминава от будност в сън, силите на съня му идват на помощ докато развива органите на висше възприятие, споменати вчера като лотосови цветове. Въпреки, че отначало не е възможно да се възприеме нищо посредством лотосовите цветове, въпреки това по време на сън на човека се предават сили от висшите светове, от Макрокосмоса. На тези сили се дължи, че рано или късно, след като се е обръщал отново и отново към символите и е укрепнал така себе си вътрешно, че душевният му живот да е много обогатен, тези органи правят възможни истински опитности за духовния свят, с някаква степен на виждане. Когато действително е постигнато имагинативно познание, то вече позволява на човека да има определено проникновение във висшия свят.
към текста >>
Сравнително
дълг
о време човек ще се нуждае да изживява в дълбока медитация картини, взети от живота и говорещи на сърцето, или определени формулировки, в които сбито са изразени велики световни тайни.
Сравнително дълго време човек ще се нуждае да изживява в дълбока медитация картини, взети от живота и говорещи на сърцето, или определени формулировки, в които сбито са изразени велики световни тайни.
След това, първо в момента на събуждане, но също и когато отклонява вниманието си от изживяванията на обикновения дневен живот, той ще забележи, че пред душата му застава нещо, което възниква като вътрешните картини, които той е формирал за себе си, но е там пред него като цветя или камъни, видяни в обикновеното съзнание; той има пред себе си действителни символи или емблеми, за които знае, че не ги е създал самият той. По време на периода на подготовката, и чрез вниманието, което упражнява в изграждането на своите символи, той се учи да прави разлика между илюзорни и истински картини. Човек, който се подготвя съзнателно и преди всичко се е научил да отстранява собствените си лични мнения, искания, желания, страсти от своя по-висш живот, който е обучил себе си да не счита нещо за истинно, само защото то го удовлетворява, и да изключва собственото си мнение такъв човек може веднага да различи символ или картина, която е истинна, от онази, която е лъжлива.
към текста >>
Другаде е било казано, че човешкото същество е работило много
дълг
о време върху качествата и чертите, които то накрая приема в семейството и расата, в които е родено.
Но въпросът става все по и по-сложен, когато се издигнем във висшите светове. Във физическия свят може да се случи например, някой да чуе твърдение в една лекция по определена тема, а в друга лекция нещо очевидно различно. Прилагайки критерия, признат в обикновения живот, той казва: Това не може да бъде вярно, защото двете твърдения си противоречат едно на друго. Предположете, че в предишен курс някой е чул да се заявява, че човешкото същество слиза към новото раждане през астралното пространство с изключителна скорост, когато трябва да намери мястото, където ще се инкарнира. Такъв случай бе наблюдаван и споменат в една лекция.
Другаде е било казано, че човешкото същество е работило много дълго време върху качествата и чертите, които то накрая приема в семейството и расата, в които е родено.
Лесно е тук да се открие противоречие, въпреки че на практика и двете твърдения са верни. Следната аналогия ще ни помогне да разрешим привидното противоречие. Предположете, че някой пет или шест дни старателно е дялал нещо за себе си; на седмия ден, въпреки че знае със сигурност, че то е било завършено предния ден, той не може да го намери и трябва да го търси навсякъде. И двата факта са верни. И когато ще се случва инкарнация, във висшите светове е в сила нещо подобно.
към текста >>
312.
11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Следователно той е длъжен да направи различно допускане, а именно, че във всяка човешка душа присъстват не само способности и сили, придобивани през
дълг
и периоди от време и доведени до определена степен на съвършенство.
Но за да разберем напълно големите проблеми, с които трябва да се захванем в тази област, често е необходимо да извървим дълъг и труден път. Ние практически се нуждаем от целия обсег от достъпните днес понятия и идеи, ако искаме да имаме ясно разбиране за сведенията на духовно-научното познание и всеки от нас може да си каже: "Аз може още да не съм способен да достигна висшите светове със собствено ясновидство, но аз мога да проумея със своята интелигентност онова, което ми се съобщава." Не всеки, който копнее вътрешно за откровенията на Духовната Наука, е способен веднага да поеме трудния интелектуален път, за който споменаваме. Затова онзи, който съобщава духовно познание, не може винаги да взема за дадено, че всички негови твърдения биват непосредствено и неизменно подлагани на проверката на разума.
Следователно той е длъжен да направи различно допускане, а именно, че във всяка човешка душа присъстват не само способности и сили, придобивани през дълги периоди от време и доведени до определена степен на съвършенство.
Една от тези способности е, разбира се, интелектът, но Духовната Наука знае, че той няма бъдеще. Други способности обаче, такива като мисленето на сърцето, ще се разгръщат заедно с преобразуванията в човешката душа в идващите времена; ще се развиват нови, още невъобразими способности. Интелектът е достигнал своя зенит и ще бъде включен в бъдещото развитие на човешката душа като плод на настоящия етап на еволюцията, но интелектът като такъв не може да достигне по-високо ниво. Освен душевните способности, които са познати днес и които сочат назад към миналото на човека, откъдето са се развили от елементарни наченки до своето настоящо ниво, има и други, за които ние можем само да загатнем пророчески. Но също както способностите, усъвършенствани днес, са видими като основни наченки преди много епохи, така и способностите, принадлежащи на бъдещето, днес вече присъстват като семена в душата и ще разцъфтяват в бъдещето.
към текста >>
Освен, че говори на мислещия ум, духовният изследовател се обръща към онези способности, които спят вътре в човека, и приема, че човешката душа е предназначена не за грешка и лъжа, а за истина; че
дълг
о преди душата, от своето собствено най-дълбоко познание, да разпознае и приеме истините, свалени от висшите светове, вече присъства един спонтанен отговор в живота на чувствата с други думи, че истината за висшите светове може да бъде почувствана от много човешки сърца, преди да е действително разбрана.
Освен, че говори на мислещия ум, духовният изследовател се обръща към онези способности, които спят вътре в човека, и приема, че човешката душа е предназначена не за грешка и лъжа, а за истина; че дълго преди душата, от своето собствено най-дълбоко познание, да разпознае и приеме истините, свалени от висшите светове, вече присъства един спонтанен отговор в живота на чувствата с други думи, че истината за висшите светове може да бъде почувствана от много човешки сърца, преди да е действително разбрана.
към текста >>
Духовната Наука достига най-високата си точка в едно настроение на благоговение, и в изпълнено с чувство на
дълг
прилагане на принципите на действие, признати за правилни.
Ние можем да разсъждаваме за нещата в света и да оставаме студени и равнодушни правейки това, но не можем да познаем висшите светове без да обърнем погледа си нагоре и тогава неминуемо пробуждаме чувствени импулси, извличаме импулси за своите действия от познанието. Онези, които чувстват това за естествено, няма да стигнат до застой в този момент. Те ще положат усилия да подражават на велики идеали, които сияят от духовния свят. Нашата воля също, както и чувствата ни, става благочестива, когато стигнем до последното изпитание в търсенето на духовно познание. Всеки, който претендира да има познание за духа и остава равнодушен в своите чувства и воля, не е бил повлиян правилно от това познание.
Духовната Наука достига най-високата си точка в едно настроение на благоговение, и в изпълнено с чувство на дълг прилагане на принципите на действие, признати за правилни.
Духовната Наука трябва да бъде приета във волята. Когато попиваме духовно познание в истинското му значение, в нашата душа работи нещо като духовно Слънце.
към текста >>
Издигайки се до духа, като е свой
дълг
посредством истинско себепознание ние откриваме най-вътрешната ядка на собственото си същество.
Ние се опитахме да съберем познание, на моменти от далечни области, което да може да ни даде разбиране за света, за неговото съществуване и за духовния му произход.
Издигайки се до духа, като е свой дълг посредством истинско себепознание ние откриваме най-вътрешната ядка на собственото си същество.
Истинската любов се корени в духа. Само когато човек намира своя ближен в духа, той го намира с неразривна, непоколебима любов. Това е животворящият елемент в цялото човешко съществуване. Духовната Наука внася формираща, животворна сила в душата. И когато чрез онова, което иначе би останало безстрастно, интелектуално познание, ние се чувстваме в душата си затоплени до такава степен, че тази топлина да води отделните хора по-близо един до друг, тогава ние сме получили това познание по правилния начин.
към текста >>
Колкото и
дълг
и да са били лекциите, в природата на нещата стои това, че можеше да бъде дадено само малко.
Ако си тръгваме от лекционен курс като този не само с обогатен запас от познание, а също и с увеличена душевна топлина, която ще остане до края на живота ни, курсът е постигнал своята цел. Дано поне малко от този идеал да е бил постигнат!
Колкото и дълги да са били лекциите, в природата на нещата стои това, че можеше да бъде дадено само малко.
Най-прекрасният резултат ще бъде, ако в отделните сърца и души е била породена толкова топлина, че тя да остане до следващата ни среща. Дано нейният пламък продължи до времето, в очакване на което ви казвам от дълбините на сърцето си: Auf Wiedersehen!
към текста >>
313.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света.
GA_120 Откровенията на Кармата
И ако наблюдаваме по-нататъшното му развитие, ние твърде
дълг
о време няма да открием ясни последици от това, което сме внесли в детската душа.
Оказва се, че има два съвършено различни метода за въздействие върху детето през първите седем години от неговия живот.
И ако наблюдаваме по-нататъшното му развитие, ние твърде дълго време няма да открием ясни последици от това, което сме внесли в детската душа.
Но всъщност се оказва, че истинските последици от ранни те изживявания на детската душа, се проявяват едва в залеза на живота. Човек може да съхрани своята духовна продуктивност до края на живота си, ако сме го възпитали според току що описания начин: с истинска загриженост за всичко онова, което е живо и спонтанно в неговата душа. Когато апелираме към силите, вложени в личните му душевни пространства, тогава в залеза на живота, ще дочакаме и зрелите плодове, под формата на богат и разностранен душевен живот. Обратно, в бедната и опустошена душа на възрастния човек, както и в неговите физически недъзи (защото, както по-късно ще видим, опустошената душа силно влияе върху тялото), се проявяват грешките, които ние сме допуснали в неговото най-ранно възпитание. Общо взето, посочените фактори и зависимости между причина и следствие настъпват закономерно и са валидни за всеки човек.
към текста >>
314.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство.
GA_120 Откровенията на Кармата
И във всички области на Земята, където съзнанието за духовната връзка между човека и животинския свят беше малко или много помрачено, и се задоволяваше само с външните пространствени измерения, човекът изплащаше по един твърде странен начин своя
дълг
към животните: той просто ги изяждаше!
През епохите които бих нарекъл епохи на помрачение белязани от печата на материалистичното мислене, хората нямаха дори и предчувствие за тези кармични зависимости. Хората поглеждаха единствено към разположените в пространството предмети, същества и явления, без да се замислят, че всички те имат общ произход и че са разделени само от различните степени на своята еволюция. Естествено, хората не усещаха и връзката си със животните.
И във всички области на Земята, където съзнанието за духовната връзка между човека и животинския свят беше малко или много помрачено, и се задоволяваше само с външните пространствени измерения, човекът изплащаше по един твърде странен начин своя дълг към животните: той просто ги изяждаше!
към текста >>
315.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 19 май 1910 г. Лечение и невъзможност за лечение от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Общо взето, този възглед се задържа твърде
дълг
о, обхващайки дори част от 19 век.
Виждате например, как в края на Средновековието, приблизително към средата между 16 и 17 век, постепенно се оформя представата, че болестните картини биха могли да бъдат най-строго разграничени, така че практически всяка болест безусловно би трябвало да се лекува със съответна билка, микстура и т.н.
Общо взето, този възглед се задържа твърде дълго, обхващайки дори част от 19 век.
И ако днес един лаик, един обикновен човек, запознат най-общо със съвременната терминология, би прелистил рецептите от края на 18 век за лечение на болестите, би останал удивен от огромния брой лекарства от чайовете, микстурите, до отровните средства и кръвопускането, и т.н. Но тъкмо 19 век беше този, който напълно преобърна възгледите, и то всред най-уважаваните медицински среди.
към текста >>
316.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1910 г. Кармата на висшите Същества.
GA_120 Откровенията на Кармата
Египтянинът вярваше, че изпълнява своя
дълг
към човечеството, единствено като полага изключителни грижи за чистотата си.
В древен Египет законите на чистотата бяха един вид откровения на Боговете.
Египтянинът вярваше, че изпълнява своя дълг към човечеството, единствено като полага изключителни грижи за чистотата си.
Всичко това днес отново се повтаря, само че от гледна точка на материалистическите идеи. Изпълнявайки хигиенните предписания, днешният човек изобщо не мисли, че служи на Боговете, а че служи на самия себе си. Но така или иначе, миналото е тук, всред нас.
към текста >>
Ако от една страна пледираме за хигиена, от друга страна следва да усетим ясното чувство за
дълг
: Ето, на този човек, който боледува и преизгражда своя организъм, ние трябва да предложим и нещо за неговата душа.
Накратко: ако от една страна умъртвяваме физическия корелат, „органът" на безлюбието, от друга страна би трябвало да поемем задължението, според което едно спиритуално възпитание ще неутрализира грубо замислената материалистическа процедура на „ваксинацията" при този човек. Да, точно в това се състои необходимото противодействие. Иначе бихме свършили работата наполовина. Ние ще я свършим докрай, само ако съответният човек в една от следващите си инкарнации сам изгради по някакъв начин въпросното противодействие. Защото чисто симптоматологичното отстраняване на обривите при шарката, се отнася само до външната страна на Кармата.
Ако от една страна пледираме за хигиена, от друга страна следва да усетим ясното чувство за дълг: Ето, на този човек, който боледува и преизгражда своя организъм, ние трябва да предложим и нещо за неговата душа.
Ваксинацията никога няма да навреди на този, който в по-късните си години съумее да получи едно наистина спиритуално възпитание. Ние прекалено накланяме везните към външната симптоматика, защото не придаваме никаква стойност на вътрешните процеси. И не случайно, мнозина казват: „Там, където хигиената прекалява, се раждат само слаби индивиди". Разбира се, подобно твърдение е неоправдано; обаче, както видяхте, същественото тук е да не се залавяме с едната задача, без да сме наясно с другата.
към текста >>
317.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1910 г. Смърт и раждане от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
И ако този навик не се бе утвърдил у човека от толкова
дълг
о време, нямаше да съществува и онази склонност към теоретически материализъм, каквато наблюдаваме днес навсякъде около нас.
Вгледаме ли се по-внимателно в живота, ще се убедим, че е точно така, и че едва ли в друга епоха е имало толкова много хора, които да живеят всред такива изтънчени външни удобства, но да се разхождат в същото време насам натам с опустошени и празни души, както днес. Ето защо тези хора бързат от една сензация към друга, а когато паричните им средства разрешават, тръгват от град на град, за да видят нещо ново; или пък ако останат в даден град, всяка вечер тичат от едно развлечение към друго. Но душата им остава празна, и накрая самата тя вече не знае към какво да се стреми, за да осмисли своя живот. Защото животът всред външни, чисто физически удобства поражда навика да се замисляме само върху физическата природа на нещата.
И ако този навик не се бе утвърдил у човека от толкова дълго време, нямаше да съществува и онази склонност към теоретически материализъм, каквато наблюдаваме днес навсякъде около нас.
Така душите стават все по-страдащи, докато външният живот става все по-приятен и по-здрав.
към текста >>
318.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Аз не се поколебах и да разкрия някои дълбоки тайни, за които съвременната наука няма да е дозряла още
дълг
о време: например, че материята е всъщност сгъстена светлина, а душевния живот на човека един вид „разредената" субстанция на любовта.
И така, в днешната лекция се опитах да изложа някои факти, без които кармическите връзки и закони не могат да бъдат разбрани правилно.
Аз не се поколебах и да разкрия някои дълбоки тайни, за които съвременната наука няма да е дозряла още дълго време: например, че материята е всъщност сгъстена светлина, а душевния живот на човека един вид „разредената" субстанция на любовта.
Това са древни окултни принципи, които остават валидни за всички идващи епохи и които занапред ще се окажат плодотворни не само в областта на познанието, но и в сферата на практическата човешка дейност.
към текста >>
319.
1. Първа лекция, Кристияния (Осло), 7. Юни 1910. Ангели, Духове на Народите и Духове на Времето: Тяхното участие в еволюцията на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
Междувременно оттеглените Духове на Времето напредват в своето собствено развитие и в определен момент ръководещ Дух на Времето отново става онзи, който най-
дълг
о е отсъствувал от сцената, за да предложи на напредналото човечество под формата на интуиции плодовете на своето собствено развитие, и най-вече, да загатне пред него своята по-висша мисия.
След изтичането на определен брой епохи, съответният Дух на Времето започва друг вид развитие. Нека да си представим това по следния начин: когато умираме и приключваме с нашето сегашно развитие, нашата личност пренася резултата от този земен живот в следващия земен живот и т.н. Същото става и с Духовете на Епохите. Всяка епоха се ръководи от един такъв Дух на Епохата и когато тя привърши, той връчва ръководството на своя приемник; после новият приемник връчва ръководството на следващия и т.н.
Междувременно оттеглените Духове на Времето напредват в своето собствено развитие и в определен момент ръководещ Дух на Времето отново става онзи, който най-дълго е отсъствувал от сцената, за да предложи на напредналото човечество под формата на интуиции плодовете на своето собствено развитие, и най-вече, да загатне пред него своята по-висша мисия.
Да, ние можем да отправим поглед нагоре към тези Духове на Личността, обозначавани с нищо незначещия израз „Дух на Времето“ и да потвърдим: Да, ние хората се реинкарнираме*10 и минаваме от една инкарнация в друга инкарнация; обаче ние знаем точно: Прераждайки се от една епоха в друга и насочвайки поглед в бъдещето, за нас е напълно ясно, че предстоящите събития на Земята ще бъдат ръководени от други Духове на Времето. Обаче нашият сегашен Дух на Времето отново ще се появи и ние отново ще се срещнем с него. Поради факта, че тези Духове на Личността описват един вид кръгове или цикли и винаги се връщат в тяхната изходна точка, те биват наричани също и „Духове на циклите“. През следващите дни ние ще се убедим в правотата на този израз.
към текста >>
320.
4. Четвърта лекция, 10. Юни 1910. Развитие на расите и развитие на културите.
GA_121 Отделните души на народите
Да, още
дълг
о време не бива да се разгласява всичко онова, което правеше човека независим от висшите области на неговата истинска природа, само и само за да бъде улеснен в разбирането на факта, че това, което се надига от Земята и формира отделните раси и което по-късно определя характера на културите, след време, когато човекът отново ще се прибере в духовния свят, ще изгуби всякакво значение.
В резултат на тази криза все повече и повече започва да се проявява един непродуктивен елемент. Да, в областта на западните полуострови продуктивността непрекъснато намалява. И тази непродуктивност, както вече казахме, се проявява в това, че самата култура, колкото повече отива на Запад, поема в себе си един втвърден, старчески елемент. Този факт винаги е бил добре познат в окултните школи. И Вие разбирате, че това, което съобщавам сега, би могло да има опасни последици, понеже хората могат да изгубят всякакъв кураж.
Да, още дълго време не бива да се разгласява всичко онова, което правеше човека независим от висшите области на неговата истинска природа, само и само за да бъде улеснен в разбирането на факта, че това, което се надига от Земята и формира отделните раси и което по-късно определя характера на културите, след време, когато човекът отново ще се прибере в духовния свят, ще изгуби всякакво значение.
Вие разбирате: ходът на духовното развитие е тясно свързан с хода на цялата общочовешка еволюция и той винаги е бил добре познат на онези, които са били по-дълбоко посветени в тайните на съществуванието. Точността на казаното зависи не от това, дали човек е привлечен от един или друг възглед, а от необходимостта, която е заложена в развитието. И всеки, който би говорил против необходимостта, не би постигнал нищо. Да говориш против нея, означава да поставяш пречки в пътя. Ето защо е напълно естествено, че хората, които се отправят към областите на Запада, се нуждаят от освежаването на Изтока, от подтиците на Изтока, но самата средноевропейска област трябва да осмисли също и своята собствена продуктивност.
към текста >>
321.
7. Седма лекция, 12. Юни 1910, вечер. Духовете на Народите и тяхното израстване до степента на Духове на Времето. Монотеизъм и плурализъм. Екзотерично и езотерично християнство.
GA_121 Отделните души на народите
Докато другите народи, които постепенно възникнаха в Азия, в продължение на
дълг
о време се намираха под ръководството на съответните Архангели.
Този втори поток имаше за цел да насочи в посока от Запад към Изток такива човешки общности, които се намираха под водачеството на всеки един от Архангелите. Обаче тези Архангели, които предвождаха племената от втория поток, бяха малко или много развити до такава степен, че се намираха близо до Йерархията, която наричаме Духове на Времето. Онзи поток от човешки маси, чиито Архангел пръв се издигна до степента Дух на Времето, ние следва да търсим в просторите на далечния изток. И това беше онзи поток от народи, който се сля с първичното население на Индия, с господствуващия народ на Индия, положил основите за Първата следатлантска култура, след като Архангелът на въпросната човешка общност се беше издигнал до степента Дух на Времето, до първия Дух на Времето, или Архай на следатлантския културен период. Впрочем този Дух на Времето ръководеше цялата древна свещенна култура на Индия, превръщайки я в образец за първия следатлантски период.
Докато другите народи, които постепенно възникнаха в Азия, в продължение на дълго време се намираха под ръководството на съответните Архангели.
към текста >>
Също и европейските народи, установени тук или там в хода на преселението от Запад на Изток, за
дълг
о време живяха под ръководството на съответните Архангели, докато Архангелът на Индия вече се беше издигнал до степента Архай и вдъхновяваше великите Учители на Индия, свещените Риши, които чрез посредничеството на този толкова напреднал Дух можаха да изпълнят своята висша мисия по описания начин.
Също и европейските народи, установени тук или там в хода на преселението от Запад на Изток, за дълго време живяха под ръководството на съответните Архангели, докато Архангелът на Индия вече се беше издигнал до степента Архай и вдъхновяваше великите Учители на Индия, свещените Риши, които чрез посредничеството на този толкова напреднал Дух можаха да изпълнят своята висша мисия по описания начин.
И докато народът, разположен северно от древна Индия се намираше под ръководството на своя Архангел, този Дух на Времето продължаваше да се справя със своите задачи. А след като Духът на Времето, отговарящ за Индия, приключи своята мисия, той беше издигнат дотам, че да ръководи цялата еволюция на следатлантското човечество.
към текста >>
Докато предводителите на отделните народи отвъд в Азия и Африка отдавна се бяха издигнали до степента Духове на Времето или Духове на Личността и дори очакваха, макар и частично, да се издигнат до следващата по-висша степен, а именно Духовете на формата както например онзи Дух на Времето, който ръководеше в древна Индия направи опит и в известно отношение се издигна до степента Дух на Формата -, отделните европейски народи още
дълг
о време останаха под ръководството на своите Архангели.
Обективният език на фактите често пъти води до съвсем други изводи, отколкото ако се осланяме на различни симпатии или антипатии. Ето защо ние трябва да проучваме отделните Духове на Народите с голяма задълбоченост и внимание.
Докато предводителите на отделните народи отвъд в Азия и Африка отдавна се бяха издигнали до степента Духове на Времето или Духове на Личността и дори очакваха, макар и частично, да се издигнат до следващата по-висша степен, а именно Духовете на формата както например онзи Дух на Времето, който ръководеше в древна Индия направи опит и в известно отношение се издигна до степента Дух на Формата -, отделните европейски народи още дълго време останаха под ръководството на своите Архангели.
Едва през Четвъртата следатлантска епоха, от различните европейски народи, които бяха под ръководството на своите Архангели, един от тях, а именно Архангелът на гръцкия народ, се издигна до водещата позиция, превръщайки се в меродавен Дух на Времето за цялата тази епоха от следатлантското развитие на човечеството, така че тук ние виждаме как Архангелът на елинството се издига до степента на един Архай или Дух на Времето. Архангелът на елинството имаше строго определена мисия и след като той се превърна в Дух на Времето тази мисия се очерта особено ясно, включително и по отношение на Азия, Африка и Европа и неин център, естествено, стана гръцкият народ. Но докато Архангелът на гръцкия народ се издигна до степента Архай, Духовете на Времето, предвождайки египетския и персийския народ, се бяха издигнали до един вид Духове на Формата. И това, до което сега стигаме в хода на следатлантското развитие, е изключително интересно. Благодарение на цялата си досегашна еволюция, Архангелът на елинството можа, и то сравнително бързо, да напредне още повече и да заеме водещата позиция като Дух на Времето.
към текста >>
Той възникна след като
дълг
о,
дълг
о време един от Архангелите на германски те народи успя да премине през известно обучение.
Обаче в европейските земи ние срещаме различни германски народи. Тези различни германски народи на Европа, които първоначално бяха предвождани от едно архангелско Същество, имаха следното призвание: Постепенно да стигнат до предводителството на най-различни Архангели и да формират по най-различен начин отделните народностни индивидуалности. Естествено, изключително трудно е главно поради това, че в известно отношение е твърде лесно да се пробудят елементи на страст и ревност -, ако решим да говорим по тези въпроси на пълно безпристрастно. Ето защо само ще загатнем някои неща относно тази еволюция в духовния свят. От общността на онези Архангели, за които стана дума, произлезе Архаят, водещият Дух на Времето за нашата Пета следатлантска културна епоха.
Той възникна след като дълго, дълго време един от Архангелите на германски те народи успя да премине през известно обучение.
Онзи Дух на Времето, който беше предводител на Гръцко-латинската епоха, се превърна в Дух на Времето, който, както вече знаете, по-късно се зае със задачата да разпространява екзотеричното християнство. По-късната римска история също беше предвождала от един вид Дух на Времето, който пpoизлезе от Архангела на римляните и свърза своите намерения с тези на християнския Дух на Времето, постигайки едно пълно взаимодействие. Тези двамата бяха възпитатели на онзи Архангел, който предвождаше германските народи и принадлежеше към техните водещи Архангели, за да се издигне по-късно до Дух на Времето за цялата Пета следатлантска културна епоха. За тази цел бяха необходими много неща, но преди всичко, необходимо беше да настъпи едно подчертано индивидуализиране и смесване на различните народностни елементи в Европа. А това беше възможно само поради факта, че докато там в Азия и Африка Архангелите отдавна се бяха издигнали до степента Духове на Времето, в Европа водачеството все още се изпълняваше от самите Архангели, така че отделните народностни общности ги следваха и изцяло се подчиняваха на техните импулси, без да се интересуват от Духовете на Времето.
към текста >>
322.
8. Осма лекция, 14. Юни 1910. Петте следатлантски културни епохи. Сравнителна характеристика на гръцката и северно-германската митология.
GA_121 Отделните души на народите
Техният душевен живот беше извънредно богат и се издигна над онези състояния, в които народите на Европа продължиха да живеят още
дълг
о време.
Най-голям напредък постигнаха древните индийци, понеже техният Аз се пробуди в пълно себесъзнание.
Техният душевен живот беше извънредно богат и се издигна над онези състояния, в които народите на Европа продължиха да живеят още дълго време.
Индийците вече бяха приключили с този етап от развитието. Те се пробудиха в пълно себесъзнание, след като бяха развили у себе си такива духовни сили и способности, благодарение на които можеха до голяма степен да проникват в духовния свят. Ето защо най-напредналите представители на индийския народ след като те бяха приключили със старото, сумрачно ясновидство изпитваха вече пълно безразличие към цялата деятелност на различните ангелски и архангелски Същества върху човешките души. Те вече не се занимаваха с това, непосредствено да наблюдават работата на Архангелите, на Ангелите, както и на онези духовни Същества, които проявяваха специален интерес към Духа на Народа. Тази работа вече беше довела до известни резултати в индийската душа, в нейното астрално и етерно тяло още преди тя да се беше пробудила.
към текста >>
323.
11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение.
GA_121 Отделните души на народите
И съзнанието за него е запазено толкова
дълг
о време, че самият Тацит го заварва при южните германи през периода, когато правеше своите изследвания, описани по-късно в неговата „Германия“.
Този величествен процес, при който земните тела сякаш се отваряха за оплождащите сили, изливащи се от Небето, е органически вплетен в същината на северно-германската митология.
И съзнанието за него е запазено толкова дълго време, че самият Тацит го заварва при южните германи през периода, когато правеше своите изследвания, описани по-късно в неговата „Германия“.
Никой не би могъл да разбере описанията, които Тацит дава за богинята Нертус, ако не знае, че този процес някога действително е съществувал. Припомнете си, как колесницата на богинята Нертус се носи над водите. По-късно това се запазва като ритуал. Обаче в по-предишни времена то можеше да бъде наблюдавано. Тази богиня предлагаше това, което можеше да бъде предложено на слизащите от планетарните сфери човешки души, а именно: човешките тела.
към текста >>
От
дълг
о време нещата, за които е говорило старото ясновидство, са обвити в мълчание; от
дълг
о време светът на Один и Тор, на Балдур и Хьодур; на Фрайр и Фрайя, е скрит от погледа на човека.
Предсказанията за Залезът на Боговете съдържат в себе си едно ясно послание от бъдещето и тук аз стигам до изходната точка на моите лекции. Аз споменах, че един народ, който едва отскоро е изгубил своето ясновидско минало, все още притежава един ясновидски усет, една ясновидска нагласа, и за тях се грижи не друг, а Духът на Народа, и това е така, за да бъде разбрано от човечеството всичко онова, което новото ясновидство открива пред нашите души. И ако днешното човечество, разполагащо с новите човешки способности, се опита да се свърже с бъдещето, именно тук, където е процъфтявала северно-германската митология, то е длъжно да разбере, че след като сега общочовешката еволюция протича в условията на физическия свят, старото ясновидство трябва да приеме нов облик.
От дълго време нещата, за които е говорило старото ясновидство, са обвити в мълчание; от дълго време светът на Один и Тор, на Балдур и Хьодур; на Фрайр и Фрайя, е скрит от погледа на човека.
Обаче той отново ще излезе на преден план, след като междувременно човешката душа беше подложена на въздействия от по-висши сили. И след като един ден човешката душа овладее новото етерно ясновидство и започне да се взира в новия свят, тя ще се убеди, че вече не може да разчита на старите форми, чрез които върху нея се изливаха възпитаващите небесни сили. Ако тя би се придържала към старите форми, тогава биха се възродили и всички враждебни елементи, за да се противопоставят на онези сили, които в миналите епохи успяха да издигнат човечеството до определена степен от неговата еволюция. Да, Один и Тор отново ще застанат пред погледа на човечеството, но по един нов начин, защото междувременно човешката душа ще е постигна ла нова степен от своето развитие. Но пред човешката душа ще застанат също и враждебните сили, които се борят срещу Один и Тор.
към текста >>
324.
1. СКАЗКА ПЪРВА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Който накрая вижда такива представление, може би не помисля, че
дълг
о време трябва да се подготви това, което за малко часове се представя на зрителите.
Който накрая вижда такива представление, може би не помисля, че дълго време трябва да се подготви това, което за малко часове се представя на зрителите.
И начинът, по който нашите обични антропософски приятели работеха задружно на това място, за да произведат това дело, трябва винаги да бъде посочван в известно отношение като образец за антропософската работа, може би и за задружната човешка работа. Това особено поради обстоятелството, че е противно на антропософското чувство да командува по някакъв начин при тази работа. Тук е възможно напредък само тогава, когато отделните приятели участвуват с цялото си сърце, по съвършено различен начин, отколкото иначе това става на едно поле на подобно изкуство. А това цялостно участие, не само през малкото седмици, които стоят на наше разположение, за да подготвим представленията, това цялостно участие, това свободно задружно действие от сърце трая години наред. И понеже по този случай сме се събрали от най-различни области и антропософските приятели трябва да се запознаят не само като разменят няколко думи помежду си, а трябва да знаят едни за други, кое е свещено за всеки един в неговата работа: затова именно при този случай трябва да покажем с няколко думи, как тук бе работено години наред, за да съчетае в съответния момент това, което беше необходимо за поставяне на крака на едно антропософско мероприятие, каквото трябваше да дадем през последните дни.
към текста >>
Би трябвало да говоря
дълг
о,
дълг
о, ако бих искал да спомена всички по отделно, които през вчерашния ден се присъединиха към нас.
Нас ни засягат всички тези неща, които стават между нас, които стават в нашата антропософска работа; те ни засягат, понеже в духовен смисъл ние сме едно антропософски семейство. Ето защо чувствуваме, че дължим благодарност на онези, които заради нас се посветиха на такава една задача с толкова голяма всеотдайност. Това е една задача, която друга една личност не би могла може би да разреши по този начин аз моля постоянно да имате предвид, че външностоящият не би могъл да съди за трудните условия. От тези думи можете да разберете и да измерите цялото величие, всеотдайността, които играещите ролите развиха през последните дни и седмици, и колко правилно е именно в този момент да говорим за дълбока благодарност.
Би трябвало да говоря дълго, дълго, ако бих искал да спомена всички по отделно, които през вчерашния ден се присъединиха към нас.
Позволете ми преди всичко да спомена човека, който с цялото си сърце и с всичките си сили е винаги там, където се касае да се направи нещо в смисъла на антропософията. Позволете ми да спомена нашия любим приятел Аренсон, който както миналата година така и сега ни помогна със своите прекрасни музикални способности и който направи възможно да можем да пренесем "Децата на Луцифер", а също и това, което изнесохме вчера, по един достоен начин, на определени места, в нещо, което може да се почувствува само от света на звука. Позволете ми също да спомена и нашите любими приятели на изкуството тук в Мюнхен. Вие преизобилно имахте случай и през двата дни да видите, как бе направен опит всичко да бъде доведено в хармония и за външния поглед с говореното слово и със слушаната музика. Вие видяхте, как до последното петно боя, до последната форма бе направен опит всичко да бъде единно изградено.
към текста >>
325.
5. СКАЗКА ПЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Може би знаете също, какви усилия трябва да кажем дилетантни усилия са били направени, за да се изтълкуват дните на сътворението като по-
дълг
и или по-кратки периоди, като геологически периоди и т.н., така щото за такова тълкуване един ден на сътворението представлява един по-дълъг период от време.
"И Елохимите нарекоха светлината ден". Официалната литература има именно тук своето кръстовище. Що е впрочем един ден на сътворението? Наивният ум вижда в един ден нещо, което трае 24 часа, което се изразява също така в промяна между светлина и тъмнина както нашите дни, когато сме будни и спим. Без съмнение всички вие знаете, колко подигравки са се изсипали върху това наивно разбиране за сътворението на света в седем такива дни.
Може би знаете също, какви усилия трябва да кажем дилетантни усилия са били направени, за да се изтълкуват дните на сътворението като по-дълги или по-кратки периоди, като геологически периоди и т.н., така щото за такова тълкуване един ден на сътворението представлява един по-дълъг период от време.
Първата трудност се явява естествено тогава, когато се насоки поглед върху така наречения ден четвърти на сътворението в смисъла на самото Битие /Генезис/ за първи път става дума, че Слънцето и Луната са устроени като нещо, което регулира времето, всяко дете знае, че регулирането на нашия 24-часов ден зависи от отношението на Земята към Слънцето. Но щом това отношение е създадено едва на четвъртия ден, преди това не може да се говори за такива дни. Следователно онзи, който иска да продължава да вярва наивно, че в Генезиса имаме работа с 24-часови дни, той би съгрешил против самия Генезис. Може да има такива хора; но на тях трябва да отговорим, че щом твърдят, какво имаме работа с дни в нашия днешен смисъл, те без съмнение не се опират на откровението. Не си заслужава също труда да разглеждаме всички онези произволности, които са възникнали в онези, търсещи едно изразно средство, за да изтълкуват тези дни на Генезиса в смисъла на геологията.
към текста >>
326.
6. СКАЗКА ШЕСТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Въобще в тези изречения в разговора на Мария с трите дружки имате безброй космически тайни, които трябва да се изучават
дълг
о,
дълг
о време, за да бъдат разкрити.
Ние трябва да имаме една смяна на състоянието, едно взаимодействие на слънчеви и на сатурнови същества, на същества на светлината и на такива на тъмнината. Следователно, ако дейността на съществата на светлината трябваше да бъде правилно насочена от Елохимите, тогава в тяхната работа редовно трябваше да се втъкава работата на тъмните същества, на съществата на тъмнината. В космическата дейност не съществува никаква възможност на съществуването, ако навсякъде в силата на светлината не бъде вплетена силата на тъмнината. И във втъкаването в друго, един вид изтъкаването на мрежа от силата на светлината и от силата на тъмнината се крие една от тайните на космическото съществуване, на космическата алхимия. Тази тайни е засегната там, където в розенкройцерската драма Йоханес Томасиус се издига в Девакана и където една от дружките на Мария, Астрид, получава задачата да втъче силата на тъмнината в силата на светлината.
Въобще в тези изречения в разговора на Мария с трите дружки имате безброй космически тайни, които трябва да се изучават дълго, дълго време, за да бъдат разкрити.
Следователно трябва да запомним, че, когато разглеждаме нашето настояще съществуване, трябва да считаме това взаимодействие между слънчевата сила на светлината и сатурновата сила на тъмнината като една необходимост на нашето съществуване. Следователно, когато Елохимите поставят Духовете на Личността, като техни подчинени, над тъкането на силата на светлината, над онази работа, която се извършва над човека или над земните същества въобще през време на действието на светлината, те трябваше да им предадат като другари изостаналите назад сатурнови същества. Те трябваше да направят да бъде изтъкана заедно цялата работа на вселената чрез правилно развитите и изоставалите Архаи. Изостаналите в развитието Архаи действуват в тъмнината. Това ни показва колко чудно реалистично е описано положението на нещата: И Елохимите нарекоха това, което тъчеше в светлината като Духове, Йом ден -; а това, което тъчеше в тъмнината, те нарекоха "Лилле" /или "лайлах"/, което не е нашата отвлечена дума "нощ", а това са сатурнинските Архаи, които тогава не бяха стигнали в своето развитие до слънчевата степен.
към текста >>
327.
7. СКАЗКА СЕДМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Когато сега от твърдото или земното в елементарното състояние отново се издигнем до водното, до течното, трябва да кажем: Върху заемното е трябвало да се гради и уплътнява много по-
дълг
о време отколкото върху водното; ето защо ще трябва да търсим основните сили на водното или течно състояние в Същества от една по-ниска йерархия.
Когато сега от твърдото или земното в елементарното състояние отново се издигнем до водното, до течното, трябва да кажем: Върху заемното е трябвало да се гради и уплътнява много по-дълго време отколкото върху водното; ето защо ще трябва да търсим основните сили на водното или течно състояние в Същества от една по-ниска йерархия.
Така както водният елемент действува в окръжаващата ни среда като елементарно съществуване, за неговото сгъстяване е била необходима само дейността на Духовете на Мъдростта Кириотетес или Господства на следната степен на йерархиите. Така зад твърдата материя ние виждаме Духовете на Волята, а зад това, което не е физическа вода, а което са силите съставляващи течното, трябва да виждаме дейността на Духовете на Мъдростта или Кириотетес. Ако отидем по-нагоре до въздухообразното състояние, в него трябва да виждаме следващата, по-ниско стояща йерархия. Също и във въздухообразното състояние, което тъче и царува около нас, доколкото то е произведено чрез стоящите зад него сили, ние имаме излияние на действието на определени духове от реда на йерархиите. Както във водното състояние действуват Духовете на Мъдростта, така във въздухообразното състояние действуват Духовете на Движението Динамис, Сили, както те са наречени в езотеричното Християнство.
към текста >>
328.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
И
дълг
о време още през Атлантската епоха всичко е било пропито от такива маси от водни мъгли.
Аз обърнах вниманието върху това, което се намираше над земната почва, че през време на Атлантската епоха то е било съвършено различно от по-късно; че далече, далече в атлантските времена Земята не е била заобиколена от една свободна от вода атмосфера. Земята е била покрита с една въздушна атмосфера изцяло изпълнена с водно-мъгливи маси. Това, което днес познаваме като отделяне на дъжда и на свободния от дъжд въздух, не е съществувало през тези древни времена. Всичко е било изпълнено с маси от водна мъгла, които са били пропити с всички възможни изпарения и мъгли и други вещества, които през онова време не бяха се превърнали още в течно състояние. Много от това, което е твърда материя, тогава е било под форма на пари и е изпълвало днешната атмосфера.
И дълго време още през Атлантската епоха всичко е било пропито от такива маси от водни мъгли.
Но това са били също времената, когато се е образувало това, което по-рано се е намирало в едно много по-духовно състояние. Аз обърнах внимание върху това, че при условията, които намираме отбелязани са така наречения ден трети на сътворението не можем да помислим, че от земната почва са нараствали индивидуални растителни форми, каквито виждаме днеска трябва добре да разбираме израза "видово-съобразно"; чу тук ние имаме работа повече с видовите души, които съществуваха в земното тяло в едно етерно-астрално състояние. Всичко, което от третия ден на сътворението ни се описва като развитие на растенията, не би могло да се види с нашите външни сетива; то би било възприемаемо само за ясновидските възприемателни органи. През време когато преминавайки от Лемурийската в Атлантската епоха се разви онова състояние на мъгла в окръжността на Земята и мъглите все повече и повече се сгъстяваха, тогава бе преобразено и това, което по-рано беше в етерно състояние, то бе превърнато в състоянието което се приближаваше до това, което днес познаваме. Етерното стана все повече и повече физическо, и колкото и чудно да звучи това, /защото самата Духовна наука днес в много отношения е проникната от материалистични възгледи/: растенията видими за едно външно око се развиха много по-късно от времето, което е посочено с така наречения ден трети на сътворението.
към текста >>
329.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Елохимите, Яхве-Елохим започнаха да действуват върху нашето развитие със своите най-добри сили; нека схващаме този наш произход с чувството на
дълг
спрямо нашата човешка природа, да внесем все повече и повече в нас и духовните сили, които са навлезли в Земното развити по-късно в течение на еволюцията.
Преди всичко бих искал да обърна вниманието върху нещо друго, върху нещо, което в тези сказки бих могъл да кажа срещахме на всяка крачка: върху необходимостта, антропософското учение да стане в нашето сърце и в нашата душа това, което с пълната сила на нашия вътрешен живот да ни възнесе все по-нагоре и по-нагоре, към все по-висши форми на чувствуването, към все по-великодушни форми на живот по отношение схващането на света. Само когато ставаме по-добри хора в интелектуалната, сърдечната и моралната област, ние доставяме пробния камък за плодотворността на това, което можем да получим в полето на Антропософията. И така ние можем да кажем, че именно такива учения, които ни показват паралелизма на нашето духовнонаучно изследване с Библията, могат да бъдат особено плодотворни. Защото именно чрез такива учения ние можем да узнаем, как ние самите сме "възникнали", от къде "водим своя произход", както би се изразил Яков Бьоме, как сме възникнали от онова свръхсетивно духовно лоно, в което се коренят самите Елохими, които се развиха до степента Яхве-Елохим, до тази по-висша форма на развитието, за да произведат като цел на тяхното творчество това, което наричаме човек. Нека схващаме този наш произход с необходимото благоговение, нека го схващаме обаче и с необходимото чувство на отговорност!
Елохимите, Яхве-Елохим започнаха да действуват върху нашето развитие със своите най-добри сили; нека схващаме този наш произход с чувството на дълг спрямо нашата човешка природа, да внесем все повече и повече в нас и духовните сили, които са навлезли в Земното развити по-късно в течение на еволюцията.
Ние говорихме за влиянието на Луцифер. Чрез Луцифер, чрез луциферическото влияние е останало нещо в лоното на онази духовност, от която произхожда и самият човек, вследствие на това луциферическо влияние в това лоно е останало нещо, което бе донесено на Земята в една по-късна епоха чрез въплъщението на Христа в тялото на Исуса от Назарет. От тази епоха насам в Земното развитие действува Христос като един друг божествен Принцип. И погледът насочен към великите истини на Генезиса трябва да събуди в нас чувството на задължение, да внесем все повече и повече в нашето собствено същество Христовото Същество; защото ние ще изпълним нашата цяла задача като човеци само благодарение на това, че се проникнем с този Христов Принцип; само благодарение на това ние ще станем на Земята все повече и повече съществото, заложбата за което е била положена в нас още от онези времена, за които се говори в библейския разказ за сътворението. Нека един такъв цикъл от сказки действува така, че слушателите да приемат не само учения, а в душите им да се събудят сили.
към текста >>
330.
1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Като последица от тази война, продължила не десетилетия, а столетия, възникна едно особено настроение, което за
дълг
о се задържа във вътрешните области на Азия; то може да бъде обобщено приблизително по следния начин.
Следователно, в лицето на Заратустра, ние сме изправени пред една могъща свещеническа натура, която ни насочва към великия Слънчев Дух, към Аура Маздао, към онова Същество, което следва да бъде предводител на хората по обратния им път от физическия към духовния свят. А в лицето на Гущасб сме изправени пред царствената природа на онзи, който беше готов да направи всичко възможно в областта на видимия свят, за да намерят там почва великите инспирации на Заратустра. Ето защо беше изключено, тези инспирации, тези намерения, които чрез Заратустра и Гущасб завладяваха древен Иран, да не се сблъскат с онези сили, които господстваха в земите непосредствено на север. От този сблъсък последва една от най-големите войни в световната история, макар и тя да е почти непозната за историците, понеже се разиграва в много отдалечени от нас епохи. Става дума за един титаничен сблъсък между Иран и Туран.
Като последица от тази война, продължила не десетилетия, а столетия, възникна едно особено настроение, което задълго се задържа във вътрешните области на Азия; то може да бъде обобщено приблизително по следния начин.
към текста >>
И онази война, за която окултната история ни съобщава толкова много и толкова конкретни подробности, войната между Арджасб и Гущасб, първият от които беше цар на туранците, а вторият цар на иранците и покровител на Заратустра, тази война като противоположност между Севера и Юга продължава макар и под формата на настроение още
дълг
о там, в земите на Иран и Туран.
Ето как възникна тази забележителна двойнственост. Ето как усещаха нещата хората от Иран, хората на Заратустра, и тези усещания намериха израз също и в техните закони. Те искаха да изградят своя живот по такъв начин, че поривът към духовния свят да личи дори и във външното законодателство. Тази е външната последица на Заратустровото направление, на заратустризма. Противоположността между Иран и Туран трябва да ни стане напълно ясна.
И онази война, за която окултната история ни съобщава толкова много и толкова конкретни подробности, войната между Арджасб и Гущасб, първият от които беше цар на туранците, а вторият цар на иранците и покровител на Заратустра, тази война като противоположност между Севера и Юга продължава макар и под формата на настроение още дълго там, в земите на Иран и Туран.
Размислим ли върху този факт, ще видим как от Заратустра води началото си строго определено душевно направление, което се разпростира върху цялото човечество.
към текста >>
331.
2. Втора лекция, 2. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Действително, често пъти ние се спъваме в нашите думи, като в окови, понеже те носят своя конкретен смисъл, подготвян в продължение на
дълг
и периоди от време.
Обаче, висшата мъдрост относно тайните на човешката и мировата еволюция, които на свой ред са свързани с методите на Мистериите, се проявява по един особен начин. Още в Мюнхен, когато изнасях лекциите върху „Тайните на библейското сътворение"*11, аз обърнах внимание върху обстоятелството, колко изключително трудно е да се предадат на един обикновен, говорим език, величествените истини, които ни показват не само човека в неговите най-дълбоки тайни, но и мировите събития изобщо.
Действително, често пъти ние се спъваме в нашите думи, като в окови, понеже те носят своя конкретен смисъл, подготвян в продължение на дълги периоди от време.
И когато сега пристъпваме към езика, вече наясно с величествената мъдрост, която свети в нашата душа, и се стремим да изразим тази мъдрост с думи, тогава възниква една борба срещу този толкова безпомощен инструмент на говора, който, в известен смисъл, е наистина крайно недостатъчен за подобни цели.
към текста >>
332.
3. Трета лекция, 3. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Сега трябва да си представим още, че
дълг
о време Земя и Слънце са разделени, и че първоначално всичко, което Слънцето изпращаше към Земята, беше от съвършено друго естество, а не каквото е то днес.
Ако разглеждаме отделянето на Слънцето от Земята, нека да не забравяме, че насочваме поглед към толкова далечни времена, когато това, което днес наричаме Земя, все още съдържаше в себе си субстанциите на днешната Луна, така че в небесното пространство противостояха Земя плюс Луна от една страна, и Слънцето от друга. Всички духовни и физически сили, които съществуваха преди това разделяне, се обособиха по такъв начин, че по-грубите елементи, по-грубите въздействия, останаха на Земята, а по-фините, висши, духовно-етерни въздействия се свързаха със Слънцето.
Сега трябва да си представим още, че дълго време Земя и Слънце са разделени, и че първоначално всичко, което Слънцето изпращаше към Земята, беше от съвършено друго естество, а не каквото е то днес.
На първо място имаме едно Земно съществувание, един Земен живот, който е по-вътрешен, затворен в себе си и приема твърде малко от онова, което Слънцето изпраща към Земята като духовни сили, чийто израз са също и физическите сили.
към текста >>
333.
Коледният Празник в променящия се ход на времето
GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето
Нощите са станали
дълг
и, дните са намалени.
Когато наближаваше Коледните празници, аз можех да видя как нещо възникваше в най-дълбокия, вътрешен душевен живот на млади и стари, нещо което се различаваше съществено от чувствата и усещанията, преобладаващи през останалата част от годината. Когато наближаваше Коледа, това можеше да бъде усетено съвсем ясно в определени земеделски села допреди няколко десетилетия. Тогава душите имаха естествен начин да правят себе си вътрешно красиви. И те действително чувстваха нещо като това: “По време на есента физическата слънчева светлина е слязла до най-дълбоката нощна тъмнина. Наоколо има повече физическа тъмнина.
Нощите са станали дълги, дните са намалени.
Повечето време ние трябва да стоим вкъщи. През другите сезони ние излизаме навън, на полето, където можем да почувстваме златните лъчи на утринното слънце идващи да ни посрещнат, където можем да почувстваме топлината на слънцето, където можем да работим с ръцете си през дългите летни дни. Но сега повечето време ние трябва да седим вътре, трябва да чувстваме повече, повече мрак около себе си, и трябва често да виждаме, когато погледнем навън през прозорците, как земята е покрита със своята зимна дреха."
към текста >>
През другите сезони ние излизаме навън, на полето, където можем да почувстваме златните лъчи на утринното слънце идващи да ни посрещнат, където можем да почувстваме топлината на слънцето, където можем да работим с ръцете си през
дълг
ите летни дни.
Тогава душите имаха естествен начин да правят себе си вътрешно красиви. И те действително чувстваха нещо като това: “По време на есента физическата слънчева светлина е слязла до най-дълбоката нощна тъмнина. Наоколо има повече физическа тъмнина. Нощите са станали дълги, дните са намалени. Повечето време ние трябва да стоим вкъщи.
През другите сезони ние излизаме навън, на полето, където можем да почувстваме златните лъчи на утринното слънце идващи да ни посрещнат, където можем да почувстваме топлината на слънцето, където можем да работим с ръцете си през дългите летни дни.
Но сега повечето време ние трябва да седим вътре, трябва да чувстваме повече, повече мрак около себе си, и трябва често да виждаме, когато погледнем навън през прозорците, как земята е покрита със своята зимна дреха."
към текста >>
334.
Лекция първа
GA_126 Окултна история
Тя била още млада, но въпреки нейната младост, въпреки това, че като жена е трябвало в хода на
дълг
ото обучение да се сблъска с големи трудности, се издигнала до такава светлина, която била по-висша от цялата мъдрост, от цялото познание на това време.
Властта в личен смисъл била важна за тях. Тях ги движела ненавистта към всичко, което идвало от древността и което все пак било по-високо от явяващото се в изкривен вид ново. Най-дълбока ненавист - особено против индивидуалността на отново родения орфик - живеела у носителите на високия християнски сан в Александрия. И затова не трябва да ни учудва, че индивидуалността на отново родения орфик била оклеветена в привързаност към черната магия. Това било достатъчно, омразата, надъхана в охраната, да се насочи срещу издигнатата личност на отново въплътения ученик на Орфей.
Тя била още млада, но въпреки нейната младост, въпреки това, че като жена е трябвало в хода на дългото обучение да се сблъска с големи трудности, се издигнала до такава светлина, която била по-висша от цялата мъдрост, от цялото познание на това време.
към текста >>
2700 пр.Р.Х.) със стена
дълг
а 10 км; с него е съперничи град Киш, с който Гилгамеш е воювал.
8. Така е наречен в Библията града на Гилгамеш (Бит. 10, 10) (Урук - в клинописните текстове). Урук-Урук бил голям град, ограден при Гилгамеш (ок.
2700 пр.Р.Х.) със стена дълга 10 км; с него е съперничи град Киш, с който Гилгамеш е воювал.
към текста >>
335.
Лекция трета
GA_126 Окултна история
Следва, че ние можем първо наивно да обърнем поглед към обкръжаващото ни, но ако останем с това, да отправим поглед само към външните впечатления, то ние няма да изпълним нашия
дълг
.
По такъв начин, Орлеанската Дева представлява за нас, така да се каже, историческа личност, която действа съвсем в духа на нашата епоха, когато всичко това, което ние можем, така да се каже, да произведем на основата на нашите външни впечатления, трябва да се обърне към духовното. Но какво следва, ако ние приложим това към нашата култура?
Следва, че ние можем първо наивно да обърнем поглед към обкръжаващото ни, но ако останем с това, да отправим поглед само към външните впечатления, то ние няма да изпълним нашия дълг.
Ще го изпълним само тогава, когато осъзнаем, че трябва да отнасяме външните впечатления към стоящите зад тях духовни сили. Ако занимавайки се с наука, ние постъпваме така, както това прави сегашната ученост, то ние не изпълняваме дълга си. Всичко, което можем да узнаем относно законите на природните явления, относно законите на душевните явления, ние трябва да разглеждаме така, че да видим в тях езика, който трябва да ни изведе до божествено-духовното откровение. Когато осъзнаем, че всички физически, химически, биологически, физиологически, психологически закони трябва да се разглеждат, съотнасяйки ги с нещо духовно, което ни се открива, то тогава ще изпълним дълга си. Така стои работата с науката сега, така стои работата и с изкуството.
към текста >>
Ако занимавайки се с наука, ние постъпваме така, както това прави сегашната ученост, то ние не изпълняваме
дълг
а си.
По такъв начин, Орлеанската Дева представлява за нас, така да се каже, историческа личност, която действа съвсем в духа на нашата епоха, когато всичко това, което ние можем, така да се каже, да произведем на основата на нашите външни впечатления, трябва да се обърне към духовното. Но какво следва, ако ние приложим това към нашата култура? Следва, че ние можем първо наивно да обърнем поглед към обкръжаващото ни, но ако останем с това, да отправим поглед само към външните впечатления, то ние няма да изпълним нашия дълг. Ще го изпълним само тогава, когато осъзнаем, че трябва да отнасяме външните впечатления към стоящите зад тях духовни сили.
Ако занимавайки се с наука, ние постъпваме така, както това прави сегашната ученост, то ние не изпълняваме дълга си.
Всичко, което можем да узнаем относно законите на природните явления, относно законите на душевните явления, ние трябва да разглеждаме така, че да видим в тях езика, който трябва да ни изведе до божествено-духовното откровение. Когато осъзнаем, че всички физически, химически, биологически, физиологически, психологически закони трябва да се разглеждат, съотнасяйки ги с нещо духовно, което ни се открива, то тогава ще изпълним дълга си. Така стои работата с науката сега, така стои работата и с изкуството.
към текста >>
Когато осъзнаем, че всички физически, химически, биологически, физиологически, психологически закони трябва да се разглеждат, съотнасяйки ги с нещо духовно, което ни се открива, то тогава ще изпълним
дълг
а си.
Но какво следва, ако ние приложим това към нашата култура? Следва, че ние можем първо наивно да обърнем поглед към обкръжаващото ни, но ако останем с това, да отправим поглед само към външните впечатления, то ние няма да изпълним нашия дълг. Ще го изпълним само тогава, когато осъзнаем, че трябва да отнасяме външните впечатления към стоящите зад тях духовни сили. Ако занимавайки се с наука, ние постъпваме така, както това прави сегашната ученост, то ние не изпълняваме дълга си. Всичко, което можем да узнаем относно законите на природните явления, относно законите на душевните явления, ние трябва да разглеждаме така, че да видим в тях езика, който трябва да ни изведе до божествено-духовното откровение.
Когато осъзнаем, че всички физически, химически, биологически, физиологически, психологически закони трябва да се разглеждат, съотнасяйки ги с нещо духовно, което ни се открива, то тогава ще изпълним дълга си.
Така стои работата с науката сега, така стои работата и с изкуството.
към текста >>
Не знам известно ли е на болшинството от вас, че Рихард Вагнер
дълг
о време е бил подложен на най-сурова, най-ужасна критика.
Не знам известно ли е на болшинството от вас, че Рихард Вагнер дълго време е бил подложен на най-сурова, най-ужасна критика.
Тези негови критици и отрицатели имали своего рода предводител в лицето на извънредно талантливия музиковед Едуард Ханслик3 във Виена, който написал интересната книжка "За музикално-прекрасното". Не зная знаете ли , че чрез това старото е било, така да се каже, противопоставено на изгрева на новата утринна зора в историята? Тази книга "За музикално-прекрасното" може да служи като исторически паметник за по-късни времена. Понеже какво е искал Ханслик? Той казва: не може по такъв начин да се пише музика, като Рихард Вагнер; това не е музика, защото там музиката като че се засилва, за да покаже нещо, което се намира извън музикалното, нещо свръхсетивно.
към текста >>
336.
Лекция пета
GA_126 Окултна история
И тук ние можем преди всичко да кажем - тъй като това е съществено важно за цялото историческо развитие на нашето земно човечество - че в VII хилядолетие преди Христа настъпил особено важен астрономически момент, важен, защото, благодарение на положението на земната ос по отношение на съседните небесни светила, той се изразил в такова разпределение на климатичните условия на Земята, че именно тогава, шест, седем, осем хиляди години преди нашето летоброене, станала атлантската катастрофа (тя е протичала в течение на
дълг
о време).
Всичко това става не непрекъснато, но така, че определени години образуват възлови пунктове, дълбоки разломи, когато стават важни неща.
И тук ние можем преди всичко да кажем - тъй като това е съществено важно за цялото историческо развитие на нашето земно човечество - че в VII хилядолетие преди Христа настъпил особено важен астрономически момент, важен, защото, благодарение на положението на земната ос по отношение на съседните небесни светила, той се изразил в такова разпределение на климатичните условия на Земята, че именно тогава, шест, седем, осем хиляди години преди нашето летоброене, станала атлантската катастрофа (тя е протичала в течение на дълго време).
Тук ние можем да акцентираме само това, което е вярно, а не тези фантастични промеждутъци от време, които се посочват, понеже това лежи в миналото много по-близко до нас, отколкото обикновено се мисли.
към текста >>
337.
Лекция шеста
GA_126 Окултна история
Това, което е донесла дадена културна епоха,
дълг
о живее после, вплита се в различни последващи течения и народни култури и се изгубва, както би се изгубил поток, вливащ се не в морето, а разливащ се по равнината.
Вчера ви обърнах внимание върху това, как в хода на човешкото развитие се включват най-различни исторически сили. Благодарение на това, а също благодарение на пресичането на едно мощно течение с друго, възникват периоди - в определено културно отношение - на подем, а също така периоди на спад; и това става така, че когато старата култура още се оттича, когато старата култура, така да се каже, преминава във външното, бавно и постепенно се подготвя това, което трябва да вкара в действие по-късната култура, което трябва, собствено, да оживи, да породи по-късната култура. Оттук, като правило, ние можем да си представим хода на човешкия културен живот схематично така: отначало ние виждаме как от неопределените дълбини се извършва подем на човешката култура до някаква връхна точка, след това виждаме как този културен живот се отдръпва и при това по-бавно, отколкото е придошъл.
Това, което е донесла дадена културна епоха, дълго живее после, вплита се в различни последващи течения и народни култури и се изгубва, както би се изгубил поток, вливащ се не в морето, а разливащ се по равнината.
Но докато се разлива, се подготвя нова култура, която, така да се каже, при залеза на старата култура е била още незабележима, за да започне от своя страна после собствено развитие, свой подем и да способства по такъв или сходен начин за придвижването на човечеството напред.
към текста >>
И, разбира се, стремежът на нашето време към истината още
дълг
о ще блуждае по следите на Кант.
И пред вратите на епохата на новия упадък, на тази епоха, която означава за духовния живот устремяване надолу, пред вратите на тази епоха стои Кант. В своето предисловие към второто издание на "Критика на чистия разум" той определено говори, че бил длъжен да постави стремежа към истината в неговите граници, за да освободи място за това, което иска практическата религия. И оттук такова строго разделение на практическия разум и теоретическия разум. В практическия разум постулатите за Бог, свобода, безсмъртие са сведени изцяло до доброто; в теоретическия разум - разрушаване на всяка възможност за познание да попаднеш в какъв да е духовен свят. Така се установяват нещата в световната история.
И, разбира се, стремежът на нашето време към истината още дълго ще блуждае по следите на Кант.
А когато от страна на нашето действително духовно течения се посочва разширението на способността за познание, повдигането на способността за познание над самото себе си, благодарение на което познание може да се проникне в свръхсетивните светове, тогава би могло още дълго-дълго да чуваме от всички страни: "Да, но Кант казва...". В такива антитези действително преминава историческото развитие на човека. А в това, което инстинктивно се проявява като предчувствие, се показва, че под това, което е само майя, но което се приема за истина, че под тези потоци майя тече за човешкия инстинкт все пак в голямата си част нещо правилно. Защото необичайно интересно е, че и низходящият ход на човешкото развитие чак до гръко-римската епоха, и поддържаното от нас ново възкачване ние ги виждаме в някои предчувствия, които, изхождайки от народните инстинкти, се давали на практическия живот.
към текста >>
А когато от страна на нашето действително духовно течения се посочва разширението на способността за познание, повдигането на способността за познание над самото себе си, благодарение на което познание може да се проникне в свръхсетивните светове, тогава би могло още
дълг
о-
дълг
о да чуваме от всички страни: "Да, но Кант казва...".
В своето предисловие към второто издание на "Критика на чистия разум" той определено говори, че бил длъжен да постави стремежа към истината в неговите граници, за да освободи място за това, което иска практическата религия. И оттук такова строго разделение на практическия разум и теоретическия разум. В практическия разум постулатите за Бог, свобода, безсмъртие са сведени изцяло до доброто; в теоретическия разум - разрушаване на всяка възможност за познание да попаднеш в какъв да е духовен свят. Така се установяват нещата в световната история. И, разбира се, стремежът на нашето време към истината още дълго ще блуждае по следите на Кант.
А когато от страна на нашето действително духовно течения се посочва разширението на способността за познание, повдигането на способността за познание над самото себе си, благодарение на което познание може да се проникне в свръхсетивните светове, тогава би могло още дълго-дълго да чуваме от всички страни: "Да, но Кант казва...".
В такива антитези действително преминава историческото развитие на човека. А в това, което инстинктивно се проявява като предчувствие, се показва, че под това, което е само майя, но което се приема за истина, че под тези потоци майя тече за човешкия инстинкт все пак в голямата си част нещо правилно. Защото необичайно интересно е, че и низходящият ход на човешкото развитие чак до гръко-римската епоха, и поддържаното от нас ново възкачване ние ги виждаме в някои предчувствия, които, изхождайки от народните инстинкти, се давали на практическия живот.
към текста >>
338.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Прага, 20 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
И не без основание аз самият, едва след
дълг
о време и много размишления, се реших да заговоря на тази тема.
И макар темата от една страна да е близка на човека, защото се отнася до самия него, все пак трябва да кажем, че от друга страна това е едно трудно достъпна тема. Защото ако погледнем само отправяния от мистично-окултни висини през всичките времена призив към човека "Опознай себе си", виждаме, че именно защо то този призив е преминал през всичките времена, то себепознанието, истинското себепознание, в основата си се отдава твърде трудно на човека. И това се отнася не само до индивидуалното, лично себепознавание, но преди всичко до познанието на човешката същност въобще. И тъй като човекът, както виждаме от този вечен призив "Опознай себе си" поради своята същност е в голяма степен отдалечен от самия себе си, то той трябва да измине дълъг път, за да разбере същността си. Ето защо в известно отношение предмет на следващите разговори ще бъде нещо отдалечено от самите нас, нещо, за чието разбиране ще бъдат необходими различни други неща.
И не без основание аз самият, едва след дълго време и много размишления, се реших да заговоря на тази тема.
Защото за тази тема, за да се стигне до едно истинско, истинно наблюдение, е нужно нещо, непременно е нужно нещо, което при обикновените научни разговори тъй често се пропуска. За нашата тема е нужно непрестанно да имаме пред себе си едно всеобхватно чувство на страхопочитание пред същността на човека; забележете не пред същността на отделния човек, и най-вече не ако този човек сме самите ние, а именно страхопочитание пред същността на човека въобще. И трябва да приемем като задължително условие за следващите разговори страхопочитанието пред това, което в истинския смисъл на думата означава човешката същност. Как можем да имаме истинско страхопочитание пред същността на човека? Не по друг начин, а именно като на първо време се абстрахираме от това, за което ни се представя човекът в ежедневието независимо дали това сме самите ние или някой друг -, и като достигнем до виждането, че този човек с цялото си развитие е тук не заради самия себе си, той е тук като откровение на всемирния Дух, на всемирния божествен Дух.
към текста >>
И когато човекът казва, че се стреми към себе познание, че стреми към все по-голямо съвършенство, то именно в току що характеризирания, духовно-научен смисъл, от това не бива да следва, че се стремим да проникнем в човека просто от любопитство; напротив, трябва да възприемаме като
дълг
стремежа си да оформяме все по-съвършено това изображение, това откровение на световния Дух, и да влагаме определен смисъл, когато изговаряме думите: да останеш в несъзнание, означава прегрешение срещу божественото предназначение на човека.
За нашата тема е нужно непрестанно да имаме пред себе си едно всеобхватно чувство на страхопочитание пред същността на човека; забележете не пред същността на отделния човек, и най-вече не ако този човек сме самите ние, а именно страхопочитание пред същността на човека въобще. И трябва да приемем като задължително условие за следващите разговори страхопочитанието пред това, което в истинския смисъл на думата означава човешката същност. Как можем да имаме истинско страхопочитание пред същността на човека? Не по друг начин, а именно като на първо време се абстрахираме от това, за което ни се представя човекът в ежедневието независимо дали това сме самите ние или някой друг -, и като достигнем до виждането, че този човек с цялото си развитие е тук не заради самия себе си, той е тук като откровение на всемирния Дух, на всемирния божествен Дух. Той, човекът, представлява откровение на всемирното божество!
И когато човекът казва, че се стреми към себе познание, че стреми към все по-голямо съвършенство, то именно в току що характеризирания, духовно-научен смисъл, от това не бива да следва, че се стремим да проникнем в човека просто от любопитство; напротив, трябва да възприемаме като дълг стремежа си да оформяме все по-съвършено това изображение, това откровение на световния Дух, и да влагаме определен смисъл, когато изговаряме думите: да останеш в несъзнание, означава прегрешение срещу божественото предназначение на човека.
към текста >>
Едва когато открием съдържанието на тези слова, за да се превърнем в образ на Световния Дух, едва когато открием значението на думите: трябва да вървим към познание, наш
дълг
е да вървим към познание едва тогава можем истински да почувствуваме поставеното преди малко като изискване чувство на страхопочитание пред същността на човека.
Защото Световния Дух е вложил в нас силата да стигнем до познание; и ако ние отхвърлим това познание, то ние отказваме нещо, на което всъщност нямаме право отказваме да бъдем откровение на световния Дух, и така все по-малко и по-малко представляваме откровение на световния Дух и се превръщаме в негова карикатура, в негово изопачено отражение. Наше задължение е да се стремим и все повече и повече да се превръщаме в образ на Световния Дух.
Едва когато открием съдържанието на тези слова, за да се превърнем в образ на Световния Дух, едва когато открием значението на думите: трябва да вървим към познание, наш дълг е да вървим към познание едва тогава можем истински да почувствуваме поставеното преди малко като изискване чувство на страхопочитание пред същността на човека.
А този, който желае да разглежда в окултно отношение живота на човека, същността на човека, за него това проникване със страхопочитание пред човешката природа представлява безусловна необходимост дори само поради факта, че единствено изпълването със страхопочитание е в състояние да пробуди духовния поглед, да извика на живот всичките ни възможности за духовно виждане и проникване, т.е. да разбуди всички онези сили, които ще ни позволят да навлезем в духовните основи на човешката природа. Всеки, който, бидейки ясновидец, духовния изследовател, не може да развие в себе си в най-висша степен страхопочитание пред човешката природа, който не може да изпълни и последната фибра на душата си с чувство на страхопочитание към човешката природа, за него очите ще останат затворени за всичко, отнасящо се до истинската, дълбока същност на човека, колкото и да е вникнал в тези или онези тайни на света. И може да има мнозина ясновидци, успели да съзрат неща от духовното обкръжение на нашето битие: но липсва ли им това страхопочитание, то им липсва способността да прогледнат в дълбините на човешката природа и те не ще могат да кажат нищо вярно за същността на човека.
към текста >>
След
дълг
о време чрез външните действия, той фиксира това, което от външни впечатления се е превърнало в продължителна душевна дейност.
тази душевна дейност, при която между външното дразнение и действието, следващо в отговор на външното дразнение, в съвсем слаба степен се вмества размисъл. Помислете само, ако например си убодете пръста, вие веднага отдръпвате ръката си назад, вие се свивате назад; между акта на убождане и на отдръпване не се вмества много размисъл. Тази душевна дейност с право, дори от официалната наука, се разглеждат като действия, чийто инструмент е гръбначният мозък. Имаме и друг вид душевна дейност, при която между външното дразнение и ответното действие накрая се вмества по-продължителен процес на размисъл. И за да разкажем веднага за нещо по-особено, помислете си за твореца, който наблюдава природата навън и който напряга своите сетива: той събира неизброими впечатления, след това преминава значително време и той превръща тези впечатления във вътрешна душевна дейност.
След дълго време чрез външните действия, той фиксира това, което от външни впечатления се е превърнало в продължителна душевна дейност.
Тук между външното впечатление се е превърнало в продължителна душевна дейност. Тук между външното впечатление, и това, което човекът създава от външното впечатление, се вмества богата душевна дейност. Такъв е случаят и при научният изследовател, а също така и при всеки човек, който размисля над нещата, които желае да извърши, а не се втурва стремглаво към външните впечатления, и тъй да се каже вилнее като бик, съзрял червения флаг, действува не рефлекторно, а премисля това, което иска да направи. Навсякъде, където се намесва размисъл, става дума за главния мозък като инструмент на душевната дейност.
към текста >>
339.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Прага 23 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Спорът на тези два светогледа е играл във външния свят огромна роля в продължение на
дълг
и времена но не и в полето на окултизма, за който този спор е спор на празни слова.
Но нещо друго може да ни направи впечатление, ако разгледаме тези две реалности, поставени една до друга: от една страна силно филтрирано, материалното, физическото, това, което е кръвта, а от друга страна това, което на пръв поглед изглежда да няма нищо общо с физическото, а именно съдържанието на душата, чувствата, мислите и т.н. И действително разглеждане то на тези два вида реалности е донесло толкова много затруднения на човека, че тук различните мирогледи са дали най-разнообразните отговори. Съществуват светоразбирания, които приемат непосредственото въздействие на душевното, на мисловното, на чувственото върху физическата субстанция, сякаш мисълта би могла да действува непосредствено върху физическата субстанция. На тях се противопоставят други възгледи, приемащи че мислите, чувствата и т.н. просто биват продуцирани от физически-субстанциалните процеси.
Спорът на тези два светогледа е играл във външния свят огромна роля в продължение на дълги времена но не и в полето на окултизма, за който този спор е спор на празни слова.
И след като по някакъв начин не е могло да се излезе от това положение, в по-ново време се е появило друго едно разбиране, носещо странното название "психофизически паралелизъм". Ако мога да се изразя тривиално, то бих желал да кажа: тъй като не е могло да се намери някакъв изход от въпроса, кой от двата възгледа е верен дали духът въздействува върху телесните процеси, или телесните процеси влияят на духа, то в случая се приема, че това са два процеса, протичащи успоредно. Казали са си: докато човекът мисли, чувствува и т.н., успоредно на това в неговите физически системи от органи протичат определени процеси. И така възприемането: виждам червено би съответствувало на някакъв материален процес. Но не се казва нищо повече, освен това, че той съответствува.
към текста >>
340.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ Прага, 27 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Сега съвсем не говоря за това, че в известна степен в органите настъпват и заболявания в този случай осъзнаването настъпва по съвсем различен път -, но говоря за това, че
дълг
о време не е било необходимо да бъде поставяна онази граница, която, бихме могли да кажем, един здрав човек може да нарече граница на болестта.
Ако обаче от костната система преминем към другите органни системи, например към вътрешната планетарна система в човека, към системата черен дроб слезка, системата бял дроб сърце и т.н., то ще трябва да кажем: процесите в рамките на тези системи са също в силна степен оттеглени от съзнателния живот, но не така пълно, както процесите в костната система. Изхождайки от нашето съзнание, на нас ни се налага да мислим и да обръщаме много по-малко внимание, на нашата костна система, отколкото на органите, които току що назовахме. При определени хора някои от органите, споменати преди малко, в своята функция декларират себе си доста ясно като нещо, стоящо над нивото на съзнанието. Тъй както съществата, обитаващи морската вода, образуват вълни към повърхността, така и някои неща от това, което протича в сърцето или в органите, принадлежащи към тези системи, нахлуват в съзнателния живот. И ние знаем, как хипохондричните натури а тяхна беда, разбира се усещат нещо в себе си, но не по начин, по който това действително протича.
Сега съвсем не говоря за това, че в известна степен в органите настъпват и заболявания в този случай осъзнаването настъпва по съвсем различен път -, но говоря за това, че дълго време не е било необходимо да бъде поставяна онази граница, която, бихме могли да кажем, един здрав човек може да нарече граница на болестта.
За съжаление днес тази граница е изместена значително във вреда на човека. Ние знаем, че сме предпазени от осъзнаването на това, което се разиграва долу, чрез противопоставящата се на вътрешните процеси симпатикова нервна система. Ако в костната система виждаме нещо, което изгражда човека в неговата форма и образ така, че кръвната система да може по съответен начин да бъде инструмент за своя Аз, то в съгласие с това, което току що казахме, трябва да ни стане ясно, че другите органи, например принадлежащите към вътрешната планетарна система органи, също по определен начин се противопоставят на съзнателния живот на човека, който живот в крайна сметка трябва да разгърне себе си като цвят на човешкото устройство, и трябва да си изясним, че всички тези органи, макар че не са проникнати от напълно съзнателен живот, съдържат нещо, което се противопоставя на душевния ни живот, тъй както видяхме, че костната система се противопоставя на азовия живот.
към текста >>
341.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Всичко в бъдеще ще изпита нещо ново и наш
дълг
е да подготвим чрез познанието на духовното едно ново разбиране за това.
Онези, които ще бъдат в състояние да изживеят като природен факт това, което току-що бе описано, ще запазят такива впечатления не чрез обикновената памет, а по съвършено друг начин. Те ще могат да пренесат в бъдещето това, което блика от природата като нови елементарни Същества, както семената вършат това от зимата към пролетта. Това, което е било изживяно през пролетта и което е било изживяно през есента, в миналото не е зависело едно от друго: лъчезарността на природата през пролетта и тъгата при умиращата природа през есента. Онова, което Космосът отдава от своята памет, прави така, че част от това, което изживяваме през есента, да бъде пренесена в пролетта. Когато оставим да действуват в нас елементарните сили на есента, ние можем да чувствуваме по един нов начин какво ще ни бъде дадено в бъдеще.
Всичко в бъдеще ще изпита нещо ново и наш дълг е да подготвим чрез познанието на духовното едно ново разбиране за това.
Защото Духовната наука не е дошла в света поради произвола на хората, а защото в небесата стават нови неща, които могат да бъдат възприемани само тогава, когато резултатите на духовното изследване бъдат приети от хората. Ето защо Антропософското движение се появи в света.
към текста >>
Ние знаем, че ще мине още
дълг
о време, докато хората се научат да виждат Духа.
Ние знаем, че ще мине още дълго време, докато хората се научат да виждат Духа.
Но това ще започне в двадесетото столетие и в течение на три хиляди години все повече хора ще го постигат. Следващите три хилядолетия човечеството ще посвети на това. Обаче за да могат да станат такива неща, също по разпореждане на духовното ръководство на човечеството, главните течения на развитието ще текат така, че все повече хора ще стигат до проникването в едно разбиране на окултния живот така, като това бе описано днес.
към текста >>
342.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 27. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
На дадено място в Европа, за което още не може да се говори – но не след
дълг
о това ще може да стане – бе създадена една висша духовна ложа, един колегиум от дванадесет мъже, които бяха приели в себе си целия сбор от духовната мъдрост на древните и новите времена.
На дадено място в Европа, за което още не може да се говори – но не след дълго това ще може да стане – бе създадена една висша духовна ложа, един колегиум от дванадесет мъже, които бяха приели в себе си целия сбор от духовната мъдрост на древните и новите времена.
Става дума за това, че в онзи период на тъмнина живееха дванадесет човека, дванадесет изтъкнати духове, които се обединиха, за да подпомогнат напредъка на човечеството. Всички те не можеха да виждат непосредствено в духовния свят, обаче можеха да пробудят в себе си спомена за това, което бяха изживели чрез тяхното минало посвещение. И Кармата на човечеството се стече така, че в седем от тези индивидуалности беше въплътено това, което беше останало от човечеството като остатъци от древната Атлантска епоха. В моята книга „Тайната наука” вече е казано, че в лицето на седемте свещени Риши, учителите на Древно-индийската културна епоха, беше пренесено това, което бе останало от Атлантската епоха. Седемте мъже, които отново бяха въплътени през тринадесетото столетие, които бяха част от колегиума на дванадесетте, бяха именно онези, които можеха да насочат поглед назад върху седемте течения на древната Атлантска епоха от развитието на човечеството и върху това, което продължаваше да живее от тези седем течения.
към текста >>
343.
Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Така антропософията става един
дълг
, познанието става нещо, което чувствуваме, нещо, по отношение на което носим отговорност.
Антропософията е подготовка за всичко това, което ще дойде в бъдеще. Онези, които приемат сериозно развитието на човечеството, искат развитието на душите да не потъне в блатото, а да върви напред така, че Земята действително да стане свободна в нейната духовна част, да остави своята по-голяма част да отпадне като един труп, защото хората могат да провалят цялото дело. Онези, които искат мировото дело да успее, трябва да постигнат истинско разбиране за духовния живот чрез това, което днес наричаме „антропософия”.
Така антропософията става един дълг, познанието става нещо, което чувствуваме, нещо, по отношение на което носим отговорност.
И когато се научим да чувствуваме и да упражняваме волята си по този начин, когато нашите чувства се пораждат от тези мирови тайни и ни подтикват да бъдем антропософи, тогава цялостното ни светоусещане е правилно. И тогава антропософията не бива да бъде за нас нещо, което задоволява нашето любопитство, а тя трябва да стане нещо, без което ние просто не можем да живеем. Едва в този случай ние ще чувствуваме в правилния смисъл, едва тогава ще живеем като живи градивни камъни в онази велика сграда, която трябва да бъде построена в душите на хората и която ще може да се разпростре над хората.
към текста >>
Когато изтласкаме това, което живее в хармонията на сферите още по-надолу до областта на азурическите Същества, тогава се появява една още по-страшна сила, която не ще може да бъде държана още
дълг
о време в тайна.
Ние имаме физическия свят, астралния свят, нисшия Девакан и висшия Девакан. Ако бихме слезли с едно тяло още по-надолу, отколкото до физиче ския свят, тогава бихме стигнали до подфизическия свят, в подастралния свят, в по-долния или в лошия долен Девакан. Лошият астрален свят е областта на Луцифер, лошият нисш Девакан е областта на Ариман и лошият висш Девакан е областта на азурическите Същества. Когато изтласкаме химизма подолу от физическия свят, от физическото поле, в лошия нисш деваканически свят, тогава се ражда магнетизмът, а когато изтласкаме светлината в подматериалното, т.е. с една степен по-долу от материалния свят, ражда се електричеството.
Когато изтласкаме това, което живее в хармонията на сферите още по-надолу до областта на азурическите Същества, тогава се появява една още по-страшна сила, която не ще може да бъде държана още дълго време в тайна.
Трябва само да си пожелаем, че когато дойде тази сила, която трябва да си представим като много, много помощна от най-силното електрическо разтоварване и която във всеки случай ще се прояви, тогава трябва да си пожелаем хората да нямат вече нищо неморално в себе си преди тази сила да бъде дадена на човечеството чрез един откривател.
към текста >>
344.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Понеже вече от
дълг
о време хората нямат никакви правилни принципи за възпитанието, всред днешното населен и е съществуват много хора, които не са прекарали своята младост по правилен начин.
Едно неправилно действие е нападение срещу съдбата, срещу тези закони и е свързано с едно силно отслабване на волята. Тук не е възможно да обясня как с едно отслабване на волята е свързано всяко преждевременно събуждане на страстите и сетивните инстинкти. Всички преждевременно събудени инстинкти, желания и страсти стоят под този закон. Защото едно такова устройство, каквото имат органите на тялото, не позволява безнаказано те да бъдат натоварвани преждевременно, това е против съдбата. Всичко, което е насочено срещу човешката Карма, всички действия, които са насочени срещу съществуващите природни устройства, са свързани с отслабване на волята.
Понеже вече от дълго време хората нямат никакви правилни принципи за възпитанието, всред днешното населен и е съществуват много хора, които не са прекарали своята младост по правилен начин.
Ако човечеството не се реши да подобри това, което е най-важното, възпитанието на младежта според принципите на Духовната наука, ще се раждат поколения с все послаба воля. Това се отразява дълбоко в живота на човека. Запитайте много хора как са стигнали до тяхната професия. Бъдете уверени, че в повечето случаи ще получите отговора: Но ние не знаем, про сто сме били вкарани в нашат а профе сия. Това чувство на човека, че той е бил вкаран в своята професия, че е бил заставен, това чувство на незадоволеност е също един признак на волева слабост.
към текста >>
Този, на когото може да се случи подобно нещо, трябва
дълг
о,
дълг
о време да размисля върху Кармата.
Но гневът е нещо, което по начало човек не държи здраво в ръцете си, не го владее. Той може да отвикне само постепенно от разгневяването. Това може да стане само бавно и човек трябва да има търпение със себе си. Който мисли, че може да постигне това само с едно щракване на пръстите, за него трябва да повторя разказа за един учител, който си поставил задачата да прогони гнева от своите ученици. И когато веднъж след постоянни усилия в това направление му се случило един ученик да се разгневи пред него, той самият се разгневил така, че захвърлил мастилницата по главата на детето.
Този, на когото може да се случи подобно нещо, трябва дълго, дълго време да размисля върху Кармата.
към текста >>
Едно такова разкъсано мислене води дотам, макар и едва след
дълг
о време, че човек изпада в необходимостта да бъде намръщен, навъсен, хипохондричен по отношение на всичко и често пъти не знае къде да се търсят причините за това.
Ето такива неща трябва да се имат предвид, когато се предявяват изисквания към себепознанието. От себепознанието трябва да се изисква то да развива същинските връзки в мисленето, особено обаче отдайност в разглежданите неща. Всички тези неща действуват заедно в душата.
Едно такова разкъсано мислене води дотам, макар и едва след дълго време, че човек изпада в необходимостта да бъде намръщен, навъсен, хипохондричен по отношение на всичко и често пъти не знае къде да се търсят причините за това.
Недостатъчното развитие на разбирането, на проникновението и на отдайността прави човека намръщен, навъсен, хипохондричен. Това, което е извънредно много необходимо за мисленето, привидно не изглежда да има някаква връзка с мисленето. Всяко твърдоглавие, всеки егоизъм действува разрушително върху мисленето. Всички качества, които са свързани с твърдоглавието и с егоизма като честолюбие, тщестлавие, всички тези неща, които привидно се отнасят за нещо друго, правят нашето мислене нездраво и се отразяват неблагоприятно върху нашето настроение. Ето защо трябва да водим борба срещу твърдоглавието и егоизма, а напротив, да развиваме по отношение на нещата и на съществата определена отдайност, определена пожертвувателност.
към текста >>
345.
Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Ето защо е полезно да приближим антропософски ориентираната Духовна наука с нейните действителни факти до по-големи кръгове, за да направим възможно едно разбиране на нашата епоха, обаче както може да се предвиди, ще бъде необходимо още
дълг
о време, докато външният свят ще поиска да напредне до едно по-дълбоко разбиране на нещата.
А да говорим за окултните насоки на времето ще бъде добре, ако свържем нещата с онова, което от изворите на висшето, окултно изследване може да ни пренесе към това, което протича в свръхсетивния свят също и в нашето време. Освен това, като въведение ние трябва да се ориентираме върху онова, което самите ние имаме в настоящето пред нас, без да навлизаме в подробности, а само като го опишем в най-общ вид. Върху много неща можем да говорим безпристрастно само в антропософски събрания, защото нашето време е време на догматизма, на абстракцията. Заслужава да се отбележи при това, че във външния живот хората разбират погрешно този основен характер на нашето време и вярват, че мислят и действуват свободни от догмите, въпреки че са потопени дълбоко в тези догми. Те вярват, че се придържат към реалността, въпреки че се заблуждават дълбоко в най-празни абстракции.
Ето защо е полезно да приближим антропософски ориентираната Духовна наука с нейните действителни факти до по-големи кръгове, за да направим възможно едно разбиране на нашата епоха, обаче както може да се предвиди, ще бъде необходимо още дълго време, докато външният свят ще поиска да напредне до едно по-дълбоко разбиране на нещата.
До каква степен нашата цивилизация е в плен на догми и абстракции, можем да видим само тогава, когато я разглеждаме, изхождайки не от такива абстрактни гледни точки, а по един действително жив и непосредствен начин. Тогава ще намерим едно мисловно направление, чийто характер се състои в това, да поставя догми и да изисква един просветен човек да се придържа към тях, като при това обаче му внушава, че той се отнася напълно критично към себе си. Нещо подобно предлага така нареченото монистично движение, което обаче неправилно се нарича монистично. То извлича своите главни основания от модерната естествена наука, която черпи своите познания в по-тесен смисъл от чисто външните сетивни методи. Ако тази естествена наука би се ограничила в своето собствено и истинско работно поле, тя би могла да произведе нещо много значително, но вместо това тя води до зараждането на една нова религия.
към текста >>
346.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
И така ние ще разберем, че онзи млад човек, който е умрял внезапно, съвсем неподготвен за смъртта, е имал едно живо усещане, че би могъл да живее още
дълг
о на Земята, че е имал един жив стремеж да бъде обгърнат от едно физическо тяло.
Това е едното нещо, което трябва да сложим от едната страна на везните, когато разглеждаме тези сънищни изживявания. Другото нещо е, че ние знаем: Минаването през Портата на смъртта не е един скок от едно състояние в едно съвършено друго, както обикновено си съобразяват хората, които не познават тези неща, а представлява един постепенен преход. Това, което една душа е чувствувала тук на Земята, то не изчезва изведнъж, когато човекът минава през Портата на смъртта. Това, което човекът е обичал на Земята, той го обича също и след смъртта, само че за всичко онова, за задоволяването на което е нужно едно физическо тяло, вече не съществува възможност да бъде задоволено. Но това, което душата е имала като желания, като радост и страдания, като определени наклонности през време на едно въплъщение във физическото тяло, естествено то ще продължава, след като човекът е минал през Портата на смъртта.
И така ние ще разберем, че онзи млад човек, който е умрял внезапно, съвсем неподготвен за смъртта, е имал едно живо усещане, че би могъл да живее още дълго на Земята, че е имал един жив стремеж да бъде обгърнат от едно физическо тяло.
Този стремеж е живял още дълго, дълго време след като мъртвият е преминал в Камалока. Това е една сила, която действува в душата.
към текста >>
Този стремеж е живял още
дълг
о,
дълг
о време след като мъртвият е преминал в Камалока.
Другото нещо е, че ние знаем: Минаването през Портата на смъртта не е един скок от едно състояние в едно съвършено друго, както обикновено си съобразяват хората, които не познават тези неща, а представлява един постепенен преход. Това, което една душа е чувствувала тук на Земята, то не изчезва изведнъж, когато човекът минава през Портата на смъртта. Това, което човекът е обичал на Земята, той го обича също и след смъртта, само че за всичко онова, за задоволяването на което е нужно едно физическо тяло, вече не съществува възможност да бъде задоволено. Но това, което душата е имала като желания, като радост и страдания, като определени наклонности през време на едно въплъщение във физическото тяло, естествено то ще продължава, след като човекът е минал през Портата на смъртта. И така ние ще разберем, че онзи млад човек, който е умрял внезапно, съвсем неподготвен за смъртта, е имал едно живо усещане, че би могъл да живее още дълго на Земята, че е имал един жив стремеж да бъде обгърнат от едно физическо тяло.
Този стремеж е живял още дълго, дълго време след като мъртвият е преминал в Камалока.
Това е една сила, която действува в душата.
към текста >>
от любовта това, което трябва да стане; когато напълно ще бъде преодоляна необходимостта човек да се ръководи от заповеди, когато ще настъпи състоянието: „
Дълг
, при който човек обича това, което сам си заповядва”, както казва Гьоте.
Ние се приближаваме бавно и все повече до нея, до тази Шеста културна епоха и като запознаваме човека в Антропософското движение с това, което са тайните на Вселената, със същността на различните индивидуалности на физическото поле или на по-висшите полета, ние се стремим да запалим в него любовта към всяко създание. Не толкова много чрез това, че говорим за тази любов, колкото чрез живото усещане: Да, сега ние чувствуваме това, което може да възпламени тази любов в човешката душа и вече знаем, че чрез антропософията се подготвя Шестата епоха. Ето как силите на любовта ще бъдат освободени и ще се подготви онова, от което човечеството се нуждае, за да стигне до истинското разбиране на Мистерията, разиграла се на Голгота. Защото тази Мистерия на Голгота е станала, наистина Евангелието е предизвикало това, което вчера посочихме като го сравнихме с говора на детето, защото това е най-дълбоко учение за мисията на земната любов, както тя е свързана с Мистерията на Голгота. Това може да бъде разбрано напълно едва в Шестата следатлантска епоха, когато хората все повече ще се издигнат до там, да намерят в действителност основата в самите себе си и да вършат от дълбочините на душата, т.е.
от любовта това, което трябва да стане; когато напълно ще бъде преодоляна необходимостта човек да се ръководи от заповеди, когато ще настъпи състоянието: „Дълг, при който човек обича това, което сам си заповядва”, както казва Гьоте.
Когато в нашата душа се пробудят такива сили, които не ни позволяват да постъпваме по друг начин, освен да вършим от любов това, което трябва да вършим, тогава ще сме открили в себе си нещо, което все повече и повече ще намери разпространение в Шестата културна епоха. А с това от етерното тяло ще бъдат извлечени твърде особени сили за усъвършенствуване на човешката природа.
към текста >>
347.
Зората на новия окултизъм. Касел, 27. Януари 1912, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Но не след
дълг
о време и това ще може да стане.
Тогава през тринадесетото столетие, за посвещението трябваше да бъдат избирани особенно подходящи личности и самото това посвещение можеше да стане факт едва след изтичането на споменатия кратък период на затъмнение. Днес все още не е възможно да назовем онова място в Европа, където е станало това, което сега ще кажа.
Но не след дълго време и това ще може да стане.
към текста >>
348.
Зората на новия окултизъм. Касел, 29. Януари 1912, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
След смъртта ние страдаме още
дълг
о време от тези последствия на погрешните представи.
Това, което познаваме като свят на понятията, ние го виждаме след смъртта като един вид мрежа, разпростряна над света. Обаче това, което ни остава след като сме минали през Портата на смъртта и което сваляме отново със себе си като душевни заложби при едно ново раждане на Земята, това са нашите душевни вълнения, нашите чувства, нашите душевни настроения. И ние ще забележим например как при едно дете, което по отношение на неговия представен живот е още твърде малко напреднало, неговият чувствен живот показва вече съвсем определени линии. И понеже нашите волеви импулси са свързани с нашите чувствени настроения, ние вземаме също и тях със себе си, когато минаваме през Портата на смъртта. Когато например човек се поддава на една заблуда, това поражда в неговите чувства нещо различно от състоянието, при което той се посвещава на една истина.
След смъртта ние страдаме още дълго време от тези последствия на погрешните представи.
Ето защо трябва да кажем, че следва да насочваме поглед върху нашите чувства и волеви импулси, когато се запитваме, какво точно преминава от една инкарнация в друга.
към текста >>
349.
Интимности на кармата. Виена, 9. Февруари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Така аз
дълг
и години бях считан за нитчеанец, защото бях написал една книга за Нитче.
Дванадесетте мъдреци не бяха фанатици, а просветени, спокойни, вътрешно хармонични духове. Какво прави фанатикът? Той иска колкото е възможно поскоро да обърне хората към своите разбирания; обаче хората не искат това. Според фанатикът всеки човек трябва да вярва както него и той се сърди, когато някой не му вярва. Когато в нашето време някой застъпва това или онова становище, хората съвсем не вярват, че той иска да накара другите да вярват нещо друго, освен онова, което е мислил и вярвал онзи, за когото той говори.
Така аз дълги години бях считан за нитчеанец, защото бях написал една книга за Нитче.
Но хората не могат да разберат, че някой може да предаде нещо по обективен начин; те вярват, че всеки е фанатик за това, което казва, относно онова, което говори.
към текста >>
350.
Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Не след
дълг
о време върху цялото Земно кълбо ще съществува едно интимно разбиране относно онова, което във времената на миналото беше донесло най-острите борби, най-страшните дисхармонии на човечеството, докато то все още беше разпокъсано в отделните културни области, които не знаеха нищо едни за други.
Не след дълго време върху цялото Земно кълбо ще съществува едно интимно разбиране относно онова, което във времената на миналото беше донесло най-острите борби, най-страшните дисхармонии на човечеството, докато то все още беше разпокъсано в отделните културни области, които не знаеха нищо едни за други.
Това, което ще се развие върху цялата Земя като едно обхващащо цялото земно човечество духовно движение, трябва да се развие обаче и в най-малък мащаб от душа към душа. Колко много са отдалечени едни от други днес будистите и християните, колко малко се разбират те, колко много те взаимно се отричат, когато защитават единствено своите вероизповедания! Но ще дойде време, когато ще има все повече будисти, които изхождайки от будизма, ще станат последователи на Духовната наука и все повече християни, които са вдъхновявани от християнството, ще станат последователи на Духовната наука. И те ще проявяват най-пълно, най-дълбоко разбиране едни спрямо други.
към текста >>
Тук пролетна възхита
дълг
о ще ехти;
Тук пролетна възхита дълго ще ехти;
към текста >>
351.
При освещаването на антропософския клон „Кристиян Розенкройц” Хамбург, 17. Юни 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Днес Учителите не позволяват писателят да отхвърлят отговорността от себе си; ето защо
дълг
е човек постоянно да призовава за съвет своя разум и да не счита нищо за истина само по силата на авторитета.
Ние можем да познаем дали нещо, което произхожда от окултните извори, е вярно или не, когато обърнем внимание на определени методи. Например би било лесно при издаването на книгата: „Как се постигат познания за висшите светове? ” да се напише: Тези учения са дадени чрез инспирация, те произхождат от Учителя и така нататък, или нещо подобно. – Обаче принципът на Теософското движение е вече нарушен, ако авторът не носи отговорност за написаното от него. Ако някой би твърдял, че една книга е написана без отговорност от автора, Вие можете да сте сигурни, че тук няма никаква истина, а само една измама от страна на Луцифер и Ариман.
Днес Учителите не позволяват писателят да отхвърлят отговорността от себе си; ето защо дълг е човек постоянно да призовава за съвет своя разум и да не счита нищо за истина само по силата на авторитета.
Естествено много по-удобно е да се кълнем в култа на личността, защото преценките на разума изискват усилия. Само онези, които са винаги готови да проверяват, да изпитват това, което е дадено от духовните светове, могат да пазят вярност към Кристиян Розенкройц. Ето защо имайте предвид, че тук се основава една работна група, която иска да пази вярност – независимо от личността, която в даден момент е призована като Учител – да пази вярност към принципа: Да изложи в една разбираема за хората форма това, което се разлива чрез Христос от духовните светове.
към текста >>
352.
Допълнение. Значението на годината 1250. Бележки от лекция в Кьолн, 29. Януари 1911
GA_130 Езотеричното християнство
столетие, а и
дълг
о след това събитията протичаха много бурно, включително и през Ренесанса; виждаме го най-вече при хората на изкуството, при Цезар Борджия, папа Александър VI.
Любовта към личността, всичко, което е свързано с нея, има своите добри и своите лоши страни. Възникна Ренесанса, появиха се хора, които живееха изцяло в личността. До 13.
столетие, а и дълго след това събитията протичаха много бурно, включително и през Ренесанса; виждаме го най-вече при хората на изкуството, при Цезар Борджия, папа Александър VI.
Същото важи и за водачите на кръстоносните походи. През онези времена всичко ставаше под знака на Духовете на Личността. Цялата тогавашна история беше протъкана от лошите Духове на Личността. Човекът изцяло беше обсебен от Духовете на Личността.
към текста >>
353.
Седемте принципа на Макрокосмоса и тяхната връзка с човека. Бележки от лекция в Кьолн, 28. Ноември 1911
GA_130 Езотеричното християнство
В продължение на
дълг
о време той не можеше да приеме никаква храна.
На тази конференция присъствуващите първи седем бяха свещените Риши, всеки един от които беше въплътил в себе си по една от седемте атлантски степени на развитието. Други четирима мъдреци бяха въплътили в себе си културата на първите четири подраси на нашата епоха: осмият – културата на Древно-индийската подраса, деветият – тази на Древно-персийската подраса, десетият – културата на Египетско-халдейската подраса и единадесетият – културата на Гръцко-римската подраса. Дванадесетият въплъщаваше в себе си всичко следващо. Всред тях беше и един младеж, един тринадесети, него те бяха взели със себе си и всичките дванадесет направиха така, че по определен начин тяхната мъдрост можа да се влее в него. В резултат на това тялото на младежа заблестя и стана като прозрачно.
В продължение на дълго време той не можеше да приеме никаква храна.
Под тези силни въздействия той живя кратко, но през това време благодарение на всичко, което беше приел от останалите, той стана Учител на дванадесетте относно неща, които те сами поотделно не можеха да обхванат. Благодарение на собствените си усилия, той можа да им обясни по-висшия смисъл на събитието, станало с апостол Павел пред Дамаск. После той умря и през 14. столетие се прероди като Кристиян Розенкройц. След това живя сто години и оттогава насам е учител не само на 12-те, но и на цялото човечество.
към текста >>
354.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
И така, той е извоювал правото да произнася такива думи едва в края на
дълг
ия си живот и главно поради това, което вече беше създал.
Но той постигна и нещо друго. Въпреки че критиката оспорва това, той е авторът на Йоановото Евангелие, на Апокалипсиса и на Посланията на Йоан. Следователно, той далеч не винаги през своя живот е изговарял думите: Чеда, обичайте се! , а е написал, примерно едно от най-трудните за разбиране съчинения Апокалипсиса, и едно друго съчинение, принадлежащо към най-интимните и завладяващи душата човешки творби Евангелието на Йоан.
И така, той е извоювал правото да произнася такива думи едва в края на дългия си живот и главно поради това, което вече беше създал.
И само ако някой, бих казал, повтори неговия живот и направи това, което той е направил, и каже: Чеда, обичайте се! , само тогава не биха могли да съществуват възражения срещу подобен начин на изразяване. Обаче ние трябва да сме наясно, че нещата, изразени толкова крайно и стегнато, могат да означават много, но могат и да не означават нищо. И ако някой произнася мъдри думи, означаващи при съответните предпоставки твърде много, но ги произнася с тон на някакво безкрайно превъзходство, такъв човек ни кара да си спомним за онзи владетел, кой то веднъж посетил един затвор и когато при него довели един затворник, осъден за кражба, той го попитал, защо е откраднал, а крадецът отговорил: Защото бях гладен. Проблемът как да се помага на гладуващите е занимавал много хора, нали така.
към текста >>
Модерното мислене
дълг
о време е спорило по въпроса, дали всички хора произлизат от един единствен прачовек, който някога е съществувал на Земята и е можел да бъде възприеман с физическите сетива.
Едва ли има по-неудобна представа за съвременните хора от тази, която обсъждаме сега. Защото, погледнато съвсем трезво, какво изисква тя от нас? Тя изисква нещо, което според модерното мислене е направо чудовищно.
Модерното мислене дълго време е спорило по въпроса, дали всички хора произлизат от един единствен прачовек, който някога е съществувал на Земята и е можел да бъде възприеман с физическите сетива.
Обаче сега Павел изисква следното. Той казва: Ако искаш да станеш християнин в истинския смисъл на думата, ти трябва да си представиш, че вътре в теб може да се роди и живее нещо, което би ти позволило да теглиш духовни линии до втория Адам, до Христос, до онзи Христос, който на третия ден се изправи от гроба; също както всички хора могат да теглят съответните линии до физическото тяло на първия Адам.
към текста >>
355.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 12. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Тъкмо силите на Буда, и то от
дълг
о време, напират от духовните светове и се включват в онази огромна част от западноевропейската култура, която е немислимо да си представим без специфичното влияние на християнството.
От предишни лекции ние знаем, че думите от Евангелието на Лука, които и днес звучат като една Коледна медитация: „Откровение се изявява от висините на световете, и мир ще бъде на Земята в сърцата на онези, които имат добра воля! “, произлизат от факта, че силите на Буда се потопиха в астралното тяло на Натановото момче Исус. И така, ние виждаме как силите на Буда продължават да действуват в хода на Земното развитие, което получи един вид изходната си точка именно от събитията в Палестина. Тези сили на Буда продължиха да действуват и по-нататък. И твърде показателно е, че по-новите окултни изследвания, направени през последните години тук или там в западния окултизъм, потвърдиха, че съществува една много важна връзка между европейската култура и силите на Буда.
Тъкмо силите на Буда, и то от дълго време, напират от духовните светове и се включват в онази огромна част от западноевропейската култура, която е немислимо да си представим без специфичното влияние на християнството.
към текста >>
356.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Колко
дълг
о трябваше да изчакаме, за да може субективното да се съедини с обективното; и тъкмо за тази цел трябваше да бъдат изнесени толкова много предварителни лекции.
Несъмнено, хората биха желали да овладеят Антропософията отведнъж, да я извлекат от една книга или от един лекционен цикъл. Обаче така не може. И тук Вие имате пред себе си един пример, защо не може така. Мина доста време, откакто в един ранен лекционен цикъл беше описано за пръв път християнското посвещение, и там беше посочено: то протича по този или онзи начин и фактически човек работи чрез чувствата, които живеят в душата му и разпростират своето действие чак до физическото тяло. Днес за пръв път е възможно понеже в досегашните лекционни цикли ние положихме основите за едно истинско разбиране на Мистерията на Голгота да опишем как чрез съответните чувствени изживявания човекът узрява, за да приеме в себе си фантома, който възкръсна от гроба на Голгота.
Колко дълго трябваше да изчакаме, за да може субективното да се съедини с обективното; и тъкмо за тази цел трябваше да бъдат изнесени толкова много предварителни лекции.
Разбира се, дори и днес някои неща могат да бъдат загатнати само наполовина. Но който има търпението да върви с нас, независимо дали в тази или някоя от следващите инкарнации това зависи от неговата лична Карма -, който е видял, как можахме да се издигнем от описанието на мистичния път до описанието на обективния факт на това, което представлява смисълът на християнското посвещение, той ще стане свидетел, как в хода на следващите години или на следващата епоха от Антропософията ще бъдат извлечени много по-висши истини.
към текста >>
357.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
№224) Рудолф Щайнер напомня, че „...този лекционен цикъл, изнесен в Карлсруе от чувство за окултен
дълг
пред човечеството, на който бяха разкрити известни истини, въпреки желанието на много хора тези истини да остават скрити, беше посрещнат извънредно враждебно.
В лекцията си от 7 Май 1923 („Великденът, Възнесението и тайната па Петдесятницата“, Събр. Съч.
№224) Рудолф Щайнер напомня, че „...този лекционен цикъл, изнесен в Карлсруе от чувство за окултен дълг пред човечеството, на който бяха разкрити известни истини, въпреки желанието на много хора тези истини да остават скрити, беше посрещнат извънредно враждебно.
Да, в известен смисъл може да се каже, че изобщо враждебното отношение към Антропософията започна тъкмо от този цикъл.“
към текста >>
358.
Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
Хекел е постигнал толкова добри резултати в областта на животинския живот само затова, защото е приложил законите, които душевният изследовател от
дълг
о време прилага за душата, също и за животинския свят.
Забавните рубрики на вестниците разкриват на образования, както и на необразования законите, според които висшите животни се развиват от по-нисшите, обясняват какво дълбоко родство съществува между човека и висшите маймуни. И бързи писачи не се уморяват да внушават на своите читатели как те трябва да мислят за „духа“ в епохата на „великия Дарвин“. И прибавят към това изречението от главния труд на Дарвин: „Държа на това, че всички органични същества, които са живели на тази земя, са произлезли от една праформа, на която животът е вдъхнат от твореца.“ В една такава епоха е изключително необходимо отново и отново да се показва, че антропософията не се отнася така леко с „вдъхването на живота“, нито с душата, както това прави Дарвин и някои дарвинисти, но че нейните истини не са в противоречие с постиженията на естествената наука. Антропософията не желае да се опира върху патерицата на днешната естествена наука, за да проникне в тайните на духовния живот, а само да каже: „Познайте законите на духовния живот и тогава ще откриете тези висши закони в съответната форма, когато се спуснете в областта, където можете да виждате с очи и да чувате с уши. Днешната естествена наука не противоречи на духовната наука, тя самата представлява елементарна духовна наука.
Хекел е постигнал толкова добри резултати в областта на животинския живот само затова, защото е приложил законите, които душевният изследовател от дълго време прилага за душата, също и за животинския свят.
Без значение е, ако не е имал това убеждение; той не е познавал душевните закони и не е знаел нищо за изследванията, които се извършват в душевната област. Значението на неговите резултати в неговата област не стават по-маловажни от това. Нашата задача е да покажем, че Хекел в областта си не е нищо друго освен антропософ.“ И още едно помощно средство се предлага на духовния изследовател чрез запознаване с постиженията на днешната естествена наука. Нещата от външната природа могат, така да се каже, да се пипнат с ръка. Затова не е трудно да се изведат нейните закони.
към текста >>
Не би могло да се каже нищо друго освен това, че за подобни явления не е било мислено достатъчно
дълг
о и не са направени старателни наблюдения.
Че душата2 има духовни качества, както червеят – физически, не предполага, както би могло да се помисли, че към един факт трябва да се пристъпва с един и същ изследователски подход, както към друг. Преди всичко нашето време се намира под влиянието на мисловни навици, следствието от които е, че безброй хора от редиците на онези, които се занимават с такива неща, не желаят да приемат една такава предпоставка по съответния начин. Да допуснем по необходимост, че също така и душевните качества на човека трябва да произхождат отнякъде, както и физическите. Тогава трябва да се замислим как става така, че са толкова различни душите на група деца, израснали и възпитани при еднакви условия, че дори еднояйчните близнаци коренно се различават, макар да са живели заедно на едно място и да са били под опеката на една дойка. Обикновено се привежда примера за сиамските близнаци, чиито „последни години от живота им са им били доста неприятни в следствие на противоположните им симпатии по време на Северноамериканската гражданска война“.
Не би могло да се каже нищо друго освен това, че за подобни явления не е било мислено достатъчно дълго и не са направени старателни наблюдения.
Такава работа се отнася към душевното така, както естествоизпитателят би се отнесъл към живота, ако приеме, че неговият произход е от неживата тиня. Правилно е да се търси обяснение на по-нисшите душевни качества, като се вземат под внимание физическите предци и се говори за унаследяване, както това се прави за физическите белези. Но човек иска да си затвори очите пред най-същественото, ако поема същата посока за по-висшите душевни качества, за същински духовното в човека. Хората са свикнали да разглеждат тези по-висши душевни особености като едно степенуване, като една по-висока степен на нисшето. И затова си мислят, че могат да се задоволят да ги разглеждат като душевните качества на животните.
към текста >>
И тя произлиза от една личност, която казва за себе си: Който като мен се причислява към просветените хора, той още
дълг
о преди Дарвин не е вярвал в „свръхестественото откровение“ и неговите чудеса.
Един вид библия на „просветените“ хора на новото време искаше да даде Давид Фридрих Щраус със своята излязла през 1872 година книга „Старата и новата вяра“. Към „новата вяра“ трябва да се числят откровенията на естествената наука. Новата библия е написана под впечатлението на дарвиновите представи.
И тя произлиза от една личност, която казва за себе си: Който като мен се причислява към просветените хора, той още дълго преди Дарвин не е вярвал в „свръхестественото откровение“ и неговите чудеса.
За него е ясно, че в природата действат безусловни, неотменими закони, и каквото библията ни представя като чудеса, е било прекъсване на тези закони, каквото не може да съществува. Според природните закони ние знаем, че никой мъртвец не може отново да се съживи. Следователно може дори и Исус да не е възкресил Лазар. Но сега – така си казва нашият просветител по-нататък – в нашето обяснение има една пукнатина. Ние съумяхме да разберем как безжизнените явления могат да се обяснят чрез неотменимите закони, но как са произлезли различните видове растения и животни и човекът, за това не можем да си създадем някаква естественонаучна представа.
към текста >>
Познанието, издигащо се да обхване духовното, за да стане сила в целия живот, това е – в по-висш смисъл –
дълг
.
Той следва импулсите на своята природа, без да има разбиране за тях. Той трябва да си каже, че може би би следвал нещо съвсем различно, ако можеше да осветли своите пътища със светлината на познанието. Чувството за отговорност в живота нараства все повече и повече под влиянието на един такъв възглед. Ако не изгражда това чувство за отговорност в себе си, човек отрича в по-висш смисъл своята човечност. Познание без целта за облагородяване на хората е само задоволяване на едно по-висше любопитство.
Познанието, издигащо се да обхване духовното, за да стане сила в целия живот, това е – в по-висш смисъл – дълг.
И е дълг за всеки човек да търси разбиране за това откъде идва и накъде отива душата.
към текста >>
И е
дълг
за всеки човек да търси разбиране за това откъде идва и накъде отива душата.
Той трябва да си каже, че може би би следвал нещо съвсем различно, ако можеше да осветли своите пътища със светлината на познанието. Чувството за отговорност в живота нараства все повече и повече под влиянието на един такъв възглед. Ако не изгражда това чувство за отговорност в себе си, човек отрича в по-висш смисъл своята човечност. Познание без целта за облагородяване на хората е само задоволяване на едно по-висше любопитство. Познанието, издигащо се да обхване духовното, за да стане сила в целия живот, това е – в по-висш смисъл – дълг.
И е дълг за всеки човек да търси разбиране за това откъде идва и накъде отива душата.
към текста >>
359.
Как действа кармата . Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
Лесно разбираемо е, че това състояние трябва да продължи толкова по-
дълг
о, колкото повече човек се е чувствал свързан със сетивния живот.
В степента, в която всеки миг от физическия живот желанието превишава задоволяването, желанието продължава да съществува, когато е престанала възможността за задоволяване. Само човек, който не желае абсолютно нищо от сетивния свят, няма никакво желание за задоволяване. Само лишеният от желания човек умира, без да задържи в духа си някакъв остатък от желания. А този остатък трябва да отзвучи до известна степен след смъртта. Състоянието на този отзвук се нарича „престой в областта на желанията“ (kamaloka).
Лесно разбираемо е, че това състояние трябва да продължи толкова по-дълго, колкото повече човек се е чувствал свързан със сетивния живот.
към текста >>
(„Блаженство“ се нарича състоянието, при което се забравят всички грижи за миналото и сърцето бие само за бъдещето.) Става ясно, че това състояние като общо правило продължава толкова по-
дълг
о, колкото по-големи изгледи е имало за усвояване на нови способности след смъртта.
Сега вече никаква телесна връзка не го свързва с физическото битие и откъснат от желанията, приковавали го към това физическо битие, му е останал плодът на неговия опит. А този плод е напълно освободен от непосредственото въздействие на миналия живот. Сега духът може да наблюдава само това, което се отнася до бъдещето. Така духът, след като е напуснал „областта на желанията“, е в такова състояние, в което пренася своите преживявания от предишния живот – предразположения, способности – като зародиши в бъдещето. Животът на духа в това състояние се обозначава като престой в „областта на блаженството“ (devachan).
(„Блаженство“ се нарича състоянието, при което се забравят всички грижи за миналото и сърцето бие само за бъдещето.) Става ясно, че това състояние като общо правило продължава толкова по-дълго, колкото по-големи изгледи е имало за усвояване на нови способности след смъртта.
Разбира се, тук не става дума за това да се развият всички познания, които се отнасят до човешкия дух. Само трябва да се покаже как работи законът на кармата във физическия живот. Достатъчно е да се знае какво пренася духът от физическия живот в свръхсетивните състояния и какво отново ще донесе при едно ново въплъщение. Той носи превърналите се в качества на неговата същност резултати от преживяванията си в предишния си живот. За да се разбере значението на това, е достатъчно да си изясним този процес с помощта на един пример.
към текста >>
360.
Въпроси и отговори
GA_135 Прераждане и Карма
Трето: Възможно е един такъв случай да представлява последствието на по-ранни общи натрупвания на
дълг
ове на тези личности.
Трето: Възможно е един такъв случай да представлява последствието на по-ранни общи натрупвания на дългове на тези личности.
Налице са още многобройни други възможности. Например трите посочени възможности могат да се комбинират и т. н.
към текста >>
361.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Защото хората не са благоразположени да желаят и искат онова, което
дълг
о не са желали и искали, тъй като техните мисловни навици нямат нищо общо с духовните истини.
Съдбата на антропософския мироглед е такава, че от всички досегашни мирогледи той трябва в най-голяма степен да се противопоставя на традицията. Защото традицията, така, както се проявява, в най-широк смисъл, представлява най-ярък, най-празен материализъм. И точно когато ни се явява определен мироглед, почиващ сякаш върху най-твърдата научна основа, в същността си той представлява един материалистически, изпразнен от съдържание мироглед. Затова на антропософията е отсъдено да бъде това, което е необходимо за човека, който трябва да добие представа за предишната си инкарнация. Ето защо е разбираемо, че за съвременния човек е доста трудно да приеме антропософския мироглед.
Защото хората не са благоразположени да желаят и искат онова, което дълго не са желали и искали, тъй като техните мисловни навици нямат нищо общо с духовните истини.
към текста >>
362.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Но ако например затворим един вълк и за
дълг
о време го храним само с овце, така че ако преди това той е ял нещо друго, сега то е изключено от менюто, и сега е пълен само с овнешко, никой човек няма да повярва, че в следствие на това вълкът се е превърнал в овца.
Във физическия свят има хора, които смятат това, което им дава сетивното възприятие, за единствено валидното. А това, което човек може да си изясни само с помощта на понятия, като да кажем, че всичко, което сетивата могат да дадат, се обхваща например от понятието „овца“ или понятието „вълк“, следователно това, което разнищва материалното, може дори да бъде отречено от тези, които желаят за тях да важат само сетивните впечатления. Можем да кажем: В своите представи човек може да си създаде образ за всичко, което вижда в овцата или пък във вълка. Обикновеното разбиране се опитва да внуши на човека, че това, което той може да си създаде с помощта на понятията, може да се определи единствено като едно „голо понятие“.
Но ако например затворим един вълк и за дълго време го храним само с овце, така че ако преди това той е ял нещо друго, сега то е изключено от менюто, и сега е пълен само с овнешко, никой човек няма да повярва, че в следствие на това вълкът се е превърнал в овца.
Оттук можем да извадим заключението, че е напълно очевидно, че това, което разнищва сетивното впечатление, понятието, е нещо реално. Не може да се отрече, че това, което понятието създава, умира. Но това, което живее във вълка или в овцата, което е вътре в тях и не може да бъде видяно с физическите очи, именно то се вижда и се възприема в живота между смъртта и новото раждане.
към текста >>
363.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Едва след като човек стига до факта, че люлеещото се махало се стреми да задържи равнината на люлеене противоположно на завъртането на земята и че когато едно
дълг
о махало бъде оставено да се люлее, посоката на люлеенето се определя от въртенето на земната повърхност, едва тогава е могъл да бъде направен изводът, че земята под махалото би трябвало да се е завъртяла.
Едва след като човек стига до факта, че люлеещото се махало се стреми да задържи равнината на люлеене противоположно на завъртането на земята и че когато едно дълго махало бъде оставено да се люлее, посоката на люлеенето се определя от въртенето на земната повърхност, едва тогава е могъл да бъде направен изводът, че земята под махалото би трябвало да се е завъртяла.
Този опит, който всъщност е първото доказателство за това, че земята се движи, е направен едва през 19-ти век. По-рано не е съществувала възможност да се гледа на Коперниковата система по друг начин, освен като на хипотеза. При все това той е оказал такова влияние върху природата на човешките души от новото време, че макар Коперник наистина да е вярвал, че трябва да посвети труда си на папата, той е стоял в черния списък на църквата чак до 1822 г. Едва през 1822 г. трудът, в който е разработена неговата система, е изваден от черния списък.
към текста >>
364.
2. ПЪРВА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Да предположим, че се отдаваме интензивно и за
дълг
о време на това синьо на небето и можем да сторим това така, че да забравим всичко онова, което иначе ни е познато от живота или което иначе се намира около нас в живота.
Що значи това: да чувствуваме света морално? Нека насочим първо нашия поглед, гледайки от Земята, в далечините на мировото пространство, от които насреща ни идва синият цвят на небето. Да предположим, че правим това в някой ден, когато никакво облаче, когато и най-малкото бяло, сребърно облаче не прекъсва синия цвят на небето. Да предположим, че гледаме навсякъде в простиращото се над нас синьо на небето. Дали във физически смисъл признаваме това като нещо действително или не, това няма значение, важното е първо впечатлението, което това простирало се над нас синьо на небето прави върху нас.
Да предположим, че се отдаваме интензивно и за дълго време на това синьо на небето и можем да сторим това така, че да забравим всичко онова, което иначе ни е познато от живота или което иначе се намира около нас в живота.
Да предположим, че бихме могли да забравим за момент всички външни впечатления, всички грижи и всички тревоги на живота и бихме се отдали на единственото впечатление, което синият цвят на небето прави върху нас. Да, видите ли, обични приятели, това, което сега Ви казвам, може да опита всяка човешка душа, когато само вземе съответните мерки; това, което сега казвам, може да стане всеобщ човешки опит. Предположете, че една човешка душа не гледа нищо друго освен синия цвят на небето: тогава настъпва един момент, един момент, когато вече не виждаме синьото, не виждаме вече нищо, което бихме нарекли на човешки език синьо. Ако обаче в момента, когато синьото изчезва за нас, размислил върху нашата собствена душа, тогава ще забележим в нашата душа едно напълно определено настроение: синьото изчезва така да се каже, пред нас се отваря една безкрайност и тази безкрайност иска да се излее едно напълно определено настроение на нашата душа, едно напълно определено чувство, едно напълно определено усещание -, в тази празнота, която се ражда там, където по-рано беше синият цвят. И ако искаме да назовем това душевно чувство, това, което иска да се разлее във всички безкрайни далечини, ако искаме да го назовем, ние имаме тогава за него само една дума: нашата душа чувствува набожност, благочестие по отношение на една безкрайност, набожна отдаденост.
към текста >>
365.
3. ВТОРА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Човек може да мине през извънредно
дълг
и развития, за да изживява все повече и по-вече това единение с Духа на планетата, обаче началото е направено с това, което бе описано.
Като изказвам това така, Вие не трябва да вярвате, че с израза: "човекът е станал едно с духа на планетата, живее в единство с този дух на планетата", че с това е казано нещо извънредно много за отношение на ясновидството. Отначало положението е само такова, че то представлява само едно начало. Защото когато човек се е пробудил по описания начин, положението е такова, че той има изживяване за Духа на планетата като нещо общо, докато всъщност този Дух на планетата се състои от много единици, от чудесни отделни духовни Същества както ще чуем това в следващите сказки. Отделните единици на Духа на планетата, особените разновидности на този Дух човек не ги възприема още. Това, което възприема, е, че той знае първо: аз живея потопен в духа на планетата като в едно море, което облива духовно цялата планета земя и което е самият дух на земята.
Човек може да мине през извънредно дълги развития, за да изживява все повече и по-вече това единение с Духа на планетата, обаче началото е направено с това, което бе описано.
Следователно както при човека казваме: зад неговото астрално тяло се намира неговият Аз.., така говорим също за това, че, зад всичко, което наричаме цялостта, съвкупността на духовете на циклите на времената, е скрит духът на самата планета, духът на планетата.
към текста >>
366.
5. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Още
дълг
о време, даже когато човек е минал през едно окултно развитие, положението ще остане такова, че той ще има само един вид чувство.
Днес ние ще продължим това разглеждане и за целта трябва да свържем нещата с онова, което ни бе показано като път, по кой то можем първо да се издигнем до Съществата на третата йерархия. В предидущата сказка бе показано, че на човека е възможно да се издигне над самия себе си, да победи всичко, което живее в него като специални егоистични интереси и внимания, за да се издигне чрез това в една сфера, в която той намира първо своя собствен ръководител, който може вече, да му даде една представа за онези Същества, които в смисъла на западния езотеризъм наричаме Ангели, Ангелои. След това показахме, как напредвайки по-нататък по този път стигаме до там, да се запознаем с духовете на племената, с духовете на народите, които наричаме Архангели, Архангелои. И как след това в течение на културния процес намираме Духовете на Времето, Архаите. Когато човек върви по пътя, който вчера бе показан скицирано, той ще получи определено чувство за това, какво се разбира с тези Същества на третата йерархия.
Още дълго време, даже когато човек е минал през едно окултно развитие, положението ще остане такова, че той ще има само един вид чувство.
Едвам когато човек е хранил и подържал дълго време и с търпение и постоянство чувствата и усещанията, които бяха посочени вчера, той ще може да премине към това, което може да се нарече ясновидско виждане на тези Същества на третата йерархия.
към текста >>
Едвам когато човек е хранил и подържал
дълг
о време и с търпение и постоянство чувствата и усещанията, които бяха посочени вчера, той ще може да премине към това, което може да се нарече ясновидско виждане на тези Същества на третата йерархия.
В предидущата сказка бе показано, че на човека е възможно да се издигне над самия себе си, да победи всичко, което живее в него като специални егоистични интереси и внимания, за да се издигне чрез това в една сфера, в която той намира първо своя собствен ръководител, който може вече, да му даде една представа за онези Същества, които в смисъла на западния езотеризъм наричаме Ангели, Ангелои. След това показахме, как напредвайки по-нататък по този път стигаме до там, да се запознаем с духовете на племената, с духовете на народите, които наричаме Архангели, Архангелои. И как след това в течение на културния процес намираме Духовете на Времето, Архаите. Когато човек върви по пътя, който вчера бе показан скицирано, той ще получи определено чувство за това, какво се разбира с тези Същества на третата йерархия. Още дълго време, даже когато човек е минал през едно окултно развитие, положението ще остане такова, че той ще има само един вид чувство.
Едвам когато човек е хранил и подържал дълго време и с търпение и постоянство чувствата и усещанията, които бяха посочени вчера, той ще може да премине към това, което може да се нарече ясновидско виждане на тези Същества на третата йерархия.
към текста >>
367.
7. ШЕСТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Нека разгледаме най-външната планета, която
дълг
о време се е считала също като най-външна на нашата слънчева система както ще видите по-нататък, по-късно се прибавиха още Уран и Нептун, но сега искаме да разгледаме като най-външна планета Сатурн.
Нека разгледаме най-външната планета, която дълго време се е считала също като най-външна на нашата слънчева система както ще видите по-нататък, по-късно се прибавиха още Уран и Нептун, но сега искаме да разгледаме като най-външна планета Сатурн.
Когато гледаме Сатурн с физическия поглед, ние имаме там навън в мировото пространство аз искам да се абстрахирам от пръстена един вид светещо кълбо. За окултиста, за онзи, който проследява духовните процеси в Космоса, това кълбо, което виждаме там навън, не е онова, което окултистът нарича Сатурн, отбележете добре, а за окултиста Сатурн представлява нещо съвършено друго; за окултиста Сатурн е онова, което изпълва цялото пространство, което е ограничено от привидния елиптичен път на Сатурн. Вие знаете, че астрономията описва един път на Сатурн, който тя схваща като път на Сатурн около Слънцето. Как стоят в действителност нещата, сега не искаме да засягаме този въпрос, но когато вземете в помощ тази представа, тук в средата /С/ си представяте Слънцето и външния кръг си представяте като път на Сатурн, както го приема астрономията, всичко това, което се намира вътре в пътя на Сатурн, в елипсата, която Сатурн описва, е за окултиста Сатурн. Защото за окултиста Сатурн е не само това, което очите виждат като най-външна физическа материя на Сатурн, не само това, което свети там на небето, а окултистът знае, окултният поглед ни учи това, че същества един вид натрупване на вещество, което се простира от Слънцето до пътя на Сатурн /а, а, а/; Така щото, когато обгърнем всичко това с окултния поглед до този път на Сатурн, ние имаме един вид етерен пълнеж в цялото пространство /щриховано широко/.
към текста >>
368.
10. ДЕВЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
След това обаче имаме цялостното протичане на културите в развитието на човечеството така, че определени
дълг
и времена, които са много по-
дълг
и от тези, които обхваща един Дух на Времето, действуват вдъхновяващо в по-големи сфери, като веднъж действува Духът на Движението, който, изпраща своите сили от една планета, друг път един Дух на Движението, който изпраща своите си ли от друга планета.
Искаме да ги обхванем в онова състояние, в което те се намират на Земята, където вече зад тях стои събитието, чрез което те дадоха на човека неговото астрално тяло и те самите са минали през един напредък. Но в човешката еволюция съществува нещо, което излиза вън от характерите на Духовете на Времето, което е по-пълно със значение, по-мощно за цялото човечество отколкото сфера та на отделните Духове на Времето. Духовете на Времето действуват върху Земята в течение на определено време; има обаче духовни развития в областта на цялото развитие на човечеството, които обхващат по-големи сфери отколкото сферата на Духовете на Времето, такива по-големи епохи на човечеството, които излизат извън сферата на самите Духове на Времето, имат като свои регенти нормално развитите Духове на Движението. Тези нормално развити Духове на Движението се показват следователно в тяхното действие в развойния процес на човечеството така, че те дават големите културни импулси. И когато обгърнем с поглед историята на човечеството, историята на човешката култура, тогава виждаме, че отделните човеци са ръководени от Ангелите; народите са ръководени от Архангелите, определени епохи, а също определени сфери /както още ще видим/ от Духовете на Времето, още по-големи епохи или сфери са ръководени от Духовете на Формата.
След това обаче имаме цялостното протичане на културите в развитието на човечеството така, че определени дълги времена, които са много по-дълги от тези, които обхваща един Дух на Времето, действуват вдъхновяващо в по-големи сфери, като веднъж действува Духът на Движението, който, изпраща своите сили от една планета, друг път един Дух на Движението, който изпраща своите си ли от друга планета.
По този начин тези Духове на Движението, които имат нормално развитие, действуват от планетите така, че те се сменят едни други в процеса на развитието на човечеството и се показват в големите културни импулси на развитието на човечеството, които обхващат много по-големи епохи в сравнение с тези на Духовете на Времето. Така например културният импулс на Духа на Движението, който действува от планетата, която днешната астрономия нарича Венера и която старата астрономия наричаше. Меркурий /тези две имена са били объркани от съвременната астрономия, този културен импулс, той дойде първоначално от онзи Дух на Движението, който се изрази в Будизма. Други културни импулси, които надвишават сферите на самите Духове на Времето, дойдоха от Духове на Движението, които действуват от другите планети. Следователно, докато от потомците на Духовете на Движението произхождат груповите души на животните и от луциферическите Духове на Движението произхождат расите на човечеството, тези големи културни импулси идват от Духовете на Движението, които са достигнали тяхното нормално развитие.
към текста >>
Те имаха съзнанието, че бяха съхранили това, което е било направлявано от Духовете на Движението в течение на седем
дълг
и културни периода.
Сферата на един такъв Дух, който някога вдъхнови Буда, който следователно е Духът на Движението на Планетата Меркурий, тази сфера е още малка в отношение с много по-обширната сфера, която в процеса на развитието на човечеството е дирижирана от чувствуваната като единство духовна Същност на Мъдростта, която трябва да бъде търсена на Слънцето. Ако се върнем назад в миналото в културата на древна Индия, там ще намерим, че седемте свещени. Риши /индийски Учители/ са говорели за това, което всеки един от тях можеше да даде на човечеството от техните окултни основи.
Те имаха съзнанието, че бяха съхранили това, което е било направлявано от Духовете на Движението в течение на седем дълги културни периода.
И като че наведнъж в земното развитие трябваше да действуват седем редуващи се една след друга епохи, чрез това, че поставиха един до друг в един колегиум велики индивидуалности, стана така, че тези седем редуващи се дейности на Духовете на Движението се проявиха в това, което седемте свещени Риши имаха да кажат на човечеството, всеки един от себе си. С това те не твърдяха, че това, което имаха да дадат, е непосредствено едно излияние на един Дух на Движението, а казваха: това е като един спомен в душата на всеки един за това, което Духовете на Движението бяха дали по-рано. Защото великите мъдрости, които свещените Риши дадоха на човечеството, бяха великите спомени за атлантските култури, само че приели една нова форма. Обаче тези седем свещени Риши казваха същевременно: над това, което ние имаме да дадем като култури на редуващите се епохи, се намира нещо друго, което живее над нашата сфера. Свещените Риши наричаха Вишвакарман това, което се намираше над тяхната сфера.
към текста >>
369.
11. ДЕСЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Съвместното действие на различните йерархии в Космоса е нещо твърде сложно и ако бихме изнесли даже една по-
дълг
а редица от сказки, ние бихме могли винаги да дадем само намеци; Ние можем да обясним само принципа, как тези духовни йерархии действуват съвместно.
Вие ще намерите също между нашите окултни картини една, която представя, как Архангелът обвързва Луцифер. Това сочи към дълбоки окултни тайни. Това, което се явява външно в майята, трябва да се припише всъщност на съвместното действие на духовете на йерархиите. Когато виждаме лунния сърп с физическите очи, разливащ сребърна светлина, и от горе още като една сянка там вътре тъмното, което понякога може да се вижда, лунният сърп се превръща за окултния поглед в едно живо същество с обвързващия Дух над него, който възстановява равновесието от Луната. Вие виждате следователно, че за да бъде произведено едно такова явление, каквото е нашата земна Луна, в Космоса са необходими определени предприятия.
Съвместното действие на различните йерархии в Космоса е нещо твърде сложно и ако бихме изнесли даже една по-дълга редица от сказки, ние бихме могли винаги да дадем само намеци; Ние можем да обясним само принципа, как тези духовни йерархии действуват съвместно.
към текста >>
370.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Човек трябваше да отстрани от себе си всичко, към което бе устремен толкова
дълг
о време с цялата си енергия, да изтръгне от душата си укрепналите сили на интелекта, и да си каже: "Докато се намираш във физическия план и доколкото напредваш по твоите земни пътища, ти трябва да разсъждаваш, както разсъждаваше преди твоето окултно развитие, да се държиш според твоята степен на развитие."
Обаче следващата крачка беше тази: след като за един продължителен период от време, човек е прилагал своя интелект по най-правилен и изискан начин, сега да се откаже от него, да се откаже от интелекта. Вие разбирате, че сега идва нещо много по-трудно, сега човек трябва да се научи да разсъждава, тъй както е правил това преди своето окултно обучение. Спрямо външният физически свят, той трябваше да прилага само онези сили на интелекта, които е прилагал и по-рано. И всичко, което човек бе извоювал за своя интелект, всичко, което бе превърнал в огромни преимущества на Духа, всичко това сега човек трябваше напълно да изключи от своята духовна същност, с други думи да се заеме с чисто научни проблеми.
Човек трябваше да отстрани от себе си всичко, към което бе устремен толкова дълго време с цялата си енергия, да изтръгне от душата си укрепналите сили на интелекта, и да си каже: "Докато се намираш във физическия план и доколкото напредваш по твоите земни пътища, ти трябва да разсъждаваш, както разсъждаваше преди твоето окултно развитие, да се държиш според твоята степен на развитие."
към текста >>
В окултните школи това, общо взето, продължаваше доста
дълг
о време.
Разбира се отделните Мистерии предвиждаха различни срокове за окултното развитие на своите ученици и тези срокове бяха съобразени с известни особености и степени от развитието на човечеството.
В окултните школи това, общо взето, продължаваше доста дълго време.
към текста >>
371.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Ако окултният кандидат тръгне от своите вътрешни душевни изживявания и в хода на окултното си развитие открие достъп в духовния свят, тогава впечатленията от духовния свят продължават значително по-
дълг
о време.
Обаче от другата страна възниква една нова трудност.
Ако окултният кандидат тръгне от своите вътрешни душевни изживявания и в хода на окултното си развитие открие достъп в духовния свят, тогава впечатленията от духовния свят продължават значително по-дълго време.
Или с други думи: Ако някой тръгва от вътрешните душевни изживявания, стига до прага и прекрачва в духовния свят, той може да го съзерцава достатъчно дълго време. В това, че човек може да тръгне от вътрешните душевни изживявания се съдържа нещо полезно, бих искал да кажа нещо по-удобно. Но то има и своите отрицателни страни. То не може да гарантира една точна преценка, едно точно идентифициране на Луциферическите и Ариманически влияния. И всъщност може да се каже, скъпи теософски приятели, че когато тръгват от вътрешните си душевни изживявания, хората забелязват Луцифер и дявола най-слабо, най-смътно.
към текста >>
Или с други думи: Ако някой тръгва от вътрешните душевни изживявания, стига до прага и прекрачва в духовния свят, той може да го съзерцава достатъчно
дълг
о време.
Обаче от другата страна възниква една нова трудност. Ако окултният кандидат тръгне от своите вътрешни душевни изживявания и в хода на окултното си развитие открие достъп в духовния свят, тогава впечатленията от духовния свят продължават значително по-дълго време.
Или с други думи: Ако някой тръгва от вътрешните душевни изживявания, стига до прага и прекрачва в духовния свят, той може да го съзерцава достатъчно дълго време.
В това, че човек може да тръгне от вътрешните душевни изживявания се съдържа нещо полезно, бих искал да кажа нещо по-удобно. Но то има и своите отрицателни страни. То не може да гарантира една точна преценка, едно точно идентифициране на Луциферическите и Ариманически влияния. И всъщност може да се каже, скъпи теософски приятели, че когато тръгват от вътрешните си душевни изживявания, хората забелязват Луцифер и дявола най-слабо, най-смътно.
към текста >>
372.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Ще има все повече хора, за които ще бъде напълно оправдано да казват, че Христос е тук както за най-елементарните и семпли човешки души, така и за тези, които търсят по-дълбоката мъдрост, които чувствуват изгарящия
дълг
да търсят самата Христова мъдрост.
Нещо съвсем естествено е, че колкото повече напредва развитието на Земята, толкова по-дълбоко човекът ще се опитва да вниква в разбирането си за Христос. И на свой ред това разбиране също ще напредва все повече и повече.
Ще има все повече хора, за които ще бъде напълно оправдано да казват, че Христос е тук както за най-елементарните и семпли човешки души, така и за тези, които търсят по-дълбоката мъдрост, които чувствуват изгарящия дълг да търсят самата Христова мъдрост.
към текста >>
Обаче тогава ние допълнихме и това, че онази фигура, която Старият Завет познава като Яхве или Йехова спрямо горния човек трябваше да представлява един вид
дълг
осрочно изплащане на това, което човекът беше вече изгубил на тази Земя, на това, което той имаше от Луната.
Но позволете ми сега да Ви припомня, че в предишните лекции трябваше да отнесем горния човек към света на звездите.
Обаче тогава ние допълнихме и това, че онази фигура, която Старият Завет познава като Яхве или Йехова спрямо горния човек трябваше да представлява един вид дългосрочно изплащане на това, което човекът беше вече изгубил на тази Земя, на това, което той имаше от Луната.
С други думи: Целият горен човек, в известен смисъл, е отворен към Луната. Затова пък средният човек, "човекът-гърди" (Вrust;-Меnsch), човекът, който носи в себе си сърцето, в известна степен, можем да отнесем към Слънцето. Така че ние все още сме в състояние да си представяме това, което в окултните школи и Мистерии се подразбираше от само себе си: че средния човек можем да отнесем към Слънцето, а горния човек, "човекът-глава", можем да отнесем или към цялото звездно небе, или предимно към Луната.
към текста >>
373.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Ако осмислите правилно всичко това, Вие на всяка цена ще си кажете: Това чудно устроено човешко тяло, каквото имаме ние днес, то е трябвало да претърпи едно
дълг
о развитие.
А сега, приближавайки се към края на нашия лекционен курс, ние трябва да хвърлим необходимата светлина също и върху няколко други гледни точки. Според една от тях например, човешката фигура представлява всъщност един троен седемчленен човек. Разбира се, времето далеч не позволява да се впускаме в различни подробности. Припомнете си само това, което е изнесено в "Тайната Наука", а именно, че преди настоящото си земно състояние, човекът е минал през други три състояния: Луна, Слънце и Сатурн, и че най-ранните заложби на физическата човешка форма бяха налице още в епохата на Стария Сатурн, и че този физически човек беше постоянно подобряван и усъвършенствуван.
Ако осмислите правилно всичко това, Вие на всяка цена ще си кажете: Това чудно устроено човешко тяло, каквото имаме ние днес, то е трябвало да претърпи едно дълго развитие.
Защото това развитие трябваше да мине през епохите на Сатурн, Слънце и Луна. Всяка една от тези епохи може да се подраздели на седем части, така че всяка отделна седмина оставя определен отпечатък върху човешката фигура. Така че тук Вие имате 3x7 формиращи сили.Но само това далеч не е достатъчно, за да се разбере какво е донесъл човекът в епохата на Земното си развитие. А то е нещо неустойчиво, трошливо; този цялостен облик на човека, тази човешка фигура е станала трошлива именно чрез Луцифер. Ако разделим човека на 3x7 части, с това ние имаме представа за физическия човек на Земята, който носи последиците от предходното Сатурново, Слънчево и Лунно състояние.
към текста >>
Знаем, че по-рано Буда беше Бодисатва и в продължение на
дълг
о време той действуваше на Земята като Бодисатва.
С други думи: Христос е Духът на Слънцето, ние го имаме преди още Мистерията на Голгота да беше станала на Земята; ние го търсим и откриваме в Слънцето, в древната слънчева религия на Заратустра3. И земният живот на Буда премина по времето, когато Христос действуваше като господар и повелител в сферата на Слънцето, преди да разшири своята власт и над Земята, поне под формата на това, което наричаме Христов Импулс. Но за да обясним всичко, ние трябва да се обърнем към предишните инкарнации на Буда.
Знаем, че по-рано Буда беше Бодисатва и в продължение на дълго време той действуваше на Земята като Бодисатва.
Впрочем тези Бодисатви не разполагаха с такава човешка душа, каквато я описваме днес; да, положението с тези Бодисатви беше съвсем особено. Тук Вие трябва да си припомните това, което аз представих в моята "Тайна Наука" относно началото на нашето Земно развитие: че в едно преходно състояние между Луната и Земята, Слънцето отново се обедини със Земята и другите планети, и че тогава те отново зазвучаха в мировото пространство (вижте също лекционния ми курс върху висшите Йерархии, изнесен в Дюселдорф). Някога наистина имаше такова състояние; при което Земята беше съединена със Слънцето. Но после те се разделиха и Вие знаете, че когато по-късно настъпи отделянето и на Луната, тогава Земята беше, така да се каже, подсилена от другите планети. Припомнете си и онзи момент, когато Слънцето се отдели от Земята.
към текста >>
И сега Вие разбирате: Именно защото Буда беше прекарал в обкръжението на Христос по-
дълг
о време отколкото другите земни човеци, затова и той се нуждаеше само от онази част на Христовия Импулс, която той имаше още от Слънцето, така че тя му беше напълно достатъчна, за да следва Христовото Събитие в духовния свят, докато другите човеци трябваше да изчакат Христовото Събитие тук долу, на Земята.
Така че в лицето на Буда, Вие имате един древен пратеник на Христос, който имаше задачата да подготви Христовото дело на Земята. Защото изпращането на Венерините човеци нямаше никакъв друг смисъл, освен, така да се каже, установяването на Слънчевия авангард тук, на Земята.
И сега Вие разбирате: Именно защото Буда беше прекарал в обкръжението на Христос по-дълго време отколкото другите земни човеци, затова и той се нуждаеше само от онази част на Христовия Импулс, която той имаше още от Слънцето, така че тя му беше напълно достатъчна, за да следва Христовото Събитие в духовния свят, докато другите човеци трябваше да изчакат Христовото Събитие тук долу, на Земята.
Именно защото Буда имаше своето особено отношение спрямо Христос, именно защото беше изпратен като негов подготвител и предтеча, той нямаше нужда да изчаква Христовия Импулс на Земята, а отнасяйки от нея качеството да си спомня дори и без Христовата помощ, от която се нуждаеха всички други хора значението на "Азът" за земния живот, той можеше да наблюдава Земното Христово Събитие от висините на духовния свят.
към текста >>
Теософията просто има една по-
дълг
а фаза на развитие, отколкото епохата на философията.
Философията трябва добре да разбере това. Опитайте се да си припомните от моята "Философия на свободата" какво всъщност трябва да пренесе философското съзнание в следващата епоха, в епохата, когато човечеството отново ще трябва да приеме нещо много по-точно и неоспоримо от философията, а именно теософията. И Вие ще видите, че епохата на философията е изтекла. Теософията е много по-древна от философията. И теософията неизбежно ще заема мястото на философията, ще го заеме, въпреки всички трудности и противоречия.
Теософията просто има една по-дълга фаза на развитие, отколкото епохата на философията.
Ето защо човекът може да гледа философски на света само в определен отрязък от време; епохата на теософията както в миналото, така и в бъдещето обхваща в себе си относително краткия и преходен етап на философията. Занапред човекът ще гледа на света не по философски, а по теософски начин. Но окултизмът, скъпи приятели, също нахлува мощно и неудържимо в човешкото същество. Ние можем да приемем окултизма, можем да го приемем напълно. Защото в основата на всяко човешко познание лежи тъкмо окултизмът.
към текста >>
374.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
И съществува един
дълг
,
дълг
от свещен и най-сериозен характер за всеки, който се отнася искрено и сериозно към духовния живот, да въведе именно този характер в съвременния душевен живот.
А сега я имаме! Нужно е само да усетим какво се крие в тези две изречения и всичко е казано. Във връзка с това става дума за нещо, което според моето усещане надхвърля всяко тривиално изказване на чувство за благодарност. С това имам предвид цялостното значение, което има това реконструиране на Елисейската мистерия за съвременния духовен живот. Тогава обаче някоя душа може да признае, че всичко, което е във връзка с тази Елисейска мистерия и което се е случило по отношение на повторното събуждане на принципите на инициацията през различните епохи от същия автор, е нещо, за което е определено най-дълбокото, най-интимното на европейската душевна натура.
И съществува един дълг, дълг от свещен и най-сериозен характер за всеки, който се отнася искрено и сериозно към духовния живот, да въведе именно този характер в съвременния душевен живот.
към текста >>
375.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 29 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
То продължава, прекъсвано повече или по-малко от периоди на безсъзнателност, различно
дълг
о, в зависимост от това доколко е напреднал човекът, но впоследствие, когато наближи сутринта, отново изчезва.
Може да се случи посред бял ден човек да бъде въвлечен в духовния свят, но може да стане и така, че да се получи нещо като изживяване, свързано със съня. Обикновеното преживяване, свързано със съня, е такова, че с навлизането си в съня, човек става безсъзнателен, и че със събуждането отново възвръща съзнанието си, като след това през дневния живот – с изключение на спомените за сънищата – няма спомен за живота по време на сън. Той го изживява безсъзнателно. За първите стъпки на инициацията може да се получи така, че нещо друго да се разпространи в живота по време на сън и да се получи различен начин на заспиване. Човек преживява друг вид съзнание с навлизането си в живота по време на сън.
То продължава, прекъсвано повече или по-малко от периоди на безсъзнателност, различно дълго, в зависимост от това доколко е напреднал човекът, но впоследствие, когато наближи сутринта, отново изчезва.
В първите моменти след заспиването настъпва това, което може да се нарече спомен за моралното поведение, за душевните качества. Този спомен е особено силен след заспиването и все повече отслабва с приближаване на събуждането.
към текста >>
376.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Това е наш
дълг
: стойностните богатства на мига да се вземат и пренесат в жертва на олтара на вечността.
Едното добро е, че човек не може да открие Ариман в сетивния свят, защото той присъства в него невидим, свръхсетивно. И това принадлежи към задълженията на Пазача на прага, а именно Ариман да остане невидим в сетивния свят, така че човек да може да разгърне само това, което е заложено в собствените му сили за запазване на мига и да не може да се остави на Аримановата помощ по несъзнателен начин. Добро и зло действат отново като два полюса в сетивното битие. Човек крачи като душа през еволюцията на човечеството. Едната задача, която е добра, правилна и истинна, е всичко, което има вечна стойност, да се понесе от сетивния свят и да се включи в царството на вечността.
Това е наш дълг: стойностните богатства на мига да се вземат и пренесат в жертва на олтара на вечността.
Когато сме приели помощта на Ариман за стойностните богатства на мимолетното, това е добро. Когато се запознаваме с Ариман в мига, встъпвайки в свръхсетивния свят – преди това не можем да го видим, – и му показваме склонността, която още може да ни е останала, също и безстойностното от сетивния свят да пренесем в свръхсетивния свят, тогава това за него е нещо стойностно – за неговите противници това е нещо безстойностно. Така ставаме добри негови инструменти за пренасяне от сетивния свят във вечността на това, което е обичано тук и което – чрез това, че е обичано от нас – също се включва от своя страна в тази вечност.
към текста >>
377.
ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
„Трите еманации на душата: любовта към творението, към природата и към божественото не успя да ограби механизацията от отделния живот... Човешката любов...“ – това казва практикът на настоящето, който с трезв поглед наблюдава своето време така, както може човек, който е схванал същината на икономическия живот в Европа и сам се включва в него – „Човешката любов се срина до студено съчувствие и грижовен
дълг
и въпреки това означава етическия връх на цялата епоха; естествената любов се превърна в сантиментално неделно удоволствие; божествената любов, покрита от режисираната дейност на митологично-догматични ритуали, влиза в служба на земни и задгробни интереси и е станала достояние на съмнителни личности.“ Нататък Ратенау казва думи, които трябва да чуе този, който иска да посрещне духовните нужди на времето с добра воля, които думи отново са верни само отчасти, защото те изразяват това, което закономерно струи от душите и в бъдещи времена все повече ще струи: усещания, които никой, който се занимава с духовна наука, не би могъл да пренебрегне, без да го порази кармата на времето.
В по-голямата си част общите понятия не са представени точно и може би човек няма да ги приеме, но не за това става дума. А за това какво казват търсещите души в нашата епоха и чии са силите, с които те търсят, особено ако става въпрос за човек на практическия живот, какъвто е авторът на тази книга. Бих искал за начало на нашето разглеждане да ви прочета нещо от едно място от тази книга, което за мен се явява като изказано от центъра на душевното настроение на душите от Европа и Америка, което може да събуди въпроси у вас, ако човек разбира една такава личност, когато говори от себе си за времето и душата на времето: „То – времето – търси своята душа и ще я намери“ – въпреки че не можете да намерите в цялата книга нито една отправна точка как времето може да открие своята душа, само копнеж, стремеж към нещо непознато – „действително срещу волята на механизацията. Тази епоха не се стреми да разгърне душевността в човека, тя има за цел да направи света консуматорски и рационален, да изхвърли чудесата и да скрие отвъдното. Въпреки това сме обкръжени преди всичко от мистерията; тя се явява изпод всяка гладка мисловна повърхнина и от всяко ежедневно изживяване се нуждае от едничка стъпка до центъра на света.“ В тази книга никъде не се загатва как трябва да се направи тази стъпка от тази заобикаляща ни мистерия до центъра на света.
„Трите еманации на душата: любовта към творението, към природата и към божественото не успя да ограби механизацията от отделния живот... Човешката любов...“ – това казва практикът на настоящето, който с трезв поглед наблюдава своето време така, както може човек, който е схванал същината на икономическия живот в Европа и сам се включва в него – „Човешката любов се срина до студено съчувствие и грижовен дълг и въпреки това означава етическия връх на цялата епоха; естествената любов се превърна в сантиментално неделно удоволствие; божествената любов, покрита от режисираната дейност на митологично-догматични ритуали, влиза в служба на земни и задгробни интереси и е станала достояние на съмнителни личности.“ Нататък Ратенау казва думи, които трябва да чуе този, който иска да посрещне духовните нужди на времето с добра воля, които думи отново са верни само отчасти, защото те изразяват това, което закономерно струи от душите и в бъдещи времена все повече ще струи: усещания, които никой, който се занимава с духовна наука, не би могъл да пренебрегне, без да го порази кармата на времето.
„Няма един единствен път, по който човек да има възможност да открие душата си. Но по околни пътища човечеството няма да върви.“ Това е изискването на времето. Можем да чуем как тази епоха ще се откаже да приеме нещо, което ще говори непосредствено, свръхсетивно в дълбините на душата. Тази епоха ще каже: „Няма да дойдат никакви пророци, никакви основатели на религии, защото тази напълно глуха епоха няма да остави нито един глас да прозвучи: иначе би могла все още да слуша за Христос и Павел. Никакви езотерични общности няма да вземат водачеството, защото едно тайно учение не се разбира от сериозния ученик, още по-малко от другите.
към текста >>
Херман Грим е успял чрез
дълг
а и усилена работа да оформи един завършен образ на творчеството на Микеланджело.
Най-напред бих желал да изходя от нещо, към което вече ни отведоха моите мисли в хода на този лекционен цикъл. Сред множество личности, с които съм се срещал в хода на годините, когато още не бях в Теософското общество – както споменах преди няколко дена, – беше също и историкът на изкуството Херман Грим, който с всичко, което е вършил, не е искал нищо друго освен съзнателно да посрещне нуждите на нашата епоха. Човек можеше да общува с него по един много забележителен начин. Херман Грим написа през шейсетте години на миналото столетие една биография на Микеланджело. Който днес я вземе в ръка, ако е свободен от предразсъдъци, ще я намери за най-доброто, което е писано за Микеланджело.
Херман Грим е успял чрез дълга и усилена работа да оформи един завършен образ на творчеството на Микеланджело.
Удало му се е също и да оформи една картина на тази епоха. След това той е започнал да пише и за живота на Рафаело. Към постоянните признания, които са могли да бъдат чути от Херман Грим, е и това, че с Рафаело нещата вървели по съвсем различен начин. Микеланджело го е описал така, че се е получила завършена картина за неговата личност, а Рафаело не е могъл никога да опише достатъчно. Защо? Херман Грим е бил човек, който във всичко, което е искал да разбере, е търсил първопричините, а при Рафаело не е успял да открие именно първопричините.
към текста >>
Херман Грим си е казал: „Дали този път, ако бих живял достатъчно
дълг
о, щеше да ми се удаде по различен начин да направя нещо задоволително за това, което човек би искал да знае за Рафаело?
Микеланджело го е описал така, че се е получила завършена картина за неговата личност, а Рафаело не е могъл никога да опише достатъчно. Защо? Херман Грим е бил човек, който във всичко, което е искал да разбере, е търсил първопричините, а при Рафаело не е успял да открие именно първопричините. Когато по някакъв начин е приключвал нещо за Рафаело, тогава е трябвало да открие, че всъщност нещото в най-висша степен е било незавършено. Затова, малко преди смъртта си, той се е приготвил още веднъж да пише за живота на Рафаело, но това не се е осъществило. Тогава се е появил един кратък фрагмент за това в неговите останали след смъртта му фрагменти.
Херман Грим си е казал: „Дали този път, ако бих живял достатъчно дълго, щеше да ми се удаде по различен начин да направя нещо задоволително за това, което човек би искал да знае за Рафаело?
“ Било е малко преди смъртта му, когато отново се е захванал с това, защото това е бил фрагментът, срещу който той е положил перото и е умрял. Това е само един фрагмент, когато е стигнал до идеята да пише „Животът на Рафаело“. Когато прочетох тези думи, аз трябваше да си спомня за един момент, когато веднъж бях с него в един тесен кръг и говорих за духовната дейност на човечеството. Обичах много Херман Грим. Той беше личност, буквално затворена в духовната област, която си беше приготвил, и имаше един отговор за това, което съм споменавал с такова удоволствие.
към текста >>
С това, което успяхме на сторим в хода на
дълг
огодишната ни духовно-научна работа, се опитахме да покажем как една такава душевна индивидуалност – реинкарнираща се – от Илия преминава към Йоан кръстител, отново се ражда в Рафаело, после се явява в Новалис.
Защо – сега бих искал само да оживя всичко друго във вашите души – Херман Грим не можа с духовните елементи, които живееха в неговата душа, да навлезе в живота на Рафаело? Дайте си отговор за всичко, което ще е необходимо за духовния живот на една епоха, която толкова малко желае да разбере нещо такова като живота на Рафаело. С това не казвам, че животът на Рафаело трябва да е нещо по-висше от живота например на Микеланджело, а само ви представям един факт за човешката душа. Опитайте се да си отговорите. Може да си отговорим, ако отправим поглед към първа картина, с която започва нашата мистерийна драма „Пазачът на прага.“ Там откриваме четири образа: Илия, Йоан Кръстител, Рафаело, Новалис.
С това, което успяхме на сторим в хода на дългогодишната ни духовно-научна работа, се опитахме да покажем как една такава душевна индивидуалност – реинкарнираща се – от Илия преминава към Йоан кръстител, отново се ражда в Рафаело, после се явява в Новалис.
Колкото и фантастично да може да изглежда това днес, то ще се приема за вярно в едно не толкова далечно бъдеще, така че разбирането на света ще претърпи крушение, ако на помощ не се вземе идеята за реинкарнацията на човешката душа и кармата, която пронизва различните земни животи, наречени духовните взаимовръзки на света. Който ще описва живота на Рафаело, изхожда от живота, който се познава от духовната наука. Навсякъде в нашето време навлиза питащо в човешката душа взаимовръзката на духовния свят с целия свят и възникват въпроси като този: Как става така, че внезапно в човешкия живот възникват мисли, сякаш от собствената душа, които са били налице в далечни времена, а сега отново се появяват? Може да се вгледаме в начина, по който духовният живот реално действа, а именно как прави така, че мислите се явяват отново и отново в следващите една след друга епохи, ако познаваме духовния ход на мислите, който е в състояние да разбули духовната наука.
към текста >>
Нашият
дълг
– това принадлежи към чувството ни за отговорност – е когато светът пита честно и искрено, да слушаме така, както подхожда на усещанията, на чувствата на душите.
Така един мъж стои пред портата, зад която е свръхсетивният свят, и дава отговори на въпроса: Доколко мислите, духовните сили са реални сили, които действат през времето и отново излизат наяве в различните времена съобразно тези епохи? Навсякъде, накъдето поглеждаме, днес светът чука на портата на свръхсетивния свят.
Нашият дълг – това принадлежи към чувството ни за отговорност – е когато светът пита честно и искрено, да слушаме така, както подхожда на усещанията, на чувствата на душите.
При това не става въпрос какво ние самите си внушаваме за това, какво трябва да бъде истинското човешко развитие. Трябва да говорим на действително добрите и копнеещи души, когато те самите искат да влязат в духовния свят, и да възпираме това, което ние смятаме важно за нас, за да можем да го дадем на тези, които търсят. По отношение на една такава култура като тази, от която ние работим и в която много чуждестранни приятели от Европа и Америка работят заедно с нас, защото знаят, че това няма нищо общо с националността, е безсмислено да се спори какво е източно, какво – западно. В тази епоха един водещ дух е казал: „Бог е Изток, Бог е Запад! “ Това са думите на Гьоте, които живеят в душите ни и от които действаме навън.
към текста >>
378.
Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Но нека да обърнем поглед и към един друг образ от по-новото време, който човечеството познава от едно поетично произведение, чийто главен герой още
дълг
о време ще живее в мислите и чувствата на идващите поколения, въпреки че самият автор тогава ще изпадне в същото положение, в каквото днес се намират Омир и Шекспир, а именно че за единия не знаем почти нищо, а за другия знаем твърде малко.
Но нека да обърнем поглед и към един друг образ от по-новото време, който човечеството познава от едно поетично произведение, чийто главен герой още дълго време ще живее в мислите и чувствата на идващите поколения, въпреки че самият автор тогава ще изпадне в същото положение, в каквото днес се намират Омир и Шекспир, а именно че за единия не знаем почти нищо, а за другия знаем твърде малко.
към текста >>
379.
Втора лекция, 16 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Там ние откриваме една или друга посветена душа, която е живяла достатъчно
дълг
о всред своя народ; после тя минава през Портата на смъртта и се преражда всред еврейския народ.
Ако проследим душите на юдейските пророци, ние установяваме, че те са прераждания на такива посветени, които вече са изминали съответния път на посвещение в рамките на един или друг народ, т.е. те вече са постигнали определена степен на посвещение. Следователно, ако търсим произхода на юдейските пророци, ние стигаме до другите народи.
Там ние откриваме една или друга посветена душа, която е живяла достатъчно дълго всред своя народ; после тя минава през Портата на смъртта и се преражда всред еврейския народ.
И ако искаме да проследим предишните прераждания на юдейските пророци, независимо дали става дума за Еремия, Исайя, Даниил и т.н. ние трябва да ги търсим всред другите народи. Образно казано, при еврейския народ наблюдаваме едно „струпване“ на посветени, които идват от другите народи. И тогава става ясно защо техните пророчески дарби изригват от душите им с такава елементарна сила. Това е така, защото те просто си спомнят своите опитности на посветени, изживяни в миналото тук или там по света.
към текста >>
380.
Трета лекция, 17 Септември, 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Той спада към онези, чиито растеж ще продължи още
дълг
о време.
Да, добрият писател изпитва неудобство, ако трябва да се придържа към подобен стил на изразяване; обаче често пъти самите образи, които той описва, му помагат да намери подходящите думи и изрази. И твърде показателен е начинът, по който Херман Грим говори за Рафаело в онези първи глави, които той пише малко преди своята смърт. В сърцето си човек действително може да предусети нещо за връзката между един такъв образ, какъвто е бил Илия-Йоан, и Рафаело, когато Херман Грим казва: „Ако по някакво чудо Микеланджело би бил възкресен от мъртвите, за да живее отново всред нас, и ако бих го срещнал по пътя си, аз щях да отстъпя встрани, изпълнен със страхопочитание; ако обаче бих срещнал Рафаело, аз просто бих тръгнал след него, за да чуя макар и само няколко думи от неговата уста. При Леонардо да Винчи и при Микеланджело човек може да се ограничи в описанието на това, какво са представлявали те някога; при Рафаело трябва да изходим от това, какво представлява той за нас в днешния ден. Върху първите двама е разстелено едно тънко було, върху Рафаело не!
Той спада към онези, чиито растеж ще продължи още дълго време.
Лесно е да си представим, че Рафаело ще е загадка и за бъдещите поколения“. („Фрагменти“ П.Том стр.171.)
към текста >>
И той яде, както и тя и синът й
дълг
о време.
И тя отиде, та стори според каквото каза Илия.
И той яде, както и тя и синът й дълго време.
към текста >>
381.
Четвърта лекция, 18 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
И
дълг
на антропософа е да забелязва тези неща, да не минава с безразличие покрай тях, говорейки, примерно, за „всеобщата човешка любов“.
Тези неща спадат към областта на антропософското възпитание и ние ще напреднем едва тогава, когато в рамките на антропософското движение подобни ситуации ще бъдат изключени, напълно изключени. Защото вътрешната честност не допуска подобно мислене. Не може да се направи нито една пречка в познаването на истината, ако човек е склонен към такъв начин на разсъждения.
И дълг на антропософа е да забелязва тези неща, да не минава с безразличие покрай тях, говорейки, примерно, за „всеобщата човешка любов“.
Истинско безлюбие към даден човек, в най-висшия смисъл на тази дума, е да бъде извинен за подобни неща. Защото по този начин ние кармически го осъждаме на един лишен от смисъл и значение живот след неговата смърт. А когато посочим пълната абсурдност на подобно мислене, ние облекчаваме неговия живот след смъртта. Ето в какво се състои по-дълбокото значение на нещата.
към текста >>
382.
Шеста лекция, 20 Септември
GA_139 Евангелието на Марко
При един индивид това трае по-
дълг
о, при друг по-кратко.
Неприятните, мъчителни усещания също се отразяват върху детската душевност. Но детето израства. Благодарение на естествените процеси, развиващи се в него, постепенно взема надмощие именно душевният елемент и ние навлизаме в една възраст при различните индивиди тя не е една и съща, макар че, общо взето, това става през двадесетата година, когато човекът недвусмислено проявява своята душевна същност. Чисто телесните усещания, болки и потребности отстъпват на заден план; на преден план идват душевните качества. После настъпва такъв период, в който човекът е в състояние да измести на заден план своята душевна природа.
При един индивид това трае по-дълго, при друг по-кратко.
Възможно е някой да съхрани душевната си нагласа до края на своя живот. Но все пак нещата се променят, въпреки че много често двадесетгодишният младеж си въобразява как светът не очаква нищо друго, освен появата на неговите лични душевни качества. Това се потвърждава при хора с подчертани духовни заложби, например при хора с интереси към философията. Такъв човек смята, че светът не очаква нищо друго, освен неговото раждане и онази стройна философска система, която може да възникне единствено от неговите душевни заложби. Разбира се, има случаи, когато в резултат на всичко това могат да възникнат и добри дела.
към текста >>
Ето защо учениците
дълг
о време не можеха да го разберат.
И какво виждат те? Потъвайки в своите величествени образи, те виждат предстоящото развитие на човечеството, те виждат бъдещето, те виждат как постепенно хората на бъдещето се приближават до това, което е Христовият Импулс. И учениците, издигащи се в духовния свят, видяха всичко онова, което се разказва в Евангелието. Тук става дума за един ясновидски акт. И като всеки ясновидски акт той е от такова естество, че бързо отлита, ако човек не е свикнал с него.
Ето защо учениците дълго време не можеха да го разберат.
към текста >>
383.
Седма лекция, 21 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Несъмнено, нужно е
дълг
о да се медитира,
дълг
о да се размишлява върху казаното.
Ясновидството дава възможност на човека да наблюдава Мистерията на Голгота, намирайки се извън своето тяло. Но по какъв начин? Когато сме изградили отношение към Мистерията на Голгота, намирайки се вътре в тялото, дори и днес е възможно да съзерцаваме Мистерията на Голгота не само тук, но и във висшите светове, достигайки до едно пълно потвърждение за тази повратна точка от общочовешката еволюция. Но Мистерията на Голгота може да бъде разбрана и с помощта на такива думи, които бяха изказани току-що.
Несъмнено, нужно е дълго да се медитира, дълго да се размишлява върху казаното.
И ако някой има чувството, че тези думи са трудно разбираеми, той е напълно прав; понеже, естествено, това, което човешката душа може да прибави към пълното разбиране на най-великото, най-висшето Събитие, разиграло се на Земята, принадлежи към най-трудните неща на света. По един или друг начин апостолите бяха доведени до едно ново разбиране на човешката еволюция; и от всички тях най-възприемчиви се оказаха Петър, Яков и Йоан.
към текста >>
384.
Осма лекция, 22 Септември 1922
GA_139 Евангелието на Марко
Защото ако човек е живял по-
дълг
о време край морето, сравнително лесно е да се повярва стига да няма някакви пречки че през булото на своята телесна организация той постига едни или други имагинации, но ако човек е живял в планината, много по-вероятно е той да се издигне до още по-висши изживявания, докато ако човек остане в „къщата“, хората имат чувството, че той се намира извън своето тяло, че той „не е на себе си“.
Окултните сили се проявяват най-трудно, когато човекът е прибран в себе си, в своя собствен дом, в своята къща, независимо дали е сам или в присъствието на своите близки.
Защото ако човек е живял по-дълго време край морето, сравнително лесно е да се повярва стига да няма някакви пречки че през булото на своята телесна организация той постига едни или други имагинации, но ако човек е живял в планината, много по-вероятно е той да се издигне до още по-висши изживявания, докато ако човек остане в „къщата“, хората имат чувството, че той се намира извън своето тяло, че той „не е на себе си“.
Не че той не би могъл да развие окултните сили, а по-скоро тези сили не са в хармония с неговото обкръжение и то не ги приема по онзи естествен начин, по който гледа на окултните способности, ако те се проявяват в планината или край морето.
към текста >>
385.
Десета лекция, 24 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Дълг
о време евангелистът Марко беше ученик на Петър.
Ето по какъв начин дойде откровението за Мистерията на Голгота, за да се превърне по-късно в учение. Обаче импулсът, който премина от Христос върху такива ученици като Петър, можа да обхване също и тези, които станаха ученици на учениците. Един такъв ученик на Петър беше този, който първоначално състави впрочем само устно така нареченото Евангелие на Марко. Така импулсът, приет от самия Петър, навлезе и в душата на Марко и по този начин Марко успя да съзре в собствената си душа това, което се разигра в Йерусалим като Мистерия на Голгота.
Дълго време евангелистът Марко беше ученик на Петър.
После той, Марко, се установи на едно място, където, тъй да се каже, откри онова външно обкръжение, което му позволи да придаде на своето Евангелие онази форма, от която то се нуждаеше.
към текста >>
Разбира се още
дълг
о ще продължи това състояние, при което хората ще са дълбоко затънали във всеобщата нелогичност и неестественост, ще се надсмиват над всякакви опити за одухотворяване на науката, ще им се подиграват или ще ги смятат за нещо опасно.
Разбира се още дълго ще продължи това състояние, при което хората ще са дълбоко затънали във всеобщата нелогичност и неестественост, ще се надсмиват над всякакви опити за одухотворяване на науката, ще им се подиграват или ще ги смятат за нещо опасно.
Обаче чрез вътрешната сила на фактите спонтанно ще се възпламени другият полюс. И ако тези, които разбират нещо от това, не се заразят от болестта на компромисите и съхранят своя верен поглед върху света, тогава промените ще настъпят много по-бързо, отколкото си мислим сега. Защото ние винаги констатираме следното: Когато един учен стане и заяви нещо, за което някой друг вярва, че то е в напълно „антропософски стил“, веднага възниква голям проблем. И ако някой от амвона проповядва нещо, за което друг вярва, че е в напълно „антропософски стил“, тогава също възниква голям проблем. Не става дума да се правят такива компромиси, а за това, че трябва ясно и съзнателно да се включим в духовния живот и да се оставим под въздействието на неговите импулси.
към текста >>
Естествено, за да посоча всички забележителни мисли от Евангелието на Марко, аз би трябвало да говоря още
дълг
о време.
Последната глава от Евангелието на Марко също може да ни научи на нещо ново.
Естествено, за да посоча всички забележителни мисли от Евангелието на Марко, аз би трябвало да говоря още дълго време.
Но дори една такава малка подробност, съдържаща се в началото на 16. глава, ни показва до каква дълбока степен авторът на Марковото Евангелие е проникнал в тайните на съществуването. Той добре виждаше както вече беше описано, цялото пропадане на човечеството, което от своята духовна висота сега все повече и повече потъваше в един всеобщ материализъм. Той добре виждаше цялата недостатъчност на човешките разсъдъчни способности и колко неспособни бяха хората, станали непосредствени свидетели на Голготската Мистерия, да разберат това, което се случи тогава.
към текста >>
386.
2. ВТОРА СКАЗКА. Милано, 27 октомври 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Сега той ни се явява именно като онова същество, което може да ни обясни това, което може да ни обясни това, което имаме да преживеем по-нататък в света на духа и ние оставаме по-
дълг
о време в изживяването да усвоим това, което Луцифер може да ни даде тогава в тези далечини на духовния свят.
Христос го принуждава и вследствие на това, той може да има спомените. Ако Христос не би го придружил, тогава споменът за земният живот би изчезнал, защото това което ни свързва със Земята от този момент нататък, е преживяването, че ние сме се свързали с Христа. След това, чрез нашия живот в духовния свят ние добиваме един съвършено нов интерес към Луцифер и неговия свят. Ние намираме тогава именно, че сега, когато сме се освободили от земните интереси, можем да застанем съвсем невредими срещу Луцифера. И ние правим странно то откритие, че Луцифера е вреден за нас само тогава, когато самите ние сме обхванати в земното естество.
Сега той ни се явява именно като онова същество, което може да ни обясни това, което може да ни обясни това, което имаме да преживеем по-нататък в света на духа и ние оставаме по-дълго време в изживяването да усвоим това, което Луцифер може да ни даде тогава в тези далечини на духовния свят.
към текста >>
Наред с нашите космически впечатления ние си запазваме най-добре онова, което трябва да коригираме, да изправим така да се каже кармически и ние сътрудничим на изграждането на един следващ живот, който може да допринесе за това, да изправим нашите кармически
дълг
ове.
За втората част на живота между смъртта и едно ново раждане нещата се представят отново малко различно. Тогава ние сме така много заплетени в нашите космически интереси, че в това време намираме въобще много трудно една връзка със Земята. Онова, което ни занимава извън космическите интереси е: да сътрудничим към правилното изграждане на нашата по-нататъшна карма.
Наред с нашите космически впечатления ние си запазваме най-добре онова, което трябва да коригираме, да изправим така да се каже кармически и ние сътрудничим на изграждането на един следващ живот, който може да допринесе за това, да изправим нашите кармически дългове.
Някой човек казва, че не може да вярва в прераждането, защото не би искал да се върне към един земен живот. Това е например едно възражение, което често пъти се прави: Аз съвсем не искам да се върна отново на Земята, да се върна в един нов земен живот. Това казват някои. Разглеждането на току що засегнатия момент между смъртта и едно ново раждане коригира до голяма степен този възглед. Именно в този период след смъртта ние искаме с цялата си сила да дойдем отново в земния живот и само забравяме, когато отново се събуждаме от описания космически сън в настоящето, че сме искали това, а именно да се родим отново на Земята.
към текста >>
Това което описах, се отнася за едно средно
дълг
олетие на човека.
Това което описах, се отнася за едно средно дълголетие на човека.
Но то е именно нещо средно и може например съзнанието след смъртта да угасне вече по-рано, сънят може да настъпи по-рано, както можете да видите от някои факти, които вече бяха изнесени. Съществува обаче един космически закон, съгласно който този миров сън съкращава времето, което прекарваме в Космоса след смъртта: онзи който е навлязъл в състоянието на безсъзнание по-рано, изминава живота след смъртта по-рано, за него времето изминава в по-бързо темпо, то е по-кратко за него отколкото за този, който разширява своето съзнание далече по-нататък. Когато изследваме човешкият живот между смъртта и едно ново раждане, можем да забележим, че недуховните хора се връщат отново на Земята. Когато някой живее само за своите сетивни наслаждения, задоволява само своите сетивни страсти, следователно живее само за задоволяване на това, което можем да наречем животинското в човека, тогава между неговите прераждания изминава едно относително кратко време. Това става поради причината, че при него настъпва едно относително по-рано безсъзнание, едно състояние на сън и тогава той преминава по-бързо през този живот между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
387.
3. ТРЕТА СКАЗКА. Хановра, 18 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Да, съществували са
дълг
и периоди в човешкото земно развитие, когато човекът не е можел да направи въобще нищо, за да допринесе нещо, за да може неговото /етерно/ тяло да бъде надарено с добри сили в следващото въплъщение.
Да, съществували са дълги периоди в човешкото земно развитие, когато човекът не е можел да направи въобще нищо, за да допринесе нещо, за да може неговото /етерно/ тяло да бъде надарено с добри сили в следващото въплъщение.
Обаче, когато човекът не е притежавал още известно наследство от времената, когато се е родил на Земята. Докато е траело старото ясновидство, в човека още са съществували такива сили, които още не са били изразходвани при настъпването на смъртта, чрез които сили етерното тяло е можело да бъде отново изградено. Обаче, този е смисълът на човешкото развитие: да бъдат изразходвани всички сили и те трябва да бъдат заменени с нови. И днес ние сме стигнали действително до една такава точка на развитието, където човекът трябва да направи вещо, за да може да бъде отново изградено неговото етерно тяло. Чрез всичко това, което вършим с обикновените морални представи, което правим с някаква религия на Земята, с една религия, която е ограничена само в един единствен период на Земята, ние отиваме във всеки случай в планетната система и извличаме от планетната система силите, от които се нуждаем за новото изграждане на нашето етерно тяло.
към текста >>
388.
4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Това не трябва да ни възпира да правим всичко, което сме длъжни да направим: това не може да ни възпира да изпълним нашия
дълг
, а трябва да ни възпира от прибързаност, от припряност.
Тази мисъл трудно може да бъде разбрана, защото тя се сблъсква с нашата суетност. Тя е тази, че в мирова та връзка е безразлично, дали нещо остава чрез нас, или чрез други хора.
Това не трябва да ни възпира да правим всичко, което сме длъжни да направим: това не може да ни възпира да изпълним нашия дълг, а трябва да ни възпира от прибързаност, от припряност.
Колко приятно е за всеки един човек, че той е способен, той може да направи нещо. Необходимо е известно примирение, да ни е приятно също така и когато никой друг може да направи нещо. Ние не трябва да обичаме нещо затова, че ние самите го обичаме затова, че то е в света независимо, дали чрез нас, или чрез нас, или чрез някой друг. Тази мисъл ще ни доведе сигурно до безкористност, когато постоянно я държим в съзнанието си. Такива настроения са необходими, за да се вживеем в духовния свят, за да не се изследваме постоянно, а също да разберем това, което се изследва.
към текста >>
В публичните сказки, трябва да се откажем от такива шокиращи неща, обаче за онези, които са се занимавали
дълг
о време с нещата на Духовната наука е добре да назоваваме нещата с тяхното истинско име.
ние имаме желанието да бъдем свързани със Земята и ние излизаме вън от Камалока, когато чрез живота в Камалока сме се научили да се откажем от афекти, страсти и желания. Сега трябва да си представим пребиваването в духовния свят различно от това, с което сме свикнали тук на Земята. Тук ние сме разпрострени, разширени в цялото пространство, чувствуваме се навсякъде в цялото пространство. Ето защо животът, бил той на един посветен, или на един обикновен човек след смъртта, е едно чувствуване на разширение навън в пространството и след смъртта, или като посветен, човекът става толкова голям, че тогава той е разграничен от пътя на Луната както сега е разграничен на Земята от нашата кожа. Да нещата се представят именно така и няма никаква полза да изразяваме такива неща с думи, които настоящето време лесно ни прощава, защото чрез това ние не изразяваме правилно тези неща.
В публичните сказки, трябва да се откажем от такива шокиращи неща, обаче за онези, които са се занимавали дълго време с нещата на Духовната наука е добре да назоваваме нещата с тяхното истинско име.
После след живота в Камалока, ние се разширяваме, растем по-нататък навън и това зависи сега от определени качества, които сме добили още тук в земния живот. Как можем да разширим до следващата сфера? От това зависи продължителността на времето след смъртта от това какво сме развили на Земята като морално състояние, като морално понятие и чувства. Можем да кажем, че онзи човек, който е развил качествата на състрадание, на любов, качества, които обикновено наричаме добри, морално добри, се вживява в следващата сфера така, че може да се запознае със Съществата, които се намират иначе в тази сфера и може да живее съвместно с тях. Човекът, който донася в тази сфера един незадоволителен морал, живее с тези Същества като един отшелник.
към текста >>
Не ще мине вече
дълг
о време, когато хората ще започнат да мислят също различно върху небесните тела, а не така както приема днешната астрономия.
След това идва една сфера, колкото и странно да звучи това, когато човекът а всеки върши това след смъртта се вживява в тази сфера, той се чувствува разширен до нашето Слънце.
Не ще мине вече дълго време, когато хората ще започнат да мислят също различно върху небесните тела, а не така както приема днешната астрономия.
Ние самите сме свързани с това Слънце. Между смъртта и едно ново раждане настъпва именно едно време, когато ставаме едно слънчево същество. Но сега е необходимо човек да носи със себе си още нещо друго: за първата сфера е необходим морален живот, за сферата на Венера е необходим религиозен живот, а за сферата на Слънцето е необходимо да познаваме действително природата и същността на слънчевите Духове, а именно главният Слънчев Дух на Христос да сме си създали в живота на Земята една връзка с него. С тази връзка работата стои така: когато хората притежават едно старо ясновидство те намираха тази връзка така, че се вживяваха в нея чрез старата божествена милост, чрез старата божествена благодат, после това изчезна и Тайната на Голгота с подготовката чрез Стария Завет съществуваше за това, да направи Слънчевото Същество разбираемо за хората. Днес не е достатъчен старият начин, по който от Тайната на Голгота насам хората са се издигали до Христа, повече наивно.
към текста >>
389.
7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Така че сметката на нашите
дълг
ове,
дълг
овата сметка на всеки човек остава записана в сферата на Луната.
Човекът трябва да мине през всички това, обаче той трябва да остави всичко това в сферата на Луната, в Камалока. Следователно когато човекът живее по-нататък след смъртта и по-късно си спомни за тази сфера на Луната, той намира записано там всичко, което е имал тук като сетивни афекти и страсти, всичко което се развива в душевния живот, поради което изпитва симпатия към физическото тяло. Той оставя всичко това в сферата на Луната. То остава там човекът не може да го заличи така бързо. Той го взема със себе си като сила, обаче то остава записано в сферата на Луната.
Така че сметката на нашите дългове, дълговата сметка на всеки човек остава записана в сферата на Луната.
към текста >>
Аз
дълг
о време се възпротивявах на това познание, считах го отначало за нещо глупаво, обаче колкото повече се задълбочава човек в разглеждането на тези фигури, толкова повече той е принуден да признае, че това което вижда е писменост излята в мрамора, представлява именно тази истина.
И когато изходим от това, тогава за фигурата изразяваща "Деня", получаваме най-гротескното съждение: Когато Азът е най-силно деен, когато той е повлиян най-много от астралното, етерното и физическото тяло, се получава това обръщане, този жест, който Микеланджело е предал на фигурата на "Деня". Когато астралното тяло е дейно за себе си, без да бъде зависимо от физическото тяло, етерното тяло и Азът, тогава се получава жестът изобразен във фигурата "Утро", а за физическото тяло, което развива своята дейност не зависимо от другите три члена на човешкото същество се получава жестът "Вечерен здрач".
Аз дълго време се възпротивявах на това познание, считах го отначало за нещо глупаво, обаче колкото повече се задълбочава човек в разглеждането на тези фигури, толкова повече той е принуден да признае, че това което вижда е писменост излята в мрамора, представлява именно тази истина.
Ние трябва да мислим, че самият Микеланджело е съзнавал това, обаче то е проникнало в неговото интуитивно творчество. Тук разбираме също, какво означава легендата, според която, когато Микеланджело се намирал в своята работилница, фигурата на "Нощта" получавала живот, така че ходела из работилницата. Това е именно една особена илюстрация на факта, че имаме работа с етерното тяло. Навсякъде действува духовното, както в развитието на човечеството, така също и в изкуството и т.н. Ние се научаваме да разбираме сетивното едвам тогава, когато разберем начина, по който духовното действува в сетивната действителност.
към текста >>
390.
9. ДЕВЕТА СКАЗКА. Линц, 26 януари 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Докато такива хора се научат да изменят своите мисли и своите чувства, това ще трае
дълг
о време, а именно само поради удобство!
Привързаността към старото и нежеланието човек да излезе от старото е привързаност към удобството. Хората не са толкова лоши, както се приема. Те не са изгорили Джордано Бруно, Савонарола от Лошавина не са третирани от Лошивина Галилей така, както са го сторили. Също така не от лошавина, не зачитат през време на живота великите духове. А вършат това от удоволствие!
Докато такива хора се научат да изменят своите мисли и своите чувства, това ще трае дълго време, а именно само поради удобство!
Удобството е един общ, твърде разпространен недостатък. Това удобство ни прави след смъртта годни да бъдем включени в армията на Ариман защото наред с неговите други служби, Ариман е духът на пречките на препятствията. навсякъде където се явяват пречки, господар е Ариман той възпира живота и създава пречки на хората. Освен хора, които тук на Земята са подчинени на удобството, те стават спирачки след смъртта в света по отношение на всичко, което е насочено от свръхсетивните светове, тук долу на Земята. Следователно удобството оковава човека в живота между смъртта и едно ново раждане към онези духове, които под ръководството на Ариман, трябва да служат на съпротивлението на препятствията.
към текста >>
391.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА. Тюбинген, 16. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Когато на ясновидеца, който може да разглежда живота между смъртта и едно ново раждане, му се представя следната гледка, тази гледка може вече да му възложи напиращият
дълг
да действува за познанието на духовния свят.
Събитията, които стават през продължителното време между смъртта и едно ново раждане, не са наистина по-малко от събитията между раждането и смъртта. И ние можем, винаги да изтъкнем само отделни от тези събития, през които минаваме след смъртта. Обаче бихме могли да кажем, че където и да разглеждаме този живот между смъртта и едно ново раждане, навсякъде той ни убеждава в това, как човечеството трябва да живее отивайки към едно време, в което ще знае и чувствува нещо от свръхсетивните светове. Сега искаме да навлезем в конкретното, в определеното.
Когато на ясновидеца, който може да разглежда живота между смъртта и едно ново раждане, му се представя следната гледка, тази гледка може вече да му възложи напиращият дълг да действува за познанието на духовния свят.
Някой човек е умрял. Ясновидецът го търси, търси го, за да види известно време, след като този човек е минал през вратата на смъртта. Следвайки начина, чрез който човек може да се разбере с мъртвите, той може да чуе от мъртвия следното сега се касае за един напълно определен случай. Той казва: Аз оставих на Земята моята жена, зная, че те още се намират на физическия свят. Самопонятно е, че това е казано с физически думи.
към текста >>
Така за мене е станала няма душата, която ме е правила толкова
дълг
о време щастлив в моят физически живот.
Когато живеех, заедно с нея във физическия свят и се връщах у дома, след като от сутрин до вечер съм се занимавал с моите работи, тя винаги беше за мене като една слънчева светлина, всяка дума, която тя казваше ме правеше щастлив и беше така, че не можех да си представя, че въобще мога да живея този живот, ако той не беше изпълнен постоянна от присъствието на моята другарка. След това, аз минах през вратата на смъртта и я оставих на Земята, а сега копнея за нея, чувствувам, че всичко това ми липсва, търся, моята копнееща душа да намери един път, до тази моя другарка в живота. Но не мога да намеря тази душа, не мога да проникна до нея, това е, като че тя не съществува там. И когато понякога имам едно предчувствие, когато чувствувам, че тя е тук, като че тя е близо до мене, тогава тя е като няма. Бих могъл да сравня това положение, състоянието на едни срещу друг на двама хора, единият от които обаче е ням и не може да каже нищо.
Така за мене е станала няма душата, която ме е правила толкова дълго време щастлив в моят физически живот.
А когато се изследва какво лежи в основата на едни такъв факт, и случва се следният отговор: В случая не съществува никакъв общ език между умрелия и останалия жив на Земята. Не съществува нищо, което би могло да проникне с онази субстанция, чрез която тя става възприемаема. Но не е било винаги така в развитието на човечеството. Когато отидем по-далече в миналото развитие на човечеството, намираме, че душите са имали определено духовно наследство от онази духовност, чрез която са били възприемаеми една за друга, независимо от това, дали се намират тук на физическото поле, или се намират в духовния свят. Обаче това старо наследство на духовната вътрешност е вече изразходвано, то не съществува вече днес и може действително да се яви печалният случай, че една душа, която е била така много обичана от другата, да не може да бъде намерена от другата отвъд смъртта, защото в останалата да живее на земята душа няма нищо, което може да бъде възприето от умрелия.
към текста >>
Обаче, който може да потърси душата на Гьоте и я проследи
дълг
о време преди да се роди на Земята ще разбере, че тя действува вече от свръхсетивните светове върху нейните прадеди, стои в отношение с прадедите чрез своите сили.
Позволете ми да покажа с един пример, какво трябва да се разбира с това. Днес съществуват много книги върху заложбите на Гьоте. Изследват се прадедите на Гьоте, от които той трябва да е получил, да е наследил тези, или онези качества. Тези причини се търсят във физически наследствената линия. Това не трябва да се оспорва, че те могат да бъдат потърсени там.
Обаче, който може да потърси душата на Гьоте и я проследи дълго време преди да се роди на Земята ще разбере, че тя действува вече от свръхсетивните светове върху нейните прадеди, стои в отношение с прадедите чрез своите сили.
Тя действува даже така, че се събират по съответния начин онези мъже и жени, които след дълго време могат да дадат истинските качества, от които душата се нуждае. Това съвсем не е една лека работа, защото в нея участвуват много души. Ако си представите, че от душите на 16-тото столетие произхождат хора в 18-тото столетие и че всички те са работили заедно, вие ще можете да разберете, че едно такова споразумение е една важна работа. Души, които се раждат на Земята в 18-то, 19-то столетие, трябва да се разбират, да се споразумеят още в 16-то столетие, за да могат да бъдат установени целите мрежи на родствата. Не само, че имаме работа в обикновено отношение, да прекараме една част от нашето време за служене относно духовете на пречките, на препятствията, но ние трябва да работим върху силите, които дават въобще възможност да стане нашето следващо въплъщение на Земята.
към текста >>
Тя действува даже така, че се събират по съответния начин онези мъже и жени, които след
дълг
о време могат да дадат истинските качества, от които душата се нуждае.
Днес съществуват много книги върху заложбите на Гьоте. Изследват се прадедите на Гьоте, от които той трябва да е получил, да е наследил тези, или онези качества. Тези причини се търсят във физически наследствената линия. Това не трябва да се оспорва, че те могат да бъдат потърсени там. Обаче, който може да потърси душата на Гьоте и я проследи дълго време преди да се роди на Земята ще разбере, че тя действува вече от свръхсетивните светове върху нейните прадеди, стои в отношение с прадедите чрез своите сили.
Тя действува даже така, че се събират по съответния начин онези мъже и жени, които след дълго време могат да дадат истинските качества, от които душата се нуждае.
Това съвсем не е една лека работа, защото в нея участвуват много души. Ако си представите, че от душите на 16-тото столетие произхождат хора в 18-тото столетие и че всички те са работили заедно, вие ще можете да разберете, че едно такова споразумение е една важна работа. Души, които се раждат на Земята в 18-то, 19-то столетие, трябва да се разбират, да се споразумеят още в 16-то столетие, за да могат да бъдат установени целите мрежи на родствата. Не само, че имаме работа в обикновено отношение, да прекараме една част от нашето време за служене относно духовете на пречките, на препятствията, но ние трябва да работим върху силите, които дават въобще възможност да стане нашето следващо въплъщение на Земята. Тук работата се представя така, че ние трябва да изработим нашата земна форма като първообраз.
към текста >>
392.
11. ЕДИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 13. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Такива хора стават служители на тези духове на пречките за определено по-
дълг
о, или по-кратко време чрез всичко което сме взели в нашите души като удобство.
Друго е положението, когато подействува до тази сфера това, което е много разпространено на Земята: удобството, нежеланието да се направи едно усилие за някаква работа. Всъщност нашият живот, стои изцяло под знака на удобството. Хората биха извършили безброй неща по-друг начин, ако не биха обичали удобството. Също чрез удобството човек се осъжда на това, да стане в сферата за която току що говорих, за определено време слуга на онези същества, които са подчинени на Ариман, които можем да наречем същества на пречките, на препятствията, следователно на онези духове които пречат на работата на Земята.
Такива хора стават служители на тези духове на пречките за определено по-дълго, или по-кратко време чрез всичко което сме взели в нашите души като удобство.
Така ние получаваме едно понятие за това как действуват в живота между смъртта и едно ново раждане силите, които тук на Земята сме развили в нашите души.
към текста >>
393.
14. ЧЕТИРАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 10. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Той трябва да донесе със себе си онези сили, които го правят способен, когато се е свързал с това, което лежи в течение на наследствеността, да преработи отвътре тялото пластично, през първите години и след това
дълг
о време през живота, така че тялото да бъде напълно приспособено към индивидуалността, с която човекът идва от своите минали земни съществувания.
Когато човек е минал именно през вратата на смъртта ние вече обърнахме внимание върху това вниманието в разглежданията, които проведохме при моето последно присъствие тук тогава неговото занимание се състои първо да преработи това, което още му е останало като остатък, като спомен и връзки с последния земен живот. Бихме могли да кажем: В първите времена след смъртта, години наред, даже в течение на десетилетия, човекът гледа по определен начин назад към своя последен земен живот, той се занимава с нещата, които са останали като сили в неговото астрално тяло от последния земен живот. Но все повече и повече навлиза в областта, която последният път описахме от космическа гледна точка: Той все повече и повече навлиза в областта, в която влиза във връзка със Съществата на Висшите йерархии. И между смъртта и едно ново раждане човекът трябва да дойде във връзка с тези Същества на Висшите йерархии, защото той трябва да събере онези сили, от които след това се нуждае, когато отново навлиза във физическият свят след раждането. Човекът трябва да донесе две неща със себе си в това физическо съществувание, които е образувал и укрепил между смъртта и едно ново раждане.
Той трябва да донесе със себе си онези сили, които го правят способен, когато се е свързал с това, което лежи в течение на наследствеността, да преработи отвътре тялото пластично, през първите години и след това дълго време през живота, така че тялото да бъде напълно приспособено към индивидуалността, с която човекът идва от своите минали земни съществувания.
Това, което е дадено на човека от неговите прародители във физическата линия на наследствеността, то отговаря на човешката индивидуалност само благодарение на това, че човекът е привлечен от определени смесени отношения във физическата линия на наследствеността, която се създава чрез начина, чрез формата външна и вътрешна, която бащата, майката, бабата и дядото, нагоре са имали. Човекът е привлечен от това, което може да се роди, във физическата линия на наследствеността. Обаче това, което човекът получава като своя външна дреха, като минава през раждането, то трябва първо да бъде преработено пластично в неговите тънкости. И това преработване, това преобразяване става с помощта на едно извънредно сложно подреждане на силите, които човекът донася със себе си от духовният свят и който той получава така, че една категория на духовните йерархии получава тези сили, а от друга страна категория духовни йерархии други сили. Ако искаме да употребим един образен израз, можем да кажем: между смъртта и едно ново раждане на човека са предадени силите и даровете на Съществата от Висшите йерархии и тези дарове са силите, от които човек се нуждае, за да приспособи към своята индивидуалност, към своята собствена индивидуалност, това което му е предадено чрез наследствеността.
към текста >>
Тук във физическия свят може да се извърши това, което се налага на човек, но въпреки това той го върши като впрегнат във един хомот, понеже му се налага като
дълг
.
Най-късогледно във това отношение е материалистическото разбиране. Така например всичко, което човек получава, било като лечителски фактори от въздуха, или като лечителски фактори на водата, или като други лечителски фактори от околната среда, се обясняват само едностранчиво, обяснява се само от части когато искаме да го обясним в смисъла на сегашните хигиенични теории, т.е. материалистично. Целият начин по който лечебните фактори, факторите на здравето, на разцъфтяващият се в човешкият свят живот действуват във физическото съществувание, зависи от това, как Съществата на Висшите йерархии изпращат и разгръщат техните лечебни фактори, техните фактори на здравето, така величествено, така красиво и нарастващо във физическият свят. Всеки растеж, всяко разцъфтяване това може да бъде проследено с поглед на ясновидеца всеки оздравителен въздух се подрежда от свръхсетивните сили, които са управлявани и насочвани от Съществата на Висшите йерархии, които изпращат лечителните фактори. След това ясновидецът може да види, как между смъртта и едно ново раждане човешката душа става по определен начин служителка на духовните Същества на Висшите йерархии, които подпомагат за развитието и разцъфтяването на човешкият живот в добрия, в най-добрият смисъл, зависи от това, дали самата тази човешка душа това може да се констатира, когато бъдат проследени такива човешки души, дали една такава човешка душа е извършила по напълно определен начин някои работи през време на нейното физическо въплъщение.
Тук във физическия свят може да се извърши това, което се налага на човек, но въпреки това той го върши като впрегнат във един хомот, понеже му се налага като дълг.
Често пъти виждаме съвестни хора, обаче често пъти виждаме такива хора да вършат тяхната работа без всеотдайност, без ентусиазъм, без любов към тази работа. Виждаме също други хора, които извършват дадена работа с любов, с ентусиазъм, с отдайност, с мисълта, че с това изпълняват една служба за човечеството, било в социално, било в друго някое отношение.
към текста >>
Кой би отрекъл, че днес на физическото поле съществуват вече множество видове занимания, по отношение на които човекът просто би трябвало да стане неистинен, ако в тяхното изпълнение би проявил ентусиазъм, който той трябва да върши просто от чувство за
дълг
.
С това, което обясних, е свързано още нещо друго и важното е, че именно в нашето време да направим едно такова разглеждане. В сравнение с това, което човешкият живот е бил в много отношения в древни време на, днес много неща са се изменили. Формите на занимание на хората, които така да се каже не предизвикват ентусиазъм, се увеличава все повече и повече и трябва да се увеличават именно изхождайки от прогреса на човечеството.
Кой би отрекъл, че днес на физическото поле съществуват вече множество видове занимания, по отношение на които човекът просто би трябвало да стане неистинен, ако в тяхното изпълнение би проявил ентусиазъм, който той трябва да върши просто от чувство за дълг.
Без съмнение, човек не трябва да се оставя да бъде задържан от нищо, когато неговата Карма го е поставила на определено място, да изпълнява своя дълг, макар и това да му е противно: обаче всеки човек е в състояние, ако действително иска, или най-малко когато му се отдаде случай да иска, да направи в течение на своя живот нещо, в случай че неговата Карма не говори особено много против това, което може да бъде извършено с отдайност. Човек трябва да размисли върху това и би трябвало да размисли, колко важно е за общата връзка на живота на човечеството, че онези които обгръщат с поглед това, което вършат, което е по тяхната сила, именно в нашето толкова тежко в социално отношение време, заради хората, които често пъти пъшкат под тежестта и хомота на едни наистина несъбуждащ ентусиазъм живот, който протича в тегота и неохота. Хората, които виждат нещо подобно, трябва де се почувствуват дълбоко задължени да се отдадат на една социална работа, за да помогнат именно на онези души, които остават като отхвърлени и затъпени в определена социална тъмнина. Тези хора, би трябвало да дадат на такива души възможност, да могат да почувствуват и да помислят нещо, което може да ги изпълни с ентусиазъм. Поради тази причина трябва да ни стане все по любима мисълта, да стане също тя любима и на нашите приятели, така че това антропософско движение, да се разпространява все повече и повече, да проведе тук и там социална дейност, тук и там да призове от улицата хора, които иначе живеят в тъпота, че това да повдигне сърцето на човека, да изпълни чувствата му с ентусиазъм.
към текста >>
Без съмнение, човек не трябва да се оставя да бъде задържан от нищо, когато неговата Карма го е поставила на определено място, да изпълнява своя
дълг
, макар и това да му е противно: обаче всеки човек е в състояние, ако действително иска, или най-малко когато му се отдаде случай да иска, да направи в течение на своя живот нещо, в случай че неговата Карма не говори особено много против това, което може да бъде извършено с отдайност.
С това, което обясних, е свързано още нещо друго и важното е, че именно в нашето време да направим едно такова разглеждане. В сравнение с това, което човешкият живот е бил в много отношения в древни време на, днес много неща са се изменили. Формите на занимание на хората, които така да се каже не предизвикват ентусиазъм, се увеличава все повече и повече и трябва да се увеличават именно изхождайки от прогреса на човечеството. Кой би отрекъл, че днес на физическото поле съществуват вече множество видове занимания, по отношение на които човекът просто би трябвало да стане неистинен, ако в тяхното изпълнение би проявил ентусиазъм, който той трябва да върши просто от чувство за дълг.
Без съмнение, човек не трябва да се оставя да бъде задържан от нищо, когато неговата Карма го е поставила на определено място, да изпълнява своя дълг, макар и това да му е противно: обаче всеки човек е в състояние, ако действително иска, или най-малко когато му се отдаде случай да иска, да направи в течение на своя живот нещо, в случай че неговата Карма не говори особено много против това, което може да бъде извършено с отдайност.
Човек трябва да размисли върху това и би трябвало да размисли, колко важно е за общата връзка на живота на човечеството, че онези които обгръщат с поглед това, което вършат, което е по тяхната сила, именно в нашето толкова тежко в социално отношение време, заради хората, които често пъти пъшкат под тежестта и хомота на едни наистина несъбуждащ ентусиазъм живот, който протича в тегота и неохота. Хората, които виждат нещо подобно, трябва де се почувствуват дълбоко задължени да се отдадат на една социална работа, за да помогнат именно на онези души, които остават като отхвърлени и затъпени в определена социална тъмнина. Тези хора, би трябвало да дадат на такива души възможност, да могат да почувствуват и да помислят нещо, което може да ги изпълни с ентусиазъм. Поради тази причина трябва да ни стане все по любима мисълта, да стане също тя любима и на нашите приятели, така че това антропософско движение, да се разпространява все повече и повече, да проведе тук и там социална дейност, тук и там да призове от улицата хора, които иначе живеят в тъпота, че това да повдигне сърцето на човека, да изпълни чувствата му с ентусиазъм. Тези хора трябва да бъдат привлечени от един такъв ентусиазъм.
към текста >>
394.
15. ПЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 12. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Човекът все още има стремеж към своето физическо тяло, това задължава човекът за едно по-кратко, или едно по-
дълг
о време, задържа човекът към сферата на Земята.
Първото време след смъртта беше изпълнено за човека с един вид връзка с последния земен живот. Това е един вид израстване от последния земен живот, така че в тези първи времена след смъртта продължава, кое то в земният живот е обхванало човешкото астрално тяло. Това, което е занимавало това човешко астрално тяло, видът на афектите, видът на страстите, видът на чувствата, то продължава. И понеже тук във физическото въплъщение човекът изживява всички тези неща съзнателно само тогава, когато той е вътре във физическото тяло, естествено е, че изживяването на всички тези намиращи се в астралното тяло сили е съществено различно, когато човекът минава през областта, която се намира между смъртта и едно ново раждане. В първите времена след смъртта и нормалните случаи, това изживяване е проникнато главно от известно лишение, има също и много изключения от това лишение предизвикано чрез това, че човекът трябва да изживява нещата в своето астрално тяло, без да има на разположение физическото тяло.
Човекът все още има стремеж към своето физическо тяло, това задължава човекът за едно по-кратко, или едно по-дълго време, задържа човекът към сферата на Земята.
Целият живот в Камалока протича всъщност в сферата между Земята и пътят очертан от движението на Луната около Земята. Обаче истинският живот в Камалока, който е пълен със значение за човека, протича много по-близо до Земята, отколкото до пътя на Луната.
към текста >>
Души, които въобще не са развивали много нещо от това, което са усещанията и чувствата, които не са включени в земния живот, остават също много
дълг
о време свързани със сферата на земния живот, свърза ни чрез тяхното собствено желание.
Души, които въобще не са развивали много нещо от това, което са усещанията и чувствата, които не са включени в земния живот, остават също много дълго време свързани със сферата на земния живот, свърза ни чрез тяхното собствено желание.
Когато един човек е развил през време на целият си живот в себе си само такива мисли и усещания, които могат да бъдат задоволени чрез условията на Земята, чрез органите на тялото, той не може също другояче, освен да остане определено по-дълго време свързан със сферата на Земята. Човек може да остане свързан със земната сфера чрез съвършено други инстинкти и желания, от колкото може да си представи. Например много честолюбивите хора, за които е особено важно да бъдат считани за това, или онова, които приписват голяма стойност на това, хората да ги считат за нещо особено, които са зависими от съжденията на другите в земният живот, развиват чрез това също в астралното си тяло един афект, който ги прави да останат подълго време свързани със Земята. Съществуват разнообразни причини, които задържат по този начин човека в земната сфера. И най-голямата част от това, което се получава от духовният свят чрез медиумите, произхожда същност от такива души и представлява главно това, което тези души се стремят да изхвърлят от себе си.
към текста >>
Когато един човек е развил през време на целият си живот в себе си само такива мисли и усещания, които могат да бъдат задоволени чрез условията на Земята, чрез органите на тялото, той не може също другояче, освен да остане определено по-
дълг
о време свързан със сферата на Земята.
Души, които въобще не са развивали много нещо от това, което са усещанията и чувствата, които не са включени в земния живот, остават също много дълго време свързани със сферата на земния живот, свърза ни чрез тяхното собствено желание.
Когато един човек е развил през време на целият си живот в себе си само такива мисли и усещания, които могат да бъдат задоволени чрез условията на Земята, чрез органите на тялото, той не може също другояче, освен да остане определено по-дълго време свързан със сферата на Земята.
Човек може да остане свързан със земната сфера чрез съвършено други инстинкти и желания, от колкото може да си представи. Например много честолюбивите хора, за които е особено важно да бъдат считани за това, или онова, които приписват голяма стойност на това, хората да ги считат за нещо особено, които са зависими от съжденията на другите в земният живот, развиват чрез това също в астралното си тяло един афект, който ги прави да останат подълго време свързани със Земята. Съществуват разнообразни причини, които задържат по този начин човека в земната сфера. И най-голямата част от това, което се получава от духовният свят чрез медиумите, произхожда същност от такива души и представлява главно това, което тези души се стремят да изхвърлят от себе си.
към текста >>
Например много честолюбивите хора, за които е особено важно да бъдат считани за това, или онова, които приписват голяма стойност на това, хората да ги считат за нещо особено, които са зависими от съжденията на другите в земният живот, развиват чрез това също в астралното си тяло един афект, който ги прави да останат по
дълг
о време свързани със Земята.
Души, които въобще не са развивали много нещо от това, което са усещанията и чувствата, които не са включени в земния живот, остават също много дълго време свързани със сферата на земния живот, свърза ни чрез тяхното собствено желание. Когато един човек е развил през време на целият си живот в себе си само такива мисли и усещания, които могат да бъдат задоволени чрез условията на Земята, чрез органите на тялото, той не може също другояче, освен да остане определено по-дълго време свързан със сферата на Земята. Човек може да остане свързан със земната сфера чрез съвършено други инстинкти и желания, от колкото може да си представи.
Например много честолюбивите хора, за които е особено важно да бъдат считани за това, или онова, които приписват голяма стойност на това, хората да ги считат за нещо особено, които са зависими от съжденията на другите в земният живот, развиват чрез това също в астралното си тяло един афект, който ги прави да останат подълго време свързани със Земята.
Съществуват разнообразни причини, които задържат по този начин човека в земната сфера. И най-голямата част от това, което се получава от духовният свят чрез медиумите, произхожда същност от такива души и представлява главно това, което тези души се стремят да изхвърлят от себе си.
към текста >>
Съществуват разбира се още много неща, които задържат
дълг
о време човека в етерната сфера на Земята.
Съществуват разбира се още много неща, които задържат дълго време човека в етерната сфера на Земята.
Обаче след това той израства вън от тази етерна сфера и аз отчасти описах как става това израстване. Ние трябва да изменим нашите понятия, ако искаме да разберем живота между смъртта и едно ново раждане. Нас не ни смущава особено, когато говорим върху мъртвите с думи, които са приспособени към земните отношения, които така да се каже са взети от тези отношения, тъй като имаме еди собствен език за земните отношения. И макар това да отговаря образно на истината, именно това, което можем да изразим в думи за живот след смъртта, то все пак не е нещо неправилно.
към текста >>
Ще мине още
дълг
о време, докато стане това, че следователно, ако една душа има заложбата да приеме в себе си агресивни елементи, тя има още достатъчно възможност да приеме такива елементи във себе си: обаче събитие то за което току що говорихме, трябва да бъде обгърнато с духовен поглед.
И за погледа на ясновидецът се получава едно извънредно силно впечатление, когато бъдат сравнени два момента: онзи момент той можеше да постигне в земното съществувание, когато в своята 18-годишна възраст, след като беше живял 50 години като Буда издигнат до чин Буда в една чудесна лунна нощ на 13 октомври 483 година преди нашето летоброене издъхна своето Същество в сребриста лунна светлина, която обливаше Земята. Това което също външно е една проява на излъчващото светлее що дихание на мир от Буда, ни свидетелствува за върховната точка на развитието на Буда в земното съществувание. Това е един чудесен момент и прави извънредно дълбоко впечатление, когато наред с него поставим момента, как в началото на 17-тото столетие Буда идва на планетата Марс с целият си сбор от сили на мира и на любовта, за да влее своя мир и своята любов в онзи агресивен елемент и чрез това да сложи началото на едно възходящо развитие на Марс. Ако една душа е минала през сферата на Марс преди момента, в който е била извършена Тайната на Буда, тя е била надарена предимно с агресивни качества, сега обаче изпитва нещо съществено различно, ако действително има заложбата да получи нещо от силите на Марс. За да възникне някакво недоразумение в тази област, трябва да обърнем вниманието, че както днес на цялата Земя е християнизирана, така също и на целият Марс се е превърнал в една планета на мира.
Ще мине още дълго време, докато стане това, че следователно, ако една душа има заложбата да приеме в себе си агресивни елементи, тя има още достатъчно възможност да приеме такива елементи във себе си: обаче събитие то за което току що говорихме, трябва да бъде обгърнато с духовен поглед.
Колкото Земята отива повече към едно материалистично развитие, толкова по-малко би допуснал човек, ако действително разбира земното развитие, че би било естествено да стане в човешкият живот между раждането и смъртта един последовател на Буда в смисъла на който Буда е имал своите последователи в предихристиянско време.
към текста >>
Известно е, че той
дълг
о е работил, след като се е отдалечавал, стоял е
дълг
о пред картината, прекарвал е няколко щриха и отново е заминавал.
Тук бих искал да обърна вниманието ви върху нещо, което ми се стори действително като имащо извънредно голямо значение, когато се занимавах с Леонардо да Винчи. Аз трябваше да изнеса в Берлин именно една сказка върху Леонардо да Винчи. За мене беше извънредно важно да наблюдавам едно нещо при него. Човек изпитва определена болка когато вижда днес, как все повече и повече изчезват боите върху картините на Леонардо да Винчи в църквата Санта Мария де ла Грация в Милано, които днес могат да дадат само една сянка на това, което е била тази картина. Когато се има в предвид, че Леонардо да Винчи е рисувал тази картина в продължение на 16 години и как той е рисувал, човек получава именно едно впечатление.
Известно е, че той дълго е работил, след като се е отдалечавал, стоял е дълго пред картината, прекарвал е няколко щриха и отново е заминавал.
Известно е също, че понякога не е виждал никаква възможност да изрази това, което е искал да изрази и е страдал от големи депресии, защото не е можел да изрази това което е искал да изрази на картината. Когато в манастира дошъл един нов игумен, един педантично строг игумен, който е имал малко разбиране за изкуството, това е било в такова време, когато Леонардо да Винчи бил работил дълго време върху картината. Игуменът бил нетърпелив и казал: Защо художникът не може да завърши тази картина? , упрекнал го в това даже се оплакал пред херцога Людовико. Херцогът казал това на Леонардо да Винчи и Леонардо отговорил: Аз въобще не зная, дали ще мога да завърша картината, защото за всички други фигури имам образци в природата, обаче за Юда и за Христос нямам такива модели и най-много за Юда, ако не намеря някой друг модел, тогава мога да взема за такъв игумена.
към текста >>
Когато в манастира дошъл един нов игумен, един педантично строг игумен, който е имал малко разбиране за изкуството, това е било в такова време, когато Леонардо да Винчи бил работил
дълг
о време върху картината.
За мене беше извънредно важно да наблюдавам едно нещо при него. Човек изпитва определена болка когато вижда днес, как все повече и повече изчезват боите върху картините на Леонардо да Винчи в църквата Санта Мария де ла Грация в Милано, които днес могат да дадат само една сянка на това, което е била тази картина. Когато се има в предвид, че Леонардо да Винчи е рисувал тази картина в продължение на 16 години и как той е рисувал, човек получава именно едно впечатление. Известно е, че той дълго е работил, след като се е отдалечавал, стоял е дълго пред картината, прекарвал е няколко щриха и отново е заминавал. Известно е също, че понякога не е виждал никаква възможност да изрази това, което е искал да изрази и е страдал от големи депресии, защото не е можел да изрази това което е искал да изрази на картината.
Когато в манастира дошъл един нов игумен, един педантично строг игумен, който е имал малко разбиране за изкуството, това е било в такова време, когато Леонардо да Винчи бил работил дълго време върху картината.
Игуменът бил нетърпелив и казал: Защо художникът не може да завърши тази картина? , упрекнал го в това даже се оплакал пред херцога Людовико. Херцогът казал това на Леонардо да Винчи и Леонардо отговорил: Аз въобще не зная, дали ще мога да завърша картината, защото за всички други фигури имам образци в природата, обаче за Юда и за Христос нямам такива модели и най-много за Юда, ако не намеря някой друг модел, тогава мога да взема за такъв игумена.
към текста >>
395.
16. ШЕСТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Бреслоу, 5. 4. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Колкото
дълг
о време човекът е призван да минава от един живот в друг, толкова продължително време остава това съзнание: и си определен за Земята, трябва постоянно да се връщаш там на Земята, ако искаш да се развиеш по един правилен начин.
Първо душата има една връзка само с това, каквото е била тя самата, тя гледа своя собствен вътрешен живот, който е протекъл в мисли представи и т.н. Тя си спомня за отношенията които е имала с другите хора. Обаче когато душата иска да гледа долу на Земята, тогава се предлага един особен изглед. Тя има подтика да гледа надолу на Земята. Този подтик да си спомни за Земята остава през целия живот между смъртта и едно ново раждане.
Колкото дълго време човекът е призван да минава от един живот в друг, толкова продължително време остава това съзнание: и си определен за Земята, трябва постоянно да се връщаш там на Земята, ако искаш да се развиеш по един правилен начин.
Там за мъртвия се показва, че ако той би загубил мисълта за Земята, тогава като мъртъв той би загубил напълно мисълта за своя Аз. Тогава не ще знае вече, че той самият е и от това се родило в него едно извънредно силно чувство на страдание. Човекът не трябва да изгубва именно връзката със Земята, Земята не трябва да изчезне от неговата представа. Общо взето тя не може да изчезне напълно. Само в нашето време на материалистичен прилив, когато трябва да дойде това духовно откровение за да остане запазена връзката между живите и мъртвите, гледането обратно към Земята е трудно за душите, които към Земята не са имали отношение с някакви други души.
към текста >>
396.
17. СЕДЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА. Дюселдорф, 27. 4. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Онези, които са вземали по-
дълг
о време участие на нашите стремежи знаят, че аз винаги се обръщам против подобни твърдения.
Отношението на живота към смъртта е често пъти криво разбрано. Често пъти в теософските писания се намира забележката, че човешкото душевно и духовно същество може да изчезне напълно. Казва се например, че чрез определено качествено зло, което човешката душа струпва върху себе си, тази човешка душа може да изчезне в течение на еволюцията. Особено често се подчертава, че хората занимаващи се с черна та магия, които са вършили много злини, ще престанат някога да съществуват.
Онези, които са вземали по-дълго време участие на нашите стремежи знаят, че аз винаги се обръщам против подобни твърдения.
Защото трябва да започнем преди всичко напълно това, че всичко което тук наричаме смърт, няма никакво значение за свръхсетивния свят, то няма никакво значение още и за света, който като свръхсетивен свят, граничи непосредствено с нашия сетивен свят. Бих искал също и тук да обърна внимание върху този факт от определена гледна точка.
към текста >>
Следващото време след смъртта е действително такова, че всъщност можем да имаме добри отношения само с онези, които са останали тук на Земята, или които са умрели не
дълг
о след нас.
Обаче това, което за нас разширява това наше себе до един обширен свят, това са отношенията, които ние сме завързали тук на Земята. Затова съществува земният живот: Да развием отношения и връзки, които после продължават след смъртта. Защото всичко това, което прави от нас едно общително и дружелюбно същество, ние трябва да го развием тук. След смъртта човек изживява като мъчение страха от самотност. И този страх може винаги да ни връхлети отново в определен смисъл, защото между смъртта и едно ново раждане ние минаваме през различни стадии, в които, ако и за предшествуващото състояние да сме усвоили определена общителност, в следващото състояние можем отново да изпаднем в самотност.
Следващото време след смъртта е действително такова, че всъщност можем да имаме добри отношения само с онези, които са останали тук на Земята, или които са умрели не дълго след нас.
Най-близките отношения действуват по-нататък след смъртта. И по отношение на това може да бъде направено много нещо от страна на онези, които са останали живи на Земята. Защото оставащият на Земята, понеже съществуват отношения между него и мъртвият, може да дава на мъртвия известия от Земята и да му предава своите познания върху духовния свят. Това е възможно преди всичко чрез четене на мъртвите. Можем да направим най-голямата услуга на един мъртъв, ако седнем и си представим образа на мъртвия и му четем тихо от една книга съдържаща истини на Духовната наука.
към текста >>
397.
18. ОСЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щрасбург, 13. 5. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Такива хора казват: Тук на Земята ние изпълняваме нашият
дълг
, затова ще можем да изживеем по съответният начин това, което ни очаква след смъртта.
Цялото значение и задача на духовния светоглед застава пред нас, когато обгърнем с поглед живота на човека между смъртта и едно ново раждане. Има хора, които особено в нашето материалистично време, има много такива хора, които казват: Защо всъщност, човек трябва да се интересува за живота между смъртта и едно ново раждане, или ако не искат да говорят за повтарящите се земни съществувания за живота, който идва след смъртта, защото можем да чакаме докато настъпи смъртта и тогава вече ще видим, какво следва след смъртта. Това казват онези хора на нашето време, които не са изгубили още напълно чувството за духовния свят, но все пак нямат нужната сила на душата, за да могат да си образуват понятия и чувства за свръхсетивния свят.
Такива хора казват: Тук на Земята ние изпълняваме нашият дълг, затова ще можем да изживеем по съответният начин това, което ни очаква след смъртта.
Обаче едно действително отношение към живота между смъртта и едно ново раждане ни показва много добре, колко погрешно е едно такова схващане и колко важно е за хората във физическото сетивно съществувание да имат още в този живот една връзка с формите на живот, през които човекът минава между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
398.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген, 10. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Ние ще открием именно, че отношението между живите и мъртвите става все по-трудно и все по-трудно, че още преди относително не
дълг
о време живото взаимодействие между живите и мъртвите беше нещо много по-активно.
Когато проникнем с ясновидски поглед в духовните светове, тогава особено в настоящето време се явява като нещо особено много важно, че започвайки от настоящето време се явява като нещо особено важно все повече и повече знание за духовния свят ще се разпространи, защото от това разпространение на Духовната наука ще зависи много нещо относно все по-необходимо ставащото изменение на човешкия душевен живот. Когато насочим нашият духовен поглед върху древните времена, ако отидем само с няколко столетия в миналото, ние ще намерим с духовен поглед нещо, което може да бъде твърде изненадващо за незнаещите.
Ние ще открием именно, че отношението между живите и мъртвите става все по-трудно и все по-трудно, че още преди относително не дълго време живото взаимодействие между живите и мъртвите беше нещо много по-активно.
Когато християнинът на Средновековието, или също християнинът на недалечните столетия насочваше със своя молитва, възпоминателните си мисли към родствени, или познати не му мъртви, чувствата на едни такъв молещ се човек бяха през онова време много по-силни отколкото днес, за да стигнат нагоре до мъртвите. В миналото душата на един умрял човек се чувствуваше много по-лесно проникната от топлото дихание на любов идващо от онези, които в молитвата си насочваха техният поглед нагоре, техните мисли към мъртвите, отколкото това става днес, когато ние се отдаваме само на външното временно образование. И отново мъртвите да много по-откъснати от живите, отколкото е било преди относително не много дълго време. Днес на мъртвите им е много по-трудно да виждат онова, което става живо в душите на останалите на Земята. Това се дължи на еволюцията на човечеството.
към текста >>
И отново мъртвите да много по-откъснати от живите, отколкото е било преди относително не много
дълг
о време.
Когато проникнем с ясновидски поглед в духовните светове, тогава особено в настоящето време се явява като нещо особено много важно, че започвайки от настоящето време се явява като нещо особено важно все повече и повече знание за духовния свят ще се разпространи, защото от това разпространение на Духовната наука ще зависи много нещо относно все по-необходимо ставащото изменение на човешкия душевен живот. Когато насочим нашият духовен поглед върху древните времена, ако отидем само с няколко столетия в миналото, ние ще намерим с духовен поглед нещо, което може да бъде твърде изненадващо за незнаещите. Ние ще открием именно, че отношението между живите и мъртвите става все по-трудно и все по-трудно, че още преди относително не дълго време живото взаимодействие между живите и мъртвите беше нещо много по-активно. Когато християнинът на Средновековието, или също християнинът на недалечните столетия насочваше със своя молитва, възпоминателните си мисли към родствени, или познати не му мъртви, чувствата на едни такъв молещ се човек бяха през онова време много по-силни отколкото днес, за да стигнат нагоре до мъртвите. В миналото душата на един умрял човек се чувствуваше много по-лесно проникната от топлото дихание на любов идващо от онези, които в молитвата си насочваха техният поглед нагоре, техните мисли към мъртвите, отколкото това става днес, когато ние се отдаваме само на външното временно образование.
И отново мъртвите да много по-откъснати от живите, отколкото е било преди относително не много дълго време.
Днес на мъртвите им е много по-трудно да виждат онова, което става живо в душите на останалите на Земята. Това се дължи на еволюцията на човечеството. Но самата еволюция на човечеството изисква също, да бъде намерена отново тази връзка, това живо отношение и общуване между живите и мъртвите. В миналите времена живата връзка и тази връзка да не беше при едно пълно ясно съзнание, защото вече от дълго време хората бяха загубили тяхното естествено ясновидство. В още по-далечни минали времена живите все още можеха да поглеждат ясновидски към мъртвите, можеха да следят живота на мъртвите.
към текста >>
В миналите времена живата връзка и тази връзка да не беше при едно пълно ясно съзнание, защото вече от
дълг
о време хората бяха загубили тяхното естествено ясновидство.
В миналото душата на един умрял човек се чувствуваше много по-лесно проникната от топлото дихание на любов идващо от онези, които в молитвата си насочваха техният поглед нагоре, техните мисли към мъртвите, отколкото това става днес, когато ние се отдаваме само на външното временно образование. И отново мъртвите да много по-откъснати от живите, отколкото е било преди относително не много дълго време. Днес на мъртвите им е много по-трудно да виждат онова, което става живо в душите на останалите на Земята. Това се дължи на еволюцията на човечеството. Но самата еволюция на човечеството изисква също, да бъде намерена отново тази връзка, това живо отношение и общуване между живите и мъртвите.
В миналите времена живата връзка и тази връзка да не беше при едно пълно ясно съзнание, защото вече от дълго време хората бяха загубили тяхното естествено ясновидство.
В още по-далечни минали времена живите все още можеха да поглеждат ясновидски към мъртвите, можеха да следят живота на мъртвите. Както в миналото за душата беше нещо естествено да поддържа едно живо взаимодействие с мъртвите, така и днес благодарение на усвояването на мисли и идеи върху висшите духовни светове, душата може отново да намери силата да възстанови общението с мъртвите, живото взаимодействие с тях. И между практическите задачи на антропософският живот ще бъде също и тази, да бъдат отново все повече и повече изградени мостовете между живите и мъртвите чрез Духовната наука. За да се разберем добре, бих искал първо да обърна вниманието ви върху някои положения във взаимодействието между живите и мъртвите. Бих искал да изходя от едно напълно просто явление и да свържа нещата с това явление.
към текста >>
Ако те ни слушат, ние изпълняваме първо нашият
дълг
, довеждаме може би нещата до там те да ни слушат, иначе добиваме поне нещо, изпълваме с мисли и идеи, които несъмнено ще служат за храна на мъртвите по посочения горе начин.
Без ясновидски поглед е трудно да се знае това, макар че когато човек се занимава със спомена за мъртвите, той постепенно бива изненадан от едно чувство: от чувството, че мъртвият го слуша. Ние ще имаме това чувство, само тогава, когато не обръщаме внимание и не онези своеобразна топлина, която се разпространява често пъти при четенето на мъртвите. Ние действително можем да усвоим едно такова чувство. Но ако не можем да сторим това, обични приятели, трябва да кажем, че в поведението към Духовната /наука/ свят и този път трябва да бъде приложено едно правило, което често пъти трябва да бъде взето под внимание. Правилото е това: Когато четем на мъртвите, ние им принасяме полза при всички обстоятелства, когато те ни слушат.
Ако те ни слушат, ние изпълняваме първо нашият дълг, довеждаме може би нещата до там те да ни слушат, иначе добиваме поне нещо, изпълваме с мисли и идеи, които несъмнено ще служат за храна на мъртвите по посочения горе начин.
Следователно при всички случаи не се изгубва нищо. Обаче практиката показва, че фактически мъртвите чуват това, което им се чете и това е нещо извънредно разпространена между тях, че се прави извънредно голяма услуга на онези, на които четем това, което днес може да се развива като духовна мъдрост.
към текста >>
Човек може
дълг
о време да вижда по отношение на Камалока и Девакана и въпреки това да му бъде извънредно трудно да вижда, колко е часът върху собственият часовник, който вижда във джоба.
И първо човек добива по правилен начин знанието за общите положения и накрая чрез специално обучение добива онова, което изглежда най-лесно.
Човек може дълго време да вижда по отношение на Камалока и Девакана и въпреки това да му бъде извънредно трудно да вижда, колко е часът върху собственият часовник, който вижда във джоба.
Нещата във физическият свят са най-трудни за ясновидското обучение. Точно обратен е случаят в запознаването със висшите светове. В тази област човек се поддава на грешки поради това, защото все още съществува едно естествено ясновидство, а това ясновидство е наистина неточно несигурно, изложено е на най-различни грешки, но може дълго време да съществува, без човек да има ясновидски поглед за общите положения, които се описват в Духовната наука, които са по-лесни за школувания ясновидец. Тези са нещата, които исках да ви опиша днес относно духовните светове.
към текста >>
В тази област човек се поддава на грешки поради това, защото все още съществува едно естествено ясновидство, а това ясновидство е наистина неточно несигурно, изложено е на най-различни грешки, но може
дълг
о време да съществува, без човек да има ясновидски поглед за общите положения, които се описват в Духовната наука, които са по-лесни за школувания ясновидец.
И първо човек добива по правилен начин знанието за общите положения и накрая чрез специално обучение добива онова, което изглежда най-лесно. Човек може дълго време да вижда по отношение на Камалока и Девакана и въпреки това да му бъде извънредно трудно да вижда, колко е часът върху собственият часовник, който вижда във джоба. Нещата във физическият свят са най-трудни за ясновидското обучение. Точно обратен е случаят в запознаването със висшите светове.
В тази област човек се поддава на грешки поради това, защото все още съществува едно естествено ясновидство, а това ясновидство е наистина неточно несигурно, изложено е на най-различни грешки, но може дълго време да съществува, без човек да има ясновидски поглед за общите положения, които се описват в Духовната наука, които са по-лесни за школувания ясновидец.
Тези са нещата, които исках да ви опиша днес относно духовните светове.
към текста >>
399.
20. ДВАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген 11. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Обаче тази работа върху нашият мозък трае относително
дълг
о време.
Развитието на мозъкът става наистина най-живо в първите години на човешкият живот, чрез ясновидство то ние виждаме, как тогава етерното тяло и астралното тяло развиват най-голяма дейност за набраздяване то, за разчленяването и подреждането на мозъка.
Обаче тази работа върху нашият мозък трае относително дълго време.
И не ще кажем много ако твърдим, че чрез опита в живота човека става все по-умен и по-умен, макар и в по-късните години това да върви по-бавно. Но хората не наблюдават следното и не могат също да го наблюдават: Ако в определена година, човек решава да не упражнява вече едно любимо духовно занимание, което е упражнявал до тогава по това би трябвало да се отнася за външните отношения, за щото чрез тях се развива сивото вещество естествено това не може да бъде Духовна наука, ако разбира се човек не я изучава както някоя друга наука но когато човек се залови, да не изпълнява вече някое друго любимо занимание и да направи действително това, да престане строго да го върши в течение на 7 години и се старае да събуди в тиха медитация силите, които е икономисал по този начин, сили, които биха били използувани по друг начин, ако той би продължил тази си обикновена дейност: сили, които сега са икономисани, отделени тогава той може да постигне относително лесно висока степен на познанието на онези неща, които са описани в моята книга "Тайната наука". Фактът, че толкова малко хора достигат до това, доказва само че така малко се върши в тази насока. Това фактически не се върши, защото онзи, който има едно любимо занимание, рядко ще се откаже да не го върши никак в течение на 7 години.
към текста >>
А именно чрез това биват намерени онези сили, чрез които човек може да вижда това, което е предхождало
дълг
о време момента на раждането.
И можем да бъдем убедени, че постепенно Духовната наука не ще спре до там, да учи абстрактно отделни истини, а също върху целият човек ще бъде работено така, че в него да бъдат събудени сили, които са спящи в него, така щото човекът действително да се научи да се издигне до едно духовно чувствуване на живота. Това са странни неща, които трябва да кажем тук, но положението е именно такова: Когато човек открие силите, които е запазил при учене на вървежа, тогава той добива способността да вижда духовно в световете, в които живее между смъртта и едно ново раждане. Това може да се постигне също чрез медитация, но тогава тази медитация трябва да се провежда така, че тя да се превръща също и в чувство. Но чрез медитацията чувствата могат да бъдат събудени най-трудно. Следователно трябва да бъдат намерени силите, които правят човека способен да вижда в света между смъртта и едно ново раждане.
А именно чрез това биват намерени онези сили, чрез които човек може да вижда това, което е предхождало дълго време момента на раждането.
В тази област се намират много неща, които тепърва ни правят живота разбираем. Например, сполетява ни някое нещастие. Първо, ние имаме едно чувство, че това е едно нещастие. Ние трудно го понасяме. Ако бихме знаели обаче, защо преди раждането в течение на десетилетия и столетия сме устройвали всичко това, че това нещастие да ни сполети, толкова много неща ще ни бъдат по поносими.
към текста >>
И когато после това, което съществува като сили в детската възраст, бъде развито по-късно ясновиждащо, човек вижда тогава в конкретните отношения, които
дълг
о време предхождат раждането на човек.
На този факт се дължи също онова, което прави детския поглед да бъде толкова очарователен, защото детето е обгърнато в неговата аура от силите, най-голяма част от които се използуват за научаването на вървежа, на ходенето, то е обгърнато от онези сили, които хвърлят светлина още в онова, което е предхождало раждането. И в това отношение за ясновидското разглеждане детето, върху лицето на което се изразява невинност и неопитност в света, може действително да изразява в неговата аура нещо, което всъщност е по-интересно от онова, което се изразява в аурата на много възрастни хора. Водените в духовния свят борби, които са предхождали раждането и определят съдбата, те правят онова, което обгръща детето в неговата аура, за да бъде нещо извънредно велико и пълно с мъдрост. И мъдростта, която обгръща детето в неговата аура, е често пъти много по-голяма от тази, която човек може да изрази по-късно чрез своите думи. Физиономията на детето може да бъде още неопределена, обаче онзи, който гледа детето като ясновидец, може да научи извънредно много нещо, когато може да гледа с ясновидски поглед това, което обгръща детето.
И когато после това, което съществува като сили в детската възраст, бъде развито по-късно ясновиждащо, човек вижда тогава в конкретните отношения, които дълго време предхождат раждането на човек.
Може би не е така егоистично задоволяващо, човек да вижда в този свят. Обаче за онзи, който иска да разбере цялата връзка на нещата в света, това виждане е особено много интересно. И да се правят изследвания в Акашовата летопис относно някои хора от историята на света, тази работа не се състои само в това, да бъде изследвано онова, което тези хора преживяват на физическото поле като думи в духовния свят между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
400.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
По един величествен и неповторим начин, подсказан от самото положение на нещата, ние научаваме, че Арджуна не бива да изпитва никаква душевна мъка, а само да служи на онзи
дълг
, който го зове към битката, защото той трябва да насочи поглед от преходното, което е намесено в битката, към вечното, което ще живее, независимо дали той е победител или победен.
По един величествен и неповторим начин, подсказан от самото положение на нещата, ние научаваме, че Арджуна не бива да изпитва никаква душевна мъка, а само да служи на онзи дълг, който го зове към битката, защото той трябва да насочи поглед от преходното, което е намесено в битката, към вечното, което ще живее, независимо дали той е победител или победен.
И така, ударението във величествената Бхагавад Гита се поставя по особен начин върху едно важно събитие от еволюцията на човечеството, ударението се поставя върху преходното и непреходното. И ние сме на прав път не когато схващаме абстрактните мисли, а когато оставим чувственото съдържание на нещата да се намеси непосредствено в нашия душевен живот. Ние сме на прав път тогава, когато разглеждаме наставленията на Кришна така, сякаш той иска да издигне душата на Арджуна от степента, на която тя стои и чрез която е вплетена в мрежата на преходното; да, той иска да я издигне до една по-висока степен, в която тя да се чувствува над всичко преходно, дори ако то застане пред очите му по един толкова мъчителен начин както в победата или поражението, както в причиняването или понасянето на смъртта.
към текста >>
401.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Обаче това не продължава
дълг
о; с напредването на времето тази душа неизбежно ще бъде подложена на едно пълно усамотение.
Нека отново да се обърнем към една душа, която едностранчиво се стреми към своето развитие чрез Йога, която е, така да се каже, пропаднала за света, която избягва света и не иска да знае нищо за него. Тя казва: Каква полза имам аз, ако узная как е възникнал светът; аз искам да извлека цялото познание от самия себе си, искам да напредна единствено чрез развитието на моите собствени сили. Може би тази душа усеща някаква топлина вътре в себе си; тя често застава пред нас по такъв начин, сякаш ни се явява като нещо за творено в себе си, като задоволена в себе си. Може и да е така!
Обаче това не продължава дълго; с напредването на времето тази душа неизбежно ще бъде подложена на едно пълно усамотение.
Когато една такава душа, усамотена в своето отшелничество, поиска да се издигне до висотите на душевния живот, навлезе в света и навсякъде се сблъска с външните световни събития, тя си казва: С какво ме засягат всички тези световни събития? Да, тя остава напълно чужда всред божествените откровения на света, престава да ги разбира, и тогава самотата, резигнацията отново се превръща в съдба, в неизбежна, фатална съдба. И как изглежда една такава човешка душа, когато тя застане пред нас? Как да разпознаваме онези човешки същества, които използуват всичките си сили за тяхното собствено развитие, минавайки с пълно безразличие покрай техните себеподобни, сякаш не биха искали да имат нищо общо с тях! Една такава душа усеща себе си като откъсната от света и в очите на другите тя изглежда крайно егоистична.
към текста >>
А когато човекът се освобождава от всяка връзка с доброто и с познанието, когато се превръща в мъдрец, без вече да е зависим от външните си изразни форми, когато добротата и познанието се превръщат за него в един самопонятен
дълг
, а мъдростта просто се излива върху не го, тогава той е отхвърлил от себе си също и отношението Сатва.
Защо те не успяват да се пробудят и да преодолеят инерцията на своето тяло? Защото те са изградили едно отношение към света на външните форми, което философията Санкхия обозначава с името Тамас. Обаче душата на мъдреца трябва да се освободи от връзките си с външния свят, които се изразяват в леност, небрежност и апатия. И когато човекът прогони от себе си всяка леност и апатия, тогава душата запазва само онези отношения към външния свят, които е изградила благодарение на Раджас и Сатва. Когато човекът изгорени от себе си всякакви страсти и афекти, всякаква жажда за съществуване, и съхрани в себе си ентусиазма за доброто, състраданието и стремежа към познание, тогава той изгражда едно отношение към външния свят, което философията Санкхия обозначава с името Сатва.
А когато човекът се освобождава от всяка връзка с доброто и с познанието, когато се превръща в мъдрец, без вече да е зависим от външните си изразни форми, когато добротата и познанието се превръщат за него в един самопонятен дълг, а мъдростта просто се излива върху не го, тогава той е отхвърлил от себе си също и отношението Сатва.
Но когато по този начин той се освобождава от трите Гуни, той се освобождава и от всички връзки с външните форми, тогава той триумфира в душата си и донякъде се досеща за онова, което великият Кришна иска да направи от него.
към текста >>
402.
Нервност и Азовост
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Такова състояние е налице, когато някой е неспособен по-
дълг
о време да задържи една мисъл в главата си и да я проследи в нейните взаимовръзки, а постоянно скача от една мисъл на друга, и докато изкаже едната мисъл, вече е преминал към другата.
Много добре ни е известно, колко много хората в нашето време се оплакват от състоянието, което се назовава с думата нервност и не бива да се учудваме, когато някой се чувства принуден да направи следното изявление: В нашата епоха едва ли има човек, който в известен смисъл да не е нервен. И как да не се съгласим с такова твърдение. Все едно какви са социалните условия и взаимоотношения, на които можем да припишем причината за тази нервност, такива състояния, които означаваме като нервност, изобщо са налице и се проявяват по най-разнообразен начин. Би могло да се каже, че те се проявяват под най-лека форма, в най-малко неудобна форма, когато човек изпада в едно душевно суетене, разпокъсаност, неспокойствие.
Такова състояние е налице, когато някой е неспособен по-дълго време да задържи една мисъл в главата си и да я проследи в нейните взаимовръзки, а постоянно скача от една мисъл на друга, и докато изкаже едната мисъл, вече е преминал към другата.
Едно бързане, едно неспокойствие на душевния живот често е най-леката форма на нервността.
към текста >>
Антропософията днес би трябвало да направи предложения, които обаче още
дълг
о време няма да се вземат под внимание, понеже сред отговорните среди, които ръководят възпитанието, антропософията още
дълг
о време ще се смята за нещо, което не е наред.
Ако духовното познание все повече би се разпространило, то и началниците, когато един такъв нещастен човек се завърне от отпуск и си е изработил друг почерк, няма да кажат: Що за чудак си, да се мъчиш да придобиеш съвсем друг почерк. Един антропософски шеф би разбрал, че това е съществено лечебно средство. Човек е принуден, когато сменя почерка си да се съсредоточи в това, което върши; а да насочи вниманието си към това, което върши, винаги означава в най-дълбока степен да свърже сърцевината на своето същество със своята дейност. Всичко това, което свързва нашата вътрешна същност с това, което ние вършим, засилва нашето етерно или жизнено тяло и поради това ние ставаме хора с по-добро здраве. И съвсем няма да е зле, ако при възпитанието и в училище още през юношеството систематично се работи за засилване на етерното тяло.
Антропософията днес би трябвало да направи предложения, които обаче още дълго време няма да се вземат под внимание, понеже сред отговорните среди, които ръководят възпитанието, антропософията още дълго време ще се смята за нещо, което не е наред.
Да допуснем, че когато децата се учат да пишат, най-напред им се показва един начин на писане, а след няколко години, след като са писали по този начин, се научават да сменят почерка без определен повод; такава промяна в характера на почерка и засиленото внимание, което е необходимо за това, ще имат невероятно засилващо въздействие върху развиващото се етерно тяло и при тези хора в по-късния им живот по-рядко ще настъпват нервни състояния.
към текста >>
За упражняване още нещо е добро, но не бива
дълг
о време да се прави.
Ще спомена още една подробност, която в по-късния живот обаче вече не е от такава полза, но ако човек през младостта си не се е съобразил с нея, би било добре да го направи по-късно. Това е: Когато правим някои неща все едно дали те оставят някаква следа или не същевременно да ги обхванем с поглед. При това, което написваме, е сравнително лесно. Аз съм сигурен, че много хора биха променили грозния си почерк, ако биха се опитали да разгледат буква по буква каквото са написали, да хвърлят поглед върху написаното. При почерка е лесно да се обхване с поглед това, което е направено.
За упражняване още нещо е добро, но не бива дълго време да се прави.
Това е, когато човек се опитва да се погледне как върви, как движи ръцете си, главата си, по какъв начин се смее и т.н. накратко, когато се опита да си създаде образна равносметка за своите жестове. Много малко хора за това можете да се убедите, ако направите достатъчно наблюдения в живота всъщност знаят как вървят. Те имат много слаба представа как изглеждат когато вървят. Но хубаво е да се направи това, за да има човек представа от въздействието на своите действия върху другите.
към текста >>
Както вече казах, не бива
дълг
о време да се прави, иначе много се засилва човешката суетност.
Това е, когато човек се опитва да се погледне как върви, как движи ръцете си, главата си, по какъв начин се смее и т.н. накратко, когато се опита да си създаде образна равносметка за своите жестове. Много малко хора за това можете да се убедите, ако направите достатъчно наблюдения в живота всъщност знаят как вървят. Те имат много слаба представа как изглеждат когато вървят. Но хубаво е да се направи това, за да има човек представа от въздействието на своите действия върху другите.
Както вече казах, не бива дълго време да се прави, иначе много се засилва човешката суетност.
Независимо от това, че ние съвсем сигурно ще успеем да коригираме много неща, ако приложим това упражнение в живота, но то има невероятно благоприятно въздействие върху консолидирането на етерното или жизненото тяло и върху способността на астралното тяло да го владее. Когато човек наблюдава своите жестове, когато той разглежда каквото прави, когато има представа от своите действия, той ще има успеха и ползата, че господството на астралното му тяло върху етерното ще става все по-силно и по-силно. Чрез това той успешно ще може да подтисне някои неща, например преднамерено да изостави някои действия или движения, а други да изгради съзнателно, а не по навик.
към текста >>
403.
Човешките душевни дейности в течение на времето
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Дълг
о време ще мине, докато се достигне една по-висока културна степен, при която спрямо правилното ще се изпитва удовлетворяващо чувство, а спрямо неправилното неприятно чувство.
Дълго време ще мине, докато се достигне една по-висока културна степен, при която спрямо правилното ще се изпитва удовлетворяващо чувство, а спрямо неправилното неприятно чувство.
Тогава това ще дава сигурност относно истинската и фалшивата същност, понеже ще се очакват не само представи за истинското и фалшивото. Тогава няма да трябва дълго да се мъчим да доказваме нещо, то ще може изведнъж да се обхване. Днес трябва да доказваме, да развиваме. Тогава няма да е нужно да се доказва, а да се харесва. След културата на възприятието при гърците и след културата на представите в наше време, когато ние отново ще се инкарнираме, ще последва една култура на душата.
към текста >>
Тогава няма да трябва
дълг
о да се мъчим да доказваме нещо, то ще може изведнъж да се обхване.
Дълго време ще мине, докато се достигне една по-висока културна степен, при която спрямо правилното ще се изпитва удовлетворяващо чувство, а спрямо неправилното неприятно чувство. Тогава това ще дава сигурност относно истинската и фалшивата същност, понеже ще се очакват не само представи за истинското и фалшивото.
Тогава няма да трябва дълго да се мъчим да доказваме нещо, то ще може изведнъж да се обхване.
Днес трябва да доказваме, да развиваме. Тогава няма да е нужно да се доказва, а да се харесва. След културата на възприятието при гърците и след културата на представите в наше време, когато ние отново ще се инкарнираме, ще последва една култура на душата. После ще последва култура, свързана с импулсите; тогава волевите импулси ще достигнат до голямо усъвършенстване. Тогавашните хора, които ще се инкарнират, ще преследват това, което е Сократов идеал.
към текста >>
404.
Пътят на познанието и неговата връзка с моралната природа на хората
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Ако ни се струва, че четвъртият закон „Ти трябва да уважаваш баща си и майка си, за да живееш
дълг
о на Земята“ е в позитивна форма, то чувстваме, че всъщност той има силно негативен характер, също както другите шест закона.
Това съотношение седем към три в десетте Божии заповеди можем да разгледаме по-отблизо. Когато разгледаме седемте, които гласят: Не върши... всички те се отнасят за неща от външния свят, за това, което не бива да се прави във външния свят; противно на това трите закона, които съдържат повелителната форма „Ти трябва... „, се отнасят за това, което надхвърля физическия свят. Там се казва: Ти трябва да вярваш в единствения Бог! Ти трябва да не спекулираш с името на този Бог и така нататък. От това виждаме, че по отношение на същинските духовни работи на душата, законите са в позитивна форма; а всички закони, които се отнасят до собственото морално поведение във външния свят, са дадени под формата „Ти не бива...“.
Ако ни се струва, че четвъртият закон „Ти трябва да уважаваш баща си и майка си, за да живееш дълго на Земята“ е в позитивна форма, то чувстваме, че всъщност той има силно негативен характер, също както другите шест закона.
Той е един вид преходен закон, който се отнася към физическия свят, но същевременно от този физически свят вече ни извежда в духовния свят. И това можем да докажем до детайли, защото в религиите на всички стари народи е лежал култът към прадедите, а в предшествениците, в праотците същевременно е било дадено нещо божествено. В това отношение почитането на прадедите, от които непосредствените предшественици са само един специален случай, е вид преход от сетивния свят към висшия свят. Но специално този четвърти закон е бил отнесен към непосредствения физически свят, към отношенията на децата към родителите. По отношение на родителите бихме могли да изпълним този закон, ние можем да почувстваме, че този четвърти закон първоначално е бил даден в позитивна форма, че е даден на хората, за да предотврати да не се случи нещо.
към текста >>
405.
Антропософията като смисъл на живота и като съдържание на чувствата и познанието
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Човекът, който твърди нещо такова, би трябвало да разпореди толкова
дълг
о да бъде хранен един вълк с агнета, докато, според научните изследвания, всички материални частици на вълчето тяло се подновят, значи вълкът да се изгради изцяло от агнешката материя.
Има теоретици, които са на мнение, че това, което ние образуваме като понятия за вълк и агне, живее само в нас и няма нищо общо със самите вълк и агне.
Човекът, който твърди нещо такова, би трябвало да разпореди толкова дълго да бъде хранен един вълк с агнета, докато, според научните изследвания, всички материални частици на вълчето тяло се подновят, значи вълкът да се изгради изцяло от агнешката материя.
И този човек би трябвало да види, дали вълкът е станал агне! Ако се установи, че вълкът не е станал агне, се доказва, че това, което е обектът „вълк“, се различава от материалния вълк и обективната същност на вълка надхвърля материалното.
към текста >>
406.
Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
При лекциите за широката публика някои неща трябва да се обсъждат по друг начин, отколкото това е възможно при събиранията на дружествата, понеже техните членове чрез по-
дълг
овременните си занимания с предмета, по съвсем друг начин са подготвени да приемат нещата и да ги разбират, отколкото това може да стане при по-широката публика.
По същество искам да направя връзка с казаното вчера в публичната лекция19.
При лекциите за широката публика някои неща трябва да се обсъждат по друг начин, отколкото това е възможно при събиранията на дружествата, понеже техните членове чрез по-дълговременните си занимания с предмета, по съвсем друг начин са подготвени да приемат нещата и да ги разбират, отколкото това може да стане при по-широката публика.
Вчера видяхме, че можем да говорим за скритите страни на човешкия душевен живот и срещу тази скрита страна на човешкия душевен живот трябва да поставим фактите на обикновеното дневно съзнание.
към текста >>
Чрез Ясновидството се навлиза в Девахана, когато човек достигне определена степен на зрялост, в Камалока когато измине определено време, просто защото времето така ни измъчва поради нашите собствени желания, че накрая чрез
дълг
отрайността си те сами се преодоляват.
Да приемем, че някой умира с едно определено желание. Желанието принадлежи на това, което се проектира в областта Камалока, и там то се появява като някакви образи около човека. Докато това желание живее в него, не е възможно с тези желания той да се отвори за живота в Камалока. Чак когато човек разбере, че това желание може да бъде задоволено само тогава, когато бъде изключено, преодоляно, когато се откажем от него, когато вече не го желаем, когато това желание се изтръгне от душата, когато човек се отнесе към него точно по противоположния начин; чак тогава заедно с желанието, всичко, което ни заключва в Камалока, постепенно ще бъде изтръгнато от душата. Чак тогава можем да достигнем областта между смъртта и едно ново раждане, която нарекохме Девахан, където може да се достигне и чрез ясновидство, когато човек вече е опознал какво представлява самият той.
Чрез Ясновидството се навлиза в Девахана, когато човек достигне определена степен на зрялост, в Камалока когато измине определено време, просто защото времето така ни измъчва поради нашите собствени желания, че накрая чрез дълготрайността си те сами се преодоляват.
Така се демаскира това, което ни се представя, като че ли представлява обективния свят с цялата му красота.
към текста >>
Ако не фантазирате относно едно усещане, а сте си го изработили, ако с
дълг
огодишна работа грижливо сте си го изработили, тогава това усещане с неговите нюанси има сила, която ви отвежда по-далече, отколкото достигат самите тези нюанси; тогава чрез сериозното прилежно учене самите вие сте станали истински.
Но точно за това става въпрос, че ние трябва да работим с цялата си енергия, за да можем накрая да превърнем това, което сме си изработили в такива усещания, които едва чрез тяхното оцветяване дават най-висшето, най-истинското познание. Помъчете се да постигнете това първо като работите, за да изградите такова усещане, което е подобно на импресиите в един свят, където природните и духовните закони са едно и също нещо. Когато сериозно работите, точно това прави впечатление в деваханическия свят -колкото и иначе да сте се мъчили над една или друга теория.
Ако не фантазирате относно едно усещане, а сте си го изработили, ако с дългогодишна работа грижливо сте си го изработили, тогава това усещане с неговите нюанси има сила, която ви отвежда по-далече, отколкото достигат самите тези нюанси; тогава чрез сериозното прилежно учене самите вие сте станали истински.
И вече не сте далеч от мига, когато тези усещания с техните нюанси ще се отворят и вие наистина ще застанете пред това, което е Деваханът. Защото когато усещанията са изработени правилно, те стават възприемателни способности. Когато извън всички сензации в нашите дружества се работи правилно и истински, само въз основа на честността, тези работни места ще станат това, което трябва да бъдат: Училища, които извеждат хората в сферите на ясновиждането. И само този, който не може да очаква това, или не иска да работи, може да има погрешни възгледи за тези неща.
към текста >>
407.
Скрити сили на душевния живот
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Така че можем да кажем: При процесите на нормалното съзнание не действаме върху самите нас, даже и когато
дълг
о време останем в него.
Обаче при фактите на подсъзнанието не е така. И това е, което трябва да запомним, защото то е извънредно важно. Когато при нормалното виждане чрез нашето око възприемаме нещо, цветни образи или нещо друго, не само не можем да променим обективните факти чрез самото възприятие, но дори и настъпва нещо друго, когато виждането е нормално. Ако обикновеното виждане се извърши чрез окото, самото то остава непроменено чрез виждането. Чак ако надминем границата от нормалната светлина към заслепяваща светлина нараняваме окото.
Така че можем да кажем: При процесите на нормалното съзнание не действаме върху самите нас, даже и когато дълго време останем в него.
Нашият организъм е така конструиран, че чрез процесите на обикновеното съзнание обикновено не се извършват промени в самите нас.
към текста >>
408.
ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Когато човек изпита в пълна сила характеризираното раздвоение аз не казвам, че това идва от някаква теория, а че произхожда от едно неопределено усещане, тогава той би изпитвал следното: В личността, в индивидуалността на Гаутама Буда е живяло нещо, което може да дойде в света в резултат на едно
дълг
о развитие.
Да приемем, че един човек днес не се справя с живота и си казва: Аз трябва да потърся нещо повече от това, което намирам на Земята, за да видя дали от някъде ще се появи една сила, която ще ми даде нещо, чрез което да изляза от раздвоението; сила, която да ме изведе навън. Естествено е, че човекът вече не може да се уповава на средствата на старите вероучения, че със старите църковни представи повече не може да намери тази сила, която той търси. Да предположим обаче, за да дадем един конкретен пример, че един такъв човек се обърне към някоя от старите свещени религии, че той се обърне към будизма и се задълбочи в изключителните учения на будизма.
Когато човек изпита в пълна сила характеризираното раздвоение аз не казвам, че това идва от някаква теория, а че произхожда от едно неопределено усещане, тогава той би изпитвал следното: В личността, в индивидуалността на Гаутама Буда е живяло нещо, което може да дойде в света в резултат на едно дълго развитие.
Тази индивидуалност е преминала през много инкарнации, постигала е все по-висши и по-висши степени на еволюцията и накрая е достигнала толкова далеч, че в двадесет и деветата година от своя живот е могла да се издигне като Гаутама Буда от Бодисатва към Буда, тази индивидуалност е могла така да се издигне, че повече не е нужно да се завръща в едно физическо тяло. Какво се излива от тази индивидуалност, как се е стигнало до това? Всяка непредубедена душа може да почувства това, което идва към нас чрез Буда, което е изградено първо от Бодисатва в продължение на много инкарнации в хода на земното развитие. Всичко това в най-добрия смисъл, във величествен смисъл съдържа силите, които се намират в обкръжението на Земята, намира се във взаимодействието между силите на организацията и луциферичните сили. Затова това, което протича от Бодисатва към Буда понеже е преминало от инкарнация в инкарнация, тъй като произхожда само от тези сили, от които произхождат човешките сили действа така, че непредубедената душа не чувства какво може да предизвика пълната хармония между Аза на човека и неговата организация.
към текста >>
409.
Втора лекция: Пътят на инициацията
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
И така, трябва да кажем: Всичко, което в света идва насреща ни като човешко нещастие, като болест и смърт, е тук, за да можем ние, хората, толкова
дълг
о да останем обвързани със земното съществуване, докато получим възможност за поправяне, да се възпитаме за приспособяване към нашата организация.
И така, трябва да кажем: Всичко, което в света идва насреща ни като човешко нещастие, като болест и смърт, е тук, за да можем ние, хората, толкова дълго да останем обвързани със земното съществуване, докато получим възможност за поправяне, да се възпитаме за приспособяване към нашата организация.
Ние страдаме, за да почерпим опитност от нашето страдание, за да намерим равновесието между нашия проникнат от Луцифер Аз и нашата проникната с божественост организация. Нашата организация толкова често ще отпада от нас, докато ние изцяло се проникнем в нашия Аз от законите на лежащата в божествения смисъл прогресивна еволюция. Така всяка смърт е изходна точка за нещо друго. Човекът не може да умре, без да вземе със себе си това, което му дава възможността някога в неговите следващи инкарнации да превъзмогне смъртта. Всички болки са тук, за да почерпим опит от страданието и да се пригодим към нашата божествена организация.
към текста >>
Кой ще ме свързва толкова
дълг
о с моята съдба на тази Земя, докато изплатя моята карма?
В нашата пета следатлантска епоха хората ще прибавят великите учения за кармата, те ще се учат да разбират своята карма. В нашата пета следатлантска епоха хората изживяват третия акт, който логично се присъединява към акта-Озирис и към акта на Мистерията на Голгота. Те ще се учат да вникват в представата: Аз съм поставен на Земята чрез раждането; моята съдба е тук на Земята, аз изживявам радост и страдане, аз трябва да разбера, че това, което изживявам като радост и страдание, не ме сполетява напразно, че това е моя карма и то идва към мен, понеже е моя карма, моят голям възпитател. Аз поглеждам към това, което е било преди моето раждане, което ме е поставило в тази инкарнация, понеже тази моя съдба е необходима за моето по-нататъшно развитие. Кой ме изпрати тук?
Кой ще ме свързва толкова дълго с моята съдба на тази Земя, докато изплатя моята карма?
Това аз ще дължа на Христос, това че хората винаги отново ще могат да бъдат призовавани към изстрадването на съдбите си, докато приключат с тяхната карма на Земята. Затова Исус от Назарет, от който говореше Христос, не можеше да каже на хората: Опитайте се колкото може по-бързо да излезете от физическото си тяло, а той трябваше да каже на хората: Аз толкова дълго ще ви свързвам с вашата съдба на Земята, докато приключите с вашата карма. Вие трябва да понесете вашата карма. Колкото повече се приближаваме към бъдещето, толкова повече хората ще разбират, че са били съединени с Христос още преди раждането, че в инкарнациите си те са получили от него милостта да приключат със своята стара карма.
към текста >>
Затова Исус от Назарет, от който говореше Христос, не можеше да каже на хората: Опитайте се колкото може по-бързо да излезете от физическото си тяло, а той трябваше да каже на хората: Аз толкова
дълг
о ще ви свързвам с вашата съдба на Земята, докато приключите с вашата карма.
Те ще се учат да вникват в представата: Аз съм поставен на Земята чрез раждането; моята съдба е тук на Земята, аз изживявам радост и страдане, аз трябва да разбера, че това, което изживявам като радост и страдание, не ме сполетява напразно, че това е моя карма и то идва към мен, понеже е моя карма, моят голям възпитател. Аз поглеждам към това, което е било преди моето раждане, което ме е поставило в тази инкарнация, понеже тази моя съдба е необходима за моето по-нататъшно развитие. Кой ме изпрати тук? Кой ще ме свързва толкова дълго с моята съдба на тази Земя, докато изплатя моята карма? Това аз ще дължа на Христос, това че хората винаги отново ще могат да бъдат призовавани към изстрадването на съдбите си, докато приключат с тяхната карма на Земята.
Затова Исус от Назарет, от който говореше Христос, не можеше да каже на хората: Опитайте се колкото може по-бързо да излезете от физическото си тяло, а той трябваше да каже на хората: Аз толкова дълго ще ви свързвам с вашата съдба на Земята, докато приключите с вашата карма.
Вие трябва да понесете вашата карма. Колкото повече се приближаваме към бъдещето, толкова повече хората ще разбират, че са били съединени с Христос още преди раждането, че в инкарнациите си те са получили от него милостта да приключат със своята стара карма.
към текста >>
410.
Тайните на царствата на небето в сравнения и в истински образ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Ще е необходимо много
дълг
о време докато науката тръгне по този път и докато изследването на тези неща в техните действителни взаимовръзки се започне от окултните извори.
Така ще се открие принадлежността на отделните физически същества към световното пространство. Човек ще ги свърже с определени действия в световното пространство и постепенно ще постигне познание за принадлежността към световното пространство на минералите, растенията и животните, а също и за принадлежността на човека, с неговите постъпки и съдба. Ние започваме да изучаваме тези неща в малкото по начина, по който духовно-научно днес извършихме това тук.
Ще е необходимо много дълго време докато науката тръгне по този път и докато изследването на тези неща в техните действителни взаимовръзки се започне от окултните извори.
Но това някога трябва да стане.
към текста >>
За това човешката душа се нуждае от
дълг
и години.
Тези медитации, когато се правят сериозно и с отдаване, наистина довеждат дотам, че можем да изживеем срещата си с тези същества. В петдесет и две медитативни формули са събрани продължителни окултни опитности и изследвания, които могат да бъдат времеви форми за един вътрешен душевен живот, който може да се свърже чрез това с процесите на божествено-духовното изживяване. Те са нещо вечно, което изобразява отношението между духовнои сетивно-възприемаемото. Постепенно всеки ще види ценността на този „Душевен календар“, който ще запази своето значение за всички години и постепенно ще изведе човешката душа по пътя към Духа, който живее и твори в целия Космос. Но не е лесно човек съвсем да изчерпи дълбокия смисъл на тези медитативни формули.
За това човешката душа се нуждае от дълги години.
В този календар е документирано не само едно просто хрумване, което изведнъж се е появило, а едно действие, което стои в органическа връзка с цялото наше движение и постепенно ще бъде разбрано защо в него това е направено така, а онова другояче.
към текста >>
411.
Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
като че години
дълг
и са отминали.
като че години дълги са отминали.
към текста >>
Рисува ми се вече
дълг
оочакваната пламенна
Рисува ми се вече дългоочакваната пламенна
към текста >>
И когато узнаем, че същата тази индивидуалност отново се появява в поета Новалис44 и вземем ли първото предвестие на Новалис, което се появява като зора на една нова, жива идея за Христос, тогава ще си кажем:
Дълг
о време преди във външния свят да изчезне това, което е направил Рафаел,
дълг
о време преди това тази индивидуалност ще бъде отново тук, за да даде в нова форма онова, което има да даде на човечеството.
И когато така се разглежда образа на Рафаел, който е живял през изминалите столетия и живее и днес, и се погледне към това, което днес е тук и това, което вече е разрушено от неговите произведения, и човек се замисли, че всичко, което е тук в материалното, ще премине пътя на нетрайността, ще отпадне, тогава човек знае, че това, което живее в тези картини, преди те да се разрушат, ще бъде поето в душите на хората. За много от следващите столетия ще има репродукции, но което може да даде представа за личността на Рафаел, за това какво е бил Рафаел, какво сам е направил неговите произведения това ще се разпилее, ще стане на прах, ще отмине. И нищо земно, нищо на нашата Земя не е в състояние да го запази. Но чрез духовната наука ни става ясно, че това, което живее като индивидуалност в Рафаел, каквото тази индивидуалност си е изработила, се запазва и изработеното отново ще се появи с нея.
И когато узнаем, че същата тази индивидуалност отново се появява в поета Новалис44 и вземем ли първото предвестие на Новалис, което се появява като зора на една нова, жива идея за Христос, тогава ще си кажем: Дълго време преди във външния свят да изчезне това, което е направил Рафаел, дълго време преди това тази индивидуалност ще бъде отново тук, за да даде в нова форма онова, което има да даде на човечеството.
Колко хубаво е, че западната култура през един определен период разглежда само отделната ограничена личност, колко хубаво е, че ние се научаваме да обичаме дадена личност в нейния отделен живот! Колко безкрайно се обогатява нашата душевност, когато се научаваме как вечното в човека преминава от една личност в друга личност! И макар че тези личности ни изглеждат толкова различни, все пак ще съумеем да ги разберем чрез това, което духовното познание ни дава като конкретни факти за човешкото прераждане и карма. Не толкова от общите понятия и учения ще има полза човечеството, колкото точно от това, което може да хвърли светлина в детайлите. Тогава някои неща, които могат да се постигнат само чрез интуитивното виждане и чрез окултното изследване, ще могат да се прибавят към другите факти и тогава най-после можем да насочим поглед към самата Мистерия на Голгота, можем да си припомним, че в тридесетата година от живота на Исус от Назарет Христос е навлязъл в него и е преминал през Мистерията на Голгота.
към текста >>
Когато след
дълг
о задълбочаване в духовно-научната идея за Христос веднъж се опита да бъде представен Христос, тогава ще се получи един образ, по който ще се познае, че в неговото лице се съдържа нещо, което всяко изкуство може да се стреми, ще трябва и ще се стреми да изобрази; в неговото лице ще се съдържа нещо от победата на силите, които се намират само в лицето, над всички други сили в човешкия образ.
Защо точно сега можем да кажем такива неща? Понеже веднъж ще се разреши един голям проблем за хората, а именно да се представи образът на Христос, какъвто е в действителност в различните области на живота. Чак тогава ще може да се види какъв е той, когато се вземат под внимание някои неща, които изнася духовното изследване; тогава няма да се гледа назад към това, което е било в Палестина там Христос използваше обвивките на Исус.
Когато след дълго задълбочаване в духовно-научната идея за Христос веднъж се опита да бъде представен Христос, тогава ще се получи един образ, по който ще се познае, че в неговото лице се съдържа нещо, което всяко изкуство може да се стреми, ще трябва и ще се стреми да изобрази; в неговото лице ще се съдържа нещо от победата на силите, които се намират само в лицето, над всички други сили в човешкия образ.
Когато хората ще могат да изграждат едно око, което живее и излъчва само състрадание, една уста, която не е приспособена само да яде, а да изговаря онези думи, изпълнени с истина, които са израз на човешката съвест и когато ще могат да се изграждат едно чело, което не е хубаво и високо, а е хубаво поради ясното оформяне на това, което изпъква навън към това между очите, което наричаме „лотосовият цвят“ когато някога всичко това може да се изгради, тогава ще разберем защо пророкът казва: „Той е без образ и красота.“46 Това означава не красота, а онова, което ще победи разложението: Образът на Христос, където всичко е състрадание, всичко е обич, всичко е съвест.
към текста >>
412.
Любовта и нейното значение за света
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Това може обаче да бъде и другояче, а именно, че ние работим и нямаме никаква радост от това, понеже не работим за възнаграждение, а изплащаме
дълг
ове.
Да помислим например, че ние работим и поради това печелим.
Това може обаче да бъде и другояче, а именно, че ние работим и нямаме никаква радост от това, понеже не работим за възнаграждение, а изплащаме дългове.
Ние можем да си представим, че човекът вече е изразходвал това, което ще спечели чрез работата си. Той би предпочел да няма дългове, но сега трябва да работи, за да изплаща своите дългове. Този пример искаме да пренесем върху нашите общи човешки действия: Всичко, което извършваме от любов, излиза че е така, като че ли с това изплащаме дългове! Окултно констатирано, това, което се прави от любов, не донася възнаграждение, а е компенсация за вече изразходвано благо. Единствените действия, от които в бъдеще нищо няма да получим, са тези, които извършваме от истинска любов.
към текста >>
Той би предпочел да няма
дълг
ове, но сега трябва да работи, за да изплаща своите
дълг
ове.
Да помислим например, че ние работим и поради това печелим. Това може обаче да бъде и другояче, а именно, че ние работим и нямаме никаква радост от това, понеже не работим за възнаграждение, а изплащаме дългове. Ние можем да си представим, че човекът вече е изразходвал това, което ще спечели чрез работата си.
Той би предпочел да няма дългове, но сега трябва да работи, за да изплаща своите дългове.
Този пример искаме да пренесем върху нашите общи човешки действия: Всичко, което извършваме от любов, излиза че е така, като че ли с това изплащаме дългове! Окултно констатирано, това, което се прави от любов, не донася възнаграждение, а е компенсация за вече изразходвано благо. Единствените действия, от които в бъдеще нищо няма да получим, са тези, които извършваме от истинска любов. Човек би могъл да се уплаши от тази истина. За щастие, в своето горно съзнание хората не знаят нищо за това.
към текста >>
Този пример искаме да пренесем върху нашите общи човешки действия: Всичко, което извършваме от любов, излиза че е така, като че ли с това изплащаме
дълг
ове!
Да помислим например, че ние работим и поради това печелим. Това може обаче да бъде и другояче, а именно, че ние работим и нямаме никаква радост от това, понеже не работим за възнаграждение, а изплащаме дългове. Ние можем да си представим, че човекът вече е изразходвал това, което ще спечели чрез работата си. Той би предпочел да няма дългове, но сега трябва да работи, за да изплаща своите дългове.
Този пример искаме да пренесем върху нашите общи човешки действия: Всичко, което извършваме от любов, излиза че е така, като че ли с това изплащаме дългове!
Окултно констатирано, това, което се прави от любов, не донася възнаграждение, а е компенсация за вече изразходвано благо. Единствените действия, от които в бъдеще нищо няма да получим, са тези, които извършваме от истинска любов. Човек би могъл да се уплаши от тази истина. За щастие, в своето горно съзнание хората не знаят нищо за това. В тяхното подсъзнание обаче всички хора го знаят, затова така неохотно правят нещо от любов.
към текста >>
Колкото по-силни сме станали чрез това, толкова повече сме задължени на миналото и каквото можем да извършим от любов когато и да е, представлява изплащане на
дълг
овете за нашето съществуване.
Когато упражняваме любовта, грижим се за любовта, в света се изливат творчески съзидателни сили. Трябва ли да обосновем това с разума? Творческите сили още преди нас и без нашия разум трябваше да се излеят в света. Разбира се, като егоисти, ние бихме могли да отнемем творческите сили на бъдещето; но любовните дела и творческите сили на миналото не можем да премахнем. На постъпките от любов през миналото ние дължим нашето съществуване.
Колкото по-силни сме станали чрез това, толкова повече сме задължени на миналото и каквото можем да извършим от любов когато и да е, представлява изплащане на дълговете за нашето съществуване.
Оттук ще разберем и делата на един високо развит човек, защото един високо развит човек има по-големи дългове към миналото. Мъдро е да се изплатят неговите дългове чрез дела, изпълнени с любов. Импулсът на любовта расте с издигането на човека; само мъдростта не е достатъчна. Значението на любовта в света можем да представим пред душата по следния начин: Любов е това, което ни насочва към жизнените задължения спрямо миналото и понеже от заплащането на дълговете не ни остава нищо за в бъдеще, самите ние нямаме полза от нашите любовни дела. Ние трябва да предоставим на света нашите любовни дела, там обаче те са записани в духовния световен процес.
към текста >>
Оттук ще разберем и делата на един високо развит човек, защото един високо развит човек има по-големи
дълг
ове към миналото.
Трябва ли да обосновем това с разума? Творческите сили още преди нас и без нашия разум трябваше да се излеят в света. Разбира се, като егоисти, ние бихме могли да отнемем творческите сили на бъдещето; но любовните дела и творческите сили на миналото не можем да премахнем. На постъпките от любов през миналото ние дължим нашето съществуване. Колкото по-силни сме станали чрез това, толкова повече сме задължени на миналото и каквото можем да извършим от любов когато и да е, представлява изплащане на дълговете за нашето съществуване.
Оттук ще разберем и делата на един високо развит човек, защото един високо развит човек има по-големи дългове към миналото.
Мъдро е да се изплатят неговите дългове чрез дела, изпълнени с любов. Импулсът на любовта расте с издигането на човека; само мъдростта не е достатъчна. Значението на любовта в света можем да представим пред душата по следния начин: Любов е това, което ни насочва към жизнените задължения спрямо миналото и понеже от заплащането на дълговете не ни остава нищо за в бъдеще, самите ние нямаме полза от нашите любовни дела. Ние трябва да предоставим на света нашите любовни дела, там обаче те са записани в духовния световен процес. Ние не се усъвършенстваме чрез нашите любовни дела, а само чрез друг вид действия, но чрез нашите любовни дела светът става по-богат.
към текста >>
Мъдро е да се изплатят неговите
дълг
ове чрез дела, изпълнени с любов.
Творческите сили още преди нас и без нашия разум трябваше да се излеят в света. Разбира се, като егоисти, ние бихме могли да отнемем творческите сили на бъдещето; но любовните дела и творческите сили на миналото не можем да премахнем. На постъпките от любов през миналото ние дължим нашето съществуване. Колкото по-силни сме станали чрез това, толкова повече сме задължени на миналото и каквото можем да извършим от любов когато и да е, представлява изплащане на дълговете за нашето съществуване. Оттук ще разберем и делата на един високо развит човек, защото един високо развит човек има по-големи дългове към миналото.
Мъдро е да се изплатят неговите дългове чрез дела, изпълнени с любов.
Импулсът на любовта расте с издигането на човека; само мъдростта не е достатъчна. Значението на любовта в света можем да представим пред душата по следния начин: Любов е това, което ни насочва към жизнените задължения спрямо миналото и понеже от заплащането на дълговете не ни остава нищо за в бъдеще, самите ние нямаме полза от нашите любовни дела. Ние трябва да предоставим на света нашите любовни дела, там обаче те са записани в духовния световен процес. Ние не се усъвършенстваме чрез нашите любовни дела, а само чрез друг вид действия, но чрез нашите любовни дела светът става по-богат. Защото творческото в света е любов.
към текста >>
Значението на любовта в света можем да представим пред душата по следния начин: Любов е това, което ни насочва към жизнените задължения спрямо миналото и понеже от заплащането на
дълг
овете не ни остава нищо за в бъдеще, самите ние нямаме полза от нашите любовни дела.
На постъпките от любов през миналото ние дължим нашето съществуване. Колкото по-силни сме станали чрез това, толкова повече сме задължени на миналото и каквото можем да извършим от любов когато и да е, представлява изплащане на дълговете за нашето съществуване. Оттук ще разберем и делата на един високо развит човек, защото един високо развит човек има по-големи дългове към миналото. Мъдро е да се изплатят неговите дългове чрез дела, изпълнени с любов. Импулсът на любовта расте с издигането на човека; само мъдростта не е достатъчна.
Значението на любовта в света можем да представим пред душата по следния начин: Любов е това, което ни насочва към жизнените задължения спрямо миналото и понеже от заплащането на дълговете не ни остава нищо за в бъдеще, самите ние нямаме полза от нашите любовни дела.
Ние трябва да предоставим на света нашите любовни дела, там обаче те са записани в духовния световен процес. Ние не се усъвършенстваме чрез нашите любовни дела, а само чрез друг вид действия, но чрез нашите любовни дела светът става по-богат. Защото творческото в света е любов.
към текста >>
Който така познава любовта, че знае: любовта е тук, за да се изплатят
дълг
овете и тя не носи предимства за в бъдеще, той е християнин.
Чрез влиянието на Луцифер в човечеството навлезе определен елемент, а нещо от това, което то е притежавало по-рано, трябваше да му бъде отнето. Това, което беше внесено, доведе до низходящо развитие, а Мистерията на Голгота донесе насрещната възможност да се изплати всяка вина. Импулсът от Голгота не е дошъл, за да ни отнеме грехове, които сме извършили в периода на развитието, а е дошъл, за да бъде противовес на това, което е внесено в човечеството чрез Луцифер. Да приемем, че някой не знае нищо за името на Христос Исус, нищо от това, което е съобщено в Евангелията, но че той има познания за радикалната разлика между характера на мъдростта и мощта, и този на любовта. Един такъв човек е християнин в истинския християнски смисъл, дори и да не знае нищо за Мистерията на Голгота.
Който така познава любовта, че знае: любовта е тук, за да се изплатят дълговете и тя не носи предимства за в бъдеще, той е християнин.
Разбирането природата на любовта това означава човек да бъде християнин! Чрез самата теософия само с „карма“ и „прераждане“ човек може да стане голям егоист, ако той не прибави импулса на любовта, Христовия импулс; защото чак тогава се постига това, което надмогва егоизма в теософията. Едно изравняване се получава само чрез разбирането на Христовия импулс. Понеже теософията е необходима на човечеството, тя днес му се дава. Но в нея лежи голямата опасност, когато се изучава само теософия без Христовия импулс, импулса на любовта, чрез теософията хората да засилят егоизма в себе си, да го развият даже извън границите на смъртта.
към текста >>
413.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Точно там Нострадамус много хубаво ни описва: В посвещението на осмата центурия на цар Хайнрих Втори от Франция се казва, че той, Нострадамус, е изчислил своите предсказания „според хода на звездите във връзка с едно определено вдъхновение, породило се в един определен час, наследството на неговите прадеди“; той координира своя „естествен инстинкт във взаимовръзка и съзвучие с
дълг
и и непрекъснати изчисления, след като чрез спокойствие и тишина в душата си е освободил душа, дух и чувство от всички грижи, тревоги и възбуди.“
Точно там Нострадамус много хубаво ни описва: В посвещението на осмата центурия на цар Хайнрих Втори от Франция се казва, че той, Нострадамус, е изчислил своите предсказания „според хода на звездите във връзка с едно определено вдъхновение, породило се в един определен час, наследството на неговите прадеди“; той координира своя „естествен инстинкт във взаимовръзка и съзвучие с дълги и непрекъснати изчисления, след като чрез спокойствие и тишина в душата си е освободил душа, дух и чувство от всички грижи, тревоги и възбуди.“
към текста >>
След
дълг
и пътувания из различни континенти през Август 1851 среща в Лондон познатия й от визиите й през детството, духовно близкия й учител „Махатма М. „.
21. Елена Петровна Блаватска (1831-1891), дъщеря на заселилата се в Русия мекленбургска фамилия Хан. Още като дете била надарена със силни психични способности и много своенравна. Против желанието на фамилията се омъжва за тридесет години по-възрастния Никифор фон Блаватски, с когото обаче веднага се разделя.
След дълги пътувания из различни континенти през Август 1851 среща в Лондон познатия й от визиите й през детството, духовно близкия й учител „Махатма М. „.
Под негово ръководство, чрез учене и окултно обучение, тя се подготвя да действа в едно окултно общество. През 1873 заминава за Ню Йорк, за да действа разяснително сред широко разпространения спиритизъм. Тук заедно с полковник Олкот в 1875 основава теософското общество, чиято главна квартира бива преместена през 1879 в Индия. През 1886 напуска Индия и до смъртта си живее предимно в Лондон. Нейните най-значителни произведения са: „Разбулената Изида“ два тома; „Тайната доктрина.
към текста >>
414.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 22 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Когато сангвиникът влиза в езотеричния или в антропософския живот и той много често стига да това, защото се интересува за всичко възможно, понякога също и за Антропософията или езотеризма, макар и не така силно, само че не се задържа много
дълг
о време -, той трябва да стигне тогава до един вид самонаблюдение.
Един своеобразен езотерик става сангвиникът, който във външния си живот е охарактеризиран с това, че лесно преминава от едно впечатление към друго и не се спира на драго сърце върху едно впечатление. Такъв сангвиник се променя именно твърде своеобразно чрез преобразяването на неговото етерно тяло. В момента, когато той самият иска да се запознае с езотеризма или когато някой друг иска да го доведе до това, той става флегматик по отношение на неговата собствена вътрешност. Така щото при определени обстоятелства сангвиникът е първоначално най-негодният материал относно своя темперамент за езотерично развитие.
Когато сангвиникът влиза в езотеричния или в антропософския живот и той много често стига да това, защото се интересува за всичко възможно, понякога също и за Антропософията или езотеризма, макар и не така силно, само че не се задържа много дълго време -, той трябва да стигне тогава до един вид самонаблюдение.
Но той приема всичко с голямо безразличие, не поглежда драговолно вътре в себе си.
към текста >>
415.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 23 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Ето защо той не носи това
дълг
о време в себе си.
Напомнената топка трудно може да бъде натисната навътре чрез редуващите се събития; тя отхвърля събитията от себе си, поради което не оставя събитията да продължат да трептят в нея силно, както тези събития действуват в потока на времето.
Ето защо той не носи това дълго време в себе си.
Меланхоликът, който оставя събитията да действуват дълбоко, дълбоко в своето етерно тяло, носи дълго време трептенията, които взема със себе си от едно минало на времето в бъдещето.
към текста >>
Меланхоликът, който оставя събитията да действуват дълбоко, дълбоко в своето етерно тяло, носи
дълг
о време трептенията, които взема със себе си от едно минало на времето в бъдещето.
Напомнената топка трудно може да бъде натисната навътре чрез редуващите се събития; тя отхвърля събитията от себе си, поради което не оставя събитията да продължат да трептят в нея силно, както тези събития действуват в потока на времето. Ето защо той не носи това дълго време в себе си.
Меланхоликът, който оставя събитията да действуват дълбоко, дълбоко в своето етерно тяло, носи дълго време трептенията, които взема със себе си от едно минало на времето в бъдещето.
към текста >>
416.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. 26 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Трябва да кажем: Августин живее
дълг
о преди настъпването на нашата епоха; обаче той я подготвя.
Опитайте се да проследите тук цялата лична индивидуална особеност навсякъде в съчиненията на Августин. Вие ще намерите тази особеност.
Трябва да кажем: Августин живее дълго преди настъпването на нашата епоха; обаче той я подготвя.
Той е духът, в чиито съчинения ние намираме зазоряването, първото зазоряване на нашата епоха, която е скроена цялата според Съзнателната душа. Във всеки ред от съчиненията на Августин можем да видим това, и за едно по-тънко чувствуване всеки ред на Августин се различава от всичко, което беше възможно в древна Гърция.
към текста >>
417.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. 28 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Ще мине
дълг
о време, обаче ще дойде веднъж времето, когато хората ще могат да знаят следното, когато кажат: колко странни са били тези хора на 19-то и 20-то столетие!
Ще мине дълго време, обаче ще дойде веднъж времето, когато хората ще могат да знаят следното, когато кажат: колко странни са били тези хора на 19-то и 20-то столетие!
Те са вярвали тогава, че могат да познаят произхода на човека чрез външно изследване на природата, вярвали са, че могат да направят извода от това, което съществува като животински същества в заобикалящия ги свят на физическото поле, че могат да направят такива изводи относно прадедите на човека.
към текста >>
418.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
При Мария, при Йохан Томасий това става така, че те са съответно подготвени да изживеят мировата среднощ по време на своя духовен период между смъртта и ново раждане, но така, че в началото на този земен живот и в продължение на
дълг
о време от същия над преживяването на мировата среднощ се разстила нещо като душевно помрачение и че то изплува на един по-късен етап от настоящия им земен живот.
Защото всички следващи един след друг периоди, през които преминават душите между смъртта и ново раждане, могат да се обозначат във връзка с отделните планети като Слънчев, Марсов, Меркуриев и т.н. период. Някои души проспиват, така да се каже, тази мирова среднощ. Подготвените души будуват по време на този период от духовния им живот в тази мирова среднощ. Този факт обаче все още не обуславя това, такива души, които, благодарение на съответната си подготовка, прекарват съзнателно времето между смъртта и ново раждане, т.е. изживяват в будност мировата среднощ, да внесат в земния си живот също и съзнание за преживяването, когато встъпват във физическо битие.
При Мария, при Йохан Томасий това става така, че те са съответно подготвени да изживеят мировата среднощ по време на своя духовен период между смъртта и ново раждане, но така, че в началото на този земен живот и в продължение на дълго време от същия над преживяването на мировата среднощ се разстила нещо като душевно помрачение и че то изплува на един по-късен етап от настоящия им земен живот.
То обаче изплува едва тогава, когато е настъпил известен вътрешен покой и затвореност на душата. Значителни и дълбоки са събитията, случващи се с душата, когато тя изживява мировата среднощ в будност. Спокойно вътрешно изживяване, просветлено вътрешно изживяване трябва да бъде земният спомен за мировата среднощ. Защото въздействието на това преживяване на мирова среднощ е такова, че това, което обикновено е само субективно, което иначе действа като душевни сили вътре, застава пред душата като нещо реално. Пред Мария то застава така, както е представено в Девета картина на „Пробуждането на душите“ в образите на Астрид и Луна, така че последните стават живи същества.
към текста >>
419.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Наш
дълг
е да направим себе си възможно най-съвършени.
Виждате ли, тази любов, която би могла да се нарече егоистична, също трябва да съществува. Тя не следва да отсъства в човечеството. Защото всичко, което можем да обичаме в духовния свят, духовните факти, всичко, което може да живее у нас чрез любовта като копнеж, като порив нагоре в духовния свят, към постигане на съществата от духовния свят, към познаване на духовния свят, всичко това, разбира се, също произтича от сетивната любов към духовния свят. Но тази любов към духовното не само може, а трябва по необходимост да бъде заради самите нас. Ние сме същества, имащи корени в духовния свят.
Наш дълг е да направим себе си възможно най-съвършени.
Заради самите себе си трябва да обичаме духовния свят, за да внесем в собственото си същество възможно най-много сили от духовния свят. В духовната любов този личен, индивидуален елемент, може да се каже, този егоистичен елемент в любовта, е напълно оправдан, защото той откъсва човека от сетивния свят, води го нагоре в духовния свят, напътства го да изпълни необходимия дълг, да става все по-съвършен и по-съвършен.
към текста >>
В духовната любов този личен, индивидуален елемент, може да се каже, този егоистичен елемент в любовта, е напълно оправдан, защото той откъсва човека от сетивния свят, води го нагоре в духовния свят, напътства го да изпълни необходимия
дълг
, да става все по-съвършен и по-съвършен.
Защото всичко, което можем да обичаме в духовния свят, духовните факти, всичко, което може да живее у нас чрез любовта като копнеж, като порив нагоре в духовния свят, към постигане на съществата от духовния свят, към познаване на духовния свят, всичко това, разбира се, също произтича от сетивната любов към духовния свят. Но тази любов към духовното не само може, а трябва по необходимост да бъде заради самите нас. Ние сме същества, имащи корени в духовния свят. Наш дълг е да направим себе си възможно най-съвършени. Заради самите себе си трябва да обичаме духовния свят, за да внесем в собственото си същество възможно най-много сили от духовния свят.
В духовната любов този личен, индивидуален елемент, може да се каже, този егоистичен елемент в любовта, е напълно оправдан, защото той откъсва човека от сетивния свят, води го нагоре в духовния свят, напътства го да изпълни необходимия дълг, да става все по-съвършен и по-съвършен.
към текста >>
420.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Не че състоянията преминават от само себе си като бодърстването в сън, а след като човек повече или по-малко
дълг
о време е живял в метаморфозирането, той усеща в себе си потребността отново да изживее себе си, като че ли да разгърне обратното колебание на махалото на елементарния живот.
Но би било неправилна представа да се мисли, че редуването на способността за превръщане и укрепеното чувство за Аз в елементарния свят става по такъв начин, сякаш регулирано от природните закони, като бодърстването и съня във физическо-сетивния свят. За ясновиждащото съзнание – а само за него това е възприемаемо – всичко тук е своеволно.
Не че състоянията преминават от само себе си като бодърстването в сън, а след като човек повече или по-малко дълго време е живял в метаморфозирането, той усеща в себе си потребността отново да изживее себе си, като че ли да разгърне обратното колебание на махалото на елементарния живот.
Така по един много по-произволен начин от бодърстването и съня във физическо-сетивния свят се редуват способността за превръщане и животът в себе си с укрепнало самочувствие в елементарния свят. Да, съзнанието може да стигне до това, че сякаш благодарение на еластичността на това съзнание при определени предпоставки двете състояния да са налични едновременно, така че човек, от една страна, в известна степен да метаморфозира и все пак да удържа известни части от душата си и да почива в себе си. В елементарния свят, което в сетивно-физическия свят не би било от полза за душевния живот, може по едно и също време да се бодърства, и да се спи. Така виждаме, че и в този елементарен свят е необходимо колебанието на махалото на душевния живот, както във физическия свят са нужни бодърстването и сънят.
към текста >>
421.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Точно както и твърдението на Кант, насочено към така нареченото доказателство за Божието битие, че сто възможни талера съдържат също толкова пфениги, колкото сто действителни талера, ще бъде опровергано от всеки, който иска да плати
дълг
а си с мислени талери, а не с реални.
Фердинанд Райнеке не е измислица. Ако се разгледат страница по страница всички книги, които се появяват в такова голямо количество днес, прелиствайки страниците, се добива впечатлението, че навсякъде изскача странната физиономия на Фердинанд Райнеке. Той се среща навсякъде в днешната наука. Но по отношение на това отново и отново следва да се подчертава, и по отношение на това няма да пропусна винаги да повтарям, че доказателството, че нещо не е фантазия, а действителност, реалност, трябва да бъде дадено от живота. И отново съм длъжен да кажа: тази част от Шопенхауеровата философия, в която се твърди, че светът е само представа и че човек не би могъл да различи представата от реалното възприятие, може да бъде опровергана единствено от живота.
Точно както и твърдението на Кант, насочено към така нареченото доказателство за Божието битие, че сто възможни талера съдържат също толкова пфениги, колкото сто действителни талера, ще бъде опровергано от всеки, който иска да плати дълга си с мислени талери, а не с реални.
Точно така, както и това, което се нарича подготовка, вживяване на душата в ясновидството трябва да бъде взето в неговата реалност. Тук не само се теоретизира, тук се усвоява един живот, с помощта на който в духовната област се различава също толкова ясно едно реално впечатление от предишен земен живот от впечатление, което не се явява такова, както се отличава горещото желязо, което се допира до кожата, от само въображаемо желязо. Ако се вземе предвид това, ще ни стане също така ясно, че възраженията на Фердинанд Райнеке в тази област всъщност не означават изобщо нищо, защото произхождат от хора, които не са встъпвали в духовната област – нищо не искам да кажа с това – по ясновиждащ начин и които дори не са стигнали до разбиране за нея.
към текста >>
422.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
И така,
дълг
о време тези хора живеели в замъка – а те били много на брой – между това, което идвало отгоре, и това, което обсаждало замъка отвън.
И така, дълго време тези хора живеели в замъка – а те били много на брой – между това, което идвало отгоре, и това, което обсаждало замъка отвън.
Един ден обаче се оказало, че образът отгоре се потопил по-дълбоко от друг път, а също и обсаждащите дошли по-навътре. Сред визионерите в замъка се разпространило тягостно настроение. Трябва да имаме предвид, че г-жа Балде разказва приказка. Визионерите, заедно с останалите обитатели на замъка, изпаднали в един вид съноподобно настроение. Образът отгоре се разделил на отделни светлинни облаци, но те били уловени и затъмнени от обсадителите на замъка.
към текста >>
Аз мога да говоря съвършено безпристрастно за това, тъй като сам
дълг
о време през моя живот бях изложен на странното въздействие на писмения език, на писмения немски на австрийските училища и единствено с много труд се отучих от него – понякога той все още се прокрадва.
Това доказва, че езикът получава обратно въздействие от писмото. Този факт може да се види много ясно в отделни области. Отново трябва да си спомня за нещо, което забелязах за самия себе си и за своите съученици. В Австрия, където има толкова много смесени диалекти, в училищата придаваха голямо значение на това, учениците да научат писмения език, на който преди това, най-малко в по-голямата си част, не са говорили. И това усвояване на писмения език има своето много особено въздействие.
Аз мога да говоря съвършено безпристрастно за това, тъй като сам дълго време през моя живот бях изложен на странното въздействие на писмения език, на писмения немски на австрийските училища и единствено с много труд се отучих от него – понякога той все още се прокрадва.
Тази особеност се заключава в това, че всички кратки гласни се произнасят като дълги, а всички дълги – кратко, докато диалектът, т.е. езикът, роден от словото, се произнася правилно. Когато например има предвид „Sonne“ („слънце“), което е там горе, на небето, диалектът казва „d’Sunn“. Обаче този, който е преминал през австрийските училища, се изкушава да каже „die Soone“. Диалектът казва „der Sun“ за „Sohn“ (син), а австрийският училищен език – „der Sonn“.
към текста >>
Тази особеност се заключава в това, че всички кратки гласни се произнасят като
дълг
и, а всички
дълг
и – кратко, докато диалектът, т.е.
Този факт може да се види много ясно в отделни области. Отново трябва да си спомня за нещо, което забелязах за самия себе си и за своите съученици. В Австрия, където има толкова много смесени диалекти, в училищата придаваха голямо значение на това, учениците да научат писмения език, на който преди това, най-малко в по-голямата си част, не са говорили. И това усвояване на писмения език има своето много особено въздействие. Аз мога да говоря съвършено безпристрастно за това, тъй като сам дълго време през моя живот бях изложен на странното въздействие на писмения език, на писмения немски на австрийските училища и единствено с много труд се отучих от него – понякога той все още се прокрадва.
Тази особеност се заключава в това, че всички кратки гласни се произнасят като дълги, а всички дълги – кратко, докато диалектът, т.е.
езикът, роден от словото, се произнася правилно. Когато например има предвид „Sonne“ („слънце“), което е там горе, на небето, диалектът казва „d’Sunn“. Обаче този, който е преминал през австрийските училища, се изкушава да каже „die Soone“. Диалектът казва „der Sun“ за „Sohn“ (син), а австрийският училищен език – „der Sonn“. По този начин се казва „die Soone“ и „der Sonn“1 Това, разбира се, е краен пример, но той се натрапва или най-малкото се е натрапвал.
към текста >>
423.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Този, който преживява нещо подобно – а това е важно, изпълнено със значение преживяване, – го преживява така, че знае, че понеже не е изнесъл карма, е поел върху себе си един вид космически
дълг
, създал е същество, което всъщност не би трябвало да е извън него, а в самия него.
Това сенчесто същество е реално същество. То съществува отделно от Йохан Томасий, само дето има ужасни задължения поради факта, че всъщност противоречи на общия мирови порядък. Това, което се намира като сенчесто същество отвън, би трябвало да бъде вътре в Йохан. С него се предизвиква това, което се усеща като трагична съдба на това сенчесто същество, което като част от етерното тяло живее отвън в елементарния и духовния свят. И така, това е неизнесена карма на Йохан Томасий, превърната от Луцифер в самостоятелно сенчесто същество.
Този, който преживява нещо подобно – а това е важно, изпълнено със значение преживяване, – го преживява така, че знае, че понеже не е изнесъл карма, е поел върху себе си един вид космически дълг, създал е същество, което всъщност не би трябвало да е извън него, а в самия него.
Това се довежда до съзнанието на Йохан Томасий в „Пробуждането на душите“ чрез другата Филия, че той е създал такова душевно дете, което има в известен смисъл неправомерно битие отвън. Това е особеността, когато човек се вживява в духовните светове, че той застава пред собственото си същество, но че в духовната обективност това собствено същество може да застане пред него умножено. При Йохан Томасий имаме най-разнообразна множественост. Пред него застава една част от неговото същество като Двойник, а сега друга част от съществото му, тъй като кармата се отнася изцяло към съществото на човека, като Дух на младия Йохан Томасий.
към текста >>
424.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Да не иска да се издигне в духовните светове, когато кармата прави това възможно за него в инкарнацията му, се явява нарушаване на
дълг
а по отношение хода на развитието.
За правилното преминаване покрай Пазача на прага е много необходимо човекът да развие самопознание по съответния начин, действително, истинно самопознание, безрезервно самопознание.
Да не иска да се издигне в духовните светове, когато кармата прави това възможно за него в инкарнацията му, се явява нарушаване на дълга по отношение хода на развитието.
Мислейки си, че може да се заблуди, човек да каже на себе си: „Не искам да вляза в духовните светове“, е абсолютно погрешно. Ние сме длъжни да се стремим да влезем в духовните светове толкова интензивно, колкото изобщо ни е възможно. Но, от друга страна, трябва да сме наясно, че не следва да се боим от това, от което човекът е най-склонен и най-предразположен да се страхува: от действителното, истинно самопознание. По този пункт могат да се изживеят много неща. Всъщност нищо в живота на човека не е толкова трудно, колкото действителното самопознание.
към текста >>
Толкова голямо може да бъде заслепението по отношение на
дълг
а към истинно, същинско самопознание на човека.
Ако човек има разбиране за такива души, често се показва, че те наистина уверяват себе си в това, но че в своето подсъзнание са пълни егоисти и всъщност искат само нещата, угодни на собствения им Аз. О, може да се случи и така, че да се явят хора, които, изхождайки, да кажем, от своето горно съзнание, държат речи, говорят думи, пишат съчинения, така че на сравнително малък брой страници от осемнадесет до двадесет и пет пъти да се срещат думи като „любов“, „толерантност“ и тем подобни, без ни най-малко в действителните факти на душата им да има нещо такова. За нищо не е толкова лесно да се заблудиш така, както относно самия себе си, ако отново и отново не стоиш на стража с основателно, честно самопознание, което прилагаш. Но това самопознание е трудно, трудно, ако следва да се прилага непосредствено. Случвало се е дори хората дотолкова да се затварят пред самопознанието, че вместо да си признаят какво представляват понастоящем, по-скоро да признаят, че са били маймуни по време на лунното развитие, по-скоро това, отколкото да осъзнаят какво се явяват в настоящето.
Толкова голямо може да бъде заслепението по отношение на дълга към истинно, същинско самопознание на човека.
За мнозина, които се стремят към духовните области, би било добро упражнение, ако в живота си от време на време отново и отново са правили например следното, ако са си казвали: искам да отправя мисълта си назад към последните три-четири седмици или по-добре месеци и да извикам пред погледа си най-важните факти, когато съм свършил много неща. Искам напълно систематично да се абстрахирам от всичко, което ме е постигнало може би несправедливо. Ще се постарая да изключа всичко, което обикновено толкова често казвам като извинение за това, което ми се е случило, че друг е виновен. Искам никога да не размишлявам над това, че може да е виновен някой друг, освен аз самият. Ако помислим колко лесно човек е склонен ежечасно да държи другиго, а не себе си отговорен за това, което му се случва, ще разберем колко е хубав един такъв обзор на живота, в който дори тогава, когато на някого се е случила несправедливост, той сам да изключи мисълта за тази несправедливост и да не допуска у него да се надигне критика, че другият може и да не е прав.
към текста >>
Те могат
дълг
о да гледат това, което са внесли като спомени от физическото битие в духовния свят.
С астралното тяло се изгубва това, което винаги съществува, след като сме преминали през портата на смъртта, това, което може да се нарече предишно битие, свързаност с преживяното от нас на физическата земя, вътре във физическото и етерното тяло. Сякаш виждаме как собственото ни същество се изгубва в духовния свят. Този процес прилича на това, което е нужно да се търси изкуствено за откриването на истинския ни Аз в духовния свят. Това разтърсващо, значително впечатление, което можем да имаме, ако вървим по пътя на ясновиждащото съзнание, настъпва естествено по начина, по който беше описано, и истинско забвение настъпва толкова по-рано, колкото по-малко усилена и укрепена се оказва душата след смъртта. Тъкмо самоотвержените, неегоистични души, които често смятат за слаби в сетивния живот, се явяват силните души след смъртта.
Те могат дълго да гледат това, което са внесли като спомени от физическото битие в духовния свят.
Така наречените силно егоистични хора се оказват слабаците в духовния свят, при които много скоро изчезва собствената им астралност, когато тя постепенно се разтвори сферически навън в духовния свят.
към текста >>
425.
Бележки
GA_147 Тайните на прага
13) със своето отворено писмо: Едуард Шуре съобщава в едно по-
дълг
о писмо от 1 март 1913 г.
13) със своето отворено писмо: Едуард Шуре съобщава в едно по-дълго писмо от 1 март 1913 г.
на г-н Шарл Блех, председател на Теософското общество във Франция, за своето напускане на обществото, чието почетно членство му е било предложено през 1907 г.
към текста >>
426.
Въведение
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Той стори това, окрилян от едно дълбоко чувство за отговорност и
дълг
спрямо всичко онова, което трябва да бъде подготвено в нашата епоха, както и от съзнанието за великата необходимост, която налагаше тези импулси да се влеят именно в сегашния етап от еволюцията на Земята.
Лекциите, изнесени върху Петото Евангелие през 1913 и 1914 година заемат твърде особено място в духовно-научните изследвания на Рудолф Щайнер. Той сам споделяше с цената на какви усилия можа да говори върху Петото Евангелие.
Той стори това, окрилян от едно дълбоко чувство за отговорност и дълг спрямо всичко онова, което трябва да бъде подготвено в нашата епоха, както и от съзнанието за великата необходимост, която налагаше тези импулси да се влеят именно в сегашния етап от еволюцията на Земята.
към текста >>
427.
2.Кристияния (Осло), Втора лекция, 2 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Апостолите действително се усещаха като пробудени, като хора, които в този момент имаха чувството, че
дълг
о време дни наред са живели в едно необичайно състояние на съзнанието.
Апостолите действително се усещаха като пробудени, като хора, които в този момент имаха чувството, че дълго време дни наред са живели в едно необичайно състояние на съзнанието.
И наистина, това беше един вид пробуждане от дълбок, странен, преизпълнен със сънища сън. Сега те усетиха, като че ли се пробуждат от този странен сън и неговото естество беше такова аз само описвам нещата според както са изглеждали за съзнанието на апостолите сякаш човек се справя с всички ежедневни грижи, ходи насам-натам като наглед здрав човек, без околните хора да забелязват, че той всъщност се намира в едно друго състояние на съзнанието. И ето че настъпи моментът, когато апостолите усетиха, как в деня на Петдесятницата те се пробудиха от този продължителен сън. Те усетиха пробуждането по един забележителен начин: сякаш от Вселената към тях се спусна нещо, което бихме могли да обозначим единствено като субстанция на всепобеждаващата Любов. Като оплодени от горе чрез всепобеждаващата Любов и като пробудени от описаното сънищно съзнание ето как се почувствуваха апостолите.
към текста >>
428.
3.Кристияния (Осло), Трета лекция, 3 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
С една дума, този тригодишен земен живот, разглеждан от нас като един вид ембрионален живот, не създаде никаква Карма, не пое върху себе си никакъв
дълг
, никаква вина.
Обаче по-нататъшното разглеждане на Петото Евангелие показва и нещо друго за този тригодишен земен живот.
С една дума, този тригодишен земен живот, разглеждан от нас като един вид ембрионален живот, не създаде никаква Карма, не пое върху себе си никакъв дълг, никаква вина.
На Земята беше изживян един живот, независещ от никаква минала Карма, необременен от каквато и да е бъдеща Карма. Ние трябва да обхванем тези понятия и идеи в техния пълен, дълбок смисъл, и едва тогава ще стигнем до правилното разбиране на онези странни събития от Палестина, които иначе действително остават като една голяма загадка. Защото какви ли не последици в общочовешката еволюция докара това неразбиране на нещата! И въпреки всичко, колко огромна е силата на Христовия Импулс! Днес нещата не се приемат в техния дълбок и истински смисъл.
към текста >>
429.
5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
„Прости ни
дълг
овете, както и ние прощаваме на нашите длъжници."
„Прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници."
към текста >>
А това може би ще по роди в душите и сърцата Ви топлото усещане: Макар и разделени физически, макар и разделени във времето и пространството, ние искаме да останем заедно, заедно да почувствуваме всичко онова, което трябва да постигнем в нашите души заради свещения
дълг
, който Духът възлага на човешките души през нашата епоха.
И така, аз бях длъжен да говоря за Петото Евангелие, което за мен е нещо свещено. Сега, разделяйки се в Вашите души и сърца, нека дам израз на моето желание за още по-здрава връзка между всички нас, понеже сега вече тя ще се дължи и на духовното изследване върху толкова скъпото за мен Пето Евангелие.
А това може би ще по роди в душите и сърцата Ви топлото усещане: Макар и разделени физически, макар и разделени във времето и пространството, ние искаме да останем заедно, заедно да почувствуваме всичко онова, което трябва да постигнем в нашите души заради свещения дълг, който Духът възлага на човешките души през нашата епоха.
към текста >>
430.
6.Берлин, Първа лекция, 21 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
След едно по-
дълг
о прекъсване ние отново продължаваме заниманията си в тази Берлинска група и нека да започнем с един вид подновяване на нашата духовнонаучна работа, която тук вършим години наред.
След едно по-дълго прекъсване ние отново продължаваме заниманията си в тази Берлинска група и нека да започнем с един вид подновяване на нашата духовнонаучна работа, която тук вършим години наред.
Да, за Берлин настъпи една по-дълга пауза; но този път тя беше запълнена не само с обичайните художествени представления и с лекционния цикъл в Мюнхен*32,а с нещо по-важно: поставен беше основополагащият камък на нашата сграда в Дорнах. И така, след като сме отново събрани тук в тази зала, позволете ми най-напред да насоча Вашето внимание към онова, което би трябвало да означава за нас тази сграда в Дорнах. Нека да се надяваме, че в лицето на тази сграда, нашият антропософски възглед за света ще се превърне в един видим символ за съпринадлежност на всички онези сърца и души, които се усещат вътрешно свързани с духовно-научните стремежи на антропософията.
към текста >>
Да, за Берлин настъпи една по-
дълг
а пауза; но този път тя беше запълнена не само с обичайните художествени представления и с лекционния цикъл в Мюнхен*32,а с нещо по-важно: поставен беше основополагащият камък на нашата сграда в Дорнах.
След едно по-дълго прекъсване ние отново продължаваме заниманията си в тази Берлинска група и нека да започнем с един вид подновяване на нашата духовнонаучна работа, която тук вършим години наред.
Да, за Берлин настъпи една по-дълга пауза; но този път тя беше запълнена не само с обичайните художествени представления и с лекционния цикъл в Мюнхен*32,а с нещо по-важно: поставен беше основополагащият камък на нашата сграда в Дорнах.
И така, след като сме отново събрани тук в тази зала, позволете ми най-напред да насоча Вашето внимание към онова, което би трябвало да означава за нас тази сграда в Дорнах. Нека да се надяваме, че в лицето на тази сграда, нашият антропософски възглед за света ще се превърне в един видим символ за съпринадлежност на всички онези сърца и души, които се усещат вътрешно свързани с духовно-научните стремежи на антропософията.
към текста >>
431.
12.Хамбург, 16 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Тя беше с такава интензивност, че
дълг
о време след неговото заминаване, хората продължаваха да седят заедно и им се струваше, че той е все още всред тях.
Вечер, след като привършваше своята дърводелска работа, той сядаше заедно с другите хора. Такова общуване те не познаваха до този момент. Огромното страдание, през което беше минал, накрая се превърна във вълшебната сила на любовта, която изпълваше всяка от неговите думи. Тази вълшебна сила на думите веднага се отразяваше при разговорите му с хората. Обаче най-могъщото въздействие идваше от онази тайнствена сила, която бликаше между отделните негови думи.
Тя беше с такава интензивност, че дълго време след неговото заминаване, хората продължаваха да седят заедно и им се струваше, че той е все още всред тях.
Да, хората седяха заедно и имаха общото усещане за едно колективно видение, в което Исус отново заставаше пред тях. На много места той присъствуваше като жив между хората.
към текста >>
Никак не е лесно да се говори за тези неща, но в известен смисъл, да се говори за тях, днес е един висш
дълг
: да се говори на определени души тъкмо за човека Исус от Назарет, да им се говори за всичко онова, което ние наричаме Петото Евангелие.
Всяко едно от историческите събития е станало под влиянието на Христос, защото душите живееха в Христовия Импулс. Сега човечеството трябва да се издигне до едно съзнателно обхващане на мировите събития. Ето защо човечеството ще трябва да опознава Христос все по-добре. Но с това е свързано и познаването на човека Исус от Назарет. Всичко това ще става все по-наложително.
Никак не е лесно да се говори за тези неща, но в известен смисъл, да се говори за тях, днес е един висш дълг: да се говори на определени души тъкмо за човека Исус от Назарет, да им се говори за всичко онова, което ние наричаме Петото Евангелие.
към текста >>
432.
Бележки
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
*41. От гръцки: eion = безкрайно
дълг
и периоди от време, вечност.
*41. От гръцки: eion = безкрайно дълги периоди от време, вечност.
към текста >>
433.
3. ЧЕТВЪРТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Знаменателно е, че когато се роди един мъж с особено
дълг
и уши това беше цар Мидас, гърците казаха: Раждайки се този човек получи магарешки уши.
И един отблясък на това е музикалното изкуство, особено аполоновото изкуство, онова музикално изкуство например, което се разлива чрез струнните звуци. Гърците не считаха като аполоново изкуство онова, което се проявяваше чрез свирка или чрез духови инструменти. Онова, което по-малко апелира към стихиите отколкото духовите инструменти, което изисква така да се каже най-много маневриране от страна на човека, на кратко казано, което звучи в струните на Аполон, на него гърците приписваха онова музикално въздействие, което поставя душата в хармония. А за хората, които нямаха склонност, които не ценяха достатъчно музикалното изкуство на Аполон, за тях гърците, имайки в съзнанието всичко онова, което обяснихме, че те действително показват върху тяхното външно тяло един признак изразяващ тяхната тъпота относно аполоновия принцип. За гърците такива хора показваха върху своето външно тяло, как те са изостанали назад атавистично на една предишна степен на развитието.
Знаменателно е, че когато се роди един мъж с особено дълги уши това беше цар Мидас, гърците казаха: Раждайки се този човек получи магарешки уши.
Понеже преди да се роди на Земята този човек не се е отдал по един правилен на чин на въздействията, които някога дойдоха в света чрез онова ангелско същество, което беше проникнато от Христос, затова, казваха те, той има магарешки уши и в резултат на това той предпочиташе духовите инструменти пред струнните. И когато веднъж се роди едно дете, което нямаше така да се каже никаква кожа, което се роди без кожа, то беше познато в митологията под името на одрания Марсиас -, тогава те казаха: Този човек се роди така, защото преди раждането не се е вслушал в това, което изхождаше от подобното на ангел същество. Така се представят нещата за окултното наблюдение. За окултното наблюдение Марсиас не е бил одран когато е бил на Земята в живо тяло, а той така се е родил. Това, което е престъпил, той го е престъпил преди своето раждане.
към текста >>
434.
5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
И трябваше да изпитам, обич ни приятели, че окултните изследвания се ръководят по един чуден начин: За да не бъдем примамени да изпаднем в спекулации и да навлезем в области, в които окултната истина бива заменена с фантазията, ние сме ръководени, бих могъл да кажа,
дълг
о време предпазлива и тихо относно окултното изследване, ако това изследване трябва да изнесе накрая истината на бял свят, истина, която може да ни убеди чрез самата себе си за нейната правилност.
Не че съм казал нещо, което да не може да издържи, но все пак, когато се изказах върху това, аз се чувствувах незадоволен. Аз трябваше да дам това, което може да бъде дадено като сигурно; защото често пъти, когато търсех онова течение, за което сега говорих, в неговото по-нататъшно напредване, когато търсех по-нататъшното окултно християнско развитие на запада, пред душата ми заставаше предупреждението: Ти трябва първо да прочетеш името на Парсифал на неговото истинско място.
И трябваше да изпитам, обич ни приятели, че окултните изследвания се ръководят по един чуден начин: За да не бъдем примамени да изпаднем в спекулации и да навлезем в области, в които окултната истина бива заменена с фантазията, ние сме ръководени, бих могъл да кажа, дълго време предпазлива и тихо относно окултното изследване, ако това изследване трябва да изнесе накрая истината на бял свят, истина, която може да ни убеди чрез самата себе си за нейната правилност.
Така аз често трябваше да се помиря с изчакване на отговора относно изискването: Търси, къде се намира записано името на Парсифал! Аз се бях запознал добре с това, което Вие всички познавате от легендата за Парсифал..., че след като Парсифал се завръща, излекуван по определен начин от неговите грешки, и намира отново пътя за свещения Граал, на него му се известява: върху свещената чаша се е появило блестящо неговото име. Следователно това име трябва да стои върху свещената Чаша. Но къде се намира свещената Чаша? Къде може да бъде намерена тя?
към текста >>
При друг случай аз споменах, че намираме още най-добра та литературна форма относно идването на Парсифал при замъка на Граала при Крестиен дьо Троай или Християн дьо Троай; как там ни се описва, че след
дълг
и скитания Парсифал достига в една уединена област, където намира първо двама човека: единият кара една лодка, а другият лови риба от лодката; как при неговото запитване тези хора го насочват към царя на рибарите и как намира царя на рибарите в замъка на Грала.
Знаем, че след това тя искала да го предпази от упражнението на рицарството и от рицарската добродетел, че оставила да управляват нейните владения и се е оттеглила в самотност, че искала да възпита детето така, щото то да остане далече от това, което несъмнено живеело в него. Защото детето не трябвало да бъде изложено на опасностите, на които бил изложен бащата. Но ние знаем също, че детето започнало от рано да насочва поглед към всичко величествено в природата и че всъщност не е изпитало нищо от възпитанието на майката, не е научило нищо от възпитанието на майка си, освен че царува един Бог, че детето получило стремеж да служи на този Бог: и когато веднъж детето срещнало рицари, то счело тези рицари за Бога и паднало на колене пред тях. Когато след това детето издало на майка си, че е видяло рицари и че иска самото то да стане рицар, майката го облякла в дрехи на шут и го оставила да замине. Знаем, че момчето заминало и имало някои приключения и знаем, че по-късно майката което бихме могли да наречем сантиментално, което обаче има дълбоко значение умира със съкрушено сърце поради изчезването на нейния син, който даже не се сбогувал с нея обръщайки се назад, и заминал, за да преживее рицарски приключения... Знаем, че след много скитания, при които е научил нещо върху рицарството и рицарската добродетел и се е отличил в тази добродетел, Парсифал стигнал до замъка на Граала.
При друг случай аз споменах, че намираме още най-добра та литературна форма относно идването на Парсифал при замъка на Граала при Крестиен дьо Троай или Християн дьо Троай; как там ни се описва, че след дълги скитания Парсифал достига в една уединена област, където намира първо двама човека: единият кара една лодка, а другият лови риба от лодката; как при неговото запитване тези хора го насочват към царя на рибарите и как намира царя на рибарите в замъка на Грала.
След това по-нататък, как царят на рибарите, един вече в напреднала възраст мъж, който е отслабнал и трябвало да лежи на легло, му подава в разговор меча, който той получил от своята племенница.
към текста >>
Именно чрез това, което те бяха изнесли на бял свят, те ме отклониха първо от правия път това стана още преди
дълг
о време защото от това екзотерично изследване аз можах да видя, че когато Волфрам фон Ешенбах започна да съчинява своя Парсифал така казва екзотеричното изследване той използувал според собствените му изказвания съчинението на Християн дьо Троай и това на някакъв си Киот.
Върху тази чаша стои то. И сега, тъй като за мене се касаеше да намеря чашата, аз бях отначало заблуден, обични приятели. Казвам това с пълната скромност, не за да изразя нещо нескромно винаги при окултното изследване ми се връщаше необходимо да вземем под внимание не само това, което се получава непосредствено от окултни източници, а когато се касаеше за един сериозен проблем, да вземам под внимание това, което външното изследване е произвело. Това е главно добре, така ми се струва, особено тогава, когато при проследяването на един проблем човек не пропуска да се съветва действително съвестно с всичко, което обикновените учени имат да кажат, за да остане човек така да се каже върху здравата почва, за да не се изгуби във въздушни кули. Тук беше сега така, че тези екзотерични учени ме заблудиха.
Именно чрез това, което те бяха изнесли на бял свят, те ме отклониха първо от правия път това стана още преди дълго време защото от това екзотерично изследване аз можах да видя, че когато Волфрам фон Ешенбах започна да съчинява своя Парсифал така казва екзотеричното изследване той използувал според собствените му изказвания съчинението на Християн дьо Троай и това на някакъв си Киот.
Според екзотеричното изследване този Киот не може да бъде намерен и затова то го счита за една измислица на Волфрам фон Ешенбах, така да се каже, като че за многото неща, които Волфрам фон Ешенбах прибавя към намиращото се при Християн дьо Троай, би искал да покаже още един друг източник. Най-много официалната наука иска да допусне, че този Киот е бил един преписвач на съчиненията на Християн дьо Троай и че след това Волфрам фон Ешенбах е представил тези неща по един фантастичен начин. Вие виждате, до къде може да доведе някого това екзотерично изследване, То ме доведе да се отклоня повече или по-малко от пътя, който води до въпросния Киот, защото официалното изследване го счита за една измислица на Волфрам фон Ешенбах. В същото време /това са отново такива кармически съчетания/, когато бях заблуден от официалното изследване, аз се натъкнах на нещо друго. Това, на което се натъкнах, бих могъл да го изразя както следва /аз го изложих вече често в моята книга "Тайната Наука", в циклите от сказки и т.н./: След атлантските епохи, възникват, както те са се развили преди Тайната на Голгота, преди Четвъртата следатлантска културна епоха, явяват се отново по определен начин след тази епоха.
към текста >>
435.
6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Въпреки че Христос дойде затова, за да унищожи делата на дявола и наложи мълчание на тези духове, въпреки че те изгубиха техните храмови статуи, горички, пещери и
дълг
о време обсебената Земя, те все още съществуват тук и там в празния въздух и викат с позволението на Бога; често пъти те са наказателен бич на Бога, той често им позволява да съобщят определени неща на хората.
Въпросните духове са действували през въздуха в посоката на птиците, чрез които след това, с позволението на Бога, на хората са били съобщавани много неща. И днес още чуваме да се дават примери със злокобни птици, като сови, картали, орли, врани, само че тези примери са толкова по-редки, колкото повече те са презирани. Защото споменатите духове не могат да понасят да бъдат презирани, както във всеки случай те заслужават това според Божия закон и християнското учение, поради което те побягват и замлъкват. Тъй като Дяволът още от начало можеше да говори чрез животните и чрез змията говори с Ева, той съблазни човешкия род. От тогава на сам това беше техен навик: колкото пъти можеха да разговарят с хората в гласове и предзнаменования чрез телата и движенията на животните, те злоупотребяваха с тази сила, спечелиха си обожание и мамеха бедните хора.
Въпреки че Христос дойде затова, за да унищожи делата на дявола и наложи мълчание на тези духове, въпреки че те изгубиха техните храмови статуи, горички, пещери и дълго време обсебената Земя, те все още съществуват тук и там в празния въздух и викат с позволението на Бога; често пъти те са наказателен бич на Бога, той често им позволява да съобщят определени неща на хората.
Този човек леко показва, как духовните откровения са проникнати от Христос; защото той прави това с едно настроение, което може да се нарече наистина проникнато от Христос. Така говори този човек в 1607 година за преломите, които са станали в духовния свят. Кой е този човек? Дали той е някой, който няма никакво оправдание да говори за тези неща? Дали е някой, когото хората не трябва да слушат?
към текста >>
436.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Защото мисловните грешки се промъкват и чрез най-светлите духове, и хората
дълг
о време не виждат, къде всъщност се намират главните пукнатини в едно такова мислене, каквото е мисленето на Кант, например в неговото сравняване между стоте възможни и стоте истински талера.
Вие виждате, че нещата имат и една по-дълбока страна. Привеждам този пример, само за да посоча, че когато става дума за мисленето, се налага да копаем по-навътре в нещата.
Защото мисловните грешки се промъкват и чрез най-светлите духове, и хората дълго време не виждат, къде всъщност се намират главните пукнатини в едно такова мислене, каквото е мисленето на Кант, например в неговото сравняване между стоте възможни и стоте истински талера.
При мисленето нещата винаги опират и до това, да обхванем ситуацията, в която се разгръща една или друга мисъл.
към текста >>
437.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Може така да се случи в живота, че пътувайки по света, един човек среща определени животни, които са различно оцветени, с козина, наподобяваща коприна или гъста вълна, с
дълг
и или къси мустаци; в определени моменти те извършват странни движения, напомнящи за месенето на тесто, ядат мишки и т.н.
Нека да предположим, че по стечение на някакви обстоятелства вие се оказвате в едно положение, което ви дава възможност да образувате общи понятия, следователно, да обхващате известен брой отделни неща или качества, и да ги обединявате в съответното общо понятие. Това може да стане по два начина – поне що се отнася до следния пример, при който даден човек започва да обединява различни качества в едно общо понятие.
Може така да се случи в живота, че пътувайки по света, един човек среща определени животни, които са различно оцветени, с козина, наподобяваща коприна или гъста вълна, с дълги или къси мустаци; в определени моменти те извършват странни движения, напомнящи за месенето на тесто, ядат мишки и т.н.
Той може да назове тези наблюдавани от него същества с името „котки”. Така той образува общото понятие „котка”. Всички животни, изглеждащи по този начин, имат нещо общо с това, което той нарича „котки”.
към текста >>
– В порива на едно такова настроение Фихте каза веднъж следното: - Целият свят, който се разпростира около нас е онагледеният материал за изпълнението на
дълг
а!
Но фактически, сам по себе си, светът на материалните явления е лишен от смисъл. Ако в него липсва онази тенденция, която осигурява движението напред, ако от този свят, разположен около нас, не може да възникне нещо, към което човешката душа да се стреми, тогава този свят наистина няма смисъл. Според възгледа на такива хора идеалното трябва да е в основата на мировите процеси. Такива хора отдават дължимото на реалните мирови процеси. Те не са реалисти, но въпреки това отдават дължимото на реалния живот, и все пак според тях реалният живот получава смисъл, само ако е проникнат от идеалното.
– В порива на едно такова настроение Фихте каза веднъж следното: - Целият свят, който се разпростира около нас е онагледеният материал за изпълнението на дълга!
– Привържениците на такъв мироглед, според който всичко е само средство за идеите, които пронизват и ръководят мировите процеси, можем да наречем идеалисти, а техния мироглед – идеализъм. Красиви и величествени думи са изречени в прослава на идеализма. В тази област на живота, която аз току-що охарактеризирах, за да посоча, че светът би бил лишен от цел и смисъл, ако идеите бяха само празни човешки фантазии и не лежаха в основата на мировите процеси, в тази област идеализмът има своето пълно право. Обаче с помощта на този идеализъм е невъзможно, примерно, да бъде обяснена външната действителност, външната реалност, за която говорят реалистите.
към текста >>
438.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 23. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Колкото и
дълг
о да се взирате, вие няма да видите лицето си.
Обаче има и нещо друго. Работата е там, че мислейки, човекът възприема само последната фаза от своята мисловна дейност. За да обясня това, аз отново ще прибегна до сравнението с огледалото. Представете си, че бихте поискали да застанете пред едно огледало и да видите лицето си в него. Ако нямате огледало, вие няма да видите лицето си.
Колкото и дълго да се взирате, вие няма да видите лицето си.
Ако искате да го видите, вие трябва да обработите някаква материална плоскост така, че тя да заприлича на огледало. Или иначе казано, вие първо трябва да подготвите тази плоскост, и едва после тя ще може да отразява един или друг образ. След като свършите това, вие ще видите лицето си. – Душата трябва да направи с мозъка същото, което един човек би направил с огледалото. Фактически същинската мисловна дейност, свързана с възприемането на мисълта, се предхожда от една друга дейност, каквато е тази, когато вие, примерно, искате да възприемате една мисъл за „лъва”, но преди това привеждате в движение някои дълбоко скрити части на мозъка по такъв начин, че те се превръщат в „огледало” за възприемането на мисълта за „лъва”.
към текста >>
439.
Христос по времето на Голгота и Христос в XX век
GA_152-2 Христос по времето на Голгота и Христос в XX век
И точно както по времето на земния живот на Христос по-голяма част от неговите съвременници е неспособна да вярва какво мощно събитие се извършва в еволюцията на Земята, така и в нашето време външния свят се стреми да увеличи мощта на материализма и
дълг
о време ще счита това, за което говорихме днес, за фантазия, мечтателство, може би и за глупост.
Това, което сега можах да кажа с няколко думи постепенно ще проникне в човешките души и посредникът, посланикъ ще бъде архангел Михаил, който сега е пратеник на Христос. Както той ръководи душите на хората преди, за да могат да разберат насочването на Неговия живот от небето към Земята, така сега подготвя човечеството да може да изживее направлението на Христовото съзнание от състоянието на безсъзнание към състоянието на съзнание.
И точно както по времето на земния живот на Христос по-голяма част от неговите съвременници е неспособна да вярва какво мощно събитие се извършва в еволюцията на Земята, така и в нашето време външния свят се стреми да увеличи мощта на материализма и дълго време ще счита това, за което говорихме днес, за фантазия, мечтателство, може би и за глупост.
И така ще приема и тази истина за архангел Михаил, който в настоящето време започва да разкрива отново Христос. Въпреки всичко много хора ще познаят това, което започва сега като зазоряване и което в течение на бъдещите столетия ще се влее в човешките души като слънце, защото Михаил винаги може да бъде сравнен с едно слънце. И макар много хора да не признаят това ново откровение на архангел Михаил, то въпреки това ще се разпространи сред хората.
към текста >>
Нека по-добре да чувстваме, че е наш сериозен
дълг
, както ги опознаваме чрез духовната наука, да станем добронамерени инструменти за такова откровени.
Това е, което днес може да се каже върху отношението на Мистерията на Голгота, която стана в началото на нашето летоброене, към Мистерията на Голгота, както трябва да бъде разбрана днес. Нека събудим в душите си тези чувства, като познаем, че само така можем да станем истински последователи на духовната наука. От време на време ще се появяват други откровения, за които трябва да държим сетивата си отворени. Не трябва ли да чувствуваме, че би било твърде егоистично от наша страна да имаме тези чувства само за своето собствено задоволяване?
Нека по-добре да чувстваме, че е наш сериозен дълг, както ги опознаваме чрез духовната наука, да станем добронамерени инструменти за такова откровени.
И въпреки, че сме само малко общество в цялото човечество, което се стреми да разбере новата истина за Мистерията на Голгота, да схване това ново Откровение на Михаил, въпреки това ние изграждаме една нова сила, която ни най-малко не зависи от вярването в това Откровение, а зависи единствено от самото това Откровение, от самата Истина.
към текста >>
440.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Такъв един човек, който може би прави упражнения, а може би и не прави такива упражнения, за да стане сам духовен изследовател, а сериозно се старае да разбере Духовната наука, може би
дълг
о,
дълг
о време не ще може да мисли за това, сам да вижда нещо по ясновидски начин.
За този, който действително правилно слуша тази Духовна наука, не съществува нищо в нея, което да не ни повдигне от една страна или от друга страна да не ни накара да прогледнем в бездната на съществуването, за да ни направи да се ориентираме и в тези бездни. Можем да кажем: Който разбира правилно духовната наука, той проследява това, което тя казва, навсякъде не само с мисълта, но и с определени чувства. Който приема в себе си Духовната наука, благодарение на това, че понятията на Духовната науки живеят в него, че усвоява онези навици да си представя нещата, които току-що посочихме като необходими по отношение на Духовната наука, той ще преобрази действително своята душа още на физическия свят. Аз често пъти съм обръщал вниманието върху това, че едни от най-добрите упражнения за духовния ученик са изучаването, сериозното изучаване на самата Духовна наука. Но постепенно у човека, който прониква в Духовната наука, се оказва нещо особено.
Такъв един човек, който може би прави упражнения, а може би и не прави такива упражнения, за да стане сам духовен изследовател, а сериозно се старае да разбере Духовната наука, може би дълго, дълго време не ще може да мисли за това, сам да вижда нещо по ясновидски начин.
Някога той ще може това, но може би това ще бъде за него един далечен идеал. Обаче който оставя Духовната наука да действува върху неговата душа действително в посочения смисъл, ще види, че в неговата душа инстинктите на живота, повече несъзнателните пружини на живота се изменят. Неговата душа действително става друга. Човек не може да се отдаде на Духовната наука, без тази Духовна наука да повлияе инстинктивно на неговата душа, да я направи друга, да създаде в нея други симпатии и антипатии, да я залее така да се каже с една светлина, така щото душата се чувствува по-сигурно отколкото е чувствувала по-рано. Това можем да забележим във всяка област на живота; във всяка област на живота Духовната наука се проявява по описания начин.
към текста >>
Не казвайте: "Аз познавам много несръчни последователи на Духовната наука; те още
дълг
о време не са станали сръчни!
Обаче който оставя Духовната наука да действува върху неговата душа действително в посочения смисъл, ще види, че в неговата душа инстинктите на живота, повече несъзнателните пружини на живота се изменят. Неговата душа действително става друга. Човек не може да се отдаде на Духовната наука, без тази Духовна наука да повлияе инстинктивно на неговата душа, да я направи друга, да създаде в нея други симпатии и антипатии, да я залее така да се каже с една светлина, така щото душата се чувствува по-сигурно отколкото е чувствувала по-рано. Това можем да забележим във всяка област на живота; във всяка област на живота Духовната наука се проявява по описания начин. Някой човек може да бъде несръчен; той става последовател на Духовната наука и скоро забелязва, че без да е направил нещо друго освен това, че се е проникнал с Духовната наука, става по-сръчен в своите действия и движения.
Не казвайте: "Аз познавам много несръчни последователи на Духовната наука; те още дълго време не са станали сръчни!
" Опитайте се да размислите върху това, че тези хора не са се проникнали действително вътрешно с Духовната наука така, както е необходимо според тяхната карма. Някой може да бъде художник и да владее до известна степен живописта: когато стане последовател на Духовната наука, той ще забележи, че това, което току-що подчертах, се е вляло в инстинктивното боравене с изкуството на живописта. Той по-лесно смесва боите; идеите, които иска да има, му идват по-лесно. Или да предположим, че някой е учен и трябва да обработи по някакъв начин нещо научно. Който се е намирал в такова положение, ще знае, колко усилия струва да събере необходимата литература, за да разреши даден въпрос.
към текста >>
441.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
У едни хора тези сили са толкова, че той едва може да бодърствува една нощ, без да го надделее умората, у други пък те са повече и им позволяват да останат будни по-
дълг
о време.
Това, което лъчезари към тебе като мъдрост, е дейността, подвижността, движението на твоето етерно тяло. И минава времето, това бе описано също и в публичната сказка минава времето, което трае само няколко дни и през което имаме впечатлението: Животът протича като една картина от спомени. Нашите мисли, които през време на земния живот са се превърнали в наши спомени, се разгръщат така да се каже в тази картина от спомени, те още веднъж се явяват пред нашата душа. И ние можем да поддържаме това състояние толкова време, колкото имаме силата при нормални условия да се задържим будни във физическото тяло през време на земния живот. Тук не се касае за това, колко време сме останали някога будни в живота при ненормални условия, а за това, какви сили имаме в себе си, за да се задържим будни.
У едни хора тези сили са толкова, че той едва може да бодърствува една нощ, без да го надделее умората, у други пък те са повече и им позволяват да останат будни по-дълго време.
Обаче от количеството на тези сили зависи, от колко време се нуждае човек, за да завърши преживяването на тази картина на спомените. Но заминалият има също ясното съзнание; благодарение на това, че на задния план се намира звездата от воля, и тази картина от спомени се намира онова, което сме постигнали през последния земен живот; че в нея се намира това, което показва с колко сме узрели повече, придобивката в повече в сравнение с това, което сме имали при нашето навлизане в раждането, която придобивка сега отнасяме през смъртта. И това, което можем да наречем като плод на последния си земен живот, ние го чувствуваме така, като че то не би останало такова, каквото е било през време на картината от спомени, но като че се отдалечава, отива надалече, като че прониква в бъдещето на времената и изчезва в това бъдеще на времената.
към текста >>
Днес аз ще говоря предимно за това, какво е положението в живота между смъртта и едно ново раждане при такива хора, които са достигнали нормална
дълг
отрайност на живота и са умрели при нормални условия.
Днес аз ще говоря предимно за това, какво е положението в живота между смъртта и едно ново раждане при такива хора, които са достигнали нормална дълготрайност на живота и са умрели при нормални условия.
За случаите на изключение ще говорим после утре по-подробно. И така, плодът на нашия земен живот се отдалечава, когато сме добили такъв плод, и в душата си ние знаем: Този плод съществува някакси, но ние сме останали зад него. Мъртвият има съзнанието, че е останал в един предишен момент, плодът на живота отива бързо напред, така че той пристига по-рано в една по-късна точка на времето и ние трябва да го догонваме, да вървим след него. Това, което сега казах, това вътрешно изживяване, че плодът на живота пребивава във всемира, съществува, това трябва добре да си представим; защото това е, което образува основата за нашето съзнание, за началото на нашето съзнание след смъртта. Нашето съзнание трябва винаги да бъде, така да се каже, подбуждано от нещо.
към текста >>
442.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
И
дълг
о време още, преди човек да слезе в този земен живот, той е изградил от духовния свят един духовно-етерен първообраз, който носи в себе си силите, които бихме могли да наречем духовно-магнетични сили.
Накратко казано, този живот протича тогава така, че наистина той все още протича в една смяна на духовно общуване и на духовна самотност, но е насочен главно към това, душата да си изгради първообраза за един нов земен живот, първо чисто духовно.
И дълго време още, преди човек да слезе в този земен живот, той е изградил от духовния свят един духовно-етерен първообраз, който носи в себе си силите, които бихме могли да наречем духовно-магнетични сили.
Тези духовно-магнетични сили привличат една душа надолу към една родителска двойка, за която тя чувствува: тази родителска двойка ще ми даде наследствените признаци, за да мога да вляза в един нов земен живот.
към текста >>
Дълг
о време преди настъпването на мировия среднощен час, ние бихме забравили, че сме били един Аз в последния живот; ние бихме чувствували връзката с духовния свят, обаче бихме забравили себе си.
До този момент ние трябва да запазим връзката с нашия Аз. Ние трябва да запазим така да се каже спомена: Ти беше на Земята този Аз. Този Аз трябва да остане като спомен в душата. Че имаме силата да сторим това в нашия цикъл на времето, то е свързано с факта, че Христос донесе в земната аура силата, която иначе не бихме могли да донесем от земния живот, силата, която ни прави способни да запазим спомена за нашия Аз до мировия среднощен час. Би се получило едно разкъсване, една пропаст, което би превърнало нашето съществуване в средата между смъртта и следващото раждане в нещо нехармонично, ако Христовият Импулс не би текъл през земния свят.
Дълго време преди настъпването на мировия среднощен час, ние бихме забравили, че сме били един Аз в последния живот; ние бихме чувствували връзката с духовния свят, обаче бихме забравили себе си.
А това се дължи на обстоятелството, че на Земята действително развиваме нашия Аз така силно, щото все повече и повече идваме до това осъзнаване на Аза, до това себесъзнание това е станало необходимо от Тайната на Голгота насам. Но развивайки все повече и повече на Земята на шето съзнание за Аза, нашето себесъзнание, ние изразходваме силите, от които се нуждаем след смъртта, за да не забравим себе си действително до мировия среднощен час на съществуването. За да можем да запазим този спомен, ние трябва да умрем в Христа. Ето защо трябваше да дойде Христовия Импулс. Той ни дава възможност да не забравим нашия Аз до настъпването на мировия среднощен час на съществуването.
към текста >>
443.
Съдържание
GA_155 Христос и човешката душа
Грехът и
дълг
ът като индивидуални факти и като обективни световни факти.
Грехът и дългът като индивидуални факти и като обективни световни факти.
Свръхземната сила на Христос, Заличаване на греха в хода на Земното развитие чрез Мистерията на Голгота.
към текста >>
444.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Тези три душевни члена са онези, които в течение на нашето Земно развитие са си приготвили първо трите външни телесни члена: физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло през време на
дълг
и периоди от Земното развитие и които се развиват по определен начин по-нататък в редуващите се една след друга културни епохи на следатлантското време, и които в бъдещите времена на Земното развитие ще се приспособят отново към астралното, към етерното и към физическото тяло, така че Земята да може да се приготви да премине към Юпитеровото развитие.
Ние знаем, че ако искаме да разберем физическото тяло на човека, трябва да се върнем назад в миналото към три преминали въплъщения на нашата планета Земя, към Сатурновото въплъщение, към Слънчевото въплъщение и към Лунното въплъщение; ние знаем, че в прадалечното минало през време на Сатурновото въплъщение на нашата планета Земя, физическото тяло на човека беше вече получило своята заложба; освен това знаем, че през вре ме на Слънчевото въплъщение етерното тяло на човека получи своята заложба, а през Лунното въплъщение астралното тяло. И какво друго е всъщност нашето Земно развитие освен нещо, което във всичките си фази и във всичките си епохи дава на Аза възможност да се реализира в цялата негова пълнота! Ние можем да кажем: Така, както физическото тяло стига в края на Сатурновото развитие до една определена, пълна със значение за него, степен от неговото развитие, така също и етерното тяло стига до една пълна със значение степен на развитие в края на Слънчевото развитие, както и астралното тяло в края на Лунно то развитие, така също и нашият Аз в края на Земното развитие ще достигне една пълна със значение степен на своето развитие. И ние говорим, че нашият Аз се развива чрез три душевни члена: Чрез Сетивната Душа, Разсъдъчната Душа и Съзнаващата Душа. Всички светове, които са включени в тези три душевни члена, имат връзка с нашия Аз.
Тези три душевни члена са онези, които в течение на нашето Земно развитие са си приготвили първо трите външни телесни члена: физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло през време на дълги периоди от Земното развитие и които се развиват по определен начин по-нататък в редуващите се една след друга културни епохи на следатлантското време, и които в бъдещите времена на Земното развитие ще се приспособят отново към астралното, към етерното и към физическото тяло, така че Земята да може да се приготви да премине към Юпитеровото развитие.
Ако ние вземем израза достатъчно нашироко, просто бихме могли да наречем Земното развитие на човека също и развитие на неговата душа. Човек би могъл да каже: когато започна Земното развитие, тогава в човека започна също да се раздвижва закономерно и неговата душа; тя работеше първо върху външните обвивки; след това започна да работи над самата себе си и от сега нататък се готвеше да работи пак върху външните тела, за да може с това да бъде подготвено Юпитеровото развитие. Сега трябва да държим пред нашите очи това, което човек трябва да стане в неговата душа през време на Земното развитие. Той трябва да стане това, което може да се обозначи с термина "личност". Тази личност се нуждае първо от онова, което бихме могли да назовем „свободна воля", обаче тази личност от друга страна се нуждае също от възможността да намери вътре в себе си пътя към Божественото в света.
към текста >>
445.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Едно от онези понятия, на които можем да се натъкнем, когато става дума за отношенията на Христос към човешката душа е, без съмнение, понятието за
дълг
и грях.
Едно от онези понятия, на които можем да се натъкнем, когато става дума за отношенията на Христос към човешката душа е, без съмнение, понятието за дълг и грях.
Ние знаем добре, какво решаващо значение имат понятията дълг и грях например в християнството на апостол Павел. Без съмнение, трябва да кажем, че нашата съвременна епоха е малко склонна да има едно действително дълбоко вътрешно разбиране за по-нататъшната взаимна връзка, която срещаме при апостол Павел между понятията „дълг" и „грях", и „смърт" и „безсмъртие". Но това се дължи на материализма на нашето време. Нужно ни е само да си спомним думите, които аз казах в първата изнесена тук лекция, аз казах, че едно безсмъртие на човешката душа без запазване и продължаване на съзнанието в състоянието след смъртта, не би означавало никакво истинско безсмъртие; едно прекратяване на съзнанието със смъртта би било равнозначно на факта, който човек тогава трябва да приеме, а именно, че всъщност човекът не е безсмъртен. Защото едно несъзнателно съществуване на човешкото същество след смъртта би означавало, че най-важното, това, което прави от човека един истински човек, не би съществувало след смъртта.
към текста >>
Ние знаем добре, какво решаващо значение имат понятията
дълг
и грях например в християнството на апостол Павел.
Едно от онези понятия, на които можем да се натъкнем, когато става дума за отношенията на Христос към човешката душа е, без съмнение, понятието за дълг и грях.
Ние знаем добре, какво решаващо значение имат понятията дълг и грях например в християнството на апостол Павел.
Без съмнение, трябва да кажем, че нашата съвременна епоха е малко склонна да има едно действително дълбоко вътрешно разбиране за по-нататъшната взаимна връзка, която срещаме при апостол Павел между понятията „дълг" и „грях", и „смърт" и „безсмъртие". Но това се дължи на материализма на нашето време. Нужно ни е само да си спомним думите, които аз казах в първата изнесена тук лекция, аз казах, че едно безсмъртие на човешката душа без запазване и продължаване на съзнанието в състоянието след смъртта, не би означавало никакво истинско безсмъртие; едно прекратяване на съзнанието със смъртта би било равнозначно на факта, който човек тогава трябва да приеме, а именно, че всъщност човекът не е безсмъртен. Защото едно несъзнателно съществуване на човешкото същество след смъртта би означавало, че най-важното, това, което прави от човека един истински човек, не би съществувало след смъртта. А една несъзнателна човешка душа, която би надживяла смъртта, не би означавала, така да се каже, нещо повече от един сбор от атоми, които също и материализмът приема, че трябва да останат, след като човешкото тяло е разрушено.
към текста >>
Без съмнение, трябва да кажем, че нашата съвременна епоха е малко склонна да има едно действително дълбоко вътрешно разбиране за по-нататъшната взаимна връзка, която срещаме при апостол Павел между понятията „
дълг
" и „грях", и „смърт" и „безсмъртие".
Едно от онези понятия, на които можем да се натъкнем, когато става дума за отношенията на Христос към човешката душа е, без съмнение, понятието за дълг и грях. Ние знаем добре, какво решаващо значение имат понятията дълг и грях например в християнството на апостол Павел.
Без съмнение, трябва да кажем, че нашата съвременна епоха е малко склонна да има едно действително дълбоко вътрешно разбиране за по-нататъшната взаимна връзка, която срещаме при апостол Павел между понятията „дълг" и „грях", и „смърт" и „безсмъртие".
Но това се дължи на материализма на нашето време. Нужно ни е само да си спомним думите, които аз казах в първата изнесена тук лекция, аз казах, че едно безсмъртие на човешката душа без запазване и продължаване на съзнанието в състоянието след смъртта, не би означавало никакво истинско безсмъртие; едно прекратяване на съзнанието със смъртта би било равнозначно на факта, който човек тогава трябва да приеме, а именно, че всъщност човекът не е безсмъртен. Защото едно несъзнателно съществуване на човешкото същество след смъртта би означавало, че най-важното, това, което прави от човека един истински човек, не би съществувало след смъртта. А една несъзнателна човешка душа, която би надживяла смъртта, не би означавала, така да се каже, нещо повече от един сбор от атоми, които също и материализмът приема, че трябва да останат, след като човешкото тяло е разрушено.
към текста >>
И тъй като трябваше да определи индивидуалното съзна ние като нещо зависимо от
дълг
а и греха, той можеше естествено да каже: когато след смъртта човешкото съзнание е замъглено от
дълг
а и греха или от последствията на
дълг
а и греха, когато следователно след смъртта съзнанието е нарушено от
дълг
а и греха, това означава, че грехът и
дълг
ът действително умъртвяват човека, умъртвяват човека душа и като дух.
За апостол Павел беше още непоклатимо като скала схващането, че за безсмъртието може да се говори само при запазване на индивидуалното съзнание.
И тъй като трябваше да определи индивидуалното съзна ние като нещо зависимо от дълга и греха, той можеше естествено да каже: когато след смъртта човешкото съзнание е замъглено от дълга и греха или от последствията на дълга и греха, когато следователно след смъртта съзнанието е нарушено от дълга и греха, това означава, че грехът и дългът действително умъртвяват човека, умъртвяват човека душа и като дух.
Естествено твърде далеч е от това материалистичното съзнание на нашето време, също и съзнанието на много философски изследователи на настоящето, които са доволни да говорят или да могат да говорят за едно продължаване на живота на човешката душа след смъртта, докато човешкото безсмъртие би могло да бъде идентифицирано само с едно съзнателно съществуване на човешката душа след смъртта.
към текста >>
И за да разберем тази трудност, е достатъчно само да обърнем внимание на взаимосвързаните отношения между понятията „
дълг
", „грях" и „Карма".
Сега възниква без съмнение една трудност особено за антропософския светоглед.
И за да разберем тази трудност, е достатъчно само да обърнем внимание на взаимосвързаните отношения между понятията „дълг", „грях" и „Карма".
Някои антропософи слагат край на съмненията, като просто казват:"Ние вярваме в Кармата, а това означава: едно прегрешение, което един човек извършва в някое прераждане, се носи от същия човек с неговата Карма и се пренася в по-късни времена; но също в течение на преражданията настъпва едно изравняване". И сега започва трудността. Антропософите тогава лесно казват:"Как може това да се свърже с приетото като християнско понятие например за прощаването на греховете чрез Христос? ". И все пак понятието за прощаването на греховете е напълно свързано с истинското християнство. Достатъчно е само да си припомним следното: Христос е разпнат на кръста между двамата разбойници.
към текста >>
Всичко идва оттам, че Христос фактически е поел върху себе си обективния
дълг
, обективния грях.
Всичко идва оттам, че Христос фактически е поел върху себе си обективния дълг, обективния грях.
В момента, когато проникна себе си с Христос и когато изследвам Акашовата Летопис с Христос, тогава аз намирам факта записан в Акашовата Летопис. Христос го е взел в своето Царство и го носи по-нататък, така че, когато се абстрахираме от Христос, аз не мога да намеря факта в Акашовата Летопис. Човек трябва да отбелязва тази разлика.
към текста >>
Христос е онзи, който е в състояние да изкупи нашите
дълг
ове и нашите грехове и да ги вземе върху себе си, защото принадлежи на едно друго Царство.
Христос е онзи, който е в състояние да изкупи нашите дългове и нашите грехове и да ги вземе върху себе си, защото принадлежи на едно друго Царство.
към текста >>
С това обаче Той направи нещо и за душите, които в миналите времена се бяха обременили с грехове и
дълг
ове.
Той казва на разбойника от лявата му страна: „Това, което ти си извършил, ще продължи да действува също и в духовния свят, а не само във физическия свят", обаче на разбойника от дясната му страна Той казва: „Още днес ти ще бъдеш с Мен в Рая". Това означава: "Аз съм при твоето деяние; ти наистина по-късно ще трябва да направиш чрез твоята Карма за самия себе си това, което извършеното деяние означава за теб. Но това, което деянието означава за света (ако мога да се изразя тривиално), това е моя работа", казва Христос. Това е наистина една много важна разлика, която правим тук, и въпросът има значение не само за времето след Мистерията на Голгота, но и за времето преди Мистерията на Голгота. Някои наши антропософски приятели ще си спомнят, че в мои минали лекции аз обърнах внимание върху това, че това не е просто една легенда и че Христос в действителност и наистина слезе при мъртвите след смъртта.
С това обаче Той направи нещо и за душите, които в миналите времена се бяха обременили с грехове и дългове.
Грешката се явява също сега, когато се посветим на Акашовата Летопис и изследваме времето на Земното развитие преди Мистерията на Голгота, без да бъдем проникнати от Христос. Тогава ние ще се сблъскваме с грешки навсякъде в Акашовата Летопис. Ето защо никак не ме учуди, че например Ледбитер, които в действителност не знае нищо за Христос, стигна до най-безсмислените твърдения за развитието на Земята в своята книга „Човекът откъде и накъде". Защото само проникването с Христовия импулс прави душата способна да вижда действително нещата такива, каквито са, и които са се подредили в Земното развитие също и преди Мистерията на Голгота, но оставайки във връзка с Мистерията на Голгота.
към текста >>
Но нека да си представим, че всички
дълг
ове и грехове биха останали в Земята, че всички грехове биха действува ли в Земята.
Да помислим за края на Земното развитие, нека да помислим за времето. когато хората ще са завършили техните земни въплъщения. Без съмнение ще настъпи това, че всичко ще бъде изплатено до последната стотинка. Човешките души ще трябва да са изплатили по един определен начин тяхната Карма.
Но нека да си представим, че всички дългове и грехове биха останали в Земята, че всички грехове биха действува ли в Земята.
Тогава, в края на Земното развитие хората биха дошли с тяхната изправена Карма, но Земята не би била готова да се развие и да премине по-нататък в бъдещия Юпитер, тогава цялото земно човечество би останало без обиталище без възможността да се развие до Юпитер*/* Според антропософската Духовна Наука нашата планета Земя има седем еволюционни планетарни цикъла. Те са Старият Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, сегашното въплъщение на Земята, след което ще следват три бъдещи въплъщения това на Юпитер, Венера и Вулкан. Бележка на преводача./. Това, че цялата Земя се развива заедно с човеците, е последствие от делата на Христос. Всичко онова, което би се натрупало за Земята като грехове на човеците, би тласнало Земята в тъмнината и ние не бихме имали никаква планета за по-нататъшно развитие.
към текста >>
По този начин ние трябва да бъдем наясно, че Кармата не се снема от нас и това е наистина така, но нашите
дълг
ове и грехове се изкупват за Земното развитие.
По този начин ние трябва да бъдем наясно, че Кармата не се снема от нас и това е наистина така, но нашите дългове и грехове се изкупват за Земното развитие.
Чрез онова, което настъпи в Земното развитие с Мистерията на Голгота. Естествено, трябва да ни бъде ясно, че всичко това не може да се даде на човека без неговото съдействие, то не може да му се даде без неговото участие. И това също ни е ясно показано в разговора на Кръста на Голгота между Христос и двамата разбойници, който аз приведох. На нас ясно е показано, как разбойникът от дясната страна на Христос пробужда в своята душа предчувствие за едно свръхземно царство, където нещата стават различно отколкото в чисто земното царство. Човекът трябва да се изпълни в своята душа със субстанциалното съдържание на Христовото Същество; той трябва да приеме в своята душа нещо от Христос, така че Христос да действува в него и да го отнесе нагоре в едно царство, в което наистина човекът няма да има силата да заличи отрицателните знаци в своята Карма, но в което чрез Христос става това, че нашите дългове и грехове се изкупват за нашия външен свят.
към текста >>
Човекът трябва да се изпълни в своята душа със субстанциалното съдържание на Христовото Същество; той трябва да приеме в своята душа нещо от Христос, така че Христос да действува в него и да го отнесе нагоре в едно царство, в което наистина човекът няма да има силата да заличи отрицателните знаци в своята Карма, но в което чрез Христос става това, че нашите
дълг
ове и грехове се изкупват за нашия външен свят.
По този начин ние трябва да бъдем наясно, че Кармата не се снема от нас и това е наистина така, но нашите дългове и грехове се изкупват за Земното развитие. Чрез онова, което настъпи в Земното развитие с Мистерията на Голгота. Естествено, трябва да ни бъде ясно, че всичко това не може да се даде на човека без неговото съдействие, то не може да му се даде без неговото участие. И това също ни е ясно показано в разговора на Кръста на Голгота между Христос и двамата разбойници, който аз приведох. На нас ясно е показано, как разбойникът от дясната страна на Христос пробужда в своята душа предчувствие за едно свръхземно царство, където нещата стават различно отколкото в чисто земното царство.
Човекът трябва да се изпълни в своята душа със субстанциалното съдържание на Христовото Същество; той трябва да приеме в своята душа нещо от Христос, така че Христос да действува в него и да го отнесе нагоре в едно царство, в което наистина човекът няма да има силата да заличи отрицателните знаци в своята Карма, но в което чрез Христос става това, че нашите дългове и грехове се изкупват за нашия външен свят.
Това е било всъщност чудесно изобразено в живописта. На кого не би направило огромно впечатление „Христос като съдия на последния съд" например върху една такава картина, каквато е тази на Микеланджело в Сикстинската Капела? Какво стои в основата на това?
към текста >>
Би съществувала възможността тази картина да бъде изобразена по един друг начин, по един начин различен от този, по който го прави Микеланджело като християнин, а именно възможността да бъде нарисувано, как в края на Земното развитие или след края на Земното развитие хората биха гледали тяхната Карма и биха си казвали: „Да, аз наистина съм изправил моята Карма, но тук навсякъде в духовното стоят записани на бронзови плочи моите
дълг
ове и грехове, и моите
дълг
ове и грехове означават една тежест за Земята, те трябва да унищожат Земята.
Сега нека не вземаме дълбокия езотеричен факт, а картинно-образното, което застава пред нашата душа. Там виждаме праведните хора и грешните хора.
Би съществувала възможността тази картина да бъде изобразена по един друг начин, по един начин различен от този, по който го прави Микеланджело като християнин, а именно възможността да бъде нарисувано, как в края на Земното развитие или след края на Земното развитие хората биха гледали тяхната Карма и биха си казвали: „Да, аз наистина съм изправил моята Карма, но тук навсякъде в духовното стоят записани на бронзови плочи моите дългове и грехове, и моите дългове и грехове означават една тежест за Земята, те трябва да унищожат Земята.
За мен самия аз съм изправил моята Карма, но моите дългове и грехове стоят навсякъде в духовния свят". Това обаче не би било никаква истина; то би могло да стои така, обаче не би било никаква истина. Защото чрез това, че Христос понесе кръстната смърт на Голгота, човекът не ще вижда плочата със своите дългове и грехове, а ще вижда Този, който е поел върху себе си дълговете и греховете; човекът ще вижда съединено в Съществото на Христос всичко онова, което иначе би било разпростряно в Акашовата Летопис. Вместо Акашовата Летопис пред него стои Христос, Той е поел всичко това върху Себе си.
към текста >>
За мен самия аз съм изправил моята Карма, но моите
дълг
ове и грехове стоят навсякъде в духовния свят".
Сега нека не вземаме дълбокия езотеричен факт, а картинно-образното, което застава пред нашата душа. Там виждаме праведните хора и грешните хора. Би съществувала възможността тази картина да бъде изобразена по един друг начин, по един начин различен от този, по който го прави Микеланджело като християнин, а именно възможността да бъде нарисувано, как в края на Земното развитие или след края на Земното развитие хората биха гледали тяхната Карма и биха си казвали: „Да, аз наистина съм изправил моята Карма, но тук навсякъде в духовното стоят записани на бронзови плочи моите дългове и грехове, и моите дългове и грехове означават една тежест за Земята, те трябва да унищожат Земята.
За мен самия аз съм изправил моята Карма, но моите дългове и грехове стоят навсякъде в духовния свят".
Това обаче не би било никаква истина; то би могло да стои така, обаче не би било никаква истина. Защото чрез това, че Христос понесе кръстната смърт на Голгота, човекът не ще вижда плочата със своите дългове и грехове, а ще вижда Този, който е поел върху себе си дълговете и греховете; човекът ще вижда съединено в Съществото на Христос всичко онова, което иначе би било разпростряно в Акашовата Летопис. Вместо Акашовата Летопис пред него стои Христос, Той е поел всичко това върху Себе си.
към текста >>
Защото чрез това, че Христос понесе кръстната смърт на Голгота, човекът не ще вижда плочата със своите
дълг
ове и грехове, а ще вижда Този, който е поел върху себе си
дълг
овете и греховете; човекът ще вижда съединено в Съществото на Христос всичко онова, което иначе би било разпростряно в Акашовата Летопис.
Сега нека не вземаме дълбокия езотеричен факт, а картинно-образното, което застава пред нашата душа. Там виждаме праведните хора и грешните хора. Би съществувала възможността тази картина да бъде изобразена по един друг начин, по един начин различен от този, по който го прави Микеланджело като християнин, а именно възможността да бъде нарисувано, как в края на Земното развитие или след края на Земното развитие хората биха гледали тяхната Карма и биха си казвали: „Да, аз наистина съм изправил моята Карма, но тук навсякъде в духовното стоят записани на бронзови плочи моите дългове и грехове, и моите дългове и грехове означават една тежест за Земята, те трябва да унищожат Земята. За мен самия аз съм изправил моята Карма, но моите дългове и грехове стоят навсякъде в духовния свят". Това обаче не би било никаква истина; то би могло да стои така, обаче не би било никаква истина.
Защото чрез това, че Христос понесе кръстната смърт на Голгота, човекът не ще вижда плочата със своите дългове и грехове, а ще вижда Този, който е поел върху себе си дълговете и греховете; човекът ще вижда съединено в Съществото на Христос всичко онова, което иначе би било разпростряно в Акашовата Летопис.
Вместо Акашовата Летопис пред него стои Христос, Той е поел всичко това върху Себе си.
към текста >>
И когато Христос даде на онези, които действуват в Неговия Дух, поръчението да прощават грехове, с това никога не се е разбирало да се спъне действието на Кармата; с това се разбира наистина, че земното царство ще бъде спасено за онзи, които стои във връзка с Христос, земното царство ще бъде спасено от последствията на
дълг
овете и греховете, които са духовни последствия и са обективни факти, макар и те да бъдат изправени в по-късната Карма.
Но какво е необходимо, скъпи мои приятели? Какво е необходимо, за да съзерцаваме вярното, фактическо състояние на нещата в тази област? Необходимо е хората да имат възможността, независимо от това дали са праведни или грешници, да съзерцават Христос, необходимо е те да не виждат празно място там, където трябва да стои Христос. Необходима е връзката с Христос. И самият разбойник от дясната страна на Христос, на Кръста ни засвидетелствува със своите думи връзката си с Христос.
И когато Христос даде на онези, които действуват в Неговия Дух, поръчението да прощават грехове, с това никога не се е разбирало да се спъне действието на Кармата; с това се разбира наистина, че земното царство ще бъде спасено за онзи, които стои във връзка с Христос, земното царство ще бъде спасено от последствията на дълговете и греховете, които са духовни последствия и са обективни факти, макар и те да бъдат изправени в по-късната Карма.
Какво означава за човешката душа, когато по поръчение на Христос говори този, който би казал: „Твоите грехове са ти простени"? Това означава, че съответният човек, който опрощава, потвърждава думите: „Ти наистина трябва да очакваш Кармическо изправяне на твоите дългове и грехове, но твоите дългове и грехове са преобразени от Христос по такъв начин, че ти няма да изпитваш огромното страдание, когато гледаш назад към дълговете и греховете си по такъв начин, като че ли си унищожил една част от Земното битие". Христос заличава дълговете и греховете. Затова е необходимо определено съзнание, което може да се изисква от този, който прощава греховете: това е едно съзнание за дълговете и греховете и едно съзнание също, че Христос може да поеме върху себе си дълговете и греховете. Това означава, че думите „Твоите грехове са ти простени" са един космически факт, а не са един кармически факт.
към текста >>
Това означава, че съответният човек, който опрощава, потвърждава думите: „Ти наистина трябва да очакваш Кармическо изправяне на твоите
дълг
ове и грехове, но твоите
дълг
ове и грехове са преобразени от Христос по такъв начин, че ти няма да изпитваш огромното страдание, когато гледаш назад към
дълг
овете и греховете си по такъв начин, като че ли си унищожил една част от Земното битие".
Необходимо е хората да имат възможността, независимо от това дали са праведни или грешници, да съзерцават Христос, необходимо е те да не виждат празно място там, където трябва да стои Христос. Необходима е връзката с Христос. И самият разбойник от дясната страна на Христос, на Кръста ни засвидетелствува със своите думи връзката си с Христос. И когато Христос даде на онези, които действуват в Неговия Дух, поръчението да прощават грехове, с това никога не се е разбирало да се спъне действието на Кармата; с това се разбира наистина, че земното царство ще бъде спасено за онзи, които стои във връзка с Христос, земното царство ще бъде спасено от последствията на дълговете и греховете, които са духовни последствия и са обективни факти, макар и те да бъдат изправени в по-късната Карма. Какво означава за човешката душа, когато по поръчение на Христос говори този, който би казал: „Твоите грехове са ти простени"?
Това означава, че съответният човек, който опрощава, потвърждава думите: „Ти наистина трябва да очакваш Кармическо изправяне на твоите дългове и грехове, но твоите дългове и грехове са преобразени от Христос по такъв начин, че ти няма да изпитваш огромното страдание, когато гледаш назад към дълговете и греховете си по такъв начин, като че ли си унищожил една част от Земното битие".
Христос заличава дълговете и греховете. Затова е необходимо определено съзнание, което може да се изисква от този, който прощава греховете: това е едно съзнание за дълговете и греховете и едно съзнание също, че Христос може да поеме върху себе си дълговете и греховете. Това означава, че думите „Твоите грехове са ти простени" са един космически факт, а не са един кармически факт.
към текста >>
Христос заличава
дълг
овете и греховете.
Необходима е връзката с Христос. И самият разбойник от дясната страна на Христос, на Кръста ни засвидетелствува със своите думи връзката си с Христос. И когато Христос даде на онези, които действуват в Неговия Дух, поръчението да прощават грехове, с това никога не се е разбирало да се спъне действието на Кармата; с това се разбира наистина, че земното царство ще бъде спасено за онзи, които стои във връзка с Христос, земното царство ще бъде спасено от последствията на дълговете и греховете, които са духовни последствия и са обективни факти, макар и те да бъдат изправени в по-късната Карма. Какво означава за човешката душа, когато по поръчение на Христос говори този, който би казал: „Твоите грехове са ти простени"? Това означава, че съответният човек, който опрощава, потвърждава думите: „Ти наистина трябва да очакваш Кармическо изправяне на твоите дългове и грехове, но твоите дългове и грехове са преобразени от Христос по такъв начин, че ти няма да изпитваш огромното страдание, когато гледаш назад към дълговете и греховете си по такъв начин, като че ли си унищожил една част от Земното битие".
Христос заличава дълговете и греховете.
Затова е необходимо определено съзнание, което може да се изисква от този, който прощава греховете: това е едно съзнание за дълговете и греховете и едно съзнание също, че Христос може да поеме върху себе си дълговете и греховете. Това означава, че думите „Твоите грехове са ти простени" са един космически факт, а не са един кармически факт.
към текста >>
Затова е необходимо определено съзнание, което може да се изисква от този, който прощава греховете: това е едно съзнание за
дълг
овете и греховете и едно съзнание също, че Христос може да поеме върху себе си
дълг
овете и греховете.
И самият разбойник от дясната страна на Христос, на Кръста ни засвидетелствува със своите думи връзката си с Христос. И когато Христос даде на онези, които действуват в Неговия Дух, поръчението да прощават грехове, с това никога не се е разбирало да се спъне действието на Кармата; с това се разбира наистина, че земното царство ще бъде спасено за онзи, които стои във връзка с Христос, земното царство ще бъде спасено от последствията на дълговете и греховете, които са духовни последствия и са обективни факти, макар и те да бъдат изправени в по-късната Карма. Какво означава за човешката душа, когато по поръчение на Христос говори този, който би казал: „Твоите грехове са ти простени"? Това означава, че съответният човек, който опрощава, потвърждава думите: „Ти наистина трябва да очакваш Кармическо изправяне на твоите дългове и грехове, но твоите дългове и грехове са преобразени от Христос по такъв начин, че ти няма да изпитваш огромното страдание, когато гледаш назад към дълговете и греховете си по такъв начин, като че ли си унищожил една част от Земното битие". Христос заличава дълговете и греховете.
Затова е необходимо определено съзнание, което може да се изисква от този, който прощава греховете: това е едно съзнание за дълговете и греховете и едно съзнание също, че Христос може да поеме върху себе си дълговете и греховете.
Това означава, че думите „Твоите грехове са ти простени" са един космически факт, а не са един кармически факт.
към текста >>
Не субективната Карма ,а духовните, обективните въздействия на
дълг
овете и на греховете, на нашите лоши деяния, това е, което Той отнема от нас.
А сега да помислим, какво означава за човешката душа, когато тя може да си каже: "Да, аз съм извършила това или онова деяние в света. То не спъва моето развитие напред, защото аз не съм станал по-несъвършен отколкото съм бил, когато съм извършил деянието; аз бих могъл отново да извоювам моето съвършенство в по-нататъшното протичане на моята Карма, като изправя моето лошо деяние. Това мое деяние обаче аз не мога да го направя недействително за Земното развитие". Човек трябва да изпитва неизразимо страдание, ако със Земята не се беше съединило едно Същество, което да прави недействително за Земята онова, което не може повече да бъде променено от нас. Това Същество е Христос.
Не субективната Карма ,а духовните, обективните въздействия на дълговете и на греховете, на нашите лоши деяния, това е, което Той отнема от нас.
Това е, което, както казахме, ние трябва да преследваме в нашата душа по-нататък. Тогава ние ще разберем, че всъщност Христос е онова Същество, което стои във връзка с цялото човечество, с цялото земно човечество: защото Земята съществува по волята на човечеството, също и Христос стои във връзка с цялата Земя. И тази е слабостта на човека, която е настъпила вследствие на изкушението на Луцифер: това, че човек наистина е в състояние да се спаси субективно в Кармата, но че той не е в състояние да спаси и Земята заедно със себе си. Това се извършва от космическото Същество, което е Христос.
към текста >>
И този, който схваща в дълбок смисъл как Христос поставя Себе си спрямо
дълг
овете и греховете, би могъл да каже: „Именно защото в течение на Земното битие човекът не можеше да заличи своите грехове спрямо цялата Земя, трябваше да слезе едно космическо Същество, за да стане възможно да бъдат заличени греховете от Земята".
За това естествено ние трябва да имаме само интерес. Кога то обаче схващаме нещата така, тогава наистина ще бъде свързана с много други неща и една по-силна сериозност, с едно вярно и истинно схващане за Христос. Една по-дълбока сериозност ще се свърже с това схващане и от някои схващания за Христос ще отпаднат някои неща, които за този, който приема с цялата сериозност схващането за Христос в своята душа, биха могли да изглеждат направо като своенравни, като цинични. Защото всичко, всичко, което се каза днес и което точка по точка може да бъде доказа но с най-важни места от Новия Завет, всичко ни говори така: всичко това, което е Христос за нас, е поради причината, че Той не е едно Същество като другите човеци, а е едно Същество, което отгоре, то ва значи „от Космоса" се вля в човешкото Земно развитие при Йоановото кръщение в реката Йордан. Всичко говори за космическата природа на Христос.
И този, който схваща в дълбок смисъл как Христос поставя Себе си спрямо дълговете и греховете, би могъл да каже: „Именно защото в течение на Земното битие човекът не можеше да заличи своите грехове спрямо цялата Земя, трябваше да слезе едно космическо Същество, за да стане възможно да бъдат заличени греховете от Земята".
към текста >>
446.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Ако искаме да продължим започнатите вчера разсъждения, още днес трябва да погледнем малко навътре в отделни окултни тайни, защото те могат да ни помогнат в разбирането на загадката за греха и
дълг
а и за да хвърлим от тази гледна точка известна светлина за отношението на Христос към човешката душа.
Ако искаме да продължим започнатите вчера разсъждения, още днес трябва да погледнем малко навътре в отделни окултни тайни, защото те могат да ни помогнат в разбирането на загадката за греха и дълга и за да хвърлим от тази гледна точка известна светлина за отношението на Христос към човешката душа.
към текста >>
И с тази смърт биха били свързани моралните качества на хората, за които говорихме вчера: обективният
дълг
и обективният грях, те биха били вътре, те биха се намирали вътре.
Човек би могъл да каже: в по ранните времена подобното на фантом Същество беше много по-летливо; то стана по-гъсто и получи по-добие на форма, сега във времето, когато на Земята дойде Мистерията на Голгота. И човекът смесваше това подобно на фантом Същество в основни линии с онова, което той приема в себе си като смърт, умъртвявайки светлинния лъч, който прониква в окото. И т.н., както обясних. Тези подобни на земните Духове Същества, които чо векът излъчва навън от себе си, са, така да се каже, едно мъртво родено дете, защото човек им предава своята смърт. И нека да си представим, че Христос не беше дошъл на Земята; тогава хората през време на пребиваването на техните души в земните физически тела, постоянно биха излъчвали такива същества, в които е отпечатана смъртта.
И с тази смърт биха били свързани моралните качества на хората, за които говорихме вчера: обективният дълг и обективният грях, те биха били вътре, те биха се намирали вътре.
Да предположим, че Христос не беше дошъл какво би станало със Земното развитие? От Мистерията на Голгота насам до наши дни хората биха създавали такива духовно гъсти форми, на които те биха предавали смъртта. И тези гъсти форми биха станали онова, което би трябвало да премине, когато Земята ще е свършила настоящия космически цикъл и ще е преминала в космическия цикъл на Юпитер. Човекът би предал на Земята смъртта. А една мъртва Земя би родила един мъртъв Юпитер.
към текста >>
В онова, което се отделя от нас като обективен грях, като обективен
дълг
, и което ние не носим по-нататък в Кармата, в него прониква живият Логос, Христос, и го оживява, и като го оживява, от една жива Земя ще се разбие един жив Юпитер.
Защото това би трябвало да настъпи, защото на човека липсва възможността, бихме могли да кажем, би му липсвала възможността, ако не би била Мистерията на Голгота, би му липсвала възможността да проникне с това, което така се излъчва от него, с онова, което се намира в музиката на сферите и с онова, което се намира в космическия живот. Музиката на сферите и космическият живот не биха присъствували там, те не биха били вплетени в това, което човекът излъчва от самия себе си. Тях обаче Христос донесе с Мистерията на Голгота. И когато в нас се изпълни изреченото с думите: „Не аз, а Христос в мен", когато изграждаме отношение към Христос, когато приемаме Христос в нас, тогава онова, което се излъчва от нас и което без Христос в нас би било мъртво то оживява. Понеже носим смъртта в себе си, в нас трябва да проникне живият Христос, за да оживи това, което като духовни земни същества ние оставяме след себе си.
В онова, което се отделя от нас като обективен грях, като обективен дълг, и което ние не носим по-нататък в Кармата, в него прониква живият Логос, Христос, и го оживява, и като го оживява, от една жива Земя ще се разбие един жив Юпитер.
Това е последствието от Мистерията на Голгота.
към текста >>
Човек би могъл напълно да изплати своята Карма, напълно да погаси своя
дълг
по отношение на Кармата; това означава, че той би могъл субективно да изравни всичко онова, което е направил като несъвършенства в края на Земното развитие; той би могъл да стане съвършен в своето душевно естество, в своето его.
Да предположим, че човек би се възпротивил да приеме Христос в своята душа, да предположим, че той не би желал да приеме Христос в своята душа. Тогава той би стигнал на края на Земното развитие и в края на Земното развитие би бил това, което е произлязло от Духовете на Земята в течение на човешкото развитие, тогава той би бил в онази неясна духовна формация, която е била образувана от Земята и тогава човекът би имал всички тези подобни на фантоми Същества, които са произлезли от него в миналите превъплъщения. Всички тези фантомоподобни Същества биха били там. Това, което по този начин би било там, би било една мъртва Земя, която би преминала към един мъртъв Юпитер.
Човек би могъл напълно да изплати своята Карма, напълно да погаси своя дълг по отношение на Кармата; това означава, че той би могъл субективно да изравни всичко онова, което е направил като несъвършенства в края на Земното развитие; той би могъл да стане съвършен в своето душевно естество, в своето его.
Обаче обективно дългът и грехът биха останали там, в това, което остава назад. Това е една несъмнена истина, защото ние не живеем само за самите нас, ние не живеем, за да се усъвършенствуваме егоистично чрез изправянето на нашата Карма, а живеем за света и в края на времената там ще стоят остатъците от нашите земни превъплъщения като една огромна черна дъска, ако но сме приели вътре в нас живия Христос. Защото (в смисъла на вчерашната лекция: какво прави живият Христос), ако свържем казаното вчера, с това, което беше казано днес то е едно и също, но погледнато от две страни ние ще видим,как Христос поема върху себе си дълговете и греховете на Земното човечество, доколкото те са обективни дългове и грехове. И ако сме схванали вътрешно думите „Не аз, а Христос в мен", „Христос в нас", по този начин Той поема върху себе си това, което се излъчва от нас и нашите остатъци стоят там, оживени от Христос, проникнати с Христовия живот и с Христовите лъчи. Да, нашите въплъщения ще стоят там, това значи, че това са споменатите остатъци от нашите въплъщения.
към текста >>
Обаче обективно
дълг
ът и грехът биха останали там, в това, което остава назад.
Да предположим, че човек би се възпротивил да приеме Христос в своята душа, да предположим, че той не би желал да приеме Христос в своята душа. Тогава той би стигнал на края на Земното развитие и в края на Земното развитие би бил това, което е произлязло от Духовете на Земята в течение на човешкото развитие, тогава той би бил в онази неясна духовна формация, която е била образувана от Земята и тогава човекът би имал всички тези подобни на фантоми Същества, които са произлезли от него в миналите превъплъщения. Всички тези фантомоподобни Същества биха били там. Това, което по този начин би било там, би било една мъртва Земя, която би преминала към един мъртъв Юпитер. Човек би могъл напълно да изплати своята Карма, напълно да погаси своя дълг по отношение на Кармата; това означава, че той би могъл субективно да изравни всичко онова, което е направил като несъвършенства в края на Земното развитие; той би могъл да стане съвършен в своето душевно естество, в своето его.
Обаче обективно дългът и грехът биха останали там, в това, което остава назад.
Това е една несъмнена истина, защото ние не живеем само за самите нас, ние не живеем, за да се усъвършенствуваме егоистично чрез изправянето на нашата Карма, а живеем за света и в края на времената там ще стоят остатъците от нашите земни превъплъщения като една огромна черна дъска, ако но сме приели вътре в нас живия Христос. Защото (в смисъла на вчерашната лекция: какво прави живият Христос), ако свържем казаното вчера, с това, което беше казано днес то е едно и също, но погледнато от две страни ние ще видим,как Христос поема върху себе си дълговете и греховете на Земното човечество, доколкото те са обективни дългове и грехове. И ако сме схванали вътрешно думите „Не аз, а Христос в мен", „Христос в нас", по този начин Той поема върху себе си това, което се излъчва от нас и нашите остатъци стоят там, оживени от Христос, проникнати с Христовия живот и с Христовите лъчи. Да, нашите въплъщения ще стоят там, това значи, че това са споменатите остатъци от нашите въплъщения. И какво дават всички те заедно?
към текста >>
Защото (в смисъла на вчерашната лекция: какво прави живият Христос), ако свържем казаното вчера, с това, което беше казано днес то е едно и също, но погледнато от две страни ние ще видим,как Христос поема върху себе си
дълг
овете и греховете на Земното човечество, доколкото те са обективни
дълг
ове и грехове.
Всички тези фантомоподобни Същества биха били там. Това, което по този начин би било там, би било една мъртва Земя, която би преминала към един мъртъв Юпитер. Човек би могъл напълно да изплати своята Карма, напълно да погаси своя дълг по отношение на Кармата; това означава, че той би могъл субективно да изравни всичко онова, което е направил като несъвършенства в края на Земното развитие; той би могъл да стане съвършен в своето душевно естество, в своето его. Обаче обективно дългът и грехът биха останали там, в това, което остава назад. Това е една несъмнена истина, защото ние не живеем само за самите нас, ние не живеем, за да се усъвършенствуваме егоистично чрез изправянето на нашата Карма, а живеем за света и в края на времената там ще стоят остатъците от нашите земни превъплъщения като една огромна черна дъска, ако но сме приели вътре в нас живия Христос.
Защото (в смисъла на вчерашната лекция: какво прави живият Христос), ако свържем казаното вчера, с това, което беше казано днес то е едно и също, но погледнато от две страни ние ще видим,как Христос поема върху себе си дълговете и греховете на Земното човечество, доколкото те са обективни дългове и грехове.
И ако сме схванали вътрешно думите „Не аз, а Христос в мен", „Христос в нас", по този начин Той поема върху себе си това, което се излъчва от нас и нашите остатъци стоят там, оживени от Христос, проникнати с Христовия живот и с Христовите лъчи. Да, нашите въплъщения ще стоят там, това значи, че това са споменатите остатъци от нашите въплъщения. И какво дават всички те заедно?
към текста >>
Защото ако предположим, че не сме приели вътре в нас живия Христос, ние не бихме могли да пристъпим към това земно тяло с неговите
дълг
ове и грехове и не бихме могли да се съединим с него.
Днес шестнадесетгодишни и дори по-млади хора започват да имат претенции към собственото си вероизповедание и да говорят за това, че „за щастие не им се налага да говорят за такова безсмислие, каквото е възкресението на тялото". Обаче онези, които се задълбочават окултно в тайните на света, се стремят да се издигнат постепенно нагоре към това, което е било казано на хората, защото както казах в началото на лекцията то трябваше най-напред да им бъде казано и така те да го поемат като истина на живота, за да го разберат едва по-късно. Възкресението на телата е една действителност, но нашата душа трябва да чувствува, че тя ще възкръсне по отношение на събраните от Христос земни остатъци, по отношение на духовното тяло, което е проникнато от Христос. Нашата душа трябва да се научи да разбира това.
Защото ако предположим, че не сме приели вътре в нас живия Христос, ние не бихме могли да пристъпим към това земно тяло с неговите дългове и грехове и не бихме могли да се съединим с него.
Ако ние бихме отпратили Христос обратно и не бихме го приели вътре в нас, тогава в края на земното време там биха стояли разпръснати нашите отделни остатъци от инкарнациите; тези остатъци биха останали, те не биха били събрани от одухотворяващия цялото човечество Христос. Ние бихме стояли като душа в края на земните времена, земно обвързани, ние бихме били обвързани със Земята към онова, което остава мъртво в нашите остатъци. Нашата душа би била наистина егоистично освободена в Духа, обаче ние не бихме могли да се съединим с нашите телесни остатъци от инкарнациите. Такива души, скъпи мои приятели, са плячката на Луцифер, защото той се стреми към това, да пресече постигането на истинската цел на Земното развитие, той се стреми към това, да не остави душите да постигнат тяхната земна цел в Земното развитие и да ги задържи обратно в духовния свят. И през времето на Бъдещия Юпитер Луцифер ще изпрати онова, което е останало като разпръснати земни остатъци от човешките инкарнации и то ще бъде като един мъртъв приток в Юпитер, ще стои вътре в Юпитер като един вид Луна, която не се е отделила от Юпитер и постоянно ще изтиква нагоре тези земни остатъци.
към текста >>
Ти се съединяваш с това, което е обективен
дълг
и грях и което трябва да влезе като обективен
дълг
и грях в твоите земни остатъци, ти се съединяваш с това, което за теб е Христос.
И когато някъде едно религиозно вероизповедание се свързва в неговите външни действия и ритуали с тези Христови думи, то е, за да напомня отново и отново на душите, какво точно е свързано с Христос и тогава ние трябва да търсим тук дълбокото значение на нещата. Когато в някое религиозно вероизповедание един от неговите последователи говори за прощаване на греховете като по поръчение на Христос, това не означава нищо друго освен: онзи, които със своите думи за прощаването на греховете се свързва с прощаването на греховете чрез Христос, той загатва на душата, която желае да бъде утешена „Да. аз видях, ти си развила твоето живо отношение към Христос.
Ти се съединяваш с това, което е обективен дълг и грях и което трябва да влезе като обективен дълг и грях в твоите земни остатъци, ти се съединяваш с това, което за теб е Христос.
И защото аз познах, че ти си проникната от Христос, за това бих могъл да кажа: Твоите грехове са простени".
към текста >>
Ето защо той би могъл да го утеши, когато другият отива срещу него, съзнавайки своя
дълг
.
В тези неща винаги има едно тихо мълчание за това, че онзи човек,който говори за прощаване на грехове те в някое религиозно вероизповедание, е изработил убеждението: „Съответният човек се е свързал със своя Христос, той иска да носи своя Христос в своето сърце и в своята душа".
Ето защо той би могъл да го утеши, когато другият отива срещу него, съзнавайки своя дълг.
„Христос ще ти прости и аз бих могъл да ти кажа, че в Негово име твоите грехове са простени".
към текста >>
Защото това е нов подем в отношението на душата към Христос, когато тази душа чува: "Аз съм схванала моите
дълг
ове и моите грехове така, че на мен би могло да се каже, че Христос ги поема върху Себе си, че Той ги вплита в Своето Същество".
Така стигаме до прекрасната връзка с Единствения, който може да прости греховете, защото Той е Съществото, което оживява човешките земни остатъци това е едно прекрасно свързване с Единствения, прощаващ греховете, когато онези, които искат да Му служат, могат да утешат онези души за които са могли да се убедят, че се чувствуват свързани с Христос и те могат да ги утешат с думите „Твоите грехове са простени".
Защото това е нов подем в отношението на душата към Христос, когато тази душа чува: "Аз съм схванала моите дългове и моите грехове така, че на мен би могло да се каже, че Христос ги поема върху Себе си, че Той ги вплита в Своето Същество".
Ако думите „твоите грехове са простени" трябва да бъдат думи на истината, тогава винаги в унтертона се съдържа и това, че на грешника, на длъжника винаги му се напомня за връзката с Христос, макар и тя да не е още изразена. Защото между душата и Христос трябва да бъде изградена една толкова силна интимна връзка, че да няма нужда душата прекалено често да обновява съзнанието си за нея. И понеже Христос е свързан по описания начин с обективния дълг и обективния грях на човешката душа душата може да довежда най-добре до своето съзнание във всекидневния живот връзката си с Христос чрез това, че именно в момента на прощаването на дълговете постоянно отново и отново си спомня за съществуването на космическия Христос в земното битие. Скъпи мои приятели, онези, които усвояват наистина духовно проникнатата от Христос Духовна Наука на Антропософията не само в един външен смисъл, а в истинския дух ще могат без съмнение да бъдат изповедници на самите себе си. Те без съмнение ще се научат да познават Христос все по-интимно и по-интимно; чрез Духовната Наука на Антропософията те ще се чувствуват така интимно свързани с Него, че ще Го чувствуват непосредствено в Неговото духовно присъствие.
към текста >>
И понеже Христос е свързан по описания начин с обективния
дълг
и обективния грях на човешката душа душата може да довежда най-добре до своето съзнание във всекидневния живот връзката си с Христос чрез това, че именно в момента на прощаването на
дълг
овете постоянно отново и отново си спомня за съществуването на космическия Христос в земното битие.
Така стигаме до прекрасната връзка с Единствения, който може да прости греховете, защото Той е Съществото, което оживява човешките земни остатъци това е едно прекрасно свързване с Единствения, прощаващ греховете, когато онези, които искат да Му служат, могат да утешат онези души за които са могли да се убедят, че се чувствуват свързани с Христос и те могат да ги утешат с думите „Твоите грехове са простени". Защото това е нов подем в отношението на душата към Христос, когато тази душа чува: "Аз съм схванала моите дългове и моите грехове така, че на мен би могло да се каже, че Христос ги поема върху Себе си, че Той ги вплита в Своето Същество". Ако думите „твоите грехове са простени" трябва да бъдат думи на истината, тогава винаги в унтертона се съдържа и това, че на грешника, на длъжника винаги му се напомня за връзката с Христос, макар и тя да не е още изразена. Защото между душата и Христос трябва да бъде изградена една толкова силна интимна връзка, че да няма нужда душата прекалено често да обновява съзнанието си за нея.
И понеже Христос е свързан по описания начин с обективния дълг и обективния грях на човешката душа душата може да довежда най-добре до своето съзнание във всекидневния живот връзката си с Христос чрез това, че именно в момента на прощаването на дълговете постоянно отново и отново си спомня за съществуването на космическия Христос в земното битие.
Скъпи мои приятели, онези, които усвояват наистина духовно проникнатата от Христос Духовна Наука на Антропософията не само в един външен смисъл, а в истинския дух ще могат без съмнение да бъдат изповедници на самите себе си. Те без съмнение ще се научат да познават Христос все по-интимно и по-интимно; чрез Духовната Наука на Антропософията те ще се чувствуват така интимно свързани с Него, че ще Го чувствуват непосредствено в Неговото духовно присъствие. И като Му дадат отново тържествен обет като на един космически принцип, те ще сторят това в духа на изповедта и в тиха медитация ще могат да получат от Него опрощаването на греховете. Докато обаче хората не са се проникнали в този дълбок духовен смисъл с Духовната Наука на Антропософията, трябва да се обърне вниманието върху това, което царува като един външен знак в различните религии на света като „прощаване на греховете". Хората ще стават духовно все по-свободни и като станат духовно по-свободни, тяхното общуване с Христос ще стане все по-непосредствено и по-непосредствено.
към текста >>
447.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Изминалите столетия не могат да ни предложат нищо, което би могло да бъде сравнено с безпримерната окаяност на този Пролог... Обаче аз ще бъда кратък, понеже съм предприел една
дълг
а и за съжаление скучна работа.
Изминалите столетия не могат да ни предложат нищо, което би могло да бъде сравнено с безпримерната окаяност на този Пролог... Обаче аз ще бъда кратък, понеже съм предприел една дълга и за съжаление скучна работа.
Аз трябва да докажа на читателите, че прословутият „Фауст“ се радва на една узурпирана и не заслужена слава, която той дължи на общия дух, свързващ един съюз от тъмни личности... Аз нямам никакви лични основания да изливам върху Гьотевия „Фауст“ парещите стрели на една строга критика. Аз не съм поел по неговия път към Парнас и бих се радвал, ако той обогати нашия немски език с един или друг шедьовър. Но аз истински бих се радвал, ако спечеля дори и само един читател и го избавя от преклонението пред това чудовище. Бедният Фауст си служи с един неразбираем език и с възможно най-лошите рими, които са по-несполучливи дори и от тези на някой десетокласник. Моят учител с право би ми нашарил задника, ако бях написал примерно следното:
към текста >>
„Колкото повече размишлявам върху тези
дълг
и и монотонни безсмислици, толкова повече ми става ясно, че мога да се обзаложа: Когато един прочут човек си позволява да ни предложи такова плитко и скучно безсмислие, винаги се намира цял легион от глупави литератори и лекомислени читатели, които ще намерят в този плиткоумен брътвеж най-дълбока мъдрост и най-висша красота, като при това ще съумеят и да ги изтълкуват в този смисъл.
„Колкото повече размишлявам върху тези дълги и монотонни безсмислици, толкова повече ми става ясно, че мога да се обзаложа: Когато един прочут човек си позволява да ни предложи такова плитко и скучно безсмислие, винаги се намира цял легион от глупави литератори и лекомислени читатели, които ще намерят в този плиткоумен брътвеж най-дълбока мъдрост и най-висша красота, като при това ще съумеят и да ги изтълкуват в този смисъл.
Известните мъже имат нещо общо с Княз Пирибинкер и с безсмъртния Далай Лама, чиито екскременти поднасят на масата като сладкиш и като реликви. Ако това е било намерението на г-н Гьоте, тогава той е спечелил състезанието.
към текста >>
448.
Съдържание
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
И духът, към който се стремим да се приближим чрез нашата духовна наука от години, духът – дошъл чрез Мистерията на Голгота за мир на Земята и за свобода и напредък на човечеството – да бъде с Вас и с тежкия Ви
дълг
!
И духът, към който се стремим да се приближим чрез нашата духовна наука от години, духът – дошъл чрез Мистерията на Голгота за мир на Земята и за свобода и напредък на човечеството – да бъде с Вас и с тежкия Ви дълг!
към текста >>
449.
Животът между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Един огромен предразсъдък на съвременния материалистически мироглед, който обаче вече твърде
дълг
о време малко или много владее човечеството, е, че човешкото тяло, такова, каквото го имаме от раждането до смъртта, или, да кажем, от зачеването до смъртта, че това физическо тяло просто се разпада на най-малки съставни части, на атоми, и че тези атоми после се присъединяват към земята или към земната област и остават атоми.
Всички физически събития също имат своето духовно значение. Няма физическо събитие, което да няма своето духовно значение. И така, физическо събитие е, че нашето физическо тяло отпада от нас, сякаш се разпада на съставните си части, молекули и атоми, и се предава на земята.
Един огромен предразсъдък на съвременния материалистически мироглед, който обаче вече твърде дълго време малко или много владее човечеството, е, че човешкото тяло, такова, каквото го имаме от раждането до смъртта, или, да кажем, от зачеването до смъртта, че това физическо тяло просто се разпада на най-малки съставни части, на атоми, и че тези атоми после се присъединяват към земята или към земната област и остават атоми.
И тогава тези атоми преминават в други същества. До този предразсъдък човек стига лесно чрез съвременния материалистически начин на разглеждане на света. Но всъщност този начин на разглеждане на нещата за духовната наука не е нищо друго освен безсмислица. Защото атоми в смисъла, в който ги възприема химикът, в действителност не съществуват. Това, което остава от най-малките частици на тялото, независимо от това как ние, като тела, сме съединени със земята, е топлината.
към текста >>
450.
Съставните части на човека между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Трябва да познаем колко много е разпространен материализмът на земята, но не трябва да се затваряме пред все по-ширещия се материалистически светоглед, а да вършим все повече това, което е наш
дълг
.
Една такава възможност не трябва да оставяме да живее в сърцата ни по друг начин, освен да сме проникнати изцяло от едно такова съзнание, да го приемем напълно и да правим това, което можем да направим за неговото разбиране. Бих казал, че не трябва да се изпълваме с грижи за това, че материализмът се е разпространил толкова много.
Трябва да познаем колко много е разпространен материализмът на земята, но не трябва да се затваряме пред все по-ширещия се материалистически светоглед, а да вършим все повече това, което е наш дълг.
към текста >>
451.
За събитието на смъртта и факти от времето след смъртта
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Както знаете, нашето астрално тяло остава същото, каквото е било като земно астрално тяло, още
дълг
о време след смъртта.
Както знаете, нашето астрално тяло остава същото, каквото е било като земно астрално тяло, още дълго време след смъртта.
То ни остава затова, защото е проникнато от всичко, което е само земно-човешко и което то не може да премахне от себе си веднага. Ние преживяваме известно време, в което постепенно отхвърляме това, което земният живот е направил от нашето астрално тяло. Тук, на земята, по отношение на астралното тяло ние изживяваме всъщност най-много половината от това, през което преминаваме. От случващото се по някакъв начин с нас изживяваме действително само половината. Да вземем един пример.
към текста >>
Аз вече споменах как в настоящето, чрез факта, че смъртта всекидневно и всекичасно се проявява в толкова голяма степен сред човечеството, много, много етерни тела, които биха могли да работят още
дълг
о върху физическите тела на физическия план, ще се върнат в духовно-етерния свят.
При нашата последна среща31 тук аз обърнах внимание на още нещо. Когато човекът, който не е изживял напълно своя живот, премине през портата на смъртта, това, което му е дадено като етерна сила, не се изразходва напълно. Когато човекът премине през портата на смъртта твърде млад, етерното му тяло би могло да работи над физическото му тяло още десетилетия. Тази сила не се губи, тя е налична.
Аз вече споменах как в настоящето, чрез факта, че смъртта всекидневно и всекичасно се проявява в толкова голяма степен сред човечеството, много, много етерни тела, които биха могли да работят още дълго върху физическите тела на физическия план, ще се върнат в духовно-етерния свят.
А силите в тях, които още десетилетия биха могли да се грижат за физическото тяло, ще се превърнат в духовни сили и ще работят за духовното развитие на човечеството. По този начин ще дойде време, когато силите, които са налични в тези етерни тела, ще могат да се използват за духовния напредък на човечеството. Но това време ще настъпи тогава, когато тук, на земята, след като са преминали днешните ужасяващи събития и е настъпил отново мир, от души, които тогава все още ще се намират в човешки тела, ще може да се разбере нещо от това, че всички онези, които са преминали по-рано в духовния свят, имат горе своите етерни тела, които могат да излъчват своите сили. Това ще трябва да се разбере от тези души [тук, на земята]32. И тези души ще могат да работят заедно за напредъка на човечеството, което е възможно тъкмо благодарение на толкова много случаи на саможертвена смърт.
към текста >>
452.
Как се преодолява душевната нищета на съвремието?
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Хората са нямали нужда да обменят
дълг
о време мисли и чувства, запознанствата ставали бързо, доколкото са от полза за двама души или също така за повече хора, които се обединявали в общност, доколкото това е необходимо.
век и съвременните хора. Хората от по-ранните столетия не са подхождали едни към други с такава липса на интерес, както често това се случва днес. Днес се нуждаем от известно време, когато срещнем някого, за да се сприятелим. Трябва да знаем повече неща за другия, за да можем да му се доверим. Това, което днес се постига след дълъг период от време, а често и не се постига, когато се срещат хора, се е получавало мигновено в по-ранните столетия, а именно в гръцко-римската културна епоха.
Хората са нямали нужда да обменят дълго време мисли и чувства, запознанствата ставали бързо, доколкото са от полза за двама души или също така за повече хора, които се обединявали в общност, доколкото това е необходимо.
Душевността на единия човек е действала много по-духовно в душевността на другия човек. Така, както днес човекът чрез своите сетива може правилно да възприеме цветовете на растенията – в седмата следатлантска културна епоха това няма да бъде възможно да става спонтанно, а ще са нужни специфични условия, за да се разпознае дори природата, – и така, както днес човек все още мигновено разпознава растенията, без да е необходимо по-близко общуване – чрез което да се опознае вътрешната същност, но това, което обикновеният човек познава в растенията, той го получава при първото си впечатление, – същото се е случвало между хората и тогава. Трябва да знаем, че този вид душевни връзки между хората от четвъртия следатлантски културен период е бил характерен за времето си. Но днес светът изплита много по-различна мрежа от душевни връзки, отколкото тогава. Помислете как повечето връзки между хората от четвъртата следатлантска културна епоха са се осъществявали благодарение на личните срещи и как това, което хората са осъществявали помежду си, се е случвало благодарение на личните срещи.
към текста >>
И не само хора, които се срещат по този начин в живота, трябва да проверят дали това, което се надига в тях, наистина е достатъчно за изграждане на
дълг
отрайна връзка, но и все по-трудно става синовете и дъщерите да разбират бащите и майките, все по-трудно става родителите да разбират своите деца, все по-трудно се разбират роднините.
Но каквото е започнало, ще продължи да се разпространява, ще става все по-интензивно. Колко трудно е днес за хората, събрани заедно от кармата, да се разбират непосредствено, защото вероятно поради други кармични отношения не откриват силата да си припомнят инстинктивно всички връзки, произтичащи от по-ранни инкарнации! Хората се запознават, обичат се. Това се дължи на определени действия от по-ранни инкарнации. Но други сили се противопоставят, когато се надига подобна реминисценция, и те се разделят.
И не само хора, които се срещат по този начин в живота, трябва да проверят дали това, което се надига в тях, наистина е достатъчно за изграждане на дълготрайна връзка, но и все по-трудно става синовете и дъщерите да разбират бащите и майките, все по-трудно става родителите да разбират своите деца, все по-трудно се разбират роднините.
Взаиморазбирателството става все по-трудно, защото става все по-необходимо хората да обръщат внимание на това, което носят кармично.
към текста >>
По този начин се учим да приемаме живота така, че когато чрез кармата срещнем даден човек, с когото осъществяваме връзка, да развиваме правилна,
дълг
отрайна връзка, връзка, която действително да бъде плодотворна за живота.
Каква форма на социално разбиране сме имали досега? Досега сме имали абстрактни идеали, всевъзможни абстрактни идеали, свързани с националното благосъстояние и човешкото щастие, имали сме и различни форми на социализъм. Ако такива социални идеали действително се въведат в практическия живот тук или там, се вижда, че те не могат да сработят. Това, за което става дума, няма абсолютно нищо общо със създаването на секти или общества с определени програми. Става въпрос за разпространяването на познания за човека, които ни дават възможност да разберем правилно развиващия се, растящия човек, да разберем правилно детето, действително да разберем как се развива собствената му индивидуалност.
По този начин се учим да приемаме живота така, че когато чрез кармата срещнем даден човек, с когото осъществяваме връзка, да развиваме правилна, дълготрайна връзка, връзка, която действително да бъде плодотворна за живота.
Практическа психология, практически интерес към човека, това е, за което става дума. Днес човечеството има все още съвсем малък успех в тази област. Как преценяваме днес даден човек, когото срещаме? Той ни е симпатичен или антипатичен. Огледайте се около себе си и ще откриете, че в повечето случаи критерият за лично мнение се основава на базата на тази единствена гледна точка: този ми е симпатичен, онзи не ми е симпатичен, или: това ми е симпатично, онова не ми е симпатично. Предубеждения!
към текста >>
Вероятно ще се срещнем не след
дълг
о отново в този град.
Не, духовното познание не е нещо, което трябва да се описва като фантастика. Духовното познание е нещо, което трябва да импулсира всички усилия да се търси начин за въздействие върху условията, от които възниква душевната нищета, която по необходимост е обвързана с петата следатлантска епоха. Днес исках да Ви говоря за това.
Вероятно ще се срещнем не след дълго отново в този град.
Надявам се, че дотогава ще можем да сме обединени в мислите си и че ще продължим да работим тук в духа на нашето движение.
към текста >>
453.
Кармични влияния
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Близкият, да кажем, умира сравнително рано, така че този, който остава, трябва да живее още
дълг
о без този си близък.
В тази дума се съдържа много, изключително много. Вчера в откритата лекция38 успяхме да разберем как въпросите за съдбата придобиват яснота, когато се разглеждат повтарящите се земни животи. Това са най-общи гледни точки. Но можем да посочим конкретни примери. Да разгледаме случай, когато някой загубва близък човек.
Близкият, да кажем, умира сравнително рано, така че този, който остава, трябва да живее още дълго без този си близък.
Ние виждаме, когато в нас е активна една такава мисъл, че пред духовните ни очи се явява нещо, което трябва да представлява съдбовен въпрос за мнозина. Става въпрос за това, че духовната наука наистина може да осветли един такъв съдбовен въпрос. Разбира се, всеки отделен случай има индивидуален аспект. Но тъкмо чрез изучаването на отделни случаи по духовно-научен начин се добиват определени представи за тайнствения процес на човешкия живот. Например може да се направи следния опит: някой човек умира рано и така той се откъсва от своите близки.
към текста >>
Ако тези хора бяха останали още
дълг
о време заедно във физическия свят, връзката, която имат благодарение на кармата от по-ранен живот, не би могла да се задълбочи достатъчно интензивно.
Връзката му с този, с когото е живял във физическия свят, няма да се отслаби поради факта, че вече е преминал в духовния свят. Да, на този, който действително е в състояние да изследва такива конкретни случаи в духовните светове, ще му стане ясно, че преминалият в духовния свят развива с този, който е останал тук, една по-интензивна и интимна връзка, отколкото е възможна във физическото тяло. Често се забелязва, че тази по-интимна връзка възниква, за да завърши по правилен начин кръга от взаимоотношения, образуван тук, във физическия свят. При действително позитивно изследване често се прави следното откритие: вижда се, че хората са се открили тук, във физическия живот. Под прага на съзнанието се оформя определен кръг от взаимни интереси.
Ако тези хора бяха останали още дълго време заедно във физическия свят, връзката, която имат благодарение на кармата от по-ранен живот, не би могла да се задълбочи достатъчно интензивно.
В много случаи този, който е преминал през портата на смъртта, може да постигне такова кармично необходимо задълбочаване благодарение на факта, че сега е свързан с останалата на земята душа в своите мисли, прониква и протича в нея с мислите си. Такова задълбочаване чрез отношенията, ограничени в рамките на физическия живот, не би било възможно да се постигне. Това става възможно тъкмо благодарение на преминаването му през портата на смъртта. Това е случай на правилно изпълнение на кармата, когато, от една страна, трябва да се понася болка, от друга страна, е налице интензивният живот с мислите за останалия на земята.
към текста >>
454.
Житейските лъжи на съвременното културно човечество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
За това ще му попречи външната материалистическа дейност на медицината и все повече ще му пречи, ако тази материалистическа медицинска дейност продължава още
дълг
о време.
Разбира се, някои по-благоразумни изследователи често инстинктивно усещат нещата. Но по този начин не е възможен достатъчно бърз напредък и може да се каже: „Ако не съществуваше такова фанатично отхвърляне на всичко духовно-научно тъкмо в областта на медицината, ако медицината не се стремеше към това да се монополизира като сила от страна на определени власти и правителства, от духовната наука щеше да се извлече невероятно много полза за човечеството именно в медицинската сфера.“ Вие можете да кажете: „Нищо не пречи на духовния изследовател да работи за този напредък! “ Тъкмо тук нещата са маскирани, защото точно това не е вярно. Материалистическата дейност, която днес е в разцвета си, възпрепятства намесването на духовното изследване. Защото напълно погрешна вяра е, че духовният изследовател, който познава нещата, може във всеки случай да помогне на някой отделен човек.
За това ще му попречи външната материалистическа дейност на медицината и все повече ще му пречи, ако тази материалистическа медицинска дейност продължава още дълго време.
В сферата на медицината на духовния изследовател не може да се каже: „Тук е Родос, тук танцувай67“, защото краката му не са свободни за танц. Разбира се, има всевъзможни достойни за похвала опити, насочени срещу властващия материализъм в медицината. Но тези опити не са достатъчни, защото преди всичко липсва разбирането, че не просто трябва да се прави нещо срещу материалистическата медицина, а че преди всичко е необходимо да се работи с това – но в духовно-научен смисъл, – което модерната медицина си е извоювала: именно спомагателните средства, от които тъкмо в тази област се нуждаем външно. Но човечеството би се удивило много на това, което може да се получи като резултат, ако в клиниките, в дисекционните зали се влезе с духовно-научни възгледи и ако се внесе духовно-научният мироглед във всички други области на медицинската дейност. Но в тази посока трябва има стремежи.
към текста >>
455.
Връзката между живите и мъртвите
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Когато бащата е бил мъртъв от
дълг
о време, поради факта, че синът е продължил пътя на баща си, през физическия свят е била създавана комуникативна връзка, така че се е образувало сродяване на дейността на сина с дейността на бащата, и бащата е можел да продължи да действа в сина си.
Това може да се види, ако обърнем внимание на начина на живот по-рано, който сега отмира, защото в хода на своето развитие човечеството постоянно приема нови форми на живот. По-рано, когато хората изобщо са усещане повече от реалността на духовните светове, те са знаели много повече какво е необходимо за живота като цяло. Знаели са, че живите се нуждаят от мъртвите, че се нуждаят от импулсите на мъртвите дори в своите навици и обичаи. Какво са правили? Помислете за по-ранните времена, когато в широки житейски кръгове е било обичайно бащата да се грижи синът да наследи неговия занаят, да продължи по неговите стъпки.
Когато бащата е бил мъртъв от дълго време, поради факта, че синът е продължил пътя на баща си, през физическия свят е била създавана комуникативна връзка, така че се е образувало сродяване на дейността на сина с дейността на бащата, и бащата е можел да продължи да действа в сина си.
На този принцип са се основавали много неща в живота. И ако цели съсловия му придават голямо значение, така че в тях или в семействата на тези съсловия продължава да живее тази или онази реалност, това се основава на факта, че се е усещала необходимостта: в житейските навици на по-късно живеещите трябва да се приемат навиците на живелите по-рано, но само ако тези житейски навици са достатъчно зрели, че да дойдат от тях, след като са преминали през портата на смъртта. Защото едва тогава те стават достатъчно зрели.
към текста >>
Нашите възгледи, възникващи в нашия Аз, са подложени на влиянието на тези, които са умрели от
дълг
о време.
Едва тогава той действа по духовен начин като Аз, който сега се намира в духовния свят, вътре в Азовете. По-рано той действа инспириращо в астралното тяло или косвено чрез етерното тяло в етерното тяло на човека. Като Аз може да действа умрелият преди десетилетия както непосредствено, така, разбира се, и чрез посредничеството на другите. И така човешката индивидуалност е узряла не просто да живее в навиците на хората, но вече да действа и в техните възгледи! Може би за съвременното усещане, изпълнено с предразсъдъци, това представлява една неудобна, несимпатична истина, но все пак това е истина.
Нашите възгледи, възникващи в нашия Аз, са подложени на влиянието на тези, които са умрели от дълго време.
В нашите възгледи живеят тези, които са умрели отдавна. По този начин се осъществява непрекъснатото развитие под въздействието на духовния свят. Това представлява необходимост, без която постоянно биха се разкъсвали нишките на човешките възгледи.
към текста >>
456.
Връзката на човека с духовния свят
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Над такова нещо трябва да се медитира много, много
дълг
о, ако искаме да обхванем неговото пълно значение.
Фактически ние повтаряме живота в същите съотношения с това, което междувременно сме изживели, на същото място в света. Винаги се връщаме в изходната позиция. Правим реални обиколки. Вие ще кажете: трудно е да си го представим. Наистина е така и аз искам от множеството по-лесни за възприемане представи, които изложих днес, да направя за Вашия душевен живот още веднъж едно такова нещо предмет на медитация.
Над такова нещо трябва да се медитира много, много дълго, ако искаме да обхванем неговото пълно значение.
към текста >>
457.
Бележки .
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Тогава къде се намира първопричината на този пряк
дълг
, която не може да се открие в съзнанието?
„Това действие, както се проявява в моралното усещане, е пряко, наложително, безусловно.
Тогава къде се намира първопричината на този пряк дълг, която не може да се открие в съзнанието?
Фромел я открива в несъзнаваното и създава една религиозно-психологична теория...“ (стр. 103). И към края на статията (стр. 114): „Когато чувството за абсолютен дълг се открива безспорно в несъзнаваното, от което се оформят най-стойностните морални и религиозни форми на живот, в него се намират също и онези други душевни тенденции, от които произхождат езичеството и гностичните религиозни форми. Със своите предпоставки на Фромел не се удава да изясни защо приема моралните сили на несъзнаваното за божествени въздействия, но отказва този характер на останалите свои динамични тенденции. Ако представляват физическите основи за християнския теизъм и морал, тези чисто динамични тенденции формират душевните несъзнателни корени за пантеизма и за всички форми на гностицизма, чиито примитивни прасили са отново много активни във всевъзможни фантастични сектантски организации в настоящето.“
към текста >>
114): „Когато чувството за абсолютен
дълг
се открива безспорно в несъзнаваното, от което се оформят най-стойностните морални и религиозни форми на живот, в него се намират също и онези други душевни тенденции, от които произхождат езичеството и гностичните религиозни форми.
„Това действие, както се проявява в моралното усещане, е пряко, наложително, безусловно. Тогава къде се намира първопричината на този пряк дълг, която не може да се открие в съзнанието? Фромел я открива в несъзнаваното и създава една религиозно-психологична теория...“ (стр. 103). И към края на статията (стр.
114): „Когато чувството за абсолютен дълг се открива безспорно в несъзнаваното, от което се оформят най-стойностните морални и религиозни форми на живот, в него се намират също и онези други душевни тенденции, от които произхождат езичеството и гностичните религиозни форми.
Със своите предпоставки на Фромел не се удава да изясни защо приема моралните сили на несъзнаваното за божествени въздействия, но отказва този характер на останалите свои динамични тенденции. Ако представляват физическите основи за християнския теизъм и морал, тези чисто динамични тенденции формират душевните несъзнателни корени за пантеизма и за всички форми на гностицизма, чиито примитивни прасили са отново много активни във всевъзможни фантастични сектантски организации в настоящето.“
към текста >>
113): „Практиката ще се сблъска в несъзнаваното с онова чувство на абсолютен
дълг
, от което се оформят нормите на живот.
84. „животинската първична тиня“ на душата: Този термин, който се среща често при Рудолф Щайнер, произхожда от току-що споменатата статия на Адолф Келер (вж. предишната бел.). В нея се казва (стр.
113): „Практиката ще се сблъска в несъзнаваното с онова чувство на абсолютен дълг, от което се оформят нормите на живот.
Но, за съжаление, и още много повече: остатъците и отпадъците на нашата минала личност, отхвърлените и изтласкани скици на нашите житейски планове, първичната тиня на нашата животинска същност, колективният дух на народа, расата, човечеството и неговата история, онази биологична и космическа мнема и преди всичко и злото, демоните, които не пристъпват към човека с моралния дълг, а с мощта на изкушението и адската необходимост на една сляпа съдба.“
към текста >>
Но, за съжаление, и още много повече: остатъците и отпадъците на нашата минала личност, отхвърлените и изтласкани скици на нашите житейски планове, първичната тиня на нашата животинска същност, колективният дух на народа, расата, човечеството и неговата история, онази биологична и космическа мнема и преди всичко и злото, демоните, които не пристъпват към човека с моралния
дълг
, а с мощта на изкушението и адската необходимост на една сляпа съдба.“
84. „животинската първична тиня“ на душата: Този термин, който се среща често при Рудолф Щайнер, произхожда от току-що споменатата статия на Адолф Келер (вж. предишната бел.). В нея се казва (стр. 113): „Практиката ще се сблъска в несъзнаваното с онова чувство на абсолютен дълг, от което се оформят нормите на живот.
Но, за съжаление, и още много повече: остатъците и отпадъците на нашата минала личност, отхвърлените и изтласкани скици на нашите житейски планове, първичната тиня на нашата животинска същност, колективният дух на народа, расата, човечеството и неговата история, онази биологична и космическа мнема и преди всичко и злото, демоните, които не пристъпват към човека с моралния дълг, а с мощта на изкушението и адската необходимост на една сляпа съдба.“
към текста >>
458.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Назовава ги ред,
дълг
, справедливост!
"С удивление обаче чуваме от пророците на новото време, че старите думи свобода, равенство, братство били "бакалски идеали" и трябвало да се заменят с нови. Така например неотдавна от професор Шелен, .."*3 тъй като понастоящем това е извънредно необходимо, изрично подчертавам, че професорът не е немец, а швед, ще рече неутрален "който в съчинението си за "идеите на 1914 г." на старите думи от 1789 противопоставя новите от 1914 г.
Назовава ги ред, дълг, справедливост!
Впрочем тези уж нови думи, строго погледнато, също така са доста овехтели и изтъркани. В това противопоставяне намира израз прастарата борба, която характеризира духовния живот на човека: борбата между един вътрешен свят на свободна изява на личността и външния свят на закостенелия закон, на принудителните мерки. Още по времето на Христос справедливостта като изпълнение на закона намира своята противоположност в милосърдието, както дългът в любовта, а законовият ред в доброволното следване. Всъщност професор Шелен също мисли не за безусловно премахване на думите свобода, равенство, братство, станали излишни с отмиране на Ancien regime*4, а за един синтез между тях и новите думи от 1914 ред, дълг, справедливост. Но и този синтез не би бил нещо ново, тъй като през XVIII и XIX век той явно е бил осъществен в Англия дотолкова, доколкото това се допуска от несъвършенството на всички човешки институции.
към текста >>
Още по времето на Христос справедливостта като изпълнение на закона намира своята противоположност в милосърдието, както
дълг
ът в любовта, а законовият ред в доброволното следване.
"С удивление обаче чуваме от пророците на новото време, че старите думи свобода, равенство, братство били "бакалски идеали" и трябвало да се заменят с нови. Така например неотдавна от професор Шелен, .."*3 тъй като понастоящем това е извънредно необходимо, изрично подчертавам, че професорът не е немец, а швед, ще рече неутрален "който в съчинението си за "идеите на 1914 г." на старите думи от 1789 противопоставя новите от 1914 г. Назовава ги ред, дълг, справедливост! Впрочем тези уж нови думи, строго погледнато, също така са доста овехтели и изтъркани. В това противопоставяне намира израз прастарата борба, която характеризира духовния живот на човека: борбата между един вътрешен свят на свободна изява на личността и външния свят на закостенелия закон, на принудителните мерки.
Още по времето на Христос справедливостта като изпълнение на закона намира своята противоположност в милосърдието, както дългът в любовта, а законовият ред в доброволното следване.
Всъщност професор Шелен също мисли не за безусловно премахване на думите свобода, равенство, братство, станали излишни с отмиране на Ancien regime*4, а за един синтез между тях и новите думи от 1914 ред, дълг, справедливост. Но и този синтез не би бил нещо ново, тъй като през XVIII и XIX век той явно е бил осъществен в Англия дотолкова, доколкото това се допуска от несъвършенството на всички човешки институции.
към текста >>
Всъщност професор Шелен също мисли не за безусловно премахване на думите свобода, равенство, братство, станали излишни с отмиране на Ancien regime*4, а за един синтез между тях и новите думи от 1914 ред,
дълг
, справедливост.
Така например неотдавна от професор Шелен, .."*3 тъй като понастоящем това е извънредно необходимо, изрично подчертавам, че професорът не е немец, а швед, ще рече неутрален "който в съчинението си за "идеите на 1914 г." на старите думи от 1789 противопоставя новите от 1914 г. Назовава ги ред, дълг, справедливост! Впрочем тези уж нови думи, строго погледнато, също така са доста овехтели и изтъркани. В това противопоставяне намира израз прастарата борба, която характеризира духовния живот на човека: борбата между един вътрешен свят на свободна изява на личността и външния свят на закостенелия закон, на принудителните мерки. Още по времето на Христос справедливостта като изпълнение на закона намира своята противоположност в милосърдието, както дългът в любовта, а законовият ред в доброволното следване.
Всъщност професор Шелен също мисли не за безусловно премахване на думите свобода, равенство, братство, станали излишни с отмиране на Ancien regime*4, а за един синтез между тях и новите думи от 1914 ред, дълг, справедливост.
Но и този синтез не би бил нещо ново, тъй като през XVIII и XIX век той явно е бил осъществен в Англия дотолкова, доколкото това се допуска от несъвършенството на всички човешки институции.
към текста >>
Свобода, равенство и братство означават една от формулите, получаващи действената си сила посредством социалната съвест,докато ред,
дълг
и справедливост за да станат действени предпоставят сугестивната мощ на някой авторитет.
Това, че понастоящем този синтез вече не действа, доказва само как всички стойности и техните еквиваленти ведно с временния им синтез се превръщат във фраза, щом угасне божествената искра, която ги прави реални и живи.
Свобода, равенство и братство означават една от формулите, получаващи действената си сила посредством социалната съвест,докато ред, дълг и справедливост за да станат действени предпоставят сугестивната мощ на някой авторитет.
И едва тук, а не в господството на определена формула, се проявява липсата, която из основи решава съдбата на съвременното човечество: за господството на освобождаващите стойности мнозинството не притежава силата на социалната съвест, за господството на обвързващите отвън стойности липсва авторитетът. Стойности, които не са залегнали дълбоко в развитието, много бързо могат да се превърнат във фраза и да послужат за злоупотреба..." и т.н.
към текста >>
Но аз не бих изпълнил
дълг
а си, ако чисто и просто осветля нещата окултно, без да съм посочил и онова, което е реалност във физическия план.
Нещата могат да се видят, без човек да се ангажира емоционално в една или друга насока. Много по-важно от субективните симпатии и антипатии, много по-важно от пулсиращото по такъв опустошителен на чин през всекидневната преса е преди всичко онова, което отделни лелеещи за обективност хора мислят за събитията на съвременността. В близко време на тези неща искам да се спра малко по-задълбочено и от окултна гледна точка.
Но аз не бих изпълнил дълга си, ако чисто и просто осветля нещата окултно, без да съм посочил и онова, което е реалност във физическия план.
Не мога да Ви създам удобството да превърна оценката така да се каже във въздушна кула, та никой да не пострада; казваното за духовните отношения е редно да хвърля поне малко светлина и върху онова, което може да се знае и би трябвало да се знае за физическия план. Затуй ми позволете да насоча вниманието Ви към нещо, което може би ще Ви заинтригува и което, струва ми се, при вече подразбиращата се непредубеденост на тук присъстващите приятели няма да предизвика осезаемо недоволство. Просто съм длъжен да изпълнявам своя дълг добросъвестно, като привеждам и такива доказателства.
към текста >>
Просто съм длъжен да изпълнявам своя
дълг
добросъвестно, като привеждам и такива доказателства.
Много по-важно от субективните симпатии и антипатии, много по-важно от пулсиращото по такъв опустошителен на чин през всекидневната преса е преди всичко онова, което отделни лелеещи за обективност хора мислят за събитията на съвременността. В близко време на тези неща искам да се спра малко по-задълбочено и от окултна гледна точка. Но аз не бих изпълнил дълга си, ако чисто и просто осветля нещата окултно, без да съм посочил и онова, което е реалност във физическия план. Не мога да Ви създам удобството да превърна оценката така да се каже във въздушна кула, та никой да не пострада; казваното за духовните отношения е редно да хвърля поне малко светлина и върху онова, което може да се знае и би трябвало да се знае за физическия план. Затуй ми позволете да насоча вниманието Ви към нещо, което може би ще Ви заинтригува и което, струва ми се, при вече подразбиращата се непредубеденост на тук присъстващите приятели няма да предизвика осезаемо недоволство.
Просто съм длъжен да изпълнявам своя дълг добросъвестно, като привеждам и такива доказателства.
към текста >>
НАГОРЕ