Търсене в текстове за 'Дългове'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 48 резултата от 21 текста с корен от думите : 'Дългове'.

1. Осма картина GA_14 Четири мистерийни драми

за дълговете ни в живота.
за дълговете ни в живота.
към текста >>

2. Девета картина GA_14 Четири мистерийни драми

„О, дълговечно време, аз те моля:
„О, дълговечно време, аз те моля:
към текста >>

3. 02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Всички дългове са вече изплатени." Старицата забърза към реката и в този миг лъчите на изгряващото Слънце блеснаха над купола на храма.
„Трябва ли цялата да почернея и съвсем да изчезна; та нали не съм заплатила още своя дълг! „Хайде, настоя Старецът"; „последвай ме! Всички дългове са вече изплатени." Старицата забърза към реката и в този миг лъчите на изгряващото Слънце блеснаха над купола на храма. Старецът застана между Момъка и девойката и извика високо: „Три неща властвуват на Земята: мъдростта, светлината и силата! "
към текста >>

4. Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Обикновената тривиална дума «дългове» има съвсем подобен произход, както моралната дума «дълг» («грях»), която обозначава това, с което морално сме задлъжнели пред някого.
В цялата тайна наука това, което са погрешки срещу общността, което протича от увреденото етерно тяло, от незапомнени времена се означава като «грях, дълг». Обикновената тривиална дума «дългове» има съвсем подобен произход, както моралната дума «дълг» («грях»), която обозначава това, с което морално сме задлъжнели пред някого. Грехът е нещо, което се дължи на погрешни свойства на етерното тяло.
към текста >>

5. Езотерично развитие и свръхсетивно познание GA_98 Природни и духовни същества

Когато се намира в камалока, човекът винаги има възможност да приеме онези сили като пречки, които отново го водят към изплащането на дълговете си в живота.
Друг пример: Четирима тайни8 съдии осъждат един човек на смърт и присъдата бива изпълнена. Защо се е случило това? Когато се проследи животът на всички тези мъже, се вижда, че в предишен живот осъденият е бил един вид вожд и е осъдил четиримата на смърт. Тогава съдбата, която отново събира петимата, наистина се е изработила в камалока. Когато се намира в камалока, човекът винаги има възможност да приеме онези сили като пречки, които отново го водят към изплащането на дълговете си в живота.
към текста >>

Ако в даден момент можете да погледнете назад и видите всичко, което се намира във вашето астрално тяло като отпечатъци, които трябва да поправите, преди да се издигнете в определени висини на окултното, бихте видели всички ваши дългове.
Не е така просто. Понякога е необходимо да се мине през повече въплъщения. Ако в даден момент можете да погледнете назад и видите всичко, което се намира във вашето астрално тяло като отпечатъци, които трябва да поправите, преди да се издигнете в определени висини на окултното, бихте видели всички ваши дългове.
към текста >>

6. Въпроси и отговори GA_135 Прераждане и Карма

Трето: Възможно е един такъв случай да представлява последствието на по-ранни общи натрупвания на дългове на тези личности.
Трето: Възможно е един такъв случай да представлява последствието на по-ранни общи натрупвания на дългове на тези личности. Налице са още многобройни други възможности. Например трите посочени възможности могат да се комбинират и т. н.
към текста >>

7. 2. ВТОРА СКАЗКА. Милано, 27 октомври 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Наред с нашите космически впечатления ние си запазваме най-добре онова, което трябва да коригираме, да изправим така да се каже кармически и ние сътрудничим на изграждането на един следващ живот, който може да допринесе за това, да изправим нашите кармически дългове.
За втората част на живота между смъртта и едно ново раждане нещата се представят отново малко различно. Тогава ние сме така много заплетени в нашите космически интереси, че в това време намираме въобще много трудно една връзка със Земята. Онова, което ни занимава извън космическите интереси е: да сътрудничим към правилното изграждане на нашата по-нататъшна карма. Наред с нашите космически впечатления ние си запазваме най-добре онова, което трябва да коригираме, да изправим така да се каже кармически и ние сътрудничим на изграждането на един следващ живот, който може да допринесе за това, да изправим нашите кармически дългове. Някой човек казва, че не може да вярва в прераждането, защото не би искал да се върне към един земен живот. Това е например едно възражение, което често пъти се прави: Аз съвсем не искам да се върна отново на Земята, да се върна в един нов земен живот. Това казват някои. Разглеждането на току що засегнатия момент между смъртта и едно ново раждане коригира до голяма степен този възглед. Именно в този период след смъртта ние искаме с цялата си сила да дойдем отново в земния живот и само забравяме, когато отново се събуждаме от описания космически сън в настоящето, че сме искали това, а именно да се родим отново на Земята.
към текста >>

8. 7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Така че сметката на нашите дългове, дълговата сметка на всеки човек остава записана в сферата на Луната.
Човекът трябва да мине през всички това, обаче той трябва да остави всичко това в сферата на Луната, в Камалока. Следователно когато човекът живее по-нататък след смъртта и по-късно си спомни за тази сфера на Луната, той намира записано там всичко, което е имал тук като сетивни афекти и страсти, всичко което се развива в душевния живот, поради което изпитва симпатия към физическото тяло. Той оставя всичко това в сферата на Луната. То остава там човекът не може да го заличи така бързо. Той го взема със себе си като сила, обаче то остава записано в сферата на Луната. Така че сметката на нашите дългове, дълговата сметка на всеки човек остава записана в сферата на Луната.
към текста >>

9. Любовта и нейното значение за света GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Това може обаче да бъде и другояче, а именно, че ние работим и нямаме никаква радост от това, понеже не работим за възнаграждение, а изплащаме дългове.
Да помислим например, че ние работим и поради това печелим. Това може обаче да бъде и другояче, а именно, че ние работим и нямаме никаква радост от това, понеже не работим за възнаграждение, а изплащаме дългове. Ние можем да си представим, че човекът вече е изразходвал това, което ще спечели чрез работата си. Той би предпочел да няма дългове, но сега трябва да работи, за да изплаща своите дългове. Този пример искаме да пренесем върху нашите общи човешки действия: Всичко, което извършваме от любов, излиза че е така, като че ли с това изплащаме дългове! Окултно констатирано, това, което се прави от любов, не донася възнаграждение, а е компенсация за вече изразходвано благо. Единствените действия, от които в бъдеще нищо няма да получим, са тези, които извършваме от истинска любов.
към текста >>

Той би предпочел да няма дългове, но сега трябва да работи, за да изплаща своите дългове.
Да помислим например, че ние работим и поради това печелим. Това може обаче да бъде и другояче, а именно, че ние работим и нямаме никаква радост от това, понеже не работим за възнаграждение, а изплащаме дългове. Ние можем да си представим, че човекът вече е изразходвал това, което ще спечели чрез работата си. Той би предпочел да няма дългове, но сега трябва да работи, за да изплаща своите дългове. Този пример искаме да пренесем върху нашите общи човешки действия: Всичко, което извършваме от любов, излиза че е така, като че ли с това изплащаме дългове! Окултно констатирано, това, което се прави от любов, не донася възнаграждение, а е компенсация за вече изразходвано благо. Единствените действия, от които в бъдеще нищо няма да получим, са тези, които извършваме от истинска любов. Човек би могъл да се уплаши от тази истина. За щастие, в своето горно съзнание хората не знаят нищо за това.
към текста >>

Този пример искаме да пренесем върху нашите общи човешки действия: Всичко, което извършваме от любов, излиза че е така, като че ли с това изплащаме дългове!
Да помислим например, че ние работим и поради това печелим. Това може обаче да бъде и другояче, а именно, че ние работим и нямаме никаква радост от това, понеже не работим за възнаграждение, а изплащаме дългове. Ние можем да си представим, че човекът вече е изразходвал това, което ще спечели чрез работата си. Той би предпочел да няма дългове, но сега трябва да работи, за да изплаща своите дългове. Този пример искаме да пренесем върху нашите общи човешки действия: Всичко, което извършваме от любов, излиза че е така, като че ли с това изплащаме дългове! Окултно констатирано, това, което се прави от любов, не донася възнаграждение, а е компенсация за вече изразходвано благо. Единствените действия, от които в бъдеще нищо няма да получим, са тези, които извършваме от истинска любов. Човек би могъл да се уплаши от тази истина. За щастие, в своето горно съзнание хората не знаят нищо за това. В тяхното подсъзнание обаче всички хора го знаят, затова така неохотно правят нещо от любов.
към текста >>

Колкото по-силни сме станали чрез това, толкова повече сме задължени на миналото и каквото можем да извършим от любов когато и да е, представлява изплащане на дълговете за нашето съществуване.
Когато упражняваме любовта, грижим се за любовта, в света се изливат творчески съзидателни сили. Трябва ли да обосновем това с разума? Творческите сили още преди нас и без нашия разум трябваше да се излеят в света. Разбира се, като егоисти, ние бихме могли да отнемем творческите сили на бъдещето; но любовните дела и творческите сили на миналото не можем да премахнем. На постъпките от любов през миналото ние дължим нашето съществуване. Колкото по-силни сме станали чрез това, толкова повече сме задължени на миналото и каквото можем да извършим от любов когато и да е, представлява изплащане на дълговете за нашето съществуване. Оттук ще разберем и делата на един високо развит човек, защото един високо развит човек има по-големи дългове към миналото. Мъдро е да се изплатят неговите дългове чрез дела, изпълнени с любов. Импулсът на любовта расте с издигането на човека; само мъдростта не е достатъчна. Значението на любовта в света можем да представим пред душата по следния начин: Любов е това, което ни насочва към жизнените задължения спрямо миналото и понеже от заплащането на дълговете не ни остава нищо за в бъдеще, самите ние нямаме полза от нашите любовни дела. Ние трябва да предоставим на света нашите любовни дела, там обаче те са записани в духовния световен процес.
към текста >>

Оттук ще разберем и делата на един високо развит човек, защото един високо развит човек има по-големи дългове към миналото.
Трябва ли да обосновем това с разума? Творческите сили още преди нас и без нашия разум трябваше да се излеят в света. Разбира се, като егоисти, ние бихме могли да отнемем творческите сили на бъдещето; но любовните дела и творческите сили на миналото не можем да премахнем. На постъпките от любов през миналото ние дължим нашето съществуване. Колкото по-силни сме станали чрез това, толкова повече сме задължени на миналото и каквото можем да извършим от любов когато и да е, представлява изплащане на дълговете за нашето съществуване. Оттук ще разберем и делата на един високо развит човек, защото един високо развит човек има по-големи дългове към миналото. Мъдро е да се изплатят неговите дългове чрез дела, изпълнени с любов. Импулсът на любовта расте с издигането на човека; само мъдростта не е достатъчна. Значението на любовта в света можем да представим пред душата по следния начин: Любов е това, което ни насочва към жизнените задължения спрямо миналото и понеже от заплащането на дълговете не ни остава нищо за в бъдеще, самите ние нямаме полза от нашите любовни дела. Ние трябва да предоставим на света нашите любовни дела, там обаче те са записани в духовния световен процес. Ние не се усъвършенстваме чрез нашите любовни дела, а само чрез друг вид действия, но чрез нашите любовни дела светът става по-богат.
към текста >>

Мъдро е да се изплатят неговите дългове чрез дела, изпълнени с любов.
Творческите сили още преди нас и без нашия разум трябваше да се излеят в света. Разбира се, като егоисти, ние бихме могли да отнемем творческите сили на бъдещето; но любовните дела и творческите сили на миналото не можем да премахнем. На постъпките от любов през миналото ние дължим нашето съществуване. Колкото по-силни сме станали чрез това, толкова повече сме задължени на миналото и каквото можем да извършим от любов когато и да е, представлява изплащане на дълговете за нашето съществуване. Оттук ще разберем и делата на един високо развит човек, защото един високо развит човек има по-големи дългове към миналото. Мъдро е да се изплатят неговите дългове чрез дела, изпълнени с любов. Импулсът на любовта расте с издигането на човека; само мъдростта не е достатъчна. Значението на любовта в света можем да представим пред душата по следния начин: Любов е това, което ни насочва към жизнените задължения спрямо миналото и понеже от заплащането на дълговете не ни остава нищо за в бъдеще, самите ние нямаме полза от нашите любовни дела. Ние трябва да предоставим на света нашите любовни дела, там обаче те са записани в духовния световен процес. Ние не се усъвършенстваме чрез нашите любовни дела, а само чрез друг вид действия, но чрез нашите любовни дела светът става по-богат. Защото творческото в света е любов.
към текста >>

Значението на любовта в света можем да представим пред душата по следния начин: Любов е това, което ни насочва към жизнените задължения спрямо миналото и понеже от заплащането на дълговете не ни остава нищо за в бъдеще, самите ние нямаме полза от нашите любовни дела.
На постъпките от любов през миналото ние дължим нашето съществуване. Колкото по-силни сме станали чрез това, толкова повече сме задължени на миналото и каквото можем да извършим от любов когато и да е, представлява изплащане на дълговете за нашето съществуване. Оттук ще разберем и делата на един високо развит човек, защото един високо развит човек има по-големи дългове към миналото. Мъдро е да се изплатят неговите дългове чрез дела, изпълнени с любов. Импулсът на любовта расте с издигането на човека; само мъдростта не е достатъчна. Значението на любовта в света можем да представим пред душата по следния начин: Любов е това, което ни насочва към жизнените задължения спрямо миналото и понеже от заплащането на дълговете не ни остава нищо за в бъдеще, самите ние нямаме полза от нашите любовни дела. Ние трябва да предоставим на света нашите любовни дела, там обаче те са записани в духовния световен процес. Ние не се усъвършенстваме чрез нашите любовни дела, а само чрез друг вид действия, но чрез нашите любовни дела светът става по-богат. Защото творческото в света е любов.
към текста >>

Който така познава любовта, че знае: любовта е тук, за да се изплатят дълговете и тя не носи предимства за в бъдеще, той е християнин.
Чрез влиянието на Луцифер в човечеството навлезе определен елемент, а нещо от това, което то е притежавало по-рано, трябваше да му бъде отнето. Това, което беше внесено, доведе до низходящо развитие, а Мистерията на Голгота донесе насрещната възможност да се изплати всяка вина. Импулсът от Голгота не е дошъл, за да ни отнеме грехове, които сме извършили в периода на развитието, а е дошъл, за да бъде противовес на това, което е внесено в човечеството чрез Луцифер. Да приемем, че някой не знае нищо за името на Христос Исус, нищо от това, което е съобщено в Евангелията, но че той има познания за радикалната разлика между характера на мъдростта и мощта, и този на любовта. Един такъв човек е християнин в истинския християнски смисъл, дори и да не знае нищо за Мистерията на Голгота. Който така познава любовта, че знае: любовта е тук, за да се изплатят дълговете и тя не носи предимства за в бъдеще, той е християнин. Разбирането природата на любовта това означава човек да бъде християнин! Чрез самата теософия само с „карма“ и „прераждане“ човек може да стане голям егоист, ако той не прибави импулса на любовта, Христовия импулс; защото чак тогава се постига това, което надмогва егоизма в теософията. Едно изравняване се получава само чрез разбирането на Христовия импулс. Понеже теософията е необходима на човечеството, тя днес му се дава. Но в нея лежи голямата опасност, когато се изучава само теософия без Христовия импулс, импулса на любовта, чрез теософията хората да засилят егоизма в себе си, да го развият даже извън границите на смъртта.
към текста >>

10. 5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

„Прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници."
„Прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници."
към текста >>

11. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

Христос е онзи, който е в състояние да изкупи нашите дългове и нашите грехове и да ги вземе върху себе си, защото принадлежи на едно друго Царство.
Христос е онзи, който е в състояние да изкупи нашите дългове и нашите грехове и да ги вземе върху себе си, защото принадлежи на едно друго Царство.
към текста >>

С това обаче Той направи нещо и за душите, които в миналите времена се бяха обременили с грехове и дългове.
Той казва на разбойника от лявата му страна: „Това, което ти си извършил, ще продължи да действува също и в духовния свят, а не само във физическия свят", обаче на разбойника от дясната му страна Той казва: „Още днес ти ще бъдеш с Мен в Рая". Това означава: "Аз съм при твоето деяние; ти наистина по-късно ще трябва да направиш чрез твоята Карма за самия себе си това, което извършеното деяние означава за теб. Но това, което деянието означава за света (ако мога да се изразя тривиално), това е моя работа", казва Христос. Това е наистина една много важна разлика, която правим тук, и въпросът има значение не само за времето след Мистерията на Голгота, но и за времето преди Мистерията на Голгота. Някои наши антропософски приятели ще си спомнят, че в мои минали лекции аз обърнах внимание върху това, че това не е просто една легенда и че Христос в действителност и наистина слезе при мъртвите след смъртта. С това обаче Той направи нещо и за душите, които в миналите времена се бяха обременили с грехове и дългове. Грешката се явява също сега, когато се посветим на Акашовата Летопис и изследваме времето на Земното развитие преди Мистерията на Голгота, без да бъдем проникнати от Христос. Тогава ние ще се сблъскваме с грешки навсякъде в Акашовата Летопис. Ето защо никак не ме учуди, че например Ледбитер, които в действителност не знае нищо за Христос, стигна до най-безсмислените твърдения за развитието на Земята в своята книга „Човекът откъде и накъде". Защото само проникването с Христовия импулс прави душата способна да вижда действително нещата такива, каквито са, и които са се подредили в Земното развитие също и преди Мистерията на Голгота, но оставайки във връзка с Мистерията на Голгота.
към текста >>

Но нека да си представим, че всички дългове и грехове биха останали в Земята, че всички грехове биха действува ли в Земята.
Да помислим за края на Земното развитие, нека да помислим за времето. когато хората ще са завършили техните земни въплъщения. Без съмнение ще настъпи това, че всичко ще бъде изплатено до последната стотинка. Човешките души ще трябва да са изплатили по един определен начин тяхната Карма. Но нека да си представим, че всички дългове и грехове биха останали в Земята, че всички грехове биха действува ли в Земята. Тогава, в края на Земното развитие хората биха дошли с тяхната изправена Карма, но Земята не би била готова да се развие и да премине по-нататък в бъдещия Юпитер, тогава цялото земно човечество би останало без обиталище без възможността да се развие до Юпитер*/* Според антропософската Духовна Наука нашата планета Земя има седем еволюционни планетарни цикъла. Те са Старият Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, сегашното въплъщение на Земята, след което ще следват три бъдещи въплъщения това на Юпитер, Венера и Вулкан. Бележка на преводача./. Това, че цялата Земя се развива заедно с човеците, е последствие от делата на Христос. Всичко онова, което би се натрупало за Земята като грехове на човеците, би тласнало Земята в тъмнината и ние не бихме имали никаква планета за по-нататъшно развитие.
към текста >>

По този начин ние трябва да бъдем наясно, че Кармата не се снема от нас и това е наистина така, но нашите дългове и грехове се изкупват за Земното развитие.
По този начин ние трябва да бъдем наясно, че Кармата не се снема от нас и това е наистина така, но нашите дългове и грехове се изкупват за Земното развитие. Чрез онова, което настъпи в Земното развитие с Мистерията на Голгота. Естествено, трябва да ни бъде ясно, че всичко това не може да се даде на човека без неговото съдействие, то не може да му се даде без неговото участие. И това също ни е ясно показано в разговора на Кръста на Голгота между Христос и двамата разбойници, който аз приведох. На нас ясно е показано, как разбойникът от дясната страна на Христос пробужда в своята душа предчувствие за едно свръхземно царство, където нещата стават различно отколкото в чисто земното царство. Човекът трябва да се изпълни в своята душа със субстанциалното съдържание на Христовото Същество; той трябва да приеме в своята душа нещо от Христос, така че Христос да действува в него и да го отнесе нагоре в едно царство, в което наистина човекът няма да има силата да заличи отрицателните знаци в своята Карма, но в което чрез Христос става това, че нашите дългове и грехове се изкупват за нашия външен свят.
към текста >>

Човекът трябва да се изпълни в своята душа със субстанциалното съдържание на Христовото Същество; той трябва да приеме в своята душа нещо от Христос, така че Христос да действува в него и да го отнесе нагоре в едно царство, в което наистина човекът няма да има силата да заличи отрицателните знаци в своята Карма, но в което чрез Христос става това, че нашите дългове и грехове се изкупват за нашия външен свят.
По този начин ние трябва да бъдем наясно, че Кармата не се снема от нас и това е наистина така, но нашите дългове и грехове се изкупват за Земното развитие. Чрез онова, което настъпи в Земното развитие с Мистерията на Голгота. Естествено, трябва да ни бъде ясно, че всичко това не може да се даде на човека без неговото съдействие, то не може да му се даде без неговото участие. И това също ни е ясно показано в разговора на Кръста на Голгота между Христос и двамата разбойници, който аз приведох. На нас ясно е показано, как разбойникът от дясната страна на Христос пробужда в своята душа предчувствие за едно свръхземно царство, където нещата стават различно отколкото в чисто земното царство. Човекът трябва да се изпълни в своята душа със субстанциалното съдържание на Христовото Същество; той трябва да приеме в своята душа нещо от Христос, така че Христос да действува в него и да го отнесе нагоре в едно царство, в което наистина човекът няма да има силата да заличи отрицателните знаци в своята Карма, но в което чрез Христос става това, че нашите дългове и грехове се изкупват за нашия външен свят. Това е било всъщност чудесно изобразено в живописта. На кого не би направило огромно впечатление „Христос като съдия на последния съд" например върху една такава картина, каквато е тази на Микеланджело в Сикстинската Капела? Какво стои в основата на това?
към текста >>

Би съществувала възможността тази картина да бъде изобразена по един друг начин, по един начин различен от този, по който го прави Микеланджело като християнин, а именно възможността да бъде нарисувано, как в края на Земното развитие или след края на Земното развитие хората биха гледали тяхната Карма и биха си казвали: „Да, аз наистина съм изправил моята Карма, но тук навсякъде в духовното стоят записани на бронзови плочи моите дългове и грехове, и моите дългове и грехове означават една тежест за Земята, те трябва да унищожат Земята.
Сега нека не вземаме дълбокия езотеричен факт, а картинно-образното, което застава пред нашата душа. Там виждаме праведните хора и грешните хора. Би съществувала възможността тази картина да бъде изобразена по един друг начин, по един начин различен от този, по който го прави Микеланджело като християнин, а именно възможността да бъде нарисувано, как в края на Земното развитие или след края на Земното развитие хората биха гледали тяхната Карма и биха си казвали: „Да, аз наистина съм изправил моята Карма, но тук навсякъде в духовното стоят записани на бронзови плочи моите дългове и грехове, и моите дългове и грехове означават една тежест за Земята, те трябва да унищожат Земята. За мен самия аз съм изправил моята Карма, но моите дългове и грехове стоят навсякъде в духовния свят". Това обаче не би било никаква истина; то би могло да стои така, обаче не би било никаква истина. Защото чрез това, че Христос понесе кръстната смърт на Голгота, човекът не ще вижда плочата със своите дългове и грехове, а ще вижда Този, който е поел върху себе си дълговете и греховете; човекът ще вижда съединено в Съществото на Христос всичко онова, което иначе би било разпростряно в Акашовата Летопис. Вместо Акашовата Летопис пред него стои Христос, Той е поел всичко това върху Себе си.
към текста >>

За мен самия аз съм изправил моята Карма, но моите дългове и грехове стоят навсякъде в духовния свят".
Сега нека не вземаме дълбокия езотеричен факт, а картинно-образното, което застава пред нашата душа. Там виждаме праведните хора и грешните хора. Би съществувала възможността тази картина да бъде изобразена по един друг начин, по един начин различен от този, по който го прави Микеланджело като християнин, а именно възможността да бъде нарисувано, как в края на Земното развитие или след края на Земното развитие хората биха гледали тяхната Карма и биха си казвали: „Да, аз наистина съм изправил моята Карма, но тук навсякъде в духовното стоят записани на бронзови плочи моите дългове и грехове, и моите дългове и грехове означават една тежест за Земята, те трябва да унищожат Земята. За мен самия аз съм изправил моята Карма, но моите дългове и грехове стоят навсякъде в духовния свят". Това обаче не би било никаква истина; то би могло да стои така, обаче не би било никаква истина. Защото чрез това, че Христос понесе кръстната смърт на Голгота, човекът не ще вижда плочата със своите дългове и грехове, а ще вижда Този, който е поел върху себе си дълговете и греховете; човекът ще вижда съединено в Съществото на Христос всичко онова, което иначе би било разпростряно в Акашовата Летопис. Вместо Акашовата Летопис пред него стои Христос, Той е поел всичко това върху Себе си.
към текста >>

Защото чрез това, че Христос понесе кръстната смърт на Голгота, човекът не ще вижда плочата със своите дългове и грехове, а ще вижда Този, който е поел върху себе си дълговете и греховете; човекът ще вижда съединено в Съществото на Христос всичко онова, което иначе би било разпростряно в Акашовата Летопис.
Сега нека не вземаме дълбокия езотеричен факт, а картинно-образното, което застава пред нашата душа. Там виждаме праведните хора и грешните хора. Би съществувала възможността тази картина да бъде изобразена по един друг начин, по един начин различен от този, по който го прави Микеланджело като християнин, а именно възможността да бъде нарисувано, как в края на Земното развитие или след края на Земното развитие хората биха гледали тяхната Карма и биха си казвали: „Да, аз наистина съм изправил моята Карма, но тук навсякъде в духовното стоят записани на бронзови плочи моите дългове и грехове, и моите дългове и грехове означават една тежест за Земята, те трябва да унищожат Земята. За мен самия аз съм изправил моята Карма, но моите дългове и грехове стоят навсякъде в духовния свят". Това обаче не би било никаква истина; то би могло да стои така, обаче не би било никаква истина. Защото чрез това, че Христос понесе кръстната смърт на Голгота, човекът не ще вижда плочата със своите дългове и грехове, а ще вижда Този, който е поел върху себе си дълговете и греховете; човекът ще вижда съединено в Съществото на Христос всичко онова, което иначе би било разпростряно в Акашовата Летопис. Вместо Акашовата Летопис пред него стои Христос, Той е поел всичко това върху Себе си.
към текста >>

И когато Христос даде на онези, които действуват в Неговия Дух, поръчението да прощават грехове, с това никога не се е разбирало да се спъне действието на Кармата; с това се разбира наистина, че земното царство ще бъде спасено за онзи, които стои във връзка с Христос, земното царство ще бъде спасено от последствията на дълговете и греховете, които са духовни последствия и са обективни факти, макар и те да бъдат изправени в по-късната Карма.
Но какво е необходимо, скъпи мои приятели? Какво е необходимо, за да съзерцаваме вярното, фактическо състояние на нещата в тази област? Необходимо е хората да имат възможността, независимо от това дали са праведни или грешници, да съзерцават Христос, необходимо е те да не виждат празно място там, където трябва да стои Христос. Необходима е връзката с Христос. И самият разбойник от дясната страна на Христос, на Кръста ни засвидетелствува със своите думи връзката си с Христос. И когато Христос даде на онези, които действуват в Неговия Дух, поръчението да прощават грехове, с това никога не се е разбирало да се спъне действието на Кармата; с това се разбира наистина, че земното царство ще бъде спасено за онзи, които стои във връзка с Христос, земното царство ще бъде спасено от последствията на дълговете и греховете, които са духовни последствия и са обективни факти, макар и те да бъдат изправени в по-късната Карма. Какво означава за човешката душа, когато по поръчение на Христос говори този, който би казал: „Твоите грехове са ти простени"? Това означава, че съответният човек, който опрощава, потвърждава думите: „Ти наистина трябва да очакваш Кармическо изправяне на твоите дългове и грехове, но твоите дългове и грехове са преобразени от Христос по такъв начин, че ти няма да изпитваш огромното страдание, когато гледаш назад към дълговете и греховете си по такъв начин, като че ли си унищожил една част от Земното битие". Христос заличава дълговете и греховете. Затова е необходимо определено съзнание, което може да се изисква от този, който прощава греховете: това е едно съзнание за дълговете и греховете и едно съзнание също, че Христос може да поеме върху себе си дълговете и греховете. Това означава, че думите „Твоите грехове са ти простени" са един космически факт, а не са един кармически факт.
към текста >>

Това означава, че съответният човек, който опрощава, потвърждава думите: „Ти наистина трябва да очакваш Кармическо изправяне на твоите дългове и грехове, но твоите дългове и грехове са преобразени от Христос по такъв начин, че ти няма да изпитваш огромното страдание, когато гледаш назад към дълговете и греховете си по такъв начин, като че ли си унищожил една част от Земното битие".
Необходимо е хората да имат възможността, независимо от това дали са праведни или грешници, да съзерцават Христос, необходимо е те да не виждат празно място там, където трябва да стои Христос. Необходима е връзката с Христос. И самият разбойник от дясната страна на Христос, на Кръста ни засвидетелствува със своите думи връзката си с Христос. И когато Христос даде на онези, които действуват в Неговия Дух, поръчението да прощават грехове, с това никога не се е разбирало да се спъне действието на Кармата; с това се разбира наистина, че земното царство ще бъде спасено за онзи, които стои във връзка с Христос, земното царство ще бъде спасено от последствията на дълговете и греховете, които са духовни последствия и са обективни факти, макар и те да бъдат изправени в по-късната Карма. Какво означава за човешката душа, когато по поръчение на Христос говори този, който би казал: „Твоите грехове са ти простени"? Това означава, че съответният човек, който опрощава, потвърждава думите: „Ти наистина трябва да очакваш Кармическо изправяне на твоите дългове и грехове, но твоите дългове и грехове са преобразени от Христос по такъв начин, че ти няма да изпитваш огромното страдание, когато гледаш назад към дълговете и греховете си по такъв начин, като че ли си унищожил една част от Земното битие". Христос заличава дълговете и греховете. Затова е необходимо определено съзнание, което може да се изисква от този, който прощава греховете: това е едно съзнание за дълговете и греховете и едно съзнание също, че Христос може да поеме върху себе си дълговете и греховете. Това означава, че думите „Твоите грехове са ти простени" са един космически факт, а не са един кармически факт.
към текста >>

Христос заличава дълговете и греховете.
Необходима е връзката с Христос. И самият разбойник от дясната страна на Христос, на Кръста ни засвидетелствува със своите думи връзката си с Христос. И когато Христос даде на онези, които действуват в Неговия Дух, поръчението да прощават грехове, с това никога не се е разбирало да се спъне действието на Кармата; с това се разбира наистина, че земното царство ще бъде спасено за онзи, които стои във връзка с Христос, земното царство ще бъде спасено от последствията на дълговете и греховете, които са духовни последствия и са обективни факти, макар и те да бъдат изправени в по-късната Карма. Какво означава за човешката душа, когато по поръчение на Христос говори този, който би казал: „Твоите грехове са ти простени"? Това означава, че съответният човек, който опрощава, потвърждава думите: „Ти наистина трябва да очакваш Кармическо изправяне на твоите дългове и грехове, но твоите дългове и грехове са преобразени от Христос по такъв начин, че ти няма да изпитваш огромното страдание, когато гледаш назад към дълговете и греховете си по такъв начин, като че ли си унищожил една част от Земното битие". Христос заличава дълговете и греховете. Затова е необходимо определено съзнание, което може да се изисква от този, който прощава греховете: това е едно съзнание за дълговете и греховете и едно съзнание също, че Христос може да поеме върху себе си дълговете и греховете. Това означава, че думите „Твоите грехове са ти простени" са един космически факт, а не са един кармически факт.
към текста >>

Затова е необходимо определено съзнание, което може да се изисква от този, който прощава греховете: това е едно съзнание за дълговете и греховете и едно съзнание също, че Христос може да поеме върху себе си дълговете и греховете.
И самият разбойник от дясната страна на Христос, на Кръста ни засвидетелствува със своите думи връзката си с Христос. И когато Христос даде на онези, които действуват в Неговия Дух, поръчението да прощават грехове, с това никога не се е разбирало да се спъне действието на Кармата; с това се разбира наистина, че земното царство ще бъде спасено за онзи, които стои във връзка с Христос, земното царство ще бъде спасено от последствията на дълговете и греховете, които са духовни последствия и са обективни факти, макар и те да бъдат изправени в по-късната Карма. Какво означава за човешката душа, когато по поръчение на Христос говори този, който би казал: „Твоите грехове са ти простени"? Това означава, че съответният човек, който опрощава, потвърждава думите: „Ти наистина трябва да очакваш Кармическо изправяне на твоите дългове и грехове, но твоите дългове и грехове са преобразени от Христос по такъв начин, че ти няма да изпитваш огромното страдание, когато гледаш назад към дълговете и греховете си по такъв начин, като че ли си унищожил една част от Земното битие". Христос заличава дълговете и греховете. Затова е необходимо определено съзнание, което може да се изисква от този, който прощава греховете: това е едно съзнание за дълговете и греховете и едно съзнание също, че Христос може да поеме върху себе си дълговете и греховете. Това означава, че думите „Твоите грехове са ти простени" са един космически факт, а не са един кармически факт.
към текста >>

Не субективната Карма ,а духовните, обективните въздействия на дълговете и на греховете, на нашите лоши деяния, това е, което Той отнема от нас.
А сега да помислим, какво означава за човешката душа, когато тя може да си каже: "Да, аз съм извършила това или онова деяние в света. То не спъва моето развитие напред, защото аз не съм станал по-несъвършен отколкото съм бил, когато съм извършил деянието; аз бих могъл отново да извоювам моето съвършенство в по-нататъшното протичане на моята Карма, като изправя моето лошо деяние. Това мое деяние обаче аз не мога да го направя недействително за Земното развитие". Човек трябва да изпитва неизразимо страдание, ако със Земята не се беше съединило едно Същество, което да прави недействително за Земята онова, което не може повече да бъде променено от нас. Това Същество е Христос. Не субективната Карма ,а духовните, обективните въздействия на дълговете и на греховете, на нашите лоши деяния, това е, което Той отнема от нас. Това е, което, както казахме, ние трябва да преследваме в нашата душа по-нататък. Тогава ние ще разберем, че всъщност Христос е онова Същество, което стои във връзка с цялото човечество, с цялото земно човечество: защото Земята съществува по волята на човечеството, също и Христос стои във връзка с цялата Земя. И тази е слабостта на човека, която е настъпила вследствие на изкушението на Луцифер: това, че човек наистина е в състояние да се спаси субективно в Кармата, но че той не е в състояние да спаси и Земята заедно със себе си. Това се извършва от космическото Същество, което е Христос.
към текста >>

И този, който схваща в дълбок смисъл как Христос поставя Себе си спрямо дълговете и греховете, би могъл да каже: „Именно защото в течение на Земното битие човекът не можеше да заличи своите грехове спрямо цялата Земя, трябваше да слезе едно космическо Същество, за да стане възможно да бъдат заличени греховете от Земята".
За това естествено ние трябва да имаме само интерес. Кога то обаче схващаме нещата така, тогава наистина ще бъде свързана с много други неща и една по-силна сериозност, с едно вярно и истинно схващане за Христос. Една по-дълбока сериозност ще се свърже с това схващане и от някои схващания за Христос ще отпаднат някои неща, които за този, който приема с цялата сериозност схващането за Христос в своята душа, биха могли да изглеждат направо като своенравни, като цинични. Защото всичко, всичко, което се каза днес и което точка по точка може да бъде доказа но с най-важни места от Новия Завет, всичко ни говори така: всичко това, което е Христос за нас, е поради причината, че Той не е едно Същество като другите човеци, а е едно Същество, което отгоре, то ва значи „от Космоса" се вля в човешкото Земно развитие при Йоановото кръщение в реката Йордан. Всичко говори за космическата природа на Христос. И този, който схваща в дълбок смисъл как Христос поставя Себе си спрямо дълговете и греховете, би могъл да каже: „Именно защото в течение на Земното битие човекът не можеше да заличи своите грехове спрямо цялата Земя, трябваше да слезе едно космическо Същество, за да стане възможно да бъдат заличени греховете от Земята".
към текста >>

12. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

Защото (в смисъла на вчерашната лекция: какво прави живият Христос), ако свържем казаното вчера, с това, което беше казано днес то е едно и също, но погледнато от две страни ние ще видим,как Христос поема върху себе си дълговете и греховете на Земното човечество, доколкото те са обективни дългове и грехове.
Всички тези фантомоподобни Същества биха били там. Това, което по този начин би било там, би било една мъртва Земя, която би преминала към един мъртъв Юпитер. Човек би могъл напълно да изплати своята Карма, напълно да погаси своя дълг по отношение на Кармата; това означава, че той би могъл субективно да изравни всичко онова, което е направил като несъвършенства в края на Земното развитие; той би могъл да стане съвършен в своето душевно естество, в своето его. Обаче обективно дългът и грехът биха останали там, в това, което остава назад. Това е една несъмнена истина, защото ние не живеем само за самите нас, ние не живеем, за да се усъвършенствуваме егоистично чрез изправянето на нашата Карма, а живеем за света и в края на времената там ще стоят остатъците от нашите земни превъплъщения като една огромна черна дъска, ако но сме приели вътре в нас живия Христос. Защото (в смисъла на вчерашната лекция: какво прави живият Христос), ако свържем казаното вчера, с това, което беше казано днес то е едно и също, но погледнато от две страни ние ще видим,как Христос поема върху себе си дълговете и греховете на Земното човечество, доколкото те са обективни дългове и грехове. И ако сме схванали вътрешно думите „Не аз, а Христос в мен", „Христос в нас", по този начин Той поема върху себе си това, което се излъчва от нас и нашите остатъци стоят там, оживени от Христос, проникнати с Христовия живот и с Христовите лъчи. Да, нашите въплъщения ще стоят там, това значи, че това са споменатите остатъци от нашите въплъщения. И какво дават всички те заедно?
към текста >>

Защото ако предположим, че не сме приели вътре в нас живия Христос, ние не бихме могли да пристъпим към това земно тяло с неговите дългове и грехове и не бихме могли да се съединим с него.
Днес шестнадесетгодишни и дори по-млади хора започват да имат претенции към собственото си вероизповедание и да говорят за това, че „за щастие не им се налага да говорят за такова безсмислие, каквото е възкресението на тялото". Обаче онези, които се задълбочават окултно в тайните на света, се стремят да се издигнат постепенно нагоре към това, което е било казано на хората, защото както казах в началото на лекцията то трябваше най-напред да им бъде казано и така те да го поемат като истина на живота, за да го разберат едва по-късно. Възкресението на телата е една действителност, но нашата душа трябва да чувствува, че тя ще възкръсне по отношение на събраните от Христос земни остатъци, по отношение на духовното тяло, което е проникнато от Христос. Нашата душа трябва да се научи да разбира това. Защото ако предположим, че не сме приели вътре в нас живия Христос, ние не бихме могли да пристъпим към това земно тяло с неговите дългове и грехове и не бихме могли да се съединим с него. Ако ние бихме отпратили Христос обратно и не бихме го приели вътре в нас, тогава в края на земното време там биха стояли разпръснати нашите отделни остатъци от инкарнациите; тези остатъци биха останали, те не биха били събрани от одухотворяващия цялото човечество Христос. Ние бихме стояли като душа в края на земните времена, земно обвързани, ние бихме били обвързани със Земята към онова, което остава мъртво в нашите остатъци. Нашата душа би била наистина егоистично освободена в Духа, обаче ние не бихме могли да се съединим с нашите телесни остатъци от инкарнациите. Такива души, скъпи мои приятели, са плячката на Луцифер, защото той се стреми към това, да пресече постигането на истинската цел на Земното развитие, той се стреми към това, да не остави душите да постигнат тяхната земна цел в Земното развитие и да ги задържи обратно в духовния свят. И през времето на Бъдещия Юпитер Луцифер ще изпрати онова, което е останало като разпръснати земни остатъци от човешките инкарнации и то ще бъде като един мъртъв приток в Юпитер, ще стои вътре в Юпитер като един вид Луна, която не се е отделила от Юпитер и постоянно ще изтиква нагоре тези земни остатъци.
към текста >>

Защото това е нов подем в отношението на душата към Христос, когато тази душа чува: "Аз съм схванала моите дългове и моите грехове така, че на мен би могло да се каже, че Христос ги поема върху Себе си, че Той ги вплита в Своето Същество".
Така стигаме до прекрасната връзка с Единствения, който може да прости греховете, защото Той е Съществото, което оживява човешките земни остатъци това е едно прекрасно свързване с Единствения, прощаващ греховете, когато онези, които искат да Му служат, могат да утешат онези души за които са могли да се убедят, че се чувствуват свързани с Христос и те могат да ги утешат с думите „Твоите грехове са простени". Защото това е нов подем в отношението на душата към Христос, когато тази душа чува: "Аз съм схванала моите дългове и моите грехове така, че на мен би могло да се каже, че Христос ги поема върху Себе си, че Той ги вплита в Своето Същество". Ако думите „твоите грехове са простени" трябва да бъдат думи на истината, тогава винаги в унтертона се съдържа и това, че на грешника, на длъжника винаги му се напомня за връзката с Христос, макар и тя да не е още изразена. Защото между душата и Христос трябва да бъде изградена една толкова силна интимна връзка, че да няма нужда душата прекалено често да обновява съзнанието си за нея. И понеже Христос е свързан по описания начин с обективния дълг и обективния грях на човешката душа душата може да довежда най-добре до своето съзнание във всекидневния живот връзката си с Христос чрез това, че именно в момента на прощаването на дълговете постоянно отново и отново си спомня за съществуването на космическия Христос в земното битие. Скъпи мои приятели, онези, които усвояват наистина духовно проникнатата от Христос Духовна Наука на Антропософията не само в един външен смисъл, а в истинския дух ще могат без съмнение да бъдат изповедници на самите себе си. Те без съмнение ще се научат да познават Христос все по-интимно и по-интимно; чрез Духовната Наука на Антропософията те ще се чувствуват така интимно свързани с Него, че ще Го чувствуват непосредствено в Неговото духовно присъствие.
към текста >>

И понеже Христос е свързан по описания начин с обективния дълг и обективния грях на човешката душа душата може да довежда най-добре до своето съзнание във всекидневния живот връзката си с Христос чрез това, че именно в момента на прощаването на дълговете постоянно отново и отново си спомня за съществуването на космическия Христос в земното битие.
Така стигаме до прекрасната връзка с Единствения, който може да прости греховете, защото Той е Съществото, което оживява човешките земни остатъци това е едно прекрасно свързване с Единствения, прощаващ греховете, когато онези, които искат да Му служат, могат да утешат онези души за които са могли да се убедят, че се чувствуват свързани с Христос и те могат да ги утешат с думите „Твоите грехове са простени". Защото това е нов подем в отношението на душата към Христос, когато тази душа чува: "Аз съм схванала моите дългове и моите грехове така, че на мен би могло да се каже, че Христос ги поема върху Себе си, че Той ги вплита в Своето Същество". Ако думите „твоите грехове са простени" трябва да бъдат думи на истината, тогава винаги в унтертона се съдържа и това, че на грешника, на длъжника винаги му се напомня за връзката с Христос, макар и тя да не е още изразена. Защото между душата и Христос трябва да бъде изградена една толкова силна интимна връзка, че да няма нужда душата прекалено често да обновява съзнанието си за нея. И понеже Христос е свързан по описания начин с обективния дълг и обективния грях на човешката душа душата може да довежда най-добре до своето съзнание във всекидневния живот връзката си с Христос чрез това, че именно в момента на прощаването на дълговете постоянно отново и отново си спомня за съществуването на космическия Христос в земното битие. Скъпи мои приятели, онези, които усвояват наистина духовно проникнатата от Христос Духовна Наука на Антропософията не само в един външен смисъл, а в истинския дух ще могат без съмнение да бъдат изповедници на самите себе си. Те без съмнение ще се научат да познават Христос все по-интимно и по-интимно; чрез Духовната Наука на Антропософията те ще се чувствуват така интимно свързани с Него, че ще Го чувствуват непосредствено в Неговото духовно присъствие. И като Му дадат отново тържествен обет като на един космически принцип, те ще сторят това в духа на изповедта и в тиха медитация ще могат да получат от Него опрощаването на греховете. Докато обаче хората не са се проникнали в този дълбок духовен смисъл с Духовната Наука на Антропософията, трябва да се обърне вниманието върху това, което царува като един външен знак в различните религии на света като „прощаване на греховете". Хората ще стават духовно все по-свободни и като станат духовно по-свободни, тяхното общуване с Христос ще стане все по-непосредствено и по-непосредствено.
към текста >>

13. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Целият руски бюджет се базира на износа в чужбина; ако търговският баланс се окаже пасивен, руската хазна ще банкрутира и няма да бъде в състояние да изплаща лихвите на огромните си външни дългове.
"Като реакция [срещу възникналия в Централна Европа Троен съюз] бе сключен Двойният съюз и по такъв начин Русия, вместо да се присъедини към Тройния съюз, бе обвързана с жадуващата за мъст Франция.. За Русия Балканският въпрос не е guerre de luxe*44, не е авантюристична мечта на славянофилите неговото решаване е безспорна икономическа и политическа необходимост. Целият руски бюджет се базира на износа в чужбина; ако търговският баланс се окаже пасивен, руската хазна ще банкрутира и няма да бъде в състояние да изплаща лихвите на огромните си външни дългове. А две трети от този износ минава през южните пристанища и продължава пътя си през двата турски протока. Затвори ли се тази врата някой ден, търговията на Русия ще секне, а икономическите последици от такава бариера биха били непредвидими последната турско-италианска война го илюстрира достатъчно добре. Само владеенето на Босфора и Дарданелите може да сложи край на това непоносимо положение, защото съществуването на една световна сила като Русия не бива да зависи от случайности и чуждо своеволие. От друга страна, невъзможно е Русия да се отнася напълно безразлично към съдбините на южните славяни върху Балканския полуостров. Малките балкански държави първо са тилово прикритие към протоците и второ, в течение на векове бе пролята твърде много руска кръв и бе изразходвано твърде много руско злато за балканските герои, та цялата работа да бъде зарязана сега за всяко руско правителство това би било морално и политическо само убийство."
към текста >>

14. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Карагеоргевичите живеели в Женева, били направили дългове в най-различни части на Европа и претендирали за сръбския трон.
Към всичко това се прибавило, че Михаил Обренович бил много обичан сред народа и че това действително била елементарна обич. Това също е окултна сила. На тази народна обич трябвало да се противопостави или равностойна обич, което не било толкова просто, или пък нещо революционизиращо. Получило се така, че в различните свързани с "Омладина" домогвания се намесила династичната вражда между Обреновичите и Карагеоргевичите. Карагеоргевичите живеели в Женева, били направили дългове в най-различни части на Европа и претендирали за сръбския трон. Отдала им се възможност да се запознаят с всякакви общества, чийто брой в Европа е голям, както и с действащите в тези общества импулси. Чрез известна задружност, особено пък когато се разполага със средства като споменатите от мен, човек може да постигне много. За целта обстоятелствата се подготвят така, че от различни места, които трябва да са разположени в различни държави, да могат да се предизвикат всякакви неща. Така Александър Карагеоргевич*78 упълномощил човек от унгарския град Сегед да управлява имуществото му. Управляващият естествено бил банкер.
към текста >>

15. ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

После, мога да вляза в дългове.
Противоположното на материята нахлува сега в тази освободена от етера реалност човешка. Важното е, че можем да възприемем това: духът не е материя, станало още по-фина, още по-етерна; това не е вярно. Ако наречем материята позитив ние бихме могли, всъщност, също да наречем материята негатив, не е от голямо значение, тези неща са относителни трябва тогава да наречем духа негатив, по отношение на позитива. Все едно, аз имам, да речем, огромно богатство от пет шилинга в моето портмоне. Похарчвам един шилинг, тогава, имам още четири шилинга; похарчвам още един, имам още три и т.н., докато свършат. После, мога да вляза в дългове. Ако имам един шилинг дълг, имам един шилинг по-малко.
към текста >>

Веднъж щом си накарал етерното тяло да изчезне, чрез метода, който изработих, не влизам в един още по-фин етер, а в нещо, противоположно на етера, както дълговете са противоположни на богатството.
Веднъж щом си накарал етерното тяло да изчезне, чрез метода, който изработих, не влизам в един още по-фин етер, а в нещо, противоположно на етера, както дълговете са противоположни на богатството. И само сега аз зная, чрез опитност, какво е духът. Духът влиза във вас чрез инспирацията и първото нещо, с което имаме опитност е това, което преди раждането или още по-точно, преди зачатието, присъстваше в нашата душа и нашия дух в един духовен свят. Това е предварително съществуващият живот на нашето същество от душа и от дух. Преди това, ние сме го видели в етера издигайки се отново до нашето раждане. Сега, ние гледаме отвъд раждането или, по-скоро, отвъд зачатието, в света на душата и на духа и постигаме това да се възприемем такива, каквито сме били преди да слезем от световете на духа и да се облеем с едно физическо тяло минавайки през наследствената линия.
към текста >>

16. Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд GA_245 Указания за езотеричното обучение

Тогава аз мога да направя дългове.
Сега там нахлува нещо, което не е някакво по-фино вещество, а което се отнася към веществото така, както негативът се отнася към позитива. Това, което е противоположно на веществото, сега нахлува в освободеното от етера човешко устройство. Важното е да можем да осъзнаем: Духът не е само по-фино, по-етерно вещество; това не е вярно. Ако наречем веществото позитив, тогава по отношение на позитива трябва да наречем Духа негатив. Същото е както ако имам в портмонето - да кажем - голямото състояние от пет шилинга и дам един шилинг, остават ми четири шилинга, давам още един, остават три и т.н., докато не остане нито един. Тогава аз мога да направя дългове. Когато имам да дължа един шилинг, тогава имам по-малко отколкото ако нямам никакъв шилинг.
към текста >>

17. 3.Трета лекция, 2 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Обаче това четвърто измерение изобщо не съществува, то чисто и просто унищожава третото измерение, както бих казал дълговете унищожават имуществото.
Тъкмо по този начин живописта влиза в правилно отношение към духовния свят. Забележително е, че днешните хора се стремят да направят пространството още по-пространствено. Те искат да излязат извън пространството и по един чисто материалистичен начин въвеждат така нареченото четвърто измерение. Обаче това четвърто измерение изобщо не съществува, то чисто и просто унищожава третото измерение, както бих казал дълговете унищожават имуществото. Излизайки от триизмерното пространство ние не по падаме в никакво четириизмерно пространство; ние попадаме в едно четвърто пространство, което е двуизмерно, защото четвъртото измерение унищожава третото, така че действителни остават само двете измерения, и когато се издигаме от трите измерения на физическия свят, отправяйки се към етерния свят, всичко е ориентирано според двете измерения. Ние разбираме етерния свят само ако си го представяме ка то ориентиран според двете измерения. Вие бихте могли да възразите, че придвижвайки се от тук дотам, аз прекосявам също и етерния свят. Обаче третото измерение няма никакво значение за етерния свят; от значение са само двете измерения. Третото измерение винаги се изразява чрез нюансираното червено, жълто, синьо, виолетово, които аз нанасям върху повърхността, независимо дали тя е разположена тук или там; в етерния свят се променя не третото измерение, а само цветът; и няма никакво значение къде аз поставям повърхността, понеже аз трябва само да променя цвета.
към текста >>

18. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Виждате ли, също така, както ако аз имах някакво състояние и непрекъснато го раздавах, то накрая бих стигнал до една нулева точка и преминавайки зад тази нулева точка бих получил нещо, което обаче не е просто състояние, но е нещо, което преминава от характера на състояние към характера на дългове.
Това, което правим, се свежда до целия процес на приготовление. Приложете например силициева киселина, пригответе я във всички потенции какво всъщност извършвате при това? Вие работите до една определена точка. В основата си всичко в природата почива на ритмични процеси. Извървявайки определен път, Вие достигате до известна нулева точка, в която точка се проявяват същинските, за нас засега налични, въздействия на съответната субстанция. Виждате ли, също така, както ако аз имах някакво състояние и непрекъснато го раздавах, то накрая бих стигнал до една нулева точка и преминавайки зад тази нулева точка бих получил нещо, което обаче не е просто състояние, но е нещо, което преминава от характера на състояние към характера на дългове. Същото е и когато се противопоставям на субстанциалните свойства на външните субстанции. Пребивавайки в известен степен във въздействието на тези субстанции, накрая аз достигам до нулевата точка, където въздействията на тези субстанции вече не изразяват себе си в своето веществено състояние. Ако обаче продължа по-нататък, то цялата тази история няма просто да изчезне, но става така, че се появява противоположното, и тогава противоположното бива втъкано в заобикалящата среда. Ето защо за мен нещата винаги са се състояли в това, да виждам противоположните на субстанциите въздействия в средата, в медиума, в пълнежа и т.н. в това, което ни е необходимо, за да вработим в него хомеопатичната субстанция, раздробена субстанция.
към текста >>

Този медиум получава една друга конфигурация; също така, както аз ставам друг, когато от благосъстоянието във външния социален живот преминава към дългове, така субстанцията преминава в противоположното си състояние, и това свое противоположно състояние което е притежавала преди това в себе си, него тя предава на околната и среда.
Същото е и когато се противопоставям на субстанциалните свойства на външните субстанции. Пребивавайки в известен степен във въздействието на тези субстанции, накрая аз достигам до нулевата точка, където въздействията на тези субстанции вече не изразяват себе си в своето веществено състояние. Ако обаче продължа по-нататък, то цялата тази история няма просто да изчезне, но става така, че се появява противоположното, и тогава противоположното бива втъкано в заобикалящата среда. Ето защо за мен нещата винаги са се състояли в това, да виждам противоположните на субстанциите въздействия в средата, в медиума, в пълнежа и т.н. в това, което ни е необходимо, за да вработим в него хомеопатичната субстанция, раздробена субстанция. Този медиум получава една друга конфигурация; също така, както аз ставам друг, когато от благосъстоянието във външния социален живот преминава към дългове, така субстанцията преминава в противоположното си състояние, и това свое противоположно състояние което е притежавала преди това в себе си, него тя предава на околната и среда. И така, ако бих казал, че дадена субстанция, притежава определени свойства, при което аз я виждам до все по-малки и по-малки количества, тогава тази субстанция след като се приближи до определена нулева точка, получава другото свойство да излъчи този свои предишни свойства в околната среда и по съответен начин да стимулира средството, с което съм я обработил. Тази стимулация може да се състои в това, директно да се предизвиква описаното тук обратно действие. Но това може да се извърши дори ако само в това, директно да се предизвика описаното тук обратно действие. Но това може да се извърши дори ако само по такъв начин предизвикаме това обратно действие, та доведем съответната субстанция до състояние, в което или чрез което тя след това, под влияние на светлината, ще започне например да флуоресцира или да фосфорицира. В този случай сме предизвикали появата на обратното действие на излъчването в околната среда.
към текста >>

19. Петнадесета лекция, 15 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Знаете, че съществува не само имущество, но и дългове.
Представете си, че имате работа не само с обикновеното пространство, което, следователно, има три налични измерения, а имате работа с антипространството[1]. Наричам го засега антипространство и бих искал в началото заради представата да допусна неговото възникване по следния начин: представете си, че в представата си формирам обикновено тримерно твърдо пространство; образувам първото измерение, образувам второто измерение и накрая третото измерение (рис. 5). Образувайки тези три измерения, в съответствие с представата по някакъв начин осъществявам изпълване на това, което си представям като обикновено тримерно пространство. Но вие знаете, че навсякъде може не само да се добавя определена интензивност, но може също и да се отнема от нея, и продължавайки отнемането, се стига до отрицанието. Знаете, че съществува не само имущество, но и дългове. Възможно е не само да дам да възникнат три измерения, но също и да им позволя да изчезнат. Процесът по възникване и изчезване си го представям като реален, като нещо, което го има. Впрочем, мога да си представям само в две измерения, но сега не подразбирам това, а следното: причината тук да има само две измерения не е в това, че никога не съм имал третото, а в това, че то е изчезнало при мен. Двете измерения са резултат първо на възникването и след това на изчезването на третото измерение.
към текста >>

20. 4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята GA_327 Биодинамично земеделие

Този посредник получава друга конфигурация, както ако аз от добро материално състояние премина към правене на дългове във външния социален живот, така субстанцията минава в своето противоположно състояние и придава на обкръжението това противоположно състояние...»[11]
«…За мене винаги ставаше така, че виждах противоположното на субстанцията въздействие в необходимия посредник, в размачканото, разтрито средство и т.н., в това, от което се нуждаем, за да се втъче в него хомеопатичната субстанция (млечна захар, дестилирана вода, алкохол). Този посредник получава друга конфигурация, както ако аз от добро материално състояние премина към правене на дългове във външния социален живот, така субстанцията минава в своето противоположно състояние и придава на обкръжението това противоположно състояние...»[11]
към текста >>

21. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 октомври 1923 г. Разликата между хората от горещите зони и ескимосите. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Това, което прави тук науката със северното сияние, е много интересно, защото прилича на това, ако някой помисли своите дългове за свой капитал.
Това е място, от което науката не може да се придвижи по-напред. Разбира се, на нея й е известно днес, че Земята е пълна с електричество. Науката разглежда също и северното сияние. Но ако прочетете в книгите какво представлява такова северно сияние, ще се окаже, че тези хора го смятат за нещо, устремило се към Земята от външния свят. Но това е безсмислица, потокът се стреми не навътре, а именно навън! Това, което прави тук науката със северното сияние, е много интересно, защото прилича на това, ако някой помисли своите дългове за свой капитал. Това е именно така. В живота е изключение човек да обърка дълговете си със свое имущество, нали така? Но ето че науката може да прави такива неща безнаказано; тя може да разглежда северното сияние като нещо прииждащо от Вселената, докато то е обусловено от това, което изтича от Земята. Обаче в топлите страни то тутакси се посреща и поглъща от слънчевата светлина и с това се неутрализира. В северните области преимуществена активност има лунната светлина, когато свети Луната; ако не свети, активността й се проявява все пак като последействие и там северното сияние, тоест изтичащото електричество става видимо.
към текста >>

В живота е изключение човек да обърка дълговете си със свое имущество, нали така?
Науката разглежда също и северното сияние. Но ако прочетете в книгите какво представлява такова северно сияние, ще се окаже, че тези хора го смятат за нещо, устремило се към Земята от външния свят. Но това е безсмислица, потокът се стреми не навътре, а именно навън! Това, което прави тук науката със северното сияние, е много интересно, защото прилича на това, ако някой помисли своите дългове за свой капитал. Това е именно така. В живота е изключение човек да обърка дълговете си със свое имущество, нали така? Но ето че науката може да прави такива неща безнаказано; тя може да разглежда северното сияние като нещо прииждащо от Вселената, докато то е обусловено от това, което изтича от Земята. Обаче в топлите страни то тутакси се посреща и поглъща от слънчевата светлина и с това се неутрализира. В северните области преимуществена активност има лунната светлина, когато свети Луната; ако не свети, активността й се проявява все пак като последействие и там северното сияние, тоест изтичащото електричество става видимо. Това северно сияние е особено силно, тъй като са особено силни лунните сили. Всъщност навсякъде има нещо от северното сияние, но то не се вижда, тъй като е слабо.
към текста >>

НАГОРЕ

0.35443520545959