Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
206
резултата от
104
текста в изречения в които се съдържат търсените думи : '
Дъжд
'.
1.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Ние виждаме една
дъжд
овна капка да пада върху почвата и да образува вдлъбнатинка.
На обикновения наблюдател на нещата никой обект или събитие не му се струва по-важно и значимо от друго. Недоразвитият орган на един организъм, който може би е без значение за развитието на живота, стои там точно със същата претенция за внимание, както и най-развитата част на организма, докато ние просто наблюдаваме обективните факти. Причина и следствие са следващи едно след друго явления, които преливат едно в друго, без нещо да е разделено, докато ние просто наблюдаваме. Когато с нашето мислене направим така, че преливащите едно в друго явления да се отделят и мисловно едно след друго да се свържат, може да се види една закономерна взаимовръзка. Мисленето обявява едното явление за причина, а другото за следствие.
Ние виждаме една дъждовна капка да пада върху почвата и да образува вдлъбнатинка.
Същество, което не може да мисли, няма да види тук причина и следствие, а само последователност от явления. Едно мислещо същество изолира явленията, прави връзка между изолираните факти и означава единия факт като причина, а другия като следствие. Чрез наблюдението интелектът е подтикнат да създава мисли и да ги слее с наблюдаваните факти в смислен световен образ. Човек прави това, защото иска да владее мисловно сбора от наблюденията. Една противопоставяща му се безсъдържателност го притиска като непозната сила.
към текста >>
Той привежда своите импулси в действия така, както един облак изпраща върху земната повърхност
дъжд
, когато са налице съответните условия.
„Нравствеността не е нищо друго (следователно нищо повече) от подчинение на обичаите, но обичаите са общоприетият начин на действие и преценка.“59 Това общоприето се означава от моралистите като „вечна воля“, „категоричен императив“. Но всяко общоприето е резултат от естествени инстинкти и импулси на отделни хора, раси, народи и т.н. То е също така продукт на природни причини, на климатичните условия на отделни области. Свободомислещият не е свързан с общоприетото. Той има индивидуални подбуди и те не са по-малко основателни от другите.
Той привежда своите импулси в действия така, както един облак изпраща върху земната повърхност дъжд, когато са налице съответните условия.
Свободомислещият стои отвъд това, което се възприема като добро и зло. Той създава сам доброто и злото.
към текста >>
2.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Характерният му цвят се различава от основните 7 цвята на
дъжд
овната дъга.
Етерното тяло има приблизителната големина и форма на физическото тяло, така че то изпълва почти същото физическо пространство. То е един изключителен нежен и фин организъм*. (* Моля физиците да не се смущават от израза "етерно тяло". В случая думата "етер" само загатва за извънредната "финост" на този организъм и няма нищо общо с "етера" от различните научни хипотези).
Характерният му цвят се различава от основните 7 цвята на дъждовната дъга.
Всеки, който пристъпва към неговото наблюдение, се убеждава, че подобен цвят просто не съществува в условията на физическия свят. Все пак най-добре можем да го сравним с цвета на току-що цъфналата праскова. Ако искаме да съсредоточим нашето наблюдение единствено върху етерното тяло, необходимо е да заглушим всякакъв вид душевни изживявания с помощта на гореописаното упражняване на вниманието. В противен случай изгледът на етерното тяло значително се променя поради проникващите въздействия на "душевното тяло". Впрочем съставните части на човешкото етерно тяло са в непрекъснато движение.
към текста >>
3.
ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ЧЕТВЪРТАТА В ПЕТАТА КОРЕННА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Протичането на този човешки живот зависи от деня и нощта, от зимата и лятото, от лъчите на Слънцето и от
дъжд
а.
Животът се определя чрез природните сили.
Протичането на този човешки живот зависи от деня и нощта, от зимата и лятото, от лъчите на Слънцето и от дъжда.
На човека му беше показвано, как тези значителни видими факти стоят във връзка с невидимите (божествени) сили и как той трябва да устройва своя живот съобразно тези невидими сили. Всяко знание и всяка работа трябваше да се извършват в този смисъл. В движението на звездите и в отношенията на атмосферните процеси (състоянията на времето) човекът трябваше да вижда божествените решения, изливането на божествената мъдрост. Астрономията и метеорологията бяха преподавани в този смисъл. И човекът трябваше да устрои своята работа, своя морален живот така, че те да отговарят на пълните с мъдрост закони на Божественото.
към текста >>
4.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Това, което този човек чувства, може да се изрази приблизително така: Нещо прави да святка, да гърми, да вали
дъжд
, движи моята ръка, прави моя крак да пристъпва напред, движи дишания въздух и мене, обръща моята глава.
Също и при Ферекид идеята за душата не съществува още във формата, в която тя съществува при следващите мислители. Той първо чувства душевното естество на човека, докато по-късните философи говорят ясно за него в мисли и искат да го охарактеризират. Хората от предишните епохи не отделят още собственото човешко изживяване на душата от живота на природата. Те не се поставят като едно особено същество наред с природата; те изживяват себе си в природата, както изживяват в нея светкавицата и гръмотевицата, движението на облаците, движението на звездите, растежът на растенията. Това, което движи ръката на собственото тяло, което поставя ногата върху земята и прави човека да върви, за праисторическия човек то принадлежи на една област на мировите сили, които произвеждат също светкавицата и гръмотевицата, движението на облаците, произвеждат всичко, което става във външния свят.
Това, което този човек чувства, може да се изрази приблизително така: Нещо прави да святка, да гърми, да вали дъжд, движи моята ръка, прави моя крак да пристъпва напред, движи дишания въздух и мене, обръща моята глава.
Когато човек изказва подобни познания, той трябва да си служи с такива думи, които при първо впечатление изглеждат пресилени. Обаче само чрез привидно пресилено звучащите думи може да бъде почувстван истинския факт. Един човек, който има един образ на света, за какъвто говорим тук, чувства да действа в дъжд, който пада на земята, една сила, която днес трябва да наречем "духовна" и която е от също естество с онази, която той чувства, когато се готви за тази или онази лична дейност. Интересно може да бъде да намерим отново този начин на мислене у Гьоте в неговите млади години, естествено в онази отсенка, която то трябва да има у една личност на 18-то столетие. В Гьотевата статия "Природа" можем да прочетем: "Тя /природата/ ме е поставила в съществуването, тя също ще ме изведе от него.
към текста >>
Един човек, който има един образ на света, за какъвто говорим тук, чувства да действа в
дъжд
, който пада на земята, една сила, която днес трябва да наречем "духовна" и която е от също естество с онази, която той чувства, когато се готви за тази или онази лична дейност.
Те не се поставят като едно особено същество наред с природата; те изживяват себе си в природата, както изживяват в нея светкавицата и гръмотевицата, движението на облаците, движението на звездите, растежът на растенията. Това, което движи ръката на собственото тяло, което поставя ногата върху земята и прави човека да върви, за праисторическия човек то принадлежи на една област на мировите сили, които произвеждат също светкавицата и гръмотевицата, движението на облаците, произвеждат всичко, което става във външния свят. Това, което този човек чувства, може да се изрази приблизително така: Нещо прави да святка, да гърми, да вали дъжд, движи моята ръка, прави моя крак да пристъпва напред, движи дишания въздух и мене, обръща моята глава. Когато човек изказва подобни познания, той трябва да си служи с такива думи, които при първо впечатление изглеждат пресилени. Обаче само чрез привидно пресилено звучащите думи може да бъде почувстван истинския факт.
Един човек, който има един образ на света, за какъвто говорим тук, чувства да действа в дъжд, който пада на земята, една сила, която днес трябва да наречем "духовна" и която е от също естество с онази, която той чувства, когато се готви за тази или онази лична дейност.
Интересно може да бъде да намерим отново този начин на мислене у Гьоте в неговите млади години, естествено в онази отсенка, която то трябва да има у една личност на 18-то столетие. В Гьотевата статия "Природа" можем да прочетем: "Тя /природата/ ме е поставила в съществуването, тя също ще ме изведе от него. Аз се доверявам на нея. Тя може да се разпорежда с мене. Тя не ще мрази своето произведение.
към текста >>
Защото страданието е един от онези факти, които убиват в душата съзнанието на миналите времена движението на звездите, падането на
дъжд
а могат да бъдат разглеждани така, както се разглежда движението на собствената ръка, т.е.
, починал в 270 г. пр.Хр./ разви по свой начин елементите, които бяха заложени вече в атомистиката. И върху тази основа той изгражда един възглед на живота, който може да се счита като един отговор на въпроса: Тъй като човешката душа изпъква като цвят от мировите процеси, как трябва да живее тя, за да изгради своя отделен живот, своята самостоятелност съобразно с разумното мислене? Епикур можа да отговори на този въпрос само по такъв начин, който взема под внимание душевния живот между раждането и смъртта, защото при пълна откровеност от атомистичния светоглед не може да се получи нищо друго. За един такъв възглед особена загадка на живота трябва да представлява болката, страданието.
Защото страданието е един от онези факти, които убиват в душата съзнанието на миналите времена движението на звездите, падането на дъжда могат да бъдат разглеждани така, както се разглежда движението на собствената ръка, т.е.
да се чувствува и в двете една единна духовно-душевна същност. Но че съществуват в човека процеси, които могат да причинят страдание, а вън от него няма такива, това заставя обаче душата да признае своята особена същност. Едно учение на добродетелите, което, както това на Епикур, се стреми да живее в хармония с мировия разум, от само себе си разбира, че ще може да цени един такъв идеал на живота, който води до отбягването на страданието, на неудоволствието. Така всичко, което отстранява неприятното, става най-висше епикурейско благо на живота.
към текста >>
5.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Човечеството без съмнение ще продължи своя път; дано върху гореспоменатите хора царува добрата природа и им дарява навреме
дъжд
и слънчева светлина, достатъчно храна и несмущавано обръщение на соковете и при това мъдри мисли!
Обаче когато те даже за това искат да снижат до себе си всичко, до което не могат да се издигнат, когато например изискват всичко напечатано да може да се използва като една готварска книга и като една сметачна книга, или като някой служебен устав и очернят всичко, което не може да се употреби по този начин, те не са прави по отношение на нещо велико. Че идеалите не могат да бъдат представени в действителния свят, това ние другите знаем също така добре, а може би и по-добре. Ние твърдим само, че за действителността трябва да се съди според тези идеали и че онези, които чувстват, че имат сила за това, трябва да изменят тази действителност според идеалите. Да приемем, че те не могат да се убедят и в това, в такъв случай, след като са такива, каквито са, те губят с това много малко; а човечеството не губи нищо при това. Чрез това става ясен фактът, че в плана на облагородяване на човечеството не се разчита само на тях.
Човечеството без съмнение ще продължи своя път; дано върху гореспоменатите хора царува добрата природа и им дарява навреме дъжд и слънчева светлина, достатъчно храна и несмущавано обръщение на соковете и при това мъдри мисли!
" Тези думи предхождаха напечатването на лекциите, в които Фихте обясняваше на студентите от Йена "Определението на учения". Възгледи като тези на Фихте са израснали от една голяма душевна енергия, която предава сигурност на познанието на света и за живота. Той имаше безцеремонни думи за всички онези, които не долавяха в себе си силата за такава сигурност. Когато философът Райнхолд се изказа, че все пак вътрешният глас на човека може да се заблуди, Фихте му възрази: "Вие казвате, философът трябва да мисли, че като индивид той може да се заблуди, че като такъв той може и трябва да се учи от другите. Знаете ли, какво настроение описвате по този начин?
към текста >>
6.
ОТЗВУЦИ НА КАНТОВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ
GA_18_2 Загадки на философията
Веднъж той извършва разглеждането, което посвещава на природата на живите същества, с думите: "Обстоятелството, че растителни семена въпреки тяхното оставане и продължение на дълги епохи в сухо състояние не изгубват тяхната кълняемост, че на пример в египетските ковчези на мумиите са намерени пшенични семена, които хиляди години са били херметически заровени, днес посети във влажни почви виреят отлично, че по-нататък радиоларии и други инфузории, които са били съвършено сухи от улуците на покрива, при навлажняване с
дъжд
овна вода отново оживяват и започват да се движат; че даже жаби и риби, които в замръзнала вода са се превърнали в твърди късове лед, при грижливо разтопяване отново добиват изгубения живот; това обстоятелство ни кара да направим съвършено други тълкувания... Накратко: Всяко отричане в този случай би било груб догматизъм.
Рязко нюансирано се явява новото позоваване на Кант при Ото Лимбан. Неговите съчинения "За анализа на действителността" /1876 г./, "Мисли и факти" /1882 г./, "Климакс на теориите" /1884 г./ са истински образцови примери на философската критика. Един остър ум разкрива в тях по гениален начин противоречия в мислите, показва половинчатости в съжденията считани за извънредно сигурни и пресмята предварително и основно за отделните науки, какво съдържат те като незадоволително, когато техните резултати са изправени пред най-висшия трибунал на мисленето. Либман изтъква пред дарвинизма неговите противоречия; той показва неговите не напълно обосновани предположения и празнотите в неговите мисли. Той казва, че трябва да съществува нещо, което води над противоречията, което изпълва празнотите, което обосновава предположенията.
Веднъж той извършва разглеждането, което посвещава на природата на живите същества, с думите: "Обстоятелството, че растителни семена въпреки тяхното оставане и продължение на дълги епохи в сухо състояние не изгубват тяхната кълняемост, че на пример в египетските ковчези на мумиите са намерени пшенични семена, които хиляди години са били херметически заровени, днес посети във влажни почви виреят отлично, че по-нататък радиоларии и други инфузории, които са били съвършено сухи от улуците на покрива, при навлажняване с дъждовна вода отново оживяват и започват да се движат; че даже жаби и риби, които в замръзнала вода са се превърнали в твърди късове лед, при грижливо разтопяване отново добиват изгубения живот; това обстоятелство ни кара да направим съвършено други тълкувания... Накратко: Всяко отричане в този случай би било груб догматизъм.
Ето защо ние спираме тук". Това "Ето защо ние спираме тук" е всъщност, ако не по думите, все пак по смисъла, заключителната мисъл на всяко разглеждане от рода на това на Лимбан. Даже то е заключителният резултат на много привърженици и преработватели на кантианизма. Последователите на това направление не отиват по-далеч, освен да твърдят, че всичко, което те виждат, чуват и т.н. не е вън в света, а вътре в самите тях, че приемат нещата в тяхното съзнание и че следователно не могат да произнесат нищо по отношение на това, което е вън.
към текста >>
7.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
На брега на Голямата река, която беше силно придошла от проливните
дъжд
ове, живееше в малка колиба старият Лодкар.
На брега на Голямата река, която беше силно придошла от проливните дъждове, живееше в малка колиба старият Лодкар.
Потънал в дълбок сън след напрегнатия ден, той изведнъж се събуди посред нощ от някакви странни гласове. Вероятно бяха пътници, защото той ги чу да казват, че искат да бъдат откарани на отсрещния бряг.
към текста >>
Според нея това беше златен
дъжд
, който се е излял направо от небето.
се бе почувствувала прекрасно в тъмния шубрак, то сега, в присъствието на нейните братовчеди, и се стори, че блясъкът и се помрачи. Тя дори се уплаши, че може съвсем да угасне. Потънала в тежки размисли, тя реши да ги попита дали ще и разкрият тайната, откъде дойде това блестящо злато, което се изсипа в скалата.
Според нея това беше златен дъжд, който се е излял направо от небето.
Блуждаещите Светлини избухнаха в смях, при което разклатиха телата си и около тях всичко се обсипа с безброй жълтици. Змията бързо се втурна да ги събира и лакомо да ги поглъща.
към текста >>
В продължение на няколко мига започна сякаш да ръми ситен
дъжд
през отвора на неговия купол; Старецът притисна още по-здраво Красивата Лилия и каза: „Сега още сме под реката и съвсем скоро ще стигнем
В продължение на няколко мига започна сякаш да ръми ситен дъжд през отвора на неговия купол; Старецът притисна още по-здраво Красивата Лилия и каза: „Сега още сме под реката и съвсем скоро ще стигнем
към текста >>
8.
30. 1. Първо съзерцание: пред вратите на съзнателната душа. Как Михаел подготвя свръхсетивно своята мисия чрез побеждаването на Луцифер
GA_26 Мистерията на Михаил
По-нататък пътуването го отвежда при един народ, чиито хора имат толкова дълги уши, че можеха да бъдат прегънати като облекло върху цялото тяло; после стигна при един друг народ, краката на които са толкова големи, че, когато валяло
дъжд
, хората можели да простират краката над себе си като
дъжд
обрани.
Херцог Ернст в раздор с кайзера, който несправедливо иска да го унищожи чрез война. Тогава херцогът се вижда принуден да избегне това непоносимо отношение с главата на империята, като взема участие в кръстоносния поход на изток. В изживяванията, които той има, докато пътуването му го довежда до целта, физическото се преплита по посочения начин "легендарно" с духовното. Например херцогът пристига в своето пътува не до един народ, хората на който имат глави като тези на жеравите; той бива изхвърлен със своите кораби на "магнитната планина", която ги привлича като магнит, така щото хората, които се приближават до планината, не могат вече да се върнат обратно и накрая трябва да загинат. Херцог Ернст и неговите хора се освобождават благодарение на това, че се зашиват в кожи и тогава орли, които бяха свикнали да задигат като своя плячка хората изхвърлени на планината, ги отнасят на една планина и там, в отсъствие на орлите, те прорязват кожите и се освобождават.
По-нататък пътуването го отвежда при един народ, чиито хора имат толкова дълги уши, че можеха да бъдат прегънати като облекло върху цялото тяло; после стигна при един друг народ, краката на които са толкова големи, че, когато валяло дъжд, хората можели да простират краката над себе си като дъждобрани.
След това стига при един народ от джуджета и при друг от великани и т. н. Много подобни неща се разказват във връзка с кръстоносния поход на херцог Ернст. "разказът" ни дава възможност да се почувствува по един правилен начин, как навсякъде, където се явяват имагинации, става едно ориентиране към духовния свят, как там се разказват неща чрез образи, които се разиграват в астралния свят и които са свързани със съдбата и волята на земните хора.
към текста >>
9.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Чак до 17 век учени и неуки не са се и съмнявали, че от обикновени, неодушевени обекти биха могли да се развият не само нисши животински видове, но и
дъжд
овни червеи, дори че от обикновена речна тиня могат да се родят риби.
Ще дойде време, когато сърцевината на човешката същност ще бъде извеждана от предишните съществувания. Хората ще разберат, че човешката същност е плод на минали съществувания. Странна ще бъде съдбата на този закон в света. Така ще бъде и с един друг закон. Съпротивата, с която това учение ще се сблъска и с която ще трябва да свикне, ще бъде преодоляна, точно както бяха преодолени мненията на учените от миналите столетия, че живата материя може да възникне от мъртва материя.
Чак до 17 век учени и неуки не са се и съмнявали, че от обикновени, неодушевени обекти биха могли да се развият не само нисши животински видове, но и дъждовни червеи, дори че от обикновена речна тиня могат да се родят риби.
Първият, който застъпи по енергичен начин становището, че жива материя може да произлезе само от жива материя, бе големият италиански естествоизпитател Франческо Реди, 1627-1697, който показа, че живата материя се свежда само до жива материя. Това е закон, който е само предвестник на един друг закон: че душевно-духовното може да произлезе само от нещо душевно-духовно. Заради учението си Реди е бил атакуван и само с големи усилия е избегнал съдбата на Джордано Бруно, 1548-1600. Днес изгарянето вече не е на мода; но ако днес някой заяви някоя нова истина, ако например поиска да сведе душевно-духовното до душевно-духовно, макар и да не бъде изгорен, ще бъде смятан за глупак. Ще дойде време, когато ще се смята за безсмислица твърдението, че човек живее само веднъж, че няма нищо трайно, което да се съчетава с наследствените белези.
към текста >>
10.
ІІ. Мисията на Манихейството
GA_92 Езотерична космология
Континентът на атлантите бе унищожен от серия потопи, вследсвие на които земната атмосфера се изчисти - едва тогава дойде синьото небе, бурята,
дъжд
а, дъгата.
Нифелхайм или Небелхайм (земята на мистите) в германската митология е страната на атлантите. В онази епоха Земята бе по-гореща и обвита с парни облаци.
Континентът на атлантите бе унищожен от серия потопи, вследсвие на които земната атмосфера се изчисти - едва тогава дойде синьото небе, бурята, дъжда, дъгата.
Ето защо Библията казва, че когато спрял Ноевият ковчег, дъгата, "дъгата в небето" била нов знак за съюза между Бог и човека.
към текста >>
11.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
Хирам се опитал да спре потока от огнената маса, като я залял с вода, ала това накарало металът да се разпръсне нагоре във въздуха и като огнен
дъжд
с ужасна мощ отново да падне надолу.
Удобен случай за това се появил, когато Хирам поискал да изпълни своя шедьовър, изливането на Бронзовото море. Движението на водите трябвало да бъде пресъздадено в твърда форма. Вълнуващото се море щяло да бъде като живо, но изкусно излято в твърда форма. Това е найважното. Тримата калфи се уговорили да направят отливането по такъв начин, че вместо да потече в калъпа, да потече навън в околността.
Хирам се опитал да спре потока от огнената маса, като я залял с вода, ала това накарало металът да се разпръсне нагоре във въздуха и като огнен дъжд с ужасна мощ отново да падне надолу.
Хирам не могъл да направи нищо повече. Ала внезапно прокънтял един глас: "Хирам! Хирам! Хирам! ". Гласът го накарал да се втурне в морето от огън.
към текста >>
12.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция І. /само за мъже/
GA_93 Легендата за храма
Дъжд
от огън се излива надолу върху всички, също и върху Хирам-Абиф.
Поради всичко това тя е толкова поразена, че напуска Соломон. Няколко от чираците на Хирам, на които той е отказал да ги направи майстори, помагат на Соломон. Те искат да развалят шедьовъра на Хирам, отливането на Бронзовото море. И вместо то да стане произведение на изкуството, потоци от огън се разпръскват на всички посоки. Хирам-Абиф се опитва да го загаси с вода, но всичко, което постига чрез това е пълно разрушение.
Дъжд от огън се излива надолу върху всички, също и върху Хирам-Абиф.
Един глас обаче му извика да не се страхува, защото от това ще произтече неговият най-голям успех. Той се хвърля в огъня и е отведен до центъра на Земята от Тубал-Каин, създателя на изкуството за обработване на метала. Там среща самия Каин, който му разкрива една важна мъдрост. Той му казва: – Сега познай истинския Йехова, който е причина да бъдеш тук. Но Йехова мрази синовете на огъня и иска да ги унищожи.
към текста >>
13.
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/.
GA_93 Легендата за храма
Хирам се опитва да го поправи, като сипва вода в отливката; тогава всичко се разпръсква в огнен
дъжд
.
Трима от херамовите калфи били недоволни, защото той не ги повишил до майсторска степен. Те решили да му навредят, като развалят неговия шедьовър. Той възнамерявал да направи Бронзовото море; това било едно голямо художествено произведение, което е трябвало да се отлее от течен метал. Това е символ на великата творческа работа, чрез която цялото минерално царство трябва да бъде преобразено; което е задачата на нашата манвантара /петата коренна раса или в по широк смисъл четвъртия кръг, или четвъртото състояние на съзнанието б.пр.//*4/. Тримата калфи правят следното: Те внасят чужди материали в отливането на Бронзовото море.
Хирам се опитва да го поправи, като сипва вода в отливката; тогава всичко се разпръсква в огнен дъжд.
Когато Хирам в отчаяние се смята за неуспял, той бива заведен в центъра на Земята от едно същество, в което той познал Тубал-Каин. Там му се казва, че Йехова или Адонай не е нищо друго освен враг на духовете на огъня, той иска да унищожи духовете на огъня. Хирам обаче узнава, че ще има син, когото той няма да види, но който ще започне ново поколение на Земята. Тубал-Каин му дава един чук, с който той ще може да завърши отливането на Бронзовото море. Обаче тримата калфи го убиват.
към текста >>
14.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Водата и огънят се смесили и борбата била ужасяваща; Водата се издигнала в гъста пара и западала надолу като огнен
дъжд
, разпространявайки ужас и смърт.
Денят за изливането дошъл и Балкис присъствала. Вратите, които трябвало да ограничат разтопеният метал били отворени и потоци от течността се изляла в огромния калъп, където Бронзовото море трябвало да приеме своята форма. Ала горящата маса преляла над калъпа и потекла като лава наоколо. Ужасената тълпа започнала да бяга от напредващия огнен поток. Хирам, спокоен като бог, се опитал да ограничи бедата с огромни колони вода, ала безуспешно.
Водата и огънят се смесили и борбата била ужасяваща; Водата се издигнала в гъста пара и западала надолу като огнен дъжд, разпространявайки ужас и смърт.
Опозореният майстор имал нужда от съчувствие и вярно сърце. Той потърсил Бенони, но напразно; гордият младеж загинал в усилието си да предотврати ужасната катастрофа, когато открил, че Соломон не е направил нищо, за да я предотврати.
към текста >>
В същия момент завалява силен
дъжд
и прозвучава гръмотевица.
Точно 85 г. по-късно /1875/ бе основано Теософското общество/. Довиждане, аз ви обичам". След изговарването на тези тържествени думи, Графът повтори знака с ръката си. Двамата адепти били победени от силата на такива неизпитани до сега впечатления.
В същия момент завалява силен дъжд и прозвучава гръмотевица.
Инстинктивно те се връщат в лабораторията за подслон. Отварят вратата. Сен Жармен вече не е там....
към текста >>
15.
ІІ. Мисията на Манихейството.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Континентът на атлантите бе унищожен от серия потопи, в следсвие на които земната атмосфера се изчисти едва тогава дойде синьото небе, бурята,
дъжд
а, дъгата.
Нифелхайм или Небелхайм (земята на мистите) в германската митология е страната на атлантите. В онази епоха Земята бе по-гореща и обвита с парни облаци.
Континентът на атлантите бе унищожен от серия потопи, в следсвие на които земната атмосфера се изчисти едва тогава дойде синьото небе, бурята, дъжда, дъгата.
Ето защо Библията казва, че когато спрял Ноевият ковчег, дъгата, “дъгата в небето” била нов знак за съюза между Бог и човека.
към текста >>
16.
Знаци и символи на Коледния празник
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Тогава около земния диск, се появявали разпространяващи се навън кръгове в багрите на
дъжд
овната дъга.
Слънцето, осветяващо иначе Земята, се скривало. Земята не можела повече да вижда Слънцето.
Тогава около земния диск, се появявали разпространяващи се навън кръгове в багрите на дъждовната дъга.
Виждащите това знаели, че това е Ирис78. В полунощ на мястото на черния земен диск постепенно се издигал виолетово-червен светещ кръг, на който била изписана една дума. Думата била различна според народността на хората, изживяващи мистериите. На днешен език думата би означавала «Христос»79. Виждащите това знаели, че това е Слънцето.
към текста >>
Слънцето и Луната не били така ясни, както са днес на небето, а около тях се разгръщали обръчи, прилични на
дъжд
овна дъга, свещената Ирис.
Отгоре е знакът Тао, знак, напомнящ ни за означението на Бог от нашите древни предци. Преди Европа, Азия и Африка да станат културни страни, тези древни предци са живели в Атлантида, потънала при Потопа. В германските саги, в сагата за Нифелхайм, Небелхайм,85 все още живее споменът за Атлантида. Тя не е била обгърната от чист въздух. Грамадни, мощни маси мъгла са обвивали страната, подобно на днес, когато човек се изкачва във високите планини и минава през облаци и маси от мъгла.
Слънцето и Луната не били така ясни, както са днес на небето, а около тях се разгръщали обръчи, прилични на дъждовна дъга, свещената Ирис.
Някога човекът много повече разбирал езика на природата. За древния атлантец е било разбираемо това, което днес говори на човека от плискането на вълните, повея на вятъра, шумоленото на листата, тътнещите гръмотевици, но той не го разбира. Той чувствал нещо божествено, говорещо му от всичко наоколо.
към текста >>
17.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Един селянин, който е засял определено дърво, може би се нуждае от
дъжд
, друг до него иска слънчево време.
Един селянин, който е засял определено дърво, може би се нуждае от дъжд, друг до него иска слънчево време.
Единият моли евентуално за дъжд, другият за слънчево време. Какво да прави божественият ред? А какво следва да направи Бог, когато се изправят една срещу друга две армии и всяка от тях се моли за победа, и всеки смята собствената победа за най-справедливата? Тук веднага се вижда колко малко такава, изхождаща от личните желания молитва съдържа като универсалност и общочовечност и как дори някой бог да задоволи молбата, ще е предпочетена само едната партия от молещите се. Когато човек се моли по такъв начин, изпуска от вниманието си молитвата, чрез която Христос Исус е дал основното душевно настроение, което следва да цари във всяка молитва, а именно онази молитва, в която се казва: «Господи, нека тази чаша да ме отмине, но да бъде не моята, а Твоята воля.» Това е основното християнско настроение на молитвата.
към текста >>
Единият моли евентуално за
дъжд
, другият за слънчево време.
Един селянин, който е засял определено дърво, може би се нуждае от дъжд, друг до него иска слънчево време.
Единият моли евентуално за дъжд, другият за слънчево време.
Какво да прави божественият ред? А какво следва да направи Бог, когато се изправят една срещу друга две армии и всяка от тях се моли за победа, и всеки смята собствената победа за най-справедливата? Тук веднага се вижда колко малко такава, изхождаща от личните желания молитва съдържа като универсалност и общочовечност и как дори някой бог да задоволи молбата, ще е предпочетена само едната партия от молещите се. Когато човек се моли по такъв начин, изпуска от вниманието си молитвата, чрез която Христос Исус е дал основното душевно настроение, което следва да цари във всяка молитва, а именно онази молитва, в която се казва: «Господи, нека тази чаша да ме отмине, но да бъде не моята, а Твоята воля.» Това е основното християнско настроение на молитвата. Каквото и да се изпросва и измолва, това основно настроение трябва да трепти в душата на молителя като светъл обертон, ако той иска да се моли по християнски.
към текста >>
18.
Съдържание
GA_98 Природни и духовни същества
Дъжд
овната дъга.
Слънчеви същества и лунна божественост. Значението на смъртта на Христос на Голгота за Земята. За същността на шесторния слънчев дух. Мистерията на Тайната вечеря. Оттеглянето на духа поради разсъдъчната култура (джуджета).
Дъждовната дъга.
Гьоте и Библията.
към текста >>
Дъжд
овната дъга като картинен образ на човека.
Етерно и астрално тяло. Кръв, лимфа, чревна лимфа (хлорозна течност), сетивни органи. За лунните и венерините същества. Човешки типове. Сатурнови същества, които действат в миризмите.
Дъждовната дъга като картинен образ на човека.
Действителността като откровение на духовната дейност. Четири начина на противоположно действие срещу лошите въздействия от страна на планетите Луна, Марс, Венера, Сатурн. Звездата от Витлеем. Възможно въздействие на словото, Яхве. Преодоляване на злото.
към текста >>
19.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
Всичко, което той вижда като процеси в небесния свод и върху нашата Земя, което вижда като гръмотевици и светкавици, буря,
дъжд
и слънчеви лъчи, като ход на звездите, изгрев и залез на Слънцето, изгрев и залез на Луната, за него е мимика, жест, външен израз на вътрешни духовни процеси.
Онези, които по това време, когато легендата получава такъв наклон, са навлезли в мистерийните принципи на езотеричното християнство, виждат в Христовия принцип не само една сила, която навлиза в човешкото развитие, а в съществото, въплътило се в Исус от Назарет, те виждат една световна сила, която далеч надхвърля обичайната в нашето време човешка същност. В Христовия принцип те виждат една сила, която за човека представлява лежащ далеч в бъдещето човешки идеал, до който човекът може да се приближи, когато в духа си все повече разбира целия свят. Първоначално те виждат в човека едно малко същество, малък свят, микрокосмос, който за тях е отражение на макрокосмоса, на великия всеобхватен свят, съдържащ всичко, което човекът първоначално възприема с външните сетива, вижда с очите, чува с ушите, но който съдържа и всичко, което духът може да възприеме, което може да възприеме нисшият и най-ясновиждащият дух. Защото в началото така е изглеждал светът за езотеричния християнин.
Всичко, което той вижда като процеси в небесния свод и върху нашата Земя, което вижда като гръмотевици и светкавици, буря, дъжд и слънчеви лъчи, като ход на звездите, изгрев и залез на Слънцето, изгрев и залез на Луната, за него е мимика, жест, външен израз на вътрешни духовни процеси.
към текста >>
20.
Относно някои свръхсетивни факти и същества
GA_98 Природни и духовни същества
Престоли, или духове на волята наричаме тези възвишени същества, които са се развили до такава висша степен, че са могли да излеят онзи космически
дъжд
, който е първата заложба на физическото човешко тяло.
А физическите тела ни изглеждат само като физическо проявление на възвишени духовни същества. Онези висши духовни същества изливат своята волева субстанция. Това е мощното магическо действие. Волята става толкова силна, че може да излъчи субстанция. Тя пада долу като субстанция от онези същества, които са били призвани да образуват субстанцията на Стария Сатурн, която в течение на времето се преобразува в днешното физическо тяло.
Престоли, или духове на волята наричаме тези възвишени същества, които са се развили до такава висша степен, че са могли да излеят онзи космически дъжд, който е първата заложба на физическото човешко тяло.
към текста >>
21.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1907 г. Деветчленната същност на човека.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
За да се появи дъгата е необходимо определено съчетание на условията за разпространяване на слънчевата светлина,
дъжд
овните облаци и т.н.
Ние само тогава разглеждаме това физическо тяло на човека правилно, когато признаем, че то се простира около себе си дотолкова, доколкото се разпростира родството на човека с лежащият около него минерален свят. вие трябва да си изясните, че това начало на човешкото същество по някакъв начин не може да се разглежда отделно от останалия космос. Силите, които действат във физическото тяло, действат и в космоса. Този, който е вникнал в това, възприема физическото тяло подобно на това както възприема дъгата.
За да се появи дъгата е необходимо определено съчетание на условията за разпространяване на слънчевата светлина, дъждовните облаци и т.н.
Не може да няма дъга, ако облаците и слънчевата светлина се съчетаят по определен начин. Дъгата е, по този начин, някакво следствие, феномен, събираемо отвън. Физическото тяло се представя като чист феномен от този род. Силите, които съединяват и удържат физическото тяло, трябва да се търсят в целия свят, който ни обкръжава. Ще попитате, къде си намират в истински вид тези сили, които карат нашето тяло да бъде такова, каквото се явява?
към текста >>
22.
4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Нека си спомним, как възникна това, което не бе съществувало никога преди, и което можеше да възникне едва, когато почнаха
дъжд
овете и въздухът бавно се избистри.
Нека сега си спомним, как тежките мъгли на древна Атлантида постепенно се придвижиха надолу, как Атлантида беше залята от огромни водни маси, и как от чистещия се въздух постепенно се изяви физическото.
Нека си спомним, как възникна това, което не бе съществувало никога преди, и което можеше да възникне едва, когато почнаха дъждовете и въздухът бавно се избистри.
Дъгата беше едно явление, което хората видяха за първи път с потъването на Атлантида. Поради това, че потъна и древното ясновидство на хората, те можаха да видят за първи път дъгата, която трябваше да представлява мостът между тях и боговете. Това е мостът Бифрьост. Хората наистина видяха всичко това, и в легендите единствено е препредадено това, което те видяха.
към текста >>
23.
ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
С това не се има предвид нищо друго освен това, че мощните мъгли се уплътниха във вода и паднаха на земята под формата на изобилни
дъжд
ове.
Дъгата още не съществуваше тогава, тъй като тя не можеше да се образува. Всичко беше обгърнато в плътни, тежки маси мъгли. Затова легендата разказва за Нифлхайм, за един дом на мъглите (Nebelheim, нем. Nebel = мъгла, Heim = дом). Постепенно водата, която беше разтворена във въздуха, се уплътни и "водите на потопа заляха земята".
С това не се има предвид нищо друго освен това, че мощните мъгли се уплътниха във вода и паднаха на земята под формата на изобилни дъждове.
Когато водата се отдели от въздуха, той се избистри и с избистрянето на въздуха възникна днешния начин на виждане. Най-напред човекът можеше да види себе си и след това предметите наоколо.
към текста >>
24.
9. Втора лекция, Щутгарт, 14.09.1907 г. За въздействието на сградите и формите върху човека.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Мъглата се сгъсти в облаци и земята беше залята от обилните
дъжд
ове на потопа.
Ако имаме пред погледа си това, то ние ще разберем какво се разигра към края на атлантската епоха. Нека се пренесем в онова време, когато настъпваше краят, потъването на Атлантида. По онова време все още не съществуваше въздух като днешния, разпределението на въздуха и водата беше много по-различно, Атлантида беше обгърната с водни и мъгливи маси.
Мъглата се сгъсти в облаци и земята беше залята от обилните дъждове на потопа.
Трябва да си представяме потъването на Атлантида като постепенно. То не се случи в кратки срокове, а беше процес, продължаващ хилядолетия. С промяната на външните условия за живот се промени и самият човек. Преди хората възприемаха обкръжението си чрез един вид ясновидство. Когато започнаха дъждовете те трябваше постепенно да привикнат към новия начин на живот, към нов начин на наблюдение, към нов начин на възприятие.
към текста >>
Когато започнаха
дъжд
овете те трябваше постепенно да привикнат към новия начин на живот, към нов начин на наблюдение, към нов начин на възприятие.
Мъглата се сгъсти в облаци и земята беше залята от обилните дъждове на потопа. Трябва да си представяме потъването на Атлантида като постепенно. То не се случи в кратки срокове, а беше процес, продължаващ хилядолетия. С промяната на външните условия за живот се промени и самият човек. Преди хората възприемаха обкръжението си чрез един вид ясновидство.
Когато започнаха дъждовете те трябваше постепенно да привикнат към новия начин на живот, към нов начин на наблюдение, към нов начин на възприятие.
Тялото на човека трябваше да се измени. Ако видите рисунка на атлантския човек, вие ще се удивите, колко се различава той от днешния. Само не мислете, че това преобразуване стана от само себе си. Човешкото тяло със своите сетивни органи се образува постепенно. Дълго време душевните сили на човека трябваше да работят върху тези човешки тела и да действуват така, както ви показах с простия пример.
към текста >>
25.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 27. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
От Зодиака непрестанен “
дъжд
”от сили падат в планетното битие, и също така непрекъснато от планетарното битие нагоре се издигат сили, понеже това, което някога след нас ще стане Зодиак, трябва на свой ред, постепенно да се издигне нагоре.
По тайнствен начин това първо сутрешно-зазоряващо се състояние на нашата Земя, Старият Сатурн, е възникнало от жертвата на Зодиака. Силите, които са вложели в кълбото първата фина маса на Сатурн, тези сили са се излели отгоре от Зодиака и са създали първия зачатък на физическия човек на Сатурн. И това продължава по-нататък; и не трябва да си мислим, че това се е извършило само веднъж! Всъщност то се извършва без прекъсване, постоянно се принасят в жертва сили, които са се развили до високи степени, предварително преминавайки през планетното битие. Ние, почти можем да кажем: това което се съдържа в началото в планетната система, след това се развива до слънчевото битие, по-нататък до битието на Зодиака, и тогава достигна способността да стане на свой ред, творящо, да пожертва себе си в планетното битие.
От Зодиака непрестанен “дъжд”от сили падат в планетното битие, и също така непрекъснато от планетарното битие нагоре се издигат сили, понеже това, което някога след нас ще стане Зодиак, трябва на свой ред, постепенно да се издигне нагоре.
За това можем да кажем: разпределението на силите в нашата Земя е такова, че от една страна в нея се намират сили, низходящи от Зодиака, от друга, сили изходящи към Зодиака. Това е тайнственото взаимодействие на Зодиака с нашата Земя. Силите слизат и се издигат. Това всъщност са стъпалата на тайнствената “небесна стълба”, по която се спускат и издигат силите. В религиозните писания те се разкриват по различни начини; дори ги откриваме във “Фауст” на Гьоте:
към текста >>
26.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Ние можем да си представим Сатурн какъвто го описахме и след това да си представим – непрекъснато от всички страни излъчващи се – от етерното тяло на Духовете на Формата оплодотворяващи жизнени сокове, падащи отгоре, от обкръжението, като вид
дъжд
падащ на Сатурн.
И така, трябва напълно да отхвърлим физическото тяло и да си представим нисшия член на Духовете на Формата етерно тяло. По-нататък тези същества имат астрално тяло, Аз, Дух-Себе или Манас, Дух-Живот или Будхи, Човек-Дух или Атма, и още осми член, който е една степен над това, което човек може да достигне в своето развитие, преминавайки през редица земни въплъщения. По този начин, тези Духовете на Формата на Сатурн действат навън с помощта на своето етерно тяло, точно както човекът на Земята действа навън с помощта на своето физическо тяло. Те нямат ръце, с които биха могли да работят на Сатурн, нямат крака, с които биха могли да ходят и т.н., понеже всички те всъщност са членове на физическото тяло. Но тяхното етерно тяло проявява себе си чрез непрекъснато излъчване и изпращане на сили от обкръжението на Сатурн – оплодотворяващи жизнени сокове във вид на много фина материя.
Ние можем да си представим Сатурн какъвто го описахме и след това да си представим – непрекъснато от всички страни излъчващи се – от етерното тяло на Духовете на Формата оплодотворяващи жизнени сокове, падащи отгоре, от обкръжението, като вид дъжд падащ на Сатурн.
Самият Сатурн имал такова устройство, че той не е задържал тези оплодотворяващи жизнени сокове, а непрекъснато ги отразявал като огледало. Благодарение на това възникнали – сега аз описвам по-подробно това, което само споменах в предишните лекции – тези отразени образи на Сатурн, за които говорих. Вие можете да си представите топлата материя на Сатурн, как той непрекъснато е възприемал излъчването на етерното тяло на Духовете на Формата и ги отразява обратно. Груба картина за това можем да си съставим, като си представим, как дъжда пада от облаците на Земята, събира се в Земята и във вид на кълбо отново се издига нагоре. Но не трябва да си представяме че между това и другото минава някакво време, трябва да си представяме този процес не разделен от някакво промеждутъчно време: обилни жизнени сокове плодотворно се изливат надолу и се отразяват обратно, така че възникват тези образувания на Сатурн, първите зачатъци на човешкото физическо тяло като отразени образи.
към текста >>
Груба картина за това можем да си съставим, като си представим, как
дъжд
а пада от облаците на Земята, събира се в Земята и във вид на кълбо отново се издига нагоре.
Но тяхното етерно тяло проявява себе си чрез непрекъснато излъчване и изпращане на сили от обкръжението на Сатурн – оплодотворяващи жизнени сокове във вид на много фина материя. Ние можем да си представим Сатурн какъвто го описахме и след това да си представим – непрекъснато от всички страни излъчващи се – от етерното тяло на Духовете на Формата оплодотворяващи жизнени сокове, падащи отгоре, от обкръжението, като вид дъжд падащ на Сатурн. Самият Сатурн имал такова устройство, че той не е задържал тези оплодотворяващи жизнени сокове, а непрекъснато ги отразявал като огледало. Благодарение на това възникнали – сега аз описвам по-подробно това, което само споменах в предишните лекции – тези отразени образи на Сатурн, за които говорих. Вие можете да си представите топлата материя на Сатурн, как той непрекъснато е възприемал излъчването на етерното тяло на Духовете на Формата и ги отразява обратно.
Груба картина за това можем да си съставим, като си представим, как дъжда пада от облаците на Земята, събира се в Земята и във вид на кълбо отново се издига нагоре.
Но не трябва да си представяме че между това и другото минава някакво време, трябва да си представяме този процес не разделен от някакво промеждутъчно време: обилни жизнени сокове плодотворно се изливат надолу и се отразяват обратно, така че възникват тези образувания на Сатурн, първите зачатъци на човешкото физическо тяло като отразени образи. Те всъщност се състоят от отражение. Ще имаме правилна картина на това, което е ставало тогава на Сатурн, с физическите зачатъци на човека, ако си представим, че пред нас стои човек и ние гледаме в очите му: вие изпращате своята светлина в очите на другия, и вашият образ сияе срещу вас от неговите очи. Така е било с Духовете на Формите в обкръжение на Стария Сатурн. Те изпращали своите жизнено творящи сокове надолу в топлата маса на Сатурн, и техният собствен образ, тяхно подобие, се отразявал в тази топла маса; този отразен образ бил и първия зачатък на човешкото физическо тяло.
към текста >>
На Сатурн Духовете на Формата се изливали надолу, така да се каже, “
дъжд
от живот”.
Какво предлагат сега Духовете на Формата “от външна страна”?
На Сатурн Духовете на Формата се изливали надолу, така да се каже, “дъжд от живот”.
На Слънцето те проявявали себе си в излъчване на влечения, желания, страсти, на всичко това, което се корени в астралното тяло. Ако някой би могъл да бъде на Слънцето тогава и би гледал в мировото пространство, то той не би видял избухване на мълнии, не би чул разтърсващ гръм. Но той би възприел около себе си, в астралния свят страстите на духовните същества, и ние не трябва да мислим, че са били само ниски страсти. Тези страсти, тези ефекти на планетарно обкръжение продължава отвън навътре в съзиданието на планетата. Ако отново се обърнем към мита, ще видим в нашето земно развитие творящите “титани”, творящите страсти, които действат отвън навътре – от духовната атмосфера на Слънцето, когато е било планета.
към текста >>
27.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
И когато сме поразени от това, че всяка кост, че сърцето и мозъка; че всеки лист от растението са пронизани и проникнати от тази мъдрост, то ние знаем, че тази мъдрост е била излята от груповите души, които са се намирали в атмосферата на Старата Луна – както облаците сега изливат
дъжд
върху Земята; и че тя е проникнала във всички същества, които я възприели за своя основа и я проявяват в себе си, когато след Пралайя те са се явили, отново на Земята.
И когато сме поразени от това, че всяка кост, че сърцето и мозъка; че всеки лист от растението са пронизани и проникнати от тази мъдрост, то ние знаем, че тази мъдрост е била излята от груповите души, които са се намирали в атмосферата на Старата Луна – както облаците сега изливат дъжд върху Земята; и че тя е проникнала във всички същества, които я възприели за своя основа и я проявяват в себе си, когато след Пралайя те са се явили, отново на Земята.
И така, мъдри и велики групови души са пребивавали на Старата Луна.
към текста >>
28.
ОСМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Жителите на онези територии от древна Атлантида, които са заемали мястото на днешна Исландия, а и по на запад, никога не са виждали
дъжд
и Слънчева светлина в такова съотношение, каквото е характерно за съвременната епоха.
Ако бихте се пренесли на запад в древна Атлантида, Вие далеч нямаше да срещнете днешните съотношения между валежи, мъгли, въздух и Слънчева светлина. Особено северните области, западно от Скандинавия, тогава бяха покрити от постоянни мъгли.
Жителите на онези територии от древна Атлантида, които са заемали мястото на днешна Исландия, а и по на запад, никога не са виждали дъжд и Слънчева светлина в такова съотношение, каквото е характерно за съвременната епоха.
Те бяха потопени в постоянни мъгли и едва след атлантската катастрофа, едва след Потопа, мъглите се отделят от въздуха. Ако бихте могли да пребродите цялата древна Атлантида, Вие пак не бихте могли да попаднете на онова чудно природно явление, каквото представлява дъждовната дъга! Тя е възможна само при такова съотношение между дъждовни маси и Слънчева светлина, каквото е характерно за днешната атмосфера. На Атлантида, преди Потопа, Вие не бихте могли да откриете никаква дъждовна дъга. Едва след Потопа, това природно явление става физически възможно.
към текста >>
Ако бихте могли да пребродите цялата древна Атлантида, Вие пак не бихте могли да попаднете на онова чудно природно явление, каквото представлява
дъжд
овната дъга!
Ако бихте се пренесли на запад в древна Атлантида, Вие далеч нямаше да срещнете днешните съотношения между валежи, мъгли, въздух и Слънчева светлина. Особено северните области, западно от Скандинавия, тогава бяха покрити от постоянни мъгли. Жителите на онези територии от древна Атлантида, които са заемали мястото на днешна Исландия, а и по на запад, никога не са виждали дъжд и Слънчева светлина в такова съотношение, каквото е характерно за съвременната епоха. Те бяха потопени в постоянни мъгли и едва след атлантската катастрофа, едва след Потопа, мъглите се отделят от въздуха.
Ако бихте могли да пребродите цялата древна Атлантида, Вие пак не бихте могли да попаднете на онова чудно природно явление, каквото представлява дъждовната дъга!
Тя е възможна само при такова съотношение между дъждовни маси и Слънчева светлина, каквото е характерно за днешната атмосфера. На Атлантида, преди Потопа, Вие не бихте могли да откриете никаква дъждовна дъга. Едва след Потопа, това природно явление става физически възможно. След като научавате подобни истини от антропософията и си припомняте за Атлантската катастрофа, запазена като спомен в различните митове и легенди като “Потопа”, Вие ще стигнете до удивителната представа, колко точни, колко дословно точни са религиозните документи, когато например ни разказват, как след оттеглянето на водите, Ной излиза от ковчега и за пръв път вижда дъгата. Това е дословно вярно: за пръв път хората виждат дъгата едва след Атлантския Потоп.
към текста >>
Тя е възможна само при такова съотношение между
дъжд
овни маси и Слънчева светлина, каквото е характерно за днешната атмосфера.
Ако бихте се пренесли на запад в древна Атлантида, Вие далеч нямаше да срещнете днешните съотношения между валежи, мъгли, въздух и Слънчева светлина. Особено северните области, западно от Скандинавия, тогава бяха покрити от постоянни мъгли. Жителите на онези територии от древна Атлантида, които са заемали мястото на днешна Исландия, а и по на запад, никога не са виждали дъжд и Слънчева светлина в такова съотношение, каквото е характерно за съвременната епоха. Те бяха потопени в постоянни мъгли и едва след атлантската катастрофа, едва след Потопа, мъглите се отделят от въздуха. Ако бихте могли да пребродите цялата древна Атлантида, Вие пак не бихте могли да попаднете на онова чудно природно явление, каквото представлява дъждовната дъга!
Тя е възможна само при такова съотношение между дъждовни маси и Слънчева светлина, каквото е характерно за днешната атмосфера.
На Атлантида, преди Потопа, Вие не бихте могли да откриете никаква дъждовна дъга. Едва след Потопа, това природно явление става физически възможно. След като научавате подобни истини от антропософията и си припомняте за Атлантската катастрофа, запазена като спомен в различните митове и легенди като “Потопа”, Вие ще стигнете до удивителната представа, колко точни, колко дословно точни са религиозните документи, когато например ни разказват, как след оттеглянето на водите, Ной излиза от ковчега и за пръв път вижда дъгата. Това е дословно вярно: за пръв път хората виждат дъгата едва след Атлантския Потоп.
към текста >>
На Атлантида, преди Потопа, Вие не бихте могли да откриете никаква
дъжд
овна дъга.
Особено северните области, западно от Скандинавия, тогава бяха покрити от постоянни мъгли. Жителите на онези територии от древна Атлантида, които са заемали мястото на днешна Исландия, а и по на запад, никога не са виждали дъжд и Слънчева светлина в такова съотношение, каквото е характерно за съвременната епоха. Те бяха потопени в постоянни мъгли и едва след атлантската катастрофа, едва след Потопа, мъглите се отделят от въздуха. Ако бихте могли да пребродите цялата древна Атлантида, Вие пак не бихте могли да попаднете на онова чудно природно явление, каквото представлява дъждовната дъга! Тя е възможна само при такова съотношение между дъждовни маси и Слънчева светлина, каквото е характерно за днешната атмосфера.
На Атлантида, преди Потопа, Вие не бихте могли да откриете никаква дъждовна дъга.
Едва след Потопа, това природно явление става физически възможно. След като научавате подобни истини от антропософията и си припомняте за Атлантската катастрофа, запазена като спомен в различните митове и легенди като “Потопа”, Вие ще стигнете до удивителната представа, колко точни, колко дословно точни са религиозните документи, когато например ни разказват, как след оттеглянето на водите, Ной излиза от ковчега и за пръв път вижда дъгата. Това е дословно вярно: за пръв път хората виждат дъгата едва след Атлантския Потоп.
към текста >>
29.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Да, когато градушката се изсипва в полето, ние можем да допълним: През епохата на Старата Луна, тези сили, които бушуват в стихийната градушка, бяха благословени сили, както днес са благословени силите, скрити зад
дъжд
а и слънчевата светлина; днес те отново нахлуват в нашия земен живот, за да внесат необходимата коректура и да ни предпазят от пипалата на Луцифер, които иначе биха ни уловили още по-здраво и безмилостно.
Ето защо трябваше да бъдат създадени и противоположните сили. Те трябваше да се намесят в онези закономерни космически процеси от нашия земен живот, които на Старата Луна са били „нормални" и необходими, но днес, в условията на Земното развитие, те са вече абнормни и застрашават самата еволюция на Земята. Тези сили, ако мога така да се изразя, внасят един вид корекция в това, до което биха довели чисто ритмичните процеси: склонността към удобство, комфорт и пищност. От окултна гледна точка, въпросните сили могат да бъдат разпознати например зад една унищожителна градушка. И всеки път, когато ритмичните и закономерни природни процеси бъдат нарушени, настъпва един вид коректура, която в крайна сметка е благотворна, макар и човек не винаги да го разбира, понеже той не иска да приеме наличието на по-висши разумни сили от тези, с които разполага.
Да, когато градушката се изсипва в полето, ние можем да допълним: През епохата на Старата Луна, тези сили, които бушуват в стихийната градушка, бяха благословени сили, както днес са благословени силите, скрити зад дъжда и слънчевата светлина; днес те отново нахлуват в нашия земен живот, за да внесат необходимата коректура и да ни предпазят от пипалата на Луцифер, които иначе биха ни уловили още по-здраво и безмилостно.
И колкото повече напредва закономерният ход на нещата, толкова по-яростно вилнеят те, внасяйки все нови и нови коректури.
към текста >>
30.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Напротив въздухообразното беше такова, че, ако искаме да налучкаме точно неговия тогавашен състав, не бихме намерили по-добър пример от този, когато ние насочим поглед нагоре от Земята, виждаме как във въздуха водата се превръща в газообразно състояние, образува парите и има стремеж да се издигне под форма на облаци, за да падне след това отново като
дъжд
: следователно единият елемент като нещо издигащо се, възлизащо, другият елемент като нещо слизащо.
Ако бихме го превели прозаично, ако бихме предали прозаично това, което е станало, би трябвало да кажем: След като Светлината проникна в "тоху-ва-боху", Елохимите отделиха това, което и по-рано беше газообразно, от това, което по-рано беше течно, така щото отново можеше да се различи това, което имаше газообразно състояние, от това, което в предишния смисъл беше течно. Следователно в масата, която беше една разбърканост от трите елементарни състояния, сега бе извършено едно разделяне, а именно така, че се явиха две неща: едното с характера на въздуха, с характера стремящ да се разшири по всички посоки, и другото е характер на нещо задържащо се заедно, събиращо се заедно. Това е водното, течното. Но във времето, за което се говори тук, двете състояния не бяха такива, че да можем да ги сравним с това, което днес наричаме газ или въздух и вода или течност. Водата беше нещо значително по-гъсто ние скоро ще видим защо.
Напротив въздухообразното беше такова, че, ако искаме да налучкаме точно неговия тогавашен състав, не бихме намерили по-добър пример от този, когато ние насочим поглед нагоре от Земята, виждаме как във въздуха водата се превръща в газообразно състояние, образува парите и има стремеж да се издигне под форма на облаци, за да падне след това отново като дъжд: следователно единият елемент като нещо издигащо се, възлизащо, другият елемент като нещо слизащо.
И двете са от водно естество; само че едното водно естество има стремеж да се превърне в пара, да се издигне нагоре като облаци, а другото показва стремеж да се разлее надолу, да се наслои в повърхностна форма. Естествено това е само едно сравнение, защото това, което описвам тук, е станало в елементарно състояние.
към текста >>
31.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Това, което днес познаваме като отделяне на
дъжд
а и на свободния от
дъжд
въздух, не е съществувало през тези древни времена.
Бих искал да ви припомня някои резултати на Духовната наука аз често съм споменавал това и съм го обяснил по-точно и в моята книга "Тайната наука". Аз показах, как Земното развитие върви напред и преминава от Лемурийската към Атлантската епоха, как така да се каже през време на това преминаване напред става един вид охлаждане на физическата Земя. Всъщност през време на Лемурийскта епоха трябва да си представим Земята като една огнена същност, която още показва навсякъде изригващи в себе си огнен елемент и едва с преминаването в Атлантската епоха е настъпило това охладяване. Аз обърнах вниманието върху това, което се намираше над земната почва, че през време на Атлантската епоха то е било съвършено различно от по-късно; че далече, далече в атлантските времена Земята не е била заобиколена от една свободна от вода атмосфера. Земята е била покрита с една въздушна атмосфера изцяло изпълнена с водно-мъгливи маси.
Това, което днес познаваме като отделяне на дъжда и на свободния от дъжд въздух, не е съществувало през тези древни времена.
Всичко е било изпълнено с маси от водна мъгла, които са били пропити с всички възможни изпарения и мъгли и други вещества, които през онова време не бяха се превърнали още в течно състояние. Много от това, което е твърда материя, тогава е било под форма на пари и е изпълвало днешната атмосфера. И дълго време още през Атлантската епоха всичко е било пропито от такива маси от водни мъгли. Но това са били също времената, когато се е образувало това, което по-рано се е намирало в едно много по-духовно състояние. Аз обърнах внимание върху това, че при условията, които намираме отбелязани са така наречения ден трети на сътворението не можем да помислим, че от земната почва са нараствали индивидуални растителни форми, каквито виждаме днеска трябва добре да разбираме израза "видово-съобразно"; чу тук ние имаме работа повече с видовите души, които съществуваха в земното тяло в едно етерно-астрално състояние.
към текста >>
Че кондензирането на влагата от въздуха в
дъжд
става първо тогава, това ни у е посочено с думите: Защото Явех-Елохим още не беше направил да падне
дъжд
на земята.
Тя трябваше да каже на едно съвсем определено място: И след изтичането на седемте дни на сътворението, след изтичането на това, което съвпада с Лемурийската епоха, нашите днешни физически растения не бяха още покарали от земята, земята беше покрита още с маси от мъгла. Библията описва действителното състояние на нещата. Четете по-нататък след седемте дни на сътворението и ще намерите да се казва въпреки че още по-рано ставаше дума за това, че растителните форми бяха възникнали във формата на видове-, че по Земята нямаше още никаква трева и никакви храсти. Първият път става дума за формите на видовете души, на груповите души, а вторият път за това, което израства от Земята като индивидуални растения. И обективно с описването на мъглата е описана мъглата на Атлантида след дните на сътворението.
Че кондензирането на влагата от въздуха в дъжд става първо тогава, това ни у е посочено с думите: Защото Явех-Елохим още не беше направил да падне дъжд на земята.
Така следователно в тези неща се крие една дълбока мъдрост, но аз мога да ви уверя, че нищо от това, което се намира в този документ, не бе внесено в описанието на моята книга "Тайната наука". Аз нарочно се държах настрана от Библията, и бих могъл да кажа: Имаше моменти, когато трябваше да правя големи усилия да намеря тези неща по начин различен от този на Библията. При днешните материалистични представи за Библията се налага необходимостта да не се пристъпва така лесно към тълкуването на Библията внасяйки в нея фактите на Духовната наука е тази, която ни принуждава да намерим в Библията това, което трябваше да кажем тези дни, и даже ако се противим, накрая пак ще бъдем принудени да намерим в Библията това, което първо намира ясновидското изследване. След тези предпоставки можем да си кажем: На кое място в описанието на Генезиса трябва да намерим излизането на духовно-душевното, напускането на Земята от душите-духове на човеците и отиването им към съседните планетарни тела или същества, което бе предизвикано от загрубялото състояние на Земята? Ние трябва да го поставим там, където ни се разказва, че чрез възникването на звуковия етер аз много точно ви описах това при разглеждането на така наречения ден втори на сътворението се отделят горните вещества от долните.
към текста >>
Вие можете образно да наблюдавате целия този процес, когато след
дъжд
виждате разкаляната материя по улиците постепенно да се превръща на прах.
Целият състав на нейната материя е различен от този на Земята. В грубоматериален смисъл астро-физикът казва, че Луната не притежава никакъв въздух, че почти няма вода, т.е. че тя е нещо изпаднало напълно в твърдо състояние, за разлика от Земята. Следователно тя съдържа силите, които биха така да се каже довели Земята нещо по-далече от втвърдяването, от твърдото състояние, в което тя се намира, които биха направили Земята още по-твърда. За да имаме един образ за това, което Земята би станала, ако лунните сили биха останали в нея, представете си вън на улицата едно парче земна материя, пропита от вода, нещо подобно на тиня; представете си, че водата все повече и повече изчезва; тогава тази земна материя ще стане все по-праховидна.
Вие можете образно да наблюдавате целия този процес, когато след дъжд виждате разкаляната материя по улиците постепенно да се превръща на прах.
Нещо подобно би станало общо взето със Земята, тя би се разпаднала на праховидни маси, ако лунните сили биха останали свързани с нея. Но нещо подобно ще стане някога със Земята, когато тя ще е изпълнила своята задача. Тя ще се разпадне и превърне в миров прах. Материята на Земята ще се разпадне като миров прах в космическото пространство, когато човекът ще е завършил своето развитие върху нея.
към текста >>
32.
Езотеризмът в Евангелието на Маркo
GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo
Това, което намираме в светкавицата и гръмотевицата,
дъжд
а и Слънцето, различните хранителни вещества, растящи в този или онзи регион, с една дума в разновидностите на земните условия и тяхното подреждане, ние ги придаваме на духовни същества, които откриваме между тези на Висшите Йерархии.
Тук виждаме действието на природните сили върху цялата човешка конституция. И както знаем от духовната наука, че природните сили не са нищо друго освен израз на духовните свръхестествани същества, би трябвало да кажем: свръхестествените духовни сили действат в природните явления, чрез които въздействат върху човека. Ние бихме могли да си представим едно разделение между Архаи и Власти и да кажем: Ангелоите, Архангелоите и Архаите действат върху човека без да използват все още природните сили; те използват само това, което действа по душевен начин върху човека: езика, идеите на епохата и т.н. Действието им не достига нито физическото, нито етерното тяло, нито низшите части на организма. За това пък от нивото на Властите ние намираме съществата, действащи върху човека отвън, чрез силите на природата, управляващи въздуха и светлината, различните форми на асимилация на хранителните субстанции в природните царства.
Това, което намираме в светкавицата и гръмотевицата, дъжда и Слънцето, различните хранителни вещества, растящи в този или онзи регион, с една дума в разновидностите на земните условия и тяхното подреждане, ние ги придаваме на духовни същества, които откриваме между тези на Висшите Йерархии.
Ако вдигнем поглед към Властите, ние откриваме тяхното дело не само в невидимите движения, каквито са например проявленията на Духа на времето, но и в светлината, тази светлина, която действа върху нас и върху растенията.
към текста >>
33.
Коледният Празник в променящия се ход на времето
GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето
и светият
дъжд
, изливащ се в гората.
и светият дъжд, изливащ се в гората.
към текста >>
34.
Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Той вижда само
дъжд
овната цветна дъга!
Той вижда само дъждовната цветна дъга!
към текста >>
35.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Бихме могли да се изразим и по друг начин:
Дъжд
ът се излива, потоците ромолят и водните маси прииждат, само защото зад водната субстанция е спотаена резигнацията!
Бихме могли да се изразим и по друг начин: Дъждът се излива, потоците ромолят и водните маси прииждат, само защото зад водната субстанция е спотаена резигнацията!
Сега ние знаем: В прехода от Старото Слънце към Старата Луна въздухът се сгъстява до степента „вода"; водата възниква едва на Старата Луна ;на Старото Слънце не съществува никаква вода. Онези натрупващи се „облачни маси", които ясновидецът вижда в Хрониката-Акаша, постепенно се сгъстяват до „водни маси"; тези водни маси се проявяват на Старата Луна под външната форма на това, което наричаме „Лунно море".
към текста >>
36.
2. ПЪРВА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Когато да речем – някой ден, в който отношенията на времето се менят във всеки момент, в който например се образуват облаци, от облаците пада
дъжд
, в който може би също от Земята отново се издига нагоре мъгла, когато в някой такъв ден се отдадем на тези деления по същия начин, както това бе описано преди малко, така щото да на правим на мястото на физическото впечатление да се яви едно морално впечатление тогава отново можем да имаме едно определено изживяване.
Както с окултния поглед можем да възприемаме по този начин в нашата имагинация /в нашето имагинативно познание/ строго очертани природни същества, както можем да имаме по този начин пред нас рязко очертани същества, по същия начин се получава една друга възможност за окултния поглед, да имаме едно впечатление от същества, които се намират непосредствено зад булото на природата.
Когато да речем – някой ден, в който отношенията на времето се менят във всеки момент, в който например се образуват облаци, от облаците пада дъжд, в който може би също от Земята отново се издига нагоре мъгла, когато в някой такъв ден се отдадем на тези деления по същия начин, както това бе описано преди малко, така щото да на правим на мястото на физическото впечатление да се яви едно морално впечатление тогава отново можем да имаме едно определено изживяване.
Особено подходящо е, когато се отдадем на особената игра да речем на една водна маса разпръскваща се, скачала в един водопад; когато се отдадем на образувалите се, разтопяващите се мъгли и на водните пари, които изпълват въздуха и се издигат подобно на дим нагоре, или когато гледаме, как един ситен дъжд пада на земята или чувствуваме също, как през въздуха преминава едно леко ромолене -, когато по отношение на всичко това чувствуваме морално, това прави да ни се яви втората класа същества, по отношение на които можем да употребим думата метаморфоза, преобразуване. Ние, не бихме могли да нарисуваме тази втора група същества, също както не можем да нарисуваме светкавицата; можем да запазим една форма, една определена форма, която съществува само един миг, а следващия миг вече изчезва. Следователно такива постоянно преобразуващи се същества, за които можем да намерим един символ за нашата имагинация най-много в променящите се форми на облаците, тези същества ни се явяват като втора класа същества.
към текста >>
Особено подходящо е, когато се отдадем на особената игра да речем на една водна маса разпръскваща се, скачала в един водопад; когато се отдадем на образувалите се, разтопяващите се мъгли и на водните пари, които изпълват въздуха и се издигат подобно на дим нагоре, или когато гледаме, как един ситен
дъжд
пада на земята или чувствуваме също, как през въздуха преминава едно леко ромолене -, когато по отношение на всичко това чувствуваме морално, това прави да ни се яви втората класа същества, по отношение на които можем да употребим думата метаморфоза, преобразуване.
Както с окултния поглед можем да възприемаме по този начин в нашата имагинация /в нашето имагинативно познание/ строго очертани природни същества, както можем да имаме по този начин пред нас рязко очертани същества, по същия начин се получава една друга възможност за окултния поглед, да имаме едно впечатление от същества, които се намират непосредствено зад булото на природата. Когато да речем – някой ден, в който отношенията на времето се менят във всеки момент, в който например се образуват облаци, от облаците пада дъжд, в който може би също от Земята отново се издига нагоре мъгла, когато в някой такъв ден се отдадем на тези деления по същия начин, както това бе описано преди малко, така щото да на правим на мястото на физическото впечатление да се яви едно морално впечатление тогава отново можем да имаме едно определено изживяване.
Особено подходящо е, когато се отдадем на особената игра да речем на една водна маса разпръскваща се, скачала в един водопад; когато се отдадем на образувалите се, разтопяващите се мъгли и на водните пари, които изпълват въздуха и се издигат подобно на дим нагоре, или когато гледаме, как един ситен дъжд пада на земята или чувствуваме също, как през въздуха преминава едно леко ромолене -, когато по отношение на всичко това чувствуваме морално, това прави да ни се яви втората класа същества, по отношение на които можем да употребим думата метаморфоза, преобразуване.
Ние, не бихме могли да нарисуваме тази втора група същества, също както не можем да нарисуваме светкавицата; можем да запазим една форма, една определена форма, която съществува само един миг, а следващия миг вече изчезва. Следователно такива постоянно преобразуващи се същества, за които можем да намерим един символ за нашата имагинация най-много в променящите се форми на облаците, тези същества ни се явяват като втора класа същества.
към текста >>
Над растенията има нещо постоянно движещо се, и това е характерното, че окултният поглед добива именно усещание за това, че онова, което обгръща по този начин растението, е едно и също нещо с онова, което съществува също в изпаряващата се и превръщащата се в
дъжд
вода.
Да, видите ли, обични приятели, обикновената физическа наука познава само растежа на растенията, тя знае само, че растението има една покарваща сила, която прави то да израства отдолу нагоре. Обаче окултистът познава: при цъфтежа на растенията нещата се представят различно. Да предположим, че имаме тук пред нас един млад филиз на растение. Окултистът познава около младия филиз на растението метаморфозиращи се същества, които са пускани така да се каже от околността и проникват надолу, които не отиват само отдолу нагоре, както прави това физическият растежен принцип, а спускайки се отгоре надолу изтеглят растенията от почвата. Така щото през пролетта, когато Земята се покрива със зеленина, окултният поглед чувствува, как от Вселената слизат надолу природни сили, които правят да покара това, което се намира в почвата на Земята, за да може вътрешността на Земята да вижда небето, заобикалящия външен свят.
Над растенията има нещо постоянно движещо се, и това е характерното, че окултният поглед добива именно усещание за това, че онова, което обгръща по този начин растението, е едно и също нещо с онова, което съществува също в изпаряващата се и превръщащата се в дъжд вода.
Тази е втората класа, да речем, природни сили и природни същества.
към текста >>
37.
6. ПЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
В образуването на облаците, в образуването на
дъжд
а, във всички явления на състоянието на времето, в надигащата се и спадаща вода, във всичко това материята на планетата показва вътрешната подвижност, вътрешното движение.
Така се размести чрез вътрешно движение масата, веществото на Земята. Планетата се намира в една непрестанна вътрешна подвижност, движение. Помислете само, че например това, което днес познаваме като остров Хелголанд, е само една малка част на това, което в деветото, десетото столетие се издигаше от морето от този остров Хелголанд. Макар и времената, в които стават размествания, промени на лицето на Земята, са относително големи, без да се впускаме много в тези неща, всеки може да си каже: планетата се намира в едно непрестанно вътрешно движение. И даже когато човек причислява към планетата не само нейната твърда част, а също и водата и въздуха, тогава всекидневният живот ни учи, че планетата се намира във вътрешно движение.
В образуването на облаците, в образуването на дъжда, във всички явления на състоянието на времето, в надигащата се и спадаща вода, във всичко това материята на планетата показва вътрешната подвижност, вътрешното движение.
Това е живот на планетата. В този живот на планетата действува както в живота на отделния човек етерното тяло, онова, което ние наричаме Духове на Движението. Така щото можем да кажем: Външна форма на планетата Духове на Формата като творци, като създатели. Вътрешният живот, този вътрешен живот е регулиран от Съществата, които наричаме Духове на Движението.
към текста >>
38.
7. ШЕСТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Също като когато някой да речем има да прави пеша едно пътуване, което трае един
дъжд
овен ден, трябва да се примири с това да издържи на
дъжд
а и, да се намокри, макар и да не е възнамерявал това, именно така и духовете, за които става дума тук, съвсем не са предприели нещо, за да изпаднат в лъжа.
Видите ли, касае се за това, да разберете, че духовете на третата йерархия, които добиха това желание, този подтик това, което те сториха тогава, не го сториха, за да лъжат, а заради развитието на един собствен живот, обаче с това развитие на един собствен живот трябваше да поемат върху себе си последствието да станат духове на неистината, духове на отричането на собственото им, същество духове на лъжата с, други думи.
Също като когато някой да речем има да прави пеша едно пътуване, което трае един дъждовен ден, трябва да се примири с това да издържи на дъжда и, да се намокри, макар и да не е възнамерявал това, именно така и духовете, за които става дума тук, съвсем не са предприели нещо, за да изпаднат в лъжа.
Тяхното деяние произлиза от намерението да развият вътрешен живот, вътрешна подвижност, и последствието от това беше, че те станаха същевременно духове на неистината, на лъжата. Всички същества, които са се родили по този начин като една втора категория на Духовете на третата йерархия чрез отричането на тяхната вътрешна природа, ние наричаме в Окултизма луциферически духове.
към текста >>
39.
Трета лекция, 17 Септември, 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Той я обгръща отвсякъде като облак, обаче той присъства не само в Набот, а броди из цялата страна като някаква природна стихия, разгръщайки своите действия в Слънчевата светлина,
дъжд
а и така нататък.
Всичко това аз подробно изложих в лекцията „Пророк Илия в светлината на Духовната наука“. Ако обаче размислим върху цялото дело на Илия и ако се поставим под въздействието на неговия величествен Дух, ние трябва да заявим: В лицето на Илия фактически пред нас застава Духът на целия древноеврейски народ! Духът на Илия оживотворява и пронизва открай докрай целия древноеврейски народ. Ето защо действително можем да го смятаме за Народностен Дух на древноеврейския народ. Той е прекалено голям както сочи духов-но-научното изследване, за да живее само в душевните обвивки на своята земна форма, в душата на Набот.
Той я обгръща отвсякъде като облак, обаче той присъства не само в Набот, а броди из цялата страна като някаква природна стихия, разгръщайки своите действия в Слънчевата светлина, дъжда и така нататък.
Всичко това се потвърждава от библейския текст, който направо започва с описанието на една опустошителна суша; едва след намесата на Илия, засягаща процесите в самия божествено-духовен свят, сушата, както и всички останали беди, тегнещи над страната, биват премахнати. Той действа като един природен елемент, като един природен закон. И бихме могли да добавим: Ние ще вникнем най-добре в Духа на Илия, ако се оставим под въздействието на 104. Псалм, описващ Яхве или Йехова като едно природно Божество, което пронизва целия свят. Естествено, не бива да отъждествяваме Илия с това природно Божество; Той е само онзи негов земен отпечатък, който в същото време представлява Народностната душа на древноеврейския народ.
към текста >>
Защото тъй говори Господ, Богът Израилев: Брашното от делвата няма да свърши и дървеното масло от стомната няма да пресъхне до деня, когато Господ ще прати
дъжд
на Земята.
Защото тъй говори Господ, Богът Израилев: Брашното от делвата няма да свърши и дървеното масло от стомната няма да пресъхне до деня, когато Господ ще прати дъжд на Земята.
към текста >>
40.
Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
какво небето с облаци
дъжд
овни затъмнява.
какво небето с облаци дъждовни затъмнява.
към текста >>
Ние виждаме тази сила и могъщество на света, когато светкавицата блесне сред облаците, ние я възприемаме, когато отеква гърмът, когато
дъжд
ът се излива от небето върху Земята, за да я оплоди или когато слънчевите лъчи я огряват, за да събудят дремещите в Земята зародиши на растенията.
Съществото, което се стреми към мъдрост се приближава във всички случаи също и до противниците на Боговете, до свитата на носителя на светлината, свитата на Луцифер. Затова няма божествена всемъдрост, понеже винаги срещу мъдростта стои един опонент: Луцифер. А силата и могъществото! Ние разбираме света благодарение на мъдростта, благодарение на мъдростта внасяме яснота и светлина в света; благодарение на силата и могъществото светът бива изграждан. Всичко което става, става чрез силата и могъществото, които се намират в определено същество и ние бихме се изключили от света, ако не се опитвахме да вземем участие в силата и могъществото на света.
Ние виждаме тази сила и могъщество на света, когато светкавицата блесне сред облаците, ние я възприемаме, когато отеква гърмът, когато дъждът се излива от небето върху Земята, за да я оплоди или когато слънчевите лъчи я огряват, за да събудят дремещите в Земята зародиши на растенията.
В природните сили, които действат върху Земята, носещи благодат като слънчеви лъчи, като сили на дъжда и облаците -там ние виждаме тази сила и могъщество; но също и от друга страна виждаме тази сила и могъщество например при вулканите как те се издигат и противопоставят на самата Земя: Небесна сила срещу небесна сила. И ние гледаме в този свят и знаем: Щом сами искаме да сме същества на този Космос, то нещо от тези сили трябва да действа и в нас, ние трябва да вземем участие в силата и могъществото. Чрез това ние сме поставени вътре в света: божествените и ариманическите сили ни пронизват и живеят в нас. Всемогъществото не е всесилно, понеже то винаги има своя противник Ариман срещу себе си.
към текста >>
В природните сили, които действат върху Земята, носещи благодат като слънчеви лъчи, като сили на
дъжд
а и облаците -там ние виждаме тази сила и могъщество; но също и от друга страна виждаме тази сила и могъщество например при вулканите как те се издигат и противопоставят на самата Земя: Небесна сила срещу небесна сила.
Затова няма божествена всемъдрост, понеже винаги срещу мъдростта стои един опонент: Луцифер. А силата и могъществото! Ние разбираме света благодарение на мъдростта, благодарение на мъдростта внасяме яснота и светлина в света; благодарение на силата и могъществото светът бива изграждан. Всичко което става, става чрез силата и могъществото, които се намират в определено същество и ние бихме се изключили от света, ако не се опитвахме да вземем участие в силата и могъществото на света. Ние виждаме тази сила и могъщество на света, когато светкавицата блесне сред облаците, ние я възприемаме, когато отеква гърмът, когато дъждът се излива от небето върху Земята, за да я оплоди или когато слънчевите лъчи я огряват, за да събудят дремещите в Земята зародиши на растенията.
В природните сили, които действат върху Земята, носещи благодат като слънчеви лъчи, като сили на дъжда и облаците -там ние виждаме тази сила и могъщество; но също и от друга страна виждаме тази сила и могъщество например при вулканите как те се издигат и противопоставят на самата Земя: Небесна сила срещу небесна сила.
И ние гледаме в този свят и знаем: Щом сами искаме да сме същества на този Космос, то нещо от тези сили трябва да действа и в нас, ние трябва да вземем участие в силата и могъществото. Чрез това ние сме поставени вътре в света: божествените и ариманическите сили ни пронизват и живеят в нас. Всемогъществото не е всесилно, понеже то винаги има своя противник Ариман срещу себе си.
към текста >>
41.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. 27 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Накратко казано, човек има впечатлението, че стои пред едно същество, което може да изпраща надолу на Земята като един благодатен духовен
дъжд
онова, което то е постигнало в духовния свят.
Накратко казано, човек има впечатлението, че стои пред едно същество, което може да изпраща надолу на Земята като един благодатен духовен дъжд онова, което то е постигнало в духовния свят.
А самият той не може да насочи своето астрално тяло надолу, то се стреми нагоре. Човек получава чувството, че чрез това той е по-малко ценен, понеже не може да насочи своето астрално тяло надолу. И по-нататък той получава чувството: това съзнание, което е възникнало в мене, трябва да ме доведе до едно духовно деяние. Назрява едно духовно решение. Духовното решение, което назрява, е това, да пренесе своята самотност при второто същество и да може да стопли своята студенина на топлината на другото същество, да се съедини с това друго същество.
към текста >>
Ако човек е в състояние действително да разбере това, което това същество изпраща в него като вдъхновяващ глас, като инспириращ глас, той би могъл да преведе това, което това инспириращо същество казва, в следните думи: понеже си намерил пътя до другия и си съединил с неговия жертвен
дъжд
, ти можеш да се върнеш на земята с него, в него и на земята аз ще наредя да бъдеш негов пазач.
Ако човек е в състояние действително да разбере това, което това същество изпраща в него като вдъхновяващ глас, като инспириращ глас, той би могъл да преведе това, което това инспириращо същество казва, в следните думи: понеже си намерил пътя до другия и си съединил с неговия жертвен дъжд, ти можеш да се върнеш на земята с него, в него и на земята аз ще наредя да бъдеш негов пазач.
И човек има чувството, че чрез това е приел в своята душа нещо безкрайно важно, че е можал да чуе тези думи, думите на Инспирацията.
към текста >>
42.
Съставните части на човека между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Фриц Маутнер казва: „Ако
дъжд
овна капка14 падне на земята, научно могат да се открият законите на
дъжд
овната капка, понеже според тези закони падат много
дъжд
овни капки.
Ако обаче се направи такъв опит, този метод се оказва непригоден. Не може да се каже, че той може да се разглежда така, като че ли няма дух; този метод не може да се приложи. Там, където не присъства дух, методът не работи. Вие, разбира се, знаете какво имам предвид. Но аз привеждам примера с Фриц Маутнер, защото той спада към онези, които отричат напълно смисъла в историята, за която твърдят от позицията на съвременния материализъм, че тя никога не може да бъде наука.
Фриц Маутнер казва: „Ако дъждовна капка14 падне на земята, научно могат да се открият законите на дъждовната капка, понеже според тези закони падат много дъждовни капки.
Отделните случаи могат да се сравнят и да се открият законите.“ Това е, в което вярват съвременните философи: че разглеждането на много случаи, показващи едно и също, води до отделните закони. Но в историята нещата се случват само по веднъж, Тридесетгодишната война например и т.н. И поради тази причина историята за Фриц Маутнер е низ от случки. До такива разбирания трябва да достигнат хората от съвремието, ако наистина отхвърлят духа; защото историята би била низ от случайности, ако в нея не действа като реалност това, което описахме сега, което действа от духовния свят и върху което работят хората между смъртта и ново раждане. Ние действаме в това, което тук, на земята, се случва между смъртта и ново раждане.
към текста >>
43.
Бележки .
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
14. Фриц Маутнер казва: Ако
дъжд
овна капка..: Във „Философски речник“, том 1, „История“.
14. Фриц Маутнер казва: Ако дъждовна капка..: Във „Философски речник“, том 1, „История“.
към текста >>
44.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Обикновено това са съвсем непретенциозно живеещи хора пастири, селски лекари и свещеници, место пъти старици или пък преждевременно развити деца, които скоро умират, и у всички тях има нещо, което ги прави зловещи за другите и което им дава огромна сила да въздействат върху хората и животните, та дори както непрекъснато се чуват твърдения върху цялата природа, върху извори, руди, време, пек и
дъжд
, град и суша.
"Още по онова време Франц понякога се питаше дали пък не би било възможно в щуротиите на англичани на да се крие някаква истина. Животът било на индивидите, било на народите, на пръв поглед толкова безсмислен, от непосредствена близост нищо друго освен низ от случайности се оказва, погледнат от известно разстояние и от високо, все пак винаги добре планиран и твърдо направляван. Ако не желаем да приемем, че Бог се намесва пряко, та със собствена ръка да нагажда към своите цели безсмислието, лудостта на човешкото своеволие, ние сме принудени да си представим някакво междинно царство, опосредстващо неговата воля, някакъв кръг от тихо властващи хора, чрез който той въздейства на света, нещо като станции на божествената сила и мъдрост, от които техните лъчи достигат мрачното човечество и в крайна сметка вее пак оправят всичко. Тези божии лещи, събиращи творческия дух и пръскащи го по света, тези тайни уредници, тези скрити царе биха били онова, чрез което в края на краищата всяко безумие бива вразумявано, страстта бива укротявана, случайността става необходимост, хаосът придобива образ, мракът просветва; а кой не е срещал в живота си хора, които действително притежават невероятна извисеност и дистанцираност, известни са с това, че само с поглед могат да сеят прокоба или щастие, и колкото и да са кротки, явно умеят да влияят отдалече?
Обикновено това са съвсем непретенциозно живеещи хора пастири, селски лекари и свещеници, место пъти старици или пък преждевременно развити деца, които скоро умират, и у всички тях има нещо, което ги прави зловещи за другите и което им дава огромна сила да въздействат върху хората и животните, та дори както непрекъснато се чуват твърдения върху цялата природа, върху извори, руди, време, пек и дъжд, град и суша.
Ако пътищата ни се кръстосат, още в същия миг, ала понякога чак след години ние долавяме ясното чувство, че от това е произтекло нещо съдбовно за живота ни. Самите те като че ли усещат силата си по-скоро като бреме, може би почти като проклятие, но при всички случаи като задължение. Живеят усамотено и са доволни, ако бъдат пощадени. Напълно мислимо е, че всички те поддържат взаимна връзка по широкия свят, подават си сигнали или пък може би препредават сигналите на още по-могъщи тайнствени князе, при това навярно съвсем несъзнателно или най-много полусъзнателно, по-скоро следвайки някакви вътрешни поръчения и подчинявайки се инстинктивно, отколкото вземайки самостоятелни решения, точно както те изобщо не владеят собствената си сила, ами сами биват надмогвани от нея; всички тези способности се проявяват почти винаги при замъглено или може би изключено съзнание. Франц още на млади години бе познавал такива хора, които съвсем не са рядкост в планините.
към текста >>
45.
Какво върши ангелът в нашето астрално тяло?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Защото можем да повдигнем този въпрос, също както питаме дали, примерно, сега в Лугано вали
дъжд
или не.
Впрочем в тази област е извънредно трудно дори да формулираме един конкретен въпрос. Да, конкретните въпроси са нещо необикновено сложно. Представете си, че някой иска да попита следното: Какво точно върши през настоящия цикъл от общочовешкото развитие, тоест през 1918 г. година, какво точно върши в човешкото етерно тяло, да кажем, йерархията на серафимите или тази на силите (духовете на движението)?
Защото можем да повдигнем този въпрос, също както питаме дали, примерно, сега в Лугано вали дъжд или не.
Във всеки случай няма да получим отговор нито на единия, нито на другия въпрос, ако изхождаме от някакви теории или размишления, а ще получим отговор само чрез конкретното разглеждане на фактите. Както трябва да се осведомим, да кажем, от телеграма, писмо или нещо подобно, дали сега в Лугано вали дъжд или не, така трябва да се осведомим чрез действително проникване във фактите относно въпрос като: Каква задача изпълняват през съвременната епоха от общочовешкото развитие духовете на мъдростта или престолите, да кажем, в човешкото етерно тяло? Но въпрос като току-що повдигнатия е извънредно сложен и ние бихме могли само да се приближим до онези области, където възникват подобни въпроси. В тези области предводителите на човечеството са се погрижили човекът да не разперва току-така надменно и гордо крила в небето, ако му липсва стремеж към истинското познание.
към текста >>
Както трябва да се осведомим, да кажем, от телеграма, писмо или нещо подобно, дали сега в Лугано вали
дъжд
или не, така трябва да се осведомим чрез действително проникване във фактите относно въпрос като: Каква задача изпълняват през съвременната епоха от общочовешкото развитие духовете на мъдростта или престолите, да кажем, в човешкото етерно тяло?
Да, конкретните въпроси са нещо необикновено сложно. Представете си, че някой иска да попита следното: Какво точно върши през настоящия цикъл от общочовешкото развитие, тоест през 1918 г. година, какво точно върши в човешкото етерно тяло, да кажем, йерархията на серафимите или тази на силите (духовете на движението)? Защото можем да повдигнем този въпрос, също както питаме дали, примерно, сега в Лугано вали дъжд или не. Във всеки случай няма да получим отговор нито на единия, нито на другия въпрос, ако изхождаме от някакви теории или размишления, а ще получим отговор само чрез конкретното разглеждане на фактите.
Както трябва да се осведомим, да кажем, от телеграма, писмо или нещо подобно, дали сега в Лугано вали дъжд или не, така трябва да се осведомим чрез действително проникване във фактите относно въпрос като: Каква задача изпълняват през съвременната епоха от общочовешкото развитие духовете на мъдростта или престолите, да кажем, в човешкото етерно тяло?
Но въпрос като току-що повдигнатия е извънредно сложен и ние бихме могли само да се приближим до онези области, където възникват подобни въпроси. В тези области предводителите на човечеството са се погрижили човекът да не разперва току-така надменно и гордо крила в небето, ако му липсва стремеж към истинското познание.
към текста >>
46.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Мисля, че става въпрос да знаем, че има или спенглеризъм[6], това означава упадък на Запада, или трябва да се решим да посрещнем новопристъпващата епоха на светлината след тази на мрака, в която хората са
дъжд
овни червеи спрямо Космоса.
Мисля, че става въпрос да знаем, че има или спенглеризъм[6], това означава упадък на Запада, или трябва да се решим да посрещнем новопристъпващата епоха на светлината след тази на мрака, в която хората са дъждовни червеи спрямо Космоса.
Това не е нищо друго. Но в историята е било необходимо известно време човекът да бъде дъждовен червей, иначе той би бил напълно обсебен от светлината. Той е могъл да постигне своята свобода само през мрачната епоха, и то едва в края на мрачната епоха, в по-новото време. Той е могъл да постигне свободата си само чрез това, че светлината го е оставила невредим, че е можел да води съществуване на дъждовен червей.
към текста >>
Но в историята е било необходимо известно време човекът да бъде
дъжд
овен червей, иначе той би бил напълно обсебен от светлината.
Мисля, че става въпрос да знаем, че има или спенглеризъм[6], това означава упадък на Запада, или трябва да се решим да посрещнем новопристъпващата епоха на светлината след тази на мрака, в която хората са дъждовни червеи спрямо Космоса. Това не е нищо друго.
Но в историята е било необходимо известно време човекът да бъде дъждовен червей, иначе той би бил напълно обсебен от светлината.
Той е могъл да постигне своята свобода само през мрачната епоха, и то едва в края на мрачната епоха, в по-новото време. Той е могъл да постигне свободата си само чрез това, че светлината го е оставила невредим, че е можел да води съществуване на дъждовен червей.
към текста >>
Той е могъл да постигне свободата си само чрез това, че светлината го е оставила невредим, че е можел да води съществуване на
дъжд
овен червей.
Мисля, че става въпрос да знаем, че има или спенглеризъм[6], това означава упадък на Запада, или трябва да се решим да посрещнем новопристъпващата епоха на светлината след тази на мрака, в която хората са дъждовни червеи спрямо Космоса. Това не е нищо друго. Но в историята е било необходимо известно време човекът да бъде дъждовен червей, иначе той би бил напълно обсебен от светлината. Той е могъл да постигне своята свобода само през мрачната епоха, и то едва в края на мрачната епоха, в по-новото време.
Той е могъл да постигне свободата си само чрез това, че светлината го е оставила невредим, че е можел да води съществуване на дъждовен червей.
към текста >>
47.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
И човечеството трябва да вникне в тях; в противен случай то ще напредва само механично също както, ако ми позволите този израз,
дъжд
овният червей, който е обречен на своите елементи и не може да вникне в реалния свят.
Да, ето как са свързани нещата в света.
И човечеството трябва да вникне в тях; в противен случай то ще напредва само механично също както, ако ми позволите този израз, дъждовният червей, който е обречен на своите елементи и не може да вникне в реалния свят.
Хората могат да развият своите заложби само ако се противопоставят на реалния свят. А реалният свят не се състои в това, да повтаряме Дух, Дух, Дух. Реалният духовен свят може да бъде опознат до най-малките си подробности. И едва тогава, скъпи мои приятели, ние ще се издигнем до онези въздействия, които при определени обстоятелства могат да ни озарят като духовни опитности, приблизително по начина, по който ги описах днес пред Вас.
към текста >>
48.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
И не е ли така – не можем да говорим, че ставаш несвободен в следствие на това, че като погледнеш през прозореца и видиш че вали
дъжд
, взимаш чадъра и на улицата го отваряш: просто се налага да се съобразяваме с природните сили.
става крал на Швеция. Син и наследник на Карл IX. бел.на прев.Е.М.) и т.н., във всичко ние можем да видим, че случващото се външно в историята, се импулсира ( не казвам, че се води на повод, а че се импулсира) от свръхсетивните сили, стоящи зад него. Хората остават при това свободни същества. Човек е свободно същество, макар и природните импулси да ръководят неговите постъпки.
И не е ли така – не можем да говорим, че ставаш несвободен в следствие на това, че като погледнеш през прозореца и видиш че вали дъжд, взимаш чадъра и на улицата го отваряш: просто се налага да се съобразяваме с природните сили.
Така, че човек със своите душевно-духовни възможности макар и да стои сред духовни импулси, сред духовни сили и закономерности, все пак остава свободно същество.
към текста >>
49.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Но, скъпи мой приятели, правилните имагинации довеждат и до правилен извод, а именно: ако човек не оживотвори своите мисли, а ги остави на все по-нататъшно умиране, то тези мисли ще пропълзят под Земята, а човек, по отношение на Вселената ще премине към положението на
дъжд
овния червей.
Виждате ли тук още един момент, който ви показва, как антропософията довежда до връзки, можещи да обединят морално-душевното с външно-физическия свят, тогава когато днес не забелязват никаква връзка между тях, а новата теология смята даже за много желателно да направи моралното напълно независимо от физическото. И философите, които днес, задъхвайки се и превели гръб под бремето на естествено-научните изводи, се омотават кое как е; те са доволни, когато могат да кажат: «Да, за природата съществува наука, а във философията трябва да се задоволим с категоричния императив, този, че е невъзможно никакво точно знание». Такива възгледи днес често не излизат извън пределите на отделните школи, но те ще обхванат живота, ако хората не осъзнаят, че душевно-духовното съучаства във физически-сетивното, и как цялото бъдеще на физически-сетивното зависи от това, какво именно човек ще съумее за изработи в душевно-духовното. На основата на това може да се осъзнае, от една страна - цялото безкрайно значение на душевния живот на човечеството, а от друга - това, че човек не е просто някакво блуждаещо по Земята същество, а че принадлежи на цялата Вселена.
Но, скъпи мой приятели, правилните имагинации довеждат и до правилен извод, а именно: ако човек не оживотвори своите мисли, а ги остави на все по-нататъшно умиране, то тези мисли ще пропълзят под Земята, а човек, по отношение на Вселената ще премине към положението на дъждовния червей.
Това е напълно действителна имагинация. Човешката цивилизация би трябвало да избегне превръщането на човека в дъждовен червей, защото иначе Земята ще бъде разбита, раздробена и целта на вселенското развитие, която е изразена съвсем ясно в авансите на човека, няма да бъде достигната. Всичко това са неща, които ние трябва да възприемем не теоретически, не абстрактно, а трябва да ги приемем дълбоко в нашите сърца. Защото антропософията е сърдечна работа, и колкото повече се възприема като сърдечна работа, толкова по-добре се разбира.
към текста >>
Човешката цивилизация би трябвало да избегне превръщането на човека в
дъжд
овен червей, защото иначе Земята ще бъде разбита, раздробена и целта на вселенското развитие, която е изразена съвсем ясно в авансите на човека, няма да бъде достигната.
И философите, които днес, задъхвайки се и превели гръб под бремето на естествено-научните изводи, се омотават кое как е; те са доволни, когато могат да кажат: «Да, за природата съществува наука, а във философията трябва да се задоволим с категоричния императив, този, че е невъзможно никакво точно знание». Такива възгледи днес често не излизат извън пределите на отделните школи, но те ще обхванат живота, ако хората не осъзнаят, че душевно-духовното съучаства във физически-сетивното, и как цялото бъдеще на физически-сетивното зависи от това, какво именно човек ще съумее за изработи в душевно-духовното. На основата на това може да се осъзнае, от една страна - цялото безкрайно значение на душевния живот на човечеството, а от друга - това, че човек не е просто някакво блуждаещо по Земята същество, а че принадлежи на цялата Вселена. Но, скъпи мой приятели, правилните имагинации довеждат и до правилен извод, а именно: ако човек не оживотвори своите мисли, а ги остави на все по-нататъшно умиране, то тези мисли ще пропълзят под Земята, а човек, по отношение на Вселената ще премине към положението на дъждовния червей. Това е напълно действителна имагинация.
Човешката цивилизация би трябвало да избегне превръщането на човека в дъждовен червей, защото иначе Земята ще бъде разбита, раздробена и целта на вселенското развитие, която е изразена съвсем ясно в авансите на човека, няма да бъде достигната.
Всичко това са неща, които ние трябва да възприемем не теоретически, не абстрактно, а трябва да ги приемем дълбоко в нашите сърца. Защото антропософията е сърдечна работа, и колкото повече се възприема като сърдечна работа, толкова по-добре се разбира.
към текста >>
50.
Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Днес хората, ако ми позволите това сравнение, търсят Слънчевата светлина като
дъжд
овни червеи, скрити под земята, докато за да намерят Слънчевата светлина, те просто трябва да излязат на земната повърхност.
Обновлението на социалния живот няма да дойде от всевъзможните дискусии и от всевъзможните институции, имащи отношение към външния сетивен свят; обновлението ще настъпи само ако човечеството бъде обхванато от една могъща инспирираща мисъл, чрез която морално-духовното ще бъде поставено в непосредствена и чувствена връзка с външната природа.
Днес хората, ако ми позволите това сравнение, търсят Слънчевата светлина като дъждовни червеи, скрити под земята, докато за да намерят Слънчевата светлина, те просто трябва да излязат на земната повърхност.
Фактически с дискусии и реформаторски дебати не се постигна нищо! Само един могъщ мисловен импулс, идващ направо от Духа, може да обнови социалния живот! А що се отнася до Великденската мисъл, нека да сме наясно, че тя би могла да получи своя завършен вид, само ако бъде допълнена с мисълта за есенния Михаилов празник.
към текста >>
51.
Четвърта лекция, 7. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Нещата изглеждаха така, както например водните изпарения се издигат над Земята, сгъстяват се в облаци, и падат долу като
дъжд
.
Към онези древни празненства спадаше и още нещо: Хората не само танцуваха, музицираха и пееха; те все повече и повече се вслушваха в това, което се крие зад танците, мелодиите и песните. Колкото по-съзнателно се провеждаха празненствата, толкова повече хората се вслушваха в това, което се завръщаше към тях от Небето. Те отправяха своите големи въпроси към божествено-духовния Космос чрез своите танци, чрез своите песни, чрез своите поетични възгласи и обръщения.
Нещата изглеждаха така, както например водните изпарения се издигат над Земята, сгъстяват се в облаци, и падат долу като дъжд.
Следователно, по някакъв подобен начин въздействията от празничните човешки ритуали се издигаха нагоре и после, естествено не като дъжд, се спускаха долу като нещо, което откриваше на човека Азовата сила. И хората наистина притежаваха една фина чувствителност към странните преобразувания, които настъпваха с въздуха и топлината, намиращи се вътре или около Земята тъкмо по времето на Йоановия празник.
към текста >>
Следователно, по някакъв подобен начин въздействията от празничните човешки ритуали се издигаха нагоре и после, естествено не като
дъжд
, се спускаха долу като нещо, което откриваше на човека Азовата сила.
Към онези древни празненства спадаше и още нещо: Хората не само танцуваха, музицираха и пееха; те все повече и повече се вслушваха в това, което се крие зад танците, мелодиите и песните. Колкото по-съзнателно се провеждаха празненствата, толкова повече хората се вслушваха в това, което се завръщаше към тях от Небето. Те отправяха своите големи въпроси към божествено-духовния Космос чрез своите танци, чрез своите песни, чрез своите поетични възгласи и обръщения. Нещата изглеждаха така, както например водните изпарения се издигат над Земята, сгъстяват се в облаци, и падат долу като дъжд.
Следователно, по някакъв подобен начин въздействията от празничните човешки ритуали се издигаха нагоре и после, естествено не като дъжд, се спускаха долу като нещо, което откриваше на човека Азовата сила.
И хората наистина притежаваха една фина чувствителност към странните преобразувания, които настъпваха с въздуха и топлината, намиращи се вътре или около Земята тъкмо по времето на Йоановия празник.
към текста >>
52.
Трета лекция, 30. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
И когато ученикът постигаше необходимата зрялост, той можеше да каже: Както с помощта на сетивните възприятия, идващи от физическите очи аз виждам
дъжд
овните облаци или синьото небе, така и сега аз мога да потвърдя: Ето, в този случай в моя организъм се извършва един вид преработвателен процес, а в този случай – друг вид преработвателен процес.
За “горния човек” сърцето е един сетивен орган. И да издигне това сърце – като един вид сетивен орган – до определена степен на съзнание: до това се свеждаше обучението на онзи, който работеше за култа на Митра. Той трябваше да стигне до едно по-фино, съзнателно усещане за онова, което се разиграваше в човешкия организъм, в черния дроб, бъбреците, слезката и така нататък. Горният човек, “човекът-глава” трябваше да се издигне до едно по-фино усещане за процесите, разиграващи се в “човека-гърди” и “човека-крайници”. През древните епохи едно такова обучение засягаше не толкова разсъдъчните способности на човека, както е прието да се мисли днес, а целия човек и най-вече неговите чувства.
И когато ученикът постигаше необходимата зрялост, той можеше да каже: Както с помощта на сетивните възприятия, идващи от физическите очи аз виждам дъждовните облаци или синьото небе, така и сега аз мога да потвърдя: Ето, в този случай в моя организъм се извършва един вид преработвателен процес, а в този случай – друг вид преработвателен процес.
към текста >>
Двамата професори имат съпруги и според тогавашните обичаи в Лайпциг, трябвало да се събира
дъжд
овна вода за прането.
В нашите кръгове аз често съм разказвал историята за това, как Шлайден, известният ботаник от 19. век е преподавал в един и същ университет, заедно с Густав Теодор Фехнер и как Шлайден, естествено, е смятал за пълно суеверие грижливо събираните статистически данни за количеството на валежите при пълнолуние, съответно при новолуние. Да, това което казваше Густав Теодор Фехнер относно влиянието на Луната върху времето, според проф. Шлайден беше пълно суеверие. Но веднъж се случило следното.
Двамата професори имат съпруги и според тогавашните обичаи в Лайпциг, трябвало да се събира дъждовна вода за прането.
Естествено г-жа проф. Фехнер и г-жа проф. Шлайден също трябвало да събират дъждовна вода в своите ведра. И понеже става дума за природни факти гжа проф. Шлайден би трябвало, като съпруга си, да каже: Голяма глупост е да смятам, че Лунните фази имат някакво влияние върху количеството на дъждовната вода.
към текста >>
Шлайден също трябвало да събират
дъжд
овна вода в своите ведра.
Шлайден беше пълно суеверие. Но веднъж се случило следното. Двамата професори имат съпруги и според тогавашните обичаи в Лайпциг, трябвало да се събира дъждовна вода за прането. Естествено г-жа проф. Фехнер и г-жа проф.
Шлайден също трябвало да събират дъждовна вода в своите ведра.
И понеже става дума за природни факти гжа проф. Шлайден би трябвало, като съпруга си, да каже: Голяма глупост е да смятам, че Лунните фази имат някакво влияние върху количеството на дъждовната вода. – Но въпреки че г-н проф. Шлайден определял това за глупост и превеждал сериозни аргументи, веднъж г-жа проф. Шлайден влязла в ужасна разправия с г-жа проф.
към текста >>
Шлайден би трябвало, като съпруга си, да каже: Голяма глупост е да смятам, че Лунните фази имат някакво влияние върху количеството на
дъжд
овната вода.
Двамата професори имат съпруги и според тогавашните обичаи в Лайпциг, трябвало да се събира дъждовна вода за прането. Естествено г-жа проф. Фехнер и г-жа проф. Шлайден също трябвало да събират дъждовна вода в своите ведра. И понеже става дума за природни факти гжа проф.
Шлайден би трябвало, като съпруга си, да каже: Голяма глупост е да смятам, че Лунните фази имат някакво влияние върху количеството на дъждовната вода.
– Но въпреки че г-н проф. Шлайден определял това за глупост и превеждал сериозни аргументи, веднъж г-жа проф. Шлайден влязла в ужасна разправия с г-жа проф. Фехнер, поради настояването им едновременно да поставят своите ведра на едно и също място, за да ги напълнят с дъждовна вода по време на пълнолунието. Водени от своя житейски опит жените знаеха за дъждовната вода повече, докато мъжете им напразно спореха от своите катедри.
към текста >>
Фехнер, поради настояването им едновременно да поставят своите ведра на едно и също място, за да ги напълнят с
дъжд
овна вода по време на пълнолунието.
И понеже става дума за природни факти гжа проф. Шлайден би трябвало, като съпруга си, да каже: Голяма глупост е да смятам, че Лунните фази имат някакво влияние върху количеството на дъждовната вода. – Но въпреки че г-н проф. Шлайден определял това за глупост и превеждал сериозни аргументи, веднъж г-жа проф. Шлайден влязла в ужасна разправия с г-жа проф.
Фехнер, поради настояването им едновременно да поставят своите ведра на едно и също място, за да ги напълнят с дъждовна вода по време на пълнолунието.
Водени от своя житейски опит жените знаеха за дъждовната вода повече, докато мъжете им напразно спореха от своите катедри.
към текста >>
Водени от своя житейски опит жените знаеха за
дъжд
овната вода повече, докато мъжете им напразно спореха от своите катедри.
Шлайден би трябвало, като съпруга си, да каже: Голяма глупост е да смятам, че Лунните фази имат някакво влияние върху количеството на дъждовната вода. – Но въпреки че г-н проф. Шлайден определял това за глупост и превеждал сериозни аргументи, веднъж г-жа проф. Шлайден влязла в ужасна разправия с г-жа проф. Фехнер, поради настояването им едновременно да поставят своите ведра на едно и също място, за да ги напълнят с дъждовна вода по време на пълнолунието.
Водени от своя житейски опит жените знаеха за дъждовната вода повече, докато мъжете им напразно спореха от своите катедри.
към текста >>
Всъщност той е един
дъжд
овен червей, обаче такъв
дъжд
овен червей, за който никога не вали
дъжд
.
И така, вгледаме ли се в това, което се разиграва в очертанията на нашата кожа, ние виждаме: там протича нашето дишане, нашето кръвообращение. Там ние, като физически индивиди, принадлежим – с това, което протича в нас – на мировото развитие. Там, в посока навън, ние сме вплетени във външните природни явления, а в посока навътре – в нашето дишане и в нашето кръвообращение. Добре, но какво представлява човекът, що се отнася до неговото съзнание?
Всъщност той е един дъждовен червей, обаче такъв дъждовен червей, за който никога не вали дъжд.
Често пъти се случва така, че когато вървим из някоя местност и завали дъжд, червеите излизат навън и ако обичаме животните, трябва много да внимаваме, за да не настъпим някой от тях. И тогава се замисляме: Да, тези бедни създания трябва винаги да са долу и само, когато завали дъжд, те се показват над земята, а когато не вали, тогава те остават долу. Днешният материалистически настроен човек е точно един такъв дъждовен червей, само че такъв червей, за който никога не вали дъжд. И ако останем в това сравнение, би трябвало да допълня: За него дъждът би се състоял в проблясъка на духовното познание, защото иначе той трябва да се рови там долу, където никога не прониква светлина. Днешното човечество трябва да преодолее тъкмо тази природа на дъждовния червей.
към текста >>
Често пъти се случва така, че когато вървим из някоя местност и завали
дъжд
, червеите излизат навън и ако обичаме животните, трябва много да внимаваме, за да не настъпим някой от тях.
И така, вгледаме ли се в това, което се разиграва в очертанията на нашата кожа, ние виждаме: там протича нашето дишане, нашето кръвообращение. Там ние, като физически индивиди, принадлежим – с това, което протича в нас – на мировото развитие. Там, в посока навън, ние сме вплетени във външните природни явления, а в посока навътре – в нашето дишане и в нашето кръвообращение. Добре, но какво представлява човекът, що се отнася до неговото съзнание? Всъщност той е един дъждовен червей, обаче такъв дъждовен червей, за който никога не вали дъжд.
Често пъти се случва така, че когато вървим из някоя местност и завали дъжд, червеите излизат навън и ако обичаме животните, трябва много да внимаваме, за да не настъпим някой от тях.
И тогава се замисляме: Да, тези бедни създания трябва винаги да са долу и само, когато завали дъжд, те се показват над земята, а когато не вали, тогава те остават долу. Днешният материалистически настроен човек е точно един такъв дъждовен червей, само че такъв червей, за който никога не вали дъжд. И ако останем в това сравнение, би трябвало да допълня: За него дъждът би се състоял в проблясъка на духовното познание, защото иначе той трябва да се рови там долу, където никога не прониква светлина. Днешното човечество трябва да преодолее тъкмо тази природа на дъждовния червей. То трябва да я превъзмогне, да се устреми към светлината, към духовната светлина на деня.
към текста >>
И тогава се замисляме: Да, тези бедни създания трябва винаги да са долу и само, когато завали
дъжд
, те се показват над земята, а когато не вали, тогава те остават долу.
Там ние, като физически индивиди, принадлежим – с това, което протича в нас – на мировото развитие. Там, в посока навън, ние сме вплетени във външните природни явления, а в посока навътре – в нашето дишане и в нашето кръвообращение. Добре, но какво представлява човекът, що се отнася до неговото съзнание? Всъщност той е един дъждовен червей, обаче такъв дъждовен червей, за който никога не вали дъжд. Често пъти се случва така, че когато вървим из някоя местност и завали дъжд, червеите излизат навън и ако обичаме животните, трябва много да внимаваме, за да не настъпим някой от тях.
И тогава се замисляме: Да, тези бедни създания трябва винаги да са долу и само, когато завали дъжд, те се показват над земята, а когато не вали, тогава те остават долу.
Днешният материалистически настроен човек е точно един такъв дъждовен червей, само че такъв червей, за който никога не вали дъжд. И ако останем в това сравнение, би трябвало да допълня: За него дъждът би се състоял в проблясъка на духовното познание, защото иначе той трябва да се рови там долу, където никога не прониква светлина. Днешното човечество трябва да преодолее тъкмо тази природа на дъждовния червей. То трябва да я превъзмогне, да се устреми към светлината, към духовната светлина на деня. И призивът на Михаиловия празник е именно призив към духовната светлина на деня.
към текста >>
Днешният материалистически настроен човек е точно един такъв
дъжд
овен червей, само че такъв червей, за който никога не вали
дъжд
.
Там, в посока навън, ние сме вплетени във външните природни явления, а в посока навътре – в нашето дишане и в нашето кръвообращение. Добре, но какво представлява човекът, що се отнася до неговото съзнание? Всъщност той е един дъждовен червей, обаче такъв дъждовен червей, за който никога не вали дъжд. Често пъти се случва така, че когато вървим из някоя местност и завали дъжд, червеите излизат навън и ако обичаме животните, трябва много да внимаваме, за да не настъпим някой от тях. И тогава се замисляме: Да, тези бедни създания трябва винаги да са долу и само, когато завали дъжд, те се показват над земята, а когато не вали, тогава те остават долу.
Днешният материалистически настроен човек е точно един такъв дъждовен червей, само че такъв червей, за който никога не вали дъжд.
И ако останем в това сравнение, би трябвало да допълня: За него дъждът би се състоял в проблясъка на духовното познание, защото иначе той трябва да се рови там долу, където никога не прониква светлина. Днешното човечество трябва да преодолее тъкмо тази природа на дъждовния червей. То трябва да я превъзмогне, да се устреми към светлината, към духовната светлина на деня. И призивът на Михаиловия празник е именно призив към духовната светлина на деня.
към текста >>
И ако останем в това сравнение, би трябвало да допълня: За него
дъжд
ът би се състоял в проблясъка на духовното познание, защото иначе той трябва да се рови там долу, където никога не прониква светлина.
Добре, но какво представлява човекът, що се отнася до неговото съзнание? Всъщност той е един дъждовен червей, обаче такъв дъждовен червей, за който никога не вали дъжд. Често пъти се случва така, че когато вървим из някоя местност и завали дъжд, червеите излизат навън и ако обичаме животните, трябва много да внимаваме, за да не настъпим някой от тях. И тогава се замисляме: Да, тези бедни създания трябва винаги да са долу и само, когато завали дъжд, те се показват над земята, а когато не вали, тогава те остават долу. Днешният материалистически настроен човек е точно един такъв дъждовен червей, само че такъв червей, за който никога не вали дъжд.
И ако останем в това сравнение, би трябвало да допълня: За него дъждът би се състоял в проблясъка на духовното познание, защото иначе той трябва да се рови там долу, където никога не прониква светлина.
Днешното човечество трябва да преодолее тъкмо тази природа на дъждовния червей. То трябва да я превъзмогне, да се устреми към светлината, към духовната светлина на деня. И призивът на Михаиловия празник е именно призив към духовната светлина на деня.
към текста >>
Днешното човечество трябва да преодолее тъкмо тази природа на
дъжд
овния червей.
Всъщност той е един дъждовен червей, обаче такъв дъждовен червей, за който никога не вали дъжд. Често пъти се случва така, че когато вървим из някоя местност и завали дъжд, червеите излизат навън и ако обичаме животните, трябва много да внимаваме, за да не настъпим някой от тях. И тогава се замисляме: Да, тези бедни създания трябва винаги да са долу и само, когато завали дъжд, те се показват над земята, а когато не вали, тогава те остават долу. Днешният материалистически настроен човек е точно един такъв дъждовен червей, само че такъв червей, за който никога не вали дъжд. И ако останем в това сравнение, би трябвало да допълня: За него дъждът би се състоял в проблясъка на духовното познание, защото иначе той трябва да се рови там долу, където никога не прониква светлина.
Днешното човечество трябва да преодолее тъкмо тази природа на дъждовния червей.
То трябва да я превъзмогне, да се устреми към светлината, към духовната светлина на деня. И призивът на Михаиловия празник е именно призив към духовната светлина на деня.
към текста >>
53.
4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА: Дорнах 26 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
След това имаме същинската земна област, водната, течната материя, която се явява в най-различните форми, като подпочвена вода например, но също и като онази вода, която съществува като изпарения, които се издигат във въздуха и след това падат на Земята под формата на
дъжд
или сняг, и т.н.
И сега можем да кажем: Когато гледаме днешната Земя, ние имаме в Земята това, което произвежда твърдото състояние, вътрешната Луна, закотвено главно в земния магнетизъм, вътрешната Луна, която прави, що то въобще да има твърда материя, да съществува нещо, което има тегло и тегловните сили са тези, които правят от течното да се получи твърдото.
След това имаме същинската земна област, водната, течната материя, която се явява в най-различните форми, като подпочвена вода например, но също и като онази вода, която съществува като изпарения, които се издигат във въздуха и след това падат на Земята под формата на дъжд или сняг, и т.н.
И по-нататък в окръжността имаме това, което е въздухообразно, и всичко това е проникнато от огнения елемент, представляващ остатъка от стария Сатурн. Така щото днес трябва да допуснем в днешната Земя съществуването на нещо, което там горе е Слънце-Сатурн или Сатурн-Слънце. Ние можем винаги да си кажем: Всичко, което се намира там в топлия въздух, който е просветлен от светлината, е Сатурн-Слънце. И ние поглеждаме нагоре и виждаме всъщност нашия въздух проникнат от това, което е действие на Сатурн, което е действие на Слънцето и което после в течение на времето се е развило като атмосфера, която обаче е също само едно последействие на Слънчевата метаморфоза. Това имаме ние така да се каже, когато насочваме поглед нагоре.
към текста >>
54.
6. ШЕСТА СКАЗКА: Дорнах, 28 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Обаче жабата живее във всеобщия астрален елемент, така че съизпитва именно онези астрални процеси, които стават в течение на годината, когато Земята прави астралността да действува в изпарението на водата, в нейното отново слизане на Земята като
дъжд
, или сняг.
При растенията аз Ви говорих за това и ще говоря за това и по-нататък, как астралността на света докосва растението отгоре, докосва го в неговия цвят, без обаче да проникне вътре в него. С тази астралност, така да се каже с астралното тяло на Земята, е свързана жабата, както рибата е свързана с етерното тяло на Земята. Рибата има повече нейната астралност за себе си. Жабата има всъщност нейното етерно тяло много силно за себе си, много по-силно отколкото рибата.
Обаче жабата живее във всеобщия астрален елемент, така че съизпитва именно онези астрални процеси, които стават в течение на годината, когато Земята прави астралността да действува в изпарението на водата, в нейното отново слизане на Земята като дъжд, или сняг.
Тук естествено материалистично мислещият човек казва: водата се изпарява чрез тези или онези ако щете аеродинамични или аеро-механични сили; получаваме нейното издигане нагоре. Образуват се капки; когато тези капки са достатъчно тежки, те падат долу. Обаче това прилича приблизително на положението, като че бихме установили една подобна теория за движението на кръвта на човека, без да вземаме под внимание, че всичко в кръвта живее в нейното движение в организма. Така в кръгообращението на издигащата се във въздуха и слизащата на Земята вода живее астралната атмосфера на Земята, астралността на Земята. И аз не Ви казвам нещо баснословно, както казвам: Именно жабите при другите земноводни животни това също съществува, но в по-слаба форма живеят тази астрална игра, която се проявява в отношенията на състоянието на времето, в метеорологията.
към текста >>
Както знаете, хората не само ги използуват като пророци на състоянието на времето по простия начин, понеже те съизживяват чудесно тази игра чрез това, че са вложени с тяхната астралност в астралността на Земята; жабата не казва никак, че има едно чувство, а тя е само един носител на чувствата, които Земята има през
дъжд
овните периоди, през периодите на засушаване и т.н.
Тук естествено материалистично мислещият човек казва: водата се изпарява чрез тези или онези ако щете аеродинамични или аеро-механични сили; получаваме нейното издигане нагоре. Образуват се капки; когато тези капки са достатъчно тежки, те падат долу. Обаче това прилича приблизително на положението, като че бихме установили една подобна теория за движението на кръвта на човека, без да вземаме под внимание, че всичко в кръвта живее в нейното движение в организма. Така в кръгообращението на издигащата се във въздуха и слизащата на Земята вода живее астралната атмосфера на Земята, астралността на Земята. И аз не Ви казвам нещо баснословно, както казвам: Именно жабите при другите земноводни животни това също съществува, но в по-слаба форма живеят тази астрална игра, която се проявява в отношенията на състоянието на времето, в метеорологията.
Както знаете, хората не само ги използуват като пророци на състоянието на времето по простия начин, понеже те съизживяват чудесно тази игра чрез това, че са вложени с тяхната астралност в астралността на Земята; жабата не казва никак, че има едно чувство, а тя е само един носител на чувствата, които Земята има през дъждовните периоди, през периодите на засушаване и т.н.
Ето защо при определени отношения на състоянието на времето имате повече или по-малко красивите жабешки концерти. Те са главно изразът на жабите за това, което те съизживяват в астралността на Земята. Те наистина не врякат, без да имат повод за това от целия Космос. Те съживеят астралността на Земята.
към текста >>
55.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 24 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
За спартанците е било безразлично дали упражненията се провеждат в
дъжд
или на слънце.
Различно е било при атиняните. Те са обръщали много повече внимание на това, гимнастическите упражнения да са приспособени към условията на времето; те са обръщали голямо внимание на това, детето, изпълняващо гимнастическите си упражнения, по съответен начин да бъде изложено на въздействието на слънчевата светлина.
За спартанците е било безразлично дали упражненията се провеждат в дъжд или на слънце.
Атиняните са изисквали да имат място възбуждащи влияния, особено възбуждащото влияние на Слънцето.
към текста >>
56.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Образува се варовикова мъгла и от друга страна, варовиков
дъжд
.
Пренасяйки се в малко по-късно време в сравнение с възникването и изчезването на процесите на раззеленяване, намираме, че в цялата белтъчна атмосфера има постоянна циркулация на варовикова субстанция.
Образува се варовикова мъгла и от друга страна, варовиков дъжд.
В развитието на Земята е имало период, когато това, което днес е просто изпарение на вода и дъжд, се е състояло от варовикова субстанция, издигала се е и отново е падала надолу, издигала се е и се е спускала. И тук възниква нещо своеобразно: варовикът проявява особена притегателна сила по отношение на тази желеобразна, на тази хрущялоподобна маса, той я пронизва, пропива я със себе си. И чрез земните сили, заключени в него - казах ви, че в него са затворени земни сили, - той разтваря цялата желеобразна маса, която се е образувала под формата на коагулирал белтък. Варовикът взима от небето това, което небето е образувало в белтъчната атмосфера, и го пренася близо до Земята. И от това впоследствие постепенно възникват животните с кости, съдържащи варовик.
към текста >>
В развитието на Земята е имало период, когато това, което днес е просто изпарение на вода и
дъжд
, се е състояло от варовикова субстанция, издигала се е и отново е падала надолу, издигала се е и се е спускала.
Пренасяйки се в малко по-късно време в сравнение с възникването и изчезването на процесите на раззеленяване, намираме, че в цялата белтъчна атмосфера има постоянна циркулация на варовикова субстанция. Образува се варовикова мъгла и от друга страна, варовиков дъжд.
В развитието на Земята е имало период, когато това, което днес е просто изпарение на вода и дъжд, се е състояло от варовикова субстанция, издигала се е и отново е падала надолу, издигала се е и се е спускала.
И тук възниква нещо своеобразно: варовикът проявява особена притегателна сила по отношение на тази желеобразна, на тази хрущялоподобна маса, той я пронизва, пропива я със себе си. И чрез земните сили, заключени в него - казах ви, че в него са затворени земни сили, - той разтваря цялата желеобразна маса, която се е образувала под формата на коагулирал белтък. Варовикът взима от небето това, което небето е образувало в белтъчната атмосфера, и го пренася близо до Земята. И от това впоследствие постепенно възникват животните с кости, съдържащи варовик. Това е нещо, което се развива в късното лемурийско време.
към текста >>
57.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 2 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Слушали сме, че на този етап от земното формиране това е имало място в усилена степен и то е същото, което имаме днес, когато се издигат изпаренията след
дъжд
и после падат долу във вид на вода.
Описах ви състоянието на мировото формиране, в което става следното: в това минало състояние ние имаме Земята. Знаем, че в Земята вече е налице, като съществено за този етап от земното формиране, всичко, което намираме във варовиците, срещащи се в Юра. Във варовиковите планини, във варовиковите слоеве на Земята имаме това, което искаме да разгледаме тук. А Земята я обкръжава това, което вчера нарекохме течен белтък. И ние знаем, че космическите сили действат в този течен белтък по такъв начин, че той се сгъстява в определени форми.
Слушали сме, че на този етап от земното формиране това е имало място в усилена степен и то е същото, което имаме днес, когато се издигат изпаренията след дъжд и после падат долу във вид на вода.
Варовиците се издигат нагоре, пронизват това, което се е сгъстило в течния белтък, изпълват го по такъв начин, че то получава костното в качеството на съдържание и ние имаме формиране на животинското царство в хода на земното развитие. Това животинско царство до някаква степен, благодарение на духовното, което живее във варовиците, се сваля долу от още белтъкообразната атмосфера.
към текста >>
Тук, във варовиковото, имаме нещо, което все още е течно; то се издигало нагоре като мъгла и се стичало надолу като
дъжд
.
И ние чувстваме как формирането на света преминало по някакъв начин от една степен на друга. Да се вгледаме в това.
Тук, във варовиковото, имаме нещо, което все още е течно; то се издигало нагоре като мъгла и се стичало надолу като дъжд.
Варовиковото е било в течно състояние; при издигането нагоре то се е превръщало във въздух, при спускането си надолу се е превръщало в земя. Тук имаме вода, въздух, земя. Това е с една степен по-ниско, отколкото в човешкото отражение: въздух, топлина, вода.
към текста >>
58.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 02.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Скоро след това започва да вали
дъжд
.
Човек винаги чувства нужда да изрази такива неща в образи. Ние стоим някъде във физическия свят. Небето е покрито с облаци. Ние виждаме покритото небе.
Скоро след това започва да вали дъжд.
Това, което още се носеше над нас, скоро след това ние го виждаме в оросените полета, в оросените дървета. Когато с погледа на посветения от човешкия живот поглеждаме обратно във времето, което сме изминали, преди да слезем в земния живот, във времето, което сме прекарали между смъртта и последното раждане, там ние първо виждаме формирането на делата на боговете, последствията на нашите дела в последния ни земен живот; след това виждаме, как това духовно струи като дъжд и долу става наша съдба.
към текста >>
Когато с погледа на посветения от човешкия живот поглеждаме обратно във времето, което сме изминали, преди да слезем в земния живот, във времето, което сме прекарали между смъртта и последното раждане, там ние първо виждаме формирането на делата на боговете, последствията на нашите дела в последния ни земен живот; след това виждаме, как това духовно струи като
дъжд
и долу става наша съдба.
Ние стоим някъде във физическия свят. Небето е покрито с облаци. Ние виждаме покритото небе. Скоро след това започва да вали дъжд. Това, което още се носеше над нас, скоро след това ние го виждаме в оросените полета, в оросените дървета.
Когато с погледа на посветения от човешкия живот поглеждаме обратно във времето, което сме изминали, преди да слезем в земния живот, във времето, което сме прекарали между смъртта и последното раждане, там ние първо виждаме формирането на делата на боговете, последствията на нашите дела в последния ни земен живот; след това виждаме, как това духовно струи като дъжд и долу става наша съдба.
към текста >>
59.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
И тогава си казваме: - В древни времена на човешкото развитие хората са говорили без стеснение върху начина, по който свръхземни духове са слизали на Земята, върху начина, по който земните хора са възлизали в духовния свят след смъртта, за да действат по-нататък от този духовен свят и това е нещо, което отново трябва да дойде, иначе човекът ще остане при своя светоглед на
дъжд
овен червей.
Когато обаче се вгледаме в красивите форми, които имат същевременно нещо линейно, нещо строго, които са нарисувани и не са нарисувани, ние виждаме в тях да живеят мозайките от Равена; в «Светецът» живее една история, която някога е била изживяна от самата индивидуалност, но над която се е разпростряла душевна мъгла, така че от душевната мъгла изниква една друга форма - и когато знаем, че от душевността на жената е било възприето онова, което живее в поемата от Граубюнден «Юрг Йенач», а това, което живее като нещо атакуващо в тази граубюнденска поема, то пък е смелчагата от 30-годишната война, който е бил малко филистерски господин, но все пак е бил смелчага. Когато знаем, че тук в душата, в една особена форма живее онова, което идва от минали земни преживявания, - едва тогава ние започваме всъщност да разбираме.
И тогава си казваме: - В древни времена на човешкото развитие хората са говорили без стеснение върху начина, по който свръхземни духове са слизали на Земята, върху начина, по който земните хора са възлизали в духовния свят след смъртта, за да действат по-нататък от този духовен свят и това е нещо, което отново трябва да дойде, иначе човекът ще остане при своя светоглед на дъждовен червей.
Защото това, което днес се нарича естественонаучен светоглед, е един светоглед на дъждовния червей.
към текста >>
Защото това, което днес се нарича естественонаучен светоглед, е един светоглед на
дъжд
овния червей.
Когато обаче се вгледаме в красивите форми, които имат същевременно нещо линейно, нещо строго, които са нарисувани и не са нарисувани, ние виждаме в тях да живеят мозайките от Равена; в «Светецът» живее една история, която някога е била изживяна от самата индивидуалност, но над която се е разпростряла душевна мъгла, така че от душевната мъгла изниква една друга форма - и когато знаем, че от душевността на жената е било възприето онова, което живее в поемата от Граубюнден «Юрг Йенач», а това, което живее като нещо атакуващо в тази граубюнденска поема, то пък е смелчагата от 30-годишната война, който е бил малко филистерски господин, но все пак е бил смелчага. Когато знаем, че тук в душата, в една особена форма живее онова, което идва от минали земни преживявания, - едва тогава ние започваме всъщност да разбираме. И тогава си казваме: - В древни времена на човешкото развитие хората са говорили без стеснение върху начина, по който свръхземни духове са слизали на Земята, върху начина, по който земните хора са възлизали в духовния свят след смъртта, за да действат по-нататък от този духовен свят и това е нещо, което отново трябва да дойде, иначе човекът ще остане при своя светоглед на дъждовен червей.
Защото това, което днес се нарича естественонаучен светоглед, е един светоглед на дъждовния червей.
към текста >>
60.
Съдържание
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Небесното последствие на делата от определени събития се спуска тогава като един фин
дъжд
в мисловните отразени образи върху Земята.
Кармическо-космически сили на подготовка. В кармата миналите въплъщения действат върху по-късните като един духовен инстинкт вътре в aза; това действие бива осъзнато след смъртта. Мрежата на кармическите връзки. Превръщане на човешките земни дела в душевни небесни дела, когато при съвместното действие на хората във физическия сетивен свят се внася свещено-духовно действие.
Небесното последствие на делата от определени събития се спуска тогава като един фин дъжд в мисловните отразени образи върху Земята.
Но също и твърде реалните признаци на миналата епоха заобикалят, обкръжават днешните хора, примамени от Ариманическото течение на нашето време
към текста >>
61.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Тогава изглежда, като че ли един фин
дъжд
, един духовен
дъжд
е падал на Земята и е оросявал човешките души, тласкайки ги към това, което, така да се каже, исторически се ражда между хората.
По-нататъшната гледка, която след това се явява пред погледа на посветения, е от особено голямо значение. Ние насочваме поглед нагоре. Днес горе се показва поредица от небесни дела, отговарящи на онова, което е ставало тук на Земята в последните 70, 80, 90 години на миналото столетие.
Тогава изглежда, като че ли един фин дъжд, един духовен дъжд е падал на Земята и е оросявал човешките души, тласкайки ги към това, което, така да се каже, исторически се ражда между хората.
към текста >>
Ние виждаме днешния човек като в едно духовно събрание, заобиколен от определени хора, които се стараят да го спечелят, които всъщност са падналите като
дъжд
копия на онова, което е живяло чрез хората в последната третина на 19-то столетие.
Когато проникваме с погледа си в това, ние действително констатираме съвсем точно: - Днес говорим с един човек; това, което той ни казва, опирайки се на общото мнение, не идва от неговите собствени вълнения, от неговите вътрешни импулси, а той ни казва нещо, именно защото принадлежи на тази епоха и това, което ни казва често пъти се явява като стоящо във връзка с онези хора, които са живели през 70-те, 80-те, 90-те години на миналото столетие. Действително е така.
Ние виждаме днешния човек като в едно духовно събрание, заобиколен от определени хора, които се стараят да го спечелят, които всъщност са падналите като дъжд копия на онова, което е живяло чрез хората в последната третина на 19-то столетие.
към текста >>
62.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Аз казах, че както човек се намокря, когато излиза без
дъжд
обран през време на
дъжд
, така и това идва към хората - не може да бъде другояче.
Обаче за да се стигне дотам, е необходимо да не заставаме срещу интелектуализма с една неясна, мъглива дейност, да не излизаме без чадър. Искам да кажа, че сега ние сме изложени на това, което аз нарекох две течения - произнасянето на речи и писателството.
Аз казах, че както човек се намокря, когато излиза без дъждобран през време на дъжд, така и това идва към хората - не може да бъде другояче.
В «най-нежната младежка възраст», когато сме станали на 20 до 24 години, ние трябва да изучаваме в материалистичните книги онова, което е необходимо. Да, през тази нежна възраст до 20, 24 години положението е действително такова, че, когато изучаваме нещата, ние сме подготвяни вътрешно напълно за материализма, подготвяни сме за него от съчетаването на изреченията, от пластичното изграждане на изреченията. Можем да се опълчваме срещу това - но нищо не помага, въпреки всичко сме подготвяни чрез това.
към текста >>
63.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
- Или те биха изразили това космологично; именно от една такава общност, каквато беше тази на Александър или на Аристотел, би било казано и е било казано космологически: -Душата на човека е интелигентна на Земята, но тази интелигентност е една капка от пълнотата на това, което Михаил разлива като интелигентен
дъжд
, който облива хората.
Обаче за онова време е понятно, че един човек, който не приемаше личното безсмъртие, както Аверое в Испания, беше обявен за еретик. Днес ние трябва да разгледаме въпроса съобразно с неговата реалност. Ние трябва да кажем: - В смисъла, в който човекът е станал безсмъртен според неговата Съзнателна душа, той си е извоювал това безсмъртие - това трайно съзнание за личността - след минаване през вратата на смъртта, той си е извоювал това безсмъртие едва от времето, когато Съзнателната душа заема място в него. Ако бихме запитали Аристотел или Александър Велики, как мислят те върху безсмъртието, какво биха ни отговорили те? Важното не са думите, но ако те биха били запитани и биха отговорили според християнската терминология, те биха казали: - Нашата душа е приета от Михаил и ние продължаваме да живеем в общение с Михаил.
- Или те биха изразили това космологично; именно от една такава общност, каквато беше тази на Александър или на Аристотел, би било казано и е било казано космологически: -Душата на човека е интелигентна на Земята, но тази интелигентност е една капка от пълнотата на това, което Михаил разлива като интелигентен дъжд, който облива хората.
И този дъжд идва от Слънцето, Слънцето отново приема обратно в неговата собствена същност душата на човека и душата на човека, която съществува между раждането и смъртта, се излъчва от Слънцето надолу към Земята. Господството на Михаил би било търсено на Слънцето. Така би се отговорило космологически.
към текста >>
И този
дъжд
идва от Слънцето, Слънцето отново приема обратно в неговата собствена същност душата на човека и душата на човека, която съществува между раждането и смъртта, се излъчва от Слънцето надолу към Земята.
Днес ние трябва да разгледаме въпроса съобразно с неговата реалност. Ние трябва да кажем: - В смисъла, в който човекът е станал безсмъртен според неговата Съзнателна душа, той си е извоювал това безсмъртие - това трайно съзнание за личността - след минаване през вратата на смъртта, той си е извоювал това безсмъртие едва от времето, когато Съзнателната душа заема място в него. Ако бихме запитали Аристотел или Александър Велики, как мислят те върху безсмъртието, какво биха ни отговорили те? Важното не са думите, но ако те биха били запитани и биха отговорили според християнската терминология, те биха казали: - Нашата душа е приета от Михаил и ние продължаваме да живеем в общение с Михаил. - Или те биха изразили това космологично; именно от една такава общност, каквато беше тази на Александър или на Аристотел, би било казано и е било казано космологически: -Душата на човека е интелигентна на Земята, но тази интелигентност е една капка от пълнотата на това, което Михаил разлива като интелигентен дъжд, който облива хората.
И този дъжд идва от Слънцето, Слънцето отново приема обратно в неговата собствена същност душата на човека и душата на човека, която съществува между раждането и смъртта, се излъчва от Слънцето надолу към Земята.
Господството на Михаил би било търсено на Слънцето. Така би се отговорило космологически.
към текста >>
64.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 8. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
И всичко, което човек придобие чрез антропософията, не би трябвало да бъде само събиране на теоретични знания, а би трябвало постепенно да въздейства върху изграждането на начина ни на мислене и чувстване, като все по-дълбоко извежда нашата душевност от земното чувстване на
дъжд
овния червей, към чувстването подходящо за духовните светове.
Карма, като съдбовно изграждане на човешкия живот, е нещо така невероятно велико, така царствено за този, който го прозира, че просто чрез това, че той разбира, как кармата се отнася към Всемира, към духовния Космос, той израства по един напълно различен чувствен и душевен начин, а не само до едно теоретично знание.
И всичко, което човек придобие чрез антропософията, не би трябвало да бъде само събиране на теоретични знания, а би трябвало постепенно да въздейства върху изграждането на начина ни на мислене и чувстване, като все по-дълбоко извежда нашата душевност от земното чувстване на дъждовния червей, към чувстването подходящо за духовните светове.
Защото ние хората не принадлежим само на Земята, ние принадлежим на духовните светове. В това, което на Земята е затворено вътре в нашата кожа, се намират взаимодействията на времето, което ние прекарваме между смъртта и едно ново раждане. Вътре в това, което представлява човешката кожа, под определена форма винаги се съдържат всички световни тайни. Човешкото самопознание в никакъв случай не е тази тривиална дума, която често се споменава, не е и нещо сантиментално. Човешкото самопознание е мирово познание.
към текста >>
65.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Арнхайм, 20 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Обаче същевременно това беше за Михаел знак, че от сега нататък управляваната до тогава от него небесна Интелигентност трябваше да се разлее така да се каже като един свещен
дъжд
върху Земята, постепенно да напусне небето.
Обаче едно такова съзнание трябва да бъде задълбочено във всички направления. Защото в смисъла на обясненото вчера ние насочваме поглед в миналото към онова време, когато в духовната област на Слънцето Михаел беше съединен с определен брой свръхземни същества, когато от тази духовна област на Слънцето изпрати на Земята такива знамения, че те можаха да създадат въодушевление от една страна за делата на Александър Велики, от друга страна за Аристотеловата философия; че можаха да произведат така да се каже последната фаза на вдъхновена интелигентност, духовна интелигентност на Земята; че след това заедно с онези човешки души, които бяха изпълнели по негово поръчение такива неща на Земята, Михаел заедно със своите духовни отряди и с отрядите на онези човешки души, които се намираха около такива ръководещи човешки души, наблюдава Тайната на Голгота от Небето. И човек може вече да се проникне с нещо, което действува в душата, когато той поставя пред погледа си онзи момент, в който Михаел заедно с определен брой Ангели, Архангели и човешки души виждаха как Христос напуска Слънцето, за да влезе в тялото на един човек и чрез това, което може да изживее в човешкото тяло на Земята, да се свърже с по-нататъшното развитие на човечеството на Земята.
Обаче същевременно това беше за Михаел знак, че от сега нататък управляваната до тогава от него небесна Интелигентност трябваше да се разлее така да се каже като един свещен дъжд върху Земята, постепенно да напусне небето.
И в 8-то следхристиянско столетие беше така, че онези, които бяха около Михаел видяха, че субстанциалното, което Михаел съхраняваше до тогава, сега вече се намира на Земята.
към текста >>
66.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Торки, 21 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Там можем да видим, как онези духовни същества, които ту се разливат на Земята със слънчевите лъчи, ту се оглеждат в блещукащо-течащия, проливен
дъжд
и улавят своето отражение, онова, което е подчинено на притеглящите сили на Земята, проявява се във въздуха в по-гъстите духове на въздуха.
От това, което историческите документи съобщават за Артус и неговата кръгла маса, ние не ще можем да получим една представа за това, поне не ще можем да получим лесно една представа, какви са били всъщност задачите на тази така наречена кръгла маса на Артус. Но ние ще получим една представа, ако стоим с духовното око на мястото, където някога се е намирал замъкът, и гледаме онази част от морето, която обгръщаме там с поглед, когато гледаме онази част от морето, която е разделена някакси на две части от една планинска шапка /Виж рис. № 3/. Там за относително кратко време можем да видим една чудесна игра между светлината и въздуха, но също и между духовете на елементите, които живеят във въздуха и светлината.
Там можем да видим, как онези духовни същества, които ту се разливат на Земята със слънчевите лъчи, ту се оглеждат в блещукащо-течащия, проливен дъжд и улавят своето отражение, онова, което е подчинено на притеглящите сили на Земята, проявява се във въздуха в по-гъстите духове на въздуха.
Там можем отново да видим, когато дъждът спира и слънчевите лъчи проникват въздуха в неговата чистота, как играта на духовете на елементите става по съвършено друг начин. Там ние виждаме действието на Слънцето в земното вещество. Когато гледаме това, предимно от едно такова място, каквото е това, ние добиваме едно езическо религиозно настроение не можем да бъдем набожни по християнски, езически набожен е нещо различно от християнската набожност тогава ние ставаме езически набожни. Да бъде човек езически набожен, това значи той да се отдаде със сърце и душа на съществуващи в природните действия духовни същества, на множеството съществуващи в природните действия духовни същества.
към текста >>
Там можем отново да видим, когато
дъжд
ът спира и слънчевите лъчи проникват въздуха в неговата чистота, как играта на духовете на елементите става по съвършено друг начин.
От това, което историческите документи съобщават за Артус и неговата кръгла маса, ние не ще можем да получим една представа за това, поне не ще можем да получим лесно една представа, какви са били всъщност задачите на тази така наречена кръгла маса на Артус. Но ние ще получим една представа, ако стоим с духовното око на мястото, където някога се е намирал замъкът, и гледаме онази част от морето, която обгръщаме там с поглед, когато гледаме онази част от морето, която е разделена някакси на две части от една планинска шапка /Виж рис. № 3/. Там за относително кратко време можем да видим една чудесна игра между светлината и въздуха, но също и между духовете на елементите, които живеят във въздуха и светлината. Там можем да видим, как онези духовни същества, които ту се разливат на Земята със слънчевите лъчи, ту се оглеждат в блещукащо-течащия, проливен дъжд и улавят своето отражение, онова, което е подчинено на притеглящите сили на Земята, проявява се във въздуха в по-гъстите духове на въздуха.
Там можем отново да видим, когато дъждът спира и слънчевите лъчи проникват въздуха в неговата чистота, как играта на духовете на елементите става по съвършено друг начин.
Там ние виждаме действието на Слънцето в земното вещество. Когато гледаме това, предимно от едно такова място, каквото е това, ние добиваме едно езическо религиозно настроение не можем да бъдем набожни по християнски, езически набожен е нещо различно от християнската набожност тогава ние ставаме езически набожни. Да бъде човек езически набожен, това значи той да се отдаде със сърце и душа на съществуващи в природните действия духовни същества, на множеството съществуващи в природните действия духовни същества.
към текста >>
67.
Бележки от езотеричния час в Берлин на 2 Октомври 1906. За изграждане на духовното тяло чрез медитация
GA_245 Указания за езотеричното обучение
По-рано нашият Аз е имал другояче устроен инструмент; тялото от четвъртата, атлантската коренна раса, която още не е познавала отделянето на слънцето от
дъжд
а, която се е движила всред стелеща се мъгла, в известен смисъл е било другояче устроено, но нашият Аз е същият.
По-рано нашият Аз е имал другояче устроен инструмент; тялото от четвъртата, атлантската коренна раса, която още не е познавала отделянето на слънцето от дъжда, която се е движила всред стелеща се мъгла, в известен смисъл е било другояче устроено, но нашият Аз е същият.
Още по-различни са били телата на Лемурийската раса, особено в началните стадии, когато те са се движели носейки се във водния и въздушния елемент. Върху тях е работил същият Аз. Нашето физическо тяло е родено от Макрокосмоса; външният свят го е изградил; от нашето физическо тяло нашият Аз трябва да роди духовното тяло. Нашето духовно тяло се нарича Атма. Атма означава дъх (Atem).
към текста >>
68.
Евангелието на познанието и неговата молитва. Предварителна бележка
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Природните елементи беснееха,
дъжд
ът се изливаше на талази, ветровете беснееха.
Враждебните на напредъка на човечеството сили знаеха, че срещу техните намерения сега щеше да се противопостави мощно укрепление. И като че ли те бяха призовали природните сили на помощ, за да попречат на поставянето на основния камък.
Природните елементи беснееха, дъждът се изливаше на талази, ветровете беснееха.
В размекнатата глинесто-варовита почва остана да стърчи нечий галош. Обаче на никого от нас не би му хрумнало да помисли, поради тези причини да се отложи денят на поставянето на основния камък; та той беше за това определен от съдбата.
към текста >>
69.
6. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 5 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
В него живее тонът, подсъзнателният жизнен
дъжд
на музиката, в която тече душата.
Обикновеното съзнание е тук сянкообразно, то не знае нищо за това, обаче душата и духът участвуват в този процес. Този процес изглежда като хаотичен. Това, което пулсира там насам и нататък, протича при всеки човек във формата на музиката. В този процес живее вътрешна музика. И творческото в музиката е: да бъде издигнато горе във външното съзнателно оформление това, което музикантът е свикнал да изживява като музика на своето душевно тяло /астрално тяло/.
В него живее тонът, подсъзнателният жизнен дъжд на музиката, в която тече душата.
Нашата психология се намира още напълно в елементарното; нещата, които хвърлят светлина върху живота на художника, тя има още да ги изследва с помощта на ясновидството. Изживяването на човека е нещо сложно. Това подсъзнателно знание на душата е всъщност същинския импулс на художествената фантазия, като музикалният живот се разиграва между гръбначния стълб и главния мозък, където се вливат кръвта и мозъчната вода, така че нервът е приведен в трептене, което звучи нагоре към мозъка. Ако свържем това с възможността за по-висшето възприятие, в него живее повече вътрешна музика, която бива вкусвана, отколкото в обективния импулс, от който е родена човешката душа, когато човекът слиза от духовния живот и чрез раждането, съответно чрез зачатието влиза във физическото съществуване. Душата влиза в съществуването, като се научава да свири на инструмента на физическото тяло.
към текста >>
70.
1.Първа лекция, Дорнах, 27 Май 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Обаче в замяна на това човекът започна да съизживява годишните времена, годишния цикъл много по-интензивно, отколкото досега, нещо, за което напоследък често съм говорил тук.*7 Всъщност днешният човек се е превърнал в същински
дъжд
овен червей естествено, това е само една метафора той се е превърнал в
дъжд
овен червей, защото продължава да живее по такъв затворен начин, че не усеща абсолютно нищо от процесите в природния свят, докато червеят все пак излиза в горния пласт на почвата, когато завалят
дъжд
овете.
В моята „Тайна наука“ аз обозначавам Втората епоха като Древно-персийска епоха. През тази епоха въз приемането на космическия Аз не беше толкова непосредствено и живо, както през Древно-индийската епоха. То беше, така да се каже, заглушено.
Обаче в замяна на това човекът започна да съизживява годишните времена, годишния цикъл много по-интензивно, отколкото досега, нещо, за което напоследък често съм говорил тук.*7 Всъщност днешният човек се е превърнал в същински дъждовен червей естествено, това е само една метафора той се е превърнал в дъждовен червей, защото продължава да живее по такъв затворен начин, че не усеща абсолютно нищо от процесите в природния свят, докато червеят все пак излиза в горния пласт на почвата, когато завалят дъждовете.
Той констатира само най-драстичните промени във времето и неприятно се изненадва, примерно, ако дъждът го завари без чадър; да, ние се съобразяваме само със зимния сняг, с летните горещини и т.н. Следователно, ние имаме една крайно бедна представа за годишния цикъл. Ние просто не живеем с него, него съизживяваме с цялата си човешка същност. А през Древно-персийската епоха ние можехме да правим това именно с цялата си човешка същност. Тогава нещата изглеждаха така, че през зимата, във времето, което съответствува на нашата Коледа, човекът имаше приблизително следното усещане: Ето, сега Земната душа се съединява със Земята; сега Земята се загръща със своята снежна мантия, която за днешния човек не представлява нищо друго, освен замръзнала вода.
към текста >>
Той констатира само най-драстичните промени във времето и неприятно се изненадва, примерно, ако
дъжд
ът го завари без чадър; да, ние се съобразяваме само със зимния сняг, с летните горещини и т.н.
В моята „Тайна наука“ аз обозначавам Втората епоха като Древно-персийска епоха. През тази епоха въз приемането на космическия Аз не беше толкова непосредствено и живо, както през Древно-индийската епоха. То беше, така да се каже, заглушено. Обаче в замяна на това човекът започна да съизживява годишните времена, годишния цикъл много по-интензивно, отколкото досега, нещо, за което напоследък често съм говорил тук.*7 Всъщност днешният човек се е превърнал в същински дъждовен червей естествено, това е само една метафора той се е превърнал в дъждовен червей, защото продължава да живее по такъв затворен начин, че не усеща абсолютно нищо от процесите в природния свят, докато червеят все пак излиза в горния пласт на почвата, когато завалят дъждовете.
Той констатира само най-драстичните промени във времето и неприятно се изненадва, примерно, ако дъждът го завари без чадър; да, ние се съобразяваме само със зимния сняг, с летните горещини и т.н.
Следователно, ние имаме една крайно бедна представа за годишния цикъл. Ние просто не живеем с него, него съизживяваме с цялата си човешка същност. А през Древно-персийската епоха ние можехме да правим това именно с цялата си човешка същност. Тогава нещата изглеждаха така, че през зимата, във времето, което съответствува на нашата Коледа, човекът имаше приблизително следното усещане: Ето, сега Земната душа се съединява със Земята; сега Земята се загръща със своята снежна мантия, която за днешния човек не представлява нищо друго, освен замръзнала вода. Обаче тогава снежната мантия действително беше дрехата, която Земята обличаше, за да се разграничи от Космоса, за да развие един свой, самостоятелен живот в Космоса, понеже през есенните месеци, включително до времето на нашия Коледен празник, душата на Земята беше плътно свързана с планетарното тяло на Земята.
към текста >>
71.
3.Трета лекция, 2 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Да, обгръщайки с поглед нашата Земя, ние навсякъде виждаме как силите на драматическото изкуство, бих казал, вулканично изригват нагоре, и как силите на епическото изкуство се изливат като благославящ
дъжд
от Небето.
Нека да обобщим: ако се вгледаме в нашия земен свят, ние виждаме как от облаците се спуска божествената муза на епическото изкуство; и как от подземните дълбини се издигат нагоре, като един вид димни стълбове, протъканите от воля дионисиевски сили, които постигат своите цели като си служат с човешките тела.
Да, обгръщайки с поглед нашата Земя, ние навсякъде виждаме как силите на драматическото изкуство, бих казал, вулканично изригват нагоре, и как силите на епическото изкуство се изливат като благославящ дъжд от Небето.
А на същото равнище, където се намираме ние, се разиграва нещо съвсем друго, бих казал, ние виждаме най-външните пратеници на горните Богове, виждаме ги в техните съвместни действия с долните Богове; там космическите сили казвам това не в теоретично-филистерски смисъл, а с ясното съзнание за тяхната огромна формираща мощ се оставят да бъдат завладени от радост, смях и бурно ликуване чрез нимфите на духовно-огнения горен свят; да, там човекът се превръща в едно лирическо същество. Той не усеща вулканичните изблици на драматическия елемент, нито спускащия се от Небето епически елемент; той усеща само лирическия елемент, който се проявява на неговото собствено равнище като един фин полъх от духовния свят, и този полъх не се излива като проливен дъжд над гората, нито изригва като унищожителен вулкан, разцепващ скали и дървета, а нежно шепне в шума на листата, буди радост при вида на цветята, и ни гали в прегръдките на вятъра. Нека да си представим всичко онова, което съществува на нашето равнище и ни позволява да предусетим духовните процеси, протичащи зад видимия физически свят, така че сърцето ни трепва, поемаме радостно въздух и душата ни се издига в онази област, където външните природни явления са само видимите знаци на същинските духовни събития, в които участвуваме и самите ние; да, именно тук живее лирическият елемент, който, бих казал, с радостно лице поглежда нагоре към горните Богове, или пък с угрижен поглед се взира надолу към подземните Богове; и сега лирическият елемент може да се разгърне или в посока на драматически-лирическото, или да се успокои в епически-лирическото, което обаче става възможно само защото човекът, като троично същество живее в обкръжението на Земята със своята средна, ритмична система, областта на чувствата.
към текста >>
Той не усеща вулканичните изблици на драматическия елемент, нито спускащия се от Небето епически елемент; той усеща само лирическия елемент, който се проявява на неговото собствено равнище като един фин полъх от духовния свят, и този полъх не се излива като проливен
дъжд
над гората, нито изригва като унищожителен вулкан, разцепващ скали и дървета, а нежно шепне в шума на листата, буди радост при вида на цветята, и ни гали в прегръдките на вятъра.
Нека да обобщим: ако се вгледаме в нашия земен свят, ние виждаме как от облаците се спуска божествената муза на епическото изкуство; и как от подземните дълбини се издигат нагоре, като един вид димни стълбове, протъканите от воля дионисиевски сили, които постигат своите цели като си служат с човешките тела. Да, обгръщайки с поглед нашата Земя, ние навсякъде виждаме как силите на драматическото изкуство, бих казал, вулканично изригват нагоре, и как силите на епическото изкуство се изливат като благославящ дъжд от Небето. А на същото равнище, където се намираме ние, се разиграва нещо съвсем друго, бих казал, ние виждаме най-външните пратеници на горните Богове, виждаме ги в техните съвместни действия с долните Богове; там космическите сили казвам това не в теоретично-филистерски смисъл, а с ясното съзнание за тяхната огромна формираща мощ се оставят да бъдат завладени от радост, смях и бурно ликуване чрез нимфите на духовно-огнения горен свят; да, там човекът се превръща в едно лирическо същество.
Той не усеща вулканичните изблици на драматическия елемент, нито спускащия се от Небето епически елемент; той усеща само лирическия елемент, който се проявява на неговото собствено равнище като един фин полъх от духовния свят, и този полъх не се излива като проливен дъжд над гората, нито изригва като унищожителен вулкан, разцепващ скали и дървета, а нежно шепне в шума на листата, буди радост при вида на цветята, и ни гали в прегръдките на вятъра.
Нека да си представим всичко онова, което съществува на нашето равнище и ни позволява да предусетим духовните процеси, протичащи зад видимия физически свят, така че сърцето ни трепва, поемаме радостно въздух и душата ни се издига в онази област, където външните природни явления са само видимите знаци на същинските духовни събития, в които участвуваме и самите ние; да, именно тук живее лирическият елемент, който, бих казал, с радостно лице поглежда нагоре към горните Богове, или пък с угрижен поглед се взира надолу към подземните Богове; и сега лирическият елемент може да се разгърне или в посока на драматически-лирическото, или да се успокои в епически-лирическото, което обаче става възможно само защото човекът, като троично същество живее в обкръжението на Земята със своята средна, ритмична система, областта на чувствата.
към текста >>
72.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Септември 14, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Когато си представите как се издигат мъглите, как се оформят облаците и вали
дъжд
, тогава имате в миниатюрен вид онова, което се бе случило над огромни пространства от Атлантида в течение на хилядолетия.
Когато всичко това го имате предвид правилно, ще разберете какво се е случило в края на Атлантската епоха, въздухът не е /бил/ съществувал, какъвто съществува днес. Мъгла е заобикаляла Атлантида.
Когато си представите как се издигат мъглите, как се оформят облаците и вали дъжд, тогава имате в миниатюрен вид онова, което се бе случило над огромни пространства от Атлантида в течение на хилядолетия.
С промяна на неговите външни условия на живеене, човек също се е променил. Преди, в една покрита с гъсти маси мъгла, е живеел народ, който е имал един вид ясновидство. Постепенно започнали да се появяват дъждовните бури: постепенно хората свикнали на съвсем нов начин на живот, на ново възприемане, на ново /съзнание/ осъзнаване. Човешките тела, също е трябвало да се променят. Вие бихте се учудили, ако видехте картини на първите атлантийци.
към текста >>
Постепенно започнали да се появяват
дъжд
овните бури: постепенно хората свикнали на съвсем нов начин на живот, на ново възприемане, на ново /съзнание/ осъзнаване.
Когато всичко това го имате предвид правилно, ще разберете какво се е случило в края на Атлантската епоха, въздухът не е /бил/ съществувал, какъвто съществува днес. Мъгла е заобикаляла Атлантида. Когато си представите как се издигат мъглите, как се оформят облаците и вали дъжд, тогава имате в миниатюрен вид онова, което се бе случило над огромни пространства от Атлантида в течение на хилядолетия. С промяна на неговите външни условия на живеене, човек също се е променил. Преди, в една покрита с гъсти маси мъгла, е живеел народ, който е имал един вид ясновидство.
Постепенно започнали да се появяват дъждовните бури: постепенно хората свикнали на съвсем нов начин на живот, на ново възприемане, на ново /съзнание/ осъзнаване.
Човешките тела, също е трябвало да се променят. Вие бихте се учудили, ако видехте картини на първите атлантийци. Колко по-различни са били те от днешните хора! Не си представяйте обаче, че тази промяна е станала от само себе си. В течение на дълги периоди от време, човешката душа е трябвало да работи върху човешките тела и да доведе до резултати, като тези описани от простия пример за въздействието на архитектурните стилове, върху чувствата на душата, които по-късно се проявяват вън физиономиите.
към текста >>
73.
1. Първа лекция, Щутгарт 21.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Но сега, с помощта на вътрешната сила, която идва от споменатите мисли, Вие просто трябва да отминете този присмех и да го приемете като един чисто външен факт бих искал да кажа, както например факта, че след като сте излезли без чадър, изведнъж започва да вали
дъжд
.
Разбира се, лесно може да се случи така, че в началото нещата да не вървят гладко. Вие влизате, например, в училище и там Ви посрещат пакостници, готови да Ви се присмеят.
Но сега, с помощта на вътрешната сила, която идва от споменатите мисли, Вие просто трябва да отминете този присмех и да го приемете като един чисто външен факт бих искал да кажа, както например факта, че след като сте излезли без чадър, изведнъж започва да вали дъжд.
Естествено, това е една неприятна изненада. Обикновено човек сам прави разлика между присмеха и изненадата от дъжда, който Ви заварва без чадър. Обаче разлика не трябва да се прави; правилно насоченото мислене ще ни убеди, че тази разлика не трябва да се прави и че на присмехът следва да погледнем като на един внезапен дъжд. Ако се проникнем от тези мисли и повярваме в тяхната сила, ще настъпи мига може би след осем или след четиринадесет дни, а може би и след по-дълго време независимо че присмехът продължава, когато ще възникне мечтаната връзка между нас и децата. Въпреки съпротивата, ние сме изградили тази връзка благодарение на това, което сами сме направили от себе си.
към текста >>
Обикновено човек сам прави разлика между присмеха и изненадата от
дъжд
а, който Ви заварва без чадър.
Разбира се, лесно може да се случи така, че в началото нещата да не вървят гладко. Вие влизате, например, в училище и там Ви посрещат пакостници, готови да Ви се присмеят. Но сега, с помощта на вътрешната сила, която идва от споменатите мисли, Вие просто трябва да отминете този присмех и да го приемете като един чисто външен факт бих искал да кажа, както например факта, че след като сте излезли без чадър, изведнъж започва да вали дъжд. Естествено, това е една неприятна изненада.
Обикновено човек сам прави разлика между присмеха и изненадата от дъжда, който Ви заварва без чадър.
Обаче разлика не трябва да се прави; правилно насоченото мислене ще ни убеди, че тази разлика не трябва да се прави и че на присмехът следва да погледнем като на един внезапен дъжд. Ако се проникнем от тези мисли и повярваме в тяхната сила, ще настъпи мига може би след осем или след четиринадесет дни, а може би и след по-дълго време независимо че присмехът продължава, когато ще възникне мечтаната връзка между нас и децата. Въпреки съпротивата, ние сме изградили тази връзка благодарение на това, което сами сме направили от себе си. Преди всичко останало, ние сме длъжни да бъдем наясно за нашата първа педагогическа задача: че първо трябва да направим нещо от самите себе си, за да възникне една мисловна, една вътрешна духовна връзка между учителя и децата, така че да влизаме в класната стая с ясното съзнание: „Ето, тъкмо тази духовна връзка е тук, а не само моите думи и наставления, не само моето преподавателско умение". Всички те са външни подробности и ние трябва да се съобразяваме с тях, но те ще са от полза само ако вземем под внимание основния факт, че съществува несъмнена връзка между нашите собствени мисли от една страна, и онези детски мисли и чувства, които се пробуждат в хода на обучението, от друга страна.
към текста >>
Обаче разлика не трябва да се прави; правилно насоченото мислене ще ни убеди, че тази разлика не трябва да се прави и че на присмехът следва да погледнем като на един внезапен
дъжд
.
Разбира се, лесно може да се случи така, че в началото нещата да не вървят гладко. Вие влизате, например, в училище и там Ви посрещат пакостници, готови да Ви се присмеят. Но сега, с помощта на вътрешната сила, която идва от споменатите мисли, Вие просто трябва да отминете този присмех и да го приемете като един чисто външен факт бих искал да кажа, както например факта, че след като сте излезли без чадър, изведнъж започва да вали дъжд. Естествено, това е една неприятна изненада. Обикновено човек сам прави разлика между присмеха и изненадата от дъжда, който Ви заварва без чадър.
Обаче разлика не трябва да се прави; правилно насоченото мислене ще ни убеди, че тази разлика не трябва да се прави и че на присмехът следва да погледнем като на един внезапен дъжд.
Ако се проникнем от тези мисли и повярваме в тяхната сила, ще настъпи мига може би след осем или след четиринадесет дни, а може би и след по-дълго време независимо че присмехът продължава, когато ще възникне мечтаната връзка между нас и децата. Въпреки съпротивата, ние сме изградили тази връзка благодарение на това, което сами сме направили от себе си. Преди всичко останало, ние сме длъжни да бъдем наясно за нашата първа педагогическа задача: че първо трябва да направим нещо от самите себе си, за да възникне една мисловна, една вътрешна духовна връзка между учителя и децата, така че да влизаме в класната стая с ясното съзнание: „Ето, тъкмо тази духовна връзка е тук, а не само моите думи и наставления, не само моето преподавателско умение". Всички те са външни подробности и ние трябва да се съобразяваме с тях, но те ще са от полза само ако вземем под внимание основния факт, че съществува несъмнена връзка между нашите собствени мисли от една страна, и онези детски мисли и чувства, които се пробуждат в хода на обучението, от друга страна.
към текста >>
74.
3. Трета лекция, 23.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Представете си нагледно как тихият напоителен
дъжд
непрестанно се излива от свръхсетивния свят и как неговите капки не биха имали никаква полза за Земята, ако човекът не ги поемаше в своето тяло.
Нека да обобщим: в хода на своя живот, човек непрекъснато подновява онези вещества и сили, които той е получил в мига на раждането, за да ги предостави в преобразен вид на Земята. Да, веществата и силите, които той предоставя на Земния процес съвсем не са онези вещества и сили, които той заварва при своето раждане. Следователно, той предоставя на Земния процес нещо, което непрекъснато приижда от свръхсетивния свят. Накратко: Чрез своето раждане, човек сваля от свръхсетивния свят нещо, което той свързва с веществата и силите на физическото си тяло; след смъртта си, той го завещава на Земята. Ето как човекът непрекъснато подпомага вливането на сили от свръхсетивния във физическия свят.
Представете си нагледно как тихият напоителен дъжд непрестанно се излива от свръхсетивния свят и как неговите капки не биха имали никаква полза за Земята, ако човекът не ги поемаше в своето тяло.
Тези капки, които човек поема при раждането и отделя от себе си след смъртта, осъществяват едно непрекъснато оплождане на Земята от свръхсетивните сили; точно тези оплождащи, свръхсетивни сили поддържат планетарната еволюция на Земята. Без човешките трупове, Земята отдавна би била мъртва!
към текста >>
75.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Както днес не може да съществува един комитет, който да определя
дъжд
овните дни през 1923 година, необходими за стопанската дейност, а се налага да се съобразяваме с това, което ни се дава от природата, така и самостоятелният стопански организъм ще трябва да се съобразява с наличното количество труд в държавно-юридическия организъм.
Сега Вие ще възразите: Добре, но когато в демократичната държава трудът се разпределя по този начин, може да се стигне до недостиг на човешки труд. Тук е едно от местата, където социалният елемент навлиза в общоисторическото, в общочовешкото развитие. Стопанският живот не бива да е определящ за човешкия труд. Стопанският живот трябва да бъде включен, от една страна, в природата и от друга страна, в регламентирания от държавата човешки труд.
Както днес не може да съществува един комитет, който да определя дъждовните дни през 1923 година, необходими за стопанската дейност, а се налага да се съобразяваме с това, което ни се дава от природата, така и самостоятелният стопански организъм ще трябва да се съобразява с наличното количество труд в държавно-юридическия организъм.
Това е нещо, което мога да изложа пред Вас само като една обща характеристика.
към текста >>
76.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 23.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Вие знаете, че този опит може да бъде проведен и с нисшите животни, дори и с
дъжд
овните червеи.
Ако вземете например някакъв ембрион, достигнал в развитието си до степен на гаструлация. Вие можете да разрежете гаструлата, да я прережете по средата, и всяка една от двете части отново ще се закръгли и ще развие в себе си способността да оформи и трите части на предното, средното и задно черво. И така, разрязваме гаструлата и откриваме, че всяка една от частите се отнася така, както би се отнасяло не разрязаното цяло.
Вие знаете, че този опит може да бъде проведен и с нисшите животни, дори и с дъждовните червеи.
Когато от определени нисши животни отрежем части, същите отново се оформят, така че, изхождайки от вътрешните им формообразуващи сили отново получаваме това, което сме отрязали. Към тези формообразуващи сили трябва да подходим конкретно, а не хипотетично, приемайки някаква жизнена сила тези формообразуващи сили трябва да бъдат насочени конкретно. Защото ако погледнем внимателно, ако действително проследим това, което стои пред нас, то виждаме например следното: виждаме, че ако да кажем, в един много ранен стадий отрежем нещо от тялото на жабата, то останалият организъм, организмът, от който сме отрязали, се възстановява. Който има материалистичен начин на мислене, ще каже: е да, в раната съществуват сили на напрежение в раната се възстановява това, което току що е било изрязано. Но това не може да бъде така.
към текста >>
77.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Дъжд
овните червеи не могат да сторят това, защото не притежават черупки; но все пак въздействията произхождат от тях.
Тук бих желал само да спомена нещо, защото може би ще бъде интересно за някои от Вас: нашата Земя би гъмжяла, би гъмжала от непрекъснати жизнени образования, от непрекъснати карциноми, ако на това гъмжене, от страна на извънземното, не би се противопоставял онзи процес, който на земята бива осъществяван от Меркурий, меркуриалния процес. Важно е човек поне веднъж да е мислил за тези неща. Това, което най-общо се разиграва във формирането на Земята, което можем да наречем и формиращ елемент в субстанциализирането него ние в известна степен, задържан на едно по-ранно стъпало, можем да видим във формирането на черупката на стридата. Единственото, което пречи на стридената черупка изцяло да бъде проникната от процеса на почвообразуване, това е фактът, че все още има отношение спрямо морето, спрямо водата и в известен смисъл е задържана на едно по-рано стъпало на почвообразуването, т.е. уплътнила се на едно по-ранно стъпало на почвообразуването.
Дъждовните червеи не могат да сторят това, защото не притежават черупки; но все пак въздействията произхождат от тях.
Ето защо е напълно валидна мисълта; ако нямаше дъждовни червеи, не би имало формообразуващи сили във вътрешността на земята. Дъждовните червеи вземат значително участие във формообразуващия процес на Земята. Целият свят на дъждовните червеи, заедно, образуват някакси нещо, което излиза извън рамките на формирането на черупката на стридата, и което, тъй както и черупката на стридата, има отношение към цялата Земя. По този начин се достигане до образуването на стридната черупка, но до всичко онова, което е в орната почва и в подобни нея неща, и сродното, което произлиза от нея. Вие, разбира се, ще поставите условието, че ако търсим процеса, разположен в човека още по към вътрешността, отколкото процеса, свързан с химическите или, т.е.
към текста >>
Ето защо е напълно валидна мисълта; ако нямаше
дъжд
овни червеи, не би имало формообразуващи сили във вътрешността на земята.
Важно е човек поне веднъж да е мислил за тези неща. Това, което най-общо се разиграва във формирането на Земята, което можем да наречем и формиращ елемент в субстанциализирането него ние в известна степен, задържан на едно по-ранно стъпало, можем да видим във формирането на черупката на стридата. Единственото, което пречи на стридената черупка изцяло да бъде проникната от процеса на почвообразуване, това е фактът, че все още има отношение спрямо морето, спрямо водата и в известен смисъл е задържана на едно по-рано стъпало на почвообразуването, т.е. уплътнила се на едно по-ранно стъпало на почвообразуването. Дъждовните червеи не могат да сторят това, защото не притежават черупки; но все пак въздействията произхождат от тях.
Ето защо е напълно валидна мисълта; ако нямаше дъждовни червеи, не би имало формообразуващи сили във вътрешността на земята.
Дъждовните червеи вземат значително участие във формообразуващия процес на Земята. Целият свят на дъждовните червеи, заедно, образуват някакси нещо, което излиза извън рамките на формирането на черупката на стридата, и което, тъй както и черупката на стридата, има отношение към цялата Земя. По този начин се достигане до образуването на стридната черупка, но до всичко онова, което е в орната почва и в подобни нея неща, и сродното, което произлиза от нея. Вие, разбира се, ще поставите условието, че ако търсим процеса, разположен в човека още по към вътрешността, отколкото процеса, свързан с химическите или, т.е. свързан с черния дроб, тогава ние отново би трябвало да стигнем до друг един орган на човека.
към текста >>
Дъжд
овните червеи вземат значително участие във формообразуващия процес на Земята.
Това, което най-общо се разиграва във формирането на Земята, което можем да наречем и формиращ елемент в субстанциализирането него ние в известна степен, задържан на едно по-ранно стъпало, можем да видим във формирането на черупката на стридата. Единственото, което пречи на стридената черупка изцяло да бъде проникната от процеса на почвообразуване, това е фактът, че все още има отношение спрямо морето, спрямо водата и в известен смисъл е задържана на едно по-рано стъпало на почвообразуването, т.е. уплътнила се на едно по-ранно стъпало на почвообразуването. Дъждовните червеи не могат да сторят това, защото не притежават черупки; но все пак въздействията произхождат от тях. Ето защо е напълно валидна мисълта; ако нямаше дъждовни червеи, не би имало формообразуващи сили във вътрешността на земята.
Дъждовните червеи вземат значително участие във формообразуващия процес на Земята.
Целият свят на дъждовните червеи, заедно, образуват някакси нещо, което излиза извън рамките на формирането на черупката на стридата, и което, тъй както и черупката на стридата, има отношение към цялата Земя. По този начин се достигане до образуването на стридната черупка, но до всичко онова, което е в орната почва и в подобни нея неща, и сродното, което произлиза от нея. Вие, разбира се, ще поставите условието, че ако търсим процеса, разположен в човека още по към вътрешността, отколкото процеса, свързан с химическите или, т.е. свързан с черния дроб, тогава ние отново би трябвало да стигнем до друг един орган на човека. Този друг орган на човека е именно белият дроб, и белият дроб трябва да бъде разглеждан по двояк начин в човешкия организъм.
към текста >>
Целият свят на
дъжд
овните червеи, заедно, образуват някакси нещо, което излиза извън рамките на формирането на черупката на стридата, и което, тъй както и черупката на стридата, има отношение към цялата Земя.
Единственото, което пречи на стридената черупка изцяло да бъде проникната от процеса на почвообразуване, това е фактът, че все още има отношение спрямо морето, спрямо водата и в известен смисъл е задържана на едно по-рано стъпало на почвообразуването, т.е. уплътнила се на едно по-ранно стъпало на почвообразуването. Дъждовните червеи не могат да сторят това, защото не притежават черупки; но все пак въздействията произхождат от тях. Ето защо е напълно валидна мисълта; ако нямаше дъждовни червеи, не би имало формообразуващи сили във вътрешността на земята. Дъждовните червеи вземат значително участие във формообразуващия процес на Земята.
Целият свят на дъждовните червеи, заедно, образуват някакси нещо, което излиза извън рамките на формирането на черупката на стридата, и което, тъй както и черупката на стридата, има отношение към цялата Земя.
По този начин се достигане до образуването на стридната черупка, но до всичко онова, което е в орната почва и в подобни нея неща, и сродното, което произлиза от нея. Вие, разбира се, ще поставите условието, че ако търсим процеса, разположен в човека още по към вътрешността, отколкото процеса, свързан с химическите или, т.е. свързан с черния дроб, тогава ние отново би трябвало да стигнем до друг един орган на човека. Този друг орган на човека е именно белият дроб, и белият дроб трябва да бъде разглеждан по двояк начин в човешкия организъм. Първо, това органът, извършващ дихателния процес.
към текста >>
78.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 25. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
И това сливане – съпроводено в същото време от едно непрекъснато отпадане на субстанции, като че ли
дъжд
ът се излива от облаците – тази синтезираща дейност на главата лежи в основата на всяка една мисловна дейност.
Точно както в главата имаме един синтетичен процес, така в целия останал организъм, особено в двигателно-веществообменната система, ние имаме един аналитичен процес. Тук всичко е разделено, тук, за разлика от главата, всичко е разделено. Ако в главата бъбречната дейност протича заедно с чревната дейност, напротив, в останалия организъм всичко е разделено, така че ако продължим по-нататък схематичното представяне, примерно на чернодробната дейност или на стомашната дейност, ние бихме могли да кажем, че там те са ясно разграничени една от друга; в главата те протичат заедно, там всичко се слива в едно цяло, всичко се синтезира.
И това сливане – съпроводено в същото време от едно непрекъснато отпадане на субстанции, като че ли дъждът се излива от облаците – тази синтезираща дейност на главата лежи в основата на всяка една мисловна дейност.
За да може човекът да мисли, за да се прояви и за да осъществи едно или друго действие, това което идва от духовно-душевния свят трябва да съхрани обединяващата си функция в посока към главата, чрез което настъпва едно синтетично разчленение на наследствената субстанция. Благодарение на това, в синтетично разчленената наследствена субстанция може да се види едно огледало. Следователно, Вие имате следното: ако при слизането на духовно-душевните сили главата смогне да организира своята синтезираща функция, тогава главата се превръща в огледало и там вътре се отразява външният свят и това дава мисленето, което ние обикновено наблюдаваме. Следователно, ние трябва да различаваме две мисловни функции: тази, която лежи зад възприемаемия свят, която изгражда мозъка – тя е нещо трайно – и другата мисловна функция, в която няма нищо реално, тя е само едно отражение, което при заспиване веднага угасва, а когато не размишляваме – веднага изчезва.
към текста >>
79.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Напротив, нека очите да привикнат към такива цветови впечатления, които да не се различават много, а бавно преливат едно от друго, както става, когато детето наблюдава
дъжд
овната дъга.
Следователно, в този случай сме изправени пред едно много силно доминиране на волята и преди всичко, в процеса на възпитанието трябва да се отнасяме колкото се може по-нежно с нервно-сетивната система, която като цяло е много лабилна. Към нервно-сетивната система на тези деца следва да се отнасяме с голяма нежност и най-вече да не натоварваме очите с четене и други подобни неща, а цялото преподаване да се извършва без зрителни усилия, без четене.
Напротив, нека очите да привикнат към такива цветови впечатления, които да не се различават много, а бавно преливат едно от друго, както става, когато детето наблюдава дъждовната дъга.
Това са част от средствата, които бихме могли да приложим.
към текста >>
80.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
И метеорологичният елемент е доста капризен от дневния
дъжд
чак до кометите.
Тук е заложена само една човешка ограниченост, докато знанието на астрософите от древни времена, на астролозите от още по-древни времена е взимало своето начало от общуването на хората с боговете. Но именно днес ако се изкачим обратно от астрономия та към астрологията, към астрософията и чрез това за живеем в нещо като Макрокосмос, в който навсякъде има рацио, тогава ние достигаме до София /до Мъдростта/. Тогава от другата страна откриваме, как в рамките на това рацио и на тази София в нещата, които не излизат в изчисленията, как там вътре живеят метеорономията и метеорософията, които ние винаги трябва да запитваме единствено според тяхната свободна воля. Това е една друга дама. Външно, в обикновения физически живот ние я наричаме капризна, казваме че е на настроението.
И метеорологичният елемент е доста капризен от дневния дъжд чак до кометите.
Но изкачвайки се все повече от метеорологията към метеорософията, ние достигаме и до едни по-добри качества на тази космическа владетелка, достигаме до тези качества, които проявяват себе си не просто от каприз, и не от някакво космическо настроение, но които изхождат от вътрешната сърдечност на тази дама. Но не съществува друг начин, скъпи мои приятели, освен на изчисленията, на мисленето, на всичко онова, което може да бъде проследено по един рационален път, на всичко това да противопоставим непосредственото запознанство с космическите същества, и да ги опознаем такива, каквито са. Тук те показват себе си, те са тук, отначало те са малко затворени в себе си, те не натрапват себе си. Чрез изчисленията човек непрекъснато напредва, напредва, но при това човек всъщност непрекъснато се отдалечава от същинските космически същества. Така човек достига само до изминали дела.
към текста >>
81.
Съдържание
GA_327 Биодинамично земеделие
Дъжд
овните червеи.
Дървото в цялостното домакинство на природата. Тревистите и житните растения Камбиумът. – Миризмата на тревистите растения и на дърветата. Същността на корена. Сродство на растенията със света насекомите.
Дъждовните червеи.
Светът на птиците. Съотношение на гори, ниви, ливади: регулирането на гората. Вътрешно сродство на храстите с млекопитаещите. Интимно отношение на гъбите към нисшия животински свят. Отношение на растенията към животните, на животните към растенията.
към текста >>
82.
3. Първа лекция, Кобервитц, 7 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Наистина, от една страна е правилно да не се свързва по тривиален начин
дъжд
овното време с фазите на Луната, но от друга страна това, което някога е ставало, става и сега.
Наистина, от една страна е правилно да не се свързва по тривиален начин дъждовното време с фазите на Луната, но от друга страна това, което някога е ставало, става и сега.
При други срещи често съм разказвал, че в Лайпциг имаше двама университетски професори, единият от които, Густав Теодор Фехнер[2], един човек понякога с правилен поглед в духовните неща, въз основа на своите наблюдения, а не поради суеверие, в определена степен можеше да установи, че известни периоди на дъждовно и на не дъждовно време са в зависимост от Луната и нейното обикаляне около Земята. Според него от статистическите изследвания се вижда, че това се явява като една закономерност. Неговият колега обаче, известният професор Шлайден[3], в едно време, когато такива неща се пренебрегваха, отричаше това поради научни разумни основания. Двамата професори бяха женени. И Густав Теодор Фехнер, който беше надарен с хумор, един ден казва: нека нашите жени да решат.
към текста >>
При други срещи често съм разказвал, че в Лайпциг имаше двама университетски професори, единият от които, Густав Теодор Фехнер[2], един човек понякога с правилен поглед в духовните неща, въз основа на своите наблюдения, а не поради суеверие, в определена степен можеше да установи, че известни периоди на
дъжд
овно и на не
дъжд
овно време са в зависимост от Луната и нейното обикаляне около Земята.
Наистина, от една страна е правилно да не се свързва по тривиален начин дъждовното време с фазите на Луната, но от друга страна това, което някога е ставало, става и сега.
При други срещи често съм разказвал, че в Лайпциг имаше двама университетски професори, единият от които, Густав Теодор Фехнер[2], един човек понякога с правилен поглед в духовните неща, въз основа на своите наблюдения, а не поради суеверие, в определена степен можеше да установи, че известни периоди на дъждовно и на не дъждовно време са в зависимост от Луната и нейното обикаляне около Земята.
Според него от статистическите изследвания се вижда, че това се явява като една закономерност. Неговият колега обаче, известният професор Шлайден[3], в едно време, когато такива неща се пренебрегваха, отричаше това поради научни разумни основания. Двамата професори бяха женени. И Густав Теодор Фехнер, който беше надарен с хумор, един ден казва: нека нашите жени да решат. Тогава в Лайпциг съществуваше известен обичай.
към текста >>
Затова събираха
дъжд
овна вода в каци и делви.
Неговият колега обаче, известният професор Шлайден[3], в едно време, когато такива неща се пренебрегваха, отричаше това поради научни разумни основания. Двамата професори бяха женени. И Густав Теодор Фехнер, който беше надарен с хумор, един ден казва: нека нашите жени да решат. Тогава в Лайпциг съществуваше известен обичай. Не беше лесно да се набави вода за пране, трябваше да се носи отдалеч.
Затова събираха дъждовна вода в каци и делви.
Това правеха и г-жа Шлайден и г-жа Фехнер. Но там нямаше достатъчно място за съдовете и на двете и професор Фехнер казва: ако моят уважаван колега е прав, нека г-жа Шлайден постави съдовете си във времето, когато по моите данни според фазите на Луната ще има по-малко дъжд, а моята жена, когато по моите изчисления ще дойде повече дъждовна вода. Ако всичко това е глупост, г-жа проф. Шлайден с готовност ще се съгласи. Това не се хареса на г-жа Шлайден и тя вместо да се води от сведенията на собствения си съпруг, следваше по-скоро съветите на професор Фехнер.
към текста >>
Но там нямаше достатъчно място за съдовете и на двете и професор Фехнер казва: ако моят уважаван колега е прав, нека г-жа Шлайден постави съдовете си във времето, когато по моите данни според фазите на Луната ще има по-малко
дъжд
, а моята жена, когато по моите изчисления ще дойде повече
дъжд
овна вода.
И Густав Теодор Фехнер, който беше надарен с хумор, един ден казва: нека нашите жени да решат. Тогава в Лайпциг съществуваше известен обичай. Не беше лесно да се набави вода за пране, трябваше да се носи отдалеч. Затова събираха дъждовна вода в каци и делви. Това правеха и г-жа Шлайден и г-жа Фехнер.
Но там нямаше достатъчно място за съдовете и на двете и професор Фехнер казва: ако моят уважаван колега е прав, нека г-жа Шлайден постави съдовете си във времето, когато по моите данни според фазите на Луната ще има по-малко дъжд, а моята жена, когато по моите изчисления ще дойде повече дъждовна вода.
Ако всичко това е глупост, г-жа проф. Шлайден с готовност ще се съгласи. Това не се хареса на г-жа Шлайден и тя вместо да се води от сведенията на собствения си съпруг, следваше по-скоро съветите на професор Фехнер.
към текста >>
В течение на годината имаме
дъжд
овни и не
дъжд
овни дни.
В течение на годината имаме дъждовни и недъждовни дни.
В дъжда днешният физик вижда само това, че при дъждовно време на земята пада повече вода, отколкото когато не вали. За него водата е абстрактно вещество, съставено от водород и кислород. Когато се подложи на електролиза, водата се раз пада на две вещества, едното от които има едни, а другото други свойства. С това обаче не е казано всичко за водата. Водата крие много повече от това, което се явява химически като водород и кислород.
към текста >>
В
дъжд
а днешният физик вижда само това, че при
дъжд
овно време на земята пада повече вода, отколкото когато не вали.
В течение на годината имаме дъждовни и недъждовни дни.
В дъжда днешният физик вижда само това, че при дъждовно време на земята пада повече вода, отколкото когато не вали.
За него водата е абстрактно вещество, съставено от водород и кислород. Когато се подложи на електролиза, водата се раз пада на две вещества, едното от които има едни, а другото други свойства. С това обаче не е казано всичко за водата. Водата крие много повече от това, което се явява химически като водород и кислород. Водата е напълно пригодена в областите на Земята да очертава пътя и да насочва силите, които идват например от Луната.
към текста >>
Да приемем, че тъкмо са преминали
дъжд
овни дни и е настъпило пълнолуние.
С това обаче не е казано всичко за водата. Водата крие много повече от това, което се явява химически като водород и кислород. Водата е напълно пригодена в областите на Земята да очертава пътя и да насочва силите, които идват например от Луната. Тя разпределя лунните сили в областта на Земята. Между Луната и водата на Земята съществува определено отношение.
Да приемем, че тъкмо са преминали дъждовни дни и е настъпило пълнолуние.
Да, със силите, които идват на Земята при пълнолуние, става нещо колосално. Те избуяват в цялостното израстване на растението. Те не биха могли да предизвикат този буен растеж, ако не са предшествани от дъждовните дни. Ще трябва да говорим за това, дали е от значение да засеем семената след последван от пълнолуние дъжд или да засяваме по всяко време, без да мислим за тези условия. Разбира се, че и тогава ще се получи нещо, но въпросът е добре ли е да се насочим към сеитба след дъжд и пълнолуние?
към текста >>
Те не биха могли да предизвикат този буен растеж, ако не са предшествани от
дъжд
овните дни.
Тя разпределя лунните сили в областта на Земята. Между Луната и водата на Земята съществува определено отношение. Да приемем, че тъкмо са преминали дъждовни дни и е настъпило пълнолуние. Да, със силите, които идват на Земята при пълнолуние, става нещо колосално. Те избуяват в цялостното израстване на растението.
Те не биха могли да предизвикат този буен растеж, ако не са предшествани от дъждовните дни.
Ще трябва да говорим за това, дали е от значение да засеем семената след последван от пълнолуние дъжд или да засяваме по всяко време, без да мислим за тези условия. Разбира се, че и тогава ще се получи нещо, но въпросът е добре ли е да се насочим към сеитба след дъжд и пълнолуние? Защото това, което пълнолунието трябва да направи, при известни растения става мощно и силно след дъждовни дни и слабо и оскъдно след слънчеви дни. Такива правила се намираха в ръководствата на древното земеделие. Казваше се един афоризъм и се знаеше, какво трябва да се направи.
към текста >>
Ще трябва да говорим за това, дали е от значение да засеем семената след последван от пълнолуние
дъжд
или да засяваме по всяко време, без да мислим за тези условия.
Между Луната и водата на Земята съществува определено отношение. Да приемем, че тъкмо са преминали дъждовни дни и е настъпило пълнолуние. Да, със силите, които идват на Земята при пълнолуние, става нещо колосално. Те избуяват в цялостното израстване на растението. Те не биха могли да предизвикат този буен растеж, ако не са предшествани от дъждовните дни.
Ще трябва да говорим за това, дали е от значение да засеем семената след последван от пълнолуние дъжд или да засяваме по всяко време, без да мислим за тези условия.
Разбира се, че и тогава ще се получи нещо, но въпросът е добре ли е да се насочим към сеитба след дъжд и пълнолуние? Защото това, което пълнолунието трябва да направи, при известни растения става мощно и силно след дъждовни дни и слабо и оскъдно след слънчеви дни. Такива правила се намираха в ръководствата на древното земеделие. Казваше се един афоризъм и се знаеше, какво трябва да се направи. Днес тези максими се смятат за древно суеверие, а няма наука за тези неща, няма желание те да се проучат и установят.
към текста >>
Разбира се, че и тогава ще се получи нещо, но въпросът е добре ли е да се насочим към сеитба след
дъжд
и пълнолуние?
Да приемем, че тъкмо са преминали дъждовни дни и е настъпило пълнолуние. Да, със силите, които идват на Земята при пълнолуние, става нещо колосално. Те избуяват в цялостното израстване на растението. Те не биха могли да предизвикат този буен растеж, ако не са предшествани от дъждовните дни. Ще трябва да говорим за това, дали е от значение да засеем семената след последван от пълнолуние дъжд или да засяваме по всяко време, без да мислим за тези условия.
Разбира се, че и тогава ще се получи нещо, но въпросът е добре ли е да се насочим към сеитба след дъжд и пълнолуние?
Защото това, което пълнолунието трябва да направи, при известни растения става мощно и силно след дъждовни дни и слабо и оскъдно след слънчеви дни. Такива правила се намираха в ръководствата на древното земеделие. Казваше се един афоризъм и се знаеше, какво трябва да се направи. Днес тези максими се смятат за древно суеверие, а няма наука за тези неща, няма желание те да се проучат и установят.
към текста >>
Защото това, което пълнолунието трябва да направи, при известни растения става мощно и силно след
дъжд
овни дни и слабо и оскъдно след слънчеви дни.
Да, със силите, които идват на Земята при пълнолуние, става нещо колосално. Те избуяват в цялостното израстване на растението. Те не биха могли да предизвикат този буен растеж, ако не са предшествани от дъждовните дни. Ще трябва да говорим за това, дали е от значение да засеем семената след последван от пълнолуние дъжд или да засяваме по всяко време, без да мислим за тези условия. Разбира се, че и тогава ще се получи нещо, но въпросът е добре ли е да се насочим към сеитба след дъжд и пълнолуние?
Защото това, което пълнолунието трябва да направи, при известни растения става мощно и силно след дъждовни дни и слабо и оскъдно след слънчеви дни.
Такива правила се намираха в ръководствата на древното земеделие. Казваше се един афоризъм и се знаеше, какво трябва да се направи. Днес тези максими се смятат за древно суеверие, а няма наука за тези неща, няма желание те да се проучат и установят.
към текста >>
83.
7. Въпроси и отговори, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Има ли значение
дъжд
ът при това?
Може ли торът от кравешкия рог да се смеси и поръси заедно с пясък?
Има ли значение дъждът при това?
към текста >>
Що се отнася до пясъка, това може да се направи.Не сме пробвали, но нищо не говори против това.Как действа
дъжд
ът, това трябва да се провери.
Що се отнася до пясъка, това може да се направи.Не сме пробвали, но нищо не говори против това.Как действа дъждът, това трябва да се провери.
Може да се приеме, че дъждът няма да внесе някаква промяна в този процес, дори евентуално може да засили въздействието. От друга страна обаче се отнася все пак до една така висока концентрация на сили, че може да се помисли, дали чрез малкия тласък, който се упражнява от падащите дъждовни капки, няма да се прекали. Действително това е едно фино въздействие и всичко трябва да се вземе предвид. Относно разпръскването на кравешкия тор чрез пясък не може да се възрази.
към текста >>
Може да се приеме, че
дъжд
ът няма да внесе някаква промяна в този процес, дори евентуално може да засили въздействието.
Що се отнася до пясъка, това може да се направи.Не сме пробвали, но нищо не говори против това.Как действа дъждът, това трябва да се провери.
Може да се приеме, че дъждът няма да внесе някаква промяна в този процес, дори евентуално може да засили въздействието.
От друга страна обаче се отнася все пак до една така висока концентрация на сили, че може да се помисли, дали чрез малкия тласък, който се упражнява от падащите дъждовни капки, няма да се прекали. Действително това е едно фино въздействие и всичко трябва да се вземе предвид. Относно разпръскването на кравешкия тор чрез пясък не може да се възрази.
към текста >>
От друга страна обаче се отнася все пак до една така висока концентрация на сили, че може да се помисли, дали чрез малкия тласък, който се упражнява от падащите
дъжд
овни капки, няма да се прекали.
Що се отнася до пясъка, това може да се направи.Не сме пробвали, но нищо не говори против това.Как действа дъждът, това трябва да се провери. Може да се приеме, че дъждът няма да внесе някаква промяна в този процес, дори евентуално може да засили въздействието.
От друга страна обаче се отнася все пак до една така висока концентрация на сили, че може да се помисли, дали чрез малкия тласък, който се упражнява от падащите дъждовни капки, няма да се прекали.
Действително това е едно фино въздействие и всичко трябва да се вземе предвид. Относно разпръскването на кравешкия тор чрез пясък не може да се възрази.
към текста >>
84.
8. Пета лекция, 13 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Тъй като силициевата киселина, оловото, живака, арсена ги доставя небето, доставя ги доброволно с
дъжд
а.
В действителност великата природа не изоставя човека така безмилостно, когато той не се съобразява със силициевата киселина, оловото, живака, арсена, както го изоставя, когато той не взема по правилен начин под внимание калия, калция или фосфорната киселина.
Тъй като силициевата киселина, оловото, живака, арсена ги доставя небето, доставя ги доброволно с дъжда.
За да има по правилен начин фосфорна киселина, калий, вар в земята, човек трябва да я обработва, трябва да я тори по правилен начин. Тях небето не ги доставя от само себе си. Но все пак от продължителното земеделие земята може да обеднее, човек непрекъснато я прави по-бедна. Затова той трябва да я наторява. Възможно е обаче, както е случаят с много селски стопанства, компенсирането с тора да е твърде слабо и недостатъчно.
към текста >>
Надробяваме я на трохи, напълваме с тази раздробена маса черепа на някакво домашно животно, безразлично какво е то, затваряме черепа по възможност с някаква кост, заравяме го на плитко в земята, покриваме го с натрошен торф и насочваме към мястото улук, канавка, за да се излива там повече
дъжд
овна вода.
Събираме дъбова кора, каквато можем да намерим. Нужно е не много, не повече от това, което можем да съберем.
Надробяваме я на трохи, напълваме с тази раздробена маса черепа на някакво домашно животно, безразлично какво е то, затваряме черепа по възможност с някаква кост, заравяме го на плитко в земята, покриваме го с натрошен торф и насочваме към мястото улук, канавка, за да се излива там повече дъждовна вода.
Може даже напълненият с дъбова кора череп да се сложи в каца, в буре, в което да може непрекъснато да се втича и да изтича дъждовна вода; там да се сложи растителна маса, която образува растителна тиня. В тази растителна тиня черепната кутия с раздробената дъбова кора да престои по възможност през есента и зимата снежната вода е също така добра както дъждовната.
към текста >>
Може даже напълненият с дъбова кора череп да се сложи в каца, в буре, в което да може непрекъснато да се втича и да изтича
дъжд
овна вода; там да се сложи растителна маса, която образува растителна тиня.
Събираме дъбова кора, каквато можем да намерим. Нужно е не много, не повече от това, което можем да съберем. Надробяваме я на трохи, напълваме с тази раздробена маса черепа на някакво домашно животно, безразлично какво е то, затваряме черепа по възможност с някаква кост, заравяме го на плитко в земята, покриваме го с натрошен торф и насочваме към мястото улук, канавка, за да се излива там повече дъждовна вода.
Може даже напълненият с дъбова кора череп да се сложи в каца, в буре, в което да може непрекъснато да се втича и да изтича дъждовна вода; там да се сложи растителна маса, която образува растителна тиня.
В тази растителна тиня черепната кутия с раздробената дъбова кора да престои по възможност през есента и зимата снежната вода е също така добра както дъждовната.
към текста >>
В тази растителна тиня черепната кутия с раздробената дъбова кора да престои по възможност през есента и зимата снежната вода е също така добра както
дъжд
овната.
Събираме дъбова кора, каквато можем да намерим. Нужно е не много, не повече от това, което можем да съберем. Надробяваме я на трохи, напълваме с тази раздробена маса черепа на някакво домашно животно, безразлично какво е то, затваряме черепа по възможност с някаква кост, заравяме го на плитко в земята, покриваме го с натрошен торф и насочваме към мястото улук, канавка, за да се излива там повече дъждовна вода. Може даже напълненият с дъбова кора череп да се сложи в каца, в буре, в което да може непрекъснато да се втича и да изтича дъждовна вода; там да се сложи растителна маса, която образува растителна тиня.
В тази растителна тиня черепната кутия с раздробената дъбова кора да престои по възможност през есента и зимата снежната вода е също така добра както дъждовната.
към текста >>
85.
9. Въпроси и отговори, 13 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
В местности, където много вали
дъжд
, правилно ли е торната яма да се покрие?
В местности, където много вали дъжд, правилно ли е торната яма да се покрие?
към текста >>
Всъщност торът трябва да понася обикновеното количество
дъжд
овна вода.
Всъщност торът трябва да понася обикновеното количество дъждовна вода.
Не е полезно, когато торът не получава никаква дъждовна вода; вредно е също, ако дъждът съвсем го измива. Тези неща не могат да се решават по общ начин за всички случаи. Общо може да се каже само това, че дъждовната вода е полезна за тора.
към текста >>
Не е полезно, когато торът не получава никаква
дъжд
овна вода; вредно е също, ако
дъжд
ът съвсем го измива.
Всъщност торът трябва да понася обикновеното количество дъждовна вода.
Не е полезно, когато торът не получава никаква дъждовна вода; вредно е също, ако дъждът съвсем го измива.
Тези неща не могат да се решават по общ начин за всички случаи. Общо може да се каже само това, че дъждовната вода е полезна за тора.
към текста >>
Общо може да се каже само това, че
дъжд
овната вода е полезна за тора.
Всъщност торът трябва да понася обикновеното количество дъждовна вода. Не е полезно, когато торът не получава никаква дъждовна вода; вредно е също, ако дъждът съвсем го измива. Тези неща не могат да се решават по общ начин за всички случаи.
Общо може да се каже само това, че дъждовната вода е полезна за тора.
към текста >>
Не трябва ли течният оборски тор да се държи на закрити места, за да не се размие от
дъжд
а и да запази състава си?
Не трябва ли течният оборски тор да се държи на закрити места, за да не се размие от дъжда и да запази състава си?
към текста >>
В действителност в известен смисъл
дъжд
овната вода е необходима на тора.
В действителност в известен смисъл дъждовната вода е необходима на тора.
Може да се помисли, дали ще е добре за предпазване от дъжда върху тора да се разстеле торфен пласт. Неправилно ще бъде, ако над тора се постави покрив за предпазване от дъжда. От това сигурно ще се влоши качеството на тора.
към текста >>
Може да се помисли, дали ще е добре за предпазване от
дъжд
а върху тора да се разстеле торфен пласт.
В действителност в известен смисъл дъждовната вода е необходима на тора.
Може да се помисли, дали ще е добре за предпазване от дъжда върху тора да се разстеле торфен пласт.
Неправилно ще бъде, ако над тора се постави покрив за предпазване от дъжда. От това сигурно ще се влоши качеството на тора.
към текста >>
Неправилно ще бъде, ако над тора се постави покрив за предпазване от
дъжд
а.
В действителност в известен смисъл дъждовната вода е необходима на тора. Може да се помисли, дали ще е добре за предпазване от дъжда върху тора да се разстеле торфен пласт.
Неправилно ще бъде, ако над тора се постави покрив за предпазване от дъжда.
От това сигурно ще се влоши качеството на тора.
към текста >>
86.
12. Седма лекция, 15 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Тези прелестни животни, които имат особено важно значение за почвата, са
дъжд
овните червеи.
А сега пред нас се изправя един особен факт. Ние можем да видим във всеки случай това е много отдалечено от естеството на ларвите как подземни животни имат способността да регулират етерния живот в почвата, ако той се увеличи твърде много. Ако почвата стане, така да се каже, прекалено жива, ако жизнеността и много се увеличи, тогава тези земни животни имат грижата да освободят почвата от прекалената и виталност. По този начин те играят ролята на вентили и регулатори на наличната в почвата виталност.
Тези прелестни животни, които имат особено важно значение за почвата, са дъждовните червеи.
Дъждовните червеи всъщност трябва да се изучават в техния съвместен живот с почвата, тъй като тези чудесни животни оставят на земята толкова етерност, колкото е нужна на растенията.
към текста >>
Дъжд
овните червеи всъщност трябва да се изучават в техния съвместен живот с почвата, тъй като тези чудесни животни оставят на земята толкова етерност, колкото е нужна на растенията.
А сега пред нас се изправя един особен факт. Ние можем да видим във всеки случай това е много отдалечено от естеството на ларвите как подземни животни имат способността да регулират етерния живот в почвата, ако той се увеличи твърде много. Ако почвата стане, така да се каже, прекалено жива, ако жизнеността и много се увеличи, тогава тези земни животни имат грижата да освободят почвата от прекалената и виталност. По този начин те играят ролята на вентили и регулатори на наличната в почвата виталност. Тези прелестни животни, които имат особено важно значение за почвата, са дъждовните червеи.
Дъждовните червеи всъщност трябва да се изучават в техния съвместен живот с почвата, тъй като тези чудесни животни оставят на земята толкова етерност, колкото е нужна на растенията.
към текста >>
Така под земята имаме тези все още напомнящи ларвите
дъжд
овни червеи и други подобни животни.
Така под земята имаме тези все още напомнящи ларвите дъждовни червеи и други подобни животни.
Би трябвало да се развъждат дъждовни червеи в почви, където те очевидно са необходими. Тогава ще се види, какво благотворно въздействие има развъждането на този подземен животински вид върху растителността и чрез нея върху животинския свят към този въпрос ще се върнем отново.
към текста >>
Би трябвало да се развъждат
дъжд
овни червеи в почви, където те очевидно са необходими.
Така под земята имаме тези все още напомнящи ларвите дъждовни червеи и други подобни животни.
Би трябвало да се развъждат дъждовни червеи в почви, където те очевидно са необходими.
Тогава ще се види, какво благотворно въздействие има развъждането на този подземен животински вид върху растителността и чрез нея върху животинския свят към този въпрос ще се върнем отново.
към текста >>
87.
3. Лекция: Елементите на белтъка като носители на силите на живота
GA_327 Биодинамично земеделие
След юнски
дъжд
всяка локва има жълта покривка от цветен прашец.
Също и при цветния прашец на опложданите от вятъра растения става въпрос за клетки с половин хиплоиден комплект от хромозоми. Цветният прашец изпълва атмосферата. Той се разпространява над почвата на височина до 1500м.[7] Няма причина да не се допусне, че топлите летни течения отнасят цветен прашец чак до границите на атмосферния слой, в средните ширини чак до около 10 000 м височина. Дали това е „хаос в най-далечните околности на света“[8], „разпадане в световен прах“[9]?
След юнски дъжд всяка локва има жълта покривка от цветен прашец.
Цистерните, които събират дъждовна вода от покрива, са покрити с гъст пласт цветен прашец. Но при това едва ли би могло да се говори за разпадане на връзките на веществата.
към текста >>
Цистерните, които събират
дъжд
овна вода от покрива, са покрити с гъст пласт цветен прашец.
Също и при цветния прашец на опложданите от вятъра растения става въпрос за клетки с половин хиплоиден комплект от хромозоми. Цветният прашец изпълва атмосферата. Той се разпространява над почвата на височина до 1500м.[7] Няма причина да не се допусне, че топлите летни течения отнасят цветен прашец чак до границите на атмосферния слой, в средните ширини чак до около 10 000 м височина. Дали това е „хаос в най-далечните околности на света“[8], „разпадане в световен прах“[9]? След юнски дъжд всяка локва има жълта покривка от цветен прашец.
Цистерните, които събират дъждовна вода от покрива, са покрити с гъст пласт цветен прашец.
Но при това едва ли би могло да се говори за разпадане на връзките на веществата.
към текста >>
88.
6. Лекция: Индивидуализиране мероприятията в земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Колко е благоприятен за развитието на изобилна растителност, човек наистина би желал да каже, колко е благодатен един топъл пролетен или проливен бурен
дъжд
, когато не само почвата, но и въздухът е зареден с влага в обширни пространства и на голяма височина.
При влажна, облачна и мъглива атмосфера действат повече близките планети, при сух въздух и ясно време - силите на далечните планети. Това особено ясно човек може да изпита през пролетта.[9] Всеки, който е поливал растенията в сухите периоди, знае колко бавно се развива младият растителен живот при дълготрайно слънчево и сухо време въпреки достатъчно влажната почва. В ясната слънчева атмосфера, която се състои от 80% азот, астралността действа разграждащо и спиращо растежа в свръх нормална степен.
Колко е благоприятен за развитието на изобилна растителност, човек наистина би желал да каже, колко е благодатен един топъл пролетен или проливен бурен дъжд, когато не само почвата, но и въздухът е зареден с влага в обширни пространства и на голяма височина.
Когато Слънцето свети, а не само една покривка от облаци доставя непряка светлина, при влажна атмосфера самата пряка слънчева светлина е по-мека и освободена от синия и ултравиолетовия дял. Сетивно преживяното тук улеснява разбирането на свръхсетивното описание.[10]
към текста >>
Дъжд
овните червеи прекарват летен сън, завити в дълбините на почвата.
Едно растение трябва да се развие първо вегетативно, да се изгради и разлисти, преди да може да цъфти. Съществуват разни варианти при различните видове растения. Лятното засушаване води до относителен биологичен покой на почвата.
Дъждовните червеи прекарват летен сън, завити в дълбините на почвата.
към текста >>
89.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Ако се гледа през
дъжд
а от тази страна, в този случай през осветения от Слънцето
дъжд
се вижда тъмното, вижда се от тази страна синята зона на дъгата.
Би могло много умно да се описва как червеното, оранжевото, жълтото, зеленото и т.н. се появяват в дъгата. Но в последния случай призмата отсъства! Обаче за това даже не се мисли... (пропуск в текста). Последователите на Нютон знаят за това, но не му придават значение.
Ако се гледа през дъжда от тази страна, в този случай през осветения от Слънцето дъжд се вижда тъмното, вижда се от тази страна синята зона на дъгата.
Но освен това, той гледа и от тази страна (на дъжда), пред плоскостта (на дъжда), тук той вижда светлината през тъмното; така че от тази страна той вижда червеното. Следователно цялото явление може да се обясни на основата на един принцип: светлината през тъмнина се вижда червена, мракът през светлина се вижда син.
към текста >>
Но освен това, той гледа и от тази страна (на
дъжд
а), пред плоскостта (на
дъжд
а), тук той вижда светлината през тъмното; така че от тази страна той вижда червеното.
се появяват в дъгата. Но в последния случай призмата отсъства! Обаче за това даже не се мисли... (пропуск в текста). Последователите на Нютон знаят за това, но не му придават значение. Ако се гледа през дъжда от тази страна, в този случай през осветения от Слънцето дъжд се вижда тъмното, вижда се от тази страна синята зона на дъгата.
Но освен това, той гледа и от тази страна (на дъжда), пред плоскостта (на дъжда), тук той вижда светлината през тъмното; така че от тази страна той вижда червеното.
Следователно цялото явление може да се обясни на основата на един принцип: светлината през тъмнина се вижда червена, мракът през светлина се вижда син.
към текста >>
Щайнер: «Дъгата е резултат от отделни явления, предизвиквани в
дъжд
овната капка.
[5] Обаче има известни разлики между учението за цветовете според Нютон и учението за цветовете според Гьоте: Необходимо е да приемем за сведение, че дадените материали за дъгата носят ескизен характер, дадени са само като намек, освен това стенограмата съдържа пропуски. В издаденото под редакцията на Р. Щайнер в кюршнеровската «Немска национална литература» 1897 г., «Учение за цвета на Гьоте» се съдържа следната забележка на Гьоте по повод на дъгата: «Дъгата е един от случаите на рефракция, може би най-сложното от всичките ѝ проявления». В изданието има следната забележка на Р.
Щайнер: «Дъгата е резултат от отделни явления, предизвиквани в дъждовната капка.
Светлината трябва да премине през капката, тоест тя трябва да бъде пречупена (рефракция), след това обаче тя – понеже стоим между Слънцето и капката – трябва да се върне назад, следователно да се отрази». Том 5, с. 329.
към текста >>
90.
Бележки.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Щайнер: «Дъгата е резултат от отделни явления, предизвиквани в
дъжд
овната капка.
11. Обаче има известни разлики между учението за цветовете според Нютон и учението за цветовете според Гьоте: Необходимо е да приемем за сведение, че дадените материали за дъгата носят ескизен характер, дадени са само като намек, освен това стенограмата съдържа пропуски. В издаденото под редакцията на Р. Щайнер в кюршнеровската «Немска национална литература» 1897 г., «Учение за цвета на Гьоте» се съдържа следната забележка на Гьоте по повод на дъгата: «Дъгата е един от случаите на рефракция, може би най-сложното от всичките й проявления». В изданието има следната забележка на Р.
Щайнер: «Дъгата е резултат от отделни явления, предизвиквани в дъждовната капка.
Светлината трябва да премине през капката, тоест тя трябва да бъде пречупена (рефракция), след това обаче тя - понеже стоим между Слънцето и капката - трябва да се върне назад, следователно да се отрази». Том 5, с. 329.
към текста >>
91.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 октомври 1923 г. За циановодородната киселина и азота, въглеродния двуокис и кислорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Какво трябва да кажем, ако не просто дупчим Земята като
дъжд
овни червеи, а сме осведомени за това, как са се появили каменните въглища?
Казвал съм ви и друго: въглеродният двуокис се състои от кислород и въглерод. Въглеродът, който се съдържа в каменните въглища, се намира тук, а кислородът се намира във въздуха. Казвал съм ви, че когато Луната е излизала, когато се е отделяла от Земята, се е появил кислородът. Но тогава от въглеродния двуокис се е появил и въглеродът, който е останал в Земята; това са каменните въглища, намиращи се в Земята. Сега помислете: ние изкопаваме днес каменните въглища от Земята.
Какво трябва да кажем, ако не просто дупчим Земята като дъждовни червеи, а сме осведомени за това, как са се появили каменните въглища?
Някога Луната е излязла, отделяйки се от Земята, и е дарила въздуха с кислород, а земната почва - с въглища. Би следвало да кажем: о, ти, Луна, ти богато ни дари, когато напускаше Земята, ти не просто се отдели, напускайки Земята, а ни остави във въздуха кислород, а в земята - въглища! И така, Луната е наша твърде фина космическа дружка: защото, когато още е била с нас, е поддържала нашите души с това, че винаги е изработвала въглена киселина и нея тя ни е оставила. Тя ни е оставила навън въглерода, каменните въглища на Земята. Тя не се е отделила като крадец, който нищо не оставя и всичко прибира със себе си, а е създала възможности за съществуването на физическия човек.
към текста >>
92.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 октомври 1923 г. Разликата между хората от горещите зони и ескимосите.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Тук бих обърнал вниманието ви върху това, че в местности, разположени в така наречената тропическа зона, където през по-голямата част от годината е горещо и само понякога горещината се сменя от съвсем кратка
дъжд
овна зима - да кажем, в Южен Египет или в Индия, - човек вътрешно изглежда съвсем различно от хората там, където постоянно е студено, в областите, разположени например близо до Северния полюс.
Доктор Щайнер: Ще се опитам да ви изложа тази тема в такава връзка, че да бъде лесно да завършим това, за което говорихме последния понеделник[1]. Често съм ви обръщал внимание върху това, че човекът е много сложно същество. Това не е толкова забележимо във външните проявления на човека, но е забележимо във вътрешните му проявления, а също и във вътрешната телесност на човека.
Тук бих обърнал вниманието ви върху това, че в местности, разположени в така наречената тропическа зона, където през по-голямата част от годината е горещо и само понякога горещината се сменя от съвсем кратка дъждовна зима - да кажем, в Южен Египет или в Индия, - човек вътрешно изглежда съвсем различно от хората там, където постоянно е студено, в областите, разположени например близо до Северния полюс.
Областите, разположени близо до Северния полюс, имат пряко отношение към това, за което сега попитахте; те имат много сили, които се проявяват в прекрасните форми на снежинките. Можем да кажем така: на Земята имаме такива области, които силно се нагряват и осветяват от Слънцето, където Слънцето има голямо влияние; също имаме и такива области, където влиянието на Слънцето е незначително, където господстват снегът и ледът. Защото вие знаете, че не само снежинките имат всевъзможни прекрасни, удивително красиви форми - снежинките имат на първо място такива форми, в основата на които стои шестоъгълник, - но има също и ето такива форми (вж. рис.).
към текста >>
93.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Спартанците мислели така: всичко, което момчетата изпълняват при движенията, трябва да произлиза от тялото им; нищо друго не се е вземало предвид: ни
дъжд
, нито град, нито буря или вятър.
Гимнастиците-педагози веднага биха ги вкарали в ред! Ако при атиняните се е случел такъв ден, като днес, такъв ветровит, тогава те биха събрали своите деца вътре, в помещение, и биха се занимавали с тях с риторика. Но когато Слънцето е греело, когато всичко е блестяло, те ги извеждали на воля. И там, на воля, атинските малчугани е трябвало да изпълняват своите гимнастически упражнения. Защото атиняните са разсъждавали различно от спартанците.
Спартанците мислели така: всичко, което момчетата изпълняват при движенията, трябва да произлиза от тялото им; нищо друго не се е вземало предвид: ни дъжд, нито град, нито буря или вятър.
Казвали си така: движенията трябва да изхождат от самия човек.
към текста >>
94.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
пр.) вали
дъжд
, той отмива нектара от цветята и дърветата, така че през тази година мед няма да има.
Втори въпрос: едно старо селско правило гласи: ако на трети май, в деня на Намирането на Светия Кръст Господен (католически празник, който се празнува на 3 май по григорианския календар - бел.
пр.) вали дъжд, той отмива нектара от цветята и дърветата, така че през тази година мед няма да има.
Наблюденията ми за последните четири години позволяват да предположа, че в това правило има нещо вярно. Възможно ли е това въобще?
към текста >>
Какво означава, ако в това време на годината, в началото на май времето е
дъжд
овно?
Доктор Щайнер: Да, господа, това е нещо, което ни вкарва в най-дълбоката област на природните въздействия. Виждате ли, няма голямо значение, че това е прикачено към деня на Намирането на Светия Кръст Господен, към 3 май. Тук от значение е, че за това време от годината в указаните дни е характерна максимална активност.
Какво означава, ако в това време на годината, в началото на май времето е дъждовно?
Казвал съм ви[4], че сега точката на началото на пролетта е разположена в съзвездието Риби. В съзвездието Риби Слънцето остава примерно до 23 април. След това Слънцето в своето кръгово движение преминава в съзвездието Овен. Слънчевите лъчи в началото на май идват от съвсем различен район на Вселената, отколкото в останалото време. Да допуснем, че в началото на май, на трето число, е било ясно.
към текста >>
Какво означава, ако на 3 май, тоест в началото на май, времето е
дъжд
овно?
Слънчевите лъчи в началото на май идват от съвсем различен район на Вселената, отколкото в останалото време. Да допуснем, че в началото на май, на трето число, е било ясно. Какво означава това? Това значи, че на 3 май, благодарение на своята мощ-на сила, Слънцето е било по-силно от цялото земно начало. Всичко, което става на Земята, ако времето е ясно, става под въздействието на Слънцето.
Какво означава, ако на 3 май, тоест в началото на май, времето е дъждовно?
Това означава, че земните сили са по-мощни, а слънчевото въздействие се потиска от тях.
към текста >>
Ако властта на Земята се окаже по-силна, ако по това време вали
дъжд
, цветята не могат да се развиват под влиянието на лъчите на Слънцето, идващи от съзвездието Овен, и на тях им се налага да изчакат до по-късно; развитието им въобще може да бъде прекъснато.
Всичко това има огромно значение за вегетацията на растенията. Ако по времето, когато слънчевите лъчи идват от съзвездието Овен, силите на Слънцето могат да действат непосредствено, могат да вкарат в растението цялата си мощ, тогава в растенията се образува сладкото вещество, което намираме в меда. Тогава пчелите намират нектар.
Ако властта на Земята се окаже по-силна, ако по това време вали дъжд, цветята не могат да се развиват под влиянието на лъчите на Слънцето, идващи от съзвездието Овен, и на тях им се налага да изчакат до по-късно; развитието им въобще може да бъде прекъснато.
Тогава процесът на образуване на нектар в цветята не върви нормално и пчелите не го откриват.
към текста >>
Дъжд
овното време означава, че силите на Слънцето се потискат, хубавото време означава, че слънчевите сили могат да развиват цялата си мощ.
Именно така може да се обясни това на този, който знае, че всичко, ставащо на Земята - както отново и отново ви казвам, - се намира под влиянието на Космоса, на това, което се намира зад пределите на Земята.
Дъждовното време означава, че силите на Слънцето се потискат, хубавото време означава, че слънчевите сили могат да развиват цялата си мощ.
Тук работата не е в това, че силите на Слънцето идват, а в това, че те идват от определен район, не оттам, където ги виждаме сега, а именно от съзвездието Овен. От всеки район силите на Слънцето действат различно. Само Слънцето не прави това; това става, защото Слънцето огрява Земята, намирайки се на преден план, а зад него е разположено в космоса съзвездието Овен. Слънцето първо поема това, което му дава Овенът, а след това го отдава в слънчевите лъчи. Съвсем различно е, когато Слънцето изпраща лъчите си към Земята, в началото на май или в края на май.
към текста >>
95.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Знаете, че падащите валежи,
дъжд
овната вода представлява дестилат, тоест чиста, несъдържаща примеси вода.
И със Земята работата стои по същия начин, господа. Но на вас няма да ви се удаде да видите - дори и да стигнете много далеч, да станете световни пътешественици, - че самата Земя си приготвя обед! И въпреки това тя се храни, в нея става постоянна обмяна на веществата, защото нагоре от Земята постоянно се издига пара, мъгла.
Знаете, че падащите валежи, дъждовната вода представлява дестилат, тоест чиста, несъдържаща примеси вода.
Но Земята получава по-фина храна от Космоса. На нея не й се налага да сяда на масата. Защото само ние, хората, бидейки еманципирани от Земята, сме принудени първо да добиваме от нея хранителните си продукти. Земята сама храни себе си с тези фини вещества, които винаги присъстват в мировото пространство. Тя яде постоянно, само че това не се забелязва, тъй като трапезата й носи фин характер.
към текста >>
96.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Ако обръщам погледа си към това, как човек възниква във физически смисъл, в качеството му на физически човек, аз гледам към силите, които откривам, гледайки израстването на дърветата в природата, възможно само при наличие на изпаряваща се вода и падане на
дъжд
.
Там преди всичко обръщали внимание върху факта, че човек се явява природно същество. Човек е природно същество, когато с помощта на природните сили той се ражда от майчиното тяло като физически човек. При това - както мислели и усещали тогава - в човека действат природни сили.
Ако обръщам погледа си към това, как човек възниква във физически смисъл, в качеството му на физически човек, аз гледам към силите, които откривам, гледайки израстването на дърветата в природата, възможно само при наличие на изпаряваща се вода и падане на дъжд.
Това са природните сили. Но зад тези природни сили в древността виждали духовни сили. Навсякъде в природата проявявали активност тези духовни сили. Ако вътре в планината възниква кристал, следователно ако камъкът расте, действат духовните сили. Когато водата се изпарява и се образуват облаци, пада дъжд, действат духовните сили.
към текста >>
Когато водата се изпарява и се образуват облаци, пада
дъжд
, действат духовните сили.
Ако обръщам погледа си към това, как човек възниква във физически смисъл, в качеството му на физически човек, аз гледам към силите, които откривам, гледайки израстването на дърветата в природата, възможно само при наличие на изпаряваща се вода и падане на дъжд. Това са природните сили. Но зад тези природни сили в древността виждали духовни сили. Навсякъде в природата проявявали активност тези духовни сили. Ако вътре в планината възниква кристал, следователно ако камъкът расте, действат духовните сили.
Когато водата се изпарява и се образуват облаци, пада дъжд, действат духовните сили.
Същите тези духовни сили действат и в човека, когато в ембрионално състояние той се развива в тялото на майката. Същите тези духовни сили действат, когато кръвта му струи в кръвоносната система, когато той вдиша и издиша. Във всичко, което тогава виждали в качеството му на дух в природата, видим също така и във физическия човек, виждали принципа на Отец, виждали Отец, доколкото естествознанието било в същото време и религия.
към текста >>
97.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник
GA_353 История на човечеството и културните народи
Той още не бил този «материализъм на
дъжд
овния червей», когато човек гледа само Земята.
Така празника Пасха го направили пролетен. Това е било нещо, предизвикано от материализма, дори и този материализъм все още да е гледал към небето и да е насрочвал празника Пасха в съответствие със Слънцето и Луната. През III, IV в. сл. Р. Хр. материализъм вече е имало, макар и материализмът от това време най-малкото е поглеждал към света.
Той още не бил този «материализъм на дъждовния червей», когато човек гледа само Земята.
Названието «материализъм на дъждовния червей» е предложено по причината, че дъждовните червеи винаги се намират под земята и в най-добрия случай изпълзяват отгоре само по време на дъжд. Именно така стои работата със съвременните хора. Съвременните хора вече не разглеждат нищо друго освен намиращото се на Земята. В началото на празнуването на Пасха материализмът все още е вярвал, че има милиони звезди, които влияят върху човека. Но и това е било забравено към XVI столетие.
към текста >>
Названието «материализъм на
дъжд
овния червей» е предложено по причината, че
дъжд
овните червеи винаги се намират под земята и в най-добрия случай изпълзяват отгоре само по време на
дъжд
.
Това е било нещо, предизвикано от материализма, дори и този материализъм все още да е гледал към небето и да е насрочвал празника Пасха в съответствие със Слънцето и Луната. През III, IV в. сл. Р. Хр. материализъм вече е имало, макар и материализмът от това време най-малкото е поглеждал към света. Той още не бил този «материализъм на дъждовния червей», когато човек гледа само Земята.
Названието «материализъм на дъждовния червей» е предложено по причината, че дъждовните червеи винаги се намират под земята и в най-добрия случай изпълзяват отгоре само по време на дъжд.
Именно така стои работата със съвременните хора. Съвременните хора вече не разглеждат нищо друго освен намиращото се на Земята. В началото на празнуването на Пасха материализмът все още е вярвал, че има милиони звезди, които влияят върху човека. Но и това е било забравено към XVI столетие. Така празникът Пасха е бил пренесен през пролетта.
към текста >>
98.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма
GA_353 История на човечеството и културните народи
Ако вали
дъжд
, хората с разбиране се отнасят към факта, че следва да прекратят някакви работи на Земята, нали така?
Виждате ли, понякога привлича вниманието как днес хората, като не са в състояние да излязат извън пределите на абстрактното мислене, си блъскат главите над проблемите с природните явления. В настоящето например е известно, че слънчевите петна - защото и на Слънцето има петна - на период от единадесет, дванадесет години отново и отново се появяват в нарастващ брой. Обаче макар и да е известно, че по време на появяването на слънчевите петна на Земята винаги се нарушава спокойствието, никой не е склонен действително да отчита това извънземно влияние върху Земята, което се проявява в слънчевите петна. Но такова влияние несъмнено има!
Ако вали дъжд, хората с разбиране се отнасят към факта, че следва да прекратят някакви работи на Земята, нали така?
Ако дъждът се лее като из ведро, те не могат да сеят както трябва или нещо от този род. Те трябва да се съобразят с природните условия. В дадения случай природата оказва влияние върху съзнателния живот на човека. Но върху безсъзнателния живот на човека огромно влияние оказва цялото космическо обкръжение, включвайки света на звездите, на небесните тела. Така слънчевата светлина, имаща значение за човека, достига до него по съвсем различен начин, ако тя на места е помрачена, отколкото ако навсякъде е ярка.
към текста >>
Ако
дъжд
ът се лее като из ведро, те не могат да сеят както трябва или нещо от този род.
Виждате ли, понякога привлича вниманието как днес хората, като не са в състояние да излязат извън пределите на абстрактното мислене, си блъскат главите над проблемите с природните явления. В настоящето например е известно, че слънчевите петна - защото и на Слънцето има петна - на период от единадесет, дванадесет години отново и отново се появяват в нарастващ брой. Обаче макар и да е известно, че по време на появяването на слънчевите петна на Земята винаги се нарушава спокойствието, никой не е склонен действително да отчита това извънземно влияние върху Земята, което се проявява в слънчевите петна. Но такова влияние несъмнено има! Ако вали дъжд, хората с разбиране се отнасят към факта, че следва да прекратят някакви работи на Земята, нали така?
Ако дъждът се лее като из ведро, те не могат да сеят както трябва или нещо от този род.
Те трябва да се съобразят с природните условия. В дадения случай природата оказва влияние върху съзнателния живот на човека. Но върху безсъзнателния живот на човека огромно влияние оказва цялото космическо обкръжение, включвайки света на звездите, на небесните тела. Така слънчевата светлина, имаща значение за човека, достига до него по съвсем различен начин, ако тя на места е помрачена, отколкото ако навсякъде е ярка.
към текста >>
99.
Съдържание
GA_354 Сътворението на света и човека
С разпадането на кометите и падането им като метеоритни
дъжд
ове, те подобно на храна преминават в Земята и действат като вселенско лекарство за премахване на нервността у хората.
В последните столетия особен принос в общото отслабване на здравето на хората е внесло увлечението по картофите. Изследванията на духовната наука създават фундамент за медицината. Очакванията за край на света поради сблъсък с кометата през 1773 и последващите такива в годините 1832, 1845/46, 1852 г.. и 1872. Книгата на Литроу за кометата от 1832 (Кометата Биела) и кометите като цяло. Прекомерното изучаване на всевъзможни науки от най-ранна детска възраст води до повишена нервност сред населението.
С разпадането на кометите и падането им като метеоритни дъждове, те подобно на храна преминават в Земята и действат като вселенско лекарство за премахване на нервността у хората.
Няма да може да се достигне дори частично разрешение на социалния въпрос, докато науката отново не стане духовна. Само с помощта на духовното познание можем да се запознаем със социалните закономерности. Марксизмът се основава на погрешно знание за обществото. Работническият въпрос ще приеме съвсем друга форма, когато всичко ще бъде разглеждано от духовна гледна точка.
към текста >>
100.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 юни 1924 г.
GA_354 Сътворението на света и човека
Днес се казва: вали
дъжд
; вали
дъжд
- това бихте казали вие тогава - и Земята се опложда!
И така, тук се е намирало това мирово тяло, наоколо са се разполагали други мирови тела и те са оказвали всевъзможни влияния; отвън са се внедрявали зародиши и са оплодотворявали цялата лунна земя. И ако някой от вас би могъл да живее тогава и попаднеше на това първоначално мирово тяло, за ставащото там той не би казал, че падат капки - така не би се изразил.
Днес се казва: вали дъжд; вали дъжд - това бихте казали вие тогава - и Земята се опложда!
Тогава е имало време през годината, през което отвсякъде са постъпвали тези оплождащи зародиши, и е имало време през годината, когато всичко това е зреело, когато оплождащите зародиши не са идвали. Така че тогава оплождането е имало всемирен характер. Но човек не се е раждал, той е ставал само оплоден. Благодарение на оплождането той се е извиквал към живот и хората са произлизали от единното земно тяло, което е съществувало тогава като лунно тяло. Точно така е ставало оплождането за растенията и животните - от цялото мирово обкръжение.
към текста >>
101.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 3 юли 1924 г.
GA_354 Сътворението на света и човека
И тези отделяния, подобно на
дъжд
, са падали долу.
Виждате ли, в прадревно време тук, долу, са живеели ужасно недодялани водни животни - съвременната костенурка би била истинска принцеса сред тях. Тези животни тук, долу, са се намирали във водната стихия. А тук, горе, са се намирали тези интересни животни. И докато днешните птици само понякога правят там, горе, нещо не съвсем прилично - и ние ги осъждаме даже за това, нали така, - тези птицеобразни животни постоянно са отделяли нещо от себе си.
И тези отделяния, подобно на дъжд, са падали долу.
Такъв дъждец особено силно е падал надолу в определено време. Но животните, намиращи се долу, още не са имали тези привички, които имаме ние. Ние смятаме за ужасно и неприлично, ако някоя птичка направи нещо не съвсем приятно за нас. Но животните, намиращи се долу в течния елемент, не са смятали така, те поглъщали това, което падало отгоре, всмуквали го в своето тяло. Този процес бил едновременно и оплождането на онова време.
към текста >>
Такъв
дъжд
ец особено силно е падал надолу в определено време.
Виждате ли, в прадревно време тук, долу, са живеели ужасно недодялани водни животни - съвременната костенурка би била истинска принцеса сред тях. Тези животни тук, долу, са се намирали във водната стихия. А тук, горе, са се намирали тези интересни животни. И докато днешните птици само понякога правят там, горе, нещо не съвсем прилично - и ние ги осъждаме даже за това, нали така, - тези птицеобразни животни постоянно са отделяли нещо от себе си. И тези отделяния, подобно на дъжд, са падали долу.
Такъв дъждец особено силно е падал надолу в определено време.
Но животните, намиращи се долу, още не са имали тези привички, които имаме ние. Ние смятаме за ужасно и неприлично, ако някоя птичка направи нещо не съвсем приятно за нас. Но животните, намиращи се долу в течния елемент, не са смятали така, те поглъщали това, което падало отгоре, всмуквали го в своето тяло. Този процес бил едновременно и оплождането на онова време. Само благодарение на казаното тези появили се там животни въобще са можели да живеят по-нататък.
към текста >>
102.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юли 1924 г. Какво казва науката и какво Антропософията за земните пластове и вкаменелостите
GA_354 Сътворението на света и човека
Но вие знаете, че по време на
дъжд
става размекване на Земята и след някое време може да се види - ако животното е умряло и започнало да се разлага, - че неговите още запазени останки се смесват със земята, размивана и разнасяна от
дъжд
а.
В нашите цивилизовани области ние сме привикнали да заравяме умрелите домашни животни, за да не навредят на хората. Но когато човешкият род още не е бил развит, какво е ставало в такива случаи с животните, които ги е имало тогава? Животните са оставали да лежат там, където им е идвал краят. Отначало животното оставало на повърхността.
Но вие знаете, че по време на дъжд става размекване на Земята и след някое време може да се види - ако животното е умряло и започнало да се разлага, - че неговите още запазени останки се смесват със земята, размивана и разнасяна от дъжда.
И след известно време цялото животно се оказва погълнато от Земята, размекваща се по време на дъжд; когато дъждовната вода се стича по склона, животното също се покрива със земя, но друга. И ето, някой може да се приближи и да каже: дявол да го вземе! Тук земята се завива на пръстен, трябва да копая! На това място няма да му се наложи да копае много; той ще покопае малко и ще намери - ако, да кажем, хора тук въобще не е имало, а пръв е бил този, който е започнал разкопките, - той ще намери остатъци от кости на скелет, да кажем, от див кон. Тогава той може да си каже: сега аз ходя по най-късния слой земя, но тук, долу, има слой, който се е образувал по времето, когато вече е имало такива диви коне.
към текста >>
И след известно време цялото животно се оказва погълнато от Земята, размекваща се по време на
дъжд
; когато
дъжд
овната вода се стича по склона, животното също се покрива със земя, но друга.
В нашите цивилизовани области ние сме привикнали да заравяме умрелите домашни животни, за да не навредят на хората. Но когато човешкият род още не е бил развит, какво е ставало в такива случаи с животните, които ги е имало тогава? Животните са оставали да лежат там, където им е идвал краят. Отначало животното оставало на повърхността. Но вие знаете, че по време на дъжд става размекване на Земята и след някое време може да се види - ако животното е умряло и започнало да се разлага, - че неговите още запазени останки се смесват със земята, размивана и разнасяна от дъжда.
И след известно време цялото животно се оказва погълнато от Земята, размекваща се по време на дъжд; когато дъждовната вода се стича по склона, животното също се покрива със земя, но друга.
И ето, някой може да се приближи и да каже: дявол да го вземе! Тук земята се завива на пръстен, трябва да копая! На това място няма да му се наложи да копае много; той ще покопае малко и ще намери - ако, да кажем, хора тук въобще не е имало, а пръв е бил този, който е започнал разкопките, - той ще намери остатъци от кости на скелет, да кажем, от див кон. Тогава той може да си каже: сега аз ходя по най-късния слой земя, но тук, долу, има слой, който се е образувал по времето, когато вече е имало такива диви коне. И ето по такъв начин той може да определи какъв слой се явява следващият, да определи, че времето, когато този човек е живял, е било предшествано от друго време, когато са живели тези диви коне.
към текста >>
103.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него
GA_354 Сътворението на света и човека
Те отлично знаели, че
дъжд
овната вода е много по-добра за пране от обикновената, която вадели от кладенеца.
Виждате ли, сред тези прадядовци е имало и от тъй наречените «стари кримки»; знаете, че под «стара кримка» се подразбира такъв, който съвсем не е глупав, даже е малко по-умен от другите. И така, имало е такива стари кримки и слушайки ги, е можело да се чуе нещо доста интересно! Да чуем какво е казвал такъв вече остарял многознайко на своя пра-правнук или праплеменник. Той казвал така: гледай по-добре, когато гледаш към Луната, знай, че Луната влияе на времето. Следователно хората просто са виждали това.
Те отлично знаели, че дъждовната вода е много по-добра за пране от обикновената, която вадели от кладенеца.
Затова я събирали във ведра. Така правеше и майка ми: поставяше ведра, събираше дъждовната вода и я използваше за пране. Защото дъждовната вода е съвсем различна, в нея има нещо живо, тя е много по-добра от обикновената, разтваря всички добавки, които се използват при прането. Съвсем няма да е лошо, ако и ние правехме така, тъй като прането в твърда вода води до разрушаване на дрехите, които надявате върху себе си. Следователно, господа, по-рано за това са знаели; различните възгледи в тази област са се появили само благодарение на науката на XIX век.
към текста >>
Така правеше и майка ми: поставяше ведра, събираше
дъжд
овната вода и я използваше за пране.
Да чуем какво е казвал такъв вече остарял многознайко на своя пра-правнук или праплеменник. Той казвал така: гледай по-добре, когато гледаш към Луната, знай, че Луната влияе на времето. Следователно хората просто са виждали това. Те отлично знаели, че дъждовната вода е много по-добра за пране от обикновената, която вадели от кладенеца. Затова я събирали във ведра.
Така правеше и майка ми: поставяше ведра, събираше дъждовната вода и я използваше за пране.
Защото дъждовната вода е съвсем различна, в нея има нещо живо, тя е много по-добра от обикновената, разтваря всички добавки, които се използват при прането. Съвсем няма да е лошо, ако и ние правехме така, тъй като прането в твърда вода води до разрушаване на дрехите, които надявате върху себе си. Следователно, господа, по-рано за това са знаели; различните възгледи в тази област са се появили само благодарение на науката на XIX век. Веднъж вече съм ви разказвал - част от присъстващите го знаят - за двама професори от Лайпцигския университет; фамилията на единия беше Шлайден[2], а на другия - Фехнер[3]. Доколкото Фехнер провеждаше наблюдения и събираше статистически сведения, той твърдеше, че Луната оказва влияние върху Земята, оказва влияние върху климата на Земята.
към текста >>
Защото
дъжд
овната вода е съвсем различна, в нея има нещо живо, тя е много по-добра от обикновената, разтваря всички добавки, които се използват при прането.
Той казвал така: гледай по-добре, когато гледаш към Луната, знай, че Луната влияе на времето. Следователно хората просто са виждали това. Те отлично знаели, че дъждовната вода е много по-добра за пране от обикновената, която вадели от кладенеца. Затова я събирали във ведра. Така правеше и майка ми: поставяше ведра, събираше дъждовната вода и я използваше за пране.
Защото дъждовната вода е съвсем различна, в нея има нещо живо, тя е много по-добра от обикновената, разтваря всички добавки, които се използват при прането.
Съвсем няма да е лошо, ако и ние правехме така, тъй като прането в твърда вода води до разрушаване на дрехите, които надявате върху себе си. Следователно, господа, по-рано за това са знаели; различните възгледи в тази област са се появили само благодарение на науката на XIX век. Веднъж вече съм ви разказвал - част от присъстващите го знаят - за двама професори от Лайпцигския университет; фамилията на единия беше Шлайден[2], а на другия - Фехнер[3]. Доколкото Фехнер провеждаше наблюдения и събираше статистически сведения, той твърдеше, че Луната оказва влияние върху Земята, оказва влияние върху климата на Земята. Шлайден беше извънредно умен и казваше: всичко това са глупости, суеверия, не може да го бъде.
към текста >>
Това беше по времето, когато в Лайпциг още събираха
дъжд
овна вода за пране.
Веднъж вече съм ви разказвал - част от присъстващите го знаят - за двама професори от Лайпцигския университет; фамилията на единия беше Шлайден[2], а на другия - Фехнер[3]. Доколкото Фехнер провеждаше наблюдения и събираше статистически сведения, той твърдеше, че Луната оказва влияние върху Земята, оказва влияние върху климата на Земята. Шлайден беше извънредно умен и казваше: всичко това са глупости, суеверия, не може да го бъде. Е, когато спорят професори, няма никаква полза, впрочем, когато спорят други хора, ползата също е малка! Обаче доколкото и двамата бяха женени, имаше госпожа професорша Шлайден и госпожа професорша Фехнер.
Това беше по времето, когато в Лайпциг още събираха дъждовна вода за пране.
И професор Фехнер казва на жена си: Е, добре, ако моят колега Шлайден твърди, че по новолуние падат толкова валежи, колкото и по пълнолуние, нека госпожа професоршата Шлайден да поставя своите съдове и да събира вода по новолуние, а ти събирай вода по пълнолуние, и аз твърдя, че ти ще събереш повече! [4] Обаче госпожа професоршата Шлайден чула това предложение и казала: Не! Така не става, аз искам да поставям своите съдове по пълнолуние, нека госпожа професоршата Фехнер поставя своите съдове по новолуние! Виждате, че жените са разсъждавали по друг начин, защото на тях им е била нужна вода! Професорите са можели да спорят за водата безметежно, а на жените водата им е била нужна.
към текста >>
104.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела
GA_354 Сътворението на света и човека
Можеше да се види как падаше нещо подобно на светлинен
дъжд
от метеорити, долу падаха особено много метеорити.
Кометата беше идвала отново през 1845/46 г. и през 1852 г., но това забележително небесно тяло, тази прелитаща комета се разпадна на две части! Докато преди тя е била ето такава, идвала е в такъв вид, сега тя дойде в такъв вид (изобразява го на дъската). Всеки път е ставала все по-разсеяна, тъй като тя се е разпадала. Какво можеше да се види през 1872 г.?
Можеше да се види как падаше нещо подобно на светлинен дъжд от метеорити, долу падаха особено много метеорити.
Кометата мина близо, но тя се разпадна и освен това отдаде своето вещество, фината си субстанция, която падна долу като светлинен дъжд. Това можеше да се види тогава. Някои хора видяха това-онова, пък и всеки можеше да види. Защото когато става такъв мощен звездопад, е видно как от небето нещо пада. Някои от тези, които видяха това, повярваха, че е настъпил денят на Страшния Съд!
към текста >>
Кометата мина близо, но тя се разпадна и освен това отдаде своето вещество, фината си субстанция, която падна долу като светлинен
дъжд
.
и през 1852 г., но това забележително небесно тяло, тази прелитаща комета се разпадна на две части! Докато преди тя е била ето такава, идвала е в такъв вид, сега тя дойде в такъв вид (изобразява го на дъската). Всеки път е ставала все по-разсеяна, тъй като тя се е разпадала. Какво можеше да се види през 1872 г.? Можеше да се види как падаше нещо подобно на светлинен дъжд от метеорити, долу падаха особено много метеорити.
Кометата мина близо, но тя се разпадна и освен това отдаде своето вещество, фината си субстанция, която падна долу като светлинен дъжд.
Това можеше да се види тогава. Някои хора видяха това-онова, пък и всеки можеше да види. Защото когато става такъв мощен звездопад, е видно как от небето нещо пада. Някои от тези, които видяха това, повярваха, че е настъпил денят на Страшния Съд! И това отново предизвика голям ужас.
към текста >>
Ако към това време кометата беше достигнала точката, до която тя достигна едва на 27 ноември 1872 г., цялата тази история не би се ограничила само с падането на метеоритен
дъжд
, а би било доста по-зле.
Виждате ли, опасността от сблъсък на комета със Земята по сметките на тези хора се е падала тогава за септември 1872 г.
Ако към това време кометата беше достигнала точката, до която тя достигна едва на 27 ноември 1872 г., цялата тази история не би се ограничила само с падането на метеоритен дъжд, а би било доста по-зле.
Това е действително така. Обаче той пресметнал защо трябва да стане така, че през 1933 г. -сега сме 1924 г., - ако кометата би останала такава, каквато тя е била през XVIII век, сблъсъкът би бил неизбежен и Земята би трябвало да загине! Изчислението било вярно. Хората са могли да кажат само едно: кометата се оказала милостива.
към текста >>
В края на краищата станало така, че тя въобще престанала да се появява като комета, макар в дните, когато е следвало да се появи, още да има метеоритни
дъжд
ове.
Следователно живеем във време, за което можем да кажем: ако кометата не се беше оказала толкова милостива, ние днес не бихме седели тук!
В края на краищата станало така, че тя въобще престанала да се появява като комета, макар в дните, когато е следвало да се появи, още да има метеоритни дъждове.
Бавно, в продължение на столетия, тя изхвърляла цялата си материя и много скоро въобще престанала да бъде видима. Тя вече няма да идва, защото постепенно е отдала своята материя на космическото пространство, а нещо от нея е попаднало на Земята.
към текста >>
Да, господа, тя е създавала тези ефимерни метеоритни
дъжд
ове.
Светът в това отношение е станал друг, но все пак не така силно, както са си го представяли медиците от Нюрнберг. «Нюрнбергци няма да обесят този, който още го няма - нюрнбергци не се придържат към нещо, което още го няма»; така станало с нюрнбергци и този път: те не можели да използват научни данни, които още не са имали. Така че какво е било неизвестно на тези господа медици? Те не са знаели, че докато са се учили, гореописаната комета постепенно се е разтворила. Какво е предизвикала тя при това?
Да, господа, тя е създавала тези ефимерни метеоритни дъждове.
Тях ние сме получавали благодарение на тази комета! Вместо да се сблъска със Земята и да счупи главата на човечеството, тя постепенно е отдавала своята материя. Тази материя, прашинка след прашинка, се е включила в състава на Земята. На всеки няколко години кометата добавяла нещо към Земята. Хора, които искат да живеят според науката, но не искат да признаят, че Земята просто изяжда нещо, взето от космоса, са толкова глупави, колкото тези, които твърдят, че парчето хляб, което човек изяжда, не е в него.
към текста >>
То преминава във въздуха, от въздуха преминава във водата, когато водата се изпарява, пада с
дъжд
а; заедно с водата прониква в корените на растенията, а заедно с корените на растенията попада на нашата маса.
Хора, които искат да живеят според науката, но не искат да признаят, че Земята просто изяжда нещо, взето от космоса, са толкова глупави, колкото тези, които твърдят, че парчето хляб, което човек изяжда, не е в него. Естествено в състава на Земята се намира това, което получаваме от кометите. Но хората не обръщат внимание на този факт. Науката не отделя на това нито ред. Къде се намира това, което кометата отдава?
То преминава във въздуха, от въздуха преминава във водата, когато водата се изпарява, пада с дъжда; заедно с водата прониква в корените на растенията, а заедно с корените на растенията попада на нашата маса.
Така всичко това преминава в нашето тяло и нашата храна е подправена с нещо, което в течение на столетия ни е отдавала кометата. Това води до постепенно одухотворяване. Така вместо през 1933 г. да погуби Земята, кометата постепенно преминава в нея, подобно на храна, при това тя, бидейки лекарствено средство, вселенско лекарство, премахва от хората тяхната нервност.
към текста >>
НАГОРЕ