Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
Намерени са резултати от
638
текста в
7
страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Душите
'.
На страница
1
:
246
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ, ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ ДУМИ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Но това съществено го докосва така, както други хора са докосвани от най-интимното в
душите
им.
Идейните светове в душата му можеха да се осветят от светлината, която духовните звезди от втората половина на деветнадесети век хвърляха върху тях. Тогава се разкри с пълна яснота в какво именно той е велик. Но също се разкри защо той е трябвало да странства толкова самотен. Природата на същността му го води към висини на духовен живот. Той крачи натам като човек, който се интересува само от същественото в човешкото развитие.
Но това съществено го докосва така, както други хора са докосвани от най-интимното в душите им.
Както само изцяло лични преживявания обременяват душевността на други, така непосредствено, решаващо през душата му преминават големите културни въпроси, огромните познавателни нужди на времето му. Каквото мнозина от съвременниците му преживяват само с главата, за него се превръща в лично сърдечно преживяване. Гръцката култура, възгледът на Шопенхауер, музикалната драма на Вагнер, знанията на по-новите естествени науки при него освобождават чувства, толкова лични, толкова дълбоки, колкото при други са изживяванията на една силна любовна страст. Каквото цялата епоха изживява като надежди и съмнения, като изкушения и радости от познанието, Ницше го изживява на самотна висина по свой особен начин. Той не открива нови идеи, но изстрадва идеите и им се радва по начин, който е различен от този на съвременниците му.
към текста >>
2.
МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
„Бихме могли да наречем целия свят един мит, който съдържа в себе си под видима форма телата и нещата, а
душите
и духовете под скрита форма.
Тезей се нагърбил с тази задача, убил страшното чудовище и отново излязъл на свобода с помощта на едно кълбо, което Ариадна му дала. За миста трябвало да стане ясно как творческият човешки дух достига до подобен разказ. Както ботаникът изучава растежа на растенията, за да открие неговите закони, така и той иска да изучи творческия дух. Той търсеше истина там, където народът поставяше един мит. Салустий ни открива гледището на един мистичен мъдрец относно един такъв мит:
„Бихме могли да наречем целия свят един мит, който съдържа в себе си под видима форма телата и нещата, а душите и духовете под скрита форма.
Ако на всички би се предала истината за Боговете, те не биха я разбрали, биха я ценили по-малко, а по-способните биха се отнесли лекомислено към нея. Но когато истината се даде в митична обвивка, тя е обезпечена от незачитане и подтикът към философствуване е гарантиран." Когато като мист човек търсел мъдрото съдържание на един мит, той имал съзнанието, че прибавя нещо към това, което вече съществувало в съзнанието на народа. Той бил на ясно, че се поставя над това съзнание, както ботаникът се поставя над растящото растение. Той казвал нещо съвършено друго от това, което съществувало в митичното съзнание, обаче считал това, което казва за една по-дълбока истина от тази, която била изразявана символично в мита.
към текста >>
3.
АПОКАЛИПСИСЪТ НА ЙОАН
GA_8 Християнството като мистичен факт
Ангелите са
душите
на тези „тела", както човешките души са невидимите сили на човешките тела.
20), „че седемте светилници са седем църкви". С това се загатва, че светилниците са седем различни пътища за постигане на Божественото. Всички те са човече или по-малко несъвършени. „И Синът Човешки имаше седем звезди в дясната Си ръка." (ст.16) „Седемте звезди са ангелите на седемте църкви." (ст.20) Познатите от мъдростта на Мистериите „Духове предводители" (Демони) са станали тук „Ангели предводители" на „църквите". Тези църкви са представени като тела на духовни Същества.
Ангелите са душите на тези „тела", както човешките души са невидимите сили на човешките тела.
Църквите са пътищата към Божественото; а душите на църквите трябва да бъдат предводители по тези пътища. За целта те трябва да станат такива, че техен предводител да бъде този, който държи „седемте звезди" в десницата си. „А от устата Му излизаше двуостър меч и лицето Му сияеше като светещо слънце." Този меч съществува и в мъдростта на Мистериите. Посвещаваният бивал изплашван, като пред очите му размахвали „гол меч". Това показва състоянието, до което достига този, който иска да има опитност за Божественото, за да „проблесне пред него лицето на мъдростта със сияние подобно на слънцето".
към текста >>
Църквите са пътищата към Божественото; а
душите
на църквите трябва да бъдат предводители по тези пътища.
С това се загатва, че светилниците са седем различни пътища за постигане на Божественото. Всички те са човече или по-малко несъвършени. „И Синът Човешки имаше седем звезди в дясната Си ръка." (ст.16) „Седемте звезди са ангелите на седемте църкви." (ст.20) Познатите от мъдростта на Мистериите „Духове предводители" (Демони) са станали тук „Ангели предводители" на „църквите". Тези църкви са представени като тела на духовни Същества. Ангелите са душите на тези „тела", както човешките души са невидимите сили на човешките тела.
Църквите са пътищата към Божественото; а душите на църквите трябва да бъдат предводители по тези пътища.
За целта те трябва да станат такива, че техен предводител да бъде този, който държи „седемте звезди" в десницата си. „А от устата Му излизаше двуостър меч и лицето Му сияеше като светещо слънце." Този меч съществува и в мъдростта на Мистериите. Посвещаваният бивал изплашван, като пред очите му размахвали „гол меч". Това показва състоянието, до което достига този, който иска да има опитност за Божественото, за да „проблесне пред него лицето на мъдростта със сияние подобно на слънцето". През такова изпитание минава и Йоан.
към текста >>
И когато е разпечатан петият печат, явяват се
душите
на онези, които вече са работили в смисъла на християнството.
Значението на третото същество се изяснява с това, че при разпечатването на третия печат се казва: „- Хиникс жито за динар, и три хиникса ечемик за динар" и тук конникът държи везни. И при отварянето на четвъртия печат се явява един конник, чието име е „Смърт, и адът го следваше". Този конник е Религиозната правда (гл. 6, ст. 6 и 7).
И когато е разпечатан петият печат, явяват се душите на онези, които вече са работили в смисъла на християнството.
Тук се изявява самата творческа мисъл, въплътена в християнството. Но с това християнство се разбира само първата християнска църква, която е преходна, както и другите форми на сътворението. При разпечатването на шестия печат (гл. 7) се показва, че духовният мир на християнството е вечен. Народът се явява, изпълнен с този духовен мир, от който е излязло самото християнство.
към текста >>
4.
ЗА СЪЩНОСТТА НА ХРИСТИЯНСТВОТО
GA_8 Християнството като мистичен факт
Не Вечното в душата побеждава смъртта и не то се пробужда като Божествен Принцип чрез своята сила; а това, което е било в Исус единният Бог, то ще се яви и ще възкреси
душите
.
С този велик идеал човек трябва все повече да се съединява в хода на своите прераждания. Исус поема върху себе си обожествяването на цялото човечество. В него търсят това, което по-рано е било търсено само в собствената душа. На човешката личност се отнема всичко, което винаги е било набирано в нея като Божествен принцип. Целият този Божествен Принцип можеше да бъде видян в Исус.
Не Вечното в душата побеждава смъртта и не то се пробужда като Божествен Принцип чрез своята сила; а това, което е било в Исус единният Бог, то ще се яви и ще възкреси душите.
Така личността приема съвършено ново значение. На тази личност се отнема Вечното, Безсмъртното. Тя остава сама. Ако не искаме да отричаме Вечното, трябва да припишем безсмъртието на тази личност. Вярата във вечното превръщане на душата се превръща във вяра, засягаща личното безсмъртие.
към текста >>
5.
ХРИСТИЯНСТВО И ЕЗИЧЕСКА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Когато после, след това почиване в Бога, отново слизам от духовното виждане в света на мислите, аз се питам как стана, че сега слизам и как моята душа някога е влязла в тялото, тъй като по своята същност тя е такава, каквато току-що ми се показа", и „каква може да бъде причината,
душите
да забравят Бога, Отца, тъй като те произхождат от отвъдния свят и му принадлежат, а не знаят нищо за него и за себе си?
Тогава човек е родил в себе си по духовен път Бога, Божествения Дух в облика на човек, Логоса, Христос. В този смисъл за Филон и онези, които са мислили като него, познанието е едно раждане на Христос в света на духовното. По-нататъшното развитие на този светоглед намираме в неоплатоническите идеи, които се развиват едновременно с християнството. Достатъчно е да споменем как Плотин (204 269 г. сл. Хр.) описва своите духовни опитности: „Често пъти, когато се пробуждам от съня на тялото и отвърнат от външния свят, се обръщам навътре в себе си, аз виждам една чудесна красота; тогава аз съм сигурен, че съм се домогнал до моята най-добра страна; осъзнал съм я, аз живея истинския живот, съединен съм с Божественото и опрян на него, придобивам силата да се издигна над по-горния свят.
Когато после, след това почиване в Бога, отново слизам от духовното виждане в света на мислите, аз се питам как стана, че сега слизам и как моята душа някога е влязла в тялото, тъй като по своята същност тя е такава, каквато току-що ми се показа", и „каква може да бъде причината, душите да забравят Бога, Отца, тъй като те произхождат от отвъдния свят и му принадлежат, а не знаят нищо за него и за себе си?
Злото за тях е започнало с дръзновението, с порива за осъществяване, с удоволствието да принадлежат само на себе си. В тях се ражда желанието да се прославят и те се втурват към изпълняване на това желание. Така те стигат в погрешния път, в пълно падение и губят познанието за собствения си произход от духовния свят, както децата, преждевременно разделени от родителите и отнесени далече, не знаят кои са самите те и техните родители." Плотин описва какъв живот трябва да води душата: „Тя трябва да донесе мир в живота на тялото и в неговите трепети, да съзерцава мира във всичко, което я заобикаля: земята и морето, и въздуха, и самото небе, в тяхната неподвижност. Да се научи да наблюдава как душата се разлива и влива отвън в тихия Космос, как се втурва и излъчва от него на всички страни; както слънчевите лъчи осветяват тъмния облак и го правят да блести като злато, така и душата, когато влиза в тялото на обградения от небето свят, му предава живот и безсмъртие."
към текста >>
6.
АВГУСТИН И ЦЪРКВАТА
GA_8 Християнството като мистичен факт
Могъщата битка, която е ставала в
душите
на християните при преминаването им от езичеството към новата религия, ни се разкрива в личността на Августин (354 430 сл.Хр.).
АВГУСТИН И ЦЪРКВАТА
Могъщата битка, която е ставала в душите на християните при преминаването им от езичеството към новата религия, ни се разкрива в личността на Августин (354 430 сл.Хр.).
Ние проникваме дълбоко в душевните борби на един Ориген, Климент Александрийски, Йероним, Григорий Назиянски и др., едва когато виждаме как тези борби се примиряват в духа на Августин. Августин е една личност, в която най-дълбоките духовни потребности израстват от една страстна човешка природа. Той се развива минавайки през езически и полухристиянски представи. Той дълбоко страда под тежестта на най-страшните съмнения, каквито могат да обземат един човек, който е изпитал безсилието на множество мисли пред духовните загадки и който е познал смазващото усещане, изразено в думите: „Въобще може ли човек да знае нещо? "
към текста >>
7.
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
GA_9 Теософия
1. СВЕТЪТ НА
ДУШИТЕ
2. ДУШЕВНАТА СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА 3. ДУХОВНАТА СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА 4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ 7. ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И СЪДБАТА 8. ТРИТЕ СВЯТА
1. СВЕТЪТ НА ДУШИТЕ
2. ДУШАТА В ДУШЕВНИЯ СВЯТ СЛЕД СМЪРТТА 3. ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ 4. ДУХЪТ В ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ СЛЕД НАСТЪПВАНЕТО НА СМЪРТТА 5. ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ЦАРСТВОТО НА ДУШИТЕ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ 6. ЗА МИСЛОВНИТЕ ФОРМИ И ЗА ЧОВЕШКАТА АУРА.
към текста >>
5. ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ЦАРСТВОТО НА
ДУШИТЕ
И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ
8. ТРИТЕ СВЯТА 1. СВЕТЪТ НА ДУШИТЕ 2. ДУШАТА В ДУШЕВНИЯ СВЯТ СЛЕД СМЪРТТА 3. ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ 4. ДУХЪТ В ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ СЛЕД НАСТЪПВАНЕТО НА СМЪРТТА
5. ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ЦАРСТВОТО НА ДУШИТЕ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ
6. ЗА МИСЛОВНИТЕ ФОРМИ И ЗА ЧОВЕШКАТА АУРА. 9. ПЪТЯТ НА ПОЗНАНИЕТО 10. ЗАБЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ
към текста >>
8.
ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И СЪДБАТА
GA_9 Теософия
Душите
на тези хора също се стремят да се преродят в същото време, в което се преражда и тя.
Но този живот в настоящето не е независим от предишния живот. Превъплъщаващият Дух извлича своята съдба от предишния живот. И тази съдба определя неговия нов живот. Какви впечатления би могла да има душата, кои нейни желания ще се удовлетворяват, какви радости и скърби ще я сполетят, с какви хора тя ще се срещне, зависи от това, какви са бил и делата и в предишните превъплъщения на Духа. Душата ще трябва отново да намери хората, с които е била свързана в един минал живот, защото отношенията, които са съществували между тях, неизбежно носят определени последствия.
Душите на тези хора също се стремят да се преродят в същото време, в което се преражда и тя.
Следователно, животът на душата е едно следствие от съдбата, която човешкия Дух изковава сам. Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на законите на наследствеността; душата се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам. Тази съдба, изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова карма.
към текста >>
9.
ТРИТЕ СВЯТА 1. СВЕТЪТ НА ДУШИТЕ
GA_9 Теософия
1. СВЕТЪТ НА
ДУШИТЕ
ТРИТЕ СВЯТА
1. СВЕТЪТ НА ДУШИТЕ
Разглеждането на човека показа, че той принадлежи на три свята. От физическия материален свят са взети веществата и силите, които изграждат физическото му тяло. Той притежава познание за този свят посредством своите външни физически сетива. Който се доверява единствено на тези сетива и развива само тяхната способност за възприятие, не може да намери никакво обяснение за другите два свята, за душевния и духовния свят. Дали човек може да се увери в действителността на един предмет или на едно същество, зависи от това дали той притежава подходящия орган за тяхното възприемане, подходящо сетиво.
към текста >>
Степента, до която то е примесено в
душите
на животните и хората, определя техните низши сетивни влечения, преобладаващите егоистични инстинкти.
Ето защо те се подвизават в душевното пространство като неизменими форми. Чрез силата на симпатията, те се проявяват като алчни. Но тази алчност изглежда ненаситна, невъзможно е да бъде задоволена, понеже господствува щата антипатия отблъсква толкова много срещани неща, че прави невъзможно всяко задоволяване. Ако сравним една душевна формация от този вид с елементите от физическия свят, ще установим, че тя съответствува на твърдите тела. Тази област на душевната субстанция ще наречем област на горещото желание.
Степента, до която то е примесено в душите на животните и хората, определя техните низши сетивни влечения, преобладаващите егоистични инстинкти.
Вторият вид душевни формации са тези, при които двете основни сили се поддържат в едно равновесие, при които, следователно, симпатията и антипатията действуват с еднаква сила. Тези формации притежават определена неутралност спрямо другите; те им въздействуват като сродни с тях, без да ги привличат или отблъскват по особен начин. Те сякаш не очертават никакви определени граници между себе си и околния свят. Те позволяват на другите формации в тяхното обкръжение постоянно да им въздействуват; ето защо те могат да бъдат сравнени с течните вещества от физическия свят. И в начина, по който те привличат към себе си другите формации, не се намира нищо от алчността.
към текста >>
Следователно, в света на
душите
се различават три низши и три висши области които са свързани чрез една четвърта област, така че се получава следното подразделение на душевния свят:
Тогава действително едната се влива в другата. Тук докосването е все още необходимо. В по-висшите области съществата свободно сияят и разливат навън своята същност, своите сили (С пълно право можем да употребим израза "сияние", понеже симпатията, която се развива тук, е близка до въздействията на светлината). Както едно растение залинява в тъмната изба, така и душевните формации угасват без оживотворяващите душевни субстанции на висшите области. Душевната светлина, душевната сила и същинския душевен живот принадлежат на тези области и от тях те се предават на душевните същества.
Следователно, в света на душите се различават три низши и три висши области които са свързани чрез една четвърта област, така че се получава следното подразделение на душевния свят:
1. ОБЛАСТТА НА ГОРЕЩОТО ЖЕЛАНИЕ 2. ОБЛАСТТА НА ЛЕСНОПОДВИЖНАТА ВЪЗБУДИМОСТ 3. ОБЛАСТТА НА ЖЕЛАНИЯТА 4. ОБЛАСТТА НА УДОВОЛСТВИЕТО И НЕУДОВОЛСТВИТО 5. ОБЛАСТТА НА ДУШЕВНАТА СВЕТЛИНА
към текста >>
10.
2.ДУШАТА В ДУШЕВНИЯ СВЯТ СЛЕД СМЪРТТА
GA_9 Теософия
Душите
, които не са познавали горещите желания, преминават през това състояние без да забележат нещо, понеже те нямат никакво родство с него.
По време на физическия живот винаги се намират нови поводи то да бъде задоволено. И страданията, причинени от горещото желание, се крият по този начин зад едно було от илюзии. След смъртта, в "пречистващия огън", това страдание се явява без никакво було. Душата е подложена на страшните изпитания, произтичащи от лишението. По само себе си се разбира, че те засягат само онези нива, които през време на физическия живот са били под влиянието на груби и низши страсти.
Душите, които не са познавали горещите желания, преминават през това състояние без да забележат нещо, понеже те нямат никакво родство с него.
Трябва да се отбележи, че колкото повече една душа е познавала горещото желание през време на земния си живот, толкова по-дълго време ще остане под техните влияния. Не трябва да си представяме това пречистване по същия начин, по който усещаме болките във физическия свят. Защото след смъртта, душата желае своето пречистване, което единствено може да излекува несъвършенствата, които тя признава в себе си. Вторият род явления, които душата среща в душевния свят, се характеризират с равновесието, което силите на симпатията и антипатията достигат там. Душата ще бъде повлияна от тези явления известно време след смъртта, според това, до каква степен се намира тя в едно подобно състояние.
към текста >>
На трето място, в света на
душите
, наблюдаваме една съвкупност от явления, където господствува симпатията, където преобладава "желанието".
То е характерно за онези лица, които се оставят под влиянието на всички незначителни събития на деня; но понеже тяхната симпатия не се стреми към определен обект, влиянията, които изпитват, са преходни. Всичко, което надвишава сферата на нищожните "неща", е антипатично за тези лица. След смъртта, техните души, бидейки лишени от сетивно-физическите процеси, които по необходимост са свързани с удовлетворението на този вид желание, изпадат в едно състояние, което рано или късно стига до своя закономерен край. Естествено, състоянието на лишение, което цари в душата преди пълното отмиране на този вид желания, е нещо болезнено. Но тъкмо това болезнено и мъчително състояние е истинска школа за разрушаване на илюзиите, от които човек е обгърнат по време на физическия живот.
На трето място, в света на душите, наблюдаваме една съвкупност от явления, където господствува симпатията, където преобладава "желанието".
Душите изпитват тяхното влияние чрез всичко, което след смъртта създава в тях една атмосфера на "желание". Но и тези желания постепенно отмират поради невъзможността да бъдат задоволени. Областта на удоволствието и неудоволствието, която е четвъртата в душевния свят, предлага на душата едно особено изпитание. По време на своя физически живот, душата взема участие във всичко, което засяга тялото. Тъкмо то дава усещания на приятност и неприятност, да удоволствие и неудоволствие.
към текста >>
Душите
изпитват тяхното влияние чрез всичко, което след смъртта създава в тях една атмосфера на "желание".
Всичко, което надвишава сферата на нищожните "неща", е антипатично за тези лица. След смъртта, техните души, бидейки лишени от сетивно-физическите процеси, които по необходимост са свързани с удовлетворението на този вид желание, изпадат в едно състояние, което рано или късно стига до своя закономерен край. Естествено, състоянието на лишение, което цари в душата преди пълното отмиране на този вид желания, е нещо болезнено. Но тъкмо това болезнено и мъчително състояние е истинска школа за разрушаване на илюзиите, от които човек е обгърнат по време на физическия живот. На трето място, в света на душите, наблюдаваме една съвкупност от явления, където господствува симпатията, където преобладава "желанието".
Душите изпитват тяхното влияние чрез всичко, което след смъртта създава в тях една атмосфера на "желание".
Но и тези желания постепенно отмират поради невъзможността да бъдат задоволени. Областта на удоволствието и неудоволствието, която е четвъртата в душевния свят, предлага на душата едно особено изпитание. По време на своя физически живот, душата взема участие във всичко, което засяга тялото. Тъкмо то дава усещания на приятност и неприятност, да удоволствие и неудоволствие. По време на своето физическо съществувание, човек усеща своето тяло като свой Аз, като че то е самият той.
към текста >>
Душите
влизат в отношение с тази област дотолкова, доколкото през своя физически живот не са се задоволили да изпълняват само своите низши желания, а са изпитвали истинска радост към заобикалящия ги свят.
Те са напуснали своето физическо тяло по изкуствен и насилствен начин, но всички чувства, които са свързани с него, остават непроменени. Естествената смърт носи след себе си частично угасване на тези чувства. Към мъченията, които чувството на внезапната празнота поражда у самоубиеца, се прибавят и тези на неудовлетворените желания и страсти, които са го подтикнали към самоубийство. Петата степен от душевния свят е тази на душевната светлина. Симпатията към другите същества добива тук най-висока стойност.
Душите влизат в отношение с тази област дотолкова, доколкото през своя физически живот не са се задоволили да изпълняват само своите низши желания, а са изпитвали истинска радост към заобикалящия ги свят.
Увлечението към природата, например, което е пропито с един сетивен характер е подложено тук на пречистване. Не бива да смесваме това увлечение с възвишения живот в природата, който е от духовно естество и навсякъде в предметите и явленията вижда откровенията на Духа. Този специален усет към природата е едно от средствата за развитие на самия Дух, създаващ у себе си един траен елемент. Но той няма нищо общо с чувственото удоволствие, което някой храни към природата. Тук душата трябва да се пречисти от това чувство, както и от всяка друга наклонност, която произхожда от физическото съществувание.
към текста >>
Душите
, които се отдават на религиозни обреди с цел да подобрят своето сетивно благосъстояние, също ще бъдат пречистени, независимо дали техните копнежи са насочени към един земен, или небесен рай.
Тук душата трябва да се пречисти от това чувство, както и от всяка друга наклонност, която произхожда от физическото съществувание. Мнозина са онези, които виждат своя идеал в институциите, служащи на чувственото удоволствие, в една система на възпитанието, която преследва преди всичко удоволствията на физическото съществувание. Не може да се каже, че тези лица служат само на своите егоистични наклонности, но въпреки това, душата им е обърната към света на усещанията и силата на симпатията, която царува в петата област на душевния свят, трябва да я излекува. Тук тя постепенно разбира, че трябва да търси нови пътища за своята симпатия. Тя ще ги намери, само ако насочи своята симпатия към заобикалящия свят, ако тя самата се разлее в околното душевно пространство.
Душите, които се отдават на религиозни обреди с цел да подобрят своето сетивно благосъстояние, също ще бъдат пречистени, независимо дали техните копнежи са насочени към един земен, или небесен рай.
Те ще намерят този рай в "царството на душите", но само за да разберат неговата суета. Разбира се, това са само няколко примери за пречистване, които стават в петата област. Техният брой лесно може да бъде умножен. Шестата област, тази на душевната сила, влече след себе си пречистването от жаждата за действие, което една душа може да притежава. Лишена от егоистичен характер, я все пак търси сетивното удоволствие, което произтича от самите действия.
към текста >>
Те ще намерят този рай в "царството на
душите
", но само за да разберат неговата суета.
Мнозина са онези, които виждат своя идеал в институциите, служащи на чувственото удоволствие, в една система на възпитанието, която преследва преди всичко удоволствията на физическото съществувание. Не може да се каже, че тези лица служат само на своите егоистични наклонности, но въпреки това, душата им е обърната към света на усещанията и силата на симпатията, която царува в петата област на душевния свят, трябва да я излекува. Тук тя постепенно разбира, че трябва да търси нови пътища за своята симпатия. Тя ще ги намери, само ако насочи своята симпатия към заобикалящия свят, ако тя самата се разлее в околното душевно пространство. Душите, които се отдават на религиозни обреди с цел да подобрят своето сетивно благосъстояние, също ще бъдат пречистени, независимо дали техните копнежи са насочени към един земен, или небесен рай.
Те ще намерят този рай в "царството на душите", но само за да разберат неговата суета.
Разбира се, това са само няколко примери за пречистване, които стават в петата област. Техният брой лесно може да бъде умножен. Шестата област, тази на душевната сила, влече след себе си пречистването от жаждата за действие, което една душа може да притежава. Лишена от егоистичен характер, я все пак търси сетивното удоволствие, което произтича от самите действия. Индивидите, които поддържат това желание за действие, оставят впечатления за идеалисти; те изглеждат въодушевени от духа на саможертвата.
към текста >>
11.
3. ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ
GA_9 Теософия
Както и в "светът на
душите
", не трябва да си представяме тези различни области като пластове, поставени един върху друг.
Към възприятията, за които говорихме, се прибавят и други. Те могат да бъдат сравнени с "духовен вкус" и т.н. Аз няма да навлизам по-дълбоко в тези процеси; важно е да си изградим представа за "светът на духовете" с помощта на възприятия, избрани измежду другите. Преди всичко, необходимо е да правим разлика между различните видове първообрази. За да се ориентираме в "светът на духовете", трябва да различаваме в него определен брой степени и области.
Както и в "светът на душите", не трябва да си представяме тези различни области като пластове, поставени един върху друг.
Напротив, те взаимно се проникват от край до край. Първата област съдържа първообразите на физическия свят, доколкото те не са надарени с живот. Там се намират първообразите на минералите и растенията, доколкото растенията са чисто физически Същества, с други думи, като изключим живота, който ги изпълва. Там откриваме и първообразите на физическите животински и човешки форми. Тази област съдържа и други форми, но тези, които посочвам, служат само за нейната основна характеристика.
към текста >>
Всичко, което става в
душите
на двата други свята, има тук своята съответна духовна страна.
Тук се намират първичните сили за всички живи същества, които се явяват на физическия свят. Тук се проявява единството на всеки живот и родството на човешкото същество с всички други същества. Третата област от "царството на духовете" съдържа първообразите на всички души. Тук се намираме в присъствието на един много по-тънък и по-фин елемент, отколкото в първите две области. Фигуративно той може да бъде наречен въздухът или атмосферата на "царството на духовете".
Всичко, което става в душите на двата други свята, има тук своята съответна духовна страна.
Усещанията, чувствата, инстинктите, страстите и т.н., се намират тук в духовно състояние. Атмосферните явления, които стават в този "въздух", отговарят на страданията, радостите на съществата от другите светове. Носталгията на една човешка душа се проявява тук като тих полъх; едно избухване на страст като ураган. Човек, който може да се изгради представа за тези неща, прониква дълбоко в страданията на всяко същество, стига да насочи към него своето внимание. Например, тук може да се говори за ураганни бури, с бляскащи светкавици и тътнещи гръмотевици; и ако се разгледат нещата по-нататък, ще се установи, че в една такава "духовна буря" се отпечатват страстите на една истинска битка, разразила се на земята.
към текста >>
12.
4. ДУХЪТ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ СЛЕД НАСТЪПВАНЕТО НА СМЪРТТА
GA_9 Теософия
Когато, следвайки своя път от едно прераждане в друго, човешкият дух е пребродил "царството на
душите
", той навлиза в "царството на духовете", за да остане там, докато узрее за ново телесно съществувание.
ДУХЪТ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ СЛЕД НАСТЪПВАНЕТО НА СМЪРТТА
Когато, следвайки своя път от едно прераждане в друго, човешкият дух е пребродил "царството на душите", той навлиза в "царството на духовете", за да остане там, докато узрее за ново телесно съществувание.
Не можем да схванем добре смисъла на това пребиваване в Царството на Духовете, без да разберем целта, която човек преследва в хода на едно въплъщение. Докато живее в своето тяло, човекът действува и твори във физическия свят. Той върши това в качеството си на духовно същество. Той отпечатва във физическите форми, веществата и сили това, което открива чрез своя дух. Следователно, Духът идва във физическия свят като пратеник от духовния свят.
към текста >>
Както всичко, което е характерно за физическото тяло се отделя от нея, така и връзката, която във физическия свят свързва
душите
, се пречиства от всички елементи, които са имали смисъл и значение само във физическия свят.
Духовните сили, които укрепват семейната любов и приятелството, непрекъснато се увеличават. Ето защо, след време ние встъпваме в новото земно въплъщение много по-подготвени и по-съвършени в това отношение. Да, ежедневните обстоятелства от земния живот дават своите плодове тъкмо в тази низша област от "царството на духовете". И тъкмо тук, тази страна от човешката природа, чиито интерес е насочен изцяло към ежедневието, за продължителен период от време ще се почувствува свързана с духовния живот между две прераждания. В духовния свят ние отново намираме хората, с които сме живели заедно във физическия свят.
Както всичко, което е характерно за физическото тяло се отделя от нея, така и връзката, която във физическия свят свързва душите, се пречиства от всички елементи, които са имали смисъл и значение само във физическия свят.
Но всичко онова, което през време на нашия живот е било душа на душата, се увековечава отвъд смъртта в света на Духа. Естествено, думите, които подхождат на физическите условия, могат да изразят само по един несъвършен начин събитията от този свят. Като се държи сметка за този факт, ние имаме право да кажем, че душите, които си принадлежат във физическия свят, се намират отново в духовния свят, за да продължат там своята връзка. Следващата област е тази, в която общият живот на земния свят изглежда като един вид мисловно Същество и прониква навсякъде, като един течен елемент от "царството на духовете". Доколкото човек наблюдава света във физическото си въплъщение, животът изглежда като проява на отделни живи същества.
към текста >>
Като се държи сметка за този факт, ние имаме право да кажем, че
душите
, които си принадлежат във физическия свят, се намират отново в духовния свят, за да продължат там своята връзка.
И тъкмо тук, тази страна от човешката природа, чиито интерес е насочен изцяло към ежедневието, за продължителен период от време ще се почувствува свързана с духовния живот между две прераждания. В духовния свят ние отново намираме хората, с които сме живели заедно във физическия свят. Както всичко, което е характерно за физическото тяло се отделя от нея, така и връзката, която във физическия свят свързва душите, се пречиства от всички елементи, които са имали смисъл и значение само във физическия свят. Но всичко онова, което през време на нашия живот е било душа на душата, се увековечава отвъд смъртта в света на Духа. Естествено, думите, които подхождат на физическите условия, могат да изразят само по един несъвършен начин събитията от този свят.
Като се държи сметка за този факт, ние имаме право да кажем, че душите, които си принадлежат във физическия свят, се намират отново в духовния свят, за да продължат там своята връзка.
Следващата област е тази, в която общият живот на земния свят изглежда като един вид мисловно Същество и прониква навсякъде, като един течен елемент от "царството на духовете". Доколкото човек наблюдава света във физическото си въплъщение, животът изглежда като проява на отделни живи същества. Обаче в "царството на духовете", той се освобождава от тях и започва да циркулира навсякъде като един вид "кръв на живота". Сега, като едно живо единство, той е навсякъде. През време на физическия живот, ние долавяме от този живот само едно бегло отражение.
към текста >>
Докато в първата област, човекът отново се събира с
душите
, с които е бил тясно свързан през отминалия физически живот, във втората област той навлиза в сферата на онези, с които се е чувствувал свързан в един по-широк смисъл: Чрез общо преклонение, общо вероизповедание и т.н.
Плодовете на религиозния живот и всичко, свързано с него, ясно изпъкват в тази област. Тук, благодарение на своите духовни опитности, човек разбира, че неговата индивидуална съдба не трябва да се отделя от тази на общността, към която той принадлежи. Точно в тази област, човек изгражда способността да гледа на себе си като на част от едно цяло. Религиозните чувства, както и всички морални качества, към които човекът се е стремил още през земния живот, ще получат сили тъкмо от тази област на духовния свят. Ето защо в следващото прераждане, човекът идва с укрепнали религиозни и морални качества.
Докато в първата област, човекът отново се събира с душите, с които е бил тясно свързан през отминалия физически живот, във втората област той навлиза в сферата на онези, с които се е чувствувал свързан в един по-широк смисъл: Чрез общо преклонение, общо вероизповедание и т.н.
Налага се да отбележим, че духовните опитности от предходните области продължават и след като преминем в следващата област. Така например, навлизайки във втората или следващите области, ние съвсем не се откъсваме от връзките, крепящи семейството, приятелството и т.н. Областите, изграждащи "царството на духовете" не са отделени една от друга като "зони"; те взаимно се проникват и човекът живее в една от тях не поради това, че е "прекрачил" някакви външни граници, а защото е развил в себе си вътрешните способности да възприема неща, които са били невъзприемаеми за него. Третата област от "царството на духовете" съдържа първообразите на душевния свят. Всичко, което живее в този свят, тук се представя като сбор от живи мисловни Същества.
към текста >>
13.
5. ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ЦАРСТВОТО НА ДУШИТЕ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ
GA_9 Теософия
С ЦАРСТВОТО НА
ДУШИТЕ
И
ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ И НЕГОВАТА ВРЪЗКА
С ЦАРСТВОТО НА ДУШИТЕ И
ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ Съществата от душевния и духовния свят не могат да бъдат предмет на външни сетивни възприятия. През време на физическия живот, човекът живее едновременно и в трите свята. Той възприема нещата от сетивния свят и на свой ред им въздействува. Съществата от душевния свят оказват влияние върху човека чрез техните сили на симпатия и антипатия; обаче човешката душа също се намесва в душевния свят чрез своите влечения, страсти и желания.
към текста >>
Душевното тяло на народностния Дух е като облак, в който живеят всички хора от даден народ; поривите на този народ ние долавяме в
душите
на неговите представители, обаче тези пориви съвсем не бликат от тези души.
Един от възможните примери имаме в лицето на това, което наричаме "народностен дух". Духът на едни народ не се проявява непосредствено във физическия свят. Той живее в усещанията, чувствата, влеченията, които са общи за целия народ. Това свръхсетивно Същество изобщо не се въплъщава физически. Както човекът постига видимата сетивна форма на своето тяло, така и "народностният дух" изгражда своя облик с помощта на субстанциите от душевния свят.
Душевното тяло на народностния Дух е като облак, в който живеят всички хора от даден народ; поривите на този народ ние долавяме в душите на неговите представители, обаче тези пориви съвсем не бликат от тези души.
Който си представя народностния Дух по друг начин, се задоволява с един схематичен мисловен образ, лишен от смисъл и живот, зад живот, задоволява се с една празна абстракция. Същото бихме казали и за онова, което се нарича "духът на една епоха" или "дух на времето". Да, по този начин духовния поглед се разширява, обхващайки множество други, по-низши и по-висши свръхсетивни Същества, които живеят в обкръжението на човека. Хората, притежаващи способността за духовно виждане, възприемат тези Същества и могат да ги описват. Към низшите разновидности на свръхсетивните Същества, принадлежат тези, които изследователят на духовния свят нарича Саламандри, Силфи, Ундини, Гноми.
към текста >>
14.
01. УСЛОВИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Мистикът, гностикът и теософът винаги говорят за едни свят на
душите
и на Духовете, който за тях е толкова действителен, колкото предметите, които физическите очи виждат и физическите ръце докосват.
УСЛОВИЯ У всеки човек са стаени способности, благодарение на които той може да постигне познания за висшите светове.
Мистикът, гностикът и теософът винаги говорят за едни свят на душите и на Духовете, който за тях е толкова действителен, колкото предметите, които физическите очи виждат и физическите ръце докосват.
Във всеки миг слушателят може да заяви: тези опитности могат да станат мои, стига да развия определени сили, които днес все още дремят в мен. Единственият въпрос е откъде да започна, за да пробудя тези способности. Указанията могат да дадат само хората, които вече разполагат с тези способности. Откакто съществува човешкия род, винаги е имало един вид тайно обучение, благодарение на което хората с по-висши способности са предавали своите уроци на тези, които са се стремели към тези способности. Това обучение се нарича тайно обучение и преподаването в него се осъществява по таен или окултен начин.
към текста >>
15.
07. КОНТРОЛ НАД МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Чувството на свещен трепет пред всичко човешко трябва да изпълва
душите
ни.
В този момент от своето развитие човек стига до твърдото убеждение, че всъщност мислите са напълно действителни неща. Ето защо той вече не може да си позволи да отправя към другите хора мисли, които биха накърнили тяхното достойнство и свобода. Не трябва дори за миг да се допуска, че даден човек би могъл да бъде за нас само един обект за наблюдение. Ръка за ръка с всяко окултно наблюдение над човешката природа трябва да върви и самовъзпитанието, което изисква да се обръщаме към всеки човек като към нещо свято и недостигаемо. Всичко което живее в човека също неговите мисли и чувства е нещо наистина свято.
Чувството на свещен трепет пред всичко човешко трябва да изпълва душите ни.
С посочените два примера трябваше да покажем как се достига просветление относно човешката природа. Но те са достатъчни, за да очертаят пътя, по който трябва да се върви. Ако човек постигне онази вътрешна тишина и онова вътрешно спокойствие, които са характерни за този вид наблюдения, той вече извършва и едно голямо душевно преобразяване. И скоро то стига дотам, че вътрешното обогатяване на душевния му живот внася увереност и спокойствие в неговото външно поведение. На свой ред тази външна промяна ще се отрази благотворно и в чисто душевен смисъл.
към текста >>
16.
09. ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Преди окултното обучение, ние веднага бихме насочили нашите чувства срещу въпросната личност и гняв би изпълнил
душите
ни.
И ако посочената мисъл се превърне в трайна характерова особеност, човек е вече сигурен, че се намира на прав път. Тази характерова особеност проличава дори и във външния вид на човека. Погледът става спокоен, движенията сигурни, решенията ясни и точни; всичко, което наричаме невротичност, постепенно изчезва. Макар и наглед незначителни, тези прости правила са от голямо значение. Нека да си представим например, че някой ни нанася обида.
Преди окултното обучение, ние веднага бихме насочили нашите чувства срещу въпросната личност и гняв би изпълнил душите ни.
Но при окултният ученик, тези обстоятелства веднага пробуждат следната мисъл: "Тази обида с нищо не променя моята стойност! "Сега той предприема необходимите действия, но тръгва не от раздразнение и гняв, а от състояние на пълно спокойствие и себеувереност. Естествено, не става дума безропотно да се понася всяка обида, с което бихме действували, защитавайки друг човек, и то с пълно право. Веднага следва да се има предвид, че окултното обучение се проявява не в очебийни промени на човешкото поведение, а във фино и тихо преобразяване на неговия чувствен и мисловен живот.
към текста >>
Мекота и дълбоко вътрешно мълчание: тези качества отвеждат душата в "светът на
душите
", а духът в "светът на духовете".
Ето тази мисъл: "Важното е, не че аз мисля различно от другия човек, а това, той сам да намери истинския отговор с помощта, която аз мога да му дам". След като подобни настроения облъхват душата, те все повече слагат върху характера и поведението на окултния ученик един отпечатък на мекота, която е основно средство при всяко окултно обучение. Твърдостта прогонва душевните сили около теб, които трябва да пробудят твоето душевно око; мекотата отстранява пречките и отваря твоите духовни възприемателни органи. А наред с мекотата ще се развие и една друга душевна способност: Спокойното внимание пред всички нюанси от душевния живот на околния свят при пълно вътрешно мълчание на нашите лични емоции. И ако човек стигне до това състояние, тогава душевния живот на неговото обкръжение започва да му въздействува по такъв начин, че неговата душа се променя и израства, и израствайки се разклонява, както растението прави това всред светлината на Слънцето.
Мекота и дълбоко вътрешно мълчание: тези качества отвеждат душата в "светът на душите", а духът в "светът на духовете".
"Потъни в спокойствие и тишина, затвори сетивата за всичко, което си научавал чрез тях преди твоето окултно обучение, накарал да замлъкнат всички мисли, които по-рано са нахлували в теб по силата на навика, бъди съвсем тих и мълчалив и очаквай с неизменно търпение; едва тогава висшите светове ще започнат да изграждат твоите душевни очи и твоите духовни уши. Не се надявай, че веднага ще "видиш" в света на душите и че веднага ще "чуеш" в света на духовете. Защото всичко, което вършиш, има връзка с изграждането на твоите висши сетива. Душевно ще виждаш и духовно ще чуваш, едва когато ще разполагаш с тези сетива. И когато прекараш така известно време в спокойствие и средоточеност, ти няма да се залавяш с твоите ежедневни грижи и занимания, без да се замислиш: да, рано или късно, с мен ще стане това, което трябва да стане, стига да съм достатъчно зрял за него.
към текста >>
Не се надявай, че веднага ще "видиш" в света на
душите
и че веднага ще "чуеш" в света на духовете.
Твърдостта прогонва душевните сили около теб, които трябва да пробудят твоето душевно око; мекотата отстранява пречките и отваря твоите духовни възприемателни органи. А наред с мекотата ще се развие и една друга душевна способност: Спокойното внимание пред всички нюанси от душевния живот на околния свят при пълно вътрешно мълчание на нашите лични емоции. И ако човек стигне до това състояние, тогава душевния живот на неговото обкръжение започва да му въздействува по такъв начин, че неговата душа се променя и израства, и израствайки се разклонява, както растението прави това всред светлината на Слънцето. Мекота и дълбоко вътрешно мълчание: тези качества отвеждат душата в "светът на душите", а духът в "светът на духовете". "Потъни в спокойствие и тишина, затвори сетивата за всичко, което си научавал чрез тях преди твоето окултно обучение, накарал да замлъкнат всички мисли, които по-рано са нахлували в теб по силата на навика, бъди съвсем тих и мълчалив и очаквай с неизменно търпение; едва тогава висшите светове ще започнат да изграждат твоите душевни очи и твоите духовни уши.
Не се надявай, че веднага ще "видиш" в света на душите и че веднага ще "чуеш" в света на духовете.
Защото всичко, което вършиш, има връзка с изграждането на твоите висши сетива. Душевно ще виждаш и духовно ще чуваш, едва когато ще разполагаш с тези сетива. И когато прекараш така известно време в спокойствие и средоточеност, ти няма да се залавяш с твоите ежедневни грижи и занимания, без да се замислиш: да, рано или късно, с мен ще стане това, което трябва да стане, стига да съм достатъчно зрял за него. Забрани си най-строго да привличаш висшите сили чрез твоето своеволие". В началото на пътя всеки окултен ученик получава тези указания от своя Учител.
към текста >>
17.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Сега той непосредствено знае, че хора като Буда или евангелисти поднасят на света не своите откровения, а онези, които се изливат в
душите
им от самата същност на нещата.
Описаните етерни потоци се свързват с вечните закономерности на света, към който принадлежи и самия той. Човек започва да съизживява живота на своето обкръжение и може да го отразява в движенията на етерното си тяло. Така човек прониква в духовния свят и се добира до съвършено ново разбиране за думите, произнесени от великите учител учители на човечеството. Сега например словото на Буда и на Евангелията му въздействуват по съвсем нов начин и го пронизват с едно благочестие, каквото по-рано той изобщо не е изпитвал. Защото тяхното слово вече следва движенията и ритмите, които окултният ученик сам е изградил вътре в себе си.
Сега той непосредствено знае, че хора като Буда или евангелисти поднасят на света не своите откровения, а онези, които се изливат в душите им от самата същност на нещата.
Тук следва да обърнем внимание на един факт, който може да бъде разбран само с оглед на вече описаното. Хората, формирани според изискванията на съвременното образование, изобщо не могат да вникнат в многократните повторения, характерни за проповедите на Буда. Но за окултния ученик, те се превръщат в едно чудно съответствие на неговия вътрешен усет за нещата. Защото тези повторения са в хармония с определени ритмични движения в етерното тяло. Отдавайки им се с пълно вътрешно спокойствие, човек постига и съзвучие с етерните движения.
към текста >>
18.
12. ПРОМЕНИ В СЪНИЩАТА НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Тази опитност чрез астралните образи на низшите желания след смъртта наричаме "изживявания в царството на
душите
".
Ако обаче желанието бъде задоволено чрез постигането на този предмет, или ако е налице поне възможността за такова задоволяване, отражението ще бъде твърде неясно. То ще се прояви в пълния размер едва след смъртта на човека, когато душата в съответствие със своята природа продължава да изгаря в това желание, но без да може да го задоволи, понеже липсват както предмета, така и физическите сетива. Човекът, отдаден предимно на сетивните изживявания, ще изпитва например гастрономически удоволствия. Обаче възможността да ги задоволи ще липсва, просто защото сетивния орган на вкуса е изчезнал. Като последица идва това, че желанието поражда един особено активен астрален образ, който измъчва душата.
Тази опитност чрез астралните образи на низшите желания след смъртта наричаме "изживявания в царството на душите".
Те изчезват, когато душата се пречисти от всички желания, характерни за физическия свят. Едва тогава душата се издига в една по-висша област, която наричаме "духовен свят". Дори и съвсем слабо проявени по време на физическия живот, тези астрални образи все пак съществуват и съпровождат човека, подобно опашките на една комета. Ясновидецът може да ги различи и наблюдава, ако е постигнал съответната еволюционна степен от своето развитие. Такива са опитностите, а има и изживявания, близки до тях, всред които окултният ученик живее в този стадий от обучението, който описахме.
към текста >>
19.
НАШИТЕ АТЛАНТСКИ ПРАДЕДИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Силите в
душите
на тези първи атлантци имаха още нещо от рода на природните сили.
В атлантската епоха започна своето развитие говорът. И с говора беше създадена връзка между човешката душа и нещата, намиращи се вън от нея. Човекът роди звучната реч вътре в себе си; и тази звучна реч принадлежеше към предметите на външния свят. Роди се също и една нова връзка между човек и човека чрез съобщението по пътя на говора. Всичко това беше в една още младенческа форма при рмоахалите; но все пак това съществено ги отличаваше от техните лемурийски прадеди.
Силите в душите на тези първи атлантци имаха още нещо от рода на природните сили.
Тези човеци в известна степен бяха още сродни със заобикалящите ги природни същества, по-сродни отколкото по-късните хора. Техните душевни сили бяха още повече природни сили, отколкото тези на съвременните хора. Така също и звучната реч, която те произвеждаха, беше нещо подобно на природните сили. Те не просто назоваваха нещата, а в техните думи се криеше власт над нещата, а също и над техните себеподобни. Думата при рмоахалите имаше не само смисъл, но също и сила.
към текста >>
20.
ЛЕМУРИЙСКАТА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Така те можеха да действат облагородяващо върху
душите
на хората.
В онова време не може да става дума за някакъв “смисъл” в говоренето. Хората чувстваха звук, тон, ритъм. При това те не си представяха по-нататък нищо, а само поглъщаха силата на чутото в душата си. Целият този процес стоеше под ръководството на по- висши ръководители. Те бяха вдъхнали на “мъдрите” жрици тонове и ритми по един начин, върху който сега не можем да говорим по-нататък.
Така те можеха да действат облагородяващо върху душите на хората.
Можем да кажем, че по този начин въобще се пробуди същинският душевен живот. Хрониката Акаша показва в тази област красиви сцени. Ще опишем една такава сцена. Намираме се в една гора, при едно мощно дърво. Слънцето току що е изгряло от изток.
към текста >>
21.
ПОСЛЕДНИТЕ ВРЕМЕНА ПРЕДИ РАЗДЕЛЯНЕТО НА ПОЛОВЕТЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Полу-свръхчовешките същества изпитваха нещо ново за тях и поради това те можеха да бъдат ръководители на хората, когато чистите образи в
душите
на тези хора се превърнаха в копия, в представи за външните предмети.
Не така беше при полу-свръхчовешките същества. Те чувстваха подтика да приемат впечатления отвън и свързваха с този подтик удоволствие, когато той можеше да бъде задоволен, неудоволствие с неговото незадоволяване. Чрез това те се различаваха от свръхчовешките същества. За тези същества впечатленията получавани отвън не бяха нищо повече освен потвърждение на духовните откровения. Те можеха да насочват поглед навън в света и не получаваха нищо друго освен отражение на това, което вече бяха получили от духа.
Полу-свръхчовешките същества изпитваха нещо ново за тях и поради това те можеха да бъдат ръководители на хората, когато чистите образи в душите на тези хора се превърнаха в копия, в представи за външните предмети.
Това стана, когато една част от предишната размножителна сила на хората се насочи към вътрешността, когато се развиха същества с мозък. Заедно с мозъка човекът придоби тогава също и способността да превръща външните сетивни впечатления в представи. Трябва следователно да кажем, че благодарение на полу- свръхчовешките същества човешкото същество бе доведено дотам, да насочи своята вътрешна същност към сетивния външен свят. Той не можеше да изложи своите душевни образи непосредствено на чистите духовни влияния. От свръхчовешките същества той получи способността да се размножава, тя му беше внедрена от тях като инстинктивен подтик.
към текста >>
22.
ХИПЕРБОРЕЙСКАТА И ПОЛЯРНАТА ЕПОХА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Докато
душите
не бяха свързани с нещо материално, върху тях не можеше да действува никакъв материален процес.
Както при едно растение от безброй семена постоянно се развиват нови издънки, така и душевният живот се раждаше в безбройните форми, породени от непрестанното делене. (Но в началото съществуваше само ограничен брой видове души, за което ще говорим по-късно. Но сред тези видове развитието протичаше по описания начин. Всеки душевен вид пораждаше от себе си безброй издънки.) С поемането на Земната материя в самите души стана една особено значима промяна.
Докато душите не бяха свързани с нещо материално, върху тях не можеше да действува никакъв материален процес.
Всяко въздействие върху тях беше чисто душевно. Така те живееха с душевното в тяхната околна среда. Всичко, което съществуваше тогава, беше съизживявано по този начин. Въздействията на камъните, растенията, животните, които по това време съществуваха също само като астрални (душевни) форми, бяха чувствани като вътрешни душевни изживявания. При свързването им със Земната материя към това изживяване бе прибавено нещо съвършено ново.
към текста >>
23.
ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Нашата техника достига до стадии на развитието, които могат да служат за благото на човечеството само тогава, когато
душите
на хората се задълбочат в смисъла на духовно-научното схващане за живота.
Те обаче биха усвоили тези представи в една атрофирана, карикатурна и вредна форма. Ето защо притежателите на тайното знание решиха да разкрият пред всички една част от тайното знание. Чрез това ще бъде дадена възможност появяващият се в културното развитие човешки прогрес да бъде преценяван с мярката на истинската мъдрост. Нашето природознание води например до представи за причините на нещата. Но без духовно-научно задълбочаване тези представи могат да бъдат само карикатури.
Нашата техника достига до стадии на развитието, които могат да служат за благото на човечеството само тогава, когато душите на хората се задълбочат в смисъла на духовно-научното схващане за живота.
Докато народите не притежаваха още нищо от модерното природознание и модерната техника, формата, под която най-висшите учения се предаваха в религиозни образи по един начин, говорещ само на чувствата, беше благотворна. Днес човечеството се нуждае от същите истини в една отговаряща на ума форма. Духовно-научният светоглед не е възникнал от някакъв произвол, а от разбирането на съвременните исторически факти. – Определени части от тайното познание все още могат да бъдат споделени също и днес само с такива хора, които се подлагат на изпитанията, свързани с посвещението. А също и с публично изнесени части ще могат да се справят само онези, които не се задоволяват само с едно външно запознаване, а които усвояват нещата действително вътрешно, правят от тях съдържание и ръководна нишка на техния живот.
към текста >>
24.
ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ, ПРОИЗХОЖДАЩИ ОТ ЕДНА МНИМА НАУКА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Нашата техника достига до стадии на развитието, които могат да служат за благото на човечеството само тогава, когато
душите
на хората се задълбочат в смисъла на духовно-научното схващане за живота.
Те обаче биха усвоили тези представи в една атрофирана, карикатурна и вредна форма. Ето защо притежателите на тайното знание решиха да разкрият пред всички една част от тайното знание. Чрез това ще бъде дадена възможност появяващият се в културното развитие човешки прогрес да бъде преценяван с мярката на истинската мъдрост. Нашето природознание води например до представи за причините на нещата. Но без духовно-научно задълбочаване тези представи могат да бъдат само карикатури.
Нашата техника достига до стадии на развитието, които могат да служат за благото на човечеството само тогава, когато душите на хората се задълбочат в смисъла на духовно-научното схващане за живота.
Докато народите не притежаваха още нищо от модерното природознание и модерната техника, формата, под която най-висшите учения се предаваха в религиозни образи по един начин, говорещ само на чувствата, беше благотворна. Днес човечеството се нуждае от същите истини в една отговаряща на ума форма. Духовно-научният светоглед не е възникнал от някакъв произвол, а от разбирането на съвременните исторически факти. – Определени части от тайното познание все още могат да бъдат споделени също и днес само с такива хора, които се подлагат на изпитанията, свързани с посвещението. А също и с публично изнесени части ще могат да се справят само онези, които не се задоволяват само с едно външно запознаване, а които усвояват нещата действително вътрешно, правят от тях съдържание и ръководна нишка на техния живот.
към текста >>
25.
ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
В
душите
на много предубедени хора те ще събудят презрение към всяко изследване от този род, защото подобни индивиди се опират на действително съществуващите заблуждения, от които те заключават, че всеки стремеж към невидимия духовен свят е нещо неоправдано.
Те изграждат своите преценки преди всичко от заблужденията, които неизбежно възникват, когато научното светоусещане не е достатъчно укрепнало при своята работа с природните явления, и въпреки това душата изпитва стремежа да се обърне към несетивния свят. Естествено, в тези случаи възникват безкрайно много и съвсем ненаучни твърдения относно несетивните явления. И то, не защото подобни твърдения по своята същност могат да са ненаучни, а защото в конкретния случай, научното самовъзпитание е протекло без едно истинско наблюдение върху природния свят. Впрочем всеки, който се осмели във връзка с току що казаното да говори за Тайната Наука, трябва да носи в себе си едно будно чувство за всевъзможните заблуждения, които възникват, ако върху явните тай ни на света се говори без подобаващото научно светоусещане. Едва ли би било уместно, ако сега, още в самото начало на нашето изложение, се спираме на всички възможни заблуждения.
В душите на много предубедени хора те ще събудят презрение към всяко изследване от този род, защото подобни индивиди се опират на действително съществуващите заблуждения, от които те заключават, че всеки стремеж към невидимия духовен свят е нещо неоправдано.
И понеже много често отхвърлянето на Тайната Наука от страна на учените, или от страна на научно настроените критици, става под влияние на горното заключение, а позоваването на заблуждения в повечето случаи несъзнателно е само един претекст, считам всеки спор с такива противници, поне засега, за нещо ненужно. Нищо не им пречи да направят напълно оправданото възражение, че а priori изобщо не може да се установи дали този, който смята другите за заблудени, сам разполага с посочените верни критерии. Ето защо, устременият към Тайната Наука човек може да изнесе само това, което той сам смята за необходимо. Дали има право да стори това, могат да преженят само лица, които без всякакви предразсъдъци и внушения са в състояние да проникнат в характера на подобни послания, засягащи явните тайни на света. Впрочем той се задължава да покаже също и това, в какви отношения влизат неговите послания с постиженията на науката и на живота, какви противници са възможни и доколко външната сетивна действителност потвърждава неговите наблюдения.
към текста >>
26.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
През втория етап
душите
се отдръпват от нея и там остават само телата.
Слънчевите Същества откъсват човешката душа от физическото тяло, така че сега човек попада или в лоното на Слънчевите Същества, в една чисто душевна форма, или под влиянията на Земята, доколкото е свързан с физическото си тяло. Когато е във физическото тяло, в него се вливат топлинните потоци, озвучават го въздушните маси, водите го заливат и после отново се оттеглят от него. А докато е вън от своето тяло, душата му е преизпълнена с образите на по-висшите Същества, в чието лоно се намира той тогава. На тази степен от своето развитие Земята минава през два етапа. През първия тя трябва да обгърне човешките души със своите субстанции и да ги облече в тела.
През втория етап душите се отдръпват от нея и там остават само телата.
Заедно с човешките същества тя потъва в сън. През тези епохи от прадалечното минало на Земята, възникват денят и нощта, (физически-пространствено това се изразява във факта, че поради взаимодействието между Слънчевите и Земни Същества, Земята започва да се движи по отношение на Слънцето; стига се до споменатата по-горе смяна на деня с нощта. Денят се проявява, когато Земната повърхност, върху която се развива човекът, е обърната към Слънцето; а нощта, т.е. времето, през което човекът е потънал в чисто душевно съществуване тогава, когато тази повърхност е отвърната от Слънцето. Разбира се, не трябва да си мислим, че през онова далечно минало движението на Земята около Слънцето е наподобявало днешното състояние на нещата.
към текста >>
Когато свръхсетивното познание разглежда тези отношения, то установява как напуснатите от
душите
човешки тела все повече се втвърдяват.
Докато по-рано телесните копия съответстваха на оживотворяващите ги човешки души и затова бяха общо взето почти еднакви по цялата Земя, сега между човешките форми настъпиха различия. С това се подготвя настъпилото по-късно различие между расите. След като телесният човек става самостоятелен, предишната силна връзка между Земния човек и духовно-душевния свят в известен смисъл се разхлабва. Сега, когато душата напуска тялото, то развиваше в себе си един вид продължение на живота. Ако развитието би продължило по същия начин, Земята би се втвърдила под влиянието на своя земен елемент.
Когато свръхсетивното познание разглежда тези отношения, то установява как напуснатите от душите човешки тела все повече се втвърдяват.
И след известно време, завръщащите се на Земята човешки души не биха намира ли никакъв употребим материал, за да се съединят с него. Всички употребими от човека вещества биха били използвани, за да изпълнят Земята с втвърдените остатъци от въплъщенията. Тогава настъпва едно събитие, което причинява пълен обрат в цялото развитие. Всичко онова, което можеше да доведе до трайно втвърдяване на Земната материя, беше изхвърлено. Точно тогава нашата съвременна Луна напусна Земята.
към текста >>
Сега
душите
, които преди бяха изнесени на Марс, Юпитер и т. н.
През това време те изцяло попадаха в областта, обитавана от „Синовете на Живота" (Ангели), „Огнените Духове" (Архангели), „Духовете на Личността" и „Духовете на Формата". По същото време физическото и етерното тяло попадаха всред силовото поле на „Духовете на Формата", „Духовете на Движението", „Духовете на Мъдростта" и „Престолите" („Духовете на Волята"). По този начин вредните въздействия, които се натрупваха в човека през деня поради грешките на астралното тяло, бяха отстранявани. След като човеците умножаваха своя брой по Земята, в потомците липсваха вече причини, за да не се въплъщават в тях човешки души. Така, както сега действуваха силите на земната Луна, те упражняваха такова влияние, под което човешките тела се изграждаха напълно годни за въплъщаването на човешките души.
Сега душите, които преди бяха изнесени на Марс, Юпитер и т. н.
се насочиха отново към Земята. По този начин за всеки човешки потомък, който се раждаше в редицата на поколенията, имаше една душа. Това продължи дълго и притокът на души към Земята съответстваше на увеличения брой човеци. Сега душите, които след земната смърт напускаха тялото, запазваха в безплътното състояние отзвука от земната индивидуалност като един вид спомен. Този спомен действуваше по такъв начин, че когато на Земята отново се раждаше подходящо за тях тяло, те отново се въплъщаваха в него.
към текста >>
Сега
душите
, които след земната смърт напускаха тялото, запазваха в безплътното състояние отзвука от земната индивидуалност като един вид спомен.
Така, както сега действуваха силите на земната Луна, те упражняваха такова влияние, под което човешките тела се изграждаха напълно годни за въплъщаването на човешките души. Сега душите, които преди бяха изнесени на Марс, Юпитер и т. н. се насочиха отново към Земята. По този начин за всеки човешки потомък, който се раждаше в редицата на поколенията, имаше една душа. Това продължи дълго и притокът на души към Земята съответстваше на увеличения брой човеци.
Сега душите, които след земната смърт напускаха тялото, запазваха в безплътното състояние отзвука от земната индивидуалност като един вид спомен.
Този спомен действуваше по такъв начин, че когато на Земята отново се раждаше подходящо за тях тяло, те отново се въплъщаваха в него. Впоследствие всред човешките потомци се появиха и такива индивиди, които поемаха в се бе си души, слизащи за пръв път на Земята, както и други души, минали вече през многократни прераждания на Земята. В хода на Земното развитие, броят на младите души, слизащи за пръв път на Земята, ставаше все по-малък, а броят на превъплътените души непрекъснато растеше. За дълги периоди от време човешкият род се състоеше от тези два човешки вида. А на Земята човек продължаваше да се усеща свързан със своите предци чрез общия групов Аз.
към текста >>
Съдбата на превъплътените души, на
душите
минали през различен брой прераждания, се определяше също и от онова, което те бяха извършили в предишните си земни съществувания.
Докато индивидуалният Аз беше изживяван предимно в безплътното състояние между смъртта и едно ново раждане. Онези души, които слизаха от небесното пространство и се вмъкваха в човешките тела, не бяха в същото положение, както тези, които имаха зад себе си един или повече земни живота. Като души, първите сваляха в земния живот само онези условия, на които те бяха подчинени в духовния свят, както и своите опитности, натрупани в сферите извън Земята. Другите прибавяха към споменатите условия и тези от своите предишни съществувания на Земята. Съдбата на първите души се определяше само от факти, лежащи извън новите земни отношения.
Съдбата на превъплътените души, на душите минали през различен брой прераждания, се определяше също и от онова, което те бяха извършили в предишните си земни съществувания.
Заедно с прераждането идва и индивидуалната човешка Карма. Поради обстоятелството, че човешкото етерно тяло беше предпазено от влиянията на астралното тяло, размножителните процеси не попаднаха в обсега на човешкото съзнание, а останаха под властта на духовния свят. Когато една душа трябваше да се спусне на Земята, тогава в земния човек се пробуждаха размножителните импулси. До известна степен целият процес беше скрит от земното съзнание и забулен в тайнствен мрак. Последствията от частичното отделяне на етерното тяло от физическото се проявиха и по време на земния живот.
към текста >>
В съответствие с така развитите у тях качества, те действуваха в онзи човешки елемент, изграден в
душите
на следатлантските хора чрез способността им да имат такива сетивни възприятия, зад които е скрит духовния свят.
Заедно с тях вървяха и Посветените, пазителите на оракулските тайни. На различни места те основаха светилища, където служенето на Юпитер, Венера и т. н. се практикуваше както в добър, така и в лош смисъл. Особено неблагоприятно въздействие имаше издаването на Вулкановите тайни, защото погледът на неговите последователи беше насочен предимно към земните отношения. Поради това предателство човечеството изпадна в зависимост от духовни Същества, които вследствие на своето предходно развитие се опълчваха срещу всичко, което идваше от духовният свят, произлязъл чрез отделянето на Земята от Слънцето.
В съответствие с така развитите у тях качества, те действуваха в онзи човешки елемент, изграден в душите на следатлантските хора чрез способността им да имат такива сетивни възприятия, зад които е скрит духовния свят.
Тези Същества постигнаха голямо влияние над много от земните жители. То се прояви на първо място във факта, че хората все повече изгубваха чувството за духовния свят. Понеже през тези времена размерите, конфигурацията и пластичността на човешкото физическо тяло все още зависеха до голяма степен от душевните качества, последствията от споменатото издаване на Вулкановите тайни се проявиха в някои изменения на човешкото тяло. Там, където покварата на хората се изразяваше най-вече в заробване на свръхсетивните сили от страна на низшите инстинкти, желания и страсти, възникваха безформени и гротескни човешки тела. Впрочем те не издържаха в условията на Атлантида и загинаха.
към текста >>
Колкото повече хората от тази епоха приемаха в
душите
си представите на това учение, толкова по-сигурно се изплъзваха те от пипалата на Ариман както през земния живот, така и за живота след смъртта, през който те трябваше да се подготвят за нов земен живот.
Защото по време на земния живот те усещаха физическия свят като една илюзия. Ето защо след смъртта те се изтръгваха от властта на Ариман. Но толкова по-голяма ставаше опасността за древноперсийските народи. През периода между раждането и смъртта те насочваха своите интереси към физическия сетивен свят. И биха попаднали до голяма степен в мрежите на Ариман, ако Заратустра не им беше посочил по толкова впечатляващ начин с учението за Бога на Светлината, как зад физическия свят стои самият той светът на Светлинния Бог.
Колкото повече хората от тази епоха приемаха в душите си представите на това учение, толкова по-сигурно се изплъзваха те от пипалата на Ариман както през земния живот, така и за живота след смъртта, през който те трябваше да се подготвят за нов земен живот.
По време на земния живот Ариман заставя човека да счита сетивно-физическото битие за единствено възможното, като по този начин човек сам си затваря всяка пролука към духовния свят. В духовния свят властта на Ариман води човека към пълна изолация, към това, да ограничава всичките си интереси единствено в себе си. Хора, които при смъртта са били под властта на Ариман, се прераждат като егоисти. Днес с помощта на Духовната Наука можем да опишем живота между смъртта и едно ново раждане, но без да забравяме, че влиянието на Ариман до известна степен е вече преодоляно. Така го описва авторът на тази книга и в други свои съчинения, както и в първите глави на това издание.
към текста >>
И когато се извърши „Мистерията на Голгота" и бе понесена „смъртта на кръста", Христос озари най-напред онзи свят, в който пребивават
душите
след смъртта, за да сломи именно там силата на Ариман.
От онзи момент на своя живот, когато астралното тяло на Христос Исус имате в себе си всичко, което намесата на Луцифер можеше да прикрие, Христос стана Учител на човечеството. От този момент в човешкото земно развитие беше вложена възможността човек да се открие за онази мъдрост, чрез която той постепенно ще постигне физическата цел на Земята. В мига, когато стана събитието на Голгота, в човечеството беше вложена и другата възможност, чрез която влиянието на Ариман ще може да бъде преобразявало за постигане на доброто. Сега вече, напускайки живота и минавайки през Портата на смъртта, човек може да взема със себе си това, което го избавя от изолацията в духовния свят. Събитието от Палестина стои не само в центъра на човешкото физическо развитие, но и в центъра на останалите светове, към които принадлежи човекът.
И когато се извърши „Мистерията на Голгота" и бе понесена „смъртта на кръста", Христос озари най-напред онзи свят, в който пребивават душите след смъртта, за да сломи именно там силата на Ариман.
От този миг областта, наричана от гърците „Царство на сенките", бе пронизана от мълнията на Духа, която увери неговите обитатели, че светлината отново ще се върне там. Това, което беше постигнато чрез „Мистерията на Голгота" за физическия свят, хвърли своята светлина и в духовния свят. До това събитие, следатлантското развитие на човечеството представляваше един възход за физическия активен свят. В същото време то се оказа упадък за духовния свят. Всичко, което се вливаше в сетивния свят, от пра древни времена извираше от духовния свят.
към текста >>
27.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Описаният тук път към висшето познание е подходящ за
душите
, които са въплътени в съвременната епоха.
Ако днес човек иска да поеме по пътя към свръхсетивните области, той не може да стори това, например от изходната точка на древно-египетския Посветен. Ето защо упражненията на окултните ученици в древен Египет не могат да бъдат препоръчани на съвременния човек. От онова време насам човешките души са минали през различни прераждания и това напредване от едно прераждане в друго има дълбок смисъл и значение. Душевните способности и качества не са едни и същи в различните прераждания. Дори повърхностният поглед върху историята на човечеството установява, че от 12-ти, 13-ти век след Христос, условията на живот са коренно различни, че сравнени с миналото мненията, чувствата и способностите на хората са други.
Описаният тук път към висшето познание е подходящ за душите, които са въплътени в съвременната епоха.
Той поставя изходната точка на духовното развитие всред обичайните условия на живот, при които е поставен днешният човек. Духовното развитие тласка цялото човечество от една епоха в друга, при което пътят към висшето познание непрекъснато приема различни форми, също както и външният живот постоянно променя своя видим облик. Но през всяка епоха трябва да цари все по-пълна хармония между външния живот и Посвещението.
към текста >>
28.
НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ В РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
GA_13 Въведение в Тайната наука
Душите
, които тогава се въплъщаваха по такъв начин, че напредваха с огромен скок в изграждането на умствените и чувствени способности, после внасяха резултатите от този напредък в следващите си прераждания през Петата епоха.
Дори и за истинската същност на Христовото събитие, по-късните поколения можеха да научат нещо само от такива предания, освен в случаите, когато отделни личности сами проникваха в свръхсетивните светове. Впрочем имаше и такива Посветени, които все още притежаваха естествените възприемателни способности за свръхсетивния свят и които в своето развитие се издигаха до него, без да пробягват до новите умствени и чувствени способности. Чрез тях беше създаден един преход от старата форма на Посвещение към новата. Подобни личности имаше и през следващите епохи. И тъкмо това е същественото за Четвъртата следатлантска епоха, че поради затварянето на душата за непосредствено общуване с душевно-духовния свят, човек укрепна в своите умствени и чувствени способности.
Душите, които тогава се въплъщаваха по такъв начин, че напредваха с огромен скок в изграждането на умствените и чувствени способности, после внасяха резултатите от този напредък в следващите си прераждания през Петата епоха.
Като един вид обезщетение за тази душевна изолираност, в света продължиха да действуват забележителните предания на прадревната мъдрост, включително и преданието за Христовото събитие, чиято сила, бликаща направо от тяхното съдържание, топлеше душите с едно макар и косвено и крепящо се най -вече на вярата знание за духовните светове. Но винаги съществуваха и хора, които наред с умствените и чувствени способности, се грижеха и за своите по-висши познавателни сили. Те имаха задачата да изследват по свръхсетивен начин явленията в духовния свят и преди всичко тайната на Христовото събитие. От тях в душите на другите хора се изливаше всичко, което те можеха да разберат за Христос. Съобразно дълбокия смисъл на Земното развитие, първоначалното разпространение на християнството трябваше да стане точно в епохата, когато в преобладаваща част на човечеството вече липсваха свръхсетивните познавателни способности.
към текста >>
Като един вид обезщетение за тази душевна изолираност, в света продължиха да действуват забележителните предания на прадревната мъдрост, включително и преданието за Христовото събитие, чиято сила, бликаща направо от тяхното съдържание, топлеше
душите
с едно макар и косвено и крепящо се най -вече на вярата знание за духовните светове.
Впрочем имаше и такива Посветени, които все още притежаваха естествените възприемателни способности за свръхсетивния свят и които в своето развитие се издигаха до него, без да пробягват до новите умствени и чувствени способности. Чрез тях беше създаден един преход от старата форма на Посвещение към новата. Подобни личности имаше и през следващите епохи. И тъкмо това е същественото за Четвъртата следатлантска епоха, че поради затварянето на душата за непосредствено общуване с душевно-духовния свят, човек укрепна в своите умствени и чувствени способности. Душите, които тогава се въплъщаваха по такъв начин, че напредваха с огромен скок в изграждането на умствените и чувствени способности, после внасяха резултатите от този напредък в следващите си прераждания през Петата епоха.
Като един вид обезщетение за тази душевна изолираност, в света продължиха да действуват забележителните предания на прадревната мъдрост, включително и преданието за Христовото събитие, чиято сила, бликаща направо от тяхното съдържание, топлеше душите с едно макар и косвено и крепящо се най -вече на вярата знание за духовните светове.
Но винаги съществуваха и хора, които наред с умствените и чувствени способности, се грижеха и за своите по-висши познавателни сили. Те имаха задачата да изследват по свръхсетивен начин явленията в духовния свят и преди всичко тайната на Христовото събитие. От тях в душите на другите хора се изливаше всичко, което те можеха да разберат за Христос. Съобразно дълбокия смисъл на Земното развитие, първоначалното разпространение на християнството трябваше да стане точно в епохата, когато в преобладаваща част на човечеството вече липсваха свръхсетивните познавателни способности. Затова през онези времена силата на преданието беше толкова голяма.
към текста >>
От тях в
душите
на другите хора се изливаше всичко, което те можеха да разберат за Христос.
И тъкмо това е същественото за Четвъртата следатлантска епоха, че поради затварянето на душата за непосредствено общуване с душевно-духовния свят, човек укрепна в своите умствени и чувствени способности. Душите, които тогава се въплъщаваха по такъв начин, че напредваха с огромен скок в изграждането на умствените и чувствени способности, после внасяха резултатите от този напредък в следващите си прераждания през Петата епоха. Като един вид обезщетение за тази душевна изолираност, в света продължиха да действуват забележителните предания на прадревната мъдрост, включително и преданието за Христовото събитие, чиято сила, бликаща направо от тяхното съдържание, топлеше душите с едно макар и косвено и крепящо се най -вече на вярата знание за духовните светове. Но винаги съществуваха и хора, които наред с умствените и чувствени способности, се грижеха и за своите по-висши познавателни сили. Те имаха задачата да изследват по свръхсетивен начин явленията в духовния свят и преди всичко тайната на Христовото събитие.
От тях в душите на другите хора се изливаше всичко, което те можеха да разберат за Христос.
Съобразно дълбокия смисъл на Земното развитие, първоначалното разпространение на християнството трябваше да стане точно в епохата, когато в преобладаваща част на човечеството вече липсваха свръхсетивните познавателни способности. Затова през онези времена силата на преданието беше толкова голяма. Необходима беше наистина огромна сила, за да се пробуди в хората вяра в свръхсетивния свят, особено у такива, които сами не можеха да прогледнат в него. Почти винаги имаше хора (като изключим кратък период от време през 13-ти век), които чрез Имагинация, Инспирация, Интуиция можеха да се издигнат до висшите светове. Тези хора са следхристиянските последователи на древните Посветени.
към текста >>
Не трябва да мислим, че повторението на египетско-халдейската епоха ще настъпи механично и че просто
душите
ще приемат това, което е съществувало и тогава.
Това е така, защото идваше епохата на разума, на разсъдъчните способности; и на първо време те трябваше да прекъснат връзката между човека и духовния свят. През Петата епоха онези свръхсетивни явления, които през Третата бяха достъпни за сумрачното съзнание, ще се изявят отново, но вече проникнати от силите на разума и чувствата. Те ще бъдат проникнати и от познанието на душата за Христовата Тайна. Ето защо, сравнени с миналото, те ще приемат съвършено друга форма. Докато през древността свръхсетивните впечатления бяха усещани като сили, които един вид поемат и „изнасят" човека из вън рамките на външния духовен свят, без неговото присъствие в този свят да е забележимо и ясно, през новите времена свръхсетивните впечатления ще бликат от един свят, който все повече и повече ще се изпълва от човешкото присъствие.
Не трябва да мислим, че повторението на египетско-халдейската епоха ще настъпи механично и че просто душите ще приемат това, което е съществувало и тогава.
Истински разбраният Христов Импулс действува така, че човешката душа, която го приема, започва да се усеща като част от духовния свят; съответно се променят нейната познавателна и действена активност, докато преди тя стоеше вън от този свят. Както в Петата епоха оживява Третата, за да се обогати в човешките души със съвършено новите качества, развити в хода на Четвъртата, нещо подобно ще стане и в Шестата епоха по отношение на Втората и в Седма та по отношение на Първата, древно-индийска епоха. Прекрасната мъдрост на древна Индия, възвестявана от тогавашните велики Учители, отново ще изгрее през Седмата епоха като непосредствена истина за човешките души. Земните условия, независимо че са вън от човека, се променят в явна зависимост от цялостното развитие на човечеството. След края на Седмата епоха, Земята ще бъде сполетяна от катастрофа, подобна на тази, при която загина древна Атлантида.
към текста >>
В Седмата епоха
душите
, които са постигнали целта на Шестата, ще продължат своето развитие; другите души обаче ще имат твърде ограничени възможности да наваксат пропуснатото в коренно променените условия на околния свят.
Обаче за обновените условия на Земята ще се окажат зрели само онези човеци, привличащи и въплъщаващи в себе си такива души, които са изпитали влиянията на гръко-римската и на следващите Пета, Шеста и Седма епохи от следатлантското развитие. Вътрешният свят на такива души ще съответствува на онова, което Земята ще представлява тогава. А другите души ще са принудени да изостанат, въпреки че по-рано зависеше от самите тях да си подготвят условия за общата еволюция. Подготвени и достойни за новите условия след предстоящата планетарна катастрофа ще бъдат онези души, които тъкмо в прехода от Петата в Шестата следатлантска епоха ще успеят да наситят свръхсетивните опитности с новите си умствени и чувствени сили. Петата и Шестата епоха са решаващите.
В Седмата епоха душите, които са постигнали целта на Шестата, ще продължат своето развитие; другите души обаче ще имат твърде ограничени възможности да наваксат пропуснатото в коренно променените условия на околния свят.
Едва в по-далечно бъдеще отново ще се появят условия, които да позволяват това. Така развитието напредва от една епоха в друга. Свръхсетивното познание констатира не само измененията, свързани с бъдещето на Земята, но и такива, които се разиграват в близките до нея небесни тела. Идва време, когато развитието на Земята и човечеството ще е толкова напреднало, че онези сили и Същества, които през епохата на Лемурия трябваше да се отделят от Земята, за да направят възможна еволюцията на земните същества, ще могат отново да се съединят със Земята. Това събитие ще настъпи, защото дотогава достатъчно голям брой човешки души ще са развили такава вътрешна сила, която ще е в състояние да тласне Лунните сили още по-напред в тяхното развитие.
към текста >>
Описаните форми ще бъдат одушевявани от човешки души само тогава, когато
душите
сами са се подготвили за такова въплъщение.
В определен период от време сетивно-физическите и душевно-духовните сили образуват отделни течения в развитието. Чрез сетивно-физическите сили възникват формите на „злото човечество". Необходимостта дадена душа да се въплъти в подобна форма ще съществува само дотолкова, доколкото самата тя е създала съответните предпоставки. А би могло да се случи и така, че формите, възникнали от сетивно-физическите сили да не намерят никакви човешки души, произхождащи от миналите епохи, защото те биха се оказали прекалено добри и неподходящи за такива тела. Тогава тези форми би трябвало да се одушевяват от Космоса и по друг начин, а не от предишни човешки души.
Описаните форми ще бъдат одушевявани от човешки души само тогава, когато душите сами са се подготвили за такова въплъщение.
Свръхсетивното познание може да се произнесе и в тази област според това, което вижда. А то е, че в загатнатата от нас бъдеща епоха, ще съществуват две човешки царства: едно добро и едно зло. Но свръхсетивното познание, опирайки се на състоянието, в което се намират днешните човешки души, не може да направи логичното заключение, че подобен преход към бъдещи състояния е възможен по силата на една природна необходимост. Свръхсетивното познание трябва да изследва развитието на човешките форми и развитието на душевните съдби по два съвършено отделни пътя. Всяко смесване на двата пътя в един общ светоглед, би било остатък от материалистични убеждения; ако този остатък е налице, той би проникнал по опасен начин в Науката за свръхсетивните светове.
към текста >>
29.
Съдържание
GA_14 Четири мистерийни драми
ПРОБУЖДАНЕТО НА
ДУШИТЕ
Шеста картина Седма картина Осма картина Девета картина Десета картина
ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ
Душевни и духовни процеси в сценични картини Първа картина Втора картина Трета картина Четвърта картина
към текста >>
30.
Пролог
GA_14 Четири мистерийни драми
Ти си за мен твърде скъпа приятелка и затова не бих искала да ти посочвам онези от твоите съмишленици, които се кълнат във вашите идеи, а проявяват по най-лош начин своето духовно високомерие, въпреки че празнотата и баналността на
душите
им проличават от всяка тяхна дума и от цялото им поведение.
Въпреки че разглеждаме идеите си като такива, без чието живо схващане животът няма правилна основа, ние се стремим, доколкото е възможно, да не надценяваме човека поради това, че е станал радетел тъкмо на нашето житейско съдържание. ЕСТЕЛА Всичко това звучи добре. Но не мога да се освободя от едно подозрение. Не мога да си затворя очите пред факта, че светоглед, който си приписва безусловна дълбочина, по околния път на тази мнима дълбочина в крайна сметка води само до повърхностност.
Ти си за мен твърде скъпа приятелка и затова не бих искала да ти посочвам онези от твоите съмишленици, които се кълнат във вашите идеи, а проявяват по най-лош начин своето духовно високомерие, въпреки че празнотата и баналността на душите им проличават от всяка тяхна дума и от цялото им поведение.
Не бих искала да ти показвам колко грубо и безчувствено се отнасят към своите себеподобни именно някои ваши съмишленици. Твоята широка душа не отбягва задълженията на всекидневния живот, които трябва да се изпълняват от всеки човек, наречен добър в истинския смисъл на думата. Но че точно днес ме оставяш сама там, където се проявява истинският художествен живот, ми показва, че вашите идеи – прощавай за израза – създават известно повърхностно отношение към този живот. СОФИЯ И в какво се състои това повърхностно отношение?
към текста >>
31.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
излива се върху
душите
на най-доброто слово. Каквото тук обаче се разкрива, поражда много мисли в хора като мен. Въздействие от вид такъв е обяснимо, където пламенен сектантски дух
излива се върху душите
и хората в глупци превръща. Но тук от този дух и помен няма. Разумно само се говори на душата, но с думите създават се житейски сили и се докосват глъбините на сърцето.
към текста >>
почувствайте го във
душите
.“ – – – –
В сетивните простори светлината съзирахте и трябваше да вярвате във царството духовно на Твореца. Ала спечелихте сега частица благородно ясновидство –
почувствайте го във душите.“ – – – –
Човешко същество от светлината се откъсва. Говори тъй: „Ти трябва да провъзгласиш на всички, желаещи да слушат, че си видяла
към текста >>
ще бъде възприемано в
душите
,
Но наближава времето, когато ще трябва земният човек да бъде с ново зрение дарен. Каквото някога видяха сетивата, когато на Земята бе Христос,
ще бъде възприемано в душите,
щом времето настъпи.“ (Тя излиза.) МАРИЯ За първи път пред много хора тя говори. Преди говорила е само
към текста >>
Ако сега поиска тя в
душите
ви да прозвучи
по заповед и по поръчка принудена бе да говори тя. МАРИЯ Тъй може да изглежда. Но ние я познаваме добре.
Ако сега поиска тя в душите ви да прозвучи
гласът ѝ от душевни глъбини, причина е, че изворът на този глас е пожелал към вас да се обърне. КАПЕЗИЙ Известно ни е, че за тази бъдна дарба,
към текста >>
да се предложи на
душите
.
ще се задоволява с каквото тази реч съдържа. Ала в живота с всичките стремежи, с копнежите за щастие и с неговата мъка е нужно друга някаква храна
да се предложи на душите.
Стремеж отвътре ме подтикна остатъка си от живота да посветя на хора, чиято участ е страдание и нужда. Задачата ми бе по-често
към текста >>
32.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
дарила сила на
душите
ви,
ДУХЪТ НА СТИХИИТЕ Не е нормално да ми отказвате отплата. А щом не можете да я дадете, кажете на жената,
дарила сила на душите ви,
заради вас да заплати. (Духът на стихиите изчезва.) КАПЕЗИЙ Изчезна. В каква посока да поемем?
към текста >>
33.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
ще избуят дела, които от
душите
и любовта ще влива топлина в душевния живот на търсещия дух. РОМАНИЙ Ако се съюзите с нас, духовни плодове ще зреят,
ще избуят дела, които от душите
в духовни действия ще се разраснат. РЕТАРДИЙ Когато с вас се свържат те, какво ще стане с мене? Делата ми ще са безплодни
към текста >>
34.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
душите
се успокояват.
Спокойно пак мъжът говори. Разказва за Богочовека, слязъл на Земята и победил смъртта: говори за Христос. И докато говори,
душите се успокояват.
Единствено едно езическо сърце се противи и се кълне да отмъсти на този мъж. Аз мога да го разпозная, отново то тупти в детето,
към текста >>
35.
Единадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
На братята
душите
трябва да отстъпя.
Мощта на мисълта от тебе се отвърна, когато случай имаше да победиш. С делата ви съдбата ми е в тясна връзка. Заради вас завинаги загубих на истината двамата търсачи.
На братята душите трябва да отстъпя.
КАПЕЗИЙ Добър твой пратеник не можех никога да бъда. Дари ми мощ човешките животи да описвам. Аз можех да описвам
към текста >>
мощта, изпълваща
душите
.
човешките животи да описвам. Аз можех да описвам каквото въодушевявало е хората в различните епохи, ала за мене беше невъзможно да дам на думите, които миналото обрисуват,
мощта, изпълваща душите.
ЩРАДЕР На слабостта ти копие е само обзелата ме слабост. Можа ти само знание да ми дариш, но не и силата да утоля копнежа
към текста >>
Тук идват вече братята с
душите
,
за истина в човешкото сърце. В душата си и други сили неспирно трябваше да чувствам. РЕТАРДИЙ На слабостта си виждате плода.
Тук идват вече братята с душите,
в които те ще ме надмогнат. Мощта им следват Йохан и Мария. (Бенедикт с Луцифер, Ариман, след тях Йохан и Мария. После Теодосий, Романий, Душевните сили, Феликс и Фелиция Балде, другата Мария, накрая Теодора.) БЕНЕДИКТ (на Луцифер)
към текста >>
В
душите
на Мария и на Йохан
в които те ще ме надмогнат. Мощта им следват Йохан и Мария. (Бенедикт с Луцифер, Ариман, след тях Йохан и Мария. После Теодосий, Романий, Душевните сили, Феликс и Фелиция Балде, другата Мария, накрая Теодора.) БЕНЕДИКТ (на Луцифер)
В душите на Мария и на Йохан
за сляпа сила няма вече място. Издигнали са се в духовния живот. ЛУЦИФЕР Душите трябва да напусна. От тях спечелената мъдрост
към текста >>
Душите
трябва да напусна.
БЕНЕДИКТ (на Луцифер) В душите на Мария и на Йохан за сляпа сила няма вече място. Издигнали са се в духовния живот. ЛУЦИФЕР
Душите трябва да напусна.
От тях спечелената мъдрост им дава сила да ме виждат. Власт имам само над души, додето още слепи са за мен. Но в мен остава само тази сила,
към текста >>
Не мога ли
душите
им да изкушавам,
им дава сила да ме виждат. Власт имам само над души, додето още слепи са за мен. Но в мен остава само тази сила, присъща ми в световния развой.
Не мога ли душите им да изкушавам,
мощта ми ще помогне да узреят за тях най-хубавите плодове в духа. БЕНЕДИКТ (на Ариман) Душите на Мария и на Йохан преодоляха тъмната заблуда.
към текста >>
Душите
на Мария и на Йохан
присъща ми в световния развой. Не мога ли душите им да изкушавам, мощта ми ще помогне да узреят за тях най-хубавите плодове в духа. БЕНЕДИКТ (на Ариман)
Душите на Мария и на Йохан
преодоляха тъмната заблуда. Отвори се духовният им взор. АРИМАН Ще трябва от духа им да се откажа.
към текста >>
душите
със илюзия да радвам.
Ще трябва от духа им да се откажа. Ще се обърнат те към светлината, но правото си ще запазя
душите със илюзия да радвам.
Те няма повече да вярват, че истина е тя. Ала ще могат да съзират как истината тя разкрива. ТЕОДОСИЙ (към другата Мария)
към текста >>
Душите
на Мария и на Йохан
Ти искаше към храма да откриеш пътя. Аз искам в моя дух на волевата сила да посоча пътя към храма на душата. РЕТАРДИЙ
Душите на Мария и на Йохан
от царството ми се освобождават. Но как ли ще открият те каквото от мощта ми произлиза? Додето липсваха у тях на знанието твърдите основи,
към текста >>
36.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
което за
душите
пазите;
И яснотата на ума ми се изгуби. И призраци ми се явиха. Чух тъй значителни, но смътни думи, звучащи от обърканата ми душа. И зная, че не сте написал всичко,
което за душите пазите;
че отговор на някои въпроси давате единствено когато е необходимо. Разкрийте ми какво ми е потребно, защото трябва да узная какво отнема моя разум
към текста >>
37.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
душите
от всемира оживяват.
и себе си във други форми на битието да открия. (По-дълга пауза, после продължава.) Във вас, сестри, съзирам духовни същества, които
душите от всемира оживяват.
На вечността зародишните сили довеждате до зрялост във човека. През портите на моята душа аз често успявах в царството ви пътя да намеря и да съзра с душевен взор
към текста >>
38.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
да се съзрат в
душите
.
душата ти със благородна реч. Опитвах в нежно етерно червено на светове духовни да сгъстя невидимото, чувстващ цветовете, духовно озарени, как копнеят
да се съзрат в душите.
Тъй говори на моята приятелка душата, тъй както и душевната ми същност, от моите картини на сърцата. МАРИЯ
към текста >>
39.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Но ако и
душите
на такива хора
желае ли да възприеме каквото имам да му кажа. Аз знам, че само любопитство и други не така добри причини мнозина водят тук при мен.
Но ако и душите на такива хора
да не приемат истините днес, доброто се посажда вече в тях и то ще действа по-нататък. КАПЕЗИЙ Открито искам да говорим...
към текста >>
40.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Душите
ни предпазва тя
видения когато ми показват незримото за земните очи. Желаят рицарите всичко туй за нас да сторят. ЧЕТВЪРТА СЕЛЯНКА На църквата сме верни ние.
Душите ни предпазва тя
от дяволските образи, от смърт и адски мъки. Монасите ни казват да се пазим от рицарите, както от магьосника евреин. ПЕТА СЕЛЯНКА
към текста >>
И искаме
душите
си да свържем.
Блаженството и болката си срещнал? ТОМАС Аз доверих ви, преподобни отче, че дъщерята на надзорника обичам и че тя също много ме обича.
И искаме душите си да свържем.
МОНАХЪТ На църквата най-вярна дъщеря, тя в щастие и в радост ще те следва. ТОМАС Жена единствено такава искам,
към текста >>
41.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
в
душите
на които можем
защитните стени ще паднат. Навред ни дебнат вече враговете, стремят се да ограбят нашите богатства, които придобихме не за наша полза, а само като средство за привличане на хора,
в душите на които можем
да посадим на бъдещето семената. Те ще узреят в тези хора, когато се завърнат от духа за нов живот отново на Земята. ПЪРВИ ЦЕРЕМОНИАЛМАЙСТОР
към текста >>
когато смело във
душите
ви звучи
във тези тъжни дни, че дълг за нас е с радост да загинем за цели, на които сме се посветили със пълна вяра във живота. Във истинския смисъл сте ми братя,
когато смело във душите ви звучи
светата мъдрост на Съюза: „Живота си и личното ще трябва да пожертва желаещият да съзре духовни цели чрез откровение на сетивата и осмелилият се волята духовна
към текста >>
врагът желае да ни вземе и
душите
,
би трябвало да прозвучи най-ясен отклик на думите на нашата свещена мъдрост. Но искаме от теб да чуем как да тълкуваме това, че заедно с имота и живота,
врагът желае да ни вземе и душите,
които сме отгледали с любов? И всеки ден по-ясно става, че хората ни ще се предадат на победителя не само чрез принуда, но също ще започнат и да мразят
към текста >>
Каквото посадихме във
душите
,
че хората ни ще се предадат на победителя не само чрез принуда, но също ще започнат и да мразят от нас показания им духовен път. ВЕЛИК МАЙСТОР
Каквото посадихме във душите,
възможно е да се изгуби засега. Но вдишалите светлината на духа, отново ще се върнат на Земята и делото ни на света ще поднесат. Така говори на духа ми често
към текста >>
42.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
„
Душите
ви ще трябва да узряват,
живяло някога в човешко тяло. Със радост вярваме в това, защото водачите си следваме във вярност. Нали наскоро нашият водач изрече тези много важни думи:
„Душите ви ще трябва да узряват,
щом искат те пророчески да видят каквото в бъдеще ще се разкрие... Но не мислете – Майсторът ни каза, – че подир изпитанието първо на вашите души, ще бъде факт
към текста >>
43.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
и туй предчувствие в
душите
става
Съкровище са за душата те. Каквото дават на духа, остава подир смъртта ни и принася плод в по-късните животи на Земята. Предчувстваме в тях истината смътно
и туй предчувствие в душите става
познанието, нужно ни в живота. Да можеше да разбере народът какво му рицарите подаряват. Но жалко, че Сесилия и Томас за тези приказки остават глухи,
към текста >>
44.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Видях
душите
им, каквито бяха,
като почувстваното в този миг. Тя хора и делата им показа във всичките подробности най-точно. В картината аз ясно разпознавах кои са хората, какво извършват.
Видях душите им, каквито бяха,
но променени бяха им телата. Разглеждах всичко, сякаш аз самият бях живо същество от този свят. Но въпреки това аз бях безчувствен, студен към всичко, пълно със живот.
към текста >>
душите
на Фелиция и Феликс.
а пък приятелката на Томасий, Мария, е душата на монаха, осъждал нашето духовно братство. А Щрадер е евреинът Симон. Във Йозеф Кюне и жена му виждам
душите на Фелиция и Феликс.
Животите на тези хора мога да ги разглеждам ясно, като моя. Ала отдам ли се на тях изцяло, изтляват от духовния ми поглед. Усещам как субстанция духовна,
към текста >>
45.
Единадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
заблудата, за да лови
душите
.
но знам, че често истината казваш. И който иска да отхвърли всичко, което го съветваш, той ще стане на най-ужасната заблуда жертва. Със маската на истина си служи
заблудата, за да лови душите.
Така човекът лесно се измамва, когато се промъква боязливо край всевъзможни извори на грешки. Човек не ти дължи заблуда само; извира от духа измамен сила,
към текста >>
Донасяш мощ и свобода в
душите
,
МАРИЯ Възвишените сили на съдбата за техен враг са те определили. Ти поощряваш всекиго, когото желаеш в полета му да възпреш.
Донасяш мощ и свобода в душите,
в които ти желаеш да проникнеш. От теб извират силите мисловни, начало на познание измамно, но раждащи и чувство за правдивост. Но има в сферите духовни област,
към текста >>
душите
знанието си изграждат
начало на познание измамно, но раждащи и чувство за правдивост. Но има в сферите духовни област, където меч се изковава, меч, пред който трябва да изчезнеш. Там
душите знанието си изграждат
от сили на разбиране и после в духовна мъдрост го преобразяват. Словата истинни ако успея да преоформя в меч, тогава ти ще трябва мястото тук да напуснеш.
към текста >>
в
душите
ни зародиши, които
додето търсехме животи прежни. Тогава истински духовни хора работеха в едно душевно братство със цели от окултни висши сфери. Посаждат се в такива земни дни
в душите ни зародиши, които
изискват време, докато узреят. Така такива хора ще показват във следващи животи на Земята душевни качества от по-предишни. И от подобно време много хора,
към текста >>
измамата промъква се в
душите
,
да се изправя твърдо срещу теб. (Ариман се отдалечава с жест на недоволство. Гръм.) От Бенедикт преди благословени, местата трябваше той да напусне. Но ясно се разкри пред мен как лесно
измамата промъква се в душите,
които, без да притежават будност, на чуване духовно се отдават и сигурните пътища избягват. С противоречията на живота да си играе има мощ врагът,
към текста >>
лишавайки от сигурност
душите
.
които, без да притежават будност, на чуване духовно се отдават и сигурните пътища избягват. С противоречията на живота да си играе има мощ врагът,
лишавайки от сигурност душите.
Но замълчава той, щом светлината от извори на мъдрост засияе и проясни духовния ни поглед. (Завесата пада, докато Мария е още в стаята.)
към текста >>
46.
Дванадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
ако
душите
искат твърде рано
Същата стая като в Единадесета картина. Йохан и Луцифер. ЛУЦИФЕР Познай от случилото се с Капезий как трябва да узреят плодовете,
ако душите искат твърде рано
да се открият за духовни сфери. Той може да чете словата във свойта книга на съдбата и задълженията си познава за много бъдещи животи.
към текста >>
изливаща се през
душите
.
Желая да се посветя на нея, а не в духовния стремеж суетно аз по-нататък да я умъртвявам. ЛУЦИФЕР Аз действам в мировата воля,
изливаща се през душите.
От съществата висши са частица, додето не успеят да ме осъзнаят. Превръщам ги във истински човеци, способни да се включат във всемира. ЙОХАН
към текста >>
47.
Тринадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Аз не откривам достъп към
душите
.
За да постигнем истинска победа, на нас ни трябва втората душа, която се отскубна от властта ти. АРИМАН За действие не е добър моментът.
Аз не откривам достъп към душите.
Душа, объркана от мене, идва. Макар да влиза тя в духа невежа, копнеж за знание насам я тласка. Пред нея трябва да отстъпя тук, където несъзнателно навлиза.
към текста >>
да израсте в
душите
на онези,
Съдбата позволи ми да погледна живота си предишен на Земята и дадени ми бяха също знаци, които учат ме сега да водя към жертва волята си, та доброто
да израсте в душите на онези,
чиито нишки на живота трябва да се преплитат с моите в живота. В предишния живот съзрях душата на Йохан, как разделя се с баща си, видях аз също и мощта, която
към текста >>
48.
ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА. Душевни процеси в сценични картини
GA_14 Четири мистерийни драми
ПРОБУЖДАНЕТО НА
ДУШИТЕ
ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ
Душевни и духовни процеси в сценични картини * ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА, ОБРАЗИ И ПРОЦЕСИ Духовните и душевни процеси на хората, представени в сценичната поредица от картини „ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА“, представляват продължение на представените по-рано от мен картини от живота в „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“ и „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“.
към текста >>
49.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
но истина в
душите
си познали,
А всичко, вършено от тях, съдържа във същността си само любовта. Изглежда, че са те с добри подбуди, щом искат своите дела да свържат и с хора, чужди на мистични тайни,
но истина в душите си познали,
а също правилни житейски цели. БЕРНХАРД РЕДЛИХ Да бъда предпазлив е моят дълг. Мистиците съзнават, че е време, когато идва краят на властта им.
към текста >>
за лек и за утеха на
душите
.
Каквото чувам тук, ми прозвучава като слова на хора, ослепели за истинската светлина в духа, която от светилищата дълго изливаше в света лъчи на мъдрост
за лек и за утеха на душите.
И само който с тази светлина душата и сърцето си проникне, познава стойността на този час. На мистиката царството тя трябва да освети и за такива хора,
към текста >>
в
душите
, имащи стремеж да следват
в светилищата, след като преминат през изпитанията на душата. МАРИЯ ТРОЙФЕЛС Разкриват много знаци, че е нужно да се направят множество промени
в душите, имащи стремеж да следват
водачеството в земния живот. Съмнявам се, че пътища мистични ще могат да ни поведат към цели, които мощ даряват на душите. Аз мисля, днешните водачи искат
към текста >>
които мощ даряват на
душите
.
да се направят множество промени в душите, имащи стремеж да следват водачеството в земния живот. Съмнявам се, че пътища мистични ще могат да ни поведат към цели,
които мощ даряват на душите.
Аз мисля, днешните водачи искат с природни сили хората да могат да свържат гения и сръчността си и като вършат земното си дело, те смислено в света да се почувстват.
към текста >>
душите
същността си да разгърнат.
додето на работната ми маса се появи съзвучие от сили, което някога във пълна форма в техническата област ще успее да влее свободата, чрез която
душите същността си да разгърнат.
И повече не ще се принуждава човек на тясното работно място, подобен на растение, нещастен, за нещо по-добро да си мечтае. На техниката силите ще бъдат
към текста >>
сияла несъзнателно в
душите
?
в душата му. Но тази светлина отвеки непрестанно е живяла във земните дела на всички хора. Но кой е изворът на светлината,
сияла несъзнателно в душите?
Към мистиката сочат всички знаци: в мистериите някога живяла, преди умът душите да насочва. Духовният съюз, тук призовал ни, на мистиката тайна светлината
към текста >>
преди умът
душите
да насочва.
във земните дела на всички хора. Но кой е изворът на светлината, сияла несъзнателно в душите? Към мистиката сочат всички знаци: в мистериите някога живяла,
преди умът душите да насочва.
Духовният съюз, тук призовал ни, на мистиката тайна светлината желае днес да засияе в дело, стремящо се чрез мисълта човешка духовно знание да придобие.
към текста >>
ще просияят от духа в
душите
.
духовно знание да придобие. А ние, на това окултно място в съдбовно тежък час събрани, трябва тук, като първите непосветени, да видим как божествени искри
ще просияят от духа в душите.
МАРИ КЮНЕ Томасий няма нужда от закрила, каквато розенкройцерите дават, щом пътя на душата очертава по сериозен и научен начин
към текста >>
да се приемат трябва и в
душите
,
божествени души със обич свята разкриват се в човешките души. КАТАРИНА РАТЗАМ Изречените благородни думи от Щрадер за мистерийните школи
да се приемат трябва и в душите,
които, въпреки че са стояли встрани от портата, която могат да преминават само посветени, с ученията им са в тясна връзка. Че нашите предци горещо вярват,
към текста >>
душите
си да извисят от нисши
на братствата предават същината. А те ни сочат колко много хора във храмове подмамвани били са, като им казвали със тайно слово, че на места такива те ще могат
душите си да извисят от нисши
към висши степени на мъдростта и да развият взора си духовен. Примаменият от това разбирал, че в тези нисши степени могъл би да види знаци и над тях да мисли.
към текста >>
Във името духовно, на
душите
Приятели, познайте същността му и тъй ще разберете този призив, от братския съюз към вас отправен, да го последвате във дните бъдни. ХИЛАРИЙ ГОТГЕТРОЙ, Велик Майстор
Във името духовно, на душите
вестявано в свещения ни храм, явяваме се ние в този миг пред вас, които тайните слова не биваше да чувате до днес. Не е било възможно тези сили,
към текста >>
50.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Ти можеш също тъй и за
душите
,
до този миг вглъбено устремена към светлината на духа отвътре, ще се опре на знание, което се корени в света на сетивата. ЩРАДЕР (на Томасий)
Ти можеш също тъй и за душите,
които търсят знание в духа, макар животът да ги е притиснал в материята здраво, да откриеш такива пътища, които могат към светлината да ги поведат.
към текста >>
И търсят
душите
И носят отвеки спасителни сили магическа мощ, прикрита сетивно чрез земни прегради.
И търсят душите
вратите, които за грешната воля затворени здраво са от боговете. ГЛАСЪТ НА СЪВЕСТТА (невидим)
към текста >>
душите
да спечелят чрез победи,
МАРИЯ До тебе, Йохан, може да застане душевната ти спътница отново и да те следва в мирови основи, та чувстване божествено да могат
душите да спечелят чрез победи,
донасящи разруха, от която изтръгват битието смело те. Приятеля тя може да последва и в ледени полета, вечно пусти, където той загубва светлината
към текста >>
51.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
която заслепява днес
душите
.
ако духът му за това се готви. Но също доста беше му присъщо наместо той да търси светлината единствено по пътища духовни, да се отдава на наука грешна,
която заслепява днес душите.
Неумолимият Пазач на прага, сетивен от духовен свят разделящ, възложи му най-строги задължения, щом доближи до портата Капезий – пред него трябваше да се отвори,
към текста >>
52.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
изпитващи
душите
земни думи?
записани са в книгата житейска за неговите верни ученици. Те трудно могат да се разгадаят и изживеят от души човешки. Къде в духовната страна звучат
изпитващи душите земни думи?
МАРИЯ В духа ти пребиваваш вече дълго по начин, който много ти разкрива, а още не познаваш тази област? КАПЕЗИЙ
към текста >>
значение световно за
душите
.
Учителя тя трябва да последва към мястото, където той говори, но не с човешки думи, а чрез знаци на съществата и в развоя миров оформя писменост, която има
значение световно за душите.
Душевността си искам да изтръгна от земното си битие сега, сгъстявайки душевните си сили, и да изчакам туй, което иска, откривайки се от духовни сфери,
към текста >>
достигат
душите
;
Бенедикт, Капезий и Мария излизат.) ГЛАС (едновременно звучащ от Филия, Астрид и Луна) Понасят се мисли, подобни на творчески сънища, формиращи себе си същностно,
достигат душите;
създаваща себе си воля, вълнуващо себе си чувстване, творящо се мислене възникват за който сънува. (Докато прозвучават тези думи, Луцифер и Ариман идват от различни страни и застават от двете страни на пространството.)
към текста >>
достигат
душите
;
Филия, Луна и Астрид отново се явяват от заден план и казват изговорените по-рано думи със следната промяна.) ГЛАС (едновременно звучащ от Филия, Астрид и Луна) Навред се понесоха мисли, подобни на творчески сънища, формиращи себе си същностно,
достигат душите;
създаваща себе си воля, вълнуващо себе си чувстване, творящото себе си мислене за който сънува възникнаха. (Филия, Астрид и Луна изчезват.
към текста >>
душите
да подслушва?
защо не го потърсиш? В дълбините спусни се, за да го откриеш ти. КАПЕЗИЙ Тук има същество, което може
душите да подслушва?
МАРИЯ Тук не са душите разделени. Разделени от тялото са само, щом го ползват. Тук всеки чува себе си в словата,
към текста >>
душите
разделени. Разделени
КАПЕЗИЙ Тук има същество, което може душите да подслушва? МАРИЯ Тук не са
душите разделени. Разделени
от тялото са само, щом го ползват. Тук всеки чува себе си в словата, изречени от другите. Затуй сам казваш си, когато аз ти казвам да търсиш отговор във дълбините.
към текста >>
Тук Луцифер изпраща във
душите
то в царството ми има първообраз. Та трябва ли от мен да се страхуваш? МАРИЯ Във областта на Луцифер страхът не е на правилното свое място.
Тук Луцифер изпраща във душите
желанията като дар, но не и страха, възникващ в друга мощна област. АРИМАН На боговете бях равнопоставен. Правата ми ограничиха те.
към текста >>
пробуждащи в
душите
разкриващ светове, които радват сетивата. Възторжена възхита духа отвлича в божествени полета,
пробуждащи в душите
сияещата красота. Постигнатото дава на чувствата утеха, когато осмелят се да се явят пред Прага,
към текста >>
53.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
от Луцифер в
душите
се излива,
преди да встъпи Луцифер във битка. На любовта сърцето ми се врече, като пред неговия трон стоеше, да служи в бъдни земни времена, тъй че познанието ѝ, което
от Луцифер в душите се излива,
да не вреди. Но винаги ще има и хора със изострена сетивност, от боговете можещи да чуват любовно откровение, тъй както
към текста >>
душите
, ако земната любов ги пази
душевната ти топлина ограбва. Да вижда може единствено духовни същества. И не познава той човешки мъки, които могат само да понасят
душите, ако земната любов ги пази
от ледни мирови пространства. Цари суровост в него, страни от него благост. Той сили на желанието от земното начало мрази.
към текста >>
54.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Това, което казват, са думи, наистина живеещи в
душите
им, но за които не знаят нищо.
е господар, не биха те дошли. Душата, за която чуха те, научат ли, че ме е посетила, на вечни мъки ще я обрекат. (Влизат действащите лица, които в началото на действието се бяха събрали в преддверието на Мистичния съюз, но се забелязва, че те пристъпват в царството на Ариман само сляпо.
Това, което казват, са думи, наистина живеещи в душите им, но за които не знаят нищо.
Докато спят, те изживяват несъзнателни сънища, които се чуват в царството на Ариман. Но Щрадер, който също идва, е полусъзнателен за това, което изживява, така че по-късно може да си спомни за него.) ЩРАДЕР От Бенедикт показаните знаци да изживея себе си във мисли
към текста >>
какво
душите
още ще постигнат.
такава личност само да развива, каквато крие се във същността му. АРИМАН (само Щрадер може да го чува) Човешко е това, което крият. Със сигурност не може да се знае
какво душите още ще постигнат.
За Луцифер са те предназначени. Да ги накара може той да вярват, че собствена душевна мощ разгръщат. Така не са загубени за него. ФЕРДИНАНД РАЙНЕКЕ
към текста >>
защото ми отмъкват те
душите
,
съзира, имам сила, без която със сигурност човешките деца ще се изгубят в земния живот. Дори божествените светове наистина от мене имат нужда,
защото ми отмъкват те душите,
едва когато деен бил съм в тях. Ако противниците ми успеят към вяра да подмамят всички хора, така че битието ми в света да е ненужно, в блянове изпадат
към текста >>
душите
извоюват чрез победи,
ДВОЙНИКЪТ (Приближава се много близо до Томасий.) Познай ме и във мене ти се виж. МАРИЯ И ще те следвам в мирови основи, в които чувстване на боговете
душите извоюват чрез победи,
които носят сигурна разруха, но от разрухата безстрашно те отново извоюват битие. (Гръмотевичен тътен и настъпващ мрак. Завеса.)
към текста >>
55.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
пробуждащи
душите
, се откриват.
Ала когато мъдро той вести на учениците в човешко слово света духовен, иска да открие, отключени чрез творческите сили, сърца, които лъчезарно тук,
пробуждащи душите, се откриват.
Сега съм също аз щастлив да видя как словото му води хора тук. Обичайки, той бремето пое духовно да ме води във духа. Така отново себе си съм аз,
към текста >>
душите
само се броят и всяка
обзет от ужас, как пред Ариман остава всяко мислене в застой. И трябваше да се запитам аз защо доведоха ме тук словата на Бенедикт, тук, в царството, където
душите само се броят и всяка
се преценява според туй, дали ще следва целите на тази мощ, която тук от мойто ръководство ще пожелае да се изгради. Тя искаше от хората дванайсет
към текста >>
Известно ти е и защо
душите
,
която тук от мойто ръководство ще пожелае да се изгради. Тя искаше от хората дванайсет да избере за делото си с мъдрост. БЕНЕДИКТ
Известно ти е и защо душите,
които ти показа Ариман, те приближиха, щом със сила той в съдбата им поиска да навлезе. ЩРАДЕР Туй също болката ми го откри.
към текста >>
каквото могат в тялото
душите
Душата ти е придобила, Йохан, познание от царствата студени на истината. Ала по-нататък ти само образно не ще създаваш
каквото могат в тялото душите
в сънопободен блян да изживяват. Защото от световния развой далеч са мислите, които искат сами от себе си да се създават. ТОМАСИЙ
към текста >>
тогава на
душите
, ако те
отпърво трябва да се довери на силите, които внасят ред в число и мярка, борещи се в безпорядък, И тъй наистина ще бъде живо познанието и ще се открие
тогава на душите, ако те
духовно преживяното успеят да върнат като спомен във телата. ТОМАСИЙ Животът ми е тъй предначертан, че трябва като двойнствен да се чувствам.
към текста >>
56.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
душите
си за светлина духовна.
Първоначално Бенедикт и Хиларий стоят на изток, на юг – Беликозий и Торкваций, на запад – Траутман. После влизат Томасий, Капезий, Щрадер, след това – Мария, Феликс Балде, по-късно Душата на Теодора и накрая – четирите душевни сили. БЕНЕДИКТ По начин, на съдбата им подхождащ, откриха учениците ми вече
душите си за светлина духовна.
Каквото са спечелили, ще трябва един за друг да правят плодотворно. Туй ще се случи само ако сили, според число и мярка подредени, на мястото свещено пожелаят,
към текста >>
Душите
им да се обединят
да се обединят в единство висше, пробуждащо към истински живот каквото, щом отделно е, ще трябва във битието само да остане. На прага на светия храм стоят.
Душите им да се обединят
е нужно, заедно да зазвучат според написаните правила във мировата книга на съдбата, та тъй хармония на духовете да може да извърши онова,
към текста >>
Душите
наши за духа тук жертват
Тъй пак затвори портата, която поискаха с любов да му отворят. Ще дойде променен тук и от вас той посвещението ще получи. ХИЛАРИЙ
Душите наши за духа тук жертват
смирено зреещото вътре в тях. И се стремят те личната им воля един ден откровение да стане на волята в духа. Световна мъдрост
към текста >>
и във
душите
се превръщат в зло.
единствено ако те произхождат от онзи Дух, посочващ любовта на хората в развоя на Земята. Ала заблуди само трупат те, ако със лоша мисъл се оформят,
и във душите се превръщат в зло.
Но Луцифер ще се яви тогава като Носителя на светлината пред погледа душевен, щом нагоре към сферите духовни се отправи. Ала човешката душевна същност
към текста >>
могла би на
душите
същността
излъчва мъдрост и света изпълва със гордо самочувствие и ярко своеобразността на съществата за образец на всички осветява във смелото си битие, тогава
могла би на душите същността
във него да се прояви свободно, като се радва на сетивността, и в мъдра радост да огрява туй, което може да се изживее, което се обича във живота.
към текста >>
когато се явява пред
душите
което може да се изживее, което се обича във живота. Ала пред всички други духове нуждае се човек от онзи Бог, не само възхищение изискващ,
когато се явява пред душите
във блясъка на външната сетивност, а своята най-висша мощ излъчва, когато във душите сам живее и любещ във смъртта вести живота. Към Луцифер да се обърнем можем,
към текста >>
когато във
душите
сам живее
нуждае се човек от онзи Бог, не само възхищение изискващ, когато се явява пред душите във блясъка на външната сетивност, а своята най-висша мощ излъчва,
когато във душите сам живее
и любещ във смъртта вести живота. Към Луцифер да се обърнем можем, за да усетим красота и блясък, но трябва себе си да можем ние да изживеем, ала не и него
към текста >>
се лее от духа, ако
душите
защото тя чрез силата Христова го анулира. БЕЛИКОЗИЙ (говорейки на Хиларий и Бенедикт, но по-често обръщайки се към Феликс Балде и Госпожа Балде) Грее светлина в светилищата, светлина, която
се лее от духа, ако душите
способни станат да я съзерцават. Ала онези висши мъдри сили, които в храмовете се разкриват, и друг път към душите си избират. А знаците на времето вестят,
към текста >>
и друг път към
душите
си избират.
в светилищата, светлина, която се лее от духа, ако душите способни станат да я съзерцават. Ала онези висши мъдри сили, които в храмовете се разкриват,
и друг път към душите си избират.
А знаците на времето вестят, че пътищата трябва да се слеят. С душите, стигнали до светлината, но сторили го не по собствен начин, които вътрешно са просветлени,
към текста >>
С
душите
, стигнали до светлината,
Ала онези висши мъдри сили, които в храмовете се разкриват, и друг път към душите си избират. А знаците на времето вестят, че пътищата трябва да се слеят.
С душите, стигнали до светлината,
но сторили го не по собствен начин, които вътрешно са просветлени, ще трябва вече да се свърже храмът. Във Феликс и Фелиция пристъпват в Светилището хората и то
към текста >>
57.
ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ. Душевни и духовни процеси в сценични картини
GA_14 Четири мистерийни драми
ПРОБУЖДАНЕТО НА
ДУШИТЕ
ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ
Душевни и духовни процеси в сценични картини * ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА, ОБРАЗИ И ПРОЦЕСИ Духовните и душевни процеси, представени в „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“, се случват около година по-късно след изобразените в „ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА“.
към текста >>
Духовните и душевни процеси, представени в „ПРОБУЖДАНЕТО НА
ДУШИТЕ
“, се случват около година по-късно след изобразените в „ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА“.
ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ Душевни и духовни процеси в сценични картини * ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА, ОБРАЗИ И ПРОЦЕСИ
Духовните и душевни процеси, представени в „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“, се случват около година по-късно след изобразените в „ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА“.
В „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“ се явяват следните действащи лица и същества: I. НОСИТЕЛИ НА ДУХОВНИЯ ЕЛЕМЕНТ: 1. Бенедикт, личност, в която известен брой негови „ученици“ виждат познавач на дълбоките духовни взаимовръзки. (Той е представен в предходните душевни картини „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“ и „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“ като Водач на Слънчевия храм. В „ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА“ в негово лице се изразява духовното течение, което желае да постави на мястото на традиционния духовен живот живия съвременен духовен живот, съхраняван от явяващия се там Мистичен съюз.) В „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“ Бенедикт не стои просто над своите ученици, а неговата душевна участ се вплита в техните душевни преживявания.
към текста >>
В „ПРОБУЖДАНЕТО НА
ДУШИТЕ
“ се явяват следните действащи лица и същества:
Душевни и духовни процеси в сценични картини * ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА, ОБРАЗИ И ПРОЦЕСИ Духовните и душевни процеси, представени в „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“, се случват около година по-късно след изобразените в „ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА“.
В „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“ се явяват следните действащи лица и същества:
I. НОСИТЕЛИ НА ДУХОВНИЯ ЕЛЕМЕНТ: 1. Бенедикт, личност, в която известен брой негови „ученици“ виждат познавач на дълбоките духовни взаимовръзки. (Той е представен в предходните душевни картини „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“ и „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“ като Водач на Слънчевия храм. В „ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА“ в негово лице се изразява духовното течение, което желае да постави на мястото на традиционния духовен живот живия съвременен духовен живот, съхраняван от явяващия се там Мистичен съюз.) В „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“ Бенедикт не стои просто над своите ученици, а неговата душевна участ се вплита в техните душевни преживявания. 2. Хиларий Готгетрой, познавач на традиционния духовен живот, свързан с личните му духовни преживявания.
към текста >>
В „ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА“ в негово лице се изразява духовното течение, което желае да постави на мястото на традиционния духовен живот живия съвременен духовен живот, съхраняван от явяващия се там Мистичен съюз.) В „ПРОБУЖДАНЕТО НА
ДУШИТЕ
“ Бенедикт не стои просто над своите ученици, а неговата душевна участ се вплита в техните душевни преживявания.
Духовните и душевни процеси, представени в „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“, се случват около година по-късно след изобразените в „ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА“. В „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“ се явяват следните действащи лица и същества: I. НОСИТЕЛИ НА ДУХОВНИЯ ЕЛЕМЕНТ: 1. Бенедикт, личност, в която известен брой негови „ученици“ виждат познавач на дълбоките духовни взаимовръзки. (Той е представен в предходните душевни картини „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“ и „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“ като Водач на Слънчевия храм.
В „ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА“ в негово лице се изразява духовното течение, което желае да постави на мястото на традиционния духовен живот живия съвременен духовен живот, съхраняван от явяващия се там Мистичен съюз.) В „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“ Бенедикт не стои просто над своите ученици, а неговата душевна участ се вплита в техните душевни преживявания.
2. Хиларий Готгетрой, познавач на традиционния духовен живот, свързан с личните му духовни преживявания. (Същата индивидуалност е представена в предходните душевни картини „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“ като Велик Майстор на Мистичен съюз.) 3. Управител на кантората на Хиларий Готгетрой 4. Секретар на Хиларий Готгетрой (Същата личност, която се явява в „ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА“ като Фридрих Гайст.) ІІ. НОСИТЕЛИ НА ЕЛЕМЕНТА ОТДАДЕНОСТ:
към текста >>
(В „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“ като носител на положителна природна мистика; в „ПРОБУЖДАНЕТО НА
ДУШИТЕ
“ той е носител на субективната мистика.
(Наречен Теодосий в „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“. В „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“ същата индивидуалност се явява като Първи церемониалмайстор на показания там Мистичен съюз.) 3. Професор Капезий. (В „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“ неговата индивидуалност се явява като Първи наставник.) 4. Феликс Балде.
(В „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“ като носител на положителна природна мистика; в „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“ той е носител на субективната мистика.
Индивидуалността на Феликс Балде се явява в „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“ като „Йозеф Кюне“.) ІІІ. НОСИТЕЛИ НА ВОЛЕВИЯ ЕЛЕМЕНТ: 1. Романий. (Той е отново въведен тук със същото име, което бе използвано в „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“, защото то отговаря на неговата вътрешна същност, до която той се е развил чрез работа през годините, изтекли между „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“ и „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“. В „ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА“ за него е употребено името, което той има във външния свят.
към текста >>
(Той е отново въведен тук със същото име, което бе използвано в „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“, защото то отговаря на неговата вътрешна същност, до която той се е развил чрез работа през годините, изтекли между „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“ и „ПРОБУЖДАНЕТО НА
ДУШИТЕ
“.
4. Феликс Балде. (В „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“ като носител на положителна природна мистика; в „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“ той е носител на субективната мистика. Индивидуалността на Феликс Балде се явява в „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“ като „Йозеф Кюне“.) ІІІ. НОСИТЕЛИ НА ВОЛЕВИЯ ЕЛЕМЕНТ: 1. Романий.
(Той е отново въведен тук със същото име, което бе използвано в „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“, защото то отговаря на неговата вътрешна същност, до която той се е развил чрез работа през годините, изтекли между „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“ и „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“.
В „ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА“ за него е употребено името, което той има във външния свят. Той се явява с това име, защото следващите събития имат маловажно значение за неговия вътрешен живот. В „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“ неговата индивидуалност се явява като Втори церемониалмайстор на средновековния Мистичен съюз.) 2. Доктор Щрадер.
към текста >>
Бенедикт, Хиларий Готгетрой, Алберт Торкваций, Щрадер, Капезий, Феликс Балде, Госпожа Балде, Романий, Мария, Йохан Томасий и Теодора се явяват в духовната област (в Пета и Шеста картина на „ПРОБУЖДАНЕТО НА
ДУШИТЕ
“) като „Души“), а в храма, (в Седма и Осма картина на „ПРОБУЖДАНЕТО НА
ДУШИТЕ
“) – като личности от едно далечно минало.
9. Душата на Фердинанд Райнеке при Ариман: дванадесета картина (Явява се като „Фердинанд Райнеке“ само в „ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА“.) VІІ. ЛИЧНОСТИТЕ НА Бенедикт и Мария се явяват също и като мисловни преживявания; във Втора картина като такива на Йохан Томасий; в Трета картина като такива на Щрадер. В Десета картина Мария се явява като мисловно изживяване на Йохан Томасий. VІІІ. ИНДИВИДУАЛНОСТИТЕ НА
Бенедикт, Хиларий Готгетрой, Алберт Торкваций, Щрадер, Капезий, Феликс Балде, Госпожа Балде, Романий, Мария, Йохан Томасий и Теодора се явяват в духовната област (в Пета и Шеста картина на „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“) като „Души“), а в храма, (в Седма и Осма картина на „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“) – като личности от едно далечно минало.
По отношение на „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“ също трябва да направим една забележка, която бе направена за предходните душевни картини. Духовните и душевни процеси, както и духовните същества не са символи или алегории. За този, който ги възприема по този начин, остава далеч действителната същност на духовния свят. Също при явяването на мисловните изживявания (във Втора, Трета и Десета картина) нищо не е представено просто символично, а като действителни душевни изживявания, които за участващия в духовния свят са също толкова действителни, колкото лицата и събитията в сетивния свят. За него „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“ представя напълно реални душевни картини.
към текста >>
По отношение на „ПРОБУЖДАНЕТО НА
ДУШИТЕ
“ също трябва да направим една забележка, която бе направена за предходните душевни картини.
VІІ. ЛИЧНОСТИТЕ НА Бенедикт и Мария се явяват също и като мисловни преживявания; във Втора картина като такива на Йохан Томасий; в Трета картина като такива на Щрадер. В Десета картина Мария се явява като мисловно изживяване на Йохан Томасий. VІІІ. ИНДИВИДУАЛНОСТИТЕ НА Бенедикт, Хиларий Готгетрой, Алберт Торкваций, Щрадер, Капезий, Феликс Балде, Госпожа Балде, Романий, Мария, Йохан Томасий и Теодора се явяват в духовната област (в Пета и Шеста картина на „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“) като „Души“), а в храма, (в Седма и Осма картина на „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“) – като личности от едно далечно минало.
По отношение на „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“ също трябва да направим една забележка, която бе направена за предходните душевни картини.
Духовните и душевни процеси, както и духовните същества не са символи или алегории. За този, който ги възприема по този начин, остава далеч действителната същност на духовния свят. Също при явяването на мисловните изживявания (във Втора, Трета и Десета картина) нищо не е представено просто символично, а като действителни душевни изживявания, които за участващия в духовния свят са също толкова действителни, колкото лицата и събитията в сетивния свят. За него „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“ представя напълно реални душевни картини. Ако се касаеше за символика или алегории, щях да пропусна това изложение.
към текста >>
За него „ПРОБУЖДАНЕТО НА
ДУШИТЕ
“ представя напълно реални душевни картини.
Бенедикт, Хиларий Готгетрой, Алберт Торкваций, Щрадер, Капезий, Феликс Балде, Госпожа Балде, Романий, Мария, Йохан Томасий и Теодора се явяват в духовната област (в Пета и Шеста картина на „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“) като „Души“), а в храма, (в Седма и Осма картина на „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“) – като личности от едно далечно минало. По отношение на „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“ също трябва да направим една забележка, която бе направена за предходните душевни картини. Духовните и душевни процеси, както и духовните същества не са символи или алегории. За този, който ги възприема по този начин, остава далеч действителната същност на духовния свят. Също при явяването на мисловните изживявания (във Втора, Трета и Десета картина) нищо не е представено просто символично, а като действителни душевни изживявания, които за участващия в духовния свят са също толкова действителни, колкото лицата и събитията в сетивния свят.
За него „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“ представя напълно реални душевни картини.
Ако се касаеше за символика или алегории, щях да пропусна това изложение. Относно някои въпроси и този път се опитах разяснения към тези душевни картини да направя под формата на „Допълнителни бележки“. Но както по-рано, и този път изоставих този опит. Не ми е приятно да добавям такива неща към драмата, която трябва да говори чрез самата себе си. При замисъла и разработката на драмата такива абстракции не могат да играят никаква роля.
към текста >>
58.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
описват като свойства на
душите
,
как са настроени и чувстват хора, които искат да се посветят на този вид познание със вяра. Размисляйки, намерих оправдано, каквото познавачи в тази област
описват като свойства на душите,
издигащи се във духовни сфери. Но важното е преди всичко, че заблуда и реалност не успяват да различат, макар и да внимават, когато от духовни висини
към текста >>
че тъй добре познавате
душите
,
Такова възражение могло би единствено да ме окуражи. То ми посочва, че във вас откривам един човек за бъдното си дело. Как бих могъл дори да предположа,
че тъй добре познавате душите,
желаещи със мене да работят. Познавате опасности, които ги застрашават. Техните дела ще ви разкрият, че познават те
към текста >>
59.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
душите
чувстване на боговете
където духовете светлината е нужно да си сътворят, когато поглъща мракът жизнените сили... Търси ме ти в световни дълбини, където трябва да си извоюват
душите чувстване на боговете
във упорити битки чрез победи, постигащи от нищо битието. Ала ти никога не ме търси във царството на сенките, където душевен похабен живот чрез хитрост
към текста >>
открива на
душите
Сънуват те правдивото, миражите опазват, та спящото покълване да се събуди за живот. Сънуването в будност
открива на душите
магичното творене на собствената същност. (Тези четири душевни сили и духовните същества изчезват. Йохан, който по време на предхождащите събития се е намирал в дълбоко размишление, излиза от него.) ЙОХАН
към текста >>
открива на
душите
на собствената същност. (Тези четири душевни сили и духовните същества изчезват. Йохан, който по време на предхождащите събития се е намирал в дълбоко размишление, излиза от него.) ЙОХАН „Сънуването в будност
открива на душите
магичното творене на собствената същност“. Това са думите, които още звучат в душата ми напълно ясно. Видяното от мен по-рано,
към текста >>
открива на
душите
от Луцифер свободно да се чувства. (Луцифер, Теодора и Духът на младостта на Йохан изчезват. Събуждайки се от своето размишление, Йохан вижда при него да идва „Другата Филия“.) ДРУГАТА ФИЛИЯ Сънуването в будност
открива на душите
магичното творене на собствената същност. ЙОХАН Изпълнен със загадки дух, аз встъпих чрез думите ти в този свят!
към текста >>
60.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
В
душите
наши
единствено от книги придобива познание със маловажна стойност. Но ваше задължение е знаци, по пътя ни мистичен проявени, да разпознавате.
В душите наши
говори ясно начинът, по който напредналите верни ученици на Бенедикт към нас се доближиха. Със нас сега са те обединени, да следваме и ние туй, което
към текста >>
фантоми образуват във
душите
от бездната, така да ме съветва? БЕНЕДИКТ При бездната ти те потърси тя. Така потърсват духовете хора и пазят ги от същества, които
фантоми образуват във душите
и с мрак царуването на духа забулват, за да се почувстват само във мрежата на личния живот. Нататък още гледай в тази бездна. ЩРАДЕР
към текста >>
желаещи
душите
да примамват.
червено в жълто, избледняват те – и се промъкват към Капезий, който със Феликс заедно мощта им чувстват... Те в самота създават светлината, която да парализира сенки,
желаещи душите да примамват.
АРИМАН Той би направил по-добре, ако поиска сенките ти да посочи. Ала едва ли може да го стори. Добрата воля има, но не може
към текста >>
и да се изживява от
душите
.
Да ви попреча исках само, пак да следвате илюзии, които отново в бъдеще ще ви объркват. Каквото дух в духа съзира, трябва духовно само да се възприема
и да се изживява от душите.
И колко глупаво ще е, ако Фелиция поиска да покаже танцуващи на куклената сцена от приказките чудни същества, които изживява тя душевно,
към текста >>
61.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
открива на
душите
(Отдалеч се чува гласът на Двойника на Йохан.) Магичното творене на собствената същност. ЙОХАН Сънуването в будност
открива на душите
магичното творене на собствената същност. (Докато Йохан изговаря тези изречения, при него идва Двойникът му. Йохан не го познава, а вярва, че при него е Другата Филия.) Пак тук си, пълен със загадки дух,
към текста >>
Но отзвук не намират те в
душите
Но туй, което трябва, ще се случи. БЕНЕДИКТ Това, което трябва, ще се случи. Сега такива думи отговарят напълно на нивото ви на зрялост.
Но отзвук не намират те в душите
на другите приятели в духа. Не е въоръжен Томасий още да внася във сетивния живот духовната си мощ, така че също и той от делото ще се оттегли.
към текста >>
Но в
душите
убягвали ми винаги по-рано. Видях ви свързан аз със същества, които зло би трябвало да вършат, намесят ли се още отсега в делата на човека.
Но в душите
като зародиши живеят те, за да узреят нявга за Земята. В душата ви зародиши видях. Че не ги разпознавате, добре е. Чрез вас сами те ще се разпознаят.
към текста >>
62.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Отляво е издигнат Луцифер, на преден план Душата на Феликс Балде;
Душите
на Щрадер и Капезий, Бенедикт, Мария, Фелиция Балде, Пазачът на прага.
Изглед от изпълнени със смисъл цветни потоци; нагоре червеникави, преливащи в огнено червено, надолу сини, преминаващи в тъмносиньо и виолетово. Долу символично действаща земна сфера. Образите, които се явяват, сякаш образуват едно цяло с цветната картина. Отдясно групата на гномите от Втора картина, пред тях е Хиларий, съвсем отпред – Душевните сили. Зад Хиларий, малко издигнат, се намира Ариман.
Отляво е издигнат Луцифер, на преден план Душата на Феликс Балде; Душите на Щрадер и Капезий, Бенедикт, Мария, Фелиция Балде, Пазачът на прага.
ДУШАТА НА ФЕЛИКС БАЛДЕ (стояща най-отляво, имаща вид на покаяник, но все пак нейната дреха е светловиолетова със златен колан) Благодаря ти, мъдър дух, водачо на световете, ти, спасител мой от мрачната ми самота. Пробуждат словата ти за дело и живот.
към текста >>
В
душите
искам още да събудя
ДУШАТА НА КАПЕЗИЙ Туй указание, което ти ми даваш, трябва да ме води, щом за мен Сатурн един ден засияе. ЛУЦИФЕР
В душите искам още да събудя
духовния им поглед в светове, чиято светлина им носи болка, преди да могат слънчевото време за земно битие да изоставят със нови сили.
към текста >>
(Явяват се
душите
на Бенедикт и Мария в средата на местността.
Болката във тях съмнението трябва да събуди. Желая аз сега да призова душевни сфери, за които те все още нямат мощ да ги съзират.
(Явяват се душите на Бенедикт и Мария в средата на местността.
Бенедикт като образ, който изобразява в малък мащаб конфигурацията на цялата сценична картина. Дрехата му се спуска надолу, разширявайки се, и преминава в синьозелен цвят, около главата му може да се види червеножълтосиня аура; синьото преминава в синьозеления цвят на цялата му дреха. Мария като ангелоподобен образ, жълто, преминаващо в златно, без крака, със светловиолетови криле.) ДУШАТА НА БЕНЕДИКТ Потискате ми мировата област
към текста >>
ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА (ангелоподобен образ със символично облекло, приближавайки
душите
на Бенедикт и Мария)
на същността ми във далечно време величествено се откриха те. – – – – Те светят... но в развоя чезнат вече. Забравата простира тъмни сенки.
ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА (ангелоподобен образ със символично облекло, приближавайки душите на Бенедикт и Мария)
Души, които тук сте по повеля на Луцифер до другите души, сега сте в моя власт на това място. Душите, търсени от вас, ви търсят. Не трябва те в това световно време
към текста >>
Душите
, търсени от вас, ви търсят.
Забравата простира тъмни сенки. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА (ангелоподобен образ със символично облекло, приближавайки душите на Бенедикт и Мария) Души, които тук сте по повеля на Луцифер до другите души, сега сте в моя власт на това място.
Душите, търсени от вас, ви търсят.
Не трябва те в това световно време да ви докосват в сферите си с мисъл. Не влизайте във областта им вие! Но сторите ли го, така вреда на себе си и тях ще причините...
към текста >>
63.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Душата на Капезий, Душата на Романий, Душата на Феликс Балде; след това
Душите
на Торкваций и Беликозий; по-късно
Душите
на Бенедикт и Мария; Пазачът на прага; Луцифер с Душата на Йохан; накрая Духът на младостта на Йохан.
ШЕСТА КАРТИНА Духовната област в същия вид както в предишната картина. Осветлението е топло и нюансирано, но не много ярко. Отляво стоят силфите. Отпред – Филия, Астрид, Луна.
Душата на Капезий, Душата на Романий, Душата на Феликс Балде; след това Душите на Торкваций и Беликозий; по-късно Душите на Бенедикт и Мария; Пазачът на прага; Луцифер с Душата на Йохан; накрая Духът на младостта на Йохан.
ДУШАТА НА КАПЕЗИЙ (стои отдясно срещу средата на сцената) Излъчва благост този образ, който яви ми се през слънчевото време и мека доброта навред твореше. Той властва в същността ми и сега,
към текста >>
ДУШАТА НА РОМАНИЙ (В такъв образ, че може да се вижда цялата горна част на тялото до хълбоците; мощни червени криле, които продължават, превръщайки се около главата му в червена аура, разпространяваща се навън и променяща се в синьо; тя стои близо до Душата на Капезий,
Душите
на Беликозий и Торкваций са наблизо.)
ми беше дала някога душата, разкриваща ми се под този образ, значим за моята душевна сфера. Но никакъв поток от чувства не ме повежда към душата дейно.
ДУШАТА НА РОМАНИЙ (В такъв образ, че може да се вижда цялата горна част на тялото до хълбоците; мощни червени криле, които продължават, превръщайки се около главата му в червена аура, разпространяваща се навън и променяща се в синьо; тя стои близо до Душата на Капезий, Душите на Беликозий и Торкваций са наблизо.)
В теб образа Симонов съживи. Евреинът, посрещан постоянно навред с омраза, с подигравки само, бе верен на Мистичния съюз, със който ти се свърза на Земята.
към текста >>
предназначено за
душите
тук.
За ясночуване духовно сили развийте – тъй говори ви душата, искряща в светлина на благостта. От блясъка Сатурнов се изтръгва сияйност на блаженството духовно,
предназначено за душите тук.
ДУШАТА НА ТЕОДОРА (ангелоподобен образ, бял, с жълти криле и синьожълта аура) Ти, моя вярна спътнице в духа, влей в него от душата си любов. Изгарящата мощ на самотата ще облекчи във него тя. Насочвай
към текста >>
в
душите
и така в живота земен
каквото вечно трябва да обмислят. Покаянице в сферите духовни, нагоре към звездите отправи се; за делото ти демони копнеят, фантазия от него да излъчват
в душите и така в живота земен
криле да сътворяват. ДУШАТА НА ГОСПОЖА БАЛДЕ Ще те следвам, душевна сестро, Филия, която твориш любов от дух към духове
към текста >>
(
Душите
на Романий, Беликозий и Торкваций изчезват; явяват се Душата на Бенедикт и Душата на Мария до Пазача на прага.)
видяхме словото на любовта и творческото слово да се свързват, това засилва само в същността ни зародишите, от които ние ще се нуждаем в бъдещи животи.
(Душите на Романий, Беликозий и Торкваций изчезват; явяват се Душата на Бенедикт и Душата на Мария до Пазача на прага.)
ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА Познайте мировата си среднощ! В омаята на зряла светлина държа ви в този миг – Сатурн за вас излъчва я, додето в силна будност
към текста >>
които действат вечно във
душите
.
ще виждат ярки мълнии, които ще озаряват в своя бърз проблясък необходимости, та да замрат във схващането им духовни взори, оформяйки се във съдбовни знаци,
които действат вечно във душите.
Души такива чуват най-гръмовни слова да тътнат в мирови основи, заплашвайки душевните заблуди.“ (Явяват се отново Луцифер и Душата на Томасий.) ДУШАТА НА БЕНЕДИКТ
към текста >>
душите
будно.
да бъдем с миротворност обградени. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА Да чезнат тъй светкавици, които необходимостите осветяват, когато изживяват миров Север
душите будно.
Нека гърмът спре кънтящия си оглушаващ тътен, напомнящ мировата полунощ. Повеля строга, Астрид, ти се дава: Пази ти тази буря на душата,
към текста >>
64.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
открива на
душите
ДРУГАТА ФИЛИЯ Магичното творене на собствената същност. ЙОХАН Сънуването в будност
открива на душите
магичното творене на собствената същност. (Докато Йохан произнася тези стихове, при него идва другата Филия.) ЙОХАН Ти, дух, изпълнен със загадки, кой си?
към текста >>
65.
Петнадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
когато на
душите
се открива.
от учениците ми да се скрива. Те трябва да го мислят също будни, когато виждането им владее, и да познават множеството форми, в които той желае да се скрие,
когато на душите се открива.
Ти, зряла слънчева душа на Щрадер, която чрез духовните си сили подкрепяна, накара да изчезне измамващия пратеник, ще светиш като звезда духовна на Мария
към текста >>
66.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Както през първите три години на детството мозъка е под въздействието на висшите духовни сили, така и в
душите
на евангелистите са били вложени сили от духовните светове, които са позволили написването на Евангелията.
Смисълът на някои негови действия се разбира едва след много години. Трябва да смятаме авторите на Евангелията за личности, които са писали под вдъхновението на техния по-висш Аз, който работи върху човека през детските му години. И така, Евангелията са произведения, черпещи от онази мъдрост, която изгражда и формира човешкото същество. Човекът е откровение на Духа чрез своето тяло; Евангелията са откровения на Духа чрез писаното слово. Ето как понятието „инспирация" придобива своето истинско значение.
Както през първите три години на детството мозъка е под въздействието на висшите духовни сили, така и в душите на евангелистите са били вложени сили от духовните светове, които са позволили написването на Евангелията.
И тъкмо в един такъв факт се изразява духовното ръководство на човечеството. Човечеството се ръководи истински, когато всред него действуват личности, които оставят документи, черпейки от същите сили, участвуващи в изграждането на самия човек. И както отделният човек прави или казва неща, които разбира едва в по-късна възраст, така и цялото човечество постигна в лицето на евангелските автори посредниците, донесли в своите писания такива откровения, които ще бъдат разбрани едва по-късно. Колкото повече напредва човечеството, толкова повече ще бъдат разбирани тези документи. Човек може да почувствува в себе си духовното ръководство, а човечеството може да го почувствува в онези личности, които действуват в смисъла на евангелските автори.
към текста >>
67.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Този човек изразявал закрилящата сводеста форма на колибата чрез една съгласна, а благоразположението на
душите
в обитаващите я същества нещо, към което той сам можел да изпита съчувствие изразявал чрез една гласна.
Следователно това, което съществувало в пространството е давало подтика да бъде подражавано чрез съгласните звуци. Шумът на вятъра, шумът на вълните, подслоняването в един дом, всичко това човек усещал и изразявал с помощта на съгласните. Докато вътрешните изживявания, които човек изпитвал, като например скръб или радост, или пък това, което е изпитвало друго същество, били подражавани чрез гласните звуци. От всичко това се вижда, че в процеса на говора душата се сраства с външните процеси и Същества. От Акашовата хроника научаваме друг пример: към една колиба, в каквито се подслонява от прадревни времена човекът и неговото семейство, издигаща се като свод в пространството, се приближавал например даден човек, наблюдавал колибата, наблюдавал как нейният свод се издига над семейството.
Този човек изразявал закрилящата сводеста форма на колибата чрез една съгласна, а благоразположението на душите в обитаващите я същества нещо, към което той сам можел да изпита съчувствие изразявал чрез една гласна.
Така възниквала мисълта: „Закрила", „Аз имам закрила", „Закрила над човешките тела". Тази мисъл се предавала чрез съгласни и гласни звуци, които не можели да бъдат други освен такива каквито са били, защото те се явявали като непосредствен израз на съответното изживяване. Така изглеждали нещата по цялата Земя. Никаква измислица не е това, че някога е съществувал единен човешки „праезик". И в известен смисъл Посветените на всички народи умеят да възприемат този първичен език.
към текста >>
имаха дълбоко в
душите
си едно или друго Ангелско Същество.
Разбира се, това не означава, че тази истина може да оправдае лошите постъпки на хората. С това отговаряме и на въпроса защо мъдрото ръководство на света позволява някои Същества да изостанат в своето развитие. Именно защото за следващата епоха, която идва след периода на тяхното изостава не, този факт ще придобие друг, положителен смисъл. Когато народите все още не можеха сами да се управляват, съществуваха Учителите на тези народи и на отделните хора. И всички Учители на отделните народи Кадмос, Хеопс, Пелопс, Тезей и т.н.
имаха дълбоко в душите си едно или друго Ангелско Същество.
Оттук се вижда, че фактически и в това отношение човечеството е подчинено на едно мъдро, духовно ръководство. На всяка степен от развитието изостават Същества, които не са успели да постигнат крайната си цел. Да погледнем отново към древната египетска култура, която се разви преди много хилядолетия в долината на Нил. Тогава на египтяните се откриваха свръхчовешките Учители, за които египтяните казваха, че те ръководят хората като Богове. Заедно с тях обаче действуваха и такива Същества, които бяха достигнали своята ангелска степен само наполовина или отчасти.
към текста >>
душите
на съвременните хора бяха достигнали през египетската епоха съответната степен.
На всяка степен от развитието изостават Същества, които не са успели да постигнат крайната си цел. Да погледнем отново към древната египетска култура, която се разви преди много хилядолетия в долината на Нил. Тогава на египтяните се откриваха свръхчовешките Учители, за които египтяните казваха, че те ръководят хората като Богове. Заедно с тях обаче действуваха и такива Същества, които бяха достигнали своята ангелска степен само наполовина или отчасти. Трябва да сме наясно, че в древен Египет човекът беше достигнал определена степен от развитието, т.е.
душите на съвременните хора бяха достигнали през египетската епоха съответната степен.
Обаче не само ръководеният човек постига нещо, но и за ръкодещите Същества процесът на ръководството означава нещо, което ги тласка напред в тяхното собствено развитие. Например, един Ангел е нещо повече, след като известно време е ръководил хората, в сравнение с това, което е бил по-рано. Чрез своето участие в ръководенето напредва също и Ангелът както „истинският", така и изоставащият. Всички същества могат да се развиват, всичко се намира в непрекъснато развитие. Но на всяка степен от развитието има изоставащи Същества.
към текста >>
68.
ВТОРА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Много по-дълбоко проникват
душите
, които се променят и преобразяват по такъв начин, че могат да имат изживявания извън тялото.
Благодарение на едно изживяване, каквото е описаното, човек има възможност да наблюдава това, което принадлежи към неговия Аз не само чрез сетивата и разума, т.е. чрез инструментите на тялото. Сега вече човек осъществява познавателния акт не само чрез възможностите на тези инструменти; той може това и по друг начин. Този момент е изключително важен. Една душа, минала през вътрешни преобразувания, все повече разбира, че подтискащите въпроси за съществуванието в сетивния свят не намират разреше ние, само защото сетивата и разумът не могат да проникнат достатъчно дълбоко в света.
Много по-дълбоко проникват душите, които се променят и преобразяват по такъв начин, че могат да имат изживявания извън тялото.
В техните съобщения, засягащи тези изживявания, се намира ключът за разрешаването на душевните загадки. Извънтелесното изживяване има съвършено друг характер от вътретелесното. Това се потвърждава от заключението, което човек може да направи относно описаното изживяване, когато отново влезе в своето обикновено будно съзнание и се обърне към спомена, стига той да е достатъчно ясен. Душата усеща сетивното тяло като нещо отделено от останалия свят; тя го възприема като принадлежащо единствено на нея. Не стоят така нещата, свързани с извънтелесните изживявания.
към текста >>
69.
ОРИЕНТИРАНЕ В РЪКОВОДНИТЕ ЛИНИИ НА ИЗЛОЖЕНИЕТО
GA_18_1 Загадки на философията
От основите на духовното развитие приижда, тече животът на мислите в човешките души, влива се в тях и създава в тези души философии, които възпитават
душите
да чувстват тяхната самостоятелност по отношение на външния свят.
Гъркът чувства мисълта, както днес хората чувстват възприятието, както те чувстват "червено" или "жълто". Както днес хората приписват на една "вещ" едно възприятие на цвят или на звук, така гъркът гледа на мисълта във и при света на нещата. Ето защо в тази епоха мисълта остава още връзката, която свързва душата със света. Наистина душата изживява мисълта в себе си; но тя трябва да счита, че е получила тази мисъл от света, затова може да очаква от изживяването на мисълта разкриването на мировите загадки. В такова изживяване на мислите се извършва философско развитие, което започва с Форекид и Талес, достига една връхна точка в Платон и Аристотел и след това навлиза в отлив, докато намери своя край във времето на основаването на християнството.
От основите на духовното развитие приижда, тече животът на мислите в човешките души, влива се в тях и създава в тези души философии, които възпитават душите да чувстват тяхната самостоятелност по отношение на външния свят.
Във времето на раждащото се християнство започва една нова епоха. Сега човешката душа не може вече да чувства мисълта както едно възприятие от външния свят. Тя я чувства като произведение на своето собствено /вътрешно/ същество. От основите на духовното развитие в душата изпраща своите лъчи един импулс много по-силен отколкото мисловния живот. Едва сега сред човечеството се пробужда себесъзнанието по начин, който отговаря на истинската същност на това себесъзнание.
към текста >>
70.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Ние чувстваме, какво е станало в
душите
на отделни личности от 6-тото столетие преди Р.
И тя трябва да търси своя произход в дълбините на света, където Хронос, Зевс и Хтон не са имали още до себе си техния противник. Все пак душата чувствува също, че отначало не може да знае нищо за този свой произход. Защото тя се вижда сред света, в който "добрите прамайки" действат заедно с Офионеус. Тя се чувства в един свят, в който съвършеното и несъвършеното са свързани едно с друго. Офионеус се е обвил вътре в нейното собствено същество, промъкнал се е там.
Ние чувстваме, какво е станало в душите на отделни личности от 6-тото столетие преди Р.
Хр., когато оставим охарактеризираните чувства да действат върху нас. Със старите митически божествени същества такива души са се чувствали вплетени в несъвършения свят. Тези божествени същества принадлежаха на същия несъвършен свят както и самите те. От такова едно построение се роди един духовен свят, какъвто беше този основан от Питагор от Самос между 540 и 500 години в Кротона във Велика Гърция. Питагор искаше да води хората, които го следваха, до чувстването на "добрите прамайки", в които те трябваше да си представят произхода на собствените души.
към текста >>
Тя се състоеше в това, че неговото мислене трябваше да припише на човешката душа един друг произход, различен от този на
душите
на боговете на народната религия.
Питагор искаше да води хората, които го следваха, до чувстването на "добрите прамайки", в които те трябваше да си представят произхода на собствените души. В това отношение може да се каже, че той и неговите ученици искаха да служат на "други" богове, различни от тези на които служеше народът. И с това беше даден разривът между такива духове като Питагор и народа. Този народ се чувстваше добре със своите богове; а Питагор трябваше да отправи тези богове в царството на несъвършенството. Тук трябва да се търси също "тайната", за която се говори във връзка с Питагор и която не трябваше да бъде издадена на непосветения.
Тя се състоеше в това, че неговото мислене трябваше да припише на човешката душа един друг произход, различен от този на душите на боговете на народната религия.
На тази тайна трябва да припишем накрая многобройните нападки, които е понесъл Питагор. Как трябваше той да обясни на други освен на тези, които първо подготвяше грижливо за такова познание, че като "души" те трябваше да считат себе си в известен смисъл даже стоящи по-високо от народните богове? И как можеше да се произведе по друг начин освен в един съюз със строго регулиран начин на живот това, че душите да осъзнаят своя висш произход и въпреки това да се чувстват заплетени в несъвършенство? Чрез това последно чувство трябваше да се роди стремежът, животът да бъде устроен така, че той да доведе до своя произход чрез самоусъвършенстване. Понятно е, че около един такъв стремеж на Питагор трябваше да се образуват легенди и митове.
към текста >>
И как можеше да се произведе по друг начин освен в един съюз със строго регулиран начин на живот това, че
душите
да осъзнаят своя висш произход и въпреки това да се чувстват заплетени в несъвършенство?
Този народ се чувстваше добре със своите богове; а Питагор трябваше да отправи тези богове в царството на несъвършенството. Тук трябва да се търси също "тайната", за която се говори във връзка с Питагор и която не трябваше да бъде издадена на непосветения. Тя се състоеше в това, че неговото мислене трябваше да припише на човешката душа един друг произход, различен от този на душите на боговете на народната религия. На тази тайна трябва да припишем накрая многобройните нападки, които е понесъл Питагор. Как трябваше той да обясни на други освен на тези, които първо подготвяше грижливо за такова познание, че като "души" те трябваше да считат себе си в известен смисъл даже стоящи по-високо от народните богове?
И как можеше да се произведе по друг начин освен в един съюз със строго регулиран начин на живот това, че душите да осъзнаят своя висш произход и въпреки това да се чувстват заплетени в несъвършенство?
Чрез това последно чувство трябваше да се роди стремежът, животът да бъде устроен така, че той да доведе до своя произход чрез самоусъвършенстване. Понятно е, че около един такъв стремеж на Питагор трябваше да се образуват легенди и митове. А също и това, че историята не ни е предала почти нищо върху истинското значение на тази личност. Обаче който разглежда легендите и митичните предания на древността върху Питагор в тяхната връзка, той ще познае от тях именно обрисувания от нас образ. В образа на Питагор съвременното мислене чувства също смущаваща идеята на така наречената "трансмиграция на душите" /прераждането на душата/.
към текста >>
В образа на Питагор съвременното мислене чувства също смущаваща идеята на така наречената "трансмиграция на
душите
" /прераждането на душата/.
И как можеше да се произведе по друг начин освен в един съюз със строго регулиран начин на живот това, че душите да осъзнаят своя висш произход и въпреки това да се чувстват заплетени в несъвършенство? Чрез това последно чувство трябваше да се роди стремежът, животът да бъде устроен така, че той да доведе до своя произход чрез самоусъвършенстване. Понятно е, че около един такъв стремеж на Питагор трябваше да се образуват легенди и митове. А също и това, че историята не ни е предала почти нищо върху истинското значение на тази личност. Обаче който разглежда легендите и митичните предания на древността върху Питагор в тяхната връзка, той ще познае от тях именно обрисувания от нас образ.
В образа на Питагор съвременното мислене чувства също смущаваща идеята на така наречената "трансмиграция на душите" /прераждането на душата/.
Хората чувстват като нещо детинско, Питагор даже е казал, че той знае, какво в минали времена е бил вече като друго човешко същество на Земята. Трябва да припомним, че великият представител на новото посвещение Лесинг, в своята книга "Възпитание на човешкия род" е възобновил тази идея за повтарящите се човешки съществувания на Земята изхождайки от едно мислене съвършено различно от това на Питагор. Лесинг можеше да си представи напредъка на човешкия род само така, че човешките души заемат по един повтарящ се начин участие в живота на редуващите се земни епохи. Една душа донася в живота на една по-късна епоха със себе си като заложба и т.н. това, което и е останало от изживяването в предишни епохи.
към текста >>
71.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО
GA_18_1 Загадки на философията
Въпреки това в следващото време живее повече или по-малко несъзнателно за
душите
стремежът, мировите загадки да се разглеждат така, както изисква новият елемент.
Гръцкото мислене сочи към душата; при Августина вниманието се насочва към центъра на душевния живот. Гръцките мислители разглеждат душата в нейното отношение към света; при Августина срещу душевния живот застава нещо в самия този душевен живот и съзерцава този душевен живот като един особен, затворен в себе си свят. Можем да наречем центъра на душевния живот "Азът" на човека. За гръцките мислители отношението на душата към света става загадка; за новите мислители такава загадка става отношението на "Аза" към душата. Това се вести за първи път при Августина; следващите светогледни стремежи имат още твърде много работа, за да доведат светогледа в съгласие с религията, отколкото да осъзнаят вече ясно новото, което е възникнало сега в духовния живот.
Въпреки това в следващото време живее повече или по-малко несъзнателно за душите стремежът, мировите загадки да се разглеждат така, както изисква новият елемент.
При мислители като Анселм /1070-1109 г./ и Тома Аквински /1227-1274 г./ това изпъква още така, че те наистина приписват на опиращата се на самото себе си човешко мислене способността, да изследва до определена степен процесите на света, но ограничават тази способност. За тях съществува една по-висша духовна действителност, до която изоставеното на самото себе си мислене никога не може да стигне; тази действителност може да му бъде разкрита по религиозен начин. В смисъла на Тома Аквински човекът се корени със своя душевен живот в действителността на света; обаче този душевен живот не може да познае от себе си тази действителност в пълен размер. Човекът не би могъл да знае, как неговото същество е поставено в хода на света, ако духовното същество, до което не прониква неговото познание, не би се наклонило към него и не би му съобщило по пътя на откровението това, което трябва да остане скрито за познанието градящо само на собствена сила. От тази предпоставка Тома Аквински изгражда своя образ на света.
към текста >>
Това, което е станало е следното: Както през време на гръцката епоха мисълта е проникнала в душата и е унищожила старото образно мислене, така през време на Средновековието в
душите
е прониквало съзнанието на "Аза"; а това е направило да се изпари жизнеността на мисълта; то му е отнело възприемателната сила.
Тези мисли сами свидетелстват за тяхната истинност. Против този факт не говори нито софистиката, нито скептицизмът. В древността в двете философски системи имат една съвършено различна отсенка от тези, която те имат в ново време. Те не говорят против факта, който се изявява ясно особено в истинските характери на мислителя, че гъркът е чувствал мисълта много по-елементарно, по-пълносъдържателна, по-жива, по-действителна, отколкото може да я чувства човекът на новото време. Тази жизненост, която в Гърция е придавала на мисълта характера на едно възприятие, не съществува вече в Средновековието.
Това, което е станало е следното: Както през време на гръцката епоха мисълта е проникнала в душата и е унищожила старото образно мислене, така през време на Средновековието в душите е прониквало съзнанието на "Аза"; а това е направило да се изпари жизнеността на мисълта; то му е отнело възприемателната сила.
Ние можем да познаем, как напредва животът на светогледите само тогава, когато прозрем, как за Платон, Аристотел мисълта, идеята са били в действителност нещо съвършено различно от това, което те са станали за личностите от Средновековието и от новото време. Мислителят на древността имаше чувството, че мисълта му е дадена; мислителят на по-късно време има чувството: Аз образувам мисълта; и така за него се ражда въпросът: Какво значение може да има за действителността онова, което е образувано в душата? Гъркът се чувстваше като душа отделен от света; в мисълта той търсеше да се свърже с духовния свят; по-късният мислител се чувства самотен със своя мислителен живот. Така се ражда изследването върху "общите идеи". Мислителят пита: - Какво съм образувал аз всъщност в тях?
към текста >>
72.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
Петнадесето, 16-тото столетие поставят пред
душите
един нов импулс.
Обаче тя се проявява от една страна съвършено различна от тази през гръцката епоха. При гръцките мислители мисълта бива изживяна като възприятие; от 8-тото до 15-тото столетие тя възниква от глъбините на душата; човекът чувства: Мисълта се ражда в мене. При гръцките мислители се ражда още непосредствено едно отношение на мисълта към природните процеси; в посочената епоха мисълта се явява като произведение на себесъзнанието. Мислителят чувства, че той трябва да докаже оправданието на мисълта. Така чувства номиналистите, реалистите; така чувства също Тома Аквински, който закотвя изживяването на мисълта в религиозните откровения.
Петнадесето, 16-тото столетие поставят пред душите един нов импулс.
Това се разширява бавно и бавно се проявява. В душевната организация на човека става едно преобразуване. В областта на светогледния живот това преобразяване се изразява благодарение на факта, че сега мисълта не може да бъде чувствана като възприятие, а като създаване на себесъзнанието. Това преобразуване на човешката душевна организация не може да бъде наблюдавано във всички области на развитието на човечеството. То се явява във възраждането на изкуството и на науката и на европейския живот, както и в реформаторските религиозни движения.
към текста >>
Как този импулс живее в
душите
в по-ново време, това изпъква при една много видна личност на историята на светогледите, при Шефтсбъри /1671-1713 г./.
Обаче мисълта дава на душата силата, която тя търси в по-новата епоха чрез един светоглед, само тогава, когато тя /душата/ изживява мисълта в нейното душевно раждане. Когато мисълта е вече родена, когато тя се е превърнала във философска система, тя вече е изгубила своята вълшебна сила над душата. С това е свързано обстоятелството, защо мисълта, защо философският образ на света е така често подценяван. Това вършат всички онези, които познават само мисълта, която им е предадена отвън, в която те вярват, която трябва да изповядват. Истинската сила на мисълта познава само онзи, който я изживява при нейното раждане.
Как този импулс живее в душите в по-ново време, това изпъква при една много видна личност на историята на светогледите, при Шефтсбъри /1671-1713 г./.
За него в душата живее едно "вътрешно чувство"; чрез това вътрешно чувство проникват идеите, които стават съдържание на светогледа в човека, както чрез външните сетива проникват външните възприятия. Шефтсбъри не търси в самата мисъл нейното оправдание, а указвайки на един душевен факт, който дава възможност на мисълта да проникне от Първоосновата на света в душата. Така за него срещу човека стои един двоен външен свят: "Външният" материален външен свят, който прониква в душата през "външните" сетива, и духовният външен свят, който се разкрива на човека чрез "вътрешното чувство". В тази епоха живее стремежът, да бъде позната душата. Защото хората искат да знаят, как е закотвена в природата на душата същността на един светоглед.
към текста >>
73.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Нека се види, как философът Лайбниц /1646-1716 г./ изказва същата представа: "Така аз трябваше да мисля, че
душите
, които един ден ще бъдат човешки души, са съществували в зародиш, както онези на другите видове, че те са съществували в прародителите чак до Адама, т.е.
Следователно развитието трябва да бъде едно разгръщане на нещо вече съществуващо, което първоначално поради неговите малки размери или поради други причини беше скрито на възприятието. Ако този възглед беше запазен, то според него в течение на развитието не се ражда нищо ново, а на светлината на деня непрестанно се изнася нещо скрито, нещо, чиито части са вмъкнати една в друга. Халер съвсем рязко и застъпил този възглед. В пра-майката Ева е съществувал вече в малък размер, скрит целият човешки род. Тези човешки зародиши са се проявили само в течение на мировата история.
Нека се види, как философът Лайбниц /1646-1716 г./ изказва същата представа: "Така аз трябваше да мисля, че душите, които един ден ще бъдат човешки души, са съществували в зародиш, както онези на другите видове, че те са съществували в прародителите чак до Адама, т.е.
от началото на нещата, съществували са винаги във форма на организирани неща". Но в своята излязла в 1759 година "Thepria generationis" Волф е противопоставил на тази идея за развитието една друга, която изхожда от предположението, че органи, които се явяват в течение на живота не един организъм, по никой начин не са съществували преди това, а се раждат като действително нови образования едва в момента, когато станат възприемаеми. Волф показа, че неговото развитие е една верига от нови образования. Едва този възглед прави възможно представата за едно действително развитие. Защото той обяснява, че се ражда нещо, което не съществува още, следователно нещо, което в истинския смисъл "се развива".
към текста >>
74.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Това, което бе изказано по-горе изискването да чувстваме живота на мисълта: То е чувствано несъзнателно; то тегне на
душите
около средата на 19-то столетие.
По-новото време беше изправено пред образа на света трябваше да бъдат намерени представи върху душевния живот, които могат да съществуват срещу този образ на света. Цялото развитие минавайки през Декарт, Спиноза, Лайбниц, Лок до Хегел се явява като една борба за намирането на такива представи. Хегел довежда борбата до определен завършек. Как той представя света като мисъл, това изглежда навсякъде заложено у неговите предшественици; той взема смелото решение на мислителя, да направи да се влеят в една обширна картина от мисли всичките светогледни представи. С него епохата изчерпи първо стремящата се напред сила на импулсите.
Това, което бе изказано по-горе изискването да чувстваме живота на мисълта: То е чувствано несъзнателно; то тегне на душите около средата на 19-то столетие.
Обхваща ги отчаяние, че не могат да изпълнят това изискване; но това отчаяние не стига до съзнанието. Така на полето на философията настъпва едно безсилие да се върви по-напред. Производителността на философските идеи престава. Тя би трябвало да се движи в горепосочената посока; но изглежда, че първо е необходимо да се размисли върху постигнатото. Новите мислители се стараят да свържат своите разсъждения в тази или онази точка при техните философски предшественици; обаче липсва силата за едно плодотворно продължение, за едно по-нататъшно изграждане на Хегеловия образ на света.
към текста >>
Живеят ли между нашите младежи тези, у които платонически ентусиазъм и аристотелско блаженство в работата одушевлява
душите
за едно безсмъртно напрежение в спекулацията?...
Кант започна това умиране на немската философия. Той бе последван от Фихте, Якоби, Золгер, Райнхолд, Краузе, Шлайермахер, В. Ф. Хумболд, Фр. Шлегел, Хуербарт, Ваадер, Вагнер, Виндишман, Фриз и толкова много други... Виждаме ли ние прираст за онази реколта на смъртта? Способни ли сме ние във втората полови на нашия век да изпратим също така една свещена група от мислители по-нататък?
Живеят ли между нашите младежи тези, у които платонически ентусиазъм и аристотелско блаженство в работата одушевлява душите за едно безсмъртно напрежение в спекулацията?...
Твърде странно виждаме, че в нашите дни именно талантите не могат да издържат. Те бързо се изхабяват и започват да копират самите себе си и да се повтарят, там където след побеждаването на неузрелите и несъвършените, едностранните и бурни младежки опити би трябвало да започне периодът на силното и съсредоточено действие. Някои, изпълнени с прекрасно усърдие, падат през глава в тичането и, както Константин Франц, трябва при всяка следваща стъпка, при всяко следващо произведение да се отрекат отново отчасти от предидущото..." Че след половината на 19-тото столетие мислителите се намираха притиснати да настояват на същото, това често пъти се проявява. Отличният мислител Франц Брентано говори във встъпителното слово за неговия виенски професорат "Върху причините на обезсърчаването в областта на философията" в 1874 годна, казвайки: "През първите десетилетия на нашето столетие залите, в които германските философи изнасяха своите лекции, бяха препълнени; в по-ново време приливът бе последван от един дълбок отлив.
към текста >>
Ни най-малко не изглеждаше, че естетическата наслада от чудесното устройство на органическите същества е тази, която е увлякла във въодушевление материалистите при мисълта, че величествените явления на тялото могат да бъдат също източник и на
душите
.
И не изглежда ли, че те отнемат на природата всички възвишаващи чувствата качества и я свеждат до една мъртва вещ, при която техният ум задоволява само стремежа да търсят за всичко причините, които остават безучастно човешкото сърце? Не изглежда ли, като че те подкопават морала, който се издига над чистите природни духовни мотиви и искат да разгърнат знамето на животинските инстинкти, които се казват: - Да ядем и да пием, да задоволим инстинктите на нашето тяло, защото утре ще умрем? Лотце /1817-1881 г./ казва именно за времето, за което става дума тук, че хората принадлежащи на това време ценят истината на трезвото познание на опита според степента на враждебност, с която то оскърбяваше всичко, сърцето считаше за неприкосновено. Обаче в лицето на Карл Фогт ние се научаваме да познаваме един човек, който имаше дълбоко разбиране за красотата на природата и се стараеше да нарисува тези красоти като дилетант в живописта. Той беше човек, който не беше тъп за творенията на човешката фантазия, а се чувстваше добре в обществото на художниците и поетите.
Ни най-малко не изглеждаше, че естетическата наслада от чудесното устройство на органическите същества е тази, която е увлякла във въодушевление материалистите при мисълта, че величествените явления на тялото могат да бъдат също източник и на душите.
Не трябваше ли те да си кажат: - Колко повече право за причина на духа има величественото устройство на човешкия мозък в сравнение с абстрактните понятия, с които философията се занимава? Също и упрекът за едно понижение на моралното не засяга безусловно материалистите. С тяхното природопознание при тях се свързваха дълбоките етически мотиви. Това, което Чолбе особено подчертава, че натурализмът има една морална основа, са го чувствали и други материалисти. Те искаха да всадят в човека радостта идваща от природното съществуване; искаха да събудят в него чувството, че той трябва да търси на Земята задължения и задачи.
към текста >>
Това принуждаване става обаче така, че то се осъзнава с пълна яснота от ръководещите личности; обаче то действа като импулс на епохата в подсъзнателните основи на
душите
.
Според по-дълбоките исторически импулси новото време се стремеше към това, не само да изживява мисли, а да намери за себесъзнателния Аз една такава представа, чрез която човек може да си каже: Този Аз стои здраво в сградата на света. Благодарение на това, че хората си го представяха като резултат на материалните процеси, те биха постигнали това разбираем за епохата начин. Също и в отричането на духовната същност на себесъзнателния Аз от материализма на 19-тото столетие още се крие им пулса на търсенето на същността на Аза. Ето защо тласъкът на естествените науки, който бе упражнен върху светогледа, принадлежащ в напълно друг смисъл към историята отколкото влиянието на естествено научния начин на мислене върху предидущите материалистични течения. Тези последните не бяха още принудени от една Хегелова философия на мисълта да търсят сигурност от страна на естествените науки.
Това принуждаване става обаче така, че то се осъзнава с пълна яснота от ръководещите личности; обаче то действа като импулс на епохата в подсъзнателните основи на душите.
към текста >>
75.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
Дю Боа Реймонд хвали "мъдрата въздържаност на учителя" /на Кирххоф/, който поставя задача на механиката, да описва движенията на телата, и ги поставя в противоположност на Ернст Хекел, който говори за "
душите
на атомите".
Следователно, докато можем да обясним това, което може да се определи чрез изчисление привидно противоположно на простото описание -, то по отношение на всичко, което не се подава на изчисление, ние стигаме само до едно описание. Едно пълно със значение научно признание направи Кирххоф, когато в 1874 година резюмира задачата на механиката с думите: Тя трябва "да опише по един съвършен и най-прост начин движенията, които стават в природата". Механиката довежда до приложение математиката. Кирххоф признава, че с помощта на математиката не може да се постигне нищо друго, освен едно пълно и просто описание на процесите в природата. За онези личности, които изискват от едно обяснение нещо съществено различно от едно описание според определени гледни точки, признанието на Кирххоф би искало да послужи като едно потвърждение на техния възглед, че съществуват "граници на природопознанието.
Дю Боа Реймонд хвали "мъдрата въздържаност на учителя" /на Кирххоф/, който поставя задача на механиката, да описва движенията на телата, и ги поставя в противоположност на Ернст Хекел, който говори за "душите на атомите".
* * * Един много важен опит, светогледът да се изгради върху представата, че всичко, което възприемаме, е само резултат на нашата собствена организация, направи Фридрих Алберт Ланге /1823-1875 г./ в своята "История на материализма" /1864 г. /. той имаше смелостта и пред нищо спиращата се логичност и последователност, да мисли докрай тази основна представа. Силата на Ланге се криеше в един рязък и възможно всестранно изявяващ се характер. Той беше един от личностите, които могат да се заловят за много неща и със своята способност да се справят с това, с което са се заловили.
към текста >>
76.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
С Хамерлинг и Вундт в светогледното развитие на новото време стоят две личности, в
душите
на които действат силите, които това развитие е произвело в определени течения, за да овладеят с мисленето мировите загадки, които изживяването и науката поставят на човешката душа.
Вундт се оставя да бъде тласкан към поставянето на тези въпроси чрез всичко онова, което новото време е направило да узрее на широката почва на отделните науки. В начина, по който изхождайки той поставя въпросите, царува собствената сила и убеждение на тези науки; в това, което той трябва да донесе за тези въпроси, живеят при Хамерлинг насочващите сили на по-новото мислене, които премахват от това мислене силата да има изживявания в извора на съществуването. Поради това всъщност образът на света, който Вундт създава, е един "прост идеен образ" върху образа на природата на новия начин на мислене. Също и при Вундт само волята се оказва в човешката душа като един елемент, който не се оставя да бъде умъртвен от безсилието на човешкото мислене. Волята се натрапва на разглеждането на света така, че изглежда да се явява като всецаруваща в окръжността на съществуването.
С Хамерлинг и Вундт в светогледното развитие на новото време стоят две личности, в душите на които действат силите, които това развитие е произвело в определени течения, за да овладеят с мисленето мировите загадки, които изживяването и науката поставят на човешката душа.
И в двете личности тези сили действат така, че в тяхното развитие те не намират в самите себе си нищо, чрез което себесъзнателният Аз да се чувства в източника на съществуването. Напротив тези сили стигат до една точка, в която още могат да запазят за себе си нещо, което не може вече да се занимава с великите мирови загадки. Тези сили се хващат здраво за волята; обаче и с постигнатия свят на волята не звучи нищо, което позволява да добием сигурност "върху безсмъртието на нашата най-добра част след разлагането на тялото", или което да докосне такива душевни и мирови загадки. Такива светогледи произлизат от естествения, неудържим стремеж, "който тласка хората въобще към изследването на истината и разрешението загадката на съществуването"; обаче служейки си за това разрешение със средствата, които според мнението на определени течения на епохата изглеждат като единствено оправдани, те проникват до едно разглеждане на нещата, сред което не съществуват вече никакви елементи на изживяването, за да произведат разрешението. Ние виждаме: В определена епоха мировите въпроси се поставят на човека по един напълно определен начин; той чувства инстинктивно това, което му предстои като задача.
към текста >>
77.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
В
душите
работи един скрит за съзнанието духовен живот.
"Азът" себесъзнателната човешка душа иска да намери в себе си същността, чрез които да си създаде стойност в мировото съществуване; но той не иска да се задълбочи в себе си; той се страхува, че не ще намери в собствените глъбини това, което му дава съществуване и същност. Той иска да се остави неговата собствена същност да му бъде дадена от една друга същност, намираща се вън от него. При това, според навиците на мислене, които новото време е създало под влиянието на естествената наука, той се обръща или към света на материалните процеси или към тази на социалното развитие. Той вярва, че разбира себе си в цялостта на живота, когато може да си каже: - Аз съм обусловен по определен начин от този процес, от това развитие. При такъв светогледен стремеж изпъква, как в душата работят за познание сили, за които тези души имат едно смътно чувство които отначало те не могат никак да се задоволят с това, което са произвели новите навици на мислене и изследване.
В душите работи един скрит за съзнанието духовен живот.
Този живот кара душите да слязат така дълбоко в себесъзнателния Аз, че този Аз да може да намери в своите глъбини нещо, което води в извора на мировото съществуване. В онзи извор, в който човешката душа се чувства сродна с една мирова същност, която не се изявява в голите природни явления и същества. По отношение на тези явления. И същества на природата новото време е довело до един идеал на изследването, с който то се чувства сигурно в своето търсени. Така сигурни биха искали да се чувстват изследователите и по отношение на същността на човешката душа.
към текста >>
Този живот кара
душите
да слязат така дълбоко в себесъзнателния Аз, че този Аз да може да намери в своите глъбини нещо, което води в извора на мировото съществуване.
Той иска да се остави неговата собствена същност да му бъде дадена от една друга същност, намираща се вън от него. При това, според навиците на мислене, които новото време е създало под влиянието на естествената наука, той се обръща или към света на материалните процеси или към тази на социалното развитие. Той вярва, че разбира себе си в цялостта на живота, когато може да си каже: - Аз съм обусловен по определен начин от този процес, от това развитие. При такъв светогледен стремеж изпъква, как в душата работят за познание сили, за които тези души имат едно смътно чувство които отначало те не могат никак да се задоволят с това, което са произвели новите навици на мислене и изследване. В душите работи един скрит за съзнанието духовен живот.
Този живот кара душите да слязат така дълбоко в себесъзнателния Аз, че този Аз да може да намери в своите глъбини нещо, което води в извора на мировото съществуване.
В онзи извор, в който човешката душа се чувства сродна с една мирова същност, която не се изявява в голите природни явления и същества. По отношение на тези явления. И същества на природата новото време е довело до един идеал на изследването, с който то се чувства сигурно в своето търсени. Така сигурни биха искали да се чувстват изследователите и по отношение на същността на човешката душа. Предидущите изложения показаха, как придаващи тон мислители стремежът към такава сигурност в изследването доведе до образи на света, които не се съдържа нищо от елементите, от които могат да се добият задоволителни представи върху човешката душа.
към текста >>
Обаче от изложението на тези мислители става също явно, как те изковават своите думи по един начин, който има като предпоставка въздействието в течение на стотици години наред на мислителния живот във философското развитие на
душите
от древната гръцка епоха насам.
Обаче за светогледа на Коен и на сродните нему духове мисълта не може да важи като възприятие в смисъла на гръцката философия; но този светоглед чувства вътрешната втъканост на Аза с разработения от този Аз свят на мислите така, че с това изживяване е чувствано същевременно изживяването на действителността. Мислителите, които разглеждаме тук, подчертават връзката с гръцката философия. Коен казва следното: Трябва да се остане при отношението, което Парменид е изказал за тъждествеността на мисленето и битието". И един друг привърженик на този възглед, Валтер Кинкел, е убеден в това, че "само мисленето... може да познае битието, защото и двете, мисленето и битието, са всъщност едно и също нещо. Чрез това учение Парменид е станал наистина създател на научния идеализъм"/виж Кинкел, Идеализъм и реализъм, стр. 13/.
Обаче от изложението на тези мислители става също явно, как те изковават своите думи по един начин, който има като предпоставка въздействието в течение на стотици години наред на мислителния живот във философското развитие на душите от древната гръцка епоха насам.
Въпреки че тези мислители вземат своята изходна точка от Кант, който би искал да бъде за тях повод да считат мисълта като нещо, което живее само в душата и вън от истинската действителност, при тях проличава схващането за носещата сила на мисълта. При тях мисълта е прекрачила границата, която Кант и беше поставил, и налага на мислители, които се отдават на нейното разглеждане, убеждението, че тя самата е действителност и води също и душата в действителността, когато тази душа си я разработва правилно и търси с нея пътя във външния свят. Следователно в този философски начин на мислене мисълта се показва вътрешно свързана с мировото разглеждане на себесъзнателния Аз. При неговите последователи можем да прочетем възгледи като този: "Само самото мислене може да роди това, което трябва да важи за битие". "Битието е битие на мисленето /Коен/.
към текста >>
78.
КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА
GA_18_2 Загадки на философията
Това, което се твърди в тези мисловни светове, е израз на сили на познанието, които властвуват несъзнателно в
душите
на философите, но които не намират никакво съзнателно развитие в техните идейни построения.
КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА Който разглежда развитието на философските светогледи до наше време, може да открие в търсенето и стремежа на мислителите подмолни течения, които не стигат до тяхното съзнание, а живеят инстинктивно. В тези течения действат сили, върху които обаче техният изследващ духовен поглед не иска да се насочи. Често пъти изложенията на тези мислители се представят като движени от скрити сили, на които те не искат да обърнат внимание, даже от които с уплаха отстъпват. Такива сили живеят в мисловните светове на Дитлей, Ойкен, Коен.
Това, което се твърди в тези мисловни светове, е израз на сили на познанието, които властвуват несъзнателно в душите на философите, но които не намират никакво съзнателно развитие в техните идейни построения.
В много идейни построения се търси сигурност, увереност в познанието. Насоката, която е следвана, има повече или по-малко своята изходна точка в представите на Кант. При развитието на мислите определяща роля играе, съзнателно или несъзнателно, естественонаучният начин на мислене. Но че изворът, от който трябва да черпи познанието, за да добие осветление и върху извън душевния свят, трябва да се търси в "себесъзнателната душа", това мнозина предчувстват. И почти всички са завладени от въпроса: Как съзнателната душа може да стигне дотам, да счита за откровение на една истинска действителност това, което тя изживява в себе си?
към текста >>
79.
03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
С тези кратки думи аз смятам, че охарактеризирах основното усещане, което картината буди в
душите
на много от нашите съвременници.
Доколко Гьоте засяга най-дълбоките чувства също и на съвременното човечество в една толкова ограничена област това ние ще обсъдим още сега. Нека например да се замислим върху едно чувство, което мнозина от Вас добре познават, едно чувство, което бихме могли да охарактеризираме по следния начин: В наши дни има много хора, които се стремят да скъсат със старите традиции и да стигнат до такива чувства, мисли и представи, чрез които те влизат в непосредствена връзка с външния свят. Вие веднага ще се досетите какво имам предвид, ако Ви напомня за една известна картина, която доста се цени в наши дни. Става дума за картината „Ела, Господи Исусе, и наш гост бъди..."/*10/ Картината живее не само в своя създател, но и в онези, които и се радват и обичат да я гледат; те просто изпитват копнежа да зърнат образа на Исус още в същия миг, да видят как например Той сяда на трапезата и така нататък. Бихме могли да кажем, че тази картина има стойност не само за настоящата епоха, но и за всички времена, и че тя притежава една вечна, непреходна стойност, защото всяка епоха с право се стреми да я включи в своите художествени образци.
С тези кратки думи аз смятам, че охарактеризирах основното усещане, което картината буди в душите на много от нашите съвременници.
Впрочем по отношение на последното, бихме могли да твърдим, че Гьоте принадлежи към миналото. Това твърдение се подкрепя както от неговото предпочитание към духовното изкуство, което се придържа към добрите стари традиции, така и от слабостта му към гърците. Лесно бихме могли също да повярваме, че може би Гьоте не притежава никакво задълбочено разбиране за онова усещане, което буди у повечето хора картината „Ела, Господи Исусе, и наш гост бъди". Но ако искаме да надникнем по-дълбоко в Гьотевата душа, нека да си припомним книгата на Боси за „Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи./*11/ Върху тази книга Гьоте пише една рецензия и там ние откриваме един забележителен пасаж. Тази карти на се намира в трапезарията на манастира Санта Мария де ла Грация край Милано, и Гьоте описва впечатленията си, докато цветовете били все още запазени, понеже въпреки предприетата в последно време реставрация, картината създавала усещането, че тя непрекъснато губи своята свежест.
към текста >>
80.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
3. Пробуждането на
душите
*29.Четири мистерийни драми (Събр. Съч. №14) І. Портата на посвещението 1. Изпитанието на душата 2. Пазачът на прага
3. Пробуждането на душите
Написани са между 1910 и 1913; представляват сценично изобразяване на „съдбовни сблъсъци" и „душевни конфликти" в живота на конкретни личности. Премиерите им са осъществени в Мюнхен под ръководството на самия Рудолф Щайнер. Днес те са включени като редовни представления в Гьотеанума, Дорнах. Нередактираният им български превод, дело на Димо Р. Даскалов, е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества.
към текста >>
81.
05. I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество
GA_23 Същност на социалния въпрос
Обаче наред с него, в
душите
на тези учени пулсираше нещо, което те можеха да извлекат единствено от вярата си в духовния порядък на света.
Спрямо нея обаче той беше поставен в доста по-различно положение от ръководните класи. Те не се чувствуваха принудени да превръщат научното мислене в свой душевен ориентир. Дори и да се проникваха от „новото научно мислене" доказващо пряката причинно-следствена връзка в целия природен свят, от низшите животни до човека, този начин на мислене оставаше за тях само едно теоретично убеждение. То далеч не пораждаше у тях стремежа да погледнат на живота според логичните закономерности на науката. Например, естественикът Фогт или научният популяризатор Бюхнер те наистина бяха повлияни от особеностите на научното мислене.
Обаче наред с него, в душите на тези учени пулсираше нещо, което те можеха да извлекат единствено от вярата си в духовния порядък на света.
Нека само нагледно да си представим колко различно действува „науката" върху хора, успели да внесат естествения порядък на живота в своето лично битие и от друга страна върху фабричните работници. В малкото вечери, през които те са свободни от работа, пред тях застават агитатори и заявяват: Днешната наука доказа, че хората не произлизат от духовния свят! На работниците се говореше, че произлизат от животните, че в миналото са живеели по дърветата и т.н., с други думи че всички те имат един и същ „естествен" произход. Ето как в стремежа си да преоткрие своята душевна същност, фабричният работник се изправяше пред подобни научно изработени концепции, които претендират, че посочват точното място на човека в целия световен ред. Работникът приемаше тази „наука" съвършено сериозно и теглеше от нея своите изводи за живота.
към текста >>
Вярвам, че проумях какво пулсира в
душите
на тези хора.
Те бяха убедени, че от областта на истинския духовен живот не може да се извлече абсолютно нищо за решаването на сложните социални въпроси. Само че ако се вгледаме в тези неща с изострен поглед, лесно ще открием, че същинският нерв, същинският водещ импулс на съвременното пролетарско движение тръгва не от това, за което днешните работници говорят, а от техните мисли. Съвременното пролетарско движение, както може би нито едно подобно движение в света при внимателен размисъл това е очевидно изниква от мислите. Тук аз не изразявам някакво духовно хрумване, родено в едни или други предположения върху естеството на социалното движение. Ако ми е позволено да вмъкна една лична забележка, бих добавил само, че години наред аз преподавах във всевъзможни работнически клубове и вечерни училища.
Вярвам, че проумях какво пулсира в душите на тези хора.
Ето защо аз внимателно наблюдавах какви сили проникват в синдикалните организации на различните професии и съсловия. Надявам се, че говоря не от гледна точка на теоретичните постановки, а от моя непосредствен жизнен опит. Ако даден изследовател за съжаление това едва ли може да се каже за елитните интелектуалци изучи работническото движение там, където то се опира изцяло на самите работници, е наясно каква решаваща стойност има обстоятелството, че душевната нагласа на огромното мнозинство от хора, може да се канализира в определена мисловна посока. Ако днес нещо ни затруднява да вземем становище спрямо социалната загадка, то е просто нищожната възможност за едно взаимно разбиране между класите. Колко трудно проникват днес бюргерските класи в душевните пространства на работническите семейства, колко трудно разбират, как бе възможен един начин на мислене като този на Карл Маркс, независимо от своята мисловна стойност, пък макар и облечен в мисловни категории от висш порядък, да намери достъп във все още неизразходваната интелигентност на пролетариата.
към текста >>
82.
09. V. Обръщение към немския народ и към културния свят
GA_23 Същност на социалния въпрос
Този въпрос е длъжен да пробуди в
душите
на всички немци размисъл и спомняне.
Дори през август 1914 той смяташе, че военната катастрофа в която се оказа въвлечен само ще потвърди вярата в една здрава и непобедима Германия. Днес пред сведения поглед на този народ стоят само развалини. Очевидно след подобни сътресения трябва да настъпят размисъл и спомняне. Господствуващите мнения, особено в хода на войната, се оказаха всъщност едно трагично заблуждение. Къде са причините за това съдбоносно заблуждение?
Този въпрос е длъжен да пробуди в душите на всички немци размисъл и спомняне.
А дали днес те разполагат със силата за този душевен акт, зависи от самата жизнеустойчивост на немския народ. Неговото бъдеще зависи от това, дали в пълна сериозност той ще си зададе въпросът: Как стигнахме до нашето огромно заблуждение? И ако днес той си зададе този въпрос, ще проумее: преди половин век ние изградихме една държава, за да поставим пред нея великите задачи, произтичащи от самата духовна същност на германския народ. И така, основите на държавата бяха положени. На първо време усилията бяха насочени към регулиране на нейните вътрешни жизнени способности според мярката на старите традиции и според новите, динамично променящи се изисквания.
към текста >>
83.
Статия 04: Троичният социален организъм и свободата в образованието
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Душите
на това поколение ще изгубят силата си, след като са били посадени в каменистата почва на един мироглед, който не може да им даде вътрешен източник на сили.
Тази догма ще има катастрофални последствия в бъдеще, ако се запази в основата на училищната система. Причината е, защото в действителност дори в най-добрата си форма икономически-преданият социален организъм не може да осигури подходящи условия за истински културен живот, нито за продуктивна образователна система в частност. Преди всичко такава образователна система ще дължи съществуването си на съхранения остарял светски мироглед. Партиите, които твърдят, че са представители на новия ред, ще са длъжни да оставят културния живот на училищата в ръцете на представители на стари мирогледи. Но, понеже при такива условия не може да има каквато и да било вътрешна връзка между новото подрастващо поколение и старата изкуствено поддържана култура, културният живот неизбежно ще става по-застоял.
Душите на това поколение ще изгубят силата си, след като са били посадени в каменистата почва на един мироглед, който не може да им даде вътрешен източник на сили.
Хората ще израстват като бездушни същества в рамките на социален строй, произлязъл от индустриализма. За да не се случи това, движението за троичен социален ред се стреми към пълното отделяне на образователната система от държавата и индустрията. Мястото и работата на възпитателите в обществото трябва да зависи само от властта на тези, пряко свързани с образователната дейност. Управлението на образователните заведения, организирането на учебните програми и техните цели трябва да са изцяло в ръцете на хора, които са или настоящи преподаватели, или ефективно занимаващи се с културния живот. Във всеки случай, такива хора трябва да разделят времето си между самото преподаване (или друга форма на културна дейност) и административния контрол на образователната система.
към текста >>
84.
Статия 05: От какво имаме необходимост (за обновление на живота)
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Събитията в наши дни носят известна тревожност относно
душите
на нашите съвременници.
Нашата неохота да се разглеждаме като същества с душа и дух трябва да се преодолее. Едностранчивите промени в икономиката и едностранчивите реформи в политическите институции, без да се подхранва социално здравословно и продуктивно състояние на душата, по-скоро приспива човечеството с измамни блянове, отколкото да го изпълва с реалност. Твърде малко хора са способни да гледат на днешните и утрешните проблеми като на въпроси, засягащи както външни реформи, така и на вътрешно обновление, затова се придвижваме толкова бавно по пътя към нов социален ред. Когато мнозина кажат — вътрешното обновление отнема време, това е процес, който не трябва да се пришпорва, — зад такива думи се спотайва страх от едно такова обновление. Истински правилното отношение може да е само това: енергично да се изследва всичко, което може да доведе до обновление, а след това да наблюдаваме и да отчитаме как бавно или бързо напредва пътешествието на живота.
Събитията в наши дни носят известна тревожност относно душите на нашите съвременници.
В името на бъдещите поколения и в името на цивилизацията в близко бъдеще, трябва да се борим с тази тревога. С такива чувства изнасям идеята за троичния ред пред публиката. Нека говорят, че е несъвършена, нека говорят, че е погрешна — нейните поддръжници ще имаме разбиране, ако възраженията почиват на други нови идеи. А това, че идеята ни тъй често е намирана за „неразбираема“, понеже противоречи на старото и статуквото — това може да се разбира единствено като знак, че такива опоненти не са способни да чуят зова на човешката еволюция. Но този зов е достатъчно силен, за да го чуват всички.
към текста >>
85.
Статия 19: Копнежът за нови мисли
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Същото се отнася и за другото остроумие, чрез което някои опитват да заобиколят същността на социалния въпрос: „Преди всичко хората трябва да се върнат на работа.“ Хората работим, когато дадена мисъл подбужда
душите
ни и ни подтиква към действие.
Той може да бъде само: „Кои са плодотворните мисли, които могат, след като бъдат осъществени, да насочат човешкия труд към задоволяване на нашите потребности? “ Можем с готовност да се съгласим с всеки, който, след като се запознае с този аргумент, отговори: „Ама че примитивна мъдрост! Каква полза имаме от изтъкването на нещо, което е толкова очевидно? “ И наистина, с най-голямо удоволствие бихме престанали да го изтъкваме, ако именно тези, които го намират за толкова безполезно, не бяха същите, които го забравят и унищожават всяко читаво социално мислене с тяхната мъдрост: „Хлябът не се прави от добронамерени мисли.“
Същото се отнася и за другото остроумие, чрез което някои опитват да заобиколят същността на социалния въпрос: „Преди всичко хората трябва да се върнат на работа.“ Хората работим, когато дадена мисъл подбужда душите ни и ни подтиква към действие.
Ако искаме някой да работи като член на обществото, докато в същото време се чувства ценен като индивидуалност, социалният живот трябва да се оформи от мисли, които разкриват личностния принос в светлината на човешкото достойнство. Определени среди обаче, особено социалистическите, искат да заменят това поощрение за работа чрез принудителна работа. Това е техният специфичен начин да избегнат признанието за необходимост от плодотворни социални идеи. Светът е доведен до сегашното си състояние от онези, които пречат на новите идеи да се осъществят, понеже те бягат от тях. Спасението е възможно само ако се образува едно силно тяло от хора, които все още са способни да повдигнат съзнанието си и да разберат истинското положение на нещата.
към текста >>
86.
02. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТРИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ НА АНТРОПОСОФИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Тя облича като един вид дреха физическото и етерното тела и след смъртта се връща в света на духовете и на
душите
.
През тези три способности древните са долавяли една субстанция, а трите способности за тях са били само було, излъчване, еманация на тази субстанция. Това, което тези способности на душата покриват, забулват, за него е имало съзнание, ясновиждащото съзнание на миналото: Това е астралната същност на човека. Във физическия човек можем да познаем присъствието на един "етерен" човек, на един свръхсетивен човек; по същия начин в този физически и етерен човек можем да познаем присъствието на една "астрална" същност. Астралната същност не е съставена от мисълта, чувствата, волята; тя е тяхна основа, тяхна субстанция. Тя принадлежи на духовните светове и се включва в съществуването, което водим между раждането и смъртта.
Тя облича като един вид дреха физическото и етерното тела и след смъртта се връща в света на духовете и на душите.
Това, което става видимо при раждането, е само проявление на този астрален човек. Мисъл, чувство, воля не могат да бъдат разбрани освен свързани с физическото тяло и съществуват само между раждането и смъртта. Астралната същност, чието проявление са те, надхвърля физическото и етерното тела; тя има своето място в космоса, в един всемирен свят и не е затворена във физическия организъм. Ако искаме да се издигнем до една истинска Космология, трябва да имаме познание за етерния човек и за астралния човек, от който мисъл, чувство и воля са само отражение. Едно отражение намиращо се в човешкото същество, което няма за обиталище Космоса.
към текста >>
87.
05. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ: ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ФИЛОСОФИЯТА, КОСМОЛОГИЯТА И РЕЛИГИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
То не може да ги открие; следователно то трябва да се ограничи да ги получи от преданието, валидно през далечната минала епоха, когато
душите
имаха съвършено различно устройство.
И когато по техен пример някои твърдят, че религиозното съдържание изгубва от своята сила, когато е проведено в ясни мисли, с това те само показват, в какво това съдържание отговаря само на сънувания, а не на действителности. Тази е една от характерните черти на религиозния живот на нашата епоха: Щом го изведем на светлина, се разкрива грешката, в която той е изпаднал. Това положение трябва да ни накара, за да успеем да възобновим религиозния живот, да го основем върху познанието, да не отбягваме методите, които ни позволяват да добием живата опитност на Човека-дух и за духовните същества. Тези методи са абсолютно необходими, особено в този случай. Защото обикновеното съзнание не може да стори друго, освен най-много да подреди в система, или да уточни или да предаде познанията.
То не може да ги открие; следователно то трябва да се ограничи да ги получи от преданието, валидно през далечната минала епоха, когато душите имаха съвършено различно устройство.
Чрез самия този факт обикновеното съзнание остава ограничено в едно съдържание, което в никой случай не може да задоволи изискванията на едно съзнателно мислене, формирано при научните дисциплини. Следователно в тази перспектива и за трети път аз трябва да формулирам една мисъл, която трябва да бъде изразена за всеки клон на човешката дейности. За да може религиозният живот да отговаря на духовните нужди на днешните времена, за да може отново да бъде запален неговият живот, трябва духовният живот на имагинативното, инспиративно и интуитивно познание и не само да допусне теоретически това познание, а особено що се касае за религиозния живот, да приложи неговите резултати, такива каквито духовната наука ги предлага.
към текста >>
88.
06. ПЕТА ЛЕКЦИЯ: ОПИТНОСТИ НА ДУШАТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА СЪНЯ
GA_25 Философия, космология, религия
През време на този втори етап на съня душата е място на една друга дейност: Тя живее отново отчетливо всички връзки, които са я свързали с
душите
с които се е намирала в контакт през време на своите минали въплъщения.
Действително в този организъм, в дишането, в кръвообращението, в цялата ритмична система и успоредно на техния прилив, живеят импулсите, устремите, които се намесват в древния живот и които се дължат на вътрешната опитност с планетите, която душата има през време на съня. Когато сме будни, нашето дишане, нашето кръвообращение са пронизани от поощрителните устреми, чийто произход се намира в планетарните движения на нашата слънчева система. През време на съня тези движения на планетите не действат пряко и се чувстват от душата вън от тялото. Обаче заспалият организъм е пронизан от ехото на техните вибрации, изпитани през предната нощ и през деня техния прилив е преминал в дишането и кръвообращението. Сутринта тези пулсации са възобновени от опитността изживяна от душата, че е била пропита от планетарния Космос.
През време на този втори етап на съня душата е място на една друга дейност: Тя живее отново отчетливо всички връзки, които са я свързали с душите с които се е намирала в контакт през време на своите минали въплъщения.
Ние носим в самите нас "знаците", с които са ни отбелязали тези връзки и те се явяват тогава под формата на образи. Несъзнателно, обаче твърде действително, душата живее отново всичко добро или всичко зло извършено по отношение на другите хора. Тя има също опитност по отношение на това, което я свързва с духовните същества, които обитават в Космоса, без да обличат никога едно физическо тяло, и които по отношение на земния живот са винаги свръхсетивни. По този начин през време на съня душата се намира в една разнородна мрежа от връзки, които я свързват с други души. Пред нея се явяват образите на всички деяния, добри или лоши, които е извършила, на доброто и злото причинено на другите.
към текста >>
За инспиративното познание, което възприема това, което живее по този начин, прераждането става един даден факт, то се налага успоредно с виждането на онези връзки, които от всички времена са свързвали
душите
помежду им.
По този начин през време на съня душата се намира в една разнородна мрежа от връзки, които я свързват с други души. Пред нея се явяват образите на всички деяния, добри или лоши, които е извършила, на доброто и злото причинено на другите. Накратко казано, това е самата изпълнена вече съдба, която в този стадий на съня се явява пред душата. Една древна философия е нарекла това карма. И тъй като вътрешната опитност за планетите оставя в нашето дишане и в нашето кръвообращение отпечатъка на техните движения, инспиративното познание може да наблюдава, че опитността за последователните съществувания от своя страна също упражнява своите действия до дневното съзнание, въпреки че човек няма за това едно пряко познание.
За инспиративното познание, което възприема това, което живее по този начин, прераждането става един даден факт, то се налага успоредно с виждането на онези връзки, които от всички времена са свързвали душите помежду им.
Някоя връзка отговаря на определено въплъщение, друга извиква едно друго съществуване и т. н. По същия начин кармата се налага като един факт. Действието на всички тези опитности, които душата има през време на съня, върху дневното съзнание, се чувстват в общото настроение, в тъпото чувство, което човек има за себе си и което зависи именно от това, което той е изживял през нощта. Ние се чувстваме щастливи или нещастни и добро настроение или без сили, и това неясно чувство е до голяма степен последствие от състоянията през които сме минали през време на съня. Това, което се нарича вътрешен живот на човека в лоното на Космоса, е образният отпечатък на този Космос върху душата, образното виждане на събитията на съдбата му.
към текста >>
89.
07. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ: ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ДУХОВНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ КЪМ ФИЗИЧЕСКИЯ ЖИВОТ
GA_25 Философия, космология, религия
Защото то не е само едно земно същество, а принадлежи също на света на духа, на света на
душите
и ако иска да има пълното чувство за това, което то самото е във всеки стадий на неговия земен живот, то трябва да познава връзките, които го съединяват със свръхсетивния свят.
Така религиозното познание, космологията и философията, когато те са субстанциални, са още дарове на свръхсетивния свят. Когато ще бъдат признати като такива, тогава те ще могат да донесат храна за духовните нужди на човечеството. Днес аз се опитах да ви опиша някои неща свързани с тайната на раждането. През следващите дни ще ви изложа другата страна на тези факти тази, която е свързана с тайната на смъртта. Така постепенно ще се допълни картината, която трябва да ни покаже, че нещата които на Земята имат истинска духовна стойност, са последно отражение, образ, действие на това, което човешкото същество може да живее, да познае, да научи през време на свръхсетивния живот.
Защото то не е само едно земно същество, а принадлежи също на света на духа, на света на душите и ако иска да има пълното чувство за това, което то самото е във всеки стадий на неговия земен живот, то трябва да познава връзките, които го съединяват със свръхсетивния свят.
към текста >>
90.
08. СЕДМА ЛЕКЦИЯ: ХРИСТОС, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЗАГАДКАТА НА СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Августина, в когото съзнанието на Аза узрява с една сила, която го прави видимо, видимо за онзи, който възприема
душите
, разглеждайки душата на Скотус Еригена, който е живял през 9-то столетие, виждаме как постепенно се явява и се развива явява и се развива това съзнание за Аза, което по-късно ще стане собствено благо на най-простите хора; ние виждаме също как едно временно умира тази древна способност, която позволяваше например изучаването на алхимията, основана на едно интимно сливане на това, което очите виждаха, с това което душата чувстваше пред нещата.
Човечеството навлизаше в един период, когато по същество то не разполагаше вече освен с възгледи и познания черпени в сетивния свят и в мисленето, което се опира на впечатленията и наблюденията, които този свят позволява. Обхващащ няколко столетия, този период на развитието доставя почвата, върху която се развива съзнанието на Аза. Не можем да се отдадем на едно разумно изучаване на историята, без да вземем под внимание в тази перспектива времето, което протича от четвъртото столетие след Христа до около петнадесетото столетие. Без съмнение, по-рано са живели хора, които са били предтечи на това развитие на съзнанието за Аза (себесъзнанието); обаче въпреки това съществува голяма разлика между човека на 4-то или 5-то столетие, колкото и образован, колкото и учен да е бил той, и този на 15-то или 16-то столетие. Разглеждайки да не речем св.
Августина, в когото съзнанието на Аза узрява с една сила, която го прави видимо, видимо за онзи, който възприема душите, разглеждайки душата на Скотус Еригена, който е живял през 9-то столетие, виждаме как постепенно се явява и се развива явява и се развива това съзнание за Аза, което по-късно ще стане собствено благо на най-простите хора; ние виждаме също как едно временно умира тази древна способност, която позволяваше например изучаването на алхимията, основана на едно интимно сливане на това, което очите виждаха, с това което душата чувстваше пред нещата.
Едвам приблизително в 15-то столетие хората престават да възприемат друго нещо, освен чисто сетивните качества, от които ще направят основата на познанието. Успоредно с тази ориентация на човешкото мислене към това строго сетивно възприятие, което достигна върха на своя разцвет в епохата на Коперник, Галилей и Джордано Бруно, успоредно с него и чрез него се образува съзнанието за сетивното, съзнанието за Аза. Обаче под действието на това Азово съзнание, виждането на духовните светове се затъмнява и потъва в мрачните глъбини. Духовният поглед, който Мистериите развиваха, познанието на посвещението се затъмни в 4-то столетие; те не ще познаят по-късно освен слаби остатъци. Това, което трябваше да остане да живее от старото познание на посвещението, бе от сега нататък грижливо скривано, даже пред очите на културното човечество, което завърши с това, че изгуби напълно всякакво познание за него.
към текста >>
От миналите времена, когато
душите
бяха запазили известни познания от познанието на посвещението, църквата беше запазила учения, които предаваше под формата на догми; без да споменава онези, които още можеха да възприемат духовното съдържание, на което тези догми отговаряха, тя направи от тях обект само на една проста вяра.
Така, защото този остатък се упражни почти никакво действие върху общата култура, върху цивилизацията. Поради тази причина той не можеше да предаде едно учение както това ставаше още през времето на първите столетия на християнската ера как Христос е слязъл от духовните светове. Единственото нещо, за което хората имаха тогава познание даже и най-учените беше историческата личност Исус, за чийто живот говори историята, без да успее било чрез пряко виждане, било чрез традицията на посвещението, да даде истинското място на Христа, който дойде да се съедини с нея. През време на този период църквите не можаха следователно да сторят друго, освен да описват на своите верующи историческата личност, да им предадат нейния жив образ. Но от всичко онова, за което през първите столетия на нашата ера говореха онези, които са има ли едно познание за един духовен свят, от всичко това не беше предавано вече нищо.
От миналите времена, когато душите бяха запазили известни познания от познанието на посвещението, църквата беше запазила учения, които предаваше под формата на догми; без да споменава онези, които още можеха да възприемат духовното съдържание, на което тези догми отговаряха, тя направи от тях обект само на една проста вяра.
Така докато се разширяваше и задълбочаваше познанието на сетивния свят, наред с него се установяваше една вяра в догмите, която можеше да бъде свързана само с личността на Исуса, тази, която обикновеното съзнание познаваше чрез историята. Така положението продължи да съществува в продължение на 17-то, 18-то и 19-то столетия и завърши с едно богословие, което се представяше за християнско и което имаше предвид вече само човешкото същество Исус, защото този беше единственият аспект на това същество, който историята можеше да предаде. Обаче същевременно формата на съзнанието, благодарение на което се развиваше опитността на Аза и което беше позволило да бъде изследвана структурата, устройството на сетивния свят, беше отслабило всичко, което свързваше душата с тази догматична сграда. Забележителните личности у които това съзнание беше най-силно, изгубиха всякаква склонност към съдържанието на вярата, към Христа. И особено през 19-то столетие се разпространи все повече едно богословие, в погледа на което Христос изчезваше напълно зад Исуса.
към текста >>
Ние вече споменахме, че с първите проблясъци на съзнанието на Аза пред
душите
се яви загадката на смъртта.
Това положение може да бъде изменено само чрез модерното посвещение, това посвещение, което аз определих в неговите главни черти в течение на миналите лекции и което води до Имагинацията, Инспирацията и Интуицията под една нова форма. То дава възможност да виждаме отвън Исуса, историческата личност, да стигнем до едно пряко виждане на предземното съществуване; от там да съзерцаваме Христа, който е едно духовно същество, и да разберем Исуса и Тайната на Голгота говорейки за Христа. Така ще може да бъде намерен отново пътят, от който съвременното богословие се е отдалечило, като не виждайки вече освен Исуса, то изгуби Христа. Така чрез духовното виждане хората ще могат да познаят Христа, да познаят Исуса, в когото той стана човек и да разберат в антропософската перспектива Тайната на Голгота. Сега ние ще видим какво значение има това за вътрешното развитие на човешкото същество.
Ние вече споменахме, че с първите проблясъци на съзнанието на Аза пред душите се яви загадката на смъртта.
Не можеше и да бъде иначе от момента, когато Азът присъстваше в пълна яснота в полето на вътрешния живот, физическият организъм стана действителната основа на обикновеното съзнание. Това съзнание неделимо от чувствата на Аза има като основа физическия организъм и човекът инстинктивно чувства, че не може да познава освен посредством този организъм. Имагинативното съзнание, което му беше доставило виждането на неговото вечно същество, беше изчезнало. Това, което даваше на земното съществуване най-висока стойност, съзнанието на Аза беше именно това, което ограничаваше неговия поглед във физическото тяло и му го показваше съставено в зависимост от едно съзнание съсредоточено в личния Аз. Това съзнание не ни позволява да кажем, че в нас съществува нещо, което надживява смъртта.
към текста >>
Загадката на смъртта се беше поставила с пълна сила за
душите
през първите столетия на християнската ера, когато хората бяха още твърде чувствителни за подобни неща.
Отсега нататък съзнанието не стигаше до пълна яснота, освен като се отъждествяваше с чувстването на организма. Човекът не можеше друго освен да констатира това: Ти имаш в себе си сили, които те правят съзнателен, но тези сили ти идват от твоето физическо тяло. След смъртта това тяло се разлага. Във всичко, което прониква в полето на твоето съзнание, няма нищо което да те увери, че след смъртта има един живот в един друг свят. Може би това съществува но ти, ти не получаваш в твоето съзнание, такова каквото го имаш никакво познание за него.
Загадката на смъртта се беше поставила с пълна сила за душите през първите столетия на християнската ера, когато хората бяха още твърде чувствителни за подобни неща.
Обаче посветените бяха предали познанието за Тайната на Голгота и през следващите столетия хората, които ръководеха християнството в неговото развитие, още прибягваха до канала на догмите. Следователно кое е истинското значение на това събитие за човека? Онзи, който иска да създаде в себе си връзка с Христа, който е готов да допусне Тайната на Голгота, той трябва да внесе в своето съзнание нещо, което сетивният свят не може да му даде. Духът, който се потопява изцяло в изследването на сетивния свят, не извлича от него нищо друго, освен едно отрицателно становище, защото нищо от това, което разбирането на сетивния свят ни предлага, не може да послужи за разбирането на Голготската Тайна. Човек трябва да отвори сърцето си за тази тайна и когато развие в себе си едно разбиране основано на чувствата, когато развие в себе си едно такова разбиране за това, което е било това събитие станало на Земята, но което може да бъде разбрано само чрез духа, той се изтръгва от своя обикновен ум, който допуска само данните на сетивата, който именно е донесъл на съзнанието на Аза неговата яснота и сила.
към текста >>
Тогава Христос слезе към Тайната на Голгота, за да бъде не само този, който поучава, но също и лечител на
душите
за да изцели чрез душата това, което е болно в тялото.
В момента, когато разгръща съзнанието на Аза, човекът се намира в такова устройство, щото чрез физическото тяло и ограничен в неговото поле, в него никога не би могла да се роди мисълта за съществуването на това, което в него принадлежи на духа". Ето, казваше този посветен, вие стигате до точката където физическото тяло достига своя най-висш плод съзнанието на Аза. А това е същата точка чрез която то показва своята недостатъчност. Следователно физическият организъм на човека е болен, защото ако беше наистина здрав, той би позволил на човека да има също и съзнанието за неговата духовна природа. Този физически организъм се е развил по такъв начин, още от самото начало, че по отношение на живота на духа то беше като болно.
Тогава Христос слезе към Тайната на Голгота, за да бъде не само този, който поучава, но също и лечител на душите за да изцели чрез душата това, което е болно в тялото.
Така тези посветени от първите столетия на християнската ера представиха Христа като лекар на душите, като изцелител, като спасител на човечеството; обаче съвременното богословие не знае за тези посветени и споменът за тях е бил даже нарочно заличен. Те показваха как развитието следва един слизащ на клон, как човешкият организъм трябваше да измени поради заболяване на най-висшите цели на съзнанието, докато най-после се намеси божественият Спасител, лекар на душите, който възобнови поведението на душата спрямо духовния свят. Това е дълбокото значение, което те приписваха на Христа, за цялото развитие: Христос е изцелител на света, спасител на човеците. Това учение за едно божествено духовно съществуване, което основава и прониква цялото материално съществуване, когато то получи отново живот в съвременното съзнание чрез Имагинацията, не само ще оживи отново отвлечената философия, както показах в миналите лекции, но то ще я пропие с Христовия импулс. Така човечеството ще може отново да намери това, което са притежавали хората на миналото: Съзнанието за божествения, духовен отец във всички физически неща.
към текста >>
Така тези посветени от първите столетия на християнската ера представиха Христа като лекар на
душите
, като изцелител, като спасител на човечеството; обаче съвременното богословие не знае за тези посветени и споменът за тях е бил даже нарочно заличен.
Ето, казваше този посветен, вие стигате до точката където физическото тяло достига своя най-висш плод съзнанието на Аза. А това е същата точка чрез която то показва своята недостатъчност. Следователно физическият организъм на човека е болен, защото ако беше наистина здрав, той би позволил на човека да има също и съзнанието за неговата духовна природа. Този физически организъм се е развил по такъв начин, още от самото начало, че по отношение на живота на духа то беше като болно. Тогава Христос слезе към Тайната на Голгота, за да бъде не само този, който поучава, но също и лечител на душите за да изцели чрез душата това, което е болно в тялото.
Така тези посветени от първите столетия на християнската ера представиха Христа като лекар на душите, като изцелител, като спасител на човечеството; обаче съвременното богословие не знае за тези посветени и споменът за тях е бил даже нарочно заличен.
Те показваха как развитието следва един слизащ на клон, как човешкият организъм трябваше да измени поради заболяване на най-висшите цели на съзнанието, докато най-после се намеси божественият Спасител, лекар на душите, който възобнови поведението на душата спрямо духовния свят. Това е дълбокото значение, което те приписваха на Христа, за цялото развитие: Христос е изцелител на света, спасител на човеците. Това учение за едно божествено духовно съществуване, което основава и прониква цялото материално съществуване, когато то получи отново живот в съвременното съзнание чрез Имагинацията, не само ще оживи отново отвлечената философия, както показах в миналите лекции, но то ще я пропие с Христовия импулс. Така човечеството ще може отново да намери това, което са притежавали хората на миналото: Съзнанието за божествения, духовен отец във всички физически неща. Това беше целта, която преследваха преди християнски посветени.
към текста >>
Те показваха как развитието следва един слизащ на клон, как човешкият организъм трябваше да измени поради заболяване на най-висшите цели на съзнанието, докато най-после се намеси божественият Спасител, лекар на
душите
, който възобнови поведението на душата спрямо духовния свят.
А това е същата точка чрез която то показва своята недостатъчност. Следователно физическият организъм на човека е болен, защото ако беше наистина здрав, той би позволил на човека да има също и съзнанието за неговата духовна природа. Този физически организъм се е развил по такъв начин, още от самото начало, че по отношение на живота на духа то беше като болно. Тогава Христос слезе към Тайната на Голгота, за да бъде не само този, който поучава, но също и лечител на душите за да изцели чрез душата това, което е болно в тялото. Така тези посветени от първите столетия на християнската ера представиха Христа като лекар на душите, като изцелител, като спасител на човечеството; обаче съвременното богословие не знае за тези посветени и споменът за тях е бил даже нарочно заличен.
Те показваха как развитието следва един слизащ на клон, как човешкият организъм трябваше да измени поради заболяване на най-висшите цели на съзнанието, докато най-после се намеси божественият Спасител, лекар на душите, който възобнови поведението на душата спрямо духовния свят.
Това е дълбокото значение, което те приписваха на Христа, за цялото развитие: Христос е изцелител на света, спасител на човеците. Това учение за едно божествено духовно съществуване, което основава и прониква цялото материално съществуване, когато то получи отново живот в съвременното съзнание чрез Имагинацията, не само ще оживи отново отвлечената философия, както показах в миналите лекции, но то ще я пропие с Христовия импулс. Така човечеството ще може отново да намери това, което са притежавали хората на миналото: Съзнанието за божествения, духовен отец във всички физически неща. Това беше целта, която преследваха преди християнски посветени. Най-висшата степен на посвещението беше тази, при която посветеният, носещ името "Отец" представляваше в Мистериите космическия, духовен Отец.
към текста >>
91.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ: СЪБИТИЕТО НА СМЪРТТА И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ХРИСТА
GA_25 Философия, космология, религия
Можете да намерите тези опитности описани от друга гледна точка в моята книга "Теософия", където те са събрани под заглавието "светът на
душите
".
Но от нея ще се роди една друга вселена, в която всичко, което е морално, ще бъде природно, цялата природа ще бъде морална. Човекът донася в Космоса зародиша на тази вселена със своите дела. Тогава за душата възниква един голям въпрос: Чрез моралните качества, които съм добил, достоен ли съм за да участвам един ден в този бъдещ космос, чийто образ не ще бъде вече една безразлична природа, а една морална природа? Това, което душата изпитва и чувства след смъртта ние можем да употребим тези изрази, въпреки че те предават лошо опитността, която тя има в свръхсетивния свят -, е действителната стойност на моралните подтици във физическия свят. Това предава на нейния живот след смъртта една особена отсенка.
Можете да намерите тези опитности описани от друга гледна точка в моята книга "Теософия", където те са събрани под заглавието "светът на душите".
Ако след смъртта човешкото същество трябваше да остане в тази фаза то не би искало да приготви както подобава духовната ядка на своя бъдещ физически организъм. То не би могло да го изработи както трябва, ако моралните несъвършенства на неговия живот продължаваха да тежат върху неговата душа. Ето защо, след известно време след смъртта душата трябва да навлезе в един свят, където се заличават опитностите, които току-що описах, където тя живее в един пречистен Космос. Там, където още може да се чувства всичко онова, което съставлява моралната стойност на едно деяние, би искал да се образува само един изроден зародиш на бъдещия физически организъм. Едно здраво физическо тяло не може да бъде образувано, освен ако душата проникне в един свят, където вече нищо не я засяга от това, което тя е живяла в течение на своето минало съществуване, където тя приема само действието на духовните божествени подтици.
към текста >>
Те знаеха това, което става в духовния свят, в който човек прониква след смъртта, и можеха вече да кажат на своите последователи: След смъртта вие влизате в един свят на
душите
, където ще намерите отзвука на вашите морални качества и на тези, които са сродни с тях.
Всяка космология би останала непълна, ако тя не би показала, как настоящата вселена, на която природата е неутрален, аморален образ, ще бъде един ден преобразена от живота на хората по такъв начин, че това, което е природно, ще бъде морално, това, което е морално, ще бъде природно. Една истинска Космология може да се роди чрез обогатяването, което Инспирацията ще донесе към обикновените познания. Също така една истинска философия не може да получи живо съдържание освен приемайки резултатите на имагинативното познание. А християнството има нужда от тази Космология. В епохите, които предхождаха Тайната на Голгота, посветените работиха чрез методи различни от тези на модерното посвещение.
Те знаеха това, което става в духовния свят, в който човек прониква след смъртта, и можеха вече да кажат на своите последователи: След смъртта вие влизате в един свят на душите, където ще намерите отзвука на вашите морални качества и на тези, които са сродни с тях.
Но вие не можете да проникнете в царството на духовете със силите, които в този момент се разгръщат във вашата душа, защото резултатите от това морално съждение, което вашето астрално тяло носи, биха затъмнили, биха задушили вашето Азово съзнание, вашето себесъзнание, което трябва да добиете в страната на душите. Посветените, които живееха по времето на Тайната на Голгота и още три или четири столетия по-късно, казваха на тези, които искаха да бъдат последователи: Пътят, който физическото развитие, развитието на физическия организъм следва, е такъв, че, след като е минало през света на душите, човешкото същество е така добре включено в мрежата от отзвуци на неговата морална стойност, щото, ако би било оставено само на неговите собствени сили, неговото съзнание би се затъмнило и то не би искало да се отвори за влиянието на слънчевото същество. Ето защо самото това слънчево същество е слязло на Земята, приело е човешка форма в тялото на Исуса от Назарет и е извършило Тайната на Голгота. Човек може да добие на Земята много нещо чрез сетивния светоглед и чрез развитието на индивидуалното съзнание. Ако към това, свързано с неговите чувства между раждането и смъртта, т.е.
към текста >>
Но вие не можете да проникнете в царството на духовете със силите, които в този момент се разгръщат във вашата душа, защото резултатите от това морално съждение, което вашето астрално тяло носи, биха затъмнили, биха задушили вашето Азово съзнание, вашето себесъзнание, което трябва да добиете в страната на
душите
.
Една истинска Космология може да се роди чрез обогатяването, което Инспирацията ще донесе към обикновените познания. Също така една истинска философия не може да получи живо съдържание освен приемайки резултатите на имагинативното познание. А християнството има нужда от тази Космология. В епохите, които предхождаха Тайната на Голгота, посветените работиха чрез методи различни от тези на модерното посвещение. Те знаеха това, което става в духовния свят, в който човек прониква след смъртта, и можеха вече да кажат на своите последователи: След смъртта вие влизате в един свят на душите, където ще намерите отзвука на вашите морални качества и на тези, които са сродни с тях.
Но вие не можете да проникнете в царството на духовете със силите, които в този момент се разгръщат във вашата душа, защото резултатите от това морално съждение, което вашето астрално тяло носи, биха затъмнили, биха задушили вашето Азово съзнание, вашето себесъзнание, което трябва да добиете в страната на душите.
Посветените, които живееха по времето на Тайната на Голгота и още три или четири столетия по-късно, казваха на тези, които искаха да бъдат последователи: Пътят, който физическото развитие, развитието на физическия организъм следва, е такъв, че, след като е минало през света на душите, човешкото същество е така добре включено в мрежата от отзвуци на неговата морална стойност, щото, ако би било оставено само на неговите собствени сили, неговото съзнание би се затъмнило и то не би искало да се отвори за влиянието на слънчевото същество. Ето защо самото това слънчево същество е слязло на Земята, приело е човешка форма в тялото на Исуса от Назарет и е извършило Тайната на Голгота. Човек може да добие на Земята много нещо чрез сетивния светоглед и чрез развитието на индивидуалното съзнание. Ако към това, свързано с неговите чувства между раждането и смъртта, т.е. с неговото астрално тяло, той прибави на Тайната на Голгота, тогава това астрално тяло в онази негова част, която продължава да живее след смъртта приема това също влияние, което Земята прие при извършването на Тайната на Голгота.
към текста >>
Посветените, които живееха по времето на Тайната на Голгота и още три или четири столетия по-късно, казваха на тези, които искаха да бъдат последователи: Пътят, който физическото развитие, развитието на физическия организъм следва, е такъв, че, след като е минало през света на
душите
, човешкото същество е така добре включено в мрежата от отзвуци на неговата морална стойност, щото, ако би било оставено само на неговите собствени сили, неговото съзнание би се затъмнило и то не би искало да се отвори за влиянието на слънчевото същество.
Също така една истинска философия не може да получи живо съдържание освен приемайки резултатите на имагинативното познание. А християнството има нужда от тази Космология. В епохите, които предхождаха Тайната на Голгота, посветените работиха чрез методи различни от тези на модерното посвещение. Те знаеха това, което става в духовния свят, в който човек прониква след смъртта, и можеха вече да кажат на своите последователи: След смъртта вие влизате в един свят на душите, където ще намерите отзвука на вашите морални качества и на тези, които са сродни с тях. Но вие не можете да проникнете в царството на духовете със силите, които в този момент се разгръщат във вашата душа, защото резултатите от това морално съждение, което вашето астрално тяло носи, биха затъмнили, биха задушили вашето Азово съзнание, вашето себесъзнание, което трябва да добиете в страната на душите.
Посветените, които живееха по времето на Тайната на Голгота и още три или четири столетия по-късно, казваха на тези, които искаха да бъдат последователи: Пътят, който физическото развитие, развитието на физическия организъм следва, е такъв, че, след като е минало през света на душите, човешкото същество е така добре включено в мрежата от отзвуци на неговата морална стойност, щото, ако би било оставено само на неговите собствени сили, неговото съзнание би се затъмнило и то не би искало да се отвори за влиянието на слънчевото същество.
Ето защо самото това слънчево същество е слязло на Земята, приело е човешка форма в тялото на Исуса от Назарет и е извършило Тайната на Голгота. Човек може да добие на Земята много нещо чрез сетивния светоглед и чрез развитието на индивидуалното съзнание. Ако към това, свързано с неговите чувства между раждането и смъртта, т.е. с неговото астрално тяло, той прибави на Тайната на Голгота, тогава това астрално тяло в онази негова част, която продължава да живее след смъртта приема това също влияние, което Земята прие при извършването на Тайната на Голгота. Тази сила озарява и укрепва личното съзнание което иначе би останало тъмно при преминаването от света на душите в света на духовете.
към текста >>
Тази сила озарява и укрепва личното съзнание което иначе би останало тъмно при преминаването от света на
душите
в света на духовете.
Посветените, които живееха по времето на Тайната на Голгота и още три или четири столетия по-късно, казваха на тези, които искаха да бъдат последователи: Пътят, който физическото развитие, развитието на физическия организъм следва, е такъв, че, след като е минало през света на душите, човешкото същество е така добре включено в мрежата от отзвуци на неговата морална стойност, щото, ако би било оставено само на неговите собствени сили, неговото съзнание би се затъмнило и то не би искало да се отвори за влиянието на слънчевото същество. Ето защо самото това слънчево същество е слязло на Земята, приело е човешка форма в тялото на Исуса от Назарет и е извършило Тайната на Голгота. Човек може да добие на Земята много нещо чрез сетивния светоглед и чрез развитието на индивидуалното съзнание. Ако към това, свързано с неговите чувства между раждането и смъртта, т.е. с неговото астрално тяло, той прибави на Тайната на Голгота, тогава това астрално тяло в онази негова част, която продължава да живее след смъртта приема това също влияние, което Земята прие при извършването на Тайната на Голгота.
Тази сила озарява и укрепва личното съзнание което иначе би останало тъмно при преминаването от света на душите в света на духовете.
Тогава той може да възприема в този последен свят всичко онова, което ще го направи способен да подготви своя бъдещ физически организъм под неговата духовна форма. Човешкото развитие, казваха онези, които са живели по времето на Тайната на Голгота и на първите следващи столетия, е станало такова, че днес човекът не притежава силата да премине от света на душите в света на духовете. Но Христос е слязъл на Земята. Той изпълни акта на Голгота и последствията от този акт за човешката душа я укрепват по такъв начин, защото след смъртта, когато прониква в света на духовете, тя има за Космоса един толкова богат възглед, че може да сътрудничи за изработването на нейния бъдещ физически организъм, благодарение на подтиците, които приема. Чрез действието на Христа душата е пречистена преминавайки от света на душите в този на духовете.
към текста >>
Човешкото развитие, казваха онези, които са живели по времето на Тайната на Голгота и на първите следващи столетия, е станало такова, че днес човекът не притежава силата да премине от света на
душите
в света на духовете.
Човек може да добие на Земята много нещо чрез сетивния светоглед и чрез развитието на индивидуалното съзнание. Ако към това, свързано с неговите чувства между раждането и смъртта, т.е. с неговото астрално тяло, той прибави на Тайната на Голгота, тогава това астрално тяло в онази негова част, която продължава да живее след смъртта приема това също влияние, което Земята прие при извършването на Тайната на Голгота. Тази сила озарява и укрепва личното съзнание което иначе би останало тъмно при преминаването от света на душите в света на духовете. Тогава той може да възприема в този последен свят всичко онова, което ще го направи способен да подготви своя бъдещ физически организъм под неговата духовна форма.
Човешкото развитие, казваха онези, които са живели по времето на Тайната на Голгота и на първите следващи столетия, е станало такова, че днес човекът не притежава силата да премине от света на душите в света на духовете.
Но Христос е слязъл на Земята. Той изпълни акта на Голгота и последствията от този акт за човешката душа я укрепват по такъв начин, защото след смъртта, когато прониква в света на духовете, тя има за Космоса един толкова богат възглед, че може да сътрудничи за изработването на нейния бъдещ физически организъм, благодарение на подтиците, които приема. Чрез действието на Христа душата е пречистена преминавайки от света на душите в този на духовете. Сега вие виждате връзките, които свързват тайната на смъртта с християнското развитие на света. След четвъртото столетие на нашата ера познанието на посвещението, което току-що охарактеризирах, премина в упадък и се изгуби.
към текста >>
Чрез действието на Христа душата е пречистена преминавайки от света на
душите
в този на духовете.
Тази сила озарява и укрепва личното съзнание което иначе би останало тъмно при преминаването от света на душите в света на духовете. Тогава той може да възприема в този последен свят всичко онова, което ще го направи способен да подготви своя бъдещ физически организъм под неговата духовна форма. Човешкото развитие, казваха онези, които са живели по времето на Тайната на Голгота и на първите следващи столетия, е станало такова, че днес човекът не притежава силата да премине от света на душите в света на духовете. Но Христос е слязъл на Земята. Той изпълни акта на Голгота и последствията от този акт за човешката душа я укрепват по такъв начин, защото след смъртта, когато прониква в света на духовете, тя има за Космоса един толкова богат възглед, че може да сътрудничи за изработването на нейния бъдещ физически организъм, благодарение на подтиците, които приема.
Чрез действието на Христа душата е пречистена преминавайки от света на душите в този на духовете.
Сега вие виждате връзките, които свързват тайната на смъртта с християнското развитие на света. След четвъртото столетие на нашата ера познанието на посвещението, което току-що охарактеризирах, премина в упадък и се изгуби. Днес е налице едно ново познание на посвещението, което отново може да повдигне булото закриващо връзките на човешкото същество с Христа Исуса. То ни казва: - Онзи, който през време на земното съществуване отваря своето сърце за тайната на голготската мистерия, той укрепва своята душа и я прави способна, когато проникне в света на духовете, да моделира един физически организъм различен от този, който би се образувал, ако не му беше даден този импулс на новото християнство. Наистина, без този импулс върху бъдещата земя биха се раждали болни тела.
към текста >>
Тази е дълбоката връзка на човешкото развитие през смъртта с Христовото същество; в една истинска космология това христово същество трябва да стане една всемирна сила, една космическа сила, която душата възприема, когато след смъртта преминава от света на
душите
в този на духовете.
След четвъртото столетие на нашата ера познанието на посвещението, което току-що охарактеризирах, премина в упадък и се изгуби. Днес е налице едно ново познание на посвещението, което отново може да повдигне булото закриващо връзките на човешкото същество с Христа Исуса. То ни казва: - Онзи, който през време на земното съществуване отваря своето сърце за тайната на голготската мистерия, той укрепва своята душа и я прави способна, когато проникне в света на духовете, да моделира един физически организъм различен от този, който би се образувал, ако не му беше даден този импулс на новото християнство. Наистина, без този импулс върху бъдещата земя биха се раждали болни тела. Възобновеното християнство ни позволява да се потопим в този импулс, благодарение на който за следващите земни въплъщения могат да се явят пълни със здравина организми.
Тази е дълбоката връзка на човешкото развитие през смъртта с Христовото същество; в една истинска космология това христово същество трябва да стане една всемирна сила, една космическа сила, която душата възприема, когато след смъртта преминава от света на душите в този на духовете.
В следващите лекции ще разгледаме, като резултат от изложението върху света на мисълта и този на чувствата в човека, как минава през смъртта това, което в обикновеното съзнание е проява на волята как между смъртта и едно ново раждане тези сили се превръща в зародиш на сили, които ще се изразяват в следващото съществуване как, от живот на живот, се развива кармата. Ние ще видим отново, че в това, което се отнася за волята, човешкото същество трябва да развие важната връзка, която го съединява с Христа и с Тайната на Голгота, с цялото Христово развитие. Днес ние видяхме, какво място се пада на Христа в истинското космологическо познание; утре ние ще видим, какво място трябва да му стори едно възобновено религиозно познание.
към текста >>
92.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
По този начин през фазата, в която се намираме, както изложих това вчера, в света на
душите
, ние приспособяваме нашия живот към един ритъм, който ни позволява да преминем от опитността на нашите морални качества към тези на Космоса.
Накрая то изчезва и ние оставяме само с един астрален организъм, чрез който участваме в Космоса, при едно състояние на космическо съзнание. Тогава именно ни се явява това, което нарекох едно същество, това осъществяване на съжденията произнесени върху морално-духовните качества. Ние се чувстваме като белязани от него. И ние сме тогава едновременно в нашето съзнание, което се е разширило до размерите на Космоса и което постоянно ни довежда до опитностите, които следват смъртта, благодарение на това същество, което е един вид нашата морална равносметка. Космическото съзнание е постоянен източник на равновесни сили и по този начин в съществото се ражда един стремеж, извънредно силен, да изправим чрез добри деяния всичко, което сме извършили като зло или неразумно.
По този начин през фазата, в която се намираме, както изложих това вчера, в света на душите, ние приспособяваме нашия живот към един ритъм, който ни позволява да преминем от опитността на нашите морални качества към тези на Космоса.
В тези редуващи се смени се ражда сбор от стремежи, които ни тласкат да направим нашите лоши дела. Ако сме действали спрямо някого по този начин да го нараним, ние сме тласкани да направим това в нашето бъдеще съществуване. Накратко казано, това е зародишът на съдбата, която тече през много съществувания и се образува по този начин. Но същевременно чистото космическо съзнание се затъмнява, заглушава се силно под влияние на това, което носим в нас. През време на цялото преминаване през света на душите, човешкото същество е подържано в едно състояние на смътно съзнание или най-малко по-заглушено отколкото преди докато му се наложи необходимостта да проникне в света на духовете, да се освободи от съществото, за което говорихме, да живее само в Космоса, който е "аморален", в който не можем да внесем тази равносметка на моралност или неморалност, за която сме имали опитност в света на душите.
към текста >>
През време на цялото преминаване през света на
душите
, човешкото същество е подържано в едно състояние на смътно съзнание или най-малко по-заглушено отколкото преди докато му се наложи необходимостта да проникне в света на духовете, да се освободи от съществото, за което говорихме, да живее само в Космоса, който е "аморален", в който не можем да внесем тази равносметка на моралност или неморалност, за която сме имали опитност в света на
душите
.
По този начин през фазата, в която се намираме, както изложих това вчера, в света на душите, ние приспособяваме нашия живот към един ритъм, който ни позволява да преминем от опитността на нашите морални качества към тези на Космоса. В тези редуващи се смени се ражда сбор от стремежи, които ни тласкат да направим нашите лоши дела. Ако сме действали спрямо някого по този начин да го нараним, ние сме тласкани да направим това в нашето бъдеще съществуване. Накратко казано, това е зародишът на съдбата, която тече през много съществувания и се образува по този начин. Но същевременно чистото космическо съзнание се затъмнява, заглушава се силно под влияние на това, което носим в нас.
През време на цялото преминаване през света на душите, човешкото същество е подържано в едно състояние на смътно съзнание или най-малко по-заглушено отколкото преди докато му се наложи необходимостта да проникне в света на духовете, да се освободи от съществото, за което говорихме, да живее само в Космоса, който е "аморален", в който не можем да внесем тази равносметка на моралност или неморалност, за която сме имали опитност в света на душите.
* * * За да опишем това преминаване на съзнанието от света на душите към опитността на духа, от гледна точка на земното съществуване можем да кажем: Докато човешкото същество пребивава в света на душите, т.е. през време когато преминава от космическото чувство към това на моралното същество, каквото е било през време на своето земно съществуване, докато чувствува да се вливат и отливат тези две действителности, то е още насочено към това минало съществуване. Там е налице една действителност, която то само е внесло, която представлява неговата морална и духовна стойност и която е плодът на неговото последно съществуване. Неговата душа е още свързана с тази действиелност и само когато е надмогнало тази наклонност, тази привързаност, то може да премине към чистата опитност на Космоса.
към текста >>
За да опишем това преминаване на съзнанието от света на
душите
към опитността на духа, от гледна точка на земното съществуване можем да кажем: Докато човешкото същество пребивава в света на
душите
, т.е.
Ако сме действали спрямо някого по този начин да го нараним, ние сме тласкани да направим това в нашето бъдеще съществуване. Накратко казано, това е зародишът на съдбата, която тече през много съществувания и се образува по този начин. Но същевременно чистото космическо съзнание се затъмнява, заглушава се силно под влияние на това, което носим в нас. През време на цялото преминаване през света на душите, човешкото същество е подържано в едно състояние на смътно съзнание или най-малко по-заглушено отколкото преди докато му се наложи необходимостта да проникне в света на духовете, да се освободи от съществото, за което говорихме, да живее само в Космоса, който е "аморален", в който не можем да внесем тази равносметка на моралност или неморалност, за която сме имали опитност в света на душите. * * *
За да опишем това преминаване на съзнанието от света на душите към опитността на духа, от гледна точка на земното съществуване можем да кажем: Докато човешкото същество пребивава в света на душите, т.е.
през време когато преминава от космическото чувство към това на моралното същество, каквото е било през време на своето земно съществуване, докато чувствува да се вливат и отливат тези две действителности, то е още насочено към това минало съществуване. Там е налице една действителност, която то само е внесло, която представлява неговата морална и духовна стойност и която е плодът на неговото последно съществуване. Неговата душа е още свързана с тази действиелност и само когато е надмогнало тази наклонност, тази привързаност, то може да премине към чистата опитност на Космоса. То ще живее тази опитност в общение със свръхсетивните същества, от които ще приеме силите, от които ще приеме силите, които ще изработят космическия духовен зародиш на неговия бъдещ физически организъм. Така формулирани нещата са изразени от земна гледна точка.
към текста >>
Преди Тайната на Голгота, древните посветени описваха по следния начин преминаването в царството на духовете, така както то ставаше тогава за човеците: За да премине човек след смъртта от света на
душите
в царството на духовете, той трябва да изостави в сферата на Луната всичко онова от своите добри и лоши дела, което би въздействало върху неговата съдба.
Христовото събитие е оста на това развитие. Ето защо, за да завършим нашето разглеждане, аз ще опиша още, как става това влизане на духовното същество на човека в царството на духовете в течение на християнското развитие. Преди да проникне в същинския духовен свят, т.е. преди да намери други невъплътени човешки души, които се намират в един аналогичен стадий това са онези души, с които той вече е живял в миналото -, преди особено да може да намери отново най-висшите духовни същества, тези, които имат своето физическо отражение в съзвездията, човек трябва да напусне в сферата на лунните сили всичко онова, което съставляваше съждението на неговото морално същество. Той трябва да проникне без него в областта на звездите, в която, благодарение на присъствието на най-висшите духовни същества на неговата душа ще бъдат даде ни силите да приготви, да изработи духовния зародиш на своя бъдещ физически организъм.
Преди Тайната на Голгота, древните посветени описваха по следния начин преминаването в царството на духовете, така както то ставаше тогава за човеците: За да премине човек след смъртта от света на душите в царството на духовете, той трябва да изостави в сферата на Луната всичко онова от своите добри и лоши дела, което би въздействало върху неговата съдба.
Но той не може да осъществи това преминаване чрез своите собствени сили. Ето защо слънчевото същество, образ на което е физическото Слънце, идва да му помогне. Материалният живот на човека протича благодарение на влиянието на светлината и топлината на Слънцето; също така, след смъртта, грижата за неговото същество е поето от висшето слънчево същество, което го освобождава от веществото на неговата съдба и го приема в сферата на звездите, където той може да изработи духовния зародиш на своя бъдещ организъм с помощта на слънчевия водач. Тогава, след като е изпълнил тази задача, той може да се върне на Земята. По пътя на връщането сферата на Луната отново го приема.
към текста >>
93.
05. 6. Нещо за разбирането на духа и за изживяването на съдбата
GA_26 Мистерията на Михаил
та на
душите
, които тези души са имали преди тяхното настоящо земно съществуване.
Може ли човек макар и леко да почувствува, как в Себе-то светът се явява като нещо духовно и как в сетивния свят Себе-то се оказва като действуваща същност, той е стигнал вече до едно сигурно разбиране на Антропософията. Защото тогава той ще развие едно чувство за това, че Антропософията иска да опише света на Духа, който самото Себе обхваща. И това чувство ще развие също разбиране за това, че в сетивния свят, освен чрез потопяване във вътрешността, Себе-то може да бъде намерено и по друг начин. Антропософията намира Себе-то, като показва, как от сетивния свят за човека се разкриват не само сетивните възприятия, но и въздействията от неговото предземно съществуване и от неговите минали съществувания на Земята. Човек може да насочи поглед навън в света на сетивата и да каже: там има не само цвят, звук, топлина; там действуват също и изживявания
та на душите, които тези души са имали преди тяхното настоящо земно съществуване.
И той може да насочи поглед също вътре в себе си и да каже: там не се намира само моят аз, там се изживява един духовен свят. В едно такова разбиране човекът, който се е домогнал до загадките на света и на човека, може да се свърже с посветения, който, според своето схващане, може да говори за външния сетивен свят така, като че от този свят той не получава само сетивни възприятия, но и впечатленията от това, което човешките души са произвели в предземния живот и в техните минали съществувания; същият посветен трябва да каже за вътрешния свят на Себе-то, че този свят разкрива духовни връзки така изразително и така действено, каквито са възприятията на сетивния свят. Членовете на Антропософското Общество, които искат да бъдат дейни, трябва да станат съзнателни посредници на това, което питащата човешка душа чувствува като загадка на света и на човека, с това, което познанието на посветените има да каже, когато това познание извлича от човешките съдби един минал свят и когато благодарение на укрепването на душата разкрива възприятието на един духовен свят. Така искащият да бъде деятелен в своята работа член може да стане едно подготвително училище за училището на посветените. Върху това искаше да обърне силно внимание Коледното Празненство; и който правилно разбира това празненство, ще продължава да следва по-нататък така дадена та насока, докато за обществото се създаде достатъчно разбиране и с това на него се поставят нови задачи.
към текста >>
94.
09. 10. Как трябва да се използват ръководните принципи
GA_26 Мистерията на Михаил
Сказките в Гьотеанума са държани така, че тяхното съдържание не може да действува живо и свободно по-нататък в
душите
на слушателите.
В по-нататъшното мислене и чувствуване на приетото се крие нещо съществено. Но подбуда за това трябва да бъдат именно ръководните принципи свързани с вече напечатаните цикли. Ако не се обърне достатъчно внимание на тази гледна точка, постоянно ще има един недостатък в това, как същността на Антропософията може да се изяви чрез Антропософското Общество. Някой е само привидно прав, когато казва: какво ме ползува да слушам толкова много неща за духовните светове, когато сам не мога да прогледна в такива светове? При такова изказване не се взема под внимание, че това проглеждане в духовните светове се изисква тогава, когато върху обработката на антропософското съдържание се мисли така, както е посочено тук.
Сказките в Гьотеанума са държани така, че тяхното съдържание не може да действува живо и свободно по-нататък в душите на слушателите.
Така е също и със съдържанието на циклите. В тях няма никакъв мъртъв материал, който само трябва да се съобщава; в тях има един материал, който разгледан от различни страни подбужда виждането в духовните светове. Не трябва да се мисли: съдържанието на сказките аз слушам; но познанието на духовния свят аз мога да добия само чрез медитация. Така никога не може да се напредва в истинския смисъл. И двете трябва да съдействуват в душата.
към текста >>
95.
11. МИСИЯТА НА АРХАНГЕЛ МИХАЕЛ. І. Настъпване на епохата на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
По-рано той правеше мислите да се вливат от външния духовен свят в
душите
на хората; от последната третина на 19-то столетие насам той иска да живее в човешките души, в които се образуват мислите.
Те считаха като собственик на мислите не Михаела, а човека. Номинализмът спечели разпространение е влияние. Това можа да върви така до последната третина на 19-то столетие. През тази епоха онези хора, които имаха възприятия за духовните събития във вселената, по чувствуваха, че Михаел беше последвал потока на интелектуалния живот. Той се стреми към една нова метаморфоза на неговата космическа задача.
По-рано той правеше мислите да се вливат от външния духовен свят в душите на хората; от последната третина на 19-то столетие насам той иска да живее в човешките души, в които се образуват мислите.
По-рано сродните с Михаел хора виждаха Михаела да разгръща своята дейност в духовните области; сега те познават, че трябва да оставят Михаела да живее в техните сърца; сега те му посвещават своя духовен живот основаващ се на мислите; сега в техния свободен, индивидуален мисловен живот те се оставят да бъдат поучени от Михаела върху това, кои са правилните пътища на душата. Хората, които в своя минал живот са стояли във вдъхновената същност на мислите, т.е. са били служители на Михаела, се прераждат отново на Земята в края на 19-то столетие и чувствуват стремеж да общуват по такъв свободен начин с Михаела. Те считаха своя древен вдъхновител на мислите сега вече като ръководител, който ни сочи пътя към висшата същност на мислите. Който умее да обръща внимание на подобни неща, можеше да знае, какъв поврат настъпи в края на 19-то столетие /по-точно казано, през последната третина на това столетие/ по отношение на мисловния живот на хората.
към текста >>
96.
12. Принципи 79-84
GA_26 Мистерията на Михаил
Тогава втората Йерархия има за обиталище природата, за да действува в нея върху
душите
.
Мисленето поставя първо само образи, а не нещо действително за света. Чувствуването тъче в това образно естество; то говори за нещо действително в човека, но не може да го изживее. Волята разгръща една действителност, която предполага тялото, но не действува съзнателно в неговото изграждане. Същността, която живее в мисленето, за да направи тялото основа за това мислене, същността, която живее в чувствуването, за да направи тялото съпричастник в изживяването на една действителност, същността, която живее във волята, за да сътрудничи съзнателно в нейното изграждане, всички тези същности живеят в третата Йерархия. 80. Човек може да пристъпи по духовен начин към втората Йерархия /Власти, Сили, Господства/, кога то съзерцава фактите на природата като явление на нещо духовно живеещо в тях.
Тогава втората Йерархия има за обиталище природата, за да действува в нея върху душите.
81. Човек може да пристъпи по духовен начин към първата Йерархия /Серафими, Херувими, Престоли/, когато в съществуващите факти в природното царство и в човешкото царство вижда действия, дела /творения/ на нещо духовно, което действува в тях. Тогава първата Йерархия има природното царство и човешкото царство като област, като поле на нейното действие, в което тя се разгръща. ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО 82. Човекът насочва своя поглед към звездните светове; това, което се предлага там на сетивата, са само външните изяви на онези духовни същества и на техните дела, за които в предидущите съзерцания говорихме като същества на духовните царства /йерархии/. 83. Земята е арена на трите природни царства и на човешкото царство, доколкото те изявяват външния сетивен облик на дейността на Духовните същества.
към текста >>
97.
15. ІІІ. Пътят на човека преди настъпването на епохата на Михаел и пътят на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
Хората започват да отнасят "живота на природата" към този "живот на
душите
": те търсят в природните същества и процеси действуващите духовни същества и техните дела.
Наистина сетивните явления на света се изявяват като дела на това, което човек вижда в свръхсетивния свят. Но не се чувствува никаква нужда да се развие една особена наука за това, което е непосредствено видимо за "духовния поглед". Освен това, онова, кое то е виждано като свят от духовни същества, има такава пълнота, че вниманието е насочено преди всичко върху него. Положението се изменя при втория етап на съзнанието. Тук конкретните духовни същества се скриват; явява се техният отблясък, като одушевен живот.
Хората започват да отнасят "живота на природата" към този "живот на душите": те търсят в природните същества и процеси действуващите духовни същества и техните дела.
В това, което по-късно се яви като търсене на алхимиците, можем да виждаме исторически утайката на този етап на съзнанието. Както когато при първия етап на съзнанието човекът "мислеше" духовни същества, живееше изцяло в своята същност, така при този втори етап той стои още близо до себе си и до своя произход. С това и при двете степени е изключено човек да стигне в истинския смисъл до един собствен вътрешен подтик за своето действуване. В него действува нещо духовно, което е от същото естество както неговото. Това, което той изглежда да върши, е откровение, изява на процеси, които се извършват от духовните същества.
към текста >>
98.
20. V. Опитностите и изживяванията на Михаел през време на изпълнението на неговата космическа мисия
GA_26 Мистерията на Михаил
Когато чрез своето виждане такива хора успяват да отворят сърцата и умовете и на други хора, за да има един кръг от хора, които да знаят, как сега Михаел живее между хората, тогава човечеството ще започне да чувствува с истинското съдържание празници на Михаела, на който
душите
ще могат да направят да оживее в тях силата на Михаела.
Тук той може да покаже, как действието на тази Интелигентност на миналото е още по-истинно, по-красиво и по-добродетелно от всичко, което се намира в непосредствената настояща Интелигентност, която се разлива от Ариман в един измамен и съблазнителен блясък. Той може да покаже, как за него Ариман е нисшият дух и се намира под неговите нозе. Онези хора, които виждат света непосредствено граничещ със сетивния и който е свръхсетивен свят /етерния свят, бел. на превод./, виждат Михаела и неговите сътрудници на работа в това, което биха искали да на правят за хората. Такива хора виждат, как в сферата на Ариман чрез образа на Михаел човекът трябва да бъде доведен до свобода от Ариман при Христа.
Когато чрез своето виждане такива хора успяват да отворят сърцата и умовете и на други хора, за да има един кръг от хора, които да знаят, как сега Михаел живее между хората, тогава човечеството ще започне да чувствува с истинското съдържание празници на Михаела, на който душите ще могат да направят да оживее в тях силата на Михаела.
Тогава ще действува като една реална сила между хората. Но човекът ще бъде свободен и въпреки това във вътрешното общение с Христа ще върви в своя духовен жизнен път през Космоса. Гьотеанум, 19 октомври 1924 г.
към текста >>
99.
30. 1. Първо съзерцание: пред вратите на съзнателната душа. Как Михаел подготвя свръхсетивно своята мисия чрез побеждаването на Луцифер
GA_26 Мистерията на Михаил
Обаче още от по-рано отделни личности бяха се развили до чисти "понятия" в техния душевен живот; но общото устройство на
душите
на по-голяма част от хората е такова, че в тяхното съзнание имагинациите се смесват с представите, които произхождат от чисто физическия свят.
Намесата на Михаел в развитието на света и човечеството в края на 19-то столетие се явява в една особена светлина, когато разгледаме духовната история през вековете, които се предходили неговата намеса. В началото на 15-то столетие се намира моментът, в който започва епохата на Съзнателната душа. Преди този момент се изявява една пълна промяна в духовния живот на човечеството. Може да се проследи, как навсякъде по-рано в човешкия възглед са се вливали още имагинации /астрални образи, бел. на превод. /.
Обаче още от по-рано отделни личности бяха се развили до чисти "понятия" в техния душевен живот; но общото устройство на душите на по-голяма част от хората е такова, че в тяхното съзнание имагинациите се смесват с представите, които произхождат от чисто физическия свят.
Така е с представите върху процесите в природата, но така е и в онези представи, които хората си съставят върху историческите събития. Това, което духовното наблюдение може да намери в тази насока, се потвърждава напълно от външните свидетелства. Тук ще посочим някои от тези последните. Това, което в предидущите столетия се е говорило и мислило върху историческите събития, е било много кратно записано именно преди настъпването на епохата на Съзнателната душа. Така от тези времена има ме запазени "сказания" и други подобни, които ни дават един верен образ на това, как по-рано хората са си представяли "историята ".
към текста >>
100.
34. 3. Продължение на второто съзерцание: Пречки и съдействие за силите на Михаел при изгрева на епохата на съзнателната душа
GA_26 Мистерията на Михаил
Но всичко това беше необходимост, за да доведе
душите
в необходимата връзка със света на Михаела.
Отделни личности, които имаха чувство и разбиране за положението на Михаеловите Сили във вселената, искаха така за подготвят силите на своята душа, че да намерят съзнателен достъп до духовната област, която граничи непосредствено със земната област, в която област Михаел полага своите усилия за човечеството. Те се стремяха да добият правото за това смело духовно начинание благодарение на това, че външно в живота по отношение на тяхната професия, а и иначе се държаха така, че не можеше да се забележи разликата в тяхното съществуване с това на другите хора. Благодарение на това, че изпълняваха така в обикновения смисъл и с любов своите задължения към земното, те можеха да обърнат свободно вътрешността на своето човешко същество към горепосочената духовна област. Това, което те направиха в тази насока, беше тяхна работа и работа на онези, с които "тайно" се свързаха. Отначало светът съвсем не беше засегнат от този духовен стремеж по отношение на това, което ставаше във физическата област.
Но всичко това беше необходимост, за да доведе душите в необходимата връзка със света на Михаела.
Не се касаеше за "тайни общества"в никакъв лош смисъл, нито за нещо, което търси скришното, понеже се страхува от светлина та на деня. Напротив касаеше се да се съберат хора, които в това събиране се убеждават, че, който принадлежи към тях, има едно правилно съзнание за мисията на Михаел. Работещите по този начин задружно не говорят тогава за своята работа пред тези, които поради неразбиране биха само могли да смущават тяхната задача. Тези задачи се състояха на първо място в едно действуване в духовни течения, които не протичат сред зимния живот, а граничещия духовен свят, но изпращат своите импулси в земния живот. С това се обръща вниманието върху работата на хора, които стоят във физическия свят; но те действуват задружно със същества на духовния свят, със същества, които самите те не стъпват на физическия свят, не се въплъщават в него.
към текста >>
НАГОРЕ