Търсене в текстове за 'Духовна математика'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

СТРАНИЦИ:
1 , 2 ,

Намерени са резултати от 107 текста в 2 страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : 'Духовна математика'.
На страница 1: 854 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 00. СЪДЪРЖАНИЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

12.ГЬОТЕ И МАТЕМАТИКАТА
2. ДОГМАТИЧЕН И ИМАНЕНТЕН МЕТОД 3. СИСТЕМА НА НАУКАТА 4. ВЪРХУ ГРАНИЦИТЕ НА ПОЗНАНИЕТО И ОБРАЗУВАНЕТО НА ХИПОТЕЗИ 5. ЕТИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАУКИ 11.ОТНОШЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИ ВЪЗГЛЕДИ 12.ГЬОТЕ И МАТЕМАТИКАТА 13.ОСНОВНИЯТ ГЕОЛОГИЧЕСКИ ПРИНЦИП НА ГЬОТ 14.МЕТЕОРОГИЧНИТЕ ПРЕДСТАВИ НА ГЬОТЕ 15.ГЬОТЕ И ЕСТЕСТВЕНОНАУЧНИЯТ ИЛЮЗИОНИЗЪМ 16.ГЬОТЕ КАТО МИСЛИТЕЛ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛ 1. ГЬОТЕ И МОДЕРНАТА ЕСТЕСТВЕНА НАУКА
към текста >>

Той виждаше в светогледа, който дошлата след Гьоте епоха на естествената наука беше донесла, едно падение от духовната висота, на която беше стоял Гьоте.
19.ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК 20.КЪМ НАСТОЯЩЕТО ДЖОБНО ИЗДАНИЕ "По поръчка на Шрьоер (Професор Карл Юлиус Шрьоер) в 1803 година Йозеф Кюршнер ме покани да издам в изготвянето от него "Германска национална литература" съчиненията на Гьоте върху естествените науки с уводи и поредни обяснения. Шрьоер, който сам беше поел за този голям сборник от творби да издаде драмите на Гьоте, трябваше да напише един уводен предговор за първия том, който аз издавах. В този предговор той обясняваше, как стои Гьоте като поет и мислител сред новия духовен живот. Той виждаше в светогледа, който дошлата след Гьоте епоха на естествената наука беше донесла, едно падение от духовната висота, на която беше стоял Гьоте. Задачата, с която бях натоварен чрез издаването на Гьотевите съчинения върху естествените науки, беше обширно охарактеризирано в този предговор. За мене тази задача включваше едно обяснение с естествената наука от една стана, с целия Гьотев светоглед от друга страна. Тъй като трябваше да изляза пред публичността с едно такова обяснение, аз трябваше да доведа до един завършек всичко, което си бях извоювал дотогава като светоглед.... Начинът на мислене, който владееше естествената наука от началото на нейното голямо влияние върху цивилизацията на 19-ти век, ми се стори неподходяща да се стигне до едно разбиране на онова, към което Гьоте се беше стремил за естествената наука и го беше постигнал до висока степен. Аз виждах в Гьоте една личност, която чрез особеното духовно отношение, в която тя беше поставила човека към света, беше също в състояние да включи природопознанието по един правилен начин в общата област на човешкото творчество.
към текста >>

2. 15. ГЬОТЕ И ЕСТЕСТВЕНОНАУЧНИЯТ ИЛЮЗИОНИЗЪМ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

То произхожда от една дълбока духовна потребност на издателя на това издание.
15. ГЬОТЕ И ЕСТЕСТВЕНОНАУЧНИЯТ ИЛЮЗИОНИЗЪМ Това изложение не е написано поради причината, че в едно издание на Гьотевите съчинения трябва да бъде включена и Теорията на цветовете, предвидена с един съпровождащ увод. То произхожда от една дълбока духовна потребност на издателя на това издание. Същият е изходил от изучаването на математиката и физиката и чрез многото противоречия, които пропиват системата на нашия модерен възглед за природата, бе доведен по една вътрешна необходимост до критическото изследване на неговите методически основи. Върху принципа на строго знание на опита го насочиха неговите проучвания, а върху една строго научна теория на познанието го доведе вникването във въпросните противоречия. Против едно преминаване в чисто хегелианските мислителни построения го предпази неговата положителна изходна точка. Най-после с помощта на своите изучавания в областта на теорията на познанието той намери причината на много грешки в модерната естествена наука в съвършено погрешното положение, което тази естествена наука беше отредила на простото сетивно усещане. Нашата наука поставя всички сетивни качества /звук, цвят, топлина и т.н./ в субекта и е на мнение, че "вън от субекта на тези качества не отговаря нищо друго освен процесите на движение, които ще са единственото което съществува в "царствата на природата" и естествено не могат да бъдат възприемани до тяхното познание се стига чрез заключения във основа на субективните качества”.
към текста >>

Същият е изходил от изучаването на математиката и физиката и чрез многото противоречия, които пропиват системата на нашия модерен възглед за природата, бе доведен по една вътрешна необходимост до критическото изследване на неговите методически основи.
15. ГЬОТЕ И ЕСТЕСТВЕНОНАУЧНИЯТ ИЛЮЗИОНИЗЪМ Това изложение не е написано поради причината, че в едно издание на Гьотевите съчинения трябва да бъде включена и Теорията на цветовете, предвидена с един съпровождащ увод. То произхожда от една дълбока духовна потребност на издателя на това издание. Същият е изходил от изучаването на математиката и физиката и чрез многото противоречия, които пропиват системата на нашия модерен възглед за природата, бе доведен по една вътрешна необходимост до критическото изследване на неговите методически основи. Върху принципа на строго знание на опита го насочиха неговите проучвания, а върху една строго научна теория на познанието го доведе вникването във въпросните противоречия. Против едно преминаване в чисто хегелианските мислителни построения го предпази неговата положителна изходна точка. Най-после с помощта на своите изучавания в областта на теорията на познанието той намери причината на много грешки в модерната естествена наука в съвършено погрешното положение, което тази естествена наука беше отредила на простото сетивно усещане. Нашата наука поставя всички сетивни качества /звук, цвят, топлина и т.н./ в субекта и е на мнение, че "вън от субекта на тези качества не отговаря нищо друго освен процесите на движение, които ще са единственото което съществува в "царствата на природата" и естествено не могат да бъдат възприемани до тяхното познание се стига чрез заключения във основа на субективните качества”. Обаче това познание по пътя на умозаключението не може да се яви на едно последователно мислене по друг начин освен като едно половинчатост.
към текста >>

3. 06_б. УМ И РАЗУМ GA_2 Светогледа Гьоте

Те много добре виждат, че умът се отдалечава от природата, че той изгубва от погледа духовната връзка, която свързва частите на действителността.
Тази действителност е фактически едно единство, а такъв човек поставя на нейното място едно множество, една разнообразност, който няма нищо общо със същността на действителността. Оттук произхожда и раздвоението което науката обгръща само с ума изпада по отношение на човешкото сърце. Много хора, чието мислене не е така развито, че да може да стигне до един единен възглед за света, който те обхващат с яснота на понятията, са въпреки това в състояние да проникнат във вътрешната хармония на всемира с чувството. На тях сърцето им дава това, което разумът предлага на научно образования. Ако на такива хора се предложи възгледа за света добит с помощта на ума, те с презрение отхвърлят без крайното множество и се придържат към единството, което наистина не познават, но го чувствуват повече или по-малко живо. Те много добре виждат, че умът се отдалечава от природата, че той изгубва от погледа духовната връзка, която свързва частите на действителността. Разумът води отново към действителността. Единността на битието, която по-рано е била чувствана или само смътно предчувствана, е напълно прозряна от разума. Възгледът добит чрез ума трябва да бъде задълбочен чрез възгледа добит чрез разума. Ако първият се превръща в самоцел, вместо да бъде само една необходима преходна точка, той не предава тогава действителността, а само една нейна карикатура. Понякога е трудно да бъдат свързани създадените от ума мисли.
към текста >>

Кант намира, че теоремите на математиката и на естествената наука са такива валидни синтетични принципи а преори.
Кант счита, че такива съждения са възможни само тогава, когато опитността може да съществува само при предпоставката на нейната валидност. Следователно, за да можем да произнесем едно такова съждение, за нас е меродавна възможността на опитността. Когато мога да си кажа: опитността е възможна само тогава, когато това или онова синтитично съждение а приори е вярно, само тогава тя е валидна. Но това не може да се приложи към самите идеи. Според Кант те нямат тази степен на обективност. Кант намира, че теоремите на математиката и на естествената наука са такива валидни синтетични принципи а преори. Той взема например изречението: 7 + 5 = 12. В 7 и 5 съвсем не се съдържа сборът 12, така заключава Кант. Аз трябва да се издигна над 7 и 5 и да апелирам към моето виждане, тогава намирам понятието 12. Моят възглед прави, защото по необходимост да си представя 7+5=12. Обаче обектите на моята опитност трябва да дойдат до мене посредством моето виждане, следователно те трябва да се подчинят на неговите закони.
към текста >>

4. 07_а. ПОЗНАНИЕ НА ПРИРОДАТА - А. НЕОРГАНИЧНА ПРИРОДА GA_2 Светогледа Гьоте

Това, което в математиката, физиката и механиката не е просто описание, то трябва да бъде първично явление.
Нашата теория изисква от всеки природен закон определена форма. Тя предполага една връзка на факти и установява, че когато някъде тази връзка е налице в действителността, трябва да настъпи определен процес. Ето защо всеки природен закон трябва да има формата: Когато този факт действа съвместно с онзи, ражда се това явление... Лесно би могло да се докаже, че всички природни закони имат действително тази форма: Когато две тела с нееднаква температура граничат едно с друго, тогава от по-топлото преминава топлина в по-студеното дотогава, докато температурата на двете тела се изравнява. Когато една течност се намира в два съда се установява еднакво високо. Когато едно тяло стои между един източник на светлина и едно друго тяло, то хвърля върху това последното сянка. Това, което в математиката, физиката и механиката не е просто описание, то трябва да бъде първично явление. В откриването на първичните явления почива всеки напредък на науката. Когато успяваме да отделим един процес от връзките с други и да го обясним чисто като последствие от определени елементи на опитността, ние сме проникнали една крачка по-дълбоко в процесите на света. видяхме, че първичното явление се получава чисто в мисълта, когато поставим във връзка разглежданите фактори чрез мисленето съобразно тяхната същност. Но можем да създадем необходимите условия и по изкуствен начин. Това става при научния опит.
към текста >>

Другата половина съществува само за нашата духовна способност да схващаме нещата.
Сетивните процеси в една връзка, която може да бъде схваната само от мисленето, това е рационалния емпиризъм. Ако съпоставим гореспоменатите писма от Гьотевата статия: "Опитът като посредник между субект и обект”, тогава и горната теория ще видим логичното последствие от това. Следователно в неорганичната природа напълно се потвърждава общото отношение, което ние установихме между опитност и наука. Обикновената опитност е само половината действителност. За сетивата съществува само тази половина. Другата половина съществува само за нашата духовна способност да схващаме нещата. Духът издига опитността от едно "явление на сетивата" до едно собствено явление. Ние показахме, как на това поле е възможно да се издигнем от произведеното до произвеждащото. Това последното е намерено от духа, когато той пристъпва към първото. Ние получаваме едно научно задоволяване от едни възглед само тогава, когато той ни въвежда в едно завършено цяло. Обаче сетивния свят като неорганически не се показва в никоя точка като нещо завършено, никъде не се явява едно индивидуално цяло.
към текста >>

5. 1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

182) Характерно за Ницшевата духовна конституция е, че той предполага, че като дете не е отделял внимание на приведените религиозни представи.
„Религиозни трудности -казва - не познавам от опита ми...“ „Бог, безсмъртие на душата, изкупление, отвъдност, само понятия, на които не съм отделил внимание и време, дори като дете. Може би не съм бил никога достатъчно дете за това? Познавам атеизма не като резултат, още по-малко като събитие. При мен той се разбира инстинктивно.“ (M. Г Конрад, „Еретична кръв“, стр. 182) Характерно за Ницшевата духовна конституция е, че той предполага, че като дете не е отделял внимание на приведените религиозни представи. От биографията, представена от неговата сестра, ние знаем, че заради религиозните си прояви съучениците му са го наричали „малкия пастор“. От това става ясно, че той е преодолял с голяма лекота религиозните убеждения на своята младост. Психологическият процес, чрез който Ницше достига до съдържанието на своите възгледи, не е този, който човек извършва, за да стигне до обективна истина. Това може да се види вече в начина, по който Ницше достига до основните идеи на своята първа творба „Раждането на трагедията от духа на музиката“. Ницше приема, че в старогръцкото изкуство действат два импулса: аполоновият и дионисиевият.
към текста >>

Естествената наука е била обединена с математиката и механиката по най-добрия път - чувството за реалност, най-последното и стойностно от чувствата, което имаше свои школи и вековна традиция!...
Когато през 1888 г. си поставя задачата да представи в „Антихрист“ вредата от християнството, той го противопоставя на по-старите културни явления. „Цялата работа на античната култура е била напразна. Нямам думи да изразя чувството си за нещо толкова величествено... Всички предпоставки за една научна култура, всички научни методи са били налице. Голямото и несравнимо изкуство да се чете добре е било установено - предпоставката за културна традиция, за единство на науката. Естествената наука е била обединена с математиката и механиката по най-добрия път - чувството за реалност, най-последното и стойностно от чувствата, което имаше свои школи и вековна традиция!... И не природ-но бедствие го разруши! Лукави, потайни, несигурни, жадни за кръв вампири го разсипаха!... Достатъчно е да се прочете някой християнски агитатор, например свети Августин, за да се схване, да се подуши какви нечисти другари пристигат.“ (Съчинения, Том VIII, стр. 307/308) Изкуството да се чете добре Ницше презира чак до момента, когато трябва да поведе борба срещу християнството. Ето едно от изреченията му за това изкуство: „За мен няма съмнение, че да се напише едно-единствено изречение, което ще накара учените от по-късни времена да го коментират, оправдава работата на най-големия критик.
към текста >>

341) За съюза на фактологическия смисъл с математиката и механиката Ницше пише следното през 1882 г.
Ето едно от изреченията му за това изкуство: „За мен няма съмнение, че да се напише едно-единствено изречение, което ще накара учените от по-късни времена да го коментират, оправдава работата на най-големия критик. Във филолога се крие изключителна скромност. Да се подобряват текстове е забавна работа за учения, решаване на ребус, но не трябва да се смята за нещо твърде важно. Лошо е, когато древността ни говори по-малко ясно, понеже милион думи застават на пътя! “ (Съчинения, Том X, стр. 341) За съюза на фактологическия смисъл с математиката и механиката Ницше пише следното през 1882 г. във „Веселата наука“: „Че дадена интерпретация на света е в правото си да допуска... броене, смятане, теглене, виждане и хващане и нищо друго, това е дебелащина, наивност, в случай, че не е душевно заболяване или идиотщина.“ „Наистина ли искаме по такъв начин битието да бъде принизено до робско упражнение за аритметици и салонна игра за математици? “ (Съчинения, Том V, стр. 330/331) III. Несъмнено при Ницше може да се наблюдава една несвързаност на представите. Там, където би трябвало да има само логически представни асоциации, при него се явяват мисловни зависимости, които се основават просто върху външни, случайни белези, например на звукова прилика на думи, или върху метафорични връзки, които са безразлични на мястото, където се употребяват понятията.
към текста >>

Инстинктът за изолация, за затваряне пред външния свят, се намира дълбоко в неговата духовна организация.
“ (Съчинения, Том VIII, стр. 280) Към несвързаните представни асоциации спада и следното изречение в „Отвъд доброто и злото“, написано в заключение на едно изследване за стойността на немската култура и което тук трябва да стои повече като стилистическа поанта: „За един народ е мъдро да се покаже, да се признае за дълбок, похватен, добродушен, почтен, неразумен; той може да бъде дори дълбок! Накрая трябва името му да се почита. Не се казва напразно измамлив*** народ...“ Колкото повече се занимаваме с мисловното развитие на Ницше, толкова повече стигаме до убеждението, че навсякъде има отклонение от това, което е обяснимо психологически. Инстинктът за изолация, за затваряне пред външния свят, се намира дълбоко в неговата духовна организация. Той се характеризира сам достатъчно в „Ecce homo“: „Присъща ми е извънредна свръхчувствителност на инстинкта за чистота, за да възприемам психологически близостта или - как да кажа! - най-вътрешното, за да подушвам „същинатаа“ на всяка душа. За тази свръхчувствителност имам психологически сетива, с които усещам и откривам всяка тайна и прозирам при първи допир скритата мръсотия в основата на всяка природа, обусловена може би от лоша кръв, но лустросана чрез възпитание. Когато наблюдавам правилно, такива хора, непоносими за моята свръхчувствителност, усещат също така вътрешно моето отвращение. От това те не стават по-благоуханни... Търпението не ми е присъщо в отношенията с други хора; моята хуманност не се изразява в съчувствието, както правят другите, а в изтрайването на това съчувствие... Моята хуманност е едно постоянно себепревъзмогване.
към текста >>

Не можем да схванем духовната конституция на Ницше с понятията на психологията.
Тази пълна немотиви-раност можем да забележим в идеята му за „вечното възвръщане“ на всички неща и събития. Като комета, отново и отново връхлита тази идея в творбите му от времето между 1882 и 1888 г. Никъде тя не се явява във вътрешна връзка с това, което той иначе представя. За нейното основание нищо не е представено. Навсякъде обаче тя се явява като учение, предназначено да предизвика огромно разтърсване на цялата човешка култура. Не можем да схванем духовната конституция на Ницше с понятията на психологията. Трябва да се призове на помощ психопатологията. С това твърдение не се казва нищо срещу гениалността на неговото творчество. Най-малко трябва да се съди относно истинността или заблудата на неговите идеи. Геният на Ницше няма абсолютно нищо общо с това изследване. Гениалността при него се проявява чрез едно патологично средство.
към текста >>

6. НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

В областта на математиката неговият принос е забележителен.
НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/ Една чудно блестяща звезда на небето на средновековния духовен живот е Николай Крипфс Куес или Куза/ близо до гр. Триер, Ренания -1401-1464 г./. Той стои на върха на знанието от неговата епоха. В областта на математиката неговият принос е забележителен. В естествената наука може да бъде считан като предшественик на Коперник, защото той беше на становището, че Земята е едно подвижно небесно тяло подобно на другите. Той беше скъсал вече с един възглед, на който се опираше още сто години по-късно великият астроном Тихо де Брахе, който бе противопоставил на учението на Коперник изречението: "Земята е една твърде груба, тежка и неспособна да се движи; как Коперник може да направи от нея една звезда и да я разхожда из пространството? " Никола от Куза, който не само обгръщаше знанието на неговата епоха, но водеше още по-далеч, притежаваше също до висока степен способността да събужда това знание в един вътрешен живот, така щото то хвърляше светлина не само върху външния свят, но доставяше също на човека онзи духовен живот, към който той трябва да се стреми из най-дълбоките основи на своята душа. Когато сравним Николай Кузански с духове като Екхарт или Таулер, получаваме един забележителен резултат. Николай е научният мислител, който от изследването върху нещата на света иска да се издигне на степента на един по-висш възглед; Екхарт и Таулер бяха религиозни последователи, които търсят по-висшия живот изхождайки от съдържанието на вярата.
към текста >>

Обаче който не може това за по-висшите области на живота и на знанието, той прилича в това отношение на едно дете, което не е научило още да брои освен прибавяйки едно зърно грах към друго Мислителят, който е казал, че в една област на знанието има толкова действителна наука, колкото математиката има в нея, не е обгърнал с поглед пълната истина на въпроса.
Въпреки това нашето мислене се занимава с такъв кръг. За нещата и процесите, които са по-сложни от формите на числата и пространството, е по-трудно да се намерят съответните идейни части. Това е довело до там, да се твърди от някои страни, че в отделните области на познанието има само толкова действителна наука, колкото в тях може да се измерва и брои. Така изказано това е неправилно, както е неправилно всяко едностранчиво нещо; обаче то съблазнява мнозина, както се получава често само с едностранчивост. Истината в това отношение е тази, че по-голяма част от хората не са в състояние да обхванат чисто мисловното също и там, където не става въпрос за измерване и броене. Обаче който не може това за по-висшите области на живота и на знанието, той прилича в това отношение на едно дете, което не е научило още да брои освен прибавяйки едно зърно грах към друго Мислителят, който е казал, че в една област на знанието има толкова действителна наука, колкото математиката има в нея, не е обгърнал с поглед пълната истина на въпроса. Трябва да изискваме: всичко друго, което не може да се измерва и брои, трябва да бъде идейно третирано точно така, както формите на числата и пространството. И за това изискване схоластиците държаха сметка по един съвършен начин. Те търсеха навсякъде мисловното съдържание на нещата, както математика го търси в областта на измеримото и броимото. Въпреки това съвършено изкуство на логиката схоластиците са стигнали само до едно едностранчиво и второстепенно понятие на познанието. Това понятие, че при познанието човек създава в себе си един образ на това, което трябва да познае.
към текста >>

Те търсеха навсякъде мисловното съдържание на нещата, както математика го търси в областта на измеримото и броимото.
Така изказано това е неправилно, както е неправилно всяко едностранчиво нещо; обаче то съблазнява мнозина, както се получава често само с едностранчивост. Истината в това отношение е тази, че по-голяма част от хората не са в състояние да обхванат чисто мисловното също и там, където не става въпрос за измерване и броене. Обаче който не може това за по-висшите области на живота и на знанието, той прилича в това отношение на едно дете, което не е научило още да брои освен прибавяйки едно зърно грах към друго Мислителят, който е казал, че в една област на знанието има толкова действителна наука, колкото математиката има в нея, не е обгърнал с поглед пълната истина на въпроса. Трябва да изискваме: всичко друго, което не може да се измерва и брои, трябва да бъде идейно третирано точно така, както формите на числата и пространството. И за това изискване схоластиците държаха сметка по един съвършен начин. Те търсеха навсякъде мисловното съдържание на нещата, както математика го търси в областта на измеримото и броимото. Въпреки това съвършено изкуство на логиката схоластиците са стигнали само до едно едностранчиво и второстепенно понятие на познанието. Това понятие, че при познанието човек създава в себе си един образ на това, което трябва да познае. Ясно е при едно такова понятие на познанието, че цялата действителност трябва да бъде преместен навън от познанието. Защото тогава в познанието не можем да обхванем никаква действителна вещ, а само един образ на тази вещ. И в своето себепознание човек не може да обхване самия себе си, а това, което познава от себе си, е само един образ на неговото себе.
към текста >>

Вернер в своята книга: Франц Суарез и схоластиката на последните столетия стр.122/, изхождайки напълно от духа на тази схоластика, казва: "Човекът няма във времето никакво възприятие /виждане/ за своя Аз, за скритата основа на неговата духовна същност и живот.... Той никога не ще стигне до там, да вижда себе си; защото той или завинаги ще се отчужди от Бога и ще намери в себе една бездънна, тъмна пропаст, една безкрайна празнота, или пък постигайки блаженство в Бога, обръщайки поглед навътре, ще намери само Бога, чието благодатно слънце свети в него, чийто образ се изразява в духовните черти на неговото същество."
Това понятие, че при познанието човек създава в себе си един образ на това, което трябва да познае. Ясно е при едно такова понятие на познанието, че цялата действителност трябва да бъде преместен навън от познанието. Защото тогава в познанието не можем да обхванем никаква действителна вещ, а само един образ на тази вещ. И в своето себепознание човек не може да обхване самия себе си, а това, което познава от себе си, е само един образ на неговото себе. Един добър познавач на Схоластиката /К. Вернер в своята книга: Франц Суарез и схоластиката на последните столетия стр.122/, изхождайки напълно от духа на тази схоластика, казва: "Човекът няма във времето никакво възприятие /виждане/ за своя Аз, за скритата основа на неговата духовна същност и живот.... Той никога не ще стигне до там, да вижда себе си; защото той или завинаги ще се отчужди от Бога и ще намери в себе една бездънна, тъмна пропаст, една безкрайна празнота, или пък постигайки блаженство в Бога, обръщайки поглед навътре, ще намери само Бога, чието благодатно слънце свети в него, чийто образ се изразява в духовните черти на неговото същество." Който мисли така върху познанието, той има понятие само за онова познание, което е приложима към външните неща. Сетивното на една вещ остава винаги външно за нас. Ето защо от това, което е сетивна част на света ние можем да вземем само образи в нашето познание. Когато възприемаме един цвят или един камък, за да познаем същността на цвета или на камъка, ние не можем да станем цвят или камък. Също така цветът и камъкът ни най-малко не могат да се превърнат в част на нашето същество!
към текста >>

На неговата духовна изходна точка би отговаряло той да каже: Аз имам доверие в човешката природа, че след като се е задълбочила в науките върху нещата във всички направления, тя може да превърне от себе си това "знание" в едно "не-знание", за да намери пълно задоволява не във висшето познание.
"Свещеническата одежда попречи на Николай от Куза" да следва неудържимо пътя, който му беше посочило това разбиране. И така ние виждаме, как с преминаването от "знанието" към "не-знанието" той полага едно хубаво начало. Но същевременно трябва да отбележим, че в полето на "не-знанието" той не показва нищо друго, освен съдържанието на богословското учение, което ни предлагат и схоластиците. Все пак той умее да развие това богословско съдържание в една напълно одухотворена форма. Върху Провидението, Христос, Сътворението на света, Спасението на човека, върху моралния живот той излага учения, които са изградени напълно в духа и смисъла на догматичното християнство. На неговата духовна изходна точка би отговаряло той да каже: Аз имам доверие в човешката природа, че след като се е задълбочила в науките върху нещата във всички направления, тя може да превърне от себе си това "знание" в едно "не-знание", за да намери пълно задоволява не във висшето познание. Тогава той би възприел не получените по предание идеи за душата, безсмъртието, спасението, Бога, сътворението, триединството и т.н., както е сторил, а би застъпил тогава намерените по собствен път идеи. Обаче Николай беше лично така проникнат от представите на християнството, че можа да повярва: Ето аз събуждам в себе си едно собствено "не-знание", докато в действителност изнасяше само получените по предание възгледи, в които е бил възпитан. Но той стоеше също пред една извънредно опасна пропаст в човешкия духовен живот. Той беше човек на науката. Науката отдалечава отначало човека от невинната хармония, в която той се намира в света, докато се отдава на едно чисто наивно поведение в живота.
към текста >>

7. ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Духовната генеалогия на Гьотевия дух е различна от тази на дивака.
Строежът на маймуната не е вече никакво чудо, когато приемаме за неин предшественик първичните риби, които постепенно са се преобразили. Нека да приемем, че това, което изглежда вярно за природата, то е вярно и за Духа. Трябва ли съвършеният Дух да има същите предпоставки както и несъвършеният? Трябва ли Гьоте да има същите условия, каквито има кой да е хотентот? Колкото малко предпоставките на една риба са еднакви с тези на една маймуна, толкова малко и предварителните духовни условия на Гьотевия дух са еднакви с тези на дивака. Духовната генеалогия на Гьотевия дух е различна от тази на дивака. И Духът е минал през развитие, както тялото. Духът в Гьоте има повече предшественици отколкото този в дивака. Нека вземем учението за прераждането в този смисъл. Тогава то няма да ни изглежда вече „ненаучно". Тогава ние правилно ще тълкуваме това, което се намира в душата.
към текста >>

Питагорейците виждаха в числата и фигурите, чийто закони изучаваха чрез математиката, основата на нещата.
Хераклит нарича вечния свят една игра: той можеше да го стори с най-висшата сериозност. Обаче думата сериозност е износена от нейната употреба за земните изживявания. Играта на вечността поражда в човека сигурността в живота, която сериозността, произлизаща от преходното му отнема. Едно друго схващане за света, различно от това на Хераклит, израства от Мистериите сред онази общност, основана от Питагор през 6-ия век пр. Хр. в Южна Италия. Питагорейците виждаха в числата и фигурите, чийто закони изучаваха чрез математиката, основата на нещата. Гръцкият мислител Аристотел разказва за тях: „Те първо се занимаваха с математиката и като се вглъбяваха изцяло в нея, считаха началото в математиката и като начало на всички неща. Така както в математиката по начало числата са първичното нещо, и така както в числата те виждаха много работи, подобни на развитието, а именно в числата повече отколкото в огъня, земята и водата, то за тях дадено число означаваше справедливостта, друго душата и Духа, трето времето и т.н. за всички неща. По-нататък в числата те намираха свойствата и отношенията на хармонията и така всичко друго по своето естество се явяваше като изображение на числата, а числата като първичното в природата." Математично-научното разглеждане на природните явления винаги ни води до известно питагорейство.
към текста >>

Гръцкият мислител Аристотел разказва за тях: „Те първо се занимаваха с математиката и като се вглъбяваха изцяло в нея, считаха началото в математиката и като начало на всички неща.
Обаче думата сериозност е износена от нейната употреба за земните изживявания. Играта на вечността поражда в човека сигурността в живота, която сериозността, произлизаща от преходното му отнема. Едно друго схващане за света, различно от това на Хераклит, израства от Мистериите сред онази общност, основана от Питагор през 6-ия век пр. Хр. в Южна Италия. Питагорейците виждаха в числата и фигурите, чийто закони изучаваха чрез математиката, основата на нещата. Гръцкият мислител Аристотел разказва за тях: „Те първо се занимаваха с математиката и като се вглъбяваха изцяло в нея, считаха началото в математиката и като начало на всички неща. Така както в математиката по начало числата са първичното нещо, и така както в числата те виждаха много работи, подобни на развитието, а именно в числата повече отколкото в огъня, земята и водата, то за тях дадено число означаваше справедливостта, друго душата и Духа, трето времето и т.н. за всички неща. По-нататък в числата те намираха свойствата и отношенията на хармонията и така всичко друго по своето естество се явяваше като изображение на числата, а числата като първичното в природата." Математично-научното разглеждане на природните явления винаги ни води до известно питагорейство. Когато докосваме една струна с определена дължина се ражда определен тон.
към текста >>

Така както в математиката по начало числата са първичното нещо, и така както в числата те виждаха много работи, подобни на развитието, а именно в числата повече отколкото в огъня, земята и водата, то за тях дадено число означаваше справедливостта, друго душата и Духа, трето времето и т.н.
Играта на вечността поражда в човека сигурността в живота, която сериозността, произлизаща от преходното му отнема. Едно друго схващане за света, различно от това на Хераклит, израства от Мистериите сред онази общност, основана от Питагор през 6-ия век пр. Хр. в Южна Италия. Питагорейците виждаха в числата и фигурите, чийто закони изучаваха чрез математиката, основата на нещата. Гръцкият мислител Аристотел разказва за тях: „Те първо се занимаваха с математиката и като се вглъбяваха изцяло в нея, считаха началото в математиката и като начало на всички неща. Така както в математиката по начало числата са първичното нещо, и така както в числата те виждаха много работи, подобни на развитието, а именно в числата повече отколкото в огъня, земята и водата, то за тях дадено число означаваше справедливостта, друго душата и Духа, трето времето и т.н. за всички неща. По-нататък в числата те намираха свойствата и отношенията на хармонията и така всичко друго по своето естество се явяваше като изображение на числата, а числата като първичното в природата." Математично-научното разглеждане на природните явления винаги ни води до известно питагорейство. Когато докосваме една струна с определена дължина се ражда определен тон. Ако струната се скъси пропорционално с определени числа, се раждат други тонове.
към текста >>

Астрономията, например, е математика, приложена към небесните тела.
Височината на тоновете може да се изрази чрез отношения на числата. Физиката изразява чрез числа и отношенията на цветовете. Когато две тела се съединяват и дават едно вещество, това става винаги така, че определено количество от едното, което винаги може да се изрази чрез числа, се свързва с определено количество от другото, също така изразимо чрез числа. Към такова едно устройство според мярка и число в природата е било винаги насочено наблюдателното чувство на питагорейците. Подобна роля в природата играят и геометричните фигури. Астрономията, например, е математика, приложена към небесните тела. Това, което било важно за мисълта на питагорейците, бил фактът, че ние изучаваме законите на числата за себе си само чрез нашите духовни изследвания, и че въпреки това, когато после погледнем навън в природата, виждаме как нещата следват законите, които сме установили за себе си в нашата душа. Човек съставя за себе си понятието за една елипса, той установява законите на елипсата И небесните тела се движат в смисъла на законите, които той е установил. (Естествено, тук не става дума за астрономическите възгледи на питагорейците. Това, което може да се каже за тези възгледи е валидно и за Коперниковите възгледи във връзка с разглежданите тук отношения.) Следователно, действията на душата не са нещо, което се извършва извън останалия свят; в тези действия се изразява и закономерният ред на света.
към текста >>

Защото духовната природа не е затворена в границите на плътта, докато тялото е наистина ограничено от съседните части.
Защото това, което се ражда в душата е редът, по който световете се въртят в небесното пространство. Душата не е в личността. Личността само доставя органа, чрез който се проявява световният ред. Нещо от Питагоровия дух прозира в това, което казва църковният отец Григорий от Ница: „Казва се, че човешката природа е само нещо малко и ограничено, а Божеството безкрайно, но как може малкото да обхване Безкрайното? А кой може да претендира, че без крайността на Божеството може да се побере в границите на плътта като в един съд? Защото духовната природа не е затворена в границите на плътта, докато тялото е наистина ограничено от съседните части. Душата се разширява чрез движението на мисълта в цялото творение." Душата не е личността. Тя принадлежи на безкрайността. От тази гледна точка и питагорейците трябваше да считат, че само „безумните" могат да мислят: душевният свят се изчерпва с личността. И за тях важното беше да събудят „вечното" в личността. За тях познанието беше общуване с вечността.
към текста >>

8. ПЛАТОН КАТО МИСТИК GA_8 Християнството като мистичен факт

Цялата математика се състои само от такива мисли.
Следователно, мисълта за сходството се появява в мен, без то да съществува в сетивната действителност. Тази мисъл ми помага да стигна до едно съждение, както споменът ми помага за постигането на едно съждение, на едно познание. Както при едно дърво аз си спомням за дърветата, така и при две неща, когато ги разглеждам в определено отношение, аз идвам до мисълта за сходство. Следователно, в мен се появяват като спомени такива мисли, които не са били придобити от сетивната действителност. Всички познания, които не са извлечени от тази действителност, се основават на такива мисли. Цялата математика се състои само от такива мисли. Ще бъде лош геометрик този, който може да доведе в математически отношения само това, което той може да види с очи и да докосне с ръце. Следователно, ние имаме мисли, които не произхождат от преходната природа, но се раждат от Духа. Именно тези мисли носят в себе си признака на вечната истина. Вечно ще бъде това, което математиката учи, даже ако утре цялата сграда на света би се разрушила и бъде построена нова. За една друга световна сграда биха могли да важат такива условия, щото съвременните математически истини да бъдат неприложими, въпреки това в себе си те биха останали верни.
към текста >>

Вечно ще бъде това, което математиката учи, даже ако утре цялата сграда на света би се разрушила и бъде построена нова.
Всички познания, които не са извлечени от тази действителност, се основават на такива мисли. Цялата математика се състои само от такива мисли. Ще бъде лош геометрик този, който може да доведе в математически отношения само това, което той може да види с очи и да докосне с ръце. Следователно, ние имаме мисли, които не произхождат от преходната природа, но се раждат от Духа. Именно тези мисли носят в себе си признака на вечната истина. Вечно ще бъде това, което математиката учи, даже ако утре цялата сграда на света би се разрушила и бъде построена нова. За една друга световна сграда биха могли да важат такива условия, щото съвременните математически истини да бъдат неприложими, въпреки това в себе си те биха останали верни. Само когато душата е сама със себе си, само тогава тя може да породи в себе си такива вечни истини. Следователно, душата е сродна с истината, с вечното, а не с временното, илюзорното. Ето защо Сократ казва: „- Когато душата съзерцава чрез себе си, тогава тя се издига до чистото и безсмъртното, винаги до подобното на себе си Битие; чувствувайки се сродна нему, тя се свързва с него винаги, когато има възможност да остане сама със себе си. Тогава тя си отпочива от своето заблуждение и има също връзка с „винаги подобното", защото го докосва и това нейно състояние се нарича именно разумност... Погледни сега, не следва ли от всичко казано, че душата има най-голямо сходство с Божественото, Безсмъртното, Разумното, Единородното, Неизчезващото?
към текста >>

Щом тази божествена Дионисиева същност се раздвижва, душата изпитва една силно желание към своята истинска духовна форма.
Обаче Атина Палада спасява все още пулсиращото сърце и го донася на Зевс. От него той създава за втори път сина. В този мит се вижда ясно един процес, който се разиграва в най-дълбоката вътрешност на човешката душа. И който би говорил в смисъла на египетския жрец, който обяснява на Солон естеството на един мит, би могъл да каже така: Това, което се разказва при вас, че Дионисий, синът на Бога и на една смъртна майка, се е родил, бил разкъсан на парчета и отново се ражда, всичко това звучи като приказка. Но истината в нея е раждането на Божественото и неговите съдбини в самата човешка душа. Щом тази божествена Дионисиева същност се раздвижва, душата изпитва една силно желание към своята истинска духовна форма. Обикновеното съзнание, което също е представено под образа на едно женско божество, Хера, започва да ревнува роденото от по-висшето съзнание. То пробужда низшата човешка природа (титаните). Неузрялото още божествено дете е разкъсано. Така то съществува в човека като раздробено, сетивно- разбираемо знание. Обаче ако в човека има достатъчно висша мъдрост (Зевс), която да бъде активна, тя отглежда неузрялото още дете, което после се ражда отново като втори Божи син (Дионисий).
към текста >>

Докато всичко това се счита само като един душевен процес и се схваща като един вид негов образ, ние сме твърде отдалечени от духовната действителност, която се разиграва там.
То пробужда низшата човешка природа (титаните). Неузрялото още божествено дете е разкъсано. Така то съществува в човека като раздробено, сетивно- разбираемо знание. Обаче ако в човека има достатъчно висша мъдрост (Зевс), която да бъде активна, тя отглежда неузрялото още дете, което после се ражда отново като втори Божи син (Дионисий). Така от знанието, раздробената в човека божествена сила, се ражда пълната с единство мъдрост, която е Логосът, син на Бога и на една смъртна душа, на преходната и стремяща се към Божественото човешка душа. Докато всичко това се счита само като един душевен процес и се схваща като един вид негов образ, ние сме твърде отдалечени от духовната действителност, която се разиграва там. В тази духовна действителност душата не само изживява нещо в себе си, но тя излиза навън от себе си и съизживява един миров процес, който всъщност става не в нея, а извън нея. Платоновата Мъдрост и гръцкият мит стават едно цяло; Мъдростта на Мистериите и митът също. Създадените Богове са били обект на народната религия, историята на тяхното раждане е била тайна на Мистериите. Никак не е чудно защо се е считало за опасно да се „издават" Мистериите. С това се е „издавал" произходът на народните Богове.
към текста >>

В тази духовна действителност душата не само изживява нещо в себе си, но тя излиза навън от себе си и съизживява един миров процес, който всъщност става не в нея, а извън нея.
Неузрялото още божествено дете е разкъсано. Така то съществува в човека като раздробено, сетивно- разбираемо знание. Обаче ако в човека има достатъчно висша мъдрост (Зевс), която да бъде активна, тя отглежда неузрялото още дете, което после се ражда отново като втори Божи син (Дионисий). Така от знанието, раздробената в човека божествена сила, се ражда пълната с единство мъдрост, която е Логосът, син на Бога и на една смъртна душа, на преходната и стремяща се към Божественото човешка душа. Докато всичко това се счита само като един душевен процес и се схваща като един вид негов образ, ние сме твърде отдалечени от духовната действителност, която се разиграва там. В тази духовна действителност душата не само изживява нещо в себе си, но тя излиза навън от себе си и съизживява един миров процес, който всъщност става не в нея, а извън нея. Платоновата Мъдрост и гръцкият мит стават едно цяло; Мъдростта на Мистериите и митът също. Създадените Богове са били обект на народната религия, историята на тяхното раждане е била тайна на Мистериите. Никак не е чудно защо се е считало за опасно да се „издават" Мистериите. С това се е „издавал" произходът на народните Богове. Правилното разбиране на този произход е било нещо благотворно, неразбирането нещо вредно.
към текста >>

9. ВЪВЕДЕНИЕ GA_9 Теософия

Защото човек може напълно да следва дълга си на човек, без да знае нещо за ботаниката, зоологията, математиката или каквато и да е друга наука.
Тъй както един човек не е учен поради това, че притежава добре развити сетива, така също той не е "мъдрец" поради това, че е добил висшето зрение. И понеже всяка истина, била тя "нисша" или "висша" не е нищо друго, освен една от страните на човешката същност, човекът, невеж по отношение на низшите познания ще остане невеж и по отношение на по-висшите познания. У човека, който се чувствува призван чрез едно духовно предназначение да открие висшите сфери на битието, този факт събужда безгранично чувство за отговорност. Той му налага скромност и въздържаност. Но и не трябва да попречи на никого да се занимава с висшите истини, дори и на онези, на когото животът не позволява да се посвещава в обикновените науки. Защото човек може напълно да следва дълга си на човек, без да знае нещо за ботаниката, зоологията, математиката или каквато и да е друга наука. Но никой не може да бъде в пълния смисъл на думата "човек", ако не е проникнал по някакъв начин в същината и призванието на човека които ни открива Духовната Наука. Най-висшият идеал, към който могат да издигнат поглед човешките очи, е назован "божествено". И човекът чувствува, че неговата върховна съдба и висше призвание са свързани независимо от начина, с това Божествено. Поради това мъдростта, която надхвърля света на сетивата и която открива на човека същността и съдбата му, може да се нарече "Божествена мъдрост" или "Теософия". Изследването на духовните процеси, които стават в човешкия живот и във Вселената, може да се означи като Духовна наука.
към текста >>

Но никой не може да бъде в пълния смисъл на думата "човек", ако не е проникнал по някакъв начин в същината и призванието на човека които ни открива Духовната Наука.
И понеже всяка истина, била тя "нисша" или "висша" не е нищо друго, освен една от страните на човешката същност, човекът, невеж по отношение на низшите познания ще остане невеж и по отношение на по-висшите познания. У човека, който се чувствува призван чрез едно духовно предназначение да открие висшите сфери на битието, този факт събужда безгранично чувство за отговорност. Той му налага скромност и въздържаност. Но и не трябва да попречи на никого да се занимава с висшите истини, дори и на онези, на когото животът не позволява да се посвещава в обикновените науки. Защото човек може напълно да следва дълга си на човек, без да знае нещо за ботаниката, зоологията, математиката или каквато и да е друга наука. Но никой не може да бъде в пълния смисъл на думата "човек", ако не е проникнал по някакъв начин в същината и призванието на човека които ни открива Духовната Наука. Най-висшият идеал, към който могат да издигнат поглед човешките очи, е назован "божествено". И човекът чувствува, че неговата върховна съдба и висше призвание са свързани независимо от начина, с това Божествено. Поради това мъдростта, която надхвърля света на сетивата и която открива на човека същността и съдбата му, може да се нарече "Божествена мъдрост" или "Теософия". Изследването на духовните процеси, които стават в човешкия живот и във Вселената, може да се означи като Духовна наука. В тази книга съм събрал данните, които се отнасят особено към духовната сърцевина на човешкото същество: Ето защо името теософия и подхожда, понеже е било употребявано в същия смисъл от векове насам.
към текста >>

Изследването на духовните процеси, които стават в човешкия живот и във Вселената, може да се означи като Духовна наука.
Защото човек може напълно да следва дълга си на човек, без да знае нещо за ботаниката, зоологията, математиката или каквато и да е друга наука. Но никой не може да бъде в пълния смисъл на думата "човек", ако не е проникнал по някакъв начин в същината и призванието на човека които ни открива Духовната Наука. Най-висшият идеал, към който могат да издигнат поглед човешките очи, е назован "божествено". И човекът чувствува, че неговата върховна съдба и висше призвание са свързани независимо от начина, с това Божествено. Поради това мъдростта, която надхвърля света на сетивата и която открива на човека същността и съдбата му, може да се нарече "Божествена мъдрост" или "Теософия". Изследването на духовните процеси, които стават в човешкия живот и във Вселената, може да се означи като Духовна наука. В тази книга съм събрал данните, които се отнасят особено към духовната сърцевина на човешкото същество: Ето защо името теософия и подхожда, понеже е било употребявано в същия смисъл от векове насам. В такъв дух и от такива убеждения в тази книга се дава една скица за схващането на Вселената според Теософията. Авторът, който излага теософския светоглед, не иска да представи нищо, което за него е в обикновения смисъл факт, както едно преживяване във външния свят е факт за очите, ушите или обикновения разум. Тук имаме работа с преживявания, достъпни за всеки човек, решил да след ва пътя, наречен в една отделна глава от този труд "Пътят на познанието". Становището, отговарящо на нещата от духовния свят е това, което признава на нормално развития ум и сетива, способността да схващат всяко учение, което произтича от висшите светове.
към текста >>

В тази книга съм събрал данните, които се отнасят особено към духовната сърцевина на човешкото същество: Ето защо името теософия и подхожда, понеже е било употребявано в същия смисъл от векове насам.
Но никой не може да бъде в пълния смисъл на думата "човек", ако не е проникнал по някакъв начин в същината и призванието на човека които ни открива Духовната Наука. Най-висшият идеал, към който могат да издигнат поглед човешките очи, е назован "божествено". И човекът чувствува, че неговата върховна съдба и висше призвание са свързани независимо от начина, с това Божествено. Поради това мъдростта, която надхвърля света на сетивата и която открива на човека същността и съдбата му, може да се нарече "Божествена мъдрост" или "Теософия". Изследването на духовните процеси, които стават в човешкия живот и във Вселената, може да се означи като Духовна наука. В тази книга съм събрал данните, които се отнасят особено към духовната сърцевина на човешкото същество: Ето защо името теософия и подхожда, понеже е било употребявано в същия смисъл от векове насам. В такъв дух и от такива убеждения в тази книга се дава една скица за схващането на Вселената според Теософията. Авторът, който излага теософския светоглед, не иска да представи нищо, което за него е в обикновения смисъл факт, както едно преживяване във външния свят е факт за очите, ушите или обикновения разум. Тук имаме работа с преживявания, достъпни за всеки човек, решил да след ва пътя, наречен в една отделна глава от този труд "Пътят на познанието". Становището, отговарящо на нещата от духовния свят е това, което признава на нормално развития ум и сетива, способността да схващат всяко учение, което произтича от висшите светове. То допуска, че ако се направи една важна стъпка в развитието на истинското зрение, въпреки, че е необходимо и друго, за да се постигнето.
към текста >>

10. ПЪТЯТ НА ПОЗНАНИЕТО GA_9 Теософия

Безпорядъчен и объркан изглежда мисловния свят на един човек, чиято духовна дейност се опира на мислите, породени от физическия мозък.
Като мислещо същество, той има право на гражданство в духовния свят. Обаче човек може да се ползва от него, само ако насочи своите мисли според вечните закони на истината, според законите на самия свят. Защото духовния свят, или Царството на Духовете, може да му открие своите истини единствено по този начин. Човекът не достига до истината, ако разчита единствено на мислите, формирани от неговия собствен Аз. Защото в този случай, мислите следват онази посока, която им налага физическата природа. Безпорядъчен и объркан изглежда мисловния свят на един човек, чиято духовна дейност се опира на мислите, породени от физическия мозък. Една мисъл се проявява после изчезва, прогонена от друга. Ако внимателно се вслушваме в разговора на две лица, или ако безпристрастно наблюдаваме себе си, лесно ще си изградим представа за тези блуждаещи мисли. Доколкото човек се посвещава на задачите, налагани от чувствения живот, неговите объркани мисли винаги ще бъдат поправяни от самите факти на външния свят. Колкото и чудновата представа да си изградя за един свят, искам ли да намеря определено място в него, аз трябва да се подчиня на сетивните факти. Механикът може да влезе в своята работилница с крайно объркани представи; обаче законите на механиката неизбежно ще го насочат към правилните пропорции на неговата машина.
към текста >>

И наистина, със своите строги закони, които не се ръководят от сетивните явления, математиката е една добра подготовка за устремените към познания хора.
Като мислещо същество, човекът сам трябва да бъде, така да се каже, едно постоянно отражение на тези мисловни закони. В своето мислене той не бива да допуща нищо, което не произтича от тези закони. Ако му хрумне някаква привлекателна идея, която смущава неговото закономерно и подредено мислене, той трябва да я отстрани веднага. Ако някакво лично чувство се опита да внесе в мислите му объркване или нещо друго, той трябва де се намеси без колебание. Ето защо Платон изисквал от онези, които пожелавали да влязат в неговата школа най-напред да преминат през едно математическо обучение. И наистина, със своите строги закони, които не се ръководят от сетивните явления, математиката е една добра подготовка за устремените към познания хора. Ако искат да напредват, те са длъжни да се освободят от всеки произвол, който застрашава самостоятелния ход на тяхното мислене. Изобщо, окултният изследовател започва да се подчинява само на онези изисквания, които идват от чистото мислене. Той се научава да дава предимство на онези мисли, които служат на душевното познание. Неговият мисловен живот става отражение на безпристрастното математическо съждение и дедукция. Където и да се намира, окултният изследовател се стреми да мисли по този начин.
към текста >>

Независимо, че математиката създава добра дисциплинираност на мисленото, човек може да постигне чисто, здраво и живо мислене без нейна помощ.
Неговият мисловен живот става отражение на безпристрастното математическо съждение и дедукция. Където и да се намира, окултният изследовател се стреми да мисли по този начин. И тогава закономерностите от духовния свят нахлуват в самия него, докато по-рано, когато неговото мислене все още носеше объркан и случаен характер, те минаваха покрай него без да оставят каквато и да е следа. Добре подредено то мислене му осигурява надеждна изходна точка по пътя към скритите истини. Обаче тези указания не трябва да се приемат едностранчиво. Независимо, че математиката създава добра дисциплинираност на мисленото, човек може да постигне чисто, здраво и живо мислене без нейна помощ. Окултният изследовател трябва да прилага към своите действия същите мерки, как както и към своето мислене. Действията му трябва да са в съгласие с вечните закони на красотата и истината, без смущаващото влияние от страна на неговата личност. Ако предприеме едно или друго действие, което е признал за правилно, макар и да не намира в него лична удовлетвореност, той няма право да се откаже от него поради тази причина. Обаче той не бива да върши нещо само поради личното си одобрение, особено след като открие, че действията му не са в съгласие с вечните закони на истината и красотата. Всекидневният живот потвърждава, че човешките действия се определят от удоволствието или ползата, които хората се надяват да извлекат от тях.
към текста >>

Плодовете от неговите упражнения се изразяват в нарастване на духовната възприемателна способност спрямо свръхсетивния свят.
Такъв човек се противопоставя на мировия порядък и ще бъде победен от него. С други думи: В края на краищата, целта, която той поставя пред своята воля, остава неосъществима. По този начин, той никога не може да бъде свободен човек. Всяко човешко същество, допускащо произвол в тази област, се самоунищожава чрез последиците на своите действия. Ако окултният ученик съумее да упражни желаните въздействия върху своя вътрешен живот, той постепенно напредва в духовното познание. Плодовете от неговите упражнения се изразяват в нарастване на духовната възприемателна способност спрямо свръхсетивния свят. Той ще узнае истинския смисъл на наставленията, които е получил относно този свят и ще ги потвърди от свой личен опит. Постигне ли тази степен, очаква го едно събитие, което той може да изживее само в определен етап от своето обучение. По един особен начин, чието значение ще му стане ясно едва тогава, той ще получи от "висшите духовни сили, ръководещи човешкия род" това, което наричаме посвещение. Той става "ученик на мъдростта". Колкото в по-малка степен свързваме това посвещение с външните условия на човешкия живот, толкова по-точна представа ще изградим за него.
към текста >>

11. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството

", те биха отговорили: „Ако трябва да говоря за моя истински Учител, аз не мога да посочвам този или онзи човек и да кажа; този или онзи е моя Учител; ако искам да посоча моя Учител, аз трябва първо да се пренеса в състояние на ясновидство „а от Духовната Наука знаем, че в древността това е било относително по-лесно, отколкото днес и тогава откривам моя истински вдъхновител, моя истински Учител.
Разказва се например, че когато питали египтяните кой ръководи живота им, те отговаряли: „В онези най-древни тъмни времена всред нас са господствали Боговете и едва по-късно като водачи идват хората." Египтяните наричали своя пръв водач във физическия свят с името „Менес" и той бил признат за водач, стоящ близо до човека. А това означава: ръководителите на египетския народ се позовавали на факта, че по-рано, както е описано в гръцките хроники, самите Богове са насочвали и ръководели народа. В тези дневни предания ние винаги трябва да търсим точния смисъл. Какво са имали предвид египтяните, казвайки: „Богове бяха за нас царете, Богове бяха и нашите големи Учители." Този, който би дал такъв отговор на питащия грък, е разбирал, че ако се пренесем в древен Египет и попитаме онези, които са стигнали до мъдростта на висшите светове: „Кои са всъщност вашите Учители? ", те биха отговорили: „Ако трябва да говоря за моя истински Учител, аз не мога да посочвам този или онзи човек и да кажа; този или онзи е моя Учител; ако искам да посоча моя Учител, аз трябва първо да се пренеса в състояние на ясновидство „а от Духовната Наука знаем, че в древността това е било относително по-лесно, отколкото днес и тогава откривам моя истински вдъхновител, моя истински Учител. Той се приближава към мен само когато е отворен моя духовен взор." Защото в древен Египет от духовните светове се спускали към човека такива Същества, които не са имали въплъщения в човешко физическо тяло. В далечните времена на Египет чрез физическите човеци са господствали и получавали именно Боговете; а под „Богове" египтяните разбирали онези Същества, които предхождат човек в неговото развитие. Според Духовната Наука преди нашата планета да е станала „Земя", тя е минала през друго планетарно състояние, което означаваме като „Лунно състояние". По време на това състояние човекът все още ни е бил „човек" в днешния смисъл; на „Старата Луна" обаче е имало други Същества, които не са притежавали днешната човешка форма, те са били устроени различно от днешния човек, но тогава те са се намирали на такава степен от развитието, каквато човекът е постигнал на Земята днес. Ето защо може да се каже, че върху старата планета Луна, която загина и от която по-късно произлезе Земята, живееха Същества, които бяха предшественици на човека.
към текста >>

Според Духовната Наука преди нашата планета да е станала „Земя", тя е минала през друго планетарно състояние, което означаваме като „Лунно състояние".
В тези дневни предания ние винаги трябва да търсим точния смисъл. Какво са имали предвид египтяните, казвайки: „Богове бяха за нас царете, Богове бяха и нашите големи Учители." Този, който би дал такъв отговор на питащия грък, е разбирал, че ако се пренесем в древен Египет и попитаме онези, които са стигнали до мъдростта на висшите светове: „Кои са всъщност вашите Учители? ", те биха отговорили: „Ако трябва да говоря за моя истински Учител, аз не мога да посочвам този или онзи човек и да кажа; този или онзи е моя Учител; ако искам да посоча моя Учител, аз трябва първо да се пренеса в състояние на ясновидство „а от Духовната Наука знаем, че в древността това е било относително по-лесно, отколкото днес и тогава откривам моя истински вдъхновител, моя истински Учител. Той се приближава към мен само когато е отворен моя духовен взор." Защото в древен Египет от духовните светове се спускали към човека такива Същества, които не са имали въплъщения в човешко физическо тяло. В далечните времена на Египет чрез физическите човеци са господствали и получавали именно Боговете; а под „Богове" египтяните разбирали онези Същества, които предхождат човек в неговото развитие. Според Духовната Наука преди нашата планета да е станала „Земя", тя е минала през друго планетарно състояние, което означаваме като „Лунно състояние". По време на това състояние човекът все още ни е бил „човек" в днешния смисъл; на „Старата Луна" обаче е имало други Същества, които не са притежавали днешната човешка форма, те са били устроени различно от днешния човек, но тогава те са се намирали на такава степен от развитието, каквато човекът е постигнал на Земята днес. Ето защо може да се каже, че върху старата планета Луна, която загина и от която по-късно произлезе Земята, живееха Същества, които бяха предшественици на човека. В християнския езотеризъм те се наричат Ангели (Ангелои). Над тях стоят Архангелите (Архангелои). Архангелите космическа епоха са били „човеци", както и Ангелите.
към текста >>

Не може да се учи математика от днес за утре, защото трябва да се започне от определено място и да се напредва по-нататък.
Те можеха да се явят на ясновиждащите хора само в своите етерни тела. Така именно те слизаха от духовния свят към Земята и се намесваха в ръководството на нейните следатлантски епохи.Тези Същества имаха забележителното качество имат го и днес че нямат нужда от мислене; бихме могли да допълним, че те просто не са способни да мислят така, както мисли човекът. А как мисли той? Малко или много той винаги тръгва от определена изходна точка и си казва: „Да, аз проумях, разбрах това или онова"и от тази точка той се стреми да разбере и други неща. Ако не беше такъв пътят на човешкото мислене, то училището не би било толкова трудно за някои хора. Не може да се учи математика от днес за утре, защото трябва да се започне от определено място и да се напредва по-нататък. Това трае дълго. Не можем с един поглед да обгърнем целия мисловен свят, защото човешкото мислене протича във времето. Не може строежът на един мисловен поток да се прояви изведнъж в душата. Човек трябва да се старае, да се напряга, за да намери по-нататъшния ход на мислите. Тази особеност на човека не съществува у споменатите Същества; при тях една мисловна конструкция протича със същата бързина, с която например едно животно реагира, знаейки по инстинкт, че има пред себе си нещо за ядене, което може да погълне.
към текста >>

Както на своята степен и в своето царство животните имат съответните инстинкти, така и тези дхианични Същества или Ангели имат непосредствено духовно мислене, непосредствена духовна представа и чрез този непосредствен представено вътрешен живот те съществено се различават от човека.
Не можем с един поглед да обгърнем целия мисловен свят, защото човешкото мислене протича във времето. Не може строежът на един мисловен поток да се прояви изведнъж в душата. Човек трябва да се старае, да се напряга, за да намери по-нататъшния ход на мислите. Тази особеност на човека не съществува у споменатите Същества; при тях една мисловна конструкция протича със същата бързина, с която например едно животно реагира, знаейки по инстинкт, че има пред себе си нещо за ядене, което може да погълне. При животните няма никаква разлика между инстинкт и размишление, те са едно и също. Както на своята степен и в своето царство животните имат съответните инстинкти, така и тези дхианични Същества или Ангели имат непосредствено духовно мислене, непосредствена духовна представа и чрез този непосредствен представено вътрешен живот те съществено се различават от човека. Лесно е да разберем, че за тези Същества е невъзможно да използват мозък като нашия или физическо тяло като нашето. Те трябва да си служат с етерното тяло, защото човешкото тяло и човешкият мозък предават само такива мисли, които протичат във времето, докато тези Същества не образуват мисли във времето, а веднага като от само себе си удавят проблясването на отправената към тях мъдрост. В този смисъл те не могат да мислят грешно, както това се случва с хората. Протичането на техните мисли става под формата на една непосредствена инспирация.
към текста >>

От Духовната Наука знаем, че в древните епохи, а именно през Атлантската епоха е съществувал един вид човешки праезик, един вид говор, който бил еднакъв по цялата Земя, защото през онези времена говорът бил нещо, което идва от вътрешността на душата в много по-голяма степен, отколкото днес.
Ето защо в Лемурийската и Атлантската епоха по Земята са ходили не само обикновени човешки същества, които по пътя на своите реинкарнации трябваше да стигнат до това, което отговаря на идеала на човечеството, но между хората от тези епохи имало и такива, които само външно наподобявали човека. Те имали човешко тяло, защото външната форма на един човек от плът зависи от земните условия. С други думи, през тези древни епохи между човеците се намирали и такива същества, които принадлежали към най-низшата категория луциферически индивидуалности. Освен Ангелските Същества, които действуват върху човешката култура чрез човеците, на различни места са се инкарнирали такива луциферически Същества, които основават различните човешки култури. И когато в митовете и легендите на древните народи се описва, че тук или там е живял един или друг велик Учител, който е основал дадена култура, за такава индивидуалност не може да се твърди: тук имаме въплъщение на едно луциферическо Същество, което носи в себе си нещо зло; всъщност чрез тези Същества в човешката култура били внасяни изключително благотворни импулси. От Духовната Наука знаем, че в древните епохи, а именно през Атлантската епоха е съществувал един вид човешки праезик, един вид говор, който бил еднакъв по цялата Земя, защото през онези времена говорът бил нещо, което идва от вътрешността на душата в много по-голяма степен, отколкото днес. Това може да се види от следното. През Атлантската епоха хората чувствували всички външни впечатления така, че душата, която би искала да изрази тези впечатления чрез един звук, усещала вътрешния подтик към образуване на съгласни. Следователно това, което съществувало в пространството е давало подтика да бъде подражавано чрез съгласните звуци. Шумът на вятъра, шумът на вълните, подслоняването в един дом, всичко това човек усещал и изразявал с помощта на съгласните. Докато вътрешните изживявания, които човек изпитвал, като например скръб или радост, или пък това, което е изпитвало друго същество, били подражавани чрез гласните звуци.
към текста >>

По този начин човек постига само това, че вижда духовната действителност, възприема Съществата, които я населяват и знае: ето тук има Същества, принадлежащи към душевния или духовния свят.
За да има нашата епоха необходимата тежест и стойност, за да вникнем правилно в материалната същност на нещата, заради всичко това висшата мъдрост, нарочваща развитието на света, остави назад онези сили, които трябваше да приключат своята еволюция през египетската епоха и които днес насочват човешкия поглед към физическия живот. От изложеното дотук се вижда, че развитието се осъществява както под влиянието на напредващите, така и под влиянието на изоставащите Същества. Погледът на ясновидеца може да проследи съвместната работа и на двете категории Същества в свръхсетивния свят. Така той разбира самите духовни събития, докато физическите процеси, всред които се намира днешният човек, са само откровения на тези духовни събития. Виждаме, че за правилното разбиране на мировите процеси не е достатъчно ако с помощта на упражнения се отворят „духовното око" или „духовното ухо" на човека към висшите светове. По този начин човек постига само това, че вижда духовната действителност, възприема Съществата, които я населяват и знае: ето тук има Същества, принадлежащи към душевния или духовния свят. Необходимо е обаче той да определи и от какъв вид са тези Същества. Някой може да срещне едно Същество от душевния или духовния свят, обаче той все още не може да определи дали то е в напредващ стадий на развитие или принадлежи към категорията на изоставащите Същества, т.е. дали то тласка развитието напред или го спъва. Хора, които придобиват ясновидски способности, но не вникват в посочените условия от развитието на човечеството, по принцип никога не могат да знаят, какъв вид Същества стоят пред тях. Ясновидството трябва да бъде допълнено от едно ясно разбиране на това, което ясновидецът вижда в свръхсетивния свят.
към текста >>

Ако не искаме да злоупотребяваме с понятието "модерен езотеризъм", то може да ни послужи тъкмо за да определим духовната дейност на тези високо развити личности.
постепенно угасна. За новата форма на ясновидство, западно- европейският езотеризъм трябваше строго да се придържа към принципа, че просвещението има задачата да изгражда и направлява духовните сетива. С това се отличава особената мисия пред езотеричното течение, което навлизаше в европейката култура. С настъпването на годината 1250 започна нов тип ръководство за постигането на свръхсетивните светове. Това ръководство беше подготвено от духовете, които тогава стояха зад външните исторически събития и още столетия по-рано извършиха подготовката за езотеричното обучение,станало възможно в условията на настъпващата 1250 година. Ако не искаме да злоупотребяваме с понятието "модерен езотеризъм", то може да ни послужи тъкмо за да определим духовната дейност на тези високо развити личности. За тях обикновената история не знае нищо. Но техните дела присъствуват в цялата култура,която се разгърна на Запад от 13 век насам. Значението на 1250 година за духовното развитие на човечеството изпъкна особено силно, ако се вземат предвид резултатите от ясновидските изследвания, които се изразяват в следното.Дори такива индивидуалности които още в предишните си инкарнации бяха постигнали висока степен на духовно развитие и кои то бяха отново инкарнирани около 1250 година,за известно време трябваше да изживеят пълно помрачение на способността за непосредствено виждане на духовния свят. Дори индивиди,напълно озарени от духовното познание,оставаха като откъснати от духовния свят и можеха да си спомнят за него само от опитностите, които идваха от техните предишни инкарнации. И така, виждаме как узрява необходимостта от навлизането на един нов елемент в духовното ръководство на човечеството.
към текста >>

Тогава хората приемаха Христос до известна степен несъзнателно и като една по-висша духовна сила,така че по-късно, когато бяха принудени да го приемат съзнателно, те правеха всевъзможни грешки и навлизаха в истински лабиринт по отношение на разбирането за Христос.
Дори индивиди,напълно озарени от духовното познание,оставаха като откъснати от духовния свят и можеха да си спомнят за него само от опитностите, които идваха от техните предишни инкарнации. И така, виждаме как узрява необходимостта от навлизането на един нов елемент в духовното ръководство на човечеството. Това беше елементът на истинския модерен езотеризъм. Само чрез този езотеризъм може да бъде разбран в истинския смисъл фактът, че в духовното ръководство на цялото човечество, а и на отделния човек, прониква това, което наричаме "Христовия импулс". От Мистерията при Голгота до настъпването на новия езотеризъм протича първия период от усвояването на Христовия импулс в човешките души. Тогава хората приемаха Христос до известна степен несъзнателно и като една по-висша духовна сила,така че по-късно, когато бяха принудени да го приемат съзнателно, те правеха всевъзможни грешки и навлизаха в истински лабиринт по отношение на разбирането за Христос. Лесно можем да проследим как в първите столетия на християнството Христовият принцип е нахлул в по-ниско стоящите душевни сили. После идва новото време, епохата в която живеят днешните хора. В известна смисъл те се намират още в началото и тепърва ще напредват в разбирането на Христовия принцип с помощта на висшите си душевни способности. По-нататък в нашето изложение ще покажем, че упадъкът на свръхсетивното познание до 13-то столетие и бавното му възраждане макар и под друга форма оттогава насам, съвпада с навлизането на Христовия импулс в развитието на човечеството. И така, модерният езотеризъм може да схваща като едно издигане на Христовия импулс в движеща сила при ръководството на онези души, които искат да проникнат до познанието на висшите светове,с оглед на съвременните условия.
към текста >>

12. СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА GA_18_1 Загадки на философията

В това се показва един от напредъците на човечеството, които са произведени благодарение на факта, че по-стари одухотворени течения на духовното развитие, които са изчерпали своята жизнена сила, но не и своята духовна сила, биват продължени от млади сили, които изникват от природата на човечеството.
Декарт стои вече в една епоха в която може да бъде познат един нов импулс в светогледния живот. Епохата от началото на християнското летоброене до Скотус Еригена протича по такъв начин, че мислителният живот е пропулсиран от една сила, която навлиза в духовното развитие като един мощен тласък. Пробудената в Гърция мисъл е озарена от тази сила. Във външния напредък на човешкия душевен живот това се изразява в религиозните движения и чрез това, че младите сили на народите от Западна и Средна Европа приемат въздействията на по-стария мислителен живот, на по-старото изживяване на мисълта. Те проникват това изживяване с по-млади и по-елементарни импулси и с това го преобразяват. В това се показва един от напредъците на човечеството, които са произведени благодарение на факта, че по-стари одухотворени течения на духовното развитие, които са изчерпали своята жизнена сила, но не и своята духовна сила, биват продължени от млади сили, които изникват от природата на човечеството. В такива процеси ще трябва да познае законите на развитието на човечеството. Те почиват на процеси на подмладяване на духовния живот. Постигнатите духовни сили могат да се развият по-нататък само тогава, когато са посадени в млади природни сили на човечеството. Първите осем столетия на християнското летоброене представляват едно продължаващо действие на изживяването на мисълта в човешката душа така, че в скритите глъбини още почива възникването на нови сили, които искат да действат формиращо върху развитието на светогледите. В Декарт тези сили се показват вече действащи в една висока степен.
към текста >>

Така представите на математиката и на механиката се превръщат в нещо, което единствено може да изгради образа на света.
В тях още продължава да действува образът на света, който изгубва своята сила чрез раждането на естественонаучния начин на мислене на Коперник, Галилей и др. За Карданус в природните процеси живее още напълно нещо, което той си представя по начина на човешко-душевното, както това би било също възможно в гръцкото мислене. Телезиус говори за формиращи сили в природата, които си представя по образа, който той добива от човешката формираща сила. Галилей трябва вече да каже, че това, което човек има в себе си например като усещане на топлина, съвсем не съществува във външната природа, както гъделът, който човек усеща върху стъпалото, не съществува във външния свят, гъдел, който той изпитва, когато го докоснат с птиче перо. Телезиус още може да каже, че топлината и студът са движещи сили на мировите процеси, а Галилей трябва вече да твърди: Човекът познава топлината само като изживяване на неговата вътрешност; в образа на света може да бъде мислено само това, което не съдържа нищо от тази вътрешност. Така представите на математиката и на механиката се превръщат в нещо, което единствено може да изгради образа на света. Ние познаваме борбата за една нова закономерност на образа на природата при една такава личност като Леонардо да винчи /1452-1519 г./, който е еднакво велик като мислител и като художник. Такива духове чувстват необходимостта да намерят един път към природата, който не беше даден на гръцкото мислене и на неговите последействия в Средновековието. Човек трябва да остави настрана това, което той има като изживявания върху своята собствена вътрешност, ако иска да добие достъп до природата. Той трябва да изобразява природата само в представи, които не съдържат нищо от това, което изпитва като действие на природата в самия себе си. Така човешката душа се поставя вън от природата, застава на самата себе си.
към текста >>

Когато разгледаме начина, как Спиноза стига до това начало на своето философстване, ние намираме, че неговият път е копиран от този на математиката.
Венедикт Спиноза /1632-1677 г./ се пита, как трябва да бъде мислено онова, от което може да се изходи за създаването на едни истински образ на света? На основата на тази изходна точка стои чувството: В душата ми могат да се вестят като истинни безброй мисли, аз се отдавам на онези от тях като основен камък за един светоглед, чиито свойства първо аз самият трябва да определя. Спиноза намира, че може да се изходи само от това, което за своето битие не се нуждае от никакво друго. На това битие той дава името субстанция. И той намира, че може да съществува само една такава субстанция и че тази субстанция е Бог. Когато разгледаме начина, как Спиноза стига до това начало на своето философстване, ние намираме, че неговият път е копиран от този на математиката. Както математикът изхожда от общи истини, които човешкият Аз си образува чрез свободното творчество, така Спиноза изисква, защото и светогледът да изхожда от такива свободно създадени представи. Единната субстанция е такава, както Азът трябва да я мисли. Така мислена, тя не търпи нищо, което съществуващо вън от нея, да бъде подобно на нея. Защото тогава тя не би била всичко; за своето съществуване тя би се нуждаела от нещо друго. Следователно всичко друго е част от субстанцията, като едно от нейните свойства, казва Спиноза.
към текста >>

Той обръща представите на Лок в тяхната противоположност, като счита всичко, което този последният разглежда като впечатления на материалните неща, за духовна действителност и по този начин вярва, че със себепознанието познава непосредствено себе си в един духовен свят.
Това, което аз например наричам роза, е нещо напълно духовно, а именно една представа изживяна от моя дух. Следователно, счита Бъркли никъде не може да бъде възприемано нещо друго, освен духовното. И когато забелязвам, че отвън е произведено нещо в мене, то може да бъде произведено само от духовни същества. Следователно в света съществуват само духове, които действат едни върху други. Този е възгледът на Бъркли. Той обръща представите на Лок в тяхната противоположност, като счита всичко, което този последният разглежда като впечатления на материалните неща, за духовна действителност и по този начин вярва, че със себепознанието познава непосредствено себе си в един духовен свят. Други мислители са довели мислите на Лок до други резултати. Един пример за това е Кондияк /1715-1780 г./. И той, също както Лок, счита, че всяко познание на света трябва, даже може само да почива само на наблюдението на сетивата и на мисленето. Но той отива по-нататък до най-крайното последствие: мисленето няма за себе си никакви самостоятелна действителност; според него то не е нищо друго, освен едно изтънчено, преобразено външно сетивно възприятие. Следователно в един образ на света, който трябва да отговаря на истината, трябва да бъдат приети само сетивните усещания.
към текста >>

Той насочва поглед върху цялата физическа и духовна вселена.
Душата живее в съществувания разделени чрез междинни времена в периодите на развитието на човечеството, приема във всеки период това, което този период може да му даде, и отново се въплътява в един следващ период, за да се развива там по-нататък. Следователно тя самата пренася от една епоха на човечеството плодовете на тези епохи в следващите епохи и по този начин е "възпитавана" чрез историята. Следователно във възгледа на Лесинг Азът е разширен над отделния живот; той е вкоренен в един духовно действащ свят, който се намира зад сетивния свят. С това Лесинг стои на почвата на едни светоглед, който иска да накара себесъзнателния Аз сам да почувства чрез неговата собствена природа, как това, което действува в него, не се изразява безостатъчно в отделния живот. По друг начин, но все пак със същия импулс се стремеше Хердер /1744-1803 г./ да стигне до един образ на света. Той насочва поглед върху цялата физическа и духовна вселена. Той търси, така да се каже, плана на тази вселена. Връзката и хармонията на природните явления, зазоряването и просветването на говора и на поезията, напредъкът на историческото развитие: Хердер оставя всичко това да действа върху неговата душа, прониква го често с гениални мисли, за да стигне до една цел. Бихме искали да кажем, че тази цел се представя на Хердер в целия външен свят нещо напира към съществуване, като се чувства основана във вселената, което накрая се явява явно в себесъзнателната душа. Тази себесъзнателна душа разкрива на себе си, само пътя, който нейните собствени сили са поели, преди да постигнат себесъзнание. Според възгледа на Хердер, душата може да се чувства кореняща се във вселената, защото в цялата природна и духовна връзка на вселената тя познава един процес, който трябваше да доведе до нея, както детството трябва да доведе до зрелия човешки живот в личното съществуване.
към текста >>

Според възгледа на Хердер, душата може да се чувства кореняща се във вселената, защото в цялата природна и духовна връзка на вселената тя познава един процес, който трябваше да доведе до нея, както детството трябва да доведе до зрелия човешки живот в личното съществуване.
Той насочва поглед върху цялата физическа и духовна вселена. Той търси, така да се каже, плана на тази вселена. Връзката и хармонията на природните явления, зазоряването и просветването на говора и на поезията, напредъкът на историческото развитие: Хердер оставя всичко това да действа върху неговата душа, прониква го често с гениални мисли, за да стигне до една цел. Бихме искали да кажем, че тази цел се представя на Хердер в целия външен свят нещо напира към съществуване, като се чувства основана във вселената, което накрая се явява явно в себесъзнателната душа. Тази себесъзнателна душа разкрива на себе си, само пътя, който нейните собствени сили са поели, преди да постигнат себесъзнание. Според възгледа на Хердер, душата може да се чувства кореняща се във вселената, защото в цялата природна и духовна връзка на вселената тя познава един процес, който трябваше да доведе до нея, както детството трябва да доведе до зрелия човешки живот в личното съществуване. Това, което Хердер излага в своето съчинение "Идеи върху една философия на историята на човечеството", е един обширен образ на тази мисъл за света. То представлява опит, да се мисли образът на природата в хармония с образа на духа така, че в този образ на природата да се намери също едно място за себесъзнателната човешка душа. Не трябва да изпускаме изпредвид, как в светогледа на Хердер се показва борбата, която иска да се обясни едновременно с по-новия естественонаучен начин на мислене и с изискванията на себесъзнателната душа. Хердер стоеше пред изискванията на светогледа на новото време, както Аристотел стоеше пред гръцките. Как двамата трябваше да се отнасят по различен начин към дадения им от тяхната епоха образ на природата, това дава характерното оцветение на техните възгледи.
към текста >>

За много души това е винаги тяхното изживяване с мисълта, че те я чувстват само като съдържание на душата и не могат да почерпят от нея силата, която да им гарантира, че със своето същество човекът може да знае себе си коренящ се в духовната подоснова на света.
Да почувства жизнения импулс на мисълта в себесъзнанието и да изживее тази мисъл така, че чрез нея човекът да се чувства поставен в един духовно действителен свят, това мислителите на 18-тото столетие не можаха още да сторят. Между тях Лесинг стои като един пророк, като чувства силата на себесъзнателния Аз така, че приписва на душата преминаването през повтарящи се земни съществувания. Това, което мислителите чувстваха, несъзнателно, като един кошмар в светогледните въпроси, беше, че мисълта не се явяваше за човека вече така както за Платон, за когото тя се изявяваше за себе си в нейната крепяща сила и с нейното наситено съдържание като действена мирова същност. Сега хората чувстваха мисълта изникваща от подосновите на себесъзнанието; те чувстваха необходимостта да му предадат носеща сила от някакви други сили. Те търсеха тази носеща сила постоянно при истините на вярата или в глъбините на душата, които считаха по-силни от избледнелите, абстрактно чувствани мисли. За много души това е винаги тяхното изживяване с мисълта, че те я чувстват само като съдържание на душата и не могат да почерпят от нея силата, която да им гарантира, че със своето същество човекът може да знае себе си коренящ се в духовната подоснова на света. Но такива души им импонира логическата природа на мисълта; ето защо те я признават като сила; която трябва да изгради един научен възглед за света; обаче те искат една по-силно действаща за тях сила, за да им се разкрие изгледът за един светоглед обхващащ най-висшите познания. На такива души им липсва Спинозовата смелост на душата, да чувстват мисълта в извора на сътворението на света и по този начин да знаят себе си с мисълта в Първоосновата на света. На такова едно душевно устройство се дължи, когато често човек малко цени мисълта при изграждането на един светоглед и чувства своето себесъзнание по-сигурно крепящо се в тъмнината на сърдечните сили. Има личности, за които един светоглед има толкова по-малка стойност за тяхното отношение към мировите загадки, колкото повече този светоглед иска да се издигне от тъмнината на чувствата в светлината на мисълта. Такова едно душевно настроение намираме при Г. Ф.
към текста >>

Със своята духовна работа духовете не проникват до това, което в смътно предчувствие им поставя тяхната задача.
Хаман се изказваше като в оракулни сентенции върху въпросите, които изпълваха светогледния живот на неговото време. В неговите оракулни сентенции живее едно мистично чувство с пиетистично оцветение. В тях се проявява хаотично стремежът на времето към изживяването на една сила на себесъзнателната душа, която да може да бъде опорна точка на всичко онова, което човек иска да си изработи като представа върху света и живота. Присъщо на тази епоха е, че духовете чувстват: Трябва да се потопим в глъбините на душата, за да намерим точката, в която душата е свързана с вечната Първооснова на света, и изхождайки от познанието на тази връзка да добием от извора на себесъзнанието един образ на света. Обаче има голямо разстояние от това, което човекът можеше да обхване със силите на своя дух, и този вътрешен корен на себесъзнанието. Със своята духовна работа духовете не проникват до това, което в смътно предчувствие им поставя тяхната задача. Те един вид се въртят около това, което действа като загадка на света, но не могат да се приближат до него. Така чувства някой, който поставя срещу светогледните въпроси, когато в края на 18-тото столетие Спиноза започва да действа. Идеите на Лок, на Лайбниц, тези последните даже изразени в тяхната по-слаба форма от Волф, проникват главите; освен това обаче, наред със стремежа към яснота на мислите действа страхът от тази яснота, така че в образа на света постоянно се призовават извлечените от глъбините на сърцето възгледи, за да помогнат в допълването на този образ. Такова едно състояние се отразява в Менделсвон, приятелят на Лесинг, който бе горчиво засегнат от публикуването на разговора на Якоби с Лесинг. Той не искаше да допусне, че този разговор действително е имал съдържанието съобщено от Якоби.
към текста >>

Спиноза считаше, че може да стигне до един такъв образ на света само в светлата сфера на мислителната работа, която се провежда по образа на математиката.
Той не можеше да спре при мислите на Спиноза. Така както те бяха дадени от техния създател, те биха му изглеждали нарисувани в твърде сиви тонове. Той разглеждаше това, което става в природата и в историята и поставяше човешкото същество в това разглеждане. И това, което му се разкриваше по този начин, то му даваше една връзка на човешкото същество с божествената Първооснова на света и със самия свят, чрез която той се чувстваше единен със Спиноза по убеждение. Хердер беше непосредствено учуден в това, че наблюдението на природата и на историческото развитие трябва да даде един образ на света, чрез който човекът се чувства задоволен в неговото положение в мировото цяло. Спиноза считаше, че може да стигне до един такъв образ на света само в светлата сфера на мислителната работа, която се провежда по образа на математиката. Ако сравним Хердер със Спиноза и размислим върху съгласието на първия с убеждението на последния, трябва да признаем, че в по-новото развитие на светогледите действа един импулс, който се крие зад това, което се явява като светогледни образи. Това е стремежът към едно изживяване в душата на това, което свързва събесъзнанието с цялостта на мировите процеси. Човек иска да добие един образ на света, в който светът да се яви така, че самият човек да може да познае себе си в него, както трябва да познае себе си, когато остави да му говори вътрешният глас на себесъзнателната душа. Спиноза иска да задоволи стремежа към едно такова изживяване, като оставя силата на мисъл та да развие нейната собствена сигурност; Лайбниц разглежда душата и иска да си представи света така, както човек трябва да си го представи, когато правилната представа за душата трябва да се покаже правилно поставена в образа на света. Хердер наблюдава мировите процеси и е предварително убеден, че в човешката душа изниква правилния образ на света, когато тази душа застава с цялата си сила здраво срещу тези процеси.
към текста >>

13. ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ GA_18_1 Загадки на философията

Това, което се познава по начина, както математиката познава, то носи в себе си сигурността на една истинност, така чувства Кант.
А Вилхелм фон Хумболдт казва: "Кант предприе и извърши най-великото дело, което може би философстващият разум трябва да дължи на един единствен човек... Три неща остават, когато искаме да определим славата, която Кант донесе на своята нация, ползата, която тъй предаде на спекулативното мислене, три неща остават сигурно очевидни: Някои неща, които той превърна в развалини, не ще се въздигнат никога отново, някои неща, които той основа, никога не ще умрат, и, което е най-важното, той постави основата на една реформа, каквато цялата история на човешкото мислене не показва". Виждаме, че в делото на Кант неговите съвременници са виждали едно потресаващо въздействие сред развитието на светогледите. Но той самият считаше това въздействие за толкова важно, че поставяше неговото значение на еднакво равнище с онова, което Коперниковото откритие на движението на планетите имаше за природопознанието. Някои явления в развитието на светогледите в миналите времена действат по-нататък в мисленето на Кант и са се оформят в него като загадъчни въпроси, които определят характера на неговия светоглед. Кой то чувства характерната особености на Кант в неговите съчинения, които имат най-голямо значение за неговия светоглед, на него веднага му се показва като една от тези особености високото ценене от страна на Кант на математическия начин на мислене. Това, което се познава по начина, както математиката познава, то носи в себе си сигурността на една истинност, така чувства Кант. Че човекът може да има математика, това доказва, че той може да има истина. Ние можем да се съмняваме във всичко, но в истината на математиката не можем да се съмняваме. С това ценене на математиката в душата на Кант се явява онзи начин на мислене и чувствуване но по-новото развитие на светогледите, който беше поставил своя отпечатък в кръговете на представите на Спиноза. Спиноза иска така да изгради реда на своите мисли, че те да се развиват строго едни от други както членовете на математическата наука. Нищо друго освен мисленето по математически начин не дава здравата основа, върху която в смисъла на Спиноза чувстващият се в духа на новото време човешки Аз знае себе си за сигурен.
към текста >>

Че човекът може да има математика, това доказва, че той може да има истина.
Виждаме, че в делото на Кант неговите съвременници са виждали едно потресаващо въздействие сред развитието на светогледите. Но той самият считаше това въздействие за толкова важно, че поставяше неговото значение на еднакво равнище с онова, което Коперниковото откритие на движението на планетите имаше за природопознанието. Някои явления в развитието на светогледите в миналите времена действат по-нататък в мисленето на Кант и са се оформят в него като загадъчни въпроси, които определят характера на неговия светоглед. Кой то чувства характерната особености на Кант в неговите съчинения, които имат най-голямо значение за неговия светоглед, на него веднага му се показва като една от тези особености високото ценене от страна на Кант на математическия начин на мислене. Това, което се познава по начина, както математиката познава, то носи в себе си сигурността на една истинност, така чувства Кант. Че човекът може да има математика, това доказва, че той може да има истина. Ние можем да се съмняваме във всичко, но в истината на математиката не можем да се съмняваме. С това ценене на математиката в душата на Кант се явява онзи начин на мислене и чувствуване но по-новото развитие на светогледите, който беше поставил своя отпечатък в кръговете на представите на Спиноза. Спиноза иска така да изгради реда на своите мисли, че те да се развиват строго едни от други както членовете на математическата наука. Нищо друго освен мисленето по математически начин не дава здравата основа, върху която в смисъла на Спиноза чувстващият се в духа на новото време човешки Аз знае себе си за сигурен. Така мислеше също още Декарт, от когото Спиноза получи много подбуди.
към текста >>

Ние можем да се съмняваме във всичко, но в истината на математиката не можем да се съмняваме.
Но той самият считаше това въздействие за толкова важно, че поставяше неговото значение на еднакво равнище с онова, което Коперниковото откритие на движението на планетите имаше за природопознанието. Някои явления в развитието на светогледите в миналите времена действат по-нататък в мисленето на Кант и са се оформят в него като загадъчни въпроси, които определят характера на неговия светоглед. Кой то чувства характерната особености на Кант в неговите съчинения, които имат най-голямо значение за неговия светоглед, на него веднага му се показва като една от тези особености високото ценене от страна на Кант на математическия начин на мислене. Това, което се познава по начина, както математиката познава, то носи в себе си сигурността на една истинност, така чувства Кант. Че човекът може да има математика, това доказва, че той може да има истина. Ние можем да се съмняваме във всичко, но в истината на математиката не можем да се съмняваме. С това ценене на математиката в душата на Кант се явява онзи начин на мислене и чувствуване но по-новото развитие на светогледите, който беше поставил своя отпечатък в кръговете на представите на Спиноза. Спиноза иска така да изгради реда на своите мисли, че те да се развиват строго едни от други както членовете на математическата наука. Нищо друго освен мисленето по математически начин не дава здравата основа, върху която в смисъла на Спиноза чувстващият се в духа на новото време човешки Аз знае себе си за сигурен. Така мислеше също още Декарт, от когото Спиноза получи много подбуди. Той трябваше да извлече от съмнението една опора на светогледа.
към текста >>

С това ценене на математиката в душата на Кант се явява онзи начин на мислене и чувствуване но по-новото развитие на светогледите, който беше поставил своя отпечатък в кръговете на представите на Спиноза.
Някои явления в развитието на светогледите в миналите времена действат по-нататък в мисленето на Кант и са се оформят в него като загадъчни въпроси, които определят характера на неговия светоглед. Кой то чувства характерната особености на Кант в неговите съчинения, които имат най-голямо значение за неговия светоглед, на него веднага му се показва като една от тези особености високото ценене от страна на Кант на математическия начин на мислене. Това, което се познава по начина, както математиката познава, то носи в себе си сигурността на една истинност, така чувства Кант. Че човекът може да има математика, това доказва, че той може да има истина. Ние можем да се съмняваме във всичко, но в истината на математиката не можем да се съмняваме. С това ценене на математиката в душата на Кант се явява онзи начин на мислене и чувствуване но по-новото развитие на светогледите, който беше поставил своя отпечатък в кръговете на представите на Спиноза. Спиноза иска така да изгради реда на своите мисли, че те да се развиват строго едни от други както членовете на математическата наука. Нищо друго освен мисленето по математически начин не дава здравата основа, върху която в смисъла на Спиноза чувстващият се в духа на новото време човешки Аз знае себе си за сигурен. Така мислеше също още Декарт, от когото Спиноза получи много подбуди. Той трябваше да извлече от съмнението една опора на светогледа. Декарт не можеше да вижда една такава опора само във възприемането на една мисъл в душата.
към текста >>

Когато от съмнението Декарт стига до своето "Аз мисля, следователно съм" и до това, което е свързано с него, той се почувства сигурен във всичко това, защото за него то изглеждаше да има същата яснота, каквато е присъща на математиката.
Той трябваше да извлече от съмнението една опора на светогледа. Декарт не можеше да вижда една такава опора само във възприемането на една мисъл в душата. Този гръцки подход за вземане становище към света на мислите не е вече възможен за човека на по-новото време. В себесъзнателната душа трябва да се намери нещо, което да подкрепи мисълта. За Декарт и отново за Спиноза това е изпълнението на изискването, съгласно което душата трябва да се отнася към мисълта така, както се отнася в математическия начин на мислене. Когато от съмнението Декарт стига до своето "Аз мисля, следователно съм" и до това, което е свързано с него, той се почувства сигурен във всичко това, защото за него то изглеждаше да има същата яснота, каквато е присъща на математиката. Същото убеждение доведе Спиноза дотам, да си изгради един образ на света, в който всичко действа със строга необходимост, както математическите закони. Единната божествена субстанция, която се развива с математическа закономерност във всички същества на света, позволява на човешкия Аз да важи само тогава, когато този Аз се изгубва напълно в божествената субстанция, когато той оставя неговото събесъзнание да премине в нейното мирово съзнание. Това математическо схващане, което извира от копнежа на "Аза" за една сигурност, от която той се нуждае за себе си, води този "Аз" до един образ на света, в който чрез стремежа към своята сигурност той е изгубил самия себе си, своето самостоятелно съществуване в една духовна Основа на света, своята свобода и своята надежда в едно самостоятелно вечно съществуване. В противоположна посока се движеше мисленето на Лайбниц. За него човешката душа е самостоятелна, строго затворена в себе си монада.
към текста >>

Това математическо схващане, което извира от копнежа на "Аза" за една сигурност, от която той се нуждае за себе си, води този "Аз" до един образ на света, в който чрез стремежа към своята сигурност той е изгубил самия себе си, своето самостоятелно съществуване в една духовна Основа на света, своята свобода и своята надежда в едно самостоятелно вечно съществуване.
В себесъзнателната душа трябва да се намери нещо, което да подкрепи мисълта. За Декарт и отново за Спиноза това е изпълнението на изискването, съгласно което душата трябва да се отнася към мисълта така, както се отнася в математическия начин на мислене. Когато от съмнението Декарт стига до своето "Аз мисля, следователно съм" и до това, което е свързано с него, той се почувства сигурен във всичко това, защото за него то изглеждаше да има същата яснота, каквато е присъща на математиката. Същото убеждение доведе Спиноза дотам, да си изгради един образ на света, в който всичко действа със строга необходимост, както математическите закони. Единната божествена субстанция, която се развива с математическа закономерност във всички същества на света, позволява на човешкия Аз да важи само тогава, когато този Аз се изгубва напълно в божествената субстанция, когато той оставя неговото събесъзнание да премине в нейното мирово съзнание. Това математическо схващане, което извира от копнежа на "Аза" за една сигурност, от която той се нуждае за себе си, води този "Аз" до един образ на света, в който чрез стремежа към своята сигурност той е изгубил самия себе си, своето самостоятелно съществуване в една духовна Основа на света, своята свобода и своята надежда в едно самостоятелно вечно съществуване. В противоположна посока се движеше мисленето на Лайбниц. За него човешката душа е самостоятелна, строго затворена в себе си монада. Но тази монада изживява само това, което е в нея; мировият ред, който се предлага "като отвън", е само една илюзия. Зад него се намира истинският свят, който се състои само от монади, и чийто ред е предопределена хармония, която е недостъпна за наблюдението. Този светоглед оставя на човешката душа самостоятелността, самостоятелното съществуване във всемира, свободата и надеждата в едно вечно значение в развитието на света; но, когато остава верен на самия себе си, той не може всъщност да стори нищо друго, освен да твърди, че всичко, което душата познава, е само самата тя, че тя не може да излезе вън от самосъзнателния Аз и че вселената не може да и се изяви в нейната истина отвън.
към текста >>

И безусловната сигурност на математическите истини беше за него така здраво установена, че в своята книга "Начални основи на естествената наука" той изказва твърдението: Същинската наука е само онази, в която е възможно прилагането на математиката.
Кант извърши едно важно дело в областта на природознанието с неговия излязъл през 1755 година труд "Обща история на природата и теория на небето". Той вярваше да е показал, че можем да си представим цялата наша планетарна система произлязла от едно газообразно кълбо, което се върти около своята ос. Чрез строго необходими математически и физически сили сред това кълбо са се сгъстили слънцето и планетите и са приели движенията, които те имат съгласно ученията на Коперник и Кеплер. Следователно Кант беше доказал плодовитостта на Спинозовия начин на мислене, според който всичко става със строга математическа необходимост, чрез едно свое голямо откритие в една специална област. Той беше така убеден от тази плодотворност, че в гореспоменатия труд стига до изказването: "Дайте ми материя а от нея аз ще ви построя един свят". И безусловната сигурност на математическите истини беше за него така здраво установена, че в своята книга "Начални основи на естествената наука" той изказва твърдението: Същинската наука е само онази, в която е възможно прилагането на математиката. Ако Юм би бил прав, тогава не би искало да става дума за една сигурност на математическите и природонаучните познания. Защото тогава тези познания не биха били нищо друго освен навици на мислене, които човек е усвоил, защото е видял ходът на света да става в техния смисъл. Обаче не би съществувала и най-малката сигурност върху това, че тези навици на мислене имат нещо общо със закономерната връзка на нещата. От своите предпоставки Юм вади заключението: "Явленията се менят непрестанно в света, едно следва другото в непрекъсната редица; обаче законите и силите, които движат всемира, са напълно скрити за нас и не се показват в никое възприемано свойство на телата..." Следователно когато поставим светогледа на Спиноза в светлината на възгледа на Юм, ние трябва да кажем: Човекът е свикнал да си представя процесите на света в една необходима, закономерна връзка според протичането на тези процеси, което той възприема със своите сетива; обаче той не трябва да твърди, че тази връзка е нещо повече от един чист навик на мислене. Ако това отговаря на истината, тогава би било само една измама на човешкия разум, когато той мисли, че може да добие някакво осветление върху същността на света чрез самия себе си.
към текста >>

Математиката и естествената наука доказват това.
Ако в нещата се намира някаква закомерна връзка, тогава ние трябва също да я извличаме от нещата. Обаче това, което ние извличаме от нещата, на него ние не знаем нещо повече, освен че досега то е било така; но ние не знаем, дали една такава връзка е действително така срастната с нещата, че да не може във всяко време да се изменя. Когато днес въз основа на нашите наблюдения си образуваме един светоглед, утре могат да настъпят явления, които ще ни принудят да си образуваме съвършено друг възглед. Ако бихме извличали всички наши познания от нещата, тогава не би съществувала никаква сигурност. Обаче съществува една сигурност, казва Кант. Математиката и естествената наука доказват това. Кант искаше да приеме от Юм възгледа, че светът не дава на човешкия ум неговите познания; но той не искаше да направи извода, че тези познания не съдържат сигурност и истина. Така Кант беше изправен пред разтърсващия го въпрос: Как е възможно човекът да има истински и сигурни познания и въпреки това да не може да знае нищо за действителността на света в себе си? И Кант намери един отговор, който спаси истинността и сигурността на човешкото познание чрез това, че пожертва човешкото вникване в основите на света. Нашият разум никога не би искал да твърди за един свят, който е разпрострян вън от нас и който ние оставяме да действа върху нас само чрез наблюдение, че в този свят има нещо сигурно. Следователно нашият свят може да бъде само един такъв, който ние самите изграждаме: Един свят, който се намира вътре в нашия дух.
към текста >>

Математиката и естествената наука съдържат не закони на външния свят, а такива на нашия духовен организъм.
И той може да се разиграе в мене само така, както му предписват законите на моя собствен духовен организъм. Устройството на моя дух изисква, защото всяко следствие да има една причина и че две по две трябва да прави четири. И съобразно това устройство духът си изгражда един свят. Както и да бъде устроен един намиращ се вън от нас свят, даже ако днес той не прилича в никоя негова черта на вчерашния: Това не може да ни засяга, защото нашият дух си създава един собствен свят според своите закони. Докато човешкият дух е същият, той ще постъпва по същия начин при създаването на своя свят. Математиката и естествената наука съдържат не закони на външния свят, а такива на нашия духовен организъм. Ето защо ние трябва да изследваме само този последния, ако искаме да познаем безусловно истинното. "Умът не черпи своите закони от външния свят, от природата, а ги предписва на тази последната". В това изречение Кант резюмира своето убеждение. Обаче духът създава своя вътрешен свят не без подтика или впечатлението отвън. Когато имам усещането за един червен цвят, "червено" е без съмнение едно състояние, един процес в мене; но аз трябва да имам един повод, за да усещам "червено".
към текста >>

Следователно ние нямаме върху свободата никаква познавателна сигурност както върху обектите на математиката и на естествената наука; но в замяна на това имаме една морална сигурност.
До тези най-висши истини съществува само един достъп. А това е гласът на дълга, който ясно и гласно говори в нас: Ти трябва да направиш това и това. Този "категоричен императив" ни поставя едно задължение, от което не можем да избегнем. Но как бихме били ние в състояние да следваме едно такова задължение, ако не бихме имали една свободна воля? Наистина ние не можем да познаем устройството на нашата душа, но ние трябва да вярваме, че тя е свободна, за да може да следва своя вътрешен глас на дълга. Следователно ние нямаме върху свободата никаква познавателна сигурност както върху обектите на математиката и на естествената наука; но в замяна на това имаме една морална сигурност. Следването на категорическия императив води до добродетелта. Само чрез добродетелта може човек да постигне своето определение. Той става достоен за щастието. Следователно той трябва да може да постигне също и щастието. Защото иначе неговата добродетел би била без смисъл и значение.
към текста >>

Гьоте е именно на мнение, че в субективната познавателна способност на човека се изразява не само духът като такъв, но че самата духовна природа е тази, която си е създало в човека един орган, чрез който тя прави да се разкрият нейните тайни.
Но той не е сторил това. В горецитираната студия той казва: "Входът беше този, който ми хареса; аз не можах да се осмеля да навляза в лабиринта; за това ми пречеше ту поетическата дарба, ту човешкият ум и аз никъде не се чувствах подобрен". Обаче веднъж той рязко е изказал противоположността в една бележка, която бе публикувана едва от Ваймарското Гьотево издание от неговото наследство /Ваймарско издание, раздел 2. Том ХІ, стр. 377/: Основната грешка на Кант, мисли Гьоте, се състои в това, че той "разглежда" самата субективна познавателна способност като обект и рязко разграничава точката, където субективното се среща с обективното, но прави това не съвсем правилно". Гьоте е именно на мнение, че в субективната познавателна способност на човека се изразява не само духът като такъв, но че самата духовна природа е тази, която си е създало в човека един орган, чрез който тя прави да се разкрият нейните тайни. Човекът съвсем не говори върху природата; а природата говори в човека върху себе си. Това е убеждението на Гьоте. Така Гьоте може да каже: - Щом "станеше дума" за спора върху Кантовия възглед за света, "аз можах да застана на онази страна, която най-много прави чест на човека, и аплодирах напълно на всички приятели, които твърдяха заедно с Кант, че въпреки цялото наше познание да е свързано с опита, то все пак не произхожда изцяло от опита". Защото Гьоте вярва, че вечните закони, според които постъпва природата, се разкриват в човешкия дух; обаче затова за него те не бяха субективните закони на този дух, а обективните закони на природния ред. Ето защо той не можеше да се съгласи с Шилер, когато този последният, под влиянието на Кант, издигаше една рязка разделителна стена между царството на природната необходимост и това на свободата.
към текста >>

Между нея и всяко преходно разумно същество съществува една духовна връзка и тя самата е тази връзка сред света на разума... Аз закривам лицето си пред тебе и слагам ръката си върху устата.
Всяка действителност се превръща в един чудесен сън, без живот, за който се сънува, и без един дух, който сънува; в един сън, който зависи в един сън от себе си. Съзерцаването е сънят; мисленето, извор на всяко битие, и всяка действителност, която аз си въобразявам, тази на моето битие, на моята сила, на моите цели, е сънуването на онзи сън". Колко различно се явява на Фихте моралният ред на света, светът на вярата: "Моята воля трябва да действа направо, без какъвто и да инструмент отслабващ нейния израз, в една напълно аналогична на нея сфера, като разум върху разум, като едно духовно естество върху духовно естество; в една сфера, на която въпреки това тя има в самата себе си; следователно върху самодеен разум. Обаче самодеен разум е воля. Съобразно с това законът на свръхсетивния свят е една воля... Следователно онази възвишена воля не върви по своя път за себе си отделена от останалия миров разум. Между нея и всяко преходно разумно същество съществува една духовна връзка и тя самата е тази връзка сред света на разума... Аз закривам лицето си пред тебе и слагам ръката си върху устата. Това, което ти си за самата тебе и ми изглеждаш на самия мене, аз не мога никога да разбера, толкова сигурно както аз никога не мога сам да ставам /да се развивам/. След хиляди пъти хиляди преживени духовни светове аз ще те разбирам още все толкова малко колкото сега в тази колиба на земята. Това, което аз разбирам, то само чрез моето разбиране се превръща в нещо крайно /преходно/; и то никога не може да бъде превърнато в безкрайното чрез безкрайно възлизане и възвисяване. Ти се различаваш от крайното не по степен, а по дело. Чрез споменатото възлизане хората правят от тебе само един по-голям човек и все по-голям; никога обаче Бог, Безкрайното, което с нищо не може да бъде измерено".
към текста >>

Той чувстваше зад явната външна природа една духовна природа, за него в човешката душа са възможни изживявания, чрез които тази душа живее не само във външната изявена природа, но и сред творческите сили.
Поради това тази наука си обещава малко привърженици между вече направените мъже /между мъжете направени философи, бележка на превод. /..." Важното за Фихте е да намери едно разположение на душата, чрез което човешкият Аз да може да изживее себе си. Знанието за природата му се струва неподходящо да разкрие нещо за същността на Аза. От 15-тото до 18-тото столетие се явиха мислители, за които възникна въпросът: Какво може да бъде намерено в образа на природата? Гьоте чувстваше въпроса не по този начин. Той чувстваше зад явната външна природа една духовна природа, за него в човешката душа са възможни изживявания, чрез които тази душа живее не само във външната изявена природа, но и сред творческите сили. Гьоте търсеше идеята, която гърците търсиха, но той я търсеше не като възприемаема идея, а в едно съизживяване на мировите процеси, там, където тези процеси не са вече възприемаеми. Той търсеше в душата живота на природата. Фихте търсеше в самата душа; обаче той търсеше не там, където в душата живее природата, той търсеше съвсем непосредствено там, където душата чувствува запален своя собствен живот, безразлично с кои други процеси и същества на света се свързва този живот. С Фихте възникна един светоглед, който е насочен напълно към това, да намери един вътрешен душевен живот, който се отнася към мислителния живот на гърците както този мислителен живот се отнася към образното мислене на древните времена. В светогледа на Фихте мисълта става изживяване на Аза, както в гръцките мислители образът стана мисъл.
към текста >>

Следователно изглежда, че физическата и духовна природа на човека живеят в едно фатално раздвоение.
Фактически в човека царуват две подбуди: подбудата на сетивата и подбудата на разума. Ако човек се изостави на подбудата на сетивата, той е една играчка на желанията и страстите, накратко казано на своя егоизъм. Ако се отдаде напълно на подтика на разума, тогава той е един роб на строгата повеля на този разум, на неговата неумолима логика, на него вия категорически императив. Един човек, който иска да живее само според подбудите на сетивата, трябва да наложи мълчание на разума в себе си; един такъв, който иска да служи само на разума, трябва да умъртви сетивния живот. Ако въпреки това първи чуе разума, той му се подчинява недоброволно; ако последният чуе гласа на своите желания, той ги чувства като товар върху своя път на добродетелта. Следователно изглежда, че физическата и духовна природа на човека живеят в едно фатално раздвоение. Не съществува ли едно състояние в човека, в което и двете подбуди, тази на сетивата и тази на духа, да се намират в хармония? Шилер отговаря на този въпрос с "да". Това е състоянието, в което красивото се твори и се чувства. Който създава едно произведение на изкуството, той следва един свободен природен подтик. Той върши това от наклонност.
към текста >>

Тя не проявява никаква вяра в нея, а счита като валидна истина само това, което е взето от собствената духовна организация на човека.
Наистина аз трябва да си засвидетелствам, че съм останал верен на природата в моите спекулации дотолкова, доколкото позволява понятието за анализа: Може би даже съм и останал много по-верен от колкото нашите кантианци биха считали за позволено и възможно. Но въпреки това аз не по-малко живо чувствам безкрайното разстояние между живота и разсъждението и не мога да се въздържа, в един такъв меланхоличен момент да припиша на един недостатък на моята природа това, което в един радостен и ведър час трябва да считам само като едно единствено свойство на нещата. Но между впрочем сигурно си остава това, че поетът е единствено истинския човек и в сравнение с него и най-добрият философ е само една карикатура". Това съждение на Шилер може да се отнася само за философията на Кант, при която Шилер е имал своите опитности. Тя в много отношения отдалечава човека от природата. Тя не проявява никаква вяра в нея, а счита като валидна истина само това, което е взето от собствената духовна организация на човека. Благодарение на това всички нейни съждения са лишени от онази свежа, пълносъдържателна цветистост, която има всичко, което ние добиваме чрез непосредственото съзерцаване на природните процеси и неща. Тази философия се движи в безкръвни, студени, сиви абстракции. Тя изгубва топлината, която добиваме от непосредствения допир с нещата и съществата и я заменя със студенината на нейните отвлечени понятия. А също и в моралната област Кантовата философия показва същата противоположност по отношение на природата. Чисто разсъдъчното понятие за дълг стои пред нея като най-висшето нещо.
към текста >>

Лайбниц се стреми да разбере човешката душа като монада; Фихте не изхожда само от една идея, чрез която трябва да стане ясно що е човешката душа; той търси едно изживяване, в което тази душа да схване себе си; Шилер пита: Съществува ли едно изживяване на човешката душа, в което тя да може да чувства, как се корени в духовната действителност?
От едно такова въображение, което се чувства едно с творящите сили на природата. Понеже в модерния човек съзнанието за душата се е превърнало в себесъзнание, възниква въпросът на светогледа: Как себесъзнанието изживява себе си живо така, че неговото изживяване да знае, че се на мира в творчеството на живите мирови сили? Шилер е отговорил на този въпрос по свой начин, като е взел за себе си под внимание художественото чувство като идеал. И това чувство човешкото себесъзнание изпитва своето родство с това, което се намира над простия образ на природата. В него човекът се чувства обзет от духа, когато се отдава на природата като природно и сетивно същество. Лайбниц се стреми да разбере човешката душа като монада; Фихте не изхожда само от една идея, чрез която трябва да стане ясно що е човешката душа; той търси едно изживяване, в което тази душа да схване себе си; Шилер пита: Съществува ли едно изживяване на човешката душа, в което тя да може да чувства, как се корени в духовната действителност? Гьоте изживява в себе си идеи, които за него представляват същевременно природни идеи. В Гьоте, Фихте, Шилер в душата се оформи борейки се изживяната идея, бихме искали също да кажем: Идейното изживяване в душата; при гърците това ставаше с възприеманата идея, с идейното възприятие. Възгледът за света и живота, който съществуваше в Гьоте по наивен начин и към който Шилер се стремеше по всички околни пътища на мисленето, няма нужда от една общовалидна истина, която вижда своя идеал в математиката: Той е задоволен от другата истина, която се получава за нашия дух от непосредственото общение с действителния свят. Познанията, които Гьоте почерпи от съзерцаването на произведенията на изкуството в Италия, нямаха несъмнено онази безусловна сигурност като теоремите на математиката. Но в замяна на това те бяха по-малко отвлечени.
към текста >>

Възгледът за света и живота, който съществуваше в Гьоте по наивен начин и към който Шилер се стремеше по всички околни пътища на мисленето, няма нужда от една общовалидна истина, която вижда своя идеал в математиката: Той е задоволен от другата истина, която се получава за нашия дух от непосредственото общение с действителния свят.
И това чувство човешкото себесъзнание изпитва своето родство с това, което се намира над простия образ на природата. В него човекът се чувства обзет от духа, когато се отдава на природата като природно и сетивно същество. Лайбниц се стреми да разбере човешката душа като монада; Фихте не изхожда само от една идея, чрез която трябва да стане ясно що е човешката душа; той търси едно изживяване, в което тази душа да схване себе си; Шилер пита: Съществува ли едно изживяване на човешката душа, в което тя да може да чувства, как се корени в духовната действителност? Гьоте изживява в себе си идеи, които за него представляват същевременно природни идеи. В Гьоте, Фихте, Шилер в душата се оформи борейки се изживяната идея, бихме искали също да кажем: Идейното изживяване в душата; при гърците това ставаше с възприеманата идея, с идейното възприятие. Възгледът за света и живота, който съществуваше в Гьоте по наивен начин и към който Шилер се стремеше по всички околни пътища на мисленето, няма нужда от една общовалидна истина, която вижда своя идеал в математиката: Той е задоволен от другата истина, която се получава за нашия дух от непосредственото общение с действителния свят. Познанията, които Гьоте почерпи от съзерцаването на произведенията на изкуството в Италия, нямаха несъмнено онази безусловна сигурност като теоремите на математиката. Но в замяна на това те бяха по-малко отвлечени. Обаче Гьоте стоеше пред тях с чувството: Тук има необходимост, тук е Бог. За Гьоте не съществуваше една истина в смисъла, че тя е нещо различно от онова, което се изявява също и в съвършеното произведение на изкуството. Това, което изкуството въплъщава с неговите технически средства: Глина, мрамор, цвят, ритъм и т.н., то е взето от същия източник на истината, от който черпи и философът, който обаче не разполага с непосредствено нагледните средства за изразяване, а единствено с мисълта, с идеята.
към текста >>

Познанията, които Гьоте почерпи от съзерцаването на произведенията на изкуството в Италия, нямаха несъмнено онази безусловна сигурност като теоремите на математиката.
В него човекът се чувства обзет от духа, когато се отдава на природата като природно и сетивно същество. Лайбниц се стреми да разбере човешката душа като монада; Фихте не изхожда само от една идея, чрез която трябва да стане ясно що е човешката душа; той търси едно изживяване, в което тази душа да схване себе си; Шилер пита: Съществува ли едно изживяване на човешката душа, в което тя да може да чувства, как се корени в духовната действителност? Гьоте изживява в себе си идеи, които за него представляват същевременно природни идеи. В Гьоте, Фихте, Шилер в душата се оформи борейки се изживяната идея, бихме искали също да кажем: Идейното изживяване в душата; при гърците това ставаше с възприеманата идея, с идейното възприятие. Възгледът за света и живота, който съществуваше в Гьоте по наивен начин и към който Шилер се стремеше по всички околни пътища на мисленето, няма нужда от една общовалидна истина, която вижда своя идеал в математиката: Той е задоволен от другата истина, която се получава за нашия дух от непосредственото общение с действителния свят. Познанията, които Гьоте почерпи от съзерцаването на произведенията на изкуството в Италия, нямаха несъмнено онази безусловна сигурност като теоремите на математиката. Но в замяна на това те бяха по-малко отвлечени. Обаче Гьоте стоеше пред тях с чувството: Тук има необходимост, тук е Бог. За Гьоте не съществуваше една истина в смисъла, че тя е нещо различно от онова, което се изявява също и в съвършеното произведение на изкуството. Това, което изкуството въплъщава с неговите технически средства: Глина, мрамор, цвят, ритъм и т.н., то е взето от същия източник на истината, от който черпи и философът, който обаче не разполага с непосредствено нагледните средства за изразяване, а единствено с мисълта, с идеята. "Поезията сочи към тайните на природата и се стреми да ги разреши чрез образа.
към текста >>

Неговият идеал не е нужно да бъде кантианският, един веднъж завинаги затворен теоретически възглед по образа на математиката.
Шилер полага усилия да оправдае по отношение Кант този преход. * * * * * Вътрешният съюз, който бе сключен от Гьоте, Шилер и техните съвременници между поезията и светогледа, отне на последния в началото на нашето столетие безжизнения отпечатък, в който той трябва да дойде, ако се движи само в областта на абстрахиращия ум. Този съюз даде като свой резултат вярата, че в светогледа има един личен, индивидуален елемент. Човекът има възможност да създаде своето отношение към света съобразно своята особеност и въпреки това да се потопи в действителността, а на един чисто фантастичен схематичен свят. Неговият идеал не е нужно да бъде кантианският, един веднъж завинаги затворен теоретически възглед по образа на математиката. Само от духовната атмосфера на едно такова възвишаващо човешката индивидуалност убеждение може да се роди една представа като тази на Жан Паул /1763-1825 г./: "Сърцето на гения, на когото служат всички бляскави и спомагателни сили, има и дава един истински признак, а именно един нов възглед за света и за живота". Как характерната черта на най-високо развития човек, на гения, би могла да създаде един нов възглед за света и живота, ако би съществувал само един истински, общовалиден светоглед, ако светът на представите би имал само една форма? Жан Паул е своего рода един защитник на Гьотевия възглед, че човекът изживява вътре в себе си най-висшата форма на съществуването. Той пише на Якоби: "Всъщност ние не вярваме в божествената свобода, в Бога, в добродетелта, а ги виждаме действително като вече дадени или даващи се, и това виждане е именно едно знание, и то едно по-висше знание, докато знанието на ума се отнася за едно по-нисше виждане. Бихме искали да на речем разума единствено положително, защото всяка положителност на сетивността се разтваря накрая в духовността и умът се занимава вечно само с относителното, което по себе си не е нищо, поради което пред Бога повечето или по-малкото и всички степени на сравнение отпадат".
към текста >>

Само от духовната атмосфера на едно такова възвишаващо човешката индивидуалност убеждение може да се роди една представа като тази на Жан Паул /1763-1825 г./: "Сърцето на гения, на когото служат всички бляскави и спомагателни сили, има и дава един истински признак, а именно един нов възглед за света и за живота".
* * * * * Вътрешният съюз, който бе сключен от Гьоте, Шилер и техните съвременници между поезията и светогледа, отне на последния в началото на нашето столетие безжизнения отпечатък, в който той трябва да дойде, ако се движи само в областта на абстрахиращия ум. Този съюз даде като свой резултат вярата, че в светогледа има един личен, индивидуален елемент. Човекът има възможност да създаде своето отношение към света съобразно своята особеност и въпреки това да се потопи в действителността, а на един чисто фантастичен схематичен свят. Неговият идеал не е нужно да бъде кантианският, един веднъж завинаги затворен теоретически възглед по образа на математиката. Само от духовната атмосфера на едно такова възвишаващо човешката индивидуалност убеждение може да се роди една представа като тази на Жан Паул /1763-1825 г./: "Сърцето на гения, на когото служат всички бляскави и спомагателни сили, има и дава един истински признак, а именно един нов възглед за света и за живота". Как характерната черта на най-високо развития човек, на гения, би могла да създаде един нов възглед за света и живота, ако би съществувал само един истински, общовалиден светоглед, ако светът на представите би имал само една форма? Жан Паул е своего рода един защитник на Гьотевия възглед, че човекът изживява вътре в себе си най-висшата форма на съществуването. Той пише на Якоби: "Всъщност ние не вярваме в божествената свобода, в Бога, в добродетелта, а ги виждаме действително като вече дадени или даващи се, и това виждане е именно едно знание, и то едно по-висше знание, докато знанието на ума се отнася за едно по-нисше виждане. Бихме искали да на речем разума единствено положително, защото всяка положителност на сетивността се разтваря накрая в духовността и умът се занимава вечно само с относителното, което по себе си не е нищо, поради което пред Бога повечето или по-малкото и всички степени на сравнение отпадат". Жан Паул не иска да му се отнеме правото да изживява истината вътре в себе си и за целта да трябва да постави в движение всички душевни сили, не само логическия ум.
към текста >>

В лицето на своите представители епохата търси зад външния сетивен свят по-висшата духовна природа, онази духовна природа, в която се корени себесъзнателната душа, която не може да се корени във външната действителност на сетивата.
Нима всеки човек не поетизира и не се стреми всяка една минута? " Занимаващият се само със себе си Аз може да стигне до най-висшата истина: "На човека му се струва, че е заангажиран в един разговор и някое непознато същество го подбужда по един чудесен начин да развие най-явните мисли". Всъщност романтиците не искаха нищо друго, освен това, което и самите Гьоте и Шилер биха направили свое вероизповедание: Един възглед за човека, който го прави да изглежда колкото е възможно съвършен и свободен. Новалис изживява своите съчинения и съзерцания от едно душевно настроение, което се отнася към образа на света както това на Фихте. Обаче Фихтевият дух действа в най-резките разграничения на чистите понятия; този на Новалис от пълнотата на една душевност, която чувства там, където другите мислят, живее в любов там, където другите искат да обхванат в идеи съществата и процесите на света. В лицето на своите представители епохата търси зад външния сетивен свят по-висшата духовна природа, онази духовна природа, в която се корени себесъзнателната душа, която не може да се корени във външната действителност на сетивата. Новалис чувства себе си, изживява себе си в по-висшата духовна природа. Това, което изказва, той го чувствува чрез присъщата му първична гениалност като откровение на самата тази духовна природа. Той си отбелязва: "Някой успя да повдигне булото на богинята от Саис, но какво видя той? Той видя чудо на чудесата самия себе си". Новалис изразява, как той чувства духовната тайна зад сетивния свят и човешкото себесъзнание като орган, чрез който тази тайна казва: - Това съм аз, когато изразява това чувство с думите: "Фактически светът на духовете е отворен за нас, той е винаги явен.
към текста >>

Новалис чувства себе си, изживява себе си в по-висшата духовна природа.
" Занимаващият се само със себе си Аз може да стигне до най-висшата истина: "На човека му се струва, че е заангажиран в един разговор и някое непознато същество го подбужда по един чудесен начин да развие най-явните мисли". Всъщност романтиците не искаха нищо друго, освен това, което и самите Гьоте и Шилер биха направили свое вероизповедание: Един възглед за човека, който го прави да изглежда колкото е възможно съвършен и свободен. Новалис изживява своите съчинения и съзерцания от едно душевно настроение, което се отнася към образа на света както това на Фихте. Обаче Фихтевият дух действа в най-резките разграничения на чистите понятия; този на Новалис от пълнотата на една душевност, която чувства там, където другите мислят, живее в любов там, където другите искат да обхванат в идеи съществата и процесите на света. В лицето на своите представители епохата търси зад външния сетивен свят по-висшата духовна природа, онази духовна природа, в която се корени себесъзнателната душа, която не може да се корени във външната действителност на сетивата. Новалис чувства себе си, изживява себе си в по-висшата духовна природа. Това, което изказва, той го чувствува чрез присъщата му първична гениалност като откровение на самата тази духовна природа. Той си отбелязва: "Някой успя да повдигне булото на богинята от Саис, но какво видя той? Той видя чудо на чудесата самия себе си". Новалис изразява, как той чувства духовната тайна зад сетивния свят и човешкото себесъзнание като орган, чрез който тази тайна казва: - Това съм аз, когато изразява това чувство с думите: "Фактически светът на духовете е отворен за нас, той е винаги явен. Ако внезапно бихме станали талкова еластични, колкото би било нужно, ние бихме се видели сред този свят".
към текста >>

Това, което изказва, той го чувствува чрез присъщата му първична гениалност като откровение на самата тази духовна природа.
Всъщност романтиците не искаха нищо друго, освен това, което и самите Гьоте и Шилер биха направили свое вероизповедание: Един възглед за човека, който го прави да изглежда колкото е възможно съвършен и свободен. Новалис изживява своите съчинения и съзерцания от едно душевно настроение, което се отнася към образа на света както това на Фихте. Обаче Фихтевият дух действа в най-резките разграничения на чистите понятия; този на Новалис от пълнотата на една душевност, която чувства там, където другите мислят, живее в любов там, където другите искат да обхванат в идеи съществата и процесите на света. В лицето на своите представители епохата търси зад външния сетивен свят по-висшата духовна природа, онази духовна природа, в която се корени себесъзнателната душа, която не може да се корени във външната действителност на сетивата. Новалис чувства себе си, изживява себе си в по-висшата духовна природа. Това, което изказва, той го чувствува чрез присъщата му първична гениалност като откровение на самата тази духовна природа. Той си отбелязва: "Някой успя да повдигне булото на богинята от Саис, но какво видя той? Той видя чудо на чудесата самия себе си". Новалис изразява, как той чувства духовната тайна зад сетивния свят и човешкото себесъзнание като орган, чрез който тази тайна казва: - Това съм аз, когато изразява това чувство с думите: "Фактически светът на духовете е отворен за нас, той е винаги явен. Ако внезапно бихме станали талкова еластични, колкото би било нужно, ние бихме се видели сред този свят".
към текста >>

Новалис изразява, как той чувства духовната тайна зад сетивния свят и човешкото себесъзнание като орган, чрез който тази тайна казва: - Това съм аз, когато изразява това чувство с думите: "Фактически светът на духовете е отворен за нас, той е винаги явен.
В лицето на своите представители епохата търси зад външния сетивен свят по-висшата духовна природа, онази духовна природа, в която се корени себесъзнателната душа, която не може да се корени във външната действителност на сетивата. Новалис чувства себе си, изживява себе си в по-висшата духовна природа. Това, което изказва, той го чувствува чрез присъщата му първична гениалност като откровение на самата тази духовна природа. Той си отбелязва: "Някой успя да повдигне булото на богинята от Саис, но какво видя той? Той видя чудо на чудесата самия себе си". Новалис изразява, как той чувства духовната тайна зад сетивния свят и човешкото себесъзнание като орган, чрез който тази тайна казва: - Това съм аз, когато изразява това чувство с думите: "Фактически светът на духовете е отворен за нас, той е винаги явен. Ако внезапно бихме станали талкова еластични, колкото би било нужно, ние бихме се видели сред този свят".
към текста >>

14. КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА GA_18_1 Загадки на философията

Чрез тази негова духовна особеност той беше призван да продължи Фихтевите ходове на мислите.
Той трябва да го създаде. Духът на Шелинг имаше особени заложби за такова създаване. При него всички духовни сили се стремят към фантазия. Той е един изобретателен ум нямащ подобен на себе си. Обаче неговата фантазия не произвежда образи, както художествената, а понятия и идеи. Чрез тази негова духовна особеност той беше призван да продължи Фихтевите ходове на мислите. С неговата взискателност към истината той беше стигнал до душевния център на човека, до "Аза". Ако този "Аз" трябва да бъде точката, от която извира светогледът, тогава онзи, който стои на това становище, трябва да бъде също така в състояние, изхождайки от Аза да стигне до пълносъдържателните мисли върху света и живота. Това може да стане само с помощта на фантазията. Фихте не разполагаше с тази фантазия. Ето защо той остана през целия си живот на положението, да сочи към Аза и да казва, как този Аз трябва да добие едно съдържание от мисли; обаче самият той не можеше да му даде едно такова съдържание.
към текста >>

В единия случай аз се занимавам с природата, в другия с духовна наука.
Съществуват две възможности да опишем единното същество, което е същевременно дух и природа. Едната е: аз показвам природните закони, които действително са в действие. Или показвам, как постъпва духът, за да стигне до тези закони. И двата пъти ме ръководи едно и също нещо. Единият път закономерността ми показва, как тя действа в природата; другият път духът ми показва, какво предприема той, за да си представи същата закономерност. В единия случай аз се занимавам с природата, в другия с духовна наука. Как тези двете принадлежат една на друга, Шелинг описва това по един привлекателен начин: "Необходимата тенденция на всяка духовна наука е да стигне от природата до идейната същност. Това и нищо друго не стои на основата на стремежа, да се внесе теория в природните явления. Най-високото усъвършенстване на естествената наука би било съвършеното одухотворение на всички природни закони и превръщането им в закони на виждането и на мисленето. Явленията /материалното/ трябва да изчезнат напълно и да останат само законите /формалното/. Ето защо става така, че колкото повече в самата природа излиза наяве закономерността, толкова повече изчезва обвивката, самите явления стават по-духовни и накрая престават напълно.
към текста >>

Как тези двете принадлежат една на друга, Шелинг описва това по един привлекателен начин: "Необходимата тенденция на всяка духовна наука е да стигне от природата до идейната същност.
Едната е: аз показвам природните закони, които действително са в действие. Или показвам, как постъпва духът, за да стигне до тези закони. И двата пъти ме ръководи едно и също нещо. Единият път закономерността ми показва, как тя действа в природата; другият път духът ми показва, какво предприема той, за да си представи същата закономерност. В единия случай аз се занимавам с природата, в другия с духовна наука. Как тези двете принадлежат една на друга, Шелинг описва това по един привлекателен начин: "Необходимата тенденция на всяка духовна наука е да стигне от природата до идейната същност. Това и нищо друго не стои на основата на стремежа, да се внесе теория в природните явления. Най-високото усъвършенстване на естествената наука би било съвършеното одухотворение на всички природни закони и превръщането им в закони на виждането и на мисленето. Явленията /материалното/ трябва да изчезнат напълно и да останат само законите /формалното/. Ето защо става така, че колкото повече в самата природа излиза наяве закономерността, толкова повече изчезва обвивката, самите явления стават по-духовни и накрая престават напълно. Оптическите явления не са нищо друго освен една геометрия, чиито линии са теглени от светлината и самата тази светлина е вече двузначна материалност.
към текста >>

Духовните дейности на човека: Мислителното съзерцание на света и художественото творчество, се явяват на Шелинг не само като индивидуални дейности на отделната личност, а когато се схващат в тяхното най-висше значение, те са действия на първичното същество, на Духа на света,... Шелинг описва в истински дитирамбични изречения чувството, което оживява в душата, когато тя съзира, че нейният живот не е само един индивидуален, ограничен в една точка на вселената живот, но, че нейната работа е всеобща духовна работа.
В създаването на произведението на изкуството и в наслаждението от него се явява вътрешното проникване на идеята с това, което се открива на сетивата. Следователно, за възгледа на Шелинг природата, изкуството и светогледът /философията/ стоят така едни срещу други, че природата предлага готовите, външни произведения, светогледът произвеждащите идеи, а изкуството и двете в едно хармонично задружно действие. Художествената дейност стои по средата между творящата природа, която произвежда, без да знае по идеите, на основата на които тя твори, и мислещия дух, който знае тези идеи, без обаче да може с тяхна помощ да създаде нещата. Шелинг изразява това в изречението: "Идеалистичният свят на изкуство то и действителният свят на обектите са следователно произведения на една и съща дейност; срещата и на двете /на съзнателната и несъзнателната/ без съзнание дава действителния свят, със съзнание естетическия свят. Обективният свят е първичната, още лишена от съзнание поезия на духа, общият орган на философията и ключовият камък на целия свод – философията на изкуството. Духовните дейности на човека: Мислителното съзерцание на света и художественото творчество, се явяват на Шелинг не само като индивидуални дейности на отделната личност, а когато се схващат в тяхното най-висше значение, те са действия на първичното същество, на Духа на света,... Шелинг описва в истински дитирамбични изречения чувството, което оживява в душата, когато тя съзира, че нейният живот не е само един индивидуален, ограничен в една точка на вселената живот, но, че нейната работа е всеобща духовна работа. Когато тя казва: Аз зная, аз познавам, в по-висш смисъл това значи мировият Дух си спомня за своята работа преди съществуването на нещата; и когато тя произвежда едно произведение на изкуството, това значи: Мировият Дух повтаря в малък размер същото нещо, което той е произвел при създаването на природното цяло в голям мащаб. "Следователно душата в човека не е принципът на индивидуалността, а това, чрез което той се издига над всяка себичност, чрез което той е способен да пожертва своето себе, способен е на безкористна любов, и, което е най-висшето, способен е да съзерцава и да познава същността на нещата, а също така и да твори в изкуството. Тя не се занимава вече с материята, нито общува непосредствено с нея, а само с духа, като живот на нещата. Даже когато се явява в тялото, тя е въпреки това свободна от тялото, съзнанието за което в нея само плува в най-красивите образи като един лек сън, от което тя не е смущавана. Тя не е никакво свойство, никаква способност, или нещо особено от този народ; тя не знае, но тя е науката, тя не е добра, а е добротата, тя не е красива, каквото може да бъде и тялото, но тя е самата красота".
към текста >>

Един Бог, който е само ясен, чист разум, се явява като олицетворена математика; напротив един Бог, който при сътворението на света не може да постъпи според чистия разум, а постоянно има да се бори с небожественото, може "да бъде считан като едно напълно лично, живо същество".
Той упреква Спиноза в "нежизнеността на неговата система, и безсърдечността на формата, в бедността на понятията и изразите, в неумолимата сигурност на определенията, която отлично се понася с отвлечения начин на разглеждане". Ето защо Шелинг намира Спинозовия "механичен възглед за природата" напълно последователен. Обаче природата съвсем не показва тази последователност. "Цялата природа ни казва, че тя съвсем не съществува по силата на една чисто геометрична необходимост, в нея няма ясен, чист разум, а личност и дух, иначе геометричният ум, който така дълго е царувал, би отдавна я проникнал и би трябвало да потвърди повече своя идол на всеобщи и вечни природни закони, отколкото това е станало досега, тъй като ежедневно все повече трябва да познае нерационалното отношение на природата към него". Както човекът не е само ум и разум, а съединява в себе си и други способности и сили, така, в смисъла на Шелинг, трябва да бъде и при първичното божествено Същество. Един Бог, който е само ясен, чист разум, се явява като олицетворена математика; напротив един Бог, който при сътворението на света не може да постъпи според чистия разум, а постоянно има да се бори с небожественото, може "да бъде считан като едно напълно лично, живо същество". Неговият живот има най-голяма аналогия с човешкия. Както човекът се стреми да победи несъвършенството в себе си и преследва един идеал на съвършенство: Така ние си представяме един такъв Бог като вечно водещ борба и неговата дейност е прогресивното побеждаване на небожественото. Шелинг сравнява бога на Спиноза с "най-древните образи на божествата, които, колкото по-малко говореха от тях индивидуално-живите черти, толкова по-тайнствени се явяваха". Шелинг дава на своя бог все по-индивидуални черти. Той ги описва като един човек, когато казва: "- Когато размислим за ужасното в природата и в духовния свят и много повечето, което изглежда ни протяга една благоволителна ръка, която ни закриля, тогава не можем да се съмняваме, че Бог царува над един свят на ужасите и можем да наречем Бога според това, което е скрито в него и чрез него, не в несъщинския, а в същинския смисъл ужасният, страшният".
към текста >>

И Шелинг имаше смелостта, да обясни като божествени не само идейното съдържание на Аза, а цялата човешка духовна личност.
Философите търсеха да се задоволят с това, което е границите на наблюдението и на мисленето. Но докато изхождайки от необходимостта на едно такова скромно задоволяване Кант заключи, че върху отвъдните неща не може да се знае нищо, следкантианците обясняваха: Тъй като наблюдението и мисленето не сочат към никакво отвъдно божествено, те самите са божественото. И между тези, които обясняваха подобно нещо, Шелинг беше най-енергичният. Фихте прие всичко вътре в азовостта; Шелинг разпростря азовостта над всичко. Той не искаше както Фихте да покаже, че азовостта е всичко, а напротив, че всичко е азовост. И Шелинг имаше смелостта, да обясни като божествени не само идейното съдържание на Аза, а цялата човешка духовна личност. Той направи божествен не само човешкия разум, а направи от човешкото жизнено съдържание божествено лично същество. Антропоморфизъм се нарича едно обяснение на света, което изхожда от човека и си представя, че на основата на протичането на света в цяло стои едно същество, което го управлява така, както човекът управлява своите действия. Антропоморфически обяснява света и онзи, който поставя на основата на събитията един всеобщ миров разум. Защото този всеобщ миров разум не е нищо друго освен човешкият разум, който е бил направен всеобщ. Когато Гьоте казва: "- Човекът никога не разбира, колко антропоморфичен е той", той мисли за това, че в най-простите изказвания, които правим върху природата, се съдържат скрити антропоморфизми.
към текста >>

Цялата духовна физиономия на Георг Вилхелм Фридрих Хегел /1770-1831 г.
/; и той казва по-нататък: "- Докато тя има едно верую, едно учение, една догматика, тя има това, с което философията може да се занимава и в което като такава тя може да се съедини с религията. Но това не трябва отново да се взема според отделящия лош ум, в който е обхваната съвременната религиозност и според който тя си представя и двете така, че едната изключва другата или че те въобще са така разделени, че могат да се съединят само отвън. Напротив в досегашното състояние положението е такова, че религията може без философия, но философията не може без религия, а напротив включва в себе си тази последната. Истинската религия, религията на духа, трябва да има нещо такова, едно съдържание; духът е по същество съзнание, следователно той е обективно съдържание; като чувство той е най-необективното съдържание в самия себе си и само най-висшата степен на съзнанието, даже в една форма на душата, която е общо на животните. Само мисленето превръща душата, с която и животните са надарени, в дух; и философията е само едно съзнание върху онова съдържание, върху духа и неговата истина, също и вън формата и вида на онази същност, която го различава от животното и го прави способен за религия". Цялата духовна физиономия на Георг Вилхелм Фридрих Хегел /1770-1831 г. / застана пред нашия дух, когато чуваме от него такива думи, чрез които той искаше да изрази ясно и рязко, че в мисленето, което има съзнание за себе си, той вижда най-висшата дейност на човека, онази, чрез която този последният единствено може да добие едно становище към най-висшите въпроси. Хегел обясняваше чувството на зависимост, считано от Шлайермахер като творец на религиозността, за истински животинско; и той се изказа парадоксално: ако това чувство на зависимост трябваше да съставлява същността на християнството, тогава кучето би било най-добрият християнин. Хегел е една личност, която живее изцяло в елемента на мисленето. "Понеже човекът е мислещо същество, както здравият човешки ум така и философията не ще се оставят да им се отнеме правото да се издигнат от емпирическия възглед за света до Бога. Това издигане няма на своята основа нищо друго, освен мислителното, а не просто сетивното, животинско съзерцаване на света".
към текста >>

Това мислене, което не се позовава на нищо външно, на никакъв предмет, се явява на Грилнарцер като един унищожител на мисленето, което ни дава изменения върху разпрострените във време и пространство разнообразни неща на сетивната и духовната действителност.
Но ако искаме да се издигнем до най-високата гледна точка, до която може да възлезе човек, тогава ние трябва също да се страхуваме да запитаме също още, що е самата мисъл. Но за целта ние нямаме никакво друго средство освен само пак мисълта. Следователно в най-висшето познание мисълта схваща самата себе си. Тя не пита вече за едно съвпадение с нещо друго. Тя има работа единствено само със себе си. Това мислене, което не се позовава на нищо външно, на никакъв предмет, се явява на Грилнарцер като един унищожител на мисленето, което ни дава изменения върху разпрострените във време и пространство разнообразни неща на сетивната и духовната действителност. Но както живописецът не разрушава природата, когато предава нейните линии и багри върху платното, така и мислителят не разрушава идеите на природата, когато ги изразява в тяхната духовна чистота. Знаменателно е, че някои хора искат да виждат именно в мисленето един враждебен на действителността елемент, защото то абстрахира от пълнотата на сетивното съдържание. Но не абстрахира ли живописецът, когато той предава само багри, тон и линии, от всички останали признаци на един предмет? Хегел е посрещал всички подобни възражения със своето прекрасно шегуване. Когато действащото в света първично същество "се подхлъзва и от почвата върху която се разхожда, пада във водата, то се превръща в една риба, в нещо органическо, живо.
към текста >>

Но както живописецът не разрушава природата, когато предава нейните линии и багри върху платното, така и мислителят не разрушава идеите на природата, когато ги изразява в тяхната духовна чистота.
Но за целта ние нямаме никакво друго средство освен само пак мисълта. Следователно в най-висшето познание мисълта схваща самата себе си. Тя не пита вече за едно съвпадение с нещо друго. Тя има работа единствено само със себе си. Това мислене, което не се позовава на нищо външно, на никакъв предмет, се явява на Грилнарцер като един унищожител на мисленето, което ни дава изменения върху разпрострените във време и пространство разнообразни неща на сетивната и духовната действителност. Но както живописецът не разрушава природата, когато предава нейните линии и багри върху платното, така и мислителят не разрушава идеите на природата, когато ги изразява в тяхната духовна чистота. Знаменателно е, че някои хора искат да виждат именно в мисленето един враждебен на действителността елемент, защото то абстрахира от пълнотата на сетивното съдържание. Но не абстрахира ли живописецът, когато той предава само багри, тон и линии, от всички останали признаци на един предмет? Хегел е посрещал всички подобни възражения със своето прекрасно шегуване. Когато действащото в света първично същество "се подхлъзва и от почвата върху която се разхожда, пада във водата, то се превръща в една риба, в нещо органическо, живо. Когато сега то също така се подхлъзва и пада в чистото мислене защото също и чистото мислене не трябва да бъде негова почва -, то трябва, цопвайки в това мислене, да стане нещо лошо, ограничено, за което всъщност трябва да се срамуваме да говорим, ако това не би станало полуслужебно и понеже не трябва да отричаме, че съществува една логика.
към текста >>

15. РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_1 Загадки на философията

Той се старае да приложи математиката към психологията.
И всъщност цялата негова представа за света е родена от математически представи. Едно число не се изменя, когато то става член на една математическа операция. Три си остава три, независимо от това, дали се прибавя към четири или се изважда от седем. Както числата стоят в една аритметическа операция, така стоят и простите същества в отношенията, които се образуват между тях. Ето защо за Хербарт и психологията става един пример на изчисление. Той се старае да приложи математиката към психологията. Той изчислява, как представите се обуславят взаимно, как те действат едни върху други, какви резултати доставят те чрез тяхното съжителство. За него "Азът" не е духовната същност, която долавяме в нашето себесъзнание, а резултат на едно съвместно действие на всички представи, следователно той не е нищо друго освен един сбор, най-висш израз от отношения. Ние не знаем нищо за простото същество, което стои на основата на нашия душевен живот, но за нас се явяват постоянните отношения на този душевен живот, на това просто същество на основата на душевния живот с други същества. Следователно в тази игра от отношения е заплетено едно същество. Това се изразява във факта, че всички те се стремят към един център и този център е мисълта за Аза.
към текста >>

За него "Азът" не е духовната същност, която долавяме в нашето себесъзнание, а резултат на едно съвместно действие на всички представи, следователно той не е нищо друго освен един сбор, най-висш израз от отношения.
Три си остава три, независимо от това, дали се прибавя към четири или се изважда от седем. Както числата стоят в една аритметическа операция, така стоят и простите същества в отношенията, които се образуват между тях. Ето защо за Хербарт и психологията става един пример на изчисление. Той се старае да приложи математиката към психологията. Той изчислява, как представите се обуславят взаимно, как те действат едни върху други, какви резултати доставят те чрез тяхното съжителство. За него "Азът" не е духовната същност, която долавяме в нашето себесъзнание, а резултат на едно съвместно действие на всички представи, следователно той не е нищо друго освен един сбор, най-висш израз от отношения. Ние не знаем нищо за простото същество, което стои на основата на нашия душевен живот, но за нас се явяват постоянните отношения на този душевен живот, на това просто същество на основата на душевния живот с други същества. Следователно в тази игра от отношения е заплетено едно същество. Това се изразява във факта, че всички те се стремят към един център и този център е мисълта за Аза. Хербарт е един представител на по-новото развитие на светогледите в един смисъл различен от този на Гьоте, Шилер, Шелинг, Фихте, Хегел. Тези последните търсят едно изобразяване на себесъзнателната душа в един образ на света, който може да съдържа тази себесъзнателна душа.
към текста >>

В Хербарт се бори духовната цел на времето; неговата духовна сила не е достатъчна, за да разбере в една достатъчна форма тази борба и да я изрази.
При светогледа на Хербарт можем да видим, какви трудности израстват за мисленето, когато то иска да разбере, какво е станало то по неговата същност в развитието на човечеството. Поставен бе Хегел, Хербарт изглежда като някой, който напразно се бори за постигането на една цел, която другият счита, че е постигнал. Хербартовите мислителни построения са един опит да копира отвън това което Хегел иска да изобрази във вътрешно съизживяване. За основния характер на по-новия светогледен живот от значение са също и мислители като Хербарт. Те сочат към целта, която трябва да бъде постигната, именно чрез това, че изявяват неподходящите средства за тази цел. В Хербарт се бори духовната цел на времето; неговата духовна сила не е достатъчна, за да разбере в една достатъчна форма тази борба и да я изрази. Напредъкът на развитието на светогледите показва, че винаги в това развитие наред с личностите, които стоят на висотата на импулсите на епохата, влизат в действие и такива, които развиват светогледи от неразбирането на тези импулси. Ние можем много добре да наречем такива светогледи реакционни. Хербарт изпада обратно в схващането на Лайбниц. Неговото просто душевно същество е неизменимо. То не се ражда, не умира.
към текста >>

Те не искат да оставят това мислене да бъде считано като най-висшата духовна проява на човека.
Живата воля като творческа сила може действително да произведе нещо; а чистата мисъл е безсилна и абстрактна. Трандорф също прави от тази жива воля своя изходна точка. Светът може да бъде обяснен не от сянкообразните идеи, а пълносилната воля трябва да обхване тези идеи, за да създаде действително съществувание. Най-дълбокото съдържание на света се разкрива на човека не в мислителното разбиране, а в едно възбуждане на чувствата, в любовта, чрез която отделният човек се отдава на Цялото, на Волята царуваща във всемира. Ние виждаме съвсем ясно: Всички тези мислители се стараят да победят мисленето и неговия обект, чистата идея. Те не искат да оставят това мислене да бъде считано като най-висшата духовна проява на човека. За да бъде разбрано Първичното същество на света, Трандорф иска то да бъде не познавано, а любено. То трябва да бъде обект не на разума, а на чувствата. Тези философи вярват, че чрез ясното, чисто мислене се разрушава топлото, религиозно отдаване на първичните сили на съществуването. На основата на тази последна представа стои едно криво схващане в онези възгледи, които след смъртта на Хегел се наложиха относно неговото становище към религията. Неяснотата, която взе надмощие относно това становище, разцепи привържениците на Хегел в една партия, която виждаше в неговия светоглед една здрава опора на откровеното християнство, и в една такава, която използува неговото учение именно за да заличи християнските възгледи и да ги замени чрез един коренно свободен по дух възглед.
към текста >>

16. БОРБАТА ЗА ДУХА GA_18_2 Загадки на философията

Под властта на това чувство той писа накрая на своята "Енциклопедия на философските науки" думите: "Понятието на философията е мислещата се идея, знаещата истина... По този начин науката се е върнала обратно до своето начало и логическото е нейният резултат, като духовна същност, която се е оказала като съществуваща по себе си и за себе си истина".
БОРБАТА ЗА ДУХА Хегел се чувстваше достигнал със своето построение от мисли до целта, към която се беше стремило развитието на светогледите, откакто то полагаше усилия да овладее сред изживяването на мислите загадъчните въпроси на съществуването. Под властта на това чувство той писа накрая на своята "Енциклопедия на философските науки" думите: "Понятието на философията е мислещата се идея, знаещата истина... По този начин науката се е върнала обратно до своето начало и логическото е нейният резултат, като духовна същност, която се е оказала като съществуваща по себе си и за себе си истина". Да изживее себе си мисълта, това според мнението на Хегел и неговия смисъл трябва да даде на човешката душа съзнанието, че се намира при нейния истински извор. И черпейки от този първоизточник и изпълвайки се от него с мисли, тя живее в нейната истинска същност и същевременно в същността на природата. Защото тази природа е също така откровение на мисълта както и самата душа. През явленията на природата светът на мислите гледа душата; и душата обхваща в себе си силата на мисълта, така че знае себе си едно с всеки процес на света. Душата вижда своето тясно себесъзнание разширено чрез това, че в нея самият свят гледа себе си със знание.
към текста >>

Изграждащият един идеалистичен светоглед се намира в това отношение в положението на математиката, който е достатъчно само да каже, чрез каква операция на мисълта един кръг се превръща в една елипса или тази последната в една парабола или хипербола.
Вярваше се, така се изразява той, че достатъчно е само маймуната да се изправи и да започне да върви на задните си крайници и тя може да стане човек. Мислещите съобразно резултатите на естествените науки хора живееха в едни начин на мисленето съвършено различен от този на хегелианците. Тези последните можеха да останат в техния идеен свят. Те можеха да развият тяхната идея за човека от идеята на маймуната, без да се грижат за това, как природата извършва това, да направи защото в действителния свят човекът да се роди наред с маймуната. Още Мишеле беше казал /виж по-горе/, че не е работа на идеята тя да се изкаже върху въпроса "как" на процесите в действителния свят. Изграждащият един идеалистичен светоглед се намира в това отношение в положението на математиката, който е достатъчно само да каже, чрез каква операция на мисълта един кръг се превръща в една елипса или тази последната в една парабола или хипербола. Обаче който се стреми към едно обяснение изхождайки от фактите, би трябвало да покаже действителните процеси, чрез които би искало да стане едно такова превръщане. В този случай той е създател на един реалистичен светоглед. Той не ще застане на становището, което Хегел загатва с думите: "Това е една несръчна представа на по-старата и на по-новата натурфилософия, да счита превръщането и преминаването на една природна форма и сфера в една по-висша за едно външно действително произведение, която обаче, за да бъде направена по-ясна, бива поставена в тъмата на далечното минало. На природата е присъща именно външността, да прави тази външност да се разпадне на различни форми и да ги направи да се явят като безразлични съществувания; идеята, която ръководи напред степените, е вътрешността на тези степени. Мислителното разглеждане на нещата трябва да се освободи от такива мъгливи и всъщност сетивни представи, каквито е например така нареченото произхождане например на растенията и животните от водата и след това произлизането на по-развитите животински организми от по-нисшите и т.н.".
към текста >>

Също и в отричането на духовната същност на себесъзнателния Аз от материализма на 19-тото столетие още се крие им пулса на търсенето на същността на Аза.
Той стоеше пред навлизането на мисълта в едно живо развитие на тази мисъл, докато Хегел спря при мисълта. В душевното съжителство с оживялата мисъл, към което се стремеше Гьоте, хората биха имали едно духовно изживяване, което би искало да познае духа и в материята; те нямаха едно такова изживяване в "чистата мисъл". Така развитието на света беше поставено пред едно сурово изпитание. Според по-дълбоките исторически импулси новото време се стремеше към това, не само да изживява мисли, а да намери за себесъзнателния Аз една такава представа, чрез която човек може да си каже: Този Аз стои здраво в сградата на света. Благодарение на това, че хората си го представяха като резултат на материалните процеси, те биха постигнали това разбираем за епохата начин. Също и в отричането на духовната същност на себесъзнателния Аз от материализма на 19-тото столетие още се крие им пулса на търсенето на същността на Аза. Ето защо тласъкът на естествените науки, който бе упражнен върху светогледа, принадлежащ в напълно друг смисъл към историята отколкото влиянието на естествено научния начин на мислене върху предидущите материалистични течения. Тези последните не бяха още принудени от една Хегелова философия на мисълта да търсят сигурност от страна на естествените науки. Това принуждаване става обаче така, че то се осъзнава с пълна яснота от ръководещите личности; обаче то действа като импулс на епохата в подсъзнателните основи на душите.
към текста >>

17. СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ GA_18_2 Загадки на философията

Това, което пленява мнозина за разделяне света на две: На външни процеси на движението и на вътрешни /субективни/ на усещането и мисленето: Това е приложимостта на математиката върху първия вид промени.
Дю Боа Реймонд обяви Хекеловата "История на сътворението" за роман /виж словото на Дю Боа Реймонд "Дарвин срещу Галиани"./. Родословните дървета, които Хекел нарисува въз основа на сравнителната анатомия, на онтогенезата и на палеонтологията, имат за него "толкова стойност, колкото в очите на историческия критик имат стойност родословните дървета на Омировите герои. Хекел обаче вижда във възгледа на Дю Боа Реймонд един ненаучен дуализъм, който по естествен начин трябва да даде една опора на назадничавите възгледи за света. "Тържествуването на спиритуалистите по отношение "речта на границите на природопознанието" на Дю Боа Реймонд беше толкова по-ясно и оправдано, колкото дотогава Е. Дю Боа Реймонд се считаше като важен принципен представител на научния материализъм". Това, което пленява мнозина за разделяне света на две: На външни процеси на движението и на вътрешни /субективни/ на усещането и мисленето: Това е приложимостта на математиката върху първия вид промени. Когато се приеме, че съществуват материални частици /атоми/ със сили, тогава може да се изчисли, как тези атоми трябва да се движат под влиянието на тези сили. Привлекателната страна, която астрономията има с нейните строги изчислителни методи, бе пренесена в най-малките частици на телата. Астрономът изчислява от законите на небесната механика начина, по който небесните тела се движат. В откриването на планетите Нептун учените изживяха едно тържество на тази небесна механика. До такива закони, каквито са тези на движенията на небесните тела, могат да бъдат сведени също и движенията, които стават във външния свят, когато чуваме един звук, виждаме един цвят; може би някога ще могат да бъдат изчислени движенията, които стават в нашия мозък, когато изказваме съждението: Две по две прави четири.
към текста >>

Механиката довежда до приложение математиката.
Но ние не можем по този начин да дадем, как при определено движение се произвежда червения цвят. Можем само да кажем: Когато е налице това или онова движение, тогава имаме този или онзи цвят. В този случай ние можем да опишем само един факт. Следователно, докато можем да обясним това, което може да се определи чрез изчисление привидно противоположно на простото описание -, то по отношение на всичко, което не се подава на изчисление, ние стигаме само до едно описание. Едно пълно със значение научно признание направи Кирххоф, когато в 1874 година резюмира задачата на механиката с думите: Тя трябва "да опише по един съвършен и най-прост начин движенията, които стават в природата". Механиката довежда до приложение математиката. Кирххоф признава, че с помощта на математиката не може да се постигне нищо друго, освен едно пълно и просто описание на процесите в природата. За онези личности, които изискват от едно обяснение нещо съществено различно от едно описание според определени гледни точки, признанието на Кирххоф би искало да послужи като едно потвърждение на техния възглед, че съществуват "граници на природопознанието. Дю Боа Реймонд хвали "мъдрата въздържаност на учителя" /на Кирххоф/, който поставя задача на механиката, да описва движенията на телата, и ги поставя в противоположност на Ернст Хекел, който говори за "душите на атомите". * * * Един много важен опит, светогледът да се изгради върху представата, че всичко, което възприемаме, е само резултат на нашата собствена организация, направи Фридрих Алберт Ланге /1823-1875 г./ в своята "История на материализма" /1864 г. /.
към текста >>

Кирххоф признава, че с помощта на математиката не може да се постигне нищо друго, освен едно пълно и просто описание на процесите в природата.
Можем само да кажем: Когато е налице това или онова движение, тогава имаме този или онзи цвят. В този случай ние можем да опишем само един факт. Следователно, докато можем да обясним това, което може да се определи чрез изчисление привидно противоположно на простото описание -, то по отношение на всичко, което не се подава на изчисление, ние стигаме само до едно описание. Едно пълно със значение научно признание направи Кирххоф, когато в 1874 година резюмира задачата на механиката с думите: Тя трябва "да опише по един съвършен и най-прост начин движенията, които стават в природата". Механиката довежда до приложение математиката. Кирххоф признава, че с помощта на математиката не може да се постигне нищо друго, освен едно пълно и просто описание на процесите в природата. За онези личности, които изискват от едно обяснение нещо съществено различно от едно описание според определени гледни точки, признанието на Кирххоф би искало да послужи като едно потвърждение на техния възглед, че съществуват "граници на природопознанието. Дю Боа Реймонд хвали "мъдрата въздържаност на учителя" /на Кирххоф/, който поставя задача на механиката, да описва движенията на телата, и ги поставя в противоположност на Ернст Хекел, който говори за "душите на атомите". * * * Един много важен опит, светогледът да се изгради върху представата, че всичко, което възприемаме, е само резултат на нашата собствена организация, направи Фридрих Алберт Ланге /1823-1875 г./ в своята "История на материализма" /1864 г. /. той имаше смелостта и пред нищо спиращата се логичност и последователност, да мисли докрай тази основна представа.
към текста >>

Ние не можем да приписваме отделни функции на нашия организъм, на нашето същество на една физическа природа, а други на една духовна природа, и имаме право, когато за всичко, също и за механизма на мисленето, предположим физически условия и не си почиваме, докато не ги намерим.
Тогава ние се намираме пред необходимостта да изследваме нашия организъм, за да видим, как той действа. Но това ние можем да сторим пак с нашите органи. Никакъв цвят без око; но също така никакво око без око. "Последователно материалистичното разглеждане на нещата се превръща чрез това в едно последователно идеалистично разглеждане. В нашето същество не можем да предположим никаква пропаст. Ние не можем да приписваме отделни функции на нашия организъм, на нашето същество на една физическа природа, а други на една духовна природа, и имаме право, когато за всичко, също и за механизма на мисленето, предположим физически условия и не си почиваме, докато не ги намерим. Но не по-малко имаме право, да считаме не само явяващия се за нас външен свят, но също и органите, с които схващаме този свят, като чисти образи на действително съществуващото. Окото, с което вярваме, че виждаме, е самото то един продукт на нашата представа, и когато намираме, че нашите зрителни образи са предизвикани от устройството на окото, ние никога не трябва да забравяме, че също и окото заедно с всички свързани с него органи, зрителният нерв заедно с мозъка и всички структури, които бихме искали да открием още там като причина на мисленето, са само представи, които на истина образуват един свързан в себе си свят, но все пак един свят, който сочи над самия себе си... Както казва Хелмхолц, сетивата ни дават въздействията на нещата, а не верни образи, камо ли самите неща. Към тези части въздействия принадлежат обаче също и самите сетива заедно с мозъка и с молекулярните движения, които си представяме в него". /История на материализма, стр. 734 и следв./ Ето защо Ланге предполага един свят отвъд нашия, независимо от това, дали този свят се състои от вещи в себе си или от нещо друго, което няма нищо общо с "вещта в себе си", тъй като също и това понятие, което си съставяме на границата на нашата област принадлежи само на света на нашите представи.
към текста >>

Обаче в тяхното цяло и в тяхната връзка те не могат да бъдат подчинени на друга духовна дейност.
Това, което се издига над измислиците на сетивата и на ума, е работа на отделния индивид. Обаче на тази измислица на индивида Ланге признава една стойност също и за целия човешки род, когато отделния човек, който "я създава, е богато и нормално надарен и е типичен в неговия начин на мислене и благодарение на тези качества е призван чрез силата на неговия дух да бъде ръководител". Така Ланге смята чрез това да осигури на идеалния свят неговата стойност, като превръща също и така наречения действителен свят в измислица, в поезия. Навсякъде, където можем да насочим поглед, той вижда само измислица, поетизиране, от най-ниската степен на сетивните възприятия, при който "индивидът се явява още изцяло свързан с основните черти на рода, нагоре да творческото царуване и поезията". "Можем да наречем функциите на сетивата и на ума, който свързва възприятията, сетивата и ума, който създават за нас действителността, нисши по отношение на полето на духа в свободно творящото изкуство. Обаче в тяхното цяло и в тяхната връзка те не могат да бъдат подчинени на друга духовна дейност. Както нашата действителност не е една действителност според желанието на нашето сърце, тя все пак е здравата основа на цялото наше духовно съществуване. Индивидът израства от почвата на рода и общото и необходимо познание съставлява единствено сигурната основа за издигането на индивида до едно естетическо схващане на света". /История на материализма, 1887 г., стр. 824 и следв./ Ланге счита за грешка на идеалистическите светогледи ни това, че с техните идеите са се издигнали над света на сетивата и на ума, а тяхното вярване, че с тези идеи е постигнато нещо повече от едно индивидуално поетизиране, измисляне.
към текста >>

В истинското познание на монизма е дадена една най-висша духовна стойност, която поради нейната истинност придава на човека също и най-чистия морален и религиозен патос.
Монизмът вярва в истинността на действителното и вижда най-добрата опора за човешкия идеен свят в това, че основа на този идеен свят на света на наблюдението. В идеите и идеалите, които черпи от природното съществува не, той вижда същности, които задоволяват неговата душа, неговата морална потребност. В природата той вижда най-висшето съществуване, което иска да познае не само чрез мисленето, но на което дарява една сърдечна отдайност, своята цяла любов. Дуализмът на Ланге счита природата за неподходяща да задоволи най-висшите потребности на духа. Той трябва да приеме за този дух съществуването на един особен свят на по-висшето измисляне, на по-висшето съчинение, който го извежда над това, което разкриват наблюдението и мисленето. В истинското познание на монизма е дадена една най-висша духовна стойност, която поради нейната истинност придава на човека също и най-чистия морален и религиозен патос. Познанието не може да гарантира на дуализма едно такова задоволство. Той трябва да мери стойността на живота със същности различни от истината. Идеите нямат стойност, защото са от истината. Те имат стойност, за щото служат на живота в неговите най-висши форми. Животът не се оценява с идеите, а идеите получават стойност при тяхната плодотворност за живота.
към текста >>

Авторът е третирал също /1855 г./ и психологията според принципа на необходимото степенувано добиване на всяка духовна сила и способност".
Минавайки през различните фази този идеен свят се развива до гледища, от които Херберт Спенсер основава по същото време както Ланге в Германия един дуализъм, който от една страна се стреми към пълно естественонаучно познание на света, а от друга страна изповядва агностицизъм по отношение същността на съществуването. Когато Дарвин публикува своя труд за "Произхода на видовете" и с това даде на монизма най-здравата опора, той можа да признае хвалейки го естественонаучния начин на мислене на Спенсер. "В едно от неговите есета /1852 г./ Херберт Спенсер поставя една срещу друга теорията на сътворението и тази на органическото развитие на един чудно сръчен и действен начин. От аналогията с резултатите на отбора, от промените, на които са подложени ембрионите на много видове, от трудността да се различава видът от варистета и от принципа на една обща редица от степени той заключава, че видовете са се изменили. Той прави тези изменения зависими от изменените условия. Авторът е третирал също /1855 г./ и психологията според принципа на необходимото степенувано добиване на всяка духовна сила и способност". Както модерният основател на новия възглед за процесите на живота така и други мислители на естествената наука се чувствуват привлечени към Спенсер, който се стреми да обясни действителността от неорганичните факти чак до психологията в посоката, която е изразена в горецитираното изказване на Дарвин. Обаче Спенсер стои също и на страната на агностиците, така че Ф. А. Ланге трябва да каже: "- Херберт Спенсер уважава, сродно на нашата собствена гледна точка, един материализъм на явлението, чието относително оправдание в естествената наука намира своите граници при мисълта за едно непознаваемо абсолютно". Можем да си представим, че Спенсер е бил доведен до своето гледище изхождайки от същите положения както Ланге. Той е бил предхождан в развитието на мисълта в Англия от духове, които са били ръководени от двойни интереси.
към текста >>

Той не иска да допусне едно изключение даже и по отношение на математиката.
Тя показва, как от правилната мисъл стигаме до друга. Логиката на Мил е едно средство за ориентиране сред света на фактите. Тя иска да покаже, как от наблюдения човек стига до тези съждения на нещата. Мил не прави никаква разлика между човешките съждения. За него всичко произхожда от наблюдението, всичко, което човек мисли върху нещата. Той не иска да допусне едно изключение даже и по отношение на математиката. Тя също трябва да добие своите основни познания от наблюдението. Във всеки случай, които сме наблюдавали досега, ние сме виждали, че две прави линии, които веднъж са се пресекли, се отдалечават една от друга /дивергират/ и не се пресичат вече втори път. От това заключаваме, че те не се пресичат. Обаче ние нямаме едно съвършено доказателство за това. Следователно за Стюарт Мил светът е нещо чуждо за човека.
към текста >>

18. 04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Обаче от друга страна Духовната наука ни най-малко не омаловажава и не счита за лишен от смисъл онзи светоглед, който е изграден върху чисто материалистически представи.
Духовно-научното познание, което застъпваме ние, е противоположно, макар и само до известна степен на този общоприет начин на мислене. Ние застъпваме убеждението, че човешкото познание винаги е в зависимост от нашите органи, от нашите познавателни способности, и че самите ние, като човешки същества, също подлежим на развитие; и още: че след като сме в състояние да работим върху себе си, ние можем да издигнем нашите познавателни способности на още по-висока степен от тази, на която те се намират в момента. Да, нашето убеждение се заключава в това, че ние можем да усъвършенствуваме тези способности и от тяхното първоначално несъвършенство сме ги издигнали до сегашното им равнище, което на свой ред е залог за това, че можем да ги издигнем до още по-високо равнище и така да стигнем до още по-задълбочени и по-правилни възгледи за света и Космоса. Ако трябва да се изразя още по-ясно, макар и това да прозвучи донякъде повърхностно, аз бих могъл да кажа: Ако напълно се абстрахираме от еволюцията на човечеството и вземем под внимание само хората, които живеят около нас, а после отправим поглед към по- примитивните народи, и се запитаме до каква степен разбират те законите на света, и ако след това сравним техните познания с мисловните способности на средностатистическия европеец, ние ще установим, че различията между тях са огромни. Нека да вземем, примерно, светогледа на един австралийски абориген, и този, да кажем, на един европейски монист: Тези два светогледа са коренно различни. Обаче от друга страна Духовната наука ни най-малко не омаловажава и не счита за лишен от смисъл онзи светоглед, който е изграден върху чисто материалистически представи. Според нея всеки светоглед има своето оправдание и отговаря на определена степен от еволюцията на човека, а всеки човек е в състояние да издигне своите познавателни способности на ново, все по-високо равнище. Следователно, Духовната наука застъпва убеждението: Човекът се издига до все по-високи степени на познанието главно поради обстоятелството, че сам той подлежи на развитие и развивайки се, той превръща своите вътрешни изживявания в такова обективно мирово съдържание, каквото по-рано той не е виж дал само защото не е притежавал способността да го види. Ето защо Духовната наука съществено се различава от редица други едностранчиви светогледи, били те спиритуалистични или материалистични; тя, общо взето, не се придържа към някаква окончателна и безпогрешна истина, а се стреми само към онази мъдрост, към онази истина, която отговаря на съответната еволюционна степен, така че тук влизат в сила Гьотевите думи: Всъщност човекът разполага само със своята собствена истина, и все пак тя е една и съща. А тя е една и съща, защото обектът на нашите познавателни способности е общ за всички нас. Но поради какви причини човекът е в състояние да развива своите познавателни способности?
към текста >>

Следователно, Духовната наука застъпва убеждението: Човекът се издига до все по-високи степени на познанието главно поради обстоятелството, че сам той подлежи на развитие и развивайки се, той превръща своите вътрешни изживявания в такова обективно мирово съдържание, каквото по-рано той не е виж дал само защото не е притежавал способността да го види.
Да, нашето убеждение се заключава в това, че ние можем да усъвършенствуваме тези способности и от тяхното първоначално несъвършенство сме ги издигнали до сегашното им равнище, което на свой ред е залог за това, че можем да ги издигнем до още по-високо равнище и така да стигнем до още по-задълбочени и по-правилни възгледи за света и Космоса. Ако трябва да се изразя още по-ясно, макар и това да прозвучи донякъде повърхностно, аз бих могъл да кажа: Ако напълно се абстрахираме от еволюцията на човечеството и вземем под внимание само хората, които живеят около нас, а после отправим поглед към по- примитивните народи, и се запитаме до каква степен разбират те законите на света, и ако след това сравним техните познания с мисловните способности на средностатистическия европеец, ние ще установим, че различията между тях са огромни. Нека да вземем, примерно, светогледа на един австралийски абориген, и този, да кажем, на един европейски монист: Тези два светогледа са коренно различни. Обаче от друга страна Духовната наука ни най-малко не омаловажава и не счита за лишен от смисъл онзи светоглед, който е изграден върху чисто материалистически представи. Според нея всеки светоглед има своето оправдание и отговаря на определена степен от еволюцията на човека, а всеки човек е в състояние да издигне своите познавателни способности на ново, все по-високо равнище. Следователно, Духовната наука застъпва убеждението: Човекът се издига до все по-високи степени на познанието главно поради обстоятелството, че сам той подлежи на развитие и развивайки се, той превръща своите вътрешни изживявания в такова обективно мирово съдържание, каквото по-рано той не е виж дал само защото не е притежавал способността да го види. Ето защо Духовната наука съществено се различава от редица други едностранчиви светогледи, били те спиритуалистични или материалистични; тя, общо взето, не се придържа към някаква окончателна и безпогрешна истина, а се стреми само към онази мъдрост, към онази истина, която отговаря на съответната еволюционна степен, така че тук влизат в сила Гьотевите думи: Всъщност човекът разполага само със своята собствена истина, и все пак тя е една и съща. А тя е една и съща, защото обектът на нашите познавателни способности е общ за всички нас. Но поради какви причини човекът е в състояние да развива своите познавателни способности? Строго погледнато, Духовната наука е толкова древна, колкото и самото човечество. И тя винаги е смятала, че човекът разполага с един сигурен идеал за познавателно съвършенство.
към текста >>

Ето защо Духовната наука съществено се различава от редица други едностранчиви светогледи, били те спиритуалистични или материалистични; тя, общо взето, не се придържа към някаква окончателна и безпогрешна истина, а се стреми само към онази мъдрост, към онази истина, която отговаря на съответната еволюционна степен, така че тук влизат в сила Гьотевите думи: Всъщност човекът разполага само със своята собствена истина, и все пак тя е една и съща.
Ако трябва да се изразя още по-ясно, макар и това да прозвучи донякъде повърхностно, аз бих могъл да кажа: Ако напълно се абстрахираме от еволюцията на човечеството и вземем под внимание само хората, които живеят около нас, а после отправим поглед към по- примитивните народи, и се запитаме до каква степен разбират те законите на света, и ако след това сравним техните познания с мисловните способности на средностатистическия европеец, ние ще установим, че различията между тях са огромни. Нека да вземем, примерно, светогледа на един австралийски абориген, и този, да кажем, на един европейски монист: Тези два светогледа са коренно различни. Обаче от друга страна Духовната наука ни най-малко не омаловажава и не счита за лишен от смисъл онзи светоглед, който е изграден върху чисто материалистически представи. Според нея всеки светоглед има своето оправдание и отговаря на определена степен от еволюцията на човека, а всеки човек е в състояние да издигне своите познавателни способности на ново, все по-високо равнище. Следователно, Духовната наука застъпва убеждението: Човекът се издига до все по-високи степени на познанието главно поради обстоятелството, че сам той подлежи на развитие и развивайки се, той превръща своите вътрешни изживявания в такова обективно мирово съдържание, каквото по-рано той не е виж дал само защото не е притежавал способността да го види. Ето защо Духовната наука съществено се различава от редица други едностранчиви светогледи, били те спиритуалистични или материалистични; тя, общо взето, не се придържа към някаква окончателна и безпогрешна истина, а се стреми само към онази мъдрост, към онази истина, която отговаря на съответната еволюционна степен, така че тук влизат в сила Гьотевите думи: Всъщност човекът разполага само със своята собствена истина, и все пак тя е една и съща. А тя е една и съща, защото обектът на нашите познавателни способности е общ за всички нас. Но поради какви причини човекът е в състояние да развива своите познавателни способности? Строго погледнато, Духовната наука е толкова древна, колкото и самото човечество. И тя винаги е смятала, че човекът разполага с един сигурен идеал за познавателно съвършенство. Принципът, който е залегнал в основата на този идеал, винаги е бил известен като принцип на посвещението или инициацията.
към текста >>

Строго погледнато, Духовната наука е толкова древна, колкото и самото човечество.
Според нея всеки светоглед има своето оправдание и отговаря на определена степен от еволюцията на човека, а всеки човек е в състояние да издигне своите познавателни способности на ново, все по-високо равнище. Следователно, Духовната наука застъпва убеждението: Човекът се издига до все по-високи степени на познанието главно поради обстоятелството, че сам той подлежи на развитие и развивайки се, той превръща своите вътрешни изживявания в такова обективно мирово съдържание, каквото по-рано той не е виж дал само защото не е притежавал способността да го види. Ето защо Духовната наука съществено се различава от редица други едностранчиви светогледи, били те спиритуалистични или материалистични; тя, общо взето, не се придържа към някаква окончателна и безпогрешна истина, а се стреми само към онази мъдрост, към онази истина, която отговаря на съответната еволюционна степен, така че тук влизат в сила Гьотевите думи: Всъщност човекът разполага само със своята собствена истина, и все пак тя е една и съща. А тя е една и съща, защото обектът на нашите познавателни способности е общ за всички нас. Но поради какви причини човекът е в състояние да развива своите познавателни способности? Строго погледнато, Духовната наука е толкова древна, колкото и самото човечество. И тя винаги е смятала, че човекът разполага с един сигурен идеал за познавателно съвършенство. Принципът, който е залегнал в основата на този идеал, винаги е бил известен като принцип на посвещението или инициацията. Следователно, посвещението или инициацията не е нищо друго, освен човешката способност да се издигаме до все по-високи степени на познание, като по този начин съумяваме да вникнем все по-дълбоко в същността на света. Нека още веднъж да посочим, че през целия си живот Гьоте се ръководеше от принципа на посвещението, на инициацията, според който човешкото познание подлежи на непрекъснато възходящо развитие. И неговата Приказка потвърждава това съвсем недвусмислено.
към текста >>

Вероятно мнозина от Вас знаят, че според философската система на Вунд /*18/ волята заема основно място в човешката духовна дейност.
Колкото е вярно, че онзи който иска да остане в строгата научна област, следва да се придържа само към външната страна на нещата, толкова е вярно, че самият предмет е този, който те заставя да кажеш: ето, това е червено, или че твоята представа за камъка е правилна. Обаче не е в природата на нещата, те да се стремят към твоето одобрение или неодобрение, така че ти да ги харесаш и отхвърлиш. Фактът, че един предмет изглежда червен, има своите обективни причини, а че ти не го харесваш, за това няма никакви обективни причини. В известен смисъл днешната психология е успяла да се издигне над това положение на нещата. Моята задача не се свежда до това, да се изказвам „за" или „против" относно онова направление в психологията, което казва: Наблюдавайки душевните явления, душевния живот, ние не трябва да се ограничаваме в тесните рамки на интелектуализма, не трябва да разглеждаме човека единствено с оглед на неговото мислене, а следва да вземем под внимание както неговите чувства, така и неговата воля. Вероятно мнозина от Вас знаят, че според философската система на Вунд /*18/ волята заема основно място в човешката духовна дейност. В своята книга „Основи на интуитивизма" руският психолог Лоский /*19/ също посочва водещата роля на волята в душевния живот на човека. Аз бих могъл да дам още много примери, за да докажа как днешната психология непрекъснато се стреми да преодолее едностранчивия интелектуализъм, като в същото време не е трудно да се досетите, че във формирането на душевните способности се намесват и съвсем други сили. Ако размислим още по-нататък, ще установим и нещо друго, а именно колко трудно приложимо е изискването, според което обективните научни резултати могат да се постигат единствено чрез онази разсъдъчна способност, която се опира върху сетивното наблюдение. Когато и самата наука подсказва, че горното изискване е неизпълнимо, и че волята се намесва при всеки възможен случай, тогава как ще сте сигурни, че имате работа с едно чисто обективно наблюдение? След като Вашата воля Ви погажда гореспоменатата шега и след като Вашите мисловни навици отдават предпочитание главно на това, което е материално и не признават духовната страна на нещата, тогава тя просто не намира място във Вашите теории.
към текста >>

След като Вашата воля Ви погажда гореспоменатата шега и след като Вашите мисловни навици отдават предпочитание главно на това, което е материално и не признават духовната страна на нещата, тогава тя просто не намира място във Вашите теории.
Вероятно мнозина от Вас знаят, че според философската система на Вунд /*18/ волята заема основно място в човешката духовна дейност. В своята книга „Основи на интуитивизма" руският психолог Лоский /*19/ също посочва водещата роля на волята в душевния живот на човека. Аз бих могъл да дам още много примери, за да докажа как днешната психология непрекъснато се стреми да преодолее едностранчивия интелектуализъм, като в същото време не е трудно да се досетите, че във формирането на душевните способности се намесват и съвсем други сили. Ако размислим още по-нататък, ще установим и нещо друго, а именно колко трудно приложимо е изискването, според което обективните научни резултати могат да се постигат единствено чрез онази разсъдъчна способност, която се опира върху сетивното наблюдение. Когато и самата наука подсказва, че горното изискване е неизпълнимо, и че волята се намесва при всеки възможен случай, тогава как ще сте сигурни, че имате работа с едно чисто обективно наблюдение? След като Вашата воля Ви погажда гореспоменатата шега и след като Вашите мисловни навици отдават предпочитание главно на това, което е материално и не признават духовната страна на нещата, тогава тя просто не намира място във Вашите теории. Когато искаме да разберем света, важни са не абстрактните теории, към които се придържаме, а силите, които пробуждаме в нашите души. Гьоте спада към онези хора, които най-категорично отхвърлят принципа, според който човешкото позна ние е осъществимо единствено чрез силите на мисленето. Основната, изпъкваща черта в характера на Гьоте е, че той, явно или не, винаги е застъпвал убеждението: Ако човекът иска да разгадае мировите загадки, той трябва да раздвижи всички сили в своята душа. Обаче ние не бива да изпадаме в едностранчивост и в несправедливи оценки за нещата. Напълно правилно е, когато по отношение на познанието някои хора възразяват, че чувствата и волята са прекалено лични качества.
към текста >>

Всеки може да намери потвърждение на казаното от мен, примерно, в областта на математиката или геометрията.
Защото онези душевни способности, които намират израз в днешния интелектуализъм, са дотолкова напреднали в своето развитие, че хората, които разчитат на тях, спорят най-малко помежду си и в повечето случаи постигат съгласие по въпросите, върху които спорят. Това е така, защото по отношение на мисловната си дейност, по отношение на своите представи и понятия, хората са отишли доста напред, докато чувствата и волята са все още далеч от тяхната обективност. Ако внимателно разгледаме областта на представния живот, ние бихме могли да установим значителни различия. От областта на представния живот ние черпим съвършено обективни истини, истини, които хора са признали за такива, независимо от чуждия опит, при което няма никакво значение, че един милион души мислят по друг начин. Ако даден човек е стигнал до съответното вътрешно убеждение, той отстоява истината, дори ако един милион души са на обратното мнение. Всеки може да намери потвърждение на казаното от мен, примерно, в областта на математиката или геометрията. Че 3x3 прави 9 може да бъде разбрано от всеки, и това е вярно, дори един милион души да го оспорват. Защо това е така? Защото по отношение на математическите истини, повечето хора са в състояние да отхвърлят своите предпочитания, своите симпатии или антипатии, накратко, да отхвърлят всеки личен елемент и да оставят нещата да говорят сами за себе си. А по отношение на мисленето, на боравенето с представи, да изключиш личния елемент винаги е било наричано пречистване на човешката душа, и това пречистване означава първата крачка по пътя на посвещението или инициацията, или, ако предпочитате този израз, по пътя на висшето познание. Онзи, който е добре запознат с тези неща, знае: Хората не са в състояние да изключат личния елемент и да се борят за обективност не само по отношение на чувствата и волята, но и по отношение на мисленето; те все още не са достатъчно напреднали, за да се потопят безкористно в това, което им говорят самите неща, респективно идеите, вложени в тях.
към текста >>

Обаче има достатъчно методи, с чиято помощ мисленето може да бъде пречистено до такава степен, че да не внасяме в нашите мисли никакъв личен елемент, а да позволим на мислите да мислят в самите нас, както постигаме това, примерно, в областта на математиката.
Че 3x3 прави 9 може да бъде разбрано от всеки, и това е вярно, дори един милион души да го оспорват. Защо това е така? Защото по отношение на математическите истини, повечето хора са в състояние да отхвърлят своите предпочитания, своите симпатии или антипатии, накратко, да отхвърлят всеки личен елемент и да оставят нещата да говорят сами за себе си. А по отношение на мисленето, на боравенето с представи, да изключиш личния елемент винаги е било наричано пречистване на човешката душа, и това пречистване означава първата крачка по пътя на посвещението или инициацията, или, ако предпочитате този израз, по пътя на висшето познание. Онзи, който е добре запознат с тези неща, знае: Хората не са в състояние да изключат личния елемент и да се борят за обективност не само по отношение на чувствата и волята, но и по отношение на мисленето; те все още не са достатъчно напреднали, за да се потопят безкористно в това, което им говорят самите неща, респективно идеите, вложени в тях. Обаче има достатъчно методи, с чиято помощ мисленето може да бъде пречистено до такава степен, че да не внасяме в нашите мисли никакъв личен елемент, а да позволим на мислите да мислят в самите нас, както постигаме това, примерно, в областта на математиката. Следователно, когато сме пречистили мислите от всякакви личностни влияния, тогава ние говорим за пречистване или катарзис, както са се изразявали в древните Елевзински Мистерии. Да, човекът трябва да се издигне дотам, че да пречисти своето мислене, защото едва тогава той ще бъде обективен спрямо света около себе си. Но както това е възможно за мисленето, така то е възможно и за чувствата. Да, ние можем да пречистим също и чувствата, да ги освободим от всеки личен елемент, и те да не стават повече проводник на личните предпочитания, на симпатиите и антипатиите, а да изразяват самата същност на нещата, доколкото тя не може да бъде уловена чрез мисленето. Или с други думи: Нашите душевни изживявания, които идват от чувствата и благодарение на това, че разкриват по-дълбоката същност на нещата понеже си служат и с други сили, а не само с тези на интелекта ни водят до един или друг вид вътрешно познание, могат да бъдат също толкова обективни, колкото и мисленето.
към текста >>

Следователно, навлизайки в областта на Духовната наука, човекът си дава сметка за следното: Когато разглеждам даден предмет, не бива да забравям, че в него живее някаква духовна сила и аз трябва да организирам моето мислене по такъв начин, че тази духовна сила да намери обективен израз в моите представи и понятия.
Езотеричното познание винаги е описвало това пречистване на чувствата като съвършенство. Всеки човек, който притежава сили и възможности за развитие, и се стреми да напредва извън отъпканите пътища на ежедневието, трябва да следва онзи път на познание, който търси причините на нещата вътре в самите тях. И когато той е стигнал дотам, че нещата не пробуждат у него никаква лична симпатия или антипатия, когато им позволява да се изявят според тяхната собствена същност, така че да знае: Ето, сега вече моите симпатии или антипатии нямат никакво значение! , тогава посоката на неговото мислене и неговите действия се определя не от него самия, а от вътрешната същност на нещата, тогава на преден план излиза не неговото лично мнение, а вътрешната същност на нещата. Езотеричната традиция определя този вид развитие на волята като съвършенство. Следователно, навлизайки в областта на Духовната наука, човекът си дава сметка за следното: Когато разглеждам даден предмет, не бива да забравям, че в него живее някаква духовна сила и аз трябва да организирам моето мислене по такъв начин, че тази духовна сила да намери обективен израз в моите представи и понятия. Това, което се проявява във външния свят, става непосредствена действителност вътре в мен и така, в моите представи, чрез моето мислене аз опознавам същността на нещата. Обаче по този начин аз опознавам само част от нея. Нещата притежават и такива качества, до които аз стигам не чрез представи те, а чрез чувствата, и по-точно чрез пречистените, обективни чувства. Този, който все още не е постигнал една такава култура на чувствата, той не може да се доближи до същността на нещата. Обаче за онзи, който знае, че чувствата притежават същите познавателни възможности, каквито има и мисленето чувствата не такива, каквито са в ежедневието, а като добре обосновани методи, имащи за цел да усъвършенстват познавателния процес -, за него постепенно става напълно ясно, че има неща, които са много по-дълбоки от мисленето, неща които могат да бъдат проумяни единствено чрез чувствата.
към текста >>

После той проследява, стъпка по стъпка, как духовната реалност или духовният образ присъствува, как се вмъква във всяка сетивна растителна форма.
Нищо друго, освен едно абстрактно понятие. И ако Гьоте не беше прибавил нещо към него, то щеше да си остане едно празно понятие, което умъртвява всичко живо, също както разпиляното от Блуждаещите Светлини злато умъртвява мопса. Помислете обаче какво прави Гьоте с идеята за прарастението. Ако проследим пътуването му из Италия, ние ще видим как тази идея се превръща за него в един истински лайтмотив, който го води от едно растение към друго растение, от едно място към друго място. И така, Гьоте здраво хваща понятието „прарастение", прилага го към едно или друго конкретно растение и установява как се появяват все нови и нови форми, както във възходяща, така и в низходяща посока. После той проследява, стъпка по стъпка, как духовната реалност или духовният образ присъствува, как се вмъква във всяка сетивна растителна форма. Самият Гьоте, бих казал, се вмъква в нещата, също както Змията пропълзява в подземните пропасти. За Гьоте светът на понятията не е нищо друго, освен това, което човекът може да прибави към обективната действителност./*21/ За него Змията е представител на онази душевна сила, която не се стреми по един или друг егоистичен начин към по-висшите области на съществуванието, обладана от желанието да остави всичко под себе си, а търпеливо изследва понятията, които се потвърждават от самия живот, търпеливо напредва от една опитност към друга опитност, от едно изживяване към друго изживяване. Когато човекът не се впуска в теоретични разсъждения и животът му не протича в областта на абстрактните понятия, а ги прилага в своите непосредствени изживявания, тогава той се оказва в положението на Змията. Това е вярно в най-строгия и точен смисъл на думата. Който гледа на философията не като на някаква теория и разглежда духовно- научните понятия като част от живота, той знае, че понятията, дори най-висшите от тях, трябва да се прилагат така, сякаш те се вливат в самия живот, непрекъснато намирайки в него своето потвърждение.
към текста >>

Тук Гьоте просто предвижда нашето духовно-научно течение, което днес обхваща все повече хора и се стреми да популяризира богатото съдържание на Духовната наука, на инициацията или принципа на посвещението, което всъщност е и съдържание на храмовите тайни.
Следователно, „храмът" означава една по-висша еволюционна степен от развитието на човека. В наши дни, иска да каже Гьоте, храмът е нещо скрито и се намира, в тесните пукнатини на Земята. Една такава душевна сила, каквато е представена в образа на Змията, може да долови очертанията на храма само приблизително. Благодарение на това, че тя приема в себе си идеали, златото, тя може да освети тези очертания, обаче в общи линии днес храмът може да съществува само като една подземна тайна. Представяйки на външната култура, на външния свят този храм като едно под земно творение, Гьоте загатва, че всъщност тайният „храм" може да бъде намерен от по-будните и напреднали човешки души. Тук Гьоте просто предвижда нашето духовно-научно течение, което днес обхваща все повече хора и се стреми да популяризира богатото съдържание на Духовната наука, на инициацията или принципа на посвещението, което всъщност е и съдържание на храмовите тайни. Ето защо, следвайки свободния полет на Гьотевата фантазия, ние следва да приемем Момъка като представител на устременото към Духа земно човечество. Ето защо и самият храм трябва да се издигне над реката: За да минават насам и натам не само малцината, които търсят просветление, а всички хора! В издигнатия над Земята храм, Гьоте вижда една бъдеща степен от еволюцията на човечеството, при която човекът свободно ще преминава от царството на сетивата в царството на Духа и обратно, от царството на Духа в царството на сетивата. И как е постигнато това в Приказката? Благодарение на факта, че се изпълнява нейната същинска тайна.
към текста >>

Човекът, който не умира преди смъртта си, или с други думи, който не развива своята вътрешна същност, след смъртта си няма да разпознае и своята духовна, вечна същност.
който е наясно с пожертвуването на Змията в себе си. Може би тъкмо Якоб Бьоме му е подсказал, че дори, намирайки се все още в своето физическо тяло/*24/, човекът може да пристъпи в онзи свят, в който той иначе преминава след смъртта си: в света на вечността. Якоб Бьоме знаеше и друго: от самия човек зависи дали той ще може да навлезе в духовния свят. Той има следната максима: „Който не умре преди смъртта си, той загива след смъртта си! " Колко забележителни са тези думи! Човекът, който не умира преди смъртта си, или с други думи, който не развива своята вътрешна същност, след смъртта си няма да разпознае и своята духовна, вечна същност. Ние трябва да работим за нея още докато сме в тялото, за да я разпознаем и после, когато напуснем тялото. „Който не умре преди смъртта си, той загива след смъртта си." Същото иска да каже и другата максима: „И така, смъртта е коренът на всеки живот."/*25/ После ние виждаме, как душевната сила осветява само там, където вече има светлина: Лампата на Стареца може да освети само това, което вече се намира в светлина. Ние отново сме насочени към душевните сили на човека, към онези душевни сили на страхопочитанието, на религиозното смирение, които през изтеклите столетия и хилядолетия непрекъснато са носели на хората посланията от висшите светове, и то на онези хора, които не са можели да търсят светлината по пътя на науката или по някакъв друг начин. Светлината на различните религиозни откровения е представена в лицето на Стареца.
към текста >>

Благодарение на пречистеното мислене човекът започва да вижда духовната страна на всички неща около себе си.
Обаче такива думи могат да се превърнат в истински пътеводител към по- висши еволюционни степени. Според замисъла на Гьоте, Момъкът олицетворява онзи човек, който се стреми към най-висшата невеста, а това, с което той трябва да се свърже, Гьоте нарича „Красивата Лилия". Вие виждате, че ние се срещаме с Лилия още в първите части на „Фауст". Обаче във „Фауст" ние откриваме също и онази червена нишка на Гьотевия светоглед, която се проявява в самата Приказка, и това става в Chorus mystikus от втората част на „Фауст", когато Фауст стои пред прага на духовния свят, а Гьоте изрича монументалната изповед на своя духовен мироглед. Той посочва как издигането по пътя на познанието се извършва в три последователни степени, а именно: пречистване на мисленето, просветляване на чувствата и превръщане на волята в чисти, целенасочени действия. Благодарение на пречистеното мислене човекът започва да вижда духовната страна на всички неща около себе си. Сетивният свят се превръща в символ на истинския, духовния свят. Но той прониква още по-дълбоко, за да обхване и това, което е недостижимо за мисленето. После той се издига до следващата степен, при която разглежда нещата не с помощта на своето представно мислене, а навлиза в самите тях, там, където същността на нещата и това, което не може да бъде описано, се превръща в истинско постижение и малцина са тези, които стигат до него. А това, което не може да бъде описано и което, както ще стане дума в зимните лекции, трябва да си представяме по друг начин, и тук вече ни предстои да навлезем в тайните на човешката воля, именно това той нарича „неописуемото." Когато човекът е извървял троичния път на мисленето, чувствата и волята, тогава той се съединява с това, което в Chorus mysticus е наречено „Вечно-Женственото", това което човешката душа е постигнала в своето развитие, или с други думи това, което имаме в образа на Красивата Лилия. И така, ние виждаме, че Гьоте изрича своята най-дълбока изповед, своето тайно откровение също и тогава, в края на своята най-велика творба, след като още преди това, издигайки се през мисленето, чувствата и волята, е постигнал съединяването с Красивата Лилия, или онова състояние, чийто израз откриваме в споменатото място от Chorus mystikus което се потвърждава както от цялата Гьотева философия, така и от неговата наука за Духа, а също и от самата Приказка:
към текста >>

19. 06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси GA_23 Същност на социалния въпрос

За още по-голяма точност понеже определението „духовна култура", както и всичко, отнасящо се до духовния живот, е не съвсем прецизно бихме могли па допълним: всичко онова, което почива върху естествените дарби на отделния човешки индивид и трябва да проникне в социалния организъм по линията на тези природни дарби, независимо дали те са от духовно или физическо естество.
В смисъла на класическата правова държава, тук ще отнесем самия държавен живот. Докато стопанският живот е свързан с онази зависимост, в която човек се намира по отношение на природата и производствения процес, включващ стоките, стокооборота и потреблението, второто звено от социалния организъм има общо само с това, което се поражда от чисто човешки фактори и засяга най-вече междучовешките отношения. Основният момент за разбирането на социалния организъм и неговите съставни части се състои в това, да сме наясно за разликата между системата на гражданското право, която е свързана единствено с човешки фактори и междучовешки отношения, и стопанската система, която на свой ред е свързана само с производството, стокооборота и потреблението. В живота тази разлика трябва да се усеща достатъчно ясно и като последва от това усещане категорично да се разграничава стопанският от правовия живот, както и в човешкия организъм ясно разграничаваме функциите на белите дробове от процесите в нервно-сетивния живот. Като трето самостоятелно звено в рамките на социалния организъм, наред с другите две, следва па посочим всичко онова, което се отнася до духовния живот. За още по-голяма точност понеже определението „духовна култура", както и всичко, отнасящо се до духовния живот, е не съвсем прецизно бихме могли па допълним: всичко онова, което почива върху естествените дарби на отделния човешки индивид и трябва да проникне в социалния организъм по линията на тези природни дарби, независимо дали те са от духовно или физическо естество. Първата, стопанската система, е свързана с всичко онова, което трябва да съществува, за да регламентираме материалните си отношения с външния свят. Втората система е необходима поради междучовешките отношения в социалния организъм. Третата система има общо с това, което трябва да бликне от човешкия индивид и да се включи в социалния организъм. Както модерните технологии и съвременният капитализъм дадоха своя отпечатък върху нашата епоха, така е належащо от друга страна и раните, които по необходимост бяха нанесени на човешкото общество да бъдат излекувани чрез правилното интегриране на човека и на човешкия обществен живот в трите звена на социалния организъм. В днешно време чрез своите собствени закономерности стопанският живот прие строго определени форми.
към текста >>

Разбира се, постиженията в математиката и физиката не могат да бъдат пряко повлияни от държавата.
И изобщо не се поражда усещането, че по този начин държавата подчинява духовния живот на своите държавни потребности. Смята се, че държавата създава местата за обучение и следователно онези, които преминават през тях ще разгръщат „свободен" духовен живот. Подобно мнение съвсем изпуска предвид факта, колко тясно е свързано съдържанието на духовния живот с онази най-дълбока човешка същност, в която се разгръщат духовните дарби. Това разгръщане може да бъде свободно само тогава, когато в социалния организъм то се движи не от други импулси, а от такива, които възникват от самия духовен живот. Поради смесването и сливането с държавния живот, през последните столетия се промени не само обликът на науката и свързаната с нея част от духовния живот, но и самото им съдържание. Разбира се, постиженията в математиката и физиката не могат да бъдат пряко повлияни от държавата. Нека обаче се замислим за историята, за другите хуманитарни науки. Не се ли превърнаха те в едно отражение на онази зависимост от държавния живот, в която се оказаха съответните учени, т.е. в отражение на характерните за държавния живот потребности? Тъкмо чрез този наложен им отвън характер, съвременните научно ориентирани представи, както и представите, господстващи в духовния живот започнаха да действуват върху пролетариата като идеология. Той забелязваше как човешките мисли приемат определен характер тъкмо чрез потребностите на държавния живот, където бяха в сила интересите на ръководните класи.
към текста >>

Подобен възглед е опустошителен спрямо духовния живот на човека, но той е в сила само докато възникне усещането: в духовната област цари една действителност, която се издига високо над външния материален свят; една действителност, която носи своето съдържание в самата себе си.
в отражение на характерните за държавния живот потребности? Тъкмо чрез този наложен им отвън характер, съвременните научно ориентирани представи, както и представите, господстващи в духовния живот започнаха да действуват върху пролетариата като идеология. Той забелязваше как човешките мисли приемат определен характер тъкмо чрез потребностите на държавния живот, където бяха в сила интересите на ръководните класи. Пролетарското мислене не виждаше тук друго, освен едно отражение на материални интереси и тяхната борба. И това породи в него усещането, че целият духовен живот е всъщност идеология и отражение на определени икономически интереси. Подобен възглед е опустошителен спрямо духовния живот на човека, но той е в сила само докато възникне усещането: в духовната област цари една действителност, която се издига високо над външния материален свят; една действителност, която носи своето съдържание в самата себе си. А такова усещане е невъзможно да възникне, ако духовният живот в рамките на социалния организъм не се разгръща, движен от своите собствени импулси. Само такива представители на духовния живот, които действуват в горния смисъл, притежават и силата да придадат на този живот подобаващото му значение в социалния организъм. Изкуството, науката, светогледите, както и всичко, свързано с тях, се нуждае от истинска самостоятелност в човешкото общество. Защото в духовния свят, и духовния живот, всичко е взаимно свързано. Свободата на единия, на едната област, не може да съществува без свободата на другия, без свободата на другата област.
към текста >>

Дори математиката и физиката да не трябваше да завесят пряко от потребностите на държавата, то: какво точно от тях да се развива, как хората да ги оценяват, какво благотворно въздействие могат да имат върху останалия духовен живот и още ред други неща, всичко това се обуславя именно от тези потребности, ако държавата ръководи едни или други области от духовния живот.
А такова усещане е невъзможно да възникне, ако духовният живот в рамките на социалния организъм не се разгръща, движен от своите собствени импулси. Само такива представители на духовния живот, които действуват в горния смисъл, притежават и силата да придадат на този живот подобаващото му значение в социалния организъм. Изкуството, науката, светогледите, както и всичко, свързано с тях, се нуждае от истинска самостоятелност в човешкото общество. Защото в духовния свят, и духовния живот, всичко е взаимно свързано. Свободата на единия, на едната област, не може да съществува без свободата на другия, без свободата на другата област. Дори математиката и физиката да не трябваше да завесят пряко от потребностите на държавата, то: какво точно от тях да се развива, как хората да ги оценяват, какво благотворно въздействие могат да имат върху останалия духовен живот и още ред други неща, всичко това се обуславя именно от тези потребности, ако държавата ръководи едни или други области от духовния живот. Едно е, ако учителят от най-долните класове следва импулсите на държавния живот и съвсем друго, ако той извлича тези импулси от един духовен живот, който съществува сам по себе си. Социалната демокрация пренесе и в тази област само наследството от мисловните навици и привички на ръководните класи. Тя разглежда тази област като свой идеал, които включва духовния живот в една обществена система, изградена върху стопанския живот. Тя би могла в случай, че постигне поставената си цел само да влезе в пътя, по който духовния живот ще намери своето пълно обезценяване. Тя погледна правилно, но твърде едностранчиво на нещата, когато заяви, че религията би трябвало да бъде само личен проблем, защото в здравия социален организъм както тук разглеждаме тези въпроси целия духовен живот трябва да бъде противопоставен като „личен проблем" спрямо държавата и икономиката.
към текста >>

Обаче социалната демокрация, когато препраща религията в областта на личната проблематика, не се ръководи от мнението, че по този начин вгражда в социалния организъм една духовна сила, благодарение на която той ще израсне в много по-голяма степен, отколкото ако бъде оставен под въздействията на държавата.
Едно е, ако учителят от най-долните класове следва импулсите на държавния живот и съвсем друго, ако той извлича тези импулси от един духовен живот, който съществува сам по себе си. Социалната демокрация пренесе и в тази област само наследството от мисловните навици и привички на ръководните класи. Тя разглежда тази област като свой идеал, които включва духовния живот в една обществена система, изградена върху стопанския живот. Тя би могла в случай, че постигне поставената си цел само да влезе в пътя, по който духовния живот ще намери своето пълно обезценяване. Тя погледна правилно, но твърде едностранчиво на нещата, когато заяви, че религията би трябвало да бъде само личен проблем, защото в здравия социален организъм както тук разглеждаме тези въпроси целия духовен живот трябва да бъде противопоставен като „личен проблем" спрямо държавата и икономиката. Обаче социалната демокрация, когато препраща религията в областта на личната проблематика, не се ръководи от мнението, че по този начин вгражда в социалния организъм една духовна сила, благодарение на която той ще израсне в много по-голяма степен, отколкото ако бъде оставен под въздействията на държавата. Социалната демокрация смята, че чрез своите средства социалният организъм би трябвало да обезпечава само това, което е негова жизнена потребност. Но религиозните духовни стойности не са такава потребност. По този начин - откъсната от обществения живот, не може да устои нито една разновидност на духовния живот, след като друга негова разновидност е стеснена и застрашена. Религиозният живот на новото човечество ще развива своите душевни и съзидателни сили в името на човека не изолирано, а заедно с целия останал напълно свободен духовен живот. Не само възникването, но и приемането на този духовен живот от страна на човека трябва да се основава на свободната потребност на душата.
към текста >>

Ако в очертанията на духовната сфера човек не намери съответно и подобаващо възнаграждение, той трябва да се прехвърли в областта на политическата държава или в областта на стопанския живот.
Той ще стигне до убеждението, че без целесъобразно ръководство на ръчния труд, социалният организъм не може да го включи и носи в себе си. Той ще се пробуди за чувството за съпринадлежността между своя труд и организиращите сили, които идват от развитието на индивидуалните човешки способности. В областта на политическата държава той ще изработи онези правни норми, които ще му гарантират съответния дял от прихода, реализиран чрез изработените от него стоки; а спрямо полагащите му се духовни блага, той по свободен начин ще си позволи онова участие, което способства тяхното възникване. В областта на духовния живот ще се затвърди възможността творците да живеят от приходите, свързани с техните художествени постижения. Това, което човешкият индивид бърши в областта на духовния живот, ще остава в един най-строг смисъл негова лична работа; а това, което човек успее да постигне за социалния организъм ще бъде възнаградено под формата на свободно заплащане от онези, за които духовните стойности са вече една необходимост. Ако в очертанията на духовната сфера човек не намери съответно и подобаващо възнаграждение, той трябва да се прехвърли в областта на политическата държава или в областта на стопанския живот. Научните и технически идеи се вливат в стопанския живот от духовния живот. Те произхождат от духовния живот, дори и да се изтъкват непосредствено от държавните или стопански служители. Оттам идват всички конструктивни идеи и сили, които оплождат стопанския и държавния живот. Възнаграждението за този „приток" в двете социални области ще се осигури или чрез свободното разбиране на тези, които зависят от споменатия „приток", или пък ще се регулира с помощта на правни норми, които ще се изработят в областта на политическата държава. Необходимите средства за поддържането на политическата държава ще се доставят от данъчното облагане.
към текста >>

А в духовната област, която е не по-малко самостоятелна в рамките на социалния организъм, трябва да осъществяваме импулса на свободата.
Всяка една от трите съставни части трябва да бъде централизирана в себе си; едва чрез тяхното живо взаимодействие може да възникне единството на цялостния социален организъм. В реалния живот привидните противоречия внасят едно истинско единство. А животът на социалния организъм може да бъде обхванат само ако вникнем в неговото формиране с оглед на братството, равенството и свободата. Тогава ще разберем, че човешките взаимодействия в стопанския живот трябва да се опират на братството, което възниква в различните стопански сдружения и асоциации. В системата на гражданското право, където имаме работа с чисто човешките отношения между една личност и друга, трябва да градим върху идеята за равенството. А в духовната област, която е не по-малко самостоятелна в рамките на социалния организъм, трябва да осъществяваме импулса на свободата. Само ако бъдат разгледани по този начин, трите идеала показват своята реална стойност. Те не могат да бъдат реализирани в един хаотичен социален живот, а само в троичния здрав социален организъм. Идеалите за свобода, равенство и братство могат да бъдат съвместно осъществени не в една абстрактно-централизирана социална общност; всяка от трите съставни части на социалния организъм следва да черпи силите си от съответния импулс. И само тогава те трите ще стигнат до смислено и плодотворно взаимодействие. Хората, които в края на 18 век издигнаха трите идеи за свобода, равенство и братство както и техните по-късни последователи смътно усещаха еволюционните импулси на новото човечество.
към текста >>

20. 07. III. Капитализъм и социални идеи GA_23 Същност на социалния въпрос

Докато в условията на здравия духовен живот тези подтици следва да възпитават именно там, в духовната област и чак после да се реализират в рамките на едно истинско социално разбирателство.
Те смятат, че единствено стимулът от това предимство включва в действие индивидуалните човешки способности. Като „практици", те се позовават на „несъвършената" човешка природа, която според тях те добре познават. Впрочем, при днешния обществен порядък изгледът за известна икономическа печалба получи един многозначителен акцент. Обаче този факт ни най-малко е пречка за критичните състояния, които изживяваме днес. А тези състояния ускоряват възникването на съвсем други подтици за изява на индивидуалните човешки способности. Докато в условията на здравия духовен живот тези подтици следва да възпитават именно там, в духовната област и чак после да се реализират в рамките на едно истинско социално разбирателство. Черпейки сили от свободния духовен живот, възпитанието и училището ще въоръжат човека с такива импулси, благодарение на които пробуденото в него социално разбирателство ще осъществи порива на собствените му индивидуални способности. Горното мнение не трябва да се превръща във фанатизъм. Разбира се, в областта на социалната воля, както и навсякъде, фанатизмът може да докара неописуеми бедствия. Обаче застъпваният тук възглед не се основава както може да се види от досегашното изложение на суеверното предположение, че „Духът" ще прави чудеса, след като онези, които смятат, че го познават, говорят колкото може повече за него; този възглед се корени в спокойното наблюдаване на съвместните и свободни човешки действия в духовната област. Чрез своята собствена същност това взаимодействие получава отчетлив социален отпечатък само тогава, когато то може да се развива действително свободно.
към текста >>

Обаче застъпваният тук възглед не се основава както може да се види от досегашното изложение на суеверното предположение, че „Духът" ще прави чудеса, след като онези, които смятат, че го познават, говорят колкото може повече за него; този възглед се корени в спокойното наблюдаване на съвместните и свободни човешки действия в духовната област.
А тези състояния ускоряват възникването на съвсем други подтици за изява на индивидуалните човешки способности. Докато в условията на здравия духовен живот тези подтици следва да възпитават именно там, в духовната област и чак после да се реализират в рамките на едно истинско социално разбирателство. Черпейки сили от свободния духовен живот, възпитанието и училището ще въоръжат човека с такива импулси, благодарение на които пробуденото в него социално разбирателство ще осъществи порива на собствените му индивидуални способности. Горното мнение не трябва да се превръща във фанатизъм. Разбира се, в областта на социалната воля, както и навсякъде, фанатизмът може да докара неописуеми бедствия. Обаче застъпваният тук възглед не се основава както може да се види от досегашното изложение на суеверното предположение, че „Духът" ще прави чудеса, след като онези, които смятат, че го познават, говорят колкото може повече за него; този възглед се корени в спокойното наблюдаване на съвместните и свободни човешки действия в духовната област. Чрез своята собствена същност това взаимодействие получава отчетлив социален отпечатък само тогава, когато то може да се развива действително свободно. Точно тогава лишеният от свобода духовен живот, точи социален отпечатък досега не е можел да се появи. Всред ръководните класи духовните сили бяха култивирани така, че техните постижения оставаха по един антисоциален начин само в рамките на определена част от човечеството. Това, което се извършваше там, проникваше до пролетарските сфери само по косвен път. Пролетарските среди не можеха да черпят никаква душевна сила от този вид духовен живот, защото те в действителност не участвуваха в него.
към текста >>

Третирането на индивидуалните способности принадлежи към духовната организация на обществото.
С тяхна помощ, творческият и производителен потенциал на индивида може да бъде поставен в служба на всички, но само със съдействието на обществото. Следователно, правото за разпореждане с дадена собственост не трябва да се разглежда отделно от обществените интереси. Трябва да се търси не начин за премахване на собствеността върху капиталните средства, а начин за такова разпределяне на собствеността, при което тя най-добре ще обслужва обществените интереси. В троичният социален организъм подобно средство може да бъде намерено. В социалният организъм хората действуват като общност чрез правовата държава. Третирането на индивидуалните способности принадлежи към духовната организация на обществото. Необходимостта от троично разчленение се основава върху едно действително разбиране на социалния организъм, а не върху субективни мнения, теории, желания и т.н. Тук е включен и важният въпрос за отношението между индивидуалните човешки способности към капиталните средства на стопанския живот и към собствеността върху тези капитални средства. Доколкото индивидуалните способности остават свързани с капитала, правовата държава не се стреми да ограничава възникването и управляването на частната собственост върху капитала, още повече, че управляването и служи в интересите на целия социален организъм. И тя ще остане правова държава спрямо частната собственост; тя никога няма да направи частната собственост свое притежание, а само ще подпомага в необходимия момент прехвърлянето на правото за разпореждане от една личност, съответно група от хора, върху друга личност или група, които отново ще са в състояние в рамките на индивидуалните отношения да развият едно обосновано отношение към собствеността. По този начин на социалния организъм може да се служи от две коренно различни изходни точки.
към текста >>

Правовата държава ще се грижи само за осъществяване на това прехвърляне, а кой ще бъде избран, за да встъпи във владение на наследството, ще определи доминиращият импулс в духовната организация на държавата.
Нека напомним, че изкушението да се прехвърли собствеността още приживе на един или повече наследници, е много голямо. Често тяхното усърдие в работата е само привидно и по-добре е да бъдат заместени с други. В светлината на горните разсъждения и в изведения от тях социален ред, това изкушение не е страшно. Защото единственото, което в случая изисква правовата държава, е че при всички обстоятелства собствеността, която един член от семейството прехвърля на друг, известно време след смъртта на последния, следва да се възложи на дружество или асоциация с нестопанска дейност. Правната уредба ще следи да не се допуска заобикаляне на законите. Правовата държава ще се грижи само за осъществяване на това прехвърляне, а кой ще бъде избран, за да встъпи във владение на наследството, ще определи доминиращият импулс в духовната организация на държавата. След като тези предпоставки са изпълнени, ще възникне пълно разбиране за това, че с помощта на възпитателни и образователни мерки, наследниците ще предпочетат интересите на социалния организъм, а не да прехвърлят капитала в ръцете на неутрални лица, причинявайки щети на обществото. Нито един човек с живо социално чувство и разбиране, няма интерес от това, капиталът да се управлява от лице или група хора, които не зачитат индивидуалните способности. Ако човек има усет за практическите и осъществими неща в живота, той няма да сметне горните мисли за една утопия. Защото става дума за такива тенденции, които днес възникват във всяка област на живота. Трябва само да стигнем до убеждението, че в рамките на правовата държава, духовният живот и икономиката постепенно ще отхвърлят нейната предопределяща намеса.
към текста >>

Тук не става дума за печалба от положени усилия извън духовната сфера, а за приходи произтичащи от определени взаимодействия вътре в цялостния живот на обществото.
Защото ръководителят на едно стопанско начинание и неговият заместник формират своите приходи съответствуващи на техните изисквания с помощта на средствата за производство, и те са задължени към тези средства. Те няма да пропуснат оптималния вариант на едно производство, защото неговото нарастване осигурява ако не максималната печалба, то поне част от техните приходи. В смисъла на горните разсъждения, печалбата се насочва към обществото в такъв размер, който се определя след приспадането на лихвата, употребена в полза на производителя поради нарастването на производството. И напълно в духа на изложената теза е, че когато производството спада, в съответен размер трябва да се ограничат и приходите на производителите, а когато то нараства, респективно да се повишат. Но приходите винаги трябва да са в зависимост от духовните постижения на ръководителя. Тук не става дума за печалба от положени усилия извън духовната сфера, а за приходи произтичащи от определени взаимодействия вътре в цялостния живот на обществото. Занапред ще стане ясно, че осъществяването на представените тук социални идеи ще предаде на съвременните тенденции съвършено ново значение. Собствеността престава да бъде това, което е била досега. Тя няма да се трансформира обратно в една вече преодоляна форма, каквато е колективната собственост, а ще прерасне в нещо съвършено ново. Обектите на собствеността ще бъдат включени в потока на социалния живот. Индивидът не трябва да си служи с тях движен от личен интерес и във вреда на обществото.
към текста >>

А всичко, необходимо за духовната сфера, ще се прибави към нея от страна на отделните личности, защото те участвуват в социалния организъм и доколкото свободно вникват в необходимостта от независим духовен живот сами ще определят размера на своето финансово подпомагане.
Един завършен в себе си стопански механизъм, който получава отвън както правните норми, така и непрекъснатия приток: На човешки ресурси под формата на свободно изявени човешки способности, остава свързан единствено със своята стопанска същност. Така той става инициатор за такова разпределение на благата, което предоставя на всеки индивид необходимите му условия с оглед просперитета на цялото общество. В случай, че едно лице получи повече доходи от друго, единствената причина ще лежи в по-доброто използване на личните му способности в името на обществото. Социален организъм, който изгражда себе си в светлината на обсъжданата тук концепция, ще може да регулира съответните данъци, необходими за правовия живот. Това ще се постигне чрез споразумение между ръководителите от двете сфери: Юридическата и стопанската. А всичко, необходимо за духовната сфера, ще се прибави към нея от страна на отделните личности, защото те участвуват в социалния организъм и доколкото свободно вникват в необходимостта от независим духовен живот сами ще определят размера на своето финансово подпомагане. Тази духовна организация черпи своите здрави сили от свободната конкуренция на личната инициатива, проявена от онези личности, който мигат да разгърнат една или друга духовна дейност. Правните институции могат да проявят необходимото разбиране за справедливо разпределяне на благата, единствено в светлината на разглежданата тук концепция за здрав социален организъм. Стопански организъм, който ангажира човешкият труд без да се съобразява с тесните потребности на отделните производствени отрасли, а остава в предвидените от закона рамки, определя стойността на благата според приноса на хората към самия него. Той няма да допусне онова, което определя реализираната стойност на благата, без да се зачита човешкото достойнство и благополучие. Такъв организъм е в състояние да различи права, който произтичат от чисто човешките отношения.
към текста >>

Тази духовна организация черпи своите здрави сили от свободната конкуренция на личната инициатива, проявена от онези личности, който мигат да разгърнат една или друга духовна дейност.
Така той става инициатор за такова разпределение на благата, което предоставя на всеки индивид необходимите му условия с оглед просперитета на цялото общество. В случай, че едно лице получи повече доходи от друго, единствената причина ще лежи в по-доброто използване на личните му способности в името на обществото. Социален организъм, който изгражда себе си в светлината на обсъжданата тук концепция, ще може да регулира съответните данъци, необходими за правовия живот. Това ще се постигне чрез споразумение между ръководителите от двете сфери: Юридическата и стопанската. А всичко, необходимо за духовната сфера, ще се прибави към нея от страна на отделните личности, защото те участвуват в социалния организъм и доколкото свободно вникват в необходимостта от независим духовен живот сами ще определят размера на своето финансово подпомагане. Тази духовна организация черпи своите здрави сили от свободната конкуренция на личната инициатива, проявена от онези личности, който мигат да разгърнат една или друга духовна дейност. Правните институции могат да проявят необходимото разбиране за справедливо разпределяне на благата, единствено в светлината на разглежданата тук концепция за здрав социален организъм. Стопански организъм, който ангажира човешкият труд без да се съобразява с тесните потребности на отделните производствени отрасли, а остава в предвидените от закона рамки, определя стойността на благата според приноса на хората към самия него. Той няма да допусне онова, което определя реализираната стойност на благата, без да се зачита човешкото достойнство и благополучие. Такъв организъм е в състояние да различи права, който произтичат от чисто човешките отношения. Децата имат правото да получат възпитание и образование, главата на семейството ще получава по-голямо възнаграждение от този, който не е такъв.
към текста >>

Подобни инициативи са в съответствие с правото на възпитание поради това, че с оглед на общите икономически условия ръководството на стопанската организация определя възможния размер на съответните такси, а след преценка на духовната организация, правовата държава установява конкретните права на отделното лице.
Стопански организъм, който ангажира човешкият труд без да се съобразява с тесните потребности на отделните производствени отрасли, а остава в предвидените от закона рамки, определя стойността на благата според приноса на хората към самия него. Той няма да допусне онова, което определя реализираната стойност на благата, без да се зачита човешкото достойнство и благополучие. Такъв организъм е в състояние да различи права, който произтичат от чисто човешките отношения. Децата имат правото да получат възпитание и образование, главата на семейството ще получава по-голямо възнаграждение от този, който не е такъв. Надбавката ще идва в резултат на определени инициативи след споразумението между трите социални организации. Подобни инициативи са в съответствие с правото на възпитание поради това, че с оглед на общите икономически условия ръководството на стопанската организация определя възможния размер на съответните такси, а след преценка на духовната организация, правовата държава установява конкретните права на отделното лице. Отново стигаме до възможностите на едно мислене, което е в съответствие с реалния свят, защото в случая чрез един пример само загатваме за посоката, в която следва да се разгърнат едни или други инициативи. Възможно е за определен човек те да са коренно различни. Но „правилни" те ще са само в рамките на едно планирано взаимодействие, включващо и трите самостоятелни звена на социалния организъм. Тук, в хода на това изложение, в противовес на много неща, който днес минават за практични, но не са, мисленето се опира на действително практичното, а именно на такова троично разделяне на социалния организъм, което подтиква хората към търсене на социалната целесъобразност. Както на децата се полага правото на възпитание, така на възрастните, инвалидите, овдовелите и болните се полага правото на определен жизнен стандарт, който следва да се поддържа от капиталните средства по начин, сходен с отпускането на съответните такси за възпитанието на непълнолетните.
към текста >>

В този сектор стоков характер приемат също и постиженията, които иначе се проявяват като духовна или държавническа дейност.
Защото в здравия социален организъм парите са не друго, а един вид указания или инструкции за съответната стока, която е произведена от други лица. Тези указания могат да се изведат от цялостния стопански живот, защото дори произведените стоки се включват в този цялостен стопански живот. Благодарение на паричното обръщение, стопанският сектор става едно всеобщо цяло. В различните отрасли всеки произвежда за всеки, но само чрез участието си в общия стопански живот. Вътре в стопанския сектор нещата се свеждат най-вече до цените на отделните стоки. В този сектор стоков характер приемат също и постиженията, които иначе се проявяват като духовна или държавническа дейност. За стопанския сектор постиженията на един учител в неговия училищен клас представляват вид стока. Индивидуалните способности на учителя се заплащат толкова малко, колкото и работната сила на работника. И в двата случая може да бъде заплатено само това, което се поражда от тях и което за стопанския сектор представлява стока. А как може да се използва свободната инициатива и правото, за да възникне определена стока, това е напълно извън стопанския механизъм, също както извън него е и влиянието на природните сили върху добива на зърно в една плодородна или неплодородна година. От гледна точка на стопанския механизъм, както духовната организация, така и държавата, са само отделни стокопроизводители.
към текста >>

От гледна точка на стопанския механизъм, както духовната организация, така и държавата, са само отделни стокопроизводители.
В този сектор стоков характер приемат също и постиженията, които иначе се проявяват като духовна или държавническа дейност. За стопанския сектор постиженията на един учител в неговия училищен клас представляват вид стока. Индивидуалните способности на учителя се заплащат толкова малко, колкото и работната сила на работника. И в двата случая може да бъде заплатено само това, което се поражда от тях и което за стопанския сектор представлява стока. А как може да се използва свободната инициатива и правото, за да възникне определена стока, това е напълно извън стопанския механизъм, също както извън него е и влиянието на природните сили върху добива на зърно в една плодородна или неплодородна година. От гледна точка на стопанския механизъм, както духовната организация, така и държавата, са само отделни стокопроизводители. Това, което те произвеждат в техните собствени рамки се превръща в стока едва тогава, когато то се поеме от стопанския сектор. Те не произвеждат в техните собствени рамки, но с постиженията им разполагат ръководните органи на стопанският организъм. Чисто икономическата стойност на една стока (или на едно постижение), доколкото те имат своя паричен еквивалент, ще зависи от онази целесъобразност, която се определя от ръководството на съответния стопански отрасъл. От неговите инициативи зависи как ще се развие стопанската производителност, доколкото тя ще се гради и върху духовните и правни принципи, създадени в рамките на другите съставни части на социалния организъм. Тогава паричната стойност на една стока ще бъде израз на това, че тя е изработена за потребностите на група купувачи с участието на целия стопански организъм.
към текста >>

Със същата сигурност следва да се изнамери и конструкцията на един здрав мост, ако той се строи според точните закони на математиката и механиката.
Само така в социалния организъм що се отнася до търсенето и потребностите на хората ще се установят точните съотношения между паричната стойност и стопанската инициатива*. /*Нормални ценови отношения, засягащи произведените стоки, могат да се породят само ако социалният организъм се развива по указания тук път, изразяващ се в свободно взаимодействие на трите му съставни части/. Нещата трябва да са изградени така, че за даден вид производство всеки работник да получава онзи паричен еквивалент, който му е необходим за задоволяване на всички негови потребности (включително и тези на принадлежащите към него лица), отговарящ на положения от него труд. Подобни ценови отношения не могат да възникнат по официален път; те трябва да се породят като резултат от живите взаимодействия в социалния организъм. Но те ще се появят едва след нормалното и здраво взаимодействие между трите съставни части на социалния организъм. Със същата сигурност следва да се изнамери и конструкцията на един здрав мост, ако той се строи според точните закони на математиката и механиката. Естествено, може да се направи и близкото до ума възражение, че социалния живот не може да следва законите, по който се изгражда един мост. Но подобно възражение изобщо не може да хрумне на този, който е успял да разбере, че настоящата книга е замислена според живите, а не според математическите закони/. В здравия социален организъм парите действително ще бъдат само един критерий; защото зад всяка монета или банкнота ще има стоково покритие и единствено то ще насочва притежателя на парите към самите парични знаци. Природата на тези отношения ще поражда едни или други необходими тенденции, които могат да отнемат от парите тяхната стойност в случаи, че те изгубят току-що описаното значение. За такива тенденции вече стана дума.
към текста >>

Достигането до присъдата обаче става в структури, изградени в сферата на духовната организация.
Когато работата опира до социалния организъм, развитието трябва да се предизвика. Ето защо за здравото социално мислене е просто фатално, когато пред него застават съвременни идеи, който що се отнася до необходимите социални процеси искат да „докажат" правотата си, както се „доказват" нещата в естествените науки. В социалния живот „доказателството" е в ръцете на този, който мирогледно съумее да възприеме не само това, което вече съществува, а и онова, което често пъти незабележимо е стаено в човешките импулси и напира към осъществяване. Един от процесите, чрез който троичното разделяне на социалния организъм ще проникне в най-дълбоките пластове на обществения живот, е отделянето на съдебната власт от държавата. Държавата има задължението да установи правните отношения между индивидите и отделните групи хора. Достигането до присъдата обаче става в структури, изградени в сферата на духовната организация. До голяма степен то зависи от възможността правораздаващият да прояви усет и разбиране за индивидуалното положение на подследствения. А такъв усет и такова разбиране могат да са налице, само ако при изграждане на съдебните институции се ръководим от същото доверие, което хората изпитват към духовната организация. Възможно е управлението на духовната организация да се възложи на юристи, привлечени от най-различни професии в културната и духовната сфера, които след определен срок отново да се върнат към своите първоначални професии. И тогава, в известни граници, всеки човек ще има възможност да избира за 5 или 10 години между посочените кандидати онази личност, към която той има необходимото доверие, за да и повери решението както по даден случай от общ характер, така и по всички въпроси от областта на наказателното право. Около местоживеенето на всеки човек винаги ще са на разположение толкова много юристи, че техния избор несъмнено ще има своето значение.
към текста >>

А такъв усет и такова разбиране могат да са налице, само ако при изграждане на съдебните институции се ръководим от същото доверие, което хората изпитват към духовната организация.
В социалния живот „доказателството" е в ръцете на този, който мирогледно съумее да възприеме не само това, което вече съществува, а и онова, което често пъти незабележимо е стаено в човешките импулси и напира към осъществяване. Един от процесите, чрез който троичното разделяне на социалния организъм ще проникне в най-дълбоките пластове на обществения живот, е отделянето на съдебната власт от държавата. Държавата има задължението да установи правните отношения между индивидите и отделните групи хора. Достигането до присъдата обаче става в структури, изградени в сферата на духовната организация. До голяма степен то зависи от възможността правораздаващият да прояви усет и разбиране за индивидуалното положение на подследствения. А такъв усет и такова разбиране могат да са налице, само ако при изграждане на съдебните институции се ръководим от същото доверие, което хората изпитват към духовната организация. Възможно е управлението на духовната организация да се възложи на юристи, привлечени от най-различни професии в културната и духовната сфера, които след определен срок отново да се върнат към своите първоначални професии. И тогава, в известни граници, всеки човек ще има възможност да избира за 5 или 10 години между посочените кандидати онази личност, към която той има необходимото доверие, за да и повери решението както по даден случай от общ характер, така и по всички въпроси от областта на наказателното право. Около местоживеенето на всеки човек винаги ще са на разположение толкова много юристи, че техния избор несъмнено ще има своето значение. Един тъжител винаги ще може да се обърне към компетентен съдия. Нека да помислим какво решително значение би имала подобна практика в австро-унгарските области.
към текста >>

Възможно е управлението на духовната организация да се възложи на юристи, привлечени от най-различни професии в културната и духовната сфера, които след определен срок отново да се върнат към своите първоначални професии.
Един от процесите, чрез който троичното разделяне на социалния организъм ще проникне в най-дълбоките пластове на обществения живот, е отделянето на съдебната власт от държавата. Държавата има задължението да установи правните отношения между индивидите и отделните групи хора. Достигането до присъдата обаче става в структури, изградени в сферата на духовната организация. До голяма степен то зависи от възможността правораздаващият да прояви усет и разбиране за индивидуалното положение на подследствения. А такъв усет и такова разбиране могат да са налице, само ако при изграждане на съдебните институции се ръководим от същото доверие, което хората изпитват към духовната организация. Възможно е управлението на духовната организация да се възложи на юристи, привлечени от най-различни професии в културната и духовната сфера, които след определен срок отново да се върнат към своите първоначални професии. И тогава, в известни граници, всеки човек ще има възможност да избира за 5 или 10 години между посочените кандидати онази личност, към която той има необходимото доверие, за да и повери решението както по даден случай от общ характер, така и по всички въпроси от областта на наказателното право. Около местоживеенето на всеки човек винаги ще са на разположение толкова много юристи, че техния избор несъмнено ще има своето значение. Един тъжител винаги ще може да се обърне към компетентен съдия. Нека да помислим какво решително значение би имала подобна практика в австро-унгарските области. В етнически смесените области всеки индивид от дадена националност би могъл да избере съдия от своя народ.
към текста >>

21. 04. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ: МЕТОДИ НА ПОЗНАНИЕ: ИМАГИНАТИВНО, ИНСПИРАТИВНО И ИНТУИТИВНО GA_25 Философия, космология, религия

Преди всичко ученикът трябва да развива определени вътрешни качества, като сила на характера, откровеност спрямо себе си, вътрешно спокойствие и преди всичко едно съвършено хладнокръвие, едно самообладание, което да позволи да се изпълняват както самите медитации, така и ясновидските изследвания, които са тяхно последствие, при едно разположение, което може да се сравни с това на математика.
Тогава човек е постигнал истинското имагинативно мислене и сега ние ще видим, какви са резултатите от това. * * * Който иска да стане духовен изследовател, трябва дълго време да изпълнява методично най-разнообразни упражнения. Резултатите, които аз скицирах в техния принцип, ще го доведат във всеки случай до там, да има за имагинативното мислене една достатъчно задълбочена опитност, за да може да бъде в състояние да контролира твърденията на духовния изследовател; контрол, който иначе е винаги възможен с помощта на нормалния ум, ако този ум е освободен от превзети идеи. За да се получи добър резултат, медитацията трябва да бъде подсилена чрез други упражнения. Преди всичко ученикът трябва да развива определени вътрешни качества, като сила на характера, откровеност спрямо себе си, вътрешно спокойствие и преди всичко едно съвършено хладнокръвие, едно самообладание, което да позволи да се изпълняват както самите медитации, така и ясновидските изследвания, които са тяхно последствие, при едно разположение, което може да се сравни с това на математика. Когато, както при изковаване на навици, човек е добил тази сила на характера, тази вътрешна откровеност, това спокойствие и хладнокръвие, постоянно повтарящата се медитация (за някои ще бъдат достатъчни няколко седмици, за други ще бъдат необходими години) ще произведе своите плодове в целия физически и етерен организъм. Тогава вече в имагинативното познание медитиращият ще притежава същата дейност, която развива в своето физическо тяло, за да мисли и за да възприема света. Стигнал до тази точка той на първо място е в състояние да възприема като едно цяло, като една картина на времето, течението на неговия живот от детството насам. Той вижда да се простира пред него, във вътрешни подвижни форми, течението на своето собствено съществуване. Но нищо в тази картина не може да се сравни със спомените, които човек може да има обикновено за своето съществуване; това, което се възприема по този начин е също така действително, също така субстанциално, както жизнените сили и силите на растежа, под действието на които, чрез цялото тяло на малкото дете, а след това чрез неговата мисъл се проявява конфигурацията на неговата душа.
към текста >>

Защото, когато се е освободила по този начин чрез собствената си енергия от имагинативните представи и е създала празнота в себе си, душата вижда да се влива в тази празнота духовната субстанция на Космоса.
Необходима е по-голяма енергия, за да се отстранят образите на медитацията отколкото за да се заличат тези на обикновената представа. Обаче именно тази засилена енергия е необходима на душата, за да напредва. Тя се добива, като правим все поголеми усилия, за да освободим съзнанието от образите и да не оставим да проникне в него нищо друго. Тогава човек се намира в едно състояние на чиста вътрешна бдителност, на която липсва всякакво съдържание. Именно това може да доведе до Инспирацията. Защото, когато се е освободила по този начин чрез собствената си енергия от имагинативните представи и е създала празнота в себе си, душата вижда да се влива в тази празнота духовната субстанция на Космоса. Тогава тя постепенно възприема пред себе си и около себе си един духовен Космос, също както в обикновеното съзнание човек възприема чрез своите сетива физическата вселена. Този духовен Космос се представя по такъв начин, че той отново довежда човека до това, което познава от сетивния свят. В този сетивен свят ние възприемаме слънцето, луната, планетите, звездите и много други конкретни действителности. Когато освободеното от всяка представа съзнание може да обхване духовния Космос, то вижда да му се разкрива духовната същност на Слънцето, тази на Луната, на планетите, на неподвижните звезди. И тук също медитиращият трябва смело да може да установи връзката между това, което възприема, и това което познава чрез сетивата.
към текста >>

Когато освободеното от всяка представа съзнание може да обхване духовния Космос, то вижда да му се разкрива духовната същност на Слънцето, тази на Луната, на планетите, на неподвижните звезди.
Именно това може да доведе до Инспирацията. Защото, когато се е освободила по този начин чрез собствената си енергия от имагинативните представи и е създала празнота в себе си, душата вижда да се влива в тази празнота духовната субстанция на Космоса. Тогава тя постепенно възприема пред себе си и около себе си един духовен Космос, също както в обикновеното съзнание човек възприема чрез своите сетива физическата вселена. Този духовен Космос се представя по такъв начин, че той отново довежда човека до това, което познава от сетивния свят. В този сетивен свят ние възприемаме слънцето, луната, планетите, звездите и много други конкретни действителности. Когато освободеното от всяка представа съзнание може да обхване духовния Космос, то вижда да му се разкрива духовната същност на Слънцето, тази на Луната, на планетите, на неподвижните звезди. И тук също медитиращият трябва смело да може да установи връзката между това, което възприема, и това което познава чрез сетивата. Той трябва да бъде способен да си каже: В този момент аз имам опитност за духовната същност, която ми се разкрива, и тази духовна същност аз виждам че е свързана с Луната, която възприемам във физическия сетивен свят. Също и за другите опитности. Тук също медитиращият трябва да може да запази контрол над своите движения, да живее едновременно в духовния свят и в сетивния свят. Неговата намираща се в дейност душа трябва да може да преминава по воля от духовни те откровения на Космоса към физическите прояви, които тя познава обикновено в земния свят.
към текста >>

Той трябва да бъде способен да си каже: В този момент аз имам опитност за духовната същност, която ми се разкрива, и тази духовна същност аз виждам че е свързана с Луната, която възприемам във физическия сетивен свят.
Тогава тя постепенно възприема пред себе си и около себе си един духовен Космос, също както в обикновеното съзнание човек възприема чрез своите сетива физическата вселена. Този духовен Космос се представя по такъв начин, че той отново довежда човека до това, което познава от сетивния свят. В този сетивен свят ние възприемаме слънцето, луната, планетите, звездите и много други конкретни действителности. Когато освободеното от всяка представа съзнание може да обхване духовния Космос, то вижда да му се разкрива духовната същност на Слънцето, тази на Луната, на планетите, на неподвижните звезди. И тук също медитиращият трябва смело да може да установи връзката между това, което възприема, и това което познава чрез сетивата. Той трябва да бъде способен да си каже: В този момент аз имам опитност за духовната същност, която ми се разкрива, и тази духовна същност аз виждам че е свързана с Луната, която възприемам във физическия сетивен свят. Също и за другите опитности. Тук също медитиращият трябва да може да запази контрол над своите движения, да живее едновременно в духовния свят и в сетивния свят. Неговата намираща се в дейност душа трябва да може да преминава по воля от духовни те откровения на Космоса към физическите прояви, които тя познава обикновено в земния свят. Връзката, която се установява по този начин между духовната същност и физическия предмет на Слънцето, Луната и т. н. включва една дейност на душата аналогична на това, което става когато във връзка с едно ново възприятие човек си припомня една минала опитност.
към текста >>

Връзката, която се установява по този начин между духовната същност и физическия предмет на Слънцето, Луната и т. н.
И тук също медитиращият трябва смело да може да установи връзката между това, което възприема, и това което познава чрез сетивата. Той трябва да бъде способен да си каже: В този момент аз имам опитност за духовната същност, която ми се разкрива, и тази духовна същност аз виждам че е свързана с Луната, която възприемам във физическия сетивен свят. Също и за другите опитности. Тук също медитиращият трябва да може да запази контрол над своите движения, да живее едновременно в духовния свят и в сетивния свят. Неговата намираща се в дейност душа трябва да може да преминава по воля от духовни те откровения на Космоса към физическите прояви, които тя познава обикновено в земния свят. Връзката, която се установява по този начин между духовната същност и физическия предмет на Слънцето, Луната и т. н. включва една дейност на душата аналогична на това, което става когато във връзка с едно ново възприятие човек си припомня една минала опитност. Човек установява между духовното същество и това, което е познал във физическия свят една връзка, както когато сближава едно ново възприятие с това, което е вече познато, за да го определи по-добре. Всичко става така, като че ли опитността в духовното хвърля нови светлини върху това, което човек е познал по-рано в сетивния свят чрез тялото. Този висш стадий на свръх сетивно познание, в което съществото е някак си потопено, човек трябва да пристъпи към него със същото вътрешно спокойствие, с което свързва едно ново възприятие е един спомен. Този стадий има характерни черти съществено различни от простата имагинация, която го предхожда и за която човек има опитност в етерния свят.
към текста >>

Там ние намираме под формата на същества и в неговата духовна природа това, което възприемаме в сетивния свят под една външна форма.
Но ние чувстваме етерния свят като една съвкупност от ритми, от вълнения на космическия етер, която сме напълно в състояние да преведем в понятия, в идеи. Имагинативната опитност, която имаме в етерния свят, е тази на една всемирна дейност, на една съвкупност от свръхсетивни факти. При Инспирацията ние не чувстваме само просто тези движещи се дейности, които преминават от една форма в друга; в този вълнуващ се свят на етерните ритми ние чувстваме да се приближават, като носени от един всемирен океан, истински действащи същества. Ние призоваваме вътрешно Слънцето, Луната, планетите, неподвижните звезди, а също и земите неща: минерали, растения и всичко това къпещо се във всемирния етер. Така чувстваме ние астралния Космос. Там ние намираме под формата на същества и в неговата духовна природа това, което възприемаме в сетивния свят под една външна форма. Същевременно имаме виждането на това, което е вътрешночовешкият организъм в неговата съвкупност, а също и всеки орган поотделно: Белите дробове, сърцето, черния дроб и т.н. Защото всички форми и самия живот на човешкия организъм не са дело на физическия Космос, а това на духовни същества слънчеви, лунни, животински, растителни, които одушевяват и пропиват с дух физическото и етерното и чиято дейност произвежда живота и формите на човешкия организъм. Ние разбираме, как този организъм приема форма и живот само тогава, когато се издигаме до Инспирацията. Всичко това остава скрито за обикновеното съзнание и не би било възприемаемо за него освен ако бихме искали не само да виждаме с очите, да чуваме с ушите и да вкусваме с вкусовите органи, но освен това и ако дишането вдишване и издишване би станало едно възприятие, чрез което целият наш организъм би чувствал как въздухът прониква в него и след това го напуска. Тази е причината, поради която определена източна школа, школата на "Йога", настоява да се работи с дишането, за да бъде то изменено, и да го превърне в един процес на познание, в един акт на съзнателно познание но в действителност до едно състояние близо до сънуването.
към текста >>

22. 1. Истинското познание на човешкото същество като основа на медицинското изкуство GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Както в математиката съзнанието не може да се отклони никъде в несъзнателното, така и през време на горепосоченото упражняване не може да му се случи нещо подобно, ако той правилно спазва указанията на Антропософията.
Защото през времето, когато прави такива упражнения, душата не трябва да бъде изложена на никакви влияния на нещо полусъзнателно или напълно несъзнателно. (Тук ние можем да дадем само принципа на такива упражнения; едно подробно описа ние и упътване, как трябва да се правят по отделно такива упражнения, се намира в книгите на Рудолф Щайнер "Как се добиват познания за по-висшите светове", "Тайната Наука" и в други антропософски книги*.) (*Книгите на Рудолф Щайнер са издадени във Философско-Антропософското Издателство при Гьотеанума в Дорнах (Швейцария)/. Близко е до ума да се направи възражението, че някой, който се отдава така с цялата сила на определени, поставени в центъра на съзнанието мисли, е изложен на всевъзможни самовнушения и тем подобни, и че той навлиза просто в областта на своето въображение. Обаче Антропософията показва същевременно, как трябва да протичат упражненията, за да отпадне това възражение. Тя показва, как през време на упражнението човек върви напред в своето съзнание по един напълно разсъдлив начин както при решението на една аритметическа или геометрическа задача. Както в математиката съзнанието не може да се отклони никъде в несъзнателното, така и през време на горепосоченото упражняване не може да му се случи нещо подобно, ако той правилно спазва указанията на Антропософията. Преследвайки това упражняване човек стига до едно укрепване на силата на мисленето, за което по-рано не е имал никакво предчувствие. Той чувствува в себе си царуващата сила на мисленето като едно ново съдържание на неговото човешко същество. И едновременно с това съдържание на собственото човешко същество се разкрива едно съдържание на света, което човек по-рано може би е предчувствувал, но не го е познавал чрез опит. Когато в моменти на самонаблюдение насочваме поглед върху обикновеното мислене, ние намираме мислите сянкообразни, бледи в сравнение с впечатленията, които сетивата дават. Това, което човек възприема сега в укрепналата сила на мисленето, съвсем не е бледо и сянкообразно; то е пълно със съдържание, конкретно-образно; то притежава една много по-интензивна действителност отколкото съдържанието на сетивните впечатления.
към текста >>

Защото това духовно се явява след това в течение на живота като духовна сила на мисленето.
Чрез него в човека става нещо, което не е едно продължение на закономерното действие на силите на физическото тяло, а има за основа това, че физическите вещества, вливайки се в етерното, се освобождават първо от техните физически сили. Тези действуващи в етерното тяло сили развиват тяхната дейност в началото на човешкия земен живот най-ясно през време на развитието на човешкия зародиш в утробата на майката като формиращи и произвеждащи растежа сили. В течение на земния живот една част от тези сили се освобождава от работа по изграждането и растежа на човешкото физическо тяло и се превръща в сили на мисленето, а именно в онези сили, които за обикновеното съзнание произвеждат сянкообразния свят на мислите. От най-голямо значение е да се знае, че обикновените сили, с които човек мисли, са префинените сили, които формират физическото тяло и произвеждат неговия растеж. Във формирането и растежа на човешкия физически организъм се изявява нещо духовно. Защото това духовно се явява след това в течение на живота като духовна сила на мисленето. И тази сила на мисленето е само една част от силата на формирането и растежа, която е имала в началото на човешкия живот. Само затова, че когато неговото формиране и растеж са напреднали, т.е., когато те са завършени до определена степен, човекът още се развива по-нататък, етерно-духовното, като тъче и живее в организма, може да се яви по-нататък в живота като сила на мисленето. Така на имагинативното духовно виждане формиращата (пластична) сила се явява от една страна като нещо етерно-духовно, което от друга страна се явява като душевно съдържание на мисленето. Ако проследим сега веществеността на земните материи в етерното формиране, ние трябва да кажем: тези материи, тези вещества приемат навсякъде, където влизат в етерните формиращи сили, една същност, чрез която се отчуждават от тяхната физическа природа. В това отчуждава не те влизат в един свят, в който насреща им идва духовното и ги превръща в своята собствена същина.
към текста >>

23. Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов GA_28 Моят жизнен път

Каква е била духовната необходимост за това негово решение?
МОЯТ ЖИЗНЕН ПЪТ ИЛИ ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ НА РУДОЛФ ЩАЙНЕР В последната година на своя живот Рудолф Щайнер съвсем неочаквано и изненадващо, при цялата си натовареност решава да пише „Автобиографията“ си. Водейки скромен и организиран начин на живот, Рудолф Щайнер никак не е възнамерявал да описва живота си, да го прави публично достояние, а всичко, което е искал и имал да каже, го е дал в своите лекции и книги. Каква е била духовната необходимост за това негово решение? Разбира се, той описва външната причина – множеството нападки към неговата личност и отделните периоди на неговия живот са го накарали да внесе едно осветляване за тях. Но каква е била дълбоката вътрешна мотивация за това? И това е общочовешкият елемент. Какъв трябва да бъде животът на един човек, за да бъде той описан? Доколко човек осъзнава отговорността си пред обществото и склонен ли е на абсолютна честност по отношение на вътрешния си душевен живот?
към текста >>

Връзката му с учителите по геометрия, математика, химия се усилва, както и със същността на самите предмети.
Копнее да срещне учители – личности, на които да подражава, – но първите две години не намира такива. И тогава се случва едно събитие в живота му – намира в една книжарница „Критика на чистия разум“ на Кант. Четенето ѝ внася опора и увереност на мисленето му. Чете я даже в час по история, но най-вече през лятото. Той усеща, че „мисленето може да се развие в сила, която действително да обхване нещата и процесите в света“. Връзката му с учителите по геометрия, математика, химия се усилва, както и със същността на самите предмети. Интересът му към световната история, историята на църквата и религията и на философията нараства през следващите години. Научава стенография и книговезство, допълнително изучава латински и гръцки, за да чете в оригинал; занимава се с изоставащите ученици; опознавайки човешката душа, навлиза в практическата психология. Баща му следи живо със своя колега-опонент руско-турската война (1877–1878), заставайки на руската страна. Навършването на 18 години е решителен момент във всеки живот. Висшите училища на Виена са най-естественото продължение на многостранните интереси и стремеж към познание на Р. Щайнер.
към текста >>

Но математиката и естествознанието са му необходими, за да постави научните резултати на философска основа.
В следващите 11 години в тази среда ще учи и твори Р. Щайнер. Тук среща Карл Юлиус Шрьоер, негов преподавател по немска литература, най-добрия изследовател на Гьоте и Шилер. Р. Щайнер е очарован от лекциите му, благоговее пред него и скоро стават близки приятели. Преподаватели по философия са му Франц Брентано и Роберт Цимерман, личности, които също повлияват младия Щайнер. Тогава той смята чрез философията да търси истината. Но математиката и естествознанието са му необходими, за да постави научните резултати на философска основа. Духовната индивидуалност на всеки човек му се разкрива и той може да проследява мъртвите по пътя им към духовния свят. Но тези опитности не споделя с никого. Тогава среща във влака билкаря. От други лекции на Щайнер ще разберем кой стои зад тази личност. Двамата се сприятеляват и споделят духовните си тайни. Р.
към текста >>

Духовната индивидуалност на всеки човек му се разкрива и той може да проследява мъртвите по пътя им към духовния свят.
Тук среща Карл Юлиус Шрьоер, негов преподавател по немска литература, най-добрия изследовател на Гьоте и Шилер. Р. Щайнер е очарован от лекциите му, благоговее пред него и скоро стават близки приятели. Преподаватели по философия са му Франц Брентано и Роберт Цимерман, личности, които също повлияват младия Щайнер. Тогава той смята чрез философията да търси истината. Но математиката и естествознанието са му необходими, за да постави научните резултати на философска основа. Духовната индивидуалност на всеки човек му се разкрива и той може да проследява мъртвите по пътя им към духовния свят. Но тези опитности не споделя с никого. Тогава среща във влака билкаря. От други лекции на Щайнер ще разберем кой стои зад тази личност. Двамата се сприятеляват и споделят духовните си тайни. Р. Щайнер решава да изгради в себе си своя „теория на познанието“, което налага обстойно изучаване на Хегел.
към текста >>

Само в свободното от сетивност мислене душата живее в духовната същност на света и намира духовните първопричини на битието.
Публикациите на Щайнер върху съчиненията на Гьоте стават повод да бъде поканен в Архива му във Ваймар, за да бъде обработено и издадено наследството на немския поет и естественик. Рудолф Щайнер пътува дотам за няколко седмици и това е първото му голямо пътешествие – Ваймар, Берлин, Мюнхен. Изживява местата на Гьоте, докосва се до творбите му, в Берлин се среща с Едуард фон Хартман, търси навсякъде изкуството, което обогатява душевния му живот. След връщането му във Виена намира още един духовен кръг, този на Мари Ланг. Там среща Роза Майредер, с която споделя духовните си интереси и особено подготвянето на докторската си дисертация и „Философия на свободата“. Само в свободното от сетивност мислене душата живее в духовната същност на света и намира духовните първопричини на битието. Преживяващият се в своята вътрешност човешки дух среща духа на света, който действа не зад сетивният свят, а вътре в него. Духовното в човека се изявява, когато в неговите импулси и воля действат моралните интуиции на свободното от сетивност мислене. Тогава това действие е свободно и човекът също е свободно същество. В последната година от престоя си във Виена Рудолф Щайнер развива още по-интензивен социален живот. Пътува до Будапеща, а по-късно и до Трансилвания, където изнася лекция, изживява народностния дух на тези места.
към текста >>

Щайнер прониква в духовната сфера по пътя на мисленето – чрез изработване на кристално ясни понятия.
Отново изживява полярности – между индивидуалното мислене на Хегел и личностната воля на Щирнер. Става учител в Берлинското общообразователно училище за работещи, започвайки с история и ораторско изкуство, разширявайки с естествени науки, печели симпатиите, достигайки аудитория от 7000 печатари. Духовното му виждане наблюдава една „масова душа, обхванала представите, съжденията“ на дремещите им души. Както със ,,Списанието“ преживява бюргерския живот, така и с преподаването изживява пролетариата, т.е. движещите сили на епохата. Щайнер прониква в духовната сфера по пътя на мисленето – чрез изработване на кристално ясни понятия. По-късно развива имагинативното съзерцание, което му носи виждането на духовната еволюция на човека. Как макрокосмическият човек се превръща в микрокосмически, отделяйки останалите природни царства. Това е началото на откритото антропософско представяне на духовния свят. Задачата на Щайнер е да създаде основата на антропософията, прилагайки научното мислене от естествознанието, развивайки идеите на Гьоте, както и философското мислене на Хегел. Съдбата го среща с Мари фон Сиверс, кармична връзка от миналото и дълбоко приятелство в настоящето, която го импулсира за основаване на антропософията.
към текста >>

По-късно развива имагинативното съзерцание, което му носи виждането на духовната еволюция на човека.
Става учител в Берлинското общообразователно училище за работещи, започвайки с история и ораторско изкуство, разширявайки с естествени науки, печели симпатиите, достигайки аудитория от 7000 печатари. Духовното му виждане наблюдава една „масова душа, обхванала представите, съжденията“ на дремещите им души. Както със ,,Списанието“ преживява бюргерския живот, така и с преподаването изживява пролетариата, т.е. движещите сили на епохата. Щайнер прониква в духовната сфера по пътя на мисленето – чрез изработване на кристално ясни понятия. По-късно развива имагинативното съзерцание, което му носи виждането на духовната еволюция на човека. Как макрокосмическият човек се превръща в микрокосмически, отделяйки останалите природни царства. Това е началото на откритото антропософско представяне на духовния свят. Задачата на Щайнер е да създаде основата на антропософията, прилагайки научното мислене от естествознанието, развивайки идеите на Гьоте, както и философското мислене на Хегел. Съдбата го среща с Мари фон Сиверс, кармична връзка от миналото и дълбоко приятелство в настоящето, която го импулсира за основаване на антропософията. Двамата се свързват първоначално с Теософското общество и неговите лидери, посещават конгресите в Лондон и Париж, оглавяват Немската секция в Берлин.
към текста >>

24. II. Ученически години GA_28 Моят жизнен път

Защото от самото начало започваше с висша математика.
Копнеех за хора, които да мога да следвам като пример за подражание. Сред учителите ми от първите два класа такива не се намериха. В този мой училищен живот обаче се случи едно събитие, което ми оказа дълбоко душевно въздействие. В годишника, който излизаше в края на всяка учебна година, училищният директор беше публикувал статия, озаглавена „Привличането, разгледано като резултат от движението“. Като единадесетгодишно момче отначало не можах да разбера почти нищо от нейното съдържание. Защото от самото начало започваше с висша математика. Но от отделни изречения все пак долавях някакъв смисъл. В мен започна да се изгражда мисловен мост между теориите за мировото устройство, които научих от свещеника, и съдържанието на тази статия. В нея имаше и препратка към една книга, която директорът беше написал, а именно „Общото движение на материята като основна причина за всички природни явления“. Пестих толкова дълго, колкото беше нужно, за да си купя книгата. Сега за мен стана цел да науча възможно най-бързо всичко, което можеше да ми помогне да разбера съдържанието на статията и книгата.
към текста >>

Когато можех да си набавя книги по математика и физика, се възползвах от случая.
На първата страница на книгата намерих изложени две тези: „1. Съществува пространство и в него движение, продължаващо за дълъг период от време. 2. Пространството и времето са постоянни хомогенни величини; материята обаче се състои от отделени частици (атоми).“ Авторът искаше да обясни всички физически и химически природни процеси, изхождайки от движенията, възникващи по описания начин между малките и големите частици на материята. У себе си не усещах нищо, което по някакъв начин да ме кара да приема това схващане, но имах чувството, че за мен ще е от голямо значение, ако разбера изложеното по този начин. И правех всичко, за да успея в това си начинание. Когато можех да си набавя книги по математика и физика, се възползвах от случая. Но всичко това ставаше много бавно. Отново и отново се захващах с четенето на статията и книгата. Всеки път това ми се удаваше малко по-добре. Към това се прибави и нещо друго. В трети клас имахме един учител, който наистина отговаряше на „идеала“, стоящ пред душата ми.
към текста >>

Чувствах, че за мен е голямо щастие във всичките класове да имам този човек за учител по математика и физика.
Тя беше в областта на теорията на вероятностите и изчисляването на застраховки живот. Задълбочих се в тази статия, въпреки че и от нея все още не можех да разбера кой знае колко много. Но все пак скоро стигнах дотам да схващам смисъла на изчисляването на вероятността. Друго още поважно последствие за мен обаче беше, че в точността, с която любимият ми учител беше изложил материята, имах пример за математическото си мислене. Това позволи между този учител и мен да възникнат прекрасни отношения. Чувствах, че за мен е голямо щастие във всичките класове да имам този човек за учител по математика и физика. С наученото от него все повече се приближавах към отговора на загадката, която си бях поставил с писмените трудове на училищния директор. С един друг учител стигнах до по-близка душевна връзка едва след по-дълго време. Той водеше часовете по конструктивна геометрия в долните и дескриптивна геометрия в горните класове. Преподаваше ни още във втори клас. Но едва в хода на учебните занятия в трети клас започнах да оценявам неговото изкуство.
към текста >>

На фона на това, което възприех в себе си от училищния директор, от учителя по математика и физика и от този по конструктивна геометрия, в мен по един момчешки начин на мислене се зараждаха загадките на случващото се в природата.
Преподаваше ни още във втори клас. Но едва в хода на учебните занятия в трети клас започнах да оценявам неговото изкуство. Беше великолепен конструктор. И неговите часове бяха водени с образцова яснота и систематичност. Благодарение на него чертането с пергел, линия и триъгълник ми стана любимо занимание. На фона на това, което възприех в себе си от училищния директор, от учителя по математика и физика и от този по конструктивна геометрия, в мен по един момчешки начин на мислене се зараждаха загадките на случващото се в природата. Усещах, че за да мога да придобия отношение към духовния свят, който стоеше пред ясното ми възприятие, трябва да отида към природата. Казвах си, че човек може да има правилно отношение към преживяването на духовния свят с душата си само ако начинът му на мислене се оформи в себе си така, че да може да проникне до същността на природните явления. С тези чувства преминах през живота по време на трети и четвърти клас на реалното училище. Подчинявах всичко, което научавах, на това да се приближа към посочената цел. Веднъж минах покрай една книжарница.
към текста >>

Когато тогава Кант навлезе в сферата на моето мислене, все още не знаех ни най-малко за мястото му в духовната история на човечеството.
С тези чувства преминах през живота по време на трети и четвърти клас на реалното училище. Подчинявах всичко, което научавах, на това да се приближа към посочената цел. Веднъж минах покрай една книжарница. На витрината видях „Критика на чистия разум“ на Кант на издателство „Реклам“. Направих всичко възможно да си купя книгата възможно най-скоро. Когато тогава Кант навлезе в сферата на моето мислене, все още не знаех ни най-малко за мястото му в духовната история на човечеството. Какво е мислил някой за него с одобрение или неодобрение, ми беше напълно неизвестно. Безграничният ми интерес към критиката на чистия разум възникна изцяло от моя най-личен душевен живот. По един момчешки начин се стремях да разбера какво е в състояние да постигне човешкият разум по отношение на едно истинско прозрение в същината на нещата. Четенето на Кант се натъкна на всякакви препятствия в обстоятелствата от външния ми живот. Поради дългия път, който трябваше да изминавам между дома и училището, всеки ден губех най-малко по три часа.
към текста >>

Научих за самоучителите по математика, написани от Любсен.
И всеки път, когато можеше да го посетя, трябваше да му разказвам за впечатленията си от прочетеното. Така той всъщност стана мой учител в областта на поезията. Защото, с изключение на някои „откъси“, дотогава тя беше останала доста встрани от мен както в дома на родителите ми, така и в училище. В атмосферата на симпатичния, въодушевяващ се от всичко красиво лекар, се запознах особено добре с Лесинг. Едно друго събитие оказа дълбоко влияние в живота ми. Научих за самоучителите по математика, написани от Любсен. Благодарение на тях можах да усвоя аналитичната геометрия, тригонометрията, а също и диференциалното и интегралното смятане, много преди да започнем да ги изучаваме в училище. Това ми даде възможност да се върна отново към четене на книгата „Общото движение на материята като основна причина за всички природни явления“. Защото сега, благодарение на математическите си знания, вече можех да я разбера подобре. Междувременно бяхме стигнали до курса по физика, последван от този по химия, и това прибави нов набор загадки на човешкото знание към старите. Учителят по химия беше забележителен човек.
към текста >>

25. III. Студентски години GA_28 Моят жизнен път

Да уча математика и дескриптивна геометрия отговаряше на влеченията ми.
Контрастът в начина на мислене на Фихте и на Хербарт преминаваше пред душата ми с цялата си интензивност. През летните месеци на 1879 г. от края на реалното училище до постъпването ми във Висшето техническо училище прекарах времето си в четене на такива философски студии. През есента трябваше да избера какво да следвам с оглед на бъдещата си кариера. Реших да се подготвя за учител в реално училище. Да уча математика и дескриптивна геометрия отговаряше на влеченията ми. От последната трябваше да се откажа, тъй като изучаването ѝ беше свързано с много упражнения по геометрично чертане през деня. А за да припечеля малко пари, трябваше да имам време да давам частни уроци. Това беше възможно, в случай че ходя на лекции, чието съдържание можех по-късно да наваксам с четене, ако се наложеше да отсъствам от тях, но не и ако трябваше редовно да посещавам упражненията по чертане. Така че най-напред записах математика, естествознание и химия. От особено голямо значение за мен обаче бяха лекциите по немска литература, които по това време във Висшето техническо училище изнасяше Карл Юлиус Шрьоер.
към текста >>

Така че най-напред записах математика, естествознание и химия.
Реших да се подготвя за учител в реално училище. Да уча математика и дескриптивна геометрия отговаряше на влеченията ми. От последната трябваше да се откажа, тъй като изучаването ѝ беше свързано с много упражнения по геометрично чертане през деня. А за да припечеля малко пари, трябваше да имам време да давам частни уроци. Това беше възможно, в случай че ходя на лекции, чието съдържание можех по-късно да наваксам с четене, ако се наложеше да отсъствам от тях, но не и ако трябваше редовно да посещавам упражненията по чертане. Така че най-напред записах математика, естествознание и химия. От особено голямо значение за мен обаче бяха лекциите по немска литература, които по това време във Висшето техническо училище изнасяше Карл Юлиус Шрьоер. През първите години на висшето ми образование той четеше лекции по „Немска литература от Гьоте до наши дни“ и „Живот и творчество на Шилер“. Бях очарован още от първата му лекция. Той изследваше немския духовен живот през втората половина на осемнадесети век и разказваше по много драматичен начин за първата поява на Гьоте в този духовен живот. Топлотата в изказа му, въодушевлението, с което ни четеше откъси от различни поети по време на лекциите, по удивителен начин ни помагаха да почувстваме самата същност на поезията.
към текста >>

Трябваше да уча математика и естествознание.
Този жест също беше само леко докосване на реалността, а не решителното ѝ обхващане. От „философските“ му ръце можех да разбера начина на неговото философстване също толкова малко, колкото и от думите му. Стимулът, произлизащ от Брентано, продължи да действа още дълго в мен. Скоро започнах да се занимавам с неговите съчинения, а след това в течение на годините изчетох повечето от публикациите му. Тогава се смятах за длъжен чрез философията да търся истината. Трябваше да уча математика и естествознание. Бях убеден в това, че няма да мога да намеря подход към тях, ако не съумея да поставя на философска основа техните научни резултати. Но все пак гледах на духовния свят като на реалност. Духовната индивидуалност на всеки човек се разкриваше пред мен най-нагледно. Във физическата телесност и в действията във физическия свят тя имаше единствено своето проявление и се обединяваше с произхождащото от родителите като физически зародиш. Аз следвах мъртвите хора по пътя им към духовния свят.
към текста >>

Духовната индивидуалност на всеки човек се разкриваше пред мен най-нагледно.
Скоро започнах да се занимавам с неговите съчинения, а след това в течение на годините изчетох повечето от публикациите му. Тогава се смятах за длъжен чрез философията да търся истината. Трябваше да уча математика и естествознание. Бях убеден в това, че няма да мога да намеря подход към тях, ако не съумея да поставя на философска основа техните научни резултати. Но все пак гледах на духовния свят като на реалност. Духовната индивидуалност на всеки човек се разкриваше пред мен най-нагледно. Във физическата телесност и в действията във физическия свят тя имаше единствено своето проявление и се обединяваше с произхождащото от родителите като физически зародиш. Аз следвах мъртвите хора по пътя им към духовния свят. На един от предишните ми учители, с когото останахме в близки приятелски отношения и след завършване на реалното училище, веднъж след смъртта на един съученик написах за тази страна от душевния ми живот. Той ми отговори необичайно мило, но не удостои с нито дума написаното от мен за моя починал съученик. Тогава това се случваше навсякъде с възгледите ми за духовния свят.
към текста >>

Така че можех да отсъствам от някои от лекциите по математика, без да изгубя нишката.
Привличаше ме увереността на философската му мисъл, когато последователно преминава от една мисъл към друга. Виждах, че мнозина усещат противоречие между преживяване и ми слене. За мен самото мислене беше преживяване, но такова, в което човек живее, а не идващо към човека отвън. Така че в продължение на доста дълго време Хегел ми беше много полезен. За задължителните дисциплини, които изучавах и в които, поради тези ми философски интереси, съвсем естествено щях да изостана, се оказа от голяма полза, че още преди доста време се бях занимавал с диференциално и интегрално смятане, както и с аналитична геометрия. Така че можех да отсъствам от някои от лекциите по математика, без да изгубя нишката. Математиката запази за мен своето значение и като основа на целия ми стремеж към познание. В нея се дава система от възгледи и понятия, получени напълно независимо от външния сетивен опит. С тези възгледи и понятия, така си казвах непрекъснато тогава, човек се приближава към сетивната действителност и чрез тях открива нейните закономерности. Благодарение на математиката човек опознава света и все пак, за да може да постигне това, той първо трябва да пробуди математиката в човешката душа. Точно тогава имах едно ключово преживяване, свързано именно с математическата страна на нещата.
към текста >>

Математиката запази за мен своето значение и като основа на целия ми стремеж към познание.
Виждах, че мнозина усещат противоречие между преживяване и ми слене. За мен самото мислене беше преживяване, но такова, в което човек живее, а не идващо към човека отвън. Така че в продължение на доста дълго време Хегел ми беше много полезен. За задължителните дисциплини, които изучавах и в които, поради тези ми философски интереси, съвсем естествено щях да изостана, се оказа от голяма полза, че още преди доста време се бях занимавал с диференциално и интегрално смятане, както и с аналитична геометрия. Така че можех да отсъствам от някои от лекциите по математика, без да изгубя нишката. Математиката запази за мен своето значение и като основа на целия ми стремеж към познание. В нея се дава система от възгледи и понятия, получени напълно независимо от външния сетивен опит. С тези възгледи и понятия, така си казвах непрекъснато тогава, човек се приближава към сетивната действителност и чрез тях открива нейните закономерности. Благодарение на математиката човек опознава света и все пак, за да може да постигне това, той първо трябва да пробуди математиката в човешката душа. Точно тогава имах едно ключово преживяване, свързано именно с математическата страна на нещата. Представата за пространството ми създаваше много сериозни вътрешни затруднения.
към текста >>

Благодарение на математиката човек опознава света и все пак, за да може да постигне това, той първо трябва да пробуди математиката в човешката душа.
За задължителните дисциплини, които изучавах и в които, поради тези ми философски интереси, съвсем естествено щях да изостана, се оказа от голяма полза, че още преди доста време се бях занимавал с диференциално и интегрално смятане, както и с аналитична геометрия. Така че можех да отсъствам от някои от лекциите по математика, без да изгубя нишката. Математиката запази за мен своето значение и като основа на целия ми стремеж към познание. В нея се дава система от възгледи и понятия, получени напълно независимо от външния сетивен опит. С тези възгледи и понятия, така си казвах непрекъснато тогава, човек се приближава към сетивната действителност и чрез тях открива нейните закономерности. Благодарение на математиката човек опознава света и все пак, за да може да постигне това, той първо трябва да пробуди математиката в човешката душа. Точно тогава имах едно ключово преживяване, свързано именно с математическата страна на нещата. Представата за пространството ми създаваше много сериозни вътрешни затруднения. Не можех да мисля за него по обозрим начин като за празнота, която във всички посоки отива към безкрая, както това разбиране лежеше в основата на преобладаващите по онова време научни теории. Чрез по-новата (синтетична) геометрия, с която се запознах от лекциите и от самостоятелните си занимания, в душата ми се появи виждането, че една линия, удължаваща се надясно към безкрая, отляво отново ще се върне в своята изходна точка. Безкрайно отдалечената точка вдясно е същата като безкрайно отдалечената вляво.
към текста >>

Ако се подчини на логическата закономерност на разума, ще живее в духовна необходимост.
Силен импулс получих от прочита на „Писма за естетическото възпитание на човека“ на Шилер. Идеята, че човешкото съзнание се люшка между различни състояния, можеше да се свърже с концепцията, която си бях създал за вътрешната работа на човешката душа. Шилер различава две състояния на съзнанието, в които човекът развива връзката си със света. Ако се остави на сетивното у себе си, той ще живее под принудата на природата. Сетивата и нагоните ще определят живота му. Ако се подчини на логическата закономерност на разума, ще живее в духовна необходимост. Може също така да развие у себе си и едно междинно душевно състояние. Може да си изгради „естетическо настроение“, което да не се отдава едностранчиво нито на принудата на природата, нито на необходимостта на разума. В това естетическо настроение душата живее чрез сетивата, но в сетивното възприятие и в подбудените от сетивността действия тя носи и нещо духовно. Човек възприема чрез сетивата, но така, сякаш духовното се влива в тях. В своите действия човек се оставя на благоволението на непосредствените желания, но е облагородил тези желания по такъв начин, че доброто му харесва, а лошото – не.
към текста >>

Ако прониква все по-дълбоко в преживяването на мислите, той открива, че това преживяване съответства на духовната действителност.
А не би ли могло да се мисли за подобно състояние на съзнанието, което да опосредства истината за същността на нещата? Ако това е основателно, значи човек не трябва най-напред да разглежда и изследва човешкото съзнание, както прави Кант, за да разбере дали то може да се приближи до истинската същност на нещата. А първо трябва да изследва състоянието на съзнанието, чрез което да може да влезе в такава връзка със света, че нещата и фактите да му разкрият своята същност. Вярвах, че осъзнавам, че едно такова състояние на съзнанието до известна степен се постига, когато човек няма единствено мисли, които отразяват външните неща и процеси, но и такива, които самият той преживява като мисли. Животът в мисли ми се показваше като съвсем различен от този, в който човек прекарва обичайното си битие, а също така прави и обичайните си научни изследвания. Ако прониква все по-дълбоко в преживяването на мислите, той открива, че това преживяване съответства на духовната действителност. Той потегля по душевния път към духа. Но по този вътрешен душевен път се стига до една духовна реалност, която може да се открие и във вътрешната същност на природата. Човек придобива по-дълбоко познание за природата, когато се обърне към нея, след като е съзрял в живи мисли реалността на духа. Ставаше ми все по-ясно как, отивайки отвъд обикновените абстрактни мисли към тези духовни възприятия, които обаче запазват в себе си хладнокръвието и яснотата на мисълта, човек се вживява в една реалност, от която обикновеното съзнание само го отдалечава. От една страна, то има живостта на сетивното възприятие, а от друга – абстрактността на създаването на мисли.
към текста >>

Но по този вътрешен душевен път се стига до една духовна реалност, която може да се открие и във вътрешната същност на природата.
А първо трябва да изследва състоянието на съзнанието, чрез което да може да влезе в такава връзка със света, че нещата и фактите да му разкрият своята същност. Вярвах, че осъзнавам, че едно такова състояние на съзнанието до известна степен се постига, когато човек няма единствено мисли, които отразяват външните неща и процеси, но и такива, които самият той преживява като мисли. Животът в мисли ми се показваше като съвсем различен от този, в който човек прекарва обичайното си битие, а също така прави и обичайните си научни изследвания. Ако прониква все по-дълбоко в преживяването на мислите, той открива, че това преживяване съответства на духовната действителност. Той потегля по душевния път към духа. Но по този вътрешен душевен път се стига до една духовна реалност, която може да се открие и във вътрешната същност на природата. Човек придобива по-дълбоко познание за природата, когато се обърне към нея, след като е съзрял в живи мисли реалността на духа. Ставаше ми все по-ясно как, отивайки отвъд обикновените абстрактни мисли към тези духовни възприятия, които обаче запазват в себе си хладнокръвието и яснотата на мисълта, човек се вживява в една реалност, от която обикновеното съзнание само го отдалечава. От една страна, то има живостта на сетивното възприятие, а от друга – абстрактността на създаването на мисли. Духовното виждане възприема духа така, както сетивата – природата. Но в мисленето си то не стои встрани от духовното възприятие, както обикновеното съзнание в своето мислене от сетивното възприятие, а мисли, докато преживява духа, и преживява, докато подбужда към мислене пробудената духовност в човека.
към текста >>

Напротив, то протичаше в духовна дейност, която може да се сравни с нагледността на математическото мислене.
Ставаше ми все по-ясно как, отивайки отвъд обикновените абстрактни мисли към тези духовни възприятия, които обаче запазват в себе си хладнокръвието и яснотата на мисълта, човек се вживява в една реалност, от която обикновеното съзнание само го отдалечава. От една страна, то има живостта на сетивното възприятие, а от друга – абстрактността на създаването на мисли. Духовното виждане възприема духа така, както сетивата – природата. Но в мисленето си то не стои встрани от духовното възприятие, както обикновеното съзнание в своето мислене от сетивното възприятие, а мисли, докато преживява духа, и преживява, докато подбужда към мислене пробудената духовност в човека. В съзнанието ми се формираше едно духовно виждане, което не почива на някакво смътно мистично чувство. Напротив, то протичаше в духовна дейност, която може да се сравни с нагледността на математическото мислене. Приближавах се към онова душевно състояние, в което се считах в правото си да защитя възгледите си за духовния свят, които носех в себе си, също и пред форума на естественонаучното мислене. Когато тези преживявания преминаваха през душата ми, бях в двадесет и втората си година.
към текста >>

26. V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика) GA_28 Моят жизнен път

Когато идвах на посещение в малката библиотека на Шрьоер, която същевременно беше и негов кабинет, се чувствах в една духовна атмосфера, която се отразяваше във висша степен благотворно на душевния ми живот.
Там той не може да се почувства уютно поради господстващото в този град настроение. Така че се мести във Виена, където първо му възлагат ръководството на евангелските училища и където по-късно става преподавател по немски език и литература. Когато вече заемаше този пост, можах да се запозная с него и да го опозная. По времето, когато се случи това, всичките му мисли и целият му живот бяха обърнати към Гьоте. Той работеше по издаването и увода на втората част на „Фауст“ и вече бе публикувал първата. Когато идвах на посещение в малката библиотека на Шрьоер, която същевременно беше и негов кабинет, се чувствах в една духовна атмосфера, която се отразяваше във висша степен благотворно на душевния ми живот. Още тогава знаех как Шрьоер е бил атакуван от привържениците на станалите господстващи литературно-исторически методи заради трудовете му, а именно заради неговата „История на немската поезия през деветнадесети век“. Той не пишеше като някои членове на школата на Шерер, които разглеждаха литературните явления като естествоизпитатели. Той носеше у себе си определени усещания и идеи за литературните явления и ги изразяваше по чисто човешки начин, като в момента на писане почти не се обръщаше към „източниците“. Дори казваха, че е писал съчиненията си „на един дъх“. Това малко ме интересуваше.
към текста >>

И когато тогава наблюдавах проявлението на човека в сетивния свят, за съзерцаващия ми поглед то се допълваше от духовната форма, действаща в сетивно възприеманото.
Така по свой начин стигнах до Гьотевото учение за метаморфозата. Започнах все повече да осъзнавам, че представата за природата, достъпна за разбирането с помощта на сетивните органи, се приближава към това, което ми се разкриваше духовно. Погледнех ли по този духовен начин душевната дейност на човека: мислене, чувства и воля, пред мен заставаше „духовният човек“ в цялата си образна нагледност. Не можех да остана при абстракциите, за които човек обичайно си мисли, когато говори за мислене, чувства и воля. В тези вътрешни откровения на живота виждах съзидателни сили, които представяха пред мен „човека като дух“. И когато тогава наблюдавах проявлението на човека в сетивния свят, за съзерцаващия ми поглед то се допълваше от духовната форма, действаща в сетивно възприеманото. Стигнах до сетивно-свръхсетивната форма, за която говори Гьоте, и която както за естественонаучното, така и за чисто духовното възприятие лежи между сетивно възприемаемото и духовно съзерцаемото. Анатомията и физиологията стъпка по стъпка си пробиваха път към тази сетивно-свръхсетивна форма. И в това пробиване на път най-напред по един все още много несъвършен начин погледът ми се спря на тричленността на човешкото същество, за която – след като я бях изследвал в тишина в продължение на тридесет години – започнах да говоря открито едва в книгата си „Върху загадките на душата“. Първо ми стана ясно, че в частта от човешката организация, в която формирането е ориентирано главно към нервите и сетивните органи, сетивно-свръхсетивната форма също се изразява най-силно в сетивно възприемаемото. Организацията на главата ми се стори тази, в която сетивно-свръхсетивното също става най-силно видимо в сетивната форма.
към текста >>

По особено съдбовно стечение на обстоятелствата станах негов учител по математика и естествознание.
По това време външният ми живот не беше уреден така, че да мога наистина да стигна до подобни изследвания. Трябваше да давам частни уроци в най-различни области. „Педагогическите“ ситуации, в които се озовавах, бяха наистина многообразни. Така например във Виена се появи един пруски офицер, който поради някаква причина е трябвало да напусне службата си в немската армия. Той искаше да се подготви за постъпване в австрийската армия като инженерен офицер. По особено съдбовно стечение на обстоятелствата станах негов учител по математика и естествознание. Това „преподаване“ ми доставяше най-дълбоко удовлетворение. Защото моят „ученик“ се оказа изключително мил човек, който направо напираше за човешко общение с мен, след като бяхме приключили с въпросите на математиката и механиката, от които се нуждаеше за подготовката си. В други случаи, като например със завършили студенти, които се подготвяха за изпити за докторска степен, трябваше да преподавам математически и естественонаучни знания. Благодарение на тази непрекъснато възникваща необходимост отново и отново да работя върху естествознанието от онова време, имах достатъчно възможности да се потопя в съвременните виждания в тази сфера. Нали чрез уроците можех да преподавам само тези възгледи, а това, което беше най-важно за мен във връзка с естествознанието, трябваше да нося тихо заключено в себе си.
към текста >>

Защото моят „ученик“ се оказа изключително мил човек, който направо напираше за човешко общение с мен, след като бяхме приключили с въпросите на математиката и механиката, от които се нуждаеше за подготовката си.
„Педагогическите“ ситуации, в които се озовавах, бяха наистина многообразни. Така например във Виена се появи един пруски офицер, който поради някаква причина е трябвало да напусне службата си в немската армия. Той искаше да се подготви за постъпване в австрийската армия като инженерен офицер. По особено съдбовно стечение на обстоятелствата станах негов учител по математика и естествознание. Това „преподаване“ ми доставяше най-дълбоко удовлетворение. Защото моят „ученик“ се оказа изключително мил човек, който направо напираше за човешко общение с мен, след като бяхме приключили с въпросите на математиката и механиката, от които се нуждаеше за подготовката си. В други случаи, като например със завършили студенти, които се подготвяха за изпити за докторска степен, трябваше да преподавам математически и естественонаучни знания. Благодарение на тази непрекъснато възникваща необходимост отново и отново да работя върху естествознанието от онова време, имах достатъчно възможности да се потопя в съвременните виждания в тази сфера. Нали чрез уроците можех да преподавам само тези възгледи, а това, което беше най-важно за мен във връзка с естествознанието, трябваше да нося тихо заключено в себе си. Работата ми като частен учител, която по онова време ми предлагаше единствената възможност да се издържам, ме предпазваше от едностранчивост. Налагаше се сам да научавам много неща, за да мога после да ги преподавам.
към текста >>

27. XX. Ваймарски приятелски кръг GA_28 Моят жизнен път

В обкръжението на тези хора живееха най-добрите страни на немската духовност, онази духовност, чиито религиозни, естетически и популярно-научни импулси, толкова дълго съставлявали истинската духовна същност на немците, проникваха във всички области на социалния живот.
Но съдбата ѝ, доколкото знам, беше такава, че артистичната страна на тази жена е могла да се изрази само през ранните години от живота ѝ. Но всяка дума, която можехме да разменим с нея за изкуството, ми оказваше много благотворно влияние. Основната ѝ черта беше известна сдържаност, внимателност в преценките ѝ, ведно с чиста дълбока човечност. След всяка такава беседа с г-жа фон дер Хелен душата ми още дълго беше заета с това, което тя по-скоро беше подсказала, отколкото казала. С голяма любезност се отличаваха и бащата на г-жа фон дер Хелен, генерал-лейтенант, който беше участвал във войната от седемдесетте години като майор, както и втората му дъщеря. В обкръжението на тези хора живееха най-добрите страни на немската духовност, онази духовност, чиито религиозни, естетически и популярно-научни импулси, толкова дълго съставлявали истинската духовна същност на немците, проникваха във всички области на социалния живот. Интересите на Едуард фон дер Хелен за известно време ме приближиха до политическия живот на това време. Неудовлетворението от някои филологически въпроси тласна фон дер Хелен към оживения политически живот на Ваймар. Струваше му се, че тук за него се отваря по-широка житейска перспектива. Приятелският интерес към тази личност застави и мен да проявявам интерес към движенията в обществения живот, без да взимам активно участие в политиката. Много от нещата, които в настоящето се показаха или в своята невъзможност за съществуване, или пък породиха ужасяващи метаморфози в абсурдни социални форми, тогава се намираха в своя стадий на зараждане и носеха в себе си надеждата на работническата класа, на която красноречиви и енергични лидери бяха съумели да внушат, че за човечеството трябва да дойде ново време в социалното устройство.
към текста >>

На този, който прави това, съм длъжен да кажа, че винаги съм търсил източниците на такава душевна организация, изхождайки от която може с увереност да се говори за духовното, при такива точни клонове от науката като математиката или аналитичната механика.
Възприемах мъжа, както приемах и другия, без да мога да го срещна във физическия живот, преминаващ през съдбата ми като „зад кулисите на битието“. Във Виена възникнаха прекрасни отношения между семейството на така познатия „непознат“ и мен, а във Ваймар между втория също така „непознат“, неговото семейство и мен възникна дори още по-значима връзка. Когато трябва да говоря за двамата „непознати познати“, си давам сметка, че това, което имам да кажа, ще бъде сметнато от повечето хора за нелепа фантазия. Защото става дума за сближаването ми с двете човешки души в мировите области, в които пребиваваха, след като бяха преминали през портата на смъртта. Всеки има вътрешното право да зачеркне изказванията за тази област от сферата на своите интереси, но съвсем друго е да я разглежда като нещо, което може да бъде охарактеризирано единствено като фантастични измишльотини. На този, който прави това, съм длъжен да кажа, че винаги съм търсил източниците на такава душевна организация, изхождайки от която може с увереност да се говори за духовното, при такива точни клонове от науката като математиката или аналитичната механика. Така че, когато твърдя следното, не мога да бъда упрекнат в лекомислени брътвежи, без отговорност пред познанието. Силите на духовното съзерцание, които носех в душата си тогава, направиха възможно за мен да имам по-близка връзка с двете души след земната им смърт. Те бяха устроени по начин, различен от този на други починали, които след земната си смърт най-напред преминават през един живот, който, според своето съдържание, е тясно свързан със земния и който едва бавно и постепенно става подобен на този, който човекът преживява в чисто духовния свят, където преминава неговото битие до следващия земен живот. Двамата „непознати познати“ бяха изучили основно идеите на материалистическата епоха. Те бяха преработили в себе си мисловно естественонаучния начин на мислене.
към текста >>

Но те не са могли да го доведат дотам да усеща себе си като самостоятелна, затворена в себе си духовна същност.
След смъртта си те извършиха това по най-съвършен начин. Видях, че човек може да постигне това възвисяване също и в земния си живот, ако прояви вътрешна смелост и сила за целта. Благодарение на едно съпреживяване, имащо голяма значимост в духовния свят, видях също, че човечеството е трябвало да се развие към естественонаучния начин на мислене. Предишните начини на мислене са могли да свържат човешката душа с духа на свръхсетивния свят. Те са могли да доведат човека, ако изобщо е достигнал до себепознание (основата на всяко познание), до това да осъзнае себе си като отражение или пък като член на божествено-духовния свят. Но те не са могли да го доведат дотам да усеща себе си като самостоятелна, затворена в себе си духовна същност. Затова е трябвало да стане напредъкът към разбирането на един свят на идеите, който не се възпламенява от самия дух, а получава импулси от материята, която също е духовна, но не идва от духа. Подбуда към един такъв идеен свят не може да бъде открита в духовния свят, в който човек живее след смъртта, съответно преди ново раждане, а единствено в земното битие, защото само в него той стои лице в лице с материалната форма на битието. Следователно благодарение на двете човешки души можах да преживея това, което човекът придобива за цялостния си живот, също и за духовния, след смъртта, благодарение на срастването с естественонаучния начин на мислене. При други души, попаднали в земния си живот под влиянието на последствията от чисто естественонаучния начин на мислене върху волята, можах да видя, че те се отчуждават от духовния свят и стигат до един цялостен живот, в който човек е по-малко човек в човешката си същност с естественонаучния начин на мислене, отколкото без него. Двете души са станали „особняци пред света“, защото не са искали да загубят човешката си същност в земния си живот.
към текста >>

Затова е трябвало да стане напредъкът към разбирането на един свят на идеите, който не се възпламенява от самия дух, а получава импулси от материята, която също е духовна, но не идва от духа.
Видях, че човек може да постигне това възвисяване също и в земния си живот, ако прояви вътрешна смелост и сила за целта. Благодарение на едно съпреживяване, имащо голяма значимост в духовния свят, видях също, че човечеството е трябвало да се развие към естественонаучния начин на мислене. Предишните начини на мислене са могли да свържат човешката душа с духа на свръхсетивния свят. Те са могли да доведат човека, ако изобщо е достигнал до себепознание (основата на всяко познание), до това да осъзнае себе си като отражение или пък като член на божествено-духовния свят. Но те не са могли да го доведат дотам да усеща себе си като самостоятелна, затворена в себе си духовна същност. Затова е трябвало да стане напредъкът към разбирането на един свят на идеите, който не се възпламенява от самия дух, а получава импулси от материята, която също е духовна, но не идва от духа. Подбуда към един такъв идеен свят не може да бъде открита в духовния свят, в който човек живее след смъртта, съответно преди ново раждане, а единствено в земното битие, защото само в него той стои лице в лице с материалната форма на битието. Следователно благодарение на двете човешки души можах да преживея това, което човекът придобива за цялостния си живот, също и за духовния, след смъртта, благодарение на срастването с естественонаучния начин на мислене. При други души, попаднали в земния си живот под влиянието на последствията от чисто естественонаучния начин на мислене върху волята, можах да видя, че те се отчуждават от духовния свят и стигат до един цялостен живот, в който човек е по-малко човек в човешката си същност с естественонаучния начин на мислене, отколкото без него. Двете души са станали „особняци пред света“, защото не са искали да загубят човешката си същност в земния си живот. Те са възприели в пълен обхват естественонаучния начин на мислене, защото са искали да постигнат духовния етап на човечеството, който не е възможен без него.
към текста >>

Първият лъч на духовното откровение на осъзнаващия се като индивидуалност човек обаче става чрез фантазията, която с начина, по кой то се отдалечава от всяка фантастика и се превръща в образ на духовната реалност, може да бъде наблюдавана тъкмо при Гьоте.
Затова и отстъпваха в боязън (несъзнателно) пред живота, в който още не бяха получили широко разпространение естественонаучните идеи. Тогава говорих за „моралната фантазия“ като за източник на нравственото в отделните човешки индивидуалности. Бях далече от всякакво намерение да се обръщам към този източник като към нещо не напълно реално. Напротив, с „фантазия“ исках да обознача силата, която способства за достигането на отделния човек до всички области на същинския духовен свят. Но ако трябва да се стигне до действително преживяване на духовното, следва да се проявят духовните познавателни сили: имагинация, инспирация, интуиция. Първият лъч на духовното откровение на осъзнаващия се като индивидуалност човек обаче става чрез фантазията, която с начина, по кой то се отдалечава от всяка фантастика и се превръща в образ на духовната реалност, може да бъде наблюдавана тъкмо при Гьоте. В семейството, което бе напуснал ваймарският „непознат познат“, живях през най-голямата част от времето, прекарано във Ваймар. Имах на разположение една част от жилището. Г-жа Анна Ойнике, с която скоро най-сърдечно се сприятелих, се грижеше по най-жертвоготовен начин да ми осигури всичко, от което се нуждая. За нея беше от изключителна важност, че бях до нея в тежката ѝ задача по възпитанието на нейните деца. След смъртта на Ойнике тя беше останала вдовица с четири дъщери и един син.
към текста >>

28. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_28 Моят жизнен път

Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Родителите му произхождат от Южна Австрия. 1872 г. Гимназия до 1879 г. във Винер Нойщат. 1879 г. Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история. Основно запознаване с Гьоте. 1882 - 1897 г. Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер. Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр.
към текста >>

Той признава целостта и значението на методите на съвременната наука Ли така развива една модерна дисциплина, която нарича „Духовна наука“.
Какво лежи зад идеите, познатиднес като Валдорфско образование? В тази автобиографична книга Щайнер си спомня първите тридесет и пет години от своя живот. Въпреки че рядко говори по въпроси от личен характер, тук ни се предлага рядката възможност да погледнем по-отблизо в неговия вътрешен мир, във взаимоотношенията му с другите и в събитията, които го формират като личност. Това не е обикновен разказ за успехите и провалите в живота, а пътят на една душа, така че ставаме свидетели на развитието на съзнанието на един съвременен духовен учител. Рудолф Щайнер притежава точен и остър научен ум в съчетание с вродена способност да вижда в духовния свят. Той признава целостта и значението на методите на съвременната наука Ли така развива една модерна дисциплина, която нарича „Духовна наука“. Оттогава насетне неговите прозрения са докоснали и обогатили много области в живота по начин, който продължава да променя живота на хората. издание Тази книга е автопортрет на един човек, чиито идеи изпреварват нашето време, но са крайно необходими в един все по-объркан и материалистически настроен свят.
към текста >>

29. 1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

СЪЩНОСТ НА ДУХОВНАТА НАУКА И НЕЙНОТО
СЪЩНОСТ НА ДУХОВНАТА НАУКА И НЕЙНОТО ЗНАЧЕНИЕ ЗА НАШЕТО СЪВРЕМИЕ Берлин, 20. 10. 1910 г. Вече от няколко години аз се опитах тук от това място да държа през зимните месеци сказки върху една област, която си позволих да назова с името Духовна Наука. И през тази зима в поредицата от оповестените сказки ще бъде даден от тази гледна точка един образ за факти на духовния свят.
към текста >>

Вече от няколко години аз се опитах тук от това място да държа през зимните месеци сказки върху една област, която си позволих да назова с името Духовна Наука.
СЪЩНОСТ НА ДУХОВНАТА НАУКА И НЕЙНОТО ЗНАЧЕНИЕ ЗА НАШЕТО СЪВРЕМИЕ Берлин, 20. 10. 1910 г. Вече от няколко години аз се опитах тук от това място да държа през зимните месеци сказки върху една област, която си позволих да назова с името Духовна Наука. И през тази зима в поредицата от оповестените сказки ще бъде даден от тази гледна точка един образ за факти на духовния свят. Ще разгледаме това, което принадлежи към великите въпроси на съществуването: Отношението между живота и смъртта, между сън и будност, между човешката душа и душата на животните, човешкия дух и духа на животните, а също и духа в растителното царство. След това ще бъде разгледана същността на човешкото развитие през различните възрасти, през детството, младостта и по-късните години, дяла на възпитанието в изграждането на главния характер на човека. Ще бъде осветлен духовният живот, като насочим поглед към великите индивидуалности на човешкото развитие: Заратустра, Мойсей, Галилей, Гьоте. С отделни примери ще се опитаме да покажем, какво отношение има това, което тук наричаме Духовна наука, с Естествената наука, като вземем за пример Астрономията и Геологията.
към текста >>

С отделни примери ще се опитаме да покажем, какво отношение има това, което тук наричаме Духовна наука, с Естествената наука, като вземем за пример Астрономията и Геологията.
Вече от няколко години аз се опитах тук от това място да държа през зимните месеци сказки върху една област, която си позволих да назова с името Духовна Наука. И през тази зима в поредицата от оповестените сказки ще бъде даден от тази гледна точка един образ за факти на духовния свят. Ще разгледаме това, което принадлежи към великите въпроси на съществуването: Отношението между живота и смъртта, между сън и будност, между човешката душа и душата на животните, човешкия дух и духа на животните, а също и духа в растителното царство. След това ще бъде разгледана същността на човешкото развитие през различните възрасти, през детството, младостта и по-късните години, дяла на възпитанието в изграждането на главния характер на човека. Ще бъде осветлен духовният живот, като насочим поглед към великите индивидуалности на човешкото развитие: Заратустра, Мойсей, Галилей, Гьоте. С отделни примери ще се опитаме да покажем, какво отношение има това, което тук наричаме Духовна наука, с Естествената наука, като вземем за пример Астрономията и Геологията. След това ще се опитаме да кажем, какво може да се отговори от изворите на самата Духовна Наука върху загадките на живота. Всяка година тези съзерцания бяха предхождани от един вид ориентиращо общо съзерцание. Този ред ще спазим и през тази година, като днес ще говорим върху значението на Духовната Наука, нейната същност и нейното отношение бихме могли също да кажем нейната задача сред различните духовни потребности на съвремието. В смисъла, в който тук се говори за духовна наука, можем да кажем, че днес Духовната наука е нещо, което в широки кръгове не се ползува с особена любов. Вярно е, че днес също се говори за "Духовна наука", но не от гледището, на което тук стоим.
към текста >>

След това ще се опитаме да кажем, какво може да се отговори от изворите на самата Духовна Наука върху загадките на живота.
И през тази зима в поредицата от оповестените сказки ще бъде даден от тази гледна точка един образ за факти на духовния свят. Ще разгледаме това, което принадлежи към великите въпроси на съществуването: Отношението между живота и смъртта, между сън и будност, между човешката душа и душата на животните, човешкия дух и духа на животните, а също и духа в растителното царство. След това ще бъде разгледана същността на човешкото развитие през различните възрасти, през детството, младостта и по-късните години, дяла на възпитанието в изграждането на главния характер на човека. Ще бъде осветлен духовният живот, като насочим поглед към великите индивидуалности на човешкото развитие: Заратустра, Мойсей, Галилей, Гьоте. С отделни примери ще се опитаме да покажем, какво отношение има това, което тук наричаме Духовна наука, с Естествената наука, като вземем за пример Астрономията и Геологията. След това ще се опитаме да кажем, какво може да се отговори от изворите на самата Духовна Наука върху загадките на живота. Всяка година тези съзерцания бяха предхождани от един вид ориентиращо общо съзерцание. Този ред ще спазим и през тази година, като днес ще говорим върху значението на Духовната Наука, нейната същност и нейното отношение бихме могли също да кажем нейната задача сред различните духовни потребности на съвремието. В смисъла, в който тук се говори за духовна наука, можем да кажем, че днес Духовната наука е нещо, което в широки кръгове не се ползува с особена любов. Вярно е, че днес също се говори за "Духовна наука", но не от гледището, на което тук стоим. Например под история се разбира нещо, на което се дава името духовна наука.
към текста >>

Този ред ще спазим и през тази година, като днес ще говорим върху значението на Духовната Наука, нейната същност и нейното отношение бихме могли също да кажем нейната задача сред различните духовни потребности на съвремието.
След това ще бъде разгледана същността на човешкото развитие през различните възрасти, през детството, младостта и по-късните години, дяла на възпитанието в изграждането на главния характер на човека. Ще бъде осветлен духовният живот, като насочим поглед към великите индивидуалности на човешкото развитие: Заратустра, Мойсей, Галилей, Гьоте. С отделни примери ще се опитаме да покажем, какво отношение има това, което тук наричаме Духовна наука, с Естествената наука, като вземем за пример Астрономията и Геологията. След това ще се опитаме да кажем, какво може да се отговори от изворите на самата Духовна Наука върху загадките на живота. Всяка година тези съзерцания бяха предхождани от един вид ориентиращо общо съзерцание. Този ред ще спазим и през тази година, като днес ще говорим върху значението на Духовната Наука, нейната същност и нейното отношение бихме могли също да кажем нейната задача сред различните духовни потребности на съвремието. В смисъла, в който тук се говори за духовна наука, можем да кажем, че днес Духовната наука е нещо, което в широки кръгове не се ползува с особена любов. Вярно е, че днес също се говори за "Духовна наука", но не от гледището, на което тук стоим. Например под история се разбира нещо, на което се дава името духовна наука. Така се говори и за много други области на знанието в нашето съвремие. Но тук ние ще говорим за Духовната наука в един смисъл различен от този, в който това става обикновено.
към текста >>

В смисъла, в който тук се говори за духовна наука, можем да кажем, че днес Духовната наука е нещо, което в широки кръгове не се ползува с особена любов.
Ще бъде осветлен духовният живот, като насочим поглед към великите индивидуалности на човешкото развитие: Заратустра, Мойсей, Галилей, Гьоте. С отделни примери ще се опитаме да покажем, какво отношение има това, което тук наричаме Духовна наука, с Естествената наука, като вземем за пример Астрономията и Геологията. След това ще се опитаме да кажем, какво може да се отговори от изворите на самата Духовна Наука върху загадките на живота. Всяка година тези съзерцания бяха предхождани от един вид ориентиращо общо съзерцание. Този ред ще спазим и през тази година, като днес ще говорим върху значението на Духовната Наука, нейната същност и нейното отношение бихме могли също да кажем нейната задача сред различните духовни потребности на съвремието. В смисъла, в който тук се говори за духовна наука, можем да кажем, че днес Духовната наука е нещо, което в широки кръгове не се ползува с особена любов. Вярно е, че днес също се говори за "Духовна наука", но не от гледището, на което тук стоим. Например под история се разбира нещо, на което се дава името духовна наука. Така се говори и за много други области на знанието в нашето съвремие. Но тук ние ще говорим за Духовната наука в един смисъл различен от този, в който това става обикновено. Когато днес се говори за Духовна наука и това име се прилага към историята, хората в краен случай допускат, че наред с това, което стои пред опитността на сетивата и на ума, за историята важат определени велики тенденции, които се, проявяват като сили в потока на мировото ставане и произвеждат така да се каже историята на отделните народи и на отделните държави.
към текста >>

Вярно е, че днес също се говори за "Духовна наука", но не от гледището, на което тук стоим.
С отделни примери ще се опитаме да покажем, какво отношение има това, което тук наричаме Духовна наука, с Естествената наука, като вземем за пример Астрономията и Геологията. След това ще се опитаме да кажем, какво може да се отговори от изворите на самата Духовна Наука върху загадките на живота. Всяка година тези съзерцания бяха предхождани от един вид ориентиращо общо съзерцание. Този ред ще спазим и през тази година, като днес ще говорим върху значението на Духовната Наука, нейната същност и нейното отношение бихме могли също да кажем нейната задача сред различните духовни потребности на съвремието. В смисъла, в който тук се говори за духовна наука, можем да кажем, че днес Духовната наука е нещо, което в широки кръгове не се ползува с особена любов. Вярно е, че днес също се говори за "Духовна наука", но не от гледището, на което тук стоим. Например под история се разбира нещо, на което се дава името духовна наука. Така се говори и за много други области на знанието в нашето съвремие. Но тук ние ще говорим за Духовната наука в един смисъл различен от този, в който това става обикновено. Когато днес се говори за Духовна наука и това име се прилага към историята, хората в краен случай допускат, че наред с това, което стои пред опитността на сетивата и на ума, за историята важат определени велики тенденции, които се, проявяват като сили в потока на мировото ставане и произвеждат така да се каже историята на отделните народи и на отделните държави. Говори се за общи идеи в историята и в живота.
към текста >>

Например под история се разбира нещо, на което се дава името духовна наука.
След това ще се опитаме да кажем, какво може да се отговори от изворите на самата Духовна Наука върху загадките на живота. Всяка година тези съзерцания бяха предхождани от един вид ориентиращо общо съзерцание. Този ред ще спазим и през тази година, като днес ще говорим върху значението на Духовната Наука, нейната същност и нейното отношение бихме могли също да кажем нейната задача сред различните духовни потребности на съвремието. В смисъла, в който тук се говори за духовна наука, можем да кажем, че днес Духовната наука е нещо, което в широки кръгове не се ползува с особена любов. Вярно е, че днес също се говори за "Духовна наука", но не от гледището, на което тук стоим. Например под история се разбира нещо, на което се дава името духовна наука. Така се говори и за много други области на знанието в нашето съвремие. Но тук ние ще говорим за Духовната наука в един смисъл различен от този, в който това става обикновено. Когато днес се говори за Духовна наука и това име се прилага към историята, хората в краен случай допускат, че наред с това, което стои пред опитността на сетивата и на ума, за историята важат определени велики тенденции, които се, проявяват като сили в потока на мировото ставане и произвеждат така да се каже историята на отделните народи и на отделните държави. Говори се за общи идеи в историята и в живота. Който размисли върху това, какво разбират хората в този случай, скоро ще разбере, че се разбират отвлечени идеи и към тези идеи се апелира, когато се говори за силите, за същността, за това, което ръководи съдбините на човечеството.
към текста >>

Но тук ние ще говорим за Духовната наука в един смисъл различен от този, в който това става обикновено.
Този ред ще спазим и през тази година, като днес ще говорим върху значението на Духовната Наука, нейната същност и нейното отношение бихме могли също да кажем нейната задача сред различните духовни потребности на съвремието. В смисъла, в който тук се говори за духовна наука, можем да кажем, че днес Духовната наука е нещо, което в широки кръгове не се ползува с особена любов. Вярно е, че днес също се говори за "Духовна наука", но не от гледището, на което тук стоим. Например под история се разбира нещо, на което се дава името духовна наука. Така се говори и за много други области на знанието в нашето съвремие. Но тук ние ще говорим за Духовната наука в един смисъл различен от този, в който това става обикновено. Когато днес се говори за Духовна наука и това име се прилага към историята, хората в краен случай допускат, че наред с това, което стои пред опитността на сетивата и на ума, за историята важат определени велики тенденции, които се, проявяват като сили в потока на мировото ставане и произвеждат така да се каже историята на отделните народи и на отделните държави. Говори се за общи идеи в историята и в живота. Който размисли върху това, какво разбират хората в този случай, скоро ще разбере, че се разбират отвлечени идеи и към тези идеи се апелира, когато се говори за силите, за същността, за това, което ръководи съдбините на човечеството. В известно отношение това са общи идеи, към които човешката умствена способност може да добие едно познавателно отношение. В съвсем друг смисъл говорим тук за Духовна наука, предполагайки като духовен свят един свят, който е действителен, както е жив човешкият свят във физическото съществуване.
към текста >>

Когато днес се говори за Духовна наука и това име се прилага към историята, хората в краен случай допускат, че наред с това, което стои пред опитността на сетивата и на ума, за историята важат определени велики тенденции, които се, проявяват като сили в потока на мировото ставане и произвеждат така да се каже историята на отделните народи и на отделните държави.
В смисъла, в който тук се говори за духовна наука, можем да кажем, че днес Духовната наука е нещо, което в широки кръгове не се ползува с особена любов. Вярно е, че днес също се говори за "Духовна наука", но не от гледището, на което тук стоим. Например под история се разбира нещо, на което се дава името духовна наука. Така се говори и за много други области на знанието в нашето съвремие. Но тук ние ще говорим за Духовната наука в един смисъл различен от този, в който това става обикновено. Когато днес се говори за Духовна наука и това име се прилага към историята, хората в краен случай допускат, че наред с това, което стои пред опитността на сетивата и на ума, за историята важат определени велики тенденции, които се, проявяват като сили в потока на мировото ставане и произвеждат така да се каже историята на отделните народи и на отделните държави. Говори се за общи идеи в историята и в живота. Който размисли върху това, какво разбират хората в този случай, скоро ще разбере, че се разбират отвлечени идеи и към тези идеи се апелира, когато се говори за силите, за същността, за това, което ръководи съдбините на човечеството. В известно отношение това са общи идеи, към които човешката умствена способност може да добие едно познавателно отношение. В съвсем друг смисъл говорим тук за Духовна наука, предполагайки като духовен свят един свят, който е действителен, както е жив човешкият свят във физическото съществуване. Ще покажем: когато с познавателните способности се издигнем над това, което се предлага на външното наблюдение на сетивата и на опитността на ума, и стигнем до ръководните сили на човешкото и мирово съществуване въобще, ние не стигаме до отвлечености, до лишени от сочност и сила понятия, а до нещо действително, до нещо, което е пропито живо, пълносъдържателно, духовно със съществуване, както самото същество на човека.
към текста >>

В съвсем друг смисъл говорим тук за Духовна наука, предполагайки като духовен свят един свят, който е действителен, както е жив човешкият свят във физическото съществуване.
Но тук ние ще говорим за Духовната наука в един смисъл различен от този, в който това става обикновено. Когато днес се говори за Духовна наука и това име се прилага към историята, хората в краен случай допускат, че наред с това, което стои пред опитността на сетивата и на ума, за историята важат определени велики тенденции, които се, проявяват като сили в потока на мировото ставане и произвеждат така да се каже историята на отделните народи и на отделните държави. Говори се за общи идеи в историята и в живота. Който размисли върху това, какво разбират хората в този случай, скоро ще разбере, че се разбират отвлечени идеи и към тези идеи се апелира, когато се говори за силите, за същността, за това, което ръководи съдбините на човечеството. В известно отношение това са общи идеи, към които човешката умствена способност може да добие едно познавателно отношение. В съвсем друг смисъл говорим тук за Духовна наука, предполагайки като духовен свят един свят, който е действителен, както е жив човешкият свят във физическото съществуване. Ще покажем: когато с познавателните способности се издигнем над това, което се предлага на външното наблюдение на сетивата и на опитността на ума, и стигнем до ръководните сили на човешкото и мирово съществуване въобще, ние не стигаме до отвлечености, до лишени от сочност и сила понятия, а до нещо действително, до нещо, което е пропито живо, пълносъдържателно, духовно със съществуване, както самото същество на човека. Следователно тук ние говорим за един духовен свят, който действително съществува. Тази е именно причината, поради която Духовната наука е нещо необичано за гледищата на най-широки кръгове на нашия съвременен духовен стремеж. Съвсем малко нещо е, когато онези, които тръгват по такива пътища за изследване на Духовната наука, биват наричани бъбривци, мечтатели или фантазьори. Днес е още твърде обикновено да се казва, че всичко, което в тези област иска да се представи като строг метод, като действителна научност, е нещо съмнително.
към текста >>

Тази е именно причината, поради която Духовната наука е нещо необичано за гледищата на най-широки кръгове на нашия съвременен духовен стремеж.
Който размисли върху това, какво разбират хората в този случай, скоро ще разбере, че се разбират отвлечени идеи и към тези идеи се апелира, когато се говори за силите, за същността, за това, което ръководи съдбините на човечеството. В известно отношение това са общи идеи, към които човешката умствена способност може да добие едно познавателно отношение. В съвсем друг смисъл говорим тук за Духовна наука, предполагайки като духовен свят един свят, който е действителен, както е жив човешкият свят във физическото съществуване. Ще покажем: когато с познавателните способности се издигнем над това, което се предлага на външното наблюдение на сетивата и на опитността на ума, и стигнем до ръководните сили на човешкото и мирово съществуване въобще, ние не стигаме до отвлечености, до лишени от сочност и сила понятия, а до нещо действително, до нещо, което е пропито живо, пълносъдържателно, духовно със съществуване, както самото същество на човека. Следователно тук ние говорим за един духовен свят, който действително съществува. Тази е именно причината, поради която Духовната наука е нещо необичано за гледищата на най-широки кръгове на нашия съвременен духовен стремеж. Съвсем малко нещо е, когато онези, които тръгват по такива пътища за изследване на Духовната наука, биват наричани бъбривци, мечтатели или фантазьори. Днес е още твърде обикновено да се казва, че всичко, което в тези област иска да се представи като строг метод, като действителна научност, е нещо съмнително. През всички времена великите, мощни напредъци са упражнявали голямо внушително въздействие върху човечеството по отношения на всяко мислене, чувствуване и усещане. И когато насочим поглед върху големия напредък в общия човешки живот през последните години можем даже да кажем през последните столетия -, виждаме, че този напредък не е в областта, за която ще говорим тук, а в онази област, с която днес както веднага ще подчертаем човечеството с право се гордее и на която възлага още по-големи надежди за по-нататъшното развитие на човечеството в бъдеще. И до наши дни този напредък от последните столетия се намира в областта, която израства от естествените науки.
към текста >>

Съвсем малко нещо е, когато онези, които тръгват по такива пътища за изследване на Духовната наука, биват наричани бъбривци, мечтатели или фантазьори.
В известно отношение това са общи идеи, към които човешката умствена способност може да добие едно познавателно отношение. В съвсем друг смисъл говорим тук за Духовна наука, предполагайки като духовен свят един свят, който е действителен, както е жив човешкият свят във физическото съществуване. Ще покажем: когато с познавателните способности се издигнем над това, което се предлага на външното наблюдение на сетивата и на опитността на ума, и стигнем до ръководните сили на човешкото и мирово съществуване въобще, ние не стигаме до отвлечености, до лишени от сочност и сила понятия, а до нещо действително, до нещо, което е пропито живо, пълносъдържателно, духовно със съществуване, както самото същество на човека. Следователно тук ние говорим за един духовен свят, който действително съществува. Тази е именно причината, поради която Духовната наука е нещо необичано за гледищата на най-широки кръгове на нашия съвременен духовен стремеж. Съвсем малко нещо е, когато онези, които тръгват по такива пътища за изследване на Духовната наука, биват наричани бъбривци, мечтатели или фантазьори. Днес е още твърде обикновено да се казва, че всичко, което в тези област иска да се представи като строг метод, като действителна научност, е нещо съмнително. През всички времена великите, мощни напредъци са упражнявали голямо внушително въздействие върху човечеството по отношения на всяко мислене, чувствуване и усещане. И когато насочим поглед върху големия напредък в общия човешки живот през последните години можем даже да кажем през последните столетия -, виждаме, че този напредък не е в областта, за която ще говорим тук, а в онази област, с която днес както веднага ще подчертаем човечеството с право се гордее и на която възлага още по-големи надежди за по-нататъшното развитие на човечеството в бъдеще. И до наши дни този напредък от последните столетия се намира в областта, която израства от естествените науки. Когато помислим, колко мощно е всичко, което днес е добито не само теоретически в областта на естествените науки за човешкото познание и което обещава още да бъде получено на почвата на естествените науки, когато освен това се постави на везните, какво голямо значение имат за външния живот тези придобивки на естествените науки, тогава трябва да кажем: благодатта, пълното значение на този напредък на естествените науки можа и трябваше да упражни една внушителна сила върху човешката душа в нашето време.
към текста >>

И понеже изхождайки от тази вяра хората счетоха, че имат право да направят извода: духовно-научните методи се намират в противоречие с методите на естествените науки и за този, който стои на почвата на естествените науки, е невъзможно въобще да говори за едно изследване на духовния свят, в най-широки кръгове се разпространи предразсъдъкът, че духовната наука трябва да бъде отхвърлена като неотговаряща на оправданите изисквания на естествената наука.
И до наши дни този напредък от последните столетия се намира в областта, която израства от естествените науки. Когато помислим, колко мощно е всичко, което днес е добито не само теоретически в областта на естествените науки за човешкото познание и което обещава още да бъде получено на почвата на естествените науки, когато освен това се постави на везните, какво голямо значение имат за външния живот тези придобивки на естествените науки, тогава трябва да кажем: благодатта, пълното значение на този напредък на естествените науки можа и трябваше да упражни една внушителна сила върху човешката душа в нашето време. И така стана, че това внушително въздействие се прояви и на една друга страна. Ако то беше се упражнило само в едно такова направление, че човешката душа да изпитва преди всичко нещо като един миров култ по отношение на мощния напредък, кой би могъл да каже и най-малкото нещо против това? Но тази внушителна сила се прояви и в другата посока, именно, не само се признава това, което прогресът на естествените науки и породеният от това прогрес означават за нашето време, а в широки кръгове се роди вярата, че всяко познание, всяко знание на човечеството може да се добие само на онази почва, която днес е призната именно като почва на естествените науки. И понеже изхождайки от тази вяра хората счетоха, че имат право да направят извода: духовно-научните методи се намират в противоречие с методите на естествените науки и за този, който стои на почвата на естествените науки, е невъзможно въобще да говори за едно изследване на духовния свят, в най-широки кръгове се разпространи предразсъдъкът, че духовната наука трябва да бъде отхвърлена като неотговаряща на оправданите изисквания на естествената наука. При това отхвърляне може да бъде преди всичко очебийно, че с него на везните се хвърля нещо, което има извънредно голяма тежест. Казва се, че методът на естествената наука е такъв, щото резултатите от неговите изследвания, познанията, които той доставя, могат да бъдат проверени от всеки човек и във всяко време. По-нататък се казва, че при добиването на тези познания, на тези резултати на изследването не трябва да се примесва нищо от това, което царува в субективния човек като чувство, симпатия или антипатия, копнеж или желание. Че не трябва да се примесва нищо от предположението: бихме искали да получим този резултат така или така; че от изследването трябва да се изключи човешкият елемент и да се остави да говори чистата обективност на нещата, когато се касае за резултати на естествено-научното изследване. Духовната наука не може да постави направо тези изисквания.
към текста >>

Духовната наука не може да постави направо тези изисквания.
И понеже изхождайки от тази вяра хората счетоха, че имат право да направят извода: духовно-научните методи се намират в противоречие с методите на естествените науки и за този, който стои на почвата на естествените науки, е невъзможно въобще да говори за едно изследване на духовния свят, в най-широки кръгове се разпространи предразсъдъкът, че духовната наука трябва да бъде отхвърлена като неотговаряща на оправданите изисквания на естествената наука. При това отхвърляне може да бъде преди всичко очебийно, че с него на везните се хвърля нещо, което има извънредно голяма тежест. Казва се, че методът на естествената наука е такъв, щото резултатите от неговите изследвания, познанията, които той доставя, могат да бъдат проверени от всеки човек и във всяко време. По-нататък се казва, че при добиването на тези познания, на тези резултати на изследването не трябва да се примесва нищо от това, което царува в субективния човек като чувство, симпатия или антипатия, копнеж или желание. Че не трябва да се примесва нищо от предположението: бихме искали да получим този резултат така или така; че от изследването трябва да се изключи човешкият елемент и да се остави да говори чистата обективност на нещата, когато се касае за резултати на естествено-научното изследване. Духовната наука не може да постави направо тези изисквания. За онзи, който бързо си съставя едно съждение за общовалидността на това изискване, ще има достатъчно основание да отхвърли просто Духовната наука, тъй като не можела да задоволи това изискване. Защо това е така? Естествената наука има предметите на своето изследване, за които говори, около човека. Тя изхожда от това, което може да бъде поставено пред всеки човек, върху което всеки човек може да размишлява с методите но естествената наука, когато е поставен пред нещата. И привидно съвършено безразличното какви предпоставки пристъпва човек към това, което се предлага на полето на неговия поглед в окръжаващия го свят.
към текста >>

За онзи, който бързо си съставя едно съждение за общовалидността на това изискване, ще има достатъчно основание да отхвърли просто Духовната наука, тъй като не можела да задоволи това изискване.
При това отхвърляне може да бъде преди всичко очебийно, че с него на везните се хвърля нещо, което има извънредно голяма тежест. Казва се, че методът на естествената наука е такъв, щото резултатите от неговите изследвания, познанията, които той доставя, могат да бъдат проверени от всеки човек и във всяко време. По-нататък се казва, че при добиването на тези познания, на тези резултати на изследването не трябва да се примесва нищо от това, което царува в субективния човек като чувство, симпатия или антипатия, копнеж или желание. Че не трябва да се примесва нищо от предположението: бихме искали да получим този резултат така или така; че от изследването трябва да се изключи човешкият елемент и да се остави да говори чистата обективност на нещата, когато се касае за резултати на естествено-научното изследване. Духовната наука не може да постави направо тези изисквания. За онзи, който бързо си съставя едно съждение за общовалидността на това изискване, ще има достатъчно основание да отхвърли просто Духовната наука, тъй като не можела да задоволи това изискване. Защо това е така? Естествената наука има предметите на своето изследване, за които говори, около човека. Тя изхожда от това, което може да бъде поставено пред всеки човек, върху което всеки човек може да размишлява с методите но естествената наука, когато е поставен пред нещата. И привидно съвършено безразличното какви предпоставки пристъпва човек към това, което се предлага на полето на неговия поглед в окръжаващия го свят. Това е именно, което се изказва във всеобщото изискване на естествено-научното познание: естествено-научното познание трябва да може да бъде проверено от всеки човек и във всяко време.
към текста >>

Така както естествената наука добива своите резултати, начинът, по който тя постъпва, истинската Духовна наука съвсем не може да постъпи по този начин.
Защо това е така? Естествената наука има предметите на своето изследване, за които говори, около човека. Тя изхожда от това, което може да бъде поставено пред всеки човек, върху което всеки човек може да размишлява с методите но естествената наука, когато е поставен пред нещата. И привидно съвършено безразличното какви предпоставки пристъпва човек към това, което се предлага на полето на неговия поглед в окръжаващия го свят. Това е именно, което се изказва във всеобщото изискване на естествено-научното познание: естествено-научното познание трябва да може да бъде проверено от всеки човек и във всяко време. Така както естествената наука добива своите резултати, начинът, по който тя постъпва, истинската Духовна наука съвсем не може да постъпи по този начин. Тя не може първо да каже: Необходимо е, щото нейните резултати да могат да бъдат проверени от всеки човек и във всяко време. Защото тя трябва да предположи, че тези резултати на изследването се добиват благодарение на това, че човек не разглежда своята вътрешност като нещо твърдо, като нещо затворено, че не счита своето субективно същество като нещо завършено, а си казва: Моето субективно същество, целият сбор на моето душевно съществуване, така както аз мога да го поставя срещу света, не е нещо затворено, завършено, а то може да бъде развито, душевният живот може да бъде задълбочен. Душевният живот може да протече така, че онова, което човек намира, когато насочи своите сетива върху външния свят и приложи своя ум върху това, което сетивата казват, е така да се каже само една основа за по-нататъшни психически опитности. По-нататъшни психически опитности се получават тогава, когато душата се вглъбява в себе си, когато работи над себе си, когато разглежда непосредствения опит в живота само като изходна точка. След това, от тази изходна точка, чрез силите, които първо дремят в нея, но които могат да бъдат пробудени, тя се издига по стъпалата на съществуването до неща, които не могат да бъдат разглеждани така, че да могат да бъдат проверени чрез едно външно око.
към текста >>

Следователно, когато от науката се изисква, щото човек да не прибавя нищо към резултатите, които му се представят външно, в такъв случай никак не може да се говори за Духовна наука.
Защото тя трябва да предположи, че тези резултати на изследването се добиват благодарение на това, че човек не разглежда своята вътрешност като нещо твърдо, като нещо затворено, че не счита своето субективно същество като нещо завършено, а си казва: Моето субективно същество, целият сбор на моето душевно съществуване, така както аз мога да го поставя срещу света, не е нещо затворено, завършено, а то може да бъде развито, душевният живот може да бъде задълбочен. Душевният живот може да протече така, че онова, което човек намира, когато насочи своите сетива върху външния свят и приложи своя ум върху това, което сетивата казват, е така да се каже само една основа за по-нататъшни психически опитности. По-нататъшни психически опитности се получават тогава, когато душата се вглъбява в себе си, когато работи над себе си, когато разглежда непосредствения опит в живота само като изходна точка. След това, от тази изходна точка, чрез силите, които първо дремят в нея, но които могат да бъдат пробудени, тя се издига по стъпалата на съществуването до неща, които не могат да бъдат разглеждани така, че да могат да бъдат проверени чрез едно външно око. Следователно това, през което духовният изследовател трябва да мине като подготовка за своите проучвания, е една вътрешна борба на душата, която е напълно независима от това, което самият човек има в себе си. Следователно, когато от науката се изисква, щото човек да не прибавя нищо към резултатите, които му се представят външно, в такъв случай никак не може да се говори за Духовна наука. Но който размисли малко и се запита: Коя е най-важната част от изискванията, които важат за Духовната наука, той може да си каже: нейните резултати са валидни за всеки човек, те не са подчинени на личния произвол на тази или онази човешка индивидуалност и нямат значение само за вътрешния живот на този или онзи човек, а имат значение за всички хора. Това е именно важното при всеки научен въпрос, че то е валидно не само за този, пред очите на когото застават предметите на науката, но когато предметите са изследвани, това може да доведе до познания, които могат да бъдат валидни за всички хора. Ако би било вярно, че това, което бе охарактеризирано по този начин като развитие на човека, е само субективно, че то има значение само за един или друг човек и че поради това то заслужава само едно лично вярване, и в този случай не би могло да се говори действително за Духовна наука. Но през тази зима ние ще видим, че този вътрешен живот на човека, борбата на душата основана на сили, които отначало дремят в нея, но които могат да бъдат пробудени, да се разгърнат и развият и тогава да водят човека от едно изживяване към друго, ще видим, че този душевен живот може да се издигне още до една степен, при която душевните изживявания имат една съвсем определена особеност. Когато разглеждаме човешкия живот такъв, какъвто той се разиграва във вътрешността на човешката душа, ние имаме първо нещо изцяло лично, което за един протича така, за друг, по друг начин.
към текста >>

Но който размисли малко и се запита: Коя е най-важната част от изискванията, които важат за Духовната наука, той може да си каже: нейните резултати са валидни за всеки човек, те не са подчинени на личния произвол на тази или онази човешка индивидуалност и нямат значение само за вътрешния живот на този или онзи човек, а имат значение за всички хора.
Душевният живот може да протече така, че онова, което човек намира, когато насочи своите сетива върху външния свят и приложи своя ум върху това, което сетивата казват, е така да се каже само една основа за по-нататъшни психически опитности. По-нататъшни психически опитности се получават тогава, когато душата се вглъбява в себе си, когато работи над себе си, когато разглежда непосредствения опит в живота само като изходна точка. След това, от тази изходна точка, чрез силите, които първо дремят в нея, но които могат да бъдат пробудени, тя се издига по стъпалата на съществуването до неща, които не могат да бъдат разглеждани така, че да могат да бъдат проверени чрез едно външно око. Следователно това, през което духовният изследовател трябва да мине като подготовка за своите проучвания, е една вътрешна борба на душата, която е напълно независима от това, което самият човек има в себе си. Следователно, когато от науката се изисква, щото човек да не прибавя нищо към резултатите, които му се представят външно, в такъв случай никак не може да се говори за Духовна наука. Но който размисли малко и се запита: Коя е най-важната част от изискванията, които важат за Духовната наука, той може да си каже: нейните резултати са валидни за всеки човек, те не са подчинени на личния произвол на тази или онази човешка индивидуалност и нямат значение само за вътрешния живот на този или онзи човек, а имат значение за всички хора. Това е именно важното при всеки научен въпрос, че то е валидно не само за този, пред очите на когото застават предметите на науката, но когато предметите са изследвани, това може да доведе до познания, които могат да бъдат валидни за всички хора. Ако би било вярно, че това, което бе охарактеризирано по този начин като развитие на човека, е само субективно, че то има значение само за един или друг човек и че поради това то заслужава само едно лично вярване, и в този случай не би могло да се говори действително за Духовна наука. Но през тази зима ние ще видим, че този вътрешен живот на човека, борбата на душата основана на сили, които отначало дремят в нея, но които могат да бъдат пробудени, да се разгърнат и развият и тогава да водят човека от едно изживяване към друго, ще видим, че този душевен живот може да се издигне още до една степен, при която душевните изживявания имат една съвсем определена особеност. Когато разглеждаме човешкия живот такъв, какъвто той се разиграва във вътрешността на човешката душа, ние имаме първо нещо изцяло лично, което за един протича така, за друг, по друг начин. Който здраво размишлява над себе си, ще може да си изясни при едно или друго нещо ,което възниква в неговата душа като симпатия или антипатия, което има само един личен характер, че това е така и ще разбере както става.
към текста >>

Ако би било вярно, че това, което бе охарактеризирано по този начин като развитие на човека, е само субективно, че то има значение само за един или друг човек и че поради това то заслужава само едно лично вярване, и в този случай не би могло да се говори действително за Духовна наука.
След това, от тази изходна точка, чрез силите, които първо дремят в нея, но които могат да бъдат пробудени, тя се издига по стъпалата на съществуването до неща, които не могат да бъдат разглеждани така, че да могат да бъдат проверени чрез едно външно око. Следователно това, през което духовният изследовател трябва да мине като подготовка за своите проучвания, е една вътрешна борба на душата, която е напълно независима от това, което самият човек има в себе си. Следователно, когато от науката се изисква, щото човек да не прибавя нищо към резултатите, които му се представят външно, в такъв случай никак не може да се говори за Духовна наука. Но който размисли малко и се запита: Коя е най-важната част от изискванията, които важат за Духовната наука, той може да си каже: нейните резултати са валидни за всеки човек, те не са подчинени на личния произвол на тази или онази човешка индивидуалност и нямат значение само за вътрешния живот на този или онзи човек, а имат значение за всички хора. Това е именно важното при всеки научен въпрос, че то е валидно не само за този, пред очите на когото застават предметите на науката, но когато предметите са изследвани, това може да доведе до познания, които могат да бъдат валидни за всички хора. Ако би било вярно, че това, което бе охарактеризирано по този начин като развитие на човека, е само субективно, че то има значение само за един или друг човек и че поради това то заслужава само едно лично вярване, и в този случай не би могло да се говори действително за Духовна наука. Но през тази зима ние ще видим, че този вътрешен живот на човека, борбата на душата основана на сили, които отначало дремят в нея, но които могат да бъдат пробудени, да се разгърнат и развият и тогава да водят човека от едно изживяване към друго, ще видим, че този душевен живот може да се издигне още до една степен, при която душевните изживявания имат една съвсем определена особеност. Когато разглеждаме човешкия живот такъв, какъвто той се разиграва във вътрешността на човешката душа, ние имаме първо нещо изцяло лично, което за един протича така, за друг, по друг начин. Който здраво размишлява над себе си, ще може да си изясни при едно или друго нещо ,което възниква в неговата душа като симпатия или антипатия, което има само един личен характер, че това е така и ще разбере както става. Обаче вътрешното изживяване води до определена точка, където именно едно методически провеждано себепознание, едно чисто, неповлияно от личния характер себепознание трябва да си каже: тук личното е отстранено, то образува една особена област, но след това стигаме до определена точка, където за вътрешното изживяване, за свръхсетивното изживяване произволът престава да съществува също така, както той престава да съществува, когато заставаме пред това или онова сетивно явление, и където човек не може да мисли както иска, а трябва да мисли съобразно с предмета. Така и вътрешно човек стига до една определена сфера, до определена област, където ясно осъзнава, че не говори вече неговата лична субективност, а сега говорят не сетивно видими, а свръхсетивни същества и сили.
към текста >>

И така ние трябва да кажем, че по своята същност Духовната наука се основава на това, което може да бъде изследвано чрез човешката душа, когато в своята вътрешна борба и изживяване тази последната е стигнала до една точка, където вече личното не се примесва в разглеждането на свръхсетивния свят, а се оставя самият духовен свят да му каже своите особености.
Обаче вътрешното изживяване води до определена точка, където именно едно методически провеждано себепознание, едно чисто, неповлияно от личния характер себепознание трябва да си каже: тук личното е отстранено, то образува една особена област, но след това стигаме до определена точка, където за вътрешното изживяване, за свръхсетивното изживяване произволът престава да съществува също така, както той престава да съществува, когато заставаме пред това или онова сетивно явление, и където човек не може да мисли както иска, а трябва да мисли съобразно с предмета. Така и вътрешно човек стига до една определена сфера, до определена област, където ясно осъзнава, че не говори вече неговата лична субективност, а сега говорят не сетивно видими, а свръхсетивни същества и сили. За тези същества и сили неговата индивидуалност има също така малко значение, както тя няма значение и за това, което външните сетивни предмети казват. Без съмнение това познание трябва да се добие, ако искаме да говорим за правото, че това, което се казва върху духовния свят, носи въобще името наука. И през настоящата зима тези сказки ще бъдат едно доказателство за това, че съзерцанията върху изследването на духовния свят могат да бъдат наречени една наука. И така ние трябва да кажем, че по своята същност Духовната наука се основава на това, което може да бъде изследвано чрез човешката душа, когато в своята вътрешна борба и изживяване тази последната е стигнала до една точка, където вече личното не се примесва в разглеждането на свръхсетивния свят, а се оставя самият духовен свят да му каже своите особености. Когато после Духовната наука бива сравнена с Естествената наука, някой може би ще каже: Но тогава на Духовната наука липсва важният отличителен белег, че тя може да направи едно убедително впечатление на всички хора, който при Естествената наука съществува благодарение на това, че навсякъде, където се явяват резултати на естествената наука, човек има съзнанието: Ако и да не си изследвал и да не си видял сам това, все пак ако отидеш в астрономическата обсерватория или в лабораторията и си послужиш с телескопа и с микроскопа, ти ще можеш да го познаеш по същия начин, както този, който ти е съобщил това. И по-нататък би могло да се каже: Ако по пътя на Духовната наука доказателството е нещо чисто вътрешно и душата се бори със себе си, докато си каже: Сега ти не примесваш нищо от твоята личност в това, което нещата ти казват, все пак това остава една отделна борба. И на този, който стига по този път до определени резултати, или на когото изследователят на духовната наука съобщава тези резултати, би трябвало да се каже: За мене тези резултати остават една неизвестна страна, докато аз сам не се издигна до същата точка! Както ще видим, това също за нас е едно неправилно възражение. Без съмнение, тази отделна борба на човешката душа, това пробуждане на спящите с човешката душа сили са необходими, за да се издигнем в духовния свят до там, където той ни говори обективно.
към текста >>

Когато после Духовната наука бива сравнена с Естествената наука, някой може би ще каже: Но тогава на Духовната наука липсва важният отличителен белег, че тя може да направи едно убедително впечатление на всички хора, който при Естествената наука съществува благодарение на това, че навсякъде, където се явяват резултати на естествената наука, човек има съзнанието: Ако и да не си изследвал и да не си видял сам това, все пак ако отидеш в астрономическата обсерватория или в лабораторията и си послужиш с телескопа и с микроскопа, ти ще можеш да го познаеш по същия начин, както този, който ти е съобщил това.
Така и вътрешно човек стига до една определена сфера, до определена област, където ясно осъзнава, че не говори вече неговата лична субективност, а сега говорят не сетивно видими, а свръхсетивни същества и сили. За тези същества и сили неговата индивидуалност има също така малко значение, както тя няма значение и за това, което външните сетивни предмети казват. Без съмнение това познание трябва да се добие, ако искаме да говорим за правото, че това, което се казва върху духовния свят, носи въобще името наука. И през настоящата зима тези сказки ще бъдат едно доказателство за това, че съзерцанията върху изследването на духовния свят могат да бъдат наречени една наука. И така ние трябва да кажем, че по своята същност Духовната наука се основава на това, което може да бъде изследвано чрез човешката душа, когато в своята вътрешна борба и изживяване тази последната е стигнала до една точка, където вече личното не се примесва в разглеждането на свръхсетивния свят, а се оставя самият духовен свят да му каже своите особености. Когато после Духовната наука бива сравнена с Естествената наука, някой може би ще каже: Но тогава на Духовната наука липсва важният отличителен белег, че тя може да направи едно убедително впечатление на всички хора, който при Естествената наука съществува благодарение на това, че навсякъде, където се явяват резултати на естествената наука, човек има съзнанието: Ако и да не си изследвал и да не си видял сам това, все пак ако отидеш в астрономическата обсерватория или в лабораторията и си послужиш с телескопа и с микроскопа, ти ще можеш да го познаеш по същия начин, както този, който ти е съобщил това. И по-нататък би могло да се каже: Ако по пътя на Духовната наука доказателството е нещо чисто вътрешно и душата се бори със себе си, докато си каже: Сега ти не примесваш нищо от твоята личност в това, което нещата ти казват, все пак това остава една отделна борба. И на този, който стига по този път до определени резултати, или на когото изследователят на духовната наука съобщава тези резултати, би трябвало да се каже: За мене тези резултати остават една неизвестна страна, докато аз сам не се издигна до същата точка! Както ще видим, това също за нас е едно неправилно възражение. Без съмнение, тази отделна борба на човешката душа, това пробуждане на спящите с човешката душа сили са необходими, за да се издигнем в духовния свят до там, където той ни говори обективно. Но духовният свят е такъв: Когато резултатите на Духовната наука са съобщени, тези резултати не остават нещо без въздействие.
към текста >>

И по-нататък би могло да се каже: Ако по пътя на Духовната наука доказателството е нещо чисто вътрешно и душата се бори със себе си, докато си каже: Сега ти не примесваш нищо от твоята личност в това, което нещата ти казват, все пак това остава една отделна борба.
За тези същества и сили неговата индивидуалност има също така малко значение, както тя няма значение и за това, което външните сетивни предмети казват. Без съмнение това познание трябва да се добие, ако искаме да говорим за правото, че това, което се казва върху духовния свят, носи въобще името наука. И през настоящата зима тези сказки ще бъдат едно доказателство за това, че съзерцанията върху изследването на духовния свят могат да бъдат наречени една наука. И така ние трябва да кажем, че по своята същност Духовната наука се основава на това, което може да бъде изследвано чрез човешката душа, когато в своята вътрешна борба и изживяване тази последната е стигнала до една точка, където вече личното не се примесва в разглеждането на свръхсетивния свят, а се оставя самият духовен свят да му каже своите особености. Когато после Духовната наука бива сравнена с Естествената наука, някой може би ще каже: Но тогава на Духовната наука липсва важният отличителен белег, че тя може да направи едно убедително впечатление на всички хора, който при Естествената наука съществува благодарение на това, че навсякъде, където се явяват резултати на естествената наука, човек има съзнанието: Ако и да не си изследвал и да не си видял сам това, все пак ако отидеш в астрономическата обсерватория или в лабораторията и си послужиш с телескопа и с микроскопа, ти ще можеш да го познаеш по същия начин, както този, който ти е съобщил това. И по-нататък би могло да се каже: Ако по пътя на Духовната наука доказателството е нещо чисто вътрешно и душата се бори със себе си, докато си каже: Сега ти не примесваш нищо от твоята личност в това, което нещата ти казват, все пак това остава една отделна борба. И на този, който стига по този път до определени резултати, или на когото изследователят на духовната наука съобщава тези резултати, би трябвало да се каже: За мене тези резултати остават една неизвестна страна, докато аз сам не се издигна до същата точка! Както ще видим, това също за нас е едно неправилно възражение. Без съмнение, тази отделна борба на човешката душа, това пробуждане на спящите с човешката душа сили са необходими, за да се издигнем в духовния свят до там, където той ни говори обективно. Но духовният свят е такъв: Когато резултатите на Духовната наука са съобщени, тези резултати не остават нещо без въздействие. Това, което една човешка душа, изпитана чрез духовно-научното изследване, съобщава като резултат на друга душа, то може да бъде отново проверено от всяка една душа, обаче в определен смисъл, а не така, както човек може да види в лабораторията това, което другият е намерил, а така, че той може да го разбере.
към текста >>

И на този, който стига по този път до определени резултати, или на когото изследователят на духовната наука съобщава тези резултати, би трябвало да се каже: За мене тези резултати остават една неизвестна страна, докато аз сам не се издигна до същата точка!
Без съмнение това познание трябва да се добие, ако искаме да говорим за правото, че това, което се казва върху духовния свят, носи въобще името наука. И през настоящата зима тези сказки ще бъдат едно доказателство за това, че съзерцанията върху изследването на духовния свят могат да бъдат наречени една наука. И така ние трябва да кажем, че по своята същност Духовната наука се основава на това, което може да бъде изследвано чрез човешката душа, когато в своята вътрешна борба и изживяване тази последната е стигнала до една точка, където вече личното не се примесва в разглеждането на свръхсетивния свят, а се оставя самият духовен свят да му каже своите особености. Когато после Духовната наука бива сравнена с Естествената наука, някой може би ще каже: Но тогава на Духовната наука липсва важният отличителен белег, че тя може да направи едно убедително впечатление на всички хора, който при Естествената наука съществува благодарение на това, че навсякъде, където се явяват резултати на естествената наука, човек има съзнанието: Ако и да не си изследвал и да не си видял сам това, все пак ако отидеш в астрономическата обсерватория или в лабораторията и си послужиш с телескопа и с микроскопа, ти ще можеш да го познаеш по същия начин, както този, който ти е съобщил това. И по-нататък би могло да се каже: Ако по пътя на Духовната наука доказателството е нещо чисто вътрешно и душата се бори със себе си, докато си каже: Сега ти не примесваш нищо от твоята личност в това, което нещата ти казват, все пак това остава една отделна борба. И на този, който стига по този път до определени резултати, или на когото изследователят на духовната наука съобщава тези резултати, би трябвало да се каже: За мене тези резултати остават една неизвестна страна, докато аз сам не се издигна до същата точка! Както ще видим, това също за нас е едно неправилно възражение. Без съмнение, тази отделна борба на човешката душа, това пробуждане на спящите с човешката душа сили са необходими, за да се издигнем в духовния свят до там, където той ни говори обективно. Но духовният свят е такъв: Когато резултатите на Духовната наука са съобщени, тези резултати не остават нещо без въздействие. Това, което една човешка душа, изпитана чрез духовно-научното изследване, съобщава като резултат на друга душа, то може да бъде отново проверено от всяка една душа, обаче в определен смисъл, а не така, както човек може да види в лабораторията това, което другият е намерил, а така, че той може да го разбере. Защото във всяка душа живее едно безпристрастно чувство за истината, една здрава логика, една здрава разумност.
към текста >>

Но духовният свят е такъв: Когато резултатите на Духовната наука са съобщени, тези резултати не остават нещо без въздействие.
Когато после Духовната наука бива сравнена с Естествената наука, някой може би ще каже: Но тогава на Духовната наука липсва важният отличителен белег, че тя може да направи едно убедително впечатление на всички хора, който при Естествената наука съществува благодарение на това, че навсякъде, където се явяват резултати на естествената наука, човек има съзнанието: Ако и да не си изследвал и да не си видял сам това, все пак ако отидеш в астрономическата обсерватория или в лабораторията и си послужиш с телескопа и с микроскопа, ти ще можеш да го познаеш по същия начин, както този, който ти е съобщил това. И по-нататък би могло да се каже: Ако по пътя на Духовната наука доказателството е нещо чисто вътрешно и душата се бори със себе си, докато си каже: Сега ти не примесваш нищо от твоята личност в това, което нещата ти казват, все пак това остава една отделна борба. И на този, който стига по този път до определени резултати, или на когото изследователят на духовната наука съобщава тези резултати, би трябвало да се каже: За мене тези резултати остават една неизвестна страна, докато аз сам не се издигна до същата точка! Както ще видим, това също за нас е едно неправилно възражение. Без съмнение, тази отделна борба на човешката душа, това пробуждане на спящите с човешката душа сили са необходими, за да се издигнем в духовния свят до там, където той ни говори обективно. Но духовният свят е такъв: Когато резултатите на Духовната наука са съобщени, тези резултати не остават нещо без въздействие. Това, което една човешка душа, изпитана чрез духовно-научното изследване, съобщава като резултат на друга душа, то може да бъде отново проверено от всяка една душа, обаче в определен смисъл, а не така, както човек може да види в лабораторията това, което другият е намерил, а така, че той може да го разбере. Защото във всяка душа живее едно безпристрастно чувство за истината, една здрава логика, една здрава разумност. И когато резултатите на духовното изследване са облечени в здрава логика, в това, което говори на нашето здраво чувство за истината, тогава във всяка душа прозвучава или най-малко във всяка безпристрастна човешка душа може да съзвучи една струна с душата, която предава намерените истини. Можем да кажем: Всяка душа има в себе си заложби, макар и да не се е отдала на гореспоменатата единична вътрешна душевна борба, да приеме в себе си, благодарение на една безпристрастна логика и на едно здраво чувство за истината, това, което Духовната наука съобщава. Ако и несъмнено трябва да се приеме, че в широката област, в която днес Духовната наука работи, не навсякъде при приемането на съобщенията на духовното изследване се проявява това чувство за истината или тази здрава логика, все пак трябва да кажем, че това е един недостатък на всяко духовно движение.
към текста >>

Можем да кажем: Всяка душа има в себе си заложби, макар и да не се е отдала на гореспоменатата единична вътрешна душевна борба, да приеме в себе си, благодарение на една безпристрастна логика и на едно здраво чувство за истината, това, което Духовната наука съобщава.
Без съмнение, тази отделна борба на човешката душа, това пробуждане на спящите с човешката душа сили са необходими, за да се издигнем в духовния свят до там, където той ни говори обективно. Но духовният свят е такъв: Когато резултатите на Духовната наука са съобщени, тези резултати не остават нещо без въздействие. Това, което една човешка душа, изпитана чрез духовно-научното изследване, съобщава като резултат на друга душа, то може да бъде отново проверено от всяка една душа, обаче в определен смисъл, а не така, както човек може да види в лабораторията това, което другият е намерил, а така, че той може да го разбере. Защото във всяка душа живее едно безпристрастно чувство за истината, една здрава логика, една здрава разумност. И когато резултатите на духовното изследване са облечени в здрава логика, в това, което говори на нашето здраво чувство за истината, тогава във всяка душа прозвучава или най-малко във всяка безпристрастна човешка душа може да съзвучи една струна с душата, която предава намерените истини. Можем да кажем: Всяка душа има в себе си заложби, макар и да не се е отдала на гореспоменатата единична вътрешна душевна борба, да приеме в себе си, благодарение на една безпристрастна логика и на едно здраво чувство за истината, това, което Духовната наука съобщава. Ако и несъмнено трябва да се приеме, че в широката област, в която днес Духовната наука работи, не навсякъде при приемането на съобщенията на духовното изследване се проявява това чувство за истината или тази здрава логика, все пак трябва да кажем, че това е един недостатък на всяко духовно движение. По принцип обаче казаното е съвсем вярно. Да, по принцип даже трябва да се има предвид, че би се стигнало до все по-големи и по-големи грешки, ако това, което днес се предлага на човечеството като Духовна наука, би се приело без много да се мисли и на сляпа вяра. Който действително стои на почвата на Духовната наука, се чувствува строго задължен да предаде логично и съобразно с разума това, което има да каже, така щото то действително да може да бъде проверено от едно здраво чувство за истината и от всяка логика. Така от една страна ние охарактеризирахме Духовната наука, като показахме, как трябва да бъдат намерени нейните резултати.
към текста >>

Ако и несъмнено трябва да се приеме, че в широката област, в която днес Духовната наука работи, не навсякъде при приемането на съобщенията на духовното изследване се проявява това чувство за истината или тази здрава логика, все пак трябва да кажем, че това е един недостатък на всяко духовно движение.
Но духовният свят е такъв: Когато резултатите на Духовната наука са съобщени, тези резултати не остават нещо без въздействие. Това, което една човешка душа, изпитана чрез духовно-научното изследване, съобщава като резултат на друга душа, то може да бъде отново проверено от всяка една душа, обаче в определен смисъл, а не така, както човек може да види в лабораторията това, което другият е намерил, а така, че той може да го разбере. Защото във всяка душа живее едно безпристрастно чувство за истината, една здрава логика, една здрава разумност. И когато резултатите на духовното изследване са облечени в здрава логика, в това, което говори на нашето здраво чувство за истината, тогава във всяка душа прозвучава или най-малко във всяка безпристрастна човешка душа може да съзвучи една струна с душата, която предава намерените истини. Можем да кажем: Всяка душа има в себе си заложби, макар и да не се е отдала на гореспоменатата единична вътрешна душевна борба, да приеме в себе си, благодарение на една безпристрастна логика и на едно здраво чувство за истината, това, което Духовната наука съобщава. Ако и несъмнено трябва да се приеме, че в широката област, в която днес Духовната наука работи, не навсякъде при приемането на съобщенията на духовното изследване се проявява това чувство за истината или тази здрава логика, все пак трябва да кажем, че това е един недостатък на всяко духовно движение. По принцип обаче казаното е съвсем вярно. Да, по принцип даже трябва да се има предвид, че би се стигнало до все по-големи и по-големи грешки, ако това, което днес се предлага на човечеството като Духовна наука, би се приело без много да се мисли и на сляпа вяра. Който действително стои на почвата на Духовната наука, се чувствува строго задължен да предаде логично и съобразно с разума това, което има да каже, така щото то действително да може да бъде проверено от едно здраво чувство за истината и от всяка логика. Така от една страна ние охарактеризирахме Духовната наука, като показахме, как трябва да бъдат намерени нейните резултати. Че съществува сега един такъв обективен факт на духа, това може да докаже само тази наука.
към текста >>

Да, по принцип даже трябва да се има предвид, че би се стигнало до все по-големи и по-големи грешки, ако това, което днес се предлага на човечеството като Духовна наука, би се приело без много да се мисли и на сляпа вяра.
Защото във всяка душа живее едно безпристрастно чувство за истината, една здрава логика, една здрава разумност. И когато резултатите на духовното изследване са облечени в здрава логика, в това, което говори на нашето здраво чувство за истината, тогава във всяка душа прозвучава или най-малко във всяка безпристрастна човешка душа може да съзвучи една струна с душата, която предава намерените истини. Можем да кажем: Всяка душа има в себе си заложби, макар и да не се е отдала на гореспоменатата единична вътрешна душевна борба, да приеме в себе си, благодарение на една безпристрастна логика и на едно здраво чувство за истината, това, което Духовната наука съобщава. Ако и несъмнено трябва да се приеме, че в широката област, в която днес Духовната наука работи, не навсякъде при приемането на съобщенията на духовното изследване се проявява това чувство за истината или тази здрава логика, все пак трябва да кажем, че това е един недостатък на всяко духовно движение. По принцип обаче казаното е съвсем вярно. Да, по принцип даже трябва да се има предвид, че би се стигнало до все по-големи и по-големи грешки, ако това, което днес се предлага на човечеството като Духовна наука, би се приело без много да се мисли и на сляпа вяра. Който действително стои на почвата на Духовната наука, се чувствува строго задължен да предаде логично и съобразно с разума това, което има да каже, така щото то действително да може да бъде проверено от едно здраво чувство за истината и от всяка логика. Така от една страна ние охарактеризирахме Духовната наука, като показахме, как трябва да бъдат намерени нейните резултати. Че съществува сега един такъв обективен факт на духа, това може да докаже само тази наука. Но още сега трябва да обърнем вниманието върху това, че тази наука води именно до това, което ние наричаме действително съдържание на духовния свят, едно съдържание, което е живо изпълнено от една такава действителност, както например самото човешко същество е изпълнено с действителност. От тази гледна точка Духовната наука е на ясно по въпроса, че на основата на всяко външно, физическо-сетивно съществуване, на основата на всяко съществуване, на което ни говорят сетивата и опитът на разума, стои в крайна сметка един духовен свят, че човекът както и всички други неща са родени от този духовен свят, развили са се от него.
към текста >>

Който действително стои на почвата на Духовната наука, се чувствува строго задължен да предаде логично и съобразно с разума това, което има да каже, така щото то действително да може да бъде проверено от едно здраво чувство за истината и от всяка логика.
И когато резултатите на духовното изследване са облечени в здрава логика, в това, което говори на нашето здраво чувство за истината, тогава във всяка душа прозвучава или най-малко във всяка безпристрастна човешка душа може да съзвучи една струна с душата, която предава намерените истини. Можем да кажем: Всяка душа има в себе си заложби, макар и да не се е отдала на гореспоменатата единична вътрешна душевна борба, да приеме в себе си, благодарение на една безпристрастна логика и на едно здраво чувство за истината, това, което Духовната наука съобщава. Ако и несъмнено трябва да се приеме, че в широката област, в която днес Духовната наука работи, не навсякъде при приемането на съобщенията на духовното изследване се проявява това чувство за истината или тази здрава логика, все пак трябва да кажем, че това е един недостатък на всяко духовно движение. По принцип обаче казаното е съвсем вярно. Да, по принцип даже трябва да се има предвид, че би се стигнало до все по-големи и по-големи грешки, ако това, което днес се предлага на човечеството като Духовна наука, би се приело без много да се мисли и на сляпа вяра. Който действително стои на почвата на Духовната наука, се чувствува строго задължен да предаде логично и съобразно с разума това, което има да каже, така щото то действително да може да бъде проверено от едно здраво чувство за истината и от всяка логика. Така от една страна ние охарактеризирахме Духовната наука, като показахме, как трябва да бъдат намерени нейните резултати. Че съществува сега един такъв обективен факт на духа, това може да докаже само тази наука. Но още сега трябва да обърнем вниманието върху това, че тази наука води именно до това, което ние наричаме действително съдържание на духовния свят, едно съдържание, което е живо изпълнено от една такава действителност, както например самото човешко същество е изпълнено с действителност. От тази гледна точка Духовната наука е на ясно по въпроса, че на основата на всяко външно, физическо-сетивно съществуване, на основата на всяко съществуване, на което ни говорят сетивата и опитът на разума, стои в крайна сметка един духовен свят, че човекът както и всички други неща са родени от този духовен свят, развили са се от него. Така щото зад сетивния свят, зад това, което обикновено наричаме физическо външно съществуване, се простира областта на духовния свят.
към текста >>

Така от една страна ние охарактеризирахме Духовната наука, като показахме, как трябва да бъдат намерени нейните резултати.
Можем да кажем: Всяка душа има в себе си заложби, макар и да не се е отдала на гореспоменатата единична вътрешна душевна борба, да приеме в себе си, благодарение на една безпристрастна логика и на едно здраво чувство за истината, това, което Духовната наука съобщава. Ако и несъмнено трябва да се приеме, че в широката област, в която днес Духовната наука работи, не навсякъде при приемането на съобщенията на духовното изследване се проявява това чувство за истината или тази здрава логика, все пак трябва да кажем, че това е един недостатък на всяко духовно движение. По принцип обаче казаното е съвсем вярно. Да, по принцип даже трябва да се има предвид, че би се стигнало до все по-големи и по-големи грешки, ако това, което днес се предлага на човечеството като Духовна наука, би се приело без много да се мисли и на сляпа вяра. Който действително стои на почвата на Духовната наука, се чувствува строго задължен да предаде логично и съобразно с разума това, което има да каже, така щото то действително да може да бъде проверено от едно здраво чувство за истината и от всяка логика. Така от една страна ние охарактеризирахме Духовната наука, като показахме, как трябва да бъдат намерени нейните резултати. Че съществува сега един такъв обективен факт на духа, това може да докаже само тази наука. Но още сега трябва да обърнем вниманието върху това, че тази наука води именно до това, което ние наричаме действително съдържание на духовния свят, едно съдържание, което е живо изпълнено от една такава действителност, както например самото човешко същество е изпълнено с действителност. От тази гледна точка Духовната наука е на ясно по въпроса, че на основата на всяко външно, физическо-сетивно съществуване, на основата на всяко съществуване, на което ни говорят сетивата и опитът на разума, стои в крайна сметка един духовен свят, че човекът както и всички други неща са родени от този духовен свят, развили са се от него. Така щото зад сетивния свят, зад това, което обикновено наричаме физическо външно съществуване, се простира областта на духовния свят. И когато Духовната наука пристъпва постепенно към това, да покаже от своите наблюдения, как изглеждат нещата в този духовен свят, как на основата на нашия сетивен свят стои духовният свят, тогава в много кръгове на нашето съвремие започва да се проявява отвръщане, антипатия, нещо, което в началото на днешната сказка охарактеризирахме с думите: В широки кръгове на нашето съвремие Духовната наука е нещо необичано.
към текста >>

От тази гледна точка Духовната наука е на ясно по въпроса, че на основата на всяко външно, физическо-сетивно съществуване, на основата на всяко съществуване, на което ни говорят сетивата и опитът на разума, стои в крайна сметка един духовен свят, че човекът както и всички други неща са родени от този духовен свят, развили са се от него.
Да, по принцип даже трябва да се има предвид, че би се стигнало до все по-големи и по-големи грешки, ако това, което днес се предлага на човечеството като Духовна наука, би се приело без много да се мисли и на сляпа вяра. Който действително стои на почвата на Духовната наука, се чувствува строго задължен да предаде логично и съобразно с разума това, което има да каже, така щото то действително да може да бъде проверено от едно здраво чувство за истината и от всяка логика. Така от една страна ние охарактеризирахме Духовната наука, като показахме, как трябва да бъдат намерени нейните резултати. Че съществува сега един такъв обективен факт на духа, това може да докаже само тази наука. Но още сега трябва да обърнем вниманието върху това, че тази наука води именно до това, което ние наричаме действително съдържание на духовния свят, едно съдържание, което е живо изпълнено от една такава действителност, както например самото човешко същество е изпълнено с действителност. От тази гледна точка Духовната наука е на ясно по въпроса, че на основата на всяко външно, физическо-сетивно съществуване, на основата на всяко съществуване, на което ни говорят сетивата и опитът на разума, стои в крайна сметка един духовен свят, че човекът както и всички други неща са родени от този духовен свят, развили са се от него. Така щото зад сетивния свят, зад това, което обикновено наричаме физическо външно съществуване, се простира областта на духовния свят. И когато Духовната наука пристъпва постепенно към това, да покаже от своите наблюдения, как изглеждат нещата в този духовен свят, как на основата на нашия сетивен свят стои духовният свят, тогава в много кръгове на нашето съвремие започва да се проявява отвръщане, антипатия, нещо, което в началото на днешната сказка охарактеризирахме с думите: В широки кръгове на нашето съвремие Духовната наука е нещо необичано. И никак не е трудно да се разбере, че днес на тази Духовна наука се оказва голямо съпротивление. Това е напълно самопонятно и не само самопонятно поради причината, че онова, което в известно отношение се внедрява като нещо ново в културния живот на човечеството, какъвто е случаят с Духовната наука, винаги е било третирано с известно отблъскване, както всички малки и големи постижения на човечеството, а защото фактически в обсега на представите, които човек добива днес например от естественонаучното наблюдение има много неща, които предизвикват необходимостта от подобно отношение: този, който вярва, че стои изцяло на почвата на естествената наука, се вижда забъркан в истински противоречия, когато слуша това, което Духовното наука казва. Който сам стои на почвата на Духовната наука, никак не се съмнява, че с известно право против тази Духовна наука могат да се изнесат стотици и стотици от така наречените опровержения.
към текста >>

И когато Духовната наука пристъпва постепенно към това, да покаже от своите наблюдения, как изглеждат нещата в този духовен свят, как на основата на нашия сетивен свят стои духовният свят, тогава в много кръгове на нашето съвремие започва да се проявява отвръщане, антипатия, нещо, което в началото на днешната сказка охарактеризирахме с думите: В широки кръгове на нашето съвремие Духовната наука е нещо необичано.
Така от една страна ние охарактеризирахме Духовната наука, като показахме, как трябва да бъдат намерени нейните резултати. Че съществува сега един такъв обективен факт на духа, това може да докаже само тази наука. Но още сега трябва да обърнем вниманието върху това, че тази наука води именно до това, което ние наричаме действително съдържание на духовния свят, едно съдържание, което е живо изпълнено от една такава действителност, както например самото човешко същество е изпълнено с действителност. От тази гледна точка Духовната наука е на ясно по въпроса, че на основата на всяко външно, физическо-сетивно съществуване, на основата на всяко съществуване, на което ни говорят сетивата и опитът на разума, стои в крайна сметка един духовен свят, че човекът както и всички други неща са родени от този духовен свят, развили са се от него. Така щото зад сетивния свят, зад това, което обикновено наричаме физическо външно съществуване, се простира областта на духовния свят. И когато Духовната наука пристъпва постепенно към това, да покаже от своите наблюдения, как изглеждат нещата в този духовен свят, как на основата на нашия сетивен свят стои духовният свят, тогава в много кръгове на нашето съвремие започва да се проявява отвръщане, антипатия, нещо, което в началото на днешната сказка охарактеризирахме с думите: В широки кръгове на нашето съвремие Духовната наука е нещо необичано. И никак не е трудно да се разбере, че днес на тази Духовна наука се оказва голямо съпротивление. Това е напълно самопонятно и не само самопонятно поради причината, че онова, което в известно отношение се внедрява като нещо ново в културния живот на човечеството, какъвто е случаят с Духовната наука, винаги е било третирано с известно отблъскване, както всички малки и големи постижения на човечеството, а защото фактически в обсега на представите, които човек добива днес например от естественонаучното наблюдение има много неща, които предизвикват необходимостта от подобно отношение: този, който вярва, че стои изцяло на почвата на естествената наука, се вижда забъркан в истински противоречия, когато слуша това, което Духовното наука казва. Който сам стои на почвата на Духовната наука, никак не се съмнява, че с известно право против тази Духовна наука могат да се изнесат стотици и стотици от така наречените опровержения. Бих искал само да вмъкна като в скоби, че за да се внесе веднъж яснота в повдигнатия въпрос, аз ще държа в близко време две сказки на различни места, от които едната под заглавието: "Как се опровергава Теософията? ", а другата: "Как се основава Теософията?
към текста >>

И никак не е трудно да се разбере, че днес на тази Духовна наука се оказва голямо съпротивление.
Че съществува сега един такъв обективен факт на духа, това може да докаже само тази наука. Но още сега трябва да обърнем вниманието върху това, че тази наука води именно до това, което ние наричаме действително съдържание на духовния свят, едно съдържание, което е живо изпълнено от една такава действителност, както например самото човешко същество е изпълнено с действителност. От тази гледна точка Духовната наука е на ясно по въпроса, че на основата на всяко външно, физическо-сетивно съществуване, на основата на всяко съществуване, на което ни говорят сетивата и опитът на разума, стои в крайна сметка един духовен свят, че човекът както и всички други неща са родени от този духовен свят, развили са се от него. Така щото зад сетивния свят, зад това, което обикновено наричаме физическо външно съществуване, се простира областта на духовния свят. И когато Духовната наука пристъпва постепенно към това, да покаже от своите наблюдения, как изглеждат нещата в този духовен свят, как на основата на нашия сетивен свят стои духовният свят, тогава в много кръгове на нашето съвремие започва да се проявява отвръщане, антипатия, нещо, което в началото на днешната сказка охарактеризирахме с думите: В широки кръгове на нашето съвремие Духовната наука е нещо необичано. И никак не е трудно да се разбере, че днес на тази Духовна наука се оказва голямо съпротивление. Това е напълно самопонятно и не само самопонятно поради причината, че онова, което в известно отношение се внедрява като нещо ново в културния живот на човечеството, какъвто е случаят с Духовната наука, винаги е било третирано с известно отблъскване, както всички малки и големи постижения на човечеството, а защото фактически в обсега на представите, които човек добива днес например от естественонаучното наблюдение има много неща, които предизвикват необходимостта от подобно отношение: този, който вярва, че стои изцяло на почвата на естествената наука, се вижда забъркан в истински противоречия, когато слуша това, което Духовното наука казва. Който сам стои на почвата на Духовната наука, никак не се съмнява, че с известно право против тази Духовна наука могат да се изнесат стотици и стотици от така наречените опровержения. Бих искал само да вмъкна като в скоби, че за да се внесе веднъж яснота в повдигнатия въпрос, аз ще държа в близко време две сказки на различни места, от които едната под заглавието: "Как се опровергава Теософията? ", а другата: "Как се основава Теософията? ". Това ще направим само като опит, за да бъде показано веднъж, как този, който стои на почвата на Духовната наука, действително може до изнесе всичко, което се повдига като опровержения срещу Духовната наука.
към текста >>

Това е напълно самопонятно и не само самопонятно поради причината, че онова, което в известно отношение се внедрява като нещо ново в културния живот на човечеството, какъвто е случаят с Духовната наука, винаги е било третирано с известно отблъскване, както всички малки и големи постижения на човечеството, а защото фактически в обсега на представите, които човек добива днес например от естественонаучното наблюдение има много неща, които предизвикват необходимостта от подобно отношение: този, който вярва, че стои изцяло на почвата на естествената наука, се вижда забъркан в истински противоречия, когато слуша това, което Духовното наука казва.
Но още сега трябва да обърнем вниманието върху това, че тази наука води именно до това, което ние наричаме действително съдържание на духовния свят, едно съдържание, което е живо изпълнено от една такава действителност, както например самото човешко същество е изпълнено с действителност. От тази гледна точка Духовната наука е на ясно по въпроса, че на основата на всяко външно, физическо-сетивно съществуване, на основата на всяко съществуване, на което ни говорят сетивата и опитът на разума, стои в крайна сметка един духовен свят, че човекът както и всички други неща са родени от този духовен свят, развили са се от него. Така щото зад сетивния свят, зад това, което обикновено наричаме физическо външно съществуване, се простира областта на духовния свят. И когато Духовната наука пристъпва постепенно към това, да покаже от своите наблюдения, как изглеждат нещата в този духовен свят, как на основата на нашия сетивен свят стои духовният свят, тогава в много кръгове на нашето съвремие започва да се проявява отвръщане, антипатия, нещо, което в началото на днешната сказка охарактеризирахме с думите: В широки кръгове на нашето съвремие Духовната наука е нещо необичано. И никак не е трудно да се разбере, че днес на тази Духовна наука се оказва голямо съпротивление. Това е напълно самопонятно и не само самопонятно поради причината, че онова, което в известно отношение се внедрява като нещо ново в културния живот на човечеството, какъвто е случаят с Духовната наука, винаги е било третирано с известно отблъскване, както всички малки и големи постижения на човечеството, а защото фактически в обсега на представите, които човек добива днес например от естественонаучното наблюдение има много неща, които предизвикват необходимостта от подобно отношение: този, който вярва, че стои изцяло на почвата на естествената наука, се вижда забъркан в истински противоречия, когато слуша това, което Духовното наука казва. Който сам стои на почвата на Духовната наука, никак не се съмнява, че с известно право против тази Духовна наука могат да се изнесат стотици и стотици от така наречените опровержения. Бих искал само да вмъкна като в скоби, че за да се внесе веднъж яснота в повдигнатия въпрос, аз ще държа в близко време две сказки на различни места, от които едната под заглавието: "Как се опровергава Теософията? ", а другата: "Как се основава Теософията? ". Това ще направим само като опит, за да бъде показано веднъж, как този, който стои на почвата на Духовната наука, действително може до изнесе всичко, което се повдига като опровержения срещу Духовната наука. Бих искал даже да кажа, че случаят е такъв, щото днес съвсем не е особено трудно да се говори за опровержения на Духовната наука така, както те обикновено се правят.
към текста >>

Който сам стои на почвата на Духовната наука, никак не се съмнява, че с известно право против тази Духовна наука могат да се изнесат стотици и стотици от така наречените опровержения.
От тази гледна точка Духовната наука е на ясно по въпроса, че на основата на всяко външно, физическо-сетивно съществуване, на основата на всяко съществуване, на което ни говорят сетивата и опитът на разума, стои в крайна сметка един духовен свят, че човекът както и всички други неща са родени от този духовен свят, развили са се от него. Така щото зад сетивния свят, зад това, което обикновено наричаме физическо външно съществуване, се простира областта на духовния свят. И когато Духовната наука пристъпва постепенно към това, да покаже от своите наблюдения, как изглеждат нещата в този духовен свят, как на основата на нашия сетивен свят стои духовният свят, тогава в много кръгове на нашето съвремие започва да се проявява отвръщане, антипатия, нещо, което в началото на днешната сказка охарактеризирахме с думите: В широки кръгове на нашето съвремие Духовната наука е нещо необичано. И никак не е трудно да се разбере, че днес на тази Духовна наука се оказва голямо съпротивление. Това е напълно самопонятно и не само самопонятно поради причината, че онова, което в известно отношение се внедрява като нещо ново в културния живот на човечеството, какъвто е случаят с Духовната наука, винаги е било третирано с известно отблъскване, както всички малки и големи постижения на човечеството, а защото фактически в обсега на представите, които човек добива днес например от естественонаучното наблюдение има много неща, които предизвикват необходимостта от подобно отношение: този, който вярва, че стои изцяло на почвата на естествената наука, се вижда забъркан в истински противоречия, когато слуша това, което Духовното наука казва. Който сам стои на почвата на Духовната наука, никак не се съмнява, че с известно право против тази Духовна наука могат да се изнесат стотици и стотици от така наречените опровержения. Бих искал само да вмъкна като в скоби, че за да се внесе веднъж яснота в повдигнатия въпрос, аз ще държа в близко време две сказки на различни места, от които едната под заглавието: "Как се опровергава Теософията? ", а другата: "Как се основава Теософията? ". Това ще направим само като опит, за да бъде показано веднъж, как този, който стои на почвата на Духовната наука, действително може до изнесе всичко, което се повдига като опровержения срещу Духовната наука. Бих искал даже да кажа, че случаят е такъв, щото днес съвсем не е особено трудно да се говори за опровержения на Духовната наука така, както те обикновено се правят. Лесно е да се опровергаят изследванията на Духовната наука.
към текста >>

". Това ще направим само като опит, за да бъде показано веднъж, как този, който стои на почвата на Духовната наука, действително може до изнесе всичко, което се повдига като опровержения срещу Духовната наука.
И никак не е трудно да се разбере, че днес на тази Духовна наука се оказва голямо съпротивление. Това е напълно самопонятно и не само самопонятно поради причината, че онова, което в известно отношение се внедрява като нещо ново в културния живот на човечеството, какъвто е случаят с Духовната наука, винаги е било третирано с известно отблъскване, както всички малки и големи постижения на човечеството, а защото фактически в обсега на представите, които човек добива днес например от естественонаучното наблюдение има много неща, които предизвикват необходимостта от подобно отношение: този, който вярва, че стои изцяло на почвата на естествената наука, се вижда забъркан в истински противоречия, когато слуша това, което Духовното наука казва. Който сам стои на почвата на Духовната наука, никак не се съмнява, че с известно право против тази Духовна наука могат да се изнесат стотици и стотици от така наречените опровержения. Бих искал само да вмъкна като в скоби, че за да се внесе веднъж яснота в повдигнатия въпрос, аз ще държа в близко време две сказки на различни места, от които едната под заглавието: "Как се опровергава Теософията? ", а другата: "Как се основава Теософията? ". Това ще направим само като опит, за да бъде показано веднъж, как този, който стои на почвата на Духовната наука, действително може до изнесе всичко, което се повдига като опровержения срещу Духовната наука. Бих искал даже да кажа, че случаят е такъв, щото днес съвсем не е особено трудно да се говори за опровержения на Духовната наука така, както те обикновено се правят. Лесно е да се опровергаят изследванията на Духовната наука. Аз не бих искал да сравнявам направо тези опровержения, но за да поясня това, което искам да кажа, искам да свържа нещата с нещо, което често е очебийно, когато се четат съчинения на някои философи върху философията на Хегел. Тук аз не искам да говоря за това, което е пълно със значение във философията на Хегел, което е вярно и което е погрешно. Това ще оставим за сега настрана.
към текста >>

Бих искал даже да кажа, че случаят е такъв, щото днес съвсем не е особено трудно да се говори за опровержения на Духовната наука така, както те обикновено се правят.
Това е напълно самопонятно и не само самопонятно поради причината, че онова, което в известно отношение се внедрява като нещо ново в културния живот на човечеството, какъвто е случаят с Духовната наука, винаги е било третирано с известно отблъскване, както всички малки и големи постижения на човечеството, а защото фактически в обсега на представите, които човек добива днес например от естественонаучното наблюдение има много неща, които предизвикват необходимостта от подобно отношение: този, който вярва, че стои изцяло на почвата на естествената наука, се вижда забъркан в истински противоречия, когато слуша това, което Духовното наука казва. Който сам стои на почвата на Духовната наука, никак не се съмнява, че с известно право против тази Духовна наука могат да се изнесат стотици и стотици от така наречените опровержения. Бих искал само да вмъкна като в скоби, че за да се внесе веднъж яснота в повдигнатия въпрос, аз ще държа в близко време две сказки на различни места, от които едната под заглавието: "Как се опровергава Теософията? ", а другата: "Как се основава Теософията? ". Това ще направим само като опит, за да бъде показано веднъж, как този, който стои на почвата на Духовната наука, действително може до изнесе всичко, което се повдига като опровержения срещу Духовната наука. Бих искал даже да кажа, че случаят е такъв, щото днес съвсем не е особено трудно да се говори за опровержения на Духовната наука така, както те обикновено се правят. Лесно е да се опровергаят изследванията на Духовната наука. Аз не бих искал да сравнявам направо тези опровержения, но за да поясня това, което искам да кажа, искам да свържа нещата с нещо, което често е очебийно, когато се четат съчинения на някои философи върху философията на Хегел. Тук аз не искам да говоря за това, което е пълно със значение във философията на Хегел, което е вярно и което е погрешно. Това ще оставим за сега настрана. Между познавателите на Хегел ще се намерят малцина, които да не признаят, че в лицето на Хегел имат работа с един знаменателен дух.
към текста >>

Лесно е да се опровергаят изследванията на Духовната наука.
Който сам стои на почвата на Духовната наука, никак не се съмнява, че с известно право против тази Духовна наука могат да се изнесат стотици и стотици от така наречените опровержения. Бих искал само да вмъкна като в скоби, че за да се внесе веднъж яснота в повдигнатия въпрос, аз ще държа в близко време две сказки на различни места, от които едната под заглавието: "Как се опровергава Теософията? ", а другата: "Как се основава Теософията? ". Това ще направим само като опит, за да бъде показано веднъж, как този, който стои на почвата на Духовната наука, действително може до изнесе всичко, което се повдига като опровержения срещу Духовната наука. Бих искал даже да кажа, че случаят е такъв, щото днес съвсем не е особено трудно да се говори за опровержения на Духовната наука така, както те обикновено се правят. Лесно е да се опровергаят изследванията на Духовната наука. Аз не бих искал да сравнявам направо тези опровержения, но за да поясня това, което искам да кажа, искам да свържа нещата с нещо, което често е очебийно, когато се четат съчинения на някои философи върху философията на Хегел. Тук аз не искам да говоря за това, което е пълно със значение във философията на Хегел, което е вярно и което е погрешно. Това ще оставим за сега настрана. Между познавателите на Хегел ще се намерят малцина, които да не признаят, че в лицето на Хегел имат работа с един знаменателен дух. Но в съчиненията на Хегел се намира едно забележително изречение, което може да направи така да се каже дълбоко впечатление на онези, които искат повърхностно да опровергаят Хегел.
към текста >>

Така може да бъде и с много неща на Духовната наука.
Защото за такава една глупост може много добре да се твърди, че тя съвсем не е нещо разумно, въпреки че е нещо действително. Нима фактът, че едно опровержение става лесно, трябва да ни накара да го считаме за нещо пълно със значение, без да помислим по-нататък върху него? Това е съвършено друг въпрос, на който вероятно ще може да се отговори, като се размисли върху следното: Каквото и отношение да имаме към Хегел нима Хегел ще да е бил толкова глупав, за да не разбере, какви опровержения могат да се изнесат против това изречение? Дали той действително е вярвал, че никой човек не може да извърши една голяма глупост? Не трябва ли човек да размисли, в какъв смисъл е разбирал Хегел това изречение и че с подобно опровержение той съвсем не налучква това, което се разбира? Така може да бъде и с много неща на Духовната наука. За да свържем мисълта с нещо конкретно: Духовната наука трябва да приеме това може днес да бъде само загатнато , че това, което у човека признаваме като инструмент, на мисленето, чувствуването и на волята, а именно нервната система с мозъка, е изградено от нещо духовно, че мозъкът и нервната система са инструмент на нещо съществено, действително, което не можем да покажем в сетивния свят, а което може да бъде изследвано само чрез методите на Духовната наука, за които говорихме. Следователно от това, което външната наука, опираща се на сетивните явления, знае да каже върху мозъка и нервната система, Духовната наука трябва да се върне назад към нещо, което работи в самия човек като една душевно-духовна същност, която не може да бъде изследвана вече със сетивата, а само по пътя на вътрешните способности на душата. Много лесно е сега да се опровергае това, което Духовната наука разказва върху свръхсетивните неща, върху онази свръхсетивна същност, която стои на основата на човешкия мозък. Може да се каже: Всичко, което ти говориш тук, не е друго освен произведение на мозъка. Щом не разбираш това, погледни само, как духовните способности се повишават наред с напредъка на развитието.
към текста >>

За да свържем мисълта с нещо конкретно: Духовната наука трябва да приеме това може днес да бъде само загатнато , че това, което у човека признаваме като инструмент, на мисленето, чувствуването и на волята, а именно нервната система с мозъка, е изградено от нещо духовно, че мозъкът и нервната система са инструмент на нещо съществено, действително, което не можем да покажем в сетивния свят, а което може да бъде изследвано само чрез методите на Духовната наука, за които говорихме.
Нима фактът, че едно опровержение става лесно, трябва да ни накара да го считаме за нещо пълно със значение, без да помислим по-нататък върху него? Това е съвършено друг въпрос, на който вероятно ще може да се отговори, като се размисли върху следното: Каквото и отношение да имаме към Хегел нима Хегел ще да е бил толкова глупав, за да не разбере, какви опровержения могат да се изнесат против това изречение? Дали той действително е вярвал, че никой човек не може да извърши една голяма глупост? Не трябва ли човек да размисли, в какъв смисъл е разбирал Хегел това изречение и че с подобно опровержение той съвсем не налучква това, което се разбира? Така може да бъде и с много неща на Духовната наука. За да свържем мисълта с нещо конкретно: Духовната наука трябва да приеме това може днес да бъде само загатнато , че това, което у човека признаваме като инструмент, на мисленето, чувствуването и на волята, а именно нервната система с мозъка, е изградено от нещо духовно, че мозъкът и нервната система са инструмент на нещо съществено, действително, което не можем да покажем в сетивния свят, а което може да бъде изследвано само чрез методите на Духовната наука, за които говорихме. Следователно от това, което външната наука, опираща се на сетивните явления, знае да каже върху мозъка и нервната система, Духовната наука трябва да се върне назад към нещо, което работи в самия човек като една душевно-духовна същност, която не може да бъде изследвана вече със сетивата, а само по пътя на вътрешните способности на душата. Много лесно е сега да се опровергае това, което Духовната наука разказва върху свръхсетивните неща, върху онази свръхсетивна същност, която стои на основата на човешкия мозък. Може да се каже: Всичко, което ти говориш тук, не е друго освен произведение на мозъка. Щом не разбираш това, погледни само, как духовните способности се повишават наред с напредъка на развитието. При нисшите животни духовните способности са още съвсем несъвършени; при по-висшите животни и особено при млекопитаещите те са вече по-развити и по-съвършени, защото техният мозък е достигнал по-голямо съвършенство.
към текста >>

Следователно от това, което външната наука, опираща се на сетивните явления, знае да каже върху мозъка и нервната система, Духовната наука трябва да се върне назад към нещо, което работи в самия човек като една душевно-духовна същност, която не може да бъде изследвана вече със сетивата, а само по пътя на вътрешните способности на душата.
Това е съвършено друг въпрос, на който вероятно ще може да се отговори, като се размисли върху следното: Каквото и отношение да имаме към Хегел нима Хегел ще да е бил толкова глупав, за да не разбере, какви опровержения могат да се изнесат против това изречение? Дали той действително е вярвал, че никой човек не може да извърши една голяма глупост? Не трябва ли човек да размисли, в какъв смисъл е разбирал Хегел това изречение и че с подобно опровержение той съвсем не налучква това, което се разбира? Така може да бъде и с много неща на Духовната наука. За да свържем мисълта с нещо конкретно: Духовната наука трябва да приеме това може днес да бъде само загатнато , че това, което у човека признаваме като инструмент, на мисленето, чувствуването и на волята, а именно нервната система с мозъка, е изградено от нещо духовно, че мозъкът и нервната система са инструмент на нещо съществено, действително, което не можем да покажем в сетивния свят, а което може да бъде изследвано само чрез методите на Духовната наука, за които говорихме. Следователно от това, което външната наука, опираща се на сетивните явления, знае да каже върху мозъка и нервната система, Духовната наука трябва да се върне назад към нещо, което работи в самия човек като една душевно-духовна същност, която не може да бъде изследвана вече със сетивата, а само по пътя на вътрешните способности на душата. Много лесно е сега да се опровергае това, което Духовната наука разказва върху свръхсетивните неща, върху онази свръхсетивна същност, която стои на основата на човешкия мозък. Може да се каже: Всичко, което ти говориш тук, не е друго освен произведение на мозъка. Щом не разбираш това, погледни само, как духовните способности се повишават наред с напредъка на развитието. При нисшите животни духовните способности са още съвсем несъвършени; при по-висшите животни и особено при млекопитаещите те са вече по-развити и по-съвършени, защото техният мозък е достигнал по-голямо съвършенство. Това показва, че всичко, което се явява като духовен живот, израства от мозъка.
към текста >>

Много лесно е сега да се опровергае това, което Духовната наука разказва върху свръхсетивните неща, върху онази свръхсетивна същност, която стои на основата на човешкия мозък.
Дали той действително е вярвал, че никой човек не може да извърши една голяма глупост? Не трябва ли човек да размисли, в какъв смисъл е разбирал Хегел това изречение и че с подобно опровержение той съвсем не налучква това, което се разбира? Така може да бъде и с много неща на Духовната наука. За да свържем мисълта с нещо конкретно: Духовната наука трябва да приеме това може днес да бъде само загатнато , че това, което у човека признаваме като инструмент, на мисленето, чувствуването и на волята, а именно нервната система с мозъка, е изградено от нещо духовно, че мозъкът и нервната система са инструмент на нещо съществено, действително, което не можем да покажем в сетивния свят, а което може да бъде изследвано само чрез методите на Духовната наука, за които говорихме. Следователно от това, което външната наука, опираща се на сетивните явления, знае да каже върху мозъка и нервната система, Духовната наука трябва да се върне назад към нещо, което работи в самия човек като една душевно-духовна същност, която не може да бъде изследвана вече със сетивата, а само по пътя на вътрешните способности на душата. Много лесно е сега да се опровергае това, което Духовната наука разказва върху свръхсетивните неща, върху онази свръхсетивна същност, която стои на основата на човешкия мозък. Може да се каже: Всичко, което ти говориш тук, не е друго освен произведение на мозъка. Щом не разбираш това, погледни само, как духовните способности се повишават наред с напредъка на развитието. При нисшите животни духовните способности са още съвсем несъвършени; при по-висшите животни и особено при млекопитаещите те са вече по-развити и по-съвършени, защото техният мозък е достигнал по-голямо съвършенство. Това показва, че всичко, което се явява като духовен живот, израства от мозъка. И щом не вярваш това, тогава обърни се към този, който може да ти покаже, как при определени болести определени части на мозъка се престанали да функционират и определени способности не могат да бъдат вече упражнявани от човека.
към текста >>

Но по отношение на Духовната наука трябва да кажем: Ако и тези резултати да събуждат опровержения на резултатите на Духовната наука от всички точки по този начин, все пак можем да кажем, че днес съществува от друга страна една дълбока нужда, един дълбок копнеж хората да чуят нещо за онези области, за които Духовната наука говори.
Виждаш следователно, че твоят духовен живот може де бъде разрушен от това, което е сетивен орган! Защо тогава говориш още за духовни същества, които се намират зад сетивните неща? Действително извънредно лесно е да се направи това възражение. Но че то не се прави изхождайки от резултатите на естествената наука, а по внушение, което се създава у мнозина от определени теории на естествената наука, това трябва да считаме днес като нещо от само себе си разбиращо се. Всичко това е свързано с обстоятелството, че нашата епоха стои под властта на внушителната сила на убеждението, че истината, познанието може да се добие само тогава, когато насочим нашите сетива навън и запалим нашия ум от това, което сетивата възприемат. Но по отношение на Духовната наука трябва да кажем: Ако и тези резултати да събуждат опровержения на резултатите на Духовната наука от всички точки по този начин, все пак можем да кажем, че днес съществува от друга страна една дълбока нужда, един дълбок копнеж хората да чуят нещо за онези области, за които Духовната наука говори. Същевременно се е родил един дълбок копнеж и той съществува по един съзнателен начин в една група от хора, копнеж за духовните истини. У по-голяма част от хората този копнеж дреме под повърхността на съзнанието, така да се каже, но той ще се прояви все повече и повече. Нуждата от резултатите на Духовната наука ще нарасне все повече и повече. Можем да кажем, че този копнеж, тази нужда за резултатите на Духовната наука се явява като едно странично явление наред с удивлението, с предаността към постиженията на естествената наука. Именно поради това, че постиженията на естествената наука трябва да обърнат по необходимост погледа на човека навън, събужда се като един противоположен полюс копнежът към резултатите на Духовната наука.
към текста >>

Нуждата от резултатите на Духовната наука ще нарасне все повече и повече.
Но че то не се прави изхождайки от резултатите на естествената наука, а по внушение, което се създава у мнозина от определени теории на естествената наука, това трябва да считаме днес като нещо от само себе си разбиращо се. Всичко това е свързано с обстоятелството, че нашата епоха стои под властта на внушителната сила на убеждението, че истината, познанието може да се добие само тогава, когато насочим нашите сетива навън и запалим нашия ум от това, което сетивата възприемат. Но по отношение на Духовната наука трябва да кажем: Ако и тези резултати да събуждат опровержения на резултатите на Духовната наука от всички точки по този начин, все пак можем да кажем, че днес съществува от друга страна една дълбока нужда, един дълбок копнеж хората да чуят нещо за онези области, за които Духовната наука говори. Същевременно се е родил един дълбок копнеж и той съществува по един съзнателен начин в една група от хора, копнеж за духовните истини. У по-голяма част от хората този копнеж дреме под повърхността на съзнанието, така да се каже, но той ще се прояви все повече и повече. Нуждата от резултатите на Духовната наука ще нарасне все повече и повече. Можем да кажем, че този копнеж, тази нужда за резултатите на Духовната наука се явява като едно странично явление наред с удивлението, с предаността към постиженията на естествената наука. Именно поради това, че постиженията на естествената наука трябва да обърнат по необходимост погледа на човека навън, събужда се като един противоположен полюс копнежът към резултатите на Духовната наука. По отношение на това ние се намираме сред развитието, както то се е получило в 19-то и нашето столетие, но сме стигнали до съвършено различни гледища в сравнение с тези, които човечеството още е имало преди едно столетие. Когато искаме да говорим за стойността на духовно-научните изследвания за нашето съвремие, от голямо значение е да си припомним, че даже по-велики духове преди едно столетие още не бяха почувствували нуждата да се говори за духовно-научните резултати така, как това трябва да стане днес в смисъла на тези поредица от сказки. И понеже великите индивидуалности дават тона за човечеството, понеже в определен смисъл те само изразяват това, което живее като нужда на цялата епоха, следователно и на малките индивидуалности, тогава този въпрос може да ни се представи нагледно, когато насочим нашия поглед към по-великите индивидуалности.
към текста >>

Можем да кажем, че този копнеж, тази нужда за резултатите на Духовната наука се явява като едно странично явление наред с удивлението, с предаността към постиженията на естествената наука.
Всичко това е свързано с обстоятелството, че нашата епоха стои под властта на внушителната сила на убеждението, че истината, познанието може да се добие само тогава, когато насочим нашите сетива навън и запалим нашия ум от това, което сетивата възприемат. Но по отношение на Духовната наука трябва да кажем: Ако и тези резултати да събуждат опровержения на резултатите на Духовната наука от всички точки по този начин, все пак можем да кажем, че днес съществува от друга страна една дълбока нужда, един дълбок копнеж хората да чуят нещо за онези области, за които Духовната наука говори. Същевременно се е родил един дълбок копнеж и той съществува по един съзнателен начин в една група от хора, копнеж за духовните истини. У по-голяма част от хората този копнеж дреме под повърхността на съзнанието, така да се каже, но той ще се прояви все повече и повече. Нуждата от резултатите на Духовната наука ще нарасне все повече и повече. Можем да кажем, че този копнеж, тази нужда за резултатите на Духовната наука се явява като едно странично явление наред с удивлението, с предаността към постиженията на естествената наука. Именно поради това, че постиженията на естествената наука трябва да обърнат по необходимост погледа на човека навън, събужда се като един противоположен полюс копнежът към резултатите на Духовната наука. По отношение на това ние се намираме сред развитието, както то се е получило в 19-то и нашето столетие, но сме стигнали до съвършено различни гледища в сравнение с тези, които човечеството още е имало преди едно столетие. Когато искаме да говорим за стойността на духовно-научните изследвания за нашето съвремие, от голямо значение е да си припомним, че даже по-велики духове преди едно столетие още не бяха почувствували нуждата да се говори за духовно-научните резултати така, как това трябва да стане днес в смисъла на тези поредица от сказки. И понеже великите индивидуалности дават тона за човечеството, понеже в определен смисъл те само изразяват това, което живее като нужда на цялата епоха, следователно и на малките индивидуалности, тогава този въпрос може да ни се представи нагледно, когато насочим нашия поглед към по-великите индивидуалности. Тук с право можем да кажем: Един такъв човек като ГЬОТЕ съвсем не е почувствувал преди едно столетие нуждата да се изкаже върху резултати на Духовната наука така, както това става днес на почвата на Духовната наука.
към текста >>

Именно поради това, че постиженията на естествената наука трябва да обърнат по необходимост погледа на човека навън, събужда се като един противоположен полюс копнежът към резултатите на Духовната наука.
Но по отношение на Духовната наука трябва да кажем: Ако и тези резултати да събуждат опровержения на резултатите на Духовната наука от всички точки по този начин, все пак можем да кажем, че днес съществува от друга страна една дълбока нужда, един дълбок копнеж хората да чуят нещо за онези области, за които Духовната наука говори. Същевременно се е родил един дълбок копнеж и той съществува по един съзнателен начин в една група от хора, копнеж за духовните истини. У по-голяма част от хората този копнеж дреме под повърхността на съзнанието, така да се каже, но той ще се прояви все повече и повече. Нуждата от резултатите на Духовната наука ще нарасне все повече и повече. Можем да кажем, че този копнеж, тази нужда за резултатите на Духовната наука се явява като едно странично явление наред с удивлението, с предаността към постиженията на естествената наука. Именно поради това, че постиженията на естествената наука трябва да обърнат по необходимост погледа на човека навън, събужда се като един противоположен полюс копнежът към резултатите на Духовната наука. По отношение на това ние се намираме сред развитието, както то се е получило в 19-то и нашето столетие, но сме стигнали до съвършено различни гледища в сравнение с тези, които човечеството още е имало преди едно столетие. Когато искаме да говорим за стойността на духовно-научните изследвания за нашето съвремие, от голямо значение е да си припомним, че даже по-велики духове преди едно столетие още не бяха почувствували нуждата да се говори за духовно-научните резултати така, как това трябва да стане днес в смисъла на тези поредица от сказки. И понеже великите индивидуалности дават тона за човечеството, понеже в определен смисъл те само изразяват това, което живее като нужда на цялата епоха, следователно и на малките индивидуалности, тогава този въпрос може да ни се представи нагледно, когато насочим нашия поглед към по-великите индивидуалности. Тук с право можем да кажем: Един такъв човек като ГЬОТЕ съвсем не е почувствувал преди едно столетие нуждата да се изкаже върху резултати на Духовната наука така, както това става днес на почвата на Духовната наука. Там където ставаше дума да говори върху нещо, което се намира отвъд външно сетивното, Гьоте, както и много други хора, се е позовавал на това, че то е въпрос на вярата, но не на една строга наука.
към текста >>

Тук с право можем да кажем: Един такъв човек като ГЬОТЕ съвсем не е почувствувал преди едно столетие нуждата да се изкаже върху резултати на Духовната наука така, както това става днес на почвата на Духовната наука.
Можем да кажем, че този копнеж, тази нужда за резултатите на Духовната наука се явява като едно странично явление наред с удивлението, с предаността към постиженията на естествената наука. Именно поради това, че постиженията на естествената наука трябва да обърнат по необходимост погледа на човека навън, събужда се като един противоположен полюс копнежът към резултатите на Духовната наука. По отношение на това ние се намираме сред развитието, както то се е получило в 19-то и нашето столетие, но сме стигнали до съвършено различни гледища в сравнение с тези, които човечеството още е имало преди едно столетие. Когато искаме да говорим за стойността на духовно-научните изследвания за нашето съвремие, от голямо значение е да си припомним, че даже по-велики духове преди едно столетие още не бяха почувствували нуждата да се говори за духовно-научните резултати така, как това трябва да стане днес в смисъла на тези поредица от сказки. И понеже великите индивидуалности дават тона за човечеството, понеже в определен смисъл те само изразяват това, което живее като нужда на цялата епоха, следователно и на малките индивидуалности, тогава този въпрос може да ни се представи нагледно, когато насочим нашия поглед към по-великите индивидуалности. Тук с право можем да кажем: Един такъв човек като ГЬОТЕ съвсем не е почувствувал преди едно столетие нуждата да се изкаже върху резултати на Духовната наука така, както това става днес на почвата на Духовната наука. Там където ставаше дума да говори върху нещо, което се намира отвъд външно сетивното, Гьоте, както и много други хора, се е позовавал на това, че то е въпрос на вярата, но не на една строга наука. Гьоте също се е изказал, че всъщност на тази почва съобщаването на общо валидни резултати едва ли би могло да бъде много плодотворно, ако то би било направено от един човек към друг. В течение на едно столетие по отношение на общото развитие на човечеството ние сме напреднали не само така, че Гьоте е живял в една епоха, когато не е имало никакъв телеграф, никакъв телефон, железопътни линии и никакви такива изгледи, каквито се предлагат на пътуването със самолет; и по отношение на духовното развитие ние се намираме пред резултати, които са различни от тези, които са съществували по времето на Гьоте. Това можете да видите при един конкретен случай. Съществува един красив разговор, който Гьоте е водил с някой си Фалк по случай смъртта на Виланд.
към текста >>

И това, което той каза тогава, е извънредно забележително, когато разглеждаме въпроса за значението на Духовната наука за нашето съвремие.
В течение на едно столетие по отношение на общото развитие на човечеството ние сме напреднали не само така, че Гьоте е живял в една епоха, когато не е имало никакъв телеграф, никакъв телефон, железопътни линии и никакви такива изгледи, каквито се предлагат на пътуването със самолет; и по отношение на духовното развитие ние се намираме пред резултати, които са различни от тези, които са съществували по времето на Гьоте. Това можете да видите при един конкретен случай. Съществува един красив разговор, който Гьоте е водил с някой си Фалк по случай смъртта на Виланд. Тогава той се изказал върху областите, от които може да се почерпи определено познание върху онова от човека, което надживява раждането и смъртта, което не загива заедно със сетивната обвивка, което е безсмъртно в сравнение със смъртната част на човека. Непосредственият повод на смъртта на така обичания от Гьоте Виланд го е накарал да се изкаже по един популярен начин спрямо един човек като Фалк, който проявяваше разбиране за това. И това, което той каза тогава, е извънредно забележително, когато разглеждаме въпроса за значението на Духовната наука за нашето съвремие. " . . . Вие отдавна знаете, че идеи, които са лишени от една здрава основа в сетивния свят, въпреки тяхната стойност не могат да ми доставят никакво убеждение, защото по отношение на природата аз искам ДА ЗНАЯ, а не само да предполагам и да вярвам. Що се отнася за личното просъществуване на нашата душа след смъртта, за мене то се състои в следното: то никак не се намира в противоречие с моите дългогодишни наблюдения, които съм правил върху устройството на нашата природа и на всички същества в природата, напротив то произтича от тези наблюдения с една нова доказателна сила. Обаче колко много или колко малко от тази личност заслужава впрочем да продължава да съществува, това е вече друг въпрос и е една точка, която трябва да оставим на Бога.
към текста >>

Само за една Духовна наука, която работи със същата логика, със същото здраво чувство за истината както естествената наука, ние ще можем да чувствуваме, че тя може да застане наред със силно напредналата естествена наука.
Напротив, то му изглежда да се намира в голямо противоречие с тези резултати. И така изглеждат нещата не само за този или онзи сериозен, достоен изследовател на истината и стремящ се човек. Щом нещата стоят така, ние трябва да кажем: Убедителната сила, убедителните основания, които можеха да се изнесат още преди едно столетие или даже и по-късно, без да се намират в противоречие с външните научни резултати, не са вече меродавни за нашето съвремие. Днес са необходими по-важни импулси, за да може това, което се казва върху свръхсетивния свят, да се подържа срещу научните резултати на науката. Това, което смятаме, че имаме право да вярваме върху духовния свят ,ние трябва да бъдем в състояние да го облечем по същия начин, да го добием по същия обективен начин, както резултатите на естествената наука само че на друга почва. Само за една Духовна наука, която работи със същата логика, със същото здраво чувство за истината както естествената наука, ние ще можем да чувствуваме, че тя може да застане наред със силно напредналата естествена наука. Когато помислим върху това, ние ще разберем, в какъв смисъл днес Духовната наука е станала една необходимост за нашето съвремие. Ние ще разберем също, че единствено тази Духовна наука може да задоволи копнежите, за които говорихме. И тези копнежи съществуват, затова, защото несъзнателно за много човешки души действува това, което току що бе охарактеризирано именно при най-добрите търсители на истината и в една област, където хората не очакват когато изтъкват, че стремежът на човека към познание се старае да излезе от това, което по-рано винаги можеше да се каже в областта на науката. Несъмнено областта на математиката, областта на геометрията изглежда да бъде такава, в която това, което човек добива, се явява като сигурно в неговото приложение в сетивния свят. Кой би могъл да повярва без много да помисли, че някой би могъл да твърди: това, което светът има да каже върху математиката, върху геометрията, би могло да бъде някак разклатено?
към текста >>

Когато помислим върху това, ние ще разберем, в какъв смисъл днес Духовната наука е станала една необходимост за нашето съвремие.
И така изглеждат нещата не само за този или онзи сериозен, достоен изследовател на истината и стремящ се човек. Щом нещата стоят така, ние трябва да кажем: Убедителната сила, убедителните основания, които можеха да се изнесат още преди едно столетие или даже и по-късно, без да се намират в противоречие с външните научни резултати, не са вече меродавни за нашето съвремие. Днес са необходими по-важни импулси, за да може това, което се казва върху свръхсетивния свят, да се подържа срещу научните резултати на науката. Това, което смятаме, че имаме право да вярваме върху духовния свят ,ние трябва да бъдем в състояние да го облечем по същия начин, да го добием по същия обективен начин, както резултатите на естествената наука само че на друга почва. Само за една Духовна наука, която работи със същата логика, със същото здраво чувство за истината както естествената наука, ние ще можем да чувствуваме, че тя може да застане наред със силно напредналата естествена наука. Когато помислим върху това, ние ще разберем, в какъв смисъл днес Духовната наука е станала една необходимост за нашето съвремие. Ние ще разберем също, че единствено тази Духовна наука може да задоволи копнежите, за които говорихме. И тези копнежи съществуват, затова, защото несъзнателно за много човешки души действува това, което току що бе охарактеризирано именно при най-добрите търсители на истината и в една област, където хората не очакват когато изтъкват, че стремежът на човека към познание се старае да излезе от това, което по-рано винаги можеше да се каже в областта на науката. Несъмнено областта на математиката, областта на геометрията изглежда да бъде такава, в която това, което човек добива, се явява като сигурно в неговото приложение в сетивния свят. Кой би могъл да повярва без много да помисли, че някой би могъл да твърди: това, което светът има да каже върху математиката, върху геометрията, би могло да бъде някак разклатено? И въпреки това характерно е, че в течение на 19-то столетие е имало духове, които са се издигнали чисто математически, чрез строги математически изследвания, да измислят геометрии, математики, които не са валидни за нашия сетивен свят, а имат значение за съвършено други светове.
към текста >>

Ние ще разберем също, че единствено тази Духовна наука може да задоволи копнежите, за които говорихме.
Щом нещата стоят така, ние трябва да кажем: Убедителната сила, убедителните основания, които можеха да се изнесат още преди едно столетие или даже и по-късно, без да се намират в противоречие с външните научни резултати, не са вече меродавни за нашето съвремие. Днес са необходими по-важни импулси, за да може това, което се казва върху свръхсетивния свят, да се подържа срещу научните резултати на науката. Това, което смятаме, че имаме право да вярваме върху духовния свят ,ние трябва да бъдем в състояние да го облечем по същия начин, да го добием по същия обективен начин, както резултатите на естествената наука само че на друга почва. Само за една Духовна наука, която работи със същата логика, със същото здраво чувство за истината както естествената наука, ние ще можем да чувствуваме, че тя може да застане наред със силно напредналата естествена наука. Когато помислим върху това, ние ще разберем, в какъв смисъл днес Духовната наука е станала една необходимост за нашето съвремие. Ние ще разберем също, че единствено тази Духовна наука може да задоволи копнежите, за които говорихме. И тези копнежи съществуват, затова, защото несъзнателно за много човешки души действува това, което току що бе охарактеризирано именно при най-добрите търсители на истината и в една област, където хората не очакват когато изтъкват, че стремежът на човека към познание се старае да излезе от това, което по-рано винаги можеше да се каже в областта на науката. Несъмнено областта на математиката, областта на геометрията изглежда да бъде такава, в която това, което човек добива, се явява като сигурно в неговото приложение в сетивния свят. Кой би могъл да повярва без много да помисли, че някой би могъл да твърди: това, което светът има да каже върху математиката, върху геометрията, би могло да бъде някак разклатено? И въпреки това характерно е, че в течение на 19-то столетие е имало духове, които са се издигнали чисто математически, чрез строги математически изследвания, да измислят геометрии, математики, които не са валидни за нашия сетивен свят, а имат значение за съвършено други светове. Представете си следователно: имало е строго математически мислещи духове, които са чувствували, че могат да се издигнат над това, което е съществувало до тях като математика над областта на сетивния свят, че биха могли да изнамерят една геометрия, която важи за един съвършено друг сетивен свят.
към текста >>

Несъмнено областта на математиката, областта на геометрията изглежда да бъде такава, в която това, което човек добива, се явява като сигурно в неговото приложение в сетивния свят.
Това, което смятаме, че имаме право да вярваме върху духовния свят ,ние трябва да бъдем в състояние да го облечем по същия начин, да го добием по същия обективен начин, както резултатите на естествената наука само че на друга почва. Само за една Духовна наука, която работи със същата логика, със същото здраво чувство за истината както естествената наука, ние ще можем да чувствуваме, че тя може да застане наред със силно напредналата естествена наука. Когато помислим върху това, ние ще разберем, в какъв смисъл днес Духовната наука е станала една необходимост за нашето съвремие. Ние ще разберем също, че единствено тази Духовна наука може да задоволи копнежите, за които говорихме. И тези копнежи съществуват, затова, защото несъзнателно за много човешки души действува това, което току що бе охарактеризирано именно при най-добрите търсители на истината и в една област, където хората не очакват когато изтъкват, че стремежът на човека към познание се старае да излезе от това, което по-рано винаги можеше да се каже в областта на науката. Несъмнено областта на математиката, областта на геометрията изглежда да бъде такава, в която това, което човек добива, се явява като сигурно в неговото приложение в сетивния свят. Кой би могъл да повярва без много да помисли, че някой би могъл да твърди: това, което светът има да каже върху математиката, върху геометрията, би могло да бъде някак разклатено? И въпреки това характерно е, че в течение на 19-то столетие е имало духове, които са се издигнали чисто математически, чрез строги математически изследвания, да измислят геометрии, математики, които не са валидни за нашия сетивен свят, а имат значение за съвършено други светове. Представете си следователно: имало е строго математически мислещи духове, които са чувствували, че могат да се издигнат над това, което е съществувало до тях като математика над областта на сетивния свят, че биха могли да изнамерят една геометрия, която важи за един съвършено друг сетивен свят. И съществува не само една, а няколко такива геометрии. На запознатите с математиката са известни имената на Риман, Лобачевски, Болияй.
към текста >>

Кой би могъл да повярва без много да помисли, че някой би могъл да твърди: това, което светът има да каже върху математиката, върху геометрията, би могло да бъде някак разклатено?
Само за една Духовна наука, която работи със същата логика, със същото здраво чувство за истината както естествената наука, ние ще можем да чувствуваме, че тя може да застане наред със силно напредналата естествена наука. Когато помислим върху това, ние ще разберем, в какъв смисъл днес Духовната наука е станала една необходимост за нашето съвремие. Ние ще разберем също, че единствено тази Духовна наука може да задоволи копнежите, за които говорихме. И тези копнежи съществуват, затова, защото несъзнателно за много човешки души действува това, което току що бе охарактеризирано именно при най-добрите търсители на истината и в една област, където хората не очакват когато изтъкват, че стремежът на човека към познание се старае да излезе от това, което по-рано винаги можеше да се каже в областта на науката. Несъмнено областта на математиката, областта на геометрията изглежда да бъде такава, в която това, което човек добива, се явява като сигурно в неговото приложение в сетивния свят. Кой би могъл да повярва без много да помисли, че някой би могъл да твърди: това, което светът има да каже върху математиката, върху геометрията, би могло да бъде някак разклатено? И въпреки това характерно е, че в течение на 19-то столетие е имало духове, които са се издигнали чисто математически, чрез строги математически изследвания, да измислят геометрии, математики, които не са валидни за нашия сетивен свят, а имат значение за съвършено други светове. Представете си следователно: имало е строго математически мислещи духове, които са чувствували, че могат да се издигнат над това, което е съществувало до тях като математика над областта на сетивния свят, че биха могли да изнамерят една геометрия, която важи за един съвършено друг сетивен свят. И съществува не само една, а няколко такива геометрии. На запознатите с математиката са известни имената на Риман, Лобачевски, Болияй. Тук ние не искаме да навлезем в подробности, защото за нас е важно само това, че нещо подобно можа да се получи от математическото познание.
към текста >>

Представете си следователно: имало е строго математически мислещи духове, които са чувствували, че могат да се издигнат над това, което е съществувало до тях като математика над областта на сетивния свят, че биха могли да изнамерят една геометрия, която важи за един съвършено друг сетивен свят.
Ние ще разберем също, че единствено тази Духовна наука може да задоволи копнежите, за които говорихме. И тези копнежи съществуват, затова, защото несъзнателно за много човешки души действува това, което току що бе охарактеризирано именно при най-добрите търсители на истината и в една област, където хората не очакват когато изтъкват, че стремежът на човека към познание се старае да излезе от това, което по-рано винаги можеше да се каже в областта на науката. Несъмнено областта на математиката, областта на геометрията изглежда да бъде такава, в която това, което човек добива, се явява като сигурно в неговото приложение в сетивния свят. Кой би могъл да повярва без много да помисли, че някой би могъл да твърди: това, което светът има да каже върху математиката, върху геометрията, би могло да бъде някак разклатено? И въпреки това характерно е, че в течение на 19-то столетие е имало духове, които са се издигнали чисто математически, чрез строги математически изследвания, да измислят геометрии, математики, които не са валидни за нашия сетивен свят, а имат значение за съвършено други светове. Представете си следователно: имало е строго математически мислещи духове, които са чувствували, че могат да се издигнат над това, което е съществувало до тях като математика над областта на сетивния свят, че биха могли да изнамерят една геометрия, която важи за един съвършено друг сетивен свят. И съществува не само една, а няколко такива геометрии. На запознатите с математиката са известни имената на Риман, Лобачевски, Болияй. Тук ние не искаме да навлезем в подробности, защото за нас е важно само това, че нещо подобно можа да се получи от математическото познание. Има например геометрии, които не признават теоремата: сборът на трите ъгъла на един триъгълник е равен на 180 градуса, а за които например сборът на трите ъгъла на един триъгълник е винаги по-малък от 180 градуса. Или един друг случай: За нашата евклидова геометрия през една точка може да се тегли само една успоредна към една линия.
към текста >>

На запознатите с математиката са известни имената на Риман, Лобачевски, Болияй.
Несъмнено областта на математиката, областта на геометрията изглежда да бъде такава, в която това, което човек добива, се явява като сигурно в неговото приложение в сетивния свят. Кой би могъл да повярва без много да помисли, че някой би могъл да твърди: това, което светът има да каже върху математиката, върху геометрията, би могло да бъде някак разклатено? И въпреки това характерно е, че в течение на 19-то столетие е имало духове, които са се издигнали чисто математически, чрез строги математически изследвания, да измислят геометрии, математики, които не са валидни за нашия сетивен свят, а имат значение за съвършено други светове. Представете си следователно: имало е строго математически мислещи духове, които са чувствували, че могат да се издигнат над това, което е съществувало до тях като математика над областта на сетивния свят, че биха могли да изнамерят една геометрия, която важи за един съвършено друг сетивен свят. И съществува не само една, а няколко такива геометрии. На запознатите с математиката са известни имената на Риман, Лобачевски, Болияй. Тук ние не искаме да навлезем в подробности, защото за нас е важно само това, че нещо подобно можа да се получи от математическото познание. Има например геометрии, които не признават теоремата: сборът на трите ъгъла на един триъгълник е равен на 180 градуса, а за които например сборът на трите ъгъла на един триъгълник е винаги по-малък от 180 градуса. Или един друг случай: За нашата евклидова геометрия през една точка може да се тегли само една успоредна към една линия. Измислени са били геометрии, съгласно които през една точка могат да се теглят безкрайно много успоредни към определена линия. А това значи: Имало е духове, които са изпитали нуждата не само да мечтаят за други светове, а даже да измислят геометрии!
към текста >>

Още един пример само ще приведа върху факта, че нашата епоха се нуждае от нещо, което може да се добие от Духовната наука.
Има например геометрии, които не признават теоремата: сборът на трите ъгъла на един триъгълник е равен на 180 градуса, а за които например сборът на трите ъгъла на един триъгълник е винаги по-малък от 180 градуса. Или един друг случай: За нашата евклидова геометрия през една точка може да се тегли само една успоредна към една линия. Измислени са били геометрии, съгласно които през една точка могат да се теглят безкрайно много успоредни към определена линия. А това значи: Имало е духове, които са изпитали нуждата не само да мечтаят за други светове, а даже да измислят геометрии! Това говори силно за факта, че даже в главите на математиците е царувал един копнеж да се издигнат над това, което съществува в непосредствено заобикалящия ни свят. Още един пример само ще приведа върху факта, че нашата епоха се нуждае от нещо, което може да се добие от Духовната наука. Ние ще видим, че фактически по отношение на това, което е неговата истинска душевно-духовна същност, човекът постоянно се явява в нови съществувания на Земята. Че това, което се нарича прераждане, в духовно-душевната област е един факт подобен на този на еволюционната теория на една второстепенна степен за животинското царство. Че следователно човешката душа се е развила минавайки през въплъщения, които е изживяла през далечните минали времена, които още има да изживее в далечните бъдещи времена. Няма съмнение, че именно срещу такива неща ще се обърне особено силно изкуството на отричането в нашето съвремие. Но може вече да се твърди, че съвремието има една дълбока нужда за такива резултати, които са свързани с това, чрез което човек може да се ориентира по отношение на своето определение, на своето положение към външния свят.
към текста >>

Ние ще видим, че фактически по отношение на това, което е неговата истинска душевно-духовна същност, човекът постоянно се явява в нови съществувания на Земята.
Или един друг случай: За нашата евклидова геометрия през една точка може да се тегли само една успоредна към една линия. Измислени са били геометрии, съгласно които през една точка могат да се теглят безкрайно много успоредни към определена линия. А това значи: Имало е духове, които са изпитали нуждата не само да мечтаят за други светове, а даже да измислят геометрии! Това говори силно за факта, че даже в главите на математиците е царувал един копнеж да се издигнат над това, което съществува в непосредствено заобикалящия ни свят. Още един пример само ще приведа върху факта, че нашата епоха се нуждае от нещо, което може да се добие от Духовната наука. Ние ще видим, че фактически по отношение на това, което е неговата истинска душевно-духовна същност, човекът постоянно се явява в нови съществувания на Земята. Че това, което се нарича прераждане, в духовно-душевната област е един факт подобен на този на еволюционната теория на една второстепенна степен за животинското царство. Че следователно човешката душа се е развила минавайки през въплъщения, които е изживяла през далечните минали времена, които още има да изживее в далечните бъдещи времена. Няма съмнение, че именно срещу такива неща ще се обърне особено силно изкуството на отричането в нашето съвремие. Но може вече да се твърди, че съвремието има една дълбока нужда за такива резултати, които са свързани с това, чрез което човек може да се ориентира по отношение на своето определение, на своето положение към външния свят. Човекът е започнал едва неотдавна да се поставя правилно като историческо същество в развитието на света.
към текста >>

Духовната наука отговаря на този въпрос не само теоретически, а така, че даденият отговор го задоволява.
Макар и това да е един въпрос, срещу който биха могли да се повдигнат известни възражения, тук ще става дума само за това, че фактически от едно дълбоко чувство на човешката душа възниква въпросът, загадката: Възможно ли е днес да живее една човешка душа, която поради това, че нейният живот е затворен между раждането и смъртта, не може да се ползува от постиженията, които едва в бъдеще ще се влеят в потока на развитието на човечеството? За последователите на Християнството този въпрос приема едно основно значение. Който стои на почвата на едно пречистено Християнство, различава в развитието на човечеството предихристиянската епоха от следхристиянската и говори, че от Христовото Събитие е бликнал един поток на нов духовен живот, който по-рано не е съществувал за земното човечеството. За един такъв човек особено голямо значение ще добие въпросът: Как стои работата с душите, които са живели преди Христовото Събитие, преди проповядването на това, което се е родило от Христовото Събитие? Такъв един въпрос може да зададе човек. Духовната наука отговаря на този въпрос не само теоретически, а така, че даденият отговор го задоволява. Тя показва, че същите хора, които през времето преди Христовото Събитие са приели постиженията на предихристиянската епоха, се прераждат след като е започнал потокът на християнското развитие, така щото никой не може да изгуби това, което се явява в културата. Така за Духовната наука от самата история израства нещо, което не представлява само общи отвлечени идеи, които трябва да пропият със своите сили потока на човечеството по един студен и отвлечен начин като нещо вцепенено, а Духовната наука говори за историята като за нещо, в което човек навсякъде участвува със своето най-вътрешно същество. И понеже благодарение на модерните образователни средства човешкият хоризонт се е разширил, днес този въпрос се поставя в съвършено друг смисъл отколкото преди едно столетие, когато кръгозорът на хората беше ограничен. Съществува едно желание, едно искане да се получи отговор, което желание може да бъде задоволено само чрез Духовната наука. Когато преценим всичко това а бихме могли да говорим още с часове и да изнесем много неща, които говорят за това, че Духовната наука има значение за нашето съвремие именно поради това, защото нашето съвремие проявява много силно желание за нейните резултати , когато, казвам, преценим всичко това, тогава ще добием една представа за значението на Духовната наука за нашето съвремие.
към текста >>

Така за Духовната наука от самата история израства нещо, което не представлява само общи отвлечени идеи, които трябва да пропият със своите сили потока на човечеството по един студен и отвлечен начин като нещо вцепенено, а Духовната наука говори за историята като за нещо, в което човек навсякъде участвува със своето най-вътрешно същество.
Който стои на почвата на едно пречистено Християнство, различава в развитието на човечеството предихристиянската епоха от следхристиянската и говори, че от Христовото Събитие е бликнал един поток на нов духовен живот, който по-рано не е съществувал за земното човечеството. За един такъв човек особено голямо значение ще добие въпросът: Как стои работата с душите, които са живели преди Христовото Събитие, преди проповядването на това, което се е родило от Христовото Събитие? Такъв един въпрос може да зададе човек. Духовната наука отговаря на този въпрос не само теоретически, а така, че даденият отговор го задоволява. Тя показва, че същите хора, които през времето преди Христовото Събитие са приели постиженията на предихристиянската епоха, се прераждат след като е започнал потокът на християнското развитие, така щото никой не може да изгуби това, което се явява в културата. Така за Духовната наука от самата история израства нещо, което не представлява само общи отвлечени идеи, които трябва да пропият със своите сили потока на човечеството по един студен и отвлечен начин като нещо вцепенено, а Духовната наука говори за историята като за нещо, в което човек навсякъде участвува със своето най-вътрешно същество. И понеже благодарение на модерните образователни средства човешкият хоризонт се е разширил, днес този въпрос се поставя в съвършено друг смисъл отколкото преди едно столетие, когато кръгозорът на хората беше ограничен. Съществува едно желание, едно искане да се получи отговор, което желание може да бъде задоволено само чрез Духовната наука. Когато преценим всичко това а бихме могли да говорим още с часове и да изнесем много неща, които говорят за това, че Духовната наука има значение за нашето съвремие именно поради това, защото нашето съвремие проявява много силно желание за нейните резултати , когато, казвам, преценим всичко това, тогава ще добием една представа за значението на Духовната наука за нашето съвремие. И всички сказки, които се изнасят в течение на зимата тук, ще сложат само за това, да изнесат и съпоставят от най-различни страни материал, за да покажат резултатите на Духовната наука и тяхното значение за човешкия живот, както и за задоволяването на най-висшите нужди на човека въобще. Само това бих искал още да кажа в заключение: Един от най-обикновените, но взет само от една влязла в модата дума упрек срещу Духовната наука е този да се казват: Естествената наука е стигнала щастливо до там, да обяснява света монистично, на основата на един единен принцип, който е даден чрез нейните методи.
към текста >>

Съществува едно желание, едно искане да се получи отговор, което желание може да бъде задоволено само чрез Духовната наука.
Такъв един въпрос може да зададе човек. Духовната наука отговаря на този въпрос не само теоретически, а така, че даденият отговор го задоволява. Тя показва, че същите хора, които през времето преди Христовото Събитие са приели постиженията на предихристиянската епоха, се прераждат след като е започнал потокът на християнското развитие, така щото никой не може да изгуби това, което се явява в културата. Така за Духовната наука от самата история израства нещо, което не представлява само общи отвлечени идеи, които трябва да пропият със своите сили потока на човечеството по един студен и отвлечен начин като нещо вцепенено, а Духовната наука говори за историята като за нещо, в което човек навсякъде участвува със своето най-вътрешно същество. И понеже благодарение на модерните образователни средства човешкият хоризонт се е разширил, днес този въпрос се поставя в съвършено друг смисъл отколкото преди едно столетие, когато кръгозорът на хората беше ограничен. Съществува едно желание, едно искане да се получи отговор, което желание може да бъде задоволено само чрез Духовната наука. Когато преценим всичко това а бихме могли да говорим още с часове и да изнесем много неща, които говорят за това, че Духовната наука има значение за нашето съвремие именно поради това, защото нашето съвремие проявява много силно желание за нейните резултати , когато, казвам, преценим всичко това, тогава ще добием една представа за значението на Духовната наука за нашето съвремие. И всички сказки, които се изнасят в течение на зимата тук, ще сложат само за това, да изнесат и съпоставят от най-различни страни материал, за да покажат резултатите на Духовната наука и тяхното значение за човешкия живот, както и за задоволяването на най-висшите нужди на човека въобще. Само това бих искал още да кажа в заключение: Един от най-обикновените, но взет само от една влязла в модата дума упрек срещу Духовната наука е този да се казват: Естествената наука е стигнала щастливо до там, да обяснява света монистично, на основата на един единен принцип, който е даден чрез нейните методи. И станало е почти нещо модно да се говори, предизвиквайки у мнозина антипатия от само себе си, че вижте ето Духовната наука отново идва и поставя срещу този благотворен монизъм в теоретико-познавателно отношение един дуализъм! С такива модни думи се греши несъмнено много.
към текста >>

Когато преценим всичко това а бихме могли да говорим още с часове и да изнесем много неща, които говорят за това, че Духовната наука има значение за нашето съвремие именно поради това, защото нашето съвремие проявява много силно желание за нейните резултати , когато, казвам, преценим всичко това, тогава ще добием една представа за значението на Духовната наука за нашето съвремие.
Духовната наука отговаря на този въпрос не само теоретически, а така, че даденият отговор го задоволява. Тя показва, че същите хора, които през времето преди Христовото Събитие са приели постиженията на предихристиянската епоха, се прераждат след като е започнал потокът на християнското развитие, така щото никой не може да изгуби това, което се явява в културата. Така за Духовната наука от самата история израства нещо, което не представлява само общи отвлечени идеи, които трябва да пропият със своите сили потока на човечеството по един студен и отвлечен начин като нещо вцепенено, а Духовната наука говори за историята като за нещо, в което човек навсякъде участвува със своето най-вътрешно същество. И понеже благодарение на модерните образователни средства човешкият хоризонт се е разширил, днес този въпрос се поставя в съвършено друг смисъл отколкото преди едно столетие, когато кръгозорът на хората беше ограничен. Съществува едно желание, едно искане да се получи отговор, което желание може да бъде задоволено само чрез Духовната наука. Когато преценим всичко това а бихме могли да говорим още с часове и да изнесем много неща, които говорят за това, че Духовната наука има значение за нашето съвремие именно поради това, защото нашето съвремие проявява много силно желание за нейните резултати , когато, казвам, преценим всичко това, тогава ще добием една представа за значението на Духовната наука за нашето съвремие. И всички сказки, които се изнасят в течение на зимата тук, ще сложат само за това, да изнесат и съпоставят от най-различни страни материал, за да покажат резултатите на Духовната наука и тяхното значение за човешкия живот, както и за задоволяването на най-висшите нужди на човека въобще. Само това бих искал още да кажа в заключение: Един от най-обикновените, но взет само от една влязла в модата дума упрек срещу Духовната наука е този да се казват: Естествената наука е стигнала щастливо до там, да обяснява света монистично, на основата на един единен принцип, който е даден чрез нейните методи. И станало е почти нещо модно да се говори, предизвиквайки у мнозина антипатия от само себе си, че вижте ето Духовната наука отново идва и поставя срещу този благотворен монизъм в теоретико-познавателно отношение един дуализъм! С такива модни думи се греши несъмнено много. Нима принципът да се обяснява светът, вселената единно, е незачетен, когото се приема че във вселената съществуват две течения, които действуват задружно, като се срещат в душата, единият идвайки отвън, другият отвътре?
към текста >>

И всички сказки, които се изнасят в течение на зимата тук, ще сложат само за това, да изнесат и съпоставят от най-различни страни материал, за да покажат резултатите на Духовната наука и тяхното значение за човешкия живот, както и за задоволяването на най-висшите нужди на човека въобще.
Тя показва, че същите хора, които през времето преди Христовото Събитие са приели постиженията на предихристиянската епоха, се прераждат след като е започнал потокът на християнското развитие, така щото никой не може да изгуби това, което се явява в културата. Така за Духовната наука от самата история израства нещо, което не представлява само общи отвлечени идеи, които трябва да пропият със своите сили потока на човечеството по един студен и отвлечен начин като нещо вцепенено, а Духовната наука говори за историята като за нещо, в което човек навсякъде участвува със своето най-вътрешно същество. И понеже благодарение на модерните образователни средства човешкият хоризонт се е разширил, днес този въпрос се поставя в съвършено друг смисъл отколкото преди едно столетие, когато кръгозорът на хората беше ограничен. Съществува едно желание, едно искане да се получи отговор, което желание може да бъде задоволено само чрез Духовната наука. Когато преценим всичко това а бихме могли да говорим още с часове и да изнесем много неща, които говорят за това, че Духовната наука има значение за нашето съвремие именно поради това, защото нашето съвремие проявява много силно желание за нейните резултати , когато, казвам, преценим всичко това, тогава ще добием една представа за значението на Духовната наука за нашето съвремие. И всички сказки, които се изнасят в течение на зимата тук, ще сложат само за това, да изнесат и съпоставят от най-различни страни материал, за да покажат резултатите на Духовната наука и тяхното значение за човешкия живот, както и за задоволяването на най-висшите нужди на човека въобще. Само това бих искал още да кажа в заключение: Един от най-обикновените, но взет само от една влязла в модата дума упрек срещу Духовната наука е този да се казват: Естествената наука е стигнала щастливо до там, да обяснява света монистично, на основата на един единен принцип, който е даден чрез нейните методи. И станало е почти нещо модно да се говори, предизвиквайки у мнозина антипатия от само себе си, че вижте ето Духовната наука отново идва и поставя срещу този благотворен монизъм в теоретико-познавателно отношение един дуализъм! С такива модни думи се греши несъмнено много. Нима принципът да се обяснява светът, вселената единно, е незачетен, когото се приема че във вселената съществуват две течения, които действуват задружно, като се срещат в душата, единият идвайки отвън, другият отвътре? Не трябва ли да се предположи, че това, което прониква в душата от две страни,а именно от една страна от сетивната опитност, а от друга страна от изследването на Духовната наука -, е основано на едно единно съществуване и се показва в две течения само отначало за човешкото схващане?
към текста >>

Само това бих искал още да кажа в заключение: Един от най-обикновените, но взет само от една влязла в модата дума упрек срещу Духовната наука е този да се казват: Естествената наука е стигнала щастливо до там, да обяснява света монистично, на основата на един единен принцип, който е даден чрез нейните методи.
Така за Духовната наука от самата история израства нещо, което не представлява само общи отвлечени идеи, които трябва да пропият със своите сили потока на човечеството по един студен и отвлечен начин като нещо вцепенено, а Духовната наука говори за историята като за нещо, в което човек навсякъде участвува със своето най-вътрешно същество. И понеже благодарение на модерните образователни средства човешкият хоризонт се е разширил, днес този въпрос се поставя в съвършено друг смисъл отколкото преди едно столетие, когато кръгозорът на хората беше ограничен. Съществува едно желание, едно искане да се получи отговор, което желание може да бъде задоволено само чрез Духовната наука. Когато преценим всичко това а бихме могли да говорим още с часове и да изнесем много неща, които говорят за това, че Духовната наука има значение за нашето съвремие именно поради това, защото нашето съвремие проявява много силно желание за нейните резултати , когато, казвам, преценим всичко това, тогава ще добием една представа за значението на Духовната наука за нашето съвремие. И всички сказки, които се изнасят в течение на зимата тук, ще сложат само за това, да изнесат и съпоставят от най-различни страни материал, за да покажат резултатите на Духовната наука и тяхното значение за човешкия живот, както и за задоволяването на най-висшите нужди на човека въобще. Само това бих искал още да кажа в заключение: Един от най-обикновените, но взет само от една влязла в модата дума упрек срещу Духовната наука е този да се казват: Естествената наука е стигнала щастливо до там, да обяснява света монистично, на основата на един единен принцип, който е даден чрез нейните методи. И станало е почти нещо модно да се говори, предизвиквайки у мнозина антипатия от само себе си, че вижте ето Духовната наука отново идва и поставя срещу този благотворен монизъм в теоретико-познавателно отношение един дуализъм! С такива модни думи се греши несъмнено много. Нима принципът да се обяснява светът, вселената единно, е незачетен, когото се приема че във вселената съществуват две течения, които действуват задружно, като се срещат в душата, единият идвайки отвън, другият отвътре? Не трябва ли да се предположи, че това, което прониква в душата от две страни,а именно от една страна от сетивната опитност, а от друга страна от изследването на Духовната наука -, е основано на едно единно съществуване и се показва в две течения само отначало за човешкото схващане? Нима монизмът трябва да се вземе съвсем повърхностно?
към текста >>

И станало е почти нещо модно да се говори, предизвиквайки у мнозина антипатия от само себе си, че вижте ето Духовната наука отново идва и поставя срещу този благотворен монизъм в теоретико-познавателно отношение един дуализъм!
И понеже благодарение на модерните образователни средства човешкият хоризонт се е разширил, днес този въпрос се поставя в съвършено друг смисъл отколкото преди едно столетие, когато кръгозорът на хората беше ограничен. Съществува едно желание, едно искане да се получи отговор, което желание може да бъде задоволено само чрез Духовната наука. Когато преценим всичко това а бихме могли да говорим още с часове и да изнесем много неща, които говорят за това, че Духовната наука има значение за нашето съвремие именно поради това, защото нашето съвремие проявява много силно желание за нейните резултати , когато, казвам, преценим всичко това, тогава ще добием една представа за значението на Духовната наука за нашето съвремие. И всички сказки, които се изнасят в течение на зимата тук, ще сложат само за това, да изнесат и съпоставят от най-различни страни материал, за да покажат резултатите на Духовната наука и тяхното значение за човешкия живот, както и за задоволяването на най-висшите нужди на човека въобще. Само това бих искал още да кажа в заключение: Един от най-обикновените, но взет само от една влязла в модата дума упрек срещу Духовната наука е този да се казват: Естествената наука е стигнала щастливо до там, да обяснява света монистично, на основата на един единен принцип, който е даден чрез нейните методи. И станало е почти нещо модно да се говори, предизвиквайки у мнозина антипатия от само себе си, че вижте ето Духовната наука отново идва и поставя срещу този благотворен монизъм в теоретико-познавателно отношение един дуализъм! С такива модни думи се греши несъмнено много. Нима принципът да се обяснява светът, вселената единно, е незачетен, когото се приема че във вселената съществуват две течения, които действуват задружно, като се срещат в душата, единият идвайки отвън, другият отвътре? Не трябва ли да се предположи, че това, което прониква в душата от две страни,а именно от една страна от сетивната опитност, а от друга страна от изследването на Духовната наука -, е основано на едно единно съществуване и се показва в две течения само отначало за човешкото схващане? Нима монизмът трябва да се вземе съвсем повърхностно? Ако случаят би бил такъв, че монистичният принцип е незачетен чрез това, тогава веднага някой може да твърди, че монистичният принцип е нарушен и тогава, когато се приема, че водата се състои от водород и кислород.
към текста >>

Не трябва ли да се предположи, че това, което прониква в душата от две страни,а именно от една страна от сетивната опитност, а от друга страна от изследването на Духовната наука -, е основано на едно единно съществуване и се показва в две течения само отначало за човешкото схващане?
И всички сказки, които се изнасят в течение на зимата тук, ще сложат само за това, да изнесат и съпоставят от най-различни страни материал, за да покажат резултатите на Духовната наука и тяхното значение за човешкия живот, както и за задоволяването на най-висшите нужди на човека въобще. Само това бих искал още да кажа в заключение: Един от най-обикновените, но взет само от една влязла в модата дума упрек срещу Духовната наука е този да се казват: Естествената наука е стигнала щастливо до там, да обяснява света монистично, на основата на един единен принцип, който е даден чрез нейните методи. И станало е почти нещо модно да се говори, предизвиквайки у мнозина антипатия от само себе си, че вижте ето Духовната наука отново идва и поставя срещу този благотворен монизъм в теоретико-познавателно отношение един дуализъм! С такива модни думи се греши несъмнено много. Нима принципът да се обяснява светът, вселената единно, е незачетен, когото се приема че във вселената съществуват две течения, които действуват задружно, като се срещат в душата, единият идвайки отвън, другият отвътре? Не трябва ли да се предположи, че това, което прониква в душата от две страни,а именно от една страна от сетивната опитност, а от друга страна от изследването на Духовната наука -, е основано на едно единно съществуване и се показва в две течения само отначало за човешкото схващане? Нима монизмът трябва да се вземе съвсем повърхностно? Ако случаят би бил такъв, че монистичният принцип е незачетен чрез това, тогава веднага някой може да твърди, че монистичният принцип е нарушен и тогава, когато се приема, че водата се състои от водород и кислород. Но въпреки това водородът и кислородът могат да имат единен произход, макар и да се съединяват в това, което наричаме вода. Също така сетивният и свръхсетивният свят могат да имат един единен произход, въпреки че чрез фактите на Естествената наука и на Духовната наука сме принудени да кажем: В душата на човека се съединяват две течения, от които едното иде от сетивната страна, другото от страната на духа. Вярно е, че тогава единството, мононът не може да бъде показано веднага, но това съвсем не противоречи на възгледа за един монистичен свят.
към текста >>

Също така сетивният и свръхсетивният свят могат да имат един единен произход, въпреки че чрез фактите на Естествената наука и на Духовната наука сме принудени да кажем: В душата на човека се съединяват две течения, от които едното иде от сетивната страна, другото от страната на духа.
Нима принципът да се обяснява светът, вселената единно, е незачетен, когото се приема че във вселената съществуват две течения, които действуват задружно, като се срещат в душата, единият идвайки отвън, другият отвътре? Не трябва ли да се предположи, че това, което прониква в душата от две страни,а именно от една страна от сетивната опитност, а от друга страна от изследването на Духовната наука -, е основано на едно единно съществуване и се показва в две течения само отначало за човешкото схващане? Нима монизмът трябва да се вземе съвсем повърхностно? Ако случаят би бил такъв, че монистичният принцип е незачетен чрез това, тогава веднага някой може да твърди, че монистичният принцип е нарушен и тогава, когато се приема, че водата се състои от водород и кислород. Но въпреки това водородът и кислородът могат да имат единен произход, макар и да се съединяват в това, което наричаме вода. Също така сетивният и свръхсетивният свят могат да имат един единен произход, въпреки че чрез фактите на Естествената наука и на Духовната наука сме принудени да кажем: В душата на човека се съединяват две течения, от които едното иде от сетивната страна, другото от страната на духа. Вярно е, че тогава единството, мононът не може да бъде показано веднага, но това съвсем не противоречи на възгледа за един монистичен свят. Това, което се показва по този начин от две страни, то получава сила на пълната действителност едва тогава, когато го познаваме, че е съставено от двете течения. Когато насочим погледа към външния свят, ние виждаме чрез устройството на нашите сетива и на нашия ум един образ на света, който не ни показва това, от което израснал: духа. Когато вървим по пътя на духовно-научното изследване и преживяваме в душата си подем, ние намираме духа. И душата е мястото, където се срещат духът и материята.
към текста >>

В съединяването на духа и материята в нашата душа имаме истинската, изпълнено с дух и материя духовна действителност.
Вярно е, че тогава единството, мононът не може да бъде показано веднага, но това съвсем не противоречи на възгледа за един монистичен свят. Това, което се показва по този начин от две страни, то получава сила на пълната действителност едва тогава, когато го познаваме, че е съставено от двете течения. Когато насочим погледа към външния свят, ние виждаме чрез устройството на нашите сетива и на нашия ум един образ на света, който не ни показва това, от което израснал: духа. Когато вървим по пътя на духовно-научното изследване и преживяваме в душата си подем, ние намираме духа. И душата е мястото, където се срещат духът и материята. В съединяването на духа и материята в нашата душа имаме истинската, изпълнено с дух и материя духовна действителност. Сега можем до резюмираме казаното в думите, които предават в поетическа форма същото нещо, което са чувствували във всички времена онези, които са се стремили да добият един възглед за духа и материята. По отношение на Естествената наука Духовната наука ни учи да познаем истинността на думите: От мировите глъбини загадъчно напира Към сетивата на човека Обилно пълнотата на материята.
към текста >>

По отношение на Естествената наука Духовната наука ни учи да познаем истинността на думите:
Когато насочим погледа към външния свят, ние виждаме чрез устройството на нашите сетива и на нашия ум един образ на света, който не ни показва това, от което израснал: духа. Когато вървим по пътя на духовно-научното изследване и преживяваме в душата си подем, ние намираме духа. И душата е мястото, където се срещат духът и материята. В съединяването на духа и материята в нашата душа имаме истинската, изпълнено с дух и материя духовна действителност. Сега можем до резюмираме казаното в думите, които предават в поетическа форма същото нещо, което са чувствували във всички времена онези, които са се стремили да добият един възглед за духа и материята. По отношение на Естествената наука Духовната наука ни учи да познаем истинността на думите: От мировите глъбини загадъчно напира Към сетивата на човека Обилно пълнотата на материята. От мировите висини се влива В душата съдържателно
към текста >>

30. 2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Въпреки че тази тема, това разглеждане трябва да доведе така да се каже в областта на нещо съвършено нелично, на нещо обективно в Духовната наука позволете ми все пак да изходя в увода от нещо лично, защото пътят в духовния свят е такъв, който трябва да доведе човека от най-личното в най-неличното.
КАК СЕ ДОБИВА ПОЗНАНИЕ НА ДУХОВНИЯ СВЯТ? Берлин, 15 декември 1910 г. Преди да започна разглеждането на днешната тема, бих искал да обърна вниманието на това, че тези днешни обяснения ще бъдат началото на една цяла редица от такива обяснения и че всъщност всички следващи теми за тази зима биха могли да носят точно същото заглавие както днешната тема. Във връзка с най-различните явления на човешкия живот и на научния живот, с най-различните културни личности на човечеството въобще в следващите сказки ще бъде обяснен пътят, по който човек може да върви, когато иска да стигне до познанието на духовния свят. Въпреки че тази тема, това разглеждане трябва да доведе така да се каже в областта на нещо съвършено нелично, на нещо обективно в Духовната наука позволете ми все пак да изходя в увода от нещо лично, защото пътят в духовния свят е такъв, който трябва да доведе човека от най-личното в най-неличното. Ето защо въпреки неличния характер личното ще бъде често пъти символичен знак за този път. По този начин ние добиваме и възможността да насочим вниманието върху някои важни неща именно благодарение на това, че изхождаме от по-интимното непосредствено изживяване. За наблюдателя на духовния свят някои неща в живота ще бъдат символично по-важни, отколкото може да изглежда на пръв поглед. Някои неща, които може би иначе могат да минат покрай човешкия поглед, без да бъдат засегнати по особен начин от вниманието, могат да покажат дълбоко значение за този, който иска да се занимае силно с едно такова разглеждане, каквото трябва да стои на основата и на днешните обяснения. И мога да кажа: Следващото което може би на пръв поглед ще ви изглежда като една дребнавост в живота принадлежи за мене към някои незабравими неща, които в моя живот характеризираха от една страна копнежа на хората от нашето съвремие действително да се издигнат до духовния свят, но от друга страна повече или по-малко признатата невъзможност, да се намери по някакъв начин достъп до духовния свят със средствата, които ни дава не само съвременността, но и последните столетия, доколкото тези средства са външно постижими за човека.
към текста >>

Но от друга страна именно защото беше такъв той не искаше да допусне, че самият Гьоте търсеше източниците и загадките на живота не просто в царството на фантазията, а в едно друго царство, в царството на духовната действителност.
Липсва силата на волята за познание да познае този свят на духовния живот като нещо друго, различно от това, което човек може да си създаде в своята фантазия. С удоволствие някои се отдават на този свят на фантазията, защото за тях той е единственият духовен свят. Именно по отношение на тази личност аз можах да си спомня въпросното пътуване беше може би преди 17 години -, че още преди повече от 30 години, считано от днес, веднъж наред с много други неща които ми направиха впечатление от неговите съчинения, погледът ми падна на неговата книга "Лекции върху Гьоте", които той е държал в Берлин през зимата 1874/75 година. Там, позовавайки се на Гьоте, Херман Грим говори за онова впечатление, което едно чисто външно, лишено от дух наблюдение на природата трябва да направи върху един такъв дух, какъвто е неговият. Беше също така преди 30 години, когато Херман Грим ми се яви като тип на човек, когото всички чувства и усещания които тласкат в духовния свят, но който не може да намери духовния свят в една действителност, а само във фантазията, в нейното царуване и действие. Но от друга страна именно защото беше такъв той не искаше да допусне, че самият Гьоте търсеше източниците и загадките на живота не просто в царството на фантазията, а в едно друго царство, в царството на духовната действителност. В изходната точка на нашето днешно разглеждане ще поставим един цитат, в който Херман Грим говори за нещо, за което и аз споменах, че то не може да се отрече от Духовната наука в неговото значение. Но така, както то се взема от официалната естествена наука или от онзи светоглед, който иска да стои твърдо на почвата на естествената наука, означава една невъзможност не само за усещането и за чувството, но и за едно разбиращо себе си познание. Нека оставим този цитат да подействува на нашата душа. Касае се за Кант-Лапласовата теория, която обяснява нашата слънчева система така, като че тя се състои само от неживи вещества и сили, образувала се е от такива вещества и сили съществуващи първоначално под формата на едно огромно газово кълбо. Искам да ви прочета тази извадка от лекциите на Херман Грим върху Гьоте, за да ви покажа, какво трябваше да означава за един дух като Херман Грим този обвиващ и правещ дълбоко впечатление светоглед.
към текста >>

В изходната точка на нашето днешно разглеждане ще поставим един цитат, в който Херман Грим говори за нещо, за което и аз споменах, че то не може да се отрече от Духовната наука в неговото значение.
С удоволствие някои се отдават на този свят на фантазията, защото за тях той е единственият духовен свят. Именно по отношение на тази личност аз можах да си спомня въпросното пътуване беше може би преди 17 години -, че още преди повече от 30 години, считано от днес, веднъж наред с много други неща които ми направиха впечатление от неговите съчинения, погледът ми падна на неговата книга "Лекции върху Гьоте", които той е държал в Берлин през зимата 1874/75 година. Там, позовавайки се на Гьоте, Херман Грим говори за онова впечатление, което едно чисто външно, лишено от дух наблюдение на природата трябва да направи върху един такъв дух, какъвто е неговият. Беше също така преди 30 години, когато Херман Грим ми се яви като тип на човек, когото всички чувства и усещания които тласкат в духовния свят, но който не може да намери духовния свят в една действителност, а само във фантазията, в нейното царуване и действие. Но от друга страна именно защото беше такъв той не искаше да допусне, че самият Гьоте търсеше източниците и загадките на живота не просто в царството на фантазията, а в едно друго царство, в царството на духовната действителност. В изходната точка на нашето днешно разглеждане ще поставим един цитат, в който Херман Грим говори за нещо, за което и аз споменах, че то не може да се отрече от Духовната наука в неговото значение. Но така, както то се взема от официалната естествена наука или от онзи светоглед, който иска да стои твърдо на почвата на естествената наука, означава една невъзможност не само за усещането и за чувството, но и за едно разбиращо себе си познание. Нека оставим този цитат да подействува на нашата душа. Касае се за Кант-Лапласовата теория, която обяснява нашата слънчева система така, като че тя се състои само от неживи вещества и сили, образувала се е от такива вещества и сили съществуващи първоначално под формата на едно огромно газово кълбо. Искам да ви прочета тази извадка от лекциите на Херман Грим върху Гьоте, за да ви покажа, какво трябваше да означава за един дух като Херман Грим този обвиващ и правещ дълбоко впечатление светоглед. Обаче, колкото и Гьоте да забранява на ума да взема като истина нещо повече от това, което петте пръста на ръката му позволяват да напипа, толкова повече и по-пълно той дава право на фантазията на поета, да твори от несъзнателна, сънуваща сила образи на това, което духът желае да вижда.
към текста >>

Обаче от друга страна, вън от кръговете, които се занимават по-дълбоко с това, което наричаме Духовна наука, ние виждаме само малцина, които се занимават със средствата които биха могли да доведат тази човешка душа до това, което постоянно бихме могли да наречем страна на копнежа.
Един кокал от мърша, за който едно куче трябва да направи един обиколен път, би бил едно освежаващо апетитно парче в сравнение с този последен експеримент на творението, под формата на който накрая нашата Земята трябва отново да падне в Слънцето. Любознателността, с която нашето поколение приема подобни неща и счита, че вярва в тях, е признак на една болна фантазия, за обяснението на която като явление на епохата учените от бъдещите времена ще употребят много остроумие. Аз трябваше да обърна вниманието ви върху един такъв цитат, защото такива изказвания се срещат твърде малко днес. Днес, когато представите на споменатия светоглед действуват така омайващо, представи, които привидно стоят здраво на почвата на естествената наука, малко се споменава за това, че винаги съществуват духове, които са свързани дълбоко с културния живот на нашето време и въпреки това с цялата изразност на своята душа се отнасят по такъв начин към това, за което сега безброй хора казват: Самопонятно е, че нещата са така, и всеки, който не би допуснал, че нещата са така, той е един глупак! Да, ние виждаме днес много хора, които имат най-дълбок копнеж да хвърлят мост между душата на човека и духовния свят. Обаче от друга страна, вън от кръговете, които се занимават по-дълбоко с това, което наричаме Духовна наука, ние виждаме само малцина, които се занимават със средствата които биха могли да доведат тази човешка душа до това, което постоянно бихме могли да наречем страна на копнежа. Ето защо, когато днес говорим за пътища, които трябва да доведат човека в духовния свят, и говорим един вид така, че казаното не трябва да важи за един тесен кръг, а то е отправено към всички, които имат днешното образование, ние се натъкваме в известно отношение на голяма съпротива. И може да се случи не само това, че изнесеното от нас да се счита за мечтателство и фантазия, а може много лесно да се случи то да дразни много съвременни хора, да бъде за тях нещо дразнещо, защото то се отклонява така много от това, което днес важи за най-широките кръгове, каквито са внушителните и обайващи представи на онези, които считат себе си за най-образованите хора. Още в първите сказки загатнахме, че проникването в духовния свят е всъщност е една интимна работа на душата и че то противоречи твърде много на това, което днес е общоприето в популярните и в научните кръгове за живота на мислите и чувствата. А именно днес ученият е веднага готов да постави изискването: Това, което трябва да важи за научно, то трябва да може да се докаже във всяко време и за всеки човек. И тогава той посочва своя опит, който може да бъде доказан през всяко време и за всеки човек.
към текста >>

Самопонятно е, че Духовната наука не може да задоволи това изискване.
Ето защо, когато днес говорим за пътища, които трябва да доведат човека в духовния свят, и говорим един вид така, че казаното не трябва да важи за един тесен кръг, а то е отправено към всички, които имат днешното образование, ние се натъкваме в известно отношение на голяма съпротива. И може да се случи не само това, че изнесеното от нас да се счита за мечтателство и фантазия, а може много лесно да се случи то да дразни много съвременни хора, да бъде за тях нещо дразнещо, защото то се отклонява така много от това, което днес важи за най-широките кръгове, каквито са внушителните и обайващи представи на онези, които считат себе си за най-образованите хора. Още в първите сказки загатнахме, че проникването в духовния свят е всъщност е една интимна работа на душата и че то противоречи твърде много на това, което днес е общоприето в популярните и в научните кръгове за живота на мислите и чувствата. А именно днес ученият е веднага готов да постави изискването: Това, което трябва да важи за научно, то трябва да може да се докаже във всяко време и за всеки човек. И тогава той посочва своя опит, който може да бъде доказан през всяко време и за всеки човек. Самопонятно е, че Духовната наука не може да задоволи това изискване. Ние веднага ще видим, защо не. Ето защо Духовната наука т.е. онази наука, която не говори за духа като един сбор от отвлечени понятия и идеи, а като нещо действително, която говори за действителни духовни същества ще трябва да наруши самото методическо изискване, което днес така леко поставят науката и светогледите: да бъде доказуема за всекиго навсякъде и през всяко време. В популярните кръгове Духовната наука се натъква много често на съпротива, защото даже и там, където хората проявяват копнеж да се издигнат в духовния свят, усещанията и чувствата са пропити от материалистичния начин на виждане нещата, проникнати са от този материалистичен начин. И при най-добрата воля, даже когато хората копнеят за духовния свят, те не могат да постъпят по друг начин, освен да си представят в известно отношение духа по материален начин, или пък да си представят издигането в духовния свят свързано с нещо материално.
към текста >>

Ето защо Духовната наука т.е.
Още в първите сказки загатнахме, че проникването в духовния свят е всъщност е една интимна работа на душата и че то противоречи твърде много на това, което днес е общоприето в популярните и в научните кръгове за живота на мислите и чувствата. А именно днес ученият е веднага готов да постави изискването: Това, което трябва да важи за научно, то трябва да може да се докаже във всяко време и за всеки човек. И тогава той посочва своя опит, който може да бъде доказан през всяко време и за всеки човек. Самопонятно е, че Духовната наука не може да задоволи това изискване. Ние веднага ще видим, защо не. Ето защо Духовната наука т.е. онази наука, която не говори за духа като един сбор от отвлечени понятия и идеи, а като нещо действително, която говори за действителни духовни същества ще трябва да наруши самото методическо изискване, което днес така леко поставят науката и светогледите: да бъде доказуема за всекиго навсякъде и през всяко време. В популярните кръгове Духовната наука се натъква много често на съпротива, защото даже и там, където хората проявяват копнеж да се издигнат в духовния свят, усещанията и чувствата са пропити от материалистичния начин на виждане нещата, проникнати са от този материалистичен начин. И при най-добрата воля, даже когато хората копнеят за духовния свят, те не могат да постъпят по друг начин, освен да си представят в известно отношение духа по материален начин, или пък да си представят издигането в духовния свят свързано с нещо материално. Ето защо повечето хора предпочитат да им се говори за външни средства, например, какво трябва да ядат и да пият или да не ядат и да не пият, или пък какво трябва да предприемат чисто външно в материалния свят. Те много повече предпочитат това, отколкото да се изисква от тях да внесат в своята душа интимни моменти на развитие.
към текста >>

В популярните кръгове Духовната наука се натъква много често на съпротива, защото даже и там, където хората проявяват копнеж да се издигнат в духовния свят, усещанията и чувствата са пропити от материалистичния начин на виждане нещата, проникнати са от този материалистичен начин.
И тогава той посочва своя опит, който може да бъде доказан през всяко време и за всеки човек. Самопонятно е, че Духовната наука не може да задоволи това изискване. Ние веднага ще видим, защо не. Ето защо Духовната наука т.е. онази наука, която не говори за духа като един сбор от отвлечени понятия и идеи, а като нещо действително, която говори за действителни духовни същества ще трябва да наруши самото методическо изискване, което днес така леко поставят науката и светогледите: да бъде доказуема за всекиго навсякъде и през всяко време. В популярните кръгове Духовната наука се натъква много често на съпротива, защото даже и там, където хората проявяват копнеж да се издигнат в духовния свят, усещанията и чувствата са пропити от материалистичния начин на виждане нещата, проникнати са от този материалистичен начин. И при най-добрата воля, даже когато хората копнеят за духовния свят, те не могат да постъпят по друг начин, освен да си представят в известно отношение духа по материален начин, или пък да си представят издигането в духовния свят свързано с нещо материално. Ето защо повечето хора предпочитат да им се говори за външни средства, например, какво трябва да ядат и да пият или да не ядат и да не пият, или пък какво трябва да предприемат чисто външно в материалния свят. Те много повече предпочитат това, отколкото да се изисква от тях да внесат в своята душа интимни моменти на развитие. Обаче именно за такива неща става дума при издигането в духовния свят. Сега, напълно в смисъла, в който Духовната наука вижда нещата, искаме, да се опитаме да скицираме съвсем накратко, как може да стане това издигане на човешката душа в духовния свят.
към текста >>

Сега, напълно в смисъла, в който Духовната наука вижда нещата, искаме, да се опитаме да скицираме съвсем накратко, как може да стане това издигане на човешката душа в духовния свят.
В популярните кръгове Духовната наука се натъква много често на съпротива, защото даже и там, където хората проявяват копнеж да се издигнат в духовния свят, усещанията и чувствата са пропити от материалистичния начин на виждане нещата, проникнати са от този материалистичен начин. И при най-добрата воля, даже когато хората копнеят за духовния свят, те не могат да постъпят по друг начин, освен да си представят в известно отношение духа по материален начин, или пък да си представят издигането в духовния свят свързано с нещо материално. Ето защо повечето хора предпочитат да им се говори за външни средства, например, какво трябва да ядат и да пият или да не ядат и да не пият, или пък какво трябва да предприемат чисто външно в материалния свят. Те много повече предпочитат това, отколкото да се изисква от тях да внесат в своята душа интимни моменти на развитие. Обаче именно за такива неща става дума при издигането в духовния свят. Сега, напълно в смисъла, в който Духовната наука вижда нещата, искаме, да се опитаме да скицираме съвсем накратко, как може да стане това издигане на човешката душа в духовния свят. Като изходна точка трябва винаги да служи това, в което човек на първо време живее. А така, както е поставен в света в нашето съвремие, човек живее напълно във външния сетивен свят. Опитайте се да си изясните веднъж, колко нещо остава в човешката душа, когато човек отвръща поглед от това, което външните сетивни впечатления са събудили в нас като представи, което е проникнало в нас чрез външните физически изживявания, чрез очите, ушите и другите сетива, което също е възбудено в нас като страдания и радости, като удоволствие и скръб чрез очите и ушите, което после нашият ум комбинира от впечатленията на сетивния свят. Опитайте се да заличите това от вашата душа и размислете, какво ще остане тогава. Хората, които пристъпят честно към това просто самонаблюдение, ще видят, че у съвременния човек в душата остава твърде малко.
към текста >>

Нека пренесем този пример към математиката, да предположим, че някой би казал за нея: Това, което най-много ми бие на очи в математиката, е нейната неразбираемост.
Така щото тогава за нас предположението може да стане истина: около нас съществува един духовен свят, обаче за да прогледнем в него, трябва първо да се пробудили необходимите органи в нас. Това би било единствено логичното. Обаче както казахме хората не се отнасят винаги точно с логиката, защото в нашата епоха те имат съвършено други нужди, когато чуват за един духовен свят, камо ли да вникнат в този духовен свят. Аз вече разказах веднъж, че в един град на Южна Германия, където трябваше да държа веднъж една сказка, един храбрец, които пише фейлетони, започна своя фейлетон с думите: "Това, което най-много бие на очи в Теософията, е нейната неразбираемост." Ние искаме да вярваме на този човек, че за него най-изпъкващото качество на Теософията е нейната неразбираемост. Но нима това е един критерий? Нека пренесем този пример към математиката, да предположим, че някой би казал за нея: Това, което най-много ми бие на очи в математиката, е нейната неразбираемост. Тогава всеки ще каже: Без съмнение, това може да бъде така; но щом иска да пише фейлетони, той би трябвало първо да научи нещо! Често пъти би било по-добре, да пренасяме това, което важи за една особена област, върху една друга област, но по един обективен начин. Тогава на хората не остава нищо друго, освен да отрекат, че съществува едно развитие на душата и това те могат да направят безапелационно -, щом се отказват да се подложат на едно развитие -, или пък да се заловят да работят за развитието на своята душа. Тогава за тях духовният свят се превръща в наблюдение, в действителност, в истина. Но за да се издигне човек в духовния свят, душата трябва да стане способна не за физическия живот, а за познанието на духовния свят -, да преобрази в известно отношение формата, която има първоначално, да стане в известно отношение едно друго същество.
към текста >>

Тук ние стигаме до нещо, което може отначало действително да постави от една страна Духовната наука в противоречие с това, което днес е признато като "наука", но което от друга страна отново поставя Духовната наука наред с тази наука със същата валидност, която официалната наука има.
Това може вече да обърне вниманието на факта, че онзи, който има стремеж да се издигне в духовния свят, трябва да бъде преди всичко на ясно върху въпроса, дали първо е застанал на здрава почва тук в този свят на физическата действителност, дали е в състояние да стои тук здраво на краката си. Защото за всички отношения, които стават във физическия свят, ние трябва да имаме сигурност, сила на волята и способност да чувствуваме нещата, не трябва да изгубваме почвата под нозете си, когато искаме да се издигнем от този свят в духовния. Това е една предварителна степен: да направим всичко, което може да развие нашия характер така, че да стоим здраво на краката си във физическия свят. След това вече трябва да пристъпим към такава работа, чрез която да доведем душата до едно друго чувствуване и до друга воля, различни от тези, които тя обикновено проявява, за да може да се издигне в духовния свят. Трябва някакси нашата душа да се превърне вътрешно в един друг организъм на чувствуване и воление, различен от този, който тя обикновено има в нормалния живот. Тук ние стигаме до нещо, което може отначало действително да постави от една страна Духовната наука в противоречие с това, което днес е признато като "наука", но което от друга страна отново поставя Духовната наука наред с тази наука със същата валидност, която официалната наука има. Когато се казва, че всичко, което трябва да бъде наука, трябва да бъде доказуемо във всяко време и за всеки човек, се разбира, че това, което се разглежда като науки, не трябва да зависи от нашата субективност, от нашите субективни чувства, от това, което носим индивидуално в себе си като волеви решения, като волеви импулси, като чувства и усещания. Обаче онзи, който иска да се издигне в духовния свят, трябва първо да поеме околния път чрез вътрешността на душата, трябва да реорганизира своята душа, трябва първо да отвърне напълно поглед от това, което се намира вън във физическия свят. В обикновения живот човек отвръща поглед от това, което е сред физическия свят, само тогава, когато спи; тогава той не пропуска в своята душа нищо чрез своите очи, уши и чрез целия си организъм, но в замяна на това пък изгубва съзнание и не е в състояние да живее съзнателно в един духовен свят. Казано бе, че един от основните елементи на духовното познание за човека е този, той да намери в себе си възможността да надхвърли себе си. А това не значи нищо друго, освен да направи духа действен в самия себе си.
към текста >>

Математиката, Геометрията учат човека да познава триъгълниците, четириъгълниците и други фигури.
Това, което иначе е само средство за познание, в тази книга то е същевременно духовно-душевно средство за самовъзпитание. Това е извънредно важно. Ето защо при тази книга важното не е това, дали човек може да спори върху това или онова, дали нещо може да бъде схванато така или иначе, а важното е това, че действително мислите, които в нея са свързани в един организъм, могат да обучат нашата душа, да и дадат възможност да напредне до известна степен. Така е и в моята книга "Истина и наука". И така е още с много неща, които първо трябва да служат като основни елементи, за да тренират душата да може да се издигне в духовния свят. Математиката, Геометрията учат човека да познава триъгълниците, четириъгълниците и други фигури. Но защо ни учат те всичко това? Защото човек трябва да добие познание, как са нещата в пространството, на какви закони са подчинени те и т.н. С подобни фигури като символи работи всъщност и методът за издигане във висшите светове. Той поставя например пред ученика символа на триъгълника, на четириъгълника или други символични фигури, но не с цел да получи чрез тях непосредствено познание, той и така може да получи такива познания, а за да получи в тях възможност така да обучи своите духовни способности, че от това, което получава като впечатления от тези символи, духът да се издигне в един по-висш свят. Следователно тук се касае за обучение на мислите за гимнастика на мислите.
към текста >>

Ето защо много от това, което е суха външна наука, което е математика или геометрия, се превръща за духовното обучение в жив символ, който ни води нагоре в духовния свят.
Но защо ни учат те всичко това? Защото човек трябва да добие познание, как са нещата в пространството, на какви закони са подчинени те и т.н. С подобни фигури като символи работи всъщност и методът за издигане във висшите светове. Той поставя например пред ученика символа на триъгълника, на четириъгълника или други символични фигури, но не с цел да получи чрез тях непосредствено познание, той и така може да получи такива познания, а за да получи в тях възможност така да обучи своите духовни способности, че от това, което получава като впечатления от тези символи, духът да се издигне в един по-висш свят. Следователно тук се касае за обучение на мислите за гимнастика на мислите. Ето защо много от това, което е суха външна наука, което е математика или геометрия, се превръща за духовното обучение в жив символ, който ни води нагоре в духовния свят. Когато сме оставили това да действува върху нашата душа, тогава ние се научаваме да познаваме това, което всъщност никаква външна наука не разбира: че древните питагорейци под влияние на техния велик учител Питагор са говорили, как светът се състои от числа, вселената се състои от числа, защото те са обгръщали с поглед вътрешните закономерности на числата. А сега нека разгледаме, как навсякъде срещу нас застават числата. Без съмнение, няма нищо по-лесно от това, да се оборва Духовната наука или Антропософията, защото нейните противници лесно могат да кажат, заставайки мнимо на едно по-високо становище: Ето че тези последователи на Духовната наука отново се явяват от тяхната мистична тъмнота със своята символика на числата, казват, че в числата се крие една вътрешна закономерност и че например истинската основа на човека, на човешкото същество трябва да се разглежда според числото седем. Но нещо подобно са мислели и Питагор и неговите ученици, когато са говорили за вътрешната закономерност на числата. Когато оставим да действуват на духа онези чудесни отношения, които съществуват между числата, чрез това ние можем да го тренираме така, че той да се пробуди, тъй като обикновено спи, и да развие по-мощни сили, за да проникне в духовния свят.
към текста >>

Без съмнение, няма нищо по-лесно от това, да се оборва Духовната наука или Антропософията, защото нейните противници лесно могат да кажат, заставайки мнимо на едно по-високо становище: Ето че тези последователи на Духовната наука отново се явяват от тяхната мистична тъмнота със своята символика на числата, казват, че в числата се крие една вътрешна закономерност и че например истинската основа на човека, на човешкото същество трябва да се разглежда според числото седем.
Той поставя например пред ученика символа на триъгълника, на четириъгълника или други символични фигури, но не с цел да получи чрез тях непосредствено познание, той и така може да получи такива познания, а за да получи в тях възможност така да обучи своите духовни способности, че от това, което получава като впечатления от тези символи, духът да се издигне в един по-висш свят. Следователно тук се касае за обучение на мислите за гимнастика на мислите. Ето защо много от това, което е суха външна наука, което е математика или геометрия, се превръща за духовното обучение в жив символ, който ни води нагоре в духовния свят. Когато сме оставили това да действува върху нашата душа, тогава ние се научаваме да познаваме това, което всъщност никаква външна наука не разбира: че древните питагорейци под влияние на техния велик учител Питагор са говорили, как светът се състои от числа, вселената се състои от числа, защото те са обгръщали с поглед вътрешните закономерности на числата. А сега нека разгледаме, как навсякъде срещу нас застават числата. Без съмнение, няма нищо по-лесно от това, да се оборва Духовната наука или Антропософията, защото нейните противници лесно могат да кажат, заставайки мнимо на едно по-високо становище: Ето че тези последователи на Духовната наука отново се явяват от тяхната мистична тъмнота със своята символика на числата, казват, че в числата се крие една вътрешна закономерност и че например истинската основа на човека, на човешкото същество трябва да се разглежда според числото седем. Но нещо подобно са мислели и Питагор и неговите ученици, когато са говорили за вътрешната закономерност на числата. Когато оставим да действуват на духа онези чудесни отношения, които съществуват между числата, чрез това ние можем да го тренираме така, че той да се пробуди, тъй като обикновено спи, и да развие по-мощни сили, за да проникне в духовния свят. Следователно една такава друга наука може да послужи за обучение. Това е именно изучаването, което трябва да усвои онзи, който иска да проникне в духовния свят. И за такъв човек това, което за другите хора е груба действителност, се превръща постепенно повече или по-малко в един външен символ, в подобие.
към текста >>

Или когато последователите на Духовната наука, които са подготвили съответно своята душа, съобщават изхождайки от своите наблюдения, че един такъв човек може да погледне назад към повтарящи се земни съществувания, така че тези съобщения стават за него един факт, тогава идват хората и казват: Този човек отново ни поднася догми и изисква ние да вярваме в тях!
Съмнявай се. Вие не можете също така да му докажете теоремата на Питагор. Следователно още с този принцип е свързано условието, че човешката душа трябва да бъде подготвена по съответен начин, когато искаме да и докажем нещо. И както човек трябва да бъде подготвен, за да може да разбере теоремата на Питагор въпреки че това е възможно за всеки човек -, така той трябва да бъде подготвен чрез едно обучение на душата, ако иска да изпита или да познае това или онова в духовния свят. Обаче тогава това, което може да бъде познато, може да бъде изпитано и наблюдавано от всеки човек, който е подготвен за целта по необходимия начин. Или когато последователите на Духовната наука, които са подготвили съответно своята душа, съобщават изхождайки от своите наблюдения, че един такъв човек може да погледне назад към повтарящи се земни съществувания, така че тези съобщения стават за него един факт, тогава идват хората и казват: Този човек отново ни поднася догми и изисква ние да вярваме в тях! Но духовният изследовател не излиза пред своите себеподобни по такъв начин със своите познания, че да иска те да вярват в тях. Когато хората считат, че това, което се казва, са догми, тогава нека се запитаме: Нима фактът, че съществува кит, е една догма за този, който никога не е виждал кит? Без съмнение, нещата могат да се обяснят, като се казва: това е една догма за онзи, който никога не е видял кит. Обаче духовното изследване не пристъпва към света само със съобщения. То и не върши това, когато само разбира себе си; но това, което черпи от висшите светове, то го облича в логически форми, които са точно същите.
към текста >>

Щом нещата стоят така, тогава някой би могъл може би да каже привидно: Зле е, когато последователите на Духовната наука в техните погрешни представи искат да поставят света с главата надолу.
Не нещо външно може да реши, а решението може да дойде тогава, когато човек се издигне над себе си, тогава той трябва да намери в себе си авторитета, за да вижда или да намери истината. Всъщност можем да кажем: Тук ние не можем да се различаваме напълно от останалите хора. Другите хора търсят обективни критерии, търсят нещо, което да потвърди истината от вън. Обаче духовният изследовател търси потвърждението на истината от вътре. Следователно той върши обратното. Щом нещата стоят така, тогава някой би могъл може би да каже привидно: Зле е, когато последователите на Духовната наука в техните погрешни представи искат да поставят света с главата надолу. Защото в действителност природоизследователите и философите не вършат нищо друго освен това, което вършат и духовните изследователи, само че те не знаят, че го вършат. Искам да ви дам едно доказателство за това, което е взето от непосредственото съвремие. На последното събрание на природоизпитателите Освалд Кюлпе държа една сказка върху отношението на естествената наука към философията. В тази сказка той казва, че когато човек гледа навън в сетивния свят и го чувствува като звук, цвят, топлина и т.н., той има само субективни качества. Това е същото, което и Шопенхауер казва, само че малко различно оцветено: "Светът е нашата представа".
към текста >>

И който стои на почвата на Духовната наука, не върши нищо друго.
Тогава без съмнение той има пред себе си образи. Обаче удар, налягане, съпротивление и всичко, което се поставя в света като нещо различаващо се от другите, от сетивните възприятия, то не се обяснява обективно по никакъв друг начин освен чрез образността на сетивните възприятия, на усещанията. Защо това е така? Защото когато усеща налягане, удар и т.н., човек превръща това, което живее в нещата, в усещания на нещата. Човекът би трябвало да изследва, когато например казва: Едната билярдова топка удря другата, че това, което той изживява при това като ударна сила, той сам го поставя в нещата! И който стои на почвата на Духовната наука, не върши нищо друго. Това, което живее вътре в душата, него той прави изразен критерий на света. Не съществува друг принцип на познанието освен това, което може да бъде намерено чрез развитието на самата душа. И така другите вършат същото както и духовното изследване. Само че духовното изследване знае това, докато другите го вършат несъзнателно, нямат никакво предчувствие за това, че на една елементарна степен вършат същото, но спират още на първата степен и отричат това, което сами вършат. Ето защо можем да кажем: Духовната наука не се намира в никакво противоречие с останалото изследване на истината; другите изследователи вършат същото, само че те правят първата крачка и не знаят нищо за това, докато духовното изследване пристъпва съзнателно толкова далече, колкото може да направи това определена човешка душа според нейната степен на развитие.
към текста >>

Ето защо можем да кажем: Духовната наука не се намира в никакво противоречие с останалото изследване на истината; другите изследователи вършат същото, само че те правят първата крачка и не знаят нищо за това, докато духовното изследване пристъпва съзнателно толкова далече, колкото може да направи това определена човешка душа според нейната степен на развитие.
И който стои на почвата на Духовната наука, не върши нищо друго. Това, което живее вътре в душата, него той прави изразен критерий на света. Не съществува друг принцип на познанието освен това, което може да бъде намерено чрез развитието на самата душа. И така другите вършат същото както и духовното изследване. Само че духовното изследване знае това, докато другите го вършат несъзнателно, нямат никакво предчувствие за това, че на една елементарна степен вършат същото, но спират още на първата степен и отричат това, което сами вършат. Ето защо можем да кажем: Духовната наука не се намира в никакво противоречие с останалото изследване на истината; другите изследователи вършат същото, само че те правят първата крачка и не знаят нищо за това, докато духовното изследване пристъпва съзнателно толкова далече, колкото може да направи това определена човешка душа според нейната степен на развитие. Когато е постигнато вече това, че нашите чувства са станали в известен смисъл обективни, едва тогава настъпва истински това, което аз също вече посочих, което обаче е една необходима предпоставка при напредването в духовните светове. Това е, че човек се научава да разбира да живее така в света, като предполага, че една всеобхватна духовна закономерност тъче и живее в духовния свят. В обикновения живот човекът е твърде далече от един такъв начин на мислене. Той се сърди, когато му се случи нещо, което не му е угодно. Това е напълно понятно, защото трудно може да се постигне едно друго становище.
към текста >>

Това е, че човек се научава да разбира да живее така в света, като предполага, че една всеобхватна духовна закономерност тъче и живее в духовния свят.
Не съществува друг принцип на познанието освен това, което може да бъде намерено чрез развитието на самата душа. И така другите вършат същото както и духовното изследване. Само че духовното изследване знае това, докато другите го вършат несъзнателно, нямат никакво предчувствие за това, че на една елементарна степен вършат същото, но спират още на първата степен и отричат това, което сами вършат. Ето защо можем да кажем: Духовната наука не се намира в никакво противоречие с останалото изследване на истината; другите изследователи вършат същото, само че те правят първата крачка и не знаят нищо за това, докато духовното изследване пристъпва съзнателно толкова далече, колкото може да направи това определена човешка душа според нейната степен на развитие. Когато е постигнато вече това, че нашите чувства са станали в известен смисъл обективни, едва тогава настъпва истински това, което аз също вече посочих, което обаче е една необходима предпоставка при напредването в духовните светове. Това е, че човек се научава да разбира да живее така в света, като предполага, че една всеобхватна духовна закономерност тъче и живее в духовния свят. В обикновения живот човекът е твърде далече от един такъв начин на мислене. Той се сърди, когато му се случи нещо, което не му е угодно. Това е напълно понятно, защото трудно може да се постигне едно друго становище. Това друго становище се състои в това, човек да каже: Ние идваме от един предишен живот, сами сме се поставили в положенията, в които се намираме в настоящия живот, сами сме се насочили към това, което иде срещу нас от лоното на бъдещето. Това, което иде срещу нас, то отговаря на една строго обективна духовна закономерност.
към текста >>

Това, което иде срещу нас, то отговаря на една строго обективна духовна закономерност.
Това е, че човек се научава да разбира да живее така в света, като предполага, че една всеобхватна духовна закономерност тъче и живее в духовния свят. В обикновения живот човекът е твърде далече от един такъв начин на мислене. Той се сърди, когато му се случи нещо, което не му е угодно. Това е напълно понятно, защото трудно може да се постигне едно друго становище. Това друго становище се състои в това, човек да каже: Ние идваме от един предишен живот, сами сме се поставили в положенията, в които се намираме в настоящия живот, сами сме се насочили към това, което иде срещу нас от лоното на бъдещето. Това, което иде срещу нас, то отговаря на една строго обективна духовна закономерност. Ние я приемаме, защото би било безсмислие да не я приемем. Това, което идва към нас от лоното на духовните светове, дали светът ни кори или ни хвали, дали ни връхлита нещо радостно или мъчително: ние го приемаме като едно пълно с мъдрост преживяване и протъкаване на света. Това е нещо, което отново бавно и постепенно трябва да стане цялостен принцип на нашето същество. Когато то стане такъв принцип за нас, нашата воля започва да бъде обучавана, школувана. Докато първо нашите чувства трябва да бъдат преорганизирани, сега е преорганизирана нашата воля, тя става независима от нашата личност и чрез това се превръща в един орган за възприемане на духовните факти.
към текста >>

Защото постоянно трябва да подчертавам: Когато един човек със здраво чувство за истината и със свободна от предразсъдъци логика слуша съобщенията на Духовната наука, даже и когато не може сам да вижда в духовните светове, въпреки това всичко, което идва от такива съобщения, може да се превърне за него в енергия и силни чувства за душата, макар и отначало той да вярва в Хекелизма или в Дарвинизма.
Тук вече критерият започва да бъде действителен. Така е и с едно вътрешно развитие на човека, че той се запознава не само с един нов душевен живот, с нови представи, но той се натъква в своята душа на един друг свят и знае: Сега ти стоиш пред един свят, който можеш да опишеш също така, както можеш да опишеш външния свят. Това не е само едно спекулиране, което може да се сравни само с едно развитие на мислите, но това е образуване на нови сетивни органи и разкриване на нови светове, които стоят пред нас също така действително, както нашият външен, физически свят. Това, което бе показано днес, е едно указание наложено от нашите днешни условия на времето, че е възможно едно духовно изследване. То не е казано за това, че всеки един трябва веднага да стане един духовен изследовател. Защото постоянно трябва да подчертавам: Когато един човек със здраво чувство за истината и със свободна от предразсъдъци логика слуша съобщенията на Духовната наука, даже и когато не може сам да вижда в духовните светове, въпреки това всичко, което идва от такива съобщения, може да се превърне за него в енергия и силни чувства за душата, макар и отначало той да вярва в Хекелизма или в Дарвинизма. Това, което Духовният изследовател има да каже, то е способно винаги все повече и повече да говори на здравото чувство за истината, което човек притежава, толкова повече, че то е свързано с най-дълбоките интереси на всеки човек. Може да има хора, които не считат, че е необходимо за благото на тяхната душа да знаят, в какво отношение се намират помежду си земноводните животни и млекопитаещите и тем подобни. Обаче това, което може да бъде казано от почиващото на сигурни основи духовно изследване, трябва да сгрее всички хора: Че душата доколкото тя принадлежи на духовния свят, слизайки в сетивното съществуване чрез раждането и отново връщайки се в духовното царство чрез смъртта принадлежи на сферата на вечността. Това трябва да представлява най-дълбок интерес за всички хора, което постоянно се потопява все повече и повече в тяхната душа като сила, която е такава сила, че от нея душата получава сигурност, за да може да стои на своето място в живота. Една душа, която не е запозната с това, що е тя и какво иска, какво значи това според нейното същество, може да стане безутешна, накрая може да се отчая и да се чувствува пуста и празна.
към текста >>

Обаче една душа, която се изпълва с духовните придобивки на Духовната наука, не може да остане празна и пуста, когато приеме съобщенията на духовното изследване не като догми, а като жив живот, който протича стоплящо през нашата душа.
Това, което Духовният изследовател има да каже, то е способно винаги все повече и повече да говори на здравото чувство за истината, което човек притежава, толкова повече, че то е свързано с най-дълбоките интереси на всеки човек. Може да има хора, които не считат, че е необходимо за благото на тяхната душа да знаят, в какво отношение се намират помежду си земноводните животни и млекопитаещите и тем подобни. Обаче това, което може да бъде казано от почиващото на сигурни основи духовно изследване, трябва да сгрее всички хора: Че душата доколкото тя принадлежи на духовния свят, слизайки в сетивното съществуване чрез раждането и отново връщайки се в духовното царство чрез смъртта принадлежи на сферата на вечността. Това трябва да представлява най-дълбок интерес за всички хора, което постоянно се потопява все повече и повече в тяхната душа като сила, която е такава сила, че от нея душата получава сигурност, за да може да стои на своето място в живота. Една душа, която не е запозната с това, що е тя и какво иска, какво значи това според нейното същество, може да стане безутешна, накрая може да се отчая и да се чувствува пуста и празна. Обаче една душа, която се изпълва с духовните придобивки на Духовната наука, не може да остане празна и пуста, когато приеме съобщенията на духовното изследване не като догми, а като жив живот, който протича стоплящо през нашата душа. Това дава утеха за всяко страдание в живота, когато от всички временни страдания сме издигнати до това, което може да стане утеха за душата чрез участие на временното във вечното. Накратко казано: Духовната наука може да даде на човека това, от което той се нуждае днес поради повишените условия на времето както в неговите уединени така и в изпълнените с най-силна работа часове на неговия живот, или когато силата би искала да го напусне, това, от което се нуждае, за да гледа в бъдещето и да върви изпълнен със сила към това бъдеще. Така Духовната наука, така както тя изхожда от духовното изследване, от онези, които искат да насочат своите стъпки в духовния свят, може винаги да утвърди това, което искаме да резюмираме в малко думи, които изразяват съобразно чувствата характеристиката на пътя в духовния свят и неговото значение за съвременните хора. Това, което искаме да резюмираме по този начин, не трябва да бъде едно теоретично разглеждане на живота, а едно разглеждане, едно съзерцание на лекуващи средства, на средства даващи сила и крепкост в живота: Светът духовен за теб остава той затворен,
към текста >>

Накратко казано: Духовната наука може да даде на човека това, от което той се нуждае днес поради повишените условия на времето както в неговите уединени така и в изпълнените с най-силна работа часове на неговия живот, или когато силата би искала да го напусне, това, от което се нуждае, за да гледа в бъдещето и да върви изпълнен със сила към това бъдеще.
Обаче това, което може да бъде казано от почиващото на сигурни основи духовно изследване, трябва да сгрее всички хора: Че душата доколкото тя принадлежи на духовния свят, слизайки в сетивното съществуване чрез раждането и отново връщайки се в духовното царство чрез смъртта принадлежи на сферата на вечността. Това трябва да представлява най-дълбок интерес за всички хора, което постоянно се потопява все повече и повече в тяхната душа като сила, която е такава сила, че от нея душата получава сигурност, за да може да стои на своето място в живота. Една душа, която не е запозната с това, що е тя и какво иска, какво значи това според нейното същество, може да стане безутешна, накрая може да се отчая и да се чувствува пуста и празна. Обаче една душа, която се изпълва с духовните придобивки на Духовната наука, не може да остане празна и пуста, когато приеме съобщенията на духовното изследване не като догми, а като жив живот, който протича стоплящо през нашата душа. Това дава утеха за всяко страдание в живота, когато от всички временни страдания сме издигнати до това, което може да стане утеха за душата чрез участие на временното във вечното. Накратко казано: Духовната наука може да даде на човека това, от което той се нуждае днес поради повишените условия на времето както в неговите уединени така и в изпълнените с най-силна работа часове на неговия живот, или когато силата би искала да го напусне, това, от което се нуждае, за да гледа в бъдещето и да върви изпълнен със сила към това бъдеще. Така Духовната наука, така както тя изхожда от духовното изследване, от онези, които искат да насочат своите стъпки в духовния свят, може винаги да утвърди това, което искаме да резюмираме в малко думи, които изразяват съобразно чувствата характеристиката на пътя в духовния свят и неговото значение за съвременните хора. Това, което искаме да резюмираме по този начин, не трябва да бъде едно теоретично разглеждане на живота, а едно разглеждане, едно съзерцание на лекуващи средства, на средства даващи сила и крепкост в живота: Светът духовен за теб остава той затворен, Щом в самия тебе не познаеш Духа, който в душата свети
към текста >>

Така Духовната наука, така както тя изхожда от духовното изследване, от онези, които искат да насочат своите стъпки в духовния свят, може винаги да утвърди това, което искаме да резюмираме в малко думи, които изразяват съобразно чувствата характеристиката на пътя в духовния свят и неговото значение за съвременните хора.
Това трябва да представлява най-дълбок интерес за всички хора, което постоянно се потопява все повече и повече в тяхната душа като сила, която е такава сила, че от нея душата получава сигурност, за да може да стои на своето място в живота. Една душа, която не е запозната с това, що е тя и какво иска, какво значи това според нейното същество, може да стане безутешна, накрая може да се отчая и да се чувствува пуста и празна. Обаче една душа, която се изпълва с духовните придобивки на Духовната наука, не може да остане празна и пуста, когато приеме съобщенията на духовното изследване не като догми, а като жив живот, който протича стоплящо през нашата душа. Това дава утеха за всяко страдание в живота, когато от всички временни страдания сме издигнати до това, което може да стане утеха за душата чрез участие на временното във вечното. Накратко казано: Духовната наука може да даде на човека това, от което той се нуждае днес поради повишените условия на времето както в неговите уединени така и в изпълнените с най-силна работа часове на неговия живот, или когато силата би искала да го напусне, това, от което се нуждае, за да гледа в бъдещето и да върви изпълнен със сила към това бъдеще. Така Духовната наука, така както тя изхожда от духовното изследване, от онези, които искат да насочат своите стъпки в духовния свят, може винаги да утвърди това, което искаме да резюмираме в малко думи, които изразяват съобразно чувствата характеристиката на пътя в духовния свят и неговото значение за съвременните хора. Това, което искаме да резюмираме по този начин, не трябва да бъде едно теоретично разглеждане на живота, а едно разглеждане, едно съзерцание на лекуващи средства, на средства даващи сила и крепкост в живота: Светът духовен за теб остава той затворен, Щом в самия тебе не познаеш Духа, който в душата свети И носещ светлина да стане може
към текста >>

31. 5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Галилей и Джордано Бруно са двете имена, които трябва да произнесем, когато искаме да си спомним за началото на онази епоха в развитието на човечеството, в която естествените науки стояха на същата повратна точка, на която днес стои Духовната наука.
ГАЛИЛЕЙ, ДЖОРДАНО БРУНО И ГЬОТЕ Берлин, 26 януари 1911 година. Ние трябва да прескочим един дълъг период от време, когато трябва да обърнем нашия духовен поглед от онази велика личност, от Заратустра или Зороастър, който беше обект на нашата последна сказка от настоящия цикъл, към онези три велики личности, които трябва да стоят на основата на нашите днешни разглеждания. От това, което отстои хилядолетия преди нашето християнско летоброене и който можа да ни бъде разбираемо само благодарение на това, че трябваше да предположим у хората от онова време едно съвършено различно устройство на душите, ние преминаваме към онова време на 16-то, 17-то столетие на нашето летоброене, в което е проблеснал първо онзи дух, който и до нашето съвремие е деен и активен във всички движещи се напред културни течения на човечеството. Ние ще видим тогава, как този дух, който така мощно блести в личности като Джордано Бруно и Галилей, намери след това едно обхватно оформление в онази личност, която е така близо до нас: Гьоте. Галилей и Джордано Бруно са двете имена, които трябва да произнесем, когато искаме да си спомним за началото на онази епоха в развитието на човечеството, в която естествените науки стояха на същата повратна точка, на която днес стои Духовната наука. Това, което бе направено тогава по определен начин за естествено-научната мисъл, то трябва да стане по определен начин в течение на следващите времена и за духовно-научното мислене. За да разберем в пълния смисъл думите на Галилей и на Джордано Бруно, ние ще трябва с особена любов да насочим нашия поглед върху целия начин на мислене и чувствуване на човечеството във времето, в което на поврата на 16-тия, 17-тия век бяха поставени Галилей и Джордано Бруно. Тук обаче ние трябва първо да хвърлим поглед назад върху онова твърде особено застъпване на това, което в предидущите столетия приблизително за времето от 11-то до 15-то столетия хората са наричали в широк смисъл наука. Трябва да ни стане ясно, че за тези столетия популяризирането, всеобщото запознаване с научните въпроси трябваше да има съвършено друга форма в сравнение с нашето време. Защото тук ние говорим за онези столетия, в които още не съществуваше никакво печатане на книги, в които по-голямата част от хората бяха заставени да приемат като духовен живот само това, което се изнасяше в църквите или училищата чрез устното слово.
към текста >>

И въпреки че би трябвало да кажем, че за една такава духовна личност не може да се говори неизменено след столетия, все пак от друга страна можем с право да мислим: Тъй като Аристотел е произвел такива важни и величествени неща, все пак хората, макар и да не биха научили нищо ново, когото постоянно им се говори за отстоящия с хилядолетия назад в миналото Аристотел, те би трябвало да получат нещо важно в своите умове.
Така се намира това у Аристотеля! Докато днешният изследовател или онзи, който изнася нещо из науката или пък даже популяризира нещо от науката, се позовава на това, че този обект е бил наблюдаван тук или там, в столетията на Джордано Бруно и на Галилей хората се позоваваха на това, че преди толкова и толкова столетия даващият тон Аристотел е твърдял това или онова относно този или онзи обект. Също както днес хората се позовават по отношение на духовното на религиозните документи и тяхното предание и не се спират на непосредственото наблюдение, така в миналото в науките са се позовавали не на природата и нейното наблюдение, а на полученото по предание, на Аристотел. Извънредно интересно е човек да се задълбочи в една такава университетска сказка, за да се види, как лекарите навсякъде в своите лекции са поставяли за основа Аристотел. Обаче Аристотел е бил един духовен великан. И въпреки че би трябвало да кажем, че за една такава духовна личност не може да се говори неизменено след столетия, все пак от друга страна можем с право да мислим: Тъй като Аристотел е произвел такива важни и величествени неща, все пак хората, макар и да не биха научили нищо ново, когото постоянно им се говори за отстоящия с хилядолетия назад в миналото Аристотел, те би трябвало да получат нещо важно в своите умове. Защото от голямо значение ще да е било и полезно същевременно човек да приеме ясните учения и теории на Аристотел. Но не беше такъв случаят и то затова не, защото онези, които са изнасяли тогава тези учения и са ги проповядвали според Аристотел, по правило не са разбирали нищо от Аристотел. Защото всъщност учението на Аристотел беше невъобразимо криво разбрано, тъй както то се изнасяше преди Галилей и преди Джордано Бруно като "аристотелово" учение. Днес от гледището на Духовната наука бих искал да изтъкна само това, което трябва да покаже, как трябваше да застанат Галилей и Джордано Бруно в духовния живот на тяхното време. Аз често пъти съм споменавал нещо, което съвсем не е анекдот, а една истина, и затова искам още веднъж да обърна вниманието върху него.
към текста >>

Днес от гледището на Духовната наука бих искал да изтъкна само това, което трябва да покаже, как трябваше да застанат Галилей и Джордано Бруно в духовния живот на тяхното време.
Обаче Аристотел е бил един духовен великан. И въпреки че би трябвало да кажем, че за една такава духовна личност не може да се говори неизменено след столетия, все пак от друга страна можем с право да мислим: Тъй като Аристотел е произвел такива важни и величествени неща, все пак хората, макар и да не биха научили нищо ново, когото постоянно им се говори за отстоящия с хилядолетия назад в миналото Аристотел, те би трябвало да получат нещо важно в своите умове. Защото от голямо значение ще да е било и полезно същевременно човек да приеме ясните учения и теории на Аристотел. Но не беше такъв случаят и то затова не, защото онези, които са изнасяли тогава тези учения и са ги проповядвали според Аристотел, по правило не са разбирали нищо от Аристотел. Защото всъщност учението на Аристотел беше невъобразимо криво разбрано, тъй както то се изнасяше преди Галилей и преди Джордано Бруно като "аристотелово" учение. Днес от гледището на Духовната наука бих искал да изтъкна само това, което трябва да покаже, как трябваше да застанат Галилей и Джордано Бруно в духовния живот на тяхното време. Аз често пъти съм споменавал нещо, което съвсем не е анекдот, а една истина, и затова искам още веднъж да обърна вниманието върху него. Имало един от многото учени, които се кълнели в Аристотел, който е бил приятел на самия Галилей. Галилей както и Джордано Бруно е бил противник на аристотелиците, не на Аристотеля, и това поради основателни причини. Галилей настоявал, че учените трябва да се обърнат към великата книга на природата, която говори на човека, и не трябва да вземат само от книгите на Аристотел това, което говори за значението на духа в природата. Но тогава аристотелиците застъпвали едно странно учение: че нервите, че цялата нервна система на човека, изхожда от сърцето и от сърцето нервите се разпространяват до главата и през цялото тяло.
към текста >>

Това са неща, които Духовната наука може да направи отново разбираеми чрез познанието на свръхсетивните части и членове на човешката природа.
Това е нещо, което с напредващото развитие на човешкото съзнание се беше изгубило и човек не можеше вече да го вижда. И самият Аристотел не го е виждал вече, но той беше приел този възглед от времената, когато ясновидското съзнание е виждало не само физическото тяло, а и етерната аура, етерното тяло, което е същинският строител и носител на силите на физическото тяло. От времената, когато хората виждаха етерното тяло така както сега окото вижда цветовете, прие Аристотел своето учение. И когато насочим поглед не върху физическото тяло, а върху етерното тяло, тогава действително изходната точка на определени течения, които сега Аристотел поставя на основата на това, което обикновено се търси зад израза "нерв", не е мозъкът, а областта на сърцето. Така Аристотел не е разбирал нашите днешни нерви, а абсолютно свръхсетивни течения, свръхсетивни сили, които изхождат от сърцето, отиват към мозъка и текат в човешкото тяло в различни посоки. Това са неща, които Духовната наука може да направи отново разбираеми чрез познанието на свръхсетивните части и членове на човешката природа. Но понеже хората не бяха в състояние да виждат свръхсетивно също във времената, които предхождаха епохата на Джордано Бруно и на Галилей, те нямаха вече никакво предчувствие за това, че Аристотел е разбирал етерните течения и за тях е говорил като за един вид нерви; те вярваха, че Аристотел е разбирал с това физическите нерви и затова твърдяха: Аристотел е казал, че физическите нерви изхождат от сърцето. Това вярваха аристотелиците. Обаче онези, които знаеха, какво се намира в книгата на природата, не можеха да се съгласят в това с аристотелиците. От тук и големият спор между Галилей и Джордано Бруно с Аристотелиците, така като никой не е разбирал истинския Аристотел естествено не са го разбирали и Галилей и Джордано Бруно, които не са правили никакви усилия да проникнат в смисъла на истинския Аристотел. Затова пък те бяха великите носители на културата за тяхната епоха и от книжната ученост са насочвали вниманието върху великата книга на природата, която е разтворена пред всички.
към текста >>

Галилей беше във висшия смисъл на думата този, който пръв внесе в човечеството онази строга форма на естествено-научното мислене, бихме могли да кажем, онази форма на отношението на естествената наука към математиката, която е станала даваща тон за цялото следващо време до нашата епоха.
От този пример можем да разберем, че това, което можем да наречем умствено, интелектуално знание, може да дойде много по-късно отколкото изграждането на тези неща в пространството. Ако хората действително разгледат някога мислително нещо подобно, те ще започнат да считат, че съзнанието на човечеството е претърпяло промени: че по-рано хората са притежавали известно ясновидство и че начинът на мислене чрез интелекта не се е родил много отдавна, а този начин можа да се роди благодарение на съвършено определени исторически необходимости едва през времето на 15-то, 16-то, 17-то столетия. А духове като Галилей и Джордано Бруно представляват първите хора, които дават тон за това, което трябваше да дойде. От тук и тяхното силно противопоставяне на аристотелиците, а именно против онези, които първо тълкуваха погрешно Аристотеля, който би могъл да бъде считан като израз на една древна наука, и след това прилагат този криво изтълкуван Аристотел към природата. С това ние охарактеризирахме същевременно и положението, което Галилей заема в света. Галилей беше във висшия смисъл на думата този, който пръв внесе в човечеството онази строга форма на естествено-научното мислене, бихме могли да кажем, онази форма на отношението на естествената наука към математиката, която е станала даваща тон за цялото следващо време до нашата епоха. Кое е своебразното у Галилей? Галилей който в това от ношение беше изцяло дете на своето време си казваше с мъжествена смелост първо следното. Уверявам ви, че с такива думи ние можем само да опишем по околен път чувството, което Галилей имаше, защото за да разберем цялата душа, цялото състояние на духа на Галилей, ние трябва да опишем както следва това, което той е чувствувал: Ние стоим като човеци на Земята. Пред нас се простира природата с всичко, което тя може да даде на нашите сетива, на нашия ум, който е свързан с инструмента на мозъка. Чрез природата така казва Галилей в много от своите съчинения чрез природата говори нещо божествено-духовно.
към текста >>

Нека вземем това само за една област за областта на математиката.
това, което божествените мисли са изразили в природата. Галилей е стоял напълно на становището, на което са стояли всички велики духове на мировото развитие, че в природните явления, във фактите на природата ни е дадено нещо като букви, които изразяват духа на божествено-духовните Същества. Тогава човешкият дух съществува затова, за да чете това, което божествено-духовните Същества са вписали във формите на минералите, в течението на природните явления, даже в хода на звездните движения. Човешката природа съществува затова, да чете това, което божественият Дух е мислил. Обаче в смисъла на Галилей божественият Дух се различава от човешкия по това, че за божествения Дух всичко, което съществува за мисленето, е мислено наведнъж, неограничено от пространството и от времето, в един миг. Нека вземем това само за една област за областта на математиката. Ние веднага ще видим, колко особена е била тази мисъл. Представете си, че ако някой използува цялата математика, доколкото тя е била изучена от хората, той трябва дълго време да се мъчи, за да я овладее. Онези, които присъствуват тук, ще знаят, колко много схващането на математическите мисли зависи за човека от времето. А сега Галилей си мислеше: Това, което човекът схваща за продължително време, са божествената мисъл то се ражда в един миг, то не е ограничено от пространството и от времето. Човешкият дух си мислеше той преди всичко не трябва да вярва, че може да обхване бързо божествения Дух със своя ум, който е свързан е пространството и времето, той трябва да се стреми да наблюдава стъпка по стъпка, да наблюдава ясно отделните явления.
към текста >>

Представете си, че ако някой използува цялата математика, доколкото тя е била изучена от хората, той трябва дълго време да се мъчи, за да я овладее.
Тогава човешкият дух съществува затова, за да чете това, което божествено-духовните Същества са вписали във формите на минералите, в течението на природните явления, даже в хода на звездните движения. Човешката природа съществува затова, да чете това, което божественият Дух е мислил. Обаче в смисъла на Галилей божественият Дух се различава от човешкия по това, че за божествения Дух всичко, което съществува за мисленето, е мислено наведнъж, неограничено от пространството и от времето, в един миг. Нека вземем това само за една област за областта на математиката. Ние веднага ще видим, колко особена е била тази мисъл. Представете си, че ако някой използува цялата математика, доколкото тя е била изучена от хората, той трябва дълго време да се мъчи, за да я овладее. Онези, които присъствуват тук, ще знаят, колко много схващането на математическите мисли зависи за човека от времето. А сега Галилей си мислеше: Това, което човекът схваща за продължително време, са божествената мисъл то се ражда в един миг, то не е ограничено от пространството и от времето. Човешкият дух си мислеше той преди всичко не трябва да вярва, че може да обхване бързо божествения Дух със своя ум, който е свързан е пространството и времето, той трябва да се стреми да наблюдава стъпка по стъпка, да наблюдава ясно отделните явления. Той не трябва да вярва, че може да пренебрегне отделните явления, че може да прескочи това, което Бог предварително е мислил като основа на явленията. Галилей си казваше: Зле върви с един мислител, а и с всички мислители, които не искат да стигнат до истината чрез едно строго наблюдение на това, което в природата е разпростряно пред нашия ум, но които искат да стигнат бързо до истината чрез своята спекулация, прескачайки отделните неща.
към текста >>

Времето, което искаше да премине напълно в съзерцаването на сетивния свят, имаше за Галилей и за неговия изграден върху математиката дух нещо твърде особено.
Галилей беше този, който особено видя в малък мащаб мисълта на Коперник за сетивния свят. С това той стана един откривател на пътя на новата наука. Той беше също така първият, който имаше едно предчувствие, че на Луната има планини, че съществуват слънчеви петна и че това, което минава като една ивица мъгла над звездите, е един разсеян звезден свят. Накратко казано, дойде всичко това, което може да се нарече: една изразена в сетивния свят, "информирана" писменност на божествената мъдрост. Това беше особеното, което действуваше върху Галилей. Времето, което искаше да премине напълно в съзерцаването на сетивния свят, имаше за Галилей и за неговия изграден върху математиката дух нещо твърде особено. И така Галилей стана онзи, който даде така да се каже първия импулс на човечеството, да каже. Ние не можем да прогледнем сега с нормалното съзнание зад този сетивен килим. Свръхсетивното не съществува за никое човешко сетиво, а също и за човешкия ум. Божественият ум го обхваща извън пространството и времето. Човешкият ум е свързан с пространството и времето.
към текста >>

Шилер излезе от събранието и каза на Гьоте: Всичко, което се казва върху растенията, остава все пак така незадоволително, на което Гьоте отговори: Може би е възможно да сторим това и по друг начин, така че да виждаме не само това, което са частите, които остават в нашите ръце, но и това, което съставлява тяхната духовна връзка.
Какво виждаше Гьоте в отделното растение? Израза на пра-растението. И какво беше за него това прарастение? Духовното, духовното в отделните растителни форми. Тук е важен онзи разговор между Шилер и Гьоте, когато и двамата бяха посетили заедно едно събрание на едно природоизследователско дружество. Шилер излезе от събранието и каза на Гьоте: Всичко, което се казва върху растенията, остава все пак така незадоволително, на което Гьоте отговори: Може би е възможно да сторим това и по друг начин, така че да виждаме не само това, което са частите, които остават в нашите ръце, но и това, което съставлява тяхната духовна връзка. Тогава Гьоте взе една лист хартия и нарисува с няколко черти една растителна форма пред Шилер. Той беше наясно върху факта: Това не съществува само в лилията, или в глухарчето или в ранункулуса, а във всички растения, но разнообразено, размножено в различните растения. Тогава Шилер, който не можеше до разбере тази форма на пра-растението, каза: Но това не е никаква действителност, това е само една идея! Гьоте остана крайно изненадан и само отговори: "Ще ми бъде много приятно да имам идеи, без да зная това и даже да ги виждам с очите си! " Защото Гьоте виждаше духовното, което се разпростира през всички растения, виждаше го така, че даже можеше да го нарисува.
към текста >>

Ето защо е необходимо, чрез това, което е Духовна наука, да се хвърли светлина и в духа на такива личности и да не пренасяме нашия собствен дух и различните времена, както така драговолно обичаме да вършим това.
По отношение на Галилей, който със своята велика божествена идея обгръщаше моментално безпространствено и безвременно целия живот, можем много добре да запитаме: Какво повече знаят хората на нашето съвремие върху особеното значение на Галилей, освен единственото нещо, което сигурно не е вярно, че той бил казал: "И все пак то се движи! "? /Слънцето/. Това е наистина една красива фраза, но както можете да видите от изследванията на италианския учен Анджело де Губернатис -, то е нещо, което съвсем не е вярно. И колко често за Гьоте постоянно се цитира, че неговите последни думи са били: "Повече светлина! " -, единственото, което той не е казал. Ето защо е необходимо, чрез това, което е Духовна наука, да се хвърли светлина и в духа на такива личности и да не пренасяме нашия собствен дух и различните времена, както така драговолно обичаме да вършим това. Тези трима духове, които образуват една чудесно настроена тройка в изходната точка на нашето по-ново време, като Галилей и Джордано Бруно стоят в тази изходна точка подобно на една зора, а след това тя изгрява като Слънце, ние можем да ги охарактеризираме най-добре, когато помислим върху думите на самия Гьоте, които ни показват, как той е чувствувал от духа на по-новото време, че даже и най-малкият атом материя не може да съществува без стоящия зад него дух, която го довежда при друг атом. По този случай можем да си спомним за положението, което самият Гьоте описва, когато много години след смъртта на Шилер при разравянето на неговите кости и пренасянето им в гробницата на принцовете, Гьоте стои при гроба и разглежда черепа на Шилер четейки по неговите форми Шилеровия гений. Той смяташе, че е познал Шилеровия череп именно по неговите определени форми и този череп бива пренесен после в гробницата на принцовете. И на него твърде добре му стана ясно това, което ние видяхме при Галилей: че човек трябва да намери в смирение и математически Духа. И днес още съществува църковната лампа в църквата от Пиза, която се е люляла насам и нататък за безброй души.
към текста >>

Цялата духовна основа на Гьоте стои пред нас, когато четем неговото хубаво стихотворение на Гьоте, което той е написал след съзерцаването на Шилеровия череп, и особено онези стихове, които така често погрешно се цитират, които могат да бъдат разбрани само от даденото положение.
И днес още съществува църковната лампа в църквата от Пиза, която се е люляла насам и нататък за безброй души. Но когато веднъж Галилей стоеше пред нея, той измери по собствения си пулс равномерността на колебанията на лампата и по това откри толкова важния днес закон на колебанията на махалото, което за него беше една мисъл на Бога. И така много неща. При гроба на Шилер в Гьоте се роди мисълта, която живееше в Джордано Бруно от неговото философско въодушевление: Дух има във всяка материя, навсякъде, но не тласкащ или водещ в кръг, а като един Дух, който живее и в най-малкия атом! Това духовно разбиране на Джордано Бруно възкръсна отново и в душата на Гьоте, когато държеше в ръката си черепа на Шилер и както водата се сгъстява в лед духът на Шилер му се явява във формата на Шилеровия череп. Цялата духовна основа на Гьоте стои пред нас, когато четем неговото хубаво стихотворение на Гьоте, което той е написал след съзерцаването на Шилеровия череп, и особено онези стихове, които така често погрешно се цитират, които могат да бъдат разбрани само от даденото положение. Защото трябва да си представим, че Гьоте видя Шилеровата индивидуалност като пластично сгъстена, втвърдена пред себе си и каза след това, както трябваше да каже съобразно особеността на живеещия, в Джордано Бруно и в Гьоте сроден Дух: "Що може повече човек в живота да добие, Освен в природа Бог се нему да разкрие, Как твърдото тя прави в дух да се стопява И как създаденото от духа втвърдено съхранява!
към текста >>

32. 2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Ако за Духовната наука по себе си има голямо значение да види, как духовният живот на човечеството върви напред от епоха на епоха, така да се каже бавно си пробива път от мрачните глъбини на повърхността, то разглеждането на египетската култура и на египетския духовен живот, бихме могли да кажем, има до още по-голяма степен такова значение.
Х Е Р М Е С Берлин, 16 февруари 1911 г. Ако за Духовната наука по себе си има голямо значение да види, как духовният живот на човечеството върви напред от епоха на епоха, така да се каже бавно си пробива път от мрачните глъбини на повърхността, то разглеждането на египетската култура и на египетския духовен живот, бихме могли да кажем, има до още по-голяма степен такова значение. Това значение се чувствува по един двояк начин, когато се опитаме да се вживеем в този духовен живот на Египет. Първо това, което звучи към нас преминавайки от далечните минали времена насам, ни се явява така тайнствено както лицето на самия сфинкс, както изображенията на сфинкса, които имаме като паметници от тази древна египетска култура. Тази тайнственост се повишава още повече благодарение на това, че самото официално изследване през последно време трябваше да проникне назад в миналото във все по-стари и по-стари времена, за да може да изясни съществуването на по-късната египетска култура, за която съществуват по-важни документи. За външното изследване това, което с работило в египетския културен живот, произхожда от времена простиращи се хилядолетия преди нашето летоброене, даже отива до 7-то хилядолетие най-малко. Ако това е една причина да проявим един особен интерес за тази култура, можем да кажем: другата причина е тази, че искаме или не искаме за съвременния човек тази култура има нещо забележително поради това, че този съвременен човек сега аз разбирам нашата по-голяма, по-широка съвременност има чувството: тази култура съдържа нещо сродно, нещо тайнствено сродно с това, което самият този съвременен човек иска и си поставя като цел.
към текста >>

Едно "прастаро учение": какво означава това, ние научаваме едвам, когато с помощта на Духовната наука се опитаме да хвърлим светлина в цялата особеност и форма на мислене на египетското мислене и чувствуване.
Ето защо за нас представлява, особен интерес, как самите тези египтяни са чувствували същността и цялата особеност на тяхната култура. Има знаменателни думи, които ни са запазени от древното гръцко предание и изразяват многозначително, как не само самите египтяни, но как цялата древност е чувствувала тази египетска култура. Това предание ни казва именно, че един египетски мъдрец е казал на Солон: Вие гърците си оставате вечно деца; това, което знаете, е произлязло от вашето собствено човешко мислене и виждане. Вие не притежавате стари предания. Вие оставате деца, не възмъжавате, защото не притежавате никакво прастаро учение! Едно "прастаро учение": какво означава това, ние научаваме едвам, когато с помощта на Духовната наука се опитаме да хвърлим светлина в цялата особеност и форма на мислене на египетското мислене и чувствуване. Тук трябва да си спомним това, което често пъти е било казвано: че в редуващите се епохи на неговото развитие човечеството е минало през различни форми не развитие на съзнанието. Съзнанието, което днес имаме, в което днес живеем, цялата особеност и начин на усвояване на външния свят чрез сетивата, чрез комбинирането с интелекта и с ума, тази форма на всекидневното, а също и на научното мислене не е съществувала винаги, а човешкото съзнание е напълно подчинено на това, което назоваваме с думата развитие. Не само външният свят е подчинен на това развитие, не само формите на този външен свят, а и устройството на човешката душа и самото човешко съзнание. Ние сме обръщали вниманието върху това, че можем да разберем древните културни центрове на човечеството само тогава, когато предположим това, което Духовната наука има да каже от своите източници: че вместо днешното интелектуално съзнание в древни времена е имало едно ясновидско съзнание, което не е било подобно нито на нашето дневно съзнание, което трае от събуждането до засипването, нито на нашето безсъзнание при съня от засипването до събуждането. А това пра-древно съзнание на прачовечеството се е състояло в едно междинно състояние, което се е запазило, бихме могли да кажем, само атавистично като в едно атрофирано наследство в образния свят на нашите сънища.
към текста >>

Ние сме обръщали вниманието върху това, че можем да разберем древните културни центрове на човечеството само тогава, когато предположим това, което Духовната наука има да каже от своите източници: че вместо днешното интелектуално съзнание в древни времена е имало едно ясновидско съзнание, което не е било подобно нито на нашето дневно съзнание, което трае от събуждането до засипването, нито на нашето безсъзнание при съня от засипването до събуждането.
Вие оставате деца, не възмъжавате, защото не притежавате никакво прастаро учение! Едно "прастаро учение": какво означава това, ние научаваме едвам, когато с помощта на Духовната наука се опитаме да хвърлим светлина в цялата особеност и форма на мислене на египетското мислене и чувствуване. Тук трябва да си спомним това, което често пъти е било казвано: че в редуващите се епохи на неговото развитие човечеството е минало през различни форми не развитие на съзнанието. Съзнанието, което днес имаме, в което днес живеем, цялата особеност и начин на усвояване на външния свят чрез сетивата, чрез комбинирането с интелекта и с ума, тази форма на всекидневното, а също и на научното мислене не е съществувала винаги, а човешкото съзнание е напълно подчинено на това, което назоваваме с думата развитие. Не само външният свят е подчинен на това развитие, не само формите на този външен свят, а и устройството на човешката душа и самото човешко съзнание. Ние сме обръщали вниманието върху това, че можем да разберем древните културни центрове на човечеството само тогава, когато предположим това, което Духовната наука има да каже от своите източници: че вместо днешното интелектуално съзнание в древни времена е имало едно ясновидско съзнание, което не е било подобно нито на нашето дневно съзнание, което трае от събуждането до засипването, нито на нашето безсъзнание при съня от засипването до събуждането. А това пра-древно съзнание на прачовечеството се е състояло в едно междинно състояние, което се е запазило, бихме могли да кажем, само атавистично като в едно атрофирано наследство в образния свят на нашите сънища. Но докато нашите сънища са хаотични и такива, каквито те са в обикновения живот, нямат едно реално значение, древното съзнание, което е действувало в образи, но в известно отношение е имало един смътен, съновиден характер, е било едно ясновидско съзнание, чиито образи са се отнасяли не към нашия физически свят, а към това, което стои зад него като един духовен свят. Можем да кажем, че всяко ясновидско съзнание както съноподобното на древното човечество така и това, което днес човекът добива чрез едно специално обучение, за което вече говорихме тук, действува в образи, а не в понятия и идеи както външното физическо съзнание, и че този, който има такова съзнание, трябва да свързва по един правилен начин образите с духовните действителности, които се намират зад физическите сетивни явления. Така ние поглеждаме назад към всяко древно развитие на народите и си казваме: Това, което долавяме от тези древни времена като многозначителни образи, не е просто едно детско построение, една детска представа на фантастични природни явленията един сбор от образи, които наистина застават пред нас във форма на образи, но в тази форма на образи сочат към едно действително виждане на един духовен свят. Който се вглъбява в старите митологии и легенди не с едно модерно материалистично съзнание, а с едно чувство на творенията на човека и за неговите духовни произведения, за него своебразните разкази на тези митологии добиват една връзка, която съвпада по един чудесен начин с онези закони на света, които са по-висши от нашите физически, химически и биологически закони.
към текста >>

Така през старите митологии, през старите религии преминава един тон на духовна действителност.
А това пра-древно съзнание на прачовечеството се е състояло в едно междинно състояние, което се е запазило, бихме могли да кажем, само атавистично като в едно атрофирано наследство в образния свят на нашите сънища. Но докато нашите сънища са хаотични и такива, каквито те са в обикновения живот, нямат едно реално значение, древното съзнание, което е действувало в образи, но в известно отношение е имало един смътен, съновиден характер, е било едно ясновидско съзнание, чиито образи са се отнасяли не към нашия физически свят, а към това, което стои зад него като един духовен свят. Можем да кажем, че всяко ясновидско съзнание както съноподобното на древното човечество така и това, което днес човекът добива чрез едно специално обучение, за което вече говорихме тук, действува в образи, а не в понятия и идеи както външното физическо съзнание, и че този, който има такова съзнание, трябва да свързва по един правилен начин образите с духовните действителности, които се намират зад физическите сетивни явления. Така ние поглеждаме назад към всяко древно развитие на народите и си казваме: Това, което долавяме от тези древни времена като многозначителни образи, не е просто едно детско построение, една детска представа на фантастични природни явленията един сбор от образи, които наистина застават пред нас във форма на образи, но в тази форма на образи сочат към едно действително виждане на един духовен свят. Който се вглъбява в старите митологии и легенди не с едно модерно материалистично съзнание, а с едно чувство на творенията на човека и за неговите духовни произведения, за него своебразните разкази на тези митологии добиват една връзка, която съвпада по един чудесен начин с онези закони на света, които са по-висши от нашите физически, химически и биологически закони. Така през старите митологии, през старите религии преминава един тон на духовна действителност. Чрез това те добиват смисъл. Но ние трябва да си изясним, че различните народи се развили този свят от образи по различен начин, според техните заложби и темперамент, раса и народен характер, този свят от образи, в който са си представяла по-висшите духовни сили, които стоят зад чисто природните сили. Трябва да ни бъде ясно също, че в процеса на постепенното развитие се явяват всички възможни преходи от това древно ясновидско съзнание до нашето съвременно предметно съзнание, до нашето интелектуално всекидневно съзнание. Трябва да си представим едно постепенно намаляване на старото ясновидско съзнание, трябва да си представим, че при различните народи силите на старото ясновидство постепенно намаляват, че в образите, които така да се каже заставаха пред душите, които още можеха да виждат в духовния свят, се съдържаха все по-малко и по-малко духовни сили; че висшите светове постепенно затвориха своите врати, затвориха ги до там, че за така намалялото ясновидство бяха видими само най-долните степени на духовното действие. Трябва също да си представим, че с времето старото ясновидство угасна за общото човечество и дневният поглед остана ограничен в намиращия се около нас физически свят и в нашите представи за физическите неща.
към текста >>

Всичко, което знаем от по-старите времена и външно, което в нашата епоха се е прибавило от по-новите изследвания, ни показва, когато правилно го разбираме, че е вярно това, което Духовната наука твърди: че именно мисия на египетския народ е било да гледа назад в миналите древни времена, когато ръководещите индивидуалности и личности на този египетски народ са виждали още дълбоко в духовните светове, благодарение на силни ясновидски способности.
Трябва да си представим едно постепенно намаляване на старото ясновидско съзнание, трябва да си представим, че при различните народи силите на старото ясновидство постепенно намаляват, че в образите, които така да се каже заставаха пред душите, които още можеха да виждат в духовния свят, се съдържаха все по-малко и по-малко духовни сили; че висшите светове постепенно затвориха своите врати, затвориха ги до там, че за така намалялото ясновидство бяха видими само най-долните степени на духовното действие. Трябва също да си представим, че с времето старото ясновидство угасна за общото човечество и дневният поглед остана ограничен в намиращия се около нас физически свят и в нашите представи за физическите неща. Комбинирайки тези неща, ние стигнахме след това до нашата днешна наука. Така в нас се разви съвременното съзнание, като старото ясновидство постепенно угаснало именно по различен начин у различните народи. При това египетският народ имаше една твърде особена роля. Всичко, което знаем от по-старите времена и външно, което в нашата епоха се е прибавило от по-новите изследвания, ни показва, когато правилно го разбираме, че е вярно това, което Духовната наука твърди: че именно мисия на египетския народ е било да гледа назад в миналите древни времена, когато ръководещите индивидуалности и личности на този египетски народ са виждали още дълбоко в духовните светове, благодарение на силни ясновидски способности. Сред египетския народ се запази до късни времена една определена по слаба ясновидска способност и една по-слаба сила на душевното устройство, която беше свързана с това ясновидство. Ето защо трябва да кажем: По-късните египтяни чак до последните хилядолетия преди християнското летоброене знаеха от собствена опитност, че освен виждането на обикновения дневен живот съществува и едно друго виждане и това друго виждане позволява на хората да прогледнат в духовния свят, докато обикновеното виждане на дневния живот е свързано с очите и този обикновен дневен живот прибягва до помощта на ума. Обаче те познаваха само най-нисшите образни представи за едно царство, за което можеха да имат възприятия, и си спомняха за техните древни времена, когато техните жреци-мъдреци живееха в една златна епоха на египетската култура и можеха да виждат дълбоко в духовния свят. Това, което в далечното минало е било виждано като тайни на духовните светове, е било запазени у по-старите египтяни с най-голяма благоговейност, с най-дълбока религиозност и най-голяма грижа през хилядолетията, така щото онези, които живееха в по-късната епоха на Египет, макар и да можеха още да виждат в духовните светове, можеха да си кажат приблизително следното: Сега ние още виждаме един нисш духовен свят, знаем, че съществува едно такова виждане на един духовен свят; да се съмняваме в това би било също така умно, както да се съмняваме, че съществува едно външно виждане с очите. Това можеше да си каже египтянинът от по-късните времена.
към текста >>

Както веществата от нашата кръв веднъж са вътре в човешката форма и друг път са разпръснати вън, така и силата на Озирис като мисловна способност е дейна в нас и разпръсната в духовната вселена като Озирис, като сила на Озирис оживяваща и протъкаваща цялата вселена, която влиза в човека също както веществата, които след това съставляват кръвта и костите в тялото на човека.
След като сме били дейни в душата, можем да се обърнем пасивно към резултата на нашето мислене, към нашите мисли и представи. Ние виждаме накрая образа на нашето активно мислене. Както мисленето се отнася към мислите, както дейността за образуването на представите се отнася към самите представи, както дейното се отнася към това, което се получава от дейното и накрая стои преди нас, така се отнася Озирис към Изис. Бихме могли също да кажеш: Дейното ни се явява като един бащин, като един мъжки принцип: принципът на Озирис, принципът на борбата, воюващият принцип, който след това изпълва нашата душа, изпълва я с мисли и чувства. И както човекът стои тук, си казваше древният египтянин, както веществата, които живеят в неговата кръв или образуват неговите кости, не са били винаги в неговата кръв и в неговите кости, а са били разпръснати вън в мировото пространство, както цялото това физическо тяло е едно съчетание на вещества, които могат да бъдат проследени физически, които преминават в човешката форма, докато по-рано са били разпръснати вън във вселената, така е и с мисловната сила, с мисловната способност: тя е в нас сила, способност, която образува представи. Както веществата от нашата кръв веднъж са вътре в човешката форма и друг път са разпръснати вън, така и силата на Озирис като мисловна способност е дейна в нас и разпръсната в духовната вселена като Озирис, като сила на Озирис оживяваща и протъкаваща цялата вселена, която влиза в човека също както веществата, които след това съставляват кръвта и костите в тялото на човека. А в мислите и представите и понятията се вливат тъчащите и живеещите около вселената сили на Изис. Така трябва да си представим първо, че древният египтянин е виждал в своята душа Озирис и Изис. Древното съзнание не можеше да намери никакъв израз за такива представи сред онзи свят, който ни заобикалят тук на земята като сетивен свят. Защото всичко, което ни заобикаля тук, важи именно като сетивен свят, който не можеше да предложи никакви външни символи за свръхсетивния свят. За да добият нещо като един вид език, като един вид писмен израз за такива представи, които са вълнували мощно душата, когато тя си казваше: Силата на Озирис-Изис действува в мене древните египтяни са прибягнали до онази писменност, която небесните тела записват в мировото пространство.
към текста >>

Този човек, който не е външният физически човек, който винаги има подтика да се стреми към духовната светлина, който постоянно е тласкан от скритите сили на Изис, той е, който се явява като земен син не на преминалия в земния свят, а на останалия скрит в духовните светове Озирис.
Обаче за древния египтянин вътре в човека остава като нещо пълно с тайнственост душевната природа, която за човека е пълната с тайнственост природа на Изис. Тя остава, и, прониквайки се с интелектуалната сила, в бъдеще отново ще добие това, от което човекът е произлязъл. Така нещо тайнствено в човека се стреми към това, да възкреси отново Озириса. Силата на Изис е в човешката душа, за да доведе отново човека от това, което той е днес, постепенно при Озирис. И тази сила на Изис прави, щото човекът докато той остава физически човек, да не може да се отдели от физическата сетивна природа, но тя прави, щото, въпреки че човекът остава един външен, физически човек и стои напълно във външния физически свят, той да има в своята вътрешност погледа постоянно насочен към един по-висш Аз, който според всички най-забележителни духове на човечеството стои дълбоко скрит на основата на всички човешки сили. Този човек, който не е външният физически човек, който винаги има подтика да се стреми към духовната светлина, който постоянно е тласкан от скритите сили на Изис, той е, който се явява като земен син не на преминалия в земния свят, а на останалия скрит в духовните светове Озирис. Този невидим човек, човекът на стремежа към по-висшето Себе, беше чувствуван от египетската душа като Хорус, като посмъртно родения син на Озирис. Така древният египтянин поглеждаше с известна тъга към източника Озирис, от който произхожда човекът, но поглеждаше същевременно вътре в душата и казваше: Душата е запазила още нещо от силата на Изис, която самата ражда Хорус, който постоянно има подтика да се стреми към духовните висини. И в тези духовни висини човекът отново намира Озирис. Обаче съвременният човек може да намери отново Озириса по два начина. Египтянинът си казваше: Аз съм излязъл от Озирис и трябва отново да се върна при Озирис.
към текста >>

Ето защо посвещението води до такива сили, чрез които душевните сили могат да изживеят нещо, без да употребяват физическите инструменти, така щото, подобно на това, както след смъртта духовната част на човека гледа надолу към физическото тяло, човекът има пред себе си физическите инструменти.
Ако човек иска да слезе в своите инструменти, той трябва както си представяше древният египтянин да слезе в своята физико-етерна дреха, в етерно-душевното, трябва да се научи да стане независим от силата, от която иначе човекът е зависим в неговата кръв, и след като се е отделил от нея трябва да навлезе в чудните пътища на кръвта. Човек трябва да познае своята висша природа първо физически. Той може да стори това само тогава, когато може да се познае така, че да гледа себе си като един предмет. Човек може да познае един предмет като обект само тогава, когато се намира вън от него. Така и за да познае себе си, той трябва да бъде вън от себе си. Ето защо посвещението води до такива сили, чрез които душевните сили могат да изживеят нещо, без да употребяват физическите инструменти, така щото, подобно на това, както след смъртта духовната част на човека гледа надолу към физическото тяло, човекът има пред себе си физическите инструменти. Така и мистериите на Изис човек трябваше да познае първо своята кръв. Тогава той минаваше през нещо, изпитваше нещо, което най-добре можем да наречем: Стигането до прага на смъртта. Тази беше първата степен на посвещението в тайните на Изис: Човек трябваше да гледа своята кръв, самия себе си като обект, трябваше да се потопи в обвивката, която е инструмент на неговата Изидева природа. Тогава в центровете на посвещението той биваше доведен до две врати, където в образа който изживяваше на собственото си тяло, му се показваше: Така изглежда, когато си обрисуваш някога пред душата това, което става в твоята вътрешност. Двете врати му се показваха там, една затворена врата и една отворена врата.
към текста >>

А това значи: Когато е мрачно и тъмно, въпреки това духовният живот и първичната духовна сила на Слънцето са видими за посветения в тайните на Изис.
Това е изразено отново технически, като се казва: Едва сега човекът се чувствува стигнал до себе си, сега той знае, че е едно духовно същество и знае, че не е вече ограничен в човечеството на външния свят, а проглежда в духовния свят. Защото закон е, че ние гледаме Слънцето само през деня, понеже нощем то ни е закрито от материята. Обаче в духовния свят не съществува никакво подобно закриване. Там човек вижда духовните Същества именно тогава, когато физическите очи са бездействени. Това посвещението в тайните на Изис назовава, като казва: Когато се е пречистил, човек стига до там да гледа духовните Същества лице срещу лице: да вижда Слънцето в полунощ. А това значи: Когато е мрачно и тъмно, въпреки това духовният живот и първичната духовна сила на Слънцето са видими за посветения в тайните на Изис. Така ни е описал пътят към силите на Изис в душата, както са можели да го изминат онези, които още през своя живот на Земята търсеха най-дълбоките сили на душата. След това е имало и по-висши мистерии, които са били същинските мистерии на Озирис. Тогава на човека е ставало фактически ясно, как чрез силата на Изис той стига до онази първична Сила от духовно, от свръхсетивно естество, от която човекът е произлязъл: до Озирис как Озирис изгрява за човешката душа. А когато египтянинът е искал да изрази в една особена писменост, когато искал да обрисува начина, по който Изис се отнася към Озирис, той го е изразявал чрез движението на Слънцето и на Луната по небето, а другите Същества чрез отношенията на другите звезди. При това голямо значение е имал Зодиакът с неговия относителен покой и това, което се движи като планети минавайки пред зодиакалните знаци.
към текста >>

Във всичко, което се разкриваше в това, древният египтянин е виждал начина, как най-добре можеше да изрази в една духовна писменост това, което вълнуваше неговата душа.
Така ни е описал пътят към силите на Изис в душата, както са можели да го изминат онези, които още през своя живот на Земята търсеха най-дълбоките сили на душата. След това е имало и по-висши мистерии, които са били същинските мистерии на Озирис. Тогава на човека е ставало фактически ясно, как чрез силата на Изис той стига до онази първична Сила от духовно, от свръхсетивно естество, от която човекът е произлязъл: до Озирис как Озирис изгрява за човешката душа. А когато египтянинът е искал да изрази в една особена писменост, когато искал да обрисува начина, по който Изис се отнася към Озирис, той го е изразявал чрез движението на Слънцето и на Луната по небето, а другите Същества чрез отношенията на другите звезди. При това голямо значение е имал Зодиакът с неговия относителен покой и това, което се движи като планети минавайки пред зодиакалните знаци. Във всичко, което се разкриваше в това, древният египтянин е виждал начина, как най-добре можеше да изрази в една духовна писменост това, което вълнуваше неговата душа. Той знаеше: От това, което е на Земята, аз не мога да взема нищо, за да изразя, за какво е призван човек, когато следва силата на Изис към Озирис; когато трябва да бъде описано това, то трябва да бъде взето от звездните констелации. Това довеждаше до там, великият мъдрец, който трябва да си представим, че е съществувал в много далечното минало, според мнението на египтяните да има преди всичко най-дълбокия ясновидски поглед в отношението на човечеството към Вселената, което тук само скицирахме, и да изрази до най-висока степен това, което съчетанието на звездите е било по отношение на тези духовни сили и техните процеси и фактите ставащи между тях. Той е изразил това, което е ставало в езика на звездите. Ако например трябваше да се изрази, как Озирис се отнася към Изис, това можеше да се каже на народа само под формата на легенда екзотерично. Но за онези, които биваха въвеждани в посвещението, по-точното отношение е било изразявано чрез отношението на светлината, която излиза от Слънцето, отразена е от Луната, и която минава през чудните отношения от новолунието през четвъртините и стига до пълнолунието.
към текста >>

Хермес е пренесъл звездната писменост отгоре в математиката и геометрията, научил е египтяните да намират в звездите нещо, което става на Земята.
Защото макар и хората да познават твърде малко това в писмеността, ние все пак трябва да го кажем: В съгласните ние имаме изображения на зодиакалните знаци, на това, което е относително и покой. А в отношението на гласните към съгласните ние имаме изображения на отношенията на планетите и на техните подвижни сили към зодиака. Трябва да кажем, че писмеността е била снета от небето. Така са чувствували древните египтяни по отношение на Хермес, чиито учители са били Силите, които са говорели от небето и са възвестявали това, което се изявява в човешките души. Даже нещо повече: Това, което се изявява в човешките дела, даже в целия всекидневен живот, това, което се проявява в изкуството на измерване на полетата, за което бяха необходими математическите науки, геометрията които след това Питагор научи от египтяните -, това древните египтяни са приписвали на Хермес, на мъдростта на Хермес, който във всички земно-пространствени отношения е виждал един вид копия на небесните отношения и е изобразил небесните отношения в звездната писменост. Хермес е пренесъл звездната писменост отгоре в математиката и геометрията, научил е египтяните да намират в звездите нещо, което става на Земята. Ние знаем, че целият египетски живот е свързан с наводненията на реката НИЛ, с това, което реката Нил донасяше от планинските области и го отлагаше, от онези планински области, които се намират на юг от Египет. От това обаче можем да преценим, колко е било необходимо да се знае предварително, кога могат да настъпят тези наводнения на Нил, когато през време на годината могат да се явят необходимите благоприятни условия за тези наводнения. Египтяните са взели изчислението на времето също от звездната писменост на небето. Когато Сириус, звездата на кучето, ставаше видим в знака на Рак, тогава те знаеха: сега скоро Слънцето ще дойде в онзи зодиакален знак, от който слизайки неговите лъчи ще предизвикат на почвата на Нил наводненията. Сириус е бдителят, той възвестява това, което трябва да очакваме.
към текста >>

Обаче ние поглеждаме нагоре през три мирови години към една велика минала епоха, в която нашият най-велик мъдрец е учил своите ученици и последователи това, което ние днес имаме многократно изменено в писмеността, в математиката, в геометрията, в изкуството за измерване на земята, във всички други подходи на нашия живот, също и в астрономията.
След 1460 години следователно всеки път настъпваше фактът, че небесните отношения отново се изравняваха със земните изчисления, като за 1460 години цялата година се е върнала назад. Ако пресметнете това три пъти назад, започвайки от 1322 година преди нашето летоброене, вие ще стигнете нагоре до онзи период, на който египтяните са приписвали тяхната свещена мъдрост, като казваха: в древни времена е съществувало още едно много ясно ясновиждане. С всяка една такава слънчева година, която произвеждаше едно изравнение на земното броене на времето, ясновидската сила е намалявала с една степен. Сега ние живеем в четвъртата степен. Нашата култура е станала вече такава, че ние можем да имаме вече само предания за едно много старо учение. Обаче ние поглеждаме нагоре през три мирови години към една велика минала епоха, в която нашият най-велик мъдрец е учил своите ученици и последователи това, което ние днес имаме многократно изменено в писмеността, в математиката, в геометрията, в изкуството за измерване на земята, във всички други подходи на нашия живот, също и в астрономията. Древният египтянин си казвал един вид: Нашето човешко изчисление ни показва, придържайки се към удобните числа дванадесет пъти по тридесет плюс пет допълнителни дни, как трябва да ни поправи божествено-духовният свят. Защото чрез това, което имаме в нашия ум, ние сме се отчуждили от Озирис и от Изис. Ние не можем да изчисляваме точно годината. Но ние поглеждаме нагоре в един скрит свят, там ни поправят Съществата, които управляват звездите. Така древният египтянин поглеждаше даже за своята хронология като от своята слаба човешка сила, която е свързана с ума, така поглеждаше той към духовните Сили и Същества, които живеят в един скрит свят и поправят според по-дълбоки закони това, което хората имат да прекарат на Земята, съхраняват го и го пазят.
към текста >>

Това казва Духовната наука от това, което тя може да знае.
Защото когато погледнем по-късната египетска култура, ние виждаме, че именно несъвършеното не стои на изходната точка, а в изходната точка на египетската култура стоят духовни откровения, стои една възвишена култура. Ние не трябва да приписваме това, което днес така драговолно се взема като изходна точка на културите, първобитните прости състояния, не можем да ги припишем на първичните състоянията напротив те принадлежат на времената на упадъка, когато великото духовно благо е вече потънало, навлязло е в упадък. Когато някъде намираме култури на варварството, това не са първичните култури, а са култури на упадъка, които са паднали от духовните висини. Без съмнение това отново е нещо, което може да послужи за раздразнение на онази наука, която би искала да опише всички култури така, като че те са произлезли от първобитни състояния, от такива първобитни състояния, каквито днес още виждаме у диваците. Обаче в днешните най-първобитни култури ние имаме култури на упадъка, а в началото на човечеството имаме първични култури, които са вдъхновени непосредствено от духовния свят от ръководещите духовни Същества, които стоят зад външната история. Това казва Духовната наука от това, което тя може да знае. И ние отново можем да запитаме: Влиза ли Духовната наука в противоречие с днешната наука, която стои на висотата на нашата епоха, когато твърди, че отивайки назад в миналото, не стигаме до упадъчни култури, а до високи култури, които след това са навлезли в упадък? В сказката "Какво има да каже Геологията върху възникването на света? " ние показахме, че това не е така по отношение на Геологията. За това, което днес казахме, може да се твърди същото нещо. Дълго е траело времето, когато хората вярваха, че отивайки назад от нашата епоха в миналото, ние се натъкваме на първобитни състояния, каквито днес още съществуват у диваците, а не до възвишени учения.
към текста >>

И ние отново можем да запитаме: Влиза ли Духовната наука в противоречие с днешната наука, която стои на висотата на нашата епоха, когато твърди, че отивайки назад в миналото, не стигаме до упадъчни култури, а до високи култури, които след това са навлезли в упадък?
Ние не трябва да приписваме това, което днес така драговолно се взема като изходна точка на културите, първобитните прости състояния, не можем да ги припишем на първичните състоянията напротив те принадлежат на времената на упадъка, когато великото духовно благо е вече потънало, навлязло е в упадък. Когато някъде намираме култури на варварството, това не са първичните култури, а са култури на упадъка, които са паднали от духовните висини. Без съмнение това отново е нещо, което може да послужи за раздразнение на онази наука, която би искала да опише всички култури така, като че те са произлезли от първобитни състояния, от такива първобитни състояния, каквито днес още виждаме у диваците. Обаче в днешните най-първобитни култури ние имаме култури на упадъка, а в началото на човечеството имаме първични култури, които са вдъхновени непосредствено от духовния свят от ръководещите духовни Същества, които стоят зад външната история. Това казва Духовната наука от това, което тя може да знае. И ние отново можем да запитаме: Влиза ли Духовната наука в противоречие с днешната наука, която стои на висотата на нашата епоха, когато твърди, че отивайки назад в миналото, не стигаме до упадъчни култури, а до високи култури, които след това са навлезли в упадък? В сказката "Какво има да каже Геологията върху възникването на света? " ние показахме, че това не е така по отношение на Геологията. За това, което днес казахме, може да се твърди същото нещо. Дълго е траело времето, когато хората вярваха, че отивайки назад от нашата епоха в миналото, ние се натъкваме на първобитни състояния, каквито днес още съществуват у диваците, а не до възвишени учения. Обаче когато разгледаме изследванията на официалната наука, които проучват нещата ясно и без предразсъдък, какво намираме тогава?
към текста >>

Искам да ви предам буквално някои неща от една по-нова книга "Влиянието на Вавилон върху разбирането на Стария Завет" от Алфред Йеремиас, което ще ни покаже, как и външното изследване постепенно стига до една висока духовна първична култура, която е изпълнена от далновидни теории, и как това, което наричаме варварски култури, трябва да го считаме като упадъчни култури.
В сказката "Какво има да каже Геологията върху възникването на света? " ние показахме, че това не е така по отношение на Геологията. За това, което днес казахме, може да се твърди същото нещо. Дълго е траело времето, когато хората вярваха, че отивайки назад от нашата епоха в миналото, ние се натъкваме на първобитни състояния, каквито днес още съществуват у диваците, а не до възвишени учения. Обаче когато разгледаме изследванията на официалната наука, които проучват нещата ясно и без предразсъдък, какво намираме тогава? Искам да ви предам буквално някои неща от една по-нова книга "Влиянието на Вавилон върху разбирането на Стария Завет" от Алфред Йеремиас, което ще ни покаже, как и външното изследване постепенно стига до една висока духовна първична култура, която е изпълнена от далновидни теории, и как това, което наричаме варварски култури, трябва да го считаме като упадъчни култури. Това се изтъква особено добре в тази нова книга. "Най-древните документи както и целият културен живот на реката Ефрат предполагат едно научно и същевременно религиозно учение, което не черпи своето съществуване само от тайните учения на храмовете, но според което са уредени организациите на държавата, според което право казано се управлява и пази собствеността. Колкото по-далечна е древността, в която можем да погледнем в миналото, толкова по-изключително царува учението; едва с упадъка на древната култура при Ефрат се налагат и проявяват други сили." Това е първото начало на официалната наука, която и тук както можахме да покажем това последния път за Геологията навлиза в пътища, които могат да доведат до съвпадение с това, което Духовната култура има да внесе в съвременната култура. Ако се продължи по-нататък да се върви по тези пътища, учените все повече ще се отклонят от онзи мъртъв образ, който те биха искали да поставят в изходната точка на човешките култури като нещо първобитно, детинско, и ще стигнат до великите индивидуалности, които се явяват толкова по-високо стоящи, защото трябваше да предадат от своите вдъхновения на една още ясновидска култура онова, което във всяка културна дейност имаме като най-велики благодеяния, на които можем да бъдем съпричастници.
към текста >>

Това е първото начало на официалната наука, която и тук както можахме да покажем това последния път за Геологията навлиза в пътища, които могат да доведат до съвпадение с това, което Духовната култура има да внесе в съвременната култура.
Обаче когато разгледаме изследванията на официалната наука, които проучват нещата ясно и без предразсъдък, какво намираме тогава? Искам да ви предам буквално някои неща от една по-нова книга "Влиянието на Вавилон върху разбирането на Стария Завет" от Алфред Йеремиас, което ще ни покаже, как и външното изследване постепенно стига до една висока духовна първична култура, която е изпълнена от далновидни теории, и как това, което наричаме варварски култури, трябва да го считаме като упадъчни култури. Това се изтъква особено добре в тази нова книга. "Най-древните документи както и целият културен живот на реката Ефрат предполагат едно научно и същевременно религиозно учение, което не черпи своето съществуване само от тайните учения на храмовете, но според което са уредени организациите на държавата, според което право казано се управлява и пази собствеността. Колкото по-далечна е древността, в която можем да погледнем в миналото, толкова по-изключително царува учението; едва с упадъка на древната култура при Ефрат се налагат и проявяват други сили." Това е първото начало на официалната наука, която и тук както можахме да покажем това последния път за Геологията навлиза в пътища, които могат да доведат до съвпадение с това, което Духовната култура има да внесе в съвременната култура. Ако се продължи по-нататък да се върви по тези пътища, учените все повече ще се отклонят от онзи мъртъв образ, който те биха искали да поставят в изходната точка на човешките култури като нещо първобитно, детинско, и ще стигнат до великите индивидуалности, които се явяват толкова по-високо стоящи, защото трябваше да предадат от своите вдъхновения на една още ясновидска култура онова, което във всяка културна дейност имаме като най-велики благодеяния, на които можем да бъдем съпричастници. Така ние поглеждаме към онези духове на човечеството, които както Заратустра, така и Хермес ни се явяват така велики, защото първи са дали на човечеството онези най-велики импулси в прадалечното минало, за което египетският мъдрец бе говорил на Солон. Ние поглеждаме нагоре към Хермес или Тот и си казваме: Както Заратустра така и Хермес стои там като една от онези ръководещи индивидуалности на човечеството, към които поглеждайки чувствуваме в самите нас едно повишение на нашите сили, знаейки, че Духът не само е в света, а постоянно се влива в мирови дела, в развитието на човечеството! Свързвайки се с такива духове, ние се чувствуваме укрепени в нашето съществуване, изпълнени с вяра в нашите действия, сигурни в нашата надежда, укрепени в нашето определение като човеци. За такива винаги ще можем да кажем: Към тях поглеждат родените след тях поколения и търсят своето собствено съществуване в даровете на техните душевни сили и познават собствената дейност във вечните произведения на Духа, дело на действуващите с мощен импулс сред човечеството духовни ръководители.
към текста >>

33. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство GA_93 Легендата за храма

СЪЩНОСТТА И ЗАДАЧАТА НА СВОБОДНОТО МАСОНСТВО ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ДУХОВНАТА НАУКА
СЕДМА ЛЕКЦИЯ СЪЩНОСТТА И ЗАДАЧАТА НА СВОБОДНОТО МАСОНСТВО ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ДУХОВНАТА НАУКА /първа лекция/ Берлин, 2 декември 1904 г. Днес искам да направя кратък преглед на ритуалите и ордените на Свободното масонство, както вече казах. Разбира се, аз мога да ви съобщя само най-съществени неща, тъй като цялата област е толкова всеобхватна и толкова много несъществени неща са свързани с нея. Основата на цялото Свободно масонство трябва да се търси в Храмовата легенда при Хирам-Абиф или Адонхирам, за когото аз вече съм говорил във връзка с Розенкройцерския орден./*1/ Всичко, което се нарича тайна и задача на Свободното масонство, е изразено в тази Легенда за храма./*2/ Тук сме въведени в един вид битие или учение за еволюцията на човечеството.
към текста >>

С учудване и възхита гледаме сградите на древния Китай, на вавилонците и асирийците, и знаем, че те са били изградени без знанието на нашата съвременна математика.
Нека да започнем от факта, че свободните масони са били строителите на пирамиди, на мистерийните храмове и на черквите. Лесно ще се убедите – особено, като четете Витрувиус/Vitruvius//*7/ – че начинът, по който преди е била изучавана архитектурата, е бил съвсем по-различен от нашия настоящ метод. По онова време тя не се е изучавала чрез пресмятания, вместо това определени интуиции са били съобщавани посредством символи. Ако вие прочетете в "Луцифер",/*8/ как лемурийците са развивали своята строителна способност, вие ще схванете отчасти начина, по който това изкуство тогава е било практикувано. Не е възможно днес да се строи по този начин. С учудване и възхита гледаме сградите на древния Китай, на вавилонците и асирийците, и знаем, че те са били изградени без знанието на нашата съвременна математика. Ние гледаме чудесния инженерен успех на езерото Моерес в Египет; езеро, което е било изградено за събиране на вода, която при нужда е могла да бъде отклонявана в напоителни канали. Това езеро не е било изградено със съвременната инженерна техника. Чудната акустика в древните сгради е била постигана по начин, който съвременните архитекти не са в състояние да имитират. По онова време хората са били способни да строят посредством интуитивни способности, не чрез рационално разбиране. Целият този вид архитектура е стоял в съотношение с едно познание за Вселената.
към текста >>

34. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/ GA_93 Легендата за храма

Всеки, който желае да изгради тунел трябва, разбира се, преди всичко да е овладял висшата математика.
Чрез това аз наистина ще бъда в положението на един учител, който иска да подготви своите ученици за изграждането на един тунел. Изграждането на един тунел е нещо крайно практично. Някой може с право да каже, че изграждането на тунел е проста работа; човек само трябва да започне да копае от едната страна на планината и дълбае, докато излезе от другата страна. Всеки може да види, че е глупаво да се мисли по този начин. Но в други области на живота това не всеки път се схваща. Всеки, който желае да изгради тунел трябва, разбира се, преди всичко да е овладял висшата математика. След това ще трябва да се научи как това може да бъде направено технически. Без практично инженерно знание, без изкуството да се установи правилното нивелиране, човек не би бил в състояние да поддържа правата посока при изкопаването в планината. Освен това човек би трябвало да знае основните понятия на геологията, на различните скални пластове, направлението на водните течения и жилите на металната руда в планината и т.н. Би било глупаво да се мисли, че някой би могъл да изгради тунел без всичкото това предварително знание или че един обикновен зидар би могъл да прокопае целия тунел. Също така глупаво е, ако някой вярва, че би могъл да започне изграждането на човешкото общество от гледната точка на обикновения живот.
към текста >>

Средновековните свободни масони, които се свързваха с църковниците и се уговаряха как да се строи, не са искали нищо друго, освен така да формират външния живот, че – заедно с готическите катедрали – той да стане отражение на великата духовна структура на Вселената.
За всеки, който разбира въпроса, онова, което върши съвременният социален реформатор е като някой, който откъртва камъни и ги слага един върху друг с вярата, че от всичко това от само себе си ще произлезе къща. Преди всичко трябва да се начертае план на къщата. Същото е, ако някой твърди, че в социалния живот нещата ще станат от само себе си. Не може да се реформира обществото, без се да знаят законите на теософията. Този начин на мислене, който работи според един план, се нарича Свободно масонство. Средновековните свободни масони, които се свързваха с църковниците и се уговаряха как да се строи, не са искали нищо друго, освен така да формират външния живот, че – заедно с готическите катедрали – той да стане отражение на великата духовна структура на Вселената. Да вземем готическата катедрала. Макар че се състои от хиляди отделни детайли, тя е изградена според една единствена идея, много по-всеобхватна, от самата катедрала. За пълната й завършеност трябва божественият живот да потече в нея така, както светлината прониква в нея през многоцветните прозорци. И когато средновековният свещеник е говорил от авмона, така че божествената светлина е проблясвала в сърцата на неговите слушатели, както светлината през цветните прозорци на църквата, то тогава вибрациите, задвижени чрез словото на свещеника са били в хармония с великия божествен живот. И в самата катедрала продължаваше да трепти животът на една такава проповед, родена от духовния живот.
към текста >>

По подобен начин целият външен живот би трябвало да бъде преобразен и стане храм на Земята, като отражение на цялата духовна структура на Вселената.
Да вземем готическата катедрала. Макар че се състои от хиляди отделни детайли, тя е изградена според една единствена идея, много по-всеобхватна, от самата катедрала. За пълната й завършеност трябва божественият живот да потече в нея така, както светлината прониква в нея през многоцветните прозорци. И когато средновековният свещеник е говорил от авмона, така че божествената светлина е проблясвала в сърцата на неговите слушатели, както светлината през цветните прозорци на църквата, то тогава вибрациите, задвижени чрез словото на свещеника са били в хармония с великия божествен живот. И в самата катедрала продължаваше да трепти животът на една такава проповед, родена от духовния живот. По подобен начин целият външен живот би трябвало да бъде преобразен и стане храм на Земята, като отражение на цялата духовна структура на Вселената. Ако се върнем още по-назад във времето, ще открием, че по този начин е мислело човечеството от най-ранни времена. Нека да ви обясня какво искам да кажа чрез един пример. Нашата епоха е времето на хаотичното взаимодействие на едно човешко същество с друго. Всеки индивид преследва своите собствени цели. Тази епоха бе предшествана от друга, епохата на древните свещенически държави.
към текста >>

Това е векът на материализма и неговите хаотични произведения, до които човек стъпка по стъпка е дошъл от по-ранната духовна епоха.
Когато някой се разхождаше по улиците, виждал фасадите на къщите, изградени в стила на манталитета и характера на жителите. Всяка дръжка на вратата изразявала онова, което човекът оформял с обич в унисон със своя дух. Разходете се например в един град като Нюрнберг. Там все още ще откриете основата на онова, което е било някога. И след това, като контраст, помислете за модерната абстракция, която вече няма нищо общо с хората. Това е векът на материализма и неговите хаотични произведения, до които човек стъпка по стъпка е дошъл от по-ранната духовна епоха. Човекът е роден от една природа, която някога е била така оформена от боговете, че всичко вътре в нея съответствало на великия план за света, на великия храм. Имало е някога време, когато не е имало нищо на тази Земя, към което сте можели да погледнете, без да си кажете: – Божествените същества са изградили този храм до степента, в която човешкото физическо тяло било завършено. Тогава по-висшите принципи /психическите сили/ на човешката природа го обзели и чрез това дошли в света безредие и хаос. Желания, страсти и емоции внесли безредие в храма на света, Само когато от собствената воля на човека закон и ред отново биха заговорили по по-възвишен и по-красив начин, както някога боговете при създаването на природата, само когато човекът позволи да се прояви богът вътре в него, за да може като един бог да догради храма – само тогава изгубеният храм отново ще бъде спечелен. Не е правилно да мислим, че само онези, които могат да градят, трябва да правят това.
към текста >>

35. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/. GA_93 Легендата за храма

Целият размах на духовната култура фактически се съдържа в тези три думи.
Свободното масонство с висшите степени може да бъде проследено до старите мистерии, до процедурите, които сме описали и ще опишем до възможната степен в нашата теософия; процедури, които са съществували от предвечни времена и все още съществуват днес и които са запазили висшето свръхсетивно знание за човечеството. Това достъпно за хората свръхсетивно знание, беше предадено на онези, които можеха да придобият възможност да влязат в тези мистерийни центрове като в тях са били развивани известни свръхсетивни сили, даващи им възможност да виждат в свръхсетивния свят. Тези предвечни мистерии – в нашето време те са станали нещо друго и за сега не желаем да говорим за това, – първоначално съдържаха кълновете за всички по-късни духовни култури. Онова, което се представяше в тези пра мистерии не беше това, което съставлява съвременната човешка култура. Ако вие искате да разберете съвременната култура и да се задълбочите в нея, ще откриете, че тя се разделя на три области – областта на мъдростта, областта на красотата и областта на силата. Целият размах на духовната култура фактически се съдържа в тези три думи. Те са известни като трите опорни колони на човешката култура. Те са същото като тримата царе от Гьотевата приказка за "Зелената змия и красивата Лилия"/*8/ – златния цар, сребърният цар и бронзовият цар. Това е свързано с наименованието на Свободното масонство като "Царското изкуство". Днес тези три културни области са отделени една от друга. Мъдростта по същност се съдържа в онова, което ние наричаме наука; красотата по същност е въплътена в онова, което ние наричаме изкуство; а онова, което в Свободното масонство се нарича сила се съдържа в регулирания и организиран социален живот на хората в държава.
към текста >>

От друга страна вие също знаете, че тези символи са свързани – и аз специално подчертавам това, – с двата велики потока, протичащи през целия свят и издигащи се до най-висшата духовна област; които потоци ние срещаме като закон за полярността също и в силата на мъжкото и женското естество./*14/ Вътре в тази култура, която ние ще разглеждаме, свещеническият принцип е изразен в масонска терминология, като женски принцип в духовната област – в онази духовна област, която е най-тясно свързана с културната еволюция.
Най-добре ще разберем какво лежи в основата на легендата, ако си припомним един символ на някои масонски общества, символ днес криворазбран по възможно най-грубия начин. Това е символ, взет от сексуалния живот. Абсолютната истина е, че точно това, което принадлежи към най-дълбоките тайни на Свободното масонство има символи, взети от сексуалния живот и че мнозина хора, които се опитват да тълкуват такива символи днес, следват само собствените си мръсни фантазии, когато те разбират тези символи в духовно нечист смисъл. Твърде вероятно е, че тълкуването на тези сексуални символи ще играе немалка роля в идващите времена, и че точно това в близко време ще покаже, опасното състояние, в което великите древни тайни на Свободното масонство са изпаднали днес и от друга страна, колко е необходимо понастоящем да се запази недокосната и свещена чистата благородна и дълбока основа на масонските символи. Онези от вас, които на Общото събрание са чули моята последна лекция/*13/ знаят, че истинското първоначално значение на тези символи е свързано с причината, която доскоро не позволяваше на жени да стават свободни масони и защо доскоро по тези въпроси се говореше отделно на мъжете и на жените. От друга страна вие също знаете, че тези символи са свързани – и аз специално подчертавам това, – с двата велики потока, протичащи през целия свят и издигащи се до най-висшата духовна област; които потоци ние срещаме като закон за полярността също и в силата на мъжкото и женското естество./*14/ Вътре в тази култура, която ние ще разглеждаме, свещеническият принцип е изразен в масонска терминология, като женски принцип в духовната област – в онази духовна област, която е най-тясно свързана с културната еволюция. Господството на свещениците, жреците е изразено чрез женския принцип. От друга страна, мъжкият принцип е всичко онова, което се противопоставя на това свещеническо господство, обаче по такъв начин, че този опонент не по-малко трябва да се счита като представител на най-свещения, най-благородния, най-великия и най-духовния принцип в света. И така има два потока, с които трябва да боравим: Един женски и един мъжки поток. Свободните масони възприемат Авел като представляващ женския поток, Каин – мъжкия. Тук идваме до основната мисъл на Свободното масонство, която наистина е стара, много стара.
към текста >>

Какво ползва моето знание, ако някое юридическо тяло, чрез своя официален представител прокламира истината на математиката?
Всеки, който иска да събуди в себе си силата на Граала, не ще спечели нищо, ако се обърне към официалната църква, там да му кажат нещо. Всъщност той трябва да събуди тази сила у себе си, без да задава много въпроси. Човекът започва от смътното съзнание и напредва през съмнението до силата. Това странстване на душата е изразено в лицето на Парсифал, който търси Светия Граал. Това е едно от множеството дълбоки значения на фигурата на Парсифал. Какво ползва моето знание, ако някое юридическо тяло, чрез своя официален представител прокламира истината на математиката? Ако аз искам да се науча да разбирам математиката, трябва да уча и самият аз да придобия разбиране за нея. И от каква полза би било, ако едно юридическо тяло притежава властта над кръста? /*23/. Искам ли да използвам силата на кръста, овладяването на онова, което е живо, то аз трябва да го постигна сам за себе си. Никой не може да ми го каже, или да ми го съобщи с думи; най-многото, може да ми покаже светещия символ на Граала, ала това не може да бъде изказано в една интелектуална формула. Първото прилагане на този средновековен окултизъм следователно е онова, което се появи в много различни движения в Европа: стремежът към индивидуалност в религията, бягството от твърдата единна структура на църковната организация.
към текста >>

Ако аз искам да се науча да разбирам математиката, трябва да уча и самият аз да придобия разбиране за нея.
Всъщност той трябва да събуди тази сила у себе си, без да задава много въпроси. Човекът започва от смътното съзнание и напредва през съмнението до силата. Това странстване на душата е изразено в лицето на Парсифал, който търси Светия Граал. Това е едно от множеството дълбоки значения на фигурата на Парсифал. Какво ползва моето знание, ако някое юридическо тяло, чрез своя официален представител прокламира истината на математиката? Ако аз искам да се науча да разбирам математиката, трябва да уча и самият аз да придобия разбиране за нея. И от каква полза би било, ако едно юридическо тяло притежава властта над кръста? /*23/. Искам ли да използвам силата на кръста, овладяването на онова, което е живо, то аз трябва да го постигна сам за себе си. Никой не може да ми го каже, или да ми го съобщи с думи; най-многото, може да ми покаже светещия символ на Граала, ала това не може да бъде изказано в една интелектуална формула. Първото прилагане на този средновековен окултизъм следователно е онова, което се появи в много различни движения в Европа: стремежът към индивидуалност в религията, бягството от твърдата единна структура на църковната организация. Вие ясно можете да схванете, до каква степен тази склонност е подчертана в "Парсифал" на Волфрам фон Ешенбах/*24/.
към текста >>

В бъдеще машините ще бъдат карани не само чрез вода и пара, а и чрез духовна сила, чрез духовна моралност.
Може би вие знаете, че Кеели изнамери един мотор/*29/, който върви, само когато самият той присъстваше. Той не мамеше хората с това; защото той притежаваше в себе си тази движеща сила, която произхожда от душата и може да задвижва машини. Една действаща сила, която може да бъде само морална, това е идеята на бъдещето; тя е най-важната сила, с която културата трябва да бъде проникната, в противен случай ще разруши сама себе си. Механичното и моралното трябва взаимно да се проникнат, понеже механичното без моралното е едно нищо. Днес ние сме застанали съвсем близо до тази граница. В бъдеще машините ще бъдат карани не само чрез вода и пара, а и чрез духовна сила, чрез духовна моралност. Тази сила се символизира чрез знака Тау и вече поетично бе символизирана в образа на Светия Граал./*30/ Както човекът вече не е зависим само да ползва това, което природата доброволно му предоставя, а оформя и трансформира природата; както той е станал майстор на онова, което е неживо, така ще стане и майстор, изграждащ живото. Като нещо, което трябва да бъде победено, стои старият сексуален символ в началото на Свободното масонство. Като един обрасъл с мъх, отцепен от скалата отломък, поставен до една красиво изработена скулпторна статуя изглежда старият сексуален символ на Свободното масонство, сравнен с новия символ на бъдещето масонство. Онези, които до известна степен са били посветени в царското изкуство, са знаели това. Гьоте например е изразил това великолепно в епизода с Хомунколус във втората част на «Фауст».
към текста >>

В едно свободно, напълно свободно човешко творчество, в една взаимна дейност на мъжа и жената за изграждането на великата духовна същност на човечеството.
Който не разбере тази дълбока идея в масонството, няма да има никаква представа, какво означава тази престилка. В тесен смисъл човек не би могъл да свърже престилката със Свободното масонство. Следователно от една страна ние имаме преодоляването на природното чрез свободния творчески дух, а от друга разделянето посредством ръкавиците. Накрая ще можем да свалим също и ръкавиците, след като се преодолее нисшето природно, с прилагане на непосредствено свободните духовни сили и на двата пола. Едва тогава наистина окончателно ще се преодолее онова, което се проявява днес в сексуалността. В едно свободно, напълно свободно човешко творчество, в една взаимна дейност на мъжа и жената за изграждането на великата духовна същност на човечеството. Ръкавиците няма вече да са нужни, защото те свободно ще са в състояние да протягат ръце един към друг, защото тогава дух ще говори на дух, а не чувственост на чувственост. Това е великата идея на бъдещето. Ако някой днес иска да се свърже с древното масонство, той само тогава ще бъде на висотата на масонското мислене относно изграждане бъдещето на човечеството, ако работи в този дух и независимо от онова, което Орденът е бил в античността, разбира това, което времената изискват от нас. Ако стане възможно да се постигне разбиране за онова, което се нарича тайната на царското изкуство, то бъдещето безсъмнение ще ни доведе до възраждане на старото добро и чудесно, но западнало днес Свободно масонство. Един от начините, по който окултизмът ще проникне в човечеството, ще бъде чрез възроденото Свободно масонство.
към текста >>

36. Розенкройцерството GA_98 Природни и духовни същества

Единственият начин да се мисли несетивно в европейските страни, е математиката.
Тук то означава определено усвояване на представи и понятия, което се нарича несетивно мислене. Цялото мислене на обикновения човек е свързано с външната сетивност. Разгледайте всичко, което изживявате от сутрин до вечер и премахнете мислено всичко, което сте видели или чули външно. За повечето хора тогава остава или много малко, или съвсем нищо. Но когато човек иска да тръгне по пътя към висшите светове, трябва да свикне да може да мисли също и тогава, когато изворът на неговото мислене лежи само в неговата собствена душевност, без връзка с външния свят. Единственият начин да се мисли несетивно в европейските страни, е математиката. Детето учи, че две по две е четири, най-напред опирайки се на външното наблюдение, с пръстите или с други предмети и на ужасните сметачни машини. Но човекът не стига в тази област до удовлетворителен резултат, докато не може да си създаде тези представи без патериците на външното наблюдение. Един кръг никога не може да се види във външната действителност, кръгове, които се начертават на дъската, са наредени една до друга купчинки тебешир. Едва мисловният кръг е точен. Кръгът трябва да се конструира в духа, човек трябва да може да мисли за кръга.
към текста >>

Несетивно мислене при хората днес може да се срещне само в областта на математиката и геометрията.
Детето учи, че две по две е четири, най-напред опирайки се на външното наблюдение, с пръстите или с други предмети и на ужасните сметачни машини. Но човекът не стига в тази област до удовлетворителен резултат, докато не може да си създаде тези представи без патериците на външното наблюдение. Един кръг никога не може да се види във външната действителност, кръгове, които се начертават на дъската, са наредени една до друга купчинки тебешир. Едва мисловният кръг е точен. Кръгът трябва да се конструира в духа, човек трябва да може да мисли за кръга. Несетивно мислене при хората днес може да се срещне само в областта на математиката и геометрията. Но за повечето хора това не е достъпно и затова се споменава само за сравнение. Най-доброто средство да си усвоим несетивно мислене е самата антропософия, понеже човекът чува за неща, които не е виждал. Това, което хората изучават тук, че човекът се състои от физическо, етерно и астрално тяло, или че самата Земя е преминала през различни състояния, не можете да го видите. Само когато напрегнем мисленето и съзрем вътрешната логика на нещата, можем да разберем тези неща с обикновената логика, ако искаме да се поставим в тази всеобхватна област на логиката. Казват ли хората днес, че не могат да разберат това, причината не е, че те не са ясновиждащи, а че не искат да приложат логиката на разбирането.
към текста >>

Каквото духовната наука представя, е истински конкретно плодоносното в живота.
Само когато напрегнем мисленето и съзрем вътрешната логика на нещата, можем да разберем тези неща с обикновената логика, ако искаме да се поставим в тази всеобхватна област на логиката. Казват ли хората днес, че не могат да разберат това, причината не е, че те не са ясновиждащи, а че не искат да приложат логиката на разбирането. Резултатите от ясновиждането могат да бъдат разбрани с обикновената логика и само за изследването на тези неща е необходимо ясновидството. Това, което се намира в антропософията, е единствено логичното за теоретическия и практическия живот. Това, което хората обясняват по материалистически начин за свръхсетивните неща, е нелогично. Каквото духовната наука представя, е истински конкретно плодоносното в живота. Когато разглеждаме принципа за възпитанието от гледната точка на антропософския мироглед и от гледната точка на материалистическата нагласа, можем да направим едно сравнение. В първия случай се казват неща за развиващия се човек, които външно не могат да се видят. Но е така, че именно вътре в тях е дадено действителното, реалното, конкретното. Днешният мироглед не разбира развиващото се дете. Едва когато се вземе под внимание цялото същество на човека, не само да се наблюдава външно, се научаваме да поставяме в света пълнотата на човешкото същество.
към текста >>

Във висшите светове ние трябва сами да намерим правилния път чрез духовна сила, иначе там навлизаме във все по-заплетени лабиринти, ако не сме се научили да отличаваме илюзия от действителност.
Този сигурен водач ни предпазва от всички заблуждения. Без него никога не можем да се научим да различаваме илюзия от действителност и затова взимаме всяка илюзия за астрална действителност. Тук, във физическия свят, е лесно да се отличават заблуди от действителности. Защото външните неща ни коригират. Когато например сте тръгнали по една погрешна улица, не стигате до правилното място. Във висшите светове ние трябва сами да намерим правилния път чрез духовна сила, иначе там навлизаме във все по-заплетени лабиринти, ако не сме се научили да отличаваме илюзия от действителност. Чрез обучението в розенкройцерски смисъл можем да се научим. Второто при розенкройцерското обучение е имагинативното познание, познанието в картинни образи. Това е първата степен на изживяването при преминаване от физическия в духовния свят. В последните думи на втората част от «Фауст» Гьоте дава лайтмотива, като казва: «Всичко преходно е само сравнение».14 Когато започнем да виждаме заобикалящото ни като духовни образи, тогава навлизаме в света на имагинациите. В школите на розенкройцерите, но също и още в по-ранни школи, е правен опит да се обясни принципът на развитието в различните царства.
към текста >>

37. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 22 май 1907 г. Нова форма на мъдрост. GA_99 Теософия на розенкройцерите

През 1459 година висшата духовна индивидуалност, въплътила се в човешката личност, носеща пред очите на света името Християн Розенкройцер първоначално се явява на тесен кръг посветени ученици в качеството на учител.
И ето, колкото малко го касае ученикът, който сега учи елементарната геометрия това, в какъв начин Евклид за първи път е дал на човечеството, толкова малко и нас ще ни касае това, как се е развивало в историята така нареченото розенкройцерство. И по същия начин, както ученикът изучава сегашната геометрия от самия предмет, така и ние ще разгледаме тази розенкройцерска мъдрост сама по себе си. Този, който познава историята и то външната история на розенкройцерството, както е отразена в литературата, той знае много малко за истинското съдържание на розенкройцерската теософия. Това, което се явява тази теософия, започвайки от 14 столетие живее като истински предмет независимо от нейната история, по същия начин, както геометрията е истинска и познаваема независимо от историята на тази наука и нейното постепенно установяване. За това само бегло ще посочим някои исторически факти, които следва да се знаят. През 1459 година висшата духовна индивидуалност, въплътила се в човешката личност, носеща пред очите на света името Християн Розенкройцер първоначално се явява на тесен кръг посветени ученици в качеството на учител. Християн Розенкройц бил издигнат в строгото затворено духовно братство Fraternitas Lapidis aurei /Братство на увития с рози кръст/ в сан Egues Lapidis aurei, т.е. Рицар на златния камък. В следващите лекции ще ни стане по-ясно какво означава това. Тази висока духовна индивидуалност, която влязла във физическата сфера във външната личност Християн Розенкройц, винаги е оставала лидер и учител на розенкройцерското течение "в същото тяло", както казват в окултизма. Значението на израза "винаги остава в същото тяло" също ще стане ясно в близките занятия, когато ще говорим за съдбата на хората след смъртта.
към текста >>

Тази висока духовна индивидуалност, която влязла във физическата сфера във външната личност Християн Розенкройц, винаги е оставала лидер и учител на розенкройцерското течение "в същото тяло", както казват в окултизма.
За това само бегло ще посочим някои исторически факти, които следва да се знаят. През 1459 година висшата духовна индивидуалност, въплътила се в човешката личност, носеща пред очите на света името Християн Розенкройцер първоначално се явява на тесен кръг посветени ученици в качеството на учител. Християн Розенкройц бил издигнат в строгото затворено духовно братство Fraternitas Lapidis aurei /Братство на увития с рози кръст/ в сан Egues Lapidis aurei, т.е. Рицар на златния камък. В следващите лекции ще ни стане по-ясно какво означава това. Тази висока духовна индивидуалност, която влязла във физическата сфера във външната личност Християн Розенкройц, винаги е оставала лидер и учител на розенкройцерското течение "в същото тяло", както казват в окултизма. Значението на израза "винаги остава в същото тяло" също ще стане ясно в близките занятия, когато ще говорим за съдбата на хората след смъртта. Мъдростта, за която говорим сега, до втората половина на 18 столетие се е пазила в тесен кръг на братството от външния екзотеричен свят. През 18 век това братство приело мисията да внесе по духовен път в културата на Централна Европа нещо от своята езотерика, и за това ние виждаме как във външната култура се появява нещо, което на пръв поглед ни се струва екзотерично, но всъщност се явява не нещо различно от външен израз на езотеричната мъдрост. В течение на векове се намирали хора, които се стараели по всякакъв начин да проникнат в дълбините на тази мъдрост, която ние наричаме розенкройцерска, но не им се отдало. Така Лайбниц усърдно се опитвал да се приближи до източника на тази мъдрост.
към текста >>

Да се намери духовна истина непосредствено във висшите светове не може нито един човек, който не притежава във висша степен духовни способности т.е.
Първият от тези два факта отношението на ученика към учителя, и във връзка с това отношение трябва да разгледаме две неща. Първо, ние ще обсъдим това, което се нарича ясновидство, второ това, което наричат вяра в авторитета. Под "ясновидство" всъщност казано, това не е най-доброто наименование се разбира не само духовното виждане, а и духовен слух /чуване/. В последните две е източникът на всяка мъдрост, която иска да ни научи на скритата мъдрост на света, и от някой друг източник не могат да произлязат истински знания за духовните светове. В методът на розенкройцерите има, обаче, съществена разлика между откриване на духовните истини и разбирането им. Да се намери духовна истина непосредствено във висшите светове не може нито един човек, който не притежава във висша степен духовни способности т.е. не е ясновидец. Ясновидството е необходима предпоставка за откриване на духовни истини. Но всичко това е за откритието, тъй като досега и още дълго в бъдеще никое истинско розенкройцерство не е учило и няма екзотерично да учи на нищо такова, което не би било възможно да се разбере на обикновения и общ за всички хора логически разум. Ако срещу розенкройцерската форма на теософията издигнат този аргумент, че тя изисква да има разбиране за ясновидство, то това не е вярно. Който не успее да обхване мъдростта на розенкройцерството със своето мислене, той все още недостатъчно е развил логическия разум.
към текста >>

Учителят-розенкройцер не желае да бъде със своите ученици в различно отношение от тези, в които се намира математикът и този, който изучава математиката.
Източникът на устойчивостта на тази мъдрост пред всякакви научни опровержения се намира в самата нея. При това истинско разбиране на съвременната наука не това дилетантско разбиране, което се среща понякога и у професорите в университетите, а разбирането, действащо независимо от различни абстрактни теории и материални фантазии, които строго стоят на основата на фактите и не слизат от нея,такова разбиране черпи едно след друго доказателства в полза на розенкройцерските духовни истини именно от науката. Втората важна черта на розенкройцерската мъдрост в смисъла на отношенията между учител и ученик се явява това, че тук има съществено различие от другите посвещения на ученика пред неговия "гуру", източния учител. Това, как гледа ученикът на своя гуру, по никакъв начин не може да бъде свързано с вярата в авторитета в мъдростта на розенкройцерите. Ще ви обясня това с един пример от обикновения живот. Учителят-розенкройцер не желае да бъде със своите ученици в различно отношение от тези, в които се намира математикът и този, който изучава математиката. Може ли да се говори за това, че изучаващият математиката следва своя учител по силата на вярата в авторитета? Не. Може ли да се говори за това, че изучаващият математиката не се нуждае от учител? Много биха отговорили: да,защото нали е възможно, вероятно, да се самообразова, опирайки се на добри книги. Но в такъв случай само пътя е друг, о този когато учител и ученик са един срещу друг. И, по принцип, така, разбира се, може да бъде.
към текста >>

Може ли да се говори за това, че изучаващият математиката следва своя учител по силата на вярата в авторитета?
При това истинско разбиране на съвременната наука не това дилетантско разбиране, което се среща понякога и у професорите в университетите, а разбирането, действащо независимо от различни абстрактни теории и материални фантазии, които строго стоят на основата на фактите и не слизат от нея,такова разбиране черпи едно след друго доказателства в полза на розенкройцерските духовни истини именно от науката. Втората важна черта на розенкройцерската мъдрост в смисъла на отношенията между учител и ученик се явява това, че тук има съществено различие от другите посвещения на ученика пред неговия "гуру", източния учител. Това, как гледа ученикът на своя гуру, по никакъв начин не може да бъде свързано с вярата в авторитета в мъдростта на розенкройцерите. Ще ви обясня това с един пример от обикновения живот. Учителят-розенкройцер не желае да бъде със своите ученици в различно отношение от тези, в които се намира математикът и този, който изучава математиката. Може ли да се говори за това, че изучаващият математиката следва своя учител по силата на вярата в авторитета? Не. Може ли да се говори за това, че изучаващият математиката не се нуждае от учител? Много биха отговорили: да,защото нали е възможно, вероятно, да се самообразова, опирайки се на добри книги. Но в такъв случай само пътя е друг, о този когато учител и ученик са един срещу друг. И, по принцип, така, разбира се, може да бъде. И по същия начин може да се открият всички духовни истини от всеки човек, който се издигне на известна степен в ясновидството, но всеки ще каже, че е неразумно да се постигат целите по окултен път.
към текста >>

Не. Може ли да се говори за това, че изучаващият математиката не се нуждае от учител?
Втората важна черта на розенкройцерската мъдрост в смисъла на отношенията между учител и ученик се явява това, че тук има съществено различие от другите посвещения на ученика пред неговия "гуру", източния учител. Това, как гледа ученикът на своя гуру, по никакъв начин не може да бъде свързано с вярата в авторитета в мъдростта на розенкройцерите. Ще ви обясня това с един пример от обикновения живот. Учителят-розенкройцер не желае да бъде със своите ученици в различно отношение от тези, в които се намира математикът и този, който изучава математиката. Може ли да се говори за това, че изучаващият математиката следва своя учител по силата на вярата в авторитета? Не. Може ли да се говори за това, че изучаващият математиката не се нуждае от учител? Много биха отговорили: да,защото нали е възможно, вероятно, да се самообразова, опирайки се на добри книги. Но в такъв случай само пътя е друг, о този когато учител и ученик са един срещу друг. И, по принцип, така, разбира се, може да бъде. И по същия начин може да се открият всички духовни истини от всеки човек, който се издигне на известна степен в ясновидството, но всеки ще каже, че е неразумно да се постигат целите по окултен път. Също така неразумно би било да се заявява: източникът на всички духовни истини трябва да се намира вътре в мен.
към текста >>

Другата по отношение на теософията към всеобщата духовна култура.
Така е и с цялото окултно развитие в розенкройцерския смисъл. Учителят това е приятел, съветник, който първи изживява окултния опит и дава на своя ученик да го изживее. И ако такъв опит е даден, то за неговото приемане авторитети са необходими толкова малко, както за възприятието на математическото твърдение: сумата от ъглите в един триъгълник е равна на 180° градуса. Авторитетът в розенкройцерството не е авторитет в неговия смисъл, а по-скоро това, което е необходимо за съкращаване на пътя към висшите истини. Това едната страна. Другата по отношение на теософията към всеобщата духовна култура. От това, което ще чуете тук в близките дни, ще разберете, че духовната мъдрост може непосредствено да се влива в практическия живот. Ние не поднасяме някаква система, която може да се прилага само на теория, а даваме нещо полезно за разбирането на дълбоките основи на нашето съвременно мирово познание и за проникване в духовните истини на нашия ежедневен живот. Розенкройцерската мъдрост трябва да проникне не само в главата и не само в сърцето, а и в ръцете, в нашите професионални навици, в това, което човек прави ежедневно. Това не е сантиментално съчувствие, това е самоизработване способността да се действа всред всеобщото служене на човечеството. Представете си, че би възникнало общество, което би имало за цел единствено братството на всички хора и не би правило нищо, освен само да проповядва братство.
към текста >>

От това, което ще чуете тук в близките дни, ще разберете, че духовната мъдрост може непосредствено да се влива в практическия живот.
Учителят това е приятел, съветник, който първи изживява окултния опит и дава на своя ученик да го изживее. И ако такъв опит е даден, то за неговото приемане авторитети са необходими толкова малко, както за възприятието на математическото твърдение: сумата от ъглите в един триъгълник е равна на 180° градуса. Авторитетът в розенкройцерството не е авторитет в неговия смисъл, а по-скоро това, което е необходимо за съкращаване на пътя към висшите истини. Това едната страна. Другата по отношение на теософията към всеобщата духовна култура. От това, което ще чуете тук в близките дни, ще разберете, че духовната мъдрост може непосредствено да се влива в практическия живот. Ние не поднасяме някаква система, която може да се прилага само на теория, а даваме нещо полезно за разбирането на дълбоките основи на нашето съвременно мирово познание и за проникване в духовните истини на нашия ежедневен живот. Розенкройцерската мъдрост трябва да проникне не само в главата и не само в сърцето, а и в ръцете, в нашите професионални навици, в това, което човек прави ежедневно. Това не е сантиментално съчувствие, това е самоизработване способността да се действа всред всеобщото служене на човечеството. Представете си, че би възникнало общество, което би имало за цел единствено братството на всички хора и не би правило нищо, освен само да проповядва братство. Това не би било розенкройцерство, тъй като розенкройцерът казва; представи си човек, който си е счупил крака и лежи пред теб на улицата.
към текста >>

Логиката е една и съща в математиката, във философията и в практическия живот.
Три полуокръжни канала е такъв физически орган като носа. Всичките носове се различават един от друг, но вие можете да намерите сходство между носовете на родители и деца. Ако вие бихте могли да видите тези три каналчета, то бихте открили, че тук има също такива разлики и сходства, както при носовете, и че човек може по тези каналчета да прилича на майката или на бащата. Не се онаследява дълбоко духовното, вечното, което преминава през човешките въплъщения. За основата на това, което наричаме талант, характерните способности, им служи не мозъка на човека. Логиката е една и съща в математиката, във философията и в практическия живот. Различията в способностите стават ясни когато логиката започва да се прилага в области, които имат свой орган на познание, например, тези три полуокръжни канала. Така способността към математиката особено се проявява точно в тези хора, в които са развити тези органи. За пример може да послужи семейството на Бернули, което е давало добри математици един след друг. Индивидуалността може да понесе на земята колкото си иска музикални или други способности, но ако нужните зародиши ги няма по рождение в човешкото тяло, което може да и даде необходимите и форми и органи, тези способности не се развиват. И така, вие виждате, че е невъзможно физически да се опознае света, ако вие не познавате, как той е бил създаден.
към текста >>

Така способността към математиката особено се проявява точно в тези хора, в които са развити тези органи.
Ако вие бихте могли да видите тези три каналчета, то бихте открили, че тук има също такива разлики и сходства, както при носовете, и че човек може по тези каналчета да прилича на майката или на бащата. Не се онаследява дълбоко духовното, вечното, което преминава през човешките въплъщения. За основата на това, което наричаме талант, характерните способности, им служи не мозъка на човека. Логиката е една и съща в математиката, във философията и в практическия живот. Различията в способностите стават ясни когато логиката започва да се прилага в области, които имат свой орган на познание, например, тези три полуокръжни канала. Така способността към математиката особено се проявява точно в тези хора, в които са развити тези органи. За пример може да послужи семейството на Бернули, което е давало добри математици един след друг. Индивидуалността може да понесе на земята колкото си иска музикални или други способности, но ако нужните зародиши ги няма по рождение в човешкото тяло, което може да и даде необходимите и форми и органи, тези способности не се развиват. И така, вие виждате, че е невъзможно физически да се опознае света, ако вие не познавате, как той е бил създаден. Не в оттегляне от физическия свят вижда розенкройцерът своята задача. Това би било съвършенно неправилно, тъй като неговата задача точно е одухотворение на света.
към текста >>

38. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 май 1907 г. Механизъм на действието на кармата. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Така ние виждаме че в семейство Бернули са се въплътили осем видни математика.
За да бъде математик, е нужен не особен строеж на мозъка, както много предполагат. Мисленето, логиката при математиците са същите, както при другите. Всичко зависи от трите полуокръжни канала в ухото, които са разположени един спрямо друг, така, че приемат посоките на трите пространствени измерения. Особеното им развитие обуславя математическия талант. Това е физически орган, който би трябвало да се унаследява. Така ние виждаме че в семейство Бернули са се въплътили осем видни математика. Така и човекът с висок морал, който иска да реализира своя морален дар, се нуждае от такава двойка родители, която би му предала по наследство подходящо физическо тяло. И той ще има такива родители защото той се явява такава индивидуалност, а не някаква друга. Индивидуалността сама си избира родителите, макар че при това е ръководена от висши същества. Има хора, които няма да се съгласят с тези факти от позицията на майчината любов. Те се страхуват, че ще изгубят нещо, ако детето унаследи едни или други качества не от майката.
към текста >>

По този начин, от духовна гледна точка тази любов се оказва създадена до времето предшестващо раждането, и се основава на взаимност.
Индивидуалността сама си избира родителите, макар че при това е ръководена от висши същества. Има хора, които няма да се съгласят с тези факти от позицията на майчината любов. Те се страхуват, че ще изгубят нещо, ако детето унаследи едни или други качества не от майката. Но правилното разбиране, само задълбочава чувството на майчината любов, показвайки, че още преди прераждането, даже до зачатието е съществувала любов, която е довела детето при майката. Детето още преди раждането насочва своята любов към майката, за това майчината любов това е взаимно чувство. По този начин, от духовна гледна точка тази любов се оказва създадена до времето предшестващо раждането, и се основава на взаимност. Често мислят, че човекът се подчинява на ненарушим закон на кармата, с който нищо не можеш да направиш. За обяснение действието на този закон ще направим сравнение от ежедневния живот. В счетоводната книга на търговеца има графа за записване на приходи и разходи. Когато той сравнява едното с другото, то в равносметката се изразява състоянието на неговите дела. Състоянието на делата се подчинява на неумолимия закон на смятането на прихода и разхода.
към текста >>

Това е най-хубавия дар от Духовната наука.
И, мислейки за закона на кармата, трябва винаги да се помни не само за миналото, а и за бъдещето. Ние пазим в себе си следствията на нашите минали действия, и не сме роби на миналото, но господари на бъдещето. Ако желаем добре да уредим нашето бъдеще, на нас ни е необходимо да внесем в книгата на живота по възможност благоприятни за това позиции. Велика сила е тази мисъл знанието за това, че нито една наша постъпка не е напразно, че всичко има своето влияние върху бъдещето. За това закона така действа и не ни подтиска, а ни изпълва с прекрасна надежда. Това е най-хубавия дар от Духовната наука. Законът на кармата ни дарява радост, тъй като благодарение на него ние можем да погледнем бъдещето. Той ни дава задача да действаме в духа на този закон, в него няма нищо такова, което може да ни натъжи, нищо, което би могло да придаде на света песимистична окраска. Той ни окрилява в работата ни над развитието на Земята. Ето в какви чувства трябва да се излива знанието за закона на кармата. Когато човек страда, често казват: той е заслужил своите страдания, той трябва да изтърпи своята карма, ако аз започна да му помагам, то ще навляза в чуждата карма.
към текста >>

И няма никакво разногласие между правилното разбраната християнска езотерика и правилно разбраната Духовна наука.
Някой, който е по-силен е в състояние да помогне на десет или сто човека, а най-силния може да помогне на безкрайно много хора. Това съвсем не противоречи на принципа на кармичните връзки. Именно благодарение на надеждността на закона за кармата ние знаем, че тази помощ действително засяга съдбата на хората. Известно е, че на човечеството действително му е била необходима помощ, когато индивидуалността на Христос се въплътила на Земята. Кръстната смърт на Спасителя, на централното същество, станала помощта, която навлиза в кармата на безбройното множество хора. И няма никакво разногласие между правилното разбраната християнска езотерика и правилно разбраната Духовна наука. Ние откриваме дълбокото съзвучие между техните закони, и нищо не ни принуждава да се откажем от принципа на спасението. Още по-дълбоко ще навлезем в закона на кармата, ако преминем към развитието на човечеството и към развитието на Земята. Ние посочихме редица факти, които трябва да ни доведат до разбиране закона на кармата. Ние по-добре ще разберем още нещо, ако преминем самата еволюция на човечеството, и то не само на Земята, а и на другите планети, явяващи се другите въплъщения на нашата Земя. Тук ще открием някои допълнения към закона на кармата, обръщайки се към най-далечните времена и едновременно гледайки в най-далечното бъдеще.
към текста >>

39. 14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение? GA_99 Теософия на розенкройцерите

За да може да се премине, са необходими седмици, месеци в усещане на това, което чувства човек, когато е принуден не само да търпи болката и страданието от живота, но и да вижда, как най-святото неговата духовна същност се обсипва с насмешки и издевателство.
Втората степен бичуването преминава, вглъбявайки се в това, което чувства човек, когато от всички страни върху него се стоварват болка и бичуващи удари на живота. Човек трябва да устои, да събере сила пред лицето на всички жизнени страдания и да ги понесе. Това е второто основно чувство, което е нужно да се изпита. Външното чувство, което му съответства,то безпокойство, потръпване на всички части на външното тяло, а много по-вътрешният му израз е това, че човек вижда как го бичуват отначало по време на сън, по-късно като видение. След нея следва трета степен полагане на трънения венец. За да може да се премине, са необходими седмици, месеци в усещане на това, което чувства човек, когато е принуден не само да търпи болката и страданието от живота, но и да вижда, как най-святото неговата духовна същност се обсипва с насмешки и издевателство. Тук също трябва да се роптае, а ученикът е длъжен да разбере това, че той трябва да устои на всичко. Необходимо е, за да може развитието на неговата вътрешна сила да позволи на този човек без потръпване да понесе подигравките и издевателствата. Каквото и да заплашва да унищожи неговата душа, той държи главата си изправена! Тогава във вътрешното астрално виждане му се явява, че той самият е увенчан с трънен венец, и в същото време чувства външната болка. Това е признак, че той достатъчно се е придвижил в развитието на своя свят на чувствата, за да придобие такъв опит.
към текста >>

Така, в математиката мисленето се явява свръхсетивно.
Изучаване в розенкройцерски смисъл това е умението да се вглъбяваш в такова идейно съдържание, което е взето не от физическата реалност, а от реалността на висшите светове; това е, което се нарича живот в чисто мислене. По-голямата част от философите днес отричат това, те казват, че във всяка идея трябва все пак нещо да остане от чувственото възприятие. Но това не е вярно, понеже човекът не може, например, да види истински кръг. Кръгът трябва да се вижда духовно, на дъската това е само струпване на малки чертички тебешир. Истинския кръг може да се види само в тези случаи, ако се откажем от всякакви примери, от външната реалност. Така, в математиката мисленето се явява свръхсетивно. Но и в другите неща от този свят трябва да се учим да мислим свръхсетивно, и такъв начин на мислене посветените винаги са имали по отношение състава на човека. Теософията на розенкройцерите е такова свръхсетивно познание, и нейното изучаване, с което с вас сега се занимаваме, е първата степен на истинското розенкройцерско ученичество. Аз чета теософията на розенкройцерите не по някаква външна причина, а за това, че тя е първата степен от розенкройцерското посвещение. Хората, както изглежда, често мислят, че е излишно да се говори за принципите на човешката природа или за еволюцията на човечеството, или за различното развитие на планетите. Тези хора биха предпочели да усвоят красивите чувства, а да се учат сериозно те не искат.
към текста >>

По този начин, изучаването е за този, който желае елементарно да премине този курс, запознавайки се с елементарните факти на духовната наука.
Онзи, който желае по-нататък да прониква във висшите светове, трябва да приучи себе си към това мислене, което извежда една мисъл от друга. Такова мислене е развито в моята "Философия на свободата" и в "Истина и наука". Тези книги са написани не така, че може да вземе някаква мисъл и да се постави на друго място,те са създадени подобно живия организъм, една мисъл в тях произтича от друга. Тези книги нямат отношение към този, който ги е написал. Авторът се отдава на волята на мислите, които се изработват в него, в онзи точен вид, в който те сами се разчленяват. По този начин, изучаването е за този, който желае елементарно да премине този курс, запознавайки се с елементарните факти на духовната наука. Но за този, който желае да се издигне по-нагоре, е това задълбочаване в изграждане на мисли, където една мисъл израства от другата. Втората степен имагинативното познание, т.е. познание, което се присъединява към това, което е предадено на човек в процеса на изучаване чрез мислене. Това е основата, която трябва да бъде развита с помощта на личното имагинативно познание. Ако вие си изясните това, за което аз ви говорих в последната лекция, то в ехото вие ще почувствувате отзвука на процесите, които са били най-обикновени за Сатурн.
към текста >>

Духовната наука е необходима на човека за неговия по-нататъшен прогрес.
Вие трябва да търсите зад науката духът, и тогава науката ще стане за вас само букви за духа. Всичко това не обхваща изцяло розенкройцерството, това са само указания, даващи някаква представа за това, какво може да се намери в тази система. Това е път за съвременния човек, той го прави способен да влияе на бъдещето. Това са само елементарни стъпки, характеризиращи пътя. Ние получаваме представа за това, как с помощта на розенкройцерския метод може лично да се проникне във висшите тайни. Духовната наука е необходима на човека за неговия по-нататъшен прогрес. Това, което трябва да се случи за преобразяване на човечеството, трябва да бъде обусловено от самите хора. Който в сегашното си въплъщение възприема истината, в следващото сам ще си създаде външна форма за по-дълбоки истини. Така това, за което говорихме в този курс, се съединява в едно цяло. Това е инструмент за създаване на културата на бъдещето. Казано точно е необходимо да се учи днес, понеже човекът на бъдещето се нуждае от тези учения, те трябва да бъдат включени в хода на развитие на човечеството.
към текста >>

И така, Духовната наука за нас не е само велик идеал, а сила, с която ние се изпълваме, и от тази сила към нас идва познанието.
Но този, който я възприема, живее за другите, дори ако първоначално него го влече към тази истина егоистичната тъга по висшите светове. Само Ако пътя е верен, то самият път ще бъде унищожителят на тази тъга и най-добрия създател на саможертвеността. Човечеството се нуждае сега от окултното развитие, и такова развитие трябва да му бъде внедрено. Сериозно, истинско, вървящо от предмет към предмет стремеж към истината само той води към истинското братство, това е велик вълшебник, обединяващ човечеството. Този стремеж трябва да служи като средство за достигане на великата крайна цел на човечеството неговото единство, и тази цел ние ще достигнем, ако образуваме в самите себе си най-благодарен и прекрасен образ, понеже от това средство зависи изцелението на човечеството. И така, Духовната наука за нас не е само велик идеал, а сила, с която ние се изпълваме, и от тази сила към нас идва познанието. Духовната наука ще придобива все по-голяма популярност, тя ще прониква всички религиозни и практически сфери на живота както великия закон на битието пронизва всички същества. Тя е фактор за развитие на човечеството. То този смисъл ние показахме тук теософията на розенкройцерите. Ако тя бъде разбрана не само абстрактно, а така, че благодарение на нея чрез чувството към хората да дойде знание,тогава тя може да оказва пряко влияние върху живота. Ако тези знания се предават на всички наши чувства: от главата към сърцето, а от там в ръцете, във всички наши действия и цялото творчество,ни сме разбрали основата на Духовната наука.
към текста >>

Духовната наука ще придобива все по-голяма популярност, тя ще прониква всички религиозни и практически сфери на живота както великия закон на битието пронизва всички същества.
Само Ако пътя е верен, то самият път ще бъде унищожителят на тази тъга и най-добрия създател на саможертвеността. Човечеството се нуждае сега от окултното развитие, и такова развитие трябва да му бъде внедрено. Сериозно, истинско, вървящо от предмет към предмет стремеж към истината само той води към истинското братство, това е велик вълшебник, обединяващ човечеството. Този стремеж трябва да служи като средство за достигане на великата крайна цел на човечеството неговото единство, и тази цел ние ще достигнем, ако образуваме в самите себе си най-благодарен и прекрасен образ, понеже от това средство зависи изцелението на човечеството. И така, Духовната наука за нас не е само велик идеал, а сила, с която ние се изпълваме, и от тази сила към нас идва познанието. Духовната наука ще придобива все по-голяма популярност, тя ще прониква всички религиозни и практически сфери на живота както великия закон на битието пронизва всички същества. Тя е фактор за развитие на човечеството. То този смисъл ние показахме тук теософията на розенкройцерите. Ако тя бъде разбрана не само абстрактно, а така, че благодарение на нея чрез чувството към хората да дойде знание,тогава тя може да оказва пряко влияние върху живота. Ако тези знания се предават на всички наши чувства: от главата към сърцето, а от там в ръцете, във всички наши действия и цялото творчество,ни сме разбрали основата на Духовната наука. Тогава ние сме осъзнали великата културна задача, изпълнението на която е оставено в нашите ръце, и тогава от тези знания ще се развият и чувства, които на ленивият му се иска да би ги развил, разбира се, без всякакви преходни стадии.
към текста >>

Ако тези знания се предават на всички наши чувства: от главата към сърцето, а от там в ръцете, във всички наши действия и цялото творчество,ни сме разбрали основата на Духовната наука.
И така, Духовната наука за нас не е само велик идеал, а сила, с която ние се изпълваме, и от тази сила към нас идва познанието. Духовната наука ще придобива все по-голяма популярност, тя ще прониква всички религиозни и практически сфери на живота както великия закон на битието пронизва всички същества. Тя е фактор за развитие на човечеството. То този смисъл ние показахме тук теософията на розенкройцерите. Ако тя бъде разбрана не само абстрактно, а така, че благодарение на нея чрез чувството към хората да дойде знание,тогава тя може да оказва пряко влияние върху живота. Ако тези знания се предават на всички наши чувства: от главата към сърцето, а от там в ръцете, във всички наши действия и цялото творчество,ни сме разбрали основата на Духовната наука. Тогава ние сме осъзнали великата културна задача, изпълнението на която е оставено в нашите ръце, и тогава от тези знания ще се развият и чувства, които на ленивият му се иска да би ги развил, разбира се, без всякакви преходни стадии. Теософията на розенкройцерите не желае да се облива с чувства, тя иска да ви разкрие духовните факти. Човек трябва да участва в тази работа, възприемане на фактите в тяхното описание, трябва да го пробужда към действие, с тяхна помощ той трябва да открие в себе си източника на усещанията. В този смисъл розенкройцерската теософия трябва да стане могъщ импулс за света на чувствата, но едновременно да бъде и такава, че непосредствено да ни въвежда в кръга на фактите на свръхсетивните възприятия, в началото развивайки ги, осмислящо, във формата на разум, а след това извеждайки търсещия във висшите светове. Такъв смисъл беше вложен в тези лекции.
към текста >>

40. 10. Трета лекция, Щутгарт, 15.09.1907 г. Символика на числата. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Духовната наука ни дава обяснение на тези епохи.
В изходната точка намираме Коперник, чиито обхватни мисли предизвикват обновление в духовния живот, който така е внедрил тези мисли в човечеството, че всеки, който не вярва в тях се смята за глупак. Виждаме Галилей, който открива законите на махалото по движенията на един църковен полилей в Пиза. Така стъпка по стъпка можем да проследим хода на времето, и навсякъде ще установим строга противоположност със Средновековието. Чувството все повече и повече отпада, интимността изчезва, разумът, интелектуалността се изявява все повече и повече, хората стават все по-умни и ловки. Тук преминават една след друга две епохи, които имат точно противоположен характер. Духовната наука ни дава обяснение на тези епохи. Съществува окултният закон, който обяснява, че трябва да бъде така. Във времето между Августин и Калвин беше епохата на мистичната еволюция и на интелектуалната инволюция, а от там насетне ние живеем във време на интелектуална еволюция и мистична инволюция. Какво означава това? От Августин до 16 век беше епохата на външното развитие на мистичния живот, той беше изнесен навън. Но тогава съществуваше само във вид на семе нещо друго: интелектуалният живот.
към текста >>

Той беше скрит като семе в духовната земя, за да се развие постепенно след 16 век.
Съществува окултният закон, който обяснява, че трябва да бъде така. Във времето между Августин и Калвин беше епохата на мистичната еволюция и на интелектуалната инволюция, а от там насетне ние живеем във време на интелектуална еволюция и мистична инволюция. Какво означава това? От Августин до 16 век беше епохата на външното развитие на мистичния живот, той беше изнесен навън. Но тогава съществуваше само във вид на семе нещо друго: интелектуалният живот. Той беше скрит като семе в духовната земя, за да се развие постепенно след 16 век. Интелектуалният живот преживяваше тогава инволюция, така както растението се намира във семето. Нищо на света не може да възникне, ако преди това не е преминало през такава инволюция. След 16 век интелектуалността на намира в еволюция, мистичният живот е отстъпил на заден план, той е в инволюция. А сега е настъпил моментът, в който този мистичен живот трябва отново да излезе навън, където трябва да бъде разгърнат, доведен до еволюция от нашето теософско движение. Така навсякъде в живота в откровението се сменят инволюция и еволюция.
към текста >>

В математиката съществува един израз за това, който важи навсякъде в окултните школи:
Ако светлината например пада върху една червена покривка, която е сложена на масата, то ние възприемаме червения цвят. Останалите съдържащи се в бялата слънчева светлина цветове биват погълнати, например зеления цвят бива приет от покривката и не се отразява. Ако се опитаме да приемем в съзнанието си едновременно червения и зеления цвят, то ние ще възстановим единството. Ние разделихме единството в питагорейски смисъл, така че остатъка се запази. Ако проведем медитативно това разделяне и събиране на единството, то това е една много значителна работа, чрез която може да се напредне в развитието. В математиката съществува един израз за това, който важи навсякъде в окултните школи: 1 = (2 + х) (1 + х) това е една окултна формула, която трябва да изрази, как се дели единството, и как частите се представят така, че отново да правят едно. Окултистът трябва да си представя делението на единицата така, че винаги да събира частите отново в единица. Така днес подложихме на едно разглеждане това, което се нарича символика на числата, и видяхме, че ако изместим медитативно света пред призмата на числата, бихме могли да достигнем до дълбоки световни тайни. За допълнение ще повторя още веднъж: в петата седмица, в петия ден или в петия час е важно да се внимава дали нещо не може да се обърка или да се поправи.
към текста >>

41. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. 2. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Ние видяхме миналия път как именно духовните същества ръководят и управляват тези мощни процеси на развитие, за които неточно разказва външната физична наука и точно Теософията или Духовната наука.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Берлин, 29. 2. 1908 г. Днес ще се докоснем до предмета, непосредствено свързан с тези обширни, всеобхващащи виждането области на световното пространство, което предприехме последния път. При това ние по-внимателно ще се обърнем към духовното развитието в това голямо пространствено и материално развитие, за което стана въпрос в последната лекция. Ние видяхме миналия път как именно духовните същества ръководят и управляват тези мощни процеси на развитие, за които неточно разказва външната физична наука и точно Теософията или Духовната наука. Ние видяхме миналия път, как от общото първично вещество са се отделили отделните планети, отделните тела на нашата система, и ние предположихме, че в цялото това развитие са действали духовни същества от най-различен вид. И в други лекции ние също показахме, че в областта на Духовната наука виждаме отделните тела на нашата мирова система не толкова физическо-материалното, а физическо-материалното свързано с повече или по-малко духовни същества, със същества с възвишена природа, които водят развитието напред за благото на цялата система; и така също с духовни същества от нисш вид, които задържат и препятстват развитието. Разбира се, ние трябва да си изясним, че това, което се появява като задръжка и разрушение, в общия велик план изцяло, на свой ред, се включва в мъдростта на цялата система. Затова мога да кажа: ако някъде съществува нещо, изглеждащо разрушаващо, задържащо и зло, то общия ход на еволюцията се направлява така мъдро, че това изцяло разрушително, задържащо и зло се превръща, преобразява в благо, в добро. Но това, което днес искаме да поставим живо пред усещането на нашата душа, това е битието на такива духовни същества – и преди всичко ще хвърлим поглед на духовните същества с възвишена природа – които принадлежат вече на “творящите” същества, когато в това време човекът ще трябва още дълго да работи в еволюцията, преди да се издигне до степен на “творящо” същество.
към текста >>

И в други лекции ние също показахме, че в областта на Духовната наука виждаме отделните тела на нашата мирова система не толкова физическо-материалното, а физическо-материалното свързано с повече или по-малко духовни същества, със същества с възвишена природа, които водят развитието напред за благото на цялата система; и така също с духовни същества от нисш вид, които задържат и препятстват развитието.
1908 г. Днес ще се докоснем до предмета, непосредствено свързан с тези обширни, всеобхващащи виждането области на световното пространство, което предприехме последния път. При това ние по-внимателно ще се обърнем към духовното развитието в това голямо пространствено и материално развитие, за което стана въпрос в последната лекция. Ние видяхме миналия път как именно духовните същества ръководят и управляват тези мощни процеси на развитие, за които неточно разказва външната физична наука и точно Теософията или Духовната наука. Ние видяхме миналия път, как от общото първично вещество са се отделили отделните планети, отделните тела на нашата система, и ние предположихме, че в цялото това развитие са действали духовни същества от най-различен вид. И в други лекции ние също показахме, че в областта на Духовната наука виждаме отделните тела на нашата мирова система не толкова физическо-материалното, а физическо-материалното свързано с повече или по-малко духовни същества, със същества с възвишена природа, които водят развитието напред за благото на цялата система; и така също с духовни същества от нисш вид, които задържат и препятстват развитието. Разбира се, ние трябва да си изясним, че това, което се появява като задръжка и разрушение, в общия велик план изцяло, на свой ред, се включва в мъдростта на цялата система. Затова мога да кажа: ако някъде съществува нещо, изглеждащо разрушаващо, задържащо и зло, то общия ход на еволюцията се направлява така мъдро, че това изцяло разрушително, задържащо и зло се превръща, преобразява в благо, в добро. Но това, което днес искаме да поставим живо пред усещането на нашата душа, това е битието на такива духовни същества – и преди всичко ще хвърлим поглед на духовните същества с възвишена природа – които принадлежат вече на “творящите” същества, когато в това време човекът ще трябва още дълго да работи в еволюцията, преди да се издигне до степен на “творящо” същество. Ние ще отправим поглед към особеностите на групите на тези същества, които са участвали в началото на нашата мирова система, когато Земята като Сатурн е встъпила в своето земно развитие. Нашата Земя започнала своето развитие като Сатурн, преминала през слънчевото и лунното развитие, и след това е дошла до своето днешно образуване.
към текста >>

Ако отново се обърнем към мита, ще видим в нашето земно развитие творящите “титани”, творящите страсти, които действат отвън навътре – от духовната атмосфера на Слънцето, когато е било планета.
На Сатурн Духовете на Формата се изливали надолу, така да се каже, “дъжд от живот”. На Слънцето те проявявали себе си в излъчване на влечения, желания, страсти, на всичко това, което се корени в астралното тяло. Ако някой би могъл да бъде на Слънцето тогава и би гледал в мировото пространство, то той не би видял избухване на мълнии, не би чул разтърсващ гръм. Но той би възприел около себе си, в астралния свят страстите на духовните същества, и ние не трябва да мислим, че са били само ниски страсти. Тези страсти, тези ефекти на планетарно обкръжение продължава отвън навътре в съзиданието на планетата. Ако отново се обърнем към мита, ще видим в нашето земно развитие творящите “титани”, творящите страсти, които действат отвън навътре – от духовната атмосфера на Слънцето, когато е било планета. Да преминем сега, по-нататък към Луната – Слънцето се превръща в Луна. Това в хода на развитието означава, че Духовете на Формата свалят от себе си също и своето астрално тяло, и че техен нисш член вече се явява Аза.. Ако бихме поискали да опишем тяхното същество, ние би трябвало да кажем: както човекът има за нисш член физическото тяло, така тези Духовете на Формата, които обитават обкръжението на Луната, имат за нисш член Аз, след това имат Дух-Себе, Дух-Живот, Човек-Дух, осми член, девети член и след това още десети член. И така външно те проявяват само своето Аз, те буквално изцяло са покрити от своя Аз. Цялата деятелност в обкръжението на Луната е такова, че вие като че ли стоите пред същества, които откриват пред вас цялата своя индивидуалност, цялото си своеобразие. Това въздействие идва от атмосферата на Луната.
към текста >>

В определено време на годината, когато водата достига най-голяма височина, бобрите се събират заедно и изграждат във водата под определен ъгъл заграждение, което удържа водата и образува нови повърхности, технически са толкова съвършени, като че ли са ползвали математика и подобни науки.
Погледнете – аз не веднъж съм споменавал за това – на пищялната кост, чиито удивителен строеж ни заставя да кажем: с велика мъдрост е постигната с най-малка загуба на материя и най-голяма степен на сила! Ние откриваме, че тук вече е вложено онова, което човек постепенно ще достигне в своята мъдрост. Човек постепенно ще научи – това, което сега все още не умее – да се издига в своето инженерно изкуство, например, такива мостове, които ще бъдат построени така мъдро, като пищялните кости, служащи за опора на горната част на човешкото тяло. Също толкова мъдро е построено човешкото тяло израз и откровение на мъдростта; и когато отиваме към природата, то пред нас отвсякъде се показва тази мъдрост. Да видим например, съоръжението, което са си устроили за себе си бобрите. В определено време на годината, когато водата достига най-голяма височина, бобрите се събират заедно и изграждат във водата под определен ъгъл заграждение, което удържа водата и образува нови повърхности, технически са толкова съвършени, като че ли са ползвали математика и подобни науки. Така във всичко, което ни обкръжава откриваме въплътена мъдрост – това, което ще бъде въплътено в нас самите, когато напълно развием в себе си Манас. Мъдростта, която откриваме във всичко обкръжаващо ни в природата е член на Духовете на Формата. Както при нас нисшо се явява физическото тяло, така мъдростта, която откриваме в обкръжението си е нисшия член на Духовете на Формата. След което Духовете на Формата имат Будхи и Атма /там където ние имаме нашето етерно тяло и астрално тяло/; и след това осми, девети, десети и единадесети член. Така вие виждате, че си имаме работа с високо стоящи същества, към които ние отправяме своя взор и когато откриваме в обкръжението си мъдростта, то тогава ние виждаме само последния, нисшия член на тези възвишени същества.
към текста >>

42. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 5. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Родоначалникът израснал заедно с духовните основи на битието, станал един вид духовна прасила.
В различни области се появила такава религиозна система, например, в древния индийски брахманизъм. Последните отзвуци на това намираме във философията Веданта, но също и в древните философски системи откриваме последните отзвуци на този древен пентеизъм. Това бил един вид езотерически пантеизъм, както го откриваме в древния брахманизъм. Той се проявява в собствената система на египтяните, също и при евреите. В действителност ние можем да си представим, че тази религиозна система е възниквала поради това, че постепенно да се изработи всеобхващащата идея за божествената същност, която е проникнала и пронизала всичко. Родоначалникът израснал заедно с духовните основи на битието, станал един вид духовна прасила. По-късно в това, което можем да наречем антропоморфизъм, ние имаме специални образувания на езотерическия пантеизъм. Той се представя чрез различните богове в човекоподобни образи. тук принадлежи, например, гръцката религиозна система. Но съвършено погрешна е представата, ако се мисли, че зад отделните богове за образования грък не се е разпореждал всъщност духовния свят. Когато ние говорим за Ангели, Архангели и т.н., въобще за различните духовни същности, които стоят над човека, както направихме това в учението за космическата еволюция; то ние говорим по съвършено сходен начин, както ставало тогава, когато говорили за Зевс, Атина и т.н., в сравнение с единния Миров Дух.
към текста >>

Пантеизмът се явява духовна под основа; тогава на боговете се дава човешки образ.
Той се представя чрез различните богове в човекоподобни образи. тук принадлежи, например, гръцката религиозна система. Но съвършено погрешна е представата, ако се мисли, че зад отделните богове за образования грък не се е разпореждал всъщност духовния свят. Когато ние говорим за Ангели, Архангели и т.н., въобще за различните духовни същности, които стоят над човека, както направихме това в учението за космическата еволюция; то ние говорим по съвършено сходен начин, както ставало тогава, когато говорили за Зевс, Атина и т.н., в сравнение с единния Миров Дух. В основата на тази система лежи единната мирова мисъл. Пантеизмът се явява духовна под основа; тогава на боговете се дава човешки образ. Ако се попитаме: с какво е свързано това, че още по-абстрактния езотерически пантеизъм преминал в многообразието на гръцкия свят на боговете? – ние трябва в това да познаем дълбоката потребност на човечеството въобще, дълбокият принцип в развитието на човечеството. Когато разгледаме прехода от египетското към гръцкото, то ние най-добре ще видим проявлението на този принцип. Във всичките представи на догръцките времена лежи нещо особено мощно, символичното. Египетските пирамиди и сфинксове са великолепно, мощно творение на човешкия дух, който в малко абстрактна форма посочва духовната първопричина, която още не се дръзва да се изрази.
към текста >>

Египетските пирамиди и сфинксове са великолепно, мощно творение на човешкия дух, който в малко абстрактна форма посочва духовната първопричина, която още не се дръзва да се изрази.
Пантеизмът се явява духовна под основа; тогава на боговете се дава човешки образ. Ако се попитаме: с какво е свързано това, че още по-абстрактния езотерически пантеизъм преминал в многообразието на гръцкия свят на боговете? – ние трябва в това да познаем дълбоката потребност на човечеството въобще, дълбокият принцип в развитието на човечеството. Когато разгледаме прехода от египетското към гръцкото, то ние най-добре ще видим проявлението на този принцип. Във всичките представи на догръцките времена лежи нещо особено мощно, символичното. Египетските пирамиди и сфинксове са великолепно, мощно творение на човешкия дух, който в малко абстрактна форма посочва духовната първопричина, която още не се дръзва да се изрази. Както доказал гръцкият дух способността да изрази духовното в абстрактна форма! В това лежи нечувания прогрес, които може да се види във всичко. Най-пълният израз на този преход може да се открие, ако вие в духа проследите прехода от източното към гръцкото строителство, ако ние хванем архитектоничната мисъл в нейната чистота. Архитектоническата мисъл идва към своето най-добро изразяване по протежение на цялото развитие на човечеството в гръцката архитектура. Никъде няма да открием такова безостатъчно изливане на мисли във външна форма, както в гръцката култура.
към текста >>

Духовната Същност била принудена да бъде тук по чувствен начин, за да имат хората опорна точка, която би могла да ги съедини със свръхсетивния свят.
Дотогава докогато хората са можели да възприемат духовното, докато те можели да възприемат свръхсетивният опит на боговете, на никой бог не било нужно да става човек. Но сега Бог бил принуден да влезе вътре в сетивния свят. От тези чувства изхождат думите на учените за потвърждение на този факт: “Ние сложихме своите ръце в неговите рани” и т.н. Така ние виждаме, как явлението Христос Исус става ясно за нас от природата на следатлантския човек, така ние опознаваме, защо всъщност, Христос е бил принуден да разкрие себе си за сетивното възприятие. В това, за човечеството се заключава най-силния исторически факт. Духовната Същност била принудена да бъде тук по чувствен начин, за да имат хората опорна точка, която би могла да ги съедини със свръхсетивния свят. Чистата наука все повече и повече се прекланяла и почитала външния свят. В това ние днес сме стигнали връхната точка. Християнството била силна подкрепа срещу това разтваряне в сетивното. Днес християнството трябва да бъде разбрано чрез теософско задълбочаване, за да може то да излезе пред човечеството с ново разбиране. По-рано, в Средните векове още съществувала връзката между науката и християнството.
към текста >>

Каква е задачата на Духовната наука?
По-рано, в Средните векове още съществувала връзката между науката и християнството. Днес ние се нуждаем от свръхсетивно задълбочаване на знанията, на мъдростта, за да се разбере християнството в цялата негова дълбочина. По този начин, ние се намираме пред духовното разбиране. Това е следващата степен, теософско или духовнонаучно християнство. Разтварящото се в материалната наука, напротив, все повече и повече ще губи връзка със свръхсетивните светове. Каква е задачата на Духовната наука? Може ли търсещия духа човек, да взема под внимание днешната обикновена наука? Това, което днес се явява обикновено наука,това е точно така, все повече ще върви по пътя на следатлантското развитие, и все повече ще навлиза във външното физическо, в материалното, все повече ще губи връзка с духовния свят. Почувствувайте, каква наука това би могло да бъде, по-рано в ранните времена: колко много духовни елементи имало по-рано в нея! Вие ще виждате навсякъде, в медицината и в другите сфери, как духовната взаимовръзка все повече се изгубва. Това може да видите навсякъде.
към текста >>

Вие ще виждате навсякъде, в медицината и в другите сфери, как духовната взаимовръзка все повече се изгубва.
Разтварящото се в материалната наука, напротив, все повече и повече ще губи връзка със свръхсетивните светове. Каква е задачата на Духовната наука? Може ли търсещия духа човек, да взема под внимание днешната обикновена наука? Това, което днес се явява обикновено наука,това е точно така, все повече ще върви по пътя на следатлантското развитие, и все повече ще навлиза във външното физическо, в материалното, все повече ще губи връзка с духовния свят. Почувствувайте, каква наука това би могло да бъде, по-рано в ранните времена: колко много духовни елементи имало по-рано в нея! Вие ще виждате навсякъде, в медицината и в другите сфери, как духовната взаимовръзка все повече се изгубва. Това може да видите навсякъде. И така трябва да бъде, защото развитието на следатлантското време се състои в това, че тази изначална взаимовръзка с духовния свят трябва все повече и повече да се загубва. Днес ние можем да предскажем развитието на науката. Външна наука няма да има, колкото и опити да се правят, способни към спиритуално задълбочаване. Тя все повече ще преминава в това, което се явява по-високо навлизане в техническите умения, в средство за овладяване на външния свят.
към текста >>

Математиката била за питагорейците още и средство за изживяване на взаимовръзката с духовния свят, с мировата хармония; за съвременният човек тя е средство за по-нататъшно развитие на техниката и по този начин овладяване на външния свят.
Това може да видите навсякъде. И така трябва да бъде, защото развитието на следатлантското време се състои в това, че тази изначална взаимовръзка с духовния свят трябва все повече и повече да се загубва. Днес ние можем да предскажем развитието на науката. Външна наука няма да има, колкото и опити да се правят, способни към спиритуално задълбочаване. Тя все повече ще преминава в това, което се явява по-високо навлизане в техническите умения, в средство за овладяване на външния свят. Математиката била за питагорейците още и средство за изживяване на взаимовръзката с духовния свят, с мировата хармония; за съвременният човек тя е средство за по-нататъшно развитие на техниката и по този начин овладяване на външния свят. Секуляризация, безфилософност – такава съдба я очаква външната наука. Всички хора, ще трябва да получат импулси от спиритуалното развитие. И това спиритуално развитие открива пътя към спиритуалното християнство. И Духовната наука ще бъде такава, че ще бъде в състояние да даде импулс за всеки духовен живот. Науката все повече ще се превръща в техническа инструкция.
към текста >>

И Духовната наука ще бъде такава, че ще бъде в състояние да даде импулс за всеки духовен живот.
Тя все повече ще преминава в това, което се явява по-високо навлизане в техническите умения, в средство за овладяване на външния свят. Математиката била за питагорейците още и средство за изживяване на взаимовръзката с духовния свят, с мировата хармония; за съвременният човек тя е средство за по-нататъшно развитие на техниката и по този начин овладяване на външния свят. Секуляризация, безфилософност – такава съдба я очаква външната наука. Всички хора, ще трябва да получат импулси от спиритуалното развитие. И това спиритуално развитие открива пътя към спиритуалното християнство. И Духовната наука ще бъде такава, че ще бъде в състояние да даде импулс за всеки духовен живот. Науката все повече ще се превръща в техническа инструкция. И университетския живот все повече ще се доближава до живота в техническа школа. И това е закономерно. Всичко духовно ще стане човешко достояние, което ще е принудено да излезе от науката. След това науката отново ще влезе в съвършено друга взаимовръзка, в съвършено друга форма.
към текста >>

Но ако се намери човек, който никога не е направил във физическото това, което се явява най-великото събитие във физическия свят, който нито веднъж не е преживял дълбочината на християнството и не е запечатал това в своето етерно тяло, тогава би му предстояло това, което наричат духовна смърт.
В най-голяма опасност се намират тези, които са отделени от спиритуалните истини чрез научните занимания. Но вече е положено началото на отделяне на етерното тяло. Свидетелство за това е нервността на нашето време. И тя все повече и повече ще нараства, ако човек не приеме в себе си великото събитие във физическото тяло. За това той има още много време, понеже за голяма част от хората това ще продължи дълго, макар че отделни личности дори сега са стигнали до това. Но ако се намери човек, който никога не е направил във физическото това, което се явява най-великото събитие във физическия свят, който нито веднъж не е преживял дълбочината на християнството и не е запечатал това в своето етерно тяло, тогава би му предстояло това, което наричат духовна смърт. Защото пустотата на етерното тяло би имала като последствие духовна смърт. Атлантски духовно виждащия човек не се нуждаел от религия, защото за него изживяването в свръхсетивното било факт. От такова време е излязло цялото развитие на човечеството. След това духовното виждане изчезнало. Религията означавала съединение, и по този начин религията се явява съединение на сетивното със свръхсетивното.
към текста >>

Защото пустотата на етерното тяло би имала като последствие духовна смърт.
Но вече е положено началото на отделяне на етерното тяло. Свидетелство за това е нервността на нашето време. И тя все повече и повече ще нараства, ако човек не приеме в себе си великото събитие във физическото тяло. За това той има още много време, понеже за голяма част от хората това ще продължи дълго, макар че отделни личности дори сега са стигнали до това. Но ако се намери човек, който никога не е направил във физическото това, което се явява най-великото събитие във физическия свят, който нито веднъж не е преживял дълбочината на християнството и не е запечатал това в своето етерно тяло, тогава би му предстояло това, което наричат духовна смърт. Защото пустотата на етерното тяло би имала като последствие духовна смърт. Атлантски духовно виждащия човек не се нуждаел от религия, защото за него изживяването в свръхсетивното било факт. От такова време е излязло цялото развитие на човечеството. След това духовното виждане изчезнало. Религията означавала съединение, и по този начин религията се явява съединение на сетивното със свръхсетивното. Времето на настъпващия материализъм се нуждаело от религията.
към текста >>

43. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

В хода на нашите лекции Вие видяхте, до какво отношение стигаме към този религиозен документ, наречен Евангелието на Йоан, когато се опираме на Духовната наука, на антропософията.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ Хамбург, 29 май 1908 В хода на нашите лекции Вие видяхте, до какво отношение стигаме към този религиозен документ, наречен Евангелието на Йоан, когато се опираме на Духовната наука, на антропософията. Вие видяхте, че не става дума да извлечем от този документ някакви истини за духовните светове, а да посочим как, независимо от всякакви човешки и други документи, съществува възможност за проникване в духовния свят, също както и днес, изучавайки математиката, правим това независимо от историческите произведения, които в хода на човешката еволюция са разработили за пръв път една или друга част от математиката. Какво знаят за геометрията на Евклид например онези, които в училище започват да изучават елементарна геометрия? Какво знаят те за онзи първоначален исторически документ, за онази Евклидова книга, която за пръв път предоставя на човечеството основните геометрични истини? Едва когато хората - изхождайки от самите себе си - напреднат в геометрията, те вече могат да оценят Евклидовите произведения според тяхното достойнство и значение. Следователно, ние можем да постигнем от самия духовен живот онези истини, за които става дума в него.
към текста >>

Вие видяхте, че не става дума да извлечем от този документ някакви истини за духовните светове, а да посочим как, независимо от всякакви човешки и други документи, съществува възможност за проникване в духовния свят, също както и днес, изучавайки математиката, правим това независимо от историческите произведения, които в хода на човешката еволюция са разработили за пръв път една или друга част от математиката.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ Хамбург, 29 май 1908 В хода на нашите лекции Вие видяхте, до какво отношение стигаме към този религиозен документ, наречен Евангелието на Йоан, когато се опираме на Духовната наука, на антропософията. Вие видяхте, че не става дума да извлечем от този документ някакви истини за духовните светове, а да посочим как, независимо от всякакви човешки и други документи, съществува възможност за проникване в духовния свят, също както и днес, изучавайки математиката, правим това независимо от историческите произведения, които в хода на човешката еволюция са разработили за пръв път една или друга част от математиката. Какво знаят за геометрията на Евклид например онези, които в училище започват да изучават елементарна геометрия? Какво знаят те за онзи първоначален исторически документ, за онази Евклидова книга, която за пръв път предоставя на човечеството основните геометрични истини? Едва когато хората - изхождайки от самите себе си - напреднат в геометрията, те вече могат да оценят Евклидовите произведения според тяхното достойнство и значение. Следователно, ние можем да постигнем от самия духовен живот онези истини, за които става дума в него. И когато сме ги открили и после отново се обръщаме към историческите документи, ние отново откриваме това, което, така да се каже, вече знаем.
към текста >>

Човекът все повече се откъсваше от духовната действителност - що се отнася до непосредствените му възприятия - и все повече навлизаше в чисто физическата действителност.
Спомените се състояха в това, че бяха останали живи предания за една от епохите преди атлантския Потоп, през която всички човеци притежаваха едно сумрачно ясновидство, позволяващо им да виждат в духовния свят, така че той им беше познат от техните собствени изживявания, както за днешните хора са очевидни четирите царства на природата: минералното, растителното и т.н. Видяхме, че преди атлантската катастрофа все още нямаше рязка граница между ясното дневно съзнание и нощното съзнание на човека. Когато тогавашният човек заспиваше, неговите вътрешни изживявания не бяха така несъзнателни и тъмни, както днес; когато образите от дневния живот изчезваха, възникваха образите от духовния живот, и тогава той навлизаше всред процесите и Съществата на духовния свят. А когато сутрин отново се прибираше в своето физическо тяло, духовните изживявания и истини потъваха в мрак и около него се появяваше днешната действителност на минералите, растенията, животните и т.н. Рязката граница между нощното безсъзнание и дневната будност се очертава едва след атлантския Потоп, в нашата следатлантска епоха. Човекът все повече се откъсваше от духовната действителност - що се отнася до непосредствените му възприятия - и все повече навлизаше в чисто физическата действителност. Оставаше само споменът, че има и друго царство, едно царство на духовни процеси и Същества, и точно по тези спомени се разгаряше копнежът на душите, чрез някакви изключителни състояния отново да се издигнат до сферите, където човекът пребиваваше преди вплитането си във физическия свят. Тези изключителни състояния бяха достъпни само на малцина избраници, на посветените, чиито вътрешни сетива бяха “отваряни” в мистерийните центрове, така че те можеха да виждат в духовния свят. Посветените предлагаха на другите хора, на които липсваха тези способности, потвърждение за реалността на духовните светове. През древно-индийската култура, Йога беше онзи специфичен процес, с чиято помощ човекът се пренасяше в старото сумрачно ясновидство. А онези, които бяха посвещавани, по силата на самия този факт, и като свидетели на духовния свят, ставаха предводители на човечеството.
към текста >>

Напълно понятно е, че човечеството, което постепенно навлизаше във физическите измерения на нещата, отначало ги приемаше като илюзия или Майя, понеже досега те бяха едва загатнати всред духовната действителност.
Те си казваха: Истинската действителност е само в духовния свят, където можем да се връщаме с помощта на Йога. Тъкмо този свят, изпълнен с духовни процеси и Същества, е истински, докато материалният свят е недействителен, той е илюзия, Майя! До това се свеждаше първото и основно религиозно светоусещане след атлантската катастрофа и Йога беше първата форма на посвещение в началото на следатлантската епоха. Първоначално тук няма и следа от разбиране за истинската мисия на следатлантската епоха. Защото мисията на човечеството не се изразяваше в това, да приема сетивния свят като илюзия, като Майя, да се отдръпва и бяга от този свят; следатлантското човечество имаше друга мисия: все повече и повече да завладее физическия свят, да стане господар над физическите явления и процеси. Напълно понятно е, че човечеството, което постепенно навлизаше във физическите измерения на нещата, отначало ги приемаше като илюзия или Майя, понеже досега те бяха едва загатнати всред духовната действителност. Това настроение не можеше да остане в своя първоначален вид. Следатлантската епоха не можеше да се отнася към физическата действителност като към една илюзия. И ние виждаме как стъпка по стъпка, следатлантското човечество съумя през различните културни епохи да укрепи връзката си с физическата действителност. В онази култура, която определяме като древно-персийска - защото историческите сведения за персийската или Заратустровата култура са само последен отзвук на това, за което става дума тук, в тази втора културна епоха ние виждаме как хората предприемат първата стъпка, за да надраснат древноиндийския принцип и за да завладеят физическата действителност. Но все още няма и следа от едно сърдечно проникване в материята, няма и никакво сериозно изследване на физическите закономерности.
към текста >>

Нещата, които изнася Духовната наука, съвпадат до най-малките подробности с действителните факти.
Обаче нещо съвсем различно е, когато чуваме: “Аз съм римлянин! ”, отколкото: “Аз съм атинянин”. “Аз съм римлянин” означава, че индивидът, като поданик на държавата, има определена стойност и притежава своя лична воля. Лесно би могло да се докаже, че например понятието “завещание” (Тestament) възниква едва през този период, то е типично римско понятие. Едва тогава човекът можеше да подчертае своята воля по такъв начин и толкова индивидуално, че тя да е валидна дори и след смъртта му. Нещата, които изнася Духовната наука, съвпадат до най-малките подробности с действителните факти. И така, виждаме как човекът все повече прониква в материята със силата на своя Дух. През следващите епохи тази тенденция се усилва. Четвъртата епоха е времето, когато човекът докрай въплъщава в материята това, което обхваща в своя Дух. В египетските пирамиди все още личи, как Духът и материята воюват помежду си, как това, което Духът обхваща, все още не намира пълен израз в материята. Докато в гръцкия храм е вложен целия обрат в развитието на следатлантската епоха.
към текста >>

Мойсей 20, 4); да, тогава тъкмо това трябваше да бъде казано на народа, за да схване идеята за Бога в неговата чисто духовна същност.
Тази епоха, когато човекът беше като слят с външната действителност, се оказа единствено подходящата за разбирането на основния факт: че Бог може да се изяви в един отделен човек. Всяка предишна епоха би разбрала всичко друго, но не и това; всяка предишна епоха би усетила, че Бог е твърде възвишен, за да се изяви в една човешка физическа форма. Божественият свят трябваше да бъде предпазван тъкмо от физическите форми. Ето защо Мойсей казва: “Не си прави никакъв кумир и никакво изображение на това, което е горе на небето! ” (2. Мойсей 20, 4); да, тогава тъкмо това трябваше да бъде казано на народа, за да схване идеята за Бога в неговата чисто духовна същност. Ето всред какви възгледи беше възпитаван онзи народ, от чиято утроба израсна идеята за Христос, идеята, че духовният свят трябва да се яви в плът. За тази цел беше избран юдейският народ, а Христовото Събитие трябваше да настъпи именно в четвъртата следатлантска епоха. Така за християнското съзнание, цялото развитие на човечеството се разделя на предхристиянска и следхристиянска ера. Бого-Човекът можеше да бъде разбран от хората само в рамките на точно определено време. И ние виждаме, как Евангелието на Йоан напълно съзнателно се присъединява към това, което - ако мога да си послужа с този тривиален израз - е непосредствено актуално и произтича от цялостната характеристика на епохата.
към текста >>

Според мен възникването на християнството идва като нещо напълно необходимо от целия досегашен ход на духовната еволюция.
И ние виждаме, как Евангелието на Йоан напълно съзнателно се присъединява към това, което - ако мога да си послужа с този тривиален израз - е непосредствено актуално и произтича от цялостната характеристика на епохата. Ето защо напълно естествено е - сякаш по силата на някакво вътрешно родство - че авторът на Йоановото Евангелие избра именно гръцките мисловни форми, за да изрази мисловните образи, чрез които се постара да разбере най-великото събитие от световната история. И постепенно цялото християнско светоусещане израстна точно в тези мисловни форми. По-късно ще видим, как в процеса на еволюцията трябваше да възникне и готиката, защото християнството е призвано отново да издигне човека над материалния свят. Обаче то можеше да се появи само там, където все още не беше потънало в материята и не си позволяваше да я надценява, както е характерно за нашата съвременност, а я изпълваше със силите на Духа. Според мен възникването на християнството идва като нещо напълно необходимо от целия досегашен ход на духовната еволюция. Ако сега искаме да разберем каква форма трябваше да приеме християнството, каква форма предизвести за него такава личност като автора на Йоановото Евангелие, трябва да насочим вниманието си към съществени и важни понятия, за които ще стане дума в следващата лекция. Вече посочихме, че в Евангелието на Йоан всичко трябва да се взема буквално, обаче най-напред трябва действително да разбираме отделните букви. Съвсем не е без значение, че в Евангелието на Йоан никъде не срещаме името “Йоан”, а непрекъснато се говори за ученика, “когото Господ обичаше”. Ние споменахме каква тайна се крие тук и какво дълбоко значение има тя. Нека сега да се спрем на един друг израз, на един израз, който ще ни даде непосредствена възможност да си обясним нещата с оглед на следващите периоди от развитието на християнството.
към текста >>

44. 1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

ДУХОВНАТА НАУКА, ЕВАНГЕЛИЕ - БЪДЕЩЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
ДУХОВНАТА НАУКА, ЕВАНГЕЛИЕ - БЪДЕЩЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ През есента на настоящата година Нюрнберг ще може да отпразнува една забележителна годишнина. Защото през 1908 година този град прие между своите стени един от най-великите немски духове, един от онези немски духове, за които разбира се днес не се говори особено много и съчиненията на които днес още по-малко се разбират, който обаче ще има много голямо значение за бъдещето на духовния живот на човечеството, когато някога бъде правилно разбран. Без съмнение той трудно може да бъде разбран и затова ще мине известно време, докато хората отново ще го разберат. През 1808 година Хегел стана директор на гимназията в Нюрнберг.
към текста >>

Че тя призовава към най-дълбоката мисъл към най-дълбокото проникване в учението за Мъдростта на човечеството, да покаже това ще бъде една от задачите на Антропософското духовно течение, на Духовната Наука, когато тя бъде разбрана в нейния истински смисъл, в нейните най-вътрешни импулси и ще стане господар на човешкия живот.
Той е казал: "С образа на Христос, с неговия исторически и външен образ е свързана най-дълбоката мисъл. И величието на християнската религия се състои в това, че всяка степен на човешкото съзнание може да я разбере в нейната външна и историческа страна, но същевременно тя може да даде повод за най-задълбочена работа на духовния живот, за най-дълбокото проникване в тайните на живота. Християнската религия е разбираема за всяка степен на образованието и същевременно тя е един призив към най-дълбоката мъдрост. " Това са думите на немския философ Хегел. Че християнската религия, че благовестието на Евангелието е разбираема за всяка степен на човешкото съзнание, това е подържала една епоха, която отстои на хиляди години далече в миналото. Че тя призовава към най-дълбоката мисъл към най-дълбокото проникване в учението за Мъдростта на човечеството, да покаже това ще бъде една от задачите на Антропософското духовно течение, на Духовната Наука, когато тя бъде разбрана в нейния истински смисъл, в нейните най-вътрешни импулси и ще стане господар на човешкия живот. Днешното съзерцание би било криво разбрано, ако си помислим, че Антропософията или Духовната Наука е в някакво отношение една нова религия, че тя иска да иска да постави едно ново вероизповедание на мястото на старото. За да не бъдем криво разбрани, бих ме могли даже да кажем: Когато Антропософията ще бъде някога правилно разбрана, тогава хората ще бъдат наясно, че Антропософията като такава е наистина най-здравата, най-сигурната опора на религиозния живот, че тя самата, обаче, не е никаква религия, че за това тя не иска да противоречи някога на никаква религия. Но съвсем друго нещо е, че тя може да бъде един инструмент за изясняването и разбирането на най-дълбоките мъдрости и истини и на най-жизнеобилните тайни на религията. Може би на някой от Вас ще се стори като твърде отдалечено, когато днес, за да опишем връзката на Антропософията с документите на тази или онази религия /а днес ние ще занимаваме с документите на Християнството/, ще направим следното сравнение: отношението на Антропософията към религиозните документи е същото, каквото е това на математиката към документите, които в течение на развитието на човечеството са се появили като учебници или книги по математика. Така ние имаме една стара книга, която познават са познатите с математиката историци: Геометрията на Евклид.
към текста >>

Днешното съзерцание би било криво разбрано, ако си помислим, че Антропософията или Духовната Наука е в някакво отношение една нова религия, че тя иска да иска да постави едно ново вероизповедание на мястото на старото.
И величието на християнската религия се състои в това, че всяка степен на човешкото съзнание може да я разбере в нейната външна и историческа страна, но същевременно тя може да даде повод за най-задълбочена работа на духовния живот, за най-дълбокото проникване в тайните на живота. Християнската религия е разбираема за всяка степен на образованието и същевременно тя е един призив към най-дълбоката мъдрост. " Това са думите на немския философ Хегел. Че християнската религия, че благовестието на Евангелието е разбираема за всяка степен на човешкото съзнание, това е подържала една епоха, която отстои на хиляди години далече в миналото. Че тя призовава към най-дълбоката мисъл към най-дълбокото проникване в учението за Мъдростта на човечеството, да покаже това ще бъде една от задачите на Антропософското духовно течение, на Духовната Наука, когато тя бъде разбрана в нейния истински смисъл, в нейните най-вътрешни импулси и ще стане господар на човешкия живот. Днешното съзерцание би било криво разбрано, ако си помислим, че Антропософията или Духовната Наука е в някакво отношение една нова религия, че тя иска да иска да постави едно ново вероизповедание на мястото на старото. За да не бъдем криво разбрани, бих ме могли даже да кажем: Когато Антропософията ще бъде някога правилно разбрана, тогава хората ще бъдат наясно, че Антропософията като такава е наистина най-здравата, най-сигурната опора на религиозния живот, че тя самата, обаче, не е никаква религия, че за това тя не иска да противоречи някога на никаква религия. Но съвсем друго нещо е, че тя може да бъде един инструмент за изясняването и разбирането на най-дълбоките мъдрости и истини и на най-жизнеобилните тайни на религията. Може би на някой от Вас ще се стори като твърде отдалечено, когато днес, за да опишем връзката на Антропософията с документите на тази или онази религия /а днес ние ще занимаваме с документите на Християнството/, ще направим следното сравнение: отношението на Антропософията към религиозните документи е същото, каквото е това на математиката към документите, които в течение на развитието на човечеството са се появили като учебници или книги по математика. Така ние имаме една стара книга, която познават са познатите с математиката историци: Геометрията на Евклид. Тази книга съдържа за първи път в достъпна за обучението форма онова от математиката и геометрията, което днес и децата изучават в училищата.
към текста >>

Може би на някой от Вас ще се стори като твърде отдалечено, когато днес, за да опишем връзката на Антропософията с документите на тази или онази религия /а днес ние ще занимаваме с документите на Християнството/, ще направим следното сравнение: отношението на Антропософията към религиозните документи е същото, каквото е това на математиката към документите, които в течение на развитието на човечеството са се появили като учебници или книги по математика.
Че християнската религия, че благовестието на Евангелието е разбираема за всяка степен на човешкото съзнание, това е подържала една епоха, която отстои на хиляди години далече в миналото. Че тя призовава към най-дълбоката мисъл към най-дълбокото проникване в учението за Мъдростта на човечеството, да покаже това ще бъде една от задачите на Антропософското духовно течение, на Духовната Наука, когато тя бъде разбрана в нейния истински смисъл, в нейните най-вътрешни импулси и ще стане господар на човешкия живот. Днешното съзерцание би било криво разбрано, ако си помислим, че Антропософията или Духовната Наука е в някакво отношение една нова религия, че тя иска да иска да постави едно ново вероизповедание на мястото на старото. За да не бъдем криво разбрани, бих ме могли даже да кажем: Когато Антропософията ще бъде някога правилно разбрана, тогава хората ще бъдат наясно, че Антропософията като такава е наистина най-здравата, най-сигурната опора на религиозния живот, че тя самата, обаче, не е никаква религия, че за това тя не иска да противоречи някога на никаква религия. Но съвсем друго нещо е, че тя може да бъде един инструмент за изясняването и разбирането на най-дълбоките мъдрости и истини и на най-жизнеобилните тайни на религията. Може би на някой от Вас ще се стори като твърде отдалечено, когато днес, за да опишем връзката на Антропософията с документите на тази или онази религия /а днес ние ще занимаваме с документите на Християнството/, ще направим следното сравнение: отношението на Антропософията към религиозните документи е същото, каквото е това на математиката към документите, които в течение на развитието на човечеството са се появили като учебници или книги по математика. Така ние имаме една стара книга, която познават са познатите с математиката историци: Геометрията на Евклид. Тази книга съдържа за първи път в достъпна за обучението форма онова от математиката и геометрията, което днес и децата изучават в училищата. Но колко малко от тези деца имат съзнанието, че всичко това, което те изучават относно успоредните линии, относно триъгълника, ъглите и т.н., се намира в онази стара книга, че в тази книга то бе за първи път подарено на човечеството! С право в детето бива събуждано съзнанието, че човек може да прозре тези неща опирайки се на собствените си сили, че когато човешкият ум, поставя в движение своите сили и ги прилага към формите на пространството, той е в състояние да разбере законите на тези форми, без да се позовава вече на онази стара книга. Обаче онзи, който не е знаел нищо за тази книга, и е усвоил учението на математиката и геометрията, такъв човек, когато се запознае с тази книга, ще знае да я почита и разбира най-правилно, ще знае да цени това, което е дал на човечеството онзи, който за първи път е дарил човечеството с тази книга.
към текста >>

Така ние имаме една стара книга, която познават са познатите с математиката историци: Геометрията на Евклид.
Че тя призовава към най-дълбоката мисъл към най-дълбокото проникване в учението за Мъдростта на човечеството, да покаже това ще бъде една от задачите на Антропософското духовно течение, на Духовната Наука, когато тя бъде разбрана в нейния истински смисъл, в нейните най-вътрешни импулси и ще стане господар на човешкия живот. Днешното съзерцание би било криво разбрано, ако си помислим, че Антропософията или Духовната Наука е в някакво отношение една нова религия, че тя иска да иска да постави едно ново вероизповедание на мястото на старото. За да не бъдем криво разбрани, бих ме могли даже да кажем: Когато Антропософията ще бъде някога правилно разбрана, тогава хората ще бъдат наясно, че Антропософията като такава е наистина най-здравата, най-сигурната опора на религиозния живот, че тя самата, обаче, не е никаква религия, че за това тя не иска да противоречи някога на никаква религия. Но съвсем друго нещо е, че тя може да бъде един инструмент за изясняването и разбирането на най-дълбоките мъдрости и истини и на най-жизнеобилните тайни на религията. Може би на някой от Вас ще се стори като твърде отдалечено, когато днес, за да опишем връзката на Антропософията с документите на тази или онази религия /а днес ние ще занимаваме с документите на Християнството/, ще направим следното сравнение: отношението на Антропософията към религиозните документи е същото, каквото е това на математиката към документите, които в течение на развитието на човечеството са се появили като учебници или книги по математика. Така ние имаме една стара книга, която познават са познатите с математиката историци: Геометрията на Евклид. Тази книга съдържа за първи път в достъпна за обучението форма онова от математиката и геометрията, което днес и децата изучават в училищата. Но колко малко от тези деца имат съзнанието, че всичко това, което те изучават относно успоредните линии, относно триъгълника, ъглите и т.н., се намира в онази стара книга, че в тази книга то бе за първи път подарено на човечеството! С право в детето бива събуждано съзнанието, че човек може да прозре тези неща опирайки се на собствените си сили, че когато човешкият ум, поставя в движение своите сили и ги прилага към формите на пространството, той е в състояние да разбере законите на тези форми, без да се позовава вече на онази стара книга. Обаче онзи, който не е знаел нищо за тази книга, и е усвоил учението на математиката и геометрията, такъв човек, когато се запознае с тази книга, ще знае да я почита и разбира най-правилно, ще знае да цени това, което е дал на човечеството онзи, който за първи път е дарил човечеството с тази книга. Така бихме могли да охарактеризираме и отношението на Духовната Наука към религиозните документи.
към текста >>

Тази книга съдържа за първи път в достъпна за обучението форма онова от математиката и геометрията, което днес и децата изучават в училищата.
Днешното съзерцание би било криво разбрано, ако си помислим, че Антропософията или Духовната Наука е в някакво отношение една нова религия, че тя иска да иска да постави едно ново вероизповедание на мястото на старото. За да не бъдем криво разбрани, бих ме могли даже да кажем: Когато Антропософията ще бъде някога правилно разбрана, тогава хората ще бъдат наясно, че Антропософията като такава е наистина най-здравата, най-сигурната опора на религиозния живот, че тя самата, обаче, не е никаква религия, че за това тя не иска да противоречи някога на никаква религия. Но съвсем друго нещо е, че тя може да бъде един инструмент за изясняването и разбирането на най-дълбоките мъдрости и истини и на най-жизнеобилните тайни на религията. Може би на някой от Вас ще се стори като твърде отдалечено, когато днес, за да опишем връзката на Антропософията с документите на тази или онази религия /а днес ние ще занимаваме с документите на Християнството/, ще направим следното сравнение: отношението на Антропософията към религиозните документи е същото, каквото е това на математиката към документите, които в течение на развитието на човечеството са се появили като учебници или книги по математика. Така ние имаме една стара книга, която познават са познатите с математиката историци: Геометрията на Евклид. Тази книга съдържа за първи път в достъпна за обучението форма онова от математиката и геометрията, което днес и децата изучават в училищата. Но колко малко от тези деца имат съзнанието, че всичко това, което те изучават относно успоредните линии, относно триъгълника, ъглите и т.н., се намира в онази стара книга, че в тази книга то бе за първи път подарено на човечеството! С право в детето бива събуждано съзнанието, че човек може да прозре тези неща опирайки се на собствените си сили, че когато човешкият ум, поставя в движение своите сили и ги прилага към формите на пространството, той е в състояние да разбере законите на тези форми, без да се позовава вече на онази стара книга. Обаче онзи, който не е знаел нищо за тази книга, и е усвоил учението на математиката и геометрията, такъв човек, когато се запознае с тази книга, ще знае да я почита и разбира най-правилно, ще знае да цени това, което е дал на човечеството онзи, който за първи път е дарил човечеството с тази книга. Така бихме могли да охарактеризираме и отношението на Духовната Наука към религиозните документи. Източници на Антропософията, на Духовната Наука са такива, че Антропософията няма нужда да се позовава на някакви документи на някакво предание, когато тя бъде правилно разбрана в нейния истински смисъл и импулс.
към текста >>

Обаче онзи, който не е знаел нищо за тази книга, и е усвоил учението на математиката и геометрията, такъв човек, когато се запознае с тази книга, ще знае да я почита и разбира най-правилно, ще знае да цени това, което е дал на човечеството онзи, който за първи път е дарил човечеството с тази книга.
Може би на някой от Вас ще се стори като твърде отдалечено, когато днес, за да опишем връзката на Антропософията с документите на тази или онази религия /а днес ние ще занимаваме с документите на Християнството/, ще направим следното сравнение: отношението на Антропософията към религиозните документи е същото, каквото е това на математиката към документите, които в течение на развитието на човечеството са се появили като учебници или книги по математика. Така ние имаме една стара книга, която познават са познатите с математиката историци: Геометрията на Евклид. Тази книга съдържа за първи път в достъпна за обучението форма онова от математиката и геометрията, което днес и децата изучават в училищата. Но колко малко от тези деца имат съзнанието, че всичко това, което те изучават относно успоредните линии, относно триъгълника, ъглите и т.н., се намира в онази стара книга, че в тази книга то бе за първи път подарено на човечеството! С право в детето бива събуждано съзнанието, че човек може да прозре тези неща опирайки се на собствените си сили, че когато човешкият ум, поставя в движение своите сили и ги прилага към формите на пространството, той е в състояние да разбере законите на тези форми, без да се позовава вече на онази стара книга. Обаче онзи, който не е знаел нищо за тази книга, и е усвоил учението на математиката и геометрията, такъв човек, когато се запознае с тази книга, ще знае да я почита и разбира най-правилно, ще знае да цени това, което е дал на човечеството онзи, който за първи път е дарил човечеството с тази книга. Така бихме могли да охарактеризираме и отношението на Духовната Наука към религиозните документи. Източници на Антропософията, на Духовната Наука са такива, че Антропософията няма нужда да се позовава на някакви документи на някакво предание, когато тя бъде правилно разбрана в нейния истински смисъл и импулс. Така както другите науки доставят на човечеството познанието на заобикалящия сетивен свят благодарение на това, че човек употребява свободно своите сили, така и намиращите се по-дълбоко в човешката душа и отначало спящи свръхсетивни сили и способности ни доставят познанието на онова, което се намира зад всичко видимо под свръхсетивната, под невидимата форма. Също както, употребявайки своите сетивни органи, човекът е в състояние да възприема това, което се предлага на външните сетива; както той е в състояние да свързва възприемането с помощта на своя ум, така също прилагайки методите които Духовната Наука му доставя, той е в състояние да вижда зад кулисите на сетивното съществуване. Така той е в състояние да вижда там, където се намират духовните причини, където тъкат и работят съществата, които сетивното око не вижда, но ги вижда свръхсетивното, които сетивното ухо не чува, но ги чува свръхсетивното.
към текста >>

Така бихме могли да охарактеризираме и отношението на Духовната Наука към религиозните документи.
Така ние имаме една стара книга, която познават са познатите с математиката историци: Геометрията на Евклид. Тази книга съдържа за първи път в достъпна за обучението форма онова от математиката и геометрията, което днес и децата изучават в училищата. Но колко малко от тези деца имат съзнанието, че всичко това, което те изучават относно успоредните линии, относно триъгълника, ъглите и т.н., се намира в онази стара книга, че в тази книга то бе за първи път подарено на човечеството! С право в детето бива събуждано съзнанието, че човек може да прозре тези неща опирайки се на собствените си сили, че когато човешкият ум, поставя в движение своите сили и ги прилага към формите на пространството, той е в състояние да разбере законите на тези форми, без да се позовава вече на онази стара книга. Обаче онзи, който не е знаел нищо за тази книга, и е усвоил учението на математиката и геометрията, такъв човек, когато се запознае с тази книга, ще знае да я почита и разбира най-правилно, ще знае да цени това, което е дал на човечеството онзи, който за първи път е дарил човечеството с тази книга. Така бихме могли да охарактеризираме и отношението на Духовната Наука към религиозните документи. Източници на Антропософията, на Духовната Наука са такива, че Антропософията няма нужда да се позовава на някакви документи на някакво предание, когато тя бъде правилно разбрана в нейния истински смисъл и импулс. Така както другите науки доставят на човечеството познанието на заобикалящия сетивен свят благодарение на това, че човек употребява свободно своите сили, така и намиращите се по-дълбоко в човешката душа и отначало спящи свръхсетивни сили и способности ни доставят познанието на онова, което се намира зад всичко видимо под свръхсетивната, под невидимата форма. Също както, употребявайки своите сетивни органи, човекът е в състояние да възприема това, което се предлага на външните сетива; както той е в състояние да свързва възприемането с помощта на своя ум, така също прилагайки методите които Духовната Наука му доставя, той е в състояние да вижда зад кулисите на сетивното съществуване. Така той е в състояние да вижда там, където се намират духовните причини, където тъкат и работят съществата, които сетивното око не вижда, но ги вижда свръхсетивното, които сетивното ухо не чува, но ги чува свръхсетивното. Така източникът, независимият, свободен източник на духовно знание е открит за свободното прилагане на човешките сили и способности, въпреки че у болшинството от хората на днешното човечество то още дремят като свръхсетивни сили, както източникът на външното знание е предоставен на свободното прилагане на насочените към сетивния свят сили.
към текста >>

Източници на Антропософията, на Духовната Наука са такива, че Антропософията няма нужда да се позовава на някакви документи на някакво предание, когато тя бъде правилно разбрана в нейния истински смисъл и импулс.
Тази книга съдържа за първи път в достъпна за обучението форма онова от математиката и геометрията, което днес и децата изучават в училищата. Но колко малко от тези деца имат съзнанието, че всичко това, което те изучават относно успоредните линии, относно триъгълника, ъглите и т.н., се намира в онази стара книга, че в тази книга то бе за първи път подарено на човечеството! С право в детето бива събуждано съзнанието, че човек може да прозре тези неща опирайки се на собствените си сили, че когато човешкият ум, поставя в движение своите сили и ги прилага към формите на пространството, той е в състояние да разбере законите на тези форми, без да се позовава вече на онази стара книга. Обаче онзи, който не е знаел нищо за тази книга, и е усвоил учението на математиката и геометрията, такъв човек, когато се запознае с тази книга, ще знае да я почита и разбира най-правилно, ще знае да цени това, което е дал на човечеството онзи, който за първи път е дарил човечеството с тази книга. Така бихме могли да охарактеризираме и отношението на Духовната Наука към религиозните документи. Източници на Антропософията, на Духовната Наука са такива, че Антропософията няма нужда да се позовава на някакви документи на някакво предание, когато тя бъде правилно разбрана в нейния истински смисъл и импулс. Така както другите науки доставят на човечеството познанието на заобикалящия сетивен свят благодарение на това, че човек употребява свободно своите сили, така и намиращите се по-дълбоко в човешката душа и отначало спящи свръхсетивни сили и способности ни доставят познанието на онова, което се намира зад всичко видимо под свръхсетивната, под невидимата форма. Също както, употребявайки своите сетивни органи, човекът е в състояние да възприема това, което се предлага на външните сетива; както той е в състояние да свързва възприемането с помощта на своя ум, така също прилагайки методите които Духовната Наука му доставя, той е в състояние да вижда зад кулисите на сетивното съществуване. Така той е в състояние да вижда там, където се намират духовните причини, където тъкат и работят съществата, които сетивното око не вижда, но ги вижда свръхсетивното, които сетивното ухо не чува, но ги чува свръхсетивното. Така източникът, независимият, свободен източник на духовно знание е открит за свободното прилагане на човешките сили и способности, въпреки че у болшинството от хората на днешното човечество то още дремят като свръхсетивни сили, както източникът на външното знание е предоставен на свободното прилагане на насочените към сетивния свят сили. Обаче след това, когато човек е овладял по някакъв начин познанията, които го въвеждат в свръхсетивното, намиращо се зад сетивното, когато той добива за него едно знание подобно на това, което добива външно за външните неща и процеси, тогава въоръжен с това свръх сетивно знание той може да пристъпи към преданието, към книгите и документите, чрез които в течение на развитието са били предадени на човечеството познания за свръхсетивната област, също както съвременният математик пристъпва Геометрията на Евклид.
към текста >>

Също както, употребявайки своите сетивни органи, човекът е в състояние да възприема това, което се предлага на външните сетива; както той е в състояние да свързва възприемането с помощта на своя ум, така също прилагайки методите които Духовната Наука му доставя, той е в състояние да вижда зад кулисите на сетивното съществуване.
С право в детето бива събуждано съзнанието, че човек може да прозре тези неща опирайки се на собствените си сили, че когато човешкият ум, поставя в движение своите сили и ги прилага към формите на пространството, той е в състояние да разбере законите на тези форми, без да се позовава вече на онази стара книга. Обаче онзи, който не е знаел нищо за тази книга, и е усвоил учението на математиката и геометрията, такъв човек, когато се запознае с тази книга, ще знае да я почита и разбира най-правилно, ще знае да цени това, което е дал на човечеството онзи, който за първи път е дарил човечеството с тази книга. Така бихме могли да охарактеризираме и отношението на Духовната Наука към религиозните документи. Източници на Антропософията, на Духовната Наука са такива, че Антропософията няма нужда да се позовава на някакви документи на някакво предание, когато тя бъде правилно разбрана в нейния истински смисъл и импулс. Така както другите науки доставят на човечеството познанието на заобикалящия сетивен свят благодарение на това, че човек употребява свободно своите сили, така и намиращите се по-дълбоко в човешката душа и отначало спящи свръхсетивни сили и способности ни доставят познанието на онова, което се намира зад всичко видимо под свръхсетивната, под невидимата форма. Също както, употребявайки своите сетивни органи, човекът е в състояние да възприема това, което се предлага на външните сетива; както той е в състояние да свързва възприемането с помощта на своя ум, така също прилагайки методите които Духовната Наука му доставя, той е в състояние да вижда зад кулисите на сетивното съществуване. Така той е в състояние да вижда там, където се намират духовните причини, където тъкат и работят съществата, които сетивното око не вижда, но ги вижда свръхсетивното, които сетивното ухо не чува, но ги чува свръхсетивното. Така източникът, независимият, свободен източник на духовно знание е открит за свободното прилагане на човешките сили и способности, въпреки че у болшинството от хората на днешното човечество то още дремят като свръхсетивни сили, както източникът на външното знание е предоставен на свободното прилагане на насочените към сетивния свят сили. Обаче след това, когато човек е овладял по някакъв начин познанията, които го въвеждат в свръхсетивното, намиращо се зад сетивното, когато той добива за него едно знание подобно на това, което добива външно за външните неща и процеси, тогава въоръжен с това свръх сетивно знание той може да пристъпи към преданието, към книгите и документите, чрез които в течение на развитието са били предадени на човечеството познания за свръхсетивната област, също както съвременният математик пристъпва Геометрията на Евклид. И тогава той ги проверява от същото гледище, от което съвременният математик проверява Геометрията на Евклид. Тогава той може да оцени и признае тези документи според тяхната истинска стойност.
към текста >>

Когато искаме сега да разберем силата и значението, смисъла и духа на християнската религия от гледището на Духовната Наука, ние трябва да навлезем на дълбоко и нашироко в духовния живот.
Религията може да бъде най-добре охарактеризирана чрез съдържанието на човешкото сърце, на човешкото чувство, на онази съвкупност от усещания и чувства, чрез които човек изпраща нагоре към свръхсетивните същества и сили най-доброто, което той храни като възприемчивост в своята душа. Характерът на религията на един човек зависи от пламъка на това съдържание на чувството, от силата на усещанията, от вида на тези чувства, така както от топлия пулс на сърцето в нашите гърди, от чувството за красотата зависи, как един човек стои пред една художествена картина. Без съмнение, съдържание на религиозния живот е това, което ние наричаме духовният, свръхсетивният свят. Но също както естетическото и художествено чувство не е все едно с това, което наричаме духовно схващане на вътрешните закони на изкуството, въпреки че духовното схващане на тези закони ще повиши разбирането на изкуството -, така също онази Мъдрост, онова знание, което води в духовните светове, не е едно и също нещо с религията. Това знание ще направи религиозното чувство по-сериозно, по-достойно, по-велико и по-обхватно, обаче то самото не иска да бъде религия, ако бъде правилно разбрано, въпреки че може да доведе до религия. Когато искаме сега да разберем силата и значението, смисъла и духа на християнската религия от гледището на Духовната Наука, ние трябва да навлезем на дълбоко и нашироко в духовния живот. Трябва да хвърлим поглед във времената на прадалечното минало; с други думи, трябва да се пренесем чак до преди религиозната епоха на човечеството, да търсим да обгърнем с погледа раждане то на религията. Съществуват ли някакви преди религиозна епоха на човечеството? Да, имало е някога една епоха на Земята, когато не е съществувала никаква религия. И Духовната Наука трябва да потвърди един такъв въпрос, въпреки че тя прави това в един смисъл различен от този на материалистичната наука за развитието на културата. Какво означава религия за човечеството?
към текста >>

И Духовната Наука трябва да потвърди един такъв въпрос, въпреки че тя прави това в един смисъл различен от този на материалистичната наука за развитието на културата.
Това знание ще направи религиозното чувство по-сериозно, по-достойно, по-велико и по-обхватно, обаче то самото не иска да бъде религия, ако бъде правилно разбрано, въпреки че може да доведе до религия. Когато искаме сега да разберем силата и значението, смисъла и духа на християнската религия от гледището на Духовната Наука, ние трябва да навлезем на дълбоко и нашироко в духовния живот. Трябва да хвърлим поглед във времената на прадалечното минало; с други думи, трябва да се пренесем чак до преди религиозната епоха на човечеството, да търсим да обгърнем с погледа раждане то на религията. Съществуват ли някакви преди религиозна епоха на човечеството? Да, имало е някога една епоха на Земята, когато не е съществувала никаква религия. И Духовната Наука трябва да потвърди един такъв въпрос, въпреки че тя прави това в един смисъл различен от този на материалистичната наука за развитието на културата. Какво означава религия за човечеството? Религията е била и ще бъде за човечеството още дълго време това, което самото нейно име изразява. Думата "религия" значи: Свързване на човека с божественото, с духовния свят. И по същество религиозните времена са такива, през които човекът се е стремял да се съедини с Божественото, било изхождайки от изворите на едно знание, било от определено чувство, или затова, защото е чувствал, че неговата воля може да бъде силна само тогава, когато тя е проникната от божествената сила. Това са такива времена, през които човекът един вид повече чувствуваше вътре в себе си от колкото да знае външно нещо, времена, през които той повече предчувствуваше свръхсетивния свят, отколкото да го вижда; той предчувствуваше, че този свят е около него.
към текста >>

За този, който разглежда света в светлината на Духовната Наука, за него всичко, всичко се намира в процес на развитие и преди всичко в такъв процес на развитие се намира човешкото съзнание.
Какво би било него това, което за вас е видима опитност, непосредствено знание? Това би било религия за този човек. Когато някъде в една книга би било писано: има камъни, растения, животни, за този човек това би било религия, защото той никога не ги е видял. За човека е имало време, когато той е живял сред онези духовни същества и събития, за които днес му говорят религиите и ученията на Мъдростта. Днес в много области на човешкия светоглед думата развитие се е превърнала в една вълшебна дума, обаче официалната наука я употребява само за външните сетивни факти. За този, който разглежда света в светлината на Духовната Наука, за него всичко, всичко се намира в процес на развитие и преди всичко в такъв процес на развитие се намира човешкото съзнание. Състоянието на човешкото съзнание, в което днес живеете, чрез което събуждайки се сутрин виждате и разбирате сетивния свят с помощта на вашите сетивни органи, това състояние на съзнанието се е развило от едно друго такова. Духовната Наука нарича днешното състояние на съзнанието "ясно дневно съзнание". Обаче това ясно дневно съзнание се е развило от едно друго древно съзнание, което ние наричаме "сумрачно образно съзнание" на човечеството. Без съмнение с това съзнание ние навлизаме в далечните минали състояния на развитието на човечеството, за които официалната Антропософия ни казва нищо; тя не казва нищо затова защото си служи само със сетивните органи и инструменти и с методите на ума. Тя счита, че в прадалечното минало човекът е минал през състояния, които всъщност са същите с тези, през които съвременните животни минават.
към текста >>

Духовната Наука нарича днешното състояние на съзнанието "ясно дневно съзнание".
Когато някъде в една книга би било писано: има камъни, растения, животни, за този човек това би било религия, защото той никога не ги е видял. За човека е имало време, когато той е живял сред онези духовни същества и събития, за които днес му говорят религиите и ученията на Мъдростта. Днес в много области на човешкия светоглед думата развитие се е превърнала в една вълшебна дума, обаче официалната наука я употребява само за външните сетивни факти. За този, който разглежда света в светлината на Духовната Наука, за него всичко, всичко се намира в процес на развитие и преди всичко в такъв процес на развитие се намира човешкото съзнание. Състоянието на човешкото съзнание, в което днес живеете, чрез което събуждайки се сутрин виждате и разбирате сетивния свят с помощта на вашите сетивни органи, това състояние на съзнанието се е развило от едно друго такова. Духовната Наука нарича днешното състояние на съзнанието "ясно дневно съзнание". Обаче това ясно дневно съзнание се е развило от едно друго древно съзнание, което ние наричаме "сумрачно образно съзнание" на човечеството. Без съмнение с това съзнание ние навлизаме в далечните минали състояния на развитието на човечеството, за които официалната Антропософия ни казва нищо; тя не казва нищо затова защото си служи само със сетивните органи и инструменти и с методите на ума. Тя счита, че в прадалечното минало човекът е минал през състояния, които всъщност са същите с тези, през които съвременните животни минават. В сказките върху Антропософията, които държах по-рано, аз изтъкнах, как трябва да си представяме от гледището на Духовната Наука отношението на човека към животинските същества. Човекът не е бил никога едно такова същество, каквито са днешните животни.
към текста >>

В сказките върху Антропософията, които държах по-рано, аз изтъкнах, как трябва да си представяме от гледището на Духовната Наука отношението на човека към животинските същества.
Състоянието на човешкото съзнание, в което днес живеете, чрез което събуждайки се сутрин виждате и разбирате сетивния свят с помощта на вашите сетивни органи, това състояние на съзнанието се е развило от едно друго такова. Духовната Наука нарича днешното състояние на съзнанието "ясно дневно съзнание". Обаче това ясно дневно съзнание се е развило от едно друго древно съзнание, което ние наричаме "сумрачно образно съзнание" на човечеството. Без съмнение с това съзнание ние навлизаме в далечните минали състояния на развитието на човечеството, за които официалната Антропософия ни казва нищо; тя не казва нищо затова защото си служи само със сетивните органи и инструменти и с методите на ума. Тя счита, че в прадалечното минало човекът е минал през състояния, които всъщност са същите с тези, през които съвременните животни минават. В сказките върху Антропософията, които държах по-рано, аз изтъкнах, как трябва да си представяме от гледището на Духовната Наука отношението на човека към животинските същества. Човекът не е бил никога едно такова същество, каквито са днешните животни. Той не произхожда от същества, кои то са били като днешните животни. Формите на развитието, от които се е образувал човекът, биха се оказали твърде различни от тези на съвременните животни, ако бихме се опитали да ги опишем. Днешните животни са същества, които един вид са изостанали в предишните степени на развитието, които са запазили тези предишни степени на развитието и са ги довели до втвърдяване. Човекът е надраснал своите предишни степени на развитието, а животните са паднали под тези предишни степени.
към текста >>

Който гледа света с проникващ и практически поглед, може и днес да констатира, че това, което Духовната Наука твърди по този начин, не виси във въздуха, а е здраво обоснован.
Ако проследим тези форми на съзнанието хиляди, хиляди години назад в миналото, ние ще открием все нови и нови. Това, което днес наричаме логическо мислене, интелект, ум, то се е развило едва по-късно в човечеството. В миналото много по-силни са били онези способности у човека, които днес вече се намират в упадък: Например паметта. В минали времена тези способности са били много по-силно развити отколкото днес. С нарастващата умствена култура на човечеството паметта е отстъпила значително на заден план. Който гледа света с проникващ и практически поглед, може и днес да констатира, че това, което Духовната Наука твърди по този начин, не виси във въздуха, а е здраво обоснован. Би могло да се каже: Ако това е вярно, тогава ако някой от днешните хора би изостанал по някаква случайност назад в своето развитие, би трябвало той да покаже, че именно по отношение на паметта той е най-силен; той би трябвало също да покаже, че ако се постараем да развием ума в един изкуствено задържан човек, неговата памет би намаляла силно. Именно тук в този град можа да бъде наблюдаван един такъв характерен случай от този род. Високо уважаемият професор Даумер е наблюдавал добре този случай при онзи за мнозина толкова загадъчен човек, който по един тайнствен път бе доведен тук в този град и който намери своята смърт по също такъв загадъчен начин в Ансбах. За да изтълкуваме тайнствеността на неговия живот един писател казва, че в деня, когато този човек е бил изкаран на бял свят, на единия край на небето е залязвало Слънцето, а на другия е изгрявала Луната. Вие знаете, че аз говоря за Каспар Хаузер.
към текста >>

И за този, който стои на почвата на Духовната Наука, никак не е неоснователно онова народно предание, в което съобщава, че когато Каспар Хаузер не е знаел още нищо и не е имал никакво предчувствие, че извън него има същества с различни форми, той упражнявал едно чудотворно действие, когато се приближавал до разярени животни.
Когато започнаха да го учат, когато логиката прониква в неговата душа, неговата памет изчезна. Този преход на съзнанието беше свързан още и с нещо друго. В него имаше едно непонятно, вродено чувство на истина и именно това чувство на истината изгуби той, изгуби способността да налучква истината. Колкото повече трябваше да вкусва от умствения живот, толкова повече това чувство на истината изчезваше. Наистина ние бихме могли да проучим някои неща, ако се задълбочим в тази душа, която е била изкуствено задържана в нейното развитие. И за този, който стои на почвата на Духовната Наука, никак не е неоснователно онова народно предание, в което съобщава, че когато Каспар Хаузер не е знаел още нищо и не е имал никакво предчувствие, че извън него има същества с различни форми, той упражнявал едно чудотворно действие, когато се приближавал до разярени животни. Дивите животни се покорявали и ставали напълно кротки; от него се излъчвало нещо, което правило, щото едно такова животно, което би нападнало всякиго друг, да се укроти. Както казахме, понеже ни се представя един такъв, който може да бъде разбран чрез Духовната Наука, ние бихме могли да проникнем дълбоко в душата на тази толкова забележителна и за мнозина толкова загадъчна личност. Така Вие бихте могли да получите една такава картина, от която бихме могли да видите, което не може да бъде обяснено из обикновения живот, то може да бъде отнесено чрез Духовната Наука към духовните факти. Естествено такива духовни факти не могат да се сдобият чрез спекулация, а само чрез духовно наблюдение, но те са разбираеми за всестранно обхватното и логическо мислене. Всичко това трябваше да бъде казано само затова, за да Ви покажа, как можете да намерите пътя към мисълта, че днешното състояние на съзнанието се е развило от едно друго, прадревно състояние на съзнанието, при което човекът не е стоял в непосредствен допир със сетивните предмети в днешния смисъл, но в замяна на това е бил във връзка с духовните факти и същества.
към текста >>

Както казахме, понеже ни се представя един такъв, който може да бъде разбран чрез Духовната Наука, ние бихме могли да проникнем дълбоко в душата на тази толкова забележителна и за мнозина толкова загадъчна личност.
В него имаше едно непонятно, вродено чувство на истина и именно това чувство на истината изгуби той, изгуби способността да налучква истината. Колкото повече трябваше да вкусва от умствения живот, толкова повече това чувство на истината изчезваше. Наистина ние бихме могли да проучим някои неща, ако се задълбочим в тази душа, която е била изкуствено задържана в нейното развитие. И за този, който стои на почвата на Духовната Наука, никак не е неоснователно онова народно предание, в което съобщава, че когато Каспар Хаузер не е знаел още нищо и не е имал никакво предчувствие, че извън него има същества с различни форми, той упражнявал едно чудотворно действие, когато се приближавал до разярени животни. Дивите животни се покорявали и ставали напълно кротки; от него се излъчвало нещо, което правило, щото едно такова животно, което би нападнало всякиго друг, да се укроти. Както казахме, понеже ни се представя един такъв, който може да бъде разбран чрез Духовната Наука, ние бихме могли да проникнем дълбоко в душата на тази толкова забележителна и за мнозина толкова загадъчна личност. Така Вие бихте могли да получите една такава картина, от която бихме могли да видите, което не може да бъде обяснено из обикновения живот, то може да бъде отнесено чрез Духовната Наука към духовните факти. Естествено такива духовни факти не могат да се сдобият чрез спекулация, а само чрез духовно наблюдение, но те са разбираеми за всестранно обхватното и логическо мислене. Всичко това трябваше да бъде казано само затова, за да Ви покажа, как можете да намерите пътя към мисълта, че днешното състояние на съзнанието се е развило от едно друго, прадревно състояние на съзнанието, при което човекът не е стоял в непосредствен допир със сетивните предмети в днешния смисъл, но в замяна на това е бил във връзка с духовните факти и същества. Тогава човекът не е виждал физическата форма на другия, която разбира се не е била като тази на днешния човек. Когато до него се приближавало едно друго същество, в душата му възниквал един съновиден образ.
към текста >>

Така Вие бихте могли да получите една такава картина, от която бихме могли да видите, което не може да бъде обяснено из обикновения живот, то може да бъде отнесено чрез Духовната Наука към духовните факти.
Колкото повече трябваше да вкусва от умствения живот, толкова повече това чувство на истината изчезваше. Наистина ние бихме могли да проучим някои неща, ако се задълбочим в тази душа, която е била изкуствено задържана в нейното развитие. И за този, който стои на почвата на Духовната Наука, никак не е неоснователно онова народно предание, в което съобщава, че когато Каспар Хаузер не е знаел още нищо и не е имал никакво предчувствие, че извън него има същества с различни форми, той упражнявал едно чудотворно действие, когато се приближавал до разярени животни. Дивите животни се покорявали и ставали напълно кротки; от него се излъчвало нещо, което правило, щото едно такова животно, което би нападнало всякиго друг, да се укроти. Както казахме, понеже ни се представя един такъв, който може да бъде разбран чрез Духовната Наука, ние бихме могли да проникнем дълбоко в душата на тази толкова забележителна и за мнозина толкова загадъчна личност. Така Вие бихте могли да получите една такава картина, от която бихме могли да видите, което не може да бъде обяснено из обикновения живот, то може да бъде отнесено чрез Духовната Наука към духовните факти. Естествено такива духовни факти не могат да се сдобият чрез спекулация, а само чрез духовно наблюдение, но те са разбираеми за всестранно обхватното и логическо мислене. Всичко това трябваше да бъде казано само затова, за да Ви покажа, как можете да намерите пътя към мисълта, че днешното състояние на съзнанието се е развило от едно друго, прадревно състояние на съзнанието, при което човекът не е стоял в непосредствен допир със сетивните предмети в днешния смисъл, но в замяна на това е бил във връзка с духовните факти и същества. Тогава човекът не е виждал физическата форма на другия, която разбира се не е била като тази на днешния човек. Когато до него се приближавало едно друго същество, в душата му възниквал един съновиден образ. Формата и цветът на този образ му показвали, дали съответното същество е настроено благоприятно към него или враждебно.
към текста >>

Както в желязото може да дреме магнетичната сила, така в човешката душа дреме силата за проникване в духовния свят, в света на духовната светлина и на духовния звук.
Тогава ще се родят нови очи и нови уши, чрез които от тъмната и няма в духовно отношение заобикаляща среда ще проблесне светлина и ще прозвучат тонове. Развитието е нещо напълно възможно, това важи и за вживяването във висшите светове. Това е посвещението. В школите на мистериите се дават методи за това посвещение, също както във външния свят, да речем, се дават методи за работа в химическата лаборатория или при биологическото изследване. Разликата между методите на външната наука и тази на посвещението е само тази, че външната наука си изработва инструменти и помощни апарати; обаче за този, който иска да стане посветен, съществува само един единствен инструмент, който той трябва да изработи, а това е той самият, във всички негови сили и способности. Както в желязото може да дреме магнетичната сила, така в човешката душа дреме силата за проникване в духовния свят, в света на духовната светлина и на духовния звук. Така дойде времето, когато нормално можеше да се вижда само физическо-сетивното и когато ръководителите на човечеството се състояха от такива посветени, които можеха да виждат в духовните светове, които можеха да съобщят и да обяснят за фактите на духовния свят, за онези факти, сред които човекът е живял по-рано. Къде води първата степен на посвещението? Как се представя тази първа степен на посвещението на човешката душа? Не мислете, че това развитие се състои само от едно философско спекулиране, в едно мъдруване с понятия, в едно изтънчване на понятията. Това, което човекът има като понятия за външния свят то се преобразява в онзи човек, който се враства в духовния свят.
към текста >>

И онзи, който разбира нещо от истинската Духовна Наука, знае, че всяко религиозно възвестяване преди идването на Христа Исуса е едно предвестяване на Христа Исуса.
Днес това вече не е необходимо. Именно това дължи човечеството на идването на Христа Исус на Земята. Чрез това, че Христовият Принцип е влизал в човечеството, централното Същество на духовния свят е живяло веднъж исторически в един човек на Земята. Това е същото онова Същество, за което са копнели всички онези, които са развивали един религиозен живот, които са прогледнали в древните мистерии, които са напуснали сетивния свят, за да влязат в духовния. Съществото, за което е било казано, че то е най-висшето, към което човек трябва да се стреми, е влязло в историята на човечеството с Христа Исуса. И онзи, който разбира нещо от истинската Духовна Наука, знае, че всяко религиозно възвестяване преди идването на Христа Исуса е едно предвестяване на Христа Исуса. Когато древните посветени са искали да говорят за най-възвишеното, което е било достъпно за тях в духовния свят, което те са могли да съзерцават като първична основа на всички неща, тогава те под различни имена са говорили за Христа Исуса. Достатъчно е само да вземем един пример: Стария Завет, който също е едно предвестие. Ние си спомняме, как Мойсей, когато трябваше да поведе своя народ, получи поръчението: "кажи, че това, което трябва да извършиш Господ Бог ти го каза. " Тогава Мойсей отговаря: как ще ми повярват хората, как ще мога да ги убедя аз в това? Какво да им кажа, когато ме запитат: "кой те изпрати?
към текста >>

Любовта се превръща постепенно в духовна Любов, която тече от душа към душа, която накрая ще обхване цялото човечество в една обща връзка на всеобщата братска Любов.
Той беше първият от този род между хората. Колкото по-индивидуален става човека, толкова повече може да стане той носител на любовта. Там, където кръвта свързва хората, там хората се обичат поради това, че кръвта е тази, която ги обединява и ги кара да се обичат. Когато човекът добива своята индивидуалност, когато развива в себе си божествената искра, тогава подтиците на Любовта, вълните на Любовта трябва да преминават от човек на човек извирайки от сърцето. Така човек обогатява старата, свързана с кръвта връзка на Любовта, с този нов Импулс. Любовта се превръща постепенно в духовна Любов, която тече от душа към душа, която накрая ще обхване цялото човечество в една обща връзка на всеобщата братска Любов. Но Христос Исуса е силата, живата сила, чрез която, така, както тя се е явила исторически както се е показала на външните очи, е даден за първи път подтикът, който ще доведе човечеството до побратимяване. И хората ще се научат да схващат тази връзка на братската Любов като съвършено, като одухотворено Християнство. Днес лесно се казва, че Теософията трябва да търси единната ядка във всички религии, понеже всички религии съдържали едно и също нещо. Хората, които казват така, които само сравняват религиите, за да търсят нещо отвлечено общо във всички религии, не разбират принципа на развитието. Светът не напразно се развива.
към текста >>

Защото у другите религии цялата духовна мъдрост е била свързана с нещо, което е било извън света: Сега, с Христа Исуса, идва в света нещо, което трябваше да бъде разбрано като сетивно явление.
В смисъла на Евангелията що значи това? То не значи нищо друго освен, че от самото начало Той беше началото, което живееше във всяко творение. Той казва: "Ако не вярвате в мене, то вярвайте поне в Мойсея; защото вярата в Мойсея, тогава ще вярвате и в мене, защото Мойсей е говорил за мене. "Ние още днес видяхме: Мойсей говори за него, като казва: "Аз Съм" ти каза това; "Аз Съм", който обаче до тогава можеше да бъде възприеман само духовно. Че Христос се яви видимо на хората в света, като човек между човеците, в това се състои разликата на Христовото Евангелие в сравнение с божественото благовестие на другите религии. Защото у другите религии цялата духовна мъдрост е била свързана с нещо, което е било извън света: Сега, с Христа Исуса, идва в света нещо, което трябваше да бъде разбрано като сетивно явление. Кое са чувствували първите ученици като идеал на тяхната мъдрост? Не само да разберат, как живеят духовете в духовното царство, но как най-висшето начало е могло да съществува, да присъствува на Земята в тази историческа личност на Христа Исуса. Много по-лесно е да се отрича божествеността на тази Личност, отколкото да се чувствува по този начин. В това се състои разликата между едно учение от първите времена на Християнството и това, което се нарича вътрешно Християнство, разликата между Гнозиса и Езотеричното Християнство. Наистина Гнозисът признава Христа в неговата божественост, обаче той никога не е могъл да се издигне до възгледа, че "Словото стана плът и жива между нас", така както твърди това евангелистът Йоан.
към текста >>

Трябва да знаете, че с тази човешка личност се яви една сила, която ще действува в най-далечното бъдеще, която ще изтъче истинската, духовната любов като сила около земното кълбо, която действува и живее във всичко, което ще живее в бъдеще." И когато човек се отдава на тази Сила, той израства в духовния свят, от който е слязъл.
Не само да разберат, как живеят духовете в духовното царство, но как най-висшето начало е могло да съществува, да присъствува на Земята в тази историческа личност на Христа Исуса. Много по-лесно е да се отрича божествеността на тази Личност, отколкото да се чувствува по този начин. В това се състои разликата между едно учение от първите времена на Християнството и това, което се нарича вътрешно Християнство, разликата между Гнозиса и Езотеричното Християнство. Наистина Гнозисът признава Христа в неговата божественост, обаче той никога не е могъл да се издигне до възгледа, че "Словото стана плът и жива между нас", така както твърди това евангелистът Йоан. Той казва: "Вие не трябва да считате Христа като нещо, което може да бъде разбрано само в невидимия свят но трябва да го считате като словото, което стана плът и живя между нас. Трябва да знаете, че с тази човешка личност се яви една сила, която ще действува в най-далечното бъдеще, която ще изтъче истинската, духовната любов като сила около земното кълбо, която действува и живее във всичко, което ще живее в бъдеще." И когато човек се отдава на тази Сила, той израства в духовния свят, от който е слязъл. Той отново ще възлезе до там, където и днес посветеният може да проникне със своя поглед. Човекът ще съблече сетивното, когато проникне в духовния свят. Както ученикът, който в древни времена е бил посветен, можеше да проникне със своя поглед в старите, минали времена на духовния живот, така и тези, които са посветени в християнския смисъл, чрез участието в импулсите донесени от Христа Исуса, добиват способността да виждат това, което нашият земен свят ще стане, когато хората ще действуват в смисъла на Христовия Импулс. Както може да се проникне с погледа назад в това, което са били предишните състояния на развитието на света и човека, така също, започвайки от началото на явлението на Христа, човек може да прогледне в най-далечното бъдеще. Можем да кажем: Според това, как съзнанието ще се измени отново, ще се устрои и положението на човека в отношение на духовния свят към сетивния свят.
към текста >>

Когато на основата на Духовната Наука разберем това, което се на мира зад сетивното, тогава ние можем да гледаме с разбиране към това, което е било възвестено чрез Евангелията, което е било възвестено чрез Откровението.
Да се поставят цели на човечеството по този начин, това значи да се схваща езотеричното Християнство в истинския най-висш смисъл, в смисъла на първоначалния християнски принцип. Така е разбирал нещата този, който е описал великия принцип на посвещението на волята, който е написал Откровението. Откровението се разбира неправилно, когато то не се разбира като източник даващ импулса за бъдещите времена, импулса за бъдещи действия и дела. Всички неща, които днес разгледахме, трябва да се разбират заставайки на почвата на Антропософията. Днес аз можах да дам само един очерк. Когато на основата на Духовната Наука разберем това, което се на мира зад сетивното, тогава ние можем да гледаме с разбиране към това, което е било възвестено чрез Евангелията, което е било възвестено чрез Откровението. И колкото по-далече отиваме в проникването, в задълбочаването към свръхсетивните светове, толкова по-дълбоки истини ще открием в документите на Християнството; за онзи, който пристъпва към тези документи въоръжен с духовните очи, който може да добие с помощта на антропософията, тези документи на християнството му се явяват в една по-висша светлина, с едно дълбоко съдържание на истината. Истина е: И човекът надарен с най-простото чувство може да предчувствува, какви истини се крият в християнството. Обаче съзнанието не ще да се задоволи винаги само с едно предчувствие; то ще се развие до по-висока степен и ще иска да знае, да познава. Но и тогава, когато се издигне до най-висшата Мъдрост, винаги ще има още по-дълбоки тайни в Християнството. То е достъпно и за човека надарен с най-простото чувство, но е дадено и за най-високо развития ум.
към текста >>

Той ще може да намери в Християнството онова съдържание, което да го задоволи напълно, Духовната Наука ще му даде обясненията на Евангелията.
Истина е: И човекът надарен с най-простото чувство може да предчувствува, какви истини се крият в християнството. Обаче съзнанието не ще да се задоволи винаги само с едно предчувствие; то ще се развие до по-висока степен и ще иска да знае, да познава. Но и тогава, когато се издигне до най-висшата Мъдрост, винаги ще има още по-дълбоки тайни в Християнството. То е достъпно и за човека надарен с най-простото чувство, но е дадено и за най-високо развития ум. Ето защо наивното съзнание може да предчувствува, какви истини се крият в него; обаче човекът ще желае да познава, а не само да вярва, за да намери удоволетворение в християнството. Той ще може да намери в Християнството онова съдържание, което да го задоволи напълно, Духовната Наука ще му даде обясненията на Евангелията. Ето защо Духовната Наука ще застане на мястото на най-висшите стари философии. Тя ще свидетелствува за цитираните в началото на тази сказка хубави думи на Хегел: С образа на Христа Исуса е свързана най-дълбоката мисъл, тази мисъл е свързана с неговия исторически и външен образ и всяка степен на съзнанието това е именно великото в християнството може да разбере външно това християнство. Обаче същевременно Християнството апелира и към най-дълбоко проникващата Мъдрост. Християнството съществува в света за всяка степен на съзнанието, за всяка степен на културата, обаче то може да отговори и на най-високите изисквания.
към текста >>

Ето защо Духовната Наука ще застане на мястото на най-висшите стари философии.
Обаче съзнанието не ще да се задоволи винаги само с едно предчувствие; то ще се развие до по-висока степен и ще иска да знае, да познава. Но и тогава, когато се издигне до най-висшата Мъдрост, винаги ще има още по-дълбоки тайни в Християнството. То е достъпно и за човека надарен с най-простото чувство, но е дадено и за най-високо развития ум. Ето защо наивното съзнание може да предчувствува, какви истини се крият в него; обаче човекът ще желае да познава, а не само да вярва, за да намери удоволетворение в християнството. Той ще може да намери в Християнството онова съдържание, което да го задоволи напълно, Духовната Наука ще му даде обясненията на Евангелията. Ето защо Духовната Наука ще застане на мястото на най-висшите стари философии. Тя ще свидетелствува за цитираните в началото на тази сказка хубави думи на Хегел: С образа на Христа Исуса е свързана най-дълбоката мисъл, тази мисъл е свързана с неговия исторически и външен образ и всяка степен на съзнанието това е именно великото в християнството може да разбере външно това християнство. Обаче същевременно Християнството апелира и към най-дълбоко проникващата Мъдрост. Християнството съществува в света за всяка степен на съзнанието, за всяка степен на културата, обаче то може да отговори и на най-високите изисквания.
към текста >>

45. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Това, което днес човекът още има в себе си, в своето астрално тяло под една духовна форма, това животинските форми представят отделно във физическа форма.
Следователно, що е една животинска форма? Това е една форма, която ако би останала свързана с духа, от който е произлязла, би се развила до съвременната човешка форма. Но така те са останали назад, напуснали са духовния зародиш; те са се отцепили и се намират днес в нисходящо развитие, представляват един клон от голямото дърво на човечеството. В древните времена човекът е съдържал един вид животинството в себе си, но го е отделил от себе си като страничен клон. Всички животни в техните различни форми не са нищо друго освен преждевременно сгъстени отделни човешки страсти. Това, което днес човекът още има в себе си, в своето астрално тяло под една духовна форма, това животинските форми представят отделно във физическа форма. Човекът е запазил това в астрално тяло до най-късната епоха в земното развитие. Ето защо той можа да се издигне най-високо по стълбата на развитието. И сега човекът има в себе си нещо, което като нисходящ клон трябва да бъде отделено от него, както другите животински форми, то трябва да бъде отделено от общото развитие. Заложбите за добро и зло, за интелигентност и глупост, за красота и грозота, които човекът има в себе си, представляват възможността за едно възлизали и за едно изоставане назад. Както се е отделила животинската форма, така и расата на злите и грозни лица ще се отдели от напредващото в своето развитие човечество, което отива към одухотворение и ще достигне своята бъдеща цел.
към текста >>

Това, което човекът придобил през Египто-вавилонската културна епоха, когато той научи мярката, научи се да мери нещата, да мери всичко правилно според законите на математиката, това ни се явява в следващата епоха след войната на всички против всички всичко онова, което ни е показано чрез везните.
Така както в родовата книга са нанесени редуващите се поколения, така както са водени старите книги, така е и тук, само че сега е записано, което човекът придобива духовно. И понеже той добива чрез интелигентността, чрез ума това, което трябва да се добие в нашата епоха, то напредването на това развитие трябва да бъде представено образно чрез символи, който отговаря на интелигентността. Понеже човекът е живял през Индийската епоха в едно такова настроение, което го е карало да се отвръща от физическия свят и да насочи погледа си към духовното, чрез това през първата епоха след войната на всички против всички той ще бъде победител над физическия сетивен свят. Човекът ще бъде победител чрез това, че е усвоил всичко, което през първата следатлантска културна епоха е било записано в неговата душа. И по-нататък: Това, което стана през втората следатлантска културна епоха, побеждаването на материята чрез древните персийци, това превъзмогване ни се явява във втората подепоха на всички против всички: мечът, който означава оръжието, инструментът за побеждаването на външния свят. Това, което човекът придобил през Египто-вавилонската културна епоха, когато той научи мярката, научи се да мери нещата, да мери всичко правилно според законите на математиката, това ни се явява в следващата епоха след войната на всички против всички всичко онова, което ни е показано чрез везните. А четвъртата епоха ни показва това, което е най-важно, това, което човекът е добил в Четвъртата културна епоха на нашия цикъл чрез Христа Исуса и неговото идване духовния живот, безсмъртието на Аза. Тук ни се показва, че всичко, което не е годно за безсмъртието, което е обречено на смърт, отпада, това именно трябва да ни се покаже за тази четвърта епоха. Така последователно се изявява всичко, което се е подготвило в нашите епохи и то се изявява чрез това, че ни е показано чрез символа отговарящ на интелигентността. Прочитайки разпечатването на първите чети ри печата в 6-та глава на Откровението на Йоана, ние ще видим, че това, което се разкрива тук, изразява стъпка по стъпка в един мощен символизъм това, което някога ще бъде открито. "и видях, и ето кон бял" това показва, че одухотвореният ум, одухотворената интелигентност се изявява "и този, който седеше на него имаше лък; и даде му се корона и той тръгна да побеждава и победи.
към текста >>

46. Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека. GA_106 Египетски митове и мистерии

И когато египтяните се уповаваха на законите, изнамирани от човека в условията на физическия свят, чрез които той завладяваше материята, тогава възникна геометрията, математиката.
Той долавяше писмените знаци на Боговете. В проблясването на светкавиците, в тътена на гръмотевиците, в порива на вятъра той усещаше откровението на Боговете. Боговете се изявяваха пред него във всичко, което той виждаше във външния свят. Каквото усещаме ние от писмото на приятеля, същото усещаше и той, съзирайки външния свят на елементите, света на растенията, животните, планините, света на облаците, света на звездите. Всичко това представляваше за него една писменост на Боговете. И когато египтяните се уповаваха на законите, изнамирани от човека в условията на физическия свят, чрез които той завладяваше материята, тогава възникна геометрията, математиката. С тяхна помощ човекът завладяваше елементите, понеже се доверяваше на това, което неговият Дух изнамираше, понеже вярваше, че Духът се отпечатва в материята. Тогава той можа да създаде пирамидите, храмовете и сфинкса. Това беше една могъща крачка в завладяването на физическия свят, направена именно през Третата следатлантска култура. И само така човекът стигна дотам, въобще да изпитва истински респект спрямо физическия свят; едва сега физическия свят се превърна за него в нещо действително. Но до какви учители беше прибягвал той по-рано?
към текста >>

За всеки орган на физическото тяло се посочваше, на каква духовна работа отговаря той; как, примерно, сърцето отговаря на определена духовна активност.
В древна Индия хората не се тревожеха за това, как събитията, разиграващи се в духовния свят, намират своя израз във физическия план, как протича, тъй да се каже, кореспонденцията между Боговете и човеците. Обаче за Египет беше необходимо нещо друго: не само ученикът да вижда Боговете чрез своето посвещение, но също и да вижда как тези Богове движат ръцете си, за да изработят звездната писменост, как са възникнали всички физически форми. В своите мистерийни школи - изградени напълно по образеца на индийските - древните египтяни допълнително научаваха как духовните сили кореспондират с физическия свят. Сега те трябваше да се справят с нова учебна дисциплина. В Индия ученикът беше насочван към духовните сили чрез ясновиждането; в Египет към това допълнително се посочваше връзката между духовните събития и физическите процеси. За всеки орган на физическото тяло се посочваше, на каква духовна работа отговаря той; как, примерно, сърцето отговаря на определена духовна активност. И основателят на школата, която показваше не само духовното, но и неговата деятелност във физическия свят, основателят на тази школа беше великият посветен: Хермес Трисмегистос. Така в негово лице ние имаме трижди великия Тот, първият, който показа на хората целия физически свят като един вид писменост на Боговете. Така ние виждаме, как нашите следатлантски култури стъпка по стъпка влагат своите импулси в общочовешката еволюция. В очите на египтяните Хермес беше един пратеник на Боговете. Той им даде това, което можеше да бъде разчетено като дело на Боговете във физическия свят.
към текста >>

Той напредна до такава степен, че не само виждаше писмеността на Боговете във физическия свят, но можеше да влага своето „себе”, своята духовна индивидуалност в обективния свят.
В очите на египтяните Хермес беше един пратеник на Боговете. Той им даде това, което можеше да бъде разчетено като дело на Боговете във физическия свят. Ето как ние можем да охарактеризираме, поне отчасти, трите културни епохи от следатлантското време. Хората вече се бяха научили да ценят физическия свят. През Четвъртата културна епоха, Гръцко-латинската, човекът навлиза още по-дълбоко във физическия свят. Той напредна до такава степен, че не само виждаше писмеността на Боговете във физическия свят, но можеше да влага своето „себе”, своята духовна индивидуалност в обективния свят. Такива произведения на изкуството като тези в Гърция, по-рано не са съществували. Че човекът изобрази самия себе си в една или друга култура, че пресъздаде в нея нещо като своето физическо „себе”, това беше постигнато през Четвъртата културна епоха. Ние виждаме как по това време вътрешният духовен свят на човека просто излезе извън него и се вля в материалния свят. И ние виждаме това бракосъчетание между Дух и материя, в неговата най-чиста форма, не другаде, а в гръцкия храм. За всеки, който може да го зърне назад в миналото, този храм е едно прекрасно произведение на изкуството.
към текста >>

Докато в готическата катедрала човек се чувствува у дома си само тогава, когато тя е изпълнена от смирената общност на вярващите, когато Слънчевата светлина грее през цветните стъкла на прозорците, цветовете стават видими в малките прашинки, като в същото време - както често се случва - проповедникът говори от амвона: „И също както светлината се разделя на много цветове, така и духовната светлина, божествената сила се разделя всред множеството човешки души и множеството сили, намиращи се във физическия свят.” Често пъти проповедниците говорят подобни неща.
И всички готически форми и украшения са свързани с това, което се поражда в нея. В готическата катедрала няма никакъв Бог, никакво духовно Същество, ако в нея липсват молитвите на вярващите. Едва след като богомолците са събрани вътре, едва тогава тя се изпълва от Божието присъствие. Всичко това намира израз в самата дума: „Dom” (немски=катедрала), защото тя е сродна с „tum”; ние казваме „Deutschtum” (германство), „Volkstum” (народност) и т.н., при което винаги има нещо сборно, събирателно; откриваме го дори и в руската „дума„. Гръцкият храм не е дом на вярващите: той е замислен и построен като един дом, обитаван от самия Бог. Докато в готическата катедрала човек се чувствува у дома си само тогава, когато тя е изпълнена от смирената общност на вярващите, когато Слънчевата светлина грее през цветните стъкла на прозорците, цветовете стават видими в малките прашинки, като в същото време - както често се случва - проповедникът говори от амвона: „И също както светлината се разделя на много цветове, така и духовната светлина, божествената сила се разделя всред множеството човешки души и множеството сили, намиращи се във физическия свят.” Често пъти проповедниците говорят подобни неща. И когато непосредственото виждане и духовното изживяване се сливат по подобен начин, тогава катедралата става нещо цялостно. Каквото беше положението с големите храмове, същото виждаме и във всички художествени храмове на гърците. Мраморът на техните култури оживява: гърците изразяваха във физическата област това, което живееше в техния духовен свят; при гърците беше налице едно бракосъчетание между духовното и физическото. Обаче римляните бяха стигнали една крачка по-нататък в завладяването на физическия план. Гърците развиха способността да въплъщават душевно-духовното в своите художествени произведения, но отделният грък все още се чувствуваше като член на едно голямо цяло, на полиса, на града-държава; той не възприемаше себе си като личност.
към текста >>

47. 3. СКАЗКА ВТОРА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Ако Духовната наука трябва да бъде нещо живо, тя не може да се състои в това, да се вземат съществуващите вече в човечеството възгледи и мнения относно висшите светове от историята и да бъдат предадени като учение; напротив нейната задача трябва да бъде, което може да бъде изпитано в наше време върху същността на висшите светове да стане обект на нашето разглеждане*.
СКАЗКА ВТОРА В този цикъл от сказки ние искаме да разгледаме мъдростта източния свят, т. е. прадревните мъдрости на човечеството въобще, така, че върху нея да падне онази светлина, която може да бъде запалена при познаването на Христовия Импулс и при познаването на всичко онова, което в течение на вековете постепенно се е развивало от този Христов Импулс като мъдрост в западния свят. Ако Духовната наука трябва да бъде нещо живо, тя не може да се състои в това, да се вземат съществуващите вече в човечеството възгледи и мнения относно висшите светове от историята и да бъдат предадени като учение; напротив нейната задача трябва да бъде, което може да бъде изпитано в наше време върху същността на висшите светове да стане обект на нашето разглеждане*. /*Вижда се, че аз никога не считам Духовната наука като нещо заето от исторически предадени възгледи, а я представям като едно познание, което трябва да бъде добито непосредствено в настоящето. Че по някога употребявам терминологията на древните времена, причината за това е, че нашето съвремие стои далече от духовното познание и затова не притежава такава терминология и човек може винаги да бъде разбран по-лесно прибягвайки до старата терминология отколкото ако изнамери някоя нова терминология./. Хора, които са в състояние да насочат своя поглед нагоре в духовните светове и да виждат в тези светове така, както иначе човек вижда със свои те сетивни очи във външния свят, както той разбира външния свят със своя ум, такива хора е имало не само в древни времена, такива хора съществуват през всички времена на развитието на човечеството, такива хора съществуват и днес; и през никоя епоха човечеството не е било заставено да учи и да разглежда само истини получени от преданието. Също така човечеството не е заставено да получи тези учения относно висшите светове от никое особено физическо място. Навсякъде в света може да блика и тече изворът на висшата мъдрост и на висшето познание.
към текста >>

/*Вижда се, че аз никога не считам Духовната наука като нещо заето от исторически предадени възгледи, а я представям като едно познание, което трябва да бъде добито непосредствено в настоящето.
СКАЗКА ВТОРА В този цикъл от сказки ние искаме да разгледаме мъдростта източния свят, т. е. прадревните мъдрости на човечеството въобще, така, че върху нея да падне онази светлина, която може да бъде запалена при познаването на Христовия Импулс и при познаването на всичко онова, което в течение на вековете постепенно се е развивало от този Христов Импулс като мъдрост в западния свят. Ако Духовната наука трябва да бъде нещо живо, тя не може да се състои в това, да се вземат съществуващите вече в човечеството възгледи и мнения относно висшите светове от историята и да бъдат предадени като учение; напротив нейната задача трябва да бъде, което може да бъде изпитано в наше време върху същността на висшите светове да стане обект на нашето разглеждане*. /*Вижда се, че аз никога не считам Духовната наука като нещо заето от исторически предадени възгледи, а я представям като едно познание, което трябва да бъде добито непосредствено в настоящето. Че по някога употребявам терминологията на древните времена, причината за това е, че нашето съвремие стои далече от духовното познание и затова не притежава такава терминология и човек може винаги да бъде разбран по-лесно прибягвайки до старата терминология отколкото ако изнамери някоя нова терминология./. Хора, които са в състояние да насочат своя поглед нагоре в духовните светове и да виждат в тези светове така, както иначе човек вижда със свои те сетивни очи във външния свят, както той разбира външния свят със своя ум, такива хора е имало не само в древни времена, такива хора съществуват през всички времена на развитието на човечеството, такива хора съществуват и днес; и през никоя епоха човечеството не е било заставено да учи и да разглежда само истини получени от преданието. Също така човечеството не е заставено да получи тези учения относно висшите светове от никое особено физическо място. Навсякъде в света може да блика и тече изворът на висшата мъдрост и на висшето познание. Както не би било разумно днес в нашите училища да преподаваме например една математика или една география, които да вземаме от някои стари съчинения, създадени в миналото, така не би било разумно и по отношение на великите мъдрости на свръхсетивните светове да разглеждаме само предаденото ни от историята, от древни времена.
към текста >>

Както не би било разумно днес в нашите училища да преподаваме например една математика или една география, които да вземаме от някои стари съчинения, създадени в миналото, така не би било разумно и по отношение на великите мъдрости на свръхсетивните светове да разглеждаме само предаденото ни от историята, от древни времена.
/*Вижда се, че аз никога не считам Духовната наука като нещо заето от исторически предадени възгледи, а я представям като едно познание, което трябва да бъде добито непосредствено в настоящето. Че по някога употребявам терминологията на древните времена, причината за това е, че нашето съвремие стои далече от духовното познание и затова не притежава такава терминология и човек може винаги да бъде разбран по-лесно прибягвайки до старата терминология отколкото ако изнамери някоя нова терминология./. Хора, които са в състояние да насочат своя поглед нагоре в духовните светове и да виждат в тези светове така, както иначе човек вижда със свои те сетивни очи във външния свят, както той разбира външния свят със своя ум, такива хора е имало не само в древни времена, такива хора съществуват през всички времена на развитието на човечеството, такива хора съществуват и днес; и през никоя епоха човечеството не е било заставено да учи и да разглежда само истини получени от преданието. Също така човечеството не е заставено да получи тези учения относно висшите светове от никое особено физическо място. Навсякъде в света може да блика и тече изворът на висшата мъдрост и на висшето познание. Както не би било разумно днес в нашите училища да преподаваме например една математика или една география, които да вземаме от някои стари съчинения, създадени в миналото, така не би било разумно и по отношение на великите мъдрости на свръхсетивните светове да разглеждаме само предаденото ни от историята, от древни времена. Ето защо нашата задача ще бъде, в този цикъл от сказки да пристъпим към нещата на висшите светове, към съществата на самите свръхсетивни царства, да направим да застанат пред нашата душа познати, по-малко познати и съвсем непознати неща от онова, което може да се открие във висшите светове; и след това да се запитаме: какво са могли да кажат върху тези неща хората от по-стари времена, хората на древността? С други думи: ние искаме да представим на нашата душа западната мъдрост и след това да зададем въпроса: как това, което можем да наречем западна мъдрост, се съгласува с онова, което можем да познаем като източна мъдрост? Въпросът се касае за това, че мъдростите почерпени от свръхсетивните светове, когато те бъдат разказани, могат да бъдат разбрани чрез ума от всеки човек. Аз често съм подчертавал това: за разбирането, за схващането на фактите на висшите светове е необходима само безпристрастна разсъдливост. Ако и днес тази безпристрастна разсъдливост е една рядка способност, все пак тя съществува; и онзи, който иска да я упражнява, може да разбере всичко, което се разказва относно резултатите от изследването на така наречената ясновидска наука.
към текста >>

Такива не са измислени случайно, те са резултат на точна духовна работа.
върху своето астрално тяло и върху своя Аз, когато следователно той има определени моменти заделени от обикновения дневен живот, през които върши нещо съвсем различно от това, което обикновено върши; когато в определен момент той не се отдава на това, което външният свят му казва за неговите сетива и за неговия ум, а се отдава на онова, което е съобщение и резултат от духовните светове. Когато следователно той прекарва макар и кратка част от дневния си живот в медитация, съсредоточение и други упражнения, тогава това действува върху неговата душа така, че през нощта, когато излиза от физическото тяло, астралното тяло изпитва действията на тази медитация, съсредоточение и т.н. и благодарение на това следва вече не еластичността на физическото тяло, а други еластичности. Ето защо методите за постигане на ясновидското изследване се състоят в това, че учителите на това изследване прилагат цялото знание, което е било изпитано в течение на хилядолетия на човешкия живот като упражнения, медитации и съсредоточения, които трябва да се предприемат през време на дневния живот, за да могат да окажат своето въздействие в живота през нощта така, че астралното тяло да се преорганизира. Тази голяма отговорност, която поема този, който въобще предлага такива упражнения на своите себеподобни. Такива не са измислени случайно, те са резултат на точна духовна работа. Това, което тези упражнения предписват, за него се знае, че то така действува на душата, щото когато тази душа при нощното заспиване излиза от физическото тяло, правилно изгражда своите духовни очи, своите духовни уши, своето духовно мислене. Когато се прави нещо погрешно, когато се правят погрешни упражнения, това естествено също указва своето действие; тогава действията не остават без резултат, но тогава астралното тяло се изграждат нелепи форми ако искаме да употребим един израз от сетивния свят изграждат се противоприродни форми. Що значи това: в астралното тяло се изграждат противоприродни форми? Изграждат се такива форми, които противоречат на великото всемирно цяло. Тогава в тези области би се получило също нещо, както ако в нашето физическо тяло бяха се изгради ли органи, които не бяха чували правилно, не биха чували вярно външните звуци, не биха виждали вярно външната светлина, които не биха отговаряли на външния свят.
към текста >>

/*При тези описания трябва навсякъде да се има предвид, че с тях се разбират само психически, душевни процеси, които нямат нищо общо с патологически-органични прояви, както с такива нямат нищо общо и математическите формулирания, и които въпреки това са чисто духовна действителност.
Това е невъзможно при днешния стадий на развитието на човечеството. Който би вярвал, че подобни неща могат да се произведат чрез физически мероприятия, би се подал на огромна измама. Той би искал да проникне в духовните светове, и въпреки това да иска да остане при процедурите, при фактите на физическия свят, т.е. не би се издигнал до една истинска вяра и силата на духовните светове. Само вътрешните процеси, процеси на мощния, енергичен душевен живот могат да произведат това състояние *. /*При тези описания трябва навсякъде да се има предвид, че с тях се разбират само психически, душевни процеси, които нямат нищо общо с патологически-органични прояви, както с такива нямат нищо общо и математическите формулирания, и които въпреки това са чисто духовна действителност. Към обикновеното "ясновидство" те се отнасят както позитивът към негатива./. И оставяйки в областта на абстрактното, днес можем да кажем предварително: най-същественото за произвежданото на едно такова състояние се състои в това, човек да изпитва едно преобразование, едно преобръщане на сферата на неговите интереси. За обикновения живот човек е надарен с определени интереси. Знаете, че тези интереси действуват от сутрин до вечер. Човекът и в това той е напълно прав, защото трябва да живее в този свят човекът се интересува за онова, което действува върху неговите очи, неговите уши, върху неговия ум, върху неговите физически усещания и т.н.: Той се интересува за това, което среща във външния свят; за едно проявява повече интерес, за друго по-малко; на едни неща посвещава повече своето внимание, на други по-малко; това е толкова естествено.
към текста >>

Когато тази чисто духовна сила е станала достатъчно мощна в нашата вътрешност, тогава можем да изживеем онези моменти, при които ставаме господари над нашето етерно тяло, когато това етерно тяло не приема формата, към която го принуждават еластичните сили на белите дробове или на черния дроб, а формата, която му налагаме от горе надолу чрез нашето астрално тяло.
Но от друга страна, за да можем да се издигнем във висшите светове, ние трябва да изработим другата страна на нашата природа, която се състои в това, в тържествени моменти на дневния живот да накараме да умрат интересите за външния свят. И ако имаме достатъчно търпение и постоянство, ако имаме енергия и сила, доколкото го изисква нашата карма, да се упражняваме в това убиване на интересите към външния свят, който ни заобикаля, ако достатъчно се упражняваме в това, накрая чрез това убиване на интереса към външния свят в нашата вътрешност ще се освободи една мощна, енергична сила. Това, което убиваме по този начин във външния свят, живее до по-висока степен във вътрешния свят, оживява в този вътрешен свят. Ние изпитваме един съвършено нов род живот, преминаваме през онзи момент, когато можем да си кажем: това, което можем да виждаме с очите, да чуваме с ушите, е само една част от цялостния живот. Съществува един съвършено друг живот, един живот в духовния свят; съществува едно възкресение в духовния свят, едно преминаване отвъд границите на това, което иначе наричаме живот, едно преминаване на неговите граници така, че не настъпва смъртта, а се получава един по-висш живот. Когато тази чисто духовна сила е станала достатъчно мощна в нашата вътрешност, тогава можем да изживеем онези моменти, при които ставаме господари над нашето етерно тяло, когато това етерно тяло не приема формата, към която го принуждават еластичните сили на белите дробове или на черния дроб, а формата, която му налагаме от горе надолу чрез нашето астрално тяло. Тогава ние предаваме на нашето етерно тяло формата, която сме изработили в астралното тяло чрез медитация и съсредоточение; тогава ние отпечатваме пластичната форма на астралното тяло в етерното тяло и от подготовлението се издигаме до озарението, до следващата степен на ясновидското изследване. Първата степен, чрез която преобразяваме нашето астрално тяло така, че то добива органи, се нарича пречистване поради това, че астралното тяло се пречиства от силите на външния свят и се отдава на вътрешните сили. Но онази степен, при която астралното тяло може да отпечати своята форма в етерното тяло, тази степен е свързана с това, че около нас настъпва духовна светлина, духовният свят около нас ни се разкрива, настъпва озарението. Това, което току що Ви описах, е свързано с определени опитности, през които човек минава и които са типични, които са едни и същи у всеки човек и всеки, който изминава пътя, които всеки изпитва, когато е узрял за това и когато обръща необходимото внимание на някои неща и процеси, намиращи се извън сетивната област. Първата опитност, която настъпва чрез организирането на астралното тяло, която следователно настъпва като резултат от медитацията, съсредоточението и т.н., може да бъде изразена като едно изживяване на чувството, като едно изживяване на усещането, като едно изживяване, което, ако искаме да го опишем, бихме могли най-добре да го наречем едно протичащо в нас пълносъзнателно разцепление на цялата наша личност *.
към текста >>

Но онази степен, при която астралното тяло може да отпечати своята форма в етерното тяло, тази степен е свързана с това, че около нас настъпва духовна светлина, духовният свят около нас ни се разкрива, настъпва озарението.
Ние изпитваме един съвършено нов род живот, преминаваме през онзи момент, когато можем да си кажем: това, което можем да виждаме с очите, да чуваме с ушите, е само една част от цялостния живот. Съществува един съвършено друг живот, един живот в духовния свят; съществува едно възкресение в духовния свят, едно преминаване отвъд границите на това, което иначе наричаме живот, едно преминаване на неговите граници така, че не настъпва смъртта, а се получава един по-висш живот. Когато тази чисто духовна сила е станала достатъчно мощна в нашата вътрешност, тогава можем да изживеем онези моменти, при които ставаме господари над нашето етерно тяло, когато това етерно тяло не приема формата, към която го принуждават еластичните сили на белите дробове или на черния дроб, а формата, която му налагаме от горе надолу чрез нашето астрално тяло. Тогава ние предаваме на нашето етерно тяло формата, която сме изработили в астралното тяло чрез медитация и съсредоточение; тогава ние отпечатваме пластичната форма на астралното тяло в етерното тяло и от подготовлението се издигаме до озарението, до следващата степен на ясновидското изследване. Първата степен, чрез която преобразяваме нашето астрално тяло така, че то добива органи, се нарича пречистване поради това, че астралното тяло се пречиства от силите на външния свят и се отдава на вътрешните сили. Но онази степен, при която астралното тяло може да отпечати своята форма в етерното тяло, тази степен е свързана с това, че около нас настъпва духовна светлина, духовният свят около нас ни се разкрива, настъпва озарението. Това, което току що Ви описах, е свързано с определени опитности, през които човек минава и които са типични, които са едни и същи у всеки човек и всеки, който изминава пътя, които всеки изпитва, когато е узрял за това и когато обръща необходимото внимание на някои неща и процеси, намиращи се извън сетивната област. Първата опитност, която настъпва чрез организирането на астралното тяло, която следователно настъпва като резултат от медитацията, съсредоточението и т.н., може да бъде изразена като едно изживяване на чувството, като едно изживяване на усещането, като едно изживяване, което, ако искаме да го опишем, бихме могли най-добре да го наречем едно протичащо в нас пълносъзнателно разцепление на цялата наша личност *. /*Това, което тук наричаме "разцепление на личността" трябва строго да се различава от това, което някои мислители имат предвид като нещо патологично или съновидно и го назовават със същото име или също с името "Аз-двойник". Посоченото тук разцепление се извършва при пълна разсъдливост само в душата, съзнанието го обхваща така пълно, че това никак не пречи на ясносъзнателното пребиваване в обикновения Аз. При това този "Аз" не изгубва нищо от своята вътрешна крепкост и сплотеност./.
към текста >>

Първо човек трябва да се запознае основно с духовната наука.
За онзи, който преди да пристъпи към това изживяване, се дава възможност да се запознае чрез описание с това, което са видели хората удостоени с изживяването на висшите светове, се прави найголямото благодеяние. За такъв човек се върши най-голямото благодеяние, когато му се дава възможност да разбере такова описание, без сам да има още способността да вижда в тези светове. Тези светове могат да бъдат изследвани само, когато човек добие способността да вижда в тях. Но благодарение на това, че човек постоянно се стреми да разбере с ума това, което изследователят ясновидец казва, той все повече стига до там да си каже: когато разглеждам всичко онова, което носи животът, трябва да кажа, че резултатите от свръхсетивните изследвания са напълно разумни. Когато човек се стреми по този начин да си създаде един обзор, когато той иска първо да стане разбиращ и след това ясновидец, тогава сме извършили правилното по отношение на днешната степен на човечеството. Първо човек трябва да се запознае основно с духовната наука. Сторили това, тогава великите, обширните, укрепващите и поощряващите смелостта и освежаващите идеи и мисли на тази наука дават на душата не само една теория, а и придават качества на чувството, на волята, на мисълта и така тя се калява. Когато душата е изпитала нещо подобно, тогава моментът на срещата с пазачът на прага се превръща в нещо различно от това, което тя би била иначе. Страхът и състоянията на загриженост са победени по съвършено друг начин, когато първо човек е преминал през схващането на разказите на висшите светове, отколкото ако това не би било сторено. Но когато човек е имал това изживяване, когато е застанал така пред самия себе си, когато следователно е срещнал пазача на прага, тогава за него светът започва да става съвършено друг; тогава в известно отношение всички неща на света добиват една нова форма. И правилно е съждението, което казва: до сега аз съм познал, що е огън; но това беше само една измама; защото това, което до сега наричах огън, в сравнение с действителността, с това, което сега познавам като огън, е подобно на това, когато бих считал следите, които колелата на една каруца оставят по улицата за единствено действителното и не бих искал да си кажа: тук трябва да е минала една каруца, в която е седял един човек.
към текста >>

Така е това, което във външния свят виждаме като светещ огън, по отношение на неговата действителност, по отношение на духовната същност, която стои зад него, както дирите по улицата са по отношение на човека, който е седял в каруцата и е минал по улицата.
Но когато човек е имал това изживяване, когато е застанал така пред самия себе си, когато следователно е срещнал пазача на прага, тогава за него светът започва да става съвършено друг; тогава в известно отношение всички неща на света добиват една нова форма. И правилно е съждението, което казва: до сега аз съм познал, що е огън; но това беше само една измама; защото това, което до сега наричах огън, в сравнение с действителността, с това, което сега познавам като огън, е подобно на това, когато бих считал следите, които колелата на една каруца оставят по улицата за единствено действителното и не бих искал да си кажа: тук трябва да е минала една каруца, в която е седял един човек. За тези дири аз казвам, че те са знаците, външният израз за каруцата, която е минала по улицата и в която е седял човек. Когато е минал, аз не съм видял нищо от него; но той е причината за появяването на дирите, това е същественото. И онзи, който би помислил, че дирите, които колелата са оставили след себе си, са нещо съществено, той би считал външният отпечатък за самата вещ. Така е това, което във външния свят виждаме като светещ огън, по отношение на неговата действителност, по отношение на духовната същност, която стои зад него, както дирите по улицата са по отношение на човека, който е седял в каруцата и е минал по улицата. В огъня ние имаме само един външен израз. Зад това, което окото вижда като огън и което чувствуваме като топлина, се намира истинската духовна същност, която във външния огън има само своя израз. Зад това, което дишаме като въздух, зад това, което прониква в окото като светлина, която се проявява като звук в нашето ухо, зад всичко това стоят действуващите божествено-духовни същества, които имат така да се каже само своята външна дреха в огъня, във водата, в онова, което ни заобикаля в различните царства на природата. В така нареченото тайно учение, в учението на мистериите, изживяването, което човек има по този начин, се нарича преминаване през елементарните светове. Докато преди това човек е вярвал, че онова, което познава като огън, е една действителност, сега той вижда, че зад огъня стоят живи същества.
към текста >>

Зад това, което окото вижда като огън и което чувствуваме като топлина, се намира истинската духовна същност, която във външния огън има само своя израз.
За тези дири аз казвам, че те са знаците, външният израз за каруцата, която е минала по улицата и в която е седял човек. Когато е минал, аз не съм видял нищо от него; но той е причината за появяването на дирите, това е същественото. И онзи, който би помислил, че дирите, които колелата са оставили след себе си, са нещо съществено, той би считал външният отпечатък за самата вещ. Така е това, което във външния свят виждаме като светещ огън, по отношение на неговата действителност, по отношение на духовната същност, която стои зад него, както дирите по улицата са по отношение на човека, който е седял в каруцата и е минал по улицата. В огъня ние имаме само един външен израз. Зад това, което окото вижда като огън и което чувствуваме като топлина, се намира истинската духовна същност, която във външния огън има само своя израз. Зад това, което дишаме като въздух, зад това, което прониква в окото като светлина, която се проявява като звук в нашето ухо, зад всичко това стоят действуващите божествено-духовни същества, които имат така да се каже само своята външна дреха в огъня, във водата, в онова, което ни заобикаля в различните царства на природата. В така нареченото тайно учение, в учението на мистериите, изживяването, което човек има по този начин, се нарича преминаване през елементарните светове. Докато преди това човек е вярвал, че онова, което познава като огън, е една действителност, сега той вижда, че зад огъня стоят живи същества. Той се запознава така да се каже, запознава се повече или по-малко интимно с огъня като нещо съвършено различно от това, което се представя в сетивния свят; той се запознава със съществата на огъня, с онова, което стои зад огъня като душа. Както нашата душа стои зад нашето тяло, така зад огъня, който е възприемаем за външните сетива, стои душата и духът на огъня.
към текста >>

Човек прониква в едно духовно царство, когато изживява душата и духа на огъня; и това изживяване, което се казва: външният огън не е никаква истина, той е чиста илюзия, той е само дреха, сега аз се намирам между боговете на огъня, както по-рано бях между човеците във физическия свят; това изживяване се нарича живот в елемента на огъня, когато говорим в смисъла на Духовната Наука.
Зад това, което дишаме като въздух, зад това, което прониква в окото като светлина, която се проявява като звук в нашето ухо, зад всичко това стоят действуващите божествено-духовни същества, които имат така да се каже само своята външна дреха в огъня, във водата, в онова, което ни заобикаля в различните царства на природата. В така нареченото тайно учение, в учението на мистериите, изживяването, което човек има по този начин, се нарича преминаване през елементарните светове. Докато преди това човек е вярвал, че онова, което познава като огън, е една действителност, сега той вижда, че зад огъня стоят живи същества. Той се запознава така да се каже, запознава се повече или по-малко интимно с огъня като нещо съвършено различно от това, което се представя в сетивния свят; той се запознава със съществата на огъня, с онова, което стои зад огъня като душа. Както нашата душа стои зад нашето тяло, така зад огъня, който е възприемаем за външните сетива, стои душата и духът на огъня. Човек прониква в едно духовно царство, когато изживява душата и духа на огъня; и това изживяване, което се казва: външният огън не е никаква истина, той е чиста илюзия, той е само дреха, сега аз се намирам между боговете на огъня, както по-рано бях между човеците във физическия свят; това изживяване се нарича живот в елемента на огъня, когато говорим в смисъла на Духовната Наука. Същото е и с това, което вдишваме. В момента, когато онова, което вдишваме като въздух, става само дреха за стоящите зад него живи същества, ние живеем в елемента на въздуха. И така, когато е оставил вече зад себе си срещата с пазача на прага, човек може да се издигне до изживява нето на съществата в така наречените елементи /стихии/, в елемента на огъня, на водата, на въздуха, на земя та. Тези четири вида духове, които живеят в елементите съществуват и човек, който е достигнал тази степен, която току що бе описана, има общение с духовните същества на елементите. Той живее в елементите, преживява Земята, Въздуха, Водата и Огъня.
към текста >>

Следователно в онова, което срещаме като твърда материя или Земя /казано в смисъла на Духовната наука/, като течна материя или Вода /казано в смисъла на Духовната наука/, като разширяваща се материя или Въздух и като топла, огнена материя или Огън живеят определени божествено-духовни същества.
В момента, когато онова, което вдишваме като въздух, става само дреха за стоящите зад него живи същества, ние живеем в елемента на въздуха. И така, когато е оставил вече зад себе си срещата с пазача на прага, човек може да се издигне до изживява нето на съществата в така наречените елементи /стихии/, в елемента на огъня, на водата, на въздуха, на земя та. Тези четири вида духове, които живеят в елементите съществуват и човек, който е достигнал тази степен, която току що бе описана, има общение с духовните същества на елементите. Той живее в елементите, преживява Земята, Въздуха, Водата и Огъня. Следователно онова, което в обикновения живот назоваваме с тези думи, е само външната дреха, външният израз на стоящите зад тях духовни същества. Следователно в онова, което срещаме като твърда материя или Земя /казано в смисъла на Духовната наука/, като течна материя или Вода /казано в смисъла на Духовната наука/, като разширяваща се материя или Въздух и като топла, огнена материя или Огън живеят определени божествено-духовни същества. Но това не са още най-висшите духовни същества, а когато сме си пробили път през този свят на елементите, ние се издигаме до онези същества, които са Същества създатели на онези духове, които живеят в елементите. А сега да вземем следното: когато разглеждаме нашата околност, физическата околност, виждаме: тя се състои от онова, което съставлява четирите външни члена на истинския елементарен свят. Дали на физическото поле виждаме растения или животни или камъни, можем да кажем: те се състоят или от твърда материя, т.е. от земя както би казала Духовната Наука или от течна материя, т.е. от вода казано на езика на Духовната Наука или въздухообразна материя, т.е.
към текста >>

от земя както би казала Духовната Наука или от течна материя, т.е.
Следователно онова, което в обикновения живот назоваваме с тези думи, е само външната дреха, външният израз на стоящите зад тях духовни същества. Следователно в онова, което срещаме като твърда материя или Земя /казано в смисъла на Духовната наука/, като течна материя или Вода /казано в смисъла на Духовната наука/, като разширяваща се материя или Въздух и като топла, огнена материя или Огън живеят определени божествено-духовни същества. Но това не са още най-висшите духовни същества, а когато сме си пробили път през този свят на елементите, ние се издигаме до онези същества, които са Същества създатели на онези духове, които живеят в елементите. А сега да вземем следното: когато разглеждаме нашата околност, физическата околност, виждаме: тя се състои от онова, което съставлява четирите външни члена на истинския елементарен свят. Дали на физическото поле виждаме растения или животни или камъни, можем да кажем: те се състоят или от твърда материя, т.е. от земя както би казала Духовната Наука или от течна материя, т.е. от вода казано на езика на Духовната Наука или въздухообразна материя, т.е. въздух, или от топлинната материя, т.е. от огън. От това са съставени нещата, които съществуват физически в света на камъните, в света на растенията, в света на животните и в света на човека. И като творящи сили, като оплодяващи сили зад това, което съществува физическия, стоят онези сили, които се вливат към нас в по-голяма част от слънцето.
към текста >>

от вода казано на езика на Духовната Наука или въздухообразна материя, т.е.
Следователно в онова, което срещаме като твърда материя или Земя /казано в смисъла на Духовната наука/, като течна материя или Вода /казано в смисъла на Духовната наука/, като разширяваща се материя или Въздух и като топла, огнена материя или Огън живеят определени божествено-духовни същества. Но това не са още най-висшите духовни същества, а когато сме си пробили път през този свят на елементите, ние се издигаме до онези същества, които са Същества създатели на онези духове, които живеят в елементите. А сега да вземем следното: когато разглеждаме нашата околност, физическата околност, виждаме: тя се състои от онова, което съставлява четирите външни члена на истинския елементарен свят. Дали на физическото поле виждаме растения или животни или камъни, можем да кажем: те се състоят или от твърда материя, т.е. от земя както би казала Духовната Наука или от течна материя, т.е. от вода казано на езика на Духовната Наука или въздухообразна материя, т.е. въздух, или от топлинната материя, т.е. от огън. От това са съставени нещата, които съществуват физически в света на камъните, в света на растенията, в света на животните и в света на човека. И като творящи сили, като оплодяващи сили зад това, което съществува физическия, стоят онези сили, които се вливат към нас в по-голяма част от слънцето. Слънцето произвежда на земята покълващия и растящ живот.
към текста >>

Той прониква тогава, когато така да се каже за хората духовната тъмнина е най-голяма.
Следователно от съзерцанието на съществата на елементите ясновидецът се издига до съзерцаването на по-висшите духовни същества, които в духовния свят са това, което във физическия свят може символично да се сравни със Слънцето по отношение на Земята. Тогава човек вижда зад същества на елементите един висш духовен свят: духовното слънце. Когато онова, което иначе е тъмнина, е станало за ясновидецът Светлина, когато той е достигнал озарението, тогава той прониква до духовното Слънце, т.е. до духовните Същества, както физическото око прониква до физическото Слънце. И кога прониква той до тези висши духовни Същества? Той прониква тогава, когато така да се каже за хората духовната тъмнина е най-голяма. Когато иначе е свободен по отношение на своето астрално тяло и на своя Аз, т.е. от момента на заспиването до този на събуждането, човекът живее, като го заобикаля тъмнина, понеже не вижда тогава духовния свят, който го заобикаля. Тази тъмнина нараства постепенно, достига една върхова точка и отново намалява до сутринта, когато човек се събужда. Тя достига така да се каже една най-висока точка, една най-висока степен. Тя е най-висока степен на духовното затъмнение може да бъде сравнена с онова във външния живот, което се нарича среднощен час.
към текста >>

Както по един нормален начин в този среднощен час външната, физическа тъмнина е най-силна, както до този час тя постоянно нараства и след това започва да спада, така и по отношение на духовната тъмнина съществува една най-висока степен, една полунощ.
Когато иначе е свободен по отношение на своето астрално тяло и на своя Аз, т.е. от момента на заспиването до този на събуждането, човекът живее, като го заобикаля тъмнина, понеже не вижда тогава духовния свят, който го заобикаля. Тази тъмнина нараства постепенно, достига една върхова точка и отново намалява до сутринта, когато човек се събужда. Тя достига така да се каже една най-висока точка, една най-висока степен. Тя е най-висока степен на духовното затъмнение може да бъде сравнена с онова във външния живот, което се нарича среднощен час. Както по един нормален начин в този среднощен час външната, физическа тъмнина е най-силна, както до този час тя постоянно нараства и след това започва да спада, така и по отношение на духовната тъмнина съществува една най-висока степен, една полунощ. На определена степен на ясновиждането е така, че през времето, когато за недуховно-познаващия човек духовната тъмнина нараства, ясновидецът виж да духовете на елементите; същото е и при отлива на тъмнината. Ако човек е достигнал само една по-ниска степен на ясновиждане, нещата се представят така, че първо той вижда така да се каже определени елементарни духове, но точно когато иска да изживее върховния духовен момент, среднощния час, тогава настъпва още едно затъмнение и едва след това се просветлява. Но когато човек е достигнал определена степен на ясновиждането, тогава това, което може да се нарече среднощен час, става толкова по-светло. В това време */*Трябва да бъдем наясно, че с този "среднощен час" не се разбира един момент, който съвпада с външната степен, човек вижда онези духовни Същества, които по отношение на духовете на елементите са както Слънцето е за физическата Земя; той вижда висшите, творящите слънчеви същества, настъпва онзи момент, който технически се нарича виждане на слънцето в полунощ. Такива степени, които днес както и по всяко време могат да бъдат изживени от тези, който иска да се издигне до ясновидското изследване, който иска да прогледне зад булото, което в земните елементи покрива истинския свят.
към текста >>

На определена степен на ясновиждането е така, че през времето, когато за недуховно-познаващия човек духовната тъмнина нараства, ясновидецът виж да духовете на елементите; същото е и при отлива на тъмнината.
от момента на заспиването до този на събуждането, човекът живее, като го заобикаля тъмнина, понеже не вижда тогава духовния свят, който го заобикаля. Тази тъмнина нараства постепенно, достига една върхова точка и отново намалява до сутринта, когато човек се събужда. Тя достига така да се каже една най-висока точка, една най-висока степен. Тя е най-висока степен на духовното затъмнение може да бъде сравнена с онова във външния живот, което се нарича среднощен час. Както по един нормален начин в този среднощен час външната, физическа тъмнина е най-силна, както до този час тя постоянно нараства и след това започва да спада, така и по отношение на духовната тъмнина съществува една най-висока степен, една полунощ. На определена степен на ясновиждането е така, че през времето, когато за недуховно-познаващия човек духовната тъмнина нараства, ясновидецът виж да духовете на елементите; същото е и при отлива на тъмнината. Ако човек е достигнал само една по-ниска степен на ясновиждане, нещата се представят така, че първо той вижда така да се каже определени елементарни духове, но точно когато иска да изживее върховния духовен момент, среднощния час, тогава настъпва още едно затъмнение и едва след това се просветлява. Но когато човек е достигнал определена степен на ясновиждането, тогава това, което може да се нарече среднощен час, става толкова по-светло. В това време */*Трябва да бъдем наясно, че с този "среднощен час" не се разбира един момент, който съвпада с външната степен, човек вижда онези духовни Същества, които по отношение на духовете на елементите са както Слънцето е за физическата Земя; той вижда висшите, творящите слънчеви същества, настъпва онзи момент, който технически се нарича виждане на слънцето в полунощ. Такива степени, които днес както и по всяко време могат да бъдат изживени от тези, който иска да се издигне до ясновидското изследване, който иска да прогледне зад булото, което в земните елементи покрива истинския свят. Тези степени, които бяха описани сега, при които човек се чувствува свободен по отношение на своята втора личност, както мечът в ножницата, при които човек се чувствува вън от своето физическо тяло, както когато би бил изваден от ножницата; срещата с пазача на прага; изживяването на съществата на елементите, т.е.
към текста >>

48. 5. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Всички тези Същества се включват в структурата на Земното развитие, в структурата на царствата, които принадлежат на Земното развитие, така щото това, който стои зад явленията, които ни заобикалят, е една богато подредена и установена духовна същност.
С това ние посочихме един много важен факт на цялостното развитие на човечество то и на света; и този факт трябва да ни занимае днес нещо по-дълбоко, по-интимно. Хвърлете още веднъж поглед назад върху всичко това, което е предхождало нашето Земно развитие. Вие знаете, че преди да бъде Земя, нашата Земя е минала през състояния на стария Сатурн, на старото Слънце, на старата Луна. Онези от Вас, които са следили обясненията дадени по-рано върху този въпрос, ще си кажат: при всичко онова, което става в течение на развитието на нашата земя в четирите царства, в човешкото царство, в животинското царство, в растителното царство и в минералното царство, се намира в действие цяла войска от духовни същества и тези същества се намират на най-различни степени на развитие. Онези същества, които изпращат своите благотворни действия от Слънцето, се намират на определена степен на развитието, а зад Земното развитие стоят Същества, които са отделили в подходящ момент Луната от Земята. Всички тези Същества се включват в структурата на Земното развитие, в структурата на царствата, които принадлежат на Земното развитие, така щото това, който стои зад явленията, които ни заобикалят, е една богато подредена и установена духовна същност. Но Вие лесно можете да си спомните, че богато устроени духовни царства са съществували и през време на стария Сатурн, и през време на старото Слънце и през време на старата Луна. Ние не трябва да искаме да разберем всички тези царства така, че да намерим имена, които трябва да са валидни за едно или друго Същество за винаги. Имената, които можем да употребим, често пъти не са име на, които назовават индивидуалности, а имена, които означават някакви чинове или длъжности. Когато следователно назоваваме едно име за едно Същество, което е действувало през време на Слънчевата епоха, ние не можем вече да употребим същото име, когато искаме да назовем това Същество действуващо през време на Земната епоха; защото междувременно то далече е напреднало. Виждате, че трябва да говорим много точно, ако искаме на налучкваме действителността в духовните светове.
към текста >>

Следователно с това ние имаме пред нас нещо, за което можем да говорим и да го предаваме като учени е и в днешния етап на развитието, като черпим направо от първо източника, както математиката може да бъде изучена направо от нейното оригинално естество.
Всичко, което казах, е резултат, който не е нужно да извличаме от това или онова исторически предадено ни учение. Представете си, че чрез някакво събитие би било изгубено всичко онова, което са създали да речем посветените на древна, достойна за уважение Индия, че биха били изгубени всички познания на персийските маги, познанията на халдейците, на египетските посветени, познанията на мистериите на Гърция, представете си, че всичко, което е било създадено като външни документи до наши дни би било изгубено, че не бихме притежавали нито един откъс от създадените съчинения, който да ни осведоми, какво е било учено някога върху духовните основи на нашето Земно развитие! Въпреки това, за нас не би била изгубена възможността да намерим отново всичко, което се е случило в Земното развитие. Ние бихме могли да го намерим и днес, ако сме запазили възможността да развием свръхсетивното съзнание. И така, всичко, което бе разказано сега, може да бъде намерено без някакъв исторически документ, то може да бъде на мерено чрез свръхсетивното изследване. Следователно с това ние имаме пред нас нещо, за което можем да говорим и да го предаваме като учени е и в днешния етап на развитието, като черпим направо от първо източника, както математиката може да бъде изучена направо от нейното оригинално естество. А сега, след като извикахме пред погледа на душата си така да се каже една малка глава от обширната Духовна наука, да се постараем да започнем от някъде, за да видим, как това, което днес можем да установим чрез свръхсетивното изследване, е живяло в минали времена. Несъмнено, бихме могли да приложим и някой друг метод; но за настоящия цикъл от сказки да приложим този метод, като сравним това, което можем да намерим без исторически документи, с онова, което ни е било предадено чрез този или онзи документ. Нека не отиваме твърде далече в миналото, а да се върнем назад към една историческа личност, която е живяла относително в древните времена на духовното развитие на Гърция, към онази личност, за която външно исторически не се знае даже, колко години е живяла. Искаме да се върнем към онази личност, която в известно отношение е предхождала другите гръцки мъдреци, а именно към Ферекид от Сирос. Той е живял през онази епоха на духовното развитие на Гърция, която се нарича епоха на седемте мъдреци, която следователно предхожда всичко, което иначе ни се съобщава исторически от гръцката философия.
към текста >>

А сега, след като извикахме пред погледа на душата си така да се каже една малка глава от обширната Духовна наука, да се постараем да започнем от някъде, за да видим, как това, което днес можем да установим чрез свръхсетивното изследване, е живяло в минали времена.
Представете си, че чрез някакво събитие би било изгубено всичко онова, което са създали да речем посветените на древна, достойна за уважение Индия, че биха били изгубени всички познания на персийските маги, познанията на халдейците, на египетските посветени, познанията на мистериите на Гърция, представете си, че всичко, което е било създадено като външни документи до наши дни би било изгубено, че не бихме притежавали нито един откъс от създадените съчинения, който да ни осведоми, какво е било учено някога върху духовните основи на нашето Земно развитие! Въпреки това, за нас не би била изгубена възможността да намерим отново всичко, което се е случило в Земното развитие. Ние бихме могли да го намерим и днес, ако сме запазили възможността да развием свръхсетивното съзнание. И така, всичко, което бе разказано сега, може да бъде намерено без някакъв исторически документ, то може да бъде на мерено чрез свръхсетивното изследване. Следователно с това ние имаме пред нас нещо, за което можем да говорим и да го предаваме като учени е и в днешния етап на развитието, като черпим направо от първо източника, както математиката може да бъде изучена направо от нейното оригинално естество. А сега, след като извикахме пред погледа на душата си така да се каже една малка глава от обширната Духовна наука, да се постараем да започнем от някъде, за да видим, как това, което днес можем да установим чрез свръхсетивното изследване, е живяло в минали времена. Несъмнено, бихме могли да приложим и някой друг метод; но за настоящия цикъл от сказки да приложим този метод, като сравним това, което можем да намерим без исторически документи, с онова, което ни е било предадено чрез този или онзи документ. Нека не отиваме твърде далече в миналото, а да се върнем назад към една историческа личност, която е живяла относително в древните времена на духовното развитие на Гърция, към онази личност, за която външно исторически не се знае даже, колко години е живяла. Искаме да се върнем към онази личност, която в известно отношение е предхождала другите гръцки мъдреци, а именно към Ферекид от Сирос. Той е живял през онази епоха на духовното развитие на Гърция, която се нарича епоха на седемте мъдреци, която следователно предхожда всичко, което иначе ни се съобщава исторически от гръцката философия. Външната история разказва само малко за този Ферекид от Сирос.
към текста >>

Ако не биха се правили понякога такива изказвания, не би било нужно това да се споменава тук; защото можем да разберем, че такива неща се казват понякога другаде някъде, само не между хората, които се стремят към Духовната Наука.
Онова, което е било учено през първата епоха след великата атлантска катастрофа на Земята, може да бъде учено още и днес; обаче за човека земното развитие също се е обогатило, то е получило нови импулси. Вчера ние посочихме важния момент на Христовия Импулс за развитието на човечеството. С това в развитието на човечеството е навлязло нещо, с което нищо друго подобно не може да се сравни, нещо, което стои като съвършено единствено събитие в развитието на човечеството. Чувал съм да се казва: "но сред развитието на човечеството би било съвършено несправедливо да не е било възможно на човека да се съобщи пълната мъдрост преди толкова и толкова хилядолетия преди идването на Христа.” Но как хората преди идването на Христа са стигнали до там, за тях да може да бъде задържано нещо, да не им се съобщи нещо? Заставайки на почвата на всемирната справедливост /така казват някои/, трябва да приемем, че наистина формите на мъдростта се изменят, формите на истината се изменят, но че към старите истини не се прибавят нови; “иначе би трябвало да твърдим, че за хората, на които е било предопределено да живеят в епохата след Христа, е било приготвено нещо по-възвишено отколкото за човека от преди християнската ера". Ако не биха се правили понякога такива изказвания, не би било нужно това да се споменава тук; защото можем да разберем, че такива неща се казват понякога другаде някъде, само не между хората, които се стремят към Духовната Наука. Защо не? Затова, защото хората, които са се въплътили в следхристиянската епоха, са същите тези, които са живели и преди тази епоха; защото хората минават през повтарящи се въплъщения и онова, което не са могли да научат преди идването на Христа на Земята, те са призвани да го научат след това. Онзи, който вярва, че човекът постоянно и постоянно се преражда, за да му се предлага винаги едно и също нещо, той не вярва сериозно, не вярва със своите чувства и с целия си душевен живот в прераждането; защото да вярва човек сериозно в прераждането, това значи да разбира, че не напразно човек постоянно и постоянно идва на Земята, а това става, за да може той постоянно да изпитва все нови и нови неща на Земята. Но ако това е така, тогава в тази Земя трябва постоянно да се влива нов живот; човек трябва да види нещо ново на земята, щом отново идва на нея. Абстрактност е да се казва: същите мъдрости се явяват постоянно и отново в различните светогледи.
към текста >>

Тук ще си послужим като пример пак с една личност, с една духовна индивидуалност.
в нашия случай източният начин на мислене е осветлен чрез светлината на запада*./*Това изложение, което в себе си изглежда обширно, е оправдано с това, че трябва да бъде насочено срещу често явяващото се в мистични мирогледи твърдение, според което в същност различните редуващи се религии и т.н. са само преобразования на една и съща първична мъдрост. /. Това, което сега ви казах отвлечено, бих искал да ви го потвърдя с един пример. От вече казаното вие вече ще сте почувствували, че резултатите на съвременното свръхсетивно изследване ние намираме в друга форма в древните времена, когато ги потърсим. Можем да хвърлим светлина върху миналите времена само, когато вземаме тази светлина именно от съвремието. Тук ще си послужим като пример пак с една личност, с една духовна индивидуалност. По-късно от тази област ще имаме да разглеждаме различни подробности; днес ще изтъкнем само едно нещо. Когато отидете назад в епохата, където е било написано това, което е съществувало в известно отношение като отзвук от висшата, свещена мъдрост на Ришите, между наименованията на божествата ще намерите името Индра. Ако от гледището на съвременното свръх сетивно изследване трябва да ви отговоря на въпроса: "що за същество е това, което във времето на ведите /свещените индийски книги/ е било наричано Индра?? ", Аз ще сторя най-добре това, като отново ви охарактеризирам, как един съвременен човек може да добие един възглед за това същество, което действително съществува”. Ние изтъкнахме, че зад това, което ни заобикаля външно в света, зад Огъня, зад Въздуха, зад Водата, зад Земята, стоят духовни същества.
към текста >>

В окръжаващата ни духовна среда работят заедно много духовни същества, за да произведат това, което за нас се изразява във физическите явления на въздуха.
", Аз ще сторя най-добре това, като отново ви охарактеризирам, как един съвременен човек може да добие един възглед за това същество, което действително съществува”. Ние изтъкнахме, че зад това, което ни заобикаля външно в света, зад Огъня, зад Въздуха, зад Водата, зад Земята, стоят духовни същества. Когато оставим да действува върху нас това, което е огън или въздух, когато го оставим да действува първо върху нашите сетива, ние имаме външния израз за духовните същества, които стоят зад огъня или зад въздуха. За това, което в обикновения живот възприемаме физически, ние можем да търсим онова, което стои зад него, когато чрез свръхсетивното виждане се издигаме от физическия до душевния свят. Там за това, което външно се изразява във въздуха, ние намираме множество същества; т.е. В окръжаващата ни духовна среда работят заедно много духовни същества, за да произведат това, което за нас се изразява във физическите явления на въздуха. Нека се запитаме: "как се представя духовното царство намиращо се зад въздуха, когато го наблюдаваме в душевния свят? Отговорът е: ние стигаме до множество духовни същества, които не слизат до физическия свят, които се изразяват в този физически свят чрез въздуха и които в душевния свят застават пред нас като индивидуалности. Тези същества ние намираме и днес. А най-мощното от тези същества е едно съвсем определено същество. То е онова Същество, което в древна Индия е било назовано с името Индра.
към текста >>

Така стана един ден с Индра: върху този Индра падна духовната светлина от едно друго духовно същество и от онова време насам от Индра лъчезари върху нас това, което е съществувало вече и в стария Индра, но обогатено чрез духовната светлина на едно друго същество.
Когато насочим назад ясновидското съзнание към образа на древния Индра, как ни се представя този негов образ? Тогава ни се показва следното: има една определена точка в развитието, когато относно този Индра нещо твърде забележително. За да го имаме нагледно пред себе си, нека повторим: ние насочваме следователно ясновидското съзнание в душевния свят към древния индийски Бог Индра и го проследяваме през хилядолетията. Тогава намираме един момент, където той ни се явява така, като че върху този Индра падат лъчите на едно съвършено друго Същество; и чрез тази светлина, която пада върху Индра, той самият е осветлен; чрез това той е издигнат на една по-висока степен на неговото развитие. Това е точно така, както в определена възраст на Вашето развитие изучавате нещо, чрез което ставате съвършено друг човек. Така стана един ден с Индра: върху този Индра падна духовната светлина от едно друго духовно същество и от онова време насам от Индра лъчезари върху нас това, което е съществувало вече и в стария Индра, но обогатено чрез духовната светлина на едно друго същество. Ние можем да посочим точно онзи момент на историческото развитие на човечеството, когато това стана. Богът Индра се намира в душевния свят във времето, когато Христос не беше слязъл още в Земното развитие, и още тогава върху Индра пада светлината, която излиза от Христа. Светлината, духовната светлина, която излиза от Христа, пада едва по-късно върху Индра. И някой, който притежава способността за това, може да погледне към Индра и тогава ще каже: "този Индра ми изявява нещо различно от това, което е изявявал по-рано; защото по-рано от него не се отразява христовата светлина". Онзи, който е призван да възвести това на човечеството, казва: "съществуваше древният Индра и нас ни интересува това, което той е бил по-рано; но сега ни интересува също и това, което той отразява към нас, което сега лъчизари от него върху нас".
към текста >>

Светлината, духовната светлина, която излиза от Христа, пада едва по-късно върху Индра.
Тогава намираме един момент, където той ни се явява така, като че върху този Индра падат лъчите на едно съвършено друго Същество; и чрез тази светлина, която пада върху Индра, той самият е осветлен; чрез това той е издигнат на една по-висока степен на неговото развитие. Това е точно така, както в определена възраст на Вашето развитие изучавате нещо, чрез което ставате съвършено друг човек. Така стана един ден с Индра: върху този Индра падна духовната светлина от едно друго духовно същество и от онова време насам от Индра лъчезари върху нас това, което е съществувало вече и в стария Индра, но обогатено чрез духовната светлина на едно друго същество. Ние можем да посочим точно онзи момент на историческото развитие на човечеството, когато това стана. Богът Индра се намира в душевния свят във времето, когато Христос не беше слязъл още в Земното развитие, и още тогава върху Индра пада светлината, която излиза от Христа. Светлината, духовната светлина, която излиза от Христа, пада едва по-късно върху Индра. И някой, който притежава способността за това, може да погледне към Индра и тогава ще каже: "този Индра ми изявява нещо различно от това, което е изявявал по-рано; защото по-рано от него не се отразява христовата светлина". Онзи, който е призван да възвести това на човечеството, казва: "съществуваше древният Индра и нас ни интересува това, което той е бил по-рано; но сега ни интересува също и това, което той отразява към нас, което сега лъчизари от него върху нас". Както Луната отразява слънчевата светлина, така и онзи момент Индра излъчва не неговата собствена светлина в духовното развитие на Земята, а отразява Христовата Светлина. Тази Светлина, която сама не пада още върху Земята, която е отразена от Индра, която следователно не ни позволява да познаем направо Христа, а така, както познаваме слънчевата светлина, когато тя е отразена от Луната, тази светлина беше това, което Мойсей възвести на своя народ; и той нарече Христовата Светлина, която е отразена така, както слънчевата светлина е отразена от Луната, Яхве или Йехова. И тук Вие имате това, което често пъти съм подчертавал в друга форма в сказките върху Евангелието на Йоан: Христос се предвестява и Яхве или Йехова е името за отразената на първо време Христова Светлина от едно древно божество което предвестяваше пророчески Христа.
към текста >>

Исках да Ви изясня историята на духовния живот с един особен пример Ако добре запомните, че има същества, които намираме днес и кои то отново намираме, когато насочим погледа си в миналото, само че с други имена и форми и с друг израз, и ако същевременно запомните, че в духовния живот има историческо развитие, има напредък в този духовен живот, който стои на основата на физическия живот, тогава ще имате двата истински принципа, които трябва да стоят на основата на всяка Духовна наука, която иска да действува в бъдещето на човечество то, която иска да напредва.
Тук имате един пример за това, как духовното развитие се извършва в неговия свят, както човешкото развитие се извършва в неговия свят. Това ни показва, че когато след хилядолетия наблюдаваме духовните същества, те не ни се явяват в същия образ. В духовния свят става нещо, там има история; и това, което е земна история, е външен израз на историята в духовния свят. Действително, всичко, което става тук на Земята, има своите причини в събитията на духовния свят; и ние трябва поотделно да се научим да разбираме и да схващаме, какви събития стоят като основа зад нашите земни събития. Така с един пример аз Ви показах, що значи да осветлим онези древни светове от съвременна гледна точка За това е необходимо да вземем съвсем сериозно понятието на историята и да се запитаме: когато днес търсим същото същество, което е съществувало преди хиляди години, как ни се представя то днес изменено и кое е произвело това изменение? Исках да Ви изясня историята на духовния живот с един особен пример Ако добре запомните, че има същества, които намираме днес и кои то отново намираме, когато насочим погледа си в миналото, само че с други имена и форми и с друг израз, и ако същевременно запомните, че в духовния живот има историческо развитие, има напредък в този духовен живот, който стои на основата на физическия живот, тогава ще имате двата истински принципа, които трябва да стоят на основата на всяка Духовна наука, която иска да действува в бъдещето на човечество то, която иска да напредва. За проявлението на единния божествен живот в неговите различни форми, за познаването напредъка на божествения живот към все по-висши и по-висши форми, за узряването на истинските плодове на мировото съществуване, за всичко това ще говорим утре.
към текста >>

49. Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

В течение на последните години ми се удаде да говоря и в швейцарските кантони по значителната тема на духовната наука, всъщност по най-великата тема на духовната наука – за проблема Христос.
ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ МАТЕЙ И ПРОБЛЕМЪТ ХРИСТОС Цюрих, 19 ноември 1909 г. В течение на последните години ми се удаде да говоря и в швейцарските кантони по значителната тема на духовната наука, всъщност по най-великата тема на духовната наука – за проблема Христос. И ако често съвременният човек, стоящ извън духовнонаучното движение, смята, че това, всъщност, е най-простата тема, за която може да се говори, като човек от съвременността той има това право. Това, което представлява най-великото за земното развитие и развитието на човечеството, силата на Христос, импулсът на Христос, несъмнено е действало така, че и най-семплата, най-наивната душа ще се отнесе към него с разбиране. Но, от друга страна, този импулс е действал по такъв начин, че никаква земна мъдрост не е достатъчна за действителното разбиране на това, че станалото в началото на нашето летоброене в Палестина е станало заради човечеството, и, всъщност, заради целия свят. Тъй като за проблема Христос се говори именно в течение на последните години, ще отбележа, че Немската секция завърши своя първи седемгодишен цикъл. Когато тя беше основана преди седем години, в нея имаше около десет клона.
към текста >>

Ако сега искаме да прокараме нещо в света и в него да се въплъти духовна закономерност, навсякъде трябва да се изпълнява този велик закон.
Числото „седем“ често се споменава, когато говорим за антропософската мъдрост и разбирането на света, в което също се изразява определена закономерност, защото развитието се осъществява в седморно организиран ход на времето. Да си спомним за това, което вече видяхме в развитието на нашата Земя; тя преминава през седем планетарни състояния. Така и в малкото, зад всеки отделен факт от мировото развитие, както и зад такова движение, каквото е духовнонаучното, живее законът на числото „седем“. Този, който се вгледа по-дълбоко в нашето движение, ще види, че разигравайки се в определено отношение напълно закономерно, в него завърши седемгодишен кръгооборот и сега се намираме в решаваща точка, където се повтаря това, което е било заложено преди седем години, но се повтаря на по-високо ниво и в същото време, като кръгооборот се завръща в самото себе си; това може да стане благодарение на това, че работихме наистина в духовен смисъл, не работихме произволно и случайно, а закономерно. Да си спомним, че различаваме в човека седем члена на съществото му: първо – физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и аза; след това, когато азът преработи астралното тяло, се появява Духът-Себе, или Манасът; когато преработи етерното тяло се появява Духът-Живот, или Будхи; и когато накрая азът преработи физическото тяло, се появява висшият член, Човекът-Дух, или Атма, така че отначало различаваме четири члена, а след това – три по-нататъшни, които възникват като преобразуваните първи три. Ако сега искаме да прокараме нещо в света и в него да се въплъти духовна закономерност, навсякъде трябва да се изпълнява този велик закон. Ако сега, като млад клон[1], така да се каже, се стремите по съответния начин да укрепнете в духовния живот, добре е да се види как да се подобри организацията на цялата работа. Защото чрез това младият клон ще осъзнае, какво трябва да се постигне в хода на развитие. Ние точно се придържахме към този ход в немското движение: в течение на първите четири години събрахме всичко необходимо, изобщо да достигнем разбиране на света, от който изхожда духовната наука. Тук първо изложихме седемчленната природа на човека, учението за кармата и прераждането, великите космически закони, развитието на Сатурн, Слънцето и Луната, законите на отделния жизнен път, така че сега това присъства в нашата литература и в работата на различните клонове. Това стана в течение на първите четири години.
към текста >>

Ние точно се придържахме към този ход в немското движение: в течение на първите четири години събрахме всичко необходимо, изобщо да достигнем разбиране на света, от който изхожда духовната наука.
Този, който се вгледа по-дълбоко в нашето движение, ще види, че разигравайки се в определено отношение напълно закономерно, в него завърши седемгодишен кръгооборот и сега се намираме в решаваща точка, където се повтаря това, което е било заложено преди седем години, но се повтаря на по-високо ниво и в същото време, като кръгооборот се завръща в самото себе си; това може да стане благодарение на това, че работихме наистина в духовен смисъл, не работихме произволно и случайно, а закономерно. Да си спомним, че различаваме в човека седем члена на съществото му: първо – физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и аза; след това, когато азът преработи астралното тяло, се появява Духът-Себе, или Манасът; когато преработи етерното тяло се появява Духът-Живот, или Будхи; и когато накрая азът преработи физическото тяло, се появява висшият член, Човекът-Дух, или Атма, така че отначало различаваме четири члена, а след това – три по-нататъшни, които възникват като преобразуваните първи три. Ако сега искаме да прокараме нещо в света и в него да се въплъти духовна закономерност, навсякъде трябва да се изпълнява този велик закон. Ако сега, като млад клон[1], така да се каже, се стремите по съответния начин да укрепнете в духовния живот, добре е да се види как да се подобри организацията на цялата работа. Защото чрез това младият клон ще осъзнае, какво трябва да се постигне в хода на развитие. Ние точно се придържахме към този ход в немското движение: в течение на първите четири години събрахме всичко необходимо, изобщо да достигнем разбиране на света, от който изхожда духовната наука. Тук първо изложихме седемчленната природа на човека, учението за кармата и прераждането, великите космически закони, развитието на Сатурн, Слънцето и Луната, законите на отделния жизнен път, така че сега това присъства в нашата литература и в работата на различните клонове. Това стана в течение на първите четири години. В течение на трите последни години не придобихме, всъщност, нищо ново, но в това, което беше изпълнено в течение на първите четири години, внесохме висшите истини и се издигнахме до разбирането на най-висшата индивидуалност, която е крачила по нашата Земя, индивидуалността на Христос Исус, което нямаше да можем да направим, ако имахме работа само с някакви непознати представи. Успяхме да говорим за Христос едва тогава, когато бяха изговорени нещата за природата на човека изобщо. Можем да разберем как е станало действието на Христос, чак след като разберем човешката природа и цялата ѝ градация.
към текста >>

Духовната наука не трябва да бъде теория, учение, а разбиране за живота; тя трябва да преобразува нашия съкровен душевен живот.
Съвсем недопустимо е да се смята, че е излишно или е само допълване на истината, ако се чуе нещо и от друга страна. Евангелията се отнасят към това велико събитие като образи, в които всеки евангелист представя от определена гледна точка това, което е станало в Палестина. И така, онзи ден в Берн показах, какво става сега в различните клонове на Немската секция. По определена причина се опитах във връзка с Евангелието от Матей ескизно да насоча вниманието към Христос. Това има своите съвсем определени основания. Духовната наука не трябва да бъде теория, учение, а разбиране за живота; тя трябва да преобразува нашия съкровен душевен живот. Трябва да се учим да гледаме по нов начин на света. Тук съществува способност, която трябва да добием, която човек усвоява и все повече се научава на нея благодарение на съкровищата на мъдростта на антропософията. В езика ни няма подходяща думи за това качество или способност, но духовната наука ще изнамери дума за обозначаване на това ново сърдечно възприятие. Дотогава можем да употребяваме за това следното определение – смирена скромност, в частност – по отношение на такива документи, като Евангелията, които ни донасят вести за това най-значително събитие в еволюцията на Земята. Тъй като се учим тук, можем, всъщност, само много бавно да се приближаваме към изводите и истините, които са необходими, за да се изследва проблема Христос.
към текста >>

В езика ни няма подходяща думи за това качество или способност, но духовната наука ще изнамери дума за обозначаване на това ново сърдечно възприятие.
По определена причина се опитах във връзка с Евангелието от Матей ескизно да насоча вниманието към Христос. Това има своите съвсем определени основания. Духовната наука не трябва да бъде теория, учение, а разбиране за живота; тя трябва да преобразува нашия съкровен душевен живот. Трябва да се учим да гледаме по нов начин на света. Тук съществува способност, която трябва да добием, която човек усвоява и все повече се научава на нея благодарение на съкровищата на мъдростта на антропософията. В езика ни няма подходяща думи за това качество или способност, но духовната наука ще изнамери дума за обозначаване на това ново сърдечно възприятие. Дотогава можем да употребяваме за това следното определение – смирена скромност, в частност – по отношение на такива документи, като Евангелията, които ни донасят вести за това най-значително събитие в еволюцията на Земята. Тъй като се учим тук, можем, всъщност, само много бавно да се приближаваме към изводите и истините, които са необходими, за да се изследва проблема Христос. Учим се да развиваме в себе си съвсем различно възприятие от това, което имат днешните хора, бързащи да съдят за събитията. Учим се да бъдем внимателни в представянето на истината и знаем, че ако сме я взели предвид от която и да е страна, възприемаме винаги само едната ѝ страна, но никога цялата веднага. С това е свързано – и само постепенно достигаме разбирането му – защо изобщо съществуват четири Евангелия.
към текста >>

Именно духовната наука е призвана да покаже, защо имаме четири различни документа за събитията в Палестина и тя е способна да отвоюва тези документи за себе си.
В Евангелието от Йоан виждат велика, обширна поема, отричайки значението му като документ. Но така постъпва само външният, материалистичен ум. След това се разглеждат другите три Евангелия. Тук също откриват определени противоречия, но ги обясняват с това, че Евангелията са били написани по различно време. Накратко, днес хората са на път да разкъсат тези документи за великото събитие, сякаш вече нищо не означават за човечеството. Именно духовната наука е призвана да покаже, защо имаме четири различни документа за събитията в Палестина и тя е способна да отвоюва тези документи за себе си. Защо съществуват четири документа? Хората не винаги са мислели така, както днес. Имало е времена, когато Евангелията съвсем не са били общодостъпни, а са се намирали в ръцете на малцина, които са ръководили духовния живот в течение на първите християнски векове. Защо днес не се питаме: тези хора не са ли били пълни глупаци, нима не са виждали, че Евангелията си противоречат едно на друго? Или са били дотолкова заблудени, че не са виждали тези противоречия?
към текста >>

Защото авторите на Евангелията ни говорят неща, които разбираме, само когато сме обучени на възгледа, с който ни въоръжава духовната наука.
Но в това знаменателно събитие се влели също и всички останали дохристиянски духовни течения. В Евангелието от Матей особено е показано, как се е вляло древноеврейското духовно течение, духовното течение на древния юдаизъм, така че за да се разбере Евангелието от Матей, трябва да се говори за призванието на древния еврейски народ. Духовното изследване черпи не само от Евангелията, но също и от духовния свят, от непреходната Акаша хроника. Ако вследствие на някаква земна катастрофа загинат всички Евангелия, все пак може да бъде казано това, което духовното изследване трябва да каже за събитията в Палестина. Когато сравним това, което е получено от чистите източници, намиращи се на разположение на духовното изследване, с великите документи, с Евангелията, откриваме чудно съответствие, което ни изпълва с велико благоговение пред Евангелията, които съзерцаваме, и ни става ясно, от какви висши източници идват те. Защото авторите на Евангелията ни говорят неща, които разбираме, само когато сме обучени на възгледа, с който ни въоръжава духовната наука. Какво е призванието на еврейския народ? За да разберем това, трябва да се огледаме назад, към хода на развитието на човечеството. Това, което днес представляват човешките способности, се е развило постепенно. В това, че тези човешки способности са се развивали сами по себе си, днес вярва само материалистичната наука, която не вижда по-далеч от носа си. Тя все още вярва, че човечеството се е развило от звероподобно състояние и не е в състояние да се обърне към истинските душевни способности.
към текста >>

Духовната наука знае, че преди хилядолетия душевните способности са били различни от днешните.
Какво е призванието на еврейския народ? За да разберем това, трябва да се огледаме назад, към хода на развитието на човечеството. Това, което днес представляват човешките способности, се е развило постепенно. В това, че тези човешки способности са се развивали сами по себе си, днес вярва само материалистичната наука, която не вижда по-далеч от носа си. Тя все още вярва, че човечеството се е развило от звероподобно състояние и не е в състояние да се обърне към истинските душевни способности. Духовната наука знае, че преди хилядолетия душевните способности са били различни от днешните. Така, в древните времена хората са притежавали нещо, което се нарича смътно или сумрачно ясновиждане. Едва в по-късните времена от това ясновиждане постепенно е произлязло днешното дневно съзнание; и това развитие започнало от съвсем определен момент във времето, когато в човечеството навлязла способността за представата. Когато се вгледаме назад към древноиндийската култура, откриваме там някакъв вид ясновиждане. Днешният човек трябва да огледа заобикалящите го неща, ако иска да се запознае с тях. Древният индус не се е запознавал с тях по начина, както се разглеждат нещата днес.
към текста >>

В действителност била избрана личност, която благодарение на физическата си организация имала мозък, подходящ в най-голяма степен да обезпечи това, което правило възможна духовната работа чрез мозъка.
Ако човек действа свободно в етерното тяло, възниква образ, който представлява знанието на тези древни народи; точно както и днес, всяко ясновидско знание възниква тогава, когато човек е в състояние да повдигне етерното си тяло от физическото тяло, без да се ползва от физическия си мозък. Човечеството е трябвало да достигне способността за възприемане посредством мозъка. За целта е трябвало да бъде избрана личност, притежаваща подходящ мозък, най-малко предразположен към ясновидска интуиция, но да може да използва мозъка си. Тук отново имаме едно от местата, когато четенето в Акаша хрониката потвърждава фактите от Библията. Това, което е в Библията, е буквално вярно. В действителност била избрана личност, която благодарение на физическата си организация имала мозък, подходящ в най-голяма степен да обезпечи това, което правило възможна духовната работа чрез мозъка. Тази личност бил Авраам. Той бил избран за изпълнение на тази мисия, която трябвало да доведе хората до възприемане на външния свят чрез физическия им мозък. Това била личност, която най-малко е била предразположена за възприемане на каквито и да е интуиции, но която логически изследвала външните явления съгласно мярката, числото и теглото. Една по-древна традиция разглежда Авраам като изобретател на математиката, и тя е по-права, отколкото подозира днес външният свят. Сега става дума тази мисия по правилен начин да се вкарва в света.
към текста >>

Една по-древна традиция разглежда Авраам като изобретател на математиката, и тя е по-права, отколкото подозира днес външният свят.
Това, което е в Библията, е буквално вярно. В действителност била избрана личност, която благодарение на физическата си организация имала мозък, подходящ в най-голяма степен да обезпечи това, което правило възможна духовната работа чрез мозъка. Тази личност бил Авраам. Той бил избран за изпълнение на тази мисия, която трябвало да доведе хората до възприемане на външния свят чрез физическия им мозък. Това била личност, която най-малко е била предразположена за възприемане на каквито и да е интуиции, но която логически изследвала външните явления съгласно мярката, числото и теглото. Една по-древна традиция разглежда Авраам като изобретател на математиката, и тя е по-права, отколкото подозира днес външният свят. Сега става дума тази мисия по правилен начин да се вкарва в света. Замислете се как е ставало всичко преди. Ако преди някоя личност е била натоварена с мисия, как след това тази мисия се е разпространявала в човечеството? Тя се е предавала от учителя на учениците. Който е имал духовното вдъхновение, го е предавал на наследника си.
към текста >>

Така виждаме, как духовната наука извлича от документите на Библията истинския смисъл, и тогава получаваме правилна представа за този най-дълбок документ на човечеството.
Пълна заблуда е, когато това място от Библията се превежда, сякаш Яхве е казал, че потомците на Авраам трябва да бъдат толкова многобройни, като звездите в небето; всъщност те трябва да продължат своя род според закона, и тази закономерност се изразява като закономерността на небосвода. Авраам има син Исаак и внук Яков. Виждаме, как от последния възникват дванадесетте колена на юдейския народ. Тези дванадесет колена копират закономерностите на дванадесетте знака на Зодиака. В Авраам новата народна организация е трябвало да бъде подредена като звездите на небето. Така виждаме, как духовната наука извлича от документите на Библията истинския смисъл, и тогава получаваме правилна представа за този най-дълбок документ на човечеството. Трябвало е да се откажем от това, което представлява древното ясновиждане. Съществуването на човека повече не е трябвало да протича така, че погледът му да е отвърнат от външния свят, а погледът му е трябвало да прониква във външният свят и да го изследва. Тази мисия била дар, който е трябвало да бъде даден на човечеството отвън. Авраам е имал мисията да предаде способността на мозъка си на своите потомци. Това е трябвало да бъде дар и виждаме, че Авраам получава като дар целия еврейски народ.
към текста >>

Какво можеше да даде духовната сила на Заратустра?
Трябвало е да се откажем от това, което представлява древното ясновиждане. Съществуването на човека повече не е трябвало да протича така, че погледът му да е отвърнат от външния свят, а погледът му е трябвало да прониква във външният свят и да го изследва. Тази мисия била дар, който е трябвало да бъде даден на човечеството отвън. Авраам е имал мисията да предаде способността на мозъка си на своите потомци. Това е трябвало да бъде дар и виждаме, че Авраам получава като дар целия еврейски народ. Какво можеше да даде духовната сила на Заратустра? Едно учение, малко едностранчиво духовно. Но на Авраам е бил подарен народ и това е бил реален дар, основан на наследяването на физическия мозък. Как му е бил подарен този народ? В момента, когато той бил готов да принесе сина си в жертва. Ако беше направил това, нямаше да има никакъв юдейски народа.
към текста >>

Всичко, което преди това е съществувало на Земята в духовната култура, е идвало благодарение на това, че великият водач на земното развитие, Христос, е изпратил на Земята тези, които изначално е натоварил с мисия – да подготвят тук това, което Той е трябвало да извърши.
Именно от такива факти, които можем да научим дори ако всички Евангелия пропаднат, ни обхваща велико благоговение пред Евангелията. Човечеството би могло да стигне до все по-висши истини и постигне все по-висши съкровища на мъдростта, за които днес, вероятно, малцина се досещат; и ако след милиони години научим много повече за някое велико събитие, то и тази мъдрост може да бъде почерпена от Евангелията. Отново пред нас е произведение, което може да разшири нашето разбиране за Христовото събитие. Както ученията на Буда и Заратустра, така и съществото на еврейския народ – всичко това се вляло в Христовото същество. Всичко, което преди това се е появявало на Земята, било повторно родено благодарение на християнството в по-висш облик. Всичко, което преди това е съществувало на Земята в духовната култура, е идвало благодарение на това, че великият водач на земното развитие, Христос, е изпратил на Земята тези, които изначално е натоварил с мисия – да подготвят тук това, което Той е трябвало да извърши. Пребивавайки още в небесните висини, Той е изпращал вестители долу. И те, великите основатели на религии, е трябвало да подготвят хората за Неговото пришествие. Последният от тези посланици бил Буда, донесъл учението за състраданието и любовта. Обаче преди това е имало други Бодхисатви и след Христа ще дойдат други Бодхисатви, за да развиват това, което е дошло на Земята чрез Христос Исус. Би било добре, ако хората слушат Бодхисатвите, които идват след това, защото те са негови слуги.
към текста >>

50. 8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Системата на Духовната Наука, започваща с имагинативно познание, създава такъв инструмент по начина, по който днешният човек може и би трябвало да прави това.
Ние трябва да бъдем способни да изпратим нещо към него, както в своя мозък изпращаме онова, което възпира Света на Разума. Така човек трябва да направи нещо, ако желае да се развива по верния път. Той трябва да извлича сили от по-висш свят, ако в правилния смисъл желае да се развие до по-висша степен. Той трябва да направи нещо за да възпира силите от Света на Първообразите, които в противен случай просто преминават през него. Той самият трябва да създаде отразяващ инструмент за тази цел. Системата на Духовната Наука, започваща с имагинативно познание, създава такъв инструмент по начина, по който днешният човек може и би трябвало да прави това. Онова, което човекът обикновено възприема и познава, е външния физически свят. Ако желае да постигне по-висше познание, той трябва да направи нещо, за да създаде за себе си по-висши органи. Той трябва да причини един свят, по-висш от Света на Разума, да спре вътре в него, и той прави това развивайки нов вид активност, която може да се изправи пред Света на Първообразите и, за начало, да го възпира. Той поражда новата активност учейки се да преминава през вътрешни изживявания, които не се случват в ежедневния живот. Типично изживяване от този род е описано в книгата "Въведение в Тайната Наука" (глава V).
към текста >>

Днес ние научихме за път, който е изцяло в съгласие със съзнанието на съвременното човечество, защото онзи, който поема по този път, се доверя на другия не по друг начин, а както ученикът се доверя на учителя си по математика.
Никой, който взема понятието за еволюцията сериозно, не може да се съмнява, че такова по-нататъшно развитие е възможно. Онези които вярват, че онова, което понастоящем го има, е възникнало от предишни етапи на съществуване до сегашния, трябва също да признаят, че развитието може да върви напред. Но понеже човекът е станал съзнателно същество, той трябва също да поеме съзнателно развитието си в свои ръце. И той може да върви в пълно съзнание по пътя на развитието, който беше описан. Ако се нуждае от учител, той вече няма нужда от него какъвто бе случаят, когато се използваха старите методи като някой, който взема нещо от него или позволява нещо да се влее в него; при такива обстоятелства онези, водени от учителя, не бяха независими. Днес ние научихме за път, който е изцяло в съгласие със съзнанието на съвременното човечество, защото онзи, който поема по този път, се доверя на другия не по друг начин, а както ученикът се доверя на учителя си по математика. Ако не приеме, че учителят знае повече, отколкото знае самият той, той със сигурност не би отишъл при него. В същия смисъл ние се доверяваме на водач или учител, който не ни дава нищо повече от напътствия. На всяка стъпка ние си оставаме свой собствен господар, докато съвестно следваме дадените указания. Ние следваме указанията, дадени от учителя така, както бихме правили в случая на онези, дадени от учител по математика, едва сега е въвлечена цялата ни душа; не става въпрос за прилагане на интелекта ни за решаването на математически проблем. Това е същината на новия метод на Посвещение, че той взема под внимание преди всичко друго независимостта на човешкото същество; гуруто вече не е гуру в стария смисъл, а само в смисъла, че той съветва как може да бъде направен напредък.
към текста >>

Ние следваме указанията, дадени от учителя така, както бихме правили в случая на онези, дадени от учител по математика, едва сега е въвлечена цялата ни душа; не става въпрос за прилагане на интелекта ни за решаването на математически проблем.
Ако се нуждае от учител, той вече няма нужда от него какъвто бе случаят, когато се използваха старите методи като някой, който взема нещо от него или позволява нещо да се влее в него; при такива обстоятелства онези, водени от учителя, не бяха независими. Днес ние научихме за път, който е изцяло в съгласие със съзнанието на съвременното човечество, защото онзи, който поема по този път, се доверя на другия не по друг начин, а както ученикът се доверя на учителя си по математика. Ако не приеме, че учителят знае повече, отколкото знае самият той, той със сигурност не би отишъл при него. В същия смисъл ние се доверяваме на водач или учител, който не ни дава нищо повече от напътствия. На всяка стъпка ние си оставаме свой собствен господар, докато съвестно следваме дадените указания. Ние следваме указанията, дадени от учителя така, както бихме правили в случая на онези, дадени от учител по математика, едва сега е въвлечена цялата ни душа; не става въпрос за прилагане на интелекта ни за решаването на математически проблем. Това е същината на новия метод на Посвещение, че той взема под внимание преди всичко друго независимостта на човешкото същество; гуруто вече не е гуру в стария смисъл, а само в смисъла, че той съветва как може да бъде направен напредък. Последователните епохи се сменят и човекът постоянно преминава през нови степени на съществуване. Методите за подпомагане на развитието трябва следователно също да се променят. В по-ранните времена бяха необходими различни методи. Системата, наречена розенкройцерска на името на своя най-важен символ, е онази, най-подходяща и пасваща на душата на съвременния човек.
към текста >>

51. Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 4. Ноември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Когато в Духовната наука освен физическия свят разглеждаме и други свръхсетивни светове и казваме, че човекът стои във връзка не само с този физически свят, а също и със свръхсетивните светове, може да възникне въпросът: Какво намираме в човешката душа преди да стигнем до някаква ясновидска способност, кое е свръхсетивно, кое ни дава указание за това, че човекът стои във връзка със свръхсетивните светове?
КАРМАТА КАТО СЪДЪРЖАНИЕ НА ЖИВОТА Лайпциг, 4. Ноември 1911 ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Когато в Духовната наука освен физическия свят разглеждаме и други свръхсетивни светове и казваме, че човекът стои във връзка не само с този физически свят, а също и със свръхсетивните светове, може да възникне въпросът: Какво намираме в човешката душа преди да стигнем до някаква ясновидска способност, кое е свръхсетивно, кое ни дава указание за това, че човекът стои във връзка със свръхсетивните светове? Или с други думи: Може ли също и обикновеният човек, който няма никаква ясновидска способност, да забележи нещо в душата, да изживее нещо, което стои във връзка с висшите светове? Нашата днешна, както и утрешна лекция ще бъде посветена главно на този въпрос. Когато разглеждаме човешкия душевен живот, той се дели главно на три части, които в известно отношение са независими една от друга, но все пак стоят в тясна връзка помежду си. Първото нещо, което застава пред нас, когато разглеждаме самите себе си като душа, е нашият живот на представите, който в известно отношение включва нашето мислене и нашето спомняне, нашата памет. Споменът и мислите не са нещо физическо, те принадлежат на невидимото, на свръхсетивните светове.
към текста >>

При обикновени отношения мисленето на научния изследовател, на химика, на математика протича без никакви душевни вълнения, без никакви чувства: Това не отива по-далече освен до повърхността.
Когато разглеждаме нещата така, ние ще видим колко е права окултната наука да говори за трите свята. И когато вземем под внимание това, ние ще гледаме по съвършено друг начин на света на моралното, защото чрез света на добрите импулси ние стоим в отношение с най-висшия от трите свята, в който на първо време може да стигне човешкото същество. Нашият обикновен живот на мислите стига само до астралния свят. Можем да имаме и найостроумните мисли и все пак: Мисли, които не са носени от душевни вълнения, от чувства, не отиват по-далеч от астралния свят, нямат никакво значение за другите светове. С това обаче Вие разбирате основното, което е присъщо за официалната наука, за сухата, прозаична външна наука: С мисли, които не са проникнати от чувства, никой човек не може да каже нищо относно другите светове, освен астралния. При обикновени отношения мисленето на научния изследовател, на химика, на математика протича без никакви душевни вълнения, без никакви чувства: Това не отива по-далече освен до повърхността. Даже от едно научно изследване се изисква да протича именно по този начин и затова то прониква само до астралния свят. Едва когато с мислите на изследователя се свързва възхищение или отвращение, тогава към мислите се прибавя това, което е необходимо, за да стигне в света на Девакана. Едва когато в мислите проникнат душевните вълнения, чувствата, когато чувствуваме едното като добро, другото като зло, ние свързваме с мислите онова, което ги отнася в небесния свят. Едва тогава ние можем да вникнем с поглед в по-дълбоките основи на съществуванието. Когато искаме да разберем нещо за света на Девакана, нито една теория не може да ни помогне.
към текста >>

Следващата епоха, която ще дойде след нашата, ще бъде вече по-духовна.
Оттук и големият принос на естествените науки, при което всяко чувство, всяко вълнение е изключено от мисловната работа. И в нашата епоха хората обичат така особено много науката, защото в нея мисленето не е пропито с душевни вълнения, с чувства. Нашата наука е безчувствена и търси своя напредък в това, че не усеща нищо. Горко на този, който при един лабораторен експеримент би искал да чувствува нещо. Това е характерното за нашата епоха, че тя свързва човека най-вече с астралното поле. Следващата епоха, която ще дойде след нашата, ще бъде вече по-духовна. Тогава при науката ще вземат участие също и чувствата. Ако тогава някой трябва да държи изпит и да бъде допуснат до науката, ще бъде необходимо той да може да чувствува светлината, която стои зад всички неща, да чувствува самия духовен свят, който е в началото на всичко. Тогава изпитната оценка на научната работа ще се състои в това да се провери дали при изпита човек може да развие достатъчно душевни вълнения, достатъчно чувства, иначе той ще пропадне на изпита. Той може да знае много, но ако няма правилните усещания и чувства, не ще може да вземе изпита. Това звучи наистина много странно, но въпреки това ще бъде така, че лабораторната маса ще бъде издигната в олтар, при който изпитът на един човек ще се състои в това, при разлагането на водата на водород и кислород да бъдат развити такива чувства, които да отговарят на това, което Боговете чувствуват, когато този процес се извършва в света.
към текста >>

Следователно, следващото събитие е това, че хората ще виждат Христос на астралното поле в етерна форма и онези, които тогава ще живеят на физическото поле и ще са приели ученията на Духовната наука, ще Го виждат.
Този ще бъде най-големият напредък в сравнение с предишната епоха, когато хората не бяха узрели да Го виждат така. Ето какво се има предвид, когато се казва: Христос ще се яви на облаците – защото под това се разбира, че Той ще се яви в етерна форма на астралното поле. Трябва обаче да подчертаем, че в тази епоха Той ще бъде виждан само в етерно тяло. Онзи, който би могъл да вярва, че Христос ще се яви отново във физическа форма, забравя напредъка на човешките сили и способности. Заблуждение е да се вярва, че едно такова събитие като явяването на Христос може да се повтори по същия начин, както то е станало вече веднъж. Следователно, следващото събитие е това, че хората ще виждат Христос на астралното поле в етерна форма и онези, които тогава ще живеят на физическото поле и ще са приели ученията на Духовната наука, ще Го виждат. Онези обаче, които не са вече на Земята, но са се подготвили чрез духовно-научна работа, ще могат също да Го виждат в етерна одежда през времето между тяхната смърт и новото раждане. Ще има обаче също хора, които няма да са в състояние да го виждат в етерно тяло. Онези, които са пренебрегнали Духовната наука, не ще могат да Го виждат, а ще трябва да чакат до тяхното следващо прераждане, когато евентуално ще се посветят на духовното познание, за да се подготвят и да разберат това, което ще настъпи тогава. И докато хората ще са инкарнирани на Земята, няма да има никакво значение дали те са изучавали тъкмо Духовната наука или не; само че тогава явяването на Христос в етерния свят ще бъде за тях един упрек, едно мъчение, докато онези, които са се стремили към духовното познание в предходната си инкарнация, ще знаят какво виждат. После предстои епоха, когато в човека ще се пробудят още по-висши сили.
към текста >>

Онези, които са пренебрегнали Духовната наука, не ще могат да Го виждат, а ще трябва да чакат до тяхното следващо прераждане, когато евентуално ще се посветят на духовното познание, за да се подготвят и да разберат това, което ще настъпи тогава.
Онзи, който би могъл да вярва, че Христос ще се яви отново във физическа форма, забравя напредъка на човешките сили и способности. Заблуждение е да се вярва, че едно такова събитие като явяването на Христос може да се повтори по същия начин, както то е станало вече веднъж. Следователно, следващото събитие е това, че хората ще виждат Христос на астралното поле в етерна форма и онези, които тогава ще живеят на физическото поле и ще са приели ученията на Духовната наука, ще Го виждат. Онези обаче, които не са вече на Земята, но са се подготвили чрез духовно-научна работа, ще могат също да Го виждат в етерна одежда през времето между тяхната смърт и новото раждане. Ще има обаче също хора, които няма да са в състояние да го виждат в етерно тяло. Онези, които са пренебрегнали Духовната наука, не ще могат да Го виждат, а ще трябва да чакат до тяхното следващо прераждане, когато евентуално ще се посветят на духовното познание, за да се подготвят и да разберат това, което ще настъпи тогава. И докато хората ще са инкарнирани на Земята, няма да има никакво значение дали те са изучавали тъкмо Духовната наука или не; само че тогава явяването на Христос в етерния свят ще бъде за тях един упрек, едно мъчение, докато онези, които са се стремили към духовното познание в предходната си инкарнация, ще знаят какво виждат. После предстои епоха, когато в човека ще се пробудят още по-висши сили. Това ще бъде епохата, в която Христос ще се изяви в още по-висша форма: в една астрална форма в нисшия Девакан. И последната епоха, тази на моралните импулси, ще бъде онази, в която хората, които ще са минали през другите степени, ще виждат Христос в Неговата Слава като форма на най-великия Аз, като одухотворено Аз-Себе, като велик Учител на човешкото развитие във висшия Девакан. Редът е следователно този: През Гръцко-римската епоха Христос се яви на физическото поле, през нашата епоха той ще се яви като етерна форма в астралния свят, през следващата епоха като астрална форма в полето на нисшия Девакан и през епохата на моралността като висша форма на великия Аз.
към текста >>

И докато хората ще са инкарнирани на Земята, няма да има никакво значение дали те са изучавали тъкмо Духовната наука или не; само че тогава явяването на Христос в етерния свят ще бъде за тях един упрек, едно мъчение, докато онези, които са се стремили към духовното познание в предходната си инкарнация, ще знаят какво виждат.
Заблуждение е да се вярва, че едно такова събитие като явяването на Христос може да се повтори по същия начин, както то е станало вече веднъж. Следователно, следващото събитие е това, че хората ще виждат Христос на астралното поле в етерна форма и онези, които тогава ще живеят на физическото поле и ще са приели ученията на Духовната наука, ще Го виждат. Онези обаче, които не са вече на Земята, но са се подготвили чрез духовно-научна работа, ще могат също да Го виждат в етерна одежда през времето между тяхната смърт и новото раждане. Ще има обаче също хора, които няма да са в състояние да го виждат в етерно тяло. Онези, които са пренебрегнали Духовната наука, не ще могат да Го виждат, а ще трябва да чакат до тяхното следващо прераждане, когато евентуално ще се посветят на духовното познание, за да се подготвят и да разберат това, което ще настъпи тогава. И докато хората ще са инкарнирани на Земята, няма да има никакво значение дали те са изучавали тъкмо Духовната наука или не; само че тогава явяването на Христос в етерния свят ще бъде за тях един упрек, едно мъчение, докато онези, които са се стремили към духовното познание в предходната си инкарнация, ще знаят какво виждат. После предстои епоха, когато в човека ще се пробудят още по-висши сили. Това ще бъде епохата, в която Христос ще се изяви в още по-висша форма: в една астрална форма в нисшия Девакан. И последната епоха, тази на моралните импулси, ще бъде онази, в която хората, които ще са минали през другите степени, ще виждат Христос в Неговата Слава като форма на най-великия Аз, като одухотворено Аз-Себе, като велик Учител на човешкото развитие във висшия Девакан. Редът е следователно този: През Гръцко-римската епоха Христос се яви на физическото поле, през нашата епоха той ще се яви като етерна форма в астралния свят, през следващата епоха като астрална форма в полето на нисшия Девакан и през епохата на моралността като висша форма на великия Аз. Сега можем да се запитаме защо съществува всъщност Духовната наука?
към текста >>

Сега можем да се запитаме защо съществува всъщност Духовната наука?
И докато хората ще са инкарнирани на Земята, няма да има никакво значение дали те са изучавали тъкмо Духовната наука или не; само че тогава явяването на Христос в етерния свят ще бъде за тях един упрек, едно мъчение, докато онези, които са се стремили към духовното познание в предходната си инкарнация, ще знаят какво виждат. После предстои епоха, когато в човека ще се пробудят още по-висши сили. Това ще бъде епохата, в която Христос ще се изяви в още по-висша форма: в една астрална форма в нисшия Девакан. И последната епоха, тази на моралните импулси, ще бъде онази, в която хората, които ще са минали през другите степени, ще виждат Христос в Неговата Слава като форма на най-великия Аз, като одухотворено Аз-Себе, като велик Учител на човешкото развитие във висшия Девакан. Редът е следователно този: През Гръцко-римската епоха Христос се яви на физическото поле, през нашата епоха той ще се яви като етерна форма в астралния свят, през следващата епоха като астрална форма в полето на нисшия Девакан и през епохата на моралността като висша форма на великия Аз. Сега можем да се запитаме защо съществува всъщност Духовната наука? Тя съществува, за да може един достатъчно голям брой хора да бъдат налице, хора, които да бъдат подготвени, когато тези събития ще настъпят. Още сега Духовната наука работи с цел хората да влязат по истински начин във връзка с висшите светове, да проникнат по правилен начин в етерно-астралното, в естетическо-деваканическото, в морално-деваканическото. В нашата епоха духовно-научното движение е онова, което се стреми да помогне на човека, стремящ се да постави своите морални импулси в правилно отношение с Христос. Следващите три хилядолетия ще бъдат посветени на това, явяването на Христос в етерно тяло да стане възприемаемо за хората. Това явление не ще бъде достъпно само за онези, чието светоусещане е напълно материалистично.
към текста >>

Още сега Духовната наука работи с цел хората да влязат по истински начин във връзка с висшите светове, да проникнат по правилен начин в етерно-астралното, в естетическо-деваканическото, в морално-деваканическото.
Това ще бъде епохата, в която Христос ще се изяви в още по-висша форма: в една астрална форма в нисшия Девакан. И последната епоха, тази на моралните импулси, ще бъде онази, в която хората, които ще са минали през другите степени, ще виждат Христос в Неговата Слава като форма на най-великия Аз, като одухотворено Аз-Себе, като велик Учител на човешкото развитие във висшия Девакан. Редът е следователно този: През Гръцко-римската епоха Христос се яви на физическото поле, през нашата епоха той ще се яви като етерна форма в астралния свят, през следващата епоха като астрална форма в полето на нисшия Девакан и през епохата на моралността като висша форма на великия Аз. Сега можем да се запитаме защо съществува всъщност Духовната наука? Тя съществува, за да може един достатъчно голям брой хора да бъдат налице, хора, които да бъдат подготвени, когато тези събития ще настъпят. Още сега Духовната наука работи с цел хората да влязат по истински начин във връзка с висшите светове, да проникнат по правилен начин в етерно-астралното, в естетическо-деваканическото, в морално-деваканическото. В нашата епоха духовно-научното движение е онова, което се стреми да помогне на човека, стремящ се да постави своите морални импулси в правилно отношение с Христос. Следващите три хилядолетия ще бъдат посветени на това, явяването на Христос в етерно тяло да стане възприемаемо за хората. Това явление не ще бъде достъпно само за онези, чието светоусещане е напълно материалистично. Човек мисли материалистично, когато признава само материята и отрича всичко духовно или когато принизява духовното до материалното. Човек е материалистичен също и тогава, когато признава духовното само в материална форма.
към текста >>

За да подготви това – ето защо съществува Духовната наука и всеки, който сътрудничи в делото на Духовната наука, помага за тази подготовка.
Приемник на Гаутама Буда – Бодисатва стана онази индивидуалност, която в миналото, сто години преди Христос беше инкарниран като Йешу бен Пандира, като един вестител, като един проповедник на Христос във физическо тяло. Той и сега е Бодисатва на човечеството, докато някога, след три хиляди години, сметнато от днес нататък, ще се издигне от своя страна до степента Буда. Следователно, той ще се нуждае именно от пет хиляди години, за да стане от един Бодисатва един Буда. Той, който оттогава насам се е прераждал почти всеки сто години, е въплътен също и сега, и ще бъде истинският проповедник на Христос в етерна одежда, в етерно тяло, както някога беше предвестник на Христос като физически Христос. И мнозина от нас сами ще преживеят как ще има хора, които през тридесетте години ще могат да виждат Христос в етерна одежда, в етерно тяло, а по-късно в течение на това столетие ще има все повече и повече такива хора. За да подготви това – ето защо съществува Духовната наука и всеки, който сътрудничи в делото на Духовната наука, помага за тази подготовка. Начинът, по който човечеството е поучавано от своите ръководители, особено от един Бодисатва, който ще стане МайтреяБуда, коренно се променя в различните епохи. Така, както днес се изучава Духовната наука, тя не можеше да бъде изучавана през Гръцко-римската епоха, защото никой тогава не би я разбрал. Тогава Христовото Същество трябваше чрез своя живот предварително да покаже на хората целта на Земното развитие и Той можеше да действува само така. Духовното изследване разпространява това учение все повече и повече всред хората и все повече и повече хората ще се научат да разбират Христовия Импулс, докато накрая самият Христос ще навлезе в тях. Днес чрез словото на ларинкса е възможно да направим разбираема целта на Земното развитие в понятия и представи, а чрез мисленето да действуваме върху душите по такъв начин, че да ги разпалим и въодушевим за естетическите и моралните идеали.
към текста >>

Така, както днес се изучава Духовната наука, тя не можеше да бъде изучавана през Гръцко-римската епоха, защото никой тогава не би я разбрал.
Следователно, той ще се нуждае именно от пет хиляди години, за да стане от един Бодисатва един Буда. Той, който оттогава насам се е прераждал почти всеки сто години, е въплътен също и сега, и ще бъде истинският проповедник на Христос в етерна одежда, в етерно тяло, както някога беше предвестник на Христос като физически Христос. И мнозина от нас сами ще преживеят как ще има хора, които през тридесетте години ще могат да виждат Христос в етерна одежда, в етерно тяло, а по-късно в течение на това столетие ще има все повече и повече такива хора. За да подготви това – ето защо съществува Духовната наука и всеки, който сътрудничи в делото на Духовната наука, помага за тази подготовка. Начинът, по който човечеството е поучавано от своите ръководители, особено от един Бодисатва, който ще стане МайтреяБуда, коренно се променя в различните епохи. Така, както днес се изучава Духовната наука, тя не можеше да бъде изучавана през Гръцко-римската епоха, защото никой тогава не би я разбрал. Тогава Христовото Същество трябваше чрез своя живот предварително да покаже на хората целта на Земното развитие и Той можеше да действува само така. Духовното изследване разпространява това учение все повече и повече всред хората и все повече и повече хората ще се научат да разбират Христовия Импулс, докато накрая самият Христос ще навлезе в тях. Днес чрез словото на ларинкса е възможно да направим разбираема целта на Земното развитие в понятия и представи, а чрез мисленето да действуваме върху душите по такъв начин, че да ги разпалим и въодушевим за естетическите и моралните идеали. Обаче днешният словесен език ще бъде заменен през следващите епохи от по-силни пробуждащи импулси, отколкото е възможно днес само чрез езика. В бъдеще езикът на словото ще действува така, че в него , в самите думи ще живеят сили, които ще пренасят душевните трепети от една душа в друга, от учителя в ученика, от Бодисатва върху всички, които не ще се отвърнат от него.
към текста >>

Но някога той ще притежава една такава духовна сила.
Обаче за това е необходимо настъпването на едно ново време. В нашето време дори за Бодисатва не е възможно да упражнява такова въздействие чрез ларинкса, каквото ще бъде възможно в бъдеще. И в последната епоха, преди войната на всички против всички, тогава ще бъде така, че както днес говорът е носител на мислите и представите, а покъсно носител на чувствата, така в последната епоха говорът ще носи и пренася от душа на душа морала, моралните волеви импулси. Днес словото все още не може да действува морално. Днес нашият ларинкс, такъв, какъвто е, съвсем не може да поражда такива думи. Но някога той ще притежава една такава духовна сила. Ще бъдат изговаряни такива думи, от които човекът ще получава морална сила. Три хиляди години, считано от днес, гореспоменатият Бодисатва ще стане Буда и тогава неговото учение непосредствено ще влива импулси в човечеството. Той ще бъде онзи, когото древните са предвидили: Майтрейя-Буда, един носител на доброто. Той има задачата да подготви хората за разбирането на истинския Христов Импулс. Той има задачата да насочва все повече и повече погледите на хората върху това, което можем да обичаме, да влива все повече и повече това, което наричаме и можем да разпространяваме като теория, в едно морално русло, така че накрая всичко, което човекът може да притежава като мисли, да се влее в моралното.
към текста >>

Следователно ние виждаме, че Духовната наука има задачата да положи, да посее още сега в човечеството семена за бъдещо развитие.
Обаче, който сега развива интелигентност, а пропуска следващите възможности за развитие, той сам ще се унищожи чрез своята интелигентност. Тогава тя ще действува като един вътрешен огън, който ще го изгаря, ще го направи толкова незначителен и слаб, че ще стане глупав и не ще може да върши нищо, един огън, който ще го унищожи в епохата, в която моралните импулси ще са достигнали тяхната върхова точка. Докато днес един човек може да бъде много опасен със своето неморално остроумие, тогава той ще стане безвреден. В замяна на това душата ще има все повече и повече морални сили, а именно такава морална сила, каквато днес човек не може да си представи. За да приеме човек Христовия Импулс в себе си, е необходима най-високата сила и моралност, така че Христовият Импулс да стане сила и живот в него. Следователно ние виждаме, че Духовната наука има задачата да положи, да посее още сега в човечеството семена за бъдещо развитие. Обаче в Духовната наука трябва да се има също предвид това, което е валидно за цялото мироздание: Че могат да се явят грешки. Но дори и онзи, който не може още да прониква във висшите светове, може да провери точно и да види дали тук и там се проповядва правилното: там подробностите трябва да бъдат съгласувани. Изпитайте, проверете това, което се проповядва, проверете всички данни, които се изнасят за развитието на човека, за отделните фази от явяването на Христос и т.н., и ще установите, че нещата взаимно се потвърждават. Това е доказателството за истината, което може да има също и онзи, който все още не вижда във висшите светове. Тук ние можем да сме напълно спокойни: За онзи, който иска да проверява, учението за второто идване на Христос в етерно тяло, ще бъде единствено правилното.
към текста >>

Обаче в Духовната наука трябва да се има също предвид това, което е валидно за цялото мироздание: Че могат да се явят грешки.
Тогава тя ще действува като един вътрешен огън, който ще го изгаря, ще го направи толкова незначителен и слаб, че ще стане глупав и не ще може да върши нищо, един огън, който ще го унищожи в епохата, в която моралните импулси ще са достигнали тяхната върхова точка. Докато днес един човек може да бъде много опасен със своето неморално остроумие, тогава той ще стане безвреден. В замяна на това душата ще има все повече и повече морални сили, а именно такава морална сила, каквато днес човек не може да си представи. За да приеме човек Христовия Импулс в себе си, е необходима най-високата сила и моралност, така че Христовият Импулс да стане сила и живот в него. Следователно ние виждаме, че Духовната наука има задачата да положи, да посее още сега в човечеството семена за бъдещо развитие. Обаче в Духовната наука трябва да се има също предвид това, което е валидно за цялото мироздание: Че могат да се явят грешки. Но дори и онзи, който не може още да прониква във висшите светове, може да провери точно и да види дали тук и там се проповядва правилното: там подробностите трябва да бъдат съгласувани. Изпитайте, проверете това, което се проповядва, проверете всички данни, които се изнасят за развитието на човека, за отделните фази от явяването на Христос и т.н., и ще установите, че нещата взаимно се потвърждават. Това е доказателството за истината, което може да има също и онзи, който все още не вижда във висшите светове. Тук ние можем да сме напълно спокойни: За онзи, който иска да проверява, учението за второто идване на Христос в етерно тяло, ще бъде единствено правилното.
към текста >>

52. 1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 5. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

От друга страна ще имаме възможност да се запознаем от близо със самото съдържание на религията, което по своята същност е предназначено за цялото човечество, да вникнем в съотношенията между това съдържание и всичко онова, което окултните извори, изворите на Духовната наука могат да ни открият за естеството на религиозните и светогледни стремежи на хората.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Карлсруе, 5 Октомври 1911 Тези лекции са предвидени да създадат известна представа за Христовото Събитие, доколкото то е свързано с конкретния исторически факт: Появата на Христос в личността на Исус от Назарет. С тази основна те ма са свързани и още редица важни въпроси от духовния живот, така че с подбирането на точно тази тема, ние ще сме в състояние да хвърлим обширен поглед както в областта на Антропософията*1, така и в нейната далечна мисия. Ние ще се опитаме да изясним също и значението на Антропософията за съвременния живот именно с помощта на тази тема. От друга страна ще имаме възможност да се запознаем от близо със самото съдържание на религията, което по своята същност е предназначено за цялото човечество, да вникнем в съотношенията между това съдържание и всичко онова, което окултните извори, изворите на Духовната наука могат да ни открият за естеството на религиозните и светогледни стремежи на хората. Възможно е някои от подробностите, върху които ще спрем нашето внимание, да ни се сторят наглед твърде отдалечени от главната тема; но рано или късно ще се убедим, че те действително са свързани с нея. Обаче, това, което току що загатнах, може още от самото начало да бъде обяснено по един по-точен начин, когато за да разберем съвременния религиозен живот от една страна и антропософското му задълбочава не от друга страна хвърлим поглед към самия произход както на религиозния, така и на окултния, духовен живот през последните столетия. Защото именно през последните столетия от развитието на европейския духовен живот се очертаха две екстремни течения, две екстремни направления: От една страна прекомерното усилване на Исусовия принцип, а от друга страна едно, не бих казал „усилване“, а по-скоро грижливо и добросъвестно спазване на Христовия принцип. Когато се изправим пред тези две течения от последните столетия, в прекаленото усилване на Исусовия принцип ние откриваме едно огромно заблуждение, едно опасно заблуждение, което силно застрашава духовния живот на човека, а от друга страна ние откриваме едно духовно движение с дълбок смисъл, стремящо се да търси правилните пътища и грижливо да избягва всякакви грешки и заблуждения. Следователно, още в предварителната преценка на тези две твърде различни духовни движения, ние виждаме, че едното води до тежки заблуждения, а другото показва един непрекъснат и сериозен стремеж към истината.
към текста >>

Накратко, това, което осъзнаваме най-напред, е следното: Светът, независимо дали става дума за света на илюзията, на Майя, или за действителния свят, светът в който водим нашия съзнателен живот, всичко, за което имаме съзнание, може да бъде обхванато с израза „познавателен живот в духовната област“.
Ние следва да причислим към областта на познанието както всяко сетивно възприятие, а и самия сетивен живот*2 като цяло, така и най-висшите абстракции, съставени от различни понятия и идеи. Но към познанието следва да причислим също и всичко онова, което бих казал насърчава душата да прави разликата между красивото и грозното. Защото макар и в известен смисъл да е вярно, че за вкусовете не може да се спори, все пак израз на известно познание е, когато сме стигнали до някаква преценка за вкуса и можем да се произнасяме за това, кое е грозно, и кое красиво. Също и нашите морални подтици, това, което ни тласка да вършим доброто и да се въздържаме от злото, следва да усещаме като морални идеи, като познание или като емоционален подтик да вършим едното и да се въздържаме от другото. Дори и това, което наричаме „съвест“, макар и тя да идва в резултат от твърде неясни импулси, също спада към областта на човешкото познание. Накратко, това, което осъзнаваме най-напред, е следното: Светът, независимо дали става дума за света на илюзията, на Майя, или за действителния свят, светът в който водим нашия съзнателен живот, всичко, за което имаме съзнание, може да бъде обхванато с израза „познавателен живот в духовната област“. Обаче всеки човек трябва да допусне, че под повърхността на този духовен живот, който ние обгръщаме с познанието, се крие и нещо друго; че нашият душевен живот показва едно такова многообразие, което изобщо не принадлежи на нашия съзнателен живот. Нека тук на първо място да посочим, как всяка сутрин ние се пробуждаме с един укрепнал и освежен от нашия сън душевен живот; как ние явно сме получили нещо именно спейки, т.е. в състояние на безсъзнание -, което никога не бихме могли да получим в нашето будно дневно съзнание. Също и по отношение на духовния дневен живот трябва да се съгласим, че сме тласкани от сили, нагони и инстинкти, които макар и да се проявяват в полето на човешкото съзнание, фактически работят долу, в подсъзнанието. Ние забелязваме, че те работят под съзнанието, едва когато те излязат над повърхността, която разделя нашия съзнателен живот от подсъзнателния.
към текста >>

Аз често съм изтъквал, че ние вече не спорим върху въпросите на математиката, именно защото изцяло сме ги издигнали в областта на съзнанието, а спорим само върху онези въпроси, които не сме издигнали достатъчно в нашето съзнание, и позволяваме в тях да се намесват нашите подсъзнателни влечения, инстинкти и страсти.
И понеже това е така, понеже волевият елемент слиза в областта на под съзнателния душевен живот, ние трябва да разберем, че тази област на волята влиза в съвсем други отношения с човека и с неговата индивидуалност, с неговата личност, в сравнение с областта на познанието, с Духа. И когато после се опитваме с едни или други думи да изразим различията между Духа и Сина, трябва да сме наясно: Да, занапред ние сме длъжни да пробудим у себе си предчувствието, че човекът не бива да има еднакво отношение към Духа и към Сина! Какво означава това? Тези неща могат да бъдат лесно разбрани дори и в екзотеричния живот. Несъмнено, в областта на познанието се водят всевъзможни спорове, но все пак трябва да кажем, че когато хората се разберат относно понятията и идеите, които те формират в областта на познанието, ще изчезнат и самите спорове. Аз често съм изтъквал, че ние вече не спорим върху въпросите на математиката, именно защото изцяло сме ги издигнали в областта на съзнанието, а спорим само върху онези въпроси, които не сме издигнали достатъчно в нашето съзнание, и позволяваме в тях да се намесват нашите подсъзнателни влечения, инстинкти и страсти. От това ясно следва, че в областта на познанието ни е дадено нещо много по-универсално и общочовешко, отколкото в областта на подсъзнанието. Когато застанем пред един друг човек и започнем да градим безкрайно сложните си взаимоотношения, ние трябва да помним: Областта на съзнателния духовен живот е нещо, при което следва да има пълно разбирателство между един човек и друг човек. Здравият душевен живот се изразява именно в това: Той носи в себе си копнежа, надеждата, че действително можем да постигнем разбирателство с другите хора по основните въпроси на духовния живот. И колко нездравословен е онзи душевен живот, при който някой изгубва надеждата, че би могъл да се разбере с другите хора по въпросите на познанието, по въпросите на съзнателния духовен живот. Напротив, ние опознаваме волевия елемент и всичко, което лежи в подсъзнанието като нещо, в което ако го срещнем при една или друга личност изобщо не бива да се намесваме, а да се отнасяме към него като към най-съкровеното и свято убежище на другия човек.
към текста >>

53. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 януари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Въпросът какво може да добави интелектът не трябва повече да ни занимава днес, а много повече този: Как може да се стигне до едно сигурно схващане за прераждането и кармата, до едно схващане, което е по-стойностно от празното теоретично убеждение и може да даде вътрешна увереност, че истинската душевно-духовна същност в нас идва от по-ранни животи и преминава към следващи?
Той взема също волевите си импулси, но най-малко своите мисли. Тъй като мислите са толкова силно свързани с външния организъм, може да се заключи, че те не са инструментът, с помощта на който може да се проникне в тайните на прераждането и кармата. Но до една определена точка все пак може да се стигне с помощта на мисленето и това трябва да се направи, ако желаем да разберем прераждането и кармата теоретически. Всичко, което може да се каже по този въпрос, е казано вече в главата за прераждането и кармата в „Теософия“ или в статията „Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука“. Едва ли може да се добави много към казаното в тези два труда. Въпросът какво може да добави интелектът не трябва повече да ни занимава днес, а много повече този: Как може да се стигне до едно сигурно схващане за прераждането и кармата, до едно схващане, което е по-стойностно от празното теоретично убеждение и може да даде вътрешна увереност, че истинската душевно-духовна същност в нас идва от по-ранни животи и преминава към следващи? Човек достига до едно такова сигурно схващане чрез извършване на определени вътрешни дейности, които по никакъв начин не могат да бъдат лесни, които са трудни, но които въпреки това могат да бъдат извършени. Първата стъпка, която може да се направи, е да се упражни малко обикновения начин на себеопознаване, който се състои в това, че човек, така да се каже, прави ретроспекция на живота си, като се пита: Що за човек изобщо съм бил? Човек със силна склонност към размишление, към задълбочаване, или съм бил човек, който винаги е обичал сензациите във външния свят, на когото едно или друго в живота му е харесвало или не? Един човек, който в училище е искал да чете, но не и да смята, който е биел другите деца, но не се е оставял да бъде бит? Или съм бил едно дете, предопределено винаги да яде бой от другите и което не е било достатъчно хитро поне веднъж и то да набие някого?
към текста >>

Поглеждайки по този начин на живота си, човек постига едно вътрешно познание за своята душевно-духовна същност.
Или съм бил едно дете, предопределено винаги да яде бой от другите и което не е било достатъчно хитро поне веднъж и то да набие някого? По този начин да се погледне малко назад в живота и по-специално да се запитаме: Към какво съм бил предразположен, към интелектуалното, към душевното или волевото? Какво ми е било леко, какво – тежко? Какво съм искал да избегна? И какво съм предпочитал? Поглеждайки по този начин на живота си, човек постига едно вътрешно познание за своята душевно-духовна същност. От особена важност е да се представи ясно пред душата всичко, което спада към онова, което човек не е искал. Например дали някой е бил син, който с удоволствие е щял да стане поет, ако не е бил принуден от баща си да стане занаятчия, макар никога да не е искал това. И той е станал такъв, макар да е искал да бъде поет. Като си изясним какъв всъщност човек е искал да стане и какъв е станал против волята си, става ясно какво е прилягало на някого през младостта му и какво не е получил. По-нататък става ясно от какво човек е щял да пожелае да избяга.
към текста >>

Защото истинските наблюдения със средствата на духовната наука показват най-вече точно обратното.
Тогава се придобива усещането, че този образ произлиза именно от един по-ранен живот. Когато изведем това пред душата си, скоро ще осъзнаем доколко погрешни са повечето представи, които човек си създава за прераждането и кармата. Сигурно вече сте чували, че когато някой срещне даден човек, който например е добър математик, той ще си създаде следната представа, ако същевременно е и антропософ: В предишното прераждане този човек е бил добър математик. Много необразовани антропософи представят редицата прераждания така, че хората да смятат, че способностите, които имаме в настоящата инкарнация, ще се открият също в миналата или в повече предходни прераждания. Това е най-лошият начин за спекулиране с нещата и води единствено до напълно погрешни представи. Защото истинските наблюдения със средствата на духовната наука показват най-вече точно обратното. Например хора, които в предишния живот са били добри математици, навлизат в настоящата инкарнация напълно лишени от математическа дарба. И ако искаме да разберем какви дарби най-вероятно сме имали в предишната си инкарнация – обръщам внимание на това, че сега се намираме в сферата на вероятностите, – ако искаме да разберем какви способности от порядъка на интелигентност, художествени наклонности и т. н. сме имали в предишната си инкарнация, тогава ще направим добре, ако помислим какви способности в най-малка степен имаме в това си прераждане, какво най-малко ни се удава. Ако човек направи това, ще открие в какво вероятно е бил най-добре изявен, за какво е бил надарен. Казвам „вероятно“, защото тези неща, от една страна, са верни, а от друга страна, често се пресичат с други факти.
към текста >>

Напротив, когато един математик почине стар, така че дарбата му е могла да се развие и изживее, същият ще се роди в следващата си инкарнация напълно неспособен по отношение на математиката.
Ако човек направи това, ще открие в какво вероятно е бил най-добре изявен, за какво е бил надарен. Казвам „вероятно“, защото тези неща, от една страна, са верни, а от друга страна, често се пресичат с други факти. Може да се случи например така, че някой да е имал голяма математическа дарба в предишната си инкарнация, но да е умрял рано, така че талантът му да не е могъл да се развие и прояви напълно. Тогава в следващата си инкарнация този човек ще се роди отново с математическа дарба, която да бъде като едно продължение на тази от предишния живот. Рано починалият математик Абел със сигурност ще се роди в следващата инкарнация със силно изразена математическа дарба. Напротив, когато един математик почине стар, така че дарбата му е могла да се развие и изживее, същият ще се роди в следващата си инкарнация напълно неспособен по отношение на математиката. Познавам една такава личност, която имаше толкова малка математическа дарба, че като ученик мразеше числата, а по другите предмети имаше добри оценки. Поради това, че му поставяха отлични оценки по другите предмети беше възможно той да премине в по-горните класове. Причината за това е, че в предишната си инкарнация този човек е бил един много добър математик. Когато навлизаме по-навътре в нещата, виждаме, че това, което човек прави външно в една инкарнация, всъщност не само външно, а като професия, в следващата инкарнация навлиза във вътрешното изграждане на органите. Например един много добър математик преработва всичко онова, което е възприел като числа и фигури в една специална изработка на сетивните си органи, например на очите.
към текста >>

Сега може да се зададе въпросът: Защо точно сега духовната истина навлиза сред хората?
Защото традицията, така, както се проявява, в най-широк смисъл, представлява най-ярък, най-празен материализъм. И точно когато ни се явява определен мироглед, почиващ сякаш върху най-твърдата научна основа, в същността си той представлява един материалистически, изпразнен от съдържание мироглед. Затова на антропософията е отсъдено да бъде това, което е необходимо за човека, който трябва да добие представа за предишната си инкарнация. Ето защо е разбираемо, че за съвременния човек е доста трудно да приеме антропософския мироглед. Защото хората не са благоразположени да желаят и искат онова, което дълго не са желали и искали, тъй като техните мисловни навици нямат нищо общо с духовните истини. Сега може да се зададе въпросът: Защо точно сега духовната истина навлиза сред хората? Защо не им остави време, докато се развият и узреят за нея? Причината за това е, че едва ли може да се мисли за по-голяма разлика между две следващи една след друга епохи от развитието на човечеството, отколкото за тази между епохата, в която живее съвременният човек, и онази, в която ще израснат сега живеещите хора, когато се родят отново в следващата си инкарнация. Защото не от хората зависи как се изграждат определени духовни способности, а от цялостния смисъл, от цялостното значение и цялостната същност на земното развитие. На хората сега е най-чужда мисълта за прераждане и карма. Не антропософите – но така или иначе антропософите не са много в света, – не тези, които все още принадлежат към древни религиозни форми, а онези, които днес са носители на външната култура, са най-далеч от мисълта за прераждането и кармата.
към текста >>

54. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 март 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Антропософията като такава би могла – това е напълно възможно – да се разпространява така, както например сред хората се разпространява химията и те биха могли да стигнат до антропософските истини, както стигат до тези в химията и математиката.
Въз основа на това, което знаем чрез нашите разсъждения и на основата на познанията ни за някои антропософски истини, можем да си зададем въпроса: Какво може да даде антропософията на съвременния човек? Когато пристъпваме към този въпрос, преди всичко трябва да имаме предвид, че най-малкото в мислите си трябва строго да разграничим антропософския живот, антропософското движение от която и да било обществена организация, от каквото и да е, което би могло да се свърже с името антропософско общество. Всъщност в съвременния живот все повече ще се засилва необходимостта от това, тези, които искат да се занимават с антропософия, да се обединяват в общества. Но ако е необходимо това обединяване, то е дори още по-необходимо в целия съвременен живот извън антропософията в следствие на антропософски убеждения, на съдържанието на антропософията и т. н. Антропософията сама за себе си би могла да се разпространява така, както сред хората се разпространяват други съвременни течения. Антропософията като такава би могла – това е напълно възможно – да се разпространява така, както например сред хората се разпространява химията и те биха могли да стигнат до антропософските истини, както стигат до тези в химията и математиката. Какво следва от това за душата на отделния човек, как тя възприема антропософията и я превръща в свой житейски импулс – това може да бъде един въпрос, който да занимава всекиго поотделно. Сформирането на едно антропософско общество или каквото и да е обединение с цел занимания с антропософия доказва обстоятелството, факта, че антропософията като такава представлява нещо, което тепърва навлиза в нашата съвременност и трябва да се възприема от духовния живот като нещо напълно ново, като напълно ново познание. За да могат да оставят антропософията да действа върху тях, хората извън антропософския живот всъщност не се нуждаят само от едно, да го наречем, общо душевно състояние, но в добавка към това обикновено душевно състояние те се нуждаят също и от специална подготовка на душевността, на сърцето. А една такава подготовка на душевността и на сърцето може да се осъществи само чрез съвместния живот в нашите антропософски клонове, чрез антропософските връзки между хората и т. н. Така придобиваме един определен начин на мислене и на чувстване, чрез който ставаме в състояние да разглеждаме сериозно неща, които днес хората, които не са чували нищо за антропософията, съвсем естествено и по понятни причини приемат дори за пълни фантасмагории.
към текста >>

Оттук можем да разберем, че е абсолютно необходимо да се занимаваме с антропософия и че антропософията внася в нашата съвременност нещо, което трябва да навлезе като необходима духовна храна за нашето време и което при всички обстоятелства, по какъвто и да е начин, ще навлезе.
Нещо, което не се различава особено много от това, което по принцип става по света, едва ли ще си създаде големи противници. Но онова, което навлиза в света затова, защото човечеството отдавна жадува за него и все още не го е получило, изисква най-мощните атаки на луциферическите сили. И така, едно общество всъщност не представлява нищо друго освен предпазна стена срещу всичко това, като ясно характерна реакция на външния свят. Трябва да разглеждаме нещата така: Тези, с които си говорим или с които сме заедно, проявяват известно разбиране към нещата, а други, които не са се присъединили към тези, които говорят за това, тях това не ги засяга. За нещата, изнасяни в публичното пространство, всички хора смятат, че те по някакъв начин ги засягат и че по тези въпроси трябва да имат някакво отношение, разбира се, подбудено от луциферическите сили. Оттук можем да разберем, че е абсолютно необходимо да се занимаваме с антропософия и че антропософията внася в нашата съвременност нещо, което трябва да навлезе като необходима духовна храна за нашето време и което при всички обстоятелства, по какъвто и да е начин, ще навлезе. Защото за това, то да навлезе, се грижат духовните сили, посветили се на еволюцията. Затова в чисто антропософски смисъл можем да поставим въпроса: В какво се състоят най-важните неща, които понастоящем трябва да се внесат в човечеството с помощта на антропософията? Те ще са именно тези, за които съвременното човечество най-силно жадува, които са най-необходими. Тъкмо с отговора на един такъв въпрос човек най-често може да бъде разбран по погрешен начин. Поради тази причина е толкова необходимо най-напред в мислите си да разделим антропософията от антропософското общество.
към текста >>

Защото характерното за тази нова духовна наука не е това да се практикува нещо като религиознание, макар че днес това се прави, дори прекалено често.
Едва когато той стане в състояние да възприеме идеите за прераждането и кармата в този смисъл, който ние им даваме за разлика от старите идеи за прераждането и кармата, като например в Будизма, в процеса на изследване човекът от само себе си стига вече до някои други неща. Затова основната част от нашата работа беше посветена на това да разберем влиянието на прераждането и кармата върху цялостния човешки живот. В тази връзка трябва да сме наясно, че работата в рамките на дадено антропософско обединение или общество трябва да се разглежда в смисъла на тази мисия. Следователно е разбираемо, че по въпросите, които първоначално се струват най-важни на стоящия отвън, на най-малко докоснатия от антропософията като такава, трябва да говорим само тогава, когато първо изходим от основополагащите истини и после да преминем към близките на всяка западноевропейска душа въпроси. Напълно е възможно новото, което днес бе охарактеризирано като фундаментално ново, да бъде възприето от антропософията и първоначално то да не се интересува от някои религиозни противоречия у хората. Защото характерното за тази нова духовна наука не е това да се практикува нещо като религиознание, макар че днес това се прави, дори прекалено често. Но в сравнение с това, което иначе се прави в наши дни, практиката при теософите далеч не е по-духовна. Същественото обаче е, че в антропософията всички тези неща се разглеждат в светлината, идваща от идеите за прераждането и кармата. Под влиянието на прераждането и кармата чувството за отговорност видимо ще нарасне и в още едно отношение. Ако се замислим върху казаното днес за връзката между кръвно родство и свободно избрани хора, вече виждаме, че възниква едно определено противоречие: Това, което в единия живот е най-вътрешното и притежава най-съкровените импулси, в следващия живот е най-откритото. Когато в едната инкарнация изпитваме най-дълбоки приятелски чувства към определени хора, по този начин подготвяме едно външно роднинство, кръвно родство и т. н.
към текста >>

Но в сравнение с това, което иначе се прави в наши дни, практиката при теософите далеч не е по-духовна.
Затова основната част от нашата работа беше посветена на това да разберем влиянието на прераждането и кармата върху цялостния човешки живот. В тази връзка трябва да сме наясно, че работата в рамките на дадено антропософско обединение или общество трябва да се разглежда в смисъла на тази мисия. Следователно е разбираемо, че по въпросите, които първоначално се струват най-важни на стоящия отвън, на най-малко докоснатия от антропософията като такава, трябва да говорим само тогава, когато първо изходим от основополагащите истини и после да преминем към близките на всяка западноевропейска душа въпроси. Напълно е възможно новото, което днес бе охарактеризирано като фундаментално ново, да бъде възприето от антропософията и първоначално то да не се интересува от някои религиозни противоречия у хората. Защото характерното за тази нова духовна наука не е това да се практикува нещо като религиознание, макар че днес това се прави, дори прекалено често. Но в сравнение с това, което иначе се прави в наши дни, практиката при теософите далеч не е по-духовна. Същественото обаче е, че в антропософията всички тези неща се разглеждат в светлината, идваща от идеите за прераждането и кармата. Под влиянието на прераждането и кармата чувството за отговорност видимо ще нарасне и в още едно отношение. Ако се замислим върху казаното днес за връзката между кръвно родство и свободно избрани хора, вече виждаме, че възниква едно определено противоречие: Това, което в единия живот е най-вътрешното и притежава най-съкровените импулси, в следващия живот е най-откритото. Когато в едната инкарнация изпитваме най-дълбоки приятелски чувства към определени хора, по този начин подготвяме едно външно роднинство, кръвно родство и т. н. Нещата стоят по сходен начин и в една друга област.
към текста >>

55. 4. ТРЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

С нашия вътрешен свят ние хората сме вече много по-близо едни до други отколкото с нашия външен свят, и наистина би имало малко надежда да пренесем идеята на Духовната Наука в цялото човечество, ако не бихме могли да имаме съзнанието, че във вътрешността на всеки човек, където и да се намира той по лицето на Земята, живее нещо, което може да се разбере с нас.
Обаче все пак съществува определена разлика. Ние ще трябва без съмнение направо да признаем, че всеки един от нас носим в нашата вътрешност нашия свят. Че някой се е родил на определено място на Земята, в определено време, а друг на друго място в друго време, това оцветява по определен начин неговия вътрешен живот но ние изпитваме също и нещо друго по отношение на този вътрешен свят. Той е без съмнение нашият специален, така да се каже нашият диференциран вътрешен свят; той носи определен цвят обаче ние можем да изпитаме още и нещо друго: когато от мястото, където сме свикнали да упражняваме нашите сетива, отидем в едно много отдалечено място, където се срещаме с един човек, който е имал съвършено други външни опитности, възприятия, ние все пак можем да се разберем с него, защото той е изпитал определени страдания, които ние сме преживели по един подобен начин, защото може да се радва по определен начин върху неща подобни на тези, върху които и ние самите се радваме. Кой не е изпитвал, че може би трудно може да се разбере с един човек, с когото се е срещнал в една отдалечена област, че не може да се разбере с него върху външния свят, който и двамата имат, но че лесно може да се разбере върху това, което сърцето чувствува и за което сърцето копнее? С нашия вътрешен свят ние хората сме вече много по-близо едни до други отколкото с нашия външен свят, и наистина би имало малко надежда да пренесем идеята на Духовната Наука в цялото човечество, ако не бихме могли да имаме съзнанието, че във вътрешността на всеки човек, където и да се намира той по лицето на Земята, живее нещо, което може да се разбере с нас. Обаче за да стигнем сега до нещо, което е напълно свободно от специалната, егоистична вътрешност, ние трябва да се освободим също и от онази окраска, която още се влияе от външния свят. Това може да стане само тогава, когато човек си създава възможността, да може да изживява в своята вътрешност нещо, което отговаря на това, което можем да наречем вътрешни хрумвания, вътрешни вдъхновения, онова, което расте и вирее само вътрешно в самата душа. Човек може да се издигне от специалния вътрешен живот така, че да чувствува: в моята вътрешност се изявява нещо, което е независимо от моето специално, егоистично съществувание. Това чувствуват хората, когато винаги допускат, че върху цялото земно кълбо може да има разбиране за определени морални идеали, за определени логически идеали, върху които никой човек не може да се съмнява, който могат да станат ясни на всеки човек, защото те не идват от външния свят, а от вътрешния свят на човека. По отношение на такива вътрешни откровения всички хора без никакво съмнение имат общо една област това е разбира се едно суха, прозаична област.
към текста >>

То е онова, което се отнася за числата и техните отношения, накратко казано, за математиката, за броенето и смятането.
Обаче за да стигнем сега до нещо, което е напълно свободно от специалната, егоистична вътрешност, ние трябва да се освободим също и от онази окраска, която още се влияе от външния свят. Това може да стане само тогава, когато човек си създава възможността, да може да изживява в своята вътрешност нещо, което отговаря на това, което можем да наречем вътрешни хрумвания, вътрешни вдъхновения, онова, което расте и вирее само вътрешно в самата душа. Човек може да се издигне от специалния вътрешен живот така, че да чувствува: в моята вътрешност се изявява нещо, което е независимо от моето специално, егоистично съществувание. Това чувствуват хората, когато винаги допускат, че върху цялото земно кълбо може да има разбиране за определени морални идеали, за определени логически идеали, върху които никой човек не може да се съмнява, който могат да станат ясни на всеки човек, защото те не идват от външния свят, а от вътрешния свят на човека. По отношение на такива вътрешни откровения всички хора без никакво съмнение имат общо една област това е разбира се едно суха, прозаична област. То е онова, което се отнася за числата и техните отношения, накратко казано, за математиката, за броенето и смятането. Че три по три прави девет, това ние никога не можем да познаем от външния свят; ние трябва да оставим това да ни се разкрие от нашата вътрешност. Ето защо не съществува също никаква възможност хората върху земното кълбо да спорят върху това. Дали нещо е красиво или грозно, върху това може да се спори много по цялото земно кълбо; обаче когато някому се е разкрило само веднъж в неговата вътрешност, че три по три прави девет, или че цялото е равно на сбора на неговите части или че в един триъгълник сборът на неговите ъгли е равен на 180°, той знае това, защото никакъв външен свят не може да му го разкрие, а само неговата вътрешност. Това, което можем да наречем вдъхновение започва още при сухата, прозаична математика. Само че обикновено хората не забелязват, че вдъхновението започва при сухата математика, защото повечето от тях считат тази суха математика за нещо извънредно скучно и затова с неохота оставят тя да им разкрие нещо.
към текста >>

Това, което можем да наречем вдъхновение започва още при сухата, прозаична математика.
По отношение на такива вътрешни откровения всички хора без никакво съмнение имат общо една област това е разбира се едно суха, прозаична област. То е онова, което се отнася за числата и техните отношения, накратко казано, за математиката, за броенето и смятането. Че три по три прави девет, това ние никога не можем да познаем от външния свят; ние трябва да оставим това да ни се разкрие от нашата вътрешност. Ето защо не съществува също никаква възможност хората върху земното кълбо да спорят върху това. Дали нещо е красиво или грозно, върху това може да се спори много по цялото земно кълбо; обаче когато някому се е разкрило само веднъж в неговата вътрешност, че три по три прави девет, или че цялото е равно на сбора на неговите части или че в един триъгълник сборът на неговите ъгли е равен на 180°, той знае това, защото никакъв външен свят не може да му го разкрие, а само неговата вътрешност. Това, което можем да наречем вдъхновение започва още при сухата, прозаична математика. Само че обикновено хората не забелязват, че вдъхновението започва при сухата математика, защото повечето от тях считат тази суха математика за нещо извънредно скучно и затова с неохота оставят тя да им разкрие нещо. Но всъщност работата не стои другояче и с моралните истини по отношение на вътрешните откровения. Когато човек е познал нещо за правилно, той ще каже: "това е правилно и противоположното не е правилно, и никаква външна сила на света не може да ми докаже, че това, което ми се разкрива като правилно, е не правилно в моята вътрешност". Също и моралните истини в най-висшия смисъл се разкриват чрез вътрешността на човека. Ако насочваме нашия духовен поглед с чувство и усещане върху тази възможност на вътрешното откровение, ние можем с това да се възпитаме.
към текста >>

Само че обикновено хората не забелязват, че вдъхновението започва при сухата математика, защото повечето от тях считат тази суха математика за нещо извънредно скучно и затова с неохота оставят тя да им разкрие нещо.
То е онова, което се отнася за числата и техните отношения, накратко казано, за математиката, за броенето и смятането. Че три по три прави девет, това ние никога не можем да познаем от външния свят; ние трябва да оставим това да ни се разкрие от нашата вътрешност. Ето защо не съществува също никаква възможност хората върху земното кълбо да спорят върху това. Дали нещо е красиво или грозно, върху това може да се спори много по цялото земно кълбо; обаче когато някому се е разкрило само веднъж в неговата вътрешност, че три по три прави девет, или че цялото е равно на сбора на неговите части или че в един триъгълник сборът на неговите ъгли е равен на 180°, той знае това, защото никакъв външен свят не може да му го разкрие, а само неговата вътрешност. Това, което можем да наречем вдъхновение започва още при сухата, прозаична математика. Само че обикновено хората не забелязват, че вдъхновението започва при сухата математика, защото повечето от тях считат тази суха математика за нещо извънредно скучно и затова с неохота оставят тя да им разкрие нещо. Но всъщност работата не стои другояче и с моралните истини по отношение на вътрешните откровения. Когато човек е познал нещо за правилно, той ще каже: "това е правилно и противоположното не е правилно, и никаква външна сила на света не може да ми докаже, че това, което ми се разкрива като правилно, е не правилно в моята вътрешност". Също и моралните истини в най-висшия смисъл се разкриват чрез вътрешността на човека. Ако насочваме нашия духовен поглед с чувство и усещане върху тази възможност на вътрешното откровение, ние можем с това да се възпитаме. Даже възпитанието чрез чистата математика е много добро.
към текста >>

Даже възпитанието чрез чистата математика е много добро.
Само че обикновено хората не забелязват, че вдъхновението започва при сухата математика, защото повечето от тях считат тази суха математика за нещо извънредно скучно и затова с неохота оставят тя да им разкрие нещо. Но всъщност работата не стои другояче и с моралните истини по отношение на вътрешните откровения. Когато човек е познал нещо за правилно, той ще каже: "това е правилно и противоположното не е правилно, и никаква външна сила на света не може да ми докаже, че това, което ми се разкрива като правилно, е не правилно в моята вътрешност". Също и моралните истини в най-висшия смисъл се разкриват чрез вътрешността на човека. Ако насочваме нашия духовен поглед с чувство и усещане върху тази възможност на вътрешното откровение, ние можем с това да се възпитаме. Даже възпитанието чрез чистата математика е много добро. Ако например човек се отдава често пъти на мисълта: "дали това или онова ядене е добро, върху това ти можеш да имаш твоето мнение и някой друг може да има едно друго мнение.” Обаче математиката, моралните задължения не са нещо произволно. При тях аз зная, че те ми разкриват нещо, по отношение на което, ако не искам да го призная за вярно, аз се оказвам недостоен да се наричам човек. Това признание на едно откровение чрез вътрешността схващано като чувство, като вътрешен импулс, е една мощна педагогическа сила във вътрешността на човека, когато той се отдава на него чрез медитация. Когато човек си каже първо: "в света на сетивата има много неща, върху които решава просто моят произвол; обаче от духа ми се разкриват неща, върху които моят произвол не може да стори нищо, който въпреки това ме засягат, за които аз трябва да се покажа достоен като човек." Когато човек остави тази мисъл да стане все по-силна и по силна, така че да бъде принуден от неговата собствена вътрешност, тогава той израства над чистия егоизъм, тогава надделява, както също казваме, едно по-висше Себе, което знае, че е едно с Духа на света, тогава това по-висше Себе побеждава обикновеното произволно себе. Нещо подобно трябва да развиваме ние като настроение в нас, ако искаме да стигнем до там, да ни се отвори вратата, която води в духовния свят.
към текста >>

Ако например човек се отдава често пъти на мисълта: "дали това или онова ядене е добро, върху това ти можеш да имаш твоето мнение и някой друг може да има едно друго мнение.” Обаче математиката, моралните задължения не са нещо произволно.
Но всъщност работата не стои другояче и с моралните истини по отношение на вътрешните откровения. Когато човек е познал нещо за правилно, той ще каже: "това е правилно и противоположното не е правилно, и никаква външна сила на света не може да ми докаже, че това, което ми се разкрива като правилно, е не правилно в моята вътрешност". Също и моралните истини в най-висшия смисъл се разкриват чрез вътрешността на човека. Ако насочваме нашия духовен поглед с чувство и усещане върху тази възможност на вътрешното откровение, ние можем с това да се възпитаме. Даже възпитанието чрез чистата математика е много добро. Ако например човек се отдава често пъти на мисълта: "дали това или онова ядене е добро, върху това ти можеш да имаш твоето мнение и някой друг може да има едно друго мнение.” Обаче математиката, моралните задължения не са нещо произволно. При тях аз зная, че те ми разкриват нещо, по отношение на което, ако не искам да го призная за вярно, аз се оказвам недостоен да се наричам човек. Това признание на едно откровение чрез вътрешността схващано като чувство, като вътрешен импулс, е една мощна педагогическа сила във вътрешността на човека, когато той се отдава на него чрез медитация. Когато човек си каже първо: "в света на сетивата има много неща, върху които решава просто моят произвол; обаче от духа ми се разкриват неща, върху които моят произвол не може да стори нищо, който въпреки това ме засягат, за които аз трябва да се покажа достоен като човек." Когато човек остави тази мисъл да стане все по-силна и по силна, така че да бъде принуден от неговата собствена вътрешност, тогава той израства над чистия егоизъм, тогава надделява, както също казваме, едно по-висше Себе, което знае, че е едно с Духа на света, тогава това по-висше Себе побеждава обикновеното произволно себе. Нещо подобно трябва да развиваме ние като настроение в нас, ако искаме да стигнем до там, да ни се отвори вратата, която води в духовния свят. Защото когато се отдаваме често на такива настроения, каквито бяха описани, те се оказват плодотворни за нас.
към текста >>

56. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

От самото начало това трябва да се яви необходимо, когато духовната област, областта, която преживява човешката душа между смъртта и ново раждане следва да се постави сценично.
А за човешката душа едно от най-тревожните неща е да стои пред свят, към който ни най-малко не е привикнала, който сякаш я принуждава да остави зад себе си всичко, което досега е могла да изпитва и наблюдава. Все пак, ако обърнете внимание на описанията, дадени за действителния духовен свят в „Теософия“ или „Въведение в тайната наука“, а пък сега в Пета и Шеста картина от „Пробуждането на душите“, ще ви направи впечатление, че тези описания – както издържаните в по-научен характер, така и по-нагледните и сценичните – са дадени в образен материал, който, така да се каже, е изцяло заимстван от впечатленията и наблюденията на физическо-сетивния свят. Припомнете си за миг как е описан преходът през т.нар. Девакан или, както го нарекох, страната на духовете. Ще откриете, че образите, които са използвани там, съдържат признаци, заимствани от сетивните възприятия. От самото начало това трябва да се яви необходимо, когато духовната област, областта, която преживява човешката душа между смъртта и ново раждане следва да се постави сценично. Необходимо е явленията и всичко, което се случва, да се охарактеризира в образи, заимствани от физическо-сетивния свят. Защото лесно можете да си представите, че днешните работещи в театъра не биха могли да знаят как да се справят с това, което е донесено от действителния духовен свят и което не би могло да има нищо общо със сетивния свят. По този начин, когато се представя духовната област, възниква необходимостта да се изразяваме с помощта на образи, заимствани от сетивното наблюдение. Но работата не е само в това. Лесно може да се помисли, че така трябва да се постъпва при представянето, защото това, което се използва в него като сетивни образи, указва за един свят, който в своите признаци няма нищо общо със сетивния.
към текста >>

По този начин, когато се представя духовната област, възниква необходимостта да се изразяваме с помощта на образи, заимствани от сетивното наблюдение.
Девакан или, както го нарекох, страната на духовете. Ще откриете, че образите, които са използвани там, съдържат признаци, заимствани от сетивните възприятия. От самото начало това трябва да се яви необходимо, когато духовната област, областта, която преживява човешката душа между смъртта и ново раждане следва да се постави сценично. Необходимо е явленията и всичко, което се случва, да се охарактеризира в образи, заимствани от физическо-сетивния свят. Защото лесно можете да си представите, че днешните работещи в театъра не биха могли да знаят как да се справят с това, което е донесено от действителния духовен свят и което не би могло да има нищо общо със сетивния свят. По този начин, когато се представя духовната област, възниква необходимостта да се изразяваме с помощта на образи, заимствани от сетивното наблюдение. Но работата не е само в това. Лесно може да се помисли, че така трябва да се постъпва при представянето, защото това, което се използва в него като сетивни образи, указва за един свят, който в своите признаци няма нищо общо със сетивния. Би могло да се помисли, че този, който иска да представи този свят, трябва да прибегне тъкмо към сетивни образи. Но случаят не е такъв. Защото когато станалата ясновиждаща душа встъпи в духовния свят, тя действително вижда този пейзаж точно в тези образи, които са представени в драмата в двете картини за духовната област.
към текста >>

Защото когато станалата ясновиждаща душа встъпи в духовния свят, тя действително вижда този пейзаж точно в тези образи, които са представени в драмата в двете картини за духовната област.
По този начин, когато се представя духовната област, възниква необходимостта да се изразяваме с помощта на образи, заимствани от сетивното наблюдение. Но работата не е само в това. Лесно може да се помисли, че така трябва да се постъпва при представянето, защото това, което се използва в него като сетивни образи, указва за един свят, който в своите признаци няма нищо общо със сетивния. Би могло да се помисли, че този, който иска да представи този свят, трябва да прибегне тъкмо към сетивни образи. Но случаят не е такъв. Защото когато станалата ясновиждаща душа встъпи в духовния свят, тя действително вижда този пейзаж точно в тези образи, които са представени в драмата в двете картини за духовната област. Тези образи не са измислени, за да се охарактеризира чрез тях нещо, което е съвсем различно, а просто станалата ясновиждаща душа действително и наистина се намира сред такъв пейзаж, който образува нейната околна среда. Както душата във физическо-сетивния свят се намира сред някакъв ландшафт, в който е обкръжена от скали, планини, гори и поляни, и както тя трябва да ги счита за реалност, ако е здрава, така и станалата ясновиждаща душа, когато наблюдава извън физическото, а също и извън етерното тяло, се намира сред точно такъв пейзаж, който се състои от тези образи. Тези образи не са избрани произволно, а действително в дадения свят съставляват истинското обкръжение на душата. Така че Пета и Шеста картина от „Пробуждането на душите“ не са създадени по такъв начин, че да е трябвало да бъде изразено нещо от един непознат свят и тогава да сме се позамислили: как може да се изрази това? А това действително е свят, който душата вижда около себе си и само, така да се каже, възпроизвежда.
към текста >>

Но все пак е необходимо станалата ясновиждаща душа да усвои правилно отношение към истинната реалност в духовната област, в страната на духовете, която няма нищо общо със сетивния свят.
Тези образи не са измислени, за да се охарактеризира чрез тях нещо, което е съвсем различно, а просто станалата ясновиждаща душа действително и наистина се намира сред такъв пейзаж, който образува нейната околна среда. Както душата във физическо-сетивния свят се намира сред някакъв ландшафт, в който е обкръжена от скали, планини, гори и поляни, и както тя трябва да ги счита за реалност, ако е здрава, така и станалата ясновиждаща душа, когато наблюдава извън физическото, а също и извън етерното тяло, се намира сред точно такъв пейзаж, който се състои от тези образи. Тези образи не са избрани произволно, а действително в дадения свят съставляват истинското обкръжение на душата. Така че Пета и Шеста картина от „Пробуждането на душите“ не са създадени по такъв начин, че да е трябвало да бъде изразено нещо от един непознат свят и тогава да сме се позамислили: как може да се изрази това? А това действително е свят, който душата вижда около себе си и само, така да се каже, възпроизвежда. Но все пак е необходимо станалата ясновиждаща душа да усвои правилно отношение към истинната реалност в духовната област, в страната на духовете, която няма нищо общо със сетивния свят. Може да си изградим представа за това отношение, което душата е длъжна да придобие към духовния свят, ако се опитаме да охарактеризираме това как тя трябва да разбира този духовен свят по следния начин. Представете си, че отваряте някоя книга. Най-отгоре виждате нещо като диагонална чертица от ляво надясно, след това свързана с нея диагонална чертица от дясно наляво, после отново чертица от ляво надясно, паралелна на първата, и още една от дясно наляво, паралелна на втората. Следва нещо, което в горната си част наподобява кръг, а в долната – не изцяло затворен кръг. После идва фигура с две вертикални чертици, съединени отгоре, и още веднъж същото нещо.
към текста >>

Така действително стоят нещата и с отношението на душата към целия свят от образи в духовната област.
Следва нещо, което в горната си част наподобява кръг, а в долната – не изцяло затворен кръг. После идва фигура с две вертикални чертици, съединени отгоре, и още веднъж същото нещо. Не правите това, когато разгръщате някоя книга и виждате първото, напечатано нещо, а прочитате думата „wenn“1. Не описвате буквата „w“ като чертици, „e“ като кръг отгоре и не изцяло затворен кръг отдолу и т.н., а четете. Гледайки формите на стоящите пред вас букви, установявате отношение не към това, което е отпечатано на страницата на книгата, а към това, към което указва напечатаното в нея. Така действително стоят нещата и с отношението на душата към целия свят от образи в духовната област. Това, което човек трябва да направи, не е просто описание на намиращото се там, а по-скоро може да се сравни с четене. И тези образи, които имаме пред себе си, се явяват всъщност космическо писмо, и човек има правилното душевно настроение към него, ако се настрои така, че да чувства, че в образите има пред себе си космическо писмо, и че образите посредничат, означават за него това, което представлява реалността на духовния свят, от която всъщност е изтъкан целият този свят от образи. Затова сме длъжни в истинския смисъл да говорим за четене на космическото писмо в духовната област. Но не следва да си представяме нещата така, че това четене на космическото писмо може да се научи по начина, по който се научава четенето във физическия свят. Четенето във физическия свят се основава повече или по-малко, поне днес – в древните епохи на човечеството не е било така, – на отношението на произволни знаци към това, което те означават.
към текста >>

Затова сме длъжни в истинския смисъл да говорим за четене на космическото писмо в духовната област.
Не описвате буквата „w“ като чертици, „e“ като кръг отгоре и не изцяло затворен кръг отдолу и т.н., а четете. Гледайки формите на стоящите пред вас букви, установявате отношение не към това, което е отпечатано на страницата на книгата, а към това, към което указва напечатаното в нея. Така действително стоят нещата и с отношението на душата към целия свят от образи в духовната област. Това, което човек трябва да направи, не е просто описание на намиращото се там, а по-скоро може да се сравни с четене. И тези образи, които имаме пред себе си, се явяват всъщност космическо писмо, и човек има правилното душевно настроение към него, ако се настрои така, че да чувства, че в образите има пред себе си космическо писмо, и че образите посредничат, означават за него това, което представлява реалността на духовния свят, от която всъщност е изтъкан целият този свят от образи. Затова сме длъжни в истинския смисъл да говорим за четене на космическото писмо в духовната област. Но не следва да си представяме нещата така, че това четене на космическото писмо може да се научи по начина, по който се научава четенето във физическия свят. Четенето във физическия свят се основава повече или по-малко, поне днес – в древните епохи на човечеството не е било така, – на отношението на произволни знаци към това, което те означават. Човек няма нужда да се учи да чете космическото писмо така, както се учи да чете тези произволни знаци, които за станалата ясновиждаща душа се явяват могъща картина като израз на страната на духовете. Но всъщност е нужно само това, което тук се представя в пейзаж от образи, да се възприема непредубедено и с възприемчива душа, защото това, което се преживява при това възприемане, само по себе си вече представлява четене. Тези образи, така да се каже, сами изливат своя смисъл.
към текста >>

И тъй като това, което казах, наистина е така, от нашия съвременен материалистически светоглед произтичат многобройни възражения срещу духовната наука.
В такива неща, каквито са изложени както в „Теософия“, така и в картините от „Пробуждането на душите“, става дума преди всичко за това, да оставим непредубедено нещата да ни въздействат. С по-дълбоките сили, които понякога идват съвсем смътно до съзнанието, човек вече преживява указанията за духовния свят. За да се получат тези указания за духовния свят – насочете към това душевния си взор, скъпи мои приятели, – дори не е нужно да се стремим към ясновидство, а е необходимо само такива образи да се разбират така, че да имаме за тях отворена, възприемчива душа, да не подхождаме към нещата с груб материализъм, казвайки: „Всичко това са глупости, това изобщо не съществува! “ Възприемчивата душа, която вниква в хода на такива картини, се научава да ги чете. Чрез отдаването на душата на тези образи у нея се развива разбирането, което трябва да се търси за света на страната на духовете. И тъй като това, което казах, наистина е така, от нашия съвременен материалистически светоглед произтичат многобройни възражения срещу духовната наука. От една страна, такива възражения всъщност са напълно понятни, но, от друга страна, те могат да бъдат много остроумни и привидно изключително логични. Може да се каже – и това наистина е възражение, което не е неоснователно, – ако човек е например Фердинанд Райнеке, който е толкова хитър, че за такъв го смятат не само хората, но с основание и Ариман, та може да се каже: „Да, вие, които ни описвате ясновиждащото съзнание, които говорите за духовния свят, все пак съставяте целия този духовен свят само с материала от сетивните представи. Вие групирате материала от сетивните представи. Как бихте могли, когато съставяте една картина действително само от познати сетивни образи, да твърдите, че благодарение на това би трябвало да се изпита нещо ново, нещо, което не може да се узнае, ако не се приближиш до духовния свят? “ Това е възражение, което трябва да заслепи мнозина и което, от гледна точка на съвременното съзнание, се прави, може да се каже, с известно привидно, но все пак пълно право.
към текста >>

Ако искаме да разберем правилно духовната наука, е необходимо до известна степен да се занимаем с тези възражения.
Отново и отново трябва да се подчертава, че това отношение към духовния свят следва да се сравни с четене, а не с непосредствено съзерцание. И така, докато станалият ясновиждащ земен човек е длъжен да разбира нещата и явленията от сетивно-физическия свят по такъв начин, ако иска да се отнася към тези неща със здрава душа, така че да ги съзерцава и описва възможно най-точно, то отношението към страната на духовете е различно. Веднага щом човек престъпи прага в духовния свят, той си има работа с нещо, което може да се сравни с четене. Ако обърнем внимание на това, което трябва да е познато за човешкия живот от тази страна на духовете, има и нещо друго, което може да опровергае възраженията на Фердинанд Райнеке. Не трябва да се отнасяме несериозно към такива възражения. Ако искаме да разберем правилно духовната наука, е необходимо до известна степен да се занимаем с тези възражения. Трябва да вземем под съображение, че хората от настоящето често изобщо не могат да не правят подобни възражения, тъй като целият им живот на представите и мисловните им навици са такива, че от боязън, от страх да не се окажат пред нищото, когато чуят за духовния свят, те просто го отричат. Човек може да си изгради вярно разбиране за отношението на хората от настоящето към духовния свят, ако обърне внимание на това, което мислят за духовния свят тези хора, които всъщност в известен смисъл са доброжелателни по отношение на него. Неотдавна в съвременната литература се появи една книга, която си заслужава да бъде прочетена и от тези, които вече са стигнали до истинско разбиране за духовния свят, защото е написана от човек, който всъщност е доброжелателен и който много би искал да достигне до някакъв вид познание за духовния свят, от Морис Метерлинк. Книгата е преведена и на немски език и е озаглавена „За смъртта“. Тя произхожда от човек, който в първите глави показва, че би искал да разбере нещо от тези неща.
към текста >>

Такова изискване като това на Морис Метерлинк винаги съм принуден да сравнявам с нещо, имащо място в областта на математиката.
Също така – тъй като в елементарния свят нещата все още напомнят на физическия свят – би му се понравило да докаже чрез експерименти, направени по образеца на физическите, че явленията от духовния свят съществуват. Това търси той. Но именно с това показва, че у него няма ни най-малкото разбиране за истинския духовен свят. Защото той иска нещата и явленията, които нямат нищо общо с тези във физическия свят, да се докажат със средствата, заимствани от физическия свят. Нашата задача е по-скоро да покажем, че такива доказателства, каквито изисква Морис Метерлинк, са невъзможни за духовния свят. Такова изискване като това на Морис Метерлинк винаги съм принуден да сравнявам с нещо, имащо място в областта на математиката. До неотдавна различните академии непрекъснато получаваха трактати върху така наречената квадратура на кръга, т.е. правеха се опити геометрически да се докаже как кръгът може да се превърне в квадрат. За това бяха написани безброй математически трактати с безчислени доказателства. Но днес всеки, който се опита да напише подобен трактат, би бил дилетант, защото е доказано, че такава квадратура на кръга не е изпълнима. Не е възможна с геометрически средства.
към текста >>

И това, което Морис Метерлинк изисква като доказателство за духовния свят, пренесено в духовната област, не е нищо друго освен квадратурата на кръга и е също така неуместно в духовния свят, както квадратурата на кръга в сферата на математиката.
До неотдавна различните академии непрекъснато получаваха трактати върху така наречената квадратура на кръга, т.е. правеха се опити геометрически да се докаже как кръгът може да се превърне в квадрат. За това бяха написани безброй математически трактати с безчислени доказателства. Но днес всеки, който се опита да напише подобен трактат, би бил дилетант, защото е доказано, че такава квадратура на кръга не е изпълнима. Не е възможна с геометрически средства. И това, което Морис Метерлинк изисква като доказателство за духовния свят, пренесено в духовната област, не е нищо друго освен квадратурата на кръга и е също така неуместно в духовния свят, както квадратурата на кръга в сферата на математиката. Какво всъщност изисква Морис Метерлинк? Ако се знае, че веднага щом бъде престъпен прагът към духовния свят, човек започва да живее в свят, който няма нищо общо нито с физическия, нито с елементарния свят, той не може да изисква: „Ако искаш да ми докажеш нещо, върни се, моля те, обратно във физическия свят и там ми докажи нещата от другия, от духовния свят.“ В нещата на духовната наука веднъж завинаги е нужно да установим, че от най-доброжелателните хора се вършат безсмислици, които, ако ги пренесем в обикновения живот, веднага ще започнат да изглеждат като абсурд. Това е същото, както ако някой каже, че човек трябва да застане на главата си и въпреки това да ходи с крака. Ако някой изисква нещо такова, всеки вижда, че това е безсмислица. Когато се прави по отношение на доказателствата за духовния свят, тогава това е остроумно, тогава то се явява научно изискване, тогава авторът най-малко го забелязва и неговите привърженици, особено когато става дума за известен автор, разбира се, също не го забелязват.
към текста >>

Ако се знае, че веднага щом бъде престъпен прагът към духовния свят, човек започва да живее в свят, който няма нищо общо нито с физическия, нито с елементарния свят, той не може да изисква: „Ако искаш да ми докажеш нещо, върни се, моля те, обратно във физическия свят и там ми докажи нещата от другия, от духовния свят.“ В нещата на духовната наука веднъж завинаги е нужно да установим, че от най-доброжелателните хора се вършат безсмислици, които, ако ги пренесем в обикновения живот, веднага ще започнат да изглеждат като абсурд.
За това бяха написани безброй математически трактати с безчислени доказателства. Но днес всеки, който се опита да напише подобен трактат, би бил дилетант, защото е доказано, че такава квадратура на кръга не е изпълнима. Не е възможна с геометрически средства. И това, което Морис Метерлинк изисква като доказателство за духовния свят, пренесено в духовната област, не е нищо друго освен квадратурата на кръга и е също така неуместно в духовния свят, както квадратурата на кръга в сферата на математиката. Какво всъщност изисква Морис Метерлинк? Ако се знае, че веднага щом бъде престъпен прагът към духовния свят, човек започва да живее в свят, който няма нищо общо нито с физическия, нито с елементарния свят, той не може да изисква: „Ако искаш да ми докажеш нещо, върни се, моля те, обратно във физическия свят и там ми докажи нещата от другия, от духовния свят.“ В нещата на духовната наука веднъж завинаги е нужно да установим, че от най-доброжелателните хора се вършат безсмислици, които, ако ги пренесем в обикновения живот, веднага ще започнат да изглеждат като абсурд. Това е същото, както ако някой каже, че човек трябва да застане на главата си и въпреки това да ходи с крака. Ако някой изисква нещо такова, всеки вижда, че това е безсмислица. Когато се прави по отношение на доказателствата за духовния свят, тогава това е остроумно, тогава то се явява научно изискване, тогава авторът най-малко го забелязва и неговите привърженици, особено когато става дума за известен автор, разбира се, също не го забелязват. Цялата грешка на подобни изисквания произтича от това, че хората, които ги поставят, никога не са изяснили за себе си отношението на човека към духовния свят. Когато по пътя на ясновиждащото съзнание някой достигне до представи, които могат да се добият само от духовния свят, те, разбира се, могат да бъдат подложени на много нападки от страна на Фердинанд Райнеке.
към текста >>

Знаем колко лесно може да стане това даже в рамките на духовната наука.
Тук на противника ще му е лесно да каже: „Да, в твоя душевен живот се вливат представи за преживявания между раждането и смъртта, които ти просто не разпознаваш като такива.“ Това естествено – трябва да признаем – може и да е така в стотици случаи. Необходимо е да сме наясно, че духовният изследовател е длъжен да бъде сведущ по такива въпроси. Напълно възможно е да се случи някой да е преживял нещо в детството си или в младостта си и в по-напреднала възраст преживяното да изникне отново съвършено изменено в съзнанието. Може да се случи той да не разбере това и тогава да го сметне за спомен за предишни земни животи. Случаят може и да е такъв. Знаем колко лесно може да стане това даже в рамките на духовната наука. Виждате ли, спомените могат и да не се образуват само от това, което сме преживели ясно. Можем да имаме преживяване, което да премине толкова бързо, че да не го доведем съвсем ясно до нашето съзнание, докато го преживяваме, и все пак по-късно то може да изникне като спомен и тогава да бъде ясно. Тогава, ако не се отнася достатъчно критично, човек ще се закълне, че в душата си има нещо, което никога не е преживявал в настоящия си живот. Понеже това е така, е разбираемо, че въз основа на такива впечатления се творят много нелепости от много хора, занимаващи се с духовна наука, но не с достатъчна сериозност. Именно в учението за прераждането това може да се случи, тъй като в него с тези превъплъщения освен това са свързани толкова много човешка суета, човешко честолюбие.
към текста >>

Понеже това е така, е разбираемо, че въз основа на такива впечатления се творят много нелепости от много хора, занимаващи се с духовна наука, но не с достатъчна сериозност.
Случаят може и да е такъв. Знаем колко лесно може да стане това даже в рамките на духовната наука. Виждате ли, спомените могат и да не се образуват само от това, което сме преживели ясно. Можем да имаме преживяване, което да премине толкова бързо, че да не го доведем съвсем ясно до нашето съзнание, докато го преживяваме, и все пак по-късно то може да изникне като спомен и тогава да бъде ясно. Тогава, ако не се отнася достатъчно критично, човек ще се закълне, че в душата си има нещо, което никога не е преживявал в настоящия си живот. Понеже това е така, е разбираемо, че въз основа на такива впечатления се творят много нелепости от много хора, занимаващи се с духовна наука, но не с достатъчна сериозност. Именно в учението за прераждането това може да се случи, тъй като в него с тези превъплъщения освен това са свързани толкова много човешка суета, човешко честолюбие. Толкова много хора желаят в предишна инкарнация да са били Юлий Цезар или Мария Антоанета! Бих могъл например да изброя двадесет и пет, двадесет и шест преродени Мария Магдалени, които съм срещнал през живота си! На това оказват влияние толкова много неща, че духовният изследовател няма повод сам да не обърне внимание на нелепостите, вършени в тази насока. Но по отношение на това следва да се подчертае нещо друго.
към текста >>

А духовната наука трябва да застъпи такава гледна точка, която не казва по отношение на възраженията на тези, които стоят далече от нея, и на нейните противници, не искащи да знаят нищо за нея: „да бъдеш спокоен, но с очакване в душата“.
Съвършено правилно описание на настроението на душата по отношение на истинните впечатления от духовния свят е, когато се казва: Към нищо да не се стремиш, да бъдеш спокоен, но с очакване в душата… В известно отношение това настроение трябва да се излее върху целия душевен живот, за да могат преживяванията в страната на духовете да се приближат по правилен начин към ясновиждащата душа. Но хора като Фердинанд Райнеке не винаги е лесно да бъдат опровергани, дори в този случай, когато в душата се появяват впечатления, за които може да се каже: „Не е във възможностите на хората душата, със силите и навиците, които е придобила в настоящия си земен живот, да си представи това, което сега изплува от душевните потоци – напротив: ако зависеше от нея, тя би си представила нещо друго.“ Даже когато това може да се каже, което се явява верен признак за истинските, същински впечатления от духовния свят, все още може да дойде един свръхлукав Фердинанд Райнеке и да възрази нещо. А духовната наука трябва да застъпи такава гледна точка, която не казва по отношение на възраженията на тези, които стоят далече от нея, и на нейните противници, не искащи да знаят нищо за нея: „да бъдеш спокоен, но с очакване в душата“. Това е правилното отношение към духовния свят. Но по отношение на възраженията на противниците именно духовният изследовател не би следвало да очаква нищо, а сам да си направи всички тези възражения, за да знае какво могат да му отвърнат. Има и едно възражение, което днес е близо до ума и което действително се повдига в психологическата, психопатологическата и физиологическата литература и в книгите, които понякога си въобразяват, че са учени и научни. Възражението е: „Душевният живот на човека е сложен. В неговите дълбини има много неща, които не проникват в горното съзнание.“ Когато човек иска да е свръхлукав днес, той не казва само, че желанията и страстите изнасят на повърхността всевъзможни неща от душевните дълбини, а казва още: „Когато има някакво преживяване, душевният живот тайно изживява нещо като съпротивление, един вид опозиция на това, което преживява.
към текста >>

Тук не само се теоретизира, тук се усвоява един живот, с помощта на който в духовната област се различава също толкова ясно едно реално впечатление от предишен земен живот от впечатление, което не се явява такова, както се отличава горещото желязо, което се допира до кожата, от само въображаемо желязо.
Той се среща навсякъде в днешната наука. Но по отношение на това отново и отново следва да се подчертава, и по отношение на това няма да пропусна винаги да повтарям, че доказателството, че нещо не е фантазия, а действителност, реалност, трябва да бъде дадено от живота. И отново съм длъжен да кажа: тази част от Шопенхауеровата философия, в която се твърди, че светът е само представа и че човек не би могъл да различи представата от реалното възприятие, може да бъде опровергана единствено от живота. Точно както и твърдението на Кант, насочено към така нареченото доказателство за Божието битие, че сто възможни талера съдържат също толкова пфениги, колкото сто действителни талера, ще бъде опровергано от всеки, който иска да плати дълга си с мислени талери, а не с реални. Точно така, както и това, което се нарича подготовка, вживяване на душата в ясновидството трябва да бъде взето в неговата реалност. Тук не само се теоретизира, тук се усвоява един живот, с помощта на който в духовната област се различава също толкова ясно едно реално впечатление от предишен земен живот от впечатление, което не се явява такова, както се отличава горещото желязо, което се допира до кожата, от само въображаемо желязо. Ако се вземе предвид това, ще ни стане също така ясно, че възраженията на Фердинанд Райнеке в тази област всъщност не означават изобщо нищо, защото произхождат от хора, които не са встъпвали в духовната област – нищо не искам да кажа с това – по ясновиждащ начин и които дори не са стигнали до разбиране за нея. И така, трябва да имаме предвид, че когато човек престъпи прага на духовния свят, той встъпва в област от света, която вече няма нищо общо с това, което могат да възприемат сетивата, и с това, което се преживява с мислите, волята и чувствата във физическия свят. Трябва да се приближим към характерните особености на духовния свят и по пътя на следното. Следва да си кажем: това как и посредством какво познаваме и наблюдаваме във физическо-сетивния свят, всичко това сме длъжни да оставим зад себе си. При възприемането на елементарния свят използвах един образ, който привидно е много гротескен, образа на заравянето на главата в мравуняк.
към текста >>

Ако се вземе предвид това, ще ни стане също така ясно, че възраженията на Фердинанд Райнеке в тази област всъщност не означават изобщо нищо, защото произхождат от хора, които не са встъпвали в духовната област – нищо не искам да кажа с това – по ясновиждащ начин и които дори не са стигнали до разбиране за нея.
Но по отношение на това отново и отново следва да се подчертава, и по отношение на това няма да пропусна винаги да повтарям, че доказателството, че нещо не е фантазия, а действителност, реалност, трябва да бъде дадено от живота. И отново съм длъжен да кажа: тази част от Шопенхауеровата философия, в която се твърди, че светът е само представа и че човек не би могъл да различи представата от реалното възприятие, може да бъде опровергана единствено от живота. Точно както и твърдението на Кант, насочено към така нареченото доказателство за Божието битие, че сто възможни талера съдържат също толкова пфениги, колкото сто действителни талера, ще бъде опровергано от всеки, който иска да плати дълга си с мислени талери, а не с реални. Точно така, както и това, което се нарича подготовка, вживяване на душата в ясновидството трябва да бъде взето в неговата реалност. Тук не само се теоретизира, тук се усвоява един живот, с помощта на който в духовната област се различава също толкова ясно едно реално впечатление от предишен земен живот от впечатление, което не се явява такова, както се отличава горещото желязо, което се допира до кожата, от само въображаемо желязо. Ако се вземе предвид това, ще ни стане също така ясно, че възраженията на Фердинанд Райнеке в тази област всъщност не означават изобщо нищо, защото произхождат от хора, които не са встъпвали в духовната област – нищо не искам да кажа с това – по ясновиждащ начин и които дори не са стигнали до разбиране за нея. И така, трябва да имаме предвид, че когато човек престъпи прага на духовния свят, той встъпва в област от света, която вече няма нищо общо с това, което могат да възприемат сетивата, и с това, което се преживява с мислите, волята и чувствата във физическия свят. Трябва да се приближим към характерните особености на духовния свят и по пътя на следното. Следва да си кажем: това как и посредством какво познаваме и наблюдаваме във физическо-сетивния свят, всичко това сме длъжни да оставим зад себе си. При възприемането на елементарния свят използвах един образ, който привидно е много гротескен, образа на заравянето на главата в мравуняк. Така наистина стоят нещата със съзнанието в елементарния свят.
към текста >>

От това до каква степен нашето време посреща с разбиране израза: „Защото думите са тук дела, пораждащи след себе си дела“, ще зависи разбирането, с което то се отнася към духовната наука, и доколко добре хората от нашето време ще бъдат подготвени да предотвратят това, културата на човечеството да не бъде все повече и повече привеждана към запустение, обедняване и упадък, благодарение на материализма, който в противен случай ще трябва да господства.
Както в окултизма на различните времена и народи с повече или по-малко разбиране се е говорело за мировото слово, така на нашето време, за да не бъде човечеството опустошено от материализма, е необходимо то да добие разбиране за такива думи, каквито се произнасят по отношение за страната на духовете: Защото думите са тук дела, пораждащи след себе си дела. На нашето време е необходимо, скъпи мои приятели, душите да усетят реалност, представа за реалности, когато се изговарят такива думи, изхождайки от познанието за духовния свят. Трябва да се знае доколко това се явява точно такава характеристика на духовния свят, както използването на обикновените сетивни представи за охарактеризиране на сетивно-физическия свят. От това до каква степен нашето време посреща с разбиране израза: „Защото думите са тук дела, пораждащи след себе си дела“, ще зависи разбирането, с което то се отнася към духовната наука, и доколко добре хората от нашето време ще бъдат подготвени да предотвратят това, културата на човечеството да не бъде все повече и повече привеждана към запустение, обедняване и упадък, благодарение на материализма, който в противен случай ще трябва да господства. --------------------------------- 1) от. нем. – когато, ако – бел. пр.
към текста >>

57. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

В общи линии заниманията с духовната наука изискват допълнително практически усилия в духовното изследване.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ Берлин, 21. Януари 1914 г. В общи линии заниманията с духовната наука изискват допълнително практически усилия в духовното изследване. Всъщност, за някои неща, които бяха обсъдени вчера, е невъзможно да бъде постигната пълна яснота, ако не бъде направен опита да се справим с тях, чрез един вид оживяване на усилията, свързани с духовния живот, и по-точно с мисловния живот. Защо, например, в духовния живот възниква такава голяма неяснота, относно общите понятия, относно триъгълника като цяло, относно съотношенията между отделните триъгълници, и то тъкмо всред хората, които чисто професионално се занимават с тези въпроси? Защо въпроси като този от вчерашната лекция, третиращ прословутите сто възможни и сто истински талера на Кант, занимават хората цяло столетие? Защо не се утвърждават най-простите и здрави възгледи, които биха били необходими, за да се убедим, колко несъстоятелно е едно прагматично описание на историята, според което всяко събитие произтича от предхождащото го събитие? Защо не се утвърждават тези здрави възгледи, които биха озадачили мнозина от хората, що се отнася до това, че всред широките кръгове се разпространява едно абсурдно обяснение на човешката история?
към текста >>

И това е нещо, което може да ни насочи към заниманията с духовната наука и с практическото изучаване на мисленето, все неща, които ни подтикват да разберем как трябва да мислим, особено в онези области на живота, които са недостъпни за обикновеното съзнание.
Обаче според истинската логика, по принцип това е същото, което човек прави, когато си обяснява мирозданието чрез законите на химията, физиката, биологията, физологията и т.н. Принципът е абсолютно един и същ! Едно ужасно възгордяване от страна на физиците, химиците, физиолозите, биолозите, които не искат да бъдат нищо друго, освен физици, химици, физиолози, биолози и въпреки това претендират, че могат да обяснят целия свят. Тук става дума да вникваме в основата на нещата, като същевременно ги осветляваме чрез вглеждане в това, което все още не е напълно ясно. Следователно, ако обхванем този проблем методически и логически, не бива да се учудваме, че повечето съвременни мирогледи не са нищо друго, освен опити да се конструира Вселената според „мировия обущарски калъп”. И това е нещо, което може да ни насочи към заниманията с духовната наука и с практическото изучаване на мисленето, все неща, които ни подтикват да разберем как трябва да мислим, особено в онези области на живота, които са недостъпни за обикновеното съзнание. Аз бих искал да спомена и нещо друго, за да посоча къде лежат корените на безбройните недоразумения, свързани с различните мирогледи. Не го ли сторим, разглеждайки мирогледите, винаги стигаме до една и съща констатация: Тук един вярва едно, там друг вярва друго; единият защитава с добри основания – защото добри основания се намират за всичко на този свят – едната теза, другият защитава с не по-малко добри основания другата теза. Привържениците на едната или другата теза нарастват не защото единият или другият са ги убедили в правилността на това, за което става дума. Припомнете си само пътищата, които последователите на големите учители е трябвало да извървят, за да стигнат до тях и вие ще се убедите, че според нас важното в този случай се отнася до кармата, а по отношение на възгледите, които съществуват във външния свят, трябва да кажем: - Дали един човек е последовател на Бергсон или Хекел, на този или на онзи, това наистина зависи от други неща – а и както знаем, днешните мирогледи не признават кармата – но не и от дълбокото убеждение в правотата на онзи ум, към когото пътят ни отвежда според едни или други обстоятелства. Ето защо вчера аз казах: - Номиналистите са такива хора, които твърдят, че общите понятия нямат никакво реално покритие, че те са само думи.
към текста >>

Целият материализъм – в наши дни можем да го наблюдаваме особено ясно, въпреки че той вече залязва – се състои в доведената до крайност кантова теза, че отделните науки са действителни, само дотолкова, доколкото съдържат в себе си математиката.
Красиви и величествени думи са изречени в прослава на идеализма. В тази област на живота, която аз току-що охарактеризирах, за да посоча, че светът би бил лишен от цел и смисъл, ако идеите бяха само празни човешки фантазии и не лежаха в основата на мировите процеси, в тази област идеализмът има своето пълно право. Обаче с помощта на този идеализъм е невъзможно, примерно, да бъде обяснена външната действителност, външната реалност, за която говорят реалистите. И така, ние разграничихме четири мирогледа, всеки от който има своите основания и своето значение, които са напълно оправдани в съответстващите им области от живота. Между материализма и идеализма съществува известен преход. Целият материализъм – в наши дни можем да го наблюдаваме особено ясно, въпреки че той вече залязва – се състои в доведената до крайност кантова теза, че отделните науки са действителни, само дотолкова, доколкото съдържат в себе си математиката. Или с други думи, материалистите стават изчисляващите слуги на Вселената, за които не съществува никакъв друг свят, освен този, който е изпълнен с материални атоми. Те вибрират, блъскат се един в друг и накрая учените изчисляват техните трептения. И тогава получаваме хубавите резултати, което доказва, че този мироглед е напълно оправдан. Тогава получаваме честотата на трептения, отговаряща на синьото, на червеното и т.н.; получаваме целия свят като един вид механичен апарат и всичко в него може да се изчисли до най-малките подробности. Обаче тук е възможна и една малка грешка.
към текста >>

Обаче има и една друга възможност: Тази, когато някой без да тръгва по пътя, по който ние се опитваме да вървим, откривайки въздействията на определени духовни същества, все пак приема съществуването на една основна духовна същност в света.
Обаче аз не виждам никакви двеста комара, аз виждам само един единствен рояк от комари. – Точно по същия начин се отнася последователят на пневматизма, на пантеизма и т.н. спрямо спиритуалиста. Спиритуалистът вижда света изпълнен с Духовете на йерархиите; пантеистът вижда само един рояк, вижда само един единствен всеобщ Дух. Обаче всичко това се дължи на една неточност от страна на втория. Обаче има и една друга възможност: Тази, когато някой без да тръгва по пътя, по който ние се опитваме да вървим, откривайки въздействията на определени духовни същества, все пак приема съществуването на една основна духовна същност в света. Един такъв човек беше например Лайбниц, известният немски философ. Лайбниц беше далеч от предразсъдъка, че на света би искало да съществува нещо чисто материално. Той търсеше реалното. Аз представих неговата система в моята книга „Философия на свободата”. Той смяташе, че на света има една същност, която може да изгражда екзистенцията в себе си; такъв е случаят с човешката душа.
към текста >>

– Един такъв човек не стига дотам, че конкретно да си представя духовните същества, както прави това спиритуалистът, обаче размишленията му все пак го насочват към духовната страна на света, въпреки че за него тя остава твърде смътна и неопределена.
За Лайбниц това беше монадата. И той си казваше: Сигурно има много монади и тези монади са с най-различна яснота. Ако аз имам тук един глобус, вътре в него се намират много монади, както например в рояка от комари има много отделни комари, обаче тези монади остават почти несънателни. Част от тях развиват в себе си неясни, съвсем тъмни представи. Има други монади, които сънуват; има монади, които развиват в себе си будни представи; накратко, има монади, намиращи се на най-различна степен. – Един такъв човек не стига дотам, че конкретно да си представя духовните същества, както прави това спиритуалистът, обаче размишленията му все пак го насочват към духовната страна на света, въпреки че за него тя остава твърде смътна и неопределена. Той я нарича монада, което означава, че той е загрижен само за нейния представен характер. Добре, в света има Дух, има Духове, обаче аз ги описвам само дотолкова, доколкото ги приемам като една същност, която си представяме по различен начин. От тях аз извличам едно или друго абстрактно качество. аз си изграждам този едностранчив мироглед, за който толкова много се застъпваше духовно надареният Лайбниц. Така аз стигам до монадизма – Монадизмът е един абстрактен спиритуализъм.
към текста >>

58. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 23. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

Ето защо, ако прибегнем до символите на астрологията, би трябвало да кажем, че според духовната констелация на един такъв човек, що се отнася до неговите духовни заложби, Венера се намира в Овен.
Януари 1914 г. Вече имахме възможност да се запознаем с многото мирогледни нагласи, мирогледни нюанси и така нататък, които могат да намерят място в човешката душа, и понеже аз бих искал да откроя само няколко гледни точки от широката област на тази тема, ще се спра на един по-особен пример. Нека да предположим, че един човек носи в себе си онези особени сили, които му позволяват да се остави под въздействията, свързани с мирогледния нюанс на идеализма. Или, казано с други думи: - Той активира в себе си мирогледния нюанс на идеализма. Нека да предположим още, че той го превръща в господстващ фактор, определящ неговия вътрешен живот и подхранващ онази мирогледна нагласа, която аз вчера описах като мистицизъм, като Венерина нагласа. Ето защо, ако прибегнем до символите на астрологията, би трябвало да кажем, че според духовната констелация на един такъв човек, що се отнася до неговите духовни заложби, Венера се намира в Овен. Аз бих искал специално да подчертая, за да не възникват никакви недоразумения, че тези констелации са много по-важни за човешкия живот, отколкото констелациите на обикновения хороскоп, и че те далеч не съвпадат с „наивността” на обикновения хороскоп. Нещата стоят така, че засиленото въздействие, което по този начин – а именно, чрез мистицизма, намиращ се в знака на идеализма – се упражнява върху човешката душа, нараства и изчаква онзи благоприятен момент, в който то може до такава степен да развълнува душата, че тя да извлича най-пълноценно това, което възниква поради самото разположение на мистицизма в знака на идеализма. При това съвсем не е задължително тези въздействия, възникващи поради разположението на мистицизма в знака на идеализма да се проявят още с раждането; те могат да проявят своите претенции както преди раждането, така и по-късно. Накратко, трябва да се изчака подходящия момент, когато според вътрешната органическа конфигурация на човека е най-уместно тези заложби да бъдат включени в човешкия организъм. Следователно, обичайната наивност на астрологията тук няма никакво място.
към текста >>

За физическата астрология тази констелация е благоприятна, обаче за духовната астрология този така наречен секстил е неблагоприятен.
Тя ще поиска да напредне от емпиризма към следващата мирогледна нагласа, към волунтаризма. И ако тя би напредвала по този начин също и през знаците на духовния Зодиак, сега тя би навлязла в математизма. После тя би преминала към един друг мироглед, който в този символичен образ ще се отклонява с 60 градуса от първата линия, където мистицизмът се намира в знака на идеализма. Ето как в хода на една и съща инкарнация една такава душа би дала израз на математическата представа за света, на протъканото от воля, на опиращото се върху воля математическо мироздание. Но сега се оказва – и аз моля да запомните това – че две такива душевни констелации, които могат да се появят в хода на времето, започват да си пречат и да си влияят неблагоприятно, ако са разположени така, че образуват един ъгъл от 60 градуса. За физическата астрология тази констелация е благоприятна, обаче за духовната астрология този така наречен секстил е неблагоприятен. И това намира израз във факта, че тази последна позиция – волунтаризмът в знака на математизма – се натъква на една силна съпротива в душата, така че сега тя не може да се развива по-нататък, понеже тя просто не намира никакви залавни точки и съответната личност се оказва лишена от каквито и да са заложби за това, което представлява математиката. Неблагоприятното влияние на секстила се изразява в пълното отсъствие на математически заложби. Следователно, на тази констелация: „Волунтаризъм в знака на математизма” не може да се разчита. Последицата от това е, че не се прави никакъв опит за пренасяне на душевната нагласа в тази посока. И понеже сега съответната душа не може да поеме пътя към „волунтаризма в знака на математизма”, тя се разполага в новата позиция: „Емпиризъм в знака на рационализма” и търси изход, поставяйки се в опозиция спрямо направлението, което тя все още може да поддържа.
към текста >>

И това намира израз във факта, че тази последна позиция – волунтаризмът в знака на математизма – се натъква на една силна съпротива в душата, така че сега тя не може да се развива по-нататък, понеже тя просто не намира никакви залавни точки и съответната личност се оказва лишена от каквито и да са заложби за това, което представлява математиката.
И ако тя би напредвала по този начин също и през знаците на духовния Зодиак, сега тя би навлязла в математизма. После тя би преминала към един друг мироглед, който в този символичен образ ще се отклонява с 60 градуса от първата линия, където мистицизмът се намира в знака на идеализма. Ето как в хода на една и съща инкарнация една такава душа би дала израз на математическата представа за света, на протъканото от воля, на опиращото се върху воля математическо мироздание. Но сега се оказва – и аз моля да запомните това – че две такива душевни констелации, които могат да се появят в хода на времето, започват да си пречат и да си влияят неблагоприятно, ако са разположени така, че образуват един ъгъл от 60 градуса. За физическата астрология тази констелация е благоприятна, обаче за духовната астрология този така наречен секстил е неблагоприятен. И това намира израз във факта, че тази последна позиция – волунтаризмът в знака на математизма – се натъква на една силна съпротива в душата, така че сега тя не може да се развива по-нататък, понеже тя просто не намира никакви залавни точки и съответната личност се оказва лишена от каквито и да са заложби за това, което представлява математиката. Неблагоприятното влияние на секстила се изразява в пълното отсъствие на математически заложби. Следователно, на тази констелация: „Волунтаризъм в знака на математизма” не може да се разчита. Последицата от това е, че не се прави никакъв опит за пренасяне на душевната нагласа в тази посока. И понеже сега съответната душа не може да поеме пътя към „волунтаризма в знака на математизма”, тя се разполага в новата позиция: „Емпиризъм в знака на рационализма” и търси изход, поставяйки се в опозиция спрямо направлението, което тя все още може да поддържа. Следователно, една такава душа би напредвала не към волунтаризма, както това е показано в рисунката, чрез пунктирната линия, а с волунтаризма би се поставила в опозиция спрямо своя емпиризъм в рационализма.
към текста >>

В духовната астрология нещата не изглеждат така, както във физическата астрология; във физическата астрология опозицията има съвсем друго значение, отколкото в духовната астрология.
Последицата от това е, че не се прави никакъв опит за пренасяне на душевната нагласа в тази посока. И понеже сега съответната душа не може да поеме пътя към „волунтаризма в знака на математизма”, тя се разполага в новата позиция: „Емпиризъм в знака на рационализма” и търси изход, поставяйки се в опозиция спрямо направлението, което тя все още може да поддържа. Следователно, една такава душа би напредвала не към волунтаризма, както това е показано в рисунката, чрез пунктирната линия, а с волунтаризма би се поставила в опозиция спрямо своя емпиризъм в рационализма. Всичко това би се проявило в знака на динамизма. И в хода на своя живот една такава душа би се насочила към определена констелация, където тя ще застъпва един мироглед, опиращ се на особеното стечение на сили, на динамизма, на протъкания от воля динамизъм в света. В духовната астрология нещата не изглеждат така, както във физическата астрология; във физическата астрология опозицията има съвсем друго значение, отколкото в духовната астрология. Тук опозицията се поражда от това, че душата не може да продължава своето развитие по един път, който е неблагоприятен; тя рязко променя посоката си и навлиза в зоната на опозицията. С тези думи аз накратко скицирах пред вас какво изпита душата на Нитче в хода на неговия живот. Ако се опитате да вникнете в първите му произведения, вие ще ги разберете най-вече чрез разположението на мистицизма в знака на идеализма. През този период той написа „Раждането на трагедията от духа на музиката” и „Несвоевременни размишления”, съдържащи четирите части: „Давид Щраус – изповедникът и писателят”, „За ползата и вредата от историята”, „Шопенхауер като възпитател”, „Рихард Вагнер в Байрот”. Всичко това е мистицизъм в знака на идеализма.
към текста >>

Но с това, което лежи под линията идеализъм-реализъм, човекът може да се справи само ако се потопи в духовната наука, нещо, което Нитче не успя да направи.
И за последната фаза от неговия философски живот е характерно именно това, че с Марс той стоеше в знака на Скорпиона. Обаче тази констелация – а именно, когато душата нахлува в по-долните равнища, под линията идеализъм–реализъм (Рис. 13) – може да бъде понесена само, ако човекът се потопи в един духовен мироглед, окултизъм или нещо подобно; в противен случай тази констелация ще има неблагоприятни последици за него. Ето откъде идва трагичната съдба на Нитче. Човекът понася горните констелации, ако по съответен начин успее да се справя с външните отношения на света. Но с това, което лежи под линията идеализъм-реализъм, човекът може да се справи само ако се потопи в духовната наука, нещо, което Нитче не успя да направи. Когато казвам „външните отношения на света” аз имам предвид всичко, което, примерно, може да бъде постигнато чрез възпитанието, чрез външните обстоятелства; всички тези неща са от значение само ако душата се намира над линията идеализъм-реализъм. За да вникнем в пълното значение на това, което накратко скицирам в тези лекции, трябва да знаем следното. Трябва да сме наясно, какво всъщност представлява мисълта в човешките изживявания, как мисълта работи в човешките изживявания. Грубите материалисти на нашето време смятат, че мозъкът образува мислите, респективно, че централната нервна система образува мислите. За този, който вниква в нещата, това е толкова вярно, колкото е вярно и твърдението, че именно огледалото, в което се оглежда едно човешко лице, „произвежда” това лице.
към текста >>

Духовната наука е тук, за да разгадаваме тези отношения; тя ни помага да разбираме нашата едностранчивост по отношение на нашите заложби и ние преодоляваме тази едностранчивост в същата степен, в която постигаме широта и всестранност на убежденията си чрез изучаване на духовната наука.
И всичко това е нещо, към което наистина трябва да се отнасяме със свещен трепет и страхопочитание. Защото по този начин ние се вслушваме в мисловната дейност на мозъка. В наши дни се налага завесата, която скрива една такава тайна, да бъде вдигната, поне до известна степен. Защото законите, които тук онагледихме като закони, валидни за мисленето на Космоса, упражняват своето действие също и в човека. И тяхното познаване води дотам, че ние започваме да разбираме живота и разбирайки го, започваме да разбираме и себе си, така че, ако поради една или друга причина сме едностранчиво поставени в живота, вече знаем: Всички ние принадлежим към едно голямо цяло, понеже сме частици от мисловната логика на Космоса. Духовната наука е тук, за да разгадаваме тези отношения; тя ни помага да разбираме нашата едностранчивост по отношение на нашите заложби и ние преодоляваме тази едностранчивост в същата степен, в която постигаме широта и всестранност на убежденията си чрез изучаване на духовната наука. Така ние навлизаме в онова душевно настроение, което е необходимо тъкмо за нашата епоха. Водещите личности на нашата епоха не показват дори и следа от разбиране на отношенията, които разглеждаме тези дни; и ние сме свидетели как хората, въпреки че се намират всред тези отношения, не умеят да живеят в съответствие с тях. Но по този начин те по необходимост предизвикват едно уравновесяване. Вземете примера с Вунд, за когото говорих вчера. Неговата едностранчивост беше причинена от една точно определена констелация.
към текста >>

Нека да предположим, че по някое време Вунд би искал да се издигне до разбирането на духовната наука; тогава той би подходил към своята едностранчивост така, че би си казал: - Ето, понеже се намирам в душевното настроение на емпиризма и така нататък, аз съм в състояние да постигна нещо добро в определени области на живота.
Така ние навлизаме в онова душевно настроение, което е необходимо тъкмо за нашата епоха. Водещите личности на нашата епоха не показват дори и следа от разбиране на отношенията, които разглеждаме тези дни; и ние сме свидетели как хората, въпреки че се намират всред тези отношения, не умеят да живеят в съответствие с тях. Но по този начин те по необходимост предизвикват едно уравновесяване. Вземете примера с Вунд, за когото говорих вчера. Неговата едностранчивост беше причинена от една точно определена констелация. Нека да предположим, че по някое време Вунд би искал да се издигне до разбирането на духовната наука; тогава той би подходил към своята едностранчивост така, че би си казал: - Ето, понеже се намирам в душевното настроение на емпиризма и така нататък, аз съм в състояние да постигна нещо добро в определени области на живота. Аз оставам в тези области и допълнително ще направя това или онова чрез духовната наука. – Той би стигнал именно до това убеждение. Обаче той не поиска да чуе нито дума за духовната наука. И как постъпи той при тези обстоятелства? Докато би искал да върши нещо добро, да бъде продуктивен в констелацията, която му е действително присъща, Вунд постигна това, което можа да осъществи благодарение на тази констелация, а именно общата философия, докато иначе той вероятно би постигнал нещо още по-голямо и наистина полезно, вместо да се занимава с философстване и да експериментира с душевните феномени – нещо, което разбира – и да изследва природата с математически средства – което също разбира – ; едва тогава той би бил напълно в свои води.
към текста >>

Аз оставам в тези области и допълнително ще направя това или онова чрез духовната наука.
Водещите личности на нашата епоха не показват дори и следа от разбиране на отношенията, които разглеждаме тези дни; и ние сме свидетели как хората, въпреки че се намират всред тези отношения, не умеят да живеят в съответствие с тях. Но по този начин те по необходимост предизвикват едно уравновесяване. Вземете примера с Вунд, за когото говорих вчера. Неговата едностранчивост беше причинена от една точно определена констелация. Нека да предположим, че по някое време Вунд би искал да се издигне до разбирането на духовната наука; тогава той би подходил към своята едностранчивост така, че би си казал: - Ето, понеже се намирам в душевното настроение на емпиризма и така нататък, аз съм в състояние да постигна нещо добро в определени области на живота. Аз оставам в тези области и допълнително ще направя това или онова чрез духовната наука. – Той би стигнал именно до това убеждение. Обаче той не поиска да чуе нито дума за духовната наука. И как постъпи той при тези обстоятелства? Докато би искал да върши нещо добро, да бъде продуктивен в констелацията, която му е действително присъща, Вунд постигна това, което можа да осъществи благодарение на тази констелация, а именно общата философия, докато иначе той вероятно би постигнал нещо още по-голямо и наистина полезно, вместо да се занимава с философстване и да експериментира с душевните феномени – нещо, което разбира – и да изследва природата с математически средства – което също разбира – ; едва тогава той би бил напълно в свои води. Ето защо духовната наука създава у нас убеждението, че между отделните мирогледи трябва да има разбирателство и взаимна търпимост, но тя ясно посочва и надвишаването на онова, което е необходимо, чрез съблюдаването с констелацията от страна на онези наши съвременици, които причиняват големи беди с това, че със субективните си погрешни преценки влияят върху хората без да се съобразяват с тяхната констелация.
към текста >>

Обаче той не поиска да чуе нито дума за духовната наука.
Вземете примера с Вунд, за когото говорих вчера. Неговата едностранчивост беше причинена от една точно определена констелация. Нека да предположим, че по някое време Вунд би искал да се издигне до разбирането на духовната наука; тогава той би подходил към своята едностранчивост така, че би си казал: - Ето, понеже се намирам в душевното настроение на емпиризма и така нататък, аз съм в състояние да постигна нещо добро в определени области на живота. Аз оставам в тези области и допълнително ще направя това или онова чрез духовната наука. – Той би стигнал именно до това убеждение. Обаче той не поиска да чуе нито дума за духовната наука. И как постъпи той при тези обстоятелства? Докато би искал да върши нещо добро, да бъде продуктивен в констелацията, която му е действително присъща, Вунд постигна това, което можа да осъществи благодарение на тази констелация, а именно общата философия, докато иначе той вероятно би постигнал нещо още по-голямо и наистина полезно, вместо да се занимава с философстване и да експериментира с душевните феномени – нещо, което разбира – и да изследва природата с математически средства – което също разбира – ; едва тогава той би бил напълно в свои води. Ето защо духовната наука създава у нас убеждението, че между отделните мирогледи трябва да има разбирателство и взаимна търпимост, но тя ясно посочва и надвишаването на онова, което е необходимо, чрез съблюдаването с констелацията от страна на онези наши съвременици, които причиняват големи беди с това, че със субективните си погрешни преценки влияят върху хората без да се съобразяват с тяхната констелация. Светът не се оставя да бъде обяснен от един човек, чиито заложби го тласкат в една или друга посока. И ако той поиска да обясни света с помощта на една или друга своя заложба и създава една цяла философия, тогава тази философия се оказва нещо вредно, а пред духовната наука израства задачата да отхвърля всички високомерни претенции на една едностранчивост, която се опитва да блесне в очите на хората като цялостна систематика.
към текста >>

Ето защо духовната наука създава у нас убеждението, че между отделните мирогледи трябва да има разбирателство и взаимна търпимост, но тя ясно посочва и надвишаването на онова, което е необходимо, чрез съблюдаването с констелацията от страна на онези наши съвременици, които причиняват големи беди с това, че със субективните си погрешни преценки влияят върху хората без да се съобразяват с тяхната констелация.
Аз оставам в тези области и допълнително ще направя това или онова чрез духовната наука. – Той би стигнал именно до това убеждение. Обаче той не поиска да чуе нито дума за духовната наука. И как постъпи той при тези обстоятелства? Докато би искал да върши нещо добро, да бъде продуктивен в констелацията, която му е действително присъща, Вунд постигна това, което можа да осъществи благодарение на тази констелация, а именно общата философия, докато иначе той вероятно би постигнал нещо още по-голямо и наистина полезно, вместо да се занимава с философстване и да експериментира с душевните феномени – нещо, което разбира – и да изследва природата с математически средства – което също разбира – ; едва тогава той би бил напълно в свои води. Ето защо духовната наука създава у нас убеждението, че между отделните мирогледи трябва да има разбирателство и взаимна търпимост, но тя ясно посочва и надвишаването на онова, което е необходимо, чрез съблюдаването с констелацията от страна на онези наши съвременици, които причиняват големи беди с това, че със субективните си погрешни преценки влияят върху хората без да се съобразяват с тяхната констелация. Светът не се оставя да бъде обяснен от един човек, чиито заложби го тласкат в една или друга посока. И ако той поиска да обясни света с помощта на една или друга своя заложба и създава една цяла философия, тогава тази философия се оказва нещо вредно, а пред духовната наука израства задачата да отхвърля всички високомерни претенции на една едностранчивост, която се опитва да блесне в очите на хората като цялостна систематика. И в наши дни колкото по-слаби са усетът и предчувствието за духовната наука, толкова по-силно е изразена тази едностранчивост. И така, ние виждаме, че тъкмо познанието за същността на човешкото и космическо мислене ни помага да вникнем в значението и задачите на духовната наука, да вникнем в нейните точни преценки относно другите така наречени „духовни движения” и най-вече в нейните преценки относно съвременните философски течения. Колко добре се получи, че в тези лекции се опитахме да се приближим до този вид познание, че се опитахме да проникнем толкова дълбоко в сърцата и душите на нашите приятели, така че занапред антропософското духовно-научно движение да поеме в една точно определена вярна посока.
към текста >>

И ако той поиска да обясни света с помощта на една или друга своя заложба и създава една цяла философия, тогава тази философия се оказва нещо вредно, а пред духовната наука израства задачата да отхвърля всички високомерни претенции на една едностранчивост, която се опитва да блесне в очите на хората като цялостна систематика.
Обаче той не поиска да чуе нито дума за духовната наука. И как постъпи той при тези обстоятелства? Докато би искал да върши нещо добро, да бъде продуктивен в констелацията, която му е действително присъща, Вунд постигна това, което можа да осъществи благодарение на тази констелация, а именно общата философия, докато иначе той вероятно би постигнал нещо още по-голямо и наистина полезно, вместо да се занимава с философстване и да експериментира с душевните феномени – нещо, което разбира – и да изследва природата с математически средства – което също разбира – ; едва тогава той би бил напълно в свои води. Ето защо духовната наука създава у нас убеждението, че между отделните мирогледи трябва да има разбирателство и взаимна търпимост, но тя ясно посочва и надвишаването на онова, което е необходимо, чрез съблюдаването с констелацията от страна на онези наши съвременици, които причиняват големи беди с това, че със субективните си погрешни преценки влияят върху хората без да се съобразяват с тяхната констелация. Светът не се оставя да бъде обяснен от един човек, чиито заложби го тласкат в една или друга посока. И ако той поиска да обясни света с помощта на една или друга своя заложба и създава една цяла философия, тогава тази философия се оказва нещо вредно, а пред духовната наука израства задачата да отхвърля всички високомерни претенции на една едностранчивост, която се опитва да блесне в очите на хората като цялостна систематика. И в наши дни колкото по-слаби са усетът и предчувствието за духовната наука, толкова по-силно е изразена тази едностранчивост. И така, ние виждаме, че тъкмо познанието за същността на човешкото и космическо мислене ни помага да вникнем в значението и задачите на духовната наука, да вникнем в нейните точни преценки относно другите така наречени „духовни движения” и най-вече в нейните преценки относно съвременните философски течения. Колко добре се получи, че в тези лекции се опитахме да се приближим до този вид познание, че се опитахме да проникнем толкова дълбоко в сърцата и душите на нашите приятели, така че занапред антропософското духовно-научно движение да поеме в една точно определена вярна посока. И занапред ние все повече и повече ще се убеждаваме, че човекът бива формиран чрез това, което живее в него като космически мисли. Сега за нас човекът открива в много по-ясна светлина, особено ако разгледаме една мисъл на Фихте, който казва: - Що за философия има някой, зависи от това, що за човек е самият той.
към текста >>

И в наши дни колкото по-слаби са усетът и предчувствието за духовната наука, толкова по-силно е изразена тази едностранчивост.
И как постъпи той при тези обстоятелства? Докато би искал да върши нещо добро, да бъде продуктивен в констелацията, която му е действително присъща, Вунд постигна това, което можа да осъществи благодарение на тази констелация, а именно общата философия, докато иначе той вероятно би постигнал нещо още по-голямо и наистина полезно, вместо да се занимава с философстване и да експериментира с душевните феномени – нещо, което разбира – и да изследва природата с математически средства – което също разбира – ; едва тогава той би бил напълно в свои води. Ето защо духовната наука създава у нас убеждението, че между отделните мирогледи трябва да има разбирателство и взаимна търпимост, но тя ясно посочва и надвишаването на онова, което е необходимо, чрез съблюдаването с констелацията от страна на онези наши съвременици, които причиняват големи беди с това, че със субективните си погрешни преценки влияят върху хората без да се съобразяват с тяхната констелация. Светът не се оставя да бъде обяснен от един човек, чиито заложби го тласкат в една или друга посока. И ако той поиска да обясни света с помощта на една или друга своя заложба и създава една цяла философия, тогава тази философия се оказва нещо вредно, а пред духовната наука израства задачата да отхвърля всички високомерни претенции на една едностранчивост, която се опитва да блесне в очите на хората като цялостна систематика. И в наши дни колкото по-слаби са усетът и предчувствието за духовната наука, толкова по-силно е изразена тази едностранчивост. И така, ние виждаме, че тъкмо познанието за същността на човешкото и космическо мислене ни помага да вникнем в значението и задачите на духовната наука, да вникнем в нейните точни преценки относно другите така наречени „духовни движения” и най-вече в нейните преценки относно съвременните философски течения. Колко добре се получи, че в тези лекции се опитахме да се приближим до този вид познание, че се опитахме да проникнем толкова дълбоко в сърцата и душите на нашите приятели, така че занапред антропософското духовно-научно движение да поеме в една точно определена вярна посока. И занапред ние все повече и повече ще се убеждаваме, че човекът бива формиран чрез това, което живее в него като космически мисли. Сега за нас човекът открива в много по-ясна светлина, особено ако разгледаме една мисъл на Фихте, който казва: - Що за философия има някой, зависи от това, що за човек е самият той. Да, наистина, каква е философията на един човек, зависи от това, какво представлява самият той!
към текста >>

И така, ние виждаме, че тъкмо познанието за същността на човешкото и космическо мислене ни помага да вникнем в значението и задачите на духовната наука, да вникнем в нейните точни преценки относно другите така наречени „духовни движения” и най-вече в нейните преценки относно съвременните философски течения.
Докато би искал да върши нещо добро, да бъде продуктивен в констелацията, която му е действително присъща, Вунд постигна това, което можа да осъществи благодарение на тази констелация, а именно общата философия, докато иначе той вероятно би постигнал нещо още по-голямо и наистина полезно, вместо да се занимава с философстване и да експериментира с душевните феномени – нещо, което разбира – и да изследва природата с математически средства – което също разбира – ; едва тогава той би бил напълно в свои води. Ето защо духовната наука създава у нас убеждението, че между отделните мирогледи трябва да има разбирателство и взаимна търпимост, но тя ясно посочва и надвишаването на онова, което е необходимо, чрез съблюдаването с констелацията от страна на онези наши съвременици, които причиняват големи беди с това, че със субективните си погрешни преценки влияят върху хората без да се съобразяват с тяхната констелация. Светът не се оставя да бъде обяснен от един човек, чиито заложби го тласкат в една или друга посока. И ако той поиска да обясни света с помощта на една или друга своя заложба и създава една цяла философия, тогава тази философия се оказва нещо вредно, а пред духовната наука израства задачата да отхвърля всички високомерни претенции на една едностранчивост, която се опитва да блесне в очите на хората като цялостна систематика. И в наши дни колкото по-слаби са усетът и предчувствието за духовната наука, толкова по-силно е изразена тази едностранчивост. И така, ние виждаме, че тъкмо познанието за същността на човешкото и космическо мислене ни помага да вникнем в значението и задачите на духовната наука, да вникнем в нейните точни преценки относно другите така наречени „духовни движения” и най-вече в нейните преценки относно съвременните философски течения. Колко добре се получи, че в тези лекции се опитахме да се приближим до този вид познание, че се опитахме да проникнем толкова дълбоко в сърцата и душите на нашите приятели, така че занапред антропософското духовно-научно движение да поеме в една точно определена вярна посока. И занапред ние все повече и повече ще се убеждаваме, че човекът бива формиран чрез това, което живее в него като космически мисли. Сега за нас човекът открива в много по-ясна светлина, особено ако разгледаме една мисъл на Фихте, който казва: - Що за философия има някой, зависи от това, що за човек е самият той. Да, наистина, каква е философията на един човек, зависи от това, какво представлява самият той! Фактът, че през първия период на тогавашната си инкарнация, в която живееше като Фихте, той успя да формулира основния нерв на своя мироглед с думите: „Нашият свят е онагледеният материал на нашите задължения”, показва как тези думи, изговорени и по-късно, са израз на това как душата му е променила своята констелация в духовния Космос, т.е.
към текста >>

59. Житейските лъжи на съвременното културно човечество GA_168 Връзката между живите и мъртвите

В нашата литература днес вече се предлага богат и подробен материал, от който можем да научим за различните факти, които духовната наука е в състояние да извлече от свръхсетивните светове, и нашите клонове могат да работят с помощта на този материал.
ЖИТЕЙСКИТЕ ЛЪЖИ НА СЪВРЕМЕННОТО КУЛТУРНО ЧОВЕЧЕСТВО Санкт Гален, 26 октомври 1916 г. В нашата литература днес вече се предлага богат и подробен материал, от който можем да научим за различните факти, които духовната наука е в състояние да извлече от свръхсетивните светове, и нашите клонове могат да работят с помощта на този материал. Препоръчва се при възможност на лични срещи да се говори също за това, в каква връзка с нашия душевен живот се представя този материал, как го използваме в живота, как самите ние благодарение на него укрепваме в живота, вдъхновяваме се и се възвисяваме. Накратко, при такива възможности се препоръчва, така да се каже, да се имат предвид повече такива неща, защото поради обстоятелствата ние можем все по-рядко да се срещаме лично. Мнозина от Вас ще забележат, че когато се задълбочават в духовната наука или антропософията, срещат най-различни трудности. Човек навлиза в духовната наука благодарение на потребностите на душата си, чрез това, че душата трябва да открие отговор за най-важните житейски загадки. Човек навлиза в духовната наука, когато разглежда днешния живот с всичко, което той предлага, и вижда действително колко малко различните духовни движения, било то религиозни или научни, могат да дадат удовлетворяващи отговори на големите житейски загадки.
към текста >>

Мнозина от Вас ще забележат, че когато се задълбочават в духовната наука или антропософията, срещат най-различни трудности.
НА СЪВРЕМЕННОТО КУЛТУРНО ЧОВЕЧЕСТВО Санкт Гален, 26 октомври 1916 г. В нашата литература днес вече се предлага богат и подробен материал, от който можем да научим за различните факти, които духовната наука е в състояние да извлече от свръхсетивните светове, и нашите клонове могат да работят с помощта на този материал. Препоръчва се при възможност на лични срещи да се говори също за това, в каква връзка с нашия душевен живот се представя този материал, как го използваме в живота, как самите ние благодарение на него укрепваме в живота, вдъхновяваме се и се възвисяваме. Накратко, при такива възможности се препоръчва, така да се каже, да се имат предвид повече такива неща, защото поради обстоятелствата ние можем все по-рядко да се срещаме лично. Мнозина от Вас ще забележат, че когато се задълбочават в духовната наука или антропософията, срещат най-различни трудности. Човек навлиза в духовната наука благодарение на потребностите на душата си, чрез това, че душата трябва да открие отговор за най-важните житейски загадки. Човек навлиза в духовната наука, когато разглежда днешния живот с всичко, което той предлага, и вижда действително колко малко различните духовни движения, било то религиозни или научни, могат да дадат удовлетворяващи отговори на големите житейски загадки. И когато благодарение на своя импулс за познание, благодарение на копнежа си за познание човек е навлязъл в духовната наука, когато се е задълбочавал достатъчно време в това, което до днес е придобито като познания от духовните светове, тогава наистина често възникват трудности, трудности от различен характер. При всеки човек те са различни, затова не е лесно да се опишат с няколко думи. Често казваме на своите приятели: поради това, че се задълбочавам в духовната наука, наистина придобивам нещо извънредно стойностно, нещо значимо за живота.
към текста >>

Човек навлиза в духовната наука благодарение на потребностите на душата си, чрез това, че душата трябва да открие отговор за най-важните житейски загадки.
Санкт Гален, 26 октомври 1916 г. В нашата литература днес вече се предлага богат и подробен материал, от който можем да научим за различните факти, които духовната наука е в състояние да извлече от свръхсетивните светове, и нашите клонове могат да работят с помощта на този материал. Препоръчва се при възможност на лични срещи да се говори също за това, в каква връзка с нашия душевен живот се представя този материал, как го използваме в живота, как самите ние благодарение на него укрепваме в живота, вдъхновяваме се и се възвисяваме. Накратко, при такива възможности се препоръчва, така да се каже, да се имат предвид повече такива неща, защото поради обстоятелствата ние можем все по-рядко да се срещаме лично. Мнозина от Вас ще забележат, че когато се задълбочават в духовната наука или антропософията, срещат най-различни трудности. Човек навлиза в духовната наука благодарение на потребностите на душата си, чрез това, че душата трябва да открие отговор за най-важните житейски загадки. Човек навлиза в духовната наука, когато разглежда днешния живот с всичко, което той предлага, и вижда действително колко малко различните духовни движения, било то религиозни или научни, могат да дадат удовлетворяващи отговори на големите житейски загадки. И когато благодарение на своя импулс за познание, благодарение на копнежа си за познание човек е навлязъл в духовната наука, когато се е задълбочавал достатъчно време в това, което до днес е придобито като познания от духовните светове, тогава наистина често възникват трудности, трудности от различен характер. При всеки човек те са различни, затова не е лесно да се опишат с няколко думи. Често казваме на своите приятели: поради това, че се задълбочавам в духовната наука, наистина придобивам нещо извънредно стойностно, нещо значимо за живота. Само че това до известна степен ме изолира, откъсва ме от възгледите, от общността на останалите хора, така да се каже, прави живота ми по-труден.
към текста >>

Човек навлиза в духовната наука, когато разглежда днешния живот с всичко, което той предлага, и вижда действително колко малко различните духовни движения, било то религиозни или научни, могат да дадат удовлетворяващи отговори на големите житейски загадки.
В нашата литература днес вече се предлага богат и подробен материал, от който можем да научим за различните факти, които духовната наука е в състояние да извлече от свръхсетивните светове, и нашите клонове могат да работят с помощта на този материал. Препоръчва се при възможност на лични срещи да се говори също за това, в каква връзка с нашия душевен живот се представя този материал, как го използваме в живота, как самите ние благодарение на него укрепваме в живота, вдъхновяваме се и се възвисяваме. Накратко, при такива възможности се препоръчва, така да се каже, да се имат предвид повече такива неща, защото поради обстоятелствата ние можем все по-рядко да се срещаме лично. Мнозина от Вас ще забележат, че когато се задълбочават в духовната наука или антропософията, срещат най-различни трудности. Човек навлиза в духовната наука благодарение на потребностите на душата си, чрез това, че душата трябва да открие отговор за най-важните житейски загадки. Човек навлиза в духовната наука, когато разглежда днешния живот с всичко, което той предлага, и вижда действително колко малко различните духовни движения, било то религиозни или научни, могат да дадат удовлетворяващи отговори на големите житейски загадки. И когато благодарение на своя импулс за познание, благодарение на копнежа си за познание човек е навлязъл в духовната наука, когато се е задълбочавал достатъчно време в това, което до днес е придобито като познания от духовните светове, тогава наистина често възникват трудности, трудности от различен характер. При всеки човек те са различни, затова не е лесно да се опишат с няколко думи. Често казваме на своите приятели: поради това, че се задълбочавам в духовната наука, наистина придобивам нещо извънредно стойностно, нещо значимо за живота. Само че това до известна степен ме изолира, откъсва ме от възгледите, от общността на останалите хора, така да се каже, прави живота ми по-труден. Особено силно чувстват това онези, които именно със своя духовен стремеж са зависими от мнението на външния свят.
към текста >>

И когато благодарение на своя импулс за познание, благодарение на копнежа си за познание човек е навлязъл в духовната наука, когато се е задълбочавал достатъчно време в това, което до днес е придобито като познания от духовните светове, тогава наистина често възникват трудности, трудности от различен характер.
Препоръчва се при възможност на лични срещи да се говори също за това, в каква връзка с нашия душевен живот се представя този материал, как го използваме в живота, как самите ние благодарение на него укрепваме в живота, вдъхновяваме се и се възвисяваме. Накратко, при такива възможности се препоръчва, така да се каже, да се имат предвид повече такива неща, защото поради обстоятелствата ние можем все по-рядко да се срещаме лично. Мнозина от Вас ще забележат, че когато се задълбочават в духовната наука или антропософията, срещат най-различни трудности. Човек навлиза в духовната наука благодарение на потребностите на душата си, чрез това, че душата трябва да открие отговор за най-важните житейски загадки. Човек навлиза в духовната наука, когато разглежда днешния живот с всичко, което той предлага, и вижда действително колко малко различните духовни движения, било то религиозни или научни, могат да дадат удовлетворяващи отговори на големите житейски загадки. И когато благодарение на своя импулс за познание, благодарение на копнежа си за познание човек е навлязъл в духовната наука, когато се е задълбочавал достатъчно време в това, което до днес е придобито като познания от духовните светове, тогава наистина често възникват трудности, трудности от различен характер. При всеки човек те са различни, затова не е лесно да се опишат с няколко думи. Често казваме на своите приятели: поради това, че се задълбочавам в духовната наука, наистина придобивам нещо извънредно стойностно, нещо значимо за живота. Само че това до известна степен ме изолира, откъсва ме от възгледите, от общността на останалите хора, така да се каже, прави живота ми по-труден. Особено силно чувстват това онези, които именно със своя духовен стремеж са зависими от мнението на външния свят. По този начин възникват наистина най-разнообразни трудности.
към текста >>

Често казваме на своите приятели: поради това, че се задълбочавам в духовната наука, наистина придобивам нещо извънредно стойностно, нещо значимо за живота.
Мнозина от Вас ще забележат, че когато се задълбочават в духовната наука или антропософията, срещат най-различни трудности. Човек навлиза в духовната наука благодарение на потребностите на душата си, чрез това, че душата трябва да открие отговор за най-важните житейски загадки. Човек навлиза в духовната наука, когато разглежда днешния живот с всичко, което той предлага, и вижда действително колко малко различните духовни движения, било то религиозни или научни, могат да дадат удовлетворяващи отговори на големите житейски загадки. И когато благодарение на своя импулс за познание, благодарение на копнежа си за познание човек е навлязъл в духовната наука, когато се е задълбочавал достатъчно време в това, което до днес е придобито като познания от духовните светове, тогава наистина често възникват трудности, трудности от различен характер. При всеки човек те са различни, затова не е лесно да се опишат с няколко думи. Често казваме на своите приятели: поради това, че се задълбочавам в духовната наука, наистина придобивам нещо извънредно стойностно, нещо значимо за живота. Само че това до известна степен ме изолира, откъсва ме от възгледите, от общността на останалите хора, така да се каже, прави живота ми по-труден. Особено силно чувстват това онези, които именно със своя духовен стремеж са зависими от мнението на външния свят. По този начин възникват наистина най-разнообразни трудности. При други приятели, след като са се задълбочавали известно време в духовната наука, се явява нещо, би могло да се каже, като тревога, нещо, което поражда страх, страх от въпроси: как човек да се справи с живота и т.н. Много от Вас, разбира се, е трябвало да си задават подобни въпроси.
към текста >>

При други приятели, след като са се задълбочавали известно време в духовната наука, се явява нещо, би могло да се каже, като тревога, нещо, което поражда страх, страх от въпроси: как човек да се справи с живота и т.н.
При всеки човек те са различни, затова не е лесно да се опишат с няколко думи. Често казваме на своите приятели: поради това, че се задълбочавам в духовната наука, наистина придобивам нещо извънредно стойностно, нещо значимо за живота. Само че това до известна степен ме изолира, откъсва ме от възгледите, от общността на останалите хора, така да се каже, прави живота ми по-труден. Особено силно чувстват това онези, които именно със своя духовен стремеж са зависими от мнението на външния свят. По този начин възникват наистина най-разнообразни трудности. При други приятели, след като са се задълбочавали известно време в духовната наука, се явява нещо, би могло да се каже, като тревога, нещо, което поражда страх, страх от въпроси: как човек да се справи с живота и т.н. Много от Вас, разбира се, е трябвало да си задават подобни въпроси. Такива въпроси често са въпроси на усещанията и чувствата. В днешното разглеждане бих искал да изходя от такива трудности във вътрешния душевен живот. Вярната взаимовръзка на тези различни усещания, които могат да бъдат различни при всекиго, действителните взаимовръзки понякога не се схващат правилно. Трябва да се има предвид, че днес ние като хора, чувстващи се привлечени от антропософските истини, сме все още твърде малка група.
към текста >>

Във връзка с това, което искаме да спечелим чрез духовната наука или антропософията и което желаем да спечелим не само за себе си, но и за света – а ние трябва да издигнем пред душата си това като една от тези ясни мисли, – днешното културно човечество живее в една ужасяваща, малко или много съзнателна или несъзнателна лъжа.
Ако човек разсъждава за нещата в рамките на своя тесен вътрешен свят, би могъл да каже: „Какво ми помага, ако съм напълно наясно с това, което отделя антропософията от останалия свят? По този начин житейските ми условия не се променят! “ Да се мисли така е погрешно. Защото житейските условия може би не се променят от днес за утре чрез ясни мисли, чрез съзнателни чувства, но онези сили, които се придобиват чрез такива ясни мисли тъкмо в посоката, която се загатна сега, тези ясни мисли ни укрепват постепенно така, че те наистина променят нашите житейски условия. Само че понякога все още не откриваме възможността да развиваме наистина ясни, точни и достатъчно силни мисли в загатнатата посока. Във връзка с това, което искаме да спечелим чрез духовната наука или антропософията и което желаем да спечелим не само за себе си, но и за света – а ние трябва да издигнем пред душата си това като една от тези ясни мисли, – днешното културно човечество живее в една ужасяваща, малко или много съзнателна или несъзнателна лъжа. А действието на тази лъжа в културното човечество е ужасяващо. С това се казва нещо от много голямо значение и аз бих искал да изясня малко повече тъкмо този проблем. Като наистина мислещо същество с напълно здрав разум, човек едва ли може да разглежда това, което е налице днес като всеобща култура в така наречения култивиран свят, без да му стане ясно, че на тази култура ѝ липсва много, че на тази култура преди всичко ѝ липсват достатъчно жизнени импулси. При това обаче тази култура е изпълнена с прекалено много идеали. Затова се основават сдружения, общества, които си изработват програми, чрез които трябва да се изразяват едни или други идеали!
към текста >>

Също и в хода на 19-то столетие, разбира се, когато духовната наука все още не е била приела формата, позната ни сега, е имало така наречени окултни общества, повече или по-малко достойни за това име, които са се грижили за окултните истини, за духовните истини по най-различен начин и които също така са имали определено виждане за това какво означават духовните истини за света.
Ние казваме: най-важното! Това, от което човечеството се нуждае днес, е духовно познание. Това беше големият въпрос именно в хода на 19-то столетие. Вие знаете, че съществуват духовни закони, закони за духовните светове. За тях са знаели определени хора във всички времена. Също и в хода на 19-то столетие, разбира се, когато духовната наука все още не е била приела формата, позната ни сега, е имало така наречени окултни общества, повече или по-малко достойни за това име, които са се грижили за окултните истини, за духовните истини по най-различен начин и които също така са имали определено виждане за това какво означават духовните истини за света. И сега, в средата на 19. век, във връзка с най-дълбоките импулси на новото развитие на човечеството настъпва криза. Тази криза се състои в особен разцвет на материализма във всички области, в областта на познанието, в житейската област. Материализмът е в разцвет. Ние знаем, че се появяват много хора, които искат да развият всеобщ светоглед от естественонаучния материализъм.
към текста >>

Докато днес учени трудно свикват с относително лесните познавателни методи на нашата духовна наука, има наистина блестящи учени на 19-то столетие, които се занимават напълно сериозно със спиритизъм.
Но хората, бих казал, са били свикнали само с експерименталното мислене и с външното възприятие и изживяване. И така, тези хора с духовно-научни познания можели да дадат доказателства за духовния свят само по начина, по който се доказват природните процеси на външния сетивен свят. И така се опитвало всичко възможно. И в хода на 19-то столетие ние виждаме движения, стремящи се към това, да убеждават хората в битието на един духовен свят. Най-бруталното от тези движения, бих казал, е спиритизмът. Докато днес учени трудно свикват с относително лесните познавателни методи на нашата духовна наука, има наистина блестящи учени на 19-то столетие, които се занимават напълно сериозно със спиритизъм. Спиритизмът има особеността, че трябва да въздейства по външен начин чрез това, което може да се представи пред външните сетива като химически или физически експеримент. В голямата си част този метод, желаещ да уподоби духовната наука на естествената наука, днес вече в голямата си част, подчертавам, е изчерпан и все повече ще се показва като такъв, защото духът, образно казано, разбира се, не може да се хване от хората с ръце. По този начин много от това, което се изнася чрез всевъзможни машинации от страна на определени така наречени окултни общества в хода на 19-то столетие до наши дни повече дискредитира духовно-научното изследване, отколкото го подкрепя. И така, ние виждаме, че тъкмо при хората, имащи отношение към житейските въпроси, се появява един определен страх, когато се говори за това, че най-важните импулси, от които се нуждаят нашето време и бъдещето, трябва да дойдат от истинското духовно познание, от възгледа, че реални духовни сили и духовни същества са налични в човешкото обкръжение така, както са налични сетивни факти и сетивни същества. Истински страх изпълва хората, които се занимават с проблема за развитието на човечеството.
към текста >>

В голямата си част този метод, желаещ да уподоби духовната наука на естествената наука, днес вече в голямата си част, подчертавам, е изчерпан и все повече ще се показва като такъв, защото духът, образно казано, разбира се, не може да се хване от хората с ръце.
И така се опитвало всичко възможно. И в хода на 19-то столетие ние виждаме движения, стремящи се към това, да убеждават хората в битието на един духовен свят. Най-бруталното от тези движения, бих казал, е спиритизмът. Докато днес учени трудно свикват с относително лесните познавателни методи на нашата духовна наука, има наистина блестящи учени на 19-то столетие, които се занимават напълно сериозно със спиритизъм. Спиритизмът има особеността, че трябва да въздейства по външен начин чрез това, което може да се представи пред външните сетива като химически или физически експеримент. В голямата си част този метод, желаещ да уподоби духовната наука на естествената наука, днес вече в голямата си част, подчертавам, е изчерпан и все повече ще се показва като такъв, защото духът, образно казано, разбира се, не може да се хване от хората с ръце. По този начин много от това, което се изнася чрез всевъзможни машинации от страна на определени така наречени окултни общества в хода на 19-то столетие до наши дни повече дискредитира духовно-научното изследване, отколкото го подкрепя. И така, ние виждаме, че тъкмо при хората, имащи отношение към житейските въпроси, се появява един определен страх, когато се говори за това, че най-важните импулси, от които се нуждаят нашето време и бъдещето, трябва да дойдат от истинското духовно познание, от възгледа, че реални духовни сили и духовни същества са налични в човешкото обкръжение така, както са налични сетивни факти и сетивни същества. Истински страх изпълва хората, които се занимават с проблема за развитието на човечеството. Нека Ви дам един пример. От такива примери, които се отнасят до всеобщи житейски явления, може да се научи много.
към текста >>

Жорес, в центъра на социалния стремеж, беше една от най-честните личности на нашето време, той беше и един от онези, които с цялото човешко познание се стремяха да придобият разбиране за житейските условия и причините, поради които човечеството все повече затъва в мизерия и нищета в духовната и материалната сфера.
Истински страх изпълва хората, които се занимават с проблема за развитието на човечеството. Нека Ви дам един пример. От такива примери, които се отнасят до всеобщи житейски явления, може да се научи много. Ако отправим поглед към едно голямо движение, тогава ясно виждаме в него на какво всъщност се натъкваме всекидневно. Един значим човек, занимаващ се честно със социалните импулси в развитието на човечеството, беше убит в Париж в деня преди избухването на тази гибелна Световна война: Жорес58. Жорес, в центъра на социалния стремеж, беше една от най-честните личности на нашето време, той беше и един от онези, които с цялото човешко познание се стремяха да придобият разбиране за житейските условия и причините, поради които човечеството все повече затъва в мизерия и нищета в духовната и материалната сфера. И с всички сили той се стремеше към това, да открие идеи, мисли, които да даде на хората, така че големите житейски въпроси на настоящето да намерят своето разрешение. Тъкмо от такива личности като Жорес може да се научи много, защото най-добре се учи, когато се разглеждат големите недостатъци – които тъкмо в настоящето трябва да се наблюдават от духовно-научна гледна точка, за които трябва да се изграждат ясни мисли – не при незначителните, а тъкмо при големите личности, в чиито чисти убеждения и честен стремеж към познание човек може да бъде убеден. Много повече се придобива, когато се разглеждат недостатъците на хора, които са ценени високо и от които се възхищаваме, защото човек може да е убеден в техните искрени възгледи, отколкото ако те се наблюдават у хора, от които се възхищаваме по-малко. За такива хора, които са отдали мисленето, чувствата и волята си в служба на човечеството, в служба, която трябва да въздигне човечеството до по-високо социално ниво, за такива хора е извънредно трудно – и той не е изключение, а ние виждаме най-добрите хора на нашето време, изпаднали в това положение, – за такива хора е наистина трудно да говорят за неща като нашата духовна наука. И тъкмо тези толкова надарени мъже би трябвало да направят за човечеството това, което искат да направят, ако биха могли да кажат: „Всичко, което мога да постигна с моите обикновени мисловни и научни средства, ми дава само импулси, които са твърде слаби, за да може човек чрез тях наистина да схване живота.
към текста >>

За такива хора, които са отдали мисленето, чувствата и волята си в служба на човечеството, в служба, която трябва да въздигне човечеството до по-високо социално ниво, за такива хора е извънредно трудно – и той не е изключение, а ние виждаме най-добрите хора на нашето време, изпаднали в това положение, – за такива хора е наистина трудно да говорят за неща като нашата духовна наука.
Един значим човек, занимаващ се честно със социалните импулси в развитието на човечеството, беше убит в Париж в деня преди избухването на тази гибелна Световна война: Жорес58. Жорес, в центъра на социалния стремеж, беше една от най-честните личности на нашето време, той беше и един от онези, които с цялото човешко познание се стремяха да придобият разбиране за житейските условия и причините, поради които човечеството все повече затъва в мизерия и нищета в духовната и материалната сфера. И с всички сили той се стремеше към това, да открие идеи, мисли, които да даде на хората, така че големите житейски въпроси на настоящето да намерят своето разрешение. Тъкмо от такива личности като Жорес може да се научи много, защото най-добре се учи, когато се разглеждат големите недостатъци – които тъкмо в настоящето трябва да се наблюдават от духовно-научна гледна точка, за които трябва да се изграждат ясни мисли – не при незначителните, а тъкмо при големите личности, в чиито чисти убеждения и честен стремеж към познание човек може да бъде убеден. Много повече се придобива, когато се разглеждат недостатъците на хора, които са ценени високо и от които се възхищаваме, защото човек може да е убеден в техните искрени възгледи, отколкото ако те се наблюдават у хора, от които се възхищаваме по-малко. За такива хора, които са отдали мисленето, чувствата и волята си в служба на човечеството, в служба, която трябва да въздигне човечеството до по-високо социално ниво, за такива хора е извънредно трудно – и той не е изключение, а ние виждаме най-добрите хора на нашето време, изпаднали в това положение, – за такива хора е наистина трудно да говорят за неща като нашата духовна наука. И тъкмо тези толкова надарени мъже би трябвало да направят за човечеството това, което искат да направят, ако биха могли да кажат: „Всичко, което мога да постигна с моите обикновени мисловни и научни средства, ми дава само импулси, които са твърде слаби, за да може човек чрез тях наистина да схване живота. Аз трябва да прозра, че всички тези импулси, които искам да даря на човечеството по моя път, са безпочвени. Първо трябва да си изградя основа, трябва да проникна в това, в което съм вярвал досега, с по-дълбоката обосновка от страна на духовната наука. Аз трябва да приема духовните факти, реалните духовни факти.“ Виждате ли, този, който не признава такива духовни факти и си изгражда всевъзможни мисли и идеали за това, как може да се стимулира развитието на човечеството днес, прилича на човек, който има градина с много растения, които започват да линеят и съхнат, а той прави ту едно, ту друго, през цялото време полага грижи, но не постига нищо.
към текста >>

Първо трябва да си изградя основа, трябва да проникна в това, в което съм вярвал досега, с по-дълбоката обосновка от страна на духовната наука.
Тъкмо от такива личности като Жорес може да се научи много, защото най-добре се учи, когато се разглеждат големите недостатъци – които тъкмо в настоящето трябва да се наблюдават от духовно-научна гледна точка, за които трябва да се изграждат ясни мисли – не при незначителните, а тъкмо при големите личности, в чиито чисти убеждения и честен стремеж към познание човек може да бъде убеден. Много повече се придобива, когато се разглеждат недостатъците на хора, които са ценени високо и от които се възхищаваме, защото човек може да е убеден в техните искрени възгледи, отколкото ако те се наблюдават у хора, от които се възхищаваме по-малко. За такива хора, които са отдали мисленето, чувствата и волята си в служба на човечеството, в служба, която трябва да въздигне човечеството до по-високо социално ниво, за такива хора е извънредно трудно – и той не е изключение, а ние виждаме най-добрите хора на нашето време, изпаднали в това положение, – за такива хора е наистина трудно да говорят за неща като нашата духовна наука. И тъкмо тези толкова надарени мъже би трябвало да направят за човечеството това, което искат да направят, ако биха могли да кажат: „Всичко, което мога да постигна с моите обикновени мисловни и научни средства, ми дава само импулси, които са твърде слаби, за да може човек чрез тях наистина да схване живота. Аз трябва да прозра, че всички тези импулси, които искам да даря на човечеството по моя път, са безпочвени. Първо трябва да си изградя основа, трябва да проникна в това, в което съм вярвал досега, с по-дълбоката обосновка от страна на духовната наука. Аз трябва да приема духовните факти, реалните духовни факти.“ Виждате ли, този, който не признава такива духовни факти и си изгражда всевъзможни мисли и идеали за това, как може да се стимулира развитието на човечеството днес, прилича на човек, който има градина с много растения, които започват да линеят и съхнат, а той прави ту едно, ту друго, през цялото време полага грижи, но не постига нищо. Да, някое растение малко се подобрява, с друго нещата се влошават. Но като цяло нещата с растенията не се подобряват. Защо става така?
към текста >>

И когато се представят толкова добре обосновани социални убеждения, в действителност те не носят плодове на човечеството, ако не са подкрепени с възгледите, които могат да се получат само от духовната наука.
Но като цяло нещата с растенията не се подобряват. Защо става така? Защото е възможно някаква болест да е поразила корените, които той не е проверил. Такова е положението със социалните стремежи на хора като Жорес. Те хвърлят извънредно много сили, полагат извънредно много грижи във връзка с повърхността, но забравят за корените, защото в корените на нашия съвременен човешки живот липсва признаването на един действителен духовен свят. И когато се представят толкова добре обосновани социални убеждения, в действителност те не носят плодове на човечеството, ако не са подкрепени с възгледите, които могат да се получат само от духовната наука. Следователно действителен напредък в развитието на съвременното човечество би могъл да се осъществи само ако се приеме духовната наука, най-важната нейна част за нашето време: признаването на действителни духовни същества и духовни сили. Трябва да сме наясно, че най-добрите хора, с най-искрени убеждения, имат трудности да схванат найважното: признаването на духовния свят като такъв. В Цюрих обърнах внимание на един човек, който е добър пример за казаното. Това е човек59, който говори за духовната наука напълно доброжелателно и речта му също така е отпечатана, човек, който има смелостта да разглежда пред една много добре образована публика живеещото в нашето духовно движение вече не като обикновена глупост. Този човек обаче не може да се въздържи да не признае най-важното, реалността на духовния свят.
към текста >>

Следователно действителен напредък в развитието на съвременното човечество би могъл да се осъществи само ако се приеме духовната наука, най-важната нейна част за нашето време: признаването на действителни духовни същества и духовни сили.
Защо става така? Защото е възможно някаква болест да е поразила корените, които той не е проверил. Такова е положението със социалните стремежи на хора като Жорес. Те хвърлят извънредно много сили, полагат извънредно много грижи във връзка с повърхността, но забравят за корените, защото в корените на нашия съвременен човешки живот липсва признаването на един действителен духовен свят. И когато се представят толкова добре обосновани социални убеждения, в действителност те не носят плодове на човечеството, ако не са подкрепени с възгледите, които могат да се получат само от духовната наука. Следователно действителен напредък в развитието на съвременното човечество би могъл да се осъществи само ако се приеме духовната наука, най-важната нейна част за нашето време: признаването на действителни духовни същества и духовни сили. Трябва да сме наясно, че най-добрите хора, с най-искрени убеждения, имат трудности да схванат найважното: признаването на духовния свят като такъв. В Цюрих обърнах внимание на един човек, който е добър пример за казаното. Това е човек59, който говори за духовната наука напълно доброжелателно и речта му също така е отпечатана, човек, който има смелостта да разглежда пред една много добре образована публика живеещото в нашето духовно движение вече не като обикновена глупост. Този човек обаче не може да се въздържи да не признае най-важното, реалността на духовния свят. Какво казва той?
към текста >>

Това е човек59, който говори за духовната наука напълно доброжелателно и речта му също така е отпечатана, човек, който има смелостта да разглежда пред една много добре образована публика живеещото в нашето духовно движение вече не като обикновена глупост.
Те хвърлят извънредно много сили, полагат извънредно много грижи във връзка с повърхността, но забравят за корените, защото в корените на нашия съвременен човешки живот липсва признаването на един действителен духовен свят. И когато се представят толкова добре обосновани социални убеждения, в действителност те не носят плодове на човечеството, ако не са подкрепени с възгледите, които могат да се получат само от духовната наука. Следователно действителен напредък в развитието на съвременното човечество би могъл да се осъществи само ако се приеме духовната наука, най-важната нейна част за нашето време: признаването на действителни духовни същества и духовни сили. Трябва да сме наясно, че най-добрите хора, с най-искрени убеждения, имат трудности да схванат найважното: признаването на духовния свят като такъв. В Цюрих обърнах внимание на един човек, който е добър пример за казаното. Това е човек59, който говори за духовната наука напълно доброжелателно и речта му също така е отпечатана, човек, който има смелостта да разглежда пред една много добре образована публика живеещото в нашето духовно движение вече не като обикновена глупост. Този човек обаче не може да се въздържи да не признае най-важното, реалността на духовния свят. Какво казва той? „Ние трябва да го разбираме60 (това духовно движение), най-малкото в образувания около Щайнер кръг, като много повече от религиозно движение сред нашите съвременници, макар и не с оригинален произход, но от синкретичен вид, което е насочено към основите на живота. Ние би трябвало да го разглеждаме като движение за освобождаване на свръхсетивните интереси на хората и по този начин като надрастване на държащия се за сетивното реализъм. Преди всичко трябва да разпознаем в него движение, което води хората до осъзнаване на нравствените проблеми и подтиква към работа за вътрешно прераждане чрез усърдно себевъзпитание.
към текста >>

Това е липса на разбиране или много повече липса на разбиране за това, което тъкмо духовната наука може да предостави като основа и на социалния стремеж.
Така то лесно губи основата на действителността и се издига в хипотези – той вярва, че реалните духовни познания са хипотези, а не познания, – в ясновидски фантазии, в царство на блянове, така че изгубва своето значение за реалността на индивидуалния и социален живот.“ Виждате, че макар и да разглежда добронамерено нещата, той казва: „Ние трябва да регистрираме теософията като коригиращо явление в процеса на формиране на настоящето.“ Той се чувства принуден да се държи настрана от всичко, без което нашето движение е немислимо, от всичко, което ние даваме още в началото: свръхсетивните факти. Защото ако човекът не придобие връзката със свръхсетивните факти, човечеството няма да излезе от задънената улица, в която се намира днес. Но добронамерени хора вярват, че докато нашето движение търси твърда почва под краката си, без която всички социални идеи увисват във въздуха, това движение води в царството на блянове, че във връзка със социалния живот то „изгубва своето значение“. Както казах, това не е зложелателство от недоверие, а е недоверие, възникнало от несъзнателна нерешителност, от несъзнателен страх от приемането на духовните факти. Това е липса на разбиране или много повече липса на разбиране за това, което тъкмо духовната наука може да предостави като основа и на социалния стремеж. По този начин днес, разбира се, се отнасят към живота и хора от типа на Жорес, които чрез мислите, които са възприели от своето образование, от цялата своя съвременност, нямат възможност да приемат, че всичко, което се случва във физическия свят, е във взаимовръзка с духовните светове, и че в сферата, в която е призован да действа в живота, например във връзка със социалния живот, човекът може да действа правилно само когато за него това става възможно поради факта, че познава духовните закони, според които духовният свят може да се проявява във физическия. И че такива хора са изправени пред тази невъзможност, че това представлява широко разпространено явление тъкмо при най-добрите хора в настоящето, този факт обуславя появата на определени, макар и несъзнателни, но поради това не и по-малко значителни житейски лъжи в нашата епоха. Такива житейски лъжи могат да се наблюдават навсякъде. Да разгледаме случая Жорес, защото той представлява един типичен случай. Пред нас имаме човек, открояващ се от останалото човечество, който търси с всички средства социално познание за подобряване на това, което той е познал по правилен начин: че то трябва да доведе човечеството само до задънена улица.
към текста >>

Напълно естествено е, че такива хора няма да познаят това, което може да ни се изясни от духовната наука: че в определено време, в което още не може да се достигне до модерно развитото духовно познание, каквото го имаме днес, от духовните светове се спускат потоци духовен живот чрез такива малко или повече подсъзнателно действащи личности като девата от Орлеан, която е била медиум, но не за хора, често злоупотребяващи с медиуми в по-новото време, а за божествено-духовни светове, които желаят да действат във физическия земен свят.
Тя иска да освободи цяла Франция, за да се посвети по-късно на Бога, на християнството и справедливостта. Целта ѝ изглежда толкова възвишена и богоугодна, че за да я постигне, по-късно тя намира смелостта да се противопостави на Църквата и да се позове на едно откровение, което стои високо над всички останали откровения.“ Виждаме един човек, който е предубеден, защото е възприел материалистическия начин на мислене на настоящето, който мисли само въз основа, така да се каже, на материалистически принципи, който обаче, тъй като желае да бъде в същото време исторически честен, е принуден да насочи вниманието към забележителното явление, каквото представлява Орлеанската дева, и във висша степен да я приеме на сериозно, както разбираме от неговите думи. Следователно пред Жорес стои цялото историческо значение на Жана д‘Арк. Но сега питаме: какво друго за човек, който има такова социално разбиране като Жорес, в действителност може да бъде Жана д‘Арк, освен личност, която благодарение на определен религиозен екстаз, към какъвто хората, ако искат да останат разумни, не желаят да се стремят, достига до импулсите, до които тя е достигнала? Напълно естествено е, че такива хора няма да познаят това, което може да ни се изясни от духовната наука: че в определено време, в което още не може да се достигне до модерно развитото духовно познание, каквото го имаме днес, от духовните светове се спускат потоци духовен живот чрез такива малко или повече подсъзнателно действащи личности като девата от Орлеан, която е била медиум, но не за хора, често злоупотребяващи с медиуми в по-новото време, а за божествено-духовни светове, които желаят да действат във физическия земен свят. Че това, което е произлязло от Орлеанската дева, е много по-стойностно от произлязлото от човешките възгледи на други хора – тъкмо това трябва да се прозре. Че духовният свят е говорил чрез Жана д‘Арк, това не могат да разберат такива хора. И все пак, когато говорят за действителни събития, за хора като Орлеанската дева, те трябва да отдадат това, което се случва – помислете само: това, което се случва – на личности, чийто духовен живот не признават, чийто духовен живот напълно сигурно не биха искали да последват. Ако човек не желае да го признае днес – той може да си затвори очите също и пред този факт, – това не е нищо друго освен огромна житейска лъжа. Това е истинска житейска лъжа и аз характеризирам с това само един случай на онази житейска лъжа, която днес пулсира навсякъде чрез нашия социален живот и която показва, че хората не разпознават това, което е действително, което е най-реално.
към текста >>

По същия начин от гледната точка на духовната наука може да се отговори на всички възражения, теологически и научни: „В книгата на духовните светове е написано много повече, отколкото могат да си мечтаят противниците.“ И Жорес добавя към тези думи: „Прекрасни думи“66, които в известна степен са в разрез със селската душа, чиято вяра произхожда преди всичко от традициите.
Теолозите са казвали: „Това, което тя излага като свои духовни познания за света, не се съгласува с нещата, които познаваме от нашата теология! “ Тогава в теологическата сфера това е произлязло от същото убеждение, от което днес, след относително по-кратко време, отколкото е било в теологията, говорят учените хора. Орлеанската дева отговаря на онези, които я преценяват от теологическа гледна точка и твърдят, че тя трябва да оправдае своите чудеса и своята мисия чрез свещените книги: „В книгата на Бог е написано много повече, отколкото във всички Ваши книги! “ Това изказване е историческо. Но то е изказване, което и днес има стойност. По същия начин от гледната точка на духовната наука може да се отговори на всички възражения, теологически и научни: „В книгата на духовните светове е написано много повече, отколкото могат да си мечтаят противниците.“ И Жорес добавя към тези думи: „Прекрасни думи“66, които в известна степен са в разрез със селската душа, чиято вяра произхожда преди всичко от традициите. Колко далеч е всичко това от тесногръдия патриотизъм на земевладелеца! Жана обаче долавя божествените гласове на своето сърце, когато отправя поглед към сияйните и чисти небесни висини! “ Да, от устата на нашите съвременници едно такова признание звучи наистина хубаво. Но какво представлява то, изречено от най-видните наши съвременници? Признание за нещо, което се смята повече или по-малко за поезия, за поезия, която животът може да направи повече или по-малко хубава, на което обаче не може да се приписва реалност.
към текста >>

Нейните въздействия се проявяват навсякъде и днес тя пречи на духовната наука да придобие въздействието, което всъщност би трябвало да има.
“ Да, от устата на нашите съвременници едно такова признание звучи наистина хубаво. Но какво представлява то, изречено от най-видните наши съвременници? Признание за нещо, което се смята повече или по-малко за поезия, за поезия, която животът може да направи повече или по-малко хубава, на което обаче не може да се приписва реалност. И това всъщност произвежда житейската лъжа! Така ние виждаме, че се нуждаем от яснота относно наличието на тази житейска лъжа. Нейните въздействия се проявяват навсякъде и днес тя пречи на духовната наука да придобие въздействието, което всъщност би трябвало да има. Но все повече и повече хората трябва да добиват не само теоретично разбиране за духовната наука, но също така ще трябва да намерят вътрешна сила да внасят духовната наука в отделните области на живота. Това би могло да се покаже в различните житейски сфери. И може да се каже, че истинските факти се маскират тук. Защото човек може да възрази за всичко, което се казва за духовната наука. Да вземем една област от живота, която се цени високо от човечеството поради простата причина, че се намира в пряка връзка с външното щастие.
към текста >>

Но все повече и повече хората трябва да добиват не само теоретично разбиране за духовната наука, но също така ще трябва да намерят вътрешна сила да внасят духовната наука в отделните области на живота.
Но какво представлява то, изречено от най-видните наши съвременници? Признание за нещо, което се смята повече или по-малко за поезия, за поезия, която животът може да направи повече или по-малко хубава, на което обаче не може да се приписва реалност. И това всъщност произвежда житейската лъжа! Така ние виждаме, че се нуждаем от яснота относно наличието на тази житейска лъжа. Нейните въздействия се проявяват навсякъде и днес тя пречи на духовната наука да придобие въздействието, което всъщност би трябвало да има. Но все повече и повече хората трябва да добиват не само теоретично разбиране за духовната наука, но също така ще трябва да намерят вътрешна сила да внасят духовната наука в отделните области на живота. Това би могло да се покаже в различните житейски сфери. И може да се каже, че истинските факти се маскират тук. Защото човек може да възрази за всичко, което се казва за духовната наука. Да вземем една област от живота, която се цени високо от човечеството поради простата причина, че се намира в пряка връзка с външното щастие. Вижте, духовната наука би могла да допринесе невероятно много, ако хората разберат, че би трябвало медицинските факултети, медицината поне малко да се повлияят от тази духовна наука.
към текста >>

Защото човек може да възрази за всичко, което се казва за духовната наука.
Така ние виждаме, че се нуждаем от яснота относно наличието на тази житейска лъжа. Нейните въздействия се проявяват навсякъде и днес тя пречи на духовната наука да придобие въздействието, което всъщност би трябвало да има. Но все повече и повече хората трябва да добиват не само теоретично разбиране за духовната наука, но също така ще трябва да намерят вътрешна сила да внасят духовната наука в отделните области на живота. Това би могло да се покаже в различните житейски сфери. И може да се каже, че истинските факти се маскират тук. Защото човек може да възрази за всичко, което се казва за духовната наука. Да вземем една област от живота, която се цени високо от човечеството поради простата причина, че се намира в пряка връзка с външното щастие. Вижте, духовната наука би могла да допринесе невероятно много, ако хората разберат, че би трябвало медицинските факултети, медицината поне малко да се повлияят от тази духовна наука. Защото съвременното естественонаучно развитие е допринесло за това, медицината да придобие материалистичен характер. Разбира се, благодарение на този материалистичен характер тя си е извоювала много успехи и е достатъчно само да се посочи извънредно големият напредък, който е осъществен в областта на хирургията, за да се намери основание, когато се твърди, както аз също казвам, че човек трябва да се удивлява на новите постижения на естествената наука. Но има и други, не по-маловажни страни на медицинското познание и медицинското изкуство, които ужасно страдат под въздействието на материалистическия мироглед и които ще могат да имат светло бъдеще само ако внесат духовно-научно познание в своите изследвания.
към текста >>

Вижте, духовната наука би могла да допринесе невероятно много, ако хората разберат, че би трябвало медицинските факултети, медицината поне малко да се повлияят от тази духовна наука.
Но все повече и повече хората трябва да добиват не само теоретично разбиране за духовната наука, но също така ще трябва да намерят вътрешна сила да внасят духовната наука в отделните области на живота. Това би могло да се покаже в различните житейски сфери. И може да се каже, че истинските факти се маскират тук. Защото човек може да възрази за всичко, което се казва за духовната наука. Да вземем една област от живота, която се цени високо от човечеството поради простата причина, че се намира в пряка връзка с външното щастие. Вижте, духовната наука би могла да допринесе невероятно много, ако хората разберат, че би трябвало медицинските факултети, медицината поне малко да се повлияят от тази духовна наука. Защото съвременното естественонаучно развитие е допринесло за това, медицината да придобие материалистичен характер. Разбира се, благодарение на този материалистичен характер тя си е извоювала много успехи и е достатъчно само да се посочи извънредно големият напредък, който е осъществен в областта на хирургията, за да се намери основание, когато се твърди, както аз също казвам, че човек трябва да се удивлява на новите постижения на естествената наука. Но има и други, не по-маловажни страни на медицинското познание и медицинското изкуство, които ужасно страдат под въздействието на материалистическия мироглед и които ще могат да имат светло бъдеще само ако внесат духовно-научно познание в своите изследвания. Чрез това духовно-научно познание ще се опознават взаимовръзките в човешкия организъм, за които днешната медицинска наука знае само отделни неща. Разбира се, някои по-благоразумни изследователи често инстинктивно усещат нещата.
към текста >>

Но по този начин не е възможен достатъчно бърз напредък и може да се каже: „Ако не съществуваше такова фанатично отхвърляне на всичко духовно-научно тъкмо в областта на медицината, ако медицината не се стремеше към това да се монополизира като сила от страна на определени власти и правителства, от духовната наука щеше да се извлече невероятно много полза за човечеството именно в медицинската сфера.“ Вие можете да кажете: „Нищо не пречи на духовния изследовател да работи за този напредък!
Защото съвременното естественонаучно развитие е допринесло за това, медицината да придобие материалистичен характер. Разбира се, благодарение на този материалистичен характер тя си е извоювала много успехи и е достатъчно само да се посочи извънредно големият напредък, който е осъществен в областта на хирургията, за да се намери основание, когато се твърди, както аз също казвам, че човек трябва да се удивлява на новите постижения на естествената наука. Но има и други, не по-маловажни страни на медицинското познание и медицинското изкуство, които ужасно страдат под въздействието на материалистическия мироглед и които ще могат да имат светло бъдеще само ако внесат духовно-научно познание в своите изследвания. Чрез това духовно-научно познание ще се опознават взаимовръзките в човешкия организъм, за които днешната медицинска наука знае само отделни неща. Разбира се, някои по-благоразумни изследователи често инстинктивно усещат нещата. Но по този начин не е възможен достатъчно бърз напредък и може да се каже: „Ако не съществуваше такова фанатично отхвърляне на всичко духовно-научно тъкмо в областта на медицината, ако медицината не се стремеше към това да се монополизира като сила от страна на определени власти и правителства, от духовната наука щеше да се извлече невероятно много полза за човечеството именно в медицинската сфера.“ Вие можете да кажете: „Нищо не пречи на духовния изследовател да работи за този напредък! “ Тъкмо тук нещата са маскирани, защото точно това не е вярно. Материалистическата дейност, която днес е в разцвета си, възпрепятства намесването на духовното изследване. Защото напълно погрешна вяра е, че духовният изследовател, който познава нещата, може във всеки случай да помогне на някой отделен човек. За това ще му попречи външната материалистическа дейност на медицината и все повече ще му пречи, ако тази материалистическа медицинска дейност продължава още дълго време. В сферата на медицината на духовния изследовател не може да се каже: „Тук е Родос, тук танцувай67“, защото краката му не са свободни за танц.
към текста >>

Не само пренебрегване на материалистическата медицина, но трябва да има и стремежи да се внася духовната наука в материалистическата дейност.
В сферата на медицината на духовния изследовател не може да се каже: „Тук е Родос, тук танцувай67“, защото краката му не са свободни за танц. Разбира се, има всевъзможни достойни за похвала опити, насочени срещу властващия материализъм в медицината. Но тези опити не са достатъчни, защото преди всичко липсва разбирането, че не просто трябва да се прави нещо срещу материалистическата медицина, а че преди всичко е необходимо да се работи с това – но в духовно-научен смисъл, – което модерната медицина си е извоювала: именно спомагателните средства, от които тъкмо в тази област се нуждаем външно. Но човечеството би се удивило много на това, което може да се получи като резултат, ако в клиниките, в дисекционните зали се влезе с духовно-научни възгледи и ако се внесе духовно-научният мироглед във всички други области на медицинската дейност. Но в тази посока трябва има стремежи. Не само пренебрегване на материалистическата медицина, но трябва да има и стремежи да се внася духовната наука в материалистическата дейност. Без това не може да се помогне и в отделните случаи. Причините, защо това не може да стане, не биха могли да се разгледат в една тъй кратка лекция. Но това е така. Би могло да се постигне изключително много тъкмо в сфера, свързана с външното човешко благо, при отсъствие на предубеденост. И във връзка с наболелите социални въпроси се изтъква, че действително се правят много опити да се подобри това или онова в социалната област, да се подобрят едни или други условия на живот, но всички тези опити претърпяват крушение.
към текста >>

Едва тогава, когато както в основата на математиката или геометрията се поставят техните аксиоми, така и в основата на социалното познание се поставят духовно-научните аксиоми, едва тогава ще се открият наистина ефикасни средства.
Без това не може да се помогне и в отделните случаи. Причините, защо това не може да стане, не биха могли да се разгледат в една тъй кратка лекция. Но това е така. Би могло да се постигне изключително много тъкмо в сфера, свързана с външното човешко благо, при отсъствие на предубеденост. И във връзка с наболелите социални въпроси се изтъква, че действително се правят много опити да се подобри това или онова в социалната област, да се подобрят едни или други условия на живот, но всички тези опити претърпяват крушение. Едва тогава, когато както в основата на математиката или геометрията се поставят техните аксиоми, така и в основата на социалното познание се поставят духовно-научните аксиоми, едва тогава ще се открият наистина ефикасни средства. И така, ние живеем в свят, спрямо който трябва да развиваме в душите си коренно различни мисли, след като се занимаваме с духовна наука или антропософия. Ние живеем, така да се каже, в атмосфера, която изисква силно разгръщане на сили, силно себесъхранение. И това са дълбоките причини, защо често изпадаме в отчаяние, защо един или друг човек, може би поради факта, че се задълбочава в антропософията, не се справя особено добре с живота. Но когато имаме ясното съзнание за това колко огромно е това, в което сме поставени в цялата връзка с човечеството, и как то днес се проявява като нещо съвсем малко, защото сме още в началото, можем също да намерим тези сили, тогава можем наистина да ги намерим. Всичко величествено в развитието на човечеството започва с едно малко начало.
към текста >>

И така, ние живеем в свят, спрямо който трябва да развиваме в душите си коренно различни мисли, след като се занимаваме с духовна наука или антропософия.
Причините, защо това не може да стане, не биха могли да се разгледат в една тъй кратка лекция. Но това е така. Би могло да се постигне изключително много тъкмо в сфера, свързана с външното човешко благо, при отсъствие на предубеденост. И във връзка с наболелите социални въпроси се изтъква, че действително се правят много опити да се подобри това или онова в социалната област, да се подобрят едни или други условия на живот, но всички тези опити претърпяват крушение. Едва тогава, когато както в основата на математиката или геометрията се поставят техните аксиоми, така и в основата на социалното познание се поставят духовно-научните аксиоми, едва тогава ще се открият наистина ефикасни средства. И така, ние живеем в свят, спрямо който трябва да развиваме в душите си коренно различни мисли, след като се занимаваме с духовна наука или антропософия. Ние живеем, така да се каже, в атмосфера, която изисква силно разгръщане на сили, силно себесъхранение. И това са дълбоките причини, защо често изпадаме в отчаяние, защо един или друг човек, може би поради факта, че се задълбочава в антропософията, не се справя особено добре с живота. Но когато имаме ясното съзнание за това колко огромно е това, в което сме поставени в цялата връзка с човечеството, и как то днес се проявява като нещо съвсем малко, защото сме още в началото, можем също да намерим тези сили, тогава можем наистина да ги намерим. Всичко величествено в развитието на човечеството започва с едно малко начало. Бих искал и тук, както тези дни направих и в Цюрих68, да обърна внимание на това, как в цялото мислене на нашите съвременници живеят ограничеността, нелогичното, липсата на взаимовръзка между нещата.
към текста >>

Ако в някои отношения тя се освети от духовната наука, в нея ще се открият някои основни истини.
Това произтича от факта, че в новото развитие естествената наука действа като заслепена за това ново човечество. Тази естествена наука е постигнала забележителни резултати във връзка с външния сетивен свят и хората, които по-рано се грижеха за духовното благополучие, се чувстват, бих казал, все по-изтласкани на заден план. Особено за определени теолози нещата не вървят никак добре. Не е правилно просто да се отхвърля това, което по-рано хората, като теолози, са изнасяли за развитието на човечество. В тази теология са втъкани дълбоки, значими основни истини също и за човешката душа. Ако в някои отношения тя се освети от духовната наука, в нея ще се открият някои основни истини. Само защото тя не се открива по начина, съответстващ на изискванията на съвременното човечество, в мислещия човек и в чувстващата душа днес трябва да възникне копнежът за отговор на духовно-научния въпрос. Но теолозите, които не приемат един такъв духовно-научен стремеж, се намират в специално състояние. Те имат истини, но тези истини са неприложими в живота, защото останалите науки са отхвърлили обектите на тези истини. Теолозите имат истини за душата, но душата е отхвърлена от естествената наука. И сега теологията вероятно изрича истини, но тя не се грижи за обектите.
към текста >>

Това е, което трябва да виждаме като значимо в духовната наука: че тя се съгласува напълно с естествената наука, че приема нейните постижения и участва в обсъждания, когато тя добавя духовно-научните принципи към естественонаучната дейност.
Но теолозите, които не приемат един такъв духовно-научен стремеж, се намират в специално състояние. Те имат истини, но тези истини са неприложими в живота, защото останалите науки са отхвърлили обектите на тези истини. Теолозите имат истини за душата, но душата е отхвърлена от естествената наука. И сега теологията вероятно изрича истини, но тя не се грижи за обектите. Тя дори иска да остави обектите на естествената наука, защото в много отношения теолозите са твърде лениви, за да свързват това с естествената наука. Това е, което трябва да виждаме като значимо в духовната наука: че тя се съгласува напълно с естествената наука, че приема нейните постижения и участва в обсъждания, когато тя добавя духовно-научните принципи към естественонаучната дейност. Теолозите не искат да правят това. Понякога те са там, където се касае за разглеждане на обектите по един своеобразен начин. Един човек, считан в определени кръгове за изключителен теолог, както професор, какъвто е бил по-рано, така и пастор, написва една книжчица69, в която преразказва религиозни лекции. И в тази книжчица той изказва интересни мисли. Надникнем ли в душата на един значителен човек от настоящето – да, не мога да го кажа иначе, – понякога сме поразени от това, което може да се представи като мисловна форма от такъв значителен човек днес!
към текста >>

Такава мисъл е изключително важна във всяка секунда от живота ни, а именно че трябва да упражняваме духовната наука така, че във външния живот да я демонстрираме възможно най-малко, но тя да се издига в нас толкова силно и интензивно, че срещу изпитанията, пред които ни изправя, да имаме силата да си кажем: те трябва да са налице!
Ние виждаме: когато проследяваме в хората това, което протича през вътрешната им същност, когато не преминаваме покрай такива неща без да се замислим, хората ни се представят по забележителен начин. За това трябва да имаме ясно съзнание. И не трябва да се учудваме, че имаме затруднения да се сблъскаме в живота с напълно противоположното, когато служебно призваните развиват такива мисли за религиозното и духовно възпитание на човечеството. Ние трябва винаги да съблюдаваме на какво служим в целостта на човечеството чрез това, че на подвеждащите мисли на човечеството, които днес идват от такава страна, противопоставяме мислите, които могат да са плодотворни. И една такава мисъл може и в най-дълбока депресия да ни извиси, да ни изпълни със сила. Такава мисъл е изключително важна във всяка секунда от живота ни, а именно че трябва да упражняваме духовната наука така, че във външния живот да я демонстрираме възможно най-малко, но тя да се издига в нас толкова силно и интензивно, че срещу изпитанията, пред които ни изправя, да имаме силата да си кажем: те трябва да са налице! След като нашата карма ни е довела до духовната наука, трябва също така да искаме да приемем това, което тя може да ни възложи като изпитание. Защото противопоставящите се на духовната наука световни сили са ужасно могъщи и хората изобщо не знаят за това. Защото онзи мъж, разбира се, няма никаква представа от всичко, което представлява същността на мисленето и усещането и което може да се разкрие само когато чрез духовната наука се добие ясен поглед за цялата разрушителност на подобен начин на мислене! Ето защо не може да му се приписва вина, не трябва да го приемаме пренебрежително, а един такъв факт трябва да се разглежда напълно обективно, както се разглежда земетресение или вулкан, действащи също разрушително – макар и в малка област – с външни физически средства. Мъжът обаче в действителност не може да мисли.
към текста >>

След като нашата карма ни е довела до духовната наука, трябва също така да искаме да приемем това, което тя може да ни възложи като изпитание.
За това трябва да имаме ясно съзнание. И не трябва да се учудваме, че имаме затруднения да се сблъскаме в живота с напълно противоположното, когато служебно призваните развиват такива мисли за религиозното и духовно възпитание на човечеството. Ние трябва винаги да съблюдаваме на какво служим в целостта на човечеството чрез това, че на подвеждащите мисли на човечеството, които днес идват от такава страна, противопоставяме мислите, които могат да са плодотворни. И една такава мисъл може и в най-дълбока депресия да ни извиси, да ни изпълни със сила. Такава мисъл е изключително важна във всяка секунда от живота ни, а именно че трябва да упражняваме духовната наука така, че във външния живот да я демонстрираме възможно най-малко, но тя да се издига в нас толкова силно и интензивно, че срещу изпитанията, пред които ни изправя, да имаме силата да си кажем: те трябва да са налице! След като нашата карма ни е довела до духовната наука, трябва също така да искаме да приемем това, което тя може да ни възложи като изпитание. Защото противопоставящите се на духовната наука световни сили са ужасно могъщи и хората изобщо не знаят за това. Защото онзи мъж, разбира се, няма никаква представа от всичко, което представлява същността на мисленето и усещането и което може да се разкрие само когато чрез духовната наука се добие ясен поглед за цялата разрушителност на подобен начин на мислене! Ето защо не може да му се приписва вина, не трябва да го приемаме пренебрежително, а един такъв факт трябва да се разглежда напълно обективно, както се разглежда земетресение или вулкан, действащи също разрушително – макар и в малка област – с външни физически средства. Мъжът обаче в действителност не може да мисли. И той е само един пример за това как най-значими хора от настоящето не могат да мислят.
към текста >>

Защото противопоставящите се на духовната наука световни сили са ужасно могъщи и хората изобщо не знаят за това.
И не трябва да се учудваме, че имаме затруднения да се сблъскаме в живота с напълно противоположното, когато служебно призваните развиват такива мисли за религиозното и духовно възпитание на човечеството. Ние трябва винаги да съблюдаваме на какво служим в целостта на човечеството чрез това, че на подвеждащите мисли на човечеството, които днес идват от такава страна, противопоставяме мислите, които могат да са плодотворни. И една такава мисъл може и в най-дълбока депресия да ни извиси, да ни изпълни със сила. Такава мисъл е изключително важна във всяка секунда от живота ни, а именно че трябва да упражняваме духовната наука така, че във външния живот да я демонстрираме възможно най-малко, но тя да се издига в нас толкова силно и интензивно, че срещу изпитанията, пред които ни изправя, да имаме силата да си кажем: те трябва да са налице! След като нашата карма ни е довела до духовната наука, трябва също така да искаме да приемем това, което тя може да ни възложи като изпитание. Защото противопоставящите се на духовната наука световни сили са ужасно могъщи и хората изобщо не знаят за това. Защото онзи мъж, разбира се, няма никаква представа от всичко, което представлява същността на мисленето и усещането и което може да се разкрие само когато чрез духовната наука се добие ясен поглед за цялата разрушителност на подобен начин на мислене! Ето защо не може да му се приписва вина, не трябва да го приемаме пренебрежително, а един такъв факт трябва да се разглежда напълно обективно, както се разглежда земетресение или вулкан, действащи също разрушително – макар и в малка област – с външни физически средства. Мъжът обаче в действителност не може да мисли. И той е само един пример за това как най-значими хора от настоящето не могат да мислят. Той не може да мисли!
към текста >>

Защото онзи мъж, разбира се, няма никаква представа от всичко, което представлява същността на мисленето и усещането и което може да се разкрие само когато чрез духовната наука се добие ясен поглед за цялата разрушителност на подобен начин на мислене!
Ние трябва винаги да съблюдаваме на какво служим в целостта на човечеството чрез това, че на подвеждащите мисли на човечеството, които днес идват от такава страна, противопоставяме мислите, които могат да са плодотворни. И една такава мисъл може и в най-дълбока депресия да ни извиси, да ни изпълни със сила. Такава мисъл е изключително важна във всяка секунда от живота ни, а именно че трябва да упражняваме духовната наука така, че във външния живот да я демонстрираме възможно най-малко, но тя да се издига в нас толкова силно и интензивно, че срещу изпитанията, пред които ни изправя, да имаме силата да си кажем: те трябва да са налице! След като нашата карма ни е довела до духовната наука, трябва също така да искаме да приемем това, което тя може да ни възложи като изпитание. Защото противопоставящите се на духовната наука световни сили са ужасно могъщи и хората изобщо не знаят за това. Защото онзи мъж, разбира се, няма никаква представа от всичко, което представлява същността на мисленето и усещането и което може да се разкрие само когато чрез духовната наука се добие ясен поглед за цялата разрушителност на подобен начин на мислене! Ето защо не може да му се приписва вина, не трябва да го приемаме пренебрежително, а един такъв факт трябва да се разглежда напълно обективно, както се разглежда земетресение или вулкан, действащи също разрушително – макар и в малка област – с външни физически средства. Мъжът обаче в действителност не може да мисли. И той е само един пример за това как най-значими хора от настоящето не могат да мислят. Той не може да мисли! Представете си, той казва: „Човешкото тяло, разбира се, предоставяме на естествената наука, това не може и да бъде другояче.
към текста >>

От гледна точка на духовната наука никога няма да изискваме такива радикални неща; напротив, бихме оставили хората на тяхната свобода.
Той казва: всички неща, които се случват71, трябва да претърпят преоценка, „те не трябва вече да бъдат крайна цел. Не бива да има вече продавач, за когото печалбата да е лична цел. Удоволствието в живота не бива повече да бъде съдържание на живота. Не бива да има вече хора, които да се радват на своето здраве.“ Следователно той е много радикален. От гледна точка на духовната наука никога няма да изискваме такива радикални неща; напротив, бихме оставили хората на тяхната свобода. И знаем, че когато разбере кармата и реинкарнацията, както и останалото, което духовната наука дава, всеки човек поотделно ще намери своя път в живота. Но този мъж, който знае, че хората са достигнали до задънена улица, казва напълно радикално – той би достигнал до друго, ако приемеше духовната наука, – че хората не би трябвало вече да печелят пари, не би трябвало вече да изпитват удоволствие от живота или да се радват на своето здраве. Веднъж – това е един случай сред хиляди такива – посетих един санаториум, ръководен от известен човек. Там имаше нервноболни. И видях цялата група от нервноболни, когато отиваха на обяд.
към текста >>

И знаем, че когато разбере кармата и реинкарнацията, както и останалото, което духовната наука дава, всеки човек поотделно ще намери своя път в живота.
Не бива да има вече продавач, за когото печалбата да е лична цел. Удоволствието в живота не бива повече да бъде съдържание на живота. Не бива да има вече хора, които да се радват на своето здраве.“ Следователно той е много радикален. От гледна точка на духовната наука никога няма да изискваме такива радикални неща; напротив, бихме оставили хората на тяхната свобода. И знаем, че когато разбере кармата и реинкарнацията, както и останалото, което духовната наука дава, всеки човек поотделно ще намери своя път в живота. Но този мъж, който знае, че хората са достигнали до задънена улица, казва напълно радикално – той би достигнал до друго, ако приемеше духовната наука, – че хората не би трябвало вече да печелят пари, не би трябвало вече да изпитват удоволствие от живота или да се радват на своето здраве. Веднъж – това е един случай сред хиляди такива – посетих един санаториум, ръководен от известен човек. Там имаше нервноболни. И видях цялата група от нервноболни, когато отиваха на обяд. На мен ми се стори, че най-болният от всички е всъщност известният ръководител на лудницата!
към текста >>

Но този мъж, който знае, че хората са достигнали до задънена улица, казва напълно радикално – той би достигнал до друго, ако приемеше духовната наука, – че хората не би трябвало вече да печелят пари, не би трябвало вече да изпитват удоволствие от живота или да се радват на своето здраве.
Удоволствието в живота не бива повече да бъде съдържание на живота. Не бива да има вече хора, които да се радват на своето здраве.“ Следователно той е много радикален. От гледна точка на духовната наука никога няма да изискваме такива радикални неща; напротив, бихме оставили хората на тяхната свобода. И знаем, че когато разбере кармата и реинкарнацията, както и останалото, което духовната наука дава, всеки човек поотделно ще намери своя път в живота. Но този мъж, който знае, че хората са достигнали до задънена улица, казва напълно радикално – той би достигнал до друго, ако приемеше духовната наука, – че хората не би трябвало вече да печелят пари, не би трябвало вече да изпитват удоволствие от живота или да се радват на своето здраве. Веднъж – това е един случай сред хиляди такива – посетих един санаториум, ръководен от известен човек. Там имаше нервноболни. И видях цялата група от нервноболни, когато отиваха на обяд. На мен ми се стори, че най-болният от всички е всъщност известният ръководител на лудницата! Но сега нашият човек, нашият теолог е радикален, той казва: „Съдържанието на живота трябва да стане друго.
към текста >>

Ние трябва да получим необходимите нюанси на усещането за вида истина, която се съдържа в духовната наука, също и чрез разглеждане на противоположното.
Това трябва да се прозре. Вече е необходимо действително да се прозре цялата сериозност и цялото значение на едно такова разглеждане. И след като сме приели достатъчно много от духовния свят, ще разберем, че сме преминали в противоположната страна на онзи мироглед, който днес властва в хората в много по-голяма степен, отколкото вярваме. За съжаление днес хората живеят прекалено безсмислено! Това е душевното усилие: че трябва да се погледне толкова разпространената в света – простете, че трябва да го кажа, но трябва да сме наясно с това – тъпота, тъпота, в която човечеството живее по отношение на това, което действа в процеса на развитие на човечеството и го ръководи. Ние трябва да получим необходимите нюанси на усещането за вида истина, която се съдържа в духовната наука, също и чрез разглеждане на противоположното. Това, за което се касае, не е просто налице, понеже се изричат всевъзможни хубави думи, звучащи прекрасно, думи за възвишени идеали, които трябва да се предоставят на човечеството; напротив, преди всичко трябва да се приеме това, което не може да се приеме от най-изтъкнатите наши съвременници: че духовният свят е този, който трябва да се открие. Има добри причини – и защо това е така, не може да се обясни тук, тъй като ще изиска твърде много време, – има добри причини, че през цели столетия човечеството е отказвало да разбере християнството в духовен смисъл. В първите столетия на християнството е съществувал гностицизмът78. Всички Вие знаете: нашата духовна наука не е едно повторно възраждане на гностицизма, но гностицизмът се е стремял тогава да достигне до някаква духовна наука. Той е трябвало да отстъпи, защото хората не са искали да видят християнските истини в духовна светлина.
към текста >>

Всички Вие знаете: нашата духовна наука не е едно повторно възраждане на гностицизма, но гностицизмът се е стремял тогава да достигне до някаква духовна наука.
Това е душевното усилие: че трябва да се погледне толкова разпространената в света – простете, че трябва да го кажа, но трябва да сме наясно с това – тъпота, тъпота, в която човечеството живее по отношение на това, което действа в процеса на развитие на човечеството и го ръководи. Ние трябва да получим необходимите нюанси на усещането за вида истина, която се съдържа в духовната наука, също и чрез разглеждане на противоположното. Това, за което се касае, не е просто налице, понеже се изричат всевъзможни хубави думи, звучащи прекрасно, думи за възвишени идеали, които трябва да се предоставят на човечеството; напротив, преди всичко трябва да се приеме това, което не може да се приеме от най-изтъкнатите наши съвременници: че духовният свят е този, който трябва да се открие. Има добри причини – и защо това е така, не може да се обясни тук, тъй като ще изиска твърде много време, – има добри причини, че през цели столетия човечеството е отказвало да разбере християнството в духовен смисъл. В първите столетия на християнството е съществувал гностицизмът78. Всички Вие знаете: нашата духовна наука не е едно повторно възраждане на гностицизма, но гностицизмът се е стремял тогава да достигне до някаква духовна наука. Той е трябвало да отстъпи, защото хората не са искали да видят християнските истини в духовна светлина. Същата тенденция е продължила, тя също така се е промъкнала и в естественонаучния стремеж. Поради това човечеството е научило, че през столетията тя се е борила също и срещу възможността за разбиране на духовното. Но вече е настъпил такъв период от време, в който тъкмо за онези, които са в центъра на съвременната култура – която обаче представлява чист материализъм, дори и да не се признава, – представлява особена трудност да приемат съществуването на един действителен духовен свят, но не под формата на неясни речи за духовния свят, а под формата на нагледно познание за духовния свят. Ние обаче трябва да сме наясно, че приемането на този духовен свят спада към най-важното и че едва тогава може да дойде останалото, това, което може да дойде като нова основа на етичната, социалната, както и на останалата практическа житейска организация, когато се създават основи чрез духовната наука, чрез приемането на реални духовни факти и духовни същества.
към текста >>

Той е трябвало да отстъпи, защото хората не са искали да видят християнските истини в духовна светлина.
Ние трябва да получим необходимите нюанси на усещането за вида истина, която се съдържа в духовната наука, също и чрез разглеждане на противоположното. Това, за което се касае, не е просто налице, понеже се изричат всевъзможни хубави думи, звучащи прекрасно, думи за възвишени идеали, които трябва да се предоставят на човечеството; напротив, преди всичко трябва да се приеме това, което не може да се приеме от най-изтъкнатите наши съвременници: че духовният свят е този, който трябва да се открие. Има добри причини – и защо това е така, не може да се обясни тук, тъй като ще изиска твърде много време, – има добри причини, че през цели столетия човечеството е отказвало да разбере християнството в духовен смисъл. В първите столетия на християнството е съществувал гностицизмът78. Всички Вие знаете: нашата духовна наука не е едно повторно възраждане на гностицизма, но гностицизмът се е стремял тогава да достигне до някаква духовна наука. Той е трябвало да отстъпи, защото хората не са искали да видят християнските истини в духовна светлина. Същата тенденция е продължила, тя също така се е промъкнала и в естественонаучния стремеж. Поради това човечеството е научило, че през столетията тя се е борила също и срещу възможността за разбиране на духовното. Но вече е настъпил такъв период от време, в който тъкмо за онези, които са в центъра на съвременната култура – която обаче представлява чист материализъм, дори и да не се признава, – представлява особена трудност да приемат съществуването на един действителен духовен свят, но не под формата на неясни речи за духовния свят, а под формата на нагледно познание за духовния свят. Ние обаче трябва да сме наясно, че приемането на този духовен свят спада към най-важното и че едва тогава може да дойде останалото, това, което може да дойде като нова основа на етичната, социалната, както и на останалата практическа житейска организация, когато се създават основи чрез духовната наука, чрез приемането на реални духовни факти и духовни същества. Огромно удовлетворение ми донесе фактът, че успяхме отново да се срещнем и тук, в Санкт Гален79, след дълъг период от време, и тъкмо в тези дни беше моя задача да разгледам – добавяйки към това, което Вие можете да прочетете в нашата литература – и нещо, което може би лично, от душа към душа, в рамките на нашето движение, трябва да се обсъжда, за да бъде разбрано в правилния смисъл.
към текста >>

Ние обаче трябва да сме наясно, че приемането на този духовен свят спада към най-важното и че едва тогава може да дойде останалото, това, което може да дойде като нова основа на етичната, социалната, както и на останалата практическа житейска организация, когато се създават основи чрез духовната наука, чрез приемането на реални духовни факти и духовни същества.
Всички Вие знаете: нашата духовна наука не е едно повторно възраждане на гностицизма, но гностицизмът се е стремял тогава да достигне до някаква духовна наука. Той е трябвало да отстъпи, защото хората не са искали да видят християнските истини в духовна светлина. Същата тенденция е продължила, тя също така се е промъкнала и в естественонаучния стремеж. Поради това човечеството е научило, че през столетията тя се е борила също и срещу възможността за разбиране на духовното. Но вече е настъпил такъв период от време, в който тъкмо за онези, които са в центъра на съвременната култура – която обаче представлява чист материализъм, дори и да не се признава, – представлява особена трудност да приемат съществуването на един действителен духовен свят, но не под формата на неясни речи за духовния свят, а под формата на нагледно познание за духовния свят. Ние обаче трябва да сме наясно, че приемането на този духовен свят спада към най-важното и че едва тогава може да дойде останалото, това, което може да дойде като нова основа на етичната, социалната, както и на останалата практическа житейска организация, когато се създават основи чрез духовната наука, чрез приемането на реални духовни факти и духовни същества. Огромно удовлетворение ми донесе фактът, че успяхме отново да се срещнем и тук, в Санкт Гален79, след дълъг период от време, и тъкмо в тези дни беше моя задача да разгледам – добавяйки към това, което Вие можете да прочетете в нашата литература – и нещо, което може би лично, от душа към душа, в рамките на нашето движение, трябва да се обсъжда, за да бъде разбрано в правилния смисъл. Защото вътре в нашето движение не става дума за това, катехизирайки, да се приеме едно или друго от духовната наука, а за това да открием правилната връзка на нашата душа с познанията от духовния свят. Тогава духовната наука няма да бъде просто наука, тогава тя ще бъде за нас наистина житейски път, ще бъде за нас душевна храна, но такава душевна храна, която не подкопава духовното ни здраве и духовната ни свежест, а напротив, стимулира ги по такъв начин, че ние, въпреки всички съпротиви на външния свят, чието естество днес отчасти изследвахме, да навлизаме в света по хармоничен начин. Как човек би трябвало да се отнася към духовната наука душевно, за това исках да Ви говоря днес. И когато беше необходимо да Ви посоча явления, които могат да бъдат осветлени по такъв начин може би само чрез духовната наука, това беше поради причината, че ние, като познавачи на антропософския светоглед, можем да открием истинска вътрешна хармония само чрез ясно и точно схващане в хода на света, в който живеем.
към текста >>

Защото вътре в нашето движение не става дума за това, катехизирайки, да се приеме едно или друго от духовната наука, а за това да открием правилната връзка на нашата душа с познанията от духовния свят.
Същата тенденция е продължила, тя също така се е промъкнала и в естественонаучния стремеж. Поради това човечеството е научило, че през столетията тя се е борила също и срещу възможността за разбиране на духовното. Но вече е настъпил такъв период от време, в който тъкмо за онези, които са в центъра на съвременната култура – която обаче представлява чист материализъм, дори и да не се признава, – представлява особена трудност да приемат съществуването на един действителен духовен свят, но не под формата на неясни речи за духовния свят, а под формата на нагледно познание за духовния свят. Ние обаче трябва да сме наясно, че приемането на този духовен свят спада към най-важното и че едва тогава може да дойде останалото, това, което може да дойде като нова основа на етичната, социалната, както и на останалата практическа житейска организация, когато се създават основи чрез духовната наука, чрез приемането на реални духовни факти и духовни същества. Огромно удовлетворение ми донесе фактът, че успяхме отново да се срещнем и тук, в Санкт Гален79, след дълъг период от време, и тъкмо в тези дни беше моя задача да разгледам – добавяйки към това, което Вие можете да прочетете в нашата литература – и нещо, което може би лично, от душа към душа, в рамките на нашето движение, трябва да се обсъжда, за да бъде разбрано в правилния смисъл. Защото вътре в нашето движение не става дума за това, катехизирайки, да се приеме едно или друго от духовната наука, а за това да открием правилната връзка на нашата душа с познанията от духовния свят. Тогава духовната наука няма да бъде просто наука, тогава тя ще бъде за нас наистина житейски път, ще бъде за нас душевна храна, но такава душевна храна, която не подкопава духовното ни здраве и духовната ни свежест, а напротив, стимулира ги по такъв начин, че ние, въпреки всички съпротиви на външния свят, чието естество днес отчасти изследвахме, да навлизаме в света по хармоничен начин. Как човек би трябвало да се отнася към духовната наука душевно, за това исках да Ви говоря днес. И когато беше необходимо да Ви посоча явления, които могат да бъдат осветлени по такъв начин може би само чрез духовната наука, това беше поради причината, че ние, като познавачи на антропософския светоглед, можем да открием истинска вътрешна хармония само чрез ясно и точно схващане в хода на света, в който живеем. И от тази вътрешна хармония може също да настъпи и хармония в нашия живот. И постигането на все по-голяма хармония в нашия живот, благодарение на духовната наука, представлява нашия духовно-научен идеал.
към текста >>

Тогава духовната наука няма да бъде просто наука, тогава тя ще бъде за нас наистина житейски път, ще бъде за нас душевна храна, но такава душевна храна, която не подкопава духовното ни здраве и духовната ни свежест, а напротив, стимулира ги по такъв начин, че ние, въпреки всички съпротиви на външния свят, чието естество днес отчасти изследвахме, да навлизаме в света по хармоничен начин.
Поради това човечеството е научило, че през столетията тя се е борила също и срещу възможността за разбиране на духовното. Но вече е настъпил такъв период от време, в който тъкмо за онези, които са в центъра на съвременната култура – която обаче представлява чист материализъм, дори и да не се признава, – представлява особена трудност да приемат съществуването на един действителен духовен свят, но не под формата на неясни речи за духовния свят, а под формата на нагледно познание за духовния свят. Ние обаче трябва да сме наясно, че приемането на този духовен свят спада към най-важното и че едва тогава може да дойде останалото, това, което може да дойде като нова основа на етичната, социалната, както и на останалата практическа житейска организация, когато се създават основи чрез духовната наука, чрез приемането на реални духовни факти и духовни същества. Огромно удовлетворение ми донесе фактът, че успяхме отново да се срещнем и тук, в Санкт Гален79, след дълъг период от време, и тъкмо в тези дни беше моя задача да разгледам – добавяйки към това, което Вие можете да прочетете в нашата литература – и нещо, което може би лично, от душа към душа, в рамките на нашето движение, трябва да се обсъжда, за да бъде разбрано в правилния смисъл. Защото вътре в нашето движение не става дума за това, катехизирайки, да се приеме едно или друго от духовната наука, а за това да открием правилната връзка на нашата душа с познанията от духовния свят. Тогава духовната наука няма да бъде просто наука, тогава тя ще бъде за нас наистина житейски път, ще бъде за нас душевна храна, но такава душевна храна, която не подкопава духовното ни здраве и духовната ни свежест, а напротив, стимулира ги по такъв начин, че ние, въпреки всички съпротиви на външния свят, чието естество днес отчасти изследвахме, да навлизаме в света по хармоничен начин. Как човек би трябвало да се отнася към духовната наука душевно, за това исках да Ви говоря днес. И когато беше необходимо да Ви посоча явления, които могат да бъдат осветлени по такъв начин може би само чрез духовната наука, това беше поради причината, че ние, като познавачи на антропософския светоглед, можем да открием истинска вътрешна хармония само чрез ясно и точно схващане в хода на света, в който живеем. И от тази вътрешна хармония може също да настъпи и хармония в нашия живот. И постигането на все по-голяма хармония в нашия живот, благодарение на духовната наука, представлява нашия духовно-научен идеал. В смисъла на този идеал днес исках да Ви изнеса една малка лекция.
към текста >>

Как човек би трябвало да се отнася към духовната наука душевно, за това исках да Ви говоря днес.
Но вече е настъпил такъв период от време, в който тъкмо за онези, които са в центъра на съвременната култура – която обаче представлява чист материализъм, дори и да не се признава, – представлява особена трудност да приемат съществуването на един действителен духовен свят, но не под формата на неясни речи за духовния свят, а под формата на нагледно познание за духовния свят. Ние обаче трябва да сме наясно, че приемането на този духовен свят спада към най-важното и че едва тогава може да дойде останалото, това, което може да дойде като нова основа на етичната, социалната, както и на останалата практическа житейска организация, когато се създават основи чрез духовната наука, чрез приемането на реални духовни факти и духовни същества. Огромно удовлетворение ми донесе фактът, че успяхме отново да се срещнем и тук, в Санкт Гален79, след дълъг период от време, и тъкмо в тези дни беше моя задача да разгледам – добавяйки към това, което Вие можете да прочетете в нашата литература – и нещо, което може би лично, от душа към душа, в рамките на нашето движение, трябва да се обсъжда, за да бъде разбрано в правилния смисъл. Защото вътре в нашето движение не става дума за това, катехизирайки, да се приеме едно или друго от духовната наука, а за това да открием правилната връзка на нашата душа с познанията от духовния свят. Тогава духовната наука няма да бъде просто наука, тогава тя ще бъде за нас наистина житейски път, ще бъде за нас душевна храна, но такава душевна храна, която не подкопава духовното ни здраве и духовната ни свежест, а напротив, стимулира ги по такъв начин, че ние, въпреки всички съпротиви на външния свят, чието естество днес отчасти изследвахме, да навлизаме в света по хармоничен начин. Как човек би трябвало да се отнася към духовната наука душевно, за това исках да Ви говоря днес. И когато беше необходимо да Ви посоча явления, които могат да бъдат осветлени по такъв начин може би само чрез духовната наука, това беше поради причината, че ние, като познавачи на антропософския светоглед, можем да открием истинска вътрешна хармония само чрез ясно и точно схващане в хода на света, в който живеем. И от тази вътрешна хармония може също да настъпи и хармония в нашия живот. И постигането на все по-голяма хармония в нашия живот, благодарение на духовната наука, представлява нашия духовно-научен идеал. В смисъла на този идеал днес исках да Ви изнеса една малка лекция.
към текста >>

И когато беше необходимо да Ви посоча явления, които могат да бъдат осветлени по такъв начин може би само чрез духовната наука, това беше поради причината, че ние, като познавачи на антропософския светоглед, можем да открием истинска вътрешна хармония само чрез ясно и точно схващане в хода на света, в който живеем.
Ние обаче трябва да сме наясно, че приемането на този духовен свят спада към най-важното и че едва тогава може да дойде останалото, това, което може да дойде като нова основа на етичната, социалната, както и на останалата практическа житейска организация, когато се създават основи чрез духовната наука, чрез приемането на реални духовни факти и духовни същества. Огромно удовлетворение ми донесе фактът, че успяхме отново да се срещнем и тук, в Санкт Гален79, след дълъг период от време, и тъкмо в тези дни беше моя задача да разгледам – добавяйки към това, което Вие можете да прочетете в нашата литература – и нещо, което може би лично, от душа към душа, в рамките на нашето движение, трябва да се обсъжда, за да бъде разбрано в правилния смисъл. Защото вътре в нашето движение не става дума за това, катехизирайки, да се приеме едно или друго от духовната наука, а за това да открием правилната връзка на нашата душа с познанията от духовния свят. Тогава духовната наука няма да бъде просто наука, тогава тя ще бъде за нас наистина житейски път, ще бъде за нас душевна храна, но такава душевна храна, която не подкопава духовното ни здраве и духовната ни свежест, а напротив, стимулира ги по такъв начин, че ние, въпреки всички съпротиви на външния свят, чието естество днес отчасти изследвахме, да навлизаме в света по хармоничен начин. Как човек би трябвало да се отнася към духовната наука душевно, за това исках да Ви говоря днес. И когато беше необходимо да Ви посоча явления, които могат да бъдат осветлени по такъв начин може би само чрез духовната наука, това беше поради причината, че ние, като познавачи на антропософския светоглед, можем да открием истинска вътрешна хармония само чрез ясно и точно схващане в хода на света, в който живеем. И от тази вътрешна хармония може също да настъпи и хармония в нашия живот. И постигането на все по-голяма хармония в нашия живот, благодарение на духовната наука, представлява нашия духовно-научен идеал. В смисъла на този идеал днес исках да Ви изнеса една малка лекция.
към текста >>

И постигането на все по-голяма хармония в нашия живот, благодарение на духовната наука, представлява нашия духовно-научен идеал.
Защото вътре в нашето движение не става дума за това, катехизирайки, да се приеме едно или друго от духовната наука, а за това да открием правилната връзка на нашата душа с познанията от духовния свят. Тогава духовната наука няма да бъде просто наука, тогава тя ще бъде за нас наистина житейски път, ще бъде за нас душевна храна, но такава душевна храна, която не подкопава духовното ни здраве и духовната ни свежест, а напротив, стимулира ги по такъв начин, че ние, въпреки всички съпротиви на външния свят, чието естество днес отчасти изследвахме, да навлизаме в света по хармоничен начин. Как човек би трябвало да се отнася към духовната наука душевно, за това исках да Ви говоря днес. И когато беше необходимо да Ви посоча явления, които могат да бъдат осветлени по такъв начин може би само чрез духовната наука, това беше поради причината, че ние, като познавачи на антропософския светоглед, можем да открием истинска вътрешна хармония само чрез ясно и точно схващане в хода на света, в който живеем. И от тази вътрешна хармония може също да настъпи и хармония в нашия живот. И постигането на все по-голяма хармония в нашия живот, благодарение на духовната наука, представлява нашия духовно-научен идеал. В смисъла на този идеал днес исках да Ви изнеса една малка лекция.
към текста >>

60. 9. Лекция, 11.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Няма да разглеждаме тези факти от външна позиция, а ще обърнем внимание на това, което ще освети съвременните събития от духовна гледна точка.
ЛЕКЦИЯ 9 Щутгарт, 11 май 1917 година При това си идване имам намерение да ви говоря за неща, които ще ни помогнат по-дълбоко да разберем събитията от съвременността. Няма да разглеждаме тези факти от външна позиция, а ще обърнем внимание на това, което ще освети съвременните събития от духовна гледна точка. Това намерение отдавна зрееше в мен именно за тази среща. Ние пак ще се срещнем идната неделя. Преглеждайки различни неща, които, бих казал, като удари на волята на нашето време – казвам това съвсем съзнателно – отвън нахлуват в нашето движение, виждам необходимост преди всичко, като въведение в темата, да обсъдим нещо принципно, което ще ни помогне да предупредим за възможни грешки в разбирането, които лесно могат да се появят в нашата, лишена от дълбочина на мислите и чувствата, епоха. От друга страна това ще ни помогне да намерим в своята душа правилното отношение към това, в което може да се превърне за нас Антропософията. Да пробваме точно да поставим пред себе си въпроса: какво търсим в Антропософията?
към текста >>

Така че разбираемо е, че се надигат различни препятствия и тревоги, когато човек търси пътища към Антропософията, към духовната наука.
Само бавно и постепенно ще се утвърди в душите светогледа, макар и израсъл от най-дълбоките потребности на епохата, но вървящ в разрез с всички навици на съвременното мислене. Душите на хората са закрепени за привичното, на тях им е драго, когато от амвона чуят нещо, за което могат да кажат: това отдавна си го мисля. Истини, за които "отдавна си мислим", не звучат за навлизащия в света на Антропософията. Голямата грешка на много хора е, че не искат да си кажат: "ако се задълбоча в моята вътрешна същност, ще видя, че тук не се говори за нищо, което би било лично мнение, а само за фактори за развитието на човечеството“. Към тези фактори за развитие на човечеството неведнъж още ще се обръщаме по време на това ми идване в Щутгарт. Така че разбираемо е, че се надигат различни препятствия и тревоги, когато човек търси пътища към Антропософията, към духовната наука. Моята книга "Как се постигат познания за висшите светове" много се чете не само в нашите кръгове, но и извън тях. Четенето именно на тази книга отново и отново води до забележително, характерно явление. Някой чете тази книга и ми пише писмо. Разбира се, винаги се радвам на такива писма по повод на някоя книга или по някакъв друг повод, и особено за книгата "Как се постигат познания за висшите светове". Но много често такова писмо кристално ясно показва, че книгата не е разбрана, че най-важното в нея е изкривено от материалистичното мислене на съвременността.
към текста >>

– Който действително владее естествознанието, неизбежно ще стигне до признаването на съобщенията на антропософски насочената духовна наука.
Прехвърляме отговорността за съдбата си на хората с авторитет. Защо тогава и за духовния път, най-важния за човека път, да не възложим на друг своята съдба? Но това, към което се стремим, което търсим, е основано именно на самостоятелния път, насочено е към това, да направи душата самостоятелна. Може да се каже: именно естественонаучното изследване достигна днес известно ниво, и това ниво би било по силите на тези, който днес представляват тази област на науката, ако болшинството от тях не се потапяха изцяло само в своята тясна специалност, а малко надзъртаха извън пределите на своята научна специалност. Ако макар, да кажем, и дузина от официалните и представители – с които сега само и се съобразяват – поради вътрешна честност, стоейки на нивото на своите естественонаучни знания, реши да провери това, което се съобщава в моята "Въведение в тайната наука" и в моята "Теософия", тогава достоверността на тези съобщения би била потвърдена, изхождайки от познания, които могат да бъдат охарактеризирани със следните думи: изучавайте живота и вижте, дали няма да потвърди той съобщенията за духовните светове, добити по пътя на духовнонаучното изследване! – Който действително владее естествознанието, неизбежно ще стигне до признаването на съобщенията на антропософски насочената духовна наука. Това е безусловната истина. Но ние стоим пред простия факт, че именно тези, които биха могли да осъществят този труд, никак не са се загрижили, досега никак не са се загрижили за това, че никой не е поставил даже и въпрос – говоря за тези от нашите кръгове, които биха могли да проявят такава инициатива – никой не си е поставил задачата: от позицията на съвременната наука действително да се проверят духовнонаучните естественоисторически данни на Антропософията! Такава проверка не предизвиква ни най-малко опасение. Антропософията ще я издържи. Нека такава проверка започне – духовната наука ще я издържи.
към текста >>

Нека такава проверка започне – духовната наука ще я издържи.
– Който действително владее естествознанието, неизбежно ще стигне до признаването на съобщенията на антропософски насочената духовна наука. Това е безусловната истина. Но ние стоим пред простия факт, че именно тези, които биха могли да осъществят този труд, никак не са се загрижили, досега никак не са се загрижили за това, че никой не е поставил даже и въпрос – говоря за тези от нашите кръгове, които биха могли да проявят такава инициатива – никой не си е поставил задачата: от позицията на съвременната наука действително да се проверят духовнонаучните естественоисторически данни на Антропософията! Такава проверка не предизвиква ни най-малко опасение. Антропософията ще я издържи. Нека такава проверка започне – духовната наука ще я издържи. Но, разбира се, в епоха, когато не се желае да се вникне в най-елементарните истини, такава проверка дълго още ще трябва да почака. Стремежът да бъдеш не само логичен, но да проникваш в действителността, тоест да съгласуваш своите разсъждения не само с абстрактните закони на логиката, но и с реалните факти на действителността, този стремеж не се среща често в наши дни. Да бъдеш логичен – към това се стремят мнозина, но само известно заобикаляне на логиката – с отчитане на нейната важност – дава възможност да се види, каква бъркотия може да възникне с такива, отговарящи на логиката, съждения. Видите ли, да бъдеш съгласен със собственото си съждение и съждението на някой друг е логично, но може да доведе до странни колизии. В своите мисли Карл V австрийски /1500 – 1558 г./ и кралят на Франция Франциск I /1494 – 1547 г./ съвпаднали.
към текста >>

Ако тези здрави съждения живееха в математиката, или в политическите декларации, например, на господин Уилсън /бележка 74/!
Ще ви покажа, че ако се умножат, при известни обстоятелства ще се получи нула. Но тъй като това е невъзможно, не може да има и такъв ред числа. Знаете ли, да се слуша нещо подобно си е мъка. Нямам намерение сега да говоря, правилна ли е цялата теория за тези числа, но, да приемеш едно, да не приемаш друго и да твърдиш: ако резултатът е нула, такива числа не може да има, – да слушаш това си е мъка, тъй като, от самосебе си се разбира, че правилният извод е съвсем друг: ако две умножени числа в резултат дадат нула, трябва да се приеме, че резултатът от умножението може да бъде и нула. Това е налагащ се от самосебе си естествен извод. Ако тези здрави съждения живееха в математиката, или в политическите декларации, например, на господин Уилсън /бележка 74/! Не, в тях господства същият, току що демонстриран начин на мислене. Но ако този начин на съждение господства в областта непосредствено засягаща съдбата на човечеството, тук погрешните съждения носят плодове със съвсем друго значение, отколкото в спекулативните разсъждения в тясно ограничена област на науката, както в много случаи става в теоретичните разсъждения на Лео Кьонигсбергер. Време е вече да се обърне внимание на това, колко характерно за нашата действителност е отсъствието в съжденията на хората на стремеж към реалността, към съответствие с действителността. Към това не се стремят и в елементарни неща. Предпочита се това, което е приятно, а не това, което е всъщност.
към текста >>

Ако хората можеха със своите стари навици за мислене да постигнат антропософски ориентираната духовна наука, те по-лесно биха се вживели в истините на духа.
Време е вече да се обърне внимание на това, колко характерно за нашата действителност е отсъствието в съжденията на хората на стремеж към реалността, към съответствие с действителността. Към това не се стремят и в елементарни неща. Предпочита се това, което е приятно, а не това, което е всъщност. За да се измъкнем от това бедствие на съвременността, е необходимо да се научим да мислим различно, да се научим не просто изобщо да мислим, а да мислим различно. Това е извънредно важно. Ако хората можеха със своите стари навици за мислене да постигнат антропософски ориентираната духовна наука, те по-лесно биха се вживели в истините на духа. Но тези истини не могат да бъдат постигнати със старото, привично мислене, те се постигат именно с ново мислене, а това ново мислене се постига толкова трудно. В това е причината, защо е толкова трудно за съвременния човек да приеме антропософски ориентираната духовна наука: тя се сблъсква с всевъзможни форми на предубеждение. Но именно затова духовната наука не може да бъде победена, тъй като трябва да се признае, че противодействието спрямо духовната наука е много слабо аргументирано. Пробвайте да намерите научни разглеждания, които се опитват сериозно да вникват във въпроса, да обсъдят данните на духовната наука, намерете такива статии или разглеждания. Който се опита да направи това, ще види, колко малко ще успее да намери.
към текста >>

В това е причината, защо е толкова трудно за съвременния човек да приеме антропософски ориентираната духовна наука: тя се сблъсква с всевъзможни форми на предубеждение.
Предпочита се това, което е приятно, а не това, което е всъщност. За да се измъкнем от това бедствие на съвременността, е необходимо да се научим да мислим различно, да се научим не просто изобщо да мислим, а да мислим различно. Това е извънредно важно. Ако хората можеха със своите стари навици за мислене да постигнат антропософски ориентираната духовна наука, те по-лесно биха се вживели в истините на духа. Но тези истини не могат да бъдат постигнати със старото, привично мислене, те се постигат именно с ново мислене, а това ново мислене се постига толкова трудно. В това е причината, защо е толкова трудно за съвременния човек да приеме антропософски ориентираната духовна наука: тя се сблъсква с всевъзможни форми на предубеждение. Но именно затова духовната наука не може да бъде победена, тъй като трябва да се признае, че противодействието спрямо духовната наука е много слабо аргументирано. Пробвайте да намерите научни разглеждания, които се опитват сериозно да вникват във въпроса, да обсъдят данните на духовната наука, намерете такива статии или разглеждания. Който се опита да направи това, ще види, колко малко ще успее да намери. По този път и не бихме могли да се придвижим. Видите ли, какво ми разказа преди няколко години един студент, който имаше намерение да напише докторат по философия към един прославен университет.
към текста >>

Но именно затова духовната наука не може да бъде победена, тъй като трябва да се признае, че противодействието спрямо духовната наука е много слабо аргументирано.
За да се измъкнем от това бедствие на съвременността, е необходимо да се научим да мислим различно, да се научим не просто изобщо да мислим, а да мислим различно. Това е извънредно важно. Ако хората можеха със своите стари навици за мислене да постигнат антропософски ориентираната духовна наука, те по-лесно биха се вживели в истините на духа. Но тези истини не могат да бъдат постигнати със старото, привично мислене, те се постигат именно с ново мислене, а това ново мислене се постига толкова трудно. В това е причината, защо е толкова трудно за съвременния човек да приеме антропософски ориентираната духовна наука: тя се сблъсква с всевъзможни форми на предубеждение. Но именно затова духовната наука не може да бъде победена, тъй като трябва да се признае, че противодействието спрямо духовната наука е много слабо аргументирано. Пробвайте да намерите научни разглеждания, които се опитват сериозно да вникват във въпроса, да обсъдят данните на духовната наука, намерете такива статии или разглеждания. Който се опита да направи това, ще види, колко малко ще успее да намери. По този път и не бихме могли да се придвижим. Видите ли, какво ми разказа преди няколко години един студент, който имаше намерение да напише докторат по философия към един прославен университет. Той се канеше да пише докторат по тема, която му беше препоръчана от знаменит професор.
към текста >>

Пробвайте да намерите научни разглеждания, които се опитват сериозно да вникват във въпроса, да обсъдят данните на духовната наука, намерете такива статии или разглеждания.
Това е извънредно важно. Ако хората можеха със своите стари навици за мислене да постигнат антропософски ориентираната духовна наука, те по-лесно биха се вживели в истините на духа. Но тези истини не могат да бъдат постигнати със старото, привично мислене, те се постигат именно с ново мислене, а това ново мислене се постига толкова трудно. В това е причината, защо е толкова трудно за съвременния човек да приеме антропософски ориентираната духовна наука: тя се сблъсква с всевъзможни форми на предубеждение. Но именно затова духовната наука не може да бъде победена, тъй като трябва да се признае, че противодействието спрямо духовната наука е много слабо аргументирано. Пробвайте да намерите научни разглеждания, които се опитват сериозно да вникват във въпроса, да обсъдят данните на духовната наука, намерете такива статии или разглеждания. Който се опита да направи това, ще види, колко малко ще успее да намери. По този път и не бихме могли да се придвижим. Видите ли, какво ми разказа преди няколко години един студент, който имаше намерение да напише докторат по философия към един прославен университет. Той се канеше да пише докторат по тема, която му беше препоръчана от знаменит професор. Това беше дисертация за великия руски мислител Соловьов /1853-1900 г./.
към текста >>

Но това е неудобният път и следва да се каже: за мнозина от тези, които биха искали да си съставят мнение за духовната наука, пътят към духовната наука е още по-неудобен.
Така се появи докторатът за Соловьов. Но именно така се появяват много докторати. Това е основният принцип, по който се дават темите за докторските работи. Но така се създават, може да се каже, отглеждат се, определени принципи на научната работа, определен начин на мислене. Посоченият професор, разбира се, само по един начин е можел действително да се запознае със Соловьов, ако се стремеше да бъде не само професор по философия, но и да се запознае със съвременната философия в лицето на един от нейните най-видни представители: той би трябвало да се опита сам да изучи Соловьов, доколкото това е възможно, ако не знаеш руски език, защото е преведено нищожно малко. Но това е неудобният път и следва да се каже: за мнозина от тези, които биха искали да си съставят мнение за духовната наука, пътят към духовната наука е още по-неудобен. Тъй като не е едно и също да се напише дисертация за Соловьов или за духовната наука. За Соловьов, когато дисертацията е готова, е лесно да си съставиш собствено мнение, тъй като пишещият е добре трениран в духа на съвременната философия. Но как да подходи съвременният професор по философия, например, към дисертация за духовната наука? Той не би знаел, как да подходи към нея. Той би бил съвсем безпомощен!
към текста >>

Тъй като не е едно и също да се напише дисертация за Соловьов или за духовната наука.
Но именно така се появяват много докторати. Това е основният принцип, по който се дават темите за докторските работи. Но така се създават, може да се каже, отглеждат се, определени принципи на научната работа, определен начин на мислене. Посоченият професор, разбира се, само по един начин е можел действително да се запознае със Соловьов, ако се стремеше да бъде не само професор по философия, но и да се запознае със съвременната философия в лицето на един от нейните най-видни представители: той би трябвало да се опита сам да изучи Соловьов, доколкото това е възможно, ако не знаеш руски език, защото е преведено нищожно малко. Но това е неудобният път и следва да се каже: за мнозина от тези, които биха искали да си съставят мнение за духовната наука, пътят към духовната наука е още по-неудобен. Тъй като не е едно и също да се напише дисертация за Соловьов или за духовната наука. За Соловьов, когато дисертацията е готова, е лесно да си съставиш собствено мнение, тъй като пишещият е добре трениран в духа на съвременната философия. Но как да подходи съвременният професор по философия, например, към дисертация за духовната наука? Той не би знаел, как да подходи към нея. Той би бил съвсем безпомощен! И, разбира се, съвсем е неудобно по неоколен път да се запознаваш с духовната наука и да се опиташ в някаква степен, творчески, сам да се ориентираш в нея.
към текста >>

Но как да подходи съвременният професор по философия, например, към дисертация за духовната наука?
Но така се създават, може да се каже, отглеждат се, определени принципи на научната работа, определен начин на мислене. Посоченият професор, разбира се, само по един начин е можел действително да се запознае със Соловьов, ако се стремеше да бъде не само професор по философия, но и да се запознае със съвременната философия в лицето на един от нейните най-видни представители: той би трябвало да се опита сам да изучи Соловьов, доколкото това е възможно, ако не знаеш руски език, защото е преведено нищожно малко. Но това е неудобният път и следва да се каже: за мнозина от тези, които биха искали да си съставят мнение за духовната наука, пътят към духовната наука е още по-неудобен. Тъй като не е едно и също да се напише дисертация за Соловьов или за духовната наука. За Соловьов, когато дисертацията е готова, е лесно да си съставиш собствено мнение, тъй като пишещият е добре трениран в духа на съвременната философия. Но как да подходи съвременният професор по философия, например, към дисертация за духовната наука? Той не би знаел, как да подходи към нея. Той би бил съвсем безпомощен! И, разбира се, съвсем е неудобно по неоколен път да се запознаваш с духовната наука и да се опиташ в някаква степен, творчески, сам да се ориентираш в нея. За честно търсещите, стремящи се към Истината, всичко това, разбира се, не е препятствие, защото душите им жадуват именно духовната наука. Мнозина от вас знаят това от личен опит, скъпи мои приятели.
към текста >>

И, разбира се, съвсем е неудобно по неоколен път да се запознаваш с духовната наука и да се опиташ в някаква степен, творчески, сам да се ориентираш в нея.
Тъй като не е едно и също да се напише дисертация за Соловьов или за духовната наука. За Соловьов, когато дисертацията е готова, е лесно да си съставиш собствено мнение, тъй като пишещият е добре трениран в духа на съвременната философия. Но как да подходи съвременният професор по философия, например, към дисертация за духовната наука? Той не би знаел, как да подходи към нея. Той би бил съвсем безпомощен! И, разбира се, съвсем е неудобно по неоколен път да се запознаваш с духовната наука и да се опиташ в някаква степен, творчески, сам да се ориентираш в нея. За честно търсещите, стремящи се към Истината, всичко това, разбира се, не е препятствие, защото душите им жадуват именно духовната наука. Мнозина от вас знаят това от личен опит, скъпи мои приятели. Но за болшинството от тези, които живеят обикновен живот, това е препятствие за вникване в същността на духовната наука. То не е съзвучно на привичното, и тъй като не му е съзвучно, изисква обстойно изучаване. Животът показва, че това често не се удава, но тези, които са опитвали да навлязат в духовната наука, като правило, не стават нейни противници; не привърженици, но не и противници.
към текста >>

За честно търсещите, стремящи се към Истината, всичко това, разбира се, не е препятствие, защото душите им жадуват именно духовната наука.
За Соловьов, когато дисертацията е готова, е лесно да си съставиш собствено мнение, тъй като пишещият е добре трениран в духа на съвременната философия. Но как да подходи съвременният професор по философия, например, към дисертация за духовната наука? Той не би знаел, как да подходи към нея. Той би бил съвсем безпомощен! И, разбира се, съвсем е неудобно по неоколен път да се запознаваш с духовната наука и да се опиташ в някаква степен, творчески, сам да се ориентираш в нея. За честно търсещите, стремящи се към Истината, всичко това, разбира се, не е препятствие, защото душите им жадуват именно духовната наука. Мнозина от вас знаят това от личен опит, скъпи мои приятели. Но за болшинството от тези, които живеят обикновен живот, това е препятствие за вникване в същността на духовната наука. То не е съзвучно на привичното, и тъй като не му е съзвучно, изисква обстойно изучаване. Животът показва, че това често не се удава, но тези, които са опитвали да навлязат в духовната наука, като правило, не стават нейни противници; не привърженици, но не и противници. Има и такива.
към текста >>

Но за болшинството от тези, които живеят обикновен живот, това е препятствие за вникване в същността на духовната наука.
Той не би знаел, как да подходи към нея. Той би бил съвсем безпомощен! И, разбира се, съвсем е неудобно по неоколен път да се запознаваш с духовната наука и да се опиташ в някаква степен, творчески, сам да се ориентираш в нея. За честно търсещите, стремящи се към Истината, всичко това, разбира се, не е препятствие, защото душите им жадуват именно духовната наука. Мнозина от вас знаят това от личен опит, скъпи мои приятели. Но за болшинството от тези, които живеят обикновен живот, това е препятствие за вникване в същността на духовната наука. То не е съзвучно на привичното, и тъй като не му е съзвучно, изисква обстойно изучаване. Животът показва, че това често не се удава, но тези, които са опитвали да навлязат в духовната наука, като правило, не стават нейни противници; не привърженици, но не и противници. Има и такива. Но значителна част от нашите съвременници е просто лично заинтересувана за изтребването на духовната наука, за нейното унищожение. Какво осъждане може да предизвика, ако по пътя, който е добре познат на всеки антропософ, човек честно търси да се ориентира и противопоставя на духовната наука всички възможни възражения, всичко, което той има да каже!
към текста >>

Животът показва, че това често не се удава, но тези, които са опитвали да навлязат в духовната наука, като правило, не стават нейни противници; не привърженици, но не и противници.
И, разбира се, съвсем е неудобно по неоколен път да се запознаваш с духовната наука и да се опиташ в някаква степен, творчески, сам да се ориентираш в нея. За честно търсещите, стремящи се към Истината, всичко това, разбира се, не е препятствие, защото душите им жадуват именно духовната наука. Мнозина от вас знаят това от личен опит, скъпи мои приятели. Но за болшинството от тези, които живеят обикновен живот, това е препятствие за вникване в същността на духовната наука. То не е съзвучно на привичното, и тъй като не му е съзвучно, изисква обстойно изучаване. Животът показва, че това често не се удава, но тези, които са опитвали да навлязат в духовната наука, като правило, не стават нейни противници; не привърженици, но не и противници. Има и такива. Но значителна част от нашите съвременници е просто лично заинтересувана за изтребването на духовната наука, за нейното унищожение. Какво осъждане може да предизвика, ако по пътя, който е добре познат на всеки антропософ, човек честно търси да се ориентира и противопоставя на духовната наука всички възможни възражения, всичко, което той има да каже! Но именно това не се иска, това е абсолютно неудобен път. Доста по-удобно е да се пренесе всичко в плоскостта на личностното, да се говори не за това, за което говори духовната наука, а за всичко друго, само не и по същество.
към текста >>

Но значителна част от нашите съвременници е просто лично заинтересувана за изтребването на духовната наука, за нейното унищожение.
Мнозина от вас знаят това от личен опит, скъпи мои приятели. Но за болшинството от тези, които живеят обикновен живот, това е препятствие за вникване в същността на духовната наука. То не е съзвучно на привичното, и тъй като не му е съзвучно, изисква обстойно изучаване. Животът показва, че това често не се удава, но тези, които са опитвали да навлязат в духовната наука, като правило, не стават нейни противници; не привърженици, но не и противници. Има и такива. Но значителна част от нашите съвременници е просто лично заинтересувана за изтребването на духовната наука, за нейното унищожение. Какво осъждане може да предизвика, ако по пътя, който е добре познат на всеки антропософ, човек честно търси да се ориентира и противопоставя на духовната наука всички възможни възражения, всичко, което той има да каже! Но именно това не се иска, това е абсолютно неудобен път. Доста по-удобно е да се пренесе всичко в плоскостта на личностното, да се говори не за това, за което говори духовната наука, а за всичко друго, само не и по същество. И това, видите ли, именно това правят днес нашите съвременници, и в близко бъдеще все повече ще се практикува. На това бих искал да ви обърна внимание.
към текста >>

Какво осъждане може да предизвика, ако по пътя, който е добре познат на всеки антропософ, човек честно търси да се ориентира и противопоставя на духовната наука всички възможни възражения, всичко, което той има да каже!
Но за болшинството от тези, които живеят обикновен живот, това е препятствие за вникване в същността на духовната наука. То не е съзвучно на привичното, и тъй като не му е съзвучно, изисква обстойно изучаване. Животът показва, че това често не се удава, но тези, които са опитвали да навлязат в духовната наука, като правило, не стават нейни противници; не привърженици, но не и противници. Има и такива. Но значителна част от нашите съвременници е просто лично заинтересувана за изтребването на духовната наука, за нейното унищожение. Какво осъждане може да предизвика, ако по пътя, който е добре познат на всеки антропософ, човек честно търси да се ориентира и противопоставя на духовната наука всички възможни възражения, всичко, което той има да каже! Но именно това не се иска, това е абсолютно неудобен път. Доста по-удобно е да се пренесе всичко в плоскостта на личностното, да се говори не за това, за което говори духовната наука, а за всичко друго, само не и по същество. И това, видите ли, именно това правят днес нашите съвременници, и в близко бъдеще все повече ще се практикува. На това бих искал да ви обърна внимание. Работата е там, че значителен брой недоволни вътре в нашето общество, недоволни именно поради личностни причини, стават оръдие в ръцете на тези противници на духовната наука, които не търсят честните пътища – те и не могат по честен път да осъществят своите цели, – избягват откритите научни дискусии и другите честни пътища, а търсят да подронят авторитета на обществото, натрисайки му някакъв скандал или превръщайки всичко в личностно.
към текста >>

Доста по-удобно е да се пренесе всичко в плоскостта на личностното, да се говори не за това, за което говори духовната наука, а за всичко друго, само не и по същество.
Животът показва, че това често не се удава, но тези, които са опитвали да навлязат в духовната наука, като правило, не стават нейни противници; не привърженици, но не и противници. Има и такива. Но значителна част от нашите съвременници е просто лично заинтересувана за изтребването на духовната наука, за нейното унищожение. Какво осъждане може да предизвика, ако по пътя, който е добре познат на всеки антропософ, човек честно търси да се ориентира и противопоставя на духовната наука всички възможни възражения, всичко, което той има да каже! Но именно това не се иска, това е абсолютно неудобен път. Доста по-удобно е да се пренесе всичко в плоскостта на личностното, да се говори не за това, за което говори духовната наука, а за всичко друго, само не и по същество. И това, видите ли, именно това правят днес нашите съвременници, и в близко бъдеще все повече ще се практикува. На това бих искал да ви обърна внимание. Работата е там, че значителен брой недоволни вътре в нашето общество, недоволни именно поради личностни причини, стават оръдие в ръцете на тези противници на духовната наука, които не търсят честните пътища – те и не могат по честен път да осъществят своите цели, – избягват откритите научни дискусии и другите честни пътища, а търсят да подронят авторитета на обществото, натрисайки му някакъв скандал или превръщайки всичко в личностно. Времето, отредено ми за разговор за работата, изтече, и за да не каже някой, че използвам вашето време за обсъждания на вътрешните дела на Обществото вместо да говоря по същество, ще си позволя само да прибавя следното: все повече ще стават хората, които ще позволяват да бъдат използвани от описаните личности, и честно преданите на антропософски ориентираната духовна наука ясно трябва да си дават сметка за това. Веднъж, – това беше преди много години – М. Я.
към текста >>

Работата е там, че значителен брой недоволни вътре в нашето общество, недоволни именно поради личностни причини, стават оръдие в ръцете на тези противници на духовната наука, които не търсят честните пътища – те и не могат по честен път да осъществят своите цели, – избягват откритите научни дискусии и другите честни пътища, а търсят да подронят авторитета на обществото, натрисайки му някакъв скандал или превръщайки всичко в личностно.
Какво осъждане може да предизвика, ако по пътя, който е добре познат на всеки антропософ, човек честно търси да се ориентира и противопоставя на духовната наука всички възможни възражения, всичко, което той има да каже! Но именно това не се иска, това е абсолютно неудобен път. Доста по-удобно е да се пренесе всичко в плоскостта на личностното, да се говори не за това, за което говори духовната наука, а за всичко друго, само не и по същество. И това, видите ли, именно това правят днес нашите съвременници, и в близко бъдеще все повече ще се практикува. На това бих искал да ви обърна внимание. Работата е там, че значителен брой недоволни вътре в нашето общество, недоволни именно поради личностни причини, стават оръдие в ръцете на тези противници на духовната наука, които не търсят честните пътища – те и не могат по честен път да осъществят своите цели, – избягват откритите научни дискусии и другите честни пътища, а търсят да подронят авторитета на обществото, натрисайки му някакъв скандал или превръщайки всичко в личностно. Времето, отредено ми за разговор за работата, изтече, и за да не каже някой, че използвам вашето време за обсъждания на вътрешните дела на Обществото вместо да говоря по същество, ще си позволя само да прибавя следното: все повече ще стават хората, които ще позволяват да бъдат използвани от описаните личности, и честно преданите на антропософски ориентираната духовна наука ясно трябва да си дават сметка за това. Веднъж, – това беше преди много години – М. Я. Щайнер получи от жител на едно малко градче писмо, каквито тя често получава; той се чувствал неудовлетворен от своето положение и искал да го подобри. Той питал за съвет: не е ли по-добре чрез брак да влезе в някаква фирма или да избере за своя по-нататъшен живот някакъв друг път. Да, ако искаш да видиш фактите в истинската им светлина и да не стоиш като слепец пред това, което се разиграва около теб, трябва да се говори истината без да се спестява нещо.
към текста >>

Времето, отредено ми за разговор за работата, изтече, и за да не каже някой, че използвам вашето време за обсъждания на вътрешните дела на Обществото вместо да говоря по същество, ще си позволя само да прибавя следното: все повече ще стават хората, които ще позволяват да бъдат използвани от описаните личности, и честно преданите на антропософски ориентираната духовна наука ясно трябва да си дават сметка за това.
Но именно това не се иска, това е абсолютно неудобен път. Доста по-удобно е да се пренесе всичко в плоскостта на личностното, да се говори не за това, за което говори духовната наука, а за всичко друго, само не и по същество. И това, видите ли, именно това правят днес нашите съвременници, и в близко бъдеще все повече ще се практикува. На това бих искал да ви обърна внимание. Работата е там, че значителен брой недоволни вътре в нашето общество, недоволни именно поради личностни причини, стават оръдие в ръцете на тези противници на духовната наука, които не търсят честните пътища – те и не могат по честен път да осъществят своите цели, – избягват откритите научни дискусии и другите честни пътища, а търсят да подронят авторитета на обществото, натрисайки му някакъв скандал или превръщайки всичко в личностно. Времето, отредено ми за разговор за работата, изтече, и за да не каже някой, че използвам вашето време за обсъждания на вътрешните дела на Обществото вместо да говоря по същество, ще си позволя само да прибавя следното: все повече ще стават хората, които ще позволяват да бъдат използвани от описаните личности, и честно преданите на антропософски ориентираната духовна наука ясно трябва да си дават сметка за това. Веднъж, – това беше преди много години – М. Я. Щайнер получи от жител на едно малко градче писмо, каквито тя често получава; той се чувствал неудовлетворен от своето положение и искал да го подобри. Той питал за съвет: не е ли по-добре чрез брак да влезе в някаква фирма или да избере за своя по-нататъшен живот някакъв друг път. Да, ако искаш да видиш фактите в истинската им светлина и да не стоиш като слепец пред това, което се разиграва около теб, трябва да се говори истината без да се спестява нещо. Беше му разяснено, че ние не можем да му дадем съвет, да встъпи или не чрез брак в някаква фирма.
към текста >>

На него му харесваше да се занимава с духовната наука, но той откри в себе си изключителен талант на художник и изискваше от Обществото признание и покровителство.
Беше му разяснено, че ние не можем да му дадем съвет, да встъпи или не чрез брак в някаква фирма. Но според неговата настоятелност охотно се отзовахме в неговия стремеж да се запознае с учението за духовния свят. Той се отдаде на духовното във формата, както той си я представяше, и много скоро стигна до убеждението, че за човек с такъв голям дух, какъвто си се представяше, не му подхожда да предприема нещо в малкия град. Той искаше голям размах. Явно нещо беше понатрупал и се отправи към Берлин. На него му харесваше да се занимава с духовната наука, но той откри в себе си изключителен талант на художник и изискваше от Обществото признание и покровителство. Ние охотно приемаме хората, нали така? Образците от негови работи, които той представи, говореха, наистина, за пълно отсъствие на какъвто и да е талант, но някои и без талант, с трудолюбие, удовлетворяват по-ограничени претенции, – и го покровителстваха. Той преминаваше от един член на Обществото към друг, от тези, които можеха да му помогнат. Но всеки път се изясняваше, че той не иска на нищо да се научи, и се смята за завършен художник, знаещ повече от тези, които бяха готови да му помогнат. И тъй като той отклоняваше всеки учител, в края на краищата вече с нищо не можеше да му се помогне, проявяваше се неизчерпаема снизходителност, но нищо не можеше да се направи, тъй като той не поддаваше.
към текста >>

Може да се каже: вероятно, никога не са се прилагали по-лоши прийоми в борбата срещу нещо, от тези, които започват да се прилагат сега срещу нас, именно против антропософски ориентираната духовна наука!
Но не стига, че тази книга се появи в англо-американския печат, като плод на англо-американския окултизъм; намери се и германско издателство, което я издаде в немски превод под името "Философията на розенкройцерите". Неин издател беше доктор Фолрат /бележка 76/. Това са само отделни примери за това, какво се практикува, скъпи мои приятели. За тези факти трябва да се говори. Това трябва да се знае, тъй като това са средства, с които се борят с нас, и които, от друга страна, използват добитото от нашите изследвания. Може да се каже: вероятно, никога не са се прилагали по-лоши прийоми в борбата срещу нещо, от тези, които започват да се прилагат сега срещу нас, именно против антропософски ориентираната духовна наука! Затова ще разберете, че, следвайки неизбежната необходимост, ние ще използваме единственото допустимо средство, което ако и да не прави тези неща невъзможни, поне ще ги затрудни – употребяваме всички усилия, за да поставим всички възможни препятствия на лицата, свързани с тези неща. Обаче трябва да се каже: много се говори за тези неща, но хората остават глухи. Затова, за да продължим честно и правилно да служим на делото, на което всички ние сме предани, не остава нищо друго, освен да се подчиним на тази неизбежна необходимост. Предположете, че духовната наука би се проявила само като теория, би съществувала само като идейно течение. Тогава би било съвсем невъзможно – теоретически това е възможно, но в конкретната действителност това би се оказало съвсем невъзможно – към Антропософията да се лепнат всички тези неща, които стават в такава недостойна, отвратителна форма.
към текста >>

Предположете, че духовната наука би се проявила само като теория, би съществувала само като идейно течение.
Това трябва да се знае, тъй като това са средства, с които се борят с нас, и които, от друга страна, използват добитото от нашите изследвания. Може да се каже: вероятно, никога не са се прилагали по-лоши прийоми в борбата срещу нещо, от тези, които започват да се прилагат сега срещу нас, именно против антропософски ориентираната духовна наука! Затова ще разберете, че, следвайки неизбежната необходимост, ние ще използваме единственото допустимо средство, което ако и да не прави тези неща невъзможни, поне ще ги затрудни – употребяваме всички усилия, за да поставим всички възможни препятствия на лицата, свързани с тези неща. Обаче трябва да се каже: много се говори за тези неща, но хората остават глухи. Затова, за да продължим честно и правилно да служим на делото, на което всички ние сме предани, не остава нищо друго, освен да се подчиним на тази неизбежна необходимост. Предположете, че духовната наука би се проявила само като теория, би съществувала само като идейно течение. Тогава би било съвсем невъзможно – теоретически това е възможно, но в конкретната действителност това би се оказало съвсем невъзможно – към Антропософията да се лепнат всички тези неща, които стават в такава недостойна, отвратителна форма. Трябва да различаваме духовнонаучното движение, чисто познавателното движение, стремящо се да стане мироглед на съвременността, от Антропософското общество. В идеята Антропософското общество е прекрасно, но на практика – колкото и да не ми се иска, фактите говорят – на практика всеки ден, и това не е преувеличение, всеки ден се появяват факти, свидетелстващи за това, че вътре в Антропософското общество с известна лекота изобилно избуяват и тясно лични интереси, за и против. По пътищата на духовната наука понякога е трудно да се разграничат личните интереси и чисто деловите. Но си помислете, че чрез живота на Обществото се откриват широки възможности за тези хора, които не искат да се противопоставят на духовната наука в открита, честна дискусия, а вървят по околни пътища, чрез лъжи и клевети да разстроят плановете на духовната наука.
към текста >>

По пътищата на духовната наука понякога е трудно да се разграничат личните интереси и чисто деловите.
Затова, за да продължим честно и правилно да служим на делото, на което всички ние сме предани, не остава нищо друго, освен да се подчиним на тази неизбежна необходимост. Предположете, че духовната наука би се проявила само като теория, би съществувала само като идейно течение. Тогава би било съвсем невъзможно – теоретически това е възможно, но в конкретната действителност това би се оказало съвсем невъзможно – към Антропософията да се лепнат всички тези неща, които стават в такава недостойна, отвратителна форма. Трябва да различаваме духовнонаучното движение, чисто познавателното движение, стремящо се да стане мироглед на съвременността, от Антропософското общество. В идеята Антропософското общество е прекрасно, но на практика – колкото и да не ми се иска, фактите говорят – на практика всеки ден, и това не е преувеличение, всеки ден се появяват факти, свидетелстващи за това, че вътре в Антропософското общество с известна лекота изобилно избуяват и тясно лични интереси, за и против. По пътищата на духовната наука понякога е трудно да се разграничат личните интереси и чисто деловите. Но си помислете, че чрез живота на Обществото се откриват широки възможности за тези хора, които не искат да се противопоставят на духовната наука в открита, честна дискусия, а вървят по околни пътища, чрез лъжи и клевети да разстроят плановете на духовната наука. Това действително е така: те търсят гибелта на Обществото. В течение на много години широко откликвах на желанието на различни членове на Обществото, както отдавнашни така и съвсем млади, да имат лична беседа с мен. Само през последните години, по силата на обстоятелствата, се налагаше от време на време да отстъпвам от тази традиция; но именно временно и по изключение. Въпреки това често се подчертаваше, че в това, което е написано в книгите, и в това, което се говори на лекциите, всеки ще намери указанията, нужни за неговия индивидуален, самостоятелен път на развитие.
към текста >>

Но си помислете, че чрез живота на Обществото се откриват широки възможности за тези хора, които не искат да се противопоставят на духовната наука в открита, честна дискусия, а вървят по околни пътища, чрез лъжи и клевети да разстроят плановете на духовната наука.
Предположете, че духовната наука би се проявила само като теория, би съществувала само като идейно течение. Тогава би било съвсем невъзможно – теоретически това е възможно, но в конкретната действителност това би се оказало съвсем невъзможно – към Антропософията да се лепнат всички тези неща, които стават в такава недостойна, отвратителна форма. Трябва да различаваме духовнонаучното движение, чисто познавателното движение, стремящо се да стане мироглед на съвременността, от Антропософското общество. В идеята Антропософското общество е прекрасно, но на практика – колкото и да не ми се иска, фактите говорят – на практика всеки ден, и това не е преувеличение, всеки ден се появяват факти, свидетелстващи за това, че вътре в Антропософското общество с известна лекота изобилно избуяват и тясно лични интереси, за и против. По пътищата на духовната наука понякога е трудно да се разграничат личните интереси и чисто деловите. Но си помислете, че чрез живота на Обществото се откриват широки възможности за тези хора, които не искат да се противопоставят на духовната наука в открита, честна дискусия, а вървят по околни пътища, чрез лъжи и клевети да разстроят плановете на духовната наука. Това действително е така: те търсят гибелта на Обществото. В течение на много години широко откликвах на желанието на различни членове на Обществото, както отдавнашни така и съвсем млади, да имат лична беседа с мен. Само през последните години, по силата на обстоятелствата, се налагаше от време на време да отстъпвам от тази традиция; но именно временно и по изключение. Въпреки това често се подчертаваше, че в това, което е написано в книгите, и в това, което се говори на лекциите, всеки ще намери указанията, нужни за неговия индивидуален, самостоятелен път на развитие. Така че личните срещи имаха значение само като лични изказвания, като общение на човек с човека.
към текста >>

Е, скъпи мои приятели, против такива измислици съм принуден да предприема други мерки - говоря от истинско чувство на дълг пред нашето движение, от най-горчива сериозност и разбиране за святостта на духовната наука.
От самосебе си се разбира, че в Обществото, всяко дружеско общуване е естествено, но неизбежната необходимост ме принуждава да прекратя личните аудиенции. Това е особено тежко за мен, защото естествено ще кажат, защо с виновните трябва да страдат и невинните: – но когато си в Обществото, влизаш в неговата карма, а за защитата на Обществото друго решение на въпроса няма. Във връзка със злонамерените клевети неизбежно трябва да се прекрати всичко това, което живееше в тези лични срещи, към които мнозина се стремяха. Не си мислете, че на мен ми е по-малко болно, отколкото на вас, но аз знам, че както всичко, което досега съм говорил за тези неща, е отишло на вятъра, така и днешните ми думи биха били на вятъра, ако не бяха предприети мерките, принуждаващи да се осъзнае сериозността на думите ми. Лесно е да се извърти това, което е казано в частна беседа на конкретен човек; клеветниците стигат дотам, че, например, тук и там говорят, че един или друг член на Обществото е бил хипнотизиран. Е, скъпи мои приятели, против такива измислици съм принуден да предприема други мерки - говоря от истинско чувство на дълг пред нашето движение, от най-горчива сериозност и разбиране за святостта на духовната наука. В основата на движението ни стои и строго се спазва принципът на неприкосновеност на чуждата воля, безусловно се изключва всичко, което може да наруши свободата на волята – и именно това безцеремонно се използва. Затова е необходимо, всичко, което израства на почвата на нашето движение, да бъде съвсем открито. Тогава клеветата ще изгуби почва под краката си. Друг път за борба с клеветата няма. Доколкото това ще зависи от мен, ще бъдат приложени всички усилия, занапред в нашето движение всичко да става открито, всичко повече или по-малко открито.
към текста >>

Духовната наука няма от какво да се страхува от откритостта.
В основата на движението ни стои и строго се спазва принципът на неприкосновеност на чуждата воля, безусловно се изключва всичко, което може да наруши свободата на волята – и именно това безцеремонно се използва. Затова е необходимо, всичко, което израства на почвата на нашето движение, да бъде съвсем открито. Тогава клеветата ще изгуби почва под краката си. Друг път за борба с клеветата няма. Доколкото това ще зависи от мен, ще бъдат приложени всички усилия, занапред в нашето движение всичко да става открито, всичко повече или по-малко открито. Духовната наука няма от какво да се страхува от откритостта. Затова днес ви освобождавам от поетото от вас задължение, да не разгласявате съдържанието на частните, лични беседи; това се отнася за всички беседи, състояли се през всички предшестващи години. Всеки е свободен, според желанието си, да съобщава това, което му е било казано в такава беседа. Няма да се намери нещо, което би се бояло от разгласяване. В условията на откритост няма да има почва за клевети. Искам да ви дам пример, как могат да бъдат употребени тези неща в условията на въпиюща неосведоменост, с цялото желание да се разделим с тази въпиюща неосведоменост.
към текста >>

А това значи, че трябва да следвам принципа на сериозното отношение към това, което, от една страна, дава поводи за лъжи, а от друга страна – поводи за осмиване и клеветене на духовната наука, дава ги на тези, които не искат да влязат в честна борба с духовната наука, а търсят други пътища да я унищожат.
От всичко казано, трябва да разберете неизбежността, необходимостта от тази мярка, на която се наложи да се реша. Поне за да стане ясна на всички цялата сериозност на тези факти. Не се оплаквайте за това на мен, на когото е също така болно, както и на вас, а се оплаквайте на тези, които ви посочих с цялата яснота, и които направиха необходимо прилагането на такива мерки. Много ми тежи необходимостта да прекратя тези лични беседи, които търсят толкова много членове на Обществото. Знам, разбира се, че и това ще даде почва за злословия по мой адрес, но не мога да следвам лични интереси в нашето движение. А това значи, че трябва да следвам принципа на сериозното отношение към това, което, от една страна, дава поводи за лъжи, а от друга страна – поводи за осмиване и клеветене на духовната наука, дава ги на тези, които не искат да влязат в честна борба с духовната наука, а търсят други пътища да я унищожат. Изследвайте това, което става, и ще видите: повод винаги се дава от самото Общество. Но на нападки самото Общество много рядко е подложено, цел на нападките съм аз или най-близкото ми обкръжение. Изследвайте фактите. Но когато нападат мен, се целят именно в духовната наука. На всички тях им е съвсем безразлично, че на някого е даден глупав езотеричен съвет; в света ги дават достатъчно.
към текста >>

Но когато нападат мен, се целят именно в духовната наука.
Знам, разбира се, че и това ще даде почва за злословия по мой адрес, но не мога да следвам лични интереси в нашето движение. А това значи, че трябва да следвам принципа на сериозното отношение към това, което, от една страна, дава поводи за лъжи, а от друга страна – поводи за осмиване и клеветене на духовната наука, дава ги на тези, които не искат да влязат в честна борба с духовната наука, а търсят други пътища да я унищожат. Изследвайте това, което става, и ще видите: повод винаги се дава от самото Общество. Но на нападки самото Общество много рядко е подложено, цел на нападките съм аз или най-близкото ми обкръжение. Изследвайте фактите. Но когато нападат мен, се целят именно в духовната наука. На всички тях им е съвсем безразлично, че на някого е даден глупав езотеричен съвет; в света ги дават достатъчно. На хората не е безразлично, че духовната наука, ориентирана антропософски, става мощен културен импулс на съвремието, че тя търси да бъде съзвучна със съвременността. Това не е безразлично на тези хора. Някой западнал езотерик не интересува тези хора, но не и този, който съгласно своята съдба, не може да остане в сянка. Няма да нападнат някой незабележим езотерик, ако той събере в Берлин, да кажем, петдесет човека, седне пред тях и започне да им дава езотерични съвети.
към текста >>

На хората не е безразлично, че духовната наука, ориентирана антропософски, става мощен културен импулс на съвремието, че тя търси да бъде съзвучна със съвременността.
Изследвайте това, което става, и ще видите: повод винаги се дава от самото Общество. Но на нападки самото Общество много рядко е подложено, цел на нападките съм аз или най-близкото ми обкръжение. Изследвайте фактите. Но когато нападат мен, се целят именно в духовната наука. На всички тях им е съвсем безразлично, че на някого е даден глупав езотеричен съвет; в света ги дават достатъчно. На хората не е безразлично, че духовната наука, ориентирана антропософски, става мощен културен импулс на съвремието, че тя търси да бъде съзвучна със съвременността. Това не е безразлично на тези хора. Някой западнал езотерик не интересува тези хора, но не и този, който съгласно своята съдба, не може да остане в сянка. Няма да нападнат някой незабележим езотерик, ако той събере в Берлин, да кажем, петдесет човека, седне пред тях и започне да им дава езотерични съвети. Нападките започнаха тогава, когато броят на издадените книги надхвърли определена бройка. Би било велик грях пред Духа на антропософски ориентираната духовна наука да позволим да погубят Антропософията; принудени сме да предприемем тези мерки, да се откажем от някои неща, може би, само за кратко, принудени сме към това, тъй като съвременното състояние на морала ни принуждава към него.
към текста >>

Би било велик грях пред Духа на антропософски ориентираната духовна наука да позволим да погубят Антропософията; принудени сме да предприемем тези мерки, да се откажем от някои неща, може би, само за кратко, принудени сме към това, тъй като съвременното състояние на морала ни принуждава към него.
На хората не е безразлично, че духовната наука, ориентирана антропософски, става мощен културен импулс на съвремието, че тя търси да бъде съзвучна със съвременността. Това не е безразлично на тези хора. Някой западнал езотерик не интересува тези хора, но не и този, който съгласно своята съдба, не може да остане в сянка. Няма да нападнат някой незабележим езотерик, ако той събере в Берлин, да кажем, петдесет човека, седне пред тях и започне да им дава езотерични съвети. Нападките започнаха тогава, когато броят на издадените книги надхвърли определена бройка. Би било велик грях пред Духа на антропософски ориентираната духовна наука да позволим да погубят Антропософията; принудени сме да предприемем тези мерки, да се откажем от някои неща, може би, само за кратко, принудени сме към това, тъй като съвременното състояние на морала ни принуждава към него. Често се налага да се сблъскваме с изопачаване на фактите; но както се изопачават факти, свързани с духовната наука, както се възприемат факти, които въобще не ги е имало, и се разказва нещо съвсем друго, от това, което е било в действителност, това е рядкост дори в човешката история. Трябва да можеш да видиш не само лавината, паднала върху селото, трябва да умееш да видиш снежната топка, падаща отгоре и превръщаща се в лавина. Разбира се, аз много дълго изчаках, и отново и отново предпазвах, призовавах, но моите призиви не бяха чути или не бяха приети с необходимата сериозност. Хора, стоящи извън нашето движение ми хвърлят упрек, че се обкръжавам със слепи привърженици, сляпо вярващи в моя авторитет. Това беше преди година, а сега броят на прегрешенията ми значително нарасна.
към текста >>

Често се налага да се сблъскваме с изопачаване на фактите; но както се изопачават факти, свързани с духовната наука, както се възприемат факти, които въобще не ги е имало, и се разказва нещо съвсем друго, от това, което е било в действителност, това е рядкост дори в човешката история.
Това не е безразлично на тези хора. Някой западнал езотерик не интересува тези хора, но не и този, който съгласно своята съдба, не може да остане в сянка. Няма да нападнат някой незабележим езотерик, ако той събере в Берлин, да кажем, петдесет човека, седне пред тях и започне да им дава езотерични съвети. Нападките започнаха тогава, когато броят на издадените книги надхвърли определена бройка. Би било велик грях пред Духа на антропософски ориентираната духовна наука да позволим да погубят Антропософията; принудени сме да предприемем тези мерки, да се откажем от някои неща, може би, само за кратко, принудени сме към това, тъй като съвременното състояние на морала ни принуждава към него. Често се налага да се сблъскваме с изопачаване на фактите; но както се изопачават факти, свързани с духовната наука, както се възприемат факти, които въобще не ги е имало, и се разказва нещо съвсем друго, от това, което е било в действителност, това е рядкост дори в човешката история. Трябва да можеш да видиш не само лавината, паднала върху селото, трябва да умееш да видиш снежната топка, падаща отгоре и превръщаща се в лавина. Разбира се, аз много дълго изчаках, и отново и отново предпазвах, призовавах, но моите призиви не бяха чути или не бяха приети с необходимата сериозност. Хора, стоящи извън нашето движение ми хвърлят упрек, че се обкръжавам със слепи привърженици, сляпо вярващи в моя авторитет. Това беше преди година, а сега броят на прегрешенията ми значително нарасна. Мога, обаче, да кажа: не срещам толкова много привързаност от страна на членове на Обществото, когато работата опира до доверие, което те би трябвало да ми дават насреща, и изхождайки от това доверие, да насочват постъпките си.
към текста >>

Така че, разберете, поставен съм пред изключително суровата необходимост, принуден съм в най-близко време да кажа: трябва да се опитаме да направим така, че духовната наука да се разгръща напълно открито.
Днес това още е безобидна глупост, но след няколко години тя вече няма да е такава: да седнеш зад някого и да упражняваш своята способност да медитираш към другия през врата му всевъзможни вредящи въздействия! Няма съмнение, че споменатият член на Обществото е съвсем безвреден в своите усилия. Но ако днес, скъпи мои приятели, това се разиграва между двама члена на Обществото, ще минат няколко години, и това ще нарасне до "падението на Щайнер". Така отново ще бъде даден напълно подходящ повод в самото Общество. Впрочем, събитията могат да се разгърнат по-бързо, и за това няма да са необходими и две години. Така че, разберете, поставен съм пред изключително суровата необходимост, принуден съм в най-близко време да кажа: трябва да се опитаме да направим така, че духовната наука да се разгръща напълно открито. Вследствие на това никой няма да се почувства подминат, никой няма да търси да изрови нещо, ако всичко става напълно открито. Трябва да бъде прекратено цялото това бръщолевене: "това е нещо мистично, покрито с тайна", "за това не може да се говори" и така нататък – това не трябва повече да дава повод за злословие и клевета. Нашето общуване трябва да си остане толкова дружеско, то и не може да бъде друго, но в близко време частните беседи трябва принципно да бъдат прекратени. Може би, това ще принуди нашите скъпи членове, макар и да е неудобно, по-внимателно да се отнасят към фактите, да се замислят над тях, да се загрижат от фактите, покрай които преминават без да се замислят. Простете, че днес изнесох тези неща на светло.
към текста >>

61. 13. Тринадесета лекция, Дорнах, 27 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Другата важна подробност, свързана с физическото отражение на въпросната духовна битка, се свежда до бурното процъфтяване на спиритизма през 40-те години.
Тези неща трябва да бъдат внимателно наблюдавани. Защото ако никой вярва, че би могъл да си обясни истинските зависимости между физическия и духовния свят с помощта на мозъчното мислене, той дълбоко се заблуждава. Обикновено хората стигат до напълно погрешни изводи, понеже прибягват до всевъзможни схеми и външни логически правила, които са заимствани от принципите на естествената наука. Обаче тези правила са валидни само за физическия свят; те не са валидни за съотношенията между физическия и духовния свят. Това беше едната важна подробност битката за кръвта. Другата важна подробност, свързана с физическото отражение на въпросната духовна битка, се свежда до бурното процъфтяване на спиритизма през 40-те години. Определени, и то не толкова тесни кръгове, се опитаха да изследват духовните процеси с помощта на медиуми, или с други думи, по един чисто материален начин. Ако тези експерименти биха успели, тогава Духовете на Мрака щяха да се окажат достатъчно силни, за да спечелят битката срещу последователите на Михаил през 1879, и тогава спиритизмът би се радвал на извънредно голямо разпространение по света. Защото спиритизмът не може да бъде импулсиран само от Земята, той има своите корени в другия свят, той е дирижиран от другия свят. Нека да сме на ясно: Тук не важи принципът "или или", който е толкова удобен за днешните хора,които заявяват:ние или признаваме този факт, или го отхвърляме. Нещата съвсем не стоят така.
към текста >>

Ако Духовете на Мрака бяха спечелили битката, такива духовни опитности, каквито срещаме в антропософски ориентираната Духовна наука, щяха да бъдат невъзможни.
Борсовите спекулации и ред други неща, които днес не са замислени по най-добрия начин, тогава биха ставали с извънредна лекота. Това е едната страна. От друга страна обаче, хората и то най-широки кръгове биха поискали да задоволят духовните си потребности именно чрез медиумите, чрез спиритизма. Следователно, от едната страна материален разум, а от другата страна форма за общуване с духовния свят, основаваща се на понижено съзнание: Ето какво възнамеряваха да постигнат Духовете на Мрака. Преди всичко, тези Духове на Мрака искаха да попречат на това, което неусетно трябваше да настъпи след тяхното поражение през 1879: действителната поява на духовни опитности, на духовни изживявания в човешките души. Ако Духовете на Мрака бяха спечелили битката, такива духовни опитности, каквито срещаме в антропософски ориентираната Духовна наука, щяха да бъдат невъзможни. Защото Духовете на Мрака щяха да задържат този интензивен духовен живот горе в духовния свят. Непосредствените духовни опитности можаха да възникнат а занапред те непрекъснато ще нарастват да, те можаха да се появят като една друга възможност, наред с материалния разум и спиритизма, само поради поражението, което претърпяха Духовете на Мрака. Напоследък аз не случайно повтарям: Днешната епоха е в много по-голяма зависимост от духовните влияния,отколкото си представят. Колкото и материалистична да е нашата епоха, а тя се стреми да стане още по-материалистична, това не променя основното: духовните светове ще се откриват на хора се по-голяма сила във все повече области! Макар и днес това да не става но най-добрия начин, духовните влияния могат да бъдат доловени навсякъде.
към текста >>

Антропософската Духовна наука възникна поради същата причина.
И може би те ще споделят с Вас следната характерна опитност: Преди време като на сън те са усетили един полъх от духовния свят, и после този полъх се превръща в импулс за тяхното поетично творчество. Има и други хора, които, примерно, са станали основатели на вестник или списание: попитайте ги защо са предприели тази стъпка аз Ви съобщавам факти, а не предположения -, и те също ще се върнат към така наречените сънища, които обаче не са нищо друго, освен пренасянето на определени духовни импулси от духовните светове в условията на сетивния свят. Съществуват много примери и.в други области, много по вече отколкото хората си представят, само че малко хора споделят тези духовни опитности, понеже знаят, че ако никой каже: Аз предприех това или онова, защото на сън ми се яви този или онзи, в отговор ще чуе само подигравки и присмех. Ето защо хората научават толкова малко за онова, което днес става между тях. Това, което наблюдаваме спорадично тук или там, е само авангардът на нещо, което все повече и по вече ще нараства: Духовните пориви ще обхванат хората именно защото Михаил победи Духовете на Мрака през 1879. Антропософската Духовна наука възникна поради същата причина. В противен случай съответните духовни истини биха останали в духовния свят и не биха намерили достъп до човешките мозъци, изобщо не биха съществували за физическия свят. Ето как Вие стигате до съвсем нагледни обяснения за Духовете на Мрака и техните намерения през 40-те, 50-те, 60-те и 70-те години и за тяхната борба в духовния свят срещу привържениците на Михаил. Сега от 1879 те са тук долу, между хората. И все пак те не постигнаха онова, към което се стремяха: спиритизмът не стана всеобщо убеждение на хората; от друга, материалистична гледна точка, хората не станаха чак толкова умни,че да се самоунищожават от много ум. Рано или късно, духовните истини ще пуснат корени всред хората.
към текста >>

Той е говорил върху "Фауст" в Университета на Лайпциг, където е изнасял основните си лекции по математика, механика и технология.
Ще си послужа с един наглед незначителен пример. Досега много хора са коментирали Гьотевия "Фауст" Много хора са обяснявали Гьотевия "Фауст". Един от онези, които са го обяснявали, и то не повърхностно, а в известен смисъл задълбочено, е Освалд Марбах*49. Впрочем литературните историци са най-повърхностни в интерпретациите на "Фауст", понеже тяхната академична професия е да разбират нещата, което често е пречка те действително да ги разбират. И Освалд Марбах казва добри думи за Фауст в своята книга: "Гьотевият Фауст І и II част, коментиран от Освалд Марбах", само защото той не беше литературен историк. Той е говорил върху "Фауст" в Университета на Лайпциг, където е изнасял основните си лекции по математика, механика и технология. Всъщност днес задълбочаването в механиката и технологията на Марбах е едно много по-добро средство за разгадаване на мировите тайни, отколкото "съвременната наука" на днешните литературни историци. И при Освалд Марбах ние срещаме нещо твърде забележително. Той изнася лекции върху Гьотевия "Фауст" през 40-те години, а после изведнъж престава да говори на тази тема, нито през 60-те, нито през 70-те години. Едва в края на 70-те и през 80-те години той отново започва да изнася лекции върху Гьотевия "Фауст". В междинното време той изнася лекции само по математика, механика и технология, с други думи, посвещава се на онези дисциплини, при които всеки има възможност, особено през този период, да засили своето остроумие, своята критика.
към текста >>

В междинното време той изнася лекции само по математика, механика и технология, с други думи, посвещава се на онези дисциплини, при които всеки има възможност, особено през този период, да засили своето остроумие, своята критика.
Той е говорил върху "Фауст" в Университета на Лайпциг, където е изнасял основните си лекции по математика, механика и технология. Всъщност днес задълбочаването в механиката и технологията на Марбах е едно много по-добро средство за разгадаване на мировите тайни, отколкото "съвременната наука" на днешните литературни историци. И при Освалд Марбах ние срещаме нещо твърде забележително. Той изнася лекции върху Гьотевия "Фауст" през 40-те години, а после изведнъж престава да говори на тази тема, нито през 60-те, нито през 70-те години. Едва в края на 70-те и през 80-те години той отново започва да изнася лекции върху Гьотевия "Фауст". В междинното време той изнася лекции само по математика, механика и технология, с други думи, посвещава се на онези дисциплини, при които всеки има възможност, особено през този период, да засили своето остроумие, своята критика. Много интересен е неговият предговор към книгата: "Моите лекции в Лайпциг върху Гьотевия "Фауст" датират от преди 30-40 години" книгата излезе през 1881 "и едва напоследък, през 1875 аз отново започнах да изнасям лекциите си върху Гьоте. Защо се получи толкова дълго прекъсване? Причините са много: външни и вътрешни, обективни и субективни. Аз остарях,академичната младеж също; с всеки нов семестър идваха все по-намръщени и конфликтни студенти" хората станаха по-умни, но за Марбах те станаха "по-намръщени" "постепенно изчезна непосредственият интерес към Духа, навлязохме в една епоха, когато ползата измести красотата. След 30-те години, "вслушвайки се по-скоро в нуждата, отколкото в моя собствен подтик".
към текста >>

Аз отстраних философията и поезията от моята академична дейност, ограничавайки се в точните науки: Математика, физика, технология."
Много интересен е неговият предговор към книгата: "Моите лекции в Лайпциг върху Гьотевия "Фауст" датират от преди 30-40 години" книгата излезе през 1881 "и едва напоследък, през 1875 аз отново започнах да изнасям лекциите си върху Гьоте. Защо се получи толкова дълго прекъсване? Причините са много: външни и вътрешни, обективни и субективни. Аз остарях,академичната младеж също; с всеки нов семестър идваха все по-намръщени и конфликтни студенти" хората станаха по-умни, но за Марбах те станаха "по-намръщени" "постепенно изчезна непосредственият интерес към Духа, навлязохме в една епоха, когато ползата измести красотата. След 30-те години, "вслушвайки се по-скоро в нуждата, отколкото в моя собствен подтик". Аз отстраних философията и поезията от моята академична дейност, ограничавайки се в точните науки: Математика, физика, технология." Ето какво става в епохата на материалистичния разум. Това изречение от предговора е много, много интересно! Защото то ясно посочва една характерна особеност за онази епоха. Първоначално Освалд Марбах беше наясно: Дали интерпретира "Фауст" или чете лекции върху механиката, той върши това което иска. Сега обаче, когато отново се връща към "Фауст", за да го интерпретира по нов начин, той признава пред себе си, че в миналото се е поддал на известни илюзии, докато сега вече може да се вслуша в Духа на времето.
към текста >>

А фактът, че един човек наднича в тайните на Гьотевия "Фауст" с помощта на физиката, механиката и математиката, че се усеща привлечен към втората част именно след победата на Михаил срещу Змея, след като десетилетия наред е говорил само за първата част, която тогава единствено е можела да бъде разбрана, този факт е от огромно значение.
Но за тази цел той трябваше да обгърне в своя "Фауст" цялото развитие след 16 век от една страна със загадъчност, от друга с широк, иронично-хумористичен замах. И ние виждаме, как цялото това чудно развитие, започнало от 16 век насам, в което живо участвуват днешните културни народи, е тренирано от Гьоте, по отношение на Фауст, като една машинация от страна на Мефистофел. Гьоте третира като създание на Мефистофел както книжния призрак на гулдените, така и всички величествени постижения, радващи окото от 16 век насам. Все някога човечеството ще открие величествено-ироничния замах от втората част на "Фауст", с който Гьоте описва постиженията на новото време; там срещу духовно устремения Фауст се изправят Духовете на Мрака, респективно Мефистофел, който фактически изобретява всичко онова, към което човечеството се привърза, а и все повече и повече ще се привързва, особено през 20 век. Голяма част от това, което може да помогне някому, е вече скрито в тази втора част на "Фауст". А фактът, че един човек наднича в тайните на Гьотевия "Фауст" с помощта на физиката, механиката и математиката, че се усеща привлечен към втората част именно след победата на Михаил срещу Змея, след като десетилетия наред е говорил само за първата част, която тогава единствено е можела да бъде разбрана, този факт е от огромно значение. През изтеклата година ние видяхме, как Духовната наука ни води стъпка по стъпка до там, че вече сме в състояние да пробудим в душите си онова, което Гьоте първоначално можа да постигне в образи, и сме готови да търсим дълбокия смисъл, вложен във втората част на "Фауст". Естествено, Духовната наука не може да бъде изведена от "Фауст"; обаче когато Духовната наука е вече тук, тогава грандиозните образи от втората част на "Фауст" и великолепните описания от "Вилхелм Майстер, застават пред нас в своята истинска светлина. Тук ние се докосваме до едното течение, което под влиянията, идващи от Духовете на Светлината, трябваше да се намеси и да ограничи аспирациите на Духовете на Мрака; нещо което би могло да стане, само ако хората съзнателно вникнат в тези аспирации. Последните три години са като един призив за пълна будност,макар че броят на тези, които могат да го чуят, е все още съвсем малък. Защото всъщност навсякъде преобладава другото, противоположното течение.
към текста >>

През изтеклата година ние видяхме, как Духовната наука ни води стъпка по стъпка до там, че вече сме в състояние да пробудим в душите си онова, което Гьоте първоначално можа да постигне в образи, и сме готови да търсим дълбокия смисъл, вложен във втората част на "Фауст".
И ние виждаме, как цялото това чудно развитие, започнало от 16 век насам, в което живо участвуват днешните културни народи, е тренирано от Гьоте, по отношение на Фауст, като една машинация от страна на Мефистофел. Гьоте третира като създание на Мефистофел както книжния призрак на гулдените, така и всички величествени постижения, радващи окото от 16 век насам. Все някога човечеството ще открие величествено-ироничния замах от втората част на "Фауст", с който Гьоте описва постиженията на новото време; там срещу духовно устремения Фауст се изправят Духовете на Мрака, респективно Мефистофел, който фактически изобретява всичко онова, към което човечеството се привърза, а и все повече и повече ще се привързва, особено през 20 век. Голяма част от това, което може да помогне някому, е вече скрито в тази втора част на "Фауст". А фактът, че един човек наднича в тайните на Гьотевия "Фауст" с помощта на физиката, механиката и математиката, че се усеща привлечен към втората част именно след победата на Михаил срещу Змея, след като десетилетия наред е говорил само за първата част, която тогава единствено е можела да бъде разбрана, този факт е от огромно значение. През изтеклата година ние видяхме, как Духовната наука ни води стъпка по стъпка до там, че вече сме в състояние да пробудим в душите си онова, което Гьоте първоначално можа да постигне в образи, и сме готови да търсим дълбокия смисъл, вложен във втората част на "Фауст". Естествено, Духовната наука не може да бъде изведена от "Фауст"; обаче когато Духовната наука е вече тук, тогава грандиозните образи от втората част на "Фауст" и великолепните описания от "Вилхелм Майстер, застават пред нас в своята истинска светлина. Тук ние се докосваме до едното течение, което под влиянията, идващи от Духовете на Светлината, трябваше да се намеси и да ограничи аспирациите на Духовете на Мрака; нещо което би могло да стане, само ако хората съзнателно вникнат в тези аспирации. Последните три години са като един призив за пълна будност,макар че броят на тези, които могат да го чуят, е все още съвсем малък. Защото всъщност навсякъде преобладава другото, противоположното течение. Тъкмо в началото на една потенциална готовност за духовен живот, Духовете на препятствията се активизираха извънредно много.
към текста >>

Естествено, Духовната наука не може да бъде изведена от "Фауст"; обаче когато Духовната наука е вече тук, тогава грандиозните образи от втората част на "Фауст" и великолепните описания от "Вилхелм Майстер, застават пред нас в своята истинска светлина.
Гьоте третира като създание на Мефистофел както книжния призрак на гулдените, така и всички величествени постижения, радващи окото от 16 век насам. Все някога човечеството ще открие величествено-ироничния замах от втората част на "Фауст", с който Гьоте описва постиженията на новото време; там срещу духовно устремения Фауст се изправят Духовете на Мрака, респективно Мефистофел, който фактически изобретява всичко онова, към което човечеството се привърза, а и все повече и повече ще се привързва, особено през 20 век. Голяма част от това, което може да помогне някому, е вече скрито в тази втора част на "Фауст". А фактът, че един човек наднича в тайните на Гьотевия "Фауст" с помощта на физиката, механиката и математиката, че се усеща привлечен към втората част именно след победата на Михаил срещу Змея, след като десетилетия наред е говорил само за първата част, която тогава единствено е можела да бъде разбрана, този факт е от огромно значение. През изтеклата година ние видяхме, как Духовната наука ни води стъпка по стъпка до там, че вече сме в състояние да пробудим в душите си онова, което Гьоте първоначално можа да постигне в образи, и сме готови да търсим дълбокия смисъл, вложен във втората част на "Фауст". Естествено, Духовната наука не може да бъде изведена от "Фауст"; обаче когато Духовната наука е вече тук, тогава грандиозните образи от втората част на "Фауст" и великолепните описания от "Вилхелм Майстер, застават пред нас в своята истинска светлина. Тук ние се докосваме до едното течение, което под влиянията, идващи от Духовете на Светлината, трябваше да се намеси и да ограничи аспирациите на Духовете на Мрака; нещо което би могло да стане, само ако хората съзнателно вникнат в тези аспирации. Последните три години са като един призив за пълна будност,макар че броят на тези, които могат да го чуят, е все още съвсем малък. Защото всъщност навсякъде преобладава другото, противоположното течение. Тъкмо в началото на една потенциална готовност за духовен живот, Духовете на препятствията се активизираха извънредно много. Ние преживяхме изключителни събития, ще преживеем и други.
към текста >>

Днес духовната атмосфера, в която живее човечеството, е толкова силно импрегнирана с воля за погрешно разбиране, че изречените думи веднага биват тълкувани в обратен смисъл.
Последните три години са като един призив за пълна будност,макар че броят на тези, които могат да го чуят, е все още съвсем малък. Защото всъщност навсякъде преобладава другото, противоположното течение. Тъкмо в началото на една потенциална готовност за духовен живот, Духовете на препятствията се активизираха извънредно много. Ние преживяхме изключителни събития, ще преживеем и други. Но дори само загатването за тях, днес може да породи единствено недоразумение след недоразумение. Днес духовната атмосфера, в която живее човечеството, е толкова силно импрегнирана с воля за погрешно разбиране, че изречените думи веднага биват тълкувани в обратен смисъл. Днес в преценките на хората бушуват национални страсти, и когато се опитваме да охарактеризираме един или друг представител на този или онзи народ, просто като един човек, който живее на Земята, неговите сънародници започват да се сърдят, макар че тези неща изобщо не са свързани по между си; става дума за преценки, засягащи народите, и за преценки, засягащи хората, а в днешните събития, естествено, участвуват както едните, така и другите. Вярата,че сегашната катастрофа се дължи на публично обсъжданите причини, е не само безсмислена, но и вредна. Причините са много по-дълбоки и в известен смисъл подчертавам това в известен смисъл нямат нищо общо с националните аспирации. Националните аспирации се използват от определени сили, за които обаче повечето хора не искат да знаят нищо единствено поради тяхната ужасяваща леност. Ще трябва да чакаме още дълго време, за да настъпи обективност в тази област на живота.
към текста >>

62. ЗАД КУЛИСИТЕ НА ВЪНШНИТЕ СЪБИТИЯ. Първа лекция, Цюрих, 6 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Но точно от такива събития - към това единично събитие могат да се прибавят и много други подобни - може да се види, че нещо, което външно изглежда неразбираемо, което трябва да изглежда неразбираемо, понеже, ако ми позволите да употребя израза, зад кулисите на световните събития играят роля духовни сили и духовни дела в добър и в лош смисъл, може да бъде разбрано само ако областите, лежащи зад кулисите на обикновения живот, на протичащия в сетивния свят живот, се осветят с духовната наука.
Много неща могат да бъдат разбрани в света, но че има смисъл, изхождайки от агитаторско движение, да се убие болна жена, чийто по-нататъшен живот не би могъл да промени нищо важно, чиято смърт в никакъв случай не може да стои във връзка с някаква видима политическа идея, е неразбираемо». Така каза някога мъжът, «то не може да се разбере, във всеки случай е безсмислено». Вярвам, че този човек тогава изказа нещо, което би трябвало да бъде всеобщото мнение на разумните хора, нещо, което всички разумни хора в днешния образован свят трябва да мислят. Към това може да се прибави, че между хората се случват някои неща в течение на това, което изобщо се нарича историческо развитие. Случват се неща, които, ако се приложат към тях преценките, изградени в самия живот, те изглеждат безсмислени, дори когато човек иска да си ги обясни с някакви заблуди. Но точно от такива събития - към това единично събитие могат да се прибавят и много други подобни - може да се види, че нещо, което външно изглежда неразбираемо, което трябва да изглежда неразбираемо, понеже, ако ми позволите да употребя израза, зад кулисите на световните събития играят роля духовни сили и духовни дела в добър и в лош смисъл, може да бъде разбрано само ако областите, лежащи зад кулисите на обикновения живот, на протичащия в сетивния свят живот, се осветят с духовната наука. Защото се случват неща, разбираеми само чрез идеи от духовния свят и ако се разглеждат просто в добър или в лош смисъл само в техните взаимовръзки вътре в сетивния свят, по необходимост трябва да изглеждат безсмислени. И когато точно чрез това, което би могло да се нарече случайност, но може би е само символично представяне на кармически дела, човек има такова изживяване в някой театър, се налага мисълта колко различно изглежда протичащото на сцената от това, което се разиграва зад кулисите. Направих тази забележка като начало, понеже искам да говоря днес за нещо, което ще бъде задълбочено следващия път, когато отново сме заедно тук, тъй като за днешните хора е важно да узнаят за най-различни неща, разиграващи се във физическия свят зад кулисите на събитията. Тези неща се разбират само ако човек не се остави на присъщото на днешните хора удобство да характеризира общо взето нещата, които са в духовния свят и от духовния свят са свързани с работите на хората на Земята, а когато навлезе възможно най-дълбоко в конкретното, в действителните факти на духовния свят. Знаете - често сме разглеждали и в циклите46 може много да се прочете за това, - че разделяме развитието на човечеството на известни периоди - големи епохи, които означаваме като сатурнова, слънчева, лунна епоха и т.
към текста >>

Такива неща се развиват с известна духовна закономерност, с известна духовна необходимост.
след смъртта, и действащите тук на физическото поле сили. Още през четвъртата следатлантска културна епоха през цялото време хората са били възпрепятствани в известен смисъл да осъзнаят определени неща. Много от нещата, по отношение на които хората са били държани в неведение през четвъртата следатлантска културна епоха, т. е. гръцко-латинската епоха, все повече и повече трябва да се осъзнаят от хората на петата следатлантска културна епоха. През тази пета следатлантска културна епоха в съзнанието на човешките души изобщо ще трябва да навлязат много неща, които преди са били скривани. Такива неща се развиват с известна духовна закономерност, с известна духовна необходимост. Човешкият род е така устроен, че определени възприемателни способности, както и известни волеви сили се развиват в точно определено време. Човечеството узрява за определени неща през петата следатлантска културна епоха, както е узрявало за други неща в по-ранни епохи. Едно нещо, за което човечеството ще узрее през този пети следатлантски културен период, изглежда особено парадоксално за днешния човек, понеже голяма част от общественото мнение е насочено в противоположна посока, така да се каже, то иска да насочи хората в противоположна посока. Но това няма да помогне. Духовните сили, които, ако мога така да се изразя, са инжектирани в човечеството, в течение на петия следатлантски културен период ще стават все по-силни, отколкото искат някои хора или отколкото това лежи в смисъла на общественото мнение.
към текста >>

Така че такива души могат да използват свързаните с физическото тяло сили и от другата, от духовната страна да правят с тях нещо съвсем друго от това, което могат да правят с такива сили във физическото тяло тук.
Следователно налице е фактът, че минали нормално през портата на смъртта души изпитват известна боязливост от душите, преминали през портата на смъртта чрез нещо като «пропаганда на делото». Тези две неща, този последен факт и това, което изложих преди, стоят в известна взаимовръзка. Взаимовръзката е много своеобразна. Именно душите - това се показва при по-точното разглеждане, - които по такъв насилствен начин са преминали през портата на смъртта, знаят нещо в духовния свят, което другите души не искат да узнаят от тях в неподходящото време, не искат да го узнаят по-рано, отколкото е полезно. На преминалите през портата на смъртта по такъв насилствен начин души им остава именно известна възможност да използват силите, които са имали тук, например силите на разума, поради това, че са напуснали по този начин живота тук, на физическия свят. Така че такива души могат да използват свързаните с физическото тяло сили и от другата, от духовната страна да правят с тях нещо съвсем друго от това, което могат да правят с такива сили във физическото тяло тук. Чрез това им е възможно да узнаят някои неща по-рано, отколкото е добре в хода на човешкото развитие. Забележителното е, че по този начин това, което изглежда безсмислено - някои постъпки на «пропагандисти на делото», - получават един, макар и твърде съмнителен смисъл. Тези факти се представят в особена светлина пред този, който прозира нещата. Тук, във физическия свят, се говорят всевъзможни безсмислени неща, търси се какъв смисъл би трябвало да имат те, но при по-точното разглеждане не се открива никакъв смисъл. Във физическия свят се казва: «Такива хора, които убиват други хора за пропаганда на делото си, искат да посочат мизерията на света.
към текста >>

По времето между 1841 и 1879 година е било необходимо да се реши дали част от духовната мъдрост може да бъде подготвена в духовния свят така, че от последната третина на 19 век постепенно да се свали долу на Земята, да навлезе в човешките души и възбуди духовно познание това, което именно днес означаваме като познание на духовната наука.
Често съм посочвал в различните кръгове на нашите приятели50, че 1841 година е критична, решителна година. Естествено, това не се узнава, когато се разглеждат само събитията във физическия свят, а едва когато събитията се разгледат във връзка с разиграващото се в духовния свят. Годината 1841 е критична година за въвеждането на материалистическата епоха, защото в духовните светове започва борба по това време, борба на определени, бихме могли да кажем, духове на мрака, принадлежащи към йерархията на ангелите. Те водят тази борба в духовния свят до есента на 1879 година. Те са искали определени неща, цяла поредица от неща, от които днес ще спомена само едно. По времето между 1841 и 1879 година е било необходимо да се реши дали част от духовната мъдрост може да бъде подготвена в духовния свят така, че от последната третина на 19 век постепенно да се свали долу на Земята, да навлезе в човешките души и възбуди духовно познание това, което именно днес означаваме като познание на духовната наука. Такова познание става възможно от последната третина на 19 век. Намерението на онези ангелски духове между 1841 и 1879 година е било да не оставят да узрее в духовния свят това, което следва да се излее надолу. Но тези духове, които десетилетия наред са водели борба срещу духовете на светлината, изгубват тази борба. Действително през 1879 година се разиграва нещо и както такива събития се повтарят в течение на еволюцията, те винаги се илюстрират с определен символ - победата на архангел Михаил или на свети Георги над дракона. Също и тогава, през 1879 година драконът е победен в определена духовна област.
към текста >>

Също и тогава, през 1879 година драконът е победен в определена духовна област.
По времето между 1841 и 1879 година е било необходимо да се реши дали част от духовната мъдрост може да бъде подготвена в духовния свят така, че от последната третина на 19 век постепенно да се свали долу на Земята, да навлезе в човешките души и възбуди духовно познание това, което именно днес означаваме като познание на духовната наука. Такова познание става възможно от последната третина на 19 век. Намерението на онези ангелски духове между 1841 и 1879 година е било да не оставят да узрее в духовния свят това, което следва да се излее надолу. Но тези духове, които десетилетия наред са водели борба срещу духовете на светлината, изгубват тази борба. Действително през 1879 година се разиграва нещо и както такива събития се повтарят в течение на еволюцията, те винаги се илюстрират с определен символ - победата на архангел Михаил или на свети Георги над дракона. Също и тогава, през 1879 година драконът е победен в определена духовна област. Този дракон са ангелските същества, стремящи се към това, което описах, но без да могат да го постигнат. Затова през 1879 година те са свалени от духовния свят в областта на хората. Това е падането на ангелските същества от областта на духовния свят в обкръжението на хората и те досега бродят между тях. Те се намират тук и изпращат силите си в мислите, чувствата и волевите импулси на хората, като подстрекават някои неща. Те не успяват да предотвратят - в това се състои, че изгубват борбата - да дойде времето, в което духовното познание прокапва надолу към Земята.
към текста >>

Моля да обърнете особено внимание тук, в Цюрих, че когато почувствате много достойния за признание и похвала стремеж да занесете духовната наука в определени кръгове, които още я отричат, да не си правите илюзии!
Петата следатлантска културна епоха трябва да се развие така, че много хора да стигнат дотам да говорят на ариманическите сили и същества така, както казва Фауст: «В твоето нищо се надявам всемира да открия.»52 Трябва да стане душевна нагласа човекът да се задълбочи там, където материалистическият мироглед вижда само «нищо», и там да види духовния свят. Тогава Ариман-Мефистофел ще бъде принуден да говори на такива хора, както говори на Фауст, когато го изпраща при майките: «Славя те, преди с мен да се разделиш, и тъй добре разбирам, че дявола познаваш.»53 Неотдавна в Дорнах шеговито споменах54, че Мефистофел не би казал това на Удроу Уилсън! На него той би казал: «Народът дявола не чувства, дори когато го е хванал за яката.»55 Става въпрос наистина за това, че е важен факт хората да се научат да прозират конкретните процеси на духовния свят. И наистина, когато от една страна се появи особено важна необходимост, противодействащите сили стават особено силни. Затова хората днес се противят на тези неща. Моля да обърнете особено внимание тук, в Цюрих, че когато почувствате много достойния за признание и похвала стремеж да занесете духовната наука в определени кръгове, които още я отричат, да не си правите илюзии! Много разочарования се изживяват и първоначално дори само разочарования, когато човек се опита именно по правилния начин да насочва нещата, които трябва да се случат и поради това следва да се случат. Никой не бива да ни спре да проправяме пътищата за тези неща. Човек трябва така да бъде обхванат от импулса, от необходимия за съвремието импулс, че да прави това, което следва да се случи, без да обръща внимание дали резултатите - също и в този случай - ще се появят в една или в друга посока. Само когато имаме тази нагласа, можем да постигнем нещо. И често се постига нещо в дадена насока, която при-видно съвсем не е била възнамерявана.
към текста >>

Защото с разпространението на духовната наука се постига нещо друго, отколкото с цялата пропаганда, която днес се прави в други области.
Никой не бива да ни спре да проправяме пътищата за тези неща. Човек трябва така да бъде обхванат от импулса, от необходимия за съвремието импулс, че да прави това, което следва да се случи, без да обръща внимание дали резултатите - също и в този случай - ще се появят в една или в друга посока. Само когато имаме тази нагласа, можем да постигнем нещо. И често се постига нещо в дадена насока, която при-видно съвсем не е била възнамерявана. Трябва да се прави много повече - моля да го вземете под внимание, - макар успехите да не се появяват веднага. Защото с разпространението на духовната наука се постига нещо друго, отколкото с цялата пропаганда, която днес се прави в други области. В други области се говори на хората най-често за нещо, което те съвсем точно знаят, както молителките в църквата знаят това, което проповедникът говори от амвона. Повечето сдружения имат за програми това, което засяга хората доста тривиално. Там най-често се остава в областта на абстракциите. Правят се хубави програми, които не са реални и не могат да навлязат в действителността. Иска ли се да се подкрепят стремежите на духовния живот през петата следатлантска културна епоха, те трябва да се разглеждат като нещо живо.
към текста >>

Той продължава да се занимава с тях - не като се рови в понятията, а като чувства нещо, - понеже те същевременно му дават знак, че между нещата, които стават, действат сили, непринадлежащи само към механиката или математиката.
Въпрос, касаещ се само за възможни неща. Но можете да бъдете сигурни, че когато си поставите такива въпроси, това може да предизвика във вас сили, чрез които да познавате по друг начин. Или пътувате с влак и може би сте провели с някого много важен разговор, който е от голямо значение за вас, или други подобни. Естествено, материалистът приема като случайност такива неща. Но онзи, който постепенно се вживява в ставащото зад кулисите на битието, вижда такива неща по друг начин. Той продължава да се занимава с тях - не като се рови в понятията, а като чувства нещо, - понеже те същевременно му дават знак, че между нещата, които стават, действат сили, непринадлежащи само към механиката или математиката. Това е едното. Второто, което постоянно споменавам, е, че въпреки материализма на нашето време, много неща се разкриват на хората духовно. Само че хората днес се притесняват да говорят за духовните си изживявания. Днес можете да чуете, че някой е направил едно, а друг - друго, когато стане словоохотлив, понеже е изпитал доверие към вас. Когато наистина честно и правдиво някой ви каже защо е основал например вестник или е направил нещо друго, той ви разказва някакъв сън, привидно един сън, разказва това или онова като импулс от духовния свят.
към текста >>

63. Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Само благодарение на това, че посочената космологична мъдрост може да се свърже с това, което се изпитва в душата като истински надеждно, – тоест само благодарение на това, че духовната наука се постига вътрешно, – се стига до там, че в това, което обикновено вътре не запазва действителността, се запазва духовната действителност.
Древните посветени в мистериите говорели на своите ученици примерно така: опитайте се да разберете, изхождайки от вашия живот в съня, лунния живот, който така се влива в този живот в съня, както в тъмнината на нощта се влива сребърната лунна светлина. Знаете, че човек и буден, частично спи, и в будния живот също се намесва играта на лунните сили. Християнските посветени, напротив, казвали на своите ученици: опитайте се да разберете, че от будния живот просветва съзнанието, защото в този буден живот се вливат слънчевите сили, както в земния живот от сутрин до вечер свети външното Слънце. Този поврат е станал благодарение на Мистерията на Голгота. И ако в дохристиянския период най-важна задача е било да се разберат източниците на живота, сега най-важна задача станало познаването на източниците на съзнанието. Само благодарение на това, че посочената космологична мъдрост може да се свърже с това, което се изпитва в душата като истински надеждно, – тоест само благодарение на това, че духовната наука се постига вътрешно, – се стига до там, че в това, което обикновено вътре не запазва действителността, се запазва духовната действителност. С тези средства, които бяха на разположение на Августин, с тези средства, които са владеели хората, които са стояли на позициите на Августин, далеч няма да се стигне, доколкото всеки сън опровергава истинската надеждност на вътрешния опит. Само ако в този вътрешен опит се изпита още неговата действителност, тогава може да се стигне до действителна, твърда позиция на почвата на този вътрешен опит. Това, което ние днес мислим, това, което днес чувстваме в нашия днешен земен живот, още не е действителност – и сега то вече се осъзнава от някои научно настроени хора – то не е действителност по отношение на настоящето. И своеобразието се състои именно в следното: това, което по най-интимен начин изпитваме, това, в което за нас просветва несъмнената истина, не представлява действителност в настоящето, но то, собствено, е зародишът, носителят на нашия следващ земен живот. За това, което казва Августин, и за което той няма никакви гаранции, ние трябва да говорим като за зародиш за следващия земен живот.
към текста >>

Относно самия себе си той трябва да търси обяснение в този смисъл, както математиката обяснява пространствените отношения, както физиката обяснява силовите отношения, както химията обяснява отношенията между веществата, а биологията обяснява жизнените отношения.
Хората започнали да мислят метафизично, доколкото не искали повече да вярват в демони. И така, втори етап е била метафизиката: мислили са с определени понятия и са свързвали тези понятия със собствения си живот, така че се е формирало мнение, че посредством такива понятия може да се подходи към праосновите на нещата. Но този етап също бил прекрачен от човечеството. И сега настъпил третият етап, който Огюст Конт, съвсем в духа на своя учител Сен-Симон, характеризирал с това, че ако човек иска да намери праосновите на света, вече не се обръща към демони и към метафизични понятия, а изключително към това, което дават позитивните науки по отношение на сетивната действителност. Това, което се разкрива чрез външния научен опит, човек трябва да го разглежда като нещо, проясняващо му неговия мироглед. Относно самия себе си той трябва да търси обяснение в този смисъл, както математиката обяснява пространствените отношения, както физиката обяснява силовите отношения, както химията обяснява отношенията между веществата, а биологията обяснява жизнените отношения. Всичко, което може да се научи чрез отделните науки, взаимовръзките, които Огюст Конт се опитал подробно да представи в своето голямо съчинение за позитивната философия, всичко това, което може да се научи от отделните позитивни науки, Огюст Конт разглежда като единствено съвместимото с достойнството на човека, достигнал третия етап. Самото християнство той разглежда като най-висше образувание, но все пак като принадлежащо към последната фаза на демонологията. След това се появила метафизиката; тя дала на хората сбор от абстрактни понятия. Но действителната реалност, която е съвместима с достойнството на човека, живеещ на Земята, според мнението на Огюст Конт, дават само позитивните науки. И затова Огюст Конт иска да се основат църкви на основата на позитивната наука; и хората да се организират в такива социални структури, които се създават на основата на позитивистичната наука.
към текста >>

Защото виждаме такава духовна личност като Августин, който е търсил здрава опора в идеализма, такава духовна личност като Огюст Конт, който е търсил здрава опора в реализма, и такава личност като Шелинг, който е искал да прокара мост между двете.
И това е доста забележително: можем да кажем, че Огюст Конт търси католицизъм, или по-добре е да се каже, католическа църква без християнство, а Шелинг, изхождайки от своя мироглед, търси християнство без църква. Шелинг се е опитвал в известно отношение да християнизира целия съвременен живот, така да го християнизира, че във всичко, което човек може да мисли, чувства и иска, да пулсира импулсът на Христос. Той не се е опитвал да намери някакъв особен църковен живот за християнството по образците, които вече са съществували в историческото развитие, макар внимателно да е наблюдавал тази живот. И така, ние имаме два крайни случая: концепцията на Конт за църква без Христос и концепцията на Шелинг за Христос без църква. Искам да поставя пред душите ви тази историческа ситуация, за да можем на основата на тези неща да градим по-нататък. Защото виждаме такава духовна личност като Августин, който е търсил здрава опора в идеализма, такава духовна личност като Огюст Конт, който е търсил здрава опора в реализма, и такава личност като Шелинг, който е искал да прокара мост между двете. Това са всички тенденции, които са предшествали развитието, в което ние сега се намираме. И така, да кажем следното: може да се разгледа всичко това, което е внесено в мирогледния живот в течение на много столетия, и след това да се хвърли поглед, как в широка перспектива са се образували представите при хората. Тогава именно чрез изучаването на Огюст Конт стигаме до много важно apercu (в оригиналния текст стои тази дума на френски, която в смисъла на изречението, можем да приемем за „прозрение“ – бел.на прев.), но Огюст Конт не е можал в чист вид да постигне това apercu, доколкото той изцяло е затънал в своите позитивистки предразсъдъци. Но това, което за нас може да стане важна изходна точка в следващите дни, ще получим, ако отчетем всички взаимовръзки като цяло – имам предвид Августин, Огюст Конт и Шелинг – apercu, с което бих искал да завърша днешното разглеждане, доколкото бих желал, то преди всичко да се вкорени във вашите души. Тогава в следващите дни ще можем да говорим за важни неща, във връзка с това ареrсu.
към текста >>

Според него това видение му разкрило духовната структура на света, както и връзката на човек с Бога, доброто и злото.
Рудолф Щайнер се е занимавал доста в младостта си с Фихте. От това време (1879) има ръкопис, в който той се занимава с „епистемологията“ на Фихте, публикуван в GA 30 „Методологични принципи на Антропософията“. [x] Якоб Бьоме 1575-1624, немски философ и християнски мистик. През 1600 г. получава видение, наблюдавайки изключителната красота на слънчев лъч, отразен в оловна чиния. Според него това видение му разкрило духовната структура на света, както и връзката на човек с Бога, доброто и злото. Първоначално той решил да не говори открито за преживяването си и продължил работата си и създава семейство. Когато през 1610 г. получава и второ видение, той започва да пише първия си трактат „Аврора“ (Aurora или Die Morgenroete im Aufgang). „Аврора“ се разпространява като ръкопис, докато не попада в ръцете на главния пастор на Гьорлиц, който смята, че това е ерес и заплашва Бьоме с отлъчване, ако не спре да пише. След години мълчание приятели и покровители на Бьоме го убеждават да продължи да пише и разпространяват творбите му в преписи.
към текста >>

64. Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187 GA_187 една лекция.

И тук ние откриваме важната подробност: от една страна, тази духовна вълна действително нахлува в живота и го променя, а от друга страна, хората не искат да я забележат.
Това е единият факт. Следователно, аз бих искал да кажа, че от известно време, особено след началото на 20-то столетие – и по-точно след 1899 година – като хора, кръстосващи света, сме залети от една нова вълна на духовния живот, която се влива също и в другия живот на човечеството. И днешният духовен изследовател е само един човек, който просто установява това, или казано с други думи, той забелязва, че нещо ново е навлязло в живота на човечеството. Това е единият факт. Вторият факт се заключава в следното: Съвременното човечество е така устроено, че то се нуждае от известен подтик, от известно активиране, за да забележи, че една такава вълна се е вляла в неговия живот. И тук ние откриваме важната подробност: от една страна, тази духовна вълна действително нахлува в живота и го променя, а от друга страна, хората не искат да я забележат. Този факт не бива да бъде разглеждан абстрактно. Защото центровете, така да се каже, средищните точки, в които тази вълна се разтоварва , също както електрическите вълни се разтоварват в приемника на безжичния телеграф, тези центрове или тези приемници - това са човешките души. Не си правете никакви илюзии по този въпрос: Защото нещата стоят така, че откакто живеят на Земята и просто, поради факта, че са хора на 20-то столетие, те са приемници на всичко онова, което се влива в живота според описания начин. В своето съзнание човекът може и да настръхва срещу тези неща, обаче той не може да попречи на това, че въпреки всичко неговата душа е отворена за новата ударна вълна от духовния свят и че тази вълна е вътре в него. Тъкмо този факт се нуждае от едно по-внимателно разглеждане.
към текста >>

И душите, попаднали в плен на своите представи, се възпротивяват срещу навлизането на една нова духовна вълна, която е идентична с действителността и която първоначално не може да бъде уловена в призрачната мрежа на понятията, с които си служи естествената наука.
Действителният свят е попаднал в призрачната мрежа на човешките понятия. Всички онези, които днес изповядват монистичните си убеждения или по един и друг начин защитават някакъв позитивистичен мироглед, всъщност са жертва на едно забележително суеверие, по силата на което вярват, че тази призрачна мрежа е нещо действително. Те вярват, че от това, което им предлага днешният естественонаучен мироглед, биха могли да извлекат един образ на действителността, но тъкмо това те не са в състояние да направят. Следователно, те са привързани към тази призрачна природа на образа, който изграждат за света според днешната й еволюционна степен. Да, от една страна, те обичат света на собствените си представи, а от друга страна, този свят им предлага само образи: ето на какво са подчинени днес човешките души. И душите, попаднали в плен на своите представи, се възпротивяват срещу навлизането на една нова духовна вълна, която е идентична с действителността и която първоначално не може да бъде уловена в призрачната мрежа на понятията, с които си служи естествената наука. Човекът излиза от това положение, само ако ясно осъзнае, че тези естественонаучни представи го „препарират”по такъв начин, че той започва да отблъсква духовния свят. Ето защо хората се възпротивяват, ето защо те настръхват срещу духовната вълна, за която аз казах, че навлиза и завзема все по-голяма част от човешката душа. Положението при днешния човек – особено при този, който е представителен за епохата – е такова, че вътре в него има нещо, което остава недокоснато от тази вълна; от една страна, предният фронт на вълната е пробил навътре, но от друга страна, има нещо, което остава недокоснато от вълната. Ето една схема за илюстрация: …..
към текста >>

Ето защо хората се възпротивяват, ето защо те настръхват срещу духовната вълна, за която аз казах, че навлиза и завзема все по-голяма част от човешката душа.
Те вярват, че от това, което им предлага днешният естественонаучен мироглед, биха могли да извлекат един образ на действителността, но тъкмо това те не са в състояние да направят. Следователно, те са привързани към тази призрачна природа на образа, който изграждат за света според днешната й еволюционна степен. Да, от една страна, те обичат света на собствените си представи, а от друга страна, този свят им предлага само образи: ето на какво са подчинени днес човешките души. И душите, попаднали в плен на своите представи, се възпротивяват срещу навлизането на една нова духовна вълна, която е идентична с действителността и която първоначално не може да бъде уловена в призрачната мрежа на понятията, с които си служи естествената наука. Човекът излиза от това положение, само ако ясно осъзнае, че тези естественонаучни представи го „препарират”по такъв начин, че той започва да отблъсква духовния свят. Ето защо хората се възпротивяват, ето защо те настръхват срещу духовната вълна, за която аз казах, че навлиза и завзема все по-голяма част от човешката душа. Положението при днешния човек – особено при този, който е представителен за епохата – е такова, че вътре в него има нещо, което остава недокоснато от тази вълна; от една страна, предният фронт на вълната е пробил навътре, но от друга страна, има нещо, което остава недокоснато от вълната. Ето една схема за илюстрация: ….. Това тук е човекът, тук имаме един пласт на душата, а по-горе: друг пласт на душата. Тук горе е днешното естественонаучно съзнание.
към текста >>

Обаче духовната вълна, за която аз говоря, протича в другия пласт на душата.Работата е там, че съзнанието е ангажирано не само с процесите горе в призрачната мрежа, но то поема в себе си и това, което се случва долу.
Положението при днешния човек – особено при този, който е представителен за епохата – е такова, че вътре в него има нещо, което остава недокоснато от тази вълна; от една страна, предният фронт на вълната е пробил навътре, но от друга страна, има нещо, което остава недокоснато от вълната. Ето една схема за илюстрация: ….. Това тук е човекът, тук имаме един пласт на душата, а по-горе: друг пласт на душата. Тук горе е днешното естественонаучно съзнание. Обаче духовната вълна, за която аз говоря, протича в другия пласт на душата.Работата е там, че съзнанието е ангажирано не само с процесите горе в призрачната мрежа, но то поема в себе си и това, което се случва долу. Ако размислите върху това, вие ще установите нещо, което е от изключителна важност за разбирането на днешното душевно устройство. Ние не бихме стигнали до тази ужасна военна катастрофа и най-вече до военните действия на тази катастрофа – катастрофата, в която е въвлечено човечеството има различни страни и войната, за която говорим, е само една от тях – тази военна страна на катастрофата, която се разрази през последните три години и половина е нещо, до което не бихме стигнали, ако душевното устройство на нашите съвременници се различаваше от това, което вече описахме. И сега трябва да поставим въпроса: Как всъщност стоят нещата с духовната вълна, която преминава през човека? Това е една вълна, която първоначално се движи под повърхността на това, което очите ни обикновено забелязват. И отново да попитаме: Какво всъщност живее в тази вълна, всред която се движат Духовете на Личността?
към текста >>

И сега трябва да поставим въпроса: Как всъщност стоят нещата с духовната вълна, която преминава през човека?
Това тук е човекът, тук имаме един пласт на душата, а по-горе: друг пласт на душата. Тук горе е днешното естественонаучно съзнание. Обаче духовната вълна, за която аз говоря, протича в другия пласт на душата.Работата е там, че съзнанието е ангажирано не само с процесите горе в призрачната мрежа, но то поема в себе си и това, което се случва долу. Ако размислите върху това, вие ще установите нещо, което е от изключителна важност за разбирането на днешното душевно устройство. Ние не бихме стигнали до тази ужасна военна катастрофа и най-вече до военните действия на тази катастрофа – катастрофата, в която е въвлечено човечеството има различни страни и войната, за която говорим, е само една от тях – тази военна страна на катастрофата, която се разрази през последните три години и половина е нещо, до което не бихме стигнали, ако душевното устройство на нашите съвременници се различаваше от това, което вече описахме. И сега трябва да поставим въпроса: Как всъщност стоят нещата с духовната вълна, която преминава през човека? Това е една вълна, която първоначално се движи под повърхността на това, което очите ни обикновено забелязват. И отново да попитаме: Какво всъщност живее в тази вълна, всред която се движат Духовете на Личността? – Разбира се, там живеят Духовете на Личността, които сега искат да се проявят като създатели, обаче в тази вълна живее и нещо друго. Вие просто бихте могли да си представите едно море, там плуват кораби и в тези кораби се намират най-различни личности, които се придвижват по вълните; те могат да ни послужат като образи за Духовете на Личността. Обаче вълните също са там и те са нещо друго, нали така.
към текста >>

Обаче в тази духовна вълна, за която аз говоря, се проявява нещо друго.
И отново да попитаме: Какво всъщност живее в тази вълна, всред която се движат Духовете на Личността? – Разбира се, там живеят Духовете на Личността, които сега искат да се проявят като създатели, обаче в тази вълна живее и нещо друго. Вие просто бихте могли да си представите едно море, там плуват кораби и в тези кораби се намират най-различни личности, които се придвижват по вълните; те могат да ни послужат като образи за Духовете на Личността. Обаче вълните също са там и те са нещо друго, нали така. В морето ние имаме, бих казал, слепия воден елемент, който може да проявява своите водни капризи. Обаче в тази духовна вълна, за която аз говоря, се проявява нещо друго. Това, което нахлува в душите, което наистина пробива в душите, е една битка, една мирова битка, която се води зад кулисите на съвременния свят. И човекът е вплетен в тази мирова битка. За духовния изследовател възприемането и срещата с Духовете на Личността, за които аз говоря, далеч не е нещо удобно и приятно. Тази среща не може да бъде описана приблизително така, сякаш се обръщаме към един човек и му казваме: Ето, сега ти ставаш ясновидец, защото плуваш в невъобразимото блаженство на духовния свят. – А точно това биха искали да постигнат повечето хора.
към текста >>

Ето защо аз винаги съм подчертавал: Ние трябва да насърчаваме интересите, които един човек би могъл да изпита към друг човек, обаче в действителност това е просто невъзможно, без да сме приели в себе си светлината на Духовната наука.
Те си представят най-вече следното: След като портата на смъртта се отвори, тогава ние ще имаме възможност добре да си поспим. Но вие знаете, че това не е така. Обаче и зад кулисите на сетивния свят нещата също не стоят така, че безусловно да се сбъдват само онези желания, които произтичат от личните предпочитания. Следователно човекът трябва да вземе участие в тази битка. Впрочем нека имаме предвид и още нещо: Ако хората не биха се възпротивявали, ако не биха настръхвали срещу възможността да надникнат в тази битка, ако не биха били склонни да си обясняват събитията зад кулисите на сетивния свят според описанията на духовните изследователи, тогава светът щеше да им изглежда по съвсем друг начин. Ето защо аз винаги съм подчертавал: Ние трябва да насърчаваме интересите, които един човек би могъл да изпита към друг човек, обаче в действителност това е просто невъзможно, без да сме приели в себе си светлината на Духовната наука. Всеки човек влиза в някакви отношения с хората около себе си. И какво се получава: Ние общуваме с хората, които наричаме добри, общуваме с хора, които наричаме равнодушни, общуваме с хора, които наричаме лоши и които стават причина да изпитаме всевъзможни злини. Разбира се, в ежедневния живот не ни остава друго, освен да разчитаме на другите. Ако някой ти е ударил плесница и изпиташ желание да отвърнеш със същото, ти не можеш да се обърнеш към друг, освен към този, който те е ударил, нали така? Обаче днешното време не търпи такова схващане, такъв подход към нещата.
към текста >>

Наистина е необходимо сериозно да подчертаем: Духовната наука не бива да се разглежда като някаква теория.
И един човек като онзи, който посочих като пример, живя по такъв начин, че заглуши в себе си онова, което се носеше като бучене и тътен в душата му. А така стоят нещата и с повечето хора от нашето съвремие. Те сами, чрез едно или друго, което вършат, си запушват ушите за това, което всъщност кънти в техния вътрешен свят; един се кара със своя съсед, друг пише някаква тъпоумна ботаническа книга и така нататък. Те сами си запушват ушите за това, което всъщност кънти в техния вътрешен свят и което ги заплашва с разрушаване на личността; да, самата необходимост на световните събития ги заплашва с разрушаване на личността, понеже те се боят да влязат в битката, която днес се води зад кулисите на видимия свят и чиито вълни Духовете на Личността искат да прокарат в нашето време. Но признаването на духовния свят изисква една готовност да се справим с въпроса, който ние обсъждаме именно днес. Наистина е необходимо сериозно да подчертаем: Духовната наука не бива да се разглежда като някаква теория. Ако гледате на нея като на някаква теория, по-добре да се заемете с готварска книга или нещо подобно; защото самото съдържание в Духовната наука фактически не е най-същественото и най-важното. Преди всичко, нещата опират до начина на мислене, който ни позволява да стигнем до Духовната наука. Той се различава от начина на мислене, до който днес човек стига чрез обичайното наблюдение на природата. Общо взето има два начина, по които човек може да изгражда мислите си. Единият начин изисква разграничаване, разединяване, анализиране, неща, които именно днес играят толкова голяма роля в развитието на естествените науки.
към текста >>

Ако гледате на нея като на някаква теория, по-добре да се заемете с готварска книга или нещо подобно; защото самото съдържание в Духовната наука фактически не е най-същественото и най-важното.
А така стоят нещата и с повечето хора от нашето съвремие. Те сами, чрез едно или друго, което вършат, си запушват ушите за това, което всъщност кънти в техния вътрешен свят; един се кара със своя съсед, друг пише някаква тъпоумна ботаническа книга и така нататък. Те сами си запушват ушите за това, което всъщност кънти в техния вътрешен свят и което ги заплашва с разрушаване на личността; да, самата необходимост на световните събития ги заплашва с разрушаване на личността, понеже те се боят да влязат в битката, която днес се води зад кулисите на видимия свят и чиито вълни Духовете на Личността искат да прокарат в нашето време. Но признаването на духовния свят изисква една готовност да се справим с въпроса, който ние обсъждаме именно днес. Наистина е необходимо сериозно да подчертаем: Духовната наука не бива да се разглежда като някаква теория. Ако гледате на нея като на някаква теория, по-добре да се заемете с готварска книга или нещо подобно; защото самото съдържание в Духовната наука фактически не е най-същественото и най-важното. Преди всичко, нещата опират до начина на мислене, който ни позволява да стигнем до Духовната наука. Той се различава от начина на мислене, до който днес човек стига чрез обичайното наблюдение на природата. Общо взето има два начина, по които човек може да изгражда мислите си. Единият начин изисква разграничаване, разединяване, анализиране, неща, които именно днес играят толкова голяма роля в развитието на естествените науки. Всичко, което се казва, пише и върши в областта на естествените науки, се определя от аналитичния начин на мислене.
към текста >>

Преди всичко, нещата опират до начина на мислене, който ни позволява да стигнем до Духовната наука.
Те сами, чрез едно или друго, което вършат, си запушват ушите за това, което всъщност кънти в техния вътрешен свят; един се кара със своя съсед, друг пише някаква тъпоумна ботаническа книга и така нататък. Те сами си запушват ушите за това, което всъщност кънти в техния вътрешен свят и което ги заплашва с разрушаване на личността; да, самата необходимост на световните събития ги заплашва с разрушаване на личността, понеже те се боят да влязат в битката, която днес се води зад кулисите на видимия свят и чиито вълни Духовете на Личността искат да прокарат в нашето време. Но признаването на духовния свят изисква една готовност да се справим с въпроса, който ние обсъждаме именно днес. Наистина е необходимо сериозно да подчертаем: Духовната наука не бива да се разглежда като някаква теория. Ако гледате на нея като на някаква теория, по-добре да се заемете с готварска книга или нещо подобно; защото самото съдържание в Духовната наука фактически не е най-същественото и най-важното. Преди всичко, нещата опират до начина на мислене, който ни позволява да стигнем до Духовната наука. Той се различава от начина на мислене, до който днес човек стига чрез обичайното наблюдение на природата. Общо взето има два начина, по които човек може да изгражда мислите си. Единият начин изисква разграничаване, разединяване, анализиране, неща, които именно днес играят толкова голяма роля в развитието на естествените науки. Всичко, което се казва, пише и върши в областта на естествените науки, се определя от аналитичния начин на мислене. Аналитичното мислене има нужда от точни, стегнати понятия.
към текста >>

От единия начин на мислене, с който си служат хората, обсебени от разединителните сили, ясно трябва да се различава другият начин на мислене, чрез който се стига до Духовната наука.
Ако днес някой иска да каже нещо, той го изсича с точни, стегнати понятия. Обаче тези понятия не са друго, освен едно разграничаване на едни неща от други неща. Този начин на мислене е един вид маска, с която на драго сърце си служат най-вече онези Духове, които са в центъра на тази битка и които искат да всеят раздор между хората. Ако си послужим с по-прости думи, бихме могли да кажем следното: Голяма част от хората, които докараха днешната военна катастрофа, както и онези, които още се възползват от нейните последици, грубо казано са умопобъркани. Но важното тук е да се разбере: Коя беше причината за разпада на техните личности? От единия начин на мислене, с който си служат хората, обсебени от разединителните сили, ясно трябва да се различава другият начин на мислене, чрез който се стига до Духовната наука. Той е коренно различен; първият разединява, вторият свързва, обединява и изгражда. Ако проследите по-внимателно това, което се опитвам да кажа в моите антропософски книги, вие ще се убедите: Важно е не толкова съдържанието – то винаги подлежи на различни интерпретации – а цялостното структуриране на света, както и коренно различното естество на самите представи. Този начин на мислене дава завършени образи за света, опитва се да очертае ясни контури, а чрез контурите поражда и усещането за цветовете. Този начин на мислене – за разлика от днешните естествени науки – не се основава на разграничаване и разединяване. Разликата в „как” е не по-малко важна от разликата в „какво”.
към текста >>

Но когато си служите с градивното мислене, с метаморфозиращото мислене, бих могъл да кажа и с Гьотевото мислене, каквото например виждаме и в оформлението на нашите колони и капители, когато вземете това образно-градивно мислене, характерно за всички книги, в които аз се опитах да представя Духовната наука, тогава вие виждате, че това мислене е тясно свързано със самия човек.
Разликата в „как” е не по-малко важна от разликата в „какво”. Следователно, има един градивен, обединяващ, а не разединяващ начин на мислене, с чиято помощ човекът може да навлезе в свръхсетивния свят. Ако например разлистите книгата „Как се постигат познания за висшите светове”, където е очертан един такъв път към свръхсетивните светове, вие ще установите, че там всички мисли и представи предразполагат към един образно-градивен, обединяващ начин на мислене. Този начин на мислене е необходим за нашето съвремие, понеже той има едно точно определено качество. Когато вие мислите със силите на разграничението и разединението, както постъпват днешните учени, тогава вие мислите също както мислят определени Духове от ариманическия свят и тъкмо това позволява на тези ариманически Духове да проникнат във вашите души. Но когато си служите с градивното мислене, с метаморфозиращото мислене, бих могъл да кажа и с Гьотевото мислене, каквото например виждаме и в оформлението на нашите колони и капители, когато вземете това образно-градивно мислене, характерно за всички книги, в които аз се опитах да представя Духовната наука, тогава вие виждате, че това мислене е тясно свързано със самия човек. Образно-градивният начин, по който човекът работи вътре в себе си чрез своето мислене, изключва намесата на всякакви други духовни Същества, освен тези, които са необходими за нормалната общочовешка еволюция. Ето кое е същественото. По този начин, ако чрез Духовната наука намерите достъпа до образно-градивното мислене, вие никога няма да тръгнете по грешни пътища. Тогава вие никога няма да се изгубите всред различните духовни Същества, които се стремят да спечелят надмощие над вас. Естествено, те бродят из всички кътчета на вашата личност.
към текста >>

По този начин, ако чрез Духовната наука намерите достъпа до образно-градивното мислене, вие никога няма да тръгнете по грешни пътища.
Този начин на мислене е необходим за нашето съвремие, понеже той има едно точно определено качество. Когато вие мислите със силите на разграничението и разединението, както постъпват днешните учени, тогава вие мислите също както мислят определени Духове от ариманическия свят и тъкмо това позволява на тези ариманически Духове да проникнат във вашите души. Но когато си служите с градивното мислене, с метаморфозиращото мислене, бих могъл да кажа и с Гьотевото мислене, каквото например виждаме и в оформлението на нашите колони и капители, когато вземете това образно-градивно мислене, характерно за всички книги, в които аз се опитах да представя Духовната наука, тогава вие виждате, че това мислене е тясно свързано със самия човек. Образно-градивният начин, по който човекът работи вътре в себе си чрез своето мислене, изключва намесата на всякакви други духовни Същества, освен тези, които са необходими за нормалната общочовешка еволюция. Ето кое е същественото. По този начин, ако чрез Духовната наука намерите достъпа до образно-градивното мислене, вие никога няма да тръгнете по грешни пътища. Тогава вие никога няма да се изгубите всред различните духовни Същества, които се стремят да спечелят надмощие над вас. Естествено, те бродят из всички кътчета на вашата личност. Обаче доколкото вие си служите с образно-градивното мислене, доколкото полагате усилия не да разединявате и раздробявате фактите, а да мислите според импулсите на модерната Духовна наука, вие няма да се измъчвате от чувството на вътрешна празнота. Ето защо, изхождайки от принципите на нашата Духовна наука, ние толкова често изтъкваме значението на Христовия Импулс, защото Христовият Импулс е пряко свързан с образно-градивното мислене. Евангелията никога не могат да бъдат разбрани, ако подхождаме към тях с аналитичното, раздробяващото мислене.
към текста >>

Обаче доколкото вие си служите с образно-градивното мислене, доколкото полагате усилия не да разединявате и раздробявате фактите, а да мислите според импулсите на модерната Духовна наука, вие няма да се измъчвате от чувството на вътрешна празнота.
Образно-градивният начин, по който човекът работи вътре в себе си чрез своето мислене, изключва намесата на всякакви други духовни Същества, освен тези, които са необходими за нормалната общочовешка еволюция. Ето кое е същественото. По този начин, ако чрез Духовната наука намерите достъпа до образно-градивното мислене, вие никога няма да тръгнете по грешни пътища. Тогава вие никога няма да се изгубите всред различните духовни Същества, които се стремят да спечелят надмощие над вас. Естествено, те бродят из всички кътчета на вашата личност. Обаче доколкото вие си служите с образно-градивното мислене, доколкото полагате усилия не да разединявате и раздробявате фактите, а да мислите според импулсите на модерната Духовна наука, вие няма да се измъчвате от чувството на вътрешна празнота. Ето защо, изхождайки от принципите на нашата Духовна наука, ние толкова често изтъкваме значението на Христовия Импулс, защото Христовият Импулс е пряко свързан с образно-градивното мислене. Евангелията никога не могат да бъдат разбрани, ако подхождаме към тях с аналитичното, раздробяващото мислене. Какво се получава при такъв подход, ясно се вижда от съвременната протестантска теология. Тя непрекъснато анализира, обаче въпреки това всичко й се изплъзва и в крайна сметка от Евангелията не остава нищо. Докато лекционните цикли, посветени на Евангелията, следват противоположния път.
към текста >>

Ето защо, изхождайки от принципите на нашата Духовна наука, ние толкова често изтъкваме значението на Христовия Импулс, защото Христовият Импулс е пряко свързан с образно-градивното мислене.
Ето кое е същественото. По този начин, ако чрез Духовната наука намерите достъпа до образно-градивното мислене, вие никога няма да тръгнете по грешни пътища. Тогава вие никога няма да се изгубите всред различните духовни Същества, които се стремят да спечелят надмощие над вас. Естествено, те бродят из всички кътчета на вашата личност. Обаче доколкото вие си служите с образно-градивното мислене, доколкото полагате усилия не да разединявате и раздробявате фактите, а да мислите според импулсите на модерната Духовна наука, вие няма да се измъчвате от чувството на вътрешна празнота. Ето защо, изхождайки от принципите на нашата Духовна наука, ние толкова често изтъкваме значението на Христовия Импулс, защото Христовият Импулс е пряко свързан с образно-градивното мислене. Евангелията никога не могат да бъдат разбрани, ако подхождаме към тях с аналитичното, раздробяващото мислене. Какво се получава при такъв подход, ясно се вижда от съвременната протестантска теология. Тя непрекъснато анализира, обаче въпреки това всичко й се изплъзва и в крайна сметка от Евангелията не остава нищо. Докато лекционните цикли, посветени на Евангелията, следват противоположния път. Те градят, дооформят някои неща, които подпомагат разбирането на старите Евангелия.
към текста >>

Ето защо хората обичат толкова много математиката.
Само че днес хората нямат смелостта действително да допуснат навлизането на духовния свят в своето съзнание. Обаче поне няколко души трябваше да са наясно, че днес нещата опират до това, да имаме непосредствено съзнание за духовното. Ако разгледате от тази гледна точка определени събития от нашето време, вие ще се убедите, че днес хората изпитват силния стремеж да премахват от своето съзнание всяка връзка с духовните закони на съществуването. С тези неща следва да се съобразяваме и в практическия живот, и наскоро аз ви споменах какво се получава при преценката на различните дарби у децата, когато се изключва съзнателната връзка с духовния свят. В този случай ние не се докосваме до естествените дарби на ученика, а с помощта на външни средства измерваме паметовите възможности, асоциациите и така нататък. Ето защо хората обичат толкова много математиката. Там има определени правила и те трябва механично да се спазват. Подробностите се губят и не могат да бъдат обхванати от интелигентността. Вие лесно бихте могли, примерно, да си представите три, четири, пет бобени зърна, да обхванете с поглед дори десет или двадесет бобени зърна. Но замислете се, че трябва да си представите, да обхванете с поглед хиляда или един милион! А да ги пресметнете – това е съвсем лесно, понеже ще съставите уравнението и така нататък.
към текста >>

За тях е непоносимо изискването на Духовната наука, според което човекът трябва активно да присъства във всеки отделен етап на доказването.
Вие нямате нужда от вашата интелигентност, за да проследявате подробностите на това, което вършите. Обаче днес хората много обичат, когато може да им се докаже нещо по такъв начин, че да няма нужда от никаква интелигентност. И ако някой поиска от тях да проследят отделните етапи на доказването, от това им става ужасно неприятно. Ето защо те предпочитат нещата да се доказват без присъствието на човека. Те биха желали дори и духовния свят да им бъде доказан нагледно, сякаш самите те се разхождат в него, какъвто е случаят със спиритизма. За тях е непоносимо изискването на Духовната наука, според което човекът трябва активно да присъства във всеки отделен етап на доказването. А без този елемент истинската Духовна наука е немислима. Но хората са силно привлечени от старата Духовна наука и други подобни неща. Те обичат ритуалите, за които казват: Ето, те се разгръщат пред очите ни и нашата интелигентност тук не е нужна, не е нужно да си изработваме каквито и да е представи, за да участваме в ритуалите. Но модерната Духовна наука изисква тъкмо това: Да следим отделните подробности! Забележително е, че на изток от Европа се заражда онова, което всъщност тръпне в очакване на следващата епоха.
към текста >>

А без този елемент истинската Духовна наука е немислима.
Обаче днес хората много обичат, когато може да им се докаже нещо по такъв начин, че да няма нужда от никаква интелигентност. И ако някой поиска от тях да проследят отделните етапи на доказването, от това им става ужасно неприятно. Ето защо те предпочитат нещата да се доказват без присъствието на човека. Те биха желали дори и духовния свят да им бъде доказан нагледно, сякаш самите те се разхождат в него, какъвто е случаят със спиритизма. За тях е непоносимо изискването на Духовната наука, според което човекът трябва активно да присъства във всеки отделен етап на доказването. А без този елемент истинската Духовна наука е немислима. Но хората са силно привлечени от старата Духовна наука и други подобни неща. Те обичат ритуалите, за които казват: Ето, те се разгръщат пред очите ни и нашата интелигентност тук не е нужна, не е нужно да си изработваме каквито и да е представи, за да участваме в ритуалите. Но модерната Духовна наука изисква тъкмо това: Да следим отделните подробности! Забележително е, че на изток от Европа се заражда онова, което всъщност тръпне в очакване на следващата епоха. Там, именно на Изток покълват всевъзможни неща, които показват как това, което фактически ще трябва да бъде обхванато само с мрежата на интелигентността, вече се стреми да бъде проникнато от нея.
към текста >>

Но хората са силно привлечени от старата Духовна наука и други подобни неща.
И ако някой поиска от тях да проследят отделните етапи на доказването, от това им става ужасно неприятно. Ето защо те предпочитат нещата да се доказват без присъствието на човека. Те биха желали дори и духовния свят да им бъде доказан нагледно, сякаш самите те се разхождат в него, какъвто е случаят със спиритизма. За тях е непоносимо изискването на Духовната наука, според което човекът трябва активно да присъства във всеки отделен етап на доказването. А без този елемент истинската Духовна наука е немислима. Но хората са силно привлечени от старата Духовна наука и други подобни неща. Те обичат ритуалите, за които казват: Ето, те се разгръщат пред очите ни и нашата интелигентност тук не е нужна, не е нужно да си изработваме каквито и да е представи, за да участваме в ритуалите. Но модерната Духовна наука изисква тъкмо това: Да следим отделните подробности! Забележително е, че на изток от Европа се заражда онова, което всъщност тръпне в очакване на следващата епоха. Там, именно на Изток покълват всевъзможни неща, които показват как това, което фактически ще трябва да бъде обхванато само с мрежата на интелигентността, вече се стреми да бъде проникнато от нея. В епохата на Съзнателната душа всичко ще бъде втъкано в мрежата на интелигентността.
към текста >>

Но модерната Духовна наука изисква тъкмо това: Да следим отделните подробности!
Те биха желали дори и духовния свят да им бъде доказан нагледно, сякаш самите те се разхождат в него, какъвто е случаят със спиритизма. За тях е непоносимо изискването на Духовната наука, според което човекът трябва активно да присъства във всеки отделен етап на доказването. А без този елемент истинската Духовна наука е немислима. Но хората са силно привлечени от старата Духовна наука и други подобни неща. Те обичат ритуалите, за които казват: Ето, те се разгръщат пред очите ни и нашата интелигентност тук не е нужна, не е нужно да си изработваме каквито и да е представи, за да участваме в ритуалите. Но модерната Духовна наука изисква тъкмо това: Да следим отделните подробности! Забележително е, че на изток от Европа се заражда онова, което всъщност тръпне в очакване на следващата епоха. Там, именно на Изток покълват всевъзможни неща, които показват как това, което фактически ще трябва да бъде обхванато само с мрежата на интелигентността, вече се стреми да бъде проникнато от нея. В епохата на Съзнателната душа всичко ще бъде втъкано в мрежата на интелигентността. Вземете например начина, по който се водеше пропагандата именно в Русия, където през последните две десетилетия постепенно се стигна до рухването на царизма. Естествено, в тази окована и бичувана Русия не можеше да се води открита пропаганда.
към текста >>

Изцяло отхвърляйки живите сили на Духовната наука, той се опитва да изследва човешката душа по един съвършено нов начин: той се придържа към интелигентността, описва нейните проявления, но в същото време, изключва същинската й активност.
Впрочем, там се издаваха не такива статии, каквито сега четем в Швейцария, а се разпространяваха книги или брошури върху ботаниката, върху растенията, които поради самия начин на изложението просто трогваха душите, така че фактически през 1917 година Русия се оказа подготвена за революцията. Да вникнем в тайната, че едно и също нещо може да действа по коренно различен начин при един или друг човек, е извънредно важно. Впрочем, тези неща бяха внимателно проучени и резултатите от тези проучвания са много характерни за нашата епоха. Те са израз на онези сили, които най-много се възпротивяват срещу духовно-научното познание. В момента аз не бих могъл да дам по-добър пример за съпротивата срещу същинския праелемент на духовното, от книгите на Николай Рубакин. Изцяло отхвърляйки живите сили на Духовната наука, той се опитва да изследва човешката душа по един съвършено нов начин: той се придържа към интелигентността, описва нейните проявления, но в същото време, изключва същинската й активност. Стремежите на един такъв човек се свеждат до следното: В наши дни всичко трябва да се върши интелигентно, обаче без да се впряга субективната интелигентност. И ето какво се опита да постигне той. Той организира семинари с читатели, хора, които четат. Осведомява се кои са любимите им книги, какво от тях им въздейства, какво от тях им е повлияло. И въпросите, които се поставят пред хората, са така формулирани, че в тях няма и следи от симпатии или антипатии към книгите, а се взема предвид само действието на интелигентността.
към текста >>

Но това е същото, за което говори Духовната наука: една наука, която не може да остане затворена в тялото, а не иска извън него по такъв неправдоподобен начин и чрез такива експерименти, за които ви споменах.
Защото накъде вървят нещата днес? Казано с тривиални думи: Всички стремежи, както тези на Рубакин, така и други подобни, водят до там, че днешният човек всъщност иска да излезе от своята кожа, понеже той е вкаран в кожата на необходимостта, където си служи със своята собствена интелигентност, но без да я прилага спрямо духовния живот. Човекът не би искал да остане в очертанията на своето тяло, не би искал да живее затворен в кожата си, понеже той знае: Вътре в кожата му живее нещо живо, обаче срещата с него е неприятна! Ето защо той иска да излезе извън тялото! Той би искал да обективира интелигентността, той би искал да излезе извън тялото и да застане редом с него, така че вълните на духовния свят да преминат през него. Но това е същото, за което говори Духовната наука: една наука, която не може да остане затворена в тялото, а не иска извън него по такъв неправдоподобен начин и чрез такива експерименти, за които ви споменах. Но хората вече усещат този порив в душите си. Всъщност, те трябва да приемат едно знание, което произтича от здравото разбиране на човешката душа. Не винаги е необходимо сам да се освобождаваш от ограниченията на тялото, за да постигнеш едно знание, което действа в света по такъв начин, че действието му не зависи от проявленията на тялото. Ето задачата на истината, всичко друго е карикатура на истината. Тъкмо тези карикатури на същинските духовни задачи, стоящи пред съвременната епоха, причиниха толкова беди на нашето време и доведоха живота ни до задънена улица.
към текста >>

И ако погледнем колко малко днешните хора са склонни да навлизат в духовния свят според методите на Духовната наука, ние ще стигнем и до по-дълбоките причини за упадъка на нашата епоха.
Не винаги е необходимо сам да се освобождаваш от ограниченията на тялото, за да постигнеш едно знание, което действа в света по такъв начин, че действието му не зависи от проявленията на тялото. Ето задачата на истината, всичко друго е карикатура на истината. Тъкмо тези карикатури на същинските духовни задачи, стоящи пред съвременната епоха, причиниха толкова беди на нашето време и доведоха живота ни до задънена улица. Ако се вгледаме по този начин в това, определи характера на нашето време, ние ще намерим обяснение защо хората, които не искат да признаят Духа, но са честни в душите си, не позволяват никакво понижение на съзнанието и си дават ясна сметка какво предстои на човечеството, ако то иска да остане в материализма. Ние трябва да разберем, че в порива към Духа е вложено нещо, което изключва необходимостта да сме песимисти. И ако погледнем колко малко днешните хора са склонни да навлизат в духовния свят според методите на Духовната наука, ние ще стигнем и до по-дълбоките причини за упадъка на нашата епоха. През тази година също се появиха най-различни заглавия, свързани с Коледа. И просто е невероятно, че в сериозните изпитания на тази епоха да се появи една такава статия, за която ще стане дума сега. Хората пишат прекалено добре, пишат прекалено любезно, пишат както им харесва. Те може и да се мразят, както никога досега не са се мразели, обаче, когато пишат, излиза така, че те се обичат, както се обичат враговете. Накратко, пишат така, както пише и дамата, съчинила въпросните „Писма от една жена до Валтер Ратенау”.
към текста >>

От духовна гледна точка изглежда така, че представите, залегнали в основата на тази статия, следват един твърде необичаен ход.
През тази година също се появиха най-различни заглавия, свързани с Коледа. И просто е невероятно, че в сериозните изпитания на тази епоха да се появи една такава статия, за която ще стане дума сега. Хората пишат прекалено добре, пишат прекалено любезно, пишат както им харесва. Те може и да се мразят, както никога досега не са се мразели, обаче, когато пишат, излиза така, че те се обичат, както се обичат враговете. Накратко, пишат така, както пише и дамата, съчинила въпросните „Писма от една жена до Валтер Ратенау”. От духовна гледна точка изглежда така, че представите, залегнали в основата на тази статия, следват един твърде необичаен ход. Хората пишат за човешката любов, за християнството, пишат на всевъзможни теми. Това, което пишат, е много красиво, и хората, които го четат, също го намират за много красиво. И въпреки това, то не е нищо друго, освен празния звук на отдавна изтъркани понятия. Тези понятия се въртят на празни обороти в главите и сърцата и те примамват като захаросан сладкиш авторите и читателите, които са сладострастно влюбени в такива думи. Колко прекрасно е да потънем в мечти, когато чуваме: Христос говори за любовта към ближните, християнството трябва отново да разцъфне и така нататък.
към текста >>

Само че в този случай човекът не се обръща към най-дълбоките пластове на душата си и изобщо не навлиза в конкретния духовен свят, както това прави Духовната наука.
Хората пишат за човешката любов, за християнството, пишат на всевъзможни теми. Това, което пишат, е много красиво, и хората, които го четат, също го намират за много красиво. И въпреки това, то не е нищо друго, освен празния звук на отдавна изтъркани понятия. Тези понятия се въртят на празни обороти в главите и сърцата и те примамват като захаросан сладкиш авторите и читателите, които са сладострастно влюбени в такива думи. Колко прекрасно е да потънем в мечти, когато чуваме: Христос говори за любовта към ближните, християнството трябва отново да разцъфне и така нататък. Само че в този случай човекът не се обръща към най-дълбоките пластове на душата си и изобщо не навлиза в конкретния духовен свят, както това прави Духовната наука. Обаче нещата опират тъкмо до това: Да се прояви сериозност в тези неща. Когато се отнасяме към тях само теоретично и не вършим нищо друго, освен да се възхищаваме от идеите на Удроу Уилсън или да затъваме в национален шовинизъм, и говорим с езика на ежедневието, тогава катастрофалното положение остава непроменено. И то ще продължи, докато хората поискат действително да възприемат духовния свят по начина, по който духовният свят трябва да бъде възприеман днес: съзнателно, без нерешителност, без страх. Така че, когато поглеждаме към новата година, от една страна ние виждаме как хората могат само да понижават своето съзнание, да се отдават на политически пророчества, да сключват съюзи между народите, които би трябвало да премахнат войните от лицето на Земята. Естествено – въпреки уверенията, че не трябва да се стига до един нов „Виенски конгрес” – хората днес вече започнаха да си казват, че биха били радостни, ако Версайският конгрес осигури също толкова месеци мир, колкото и Виенският конгрес.
към текста >>

65. 4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Дорнах, 28 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Представете си културата на мистериите като един вид химборасо на човешката духовна култура в много древни време на.
Тогава хората на запад започнаха да мислят така, как то намираме после това вече развито до определена степен при Галилей или при Джордано Бруно. Той е донесен след това до нашите времена. Да, това е привидно същата логика както гръцката логика, и все пак една напълно, напълно друга логика. Това е една логика, която постепенно е прочетена от природните процеси, също както гръцката логика е прочетена от това, което учениците на мистериите, мистите виждаха в мистериите. А сега искаме да си изясним разликата, която съществува между четири и половина столетия преди настъпването на Тайната на Голгота в тогавашния почти единствен цивилизован свят, гръцкия, и нашите четири и половина столетия, в които човечеството бе възпитано чрез естественонаучното школуване. Представете си културата на мистериите като един вид химборасо на човешката духовна култура в много древни време на. Тази култура на мистериите се превръща след това в Гърция в логика искам да опиша нещата по нишката до настъпването на Тайната на Голгота. Това бива продължено след това в Средновековието чрез схоластиката Тук имаме последната издънка, това отзвучение на древната култура на мистериите в тече ние на четири и половина столетия. А сега от 15-то столетие започва един нов вид на мисленето, бихме могли да го наречем Галилеевият начин на мислене. Ние сме отдалечени приблизително толкова от изходната точка, колкото е продължило времето, което е било определено, което е било необходимо от явяването на този гръцки начин на мисленето до Тайната на Голгота. Но докато това е едно отзвучение, така да се каже една вечерна заря, ние имаме работа с едно предзвучене, с една прелюдия, с нещо, което трябва да се развие нагоре, което трябва да доведем до определена височина.
към текста >>

Аз вече Ви изнесох веднъж и често пъти се връщах на това, че в настоящето време не напразно се търси онова себепознание на човечеството, което трябва да бъде доставено чрез антропософски ориентираната Духовна Наука.
Ние сме отдалечени приблизително толкова от изходната точка, колкото е продължило времето, което е било определено, което е било необходимо от явяването на този гръцки начин на мисленето до Тайната на Голгота. Но докато това е едно отзвучение, така да се каже една вечерна заря, ние имаме работа с едно предзвучене, с една прелюдия, с нещо, което трябва да се развие нагоре, което трябва да доведем до определена височина. Гръцката култура стоеше на един край. Ние стоим на едно начало. Ние не можем да разберем напълно това съпоставяне на един край и на едно начало само тогава, когато разгледаме основно духовнонаучно развитието на човечеството от определена гледна точка. Аз вече Ви изнесох веднъж и често пъти се връщах на това, че в настоящето време не напразно се търси онова себепознание на човечеството, което трябва да бъде доставено чрез антропософски ориентираната Духовна Наука. Защото една много голяма част от човечеството стои пред една пълна със значение възможност на бъдещето. Видите ли, тук е необходимо да се вземе сериозно фактът, че напредващото в своето развитие човечество, което историята познава е един развиващ се по-нататък организъм. Както при отделния организъм настъпва половата зрялост, а също в една по-късна епоха има преходи, така също в история та на човечеството съществуват епохални преходи. Днес все още хората изказват против учението за повтарящите се земни съществувания възражението: но, хората не си спомнят за това, хората не си спомнят техните минали земни съществувания. Който схваща историята на развитието на човечеството като един организъм, как то аз именно посочих, той не трябва да се чуди, когато обхваща с поглед тази история на развитието действително обективно, че днес хората не си спомнят в обикновеното познание техните минали земни съществувания.
към текста >>

Ето защо в правилното познание на настоящите преобразователни сили на човечеството е заложено това, че чрез антропософски ориентираната Духовна Наука хората да бъдат доведени до едно истинско себепознание.
Мозъкът ще притежава възможността, способността да си спомня за минали земни съществувания. Обаче онези, които не са се погрижи ли още днес чрез размишление върху собственото Себе, ще чувствуват тази способност, която все пак ще бъде в тях механически, само като една вътрешна нервност за да използувам днешния израз като един вътрешен недостатък. Те не ще от крият, какво им липсва, защото междувременно човечеството ще бъде узряло относно своето тяло да вижда своите минали земни животи. Но който не се е подготвил за това виждане в миналото, той не ще може действително да ги вижда. Тогава той ще чувствува тази способност като един недостатък. Ето защо в правилното познание на настоящите преобразователни сили на човечеството е заложено това, че чрез антропософски ориентираната Духовна Наука хората да бъдат доведени до едно истинско себепознание. А и днес още можем да обърнем вниманието върху това, какво ще бъде особеното изживяване, което хората ще могат да имат с виждането на миналите земни съществувания. днес ние живеем още в една епоха, когато онези нюанси на чувствуването са изразени при малко хора, но все пак те съществуват, а в бъдеще ще съществуват много повече. Днес хората не обръщат още внимание на тези нюанси на чувствуването. Аз искам да Ви ги опиша такива, какви то те ще се появят някога. Хората ще се родят в света и ще си кажат: да, като живея заедно с други хора, аз не съм възпитан нито съзнателно, нито несъзнателно за едно определено мислене.
към текста >>

Ако съвременната философия би била само малко по-схватлива, вниманието на тази съвременна философия би било много силно привлечено аз не казвам, че това се отнася за онзи, който няма никаква работа с тази философия, обаче философите би трябвало да разберат нещо подобно вниманието на тази съвременна философия би било много силно привлечено от това, каква голяма разлика съществува между това, което хората забелязват като истини чисто на основата на външното наблюдение на природата, и онова, което се намира в науките, например в математиката и геометрията, с които хората се стремят да разберат външната природа.
Ние сме свързани също с тази мъдрост, само че не я получаваме в нашето горно съзнание. Така що то можем да кажем: всъщност като човеци в нас царуват три слоя на съзнанието. Първият е този на съзнанието на мисловния живот, в което живеем всеки ден. Вторият слой е този на имагинативното съзнание. И третият слой е този на инспиративното съзнание, което обаче остава много дълбоко долу, което наистина действува в нас, действително действува, особеността на което обаче ние не познаваме в обикновения живот. Ако съвременната философия би била само малко по-схватлива, вниманието на тази съвременна философия би било много силно привлечено аз не казвам, че това се отнася за онзи, който няма никаква работа с тази философия, обаче философите би трябвало да разберат нещо подобно вниманието на тази съвременна философия би било много силно привлечено от това, каква голяма разлика съществува между това, което хората забелязват като истини чисто на основата на външното наблюдение на природата, и онова, което се намира в науките, например в математиката и геометрията, с които хората се стремят да разберат външната природа. Можем да кажем с определено право: за истините, които човек си усвоява чрез външното наблюдение това толкова често е било повтаряно в историята на философията, че за философите би трябвало да бъде всъщност излишно да бъдат обяснявани тези неща за това, което може да бъде наблюдавано външно, не можем всъщност никога да говорим за някаква сигурност. Кант или Юм са изнесли това особено ясно, като даже гротескно са твърдели; ние наблюдаваме наистина, че слънцето изгрява, обаче от наблюдението нямаме право да твърдим, че утре слънцето отново ще изгрее. Само от това, че досега Слънцето винаги е изгрявало, ние вадим заключението, че то ще изгрее също и утре. Така е с истините, които извличаме външно от наблюдението. Обаче не е така например с математическите истини.
към текста >>

Чрез това волево отношение към външния свят ние добиваме всъщност вътрешното виждане за математиката.
С тези математически истини работата стои различно в сравнение с истините, които познаваме чрез външното наблюдение. Хората познават този факт, обаче не са в състояние да разберат причината със средствата на днешното изследване. Причината се крие в това, че математическата истина извира тук от долния слой на съзнанието, от третото съзнание, и без човекът да може да предчувствува нещо от това, математическата истина изниква в неговото горно съзнание, където тогава той я вижда вътрешно. Ние имаме математическите истини затова, защото сами ние се отнасяме математически в света. Ние вървим, стоим и т.н., описваме линии. Чрез това волево отношение към външния свят ние добиваме всъщност вътрешното виждане за математиката. Математиката се ражда там долу в третото съзнание /Виж схемата на следваща страница/ и изплува нагоре. Следователно общо взето, макар и в този случай обикновеното съзнание да не вижда произхода, ние имаме поне за една част на това подслойно съзнание много ясни представи. Математическите, геометрическите представи ни изплуват нагоре от там. Сънищно-подобен, безпорядъчен е само средният слой, той има в себе си нещо от безпорядъка на сънищата. Там горе, в горната стаичка, където обикновеното будно дневно съзнание протича в живота на представите, ние се намираме отново в яснота.
към текста >>

Математиката се ражда там долу в третото съзнание /Виж схемата на следваща страница/ и изплува нагоре.
Хората познават този факт, обаче не са в състояние да разберат причината със средствата на днешното изследване. Причината се крие в това, че математическата истина извира тук от долния слой на съзнанието, от третото съзнание, и без човекът да може да предчувствува нещо от това, математическата истина изниква в неговото горно съзнание, където тогава той я вижда вътрешно. Ние имаме математическите истини затова, защото сами ние се отнасяме математически в света. Ние вървим, стоим и т.н., описваме линии. Чрез това волево отношение към външния свят ние добиваме всъщност вътрешното виждане за математиката. Математиката се ражда там долу в третото съзнание /Виж схемата на следваща страница/ и изплува нагоре. Следователно общо взето, макар и в този случай обикновеното съзнание да не вижда произхода, ние имаме поне за една част на това подслойно съзнание много ясни представи. Математическите, геометрическите представи ни изплуват нагоре от там. Сънищно-подобен, безпорядъчен е само средният слой, той има в себе си нещо от безпорядъка на сънищата. Там горе, в горната стаичка, където обикновеното будно дневно съзнание протича в живота на представите, ние се намираме отново в яснота. И тогава в нас е ясно това, което изплува горе от третия слой на съзнанието.
към текста >>

И отново, това, което се намира там долу, което днешните учени обичат много, което още Кант е обичал много, така че казал: по отношение на природата съществува само толкова много наука, колкото се намира математиката в нея това е чисто ариманически елемент, който възлиза през нашето човешко същество.
Това е интелектуалистичната култура. В нашата глава е много ясно. Тя е проникната от мъдрост, от една общовалидна мъдрост. Обаче това е един чисто луциферически елемент в нас. /Виж схемата/. И отново, това, което се намира там долу, което днешните учени обичат много, което още Кант е обичал много, така че казал: по отношение на природата съществува само толкова много наука, колкото се намира математиката в нея това е чисто ариманически елемент, който възлиза през нашето човешко същество. Това е ариманически елемент. Не е достатъчно, че знаем за нещо, че то е правилно. Ние знаем, че нещата, които разбираме интелектуално чрез нашата глава, са правилни, обаче това е един дар на луциферическия елемент. И ние знаем, че математиката е правилна, обаче тази мощна правилност ние дължим на Ариман, който седи в нас. И най-несигурният елемент се намира в средата.
към текста >>

И ние знаем, че математиката е правилна, обаче тази мощна правилност ние дължим на Ариман, който седи в нас.
/Виж схемата/. И отново, това, което се намира там долу, което днешните учени обичат много, което още Кант е обичал много, така че казал: по отношение на природата съществува само толкова много наука, колкото се намира математиката в нея това е чисто ариманически елемент, който възлиза през нашето човешко същество. Това е ариманически елемент. Не е достатъчно, че знаем за нещо, че то е правилно. Ние знаем, че нещата, които разбираме интелектуално чрез нашата глава, са правилни, обаче това е един дар на луциферическия елемент. И ние знаем, че математиката е правилна, обаче тази мощна правилност ние дължим на Ариман, който седи в нас. И най-несигурният елемент се намира в средата. Това са привидно нелогично вълнуващи се сънища. Искам да Ви приведа още един характерен признак, за да разберете пълното значение на този въпрос. Всъщност цялото математическо проникване на света, каквото то възниква чрез Галилей, Джордано Бруно, произхожда от този по-дълбок слой на съзнанието. Четири и половина столетия изтекоха, откакто ние усвояваме това, четири и половина столетия, откакто ние полагаме усилия да внесем този ариманически елемент в нашето човешко мислене и чувствуване.
към текста >>

Но по отношение на сърцето защото онова, което е описано като средна състояние на съзнанието, то е зависимо от организма на нашето сърце, свързано чрез организма на нашето сърце с човешкия ритъм също така, както нашата интелектуалност е свързана с главата /прочетете върху този въпрос написаното в моята книга "Загадки на душата/ в тази сфера на нашето съществуване трябва да дойде постепенно един също така голям ред, какъв то е дошъл в мъдростта на главата чрез логиката на главата, такъв идва във всичко онова, което знаем по ариманически начин, чрез математиката, геометрията, въобще чрез това вътрешно рационално наблюдение на природата.
Ние хората стоим с нашия душевен живот действително така, че този душевен живот е като една кобилица на везна, която трябва да търси първо равновесието между луциферическия елемент от една страна, и ариманическия елемент от друга страна. Само че луциферическият елемент се намира в нашата ясна глава, а ариманическият елемент се намира долу в мъдростта, която прониква нашата воля. Между тези два елемента ние трябва да търсим равновесието в нещо, което всъщност отначало ни се явява като непроникнато от нещо. Как ще дойде мъдрост в тази средна част на човешкото същество? Така както стои първо човекът в света, той е държал по отношение на неговата глава от Луцифер, а по отношение на неговата мъдрост на обмяната на веществата, на мъдростта на крайниците той е държан от Ариман. Но по отношение на сърцето защото онова, което е описано като средна състояние на съзнанието, то е зависимо от организма на нашето сърце, свързано чрез организма на нашето сърце с човешкия ритъм също така, както нашата интелектуалност е свързана с главата /прочетете върху този въпрос написаното в моята книга "Загадки на душата/ в тази сфера на нашето съществуване трябва да дойде постепенно един също така голям ред, какъв то е дошъл в мъдростта на главата чрез логиката на главата, такъв идва във всичко онова, което знаем по ариманически начин, чрез математиката, геометрията, въобще чрез това вътрешно рационално наблюдение на природата. Чрез какво в тази средна част на човешкото същество ще дойде вътрешната логика, вътрешната мъдрост, способността за ориентиране? Чрез Христовия Импулс, чрез онова, което е преминало в земната култура чрез Тайната на Голгота. Съществува една духовнонаучна анатомия, която ни показва, що е култура на главата, що е култура на обмяната на веществата, що е онази организационна сфера, която се намира между двете, и от какво се нуждае тя. На нашето човешко същество принадлежи проникването с Христовия Импулс, нашето човешко същество трябва да се проникне с Христовия Импулс. Така щото можем да си кажем: да предположим един хипотичен момент, да предположим, че Тайната на Голгота не би настъпила в Земното развитие, тогава човекът също би имал мъдростта на главата.
към текста >>

Атеисти ние се нуждаем от методите на Духовната Наука, за да познаем това атеисти са онези хора, при които това може да бъде в много тънки структурни отношения, но така е при които нещо не е в ред органически.
И ние ще го разберем още по-точно, когато свържем с това, което Ви казах, нещо, което вече многократно съм споменавал. На древния грък с неговите последни остатъци на древната култура на мистериите не би било никак възможно освен положението, че то се е появило у някои изродени хора, обаче не в степента както в нашето време на древния грък не би му било никак възможно да бъде атеист. Атеизма е всъщност една нова формация, поне в неговите коренни форми. Защото древният грък, на когото беше действително присъща диалектиката, чувствуваше още в мисленето, даже в лишеното от съдържание мислене царуването на Божественото. Когато знаем това и след това насочим поглед върху възникването на атеизма, върху пълното отричане на Божественото, тогава откриваме, на какво всъщност почива атеизмът. Атеисти ние се нуждаем от методите на Духовната Наука, за да познаем това атеисти са онези хора, при които това може да бъде в много тънки структурни отношения, но така е при които нещо не е в ред органически. Атеизмът е в действителност една болест. Това е онова, което трябва първо да запомним: атеизмът е една болест. Защото когато нашият организъм е напълно здрав, той не може да действува по друг начин в неговите отделни устройства, освен да чувствуваме нашия произход от Божественото Ex Deo nascimur. Второто нещо е обаче нещо друго. Човекът може да чувствува Божественото, обаче може да няма никаква възможност да чувствува Христа.
към текста >>

66. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Знаем чрез проучването ни на Духовната Наука, че не се отнасяме правилно към природата, ако обръщаме внимание само на нейните външни физически качества.
Само когато можем да постигнем разбиране на онова чудо, което се съдържа във Великденската Мистерия почудата от възкресението само тогава правилно бихме могли да оценим Великденската Мистерия; и само като схванем нещо от празника Света Троица, който помага да се развива нашия волеви импулс, схващаме в правилната светлина какъв трябва да бъде празника Света Троица. Христос Исус е свързан и с принципа Отец и за нас това е представено чрез Коледния празник. Христос Исус е свързан и с принципа Син, а това е представено посредством Великденската Мистерия; докато пък отношението на Христос към онова, което се вълнува, и люшка, и тъче през света като дух, става присъствуващо за нас в Мистерията на Св. Троица (Св. Дух). Виждаме природата около себе си, а също виждаме, че човекът навлиза в своето физическо съществуване посредством енергиите на същата тази природа. Знаем чрез проучването ни на Духовната Наука, че не се отнасяме правилно към природата, ако обръщаме внимание само на нейните външни физически качества. Знаем, че я проникват божествени енергии и осъзнаваме своя произход от природата в истинския смисъл на думата, когато схванем божествения елемент, който тъче и работи вътре в нея. В това схващаме принципа Отец на природата. Всичко, което се просмуква в природата като Божествено е принципът Отец в смисъла на старите религии, а същото и в смисъла на правилното разбиране на Християнството независимо дали това са цветята на полето, които наблюдаваме как растат, или силният гръм на гръмотевицата и святкането на светкавицата, или пък когато наблюдаваме слънцето в неговия път по небето; или пък се взираме в светещите звезди; или когато се вслушваме в потоците и реките, бягащи напред когато осъзнаваме какво се разкрива така тайнствено във външното откровение на природата, като начало на всичко, което „става“, то по същото време схващаме онова, което ни поставя като човеци вътре в този свят посредством мистерията на физическото ни раждане. И точно в тази Мистерия на физическото раждане винаги остава нещо необяснено що се касае до природата на човека, докато не я доведем до връзка с онова, което може вътрешно да бъде изпитано чрез възпоменание за Коледната Мистерия чрез възпоменание на онова детство, което навлезе в човечеството чрез децата Исус. Какво ни говори присъствието на момчетата Исус?
към текста >>

Днес всичко това е станало студена и сива математика и геометрия.
Всички сили, мои мили приятели, се развиват непрекъснато. Какво бе станало с онова, чрез което Мъдреците от Изтока разбираха развиването на своя интелект, който продължаваше да бъде ясновиждащ? Какво бе станало с тяхната астрология? С техния вид астрономия? Не може да разберем еволюцията, ако не погледнем в тези неща. Днес всичко това е станало студена и сива математика и геометрия. Днес виждаме абстрактните форми, които се преподават в училищата като геометрия и математика. Това е последният остатък от онова, което в живия блясък на космичната светлина бе овладяно от онази древна мъдрост, която доведе тримата Мъдреци от Изтока до Христос. Външната мъдрост се е превърнала във вътрешните теории за пространство и време. И докато Мъдреците от Изтока, чрез своето разбиране на пространството бяха в състояние във видения да изчислят „В тази нощ Спасителят ще се роди“, нашата астрономия, която е наследница на онази астрология, може само да пресметне бъдещите затъмнения на слънцето и луната и други подобни неща. И докато бедните овчари там вън на полето, от вътрешността на своите сърца бяха въздигнати до онова, което стоеше в близко отношение до тях, именно видението на Коледната Мистерия и чуването на небесната прокламация, на съвременното човечество е останало само виждането на външната природа.
към текста >>

Днес виждаме абстрактните форми, които се преподават в училищата като геометрия и математика.
Какво бе станало с онова, чрез което Мъдреците от Изтока разбираха развиването на своя интелект, който продължаваше да бъде ясновиждащ? Какво бе станало с тяхната астрология? С техния вид астрономия? Не може да разберем еволюцията, ако не погледнем в тези неща. Днес всичко това е станало студена и сива математика и геометрия. Днес виждаме абстрактните форми, които се преподават в училищата като геометрия и математика. Това е последният остатък от онова, което в живия блясък на космичната светлина бе овладяно от онази древна мъдрост, която доведе тримата Мъдреци от Изтока до Христос. Външната мъдрост се е превърнала във вътрешните теории за пространство и време. И докато Мъдреците от Изтока, чрез своето разбиране на пространството бяха в състояние във видения да изчислят „В тази нощ Спасителят ще се роди“, нашата астрономия, която е наследница на онази астрология, може само да пресметне бъдещите затъмнения на слънцето и луната и други подобни неща. И докато бедните овчари там вън на полето, от вътрешността на своите сърца бяха въздигнати до онова, което стоеше в близко отношение до тях, именно видението на Коледната Мистерия и чуването на небесната прокламация, на съвременното човечество е останало само виждането на външната природа. Това възприемане на външната природа чрез сетивата представлява последното преобразуване на наивността на овчарите, така както и нашето изчисляване на бъдещи затъмнения на слънцето и луната, е последният наследник на мъдростта на мъдреците.
към текста >>

Това трябва да бъде духовността, Духовната Наука, създадена от вътрешното същество на човека.
Ще се говори нам и от цветята на полето, и от светкавицата и гръмотевицата от облаците, от святкащите звезди и блестящото слънце, така да се каже, ще потекат в нашите очи и в нашите сърца, в резултат на всички наши наблюдения на природата, думи, които обявяват не друго, а това: „Божественото се разкрива във висините небесни и мир ще бъде сред хората на земята, които са с добра воля.“ Трябва да дойде времето, когато нашето наблюдаване на природата ще се освободи от сухия, прозаичен, нечовешки метод, използуван в лабораториите и клиниките днес. Трябва да дойде времето, когото нашето наблюдение на природата ще бъде така озарено от живота, че животът, който по вече не може да съществува по начина, по който е съществувал за овчарите от Витлеем, все пак ще бъде в състояние да говори нам чрез гласовете на растенията и животните, чрез звездите и изворите, и реките. Защото цялата природа произнася онова, което бе произнесено от Ангела: „Божественото се разкрива в небесните висоти и ще има мир сред хората на земята, които са с добра воля.“ Онова, което Мъдреците притежаваха чрез външно наблюдение на звездите, необходимо е ние да придобием чрез събуждане на нашия вътрешен живот. Така както трябва отново да чуем в природата и в сърце то си пеенето на Ангелите, като че от външната природа, така трябва да сме в състояние чрез творческо Въображение, Вдъхновение и Интуиция да породим астрономия, която да е разрешението на световната загадка от вътрешната природа на човека. Това трябва да бъде духовността, Духовната Наука, създадена от вътрешното същество на човека. Трябва да основем онова, което е действително човешката истинска природа. И истинската природа на човека трябва да ни говори за световното „ставане“, създаване чрез мистериите на Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан. Би трябвало да почувстваме да възниква цял космос вътре в нас. Всичко това човекът може де преживее тъй като проникновението в най-дълбоките мистерии на света е преобърнато от Мистерията на Голгота насам. Има древен начин да се представят сферите на небето, който начин е бил известен на Персийските Мъдреци.
към текста >>

Ако бихме могли да задълбочим онова, което днес е толкова недуховно в нашето наблюдение на природата, от друга страна, ако бихме могли да направим творческо онова, което днеска така прозаично се изживява само в математическите и геометрични картини, ако бихме могли отново да въздигнем математиката чрез вътрешен опит до славата, която е имала в древната астрономия, ако бихме могли да задълбочим нашето наблюдение на природата до онази сърдечна дълбочина и благочестивост, които овчарите на полето са имали, ако бихме изпитали онова, което мъдреците изпитвали от звездите, ако, като отправяме нашия поглед към външната природа, можехме да сме толкова благочестиви, колкото са били овчарите, то тогава чрез благочестивост във външното наблюдение на природата и чрез занимаване със световните събития, с обич в нашите сърца, отново ще намерим пътя към Коледната Мистерия точна така, както овчарите на полето чрез вътрешно благочестие и както Мъдреците от Изтока чрез външна мъдрост, откриха своя пък към яслата.
Онова, което преди можеше да се преживява вътрешно, трябваше все повече и повече да бъде преживяно чрез разбиране външната природа. Мои мили приятели, по отношение на природните разкрития би трябвало да бъдем така благочестиви и набожни, както овчарите бяха в своите сърце. Така както те дойдоха до духовно виждане в своя вътрешен свят, ние трябва да дойдем до духовно виждане в природата. А от друга страна ще трябва да открием и пътя на Рака; трябва вътрешно да дойдем до астрономия, така че чрез вътрешните сили за виждане, да можем да събудим движението, посоката на света, която води през Сатурновия, Слънчевия, Лунния, Земния, Юпитеровия, Венериния и Вулкановия периоди. Една астрономия от отвътре, където преди е имало външна астрономия благочестие при наблюдаването на природата, където е имало онзи вид благочестие, притежавано от овчарите на полето. Ако бихме могли да задълбочим онова, което днес е толкова недуховно в нашето наблюдение на природата, от друга страна, ако бихме могли да направим творческо онова, което днеска така прозаично се изживява само в математическите и геометрични картини, ако бихме могли отново да въздигнем математиката чрез вътрешен опит до славата, която е имала в древната астрономия, ако бихме могли да задълбочим нашето наблюдение на природата до онази сърдечна дълбочина и благочестивост, които овчарите на полето са имали, ако бихме изпитали онова, което мъдреците изпитвали от звездите, ако, като отправяме нашия поглед към външната природа, можехме да сме толкова благочестиви, колкото са били овчарите, то тогава чрез благочестивост във външното наблюдение на природата и чрез занимаване със световните събития, с обич в нашите сърца, отново ще намерим пътя към Коледната Мистерия точна така, както овчарите на полето чрез вътрешно благочестие и както Мъдреците от Изтока чрез външна мъдрост, откриха своя пък към яслата. Отново трябва да се намери пътя към Коледната Мистерия. Трябва да станем толкова благочестиви по отношение на природата, колкото бяха овчарите в сърцата си; в нашето вътрешно виждане трябва да станем толкова мъдри, колкото са били Мъдреците при своето наблюдение на планетите и звездите в пространството. Ние трябва да развием вътрешно онова, което Мъдреците развиха външно. Трябва в нашите взаимоотношения с външния свят да развием онова, което наивните овчари развиха в своите сърца; тогава ще намерим правилния път за задълбочено преживяване на Христос, до разбиране на Христос с обич и тогава ще открием пътя към Коледната Мистерия. Тогава ще сме способни с правилни мисли и чувства да поставим яслата до първоначалното дърво на Рая, което не само ни говори как човекът влиза в света чрез природни сили, но и за това как той може да стане съзнателен за своята цялостна човечност чрез прераждане.
към текста >>

Трябва да намерим Коледната светлина вътре в себе си, както овчарите откриха Ангелската светлина в полето; и както Магите от Изтока, така трябва да открием звездата чрез силата на онова, което е истинската Духовна Наука.
Това трябва да бъде прокламирано също на съвременното човечество от онова, което започва да се разкрива в дълбините на човешкото сърце. Мои мили приятели, ние се нуждаем от нов път. Отново гласът звучи към нас: „Променете вашите сърца и умове, погледнете по нов начин на насоката на света.“ Когато погледнем правилно на протичането на света и разгледаме пътя на човечеството, към което и ние самите принадлежим, тогава разкриваме пътя към онази Мистерия, която би могла да се разкрие на овчари, както и на културните мъдреци и която ще се разкрие в сърцата ни и при нашето външно възприемане на света. Когато ще сме достатъчно задълбочили нашето вътрешно и външно възприятие за света, когато бъдем в състояние да направим това и да открием вътрешната мъдрост на Магите, която ни води така, както външната мъдрост на Магите доведе мъдрите от Изтока, както и външната мъдрост, която ни води до онова благочестие, чрез което пък и овчарите от полето също бяха водени, тогава ние отново ще сме в състояние с правилно вътрешно чувство да възприемем онова, което лежи в тази Мистерия, а именно, че за всички без разлика както и преди Той се появи сред хората, като че изпъдени вън от човечеството, изгонен в самота появи се за всички, роди се онова, което след това стана Христос. Отново трябва да открием Исусовата Коледна Мистерия и трябва да я открием като култивираме всичко онова вътре в себе си, за което говорихме днес. Трябва да намерим Коледната светлина вътре в себе си, както овчарите откриха Ангелската светлина в полето; и както Магите от Изтока, така трябва да открием звездата чрез силата на онова, което е истинската Духовна Наука. Тогава за нас ще се разтвори единственият път към съдържанието на Коледната Мистерия. Ние ще познаем отново това съдържание и то ще ни напомни за човешкото ново раждане. Да, мои мили приятели, ето за това би трябвало да работим щото Коледната Мистерия отново да се роди сред човеците. Тогава правилно ще разберем и Мистерията на повторното раждане на човешкото същество. Това ни е било съобщено по един изключителен начин.
към текста >>

67. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Те гледали звездните небе са така добре, както и минералното и растителното царство в тяхната духовна реалност.
Говорейки общо, обаче, за онова, за което ще говорим тази вечер, то е достатъчно. Предхристиянското отношение към звездните небеса бе такова, каквото бе, човеците не се отнасяха към звездите прозаично, по абстрактен начин, който е обикновения начин днес. Фактът, че онези хора са говорили за звездите, като че те са живи същества не се е дължало, както това вярва сега една несъвършена наука, само на фантазия, но на едно духовно, макар и инстинктивно, атавистично възприемане на звездните небеса. Като гледа ли звездните небеса в стари времена, хората не са виждали само точки или повърхности от светлина, а нещо духовно, нещо което ги карало да бъдат способни да описват съзвездията, както са и правили, като живи същества. Човеците схващали духовното зад широките небеса на звездите. Те гледали звездните небе са така добре, както и минералното и растителното царство в тяхната духовна реалност. С една и съща способност за познание, хората на древността възприемали тези три области на съществуването. Те говорели за звездите като за същества, надарени с душа и също за минералите и растенията като за същества надарени с душа. Не трябва да си мислим, че способностите за познание през древните времена са били подобни на нашите. Преди малко ви говорих за степента на познание в древни времена, която, макар че не е била много по-различна от нашата, все пак е трудна за мнозина днес да си я представят картинно. Казах, че гърците, в по-ранен период на своята култура, не са виждали синия цвят, че за тях небесата не са били сини.
към текста >>

Древната астрология бе превърната в света, който ние си представяме сега в смисъла на Коперник, Галилей, Кеплер,на небесна механика и математика.
И вие ще осъзнаете, че светът около гърка не е изглеждал такъв за него, какъвто изглежда за човечеството днес. За хората от древните времена заобикалящият ги свят още повече се различавал. След това от света виждан от хората в древността, се оттегля духовното оттеглило се от света на звездите, на минералите, на растенията. Живите, деятелни цветове станали по-матови, без блясък, замъглени и тогава от дълбините се появило онова, което се изживява като синьо. Като възникнала способността за възприемане на синьо, от по-тъмните цветове се издигнало онова, което хората на древността са преживявали в астрологията, която им е говорила с жив език, деен и пълен с цвят, се превърнало в сива безцветна геометрия и механика, която изтегляйки я както правим това от вътрешното си същество, вече за нас става невъзможно да четем в заобикалящата ни среда тайната на звездните светове. Древната астрология бе превърната в света, който ние си представяме сега в смисъла на Коперник, Галилей, Кеплер,на небесна механика и математика. Това е едната страна. Другата страна е, че в онези древни времена хората притежавали дълбока вътрешна способност за възприемане на онова, което протичало около тях по земята флуидите на земята. Флуидите на земята, качествата на земята, обявиха себе си като прототипи на звездните небеса чрез някои вътрешни качества на възприемане. Човекът в древни времена бе високо чувствителен към характеристиките на климата на собствената си страна, на почвата, на която той живеел. Тебеширената или гранитната почва се изживявала като различни радиации от земята.
към текста >>

И онова, което човекът нявга виждал чрез способности за вътрешно възприемане, бе превърнато в нашето съвременно знание за природата; а онова, което той бе виждал от духовното чрез способностите за външно знание, бе превърнато в нашите съвременни математика и механика.
Това било сякаш земята, почвата и вътрешната топлина на земята са продължили нататък в целия животински свят. Когато древният човек е виждал пеперудите над растенията, той е виждал как те влачат със себе си онова, което се е издигало от земята; като в ауричен облак, виждал е животинския живот да протича над земята. Всичко това постепенно се оттеглило и за човешката способност за възприемане останал прозаичният свят, който вече станал външен. Той започнал да възприема света такъв, какъвто и ние го възприемаме днес в неговите цветове и т.н. без да възприема духовното. И онова, което човекът нявга виждал чрез способности за вътрешно възприемане, бе превърнато в нашето съвременно знание за природата; а онова, което той бе виждал от духовното чрез способностите за външно знание, бе превърнато в нашите съвременни математика и механика. Така от качествата, които скромните овчари на полето възприеха с вътрешното си виждане, ние сме развили съвременния възглед за природата; а от онова, което Мъдреците от Изтока донесоха чрез своята способност за възприемане Звездите, сме развили нашите сухи математика и механика. Способностите за външно и вътрешно възприемане са били все още толкова богати в индивидуалните човеци по онова време, че мистерията за раждането на Исус е могла да бъде обявена от тези две страни. Какво всъщност лежеше зад тази способност за възприятие? През периода между смърт и нова раждане, през времето, през което сме живели преди да влезем чрез раждане в земното съществуване, ние буквално сме преминали през космичните ширини. Нашата индивидуалност не бе обвързана към пространството, затворено в кожата; нашето съществуване се разстилало над космичните ширини.
към текста >>

Така от качествата, които скромните овчари на полето възприеха с вътрешното си виждане, ние сме развили съвременния възглед за природата; а от онова, което Мъдреците от Изтока донесоха чрез своята способност за възприемане Звездите, сме развили нашите сухи математика и механика.
Когато древният човек е виждал пеперудите над растенията, той е виждал как те влачат със себе си онова, което се е издигало от земята; като в ауричен облак, виждал е животинския живот да протича над земята. Всичко това постепенно се оттеглило и за човешката способност за възприемане останал прозаичният свят, който вече станал външен. Той започнал да възприема света такъв, какъвто и ние го възприемаме днес в неговите цветове и т.н. без да възприема духовното. И онова, което човекът нявга виждал чрез способности за вътрешно възприемане, бе превърнато в нашето съвременно знание за природата; а онова, което той бе виждал от духовното чрез способностите за външно знание, бе превърнато в нашите съвременни математика и механика. Така от качествата, които скромните овчари на полето възприеха с вътрешното си виждане, ние сме развили съвременния възглед за природата; а от онова, което Мъдреците от Изтока донесоха чрез своята способност за възприемане Звездите, сме развили нашите сухи математика и механика. Способностите за външно и вътрешно възприемане са били все още толкова богати в индивидуалните човеци по онова време, че мистерията за раждането на Исус е могла да бъде обявена от тези две страни. Какво всъщност лежеше зад тази способност за възприятие? През периода между смърт и нова раждане, през времето, през което сме живели преди да влезем чрез раждане в земното съществуване, ние буквално сме преминали през космичните ширини. Нашата индивидуалност не бе обвързана към пространството, затворено в кожата; нашето съществуване се разстилало над космичните ширини. И способността за магическо видение, още притежавано от мъдрите мъже на Изтока, бе по същина способност, която навлиза в човешкото същество от периода между смърт и раждане ще рече, това бе една „предрождена“ способност.
към текста >>

При проучването на тези неща трябва да прибавяме към обикновения исторически възглед и знанието, което идва от Духовната Наука.
Така космичните ширини обявила на Мъдреците от Изток същото, което земните дълбини обявили на овчарите. Това станало по времето, когато остатъци от древното знание все още съществували. Тук се касае за човеци, които били изключителни, дори в ония дни, човеци като тримата Мъдреци от Изтока и онези особени овчари от полето. И двете тези групи бяха задържали, всяка по свой собствен начин, онова, което малко или повече бе изчезнало изобщо от човечеството. Това бе причината, поради която Мистерията на Голгота, когато и приближило времето можа да бъде прокламирана на тях, както и беше. При проучването на тези неща трябва да прибавяме към обикновения исторически възглед и знанието, което идва от Духовната Наука. Трябва да се опитаме да проумеем обширностите на пространството и дълбините на душевния живот. И ако проумеем обширността на пространството правилно, започваме да разбираме как Мъдреците от Изтока преживявали приближаването на Мистерията на Голгота. Ако се опи таме да измерим дълбините на живота на душата, започваме да разбираме как овчарите възприели онова, което така близо идвало до земята, че самата земя осъзнавала приближаването на тези енергии. Способностите свързани със съществуване преди раждане, които се бяха появили в Мъдреците, съответствуват повече на интелектуалния елемент различен през онези времена, отколкото той е днес; те съответствуват повече на знанието. Онова, което работело в овчарите съответствува повече на волята, а волята е която представлява енергиите на растежа във вселената.
към текста >>

Ние, мои мили приятели, трябва да намерим пътя, по който вътрешната способност, която сега е суха математика, да я усилим картинно до творческо Въображение.
В онези времена това бе светът, от който са били виждани Юпитеровия Дух, Сатурновия дух, Духа на Овена, на Телеца, на Близнаци. Това бе древният, изпълнен със звезди свят, който бе оттеглен и в първата степен на неговото оттегляне се превръща в свят, който нам изглежда да е сух, математически, механически. Способността, която, усилена в различна форма в овчарите на полето до възприемане гласа на Ангела във висините, е станала суха, безплодна и слаба в нас този свят е станал нашето възприятие на външния свят на сетивата; с това възприятие ние днес виждаме минералите и растенията, докато пък със старата способност, макар че тя едва е станала членоразделна, хората са виждали земните дълбини или света на човеците и животните. Онова, което днес е изчезнало в математико-механическата вселена, онова което нявга е било астрология, бе имало такава власт, че Христос бил разкрит на Мъдреците като Същество на Небесата. Това, което днес е нашето обикновено познание чрез сетивата, с които не виждаме нищо друго освен зелената повърхност на тревата, кафявите кожи на животните и друг подобни на тоз вид знание, когато то е било все още вътрешно, когато то все още не е било изтеглено навън към очите, към кожата, чрез него знание бе разкрито на овчарите на полето дълбокото влияние на земята, властта, чрез която Христос ще работи в земята и какво Христос ще бъде за земята. Ние, мои мили приятели, трябва да намерим пътя, по който вътрешната способност, която сега е суха математика, да я усилим картинно до творческо Въображение. Ще трябва да се опитаме да сграбчим Въображението, дадено ни от Просветителската наука. Какво се съдържа в тези Въображения? Те всъщност са продължение на способността на Мъдреците от Изтока, която осъзна приближаването на Христос. Тези творчески Въображения са пъпките, потомците на онова, което хората на древността виждаха в звездните съзвездия, звездните-въображения, минералните-въображения; виждаха ги в златно, в сребърно и медно. Хората на древността възприемаха във Въображени картини н техните потомци са днешните математически способности.
към текста >>

Хората ще трябва да се научат как Изис жива та божествена София, трябваше да изчезне, когато бе дошло времето за развитието, което бе изпъдило астрологията в математиката, в геометрията, в науката на механиката.
Тази сила би трябвало да отиде навън още по-нататък. Чрез крайния резултат, човекът ще трябва да стане способен да напуска тялото си и да достига Вдъхновение. Това Вдъхновение способност за възприемане, която може да бъде постигната днес това Вдъхновение тогава, с помощта на Просветителската Наука, ще бъде способно, да даде същото, което бе дадено в прокламацията до наивното вътрешно познание на овчарите на полето. Астрологията, каквато тя бе за Мъдреците, бе видение на сърцето, каквото бе и в овчарите. Със знанието, което идва от Посветителската наука посредством Въображението и Вдъхновението, съвременният човек ще се издигне до духовно осъзнаване, до живия Христос. Хората ще трябва да се научат как Изис жива та божествена София, трябваше да изчезне, когато бе дошло времето за развитието, което бе изпъдило астрологията в математиката, в геометрията, в науката на механиката. Ала също така, ще трябва да се разбере, че когато живото Въображение възкръсне от математиката, форономията и геометрията, това ще означава намирането на Изис, на новата Изис, на Божествената София, която човекът би трябвало да открие, за да може Христовата Сила, която става негова от Мистерията на Голгота насам, да стане жива, напълно жива, ще рече, изпълнена със светлина отвътре, в самия него. Ние сме застанали точно пред самото това време, мои мили приятели. Външната земя няма да снабдява повече човека с онези неща, с които той е свикнал в нашето съвремие и ги желае. Конфликтите предизвикани от ужасните катастрофи през последните години вече са променили голяма част от земята в поле, където културата лежи в развалини. Ще дойдат още конфликти.
към текста >>

Ала също така, ще трябва да се разбере, че когато живото Въображение възкръсне от математиката, форономията и геометрията, това ще означава намирането на Изис, на новата Изис, на Божествената София, която човекът би трябвало да открие, за да може Христовата Сила, която става негова от Мистерията на Голгота насам, да стане жива, напълно жива, ще рече, изпълнена със светлина отвътре, в самия него.
Чрез крайния резултат, човекът ще трябва да стане способен да напуска тялото си и да достига Вдъхновение. Това Вдъхновение способност за възприемане, която може да бъде постигната днес това Вдъхновение тогава, с помощта на Просветителската Наука, ще бъде способно, да даде същото, което бе дадено в прокламацията до наивното вътрешно познание на овчарите на полето. Астрологията, каквато тя бе за Мъдреците, бе видение на сърцето, каквото бе и в овчарите. Със знанието, което идва от Посветителската наука посредством Въображението и Вдъхновението, съвременният човек ще се издигне до духовно осъзнаване, до живия Христос. Хората ще трябва да се научат как Изис жива та божествена София, трябваше да изчезне, когато бе дошло времето за развитието, което бе изпъдило астрологията в математиката, в геометрията, в науката на механиката. Ала също така, ще трябва да се разбере, че когато живото Въображение възкръсне от математиката, форономията и геометрията, това ще означава намирането на Изис, на новата Изис, на Божествената София, която човекът би трябвало да открие, за да може Христовата Сила, която става негова от Мистерията на Голгота насам, да стане жива, напълно жива, ще рече, изпълнена със светлина отвътре, в самия него. Ние сме застанали точно пред самото това време, мои мили приятели. Външната земя няма да снабдява повече човека с онези неща, с които той е свикнал в нашето съвремие и ги желае. Конфликтите предизвикани от ужасните катастрофи през последните години вече са променили голяма част от земята в поле, където културата лежи в развалини. Ще дойдат още конфликти. хората се готвят за следващата голяма световна война.
към текста >>

Разбирането, което би трябвало да възникне в ученика на Духовната Наука чрез неговото знание за това какво е Пазачът на Прага, трябва да възникне в цялото човечество по отношение насоката на цивилизацията.
Онова, което трябва да възникне е нов вид знание, нов вид воля за работа във всички области. Ние трябва да се запознаем и привикнем с мисълта за изчезването на една цивилизация; ала трябва да погледнем в човешкото сърце, в духа, който живее в човека; трябва да имаме вяра в сърцето и в духа на човека, за да можем всред развалините на старата цивилизация чрез всичко, което правим, нови форми да могат да възникват, форми, които наистина са нови. Тези форми не биха възникнали, ако не помним с дълбока сериозност какво трябва да се случи заради човечеството. Прочетете книгата „Знание за висшите светове“ и там ще откриете, че човекът, когато поиска да достигне висше знание, трябва да разбере какво се нарича среща с Пазача на Прага. Там се казва, че при срещата с Пазача на Прага, воля, чувстване и мислене се разделят по някакъв начин от хаотичното единство в което са у човека. Разбирането, което би трябвало да възникне в ученика на Духовната Наука чрез неговото знание за това какво е Пазачът на Прага, трябва да възникне в цялото човечество по отношение насоката на цивилизацията. Във вътрешна опитност, макар че не и във външното съзнание, човечеството преминава през област, която също може да се нарече област на Пазача на Прага. Така е наистина, мои мили приятели; съвременното човечество преминава през един праг, при който стои пазач, Пазач изпълнен със значение, и строгост. И този сериозен Пазач говори: „Не се стискайте здраво за онова, което е дошло като присадено от стари времена, погледнете в сърцата си, в душите си, за да бъдете способни да създавате нови форми. Вие бихте могли да създадете нови форми, когато имате вяра, че силите на познанието и на волята за това духовно творчество, могат да дойдат само от духовния свят. „Онова, което е събитие с голяма напрегнатост за индивида, който навлиза в световете на висше знание в настоящите дни, продължава несъзнателно в цялото съвременно човечество.
към текста >>

Така както овчарите на полето и Мъдреците на Изтока след прокламацията, отидоха да видят как онова, което щеше да изведе човечеството напред, изглежда като малко дете, така трябва съвременният човек да си проправи път към Посветителската Наука, за да възприеме, под формата на малко дете, какво трябва да се направи аз бъдещето чрез Троичния Социален Организъм, основаващ се на Духовната Наука.
Той изисква от човечеството като цяло: да отдели онова, което до сега е било втъкано чрез хаотично единство в държавния идол: да раздели това на Духовен Живот, Държава на справедливостта и Държава на Икономиката,... в противен случай не ще има напредък за човечеството, а старият хаос ще се спука на парчета. Ако това се случи Държавата не ще възприеме формата, която е необходима на човечеството, а една ариманична или луциферична форма. Само чрез духовно-научно знание за преминаването на прага в нашите настоящи дни, може да се даде Христова форма на този хаос. Това, мои мили приятели, е нещо, което ние трябва също да си кажем н по време на Коледа, ако правилно разбираме Антропософията. Малкото дете в яслата трябва да бъде детето, представляващо духовното развитие към бъдещето на човека. Така както овчарите на полето и Мъдреците на Изтока след прокламацията, отидоха да видят как онова, което щеше да изведе човечеството напред, изглежда като малко дете, така трябва съвременният човек да си проправи път към Посветителската Наука, за да възприеме, под формата на малко дете, какво трябва да се направи аз бъдещето чрез Троичния Социален Организъм, основаващ се на Духовната Наука. Ако старата форма на държава не стане троична, тя ще трябва да се спука и то да се спука по такъв начин, че ще развие от една страна изцяло хаотичен духовен живот, напълно ариманичен и луциферичен по характер, а от друга страна един икономически живот също ариманичен и луциферичен по характер. И двете ще влачат зад себе си разпарцалосаната държава. В Ориента ще се развие предимно ариманично-луциферична държава; на Запад ще се развие ариманично-луциферичен икономически живот ако човекът не се осъзнае като проникне съществото си с Христос, трябва да осъзнае как чрез своето знание и чрез своята воля тий да започне да въвежда "троичността“ в онова, което се стре ми да се разцепи. Това ще бъде човешкото знание, проникнато от Христос: това ще бъде човешка воля за дела, проникната от Христос. И това знание не ще изрази себе си по друг начин освен, че старият идол за единна държава ще стане троичен.
към текста >>

68. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Способността за външно възприятие, изразена във въображението, инстинктивното знание за света на звездите и неговите тайни в древната астрономия, която също е смятала с числа и да употребим платоническия термин е „геометризирала“ фигури, тази форма на възприятие, която е виждала как се извършва една жива математика в космоса и за която всяка звезда е била духовна действителност, е тръгнала по противоположния път.
Това сетивно възприятие, с което разглеждаме материалния свят е потомък на онова, с което ние откриваме, когато проучваме древните времена в човешката еволюция с истинско прозрение, незаблудени от фантасмагориите на съвременните психология или антропология. Старото вътрешно зрение е ставало нашето днешно външно възприятие. Другият вид знание представено от мъдростта на Магите от Изтока е станало абстрактно. То е поело противоположния път. Вътрешното зрение е дошло на повърхността и е станало нашето сетивно възприятие. Способността за външно възприятие, изразена във въображението, инстинктивното знание за света на звездите и неговите тайни в древната астрономия, която също е смятала с числа и да употребим платоническия термин е „геометризирала“ фигури, тази форма на възприятие, която е виждала как се извършва една жива математика в космоса и за която всяка звезда е била духовна действителност, е тръгнала по противоположния път. Другият вид възприятие отива на повърхността на сетивата, него ние наричаме емпирично знание. Външното възприятие на древните времена се оттегля навътре в човешкото същество и става абстрактна математика, механика или форономия математическо-механично знание, което възниква от вътре из нас самите. Така, във възприятието, основано на сетивата и в нашия математически възглед за света, имаме абстрактното получено наследство на древността, инстинктивно видение за човечеството. От времето на Мистерията на Голгота насам и последните остатъци от тези древни зрения са изчезнали, колкото и неразбираем да е този факт за обикновената антропология. Сред болшинството народи по земята те вече бяха изчезнали много по-рано, защото трябва да се върнем назад много хиляди години, до много, много ранни времена, до преди онова, което бе станало египто-халдейската и гръцката култури, произлезли от Туранските планински области, ако искаме истински да разберем естеството на тези предисторически способности за зрение у човека.
към текста >>

Външното възприятие на древните времена се оттегля навътре в човешкото същество и става абстрактна математика, механика или форономия математическо-механично знание, което възниква от вътре из нас самите.
Другият вид знание представено от мъдростта на Магите от Изтока е станало абстрактно. То е поело противоположния път. Вътрешното зрение е дошло на повърхността и е станало нашето сетивно възприятие. Способността за външно възприятие, изразена във въображението, инстинктивното знание за света на звездите и неговите тайни в древната астрономия, която също е смятала с числа и да употребим платоническия термин е „геометризирала“ фигури, тази форма на възприятие, която е виждала как се извършва една жива математика в космоса и за която всяка звезда е била духовна действителност, е тръгнала по противоположния път. Другият вид възприятие отива на повърхността на сетивата, него ние наричаме емпирично знание. Външното възприятие на древните времена се оттегля навътре в човешкото същество и става абстрактна математика, механика или форономия математическо-механично знание, което възниква от вътре из нас самите. Така, във възприятието, основано на сетивата и в нашия математически възглед за света, имаме абстрактното получено наследство на древността, инстинктивно видение за човечеството. От времето на Мистерията на Голгота насам и последните остатъци от тези древни зрения са изчезнали, колкото и неразбираем да е този факт за обикновената антропология. Сред болшинството народи по земята те вече бяха изчезнали много по-рано, защото трябва да се върнем назад много хиляди години, до много, много ранни времена, до преди онова, което бе станало египто-халдейската и гръцката култури, произлезли от Туранските планински области, ако искаме истински да разберем естеството на тези предисторически способности за зрение у човека. И все пак техните последни остатъци все още съществуват в Християнската традиция, както в зрението на овчарите, така и в инстинктивното въображено зрение на Мъдреците от Изтока, чиято мъдрост за звездите разкривала същото нещо. Най-последните остатъци на тези древни начини на възприемане са ни дадени като крайпътни знаци на нашето проучване на еволюцията.
към текста >>

Древното изпълнено с духовно зрение на небесата ста на абстрактната математика и механика.
Сред болшинството народи по земята те вече бяха изчезнали много по-рано, защото трябва да се върнем назад много хиляди години, до много, много ранни времена, до преди онова, което бе станало египто-халдейската и гръцката култури, произлезли от Туранските планински области, ако искаме истински да разберем естеството на тези предисторически способности за зрение у човека. И все пак техните последни остатъци все още съществуват в Християнската традиция, както в зрението на овчарите, така и в инстинктивното въображено зрение на Мъдреците от Изтока, чиято мъдрост за звездите разкривала същото нещо. Най-последните остатъци на тези древни начини на възприемане са ни дадени като крайпътни знаци на нашето проучване на еволюцията. От Мистерията на Голгота насам има увеличаващ се общ растеж на съвременния начин на възприятие, подготвен още през гръцката култура: защото единият начин не преминава в другия внезапно, тези неща се подготвят и след това отново отмират. Онова, което стана силно едва в съвременния век, разкри себе си от 15 век насам и достигна своя връх в 19-то столетие, макар че то ясно присъстваше за последно през 18-то столетие, особено в Западна Европа за това подготовката стана през Гръцката култура. Древното изпълнено с духовно зрение на небесата ста на абстрактната математика и механика. Ние гледаме на небесата в смисъл на Галилей и Кеплер, като че ли те са разбираеми само като обекти на математиката и механиката и че онова, което наричаме възприятия са ограничени само до това, което сетивата ни предават. Силата на възприятието, родена от цялото същество на човека, което е било инстинктивно в примитивните времена, е станала недеятелна. Често се казва, че човечеството трябва да стане способно отново да разгъне истински виждания. Математическото и механичното знание, което възниква във вътрешното същество би трябвало отново да бъде развито до творческо Въображение. Сетивният свят, който става обект на размишления и позволява да възникват всевъзможни видове теории относно сетивните процеси, трептенията на вълни и други подобни, трябва отново да бъде изпълнен с възприятията на Вдъхновението.
към текста >>

Ние гледаме на небесата в смисъл на Галилей и Кеплер, като че ли те са разбираеми само като обекти на математиката и механиката и че онова, което наричаме възприятия са ограничени само до това, което сетивата ни предават.
И все пак техните последни остатъци все още съществуват в Християнската традиция, както в зрението на овчарите, така и в инстинктивното въображено зрение на Мъдреците от Изтока, чиято мъдрост за звездите разкривала същото нещо. Най-последните остатъци на тези древни начини на възприемане са ни дадени като крайпътни знаци на нашето проучване на еволюцията. От Мистерията на Голгота насам има увеличаващ се общ растеж на съвременния начин на възприятие, подготвен още през гръцката култура: защото единият начин не преминава в другия внезапно, тези неща се подготвят и след това отново отмират. Онова, което стана силно едва в съвременния век, разкри себе си от 15 век насам и достигна своя връх в 19-то столетие, макар че то ясно присъстваше за последно през 18-то столетие, особено в Западна Европа за това подготовката стана през Гръцката култура. Древното изпълнено с духовно зрение на небесата ста на абстрактната математика и механика. Ние гледаме на небесата в смисъл на Галилей и Кеплер, като че ли те са разбираеми само като обекти на математиката и механиката и че онова, което наричаме възприятия са ограничени само до това, което сетивата ни предават. Силата на възприятието, родена от цялото същество на човека, което е било инстинктивно в примитивните времена, е станала недеятелна. Често се казва, че човечеството трябва да стане способно отново да разгъне истински виждания. Математическото и механичното знание, което възниква във вътрешното същество би трябвало отново да бъде развито до творческо Въображение. Сетивният свят, който става обект на размишления и позволява да възникват всевъзможни видове теории относно сетивните процеси, трептенията на вълни и други подобни, трябва отново да бъде изпълнен с възприятията на Вдъхновението. И чрез това хората ще открият връзката със собствения си произход, с духовното, което е тяхното собствено същество.
към текста >>

Съответното явление в древни времена би било, че човешкото същество би било разбрано в светлината на цялото астрономическо познание, което щеше да се спечели за цялото небе тогава човекът би бил разбираем за целия макрокосмос посредством онази „качествена математика“, която не е нищо друго освен древната астрономия или, ако предпочитате астрология.
Лок познава единствената форма на знание, която е валидна знанието, което се пре праща в самото начало чрез сетивата. Това е само въпрос на съчетаване сетивното възприятие математически, защото на Запад макар че Изтокът винаги се е съпротивлявал на това човекът е задържал само външното сетивно възприятие, а вътрешното зрение е станало чисто абстрактно и математическо. И във Франция през 18-то столетие откриваме, че са правени усилия да се разбере човешкото същество, да се отговори на въпроса: какво всъщност е човешкото същество в действителност? Правени са усилия да се разбере.човека чрез силата на знанието, което той самият проявява: и намираме трудове като този „Човекът като машина“ от Дела Метрие. И това не беше резултат на внезапната идея на един човек, но на една световно-историческа необходимост на еволюцията. Съответното явление в древни времена би било, че човешкото същество би било разбрано в светлината на цялото астрономическо познание, което щеше да се спечели за цялото небе тогава човекът би бил разбираем за целия макрокосмос посредством онази „качествена математика“, която не е нищо друго освен древната астрономия или, ако предпочитате астрология. Би имало конкретно понятие за човешкото същество, наистина не спечелено с нашите съзнателни способности за знание, но с инстинктивните способности на човеците от онези времена. И какво е останало от това? Математически линии и енергии, разстлани в чиста абстракция над космоса. Картината на човешкото същество бе тази на една машина. Една гениална книга, която изобразява човека като мрежа математически и механични енергии, поникнала в 19 век и заляла всички научни възгледи.
към текста >>

Но онова, което тази обвивка загражда идва от съвсем различни светове, в които по онова време не е имало вече никакво проникновение, защото всичко, което оставаше бе сетивно възприятие, в което се бе превърнало древното ясновидство, и математиката и механиката, в които се бе превърнала старата духовна наука астрономия.
Какво се разбра чрез това за човешкото същество? Онова само, което може външно да бъде видяно чрез сетивното възприятие. Във Франция, през 18-то столетие, на човека се е гледало като на машина: през 19-то столетие човекът е бил външно виждан и не бе достигнато до неговата вътрешна природа. Присъстваше само обвивката около човека. Тази обвивка наистина стои на върха на животинския свят. Но онова, което тази обвивка загражда идва от съвсем различни светове, в които по онова време не е имало вече никакво проникновение, защото всичко, което оставаше бе сетивно възприятие, в което се бе превърнало древното ясновидство, и математиката и механиката, в които се бе превърнала старата духовна наука астрономия. Чрез науката, възникваща отвътре, човекът можеше да бъде схванат само като машина: а чрез науката свързана с външния свят, човекът изобщо не може да бъде схванат, а се схваща само неговата обвивка. Днес дори не се и схваща до каква степен самото човешко същество е било загубено. Хората проучват анатомията и физио логията на животните и с известни промени прехвърлят това знание към човешкото същество. Но в съвременния стремеж за знание няма истинско разбиране на човешкото същество. От науката най-висшият признат днес авторитет не може да се получи никакво съзнателно разбиране на човешкото същество.
към текста >>

Вие знаете, че в Антропософията въпросът се касае до напълно съзнателно разбиране на света, разбиране със съзнание, което другаде се случва само в математиката с нейното вътрешно проникновение в реалностите, така че положително не са касае до митологична поезия.
Човекът като машина, схващането на материалния свят, в който човешкото същество не може да бъде намерено това са предтечите на нашата научна умственост. В една от най-наскоро издадените книги (а след нея се появи и друга, защото брошурите целящи да се опровергае антропософията вече достигат до цели томове) в една доста голяма книга откриваме да пише, че много от Антропософията е възпоменание от древните митологии. Това е така, защото авторът просто не разбира антропософията. Той е лисансие по Теология, много учен господин... те всички са учени господа. Това може да се каже и като рефрен, като си помислим за едно прочуто изказване на Шекспировия „Юлий Цезар“: „И така всички те са почтени хора...“ Те всички са учени хора и точно този човек, защото съвсем никак не разбира Антропософията, открива в нея нещо сходно с древните митологии. Вие знаете, че в Антропософията въпросът се касае до напълно съзнателно разбиране на света, разбиране със съзнание, което другаде се случва само в математиката с нейното вътрешно проникновение в реалностите, така че положително не са касае до митологична поезия. Въпреки това, точно чрез Антропософията често сме дълбоко и вътрешно подтикнати да осъзнаем значението на древните митологии и на древните митологични картини. Тези древни митологии не са поезия в смисъла, в който днес мислим за поезията: те са резултат на наивни творчески Въображения за известно съдържание на света, Обаче това съдържание на света тогава бе изразено в картини. И ако позволим дълбокото значение на тези картини да заработи върху нас, то откриваме в тях чудесна сигурност за знание. Да ви припомня днес едно стихотворение от древна Индия, отнасящо се до Бог Варуна: „Варуна е мотивиращата сила във всички същества.
към текста >>

Онези, които не желаят да приложат в практическия живот онова, което може да дойде от Духовната Наука, работят не за изкачването, но за пропадането на цивилизацията.
Онези, които най-малко го разбраха, бяха хората на официалните постове и имаха авторитет в науката и изкуството. Онова, което трябва да се подчертае отново и отново е нуждата, която съществува днес нещата да се поемат с голяма сериозност. Хората предпочитат да вярват, че нещата ще продължат по същия начин. Не, това не ще бъде така. Ако животът продължи без подтици, които да идват от духовния свят, индустрията може да продължи, може да съществуват банки и университети, където да се преподават всички науки, ще се развият други професии но всичко ще води към упадък, към варваризъм, към пропадането на цивилизацията. Онези, които не желаят да приложат в практическия живот онова, което може да дойде от Духовната Наука, работят не за изкачването, но за пропадането на цивилизацията. А болшинството хора днес искат упадък и просто се самозалъгват като вярват, че възход все пак може да дойде от старото. Това е, което искам да подчертая по случай Коледния празник. Нека други да продължат, ако искат, по старата позната пътека, която за съвременния живот е велика лъжа. Аз се възправих срещу тази лъжа, когато още бях млад. Бях много запознат с истината и реалностите на живота, чувствах се у дома си в международната атмосфера и в нещата, които нямат нищо общо със симпатии и антипатии към някоя специална раса, защото бях учител и в дом, който принадлежеше на еврейско семейство и всички те бяха членове на еврейската религия.
към текста >>

69. 7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

И така, в духовната област, човек изживява онова, което за обикновеното съзнание са чувствата.
Ние сме просто пронизани, протъкани от несъзнаваното. Там ние се намираме в действителния свят. Да, като хора ние живеем от една страна в тялото, но доколкото живеем и в Духа, ние изживяваме Духа само под формата на образи. Обаче всяка телесна част е изградена от силите на Духа. И докато работи над своите имагинации, човек се доближава до целия имагинативен живот, който иначе остава изобщо необхванат от неговото съзнание. И така, в духовната област, човек изживява онова, което за обикновеното съзнание са чувствата. Той изживява чувствата донякъде съзнателно. Обаче това, което лежи зад чувствата, е не друго, а инспирацията. Всеки път, скъпи мои приятели, когато изпитвате някакво чувство, Вие имате наред с него и една инспирация. Обаче както при представите настъпва едно потъване на имагинациите в общия жизнен тонус на организма, така и при чувствата настъпва потъване на инспирациите навътре в тялото, защото Вие се нуждаете от тях тъкмо там, вътре. Вие се нуждаете от тях заради дихателната дейност, заради ритмичната дейност.
към текста >>

Единствено „предметното“ познание, единственото ни се открива като непосредствена духовна дейност под формата на образи.
Сега той излиза навън от своя Азов живот, оставя Азът да се потопи в една съвършено друга област, а именно в своята костно-мускулна система. Така че можем да заявим: Интуицията прониква и навлиза в двигателно-веществообменния човек. Обаче Духът живее едновременно в имагинацията, инспирацията, интуицията. Сега вече Духът е навлязъл напълно в тялото. Интуицията действува в двигателно-веществообменния човек, инспирацията в ритмичната дейност, имагинацията в общия жизнен тонус. Единствено „предметното“ познание, единственото ни се открива като непосредствена духовна дейност под формата на образи. И само защото са „образи“, те могат да се слеят с образите на външния свят. В последната ми лекция, аз се опитах да покажа връзката между душевните и телесните свойства на човека. Ние видяхме, че в главата, т.е. в нервно-сетивната организация се осъществява едно постоянно умиране, една постоянна смърт. Видяхме още, как в областта на жлезите, душевните сили, макар и в ограничен вид, ангажират твърде много човешкото тяло; става така, че жлезите отделят определени материални субстанции.
към текста >>

Но за всеки, който е не просто математик, а човек с реален усет за нещата, занимаващ се с математика само между другото, сега възниква един странен въпрос.
21), тогава те измерват разстоянието до тази линия тук, до хоризонталната линия, а също и разстоянието до тази линия, която е отвесна спрямо другите две. Разполагат ли с тези три линии, математиците могат да определят и съответната точка. Необходими им са само тези отвесни или координатни оси, с чиято помощ те могат вече да определят положението на всяка точка, както и на всяка линия, прокарана между две точки, и т.н. И математиците са извънредно горди, че могат така нагледно да представят тези неща. Те говорят за три координати, за координатните оси „хикс“, „игрек“ и „зет“. Но за всеки, който е не просто математик, а човек с реален усет за нещата, занимаващ се с математика само между другото, сега възниква един странен въпрос. Той си казва: По време на живота между раждането и смъртта а съвременните математици изобщо не се съобразяват с другия живот, който протича между смъртта и раждането практически човекът се намира във външния свят и го възприема от определена гледна точка. Изобщо при човека винаги трябва да отчитаме и неговия ъгъл на виждане, неговата гледна точка. Нали разбирате светът изглежда съвсем различно в зависимост от това, дали го гледаме от тази страна, или го гледаме откъм отвъдната страна. Ако съм застанал отвъд, това би внесло вече съществена разлика; тогава аз бих Ви наблюдавал от една друга гледна точка. И ако говорим за тези неща конкретно, ако говорим за тях в съответствие с действителността, ние задължително трябва да се съобразим и с конкретната гледна точка, защото, така да се каже, човек никога не може да избяга от действителността.
към текста >>

Виждате ли, древното ясновидство извличаше математиката именно от тези конкретни отношения: Световното триизмерно пространство, гледната точка, поставена навсякъде в безкрайността, сферите и средищният център на непосредствения наблюдател.
Между тях се намира планетарната сфера. Другояче и не може да бъде. Ако благодарение на своите душевни сили човекът се свързва с Космоса, тази връзка трябва да се осъществи чрез кръговото движение на планетите, чрез сферите. Този факт просто е заложен във вътрешното устройство на Вселената. В пространството между нас и безкрайността, ние трябва да срещнем планетарните сфери. Виждате ли, древното ясновидство извличаше математиката именно от тези конкретни отношения: Световното триизмерно пространство, гледната точка, поставена навсякъде в безкрайността, сферите и средищният център на непосредствения наблюдател. Древната математика тръгваше от тук. Днешната математика също стана абстрактна и тя работи по-скоро с формули, отколкото с действителния свят. Ако обаче надникнем достатъчно дълбоко в нея, може би ще стигнем поне до едно предчувствие, че това, което математиците днес са принудени да изучават, координатната система, полярните координати, всъщност е заложено във вътрешната структура на Вселената. Виждате ли, ако днес чуете как говори Айнщайн или един от неговите привърженици, Вие ще забележите: Те определят изходната си точка от определена координатна система или конструкция, и чак после стигат до принципите на относителността. И ние съвсем не трябва да се учудваме, че там всичко става относително.
към текста >>

Древната математика тръгваше от тук.
Другояче и не може да бъде. Ако благодарение на своите душевни сили човекът се свързва с Космоса, тази връзка трябва да се осъществи чрез кръговото движение на планетите, чрез сферите. Този факт просто е заложен във вътрешното устройство на Вселената. В пространството между нас и безкрайността, ние трябва да срещнем планетарните сфери. Виждате ли, древното ясновидство извличаше математиката именно от тези конкретни отношения: Световното триизмерно пространство, гледната точка, поставена навсякъде в безкрайността, сферите и средищният център на непосредствения наблюдател. Древната математика тръгваше от тук. Днешната математика също стана абстрактна и тя работи по-скоро с формули, отколкото с действителния свят. Ако обаче надникнем достатъчно дълбоко в нея, може би ще стигнем поне до едно предчувствие, че това, което математиците днес са принудени да изучават, координатната система, полярните координати, всъщност е заложено във вътрешната структура на Вселената. Виждате ли, ако днес чуете как говори Айнщайн или един от неговите привърженици, Вие ще забележите: Те определят изходната си точка от определена координатна система или конструкция, и чак после стигат до принципите на относителността. И ние съвсем не трябва да се учудваме, че там всичко става относително. След като хората прибягват до първата формулировка, за да навлязат в действителния свят, пред тях застава една алтернатива.
към текста >>

Днешната математика също стана абстрактна и тя работи по-скоро с формули, отколкото с действителния свят.
Ако благодарение на своите душевни сили човекът се свързва с Космоса, тази връзка трябва да се осъществи чрез кръговото движение на планетите, чрез сферите. Този факт просто е заложен във вътрешното устройство на Вселената. В пространството между нас и безкрайността, ние трябва да срещнем планетарните сфери. Виждате ли, древното ясновидство извличаше математиката именно от тези конкретни отношения: Световното триизмерно пространство, гледната точка, поставена навсякъде в безкрайността, сферите и средищният център на непосредствения наблюдател. Древната математика тръгваше от тук. Днешната математика също стана абстрактна и тя работи по-скоро с формули, отколкото с действителния свят. Ако обаче надникнем достатъчно дълбоко в нея, може би ще стигнем поне до едно предчувствие, че това, което математиците днес са принудени да изучават, координатната система, полярните координати, всъщност е заложено във вътрешната структура на Вселената. Виждате ли, ако днес чуете как говори Айнщайн или един от неговите привърженици, Вие ще забележите: Те определят изходната си точка от определена координатна система или конструкция, и чак после стигат до принципите на относителността. И ние съвсем не трябва да се учудваме, че там всичко става относително. След като хората прибягват до първата формулировка, за да навлязат в действителния свят, пред тях застава една алтернатива. Да, сега човек трябва или напълно да се преобрази, или да се превърне в „проклетника“, който е навсякъде в безкрайността.
към текста >>

70. 11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Следователно, той не би носил никакви спомени от предишния земен живот, нито пък от живота между смъртта и новото раждане, В такъв случай погледът му щеше да се носи и блуждае съвсем безцелно, сетивата му щяха да блуждаят над външните впечатления и той никога не би успял да свърже тези външни впечатления с точните категории на геометрията и математиката.
В мига на пробуждането то нахлува в космически изграденото етерно тяло. И там то трябва да се приспособи, да се нагоди според това етерно тяло. Накратко: космическо-астралните сили тук действуват върху човешко-астралните сили. Всичко това може да се потвърди по следния начин. Представете си например, че човекът е лишен от живота между смъртта и новото раждане какъвто е случаят с животните, а идва на света според възгледите на Аристотел: В смисъл, че слиза еднократно на този свят винаги като една новородена душа. Следователно, той не би носил никакви спомени от предишния земен живот, нито пък от живота между смъртта и новото раждане, В такъв случай погледът му щеше да се носи и блуждае съвсем безцелно, сетивата му щяха да блуждаят над външните впечатления и той никога не би успял да свърже тези външни впечатления с точните категории на геометрията и математиката. Аз посочих само един от онези случаи, при които това, което важи за Космоса, т.е. геометрията, встъпва в определено взаимодействие с това, което има стойност само за земното обкръжение. Ето как емпиричните земни опитности са пронизани от рационалната математика и геометрия. Обаче това взаимодействие се осъществява по такъв начин, че в него действува това, което наричаме „Духът-Себе“. Тук „Духът-Себе“ действува като една висша степен на съзна ние.
към текста >>

Ето как емпиричните земни опитности са пронизани от рационалната математика и геометрия.
Всичко това може да се потвърди по следния начин. Представете си например, че човекът е лишен от живота между смъртта и новото раждане какъвто е случаят с животните, а идва на света според възгледите на Аристотел: В смисъл, че слиза еднократно на този свят винаги като една новородена душа. Следователно, той не би носил никакви спомени от предишния земен живот, нито пък от живота между смъртта и новото раждане, В такъв случай погледът му щеше да се носи и блуждае съвсем безцелно, сетивата му щяха да блуждаят над външните впечатления и той никога не би успял да свърже тези външни впечатления с точните категории на геометрията и математиката. Аз посочих само един от онези случаи, при които това, което важи за Космоса, т.е. геометрията, встъпва в определено взаимодействие с това, което има стойност само за земното обкръжение. Ето как емпиричните земни опитности са пронизани от рационалната математика и геометрия. Обаче това взаимодействие се осъществява по такъв начин, че в него действува това, което наричаме „Духът-Себе“. Тук „Духът-Себе“ действува като една висша степен на съзна ние. Естествено днешните математици не подозират, че когато обясняват света с помощта на своите математически формули и изчисления, зад всички тях стои именно „Духът-Себе“. Обаче те не се съобразяват с това; те не отиват по-далеч от рефлексията, която всъщност определя и днешното човешко съзнание. Днешното обикновено съзнание функционира не когато човек спи, нито пък в миговете на пробуждане и заспиване, а когато неговите Аз и астрално тяло са напълно потопени в етерното и физическото тяло; само че в този случай човекът само бегло и несъзнателно се докосва до това, което се проявява навън като „Човекът-Дух“, „Духът-Живот“ и „Духът-Себе“.
към текста >>

Вгледаме ли се в инстинктивната и древна мъдрост на човечеството, не в ясното съзнание, за което воюва днес антропософската Духовна Наука, а в инстинктивната мъдрост на древните, ние с трепет ще установим образци на великата и първична мъдрост.
Обикновено човешките изживявания лежат някъде по средата. Обаче една жертва може да бъде и отхвърлена в случай, че по начало е недостойно тя да бъде извършена. И ако човекът застава пред духовните Същества на Космоса така, че трябва да деформира своя облик чрез изживяванията, които има през будния си живот в своите етерно и физическо тяло, тогава този човек е едно порочно същество. Вие добре разбирате, скъпи мои приятели, по колко различен начин може да бъде употребено понятието „жертва“. И според мен тези две изречения, до които стигнахме: „Спейки, астралният човек се превръща в съдник на своята душа“, и „Азът става жертва на самия себе си“, тези две изречения са изключително важни за дълбокото и истинско разбиране на човешкото същество. Вгледаме ли се в инстинктивната и древна мъдрост на човечеството, не в ясното съзнание, за което воюва днес антропософската Духовна Наука, а в инстинктивната мъдрост на древните, ние с трепет ще установим образци на великата и първична мъдрост. Те са вложени в древните митове и предания, в култовите свещенодействия на различните религиозни системи. Вникнем ли правилно в преданията и образите, за които ни говорят древните религии, душите ни изтръпват в свещен ужас и дълбоко страхопочитание пред първичната сила на древната мъдрост. И общо взето, днес нещата са стигнали до там, че човекът може отново да се извиси до едно живо религиозно чувство само чрез антропософското обхващане на света и то не като фразеология, която може да се научи от всеки „мозъчен“ човек, не като механично и точно разбиране на света, а като страхопочитание пред великата мисия на Духа. Днес ние виждаме това съвсем ясно. Антропософията, за която работим всички тук, е призована отново да върне на човека неговото непосредствено и живо религиозно чувство.
към текста >>

И не може да вървим напред по друг начин, скъпи мои приятели, освен винаги отново и отново да посочваме как антропософската Духовна Наука се стреми към съвършено ясни понятия, към такива ясни понятия, каквито иначе се използват само в математиката или геометрията.
Но в историята на човечеството съществуваха такива епохи, през които тези неща можеха да се виждат отчетливо и ясно. И тогава, по време на съня човек инстинктивно стигаше до една величествена имагинация, която му откриваше астралния съд над душата. И винаги щом вдигаме поглед към потресаващия образ на Агнеца Божи, на Христос, на онзи Христос, който се свързва с човешкия Аз и го пронизва от край до край, в душата ни ще оживява споменът за саможертвата, която извършва Азът, потъвайки в дълбините на съня. И в образа на Агнеца Божи ние ще открием колко сполучливо е изразена тази жертвена природа на човека, който потъва там, в дълбините на съня. Така ние стигаме до онзи момент, когато от съкровищата на инстинктивната мъдрост проблясва и жадуваната помощ, от която се нуждае Азът в своето земно развитие, понеже в съня той става жертва на самия себе си. И не може да вървим напред по друг начин, скъпи мои приятели, освен винаги отново и отново да посочваме как антропософската Духовна Наука се стреми към съвършено ясни понятия, към такива ясни понятия, каквито иначе се използват само в математиката или геометрията. Но за разлика от студените и безжизнени математически понятия, понятията на Антропософията ни изпълват с топлината на истинските и живи усещания, с огъня на възпламенените волеви импулси. Тук ние стигаме до най-интимните връзки между ясното мислене, живите чувства и енергичната воля. И накрая разбираме, че можем да обхванем човешката природа само от тази гледна точка. Впрочем усилията ни в тази област могат да бъдат подпомогнати по най-неочакван начин. Вече споменах, че включително и до Средновековието съществуваха много хора, които имаха истинско разбиране за старите митове и предания, хора, които можеха да гледат света sub specie aeternitatie.
към текста >>

Кой би останал безучастен пред това, което идва от духовната мъглявина на Изтока, за да просветне в култовите свещенодействия на Руската ортодоксална църква!
И това истинско отвращение към лъжата се получава например когато човек може да изговори с будно и ясно съзнание: „Спейки, астралният човек става съдник на душата. Спейки, Азът става жертва на самия себе си.“ Ариманическият дух който се намесва и в дълбоките религиозни чувства на днешния човек не може да търпи подобни истини и се стреми да ги изопачи. Ето защо тези, които с честна и неуморна енергия напредват по пътищата на антропософското познание, трябва да са наясно с подобни истини и да не виждат в тях само едно външно-интелектуално преклонение пред обновената от Антропософията древна мъдрост, а да развиват могъща вътрешна енергия енергия на мисленето, енергия на чувствата, енергия на волята и да я свържат с това, което Духът може да открие на човека за живота в свръхсетивния свят. И всичко това, скъпи мои приятели, може да послужи като важно указание за начина, по който трябва да разграничаваме онези образни елементи, запазени и до днес в традиционния живот на религиозния култ, от сили те, които се стремят да злоупотребяват с религиозния култ. Кой би останал безучастен пред това, което идва от духовната мъглявина на Изтока, за да просветне в култовите свещенодействия на Руската ортодоксална църква! Към тези култови свещенодействия трябва да се отнасяме по такъв начин, че да проникнем в неизмеримите дълбочини на това, което те са опазили за нас. Да, в тези култови свещенодействия хилядолетия наред е натрупано цялото развитие на инстинктивната древна мъдрост. Преди години в Хелзинки аз взех участие в подобен ритуал, свързан с Великдена, и после трябваше да заявя: Начинът, по който свещениците-комедианти, тези чудовищни измамници, боравеха с вечните истини, остана като един от най-трагичните спомени в моя живот! Обаче и днес светът е превърнат в арена на ожесточен сблъсък между измамния ариманически материализъм от една страна, и вечните човешки истини от друга. И ако не сме в състояние да усетим този Сблъсък, ние трудно ще се доберем до верния облик на човешкото същество.
към текста >>

71. ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Или, още, е задължен да се попита: когато се занимавам с математика, образувам, разбира се, мисли, които излизат от мен самия.
Животът на мислите трябва да бъде напълно развит, ако днес човек иска да постигне познание чрез посвещение. Човек може, както се знае, да формира по-особено този живот на мислите, задълбочавайки еволюцията на естествените науки от последните векове, най-вече на ХІХ век. Съществуват различни начини, по които човек може да се намира по отношение на научните знания, слушат с, това, което обичам да наричам опреде лена наивност, че органичните същества са смятани, да са развити от най-простите, най-примитивните същества до човешкото същество. Те съставят своите идеи по повод тази еволюция и се обръщат малко към самите себе си: тогава те не забелязват, че имат идеи, че в момента, в който гледат външните явления, развиват в самите себе си нещо, което е от животът на мислите. Но този, който не може да приеме научните знания, без критичен поглед върху самия себе си, всъщност е задължен да си зададе въпрос: какво означава това, което аз самият правя, проследявайки едно същество след друго, започвайки от несъвършеното, стигайки до съвършеното? Или, още, е задължен да се попита: когато се занимавам с математика, образувам, разбира се, мисли, които излизат от мен самия. Математика та е наистина, едно платно, което аз изкарвам от самия себе си. Прилагам после това платно върху външните неща и то им подхожда. Тогава стигаме до големия въпрос, въпросът, който е абсолютно трагичен за мислителя: какво от самата мисъл има в това, което употребявам, в цялото знание? Не може да се намери какво от тази мисъл има, даже ако човек разсъждава достатъчно дълго, колкото иска; защото мисълта остава тогава винаги в една и съща точка, човек се върти, така да се каже, в кръг около оста, която самият той е създал. Трябва да се направи нещо с тази мисъл.
към текста >>

Математика та е наистина, едно платно, което аз изкарвам от самия себе си.
Човек може, както се знае, да формира по-особено този живот на мислите, задълбочавайки еволюцията на естествените науки от последните векове, най-вече на ХІХ век. Съществуват различни начини, по които човек може да се намира по отношение на научните знания, слушат с, това, което обичам да наричам опреде лена наивност, че органичните същества са смятани, да са развити от най-простите, най-примитивните същества до човешкото същество. Те съставят своите идеи по повод тази еволюция и се обръщат малко към самите себе си: тогава те не забелязват, че имат идеи, че в момента, в който гледат външните явления, развиват в самите себе си нещо, което е от животът на мислите. Но този, който не може да приеме научните знания, без критичен поглед върху самия себе си, всъщност е задължен да си зададе въпрос: какво означава това, което аз самият правя, проследявайки едно същество след друго, започвайки от несъвършеното, стигайки до съвършеното? Или, още, е задължен да се попита: когато се занимавам с математика, образувам, разбира се, мисли, които излизат от мен самия. Математика та е наистина, едно платно, което аз изкарвам от самия себе си. Прилагам после това платно върху външните неща и то им подхожда. Тогава стигаме до големия въпрос, въпросът, който е абсолютно трагичен за мислителя: какво от самата мисъл има в това, което употребявам, в цялото знание? Не може да се намери какво от тази мисъл има, даже ако човек разсъждава достатъчно дълго, колкото иска; защото мисълта остава тогава винаги в една и съща точка, човек се върти, така да се каже, в кръг около оста, която самият той е създал. Трябва да се направи нещо с тази мисъл. С тази мисъл трябва да се реализира това, което описах в моята книга "Как се постигат познания за висшите светове"* / Виж: Р.
към текста >>

Ние можем да постигнем една следваща степен на еволюцията, която води към свръхсетивните светове, търсейки да се освободим още повече от опората на тялото в нашата душевна и духовна активност.
Това, което е предшествало, има стойност само за познанието. Но не могат да се получат наистина верни познания, ако човек не направлява своите познания върху това, което съдържа нашето съществувание преди раждането или, още по-точно, преди зачатието. В модерните езици, имаме нужда от една дума, чрез която единствената вечност да се допълва. Не трябва да говорим само за безсмъртието, трябва да говорим също ще е малко трудно да се преведе това – нераждаемостта; защото вечността е съставена от безсмъртието и нераждаемостта. И познанието чрез посвещение открива нераждаемостта пред безсмъртието. Ние можем да постигнем една следваща степен на еволюцията, която води към свръхсетивните светове, търсейки да се освободим още повече от опората на тялото в нашата душевна и духовна активност. Това може да се получи от факта, че сега ориентираме упражненията за медитация и концентрация повече в посока на упражнения за волята. Бих искал сега да представя на вашата душа, в качеството на пример, едно просто упражнение на волята, което ще ви позволи да изучите принципа, който влиза тук като сумарна линия. В обикновения живот, ние сме свикнали да мислим с хода на света. Оставям нещата да идват към нас такива, каквито се създават. Това, което идва към нас по-рано мислим за него по-рано, това, което идва към нас по-късно, мислим за него по-късно.
към текста >>

Ако искаме да имаме познание за една духовна реалност, ни е нужно най-напред да излезем от нас самите.
Нужно е тогава само този втори почерк да стане за нас също толкова обикновен, също толкова текущ, както предишния. Това е само едно от малките неща. Има също много неща, чрез които ние можем да променим цялата основна ориентация на нашата воля, чрез нашата собствена енергия. Ще постигнем, благодарение на това, не само да приемем в нас духовния свят под форма на инспирация, а и да се потопим действително с нашия дух, освободен от тялото, в другите духовни същества, които са вън от нас. Защото, да познаваш по действително духовен начин, означава, да се потопиш в същностите, които са духовно около нас, когато гледаме физическите неща. Ако искаме да имаме познание за една духовна реалност, ни е нужно най-напред да излезем от нас самите. Опитах това. Но после ни е нужно да постигнем способността да проникваме, този път, в нещата, т.е., в духовните неща и същности. Не сме способни на това, преди да сме направили също упражненията за посвещение, такива, именно как вито току-що ви описах, където в действителност, ние не сме затруднени от нашето собствено тяло, но където можем да с потопим в духовната действителност на нещата, където също, не цветовете на растенията се явяват пред нас, а където ние не виждаме вече оцветените растения, а ги виждаме да се оцветяват. От факта, че ние знаем, че цикорията, която никне покрай пътя не е синя, само когато я гледаме, а че ние можем вътрешно да се потопим в цвета и да участваме в процеса, чрез който тя става синя, ние се намираме интуитивно вътре в този процес и тогава ние можем, изхождайки от там, да простираме все повече и повече нашето духовно познание. Можем тогава да видим от няколко симптома, че действително сме отишли напред в тези упражнения.
към текста >>

Не сме способни на това, преди да сме направили също упражненията за посвещение, такива, именно как вито току-що ви описах, където в действителност, ние не сме затруднени от нашето собствено тяло, но където можем да с потопим в духовната действителност на нещата, където също, не цветовете на растенията се явяват пред нас, а където ние не виждаме вече оцветените растения, а ги виждаме да се оцветяват.
Ще постигнем, благодарение на това, не само да приемем в нас духовния свят под форма на инспирация, а и да се потопим действително с нашия дух, освободен от тялото, в другите духовни същества, които са вън от нас. Защото, да познаваш по действително духовен начин, означава, да се потопиш в същностите, които са духовно около нас, когато гледаме физическите неща. Ако искаме да имаме познание за една духовна реалност, ни е нужно най-напред да излезем от нас самите. Опитах това. Но после ни е нужно да постигнем способността да проникваме, този път, в нещата, т.е., в духовните неща и същности. Не сме способни на това, преди да сме направили също упражненията за посвещение, такива, именно как вито току-що ви описах, където в действителност, ние не сме затруднени от нашето собствено тяло, но където можем да с потопим в духовната действителност на нещата, където също, не цветовете на растенията се явяват пред нас, а където ние не виждаме вече оцветените растения, а ги виждаме да се оцветяват. От факта, че ние знаем, че цикорията, която никне покрай пътя не е синя, само когато я гледаме, а че ние можем вътрешно да се потопим в цвета и да участваме в процеса, чрез който тя става синя, ние се намираме интуитивно вътре в този процес и тогава ние можем, изхождайки от там, да простираме все повече и повече нашето духовно познание. Можем тогава да видим от няколко симптома, че действително сме отишли напред в тези упражнения. Бих искал да посоча два от тях, но те са много. Първият се състои в това, че ние одобряваме всички други гледни точки на материалния свят, различни от преди това. За чистия интелектуализъм, моралния свят има нещо нереално.
към текста >>

72. 9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

От факта, че в него нямаше вече никаква духовна висша реалност, а само мисли, то можеше да си съставя образи за външния свят.
Човешкото същество не можеше да казва в тази епоха: имам мисли в главата си. Това щеше да бъде грешно. В тези древни времена, то трябваше да каже: животът на ангелите е в моята глава. И по-късно, трябваше да каже: животът на елементарните същества е в моята глава. Едва тогава, когато настъпи ХV век и до ХІХ, ХХ век, човешкото същество няма вече нищо духовно в главата, няма нищо друго в главата, освен мисли, само мисли. От факта, че в него нямаше вече никаква духовна висша реалност, а само мисли, то можеше да си съставя образи за външния свят. Но можеше ли човешкото същество да бъде свободно достатъчно дълго време, като духовете живееха в него? Не, не можеше. Те изцяло го направляваха, те даваха всичко. Човекът може да бъде свободен само когато никакъв дух не го направлява, когато има само мисли образи. Мислите образи не могат да ви принудят към нищо.
към текста >>

Може би г-н Кауфман* ще има любезността да преведе първата част/* Жорж Адамс Кауфман /1884-1963/ Математик и физик, автор на много бройни трудове, отнасящи се до близки до математиката етерни сили /геометрия на контра-пространството/ Преводач на Рудолф Щайнер по време на конференциите му в Англия, от 1922 г.
Това усещане че човек трябва да се завърне към духовния живот ето какво хората би трябвало да търсят в себе си днес. Ако не го търсят, човечеството ще падне под властта на Ариман. Такава е сериозността на ситуацията на земния човек днес, когато се гледа от една висша гледна точка. И човек би трябвало, в действителност, да даде предимство на тази мисъл над всяка друга мисъл, той би трябвало да разглежда всяка друга мисъл в светлината на тази мисъл. Ето какво исках да ви дам като начало с тези обсъждания днес. Може би г-н Кауфман* ще има любезността да преведе първата част/* Жорж Адамс Кауфман /1884-1963/ Математик и физик, автор на много бройни трудове, отнасящи се до близки до математиката етерни сили /геометрия на контра-пространството/ Преводач на Рудолф Щайнер по време на конференциите му в Англия, от 1922 г. нататък, както и на писмените му трудове. Виж Жорж Адамс, interprefer of Rudolf Steiner, compiled by Olive Whicher, Henry Goulden Lft, East Grinstad/Sussen 1977// После ще продължа моето изложение. От изложенията от този род, става ясно, може би, че животът, който преминаваме в духовния свят между смъртта и едно ново раждане е абсолютно различен от този, който преминаваме тук, между раждането и смъртта. Ето защо, образите заимствани от земния живот, колкото и духовни да са те, не са достатъчни за да характеризират чисто духовния живот на човека: напротив, те само бавно и прогресивно могат да водят към едно разбиране за това що е действителност в духовния свят. Ще дам примери за това.
към текста >>

73. Рудолф Щайнер биографични данни и творчество GA_223 Годишният кръговрат

Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Родителите му произхождат от Южна Австрия. 1872 г. Гимназия до 1879 г. във Винер Нойщат. 1879 г. Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история. Основно запознаване с Гьоте. 1882 - 1897 г. Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер. Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр.
към текста >>

Той признава целостта и значението на методите на съвременната наука Ли така развива една модерна дисциплина, която нарича „Духовна наука“.
Какво лежи зад идеите, познатиднес като Валдорфско образование? В тази автобиографична книга Щайнер си спомня първите тридесет и пет години от своя живот. Въпреки че рядко говори по въпроси от личен характер, тук ни се предлага рядката възможност да погледнем по-отблизо в неговия вътрешен мир, във взаимоотношенията му с другите и в събитията, които го формират като личност. Това не е обикновен разказ за успехите и провалите в живота, а пътят на една душа, така че ставаме свидетели на развитието на съзнанието на един съвременен духовен учител. Рудолф Щайнер притежава точен и остър научен ум в съчетание с вродена способност да вижда в духовния свят. Той признава целостта и значението на методите на съвременната наука Ли така развива една модерна дисциплина, която нарича „Духовна наука“. Оттогава насетне неговите прозрения са докоснали и обогатили много области в живота по начин, който продължава да променя живота на хората. издание Тази книга е автопортрет на един човек, чиито идеи изпреварват нашето време, но са крайно необходими в един все по-объркан и материалистически настроен свят.
към текста >>

74. 1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Когато изследваме отново това от по-новата Духовна Наука и го прозрем, в нас се ражда това голямо уважение, за което аз често съм говорил, уважението пред древните инстинктивни ясновидски виждания в Космоса, тогава в нас се ражда голямото уважение пред нещо такова например, каквото е мощният образ на човека състоящ се от Орела, Лъва, Кравата или Бика, които заедно, хармонизирайки се съответно, образуват човека като цяло.
И когато искаме да разгледаме подобното при човека, ние отново имаме съответствието между това, което кравата развива едностранно, довеждането до физическа плът на нещо определено астрално, тук при човека в неговите храносмилателни органи имаме нещо хармонично съчетано с нещо друго, имаме го също и в продължението на неговите храносмилателни органи, в крайниците. Така щото действително това, което виждам високо горе във въздуха при орела, което виждам там, където животното изпитва радост непосредствено при въздуха както при лъва, което виждам след това, когато животното е свързано с подземните земни сили, които действуват по-нататък в неговите храносмилателни органи, когато следователно вместо във височините гледам долу в дълбочините и от там прониквам с пълно разбиране същността на кравата, тогава имам трите форми, които в човека са съединени в една хармония и чрез това се уравновесяват: метаморфозата на птицата в човешката глава, метаморфозата на лъва в човешките гърди и метаморфозата на кравата в храносмилателния апарат и в апарата на крайниците на човека, естествено в апарата на крайниците отново огромно метаморфозирано, огромно преобразено. Когато гледаме днес по този начин тези неща и разбираме отново, как всъщност човекът е роден от цялата природа и носи отново в себе си цялата природа, както аз описах това, как той носи в себе си царството на птицата, царството на лъва, царството на кравата, тогава получаваме отделните съставни части на това, което абстрактното изречение изразява: Човекът е един малък свят, един микрокосмос. Той е вече един малък свят и големият свят е в него, и всички животни, които живеят във въздуха, и животните, които имат своя главен елемент около Земята в кръжащия въздух, и животните, които имат своя главен елемент под земна та почва в силите на тежестта, действуват съвместно в човека в едно хармонично цяло. И човекът е тогава съединението на Орела, Лъва, Телеца /бика/ или Кравата. Когато изследваме отново това от по-новата Духовна Наука и го прозрем, в нас се ражда това голямо уважение, за което аз често съм говорил, уважението пред древните инстинктивни ясновидски виждания в Космоса, тогава в нас се ражда голямото уважение пред нещо такова например, каквото е мощният образ на човека състоящ се от Орела, Лъва, Кравата или Бика, които заедно, хармонизирайки се съответно, образуват човека като цяло. Обаче преди да премина към това това може да стане също и утре да говоря за отделните импулси, кои то се намират например в силите витаещи около Орела, които се намират в силите витаещи около Лъва, които витаят около Кравата, бих искал да говоря още върху едно друго съответствие на вътрешността на човека с това, което се намира вън в Космоса. След това, което вече знаем, ние получаваме една представа за това. Човешката глава търси това, което отговаря на нейната природа: тя трябва да насочи поглед към рода на птиците нагоре. Човешките гърди, биене то на сърцето, дишането, когато те искат да разберат себе си като тайна в тайните на природата, трябва да насочат поглед към нещо такова, каквото е лъвът. Човекът трябва да търси да разбере своя апарат на обмяната на веществата от състава, от организацията на говедото.
към текста >>

Преобразуването е нещо подобно както това, което става с гъсеницата: животът в етерното тяло се жертвува на духовната светлина, обгръща тъчейки така да се каже мисълта с вътрешна, астрална пашкулна тъкан и от нея се излюпват спомените.
Обаче ако бихме имали само функцията на главата, ние бихме образували само моментни мисли. Мислите не биха се отложили в нас, не биха заангажирали целия човек, за да изплуват след това отново в съзнанието като спомени. Ако насоча поглед към моите моментни мисли, които си образувам при външния свят, и насоча след това поглед върху орела, тогава аз казвам: В перата на орела аз виждам вън от мене въплътените мисли, в мене те стават мисли, но стават моментните, мигновените мисли. Ако насоча поглед върху това, което нося в мене като мои спомени, тогава виждам, че става един сложен процес. Долу във физическото тяло става, несъмнено по един духовен начин, един вид образуване на яйце, което обаче в етерното е нещо съвършено друго, нещо, което външно физически е подобно на образуването на гъсеницата в астралното тяло, което вътрешно е подобно на какавидата, на образуване то на пашкула, и онова, което, когато имам едно възприятие, създава в мене една мисъл, изтласква я надолу, това е така, като че пеперудата снася едно яйце. Преобразуването е нещо подобно както това, което става с гъсеницата: животът в етерното тяло се жертвува на духовната светлина, обгръща тъчейки така да се каже мисълта с вътрешна, астрална пашкулна тъкан и от нея се излюпват спомените. Ако виждаме перата на птицата в мигновените мисли, тогава трябва да виждаме в крилата на пеперудата, които блестят в прекрасни цветове, нещо родено по духовен начин в нашите възпоменателни мисли /в мислите, които си спомняме/. И така ние насочваме поглед навън и виждаме, че природата е безкрайно много сродна с нас. Така ние мислим и виждаме света на мислите в летящите птици. И така ние си спомняме, имаме една памет, и виждаме света на живеещите в нас образи на спомените в блестящите в слънчевата светлина пърхащи пеперуди. Да, човекът е един микрокосмос и съдържа в себе си тайните на великия свят, на Макрокосмоса.
към текста >>

Да, математиката, интелектуалистичното беше еднаква както при хиената така и при вълка.
Втората третина ти и без това би я получил, както каза хиената, а третата третина трябва да получиш, защото си най-мъдрото и най-храброто между животните". Така направи сега поделянето вълкът. Тогава лъвът казал: "Кой те научи да делиш така? " Вълкът отговорил: "Хиената ме научи да деля така! " И лъвът не изяде вълка и прие трите части според логиката на вълка. Да, математиката, интелектуалистичното беше еднаква както при хиената така и при вълка. Те разделиха плячката на три, направиха едно правилно деление. Но те приложиха тази математика, този интелект по различен начин върху действителността. Чрез това също съдбата им се измени съществено. Хиената бе изядена, защото в отношението на нейния принцип на делението даде нещо различно от вълка, който не бе изяден, защото в отношението на неговата хиената логика той самият казва, че хиената го е научила така отнесе тази логика към една съвършено друга логика. Той я отнесе към действителността именно така, че лъвът нямаше вече нужда да изяде и него.
към текста >>

Но те приложиха тази математика, този интелект по различен начин върху действителността.
Тогава лъвът казал: "Кой те научи да делиш така? " Вълкът отговорил: "Хиената ме научи да деля така! " И лъвът не изяде вълка и прие трите части според логиката на вълка. Да, математиката, интелектуалистичното беше еднаква както при хиената така и при вълка. Те разделиха плячката на три, направиха едно правилно деление. Но те приложиха тази математика, този интелект по различен начин върху действителността. Чрез това също съдбата им се измени съществено. Хиената бе изядена, защото в отношението на нейния принцип на делението даде нещо различно от вълка, който не бе изяден, защото в отношението на неговата хиената логика той самият казва, че хиената го е научила така отнесе тази логика към една съвършено друга логика. Той я отнесе към действителността именно така, че лъвът нямаше вече нужда да изяде и него. Вие виждате: логика на хиената и при самата нея, логика на хиената също и при вълка; обаче в прилагането към действителността интелектуалистичното, логичното се превръща в нещо съвършено различно. Така е с всички абстракции.
към текста >>

75. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Ние видяхме как, благодарение на наблюдението в самия човек, наблюдение, което е било обаче съвсем интимно, на духовната природа, даже на индивидуалната, личностна природа, гръцките Мистерии са прониквали във вътрешното същество на човека.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ 21 декември 1923 г. В течение на последните седмици говорих тук за различни видове Мистерии. Предприехме особен опит да проникнем с поглед в тези Мистерии, които в качеството на последни велики Мистерии непосредствено свързвали човешкото вътрешно същество с природния живот, с духа на природното битие. Това бяха Мистериите на Хиберния. Ние видяхме как, благодарение на наблюдението в самия човек, наблюдение, което е било обаче съвсем интимно, на духовната природа, даже на индивидуалната, личностна природа, гръцките Мистерии са прониквали във вътрешното същество на човека. Можем вече да кажем: както във външната природа различни области на Земята дават една или друга растителност, така и в течение на развитието на човечеството по най-различни места на Земята се проявяват разнообразни влияния от страна на духовния свят върху хората. Преминавайки на Изток, което в историческа връзка ще направим в следващите дни, бихме намерили нещо различно в Мистериите. Обаче днес имам - доколкото все още не всички слушатели са се събрали - да добавя нещо към вече разгледаното и после ще започнем нещо ново. Може да се каже: когато се гледа назад към човешкото развитие, пред имагинативното съзнание с цялата си яснота се появява тричленното развитие. Аз казвам: с цялата яснота пред имагинативното съзнание, защото ако разпрострем епохата, за която ще стане дума, далеч назад в по-ранните времена, а също и напред в бъдещето, тогава, разбира се, ще получим доста повече епохи.
към текста >>

С това започва време, за което вече говорих, когато обсъждахме Хибернийските Мистерии: започва време, когато човек обхваща Земята със своето познание, а небето се превръща за него в математика.
Следователно всичко, което е било на Земята, древните виждали в аспекта на Небето; по такъв начин средните векове, завършили в първата третина на четиринадесето столетие, виждали всичко в аспекта на обкръжението, на атмосферното. В четиринадесето, петнадесето столетие настъпил велик поврат. Човекът с целия си светоглед окончателно паднал на Земята. Също и в съзнанието му се разделили елементите вода, въздух, огън; те се разделили на сяра, въглерод, водород. Човекът виждал всичко в земен аспект. С това започва време, за което вече говорих, когато обсъждахме Хибернийските Мистерии: започва време, когато човек обхваща Земята със своето познание, а небето се превръща за него в математика. Той изчислява звездната величина, движението, отдалечеността на небесните светила и така нататък. Небето се превръща в абстракция. Но не само небето се превърнало в абстракция. Защото отражение на небето в живия човек е неговата глава. И което човек може да разбера за небето, това живее в главата му.
към текста >>

Ако човек познава за небето само математиката, тоест логическото, абстрактното, така и в неговата глава живеело само логическо-абстрактното, понятийно-идейното.
Той изчислява звездната величина, движението, отдалечеността на небесните светила и така нататък. Небето се превръща в абстракция. Но не само небето се превърнало в абстракция. Защото отражение на небето в живия човек е неговата глава. И което човек може да разбера за небето, това живее в главата му. Ако човек познава за небето само математиката, тоест логическото, абстрактното, така и в неговата глава живеело само логическо-абстрактното, понятийно-идейното. И по такъв начин оттогава не съществувала възможност за човека да получи и внесе спиритуално-духовното в понятийно-идейното. А там, където търсели Духа, започнала великата борба между това, което човек е можел да достигне с идейното съдържание на главата си, на мозъка си, и това, което Боговете са искали да му разкрият за небето. По най-велик, най-гигантски начин се водела тази борба в истинските форми на това, което се нарича розенкройцерски Мистерии на средновековието. Тук безсилието на съвременния човек се усещало като подготовка за действителното знание. Защото това е било вече нещо, което е могло да се усеща като нещо могъщо именно в кръговете на истинското розенкройцерско посвещение.
към текста >>

76. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Това той вършеше напълно и като духовна индивидуалност!
И като носеше в себе си този характер на шваб, той все пак имаше силни лични особености: Ако вземем външната страна, хубави сини очи, малко рошава, но все пак винаги с естетически ентусиазъм носена от него червеникаво кестенява брада. Казвам, че той я носеше с известен естетически ентусиазъм, защото в своите съчинения той достатъчно се изказва върху невъзпитаността на онези мъже, които не носят брада. Той ги нарича «безбради маймунски лица»; самият той съвсем не беше въздържан. Всичко това го вършеше с особената, нелюбезна категоричност на шваба. Беше средно едър, не дебел, а по-скоро слаб; ходеше по улицата, като държеше ръцете си така, като че постоянно си правеше път с лактите. Това той вършеше напълно и като духовна индивидуалност! Тази беше външността. Той проявяваше много силен, също и личен стремеж към независимост, не се въздържаше за това, което искаше да каже! Веднъж случайно се получи едно съвпадение: След като бе очернен от «приятели» - това много често се случва от страна на приятели, - след като бе очернен пред щутгартското правителство[2] и получи един много остър упрек от страна на това правителство, в същия ден, в който му се роди син на име Роберт, спечелил си след това също име като естет - той съобщава това на аудиторията, като каза: - Господа, днес аз получих един голям вишер т.е. обърсаха ми една плесница /Wischer означава бърсалка,/ и един малък Фишер /името Фишер на немски се пише Vischer, а се чете Вишер/. - На него му беше напълно свойствено да говори много категорично за нещата.
към текста >>

Защото, както е обичаят на духовна Виена, двамата господа, Шуберт и фон Шпаун, също обичали вечерно време да си сръбват и след това ставало късно.
В своето външно поведение - това описва много вярно също и барон фон Шпаун - той е бил всъщност умерен, даже флегматичен. Но по един странен начин от неговата природа е можело да избухне нещо вътрешно вулканично. Интересното е, че той е пишел своите най-хубави музикални мотиви по правило сутрин, след като ставал от сън. Ставайки от сън, сядал на масата и по този начин написвал своите най-хубави музикални мотиви. На това често присъствал и самият барон фон Шпаун. Защото, както е обичаят на духовна Виена, двамата господа, Шуберт и фон Шпаун, също обичали вечерно време да си сръбват и след това ставало късно. Тогава Шуберт, който живеел далеч, не можел вече да бъде оставен сам да си отиде у дома. В такъв случай той оставал у Шпаун, като приспивал на едно много скромно легло. Тогава барон фон Шпаун действително често пъти бил свидетел, как ставайки от сън, Шуберт сядал на масата и написвал своите най-хубави музикални мотиви. От относително спокойните черти на лицето не проличава, колко вулканична в нейните глъбини е била всъщност душата на Шуберт. Тя е била вулканична и аз трябва да ви опиша именно тази особеност на личността като основа в разглеждането на кармата.
към текста >>

Той стана доцент в Берлинския университет и в една от най-добре посетените аудитории изнасяше лекции върху най-разнообразни теми, върху политическа икономия, философия, математика.
Следователно отрицателните числа съвсем не са други числа, те не са различни от положителните. Те винаги само означават, че при изваждането имам определено число по-малко. Дюринг разпростира това после върху най-различните математически понятия. Като млад на мен самия това ми направи извънредно силно впечатление, защото действително върху тези неща при Дюринг беше излята разсъдъчна яснота. Със същата разсъдъчна острота той подходи и с политическата икономия, с историята на философията, например. Той стана доцент в Берлинския университет и в една от най-добре посетените аудитории изнасяше лекции върху най-разнообразни теми, върху политическа икономия, философия, математика. От Академията на науките в Гьотинген обявиха награда за най-добрата книга, написана върху историята на механиката[15]. При подобно обявяване на награда е прието, трудовете на тези, които се състезават за наградата, да се изпращат така, че името на автора да не се познава, а само да се избира едно мото, което да стои върху плика на писмото. Вътре е затворено името на автора и отгоре е написано едно мото. Това мото стои отгоре и съдиите за определяне на награждаването не познават автора. Академията на науките в Гьотинген определи наградата за историята на механиката написана от Ойген Дюринг, даже изпрати едно извънредно признателно писмо на автора.
към текста >>

Той мисли математически във философията, в политическата икономия, мисли математически в самата математика, но математически строго и ясно.
Отстрани на мястото, където Дюринг излага това, се намира една дума, която Ницше често пъти е записвал по краищата на съчиненията, които е използувал, за да образува своята противоположна идея - «магаре». Тази забележка също се намираше на страницата, за която става въпрос. И ние наистина можем да намерим именно при Дюринг някои неща, които след това са преминали в идеите на Ницше, но без съмнение по един гениален начин. С това аз не ще възразя нещо против Ницше, но нещата стоят именно така. Очебийното при Дюринг в кармическо отношение е, че той всъщност може да мисли само математически. Той мисли математически във философията, в политическата икономия, мисли математически в самата математика, но математически строго и ясно. Той мисли също и в естествената наука строго и ясно, но математически. Той не е материалист, но е механистичен мислител, мисли света под схемата на механизма. И той имаше смелостта - което е честно при едно такова мислене - да проследи това също и с неговите последствия. Защото всъщност е правилно, че който мисли така, той не може да пише по друг начин за Гьоте и Шилер, - когато се абстрахираме от обидите и вземем обективното. Тази е следователно особената заложба на неговото мислене.
към текста >>

77. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Обаче точно между тези хора - естествено в езика, който е създаден за земните отношения, е трудно да се намерят изрази, за да бъдат охарактеризирани свръхсетивните неща, - между хората, с които тази индивидуалност имаше връзка, след като тя, а също и другите бяха минали през вратата на смъртта, през всички столетия чак до 19-то столетие между тези хора е съществувал един духовен съюз, една духовна връзка.
И можем да кажем, че тя е била една гениална личност, гениална в смисъла, както тогава се е схващало гениалното. Ние намираме тази индивидуалност първо в 8-мо столетие. Нещата отиват обаче по-нататък. Когато тази личност минава през вратата на смъртта и продължава да живее в съществуването между смъртта и едно ново раждане, там е имала вътрешна връзка с души, с които тази индивидуалност е била заедно на Земята. Следователно това са сега онези, за които току-що можах да ви кажа, че тази индивидуалност е търсила тесни дружески връзки с тях. Обаче точно между тези хора - естествено в езика, който е създаден за земните отношения, е трудно да се намерят изрази, за да бъдат охарактеризирани свръхсетивните неща, - между хората, с които тази индивидуалност имаше връзка, след като тя, а също и другите бяха минали през вратата на смъртта, през всички столетия чак до 19-то столетие между тези хора е съществувал един духовен съюз, една духовна връзка. От онази лекция върху кармата, която аз държах преди осем дни, можете да видите, че онова, което става на Земята, преди това се изживява от съществата на най-висшата йерархия, от Серафими, Херувими и Престоли и че онзи, който прекарва своя живот между смъртта и едно ново раждане, гледа надолу към едно духовно-душевно небе, както ние гледаме тук на Земята нагоре към физическото небе. Казах ви, че тогава Серафими, Херувими и Престоли изживяват там онова, което след това става наша съдба, когато отново слизаме на Земята и го осъществяваме като съдба в нашия следващ земен живот. В онези връзки, които се получават в духовния свят, цялото това общество - което естествено сега беше едно духовно общество, в което беше заплетена тази индивидуалност, - е трябвало да запази за през вековете един културен напредък на човечеството, без той да бъде повлиян от християнството. На вас ще ви се види извънредно странно това, което казвам с горното твърдение; защото хората си представят, че управлението на света е също така просто, както като човек искаме да имаме всичко и искаме да разпоредим нещо. Обаче управлението на света, мировото управление не е така, а когато от една страна с Тайната на Голгота в цялото развитие се внася най-мощният импулс, от друга страна съществува също така необходимостта, да не се остави да загине веднага онова, което е съществувало в земното развитие преди Тайната на Голгота, а да бъде оставено да тече по-нататък това, не искам да кажа антихристиянско, а ахристиянско, да бъде запазено всичко, което съвсем не иска да приеме християнството, но то трябва да бъде запазено през вековете.
към текста >>

В тази личност от тогавашното въплъщение преди всичко се е развила онази непретенциозна, но все пак енергична духовна мекота, която раждаше богатата сомнамбулна художествена фантазия, в следващото въплъщение на Франц Шуберт.
И онзи кастилски принц съвсем сигурно би загинал, ако за него не беше се застъпила онази духовно благородна личност между маврите и не беше го подкрепила, така че той е могъл още да продължи своя земен живот, за най-голямо задоволство и на двамата. Това, което ви разказвам, колкото е възможно е далеч от всяко интелектуалистично умуване. Аз даже ви показах, че трябваше да стигна до този резултат по околен път. Но по този околен път се стига до констатацията, че във Франц Шуберт се крие една преродена мавърска личност, една личност от кръга на маврите, която по онова време е била твърде далече от това, да обработва нещо музикално в своята душа. Напротив тя напълно е била отдадена и обработвала онова, което като фино изкуство и като задълбочено - не искам да кажа мислене, но вглъбяване, - е донесено в арабската култура от Азия, донесено през Африка до Испания. В тази личност от тогавашното въплъщение преди всичко се е развила онази непретенциозна, но все пак енергична духовна мекота, която раждаше богатата сомнамбулна художествена фантазия, в следващото въплъщение на Франц Шуберт. От друга страна обаче тази личност в онова време е трябвало да вземе участие в тежките боеве, които възникнаха между мавърското население и испанското население на Кастилия и Арагон. Тогава се разви онази сдържана емоционална жилка, която след това, бих искал да кажа, бидейки скрита, избухваше само в особени случаи. На мен ми се струва, че както едва тогава разбираме последния живот на Земята на Фридрих Теодор Фишер, когато можем да го видим в основата на неговия арабизъм, по същия начин можем да разберем голямата особеност на Шубертовата музика, а именно задкулисната основа на неговите песенни композиции, само тогава, когато - аз не съм построил тези неща, те са резултат на самите факти, - с помощта на ясновидството констатираме, че тук имаме една духовна азиатска природа, известно време греяна от слънцето на пустинята, след това пречистена в Европа, преминала през духовния свят между смъртта и едно ново раждане и след това преродена в чиста човечност, независимо от всички изкуствени социални връзки, в един беден училищен учител. Третата личност, за която ви говорих вчера - както казах, сега искам само бегло да засегна тези неща, а по-късно можем отново да се върнем върху някои положения, - третата личност, за която ви говорих, Ойген Дюринг, ми беше интересна поради това, че като младеж извънредно много се занимавах със съчиненията на Дюринг[2]. Аз бях очарован от съчиненията на Дюринг по физика и математика, особено от неговите съчинения: «Нови основни средства и открития за висшия анализ, алгебрата, изчислението на функциите и съпринадлежащата геометрия», от начина, по който той третираше закона на съотвестващите температури на кипенето, бях очарован от тези неща.
към текста >>

На мен ми се струва, че както едва тогава разбираме последния живот на Земята на Фридрих Теодор Фишер, когато можем да го видим в основата на неговия арабизъм, по същия начин можем да разберем голямата особеност на Шубертовата музика, а именно задкулисната основа на неговите песенни композиции, само тогава, когато - аз не съм построил тези неща, те са резултат на самите факти, - с помощта на ясновидството констатираме, че тук имаме една духовна азиатска природа, известно време греяна от слънцето на пустинята, след това пречистена в Европа, преминала през духовния свят между смъртта и едно ново раждане и след това преродена в чиста човечност, независимо от всички изкуствени социални връзки, в един беден училищен учител.
Но по този околен път се стига до констатацията, че във Франц Шуберт се крие една преродена мавърска личност, една личност от кръга на маврите, която по онова време е била твърде далече от това, да обработва нещо музикално в своята душа. Напротив тя напълно е била отдадена и обработвала онова, което като фино изкуство и като задълбочено - не искам да кажа мислене, но вглъбяване, - е донесено в арабската култура от Азия, донесено през Африка до Испания. В тази личност от тогавашното въплъщение преди всичко се е развила онази непретенциозна, но все пак енергична духовна мекота, която раждаше богатата сомнамбулна художествена фантазия, в следващото въплъщение на Франц Шуберт. От друга страна обаче тази личност в онова време е трябвало да вземе участие в тежките боеве, които възникнаха между мавърското население и испанското население на Кастилия и Арагон. Тогава се разви онази сдържана емоционална жилка, която след това, бих искал да кажа, бидейки скрита, избухваше само в особени случаи. На мен ми се струва, че както едва тогава разбираме последния живот на Земята на Фридрих Теодор Фишер, когато можем да го видим в основата на неговия арабизъм, по същия начин можем да разберем голямата особеност на Шубертовата музика, а именно задкулисната основа на неговите песенни композиции, само тогава, когато - аз не съм построил тези неща, те са резултат на самите факти, - с помощта на ясновидството констатираме, че тук имаме една духовна азиатска природа, известно време греяна от слънцето на пустинята, след това пречистена в Европа, преминала през духовния свят между смъртта и едно ново раждане и след това преродена в чиста човечност, независимо от всички изкуствени социални връзки, в един беден училищен учител. Третата личност, за която ви говорих вчера - както казах, сега искам само бегло да засегна тези неща, а по-късно можем отново да се върнем върху някои положения, - третата личност, за която ви говорих, Ойген Дюринг, ми беше интересна поради това, че като младеж извънредно много се занимавах със съчиненията на Дюринг[2]. Аз бях очарован от съчиненията на Дюринг по физика и математика, особено от неговите съчинения: «Нови основни средства и открития за висшия анализ, алгебрата, изчислението на функциите и съпринадлежащата геометрия», от начина, по който той третираше закона на съотвестващите температури на кипенето, бях очарован от тези неща. Аз извънредно много се ядосах на такава книга, като «Събития, живот и врагове», в която той пише един вид автобиография. Това е нещо извънредно самомнително, но действително гениално самомнително; да не говорим за нещо, което напомня за най-необузданите памфлети, като «Надценяването на Лесинг и неговото покровителство на евреите». Аз също можех да се удивлявам на «Критическата история на общите принципи на механиката», докато лъвът не беше още вътре в тях, а показваше само своите нокти.
към текста >>

Аз бях очарован от съчиненията на Дюринг по физика и математика, особено от неговите съчинения: «Нови основни средства и открития за висшия анализ, алгебрата, изчислението на функциите и съпринадлежащата геометрия», от начина, по който той третираше закона на съотвестващите температури на кипенето, бях очарован от тези неща.
В тази личност от тогавашното въплъщение преди всичко се е развила онази непретенциозна, но все пак енергична духовна мекота, която раждаше богатата сомнамбулна художествена фантазия, в следващото въплъщение на Франц Шуберт. От друга страна обаче тази личност в онова време е трябвало да вземе участие в тежките боеве, които възникнаха между мавърското население и испанското население на Кастилия и Арагон. Тогава се разви онази сдържана емоционална жилка, която след това, бих искал да кажа, бидейки скрита, избухваше само в особени случаи. На мен ми се струва, че както едва тогава разбираме последния живот на Земята на Фридрих Теодор Фишер, когато можем да го видим в основата на неговия арабизъм, по същия начин можем да разберем голямата особеност на Шубертовата музика, а именно задкулисната основа на неговите песенни композиции, само тогава, когато - аз не съм построил тези неща, те са резултат на самите факти, - с помощта на ясновидството констатираме, че тук имаме една духовна азиатска природа, известно време греяна от слънцето на пустинята, след това пречистена в Европа, преминала през духовния свят между смъртта и едно ново раждане и след това преродена в чиста човечност, независимо от всички изкуствени социални връзки, в един беден училищен учител. Третата личност, за която ви говорих вчера - както казах, сега искам само бегло да засегна тези неща, а по-късно можем отново да се върнем върху някои положения, - третата личност, за която ви говорих, Ойген Дюринг, ми беше интересна поради това, че като младеж извънредно много се занимавах със съчиненията на Дюринг[2]. Аз бях очарован от съчиненията на Дюринг по физика и математика, особено от неговите съчинения: «Нови основни средства и открития за висшия анализ, алгебрата, изчислението на функциите и съпринадлежащата геометрия», от начина, по който той третираше закона на съотвестващите температури на кипенето, бях очарован от тези неща. Аз извънредно много се ядосах на такава книга, като «Събития, живот и врагове», в която той пише един вид автобиография. Това е нещо извънредно самомнително, но действително гениално самомнително; да не говорим за нещо, което напомня за най-необузданите памфлети, като «Надценяването на Лесинг и неговото покровителство на евреите». Аз също можех да се удивлявам на «Критическата история на общите принципи на механиката», докато лъвът не беше още вътре в тях, а показваше само своите нокти. Но неприятно действаше това, че в една история на механиката се говореше много за всички клюки на госпожа Хелмхолц, защото тук Дюринг не засягаше толкова Херман Хелмхолц, когото той толкова ругаеше, а се занимаваше повече с клюките от кръга на госпожа Хелмхолц. Но добре; това са такива неща.
към текста >>

[2] “Нови основни средства и изобретения за анализ, алгебра, функционално смятане и принадлежащата геометрия, както и принципи за математическа реформа редом указание за изучаване и преподаване на математиката”, от д-р Ойген и Улрих Дюринг, Лайпциг 1884.
- Не, това е неистината, той не вижда, той е сляп. И Дюринг го представя в неговата истина! Така една представителна личност, разгледана правилно на нейното място, представлява същевременно световноисторическата карма, кармата, която имаше самата цивилизация с нейния светоглед през втората половина на 19-то столетие. Следващият път ще говорим по-нататък за тези неща. [1] Барух (Бенедикт) Спиноза, 1632-1677. [2] “Нови основни средства и изобретения за анализ, алгебра, функционално смятане и принадлежащата геометрия, както и принципи за математическа реформа редом указание за изучаване и преподаване на математиката”, от д-р Ойген и Улрих Дюринг, Лайпциг 1884. “Предмет, живот и врагове”, Карлсруе 1882. [3] Карл Фогт, 1817-1895, естествоизпитател. Людвиг Бюхнер, 1824-1899, лекар. Якоб Молешот, 1822-1893, лекар и естествоизпитател. Филип Шпилер, 1800-1879, физик.
към текста >>

78. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Бихме искали да кажем, че докато Карл Велики, изхождайки от първобитни основи - той едва тогава се научава да пише, - се опитва да разпространи едно начално образование, ние виждаме една висока духовна култура отвъд в Азия, в Багдат.
Обаче този арабизъм - така искаме да го наречем, - е произвел още съвършено друго нещо. Забележителното е, че от една страна този арабизъм се разпространява по съвършено войнствен начин, по пътя на войните, че народите са обезпокоени от онова, което изхожда като войни от арабите. Обаче от друга страна също така до най-висока степен е забележително, че почти цялото хилядолетие, цялото първо хилядолетие от основаването на мохамеданизма арабизмът е бил носител на цивилизацията. Да разгледаме например времето, когато в Европа Карл Велики[2], да речем, е имал най-голямото си влияние. В същото време отвъд в Азия в столицата Багдат ние намираме една чудесна цивилизация, всъщност един величествен духовен живот. Бихме искали да кажем, че докато Карл Велики, изхождайки от първобитни основи - той едва тогава се научава да пише, - се опитва да разпространи едно начално образование, ние виждаме една висока духовна култура отвъд в Азия, в Багдат. Ние виждаме даже, как в средите на Карл Велики съществува извънредно голямо уважение пред тази духовна култура. В онова време - това е времето, когато царуваше, както казах, Карл Велики, времето на царуването на Карл Велики се смята 766-814 година - времето от 786 до 809 година ние виждаме отвъд в Багдат начало на величествената цивилизация при халифа Харун Ал Рашид[3]. Ние виждаме Харун Ал Рашид, силно възвеличаван от поетите човек, който е бил в центъра на широк кръг от науки и изкуства, който сам е бил един високо образован човек, който в своята свита е имал не само първобитни хора, какъвто е бил например Айнхард[4] при Карл Велики, а е събрал около себе си блестящи величия на науките и изкуствата. Ние виждаме, как отвъд в Азия Харун Ал Рашид импулсира, да не кажем сега владее, една велика цивилизация.
към текста >>

Ние виждаме даже, как в средите на Карл Велики съществува извънредно голямо уважение пред тази духовна култура.
Забележителното е, че от една страна този арабизъм се разпространява по съвършено войнствен начин, по пътя на войните, че народите са обезпокоени от онова, което изхожда като войни от арабите. Обаче от друга страна също така до най-висока степен е забележително, че почти цялото хилядолетие, цялото първо хилядолетие от основаването на мохамеданизма арабизмът е бил носител на цивилизацията. Да разгледаме например времето, когато в Европа Карл Велики[2], да речем, е имал най-голямото си влияние. В същото време отвъд в Азия в столицата Багдат ние намираме една чудесна цивилизация, всъщност един величествен духовен живот. Бихме искали да кажем, че докато Карл Велики, изхождайки от първобитни основи - той едва тогава се научава да пише, - се опитва да разпространи едно начално образование, ние виждаме една висока духовна култура отвъд в Азия, в Багдат. Ние виждаме даже, как в средите на Карл Велики съществува извънредно голямо уважение пред тази духовна култура. В онова време - това е времето, когато царуваше, както казах, Карл Велики, времето на царуването на Карл Велики се смята 766-814 година - времето от 786 до 809 година ние виждаме отвъд в Багдат начало на величествената цивилизация при халифа Харун Ал Рашид[3]. Ние виждаме Харун Ал Рашид, силно възвеличаван от поетите човек, който е бил в центъра на широк кръг от науки и изкуства, който сам е бил един високо образован човек, който в своята свита е имал не само първобитни хора, какъвто е бил например Айнхард[4] при Карл Велики, а е събрал около себе си блестящи величия на науките и изкуствата. Ние виждаме, как отвъд в Азия Харун Ал Рашид импулсира, да не кажем сега владее, една велика цивилизация. И ние виждаме, как в тази духовна култура, чиято душа е Харун Ал Рашид, възниква онова, което от аристотелизма насам се разпространява в един непрекъснат поток оттатък в Азия.
към текста >>

И ние виждаме, как в тази духовна култура, чиято душа е Харун Ал Рашид, възниква онова, което от аристотелизма насам се разпространява в един непрекъснат поток оттатък в Азия.
Ние виждаме даже, как в средите на Карл Велики съществува извънредно голямо уважение пред тази духовна култура. В онова време - това е времето, когато царуваше, както казах, Карл Велики, времето на царуването на Карл Велики се смята 766-814 година - времето от 786 до 809 година ние виждаме отвъд в Багдат начало на величествената цивилизация при халифа Харун Ал Рашид[3]. Ние виждаме Харун Ал Рашид, силно възвеличаван от поетите човек, който е бил в центъра на широк кръг от науки и изкуства, който сам е бил един високо образован човек, който в своята свита е имал не само първобитни хора, какъвто е бил например Айнхард[4] при Карл Велики, а е събрал около себе си блестящи величия на науките и изкуствата. Ние виждаме, как отвъд в Азия Харун Ал Рашид импулсира, да не кажем сега владее, една велика цивилизация. И ние виждаме, как в тази духовна култура, чиято душа е Харун Ал Рашид, възниква онова, което от аристотелизма насам се разпространява в един непрекъснат поток оттатък в Азия. Аристотелска философия, аристотелска естествена наука е намерила разпространение и отвъд в Азия. Тя бе разработена с ориенталско разбиране, с ориеталско въображение, с ориенталски възглед. Ние я намираме в цяла Предна Азия, намираме я да действа чак през границите на Индия, намираме я така разработена, че например в двореца на Харун Ал Рашид се развива една обширна и много разпространена медицинска система. Ние виждаме онова, което е било основано от Мохамед с един вид религиозен фурор, как по един дълбоко философски начин, по един силно интензивен проникващ начин се налага между учените, поетите, естествоизпитателите и лекарите в двора на Харун Ал Рашид. Там се развива математиката, географията.
към текста >>

Там се развива математиката, географията.
И ние виждаме, как в тази духовна култура, чиято душа е Харун Ал Рашид, възниква онова, което от аристотелизма насам се разпространява в един непрекъснат поток оттатък в Азия. Аристотелска философия, аристотелска естествена наука е намерила разпространение и отвъд в Азия. Тя бе разработена с ориенталско разбиране, с ориеталско въображение, с ориенталски възглед. Ние я намираме в цяла Предна Азия, намираме я да действа чак през границите на Индия, намираме я така разработена, че например в двореца на Харун Ал Рашид се развива една обширна и много разпространена медицинска система. Ние виждаме онова, което е било основано от Мохамед с един вид религиозен фурор, как по един дълбоко философски начин, по един силно интензивен проникващ начин се налага между учените, поетите, естествоизпитателите и лекарите в двора на Харун Ал Рашид. Там се развива математиката, географията. За съжаление това се подчертава твърде малко сред европейската история и обикновено като се има предвид примитивността, царуваща да речем, при франкския двор на Карл Велики, се забравя това, което е било отвъд в Азия. И когато вземем под внимание това, което се беше развило там по права линия от мохамеданизма, ние имаме пред нас една чудна картина. Мохамеданизмът бе основан в Мека, след това продължен в Медина. Той се разпространява нагоре в областите на Дамаск, Багдат и т. н. в цяла предна Азия.
към текста >>

Когато обгърнем с поглед индивидуалността на Харун ал Рашид, когато се запознаем с нея вътрешно, когато се запознаем с нея, както се казва, в астралната светлина, как тя е съществувала като духовна индивидуалност през 9-и век, когато обгърнем с поглед това, което тя е била зад кулисите на световната история, което, както описах, се разви точно с онзи описан от мене блясък на повърхността на историята, тогава ние проследяваме времената, течението на времето - и намираме една такава индивидуалност, каквато е била Харун ал Рашид, преминал през смъртта, съизживяващ, гледащ, така да се каже, от духовния свят надолу това, което става на Земята: външното изкореняване на арабизма, съдбовно съизживяващ от другата страна това изкореняване.
Силите, които биват пренесени от един земен живот в следващия земен живот, почиват в по-дълбоки пластове на човешкия душевен живот. И когато разглеждаме това, тогава стигаме до констатацията, че арабизмът всъщност не е умрял. Преди известно време с примера за Фридрих Теодор Фишер и Франц Шуберт аз можах да ви покажа, как чрез преминаването на индивидуалностите от едно въплъщение в друго под една напълно различна форма се продължава в по-късно време онова, което е било изработено, постигнато в една минала епоха. Арабизмът съвсем не е умрял в действителност, а сред европейската цивилизация живеят много повече индивидуалности, които са били здраво вкоренени в арабизма, защото просто са се родили сред европейската цивилизация, родили са се между европейците като даващи тон личности, както това е било възможно в по-късно време в Европа. По-лесно е да се тръгне от една историческа личност, като тя се потърси в по-късно превъплъщение, отколкото да се върви по обратния път, който аз ви охарактеризирах в последните лекции, където от по-късни въплъщения търсим предишни въплъщения. Когато обгърнем с поглед индивидуалността на Харун ал Рашид, когато се запознаем с нея вътрешно, когато се запознаем с нея, както се казва, в астралната светлина, как тя е съществувала като духовна индивидуалност през 9-и век, когато обгърнем с поглед това, което тя е била зад кулисите на световната история, което, както описах, се разви точно с онзи описан от мене блясък на повърхността на историята, тогава ние проследяваме времената, течението на времето - и намираме една такава индивидуалност, каквато е била Харун ал Рашид, преминал през смъртта, съизживяващ, гледащ, така да се каже, от духовния свят надолу това, което става на Земята: външното изкореняване на арабизма, съдбовно съизживяващ от другата страна това изкореняване. Ние намираме как една такава индивидуалност минава през духовния свят и отново се явява на Земята, може би не в такъв блясък, но с едно душевно устройство, което има типична прилика с онова, което е било по-рано. И така ние виждаме Харун ал Рашид фактически да възкръсва отново в историята на европейския духовен живот. И той се явява като една личност, която отново е широко позната, явява се като лорд Бейкън от Верулам[7]. Аз разгледах този лорд Бейкън в много от лекциите. Всичко онова, което в известно отношение беше практическа импулсивност у Харун ал Рашид, която той пренесе върху заобикалящите го лица, това лорд Бейкън пренася в повече абстрактна форма върху отделните науки, понеже той живее в абстрактната епоха.
към текста >>

Човек се подчинява на това, което се ражда в него от духовната необходимост и не проявява външна «съпротива».
Аз признавам, че сега непрекъснато трябва да си задавам въпроса: - Трябва ли или не трябва да кажа това? Но считам, че нищо не помага, ако за тези неща говорим само абстрактно. И така всички предпазливи съображения трябва да бъдат оставени настрана, за да говорим конкретно за нещата, които са налице. Нека светът приеме нещата така, именно както той може да ги приеме. За разпространението на духовното човекознание съществуват вътрешни духовни необходимости. Човек се подчинява на това, което се ражда в него от духовната необходимост и не проявява външна «съпротива». Опортюнизмът е нанесъл достатъчно вреда на Антропософското общество; в бъдеще той не трябва вече да се практикува. И даже когато нещата би трябвало да действат парадоксално, те в бъдеще просто трябва направо да бъдат казвани. Ако в течение на историята проследим този Муавия, който е бил един от най-близките приемници на Мохамед, как той действа по-нататък в невидимото течение и как отново изплува на повърхността, ние намираме Уудроу Уилсън[14]. По един потресаващ за нас начин настоящето се свързва с миналото. Внезапно тук се появява една връзка между настоящето и миналото.
към текста >>

79. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Това изглежда парадоксално, но е именно така, че, когато разглеждаме духовната страна на нещата, онова, което срещаме във външния земен живот, в много случаи е една илюзия, майя.
В това вие можете да бъдете напълно прави. Но до него живее и един друг човек, с когото той е кармически свързан по такъв начин, както обясних това за Гарибалди. Защо той върши това, което върши? В действителност животът става обясним само от тези окултни основи. Така че точно с тази личност, можем да кажем, ние сме доведени до мистериите на Хиберния. Това изглежда парадоксално, но е именно така, че, когато разглеждаме духовната страна на нещата, онова, което срещаме във външния земен живот, в много случаи е една илюзия, майя. И някой човек, когото така често виждаме в обикновения живот, с когото често пъти сме заедно в обикновения живот, ще бъде безкрайно учуден, ако бихме му казали, че можем много да научим, когато през него гледаме неговата индивидуалност; той действително би бил твърде много учуден. Защото онова, което един човек проявява, особено в настоящата епоха поради причините, които ви приведох, то е най-малкото от това, което всъщност е един човек според неговия минал земен живот. Много тайни се крият в нещата, за които сега говоря. Да вземем втората личност, за която вчера дадох една кратка характеристика: Лесинг, който в края на своя живот сам възвестява истината за повтарящите се земни съществувания. При него е така, че ние сме заведени далеч, далеч в миналото,
към текста >>

Един геометрик познава цялата математика и когато построява нещо геометрическо, знае, как да представи и уравнения за тези неща.
Аз изобщо не бих намерил Байрон в този минал земен живот, ако не бях намерил този мой учител по геометрия. Байрон беше гениален; този учител по геометрия не беше гениален дори и по свой начин. Той не беше гениален, но беше един отличен геометрик, най-добрият, когото въобще съм познавал в моя живот, защото беше истински геометрик. Действително - нали, при един живописец ние знаем, че има нещо едностранчиво; при един музикант знаем, че той също е едностранчив. Защото хората са известни именно само когато са едностранчиви; обаче един геометрик в наше време по правило не е едностранчив. Един геометрик познава цялата математика и когато построява нещо геометрическо, знае, как да представи и уравнения за тези неща. Той знае математическата страна на геометрическите построения, знае изчислителната страна. Този учител по геометрия, за когото ви разказвам сега, беше един отличен геометрик, но не беше никакъв математик. Той например не разбираше нищо от аналитична геометрия. Той не знаеше нищо от аналитичната геометрия, от изчислителната геометрия, която има работа с уравнения; в това отношение той вършеше най-детински неща. Веднъж даже беше много шеговит.
към текста >>

Но виждате ли, обикновено хората не знаят, че геометрията, математиката не произхожда от главата на човека.
Тези две личности, тези две индивидуалности се запознали в стари времена с това сказание - както казах, едно или две столетия преди кръстоносните походи, по-точно не можах да установя - и те бяха тези, които решили да тръгнат от земите на днешна Русия за Константинопол, за да се сдобият там по някакъв начин с Паладиума и да го пренесат в Източна Европа. Обаче те не успяват да сторят това. Те не успяват да постигнат това, защото Паладиумът е бил добре пазен, а от личностите, които знаели, как той се пази, не е могъл да бъде получен. Тези двама човеци обаче били обхванати от невероятна болка. И това, което прониква като лъч в единия и в другия, то парализира именно техните глави в онова време и при единия от тях, при Лорд Байрон, това се проявява така, че той, така да се каже, както Ахил, който беше уязвим в петата, получава повреден крак, но в замяна на това има гениална глава, която просто е била компенсация за парализирането в предишния земен живот; а другият също, поради парализираната глава в миналото земно съществуване, сега има болен крак. Но виждате ли, обикновено хората не знаят, че геометрията, математиката не произхожда от главата на човека. Ако вие не бихте начертавали ъгъла с вашите крака, главата ви не би го възприемала. Вие не бихте имали нищо от геометрията, ако не бихте могли с геометрията да вървите и да хващате. Всичко това пробива до главата и се явява в представите. И онзи, който има един такъв крак, като моя учител по геометрия, той има добрата възможност да насочва вниманието си така, че да предава отново в своята глава геометрическото устройство на двигателния организъм, на организма на крайниците. И когато човек се задълбочаваше в този учител по геометрия, в цялата негова духовна конфигурация, той оставяше значително впечатление.
към текста >>

И когато човек се задълбочаваше в този учител по геометрия, в цялата негова духовна конфигурация, той оставяше значително впечатление.
Но виждате ли, обикновено хората не знаят, че геометрията, математиката не произхожда от главата на човека. Ако вие не бихте начертавали ъгъла с вашите крака, главата ви не би го възприемала. Вие не бихте имали нищо от геометрията, ако не бихте могли с геометрията да вървите и да хващате. Всичко това пробива до главата и се явява в представите. И онзи, който има един такъв крак, като моя учител по геометрия, той има добрата възможност да насочва вниманието си така, че да предава отново в своята глава геометрическото устройство на двигателния организъм, на организма на крайниците. И когато човек се задълбочаваше в този учител по геометрия, в цялата негова духовна конфигурация, той оставяше значително впечатление. И действително, в него имаше нещо очарователно, когато всъщност като геометрически конструктор правеше всичко така, като че целият останал свят не съществува. Той беше извънредно свободен човек и когато човек го наблюдаваше - само че това наблюдение трябваше да бъде точно, - му се струваше, като че някога една вътрешна магическа сила е властвала над него и го е довела до тази странна едностранчивост. Но при Лорд Байрон - аз само споменах втория, защото иначе не бих се запознал с Лорд Байрон, ако при него не би ме завел пътят на другия, - при Лорд Байрон ние виждаме как кармата се проявява. Някога той тръгва от Изток, за да вземе Паладиума. Когато се ражда на Запад, той отива да помага, за да бъде осъществен духовният Паладиум в 19-то столетие - свободата.
към текста >>

80. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Днес искам с един пример да покажа, колко трудно всъщност може да бъде внесено в настоящето онова, което действително е подходяща за настоящето духовна наука.
ЛЕКЦИЯ ДЕВЕТА Дорнах, 21 септември 1924 г. Лекциите, които аз държах сега, имайки предвид, че тук присъстват толкова много приятели от всички страни, тези лекции преследваха по същество целта да бъде дадено описание на кармата, което поне в някои линии трябва да доведе до разбирането на съвременния духовен живот в духовно отношение. И аз бих искал следващия вторник, в последната от тези лекции да завърша онова, което в известно отношение образува един вид единство. Днес искам с един пример да покажа, колко трудно всъщност може да бъде внесено в настоящето онова, което действително е подходяща за настоящето духовна наука. Не от някакви външни отношения бих искал днес да отговоря на този въпрос, а с един кармически пример. Примерът първо ще ни покаже една индивидуалност, която не е особено типична, но която е една особена индивидуалност. Чрез това може да се види, колко трудно е в съвременния земен живот да бъде внесено това, което естествено всеки човек донася със себе си от минали земни съществувания, донася го със себе си защото - може би с изключение на неговото най-последно въплъщение, - все пак той е стоял в определени първоначални отношения с духовния свят или още реално, или най-малко по традиция. Това може да ни покаже, как в едно съвременно човешко тяло, в съвременните отношения на възпитанието и на цивилизацията е трудно да бъде внесена предишна духовност, нещо получено по духовен начин. За целта бих искал да разгърна пред вас една поредица земни съществувания на една индивидуалност, които трябва да ви покажат всевъзможните пречки, които могат да се получат насреща на едно такова внасяне в настоящето време и които могат да покажат, как тези трудности всъщност вече са били подготвени при някои хора в минали земни съществувания.
към текста >>

Тези две личности, които бяха така силно свързани кармически, отново се преродиха в първите християнски столетия, когато духовната субстанция на християнството се оформи в определена научна работа.
И може да се каже, че двете личности минаха почти едновременно през вратата на смъртта, но с определено лошо настроение една към друга. Резултатът на този земен живот, бих искал да кажа, беше претопен по един особен начин, така че и двете личности извънредно интензивно изживяха ретроспективното преминаване на земния живот след смъртта, а също и изработването на кармата между смъртта и едно ново раждане. Резултатът от това странно съжителство на Земята беше един интензивен общ живот след смъртта. Ние виждаме особено при женската личност, как след смъртта настроението, което съществуваше в преобладаването на визионерните имагинации, не се проявяваше така силно. Напротив ние намираме при тази личност след смъртта за следващия земен живот да се ражда един вид копнеж за разбиране на нещата в мисловна форма, докато в земния живот, който описах, тя беше разбрала нещата повече от говорната форма, така че после от говорната форма на изживяване те преминаха във визионерното имагиниране. Тези две личности, които бяха така силно свързани кармически, отново се преродиха в първите християнски столетия, когато духовната субстанция на християнството се оформи в определена научна работа. И веднъж аз споменах тук, как много от онези души, които по един честен начин дойдоха при антропософията, бяха изживели християнството през тези първи християнски столетия, обаче в една много по-жива форма, отколкото то се прояви по-късно. И сега ние виждаме едно твърде забележително явление. Ние виждаме да се явява един мъж, който сега по отношение на кармата няма нищо общо с двете личности, за които аз говоря, няма нищо общо с техните индивидуалности, но има работа с тях временно исторически: Ние виждаме да се явява в лицето на Марцианус Капелла една меродавна, даваща тон личност. Това е онази личност, която първа написа онази меродавна, основна книга за 7-те свободни изкуства,[1] които след това през цялото Средновековие играха голяма роля във всяко обучение и учение: граматика, риторика, диалектика, аритметика, геометрия, астрономия, музика; седемте свободни изкуства, които обединени по-късно в тяхното действие дадоха онова, което тогава се наричаше познание на природата и на света. Книгата на Марцианус Капелла изглежда отначало суха, трезва.
към текста >>

И отново възникна - можем да си представим, как това беше обусловено кармически, ние виждаме тук да действа кармата, - отново възникна една духовна, - не можем да кажем обмяна на идеи, а обмяна на възгледи, една напълно жива, духовно интензивна съвместна работа.
Бихме могли да кажем: - Може би при малко личности на онова време - в началото на 6-то столетие, края на 5-то християнско столетие, - при малко такива личности, които можем да наречем ученици на Марцианус Капелла, по един напълно нагледен жив начин живееше онова, което по онова време беше духовно съдържание. Личността, която сега се намираше въплътена като мъж, можеше именно да говори за нейното общение с инспририращите същества, Диалектика, Реторика и т. н., тя беше изцяло изпълнена от съзерцанието на духовното действие. И тя отново се срещна с другата личност, която в нейното минало въплъщение беше мъж, а сега се беше превъплътила като жена. В това си въплъщение тази женска личност беше надарена с голяма интелигентност. И отново възникна - можем да си представим, как това беше обусловено кармически, ние виждаме тук да действа кармата, - отново възникна една духовна, - не можем да кажем обмяна на идеи, а обмяна на възгледи, една напълно жива, духовно интензивна съвместна работа. Но нещо странно се разви при онази личност, която в предихристиянските столетия беше жена, а в това време беше мъж. Понеже възгледите бяха така оживени, при тази личност се прояви силно знание за това, как с женската природа изобщо е свързан визионерният живот, който именно тази личност имаше. Не, че общо взето визионерният живот е свързан с женската личност; а че целият основен характер на визионерния живот беше донесен от миналото женско въплъщение. И чрез това на тази личност се откриха безброй тайни, които се отнасят за взаимодействието между Земята и Луната, безброй тайни, които например се отнасят за възпроизводния, за размножителния живот. Именно в тази област извънредно добре бе запозната сега тази мъжка личност.
към текста >>

И когато след това през 90-те години на миналото столетие влиза в гимназията, той учи блестящо езиците, всичко, което не е естествена наука, което не е математика.
Разбира се от само себе си, че това са само детските растежни сили, обаче с това, което е било пропуснато през време на пребиваването в затвора, със зрелостта на 30-те години - преждевременно узрял! Така действа кармата. Една странна склонност се установява в това - наваксване на живота, бих искал да кажа. Мъждеят отново старите възгледи на астрологията, старите възгледи за духовното в цялата природа, които бяха така величествени при тази индивидуалност в първите християнски столетия. То изниква по един детски начин, но живее така силно в него, че той изпитва силна антипатия към изградената по математически начин естествена наука. И когато след това през 90-те години на миналото столетие влиза в гимназията, той учи блестящо езиците, всичко, което не е естествена наука, което не е математика. Обаче куриозното за онзи, който може да съди за кармическите връзки, действително ощастливяващо-изненадващото във възгледа е това, че той изучава много бързо освен новите езици, френски, италиански, испански, за да внесе в своя манталитет - ако ми е позволено да употребя този израз, - онова, което по-рано го беше разбунтувало против испанското владичество, за да го опресни отново. Вижте как кармата действа, как тя действа в тази индивидуалност: Бие на очи, че това момче изучава вън от училището много бързо испанския език, само защото бащата случайно има предпочитание към него - това показва отново кармата, - бързо изучава в толкова ранна младост един толкова отдалечен от неговия език. Това означава едно пълно повлияване на цялото душевно устройство. Така че този основен тон на затворничеството, където го беше довело разбунтуването против испанците, изплува в неговата душа чрез това, че испанският език оживява в него и прониква неговите идеи, неговите мисли. Именно това, което беше най-горчивото през време на затворническия живот, то идва в онази подсъзнателна област, където царува именно говорът, езикът.
към текста >>

81. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Родителите му произхождат от Южна Австрия. 1872 г. Гимназия до 1879 г. във Винер Нойщат. 1879 г. Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история. Основно запознаване с Гьоте. 1882 - 1897 г. Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер. Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр.
към текста >>

Той признава целостта и значението на методите на съвременната наука Ли така развива една модерна дисциплина, която нарича „Духовна наука“.
Какво лежи зад идеите, познатиднес като Валдорфско образование? В тази автобиографична книга Щайнер си спомня първите тридесет и пет години от своя живот. Въпреки че рядко говори по въпроси от личен характер, тук ни се предлага рядката възможност да погледнем по-отблизо в неговия вътрешен мир, във взаимоотношенията му с другите и в събитията, които го формират като личност. Това не е обикновен разказ за успехите и провалите в живота, а пътят на една душа, така че ставаме свидетели на развитието на съзнанието на един съвременен духовен учител. Рудолф Щайнер притежава точен и остър научен ум в съчетание с вродена способност да вижда в духовния свят. Той признава целостта и значението на методите на съвременната наука Ли така развива една модерна дисциплина, която нарича „Духовна наука“. Оттогава насетне неговите прозрения са докоснали и обогатили много области в живота по начин, който продължава да променя живота на хората. издание Тази книга е автопортрет на един човек, чиито идеи изпреварват нашето време, но са крайно необходими в един все по-объркан и материалистически настроен свят.
към текста >>

82. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 31. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Ние чувстваме това, като стоящо на същото равнище с нас и от земното царство насочваме поглед към областта на небето, към духовната област - както я наричат в най-различните възгледи.
Когато отиваме отдолу нагоре, ние можем да ги поставим паралелно, като ги обединим три по три с това, което имаме, когато слизаме отгоре надолу, като животни в три степени, като растения в три степени и като минерали в три степени. С това ние имаме цялостния свят на това, на което принадлежи човекът. Ние можем да опишем човешкото съществуване и така, че да кажем: - С физическото раждане, с физическото зачатие от едно чисто духовно съществуване човекът влиза в областта на природния порядък на животинското, растителното и минералното царство; а когато минава през вратата на смъртта, човекът влиза в царството на стоящите над него същества. Единият път човекът живее в едно физическо тяло, което го свързва с царствата на природата; другият път, между смъртта и едно ново раждане, човекът живее в едно духовно тяло - ако мога да си послужа с този израз, - което също така го свързва със съществата на висшите йерархии. Тук в земното царство ние се обръщаме първо към това, което се намира в заобикалящия ни свят. Ние чувстваме това, като стоящо на същото равнище с нас и от земното царство насочваме поглед към областта на небето, към духовната област - както я наричат в най-различните възгледи. Земният човек поглежда нагоре със своите предчувствия, със своята религиозна благочестивост, с онова, което за неговото земно съществуване има най-голяма стойност и заслужава той да се стреми към него. И когато иска да си състави представа за това, което се намира там горе в духовното царство, той си създава образи, които са взети от земното, по земен начин си представя онова, което се намира горе. След това, когато човекът живее в живота между смъртта и едно ново раждане, положението е обратно. Човекът сочи надолу, когато иска да назове онова, към което е насочен неговият поглед. Мои мили приятели, вие може би ще кажете: - Да, но тогава човекът сочи към това, което е по-малоценно.
към текста >>

Ние се чувстваме, така да се каже, присъединени към онова, което като най-близка йерархия стои над нас и забелязваме, че също както в земната област онова, което е около нас, има значение за сетивата, така и това, което се намира в духовната област, има своето значение за най-дълбоката същност на душата.
Мои мили приятели, вие може би ще кажете: - Да, но тогава човекът сочи към това, което е по-малоценно. - Но не е така. Гледано отгоре онова, което се намира тук в земната област, е съвършено различно, отколкото то е тук в земната област. И именно при разглеждането на кармата може да ни стане добре разбираемо, колко различно е онова, което става на Земята, когато е гледано отгоре; колко различно е то от това, което се представя пред самия човек в земната област. Когато през вратата на смъртта влизаме първо в духовния свят, ние стигаме в областта на най-долната йерархия, на йерархията на Ангелите, Архангелите и Архаите. Ние се чувстваме, така да се каже, присъединени към онова, което като най-близка йерархия стои над нас и забелязваме, че също както в земната област онова, което е около нас, има значение за сетивата, така и това, което се намира в духовната област, има своето значение за най-дълбоката същност на душата. Ние говорим за минерали, растения, животни, доколкото ги виждаме с очи, доколкото можем да ги хванем с ръце, доколкото те сетивно са възприемаеми за нас; а между смъртта и едно ново раждане ние говорим за Ангели, Архангели, Архаи, доколкото тези същества имат връзка с онова, което съставлява най-вътрешната същност на душата. И като минаваме по-нататък в дългия живот между смъртта и едно ново раждане, ние се научаваме да се включваме в съществата на следващата по-висша от нас йерархия, които имат работа с нас и едни с други. Тези същества ни свързват, така да се каже, с духовния външен свят. Отначало също и между смъртта и едно ново раждане ние сме много силно заети със самите нас, понеже тази трета, най-нисша ангелска йерархия, има работа с нашето вътрешно същество. Обаче известно време след това нашият поглед се разширява, ние се научаваме да познаваме духовния свят, намиращ се вън от нас, обективния духовен свят.
към текста >>

В духовната сфера нашир и надлъж се разпростира това, което ние сме имали като отношение към другите хора, към другите земни неща.
Ние получаваме картинни образи от това, което се намира всред съществата на тази трета йерархия, но всичките тези картинни образи ни изглеждат, като че имат отношение към нас. И когато погледнем онова, което като картинни образи отразява действията на третата йерархия, ние разбираме, че то е отражението на това, което сме имали като душевна нагласа, като възгледи през последния ни земен живот. Сега с абстрактните представи на съвеста ние не си казваме: - Ти си бил човек, който е действал несправедливо към този или онзи човек, който неправилно е мислил. - Не си казваме така, а в дейноста на Ангели, Архангели и Архаи виждаме, как в мощни картинни образи пред нашия поглед се появява това, което ще стане в бъдеще от нашите душевни настроения, от съдържанието на нашата душа и от начина на мислене от последния земен живот. Ние виждаме, как става картинен образ това, което вършат съществата от третата йерархия. В духовната сфера нашир и надлъж се разпростира това, което ние сме имали като отношение към другите хора, към другите земни неща. И ние съзираме какво мислим, чувстваме, усещаме. Тук на Земята в света на майа, на илюзията то изглежда като затворено в нашата кожа; в живота между смърта и едно ново раждане то е различно. В живота между смъртта и едно ново раждане то така се проявява, че ние знаем: - Това, което ние имаме в нас като мисли, усещания, настроения и възгледи, това принадлежи на целия свят, това въздейства на целия свят. В Ориента много хора говорят за майа, за илюзията на външния свят, която ни заобикаля; но това остава една абстрактна мисъл. Когато се направят наблюдения като онези, които можаха да преминат пред нашите души, тогава ще се види, каква сериозност изпълва думите: - Този свят, който ни заобикаля е майя, той е голямата илюзия - и колко илюзорно изглежда това, което възприемаме от процесите в нашата душа.
към текста >>

И дори ако от Мистерията на Голгота насам поради слабостта на хората и от духовна страна чрез ариманичните и луциферичните сили най-напред пречките да са станали още по очевидни, отколкото напредъка на човечеството, то въпреки това от Мистерията на Голгота насам от страна на физическия и духовния свят се е направило всичко, за да се придвижат хората в общото световно развитие.
Защото нашето антропософско движение няма да може да въздейства реорганизиращо върху нашата цивилизация само с формалности. Поради това в бъдеще не бива да се плашим напълно открито да говорим за отношенията в духовния свят. Днес бих искал да започна с нещо, което лежи като духовност в земните събития, в земното човечество. В цялото земно развитие ние имаме заложено това, което се извърши като Мистерията на Голгота. Аз често съм насочвал вниманието към това, как чрез мистерията на Голгота земното развитие най-после получи своя истински смисъл; как всичко онова, което предхождаше Мистерията на Голгота, - точно за едно задълбочено наблюдение - е една подготовка за Мистерията на Голгота. И дори ако от Мистерията на Голгота насам поради слабостта на хората и от духовна страна чрез ариманичните и луциферичните сили най-напред пречките да са станали още по очевидни, отколкото напредъка на човечеството, то въпреки това от Мистерията на Голгота насам от страна на физическия и духовния свят се е направило всичко, за да се придвижат хората в общото световно развитие. Това, което християнството донесе на човечеството, - ако човечеството се окаже достойно да го приеме в неговата духовна дълбочина, - ще се разкрие едва в бъдещето. Но импулсът - също и за всичко, което може да направи антропософията - лежи в Мистерията на Голгота. Ние знаем, как Мистерията на Голгота първоначално изяви своето въздействие, минавайки през Южна Европа към Средна Европа. Но не е това, което искам да разгледам днес. Аз бих искал да хвърлите поглед върху начина, по който християнството се разпространи през Северна Африка към европейските области.
към текста >>

Това, което християнството донесе на човечеството, - ако човечеството се окаже достойно да го приеме в неговата духовна дълбочина, - ще се разкрие едва в бъдещето.
Поради това в бъдеще не бива да се плашим напълно открито да говорим за отношенията в духовния свят. Днес бих искал да започна с нещо, което лежи като духовност в земните събития, в земното човечество. В цялото земно развитие ние имаме заложено това, което се извърши като Мистерията на Голгота. Аз често съм насочвал вниманието към това, как чрез мистерията на Голгота земното развитие най-после получи своя истински смисъл; как всичко онова, което предхождаше Мистерията на Голгота, - точно за едно задълбочено наблюдение - е една подготовка за Мистерията на Голгота. И дори ако от Мистерията на Голгота насам поради слабостта на хората и от духовна страна чрез ариманичните и луциферичните сили най-напред пречките да са станали още по очевидни, отколкото напредъка на човечеството, то въпреки това от Мистерията на Голгота насам от страна на физическия и духовния свят се е направило всичко, за да се придвижат хората в общото световно развитие. Това, което християнството донесе на човечеството, - ако човечеството се окаже достойно да го приеме в неговата духовна дълбочина, - ще се разкрие едва в бъдещето. Но импулсът - също и за всичко, което може да направи антропософията - лежи в Мистерията на Голгота. Ние знаем, как Мистерията на Голгота първоначално изяви своето въздействие, минавайки през Южна Европа към Средна Европа. Но не е това, което искам да разгледам днес. Аз бих искал да хвърлите поглед върху начина, по който християнството се разпространи през Северна Африка към европейските области. Вие обаче знаете, че повече от половин хилядолетие от основаването на християнството с Мистерията на Голгота, едно друго религиозно течение от Азия се разпространи насам - мохамеданското течение.
към текста >>

Тази мохамеданска духовна същност, която е свързана с името на Мохамед, сравнена с християнството изглежда като нещо, което живее повече в абстракции отколкото самото християнство.
Но импулсът - също и за всичко, което може да направи антропософията - лежи в Мистерията на Голгота. Ние знаем, как Мистерията на Голгота първоначално изяви своето въздействие, минавайки през Южна Европа към Средна Европа. Но не е това, което искам да разгледам днес. Аз бих искал да хвърлите поглед върху начина, по който християнството се разпространи през Северна Африка към европейските области. Вие обаче знаете, че повече от половин хилядолетие от основаването на християнството с Мистерията на Голгота, едно друго религиозно течение от Азия се разпространи насам - мохамеданското течение. Тази мохамеданска духовна същност, която е свързана с името на Мохамед, сравнена с християнството изглежда като нещо, което живее повече в абстракции отколкото самото християнство. Християнството съдържа, бих искал да кажа, много повече непосредствени описания на духовния свят, отколкото мохамеданството. Но мохамеданството имаше като своя съдба да поеме в себе си много от старите науки, от старите култури. И така, ние виждаме, как в известна степен следвайки християнството, по-късно мохамеданството се разпространява от Азия. Интересно е да се проследи това своеобразно разпространение. Ние виждаме, как християнското течение отива малко по-на Север и след това идва в Средна Европа и как мохамеданството като че ли обгръща това християнско течение, преминавайки през Северна Африка и Испания, достигайки до Франция; така то обхваща това християнство.
към текста >>

В двора на Харун ал Рашид се намираше всичко, което съществуваше по онова време като предазиатско, изобщо като азиатско образование, наистина обагрено с мохамеданството, но там се намираше всичко, което беше дадено като образование - математика, философия, архитектура, търговия, индустрия, география, медицина, астрономия, всичко се практикуваше в двора на Харун ал Рашид от най-просветените духове на Азия.
Но всичко това не би могло да бъде разбрано, ако се погледне само отвън. Всичко това трябва да се разгледа отвътре. Отвътре погледнато, то изглежда така, че чрез войните, чрез спечелените битки арабизмът беше отблъснат, че арабите, носители на мохамеданството, маврите и други са били отблъснати, но душите на тези хора се прераждат по-нататък; те идват отново и продължават да действат. И няма полза по абстрактен начин да се описва, как арабизмът е дошъл от Испания в Европа; човек може да разбере събитията, само когато опознае вътрешните конкретни факти. Нека да вземем един такъв факт: В прехода от осми към девети век, когато в европейската история се говори за Карл Велики, в Азия, в Багдад в чуден блясък, с величествено ориенталско образование живееше Харун ал Рашид[3]. В двора на Харун ал Рашид се намираше всичко, което съществуваше по онова време като предазиатско, изобщо като азиатско образование, наистина обагрено с мохамеданството, но там се намираше всичко, което беше дадено като образование - математика, философия, архитектура, търговия, индустрия, география, медицина, астрономия, всичко се практикуваше в двора на Харун ал Рашид от най-просветените духове на Азия. Днес хората си нямат понятие, колко величествено и мощно беше това, което се практикуваше в двора на Харун ал Рашид. Първо имаме самия Харун ал Рашид. Той не беше само един нищо не разбиращ владетел, който е привлякъл най-великите мъдреци на Предна Азия, за да блести, а една личност, наистина в религиозно отношение изцяло отдадена на мохамеданството, но свободна и отворена за всичко онова, което донасяше ориенталската цивилизация. Докато Карл Велики едва можеше да чете и пише, в двора на Харун ал Рашид съществуваше едно много по-голямо великолепие, да, каквото там беше постигнато от Харун ал Рашид, изобщо не можеше да се сравнява с Карл Велики. Това беше времето, през което една голяма част от тогавашния предно азиатски свят както и голяма част от Африка вече бяха завладени от мохамеданството и навсякъде се разнасяше това, което по такъв великолепен начин действаше в двора на Харун ал Рашид.
към текста >>

83. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

- В тези неща човек трябва да е наясно, колко е далеч земната майа, голямата илюзия, привидността на битието, от духовната действителност, която действа духовно импулсиращо зад проявленията в битието.
Но точно в ирландските мистерии имаше строгото правило, че учениците, които се доверяваха на един посветен, в бъдещ земен живот не биваше да бъдат изоставяни от него, а в земния живот нещо е трябвало да бъде направено от него, което продължавало да го свързва с тези ученици; нещо, което е основавало дълбока връзка между тези ученици и него. Посветеният, който имам предвид, отново се появява през деветнадесети век като Джузепе Гарибалди с визионерската воля, който през древните времена се е проявявал по съвсем друг начин, живял е различно, отколкото в едно тяло от деветнадесето столетие, получил е съвсем друго възпитание, отколкото това на деветнадесето столетие. И другите трима, които споменах, бяха учениците, които бяха дошли от три различни земни области. Онова обаче, което мощно е действало от едната инкарнация в другата, действаше по-дълбоко от външните принципи. Насреща на това, което приковава човек към човека даже и в различни инкарнации, е една дреболия, когато се казва: - Аз съм републиканец, ти си монархист. - В тези неща човек трябва да е наясно, колко е далеч земната майа, голямата илюзия, привидността на битието, от духовната действителност, която действа духовно импулсиращо зад проявленията в битието. Така например, Гарибалди не можеше да напусне Виктор Емануел, въпреки че имаше други възгледи. Възгледите, когато се отнасят до външното, а не до хората, принадлежат на епохата, не на индивидуалността, която преминава от един земен живот в друг. Бих искал да избера един друг пример, който по забележителен начин се представи пред мен. Аз имах един учител по геометрия[6], когото много ценях. Може би от моята биография знаете, че геометрията принадлежи към това в живота ми, което ми е дало най-много импулси.
към текста >>

В тази област той беше гениален, но нямаше познания, нямаше истински познания от математиката.
Аз имах един учител по геометрия[6], когото много ценях. Може би от моята биография знаете, че геометрията принадлежи към това в живота ми, което ми е дало най-много импулси. Така този учител по геометрия беше особено ценен за мен. Той беше отличен конструктор и аз много го обичах, понеже обичах конструирането и понеже той представяше всичко с истинска независимост, но също и с цялата едностранчивост на геометричното мислене. Той беше така едностранчиво образован в посока само на геометрията, че например изобщо не беше математик, а само геометрик. В тази област той беше гениален, но нямаше познания, нямаше истински познания от математиката. Той живееше в едно време, когато се преобразуваше точно цялата дескриптивна геометрия, която беше неговата специалност. Той оставаше при старите методи. Това при него беше една характерна черта. Но още много по-характерна за окултния изследовател беше една друга черта. Той имаше сакат крак.
към текста >>

Единствено духовната наука може да го възстанови.
Вие вече познавате ужасно вредното на онези заболявания, които се появяват, както при един добър мой познат, който имаше доста уважаван пост. Един ден той излиза от къщи, напуска семейството си, отива на гарата, купува си билет за една далечна гара и изведнъж забравя всичко, каквото е изживял досега. Неговият интелект бил в ред, но паметта му напълно се замъглила и когато пристига на онази гара, той си взима друг билет и по този начин пресича Германия, Австрия, Унгария, Галиция и накрая, когато паметта му се връща, той се вижда в един приют за бездомници в Берлин. Когато някой забрави, какво е преживял, това действително е разрушаване на аза. Така ще представлява и разрушаването на цивилизационния аз, на аза на европейското човечество, ако напълно се забрави това, което се е преживяло исторически, което е било унищожено. Единствено духовната наука може да го възстанови. Дори и за хора, които общо взето са добре настроени, това, което има да каже духовната наука днес изглежда доста необичайно. Човек не би могъл без известна ирония да чете това, което един иначе благонадежден дух като Мавриций Метерлинк[17] казва за мен, като основател на антропософията, под заглавието «Голямата загадка». Мавриций Метерлинк изглежда, че не може да отрече, че в първите уводи на моите книги стои нещо съвсем разумно. Това той забелязва. Но после той навлиза в нещо, което невероятно го обърква, където не може нищо да разбере.
към текста >>

Дори и за хора, които общо взето са добре настроени, това, което има да каже духовната наука днес изглежда доста необичайно.
Един ден той излиза от къщи, напуска семейството си, отива на гарата, купува си билет за една далечна гара и изведнъж забравя всичко, каквото е изживял досега. Неговият интелект бил в ред, но паметта му напълно се замъглила и когато пристига на онази гара, той си взима друг билет и по този начин пресича Германия, Австрия, Унгария, Галиция и накрая, когато паметта му се връща, той се вижда в един приют за бездомници в Берлин. Когато някой забрави, какво е преживял, това действително е разрушаване на аза. Така ще представлява и разрушаването на цивилизационния аз, на аза на европейското човечество, ако напълно се забрави това, което се е преживяло исторически, което е било унищожено. Единствено духовната наука може да го възстанови. Дори и за хора, които общо взето са добре настроени, това, което има да каже духовната наука днес изглежда доста необичайно. Човек не би могъл без известна ирония да чете това, което един иначе благонадежден дух като Мавриций Метерлинк[17] казва за мен, като основател на антропософията, под заглавието «Голямата загадка». Мавриций Метерлинк изглежда, че не може да отрече, че в първите уводи на моите книги стои нещо съвсем разумно. Това той забелязва. Но после той навлиза в нещо, което невероятно го обърква, където не може нищо да разбере. Е, човек би могъл да варира един израз от Лицхтенберг[18]: - Когато се сблъскват човек и книга и прозвучава кухо, не е нужно за това да е виновна книгата.
към текста >>

А този път особено, понеже пред вашите сърца и души бяха поставени изисквания, които общо взето са нови, защото вие трябваше да откликнете с още по-голяма липса на предразсъдъци на онова, което този път - бих искал да кажа по духовна поръчка - говорих пред вас.
И оставете ме от това вътрешно задоволство да произнеса моята сърдечна благодарност за топлите задушевни думи, които днес в началото на тази лекция произнесе г-н професор Хауфен. Сърдечно благодаря за вашия прием, сърдечно благодаря за всичко, което вашите души поднесоха насреща ми при това мое гостуване. И вие можете да бъдете сигурни, че ще нося в душата си хубавите слова, които г-н професор Хауфен произнесе, че от тях ще се породят мислите, които винаги ще ви изпращам и те ще бъдат сред вас, когато постигате вашата цел, когато работите тук. Като антропософи когато сме отделени пространствено един от друг, в душата си сме въпреки това заедно и нека запомним това и знаем, че ние сме заедно. Доста години ми беше дадено да говоря тук в Прага, изхождайки от най разнообразните констелации на духовния живот и това доведе до дълбоко удовлетворение. А този път особено, понеже пред вашите сърца и души бяха поставени изисквания, които общо взето са нови, защото вие трябваше да откликнете с още по-голяма липса на предразсъдъци на онова, което този път - бих искал да кажа по духовна поръчка - говорих пред вас. Когато кажа по духовна поръчка, нека изтълкуваме думите така, че да си кажем: - В духа оставаме един до друг. Ръководството, което беше сформирано в Дорнах е малко, в него са само онези хора, които могат да бъдат тясно свързани с мен, за да могат да извършат това, което трябва да се извърши. Но това, което трябва да се направи, ще се направи, когато всички мили приятели работят заедно от цялото си сърце, преди всичко в духовно антропософско взаимно мислене, взаимно чувстване, взаимна воля. Вземете това редом с моята благодарност като едно сърдечно сбогом, което обаче не иска да бъде раздяла, а начало на взаимна духовна дейност. Нека това взаимодействие да остане в основата си онова, което произлиза от всяка наша дума.
към текста >>

Когато кажа по духовна поръчка, нека изтълкуваме думите така, че да си кажем: - В духа оставаме един до друг.
Сърдечно благодаря за вашия прием, сърдечно благодаря за всичко, което вашите души поднесоха насреща ми при това мое гостуване. И вие можете да бъдете сигурни, че ще нося в душата си хубавите слова, които г-н професор Хауфен произнесе, че от тях ще се породят мислите, които винаги ще ви изпращам и те ще бъдат сред вас, когато постигате вашата цел, когато работите тук. Като антропософи когато сме отделени пространствено един от друг, в душата си сме въпреки това заедно и нека запомним това и знаем, че ние сме заедно. Доста години ми беше дадено да говоря тук в Прага, изхождайки от най разнообразните констелации на духовния живот и това доведе до дълбоко удовлетворение. А този път особено, понеже пред вашите сърца и души бяха поставени изисквания, които общо взето са нови, защото вие трябваше да откликнете с още по-голяма липса на предразсъдъци на онова, което този път - бих искал да кажа по духовна поръчка - говорих пред вас. Когато кажа по духовна поръчка, нека изтълкуваме думите така, че да си кажем: - В духа оставаме един до друг. Ръководството, което беше сформирано в Дорнах е малко, в него са само онези хора, които могат да бъдат тясно свързани с мен, за да могат да извършат това, което трябва да се извърши. Но това, което трябва да се направи, ще се направи, когато всички мили приятели работят заедно от цялото си сърце, преди всичко в духовно антропософско взаимно мислене, взаимно чувстване, взаимна воля. Вземете това редом с моята благодарност като едно сърдечно сбогом, което обаче не иска да бъде раздяла, а начало на взаимна духовна дейност. Нека това взаимодействие да остане в основата си онова, което произлиза от всяка наша дума. Всички думи, които бъдат разменени между нас, винаги да ни довеждат все по-близко един до друг.
към текста >>

Вземете това редом с моята благодарност като едно сърдечно сбогом, което обаче не иска да бъде раздяла, а начало на взаимна духовна дейност.
Доста години ми беше дадено да говоря тук в Прага, изхождайки от най разнообразните констелации на духовния живот и това доведе до дълбоко удовлетворение. А този път особено, понеже пред вашите сърца и души бяха поставени изисквания, които общо взето са нови, защото вие трябваше да откликнете с още по-голяма липса на предразсъдъци на онова, което този път - бих искал да кажа по духовна поръчка - говорих пред вас. Когато кажа по духовна поръчка, нека изтълкуваме думите така, че да си кажем: - В духа оставаме един до друг. Ръководството, което беше сформирано в Дорнах е малко, в него са само онези хора, които могат да бъдат тясно свързани с мен, за да могат да извършат това, което трябва да се извърши. Но това, което трябва да се направи, ще се направи, когато всички мили приятели работят заедно от цялото си сърце, преди всичко в духовно антропософско взаимно мислене, взаимно чувстване, взаимна воля. Вземете това редом с моята благодарност като едно сърдечно сбогом, което обаче не иска да бъде раздяла, а начало на взаимна духовна дейност. Нека това взаимодействие да остане в основата си онова, което произлиза от всяка наша дума. Всички думи, които бъдат разменени между нас, винаги да ни довеждат все по-близко един до друг. В този смисъл оставете ме, мои мили приятели, с развълнувано сърце да ви обещая, че ще бъда заедно с вас, че мислите ми ще са между вас, че при вас те ще търсят убежището, в което по правилния начин ще действа антропософският стремеж, антропософското духовно течение. Да се разделим в този смисъл само в пространството, но да останем дълбоко свързани сърдечно-духовно! [1] професор Хауфен: Професор Хауфен и неговата съпруга са приели на гости Рудолф Щайнер при неговите посещения в Прага.
към текста >>

84. Увод. Задачата на Духовната наука. Бележки от една лекция в Берлин през 1903 или 1904 GA_245 Указания за езотеричното обучение

ЗАДАЧАТА НА ДУХОВНАТА НАУКА
У в о д ЗАДАЧАТА НА ДУХОВНАТА НАУКА Бележки от лекция на Рудолф Щайнер в Берлин през 1903 или 1904 Има една прекрасна мисъл на Хегел: «Най-дълбоката мисъл е свързана с историческия външен образ на Христос и величието на Християнската религия се състои в това, че тя е подходяща за всяка степен на образованост и просветеност. Най-наивното съзнание може да я схване и същевременно тя е предизвикателство към най-дълбоката мъдрост.»[1] Че Християнската религия е разбираема за всяка степен на съзнанието, ни учи историята на нейното развитие. Да се покаже че тя приканва към вникване в най-дълбоките учения на човешката мъдрост изобщо, това трябва да бъде задачата на Теософското духовно течение или на Духовна-та наука[2], ако тя разбира своята задача.
към текста >>

Да се покаже че тя приканва към вникване в най-дълбоките учения на човешката мъдрост изобщо, това трябва да бъде задачата на Теософското духовно течение или на Духовна-та наука[2], ако тя разбира своята задача.
ЗАДАЧАТА НА ДУХОВНАТА НАУКА Бележки от лекция на Рудолф Щайнер в Берлин през 1903 или 1904 Има една прекрасна мисъл на Хегел: «Най-дълбоката мисъл е свързана с историческия външен образ на Христос и величието на Християнската религия се състои в това, че тя е подходяща за всяка степен на образованост и просветеност. Най-наивното съзнание може да я схване и същевременно тя е предизвикателство към най-дълбоката мъдрост.»[1] Че Християнската религия е разбираема за всяка степен на съзнанието, ни учи историята на нейното развитие. Да се покаже че тя приканва към вникване в най-дълбоките учения на човешката мъдрост изобщо, това трябва да бъде задачата на Теософското духовно течение или на Духовна-та наука[2], ако тя разбира своята задача. Теософията не е религия, а средство за разбиране на религиите. Тя се отнася към религиозните документи така, както математическата теория се отнася към документите, които са се появили като учебници по математика. Човек може да разбере математиката със своите собствени духовни сили, може да проникне в законите на пространството, без да се опира на старите книги. Но когато той е прозрял и усвоил геометричните теории, толкова повече ще оцени тази древна книга[3], която най-напред е поставила тези закони пред човешкия дух. Така е и с Теософията.
към текста >>

Тя се отнася към религиозните документи така, както математическата теория се отнася към документите, които са се появили като учебници по математика.
Има една прекрасна мисъл на Хегел: «Най-дълбоката мисъл е свързана с историческия външен образ на Христос и величието на Християнската религия се състои в това, че тя е подходяща за всяка степен на образованост и просветеност. Най-наивното съзнание може да я схване и същевременно тя е предизвикателство към най-дълбоката мъдрост.»[1] Че Християнската религия е разбираема за всяка степен на съзнанието, ни учи историята на нейното развитие. Да се покаже че тя приканва към вникване в най-дълбоките учения на човешката мъдрост изобщо, това трябва да бъде задачата на Теософското духовно течение или на Духовна-та наука[2], ако тя разбира своята задача. Теософията не е религия, а средство за разбиране на религиите. Тя се отнася към религиозните документи така, както математическата теория се отнася към документите, които са се появили като учебници по математика. Човек може да разбере математиката със своите собствени духовни сили, може да проникне в законите на пространството, без да се опира на старите книги. Но когато той е прозрял и усвоил геометричните теории, толкова повече ще оцени тази древна книга[3], която най-напред е поставила тези закони пред човешкия дух. Така е и с Теософията. Нейните източници не са в документите и не се основават на предания. Техният извор е в действителните духовни светове.
към текста >>

Човек може да разбере математиката със своите собствени духовни сили, може да проникне в законите на пространството, без да се опира на старите книги.
Най-наивното съзнание може да я схване и същевременно тя е предизвикателство към най-дълбоката мъдрост.»[1] Че Християнската религия е разбираема за всяка степен на съзнанието, ни учи историята на нейното развитие. Да се покаже че тя приканва към вникване в най-дълбоките учения на човешката мъдрост изобщо, това трябва да бъде задачата на Теософското духовно течение или на Духовна-та наука[2], ако тя разбира своята задача. Теософията не е религия, а средство за разбиране на религиите. Тя се отнася към религиозните документи така, както математическата теория се отнася към документите, които са се появили като учебници по математика. Човек може да разбере математиката със своите собствени духовни сили, може да проникне в законите на пространството, без да се опира на старите книги. Но когато той е прозрял и усвоил геометричните теории, толкова повече ще оцени тази древна книга[3], която най-напред е поставила тези закони пред човешкия дух. Така е и с Теософията. Нейните източници не са в документите и не се основават на предания. Техният извор е в действителните духовни светове. Там човек трябва да ги намери и да ги схване, като развие своите собствени духовни сили, както схваща математиката, когато се стреми да развие силите на своя интелект.
към текста >>

Там човек трябва да ги намери и да ги схване, като развие своите собствени духовни сили, както схваща математиката, когато се стреми да развие силите на своя интелект.
Човек може да разбере математиката със своите собствени духовни сили, може да проникне в законите на пространството, без да се опира на старите книги. Но когато той е прозрял и усвоил геометричните теории, толкова повече ще оцени тази древна книга[3], която най-напред е поставила тези закони пред човешкия дух. Така е и с Теософията. Нейните източници не са в документите и не се основават на предания. Техният извор е в действителните духовни светове. Там човек трябва да ги намери и да ги схване, като развие своите собствени духовни сили, както схваща математиката, когато се стреми да развие силите на своя интелект. Нашият интелект, който ни служи да схващаме законите на сетивния свят, се носи от един специален орган, от мозъка. За схващане законите на духовните светове ние също така имаме нужда от съответните органи. Как са се развили нашите физически органи? - Като върху тях са работили външни сили: силите на Слънцето, силите на звука. Така е произлязло окото, така е възникнало ухото - от неоформени, неутрални органи, които най-напред не са позволявали да проникне в тях сетивният свят, и по-късно само бавно са се отворили.
към текста >>

85. Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд GA_245 Указания за езотеричното обучение

Или той трябва да се запита: Докато математизирам, докато изграждам математиката, аз изграждам мисли чисто от себе си.
Този мисловен живот може да бъде особено добре обучен, ако човек се задълбочи в природонаучното развитие на последните векове, особено на 19. век. Това природонаучно знание се възприема от хората по различен начин. Едни възприемат природонаучното познание, дори слушат с известна - бих желал да кажа - наивност, как органичните същества от най-прости, най-примитивни са се развили до човека. Те си изграждат идеи за това развитие и малко поглеждат назад към себе си, за да видят, че те са тези, които имат идея, че вътре в самите себе си при наблюдаването на външните процеси те са развили нещо, което е мисловен живот. А онзи, който не може да приеме природонаучните познания без да погледне критично на самия себе си, той във всеки случай трябва да се запита: Какво означава това, което аз самият правя, когато проследявам същество по същество от несъвършенството към съвършенството? Или той трябва да се запита: Докато математизирам, докато изграждам математиката, аз изграждам мисли чисто от себе си. Математиката е една нишка, една тъкан, която аз изтеглям от самия себе си. Тогава прилагам тази тъкан към външните неща и тя подхожда, тя им съответства. Тогава идваме до големия, до - бих желал да кажа - направо трагичния за мислителя въпрос: Какво е положението с това, което аз използвам при всяко познание, именно със самото мислене? Не може да се разкрие как стоят нещата с това мислене, колкото и дълго да се обмисля този въпрос; защото тогава мисленето остава постоянно на едно и също място и човекът се върти винаги около оста, която вече си е изградил. Трябва да се извърши нещо със самото мислене.
към текста >>

Математиката е една нишка, една тъкан, която аз изтеглям от самия себе си.
Това природонаучно знание се възприема от хората по различен начин. Едни възприемат природонаучното познание, дори слушат с известна - бих желал да кажа - наивност, как органичните същества от най-прости, най-примитивни са се развили до човека. Те си изграждат идеи за това развитие и малко поглеждат назад към себе си, за да видят, че те са тези, които имат идея, че вътре в самите себе си при наблюдаването на външните процеси те са развили нещо, което е мисловен живот. А онзи, който не може да приеме природонаучните познания без да погледне критично на самия себе си, той във всеки случай трябва да се запита: Какво означава това, което аз самият правя, когато проследявам същество по същество от несъвършенството към съвършенството? Или той трябва да се запита: Докато математизирам, докато изграждам математиката, аз изграждам мисли чисто от себе си. Математиката е една нишка, една тъкан, която аз изтеглям от самия себе си. Тогава прилагам тази тъкан към външните неща и тя подхожда, тя им съответства. Тогава идваме до големия, до - бих желал да кажа - направо трагичния за мислителя въпрос: Какво е положението с това, което аз използвам при всяко познание, именно със самото мислене? Не може да се разкрие как стоят нещата с това мислене, колкото и дълго да се обмисля този въпрос; защото тогава мисленето остава постоянно на едно и също място и човекът се върти винаги около оста, която вече си е изградил. Трябва да се извърши нещо със самото мислене. С мисленето трябва да се извърши това, което в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове» съм описал като медитация.
към текста >>

Това ние ще можем, след като сме правили такива инициационни упражнения, които току-що ви описах, когато действително няма да бъдем повече смущавани от собственото си тяло и ще можем да проникваме и да се потопяваме в духовната страна на нещата; когато пред нас няма повече да се явяват багрите на растенията, а самите ние ще потъваме в багрите на растенията и ще виждаме вече не обагрените растения, а себе си обагрени.
По този начин ние постепенно успяваме не само да възприемаме духовния свят като инспирация, но с нашия освободен от тялото Дух ще смогваме да навлизаме в другите духовни същества, които са вън от нас. Тъй като истинското духовно познание представлява потопяване в съществата, които духовно се намират около нас, когато наблюдаваме физическите неща. Когато искаме да опознаем духовното, първо трябва да излезем от себе си. Аз описах това. След това обаче трябва да придобием способността да навлизаме в нещата, а именно в духовните неща и същества. Това ние ще можем, след като сме правили такива инициационни упражнения, които току-що ви описах, когато действително няма да бъдем повече смущавани от собственото си тяло и ще можем да проникваме и да се потопяваме в духовната страна на нещата; когато пред нас няма повече да се явяват багрите на растенията, а самите ние ще потъваме в багрите на растенията и ще виждаме вече не обагрените растения, а себе си обагрени. Когато не само знаем, че цикорията, която расте край пътя, е синя, а че можем да потънем вътре в цвета и да участваме в създаването на синия цвят, тогава интуитивно навлизаме вътре в този процес и тръгвайки оттук все повече и повече можем да разширяваме духовното си познание. Че наистина сме напреднали с такива упражнения, можем да разберем по определени симптоми. Бих желал да ви приведа два, но такива има много. Първият се състои в това, че получаваме съвсем други възгледи за моралния свят, различни от тези, които сме имали преди. За чистия интелектуализъм моралният свят съдържа нещо нереално.
към текста >>

86. 3. Трета лекция, 16 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Вие ще си припомните определени неща, казани от мен във връзка с брошурата на фон Рангел "Наука и Теософия", и когато ги повторя ще осъзнаете, че от гледна точка на Духовната Наука може да се придаде голямо значение на настъпването на материализма; да възприемем само едно критично отношение ще бъде много погрешно.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Тъй като трябва да се обсъдят и други теми, днес ще добавя само един кратък момент към нещата, за които научаваме през последните няколко дни. Още повече, че специфични подробности ще трябва да се разкажат утре във връзка с Окултното Движение и неговите отношения с цивилизацията и културата. Трябва обаче да вмъкна в хода на нашето изучаване една тема, която е много важна. Вие ще си припомните определени неща, казани от мен във връзка с брошурата на фон Рангел "Наука и Теософия", и когато ги повторя ще осъзнаете, че от гледна точка на Духовната Наука може да се придаде голямо значение на настъпването на материализма; да възприемем само едно критично отношение ще бъде много погрешно. Критичното отношение е винаги най-лесното, когато нещо се изправя срещу друго. Следователно е важно да се осъзнае, че настоящият етап в еволюцията на човечеството, който може да се нарече материалистичен възглед за света, дойде през XIX век напълно неизбежно. Той вече беше щедро охарактеризиран, но могат да бъдат описани два аспекта, които ще ни изяснят цялостното му значение по два начина. Във формата, под която той се появи през XIX век като действителен възглед за света, материализмът никога преди това не е съществувал. Наистина, имало е отделни материалистични философи като Демокрит и др.
към текста >>

Той беше изтъкнат математик, запознат с цялата област на математиката по онова време.
Нещо от етерното тяло също играе роля най-малкото неговото движение. Причината за съзнанието е, че в процесите на мисленето непрекъснато стигам до някоя точка, където се появява удар. Аз се сблъсквам в безкраен брой точки, но не го съзнавам. Това става съзнателно само в случай, когато някой съзнателно преживява процеса на събуждане; когато съзнателно се вмъкне в мрежата на своите нерви, той се чувства, сякаш е бил убоден навсякъде. Някога познавах един интересен човек, който бе постигнал съзнание за това по необичаен начин. Той беше изтъкнат математик, запознат с цялата област на математиката по онова време. Той, разбира се, също се занимаваше и с диференциално и интегрално смятане. "Диференциалното" в математиката е атомното, най-малката единица, която може да се формулира не мога да кажа повече за това днес. Въпреки, че това не беше изцяло съзнателно преживяване, този човек имаше усещането за убождане навсякъде, когато бе погълнат от изучаването на диференциалното смятане. Ако това изживяване не се издигне до съзнанието по правилен начин, чрез такива упражнения като дадените в книгата "Как се постигат познания за висшите светове? " много странни неща могат да се случат.
към текста >>

"Диференциалното" в математиката е атомното, най-малката единица, която може да се формулира не мога да кажа повече за това днес.
Аз се сблъсквам в безкраен брой точки, но не го съзнавам. Това става съзнателно само в случай, когато някой съзнателно преживява процеса на събуждане; когато съзнателно се вмъкне в мрежата на своите нерви, той се чувства, сякаш е бил убоден навсякъде. Някога познавах един интересен човек, който бе постигнал съзнание за това по необичаен начин. Той беше изтъкнат математик, запознат с цялата област на математиката по онова време. Той, разбира се, също се занимаваше и с диференциално и интегрално смятане. "Диференциалното" в математиката е атомното, най-малката единица, която може да се формулира не мога да кажа повече за това днес. Въпреки, че това не беше изцяло съзнателно преживяване, този човек имаше усещането за убождане навсякъде, когато бе погълнат от изучаването на диференциалното смятане. Ако това изживяване не се издигне до съзнанието по правилен начин, чрез такива упражнения като дадените в книгата "Как се постигат познания за висшите светове? " много странни неща могат да се случат. Този човек вярваше, че чувства диференциалите навсякъде в себе си. "Аз съм натъпкан, изпълнен с диференциали", казваше той.
към текста >>

Чрез начина, по който свързваме Духовната Наука едновременно с Естествената Наука и също с нейните грешки, ние задоволяваме копнеж, съществувал винаги откакто има хора, подразбирали лъжовността на модерния материалистичен възглед за света.
Но това не може да се случи докато се казва: Анализирайте природните явления понеже това води до атомизма. Би трябвало по-скоро да се каже: Опитайте се да отидете отвъд онова, което е само подобие, опитайте се да видите през образа! И тогава няма да се каже: ...и ще намерите атомен свят, а по-скоро: ... и ще намерите човека! А сега си припомнете онова, което св. Мартин каза като един вид пророчество, без самият той да го разбере напълно: "Dissipez vos tenebres materiels et vous trouverez 1'homme." Това е точно същото нещо, но то може да бъде разбрано само с помощта на разгледаното от нас. Чрез начина, по който свързваме Духовната Наука едновременно с Естествената Наука и също с нейните грешки, ние задоволяваме копнеж, съществувал винаги откакто има хора, подразбирали лъжовността на модерния материалистичен възглед за света. Когато помислим за свойствения характер на нашата собствена концепция за света, фактът от неизмеримо значение, който ни поразява, е този: Духовната Наука е тук, защото е била жадувана от онези, които са имали чувство за Истината, за Истината която единствена може да донесе онова, от което съвременното човечество се нуждае. В лекцията утре ще ви покажа защо непременно трябваше да възникне грешка, когато през XIX век бе направен опита със Спиритуализма. Посочвал съм ви по много начини, че ставаше въпрос за внушения, отправяни от живи хора, а се вярваше, че въздействията идват от мъртвите. Мъртвите могат да бъдат достигнати само чрез оттегляне в онези членове на човешкото душевно същество, които могат да се издигнат извън физическото тяло. Животът на човешкото същество между смъртта и новото раждане може да се узнае само чрез онова, което може да се изживее извън физическото тяло; следователно медиумите използвайки думата в нейния истински смисъл не могат да служат за тази цел.
към текста >>

Когато помислим за свойствения характер на нашата собствена концепция за света, фактът от неизмеримо значение, който ни поразява, е този: Духовната Наука е тук, защото е била жадувана от онези, които са имали чувство за Истината, за Истината която единствена може да донесе онова, от което съвременното човечество се нуждае.
Би трябвало по-скоро да се каже: Опитайте се да отидете отвъд онова, което е само подобие, опитайте се да видите през образа! И тогава няма да се каже: ...и ще намерите атомен свят, а по-скоро: ... и ще намерите човека! А сега си припомнете онова, което св. Мартин каза като един вид пророчество, без самият той да го разбере напълно: "Dissipez vos tenebres materiels et vous trouverez 1'homme." Това е точно същото нещо, но то може да бъде разбрано само с помощта на разгледаното от нас. Чрез начина, по който свързваме Духовната Наука едновременно с Естествената Наука и също с нейните грешки, ние задоволяваме копнеж, съществувал винаги откакто има хора, подразбирали лъжовността на модерния материалистичен възглед за света. Когато помислим за свойствения характер на нашата собствена концепция за света, фактът от неизмеримо значение, който ни поразява, е този: Духовната Наука е тук, защото е била жадувана от онези, които са имали чувство за Истината, за Истината която единствена може да донесе онова, от което съвременното човечество се нуждае. В лекцията утре ще ви покажа защо непременно трябваше да възникне грешка, когато през XIX век бе направен опита със Спиритуализма. Посочвал съм ви по много начини, че ставаше въпрос за внушения, отправяни от живи хора, а се вярваше, че въздействията идват от мъртвите. Мъртвите могат да бъдат достигнати само чрез оттегляне в онези членове на човешкото душевно същество, които могат да се издигнат извън физическото тяло. Животът на човешкото същество между смъртта и новото раждане може да се узнае само чрез онова, което може да се изживее извън физическото тяло; следователно медиумите използвайки думата в нейния истински смисъл не могат да служат за тази цел. Повече за това утре, когато казаното ще бъде свързано също и с темата за живота след смъртта.
към текста >>

87. 8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия GA_276 Изкуството и неговата мисия

Това е онази перспектива, която все още живееше в душевно-духовната област.
И сега, след тези мои думи, обърнете се още веднъж към художниците на Ренесанса, към Рафаело, Микеланджело, Леонардо и ще видите, че техните художествени пориви действително се осъществяваха именно там, в света на цветовете. За всички тях беше характерно нещо, което съвременната живопис почти не познава: Вътрешната перспектива на образа, която се съдържа изцяло в цветовете. Който например действително усеща червеното, сиянието на червеното, той винаги ще знае от непосредствен опит, как червеното се стреми да излезе извън образа, как червеното приближава към нас всичко онова, което го отразява в съответната картина, докато синьото го отнася в далечината. Рисувайки върху едно платно с червено и синьо, ние вече постигаме перспективата, понеже червеното се приближава към нас, а синьото се отдалечава. Ето в какво се състои цветната, вътрешната перспектива. Това е онази перспектива, която все още живееше в душевно-духовната област. Пространствената перспектива този факт непрекъснато се изплъзва от съзнанието на хората се появи едва през материалистичната епоха; тази перспектива се съобразява само с пространствени величини; тя не потопява далечните предмети в синьо, а просто ги смалява; тя не потопява близките предмети в червено, а ги уголемява. Тази перспектива е атрибут на материалистическата епоха; тя живее в материалното пространство и не желае да го напуска. Обаче днес ние се приближаваме до такъв момент от развитието, когато отново ще преоткрием естествените закономерности на рисуването. Защото едно от първите материални средства на художника, това е повърхността. Художникът трябва да има усет за своите средства.
към текста >>

Когато обсъждаме проблеми, свързани с математиката, механиката или физиката, ние се ръководим не от нашето светоусещане, а от нашия разум.
Разбира се, аз не казвам нищо, което да е насочено против пространствената перспектива За епохата, настъпила след средата на 15 век тя беше нещо напълно естествено и успя да прибави съвсем нови и важни черти към старата живопис. Обаче същественото тук е, че след като дълго време сме творили в условията на материализма, който има своя непосредствен израз в пространствената перспектива, сега ние отново се връщаме към духовните първоизточници на живописта, респективно към цветовата перспектива. Виждате ли, когато говорим за изкуство, няма нужда да теоретизираме. Чисто и просто трябва да останем в онези първични средства, с които си служи художникът. И всъщност единственото, от което се нуждаем в този случай, е светоусещането. Когато обсъждаме проблеми, свързани с математиката, механиката или физиката, ние се ръководим не от нашето светоусещане, а от нашия разум. Обаче когато обсъждаме проблеми, свързани с изкуството, ние не можем да разчитаме на разума. Но естетите и критиците на 19 век правят тъкмо това. Веднъж в Мюнхен един художник ми разказа, как той и негови колеги, още на младини, се опитали да се присъединят към литературния кръжец на виден естет от тогавашното време, за да видят дали не биха могли да научат нещо от тези среди. Те не предприели втори опит, защото веднага разбрали, че там не ги очаква нищо друго, освен „опиянени естетически мърморковци“. Като художници, те ги нарекли тъкмо така: „опиянени естетически мърморковци“.
към текста >>

Той усещаше своята духовна природа именно там, в граничната област на кожата, едно усещане, което е трудно постижимо за днешното съзнание.
Те музицираха и пееха главно в септими, нещо, което днес е много трудно да бъде възприето от музикална гледна точка. Обаче хората, унесени в насладата от септакордите, действително се усещаха откъснати от своите тела и пренесени от човешкия свят направо в света на Боговете. Обаче в хода на времето, тази особеност постепенно избледня и настъпи един преход от септимата в квинта. Изживявайки квинтата, човекът имаше усещането, че благодарение на музикалния елемент, той се освобождава от физическата материя. При септимите човекът се усещаше изцяло пренесен в духовния свят, а при квинтите той се усещаше на самата граница, очертаваща неговото физическо тяло. Той усещаше своята духовна природа именно там, в граничната област на кожата, едно усещане, което е трудно постижимо за днешното съзнание. А после, както знаете от историята на музиката, настъпва епохата на терците, епохата на големите и малките терци. Тази епоха на терците означава, че музикалният елемент започва да губи своя екстатичен характер и от едно изживяване, съществуващо извън човека, се превръща в нещо, което човекът приема изцяло в себе си. Терцата, както голямата, така и малката терца, а също и свързаните с тях мажорна и минорна тоналност, просто вкарват музикалния елемент вътре в човешкия организъм. Ето защо в по-новото време, когато епохата на квинтите беше заменена от епохата на терците, настъпи онзи забележителен момент, когато музикалното изживяване стана чисто човешко притежание и се съсредоточи, тъй да се каже, дълбоко вътре в човешкото тяло. И така, ние сме изправени пред един двоен преходен период: От едната страна стигаме до пространствената перспектива, която ни извежда навън от материалното пространство, от другата страна стигаме до терците, които нахлуват в етерно-физическото човешко тяло, следователно, и в двата случая ние имаме работа с чисто натуралистични възгледи.
към текста >>

Но рано или късно, напредвайки в нашето развитие, ние ще противопоставим на днешната проза срещу която не бива да казваме нищо лошо, а да съхраним всичко онова, което сме постигнали чрез натурализма, нещо, което ще укрепи не само нашата чисто човешка природа, но и нашата душевна и духовна същност; ще й противопоставим именно художественото формиране на говора, без да забравяме, че самото съдържание на думите никога не дава представа за скритите зад тях сили.
Нещата опират до ритъма, до извайването на формата. Да, при декламирането и рецитирането всичко се свежда до художественото формиране на говора, до усвояването на ритъма и мелодията, до имагинативното вникване в редуването на приглушените и тъмни звуци, от една страна, и ясните и светли звуци, от друга страна. Думите са само проводниците, по които протича развитието на рецитаторското и декламаторското изкуство. Години наред г-жа д-р Щайнер полага усилия за възобновяване на рецитаторското изкуство. Но тя все още не среща достатъчно разбиране. Но рано или късно, напредвайки в нашето развитие, ние ще противопоставим на днешната проза срещу която не бива да казваме нищо лошо, а да съхраним всичко онова, което сме постигнали чрез натурализма, нещо, което ще укрепи не само нашата чисто човешка природа, но и нашата душевна и духовна същност; ще й противопоставим именно художественото формиране на говора, без да забравяме, че самото съдържание на думите никога не дава представа за скритите зад тях сили. Поетът с право казва: „Да говори душата повече не може.“ Или иначе казано, когато душевният свят започне да изковава прозаическия текст, когато душата започне да говори в проза, тя вече престава да бъде душа. Душата е тук и следва вътрешните си движения само дотолкова, доколкото изразява себе си в ритъм и такт, в мелодия и образи. Аз винаги казвам: декламиране и рецитиране, защото това са две различни изкуства. Декламаторът се чувства у дома си главно в северните области на Европа. Същественото при него е, че той работи най-вече с тежестта на сричките, с редуването на ниските и високите тонове.
към текста >>

88. Рудолфщайнер-живот и творчество. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история.
Родителите му произхождат от Южна Австрия. 1872 г. Гимназия до 1879 г. във Винер Нойщат. 1879 г. Обучение във Виенското висше техническо учили ще: математика и естествознание, литература, философия, история. Основно запознаване с Гьоте. 1882 - 1897 г. Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер. Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г. под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр.
към текста >>

Той признава целостта и значението на методите на съвременната наука Ли така развива една модерна дисциплина, която нарича „Духовна наука“.
Какво лежи зад идеите, познатиднес като Валдорфско образование? В тази автобиографична книга Щайнер си спомня първите тридесет и пет години от своя живот. Въпреки че рядко говори по въпроси от личен характер, тук ни се предлага рядката възможност да погледнем по-отблизо в неговия вътрешен мир, във взаимоотношенията му с другите и в събитията, които го формират като личност. Това не е обикновен разказ за успехите и провалите в живота, а пътят на една душа, така че ставаме свидетели на развитието на съзнанието на един съвременен духовен учител. Рудолф Щайнер притежава точен и остър научен ум в съчетание с вродена способност да вижда в духовния свят. Той признава целостта и значението на методите на съвременната наука Ли така развива една модерна дисциплина, която нарича „Духовна наука“. Оттогава насетне неговите прозрения са докоснали и обогатили много области в живота по начин, който продължава да променя живота на хората. издание Тази книга е автопортрет на един човек, чиито идеи изпреварват нашето време, но са крайно необходими в един все по-объркан и материалистически настроен свят.
към текста >>

89. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919 GA_296 Възпитанието

Бих желал да кажа, че вие трябва практически да осъзнавате: когато пред вас се намира човекът, то този човек напълно е съществото, за което ние говорим в Антропософската Духовна наука.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 17 август 1919 Когато вчера ви описах ще е пътят на човешкия интелект, на човешката интелигентност в бъдеще, то това описание се уповава на съвсем определени факти, които могат да бъдат изнесени на бял свят и някои от които днес ще посочим. Бих желал да кажа, че вие трябва практически да осъзнавате: когато пред вас се намира човекът, то този човек напълно е съществото, за което ние говорим в Антропософската Духовна наука. Това означава, че най-напред ние имаме пред себе си вие знаете това от моята "Теософия" -, и вие трябва да осъзнавате това, едно четирисъставно същество. Пред нас са Азът, така нареченото астрално тяло, етерното тяло и физическото тяло. Обстоятелството, че ние имаме пред себе си тези четири съставни части на човешкото същество всеки път, когато така да се каже, човекът е из правен пред нас, има за резултат това, че обикновеното човешко наблюдение всъщност не знае какво има пред себе си в лицето на човека. Това всъщност вече не се знае. Обикновено се мисли: това, което е изправено пред нас, изпълвайки пространството, това е физическото тяло.
към текста >>

Той постига най-много в областта на математиката, на геометричното познание.
Да, едни или други изследователи вярват, че експериментирайки неуморно с химията, един ден ще настъпи състоянието, в което посредством сложни комбинации на атомите, молекулите и техните взаимодействия ще бъде разбрана и играта на живота. Това състояние никога няма да настъпи. По химико-физически път може да са проумее единствено минерално мъртвото, което означава, че от живота днес може да се проумее само това, което е труп в него. Но интелигентното у човека и това, което познава, въпреки всичко е физическото тяло, т.е. трупът. Какво всъщност прави този труп, който ние носим със себе си? Той постига най-много в областта на математиката, на геометричното познание. Там всичко е прозрачно; след това, колкото повече се отдалечаваме от математико-геометричното нещата стават все по-непрогледни. Това се дължи на факта, че човешкият труп е действителния познавач за нас днес, и че мъртвото може да разбира единствено мъртвото. Това, което е етерно тяло, това, което е астралното тяло, което е Аз, това човекът не е в състояние да разбере, това остава погълнато от тъмнина. Ако етерното тяло можеше да разбира по същия начин, както физическото тяло разбира мъртвото, то етерното тяло най-напред би проумяло живота в растителния свят. Това именно е своеобразното, че в растително-живото тяло на египтяните тези египтяни разбираха растителния свят по съвсем различен начин от съвременния човек.
към текста >>

до ангела, но и без да има понятие да неегоистичните, определящи съдбините сили, и без да е получил понятие за това, как в нашата култура се преплитат миналото и бъдещето, римското право, гръцката духовна субстанция, и неопределения бунт на бъдещето, който ни спасява.
Добре е човек най-напред да се отдаде на това да си представи това чрез средствата, които току що посочих, в понятия, в идеи. Защото духовете на формата, които идват тогава, са безкрайно по-трудни за разбиране. Но за съвременния човек вече е достатъчно да направи опита да превъзмогне егоизма и да проникне в сферата на неегоистичното, и да проникна там отново и отново, да се занимава с това, което сега описах! Особено трябва да се подчертае, че в обучението на учителите трябва да се появи нещо от това, което сега изложих пред вас. Учителят не трябва да бъде оставян да преподава и възпитава без да е получил понятие за егоизма, който се надига до най-близкия бог, т.е. до ангела, но и без да има понятие да неегоистичните, определящи съдбините сили, и без да е получил понятие за това, как в нашата култура се преплитат миналото и бъдещето, римското право, гръцката духовна субстанция, и неопределения бунт на бъдещето, който ни спасява. Но днес човечеството има твърде малко склонност да се отдава на тези неща. Преди известно време отново и отново подчертавах в лекциите, че една от нашите социални задачи е да извлечем от съвременността средствата си за обучение за времето, което днес човек прекарва в гимназиите, да го направим така, както в края на краищата направиха това гърците: те взеха предметите на обучение от съвремието си. На същите места поне според времето -, на които говорих отново и отново по този въпрос като за един от най-съществените социални въпроси скоро след това, на това място не желая да конструирам каузални взаимовръзки, но важна е симтоматиката на факта във всички вестници в съответния регион масово се провеждаше пропаганда на съвременната гимназия. Аз изнасях лекциите така както сега ви описвам нещата навсякъде във вестниците се появяваха обяви: колко много дължи германската култура на гимназиалното образование на младежта си за "Засилване на националното съзнание", "на националната сила" и т.н., няколко седмици преди Договора от Версай! Тези обяви бяха подписани от всевъзможни локални величини от училищата, от педагозите.
към текста >>

Бих желал с все повече и повече разбиране да се прониква в това, което антропософски ориентираната Духовна наука трябва да влее в душите на хората, когато трябва да бъде постигнато нещо в областта на социалния въпрос.
Но това е нещастието на съвремието, че хората не искат да се обърнат към това, към което именно трябва да се обърнат. Защото не е ли така, абстрактните изречения, които са напълно прозрачни, се отнасят до мъртвото; социалното обаче трябва да е живо. Тук в употреба трябва да влязат гъвкави възгледи, гъвкави изречения, гъвкави форми. Затова вече е необходимо не само да разсъждаваме, както често съм казвал, върху преобразяването на отделните институции, а да благоволим наистина да осмислим по нов начин и да се преобучим по отношение на най-вътрешното устройство на мисленето и сетивата ни. Това е, което бих желал да ви оставя, тъй като днес отново се сбогувам с вас за няколко седмици сега, когато ние трябва да се почувстваме под знака на съдействието на нашето атропософско или социално движение. Бих желал с все повече и повече разбиране да се прониква в това, което антропософски ориентираната Духовна наука трябва да влее в душите на хората, когато трябва да бъде постигнато нещо в областта на социалния въпрос. И едно нещо бих желал да оставя в сърцата ви, нещо което винаги съм повтарял в различни форми: става дума действително за това, да можем да приемем за вярна нишка за делото и стремежите на съвремието това, което придобиваме като антропософско познание, да имаме смелостта да го проникнем с Антропософия. Най-страшното е това, че хората от съвремието имат толкова малко смелост да проникнат в нещо, което е наистина наложително. Те оставят най-добрите се волеви сили в известен смисъл да се скършат; те не желаят да ги проникнат, колкото и наложително да е това. Научете се смело да застъпвате това, че хората, които разглеждат с интерес тази сграда, репрезентант на духовния ни стремеж, трябва да се приемат с добро; радвайте се на всеки отделен човек, който показва съвсем малко разбиране, посрещнете го, но в никакъв случай не възлагайте на това, да отразявате отсрещното, когато хората идват срещу вас водени от лоша воля или от това, което среща много по-често днес от неразбиране на нещата. Става дума за смелостта, когато трябва да осъществим такива неща.
към текста >>

90. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

И така, аз мога да кажа: Когато излезе моята малка книжка “Възпитание на детето от гледна точка на духовната наука”11, тогава аз вярвах, че говоря за възпитанието така, както говори един човек, който не е съгласен с много неща в днешното възпитателно дело и който би желал да види много от нещата задълбочени.
Между първата концепция и излагането на тези неща пред света изтекоха 30 години. Защо? По причина, че такива истини трябва да бъдат погледнати от позицията на различните възрасти, защото тези истини трябва да преминат заедно с човека през неговите различни възрастови периоди. Това, което един млад човек изживява като духовни истини на 23 или 24-годишна възраст, това бива изживяно по съвсем различен начин на 35-36 години и различно на 45-46 години. И аз споменавам само един факт – това, което представлява насока в познанието на човека, аз се осмелих да кажа пред света в една книга, едва след като бях прекрачил 50те години. И едва сега аз мога да изкажа всичко това пред един учителски колегиум, за да бъде то нещо основно за учителите, които да го прилагат при всяко едно отделно дете. И така, аз мога да кажа: Когато излезе моята малка книжка “Възпитание на детето от гледна точка на духовната наука”11, тогава аз вярвах, че говоря за възпитанието така, както говори един човек, който не е съгласен с много неща в днешното възпитателно дело и който би желал да види много от нещата задълбочени. Но тогава, когато пишех тази книжка, все още не бих могъл да поема задачата за ръководството на Валдорфското училище, защото за тази цел преди всичко бе необходим един учителски колегиум с познания за човека, познания, извлечени от духовния свят. Това познание за човека днес много трудно може да бъде постигнато. Днес ние сравнително лесно постигаме познание за природата, ние сравнително лесно постигаме възглед за това, което е крайна точка на развитието. Но при това единственото, което знаем, е как човекът застава като крайна точка на органичното сътворение пред нас. Ние не вникваме в самия човек.
към текста >>

Наистина таблицата за умножение все още не представлява цялата математика, но човек първо трябва да научи таблицата за умножение и след това може да премине към диференциалното и интегралното смятане.
То трябва да бъде оставено свободно да излезе навън в света. Духовното човек може да научи само от живота. При детето от основното училище ние имаме работа само с неговата душа. Ала душата, душевното съдържание, изразява себе си в най-общи линии в мислене, в чувствуване, във воля. И ако изхождайки от основите, ние разберем по какъв начин мисленето, чувствуването и волята се съдържат в цялостния човек като душевен живот, тогава ние ще получим основата за цялото човешко възпитание. Наистина таблицата за умножение все още не представлява цялата математика, но човек първо трябва да научи таблицата за умножение и след това може да премине към диференциалното и интегралното смятане. Във възпитанието нещата стоят по друг начин – аз не казвам, че с това, което разисквам тук, аз характеризирам някаква много висша наука, аз характеризирам само основата. Висшата наука, тя не може да бъде построена така, както диференциалното и интегралното смятане биват построени, изхождайки от елементарната математика. Висшата наука трябва да бъде построена, изхождайки от практичното приложение на тези прости елементарни насоки от страна на учителя или на възпитателя в училището. Когато се говори за духовния живот на човека, днес в този материалистичен век, ако изобщо душата бъде призната, говори се вече за психология, за душевна наука без душа – но ако изобщо все още бива признавана душата, днес се казва: Душата е нещо, което може да бъде опознато по вътрешно душевен път и това зависи – без да се занимавам сега с философската страна – по някакъв начин от цялото човешко тяло. И ако сега се огледаме в нашата отлично образована психология, ние ще открием, че душевният живот, мисленето, чувствуването, волята, биват свързани днес в най-широк обхват с нервната система на човека.
към текста >>

Висшата наука, тя не може да бъде построена така, както диференциалното и интегралното смятане биват построени, изхождайки от елементарната математика.
При детето от основното училище ние имаме работа само с неговата душа. Ала душата, душевното съдържание, изразява себе си в най-общи линии в мислене, в чувствуване, във воля. И ако изхождайки от основите, ние разберем по какъв начин мисленето, чувствуването и волята се съдържат в цялостния човек като душевен живот, тогава ние ще получим основата за цялото човешко възпитание. Наистина таблицата за умножение все още не представлява цялата математика, но човек първо трябва да научи таблицата за умножение и след това може да премине към диференциалното и интегралното смятане. Във възпитанието нещата стоят по друг начин – аз не казвам, че с това, което разисквам тук, аз характеризирам някаква много висша наука, аз характеризирам само основата. Висшата наука, тя не може да бъде построена така, както диференциалното и интегралното смятане биват построени, изхождайки от елементарната математика. Висшата наука трябва да бъде построена, изхождайки от практичното приложение на тези прости елементарни насоки от страна на учителя или на възпитателя в училището. Когато се говори за духовния живот на човека, днес в този материалистичен век, ако изобщо душата бъде призната, говори се вече за психология, за душевна наука без душа – но ако изобщо все още бива признавана душата, днес се казва: Душата е нещо, което може да бъде опознато по вътрешно душевен път и това зависи – без да се занимавам сега с философската страна – по някакъв начин от цялото човешко тяло. И ако сега се огледаме в нашата отлично образована психология, ние ще открием, че душевният живот, мисленето, чувствуването, волята, биват свързани днес в най-широк обхват с нервната система на човека. Животът на нервната система е това, в което по един телесен начин се проявява откровението на душевния живот и което телесно е свързано с душевния живот. Ето това е, което преди 35 години ми се стори неправилно дотолкова, доколкото в нашия душевен живот като възрастни хора – подчертавам това, защото аз не мога да разглеждам детето, ако преди това не разбираме възрастния човек – в нашия душевен живот като възрастни хора само мисленето и представите са непосредствено свързани с нервната система.
към текста >>

91. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

Аз бих желал да загатна за принципите, чрез които Духовната наука може да обогати медицината и терапията.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 9 октомври 1920 г. Позволете ми тази вечер да допълня с някои подробности непредвидените лекции, с които Ви занимавам през последните три дни. Аз бих желал да загатна за принципите, чрез които Духовната наука може да обогати медицината и терапията. Вече обясних причините поради които не искам да се впускам в прекалено тесни детайли: Освен повече време, това изисква и една строго профилирана аудитория. Сега аз бих желал да допълня моята тема с такива примери от духовнонаучното изследване, които да засилят изграждането на едно дълбоко доверие между широките кръгове от населението и лекарското съсловие. Колкото по-добро е доверието и разбирането спрямо медицината, толкова по-добре ще може да действува тя върху хората. Тази сутрин аз обясних как всъщност протича живота в човешкия организъм, как нервно-сетивната система, или накратко главата действува по противоположен начин спрямо системата веществообмен-крайници, и как ритмичната система осигурява тяхното равновесие. Всичко онова, което за нервно-сетивната система са сложни и необходими разградни процеси, всичко то е в постоянно съзвучие и взаимодействие с градивните процеси на веществообмена.
към текста >>

С други думи: Когато разглеждаме човека, ние не трябва да обръщаме поглед само към това, което например е неговата азова дейност, една чисто духовна дейност, а трябва да насочим погледа си към това, което е същинския носител на тази азова дейност е заложен не в главата, не в нервно-сетивната система, а в кръвта.
В този случай човекът има, така да се каже, своята нормална организация. Но в друг случай Азовото съзнание може да отслабне, да отстъпи, да колабира. И тогава, когато духовно-душевните сили се сдобият с една самостоятелност и тръгват по свои собствени пътища, без да са проникнати от Аза по един правилен начин, тогава възникват различните форми на т.н. душевни заболявания. Обаче всичко, което действува в човека като духовно-душевни сили, както и всичко, което в Антропософията наричаме астралност е представено в душевния живот като нещо несъзнавано, като нещо съноподобно, докато това, което разбираме под Азовата дейност, а то именно е пълносъзнателния душевен живот има свой физически корелат, така да се каже "носител", с чиято помощ Аза действува във физическия живот. С други думи: Когато разглеждаме човека, ние не трябва да обръщаме поглед само към това, което например е неговата азова дейност, една чисто духовна дейност, а трябва да насочим погледа си към това, което е същинския носител на тази азова дейност е заложен не в главата, не в нервно-сетивната система, а в кръвта. Би ни отвело твърде далеч, ако се опитам да изнеса пред Вас, как именно чрез особените функции на кръвта и чрез взаимодействието на нейните обменни и ритмични процеси, се постига връзката между Аза и другите душевни свойства. Но това което най-вече ни интересува в този момент, е моста от физиологията и патологията към терапията. И тук ние откриваме нещо извънредно важно. Ние сме в състояние така да въздействуваме върху физическия скелет, върху физическия носител на духовно-душевната сфера, т.е. на пълносъзнателния Аз, че като предизвикваме в този физически носител определени процеси, ние можем да го отдръпнем от Азовата дейност.
към текста >>

Стига се дотам, че такива хипотези и мисловни конструкции се измислят до ри и в математиката.
Защото медицинската наука е най-интимно свързана със социалния организъм. И както светът на човека може да бъде социално оздравен, само ако в социалните идеи се промъкне и духовното познание, така и нашата медицина може да бъде оздравена, само ако духовното съзерцание успее да проникне във всички нейни разклонения. Вие виждате, че в нито една област ние не сме фантасти, а пък още помалко: Дилетанти. Тук нещата опират до сериозен и неуморен труд, но до такъв труд, чиито принципи днес бяха показани от най-различни страни. Когато днес се измисля една хипотеза, смята се че тя представлява удобен начин да се свържат и обяснят определени явления. Стига се дотам, че такива хипотези и мисловни конструкции се измислят до ри и в математиката. Духовната наука е застанала на такива основи, че тя не се бои от никаква опасност, след като в нейни ръце е истинската еволюция на човешкия живот, и че тя не се бои от нищо, за да приложи силите си в духа на тази необходимост. И застанали нащрек в хода на човешката еволюция, ние трябва да сме наясно: старите пътища на развитие са вече напълно негодни. Да, този наш Дорнах възникна само поради тази причина, че старите пътища на развитие са вече напълно негодни, и тук трябва да бъдат търсени съвсем нови пътища на развитие. Тук ние натрупахме достатъчно компетентни и специални знания. Сега става дума за това да ги комбинираме и свържем в едно цяло.
към текста >>

Духовната наука е застанала на такива основи, че тя не се бои от никаква опасност, след като в нейни ръце е истинската еволюция на човешкия живот, и че тя не се бои от нищо, за да приложи силите си в духа на тази необходимост.
И както светът на човека може да бъде социално оздравен, само ако в социалните идеи се промъкне и духовното познание, така и нашата медицина може да бъде оздравена, само ако духовното съзерцание успее да проникне във всички нейни разклонения. Вие виждате, че в нито една област ние не сме фантасти, а пък още помалко: Дилетанти. Тук нещата опират до сериозен и неуморен труд, но до такъв труд, чиито принципи днес бяха показани от най-различни страни. Когато днес се измисля една хипотеза, смята се че тя представлява удобен начин да се свържат и обяснят определени явления. Стига се дотам, че такива хипотези и мисловни конструкции се измислят до ри и в математиката. Духовната наука е застанала на такива основи, че тя не се бои от никаква опасност, след като в нейни ръце е истинската еволюция на човешкия живот, и че тя не се бои от нищо, за да приложи силите си в духа на тази необходимост. И застанали нащрек в хода на човешката еволюция, ние трябва да сме наясно: старите пътища на развитие са вече напълно негодни. Да, този наш Дорнах възникна само поради тази причина, че старите пътища на развитие са вече напълно негодни, и тук трябва да бъдат търсени съвсем нови пътища на развитие. Тук ние натрупахме достатъчно компетентни и специални знания. Сега става дума за това да ги комбинираме и свържем в едно цяло. Може би тъкмо от този курс Вие ще се убедите, че за да ги свържем в едно цяло, ние имаме потребността от един духовен център.
към текста >>

Обаче аз се надявам, че все по-често ще имаме възможност да осветяваме нашата епоха, чрез духовната светлина на външните факти и събития, че все по-често ще можем да казваме: Да, дори и медицината ще бъде в състояние да напредва, само ако приеме духа, ако го приеме поне според усилията, които се полагат тук, в този Дорнах, когато на Гьотевия дух се създават условия да прониква и в медицината.
Точно за това аз обсъдих от духовнонаучна гледна точка всички тези неща пред една аудитория от специалисти. Може би не беше съвсем редно да изнасям само лекции върху една такава важна област, каквато е медицината. Но Вие помните как се стигна до тези импровизирани лекции, така че Ви моля да се задоволите и с малкото, което те съдържат. Но това, до което би трябвало да стигнем при всички обстоятелства, независимо дали нещата се изнасят от специалисти или не, е да покажем: Дори и в тази трудна област, медицината, напредъкът е възможен само чрез импулса на Антропософията. Аз не зная дали след тези лекции всичко това можа да се получи и при Вас по един правилен и интензивен начин; не зная дали специалистите-медици са достатъчно обезщетени. Обаче аз се надявам, че все по-често ще имаме възможност да осветяваме нашата епоха, чрез духовната светлина на външните факти и събития, че все по-често ще можем да казваме: Да, дори и медицината ще бъде в състояние да напредва, само ако приеме духа, ако го приеме поне според усилията, които се полагат тук, в този Дорнах, когато на Гьотевия дух се създават условия да прониква и в медицината.
към текста >>

92. 3. Сказка втора. Дорнах, 28 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Който днес, а може би още по-добре преди няколко десетилетия е посещавал едно пролетарско събрание и е слушал, какво се разисква там, който е имал чувството за това, от къде е идвал целият начин на образуването на мислите и едно такова пролетарско събрание, той знаеше, когато имаше действително познание за по-новата духовна история, че това образуване на мислите е произлязло изцяло от Хегел и се е вляло по определени канали в най-широките маси.
Обаче можем много добре да докажем научно, че изказаното през 80-те години на миналото столетие твърдение от Едуард Фон Хартман: може да се докаже, че въобще в Германия само двама университетски доценти са прочели Хегел, че това твърдение е правилно. Хегел е бил оборван, но той не е бил познат на философска почва. Обаче той е бил познат по друг начин и в известно отношение по този начин е познат и днес още. Така, както Хегел е затворен, или по-добре казано, както неговият светоглед е затворен в голям брой томове, които се намират в библиотеките като Хегелови съчинения, малцина го познават в неговата първична форма. Обаче в известни преобразени форми – бихме могли да кажем – той е бил известно време най-популярният философ, който е съществувал някога в света. Който днес, а може би още по-добре преди няколко десетилетия е посещавал едно пролетарско събрание и е слушал, какво се разисква там, който е имал чувството за това, от къде е идвал целият начин на образуването на мислите и едно такова пролетарско събрание, той знаеше, когато имаше действително познание за по-новата духовна история, че това образуване на мислите е произлязло изцяло от Хегел и се е вляло по определени канали в най-широките маси. И който би изследвал философията и литературата на европейския Изток имен но относно този въпрос, той би открил, че в духовния живот на Русия са втъкани в най-широк размер мисловните форми на Хегеловия светоглед. И така можем да кажем: анонимно Хегел е станал може би един от най-действените философи в историята на човечеството през последните десетилетия на по-новото време. Обаче бихме могли да кажем, когато отново се запознаем с това, което живее като хегелианство в най-широките слоеве на по-новото човечество, че си спомняме за онази картина, която един доброжелателен художник е нарисувал на един малко грозен човек, нарисувал е така, че семейството с удоволствие е гледало тази картина. Когато след това един по-млад син израснал, който малко е гледал картината, и я вижда сега, той казва: Но татко, как си се изменил! Когато виждаме, какво е станал Хегел, бихме могли да кажем: Но философе мой, как много си се изменил!
към текста >>

№1/, чрез които той не продължаваше да се търкаля в областта, в една област, в която човек навлиза само чрез продължаващото по инерция търкаляне, по силата на определена Духовна инерция.
№1, дебелата линия/, и искаше да прилага понятията сред сетивния свят. Така че Гьоте си казва: в спектъра за мене се явява жълтият цвят, в спектъра се явява синьото, червеното, тъмно синьото, виолетовото. Обаче когато аз проникна тези цветни явления със света на моите понятия и оставам сред явленията, тогава тези явления сами се съединяват, сглобяват се и самия фактор на спектъра, когато по-тъмните цветове или въобще тъмнина застава зад по-светлите цветове или въобще зад светлото, тогава аз получавам онова, което се намира към страната на синьото в спектъра; когато поставям светлото зад тъмното, тогава получавам това, което се намира към страната на червеното в спектъра * /* Във връзка с това виж: д-р Рудолф Щайнер “Светогледът на Гьоте”/. Какво всъщност искаше Гьоте? Той искаше да намери от сложните явления простите, обаче абсолютно такива, с които оставаше вътре в тази граница /Виж рис. №1/, чрез които той не продължаваше да се търкаля в областта, в една област, в която човек навлиза само чрез продължаващото по инерция търкаляне, по силата на определена Духовна инерция. Така Гьоте искаше да остане вътре във феноменализма. Когато оставаме по този начин вътре във феноменализма и устроим цялото си мислене върху него, когато се стремим да останем вътре в този феноменализъм с нашето мислене, а не да следваме силата на инерцията, която охарактеризирах, тогава възниква по един нов начин стария въпрос: Какво значение има сега в този свят, който аз разглеждам феноменално, какво значение има в този свят онова, което внасям него като механика и математика, което внасям в него като число, мярка, тегло или отношение на времето? Какво е следователно това значение? Вие знаете може би, много уважаеми присъствуващи, че едно по-ново схващане счита онова, което живее първо в явленията на звука, на цвета, на топлината и т.н. само като нещо някакси субективно, а напротив – така наречените първични качества на нещата, това, което е пространствено, времево, теглото, то счита като нещо не субективно, а като ново обективно, като нещо присъщо на нещата.
към текста >>

Когато оставаме по този начин вътре във феноменализма и устроим цялото си мислене върху него, когато се стремим да останем вътре в този феноменализъм с нашето мислене, а не да следваме силата на инерцията, която охарактеризирах, тогава възниква по един нов начин стария въпрос: Какво значение има сега в този свят, който аз разглеждам феноменално, какво значение има в този свят онова, което внасям него като механика и математика, което внасям в него като число, мярка, тегло или отношение на времето?
Обаче когато аз проникна тези цветни явления със света на моите понятия и оставам сред явленията, тогава тези явления сами се съединяват, сглобяват се и самия фактор на спектъра, когато по-тъмните цветове или въобще тъмнина застава зад по-светлите цветове или въобще зад светлото, тогава аз получавам онова, което се намира към страната на синьото в спектъра; когато поставям светлото зад тъмното, тогава получавам това, което се намира към страната на червеното в спектъра * /* Във връзка с това виж: д-р Рудолф Щайнер “Светогледът на Гьоте”/. Какво всъщност искаше Гьоте? Той искаше да намери от сложните явления простите, обаче абсолютно такива, с които оставаше вътре в тази граница /Виж рис. №1/, чрез които той не продължаваше да се търкаля в областта, в една област, в която човек навлиза само чрез продължаващото по инерция търкаляне, по силата на определена Духовна инерция. Така Гьоте искаше да остане вътре във феноменализма. Когато оставаме по този начин вътре във феноменализма и устроим цялото си мислене върху него, когато се стремим да останем вътре в този феноменализъм с нашето мислене, а не да следваме силата на инерцията, която охарактеризирах, тогава възниква по един нов начин стария въпрос: Какво значение има сега в този свят, който аз разглеждам феноменално, какво значение има в този свят онова, което внасям него като механика и математика, което внасям в него като число, мярка, тегло или отношение на времето? Какво е следователно това значение? Вие знаете може би, много уважаеми присъствуващи, че едно по-ново схващане счита онова, което живее първо в явленията на звука, на цвета, на топлината и т.н. само като нещо някакси субективно, а напротив – така наречените първични качества на нещата, това, което е пространствено, времево, теглото, то счита като нещо не субективно, а като ново обективно, като нещо присъщо на нещата. Този възглед се дължи главно на английския философ Лок и той царева до висока степен също във философските основи на модерното естественонаучно мислене. Обаче всъщност въпросът е: какво положение заема в цялата наша научна система по отношение на външната природа математиката, механиката, които ние всъщност изтъкаваме от нас – поне така изглеждат нещата на пръв поглед – какво положение заемат те?
към текста >>

Обаче всъщност въпросът е: какво положение заема в цялата наша научна система по отношение на външната природа математиката, механиката, които ние всъщност изтъкаваме от нас – поне така изглеждат нещата на пръв поглед – какво положение заемат те?
Когато оставаме по този начин вътре във феноменализма и устроим цялото си мислене върху него, когато се стремим да останем вътре в този феноменализъм с нашето мислене, а не да следваме силата на инерцията, която охарактеризирах, тогава възниква по един нов начин стария въпрос: Какво значение има сега в този свят, който аз разглеждам феноменално, какво значение има в този свят онова, което внасям него като механика и математика, което внасям в него като число, мярка, тегло или отношение на времето? Какво е следователно това значение? Вие знаете може би, много уважаеми присъствуващи, че едно по-ново схващане счита онова, което живее първо в явленията на звука, на цвета, на топлината и т.н. само като нещо някакси субективно, а напротив – така наречените първични качества на нещата, това, което е пространствено, времево, теглото, то счита като нещо не субективно, а като ново обективно, като нещо присъщо на нещата. Този възглед се дължи главно на английския философ Лок и той царева до висока степен също във философските основи на модерното естественонаучно мислене. Обаче всъщност въпросът е: какво положение заема в цялата наша научна система по отношение на външната природа математиката, механиката, които ние всъщност изтъкаваме от нас – поне така изглеждат нещата на пръв поглед – какво положение заемат те? Ние ще трябва отново да се върнем към този въпрос, когато ще се наложи да обгърнем с поглед особената форма, която този въпрос е приел чрез кантианизма. Обаче без да се впускаме при това непосредствено в историческите факти можем да подчертаем, че сме инстинктивно убедени в това, когато измерваме или броим нещата, или когато определяме тяхното тегло; тогава ние чувствуваме, че установяваме нещо съществено различно относно външния свят, отколкото когато на този външен свят, на нещата в този външен свят приписваме други качества. Не може да се отрече, много уважаеми присъствуващи, че светлината, цветовете, звуците, вкусовите усещания се намират в едно отношение към нас различно от това, което можем да представим във външния свят така, че то да бъде подчинено на законите на математиката и механиката. Защото винаги съществува един забележителен факт, който трябва да имаме предвид, а именно, както знаете, медът има сладък вкус, обаче когато някой е болен от жълтеница, той има горчив вкус; така щото можем да кажем, че по отношение на тези качества на света ние се намираме в едно забележително положение, до като не можем да кажем, че един нормален човек гледа един триъгълник, а когато го гледа един болен от жълтеница, той го вижда като четириъгълник! Следователно тук вече има различия и от тези различия ние трябва да се учим, но не трябва да извеждаме от това абсурдни заключения.
към текста >>

Не може да се отрече, много уважаеми присъствуващи, че светлината, цветовете, звуците, вкусовите усещания се намират в едно отношение към нас различно от това, което можем да представим във външния свят така, че то да бъде подчинено на законите на математиката и механиката.
само като нещо някакси субективно, а напротив – така наречените първични качества на нещата, това, което е пространствено, времево, теглото, то счита като нещо не субективно, а като ново обективно, като нещо присъщо на нещата. Този възглед се дължи главно на английския философ Лок и той царева до висока степен също във философските основи на модерното естественонаучно мислене. Обаче всъщност въпросът е: какво положение заема в цялата наша научна система по отношение на външната природа математиката, механиката, които ние всъщност изтъкаваме от нас – поне така изглеждат нещата на пръв поглед – какво положение заемат те? Ние ще трябва отново да се върнем към този въпрос, когато ще се наложи да обгърнем с поглед особената форма, която този въпрос е приел чрез кантианизма. Обаче без да се впускаме при това непосредствено в историческите факти можем да подчертаем, че сме инстинктивно убедени в това, когато измерваме или броим нещата, или когато определяме тяхното тегло; тогава ние чувствуваме, че установяваме нещо съществено различно относно външния свят, отколкото когато на този външен свят, на нещата в този външен свят приписваме други качества. Не може да се отрече, много уважаеми присъствуващи, че светлината, цветовете, звуците, вкусовите усещания се намират в едно отношение към нас различно от това, което можем да представим във външния свят така, че то да бъде подчинено на законите на математиката и механиката. Защото винаги съществува един забележителен факт, който трябва да имаме предвид, а именно, както знаете, медът има сладък вкус, обаче когато някой е болен от жълтеница, той има горчив вкус; така щото можем да кажем, че по отношение на тези качества на света ние се намираме в едно забележително положение, до като не можем да кажем, че един нормален човек гледа един триъгълник, а когато го гледа един болен от жълтеница, той го вижда като четириъгълник! Следователно тук вече има различия и от тези различия ние трябва да се учим, но не трябва да извеждаме от това абсурдни заключения. И по отношение на този фундаментален факт на цялото развитие на познанието философското мислене и до днес се намира в едно странно неизяснено положение * /*Във връзка с това виж също: Р. Щайнер “Уводи към гьотевите естественонаучни съчинения”, а също и “Раждането на естествената наука”/. Ние виждаме например как един по-нов философ, професор Копелман, в своите “Светогледни въпроси” надвишава Кант, като казва например – можете да прочетете това на страница 33 в горе споменатото съчинение на Копелман: всичко, което се отнася към пространството и времето, ние трябва първо да го построим вътрешно с ума, докато цветовете, вкусовете ние ги възприемаме непосредствено в нас.
към текста >>

Как стигаме ние до една математика, до една механика и как става, че тази механика са приложими и върху външната природа, как става, че съществува една разлика между математическо-механическите качества на нещата на външния свят и между това, което застава срещу нас като така наречените субективни сетивни качества, звук, топлинни качества и т.н.
Ние стоим в пространството и времето така, че тези неща някак си преминават през нас, без първо ние да ги възприемаме. Другите неща ние трябва първо да ги възприемаме. Относно теглото – ето на, много уважаеми присъствуващи, тук трябва също да се съгласите, че то няма много работа с възприятието, което е подчинено малко на волята, защото някой, който би напълнял и тялото би стигнало до нежеланото тегло, би искал да избегна това просто чрез познанието, чрез възприемателната способност. Много уважаеми присъствуващи, също и в нашите тегловни отношения ние сме приети вече напълно обективно от света, без да можем да направим нещо чрез същата организация, чрез която стоим в цвета, в звука, в топлината и т.н. И така днес преди всичко трябва да поставим пред себе си въпрос: как стига до нас въобще математическо-механическото съждение? Как стигаме ние до една математика, до една механика и как става, че тази механика са приложими и върху външната природа, как става, че съществува една разлика между математическо-механическите качества на нещата на външния свят и между това, което застава срещу нас като така наречените субективни сетивни качества, звук, топлинни качества и т.н. и т.н. Но, много уважаеми присъствуващи, този главен въпрос стои на единия край. Утре ще открием още един друг въпрос. Тогава ще имаме двете изходни точки на науката. След това ще вървим по-нататък и на другия край ще намерим образуването на социалното съждение.
към текста >>

93. 4. Сказка трета. Дорнах, 29 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Но ние обърнахме също внимание и върху това, че на това място на нашето познание изниква нещо, което се предлага за ползуване с непосредствена жизнена необходимост, а това е математиката и онова, което може да бъде разбрано в механиката без емпиризъм, т.е.
В този последния случай имаме работа така да се каже с един момент на събуждането. В течение на развитието на човечеството ние сме имали работа с едно постепенно събуждане, така да се каже с едно разтегляне на момента на събуждането. Но ние видяхме, чe на тази граница много лесно се проявява един вид сила на инерцията на душата, че така да се каже там, където се сблъскваме с разпрострения свят на явленията, не постъпваме в смисъла на Гьотевия феноменализъм, като спираме вън и обгръщаме явленията само според нашите добити ясни представи, понятия и идеи, като ги описваме рационално систематизирайки ги и т.н. Ние не спираме на тази граница и продължаваме да се движим още известно време с нашите понятия и идеи зад явленията и чрез това стигаме до там да построим един свят, например един свят от зад физически атоми, молекули и т.н.; И когато постигаме това, тогава светът, който сме построили по този начин, е по същество един измислен свят, един свят зад който се промъква веднага съмнението, така че ние отново разрушаваме това, което сме изтъкали като теоретическо платно. И вчера видяхме, че има възможност да останем в областта на чистото обработване на явленията, да останем в областта на феноменализма и да се предпазим от едно такова преминаване на границата в нашето познание на природата от към тази страна. Но ние обърнахме също внимание и върху това, че на това място на нашето познание изниква нещо, което се предлага за ползуване с непосредствена жизнена необходимост, а това е математиката и онова, което може да бъде разбрано в механиката без емпиризъм, т.е. целият обсег на така наречената аналитична механика. Когато обгърнем с поглед всичко онова, което математиката обхваща, което аналитичната механика обхваща, ние стигаме до най-сигурните понятни системи, с които можем да работим в явленията. Обаче, много уважаеми присъствуващи, ние не можем да скрием пред себе си – вчера аз вече обърнах вниманието на това – че целият начин, по който си образуваме математическите представи и по който също си образуваме представите на аналитичната механика, че цялата тази вътрешна психическа работа е напълно различна от това, което извършваме, когато експериментираме и наблюдаваме от опита, от опита на сетивата и свързваме фактите на експеримента или резултатите на наблюденията, събираме именно външното знание на опита. За да стигнем до пълна яснота в тези неща, би трябвало да се замислим силно, защото в това поле не съществува един друг път към яснотата, освен този на размисъла. Каква разлика има между събирането на едно знание на опита, например в смисъла на Бейкън, и между начина за вътрешното схващане на нещата, какъвто е случаят в математиката и в аналитичната механика?
към текста >>

Когато обгърнем с поглед всичко онова, което математиката обхваща, което аналитичната механика обхваща, ние стигаме до най-сигурните понятни системи, с които можем да работим в явленията.
Но ние видяхме, чe на тази граница много лесно се проявява един вид сила на инерцията на душата, че така да се каже там, където се сблъскваме с разпрострения свят на явленията, не постъпваме в смисъла на Гьотевия феноменализъм, като спираме вън и обгръщаме явленията само според нашите добити ясни представи, понятия и идеи, като ги описваме рационално систематизирайки ги и т.н. Ние не спираме на тази граница и продължаваме да се движим още известно време с нашите понятия и идеи зад явленията и чрез това стигаме до там да построим един свят, например един свят от зад физически атоми, молекули и т.н.; И когато постигаме това, тогава светът, който сме построили по този начин, е по същество един измислен свят, един свят зад който се промъква веднага съмнението, така че ние отново разрушаваме това, което сме изтъкали като теоретическо платно. И вчера видяхме, че има възможност да останем в областта на чистото обработване на явленията, да останем в областта на феноменализма и да се предпазим от едно такова преминаване на границата в нашето познание на природата от към тази страна. Но ние обърнахме също внимание и върху това, че на това място на нашето познание изниква нещо, което се предлага за ползуване с непосредствена жизнена необходимост, а това е математиката и онова, което може да бъде разбрано в механиката без емпиризъм, т.е. целият обсег на така наречената аналитична механика. Когато обгърнем с поглед всичко онова, което математиката обхваща, което аналитичната механика обхваща, ние стигаме до най-сигурните понятни системи, с които можем да работим в явленията. Обаче, много уважаеми присъствуващи, ние не можем да скрием пред себе си – вчера аз вече обърнах вниманието на това – че целият начин, по който си образуваме математическите представи и по който също си образуваме представите на аналитичната механика, че цялата тази вътрешна психическа работа е напълно различна от това, което извършваме, когато експериментираме и наблюдаваме от опита, от опита на сетивата и свързваме фактите на експеримента или резултатите на наблюденията, събираме именно външното знание на опита. За да стигнем до пълна яснота в тези неща, би трябвало да се замислим силно, защото в това поле не съществува един друг път към яснотата, освен този на размисъла. Каква разлика има между събирането на едно знание на опита, например в смисъла на Бейкън, и между начина за вътрешното схващане на нещата, какъвто е случаят в математиката и в аналитичната механика? За тази последната можем да теглим една рязка граница по отношение на това, което не схващаме по такъв вътрешен начин, когато си образуваме ясно понятието за паралелограма на движението и след това си образуваме ясно понятието за паралелограма на силите. Фактът, че от две отклоняващи се под определен ъгъл едно от друго движения се получава едно резултатно движение, това е една теорема на аналитичната механика.
към текста >>

Каква разлика има между събирането на едно знание на опита, например в смисъла на Бейкън, и между начина за вътрешното схващане на нещата, какъвто е случаят в математиката и в аналитичната механика?
Но ние обърнахме също внимание и върху това, че на това място на нашето познание изниква нещо, което се предлага за ползуване с непосредствена жизнена необходимост, а това е математиката и онова, което може да бъде разбрано в механиката без емпиризъм, т.е. целият обсег на така наречената аналитична механика. Когато обгърнем с поглед всичко онова, което математиката обхваща, което аналитичната механика обхваща, ние стигаме до най-сигурните понятни системи, с които можем да работим в явленията. Обаче, много уважаеми присъствуващи, ние не можем да скрием пред себе си – вчера аз вече обърнах вниманието на това – че целият начин, по който си образуваме математическите представи и по който също си образуваме представите на аналитичната механика, че цялата тази вътрешна психическа работа е напълно различна от това, което извършваме, когато експериментираме и наблюдаваме от опита, от опита на сетивата и свързваме фактите на експеримента или резултатите на наблюденията, събираме именно външното знание на опита. За да стигнем до пълна яснота в тези неща, би трябвало да се замислим силно, защото в това поле не съществува един друг път към яснотата, освен този на размисъла. Каква разлика има между събирането на едно знание на опита, например в смисъла на Бейкън, и между начина за вътрешното схващане на нещата, какъвто е случаят в математиката и в аналитичната механика? За тази последната можем да теглим една рязка граница по отношение на това, което не схващаме по такъв вътрешен начин, когато си образуваме ясно понятието за паралелограма на движението и след това си образуваме ясно понятието за паралелограма на силите. Фактът, че от две отклоняващи се под определен ъгъл едно от друго движения се получава едно резултатно движение, това е една теорема на аналитичната механика. Фактът, че когато тук действува една сила от определен размер и тук действува една друга сила също от определен размер се получава една резултатно сила, която може да бъде определена също съобразно този паралелограм, това са две напълно различни едно от друго съдържания на представите. Паралелограмът на движението принадлежи в строгия смисъл към аналитичната механика, защото той може да бъде доказан вътрешно, както една теорема на математиката, както например Питагоровата теорема или някоя друга такава. Фактът, че съществува един паралелограм на силите, това може да бъде резултат само на опита, на експеримента.
към текста >>

Паралелограмът на движението принадлежи в строгия смисъл към аналитичната механика, защото той може да бъде доказан вътрешно, както една теорема на математиката, както например Питагоровата теорема или някоя друга такава.
За да стигнем до пълна яснота в тези неща, би трябвало да се замислим силно, защото в това поле не съществува един друг път към яснотата, освен този на размисъла. Каква разлика има между събирането на едно знание на опита, например в смисъла на Бейкън, и между начина за вътрешното схващане на нещата, какъвто е случаят в математиката и в аналитичната механика? За тази последната можем да теглим една рязка граница по отношение на това, което не схващаме по такъв вътрешен начин, когато си образуваме ясно понятието за паралелограма на движението и след това си образуваме ясно понятието за паралелограма на силите. Фактът, че от две отклоняващи се под определен ъгъл едно от друго движения се получава едно резултатно движение, това е една теорема на аналитичната механика. Фактът, че когато тук действува една сила от определен размер и тук действува една друга сила също от определен размер се получава една резултатно сила, която може да бъде определена също съобразно този паралелограм, това са две напълно различни едно от друго съдържания на представите. Паралелограмът на движението принадлежи в строгия смисъл към аналитичната механика, защото той може да бъде доказан вътрешно, както една теорема на математиката, както например Питагоровата теорема или някоя друга такава. Фактът, че съществува един паралелограм на силите, това може да бъде резултат само на опита, на експеримента. Тук в това, което сме изработили вътрешно, ние внасяме нещо, силата, която може да ни бъде дадена само външно чрез опита, чрез емпиризма. Тук ние имаме вече работа с механиката на опита, а не с чисто аналитичната механика. Както виждате ние можем строго да теглим границата между това, което в същинския смисъл е още математическо, така както днес още трябва да се схваща математиката, и това, което ни пренася в обикновения емпиризъм на сетивата. /Виж рис.
към текста >>

Както виждате ние можем строго да теглим границата между това, което в същинския смисъл е още математическо, така както днес още трябва да се схваща математиката, и това, което ни пренася в обикновения емпиризъм на сетивата.
Фактът, че когато тук действува една сила от определен размер и тук действува една друга сила също от определен размер се получава една резултатно сила, която може да бъде определена също съобразно този паралелограм, това са две напълно различни едно от друго съдържания на представите. Паралелограмът на движението принадлежи в строгия смисъл към аналитичната механика, защото той може да бъде доказан вътрешно, както една теорема на математиката, както например Питагоровата теорема или някоя друга такава. Фактът, че съществува един паралелограм на силите, това може да бъде резултат само на опита, на експеримента. Тук в това, което сме изработили вътрешно, ние внасяме нещо, силата, която може да ни бъде дадена само външно чрез опита, чрез емпиризма. Тук ние имаме вече работа с механиката на опита, а не с чисто аналитичната механика. Както виждате ние можем строго да теглим границата между това, което в същинския смисъл е още математическо, така както днес още трябва да се схваща математиката, и това, което ни пренася в обикновения емпиризъм на сетивата. /Виж рис. №2 /. Сега ние стоим пред този факт на математиката като такава. Схващаме математическите истини. Свързваме математическите явления с определени аксиоми.
към текста >>

Сега ние стоим пред този факт на математиката като такава.
Тук в това, което сме изработили вътрешно, ние внасяме нещо, силата, която може да ни бъде дадена само външно чрез опита, чрез емпиризма. Тук ние имаме вече работа с механиката на опита, а не с чисто аналитичната механика. Както виждате ние можем строго да теглим границата между това, което в същинския смисъл е още математическо, така както днес още трябва да се схваща математиката, и това, което ни пренася в обикновения емпиризъм на сетивата. /Виж рис. №2 /. Сега ние стоим пред този факт на математиката като такава. Схващаме математическите истини. Свързваме математическите явления с определени аксиоми. Изграждаме си цялата мрежа на математиката от тези аксиоми и стоим пред архитектоника обгърната с виждането, но с едно вътрешно виждане. И – когато сме в състояние да теглим чрез силно размисляне една рязка граница спрямо всичко външно доловимо – ние трябва да виждаме в математическата мрежа, в математическата тъкан нещо, което се ражда чрез една психическа дейност съвършено различна от онази, чрез която имаме външен сетивен опит и схващане нещата външно. Фактът – бих могъл да кажа – че ние отново можем да направим точна тази разлика чрез една вътрешна опитност, от това зависи всъщност извънредно много за едно задоволително разбиране на света.
към текста >>

Изграждаме си цялата мрежа на математиката от тези аксиоми и стоим пред архитектоника обгърната с виждането, но с едно вътрешно виждане.
/Виж рис. №2 /. Сега ние стоим пред този факт на математиката като такава. Схващаме математическите истини. Свързваме математическите явления с определени аксиоми. Изграждаме си цялата мрежа на математиката от тези аксиоми и стоим пред архитектоника обгърната с виждането, но с едно вътрешно виждане. И – когато сме в състояние да теглим чрез силно размисляне една рязка граница спрямо всичко външно доловимо – ние трябва да виждаме в математическата мрежа, в математическата тъкан нещо, което се ражда чрез една психическа дейност съвършено различна от онази, чрез която имаме външен сетивен опит и схващане нещата външно. Фактът – бих могъл да кажа – че ние отново можем да направим точна тази разлика чрез една вътрешна опитност, от това зависи всъщност извънредно много за едно задоволително разбиране на света. Следователно трябва да се запитаме: от къде ни идва математиката? И днес още този въпрос не е поставен достатъчно рязко. Не се пита: колко различна е тази психическа вътрешна дейност, от която се нуждаем в математиката, в изграждането на математиката, в тази чудесна архитектоника, колко различна е тази психическа дейност от онази психическа способност, чрез която ние схващаме физическо-сетивната природа чрез външните сетива?
към текста >>

Следователно трябва да се запитаме: от къде ни идва математиката?
Схващаме математическите истини. Свързваме математическите явления с определени аксиоми. Изграждаме си цялата мрежа на математиката от тези аксиоми и стоим пред архитектоника обгърната с виждането, но с едно вътрешно виждане. И – когато сме в състояние да теглим чрез силно размисляне една рязка граница спрямо всичко външно доловимо – ние трябва да виждаме в математическата мрежа, в математическата тъкан нещо, което се ражда чрез една психическа дейност съвършено различна от онази, чрез която имаме външен сетивен опит и схващане нещата външно. Фактът – бих могъл да кажа – че ние отново можем да направим точна тази разлика чрез една вътрешна опитност, от това зависи всъщност извънредно много за едно задоволително разбиране на света. Следователно трябва да се запитаме: от къде ни идва математиката? И днес още този въпрос не е поставен достатъчно рязко. Не се пита: колко различна е тази психическа вътрешна дейност, от която се нуждаем в математиката, в изграждането на математиката, в тази чудесна архитектоника, колко различна е тази психическа дейност от онази психическа способност, чрез която ние схващаме физическо-сетивната природа чрез външните сетива? Днес този въпрос не се поставя и на него не се отговаря в достатъчен размер, защото трагизъмът на материалистичния светоглед е този, че докато от една страна той се стреми към физически-сетивен опит, от друга страна е тласкан, без да знае това, в един абстрактен интелектуализъм, в едно абстрактно състояние, чрез което е отдалечен от едно действително схващане на фактите на материалния свят. Що е следователно това, което ние развиваме, като способност, когато математизираме? Този въпрос искаме да поставим.
към текста >>

Не се пита: колко различна е тази психическа вътрешна дейност, от която се нуждаем в математиката, в изграждането на математиката, в тази чудесна архитектоника, колко различна е тази психическа дейност от онази психическа способност, чрез която ние схващаме физическо-сетивната природа чрез външните сетива?
Изграждаме си цялата мрежа на математиката от тези аксиоми и стоим пред архитектоника обгърната с виждането, но с едно вътрешно виждане. И – когато сме в състояние да теглим чрез силно размисляне една рязка граница спрямо всичко външно доловимо – ние трябва да виждаме в математическата мрежа, в математическата тъкан нещо, което се ражда чрез една психическа дейност съвършено различна от онази, чрез която имаме външен сетивен опит и схващане нещата външно. Фактът – бих могъл да кажа – че ние отново можем да направим точна тази разлика чрез една вътрешна опитност, от това зависи всъщност извънредно много за едно задоволително разбиране на света. Следователно трябва да се запитаме: от къде ни идва математиката? И днес още този въпрос не е поставен достатъчно рязко. Не се пита: колко различна е тази психическа вътрешна дейност, от която се нуждаем в математиката, в изграждането на математиката, в тази чудесна архитектоника, колко различна е тази психическа дейност от онази психическа способност, чрез която ние схващаме физическо-сетивната природа чрез външните сетива? Днес този въпрос не се поставя и на него не се отговаря в достатъчен размер, защото трагизъмът на материалистичния светоглед е този, че докато от една страна той се стреми към физически-сетивен опит, от друга страна е тласкан, без да знае това, в един абстрактен интелектуализъм, в едно абстрактно състояние, чрез което е отдалечен от едно действително схващане на фактите на материалния свят. Що е следователно това, което ние развиваме, като способност, когато математизираме? Този въпрос искаме да поставим. Когато искаме да отговорим на този въпрос, ние трябва да сме разбрали напълно едно нещо. А от една страна това е: трябва да се отнасяме сериозно с понятието за развитието също и в човешкия живот, т.е.
към текста >>

Духовната наука има най-малко повод да подценява тази по-нова естествена наука.
Този въпрос искаме да поставим. Когато искаме да отговорим на този въпрос, ние трябва да сме разбрали напълно едно нещо. А от една страна това е: трябва да се отнасяме сериозно с понятието за развитието също и в човешкия живот, т.е. трябва да изходим от това, което е до висока степен дисциплиниращо в модерната естествена наука, трябва да се възпитаваме от него и това, което сме възпитавали у нас като строг метод, като научна дисциплина чрез научната дисциплина, чрез дисциплината на естествената наука на по-новото време, ние трябва да знаем да го изнесем, така да се каже, над самата естествена наука, да го използуваме в едно по-висша област, така че да се издигнем в по-висши области със същия начин на мислене, който имаме в естествената наука, обаче с разрешение на методите върху съвършено други области. Затова аз също не вярвам, и казвам това съвсем откровено, че до едно действително духовнонаучно познание може да стигне, който не е добил в строгия смисъл на думата една естественонаучна дисциплина, който не се е научил да изучава и да мисли в лабораториите и чрез методите на по-новата естествена наука. Духовната наука има най-малко повод да подценява тази по-нова естествена наука. Напротив, тя знае да я цени напълно. И на мене самия – ако ми е позволено да направя тази лична забележка – много хора ми се сърдят, че преди всъщност да съм публикувал нещо върху Духовната наука, първо съм написвал някои неща именно върху проблеми на естествената наука в онази светлина, която ми се струваше необходима. Следователно касае се за това, от една страна да усвоим този подход, това настроение на естествената наука, за да продължи то да действува отвъд границите на природопознанието, когато искаме да преминем отвъд тези граници. На второ място за нас качеството на това природопознание, съотв. резултатите на това природопознание трябва да станат нещо много сериозно.
към текста >>

И на мене самия – ако ми е позволено да направя тази лична забележка – много хора ми се сърдят, че преди всъщност да съм публикувал нещо върху Духовната наука, първо съм написвал някои неща именно върху проблеми на естествената наука в онази светлина, която ми се струваше необходима.
А от една страна това е: трябва да се отнасяме сериозно с понятието за развитието също и в човешкия живот, т.е. трябва да изходим от това, което е до висока степен дисциплиниращо в модерната естествена наука, трябва да се възпитаваме от него и това, което сме възпитавали у нас като строг метод, като научна дисциплина чрез научната дисциплина, чрез дисциплината на естествената наука на по-новото време, ние трябва да знаем да го изнесем, така да се каже, над самата естествена наука, да го използуваме в едно по-висша област, така че да се издигнем в по-висши области със същия начин на мислене, който имаме в естествената наука, обаче с разрешение на методите върху съвършено други области. Затова аз също не вярвам, и казвам това съвсем откровено, че до едно действително духовнонаучно познание може да стигне, който не е добил в строгия смисъл на думата една естественонаучна дисциплина, който не се е научил да изучава и да мисли в лабораториите и чрез методите на по-новата естествена наука. Духовната наука има най-малко повод да подценява тази по-нова естествена наука. Напротив, тя знае да я цени напълно. И на мене самия – ако ми е позволено да направя тази лична забележка – много хора ми се сърдят, че преди всъщност да съм публикувал нещо върху Духовната наука, първо съм написвал някои неща именно върху проблеми на естествената наука в онази светлина, която ми се струваше необходима. Следователно касае се за това, от една страна да усвоим този подход, това настроение на естествената наука, за да продължи то да действува отвъд границите на природопознанието, когато искаме да преминем отвъд тези граници. На второ място за нас качеството на това природопознание, съотв. резултатите на това природопознание трябва да станат нещо много сериозно. Ето виждате ли, когато вземем съвсем простото явление, това, че трием едно тяло с едно друго и се получава топлина, по отношение на едно такова частично явление ние не казваме в естествената наука: тази топлина се е родила от нещо или тази топлина просто съществува, а търсим условията, при които тази топлина се е намирала от по-рано в латентно състояние в тялото, чрез което тя така да се каже се е проявила. Тук ние преминаваме от едно явление към друго и взема ме сериозно развитието.
към текста >>

Така също трябва да постъпим, когато искаме да внесем едно понятие в Духовната наука.
Следователно касае се за това, от една страна да усвоим този подход, това настроение на естествената наука, за да продължи то да действува отвъд границите на природопознанието, когато искаме да преминем отвъд тези граници. На второ място за нас качеството на това природопознание, съотв. резултатите на това природопознание трябва да станат нещо много сериозно. Ето виждате ли, когато вземем съвсем простото явление, това, че трием едно тяло с едно друго и се получава топлина, по отношение на едно такова частично явление ние не казваме в естествената наука: тази топлина се е родила от нещо или тази топлина просто съществува, а търсим условията, при които тази топлина се е намирала от по-рано в латентно състояние в тялото, чрез което тя така да се каже се е проявила. Тук ние преминаваме от едно явление към друго и взема ме сериозно развитието. Така също трябва да постъпим, когато искаме да внесем едно понятие в Духовната наука. И така първо ние трябва да се запитаме: нима това, което е математизиране, съществува винаги в човека, е налице винаги в човека, доколкото той прекарва своя живот между раждането и смъртта? Не, то не е винаги налице. Математизирането първо се пробужда. Оставяйки също все още вътре в емпиризма по отношение на външния свят – ние можем много точно да наблюдаваме, как от тъмната подоснова на човешкото съзнание се пробуждат постепенно онези психически способности, които се проявяват в математизирането, за които ще говорим по-нататък. Този момент, когато можем да го обхванем само точно и правилно с поглед, когато го третираме само така, както например естествената наука третира точката на топене или точката на кипенето, този момент се намира приблизително в онзи период, в който детето сменя своите зъби, в който на мястото на млечните зъби то получава вторите зъби.
към текста >>

Да, много уважаеми присъствуващи, до към седмата година в детето съществува една вътрешна математика, която обаче не е така абстрактна, както нашата външна математика, а е пропита от сила, която, ако ми е позволено да употребя този израз на Платон, може да бъде не само гледана, а е пълножизнена дейна.
Трябва да добием способността да внесем тази строго вътрешна дисциплина в сложността на човешкия живот, такава дисциплина, която можем да добием от простите физикални явления, като се отнасяме с нея в смисъла на новата наука. И когато направим това, тогава ние виждаме в човешкото развитие започвайки от раждане то, или по-добре казано зачатието, че в човешкото развитие от зачатието до този момент на смяната на зъбите постепенно се развиват от организацията душевните способности, които след това математизират, Об че които до тогава още не са налице. И както казваме, че топлината се намира в латентно състояние в едно тяло и се проявява в определено състояние, че по-рано тази топлина е работила в тялото, във вътрешната структура на тялото, така трябва да бъдем наясно и върху това, че онова, което се проявило като матеманизиране в момента, в периода на смяната на зъбите, проявява се особено силно, макар и постепенно, то е работило по-рано в организацията на човека. И така ние добиваме едно забележително, чудно и важно понятие върху това математизиране, естествено в най-широкия смисъл. Ние добиваме понятието, че онова, което прилагаме като душевна способност след смяната на зъбите като човеци, че преди това то е действувало организиращо в нас. Да, много уважаеми присъствуващи, до към седмата година в детето съществува една вътрешна математика, която обаче не е така абстрактна, както нашата външна математика, а е пропита от сила, която, ако ми е позволено да употребя този израз на Платон, може да бъде не само гледана, а е пълножизнена дейна. До този момент на смяната на зъбите в нас съществува нещо, което математизира, което ни обработва вътрешно математически. Ако първо запитаме – бих могъл да кажа – съвсем повърхностно това, което срещаме тук емпирически, ако насочим така да се каже поглед върху /латентната математика в младото детско тяло/, ние сме доведени до три неща, които вътрешно са подобни на сетивата. В течение на сказките ние още ще видим, че тук действително можем да говорим за сетива. Днес мога само да загатна за това, че стигаме до нещо, което вътрешно развива една такава възприемателна способност, само че през първите години тя остава несъзнателна за нас, както очите, ушите развиват един възприемателен живот външно. И когато гледаме в нашата вътрешност, но във вътрешността на нашата организация, не по образеца на мъглявизиращите мистици, а гледаме с пълна сила и познание в тази вътрешност на човека, тогава можем да открием три подобни сетивни фунции – бих могъл да кажа – чрез които е упражнявана една дейност.
към текста >>

Ако първо запитаме – бих могъл да кажа – съвсем повърхностно това, което срещаме тук емпирически, ако насочим така да се каже поглед върху /латентната математика в младото детско тяло/, ние сме доведени до три неща, които вътрешно са подобни на сетивата.
И както казваме, че топлината се намира в латентно състояние в едно тяло и се проявява в определено състояние, че по-рано тази топлина е работила в тялото, във вътрешната структура на тялото, така трябва да бъдем наясно и върху това, че онова, което се проявило като матеманизиране в момента, в периода на смяната на зъбите, проявява се особено силно, макар и постепенно, то е работило по-рано в организацията на човека. И така ние добиваме едно забележително, чудно и важно понятие върху това математизиране, естествено в най-широкия смисъл. Ние добиваме понятието, че онова, което прилагаме като душевна способност след смяната на зъбите като човеци, че преди това то е действувало организиращо в нас. Да, много уважаеми присъствуващи, до към седмата година в детето съществува една вътрешна математика, която обаче не е така абстрактна, както нашата външна математика, а е пропита от сила, която, ако ми е позволено да употребя този израз на Платон, може да бъде не само гледана, а е пълножизнена дейна. До този момент на смяната на зъбите в нас съществува нещо, което математизира, което ни обработва вътрешно математически. Ако първо запитаме – бих могъл да кажа – съвсем повърхностно това, което срещаме тук емпирически, ако насочим така да се каже поглед върху /латентната математика в младото детско тяло/, ние сме доведени до три неща, които вътрешно са подобни на сетивата. В течение на сказките ние още ще видим, че тук действително можем да говорим за сетива. Днес мога само да загатна за това, че стигаме до нещо, което вътрешно развива една такава възприемателна способност, само че през първите години тя остава несъзнателна за нас, както очите, ушите развиват един възприемателен живот външно. И когато гледаме в нашата вътрешност, но във вътрешността на нашата организация, не по образеца на мъглявизиращите мистици, а гледаме с пълна сила и познание в тази вътрешност на човека, тогава можем да открием три подобни сетивни фунции – бих могъл да кажа – чрез които е упражнявана една дейност. На първо място намираме онова, което бих могъл да нарека сетиво на живота. Това сетиво на живота се проявява по-късно в живота като едно общо чувство, като едно общо усещане на нашата вътрешност.
към текста >>

Така ние виждаме как вътрешно в човека и върху човека работи латентно цяла едно математика, която после не умира напълно с настъпването на смяната на зъбите, обаче става значително по-малко явна в по-късния живот.
Обаче наблюдавайте – за да покажем само един пример – сетивото на равновесието, наблюдавайте, как детето, когато то започва своя живот, няма съвсем нищо, което би представлявало едно влизане в действие на положението на равновесие, от което детето се нуждае за живота. Помислете, как детето постепенно подхваща, как първо се научава да пълзи на четирите крайници, как отначало постепенно успява да ходи чрез сетивото на равновесието, първо да стои право, след това да ходи, как то стига до там да се движи в равновесие. Когато обхванете цялата област на онова, което става между зачатието и смяната на зъбите, Вие ще видите в това една силна работа на тези три вътрешни сетива. И когато проникнете след това с поглед онова, което става, ще забележите, че в сетивото на равновесието и в сетивото на движението не става нищо друго, освен едно живо математизиране. И за да бъде то живо, за това е налице сетивото на живота, което го изпълва с живот. Така ние виждаме как вътрешно в човека и върху човека работи латентно цяла едно математика, която после не умира напълно с настъпването на смяната на зъбите, обаче става значително по-малко явна в по-късния живот. Това, което действува вътрешно в човека чрез сетивото на равновесието, чрез сетивото на движението, чрез сетивото на живота, то се освобождава. Латентната математика става една свободна математика, както латентната топлина се превръща в свободна топлина. И ние виждаме тогава, как онова, което първо е претъкавало душевно организма, одушевявало го е, как това става свободно като душевен живот, как математиката възниква като абстракция от състоянието, в което тя е работила конкретно в човешкия организъм. И след това ние изхождаме от тази математика, понеже като човек сме изцяло впрегнати в общото съществуване според пространствените и времеви отношения, ние пристъпваме тогава, след като сме освободили тази математика, към външния свят и схващаме външния свят с онова, което до смяната на зъбите е работило вътре в нас. Както виждате, това не е отричане на естествената наука, а едно продължение на естествената наука, от което се ражда всичко гореописано, когато правилно разглеждаме, наблюдаваме онова, което в Духовната наука трябва да живее като настроение и като воля.
към текста >>

Латентната математика става една свободна математика, както латентната топлина се превръща в свободна топлина.
Когато обхванете цялата област на онова, което става между зачатието и смяната на зъбите, Вие ще видите в това една силна работа на тези три вътрешни сетива. И когато проникнете след това с поглед онова, което става, ще забележите, че в сетивото на равновесието и в сетивото на движението не става нищо друго, освен едно живо математизиране. И за да бъде то живо, за това е налице сетивото на живота, което го изпълва с живот. Така ние виждаме как вътрешно в човека и върху човека работи латентно цяла едно математика, която после не умира напълно с настъпването на смяната на зъбите, обаче става значително по-малко явна в по-късния живот. Това, което действува вътрешно в човека чрез сетивото на равновесието, чрез сетивото на движението, чрез сетивото на живота, то се освобождава. Латентната математика става една свободна математика, както латентната топлина се превръща в свободна топлина. И ние виждаме тогава, как онова, което първо е претъкавало душевно организма, одушевявало го е, как това става свободно като душевен живот, как математиката възниква като абстракция от състоянието, в което тя е работила конкретно в човешкия организъм. И след това ние изхождаме от тази математика, понеже като човек сме изцяло впрегнати в общото съществуване според пространствените и времеви отношения, ние пристъпваме тогава, след като сме освободили тази математика, към външния свят и схващаме външния свят с онова, което до смяната на зъбите е работило вътре в нас. Както виждате, това не е отричане на естествената наука, а едно продължение на естествената наука, от което се ражда всичко гореописано, когато правилно разглеждаме, наблюдаваме онова, което в Духовната наука трябва да живее като настроение и като воля. И следователно ние пренасяме сега над границата на сетивното възприятие онова, което идва от самите нас. Ние разглеждаме човека в неговото развитие.
към текста >>

И ние виждаме тогава, как онова, което първо е претъкавало душевно организма, одушевявало го е, как това става свободно като душевен живот, как математиката възниква като абстракция от състоянието, в което тя е работила конкретно в човешкия организъм.
И когато проникнете след това с поглед онова, което става, ще забележите, че в сетивото на равновесието и в сетивото на движението не става нищо друго, освен едно живо математизиране. И за да бъде то живо, за това е налице сетивото на живота, което го изпълва с живот. Така ние виждаме как вътрешно в човека и върху човека работи латентно цяла едно математика, която после не умира напълно с настъпването на смяната на зъбите, обаче става значително по-малко явна в по-късния живот. Това, което действува вътрешно в човека чрез сетивото на равновесието, чрез сетивото на движението, чрез сетивото на живота, то се освобождава. Латентната математика става една свободна математика, както латентната топлина се превръща в свободна топлина. И ние виждаме тогава, как онова, което първо е претъкавало душевно организма, одушевявало го е, как това става свободно като душевен живот, как математиката възниква като абстракция от състоянието, в което тя е работила конкретно в човешкия организъм. И след това ние изхождаме от тази математика, понеже като човек сме изцяло впрегнати в общото съществуване според пространствените и времеви отношения, ние пристъпваме тогава, след като сме освободили тази математика, към външния свят и схващаме външния свят с онова, което до смяната на зъбите е работило вътре в нас. Както виждате, това не е отричане на естествената наука, а едно продължение на естествената наука, от което се ражда всичко гореописано, когато правилно разглеждаме, наблюдаваме онова, което в Духовната наука трябва да живее като настроение и като воля. И следователно ние пренасяме сега над границата на сетивното възприятие онова, което идва от самите нас. Ние разглеждаме човека в неговото развитие. Не разглеждаме просто математиката от една страна и опита на сетивата от друга страна, а разглеждаме раждането на математиката на развиващия се човек.
към текста >>

И след това ние изхождаме от тази математика, понеже като човек сме изцяло впрегнати в общото съществуване според пространствените и времеви отношения, ние пристъпваме тогава, след като сме освободили тази математика, към външния свят и схващаме външния свят с онова, което до смяната на зъбите е работило вътре в нас.
И за да бъде то живо, за това е налице сетивото на живота, което го изпълва с живот. Така ние виждаме как вътрешно в човека и върху човека работи латентно цяла едно математика, която после не умира напълно с настъпването на смяната на зъбите, обаче става значително по-малко явна в по-късния живот. Това, което действува вътрешно в човека чрез сетивото на равновесието, чрез сетивото на движението, чрез сетивото на живота, то се освобождава. Латентната математика става една свободна математика, както латентната топлина се превръща в свободна топлина. И ние виждаме тогава, как онова, което първо е претъкавало душевно организма, одушевявало го е, как това става свободно като душевен живот, как математиката възниква като абстракция от състоянието, в което тя е работила конкретно в човешкия организъм. И след това ние изхождаме от тази математика, понеже като човек сме изцяло впрегнати в общото съществуване според пространствените и времеви отношения, ние пристъпваме тогава, след като сме освободили тази математика, към външния свят и схващаме външния свят с онова, което до смяната на зъбите е работило вътре в нас. Както виждате, това не е отричане на естествената наука, а едно продължение на естествената наука, от което се ражда всичко гореописано, когато правилно разглеждаме, наблюдаваме онова, което в Духовната наука трябва да живее като настроение и като воля. И следователно ние пренасяме сега над границата на сетивното възприятие онова, което идва от самите нас. Ние разглеждаме човека в неговото развитие. Не разглеждаме просто математиката от една страна и опита на сетивата от друга страна, а разглеждаме раждането на математиката на развиващия се човек. И сега аз несъмнено стигам до това, което ни пренася след това в същинския смисъл в областта на Духовната наука.
към текста >>

Както виждате, това не е отричане на естествената наука, а едно продължение на естествената наука, от което се ражда всичко гореописано, когато правилно разглеждаме, наблюдаваме онова, което в Духовната наука трябва да живее като настроение и като воля.
Така ние виждаме как вътрешно в човека и върху човека работи латентно цяла едно математика, която после не умира напълно с настъпването на смяната на зъбите, обаче става значително по-малко явна в по-късния живот. Това, което действува вътрешно в човека чрез сетивото на равновесието, чрез сетивото на движението, чрез сетивото на живота, то се освобождава. Латентната математика става една свободна математика, както латентната топлина се превръща в свободна топлина. И ние виждаме тогава, как онова, което първо е претъкавало душевно организма, одушевявало го е, как това става свободно като душевен живот, как математиката възниква като абстракция от състоянието, в което тя е работила конкретно в човешкия организъм. И след това ние изхождаме от тази математика, понеже като човек сме изцяло впрегнати в общото съществуване според пространствените и времеви отношения, ние пристъпваме тогава, след като сме освободили тази математика, към външния свят и схващаме външния свят с онова, което до смяната на зъбите е работило вътре в нас. Както виждате, това не е отричане на естествената наука, а едно продължение на естествената наука, от което се ражда всичко гореописано, когато правилно разглеждаме, наблюдаваме онова, което в Духовната наука трябва да живее като настроение и като воля. И следователно ние пренасяме сега над границата на сетивното възприятие онова, което идва от самите нас. Ние разглеждаме човека в неговото развитие. Не разглеждаме просто математиката от една страна и опита на сетивата от друга страна, а разглеждаме раждането на математиката на развиващия се човек. И сега аз несъмнено стигам до това, което ни пренася след това в същинския смисъл в областта на Духовната наука. Ето видите ли, трябва да кажем, че това, което изработваме от нашата вътрешност, това математизиране, накрая се превръща в една абстракция.
към текста >>

Не разглеждаме просто математиката от една страна и опита на сетивата от друга страна, а разглеждаме раждането на математиката на развиващия се човек.
И ние виждаме тогава, как онова, което първо е претъкавало душевно организма, одушевявало го е, как това става свободно като душевен живот, как математиката възниква като абстракция от състоянието, в което тя е работила конкретно в човешкия организъм. И след това ние изхождаме от тази математика, понеже като човек сме изцяло впрегнати в общото съществуване според пространствените и времеви отношения, ние пристъпваме тогава, след като сме освободили тази математика, към външния свят и схващаме външния свят с онова, което до смяната на зъбите е работило вътре в нас. Както виждате, това не е отричане на естествената наука, а едно продължение на естествената наука, от което се ражда всичко гореописано, когато правилно разглеждаме, наблюдаваме онова, което в Духовната наука трябва да живее като настроение и като воля. И следователно ние пренасяме сега над границата на сетивното възприятие онова, което идва от самите нас. Ние разглеждаме човека в неговото развитие. Не разглеждаме просто математиката от една страна и опита на сетивата от друга страна, а разглеждаме раждането на математиката на развиващия се човек. И сега аз несъмнено стигам до това, което ни пренася след това в същинския смисъл в областта на Духовната наука. Ето видите ли, трябва да кажем, че това, което изработваме от нашата вътрешност, това математизиране, накрая се превръща в една абстракция. Обаче то не трябва да остане една абстракция за нашето изживяване. Несъмнено в нашата епоха не съществува достатъчно възможност да виждаме изживяването на математическото в една истинска светлина. Обаче все пак на едно важно място на нашата западна цивилизация се явява нещо от това долавяне на нещо особено духовно в математиката.
към текста >>

И сега аз несъмнено стигам до това, което ни пренася след това в същинския смисъл в областта на Духовната наука.
И след това ние изхождаме от тази математика, понеже като човек сме изцяло впрегнати в общото съществуване според пространствените и времеви отношения, ние пристъпваме тогава, след като сме освободили тази математика, към външния свят и схващаме външния свят с онова, което до смяната на зъбите е работило вътре в нас. Както виждате, това не е отричане на естествената наука, а едно продължение на естествената наука, от което се ражда всичко гореописано, когато правилно разглеждаме, наблюдаваме онова, което в Духовната наука трябва да живее като настроение и като воля. И следователно ние пренасяме сега над границата на сетивното възприятие онова, което идва от самите нас. Ние разглеждаме човека в неговото развитие. Не разглеждаме просто математиката от една страна и опита на сетивата от друга страна, а разглеждаме раждането на математиката на развиващия се човек. И сега аз несъмнено стигам до това, което ни пренася след това в същинския смисъл в областта на Духовната наука. Ето видите ли, трябва да кажем, че това, което изработваме от нашата вътрешност, това математизиране, накрая се превръща в една абстракция. Обаче то не трябва да остане една абстракция за нашето изживяване. Несъмнено в нашата епоха не съществува достатъчно възможност да виждаме изживяването на математическото в една истинска светлина. Обаче все пак на едно важно място на нашата западна цивилизация се явява нещо от това долавяне на нещо особено духовно в математиката. Това е там, където Новалис, поетът Новалис, който през време на своето академическо образование е усвоил едно добро математическо обучение.
към текста >>

Обаче все пак на едно важно място на нашата западна цивилизация се явява нещо от това долавяне на нещо особено духовно в математиката.
Не разглеждаме просто математиката от една страна и опита на сетивата от друга страна, а разглеждаме раждането на математиката на развиващия се човек. И сега аз несъмнено стигам до това, което ни пренася след това в същинския смисъл в областта на Духовната наука. Ето видите ли, трябва да кажем, че това, което изработваме от нашата вътрешност, това математизиране, накрая се превръща в една абстракция. Обаче то не трябва да остане една абстракция за нашето изживяване. Несъмнено в нашата епоха не съществува достатъчно възможност да виждаме изживяването на математическото в една истинска светлина. Обаче все пак на едно важно място на нашата западна цивилизация се явява нещо от това долавяне на нещо особено духовно в математиката. Това е там, където Новалис, поетът Новалис, който през време на своето академическо образование е усвоил едно добро математическо обучение. Това е там, където Новалис – можете да прочетете това в неговите фрагменти – говори върху математиката. Той нарича математиката една велика поезия, една чудесна велика поезия. Много уважаеми присъствуващи, трябва човек да е почувствувал веднъж това, което може да го доведе от абстрактното схващане на геометрическите форми до пълното с удивление чувство на вътрешната хармония, която се крие в това математизиране. Трябва човек да е имал възможност да премине борейки се от онази студена, трезва дейност, която мнозина даже мразят в математиката, към удивлението спрямо вътрешната хармония, както това е сторил Новалис, и – ако мога да употребя този израз, който сега често се чувал тук от една съвършено различна област – да премине към удивлението спрямо мелоса на математиката.
към текста >>

Това е там, където Новалис – можете да прочетете това в неговите фрагменти – говори върху математиката.
Ето видите ли, трябва да кажем, че това, което изработваме от нашата вътрешност, това математизиране, накрая се превръща в една абстракция. Обаче то не трябва да остане една абстракция за нашето изживяване. Несъмнено в нашата епоха не съществува достатъчно възможност да виждаме изживяването на математическото в една истинска светлина. Обаче все пак на едно важно място на нашата западна цивилизация се явява нещо от това долавяне на нещо особено духовно в математиката. Това е там, където Новалис, поетът Новалис, който през време на своето академическо образование е усвоил едно добро математическо обучение. Това е там, където Новалис – можете да прочетете това в неговите фрагменти – говори върху математиката. Той нарича математиката една велика поезия, една чудесна велика поезия. Много уважаеми присъствуващи, трябва човек да е почувствувал веднъж това, което може да го доведе от абстрактното схващане на геометрическите форми до пълното с удивление чувство на вътрешната хармония, която се крие в това математизиране. Трябва човек да е имал възможност да премине борейки се от онази студена, трезва дейност, която мнозина даже мразят в математиката, към удивлението спрямо вътрешната хармония, както това е сторил Новалис, и – ако мога да употребя този израз, който сега често се чувал тук от една съвършено различна област – да премине към удивлението спрямо мелоса на математиката. Тук в изживяването на математиката се примесва нещо ново. Тук в изживяването на математиката, което иначе е чисто интелектуално, образно казано интересува само нашия ум, тук се примесва нещо, което засяга целия човек и което при такива оста нали млади духове като Новалис не е нищо друго освен едно чувствуване на факта: това, което ти съзерцаваш като математически хармонии, с което протъкаваш явленията на вселената, това всъщност не е нищо друго, освен онова, което те е изтъкало през време на първия период на твоето детско развитие тук на Земята.
към текста >>

Той нарича математиката една велика поезия, една чудесна велика поезия.
Обаче то не трябва да остане една абстракция за нашето изживяване. Несъмнено в нашата епоха не съществува достатъчно възможност да виждаме изживяването на математическото в една истинска светлина. Обаче все пак на едно важно място на нашата западна цивилизация се явява нещо от това долавяне на нещо особено духовно в математиката. Това е там, където Новалис, поетът Новалис, който през време на своето академическо образование е усвоил едно добро математическо обучение. Това е там, където Новалис – можете да прочетете това в неговите фрагменти – говори върху математиката. Той нарича математиката една велика поезия, една чудесна велика поезия. Много уважаеми присъствуващи, трябва човек да е почувствувал веднъж това, което може да го доведе от абстрактното схващане на геометрическите форми до пълното с удивление чувство на вътрешната хармония, която се крие в това математизиране. Трябва човек да е имал възможност да премине борейки се от онази студена, трезва дейност, която мнозина даже мразят в математиката, към удивлението спрямо вътрешната хармония, както това е сторил Новалис, и – ако мога да употребя този израз, който сега често се чувал тук от една съвършено различна област – да премине към удивлението спрямо мелоса на математиката. Тук в изживяването на математиката се примесва нещо ново. Тук в изживяването на математиката, което иначе е чисто интелектуално, образно казано интересува само нашия ум, тук се примесва нещо, което засяга целия човек и което при такива оста нали млади духове като Новалис не е нищо друго освен едно чувствуване на факта: това, което ти съзерцаваш като математически хармонии, с което протъкаваш явленията на вселената, това всъщност не е нищо друго, освен онова, което те е изтъкало през време на първия период на твоето детско развитие тук на Земята. Това значи да чувствува човек конкретно своята връзка с Космоса.
към текста >>

Трябва човек да е имал възможност да премине борейки се от онази студена, трезва дейност, която мнозина даже мразят в математиката, към удивлението спрямо вътрешната хармония, както това е сторил Новалис, и – ако мога да употребя този израз, който сега често се чувал тук от една съвършено различна област – да премине към удивлението спрямо мелоса на математиката.
Обаче все пак на едно важно място на нашата западна цивилизация се явява нещо от това долавяне на нещо особено духовно в математиката. Това е там, където Новалис, поетът Новалис, който през време на своето академическо образование е усвоил едно добро математическо обучение. Това е там, където Новалис – можете да прочетете това в неговите фрагменти – говори върху математиката. Той нарича математиката една велика поезия, една чудесна велика поезия. Много уважаеми присъствуващи, трябва човек да е почувствувал веднъж това, което може да го доведе от абстрактното схващане на геометрическите форми до пълното с удивление чувство на вътрешната хармония, която се крие в това математизиране. Трябва човек да е имал възможност да премине борейки се от онази студена, трезва дейност, която мнозина даже мразят в математиката, към удивлението спрямо вътрешната хармония, както това е сторил Новалис, и – ако мога да употребя този израз, който сега често се чувал тук от една съвършено различна област – да премине към удивлението спрямо мелоса на математиката. Тук в изживяването на математиката се примесва нещо ново. Тук в изживяването на математиката, което иначе е чисто интелектуално, образно казано интересува само нашия ум, тук се примесва нещо, което засяга целия човек и което при такива оста нали млади духове като Новалис не е нищо друго освен едно чувствуване на факта: това, което ти съзерцаваш като математически хармонии, с което протъкаваш явленията на вселената, това всъщност не е нищо друго, освен онова, което те е изтъкало през време на първия период на твоето детско развитие тук на Земята. Това значи да чувствува човек конкретно своята връзка с Космоса. И когато е минал така работейки чрез едно вътрешно изживяване, което някои считат за чист образ на фантазията, защото не са минали действително през него, когато се проникне с едно такова изживяване, тогава, много уважаеми присъствуващи, той добива понятието за това, което духовният изследовател изживява минавайки през онова вътрешно развитие, което намирате описано цялостно в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове”. Тогава духовният изследовател се издига до едно по-нататъшно развитие и изпитва едно такова изживяване, когато с развитото чувство пристъпва към едно задълбочено схващане на математизирането.
към текста >>

Тук в изживяването на математиката се примесва нещо ново.
Това е там, където Новалис, поетът Новалис, който през време на своето академическо образование е усвоил едно добро математическо обучение. Това е там, където Новалис – можете да прочетете това в неговите фрагменти – говори върху математиката. Той нарича математиката една велика поезия, една чудесна велика поезия. Много уважаеми присъствуващи, трябва човек да е почувствувал веднъж това, което може да го доведе от абстрактното схващане на геометрическите форми до пълното с удивление чувство на вътрешната хармония, която се крие в това математизиране. Трябва човек да е имал възможност да премине борейки се от онази студена, трезва дейност, която мнозина даже мразят в математиката, към удивлението спрямо вътрешната хармония, както това е сторил Новалис, и – ако мога да употребя този израз, който сега често се чувал тук от една съвършено различна област – да премине към удивлението спрямо мелоса на математиката. Тук в изживяването на математиката се примесва нещо ново. Тук в изживяването на математиката, което иначе е чисто интелектуално, образно казано интересува само нашия ум, тук се примесва нещо, което засяга целия човек и което при такива оста нали млади духове като Новалис не е нищо друго освен едно чувствуване на факта: това, което ти съзерцаваш като математически хармонии, с което протъкаваш явленията на вселената, това всъщност не е нищо друго, освен онова, което те е изтъкало през време на първия период на твоето детско развитие тук на Земята. Това значи да чувствува човек конкретно своята връзка с Космоса. И когато е минал така работейки чрез едно вътрешно изживяване, което някои считат за чист образ на фантазията, защото не са минали действително през него, когато се проникне с едно такова изживяване, тогава, много уважаеми присъствуващи, той добива понятието за това, което духовният изследовател изживява минавайки през онова вътрешно развитие, което намирате описано цялостно в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове”. Тогава духовният изследовател се издига до едно по-нататъшно развитие и изпитва едно такова изживяване, когато с развитото чувство пристъпва към едно задълбочено схващане на математизирането. Защото тогава тази психическа способност, която се проявява в това математизиране, се превръща в една по-обширна способност, тогава тя става нещо, което остава също така точно, както математическото мислене, но не произтича само от интелектуалността или от интелектуалното разглеждане на нещата, а от целия човек.
към текста >>

Тук в изживяването на математиката, което иначе е чисто интелектуално, образно казано интересува само нашия ум, тук се примесва нещо, което засяга целия човек и което при такива оста нали млади духове като Новалис не е нищо друго освен едно чувствуване на факта: това, което ти съзерцаваш като математически хармонии, с което протъкаваш явленията на вселената, това всъщност не е нищо друго, освен онова, което те е изтъкало през време на първия период на твоето детско развитие тук на Земята.
Това е там, където Новалис – можете да прочетете това в неговите фрагменти – говори върху математиката. Той нарича математиката една велика поезия, една чудесна велика поезия. Много уважаеми присъствуващи, трябва човек да е почувствувал веднъж това, което може да го доведе от абстрактното схващане на геометрическите форми до пълното с удивление чувство на вътрешната хармония, която се крие в това математизиране. Трябва човек да е имал възможност да премине борейки се от онази студена, трезва дейност, която мнозина даже мразят в математиката, към удивлението спрямо вътрешната хармония, както това е сторил Новалис, и – ако мога да употребя този израз, който сега често се чувал тук от една съвършено различна област – да премине към удивлението спрямо мелоса на математиката. Тук в изживяването на математиката се примесва нещо ново. Тук в изживяването на математиката, което иначе е чисто интелектуално, образно казано интересува само нашия ум, тук се примесва нещо, което засяга целия човек и което при такива оста нали млади духове като Новалис не е нищо друго освен едно чувствуване на факта: това, което ти съзерцаваш като математически хармонии, с което протъкаваш явленията на вселената, това всъщност не е нищо друго, освен онова, което те е изтъкало през време на първия период на твоето детско развитие тук на Земята. Това значи да чувствува човек конкретно своята връзка с Космоса. И когато е минал така работейки чрез едно вътрешно изживяване, което някои считат за чист образ на фантазията, защото не са минали действително през него, когато се проникне с едно такова изживяване, тогава, много уважаеми присъствуващи, той добива понятието за това, което духовният изследовател изживява минавайки през онова вътрешно развитие, което намирате описано цялостно в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове”. Тогава духовният изследовател се издига до едно по-нататъшно развитие и изпитва едно такова изживяване, когато с развитото чувство пристъпва към едно задълбочено схващане на математизирането. Защото тогава тази психическа способност, която се проявява в това математизиране, се превръща в една по-обширна способност, тогава тя става нещо, което остава също така точно, както математическото мислене, но не произтича само от интелектуалността или от интелектуалното разглеждане на нещата, а от целия човек. Тогава по този път, но работейки постоянно вътрешно, провеждайки една вътрешна работа по-упорита и твърда от онази, която се извършва в лабораторията или в астрономическата обсерватория или на някое друго научно място, тогава човек се научава да познава онова, което стои в основата на математиката, тази проста психическа човешка тъкан, което обаче може да бъде разширено и може да се получи нещо много по-обширно.
към текста >>

Тогава по този път, но работейки постоянно вътрешно, провеждайки една вътрешна работа по-упорита и твърда от онази, която се извършва в лабораторията или в астрономическата обсерватория или на някое друго научно място, тогава човек се научава да познава онова, което стои в основата на математиката, тази проста психическа човешка тъкан, което обаче може да бъде разширено и може да се получи нещо много по-обширно.
Тук в изживяването на математиката, което иначе е чисто интелектуално, образно казано интересува само нашия ум, тук се примесва нещо, което засяга целия човек и което при такива оста нали млади духове като Новалис не е нищо друго освен едно чувствуване на факта: това, което ти съзерцаваш като математически хармонии, с което протъкаваш явленията на вселената, това всъщност не е нищо друго, освен онова, което те е изтъкало през време на първия период на твоето детско развитие тук на Земята. Това значи да чувствува човек конкретно своята връзка с Космоса. И когато е минал така работейки чрез едно вътрешно изживяване, което някои считат за чист образ на фантазията, защото не са минали действително през него, когато се проникне с едно такова изживяване, тогава, много уважаеми присъствуващи, той добива понятието за това, което духовният изследовател изживява минавайки през онова вътрешно развитие, което намирате описано цялостно в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове”. Тогава духовният изследовател се издига до едно по-нататъшно развитие и изпитва едно такова изживяване, когато с развитото чувство пристъпва към едно задълбочено схващане на математизирането. Защото тогава тази психическа способност, която се проявява в това математизиране, се превръща в една по-обширна способност, тогава тя става нещо, което остава също така точно, както математическото мислене, но не произтича само от интелектуалността или от интелектуалното разглеждане на нещата, а от целия човек. Тогава по този път, но работейки постоянно вътрешно, провеждайки една вътрешна работа по-упорита и твърда от онази, която се извършва в лабораторията или в астрономическата обсерватория или на някое друго научно място, тогава човек се научава да познава онова, което стои в основата на математиката, тази проста психическа човешка тъкан, което обаче може да бъде разширено и може да се получи нещо много по-обширно. Тогава работейки с математиката той се научава да познава, що е инспирация. Той се научава да познава, в какво се състои разликата между това, как математиката живее в нас, и как емпириката /знанието добито чрез външен опит/ живее в нас. При външния емпиризъм ние имаме външните сетивни впечатления, които изпълват за нас празните понятия със съдържание. При инспирацията ние имаме нещо вътрешно духовно, което прониква още математиката, когато само правилно схващаме тази математика, което живее, което ни прониква с живот и ни протъкава организиращо през време на нашите детски години като нещо духовно. Това остава в човека.
към текста >>

Тогава работейки с математиката той се научава да познава, що е инспирация.
Това значи да чувствува човек конкретно своята връзка с Космоса. И когато е минал така работейки чрез едно вътрешно изживяване, което някои считат за чист образ на фантазията, защото не са минали действително през него, когато се проникне с едно такова изживяване, тогава, много уважаеми присъствуващи, той добива понятието за това, което духовният изследовател изживява минавайки през онова вътрешно развитие, което намирате описано цялостно в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове”. Тогава духовният изследовател се издига до едно по-нататъшно развитие и изпитва едно такова изживяване, когато с развитото чувство пристъпва към едно задълбочено схващане на математизирането. Защото тогава тази психическа способност, която се проявява в това математизиране, се превръща в една по-обширна способност, тогава тя става нещо, което остава също така точно, както математическото мислене, но не произтича само от интелектуалността или от интелектуалното разглеждане на нещата, а от целия човек. Тогава по този път, но работейки постоянно вътрешно, провеждайки една вътрешна работа по-упорита и твърда от онази, която се извършва в лабораторията или в астрономическата обсерватория или на някое друго научно място, тогава човек се научава да познава онова, което стои в основата на математиката, тази проста психическа човешка тъкан, което обаче може да бъде разширено и може да се получи нещо много по-обширно. Тогава работейки с математиката той се научава да познава, що е инспирация. Той се научава да познава, в какво се състои разликата между това, как математиката живее в нас, и как емпириката /знанието добито чрез външен опит/ живее в нас. При външния емпиризъм ние имаме външните сетивни впечатления, които изпълват за нас празните понятия със съдържание. При инспирацията ние имаме нещо вътрешно духовно, което прониква още математиката, когато само правилно схващаме тази математика, което живее, което ни прониква с живот и ни протъкава организиращо през време на нашите детски години като нещо духовно. Това остава в човека. Но ние до биваме опит за него благодарение на това, че математизираме една частична област.
към текста >>

Той се научава да познава, в какво се състои разликата между това, как математиката живее в нас, и как емпириката /знанието добито чрез външен опит/ живее в нас.
И когато е минал така работейки чрез едно вътрешно изживяване, което някои считат за чист образ на фантазията, защото не са минали действително през него, когато се проникне с едно такова изживяване, тогава, много уважаеми присъствуващи, той добива понятието за това, което духовният изследовател изживява минавайки през онова вътрешно развитие, което намирате описано цялостно в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове”. Тогава духовният изследовател се издига до едно по-нататъшно развитие и изпитва едно такова изживяване, когато с развитото чувство пристъпва към едно задълбочено схващане на математизирането. Защото тогава тази психическа способност, която се проявява в това математизиране, се превръща в една по-обширна способност, тогава тя става нещо, което остава също така точно, както математическото мислене, но не произтича само от интелектуалността или от интелектуалното разглеждане на нещата, а от целия човек. Тогава по този път, но работейки постоянно вътрешно, провеждайки една вътрешна работа по-упорита и твърда от онази, която се извършва в лабораторията или в астрономическата обсерватория или на някое друго научно място, тогава човек се научава да познава онова, което стои в основата на математиката, тази проста психическа човешка тъкан, което обаче може да бъде разширено и може да се получи нещо много по-обширно. Тогава работейки с математиката той се научава да познава, що е инспирация. Той се научава да познава, в какво се състои разликата между това, как математиката живее в нас, и как емпириката /знанието добито чрез външен опит/ живее в нас. При външния емпиризъм ние имаме външните сетивни впечатления, които изпълват за нас празните понятия със съдържание. При инспирацията ние имаме нещо вътрешно духовно, което прониква още математиката, когато само правилно схващаме тази математика, което живее, което ни прониква с живот и ни протъкава организиращо през време на нашите детски години като нещо духовно. Това остава в човека. Но ние до биваме опит за него благодарение на това, че математизираме една частична област. Ние се научаваме да разбираме, че начинът по който овладяваме математиката, почива на една инспирация и можем тогава да изживеем самата тази инспирация в духовно-изследователско развитие.
към текста >>

При инспирацията ние имаме нещо вътрешно духовно, което прониква още математиката, когато само правилно схващаме тази математика, което живее, което ни прониква с живот и ни протъкава организиращо през време на нашите детски години като нещо духовно.
Защото тогава тази психическа способност, която се проявява в това математизиране, се превръща в една по-обширна способност, тогава тя става нещо, което остава също така точно, както математическото мислене, но не произтича само от интелектуалността или от интелектуалното разглеждане на нещата, а от целия човек. Тогава по този път, но работейки постоянно вътрешно, провеждайки една вътрешна работа по-упорита и твърда от онази, която се извършва в лабораторията или в астрономическата обсерватория или на някое друго научно място, тогава човек се научава да познава онова, което стои в основата на математиката, тази проста психическа човешка тъкан, което обаче може да бъде разширено и може да се получи нещо много по-обширно. Тогава работейки с математиката той се научава да познава, що е инспирация. Той се научава да познава, в какво се състои разликата между това, как математиката живее в нас, и как емпириката /знанието добито чрез външен опит/ живее в нас. При външния емпиризъм ние имаме външните сетивни впечатления, които изпълват за нас празните понятия със съдържание. При инспирацията ние имаме нещо вътрешно духовно, което прониква още математиката, когато само правилно схващаме тази математика, което живее, което ни прониква с живот и ни протъкава организиращо през време на нашите детски години като нещо духовно. Това остава в човека. Но ние до биваме опит за него благодарение на това, че математизираме една частична област. Ние се научаваме да разбираме, че начинът по който овладяваме математиката, почива на една инспирация и можем тогава да изживеем самата тази инспирация в духовно-изследователско развитие. Ние добиваме съдържание в нашите представи, в нашите понятия не чрез външен опит, а по друг начин. Можем да се вдъхновим с онова от духовния свят, което работи в нас през време на нашите детски години.
към текста >>

Ние се научаваме да разбираме, че начинът по който овладяваме математиката, почива на една инспирация и можем тогава да изживеем самата тази инспирация в духовно-изследователско развитие.
Той се научава да познава, в какво се състои разликата между това, как математиката живее в нас, и как емпириката /знанието добито чрез външен опит/ живее в нас. При външния емпиризъм ние имаме външните сетивни впечатления, които изпълват за нас празните понятия със съдържание. При инспирацията ние имаме нещо вътрешно духовно, което прониква още математиката, когато само правилно схващаме тази математика, което живее, което ни прониква с живот и ни протъкава организиращо през време на нашите детски години като нещо духовно. Това остава в човека. Но ние до биваме опит за него благодарение на това, че математизираме една частична област. Ние се научаваме да разбираме, че начинът по който овладяваме математиката, почива на една инспирация и можем тогава да изживеем самата тази инспирация в духовно-изследователско развитие. Ние добиваме съдържание в нашите представи, в нашите понятия не чрез външен опит, а по друг начин. Можем да се вдъхновим с онова от духовния свят, което работи в нас през време на нашите детски години. Това, което работи в нас през време на нашите детски години, то е Дух. Но то се крие в човешкото тяло и трябва да бъде видяно в човека чрез неговото тяло. То може да бъде виждано в неговата чиста, свободна форма, когато чрез инспиративна /вдъхновителна/ способност постигаме не само да мислим в математически понятия, а да виждаме, да гледаме онова, което живее тук и което живее като нещо действително, като ни прониква организиращо до нашата 7-ма година.
към текста >>

Така може да бъде гледано това, което живее в една частична област на математиката, но което се разкрива в една по-обширна област чрез Инспирацията.
Ние добиваме съдържание в нашите представи, в нашите понятия не чрез външен опит, а по друг начин. Можем да се вдъхновим с онова от духовния свят, което работи в нас през време на нашите детски години. Това, което работи в нас през време на нашите детски години, то е Дух. Но то се крие в човешкото тяло и трябва да бъде видяно в човека чрез неговото тяло. То може да бъде виждано в неговата чиста, свободна форма, когато чрез инспиративна /вдъхновителна/ способност постигаме не само да мислим в математически понятия, а да виждаме, да гледаме онова, което живее тук и което живее като нещо действително, като ни прониква организиращо до нашата 7-ма година. Така може да бъде гледано това, което живее в една частична област на математиката, но което се разкрива в една по-обширна област чрез Инспирацията. Тогава не само добиваме нови резултати към старите познавателни способности, но издигайки се до тази инспирация ние добиваме при това също и възможността да виждаме нещо ново. Ние добиваме нови инспиративни познания. Развитието на човечеството е такова, че с течение на времето тези инспиративни познавателни сили са се оттеглили, след като веднъж са съществували в много висок размер в човешкото развитие. Когато сме се запознали с това, как във вътрешното човешко същество се ражда онова, което е инспирация, което в известен смисъл за нас западните хора е останало само изтънено, разредено до интелектуализма, в математиката, което обаче може да бъде разширено, когато сме прозрели напълно вътрешно това, едва тогава, много уважаеми присъствуващи, ние разбираме, какво е живяло в онова схващане за света, в онзи светоглед, остатъци от който стигат всъщност до нас само от изтока, които остатъци са така трудно разбираеми за западните хора. Ние разбираме тогава това, което е живяло във философията Веданта и във философиите на изтока.
към текста >>

Когато сме се запознали с това, как във вътрешното човешко същество се ражда онова, което е инспирация, което в известен смисъл за нас западните хора е останало само изтънено, разредено до интелектуализма, в математиката, което обаче може да бъде разширено, когато сме прозрели напълно вътрешно това, едва тогава, много уважаеми присъствуващи, ние разбираме, какво е живяло в онова схващане за света, в онзи светоглед, остатъци от който стигат всъщност до нас само от изтока, които остатъци са така трудно разбираеми за западните хора.
То може да бъде виждано в неговата чиста, свободна форма, когато чрез инспиративна /вдъхновителна/ способност постигаме не само да мислим в математически понятия, а да виждаме, да гледаме онова, което живее тук и което живее като нещо действително, като ни прониква организиращо до нашата 7-ма година. Така може да бъде гледано това, което живее в една частична област на математиката, но което се разкрива в една по-обширна област чрез Инспирацията. Тогава не само добиваме нови резултати към старите познавателни способности, но издигайки се до тази инспирация ние добиваме при това също и възможността да виждаме нещо ново. Ние добиваме нови инспиративни познания. Развитието на човечеството е такова, че с течение на времето тези инспиративни познавателни сили са се оттеглили, след като веднъж са съществували в много висок размер в човешкото развитие. Когато сме се запознали с това, как във вътрешното човешко същество се ражда онова, което е инспирация, което в известен смисъл за нас западните хора е останало само изтънено, разредено до интелектуализма, в математиката, което обаче може да бъде разширено, когато сме прозрели напълно вътрешно това, едва тогава, много уважаеми присъствуващи, ние разбираме, какво е живяло в онова схващане за света, в онзи светоглед, остатъци от който стигат всъщност до нас само от изтока, които остатъци са така трудно разбираеми за западните хора. Ние разбираме тогава това, което е живяло във философията Веданта и във философиите на изтока. Защото, кое е било всъщност онова, което е живяло в тези философии на изтока? То е било нещо, което се родило чрез душевни способности от математическо естество. То е било инспирация. То е било не само математика, а е било нещо, което е било постигнато вътрешно душевно по образеца на математизирането.
към текста >>

То е било не само математика, а е било нещо, което е било постигнато вътрешно душевно по образеца на математизирането.
Когато сме се запознали с това, как във вътрешното човешко същество се ражда онова, което е инспирация, което в известен смисъл за нас западните хора е останало само изтънено, разредено до интелектуализма, в математиката, което обаче може да бъде разширено, когато сме прозрели напълно вътрешно това, едва тогава, много уважаеми присъствуващи, ние разбираме, какво е живяло в онова схващане за света, в онзи светоглед, остатъци от който стигат всъщност до нас само от изтока, които остатъци са така трудно разбираеми за западните хора. Ние разбираме тогава това, което е живяло във философията Веданта и във философиите на изтока. Защото, кое е било всъщност онова, което е живяло в тези философии на изтока? То е било нещо, което се родило чрез душевни способности от математическо естество. То е било инспирация. То е било не само математика, а е било нещо, което е било постигнато вътрешно душевно по образеца на математизирането. Ето защо бих могъл да кажа: математическата атмосфера, която се разлива от това, което са мислите на философията на Веданта и на други подобни философски светогледни представи на древния изток, подобно нещо, много уважаеми присъствуващи, е стояло пред погледа на Гьоте. /Естествено, за да познаем това, ние трябва да схванем тези мисли от гледната точка, която добиваме, когато сами се потопяваме в Инспиративното, когато на правим да оживее в нас онова, което несъзнателно се върши в математизирането и в математизиращата естествена наука, и можем да го пренесем в една по-широка област. /Гьоте скромно е признал, че не притежава една математическа култура в обикновения смисъл. Той е третирал своето отношение към математиката в много интересни статии, които можете да прочетете в неговите съчинения върху естествените науки: ”Отношението към математиката”, които са извънредно интересни, защото въпреки скромно да признава, че не е усвоил едно истинско, математическо, сръчно боравене с математическите понятия и възгледи, все пак той изисква едно нещо, изисква един феноменализъм, какъвто е практикувал в своите естественонаучни наблюдения. Той изисква да се премине от вторичните явления, които срещаме първо във външния свят, към първичното явление.
към текста >>

Той е третирал своето отношение към математиката в много интересни статии, които можете да прочетете в неговите съчинения върху естествените науки: ”Отношението към математиката”, които са извънредно интересни, защото въпреки скромно да признава, че не е усвоил едно истинско, математическо, сръчно боравене с математическите понятия и възгледи, все пак той изисква едно нещо, изисква един феноменализъм, какъвто е практикувал в своите естественонаучни наблюдения.
То е било инспирация. То е било не само математика, а е било нещо, което е било постигнато вътрешно душевно по образеца на математизирането. Ето защо бих могъл да кажа: математическата атмосфера, която се разлива от това, което са мислите на философията на Веданта и на други подобни философски светогледни представи на древния изток, подобно нещо, много уважаеми присъствуващи, е стояло пред погледа на Гьоте. /Естествено, за да познаем това, ние трябва да схванем тези мисли от гледната точка, която добиваме, когато сами се потопяваме в Инспиративното, когато на правим да оживее в нас онова, което несъзнателно се върши в математизирането и в математизиращата естествена наука, и можем да го пренесем в една по-широка област. /Гьоте скромно е признал, че не притежава една математическа култура в обикновения смисъл. Той е третирал своето отношение към математиката в много интересни статии, които можете да прочетете в неговите съчинения върху естествените науки: ”Отношението към математиката”, които са извънредно интересни, защото въпреки скромно да признава, че не е усвоил едно истинско, математическо, сръчно боравене с математическите понятия и възгледи, все пак той изисква едно нещо, изисква един феноменализъм, какъвто е практикувал в своите естественонаучни наблюдения. Той изисква да се премине от вторичните явления, които срещаме първо във външния свят, към първичното явление. Но какво преминаване изисква Гьоте? Той изисква едно такова преминаване, едно такова отиване до първичното явление, каквото математикът упражнява, когато преминава от по-сложните форми на външното разглеждане към аксиомата. Първичните явления трябва да бъдат емпирическата аксиома, достъпната за опита аксиома. Така Гьоте изисква с истински математически дух едно вътрешно пренасяне на математиката в явленията.
към текста >>

Така Гьоте изисква с истински математически дух едно вътрешно пренасяне на математиката в явленията.
Той е третирал своето отношение към математиката в много интересни статии, които можете да прочетете в неговите съчинения върху естествените науки: ”Отношението към математиката”, които са извънредно интересни, защото въпреки скромно да признава, че не е усвоил едно истинско, математическо, сръчно боравене с математическите понятия и възгледи, все пак той изисква едно нещо, изисква един феноменализъм, какъвто е практикувал в своите естественонаучни наблюдения. Той изисква да се премине от вторичните явления, които срещаме първо във външния свят, към първичното явление. Но какво преминаване изисква Гьоте? Той изисква едно такова преминаване, едно такова отиване до първичното явление, каквото математикът упражнява, когато преминава от по-сложните форми на външното разглеждане към аксиомата. Първичните явления трябва да бъдат емпирическата аксиома, достъпната за опита аксиома. Така Гьоте изисква с истински математически дух едно вътрешно пренасяне на математиката в явленията. И той изразява това, като казва: ние търсим първичните явления, като имаме съзнанието, че трябва да ги търсим така, щото да можем да дадем за това сметка на математиката в най-строгия смисъл и според неговото разбиране. Следователно това, което Гьоте търси, то е едно изменено, едно метаморфозирано математизиране, едно внасяне на математизирането в явленията. Това изисква той като една естественонаучна дейност. С това Гьоте донесе известна светлина в единия полюс, който иначе изглежда така тъмен, когато постановяваме чистото понятие за материята. Ние ще видим, как Гьоте е дошъл до този единия полюс, как обаче ние модерните хора трябва да се стремим да стигнем до другия полюс, до полюса на съзнанието.
към текста >>

И той изразява това, като казва: ние търсим първичните явления, като имаме съзнанието, че трябва да ги търсим така, щото да можем да дадем за това сметка на математиката в най-строгия смисъл и според неговото разбиране.
Той изисква да се премине от вторичните явления, които срещаме първо във външния свят, към първичното явление. Но какво преминаване изисква Гьоте? Той изисква едно такова преминаване, едно такова отиване до първичното явление, каквото математикът упражнява, когато преминава от по-сложните форми на външното разглеждане към аксиомата. Първичните явления трябва да бъдат емпирическата аксиома, достъпната за опита аксиома. Така Гьоте изисква с истински математически дух едно вътрешно пренасяне на математиката в явленията. И той изразява това, като казва: ние търсим първичните явления, като имаме съзнанието, че трябва да ги търсим така, щото да можем да дадем за това сметка на математиката в най-строгия смисъл и според неговото разбиране. Следователно това, което Гьоте търси, то е едно изменено, едно метаморфозирано математизиране, едно внасяне на математизирането в явленията. Това изисква той като една естественонаучна дейност. С това Гьоте донесе известна светлина в единия полюс, който иначе изглежда така тъмен, когато постановяваме чистото понятие за материята. Ние ще видим, как Гьоте е дошъл до този единия полюс, как обаче ние модерните хора трябва да се стремим да стигнем до другия полюс, до полюса на съзнанието. Ние трябва сега също така да търсим на другата страна, как душевните способности се оказват дейни в човешкото същество, как те израстват от природата на човека и проявяват своята дейност.
към текста >>

След това ще видим, че на това, което е Гьотева феноменология като схващане на външния свят, трябва да срещупоставим едно също такова схващане на света на човешкото съзнание, едно схващане, което да може да даде в най-строгия смисъл сметка пред математиката, както Гьоте е разбирал това, едно схващане, много уважаеми присъствуващи, каквото се опитах скромно да проявя в моята “Философия на свободата”.
Това изисква той като една естественонаучна дейност. С това Гьоте донесе известна светлина в единия полюс, който иначе изглежда така тъмен, когато постановяваме чистото понятие за материята. Ние ще видим, как Гьоте е дошъл до този единия полюс, как обаче ние модерните хора трябва да се стремим да стигнем до другия полюс, до полюса на съзнанието. Ние трябва сега също така да търсим на другата страна, как душевните способности се оказват дейни в човешкото същество, как те израстват от природата на човека и проявяват своята дейност. Това трябва да търсим ние. След това ще видим, че на това, което е Гьотева феноменология като схващане на външния свят, трябва да срещупоставим едно също такова схващане на света на човешкото съзнание, едно схващане, което да може да даде в най-строгия смисъл сметка пред математиката, както Гьоте е разбирал това, едно схващане, много уважаеми присъствуващи, каквото се опитах скромно да проявя в моята “Философия на свободата”. Така на полюса на материята стоят онези резултати, които произхождат от Гьотеанизма, а на полюса на съзнанието резултатите, които могат да бъдат намерени по методически път, по който аз скромно се опитах да изградя моята “Философия на свободата”. За това ще говорим по-нататък утре.
към текста >>

94. 5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

И ние можахме след това да покажем, как разпространението на този импулс на инспирацията може да се забележи в древната философия Веданта, как от същия дух, от който при нас произхождат всъщност математиката и аналитичната механика, е бил добит толкова остроумният възглед философията Веданта.
СКАЗКА ЧЕТВЪРТА Дорнах, 30 септември 1920 г. Много уважаеми присъствуващи! Нашите вчерашни съзерцания завършиха с това, че трябва да се получи определено разбиране към едната граница на природопознанието, а именно, че трябва да останем вътре в явленията и да проникнем, да четем един вид тези явления с онова, което се запалва в нашето съзнание при тези явления, да проникнем явленията с нашите понятия, с нашите идеи и т.н. Като най-чиста, най-прозрачна в себе си област за нас се оказа математическата и тази на аналитичната механика и накрая трябваше да направим нашите съзерцания да завършат с това, как едно действително размисляне върху самите нас ни показва, че всичко онова, което се явява в нас като математическо съдържание, като съдържание на аналитичната механика, почива по същество върху инспирацията. И ние можахме след това да покажем, как разпространението на този импулс на инспирацията може да се забележи в древната философия Веданта, как от същия дух, от който при нас произхождат всъщност математиката и аналитичната механика, е бил добит толкова остроумният възглед философията Веданта. След това можахме да обърнем вниманието върху това, как при обосноваването на своя подход на феноменализма Гьоте се е стремил да намери сред явленията първичните явления и че неговият ход от сложните явления към първичните явления е психически същият ход, какъвто и този в математиката от сложните възгледи към аксиомите. Така щото Гьоте, който казваше за себе си, че не притежава външно едно математическо образование, една математическа култура, въпреки това е чувствувал така ясно същността на математиката, че е изисквал природоизследователят да се придържа към феноменологията, т.е. да постъпва по отношение установяването на първичните явления така, щото да може да даде сметка на най-строгия математик. Привлекателното във философията Веданта за един западноевропейски дух е именно това, че в нейното вътрешно устройство, в нейното минаване от възглед на възглед се изявява онази строга вътрешна необходимост, която се изявява и в математиката и в аналитичната механика. Че тези неща не се изтъкват достатъчно в официалните проучвания на философията Веданта, това произхожда от там, че в нашата епоха няма хора достатъчно универсално образовани.
към текста >>

След това можахме да обърнем вниманието върху това, как при обосноваването на своя подход на феноменализма Гьоте се е стремил да намери сред явленията първичните явления и че неговият ход от сложните явления към първичните явления е психически същият ход, какъвто и този в математиката от сложните възгледи към аксиомите.
Дорнах, 30 септември 1920 г. Много уважаеми присъствуващи! Нашите вчерашни съзерцания завършиха с това, че трябва да се получи определено разбиране към едната граница на природопознанието, а именно, че трябва да останем вътре в явленията и да проникнем, да четем един вид тези явления с онова, което се запалва в нашето съзнание при тези явления, да проникнем явленията с нашите понятия, с нашите идеи и т.н. Като най-чиста, най-прозрачна в себе си област за нас се оказа математическата и тази на аналитичната механика и накрая трябваше да направим нашите съзерцания да завършат с това, как едно действително размисляне върху самите нас ни показва, че всичко онова, което се явява в нас като математическо съдържание, като съдържание на аналитичната механика, почива по същество върху инспирацията. И ние можахме след това да покажем, как разпространението на този импулс на инспирацията може да се забележи в древната философия Веданта, как от същия дух, от който при нас произхождат всъщност математиката и аналитичната механика, е бил добит толкова остроумният възглед философията Веданта. След това можахме да обърнем вниманието върху това, как при обосноваването на своя подход на феноменализма Гьоте се е стремил да намери сред явленията първичните явления и че неговият ход от сложните явления към първичните явления е психически същият ход, какъвто и този в математиката от сложните възгледи към аксиомите. Така щото Гьоте, който казваше за себе си, че не притежава външно едно математическо образование, една математическа култура, въпреки това е чувствувал така ясно същността на математиката, че е изисквал природоизследователят да се придържа към феноменологията, т.е. да постъпва по отношение установяването на първичните явления така, щото да може да даде сметка на най-строгия математик. Привлекателното във философията Веданта за един западноевропейски дух е именно това, че в нейното вътрешно устройство, в нейното минаване от възглед на възглед се изявява онази строга вътрешна необходимост, която се изявява и в математиката и в аналитичната механика. Че тези неща не се изтъкват достатъчно в официалните проучвания на философията Веданта, това произхожда от там, че в нашата епоха няма хора достатъчно универсално образовани. Онези, които повечето пъти се занимават с това, което после ги въвежда в източната философия, имат твърде малко възглед – както казахме, Гьоте имаше такъв възглед – такива хора имат недостатъчен възглед за същинското устройство на математическото естество.
към текста >>

Така щото Гьоте, който казваше за себе си, че не притежава външно едно математическо образование, една математическа култура, въпреки това е чувствувал така ясно същността на математиката, че е изисквал природоизследователят да се придържа към феноменологията, т.е.
Много уважаеми присъствуващи! Нашите вчерашни съзерцания завършиха с това, че трябва да се получи определено разбиране към едната граница на природопознанието, а именно, че трябва да останем вътре в явленията и да проникнем, да четем един вид тези явления с онова, което се запалва в нашето съзнание при тези явления, да проникнем явленията с нашите понятия, с нашите идеи и т.н. Като най-чиста, най-прозрачна в себе си област за нас се оказа математическата и тази на аналитичната механика и накрая трябваше да направим нашите съзерцания да завършат с това, как едно действително размисляне върху самите нас ни показва, че всичко онова, което се явява в нас като математическо съдържание, като съдържание на аналитичната механика, почива по същество върху инспирацията. И ние можахме след това да покажем, как разпространението на този импулс на инспирацията може да се забележи в древната философия Веданта, как от същия дух, от който при нас произхождат всъщност математиката и аналитичната механика, е бил добит толкова остроумният възглед философията Веданта. След това можахме да обърнем вниманието върху това, как при обосноваването на своя подход на феноменализма Гьоте се е стремил да намери сред явленията първичните явления и че неговият ход от сложните явления към първичните явления е психически същият ход, какъвто и този в математиката от сложните възгледи към аксиомите. Така щото Гьоте, който казваше за себе си, че не притежава външно едно математическо образование, една математическа култура, въпреки това е чувствувал така ясно същността на математиката, че е изисквал природоизследователят да се придържа към феноменологията, т.е. да постъпва по отношение установяването на първичните явления така, щото да може да даде сметка на най-строгия математик. Привлекателното във философията Веданта за един западноевропейски дух е именно това, че в нейното вътрешно устройство, в нейното минаване от възглед на възглед се изявява онази строга вътрешна необходимост, която се изявява и в математиката и в аналитичната механика. Че тези неща не се изтъкват достатъчно в официалните проучвания на философията Веданта, това произхожда от там, че в нашата епоха няма хора достатъчно универсално образовани. Онези, които повечето пъти се занимават с това, което после ги въвежда в източната философия, имат твърде малко възглед – както казахме, Гьоте имаше такъв възглед – такива хора имат недостатъчен възглед за същинското устройство на математическото естество. Ето защо те съвсем не могат да разберат, кой е всъщност жизненият нерв на тази източна философия.
към текста >>

Привлекателното във философията Веданта за един западноевропейски дух е именно това, че в нейното вътрешно устройство, в нейното минаване от възглед на възглед се изявява онази строга вътрешна необходимост, която се изявява и в математиката и в аналитичната механика.
Като най-чиста, най-прозрачна в себе си област за нас се оказа математическата и тази на аналитичната механика и накрая трябваше да направим нашите съзерцания да завършат с това, как едно действително размисляне върху самите нас ни показва, че всичко онова, което се явява в нас като математическо съдържание, като съдържание на аналитичната механика, почива по същество върху инспирацията. И ние можахме след това да покажем, как разпространението на този импулс на инспирацията може да се забележи в древната философия Веданта, как от същия дух, от който при нас произхождат всъщност математиката и аналитичната механика, е бил добит толкова остроумният възглед философията Веданта. След това можахме да обърнем вниманието върху това, как при обосноваването на своя подход на феноменализма Гьоте се е стремил да намери сред явленията първичните явления и че неговият ход от сложните явления към първичните явления е психически същият ход, какъвто и този в математиката от сложните възгледи към аксиомите. Така щото Гьоте, който казваше за себе си, че не притежава външно едно математическо образование, една математическа култура, въпреки това е чувствувал така ясно същността на математиката, че е изисквал природоизследователят да се придържа към феноменологията, т.е. да постъпва по отношение установяването на първичните явления така, щото да може да даде сметка на най-строгия математик. Привлекателното във философията Веданта за един западноевропейски дух е именно това, че в нейното вътрешно устройство, в нейното минаване от възглед на възглед се изявява онази строга вътрешна необходимост, която се изявява и в математиката и в аналитичната механика. Че тези неща не се изтъкват достатъчно в официалните проучвания на философията Веданта, това произхожда от там, че в нашата епоха няма хора достатъчно универсално образовани. Онези, които повечето пъти се занимават с това, което после ги въвежда в източната философия, имат твърде малко възглед – както казахме, Гьоте имаше такъв възглед – такива хора имат недостатъчен възглед за същинското устройство на математическото естество. Ето защо те съвсем не могат да разберат, кой е всъщност жизненият нерв на тази източна философия. И така ние можахме да посочим към едната страна, към страната на материята, какво трябва да бъде поведението на душевното естество, ако не искаме да изтъкаваме непрестанно онова платно на Пенелопа, което през последните столетия бе изтъкано като естественонаучен възглед, а искаме да получим нещо, което се крепи на самота себе си, което така да се каже има своя център на тежестта в са мото себе си. Както показах вече вчера, на другата страна стои проблемът на съзнанието.
към текста >>

Тук имаме именно това, от което се нуждаем в една действителна духовна наука, а това е да притежаваме достатъчно разсъдливост и прецизност, за да не разтръбяваме като мистика всичко възможно, което възниква като възпоменание от подсъзнанието, да не го разтръбяваме като нещо, което има някаква обективна стойност Именно последователят на Духовната наука, когато иска да стигне в това направление до действително плодотворни резултати, се нуждае до най-висока степен от вътрешна яснота.
Едва когато затваря очите си, те проникват в неговото подсъзнание. По същия начин в нашето съзнание възникват някои неща, които съществуват само като възпоминания. И тогава идват понякога плуващите в мъглите мистици и ни разказват, как в своята вътрешност те познават една дълбока връзка с божествената Първопричина на нещата, как от тяхната вътрешност прозвучава нагоре едно по-висше изживяване, едно новораждане на човешката душа. И тогава се изтъкват мистични тъкани, а всичко това не е нищо друго, освен забравената мелодия на латерната. Можете да сложите голям процент от мистичната литература на тази сметка на забравената мелодия идваща от латерната. Тук имаме именно това, от което се нуждаем в една действителна духовна наука, а това е да притежаваме достатъчно разсъдливост и прецизност, за да не разтръбяваме като мистика всичко възможно, което възниква като възпоменание от подсъзнанието, да не го разтръбяваме като нещо, което има някаква обективна стойност Именно последователят на Духовната наука, когато иска да стигне в това направление до действително плодотворни резултати, се нуждае до най-висока степен от вътрешна яснота. Той се нуждае от такава вътрешна яснота именно тогава, когато става въпрос да слезе в глъбините на съзнанието, за да извлече от там възгледи върху това, което е всъщност това съзнание. Трябва вече да слезем в глъбините на това съзнание, като същевременно не сме никакви дилетанти в тази област, а имаме напълно обективно позна ние за всичко онова, което са произвели до днес психо-патологията, психологията и физиологията, за да можем да различаваме онова, което неоправдано претендира за духовно-научна констатация, от онова, което произтича от същата дисциплина, каквато е например математиката или аналитичната механика За тази цел аз се опитах още през миналото столетие да охарактеризирам по скромен начин другия полюс, полюса на съзнанието по отношение на полюса на материята. Полюсът на материята изискваше едно развитие на Гьотевия възглед за природата. Полюсът на съзнанието не можеше да бъде постигнат така просто изхождайки от Гьотеанизма, поради простата причина, че Гьоте не беше никакъв тривиален човек, той не беше тривиален и по отношение на чувствата, когато се касаеше да проникне до познанието, а винаги носеше в себе си онова благоговение, което е необходимо, когато човек иска да се приближи до действителните извори на познанието.
към текста >>

Трябва вече да слезем в глъбините на това съзнание, като същевременно не сме никакви дилетанти в тази област, а имаме напълно обективно позна ние за всичко онова, което са произвели до днес психо-патологията, психологията и физиологията, за да можем да различаваме онова, което неоправдано претендира за духовно-научна констатация, от онова, което произтича от същата дисциплина, каквато е например математиката или аналитичната механика
И тогава идват понякога плуващите в мъглите мистици и ни разказват, как в своята вътрешност те познават една дълбока връзка с божествената Първопричина на нещата, как от тяхната вътрешност прозвучава нагоре едно по-висше изживяване, едно новораждане на човешката душа. И тогава се изтъкват мистични тъкани, а всичко това не е нищо друго, освен забравената мелодия на латерната. Можете да сложите голям процент от мистичната литература на тази сметка на забравената мелодия идваща от латерната. Тук имаме именно това, от което се нуждаем в една действителна духовна наука, а това е да притежаваме достатъчно разсъдливост и прецизност, за да не разтръбяваме като мистика всичко възможно, което възниква като възпоменание от подсъзнанието, да не го разтръбяваме като нещо, което има някаква обективна стойност Именно последователят на Духовната наука, когато иска да стигне в това направление до действително плодотворни резултати, се нуждае до най-висока степен от вътрешна яснота. Той се нуждае от такава вътрешна яснота именно тогава, когато става въпрос да слезе в глъбините на съзнанието, за да извлече от там възгледи върху това, което е всъщност това съзнание. Трябва вече да слезем в глъбините на това съзнание, като същевременно не сме никакви дилетанти в тази област, а имаме напълно обективно позна ние за всичко онова, което са произвели до днес психо-патологията, психологията и физиологията, за да можем да различаваме онова, което неоправдано претендира за духовно-научна констатация, от онова, което произтича от същата дисциплина, каквато е например математиката или аналитичната механика За тази цел аз се опитах още през миналото столетие да охарактеризирам по скромен начин другия полюс, полюса на съзнанието по отношение на полюса на материята. Полюсът на материята изискваше едно развитие на Гьотевия възглед за природата. Полюсът на съзнанието не можеше да бъде постигнат така просто изхождайки от Гьотеанизма, поради простата причина, че Гьоте не беше никакъв тривиален човек, той не беше тривиален и по отношение на чувствата, когато се касаеше да проникне до познанието, а винаги носеше в себе си онова благоговение, което е необходимо, когато човек иска да се приближи до действителните извори на познанието. И така Гьоте, който беше организиран повече към страната на външната природа, изпитваше известна боязън пред онова, което трябва да доведе в глъбините на съзнанието, пред едно мислене доведено до неговото най-висше, най-чисто развитие. Гьоте приписваше на своята добра съдба, че никога не беше мислил върху мисленето.
към текста >>

Аз употребих с пълно съзнание този израз “морална фантазия”, употребих го за да обърна вниманието върху това, че – както при образа на фантазията – духовната работа, необходима за това, се извършва независимо от външния свят във вътрешността на човека.
Другото, което направих да прозре, е това, че когато сме открили свободата като носител на същински моралното в свободното от сетивност мислене, ние не можем да извеждаме по някакъв начин аналогизирайки морални понятия, морални заповеди по природните явления, следователно трябва да се откажем от всичко онова, което води до едно морално съдържание по естественонаучен начин. Ние разбираме, че това морално съдържание трябва да се роди свободно, в свръхсетивното изживяване. Тогава аз се осмелих да употребя един израз, който бе малко разбран, но който трябва да бъде безусловно установен, когато навлезем в тази област и когато искаме въобще да разберем свободата. Аз употребих израза: моралния свят изниква за нас в нашата морална фантазия* /* Виж: Р. Щайнер “Философия на свободата”/. Аз употребих с пълно съзнание този израз “морална фантазия”, употребих го за да обърна вниманието върху това, че – както при образа на фантазията – духовната работа, необходима за това, се извършва независимо от външния свят във вътрешността на човека. От друга страна аз сторих това, за да обърна вниманието върху факта, че първо онова, което прави света за нас морално-религиозно пълноценен, а именно моралните заповеди, може да бъде доловено само в тази област, която се държи свободна от външните впечатления, която почива върху вътрешната работа на самия човек. Но същевременно аз посочих още в моята “Философия на свободата”, и посочих това ясно, че, когато оставаме вътре в човешката същност, на нас наистина ни се разкрива моралното съдържание като съдържание на моралната фантазия, но че тогава, когато се занимаем по-отблизо с това съдържание, което ни се разкрива като нещо, което пренасяме до нас от един духовен свят, ние се включваме, приспособяваме се към външния сетивен свят. Когато проучите действително философията, вие ще забележите точно вратата, през която тази философия предлага пътя в духовността. Само че в тази философия аз постъпих така, че бих могъл да дам сметка пред всеки аналитичен механик за хода на моите изследвания и че не отдадох съвсем никакво значение на това, дали бръщолевещите спиритисти или плуващите в мъглите мистици бяха се съгласили с казаното от мене по отношение на един път в духовността. От тези страни може лесно да се получи одобрение, съгласие, когато се говори за всевъзможни духовни неща, но се избягва именно онзи път, който аз се опитах да дам тогава.
към текста >>

И така, много уважаеми присъствуващи, аз Ви доведох или поне се опитах да Ви доведа до два полюса – този на инспирацията и този на имагинацията, с които през следващите дни искаме да се запознаем по-точно и по-отблизо също от гледна точка на Духовната наука.
Действителността живее именно в образи. И когато не се решаваме да уловим образи или имагинации, ние не улавяме именно действителността на човека. Съвсем не става дума за това, да кажем външно изхождайки от някакво предпочитание, как трябва да изглежда познанието, за да бъде то истинско, а се касае за това, да питаме действителността, чрез какво иска тя да ни се разкрие. Тук ние стигаме именно до имагинацията. Тогава онова, което живее в моралната фантазия, се оказва като една проекция вътре в обикновеното съзнание на един по-висш духовен свят, който обаче ние можем да обхванем в имагинации. И така, много уважаеми присъствуващи, аз Ви доведох или поне се опитах да Ви доведа до два полюса – този на инспирацията и този на имагинацията, с които през следващите дни искаме да се запознаем по-точно и по-отблизо също от гледна точка на Духовната наука. Аз трябваше така да се каже да Ви доведа първо до вратата, за да видите, че тази врата е добре основана в обикновения научен смисъл. Защото едва когато имаме основанието на тази врата, ние можем да стигнем също и до основанието на сградата, в която влизаме през тази врата, сградата на Духовната наука. Няма съмнение, че когато изминем целия този път, който днес трябваше да Ви опиша като един – бих могъл да кажа – много труден теоретико-познавателен път, по отношение на който някой може да каже, че той е много трудно разбираем, когато изминем този път, ние трябва да имаме смелостта да можем да се занимаем – бих могъл да кажа с анти-Хегела, не само с Хегел. След като Хегелианизмът е описан така, както аз се опитах да го опиша в моята книга “Загадки на философията”, ние трябва да разбираме да се справим също и с Щирнер, да го опишем, както аз се опитах да го опиша, да го обрисувам в моите “Загадки на философията”, защото в лицето на Щирнер ние имаме онова, което се разкрива като Аз от съзнанието. И когато вземем този Щирнеров Аз, който изниква от инстинктивните изживявания, когато го вземе така просто както той е когато не го проникваме с това, което стига до моралната фантазия и до имагинацията, тогава той означава нещо антисоциално.
към текста >>

Защото едва когато имаме основанието на тази врата, ние можем да стигнем също и до основанието на сградата, в която влизаме през тази врата, сградата на Духовната наука.
Съвсем не става дума за това, да кажем външно изхождайки от някакво предпочитание, как трябва да изглежда познанието, за да бъде то истинско, а се касае за това, да питаме действителността, чрез какво иска тя да ни се разкрие. Тук ние стигаме именно до имагинацията. Тогава онова, което живее в моралната фантазия, се оказва като една проекция вътре в обикновеното съзнание на един по-висш духовен свят, който обаче ние можем да обхванем в имагинации. И така, много уважаеми присъствуващи, аз Ви доведох или поне се опитах да Ви доведа до два полюса – този на инспирацията и този на имагинацията, с които през следващите дни искаме да се запознаем по-точно и по-отблизо също от гледна точка на Духовната наука. Аз трябваше така да се каже да Ви доведа първо до вратата, за да видите, че тази врата е добре основана в обикновения научен смисъл. Защото едва когато имаме основанието на тази врата, ние можем да стигнем също и до основанието на сградата, в която влизаме през тази врата, сградата на Духовната наука. Няма съмнение, че когато изминем целия този път, който днес трябваше да Ви опиша като един – бих могъл да кажа – много труден теоретико-познавателен път, по отношение на който някой може да каже, че той е много трудно разбираем, когато изминем този път, ние трябва да имаме смелостта да можем да се занимаем – бих могъл да кажа с анти-Хегела, не само с Хегел. След като Хегелианизмът е описан така, както аз се опитах да го опиша в моята книга “Загадки на философията”, ние трябва да разбираме да се справим също и с Щирнер, да го опишем, както аз се опитах да го опиша, да го обрисувам в моите “Загадки на философията”, защото в лицето на Щирнер ние имаме онова, което се разкрива като Аз от съзнанието. И когато вземем този Щирнеров Аз, който изниква от инстинктивните изживявания, когато го вземе така просто както той е когато не го проникваме с това, което стига до моралната фантазия и до имагинацията, тогава той означава нещо антисоциално. Обаче това, което “Философията на свободата” поставя на мястото на Щирнерианизма, то означава, както видяхме, нещо социално. Трябва да имаме също онази смелост, да минем през инстинктивния Аз в Щирнеровия смисъл, за да стигнем до Имагинацията, и трябва да имаме и другата смелост, да гледаме в лицето философията на асоциацията, която произхожда от Мил, от Спенсер и други подобни духове, която би искала да обхване съзнанието само с понятието, но не може да стори това.
към текста >>

95. 6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Трябва да помислите, че когато по отношение на казаното от Духовната наука се поставя изискването тя да до казва по същия начин, както се доказва в емпирическата естествена наука или в днешната юриспруденция, а също така и в днешната социална наука, която всъщност е негодна за публичния живот, с едно такова доказателство не може да се стигне много далече.
СКАЗКА ПЕТА Дорнах, 1 октомври 1920 г. Много уважаеми присъствуващи! Днес не бъде необходимо да разясним различни неща, които всъщност могат да бъдат разбрани само тогава, когато преодолеем известни предразсъдъци, които и до днес са били силно всадени в човечеството чрез едно дълго възпитание. Ще се касае да разберем някои неща, които трябва да бъдат казани днес, а утре ще бъдат по-нататък обосновани, така да се каже чрез едно издигане до виждането на духовните неща. Трябва да помислите, че когато по отношение на казаното от Духовната наука се поставя изискването тя да до казва по същия начин, както се доказва в емпирическата естествена наука или в днешната юриспруденция, а също така и в днешната социална наука, която всъщност е негодна за публичния живот, с едно такова доказателство не може да се стигне много далече. Защото това доказателство, него трябва да носи вече в себе си духовният изследовател. Той трябва да се е възпитавал именно при строгите методи на днешната естествена наука, също и на математизиращата естествена наука. Той трябва да познава, как се доказва, и трябва да е приел този начин на доказване в целия ход на своя душевен живот и да го е развил там за една по-висока степен на познанието. Ето защо в повечето случаи е така, че когато по отношение на духовния изследовател се предявява искането той да доказва по обикновения начин, той всъщност по правило много добре познава това, което се пита и отдавна сам си е направил възраженията, които могат да му се направят. Даже той е духовен изследовател в истинския смисъл на думата, така както вчера бе охарактеризирано духовното изследване, той е такъв духовен изследовател само тогава, когато действително е минал през една строга дисциплина в съвременното естественонаучно познание и когато най-малко познава по техния дух резултатите на съвременното природоизследване.
към текста >>

Тогава първо нещата се представят така, че когато човек упражнява онова, което иначе математизира в първите 7 години на нашия живот до смяната на зъбите, когато той упражнява това несъзнателно, както то става именно в обикновения живот и също в обикновената наука, когато застава – бих могъл да кажа – в една жива математика, в една жива механика, когато с други думи казано човек приема в пълно съзнание онова, което иначе действува в нас, сетиво на равновесието, сетиво на движението, сетиво на живота, когато така да се каже изтръгва вън от себе си онова, което иначе живее в нас като усещане на равновесието, като усещане на движението, като усещане на живота, когато изтръгва това вън от себе си така, че да живее в него с математическите представи, но с разширените математически представи, тогава е така, като че той заспива преминавайки в несъзнателност или мъгливо сънуване, а заспива преминавайки в едно ново съзнание, което бих искал първо да Ви опиша днес.
Но същевременно можем да кажем, че това съвременно човечество е стигнало в точката на своето развитие идвайки от други исторически възникнали форми. Но именно тази точка на неговото развитие изисква сега да се премине от едната страна към инспирацията, а от другата страна към имагинацията. И онзи, който може да проучи онова, което всъщност става днес с човечеството, което се показва още едва в своите начални симптоми, той знае, как – бих могъл да кажа – от глъбините на човешкото развитие възлизат сили, които се стремят напълно към въвеждането в това човешко развитие на Инспирацията и на Имагинацията по един правилен начин Инспирацията не може да бъде постигната по друг начин, освен когато се борим с определен начин на мислене, както аз описах това в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове” и както ще го опиша и по-нататък поне намеквайки в следващата сказка. Но тогава, когато чрез определена вътрешна самокултура, чрез систематично обучение в определен начин на мислене, чрез едно обучение на живот в света на представите, на идеите, на понятията човек е стигнал достатъчно далече, той се научава да познава вътрешно, що значи да живее в Инспирацията. Тогава първо нещата се представят така, че когато човек упражнява онова, което иначе математизира в първите 7 години на нашия живот до смяната на зъбите, когато той упражнява това несъзнателно, както то става именно в обикновения живот и също в обикновената наука, когато застава – бих могъл да кажа – в една жива математика, в една жива механика, когато с други думи казано човек приема в пълно съзнание онова, което иначе действува в нас, сетиво на равновесието, сетиво на движението, сетиво на живота, когато така да се каже изтръгва вън от себе си онова, което иначе живее в нас като усещане на равновесието, като усещане на движението, като усещане на живота, когато изтръгва това вън от себе си така, че да живее в него с математическите представи, но с разширените математически представи, тогава е така, като че той заспива преминавайки в несъзнателност или мъгливо сънуване, а заспива преминавайки в едно ново съзнание, което бих искал първо да Ви опиша днес. Утре ще говорим върху всичко това. Тогава човек израства в едно съзнание, в което отначало чувствува нещо като беззвучно тъкане – не бих могъл да го нарека другояче, като един вид беззвучно тъкане в един свят на музиката. Тогава той формално става едно с това тъкане в беззвучната музика, както през детските години неговият Аз става едно с неговото тяло. Това тъкане в една беззвучна мирова музика дава другото, съвсем строго доказуемо чувство на съществуването, че сега човек се намира със своето душевно-духовно естество вън от своето тяло. Той започва да знае, че и иначе през време на съня се намира с това свое душевно-духовно естество вън от своето тяло.
към текста >>

Той изживява първо нещо като едно вътрешно безпокойство, това вътрешно безпокойство, което носи на себе си един музикален характер, когато се потопява напълно в него, което, бих могъл да кажа, постепенно се прояснява, когато музикалността, която човек изживява, се превръща в един вид безсловесна изява на словото идващо от духовната вселена.
Тогава човек израства в едно съзнание, в което отначало чувствува нещо като беззвучно тъкане – не бих могъл да го нарека другояче, като един вид беззвучно тъкане в един свят на музиката. Тогава той формално става едно с това тъкане в беззвучната музика, както през детските години неговият Аз става едно с неговото тяло. Това тъкане в една беззвучна мирова музика дава другото, съвсем строго доказуемо чувство на съществуването, че сега човек се намира със своето душевно-духовно естество вън от своето тяло. Той започва да знае, че и иначе през време на съня се намира с това свое душевно-духовно естество вън от своето тяло. Обаче през изживяването на съня не трепти онова, което трепти при такова съзнателно излизане от тялото през собствената си самостоятелност. Той изживява първо нещо като едно вътрешно безпокойство, това вътрешно безпокойство, което носи на себе си един музикален характер, когато се потопява напълно в него, което, бих могъл да кажа, постепенно се прояснява, когато музикалността, която човек изживява, се превръща в един вид безсловесна изява на словото идващо от духовната вселена. Без съмнение, за онзи, който за първи път чува тези неща, те изглеждат днес като нещо гротескно и парадоксално. Обаче много неща, които в течение на мировото развитие са се явили за първи път, също са изглеждали парадоксални и гротескни. Нещата стоят така, че ние не можем да напредваме по-нататък в развитието на човечеството, ако бихме иска ли да минем покрай тези явления несъзнателно или полусъзнателно. Първо имаме едно изживяване, бих могъл да кажа, едно музикално беззвучно изживяване. След това обаче от това беззвучно изживяване се издига нещо, така че с това, което изживяваме сега, ние сме в състояние да получим едно вътрешно смислено съдържание също така, както външно получаваме едно смислено съдържание, когато слушаме един човек, който ни говори чрез смислени думи.
към текста >>

Веднага след като Ницше публикува своето първо съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката”, от което проличава тази готовност на Ницше да навлезе в посвещението, да навлезе в музикалното, в инспиративното – самото заглавие на книгата носи този копнеж за врастване в онова, което аз охарактеризирах, което не беше налице, тъй като по времето на Ницше не съществуваше никакво съзнателна Духовна наука – още с озаглавяването на това съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката” той показа, че от този дух на музиката искаше да разбере едно явление, каквото е например трагедията на Вагнер.
Фридрих Ницше е една особена личност. Той съвсем не е един обикновен човек на науката. Но още израствайки в своята младост от половата зрялост той навлезе в научните изследвания и прие с една извънредно гениална надарено от онова, което една съвременна научност може да предложи. Че приемайки всичко това той не стана един учен в обикновения смисъл, това ни показва просто фактът, по който срещу него застана един образцов учен на днешното време още при първата негова младенческа публикация. Това беше именно Виламо Виц. Веднага след като Ницше публикува своето първо съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката”, от което проличава тази готовност на Ницше да навлезе в посвещението, да навлезе в музикалното, в инспиративното – самото заглавие на книгата носи този копнеж за врастване в онова, което аз охарактеризирах, което не беше налице, тъй като по времето на Ницше не съществуваше никакво съзнателна Духовна наука – още с озаглавяването на това съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката” той показа, че от този дух на музиката искаше да разбере едно явление, каквото е например трагедията на Вагнер. И той се врастна все повече и повече в това. Следователно аз казах, че веднага се надигна Виламовиц, който написа тогава една брошура против това съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката”, в която отрече напълно онова, което беше написал неученият, но стремящ се към познание Ницше; той го отрече съвсем оправдано от гледна точка на модерната наука. И всъщност човек не може да разбере, как един такъв отличен човек като Ервин Роле е могъл да повярва, че може да се сключи един компромис между филологията на Виламовиц и онова, което живееше в Ницше като един още смътен стремеж, като един копнеж към посвещение, към Инспирация. Това, което Ницше беше приел по този начин в себе си, което той беше развил в самия себе си, то се врастна след това в другите отрасли на съвременния научен живот. То се врастна в позитивизма, какъвто той бе създаден от французина Огюст Конт от германеца Дюринг.
към текста >>

То произведе онова, което е явлението Ницше сред нашата съвременно духовна култура.
През 1872 година Дю Боа Реймонд изказа по отношение на цялата природа своето “игнорабимус”. По отношение на онези случаи, които са необикновени, психиатърът казва: парализа, атипична парализа. По отношение на онези случаи, които се явяват така, че са напълно откъснати от нашето съвременно развитие на човечеството, пред тези случаи застава психиатърът и казва в конкретния случай “игнорабимус” /не ще знаем/ или “игнорамус” /не знаем/. Това е само превод на онова, което после е облечено в думите; атипичен случай на парализа. Това разкъса накрая тялото на Ницше. То произведе онова, което е явлението Ницше сред нашата съвременно духовна култура. Това е другата форма, при която у високо култивираните хора се явява психиатрично разглежданото патологично съмнение, патологична мнителност, патологичен скептицизъм. Позволете ми да прибавя тук една лична бележка: явлението Ницше стоеше ужасяващо пред очите ми, когато няколко години след заболяването на Ницше влязох в малката му стая в Наумбург, където лежеше на дивана, където след ядене той гледаше втренчено, непознавайки никого около себе си, гледайки насреща ти като напълно умопобъркан, но все още с една светлина в очите, която беше проникната от лъчите на някогашната му гениалност. Когато човек гледаше този Ницше с всичко онова, което можеше да изживее при Ницшевия светоглед, при Ницшевата представа и при неговия свят от образи, когато след това човек застава пред този Ницше, пред тази развалина, пред тези жалки останки по отношение на физическия живот, не както обикновения психиатър, а с образа, който е получил от Ницшевия светоглед, от неговите идеи, тогава той знае: този човешки живот искаше да проникне със своя поглед в света, който се разкрива на инспирацията. Нищо от този свят не се яви пред неговия поглед. А онова, което искаше да влезе в този свят, което копнееше за Инспирацията, то угасна накрая, изпълни още години наред организма като нещо душевно-духовно без съдържание.
към текста >>

96. 9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

При много философи ще намерите обяснения върху това, че съвсем не съществува едно чисто мислене, че всяко мислене трябва да бъде изпълнено поне с остатъци, макар и твърде разредени остатъци на сетивното възприятие Без съмнение би трябвало да вярваме, че такива философи никога не са изучавали действително математика, никога не са се задълбочили в разликата между аналитичната механика и емпирическата механика, щом твърдят подобно нещо.
По-нататък се разчита на онова, което душата развива, когато взема участие в едно такова сътрудничество. Онзи, който действително е прочел тази книга участвувайки със собствената душевна мислителна работа и не съзнава, че тогава е уловил така да се каже себе си в един елемент на душевния живот, в който по-рано не е обхващал себе си, онзи който не долавя, че е бил така да се каже издигнат от своето обикновено мислене в едно свободно от сетивността мислене, в което се движи напълно, така щото чувствува, как в това мислене е станал свободен от условията на тялото, той не е прочел всъщност тази “Философия на свободата” в истинския смисъл. И който не може да си признае това, той всъщност не е разбрал правилно тази книга. Човек трябва един вид да може да си каже: чрез тази психическа мисловна работа, която съм извършил аз зная сега, що е всъщност чистото мислене. Особеното е, че онова, което именно трябва да стане в душата при прочитането на моята “Философия на свободата”, въобще се отрича в неговата действителност от философите на запада. При много философи ще намерите обяснения върху това, че съвсем не съществува едно чисто мислене, че всяко мислене трябва да бъде изпълнено поне с остатъци, макар и твърде разредени остатъци на сетивното възприятие Без съмнение би трябвало да вярваме, че такива философи никога не са изучавали действително математика, никога не са се задълбочили в разликата между аналитичната механика и емпирическата механика, щом твърдят подобно нещо. Но с нашето специализиране ние сме отишли толкова далече, че днес често пъти философствуваме, без да имаме въобще и следа от едно познание на математическото мислене. Всъщност човек не може да философствува, без да е схванал поне Духа на математическото мислене. Ние видяхме, как Гьоте се е отнасял към този дух на математическото мислене, макар и сам да казвал, че не може да си припише една специална математическа култура. Следователно всъщност мнозина отричат, че съществува това, което аз бих желал човек да го усвои чрез изучаването на “Философия на свободата” А сега да предположим, че някой би стигнал в обикновеното съзнание до там, да разработи тази “Философия на свободата” така, както аз току що описах.
към текста >>

Би трябвало само да помислите, какво би било произведено за антропософски ориентираната Духовна наука, ако аз бих започнал с духовнонаучни съчинения.
Всъщност човек не може да философствува, без да е схванал поне Духа на математическото мислене. Ние видяхме, как Гьоте се е отнасял към този дух на математическото мислене, макар и сам да казвал, че не може да си припише една специална математическа култура. Следователно всъщност мнозина отричат, че съществува това, което аз бих желал човек да го усвои чрез изучаването на “Философия на свободата” А сега да предположим, че някой би стигнал в обикновеното съзнание до там, да разработи тази “Философия на свободата” така, както аз току що описах. Тогава естествено той не може да каже: аз се намирам някъде в свръхсетивния свят; защото аз написах нарочно цялата тази “Философия на свободата” така, както тя е написана, защото тя трябваше да се яви първо пред света като един философски труд. Би трябвало само да помислите, какво би било произведено за антропософски ориентираната Духовна наука, ако аз бих започнал с духовнонаучни съчинения. Тези духовнонаучни съчинения биха били считани самопонятно като най-чист дилетантизъм, като лаическа литература от страна на всички философи специалисти----------------/текстът не се чете/--------------------------пиша първо чисто философски. Трябваше да поставя пред света първо нещо, което беше мислено във философския в чистия смисъл, и въпреки това излизаше вън и се издигаше над обикновеното философско естество. Но без съмнение, веднъж трябваше да бъде направен преходът от чисто философското и естественонаучно писане към духовнонаучното писане. Това беше в едно време, когато аз точно бях поканен да пиша върху Гьотевите “Съчинения върху естествената наука”. И сега трябваше да напиша една особена глава в една германска биография на Гьоте.
към текста >>

На днешното време му прилича единствено това, да проникне с мощна духовна сила в действителната вътрешност на човека, с онази сила, която сме постигнали много по-дисциплинира но за външния свят в естествената наука, и сме я постигнали не напразно.
Всъщност такава мистика задоволява само един рафиниран, насочен навътре егоизъм на душата. Както казах, да се удивлявам на тази мистика, както иначе хората и се удивляват, мога също и аз, но като истински духовен изследовател човек трябва да знае, че тази мистика спира на половината на пътя, че онова, което се проявява в красивите поетически образи на Мехтхилд от Магдебург и т.н., на св. Тереза, в действителност не е нищо друго освен онова, което човек помирисва, вкусва, осезава, преди да е стигнал до действителната вътрешност. При известни обстоятелства истината е неприятна, може би понякога и ужасна. Обаче на днешното човечество не му подобава да стане рахитично чрез една мъглива, несъвършена мистика. На днешното време му прилича единствено това, да проникне с мощна духовна сила в действителната вътрешност на човека, с онази сила, която сме постигнали много по-дисциплинира но за външния свят в естествената наука, и сме я постигнали не напразно. Ние я приемаме по нейната дисциплинирана, методическа страна. И именно когато човек е усвоил тази естествена наука, тогава той знае също от една страна да цени правилно онова, което идва от една мъглива мистика, но знае също, че тази мъглива мистика не е онова, което трябва да култивира днес едно духовно течение, а това духовно течение трябва да се стреми да добие едно ясно схващане на собственото човешко същество, за да се роди чрез това едно ясно духовно схваща не на външния свят. Аз зная, че ако не бих говорил така, както трябва да говоря съобразно с истината, биха ме последвали всички бръщолевещи, мъгливи мистици, които се стремят към мистиката, за да задоволят едно вътрешно духов но сладострастие. Но не за това може да се касае във всичко, което култивираме и развиваме от тук, а само за това, да намерим сили за живота, сили, които като духовни сили могат да влизат в нашия научен и социален живот. Когато сме проникнали така до това, което живее в сетивото на равновесието, в сетивото но живота, в сетивото на движението, ние сме стигнали тогава до това, което първо поради неговата прозрачност изживява ме като истинска вътрешна същност на човека.
към текста >>

И чрез това ритмично движение, чрез това ритмично дишане във възприятието и в мисленето той се развива постепенно нагоре до истинската духовна действителност в Имагинация, в Инспирация и в Интуиция.
Той може да се издигне до едно ясно за него психическо изживяване от една страна на възприятието, а от друга страна на мисленето. И той може да свърже във вътрешно изживяване онова, което иначе се свързва абстрактно и формено само в покой, възприемане и мислене, така че да изживява вътрешно духовно-душевно това, което се изживява физически при вдишването и издишването. Ние изживяваме физически вдишването и издишването, в тяхната хармония ние изживяваме съзнателно вечното. В обикновеното изживяване ние изживяваме възприятието на мисълта; когато направим подвижен нашия психически живот, ние изживяваме движението на махалото, ритъма, постоянното вибриране едно в друго на възприемането и на мисленето. И както за източният човек във вдишването и издишването се развива една по-висша действителност, така, когато западният човек развие в себе си живия процес на измененото вдишване във възприемането, измененото издишване в чистото мислене, когато втъкава едно в друго понятие, мислене и възприятие, се развива така да се каже едно духовно-душевно дишане на мястото на физическото дишане при философията Йога. И чрез това ритмично движение, чрез това ритмично дишане във възприятието и в мисленето той се развива постепенно нагоре до истинската духовна действителност в Имагинация, в Инспирация и в Интуиция. И когато в моята “Философия на свободата” аз обърнах само философски вниманието на това, че истинската действителност се получава от едно сливане на възприятие и мислене, понеже тази “Философия на свободата” беше замислена като една вътрешна култура, трябваше да бъде обърнато вниманието върху онова, което западният човек трябва да упражнява, за да се издигне сам в духовния свят. Източният човек казва: систола, диастола, вдишване, издишване. На място на това западният човек трябва да постави: възприятие, мислене. Източният човек казва: развитие на физическото дишане; западният човек казва: развитие на духовно-душевното дишане в процеса на познанието чрез възприемане и мислене. Това трябваше така да се каже да бъде срещупоставено на онова, което – бих могъл да кажа – можа да бъде изживяно като задънената улица по следния начин.
към текста >>

И именно онзи, който с любов се е задълбочил в онова, което са Шелинг и Хегел, който благодарение на това можеше да види онова, което не можа да стане чрез философията на запада, той трябваше да се стреми към Антропософия, към антропософски насочена Духовна наука за западния свят, за да имаме нещо, което черпи от духа така, както източният човек е черпил от духа чрез систола и диастола и тяхното съвместно действие.
И така ние имахме обещанието на Шелинг за едно обяснение на природата на духа, което никога не бе изпълнено, и така имахме една Хегелова натурфилософия, която бе изоставена от природоизследването във втората половина на 19-то столетие – във всеки случай неразбрана, но тя трябваше да остане неразбрана, защото по отношение на действителното наблюдение на природата, по отношение на феноменологията на природата не можеше да се добие никакво отношение към това, което Хегеловата натурфилософия предлагаше като мислово съдържание. Това е – бих могъл да кажа – едно чудесно съвпадение, как Шелинг отива от Мюнхен в Берлин, как там очакваха нещо велико от него, как обаче той не знае да съобщи нищо. Това беше едно разочарование за всички онези, които вярваха, че чрез Хегеловата натурфилософия ще могат да получат от чистата мисъл откровения върху природата. Така – бих могъл да кажа – чрез това се доказа исторически, че Шелинг беше напреднал до интелектуалните възгледи, но не можа да стигне до действителната Имагинация; чрез това, че Хегел също показа, че с чистото мислене, ако човек не се издигне до имагинацията, не може също да се стигне до инспирацията, следователно до тайните на природата, бе доказано, че с това в развитието на запада се беше стигнало до една задънена улица. Хората не знаеха да срещупоставят скептицизмът, хората не знаеха да срещупоставят нищо, което беше пропито с дух. И именно онзи, който с любов се е задълбочил в онова, което са Шелинг и Хегел, който благодарение на това можеше да види онова, което не можа да стане чрез философията на запада, той трябваше да се стреми към Антропософия, към антропософски насочена Духовна наука за западния свят, за да имаме нещо, което черпи от духа така, както източният човек е черпил от духа чрез систола и диастола и тяхното съвместно действие. Ние в западния свят направихме възприятието и мисленето да звучат духовно-душевно едно в друго, като се издигаме до една наука, която не е само абстрактна, а една жива наука, която затова обаче е също онази наука, която ни позволява да живеем в елемента на истината. И след цялата несполука на кантианизма, на шелингианизма, на хегелиализма, ние се нуждаехме от една такава философия, която можеше да покаже чрез откровението на духовния път, как истина и наука се намират една към друга в тяхното истинско отношение, в която за благото на по-нататъшното развитие на човечеството може да живее действително истина.
към текста >>

97. Съдържание GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Съвременната математика не е насочена към действителността.
Съвременното човечество се стреми към лесно разбираеми и завладяващи представи. Кант, Дюбоа-Раймонд, Нютон. Взаимното неразбиране между математици и медици. Обръщането на тръбната кост до черепната кост. Гьоте, Окен, Гегенбар. Съвременната математика не е насочена към действителността. Отсъствието на основа за обществената наука. Необходимост от прехвърляне на мост между астрономия и ембриология. Същност на клетката като отражение на космоса. Яйцеклетка и сперматозоид. Конкретният смисъл на астрономическото познание в духовната наука и в абстрактната наука при Дюбоа-Раймонд.
към текста >>

Конкретният смисъл на астрономическото познание в духовната наука и в абстрактната наука при Дюбоа-Раймонд.
Съвременната математика не е насочена към действителността. Отсъствието на основа за обществената наука. Необходимост от прехвърляне на мост между астрономия и ембриология. Същност на клетката като отражение на космоса. Яйцеклетка и сперматозоид. Конкретният смисъл на астрономическото познание в духовната наука и в абстрактната наука при Дюбоа-Раймонд. Взаимодействието между ембриология и астрономия е предварително условие за обединение на социалните и природните науки. Втора лекция 2 януари 1921 година Отсъствие на връзка между астрономия и ембриология. Изказването на Гьоте в „Изречения в проза“. За методическия похват в този курс.
към текста >>

Цел на курса: прехвърляне на мост от духовната наука към обикновения начин на мислене.
Неговите три закона. Извод от третия му закон – законът за гравитацията на Нютон. Живото в законите на Кеплер. Тяхното осъзнаване. Четвърта лекция, 4 януари 1921 година Цел на курса: прехвърляне на мост от духовната наука към обикновения начин на мислене. Трите закона на Кеплер като гениални индукции. Следващите след това изпълнени с предразсъдъци дедукции. „Regula philosophandi“ като предразсъдък. Обясняване на света, изхождайки от хипотези. Нютон, Кант, Лаплас.
към текста >>

Проблемът за приложимостта на математиката към действителността.
Живата подвижност в планетната система. Следствие от нарушаването ѝ би била нейната скованост. Несъизмеримостта на циркулационните времена става непредвидимо. Петер Хил и кабарето. Космическите процеси се забулват в аритметически неразбираемото – ембрионалните процеси излизат от геометрично неразбираемото в достъпна за наблюдение форма. Проблемът за приложимостта на математиката към действителността. Аритметичните закони (комутативен, асоциативен, дистрибутивен) са постулати, но не аксиоми за действителността. Сравнение с принципа на инерцията. Пета лекция, 5 януари 1921 година Теоретико-познавателното разглеждане в естествените науки. Значение на несъизмеримостта: математиката в определен момент става некомпетентна.
към текста >>

Значение на несъизмеримостта: математиката в определен момент става некомпетентна.
Проблемът за приложимостта на математиката към действителността. Аритметичните закони (комутативен, асоциативен, дистрибутивен) са постулати, но не аксиоми за действителността. Сравнение с принципа на инерцията. Пета лекция, 5 януари 1921 година Теоретико-познавателното разглеждане в естествените науки. Значение на несъизмеримостта: математиката в определен момент става некомпетентна. Този момент в небесните явления и ембриологията. Основният биогенетичен закон и механиката на развитието. Хекел, Оскар Хертвиг. Без включването на човека като цялост естественонаучните граници на познанието са непреодолими. Значение на метаморфозите в морфологията (Гьоте) и във функционалното.
към текста >>

Родство с постижимо-непостижимите явления в математиката: аритметическото – при несъизмеримите числа, геометричното – при познатите криви.
Топлината като редуване на положителна и отрицателна материя. Приложение към областите на планетите и кометите. Задачата да се сравни противоположността на планетната система с областта на кометите и отношението на зародишната яйцеклетка с клетката на сперматозоида. Девета лекция, 9 януари 1921 година Могат ли да се сравняват такива далеч отстоящи едно от друго неща, каквито са представени в осмата лекция? Родство с постижимо-непостижимите явления в математиката: аритметическото – при несъизмеримите числа, геометричното – при познатите криви. Елипса, хипербола, крива на Касини, кръг – като криви на прибавяне, изваждане, умножение, деление. Четири форми на кривата на Касини. Формата с два клона изисква непрекъснато въображение при напускане на пространството. Кривата на Касини като място на постоянно светлинно сияние. Сравнението на формата с две отклонения с отношението между главата и останалата организация; сравнение между спектрите, съдържащи в средата зелен цвят и прасковен цвят.
към текста >>

Такова качествено приложение на математиката е само продължение на приложението ѝ въобще.
Четири форми на кривата на Касини. Формата с два клона изисква непрекъснато въображение при напускане на пространството. Кривата на Касини като място на постоянно светлинно сияние. Сравнението на формата с две отклонения с отношението между главата и останалата организация; сравнение между спектрите, съдържащи в средата зелен цвят и прасковен цвят. Безкрайно отдалечена точка от права. Такова качествено приложение на математиката е само продължение на приложението ѝ въобще. Приложение на отношенията на химическите процеси извън човека към процесите на хранене в човека. В преподаването в университетите не достига формирането на непрекъснати представи. Десета лекция, 10 януари 1921 година Примерът с магнитната стрелка и приложението му към човешката организация. Гьоте, Окен, Гегенбар и опитът за метаморфоза на прешлените в черепни кости.
към текста >>

Прилагане на математиката към органичните форми с използване на принципа на изменчивостта от втори порядък.
Човешката форма и развитието на човечеството като помощ за правилната интерпретация на космическите явления. Движението на неподвижните звезди. Движение и траектории на планетите Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Контурът (формата на лемнискатата) в човешката организация. Разликата във формата на лемнискатата при човека и животното. Прилагане на математиката към органичните форми с използване на принципа на изменчивостта от втори порядък. Формиране на облика на човешкия организъм и движението на планетите. планетната система е свързана с формата на човека, движението на неподвижните звезди – с душевно-духовното му развитие. Формата на движение на Земята в годишния цикъл като лемниската, независима от Слънцето и планетите. Планетарните орбити като проекции на движението на Земята на небесния свод. Дванадесета лекция, 12 януари 1921 година
към текста >>

Разглеждане на аналитичната геометрия във връзка със синтетичната геометрия като много добро начало за качествена математика.
Феноменологията като метод. Задачи за изследователския институт. Строеж на Слънцето. Процесите протичат в обратно направление в сравнение със Земята. Слънчевите петна. Разглеждане на аналитичната геометрия във връзка със синтетичната геометрия като много добро начало за качествена математика. Седемнадесета лекция, 17 януари 1921 година Лемниската в повърхнина и като ротационна лемниската. Промени в обмяната на веществата по време на сън и будност като реакция на движенията на Земята и Слънцето. Направление на растежа на растенията и човека като свързваща линия на Земята и Слънцето, но с противоположно значение. Полярност между растение и човек, Земя и Слънце; крайници и глава на човека.
към текста >>

98. Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година. GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Изразявайки се малко схематично, бих могъл да кажа: днес ние имаме астрономия, имаме физика, имаме химия, имаме философия, имаме биология, имаме математика и т.н.
Най-много се ограничават с това, съществуващите установени научни области на свой ред да се разделят на специални области и за тези специални области да търсят специалисти, както е прието да се наричат. Но в целия този научен живот трябва да станат промени, доколкото трябва да се появят съвсем други категории, и в тези категории много от нещата разработвани днес, да кажем, в зоологията, разработвани в психологията, след това на свой ред – в теорията на познанието, ще се окажат обединени в новообразувала се научна област. И напротив, предишните научни области, които са работили повече с абстракции, ще трябва да изчезнат. Ще трябва да се появят съвсем нови научни области. В началото ще се появят трудности във връзка с това, че хората днес са свикнали с определени научни категории и само с големи усилия могат да прехвърлят мост към това, което им е крайно необходимо за обединението на научния материал в съответствие с действителността. Изразявайки се малко схематично, бих могъл да кажа: днес ние имаме астрономия, имаме физика, имаме химия, имаме философия, имаме биология, имаме математика и т.н. Вътре в тях се създават специални области просто по тази причина, че това позволява на отделните специалисти по-добре да се ориентират, като по този начин не полагат големи усилия да овладеят неизмеримо нарастващата специална литература. Но цялата работа ще е в създаването на нови области, които по друг начин ще обхващат материала: някоя област, която е възможно да включва в себе си нещо от астрономията, нещо от биологията и така нататък. Но, естествено, за това безусловно е необходима реорганизация на целия ни научен живот. И именно това, което наричаме духовна наука, и което иска да представлява нещо универсално, трябва да действа в това направление. Тя трябва да поставя пред себе си особената задача да действа в това направление.
към текста >>

И именно това, което наричаме духовна наука, и което иска да представлява нещо универсално, трябва да действа в това направление.
В началото ще се появят трудности във връзка с това, че хората днес са свикнали с определени научни категории и само с големи усилия могат да прехвърлят мост към това, което им е крайно необходимо за обединението на научния материал в съответствие с действителността. Изразявайки се малко схематично, бих могъл да кажа: днес ние имаме астрономия, имаме физика, имаме химия, имаме философия, имаме биология, имаме математика и т.н. Вътре в тях се създават специални области просто по тази причина, че това позволява на отделните специалисти по-добре да се ориентират, като по този начин не полагат големи усилия да овладеят неизмеримо нарастващата специална литература. Но цялата работа ще е в създаването на нови области, които по друг начин ще обхващат материала: някоя област, която е възможно да включва в себе си нещо от астрономията, нещо от биологията и така нататък. Но, естествено, за това безусловно е необходима реорганизация на целия ни научен живот. И именно това, което наричаме духовна наука, и което иска да представлява нещо универсално, трябва да действа в това направление. Тя трябва да поставя пред себе си особената задача да действа в това направление. Защото с предишните структури ние просто не можем да се движим напред. Университетите ни се намират в такова отношение към света, че те са съвсем чужди на живота. Те произвеждат математици, физиолози, те произвеждат философи, но всички те, по същество, нямат никакво особено отношение към света. Всички те не могат нищо друго, освен да работят в тясно ограничените си области.
към текста >>

И при разглеждане на тези явления в основата им се залага това, което се извлича от абстрактната наука математика или от абстрактната наука механика.
Виждате ли, това, което днес наричаме астрономия, включително областта на астрофизиката, всичко това, по принцип, е творение на новото време. Преди епохата на Коперник[1] и Галилей[2], за астрономическите неща се е мислело по съвсем друг начин, отколкото днес. Днес вече е извънредно трудно даже просто да се посочи този вид астрономическо мислене, който се е практикувал, бих казал, още в XIII-XIV век, доколкото днес той е съвсем чужд на човека. Ние живеем повече в представите, – и това, от известна гледна точка, е напълно обосновано, – които са били създадени от времето на Галилей, Кеплер[3], Коперник, и те, по същество, по математико-механичен начин излагат обширните явления на мировото пространство в степента, в която се отчитат от астрономията. За тези явления се мисли по математико-механичен начин. И при разглеждане на тези явления в основата им се залага това, което се извлича от абстрактната наука математика или от абстрактната наука механика. Изчисляват се разстояния, движения и сили, но качественият начин за разглеждане, който все още е съществувал в XIII-XIV век, когато в звездите са различавали индивидуалността на Юпитер и индивидуалността на Сатурн, е съвсем изгубен от днешното човечество. Не искам сега критично да разглеждам тези неща, а само да посоча, че механичният и математическият начин на разглеждане са станали единствените в така наречената област на астрономията. Даже ако ние, без нищо да разбираме от математика или механика, започнехме днес по популярен начин да създаваме учение за звездното небе, все пак, дори и действайки като дилетанти, бихме започнали да го градим по чисто пространствено-времевите понятия, тоест в съответствие с математико-механичните представи. В нашите съвременници, които предполагат, че могат в значителна степен да преценяват тези неща, не се появява съмнение, че само така може да се разглежда звездното небе и всеки друг подход към този въпрос е дилетантщина. Ако се запитаме, как, собствено, се е случило, че такова разглеждане на звездното небе е влязло в хода на развитие на нашата цивилизация, тези, които разгледат днешния научен начин на мислене като нещо абсолютно, ще дадат отговор, който е различен от този, който бихме дали ние самите.
към текста >>

Даже ако ние, без нищо да разбираме от математика или механика, започнехме днес по популярен начин да създаваме учение за звездното небе, все пак, дори и действайки като дилетанти, бихме започнали да го градим по чисто пространствено-времевите понятия, тоест в съответствие с математико-механичните представи.
Ние живеем повече в представите, – и това, от известна гледна точка, е напълно обосновано, – които са били създадени от времето на Галилей, Кеплер[3], Коперник, и те, по същество, по математико-механичен начин излагат обширните явления на мировото пространство в степента, в която се отчитат от астрономията. За тези явления се мисли по математико-механичен начин. И при разглеждане на тези явления в основата им се залага това, което се извлича от абстрактната наука математика или от абстрактната наука механика. Изчисляват се разстояния, движения и сили, но качественият начин за разглеждане, който все още е съществувал в XIII-XIV век, когато в звездите са различавали индивидуалността на Юпитер и индивидуалността на Сатурн, е съвсем изгубен от днешното човечество. Не искам сега критично да разглеждам тези неща, а само да посоча, че механичният и математическият начин на разглеждане са станали единствените в така наречената област на астрономията. Даже ако ние, без нищо да разбираме от математика или механика, започнехме днес по популярен начин да създаваме учение за звездното небе, все пак, дори и действайки като дилетанти, бихме започнали да го градим по чисто пространствено-времевите понятия, тоест в съответствие с математико-механичните представи. В нашите съвременници, които предполагат, че могат в значителна степен да преценяват тези неща, не се появява съмнение, че само така може да се разглежда звездното небе и всеки друг подход към този въпрос е дилетантщина. Ако се запитаме, как, собствено, се е случило, че такова разглеждане на звездното небе е влязло в хода на развитие на нашата цивилизация, тези, които разгледат днешния научен начин на мислене като нещо абсолютно, ще дадат отговор, който е различен от този, който бихме дали ние самите. Този, който разглежда научното развитие, каквото го наблюдаваме днес, като нещо абсолютно значимо, ще каже: да, в предишното човечество тогава още не са съществували строго научните представи, които то тепърва е трябвало да постига. И това, към което в края на краищата сме стигнали – математико-механичния начин за разглеждане на небесните явления – съответства на обективността, базирано е на действителността. С други думи, се казва: предишните хора са внасяли в мировите явления нещо субективно; новото човечество е постигнало строго научното разбиране на това, което, по същество, съответства сега на действителността.
към текста >>

Математиката удовлетворява това изискване, или поне в повечето раздели, и там, където тя е недостатъчна, където човекът в новото време трябва да се намесва посредством собствените си съждения, това веднага се вижда!
Тогава той тутакси става неуверен и нервозен. С това съвременният човек не е съгласен. Той казва, че това не е точна наука и тук се намесва субективността. Съвременният човек, собствено, е ужасно пасивен. Той би искал навсякъде да бъде воден на повод от съвсем обективни съждения. Математиката удовлетворява това изискване, или поне в повечето раздели, и там, където тя е недостатъчна, където човекът в новото време трябва да се намесва посредством собствените си съждения, това веднага се вижда! Тогава, макар и да му се струва, че остава точен, той изпада в съвсем немислими представи. И така, в математиката и механиката човек смята, че се движи по линиите на понятия, свързани логически помежду си. Тук той чувства почва под краката си. И в момента, когато я изгуби, той вече не иска да върви нататък. Лесни за разбиране концепции, от една страна, и тази вътрешна принуда, от друга страна, – това е, което е нужно на съвременното човечество за неговото благополучие.
към текста >>

И така, в математиката и механиката човек смята, че се движи по линиите на понятия, свързани логически помежду си.
Той казва, че това не е точна наука и тук се намесва субективността. Съвременният човек, собствено, е ужасно пасивен. Той би искал навсякъде да бъде воден на повод от съвсем обективни съждения. Математиката удовлетворява това изискване, или поне в повечето раздели, и там, където тя е недостатъчна, където човекът в новото време трябва да се намесва посредством собствените си съждения, това веднага се вижда! Тогава, макар и да му се струва, че остава точен, той изпада в съвсем немислими представи. И така, в математиката и механиката човек смята, че се движи по линиите на понятия, свързани логически помежду си. Тук той чувства почва под краката си. И в момента, когато я изгуби, той вече не иска да върви нататък. Лесни за разбиране концепции, от една страна, и тази вътрешна принуда, от друга страна, – това е, което е нужно на съвременното човечество за неговото благополучие. И изхождайки от това, то е създало съвременната наука астрономия в нейната особена форма като образ на света. Сега нищо не казвам за отделните истини, а преди всичко имам предвид образа на света като цяло.
към текста >>

Оттук произлиза и нещо такова, като изречението на Кант[5], който е казал: „Във всички отделни научни области се съдържа точно толкова истинска наука, колкото математика се съдържа в тях“.
И в момента, когато я изгуби, той вече не иска да върви нататък. Лесни за разбиране концепции, от една страна, и тази вътрешна принуда, от друга страна, – това е, което е нужно на съвременното човечество за неговото благополучие. И изхождайки от това, то е създало съвременната наука астрономия в нейната особена форма като образ на света. Сега нищо не казвам за отделните истини, а преди всичко имам предвид образа на света като цяло. Това дотолкова се е внедрило в съзнанието на човечеството, че то е стигнало дотам, да разглежда като ненаучно всичко повече или по-малко различно, което не се излага по този начин. Оттук произлиза и нещо такова, като изречението на Кант[5], който е казал: „Във всички отделни научни области се съдържа точно толкова истинска наука, колкото математика се съдържа в тях“. – И така, нужно е, собствено, във всички науки да се вкара изчисление или геометрия. Но това търпи критика, защото, от друга страна, например хората, които изучават медицина, не са запознати и с най-елементарните математически идеи. Изхождайки от нашето научно разделяне, с тях вече въобще не може да се говори за елементарните математически идеи. Стана така, че, от една страна, като идеал е установено това, което се нарича астрономическо познание. Дюбоа-Раймонд[6] в своята реч е формулирал границите на естествознанието, като е казал: „Ние схващаме в природата само това и удовлетворяваме нашата потребност от причинност само чрез това, което може да стане за нас астрономическото познание“.
към текста >>

Виждате ли, днешният медик получава такова образование, че той владее истинската математика извънредно слабо.
Нужно е да умеем всичко да превръщаме в малки мирови системи. И, изхождайки от изчисленията, би могло да се каже, как действа едно или друго лекарство. В не много отдавнашни времена, това даже е било идеал за някои. Сега вече сме се отказали от такива идеали. Но това търпи крах не само по отношение на такива отдалечени области, като успешната терапия, но и по отношение на по-близки, просто защото нашите науки са така раздробени, както го виждаме днес. Виждате ли, днешният медик получава такова образование, че той владее истинската математика извънредно слабо. Тоест, може би, с него още може да се говори за необходимостта от астрономическо познание, но съвсем нищо не може да се направи, ако стане дума да се вкарат математическите идеи в неговата област. Затова всичко, което имаме освен математиката, механиката и астрономията в тесния смисъл на думата, днес трябва да се обозначи като ненаучно. Но това, естествено, не се прави. Другите науки също се определят като точни и в това отново може да се види непоследователност. Характерно за съвременността е това, че стана възможно да се издигне общото изискване всичко да се разбира по образец на астрономията.
към текста >>

Затова всичко, което имаме освен математиката, механиката и астрономията в тесния смисъл на думата, днес трябва да се обозначи като ненаучно.
В не много отдавнашни времена, това даже е било идеал за някои. Сега вече сме се отказали от такива идеали. Но това търпи крах не само по отношение на такива отдалечени области, като успешната терапия, но и по отношение на по-близки, просто защото нашите науки са така раздробени, както го виждаме днес. Виждате ли, днешният медик получава такова образование, че той владее истинската математика извънредно слабо. Тоест, може би, с него още може да се говори за необходимостта от астрономическо познание, но съвсем нищо не може да се направи, ако стане дума да се вкарат математическите идеи в неговата област. Затова всичко, което имаме освен математиката, механиката и астрономията в тесния смисъл на думата, днес трябва да се обозначи като ненаучно. Но това, естествено, не се прави. Другите науки също се определят като точни и в това отново може да се види непоследователност. Характерно за съвременността е това, че стана възможно да се издигне общото изискване всичко да се разбира по образец на астрономията. Бих искал с един пример да ви покажа, колко трудно е днес наистина продуктивно да се говори с хората за определени неща. Вие знаете, че в съвременната биология голяма роля играе въпросът за формата на черепните кости на човека.
към текста >>

Виждате ли, днес е почти невъзможно да се събере колегия, която би се състояла от истински днешен медик, истински днешен математик, владеещ висшата математика, и трети, който достатъчно добре би разбирал и двамата.
Често съм говорил за тези неща във връзка с нашите антропософски лекции. Формата на черепните кости на човека – по отношение на този предмет Гьоте[8] и Окен[9] са направили грандиозни предположения. По-късно в това направление са били проведени класически изследвания в училището на Гегенбар[10]. Но нещо, което би могло да задоволи потребността от по-задълбочено познание в това направление, днес никъде няма да намерите. Спори се, прав ли е бил в известна степен Гьоте или не, когато е твърдял, че черепните кости са трансформирани гръбначни прешлени, кости на гръбначния стълб, обаче към някакъв решителен извод по този въпрос, по определени причини днес така и не се е стигнало, доколкото в кръговете, където се говори за тези неща, те едва ли могат да бъдат разбрани, а там, където е възможно да бъдат разбрани, не се говори за тези неща, защото не се интересуват от тях. Виждате ли, днес е почти невъзможно да се събере колегия, която би се състояла от истински днешен медик, истински днешен математик, владеещ висшата математика, и трети, който достатъчно добре би разбирал и двамата. Такива трима човека днес едва ли могат да се разберат. Този, който се намира по средата, малко разбира другите двама; в краен случай той може да говори както с математика, така и с медика. Но математикът и медикът няма да стигнат до взаимно разбиране по важните проблеми, доколкото това, което медикът може да каже, не интересува математика, а това, което може да каже математикът – или би могъл, ако изобщо би започнал да говори на тази тема, е непонятно за медика, доколкото той няма необходимата математическа подготовка за това. Това нагледно се проявява в посочения от мен проблем. Днес хората си представят: ако черепните кости са трансформирани прешлени, би трябвало да можем чрез някаква пространствено представима метаморфоза, директно да се придвижим от гръбнака към черепната кост.
към текста >>

Този, който се намира по средата, малко разбира другите двама; в краен случай той може да говори както с математика, така и с медика.
По-късно в това направление са били проведени класически изследвания в училището на Гегенбар[10]. Но нещо, което би могло да задоволи потребността от по-задълбочено познание в това направление, днес никъде няма да намерите. Спори се, прав ли е бил в известна степен Гьоте или не, когато е твърдял, че черепните кости са трансформирани гръбначни прешлени, кости на гръбначния стълб, обаче към някакъв решителен извод по този въпрос, по определени причини днес така и не се е стигнало, доколкото в кръговете, където се говори за тези неща, те едва ли могат да бъдат разбрани, а там, където е възможно да бъдат разбрани, не се говори за тези неща, защото не се интересуват от тях. Виждате ли, днес е почти невъзможно да се събере колегия, която би се състояла от истински днешен медик, истински днешен математик, владеещ висшата математика, и трети, който достатъчно добре би разбирал и двамата. Такива трима човека днес едва ли могат да се разберат. Този, който се намира по средата, малко разбира другите двама; в краен случай той може да говори както с математика, така и с медика. Но математикът и медикът няма да стигнат до взаимно разбиране по важните проблеми, доколкото това, което медикът може да каже, не интересува математика, а това, което може да каже математикът – или би могъл, ако изобщо би започнал да говори на тази тема, е непонятно за медика, доколкото той няма необходимата математическа подготовка за това. Това нагледно се проявява в посочения от мен проблем. Днес хората си представят: ако черепните кости са трансформирани прешлени, би трябвало да можем чрез някаква пространствено представима метаморфоза, директно да се придвижим от гръбнака към черепната кост. Да се разшири тази представа и към тръбните кости не става, по силата на вече приведените доводи. Математикът може да създаде днес посредством своите математически изследвания представа за това, какво, собствено, означава, когато обръщам ръкавица, ако вътрешната страна я изкарвам навън.
към текста >>

Но математикът и медикът няма да стигнат до взаимно разбиране по важните проблеми, доколкото това, което медикът може да каже, не интересува математика, а това, което може да каже математикът – или би могъл, ако изобщо би започнал да говори на тази тема, е непонятно за медика, доколкото той няма необходимата математическа подготовка за това.
Но нещо, което би могло да задоволи потребността от по-задълбочено познание в това направление, днес никъде няма да намерите. Спори се, прав ли е бил в известна степен Гьоте или не, когато е твърдял, че черепните кости са трансформирани гръбначни прешлени, кости на гръбначния стълб, обаче към някакъв решителен извод по този въпрос, по определени причини днес така и не се е стигнало, доколкото в кръговете, където се говори за тези неща, те едва ли могат да бъдат разбрани, а там, където е възможно да бъдат разбрани, не се говори за тези неща, защото не се интересуват от тях. Виждате ли, днес е почти невъзможно да се събере колегия, която би се състояла от истински днешен медик, истински днешен математик, владеещ висшата математика, и трети, който достатъчно добре би разбирал и двамата. Такива трима човека днес едва ли могат да се разберат. Този, който се намира по средата, малко разбира другите двама; в краен случай той може да говори както с математика, така и с медика. Но математикът и медикът няма да стигнат до взаимно разбиране по важните проблеми, доколкото това, което медикът може да каже, не интересува математика, а това, което може да каже математикът – или би могъл, ако изобщо би започнал да говори на тази тема, е непонятно за медика, доколкото той няма необходимата математическа подготовка за това. Това нагледно се проявява в посочения от мен проблем. Днес хората си представят: ако черепните кости са трансформирани прешлени, би трябвало да можем чрез някаква пространствено представима метаморфоза, директно да се придвижим от гръбнака към черепната кост. Да се разшири тази представа и към тръбните кости не става, по силата на вече приведените доводи. Математикът може да създаде днес посредством своите математически изследвания представа за това, какво, собствено, означава, когато обръщам ръкавица, ако вътрешната страна я изкарвам навън. Трябва да се представи определена математическа обработка на факта, така че това, което е било обърнато навън, да се обърне навътре, и това, което е било обърнато навътре, да се обърне навън.
към текста >>

Да предположим сега, че сте станал капацитет в математиката, който добре познава теорията на функциите, и който разбира всичко това, което днес се разбира под неевклидова геометрия.
Черепната кост е ориентирана в отношение към него, докато тръбната кост е ориентирана навън – към външния свят. Това е особено лесно да се наблюдава при разглеждане на костната система. Но така е ориентиран и целият човешки организъм – преди всичко да има ориентирана навътре черепна организация и, от друга страна, ориентирана навън организация на крайниците. Черепът обхваща света вътре, а човекът на крайниците разбира външния свят, и между двете е затворена сякаш изглаждащата система, това, което служи на ритъма. Вземете днес в ръце някакъв труд, в който става дума за теорията на функциите или за неевклидова геометрия, и ще видите, какъв набор от всевъзможни съображения се използва за да се излезе от рамките на обикновената геометрична концепция за триизмерното пространство, за да се разшири това, което представлява евклидовата геометрия, и ще видите, че за това се изисква голяма усърдност и значителна съобразителност. Да предположим сега, че сте станал капацитет в математиката, който добре познава теорията на функциите, и който разбира всичко това, което днес се разбира под неевклидова геометрия. Но сега бих искал да поставя въпроса – извинете ме, ако изглежда малко пренебрежително, когато представям предмета в толкова тривиална форма, но бих искал да направя това по отношение на много неща, имащи такава тенденция, и моля присъстващите, особено образованите математици, да помислят, не е ли това така, – искам да задам въпроса: какво ще ми даде всичкото това предене на чисто математически мисли? Областта, където тези знания биха намерили реално приложение, съвсем не интересува хората. Ако всичко, което е измислено по отношение на неевклидовата геометрия, се приложи към строежа на човешкия организъм, тогава бихме се намирали в реалността и бихме приложили към реалността нещо извънредно важно, а не бихме спекулирали с неща, лишени от реалност. Ако математикът би преминавал съответната подготовка, така че действителността също да го интересува, да го интересува как изглежда, например, сърцето, за да може да добие представа, как посредством математически операции то може да се обърне наопаки и в резултат на това да се получи целият човешки облик; ако той би се научил да математизира по такъв начин, такова математизиране би имало опора в реалността. Тогава би била невъзможна ситуацията, когато от едната страна седи образован математик, който не се интересува от нещата, които изучава медикът, а от другата страна – медик, който нищо не разбира от това, как математикът преобразува формите, метаморфозира ги, но в чисто абстрактния елемент.
към текста >>

Духовната наука вече е крачка към промяната.
В съответствие с това, което са виждали на небето, се е определяло какво да се говори на хората, какво трябва да правят, какво е навлязло в социалното развитие. И така, социология и астрономия са се разглеждали като едно. Отново трябва да се учим, макар и различно от египтяните, отново трябва да се учим да свързваме с явленията на великата Вселена това, което става в социалния живот. Просто няма да разберем какво е станало в средата на XV век, ако не успеем да свържем това с явленията във Вселената, с това, което е станало тогава. Който говори за промените в цивилизования свят, станали в средата на XV век, без да отчита това, прилича на слепец, който говори за цветове. Духовната наука вече е крачка към промяната. Но няма да успеем да свържем сложната област на социологията, на социалната наука с разглеждането на природните феномени, ако не направим това по околен път, свързвайки отначало астрономията с ембриологията, свързвайки фактите в ембриологията с астрономическите явления. Това е, което днес исках да дам като въведение, и което утре ще продължим. [1] Николай Коперник, 1473-1543, полски лекар и астроном, основател на съвременната астрономия [2] Галилео Галилей, 1564-1642, италиански физик,астроном, астролог и философ,един от пионерите на естественонаучното развитие [3] Йохан Кеплер, 1571-1630, немски астроном и математик, продължител на новата астрономия на Коперник.
към текста >>

Изречението му буквално звучи така: „Аз твърдя, обаче, че във всяко частно учение за природата се съдържа само толкова истинска наука, колкото математика се намира в него“.
[2] Галилео Галилей, 1564-1642, италиански физик,астроном, астролог и философ,един от пионерите на естественонаучното развитие [3] Йохан Кеплер, 1571-1630, немски астроном и математик, продължител на новата астрономия на Коперник. Опирайки се на наблюденията на Тихо Брахе, открил три, наречени на негово име, закона за движението на планетите [4] в постскриптума стои „изследвания“ вместо „последствия“, което дава по-правилен смисъл на изречението [5] Имануел Кант, 1724-1804, немски философ. Изречението му буквално звучи така: „Аз твърдя, обаче, че във всяко частно учение за природата се съдържа само толкова истинска наука, колкото математика се намира в него“. Предисловие към публикуваното в 1786 година съчинение „Метафизични начала на естествознанието“. [6] Емил Хенрих Дюбоа-Раймонд, 1818-1896, немски естествоизпитател от швейцарски произход. Знаменитата му реч „За границите на познанието за природата“ е изнесена на официалното заседание на 45 Конгрес на немските естествоизпитатели и лекари в Лайпциг на 14 август 1872 г. [7] Исак Нютон, 1642-1727, английски математик, физик, астроном. Окончателно е формулирал принципите на класическата механика и благодарение на прилагането ѝ към небесните явления, станал основател на небесната механика.
към текста >>

99. Втора лекция. 2 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Защото историческото развитие донесе със себе си това, че астрономическите факти се разбират само чрез математиката и механиката, а фактите от ембриологията се регистрират по такъв начин, че съвсем се отказват от всичко математико-механично, или, най-много, дори и да свържат с тях някак математико-механичното, това се прави по съвсем външен начин, без да се взема предвид, къде е източникът на това, което в ембрионалното развитие може да се изрази математико-механично.
И, от друга страна, не можем да се занимаваме с астрономия, без да си съставим определени представи за ембрионалните факти. Тогава заедно с астрономията ще изучаваме нещо, което показва същественото влияние при развитието на човешкия ембрион. Как можем да си обясним смисъла и разумността на астрономическите факти, ако това, в което именно се проявяват този смисъл и тази разумност, не го разглеждаме в никаква връзка с тях? Виждате колко необходимо е днес да се премине към разумен мироглед, от хаоса, в който се намираме именно в научния живот. Но ако се вземе само това, което днес е привично, ще бъде изключително трудно отначало нещо да се разбере, дори като обща идея, както вчера характеризирах това. Защото историческото развитие донесе със себе си това, че астрономическите факти се разбират само чрез математиката и механиката, а фактите от ембриологията се регистрират по такъв начин, че съвсем се отказват от всичко математико-механично, или, най-много, дори и да свържат с тях някак математико-механичното, това се прави по съвсем външен начин, без да се взема предвид, къде е източникът на това, което в ембрионалното развитие може да се изрази математико-механично. Сега трябва да се посочи едно изречение на Гьоте[1], което той е изказал, основавайки се на известно усещане, на познавателно усещане – така бих го нарекъл, което показва нещо изключително важно. Можете да прочетете това в „Изречения в проза“ на Гьоте и в моите коментари към изданието в „Deutschen National-Literatur“, където подробно коментирам това място. Гьоте там казва, че природните явления така обособено се разглеждат от човека, че стремежът е все повече и повече към такова отделно разглеждане на природните явления, че въобще да не се взема предвид човека. Той, напротив, смята, че природните явления показват своето истинско значение, само когато винаги се разглеждат във връзка с човека и вземат предвид цялата човешка организация. Така Гьоте посочва и начина на изследвания, на който днес се мръщят.
към текста >>

Можем ли само с едната математика, която използваме за небесните явления, да получим нещо за тези небесни явления?
Бих искал още веднъж да ви обърна внимание върху това, как трябва да се развие разглеждането именно в тези лекции: това, което можете да усетите като доказателство, ще бъде дадено в течение на лекциите. Много неща днес ще се изведат от наблюденията, за да формираме първо определени понятия. Първо трябва да формираме определени понятия, а след това можем да се придвижим към верификацията на тези понятия. Откъде можем да получим нещо реално относно небесните явления? С този въпрос трябва да се заемем на първо място. Можем ли само с едната математика, която използваме за небесните явления, да получим нещо за тези небесни явления? Процесът на развитие на човешкото познание може да свидетелства за това, – само ако не се придържаме към високомерното мнение, че „днес сме се придвижили извънредно далеч“[2], докато всичко преди е било само детски период, – как могат да се изменят гледните точки. Виждате ли, от определени гледни точки, можем да се проникнем с дълбоко уважение към това, което са направили за наблюдението на небесните явления, например, древните халдейци[3]. Древните халдейци са направили изключително точни наблюдения по отношение на връзките на човешкото изчисление на времето с небесните явления. Те са имали доста сериозна календарна наука. Много от това, което днес ни се струва като разбиращ се от самосебе си научен метод, в действителност води своето начало от халдейците.
към текста >>

Тоест могат да се предсказват външните събития на небосвода, основаващи се на механиката и математиката.
Коперник е казал приблизително следното: пробно ще пренеса центъра на цялата координатна система в центъра на Слънцето и тогава сложните криви, описващи движенията на планетите, ще се опростят до прости кръгови движения или, както по-късно е било казано – в елиптични движения. Като цяло, цел на конструирането на мировата система е била възможността да се представят орбитите на планетите с най-прости криви. Създала се забележителна ситуация. Тази система на Коперник, естествено, ако се прилага като чисто математическа система, позволява да се използват необходимите изчисления за действителността толкова добре, както и всяка друга от предишните системи. Затъмненията на Слънцето и Луната могат да се пресметнат с помощта на древната халдейска система, египетската система, системата на Тихо Брахе и с помощта на системата на Коперник. Тоест могат да се предсказват външните събития на небосвода, основаващи се на механиката и математиката. За това подхождат добре както една система, така и друга. Работата е в това, че със системата на Коперник могат да се свържат до известна степен по-прости представи. Имаме своеобразния факт, когато в практическата астрономия изчисленията, собствено, не се правят по системата на Коперник. По куриозен начин при получаване на неща, необходими, например, при изготвянето на календари, се използва системата на Тихо Брахе! Така че днес, собствено, имаме следното: изчисления се правят по системата на Тихо Брахе, а за правилна се смята системата на Коперник.
към текста >>

Математиката е нещо, което се издига в нас от вътрешното ни същество[8].
Затова цялата теория стои под въпрос: можем ли сега да говорим, че Земята се движи около Слънцето по елипса? От този исторически факт можете да видите, че днес в науката, изглеждаща най-надеждна, доколкото самата тя е математизирана, в астрономията, съществуват парещи въпроси, просто следващи от историята парещи въпроси. И тогава оттук възниква въпросът: защо живеем в такава неопределеност по отношение на това, което, собствено, е астрономическата наука? И ако питаме по-нататък, въпросите трябва да ги ориентираме в малко по-друга насока: може ли изобщо чисто математическото разглеждане да доведе до някаква реална гаранция? Помислете само за това, че математическото разглеждане ни изкарва от всякаква външна реалност. Математиката е нещо, което се издига в нас от вътрешното ни същество[8]. Тя се отличава от всяка външна реалност. Затова веднага може да се разбере, че пристъпвайки към външната реалност със способ на разглеждане, който се отличава от всяка реалност, при определени обстоятелства действително може да се стигне само до нещо относително. В началото искам да представя само голи съображения. Разбира се ще стигнем и до действителността. Става дума за това, че ако чисто математическото разглеждане е недостатъчно пронизано от действителността, е очевидно, че действителността не присъства в наблюдението в мярата, с която би било възможно правилно да се пристъпи към явленията на външния свят.
към текста >>

Да се запитаме, можем ли да намерим по отношение на небесните явления друг път, освен този, който се опира само на математиката.
Разбира се ще стигнем и до действителността. Става дума за това, че ако чисто математическото разглеждане е недостатъчно пронизано от действителността, е очевидно, че действителността не присъства в наблюдението в мярата, с която би било възможно правилно да се пристъпи към явленията на външния свят. В такъв случай е необходимо да се доближат небесните явления по-близо до човека, а не да се разглеждат съвсем отделно от човека. Специален случай на такова доближаване към човека беше, когато казах, че това, което става във външния свят на звездното небе, трябва да се вижда в неговия отпечатък в ембрионалните факти. Но засега разглеждаме този въпрос малко повърхностно. Да се запитаме, можем ли да намерим по отношение на небесните явления друг път, освен този, който се опира само на математиката. Тук наистина можем качествено да приближим към човека небесните явления, в тяхната връзка със земния живот. Нека днес не се отнасяме пренебрежително да вземем за основа наблюдения, които ни се струват елементарни, защото тези елементарни наблюдения са изключени от това, което днес стои в основата на астрономията. Да се запитаме: как изглеждат нещата, които също влизат в астрономическото разглеждане, когато гледаме човешкия живот на Земята? Тук действително можем да разглеждаме външните явления, обкръжаващи човека, от три различни гледни точки. Можем да ги разглеждаме от гледна точка, която бих нарекъл слънчев живот, след това лунен живот и земен, телуричен живот.
към текста >>

След това отново, три седмици по-късно, на конференцията на учителите той отново се връща на тази тема в Щутгарт в лекцията за членове на Обществото „Изкуството и живота в светлината на духовната наука“, GA 162 .
Против такова разбиране в астрономията отново и отново се е обявявал Рудолф Щайнер. За първи път, може би, в 1906 г. в „Пред прага на теософията“, GA 95, след това в по-продължителното, но по-конкретно изложение в „Природни и духовни същества: техните действия в нашия видим свят“, GA 98. Отново става дума за това във връзка с Валдорфското училище, първо съвсем неочаквано в подготвителния курс за учители „Възпитателното изкуство. Основен педагогически курс“ GA 295. След това отново, три седмици по-късно, на конференцията на учителите той отново се връща на тази тема в Щутгарт в лекцията за членове на Обществото „Изкуството и живота в светлината на духовната наука“, GA 162 . Това често връщане към тази тема във връзка с училището в Щутгарт, може да се разбере само така, че Рудолф Щайнер се е обръщал към личностите в педагогическия колектив, които е смятал за способни да осъществят нещо от казаното от него. След 1919 г. той почти не е засягал тази тема, чак до настоящия курс.Това, както тук беше казано, е свързано с предшестващите и дадените условия за споменатите личности. С тези трудности се е наложило да се съобразяват при излизането на курса в събраните съчинения. Макар и да е невъзможно да се изразят в няколко думи предпоставките, съществуващи в онези слушатели, все пак, от друга страна, събраните съчинения дават широка възможност за ориентировка защо това се дава в рамките на общата духовна наука.
към текста >>

Макар и да е невъзможно да се изразят в няколко думи предпоставките, съществуващи в онези слушатели, все пак, от друга страна, събраните съчинения дават широка възможност за ориентировка защо това се дава в рамките на общата духовна наука.
След това отново, три седмици по-късно, на конференцията на учителите той отново се връща на тази тема в Щутгарт в лекцията за членове на Обществото „Изкуството и живота в светлината на духовната наука“, GA 162 . Това често връщане към тази тема във връзка с училището в Щутгарт, може да се разбере само така, че Рудолф Щайнер се е обръщал към личностите в педагогическия колектив, които е смятал за способни да осъществят нещо от казаното от него. След 1919 г. той почти не е засягал тази тема, чак до настоящия курс.Това, както тук беше казано, е свързано с предшестващите и дадените условия за споменатите личности. С тези трудности се е наложило да се съобразяват при излизането на курса в събраните съчинения. Макар и да е невъзможно да се изразят в няколко думи предпоставките, съществуващи в онези слушатели, все пак, от друга страна, събраните съчинения дават широка възможност за ориентировка защо това се дава в рамките на общата духовна наука. От многото, което може да бъде споменато, ще споменем само някои неща: в лекциите в GA 233а „Мистерийните центрове на средновековието“ се обсъжда проблематиката на коперниковия мироглед в неговия най-дълбок аспект; в цикъла „Духовните йерархии и тяхното отражение във физическия свят“, GA 110, в лекция 6 се сравняват мировите системи на Коперник и Птолемей, и двете се характеризират както във физическия, така и в духовния аспект на Космоса; в края на трета лекция на „За някои проучвания от областта на Евангелието на Марко“, GA 124, стоят думите: „От коперниковия възглед днес външната наука е усвоила само част, отмиращата част. Частта, която трябва да живее по-нататък – не само това, благодарение на което тя е действала вече в продължение на четири века, а това, което трябва да продължи да живее, – това човечеството трябва тепърва да овладява“; в 12 лекция от цикъла „Евангелието на Йоан, разгледано във връзка с другите три Евангелия и особено с Евангелието на Марко“ GA 112, е дадена основна характеристика на отношението на съвременната наука към древното ясновиждане. Тази характеристика вижда главното в това, че в науката се съдържа само дотолкова истинско познание, доколкото използваните в нея понятия произхождат от преобразуваните древни съзерцания, които под формата на понятия стават все по-фини. На основата на двете посочени гледни точки може да се получи правилната перспектива за подчертаването на третия основен закон на Кеплер: става дума за нещо повече от историческата справедливост, става дума за това в труда на Коперник, което съдържа плода за бъдещето, и което той е схванал с някои гениални мисли. Обаче, който признава самостоятелното значение на третия основен закон, не взима мярка за цялата небесна механика.
към текста >>

100. Трета лекция, 3 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Виждате, че новата астрономическа наука трябва да се гради на основата на духовната наука.
Както Слънцето в годишното си въздействие отвън действа върху нас в продължение на годината, за да осъществи един външен процес, съответстващо на денонощното въздействие във вътрешното духовно-душевно същество, така и в космоса нещо работи в течение на един 28-годишен период, за да ни организира напълно отвън, подобно на това, както женската природа на човека вътрешно се организира духовно-душевно в течение на 28 денонощия – при жените това е повече забележимо, отколкото при мъжете, при които съответният ежедневен ритъм е отклонен повече в етерното. Така че можете да кажете: както по отношение на човека ежедневният слънчев живот се отнася към годишния слънчев живот, така 28-дневният лунен живот по отношение на целия човек се отнася към 28-годишния лунен живот – изобщо това по-скоро има отношение към човешката глава. Тук виждате, как поставяме човека, поставяме го правилно в целия космос и преставаме да говорим за Слънце и Луна, така, сякаш се намираме в изолация тук на Земята и само чрез очите си или чрез телескопи виждаме отвън Слънцето и Луната. Ние говорим за Слънцето и Луната като за нещо вътрешно свързано с нашия живот, и самата тази връзка я възприемаме също както особените конфигурации на нашия живот във времето. Докато отново не се постави човекът в това, което вършат Слънцето и Луната, няма да може да се постави здрава основа за истинската астрономия. Виждате, че новата астрономическа наука трябва да се гради на основата на духовната наука. И тя трябва да бъде извлечена от по-интимното познание за самия човек. Само тогава ще можем да свържем някакъв смисъл с това, което казва външната астрономия, когато сме в състояние да извлечем предпоставките от човека, за да проследим след това на базата на тези предпоставки схематично изразяваното от външната астрономия. И благодарение на това ще успеем да внесем поправки в същественото в тази външна астрономия. Какво, собствено, следва от всичко това? От това следва, че в тези процеси докато е безразлично, какво стои зад тях, наистина се изразява универсалният живот.
към текста >>

И ако само правилно интерпретираме това, което математически прави за нас осезаеми видимите космически процеси, доколкото човек преживява тук математиката, доколкото самият той стои вътре в живата математика, ще успеем да осъществим това.
Тук (според първия закон) движението, което сами правите, се характеризира като чиста линия в пространството. Във втория закон е характеризирано отношението към Слънцето. И когато преминаваме към третия закон, вие имате като вътрешно преживяване отношението към останалите планети и вашата връзка с тези планети. Тази жива връзка просто е изразена от третия закон на Кеплер. Тоест, не само трябва да търсим в човека процесите, които отново ще ни изведат в космоса, но и отново да стигнем към това, дълбоко да осъзнаем външно количественото. И ако само правилно интерпретираме това, което математически прави за нас осезаеми видимите космически процеси, доколкото човек преживява тук математиката, доколкото самият той стои вътре в живата математика, ще успеем да осъществим това. За това ще говорим утре. [1] Ернст Мах пише („Die Mechanik in ihrer Entwicklung, historisch-kritisch dargestellt [Развитие на механиката, изложено исторично-критически]“, 1883, 7. Aufl. 1912, S. 226): „Ако все пак останем на полето на фактите, на нас са ни известни само относителните пространство и движение. Относителни са движенията в мировата система … както в птолемеевата, така и в коперниковата интерпретация.
към текста >>

НАГОРЕ

1.9576640129089