Търсене в текстове за 'Дуализъм'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 49 резултата от 26 текста с точна фраза : 'Дуализъм'.

1. 09. ИМА ЛИ ГРАНИЦИ ПОЗНАНИЕТО? GA_4 Философия на свободата

От един такъв дуализъм произхожда въведеното от Кант в науката, и до ден-днешен все още неотхвърлено различаване между обект на възприятието и „нещото само за себе си".
От един такъв дуализъм произхожда въведеното от Кант в науката, и до ден-днешен все още неотхвърлено различаване между обект на възприятието и „нещото само за себе си". Съгласно нашето изложение, в естеството на духовното ни устройство е заложена възможността едно отделно нещо да бъде дадено само като възприятие. Впоследствие мисленето превъзмогва тази отделеност, като посочва закономерното място на всяко възприятие във всемирното цяло. Определяйки отделните части на всемирното цяло като възприятия, при обособяването им ние просто следваме един закон на нашата субективност. Разглеждаме ли обаче съвкупността от всички възприятия като едната страна и противопоставим ли й „нещата сами за себе си", като втора страна, тогава философските ни разсъждения стават безцелни. В този случай имаме работа с една обикновена игра на понятия.
към текста >>

Ето защо метафизическият реализъм по необходимост е дуализъм.
Този вътрешно противоречив светоглед води до метафизическия реализъм. Наред с възприемаемата действителност последният построява и една невъзприемаема, която си представя като аналогична на първата. Ето защо метафизическият реализъм по необходимост е дуализъм.
към текста >>

2. ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ 1910 GA_13 Въведение в Тайната наука

И ако Хекел знаеше, че един ден авторът ще напише изпълнената с груб дуализъм „Тайна Наука", той щеше да отклони посвещението по достатъчно ясен начин.
„Хекел и неговите противници". Той би могъл да каже: „- Съвсем непонятно е, как един и същ човек може да напише тези съчинения, а наред с тях, освен излязлата вече от него „Теософия", да създаде сега и тази книга". Как е възможно някой така да се застъпи за Хекел, след което да погази всичко, което логически следва като „монизъм" от изследванията на Хекел? Обяснимо е авторът на „Тайната Наука" да се изправи „с огън и меч" срещу Хекел; но да го защитава и даже да му посвети „Възгледите за света и за живота през 19 век", това е пълен абсурд. И ако Хекел знаеше, че един ден авторът ще напише изпълнената с груб дуализъм „Тайна Наука", той щеше да отклони посвещението по достатъчно ясен начин.
към текста >>

3. ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

Хекел сочи със знаменателни думи на това, че чрез неговото откритие е намерен пътят, по който трябва да бъде победен всеки дуализъм в горепосочения смисъл.
Хекел сочи със знаменателни думи на това, че чрез неговото откритие е намерен пътят, по който трябва да бъде победен всеки дуализъм в горепосочения смисъл. "Филогенезата е механическата причина на онтогенезата. С това единствено изречение е охарактеризирано нашето принципно монистично схващане на органическото развитие и от истинността на този принцип зависи на първо място истинността на теорията на гастреата... За и против този принцип ще трябва в бъдеще да се реши всеки изследовател на природата, който не се задоволява в биогенезата само с просто удивление към забележителни и чудни явления, а се стреми над това към разбирането на тяхното значение. С това изречение е отбелязано също така незапълнимата пропаст, която разделя по-старата телеология и дуалистична морфология от по-новата механистична и монистична. Когато физиологичните функции на наследствеността и на приспособяването се доказват като единствените причини на образуването на органическите форми, с това същевременно се отстранява всякакъв вид телеология, дуалистичен и метафизичен начин.
към текста >>

4. СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ GA_18_2 Загадки на философията

Хекел обаче вижда във възгледа на Дю Боа Реймонд един ненаучен дуализъм, който по естествен начин трябва да даде една опора на назадничавите възгледи за света.
Новата естествена наука се проявява в две остри противоположности. Едната, монистичното течение, изглежда, че е на път да проникне от областта на природопознанието до най-важните въпроси на светогледа; другата обявява, че не е в състояние да отиде с естественонаучните средства по-далече от познанието: На това или на онова субективно състояние отговаря този или онзи процес на движение. И рязко стоят едни срещу други представителите на двете течения. Дю Боа Реймонд обяви Хекеловата "История на сътворението" за роман /виж словото на Дю Боа Реймонд "Дарвин срещу Галиани"./. Родословните дървета, които Хекел нарисува въз основа на сравнителната анатомия, на онтогенезата и на палеонтологията, имат за него "толкова стойност, колкото в очите на историческия критик имат стойност родословните дървета на Омировите герои. Хекел обаче вижда във възгледа на Дю Боа Реймонд един ненаучен дуализъм, който по естествен начин трябва да даде една опора на назадничавите възгледи за света. "Тържествуването на спиритуалистите по отношение "речта на границите на природопознанието" на Дю Боа Реймонд беше толкова по-ясно и оправдано, колкото дотогава Е. Дю Боа Реймонд се считаше като важен принципен представител на научния материализъм".
към текста >>

Минавайки през различните фази този идеен свят се развива до гледища, от които Херберт Спенсер основава по същото време както Ланге в Германия един дуализъм, който от една страна се стреми към пълно естественонаучно познание на света, а от друга страна изповядва агностицизъм по отношение същността на съществуването.
В признаването на естественонаучния начин на мислене Ф. А. Ланге е в съгласие с монизма дотолкова, доколкото отрича всякакъв друг източник за познаване на действителното; само че той отрича на този начин на мислене всяка способност да проникне в същността на нещата. За да се движи върху сигурна почва, той отрязва крилата на човешкия начин на мислене. Това, което Ланге върши по един внушителен начин, отговаря на една дълбоко кореняща се в развитието на светогледите на новото време склонност на мислите. Това се вижда съвършено ясно и в една друга област на идейния свят на 19-тото столетие. Минавайки през различните фази този идеен свят се развива до гледища, от които Херберт Спенсер основава по същото време както Ланге в Германия един дуализъм, който от една страна се стреми към пълно естественонаучно познание на света, а от друга страна изповядва агностицизъм по отношение същността на съществуването. Когато Дарвин публикува своя труд за "Произхода на видовете" и с това даде на монизма най-здравата опора, той можа да признае хвалейки го естественонаучния начин на мислене на Спенсер. "В едно от неговите есета /1852 г./ Херберт Спенсер поставя една срещу друга теорията на сътворението и тази на органическото развитие на един чудно сръчен и действен начин. От аналогията с резултатите на отбора, от промените, на които са подложени ембрионите на много видове, от трудността да се различава видът от варистета и от принципа на една обща редица от степени той заключава, че видовете са се изменили. Той прави тези изменения зависими от изменените условия. Авторът е третирал също /1855 г./ и психологията според принципа на необходимото степенувано добиване на всяка духовна сила и способност".
към текста >>

5. XXIX. Сред литературни дейци („Идващите“) и монисти („Съюз Джордано Бруно“) GA_28 Моят жизнен път

По-нататък обръщах внимание върху това, че по отношение на този дуализъм схоластиката се явява монизъм.
Но до решително противоречие с ръководството на „Съюз Джордано Бруно“ стигнах, когато сам изнесох лекция за монизма. В нея подчертах, че рязката дуалистична формула „материя и дух“ всъщност е творение на най-новото време и че противопоставянето на духа и природата, което „Съюз Джордано Бруно“ иска да обори, е възникнало едва през последното столетие. По-нататък обръщах внимание върху това, че по отношение на този дуализъм схоластиката се явява монизъм. Ако и тя да е лишила определена част от битието от възможността да бъде позната от човека, отдавайки я на „вярата“, при все това тя представлява мирова система, която указва, че всичко е обладано от единна (монистична) структура, започвайки от божествеността, от духовния свят и стигайки чак до отделните елементи на природата. С това също така поставях схоластиката по-високо от кантианството.
към текста >>

6. 1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

И станало е почти нещо модно да се говори, предизвиквайки у мнозина антипатия от само себе си, че вижте ето Духовната наука отново идва и поставя срещу този благотворен монизъм в теоретико-познавателно отношение един дуализъм!
Само това бих искал още да кажа в заключение: Един от най-обикновените, но взет само от една влязла в модата дума упрек срещу Духовната наука е този да се казват: Естествената наука е стигнала щастливо до там, да обяснява света монистично, на основата на един единен принцип, който е даден чрез нейните методи. И станало е почти нещо модно да се говори, предизвиквайки у мнозина антипатия от само себе си, че вижте ето Духовната наука отново идва и поставя срещу този благотворен монизъм в теоретико-познавателно отношение един дуализъм! С такива модни думи се греши несъмнено много. Нима принципът да се обяснява светът, вселената единно, е незачетен, когото се приема че във вселената съществуват две течения, които действуват задружно, като се срещат в душата, единият идвайки отвън, другият отвътре? Не трябва ли да се предположи, че това, което прониква в душата от две страни,а именно от една страна от сетивната опитност, а от друга страна от изследването на Духовната наука -, е основано на едно единно съществуване и се показва в две течения само отначало за човешкото схващане? Нима монизмът трябва да се вземе съвсем повърхностно? Ако случаят би бил такъв, че монистичният принцип е незачетен чрез това, тогава веднага някой може да твърди, че монистичният принцип е нарушен и тогава, когато се приема, че водата се състои от водород и кислород.
към текста >>

7. 4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Но преди да слезем до тези служещи духовни Същества, искаме да обърнем вниманието върху нещо, а именно върху това, че този възглед на Заратустра не е просто един дуализъм, просто едно учение за два свята, едно учение за света на Ормузд и за света на Ариман; но то е едно такова учение, което казва, че на основата на тези две мирови течения стои нещо единно, една единна Сила, една единна власт, от която произхожда царството на Светлината както и царството на Сянката, царството на Ормузд, както и царството на Ариман.
Но това учение не оставаше нещо отвлечено, напротив, то ставаше нещо напълно конкретно. За днешната епоха, даже когато хората имат известно чувство за духовното, което се намира зад сетивното, е трудно да направим разбираемо, как един действително духовно-научен светоглед не се нуждае само от една единна централна духовна Сила. Но както трябва да различаваме отделните природни сили топлина, светлина, химически сили и т.н.-, така и в света на духовното трябва да различаваме не само един единен Дух, който с това съвсем не се отрича, но и по-нисши духовни сили, духовни "помощни сили", чиято област е по-тясно ограничена в сравнения с областта на всеобхващащия Дух. Така и Заратустра учеше своите ученици, че освен този обгръщащ всичко Ормузд съществуват и служители, духовни същества, които служат на Ормузд. Но преди да слезем до тези служещи духовни Същества, искаме да обърнем вниманието върху нещо, а именно върху това, че този възглед на Заратустра не е просто един дуализъм, просто едно учение за два свята, едно учение за света на Ормузд и за света на Ариман; но то е едно такова учение, което казва, че на основата на тези две мирови течения стои нещо единно, една единна Сила, една единна власт, от която произхожда царството на Светлината както и царството на Сянката, царството на Ормузд, както и царството на Ариман. Много трудно е да предизвикаме едно понятие за това, което Заратустра е виждал като нещо единно зад Ормузд и Ариман, за което още гръцките писатели ни казваха, че персийците са го обожавали като нещо живеещо в Единност, и което Заратустра наричаше "Зеруане акарене", т.е. това, което стои зад Светлината. Чрез какво можем да си създадем едно понятие за това, което Заратустра и учението на Заратустра разбира под "Зеруане акарене" или "Зеруане акарана"?
към текста >>

8. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. 2. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

”. Ако тогава на Земята биха живели особено “просветени” умове, представители на материализма, то те биха казали: “Ах, сред нас има хора, които твърдят, че от небесата е слязла особена сила и е придвижила напред всички хора; но това е най-предразсъдъчния дуализъм – ние като монисти трябва да заявим, че това същото беше и преди!
И както в началото на земното развитие чрез действието на стоящи извън човека духовни същества, в него е бил влят Аза, така в определен момент от земното развитие е станало първото явление, първото въздействие на тези същества, които постепенно влеят в човека цялата сила на Будхи. Всичко това става само постепенно. И дори две хиляди години след като в далечната древност е бил влят Аза на човека, присъствието му в човешкото тяло не е било много забележимо. Само в поредицата на много столетия, силата на този Аз е достигнала своето пълно значение. Не бива да си мислите, че изливането на Аза в човека е било събитие, за което някой би могъл да каже: “Тук не се е случило нищо особено, аз това не го признавам, същото е било и преди! ”. Ако тогава на Земята биха живели особено “просветени” умове, представители на материализма, то те биха казали: “Ах, сред нас има хора, които твърдят, че от небесата е слязла особена сила и е придвижила напред всички хора; но това е най-предразсъдъчния дуализъм – ние като монисти трябва да заявим, че това същото беше и преди! ”. Тези неща са се развили бавно и постепенно.
към текста >>

9. 13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Чрез това сътрудничество на двойнствената природа вътре у човешкото същество има също и дуализъм на енергиите.
енергиите, които, протичат към човечеството особено от Близнаци и да бъде поставено всичко напълно в служба на двойника. Други братства, които над всичко желаят да мине незабелязана Мистерията на Голгота, ще се опитат да експлоатират двойнствената природа на човешкото същество. Тази двойнствена природа на човешкото същество, която също така е навлязла и в Петата Следатлантска епоха, както това е направил и самият човекът, съдържа човешкото същество, ала също, заедно с човешкото същество, по-нисшата животинска природа. Човекът до известна степен е действително един кентавър; той има вътре у себе си тази по-нисша, зверска, астрална природа. Неговата човечност някак си язди върху този астрален звяр. Чрез това сътрудничество на двойнствената природа вътре у човешкото същество има също и дуализъм на енергиите. Точно този дуализъм на енергиите ще е, който все повече и повече ще се използува от егоистичните братства на Изтока, индийският поток, за да може също така да се отправи в крива посока Източна Европа, която има задачата да подготви Шестата Следатлантска епоха. За това се използуват сили от Стрелеца.
към текста >>

Точно този дуализъм на енергиите ще е, който все повече и повече ще се използува от егоистичните братства на Изтока, индийският поток, за да може също така да се отправи в крива посока Източна Европа, която има задачата да подготви Шестата Следатлантска епоха.
Други братства, които над всичко желаят да мине незабелязана Мистерията на Голгота, ще се опитат да експлоатират двойнствената природа на човешкото същество. Тази двойнствена природа на човешкото същество, която също така е навлязла и в Петата Следатлантска епоха, както това е направил и самият човекът, съдържа човешкото същество, ала също, заедно с човешкото същество, по-нисшата животинска природа. Човекът до известна степен е действително един кентавър; той има вътре у себе си тази по-нисша, зверска, астрална природа. Неговата човечност някак си язди върху този астрален звяр. Чрез това сътрудничество на двойнствената природа вътре у човешкото същество има също и дуализъм на енергиите. Точно този дуализъм на енергиите ще е, който все повече и повече ще се използува от егоистичните братства на Изтока, индийският поток, за да може също така да се отправи в крива посока Източна Европа, която има задачата да подготви Шестата Следатлантска епоха. За това се използуват сили от Стрелеца.
към текста >>

10. 7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Да живеем в двойственост, в дуализъм, да задълбочаваме мисленето и от дълбочините на нашето мислене да изкарваме навън това, което изисква действителния свят ето на какво трябва да се научим всички ние.
Само че това няма никакъв смисъл. Смисъл имат само реалните отношения на живота. И те вече се пораждат не от нашите симпатии и антипатии, а от самия живот. Но въпреки всичко, ние трябва да развиваме нашите симпатии и антипатии, трябва да ги имаме. Махалото не трябва да виси само от едната страна, то трябва да политне и към срещуположната страна. Да живеем в двойственост, в дуализъм, да задълбочаваме мисленето и от дълбочините на нашето мислене да изкарваме навън това, което изисква действителния свят ето на какво трябва да се научим всички ние. Когато днешното човечество се стреми да проникне в действителния свят, то пренася там и своя начин на мислене, своите мисловни форми; човечеството вижда действителния свят само доколкото той съвпада с неговите мисловни форми. Човечеството иска да има около себе си шаблони, един цял удобен, подреден и стандартизиран свят. Обаче духовният поглед не може да оправдае подобни стандартни и шаблонни мисли. Такъв какъвто е, светът не може да бъде удобен за нас. Не всеки човек може да има симпатично лице, лице, което ни харесва.
към текста >>

11. Трета лекция, Дорнах, 25 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Чрез това взаимодействие на двете природи в човека има и дуализъм от сили.
При други братства, които преди всичко искат да подминат Мистерията на Голгота, ще става въпрос да използват двойнствената човешка природа, тази двойнствена човешка природа, която така, както човекът е достигнал до петия следатлантски културен период, съдържа, от една страна, човешкото, но в човека също и нисшата животинска природа. Човекът наистина е кентавър в известна степен. Той съдържа нисшата животинска природа астрално и човешката си природа в определена степен само като поставена върху тази животинска природа. Чрез това взаимодействие на двете природи в човека има и дуализъм от сили. Това е онзи дуализъм от сили, който в посока на Изток ще бъде използван от индийската страна, от известни егоистични братства, за да се изкуши също и европейския Изток, имащ задачата да подготви шестата следатлантска епоха. Там се използват силите, идващи от Стрелец.
към текста >>

Това е онзи дуализъм от сили, който в посока на Изток ще бъде използван от индийската страна, от известни егоистични братства, за да се изкуши също и европейския Изток, имащ задачата да подготви шестата следатлантска епоха.
При други братства, които преди всичко искат да подминат Мистерията на Голгота, ще става въпрос да използват двойнствената човешка природа, тази двойнствена човешка природа, която така, както човекът е достигнал до петия следатлантски културен период, съдържа, от една страна, човешкото, но в човека също и нисшата животинска природа. Човекът наистина е кентавър в известна степен. Той съдържа нисшата животинска природа астрално и човешката си природа в определена степен само като поставена върху тази животинска природа. Чрез това взаимодействие на двете природи в човека има и дуализъм от сили. Това е онзи дуализъм от сили, който в посока на Изток ще бъде използван от индийската страна, от известни егоистични братства, за да се изкуши също и европейския Изток, имащ задачата да подготви шестата следатлантска епоха. Там се използват силите, идващи от Стрелец.
към текста >>

12. Съдържание GA_184 Космическа предистория на човечеството

Два мирогледни потока: идеализъм и материализъм; необходимост от изглаждане на различията между тях или израждането им в дуализъм и фатализъм; представителните им личности в историята: Августин и Декарт.
Два мирогледни потока: идеализъм и материализъм; необходимост от изглаждане на различията между тях или израждането им в дуализъм и фатализъм; представителните им личности в историята: Августин и Декарт. Луната и Слънцето. Огюст Конт: католическата църква без християнство; Шелинг: християнство без църква.
към текста >>

Фатализъм и дуализъм.
Фатализъм и дуализъм. Халюцинациите на интелекта и илюзорната природа. Предчувствие, пророческо видение, Апокалипсис. Космическа омраза и космически разум. Мисленето като зародиш на бъдещето, волята като съзнание за отдалеченото минало.
към текста >>

13. Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Вратата, през която може да се пропадне в мазето, лесно може да остане незабелязана в мирогледния живот, това мазе посветените в мистериите от всички времена са го разглеждали като дуализъм, който не може да построи мост между идеалното, може също да се каже, идеалистично оцветеното спиритуално, и материалното, вещественото.
Тези, които бяха посветени в мистериите, посветените от всички времена, с пълно право винаги са се придържали към едно изречение. То е засягало това, че, от една страна, ако неправилно се оценят двата мирогледни потока, идеализъм и материализъм, или ще възникне опасност да се пропадне в мазето на мирогледа, или, при избора на различни пътища на търсене на мироглед, да се стигне в задънена улица. Вратата, през която може да се пропадне в мазето, лесно може да остане незабелязана в мирогледния живот, това мазе посветените в мистериите от всички времена са го разглеждали като дуализъм, който не може да построи мост между идеалното, може също да се каже, идеалистично оцветеното спиритуално, и материалното, вещественото. И задънената улица, в която може да се попадне, странствайки по различните мирогледни пътища, ако не се съгласуват идеализъм и материализъм, тази задънена улица за посветените в мистериите е бил фатализмът. Новото време отчетливо клони на едната страна, към дуализма. Уклон към другата страна, към фаталистичния мироглед, за новото време не е характерен, или, собствено, остава незабелязан.
към текста >>

С този дуализъм манихейството се справя само благодарение на това, че свързва определени древни, дохристиянски фундаментални понятия със своето признаване на полярността на мировите явления, и преди всичко свързва определени представи, които могат да се разберат, само ако знаеш, че във всички времена хората с атавистично ясновиждане са разглеждали духовния свят, разглеждали са го така, че съзерцанията по своето съдържание са били подобни на впечатленията, които са се получавали от сетивния свят.
С този дуализъм манихейството се справя само благодарение на това, че свързва определени древни, дохристиянски фундаментални понятия със своето признаване на полярността на мировите явления, и преди всичко свързва определени представи, които могат да се разберат, само ако знаеш, че във всички времена хората с атавистично ясновиждане са разглеждали духовния свят, разглеждали са го така, че съзерцанията по своето съдържание са били подобни на впечатленията, които са се получавали от сетивния свят. Благодарение на това, че манихейството е поело в себе си такива представи, – бих казал, за сетивно отразяване на свръхсетивното, – на мнозина това е направило впечатление, сякаш то е материализирало духовното, сякаш духовното се е представило в сетивни форми. Това е една от грешките, които прави днес новият мироглед, например, както тези дни вече ви съобщих, също и новата теософия. Августин именно затова се е отдръпнал от манихейството, защото според очистването на живота на представите не е можел повече да понася това сетивно, материализирано духовно. Това е била една от причините за отдръпването му от манихейството.
към текста >>

14. Четвърта лекция, 13 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Още щом съвременният човек се опита да прекара такъв мост, още щом се опита да си изясни, например, моралните идеи, – ако от цялата съвкупност от идеи отделим една група, желаейки да изработим не външно, а вътрешно-реално отношение към възгледите, към понятията, подминавайки течението на причинния природен ред, – той изпада в своеобразен мирогледен дуализъм, ако се изразим в смисъла на духовната наука.
Ще продължа в по-афористична форма да ви излагам темата, с която се занимаваме в последната седмица, и която обозначих за вас, казвайки, че най-големите трудности по въпросите за мирогледа стоят сега – винаги подчертавам това „сега“ – в това, че, изхождайки от съвременните възгледи, човек е трудно да прехвърли мост между това, което наричат идеализъм, и това, което може да се обозначи като възглед за природния ред на нещата. Още щом съвременният човек се опита да прекара такъв мост, още щом се опита да си изясни, например, моралните идеи, – ако от цялата съвкупност от идеи отделим една група, желаейки да изработим не външно, а вътрешно-реално отношение към възгледите, към понятията, подминавайки течението на причинния природен ред, – той изпада в своеобразен мирогледен дуализъм, ако се изразим в смисъла на духовната наука. Това винаги сме го подчертавали. Човек се опитва да построи такъв мост, но това не му се отдава.
към текста >>

Ще ни бъде по-лесно да разгледаме това, което тук се има предвид, ако сравним този дуализъм на новото време с нещо подобно, съществувало в древния свят – имам предвид дохристиянския период, доколкото ние говорим за дохристиянската епоха.
Ще ни бъде по-лесно да разгледаме това, което тук се има предвид, ако сравним този дуализъм на новото време с нещо подобно, съществувало в древния свят – имам предвид дохристиянския период, доколкото ние говорим за дохристиянската епоха. Днешният ни дуализъм прилича на това, което за древното човечеството може да бъде наречено фатализъм. Чак до II, III век преди P. X., а след това в още по-голяма степен – това ставало все по-голям анахронизъм – се усилил стремежът към фатализма. И по принцип, фатализмът се утвърждавал също на основата на гръцкия мироглед. В ново време всякакъв фатализъм станал анахронизъм, тоест той вече не е присъщ на съвременността.
към текста >>

Днешният ни дуализъм прилича на това, което за древното човечеството може да бъде наречено фатализъм.
Ще ни бъде по-лесно да разгледаме това, което тук се има предвид, ако сравним този дуализъм на новото време с нещо подобно, съществувало в древния свят – имам предвид дохристиянския период, доколкото ние говорим за дохристиянската епоха. Днешният ни дуализъм прилича на това, което за древното човечеството може да бъде наречено фатализъм. Чак до II, III век преди P. X., а след това в още по-голяма степен – това ставало все по-голям анахронизъм – се усилил стремежът към фатализма. И по принцип, фатализмът се утвърждавал също на основата на гръцкия мироглед. В ново време всякакъв фатализъм станал анахронизъм, тоест той вече не е присъщ на съвременността. И ако древните хора, може да се каже, се съблазнявали от фатализма, хората от новото време, особено съвременните хора, се съблазняват от дуализма.
към текста >>

Доколкото днешният човек по силата на своята душевна конституция по известен начин се люшка между халюцинациите на своя понятиен свят и илюзиите на своя природен възглед, дотолкова за него съществува опасност от дуализъм.
Съвсем нямам намерение да доказвам, че това, което се изучава днес, е пряко следствие и действие на решенията на Събора; но това, което тогава е било изведено в догма на Осмия събор в Константинопол, е било мисловно следствие от дълбоки явления, които бяха скрити зад повърхността на нещата, и които днес още продължават да действат. И всичко това, което искат да догматизират – без значение дали това са го правили доблестните философи, изявили се на Събора в Константинопол, или доблестните философи от днешните университети, – всички тези понятийни призраци, по принцип не са нищо друго, освен понятийни халюцинации, които се надигат в човека, и които са прекалено фини, бих казал, за да добият реалното съдържание, на стоящата зад тях действителност. Доколкото днешният човек по силата на своята душевна конституция по известен начин се люшка между халюцинациите на своя понятиен свят и илюзиите на своя природен възглед, дотолкова за него съществува опасност от дуализъм. И винаги ще го грози опасност, всичко, което измисля като идеи, като идеали, да успее да го внесе само в халюцинаторната сфера от понятия, която достига реалността; но това, което той измисля относно природата, може да го внесе само в илюзорната сфера на природните възгледи, която също не контактува с истинската реалност. Човек никога не достига дотам, че това, което той нарича истина – една дума, – да го намери непосредствено, имам предвид, по удобен начин. От това, което в живота му носи раздвоение, съмнение, скептицизъм, той трябва да пробие към истината. В днешния цикъл на развитие човек е принуден, изхождайки от колебанията между халюцинациите на философията и илюзиите на естествознанието, да се издигне до истинската реалност, до това, което е действително.
към текста >>

Може да се постави въпроса (естествено говоря повече или по-малко афористично, всички взаимовръзки могат да бъдат изяснени само цялостно): какви могат да бъдат причините, древният човек да изпада повече във фатализъм по въпросите на мирогледа, а новият човек повече в дуализъм?
Може да се постави въпроса (естествено говоря повече или по-малко афористично, всички взаимовръзки могат да бъдат изяснени само цялостно): какви могат да бъдат причините, древният човек да изпада повече във фатализъм по въпросите на мирогледа, а новият човек повече в дуализъм? На такива опасности сме подложени тогава, когато се отдаваме на голата игра с понятията, а днес може да се каже: на голата диалектика.
към текста >>

Но ако се загърби действителността и се започне манипулиране на понятията, тяхното разделяне и свързването им в момента, когато се отклоняваме от действителността, в този момент възниква опасност да се изпадне или във фатализъм, или в дуализъм.
На това, разбира се, можете да възразите: днешният човек при своето чувство за реалност съвсем не е предразположен към гола игра с понятията. Но много се заблуждавате в това отношение! Бъдещата епоха, която по-обективно ще оценява нашата, ще отбележи, че никога човечеството не е било толкова склонно към теоретизиране, към гола игра с понятията, както в наше време. Но ако се загърби действителността и се започне манипулиране на понятията, тяхното разделяне и свързването им в момента, когато се отклоняваме от действителността, в този момент възниква опасност да се изпадне или във фатализъм, или в дуализъм. Но най-важното, което особено трябва да се внуши на съвременния човек, е разглежданото тук от различни гледни точки чувство за действителност.
към текста >>

Това малко по-дълбоко засяга основата на дуализма в човека, на този дуализъм, който трябва да бъде преодолян, но който не може да бъде преодолян, ако не се обърнем към самите факти, към фактите от духовния живот, ако не се знае, че с интелекта ни работата в света стои по-различно, отколкото с нашата воля.
Това малко по-дълбоко засяга основата на дуализма в човека, на този дуализъм, който трябва да бъде преодолян, но който не може да бъде преодолян, ако не се обърнем към самите факти, към фактите от духовния живот, ако не се знае, че с интелекта ни работата в света стои по-различно, отколкото с нашата воля. С нашия интелект и нашата воля работата стои така, както ако дете се постави до старец и изкуствено се заблуждаваме, абстрактно представяйки си човек, все едно той е гола абстракция, и кажем: детето е човек, старецът – също е човек. Такива понятия са свойствени на днешните хора, доколкото те вечно бъркат едното с другото. Така днес се представят всевъзможни доказателства за единството на душата и се мисли, че душата като такава се намира в еднакви отношения както към интелектуалното мислене, така и към волята, докато, ако се отчете казаното от мен, ако искаме действително, фактически да разберем човека, е нужно да се прави разлика. Това, което посредством голия интелект си представяме като мироглед, никога не може да се доближи до действителността, и винаги си остава халюцинация, доколкото изхожда от нашия интелект, пронизан от духовно същество, което не принадлежи на този свят: ариманическо същество, което не принадлежи на този свят, който виждаме с очите си. Същото се отнася, от друга страна, до волята, която е пронизана от луциферическо същество.
към текста >>

Още тогава се е усещал своего рода дуализъм.
И по какъв начин това същество, което се приближава до Бога, иска да постигне изпадането в грях на Йов? То иска да го постигне с това, че му донася нещастие! Това е точно противоположното: това същество иска да донесе нещастие на Йов, за да изпадне той в грях. Нещастието вече го има и от нещастието трябва да произлезе грехът. При Мойсей нещастието е следствие от греха, а в книгата на Йов грехът е следствие от нещастието: тази противоположност се е усещала. Още тогава се е усещал своего рода дуализъм. Тук имаме работа с радикалната противоположност между възгледа на по-езическата книга на Йов и чисто юдейските книги на Мойсей. Но, както беше казано, тези книги се четат просто една след друга, без да се обръща внимание на такива неща.
към текста >>

Днес за човечеството е крайно необходимо, човек да не се съблазнява от слабоумното „самопознание“, което често се определя като нещо много ценно, а човек действително да се учи да се познава, за да се научи фактически да различава интелект и воля, както се учи да различава водород и кислород; иначе само ще му се струва, че преодолява описания дуализъм.
Днес за човечеството е крайно необходимо, човек да не се съблазнява от слабоумното „самопознание“, което често се определя като нещо много ценно, а човек действително да се учи да се познава, за да се научи фактически да различава интелект и воля, както се учи да различава водород и кислород; иначе само ще му се струва, че преодолява описания дуализъм.
към текста >>

И доколкото ние действително искаме да преодолеем съвременния дуализъм, нека още един път да погледнем преди всичко, от една страна, халюцинаторната дейност на интелекта, а от друга страна, илюзията на природните явления; и едното, и другото са свързани с това, което описах по-горе.
Това, което се случва на определена възраст, винаги се подготвя дълго време. И следва да се изучава, собствено, само това, което особено характерно се проявява в определената възраст. И доколкото ние действително искаме да преодолеем съвременния дуализъм, нека още един път да погледнем преди всичко, от една страна, халюцинаторната дейност на интелекта, а от друга страна, илюзията на природните явления; и едното, и другото са свързани с това, което описах по-горе. Като следствие с човека е станало в известен смисъл разцепление в душевния му живот. В него действат, бих казал, два потока, докато той трябва да се стреми, потокът да е един.
към текста >>

15. Шеста лекция, 15 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Действителността е такава, каквато я описах вчера и днес, и човек днес изпада в дуализъм, доколкото вижда нисшето не толкова течащо, както вчера го описах.
Науката за посвещението винаги е наричала това, което се намира в областта на постоянното съществуване, висше, а това, което се намира в областта на преходното, нисше. Но докато човек живее тук на Земята, той наблюдава смесването на висше и нисше, и никога няма да стигне до разбирането на своето собствено същество, докато съзерцава тази смес; той може да стигне до разбирането на своето същество само в случай, ако двете смесени тук неща започне да ги разбира разделно. Затова ще ви стане ясно, че по отношение на аспекта, който дава земният живот, в нормално съзнание не можете да установите, че нещата са такива, каквито бяха описани вчера; също посредством нормалното съзнание вие не можете да се убедите в това, че тези неща са такива, каквито ги описах днес. И този, който иска да гради само на основата на обичайното съзнание, може да каже: вчера ти ни разказа за човека нещо, което не наблюдаваме, което не е действителност, защото човек не се развива така, както вчера го описа; някои още на младини са много зрели и т.н. Но това възражение се прави от гледна точка на заблудата. Действителността е такава, каквато я описах вчера и днес, и човек днес изпада в дуализъм, доколкото вижда нисшето не толкова течащо, както вчера го описах. Посветеният трябва да приведе в движение застиналото състояние, в което се намира нисшето, да го направи течащо. Обичайният възглед вижда човека такъв, какъвто стои пред него; посветеният трябва да наблюдава процеса, който се разиграва между раждането и смъртта; той трябва да вижда човека като поток.
към текста >>

Не истина или наука, а както истина, така и наука: науката да се натоварва с тежестта на истината, тежестта на истината да се осветява от светлината на науката, признавайки, че човек е представен в света дуалистично, и само в своя живот, в своето формиране може да преодолее това, което трябва да бъде преодоляно като дуализъм.
Всичко това следва да се разглежда като изискване към съвременното човечество. Задачата не е да се се проявят учредители на религии, които да обучават хората на духовност, и, от друга страна, не е в това, да се проявят някакви учредители на научни секти, които да учат хората на материализъм; задачата се състои в това, материята да се разбира материално в еволюцията, а духовното да се разбира нематериално, духовно в областта на постоянно съществуващото, и действителността да се разглежда от тези две гледни точки. Материалното ще освети духовното, духовното ще се фиксира посредством материалното – това е, което трябва да се влее в мирогледа на бъдещето. Работата не е да се изправят философите и да дадат на хората дефиниция за истината, или, от друга страна, да дадат дефиниция за това, на което учи науката, за да обосноват теоретично така наречения монистичен възглед, а задачата се състои в това, да се разбере дуализма между истина и наука и в живия живот да търсим отношенията между истина и наука, за да стигнем до живата, а не теоретична теория на познанието. Не истина или наука, а както истина, така и наука: науката да се натоварва с тежестта на истината, тежестта на истината да се осветява от светлината на науката, признавайки, че човек е представен в света дуалистично, и само в своя живот, в своето формиране може да преодолее това, което трябва да бъде преодоляно като дуализъм. Задача на бъдещото човечество е не кантианството, което мисли, че това, което се преживява във външния свят, не е „нещо в себе си“, а истината и науката, тоест признанието, че всичко, което ни обкръжава, е майя, но то е майя защото ние, хората, по такъв начин сме разположени в света, че се намираме в дуалистично положение. Благодарение на това наше положение ние създаваме майята и доколкото сами сме живи, преодоляваме тази майя в живота, а не в идеята или теорията.
към текста >>

16. Седма лекция, 20 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Трябва да се научим да усещаме в света този дуализъм, тази противоположност, за която говорих тази неделя.
И така, ние станахме разсъдъчни и абстрактни по отношение на пространството и времето, и нещо друго е трябвало да застане на мястото на пространството и времето, което ще можем живо да изпитваме, ще можем да приемем вътре в себе си. Трябва да се научим да усещаме в света този дуализъм, тази противоположност, за която говорих тази неделя. Представете си човек, който вижда само пенестите вълни на повърхността на водата. Тази вълнуваща се повърхност на водата представлява, по принцип, абстрактна линия. А къде е конкретното? Тук долу е водата, а тук горе въздухът. И от двойствеността на въздух и вода, от взаимодействието на тези сили възниква майята, вълнуващата се повърхност.
към текста >>

17. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

То иде от там, че действително в живота е настъпил този дуализъм и той се е засилил най-много през последните 3 до 4 столетия този дуализъм между външния живот и между нашите така наречени духовни стремежи.
Така каза тази дама. Аз можах само да отговоря: виждате ли, вие сте рентиерка, знаете ли обаче колко много пивоварници се създават и подържат с вашето имущество? Касае се за това, което става, е не за това, че от една страна проповядваме за донасящото наслаждение на нашата душа, а от друга страна застава в живота така, както изисква рутината на живота, която е възникнала през последните 3 до 4 столетия. Днес малко хора са склонни да вникнат в този основен проблем на настоящето. От къде иде това? То иде от там, че действително в живота е настъпил този дуализъм и той се е засилил най-много през последните 3 до 4 столетия този дуализъм между външния живот и между нашите така наречени духовни стремежи. Болшинството хора, когато говорят днес за духа, говорят за нещо напълно абстрактно, чуждо на света, а не за нещо, което може да се намеси във всекидневния живот.
към текста >>

На основата на дуализма, който ви приведох, днес се намира един друг дуализъм: дуализмът, който се изразява например искам да приведа един характерен пример чрез милтоновия "Изгубен рай".
На основата на дуализма, който ви приведох, днес се намира един друг дуализъм: дуализмът, който се изразява например искам да приведа един характерен пример чрез милтоновия "Изгубен рай". Обаче това е само един външен симптом за нещо, през цялото модерно воление. В по-новото съзнание на човечеството имаме чувството на една противоположност между небето и ада, други го наричат дух и материя. Съществуват всъщност само степенни разлики между небето и ада на селянина навън в селото и между материята и духа на така наречените просветени философи на нашите дни. Същинските импулси на мисленето, които стоят на основата, са именно същите. Истинската противоположност е между Бога и Дявола, между рая и ада.
към текста >>

Хора, които нямат никакво предчувствие за това, как противоположностите царуват в най-външните подлистници на нашите социални противоречия и изисквания, не могат даже да си представят, какво значение се крие в този дуализъм между небето и ада или между изгубения рай на Земята.
В по-новото съзнание на човечеството имаме чувството на една противоположност между небето и ада, други го наричат дух и материя. Съществуват всъщност само степенни разлики между небето и ада на селянина навън в селото и между материята и духа на така наречените просветени философи на нашите дни. Същинските импулси на мисленето, които стоят на основата, са именно същите. Истинската противоположност е между Бога и Дявола, между рая и ада. Хората са сигурни в това: раят е доброто, и нещо ужасно е, че хората са излезли от рая; раят е нещо изгубено, той трябва да бъде потърсен отново, а дяволът е ужасният неприятел, противник, който се противопоставя на всички онези същества, които хората свързват с рая. Хора, които нямат никакво предчувствие за това, как противоположностите царуват в най-външните подлистници на нашите социални противоречия и изисквания, не могат даже да си представят, какво значение се крие в този дуализъм между небето и ада или между изгубения рай на Земята. Днес човек трябва да изкаже истински парадоксални неща, когато иска да каже истината, той едва ли може днес да каже истината върху някои неща, без тази истина да изглежда като една побърканост за нашите съвременници. Но както в смисъла на апостол Павла истината на хората може да бъде едно безумие пред Бога, така и мъдростта на днешните хора, или безумието на днешните хора, би могла да бъде побърканост за възгледа на бъдещите хора. Хората са изпаднали сънуващо в една такава противоположност между Земята и рая, те свързват рая с това, към което трябва да се стремят като към човешко-божественото, и не знаят, че стремежът към този рай е също така лош за човека, когато той го иска направо, както би бил стремежът към противоположното. Защото когато хората си представят строежа на света така, както той се намира като представа на основата на "Изгубения Рай" на Милтон, тогава те прекръстват едно вредно на човечеството същество, когато се стремят едностранно към доброто Божествено Същество, и му поставят срещу него една противоположност, която не е никаква противоположност: противоположността на дявола, противоположността на онова, което в човешката природа е стремящо то се против доброто.
към текста >>

Този дуализъм, който в действителност е един дуализъм между Луцифер и Ариман, този дуализъм безчинствува в съзнанието на модерното човечество като противоположност между Бога и дявола.
Този факт трябваше да бъде разкрит. Ако човекът трябва да се стреми към онова, което наричаме Христов Принцип, под което име днес често пъти се разбират странни неща, той трябва да бъде наясно, че това може да бъде само един стремеж към положението на равновесие между Луциферическото и Ариманическото и че именно 3-те до 4-ри последни столетия са заличили толкова много познанието на действителното човешко същество, щото хората малко знаят за равновесието и са прекръстили Луциферическото с името Божествено, както това е направил Милтон в своя "Изгубен Рай", и са създали една противоположност от ариманическото, който не е вече никакъв Ариман, а е станал модерният дявол или модерната материя или нещо подобно. Този дуализъм, който в действителност е един дуализъм между Луцифер и Ариман, този дуализъм безчинствува в съзнанието на модерното човечество като противоположност между Бога и дявола. И "Изгубеният Рай" би трябвало всъщност да бъде схващан като едно описание на изгубеното луциферическо царство, той е бил само прекръстен.
към текста >>

18. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

И днес този дуализъм живее в отделния човек.
И днес този дуализъм живее в отделния човек. От едната страна човекът обожава езически природата, от другата страна, без да намери една правилна природна основа, като оставим настрана навиците на мислене, които пренася в така наречената социална наука или социология, той размишлява върху социалния, даже върху моралния живот. И когато философствува, той казва: в едната област намира свободата, в другата област природната необходимост и тогава той се намира в една призрачност между свободата и природната необходимост, между които не съществува никакъв мост и объркването е огромно.
към текста >>

19. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Вие може би често пъти сте се намирали в положението да видите, как хората спорят за монизъм, дуализъм и т.н.. Естествено пълна безсмислица е да се спори върху такива модни думи.
Всичко това идва оттам, че животът в земното съществуване ограничава човека върху външния сетивен свят и върху ума, който не вижда това, което действително е свързано с това земно съществуване. Оттук произлизат всякакви спорове, които всъщност се коренят в нещо неизвестно. Вие може би често пъти сте се намирали в положението да видите, как хората спорят за монизъм, дуализъм и т.н.. Естествено пълна безсмислица е да се спори върху такива модни думи.
към текста >>

20. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

А именно тя прие онова, което тогава живееше с голяма интензивност, със силна внушителност в Предна Азия и което по най-различен начин изграждаше онзи светоглед, който може да се нарече светоглед на Заратустра с неговия силен дуализъм, който също е описан в една глава на моята книга «Тайната наука»: Онзи дуализъм, който от една страна признаваше Аура Маздао, великия дух на светлината, който изпраща своите импулси в развитието на човечеството, за да бъде източник на доброто, на великото, на красивото, който има своите служещи духове Амшаспанди, които го заобикалят, както в светлината на откровението на небесно лице Слънцето е заобиколено от 12-те зодиакални знака - тук следователно имаме светлата страна на онзи дуализъм, произхождащ от древна Персия, - след това имаме противната ариманическа сила, която внася навсякъде в мировото развитие на човечеството тъмнината, но също и злото, това, което навсякъде е спъващо, създаващо дисхармония.
Нека първо да разгледаме, мои мили приятели, една човешка индивидуалност в нейното въплъщение през 6-то предихристиянско столетие, всъщност в онова време и малко след това, когато стана отвеждането на евреите във вавилонското пленничество. При разглеждането на това време аз се натъкнах на една индивидуалност, тогава въплътена като жена, която принадлежеше на юдейското коляно, която обаче при онова отвеждане на юдеите във вавилонското пленничество, всъщност преди юдеите да изпаднат в това пленничество, беше побягнала и беше възприела през следващото време в Предна Азия - тя беше достигнала до късна старост в онова си въплъщение, - всички възможни учения, които можеха да се получат по онова време в Предна Азия. А именно тя прие онова, което тогава живееше с голяма интензивност, със силна внушителност в Предна Азия и което по най-различен начин изграждаше онзи светоглед, който може да се нарече светоглед на Заратустра с неговия силен дуализъм, който също е описан в една глава на моята книга «Тайната наука»: Онзи дуализъм, който от една страна признаваше Аура Маздао, великия дух на светлината, който изпраща своите импулси в развитието на човечеството, за да бъде източник на доброто, на великото, на красивото, който има своите служещи духове Амшаспанди, които го заобикалят, както в светлината на откровението на небесно лице Слънцето е заобиколено от 12-те зодиакални знака - тук следователно имаме светлата страна на онзи дуализъм, произхождащ от древна Персия, - след това имаме противната ариманическа сила, която внася навсякъде в мировото развитие на човечеството тъмнината, но също и злото, това, което навсякъде е спъващо, създаващо дисхармония.
към текста >>

21. 5. Пета лекция, 8 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Когато древните говореха за това, което днес наричаме монизъм и дуализъм, в душите им се навдигаха огромни сили и се разгаряше старият спор, дали светът е създаден от един единствен принцип, или от борбата между доброто и злото, и този стар спор между монизма и дуализма прерастваше в едно художествено-религиозно дело, което ангажираше всичките душевни сили на човека, от които зависеше неговото спасение.
Когато днес един философ разсъждава върху монизма и дуализма, той го прави, бих казал, напълно равно душно. Той употребява абстрактни понятия, с чиято помощ могат да бъдат доказани коренно противоположни тези. А как изглеждаха нещата в онези далечни времена, за които стана дума току що? Когато древните говореха за това, което днес наричаме монизъм и дуализъм, в душите им се навдигаха огромни сили и се разгаряше старият спор, дали светът е създаден от един единствен принцип, или от борбата между доброто и злото, и този стар спор между монизма и дуализма прерастваше в едно художествено-религиозно дело, което ангажираше всичките душевни сили на човека, от които зависеше неговото спасение. Днешни те хора говорят напълно равнодушно за тези неща, докато древните ги усещаха като нещо, от което зависи тяхното спасение. И нашата епоха никога няма да узрее за истинските художествени импулси, ако не усетим полъха от някогашното душевно настроение, обединяващо в себе си художествените, религиозни и познавателни пориви на човешката душа!
към текста >>

22. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 22.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Изключително трудно е да бъде достатъчно добре дефиниран този дуализъм в човешкото тяло, защото езикът ни почти не разполага със средства за обозначаване на това, което е противоположно на физическите и на органичните процеси.
За такива неща трябва публично да се работи. В нашето време на авторитарно мислене не би трябвало да е трудно, просто да бъдат запознати такива движения, които да посочват подобни необходимости. Но разбира се, че ще кажа това във Ваше присъствие не само пациентите, не просто обстоятелствата, но понякога и господата лекари не считат за необходимо да проследяват заболяването до последните му прояви, но малко или повече са задоволяват с това, просто да отстранят нещо. Но Вие ще видите, как правилното проследяване на положението на сърцето в човешкия организъм постепенно ще ни отведе в същността на заболяването. Ще трябва обаче да имате предвид радикалната разлика, съществуваща между долните органични дейности, които в известно отношение наистина са преодолели външната химическа дейност, но които все пак по определен начин са подобни на горната дейност напълно противоположна. Изключително трудно е да бъде достатъчно добре дефиниран този дуализъм в човешкото тяло, защото езикът ни почти не разполага със средства за обозначаване на това, което е противоположно на физическите и на органичните процеси. Аз не се боя да се сблъскам с този или онзи Ваш предразсъдък, и може би ще ме разберете добре, ако засега чрез следната аналогия ви изясня, как всъщност изглежда този дуализъм между долните и горните процеси за тези неща ще говорим още. Представете си свойствата на някакво вещество, необходими да се достигне до определена активност. Ако това вещество е по някакъв начин пред Вас, то пред себе си Вие имате най-вече нещо, което, след като е било преодоляно от организма чрез храносмилането, бива прието от долната човешка дейност. Но можем, да бъде агрегирано, да бъде снета кохерентността от веществото. Това става когато, както се казва, направим хомеопатични дози.
към текста >>

Аз не се боя да се сблъскам с този или онзи Ваш предразсъдък, и може би ще ме разберете добре, ако засега чрез следната аналогия ви изясня, как всъщност изглежда този дуализъм между долните и горните процеси за тези неща ще говорим още.
В нашето време на авторитарно мислене не би трябвало да е трудно, просто да бъдат запознати такива движения, които да посочват подобни необходимости. Но разбира се, че ще кажа това във Ваше присъствие не само пациентите, не просто обстоятелствата, но понякога и господата лекари не считат за необходимо да проследяват заболяването до последните му прояви, но малко или повече са задоволяват с това, просто да отстранят нещо. Но Вие ще видите, как правилното проследяване на положението на сърцето в човешкия организъм постепенно ще ни отведе в същността на заболяването. Ще трябва обаче да имате предвид радикалната разлика, съществуваща между долните органични дейности, които в известно отношение наистина са преодолели външната химическа дейност, но които все пак по определен начин са подобни на горната дейност напълно противоположна. Изключително трудно е да бъде достатъчно добре дефиниран този дуализъм в човешкото тяло, защото езикът ни почти не разполага със средства за обозначаване на това, което е противоположно на физическите и на органичните процеси. Аз не се боя да се сблъскам с този или онзи Ваш предразсъдък, и може би ще ме разберете добре, ако засега чрез следната аналогия ви изясня, как всъщност изглежда този дуализъм между долните и горните процеси за тези неща ще говорим още. Представете си свойствата на някакво вещество, необходими да се достигне до определена активност. Ако това вещество е по някакъв начин пред Вас, то пред себе си Вие имате най-вече нещо, което, след като е било преодоляно от организма чрез храносмилането, бива прието от долната човешка дейност. Но можем, да бъде агрегирано, да бъде снета кохерентността от веществото. Това става когато, както се казва, направим хомеопатични дози. Виждате ли, тук се появява нещо, което не се разглежда задълбочено от съвременната наука; и хората са склонни да разглеждат всичко абстрактно.
към текста >>

23. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Сега дуализмът в човека може да бъде видян като дуализъм между намиращата се в него извънземна същност, космическата същност, и същински земната му същност.
Сега дуализмът в човека може да бъде видян като дуализъм между намиращата се в него извънземна същност, космическата същност, и същински земната му същност.
към текста >>

Това е един дуализъм, залегнал в човека, това изграждане и тази деформация.
Това ни довежда до непосредствения възглед, който можем да постигнем и без действително ясновидство, но който можем да постигнем само ако се уповаваме на активността на самата природа. Това са предимно формообразуващи сили, появяващи се тук, и те не клетъчни формообразуващи сили, но тотални формообразуващи сили, намиращи своя последен израз в образа на самия човек при което разбира се към образа на човека причислявам и цялото образование на кожата, в зависимост от това, дали е силно или слабо окосмена и други подобни. Обратно, това, което е повече централизирано, което е повече свързано с въглерода и с въглената киселина, в него е заложен разтварящия образа елемент, елемента на разрушение, на разтваряне. Та ние живеем благодарение на това, че в себе си непрекъснато унищожаваме своя образ, стремим се да го разтворим, а образът непрекъснато се стреми да възстанови себе си отново от Космоса. Като хора ние живеем поради факта, че по отношение на образа непрекъснато се стремим да деформираме себе си, а тази деформация непрекъснато бива поправяна от страна на Космоса. Това е един дуализъм, залегнал в човека, това изграждане и тази деформация.
към текста >>

В човешкия организъм този дуализъм действува единно.
В човешкия организъм този дуализъм действува единно. А сега представете си, че от една страна имате периферните космичните формообразуващи сили (виж рис.20), нахлуващи в човека. В сърцето те се срещат със земните сили. Вече Ви разясних, как тук, чрез сърцето, се осъществява едно уравновесяване. Но сега приемете, че тези периферни сили, действуващи в човека, носещи в себе си тенденцията, в крайна сметка да достигнат до сърцето, че тези сили предварително се освобождават, че се натрупват в самото устройство на сърцето, преди още да достигнат до натрупване в сърцето. Да приемем, че тези сили се обособяват, че се натрупват, преди да достигнат голямото натрупване, така че по този начин в човека имаме нещо, което, макар и в слаба степен, ни показва, как протича космическия извънземния формообразуващ процес.
към текста >>

24. Седемнадесета лекция, 17 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

И ако си представите нещата така, вече няма да ви е необходим малко съмнителния дуализъм на гравитационната сила и тангенциалната сила, защото тук те са приведени към една сила, ако внимателно премислите тази ситуация.
И така, ако проследяваме орбитата на Земята и Слънцето, без да имаме засега предвид планетната система, трябва да си представим лемнискатата, по която Земята следва Слънцето. Тук е дадена нейната проекция (рис. 6). По този начин виждате възможност да свържете с гравитацията някаква разумна представа. Тя стои в основата на принципа на следването след нещо. И ако си представите нещата така, вече няма да ви е необходим малко съмнителния дуализъм на гравитационната сила и тангенциалната сила, защото тук те са приведени към една сила, ако внимателно премислите тази ситуация.
към текста >>

Но когато се мисли в духа на такъв дуализъм, несъмнено се знае, че някога ще настъпи великата смърт за тези морални импулси.
Собствено, няма никаква разлика между начина, по който обикновено използваме математиката, и как сега използваме качествената математика, която постепенно формирахме, за разглеждане на човека и небесните явления. Но вижте, още по времето, когато е ставал преходът от древната хелиоцентрична система към новата хелиоцентрична система, с това също в развитието на човечеството се е проявил някакъв прелом за познанието, когато вече не е останал никакъв мост между физически-сетивния миров ред, природния миров ред и моралния миров ред. Често съм споменавал в други лекции: в настояще време сме затрупани с такива противоречия[6], че сме принудени да завършим, от една страна, теоретичните представи за природата в някакво първично образуване, и че, следователно, светът се е развил от чисто природни процеси; следователно нашата Земя – и ние в нея – продължава по-нататък по чисто природни закономерности и достига своя край. Ние живеем посредата. Вътре в нас се надигат морални импулси, само дето не е ясно, откъде идват. Но когато се мисли в духа на такъв дуализъм, несъмнено се знае, че някога ще настъпи великата смърт за тези морални импулси. Така се мисли, когато няма грижа за полагането на мост между природния миров ред и моралния миров ред. Този преход между природния миров ред и моралния миров ред отново трябва да бъде намерен. Отново трябва да бъдем способни да мислим за природния миров ред и моралния миров ред в съзвучие помежду им. При други обстоятелства говорих за това, как е нужно да се търси този преход. Той действително може да бъде намерен именно чрез антропософската духовна наука.
към текста >>

25. 3. СКАЗКА ПЪРВА GA_326 Раждането на естествените науки

Когато при неговото пътуване на завръщане от Константинопол в Западна Европа съзерцава звездното небе, този вътрешен дуализъм намира в него своето решение.
Николай Кузански беше изключителен, пристрастен, обаче въпреки това неговата мисъл беше много сигурна. Когато при неговото пътуване на завръщане от Константинопол в Западна Европа съзерцава звездното небе, този вътрешен дуализъм намира в него своето решение.
към текста >>

26. 5. СКАЗКА ТРЕТА GA_326 Раждането на естествените науки

Помислете например за числото "две", чийто звук и смисъл намирате в "двойно", "деул", "дуализъм", даже и в "раздвоение" /колебание, съмнение/, които още изразяват ясно една действителност.
Помислете например за числото "две", чийто звук и смисъл намирате в "двойно", "деул", "дуализъм", даже и в "раздвоение" /колебание, съмнение/, които още изразяват ясно една действителност. Числото е получило своята говорна форма не чрез външно подражание, а чрез фиксирането, кристализирането на едно действително изживяно чувство, станало схема, както пространството с трите измерения, под неговата съвременна форма, е отвлечената схема на една вътрешна действителност Живото духовно дихание, което още одушевяваше душите през времето на първите християнско столетия, се проявява например във факта, че в очите на тогавашните хора математиката и мистиката съставляваха едно. Мистика, Матезис, Математика, са съединени. За един мистик от първите столетия на нашата ера мистиката беше един път на познание, който минаваше през душата; математиката поемаше външния път, този на тялото. Например, геометрията се е родила от чувството на ориентира не в пространството от дясно наляво, отпред назад, отгоре надолу.
към текста >>

НАГОРЕ

0.83625984191895