Търсене в текстове за 'Добродетели'

11. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука. GA_93 Легендата за храма

Но дотам човек трябва да изработи своя път нагоре, да притежава точно определено познание, а също и определени вътрешни качества и вътрешни способности, които по никакъв начин не се покриват с конвенционалните буржоазни добродетели, а са нещо по-интимно и с по-голямо значение.
Начело стои т.нар. Суверенно светилище/Sanktuarium/, идентичено с онова, което в Свободното масонство наричат Гранд Ориент, който притежава истинското окултно знание/*12/, и познава пътя и езика на онова, което може да бъде прочетено в масонския манифест/*13/ и което прави възможно да се чуе гласът на Мъдрите мъже от Изтока. Когато човек достигне това стъпало, той положително е в състояние да чуе гласа на мъдрите учители. Но дотам човек трябва да изработи своя път нагоре, да притежава точно определено познание, а също и определени вътрешни качества и вътрешни способности, които по никакъв начин не се покриват с конвенционалните буржоазни добродетели, а са нещо по-интимно и с по-голямо значение. Подчертавам, че сравнено с онова, за което сме говорили тук, това, което се разкрива в теософската литература от теоретично и практично естество, е само една елементарна част. Така че теоретичната страна на висшите степени на Свободното масонство далеч надхвърля онова, което може да бъде разкрито в популярната теософия. Онова, което може да бъде разкрито там, зависи от разрешението, дадено от адептите тези неща да бъдат популяризирани до известна степен. Ала не е възможно цялото знание да се направи обществено достояние.
към текста >>

12. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/ GA_93 Легендата за храма

Когато трите добродетели, мъдрост, красота и сила станат обвивката на божественото, тогава храмът на човечеството ще бъде завършен.
Трябва да ни бъде ясно, че гледната точка, от която произхожда свещената Легенда за кръста, строго различава между само външното изграждане на световния храм чрез наука и технология, и онова, което като религиозна основа и импулс работи за освещаването на целия храм на човечеството. Само поради това, че на този храм на човечеството е дадена една по-висока задача – външната сграда, обслужваща само нашето удобство, да се превърне в израз на Божиия дом, тя може да стане обвивка за духовната вътрешна същност, в която се подхранват по-висшите импулси на човечеството. Само чрез това, че силата се трансформира в усилие за небесна добродетел, външното се формира в красота, думите на обикновения човешки разговор в думи, обслужващи божествената мъдрост, само защото светското се моделира в божествено, то може да постигне своето съвършенство. Когато трите добродетели, мъдрост, красота и сила станат обвивката на божественото, тогава храмът на човечеството ще бъде завършен. Така си представя нещата мирогледът в основата на тази легенда.
към текста >>

13. Х. Астралният свят (продължение). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Същата основополагаща истина е, че винаги когато развива един от своите добродетели, човек развива нова способност за възприятие.
Всички велики основатели на религии са притежавали ясновидски поглед. Те са духовните Водачи на човечеството, и техните наставления са наставления в моралния живот, основан на астрални и духовни истини. Това обяснява сходствата във всички религии. Има определена прилика например между осем-степенния път на Буда и осемте Блаженства на Христос. Същата основополагаща истина е, че винаги когато развива един от своите добродетели, човек развива нова способност за възприятие. Защото ясновидецът знае, че способностите, които могат да се превърнат в органи на възприятие, са осем на брой.
към текста >>

Придобиването на шест добродетели, в идващите времена, ще развие останалите шест.
Друг лотосов цвят (с дванадесет листа) се намира в областта на сърцето. В предишните времена бяха видими само шест листа. Придобиването на шест добродетели, в идващите времена, ще развие останалите шест. Тези шест добродетели са: Контрол на мисълта, сила за начинание, балансиране на способностите, оптимизъм, позволяващ на човека винаги да вижда положителната страна на нещата, свобода от предразсъдък, и накрая, хармония на душевния живот. Когато са били придобити тези шест добродетели, дванадесетте листа започват да се движат. Те изразяват свещения характер на числото дванадесет, което имаме в дванадесетте Апостоли, дванадесетте рицари на крал Артур, и също във всяко творение, във всяко действие. Всичко в света се развива според дванадесет различни аспекта. Ние имаме друг пример в Гьотевата поема “Die Geheimnisse”, която изразява идеала на розенкройцерите.
към текста >>

Тези шест добродетели са: Контрол на мисълта, сила за начинание, балансиране на способностите, оптимизъм, позволяващ на човека винаги да вижда положителната страна на нещата, свобода от предразсъдък, и накрая, хармония на душевния живот.
Друг лотосов цвят (с дванадесет листа) се намира в областта на сърцето. В предишните времена бяха видими само шест листа. Придобиването на шест добродетели, в идващите времена, ще развие останалите шест. Тези шест добродетели са: Контрол на мисълта, сила за начинание, балансиране на способностите, оптимизъм, позволяващ на човека винаги да вижда положителната страна на нещата, свобода от предразсъдък, и накрая, хармония на душевния живот. Когато са били придобити тези шест добродетели, дванадесетте листа започват да се движат. Те изразяват свещения характер на числото дванадесет, което имаме в дванадесетте Апостоли, дванадесетте рицари на крал Артур, и също във всяко творение, във всяко действие. Всичко в света се развива според дванадесет различни аспекта. Ние имаме друг пример в Гьотевата поема “Die Geheimnisse”, която изразява идеала на розенкройцерите. Според обяснението, дадено от Гьоте на определени ученици, всеки от дванадесетте Братя на Розовия кръст представя едно религиозно изповедание.
към текста >>

Когато са били придобити тези шест добродетели, дванадесетте листа започват да се движат.
Друг лотосов цвят (с дванадесет листа) се намира в областта на сърцето. В предишните времена бяха видими само шест листа. Придобиването на шест добродетели, в идващите времена, ще развие останалите шест. Тези шест добродетели са: Контрол на мисълта, сила за начинание, балансиране на способностите, оптимизъм, позволяващ на човека винаги да вижда положителната страна на нещата, свобода от предразсъдък, и накрая, хармония на душевния живот. Когато са били придобити тези шест добродетели, дванадесетте листа започват да се движат. Те изразяват свещения характер на числото дванадесет, което имаме в дванадесетте Апостоли, дванадесетте рицари на крал Артур, и също във всяко творение, във всяко действие. Всичко в света се развива според дванадесет различни аспекта. Ние имаме друг пример в Гьотевата поема “Die Geheimnisse”, която изразява идеала на розенкройцерите. Според обяснението, дадено от Гьоте на определени ученици, всеки от дванадесетте Братя на Розовия кръст представя едно религиозно изповедание.
към текста >>

Ние отново откриваме тези добродетели, изразени в знаци и символи, понеже символите не са случайни открития – те са реалности.
Ние отново откриваме тези добродетели, изразени в знаци и символи, понеже символите не са случайни открития – те са реалности. Символът на Кръста, например, също като този на Свастиката, представя четирилистната чакра в човека. Дванадесет-листният цвят е изразен в символа на Розовия Кръст и дванадесетте Братя. Тринадесетият сред тях, невидимият, който ги обединява всички, представлява истината, която обединява всички религии.
към текста >>

14. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Според това, какъв род същества действат на нашите животни и растения, месото на тези животни и храната приготвена от растенията, бивайки превърната в хранителни сокове, ще внедри в тялото на човека добродетели или пороци.
Там те се явяват като личности за ясновидската способност на възприемане и имат своя израз, свое откровение тук във физическия живот, в човешкия хранителен сок, в хилуса, колкото и странно да ни изглежда това. В този хранителен сок, пронизващ човешкото тяло, живеят тези същества, които имат за своя истинска родина деваканичното ниво, и доколкото те приемат за себе си физическо тяло, имат свой физически живот на Венера. И тъй като Венера по смисъла на своите сили е свързана е с цялата наша земна растителност и с всичко изобщо което живее на нашата Земя, то ще ви стане ясно, каква връзка съществува между това, с какво човек се храни, и това, какъв става човек благодарение на това хранене. Това изобщо не е безразлично. Във всички растения и, разбира се, също и в животните живеят влиянията на съществата на Венера, като от една страна, добрите, меките, кротките, а от друга страна – тези неукротими същества на Венера, които, както ви бях описал, жадуват за грабежи и враждуват един с друг. Според това, какъв род същества действат на нашите животни и растения, месото на тези животни и храната приготвена от растенията, бивайки превърната в хранителни сокове, ще внедри в тялото на човека добродетели или пороци.
към текста >>

15. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. 4. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Имало е Архангел – в древността са го наричали Суриел – чиято задача била да изтребва особено разпространени пороци на някои градове или цяла страна и да ги преобразува в добродетели.
Другите духовни същества от тази степен, имат от своя страна, друга задача. Така, например, в основата на цялото световно развитие, на цялата мирова еволюция, наистина лежат сбор от сили, които се направляват от някои същества. Имало е Архангел – в древността са го наричали Суриел – чиято задача била да изтребва особено разпространени пороци на някои градове или цяла страна и да ги преобразува в добродетели. Който знае за тези връзки, от тук ще види, че това, което се нарича с общата абстрактна дума “провидение”, всъщност представлява съответно ръководство. Ако ние се стараем добре да разберем духовните светове, то не можем да се задоволяваме с общи абстракции, а трябва да навлезем в тези подробности. Тъй като висшите същности, които човек може да си представи само в смътно предчувствие, ръководят с помощта на тези посреднически същества в хода на мировото развитие. Така се развиват различните задачи на отделните Архангели.
към текста >>

16. 8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Всичко, което той изнася като изопачено представяне на някои западно-европейски неща, даже и всички негови глупави съждения, показват, че великите явления имат грешките на своите добродетели, че голямата интелигентност има глупостта на своята мъдрост.
Всичко, което той изнася като изопачено представяне на някои западно-европейски неща, даже и всички негови глупави съждения, показват, че великите явления имат грешките на своите добродетели, че голямата интелигентност има глупостта на своята мъдрост. Това трябва да отбележим само като симптом за бъдещите времена, когато духовността на изток ще се съедини с интелектуалната култура на запада. От това съединение ще се роди епохата на Филаделфия. В това сливане, в това духовно бракосъчетание ще се намерят всички онези, които ще приемат в себе си.
към текста >>

17. 2. Втора лекция, 16 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Всичко това, което днес хората познават чрез своите собствени сили като висши добродетели на състраданието и любовта, и до което моралният усет бавно се издига, трябваше за дълги периоди да бъде преподавано от самото небе.
Нека да обобщим: Днес моралният усет на човека може да се издига все по-високо и по-високо. Обаче трябва да обърнем поглед и назад към времената, когато моралният усет беше такъв, че чрез собствените си сили човекът не можеше да постигне нищо. Имаше времена, когато хората никога не биха могли да разберат, че състраданието и любовта спадат към най-висшите качества на човешката душа. Ето защо тогава беше необходимо, в човешките тела да се въплъщават и такива духовни Същества, към които отнасяме и Бодисатвите: Точно те получаваха от по-висшите светове истински откровения за действената сила на състраданието, за действената сила на любовта; точно те научиха хората как да напредват в състраданието и любовта, понеже хората все още не бяха в състояние да разберат това чрез своите собствени сили. Всичко това, което днес хората познават чрез своите собствени сили като висши добродетели на състраданието и любовта, и до което моралният усет бавно се издига, трябваше за дълги периоди да бъде преподавано от самото небе. А учителят по състрадание и любов през онези времена, когато хората все още не можеха сами да вникнат в естеството на състраданието и любовта, беше онзи Бодисатва, който после се въплъти за последен път като Гаутама Буда.
към текста >>

18. 9. Девета лекция, 9. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

В областта на по-низшите съставни части, каквито са физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло, а също и Сетивната Душа, човекът влиза в отношение с определени духовни Същества, които упражняват своите въздействия в споменатите части; а това, което човек изгражда като добродетели и т.н., то отново се отправя нагоре към тези духовни Същества.
Всеки, който е изучавал моите книги „Тайната Наука" и „Теософия", и е в течение на изнасяните години наред лекции, знае, че единственото между трите съставни части на човешката душа Сетивната Душа, Разсъдъчната Душа и Съзнателната Душа се поддържа от Аза. Всеки знае, че в Сетивната Душа Азът е все още слабо представен, докато в Разсъдъчната и Съзнателната Душа той присъствува в много по-пълна степен, така че едва сега човекът става човек в истинския смисъл на Ду мата. Докато в по-низшите съставни части например в Сетивната Душа властвуват божествено-духовни сили, в областта на Разсъдъчната Душа, той става вече едно самостоятелно същество. Там просветва Азът. Следователно, за Разсъдъчната Душа доколкото тя постига Христовата сила следва да се говори по различен начин, отколкото за по-низшите съставни части. В областта на по-низшите съставни части, каквито са физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло, а също и Сетивната Душа, човекът влиза в отношение с определени духовни Същества, които упражняват своите въздействия в споменатите части; а това, което човек изгражда като добродетели и т.н., то отново се отправя нагоре към тези духовни Същества. Обаче това, което се изгражда в областта на Разсъдъчната Душа особено когато тя развива Христовите качества, се превръща преди всичко в специфично човешки качества. Когато човекът започне сам да открива Разсъдъчната Душа, той става все по-малко зависим от божествено-духовните сили на околния свят.
към текста >>

Ето защо, приемайки Христовата сила, в Разсъдъчната Душа човекът изгражда такива добродетели, които не са измолени от Небето като някаква награда, а са нещо, което той може да отправи към своите себеподобни.
Следователно, тук пред нас застава нещо, което се отнася до самия човек. Ето защо, приемайки Христовата сила, в Разсъдъчната Душа човекът изгражда такива добродетели, които не са измолени от Небето като някаква награда, а са нещо, което той може да отправи към своите себеподобни. И така, ние трябва да усетим, че от добродетелите на Разсъдъчната Душа сякаш се излъчва нещо, което после отново се връща към човека. Забележително е, че петото изречение от „Блаженствата" ни показва тъкмо този вид качества. То се отличава от всички други, понеже дори ако преводът не е особено сполучлив фактите не могат да бъдат скрити: „Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост". Което се излъчва от човека, отново се връща към него, както и трябва да бъде, ако схващаме нещата в смисъла на Духовната Наука.
към текста >>

И така, ние трябва да усетим, че от добродетелите на Разсъдъчната Душа сякаш се излъчва нещо, което после отново се връща към човека.
Следователно, тук пред нас застава нещо, което се отнася до самия човек. Ето защо, приемайки Христовата сила, в Разсъдъчната Душа човекът изгражда такива добродетели, които не са измолени от Небето като някаква награда, а са нещо, което той може да отправи към своите себеподобни. И така, ние трябва да усетим, че от добродетелите на Разсъдъчната Душа сякаш се излъчва нещо, което после отново се връща към човека. Забележително е, че петото изречение от „Блаженствата" ни показва тъкмо този вид качества. То се отличава от всички други, понеже дори ако преводът не е особено сполучлив фактите не могат да бъдат скрити: „Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост". Което се излъчва от човека, отново се връща към него, както и трябва да бъде, ако схващаме нещата в смисъла на Духовната Наука.
към текста >>

19. Лекция пета GA_126 Окултна история

В химните на Заратустра - Хати, Амшаспандите носят имена, съответстващи на високите добродетели, почитани в зороастрийския Иран:
2. Амшаспанди (новоперс. от авест. Амеша Спента - Безсмъртни Свети) - в учението на Заратустра шест божества от най-близкото обкръжение на Ахура-Мазда. В химните на Заратустра - Хати, Амшаспандите носят имена, съответстващи на високите добродетели, почитани в зороастрийския Иран:
към текста >>

20. Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Един народ, от щастие целунат, на добродетели богат,
Един народ, от щастие целунат, на добродетели богат,
към текста >>

21. Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

В лицето на Хектор, тъй както го описва Омир, ние имаме пред себе си един герой с всеобхватни човешки добродетели.
Нека да вземем само един от неговите художествени образи, този на Хектор. И ако някога разполагате с достатъчно време, моля Ви, вгледайте се в образа на Хектор, в неговото пластично оформяне, в неговата завършеност. Вгледайте се в отношението му към бащината Троя, към съпругата му Андромаха, в отношението му към Ахил, в отношението му към войската и военните действия. Опитайте се да съживите в душите си образа на този мъж с цялата му съпружеска нежност, с цялата му антична привързаност към бащиния град Троя, с всичките му заблуждения не пропускайте, моля Ви, връзките му с Ахил и Вие ще се убедите, че всичко това може да се случи само на един велик човек. В лицето на Хектор, тъй както го описва Омир, ние имаме пред себе си един герой с всеобхватни човешки добродетели. Ето как от дълбоката древност защото, естествено, описанията на Омир се отнасят до още по-отдалечени периоди, скрити в мрака на миналото се откроява образът на Хектор, и както всички Омирови образи, той е наистина митичен в очите на нашите съвременници. Тъкмо към този образ насочвам Вашето внимание. Напълно възможно е много скептици и разни филолози да се съмняват в съществуването на Хектор, тъй както се съмняват и в съществуването на самия Омир. Ако обаче размислим от гледна точка на чисто човешкото, ще стигнем до убеждението, че Омир описва само такива факти, които са съществували, и една от фигурите, които са се подвизавали в Троя, е имен но Хектор, също и Ахил, и останалите. Всички те са реални представители на човечеството, но ние се обръщаме към тях като към човешки същества от съвсем друг вид, почти непонятен за днешните представи, и все пак тези образи са ни близки до най-малките си подробности именно поради описанията на Омир.
към текста >>

22. 1. ПЪРВА СКАЗКА. Милано, 26 октомври 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Когато например вярваме, че виждаме в астралния свят същества, или процеси, които ни се явяват на пълно обективно, това не може да бъде нищо друго освен едно отражение, да речем например, на някои наши добродетели, или недобродетели /пороци/, или също на нашето главоболие.
Когато започваме нашите упражнения за възлизането в духовните светове, пред нас могат да застанат визионерни явления, визионерни факти. И в настояще време съществува само една възможност да избегнем грешката спрямо визионерния свят. Тази единствена възможност е необходимостта, да си кажем първо за нашите видения /визионерски явления/, че отначало не познаваме чрез тях нищо друго, освен самите себе си. Когато около нас се яви цял един свят от видения, този свят от видения, може да не бъде нищо друго освен отражение на нашето собствено същество. Нашите качества, нашата собствена зрялост, всичко онова, което мислим и чувствуваме, се превръща в света на виденията във факти, които ни изглеждат като един обективен свят. Когато например вярваме, че виждаме в астралния свят същества, или процеси, които ни се явяват на пълно обективно, това не може да бъде нищо друго освен едно отражение, да речем например, на някои наши добродетели, или недобродетели /пороци/, или също на нашето главоболие. Онзи, който иска да се издигне до действителното посвещение, трябва особено днес да стигне до там, да разбере мислително, да проникне мислително това, което застава срещу него в света на виденията. Ето защо подлагащият се на посвещение не трябва да спира в своята работа дотогава, докато не е разбрал това, което му се явява в света на виденията, така, както разбира това, което му се явява във физическия свят.
към текста >>

23. 10. ДЕСЕТА СКАЗКА. Тюбинген, 16. 2. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Когато човек знае, защо е впрегнат в хомота на духовете, които донасят епидемиите, той знае също, какви добродетели трябва да развие в своя следващ земен живот, за да може да създаде едно космическо изправяне, за да създаде от света това, което действува в това направление.
Но въпросът се представя различно. Дали човек има такива изживявания така че да може да се ориентира в тях, че знае защо ги изживява, или дали той ги изживява несъзнателно, без да знае защо трябва да служи на тези духове. Когато човек знае, защо е впрегнат в хомота на духовете, които донасят епидемиите, той знае също, какви добродетели трябва да развие в своя следващ земен живот, за да може да създаде едно космическо изправяне, за да създаде от света това, което действува в това направление. Когато човек е ориентиран в тези изживявания, той създава наистина същата Карма, обаче той отново създава това, което е следващото въплъщение трябва да се развие като изправяне и по този начин забавя действителния ход. Ето защо важно е човек да научи тези нещо тук. Той ще ги изживее след смъртта, но трябва да се научи да се ориентира тук. Тук отново имаме един факт, който създава една необходимост, належаща необходимост да бъде създадено едно ново ориентиране чрез разпространението на духовните истини, защото старото ориентиране не действува вече. На въпроса: Защо сте антропософи?
към текста >>

24. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Кришна проповядва най-висшата човешка мъдрост, най-висшите човешки добродетели, проповядва ги като свои лични качества, но в същото време той докосва и една сродна струна във всяка човешка душа, понеже всичко, което се съдържа в думите на Кришна, живее и като скрита заложба и във всяка човешка душа.
С оглед духовното ръководство на човечеството, периодически идват на света такива велики учители, един от които виждаме например в лицето на Кришна, наставника на Арджуна. Кришна проповядва най-висшата човешка мъдрост, най-висшите човешки добродетели, проповядва ги като свои лични качества, но в същото време той докосва и една сродна струна във всяка човешка душа, понеже всичко, което се съдържа в думите на Кришна, живее и като скрита заложба и във всяка човешка душа.
към текста >>

25. Пътят на познанието и неговата връзка с моралната природа на хората GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Затова е необходимо той да се научи да придобие точно онова настроение, което се постига чрез четирите добродетели, чрез четирите сили: Удивление или учудване, почитане, чувство на хармония със световния процес и себеотдаване на световния процес, и точно чрез развиването на тези добродетели свободно да се отвори за онези влияния, които могат да се насочат към него от висшите Йерархии.
В нашето време за този, който иска да тръгне по пътя към висшето познание, е особено необходимо да наблюдава нещата, които бяха характеризирани днес; понеже ние живеем във време, когато човекът ще бъде призван от по-висшите сили да става все по-самостоятелен. Във времената, които са изминали до Мистерията на Голгота, беше така, че към човека прииждаха по известен начин ясновидски сили дори и без негова намеса; това беше един вид наследство от човешките правремена. Но от Мистерията на Голгота насам човекът живее така, че трябва да стане съзнателен за нещата. Затова е необходимо той да се научи да придобие точно онова настроение, което се постига чрез четирите добродетели, чрез четирите сили: Удивление или учудване, почитане, чувство на хармония със световния процес и себеотдаване на световния процес, и точно чрез развиването на тези добродетели свободно да се отвори за онези влияния, които могат да се насочат към него от висшите Йерархии. Има една възможност чрез най-фундаменталните душевни импулси човек да се постави в такова настроение спрямо света както при тези четири качества. Когато отново и отново се отдадем на мислите, че ние така, както сме поставени в света, както сме вплетени в света на майа, на голямата илюзия, с тази майа, с тази илюзия, която има своя произход винаги в духовния свят, сме произлезли от божествените сили. Че живеем в света на майа, на илюзията, това не ни пречи в този свят на майа, на илюзията, да се отдадем на духовните сили, от които сме произлезли.
към текста >>

Това правим чрез четирите добродетели: удивление и учудване, почитане, хармония и себеотдаване на световния процес.
И второто е фундаменталното усещане, че не трябва да изпомпваме тези сили, които божествените същества са вложили в нашето астрално, етерно и физическо тяло, а непосредствено да се отдадем на духовния свят, да се стремим към него. Това правим чрез четирите добродетели: удивление и учудване, почитане, хармония и себеотдаване на световния процес. Това са точно нещата, които все по-дълбоко ни довеждат до настроението, което западноевропейската езотерика изразява с думите: В Христос умираме In Christo morimur.
към текста >>

26. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Извращенията на сетивните нагони, всички отвратителни аномалии на сетивните нагони са противоположното на това, което биха били висшите добродетели в духовния свят, ако човек използва силите, които се изливат във физическия свят, в духовния.
Само дето хората правят себе си душевно безсилни по отношение на този стремеж. Но съществува закон, че ако нещо бъде изтласкано от едната страна чрез заглушаване, то ще се прояви от противоположната страна. Следствието от това е, че егоистичният стремеж се вклинява в чувствените влечения. Видът любов, който е уместен само за духовния свят, се вклинява от този свят в сетивните нагони, страсти, горещи желания и т.н. и тогава тези сетивни нагони се извращават. Извращенията на сетивните нагони, всички отвратителни аномалии на сетивните нагони са противоположното на това, което биха били висшите добродетели в духовния свят, ако човек използва силите, които се изливат във физическия свят, в духовния. Следва да се замислим, че ако това, което се проявява в сетивния свят в достойни за отвращение влечения, бъде използвано в духовния свят, то би могло да създаде най-възвишеното в него. Това е от огромно значение.
към текста >>

27. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Както бе споменато вчера, че ако това, което – развито по духовен начин – може да доведе до висши добродетели в духовния свят, бъде оставено да се излее в сетивния свят, може да доведе до най-големите пороци, така стоят нещата и по отношение на лотосовите цветове и елементарния гръбнак.
Тези лотосови цветове трябва да са налице, ако човекът иска да притежава способността за превръщане, защото последната се състои в това, че лотосовите цветове разкриват своите листа в движение навън от човека и обхващат духовния свят, нагаждат се към него. Това, което се развива като способност за превръщане, за ясновиждащото зрение се изразява в разгръщане на лотосовите цветове. Това, което се изработва като укрепнало чувство за Аз, е вътрешна твърдост, която би могла да се нарече елементарен гръбнак. Човек трябва да е развил и двете: лотосови цветове, за да може да се превръща, и нещо подобно на гръбнака във физическия свят, един елементарен гръбнак, за да може да развие укрепналия си Аз в елементарния свят. Както бе споменато вчера, че ако това, което – развито по духовен начин – може да доведе до висши добродетели в духовния свят, бъде оставено да се излее в сетивния свят, може да доведе до най-големите пороци, така стоят нещата и по отношение на лотосовите цветове и елементарния гръбнак. Възможно е също така чрез известни прийоми да се пробудят лотосовите цветове, а също и елементарният гръбнак, без да се търси нравствена твърдост, но това не се препоръчва на никой добросъвестен ясновидец. Защото не става дума само за това, във висшите светове да се постигне едно или друго, а да се вземе под внимание всичко, което е необходимо.
към текста >>

28. 8.Берлин, Трета лекция, 18 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Той беше един истински обновител на най-прекрасните добродетели и учения, чиито корени откриваше в древното еврейство.
Наистина, майката се опита да му възрази, когато той казваше: Дори ако днес отново прозвучат гласовете на древните еврейски пророци, не би се намерил нито един човек, който да ги чуе и разбере. На това майката отговори, че на света има, например, един Хилел, и той е велик учител, макар че Исус от Назарет добре знаеше кой е Хилел и какво означава той за еврейството. Няма нужда да Ви припомням огромното значение на този Хилел. В древноеврейските книги той е оценен както трябва. Той беше един истински обновител на най-прекрасните добродетели и учения, чиито корени откриваше в древното еврейство. Обаче всичко това беше постигнато не защото Хилел беше някакъв учен, а чрез неговия живот, чрез неговото поведение, и преди всичко чрез неговите чувства, воля и желания, намиращи израз в начина му да се отнася към другите хора. Неговата истинска мъдрост действително можеше да преобрази душата. Това, което особено много се ценеше всред еврейството, макар и през онези години да не се разбираше както трябва: търпението към другите хора то с пълно право се приписваше на Хилел. Той постигна една изключителна способност за влияние всред евреите. Той произхождаше от Вавилон, но от един страничен род, пренесен там по времето на Вавилонското пленничество.
към текста >>

29. 9.Берлин, Четвърта лекция, 6. Януари 1914 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Когато виждах, как другите изоставаха в своето развитие, а аз ги изпреварвах, често си мислех: Колко забележителен човек си ти, и как твоите висши добродетели те извисяват високо над другите хора.
Да, по пътя той срещна един напълно отчаян човек. Исус от Назарет каза: Докъде те доведе твоята душа? Аз те видях преди еони*41, и тогава ти беше съвсем друг. Тогава отчаяният рече: Аз бях на високи почести; издигнах се високо в живота. Минах през много, много длъжности и това стана бързо. Когато виждах, как другите изоставаха в своето развитие, а аз ги изпреварвах, често си мислех: Колко забележителен човек си ти, и как твоите висши добродетели те извисяват високо над другите хора. Аз живеех в щастие и му се наслаждавах докрай. Така рече отчаяният. После той продължи: След време, веднъж докато спях, ми се присъни следното. Присъни ми се, като че ли някой ми задава един въпрос, като в същото време аз ясно съзнавах, че се срамувам от този въпрос. Защото въпросът, който ми беше за даден, гласеше: Кой те направи велик?
към текста >>

Тя иска да предпази своя син от всичко онова, което би го довело до контакт с рицарите и би пробудило у него рицарски добродетели, както и желание да по свети силите си в служба на рицарството.
Парсифал е син на един рицар, отдаден на приключения, и на майка си Херцлайде. Още преди Парсифал да се роди, рицарят напусна Херцлайде. Майката живее в мъки и страдания. Тя иска да предпази своя син от всичко онова, което би го довело до контакт с рицарите и би пробудило у него рицарски добродетели, както и желание да по свети силите си в служба на рицарството. Тя го отглежда по такъв начин, че той не влиза в досег с всичко онова, което се проявява във външния свят, с всичко онова, което външният свят може да даде на човека. Парсифал трябва да израсне в пълно усамотение с природата и само с впечатленията, които идват от нея. Той не бива да знае ни що за това, което става с рицарите и другите хора. Казва се още, че той не бива да знае нищо за религиозните представи на отделните народи. Единственото, което научава от майка си, е че има един Бог и че Бог стои зад всичко.
към текста >>

Той не трябваше да узнае, как рицарите поставят своите добродетели в служба на Христос.
Ето защо Парсифал не трябваше да бъде един от онези, които са научили за жертвата на Голгота от апостолите, църковните учители и различните богословски течения. Той не трябваше да узнае, как рицарите поставят своите добродетели в служба на Христос. Той трябваше да стигне до връзката с Христовия Импулс единствено там, в дълбините на своята душа. И той би разрушил тази връзка, ако би приел по външен път всичко онова, което хората знаят или говорят за Христос. Не това, което хората вършат или казват, а само непосредствените изживявания на душата, когато тя е изцяло отдадена на свръхсетивните процеси, характерни за по-нататъшния ход на Христовия Импулс: ето кое трябваше да се роди у Парсифал. Външните учения винаги са малко или много свързани със сетивния свят. Обаче Христовият Импулс нахлу в душата на Парсифал по свръхсетивен начин.
към текста >>

30. 6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

В Утопия няма игри от вида на съществуващите другаде; наместо това има едно подобно на шаха състезание, свое образна аритметична схватка, както и едно друго състезание, наподобяващо пак на шаха и представящо единоборството между пороци и добродетели.
Всичко останало също е установено по най-добрия начин: Работи се три часа преди пладне; преди това обаче, още при изгрев слънце, се събират всички желаещи да слушат духовни беседи и прочее. В Утопия няма игри от вида на съществуващите другаде; наместо това има едно подобно на шаха състезание, свое образна аритметична схватка, както и едно друго състезание, наподобяващо пак на шаха и представящо единоборството между пороци и добродетели.
към текста >>

31. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Никога няма да имам нещо против това, че Италия си присвои Триполи; тези неща преценява онзи, който е вещ относно необходимото и възможното в отношенията между държавите и народите, за разлика от лъжливите съдници, които днес дават оценки за тези неща с всевъзможни нравствени добродетели.
Искам да Ви прочета един кратък текст, написан от един италианец преди избухването на настоящата световна война в момент, когато Италия ликуваше по повод на Триполитанската война, на която аз не правя преценка. Никога няма да имам нещо против това, че Италия си присвои Триполи; тези неща преценява онзи, който е вещ относно необходимото и възможното в отношенията между държавите и народите, за разлика от лъжливите съдници, които днес дават оценки за тези неща с всевъзможни нравствени добродетели. Аз обаче зная един човек на име Прецолини*211, пишещ за една Италия, на която той се радва и която се е развила от една Италия, на която не се е радвал. Най-напред той описва в какво собствено се е била превърнала тази Италия, до каква степен е била западнала и сетне под непосредственото впечатление на Триполитанската война продължава:
към текста >>

32. 4.Четвърта лекция, Дорнах, 6 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Съвременният човек, именно защото той иска да бъде един изряден човек, такъв който не иска нищо за себе си и съвсем безкористно поставя на преден план другите, се стреми напълно естествено към определени добродетели.
Съвременният човек, именно защото той иска да бъде един изряден човек, такъв който не иска нищо за себе си и съвсем безкористно поставя на преден план другите, се стреми напълно естествено към определени добродетели. Това също са железни необходимости. Разбира се, с всичко, което казвам, аз не искам да подценявам стремежа към добродетелност, и все пак хората не се стремят към самата добродетел. Да се стремим към някаква добродетел е нещо прекрасно; обаче хората не се стремят към самата добродетел. В нашата съвременност нещата изглеждат така особено ако надникнем в подсъзнателните пластове на душата, че стремежът към добродетелност е съвсем еднообразен и беден. Много по-важно за човека е да изгради усещането.
към текста >>

Удоволствието да знаеш, че си "екипиран" с добродетели това е, което интересува човека.
Много по-важно за човека е да изгради усещането. Ето, аз съм един безкористен човек и не върша нищо заради себе си! Аз съм един съвършен човек, един добронамерен човек; един човек, който не вярва в никакъв авторитет. След всичко това обаче, той хуква след всевъзможни и съмнителни авторитети. За днешния човек е безкрайно по-важно да си изгради приятното усещане,че притежава една или друга добродетел, отколкото да я упражнява във всекидневния живот. Удоволствието да знаеш, че си "екипиран" с добродетели това е, което интересува човека. Но точно то отдалечава човека от важни тайни, свързани с добродетелите. И хората инстинктивно се отдръпват от тези тайни, не искат да знаят нищо за тях, особено когато те смятат себе си благодарение на току-що описания удоволствен механизъм за образцовите идеалисти на съвремието. Днес се пропагандират всевъзможни идеали. Измислят се принципи, изготвят се програми как да се овладее тази или онази добродетел. Всички тези неща могат да изглеждат и красиви.
към текста >>

Но точно то отдалечава човека от важни тайни, свързани с добродетелите.
Ето, аз съм един безкористен човек и не върша нищо заради себе си! Аз съм един съвършен човек, един добронамерен човек; един човек, който не вярва в никакъв авторитет. След всичко това обаче, той хуква след всевъзможни и съмнителни авторитети. За днешния човек е безкрайно по-важно да си изгради приятното усещане,че притежава една или друга добродетел, отколкото да я упражнява във всекидневния живот. Удоволствието да знаеш, че си "екипиран" с добродетели това е, което интересува човека. Но точно то отдалечава човека от важни тайни, свързани с добродетелите. И хората инстинктивно се отдръпват от тези тайни, не искат да знаят нищо за тях, особено когато те смятат себе си благодарение на току-що описания удоволствен механизъм за образцовите идеалисти на съвремието. Днес се пропагандират всевъзможни идеали. Измислят се принципи, изготвят се програми как да се овладее тази или онази добродетел. Всички тези неща могат да изглеждат и красиви. Обаче, скъпи мои приятели, абстрактният израз "красиви" не води до никъде.
към текста >>

Същото важи и по отношение на човешките добродетели.
Днес се пропагандират всевъзможни идеали. Измислят се принципи, изготвят се програми как да се овладее тази или онази добродетел. Всички тези неща могат да изглеждат и красиви. Обаче, скъпи мои приятели, абстрактният израз "красиви" не води до никъде. Хората трябва да се научат да мислят в съответствие с реалността. Същото важи и по отношение на човешките добродетели. Доброжелателство, съвършенство все красиви добродетели. Разбира се, всичко това е нещо красиво за външния и съвместен живот на хората. Обаче, скъпи мои приятели, когато някой казва: Ние сме планирали да усвоим тази или онази добродетел, да постигнем това или онова съвършенство, да реализираме един или друг замисъл, тогава общо взето той се ръководи от идеята, че тази добродетел е нещо абсолютно. И защо да не е красиво пита днешният човек да ставаме все по-съвършени и по-съвършени! Работата е там, скъпи мои приятели, че всичко това изобщо не е в съгласие със законите на реалния свят.
към текста >>

Доброжелателство, съвършенство все красиви добродетели.
Измислят се принципи, изготвят се програми как да се овладее тази или онази добродетел. Всички тези неща могат да изглеждат и красиви. Обаче, скъпи мои приятели, абстрактният израз "красиви" не води до никъде. Хората трябва да се научат да мислят в съответствие с реалността. Същото важи и по отношение на човешките добродетели. Доброжелателство, съвършенство все красиви добродетели. Разбира се, всичко това е нещо красиво за външния и съвместен живот на хората. Обаче, скъпи мои приятели, когато някой казва: Ние сме планирали да усвоим тази или онази добродетел, да постигнем това или онова съвършенство, да реализираме един или друг замисъл, тогава общо взето той се ръководи от идеята, че тази добродетел е нещо абсолютно. И защо да не е красиво пита днешният човек да ставаме все по-съвършени и по-съвършени! Работата е там, скъпи мои приятели, че всичко това изобщо не е в съгласие със законите на реалния свят. Естествено, да ставаме все по-съвършени, или поне да го искаме, е нещо добро; обаче, когато се устремим конкретно към определена на съвършенство, след известно време този стремеж към съвършенство претърпява един пълен обрат и се превръща в несъвършенство; след известно време съвършенството се превръща в слабост.
към текста >>

33. Историческа симптоматoлогия, лекция 9 GA_185 лекция 9

Трето: „Това почитане трябва да се изразява в добродетели и благочестие.“
Трето: „Това почитане трябва да се изразява в добродетели и благочестие.“
към текста >>

34. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

И когато проповядваме, често пъти имаме нужда да използуваме нещата, които в по-стари времена са били свързани с външната практика на живота, като символи за красивото, за истината, даже за добродетели.
Хората са имали ъгломери, кръгове, т. е. пергели, нивелири, отвеси и са ги използували в практиката в живота В франкмасонските ложи, позовавайки се на нещата, които са изгубили напълно тяхната връзка с практиката на живота, се изнасят беседи и се казват всевъзможни хубави неща, които без съмнение са много хубави, които обаче са съвършено чужди на външния живот, на външната практика на живота. Ние сме стигнали до идеи, стигнали сме до форми на мислите, на които липсва всякаква ударна сила, за да се намесят в живота. Стигнали сме постепенно до там, нашите хора да работят от понеделник до събота и в неделя да служат някоя проповед. Тези две неща нямат нищо общо едни с други. И когато проповядваме, често пъти имаме нужда да използуваме нещата, които в по-стари времена са били свързани с външната практика на живота, като символи за красивото, за истината, даже за добродетели. Обаче нещата са чужди на живота. Даже стигнали сме до там да вярваме, че, колкото по-чужди на живота са нашите проповеди, толкова повече се издигат те в духовните светове. Обикновеният непосветен свят, той е нещо малоценно. И днес хората насочват погледите върху всевъзможни изисквания, които възникват от дълбочините на човечеството, но не разбират действително тези изисквания в тяхната същина. Защото каква връзка има често пъти между онези проповеди в гореспоменатите дружества, които се изнасят в повече или по-малко красиви помещения върху това, как човекът е добър, върху това, как обичаме да речем сега всички хора, без разлика на каква раса, нация принадлежат и т.н.
към текста >>

35. Пета лекция, 8. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Тук Вие имате четирите добродетели на Платон: мъдрост, смелост, разсъдливост, справедливост.
Тук Вие имате четирите добродетели на Платон: мъдрост, смелост, разсъдливост, справедливост. Всичко онова, което по-рано човекът непосредствено усещаше, споделяйки живота си с този на годината, беше изтеглено вътре в самия него. Обаче защо празникът на Михаил трябва да се утвърди тук? Той трябва да се утвърди тук, за да прослави човешката смелост, човешкото проявление на Михаиловата смелост. Защото какво възпира днес устрема на човека към Духа, към познанието за Духа? Душевната нерешителност, за да не кажем душевният страх.
към текста >>

36. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах 29 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Марс прави агресивно всичко, което той преобразува в областта на физическите, душевните или духовните добродетели.
Марс прави агресивно всичко, което той преобразува в областта на физическите, душевните или духовните добродетели. Но той ги прави не само агресивни, а и войнствени. Войнственото се състои не само в това човек да настъпва, но също и да отстъпва, иначе войните не биха могли да се водят. Мисля, че това много добре се видя през Световната война.
към текста >>

37. Съдържание GA_245 Указания за езотеричното обучение

Дванадесет добродетели за медитиране и съблюдаване в живота
Дванадесет добродетели за медитиране и съблюдаване в живота
към текста >>

38. За дните на седмицата GA_245 Указания за езотеричното обучение

При това човек да потъне дълбоко в себе си, да се съветва със себе си, да проверява и изгражда своите принципи в живота, мислено да преглежда своите знания - също и обратното: своите незнания - да претегля задълженията си, да разсъждава върху съдържанието и истинската цел на живота, да осъжда своите грешки и несъвършенства; с една дума: да се стреми да открива съществените, непреходните неща, да се залови сериозно с подходящи цели, например да придобие определени добродетели.
От време навреме да се обръща погледът навътре, макар само за пет минути на ден по едно и също време. При това човек да потъне дълбоко в себе си, да се съветва със себе си, да проверява и изгражда своите принципи в живота, мислено да преглежда своите знания - също и обратното: своите незнания - да претегля задълженията си, да разсъждава върху съдържанието и истинската цел на живота, да осъжда своите грешки и несъвършенства; с една дума: да се стреми да открива съществените, непреходните неща, да се залови сериозно с подходящи цели, например да придобие определени добродетели. (Да не изпада в грешката да си мисли, че е извършил каквото и да било добре, а непрекъснато да се стреми по-нататък към най-висши образци.)
към текста >>

39. Дванадесет добродетели за медитиране и съблюдаване в живота GA_245 Указания за езотеричното обучение

Дванадесет добродетели за медитиране и съблюдаване в живота
Дванадесет добродетели за медитиране и съблюдаване в живота
към текста >>

40. Две общо дадени главни упражнения GA_245 Указания за езотеричното обучение

Дванадесет добродетели за медитиране и съблюдаване в живота
Дванадесет добродетели за медитиране и съблюдаване в живота
към текста >>

41. Бележки GA_245 Указания за езотеричното обучение

Блаватска на английски език месечни добродетели и разширенията («се превръща в ...») произхождат от Рудолф Щайнер.
7. Това означение и преводът на немски, на вероятно дадените от Е. П. Блаватска на английски език месечни добродетели и разширенията («се превръща в ...») произхождат от Рудолф Щайнер. По отношение на превеждането на английските наименования на немски в документите има няколко варианти, които са поставени в скоби. Оригинални документи не се намират в архива. Първото печатане е това издание.
към текста >>

42. 2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

За целта той се извисява, стига до този връх, като се проникне с всички съвършенства и добродетели, призовава подбора, реда, хармонията и значението и се издига накрая до производството на художественото творение, което заема наред с неговите други дела и произведения едно блестящо място.
"Когато човекът е поставен на върха на природата, той вижда отново себе си като една цяла природа, която отново трябва да произведе в себе си един връх. За целта той се извисява, стига до този връх, като се проникне с всички съвършенства и добродетели, призовава подбора, реда, хармонията и значението и се издига накрая до производството на художественото творение, което заема наред с неговите други дела и произведения едно блестящо място. Щом веднъж е произведено, то стои в своята идеална действителност пред света, произвежда едно трайно действие, най-висшето: защото развивайки се духовно от всички сили, то взема в себе си всичко величествено, достойно за уважение и любов и одушевявайки човешката форма, то издига човека над самия него, затваря кръга на неговия живот и на неговите дела и го обожествява за настоящето, в което се съдържа миналото и бъдещето. От такива чувства бяха обзети онези, които виждаха олимпийския Юпитер, както можем да видим това от описанията, съобщенията и свидетелствата на древните хора. Богът беше станал човек, за да издигне човека до Бога. Хората виждаха най-високото достойнство и бяха въодушевени за най-висшата красота".
към текста >>

43. Съдържание GA_276 Изкуството и неговата мисия

Мъдрост и добродетели.
Духът и неговата противоположност в живописта. Вътрешният живот на цветовете. Геният на езика. Мъдрост и добродетели.
към текста >>

44. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Лайпциг, 10 ноември1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

За тази цел той се издига, като се изпълва с всички съвършенства и добродетели, призовава избор, ред, хармония и смисъл и най-накрая се извисява до създаване на творби на изкуството, което заема бляскаво място до останалите му дела и произведения.
[2] Гьоте пише от Италия: Тези висши творения на изкуството същевременно са били създадени от човека като най-висшите природни творения, съобразно истински и природни закони: всичко произволно, самомнително рухва. Тук има необходимост, има Бог.“ „Пътуване в Италия“, Рим, 6 септември 1787 г. в своята книга за Винкелман: има се предвид следното място от главата „Красотата“: „Тъй като човекът е поставен в апогея на природата, той гледа на себе си като на цяла една природа, която още веднъж трябва да сътвори в себе си един апогей. За тази цел той се издига, като се изпълва с всички съвършенства и добродетели, призовава избор, ред, хармония и смисъл и най-накрая се извисява до създаване на творби на изкуството, което заема бляскаво място до останалите му дела и произведения.
към текста >>

45. Бележки. Към текста. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

За тази цел той се издига, като се изпълва с всички съвършенства и добродетели, призовава избор, ред, хармония и смисъл и най-накрая се извисява до създаване на творби на изкуството, което заема бляскаво място до останалите му дела и произведения.
39. Гьоте пише от Италия: Тези висши творения на изкуството същевременно са били създадени от човека като най-висшите природни творения, съобразно истински и природни закони: всичко произволно, самомнително рухва. Тук има необходимост, има Бог.“ „Пътуване в Италия“, Рим, 6 септември 1787 г. в своята книга за Винкелман: има се предвид следното място от главата „Красотата“: „Тъй като човекът е поставен в апогея на природата, той гледа на себе си като на цяла една природа, която още веднъж трябва да сътвори в себе си един апогей. За тази цел той се издига, като се изпълва с всички съвършенства и добродетели, призовава избор, ред, хармония и смисъл и най-накрая се извисява до създаване на творби на изкуството, което заема бляскаво място до останалите му дела и произведения.
към текста >>

46. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

И тук ние стигаме до въпроса: Какъв чувствен импулс трябва да съдържа онова, което представлява социалното действие, след като то вече не се определя от добродетелите на свещеници, благородници, поданици, както и от добродетелите на четвъртото съсловие?
И тук ние стигаме до въпроса: Какъв чувствен импулс трябва да съдържа онова, което представлява социалното действие, след като то вече не се определя от добродетелите на свещеници, благородници, поданици, както и от добродетелите на четвъртото съсловие?
към текста >>

НАГОРЕ

0.37003111839294