Търсене в текстове за 'Дисциплина'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 93 резултата от 64 текста с части от думите : 'Дисциплина'.

1. 01. РУДОЛФ ЩАЙНЕР И НЕГОВАТА „ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА' GA_4 Философия на свободата

Моралната техника подлежи на изучаване, както и всяка друга научна дисциплина.
В своята родствена близост, те двете „моралната фантазия" и „моралната техника" принадлежат към областта на науката! „Освен богатството от морални идеи и морална фантазия, нравствените действия предполагат една друга способност: да се преформира света на възприятията по такъв начин, че да не се нарушават техните закономерни връзки и зависимости. Моралната техника подлежи на изучаване, както и всяка друга научна дисциплина. Въпреки че, общо взето, хората са по-склонни да изнамират понятия за вече установените форми на живот, отколкото да ги изграждат от фантазията и то особено когато се отнася за бъдещи действия."
към текста >>

2. 1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Дух, който иска чрез мислите си да разбере света и човешкото развитие, се нуждае освен от дарбата на фантазията, която го води към тези мисли, също и от самодисциплина, от самокритичност, чрез които мислите придобиват значение, важност и взаимовръзка.
Можем да видим как той описва взаимовръзката между мислите във „Веселата наука“ и своето усещане. „Весела наука, това означава вакханалия на духа, който се противопоставя търпеливо на един ужасно продължителен натиск - търпеливо, силно, студено, без да се подчини, но без надежда - и който сега внезапно е завладян от надеждата, от надеждата за здраве, от опиянението на оздравяването. Какво чудо е, че при това толкова неразумност и глупост излизат наяве, че толкова закачлива нежност се прахосва заради проблеми, които са с бодлива козина и не са предназначени за ласки и примамване. Цялата книга не е нищо повече от едно забавление след дълги лишения и безсилие, ликуване от възвръщащата се сила, от новопробудената вяра...“ (Ницше, Съчинения, Том V, стр. 3) Не става въпрос за истината в тази книга, а за откриване на мисли, в които един болен дух може да има лечебно средство за себе си, разведряващо средство. Дух, който иска чрез мислите си да разбере света и човешкото развитие, се нуждае освен от дарбата на фантазията, която го води към тези мисли, също и от самодисциплина, от самокритичност, чрез които мислите придобиват значение, важност и взаимовръзка. Тази самодисциплина при Ницше не е налична в голяма степен. Идеите при него се вихрят, без да бъдат овладявани чрез самокритичност. Между продуктивността и логиката при него няма взаимовръзка. Не съществува съответстваща степен на разсъждения, която да помогне на интуицията му.
към текста >>

Тази самодисциплина при Ницше не е налична в голяма степен.
„Весела наука, това означава вакханалия на духа, който се противопоставя търпеливо на един ужасно продължителен натиск - търпеливо, силно, студено, без да се подчини, но без надежда - и който сега внезапно е завладян от надеждата, от надеждата за здраве, от опиянението на оздравяването. Какво чудо е, че при това толкова неразумност и глупост излизат наяве, че толкова закачлива нежност се прахосва заради проблеми, които са с бодлива козина и не са предназначени за ласки и примамване. Цялата книга не е нищо повече от едно забавление след дълги лишения и безсилие, ликуване от възвръщащата се сила, от новопробудената вяра...“ (Ницше, Съчинения, Том V, стр. 3) Не става въпрос за истината в тази книга, а за откриване на мисли, в които един болен дух може да има лечебно средство за себе си, разведряващо средство. Дух, който иска чрез мислите си да разбере света и човешкото развитие, се нуждае освен от дарбата на фантазията, която го води към тези мисли, също и от самодисциплина, от самокритичност, чрез които мислите придобиват значение, важност и взаимовръзка. Тази самодисциплина при Ницше не е налична в голяма степен. Идеите при него се вихрят, без да бъдат овладявани чрез самокритичност. Между продуктивността и логиката при него няма взаимовръзка. Не съществува съответстваща степен на разсъждения, която да помогне на интуицията му.
към текста >>

3. ИСУС В ИСТОРИЧЕСКИ АСПЕКТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Естествено, така се създават предпоставки за едно по-нататъшно отслабване на строгата дисциплина.
Общностите на есеите и терапевтите образуват един естествен преход от Мистериите към християнството Само че това, което при тях е обект само на една секта, християнството иска то да стане достояние на цялото човечество. Естествено, така се създават предпоставки за едно по-нататъшно отслабване на строгата дисциплина.
към текста >>

4. 05. А. ПОДГОТОВКА GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Ако редовно поддържа такава дисциплина на своите чувства, той скоро ще забележи, че може да чува звуци, каквито по-рано изобщо не е допускал, че съществуват.
И сега, благодарение на всичко това, в неговия чувствен и мисловен свят покълва една нова способност. Чрез своите звуци, цялата природа започва да му открива своите тайни. Това, което по-рано е било за него само непонятен шум, се превръща в преизпълнения със смисъл език на природата. Там, където по-рано е чувал само звуци от т.н. неживи предмети, сега долавя един нов език на душата. Ако редовно поддържа такава дисциплина на своите чувства, той скоро ще забележи, че може да чува звуци, каквито по-рано изобщо не е допускал, че съществуват. Той започва да чува с душата.
към текста >>

Впрочем този вид обучение изисква най-строга самодисциплина, която отвежда човек до извънредно висока цел.
Благодарение на думите, той се вмъква в душата на другия. Така с продължително обучение от този вид, звукът става най-доброто средство за възприемане на душата и Духа. Впрочем този вид обучение изисква най-строга самодисциплина, която отвежда човек до извънредно висока цел.
към текста >>

5. 07. КОНТРОЛ НАД МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Обсъжданата тук дисциплина на мисленето се практикува в окултните школи от най-дълбока древност и тук става дума единствено за нея.
Би било твърде лошо, ако той изпадне в мечтателство Разумът трябва да е ясен и трезв във всеки отделен миг. И най-голямата грешка би била сторена, ако в хода на тези упражнения някой би смутил своето равновесие и ако би престанал да разсъждава ясно и точно за обикновените неща от живота, както е вършил това по-рано. Окултният ученик непрекъснато трябва да се уверява дали не е нарушил своето вътрешно настроение, дали е останал същия в своето обичайно ежедневие. Непоколебимо вътрешно спокойствие и ясен поглед върху нещата ето какво трябва да извоюва за себе си. Разбира се, строго препоръчително е да не се отдава на празно мечтателство, както и на случайни упражнения. Обсъжданата тук дисциплина на мисленето се практикува в окултните школи от най-дълбока древност и тук става дума единствено за нея. Който иска да прилага други упражнения, измислени от самия него или пък случайно дочути тук или там, ще допусне фатална грешка и скоро ще затъне в мътните води на фантастиката. Към гореописаното упражнение може да се прибави и друго. Нека застанем пред едно растение, което е стигнало до степента на пълното си развитие и да се проникнем от мисълта, че наближава времето, когато това растение ще умре. Нищо няма да остане от това, което сега е пред моите очи. Обаче същото това растение ще образува семена и те ще дадат нови растения.
към текста >>

6. 10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

10листният лотосов цвят постига своята правилна форма, само чрез такава строга самодисциплина.
Тук обикновените и случайни хрумвания нямат място. Ако пожелае да свърже една мисъл с друга, той внимателно ще проследи откъде и как е възникнала втората мисъл. Но той отива още по-нататък. Ако например изпитва известна антипатия към нещо и някого, той я обуздава и търси съзнателен отговор, обясняващ неговите чувства. По този начин в душевният му живот се намесват все по-малко несъзнателни елементи. 10листният лотосов цвят постига своята правилна форма, само чрез такава строга самодисциплина.
към текста >>

Към подобна строга самодисциплина се прибави една или друга медитация, извлечена от указанията на Духовната Наука, лотосовият цвят в стомашната област постепенно узрява и това, което описаните свръхсетивни органи по-рано възприемаха само като форми и топлина сега се изпълва с духовна светлина и с цветове.
Духовният живот на окултният ученик трябва да протича в атмосфера на непрекъснато внимание; нещата, към които не иска или не трябва да насочва своето внимание, остават встрани. Към подобна строга самодисциплина се прибави една или друга медитация, извлечена от указанията на Духовната Наука, лотосовият цвят в стомашната област постепенно узрява и това, което описаните свръхсетивни органи по-рано възприемаха само като форми и топлина сега се изпълва с духовна светлина и с цветове. Така се открояват, например, човешките таланти и душевните способности, както и скритите сили и качества на природния свят. По този начин цветната аура на живите същества става видима; околният свят се променя и ни показва своята душевна страна.
към текста >>

7. ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Той добре знае, че без строгия начин на мислене, характерен за естествената наука, не може да съществува никаква друга научна дисциплина.
Душата изживява себе си тъкмо в своята ангажираност спрямо природата. Това, което в този случай душата постига за се бе си като едно оживотворяващо въздействие, е нещо съвсем различно от самото знание за природата. То е, с други думи, саморазвитието, осъществено чрез акта на природознанието. Една от целите на Тайната Наука е да включи напредъка от това саморазвитие в онези области, които се простират над обикновената природа. Последователят на Тайната Наука не само не подценява стойността на естествената наука, а се стреми към още по-пълното и признаване, каквото не може да си позволи дори самият естествоизпитател. Той добре знае, че без строгия начин на мислене, характерен за естествената наука, не може да съществува никаква друга научна дисциплина. Но той знае също, че когато тази яснота и строгост са постигнати чрез истинско проникване в духа на естественонаучното мислене, тогава те могат да бъдат съхранени чрез силата на душата и приложени в други области.
към текста >>

8. ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО) GA_13 Въведение в Тайната наука

Напротив, подобни душевни усилия ни най-малко не са свързани с онези факти, които се разглеждат от физиологията или която и да е друга дисциплина от естествените науки.
Второ недоразумение би възникнало, ако някой повярва, че душевните усилия, свързани с постигането на свръхсетивното познание, имат нещо общо с изменения във физическия организъм. Напротив, подобни душевни усилия ни най-малко не са свързани с онези факти, които се разглеждат от физиологията или която и да е друга дисциплина от естествените науки. Тези духовно-душевни процеси, също както и здравото мислене, не протичат в рамките на физическия свят. Според самото естество на тези душевни усилия, те предизвикват в душата същите процеси, през които тя преминава, когато си служи по един здрав начин с представи и съждения. Доколкото здравото мислене е свързано малко или много с тялото, дотолкова са свързани с него и процесите на истинското духовно обучение. Всичко, което в тази област се отнася по друг начин към човека, е не духовно обучение, а негова пародия. Следващото изложение трябва да се разбира в смисъла на казаното тук.
към текста >>

9. Първа картина GA_14 Четири мистерийни драми

заеме се с желязна дисциплина
заеме се с желязна дисциплина
към текста >>

10. 03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Много трудно е човек да се издигне до там, че да разбере Фихте, много трудно е човек да проникне във Фихтевите мисли, въпреки че никой от тези, които са проникнали там, не би могъл да отрече, че благодарение на Фихте е постигнал невероятен напредък в своята духовна дисциплина.
Фихте се оказва един мислител, който плува в твърде отдалечени сфери и това проличава най-ясно, когато през 1794 завърши в Йена своята книга „Основни принципи наукознанието". Много трудно е човек да се издигне до там, че да разбере Фихте, много трудно е човек да проникне във Фихтевите мисли, въпреки че никой от тези, които са проникнали там, не би могъл да отрече, че благодарение на Фихте е постигнал невероятен напредък в своята духовна дисциплина. Обаче не е работа за всеки да се катери по стръмните върхове на чистите понятия. И ето че този Фихте, който броди в такива абстрактни области, изпраща своя труд върху „Наукознанието" на Гьоте, прибягвайки до следните забележителни думи./*7/ „Аз виждам, и винаги съм виждал във Ваше лице представителя на чувството в неговата най-чиста духовна същност, каквото можем да открием в съвременната степен на хуманизма. С пълно право философията се обръща към Вас. Защото пробният камък за нея са именно Вашите чувства." Ето какво казва Фихте за Гьоте.
към текста >>

11. II. Ученически години GA_28 Моят жизнен път

Разбира се, това беше голяма несправедливост, що се касае до училищната дисциплина, но не пречеше на никого и пречеше толкова малко на изискващото се от мен, че тогава по история получих оценка „отличен“.
После след всеки час трябваше да научаваме преподаваното ни по този начин от нашия учебник. Помислих си, че така и така вкъщи трябва да прочитам намиращото се в него. От „преподаването“ на учителя не възприемах нищо. Със слушане на четеното от него не можех да запомня нищичко. Така че разделих отделните коли на книжката на Кант, подвързах ги в учебника по история, който по време на часа стоеше отворен пред мен, и четях Кант, докато от катедрата ни беше „преподавана“ история. Разбира се, това беше голяма несправедливост, що се касае до училищната дисциплина, но не пречеше на никого и пречеше толкова малко на изискващото се от мен, че тогава по история получих оценка „отличен“.
към текста >>

12. III. Студентски години GA_28 Моят жизнен път

Така че, въпреки че признаваше мисловната дисциплина на Хербарт, всичко, свързано с него, му се струваше педантично и прозаично.
Разработих темата „До каква степен човекът е свободен в своите действия? “ В тази си работа силно навлязох във философията на Хербарт. Това никак не се хареса на Шрьоер. Той не споделяше ентусиазма около Хербарт, който по това време беше преобладаващ в Австрия, както и във философските и педагогическите катедри. Беше изцяло отдаден на начина на мислене на Гьоте. Така че, въпреки че признаваше мисловната дисциплина на Хербарт, всичко, свързано с него, му се струваше педантично и прозаично.
към текста >>

В позата и движенията си той изглеждаше така, сякаш с упорита самодисциплина ги беше формирал съгласно естетическите принципи на Хербарт.
Роберт Цимерман беше забележителна личност. Имаше необикновено високо чело и дълга философска брада. Всичко у него беше премерено, стилизирано. Когато влизаше през вратата и се качваше на катедрата, крачките му бяха заучени и все пак такива, че си казвахме, че за този човек е напълно естествено и разбиращо се от само себе си да бъде такъв, какъвто е. В позата и движенията си той изглеждаше така, сякаш с упорита самодисциплина ги беше формирал съгласно естетическите принципи на Хербарт. И все пак всичко това събуждаше симпатия. После той бавно сядаше на един стол, отправяше дълъг поглед към аудиторията през очилата си, след което бавно и премерено ги сваляше, още веднъж поглеждаше без очила през кръга на слушателите си и след това започваше да изнася лекцията си, говорейки свободно, но в грижливо оформени изречения, произнесени по художествен начин. В езика му имаше нещо класическо. Но поради голямата дължина на изреченията му, слушайки, човек лесно изгубваше нишката на неговото изложение. Той представяше философията на Хербарт по малко по-модифициран начин.
към текста >>

„Практическа философия“ беше задължителна дисциплина за юристите през първата година.
Но поради голямата дължина на изреченията му, слушайки, човек лесно изгубваше нишката на неговото изложение. Той представяше философията на Хербарт по малко по-модифициран начин. Впечатляваше ме строгата последователност на мислите му. Не беше така обаче и с останалите му слушатели. По време на първите три или четири лекции голямата зала, в която преподаваше, беше препълнена. „Практическа философия“ беше задължителна дисциплина за юристите през първата година. Те имаха нужда от подписа на професора в книжките си. След петия или шестия час повечето от тях така и не се вясваха вече. Докато слушахме за класическите философи, останалите малцина слушатели се събирахме на първите чинове.
към текста >>

13. XXXVII. Съзряване на душата; лекции в Париж през 1906 г. GA_28 Моят жизнен път

В духовната наука по никакъв начин методическата добросъвестност и дисциплината на познанието не са по-малко нужни.
Във външното естествознание утвърждаването на което и да е знание не може да стане, докато не бъдат приключени всички необходими експерименти и сетивни наблюдения и докато няма повече възражения срещу изискваните изчисления. В духовната наука по никакъв начин методическата добросъвестност и дисциплината на познанието не са по-малко нужни. Само че се върви по малко по-други пътища. Тук съзнанието трябва да се изпита по отношение на познаваемата истина. Човек трябва да умее да „чака“ в търпение и вътрешна добросъвестност, докато съзнанието издържи това изпитание. То трябва да укрепне достатъчно в способността си за създаване на идеи в дадена област, за да съумее да възприеме съзерцанието, за което става дума тук, в своята способност за създаване на понятия.
към текста >>

14. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_28 Моят жизнен път

Той признава целостта и значението на методите на съвременната наука Ли така развива една модерна дисциплина, която нарича „Духовна наука“.
Рудолф Щайнер притежава точен и остър научен ум в съчетание с вродена способност да вижда в духовния свят. Той признава целостта и значението на методите на съвременната наука Ли така развива една модерна дисциплина, която нарича „Духовна наука“. Оттогава насетне неговите прозрения са докоснали и обогатили много области в живота по начин, който продължава да променя живота на хората. издание
към текста >>

15. Съдържание GA_39 Писма до членовете

7. До всички членове * VI 24 Февруари 1924 Относно стремежа към познание и волята за самодисциплина
7. До всички членове * VI 24 Февруари 1924 Относно стремежа към познание и волята за самодисциплина
към текста >>

16. 7. До всички членове * VI 24 Февруари 1924 Относно стремежа към познание и волята за самодисциплина GA_39 Писма до членовете

ОТНОСНО СТРЕМЕЖА КЪМ ПОЗНАНИЕ И ВОЛЯТА ЗА САМОДИСЦИПЛИНА
ОТНОСНО СТРЕМЕЖА КЪМ ПОЗНАНИЕ И ВОЛЯТА ЗА САМОДИСЦИПЛИНА
към текста >>

17. Библията и мъдростта GA_68-1 Библията и мъдростта

То няма нищо общо с онези съмнителни фантазии, свързвани веднага с думата “Имагинация", нито пък със сомнамбулизъм и неща от този род, а същественото за нея е строгата дисциплина, чрез която човек трябва да събуди своите способности.
Сега възниква въпросът: “Какво има да каже Духовната Наука, което може да ни помогне да разберем библейските истини? " Тук ние трябва да навлезем в детайли. Трябва преди всичко да подчертаем, че когато като резултат от методите, заложени в Духовната Наука, човек пробуди способностите на своята душа, той проглежда в духовния свят и развива онова, което в сравнение с предметното познание е Имагинативно Познание. Какво е това Имагинативно Познание? То няма нищо общо с онези съмнителни фантазии, свързвани веднага с думата “Имагинация", нито пък със сомнамбулизъм и неща от този род, а същественото за нея е строгата дисциплина, чрез която човек трябва да събуди своите способности. Нека изходим от външното познание, за да направим по-разбираемо онова, което в действителност се има предвид под “Имагинативно познание." Какво е характерно за външното предметно познание? Например, възприятието за “маса"; когато масата вече не е пред нас, ни остава идея, понятие за нея, нещо като ехо. Първо го има предметът, и после образът . Някои философски системи твърдят, че всичко е само образ, представа. Това не е вярно.
към текста >>

18. VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение) GA_92 Езотерична космология

Йога трябва да бъде предшествана от строга дисциплина и от постигане на определени качества, първото от които е вътрешно спокойствие.
Първото условие, изискващо се от Посветения, е неговият характер да бъде силен и той да бъде господар на своите страсти. Йога трябва да бъде предшествана от строга дисциплина и от постигане на определени качества, първото от които е вътрешно спокойствие. Обикновената "моралност" не е достатъчна, защото тя се отнася само за поведението на човека във външния свят. Йога е свързана с вътрешния човек.
към текста >>

19. ІХ. Астралният свят GA_92 Езотерична космология

Розенкройцерското посвещение включва дисциплина, която е насочена към това да направи човека обективен за самия себе си, да породи, така да се каже, обективно разочарование.
Розенкройцерското посвещение включва дисциплина, която е насочена към това да направи човека обективен за самия себе си, да породи, така да се каже, обективно разочарование. Ние трябва да започнем да виждаме себе си обективно. Тази външна персонификация на себето прави възможно за астралното тяло да отиде отвъд физическото тяло.
към текста >>

20. ХІІ. Деваканичният свят (продължение) GA_92 Езотерична космология

Необходими са всекидневна дисциплина и дълго обучение, ако искаме да предотвратим погрешните интерпретации.
Нашата задача е да се научим как да разчитаме страниците на тази книга от живи образи и да разгръщаме безбройните свитъци от "Хрониката" на Вселената. Това може да бъде направено само ако можем да разграничаваме външния вид от реалността, човешката обвивка от живата душа. Необходими са всекидневна дисциплина и дълго обучение, ако искаме да предотвратим погрешните интерпретации. Например, от така възприеманата форма на Данте могат да бъдат получени определени отговори на въпроси. Но те не идват от индивидуалността на Данте, понеже индивидуалността продължава да се развива; те идват от древната фигура на Данте, "фиксирана" в етерната среда на неговото време.
към текста >>

21. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука. GA_93 Легендата за храма

символична инструкция или дисциплина.
аз мога да дам само обща характеристика за онова, за което става въпрос тук. Има четири вида инструкции, давани в Мизраимския ритуал/*20/. 96-те степени могат следователно да бъдат постигнати чрез четири различни вида инструкции или дисциплини. Тези четири дисциплини, чрез които може да се напредне, са следните: Първо, т. нар. символична инструкция или дисциплина. Посредством нея някои символи могат да бъдат разбрани като факти. Въпросното лице се въвежда в окултните закони на природата, чрез които в човечеството се постигат точно определени резултати в циклични движения.
към текста >>

Вторият вид инструкции или дисциплина е т.
Вторият вид инструкции или дисциплина е т. нар. философска. Това е египетската херметическа дисциплина. Тя е повече теоретична. Третият вид е т. нар. мистична дисциплина, която се базира предимно върху вътрешното развитие и което, ако се приложи правилно, би довело преди всичко до подходящо боравене с Философския камък, именно до побеждаване на смъртта.
към текста >>

Това е египетската херметическа дисциплина.
Вторият вид инструкции или дисциплина е т. нар. философска. Това е египетската херметическа дисциплина. Тя е повече теоретична. Третият вид е т. нар. мистична дисциплина, която се базира предимно върху вътрешното развитие и което, ако се приложи правилно, би довело преди всичко до подходящо боравене с Философския камък, именно до побеждаване на смъртта. Това общо взето е изразено в едно от изреченията, които ви прочетох, в което се казваше, че чрез Свободното масонство всеки е в състояние да се убеди в безсмъртието. Това зависи обаче, както Кабала казва, дали той иска това или не.
към текста >>

мистична дисциплина, която се базира предимно върху вътрешното развитие и което, ако се приложи правилно, би довело преди всичко до подходящо боравене с Философския камък, именно до побеждаване на смъртта.
Вторият вид инструкции или дисциплина е т. нар. философска. Това е египетската херметическа дисциплина. Тя е повече теоретична. Третият вид е т. нар. мистична дисциплина, която се базира предимно върху вътрешното развитие и което, ако се приложи правилно, би довело преди всичко до подходящо боравене с Философския камък, именно до побеждаване на смъртта. Това общо взето е изразено в едно от изреченията, които ви прочетох, в което се казваше, че чрез Свободното масонство всеки е в състояние да се убеди в безсмъртието. Това зависи обаче, както Кабала казва, дали той иска това или не. Четвъртият вид обучение е кабалистичното. То се състои в опознаване принципите на световната хармония в тяхната истина и реалност, десетте основни../пропуск/.
към текста >>

22. VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Йога трябва да бъде предшествана от строга дисциплина и от постигане на определени качества, първото от които е вътрешно спокойствие.
Първото условие, изискващо се от Посветения, е неговият характер да бъде силен и той да бъде господар на своите страсти. Йога трябва да бъде предшествана от строга дисциплина и от постигане на определени качества, първото от които е вътрешно спокойствие. Обикновената “моралност” не е достатъчна, защото тя се отнася само за поведението на човека във външния свят. Йога е свързана с вътрешния човек.
към текста >>

23. ІХ. Астралният свят. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Розенкройцерското посвещение включва дисциплина, която е насочена към това да направи човека обективен за самия себе си, да породи, така да се каже, обективно разочарование.
Розенкройцерското посвещение включва дисциплина, която е насочена към това да направи човека обективен за самия себе си, да породи, така да се каже, обективно разочарование. Ние трябва да започнем да виждаме себе си обективно. Тази външна персонификация на себето прави възможно за астралното тяло да отиде отвъд физическото тяло.
към текста >>

24. ХІІ. Деваканичният свят (продължение). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Необходими са всекидневна дисциплина и дълго обучение, ако искаме да предотвратим погрешните интерпретации.
Нашата задача е да се научим как да разчитаме страниците на тази книга от живи образи и да разгръщаме безбройните свитъци от “Хрониката” на Вселената. Това може да бъде направено само ако можем да разграничаваме външния вид от реалността, човешката обвивка от живата душа. Необходими са всекидневна дисциплина и дълго обучение, ако искаме да предотвратим погрешните интерпретации. Например, от така възприеманата форма на Данте могат да бъдат получени определени отговори на въпроси. Но те не идват от индивидуалността на Данте, понеже индивидуалността продължава да се развива; те идват от древната фигура на Данте, “фиксирана” в етерната среда на неговото време.
към текста >>

25. Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Но на онези, които искат да навлязат по-дълбоко в мисленето, да се занимаят още по-интензивно със своеобразната дълбочина на човешката душа, се препоръчват за изучаване книги, които са написани именно затова, за да насочат мисленето към строга дисциплина.
Но на онези, които искат да навлязат по-дълбоко в мисленето, да се занимаят още по-интензивно със своеобразната дълбочина на човешката душа, се препоръчват за изучаване книги, които са написани именно затова, за да насочат мисленето към строга дисциплина. Книгите, написани за тази цел, макар в тях да липсва думата антропософия, са моите две книги «Истина и наука» и «Философия на свободата». Такива книги са написани, за да изпълнят определена цел. Тези, които въз основа на енергичното обучение на логическото мислене искат да продължат да учат, ще направят добре да упражняват духа си с «душевно-духовната» гимнастика, която изискват тези книги. Това ще им даде основата, върху която е изградено розенкройцерското обучение. Когато човек наблюдава физическия план, възприема определени сетивни впечатления, багри и светлина, топлина и студ, мирис и вкус, докосване и натиск и слухови впечатления.
към текста >>

26. Предговор от Мария Щайнер GA_106 Египетски митове и мистерии

Не само онези опасности, които напират от вътрешния свят на духовно устремените човешки души, за които Рудолф Щайнер толкова често ни предупреждаваше, че при едностранчивия стремеж към духовни опитности и без необходимата морална дисциплина, те вероятно биха останали непроявени, но и опасностите, идващи от такива духовни Същества, които искат да ни въвлекат още по-дълбоко в материализма, превръщайки градивните сили в разрушителни.
В едно такова Движение, каквото е антропософското, са ни дадени възможно най-големите блага, но същевременно ни дебнат и възможно най-големите опасности. Не само онези опасности, които напират от вътрешния свят на духовно устремените човешки души, за които Рудолф Щайнер толкова често ни предупреждаваше, че при едностранчивия стремеж към духовни опитности и без необходимата морална дисциплина, те вероятно биха останали непроявени, но и опасностите, идващи от такива духовни Същества, които искат да ни въвлекат още по-дълбоко в материализма, превръщайки градивните сили в разрушителни. Тези Същества не спират да работят, и онези дарове от Рудолф Щайнер, до които те се домогват, за да постигнат своите цели, несъмнено ще бъдат използвани с най-голяма хитрост и съблазън. Ще възникнат тенденции, импониращи на вкуса на времето, и мнозина ще позволят върху главите им да бъде хвърлена мрежата на заблуждението. Нека да не пропускаме и привидно най-незначителните симптоми. Те могат да са от голямо значение и да са породени от една целенасочена воля, която използва нашата слепота. Нека да призовем в паметта си предупреждаващите думи на нашия учител, който непрекъснато ни напомняше за тези неща.
към текста >>

27. Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека. GA_106 Египетски митове и мистерии

Сега те трябваше да се справят с нова учебна дисциплина.
Това бяха инициаторите, посветителите, които показваха това, което се намира зад физическия свят. Обаче за Египет беше необходимо едно ново учение, един напълно нов метод. В древна Индия хората не се тревожеха за това, как събитията, разиграващи се в духовния свят, намират своя израз във физическия план, как протича, тъй да се каже, кореспонденцията между Боговете и човеците. Обаче за Египет беше необходимо нещо друго: не само ученикът да вижда Боговете чрез своето посвещение, но също и да вижда как тези Богове движат ръцете си, за да изработят звездната писменост, как са възникнали всички физически форми. В своите мистерийни школи - изградени напълно по образеца на индийските - древните египтяни допълнително научаваха как духовните сили кореспондират с физическия свят. Сега те трябваше да се справят с нова учебна дисциплина. В Индия ученикът беше насочван към духовните сили чрез ясновиждането; в Египет към това допълнително се посочваше връзката между духовните събития и физическите процеси. За всеки орган на физическото тяло се посочваше, на каква духовна работа отговаря той; как, примерно, сърцето отговаря на определена духовна активност. И основателят на школата, която показваше не само духовното, но и неговата деятелност във физическия свят, основателят на тази школа беше великият посветен: Хермес Трисмегистос. Така в негово лице ние имаме трижди великия Тот, първият, който показа на хората целия физически свят като един вид писменост на Боговете. Така ние виждаме, как нашите следатлантски култури стъпка по стъпка влагат своите импулси в общочовешката еволюция.
към текста >>

28. 8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Там те биваха подготвяни чрез една строга дисциплина, именно поради това, че сега не можеше да се действува върху тях както по-рано.
Учението, което беше дадено чрез прякото влияние на душата на учителя върху тези на ученика, постепенно отстъпи място на една друга форма на преподаване, която се приближава до тази, която днес познаваме. През Атлантската епоха имаше Оракули; сега учителите на човечеството основаха един вид училища, за да приемат там отзвука от древните атлантски оракули; появяването на мистериите, на местата за посвещение, става през следатлантската епоха. По-рано най-добре подготвените ученици бяха приети в оракулите; от сега нататък те са приемани в мистериите. Там те биваха подготвяни чрез една строга дисциплина, именно поради това, че сега не можеше да се действува върху тях както по-рано. Във всички цивилизации и във всички епохи ние намираме през дълги периоди този вид мистерии. Било че се върнем назад до първата следатлантска култура, тази на Древна Индия, или до културата на Заратустра, или ако щете до тази на Египет и Халдея, навсякъде ще видим, че учениците са приемани в мистериите, които образуват нещо средно между църквата и училището; там те получават едно строго обучение, което ги учи да мислят, да чувствуват не само това, което идва от сетивния свят, но и това, което става в духовния, невидим свят. Можем да изразим с една дума това, което се преподаваше в тези мистерии: в голямата си част то представляваше това, което днес ни дава Антропософията. Този беше предметът, изучаван в тези мистерии. Но там се държеше сметка за нравите на епохата и всичко беше устроено по един по-строг начин.
към текста >>

Но в замяна на това посвещението беше станало по-трудно достъпно и беше необходимо сега да се наложи една по-строга дисциплина на тези, които искаха не само да вярват в съществуванието на един духовен човек, но които искаха да потопят своите погледи във великата слънчева аура.
Това завладяване на Земята започна в епохата на Заратустра и преходът от древна Индия към пред-историческа Персия има огромно значение. За Заратустра външният свят не е вече само Майа. Заобикалящият ни физически свят има своята стойност, но зад него се намира духът. Докато за древния индиец самото цвете беше Майа, а действителността, духът, с е намираше зад това цвете, Заратустра би казал: Това цвете е ценно в себе си, защото то е част от всемирния Дух; материята се ражда от духа. Ние вече отбелязахме, че за Заратустра физическото Слънце е място, където духовни същества развиват своята дейност. Но в замяна на това посвещението беше станало по-трудно достъпно и беше необходимо сега да се наложи една по-строга дисциплина на тези, които искаха не само да вярват в съществуванието на един духовен човек, но които искаха да потопят своите погледи във великата слънчева аура. Така се изменят постепенно всички условия на живота и през следващата епоха, тази на египто-халдейската култура, човекът завладява още по-дълбоко физическия свят. Това е времето, когато той не само притежава познанието на духовната мъдрост, намираща се зад материята, но когато той наблюдава движението на звездите и в техните различни положения и видими движения вижда една писменност, начертана от боговете. Отношенията на сетивните неща помежду им също му разкриват една божествена писменност. В Египет се ражда геометрията, която бива прилагана към външните неща. Така човекът постепенно завладява заобикалящия го свят.
към текста >>

29. 2. Втора лекция, 16 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Аз ви оставям нещо, оставям ви закона на мъдростта и закона на дисциплината; за напред те ще заместват учителя."
Днес ще се задоволим само да посочим, че те са едно косвено описание на моралното чувство, на толкова чистото учение за състраданието и любовта. Тези учения се появиха в света едва тогава, когато под дървото Боди, Бодисатвата на Индия се превърна от Бодисатва в Буда. Едва тогава учението за състраданието и любовта се откри за пръв път на човечество то като негова естествена способност и хората вече можеха да я култивират в своите собствени души. Точно това е същественото. Ето защо малко преди своята смърт, Буда каза на един от своите интимни ученици: „Не скърбете, че учителят ви напуска. Аз ви оставям нещо, оставям ви закона на мъдростта и закона на дисциплината; за напред те ще заместват учителя."
към текста >>

30. 5. Пета лекция, 19 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Бихме могли да добавим, че на Заратустра беше отредено да внесе такава енергия, такава дисциплина в човешките действия, която би могла да изглежда отблъскваща за днешния човек.
И така, Заратустра възвести един мироглед,свързан с разгадаването, със структурирането на външния свят. Той предостави този светоглед на един народ, устремен към завладяването на външния свят. Мисията на Заратустра е в пълно съзвучие с характеровите особености на древноперсийския народ. Бихме могли да добавим, че на Заратустра беше отредено да внесе такава енергия, такава дисциплина в човешките действия, която би могла да изглежда отблъскваща за днешния човек. Да внесе енергия, дисциплина и увереност в човешките действия, произтичащи не само от убеждението, че душата е скрита в своите интимни сфери, но и от твърдата увереност, че душата лежи в лоното на един божествено-духовен свят: Ето същинската мисия на Заратустра. Заратустра разчиташе, че всеки човек може да се обърне към себе си с думите: „Където и да си поставен в Космоса, ти не си сам; ти обитаваш един одухотворен Космос и си част от Боговете и Духовете на света; ти си роден от лоното на Духа.
към текста >>

Да внесе енергия, дисциплина и увереност в човешките действия, произтичащи не само от убеждението, че душата е скрита в своите интимни сфери, но и от твърдата увереност, че душата лежи в лоното на един божествено-духовен свят: Ето същинската мисия на Заратустра.
И така, Заратустра възвести един мироглед,свързан с разгадаването, със структурирането на външния свят. Той предостави този светоглед на един народ, устремен към завладяването на външния свят. Мисията на Заратустра е в пълно съзвучие с характеровите особености на древноперсийския народ. Бихме могли да добавим, че на Заратустра беше отредено да внесе такава енергия, такава дисциплина в човешките действия, която би могла да изглежда отблъскваща за днешния човек. Да внесе енергия, дисциплина и увереност в човешките действия, произтичащи не само от убеждението, че душата е скрита в своите интимни сфери, но и от твърдата увереност, че душата лежи в лоното на един божествено-духовен свят: Ето същинската мисия на Заратустра. Заратустра разчиташе, че всеки човек може да се обърне към себе си с думите: „Където и да си поставен в Космоса, ти не си сам; ти обитаваш един одухотворен Космос и си част от Боговете и Духовете на света; ти си роден от лоното на Духа.
към текста >>

31. 9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Хановер, 10. 5. 1910 г. Етерното виждане на бъдещето. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Когато обаче един човек поеме една вътрешна дисциплина той узрява за онова, което трябва да бъде изтъкнато като един трети факт: възможността да се вижда в етерната сфера с новосъбудените способности.
Когато обаче един човек поеме една вътрешна дисциплина той узрява за онова, което трябва да бъде изтъкнато като един трети факт: възможността да се вижда в етерната сфера с новосъбудените способности. Там душата ще види онова, което някога Павел видя: Христос в неговото етерно тяло. Без книги и документи това велико събитие второто идване на Христос ще стане за онези, които са направили себе си достойни за него. Задължение на Антропософията е да обяви това. Вече има човешки същества, които усещат, че ние сме надделяли Тъмния Век и приближаваме към една по-светла епоха. Антропософите трябва да вървят по този път съзнателно.
към текста >>

32. 9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Съществено е преди всичко да се премине дисциплина за здраво, разумно мислене, преди опитите за навлизане във висшите светове; еднакво съществено е да се издигнем над това обикновено мислене до непосредствено разбиране.
Съществено е преди всичко да се премине дисциплина за здраво, разумно мислене, преди опитите за навлизане във висшите светове; еднакво съществено е да се издигнем над това обикновено мислене до непосредствено разбиране. И точно защото е необходимо да имаме тази способност на непосредствено разбиране във висшите светове, предварителното обучение в логическо мислене е крайно необходимо, тъй като в противен случай нашите чувства със сигурност биха ни водили към грешки. С обикновено интелектуално мислене ние сме неспособни да преценяме правилно в онзи свят, ако първо не сме обучили своето интелектуално мислене във физическия свят, и после, в подходящ момент, да сме способни да не го забравяме. Някои хора считат, че това отличително качество на по-висшия вид мислене, мисленето на сърцето, е причина за цялостно отхвърляне на обикновената логика. Те казват, че след като трябва тя накрая да бъде забравена, няма нужда да се усвоява най-напред. Но казвайки това, те пренебрегват факта, че логическото мислене е обучение за това да направиш от себе си различен човек.
към текста >>

33. Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Че човечеството се стреми към едно такова интимно разбиране, към едно такова разбирателство, ние виждаме днес от това, че дори и във външната наука се проявява един стремеж, който намира израз в онази научна дисциплина, която сравнява различните религии.
Че човечеството се стреми към едно такова интимно разбиране, към едно такова разбирателство, ние виждаме днес от това, че дори и във външната наука се проявява един стремеж, който намира израз в онази научна дисциплина, която сравнява различните религии. Не бива да омаловажаваме заслугите на тази научна дисциплина: тя действително е постигнала твърде много. Но какво изнася тя на бял свят, когато описва ученията на различните религии? Макар и да не се казва направо, но зад всичко, което тази сравнителна наука изнася на бял свят, се крие само това, което в религиите не е нищо друго, освен едно детинско вярване; онези, които са схванали същинското ядро на религиите, не могат да се задоволят с нейните обяснения.
към текста >>

Не бива да омаловажаваме заслугите на тази научна дисциплина: тя действително е постигнала твърде много.
Че човечеството се стреми към едно такова интимно разбиране, към едно такова разбирателство, ние виждаме днес от това, че дори и във външната наука се проявява един стремеж, който намира израз в онази научна дисциплина, която сравнява различните религии. Не бива да омаловажаваме заслугите на тази научна дисциплина: тя действително е постигнала твърде много. Но какво изнася тя на бял свят, когато описва ученията на различните религии? Макар и да не се казва направо, но зад всичко, което тази сравнителна наука изнася на бял свят, се крие само това, което в религиите не е нищо друго, освен едно детинско вярване; онези, които са схванали същинското ядро на религиите, не могат да се задоволят с нейните обяснения.
към текста >>

34. 2.ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 6. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Има пряка връзка между строгата самодисциплина, на която подлагаме нашия вътрешен живот, и нарастващата самостоятелност на етерното тяло.
Етерното тяло е разположено именно вътре във физическото тяло и поради тази причина, нашето астрално тяло и нашият Аз възприемат външния свят само чрез посредничеството на физическото тяло; нашето астрално тяло и нашият Аз осмислят връзките и зависимостите на външния свят само чрез помощта на физическия мозък. Етерното тяло е навлязло прекалено дълбоко във физическото тяло и поради тази причина в обикновения живот човекът не може да го възприеме като своя самостоятелна съставна част, като свой самостоятелен инструмент на мисленето, чувствата и волята. Усилията, които се полагат при мисловната концентрация и които ще обсъдим днес а те са били практикувани също и от розенкройцерите -, усилията, свързани с медитирането и пречистването на чувствата, всички те са имали за крайна цел както е посочено и в книгата „Как се постигат познания за висшите светове? “ че етерното тяло става до голяма степен самостоятелно. По този начин човекът стига дотам, че може да си служи с органите на етерното тяло, също както си служи с очите, за да вижда, и с ушите, за да чува, само че сега възприятията идват не от физическия, а от духовния свят. Има пряка връзка между строгата самодисциплина, на която подлагаме нашия вътрешен живот, и нарастващата самостоятелност на етерното тяло.
към текста >>

35. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Кристияния (Осло), 3 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Докато окултизмът, в своя истински вид, е нещо, в което човек дълбоко се вживява, издигайки се чрез упорство и самодисциплина до една или друга степен на съзерцание, на ясновиждане, то теософията е нещо, което облича окултното познание с предварително готовите, изградени понятия и идеи, и едва тогава, в този свой вид, се изправя пред човека.
Съвсем не е лесно общовалидните окултни истини да се вместват в рамките на един отделен език. Но в хода на историческото развитие настъпи точно това. Докато окултизмът, в своя истински вид, е нещо, в което човек дълбоко се вживява, издигайки се чрез упорство и самодисциплина до една или друга степен на съзерцание, на ясновиждане, то теософията е нещо, което облича окултното познание с предварително готовите, изградени понятия и идеи, и едва тогава, в този свой вид, се изправя пред човека.
към текста >>

36. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

По-скоро това "помирение с Кармата" беше въпрос на една своеобразна култура, на самодисциплина, въпрос на самовъзпитание.
При това не трябва да си мислим, че за това помирение със собствената Карма, човек се нуждае от някаква изискана и всеобхватна теория за Кармата. По-скоро това "помирение с Кармата" беше въпрос на една своеобразна култура, на самодисциплина, въпрос на самовъзпитание. Ако Вие приемете, че от определен момент нататък, даден човек започва своето окултно развитие, неизбежно трябва да допуснете и един жизнен път преди този начален момент, през време на който бъдещият окултен ученик е живял като човек всред подобни нему хора, т.е. той е възприел тази или онази позиция в живота, усвоил е едни или други мисли, даващи му възможност чрез външни действия да упражнява дадена професия и да устоява своите жизнени позиции.
към текста >>

Вие разбирате, че по този начин, чрез тази постоянна самодисциплина, се целеше изковаването на един особено силен характер у окултиста.
Вие разбирате, че по този начин, чрез тази постоянна самодисциплина, се целеше изковаването на един особено силен характер у окултиста. Защото съвсем естествено е, че когато човек се сблъсква с други хора в тази или онази ситуация, той ще приложи това което знае, включително и по отношение на един умствено непълноценен индивид. Да, това е най-естественото за човека.
към текста >>

Така се постигаше не само една здрава самодисциплина, не само предимствата, които Духът можеше да предложи на човека, а той да ги впрегне в служба на егоизма, и по този начин учениците постигаха един съвсем друг напредък на душата.
А сега идва ред на една втора степен: да насочим нашия разум към външния физически свят, и то след като вече сме изключили волята и егоизма. В току що описаната степен учениците прекарваха значителна част от своя живот. Не по-малка част от живота си те трябваше да отделят за изграждането на такова отношение към света, което без каквито и да е особености и отклонения в биографията да подтиква към разумно, интелектуално изучаване не само на другите хора, но и на останалите природни царства, и то в много по-задълбочен вид отколкото преди. Така се постигаше не само една здрава самодисциплина, не само предимствата, които Духът можеше да предложи на човека, а той да ги впрегне в служба на егоизма, и по този начин учениците постигаха един съвсем друг напредък на душата.
към текста >>

И все пак Вие бихте могли да си изградите една представа за това, как учениците се справят с тази задача а именно чрез собствените си сили ако вземете предвид, че по отношение на външни действия, тези ученици бяха свикнали да обуздават своята воля, така че те притежаваха могъщо само обладание и такава дисциплина, които им позволяваха да се отнасят и към себе си по начина, който беше вече описан.
Следващата подробност, към която окултният ученик се обръщаше, беше тази, че с всички предоставени му сили, той се устремяваше към това, да заличи от съзнанието онези спомени и фантастни символи, как то и добре забележете онези идеи и понятия, усвоени чрез неговото собствено себе. В действителност това беше една извънредно тежка задача, и трудно е да си представим, че един ученик би могъл напълно да се справи с нея. И все пак Вие бихте могли да си изградите една представа за това, как учениците се справят с тази задача а именно чрез собствените си сили ако вземете предвид, че по отношение на външни действия, тези ученици бяха свикнали да обуздават своята воля, така че те притежаваха могъщо само обладание и такава дисциплина, които им позволяваха да се отнасят и към себе си по начина, който беше вече описан.
към текста >>

37. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Обаче докато навлиза в този елемент, за окултния кандидат ще е от полза не това, което е усвоил чрез интелекта, чрез разсъдъчната си сила, а самата здрава и целомъдрена дисциплина, която ученикът е при добил, докато изостряше своя интелект.
Но ако окултният кандидат, който се сблъсква с това изживяване, е вътрешно слаб и не е научен да мисли правилно в живота, тогава той се изправя пред едно трудно препятствие. При това онази подготовка, за която вчера говорихме грижливото култивиране на висша разсъдъчна сила тази подготовка сега е налице. Обаче докато навлиза в този елемент, за окултния кандидат ще е от полза не това, което е усвоил чрез интелекта, чрез разсъдъчната си сила, а самата здрава и целомъдрена дисциплина, която ученикът е при добил, докато изостряше своя интелект. Защото в известен смисъл тогава действуват не мислите, а възпитателните сили на нашето собствено Себе, предоставени ни чрез мислите. Тези възпитателни сили продължават да действуват и тогава ние виждаме наоколо си не само една скрита, разливаща се светлина, но и възможност, в този променлив и странен елемент да възникват такива вътрешни образи, за които, много добре знаем, не разполагаме с никакви възприемателни сетива, и че те възникват тъкмо в този елемент, в който сме потопени самите ние.
към текста >>

В началото е трудно, и тези звуци са едва доловими, но в хода на окултното обучение, с постоянно упорство и самодисциплина, ученикът навлиза все по-пълно и уверено в измеренията на един непознат духовен свят.
А става приблизително следното: Докато духовната светлина, която описах, обгръща човека така, сякаш той би могъл да се разлее в нея по всички посоки и да се разшири в необятното космическо пространство, то това, което в началото бихме определили като скрито, неизговорено слово, се насочва сега срещу нас от всички страни. Скритото, неизговорено слово е като нещо, което се приближава към нас от всички страни, и то в същата мярка, в която сме успели да се разширим навън в света. За онзи човек, който има такива опитности и все още не може да се ориентира добре, това разтваряне навън, това разливане навън е съпроводено с ужасен страх. Сякаш срещу нас се задават ужасяващите очертания на един цял свят и ние не можем да кажем нищо друго, освен че тези ужасяващи очертания идват към нас като един трудно разбираем език, чиито думи не се срещат никъде по Земята; език, чиито думи никога не са излизали от едно човешко гърло. И едва след като отнемем от тези думи всеки външен шум и звук, ние постепенно проумяваме, че от всякъде сме заобиколени с автентичните и пълни със смисъл звуци на света. В началото е трудно, и тези звуци са едва доловими, но в хода на окултното обучение, с постоянно упорство и самодисциплина, ученикът навлиза все по-пълно и уверено в измеренията на един непознат духовен свят.
към текста >>

Определени науки днес могат да се разви ват благодарение на едно явно неправилно мислене, на едно мислене, което е култивирано в тесните рамки на дадена научна дисциплина, вън от която то е безпомощно.
И ние виждаме колко често се срещат хора, които се чувствуват ориентирани в определена научна област и поради това вече се смятат за така напреднали в своето мислене, че могат да проникват дори и в отношенията на теософията спрямо науката. Но това все още не става, защото ясното и правилно мислене далеч не е толкова разпространено, както на нас може да ни се струва. Определени науки днес могат да се разви ват благодарение на едно явно неправилно мислене, на едно мислене, което е култивирано в тесните рамки на дадена научна дисциплина, вън от която то е безпомощно.
към текста >>

38. 1. ПРЕДГОВОР ОТ МАРИЯ ЩАЙНЕР GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Те покълват единствено в атмосферата на истинско себепознание, самовъзпитание и само дисциплина."
„Истината може да покълне само тогава, когато стремежът към себепознание обхване човешката душа с една висша, непоклатима сериозност. Откъде идва цялата суета, цялата неистинност? Те идват от липсата на себепознание. От какво покълва истината, от какво покълва молитвеният трепет пред света и мъдрост та на Боговете? Те покълват единствено в атмосферата на истинско себепознание, самовъзпитание и само дисциплина."
към текста >>

39. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

И когато благодарение на антропософията ние се научим да гледаме в самите себе си по възможно най-смирен и честен начин, когато преди всичко се научим да гледаме в себе си, за да открием как трябва да се борим срещу цялата Майя и срещу всякакъв род заблуждения, тогава над нас, над нашата строга самодисциплина и самовъзпитание, несъмнено ще бъде изписано като в един вид бронзова плоча: Антропософия!
Добре е, ако всеки може да се досети, че Антропософското Общество следва да бъде резултат от една най-дълбока човешка скромност. Защото един ден от тази скромност ще бликат потоците на една висша сериозност по отношение на свещените истини, в които то ще трябва да прониква, след като ние ще започнем да навлизаме все по-дълбоко в свръхсетивния свят. Ето защо нека да погледнем на името Антропософско Общество с подобаваща скромност, с подобаващо смирение и да си кажем: Каквато и нескромност, суета и честолюбие, каквито и неистини да бяха свързвани досега с името теософия, те биха могли да бъдат изкоренени, ако под знака и девиза на скромността ние се опитаме да погледнем нагоре към Боговете и тяхната мъдрост, като обаче задължително се съобразяваме с човека и неговата мъдрост; приближавайки се в молитвен трепет към теософията, ние по необходимост попадаме в полето на антропософията. Тази антропософия ще ни отведе в божествения свят, тя ще ни отведе при Боговете. И когато благодарение на антропософията ние се научим да гледаме в самите себе си по възможно най-смирен и честен начин, когато преди всичко се научим да гледаме в себе си, за да открием как трябва да се борим срещу цялата Майя и срещу всякакъв род заблуждения, тогава над нас, над нашата строга самодисциплина и самовъзпитание, несъмнено ще бъде изписано като в един вид бронзова плоча: Антропософия! И нека това да се превърне за нас в едно предупреждение: чрез антропософията да търсим преди всичко скромност и себепознание и по този начин да преминем към опита за изграждане на една сграда*27, която да е основана върху истината, защото истината може да покълне само тогава, когато стремежът към себепознание обхване човешката душа с една висша непоклатима сериозност.
към текста >>

Те покълват единствено в атмосферата на истинско себепознание, самовъзпитание и самодисциплина.
Откъде идва цялата суета, цялата неистинност? Те идват от липсата на себепознание. От какво покълва истината, от какво покълва молитвеният трепет пред света и мъдростта на Боговете? Те покълват единствено в атмосферата на истинско себепознание, самовъзпитание и самодисциплина. Нека за тази висша цел да послужи и всичко онова, което пулсира в нашето Антропософско Движение. Този лекционен цикъл беше замислен да прозвучи именно в изходната точка на Атропософското Движение и той би трябвало да ни представи неоспоримото доказателство: тук не става дума за някакво тесногръдо учение; напротив, тъкмо чрез нашето Антропософско Движение ние можем да разширим духовния си хоризонт, като включим в него също и далечните области на източното мислене. Нека да се замислим върху тези неща с подобаващо смирение, нека да ги приемем с антропософската нагласа за самовъзпитание и самодисциплина.
към текста >>

Нека да се замислим върху тези неща с подобаващо смирение, нека да ги приемем с антропософската нагласа за самовъзпитание и самодисциплина.
Те идват от липсата на себепознание. От какво покълва истината, от какво покълва молитвеният трепет пред света и мъдростта на Боговете? Те покълват единствено в атмосферата на истинско себепознание, самовъзпитание и самодисциплина. Нека за тази висша цел да послужи и всичко онова, което пулсира в нашето Антропософско Движение. Този лекционен цикъл беше замислен да прозвучи именно в изходната точка на Атропософското Движение и той би трябвало да ни представи неоспоримото доказателство: тук не става дума за някакво тесногръдо учение; напротив, тъкмо чрез нашето Антропософско Движение ние можем да разширим духовния си хоризонт, като включим в него също и далечните области на източното мислене. Нека да се замислим върху тези неща с подобаващо смирение, нека да ги приемем с антропософската нагласа за самовъзпитание и самодисциплина.
към текста >>

40. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Какво ли огорчение е трябвало да изпитат нашите млади воини, каква дисциплина, какво себеотрицание са засвидетелствали те, докато са защитавали от справедливия гняв на народа онези, които лично ги охулваха и оклеветяваха, които ги унизяваха пред братята им и пред враговете.
Благословени да бъдат римските майки, които вчера видях в потока на тази тържествена самоотверженост, майките, които на ръцете си носеха своите синове, а по челата им личеше отпечатъкът на преданата смелост, на мълчаливата жертва. Нужни ли са назидателни слова там, където говорят камъните? Народът на Рим бе готов да изтръгне от земята паважа, тъпкан от копитата на онези коне, които отдавна би трябвало да стоят като авангард на границата на Истрия, вместо в униние от подобен срам да бранят тук развъдниците на отровни зверове, домовете на предателите! Какво ли огорчение е трябвало да изпитат нашите млади воини, каква дисциплина, какво себеотрицание са засвидетелствали те, докато са защитавали от справедливия гняв на народа онези, които лично ги охулваха и оклеветяваха, които ги унизяваха пред братята им и пред враговете. Нека извикаме: „Да живее войската! Това е повикът на часа! "
към текста >>

41. 3. Tpeтa лекция, Дорнах, 1 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Става така, че след като се отдалечат от строгия ред и строгата дисциплина, която физическият план упражнява върху тях, хората изгубват всякакъв контрол върху събитията по-нататък.
Изведнъж човек се усеща свободен, а не е в състояние да понася свободата. В света на физическия план например има много неща които пречат на хората да лъжат. Ако в 6 часа вечерта някой каже: Слънцето току-що изгря, той ще бъде коригиран от самата природа. Така стоят нещата с почти всичко, което става на физическия план. Но когато нещата се отнасят до висшите светове, а дори и само до граничната област на свръхсетивния свят, тогава външният свят съвсем не предлага коригиращата си помощ,ако ще да се твърдят и най-големите и нелепи безсмислици. Става така, че след като се отдалечат от строгия ред и строгата дисциплина, която физическият план упражнява върху тях, хората изгубват всякакъв контрол върху събитията по-нататък.
към текста >>

42. 7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Сега нека допуснем, че поради някаква причина например заради дисциплинарно нарушение университетските власти решават да уволнят този учен.
Сега нека допуснем, че поради някаква причина например заради дисциплинарно нарушение университетските власти решават да уволнят този учен. И каква ще бъде моята реакция? Естествено, да се застъпя за него, да се обявя против неговото уволнение, защото в случая се отнася до учението на един мой противник, а не до нещо друго. Докато спорът се води на теоретична основа, борбата трябва да е решителна и постоянна. Но ако спорът бъде изнесен навън в сферите на политиката, финансите или промишлеността, тогава борбата срещу този човек трябва да се превърне в защита! В този случай осъдително и подло е, ако поради несъгласие и мирогледен сблъсък, аз поискам да направи нещо за уволнението на моя противник.
към текста >>

43. 8.Осма лекция, Дорнах, 13 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Стига да поискате, аз набързо бих изградил една малка научна дисциплина, която да се основава на сравнението между скакалеца и контрабаса.
Изобщо тогава Шефле направи нещо подобно на това, което се опитва да направи сега Кийлен. Кийлен също се опитва да представи държавата като един организъм, а индивидите като отделни клетки. Авторът е разбрал доста от функциите и закономерностите на клетъчния организъм и сега иска да пренесе това знание и върху държавата. Само че такива сравнения не водят до нищо. Разбира се, от методологична гледна точка, може да се сравнява всичко. Стига да поискате, аз набързо бих изградил една малка научна дисциплина, която да се основава на сравнението между скакалеца и контрабаса. На този свят може да се сравнява всичко с всичко, и няма такова сравнение, от което да не се получи нещо. Обаче само за себе си, сравнението не е достатъчен аргумент, че в света може да се живее с едни или други сравнения, че светът може да се разбере е едни или други сравнения. Именно когато се опираме на едно или друго сравнение, ние трябва да показваме дълбок усет за действителния свят, в противен случай сравненията не стават за нищо. За много хора, които се опират на някакво сравнение, може да се каже, че те са просто влюбени в своето сравнение. Онези сравнения, които лесно хрумват някому, или могат да се намерят на улицата като например сравнението между държавата и живия организъм имат този недостатък, че карат човека да се влюби в тях.
към текста >>

44. 14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Защото в материалистичен смисъл, научна дисциплина е само онази, която чрез точно повторение на определени процеси, винаги може да възпроизведе миналото и да предвиди бъдещето, разбира се, само в своите строго определени рамки.
Разгледайте литературата, която описва сегашните събития, и Вие на всяка крачка ще срещнете една фраза, с която си служи всеки, който споделя своите безсмислици относно времето, което ще настъпи след сключването на мира. Колко често Вие чувате: Историята учи това и това. После този човек продължава: След Тридесетгодишната война се случиха тези или онези събития. Подобни "истини" приличат на онези твърдения, за които споменах наскоро. хората са изчислили, че днес една война не може да продължи повече от 4 месеца... В действителност историята не ни учи на абсолютно нищо! Защото в материалистичен смисъл, научна дисциплина е само онази, която чрез точно повторение на определени процеси, винаги може да възпроизведе миналото и да предвиди бъдещето, разбира се, само в своите строго определени рамки. Както например химикът провежда даден експеримент, той знае: ето,сега той съединява точно определени вещества, от което произлизат точно определени химически реакции; ако след време бъдат съединени същите вещества, ще се получат същите реакции. Или пък един точно определен състав на облаците, закономерно, т.е. всеки път поражда светкавици. Следователно, според днешната научна логика, не може да съществува никаква наука, ако тя не се гради на повторението, на повторяемостта. Размислете върху това.
към текста >>

45. Какво върши ангелът в нашето астрално тяло? GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

“ – Ако си задавам този въпрос всяка вечер и после разглеждам отделните събития, които биха имали едни или други последици, към тези въпроси се прибавят и такива размишления върху живота, които внасят истинска будност в моята самодисциплина.
В повечето случаи не се тревожим относно нещата, които са били възпрепятствани и които – ако бяха се случили – коренно щяха да променят нашия живот. Зад тези неща, които по някакъв начин са били отстранени от живота ни, се крие извънредно много от това, което ни възпитава в будност. „Какво ли е могло да ми се случи днес? “ – Ако си задавам този въпрос всяка вечер и после разглеждам отделните събития, които биха имали едни или други последици, към тези въпроси се прибавят и такива размишления върху живота, които внасят истинска будност в моята самодисциплина. И това е нещо, което може да постави ново начало и което само по себе си вече ни води все по-нататък, като накрая стигаме дотам, не просто да отбележим какво означава в нашия живот примерно, че сме поискали да излезем от къщи в десет и половина часа преди обяд и че в последния момент е дошъл някакъв човек, който ни е задържал и ние сме се ядосали, че ни е задържал, без да се питаме какво би могло да се случи, ако действително бяхме излезли в точното време, което сме били запланували. Точно този въпрос не си задаваме: Какво се е променило в този случай?
към текста >>

46. Тринадесета лекция, 11 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

При липсата на самодисциплина човечеството щеше да изпадне в пълен хаос.
Тоест машини и други подобни хората в 666 г. още не биха могли да създадат и не биха имали такава експериментална база, но те не биха се мъкнали толкова бавно, а ползвайки се от гениалните си сили, биха предвидили много неща и много биха направили. Тази 666 г. е била решаваща, когато човечеството е можело да бъде потопено от това знание и култура, които изначалните богове са искали да му дадат чак в третото хилядолетие. Невъзможно е да си представим, а и не е нужно, в каква ситуация би се оказал така нареченият образован свят, ако той беше потопен в това знание през 666 г. При липсата на самодисциплина човечеството щеше да изпадне в пълен хаос. Обърнете се към историческите книги, които винаги разказват само едностранни неща за душевното устройство, което е имало човечеството в 666 г., и ще почувствате, как биха се държали хората, ако гениалността беше се разпространила сред тях по такъв начин. Вече достатъчно сте запознати с това, което се е развило в периода до 1914 г.; представете си, докъде би стигнало човечеството, ако то беше потопено от цялата тази мъдрост на Звяра! Така и е било планирано от определени висши духове, особено от съществото от ариманическа природа, че вождът на тези духове е трябвало да се появи, макар и не на физически план, но наистина е трябвало да се появи.
към текста >>

47. 3. Трета лекция, 30 Септември 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Тук, в долната част на рисунката (рис.8), ние отново възприемаме нашата бъдеща Карма: това става, когато успеем да се задържим в област та между волята и действието; когато с достатъчно строгост и самодисциплина развиваме вътрешна активност, както и особената нагласа да считаме тялото за истински помощник във волевите действия; когато с чувствата активираме себе си в Духа и когато с едно волево действие укрепваме Аза.
Между раждането и смъртта ние живеем в свобода. Но под тази сфера на свободната воля простираща се единствено между раждането и смъртта пулсира тя, Кармата, и ние долавяме нейните идващи от миналото въздействия, долавяме ги именно тогава, когато прониквайки към физическото тяло, успеем да се задържим с нашия Аз и нашето астрално тяло в областта на етерното тяло. Тук, в долната част на рисунката (рис.8), ние отново възприемаме нашата бъдеща Карма: това става, когато успеем да се задържим в област та между волята и действието; когато с достатъчно строгост и самодисциплина развиваме вътрешна активност, както и особената нагласа да считаме тялото за истински помощник във волевите действия; когато с чувствата активираме себе си в Духа и когато с едно волево действие укрепваме Аза.
към текста >>

48. 8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Той държеше лекции, свързани с най-тежките проблеми на математическата физика и успя да пробуди у нас траен интерес към тази дисциплина.
„Първият факт е този, че преди да стана медик, аз изучавах математика и механика. На времето във Виенския университет, мой професор по математика беше уважаваният и високо надарен г-н фон Етингсхаузен. Той държеше лекции, свързани с най-тежките проблеми на математическата физика и успя да пробуди у нас траен интерес към тази дисциплина. Той ни запозна с ученията на Коши и Пуасон, а от Петцвал се научихме да изразяваме и най-сложните проблеми на механиката с помощта на математическите формули.“
към текста >>

Нека да сме наясно: Днес положението е такова, каквото го вижда не предубеденото антропософско познание и доказателства могат да се съберат от всяка научна дисциплина, стига човек да поиска.
И така, от брошурата на Мориц Бенедикт, Вие виждате каква е нагласата на днешното научно мислене спрямо това, което би трябвало да постигне самото то, и как разсъждава един лекар стигнал до тежък конфликт с колегите си поради своето високомерие който, макар и не-антропософ, съзира огромна дупка в претенциозния замък на днешното научно фарисейство. Нека да сме наясно: Днес положението е такова, каквото го вижда не предубеденото антропософско познание и доказателства могат да се съберат от всяка научна дисциплина, стига човек да поиска.
към текста >>

49. Съдържание GA_214 Тайната на троицата

Дисциплината на мисловния живот.Природа и образуване на медитацията за постигане на Имагинация, Инспирация и Интуиция.
Методът на духовното търсене. Обектът на познанието чрез посвещението: самият познаващ човек. Дисциплината на мисловния живот.Природа и образуване на медитацията за постигане на Имагинация, Инспирация и Интуиция. Упражнение за ретроспекция. Етерното тяло е едно тяло на времето. Трансформация на паметта. Безсмъртието и нераждаемостта. Обединение на физическата и моралната подредба на света.
към текста >>

50. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Тя е длъжна да го направи по нейния дълбок и свойствен начин, а не да кокетира с една или друга научна дисциплина.
Аз многократно съм дефинирал към какво се стреми Антропософията. Тя съвсем не се стреми да игнорира или отхвърли постиженията на Галилей, Коперник и Джордано Бруно. Нашата антропософска Духовна Наука не иска да накърни ни най-малко това човешко мислене, което еволюира във връзка с пространството. Напротив, тя го уважава и се съобразява с него. И въпреки това, Антропософията иска да проникне във всички научни области. Тя е длъжна да го направи по нейния дълбок и свойствен начин, а не да кокетира с една или друга научна дисциплина.
към текста >>

51. Рудолф Щайнер биографични данни и творчество GA_223 Годишният кръговрат

Той признава целостта и значението на методите на съвременната наука Ли така развива една модерна дисциплина, която нарича „Духовна наука“.
Рудолф Щайнер притежава точен и остър научен ум в съчетание с вродена способност да вижда в духовния свят. Той признава целостта и значението на методите на съвременната наука Ли така развива една модерна дисциплина, която нарича „Духовна наука“. Оттогава насетне неговите прозрения са докоснали и обогатили много области в живота по начин, който продължава да променя живота на хората. издание
към текста >>

52. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Докато там още присъствал истинският Аристотел, е имало тренировка, дисциплина, упражнения, които човек получавал от изучаването на трудовете му.
Докато там още присъствал истинският Аристотел, е имало тренировка, дисциплина, упражнения, които човек получавал от изучаването на трудовете му. Двата потока протичали паралелно. И тези от нас, които не са съвсем млади и са се интересували от развитието на мислите през последните десетилетия на XIX век, им е добре известно (ако ни се е налагало да ходим при селския народ по примера на Парацелз), че последните остатъци на средновековното народно знание, от което черпили Якоб Бьоме и Парацелз, все още съществували в Европа даже в 60-те и 70-те години на миналия век. Още повече, също така е вярно и това, че вътре в някои ордени и в живота на определени затворени кръгове вътрешната дисциплина от Аристотел се култивирала чак до последните десетилетия на XIX век. Така, че в миналите години е можело още да се срещнат тук или там, тъй да се каже последни издънки на Аристотелевата мъдрост, която Александър донесе в Азия, Африка и Испания. Това е същата тази мъдрост, която добила нов живот в такива хора, като Базилиус Валентинус и тези, които дошли после и от които черпели Якоб Бьоме, Парацелз и много други.
към текста >>

Още повече, също така е вярно и това, че вътре в някои ордени и в живота на определени затворени кръгове вътрешната дисциплина от Аристотел се култивирала чак до последните десетилетия на XIX век.
Докато там още присъствал истинският Аристотел, е имало тренировка, дисциплина, упражнения, които човек получавал от изучаването на трудовете му. Двата потока протичали паралелно. И тези от нас, които не са съвсем млади и са се интересували от развитието на мислите през последните десетилетия на XIX век, им е добре известно (ако ни се е налагало да ходим при селския народ по примера на Парацелз), че последните остатъци на средновековното народно знание, от което черпили Якоб Бьоме и Парацелз, все още съществували в Европа даже в 60-те и 70-те години на миналия век. Още повече, също така е вярно и това, че вътре в някои ордени и в живота на определени затворени кръгове вътрешната дисциплина от Аристотел се култивирала чак до последните десетилетия на XIX век. Така, че в миналите години е можело още да се срещнат тук или там, тъй да се каже последни издънки на Аристотелевата мъдрост, която Александър донесе в Азия, Африка и Испания. Това е същата тази мъдрост, която добила нов живот в такива хора, като Базилиус Валентинус и тези, които дошли после и от които черпели Якоб Бьоме, Парацелз и много други. Тя пак се върнала в Европа, но по друг път - чрез кръстоносците. Аристотелевата мъдрост съществувала, разпръсната надълбоко и нашироко сред обикновения народ. Приятно е да се отбележи, че в последните десетилетия на XIX век последните отзвуци на древното природознание, привнесени в Азия от експедициите на Александър, все още са могли да бъдат дочути, макар и донякъде в изкривена и трудно разпознаваема форма.
към текста >>

53. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Затова особено радостно беше да слушаме днес сутринта това, което говори за медицината, която следва да култивираме тук, в Дорнах, доктор Целманс*: повече не трябва да строим мостове между областта на обикновената наука и тази дисциплина, която следва да основем тук, в Дорнах.
Затова особено радостно беше да слушаме днес сутринта това, което говори за медицината, която следва да култивираме тук, в Дорнах, доктор Целманс*: повече не трябва да строим мостове между областта на обикновената наука и тази дисциплина, която следва да основем тук, в Дорнах. На наша антропософска почва може да израсте някакво медицинско знание; но ако ние честолюбиво заявим във връзка с това знание, че, тъй да се каже, нашите разработки отговарят на съвременните клинични изисквания, то ние никога няма да стигнем определената цел, защото тогава хората ще кажат: "Е, да, ето ново лекарствено средство. " Ще излезе, че и ние създаваме нови лекарствени средства. /*Ф. В. Целманс ван Емихофен (1893-1961) - доктор по медицина, холандски лекар и писател; написал "Рудолф Щайнер. Биография", Щутгарт, 1961 г./
към текста >>

54. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Той признава целостта и значението на методите на съвременната наука Ли така развива една модерна дисциплина, която нарича „Духовна наука“.
Рудолф Щайнер притежава точен и остър научен ум в съчетание с вродена способност да вижда в духовния свят. Той признава целостта и значението на методите на съвременната наука Ли така развива една модерна дисциплина, която нарича „Духовна наука“. Оттогава насетне неговите прозрения са докоснали и обогатили много области в живота по начин, който продължава да променя живота на хората. издание
към текста >>

55. 8. Осма лекция, 23 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Ние трябва да се придържаме неизменно към правилото, че онези, които се доближават до нас, трябва най-напред да бъдат обучени да развиват непобедима любов към растението, животното и човека; ние следователно трябва да ги подложим първо на старателна подготовка и дисциплина.
В тази посока разчитането на символите бе изключително резултатно. Защото при разчитането на символите се изчерпват силите, които тези същества биха били способни да приложат, за да превърнат хората в служители на разрушението. И ходът на мислите на онези, които бяха за опазването в тайна на голяма част от езотеричното познание, беше следният. Те казваха: Ако ние направим безусловно достъпно за хората нашето познание и вида на знанието, съществуващо в тайните Ордени, така че те да си спестят собствените усилия при вникването в смисъла на символите, ние ще ги направим бунтовници срещу природата, ще ги направим носители на разрушителни сили. Те казваха: Ние притежаваме знание, което със сигурност ще причини това, следователно не можем да направим това знание екзотерично. Ние трябва да се придържаме неизменно към правилото, че онези, които се доближават до нас, трябва най-напред да бъдат обучени да развиват непобедима любов към растението, животното и човека; ние следователно трябва да ги подложим първо на старателна подготовка и дисциплина.
към текста >>

Много добре но днес хората не приемат лесно дисциплината; те и се съпротивляват, борят се с нея.
Много добре но днес хората не приемат лесно дисциплината; те и се съпротивляват, борят се с нея. Човечеството е напреднало! Предположете, че някой можеше да наложи тази дисциплина, да вкара хората във въпросните Ордени и строго да приложи онова, което в повечето случаи би могло да се определи като много полезно! Какъв щеше да бъде резултатът? До три месеца особено жените щяха да са напуснали; те несъмнено нямаше да привикнат към това! Затова определени Ордени, за да бъдат способни да продължат да съществуват, се отказаха от тази дисциплина.
към текста >>

Предположете, че някой можеше да наложи тази дисциплина, да вкара хората във въпросните Ордени и строго да приложи онова, което в повечето случаи би могло да се определи като много полезно!
Много добре но днес хората не приемат лесно дисциплината; те и се съпротивляват, борят се с нея. Човечеството е напреднало! Предположете, че някой можеше да наложи тази дисциплина, да вкара хората във въпросните Ордени и строго да приложи онова, което в повечето случаи би могло да се определи като много полезно! Какъв щеше да бъде резултатът? До три месеца особено жените щяха да са напуснали; те несъмнено нямаше да привикнат към това! Затова определени Ордени, за да бъдат способни да продължат да съществуват, се отказаха от тази дисциплина. И оттук онова, което някога бе дълбоко познание, се изроди в чисти трохи, на които им липсва цялата истинска същност. Обаче от друга страна практикуването на дисциплина продължи сред онези, които наистина знаеха нещо за това как да пазят знанието в тайна.
към текста >>

Затова определени Ордени, за да бъдат способни да продължат да съществуват, се отказаха от тази дисциплина.
Много добре но днес хората не приемат лесно дисциплината; те и се съпротивляват, борят се с нея. Човечеството е напреднало! Предположете, че някой можеше да наложи тази дисциплина, да вкара хората във въпросните Ордени и строго да приложи онова, което в повечето случаи би могло да се определи като много полезно! Какъв щеше да бъде резултатът? До три месеца особено жените щяха да са напуснали; те несъмнено нямаше да привикнат към това! Затова определени Ордени, за да бъдат способни да продължат да съществуват, се отказаха от тази дисциплина. И оттук онова, което някога бе дълбоко познание, се изроди в чисти трохи, на които им липсва цялата истинска същност. Обаче от друга страна практикуването на дисциплина продължи сред онези, които наистина знаеха нещо за това как да пазят знанието в тайна.
към текста >>

Обаче от друга страна практикуването на дисциплина продължи сред онези, които наистина знаеха нещо за това как да пазят знанието в тайна.
Предположете, че някой можеше да наложи тази дисциплина, да вкара хората във въпросните Ордени и строго да приложи онова, което в повечето случаи би могло да се определи като много полезно! Какъв щеше да бъде резултатът? До три месеца особено жените щяха да са напуснали; те несъмнено нямаше да привикнат към това! Затова определени Ордени, за да бъдат способни да продължат да съществуват, се отказаха от тази дисциплина. И оттук онова, което някога бе дълбоко познание, се изроди в чисти трохи, на които им липсва цялата истинска същност. Обаче от друга страна практикуването на дисциплина продължи сред онези, които наистина знаеха нещо за това как да пазят знанието в тайна.
към текста >>

56. Рудолфщайнер-живот и творчество. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Той признава целостта и значението на методите на съвременната наука Ли така развива една модерна дисциплина, която нарича „Духовна наука“.
Рудолф Щайнер притежава точен и остър научен ум в съчетание с вродена способност да вижда в духовния свят. Той признава целостта и значението на методите на съвременната наука Ли така развива една модерна дисциплина, която нарича „Духовна наука“. Оттогава насетне неговите прозрения са докоснали и обогатили много области в живота по начин, който продължава да променя живота на хората. издание
към текста >>

57. 4. Четвърта лекция, 25.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Днес той е обект на изучаване от страна на онази научна дисциплина, която нарича себе си аналитична психология или психоанализа.
Тук стигаме до огромното влияние на така нареченото подсъзнание. Когато днес осъществявате определено действие чрез Вашата воля, Вие изобщо не извличате от Вашето обикновено съзнание някаква ясна представа за начина, по който бихте могли да усъвършенствувате подобно действие следващия път. Обаче „вторият човек", който живее във Вас, бързо стига разбира се не чрез представите, а чрез волята до напълно ясна идея, как би трябвало да постъпи, ако се намери още веднъж в същото положение. Не подценявайте неговото познание! Изобщо не подценявайте този „втори човек". Днес той е обект на изучаване от страна на онази научна дисциплина, която нарича себе си аналитична психология или психоанализа. Обикновено тя се базира на примери като следния: Един човек давал прием в своя дом, като предвиждал, веднага след неговия край, съпругата му да замине за близките минерални бани. Всред гостите имало, естествено, и дами. След като вечерята привършила, домакинята била придружена до гарата, за да отпътува до минералните бани. Цялата компания, включително и въпросната дама, поела обратно към града. Изведнъж, на едно кръстовище, всички били изплашени от един файтон, който изненадващо връхлетял върху тях, идвайки от съседната улица.
към текста >>

58. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

За този урок по религия, за урока по морал и дисциплина ще говоря по-късно.
Ние се придържаме към правилото, че на съвсем малки деца изобщо не бива да се поднася абстрактната, интелектуалната граматика. Граматическият елемент може да бъде разбран от децата едва от възрастта между 9 и 10 години, едва след онзи важен момент нататък, за който вече говорех. В съществената си част този езиков урок бива преподаван между 10 и 11 часа преди обяд. Това е времето, през което преподаваме следващото след основният урок, който заема първите часове на утрото. В това време се вмества и всичко онова, което представлява урок по религия. За този урок по религия, за урока по морал и дисциплина ще говоря по-късно. А сега преди всичко бих желал да подчертая, че за следобедните часове оставяме пеенето, заниманията по музика и евритмията. Тук детето трябва да участвува по възможност с цялата си същност в това, което му предлага преподаването и възпитанието.
към текста >>

59. 4. Сказка трета. Дорнах, 29 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

трябва да изходим от това, което е до висока степен дисциплиниращо в модерната естествена наука, трябва да се възпитаваме от него и това, което сме възпитавали у нас като строг метод, като научна дисциплина чрез научната дисциплина, чрез дисциплината на естествената наука на по-новото време, ние трябва да знаем да го изнесем, така да се каже, над самата естествена наука, да го използуваме в едно по-висша област, така че да се издигнем в по-висши области със същия начин на мислене, който имаме в естествената наука, обаче с разрешение на методите върху съвършено други области.
Що е следователно това, което ние развиваме, като способност, когато математизираме? Този въпрос искаме да поставим. Когато искаме да отговорим на този въпрос, ние трябва да сме разбрали напълно едно нещо. А от една страна това е: трябва да се отнасяме сериозно с понятието за развитието също и в човешкия живот, т.е. трябва да изходим от това, което е до висока степен дисциплиниращо в модерната естествена наука, трябва да се възпитаваме от него и това, което сме възпитавали у нас като строг метод, като научна дисциплина чрез научната дисциплина, чрез дисциплината на естествената наука на по-новото време, ние трябва да знаем да го изнесем, така да се каже, над самата естествена наука, да го използуваме в едно по-висша област, така че да се издигнем в по-висши области със същия начин на мислене, който имаме в естествената наука, обаче с разрешение на методите върху съвършено други области. Затова аз също не вярвам, и казвам това съвсем откровено, че до едно действително духовнонаучно познание може да стигне, който не е добил в строгия смисъл на думата една естественонаучна дисциплина, който не се е научил да изучава и да мисли в лабораториите и чрез методите на по-новата естествена наука. Духовната наука има най-малко повод да подценява тази по-нова естествена наука. Напротив, тя знае да я цени напълно. И на мене самия – ако ми е позволено да направя тази лична забележка – много хора ми се сърдят, че преди всъщност да съм публикувал нещо върху Духовната наука, първо съм написвал някои неща именно върху проблеми на естествената наука в онази светлина, която ми се струваше необходима. Следователно касае се за това, от една страна да усвоим този подход, това настроение на естествената наука, за да продължи то да действува отвъд границите на природопознанието, когато искаме да преминем отвъд тези граници.
към текста >>

Затова аз също не вярвам, и казвам това съвсем откровено, че до едно действително духовнонаучно познание може да стигне, който не е добил в строгия смисъл на думата една естественонаучна дисциплина, който не се е научил да изучава и да мисли в лабораториите и чрез методите на по-новата естествена наука.
Що е следователно това, което ние развиваме, като способност, когато математизираме? Този въпрос искаме да поставим. Когато искаме да отговорим на този въпрос, ние трябва да сме разбрали напълно едно нещо. А от една страна това е: трябва да се отнасяме сериозно с понятието за развитието също и в човешкия живот, т.е. трябва да изходим от това, което е до висока степен дисциплиниращо в модерната естествена наука, трябва да се възпитаваме от него и това, което сме възпитавали у нас като строг метод, като научна дисциплина чрез научната дисциплина, чрез дисциплината на естествената наука на по-новото време, ние трябва да знаем да го изнесем, така да се каже, над самата естествена наука, да го използуваме в едно по-висша област, така че да се издигнем в по-висши области със същия начин на мислене, който имаме в естествената наука, обаче с разрешение на методите върху съвършено други области. Затова аз също не вярвам, и казвам това съвсем откровено, че до едно действително духовнонаучно познание може да стигне, който не е добил в строгия смисъл на думата една естественонаучна дисциплина, който не се е научил да изучава и да мисли в лабораториите и чрез методите на по-новата естествена наука. Духовната наука има най-малко повод да подценява тази по-нова естествена наука. Напротив, тя знае да я цени напълно. И на мене самия – ако ми е позволено да направя тази лична забележка – много хора ми се сърдят, че преди всъщност да съм публикувал нещо върху Духовната наука, първо съм написвал някои неща именно върху проблеми на естествената наука в онази светлина, която ми се струваше необходима. Следователно касае се за това, от една страна да усвоим този подход, това настроение на естествената наука, за да продължи то да действува отвъд границите на природопознанието, когато искаме да преминем отвъд тези граници. На второ място за нас качеството на това природопознание, съотв.
към текста >>

Трябва да добием способността да внесем тази строго вътрешна дисциплина в сложността на човешкия живот, такава дисциплина, която можем да добием от простите физикални явления, като се отнасяме с нея в смисъла на новата наука.
Не, то не е винаги налице. Математизирането първо се пробужда. Оставяйки също все още вътре в емпиризма по отношение на външния свят – ние можем много точно да наблюдаваме, как от тъмната подоснова на човешкото съзнание се пробуждат постепенно онези психически способности, които се проявяват в математизирането, за които ще говорим по-нататък. Този момент, когато можем да го обхванем само точно и правилно с поглед, когато го третираме само така, както например естествената наука третира точката на топене или точката на кипенето, този момент се намира приблизително в онзи период, в който детето сменя своите зъби, в който на мястото на млечните зъби то получава вторите зъби. Необходимо е само да обгърнем с поглед един такъв период на живота със същото разбиране, както на пример във физиката сме се научили да третираме точката на топене или точката на кипенето. Трябва да добием способността да внесем тази строго вътрешна дисциплина в сложността на човешкия живот, такава дисциплина, която можем да добием от простите физикални явления, като се отнасяме с нея в смисъла на новата наука. И когато направим това, тогава ние виждаме в човешкото развитие започвайки от раждане то, или по-добре казано зачатието, че в човешкото развитие от зачатието до този момент на смяната на зъбите постепенно се развиват от организацията душевните способности, които след това математизират, Об че които до тогава още не са налице. И както казваме, че топлината се намира в латентно състояние в едно тяло и се проявява в определено състояние, че по-рано тази топлина е работила в тялото, във вътрешната структура на тялото, така трябва да бъдем наясно и върху това, че онова, което се проявило като матеманизиране в момента, в периода на смяната на зъбите, проявява се особено силно, макар и постепенно, то е работило по-рано в организацията на човека. И така ние добиваме едно забележително, чудно и важно понятие върху това математизиране, естествено в най-широкия смисъл. Ние добиваме понятието, че онова, което прилагаме като душевна способност след смяната на зъбите като човеци, че преди това то е действувало организиращо в нас. Да, много уважаеми присъствуващи, до към седмата година в детето съществува една вътрешна математика, която обаче не е така абстрактна, както нашата външна математика, а е пропита от сила, която, ако ми е позволено да употребя този израз на Платон, може да бъде не само гледана, а е пълножизнена дейна.
към текста >>

60. 5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Трябва вече да слезем в глъбините на това съзнание, като същевременно не сме никакви дилетанти в тази област, а имаме напълно обективно позна ние за всичко онова, което са произвели до днес психо-патологията, психологията и физиологията, за да можем да различаваме онова, което неоправдано претендира за духовно-научна констатация, от онова, което произтича от същата дисциплина, каквато е например математиката или аналитичната механика
Тук имаме именно това, от което се нуждаем в една действителна духовна наука, а това е да притежаваме достатъчно разсъдливост и прецизност, за да не разтръбяваме като мистика всичко възможно, което възниква като възпоменание от подсъзнанието, да не го разтръбяваме като нещо, което има някаква обективна стойност Именно последователят на Духовната наука, когато иска да стигне в това направление до действително плодотворни резултати, се нуждае до най-висока степен от вътрешна яснота. Той се нуждае от такава вътрешна яснота именно тогава, когато става въпрос да слезе в глъбините на съзнанието, за да извлече от там възгледи върху това, което е всъщност това съзнание. Трябва вече да слезем в глъбините на това съзнание, като същевременно не сме никакви дилетанти в тази област, а имаме напълно обективно позна ние за всичко онова, което са произвели до днес психо-патологията, психологията и физиологията, за да можем да различаваме онова, което неоправдано претендира за духовно-научна констатация, от онова, което произтича от същата дисциплина, каквато е например математиката или аналитичната механика
към текста >>

Можем да се опитаме да вървим така по пътищата, които са показани в мисленето, които са посочени, когато мисленето става все по-рационално и по-рационално, можем да продължим така, както започваме чрез дисциплината на математическото мислене.
И така Гьоте, който беше организиран повече към страната на външната природа, изпитваше известна боязън пред онова, което трябва да доведе в глъбините на съзнанието, пред едно мислене доведено до неговото най-висше, най-чисто развитие. Гьоте приписваше на своята добра съдба, че никога не беше мислил върху мисленето. Ние трябва да разберем това изказване, защото всъщност не можем в действителност да мислим върху мисленето. Всъщност ние можем да върху мисленето също така малко, колкото можем да железуваме желязото и да дървуваме дървото. Но, много уважаеми присъствуващи, ние можем да направим нещо друго. Можем да се опитаме да вървим така по пътищата, които са показани в мисленето, които са посочени, когато мисленето става все по-рационално и по-рационално, можем да продължим така, както започваме чрез дисциплината на математическото мислене. Когато вършим това, тогава стигаме чрез едно естествено вътрешно пътеводство до онази област, която аз се опитах да разгледам в моята “Философия на свободата”. Тогава ние не стигаме до едно мислене върху мисленето. Тогава можем най-много да говорим образно за едно мислене върху мисленето; но ние стигаме до нещо друго, стигаме до едно съзерцаване на мисленето. Но за да стигнем до това съзерцаване на мисленето, необходимо е преди това действително да сме добили една интензивна представа за това, що е чистото, свободно от сетивността мислене. Трябва да сме добили вътрешната работа на мисленето така далече, че да сме стигнали тогава до едно състояние, при което просто чрез схващането, чрез долавянето на свободата от сетивност мисъл, чрез съзерцаването на свободната от сетивност мисъл да знаем, че сега имаме работа именно със свободна от сетивност мисъл.
към текста >>

Този е пътят, който аз описах – както казах, по един скромен начин – в моята “Философия на свободата”Бих могъл да кажа, че там бе направен опит мисленето да бъде така поставено пред съзнанието, след като бе станало свободно от сетивност, както пред съзнанието стои математизирането или както стоят психическите способности и сили на аналитичната механика, когато човек се отдава с пълна дисциплина на тези науки.
Този е пътят, който аз описах – както казах, по един скромен начин – в моята “Философия на свободата”Бих могъл да кажа, че там бе направен опит мисленето да бъде така поставено пред съзнанието, след като бе станало свободно от сетивност, както пред съзнанието стои математизирането или както стоят психическите способности и сили на аналитичната механика, когато човек се отдава с пълна дисциплина на тези науки.
към текста >>

61. 6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Даже той е духовен изследовател в истинския смисъл на думата, така както вчера бе охарактеризирано духовното изследване, той е такъв духовен изследовател само тогава, когато действително е минал през една строга дисциплина в съвременното естественонаучно познание и когато най-малко познава по техния дух резултатите на съвременното природоизследване.
Трябва да помислите, че когато по отношение на казаното от Духовната наука се поставя изискването тя да до казва по същия начин, както се доказва в емпирическата естествена наука или в днешната юриспруденция, а също така и в днешната социална наука, която всъщност е негодна за публичния живот, с едно такова доказателство не може да се стигне много далече. Защото това доказателство, него трябва да носи вече в себе си духовният изследовател. Той трябва да се е възпитавал именно при строгите методи на днешната естествена наука, също и на математизиращата естествена наука. Той трябва да познава, как се доказва, и трябва да е приел този начин на доказване в целия ход на своя душевен живот и да го е развил там за една по-висока степен на познанието. Ето защо в повечето случаи е така, че когато по отношение на духовния изследовател се предявява искането той да доказва по обикновения начин, той всъщност по правило много добре познава това, което се пита и отдавна сам си е направил възраженията, които могат да му се направят. Даже той е духовен изследовател в истинския смисъл на думата, така както вчера бе охарактеризирано духовното изследване, той е такъв духовен изследовател само тогава, когато действително е минал през една строга дисциплина в съвременното естественонаучно познание и когато най-малко познава по техния дух резултатите на съвременното природоизследване. Това трябва аз да кажа предварително, а и още нещо. Ако човек остане именно в онази форма на доказването, която днес е внедрена в научните навици чрез експерименталното изкуство, той никога не ще стигне до едно такова познание, което е социално приложимо. Даже когато учените се подават на илюзията, че това не е така, все пак при опита, при експеримента те постъпват така, че преследват определена посока и оставят така да се каже явленията да им потвърдят това, което живее в идеите, формулирани от тях като природни закони или може би също по пътя на изчисленията.
към текста >>

И всъщност всички онези упражнения, които са дадени от мене в книгата “Как се добиват познание за висшите светове”, имат до голяма степен за цел човек да може да навлезе в тази област по един пълносъзнателен начин, при пълното запазване на своя Аз в една строга дисциплина.
Важното е, при едно действително духовно изследване на тази област ние да внесем пълната способност да различаваме нещата, пълната разсъдливост и пълната сила, човешкия Аз. Тогава ние живеем вътре в нея не в един свръхскептицизъм, тогава ние живеем в нея също така разсъдливо, също така сигурно, както живеем сигурно във физически-сетивния свят. И всъщност всички онези упражнения, които са дадени от мене в книгата “Как се добиват познание за висшите светове”, имат до голяма степен за цел човек да може да навлезе в тази област по един пълносъзнателен начин, при пълното запазване на своя Аз в една строга дисциплина. При упътванията за духовното изследване се касае в голяма част за това, духовният изследовател да не изгуби по този път вътрешния устой, вътрешното възпитание на Аза.
към текста >>

62. 3. СКАЗКА ПЪРВА GA_326 Раждането на естествените науки

Животът му почиваше от една страна върху усилието направено за да стигне по пътя на богословските понятия до духовния свят, а от друга страна върху строгата и сигурна дисциплина, която доставя самото изучаване на математиката.
Николай Кузански вече отдавна беше усвоил всички духовни познания на Средновековието. Той беше особено добре запознат с ученията на платонизма и аристотелизма, които бяха отново открити през тази епоха. Познаваше основно всичко, което един Тома Аквински беше казал относно духовните светове, като че беше нещо най-естествено човек да се издигне от сетивната опитност до духовната опитност. С богословската наука той съединяваше едно задълбочено познание на математическите схващания на неговата епоха. Беше отличен математик. Животът му почиваше от една страна върху усилието направено за да стигне по пътя на богословските понятия до духовния свят, а от друга страна върху строгата и сигурна дисциплина, която доставя самото изучаване на математиката.
към текста >>

63. 1. Предговор от Д-р Волфганг Шауман към българското издание GA_327 Биодинамично земеделие

Още от Албрехт Таер, следователно от началото на 19 век, стопанската дейност се превърна в научна дисциплина, която сега се постави върху природонаучни принципи: точно изучаване на детайлите по Хелер и Пфенниг, но единствено с оглед на максималното увеличаване на печалбите.
Още от Албрехт Таер, следователно от началото на 19 век, стопанската дейност се превърна в научна дисциплина, която сега се постави върху природонаучни принципи: точно изучаване на детайлите по Хелер и Пфенниг, но единствено с оглед на максималното увеличаване на печалбите. Всичко се оценява предимно от гледна точка на парите. Тук се заличава разликата между селско стопанство и индустрия. Тезата на Таер, че селското стопанство е занаят за печелене на пари, навлезе през 20 век в съзнанието на селските стопани и оттогава определя техните действия. Тя дотолкова се наложи, че много от тях смятат всякакви други мотиви за безнадеждно остарели или неискрени. Ако и да започна промяна в това отношение през последно време, то много селски стопани споделят това становище с повечето специ-алисти, заети със стопанска дейност и в други отрасли.
към текста >>

64. 15. Приветствие, Кобервитц, 11 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

При своята външна дейност те искат само едно, да печелят хора за Антропософията и си представят, че хората трябва да се оставят да бъдат спечелени извинете за израза от главата до петите, например един университетски професор по някаква природонаучна дисциплина, така както е поставен в природонаучното поприще, в което работи.
В тази област от една страна имаме тези, които досега по свой начин, с вътрешна вярност и отдаденост съхраняваха същността на антропософската мисъл, от друга страна лицата, които стоят в периферията и искат да работят в отделни области на живота; общо взето между едните и другите не съществуваше единство на дейността, основано на пълно и цялостно разбиране. В това се убедихме особено при общата работа с нашите научни институти. От една страна се намират антропософите като такива, антропософите, които са направили Антропософията център на своя живот, свой мироглед, съдържание на живота, което човек може би всяка минута с вътрешна сигурност носи през света. Това са антропософите, които работят в Антропософията, обичат я, правят я съдържание на собствения си живот и по правило не винаги мислят, че е направено нещо важно, ако са спечелени тук една, там много личности за Антропософията. При своята външна дейност те искат само едно, да печелят хора за Антропософията и си представят, че хората трябва да се оставят да бъдат спечелени извинете за израза от главата до петите, например един университетски професор по някаква природонаучна дисциплина, така както е поставен в природонаучното поприще, в което работи. Със своето добродушие и обич те си мислят, че без проблеми, от днес до утре, могат напълно да преобразят земеделеца и да го направят от главата да петите антропософ заедно с почвата, с всичко свързано с нея, както и със земеделските произведения, които той изнася в света.
към текста >>

НАГОРЕ

3.0862219333649