Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
20
резултата от
10
текста с корен от думите : '
Диафрагма
'.
1.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 8 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Диафрагма
та разделя точно тези две области, обособявайки горна и долна кухина; като дори и това, което е под
диафрагма
та, ние трябва да причислим към средния човек и да обозначим с името "Дева".
А сега нека да се спрем на онези човешки части, които са концентрирани вътре в тази гръдна клетка. За да си изградим известна опора по отношение на онези места, при които все още не може да се говори за "среден човек", нека да ги проследим според вчерашната лекция. Несъмнено тук ще трябва да отнесем цялата вътрешна област, която определяме като "Лъв" и която се съсредоточава в сърцето. На 4-то място напомняме, че тук човек всъщност се подразделя на две части: На една вътрешна област, включена в "Рак" и на друга вътрешна област, обградена от коремната стена.
Диафрагмата разделя точно тези две области, обособявайки горна и долна кухина; като дори и това, което е под диафрагмата, ние трябва да причислим към средния човек и да обозначим с името "Дева".
към текста >>
2.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Ако обаче вникнем в същинския произход на движенията, ние ще се видим принудени да спазваме именно тази последователност, особено при мъжа, чието дихателно движение е заложено най-вече в
диафрагма
та, която е под сърцето.
То е съвсем различно от движението, което осъществява кръвта. В тези неща има определена последователност. На пръв поглед можем да разменим напр. местата на "мисловното движение" и "говорното движение", обаче в действителност това съвсем не е така. Ако насочим вниманието си предимно към белия дроб, може да ни се стори, че дишането е преди движението, осъществяващо кръвта.
Ако обаче вникнем в същинския произход на движенията, ние ще се видим принудени да спазваме именно тази последователност, особено при мъжа, чието дихателно движение е заложено най-вече в диафрагмата, която е под сърцето.
към текста >>
3.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Ние говорим с нашето сърце и дробове, ние говорим, използвайки областта на нашата
диафрагма
и по-надолу.
От цялото човешко същество, пребиваващо в движението, - защото самите богове се проявяват в телесните движения на човека, - се ражда нещо такова, което след това се проявява като човешко разбиране. Гимнастикът е учител. В Рим ораторът излиза на мястото на гимнастика. Нещо вече е отнето от човешкото същество в неговата цялост; въпреки това ние имаме все пак връзка с дейности, правени от човешкото същество в някои части на неговия организъм. Какви движения има в цялото ни същество, когато говорим?
Ние говорим с нашето сърце и дробове, ние говорим, използвайки областта на нашата диафрагма и по-надолу.
Не можем да кажем, че речта живее също така интензивно в цялото човешко същество, както движенията на гимнастика, но тя живее в по-голямата част от него. Що се отнася до мислите, те, разбира се, са не повече от екстракт от това, което живее в речта. Ораторът заема мястото на гимнастика. Гимнастикът има работа с цялото човешко същество, ораторът изключва крайниците и има работа само с част от човешкото същество и с това, което се изпраща от тази част в главата и там се превръща в разбиране. Третата степен се появява едва в новите времена, и това е степента на доктора, който само налива в главите на своите ученици и се грижи само за мислите.
към текста >>
4.
8. Виена, 1 юни 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Това, което лежи на основата на музикалното чувствуване, може да бъде обяснено така: всеки път, когато издишваме, мозъкът, черепното пространство, вътрешното пространство на главата е заставено чрез издишването да остави вода, в която е потопен мозъкът, да слезе надолу през канала на гръбначния мозък чак до областта на
диафрагма
та, предизвикано е едно слизане на мозъчната вода.
Съществува напълно обективният факт, че в нашия организъм става едно такова действие, което постъпва по духовни закони на копирането. При музиката това е особено забележително. Ние вярваме, че при насладата изпитана от музиката участвува ухото и може би нервната система на нашия мозък. Физиологията се намира в тази област изцяло още в своето начало, тя ще стигне до определена висота едвам тогава, когато в тази физиологична и биологична област се влеят художествените мисли. На основата на музикалното изживяване лежи нещо съвършено друго отколкото само процесът на чуването и онова, което става в нервната система на нашия мозък.
Това, което лежи на основата на музикалното чувствуване, може да бъде обяснено така: всеки път, когато издишваме, мозъкът, черепното пространство, вътрешното пространство на главата е заставено чрез издишването да остави вода, в която е потопен мозъкът, да слезе надолу през канала на гръбначния мозък чак до областта на диафрагмата, предизвикано е едно слизане на мозъчната вода.
На вдишването отговаря отново обратния процес: мозъчната вода бива изтласкана към мозъка. Съществува едно непрестанно вълнуване надолу и нагоре на мозъчната вода. Ако това не би било така, мозъкът не би изгубил толкова много от своето тегло, колкото е необходимо, за да не бъдат премазани намиращите се от долната страна кръвни артерии; ако мозъкът не би изгубил толкова много от своето тегло, тези кръвни артерии биха били премазани. Тази мозъчна вода се вълнува нагоре и надолу в арахноидното пространство, в разширения, които са еластични и по-малко еластични, така щото при изкачването и при слизането мозъчната вода тече през по-малко еластични разширения. Това дава един чудесен вид действие, което протича в един ритъм.
към текста >>
5.
ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ. ПЪРВИ ОТГОВОР, Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Само помислете: Когато вдишваме, притискаме
диафрагма
та си надолу и изтласкваме мозъчната вода към главата, така че с процеса на дишане имаме непрестанно движение на мозъчната вода нагоре и надолу.
Но не трябва да забравяме, че дишането е процес, който се осъществява в ритмичната система. Тази средна система от човешкото устройство граничи, от една страна, с нервно-сетивната система, с мозъчната система. Между ритмичната и нервно-сетивната система се осъществява взаимодействие. От друга страна, ритмичната система граничи с цялата система на крайниците и веществообменната система. И тази взаимна връзка се отразява и върху физическите процеси.
Само помислете: Когато вдишваме, притискаме диафрагмата си надолу и изтласкваме мозъчната вода към главата, така че с процеса на дишане имаме непрестанно движение на мозъчната вода нагоре и надолу.
Това е също и едно непрекъснато съдействие на ритмично-то движение на мозъчната вода с онова, което се нарича органи на представните възможности. От друга страна имаме непрестанно взаимоизтласкване на слизащата надолу мозъчна вода с всичко, което циркулира в кръвта, във веществообменната система. Това вътрешно изживяване, мислено органично, се намира в много по-голяма взаимна връзка с музикалното, отколкото човек би си помислил. И тази връзка се осъществява по следния начин. Музикалното се проявява в степента, до която дишането се приближава към главата и в която нервно-сетивният живот се приближава към гореспоменатото съдействие, а същинският ритмичен елемент се проявява в същата степен, в която ритмичната система се приближава към системата на крайниците.
към текста >>
6.
9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Когато вдишваме въздух, този въз дух натиска върху нашата
диафрагма
, върху нашия организъм.
Що е всъщност процесът на възприятието? Процесът на възприятието не е именно нищо друго освен един изменен процес на дишане.
Когато вдишваме въздух, този въз дух натиска върху нашата диафрагма, върху нашия организъм.
Мозъчната вода е изтласкана през канала на гръбначния стълб на горе към мозъка. Чрез това се установява една връзка между дейността на мозъка и вдишването. И онова от процеса на вдишването, което се специализира по този начин в мозъка, то действува в дейността на сетивата като възприемане. Така щото – бих могъл да кажа – възприемането е един клон на вдишването. След това отново при издишването: мозъчната вода отива надолу, тя упражнява натиск върху кръвообращението.
към текста >>
7.
4. Втора лекция, 10 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Почвата е един истински орган, орган, който можем да сравним с човешката
диафрагма
.
Почвата е един истински орган, орган, който можем да сравним с човешката диафрагма.
И ние получаваме една истинска представа от това, което всъщност става не е съвсем точно казано, но с това трябва само да се обясни и засега е достатъчно -, ние си създаваме една представа, когато си кажем: При човека над диафрагмата се намират определени органи преди всичко главата и това, което го снабдява с необходимото от дишането и циркулационните процеси. Под диафрагмата са други органи. Ако от тази гледна точка сравним почвата с човешката диафрагма, можем да кажем: за индивидуалното земеделско стопанство главата е под земната почва, а ние с всички животни живеем в корема на земеделското стопанство, там също се развиват и растения. Това, което е над земята, изцяло е това, което принадлежи към вътрешните коремни органи нека употребим някакво наименование на селскостопанската индивидуалност. В едно селско стопанство вървим всъщност в корема на стопанството и растенията растат също в корема на стопанството.
към текста >>
И ние получаваме една истинска представа от това, което всъщност става не е съвсем точно казано, но с това трябва само да се обясни и засега е достатъчно -, ние си създаваме една представа, когато си кажем: При човека над
диафрагма
та се намират определени органи преди всичко главата и това, което го снабдява с необходимото от дишането и циркулационните процеси.
Почвата е един истински орган, орган, който можем да сравним с човешката диафрагма.
И ние получаваме една истинска представа от това, което всъщност става не е съвсем точно казано, но с това трябва само да се обясни и засега е достатъчно -, ние си създаваме една представа, когато си кажем: При човека над диафрагмата се намират определени органи преди всичко главата и това, което го снабдява с необходимото от дишането и циркулационните процеси.
Под диафрагмата са други органи. Ако от тази гледна точка сравним почвата с човешката диафрагма, можем да кажем: за индивидуалното земеделско стопанство главата е под земната почва, а ние с всички животни живеем в корема на земеделското стопанство, там също се развиват и растения. Това, което е над земята, изцяло е това, което принадлежи към вътрешните коремни органи нека употребим някакво наименование на селскостопанската индивидуалност. В едно селско стопанство вървим всъщност в корема на стопанството и растенията растат също в корема на стопанството. Следователно ние имаме наистина една индивидуалност, която е застанала на главата си и можем да получим правилна представа за нея само ако я разглеждаме и по отношение на човека така стояща на главата си.
към текста >>
Под
диафрагма
та са други органи.
Почвата е един истински орган, орган, който можем да сравним с човешката диафрагма. И ние получаваме една истинска представа от това, което всъщност става не е съвсем точно казано, но с това трябва само да се обясни и засега е достатъчно -, ние си създаваме една представа, когато си кажем: При човека над диафрагмата се намират определени органи преди всичко главата и това, което го снабдява с необходимото от дишането и циркулационните процеси.
Под диафрагмата са други органи.
Ако от тази гледна точка сравним почвата с човешката диафрагма, можем да кажем: за индивидуалното земеделско стопанство главата е под земната почва, а ние с всички животни живеем в корема на земеделското стопанство, там също се развиват и растения. Това, което е над земята, изцяло е това, което принадлежи към вътрешните коремни органи нека употребим някакво наименование на селскостопанската индивидуалност. В едно селско стопанство вървим всъщност в корема на стопанството и растенията растат също в корема на стопанството. Следователно ние имаме наистина една индивидуалност, която е застанала на главата си и можем да получим правилна представа за нея само ако я разглеждаме и по отношение на човека така стояща на главата си. В следващите лекции ще видим, че при животните положението е малко по-друго.
към текста >>
Ако от тази гледна точка сравним почвата с човешката
диафрагма
, можем да кажем: за индивидуалното земеделско стопанство главата е под земната почва, а ние с всички животни живеем в корема на земеделското стопанство, там също се развиват и растения.
Почвата е един истински орган, орган, който можем да сравним с човешката диафрагма. И ние получаваме една истинска представа от това, което всъщност става не е съвсем точно казано, но с това трябва само да се обясни и засега е достатъчно -, ние си създаваме една представа, когато си кажем: При човека над диафрагмата се намират определени органи преди всичко главата и това, което го снабдява с необходимото от дишането и циркулационните процеси. Под диафрагмата са други органи.
Ако от тази гледна точка сравним почвата с човешката диафрагма, можем да кажем: за индивидуалното земеделско стопанство главата е под земната почва, а ние с всички животни живеем в корема на земеделското стопанство, там също се развиват и растения.
Това, което е над земята, изцяло е това, което принадлежи към вътрешните коремни органи нека употребим някакво наименование на селскостопанската индивидуалност. В едно селско стопанство вървим всъщност в корема на стопанството и растенията растат също в корема на стопанството. Следователно ние имаме наистина една индивидуалност, която е застанала на главата си и можем да получим правилна представа за нея само ако я разглеждаме и по отношение на човека така стояща на главата си. В следващите лекции ще видим, че при животните положението е малко по-друго. Но защо казвам, че разгледано като индивидуално същество земеделското стопанство стои на главата си?
към текста >>
Казвам го с основание, защото всичко, което се намира в непосредствена близост до земята въздуха, водните изпарения, също и топлината, в която ние самите се намираме, където дишаме, откъдето идва това, от което растенията заедно с нас получават тази външна топлина, външен въздух и вода отвън, в действителност всичко това съответства на човешките органи под
диафрагма
та.
Казвам го с основание, защото всичко, което се намира в непосредствена близост до земята въздуха, водните изпарения, също и топлината, в която ние самите се намираме, където дишаме, откъдето идва това, от което растенията заедно с нас получават тази външна топлина, външен въздух и вода отвън, в действителност всичко това съответства на човешките органи под диафрагмата.
И обратно, всичко под земната почва въздействува върху организма, особено по време на детството, а също и през целия ни живот. Непрекъснато имаме едно живо взаимодействие между надземното и подземното и това намиращо се над земята въздействие е същевременно зависимо разгледайте го първо като локализация на въздействието непосредствено от Луната, Меркурий и Венера, които подпомагат Слънцето и го модифицират така, че тези тъй наречени близки планети разгръщат своята дейност върху всичко, което е над земята. Всички далечни планети, които се намират под земята и подпомагат онова въздействие на Слънцето, което го упражнява отдолу върху почвата. Така че по отношение живота на растението, въздействието на далечните планети трябва да търсим под земята, а на близките над земята.
към текста >>
Слънчевото действие е това, което като
диафрагма
е причислено към вътрешността на Земята и действа в растението отдолу нагоре.
Обратно, когато земното би трябвало да живее в корена и силно да действа в него, тогава той избуява във формата, тъй като растението има своята форма от това, което може да произлезе в областта на Земята. Това, което разпростира, разклонява и изгражда като коренище, тогава както в багрите космичните сили действат нагоре, така върху него земните сили действат надолу. Така че космични са онези корени, които са цялостни, неразклонени и обратно при разклонените корени имаме навлизане на земните сили навътре в почвата, както в цветовете имаме действие на космичните сили отдолу нагоре, в слънчевото действие стои по средата. Слънчевите сили действат предимно в зелените листа, във взаимодействието между цветовете и корена и във всичко, което е между тях.
Слънчевото действие е това, което като диафрагма е причислено към вътрешността на Земята и действа в растението отдолу нагоре.
Земното, което се намира над почвата действа и надолу, като с помощта на калция, на варовика, се привлича надолу в растението. Наблюдавайте растенията, при които чрез варовика земното силно е привлечено надолу до корените. Това са растения, които разпростират разклонените си на всички страни корени, както и при фуражните растения, например еспарзетата не цвеклото. За да разбере едно растение, човек трябва да разгледа формата и багрите на цветовете му докъде в него действа космично то и докъде земното.
към текста >>
8.
2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Този граничен слой на горната част на почвата с атмосферата Щайнер сравнява с
диафрагма
та.
Този граничен слой на горната част на почвата с атмосферата Щайнер сравнява с диафрагмата.
При човека и млекопитаещите животни диафрагмата е мускулно-сухожилен пласт, преграда между гърдите и коремната кухина. Тя е почти абсолютна преграда. През нея минават само двата кръвоносни съда: аортата, чиято кръв идва от сърцето и белите дробове, и голямата коремна вена, по която кръвта тече обратно към сърцето и белите дробове, както и хранопроводът, където храната преминава от устната кухина през гърдите в корема, тоест в органите в коремната кухина. Гръбначният мозък остава отвън и почти неповлиян. По тези пътеки за храната, кръвта и нервните импулси се осъществява оживена обмяна между горе и долу, които иначе са строго разделени едно от друго.
към текста >>
При човека и млекопитаещите животни
диафрагма
та е мускулно-сухожилен пласт, преграда между гърдите и коремната кухина.
Този граничен слой на горната част на почвата с атмосферата Щайнер сравнява с диафрагмата.
При човека и млекопитаещите животни диафрагмата е мускулно-сухожилен пласт, преграда между гърдите и коремната кухина.
Тя е почти абсолютна преграда. През нея минават само двата кръвоносни съда: аортата, чиято кръв идва от сърцето и белите дробове, и голямата коремна вена, по която кръвта тече обратно към сърцето и белите дробове, както и хранопроводът, където храната преминава от устната кухина през гърдите в корема, тоест в органите в коремната кухина. Гръбначният мозък остава отвън и почти неповлиян. По тези пътеки за храната, кръвта и нервните импулси се осъществява оживена обмяна между горе и долу, които иначе са строго разделени едно от друго.
към текста >>
Когато мускулатурата на
диафрагма
та се свие , сводестият покрив на коремната кухина се издърпва надолу.
Когато мускулатурата на диафрагмата се свие , сводестият покрив на коремната кухина се издърпва надолу.
Пространството на гърдите се разширява, белият дроб се разтяга и се извършва вдишване. Коремните органи се изместват и освобождават место. Издишването става или пасивно чрез свиване на еластичните бели дробове, или поради натиска на коремната мускулатура, която притиска органите към диафрагмата. При почвата няма двигателна активност от такъв вид. Но колебанията на топлината съобразно дневния ритъм, колебанията на атмосферното налягане според времето, почти пълното изпразване от въздуха при насищането й с вода и доловимото за слуха отново навлизане на въздух при спадане на водните стълбове в грубите шупли на почвата - всичко това са подобни процеси.
към текста >>
Издишването става или пасивно чрез свиване на еластичните бели дробове, или поради натиска на коремната мускулатура, която притиска органите към
диафрагма
та.
Когато мускулатурата на диафрагмата се свие , сводестият покрив на коремната кухина се издърпва надолу. Пространството на гърдите се разширява, белият дроб се разтяга и се извършва вдишване. Коремните органи се изместват и освобождават место.
Издишването става или пасивно чрез свиване на еластичните бели дробове, или поради натиска на коремната мускулатура, която притиска органите към диафрагмата.
При почвата няма двигателна активност от такъв вид. Но колебанията на топлината съобразно дневния ритъм, колебанията на атмосферното налягане според времето, почти пълното изпразване от въздуха при насищането й с вода и доловимото за слуха отново навлизане на въздух при спадане на водните стълбове в грубите шупли на почвата - всичко това са подобни процеси. Диафрагмата и нейната функция е само един образ на това, което става на повърхността на земята, а не нейно отражение. Касае се за това, да се видят възможно по-ясно сравнимите точки, да се предизвикат въпроси, а не да прекаляваме и да го използваме извън тези граници. Може насреща да се възрази, че се касае за действително съответствие.
към текста >>
Диафрагма
та и нейната функция е само един образ на това, което става на повърхността на земята, а не нейно отражение.
Пространството на гърдите се разширява, белият дроб се разтяга и се извършва вдишване. Коремните органи се изместват и освобождават место. Издишването става или пасивно чрез свиване на еластичните бели дробове, или поради натиска на коремната мускулатура, която притиска органите към диафрагмата. При почвата няма двигателна активност от такъв вид. Но колебанията на топлината съобразно дневния ритъм, колебанията на атмосферното налягане според времето, почти пълното изпразване от въздуха при насищането й с вода и доловимото за слуха отново навлизане на въздух при спадане на водните стълбове в грубите шупли на почвата - всичко това са подобни процеси.
Диафрагмата и нейната функция е само един образ на това, което става на повърхността на земята, а не нейно отражение.
Касае се за това, да се видят възможно по-ясно сравнимите точки, да се предизвикат въпроси, а не да прекаляваме и да го използваме извън тези граници. Може насреща да се възрази, че се касае за действително съответствие. Но тогава трябва да се вземе предвид, че в сравнение с обраслата с растения почва на дадената местност човекът стои две степени по-високо, защото при него в телесния организъм действат едно индивидуално астрално тяло и един индивидуален Аз, инкарниран на физически план. Не е така при растенията и това действително обуславя големи различия, не само обръщане на посоката. Затова Щайнер казва: „…това не е казано съвсем точно, но то трябва да направи нещата по-ясни и за тази цел е достатъчно…“[15] По-долу отново ще се върнем на този въпрос по повод описанието на етерното тяло на животните в края на втората лекция.
към текста >>
9.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Такава
диафрагма
, както при човека, при нито едно животно я няма.
Да вземем например коланът. Коланът се е появил, защото човек е знаел: при мен през средата преминава разделителна граница, каквато няма при нито едно животно.
Такава диафрагма, както при човека, при нито едно животно я няма.
Нито за едно животно тази разделителна граница тук, в средата, няма такова значение, както за човека. Само сравнете. За това хората са забравили по най-невероятен начин. Така например често дължината на човека я сравняват с дължината на животното, за да се установи колко например храна трябва на животното и колко на човека. По въпроса се разсъждава така: ето животното и ето човека.
към текста >>
10.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Ако разглеждате човешкия организъм, тук се намира
диафрагма
та (вж.
Ако разглеждате човешкия организъм, тук се намира диафрагмата (вж.
рис.), тук се намира черният дроб, а тук -сърцето; те са разделени само от диафрагмата. Това, което от червата идва в черния дроб, се трансформира, превръща се от животински и растителен белтък - ще го нарисувам в жълто -в човешки белтък (тъмно-жълто). Той се съсредоточава в черния дроб, а след това се издига по-нагоре към сърцето.
към текста >>
рис.), тук се намира черният дроб, а тук -сърцето; те са разделени само от
диафрагма
та.
Ако разглеждате човешкия организъм, тук се намира диафрагмата (вж.
рис.), тук се намира черният дроб, а тук -сърцето; те са разделени само от диафрагмата.
Това, което от червата идва в черния дроб, се трансформира, превръща се от животински и растителен белтък - ще го нарисувам в жълто -в човешки белтък (тъмно-жълто). Той се съсредоточава в черния дроб, а след това се издига по-нагоре към сърцето.
към текста >>
НАГОРЕ