Търсене в текстове за 'Дете'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

СТРАНИЦИ:
1 , 2 ,

Намерени са 1152 резултата от 387 текста в 2 страници с която и да е от думите за : 'Дете'.
На страница 1: 1000 резултата в 337 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 10_5. ЕТИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАУКИ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Аз съм зависим от културната епоха, в която съм роден; аз съм дете на моята епоха.
Това, което той върши, не изглежда да е само излияние на неговия собствен индивидуален аз; той се явява обусловен от общностите, които има със своя народ, неговата индивидуалност изглежда унищожена от народностния характер. Но не съм ли аз и тогава свободен, когато моите действия се намират обясними не само от моята природа, но и от природата на моя народ? Не действам ли аз тук така затова, защото природата ме е направила именно член на тази народностна общност? А и с втората съпринадлежност работата не стои различно. Историята ми посочва мястото на моята деятелност. Аз съм зависим от културната епоха, в която съм роден; аз съм дете на моята епоха. Обаче когато схващаме човека едновременно като познаващо и действащо същество, тогава това противоречие изчезва. Чрез своята познавателна способност човекът прониква в характера на своята народностна индивидуалност; на него му става ясно, накъде се насочват неговите съграждани. Той побеждава това, от което изглежда обусловен, и го приема в себе си като напълно позната представа; в него то става индивидуално и добива съвършено личния характер, който действането от свобода има. Също така се поставя въпросът и с историческото развитие, сред което се явява човекът. Той се издига до познанието на ръководните идеи, на моралните сили които действат в това развитие; и тогава те не действат вече като обуславящи го, а в него те стават индивидуални двигателни сили.
към текста >>

2. 18. ГЬОТЕВИЯТ СВЕТОГЛЕД В НЕГОВИТЕ 'СЕНТЕНЦИИ В ПРОЗА' GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Той ги обича, както се обича едно дете.
За Гьоте моралното се ражда от идейния свят на човека. Не обективните норми и също не чисто светът на нагоните направляват моралното действие; а ясните в себе си идеи, чрез които самият човек си дава насока. Той следва тези идеи не от дълг, както би трябвало да следва обективно-моралните норми. А също не и по принуждение, както човек следва своите нагони и инстинкти. А той им служи от любов. Той ги обича, както се обича едно дете. Той иска тяхното осъществяване и се застъпва за тях, защото те са една част от неговото собствено същество. Идеята е ръководната нишка, а Любовта е двигателната сила в Гьотевата етика. За него "дълг" има там, където човек обича това, което сам си заповядва* /*Сентенции в проза, цит. на др. място стр.460./.
към текста >>

3. 11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА GA_4 Философия на свободата

Като дете съм бил един, като юноша и мъж - друг.
Този начин на мислене е едностранчив. Бидейки обект на възприемане, аз съм подложен на непрекъснато изменение. Като дете съм бил един, като юноша и мъж - друг. Дори всеки миг възприятийният ми образ е по-различен, отколкото в предходните. Тези изменения могат да протичат в смисъл, че в тях се проявява все същият (шаблонен човек) или че те представляват израз на свободния Дух. На тези изменения е подложен обектът на възприемането на моите действия.
към текста >>

4. 15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ) GA_4 Философия на свободата

Жената, която иска да има дете, не сравнява удоволствието, пораждано от неговото притежаване, с количеството неудоволствие, произтичащо от бременността, раждането, грижите по отглеждане на детето и т.н., а с желанието си да има дете.
Както видяхме, стойността на удоволствието при неговото задоволяване ще нараства толкова повече, колкото по-голямо е количеството удоволствие в сравнение с величината на нашето желание.* /* Тук се абстрахираме от случая, когато чрез прекомерно повишаване на удоволствието то преминава в неудоволствие. - Б. а./. Но от величината на нашето желание зависи също размерът на неудоволствието, за което трябва да държим сметка, за да постигнем удоволствието. Количеството неудоволствие ние сравняваме не с количеството удоволствие, а с величината на нашето желание. Заради насладата в по-добри времена, обичащият да си похапва по-лесно ще надмогне един период на гладуване, в сравнение с онзи, комуто липсва радостта от задоволяване на нагона за хранене. Жената, която иска да има дете, не сравнява удоволствието, пораждано от неговото притежаване, с количеството неудоволствие, произтичащо от бременността, раждането, грижите по отглеждане на детето и т.н., а с желанието си да има дете.
към текста >>

По отношение на едно дете, на което искаме да купим играчка, при избора обмисляме какво ще му достави най-голяма радост.
Може да се твърди, че песимистичните резултати са погрешни, но не бива да се поставя под съмнение възможността за научна преценка на количествата удоволствие и неудоволствие, а оттук и съставянето на равносметка на удоволствието. Неправдоподобно е обаче да се твърди, че от резултата на това пресмятане произтича нещо за човешката воля. Случаите, когато ние действително поставяме стойността на нашата дейност в зависимост от това дали превес показва удоволствието, или неудоволствието, са онези, в които обектите, към които се насочват нашите действия, са ни безразлични. Ако след работа ми се прииска да си доставя удоволствие с някоя игра или леко забавление и ми е напълно безразлично какво ще предприема с тази цел, аз си поставям въпроса кое ще ми донесе максимален превес на удоволствие. И аз безусловно ще се откажа от някоя дейност, щом везните се накланят на страната на неудоволствието. По отношение на едно дете, на което искаме да купим играчка, при избора обмисляме какво ще му достави най-голяма радост. Във всички останали случаи ние не се ръководим изключително от равносметката на удоволствието.
към текста >>

5. II. СВРЪХЧОВЕКЪТ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Три преображения на духа ви посочих: как духът се превръща в камила, камилата - в лъв, и накрая лъвът - в дете.
И това ниво преминава духът. Той става като детето, което не пита, докато играе, как трябва да направи това или онова, а следва само волята си, следва себе си. „Своята воля желае духът сега, своя свят печели загубилият света. Три преображения на духа ви посочих: как духът се превръща в камила, камилата - в лъв, и накрая лъвът - в дете. Тъй рече Заратустра.“29
към текста >>

6. 1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

„Религиозни трудности -казва - не познавам от опита ми...“ „Бог, безсмъртие на душата, изкупление, отвъдност, само понятия, на които не съм отделил внимание и време, дори като дете.
“ (Е. Фьорстер-Ницше: „Животът на Фридрих Ницше, I., стр. 194) За кратко време от вярващ той се превръща в атеист, без вътрешна борба. В спомените си, които издава през 1888 г. под заглавието „Ecce homo“, той говори за вътрешните си борби. „Религиозни трудности -казва - не познавам от опита ми...“ „Бог, безсмъртие на душата, изкупление, отвъдност, само понятия, на които не съм отделил внимание и време, дори като дете. Може би не съм бил никога достатъчно дете за това? Познавам атеизма не като резултат, още по-малко като събитие. При мен той се разбира инстинктивно.“ (M. Г Конрад, „Еретична кръв“, стр. 182) Характерно за Ницшевата духовна конституция е, че той предполага, че като дете не е отделял внимание на приведените религиозни представи.
към текста >>

Може би не съм бил никога достатъчно дете за това?
Фьорстер-Ницше: „Животът на Фридрих Ницше, I., стр. 194) За кратко време от вярващ той се превръща в атеист, без вътрешна борба. В спомените си, които издава през 1888 г. под заглавието „Ecce homo“, той говори за вътрешните си борби. „Религиозни трудности -казва - не познавам от опита ми...“ „Бог, безсмъртие на душата, изкупление, отвъдност, само понятия, на които не съм отделил внимание и време, дори като дете. Може би не съм бил никога достатъчно дете за това? Познавам атеизма не като резултат, още по-малко като събитие. При мен той се разбира инстинктивно.“ (M. Г Конрад, „Еретична кръв“, стр. 182) Характерно за Ницшевата духовна конституция е, че той предполага, че като дете не е отделял внимание на приведените религиозни представи. От биографията, представена от неговата сестра, ние знаем, че заради религиозните си прояви съучениците му са го наричали „малкия пастор“.
към текста >>

182) Характерно за Ницшевата духовна конституция е, че той предполага, че като дете не е отделял внимание на приведените религиозни представи.
„Религиозни трудности -казва - не познавам от опита ми...“ „Бог, безсмъртие на душата, изкупление, отвъдност, само понятия, на които не съм отделил внимание и време, дори като дете. Може би не съм бил никога достатъчно дете за това? Познавам атеизма не като резултат, още по-малко като събитие. При мен той се разбира инстинктивно.“ (M. Г Конрад, „Еретична кръв“, стр. 182) Характерно за Ницшевата духовна конституция е, че той предполага, че като дете не е отделял внимание на приведените религиозни представи. От биографията, представена от неговата сестра, ние знаем, че заради религиозните си прояви съучениците му са го наричали „малкия пастор“. От това става ясно, че той е преодолял с голяма лекота религиозните убеждения на своята младост.
към текста >>

7. 2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Срещу това, че е дете на своето време.
Ако бях моралист, кой знае как бих го назовал! Може би себепревъзмогване. Какво изисква един философ като първо и последно нещо от себе си? В себе си да превъзмогне своето време, да стане „безвремеви“. Срещу какво той повежда своята най-яростна битка? Срещу това, че е дете на своето време. „Като Вагнер съм дете на това време, само че съм го разбрал и съм се борил срещу себе си. Философът в мен се бореше срещу себе си.“ (Съчинения, Том VIII)
към текста >>

„Като Вагнер съм дете на това време, само че съм го разбрал и съм се борил срещу себе си.
Може би себепревъзмогване. Какво изисква един философ като първо и последно нещо от себе си? В себе си да превъзмогне своето време, да стане „безвремеви“. Срещу какво той повежда своята най-яростна битка? Срещу това, че е дете на своето време. „Като Вагнер съм дете на това време, само че съм го разбрал и съм се борил срещу себе си. Философът в мен се бореше срещу себе си.“ (Съчинения, Том VIII)
към текста >>

8. ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

"Ирод, който гонеше детето и искаше да го погуби, е един образец на света, който още иска да погуби това дете в един вярващ човек, ето защо човек трябва да бяга от него, ако иска да запази детето живо в себе си, а това дете е озарената вярваща душа на всеки човек."
"Бог произвежда всички свои дела в душата и ги дава на душата; и Отец ражда своя еднороден син в душата, както е вярно че го ражда във вечността, нито по-малко, нито по-много. Какво се ражда, когато казваме: Бог ражда в душата? Едно подобие на Бога ли, или един образ на Бога, или това е самият Бог? Не, това не е нито образ, нито подобие на Бога, а същият Бог и същият син, когото отец ражда във вечността и нищо друго, защото любящото божествено слово, което е другото лице в троицата, него ражда отец в душата..... И от това душата добива голямо и особено достойнство." /виж Прегер, История на немската мистика, т.3, стр.219 и следв./. За Таулер разказите на писанието стават дреха, в които той облича процеси на вътрешния живот. "Ирод, който гонеше детето и искаше да го погуби, е един образец на света, който още иска да погуби това дете в един вярващ човек, ето защо човек трябва да бяга от него, ако иска да запази детето живо в себе си, а това дете е озарената вярваща душа на всеки човек."
към текста >>

Как си паднал така дълбоко, или от дълбоката душевна мъка е изчезнал разума у тебе, мое нежно дете?
Но и за него също важи това, че с неговото духовно направление може да бъде свързано едно друго съдържание на представите. За това ясно говори фактът, как за него съдържанието на християнското учение става вътрешно изживяване, как неговото отношение към Христа се превръща в отношение на неговия дух към вечната Истина по чисто идейно-духовен начин. Той е съчинил една "Книжка за вечната мъдрост". В тази книжка той оставя "вечната мъдрост" да говори на нейния "служител", т.е. на самия него: "Не ме ли познаваш? Как си паднал така дълбоко, или от дълбоката душевна мъка е изчезнал разума у тебе, мое нежно дете? Ето аз съм, милостивата мъдрост, която е разтворила широка пропастта на бездънната милост, скрита за всички светии, за да приема с благост тебе и всички чисти сърца; аз съм благата, вечна мъдрост, която бях бедна и клета, за да те доведа отново до твоето достойнство; която понесе горчивата смърт, за да ти дам отново живот! Ето ме бледа и окървавена и любвеобилна, както стоях на високата бесилка на кръста, между строгия съд на отца и тебе. Аз съм твоят брат; погледни, аз съм, твоят съпруг! Аз забравих всичко, което си извършил някога срещу мене, като че никога не е било, понеже сега изцяло се връщаш към мене и не се разделяш вече от мене." Всичко телесно-временно в християнските представи за света е за Сузо, както се вижда, превърнато в един духовно-идеален процес във вътрешността на неговата душа.
към текста >>

9. НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Обаче който не може това за по-висшите области на живота и на знанието, той прилича в това отношение на едно дете, което не е научило още да брои освен прибавяйки едно зърно грах към друго Мислителят, който е казал, че в една област на знанието има толкова действителна наука, колкото математиката има в нея, не е обгърнал с поглед пълната истина на въпроса.
Въпреки това нашето мислене се занимава с такъв кръг. За нещата и процесите, които са по-сложни от формите на числата и пространството, е по-трудно да се намерят съответните идейни части. Това е довело до там, да се твърди от някои страни, че в отделните области на познанието има само толкова действителна наука, колкото в тях може да се измерва и брои. Така изказано това е неправилно, както е неправилно всяко едностранчиво нещо; обаче то съблазнява мнозина, както се получава често само с едностранчивост. Истината в това отношение е тази, че по-голяма част от хората не са в състояние да обхванат чисто мисловното също и там, където не става въпрос за измерване и броене. Обаче който не може това за по-висшите области на живота и на знанието, той прилича в това отношение на едно дете, което не е научило още да брои освен прибавяйки едно зърно грах към друго Мислителят, който е казал, че в една област на знанието има толкова действителна наука, колкото математиката има в нея, не е обгърнал с поглед пълната истина на въпроса. Трябва да изискваме: всичко друго, което не може да се измерва и брои, трябва да бъде идейно третирано точно така, както формите на числата и пространството. И за това изискване схоластиците държаха сметка по един съвършен начин. Те търсеха навсякъде мисловното съдържание на нещата, както математика го търси в областта на измеримото и броимото.
към текста >>

10. ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Ето защо Хераклит казва: „Вечният е едно играещо дете, а вечността царуването на едно дете."
„Сериозните" ценности изгубват своята стойност, когато ги погледнем в светлината на вечността. Тогава животът се явява като една игра. Ето защо Хераклит казва: „Вечният е едно играещо дете, а вечността царуването на едно дете."
към текста >>

Той би трябвало да играе с тях както едно дете и да употреби цялата си сериозност за да възкреси спящия в тях омагьосан Бог.
В какво се състои първичният грях? Да бъде считано за най-сериозно нещо това, което не заслужава. Бог се е разлял в света на нещата. И който приема нещата без Бога, той ги взема сериозно за „гробище на Бога". Той би трябвало да играе с тях както едно дете и да употреби цялата си сериозност за да възкреси спящия в тях омагьосан Бог.
към текста >>

11. ПЛАТОН КАТО МИСТИК GA_8 Християнството като мистичен факт

Зевс изтръгва от майката, която е повалена от светкавица, нероденото още дете и го скрива в собственото си бедро, за да доузрее там.
Нека разгледаме Дионисиевия мит в светлината на гореказаното. Дионисий е син на Зевс и на една смърт на майка Семела. Зевс изтръгва от майката, която е повалена от светкавица, нероденото още дете и го скрива в собственото си бедро, за да доузрее там. Хера, майката на Боговете, подбужда титаните против Дионисий. Те разкъсват детето на парчета. Обаче Атина Палада спасява все още пулсиращото сърце и го донася на Зевс. От него той създава за втори път сина. В този мит се вижда ясно един процес, който се разиграва в най-дълбоката вътрешност на човешката душа.
към текста >>

Неузрялото още божествено дете е разкъсано.
И който би говорил в смисъла на египетския жрец, който обяснява на Солон естеството на един мит, би могъл да каже така: Това, което се разказва при вас, че Дионисий, синът на Бога и на една смъртна майка, се е родил, бил разкъсан на парчета и отново се ражда, всичко това звучи като приказка. Но истината в нея е раждането на Божественото и неговите съдбини в самата човешка душа. Щом тази божествена Дионисиева същност се раздвижва, душата изпитва една силно желание към своята истинска духовна форма. Обикновеното съзнание, което също е представено под образа на едно женско божество, Хера, започва да ревнува роденото от по-висшето съзнание. То пробужда низшата човешка природа (титаните). Неузрялото още божествено дете е разкъсано. Така то съществува в човека като раздробено, сетивно- разбираемо знание. Обаче ако в човека има достатъчно висша мъдрост (Зевс), която да бъде активна, тя отглежда неузрялото още дете, което после се ражда отново като втори Божи син (Дионисий). Така от знанието, раздробената в човека божествена сила, се ражда пълната с единство мъдрост, която е Логосът, син на Бога и на една смъртна душа, на преходната и стремяща се към Божественото човешка душа. Докато всичко това се счита само като един душевен процес и се схваща като един вид негов образ, ние сме твърде отдалечени от духовната действителност, която се разиграва там.
към текста >>

Обаче ако в човека има достатъчно висша мъдрост (Зевс), която да бъде активна, тя отглежда неузрялото още дете, което после се ражда отново като втори Божи син (Дионисий).
Щом тази божествена Дионисиева същност се раздвижва, душата изпитва една силно желание към своята истинска духовна форма. Обикновеното съзнание, което също е представено под образа на едно женско божество, Хера, започва да ревнува роденото от по-висшето съзнание. То пробужда низшата човешка природа (титаните). Неузрялото още божествено дете е разкъсано. Така то съществува в човека като раздробено, сетивно- разбираемо знание. Обаче ако в човека има достатъчно висша мъдрост (Зевс), която да бъде активна, тя отглежда неузрялото още дете, което после се ражда отново като втори Божи син (Дионисий). Така от знанието, раздробената в човека божествена сила, се ражда пълната с единство мъдрост, която е Логосът, син на Бога и на една смъртна душа, на преходната и стремяща се към Божественото човешка душа. Докато всичко това се счита само като един душевен процес и се схваща като един вид негов образ, ние сме твърде отдалечени от духовната действителност, която се разиграва там.
към текста >>

12. 4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ GA_9 Теософия

Една сутрин, тогава бях съвсем малко дете, стоях прав пред прага на вратата и гледах наляво към камината, когато изведнъж, като светкавица, се появи прозрението: "Аз съм един Аз" и оттогава насам то остана в мен: Защото тогава за първи път и завинаги моят аз се пробуди.
Поетът Жан Пол разказва следното в своите спомени: "никога няма да забравя вътрешното събитие, още неразказано на никого, когато се роди моето самосъзнание. Бих могъл да отбележа мястото и времето, когато това стана. Една сутрин, тогава бях съвсем малко дете, стоях прав пред прага на вратата и гледах наляво към камината, когато изведнъж, като светкавица, се появи прозрението: "Аз съм един Аз" и оттогава насам то остана в мен: Защото тогава за първи път и завинаги моят аз се пробуди. Тук не е възможно да се мисли за някаква илюзия на спомена. Тук не може да става дума за някакъв разказ, в който биха се смесили измислени подробности, тъй като това събитие се случи в най-съкровената светия светих на моето същество. Единствено неговия непредвиден и нов характер ме накара да си припомня баналните обстоятелства, всред които то се случи".
към текста >>

13. ПЪТЯТ НА ПОЗНАНИЕТО GA_9 Теософия

Дори безразсъдното дете може да научи на нещо и най-великия мъдрец.
Това е безрезервната, пълна и безкористна преданост, с която човешкото сърце се отнася към всички откровения, бликащи от самия човешки живот, както и от целия Космос. Ако човек предварително определя своето отношение към даден факт, опирайки се на своите досегашни съждения, той се лишава от спокойното и всестранно въздействие, което този факт може да упражни върху него. Всеки миг ученикът трябва да е в състояние да превърне себе си в празен съд, готов да поеме целия външен и чужд свят. Мигове на познанието са единствено онези, при които замлъкват всяко съждение и всяка критика, идващи от самите нас. Не става дума за това, дали сме по-мъдри от един или друг човек. Дори безразсъдното дете може да научи на нещо и най-великия мъдрец. И ако той би се обърнал към детето, опирайки се на своята мъдрост, все едно че вмъква почернено стъкло между себе си и това, което детето може да му открие*.(*Следователно, става ясно, че изискването за "безкористната преданост" съвсем не означава отричане от собствените съждения или потъване в една сляпа вяра. Спрямо едно дете, последните две състояния са лишени от какъвто и да е смисъл.)
към текста >>

Спрямо едно дете, последните две състояния са лишени от какъвто и да е смисъл.)
Всеки миг ученикът трябва да е в състояние да превърне себе си в празен съд, готов да поеме целия външен и чужд свят. Мигове на познанието са единствено онези, при които замлъкват всяко съждение и всяка критика, идващи от самите нас. Не става дума за това, дали сме по-мъдри от един или друг човек. Дори безразсъдното дете може да научи на нещо и най-великия мъдрец. И ако той би се обърнал към детето, опирайки се на своята мъдрост, все едно че вмъква почернено стъкло между себе си и това, което детето може да му открие*.(*Следователно, става ясно, че изискването за "безкористната преданост" съвсем не означава отричане от собствените съждения или потъване в една сляпа вяра. Спрямо едно дете, последните две състояния са лишени от какъвто и да е смисъл.)
към текста >>

14. 10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Както природата се грижи за новороденото дете и обикновено му гарантира нормално развити уши и очи, така и еволюционните закони имат грижата да осигурят висшия Аз с всички необходими способности.
В тази фаза от развитието на преден план излиза здравото мислене, нормалната и ясна логика. Висшият Аз, който досега е бил в зародишно състояние и напълно неосъзнат, се ражда за съзнателен живот. Тук имаме работа и то не в символичен, а в действителен смисъл с едно раждане в духовния свят. За да бъде жизнеспособен, новородения висш Аз трябва да се появи в света с всичките си необходими органи и заложби. Както природата се грижи за новороденото дете и обикновено му гарантира нормално развити уши и очи, така и еволюционните закони имат грижата да осигурят висшия Аз с всички необходими способности. А законите, гарантиращи изграждането на висшите духовни органи, са идентични със здравите закони на разума и нравствеността, които са валидни за физическия свят. Както новороденото дете се развива в майчината утроба, така и духовният човек изниква от физическото тяло. Здравето на детето зависи от нормалното действие на природните закони в майчината утроба. По същия начин и здравето на духовния човек зависи от законите на здравия разум и прилагането им в условията на физическия живот. Никой не може да роди един здрав висш Аз, без да живее и мисли по здрав начин във физическия свят.
към текста >>

Както новороденото дете се развива в майчината утроба, така и духовният човек изниква от физическото тяло.
Висшият Аз, който досега е бил в зародишно състояние и напълно неосъзнат, се ражда за съзнателен живот. Тук имаме работа и то не в символичен, а в действителен смисъл с едно раждане в духовния свят. За да бъде жизнеспособен, новородения висш Аз трябва да се появи в света с всичките си необходими органи и заложби. Както природата се грижи за новороденото дете и обикновено му гарантира нормално развити уши и очи, така и еволюционните закони имат грижата да осигурят висшия Аз с всички необходими способности. А законите, гарантиращи изграждането на висшите духовни органи, са идентични със здравите закони на разума и нравствеността, които са валидни за физическия свят. Както новороденото дете се развива в майчината утроба, така и духовният човек изниква от физическото тяло. Здравето на детето зависи от нормалното действие на природните закони в майчината утроба. По същия начин и здравето на духовния човек зависи от законите на здравия разум и прилагането им в условията на физическия живот. Никой не може да роди един здрав висш Аз, без да живее и мисли по здрав начин във физическия свят. Природосъобразният и смислен живот е основата на истинското духовно развитие. Както детето още в майчината утроба живее според природните сили, които след раждането си то започва да възприема със своите сетивни органи, така и висшия Аз на човека живее според законите на духовния свят още по време на физическото съществувание.
към текста >>

В противен случай той би приличал на едно дете в майчината утроба, което отказва да приеме силите, идващи към него от майчиния организъм, с намерението да си ги достави самостоятелно.
Както детето инстинктивно извлича необходимите за живота сили, така и човекът може да извлече необходимите сили от духовния свят, още преди раждането на своя висш Аз. Да, той трябва да постигне това, ако иска неговият Аз да се появи в нормален и добре развит вид. Погрешно би било някой да казва: "Аз не мога да приема антропософската наука за духа, преди сам да съм прогледнал в духовния свят". Защото без задълбочаване в духовните изследване, никой не може да се издигне до свръхсетивното познание. В противен случай той би приличал на едно дете в майчината утроба, което отказва да приеме силите, идващи към него от майчиния организъм, с намерението да си ги достави самостоятелно. Както човешкият зародиш несъзнателно приема хранителни вещества, така и човек все още невиждащ в духовния свят може да приеме истините на антропософската Наука за Духа. Съществува един вид интуиция, изградена върху обикновения усет за истината и върху ясния и здрав разум, която ни позволява да вникваме в тези учения дори и без да имаме свръхсетивни опитности.
към текста >>

И ако той промени тази последователност, би заприличал на едно новородено дете, което разполага с уши и очи, но не и с мозък.
Човек първо трябва да овладее мистичното познание и едва после да напредва към ясновидството. И ако той промени тази последователност, би заприличал на едно новородено дете, което разполага с уши и очи, но не и с мозък. Дори пред него да се простират светове от багри и звуци, той не би знаел как да пристъпи в тях. Следователно, това което усетът към истината и здравият разум осветляват по пътя на окултното обучение, за ученика се превръща в лична опитност.
към текста >>

15. 15. ЖИВОТ И СМЪРТ. ГОЛЕМИЯТ ПАЗАЧ НА ПРАГА GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Човек не може да се роди в духовния свят с вече развити "духовни очи", ако те не са формирани още в условията на физическия свят, както и новороденото дете не би могло да се появи на бял свят с физически очи, без те да са формирани в майчината утроба.
Човек не може да се роди в духовния свят с вече развити "духовни очи", ако те не са формирани още в условията на физическия свят, както и новороденото дете не би могло да се появи на бял свят с физически очи, без те да са формирани в майчината утроба.
към текста >>

16. СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Едно избухливо дете често проявява избухливост и по-късно, в своята зряла възраст.
Нужно е само човек да си спомни времето на своето детство: От какво е изпитвал радост, какво му е причинявало болка? Какво ново е научил, което може да прибави към познанията си от детството? Всичко това обаче е само израз на факта, по какъв начин Азът е добил власт над астралното тяло. Защото астралното тяло е носител на удоволствието и болката, на радостта и страданието. И нека сравним всичко това с обстоятелството, колко слабо се променят в хода на времето определени качества на човека, например неговият темперамент, характеровите му особености и т.н. Едно избухливо дете често проявява избухливост и по-късно, в своята зряла възраст. Понякога тези неща са толкова очебийни, че има мислители, които напълно отричат възможността от промени в човешкия характер. Те смятат, че характерът е нещо трайно през целия живот и само се проявява в една или друга посока. Подобна преценка се основава единствено върху непълни и недостатъчни наблюдения. Хора с развит усет за тези неща, ясно виждат, че и характерът, и темпераментът на човека се променят под влиянието на неговия Аз. Несъмнено, спрямо по-горе изброените качества, тази промяна е много по-бавна.
към текста >>

17. СЪНЯТ И СМЪРТТА GA_13 Въведение в Тайната наука

Друг човек например сънува, че е изправен пред една пропаст, и вижда как някакво дете тича към нея.
Сънят създава символи; той е ненадминат символист; дори и вътрешни процеси могат да се прехвърлят в подобни сънищни символи. Някой сънува, че до него избухва огън; в съня си той вижда пламъците. Пробужда се и разбира, че се е завил дебело и му е горещо. Усещането за прекалена топлина е прераснало в символичния образ на огъня. Като съновидения могат да се разиграят и съвсем драматични изживявания. Друг човек например сънува, че е изправен пред една пропаст, и вижда как някакво дете тича към нея. Възниква мъчителната мисъл: ако детето не внимава, ще падне в пропастта. И ето, той го вижда да пада и чува тъпия удар, който падащото тяло издава. Събужда се и разбира, че един предмет, висящ на стената в стаята, се е откачил и при падането си е произвел някакъв тъп звук. Тази обикновена случка дава повод, в съновидението да се разиграе едно драматично събитие, изпълнено с ужасяващи образи.
към текста >>

18. РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Ако обаче ги приема, той може да погледне от съвременната епоха към предишните планетарни състояния, също както в изгледа на петдесетгодишния човек ние откриваме нещо от едногодишното дете.
Спрямо следващите описания лесно може да се възрази: как може един здрав разум да приеме толкова безкрайно отдалечени планетарни състояния, за които се говори тук? Следва да припомним, че за този, който съумява да вникне в днешните скрити зад сетивния свят духовни сили, живото обгръщане на дори така безкрайно отдалечените еволюционни периоди, не е нещо невъзможно. Разбира се, ако човек отхвърля присъствието на духовни сили във видимия физически свят, разискването за каквото и да е развитие, е нещо безсмислено. Ако обаче ги приема, той може да погледне от съвременната епоха към предишните планетарни състояния, също както в изгледа на петдесетгодишния човек ние откриваме нещо от едногодишното дете. Но, може да се възрази, между петдесетгодишния човек и едногодишното дете има всевъзможни междинни степени. Това е вярно, но то е вярно и за развитието на духовните сили. Ако човек стигне до правилни изводи в тази област, той вижда също, че сега разбира: За прецизното наблюдение на съвременния свят, включващ в себе си и духовните сили, наред с постигнатите вече степени на съществуванието, са запазени и периоди на развитието, характерни за миналото. Така в нашия пример наред с петдесетгодишния човек съществуват и едногодишни деца. Ако човек успее да разграничи в качествен и хронологичен смисъл отделните периоди от развитието на Земята в съвременните събития, той ще може да вижда и събитията от прадалечното минало.
към текста >>

Но, може да се възрази, между петдесетгодишния човек и едногодишното дете има всевъзможни междинни степени.
Спрямо следващите описания лесно може да се възрази: как може един здрав разум да приеме толкова безкрайно отдалечени планетарни състояния, за които се говори тук? Следва да припомним, че за този, който съумява да вникне в днешните скрити зад сетивния свят духовни сили, живото обгръщане на дори така безкрайно отдалечените еволюционни периоди, не е нещо невъзможно. Разбира се, ако човек отхвърля присъствието на духовни сили във видимия физически свят, разискването за каквото и да е развитие, е нещо безсмислено. Ако обаче ги приема, той може да погледне от съвременната епоха към предишните планетарни състояния, също както в изгледа на петдесетгодишния човек ние откриваме нещо от едногодишното дете. Но, може да се възрази, между петдесетгодишния човек и едногодишното дете има всевъзможни междинни степени. Това е вярно, но то е вярно и за развитието на духовните сили. Ако човек стигне до правилни изводи в тази област, той вижда също, че сега разбира: За прецизното наблюдение на съвременния свят, включващ в себе си и духовните сили, наред с постигнатите вече степени на съществуванието, са запазени и периоди на развитието, характерни за миналото. Така в нашия пример наред с петдесетгодишния човек съществуват и едногодишни деца. Ако човек успее да разграничи в качествен и хронологичен смисъл отделните периоди от развитието на Земята в съвременните събития, той ще може да вижда и събитията от прадалечното минало.
към текста >>

Разбира се, покрай днешния човек не тичат сатурнови, слънчеви и лунни човеци така, както покрай петдесетгодишни хора може да потичва едно тригодишно дете.
Впрочем лесно може да се посочи едно противоречие между казаното тук и на по-предните страници. Някой би могъл да помисли: Никъде няма данни, че наред със Земята съществуват и предишните състояние на Сатурн, Слънце и Луна; няма и нито една човешка форма, както се говори тук, която да е съществувала през предишните планетарни въплъщения. Разбира се, покрай днешния човек не тичат сатурнови, слънчеви и лунни човеци така, както покрай петдесетгодишни хора може да потичва едно тригодишно дете. Обаче вътре в съвременния човек предишните състояния на човечеството могат да бъдат наблюдавани по свръхсетивен начин. За да ги опознае, човек трябва да е усвоил известна способност за разграничаване на нещата, която се простира в рамките на ежедневния живот. Както наред с петдесетгодишния човек съществува и тригодишното дете, така и наред с живия, буден човек съществува мъртвият труп, спящият човек и сънуващият човек. Въпреки че тези различни проявления на човешкото същество такива, каквито са, видимо да не изглеждат като различни степени от развитието, за здравия разум те са именно такива.
към текста >>

Както наред с петдесетгодишния човек съществува и тригодишното дете, така и наред с живия, буден човек съществува мъртвият труп, спящият човек и сънуващият човек.
Впрочем лесно може да се посочи едно противоречие между казаното тук и на по-предните страници. Някой би могъл да помисли: Никъде няма данни, че наред със Земята съществуват и предишните състояние на Сатурн, Слънце и Луна; няма и нито една човешка форма, както се говори тук, която да е съществувала през предишните планетарни въплъщения. Разбира се, покрай днешния човек не тичат сатурнови, слънчеви и лунни човеци така, както покрай петдесетгодишни хора може да потичва едно тригодишно дете. Обаче вътре в съвременния човек предишните състояния на човечеството могат да бъдат наблюдавани по свръхсетивен начин. За да ги опознае, човек трябва да е усвоил известна способност за разграничаване на нещата, която се простира в рамките на ежедневния живот. Както наред с петдесетгодишния човек съществува и тригодишното дете, така и наред с живия, буден човек съществува мъртвият труп, спящият човек и сънуващият човек. Въпреки че тези различни проявления на човешкото същество такива, каквито са, видимо да не изглеждат като различни степени от развитието, за здравия разум те са именно такива.
към текста >>

19. ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО) GA_13 Въведение в Тайната наука

Стига да е готов за прилагането на нова гледна точка, той може да я открие във всеки полъх на вятъра, във всеки лист на дървото, във всеки неразбираем звук на бърборещото дете.
След като човек се стреми да поддържа непосредствена и жива възприемчивост към нови изживявания, мисленето, във връзка с волята, достига определена зрялост. За ученика изречението: „Това аз още не съм чувал, в това не вярвам" губи всякакъв смисъл. През определени периоди от време, той е длъжен да се възползва от всяка възможност да открие нещо ново в света около себе си. Стига да е готов за прилагането на нова гледна точка, той може да я открие във всеки полъх на вятъра, във всеки лист на дървото, във всеки неразбираем звук на бърборещото дете. В развитието на това качество може да се стигне твърде далеч. Опитностите, които в дадена възраст сме добили върху нещата, не трябва да се пренебрегват. Това, което изживяваме днес, трябва да преценяваме според опитностите от миналото. То стои върху едното блюдо на везните, на другото следва да поставим постоянния стремеж към изследване на новото. И преди всичко очакването, че е напълно възможно новите изживявания да противоречат на старите.
към текста >>

20. ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО. Розенкройцерска мистерия GA_14 Четири мистерийни драми

Дете, чийто първообраз се разкрива в хода на действието като млада душа
Дете, чийто първообраз се разкрива в хода на действието като млада душа
към текста >>

21. Първа картина GA_14 Четири мистерийни драми

Като дете израснах сред набожни хора
Като дете израснах сред набожни хора
към текста >>

22. Трета картина GA_14 Четири мистерийни драми

Бенедикт, Йохан, Мария, дете.
Стая за медитация. Бенедикт, Йохан, Мария, дете.
към текста >>

Дете, при мене отсега
Дете, при мене отсега
към текста >>

и нашето дете можа да види
и нашето дете можа да види
към текста >>

като дете, незнаещо все още нищо
като дете, незнаещо все още нищо
към текста >>

23. Шеста картина GA_14 Четири мистерийни драми

И вместо весело дете,
И вместо весело дете,
към текста >>

24. Седма картина GA_14 Четири мистерийни драми

Мария, Филия, Астрид, Луна, дете; Йохан, отначало от разстояние, после се приближава; Теодора, накрая Бенедикт.
Духовната област. Мария, Филия, Астрид, Луна, дете; Йохан, отначало от разстояние, после се приближава; Теодора, накрая Бенедикт.
към текста >>

25. Четвърта картина GA_14 Четири мистерийни драми

Не съм дете на хората, желаели монах да стана.
Не съм дете на хората, желаели монах да стана.
към текста >>

26. Пета картина GA_14 Четири мистерийни драми

Израснало като единствено дете
Израснало като единствено дете
към текста >>

27. Шеста картина GA_14 Четири мистерийни драми

Когато ни напусна, бях дете,
Когато ни напусна, бях дете,
към текста >>

28. Осма картина GA_14 Четири мистерийни драми

на нашето дете мечтата
на нашето дете мечтата
към текста >>

защото скъпа ни е като собствено дете.
защото скъпа ни е като собствено дете.
към текста >>

Отдавна знаех, че осиновеното дете на Кюне
Отдавна знаех, че осиновеното дете на Кюне
към текста >>

29. Десета картина GA_14 Четири мистерийни драми

съзирам собственото си дете,
съзирам собственото си дете,
към текста >>

30. Шеста картина GA_14 Четири мистерийни драми

Живяло светло божие дете.
Живяло светло божие дете.
към текста >>

Тъй ясното дете на светлината
Тъй ясното дете на светлината
към текста >>

31. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството

С право може да се каже, че от едно дете може да се поучи и най-мъдрия човек.
Тогава нещата сякаш витаят около детето като в един сънищен свят. То изгражда себе си под въздействието на една мъдрост, която е извън него. И тя е по-могъща и по-всеобхватна от цялата съзнателна мъдрост в по-късните години. Тази висша мъдрост обаче става все по-смътна и неясна за човешката душа и тя постепенно я заменя със съзнанието. Мъдростта пониква от духовния свят дълбоко в човешкото тяло, така че чрез нея човек да формира своя мозък, както виждаме, от сферата на Духа. С право може да се каже, че от едно дете може да се поучи и най-мъдрия човек. Защото това, което работи над детето, е Мъдростта и по-късно тя не участвува във формирането на съзнанието; чрез нея обаче човек има един вид „телефонна връзка" с духовните Същества, в чийто свят той пребивава между смъртта и новото раждане. От този свят продължава да се влива нещо в детската аура, така че като отделно същество човекът се намира под непосредственото ръководство на целия духовен свят, към който принадлежи и той самият. Духовните сили от този свят се вливат в детето. Те престават да се вливат в момента, до който се простира неговото нормално спомняне. Това са силите, които правят човека способен да се постави в определени отношения спрямо тежестта, т.е. гравитацията.
към текста >>

Отговорът на първата половина от въпроса може да бъде много лесен: Ако тези по-висши сили биха действували и по-нататък по същия начин, човекът щеше да си остане завинаги дете; той не би могъл да стигне до Азовото съзнание.
Отговорът на първата половина от въпроса може да бъде много лесен: Ако тези по-висши сили биха действували и по-нататък по същия начин, човекът щеше да си остане завинаги дете; той не би могъл да стигне до Азовото съзнание. Това, което по-рано е действувало отвън, трябва да се пренесе в неговата собствена душевна същност. Но има и по-съществена причина, която може да хвърли още по-голяма светлина върху тайните на човешкия живот, в сравнение с току-що казаното и тя е следната. От Духовната Наука знаем, че човешкото тяло, такова каквото е то в съвременния стадий на развитие, трябва да се разглежда като резултат от други състояния, като нещо, което непрекъснато е усъвършенствувало своята сегашна форма. Който е запознат с Духовната Наука знае, че еволюцията на човека се извършва поради въздействията на различни сили върху цялото човешко същество: Едни сили действуват върху физическото тяло, други върху етерното тяло, трети върху астралното тяло. Човешкото същество поличава сегашната си форма благо дарение на това, че върху него са действували силите, които ние наричаме луциферични и ариманични.
към текста >>

", ние долавяме колко неуместен е въпросът: Защо, след като е преминал през толкова прераждания, човек започва новия си земен път отново като дете?
Ако така разбираме свещения смисъл на думите: „Аз съм Пътят, Истината и Животът! ", ние долавяме колко неуместен е въпросът: Защо, след като е преминал през толкова прераждания, човек започва новия си земен път отново като дете? Оказва се, че това привидно несъвършенство е едно непрекъснато напомняне за най-висшето начало в човека. И колкото може по-често поне всеки път при влизането в живота трябва да си припомняме този велик факт, че в основата на всяко земно съществувание стои онова Същество, което остава недокоснато от несъвършенствуваща на земния свят.
към текста >>

Такъв Учител би разсъждавал по следния начин: „Когато бях дете, аз се развивах чрез силите, които действуваха в мен от духовия свят.
Такъв Учител би разсъждавал по следния начин: „Когато бях дете, аз се развивах чрез силите, които действуваха в мен от духовия свят. Най-доброто, което сега мога да направя, също се дължи на висшите светове и аз не бива да го приемам като плод на моето съзнание." Да, подобен човек може да си каже още: „Нещо демонично, нещо като демон но „демон" в смисъла на една добра духовна сила действува чрез мен от духовния свят върху учениците." Подобно усещане е имал и Сократ, за когото Платон разказва, че той говорел за своя „демон" като за нещо, което го ръководи и направлява. Много опити са правени да се обясни Сократовия „демон". Обаче демонът може да бъде обяснен само ако знаем, че Сократ можеше да усеща нещо подобно на това, което вече описахме. И тогава ще разберем също, че през трите или четирите века, когато Сократовият принцип действуваше в Гърция, чрез Сократ там проникна едно настроение, което можа да послужи като подготовка за едно друго велико събитие. Настроението, че човекът все още не е това, което ще стане, когато изцяло бъде проникнат от висшите духовни сили, това настроение продължи да съществува и по-нататък.
към текста >>

32. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството

Така че освен човекът-дете, косвено са присъствували на Земята и такива Същества, които са приключили своето развитие на Старата Луна.
Освен онези праотци на човеците истинските свръхчовеци които приключиха човешкото си развитие на Старата Луна и станаха Ангели, има и други Същества, Които на Луната не успяха да завършат своето развитие. Съществата, които източната мистика нарича „дхианични", а християнският езотеризъм "Ангели", приключват еволюцията си на Старата Луна и когато човекът започва своето развитие на Земята, те стоят вече с една степен над него. Но имаше и други Същества, които на Старата Луна не бяха завършили своето човешко развитие, какъвто е случаят и с висшите категории на луциферическите Същества. Когато започва Земното състояние на нашата планета, в смисъла на казаното по-горе, човекът не е бил единственото същество на Земята; той приемал също и вдъхновението, инспирацията на други божествено- духовни Същества, защото иначе – подобно на детето не би могъл да напредва в своето развитие. Така че освен човекът-дете, косвено са присъствували на Земята и такива Същества, които са приключили своето развитие на Старата Луна. Между тях и човеците имаше и такива Същества, които не бяха завършили развитието си на Луната и стояха по-високо от човека, защото още през периода на Старата Луна те биха могли да станат Ангели, дхианически Същества. Обаче там те не стигнаха до пълна зрялост, изостанаха спрямо Ангелите, но все пак превъзхождаха човека и всичко що се отнася до неговите способности и качества. Това по принцип са онези Същества, които всред луциферическите Духове заемат най-ниската степен. Тъкмо с тези Същества, намиращи се между човека и Ангелите, започва царството на луциферическите Същества.
към текста >>

33. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството

В детето Исус от Соломоновата родословна линия, за което се говори в Евангелието на Матея, беше инкарнирана същата индивидуалност, която по-рано беше живяла на Земята като Заратустра, така че в това дете Исус от Матеевото Евангелие имаме преродения Заратустра или Зороастър.
Нека да се спрем първо на Исус от Назарет, чийто живот протече при много необичайни условия. В началото на нашето летоброене се раждат две деца Исус. Едното от Натановата родословна линия на Давидовия дом, а другото от Соломоновата родословна линия на същия дом. Двете деца се раждат приблизително по едно и също време. В детето Исус от Соломоновата родословна линия, за което се говори в Евангелието на Матея, беше инкарнирана същата индивидуалност, която по-рано беше живяла на Земята като Заратустра, така че в това дете Исус от Матеевото Евангелие имаме преродения Заратустра или Зороастър. Евангелието на Матея описва как в това дете до неговата дванадесета година израства индивидуалността на Заратустра. В същата година Заратустра напуска тялото на това дете и преминава в тялото на другото дете Исус, за което ни говори Евангелието на Луна. Ето защо това дете се променя внезапно и напълно. Родителите му остават изумени, когато отново го намират в Ерусалимския храм, понеже в него е духът на Заратустра. Това проличава от факта, че след като се загубва и бива отново намерено в Ерусалимския храм, детето говори така, че родителите му просто не могат да го познаят.
към текста >>

Евангелието на Матея описва как в това дете до неговата дванадесета година израства индивидуалността на Заратустра.
Нека да се спрем първо на Исус от Назарет, чийто живот протече при много необичайни условия. В началото на нашето летоброене се раждат две деца Исус. Едното от Натановата родословна линия на Давидовия дом, а другото от Соломоновата родословна линия на същия дом. Двете деца се раждат приблизително по едно и също време. В детето Исус от Соломоновата родословна линия, за което се говори в Евангелието на Матея, беше инкарнирана същата индивидуалност, която по-рано беше живяла на Земята като Заратустра, така че в това дете Исус от Матеевото Евангелие имаме преродения Заратустра или Зороастър. Евангелието на Матея описва как в това дете до неговата дванадесета година израства индивидуалността на Заратустра. В същата година Заратустра напуска тялото на това дете и преминава в тялото на другото дете Исус, за което ни говори Евангелието на Луна. Ето защо това дете се променя внезапно и напълно. Родителите му остават изумени, когато отново го намират в Ерусалимския храм, понеже в него е духът на Заратустра. Това проличава от факта, че след като се загубва и бива отново намерено в Ерусалимския храм, детето говори така, че родителите му просто не могат да го познаят. По-рано това дете Натановият Исус съвсем не е проявявало такива способности.
към текста >>

В същата година Заратустра напуска тялото на това дете и преминава в тялото на другото дете Исус, за което ни говори Евангелието на Луна.
В началото на нашето летоброене се раждат две деца Исус. Едното от Натановата родословна линия на Давидовия дом, а другото от Соломоновата родословна линия на същия дом. Двете деца се раждат приблизително по едно и също време. В детето Исус от Соломоновата родословна линия, за което се говори в Евангелието на Матея, беше инкарнирана същата индивидуалност, която по-рано беше живяла на Земята като Заратустра, така че в това дете Исус от Матеевото Евангелие имаме преродения Заратустра или Зороастър. Евангелието на Матея описва как в това дете до неговата дванадесета година израства индивидуалността на Заратустра. В същата година Заратустра напуска тялото на това дете и преминава в тялото на другото дете Исус, за което ни говори Евангелието на Луна. Ето защо това дете се променя внезапно и напълно. Родителите му остават изумени, когато отново го намират в Ерусалимския храм, понеже в него е духът на Заратустра. Това проличава от факта, че след като се загубва и бива отново намерено в Ерусалимския храм, детето говори така, че родителите му просто не могат да го познаят. По-рано това дете Натановият Исус съвсем не е проявявало такива способности. Но когато започва да говори с книжниците в храма, мъдростта му изумява всички, защото в него вече присъствува духът на Заратустра.
към текста >>

Ето защо това дете се променя внезапно и напълно.
Едното от Натановата родословна линия на Давидовия дом, а другото от Соломоновата родословна линия на същия дом. Двете деца се раждат приблизително по едно и също време. В детето Исус от Соломоновата родословна линия, за което се говори в Евангелието на Матея, беше инкарнирана същата индивидуалност, която по-рано беше живяла на Земята като Заратустра, така че в това дете Исус от Матеевото Евангелие имаме преродения Заратустра или Зороастър. Евангелието на Матея описва как в това дете до неговата дванадесета година израства индивидуалността на Заратустра. В същата година Заратустра напуска тялото на това дете и преминава в тялото на другото дете Исус, за което ни говори Евангелието на Луна. Ето защо това дете се променя внезапно и напълно. Родителите му остават изумени, когато отново го намират в Ерусалимския храм, понеже в него е духът на Заратустра. Това проличава от факта, че след като се загубва и бива отново намерено в Ерусалимския храм, детето говори така, че родителите му просто не могат да го познаят. По-рано това дете Натановият Исус съвсем не е проявявало такива способности. Но когато започва да говори с книжниците в храма, мъдростта му изумява всички, защото в него вече присъствува духът на Заратустра. Духът на Заратустра живее в младия Исус, който произхожда от Натановата родословна линия на Дави довия дом до неговата тридесета година.
към текста >>

По-рано това дете Натановият Исус съвсем не е проявявало такива способности.
Евангелието на Матея описва как в това дете до неговата дванадесета година израства индивидуалността на Заратустра. В същата година Заратустра напуска тялото на това дете и преминава в тялото на другото дете Исус, за което ни говори Евангелието на Луна. Ето защо това дете се променя внезапно и напълно. Родителите му остават изумени, когато отново го намират в Ерусалимския храм, понеже в него е духът на Заратустра. Това проличава от факта, че след като се загубва и бива отново намерено в Ерусалимския храм, детето говори така, че родителите му просто не могат да го познаят. По-рано това дете Натановият Исус съвсем не е проявявало такива способности. Но когато започва да говори с книжниците в храма, мъдростта му изумява всички, защото в него вече присъствува духът на Заратустра. Духът на Заратустра живее в младия Исус, който произхожда от Натановата родословна линия на Дави довия дом до неговата тридесета година. В това друго тяло той постига още по-пълно съвършенство. Трябва да отбележим още, че това друго тяло, където сега обитава духът на Заратустра, притежава тази особеност, че в неговата астрална част, в неговото астрално тяло Буда внася своите импулси от духовния свят.
към текста >>

Когато Гаутама Буда бил малко дете, в царския дворец на баща му пристигнал, плачейки Азита, Великият индийски мъдрец.
Когато Гаутама Буда бил малко дете, в царския дворец на баща му пристигнал, плачейки Азита, Великият индийски мъдрец. Той плачел, защото като ясновидец е видял, че Гуатама ще стане Буда и понеже бил в преклонна възраст, усещал че няма да дочака мига, когато синът на цар Судходана ще се издигне до степента Буда. Този мъдрец отново се ражда по времето на Исус от Назарет. Той е онзи свещеник в храма от Евангелието на Лука който вижда как в детето Исус от Натановата родословна линия се изявява Буда. И понеже вижда това, изрича думите:
към текста >>

34. РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_1 Загадки на философията

"Мартенската революция беше още едно, макар и незаконно дете на християнската вяра.
Очистването на живота от илюзиите, това той считаше за своя задача. За целта трябваше да бъде колкото е възможно по-далече от живота, в който царуват тези илюзии. Той търсеше истинския живот; но във формата, която животът беше приел чрез културата на епохата, той не можеше да намери този истински живот. Колко честно мислеше той за "концентрирането върху тукашния свят", това ни показва едно изказване, което той направи върху мартенската революция. Тя му изглеждаше безплодна, защото в представите които стояха на нейната основа, продължаваше още да живее старата вяра в отвъдния свят. "Мартенската революция беше още едно, макар и незаконно дете на християнската вяра. Привържениците на конституцията вярваха, че е достатъчно само Господ да каже: Да бъде свобода! Да бъде право! , и веднага ще има свобода, ще има право; а републиканците вярваха, че е достатъчно само да искат една република, за да я извикат вече в живота; те вярваха следователно в създаването на една република от нищо. Първите пренасяха християнските мирови чудеса, последните християнските делови чудеса в областта на политиката". Само една личност, която смята, че носи и самата себе си хармонията на живота, от които се нуждае човекът, можеше при дълбокия раздор, в който Фойербах живееше с действителността, да говори химните на действителността, които той беше говорил.
към текста >>

35. СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ GA_18_2 Загадки на философията

"Аз никога не съм бил дете, никога не съм играл на крикет; нали е по-добре да се остави природата да върви по своите собствени пътища", казва Дж. Ст.
Още на възраст от три години той е вземал лекции по гръцки език, скоро след това е бил обучаван в аритметиката. От рано се е запознал също и с други области на обучението. Още повече е действала върху него формата на обучението, което неговият баща, известният като мислител Джейз Мил така е устроил, че най-острата логика е станала негова природа. От автобиографията научаваме: "Какво може да се открие чрез мисленето, това моят баща никога не ми казваше, преди да съм изчерпил моите сили, за да открия всичко сам". При един такъв човек нещата, които занимават неговото мислене, трябва да станат в най-истинския смисъл на думата съдба на неговия живот. "Аз никога не съм бил дете, никога не съм играл на крикет; нали е по-добре да се остави природата да върви по своите собствени пътища", казва Дж. Ст. Мил, не без връзка с опитностите, които някой има, чиято съдба е по такъв начин единствено мисленето. Върху него, който беше минал през това развитие, трябваше да тежат с пълната сила въпросите за значението на знанието. Доколко познанието, което за него е самият живот, може да доведе до изворите на мировите явления? Посоката, която развитието на мислите на Мил взе, за да получи обяснение върху тези въпроси, е била също така преждевременно определена от неговия баща. Мисленето на Джейз Мил изхождаше от психологическия опит.
към текста >>

36. МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

Нека вземем следното изложение, което той дава: "Когато едно дете натиска и напъва ръката си върху един стол, за да го придвижи, неговата сила се измерва по съпротивлението, което среща; то има опит едновременно за собствения си живот и за обекта.
Защото това заключение е направено вътре в душата, съгласно нуждите на тази душа; и нищо не гарантира, че това, за което душата вярва според нейните нужди, действително съществува във външния свят. Не, душата не може да направи заключение на съществуването на един външен свят; с това тя се излага на опасността, че нейното заключение има живот само в самата нея и остава без значение за външния свят. Душата може да добие сигурност за съществуването на един външен свят само тогава, когато този външен свят проникне във вътрешния живот на "Аза", така че в този "Аз" живее не само "Азът", а и самият външен свят. Според мнението на Дилтей, това става когато в нейното воление и чувстване душата изпитва нещо, което не произхожда от самата нея. Дилтей се старае при най-самопонятните състояния на нещата да реши един въпрос, който за него е един основен въпрос на всеки светоглед. Нека вземем следното изложение, което той дава: "Когато едно дете натиска и напъва ръката си върху един стол, за да го придвижи, неговата сила се измерва по съпротивлението, което среща; то има опит едновременно за собствения си живот и за обекта. Но нека си представим сега, че детето е затворено то напразно блъска вратата: Тогава целият негов възбуден волев живот познава натиска на един свръхсилен външен свят, който спъва, ограничава и някак си притиска неговия собствен живот. Стремежът да се освободи от неприятността, да задоволи цялото свое желание, е последван от съзнанието за пречката, неприятността, незадоволството. Това, което детето изпитва, минава през целия живот на възрастния. Съпротивлението се превръща в натиск, струва ни се, че от всякъде около нас ни заобикалят стени от факти, през които не можем да минем. Впечатленията се съпротивляват, независимо, дали бихме искали да ги изменим; те изчезват, въпреки че се стремим да ги задържим; на определени подтици за движение, които се събуждат от представата да избегнем от това, което възбужда неприятност, следват при определени обстоятелства редовно вълнения на душата, които не задържат в кръга на неудоволствието.
към текста >>

37. 03. 3. Въведение GA_23 Същност на социалния въпрос

Обаче потенциалните способности, които са скрити в малкото дете ще бъдат действително приети и интегрирани в обществото, само ако тяхното формиране бъде поверено на човек, чиито критерии и принципи са духовно мотивирани.
Разбира се, веднага може да прозвучи възражението, че при подобен стил на управление в духовния живот далеч не всичко ще бъде съвършено. Но в действителния живот целта съвсем не е тази. Стремежът към най-доброто винаги е налице. Обаче потенциалните способности, които са скрити в малкото дете ще бъдат действително приети и интегрирани в обществото, само ако тяхното формиране бъде поверено на човек, чиито критерии и принципи са духовно мотивирани. Колко далеч ще стигне едно дете в тази или онази посока, може да се прецени само според духовните критерии на едно свободно съсловие, на една свободна общност. А какво да се предприеме, за да получат тези критерии и своите права, може да се реши единствено от споменатото съсловие. От него държавата и икономиката могат да получат такива сили, каквито те самите не са в състояние да породят, ако се опитват да формират духовния живот от своите собствени гледни точки.
към текста >>

Колко далеч ще стигне едно дете в тази или онази посока, може да се прецени само според духовните критерии на едно свободно съсловие, на една свободна общност.
Разбира се, веднага може да прозвучи възражението, че при подобен стил на управление в духовния живот далеч не всичко ще бъде съвършено. Но в действителния живот целта съвсем не е тази. Стремежът към най-доброто винаги е налице. Обаче потенциалните способности, които са скрити в малкото дете ще бъдат действително приети и интегрирани в обществото, само ако тяхното формиране бъде поверено на човек, чиито критерии и принципи са духовно мотивирани. Колко далеч ще стигне едно дете в тази или онази посока, може да се прецени само според духовните критерии на едно свободно съсловие, на една свободна общност. А какво да се предприеме, за да получат тези критерии и своите права, може да се реши единствено от споменатото съсловие. От него държавата и икономиката могат да получат такива сили, каквито те самите не са в състояние да породят, ако се опитват да формират духовния живот от своите собствени гледни точки.
към текста >>

38. 04. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ: МЕТОДИ НА ПОЗНАНИЕ: ИМАГИНАТИВНО, ИНСПИРАТИВНО И ИНТУИТИВНО GA_25 Философия, космология, религия

Но нищо в тази картина не може да се сравни със спомените, които човек може да има обикновено за своето съществуване; това, което се възприема по този начин е също така действително, също така субстанциално, както жизнените сили и силите на растежа, под действието на които, чрез цялото тяло на малкото дете, а след това чрез неговата мисъл се проявява конфигурацията на неговата душа.
Преди всичко ученикът трябва да развива определени вътрешни качества, като сила на характера, откровеност спрямо себе си, вътрешно спокойствие и преди всичко едно съвършено хладнокръвие, едно самообладание, което да позволи да се изпълняват както самите медитации, така и ясновидските изследвания, които са тяхно последствие, при едно разположение, което може да се сравни с това на математика. Когато, както при изковаване на навици, човек е добил тази сила на характера, тази вътрешна откровеност, това спокойствие и хладнокръвие, постоянно повтарящата се медитация (за някои ще бъдат достатъчни няколко седмици, за други ще бъдат необходими години) ще произведе своите плодове в целия физически и етерен организъм. Тогава вече в имагинативното познание медитиращият ще притежава същата дейност, която развива в своето физическо тяло, за да мисли и за да възприема света. Стигнал до тази точка той на първо място е в състояние да възприема като едно цяло, като една картина на времето, течението на неговия живот от детството насам. Той вижда да се простира пред него, във вътрешни подвижни форми, течението на своето собствено съществуване. Но нищо в тази картина не може да се сравни със спомените, които човек може да има обикновено за своето съществуване; това, което се възприема по този начин е също така действително, също така субстанциално, както жизнените сили и силите на растежа, под действието на които, чрез цялото тяло на малкото дете, а след това чрез неговата мисъл се проявява конфигурацията на неговата душа. Това, което тук се явява постепенно е етерният организъм развиващ се в течение на живота; той се явява в една картина много по-конкретна отколкото връзката на спомените, които обикновено се представят на съзнанието. Тези спомени не са нищо друго освен един вид последно вълнуващо се отражение, изхвърляно на повърхността, а техният източник се намира в етерните глъбини, където съзнанието никога не прониква, но които не моделират, създават форми през цялото наше съществуване от раждането до настоящия момент. В този живот на глъбините се потопява сега имагинативното съзнание и като начало, то предлага на човешкото същество едно истинско познание на самия себе си в течение на неговото настоящо съществуване. През следващите дни ние ще видим, как това познание може да се разпростре върху предземния живот.
към текста >>

Само съвсем малкото дете, което още не говори е потопено съвсем естествено в тази дейност, до която човек се издига чрез имагинативното познание.
Действително първата стъпка в свръхсетивното познание е тази във възприятието на нашия собствен етерен живот такъв, какъвто той се е развил от детството насам. То ни позволява да добием едно истинско разбиране за самите себе си; тази опитност на етерното се отразява в организма и разкрива как целият етерен космос работи във всяко същество поотделно, как неговият вълнуващ се живот продължава своите вибрации в индивидуалния организъм. Тогава човек може да изрази в понятия и да формулира това, което е преживяли именно по този начин от имагинативната опитност на света в етерния човек, може да се роди една истинска философия. Съдържанието на тази опитност на етерното остава общо взето непознато за обикновеното съзнание. Само съвсем малкото дете, което още не говори е потопено съвсем естествено в тази дейност, до която човек се издига чрез имагинативното познание. Защото в момента, когато започва да говори, когато говорът приема форма в душата, то се изолира от всемирния живот. По-късно индивидуализирани етерни сили ще бъдат в него тези на отвлеченото мислене Превръщането на една част от растежните сили в сили на мисленето не се е извършило още и детето се къпе в тази съща космическа дейност, в която отново ни потопява имагинативното съзнание; само че то се къпи в нея без да знае, докато мислещият имагинативно има опитност за нея при пълна яснота и будност. Без добиването на това имагинативно мислене е невъзможно да бъдат възприемани флуидните отношения, които свързват индивидуалния етерен организъм с етера на Космоса. Детето не може да ги види, въпреки че се къпи направо в тях, защото не притежава още съзнателното мислене. Човекът, който притежава само обикновеното съзнание, също не може да ги види, защото не е задълбочил още отвлеченото мислене чрез медитациите.
към текста >>

Тогава стигаме да формулираме този парадокс: Истински философ е само онзи, който при зряла възраст е способен да стане в своята душа подобен на едно малко дете, но който си е изковал способността да стане отново такова малко дете при едно състояние на съзнанието по-интензивно отколкото това на обикновения живот.
Защото в момента, когато започва да говори, когато говорът приема форма в душата, то се изолира от всемирния живот. По-късно индивидуализирани етерни сили ще бъдат в него тези на отвлеченото мислене Превръщането на една част от растежните сили в сили на мисленето не се е извършило още и детето се къпе в тази съща космическа дейност, в която отново ни потопява имагинативното съзнание; само че то се къпи в нея без да знае, докато мислещият имагинативно има опитност за нея при пълна яснота и будност. Без добиването на това имагинативно мислене е невъзможно да бъдат възприемани флуидните отношения, които свързват индивидуалния етерен организъм с етера на Космоса. Детето не може да ги види, въпреки че се къпи направо в тях, защото не притежава още съзнателното мислене. Човекът, който притежава само обикновеното съзнание, също не може да ги види, защото не е задълбочил още отвлеченото мислене чрез медитациите. Тогава стигаме да формулираме този парадокс: Истински философ е само онзи, който при зряла възраст е способен да стане в своята душа подобен на едно малко дете, но който си е изковал способността да стане отново такова малко дете при едно състояние на съзнанието по-интензивно отколкото това на обикновения живот. Общото ясно виждане на всичко, което човек е бил като малко дете, преди добиването на говора, след това отвлеченото мислене, ето кое прави модерния философ.
към текста >>

Общото ясно виждане на всичко, което човек е бил като малко дете, преди добиването на говора, след това отвлеченото мислене, ето кое прави модерния философ.
По-късно индивидуализирани етерни сили ще бъдат в него тези на отвлеченото мислене Превръщането на една част от растежните сили в сили на мисленето не се е извършило още и детето се къпе в тази съща космическа дейност, в която отново ни потопява имагинативното съзнание; само че то се къпи в нея без да знае, докато мислещият имагинативно има опитност за нея при пълна яснота и будност. Без добиването на това имагинативно мислене е невъзможно да бъдат възприемани флуидните отношения, които свързват индивидуалния етерен организъм с етера на Космоса. Детето не може да ги види, въпреки че се къпи направо в тях, защото не притежава още съзнателното мислене. Човекът, който притежава само обикновеното съзнание, също не може да ги види, защото не е задълбочил още отвлеченото мислене чрез медитациите. Тогава стигаме да формулираме този парадокс: Истински философ е само онзи, който при зряла възраст е способен да стане в своята душа подобен на едно малко дете, но който си е изковал способността да стане отново такова малко дете при едно състояние на съзнанието по-интензивно отколкото това на обикновения живот. Общото ясно виждане на всичко, което човек е бил като малко дете, преди добиването на говора, след това отвлеченото мислене, ето кое прави модерния философ.
към текста >>

Да бъдеш съзнателно едно "дете", това значи да философстваш.
Модерният философ възстановява в своята душа състоянието на детето; модерният космолог се потопява отново в състоянието на една междинна епоха от историята на човечеството, едното и другото при пълно съзнание. Философът се връща съзнателно към едно състояние на душата, което е това на едно изолирано същество. Космологът се връща към едно друго състояние, което в миналото е било това на цяла група хора. Да бъдеш съзнателно едно "дете", това значи да философстваш. Да възстановиш в себе си душевното състояние, в което в една междинна епоха на развитието се практикуваше йогата, и да сториш това при пълно съзнание, това означава днес да бъдеш космолог. Сега в последната част на тази лекция искам да изложа, какво трябва да бъде религиозното отношение, религиозното състояние.
към текста >>

Да се намерим съзнателно в душевното състояние на едно малко дете, такова е основанието на една истинска модерна философия.
Да се намерим съзнателно в душевното състояние на едно малко дете, такова е основанието на една истинска модерна философия. Да възстановим в нас при пълно съзнание поведението на една минала епоха на човечеството, когато дишането можеше да стане възприятие, такова е основанието на една модерна Космология. Да направим да възкръснат отново в душата на днешните времена вътрешната субстанция на съвсем първобитното човечество което още беше съединено с боговете това е основанието на религиозното познание.
към текста >>

39. 05. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ: ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ФИЛОСОФИЯТА, КОСМОЛОГИЯТА И РЕЛИГИЯТА GA_25 Философия, космология, религия

Между първата и втората отношението е същото както това на един старец към едно дете, с тази разлика, че в развитието на организма стадият на старостта следва детството; докато в живота на душата, детство и старост са едновременно присъстващи.
Това, което се крие във волята, ние го познаваме, когато се издигаме до Интуицията чрез упражненията, които поставят в действие тази воля. Тогава волята ни се явява като отражение в обикновеното съзнание на нещо, което е съвършено различно от нея, което се крие в нея. Тогава тя се явява като най-младата способност на душата, като най-новата способност. Мисленето, способността да образуваме представи, е една агонизираща сила, краят на един живот, който е престанал да съществува, най-старата способност на нашата душа. Напротив, волята е нейният най-млад елемент. Между първата и втората отношението е същото както това на един старец към едно дете, с тази разлика, че в развитието на организма стадият на старостта следва детството; докато в живота на душата, детство и старост са едновременно присъстващи. Душата постоянно носи в себе си старостта и младостта, своята смърт и своето раждане.
към текста >>

Когато проникваме в духовния свят с това, което в нас е волева природа, ние имаме една млада душа, която чрез само себе си показва, че е дете.
В присъствието на едно познание на душата, основано на Инспирацията и Интуицията и съвършено конкретно, съвременната психология е извънредно отвлечена, абстрактна, защото тя само описва проявленията на мисълта и волята. Истинското познание на душата може да ни каже, че волята остарявайки се превръща в размисъл; а остарялата мисъл, мъртвата мисъл, се ражда от един волеви подтик. То ни учи същевременно, че мисълта, която ни се разкрива през на земното съществуване, е била воля в едно предидущо съществуване и че това, което понастоящем е нашата воля, тази млада способност на нашата душа, ще бъде мислене в едно следващо съществуване. Волята се разкрива на познанието като нещо, което води в нас един зародишен живот. Когато проникваме в духовния свят с това, което в нас е волева природа, ние имаме една млада душа, която чрез само себе си показва, че е дете. А ние не можем да си представим, че едно дете престава да расте и че един ден не ще стане старец; също така не можем да допуснем и интуицията действително ни учи на това, че тази млада душа ще изчезне след смъртта, защото тя се намира още в стадия на зародиш. Интуицията ни позволява да познаем, че в момента на смъртта тя прониква в духовния свят. От това ние схващаме, що е вечната ядка на човешкото същество, тази ядка надарена с "безсмъртие", която нито се ражда, нито умира. Пред тези действителности модерната философия само разбърква идеи заети от обикновеното съзнание. Но какво са тези мисли на текущия живот?
към текста >>

А ние не можем да си представим, че едно дете престава да расте и че един ден не ще стане старец; също така не можем да допуснем и интуицията действително ни учи на това, че тази млада душа ще изчезне след смъртта, защото тя се намира още в стадия на зародиш.
В присъствието на едно познание на душата, основано на Инспирацията и Интуицията и съвършено конкретно, съвременната психология е извънредно отвлечена, абстрактна, защото тя само описва проявленията на мисълта и волята. Истинското познание на душата може да ни каже, че волята остарявайки се превръща в размисъл; а остарялата мисъл, мъртвата мисъл, се ражда от един волеви подтик. То ни учи същевременно, че мисълта, която ни се разкрива през на земното съществуване, е била воля в едно предидущо съществуване и че това, което понастоящем е нашата воля, тази млада способност на нашата душа, ще бъде мислене в едно следващо съществуване. Волята се разкрива на познанието като нещо, което води в нас един зародишен живот. Когато проникваме в духовния свят с това, което в нас е волева природа, ние имаме една млада душа, която чрез само себе си показва, че е дете. А ние не можем да си представим, че едно дете престава да расте и че един ден не ще стане старец; също така не можем да допуснем и интуицията действително ни учи на това, че тази млада душа ще изчезне след смъртта, защото тя се намира още в стадия на зародиш. Интуицията ни позволява да познаем, че в момента на смъртта тя прониква в духовния свят. От това ние схващаме, що е вечната ядка на човешкото същество, тази ядка надарена с "безсмъртие", която нито се ражда, нито умира. Пред тези действителности модерната философия само разбърква идеи заети от обикновеното съзнание. Но какво са тези мисли на текущия живот? Ние видяхме: Те са мъртви трупове в душата.
към текста >>

40. 07. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ: ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ДУХОВНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ КЪМ ФИЗИЧЕСКИЯ ЖИВОТ GA_25 Философия, космология, религия

В този момент космическото съзнание угасва и съвсем малкото дете покълва като един вид несъзнателна памет за всичко, което съществото е живяло в своето предрожденно съществуване.
В този момент космическото съзнание угасва и съвсем малкото дете покълва като един вид несъзнателна памет за всичко, което съществото е живяло в своето предрожденно съществуване. Без съмнение това е несъзнателна памет, но тя е жива в силна активната душа на съвсем малкото дете. Тази активност-спомен одушевява мозъка и останалата част на организма, без те да бъдат още добре диференцирани.
към текста >>

Без съмнение това е несъзнателна памет, но тя е жива в силна активната душа на съвсем малкото дете.
В този момент космическото съзнание угасва и съвсем малкото дете покълва като един вид несъзнателна памет за всичко, което съществото е живяло в своето предрожденно съществуване. Без съмнение това е несъзнателна памет, но тя е жива в силна активната душа на съвсем малкото дете. Тази активност-спомен одушевява мозъка и останалата част на организма, без те да бъдат още добре диференцирани.
към текста >>

41. 09. ОСМА ЛЕКЦИЯ: ОБИКНОВЕНО СЪЗНАНИЕ И ВИСШЕ СЪЗНАНИЕ GA_25 Философия, космология, религия

Това е същата онази сила, която от едно дете, каквото сме били, е направила един възрастен.
Когато човек остава при обикновеното състояние на съзнанието и тя остава незнайна, несъзнателна, тази активна мисъл, чиято светлина свети в имагинативното познание, преминава във физическия организъм. Тя използва този организъм и е отразена от него: Така се раждат нашите обикновени мисли, които нямат вече действителност, както не може да има действителност образът на един предмет в огледалото. Физическото тяло ни препраща тези мисли, които минават през нашето съзнание, но те са само отражения. Онзи, който познава и чувства само отражения, той не познава никаква субстанциална действителност, Мислите на обикновеното съзнание нямат нито сочност, нито сила. Напротив, в момента, когато една активна мисъл влиза в действие чрез имагинацията, има сок, има сила. Това е същата онази сила, която от едно дете, каквото сме били, е направила един възрастен. Този е преходът от обикновената действителност към етерната действителност, преход който се извършва благодарение на усилията, които водят до имагинативното мислене. Тогава е даден първият импулс към познаването на физическото тяло. Ние констатираме, че то функционира като един отразяващ апарат и това, което то ни препраща, са мислите. Тогава ние сме вече в състояние да започнем да разглеждаме проблемата на смъртта, нещо, което не е възможно, докато нямаме за нашето физическо тяло съзнанието, което имаме за един предмет. Ако човешкото същество продължава да живее и след смъртта, това не става в едно физическо тяло.
към текста >>

Съвсем малкото дете още притежава остатъци от нея, които също изчезват постепенно но как?
Сега ще разгледаме живота на Земята, защото той се разгръща между раждането и смъртта, и за да разберем постепенно това, което става когато умираме трябва да видим, какви връзки свързват помежду им смъртта и раждането или по-скоро зачатието. Когато познаваме отношенията на духовното същество с физическото тяло в тяхната съвкупност, ние сме в състояние да видим, как една част от това духовно същество, което е съществувало преди земния живот се преобразява напълно минавайки през зачатието и раждането. Касае се за тази част на съществото, която ще достави по-късно мисленето. Тя съществува преди земния живот; това е една духовна субстанция, която изчезва в момента, когато ние стигаме на Земята. Съвсем малкото дете още притежава остатъци от нея, които също изчезват постепенно но как? Това, което изчезва тук се преобразява, за да даде живот и форма на нашата глава. Трябва добре да разберем това, което става и да не мислим което би било голяма грешка че душата и духът са тук преди земното съществуване, че тялото им доставя на Земята един вид жилище, в което те влизат такива, каквито са, за да живеят там. Това е неточно за тази част на душата за която говоря. Тя се заличава, изчезва и се превръща в едно физическо, материално вещество, което е организмът на нашата глава. Животът и формата на тялото са преобразени един духовен елемент, който е предхождал земното съществуване.
към текста >>

42. 11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА GA_25 Философия, космология, религия

Да вземем един пример: Да накараме едно дете да научи наизуст точно това, което му подхожда, и да го накараме да научи прекалено много, да претоварим неговата памет, са две твърде различни неща.
Когато мислим, ние разрушаваме; когато проявяваме воля, ние съграждаме, а когато живеем чрез чувството, ние произвеждаме една игра на равновесие между съграждането и разрушението. Мисъл, чувство и воля представляват следователно в тяхната общност една постоянна размяна между разрушение и възраждане. Тези обмени са извънредно сложни и те се установяват различно, според възрастите на живота. За възпитателя, за този, който преподава, е много важно да знае това, което едно духовно познание му съобщава относно тази сменяща се игра, това равновесие, което се установява между асимилацията и дисимилацията, преминаването на градивните процеси към разложителни процеси, и обратно, тази непрестанна смяна на течения, които упражняват техните действия върху организма. Ние не можем да преподаваме и да възпитаваме и да възпитаваме както трябва, освен ако познаваме действията на тези противоположни сили върху организма на детето и как можем да действаме върху тях чрез възпитанието. Да вземем един пример: Да накараме едно дете да научи наизуст точно това, което му подхожда, и да го накараме да научи прекалено много, да претоварим неговата памет, са две твърде различни неща. Днес тези неща се разглеждат по такъв начин, защото човек лесно може да бъде съблазнен да вярва, че последствията от това понася само душата на детето.
към текста >>

Когато даваме на едно дете да учи прекалено много наизуст, то натрупва в своята памет и без ред мисли-спомени, които от главата предизвикват определени смущения прониквайки в обмяната на веществата и в живота на крайниците под формата на намерения.
Но това не е точно. Когато даваме на едно дете да учи прекалено много наизуст, то натрупва в своята памет и без ред мисли-спомени, които от главата предизвикват определени смущения прониквайки в обмяната на веществата и в живота на крайниците под формата на намерения. Тогава ние ще можем да констатираме, че паметта на детето е била затормозена и че тази педагогическа грешка ще се прояви в 30-та, 40-та или 50-та година в смущения на храносмилането и на обмяната на веществата. Това е само един пример близък до това, което разглеждаме. Нещата са извънредно сложни и едно духовно познание на човека позволява действително на педагога да разбере, да прецени значението на всичко, което той кара детето да върши, било физически, било вътрешно. Една истинска педагогика може да бъде основана само върху онова познание на човешкото същество, което включва физическото тяло, душата и духа и което вижда ясно тези взаимни влияния, които те упражняват едни върху други. Тази педагогика развиваме ние в нашето антропософско движение и я осъществяваме във Валдорфското училище.
към текста >>

43. 19. Характерни случаи на заболяване GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

48-годишен мъжки пациент; бил е здраво и силно дете, психически усърдно и способно.
48-годишен мъжки пациент; бил е здраво и силно дете, психически усърдно и способно. Съобщава, че през време на войната е бил лекуван 5 месеца от нефрит (възпаление на бъбреците) и бил освободен излекуван. Оженил се на 35 години, има 5 здрави деца, 6то е умряло при раждането. На възраст 33 години след духовно пресилване се появява депресия, умореност, апатия. Тези състояния постепенно се засилват. Успоредно с това настъпва едно чувство на безпомощност, на обърканост.
към текста >>

Пациентът е имал още като дете едно слабо, неподдържано от астралното тяло физическо тяло.
31-годишен пациент, художник, потърси през време на едно концертно пътуване нашата клиника. Намира се в едно състояние на силно възпалително нарушение на функцията на пикочните органи; катарални явления, треска, преуморено тяло, обща слабост неработоспособност. Анамнезата показва, че същото състояние се е повтаряло при пациента. Изследването на духовното устройства на пациента показва едно свръхчувствително, изтощено астрално тяло. Като последствие от това се оказва едно лесно подаване на физическото и етерното тяло на катарални и възпалителни състояния. Пациентът е имал още като дете едно слабо, неподдържано от астралното тяло физическо тяло. От тук и честото му заболяване от морбили, скарлатина, варицела, коклюш, ангина. На 14 години възпаление на пикочната тръба, което на 29 годишна възраст се повтаря в комбинация с възпаление на пикочния мехур; на 18 годишна възраст се явява едно възпаление на белите дробове и на плеврата; на 29 години при едно заболяване от грип получава възпаление на плеврата; на 30 години катар на челните кухини (синузит). Има една непрестанна склонност към катар на конюнктива на очите. Кривата на треската (повишена температура)през време на двумесечното престояване на пациента в клиниката беше отначало 38,9, след това спадна, за да се покачи отново на 14-я ден; след това се движеше на вълни между 37 и 36, понякога се качваше над 37 и слизаше до 35. Тази крива на температурата (треска) е една ясна картина на сменящите се настроения в азовия организъм.
към текста >>

Едно дете, което бе доведено два пъти при нас в клиниката.
Едно дете, което бе доведено два пъти при нас в клиниката. Първия път когато беше на 4 години, след това на 5 1/2 години. Освен това неговата майка и сестра на майката. Диагнозата водеше от разболяването на детето също до разболяването на майката и до тази на майчината сестра. За детето можехме да установим следното: то е дете болно пеленаче, родено 6 седмици по-рано. Другото дете беше умряло в последния зародишен стадий.
към текста >>

За детето можехме да установим следното: то е дете болно пеленаче, родено 6 седмици по-рано.
Едно дете, което бе доведено два пъти при нас в клиниката. Първия път когато беше на 4 години, след това на 5 1/2 години. Освен това неговата майка и сестра на майката. Диагнозата водеше от разболяването на детето също до разболяването на майката и до тази на майчината сестра. За детето можехме да установим следното: то е дете болно пеленаче, родено 6 седмици по-рано. Другото дете беше умряло в последния зародишен стадий. На 6 седмици детето се разболява, вика, крещи извънредно много и бива заведено в една болница. Там поставят диагнозата спазми на пилора. Детето бива хранено отчасти от една дойка, отчасти изкуствено. Доведено у дома, то има в първия ден един пристъп на спазми, който в първите два месеца се повтарят всеки ден.
към текста >>

Другото дете беше умряло в последния зародишен стадий.
Едно дете, което бе доведено два пъти при нас в клиниката. Първия път когато беше на 4 години, след това на 5 1/2 години. Освен това неговата майка и сестра на майката. Диагнозата водеше от разболяването на детето също до разболяването на майката и до тази на майчината сестра. За детето можехме да установим следното: то е дете болно пеленаче, родено 6 седмици по-рано. Другото дете беше умряло в последния зародишен стадий. На 6 седмици детето се разболява, вика, крещи извънредно много и бива заведено в една болница. Там поставят диагнозата спазми на пилора. Детето бива хранено отчасти от една дойка, отчасти изкуствено. Доведено у дома, то има в първия ден един пристъп на спазми, който в първите два месеца се повтарят всеки ден. При тези пристъпи детето се вцепенява и върти очи.
към текста >>

Още от рано имала лоши зъби, страдала като дете от ревматизъм на ставите, твърди, че е била рахитична.
Сега трябваше да свържем състоянието на детето с това на майката. Тя е на възраст 37 години. Каза ни, че на 13 години е била вече толкова голяма, колкото сега. Още от рано имала лоши зъби, страдала като дете от ревматизъм на ставите, твърди, че е била рахитична. Менструациите са настъпили относително рано. Пациентката обяснява, че на 16 години имала едно заболяване на бъбреците и говори също за спазматични състояния, които е имала. На 25 години имала запек поради спазми на сфинктера, които трябвало да бъде разширяван. И сега при ходене по нужда имала спазми. Без да правим извод от комплекс симптоми направихме изследване на организма на майката и констатирахме една извънредно голяма прилика със състоянието на детето, само че всичко беше в по-мека форма.
към текста >>

Съобщава, че е била нежно и слабовато дете; в детството си прекарала шарка, скарлатина, варицела, магарешка кашлица и заушка.
Пациентката дойде при нас, когато имаше 55 години. Съобщава, че е била нежно и слабовато дете; в детството си прекарала шарка, скарлатина, варицела, магарешка кашлица и заушка. Менструациите се появили на 14-15 години. Още отначало кървенията са били силни и болезнени. На 40 години е било извършено пълно премахване поради един тумор в долната част на тялото. Пациентката съобщава по-нататък, че от 35та година насам на всеки 3 до 4 седмици имала мигреноподобни глъвоболия, които на в 46 година са се засилили до една траеща 3 дни и свързана с изгубване на съзнание болест на главата. Това, което установи в настоящето духовно-научното изследване е: обща слабост на азовия организъм, която се проявява в това, че дейността на етерното тяло не е достатъчно парализирана от дейността на азовия организъм.
към текста >>

44. Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов GA_28 Моят жизнен път

Малкият Щайнер Рудолф, както се обръщат към него, е изключително любознателно дете – насочено към природата и практическите дейности от живота.
Малкият Щайнер Рудолф, както се обръщат към него, е изключително любознателно дете – насочено към природата и практическите дейности от живота.
към текста >>

Подобрявайки педагогическите си умения, той става възпитател в едно семейство с умствено изостанало 10-годишно дете с хидроцефалия.
За да може да се издържа, работи като частен учител и това налага непрекъснато да се самообразова, като в същото време това го предпазва от едностранчивост. Подобрявайки педагогическите си умения, той става възпитател в едно семейство с умствено изостанало 10-годишно дете с хидроцефалия. След 2 години има значителен напредък – детето тръгва на училище, а по-късно завършва медицина. Така Рудолф Щайнер поставя началото и на лечебната педагогика, която след около 30 години ще предложи на света.
към текста >>

45. I. Преживявания през детството GA_28 Моят жизнен път

Като съвсем малко дете имах една характерна особеност.
Като съвсем малко дете имах една характерна особеност. От времето, когато вече можех да се храня сам, всички трябваше много да внимават какво правя. Защото си бях създал убеждението, че една супена чиния или една чаша за чай е предназначена само за еднократна употреба. Така че, кога то не ме наблюдаваха, след всяко хранене хвърлях чинията или чашата под масата и те се чупеха на парчета. След това, щом майка ми се приближеше, я посрещах с възклицанието:
към текста >>

Хората не обръщаха внимание, че пред себе си все пак имат дете.
По-бедните ги събираха лично, а позаможните си ги доставяха чрез работници. Можах да опозная всички тях, най-често хора с широки сърца. Защото те винаги имаха време да си побъбрят, щом „Щайнер-Рудолф“ се приближеше към тях. „Значи пак си излязъл да се поразходиш малко, Щайнер-Рудолф? “ Така се почваше и след това си говорехме за всевъзможни неща. Хората не обръщаха внимание, че пред себе си все пак имат дете. Защото в дъното на душата си те все още бяха деца, дори и годините им вече да наброяваха шестдесет. И така от техните разкази научавах почти всичко, което се случва вътре в селските къщи.
към текста >>

Да, тези въпроси за всевъзможни неща като дете ме правеха истински самотен.
Все още си спомням колко щях да се радвам, ако ме бяха заговорили. Но те никога не го правеха. И така от срещата ми с тях винаги ми оставаше неопределено, но тържествено впечатление, което винаги ме преследваше дълго време. Беше през деветата ми година, когато у мен здраво се загнезди идеята, че сигурно във връзка със задачите на тези монаси съществуват важни неща, които трябва да разбера. И тук отново бях изпълнен с много въпроси, които трябваше да нося у себе си без отговор. Да, тези въпроси за всевъзможни неща като дете ме правеха истински самотен.
към текста >>

Като дете си казвах, разбира се, смътно, по-скоро чувствах, че човек трябва да носи у себе си знанието за духовния свят така, както геометрията.
Казвах си: предметите и процесите, които възприемат сетивата, са в пространството. Но също както това пространство е извън човека, във вътрешността му трябва да се намира един вид душевно пространство, което да е арена за духовните същества и процеси. В мислите си не можех да видя нещо като образи, които човек си съставя за нещата от реалността, а откровения на един духовен свят на тази душевна сцена. Геометрията ми се струваше като знание, което привидно е създадено от самия човек, което обаче въпреки това има значение, напълно независимо от него. Като дете си казвах, разбира се, смътно, по-скоро чувствах, че човек трябва да носи у себе си знанието за духовния свят така, както геометрията.
към текста >>

Разказвам за тези неща съвсем откровено, макар че хората, които си търсят причини да смятат, че антропософията е в сферата на фантастиката, може би ще си извадят от това извода, че още като дете вече съм бил предразположен към фантастика и нищо чудно, че след това у мен е могъл да се изгради един фантастичен мироглед.
Разказвам за тези неща съвсем откровено, макар че хората, които си търсят причини да смятат, че антропософията е в сферата на фантастиката, може би ще си извадят от това извода, че още като дете вече съм бил предразположен към фантастика и нищо чудно, че след това у мен е могъл да се изгради един фантастичен мироглед.
към текста >>

От дълбоко значение за живота ми като дете беше близостта с църквата и тази с намиращото се около нея гробище.
По това време бях на около десетгодишна възраст и все още не можех да пиша правописно и граматически правилно. От дълбоко значение за живота ми като дете беше близостта с църквата и тази с намиращото се около нея гробище. Всичко, което се случваше в селското училище, ставаше във връзка с тях. Това не беше породено от господстващите тогава социални и държавни отношения в този район, а преди всичко от значителната личност на свещеника. Помощник-учителят свиреше същевременно и на орган в църквата, беше пазител на използваните по време на меса църковни одежди и на други църковни принадлежности. При извършване на богослужението той вършеше всички помощни дейности за свещеника. Ние, момчетата от училището, имахме задължението на църковни помощници и певци по време на служби, опела и погребения.
към текста >>

46. VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте GA_28 Моят жизнен път

То беше проблемното дете за родителите, особено за майката.
В педагогическата област съдбата ми възложи една специална задача. Бях препоръчан за възпитател в едно семейство, в което имаше четири момчета. На три от тях трябваше да преподавам само подготвителни уроци за основното училище, а после да им помагам да си готвят уроците в средното училище. Четвъртото, което беше на около десет години, отначало ми беше поверено за цялостно възпитание. То беше проблемното дете за родителите, особено за майката. Когато влязох в тяхната къща, то едва беше усвоило най-началните елементи на четенето, писането и смятането. Смятаха го за изостанало във физическото и умственото му развитие в толкова голяма степен, че в семейството се съмняваха изобщо в способността му да учи. Мисленето му беше бавно и мудно. Дори и минималното умствено напрежение му причиняваше главоболие, понижаване на жизнените функции, пребледняване, будещо тревога психическо поведение.
към текста >>

Майка му, която благодарение на заниманията ми със сина ѝ се беше превърнала в моя вярна приятелка и която беше привързана към това проблемно дете с най-съкровена любов, почина съвсем скоро след него.
Моят повереник получи възможност да премине гимназиалния курс. Останах до него чак до предпоследната година от него. Тогава той беше напреднал дотолкова, че повече не се нуждаеше от мен. След завършване на гимназията той отиде в медицинския факултет, стана лекар и като такъв падна жертва в световната война. Майка му, която благодарение на заниманията ми със сина ѝ се беше превърнала в моя вярна приятелка и която беше привързана към това проблемно дете с най-съкровена любов, почина съвсем скоро след него. Баща му беше напуснал земята още по-рано.
към текста >>

47. XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт GA_28 Моят жизнен път

На западната унгарска граница като дете видях как немците усещаха тази твърда и горда воля.
На западната унгарска граница като дете видях как немците усещаха тази твърда и горда воля. Сега във вътрешността на Унгария научих как тази воля води маджарския народ до затвореност към човечеството, която, както с известна наивност си мислят те, ги обгръща с някакъв романтичен ореол, виден за самите тях, който обаче се открива по-скоро пред скритите очи на природата, отколкото пред отворените очи на хората.
към текста >>

48. XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер GA_28 Моят жизнен път

Съпругата на Херман Грим беше Гизела фон Арним, дъщеря на Бетина, авторка на книгата „Кореспонденцията на Гьоте с едно дете“.
Първият взет предвид беше Херман Грим. Той се беше заел с Гьоте като историк на изкуството. Като такъв беше изнасял лекции за Гьоте в Берлинския университет, които после беше публикувал в книга. Но същевременно той може би гледаше на себе си като на духовен потомък на Гьоте. Беше израснал от онези кръгове на немския духовен живот, които винаги бяха пазили жива традицията за Гьоте и които можеха да се смятат за свързани с него по личен начин. Съпругата на Херман Грим беше Гизела фон Арним, дъщеря на Бетина, авторка на книгата „Кореспонденцията на Гьоте с едно дете“.
към текста >>

49. XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството GA_28 Моят жизнен път

Милият възрастен велик херцог, който се разхождаше с такава аристократичност във Ваймар и неговите околности, като дете беше виждал Гьоте.
Практическо обучение в това направление е, когато човек се види пренесен в едно битие, което довежда живота, чиито вълни се удрят извън неговия собствен, вътрешно толкова близко като собствените му съждения и чувства. Във Ваймар подобни неща ми се случваха често. Струва ми се, че с края на века това също ще престане. По-рано над всичко все още витаеше духът на Гьоте и Шилер. Милият възрастен велик херцог, който се разхождаше с такава аристократичност във Ваймар и неговите околности, като дете беше виждал Гьоте. Той много силно усещаше своето „благородство“, но винаги отбелязваше, че се чувства облагороден за втори път благодарение на „делата на Гьоте, извършени за Ваймар“.
към текста >>

50. XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието GA_28 Моят жизнен път

Описвайки тук своя живот, показах много ясно, че още като дете живеех в духовния свят като в нещо естествено за мен, но че трябваше да овладявам с усилие всичко, свързано с познанието на външния свят.
Никога няма да започна да отричам, че някои особености на моята преработка на Ваймарското издание могат да бъдат сметнати за грешка от „специалистите“. Те са в правото си да изкажат своите съображения. Но не трябва да представят нещата така, сякаш оформлението на изданието произтича не от моите принципи, а от моето умение или неумение. Това не трябва да бъде правено особено от онези, които признават, че не притежават орган за възприемане на представеното от мен по отношение на Гьоте. Ако ставаше дума за отделни фактологически грешки тук или там, щях да препратя моите критици по този пункт към нещо още по-лошо: към съчиненията, писани от мен като ученик в горните класове на реалното училище. Описвайки тук своя живот, показах много ясно, че още като дете живеех в духовния свят като в нещо естествено за мен, но че трябваше да овладявам с усилие всичко, свързано с познанието на външния свят. Поради тази причина бях човек, развил се късно за подобно познание във всички области. И последствията от това се проявяват отчасти в моите издания на Гьоте.)
към текста >>

51. Тайната на четирите темперамента GA_34 Тайната на четирите темперамента

Това може да се наблюдава особено при сангвиничното дете; то може да създаде доста грижи: лесно се появява интересът, един образ започва да действа много лесно, скоро създава някакво впечатление, но впечатлението скоро отново изчезва.
Ако пък в действието на астралното тяло има известна прекомерност, ако съществува превес на астралното тяло и неговия израз, нервната система, която кръвта наистина обуздава, но не може да доведе напълно до състоянието на абсолютно равновесие, тогава възниква онова своеобразно състояние, в което човешкият живот се слага така, че човек проявява интерес към някакъв обект, но скоро го загубва и преминава бързо към друг обект; човекът просто не може да задържи вниманието си върху една представа. Последицата от това е, че такъв един човек може да бъде въодушевен еднакво от всяко нещо, което срещне във външния свят, но без да може вътрешно да съхрани трайно този интерес; бързо отлита интересът, който е бил събуден. В тази лесна възбудимост на интереса и бързото му пренасочване от един обект към друг се състои израза на преобладаващата астралност, на сангвиничния темперамент. Сангвиникът не може да се спре на едно впечатление, не може да се задържи на един образ, да закрепи интереса си върху един обект. Той прескача от едно преживяване към друго, от възприятие към възприятие, от представа към представа, показва вятърничав характер. Това може да се наблюдава особено при сангвиничното дете; то може да създаде доста грижи: лесно се появява интересът, един образ започва да действа много лесно, скоро създава някакво впечатление, но впечатлението скоро отново изчезва.
към текста >>

Още като дете холерикът се отличава с твърда походка, холеричното дете не се задоволява само да допре с крак пода, когато ходи, но така силно го удря, сякаш иска да проникне още надолу в пода.
По правило виждаме, как тази ярка вътрешна светлина, която поглъща всичко изпълнено със светлина, понякога се изразява в черни, антрацитеночерни очи, според един определен закон, а именно поради това, че той не предоставя на астралното тяло възможността да оцвети тъкмо онова, което Азовата сила на холерика привлича навътре и което при други хора се оцветява по един или друг начин. Погледнете човека и всичките му жестове. Опитният наблюдател може да разбере от сто метра, дали някой е холерик. Твърдата крачка, така да се каже, издава холерика. В походката също откриваме израза на здравата Азова сила. Още като дете холерикът се отличава с твърда походка, холеричното дете не се задоволява само да допре с крак пода, когато ходи, но така силно го удря, сякаш иска да проникне още надолу в пода.
към текста >>

Забележете този характерен поглед, който се проявява още у сангвиничното дете и който бързо се насочва към нещо, но също толкова бързо се отвръща от него; това е един весел поглед; една вътрешна радост и веселост светят в този поглед, в който се изразява това, което идва от дълбините на човешката природа, от подвижното астрално тяло, което преобладава у сангвиника.
Погледнете сангвиника! Забележете този характерен поглед, който се проявява още у сангвиничното дете и който бързо се насочва към нещо, но също толкова бързо се отвръща от него; това е един весел поглед; една вътрешна радост и веселост светят в този поглед, в който се изразява това, което идва от дълбините на човешката природа, от подвижното астрално тяло, което преобладава у сангвиника. То ще работи върху другите звена в своя подвижен в себе си живот. То ще направи и външния образ на човека толкова подвижен, колкото е възможно. Да, ние можем да познаем цялата външна физиономия, трайния облик, както и жестовете като израз на подвижното, пъргаво и плавно астрално тяло. Астралното тяло притежава склонността да образува, да оформя. Вътрешното избива навън; затова сангвиничният човек е строен и гъвкав.
към текста >>

В пружиниращата, танцова походка на сангвиничното дете виждате израза на подвижното астрално тяло.
Тя може да се види още във външния вид на човека. Дори и лишеният от ясновидски способности може да разбере, виждайки човека в гръб, дали той е сангвиник или холерик. За това не е нужно човек да е антропософ. Когато видите холерика да ходи, може да наблюдавате как той поставя всеки път крак така, сякаш при всяка стъпка иска не просто да докосне земята, а като че ли крака му трябва да потъне още навътре в нея. При сангвиника, обратно, имаме лека, пружинираща походка. В пружиниращата, танцова походка на сангвиничното дете виждате израза на подвижното астрално тяло. Във външния облик можем да открием и по фини белези. Ако при холерика имаме остро изрязани черти на лицето, то при сангвиника чертите на лицето са подвижни, изразителни, променливи. Също така при сангвиничното дете прави впечатление известна вътрешна способност да променя физиономията си. Чак до цвета на очите можем да разпознаем израза на сангвиничния човек.
към текста >>

Също така при сангвиничното дете прави впечатление известна вътрешна способност да променя физиономията си.
Когато видите холерика да ходи, може да наблюдавате как той поставя всеки път крак така, сякаш при всяка стъпка иска не просто да докосне земята, а като че ли крака му трябва да потъне още навътре в нея. При сангвиника, обратно, имаме лека, пружинираща походка. В пружиниращата, танцова походка на сангвиничното дете виждате израза на подвижното астрално тяло. Във външния облик можем да открием и по фини белези. Ако при холерика имаме остро изрязани черти на лицето, то при сангвиника чертите на лицето са подвижни, изразителни, променливи. Също така при сангвиничното дете прави впечатление известна вътрешна способност да променя физиономията си. Чак до цвета на очите можем да разпознаем израза на сангвиничния човек.
към текста >>

Важно е за възпитаващия да може да си каже: Какво ще направиш например при едно сангвинично дете?
Ако имаме предвид всичко това, ще видим, че в направляването и ръководенето на темпераментите се крие една неимоверно важна задача на житейската практика. Важно е за възпитаващия да може да си каже: Какво ще направиш например при едно сангвинично дете? - Тук човек трябва да се опита, изхождайки от познанието за цялата същност на сангвиничния темперамент, да се научи как да постъпи, как да се държи. Ако трябва да говорим за възпитанието на детето във връзка с други гледни точки, тогава също ще е необходимо да се спрем специално на въпроса за темперамента при възпитанието на детето. Но за да се ръководи темперамента, трябва да се спазва основният принцип, че винаги трябва да се разчита на това, което е налице, а не на онова, което го няма.
към текста >>

Пред нас е едно дете със сангвиничен темперамент, който много лесно може да се изроди във вятърничавост, в липса на интерес към важните неща и обратно, в бързо пренасочване на интереса към други неща.
Пред нас е едно дете със сангвиничен темперамент, който много лесно може да се изроди във вятърничавост, в липса на интерес към важните неща и обратно, в бързо пренасочване на интереса към други неща. Сангвиничното дете е бързо схващащо, но и бързо забравящо дете, при което е необходимо да се положи голямо усилие, за да се задържи интересът му на нещо, защото то губи много бързо интереса си към един обект и преминава към друг. Това може да прерасне в ужасяваща едностранчивост и тази опасност може да забележим, когато надникнем в дълбините на човешката природа. За едно такова дете, материалистично мислещият ще предложи веднага рецепта и ще каже: Когато възпитаваш сангвинично дете, трябва да му осигуриш взаимодействие с други деца. - Един човек обаче, който мисли наистина реалистично, ще каже: Ако се стремите към това, да въздействате върху някакви сили в сангвиничното дете, каквито то изобщо няма, Вие няма да постигнете нищо с това дете. Можете колкото искате да напрягате сили да изграждате останалите звена на човешката природа; но не те преобладават в него.
към текста >>

Сангвиничното дете е бързо схващащо, но и бързо забравящо дете, при което е необходимо да се положи голямо усилие, за да се задържи интересът му на нещо, защото то губи много бързо интереса си към един обект и преминава към друг.
Пред нас е едно дете със сангвиничен темперамент, който много лесно може да се изроди във вятърничавост, в липса на интерес към важните неща и обратно, в бързо пренасочване на интереса към други неща. Сангвиничното дете е бързо схващащо, но и бързо забравящо дете, при което е необходимо да се положи голямо усилие, за да се задържи интересът му на нещо, защото то губи много бързо интереса си към един обект и преминава към друг. Това може да прерасне в ужасяваща едностранчивост и тази опасност може да забележим, когато надникнем в дълбините на човешката природа. За едно такова дете, материалистично мислещият ще предложи веднага рецепта и ще каже: Когато възпитаваш сангвинично дете, трябва да му осигуриш взаимодействие с други деца. - Един човек обаче, който мисли наистина реалистично, ще каже: Ако се стремите към това, да въздействате върху някакви сили в сангвиничното дете, каквито то изобщо няма, Вие няма да постигнете нищо с това дете. Можете колкото искате да напрягате сили да изграждате останалите звена на човешката природа; но не те преобладават в него.
към текста >>

За едно такова дете, материалистично мислещият ще предложи веднага рецепта и ще каже: Когато възпитаваш сангвинично дете, трябва да му осигуриш взаимодействие с други деца.
Пред нас е едно дете със сангвиничен темперамент, който много лесно може да се изроди във вятърничавост, в липса на интерес към важните неща и обратно, в бързо пренасочване на интереса към други неща. Сангвиничното дете е бързо схващащо, но и бързо забравящо дете, при което е необходимо да се положи голямо усилие, за да се задържи интересът му на нещо, защото то губи много бързо интереса си към един обект и преминава към друг. Това може да прерасне в ужасяваща едностранчивост и тази опасност може да забележим, когато надникнем в дълбините на човешката природа. За едно такова дете, материалистично мислещият ще предложи веднага рецепта и ще каже: Когато възпитаваш сангвинично дете, трябва да му осигуриш взаимодействие с други деца. - Един човек обаче, който мисли наистина реалистично, ще каже: Ако се стремите към това, да въздействате върху някакви сили в сангвиничното дете, каквито то изобщо няма, Вие няма да постигнете нищо с това дете. Можете колкото искате да напрягате сили да изграждате останалите звена на човешката природа; но не те преобладават в него.
към текста >>

- Един човек обаче, който мисли наистина реалистично, ще каже: Ако се стремите към това, да въздействате върху някакви сили в сангвиничното дете, каквито то изобщо няма, Вие няма да постигнете нищо с това дете.
Пред нас е едно дете със сангвиничен темперамент, който много лесно може да се изроди във вятърничавост, в липса на интерес към важните неща и обратно, в бързо пренасочване на интереса към други неща. Сангвиничното дете е бързо схващащо, но и бързо забравящо дете, при което е необходимо да се положи голямо усилие, за да се задържи интересът му на нещо, защото то губи много бързо интереса си към един обект и преминава към друг. Това може да прерасне в ужасяваща едностранчивост и тази опасност може да забележим, когато надникнем в дълбините на човешката природа. За едно такова дете, материалистично мислещият ще предложи веднага рецепта и ще каже: Когато възпитаваш сангвинично дете, трябва да му осигуриш взаимодействие с други деца. - Един човек обаче, който мисли наистина реалистично, ще каже: Ако се стремите към това, да въздействате върху някакви сили в сангвиничното дете, каквито то изобщо няма, Вие няма да постигнете нищо с това дете. Можете колкото искате да напрягате сили да изграждате останалите звена на човешката природа; но не те преобладават в него.
към текста >>

Ако едно дете има сангвиничен темперамент, ние не можем да му помогнем по-нататък в развитието като се опитаме да му втълпяваме някакъв интерес; човек не може да вложи в него нещо различно от това, което има в един сангвиничен темперамент.
Ако едно дете има сангвиничен темперамент, ние не можем да му помогнем по-нататък в развитието като се опитаме да му втълпяваме някакъв интерес; човек не може да вложи в него нещо различно от това, което има в един сангвиничен темперамент. Не бива да питаме: Какво липсва на детето? Какво да му втълпим? - Трябва да попитаме: Какво има в едно сангвинично дете по правило? - И на него трябва да се опрем. Тогава човек ще си каже: Именно заради това, че някой се опитва да възпита в едно дете някакво несвойствено качество, той не може да промени тези качества.
към текста >>

- Трябва да попитаме: Какво има в едно сангвинично дете по правило?
Ако едно дете има сангвиничен темперамент, ние не можем да му помогнем по-нататък в развитието като се опитаме да му втълпяваме някакъв интерес; човек не може да вложи в него нещо различно от това, което има в един сангвиничен темперамент. Не бива да питаме: Какво липсва на детето? Какво да му втълпим? - Трябва да попитаме: Какво има в едно сангвинично дете по правило? - И на него трябва да се опрем. Тогава човек ще си каже: Именно заради това, че някой се опитва да възпита в едно дете някакво несвойствено качество, той не може да промени тези качества. По отношение на тези неща, които се основават в най-дълбоката същностна природа на човека, човек трябва да знае, че може единствено да ги изкриви. Така ние се опираме не на нещата, които детето не притежава, а на тези, които има. Ние се опираме тъкмо на сангвиничната природа, на подвижността на астралното тяло и не се опитваме да му втълпяваме неща, които са зависими от другите звена на човешката природа.
към текста >>

Тогава човек ще си каже: Именно заради това, че някой се опитва да възпита в едно дете някакво несвойствено качество, той не може да промени тези качества.
Ако едно дете има сангвиничен темперамент, ние не можем да му помогнем по-нататък в развитието като се опитаме да му втълпяваме някакъв интерес; човек не може да вложи в него нещо различно от това, което има в един сангвиничен темперамент. Не бива да питаме: Какво липсва на детето? Какво да му втълпим? - Трябва да попитаме: Какво има в едно сангвинично дете по правило? - И на него трябва да се опрем. Тогава човек ще си каже: Именно заради това, че някой се опитва да възпита в едно дете някакво несвойствено качество, той не може да промени тези качества. По отношение на тези неща, които се основават в най-дълбоката същностна природа на човека, човек трябва да знае, че може единствено да ги изкриви. Така ние се опираме не на нещата, които детето не притежава, а на тези, които има. Ние се опираме тъкмо на сангвиничната природа, на подвижността на астралното тяло и не се опитваме да му втълпяваме неща, които са зависими от другите звена на човешката природа. При един подчертан сангвиник трябва да се работи тъкмо върху неговия сангвиничен темперамент.
към текста >>

Ако човек иска да се отнася правилно към това дете, той трябва да обърне особено внимание на едно нещо.
Ако човек иска да се отнася правилно към това дете, той трябва да обърне особено внимание на едно нещо. Защото истинският практик най-напред разбира, че колкото и сангвинично да е детето, обикновено все пак се намира нещо, от което детето се интересува, че всяко сангвинично дете проявява интерес към едно нещо, има един истински интерес. По принцип много лесно може да се възбуди интересът му към един или друг обект, но то бързо ще го загуби. Но има един интерес, който може да стане траен и за сангвиничното дете. Ето какво показва практиката; човек трябва само да го открие. Всички усилия трябва да се съсредоточат в тази посока.
към текста >>

Защото истинският практик най-напред разбира, че колкото и сангвинично да е детето, обикновено все пак се намира нещо, от което детето се интересува, че всяко сангвинично дете проявява интерес към едно нещо, има един истински интерес.
Ако човек иска да се отнася правилно към това дете, той трябва да обърне особено внимание на едно нещо. Защото истинският практик най-напред разбира, че колкото и сангвинично да е детето, обикновено все пак се намира нещо, от което детето се интересува, че всяко сангвинично дете проявява интерес към едно нещо, има един истински интерес. По принцип много лесно може да се възбуди интересът му към един или друг обект, но то бързо ще го загуби. Но има един интерес, който може да стане траен и за сангвиничното дете. Ето какво показва практиката; човек трябва само да го открие. Всички усилия трябва да се съсредоточат в тази посока. И това, което за детето е все пак нещо, което то не може да отмине лекомислено, човек трябва да опита да му го представи в привлекателна светлина, така че темпераментът да се разпростре върху обекта, към който то не е равнодушно; това, към което детето проявява предпочитание, човек трябва да се опита да му представи в особена светлина; то трябва да се научи да прилага своята сангвиничност.
към текста >>

Но има един интерес, който може да стане траен и за сангвиничното дете.
Ако човек иска да се отнася правилно към това дете, той трябва да обърне особено внимание на едно нещо. Защото истинският практик най-напред разбира, че колкото и сангвинично да е детето, обикновено все пак се намира нещо, от което детето се интересува, че всяко сангвинично дете проявява интерес към едно нещо, има един истински интерес. По принцип много лесно може да се възбуди интересът му към един или друг обект, но то бързо ще го загуби. Но има един интерес, който може да стане траен и за сангвиничното дете. Ето какво показва практиката; човек трябва само да го открие. Всички усилия трябва да се съсредоточат в тази посока. И това, което за детето е все пак нещо, което то не може да отмине лекомислено, човек трябва да опита да му го представи в привлекателна светлина, така че темпераментът да се разпростре върху обекта, към който то не е равнодушно; това, към което детето проявява предпочитание, човек трябва да се опита да му представи в особена светлина; то трябва да се научи да прилага своята сангвиничност. Човек може да действа така, че да изхожда от силите, които детето притежава. То няма да може да се заинтригува трайно от нещо с наказание или уговорки.
към текста >>

Към неща, предмети, събития то няма лесно да покаже нещо друго освен временен, изменчив интерес, но към някоя особено подходяща за сангвиничното дете личност – и това ще покаже опитът - то ще прояви траен, пълен интерес, колкото и непостоянно да е детето.
Ето какво показва практиката; човек трябва само да го открие. Всички усилия трябва да се съсредоточат в тази посока. И това, което за детето е все пак нещо, което то не може да отмине лекомислено, човек трябва да опита да му го представи в привлекателна светлина, така че темпераментът да се разпростре върху обекта, към който то не е равнодушно; това, към което детето проявява предпочитание, човек трябва да се опита да му представи в особена светлина; то трябва да се научи да прилага своята сангвиничност. Човек може да действа така, че да изхожда от силите, които детето притежава. То няма да може да се заинтригува трайно от нещо с наказание или уговорки. Към неща, предмети, събития то няма лесно да покаже нещо друго освен временен, изменчив интерес, но към някоя особено подходяща за сангвиничното дете личност – и това ще покаже опитът - то ще прояви траен, пълен интерес, колкото и непостоянно да е детето. Ако ние сме подходящата личност, или пък ако го запознаем с такава, интересът със сигурност ще се появи. Нужно е само да се търси във вярната посока. Само по обиколния път на любовта към някоя личност може да се пробуди интерес у сангвиничното дете. Когато обаче у него бъде събуден интересът, любовта към едно лице, тази любов твори чудеса. Тя може да излекува едностранчивия темперамент на детето.
към текста >>

Само по обиколния път на любовта към някоя личност може да се пробуди интерес у сангвиничното дете.
Човек може да действа така, че да изхожда от силите, които детето притежава. То няма да може да се заинтригува трайно от нещо с наказание или уговорки. Към неща, предмети, събития то няма лесно да покаже нещо друго освен временен, изменчив интерес, но към някоя особено подходяща за сангвиничното дете личност – и това ще покаже опитът - то ще прояви траен, пълен интерес, колкото и непостоянно да е детето. Ако ние сме подходящата личност, или пък ако го запознаем с такава, интересът със сигурност ще се появи. Нужно е само да се търси във вярната посока. Само по обиколния път на любовта към някоя личност може да се пробуди интерес у сангвиничното дете. Когато обаче у него бъде събуден интересът, любовта към едно лице, тази любов твори чудеса. Тя може да излекува едностранчивия темперамент на детето. Повече от всеки друг темперамент сангвиничното дете се нуждае от любов към някоя личност. Всичко трябва да бъде направено, за да се събуди любов у едно такова дете. Любов е магическата дума.
към текста >>

Повече от всеки друг темперамент сангвиничното дете се нуждае от любов към някоя личност.
Ако ние сме подходящата личност, или пък ако го запознаем с такава, интересът със сигурност ще се появи. Нужно е само да се търси във вярната посока. Само по обиколния път на любовта към някоя личност може да се пробуди интерес у сангвиничното дете. Когато обаче у него бъде събуден интересът, любовта към едно лице, тази любов твори чудеса. Тя може да излекува едностранчивия темперамент на детето. Повече от всеки друг темперамент сангвиничното дете се нуждае от любов към някоя личност. Всичко трябва да бъде направено, за да се събуди любов у едно такова дете. Любов е магическата дума. По този обиколен път на привързаност към една определена личност трябва да върви цялостното възпитание на сангвиничното дете. Затова е необходимо родители и педагози да имат предвид, че трайният интерес у сангвиничното дете може да бъде събуден не като му го втълпяваме; а да прозрат, че този интерес може да бъде спечелен по обиколния път на привързаността към една личност. Детето трябва да развие тази лична привързаност; човек трябва да стане достоен за обичта на детето; тази е задачата по отношение на сангвиничното дете.
към текста >>

Всичко трябва да бъде направено, за да се събуди любов у едно такова дете.
Нужно е само да се търси във вярната посока. Само по обиколния път на любовта към някоя личност може да се пробуди интерес у сангвиничното дете. Когато обаче у него бъде събуден интересът, любовта към едно лице, тази любов твори чудеса. Тя може да излекува едностранчивия темперамент на детето. Повече от всеки друг темперамент сангвиничното дете се нуждае от любов към някоя личност. Всичко трябва да бъде направено, за да се събуди любов у едно такова дете. Любов е магическата дума. По този обиколен път на привързаност към една определена личност трябва да върви цялостното възпитание на сангвиничното дете. Затова е необходимо родители и педагози да имат предвид, че трайният интерес у сангвиничното дете може да бъде събуден не като му го втълпяваме; а да прозрат, че този интерес може да бъде спечелен по обиколния път на привързаността към една личност. Детето трябва да развие тази лична привързаност; човек трябва да стане достоен за обичта на детето; тази е задачата по отношение на сангвиничното дете. От възпитателя зависи, сангвиничното дете да се научи да обича една или друга личност.
към текста >>

По този обиколен път на привързаност към една определена личност трябва да върви цялостното възпитание на сангвиничното дете.
Когато обаче у него бъде събуден интересът, любовта към едно лице, тази любов твори чудеса. Тя може да излекува едностранчивия темперамент на детето. Повече от всеки друг темперамент сангвиничното дете се нуждае от любов към някоя личност. Всичко трябва да бъде направено, за да се събуди любов у едно такова дете. Любов е магическата дума. По този обиколен път на привързаност към една определена личност трябва да върви цялостното възпитание на сангвиничното дете. Затова е необходимо родители и педагози да имат предвид, че трайният интерес у сангвиничното дете може да бъде събуден не като му го втълпяваме; а да прозрат, че този интерес може да бъде спечелен по обиколния път на привързаността към една личност. Детето трябва да развие тази лична привързаност; човек трябва да стане достоен за обичта на детето; тази е задачата по отношение на сангвиничното дете. От възпитателя зависи, сангвиничното дете да се научи да обича една или друга личност.
към текста >>

Затова е необходимо родители и педагози да имат предвид, че трайният интерес у сангвиничното дете може да бъде събуден не като му го втълпяваме; а да прозрат, че този интерес може да бъде спечелен по обиколния път на привързаността към една личност.
Тя може да излекува едностранчивия темперамент на детето. Повече от всеки друг темперамент сангвиничното дете се нуждае от любов към някоя личност. Всичко трябва да бъде направено, за да се събуди любов у едно такова дете. Любов е магическата дума. По този обиколен път на привързаност към една определена личност трябва да върви цялостното възпитание на сангвиничното дете. Затова е необходимо родители и педагози да имат предвид, че трайният интерес у сангвиничното дете може да бъде събуден не като му го втълпяваме; а да прозрат, че този интерес може да бъде спечелен по обиколния път на привързаността към една личност. Детето трябва да развие тази лична привързаност; човек трябва да стане достоен за обичта на детето; тази е задачата по отношение на сангвиничното дете. От възпитателя зависи, сангвиничното дете да се научи да обича една или друга личност.
към текста >>

Детето трябва да развие тази лична привързаност; човек трябва да стане достоен за обичта на детето; тази е задачата по отношение на сангвиничното дете.
Повече от всеки друг темперамент сангвиничното дете се нуждае от любов към някоя личност. Всичко трябва да бъде направено, за да се събуди любов у едно такова дете. Любов е магическата дума. По този обиколен път на привързаност към една определена личност трябва да върви цялостното възпитание на сангвиничното дете. Затова е необходимо родители и педагози да имат предвид, че трайният интерес у сангвиничното дете може да бъде събуден не като му го втълпяваме; а да прозрат, че този интерес може да бъде спечелен по обиколния път на привързаността към една личност. Детето трябва да развие тази лична привързаност; човек трябва да стане достоен за обичта на детето; тази е задачата по отношение на сангвиничното дете. От възпитателя зависи, сангвиничното дете да се научи да обича една или друга личност.
към текста >>

От възпитателя зависи, сангвиничното дете да се научи да обича една или друга личност.
Всичко трябва да бъде направено, за да се събуди любов у едно такова дете. Любов е магическата дума. По този обиколен път на привързаност към една определена личност трябва да върви цялостното възпитание на сангвиничното дете. Затова е необходимо родители и педагози да имат предвид, че трайният интерес у сангвиничното дете може да бъде събуден не като му го втълпяваме; а да прозрат, че този интерес може да бъде спечелен по обиколния път на привързаността към една личност. Детето трябва да развие тази лична привързаност; човек трябва да стане достоен за обичта на детето; тази е задачата по отношение на сангвиничното дете. От възпитателя зависи, сангвиничното дете да се научи да обича една или друга личност.
към текста >>

И по-нататък човек може да гради възпитанието върху самата природата на сангвиничното дете.
И по-нататък човек може да гради възпитанието върху самата природата на сангвиничното дете. Нали сангвиничната природа се изразява в това, че не може да открие интерес, който да стане траен. Трябва да разберем какво означава това. Трябва да се погрижим в обкръжението на детето да има всякакви неща, за които сме забелязали, че то все пак проявява по-задълбочен интерес към тях. Добре е човек да занимава сангвиничното дете през точно определени интервали от време с такива предмети, временният интерес към които е оправдан, спрямо които, така да се каже, му е позволено да бъде сангвинично, които не са достойни да задържат интереса му. Чрез тези неща човек трябва да остави да говори сангвинизма, трябва ги да остави да въздействат върху детето, след което да му ги отнеме, за да ги пожелае то отново и да ги получи наново.
към текста >>

Добре е човек да занимава сангвиничното дете през точно определени интервали от време с такива предмети, временният интерес към които е оправдан, спрямо които, така да се каже, му е позволено да бъде сангвинично, които не са достойни да задържат интереса му.
И по-нататък човек може да гради възпитанието върху самата природата на сангвиничното дете. Нали сангвиничната природа се изразява в това, че не може да открие интерес, който да стане траен. Трябва да разберем какво означава това. Трябва да се погрижим в обкръжението на детето да има всякакви неща, за които сме забелязали, че то все пак проявява по-задълбочен интерес към тях. Добре е човек да занимава сангвиничното дете през точно определени интервали от време с такива предмети, временният интерес към които е оправдан, спрямо които, така да се каже, му е позволено да бъде сангвинично, които не са достойни да задържат интереса му. Чрез тези неща човек трябва да остави да говори сангвинизма, трябва ги да остави да въздействат върху детето, след което да му ги отнеме, за да ги пожелае то отново и да ги получи наново. Човек трябва да ги остави да въздействат по този начин върху детето, както обектите от обикновения свят действат върху темперамента. Следователно, важно е да се намерят за едно сангвинично дете такива предмети, спрямо които му е позволено да бъде сангвинично.
към текста >>

Следователно, важно е да се намерят за едно сангвинично дете такива предмети, спрямо които му е позволено да бъде сангвинично.
Трябва да разберем какво означава това. Трябва да се погрижим в обкръжението на детето да има всякакви неща, за които сме забелязали, че то все пак проявява по-задълбочен интерес към тях. Добре е човек да занимава сангвиничното дете през точно определени интервали от време с такива предмети, временният интерес към които е оправдан, спрямо които, така да се каже, му е позволено да бъде сангвинично, които не са достойни да задържат интереса му. Чрез тези неща човек трябва да остави да говори сангвинизма, трябва ги да остави да въздействат върху детето, след което да му ги отнеме, за да ги пожелае то отново и да ги получи наново. Човек трябва да ги остави да въздействат по този начин върху детето, както обектите от обикновения свят действат върху темперамента. Следователно, важно е да се намерят за едно сангвинично дете такива предмети, спрямо които му е позволено да бъде сангвинично.
към текста >>

Не бива да се предписва същата рецепта както при сангвиничното дете; няма да е лесно холерикът да изпита любов към личността на човека.
Да предположим, че някой се плаши от това, че в детето му се изразява едностранчиво холеричният темперамент. Не бива да се предписва същата рецепта както при сангвиничното дете; няма да е лесно холерикът да изпита любов към личността на човека. Друг начин на въздействие от един човек върху друг трябва да използваме, за да се доближим до него. При холеричното дете обаче също има един обиколен път, по който развитието винаги може да се ръководи. Това, което уверено води възпитанието, е следното: почит и уважение към един авторитет. Човек трябва да бъде именно достоен за почит, за уважение във висшия смисъл на тази дума, за холеричното дете. Тук не става дума за обич, породена от лични качества, както при сангвиничното дете, а за това, че холеричното дете трябва винаги да вярва, че възпитателят разбира от работата си.
към текста >>

При холеричното дете обаче също има един обиколен път, по който развитието винаги може да се ръководи.
Да предположим, че някой се плаши от това, че в детето му се изразява едностранчиво холеричният темперамент. Не бива да се предписва същата рецепта както при сангвиничното дете; няма да е лесно холерикът да изпита любов към личността на човека. Друг начин на въздействие от един човек върху друг трябва да използваме, за да се доближим до него. При холеричното дете обаче също има един обиколен път, по който развитието винаги може да се ръководи. Това, което уверено води възпитанието, е следното: почит и уважение към един авторитет. Човек трябва да бъде именно достоен за почит, за уважение във висшия смисъл на тази дума, за холеричното дете. Тук не става дума за обич, породена от лични качества, както при сангвиничното дете, а за това, че холеричното дете трябва винаги да вярва, че възпитателят разбира от работата си. Човек трябва да покаже, че е наясно с нещата, които стават около детето. Той не бива да разкрива слабите си места.
към текста >>

Човек трябва да бъде именно достоен за почит, за уважение във висшия смисъл на тази дума, за холеричното дете.
Да предположим, че някой се плаши от това, че в детето му се изразява едностранчиво холеричният темперамент. Не бива да се предписва същата рецепта както при сангвиничното дете; няма да е лесно холерикът да изпита любов към личността на човека. Друг начин на въздействие от един човек върху друг трябва да използваме, за да се доближим до него. При холеричното дете обаче също има един обиколен път, по който развитието винаги може да се ръководи. Това, което уверено води възпитанието, е следното: почит и уважение към един авторитет. Човек трябва да бъде именно достоен за почит, за уважение във висшия смисъл на тази дума, за холеричното дете. Тук не става дума за обич, породена от лични качества, както при сангвиничното дете, а за това, че холеричното дете трябва винаги да вярва, че възпитателят разбира от работата си. Човек трябва да покаже, че е наясно с нещата, които стават около детето. Той не бива да разкрива слабите си места. Той трябва да прави всичко възможно, холеричното дете никога да не забележи, че може би не е в състояние да му даде някакво сведение, някакъв съвет за това, което то трябва да направи. Трябва да внимава и да държи здраво юздите на авторитета в ръцете си, и никога да не допуска грешката да покаже, че не знае какво да прави.
към текста >>

Тук не става дума за обич, породена от лични качества, както при сангвиничното дете, а за това, че холеричното дете трябва винаги да вярва, че възпитателят разбира от работата си.
Не бива да се предписва същата рецепта както при сангвиничното дете; няма да е лесно холерикът да изпита любов към личността на човека. Друг начин на въздействие от един човек върху друг трябва да използваме, за да се доближим до него. При холеричното дете обаче също има един обиколен път, по който развитието винаги може да се ръководи. Това, което уверено води възпитанието, е следното: почит и уважение към един авторитет. Човек трябва да бъде именно достоен за почит, за уважение във висшия смисъл на тази дума, за холеричното дете. Тук не става дума за обич, породена от лични качества, както при сангвиничното дете, а за това, че холеричното дете трябва винаги да вярва, че възпитателят разбира от работата си. Човек трябва да покаже, че е наясно с нещата, които стават около детето. Той не бива да разкрива слабите си места. Той трябва да прави всичко възможно, холеричното дете никога да не забележи, че може би не е в състояние да му даде някакво сведение, някакъв съвет за това, което то трябва да направи. Трябва да внимава и да държи здраво юздите на авторитета в ръцете си, и никога да не допуска грешката да покаже, че не знае какво да прави. Детето трябва винаги да вярва, че възпитателят разбира от работата си.
към текста >>

Той трябва да прави всичко възможно, холеричното дете никога да не забележи, че може би не е в състояние да му даде някакво сведение, някакъв съвет за това, което то трябва да направи.
Това, което уверено води възпитанието, е следното: почит и уважение към един авторитет. Човек трябва да бъде именно достоен за почит, за уважение във висшия смисъл на тази дума, за холеричното дете. Тук не става дума за обич, породена от лични качества, както при сангвиничното дете, а за това, че холеричното дете трябва винаги да вярва, че възпитателят разбира от работата си. Човек трябва да покаже, че е наясно с нещата, които стават около детето. Той не бива да разкрива слабите си места. Той трябва да прави всичко възможно, холеричното дете никога да не забележи, че може би не е в състояние да му даде някакво сведение, някакъв съвет за това, което то трябва да направи. Трябва да внимава и да държи здраво юздите на авторитета в ръцете си, и никога да не допуска грешката да покаже, че не знае какво да прави. Детето трябва винаги да вярва, че възпитателят разбира от работата си. Иначе той веднага ще загуби уважението на детето. Ако любовта към една личност е магическата дума при сангвиничното дете, то почит и уважение към достойнствата на една личност са магическите думи при холеричното дете.
към текста >>

Ако любовта към една личност е магическата дума при сангвиничното дете, то почит и уважение към достойнствата на една личност са магическите думи при холеричното дете.
Той не бива да разкрива слабите си места. Той трябва да прави всичко възможно, холеричното дете никога да не забележи, че може би не е в състояние да му даде някакво сведение, някакъв съвет за това, което то трябва да направи. Трябва да внимава и да държи здраво юздите на авторитета в ръцете си, и никога да не допуска грешката да покаже, че не знае какво да прави. Детето трябва винаги да вярва, че възпитателят разбира от работата си. Иначе той веднага ще загуби уважението на детето. Ако любовта към една личност е магическата дума при сангвиничното дете, то почит и уважение към достойнствата на една личност са магическите думи при холеричното дете.
към текста >>

Когато човек възпитава едно холерично дете, той трябва да обръща внимание и на това, че това дете развива, разгръща преди всичко друго, мощните си вътрешни сили.
Когато човек възпитава едно холерично дете, той трябва да обръща внимание и на това, че това дете развива, разгръща преди всичко друго, мощните си вътрешни сили. Необходимо е детето да бъде запознато с това, което може да му създаде трудности във външния свят. Необходимо е, когато характера на холеричното дете заплашва да се изроди в едностранчивост, във възпитанието му да бъдат привлечени неща, които трудно могат да се преодолеят, вниманието му да бъде насочено към трудностите в живота, като му се предложат трудни за преодоляване неща. На пътя му трябва да се изпречват такива неща, които му оказват съпротива. Съпротивления, трудности трябва да бъдат поставяни на пътя на холеричното дете. Човек трябва да опита да направи живота му не така лесен.
към текста >>

Необходимо е, когато характера на холеричното дете заплашва да се изроди в едностранчивост, във възпитанието му да бъдат привлечени неща, които трудно могат да се преодолеят, вниманието му да бъде насочено към трудностите в живота, като му се предложат трудни за преодоляване неща.
Когато човек възпитава едно холерично дете, той трябва да обръща внимание и на това, че това дете развива, разгръща преди всичко друго, мощните си вътрешни сили. Необходимо е детето да бъде запознато с това, което може да му създаде трудности във външния свят. Необходимо е, когато характера на холеричното дете заплашва да се изроди в едностранчивост, във възпитанието му да бъдат привлечени неща, които трудно могат да се преодолеят, вниманието му да бъде насочено към трудностите в живота, като му се предложат трудни за преодоляване неща. На пътя му трябва да се изпречват такива неща, които му оказват съпротива. Съпротивления, трудности трябва да бъдат поставяни на пътя на холеричното дете. Човек трябва да опита да направи живота му не така лесен. Той трябва да му създава трудности, така че холеричният темперамент да не бъде потискан, а да му се дава воля тъкмо чрез това, че пред детето стоят известни трудности, които то трябва да преодолее. Не бива холеричният темперамент на детето да му се изтръгва със сила, да му се отнема, така да се каже, чрез възпитанието.
към текста >>

Съпротивления, трудности трябва да бъдат поставяни на пътя на холеричното дете.
Когато човек възпитава едно холерично дете, той трябва да обръща внимание и на това, че това дете развива, разгръща преди всичко друго, мощните си вътрешни сили. Необходимо е детето да бъде запознато с това, което може да му създаде трудности във външния свят. Необходимо е, когато характера на холеричното дете заплашва да се изроди в едностранчивост, във възпитанието му да бъдат привлечени неща, които трудно могат да се преодолеят, вниманието му да бъде насочено към трудностите в живота, като му се предложат трудни за преодоляване неща. На пътя му трябва да се изпречват такива неща, които му оказват съпротива. Съпротивления, трудности трябва да бъдат поставяни на пътя на холеричното дете. Човек трябва да опита да направи живота му не така лесен. Той трябва да му създава трудности, така че холеричният темперамент да не бъде потискан, а да му се дава воля тъкмо чрез това, че пред детето стоят известни трудности, които то трябва да преодолее. Не бива холеричният темперамент на детето да му се изтръгва със сила, да му се отнема, така да се каже, чрез възпитанието. Възпитанието трябва да бъде насочено тъкмо към онези неща, спрямо които детето може да приложи сила, спрямо които проявяването на холеричния темперамент е оправдано. Холеричното дете трябва да се научи да се бори с обективния свят, изхождайки от една вътрешна необходимост.
към текста >>

Холеричното дете трябва да се научи да се бори с обективния свят, изхождайки от една вътрешна необходимост.
Съпротивления, трудности трябва да бъдат поставяни на пътя на холеричното дете. Човек трябва да опита да направи живота му не така лесен. Той трябва да му създава трудности, така че холеричният темперамент да не бъде потискан, а да му се дава воля тъкмо чрез това, че пред детето стоят известни трудности, които то трябва да преодолее. Не бива холеричният темперамент на детето да му се изтръгва със сила, да му се отнема, така да се каже, чрез възпитанието. Възпитанието трябва да бъде насочено тъкмо към онези неща, спрямо които детето може да приложи сила, спрямо които проявяването на холеричния темперамент е оправдано. Холеричното дете трябва да се научи да се бори с обективния свят, изхождайки от една вътрешна необходимост. Ето защо човек трябва да се опита да му създаде такова обкръжение, в което холеричният темперамент да може да се прояви в преодоляването на тези трудности, като особено добре е, ако може то да преодолява тези трудности в дребното, незначителното; детето да бъде накарано да прави нещо, за което е нужно да изразходва огромна сила, където холеричният темперамент се проявява напълно, но в действителност побеждават нещата, а изразходваната сила се разпилява на вятъра. По този начин то придобива респект към могъществото на фактите, което се противопоставя на това, което се проявява в холеричния темперамент.
към текста >>

Това е най-ефикасното средство: уважението пред уменията на възпитателя; ето пътят, по който човек може да се справи най-добре с възпитанието на холеричното дете.
И в този случай съществува един обиколен път, по който холеричният темперамент може да бъде възпитан. Тогава преди всичко е необходимо да събудим страхопочитание, чувство на преклонение, като се държим с детето така, че наистина да събудим такова уважение, като му покажем: Ние можем да преодоляваме трудностите, които то самото не е успяло да преодолее; страхопочитанието, уважението към това, което възпитателят може да постигне, към това, което той може да преодолее въпреки обективните трудности. Това е най-ефикасното средство: уважението пред уменията на възпитателя; ето пътят, по който човек може да се справи най-добре с възпитанието на холеричното дете.
към текста >>

Също така сложно е и поведението спрямо меланхоличното дете.
Също така сложно е и поведението спрямо меланхоличното дете. Какво трябва да направим, когато сме обезпокоени от заплашващата едностранчивост на меланхоличния темперамент на детето, когато не можем да му внушим това, което то не притежава? Трябва да разчитаме на това, че то има в себе си силата тъкмо да обича пречките, да държи на съпротивата. Ако искаме да вкараме в правия път тази особеност на темперамента му, трябва да пренасочим тази сила от вътрешното към външното. Тук е особено важно човек да не разчита на това, че може с благи думи да накара детето да се откаже от своята печал и болка или да го отучи от тях; защото то има предразположение точно към това, към тази затвореност, понеже физическият инструмент на неговото тяло му създава известни затруднения. Ние трябва да разчитаме главно на това, което имаме; трябва да се грижим за това, което е налице.
към текста >>

За възпитателя на меланхоличното дете ще бъде особено необходимо да му покаже, че има мъка на тоя свят.
Какво трябва да направим, когато сме обезпокоени от заплашващата едностранчивост на меланхоличния темперамент на детето, когато не можем да му внушим това, което то не притежава? Трябва да разчитаме на това, че то има в себе си силата тъкмо да обича пречките, да държи на съпротивата. Ако искаме да вкараме в правия път тази особеност на темперамента му, трябва да пренасочим тази сила от вътрешното към външното. Тук е особено важно човек да не разчита на това, че може с благи думи да накара детето да се откаже от своята печал и болка или да го отучи от тях; защото то има предразположение точно към това, към тази затвореност, понеже физическият инструмент на неговото тяло му създава известни затруднения. Ние трябва да разчитаме главно на това, което имаме; трябва да се грижим за това, което е налице. За възпитателя на меланхоличното дете ще бъде особено необходимо да му покаже, че има мъка на тоя свят. Ако искаме да подходим към това дете като възпитатели, то трябва и тук да открием точката, от която да изходим. Меланхоличното дете е предразположено към болката; то има предразположение към болката, към неудоволствието; те са заседнали в душата, тях не можем да изкореним, но можем да ги пренасочим.
към текста >>

Ако искаме да подходим към това дете като възпитатели, то трябва и тук да открием точката, от която да изходим.
Трябва да разчитаме на това, че то има в себе си силата тъкмо да обича пречките, да държи на съпротивата. Ако искаме да вкараме в правия път тази особеност на темперамента му, трябва да пренасочим тази сила от вътрешното към външното. Тук е особено важно човек да не разчита на това, че може с благи думи да накара детето да се откаже от своята печал и болка или да го отучи от тях; защото то има предразположение точно към това, към тази затвореност, понеже физическият инструмент на неговото тяло му създава известни затруднения. Ние трябва да разчитаме главно на това, което имаме; трябва да се грижим за това, което е налице. За възпитателя на меланхоличното дете ще бъде особено необходимо да му покаже, че има мъка на тоя свят. Ако искаме да подходим към това дете като възпитатели, то трябва и тук да открием точката, от която да изходим. Меланхоличното дете е предразположено към болката; то има предразположение към болката, към неудоволствието; те са заседнали в душата, тях не можем да изкореним, но можем да ги пренасочим.
към текста >>

Меланхоличното дете е предразположено към болката; то има предразположение към болката, към неудоволствието; те са заседнали в душата, тях не можем да изкореним, но можем да ги пренасочим.
Ако искаме да вкараме в правия път тази особеност на темперамента му, трябва да пренасочим тази сила от вътрешното към външното. Тук е особено важно човек да не разчита на това, че може с благи думи да накара детето да се откаже от своята печал и болка или да го отучи от тях; защото то има предразположение точно към това, към тази затвореност, понеже физическият инструмент на неговото тяло му създава известни затруднения. Ние трябва да разчитаме главно на това, което имаме; трябва да се грижим за това, което е налице. За възпитателя на меланхоличното дете ще бъде особено необходимо да му покаже, че има мъка на тоя свят. Ако искаме да подходим към това дете като възпитатели, то трябва и тук да открием точката, от която да изходим. Меланхоличното дете е предразположено към болката; то има предразположение към болката, към неудоволствието; те са заседнали в душата, тях не можем да изкореним, но можем да ги пренасочим.
към текста >>

И тук има едно средство: да показваме на меланхоличното дете преди всичко, как един човек може да страда.
И тук има едно средство: да показваме на меланхоличното дете преди всичко, как един човек може да страда. Нека го оставим да изпита тъкмо във външния свят оправдана болка, оправдана мъка, за да разбере, че има неща, заради които то може да изпита болка. Ето за това става дума. Ако искате да го зарадвате, накарайте го да се прибере в собствената си угнетеност. Само не бива да се мисли, че човек трябва да забавлява детето, да се опитва да го развеселява. Човек не бива да го развлича; така само ще затвърдите неговото униние, болката в душата.
към текста >>

Не е лесно да се направлява меланхоличното дете.
Не е лесно да се направлява меланхоличното дете. Но тук отново има едно магическо средство. Както при сангвиничното дете магическите слова са любовта към една личност, при холеричното почитта и уважението към способностите на възпитателя, то при меланхоличното дете това, от което зависи всичко, е възпитателите да бъдат личности, които в живота са преминали през известни изпитания, които действат и говорят, изхождайки от своя наситен с изпитания живот. Детето трябва да усеща, че възпитателят наистина е познал болката. Накарайте детето да разпознае във всички неизброими неща от живота личните житейски драми. Най-щастлив е меланхоликът, който може да израсне близо до човек, който е излязъл мъдър от тежките преживявания; тогава една душа въздейства на друга по най-успешен начин.
към текста >>

Както при сангвиничното дете магическите слова са любовта към една личност, при холеричното почитта и уважението към способностите на възпитателя, то при меланхоличното дете това, от което зависи всичко, е възпитателите да бъдат личности, които в живота са преминали през известни изпитания, които действат и говорят, изхождайки от своя наситен с изпитания живот.
Не е лесно да се направлява меланхоличното дете. Но тук отново има едно магическо средство. Както при сангвиничното дете магическите слова са любовта към една личност, при холеричното почитта и уважението към способностите на възпитателя, то при меланхоличното дете това, от което зависи всичко, е възпитателите да бъдат личности, които в живота са преминали през известни изпитания, които действат и говорят, изхождайки от своя наситен с изпитания живот. Детето трябва да усеща, че възпитателят наистина е познал болката. Накарайте детето да разпознае във всички неизброими неща от живота личните житейски драми. Най-щастлив е меланхоликът, който може да израсне близо до човек, който е излязъл мъдър от тежките преживявания; тогава една душа въздейства на друга по най-успешен начин. Когато до меланхоличното дете стои човек, който, противно на основаващото се в душата на детето влечение към скръбта, може да говори напълно основателно за болки и страдания, които му е причинил външният свят, тогава меланхоличното дете се окуражава от това споделяне на изживяното, от това съпреживяване на оправданата болка. Един човек, който може да накара другите да почувстват и усетят в разказа му, че е бил подложен на изпитания от съдбата, такъв човек е благодат за меланхоличното дете.
към текста >>

Когато до меланхоличното дете стои човек, който, противно на основаващото се в душата на детето влечение към скръбта, може да говори напълно основателно за болки и страдания, които му е причинил външният свят, тогава меланхоличното дете се окуражава от това споделяне на изживяното, от това съпреживяване на оправданата болка.
Но тук отново има едно магическо средство. Както при сангвиничното дете магическите слова са любовта към една личност, при холеричното почитта и уважението към способностите на възпитателя, то при меланхоличното дете това, от което зависи всичко, е възпитателите да бъдат личности, които в живота са преминали през известни изпитания, които действат и говорят, изхождайки от своя наситен с изпитания живот. Детето трябва да усеща, че възпитателят наистина е познал болката. Накарайте детето да разпознае във всички неизброими неща от живота личните житейски драми. Най-щастлив е меланхоликът, който може да израсне близо до човек, който е излязъл мъдър от тежките преживявания; тогава една душа въздейства на друга по най-успешен начин. Когато до меланхоличното дете стои човек, който, противно на основаващото се в душата на детето влечение към скръбта, може да говори напълно основателно за болки и страдания, които му е причинил външният свят, тогава меланхоличното дете се окуражава от това споделяне на изживяното, от това съпреживяване на оправданата болка. Един човек, който може да накара другите да почувстват и усетят в разказа му, че е бил подложен на изпитания от съдбата, такъв човек е благодат за меланхоличното дете.
към текста >>

Един човек, който може да накара другите да почувстват и усетят в разказа му, че е бил подложен на изпитания от съдбата, такъв човек е благодат за меланхоличното дете.
Както при сангвиничното дете магическите слова са любовта към една личност, при холеричното почитта и уважението към способностите на възпитателя, то при меланхоличното дете това, от което зависи всичко, е възпитателите да бъдат личности, които в живота са преминали през известни изпитания, които действат и говорят, изхождайки от своя наситен с изпитания живот. Детето трябва да усеща, че възпитателят наистина е познал болката. Накарайте детето да разпознае във всички неизброими неща от живота личните житейски драми. Най-щастлив е меланхоликът, който може да израсне близо до човек, който е излязъл мъдър от тежките преживявания; тогава една душа въздейства на друга по най-успешен начин. Когато до меланхоличното дете стои човек, който, противно на основаващото се в душата на детето влечение към скръбта, може да говори напълно основателно за болки и страдания, които му е причинил външният свят, тогава меланхоличното дете се окуражава от това споделяне на изживяното, от това съпреживяване на оправданата болка. Един човек, който може да накара другите да почувстват и усетят в разказа му, че е бил подложен на изпитания от съдбата, такъв човек е благодат за меланхоличното дете.
към текста >>

Ето защо е полезно, ако пред това дете - колкото и странно да звучи - издигаме действителни препятствия, пречки, така че то да може да изпита оправдана мъка за определени неща.
Всяко нещо, с което обграждаме детето, трябва да бъде съобразено с неговите наклонности. Ето защо е полезно, ако пред това дете - колкото и странно да звучи - издигаме действителни препятствия, пречки, така че то да може да изпита оправдана мъка за определени неща. Най-доброто възпитание за едно такова дете е, когато влечението към вътрешната печал, тъга, се пренасочи така, че това, което е налице като предразположение, може да се разгърне с помощта на външните препятствия и пречки. Тогава детето, душата на детето, ще влезе в други релси.
към текста >>

Най-доброто възпитание за едно такова дете е, когато влечението към вътрешната печал, тъга, се пренасочи така, че това, което е налице като предразположение, може да се разгърне с помощта на външните препятствия и пречки.
Всяко нещо, с което обграждаме детето, трябва да бъде съобразено с неговите наклонности. Ето защо е полезно, ако пред това дете - колкото и странно да звучи - издигаме действителни препятствия, пречки, така че то да може да изпита оправдана мъка за определени неща. Най-доброто възпитание за едно такова дете е, когато влечението към вътрешната печал, тъга, се пренасочи така, че това, което е налице като предразположение, може да се разгърне с помощта на външните препятствия и пречки. Тогава детето, душата на детето, ще влезе в други релси.
към текста >>

При едно флегматично дете ще ни бъде наистина трудно, ако, като възпитатели, сме задължени да се държим с детето по подобаващия начин.
Да преминем към флегматичния темперамент. При едно флегматично дете ще ни бъде наистина трудно, ако, като възпитатели, сме задължени да се държим с детето по подобаващия начин. Трудно е да се постигне влияние върху флегматика. Но има едно средство, с което се върви по заобиколен път. В този случай отново най-погрешното нещо би било, ако се опитаме да разтърсим скрития уютно в себе си човек, ако смятаме, че можем пряко да му втълпим, насадим някакви интереси. Отново трябва да разчитаме на това, което той притежава.
към текста >>

Има нещо, за което флегматика винаги ще се захване, особено флегматичното дете.
Има нещо, за което флегматика винаги ще се захване, особено флегматичното дете. Ако възпитаваме мъдро, ако обградим детето с това, от което то се нуждае, ще можем да постигнем много. За флегматичното дете е необходимо да общува интензивно с други деца. Ако за децата изобщо е добре да имат приятели в игрите, това е особено важно за флегматика. За него са нужни приятели в игрите, които да имат най-разнообразни интереси. Няма нещо у флегматичното дете, за което човек може да се захване.
към текста >>

За флегматичното дете е необходимо да общува интензивно с други деца.
Има нещо, за което флегматика винаги ще се захване, особено флегматичното дете. Ако възпитаваме мъдро, ако обградим детето с това, от което то се нуждае, ще можем да постигнем много. За флегматичното дете е необходимо да общува интензивно с други деца. Ако за децата изобщо е добре да имат приятели в игрите, това е особено важно за флегматика. За него са нужни приятели в игрите, които да имат най-разнообразни интереси. Няма нещо у флегматичното дете, за което човек може да се захване. Да бъде заинтригувано от предмети и събития не е никак лесно. Затова едно такова дете трябва да общува със свои връстници.
към текста >>

Няма нещо у флегматичното дете, за което човек може да се захване.
Има нещо, за което флегматика винаги ще се захване, особено флегматичното дете. Ако възпитаваме мъдро, ако обградим детето с това, от което то се нуждае, ще можем да постигнем много. За флегматичното дете е необходимо да общува интензивно с други деца. Ако за децата изобщо е добре да имат приятели в игрите, това е особено важно за флегматика. За него са нужни приятели в игрите, които да имат най-разнообразни интереси. Няма нещо у флегматичното дете, за което човек може да се захване. Да бъде заинтригувано от предмети и събития не е никак лесно. Затова едно такова дете трябва да общува със свои връстници. То може да бъде възпитано чрез съпреживяването на интересите, и то на възможно повече интереси от страна на други личности. Ако то се отнася равнодушно към това, което го заобикаля, неговият интерес може да бъде събуден, като върху него въздействат интересите на неговите приятели. Само чрез това своеобразно сугестивно действие, чрез интересите на другите, е възможно да се разпали интересът му.
към текста >>

Затова едно такова дете трябва да общува със свои връстници.
За флегматичното дете е необходимо да общува интензивно с други деца. Ако за децата изобщо е добре да имат приятели в игрите, това е особено важно за флегматика. За него са нужни приятели в игрите, които да имат най-разнообразни интереси. Няма нещо у флегматичното дете, за което човек може да се захване. Да бъде заинтригувано от предмети и събития не е никак лесно. Затова едно такова дете трябва да общува със свои връстници. То може да бъде възпитано чрез съпреживяването на интересите, и то на възможно повече интереси от страна на други личности. Ако то се отнася равнодушно към това, което го заобикаля, неговият интерес може да бъде събуден, като върху него въздействат интересите на неговите приятели. Само чрез това своеобразно сугестивно действие, чрез интересите на другите, е възможно да се разпали интересът му. Да се събуди собствения интерес чрез косвеното преживяване на интереса на другите, чрез съпреживяването на интереса на неговите приятели, това е ключът към възпитанието на флегматика, както съпричастието, съпреживяването на човешката съдба в лицето на другия е средството при меланхолика. Още веднъж: Да бъде разпален чрез интереса на другите, това е ефикасното възпитателно средство за флегматика.
към текста >>

Когато по този начин нещата се отразяват в други хора, тези интереси се отразяват в и душата на флегматичното дете.
Още веднъж: Да бъде разпален чрез интереса на другите, това е ефикасното възпитателно средство за флегматика. Както сангвиникът трябва да изпитва привързаност към една личност, така флегматикът трябва да го свързва приятелство с възможно по-голям брой негови връстници. Това е единственият път, по който дремещата в него сила може да бъде разпалена. Не нещата като такива въздействат на флегматика. Чрез един предмет от кръга задължения в училището или в къщи няма да заинтригувате малкия флегматик, но можете да постигнете това по обиколния път на интересите на други души на същата възраст. Когато по този начин нещата се отразяват в други хора, тези интереси се отразяват в и душата на флегматичното дете.
към текста >>

По този начин понякога с флегматичното дете може да бъде постигнат превъзходен успех.
После трябва да се погрижим специално за това, да го обграждаме с предмети, да оставяме в негова близост да се разиграват събития, при които флегмата е на мястото си. флегмата трябва да бъде насочена към подходящите обекти, спрямо които човек с право може да бъде флегматичен. По този начин понякога с флегматичното дете може да бъде постигнат превъзходен успех. Но и в по-късни години човек може да вземе по този начин възпитанието си в свои ръце, когато забележи, че флегмата се стреми да се прояви по едностранчив начин, а именно като се опита да наблюдава хора и техните интереси. Но едно нещо човек може също, докато изобщо е в състояние да прояви ум и разум, и то е да потърси обекти, събития, които са съвършено безинтересни, спрямо които е оправдано човек да бъде флегматичен.
към текста >>

Ще се научим да го познаваме, когато още е дете; ще се научим постепенно да уважаваме и ценим своеобразното, загадъчното в индивидуалността на детето и как да се отнасяме към тази индивидуалност в живота, защото Духовната Наука не ни дава просто общи мисловни указания, така да се каже, а ни показва как в нашето поведение към човека да решим загадките, които стоят за решаване: Да обичаме човека така, както бихме го обичали, ако не просто го опознаем с разума си, а му позволим напълно да ни въздейства, ако позволим нашите духовнонаучни познания да окрилят нашите чувства, нашата любов.
Ние ще се научим да познаваме отделния човек във всяко отношение, ако го опознаем от духовнонаучно гледище. Ще се научим да го познаваме, когато още е дете; ще се научим постепенно да уважаваме и ценим своеобразното, загадъчното в индивидуалността на детето и как да се отнасяме към тази индивидуалност в живота, защото Духовната Наука не ни дава просто общи мисловни указания, така да се каже, а ни показва как в нашето поведение към човека да решим загадките, които стоят за решаване: Да обичаме човека така, както бихме го обичали, ако не просто го опознаем с разума си, а му позволим напълно да ни въздейства, ако позволим нашите духовнонаучни познания да окрилят нашите чувства, нашата любов. Ето тази е първопричината, която може да създаде истинската, плодотворна, неподправена човешка любов. Тази е основата, която ни помага да съзрем, къде трябва да търсим най-дълбоката същностна сърцевина на всеки отделен човек. И когато се изпълним с познание за Духа, нашият социален живот ще протича така, че всеки отделен човек ще се научи да открива и регулира своето поведение към човека, като с всеки се държи с уважение, почит и проникновение към загадката човек. Само онзи, който поначало живее в абстракции, може да говори с кухи понятия; който обаче се стреми към истинско познание, ще го постигне и ще открие пътя към другия човек; той ще открие решението на загадката за другия човек в собственото си поведение, в собственото си държание.
към текста >>

52. Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията GA_34 Тайната на четирите темперамента

Както върху все още нероденото дете не влияят въздействията на външния свят, така преди смяната на зъбите върху етерното тяло не действуват силите, които съответствуват на въздействията на физическото обкръжение върху физическото тяло.
Както върху все още нероденото дете не влияят въздействията на външния свят, така преди смяната на зъбите върху етерното тяло не действуват силите, които съответствуват на въздействията на физическото обкръжение върху физическото тяло. Върху астралното тяло съответните сили оказват влияние едва от момента на половата зрялост.
към текста >>

нервно, лесно възбудимо дете и по друг към летаргичното, равнодушно дете, ако става дума за външното им обкръжение.
Тук ще приведем само още няколко примера. По един начин трябва да се отнася човек към едно т. нар. нервно, лесно възбудимо дете и по друг към летаргичното, равнодушно дете, ако става дума за външното им обкръжение. Всичко трябва да се взема под влияние - от цветовете на предметите в стаята, до цветовете на дрехите, с които човек го облича. Ако не се ръководи от Антропософията, човек прави точно обратното на това, което трябва, защото материалистическият възглед в много случаи е точно обратният на правилния. Едно лесно възбудимо дете трябва да бъде обкръжавано от червени или жълточервени цветове, дрехите му също трябва да бъдат такива, докато при едно спокойно дете трябва да се използуват сини или синьозелени цветове. Изборът зависи от това, кой цвят се произвежда като противоположен цвят в организма. При червеното например е зелен, при зеленото - оранжевожълт, както човек лесно може да се убеди, ако за известно време гледа една съответно оцветена повърхност и после отправи поглед към една бяла повърхност.
към текста >>

Едно лесно възбудимо дете трябва да бъде обкръжавано от червени или жълточервени цветове, дрехите му също трябва да бъдат такива, докато при едно спокойно дете трябва да се използуват сини или синьозелени цветове.
Тук ще приведем само още няколко примера. По един начин трябва да се отнася човек към едно т. нар. нервно, лесно възбудимо дете и по друг към летаргичното, равнодушно дете, ако става дума за външното им обкръжение. Всичко трябва да се взема под влияние - от цветовете на предметите в стаята, до цветовете на дрехите, с които човек го облича. Ако не се ръководи от Антропософията, човек прави точно обратното на това, което трябва, защото материалистическият възглед в много случаи е точно обратният на правилния. Едно лесно възбудимо дете трябва да бъде обкръжавано от червени или жълточервени цветове, дрехите му също трябва да бъдат такива, докато при едно спокойно дете трябва да се използуват сини или синьозелени цветове. Изборът зависи от това, кой цвят се произвежда като противоположен цвят в организма. При червеното например е зелен, при зеленото - оранжевожълт, както човек лесно може да се убеди, ако за известно време гледа една съответно оцветена повърхност и после отправи поглед към една бяла повърхност. Този противоположен цвят се произвежда от физическите органи на детето и въздействува върху съответните органни структури. Ако детето вижда червен цвят около себе си, произвежда в организма си зеленото му съответствие. А дейността на зеленото действува успокояващо, съответно органите проявяват за себе си тенденция към успокояване.
към текста >>

Дете на пет години разбира думи като „напротив", „всъщност", „естествено"; опитайте се обаче да обясните, какво означават тези думи не на детето, а на баща му!
Имайте предвид, че те по-рано се научават да разбират езика, отколкото да го говорят, така, както е било по-рано за нас с гръцкия или някой друг чужд език. Разчитайте на това, че времето ще допринесе за разгадаването на смисъла и създаването на логически връзки. Дете на пет години разбира думи като „напротив", „всъщност", „естествено"; опитайте се обаче да обясните, какво означават тези думи не на детето, а на баща му! Краткият израз „в действителност" крие в себе си един малък философ. След като осемгодишното дете бива разбрано с езика си от тригодишното, защо искате да приравнявате езика си с неговото бръщолевене. Говорете с едногодишното като с двегодишно, с двегодишното като с шестгодишно - тъй като разликите в растежа намаляват в обратна пропорционалност по отношение на годините. Нима и гениите не ни говорят столетия напред в своите книги? Нека възпитателят да се замисли, ако изобщо приема, че учителят също трябва да учи, над следното: детето вече носи в себе си половината свят, а именно духовния свят (напр.
към текста >>

След като осемгодишното дете бива разбрано с езика си от тригодишното, защо искате да приравнявате езика си с неговото бръщолевене.
Имайте предвид, че те по-рано се научават да разбират езика, отколкото да го говорят, така, както е било по-рано за нас с гръцкия или някой друг чужд език. Разчитайте на това, че времето ще допринесе за разгадаването на смисъла и създаването на логически връзки. Дете на пет години разбира думи като „напротив", „всъщност", „естествено"; опитайте се обаче да обясните, какво означават тези думи не на детето, а на баща му! Краткият израз „в действителност" крие в себе си един малък философ. След като осемгодишното дете бива разбрано с езика си от тригодишното, защо искате да приравнявате езика си с неговото бръщолевене. Говорете с едногодишното като с двегодишно, с двегодишното като с шестгодишно - тъй като разликите в растежа намаляват в обратна пропорционалност по отношение на годините. Нима и гениите не ни говорят столетия напред в своите книги? Нека възпитателят да се замисли, ако изобщо приема, че учителят също трябва да учи, над следното: детето вече носи в себе си половината свят, а именно духовния свят (напр. нравствените и метафизични възгледи), и този свят е вече изучен, и точно поради тази причина механичното овладяване на езика съвсем не ни позволява да се приближим към духовния свят... Радостта и увереността на децата при разговор би трябвало и нас да прави радостни и уверени. Човек може както да ги учи на езика, така и да се учи на език от тях.
към текста >>

53. Лекция върху педагогиката по време на 'Френския курс' в Гьотеанума, 16. 09. 1922 GA_34 Тайната на четирите темперамента

Всяка душевно-духовна намеса спрямо едно дете, се отразява благотворно или болестотворно върху неговия телесен живот.
Подобно отношение към познанието за човека е изключително вредно за възпитанието на детето. Защото при него тялото, душата и Духа образуват единно цяло в много по-голяма степен отколкото при възрастния. Не е възможно да полагаме грижи за детското здраве, опирайки се на съвременните научни обяснения, а после да „добавим" към здравия организъм това, което му съответствува в душевен и в духовен смисъл. Всяка душевно-духовна намеса спрямо едно дете, се отразява благотворно или болестотворно върху неговия телесен живот. Душата и Духът определят физическия облик на земния човек. Всеки телесен процес е едно откровение на душевните и духовни сили.
към текста >>

54. Педагогика и изкуство GA_34 Тайната на четирите темперамента

След като сме изправени пред задачата да възпитаме и да обучим едно дете, познанието за човека трябва естествено да премине в действие, а в тази естественост - да се пробуди любовта.
След като сме изправени пред задачата да възпитаме и да обучим едно дете, познанието за човека трябва естествено да премине в действие, а в тази естественост - да се пробуди любовта. Тук няма първо пасивно знание за човека, а после външното умозаключение: понеже това или онова у детето е такова или онакова, ти трябва да постъпиш по този или онзи начин. Тук има най-вече непосредствено изживяното знание, което в конкретното си проявление е идентично със самото себе си. Едва тогава възпитателния процес се превръща в проникнато от любов действие, което постепенно приема своя необходим облик. Живото знание за човека възприема същността на детето, както окото възприема цветовете.
към текста >>

55. Педагогика и морал GA_34 Тайната на четирите темперамента

Да, пред възпитателя застава едно дете, чиито организъм е вече ориентиран към едни или други морални категории.
Да, пред възпитателя застава едно дете, чиито организъм е вече ориентиран към едни или други морални категории. И ако той не проумее това, се излага на опасността да привлича към детето такива морални импулси, които детето несъзнателно ще отхвърли, защото неговото тяло няма да ги приеме.
към текста >>

Дете, което е израснало в конфликтна среда, се формира органически чрез нея.
Същественото обаче е, че пристъпвайки училищния праг, независимо от усвоените чрез подражание черти на околния свят, детето все пак се поддава на промени. Дете, което е израснало в конфликтна среда, се формира органически чрез нея. Не бива да подминаваме този факт. Длъжни сме да се съобразим с него. Важното е, че тези органически структури могат да метаморфозират в една или друга посока. Ако бъде забелязан през втория период от живота, т. е. между смяната на зъбите и половата зрялост, този факт може да бъде преобразен така, че да се превърне в решителна и смела готовност за справяне с неочаквани и сложни житейски проблеми.
към текста >>

Израстващото дете трябва да опознае света най-напред чрез възрастния.
Както до смяната на зъбите детето най-вече подражава и е непосредствено отдадено на своето обкръжение, така и по времето между смяната на зъбите и половата зрялост, то се подчинява на авторитета, на това, което възпитателя казва. Никой в по-късния си живот не може да дорасне до правилното прилагане на своята нравствена свобода, ако преди това, във втория жизнен период е бил лишен от възможността да изпита преклонение пред естествения авторитет на своя възпитател. И ако това е валидно поначало за възпитанието и преподаването, то е изключително важно и за моралното развитие в частност. В лицето на уважавания възпитател, детето вижда и усеща, кое е „добро" и „зло". Той е представителят на мировия ред. Израстващото дете трябва да опознае света най-напред чрез възрастния.
към текста >>

Но какво точно - това може да реши единствено самото дете.
И от това, как ще застанем сега пред детето е от безкрайно голямо значение за целия му по-нататъшен живот. Ако съзнателно поискаме да изразим това, което детето изпитва в своите мечтателни чувства, ще стигнем до неговия трепетен въпрос: Откъде възпитателят има силата, която аз - така безкрайно вярващ в него - приемам всеки ден? Пред несъзнаващите душевни дълбини на детето, възпитателят трябва да потвърди, че притежава авторитета с пълно право и по силата на непоклатими доводи, произтичащи от самия миров ред. Разполагайки с истинското познание за човешкото същество, ще забележим, че през този период някои деца си служат с малко думи, а други - с повече. Сега трябва да се случи нещо решаващо. Но какво точно - това може да реши единствено самото дете. И за моралната сила, за моралната сигурност, за моралното поведение на детето, неизказано много може да допринесе възпитателя, и то тъкмо в този период от живота. Ако с половата зрялост идва и чувственото съждение за моралните категории, в следващия жизнен период то се поема от свободната воля. Младият човек, завършващ училището, ще отнесе от душевните спомени на своята ученическа възраст ясното усещане: от вътрешните дълбини на неговата човешка същност бликват моралните импулси за съвместен социален живот с другите хора. А след половата зрялост се утвърждава - като морално силна - онази воля, която преди това е покълнала в чувственото съждение на детето за моралния свят.
към текста >>

56. Антропософски календар на душата GA_40 Стихове и медитации

духовното дете в душевната утроба;
духовното дете в душевната утроба;
към текста >>

57. 2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Това възражение прилича също на положението, когато някой би взел едно четиригодишно дете и би казал: Това дете не може да смята, и после от тук да извади заключението: Следователно човекът не може да смята!
Но за целта е необходимо едно нещо. Възможността да вижда човек в миналото може да бъде изкупена само чрез въздържане от желания, чрез хладнокръвие и спокойствие спрямо бъдещето. Доколкото в нашите чувства и в нашите усещания сме готови да изживем бъдещето, доколкото можем да заличим нашия Аз по отношение на изживяването на бъдещето, дотолкова ще бъдем в състояние да гледаме в миналото. И колкото повече развива човек това хладнокръвие, толкова повече се приближава той до момента, когато миналите земни съществувания ще бъдат за него една действителност. Така ние можем да посочим причината, защо за обикновения човешки живот може често пъти да се казва, защо не съществува един спомен. Това възражение прилича също на положението, когато някой би взел едно четиригодишно дете и би казал: Това дете не може да смята, и после от тук да извади заключението: Следователно човекът не може да смята! На това може само да се възрази: Остави детето да стане на десет години и тогава то ще може да смята. Следователно човекът може да смята! Споменът за миналите земни съществувания е един въпрос на развитието! Ето защо е необходимо да се научим да размишляваме върху това чрез принуждаващата сила на логическото заключение, което поставихме на върха на днешната сказка. Тогава ще открием, че трябва да съществува една духовно-душевна ядка на човешкото същество и че ние пренасяме тази духовно-душевна ядка през смъртта в едно ново земно съществуване, както сме я донесли чрез раждането в живота.
към текста >>

58. 5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Духовният изследовател познава случаят, при който един прост селски човек започва в своя смъртен час да говори на латински език, който всъщност никога не е ползувал и за който можа да се докаже, че го е слушал само като малко дете в църквата.
При това на нас без съмнение ще може да ни направи впечатление едно нещо и ние можем да проследим такива неща по-добре, когато си представим определени явления, които не са ежедневни, но все пак такива явления съществуват и те не могат да бъдат отречени. Духовният изследовател познава случаят, при който един прост селски човек започва в своя смъртен час да говори на латински език, който всъщност никога не е ползувал и за който можа да се докаже, че го е слушал само като малко дете в църквата. Това не е никаква измислица, а една действителност. Естествено когато го е слушал като дете той не е разбирал нищо от този език, или може би е повтарял след свещеника латинските думи. Все пак случаят е действителен. От това всеки човек би трябвало да си образува представата, че това, което действува върху нас от околната среда, съдържа в себе си още нещо съвършено различно от това, което ние приемаме в нашето обикновено съзнание. Защото това, което приемаме в нашето обикновено съзнание, зависи до голяма степен от това, какво образование имаме, за което имаме разбиране и тем подобни.
към текста >>

Естествено когато го е слушал като дете той не е разбирал нищо от този език, или може би е повтарял след свещеника латинските думи.
При това на нас без съмнение ще може да ни направи впечатление едно нещо и ние можем да проследим такива неща по-добре, когато си представим определени явления, които не са ежедневни, но все пак такива явления съществуват и те не могат да бъдат отречени. Духовният изследовател познава случаят, при който един прост селски човек започва в своя смъртен час да говори на латински език, който всъщност никога не е ползувал и за който можа да се докаже, че го е слушал само като малко дете в църквата. Това не е никаква измислица, а една действителност. Естествено когато го е слушал като дете той не е разбирал нищо от този език, или може би е повтарял след свещеника латинските думи. Все пак случаят е действителен. От това всеки човек би трябвало да си образува представата, че това, което действува върху нас от околната среда, съдържа в себе си още нещо съвършено различно от това, което ние приемаме в нашето обикновено съзнание. Защото това, което приемаме в нашето обикновено съзнание, зависи до голяма степен от това, какво образование имаме, за което имаме разбиране и тем подобни. Но с нас се съединява не само това, за което имаме разбиране, а ние имаме в нас възможността да възприемаме безкрайно повече от това, което възприемаме съзнателно. Можем даже да наблюдаваме при всеки човек, как през определени времена в него се явяват представи, на които той не е обръщал особено силно внимание в момента, когато ги е изпитвал в миналото, така щото може би съвсем не може да си спомни за тях.
към текста >>

59. 2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Нима мислите, че можете да докажете закона на "съответствуващите температури на кипенето" на едно осемгодишно дете?
Така за всеки, който иска да се издигне в духовния свят, съществува едно междинно състояние, при което човек е изложен на опасността да може да внесе в духовния свят това, което е само субективно, което важи само за него. Но човек трябва да мине през това междинно състояние и тогава той стига до степента, при която това, което душата изживява, е също така обективно, което е доказуемо за всеки, който има способността за това, както всички неща на външната, физическа действителност. Защото в крайна сметка за официалната наука важи принципът: Това, което трябва да се счита за научно, то трябва да може да се докаже във всяко време за всекиго, разбира се за онзи, които е достатъчно подготвен за това. Нима мислите, че можете да докажете закона на "съответствуващите температури на кипенето" на едно осемгодишно дете? Съмнявай се. Вие не можете също така да му докажете теоремата на Питагор. Следователно още с този принцип е свързано условието, че човешката душа трябва да бъде подготвена по съответен начин, когато искаме да и докажем нещо. И както човек трябва да бъде подготвен, за да може да разбере теоремата на Питагор въпреки че това е възможно за всеки човек -, така той трябва да бъде подготвен чрез едно обучение на душата, ако иска да изпита или да познае това или онова в духовния свят. Обаче тогава това, което може да бъде познато, може да бъде изпитано и наблюдавано от всеки човек, който е подготвен за целта по необходимия начин.
към текста >>

В един преди обед още като малко дете аз стоях под вратата на нашия дом и гледах вляво към дърварника, когато внезапно вътрешното видение, аз съм един Аз, мина пред мене като светкавица от небето и от тогава насам остана да свети: Тук моят Аз бе видял самия себе си за пръв път и за вечността.
Тук трябва да вземем под внимание следното. Когато насочваме нашия поглед върху това, което намирате поставено във философията в центъра на разглежданията, върху духовния център на човека, Аза когато сме научили да се издигнем до представата на Аза -, който придружава всички наши представи, този тайнствен център на всяко изживяване; и когато отидем все по-напред в онази почит и отдайност, които могат да се свържат с факта несъмнено за мнозина никакъв факт, а една химера -: Там вътре живее един Аз! когато това може да се превърне в най-великото, най-решаващото събитие да си казваме постоянно, че това "Аз съм" е най-същественото в човешката душа, тогава свързано с това "Аз съм" се развиват силни чувства, които са безлични и ни насочват именно да познаем, как в една точка в точката на Аза е събрано всичко, което ни заобикаля като тайни на света и като мистерии, за да обхванем човека от тази точка на Аза. За това осъзнаване на Аза разказва например поетът Жан Пол в своя животопис: "Никога не ще забравя онова явление в мене, което не съм разказал още никому, когато присъствувах на раждането на моето себесъзнание, за което мога да покажа мястото и времето. В един преди обед още като малко дете аз стоях под вратата на нашия дом и гледах вляво към дърварника, когато внезапно вътрешното видение, аз съм един Аз, мина пред мене като светкавица от небето и от тогава насам остана да свети: Тук моят Аз бе видял самия себе си за пръв път и за вечността. Трудно е тук човек да си представи измами на спомена, тъй като никакъв чужд разказ не би могъл да се примеси с добавки в едно събитие случило се в скритата Светая Светих на човека, чиято новост единствено предаде трайност на такива всекидневни странични обстоятелства."
към текста >>

60. 3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Кой не ще се съгласи с това, ако наблюдава действително безпристрастно развитието на едно дете в първите години на неговия живот?
Сега искаме да разгледаме само това, за което човек казва по-късно: забравих го, което следователно той не може да извлече от своята памет, така че да го възпроизведе. Нима то не съществува вече в него? То съществува в него по един подобен начин, както това, което вече споменахме, което в нормалния човешки живот постоянно се забравя: как се забравят първите, чудесни и богати изживявания от детските години. В нормалния човешки живот ние си спомняме за нашето минало само до определен момент. Обаче преди този момент ние сме имали безкрайно много впечатления. Кой не ще се съгласи с това, ако наблюдава действително безпристрастно развитието на едно дете в първите години на неговия живот? Но то е забравено в смисъла, в който обикновено говорим за забравяне. Но нима то не съществува вече? Не играе ли то вече никаква роля в човешката душа? Да, то играе една важна роля в човешката душа. Защото каквито са първите впечатления от детството, дали изживяваме нещо радостно или тъжно, любов или безразличие, това или онова външно впечатление, от това зависи безкрайно повече, отколкото човек може да направи по-късно в живота, изхождайки от цялото настроение и от цялото устройство на своята душа, зависи много повече отколкото обикновено се приема.
към текста >>

Това е също начинът, как най-добре занимаваме едно дете, така щото да не му даваме понятия, които имат неподвижни очертания, а такива, които дават пространство за игра на мисълта, така че тук или там то може да сгреши.
Инстинктът на възпитателите на човечеството е създал вече чрез общото съзнание едно чудесно средство, чрез което през първите години човекът е поставен във възможността да работи върху изменящото се, подвижно естество на душевно-духовното, така щото да се даде свободно пространство на игра за формирането на човешкото същество. Това е играта. Това е също начинът, как най-добре занимаваме едно дете, така щото да не му даваме понятия, които имат неподвижни очертания, а такива, които дават пространство за игра на мисълта, така че тук или там то може да сгреши. Само тогава ние намираме хода на мисълта, която е предопределена чрез вътрешната заложба. Когато разказвам една приказка, така че тя да възбуди духовната дейност на детето, да не се образуват понятия в определени очертанията тези очертания да оставят подвижни за понятието, тогава детето работи така, както някой работи, който изпитва нещата и чрез изпитването търси да получи това, което е правилно. Детето работи, за да извлече, как неговото духовно естество трябва да се движи, за да формира по най-добрия начин своя организъм, както той е предварително формиран вътрешно. И така е при играта. Играта се различава от дейността разграничена в неподвижни форми чрез това, че до известна степен детето може да прави, каквото иска, когато играе, да няма то предварително резки очертания в мислите и подвижностите на организма.
към текста >>

61. 5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Галилей който в това от ношение беше изцяло дете на своето време си казваше с мъжествена смелост първо следното.
Галилей беше във висшия смисъл на думата този, който пръв внесе в човечеството онази строга форма на естествено-научното мислене, бихме могли да кажем, онази форма на отношението на естествената наука към математиката, която е станала даваща тон за цялото следващо време до нашата епоха. Кое е своебразното у Галилей? Галилей който в това от ношение беше изцяло дете на своето време си казваше с мъжествена смелост първо следното. Уверявам ви, че с такива думи ние можем само да опишем по околен път чувството, което Галилей имаше, защото за да разберем цялата душа, цялото състояние на духа на Галилей, ние трябва да опишем както следва това, което той е чувствувал: Ние стоим като човеци на Земята. Пред нас се простира природата с всичко, което тя може да даде на нашите сетива, на нашия ум, който е свързан с инструмента на мозъка. Чрез природата така казва Галилей в много от своите съчинения чрез природата говори нещо божествено-духовно. Ние хората гледаме природата с нашите очи и я разглеждаме с другите сетива. Това, което нашите очи възприемат, което чувствуваме чрез другите сетива, то е вмислено в природата чрез божествено-духовни Същества.
към текста >>

62. VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение) GA_92 Езотерична космология

Но ние трябва да ги съживим вътре в нас, трябва да ги обичаме както майката обича своето дете.
Тези четири изречения имат магическа сила. Но ние трябва да ги съживим вътре в нас, трябва да ги обичаме както майката обича своето дете.
към текста >>

63. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23.12.1904 г. Еволюцията и инволюцията както те се тълкуват от окултните общества. GA_93 Легендата за храма

Да вземем едно дете, което току-що се учи да чете и пише.
Вие разбирате, че това трябва да е така. Да вземем едно дете, което току-що се учи да чете и пише. В началото около него има всевъзможни пособия. Днес детето започва да се учи да чете. Нищо не е в него още, ала учителят, букварът и т.н. са там. Всичко продължава дотогава, докато онова, което е било вън, се внедри вътре в детето.
към текста >>

64. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот. GA_93 Легендата за храма

В астралното тяло на едно дете има нещо, което се отличава от астралното тяло на един възрастен.
Нещо много подобно става между учител и ученик. Голяма е разликата дали един учител е с обичаща природа или тесногръд егоист. В астралното тяло на едно дете има нещо, което се отличава от астралното тяло на един възрастен. Астралното тяло на едно дете е светло и ясно, то ни се разкрива като нещо девствено, сравнено с астралното тяло, което се е развило в течение на живота. Какво е астралното тяло на едно дете? То е като един недиферинциран облак от светлина, който само постепенно придобива форма. Онова, което постепенно ще фиксира астралното тяло, все още не е започнало да се отпечатва в него, така че все още в него могат да се родят много неща. Астралното тяло ще бъде формирано посредством представите, които детето ще придобие от заобикалящата го среда.
към текста >>

Астралното тяло на едно дете е светло и ясно, то ни се разкрива като нещо девствено, сравнено с астралното тяло, което се е развило в течение на живота.
Нещо много подобно става между учител и ученик. Голяма е разликата дали един учител е с обичаща природа или тесногръд егоист. В астралното тяло на едно дете има нещо, което се отличава от астралното тяло на един възрастен. Астралното тяло на едно дете е светло и ясно, то ни се разкрива като нещо девствено, сравнено с астралното тяло, което се е развило в течение на живота. Какво е астралното тяло на едно дете? То е като един недиферинциран облак от светлина, който само постепенно придобива форма. Онова, което постепенно ще фиксира астралното тяло, все още не е започнало да се отпечатва в него, така че все още в него могат да се родят много неща. Астралното тяло ще бъде формирано посредством представите, които детето ще придобие от заобикалящата го среда. Тези понятия влизат в него, оцветяват го и го правят различно.
към текста >>

Какво е астралното тяло на едно дете?
Нещо много подобно става между учител и ученик. Голяма е разликата дали един учител е с обичаща природа или тесногръд егоист. В астралното тяло на едно дете има нещо, което се отличава от астралното тяло на един възрастен. Астралното тяло на едно дете е светло и ясно, то ни се разкрива като нещо девствено, сравнено с астралното тяло, което се е развило в течение на живота. Какво е астралното тяло на едно дете? То е като един недиферинциран облак от светлина, който само постепенно придобива форма. Онова, което постепенно ще фиксира астралното тяло, все още не е започнало да се отпечатва в него, така че все още в него могат да се родят много неща. Астралното тяло ще бъде формирано посредством представите, които детето ще придобие от заобикалящата го среда. Тези понятия влизат в него, оцветяват го и го правят различно.
към текста >>

Да вземем астралното тяло на едно дете, което има един идеалистичен възпитател, с хармонична душа, който с преданост гледа на света и е възприемчив за неговата красота и възвишеност; възпитател, който е в състояние да създава вътре в себе си един образ на красотата на света.
Детето има едно още еднородно астрално тяло, но съдържащо безгранично изобилие от възможности. Да вземем астралното тяло на едно дете, което има един идеалистичен възпитател, с хармонична душа, който с преданост гледа на света и е възприемчив за неговата красота и възвишеност; възпитател, който е в състояние да създава вътре в себе си един образ на красотата на света. Такъв възпитател ще развие също способност, положително да повлияе детската душа. Той ще допринесе в детската душа да се образуват нежни и чувствителни структури, като изпраща в нея потоци, които се абсорбират от собствената астрална субстанция на детето. Възпитател, който е така хармонично формиран в себе си, непрекъснато отправя хармонични потоци към детето. Характерните свойства на възпитателя съвсем естествено протичат и в детето, а заедно с тях всичко от онази световна хармония, която възпитателят е поел чрез заобикаляща обстановка под формата на красота. Като учител, той отправя към детската природа цялото величие и красота, които като благороден човек и добър наблюдател е възприел.
към текста >>

65. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Тя наследява неговите книги и при своята смърт ги оставя на осиновеното си дете, 12-годишно момче, когото тя бе осиновила и освободила от робство, когато той е бил 7-годишен.
във Вавилон. Една необикновена легенда разказва следното за него: Скитианус и буда Теребинтус бяха негови предшественици. Последният беше ученик на първия. След насилствената смърт на Скитианус, Теребинтус избягва с книгите във Вавилон. Той също претърпява едно нещастие; единственият човек, който възприема неговото учение е една възрастна вдовица. Тя наследява неговите книги и при своята смърт ги оставя на осиновеното си дете, 12-годишно момче, когото тя бе осиновила и освободила от робство, когато той е бил 7-годишен. Той също така може да бъде наречен един "син на вдовицата", обръща вниманието на хората върху себе си, когато става 24-годишен и под името Манес основава Манихейството".
към текста >>

66. VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Но ние трябва да ги съживим вътре в нас, трябва да ги обичаме както майката обича своето дете.
Тези четири изречения имат магическа сила. Но ние трябва да ги съживим вътре в нас, трябва да ги обичаме както майката обича своето дете.
към текста >>

67. Минало и бъдещо духовно познание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

дори за пръчката на весело дете
дори за пръчката на весело дете
към текста >>

68. Възпитателна практика въз основа на духовното познание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Ако етерното тяло на едно дете би се изложило на бруталния околен свят, би било точно същото, както ако през петия месец от ембрионалното развитие едно дете се предаде на външния свят, макар че не би се проявило със същата буйност.
Трябва да сте наясно, че до седмата година не могат да се поставят особени изисквания към етерното тяло, а до четиринадесетата година към астралното тяло. Ако етерното тяло на едно дете би се изложило на бруталния околен свят, би било точно същото, както ако през петия месец от ембрионалното развитие едно дете се предаде на външния свят, макар че не би се проявило със същата буйност. Съответното важи в случая, ако преди четиринадесетата година изложите астралното тяло на влиянията на околния свят. Затова трябва да сте наясно, че физическото тяло е готово да понесе пълното влияние на околния свят около седмата година. До седмата година етерното тяло е толкова заето със себе си, че би било повредено, ако му се въздейства особено много. До този момент би следвало да се въздейства само върху физическото тяло. От седмата до четиринадесетата година трябва да се вземе в ръце възпитанието на етерното тяло и едва от петнадесетата година нататък може да се въздейства отвън, чрез възпитанието на астралното тяло.
към текста >>

69. Техника на кармата GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Отново става такъв, какъвто е бил като дете.
Така човекът още веднъж преживява изминалия си живот, но в обратен ред. Той изживява отзад напред нещата, които са се случили преди смъртта му. Това ретроспективно изживяване го довежда до детството. Чрез него той бива освободен в края на краищата от всичко, което го е свързвало с физическото битие. Изпълнява се казаното в евангелието: «Ако не станете като децата73, не можете да влезете в небесното царство.» Той е достигнал точката, където е бил, когато се е въплътил. Отново става такъв, какъвто е бил като дете. С това е узрял да се завърне в девахана.
към текста >>

70. Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Насочих вниманието ви към това, че когато си спомняте какво сте знаели и изживели като осемгодишно дете и каквото знаете и изживявате сега, забелязвате голяма разлика.
Често съм сравнявал развитието на жизненото или етерното тяло и астралното тяло с голямата и малката стрелка на часовника. Насочих вниманието ви към това, че когато си спомняте какво сте знаели и изживели като осемгодишно дете и каквото знаете и изживявате сега, забелязвате голяма разлика.
към текста >>

Но сравните ли това с вашия темперамент сега, с характера ви, трайните ви склонности, ще забележите, че ако сте били избухливо дете, вероятно сте останали такъв и в сегашната си възраст.
Научили сте безкрайно много, възприели сте много мисли и представи. От това, което сте вършили тогава, сте изпитали много радост и тъга в душата си. Но сравните ли това с вашия темперамент сега, с характера ви, трайните ви склонности, ще забележите, че ако сте били избухливо дете, вероятно сте останали такъв и в сегашната си възраст. Повечето хора запазват през целия си живот заложеното като основа на същността им. Тук често сме подчертавали, че духовнонаучното обучение не се състои в теории, а че отнася еволюцията към иначе така непроменливата същност на етерното тяло. Ученикът е направил много повече, когато е променил някое свойство на темперамента си, някоя своя основна склонност и с това е придвижил малката стрелка на часовника малко по-бързо напред, отколкото иначе би станало. Всичко, което се развива така бавно – постоянните склонности и свойства на темперамента, постоянните привички, – е заложено в етерното или жизненото тяло. Всичко, което се променя сравнително бързо, както се движи голямата стрелка на часовника, е заложено в астралното тяло.
към текста >>

71. Биографията на човека във връзка с планетната еволюция GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Това би било същото, ако видите дете на шест години и петдесетгодишен мъж и бихте повярвали, че силите на детето някога биха могли да се прехвърлят върху мъжа.
Някой би могъл да запита: Една Венера стои днес на небето, също и Юпитер, как тези планети се отнасят една към друга? Че нашето днешно човечество е било някога на Стария Сатурн, който днес е вън в космоса, е съвсем погрешна представа. Това би било същото, ако видите дете на шест години и петдесетгодишен мъж и бихте повярвали, че силите на детето някога биха могли да се прехвърлят върху мъжа. Мъжът също е бил някога шестгодишно дете, той е преминал през съвсем същия стадий. Така е също с днешната планета Сатурн. Тя няма нищо общо със земното развитие, но представлява стадий, в който е била някога Земята. Както петдесетгодишният мъж някога е бил същото като шестгодишното момче, така Земята също е била в подобно състояние като днешния Сатурн, днешното Слънце и днешната Луна. Но ако разгледате днешната Венера, тя се представя като бъдещо състояние на Земята.
към текста >>

Мъжът също е бил някога шестгодишно дете, той е преминал през съвсем същия стадий.
Някой би могъл да запита: Една Венера стои днес на небето, също и Юпитер, как тези планети се отнасят една към друга? Че нашето днешно човечество е било някога на Стария Сатурн, който днес е вън в космоса, е съвсем погрешна представа. Това би било същото, ако видите дете на шест години и петдесетгодишен мъж и бихте повярвали, че силите на детето някога биха могли да се прехвърлят върху мъжа. Мъжът също е бил някога шестгодишно дете, той е преминал през съвсем същия стадий. Така е също с днешната планета Сатурн. Тя няма нищо общо със земното развитие, но представлява стадий, в който е била някога Земята. Както петдесетгодишният мъж някога е бил същото като шестгодишното момче, така Земята също е била в подобно състояние като днешния Сатурн, днешното Слънце и днешната Луна. Но ако разгледате днешната Венера, тя се представя като бъдещо състояние на Земята. Някога Земята ще достигне такова състояние.
към текста >>

72. Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Имало е време, когато човекът не само си е спомнял това, което е изживял в младостта си като дете и юноша, а когато в паметта си е имал какво са правили бащата и дядото.
Така виждате как духът действа по обиколни пътища и как един ограничен аз не се изчерпва с личността, а се разширява до бащата, дядото и т. н. При Анзенгрубер е било така, понеже там женитбите са били сключвани само между селяните. Известно съзнание е останало оттогава. Степента на това съзнание е била много по-висока по времето, описано в началото на Библията. Тогава е съществувала истинска памет, спомени за изживяването на прадедите. Имало е време, когато човекът не само си е спомнял това, което е изживял в младостта си като дете и юноша, а когато в паметта си е имал какво са правили бащата и дядото. Колкото и невероятно да изглежда на днешния човек, въпреки това е вярно, че в древните времена, когато малка група кръвни роднини е живяла задружно и човек не е бивало да се жени извън общността, без да направи грях, азът е получавал не само характерното за селянина съзнание, а за това, което бащата, дядото и т. н. са изживели, синът е казвал: Аз го изживях. – Следователно било е така, че тези, които са произлизали от Адам, след девет столетия са казвали относно изживяванията на Адам: Аз ги изживях. – Съществувал е един вид групов аз, преминаващ през поколенията. Преминаването на аза през поколенията е било означавано с наименованията Адам, също и Абрахам.
към текста >>

73. Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Дори са се обичали повече по начина на любовта между майка и дете.
Дори са се обичали повече по начина на любовта между майка и дете. Тази любов е била обусловена от природата. Кръвта е била привличана от кръвта и в това привличане от кръв на кръв се изразявала взаимната принадлежност на хората. Но когато хората от кръвната общност се развиват по-нататък, започват да си симпатизират поединично. Поради това се развиват по-малките взаимовръзки – семейства и съюзи – и те отново се обединяват в по-големите общности. Но отделните хора стават по-егоистични и самолюбиви.
към текста >>

Но когато прозвучат празничните камбани, нека човекът си припомни, че не е само дете на времето, а като дух е и дете на вечността.
Нека никога да не оставяме празници като този да минат покрай нас, без да запишат в душата ни такива велики бъдещи перспективи на човечеството! За ежедневното хората имат време. Но когато прозвучат празничните камбани, нека човекът си припомни, че не е само дете на времето, а като дух е и дете на вечността.
към текста >>

74. Розенкройцерството GA_98 Природни и духовни същества

Каквото преживяваме по този начин между раждането и смъртта, посветеният го прави така, че скоро след като умре, се ражда като дете в ново тяло.
От това време индивидуалността на Християн Розенкройц остава като водач на това течение. През столетията тя живее «в същото тяло». Изразът «в същото тяло» трябва да се разбира така: Когато разглеждаме физическото тяло, откриваме, че това, което го е съставлявало преди десет години, сега не се намира в него. Но съзнанието е останало същото. Всеки седем-осем години човекът заменя всички частици от физическотото си тяло, но съзнанието надживява това непрекъснато обменяне на физическите субстанции и остава през целия живот. Каквото преживяваме по този начин между раждането и смъртта, посветеният го прави така, че скоро след като умре, се ражда като дете в ново тяло. Но този път той го изминава напълно съзнателно. Съзнанието се пренася от едно въплътяване в друго. При посветения е налице дори физическата прилика, понеже душата съзнателно изгражда новото тяло, изхождайки от опитностите през предишното въплъщение. По този начин водачът на розенкройцерското обучение живее столетия наред.
към текста >>

Днешният мироглед не разбира развиващото се дете.
Когато разглеждаме принципа за възпитанието от гледната точка на антропософския мироглед и от гледната точка на материалистическата нагласа, можем да направим едно сравнение. В първия случай се казват неща за развиващия се човек, които външно не могат да се видят. Но е така, че именно вътре в тях е дадено действителното, реалното, конкретното. Днешният мироглед не разбира развиващото се дете. Едва когато се вземе под внимание цялото същество на човека, не само да се наблюдава външно, се научаваме да поставяме в света пълнотата на човешкото същество.
към текста >>

75. «Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте GA_98 Природни и духовни същества

Тринадесеттият, сам още дете, убива змията.
Още нещо се узнава. Узнава се, че той се е развил до онези висини на религиозната хармония, които донасят на душата мира и хармонията. Дълбоко значимо е символизирано това с картината, че когато тринадесетият се появява в света, един лешояд се спуска надолу, но вместо да действа опустошително, внася мир между гълъбите. Казва ни се още нещо. Змия се промъква в люлката и се увива около малката му сестричка. Тринадесеттият, сам още дете, убива змията. В това чудесно е показано как една зряла душа – защото само една зряла душа може да постигне нещо такова след много инкарнации – още в младенческа възраст убива змията, това означва, че тя преодолява нисшата астрална същност. Змията е символ за нисшата астрална същност. Сестрата е собственото етерно тяло, около което се увива астралното тяло. Той убива змията, увиваща се около сестрата.
към текста >>

как кат’ дете змията победил бе,
как кат’ дете змията победил бе,
към текста >>

76. За отношението на човека към заобикалящия го свят GA_98 Природни и духовни същества

Можете да си създадете представа за това, което той вижда, когато видите една жена на улицата да вдига ръка, за да даде нещо на едно дете.
Със Слънцето са свързани редица духовни същества, които на Слънцето имат своето тяло, а не само духовната си същност. Когато окултистът гледа Слънцето и слънчевите лъчи, това не е само физическо явление за него, а нещо друго. Можете да си създадете представа за това, което той вижда, когато видите една жена на улицата да вдига ръка, за да даде нещо на едно дете. Там виждате движението на ръката и може би монетата в ръката на детето. Това обаче е физическото. Ако можехте да видите това, което тук е само един израз, бихте видели съчувствието и как то е причината за движението на ръката. Също и при детето. Вие щяхте да видите външното явление и да го проследите като израз на духовен процес, може би като израз на благодарност.
към текста >>

77. За въздействията на някои свръхсетивни същества върху човека GA_98 Природни и духовни същества

Бихме могли да ги сравним с джуджета, не по-големи от шест-седемгодишно дете.
Проследите ли обаче силовите линии, стигате до Луната. Там е тяхната родина. Луната действително е населена по този начин. Тези същества нямат плътната телесност като нашата земна същност, макар че също имат тяло. Но то е толкова разредено, че на Земята се проявява астрално. Бихме могли да ги сравним с джуджета, не по-големи от шест-седемгодишно дете. Тези същества имат една своеобразност, която се дължи на условията на Луната и ще ви се стори съвсем особена. Но ако всички светове бяха еднакви, нямаше да е необходимо да са толкова много. Тази своеобразност се състои в това, че те могат извънредно силно да крещят. Гласните им инструменти са извънредно развити. Те се проявяват първо на земното астрално поле, не са винаги и навсякъде там, а са привлечени от определени отношения в нашия живот.
към текста >>

78. Влияния от други светове върху Земята GA_98 Природни и духовни същества

Не стават по-големи от седемгодишно дете и своеобразното на тези същества е, че имат ужасно крещящ глас, и крясъците им не са индивидуални, а са израз на климатичните условия на Луната.
Техните въздействия ги откриваме на Земята. Ако искаме да ги опознаем като отделни личности, ще трябва да ги потърсим в същинската им родина и това е Луната. Там тези същества имат дори тяло, но съвсем фино тяло. С микроскоп няма да го видим. Те не стават много големи, но са добре познати на ясновидеца. Не стават по-големи от седемгодишно дете и своеобразното на тези същества е, че имат ужасно крещящ глас, и крясъците им не са индивидуални, а са израз на климатичните условия на Луната. Дали е пълнолуние или новолуние, те крещят или мълчат, и техните въздействия достигат до Земята. Точно човекът е зависим от тези същества, точно за човешкия живот те имат голямо значение. Научаваме се да познаваме тези въздействия, когато практикуваме това, което се нарича окултна анатомия.46 Често сме разглеждали човека, но днес ще го разгледаме по отношение на неговите течности.
към текста >>

79. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1907 г. Деветчленната същност на човека. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Но ако, например, си спомните, че като дете вие сте били много избухливи и помислите, да каква степен ви се е отдало впоследствие да преодолеете тази избухливост, то ще трябва да признаете, че тя все още понякога напомня за себе си.
Развивайки се по-нататък, човекът придобива способността да роботи, изхождайки от своя "Аз", не само над своето астрално тяло, но и над етерното. Да се разберем, в какво се състои разликата между работата на астралното тяло и над етерното тяло. Ако си спомните, какви са били познанията ви на 8 години, и ги сравните с това, което сте научили досега, то се получава много голям сбор от знания. Този получен сбор от знания и представи карат човека да не следва сляпо своите чувства и страсти. Но ако, например, си спомните, че като дете вие сте били много избухливи и помислите, да каква степен ви се е отдало впоследствие да преодолеете тази избухливост, то ще трябва да признаете, че тя все още понякога напомня за себе си. Аз обикновено сравнявам промените ставащи в темперамента на човека и подобни на него, с това, как бавно се движи стрелката на часовника. Именно в това се състои същността на посвещението на ученика. Обучението трябва да се разглежда като подготовка. Много по-съществено и значимо за посветеният е преобразуването на своя темперамент. Ако е могъл да направи слабата памет силна, ако избухливостта се е превърнала в спокойствие, ако меланхоличният темперамент се е превърнал в уравновесеност, то на човек му се е отдало къде повече, отколкото ако той би придобил колкото си иска знание.
към текста >>

80. Съдържание GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Монголската легенда за еднооката майка, която търси загубеното си дете.
Монголската легенда за еднооката майка, която търси загубеното си дете. Кръвната, нервната и жлезната система като физически израз на Аза, астралното тяло и етерното тяло. Втвърдяващи и омекотяващи тенденции на астралното тяло, тяхното значение и връзка с определени болестни състояния; туберкулоза, рахит. Разчленяване на астралното тяло във физическо-етерното тяло и образуването на сексуалните органи от растителни органи. Хермафродитите. Тайната на летежа на птиците. Бъдещото превъзмогване на физиономията на смъртта.
към текста >>

81. 3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Тя броди по света, повдига всеки камък повдига го до окото си и разочарована го хвърля на земята, където той се разтрошава на хиляди парченца, защото тя е трябвало да се увери, че това не е загубеното и дете.
Има една майка с едно единствено око отгоре на главата. Тази майка броди неуморно по света, защото е изгубила детето си. Тя броди по света, повдига всеки камък повдига го до окото си и разочарована го хвърля на земята, където той се разтрошава на хиляди парченца, защото тя е трябвало да се увери, че това не е загубеното и дете. Тя постъпва така с всички предмети, които среща по пътя си, защото се опитва да го на мери във всеки от тях повдига ги, поднася ги пред окото си и ги хвърля разочарована. Така тя броди по света, повтаряйки непрестанно едно и също.
към текста >>

Вие всички знаете, че след раждането на малкото дете черепът на главата му се затваря постепенно.
Вие всички знаете, че след раждането на малкото дете черепът на главата му се затваря постепенно. На това място се намираше в прадревни времена връзката с външния свят. Ако тогава хората можеха да виждат както виждат днес, на това място те щяха да видят един орган подобен на светещо тяло, чиито лъчи обгръщаха човека и постепенно се изгубваха във външния свят. Те щяха да видят нещо подобно на вълшебна латерна, която е неправилно да се нарече око, защото този орган не беше око. Но през онези пра-прадревни епохи той беше възприемателен и чувстващ орган на човека, и с него той беше в състояние да наблюдава без усилия това, което наричаме астрален свят, той можеше да наблюдава не само телата, но и душите и това, което е живееше в тези души около него.
към текста >>

Не чувате ли отзвука на тази истина в монголската приказка за жената, която напразно търси изгубеното си дете?
Не чувате ли отзвука на тази истина в монголската приказка за жената, която напразно търси изгубеното си дете? През древните времена тя все още имаше онзи орган на върха на главата си. Той и носи нещастие. Безутешно броди тя по света, не намира това, което й отговаря, което и принадлежи. Какви истини са закодирали водачите на човечеството в тези обикновени народни сказания.
към текста >>

82. 12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Раждащото се дете причинява болка на майката.
Против гореказаното може много лесно да се възрази, че при определени обстоятелства би било по-добре растенията да се изкореняват и да се пресаждат, отколкото безсмислено да се берат всевъзможни цветя в полето. Такова възражение може да е оправдано от гледна точка на морала, но тук гледната точка е съвсем различна. При определени обстоятелства за човек, чиито коси са започнали да посивяват може да е по-добре да отскубне първите си бели коси, ако намира това за правилно от гледна точка на естетиката, но все пак ще го боли. Съществуват и други гледни точки, когато казваме: брането на цветовете предизвиква приятно усещане в земята, а ако растението бъде отскубнато, това и причинява болка. [Празнини в записките.] Принципно животът се ражда от болката. Раждащото се дете причинява болка на майката. Това е пример за това, че трябва да се учим не само да различаваме нещата в света, а и да ги усещаме.
към текста >>

83. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Който може ясновидски да подходи към тези неща, знае, че в своята същност съществата, които на арената на Луната се явяват в известно отношение човекоподобни същества, в сравнение с хората те са като джуджета, тъй като едва достигат размера на 6-7 годишно дете.
Когато разглеждаме астралния план, то там срещаме неизвестни същества – само един от многото видове – които на пръв поглед, нямат никакво проявление, никакво откровение сред съществата, които ние наблюдаваме преди всичко на физично ниво, но които все пак са свързани с това ниво. На астрално ниво ние ги срещаме като астрални същества, с ясно изразена воля, с ясно изразени намерения. Тези същества имат такъв вид битие, че ние, както казахме, можем да ги срещнем на астрален план; но те са сродни, те принадлежат към този род същества, които обитават нашата съвременна Луна, които имат на нашата сегашна Луна дори известно физическо съществуване. Който може ясновидски да подходи към тези неща, знае, че в своята същност съществата, които на арената на Луната се явяват в известно отношение човекоподобни същества, в сравнение с хората те са като джуджета, тъй като едва достигат размера на 6-7 годишно дете. Там, на Луната, се предоставя своеобразна възможност за тяхната деятелност. Физическите условия там са съвсем други;например там, атмосферата е съвсем друга, вследствие на което тези същества, се оттеглят, така да се каже, в своята родина, получават способност чудовищно да реват, да издават чудовищно силни ужасни звуци. В нашия свят тези дребни същества могат да се задържат като астрални същества.
към текста >>

84. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. 2. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

И за това с Луната са свързани тези същества, които, както бе описано от мен, в течение на целия свой живот остават приблизително на тази степен, която на Земята достига седемгодишно дете.
И сега можем да отговорим на въпроса, защо Луната трябвало да се отдели от Земята. Ако Луната бе останала съединена със Земята, то човекът пак не би могъл да продължи своето съществуване. Луната е трябвало да бъде изхвърлена от Земята, тъй като тя би мумифицирала цялото развитие на човека. Хората не биха могли да преминат такова бързо развитие, каквото би станало, ако Слънцето бе останало съединено със Земята; но те биха се вдървили, биха се превърнали в сухи мумии, тяхното развитие би било така забавено, че те биха се мумифицирали, ако Луната бе останала съединена със Земята. Луната със своите сили и с подчинените и същества е трябвало да бъде извлечена от Земята, за да може да се създадат условия възможни за развитието на човека. И за това с Луната са свързани тези същества, които, както бе описано от мен, в течение на целия свой живот остават приблизително на тази степен, която на Земята достига седемгодишно дете. Тъй като те преминават само такова битие, както човек до седемгодишна възраст, когато се развива само неговото физическо тяло, то им е необходима такава арена за живот като Луната. Вземете в предвид, че с мъглявината са били свързани не само тези същества, а и редица други стоящи на най-различни степени на развитие, ще разберете, че от тази мъглявина са се отделили не само тези планети като Земя, Слънце и Луна, но също и други мирови тела, и те са се отделили именно за това, защото трябвало да възникнат места за действия съответстващи на степента на развитие на съществата. Така е имало същества, които при началото на нашето земно развитие едва ли са били способни да участват в него, същества, които са били още до толкова млади в развитието си, че всяка по-нататъшна стъпка би им донесла гибел. Те трябвало да получат такова място за своите действия, на което те биха могли на-пълно да съхранят своята младост. Всички други планети са предназначени да станат обител за вече по-развити същества.
към текста >>

85. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 3. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Представете си току-що родено дете, което отгоре на главата си има съвсем меко място.
Представете си току-що родено дете, което отгоре на главата си има съвсем меко място. Представете си, че това място е напълно открито и че отвън в този отвор влиза топлинен поток. Но си представете този топлинен поток не плътно материален, както топлината в потока кръв, а по-скоро като силови потоци слизащи надолу и образуващи свой център, там където сега се намира нашето сърце, и имащи кръговрат в силовите потоци, а не в кръвоносните съдове. Тогава ще имате първия топлинен човешки зачатък. От топлинния човешки зачатък в по-късно развитие се е образувало човешкото сърце с неговите кръвоносни съдове, образувала се е циркулацията на кръвта. Този орган, който дълго време е съществувал в човешкото развитие и който след това е изчезнал, е бил светлинен и топлинен орган, проявил се тогава само в първия зачатък.
към текста >>

86. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Някой би могъл да каже: Евклид, древният геометър, за пръв път ни даде онази геометрия, която днес всяко дете изучава на определена степен от своето обучение.
Някой би могъл да каже: Евклид, древният геометър, за пръв път ни даде онази геометрия, която днес всяко дете изучава на определена степен от своето обучение. Обаче изучаването на геометрия- та свързано ли е непременно с книгите на Евклид? Питам: колко души изучават днес елементарната геометрия, дори и да нямат никакво предчувствие за първата книга, в която Евклид е вложил основните геометрични закони? Те изучават геометрията независимо от книгата на Евклид, защото тя води началото си от една способност на човешкия дух. Едва тогава, когато човек е изучавал геометрия самостоятелно и чак после отваря великата книга на Евклид, той може да я оцени правилно; защото едва тогава той намира онова, което наистина е успял да усвои и може да оцени формата, в която съответните познания са представени за пръв път. Така и ние днес можем да открием величествените космически факти в Йоановото Евангелие чрез дремещите в човека сили, без да знаем нищо от Евангелието на Йоан, както ученикът изучава геометрия, без да знае нещо за първата геометрична книга на Евклид.
към текста >>

87. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

С други думи, освен физическото раждане човек може да мине също и през едно духовно раждане, да се съедини с Духа; раждане, чрез което той става единороден, дете, или Син на Бога.
Евангелията, “двоеродни” са наричали онези, които се раждат чрез смесването на бащината и майчината кръв. А всичко, което се ражда не от плът и кръв, не от човешките намерения, е “родено от Бога”; то е “единородно”. Онези, които по-рано се наричаха “чеда Божии”, винаги бяха в известен смисъл “единородни”, и учението за Сина Божи е учение за “единородния”. Физическият човек е “двоероден”, а духовният човек е “единороден”. Този израз не означава примерно, че даден човек се ражда “в себе си”, не, единороден е противоположно на двоероден. С други думи, освен физическото раждане човек може да мине също и през едно духовно раждане, да се съедини с Духа; раждане, чрез което той става единороден, дете, или Син на Бога.
към текста >>

88. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

А това, в което денем и нощем се намира Азът, и което е родено от физическото и етерното тяло, се нарича “дете на човека” или “Син човечески”.
Кому дължи своето съществувание този индивидуален, вътрешен човешки живот, който търси подкрепа извън физическото и етерното тяло? Той дължи своето съществувание на човешкото физическо и етерно тяло, които са образувани постепенно в хода на Земното развитие. Човекът съзнава това, което денем потъва във физическите сетива и наблюдава физическия свят, а нощем изпада в безсъзнание, понеже е откъснат от състоянието, в което се е намирал по-рано. На окултен език това, което днес лежи в леглото, се нарича същинският земен човек. Точно това представляваше “човекът”. А това, в което денем и нощем се намира Азът, и което е родено от физическото и етерното тяло, се нарича “дете на човека” или “Син човечески”. Синът човечески е Азът и астралното тяло, така както те са възникнали в хода на Земното развитие от физическото и етерното тяло. За тази цел разполагаме с техническия израз “Син човечески”.
към текста >>

89. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Ако ще поставяме задачи пред едно 15-годишно дете, трябва да започнем от неговата шеста-седма година.
Но за да се стигне изобщо дотук, че да бъде възможно свързването на следатлантския човек с висшия Аз, човечеството трябваше да получи известна помощ. Когато някъде трябва да се постигне нещо, винаги е необходима определена подготовка. Ако ще поставяме задачи пред едно 15-годишно дете, трябва да започнем от неговата шеста-седма година. Всяка видима степен от развитието се подготвя от неговите предварителни импулси. Това, което човечеството ще постигне в шестата културна епоха, трябва да бъде подготвено бавно и внимателно. Необходимите за тази цел сили трябваше да дойдат от вън.
към текста >>

90. 1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Ако оставите настрана всичко, което е било казано за и против във връзка с този случай, ако се спрете само на това, което при всички обстоятелства е доказано, ще знаете, че този подхвърлен човек, който внезапно изниква на улицата и който, поради това, че не се знаеше от къде е дошъл, бе наречен дете на Европа, когато бе намерен, той не знаеше нито да чете, нито да смята.
Именно тук в този град можа да бъде наблюдаван един такъв характерен случай от този род. Високо уважаемият професор Даумер е наблюдавал добре този случай при онзи за мнозина толкова загадъчен човек, който по един тайнствен път бе доведен тук в този град и който намери своята смърт по също такъв загадъчен начин в Ансбах. За да изтълкуваме тайнствеността на неговия живот един писател казва, че в деня, когато този човек е бил изкаран на бял свят, на единия край на небето е залязвало Слънцето, а на другия е изгрявала Луната. Вие знаете, че аз говоря за Каспар Хаузер. Ако оставите настрана всичко, което е било казано за и против във връзка с този случай, ако се спрете само на това, което при всички обстоятелства е доказано, ще знаете, че този подхвърлен човек, който внезапно изниква на улицата и който, поради това, че не се знаеше от къде е дошъл, бе наречен дете на Европа, когато бе намерен, той не знаеше нито да чете, нито да смята.
към текста >>

91. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Ако би се запазила тази скорост на развитието, която беше свойствена на Слънцето, всички вие бихте остарели много скоро; вие не бихте могли да имате онзи бавен ход в течение на десетилетия, както е сега; след кратко време бихте имали бели коси, въпреки че едвам сте били дете, скоро бихте били старци.
Съществата, които живееха на старата Луна като прадеди на сегашния човек, имаха отначало физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. С тези 3 члена на тяхното същество те се явиха отново из така наречената Пралая, както едно растение из своето семе. Но така, както беше отначало цялата тази система, тя беше най-подходяща за Съществата, които бяха донесли заложбите на днешния човек. Ако би се запазила онази скорост на развитието, която нашата слънчева система имаше отначало, когато тя възниква из космическия сумрак, човекът не би могъл да намери своето правилно развитие. Би имало едно такова развитие, че бихте се родили, например, сега и след много кратко време бихте били старци. Ако би се запазила тази скорост на развитието, която беше свойствена на Слънцето, всички вие бихте остарели много скоро; вие не бихте могли да имате онзи бавен ход в течение на десетилетия, както е сега; след кратко време бихте имали бели коси, въпреки че едвам сте били дете, скоро бихте били старци. Следователно в тази първична мъглявина имаше Същества, които се нуждаеха от по-бързо темпо на развитието. Тези Същества се задържат известно време заедно с другите, но след това си отделят онова небесно тяло, което днес стои като слънце на нашето небе и го направиха свое обиталище. Те са, които извличат със своите сили слънчевата материя. Защото това Слънце, което днес ни изпраща своята светлина, е населено с духовни Същества, както и всеки слънчев лъч, който прониква надолу, на Земята слизат делата на онези Същества, които в течение на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие бяха напреднали толкова много, че сега можеха да изминават едно такова бързо развитие, каквото съществува на днешното Слънце. В началото на Земното развитие с това слънчево съществуване са свързани възвишени духовни Същества.
към текста >>

92. Предговор от Мария Щайнер GA_106 Египетски митове и мистерии

И ако мога да се осмеля, аз бих добавил: Ако някой гледа внимателно и сериозно това дете, обгърнато от майчините ръце, а зад него облакоподобните форми, всред които се очертават безброй ангелски лица, тогава той има усещането: Това дете не е родено по естествен път, то е едно от тези, които се носят там всред облаците.
„Всички ние познаваме една забележителна картина, която поне веднъж сме виждали в живота си, онази знаменита картина на Рафаел, която по стечение на ред обстоятелства се намира именно тук, в средна Германия: имам предвид Сикстинската Мадона. От тази картина, която може да бъде видяна в безброй репродукции, ни облъхва една неземна чистота: съзираме я в лицето на майката, в свободното разположение на фигурите, в дълбокия поглед на детските очи. А когато после се вгледаме в облакоподобните очертания, всред които личат безброй ангелски лица, ние се изпълваме с едно по-дълбоко чувство, с едно чувство, което ни позволява да разберем още по-добре цялата картина. И ако мога да се осмеля, аз бих добавил: Ако някой гледа внимателно и сериозно това дете, обгърнато от майчините ръце, а зад него облакоподобните форми, всред които се очертават безброй ангелски лица, тогава той има усещането: Това дете не е родено по естествен път, то е едно от тези, които се носят там всред облаците. Самото това детенце Исус е като разновидност на една от облакоподобните форми, само че малко по-сгъстена, сякаш един такъв небесен ангел е прелетял от облаците и се е разположил в ръцете на Мадоната. Едно истинско усещане на нещата би ни говорило тъкмо по този начин. И ако усилим това усещане в себе си, тогава нашият поглед се разширява, освобождава се от някои ограничени схващания относно природните връзки на съществуванието. Тъкмо една такава картина може да разшири тесния поглед до там, че да разберем: Онова, което става според днешните закони, би могло да има и съвсем друго обяснение. Ние ще видим, че някога е съществувало съвсем друг вид зачатие, различно от половото.
към текста >>

93. Първа лекция: Духовните връзки между културните течения на старите и новите времена. GA_106 Египетски митове и мистерии

И ако мога да се осмеля, аз бих добавил: Ако някой гледа внимателно и сериозно това дете, обгърнато от майчините ръце, а зад него облакоподобните форми, всред които се очертават безброй ангелски лица, тогава той има усещането: Това дете не е родено по естествен път, то е едно от тези, които се носят там всред облаците.
Всички ние познаваме една забележителна картина, която поне веднъж сме виждали в живота си, онази знаменита картина на Рафаел, която по стечение на ред обстоятелства се намира именно тук, в средна Германия: имам предвид Сикстинската Мадона. От тази картина, която може да бъде видяна в безброй репродукции, ни облъхва една неземна чистота: съзираме я в лицето на майката, в свободното разположение на фигурите, в дълбокия поглед на детските очи. А когато после се вгледаме в облакоподобните очертания, всред които личат безброй ангелски лица, ние се изпълваме с едно по-дълбоко чувство, с едно чувство, което ни позволява да разберем още по-добре цялата картина. И ако мога да се осмеля, аз бих добавил: Ако някой гледа внимателно и сериозно това дете, обгърнато от майчините ръце, а зад него облакоподобните форми, всред които се очертават безброй ангелски лица, тогава той има усещането: Това дете не е родено по естествен път, то е едно от тези, които се носят там всред облаците. Самото това детенце Исус е като разновидност на една от облакоподобните форми, само че малко по-сгъстена, сякаш един такъв небесен ангел е прелетял от облаците и се е разположил в ръцете на Мадоната. Едно истинско усещане на нещата би ни говорило тъкмо по този начин. И ако усилим това усещане в себе си, тогава нашият поглед се разширява, освобождава се от някои ограничени схващания относно природните връзки на съществуванието. Тъкмо една такава картина може да разшири тесния поглед до там, че да разберем: Онова, което става според днешните закони, би могло да има и съвсем друго обяснение. Ние ще видим, че някога е съществувало съвсем друг вид зачатие, различно от половото.
към текста >>

94. Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество. GA_106 Египетски митове и мистерии

Много често можем да се натъкнем на следния странен довод: Както едно дете, спъвайки се в масата, започва да я удря с ръце - тъй казват тези учени - понеже смята масата за одушевено същество, така и първобитният човек придавал душевни качества на цялата природа.
За него те не бяха някакви поетичеки измислици, или фантазия, а нещо, което той действително възприемаше. Ето колко дълбоко трябва да се потопим в душите, ако искаме да ги разберем. И тогава наистина се убеждаваме, каква ужасна безмислица е, когато днешните учени говорят за „анимализъм”, който дава възможност на на-родната фантазия да одушевява и персонифицира всичко, до което се докосва. Обаче такава народна фантазия не съществува. Който действително познава народа, не споменава подобно нещо. Много често можем да се натъкнем на следния странен довод: Както едно дете, спъвайки се в масата, започва да я удря с ръце - тъй казват тези учени - понеже смята масата за одушевено същество, така и първобитният човек придавал душевни качества на цялата природа. Този довод е повтарян безкрайно много пъти. Несъмнено, тук има фантазия, обаче тя е присъща на учените, а не на народа. Те са тези, които сънуват. Онези, които първоначално са възприемали всичко душевно, те не са сънували, а само са препредавали онова, което са долавяли със сетивата си.
към текста >>

95. Пета лекция: Развитието на троичността Слънце, Луна, Земя. Формиращият тон. Озирис и Тифон. GA_106 Египетски митове и мистерии

Нека сега да си представим, че човекът, който тогава беше на най-ниското равнище от висшите Същества, вече съществуваше като зародиш, като новото дете на Земята, носен и отглеждан от тези висши Същества, живееше в лоното на тези божествени Същества.
Нека сега да си представим, че човекът, който тогава беше на най-ниското равнище от висшите Същества, вече съществуваше като зародиш, като новото дете на Земята, носен и отглеждан от тези висши Същества, живееше в лоното на тези божествени Същества. Човекът от онези далечни епохи, които сега обсъждаме, също трябваше да разполага с едно много по-фино тяло, понеже все още се намираше в лоното на висшите Същества. И ясновиждащото съзнание установява, че тялото на тогавашния човек се състоеше единствено от изпарения, заемащи една или друга форма, от едно въздушно или газово тяло, изцяло проникнато от светлината. Да си представим един правилно оформен облак, като една разширяваща се нагоре чашообразна форма и нека да си представим още как тази чаша е сгрята и осветена от вътрешната светлина: и сега ние ще имаме представа за тогавашните човешки същества, които едва в този период от Земното развитие започват да проявяват едно смътно съзнание, съзнанието, което днес има растителния свят. Разбира се, хората не приличаха на днешните растения; те наподобяваха един вид светещи и пронизани от топлина облачни маси под формата на чаша, но без твърдо очертани и ясни граници спрямо общата земна маса.
към текста >>

96. 3. Трета лекция, 13. Април 1909, преди обед GA_110 Духовните йерархии

Както малкото дете израства и след всевъзможни перипетии се превръща в зрял човек, така и на Стария Сатурн израстват Духовете на Личността.
Ако се изправите пред червения цвят, Вие си казвате: този цвят поражда у мен някакво топло чувство; ако се изправите пред синия цвят, Вие имате чувството за студ. Замислете се върху тези чувства, които биха се породили в човешката душа при вида на червения цвят какъвто тогава, естествено, не е имало и се опитайте да усетите аналогичното чувство, пробудено обаче не от червения цвят, а от една приятна топлина. В края на Сатурновата епоха Вие бихте имали не само това вътрешно приятно усещане, а и усещането за една топлина, идваща отвън. Сякаш вътрешната топлина неусетно се е превърнала във външно възприемаема топлина. Този е пътят на Сатурновото развитие: От една вътрешна, душевна топлина към една външно възприемаема топлина, към нещо, което наричаме външна топлина или огън. Както малкото дете израства и след всевъзможни перипетии се превръща в зрял човек, така и на Стария Сатурн израстват Духовете на Личността. Първоначално те се чувствуваха вътрешно топли, така да се каже, уютно топли, а после започнаха да чувствуват тази топлина като нещо, което се проявява външно; сякаш топлината беше намерила своето тяло. И какво се получава всъщност сега? Ако искате да извикате пред душевния си поглед отговора на този въпрос, трябва да си представите следното: Първоначално ние имаме едно вътрешно затопляне на Сатурновото кълбо; после Духовете на Личността получават първата възможност за въплъщаване. Докато те се въплъщават, образува се и външната топлина. И ако бихте предприели едно пътуване в по-късните етапи на Сатурновото развитие, Вие щяхте да правите ясна разлика между топлите и студени места в Сатурновото тяло.
към текста >>

97. 6. Шеста лекция, 15. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Човекът е започнал своето развитие на Земята от незапомнени времена и то в известен смисъл наподобява съотношенията между малкото дете и възрастния: възрастният човек непрекъснато учи малкото дете.
Човекът е започнал своето развитие на Земята от незапомнени времена и то в известен смисъл наподобява съотношенията между малкото дете и възрастния: възрастният човек непрекъснато учи малкото дете. Същото важи и за Йерархиите: те непрекъснато учат прикования към Земята човек и му помагат да напредва по пътя на познанието. Но по какъв начин се проявяваше тази помощ?
към текста >>

98. 3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909 GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Но сега се прибавя и това, което духовните изследователи на всички времена са подчертавали, като са изхождали от своята собствена личност: че вътре в този Аз се ражда друг, по-висш Аз, ражда се както дете се ражда от майка.
Един предмет от външния свят ние можем да го назовем с име от вън: всеки може да нарече масата "маса", часовника "часовник". Но никога името "Аз" не може да прозвучи за нашето ухо отвън, когато трябва да означава самите нас. Защото думата "Аз" трябва да бъде изговорена отвътре. За всеки друг ние сме едно "Ти". Чрез това човек вече намира, как същността на "Аза" се различава от това, което се намира в него или вън от него. Но сега се прибавя и това, което духовните изследователи на всички времена са подчертавали, като са изхождали от своята собствена личност: че вътре в този Аз се ражда друг, по-висш Аз, ражда се както дете се ражда от майка.
към текста >>

Разглеждайки човека в живота, можем да кажем: първо ние го виждаме като дете, както несръчно се отнася към външните неща, как после постепенно се научава да разбира нещата, развива постепенно своя ум, своя интелект и своята воля; ние виждаме как човекът придобива сила и енергия, как те растат в него.
Разглеждайки човека в живота, можем да кажем: първо ние го виждаме като дете, както несръчно се отнася към външните неща, как после постепенно се научава да разбира нещата, развива постепенно своя ум, своя интелект и своята воля; ние виждаме как човекът придобива сила и енергия, как те растат в него. Обаче има хора, които растат не само по този начин. Винаги е имало такива хора, които са се издигали до едно по-високо развитие отколкото обикновеното. Тези хора развиват в себе си един "втори Аз", който може да казва на обикновения Аз "Ти", също както обикновеният Аз казва "Ти" на външния свят и на своето тяло. Този втори Аз гледа на първия един вид от горе.
към текста >>

Тя показва, че не само на физическият свят се е родило едно дете, но че и в духовния свят е станало нещо!
Но в начало тялото не може да побере това, което иска да се въплъти в него като духовна природа. Ето защо при въплъщението на едно същество, което идва като велик посветен в тяло то на един смъртен човек, е необходимо превъплъщаващият се Аз предварително да витае около физическата форма много повече отколкото това става при раждането на обикновения човек. Докато при обикновения човек физическата форма наскоро след раждането е вече подобна и приспособена към духовната форма или човешката аура, аурата на един посветен, който се превъплътява, е светеща. Това е духовната част, която показва, че тук има нещо повече отколкото може да се види в обикновения смисъл. Какво показва тази духовна част? Тя показва, че не само на физическият свят се е родило едно дете, но че и в духовния свят е станало нещо! Това искат да кажат разказите, които са свързани с всички прераждащи се посветени. "Не се ражда само едно дете, но в духовния свят се ражда нещо, което не може да бъде обгърнато от това, което се ражда долу на Земята! " Но кой познава това? Познава го само онзи , който сам притежава ясновиждащо око за духовния свят. Ето защо се разказва, че при раждането на Буда един посветен е познал, че тук се е случило нещо различаващо се от това, което става при раждането на един обикновен човек.
към текста >>

"Не се ражда само едно дете, но в духовния свят се ражда нещо, което не може да бъде обгърнато от това, което се ражда долу на Земята!
Докато при обикновения човек физическата форма наскоро след раждането е вече подобна и приспособена към духовната форма или човешката аура, аурата на един посветен, който се превъплътява, е светеща. Това е духовната част, която показва, че тук има нещо повече отколкото може да се види в обикновения смисъл. Какво показва тази духовна част? Тя показва, че не само на физическият свят се е родило едно дете, но че и в духовния свят е станало нещо! Това искат да кажат разказите, които са свързани с всички прераждащи се посветени. "Не се ражда само едно дете, но в духовния свят се ражда нещо, което не може да бъде обгърнато от това, което се ражда долу на Земята! " Но кой познава това? Познава го само онзи , който сам притежава ясновиждащо око за духовния свят. Ето защо се разказва, че при раждането на Буда един посветен е познал, че тук се е случило нещо различаващо се от това, което става при раждането на един обикновен човек. Ето защо и за Исуса от Назарет се разказва, че първо той трябваше да бъде възвестен от Йоан Кръстител. Който има поглед в духовните светове, знае, че посветеният трябва да дойде и да се прероди.
към текста >>

Ние имаме един велик посветен, който се преражда като Исус от Назарет, за чието раждане трябва да се каже: ражда се едно дете.
Ето Вие виждате, как трябва точно да разграничаваме нещата. Ние имаме един велик посветен, който се преражда като Исус от Назарет, за чието раждане трябва да се каже: ражда се едно дете. Но с това дете се явява нещо, което не ще бъде обгърнато от физическото тяло на детето! И заедно с раждането на Исуса от Назарет ни се дава нещо, което има значение за духовния свят, което постепенно ще развие и повдигне това тяло до такава степен, когато то ще бъде годно за този дух. Обаче, когато това тяло беше вече узряло за този Дух, тогава също се случи нещо особено: Йоан Кръстител извършва кръщението над Исуса от Назарет и един по-висш дух слиза и се съединява с Исуса от Назарет: Христос влиза в Исуса от Назарет. Но тук Йоан Кръстител, който беше предтеча на Христа Исуса, може да каже: "Аз се явих на света. Аз бях този, който подготвих пътя на един по-високо стоящ от мене.
към текста >>

Но с това дете се явява нещо, което не ще бъде обгърнато от физическото тяло на детето!
Ето Вие виждате, как трябва точно да разграничаваме нещата. Ние имаме един велик посветен, който се преражда като Исус от Назарет, за чието раждане трябва да се каже: ражда се едно дете. Но с това дете се явява нещо, което не ще бъде обгърнато от физическото тяло на детето! И заедно с раждането на Исуса от Назарет ни се дава нещо, което има значение за духовния свят, което постепенно ще развие и повдигне това тяло до такава степен, когато то ще бъде годно за този дух. Обаче, когато това тяло беше вече узряло за този Дух, тогава също се случи нещо особено: Йоан Кръстител извършва кръщението над Исуса от Назарет и един по-висш дух слиза и се съединява с Исуса от Назарет: Христос влиза в Исуса от Назарет. Но тук Йоан Кръстител, който беше предтеча на Христа Исуса, може да каже: "Аз се явих на света. Аз бях този, който подготвих пътя на един по-високо стоящ от мене. С моята външна уста аз възвестих, че царството божие, царството небесно е близо, че хората трябва да изменят своите разбирания.
към текста >>

99. 4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Така в такива легенди Вие ще намерите типичния факт, че бащата напуска своето дете и го изгонва от дома; тогава детето е отгледано от овчари и по-късно отново доведено от тях към неговата истинска мисия.
Така в такива легенди Вие ще намерите типичния факт, че бащата напуска своето дете и го изгонва от дома; тогава детето е отгледано от овчари и по-късно отново доведено от тях към неговата истинска мисия. Вижте в това отношение разказа за Хирон, за Ромулус и Ремус. За да намерят отново състоянието, което бяха придобили в своето минало въплъщение, те трябваше така да се каже да бъдат изоставени от техните родители. Легендата за изоставянето на Оедип е също така един пример от този род. Сега Вие ще разберете, че колкото един човек е по-напреднал, било на степента на раждането на висшия Аз или над тази степен, толкова неговият живот и по-богат на събития. Той трябва да стигне до една нова опитност, която не е имал по-рано.
към текста >>

100. 12. СКАЗКА ДЕСЕТА. Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана? GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Тогава той може да действува посредством бащата върху болното дете, а също и върху прегрешилата душа онзи, който боледуваше от тридесет и осем години.
При изцелението на сина на царския човек и на болния при езерото Бетезда, действието на Христа се простира отвъд онези, които се намират физически в негово присъствие. На сватбата от Кана, когато беше влял своята сила в етерните тела на сватбарите, водата прие в техните уста вкуса на виното. Сега вече неговата сила не можеше да се ограничи във физическото тяло, а тя прониква душата. Тогава той може да действува посредством бащата върху болното дете, а също и върху прегрешилата душа онзи, който боледуваше от тридесет и осем години. Ако това действие беше проникнало само до етерното тяло, както в момента на превръщането на водата във вино, то не би било достатъчно. То трябваше да проникне в астралното тяло, защото астралното тяло е това, което върши прегрешенията. За да проникне по-дълбоко в човешката личност, Христос трябваше да продължи да обработва троичната телесна обвивка на Исуса от Назарет. Не той са мият се изменя, но той усъвършенствува тези тела. И той върши това по такъв начин, че етерното тяло да бъде повече свободно от физическото тяло.
към текста >>

101. 13. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Хармоничното равновесие на вътрешните сили на човека, създадено от Христа. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Живеели мъж и жена, които нямали дете.
Живеели мъж и жена, които нямали дете. Жената имала сън /отбележете добре тази подробност/, които й по казал, че ще и се роди син, който ще убие своя баща и ще се ожени за майка си и накрая ще причини ужас ни нещастия на целия своя народ.
към текста >>

Детето било намерено и прибрано от царя и царицата на една съседна страна, защото те нямали дете.
И тук, както и оракулът за Оедип, древното наследство на ясновидството се изразява чрез едно съновидение. Под впечатлението на съновидението, предадено от тази мъдрост, майката занася детето, което родила, на остров Кариот и го изоставя там. Детето било намерено и прибрано от царя и царицата на една съседна страна, защото те нямали дете. Обаче по-късно им се ражда син и осиновеното момче чувствувайки се пренебрегнато, тласкано от своя страстен темперамент, убива царския син. Не можейки повече да остане в тази страна, то побягва и стига в двореца на управителя Пилат Понтийски, където скоро става главен надзорник на войсковите началници. Един ден се скарва с един съсед, за който не знаел нищо; при скарването той го убива, не знаейки, че това е неговият баща. Скоро след това той се оженва за жената на този съсед, който била неговата майка. Това намерено дете бил Юда Искариот.
към текста >>

Това намерено дете бил Юда Искариот.
Детето било намерено и прибрано от царя и царицата на една съседна страна, защото те нямали дете. Обаче по-късно им се ражда син и осиновеното момче чувствувайки се пренебрегнато, тласкано от своя страстен темперамент, убива царския син. Не можейки повече да остане в тази страна, то побягва и стига в двореца на управителя Пилат Понтийски, където скоро става главен надзорник на войсковите началници. Един ден се скарва с един съсед, за който не знаел нищо; при скарването той го убива, не знаейки, че това е неговият баща. Скоро след това той се оженва за жената на този съсед, който била неговата майка. Това намерено дете бил Юда Искариот. Когато открива своето ужасно престъпление, той побягва и намира милост само при Онзи, който целият беше изпълнен със състрадание към всички, които срещаше, който не само ядеше заедно с митарите и грешниците, но прие при себе си този голям грешник, въпреки че нищо не оставаше скрито от неговия поглед; защото неговата мисия беше да дойде не само за праведните, а за всички хора, и да ги избави от греха. Следователно Юда Искариот намери прием при Христа Исуса. И тогава той привлече нещастията, които бяха предсказани; защото, както казва Шилер: "проклятието на едно злодеяние е, че то постоянно продължава да ражда злото." Юда стана този, който предаде Христа Исуса. Всъщност, това, което трябваше да се сбъдне в него, се беше вече сбъднало, когато той беше убил баща си и се оженил за майка си. Но той остана така да се каже като едно оръдие на разположение на тъмните сили, защото трябваше да бъде това оръдие на злото, което трябваше да направи да се появи Доброто, прибавяйки още едно деяние за изпълнението на неговата съдба.
към текста >>

102. 14. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Как пресъхна древният източник на мъдростта и как той бе възобновен от Христос. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Йосиф не знаел, кой е бащата на неговото дете. "
Но естествено този Импулс не е приет от всички и особено той е останал чужд на някои области, а именно тези на познанието. Вижте например научните съчинения от времето на Римската империя, тези на Целз. Той писал върху Христа; и този човек, който е бил голям учен, но който не е разбирал нищо от действието на Христа върху човешкото мислене, пише: "разказват, че в Палестина живяла една съпружеска двойка, Йосиф и Мария, с които е свързана сектата на християните. Но всичко, което ни се разказва в това отношение е само легенда. Истината е, че жената на този Йосиф му изменила един ден с един римски военноначалник, наречен пантера. Йосиф не знаел, кой е бащата на неговото дете. "
към текста >>

103. 16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Когато Буда дойде на света, раждането му е предсказано на неговата майка Майа и предсказано бе, че това дете ще стане Буда, спасителят, ръководител на хората към безсмъртие, свобода, светлина!
Видяхме, че шестстотин години преди явяването на Христа на Земята, всичко, което беше станало по-рано, бе събрано във великото съзнание на Буда, който чувствуваше цялото изгубено духовно съкровище. Когато Буда дойде на света, раждането му е предсказано на неговата майка Майа и предсказано бе, че това дете ще стане Буда, спасителят, ръководител на хората към безсмъртие, свобода, светлина! Легендата за Буда разказва, че когато бил на дванадесет години, родителите му го изгубили и след това го намерили под едно дърво, заобиколен от певците и мъдреците на древността; той ги учеше. Шестстотин години след Буда, същият разказ се явява в Евангелието на Лука, макар и под една друга форма.
към текста >>

104. 10. СКАЗКА ДЕВЕТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Следователно, когато се говори за луциферическия свят, трябва да се сложи за основа числото седем и да се интересуваме, чие дете е този, който говори на човешката душа.
Хората питаха тогава за временното, за отношението на произхода. Когато имаха пред себе си един мъдрец, те се интересуваха преди всичко за въпроса: От къде иде той? Кое е било съществото, което е било по-рано? От къде произхожда той? Чий син е? Следователно, когато се говори за луциферическия свят, трябва да се сложи за основа числото седем и да се интересуваме, чие дете е този, който говори на човешката душа. В този смисъл ние говорим за синовете на Луцифер, когато говорим за по-древните възвестители на духовния свят, който стои зад булото на душевния живот, който е скрит зад временното. Различно стои въпросът при Христа.
към текста >>

105. Съдържание GA_114 Евангелието на Лука

За отношението на Буда и неговата Нирманакайя към Натановото дете Исус.
Окултните центрове на древна Атлантида. За отношението на Буда и неговата Нирманакайя към Натановото дете Исус. Адамовата душа преди грехопадението. Прераждането на Заратустра в Соломоновото дете Исус.
към текста >>

Прераждането на Заратустра в Соломоновото дете Исус.
Окултните центрове на древна Атлантида. За отношението на Буда и неговата Нирманакайя към Натановото дете Исус. Адамовата душа преди грехопадението. Прераждането на Заратустра в Соломоновото дете Исус.
към текста >>

106. 2. Втора лекция, 16 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Но понеже беше роден именно като Бодисатва, още като дете той притежаваше до висока степен способността на ясновидството.
И когато после се въплъти като Буда, поглеждайки ясновидски към тези минали прераждания от една инкарнация в друга инкарнация -, той можеше да опише трепетите на душата, която наистина е виждала в дълбините на съществуванието, скрити зад илюзията на сетивата. Точно тази способност имаше той в своите минали въплъщения и с тази способност се роди той в потомството на Сакия; от този род произхождаше и бащата на Гаутама, Судодана. Когато се роди Гаутама Буда, той беше все още Бодисатва. С други думи той се появи като същество, издигнало се през своите минали инкарнации до висотата, на която се намираше сега. Онзи, когото обикновено наричаме Буда, следователно, беше роден като Бодисатва и неговият баща беше Судодана, а майка му Майядеви. Но понеже беше роден именно като Бодисатва, още като дете той притежаваше до висока степен способността на ясновидството. Той можеше да вижда в дълбините на съществуванието.
към текста >>

Още като дете, той можеше да вижда всички онези астрални Същества, които дебнат зад бурните и диви страсти, зад изгарящото и алчно сладострастие.
Като Бодисатва, Буда трябваше, естествено, да се въплъти в едно човешко тяло, което е така организирано, както са били организирани тогавашните човешки тела. Той се въплъти в едно тяло, което му даваше възможност да вижда дълбоко в астралните основи на съществуванието. Още като дете, той можеше да вижда всички онези астрални Същества, които дебнат зад бурните и диви страсти, зад изгарящото и алчно сладострастие. Но той беше предпазен от ужасяващата поквареност на физическия свят, от характерните за този свят мъки и страдания. Поддавайки се на своите предразсъдъци, родителите му считаха, че така ще е най-добре за детето: То израсна затворено в двореца, далеч от болките и страданията на света. Обаче чрез тази изолация, вътрешната сила на виждане се прояви в още по-голяма степен. И докато беше грижливо предпазван от всичко, което би му напомняло за болести и страдания, духовните му очи се отвориха още по-широко за астралните образи. Около него се носеха астралните образи на всичко онова, което представляват пагубните и диви страсти.
към текста >>

Да, според неунищожимата космическа писменост на хрониката Акаша, в Палестина, в „града Давидов", от родители, произхождащи от свещеническата линия на Давидовия дом, се роди едно дете.
Да, така изглеждат данните на окултното изследване. Те ясно показват как над пастирите се носи озареният Бодисатва от старите времена. Да, според неунищожимата космическа писменост на хрониката Акаша, в Палестина, в „града Давидов", от родители, произхождащи от свещеническата линия на Давидовия дом, се роди едно дете. Детето специално подчертавам този факт -, беше родено от родители, поне по баща, произхождащи от свещеническата линия на Давидовия дом, и предопределено още от своето раждане да се изпълни и засияе със силата на онзи Буда, който вече се беше издигнал в духовните висини. И така, заедно с пастирите ние поглеждаме към онези ясли, където беше роден „Исус от Назарет", както обикновено го наричат; и ние виждаме как още в самото начало над детето витае сиянието на славата и знаем, че зад този образ е скрита силата на Бодисатва, който беше станал Буда, онази сила, която по-рано беше вливана в отделни личности и която сега също действуваше от духовните висини, постигайки нещо изключително: сега тя озаряваше детето от Витлеем, за да го включи по правилен и подходящ начин в развитието на цялото човечество.
към текста >>

Същият Азита, който навремето видя Бодисатва, но само като дете в двореца на Судодана, се прероди отново в онази личност, която евангелистът Лука описва като праведния Симеон (Лука 2,25-35).
Същият Азита, който навремето видя Бодисатва, но само като дете в двореца на Судодана, се прероди отново в онази личност, която евангелистът Лука описва като праведния Симеон (Лука 2,25-35). Симеон, така се казва в Евангелието на Лука, „беше изпълнен с Духа", когато му „донесоха Младенеца". Той беше същият, който някога като Азита се разплака, понеже в тогавашната си инкарнация не можа да види как Бодисатва се издига в степента Буда. Но сега вече му беше отсъдено да изживее по-висшата еволюционна степен от развитието на тази индивидуалност. И сега, след като „беше изпълнен с Духа", той можа да види при представянето на детето в храма цялото сияние на славата, с която озареният Буда сякаш се надвеси над детето Исус, родено в свещеническата родословна линия на Давидовия род. И тогава той си каза: „Сега вече ти не трябва да плачеш; това, което не можа да видиш в миналото, сега застава пред теб; сега ти виждаш твоя Спасител, озарен от слава, да сияе над детето: „Господи, остави сега Твоя раб да умре с миром."
към текста >>

107. 3. Трета лекция, 17 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

И така, при онова дете, произхождащо от свещеническата линия на Давиловия род, се случи нещо друго.
И така, при онова дете, произхождащо от свещеническата линия на Давиловия род, се случи нещо друго. С настъпването на дванадесетата година астралната обвивка беше отхвърлена, обаче тя не се разтвори в общия астрален свят, а сега като закриляща обвивка на малкото момче, с всички жизнени сили, натрупани в периода между зъбната смяна и половата зрялост тя се съедини с третото тяло на Буда, с неговата Нирманакайя. А това, което се яви под формата на „небесното войнство", то се съедини с отделената от дванадесетгодишното момче Исус астрална обвивка, съедини се с всички младенчески сили, които поддържат човека млад и здрав през периода между зъбната смяна и половата зрялост. Така тази Нирманакайя на Буда, озаряваща детето Исус още от мига на неговото раждане, се сля с това, което при половата зрялост на детето се освободи като негова младенческа астрална майчина обвивка: Ето как се подмлади самата Нирманакайя. И благодарение на това подмладяване, стана възможно следното: Всичко онова, което по-рано Буда беше дал на света, сега то можа отново да се появи в детето Исус, но в един чист и детински вид. Ето защо детето Исус сега можеше да говори по един прост и затрогващ начин върху висшето учение за състраданието и любовта, което днес изложих в цялата му сложност.
към текста >>

108. 4. Четвърта лекция, 18 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Искаме ли да си изградим точна представа, как изобщо е възможно подобно нещо, как едно дете може да въздействува върху своите обвивки по съвършено различен начин, а не както обикновено, нека засега да си послужим с едно нагледно сравнение.
Искаме ли да си изградим точна представа, как изобщо е възможно подобно нещо, как едно дете може да въздействува върху своите обвивки по съвършено различен начин, а не както обикновено, нека засега да си послужим с едно нагледно сравнение.
към текста >>

И да предположим още, че искаме по изкуствен начин да превърнем това дете в една действително продуктивна натура.
Нека сега внимателно да проследим как душевните и интелектуални сили постепенно израстват в седмата, четиринадесетата, двадесет и първата година, след като по-рано те изобщо не са били загатнати. Следователно, замислете се как протичат нещата в нормалния живот, но представете си още, че искаме да извършим следния „експеримент": А именно, да не позволим на един току що роден човек да се развива напълно нормално, т.е. според естествените условия на съвременната епоха, а че бихме му предоставили по изкуствен начин възможността да усвои с особена свежест това, което при нормални условия се усвоява примерно между дванадесетата и осемнадесетата година, следователно, да асимилира света в душевен смисъл, но не както другите хора, а с откривателски дух, който действува формиращо върху околната среда. И да предположим още, че искаме по изкуствен начин да превърнем това дете в една действително продуктивна натура. В този случай ние не би трябвало да оставяме това дете да расте при обичайните условия на своите връстници.
към текста >>

В този случай ние не би трябвало да оставяме това дете да расте при обичайните условия на своите връстници.
Нека сега внимателно да проследим как душевните и интелектуални сили постепенно израстват в седмата, четиринадесетата, двадесет и първата година, след като по-рано те изобщо не са били загатнати. Следователно, замислете се как протичат нещата в нормалния живот, но представете си още, че искаме да извършим следния „експеримент": А именно, да не позволим на един току що роден човек да се развива напълно нормално, т.е. според естествените условия на съвременната епоха, а че бихме му предоставили по изкуствен начин възможността да усвои с особена свежест това, което при нормални условия се усвоява примерно между дванадесетата и осемнадесетата година, следователно, да асимилира света в душевен смисъл, но не както другите хора, а с откривателски дух, който действува формиращо върху околната среда. И да предположим още, че искаме по изкуствен начин да превърнем това дете в една действително продуктивна натура. В този случай ние не би трябвало да оставяме това дете да расте при обичайните условия на своите връстници.
към текста >>

В този случай преди всичко ние трябва да предпазим това дете още в шестата, седма го дина от обикновената „учебна програма" и да не позволим да му бъдат преподавани „учебните предмети", които изучават останалите деца.
Следователно, да предположим, че се стремим да превърнем някого в търсеща, продуктивна натура, чиито мисловни способности не само остават съхранени и свежи, но и продължават да нарастват с напредва нето на възрастта. В този случай преди всичко ние трябва да предпазим това дете още в шестата, седма го дина от обикновената „учебна програма" и да не позволим да му бъдат преподавани „учебните предмети", които изучават останалите деца. Ще трябва максимално да го насърчаваме в детските игри чак до десетата, единадесетата година, така че по възможност в осмата година то да не владее никакво аритметично действие, а в деветата година да не е усвоило четенето. Едва в осмата и деветата година ще трябва да му преподаваме това, което на другите Преподаваме в шестата и седмата година. В подобен случай силите на даден човек се развиват по съвършено друг начин; душата му изгражда отношенията си към света не така, както обикновено. Такова дете би съхранило младенческите сили които нормалното обучение направо подтиска чак до десетата, единадесетата година и би посрещало с много по-голям възторг преподаваната материя, и би обхващало нещата по съвсем друг начин. Общо взето, неговите способности биха станали извънредно продуктивни.
към текста >>

Такова дете би съхранило младенческите сили които нормалното обучение направо подтиска чак до десетата, единадесетата година и би посрещало с много по-голям възторг преподаваната материя, и би обхващало нещата по съвсем друг начин.
Следователно, да предположим, че се стремим да превърнем някого в търсеща, продуктивна натура, чиито мисловни способности не само остават съхранени и свежи, но и продължават да нарастват с напредва нето на възрастта. В този случай преди всичко ние трябва да предпазим това дете още в шестата, седма го дина от обикновената „учебна програма" и да не позволим да му бъдат преподавани „учебните предмети", които изучават останалите деца. Ще трябва максимално да го насърчаваме в детските игри чак до десетата, единадесетата година, така че по възможност в осмата година то да не владее никакво аритметично действие, а в деветата година да не е усвоило четенето. Едва в осмата и деветата година ще трябва да му преподаваме това, което на другите Преподаваме в шестата и седмата година. В подобен случай силите на даден човек се развиват по съвършено друг начин; душата му изгражда отношенията си към света не така, както обикновено. Такова дете би съхранило младенческите сили които нормалното обучение направо подтиска чак до десетата, единадесетата година и би посрещало с много по-голям възторг преподаваната материя, и би обхващало нещата по съвсем друг начин. Общо взето, неговите способности биха станали извънредно продуктивни. С други думи, би трябвало да задържим детето в неговата детска възраст; и тогава ясновидецът би забелязал, че онази астрална обвивка, която се отделя при половата зрялост, всъщност съдържа подчертано свежи и младенчески сили, а не такива, каквито се наблюдават там при нормални условия. И чак тогава тази астрална обвивка би могла да се използува от такова същество, каквото в нашия случай е Нирманакайя на Буда.
към текста >>

Нещо подобно само че в безкрайно по-широк мащаб се случи с онова дете, което израсна като „Исус", за да предостави после на Буда и неговата Нирманакайя една неимоверно плодотворна астрална майчина обвивка.
Нещо подобно само че в безкрайно по-широк мащаб се случи с онова дете, което израсна като „Исус", за да предостави после на Буда и неговата Нирманакайя една неимоверно плодотворна астрална майчина обвивка. Ето какъв е случаят! И сега ние стигаме до един тайнствен факт, в който всеки е свободен да вярва или да не вярва, обаче днес този факт може да бъде изложен пред подготвените антропософи, както и да бъде основно проверен от всеки. Да, проверете всички подробности и факти, намиращи се в официалните Евангелия или в официалната история и Вие ще се убедите в истинността на този протъкан от тайни основен факт, дори чрез чисто материалните данни, стига да преценявате спокойно и точно. Когато окултистът се произнася върху фактите от висши те светове, той ги поверява на човечеството като един вид залог и когато черпи от сигурни източници, той заявява: Вие бихте могли да проверите моите твърдения по възможно най-строгия начин; но ако ги проверявате правилно и честно, ще установите, че те навсякъде се потвърждават както от писмените документи, така и от естественонаучните факти на видимия физически свят.
към текста >>

Накратко: от родителската двойка, за която става дума в Евангелието на Лука, трябваше да се роди едно дете с твърде особени качества; едно дете, което донесе със себе си в неопетнен и чист вид самите младенчески сили на света, запазвайки ги свежи, здрави и непокътнати.
Накратко: от родителската двойка, за която става дума в Евангелието на Лука, трябваше да се роди едно дете с твърде особени качества; едно дете, което донесе със себе си в неопетнен и чист вид самите младенчески сили на света, запазвайки ги свежи, здрави и непокътнати. Ето какво трябваше да се случи!
към текста >>

Естествено, при нормални условия е немислимо тези младенчески сили да се открият в едно или друго дете, в една или друга родителска двойка, особено в степента, за която става дума тук.
Естествено, при нормални условия е немислимо тези младенчески сили да се открият в едно или друго дете, в една или друга родителска двойка, особено в степента, за която става дума тук. Да, при нормални обстоятелства никъде не бихме могли да открием такава родителска двойка и такава индивидуалност дори всред цялото тогавашно човечество които биха предложили необходимите условия за появата на споменатите вече особени качества. Ние бихме могли да разберем какво се случи, само ако си припомним известни подробности, до които сме стигнали в хода на нашата антропософска подготовка.
към текста >>

Именно защото беше толкова напреднал в хода на своите прераждания, сега в началото на нашето летоброене Заратустра се оказа неспособен да постигне в тялото на едно дете това, което беше необходимо.
Обаче сега, когато беше необходимо да се подмлади самия будизъм, както и сами ще се убедите, тази велика душа не можеше да стори нищо. За нея се оказа невъзможно да освободи от себе си такива младенчески сили, които запазваха своята свежест чак до половата зрялост, за да бъдат предоставени после на Буда и неговата Нирвана кайя. Именно защото беше толкова напреднал в хода на своите прераждания, сега в началото на нашето летоброене Заратустра се оказа неспособен да постигне в тялото на едно дете това, което беше необходимо.
към текста >>

В това дете беше вложена най-добрата и силна част от онази индивидуалност.
С други думи: Откъде дойде оживотворяващата сила в тялото на Исус? Тя дойде от ложата майка на човечеството, която великият слънчев посветен, Ману, управлява. В детето, родено от съпружеската двойка, обозначена от Лука като „Йосиф" и „Мария" беше вложена могъща индивидуална сила, култивирана и възпитана във великата ложа-майка, във великия Слънчев оракул. В това дете беше вложена най-добрата и силна част от онази индивидуалност. Коя индивидуалност?
към текста >>

Той трябваше да поеме мечтаната сила от Земята, насочвайки се към едно дете, от което можеше да получи свежите младенчески сили, вложени в отделящата се от него астрална майчина обвивка.
Това, което великият Буда донесе на човечеството, трябваше да съществува в завършен вид, в противен случай то остава трудно разбираемо, понеже се намира в най-висшите духовни сфери. За да стане то общодостъпно и плодотворно, в това, което Буда беше извоювал до този момент, трябваше да се влее една свежа и неимоверно млада сила. Той трябваше да поеме мечтаната сила от Земята, насочвайки се към едно дете, от което можеше да получи свежите младенчески сили, вложени в отделящата се от него астрална майчина обвивка. Раждането на това дете, чието родословие стигаше до родоначалника на човечеството, Буда познаваше добре, както и факта, че то носи онази древно-млада душа, присъща на човечеството още от епохата на Лемурия и въплътена сега като „новия Адам". Това дете, чиято душа беше идентична с майчината душа на самото човечество, живя по такъв начин, че озари със своите младенчески и свежи сили онова астрално тяло, което по-късно се отдели и сля с третото тяло на Буда, с неговата Нирманакайя.
към текста >>

Раждането на това дете, чието родословие стигаше до родоначалника на човечеството, Буда познаваше добре, както и факта, че то носи онази древно-млада душа, присъща на човечеството още от епохата на Лемурия и въплътена сега като „новия Адам".
Това, което великият Буда донесе на човечеството, трябваше да съществува в завършен вид, в противен случай то остава трудно разбираемо, понеже се намира в най-висшите духовни сфери. За да стане то общодостъпно и плодотворно, в това, което Буда беше извоювал до този момент, трябваше да се влее една свежа и неимоверно млада сила. Той трябваше да поеме мечтаната сила от Земята, насочвайки се към едно дете, от което можеше да получи свежите младенчески сили, вложени в отделящата се от него астрална майчина обвивка. Раждането на това дете, чието родословие стигаше до родоначалника на човечеството, Буда познаваше добре, както и факта, че то носи онази древно-млада душа, присъща на човечеството още от епохата на Лемурия и въплътена сега като „новия Адам". Това дете, чиято душа беше идентична с майчината душа на самото човечество, живя по такъв начин, че озари със своите младенчески и свежи сили онова астрално тяло, което по-късно се отдели и сля с третото тяло на Буда, с неговата Нирманакайя.
към текста >>

Това дете, чиято душа беше идентична с майчината душа на самото човечество, живя по такъв начин, че озари със своите младенчески и свежи сили онова астрално тяло, което по-късно се отдели и сля с третото тяло на Буда, с неговата Нирманакайя.
Това, което великият Буда донесе на човечеството, трябваше да съществува в завършен вид, в противен случай то остава трудно разбираемо, понеже се намира в най-висшите духовни сфери. За да стане то общодостъпно и плодотворно, в това, което Буда беше извоювал до този момент, трябваше да се влее една свежа и неимоверно млада сила. Той трябваше да поеме мечтаната сила от Земята, насочвайки се към едно дете, от което можеше да получи свежите младенчески сили, вложени в отделящата се от него астрална майчина обвивка. Раждането на това дете, чието родословие стигаше до родоначалника на човечеството, Буда познаваше добре, както и факта, че то носи онази древно-млада душа, присъща на човечеството още от епохата на Лемурия и въплътена сега като „новия Адам". Това дете, чиято душа беше идентична с майчината душа на самото човечество, живя по такъв начин, че озари със своите младенчески и свежи сили онова астрално тяло, което по-късно се отдели и сля с третото тяло на Буда, с неговата Нирманакайя.
към текста >>

И тъкмо това дете можа да предостави такава астрална майчина обвивка, която по-късно беше приета от Нирманакайя на Буда.
Следователно, в началото на нашето летоброене, в Палестина живееха две съпружески или родителски двойки, като и двете носеха имената Йосиф и Мария. Едната родителска двойка произхожда от Соломоновата линия на Давидовия род, т.е. от „царствената линия"; а другата родителска двойка, тази от Назарет, произхожда от Натановата линия, с други думи от „свещеническата линия " на Давидовия род. Тъкмо в нея, в Натановата родителска двойка се роди детето Исус, за което Ви говоря вчера и днес. И тъкмо това дете можа да предостави такава астрална майчина обвивка, която по-късно беше приета от Нирманакайя на Буда. И когато наближи раждането на детето, точно тази родителска двойка от Натановата линия се отправи от Назарет към Витлеем както казва Лука „за преброяването" (Лука 2, 4 5). Ето какво ни описва родословният регистър според Евангелието на Лука.
към текста >>

И така, в тази родителска двойка от Соломоновата линия се ражда дете, което също наричат Исус.
Другата родителска двойка, която първоначално изобщо не живееше в Назарет Евангелията трябва да се четат дословно а се намираше във Витлеем. Така е според евангелиста Матей (2, 1). Евангелията винаги описват истината и за тази цел съвсем не е необходимо да умуваме кой знае колко; а чрез Антропософията хората отново ще се научат да приемат Евангелията дословно. И така, в тази родителска двойка от Соломоновата линия се ражда дете, което също наричат Исус. В тялото си то също носи една велика индивидуалност. Обаче първоначално това дете имаше съвсем друга задача колко дълбока е мъдростта на света! а именно: то беше призвано не да озари астралната майчина обвивка със своите младенчески сили, а да даде на човечеството онова, което е по силите само на една зряла душа. И това дете беше така подготвено от висшите светове, че в него можа да се прероди онази индивидуалност, която някога в Персия говореше за Аура Маздао и която по-късно предостави своето астрално тяло на Хермес, а своето етерно тяло на Мойсей, за да се появи после в лицето на великия учител Питагор, като Заратас или Назаратос, великият учител в древна Халдея: с други суми, това беше индивидуалността на Заратустра. Азът на Заратустра можа да се прероди в онова дете, за което Евангелието на Матей ни разказва, че се ражда от родителската двойка Йосиф и Мария, произхождащи от царствената или Соломонова линия на Давиловия род и заселени първоначално във Витлеем.
към текста >>

Обаче първоначално това дете имаше съвсем друга задача колко дълбока е мъдростта на света!
Другата родителска двойка, която първоначално изобщо не живееше в Назарет Евангелията трябва да се четат дословно а се намираше във Витлеем. Така е според евангелиста Матей (2, 1). Евангелията винаги описват истината и за тази цел съвсем не е необходимо да умуваме кой знае колко; а чрез Антропософията хората отново ще се научат да приемат Евангелията дословно. И така, в тази родителска двойка от Соломоновата линия се ражда дете, което също наричат Исус. В тялото си то също носи една велика индивидуалност. Обаче първоначално това дете имаше съвсем друга задача колко дълбока е мъдростта на света! а именно: то беше призвано не да озари астралната майчина обвивка със своите младенчески сили, а да даде на човечеството онова, което е по силите само на една зряла душа. И това дете беше така подготвено от висшите светове, че в него можа да се прероди онази индивидуалност, която някога в Персия говореше за Аура Маздао и която по-късно предостави своето астрално тяло на Хермес, а своето етерно тяло на Мойсей, за да се появи после в лицето на великия учител Питагор, като Заратас или Назаратос, великият учител в древна Халдея: с други суми, това беше индивидуалността на Заратустра. Азът на Заратустра можа да се прероди в онова дете, за което Евангелието на Матей ни разказва, че се ражда от родителската двойка Йосиф и Мария, произхождащи от царствената или Соломонова линия на Давиловия род и заселени първоначално във Витлеем.
към текста >>

И това дете беше така подготвено от висшите светове, че в него можа да се прероди онази индивидуалност, която някога в Персия говореше за Аура Маздао и която по-късно предостави своето астрално тяло на Хермес, а своето етерно тяло на Мойсей, за да се появи после в лицето на великия учител Питагор, като Заратас или Назаратос, великият учител в древна Халдея: с други суми, това беше индивидуалността на Заратустра.
Евангелията винаги описват истината и за тази цел съвсем не е необходимо да умуваме кой знае колко; а чрез Антропософията хората отново ще се научат да приемат Евангелията дословно. И така, в тази родителска двойка от Соломоновата линия се ражда дете, което също наричат Исус. В тялото си то също носи една велика индивидуалност. Обаче първоначално това дете имаше съвсем друга задача колко дълбока е мъдростта на света! а именно: то беше призвано не да озари астралната майчина обвивка със своите младенчески сили, а да даде на човечеството онова, което е по силите само на една зряла душа. И това дете беше така подготвено от висшите светове, че в него можа да се прероди онази индивидуалност, която някога в Персия говореше за Аура Маздао и която по-късно предостави своето астрално тяло на Хермес, а своето етерно тяло на Мойсей, за да се появи после в лицето на великия учител Питагор, като Заратас или Назаратос, великият учител в древна Халдея: с други суми, това беше индивидуалността на Заратустра. Азът на Заратустра можа да се прероди в онова дете, за което Евангелието на Матей ни разказва, че се ражда от родителската двойка Йосиф и Мария, произхождащи от царствената или Соломонова линия на Давиловия род и заселени първоначално във Витлеем.
към текста >>

Азът на Заратустра можа да се прероди в онова дете, за което Евангелието на Матей ни разказва, че се ражда от родителската двойка Йосиф и Мария, произхождащи от царствената или Соломонова линия на Давиловия род и заселени първоначално във Витлеем.
И така, в тази родителска двойка от Соломоновата линия се ражда дете, което също наричат Исус. В тялото си то също носи една велика индивидуалност. Обаче първоначално това дете имаше съвсем друга задача колко дълбока е мъдростта на света! а именно: то беше призвано не да озари астралната майчина обвивка със своите младенчески сили, а да даде на човечеството онова, което е по силите само на една зряла душа. И това дете беше така подготвено от висшите светове, че в него можа да се прероди онази индивидуалност, която някога в Персия говореше за Аура Маздао и която по-късно предостави своето астрално тяло на Хермес, а своето етерно тяло на Мойсей, за да се появи после в лицето на великия учител Питагор, като Заратас или Назаратос, великият учител в древна Халдея: с други суми, това беше индивидуалността на Заратустра. Азът на Заратустра можа да се прероди в онова дете, за което Евангелието на Матей ни разказва, че се ражда от родителската двойка Йосиф и Мария, произхождащи от царствената или Соломонова линия на Давиловия род и заселени първоначално във Витлеем.
към текста >>

109. 5. Пета лекция, 19 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

И така, ние виждаме как будизмът се вля и озари онази личност, онова дете от Натановата линия на Давидовия род, което се роди на Йосиф и Мария според Евангелието на Лука.
И така, ние виждаме как будизмът се вля и озари онази личност, онова дете от Натановата линия на Давидовия род, което се роди на Йосиф и Мария според Евангелието на Лука. От друга страна, според Евангелието на Матей, имаме детето Исус, родено в семейството, на Йосиф и Мария, произхождащи от Соломоновата линия на Давидовия род и заселени първоначално във Витлеем. Точно това дете Исус от Соломоновата линия е носител на онази индивидуалност, която навремето като Заратустра основа древната персийска култура. Следователно, в началото на нашето летоброене ние имаме пред себе си двете конкретни индивидуалности, представляващи от едната страна будизма, както изглежда той според Евангелието на Лука, и от другата страна, според Матей Заратустровото учение, вложено в детето Исус от Соломоновата линия на Давиловия род. Рождените дни на двете деца не са едни и същи.
към текста >>

Точно това дете Исус от Соломоновата линия е носител на онази индивидуалност, която навремето като Заратустра основа древната персийска култура.
И така, ние виждаме как будизмът се вля и озари онази личност, онова дете от Натановата линия на Давидовия род, което се роди на Йосиф и Мария според Евангелието на Лука. От друга страна, според Евангелието на Матей, имаме детето Исус, родено в семейството, на Йосиф и Мария, произхождащи от Соломоновата линия на Давидовия род и заселени първоначално във Витлеем. Точно това дете Исус от Соломоновата линия е носител на онази индивидуалност, която навремето като Заратустра основа древната персийска култура. Следователно, в началото на нашето летоброене ние имаме пред себе си двете конкретни индивидуалности, представляващи от едната страна будизма, както изглежда той според Евангелието на Лука, и от другата страна, според Матей Заратустровото учение, вложено в детето Исус от Соломоновата линия на Давиловия род. Рождените дни на двете деца не са едни и същи.
към текста >>

В това дете се прероди онази индивидуалност, която ние познаваме като Заратустра, основателят на древноперсийската култура.
Така Вие ще разберете и други, по-дълбоки подробности, свързани с Исус от Евангелието на Матей. В това дете се прероди онази индивидуалност, която ние познаваме като Заратустра, основателят на древноперсийската култура. За него ние знаем, че в миналото той даде на своя персийски народ великото учение за Аура Маздао. Знаем още, че трябва да си представяме Аура Маздао, това велико Слънчево Същество, като духовно-душевната част на физическото Слънце. Ето защо Заратустра учеше: „Вглеждайте се не само в благотворните въздействия на видима та слънчева светлина и топлина, но и в невидимите духовни въздействия на това могъщо Същество."
към текста >>

Така Евангелието на Матей изразява родството между царствения елемент и произхода на онова дете, в което се прероди Заратустра.
Тук става дума за следното: В образа на Исус от Соломоновата линия на Давидовия род, Заратустра отново можеше да разгърне своите могъщи сили и да предостави на човечеството в една обновена форма всичко онова, което той вече му беше дал през миналите епохи. За тази цел той трябваше да мобилизира всичките си сили от миналото. Ето защо първоначално той не можеше да се роди в едно тяло, произхождащо от свещеническата линия на Давидовия дом, а само в тяло от царствената линия. Така Евангелието на Матей изразява родството между царствения елемент и произхода на онова дете, в което се прероди Заратустра. Пророческите книги на Предна Азия винаги са загатвали за тези тайни. И всеки, който действително ги разбира, намира в тях много по-различни факти отколкото хората, които не са научени да мислят. Например в Стария Завет също има две пророчества: едното в апокрифите на Енох, което по-скоро се отнася за Натановия Месия от свещеническата линия, и другото в Псалмите, отнасящо се до Месията от царствената линия. Всички подробности от Стария и Новия Завет напълно съвпадат с данните, които откриваме в хрониката Акаша. Обаче сега Заратустра трябваше да обедини в себе си всички свои сили от миналото.
към текста >>

Едно дете идва по Натановата линия в семейството на Йосиф и Мария, и ние виждаме, че то е родено от една млада майка на еврейски бихме употребили думата „алма" понеже младенческите и свежи сили на тази душа трябваше да бъдат взети от една млада майка.
Нека да повторим: Пред нас израстват две деца с името Исус. Едно дете идва по Натановата линия в семейството на Йосиф и Мария, и ние виждаме, че то е родено от една млада майка на еврейски бихме употребили думата „алма" понеже младенческите и свежи сили на тази душа трябваше да бъдат взети от една млада майка. След завръщането им от Витлеем, Йосиф и Мария заедно с този Исус се установиха отново във Назарет. Други деца те нямаха. На майката беше отредено да има единствено това дете Исус.
към текста >>

На майката беше отредено да има единствено това дете Исус.
Нека да повторим: Пред нас израстват две деца с името Исус. Едно дете идва по Натановата линия в семейството на Йосиф и Мария, и ние виждаме, че то е родено от една млада майка на еврейски бихме употребили думата „алма" понеже младенческите и свежи сили на тази душа трябваше да бъдат взети от една млада майка. След завръщането им от Витлеем, Йосиф и Мария заедно с този Исус се установиха отново във Назарет. Други деца те нямаха. На майката беше отредено да има единствено това дете Исус.
към текста >>

Обаче това дете израства така, че нормалните човешки качества, свързани с разбирането на външния свят, се формират извънредно бавно.
Детето, което носи в себе си индивидуалността на Заратустра, развива с необичайна бързина зрелостта на онези сили, които трябваше да възникнат у него, след като в тялото му е инкарнирана една толкова могъща личност. Индивидуалността, инкарнирана в тялото на другия Исус, е от съвсем различно естество. Най-същественото в нея, това е третото тяло на Буда или неговата Нирманакайя. Точно тя обгръща с лъчите си другия Исус. Ето защо евангелистът Лука добавя: Когато родителите му се връщат в Назарет, детето е преизпълнено с мъдрост а това означава, че то е проникнато с мъдрост в своето етерно тяло и „Божията благодат беше върху Него (Лука 2, 40). Обаче това дете израства така, че нормалните човешки качества, свързани с разбирането на външния свят, се формират извънредно бавно. Днес всеки посредствен човек ако оценява Натановото дете Исус само според тези качества би го определил като едно „изоставащо в развитието си дете". Обаче за сметка на това, въпросното дете се изпълни с онези сили, които се разливат от Нирманакайя на Буда. То постигна такава дълбочина на своя вътрешен живот, която е несравнима с нищо друго на света. У детето бликат толкова дълбоки чувства, че те променят целия околен свят.
към текста >>

Днес всеки посредствен човек ако оценява Натановото дете Исус само според тези качества би го определил като едно „изоставащо в развитието си дете".
Индивидуалността, инкарнирана в тялото на другия Исус, е от съвсем различно естество. Най-същественото в нея, това е третото тяло на Буда или неговата Нирманакайя. Точно тя обгръща с лъчите си другия Исус. Ето защо евангелистът Лука добавя: Когато родителите му се връщат в Назарет, детето е преизпълнено с мъдрост а това означава, че то е проникнато с мъдрост в своето етерно тяло и „Божията благодат беше върху Него (Лука 2, 40). Обаче това дете израства така, че нормалните човешки качества, свързани с разбирането на външния свят, се формират извънредно бавно. Днес всеки посредствен човек ако оценява Натановото дете Исус само според тези качества би го определил като едно „изоставащо в развитието си дете". Обаче за сметка на това, въпросното дете се изпълни с онези сили, които се разливат от Нирманакайя на Буда. То постигна такава дълбочина на своя вътрешен живот, която е несравнима с нищо друго на света. У детето бликат толкова дълбоки чувства, че те променят целия околен свят.
към текста >>

Обаче за сметка на това, въпросното дете се изпълни с онези сили, които се разливат от Нирманакайя на Буда.
Най-същественото в нея, това е третото тяло на Буда или неговата Нирманакайя. Точно тя обгръща с лъчите си другия Исус. Ето защо евангелистът Лука добавя: Когато родителите му се връщат в Назарет, детето е преизпълнено с мъдрост а това означава, че то е проникнато с мъдрост в своето етерно тяло и „Божията благодат беше върху Него (Лука 2, 40). Обаче това дете израства така, че нормалните човешки качества, свързани с разбирането на външния свят, се формират извънредно бавно. Днес всеки посредствен човек ако оценява Натановото дете Исус само според тези качества би го определил като едно „изоставащо в развитието си дете". Обаче за сметка на това, въпросното дете се изпълни с онези сили, които се разливат от Нирманакайя на Буда. То постигна такава дълбочина на своя вътрешен живот, която е несравнима с нищо друго на света. У детето бликат толкова дълбоки чувства, че те променят целия околен свят.
към текста >>

Още когато Симеон посрещна новороденото дете в храма и видя, че то е озарено от онзи, когото някога в Индия той не можа да съзерцава като Буда, Симеон изрича своето пророчество; обаче той изрича и нещо друго, нещо много значително, а именно, че „и на самата теб меч ще прониже душата" (Лука 2, 35).
Майката на Натановия Исус, детето с извънредно дълбоката чувствителност, чува забележителни думи. Още когато Симеон посрещна новороденото дете в храма и видя, че то е озарено от онзи, когото някога в Индия той не можа да съзерцава като Буда, Симеон изрича своето пророчество; обаче той изрича и нещо друго, нещо много значително, а именно, че „и на самата теб меч ще прониже душата" (Лука 2, 35). Тези загадъчни думи се отнасят до нещо, което ще се опитаме да изясним още днес.
към текста >>

Тук с дванадесетгодишния Исус става следното: Азът, който до този момент беше инкарниран като Заратустров Аз в тялото на Исус от царствената линия на Давидовия род, за да изпълни своята мисия, напуска тялото на Соломоновото дете Исус и влиза в Натановия Исус, който изведнъж става неузнаваем.
Това, което се случи тук, може да настъпи и по друг начин в света. Често става така, че при определена степен от своето развитие една индивидуалност се нуждае от други условия, различни от тези, които е имала първоначално. Да, често се случва следното: Един човек расте до определена възраст и изведнъж изпада в пълна немощ, изглежда сякаш мъртъв. В него настъпва една огромна промяна: Напуска го неговият собствен Аз и в тялото му се вмъква един чужд Аз. Подобна смяна на Азовете се среща и в други случаи; това явление е познато на всеки окултист. Тук с дванадесетгодишния Исус става следното: Азът, който до този момент беше инкарниран като Заратустров Аз в тялото на Исус от царствената линия на Давидовия род, за да изпълни своята мисия, напуска тялото на Соломоновото дете Исус и влиза в Натановия Исус, който изведнъж става неузнаваем. Родителите му не можаха да го познаят, те не разбират и неговите думи. Защото сега от Натановия Исус говори Азът на Заратустра, който беше влязъл в него. Ето мигът, когато Нирманакайя на Буда се съедини с освободената астрална майчина обвивка; мигът, когато Заратустровият Аз се съедини с Натановия Исус. Сега вече Азът на Заратустра живееше в Натановия Исус. И точно това преобразено и неузнаваемо дете, което родителите вече не можеха да разбират, те взеха със себе си у дома.
към текста >>

И точно това преобразено и неузнаваемо дете, което родителите вече не можеха да разбират, те взеха със себе си у дома.
Тук с дванадесетгодишния Исус става следното: Азът, който до този момент беше инкарниран като Заратустров Аз в тялото на Исус от царствената линия на Давидовия род, за да изпълни своята мисия, напуска тялото на Соломоновото дете Исус и влиза в Натановия Исус, който изведнъж става неузнаваем. Родителите му не можаха да го познаят, те не разбират и неговите думи. Защото сега от Натановия Исус говори Азът на Заратустра, който беше влязъл в него. Ето мигът, когато Нирманакайя на Буда се съедини с освободената астрална майчина обвивка; мигът, когато Заратустровият Аз се съедини с Натановия Исус. Сега вече Азът на Заратустра живееше в Натановия Исус. И точно това преобразено и неузнаваемо дете, което родителите вече не можеха да разбират, те взеха със себе си у дома.
към текста >>

Наскоро майката на това дете Исус, в което сега живееше Азът на Заратустра, умря, така че по майчина линия то остана сирак.
Наскоро майката на това дете Исус, в което сега живееше Азът на Заратустра, умря, така че по майчина линия то остана сирак. По-късно ще видим, че двата факта: Смъртта на майката и осиротяването на детето, са много по-дълбоко свързани помежду си, отколкото изглежда на пръв поглед.
към текста >>

Другото дете Исус, което беше напуснато от Аза на Заратустра, също не можа да се развие при нормални условия.
Другото дете Исус, което беше напуснато от Аза на Заратустра, също не можа да се развие при нормални условия. Бащата Йосиф от Соломоновата линия беше умрял още по-рано, така че майката на Соломоновия Исус заедно с децата си Яков, Йосия, Юда, Симон и двете дъщери, беше подслонена в дома на Натановия Йосиф; с други думи, сега Заратустра отново живееше с онова семейство, в което беше инкарниран първоначално, като изключим бащата. По този начин двете семейства се събраха заедно, и майката на „братята и сестрите" можем да ги наречем „братя и сестри" понеже по отношение на Аза те са тъкмо такива заживя в дома на Натановия Йосиф с Исус, който обаче по бащина линия, телесно, беше родом от Назарет. Така той заживя заедно с тях.
към текста >>

110. 6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Вече знаем, че в етерното тяло на едното дете Исус, произхождащо физически от Натановата линия на Давидовия род, живееше незасегнатата до този момент част от онова етерно тяло, която беше отнета от човечеството по време на събитието, известно под името „грехопадение", така че етерната субстанция, отнета от Адам преди грехопадението, беше запазена и по-късно вложена точно в това дете.
Да, това е един ако мога така да се изразя строго определен технически израз. И Предноазиатските езикови форми наистина прибягваха до този израз, когато ставаше дума за съответната инкарнация на Бодисатва, т.е. те имаха предвид, че силите, изграждащи това Същество не се намират изцяло в него, а трябва да се проявят като един вид външни въздействия. Следователно, бихме могли да обобщим: в предишните си инкарнации Буда също е бил изпълнен със Светия Дух. Разберем ли това, ще проумеем и думите в началото на Евангелието от Лука, за които вчера само загатнахме. Вече знаем, че в етерното тяло на едното дете Исус, произхождащо физически от Натановата линия на Давидовия род, живееше незасегнатата до този момент част от онова етерно тяло, която беше отнета от човечеството по време на събитието, известно под името „грехопадение", така че етерната субстанция, отнета от Адам преди грехопадението, беше запазена и по-късно вложена точно в това дете. И така трябваше да стане, за да се изправим сега пред едно толкова невинно и неопетнено същество, недокоснато от каквито и да е сътресения, свързани с еволюцията на Земята; едно същество, можещо да приеме в себе си всичко, което беше необходимо. Или с други думи: Би ли могъл един обикновен човек, който след Лемурийската епоха е навлязъл в поредицата на своите инкарнации, да бъде озарен от Буда и неговата Нирманакайя? Не, никога! И в още по-малка степен той би могъл да приеме в себе си това, което по-късно трябваше да проникне в него.
към текста >>

Ето защо трябваше да възникне едно толкова облагородено човешко тяло, което можа да се получи само поради обстоятелството, че недокоснатата от каквито и да е земни изживявания етерна субстанция на Адам, беше вложена тъкмо в етерното тяло на това дете Исус.
Ето защо трябваше да възникне едно толкова облагородено човешко тяло, което можа да се получи само поради обстоятелството, че недокоснатата от каквито и да е земни изживявания етерна субстанция на Адам, беше вложена тъкмо в етерното тяло на това дете Исус. Обаче по този начин споменатата етерна субстанция се съедини с всички онези сили, които бяха действували върху планетарната еволюция на Земята още преди грехопадението, така че цялото им могъщество можеше да се прояви именно сега в лицето на малкия Исус, описан в Евангелието на Лука. А така стана възможно и всичко онова, което загатнах още вчера: Забележителното въздействие, което майката на Натановия Исус упражни върху майката на Йоан Кръстител, както и върху самия Йоан, още преди неговото раждане.
към текста >>

Да, сега намирайки се в своята Нирманакайя Буда просто заливаше с лъчите си Натановото дете Исус и всъщност продължаваше своята проповед, произнасяйки думите чрез устата на Йоан Кръстител.
Да, сега намирайки се в своята Нирманакайя Буда просто заливаше с лъчите си Натановото дете Исус и всъщност продължаваше своята проповед, произнасяйки думите чрез устата на Йоан Кръстител. Това, което устата на Йоан говореше, се дължеше на Буда и неговата инспирация. И често пъти, когато Йоан казва нещо, то ни звучи като продължение от проповедите на Буда. Защото, ето как говори Йоан: „Вие, които толкова много разчитате на вашите предшественици и на тези, които в служенето си на духовните сили бяха наречени „деца на змията" и се позовавате на „мъдростта на змията", кой ви доведе до тук? И само така ли вярвате, че ще родите плодове, достойни за покаяние, като казвате: Наш отец е Авраам." Но сега Йоан продължава проповедта на Буда: „И не казвайте, че ваш отец е Авраам, а станете истински човеци там, където сте поставени в света. Защото на мястото на камъка, където стоите, може да бъде пробуден един истински човек.
към текста >>

111. 7. Седма лекция, 21 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Това дете израства до към своята дванадесета година.
През изтеклите дни ние се опитахме да си изградим представа за най-главните индивидуалности и Същества, за които се говори в Евангелието на Лука. Ние изковахме дълбоки и точни понятия за същинските източници на този религиозен документ. Обаче необходимо е и още нещо: Да проследим по-нататъшното развитие на главното Същество, заемащо централно място в еволюцията на нашата Земя, а именно самият Христос Исус. При това се налага най-напред да си припомним онова, което вече казахме: че Христос Исус, който по-късно ще застане пред нас, според Евангелието на Лука е, така да се каже, телесно израснал като Натановия Исус от Давидовия род. Това дете израства до към своята дванадесета година. В този момент от неговото развитие, в тялото му проникна онзи Аз, който някога беше инкарниран в основателя на древноперсийската култура, така че от дванадесетата година нататък, в тялото на Натановия Исус се намира Азът на Заратустра. Сега ни предстои да разгледаме още по-внимателно развитието на това Същество. За тази цел трябва да си припомним някои подробности, за които често е ставало дума в моите лекции.
към текста >>

Но в чисто земен смисъл, това дете не можеше да се развива по-нататък.
Следователно, до дванадесетата година Заратустровият Аз живя в тялото на Соломоновия Исус. Но в чисто земен смисъл, това дете не можеше да се развива по-нататък. Поради обстоятелството, че живеещият в него Заратустров Аз го напусна, то преустанови своето развитие. Впрочем то беше достигнало до твърде висока и рядко срещана степен на зрялост. Външното наблюдение над Соломоновия Исус би показало една преждевременна зрялост. Обаче след като Азът на Заратустра го напусна, то спря да се развива по-нататък. В момента, когато настъпи относително ранната смърт на майката става дума за майката на Натановия Исус наред със своите свръхсетивни съставни части, тя взе със себе си и вечните, зародишни, творчески сили на Соломоновото дете Исус.
към текста >>

В момента, когато настъпи относително ранната смърт на майката става дума за майката на Натановия Исус наред със своите свръхсетивни съставни части, тя взе със себе си и вечните, зародишни, творчески сили на Соломоновото дете Исус.
Но в чисто земен смисъл, това дете не можеше да се развива по-нататък. Поради обстоятелството, че живеещият в него Заратустров Аз го напусна, то преустанови своето развитие. Впрочем то беше достигнало до твърде висока и рядко срещана степен на зрялост. Външното наблюдение над Соломоновия Исус би показало една преждевременна зрялост. Обаче след като Азът на Заратустра го напусна, то спря да се развива по-нататък. В момента, когато настъпи относително ранната смърт на майката става дума за майката на Натановия Исус наред със своите свръхсетивни съставни части, тя взе със себе си и вечните, зародишни, творчески сили на Соломоновото дете Исус. Това дете също умря, приблизително по същото време, когато умря и майката на Натановия Исус.
към текста >>

Това дете също умря, приблизително по същото време, когато умря и майката на Натановия Исус.
Поради обстоятелството, че живеещият в него Заратустров Аз го напусна, то преустанови своето развитие. Впрочем то беше достигнало до твърде висока и рядко срещана степен на зрялост. Външното наблюдение над Соломоновия Исус би показало една преждевременна зрялост. Обаче след като Азът на Заратустра го напусна, то спря да се развива по-нататък. В момента, когато настъпи относително ранната смърт на майката става дума за майката на Натановия Исус наред със своите свръхсетивни съставни части, тя взе със себе си и вечните, зародишни, творчески сили на Соломоновото дете Исус. Това дете също умря, приблизително по същото време, когато умря и майката на Натановия Исус.
към текста >>

Ние знаем, че през онази епоха етерното тяло се разгръща с особена сила, след като едно дете прекрачи седмата година, т.е.
Етерната обвивка, която напусна по това време тялото на Соломоновия Исус, беше с изключителна стойност. Ние знаем, че през онази епоха етерното тяло се разгръща с особена сила, след като едно дете прекрачи седмата година, т.е. между седмата година и половата зрялост. Следователно, това етерно тяло беше формирано чрез силите на Заратустровия Аз. Знаем още, че нормално при смъртта етерното тяло се отделя от физическото тяло и че всичко, което не представлява интерес за вечността просто отпада, но един вид екстракт от етерното тяло продължава да съществува още известно време. Обаче при Соломоновото дете Исус почти цялото етерно тяло беше нужно на вечността. Цялото етерно тяло на това дете беше взето от майката на Натановия Исус и пренесено в духовния свят.
към текста >>

Обаче при Соломоновото дете Исус почти цялото етерно тяло беше нужно на вечността.
Етерната обвивка, която напусна по това време тялото на Соломоновия Исус, беше с изключителна стойност. Ние знаем, че през онази епоха етерното тяло се разгръща с особена сила, след като едно дете прекрачи седмата година, т.е. между седмата година и половата зрялост. Следователно, това етерно тяло беше формирано чрез силите на Заратустровия Аз. Знаем още, че нормално при смъртта етерното тяло се отделя от физическото тяло и че всичко, което не представлява интерес за вечността просто отпада, но един вид екстракт от етерното тяло продължава да съществува още известно време. Обаче при Соломоновото дете Исус почти цялото етерно тяло беше нужно на вечността. Цялото етерно тяло на това дете беше взето от майката на Натановия Исус и пренесено в духовния свят.
към текста >>

Цялото етерно тяло на това дете беше взето от майката на Натановия Исус и пренесено в духовния свят.
Ние знаем, че през онази епоха етерното тяло се разгръща с особена сила, след като едно дете прекрачи седмата година, т.е. между седмата година и половата зрялост. Следователно, това етерно тяло беше формирано чрез силите на Заратустровия Аз. Знаем още, че нормално при смъртта етерното тяло се отделя от физическото тяло и че всичко, което не представлява интерес за вечността просто отпада, но един вид екстракт от етерното тяло продължава да съществува още известно време. Обаче при Соломоновото дете Исус почти цялото етерно тяло беше нужно на вечността. Цялото етерно тяло на това дете беше взето от майката на Натановия Исус и пренесено в духовния свят.
към текста >>

Защото върху Натановото дете Исус трябваше да работи не само Азът на Заратустра, но и онова висше Същество, което описахме като Нирманакайя на Буда.
Обаче, за да може едно човешко тяло да приеме Христовото Същество, беше необходима продължителна подготовка. За тази цел най-напред трябваше следното: Съществото, живяло в Заратустра, трябваше да напредне в хода на своите прераждания и да влезе накрая в едно толкова чисто тяло, каквото беше тялото на Исус от Назарет, за да изгради там онези качества на Сетивната Душа и Разсъдъчната Душа, чрез които Христос можеше да бъде приет в едно човешко тяло. Всичко това трябваше да се подготви в хода на времето. За да бъдат подготвени Сетивната Душа и Разсъдъчната Душа, наложително беше най-напред един Аз да мине през опитностите и изживяванията, през които мина Заратустра, за да бъдат постигнати съответните качества от страна на Натановия Исус. В предишните епохи това не беше възможно. Защото върху Натановото дете Исус трябваше да работи не само Азът на Заратустра, но и онова висше Същество, което описахме като Нирманакайя на Буда. То работеше върху Натановия Исус главно отвън, и то от раждането до неговата дванадесета година. Но за целта трябваше да съществува самата Нирманакайя. С други думи, най-напред Бодисатва трябваше да се издигне до степента Буда, за да се развие в него духовното тяло на Нирманакайя, а после то да формира съответните качества у Натановото дете Исус от раждането му до дванадесетата година. Самият Бодисатва трябваше да се издигне до степента Буда, за да натрупа в себе си силите, необходими на онова човешко тяло, което трябваше да понесе великото Събитие. В своята инкарнация като Буда, Бодисатва все още не беше готов за тази задача.
към текста >>

С други думи, най-напред Бодисатва трябваше да се издигне до степента Буда, за да се развие в него духовното тяло на Нирманакайя, а после то да формира съответните качества у Натановото дете Исус от раждането му до дванадесетата година.
За да бъдат подготвени Сетивната Душа и Разсъдъчната Душа, наложително беше най-напред един Аз да мине през опитностите и изживяванията, през които мина Заратустра, за да бъдат постигнати съответните качества от страна на Натановия Исус. В предишните епохи това не беше възможно. Защото върху Натановото дете Исус трябваше да работи не само Азът на Заратустра, но и онова висше Същество, което описахме като Нирманакайя на Буда. То работеше върху Натановия Исус главно отвън, и то от раждането до неговата дванадесета година. Но за целта трябваше да съществува самата Нирманакайя. С други думи, най-напред Бодисатва трябваше да се издигне до степента Буда, за да се развие в него духовното тяло на Нирманакайя, а после то да формира съответните качества у Натановото дете Исус от раждането му до дванадесетата година. Самият Бодисатва трябваше да се издигне до степента Буда, за да натрупа в себе си силите, необходими на онова човешко тяло, което трябваше да понесе великото Събитие. В своята инкарнация като Буда, Бодисатва все още не беше готов за тази задача. Наложително беше и неговото земно съществувание като Буда.
към текста >>

112. 8. Осма лекция, 24 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Напротив, бихме могли да кажем: За нас, именно доказателство за здравословната сила на спиритуалната мъдрост е, че тя често причинява негативни последици у прекалено грубите физически тела, с които влиза в допир; както например едно градско дете с крехко физическо здраве, астенизирано от градския въздух, който то диша от самото си раждане, далеч няма да се почувствува здраво, ако попадне всред острия и режещ планински въздух, а може би ще се разболее наистина.
И днес има души и то твърде много -, които на драго сърце биха размислили върху антропософските истини, ако не бяха всевъзможните грижи на ежедневието. Да, само малцина са в състояние да разгърнат спиритуалните истини според своята свободна воля, сякаш те са един вид „четвърто семе". Това са онези, които започват да усещат антропософския елемент като една жива истина, навлязла в душата като подвижна и жива сила; онези, които същевременно олицетворяват сегашното състояние на бъдещата активност, характерна за духовните истини в следващите епохи. Впрочем никой, който благодарение на своите вътрешни сили и своето доверие в духовния свят не е сам проникнат от съзидателната стихия на спиритуалната мъдрост, не може да се доближи до тази мъдрост чрез каквито и да са външни средства. Защото нима е доказателство срещу действената сила на спиритуалната мъдрост, това че у мнозина тя не поражда днес едни или други физически последици? Напротив, бихме могли да кажем: За нас, именно доказателство за здравословната сила на спиритуалната мъдрост е, че тя често причинява негативни последици у прекалено грубите физически тела, с които влиза в допир; както например едно градско дете с крехко физическо здраве, астенизирано от градския въздух, който то диша от самото си раждане, далеч няма да се почувствува здраво, ако попадне всред острия и режещ планински въздух, а може би ще се разболее наистина. Както това не е доказателство срещу здравословната сила на планинския въздух, така не е и доказателство срещу спиритуалната мъдрост, когато тя проникне в даден човешки организъм и предизвика някакво преходно объркване. Защото тя се натъква на определени наследствени качества, които човешките тела носят от хилядолетия; тя се натъква на не що, което е непригодно за нея.
към текста >>

113. 9. Девета лекция, 25 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Виж те управителя: Като дете на света, той разбра, че с обикновения Мамон не може да се служи на двама господари.
Вие не може да служите едновременно на Бога, който иска напредък, и на Мамона, Бога на пречките. Виж те управителя: Като дете на света, той разбра, че с обикновения Мамон не може да се служи на двама господари. Така и Вие, след като се издигнете и станете деца на светлината, ще разберете, че не може да се служи на двама господари (Лука 16,11-13).
към текста >>

Ето какво им възвестява Нирманакайя на Буда, която се носеше като небесно войнство над Натановото дете Исус.
Ние се натъкваме на всичко това още с думите, записани в глава 2, стих 13-14. Там са описани пастирите, които идват, за да приемат „благата вест". Вече посочих, че там горе, в образа на „небесното войнство" ние имаме имагинативно доловената Нирманакайя на Буда. И какво се възвестява на пастирите? Откровението на преизпълнения с мъдрост Бог на висините! Ето какво им възвестява Нирманакайя на Буда, която се носеше като небесно войнство над Натановото дете Исус. Но тук е прибавено и нещо друго: „И мир на хората долу на Земята, които са проникна ти от добра воля", или иначе казано, хората, в които покълва живата сила на любовта. А това е нещо, което може да бъде постепенно осъществено на Земята само чрез Христос. Той прибави живата сила на любовта към онова, което беше само „откровение от висините". Да, ето какво влага Христос във всяко човешко сърце, във всяка човешка душа. Той влага в нея не някакво учение,което може да бъде прието под формата на мисли и идеи, а онази жива сила, която сега вече може да бликне от всяка човешка душа.
към текста >>

114. 10. Десета лекция, 26 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

А Исус, като видя мисълта в сърцето им, взе едно дете и го изправи до Себе Си.
А Исус, като видя мисълта в сърцето им, взе едно дете и го изправи до Себе Си. И рече им: "Който приеме това дете в Мое име, или с други думи, който в името на Христос се свърже с това, което е останало от преди луциферическите времена - Мене приема, а който Мене приеме, приема Тогова, Който Ме е пратил" (Лука 9,46-48)
към текста >>

И рече им: "Който приеме това дете в Мое име, или с други думи, който в името на Христос се свърже с това, което е останало от преди луциферическите времена - Мене приема, а който Мене приеме, приема Тогова, Който Ме е пратил" (Лука 9,46-48)
А Исус, като видя мисълта в сърцето им, взе едно дете и го изправи до Себе Си. И рече им: "Който приеме това дете в Мое име, или с други думи, който в името на Христос се свърже с това, което е останало от преди луциферическите времена - Мене приема, а който Мене приеме, приема Тогова, Който Ме е пратил" (Лука 9,46-48)
към текста >>

Ето как следва да приемем думите от Евангелието на Лука, които прозвучават, след като Буда и неговата Нирманакайя изливат своята сила върху Натановото дете Исус.
Ето как следва да приемем думите от Евангелието на Лука, които прозвучават, след като Буда и неговата Нирманакайя изливат своята сила върху Натановото дете Исус. Откровенията политат от духовните светове надолу към Земята и намират своето отражение в човешките сърца под формата на любов и мир: И то толкова по-пълно, колкото повече хората са устремени към това, което Христовият Принцип действително разгръща като добра воля, бликаща от самия център на човешкото същество, от човешкия Аз. Ето какво прозвучава ясно и в същото време толкова топло от тези думи, когато разбираме Евангелието на Лука: „Откровението на духовните светове от висините и неговото отражение от човешките сърца носи мир на хората, които на Земята искат доразвият от самите себе си наистина добра воля и да я вложат в хода на Земното развитие".
към текста >>

115. Съдържание GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Въплъщението на Заратустра във витлеемското дете.
Буда и двете деца Исус. Предисторията на Христос. В Христовото събитие се срещат три духовни течения: първото свързано с Буда, второто – със Заратустра, третото е било въплътено в древноеврейската култура. Буда и учението за състраданието и любовта. Слизането на нирманакайя на Буда в детето Исус от Назарет. Въплъщението на Заратустра във витлеемското дете. Дванадесетгодишният Исус в храма. По-късното сливане на двете семейства. Сливането на зороастризма и будизма и обединението им в Исус от Назарет.
към текста >>

Витлеемското дете Исус.
Евангелията. Буда и двете деца Исус. Детето Исус от Назарет. Нирманакайя на Буда. Проникването на будизма в християнството. Витлеемското дете Исус. Произходът на двете деца Исус. Сливането на зороастрийското и будисткото течение в дванадесетгодишния Исус от Назарет. Потокът на древноеврейското течение. Мисията на Буда е била да донесе учението за състраданието и любовта, но Христос е самата сила на любовта. На какво се основава всяко развитие.
към текста >>

116. Буда и двете деца Исус. Берлин, 11 октомври 1909 година GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Родителска двойка, а именно Йосиф и Мария от Назарет, отглеждали дете на име Исус.
Родителска двойка, а именно Йосиф и Мария от Назарет, отглеждали дете на име Исус. Това дете по странен начин е било надарено с такива способности, че нирманакайя-Буда е могъл да си каже – в това дете, в неговата физическа телесност, се крие възможност да се позволи на човечеството да направи голяма крачка напред, ако той, като Буда, би могъл да даде своя принос. Затова той, в своята нирманакайя, се потопил в това дете. Под нирманакайя трябва да си представяме не затворено тяло, както при нас, а нещо, което представлява само сили, които се превръщат тук в особени същности. Благодарение на аза споменатата основна индивидуалност, тази система от същества се съединява във висшите светове, подобно на нашите способности за мислене, чувстване и воля. Ясновидецът възприема това множество от съставляващи единно цяло същности като нирманакайя на Буда.
към текста >>

Това дете по странен начин е било надарено с такива способности, че нирманакайя-Буда е могъл да си каже – в това дете, в неговата физическа телесност, се крие възможност да се позволи на човечеството да направи голяма крачка напред, ако той, като Буда, би могъл да даде своя принос.
Родителска двойка, а именно Йосиф и Мария от Назарет, отглеждали дете на име Исус. Това дете по странен начин е било надарено с такива способности, че нирманакайя-Буда е могъл да си каже – в това дете, в неговата физическа телесност, се крие възможност да се позволи на човечеството да направи голяма крачка напред, ако той, като Буда, би могъл да даде своя принос. Затова той, в своята нирманакайя, се потопил в това дете. Под нирманакайя трябва да си представяме не затворено тяло, както при нас, а нещо, което представлява само сили, които се превръщат тук в особени същности. Благодарение на аза споменатата основна индивидуалност, тази система от същества се съединява във висшите светове, подобно на нашите способности за мислене, чувстване и воля. Ясновидецът възприема това множество от съставляващи единно цяло същности като нирманакайя на Буда.
към текста >>

Затова той, в своята нирманакайя, се потопил в това дете.
Родителска двойка, а именно Йосиф и Мария от Назарет, отглеждали дете на име Исус. Това дете по странен начин е било надарено с такива способности, че нирманакайя-Буда е могъл да си каже – в това дете, в неговата физическа телесност, се крие възможност да се позволи на човечеството да направи голяма крачка напред, ако той, като Буда, би могъл да даде своя принос. Затова той, в своята нирманакайя, се потопил в това дете. Под нирманакайя трябва да си представяме не затворено тяло, както при нас, а нещо, което представлява само сили, които се превръщат тук в особени същности. Благодарение на аза споменатата основна индивидуалност, тази система от същества се съединява във висшите светове, подобно на нашите способности за мислене, чувстване и воля. Ясновидецът възприема това множество от съставляващи единно цяло същности като нирманакайя на Буда.
към текста >>

Отначало това дете Исус се развивало по-бавно.
Отначало това дете Исус се развивало по-бавно. Външно то не показвало никакви особено забележителни качества, които биха индикирали за велик дух. Но скоро станали забележими неговата дълбока искреност и задушевност, и дейният живот на душата. Ясновидецът би видял, как над това дете се рее нирманакайя на Буда. В индийската легенда се казва, че стар мъдрец дошъл при Буда-детето и разбрал по него, че тук Бодхисатвата се издига до Буда. Старецът се облял в сълзи поради това, че няма да успее да види великия Буда.
към текста >>

Ясновидецът би видял, как над това дете се рее нирманакайя на Буда.
Отначало това дете Исус се развивало по-бавно. Външно то не показвало никакви особено забележителни качества, които биха индикирали за велик дух. Но скоро станали забележими неговата дълбока искреност и задушевност, и дейният живот на душата. Ясновидецът би видял, как над това дете се рее нирманакайя на Буда. В индийската легенда се казва, че стар мъдрец дошъл при Буда-детето и разбрал по него, че тук Бодхисатвата се издига до Буда. Старецът се облял в сълзи поради това, че няма да успее да види великия Буда. Асита, така се наричал мъдрецът, въплътил се повторно, и когато Исус бил млад, бил отново старец, а именно – Симеон, за когото се говори в Евангелието от Лука. При представянето на Исус в храма той видял пред себе си Бодхисатвата като истински Буда и затова е могъл да каже: „Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир. Според думата Си; Защото видяха очите ми спасението“[3].
към текста >>

Приблизително по същото време, когато се родил Исус, в Палестина, в друга родителска двойка, имената на които също са били Йосиф и Мария, също имали дете със същото име – Исус.
Приблизително по същото време, когато се родил Исус, в Палестина, в друга родителска двойка, имената на които също са били Йосиф и Мария, също имали дете със същото име – Исус. Така че тогава имало две деца Исус в две родителски двойки с едни и същи имена. Единият Исус е витлеемският. Той живеел със своите родители във Витлеем; родителите на другия живеели в Назарет. Първият Исус произхожда от линията на Давидовия дом, която преминава през Соломон. Напротив, Исус от Назарет произхожда от Натановата линия на Давидовия дом.
към текста >>

Лука разказва повече за едното, а Матей – за другото дете.
Така че тогава имало две деца Исус в две родителски двойки с едни и същи имена. Единият Исус е витлеемският. Той живеел със своите родители във Витлеем; родителите на другия живеели в Назарет. Първият Исус произхожда от линията на Давидовия дом, която преминава през Соломон. Напротив, Исус от Назарет произхожда от Натановата линия на Давидовия дом. Лука разказва повече за едното, а Матей – за другото дете. В ранната си младост витлеемското дете показвало съвсем други способности, отколкото детето от Назарет. Първото добре се проявявало във всички тези качества, които могат да се проявяват външно. Така, например, това дете още от раждането си вече е можело да говори, макар и повече или по-малко неразбираемо за околните. Другото дете Исус проявявало заложби за вътрешна надареност.
към текста >>

В ранната си младост витлеемското дете показвало съвсем други способности, отколкото детето от Назарет.
Единият Исус е витлеемският. Той живеел със своите родители във Витлеем; родителите на другия живеели в Назарет. Първият Исус произхожда от линията на Давидовия дом, която преминава през Соломон. Напротив, Исус от Назарет произхожда от Натановата линия на Давидовия дом. Лука разказва повече за едното, а Матей – за другото дете. В ранната си младост витлеемското дете показвало съвсем други способности, отколкото детето от Назарет. Първото добре се проявявало във всички тези качества, които могат да се проявяват външно. Така, например, това дете още от раждането си вече е можело да говори, макар и повече или по-малко неразбираемо за околните. Другото дете Исус проявявало заложби за вътрешна надареност.
към текста >>

Така, например, това дете още от раждането си вече е можело да говори, макар и повече или по-малко неразбираемо за околните.
Първият Исус произхожда от линията на Давидовия дом, която преминава през Соломон. Напротив, Исус от Назарет произхожда от Натановата линия на Давидовия дом. Лука разказва повече за едното, а Матей – за другото дете. В ранната си младост витлеемското дете показвало съвсем други способности, отколкото детето от Назарет. Първото добре се проявявало във всички тези качества, които могат да се проявяват външно. Така, например, това дете още от раждането си вече е можело да говори, макар и повече или по-малко неразбираемо за околните. Другото дете Исус проявявало заложби за вътрешна надареност.
към текста >>

Другото дете Исус проявявало заложби за вътрешна надареност.
Напротив, Исус от Назарет произхожда от Натановата линия на Давидовия дом. Лука разказва повече за едното, а Матей – за другото дете. В ранната си младост витлеемското дете показвало съвсем други способности, отколкото детето от Назарет. Първото добре се проявявало във всички тези качества, които могат да се проявяват външно. Така, например, това дете още от раждането си вече е можело да говори, макар и повече или по-малко неразбираемо за околните. Другото дете Исус проявявало заложби за вътрешна надареност.
към текста >>

Това дете Исус е трябвало да бъде заведено в Египет, за да може да живее то там известно време в подходяща среда и отново да оживи в себе си отпечатъка на самия себе си.
В момчето от Витлеем сега бил въплътен великият Заратустра от древните времена. Този Заратустра, както е известно, връчил своето астрално тяло на Хермес, а етерното тяло – на Мойсей. Неговият Аз повторно се родил в шестстотинте години преди нашата ера в Халдея като Назаратос или Заратос, и, накрая, още един път, като Исус. Това дете Исус е трябвало да бъде заведено в Египет, за да може да живее то там известно време в подходяща среда и отново да оживи в себе си отпечатъка на самия себе си. Следователно не трябва да се вярва, че Исус, за когото говори Лука, е същият за когото разказва Матей. Всички деца под две години били убити по разпореждане на Ирод. Това би засегнало и Йоан Кръстител, ако между неговото раждане и раждането на Исус не беше минало достатъчно време.
към текста >>

На дванадесетата година Азът на витлеемското дете Исус, тоест Азът на Заратустра, преминава в другото дете Исус.
На дванадесетата година Азът на витлеемското дете Исус, тоест Азът на Заратустра, преминава в другото дете Исус. От дванадесетата му година в Исус от Назарет повече не е живеел предишният му Аз, а сега това бил Азът на Заратустра. Скоро след като Азът напуснал тялото, витлеемското дете умряло. Този пренос на Аза на Заратустра към Исус от Назарет, Лука ни го описва в историята за дванадесетгодишния Исус в храма. За родителите му също било необяснимо, защо тяхното дете внезапно заговорило толкова мъдро. Освен него тези родители нямали повече деца.
към текста >>

Скоро след като Азът напуснал тялото, витлеемското дете умряло.
На дванадесетата година Азът на витлеемското дете Исус, тоест Азът на Заратустра, преминава в другото дете Исус. От дванадесетата му година в Исус от Назарет повече не е живеел предишният му Аз, а сега това бил Азът на Заратустра. Скоро след като Азът напуснал тялото, витлеемското дете умряло. Този пренос на Аза на Заратустра към Исус от Назарет, Лука ни го описва в историята за дванадесетгодишния Исус в храма. За родителите му също било необяснимо, защо тяхното дете внезапно заговорило толкова мъдро. Освен него тези родители нямали повече деца. Напротив, другата двойка имала следващи деца, четири момчета и две момичета. Обаче, по-късно, живеейки в съседство в Назарет, двете семейства се слели накрая в едно семейство.
към текста >>

За родителите му също било необяснимо, защо тяхното дете внезапно заговорило толкова мъдро.
На дванадесетата година Азът на витлеемското дете Исус, тоест Азът на Заратустра, преминава в другото дете Исус. От дванадесетата му година в Исус от Назарет повече не е живеел предишният му Аз, а сега това бил Азът на Заратустра. Скоро след като Азът напуснал тялото, витлеемското дете умряло. Този пренос на Аза на Заратустра към Исус от Назарет, Лука ни го описва в историята за дванадесетгодишния Исус в храма. За родителите му също било необяснимо, защо тяхното дете внезапно заговорило толкова мъдро. Освен него тези родители нямали повече деца. Напротив, другата двойка имала следващи деца, четири момчета и две момичета. Обаче, по-късно, живеейки в съседство в Назарет, двете семейства се слели накрая в едно семейство. Бащата на Исус от Витлеем вече бил старец, когато се родил Исус. Скоро след това той умрял и майката със своите деца се преместила в Назарет до другото семейство.
към текста >>

Буда и Заратустра си взаимодействали в това дете.
И така, Буда в своята нирманакайя с Азът на Заратустра действал в Исус от Назарет. Буда и Заратустра си взаимодействали в това дете.
към текста >>

117. Евангелията. Буда и двете деца Исус. Берлин, 18 октомври 1909 година GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Последния път той се представи пред нас като човешка личност, която се е родила тук като дете с доста особени вътрешни заложби, а не със заложби, които да водят човека към разбирането на външния, съвременния физически свят.
Евангелието от Лука ни позволява да се запознаем с тези съществени процеси, които направили възможно сливането на съществото на Христос с личността на Исус от Назарет, а също и на сливането на зороастризма и будизма, и ние виждаме, как тези две мощни духовни течения се срещат и съединяват именно в Исус от Назарет. Последния път той се представи пред нас като човешка личност, която се е родила тук като дете с доста особени вътрешни заложби, а не със заложби, които да водят човека към разбирането на външния, съвременния физически свят. Над тази личност, която като дете стои пред нас в Натановото дете Исус, Исус от Назарет, над нея виждаме сиянието на това, което нарекохме нирманакайя на Буда, което виждаме като аурата на това дете. Това е обликът, който е приел Буда след своето последно въплъщение, в който той станал Буда. Можем да подчертаем, че изказаното от западноевропейското езотерично учение напълно потвърждава това, което се съдържа в източните текстове: това, че индивидуалността преди въплъщението на Буда, в която той се е проявил в 6. век преди нашата ера, е била Бодхисатва.
към текста >>

Над тази личност, която като дете стои пред нас в Натановото дете Исус, Исус от Назарет, над нея виждаме сиянието на това, което нарекохме нирманакайя на Буда, което виждаме като аурата на това дете.
Евангелието от Лука ни позволява да се запознаем с тези съществени процеси, които направили възможно сливането на съществото на Христос с личността на Исус от Назарет, а също и на сливането на зороастризма и будизма, и ние виждаме, как тези две мощни духовни течения се срещат и съединяват именно в Исус от Назарет. Последния път той се представи пред нас като човешка личност, която се е родила тук като дете с доста особени вътрешни заложби, а не със заложби, които да водят човека към разбирането на външния, съвременния физически свят. Над тази личност, която като дете стои пред нас в Натановото дете Исус, Исус от Назарет, над нея виждаме сиянието на това, което нарекохме нирманакайя на Буда, което виждаме като аурата на това дете. Това е обликът, който е приел Буда след своето последно въплъщение, в който той станал Буда. Можем да подчертаем, че изказаното от западноевропейското езотерично учение напълно потвърждава това, което се съдържа в източните текстове: това, че индивидуалността преди въплъщението на Буда, в която той се е проявил в 6. век преди нашата ера, е била Бодхисатва.
към текста >>

След това описахме, как се появява второто дете Исус, което можем да наречем витлеемското дете Исус, и казахме, че то не е кой да е, а прероденият Заратустра.
След това описахме, как се появява второто дете Исус, което можем да наречем витлеемското дете Исус, и казахме, че то не е кой да е, а прероденият Заратустра. Това е извънредно, не според възрастта си развито дете. В това дете повторно е въплътен Заратустра. Това е изразено в Евангелието от Матей, тъй като в това Евангелие трябва да се изобрази особено разбираемата за автора на това Евангелие индивидуалност, която внася в християнството течението на зороастризма. Затова се казва също, че това момче е произлязло от Соломоновата, царска линия на дома Давидов, докато Исус от Евангелието от Лука е произлязъл от Натановата свещеническа линия на Давидовия дом.
към текста >>

Това е извънредно, не според възрастта си развито дете.
След това описахме, как се появява второто дете Исус, което можем да наречем витлеемското дете Исус, и казахме, че то не е кой да е, а прероденият Заратустра. Това е извънредно, не според възрастта си развито дете. В това дете повторно е въплътен Заратустра. Това е изразено в Евангелието от Матей, тъй като в това Евангелие трябва да се изобрази особено разбираемата за автора на това Евангелие индивидуалност, която внася в християнството течението на зороастризма. Затова се казва също, че това момче е произлязло от Соломоновата, царска линия на дома Давидов, докато Исус от Евангелието от Лука е произлязъл от Натановата свещеническа линия на Давидовия дом.
към текста >>

В това дете повторно е въплътен Заратустра.
След това описахме, как се появява второто дете Исус, което можем да наречем витлеемското дете Исус, и казахме, че то не е кой да е, а прероденият Заратустра. Това е извънредно, не според възрастта си развито дете. В това дете повторно е въплътен Заратустра. Това е изразено в Евангелието от Матей, тъй като в това Евангелие трябва да се изобрази особено разбираемата за автора на това Евангелие индивидуалност, която внася в християнството течението на зороастризма. Затова се казва също, че това момче е произлязло от Соломоновата, царска линия на дома Давидов, докато Исус от Евангелието от Лука е произлязъл от Натановата свещеническа линия на Давидовия дом.
към текста >>

Тоест в това дете, в което вече е живеела нирманакайя на Буда, от дванадесетата година влязла и индивидуалността на Заратустра.
Такива заложби е можело да му се предават, и особено качествата, наследявани в Соломоновия дом. За задачата, която е стояла пред него, той се е нуждаел също и от големи възможности на носителя на Аза, от големи заложби на астралното тяло. Те са можели да му бъдат предадени само от линията, която е предавала от предходните поколения именно тези способности. Ако Заратустра би останал в тялото до тридесетата година, когато етерното и физическото тяло са вече напълно формирани, той не би могъл дотолкова да задълбочи своето същество. Затова още на дванадесетата година той преминал в Исус от Назарет. Тоест в това дете, в което вече е живеела нирманакайя на Буда, от дванадесетата година влязла и индивидуалността на Заратустра. Така в Исус от Назарет в дванадесетата му година се слели тези две течения.
към текста >>

118. Четирите различни аспекта на представянето на Христос в четирите Евангелия. Берлин, първа лекция, 2 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

След това виждаме, как тази любов извършва най-възвишеното в човешките сърца, но в същото време е и нещо като двуостър меч: например – майката; тя искрено и дълбоко обича своето дете.
Когато след това се спускаме и разглеждаме отделния човешки живот час по час, ден по ден, година след година, столетие след столетие, хилядолетие след хилядолетие, ако разглеждаме там по-специално силите, които се наричат човешка любов, тогава виждаме, как тази любов кипи и тъче в живите човешки сърца и души. Тогава виждаме, как тази любов, от една страна, извършва най-великите, най-знаменателните, най-героичните дела в човечеството, виждаме, как най-великите жертви в човечеството са произтичали от любовта към едно или друго същество, към едно или друго дело. След това виждаме, как тази любов извършва най-възвишеното в човешките сърца, но в същото време е и нещо като двуостър меч: например – майката; тя искрено и дълбоко обича своето дете. Детето извършва някаква беля; майката обича своето дете и при тази дълбока, пламенна любов, тя не може да накаже детето. И това дете извършва втора беля, и отново дълбоката любов на майката не ѝ позволява да накаже детето. И това продължава по-нататък, детето пораства, става негодник, смутител на спокойствието в живота. Засягайки такива важни неща, не е желателно да вземаме примери от съвременността, затова ще приведем по-отдалечен пример. В първата половина на 19.
към текста >>

Детето извършва някаква беля; майката обича своето дете и при тази дълбока, пламенна любов, тя не може да накаже детето.
Когато след това се спускаме и разглеждаме отделния човешки живот час по час, ден по ден, година след година, столетие след столетие, хилядолетие след хилядолетие, ако разглеждаме там по-специално силите, които се наричат човешка любов, тогава виждаме, как тази любов кипи и тъче в живите човешки сърца и души. Тогава виждаме, как тази любов, от една страна, извършва най-великите, най-знаменателните, най-героичните дела в човечеството, виждаме, как най-великите жертви в човечеството са произтичали от любовта към едно или друго същество, към едно или друго дело. След това виждаме, как тази любов извършва най-възвишеното в човешките сърца, но в същото време е и нещо като двуостър меч: например – майката; тя искрено и дълбоко обича своето дете. Детето извършва някаква беля; майката обича своето дете и при тази дълбока, пламенна любов, тя не може да накаже детето. И това дете извършва втора беля, и отново дълбоката любов на майката не ѝ позволява да накаже детето. И това продължава по-нататък, детето пораства, става негодник, смутител на спокойствието в живота. Засягайки такива важни неща, не е желателно да вземаме примери от съвременността, затова ще приведем по-отдалечен пример. В първата половина на 19. столетие живяла майка, която дълбоко и искрено обичала своето дете.
към текста >>

И това дете извършва втора беля, и отново дълбоката любов на майката не ѝ позволява да накаже детето.
Когато след това се спускаме и разглеждаме отделния човешки живот час по час, ден по ден, година след година, столетие след столетие, хилядолетие след хилядолетие, ако разглеждаме там по-специално силите, които се наричат човешка любов, тогава виждаме, как тази любов кипи и тъче в живите човешки сърца и души. Тогава виждаме, как тази любов, от една страна, извършва най-великите, най-знаменателните, най-героичните дела в човечеството, виждаме, как най-великите жертви в човечеството са произтичали от любовта към едно или друго същество, към едно или друго дело. След това виждаме, как тази любов извършва най-възвишеното в човешките сърца, но в същото време е и нещо като двуостър меч: например – майката; тя искрено и дълбоко обича своето дете. Детето извършва някаква беля; майката обича своето дете и при тази дълбока, пламенна любов, тя не може да накаже детето. И това дете извършва втора беля, и отново дълбоката любов на майката не ѝ позволява да накаже детето. И това продължава по-нататък, детето пораства, става негодник, смутител на спокойствието в живота. Засягайки такива важни неща, не е желателно да вземаме примери от съвременността, затова ще приведем по-отдалечен пример. В първата половина на 19. столетие живяла майка, която дълбоко и искрено обичала своето дете. Трябва категорично да отбележим, че нищо не може да омаловажи тази любов, при всички обстоятелства любовта принадлежи към най-висшите човешки качества.
към текста >>

столетие живяла майка, която дълбоко и искрено обичала своето дете.
Детето извършва някаква беля; майката обича своето дете и при тази дълбока, пламенна любов, тя не може да накаже детето. И това дете извършва втора беля, и отново дълбоката любов на майката не ѝ позволява да накаже детето. И това продължава по-нататък, детето пораства, става негодник, смутител на спокойствието в живота. Засягайки такива важни неща, не е желателно да вземаме примери от съвременността, затова ще приведем по-отдалечен пример. В първата половина на 19. столетие живяла майка, която дълбоко и искрено обичала своето дете. Трябва категорично да отбележим, че нищо не може да омаловажи тази любов, при всички обстоятелства любовта принадлежи към най-висшите човешки качества. И така, тази майка обичала своето дете и сърцето не ѝ позволявало да накаже своята дъщеря за малката кражба, която тя извършила в семейството. След това тя извършила втора кражба и майката отново не могла да я накаже; в резултат момичето се превръща в ползваща се с лоша слава отровителка. Тя се превърнала в такава поради ненасочваната от мъдрост майчина любов. Любовта прави велики дела, ако те произтичат от мъдростта.
към текста >>

И така, тази майка обичала своето дете и сърцето не ѝ позволявало да накаже своята дъщеря за малката кражба, която тя извършила в семейството.
И това продължава по-нататък, детето пораства, става негодник, смутител на спокойствието в живота. Засягайки такива важни неща, не е желателно да вземаме примери от съвременността, затова ще приведем по-отдалечен пример. В първата половина на 19. столетие живяла майка, която дълбоко и искрено обичала своето дете. Трябва категорично да отбележим, че нищо не може да омаловажи тази любов, при всички обстоятелства любовта принадлежи към най-висшите човешки качества. И така, тази майка обичала своето дете и сърцето не ѝ позволявало да накаже своята дъщеря за малката кражба, която тя извършила в семейството. След това тя извършила втора кражба и майката отново не могла да я накаже; в резултат момичето се превръща в ползваща се с лоша слава отровителка. Тя се превърнала в такава поради ненасочваната от мъдрост майчина любов. Любовта прави велики дела, ако те произтичат от мъдростта. Значението именно на тази любов, която се е изляла в света от Голгота, се е заключавало в това, че тя, всъщност, е съединена със светлината на света, с мъдростта. Затова вземайки предвид Христос Исус, разглеждайки тези две качества и осъзнавайки, че любовта е най-височайшата в света, в същото време научаваме, че любовта и мъдростта в най-дълбок смисъл са едно цяло.
към текста >>

119. Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

В началото пред нас е дете, което се е родило.
Няма да сбъркаме ако сравним това развитие с развитието на постепенно израстващ юноша. В началото пред нас е дете, което се е родило. До седем години дете израства, обкръжено от телесната грижа на родителите. Това е влияние предимно на физически план. След това започва развитие, което настъпва благодарение на това, че по правилен начин се ражда етерното тяло. Развитието се основава на това, че се образува паметта, и това, което може да се развие в етерното тяло, укрепва по правилен начин. В третия период със своето астрално тяло човек влиза в отношение с външния свят; сега той трябва да усвоява това, което може да се нарече способност за разсъждаване.
към текста >>

До седем години дете израства, обкръжено от телесната грижа на родителите.
Няма да сбъркаме ако сравним това развитие с развитието на постепенно израстващ юноша. В началото пред нас е дете, което се е родило. До седем години дете израства, обкръжено от телесната грижа на родителите. Това е влияние предимно на физически план. След това започва развитие, което настъпва благодарение на това, че по правилен начин се ражда етерното тяло. Развитието се основава на това, че се образува паметта, и това, което може да се развие в етерното тяло, укрепва по правилен начин. В третия период със своето астрално тяло човек влиза в отношение с външния свят; сега той трябва да усвоява това, което може да се нарече способност за разсъждаване.
към текста >>

С цялото раждане на това дете Исус е свързано нещо, явяващо се отражение на съдбините на древноеврейския народ.
И така, става дума за това, че действително пътят продължава, че наистина в личността на единия Исус се съдържа екстракт от цялото еврейско развитие. Първо виждаме, че в духа отново се повтаря жертвата на Исаак и това е под формата на даровете на влъхвите: те поднасят злато, ливан (тамян) и смирна (миро). В същото време виждаме, че отново навлиза нещо, напомнящо за предишните събития с древноеврейския народ. С цялото раждане на това дете Исус е свързано нещо, явяващо се отражение на съдбините на древноеврейския народ. Тук е бил Йосиф, притежаващ наследството на сънищното ясновидство и представляващ свързващото звено между древноеврейския и египетския народ; сега тук отново се появява Йосиф, който има сън, и на когото в съня не само му се казва, че ще се роди Исус, но и това, че той трябва да замине с Исус в Египет.
към текста >>

120. Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

В родителската двойка от Назарет се родило именно детето Исус от Назарет, което изобразява Евангелието от Лука, а във витлеемската родителска двойка – витлеемското дете Исус, което изобразява Евангелието от Матей.
Едната родителска двойка живеела в Назарет, другата – във Витлеем. Мъжът в едната родителска двойка произлизал от Соломоновата линия на Давидовия дом, това бил мъжът в двойката от Витлеем. Другата родителска двойка, от Назарет, произлизала от Натановата линии на Давидовия дом. Соломон и Натан са синове на Давид. И на двете двойки им се родил син. В родителската двойка от Назарет се родило именно детето Исус от Назарет, което изобразява Евангелието от Лука, а във витлеемската родителска двойка – витлеемското дете Исус, което изобразява Евангелието от Матей. Така че в началото на нашето летоброене имаме две деца Исус.
към текста >>

Как, собствено, се е появило то като физическо дете?
Да изследваме историята на детето Исус от Витлеем. Как, собствено, се е появило то като физическо дете? Като физическо дете го виждаме в родословната линия, която авторът на Евангелието от Матей прекрасно извежда чак до Авраам, то произхожда от тази линия. Можахме да проследим движението от Ур Халдейски в страната Ханаан, след това от нея в Египет и пак назад в Ханаан. Това приблизително съответства на движението на юдейския народ от Халдея в Палестина, след това в Египет и обратно. Това са били предците на детето Исус от Витлеем. Носейки в себе си кръвта на тези предци, то, така да се каже, извършило това движение.
към текста >>

Като физическо дете го виждаме в родословната линия, която авторът на Евангелието от Матей прекрасно извежда чак до Авраам, то произхожда от тази линия.
Да изследваме историята на детето Исус от Витлеем. Как, собствено, се е появило то като физическо дете? Като физическо дете го виждаме в родословната линия, която авторът на Евангелието от Матей прекрасно извежда чак до Авраам, то произхожда от тази линия. Можахме да проследим движението от Ур Халдейски в страната Ханаан, след това от нея в Египет и пак назад в Ханаан. Това приблизително съответства на движението на юдейския народ от Халдея в Палестина, след това в Египет и обратно. Това са били предците на детето Исус от Витлеем. Носейки в себе си кръвта на тези предци, то, така да се каже, извършило това движение. Индивидуалността, която искала да се въплъти сега в това момче Исус от Витлеем, бързо извървяла, макар и по-съкратено, този път.
към текста >>

По такъв начин в момента на раждането на витлеемското дете Исус в мястото, където се е родило, дошла духовната индивидуалност, която преди това духовно точно е повторила придвижването на Авраам, духовно точно е повторила придвижването на Авраам от Халдея в Ханаан.
Това приблизително съответства на движението на юдейския народ от Халдея в Палестина, след това в Египет и обратно. Това са били предците на детето Исус от Витлеем. Носейки в себе си кръвта на тези предци, то, така да се каже, извършило това движение. Индивидуалността, която искала да се въплъти сега в това момче Исус от Витлеем, бързо извървяла, макар и по-съкратено, този път. Тази индивидуалност, действала в древна Халдея като Заратустра. По такъв начин в момента на раждането на витлеемското дете Исус в мястото, където се е родило, дошла духовната индивидуалност, която преди това духовно точно е повторила придвижването на Авраам, духовно точно е повторила придвижването на Авраам от Халдея в Ханаан. Тук тя се въплътила в момчето Исус от Витлеем. След това тя накратко е трябвало да повтори движението към Египет и по-късно отново да се върне назад, докато не се заселила в Назарет. Тук имате индивидуалност, която извършила, така да се каже, духовно, цялото придвижване на юдейския народ. Могат да се осъществят придвижванията, описани в Библията, и ще намерите, че това е така. Библията описва това по-добре, от всички външни документи.
към текста >>

Кой води витлеемското дете Исус в Египет?
Библията описва това по-добре, от всички външни документи. Това, което ясновидският поглед може да намери в Акаша хрониката, съвпада с описаното в Библията движение, което извършил юдейският народ от Халдея в Ханаан през Египет и обратно. И навсякъде се появяват чудесни паралели. Кой води юдеите в Египет? Там тях ги водят сънищата на Йосиф. Кой води витлеемското дете Исус в Египет? Също сънят на Йосиф, неговия баща. Ето до какви подробности стигат тези паралели. Тук отново е налице особеният ясновидски дар, който е останал и който установява връзка.
към текста >>

За това, което в лемурийското време било удържано, митът за Рая разказва следното: човек вкусил от Дървото на познанието, но не и от Дървото на живота; той бил лишен от собствен произвол в областта на волята; но това, което не било дадено тогава на хората, сега с тайнствени процеси се пренесло към това дете Исус, към детето Исус от Назарет, на което принадлежало това етерно тяло.
Затова хората от началото на своето земно развитие имат свои индивидуални желания и лични чувства, но те не са можели да имат свои лични мисли, а също лично изразяване на мислите, или речта. Мисленето било нещо такова, което при всички постоянно се направлявало от тоталната духовност. Вследствие от това мисленето при всички било едно и също. Но и езикът е бил ръководен от народните богове, така че не всеки човек имал свой собствен език. Това, което се изразява в духа на езика, предпазвало от произвол отделната личност по отношение на етерното тяло, оказвало сдържащо влияние. За това, което в лемурийското време било удържано, митът за Рая разказва следното: човек вкусил от Дървото на познанието, но не и от Дървото на живота; той бил лишен от собствен произвол в областта на волята; но това, което не било дадено тогава на хората, сега с тайнствени процеси се пренесло към това дете Исус, към детето Исус от Назарет, на което принадлежало това етерно тяло. Тук било това, от което човечеството изначално е било лишено, и това препятствало момчето Исус от Назарет да има интерес към изработеното от човечеството в областта на културата. В него имало нещо доста по-изначално, напомнящо за времето, когато човечеството още не било изпаднало в греха на частния произвол. Авторът на Евангелието от Лука изразява това, извеждайки генеалогичното дърво чак до Адам. Така че в момчето Исус от Назарет се появява нещо, което е било дълбоко потопено в Адам и е останало извън луциферическото влияние. В момчето Исус от Назарет е било това, каквото е представлявало човечеството преди луциферическото въздействие.
към текста >>

121. Универсалният човек. Групова душа и индивидуалност. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Това е все едно да доведете четиригодишно дете и тъй като то не може да смята и все пак е човек, да почнете да твърдите, че човек не може да смята.
Тук трябва да обърнем внимание на забележителното ново душевно качество на човека, което се подготвя. Често се поставя въпроса: „Ако има повторни въплъщения, защо човек не помни предишните си въплъщения? “ Това е въпрос, на който често ми се налага да отговарям, и въпрос от такъв характер е несъстоятелен. Това е все едно да доведете четиригодишно дете и тъй като то не може да смята и все пак е човек, да почнете да твърдите, че човек не може да смята. Позволете му да стане на десет и тогава вече ще може да смята. Така е и с човешката душа. Ако тя днес още не може да си спомня, ще дойде време, когато ще може да си спомня, време, когато ще добие способностите, които днес притежава само посветеният. Но именно днес става този поврат. Днес има известен брой души, които в наше време са толкова издигнати, че са точно преди момента, когато ще си спомнят своите предишни въплъщения, или поне последното.
към текста >>

122. Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Тогава може да се попита: да, но тези малцина, които са стояли начело на духовния живот, съвсем не са били кръгли глупаци за да не разберат това, което днес може да разбере всяко дете: това, че Евангелията си противоречат в днешен смисъл?
Може, например, да си каже: собствено, не се иска много за да се види, че четирите Евангелия си противоречат в смисъла, в който това се разбира днес. Може да се смята, че това е разбираемо и за децата. Но при това би било възможно да се забележи, че сега Евангелията в някаква степен са общодостъпни, сега всеки човек може да ги вземе в ръце и да се занимава с тях. Обаче преди изобретяването на типографията са били времена, когато Евангелията съвсем не са били достъпни за всеки, когато са ги четели малцина и тези малцина са стояли начело на духовния живот. Другите са се запознавали със съдържанието им според своето разбиране. Тогава може да се попита: да, но тези малцина, които са стояли начело на духовния живот, съвсем не са били кръгли глупаци за да не разберат това, което днес може да разбере всяко дете: това, че Евангелията си противоречат в днешен смисъл?
към текста >>

Ще отбележим това дете на Йосиф и Мария, на така наречената родителска двойка от Витлеем, като едното от двете деца Исус, които се родили тогава, в началото на нашето летоброене.
Желаейки да разберем, как се е влял зороастризмът, да си спомним, че индивидуалността, която разглеждаме като Заратустра, който е бил най-великият учител на втория следатлантски културен период, преди всичко в така наречения праперсийски народ, тази индивидуалност се е въплъщавала след това отново и отново. Издигайки се с всяко въплъщение все по-високо и по-високо, той се появил около 600 години преди нашето летоброене като съвременник на великия Буда. Той се появил в тайните школи на древния халдео-вавилонски културен кръг. Повторно въплътил се тук, той бил учител на Питагор, който ходил в Халдея, за да се усъвършенства по съответния начин. След това Заратустра, който 600 години преди нашето летоброене се появил под името Заратос или Назаратос, повторно се въплътил в началото на нашето летоброене, като се въплътил по такъв начин, че влязъл в тяло, произлязло от родителска двойка, чиито имена са Йосиф и Мария, и това се описва в Евангелието от Матей. Ще отбележим това дете на Йосиф и Мария, на така наречената родителска двойка от Витлеем, като едното от двете деца Исус, които се родили тогава, в началото на нашето летоброене. С това имаме и превъплъщението в древна Палестина именно на тази индивидуалност, която е била носител на зороастризма, на това важно духовно течение.
към текста >>

Сега Азът, който бил въплътен във витлеемското дете Исус, отново чрез сънищата на Йосиф бива отведен в Египет по същия път, който бил прокаран от народа на Авраам благодарение на сънищата на древния Йосиф.
Както Авраам прокарвал пътя в Ханаан, така звездата, тоест, душата на Заратустра – също следвала този път в Ханаан. Тримата магове следвали звездата на Заратустра и тя ги водела към мястото, където той се въплътил в тяло, произлязло от народа на Авраам и предназначено за него. Тук преди всичко Азът на Заратустра, самият Заратустра държал пътя, повтаряйки в духа пътя, който Авраам изминал до Палестина. След това древноеврейският народ е трябвало да измине пътя към Египет. Той бил отведен там благодарение на сънищата на древния Йосиф. Сега Азът, който бил въплътен във витлеемското дете Исус, отново чрез сънищата на Йосиф бива отведен в Египет по същия път, който бил прокаран от народа на Авраам благодарение на сънищата на древния Йосиф. Повтаряйки я в духа, Азът на Заратустра преминава цялата съдба на древноеврейския народ в тялото на Исус. Тук той отива от другата страна, в Египет, и отново обратно – в Палестина. Тук имаме повторение в духа, преживявано от душата на Заратустра, и то представлява отражение на съдбата на древноеврейския народ.
към текста >>

123. Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Но вече съм ви казвал, че когато се доведе четиригодишно дете и се каже: ето човек, който не може да смята, това съвсем не означава, че изобщо човекът не може да смята.
Сега, в съвременността, стигнахме до важна повратна точка. Днес мнозина питат: какъв е смисълът да се говори за прераждане, след като не можем да си спомним за предишните въплъщения? Разбира се, днес не можете да направите това. Но вече съм ви казвал, че когато се доведе четиригодишно дете и се каже: ето човек, който не може да смята, това съвсем не означава, че изобщо човекът не може да смята. Трябва да се почака детето да порасне, за да се научи да смята: след 10 години то ще може да смята. Така и душата на човека узрява до спомнянето на предишните въплъщения. Дали ще си спомня правилно – това е друг въпрос.
към текста >>

124. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Ако едно дете би било оставено върху някой самотен остров и би израснало там, при липса на връзка с човешки същества не ще може да придобие способностите за мислене и говорене.
Като разгледате тези факти, може да си представите, че ние днес можем да се научим да говорим и да мислим само, ако растем сред хора, защото тези качества могат да бъдат придобити само всред човешки същества. Ако едно дете би било оставено върху някой самотен остров и би израснало там, при липса на връзка с човешки същества не ще може да придобие способностите за мислене и говорене. Така ние виждаме, че начинът, по който всяко същество се развива зависи отчасти от вида същества, всред които то живее и узрява. Този факт действува върху еволюцията. Това може да наблюдавате и всред животните. Известно е, че кучета, извадени от общуване с човешки същества в място, където те не срещат никакво човешко същество, фактически забравят как да лаят. И като правило потомците на такива кучета изобщо не са в състояние, да лаят.
към текста >>

125. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Опитайте се за момент да си представите в какво едно дете е било обучавано в началото на нашата епоха и какво учи днес едно съвременно дете; опитайте се да си представите всичко това, а след това си припомнете онова, което сте научили от антропософските учения, именно че ние сме в състояние да гледаме назад до едно далечно минало, когато физиономията на земята е била напълно различна.
Ако например четете описания на областите, в които сега живеем, за да видите как те са изглеждали по времето, когато Христос е вървял по земята, вие ще откриете, че цялата физиономия на тази област се е променила в течение само на няколко века. Тогава бихте могли да се попитате, доколко моралните и други условия на цивилизацията са се променили също в течение на тези няколко века. Опитайте се за момент да си представите в какво едно дете е било обучавано в началото на нашата епоха и какво учи днес едно съвременно дете; опитайте се да си представите всичко това, а след това си припомнете онова, което сте научили от антропософските учения, именно че ние сме в състояние да гледаме назад до едно далечно минало, когато физиономията на земята е била напълно различна. Тогава в повечето случаи континенти, които съществуват днес, не са съществували, а е имало един огромен обширен континент на мястото, което днес заема Атлантическия океан. Помислете за всичко онова, което трябва да е ставало в течение на дълги периоди от време, за да може по този начин да се промени физиономията на земята до това, което тя е днес.
към текста >>

126. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Колон, 27. 2. 1910 г. Будизъм и Павловото Християнство. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Лабораторната маса трябва първо да стане един олтар, каквато е била за Гьоте, който като дете е запалил своя мъничък олтар на природата с лъчите на изгряващото слънце.
Духовната Наука би трябвало да бъде едно помагало за това, но това не ще бъде възможно дотогава, докато човек вярва, че изкачването на физическото в етерното няма нищо общо с неговото вътрешно същество. Не е от значение сега в лабораторията дали човек има силен или слаб морален характер. Това не е случаят обаче, когато човек е свързан с етерните енергии. Тогава моралното устройство на човека въздействува върху резултатите. Поради тази причина не е възможно за съвременния човек да развие тази способност, ако остане такъв, какъвто е. Лабораторната маса трябва първо да стане един олтар, каквато е била за Гьоте, който като дете е запалил своя мъничък олтар на природата с лъчите на изгряващото слънце.
към текста >>

127. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 5. 3. 1910 г. Мистериите на Вселената: Комети и Луната. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Такова нещо е например, когато едно дете се роди в дадена фамилия.
И така всяко кометно тяло има определена задача. Човешкият духовен живот възприема своята насока с известна космична редовност, така да се каже, буржоазна редовност би могло да я наречем. Така както човек предприема с една земна, буржоазна точност някои дейности ден след ден като закуска и обяд, така също човешкият духовен живот взима своята насока с космична точност. В тази точност влизат други събития, събития, които в обикновения буржоазен живот също така не са като тези на ежедневието и чрез които известен забележим напредък става. Такова нещо е например, когато едно дете се роди в дадена фамилия. Космичната точност, проявяваща се в цялата човешка еволюция взима своето направление под влиянието на луната, на лунното тяло. В контраст на тези събития има неща, които винаги донасят стъпка напред, които са естествено разпределени в широк обсег на време; тези събития се появяват под влиянието на кометите. Различните комети тук имат различни задачи и когато една комета е свършила своята работа тя се разпада. Така ние откриваме, че от известно време нататък някой комети се явяват като две и след това се доразпадат. Те се разтапят, като са завършили своите задачи.
към текста >>

Както когато едно ново малко дете се роди, също така е когато, чрез връщането на една комета, се създава нещо съвсем ново.
Можете да си представите, че когато неща ново, като продукт на космичното женско, навлезе в еволюцията на човечеството, то може да предизвика безредици, които са достатъчно очебиещи, но които хората предпочитат да не забелязват! Възможно е обаче да се накарат хората да осъзнаят, че някои събития в земното съществуване са свързани със съществуването на кометите. Така както нещо ново, един подарък от жената, може да навлезе в ежедневния живот на семейството, така е с кометите. Както когато едно ново малко дете се роди, също така е когато, чрез връщането на една комета, се създава нещо съвсем ново. Трябва обаче да помним, че при някои комети Азът все повече и повече бива натикван във физическия свят и това е нещо, на което ние трябва да противодействуваме. Ако влиянието на Халеевата комета би продължило, едно ново нейно появяване може да донесе голямо усилване на Бюхеровата мисъл и това ще бъде огромно нещастие. Всяко появяване на Халеевата комета следователно би трябвало да ни предупреждава, че тя може да е една злотворна гостенка, ако просто се отдадем на нейното влияние, ако не се противопоставим на него. Касае се да се държим здраво към по-висши и по-значителни въздействия и влияния на космоса, отколкото тези на Халеевата комета. Необходимо е обаче, щото човешките същества да считат тази комета като едно предзнаменование; те трябва да осъзнаят, че нещата вече не са каквито са били досега, когато в известен смисъл е било ползотворно за човечеството да се отдава на тези влияния.
към текста >>

128. 9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Хановер, 10. 5. 1910 г. Етерното виждане на бъдещето. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Това е едно бъдещо Юпитерово състояние, което е излязло несполучливо, също като в човешкия живот, ако едно дете има устройството на стар човек.
За да си изясним това трябва, да хвърлим поглед в световното пространство. Там ние ще намерим материални субстанции, които са изостанали; те не са поели законите на слънцето и земята, а са останали на степен на еволюция древна Луна. Точно противоположното е случаят със съвременната луна, която е ускорила своята еволюция. Поради това тя е станала много втвърдена. Трябвало е да се изсуши и да замръзне, защото е надхвърлила своето нормално развитие. Това е едно бъдещо Юпитерово състояние, което е излязло несполучливо, също като в човешкия живот, ако едно дете има устройството на стар човек. Луната по този начин не е успяла да задържи силата си, като е отишла твърде далеч, чрез което е причинила собствената си смърт.
към текста >>

Така както обикновеният живот на една фамилия се нарушава, когато се появява едно ново дете, тъй като напълно нов импулс слиза в земното съществувание с едно ново духовно същество, така появяването на едно ново небесно тяло, такова като кометата, има същото въздействие в пространството.
Сега ще приложим закона за съответствието между макрокосмоса и микрокосмоса, между големия и малкия свят, към друга важна точка. Така както в обикновения живот ние имаме нашите монотонни дни събуждаме се, лягаме си, пак се събуждаме, вършим обикновените си работи същото е това и в далечините на пространството. Там също всичко върви по обикновения си път, изгревът и залезът на слънцето се повтарят в редовен ритъм. Така както обикновеният живот на една фамилия се нарушава, когато се появява едно ново дете, тъй като напълно нов импулс слиза в земното съществувание с едно ново духовно същество, така появяването на едно ново небесно тяло, такова като кометата, има същото въздействие в пространството. Всяка материалност е израз на нещо духовно и окултната наука е в състояние Да покаже какво лежи зад явленията. Начинът, по който съвременната наука се опитва да се занимава с кометите е подобен на една муха която наблюдава Систинската Мадона. Когато лази върху Мадоната, тя положително вижда цветовете, вижда едно червено петно тук, синьо петно там, ала извън това не вижда нищо. Тази "муха-наука" терминът естествено е използуван само по отношение на онова, което казах по-горе не знае нищо за вътрешната законност, чиито външен знак е кометата. Халеевата комета специално има склонността да тика човечеството още повече в материализъм.
към текста >>

129. 12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 19. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІ. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

През тази епоха човекът не е в положение да бъде воден като малко дете.
Той трябва и ще изпита как неговите сили ще намалеят, ако той непрекъснато не ги запазва за победи в духовния свят. На човека е дадена вече свобода до най-висша степен през тази Пета Следатлантска епоха! Той трябва да понесе това. До известна степен идеята за човешката свобода трябва да бъде опитното поле за всичко, което преживява човека в Петата Следатлантска епоха. Ако силите на човека отслабнат, всичко може да тръгне към много лошо. През тази епоха човекът не е в положение да бъде воден като малко дете. Има известни братства обаче, чийто идеал е да водят човешките същества като малки деца, както те все още бяха водени през Третата и Четвъртата Следатлантска епоха. Тези братства следователно не правят това, което е правилно те никак не помагат и не вършат онова, което трябва да бъде вършено за човешката еволюция: да направляват човешките същества към духовния свят по такъв начин, че приемането или отхвърлянето на духовния свят трябва да бъде оставено на абсолютно свободната воля на човешкото същество.
към текста >>

130. 14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Може дори да се каже, че като едно духовно същество вътре в йерархиите човек преживява себе си като син, като едно дете на йерархиите.
Така както тук на земята животинската област стои като трета област над минералната и растителната, така отвъд прага ние възприемаме като трета област областта на известни йерархии, една област със същества, които никога не преживяват земни въплъщения, но с които ние влизаме в отношения между смърт и едно ново раждане. Тази област на йерархиите е отвъд прага същото нещо като онова, което ни дава между смърт и ново раждане напълно интензивното преживяване за нашето Аз. През първите две области ние изпитваме, преживяваме "другият", чрез йерархиите ние преживяваме себе си. Може дори да се каже, че като едно духовно същество вътре в йерархиите човек преживява себе си като син, като едно дете на йерархиите. Той знае себе си такъв, какъвто е свързан към другите човешки души, както вече го описах, той знае себе си същевременно и като дете на йерархиите. Така както човек усеща себе си тук, когато възприема себе си в космоса, като едно сливане на външните природни енергии и на заобикалящия космос, така отвъд прага той усеща себе си организиран като духовно същество чрез участие на различните йерархии.
към текста >>

Той знае себе си такъв, какъвто е свързан към другите човешки души, както вече го описах, той знае себе си същевременно и като дете на йерархиите.
Така както тук на земята животинската област стои като трета област над минералната и растителната, така отвъд прага ние възприемаме като трета област областта на известни йерархии, една област със същества, които никога не преживяват земни въплъщения, но с които ние влизаме в отношения между смърт и едно ново раждане. Тази област на йерархиите е отвъд прага същото нещо като онова, което ни дава между смърт и ново раждане напълно интензивното преживяване за нашето Аз. През първите две области ние изпитваме, преживяваме "другият", чрез йерархиите ние преживяваме себе си. Може дори да се каже, че като едно духовно същество вътре в йерархиите човек преживява себе си като син, като едно дете на йерархиите. Той знае себе си такъв, какъвто е свързан към другите човешки души, както вече го описах, той знае себе си същевременно и като дете на йерархиите. Така както човек усеща себе си тук, когато възприема себе си в космоса, като едно сливане на външните природни енергии и на заобикалящия космос, така отвъд прага той усеща себе си организиран като духовно същество чрез участие на различните йерархии.
към текста >>

131. 2. Втора лекция. Сънищният и будният живот по отношение на планетите. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

За Духовната Наука случващото се във физическия свят е символ, външна картина на вътрешни духовни процеси, и онова което сме свикнали да научваме за нашата планетарна система от елементарната астрономия може да се сравни, спрямо лежащото в основата му, с наученото от едно дете за движението на часовника.
Всички вие сте запознати с идеите, поддържани от съвременната астрономическа наука за движението на Земята около Слънцето и също за движението на другите планети, принадлежащи на Слънчевата система. Казаното в трактати от обичайния вид представлява, в кръгозора на Духовната Наука, само най-елементарното начало. За Духовната Наука случващото се във физическия свят е символ, външна картина на вътрешни духовни процеси, и онова което сме свикнали да научваме за нашата планетарна система от елементарната астрономия може да се сравни, спрямо лежащото в основата му, с наученото от едно дете за движението на часовника. Ние му обясняваме за какво са 12-те общоприети цифри и какво означава въртенето на двете стрелки едната бавна, а другата по-бърза. Детето евентуално ще може да ни каже от позицията на двете стрелки кога, да речем, часът е девет и половина. Но това не би означавало много. Детето трябва да научи още много, например, да свърже движението на стрелките с онова, което се случва в света. Когато часовата стрелка застане на 6, а минутната стрелка на 12, то трябва да знае кое време на деня изразява това а именно, че в определено годишно време, ако е ранна утрин, тогава ще изгрява Слънцето.
към текста >>

Когато сме се научили да разпознаваме относителните позиции на планетите в определени годишни времена, ние сме научили толкова за небесата, колкото едно дете е научило за часовника, когато от позицията на стрелките може да казва, че часът е шест и половина.
Като деца са ни казвали, че Слънцето е в центъра на Слънчевата система, и че планетите се въртят около него първо планетата наричана днес Меркурий, после планетата наричана Венера, след това Земята плюс Луната, а после Марс, Юпитер и Сатурн. Астрономическите небесни карти ни показват къде се намират Марс, Юпитер или Сатурн в определени месеци на годината. Когато сме се научили да разпознаваме относителните позиции на планетите в определени годишни времена, ние сме научили толкова за небесата, колкото едно дете е научило за часовника, когато от позицията на стрелките може да казва, че часът е шест и половина.
към текста >>

Точно както едно дете се учи да разпознава какви обстоятелства се посочват от позицията на стрелките на часовника, ние можем да се научим да разпознаваме макрокосмическите сили, пронизващи невидимо пространството, зад един голям космически часовник.
Но след това можем да продължим за да научим нещо друго. Точно както едно дете се учи да разпознава какви обстоятелства се посочват от позицията на стрелките на часовника, ние можем да се научим да разпознаваме макрокосмическите сили, пронизващи невидимо пространството, зад един голям космически часовник. Тогава осъзнаваме, че нашата Слънчева система, с планетите в техните различни положения и взаимоотношения, изразява определени макрокосмически сили. От този часовник на нашата планетарна система ние можем да преминем към съзерцание на великите духовни отношения. Позицията на всяка планета ще стане израз на нещо скрито отзад и ние ще можем да кажем, че има причини за различните отношения в които, например, Венера стои спрямо Юпитер и т.н. Има действителни причини да кажем, че тези положения са причинени от божествено-духовни Сили, точно както има причини да кажем, че космическият часовник е конструиран според определен план. Идеята за планетарните движения в Слънчевата система тогава става изпълнена със значение.
към текста >>

132. 8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Има добри основания да започнем от там, че един пътник, който посвещава цялата си енергия на пътешествия по земното кълбо с цел да напредне чрез овладяването на познание, не напредва толкова, колкото едно дете посредством онова, което е научило то от своята бавачка.
Има основания за човек да се чувства доволен, ако прави само малък напредък всеки ден, имайки своите дневни изживявания и извличайки нова сила нощем. Разбира се, трябва да се изживява много всеки ден, ако той действително иска да стане по-зрял. Запитайте себе си какъв напредък сте направили в това отношение за един ден. Вие ще намерите, че въпреки безбройните изживявания напредъкът, правен от Аза от ден на ден, в много случаи е много бавен процес и наистина доста изживявания остават неотбелязани. Ако обаче погледнем назад към най-благоприятния период на своя живот, към детството, ние виждаме колко бързо напредва детето в сравнение с постигнатото в по-късния живот. Има добри основания да започнем от там, че един пътник, който посвещава цялата си енергия на пътешествия по земното кълбо с цел да напредне чрез овладяването на познание, не напредва толкова, колкото едно дете посредством онова, което е научило то от своята бавачка.
към текста >>

133. 11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Също както днес растението е дете на Земята, така и човекът и неговото физическо и етерно тяло са деца на едно предишно планетарно състояние на Земята.
При настоящите условия на нашата Слънчева система Земята не причинява връзката на физическото и етерното тяло, която съществува в човека, а само онази, съществуваща в растението. Днес връзката в човека трябва да се получава косвено, но за да може изобщо да съществува, човекът има нужда от Слънцето, което е натрупано и концентрирано в Земята. Така ще намерим за разбираемо, че в една минала епоха не само е станало възможно за човешкото физическо и етерно тяло да съществуват, но и че тази възможност е дошла от Земята, че тези тела са се развили от планетарно съществуване, какъвто е случаят с растението днес. Също както днес растението е дете на Земята, така и човекът и неговото физическо и етерно тяло са деца на едно предишно планетарно състояние на Земята.
към текста >>

134. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света. GA_120 Откровенията на Кармата

Да предположим сега, че сме изправени пред задачата да възпитаме едно дете в първите му седем години, но без да спазваме общоприетата максима, че за да стане „нормален" човек, детето трябва безусловно да приеме нашите собствени възгледи.
Да предположим сега, че сме изправени пред задачата да възпитаме едно дете в първите му седем години, но без да спазваме общоприетата максима, че за да стане „нормален" човек, детето трябва безусловно да приеме нашите собствени възгледи. В този случай ние бихме наложили на детето всичко онова, което според нас прави човека „нормален". Но ако се замислим, колко многообразни са пътищата за „нормалното" развитие и че е просто излишно да подчиняваме детето на каквито и да е предварителни схеми, ще разберем: От детето израства един „нормален" човек, само ако успеем да подпомогнем неговите най-добри заложби. Точно тази е може би нашата задача! Ще се запитаме и друго: Какъв смисъл има, ако аз бъда подчинен на една или друга схема? Детето само трябва да усети вътрешната потребност от едно или друго свое действие.
към текста >>

135. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

До определена възраст от своя живот, Лутер беше дълбоко ангажиран с всичко, което чрез библейските текстове можеше да насочи цялата му личност към усещането, че е един вид дете на Бога.
До определена възраст от своя живот, Лутер беше дълбоко ангажиран с всичко, което чрез библейските текстове можеше да насочи цялата му личност към усещането, че е един вид дете на Бога. Той замени утвърдения навик на августинците, които предпочитаха да изучават главно отците на Църквата и техните съчинения, с ду шевната наслада от четенето на самата Библия. Сега всичко за него се свеждаше до ведрото и всеобхватно чувство, че в душата си той все повече и повече ставаше дете на Бога. Тази гледна точка определи и характера на теологичната му преподавателска дейност през първия период във Витенберг. Основният факт, който бих искал да изтъкна е, че Лутер изпитваше известно отвращение към идеята да се дипломира като „доктор по теология", но при един „случаен" разговор с един стар свой приятел, августински монах от Ерфутския орден, беше убеден от него, че трябва да се бори за титлата „доктор по теология". За тази цел обаче, беше необходим нов прочит и ново задълбочено изследване на Библията.
към текста >>

Сега всичко за него се свеждаше до ведрото и всеобхватно чувство, че в душата си той все повече и повече ставаше дете на Бога.
До определена възраст от своя живот, Лутер беше дълбоко ангажиран с всичко, което чрез библейските текстове можеше да насочи цялата му личност към усещането, че е един вид дете на Бога. Той замени утвърдения навик на августинците, които предпочитаха да изучават главно отците на Църквата и техните съчинения, с ду шевната наслада от четенето на самата Библия. Сега всичко за него се свеждаше до ведрото и всеобхватно чувство, че в душата си той все повече и повече ставаше дете на Бога. Тази гледна точка определи и характера на теологичната му преподавателска дейност през първия период във Витенберг. Основният факт, който бих искал да изтъкна е, че Лутер изпитваше известно отвращение към идеята да се дипломира като „доктор по теология", но при един „случаен" разговор с един стар свой приятел, августински монах от Ерфутския орден, беше убеден от него, че трябва да се бори за титлата „доктор по теология". За тази цел обаче, беше необходим нов прочит и ново задълбочено изследване на Библията. Следователно, „случайната" среща на Лутер с неговия стар приятел, го доведе до повторното изучаване на Библията, до нейния превод и до всичко, което се случи после.
към текста >>

136. 7. Седма лекция, 12. Юни 1910, вечер. Духовете на Народите и тяхното израстване до степента на Духове на Времето. Монотеизъм и плурализъм. Екзотерично и езотерично християнство. GA_121 Отделните души на народите

Онзи, който сравнява в окултен смисъл северната митология с другите митологии, които съществуват тук или там по света, ще установи, че тази северна митология просто олицетворяваше първоначалните качества, първоначалните заложби на Архангела, които бяха изтласкани тук на Север, първоначалните заложби, които останаха в своя непроменен вид, също както например при едно дете бихме могли да наблюдаваме определени таланти, скрита гениалност или нещо подобно, намиращи се именно във фазата на детството.
И ето че по това време скандинавските народи, предвождани от своите първи Архангели, получиха съвършено различни заложби, заложби, които фактически днес можем да открием единствено в особения характер на северната митология. Онзи, който сравнява в окултен смисъл северната митология с другите митологии, които съществуват тук или там по света, ще установи, че тази северна митология просто олицетворяваше първоначалните качества, първоначалните заложби на Архангела, които бяха изтласкани тук на Север, първоначалните заложби, които останаха в своя непроменен вид, също както например при едно дете бихме могли да наблюдаваме определени таланти, скрита гениалност или нещо подобно, намиращи се именно във фазата на детството. При Архангела, който беше изпратен на Север към Скандинавия, ние имаме същите онези заложби, които после се проявиха в особения характер на северната митология. От тук идва и голямото значение на северната митология за правилното разбиране на истинската, вътрешна същност, която се крие в скандинавската Душа на Народа. Обаче от тук идва също и голямото значение, което правилно разбраната митология има за по-нататъшното развитие на този Архангел, който впрочем носи в себе си заложбите за издигане по определен начин до степента Архай. Но за тази цел е необходимо и още нещо. Необходимо е по един строго определен начин да бъдат разгърнати също и онези заложби, които днес в известен смисъл са останали зад заглушаваното, затъмняващото влияние, идващо от Духа на Времето, който предвожда християнския Импулс.
към текста >>

137. 5. СКАЗКА ПЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Първата трудност се явява естествено тогава, когато се насоки поглед върху така наречения ден четвърти на сътворението в смисъла на самото Битие /Генезис/ за първи път става дума, че Слънцето и Луната са устроени като нещо, което регулира времето, всяко дете знае, че регулирането на нашия 24-часов ден зависи от отношението на Земята към Слънцето.
Официалната литература има именно тук своето кръстовище. Що е впрочем един ден на сътворението? Наивният ум вижда в един ден нещо, което трае 24 часа, което се изразява също така в промяна между светлина и тъмнина както нашите дни, когато сме будни и спим. Без съмнение всички вие знаете, колко подигравки са се изсипали върху това наивно разбиране за сътворението на света в седем такива дни. Може би знаете също, какви усилия трябва да кажем дилетантни усилия са били направени, за да се изтълкуват дните на сътворението като по-дълги или по-кратки периоди, като геологически периоди и т.н., така щото за такова тълкуване един ден на сътворението представлява един по-дълъг период от време. Първата трудност се явява естествено тогава, когато се насоки поглед върху така наречения ден четвърти на сътворението в смисъла на самото Битие /Генезис/ за първи път става дума, че Слънцето и Луната са устроени като нещо, което регулира времето, всяко дете знае, че регулирането на нашия 24-часов ден зависи от отношението на Земята към Слънцето. Но щом това отношение е създадено едва на четвъртия ден, преди това не може да се говори за такива дни. Следователно онзи, който иска да продължава да вярва наивно, че в Генезиса имаме работа с 24-часови дни, той би съгрешил против самия Генезис. Може да има такива хора; но на тях трябва да отговорим, че щом твърдят, какво имаме работа с дни в нашия днешен смисъл, те без съмнение не се опират на откровението. Не си заслужава също труда да разглеждаме всички онези произволности, които са възникнали в онези, търсещи едно изразно средство, за да изтълкуват тези дни на Генезиса в смисъла на геологията. Защото в цялата обширна област на литературата никъде не може да се намери и най-малкият повод, който би послужил като доказателство, че там, където в Библията се употребява, думата "Йом", имаме работа с нещо подобно, като една геологическа епоха.
към текста >>

138. 7. СКАЗКА СЕДМА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Когато виждаме човека да навлиза в съществуването като съвсем малко дете, ние знаем, че в него не е още развито това, което наричаме едно единно съзнание.
Когато виждаме човека да навлиза в съществуването като съвсем малко дете, ние знаем, че в него не е още развито това, което наричаме едно единно съзнание. Детето произнася думата "аз", която обединява неговото съзнание, едва след известно време. Тогава това, което се намира в неговия душевен живот, се свързва в единството на съзнанието. Човекът нараства по-високо, когато обгръща в едно цяло различните дейности, които у детето са децентрализирани. Така това обединение в човека е едно развитие нагоре до едно по-висше състояние. По аналогичен начин можем да си представим по-нататъшното развитие на Елохимите.
към текста >>

139. 3. Трета лекция, 3. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Бащата на Авраам прибягва до хитрост и показва на Нимрод едно чуждо дете; а неговото собствено дете, Авраам, бива отгледано в една пещера, фактът, че Авраам действително е първият, който насочва старите ясновидчески сили навътре, за да развие там онази организираща сила, която ще го издигне до вътрешното съзнание за Бога; трансформацията на целия сбор от сили: Ето за какво говори легендата, когато разказва, че в продължение на три години, там в пещерата, по силата на Божията благодат, детето сукало мляко от пръста на дясната си ръка.
Бащата на Авраам прибягва до хитрост и показва на Нимрод едно чуждо дете; а неговото собствено дете, Авраам, бива отгледано в една пещера, фактът, че Авраам действително е първият, който насочва старите ясновидчески сили навътре, за да развие там онази организираща сила, която ще го издигне до вътрешното съзнание за Бога; трансформацията на целия сбор от сили: Ето за какво говори легендата, когато разказва, че в продължение на три години, там в пещерата, по силата на Божията благодат, детето сукало мляко от пръста на дясната си ръка. Тъкмо това себе-изхранване, тази интровертираност на силите, които по-рано осигуряваха ясновидството, са представени от легендата по един чуден начин в лицето на родоначалника Авраам. Когато се докоснем до истинската същност на подобни легенди, ние си казваме: Да, за нас е ясно, че древните разказвачи не са можели да изразят това, което е скрито зад легендите, освен с помощта на образи. И тези образи бяха в състояние да пробудят ако не съзнанието, то поне чувство на преклонение пред великите събития и факти. А за онези времена това беше достатъчно.
към текста >>

140. 6. Шеста лекция, 6. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

до дванадесетата му година, когато това дете беше доведено в Йерусалим, Заратустра не беше проговарял от него; ето защо характерът на детето беше толкова променен, че родителите му когато го видяха да стои всред книжниците просто не можаха да го познаят.
Евангелието на Лука представя този факт по един забележителен начин, когато ни разказва необичайната случка с дванадесетгодишния Исус, изправен пред книжниците в храма. Малкият Исус изговаря съвсем необичайни думи. Но благодарение на какво Натановият Исус можа да постъпи така? Благодарение на факта, че в този момент индивидуалността на Заратустра беше „преминала" в него. До този момент, т.е. до дванадесетата му година, когато това дете беше доведено в Йерусалим, Заратустра не беше проговарял от него; ето защо характерът на детето беше толкова променен, че родителите му когато го видяха да стои всред книжниците просто не можаха да го познаят.
към текста >>

Другото дете, Исус от Натановата линия, е син на съвсем други родители и за него ни разказва Евангелието на Лука.
И така, в Евангелията се говори за две родителски двойки, като и в двата случая бащите се казват „Йосиф", а майките „Мария"; тези имена са носели мнозина хора в миналото; но да вадим заключения от самите имена, както те биват схващани днес това противоречи на истинското окултно изследване. Следователно, в двете семейства се раждат и две деца, носещи името Исус. За едното от тях, Исус от Соломоновата линия на Давидовия дом, ни говори родословието от Евангелието на Матей. Другото дете, Исус от Натановата линия, е син на съвсем други родители и за него ни разказва Евангелието на Лука. Двете деца израстват в непосредствена близост до към тяхната дванадесетгодишна възраст. Това Вие ще намерите в Евангелията, а те винаги говорят истината. И докато хората не искат да чуят истината, Евангелията ще са затворени за тях. Обаче ние трябва да вникнем в Евангелията, те винаги говорят истината.
към текста >>

Исус от Натановата линия израства като дете с необичайно дълбока душевност.
Исус от Натановата линия израства като дете с необичайно дълбока душевност. Той не е силен в овладяването на външната мъдрост и външното познание; но за сметка на това излъчва необичайно дълбока сърдечност и безгранична готовност да обича, понеже в неговото етерно тяло пулсираше онази сила, която води началото си от епохата, когато човекът все още не беше навлязъл в поредицата от инкарнации и водеше едно чисто духовно съществувание. Това духовно-божествено съществувание живееше в него под формата на една безгранична способност за обич и любов към другите. Натановият Исус нямаше влечение към качествата, които хората постигаха в своите инкарнации чрез инструмента на физическото тяло; обаче от друга страна целият му душевен свят беше протъкан от нежност и сърдечна топлина. Всичко, което иначе бликваше от човешкото сърце само поради намесата на външния свят, Исус от Евангелието на Лука го проявяваше в известен смисъл още от самото начало. Веднага след раждането си той изговаря думи, които са разбираеми за околните.
към текста >>

Ето защо родителите му останаха слисани, когато в подрастващото тяло на това дете те внезапно съзряха едно другомом че, овладяло до съвършенство външната мъдрост на света и изобщо всичко, което може да бъде постигнато с външни средства.
Това духовно-божествено съществувание живееше в него под формата на една безгранична способност за обич и любов към другите. Натановият Исус нямаше влечение към качествата, които хората постигаха в своите инкарнации чрез инструмента на физическото тяло; обаче от друга страна целият му душевен свят беше протъкан от нежност и сърдечна топлина. Всичко, което иначе бликваше от човешкото сърце само поради намесата на външния свят, Исус от Евангелието на Лука го проявяваше в известен смисъл още от самото начало. Веднага след раждането си той изговаря думи, които са разбираеми за околните. И така, той беше постигнал внушителен напредък спрямо вътрешния си душевен живот, но остана плах и неуверен спрямо всичко, което човечеството постига на Земята в хода на поколенията. Ето защо родителите му останаха слисани, когато в подрастващото тяло на това дете те внезапно съзряха едно другомом че, овладяло до съвършенство външната мъдрост на света и изобщо всичко, което може да бъде постигнато с външни средства. Внезапното и бурно преобразяване стана възможно, понеже в същия момент индивидуалността на Заратустра премина от Соломоновото дете Исус в другия Исус този от Натановата линия. И когато родителите му го откриват в храма, в този момент от детето прозвучава гласът на Заратустра, на Заратас.
към текста >>

Внезапното и бурно преобразяване стана възможно, понеже в същия момент индивидуалността на Заратустра премина от Соломоновото дете Исус в другия Исус този от Натановата линия.
Натановият Исус нямаше влечение към качествата, които хората постигаха в своите инкарнации чрез инструмента на физическото тяло; обаче от друга страна целият му душевен свят беше протъкан от нежност и сърдечна топлина. Всичко, което иначе бликваше от човешкото сърце само поради намесата на външния свят, Исус от Евангелието на Лука го проявяваше в известен смисъл още от самото начало. Веднага след раждането си той изговаря думи, които са разбираеми за околните. И така, той беше постигнал внушителен напредък спрямо вътрешния си душевен живот, но остана плах и неуверен спрямо всичко, което човечеството постига на Земята в хода на поколенията. Ето защо родителите му останаха слисани, когато в подрастващото тяло на това дете те внезапно съзряха едно другомом че, овладяло до съвършенство външната мъдрост на света и изобщо всичко, което може да бъде постигнато с външни средства. Внезапното и бурно преобразяване стана възможно, понеже в същия момент индивидуалността на Заратустра премина от Соломоновото дете Исус в другия Исус този от Натановата линия. И когато родителите му го откриват в храма, в този момент от детето прозвучава гласът на Заратустра, на Заратас.
към текста >>

141. 7. Седма лекция, 7. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Ние видяхме, че индивидуалността на Заратустра, която през древните следатлантски епохи беше великия Учител на Азия, по-късно се инкарнира като Заратас или Назаратос, и че същата тази индивидуалност отново се инкарнира в онова дете Исус, за което ни говори Евангелието на Матей и което произлиза от Соломоновата линия на Давидовия Дом.
Ние видяхме, че индивидуалността на Заратустра, която през древните следатлантски епохи беше великия Учител на Азия, по-късно се инкарнира като Заратас или Назаратос, и че същата тази индивидуалност отново се инкарнира в онова дете Исус, за което ни говори Евангелието на Матей и което произлиза от Соломоновата линия на Давидовия Дом. Ние видяхме още, как в продължение на 12 години Заратустровата индивидуалност успя да развие в това момче Исус т.е. в самия себе си всички онези качества, които можеха да бъдат развити в етерно-физическата организация на един потомък от Соломоновия дом. Заратустра стигна до тях само защото той живя цели 12 години в това физическо и етерно тяло. По начало до човешки качества се стига, ако ги развием като „инструменти", като органи. После Заратустровата индивидуалност напусна това момче Исус и премина в другото момче Исус, за което ни говори Евангелието на Лука: то произлиза от Натановата линия на Давидовия дом, роди се като второ дете Исус и в Назарет беше отгледано редом с първото.
към текста >>

После Заратустровата индивидуалност напусна това момче Исус и премина в другото момче Исус, за което ни говори Евангелието на Лука: то произлиза от Натановата линия на Давидовия дом, роди се като второ дете Исус и в Назарет беше отгледано редом с първото.
Ние видяхме, че индивидуалността на Заратустра, която през древните следатлантски епохи беше великия Учител на Азия, по-късно се инкарнира като Заратас или Назаратос, и че същата тази индивидуалност отново се инкарнира в онова дете Исус, за което ни говори Евангелието на Матей и което произлиза от Соломоновата линия на Давидовия Дом. Ние видяхме още, как в продължение на 12 години Заратустровата индивидуалност успя да развие в това момче Исус т.е. в самия себе си всички онези качества, които можеха да бъдат развити в етерно-физическата организация на един потомък от Соломоновия дом. Заратустра стигна до тях само защото той живя цели 12 години в това физическо и етерно тяло. По начало до човешки качества се стига, ако ги развием като „инструменти", като органи. После Заратустровата индивидуалност напусна това момче Исус и премина в другото момче Исус, за което ни говори Евангелието на Лука: то произлиза от Натановата линия на Давидовия дом, роди се като второ дете Исус и в Назарет беше отгледано редом с първото. Заратустровата индивидуалност премина тъкмо в това момче Исус и евангелистът Лука описва този момент в известната сцена, когато родителите му го откриват в Йерусалимския храм по време на празника. Докато соломоновото дете Исус умря наскоро, Заратустра продължи да живее в Исус от Евангелието на Лука до своята тридесета година, развивайки всички онези качества, които могат да бъдат развити с помощта на предварително подготвените органи, каквито притежаваха физическото и етерното тяло на Соломоновия Исус, към които по-късно прибави и това, което можа да постигне чрез астралното тяло и Аза на Натановия Исус.
към текста >>

Докато соломоновото дете Исус умря наскоро, Заратустра продължи да живее в Исус от Евангелието на Лука до своята тридесета година, развивайки всички онези качества, които могат да бъдат развити с помощта на предварително подготвените органи, каквито притежаваха физическото и етерното тяло на Соломоновия Исус, към които по-късно прибави и това, което можа да постигне чрез астралното тяло и Аза на Натановия Исус.
в самия себе си всички онези качества, които можеха да бъдат развити в етерно-физическата организация на един потомък от Соломоновия дом. Заратустра стигна до тях само защото той живя цели 12 години в това физическо и етерно тяло. По начало до човешки качества се стига, ако ги развием като „инструменти", като органи. После Заратустровата индивидуалност напусна това момче Исус и премина в другото момче Исус, за което ни говори Евангелието на Лука: то произлиза от Натановата линия на Давидовия дом, роди се като второ дете Исус и в Назарет беше отгледано редом с първото. Заратустровата индивидуалност премина тъкмо в това момче Исус и евангелистът Лука описва този момент в известната сцена, когато родителите му го откриват в Йерусалимския храм по време на празника. Докато соломоновото дете Исус умря наскоро, Заратустра продължи да живее в Исус от Евангелието на Лука до своята тридесета година, развивайки всички онези качества, които могат да бъдат развити с помощта на предварително подготвените органи, каквито притежаваха физическото и етерното тяло на Соломоновия Исус, към които по-късно прибави и това, което можа да постигне чрез астралното тяло и Аза на Натановия Исус.
към текста >>

142. 8. Осма лекция, 8. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Впрочем сега той изпада в грешката, че първоначално би искал да бъде третиран като малко дете, на което ясно се казва какво трябва да прави.
Защото човекът просто не знае как да се справи с всички тези неща, които се надигат от неговата вътрешна природа. Той просто не знае откъде да започне; оказва се съвсем неопитен спрямо самия себе си. По-рано вниманието му лесно се привличаше от външния свят, а сега е насочен предимно към своя вътрешен свят, откъдето се надигат най-неочаквани чувства. Защо се появяват те на повърхността? Това,кое то би желал сега, е да бъде изцяло „Аз" и да е независим от външния свят. Впрочем сега той изпада в грешката, че първоначално би искал да бъде третиран като малко дете, на което ясно се казва какво трябва да прави. Той би желал да бъде всичко друго, но не и човек, който сам определя своята посока и цел, с оглед на езотеричните си опитности. Той все още не е свикнал да се замисля върху тези неща. Обаче има смътно то усещане, че зависимостта от външния свят му пречи. Само че най-големите смущения идват тъкмо тогава, когато се опитва да стане независим и фактически попада в плен на своя егоизъм. И сега, следвайки своя егоизъм, макар и да звучи тривиално, той не може телесно да се освободи от външния свят поради простата причина, че хората трябва да се хранят!
към текста >>

143. Коледният Празник в променящия се ход на времето GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето

Като малко дете аз можах да видя последните останки на такъв магичен вятър, както той прониква душите, настроението на селските хора в определени отдалечени германски села.
За съвременния градски обитател трудно е възможно да оцени цялата дълбочина на онова, което е свързано с големите годишни празници. Едва ли е възможно да се изживее онази магия, която като нежен бриз проникваше душевното настроение на онези, които вярваха, че по време на големите чествания около Коледа или Великден раждаха Христос в своите сърца. Днес е станало наистина много трудно, особено за гражданина, да усети нещо от тази магия, която проникваше човечеството като нежен духовен бриз през онези сезони. За онези, имали възможността да изживеят поне малко от този магичен вятър, който проникваше душевното настроението в онези времена, това със сигурност ще бъде чудесен, величествен спомен. Като малко дете аз можах да видя последните останки на такъв магичен вятър, както той прониква душите, настроението на селските хора в определени отдалечени германски села. Когато наближаваше Коледните празници, аз можех да видя как нещо възникваше в най-дълбокия, вътрешен душевен живот на млади и стари, нещо което се различаваше съществено от чувствата и усещанията, преобладаващи през останалата част от годината. Когато наближаваше Коледа, това можеше да бъде усетено съвсем ясно в определени земеделски села допреди няколко десетилетия. Тогава душите имаха естествен начин да правят себе си вътрешно красиви. И те действително чувстваха нещо като това: “По време на есента физическата слънчева светлина е слязла до най-дълбоката нощна тъмнина. Наоколо има повече физическа тъмнина.
към текста >>

“Времето дойде - аз виждам малкото дете",
“Времето дойде - аз виждам малкото дете",
към текста >>

Това изкуство може да бъде дете само на истинско отдаване, дете на най-святи чувства, когато чувстваме в това съдържание вечния, нерушим “Христов празник на човечеството": Как Христовият импулс може да бъде роден в човешката душа, в човешкото сърце и съзнание.
От тази гледна точка ние също се опитваме да откриваме истинското изкуство, което извира от Духа. Това изкуство може да бъде дете само на истинско отдаване, дете на най-святи чувства, когато чувстваме в това съдържание вечния, нерушим “Христов празник на човечеството": Как Христовият импулс може да бъде роден в човешката душа, в човешкото сърце и съзнание. Когато чрез Духовната Наука отново се учим да изживяваме, че този Христов импулс е реалност, нещо което може действително да се влее в нашите души и сърца като жива сила, тогава Христовият импулс няма да остане нещо абстрактно или догматично. По-скоро този Христов импулс, който идва от нашето духовно движение, ще стане нещо, което е способно да ни дава утеха и успокоение и в най-тъмните часове на живота ни, способно също да ни дава радост в надеждата, че когато Христос бъде роден в нашите души при “Коледните празници на нашата душа", тогава ние можем да погледнем напред към Великденските празници, към възкресението на духа в собствения ни вътрешен живот.
към текста >>

Те гледаха малкото Дете, овчарите пред Него, и “магарето и вола, тези двама - стоящи вън до яслите с трева и слама."
Отвън може да преминава автомобилният трафик, може да бързат електрични влакове, може би дори и балони ще летят в небето. Въпреки това, в зали като тази, ще бъде възможно да живее и израства нещо от едно свято настроение. Това обаче може да се случи само в резултат на онова, което се е вляло в нас от духовното познание през цялата година. Когато този плод на цялата година доведе Христос по-близо до нас, както можеше да се случи в предишни времена в много по-детско настроение, тогава ние можем правилно да се надяваме, че в определен смисъл тези зали ще бъдат “ясли". Тогава ние можем да погледнем тези зали по начин, подобен на онзи, по който децата и подрастващите гледаха на Бъдни вечер люлката, поставена за тях вкъщи, или в още по-ранни времена, в църквата. Те гледаха малкото Дете, овчарите пред Него, и “магарето и вола, тези двама - стоящи вън до яслите с трева и слама."
към текста >>

144. Лекция четвърта GA_126 Окултна история

Така, в древен Вавилон е съществувало изречение, което гласи: "Погледни човек, който върви не като старец и не като дете, върви, като здрав, а не като болен, не много бързо бяга и не много бавно крачи, и ти ще видиш мярката на слънчевото движение".
Така, в древен Вавилон е съществувало изречение, което гласи: "Погледни човек, който върви не като старец и не като дете, върви, като здрав, а не като болен, не много бързо бяга и не много бавно крачи, и ти ще видиш мярката на слънчевото движение". Поразително изречение, но то може дълбоко, дълбоко да ни въведе вътре в душата на древните вавилонци. Защото те си представяли, че човек с добра, здрава крачка, човек, който в своето ходене се придържа към скоростта, произтичаща от здравия живот, че такъв човек, ако би вървял не много бързо и не много бавно около Земята, би се нуждаел за такава обиколка от 365 1/4 дни, и това е приблизително така, предполагайки, че той странства непрекъснато ден и нощ. И така, те казвали, че времето, за което човек може да обиколи Земята, е същото това време, за което, понеже те вярвали в привидното движение на Слънцето около Земята, Слънцето обикаля Земята. Значи, ако ти вървиш, като здрав човек, не много бързо и не много бавно около Земята, то ти следваш скоростта на движение на Слънцето около Земята. Това значи: "Човече, това принадлежи на твоето здраве - да следваш движението на Слънцето около Земята".
към текста >>

Навсякъде, където и да отвеждали това дете и където имало остатъци не само на древното езичество, но и на древната духовност, на него му се разтваряло сърцето.
Също тогава се водела достатъчно силно, с всякакви средства, борба с древния елинско-езически идеал, с древните богове и древните мистерии. Всичко, както вече беше казано, е било пуснато в ход, за да направят Юлиан, за когото все пак е могло да се очаква, че някога ще се възкачи на престола на цезарите, да го направят, така да се каже, добър християнин. Но в тази душа се оформило своеобразно влечение. Тази душа съвсем не могла да придобие действително дълбоко разбиране на християнството. Навсякъде, където и да отвеждали това дете и където имало остатъци не само на древното езичество, но и на древната духовност, на него му се разтваряло сърцето. Той попивал в себе си това, което живеело в културата на четвъртия период от древните свещени предания и закони. Случило се така, че по време на скитанията си, към които го принуждавало преследването от страна на чичо му, императора, той все пак се сближил с учителите от така наречената неоплатоническа школа и с учениците александрийци, които получили древните предания от Александрия. Едва тук истински се напълнило сърцето на Юлиан с това, към което изпитвал толкова дълбоко влечение. А по-късно той се запознал с това, което се намирало в самата Гърция от тези древни съкровища на мъдростта; и с всичко това, което му давала Гърция, което му давал древният свят като мъдрост, Юлиан свързал живото чувство за езика на звездното небе, тайните, които от мировото пространство ни говорят в писмената на звездното небе. След това за него настъпило времето, когато от един от последните йерофанти бил посветен в Елевзинските мистерии8.
към текста >>

Възпитателят мъчил момчето, тъй като когато е трябвало да изучава юриспруденция, той бил още дете.
В XVI век, в 1546 година, се ражда забележителен човек, който произхожда от знатен род от Северна Европа, на когото, така да се каже, от люлката било дадено всичко това, което можело да го доведе до високи почести в духа на тогавашния традиционен живот, той даже се родил в богато семейство. Тъй като, в духа на семейната традиция, е трябвало да стане човек с важно държавно или някакво друго високо положение, той бил, разбира се от само себе си, насочен към юридическата професия и бил изпратен с възпитател в Лайпцигския университет да изучава юриспруденция. Възпитателят мъчил момчето, тъй като когато е трябвало да изучава юриспруденция, той бил още дете. Възпитателят мъчил момчето денем, но когато заспивал съня на праведника и сънувал юридическите теории, то ставало от леглото и наблюдавало през нощта звездите с помощта на съвсем прости инструменти, които само си измайсторило. И съвсем скоро то знаело за тайните на звездното небе не само повече от всеки учител, но и повече, отколкото тогава имало написано във всички книги. Така например, много скоро то забелязало определено положение на Сатурн и Юпитер в съзвездието Лъв, погледнало в книгите и намерило, че там то било обозначено съвършено невярно. Тогава в него възникнало страстно желание възможно най-точно да знае преди всичко тези звездни писмена, възможно най-точно да обозначи пътя на звездите. И най-удивителното е в това, че този човек много скоро, без оглед на съпротивата на семейството си, получил позволение да стане естествоизпитател и астроном, а не проспал живота си над юридическите книги и доктрини.
към текста >>

145. Въведение от Мария Щайнер, 1947 GA_130 Езотеричното християнство

На тези теми теософите противопоставиха своето учение, според което Христос Исус е инкарниран в тялото на едно индийско дете, наречено Кришнамурти.
В средите на Теософското общество веднага прозвуча сигнал за тревога. То прозря дълбокото въздействие, което учението на Рудолф Щайнер оказваше върху душите, търсещи Христос. Теософското общество поиска да предпази своите членове от опасността да изневерят на ориенталската идея като приемат учението на д-р Щайнер. Неговите теми за планирания в Генуа конгрес на европейските секции на Теософското общество имаха за съдържание: Будистката мъдрост на западната езотерика. На тези теми теософите противопоставиха своето учение, според което Христос Исус е инкарниран в тялото на едно индийско дете, наречено Кришнамурти. Една такава фрапантна разлика изключваше всякаква възможност за научни дебати, каквито бяха предвидени в Генуа, и сега – след като делото на Рудолф Щайнер е добре известно – ние виждаме, че тези дебати щяха да бъдат едно твърде рисковано начинание. По-добре беше изобщо да не се стъпва върху това тресавище и конгресът беше отменен в последния час.
към текста >>

146. Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Когато нашите души са докоснати от онези думи, в които ангелски Същества витаят в ореола на ангелското дете, ние трябва да знаем, че в онази аура на Исус действуват силите на Нирманакайя на Буда.
Когато нашите души са докоснати от онези думи, в които ангелски Същества витаят в ореола на ангелското дете, ние трябва да знаем, че в онази аура на Исус действуват силите на Нирманакайя на Буда. Оттогава духовните сили на Буда бяха присъединени към най-висшите индивидуалности в извършващите се дела, за които говори Мистерията на Голгота. Така че неговите сили продължават да действуват също в мирогледното течение на западните философи. От духовния свят той самият е подтика на живота, който проникна до разума, но след това се заблуди.
към текста >>

147. Буда и Христос. Сферата на Бодисатвите. Милано, 21. Септември 1911 GA_130 Езотеричното християнство

Когато в древни времена една велика индивидуалност се явяваше като учител на човечеството, това се проявяваше още от ранна младост в особените заложби, в душевността на съответното дете.
Това, което ще излиза от устните на МайтрейяБуда ще бъде протъкано по един чудесен начин от мощта на Христос. Днес нашите окултни изследвания показват, че дори външно погледнато МайтрейяБуда ше следва примера на Христовия живот. Когато в древни времена една велика индивидуалност се явяваше като учител на човечеството, това се проявяваше още от ранна младост в особените заложби, в душевността на съответното дете. Обаче наред с това винаги съществува и едно друго развитие, което протича така, че хората забелязват една пълна промяна на съответната личност при определена нейна възраст. Когато съответният човек достига определена възраст, става така, че неговият Аз напуска телесните си обвивки и в тях навлиза един друг Аз. Най-великият пример за това е самият Христос Исус, когато в тридесетата година на Исус от Назарет Христовата индивидуалност завладя неговите тела.
към текста >>

Индивидуалностите, които ще завладеят по този начин личността на друг човек са такива, каквито са живели в древни времена и ще се явят не като едно или друго дете, а именно като индивидуалности от рода на Мойсей, Аврааам, Изекиил.
При всички въплъщения на Бодисатва, който ще стане Майтрейя-Буда, се установява, че именно в това отношение той ще живее в смисъла на Христос. При всички въплъщения на Бодисатва хората не ще знаят при израстването на детето, както и при неговата младост, че той ще стане един Бодисатва. Винаги, когато Бодисатва се ражда, виждаме, че в неговата тридесет до тридесет и първата година една друга индивидуалност завладява неговите тела. Никога този Бодисатва не ще се яви така, че да прояви качествата на Бодисатва още в най-ранна младост. Но в тридесетата до тридесет и първата година той ще се яви с други качества, съвършено различни от дотогавашните, защото една друга индивидуалност е завладяла неговите тела. Индивидуалностите, които ще завладеят по този начин личността на друг човек са такива, каквито са живели в древни времена и ще се явят не като едно или друго дете, а именно като индивидуалности от рода на Мойсей, Аврааам, Изекиил. Така е с Бодисатва и в нашето столетие, който по-късно, след около три хиляди години, ще стане Майтрейя-Буда. Би било чисто окултно дилетантство, ако някой твърди, че този Майтрейя-Буда би могъл да бъде познат като такъв още от млади години. Той се проявява в неговата собствена сила едва между тридесетата и тридесет и първата година, без преди това някой да му е обръщал внимание; той ще убеждава хората чрез своята собствена сила. И хората биха разбрали най-добре, че някъде не се казва истината, ако някой би твърдял за един човек, по-млад от тридесет години, че в негово лице имаме един Бодисатва. Ето по какво ще се познае истинността.
към текста >>

148. Розенкройцерското християнство. Нойшател, 27. Септември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

В тази своя инкарнация от тринадесетото столетие той растеше като слабо, хилаво дете; ето защо възпитанието, което му даваха дванадесетте, се разпростираше чак до неговото физическо тяло.
Той се беше подготвил за своята мисия чрез една смирена душевност, чрез един пламенен и отдаден на Бога живот. Това беше една велика душа, един благочестив, вътрешно дълбоко мистичен човек, който не само изгради тези качества в хода на своя живот, а и беше роден с тях. Ако си представите един млад човек, много благочестив, постоянно молещ се горещо на своя Бог, Вие ще имате пред погледа си образ на този тринадесети. Този тринадесетият израстна изцяло под грижите и възпитанието на дванадесетте и получи от всеки един онази мъдрост, която всеки един от тях можеше да му даде. Този тринадесетият бе възпитан с най-голяма грижа и бяха взети всички мерки да не се допусне върху него да бъде упражнено друго влияние, освен това на дванадесетте. В тази своя инкарнация от тринадесетото столетие той растеше като слабо, хилаво дете; ето защо възпитанието, което му даваха дванадесетте, се разпростираше чак до неговото физическо тяло. Дванадесетте обаче, всеки един от които беше така проникнат от своята духовна задача и дълбоко проникнат от християнството, имаха съзнанието, че официалното християнство на Църквата беше само една карикатура на истинското християнство. Те бяха изпълнени с величието на християнството, но външно бяха считани за негови врагове. Всеки един се съсредоточаваше само в една част на християнството. Техният стремеж беше да обединят в едно велико единство различните религии. Те бяха убедени, че в техните дванадесет течения се съдържа целият духовен живот и всеки действуваше според своите сили върху ученика.
към текста >>

149. Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

По-нататък ще направим добре, когато отиваме на разходка с едно дете, да позволим на детето да прави каквото иска, ако разбира се това, което иска, не е противоречащо на възпитанието.
По-нататък ще направим добре, когато отиваме на разходка с едно дете, да позволим на детето да прави каквото иска, ако разбира се това, което иска, не е противоречащо на възпитанието. И когато детето прави нещо, трябва да проявим към него радост, одобрение, интерес, да не се сърдим или да не бъдем лишени от интерес към онова, което детето създава от своята душа. Когато поучаваме детето, ние също трябва да свързваме нещата с формите и процесите в природата. Когато след това децата израстнат, трябва да избягваме да ги занимаваме със загадки или с ребуси от вестниците, което ражда само педантизъм. Напротив, наблюдението на природата предлага противоположното на това, което днес вестниците ни предлагат за развитието на чувствата. От един спокоен в себе си чувствен живот, от един хармоничен живот на чувствата зависи не само душевното, а също и телесното здраве, макар и понякога да има големи междинни периоди между причина и следствие.
към текста >>

Когато при този случай размислим върху това, ние стигаме до предишната инкаранация на това дете, когато то е развило гореописаната отдайност към нещата, към тайните на нещата.
Откъде идва това, разширеното разбиране за другите същества? Когато при този случай размислим върху това, ние стигаме до предишната инкаранация на това дете, когато то е развило гореописаната отдайност към нещата, към тайните на нещата.
към текста >>

150. Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 20. Ноември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

В онова време не се знаеше, че трябва да се прероди като дете една индивидуално ст, която беше живяла по времето на Мистерията на Голгота и беше участвувала в нея.
В онова време не се знаеше, че трябва да се прероди като дете една индивидуално ст, която беше живяла по времето на Мистерията на Голгота и беше участвувала в нея. Междувременно тази индивидуалност беше развила в различни инкарнации най-дълбокия копнеж, преданост и любов. Колегиумът на дванадесетте мъдри мъже взе това дете скоро след като то се бе родило и положи грижи за неговото израстване и възпитание. Изолирано от външния свят, детето се намираше единствено под негово влияние; те бяха негови възпитатели също и за това, що се отнасяше до грижите за тялото. Детето се разви по един твърде особен начин, така че също и това, което то носеше в себе си като висша духовност от много инкарнации, намери израз и във външното тяло. Неговото тяло беше наистина слабо и болнаво, обаче то стана чудно прозрачно.
към текста >>

Колегиумът на дванадесетте мъдри мъже взе това дете скоро след като то се бе родило и положи грижи за неговото израстване и възпитание.
В онова време не се знаеше, че трябва да се прероди като дете една индивидуално ст, която беше живяла по времето на Мистерията на Голгота и беше участвувала в нея. Междувременно тази индивидуалност беше развила в различни инкарнации най-дълбокия копнеж, преданост и любов. Колегиумът на дванадесетте мъдри мъже взе това дете скоро след като то се бе родило и положи грижи за неговото израстване и възпитание. Изолирано от външния свят, детето се намираше единствено под негово влияние; те бяха негови възпитатели също и за това, що се отнасяше до грижите за тялото. Детето се разви по един твърде особен начин, така че също и това, което то носеше в себе си като висша духовност от много инкарнации, намери израз и във външното тяло. Неговото тяло беше наистина слабо и болнаво, обаче то стана чудно прозрачно. То израстна и се разви до онова особено състояние, при което един светящ, блестящ Дух обитаваше в едно прозрачно тяло. Чрез процесите на едно извънредно мъдро възпитание, в неговата душа беше вложено това, което беше натрупано през предатлантските и следатлантските епохи.
към текста >>

В душата на това дете бяха съединени всички съкровища на мъдростта и то чрез по-дълбоките душевни сили, а не чрез интелекта.
Изолирано от външния свят, детето се намираше единствено под негово влияние; те бяха негови възпитатели също и за това, що се отнасяше до грижите за тялото. Детето се разви по един твърде особен начин, така че също и това, което то носеше в себе си като висша духовност от много инкарнации, намери израз и във външното тяло. Неговото тяло беше наистина слабо и болнаво, обаче то стана чудно прозрачно. То израстна и се разви до онова особено състояние, при което един светящ, блестящ Дух обитаваше в едно прозрачно тяло. Чрез процесите на едно извънредно мъдро възпитание, в неговата душа беше вложено това, което беше натрупано през предатлантските и следатлантските епохи. В душата на това дете бяха съединени всички съкровища на мъдростта и то чрез по-дълбоките душевни сили, а не чрез интелекта. След известно време в това дете настъпи едно твърде особено състояние. В точно определено времето престана да яде, възникна една парализа на всички външни жизнени дейности и младежът върна обратно към мъдрите мъже цялата приета от него мъдрост. Всеки един от мъдреците получи обратно това, което беше дал, обаче в преобразена форма. Тогава дванадесетте мъже почувствуваха: Едва сега ние получихме дванадесетте религии и светогледи като едно свързано единство! И оттогава в дванадесетте мъже живееше онова, което наричаме Розенкройцерско християнство.
към текста >>

След известно време в това дете настъпи едно твърде особено състояние.
Детето се разви по един твърде особен начин, така че също и това, което то носеше в себе си като висша духовност от много инкарнации, намери израз и във външното тяло. Неговото тяло беше наистина слабо и болнаво, обаче то стана чудно прозрачно. То израстна и се разви до онова особено състояние, при което един светящ, блестящ Дух обитаваше в едно прозрачно тяло. Чрез процесите на едно извънредно мъдро възпитание, в неговата душа беше вложено това, което беше натрупано през предатлантските и следатлантските епохи. В душата на това дете бяха съединени всички съкровища на мъдростта и то чрез по-дълбоките душевни сили, а не чрез интелекта. След известно време в това дете настъпи едно твърде особено състояние. В точно определено времето престана да яде, възникна една парализа на всички външни жизнени дейности и младежът върна обратно към мъдрите мъже цялата приета от него мъдрост. Всеки един от мъдреците получи обратно това, което беше дал, обаче в преобразена форма. Тогава дванадесетте мъже почувствуваха: Едва сега ние получихме дванадесетте религии и светогледи като едно свързано единство! И оттогава в дванадесетте мъже живееше онова, което наричаме Розенкройцерско християнство.
към текста >>

151. Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 2. Декември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Тези три откровения, за които става въпрос, настоящото и другите две, които са го предхождали, могат да бъдат разбрани най-добре, ако ги сравним с развитието на подрастващото дете, следователно, с развитието на човека като такъв.
Тази вечер и утре вечер ще се опитаме да разгледаме човешкото същество и неговата връзка с окултните основи на нашата съвременност и на близкото бъдеще. От някои указания, които вече дадох тук в този клон и които можахте да чуете, Вие сте разбрали, че в известно отношение в нашето съвремие ние се намираме пред един вид ново откровение, пред един вид ново благовестие за човечеството. Ако обгърнем с поглед последните времена от развитието на човечеството, ние ще можем да разберем най-добре онова, което трябва да дойде в нашето време, ако го свържем с две други важни откровения, които човечеството е получило. При това ние вземаме под внимание само онова откровение, което – така да се каже – се е проявило в най-близкото минало. Тези три откровения, за които става въпрос, настоящото и другите две, които са го предхождали, могат да бъдат разбрани най-добре, ако ги сравним с развитието на подрастващото дете, следователно, с развитието на човека като такъв.
към текста >>

152. Зората на новия окултизъм. Касел, 27. Януари 1912, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Именно на колегиума от дванадесетте мъдри мъже беше известно, че в тази епоха трябваше да се роди едно дете, което вече беше живяло по времето на Христовото Събитие в Палестина и което беше присъствувало на Мистерията на Голгота.
Именно на колегиума от дванадесетте мъдри мъже беше известно, че в тази епоха трябваше да се роди едно дете, което вече беше живяло по времето на Христовото Събитие в Палестина и което беше присъствувало на Мистерията на Голгота. Тази индивидуалност притежаваше силно изразени сърдечни качества, един твърде дълбок подем на любовта, който е могла да осъществи при съответните условия от тогава насам. В това дете беше въплътена една извънредно духовна индивидуалност. Сега трябваше да стане нещо, което никога не би могло да се случи отново в същата форма. Тук не става дума за едно образцово посвещение, а за едно изключително събитие. Това дете трябваше да бъде отнето от средата, в която се беше родило и под покровителството на дванадесетте мъдреци да бъде отнесено на определено място в Европа.
към текста >>

В това дете беше въплътена една извънредно духовна индивидуалност.
Именно на колегиума от дванадесетте мъдри мъже беше известно, че в тази епоха трябваше да се роди едно дете, което вече беше живяло по времето на Христовото Събитие в Палестина и което беше присъствувало на Мистерията на Голгота. Тази индивидуалност притежаваше силно изразени сърдечни качества, един твърде дълбок подем на любовта, който е могла да осъществи при съответните условия от тогава насам. В това дете беше въплътена една извънредно духовна индивидуалност. Сега трябваше да стане нещо, което никога не би могло да се случи отново в същата форма. Тук не става дума за едно образцово посвещение, а за едно изключително събитие. Това дете трябваше да бъде отнето от средата, в която се беше родило и под покровителството на дванадесетте мъдреци да бъде отнесено на определено място в Европа. Но най-важното беше не онова, което външно предприеха дванадесетте, а най-важното беше това, че детето израстна в средата на дванадесетте мъдреци. Благодарение на това мъдростите, които живееха в дванадесетте мъже, се вляха в детето.
към текста >>

Това дете трябваше да бъде отнето от средата, в която се беше родило и под покровителството на дванадесетте мъдреци да бъде отнесено на определено място в Европа.
Именно на колегиума от дванадесетте мъдри мъже беше известно, че в тази епоха трябваше да се роди едно дете, което вече беше живяло по времето на Христовото Събитие в Палестина и което беше присъствувало на Мистерията на Голгота. Тази индивидуалност притежаваше силно изразени сърдечни качества, един твърде дълбок подем на любовта, който е могла да осъществи при съответните условия от тогава насам. В това дете беше въплътена една извънредно духовна индивидуалност. Сега трябваше да стане нещо, което никога не би могло да се случи отново в същата форма. Тук не става дума за едно образцово посвещение, а за едно изключително събитие. Това дете трябваше да бъде отнето от средата, в която се беше родило и под покровителството на дванадесетте мъдреци да бъде отнесено на определено място в Европа. Но най-важното беше не онова, което външно предприеха дванадесетте, а най-важното беше това, че детето израстна в средата на дванадесетте мъдреци. Благодарение на това мъдростите, които живееха в дванадесетте мъже, се вляха в детето. Например, един от тези дванадесет притежаваше Марсовата мъдрост и чрез това онази душа разви в себе си точно определени качества, тя получи чрез Марсовата култура едно особено настроение на душата. Тази Марсова култура се състоеше например между другото в това, че душата получи определена способност да защищава с въодушевление окултните науки. Подобни планетарни влияния бяха предадени по отношение на другите души.
към текста >>

Чрез съзвучието на различни течения, които изхождаха от дванадесетте мъдреци, душата на това дете се разви по изключително хармоничен начин.
Но най-важното беше не онова, което външно предприеха дванадесетте, а най-важното беше това, че детето израстна в средата на дванадесетте мъдреци. Благодарение на това мъдростите, които живееха в дванадесетте мъже, се вляха в детето. Например, един от тези дванадесет притежаваше Марсовата мъдрост и чрез това онази душа разви в себе си точно определени качества, тя получи чрез Марсовата култура едно особено настроение на душата. Тази Марсова култура се състоеше например между другото в това, че душата получи определена способност да защищава с въодушевление окултните науки. Подобни планетарни влияния бяха предадени по отношение на другите души. Чрез съзвучието на различни течения, които изхождаха от дванадесетте мъдреци, душата на това дете се разви по изключително хармоничен начин. Така детето израстна под постоянното покровителство на дванадесетте. После настъпи определено време: детето стана вече младеж, почти навърши дванадесет години и можеше да изяви нещо, което беше като един вид рефлекс, като един вид отражение на дванадесетте течения на мъдростта. И това, което се изяви тогава, беше нещо ново, също и за дванадесетте мъдреци. Преобразуването беше съпроводено от силни органични изменения. Детето значително се различаваше от другите хора, също и телесно.
към текста >>

153. Зората на новия окултизъм. Касел, 29. Януари 1912, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

И ние ще забележим например как при едно дете, което по отношение на неговия представен живот е още твърде малко напреднало, неговият чувствен живот показва вече съвсем определени линии.
Веднъж Хебел е записал в своя дневник нещо твърде странно. Той изразява мисълта, колко драстично би трябвало да действува, когато прероденият Платон би бил измъчван от своя учител по философия поради лошото разбиране на Платоновите идеи, следователно, животът на представите не преминава от една инкарнация в друга и човекът взема със себе си най-малко от живота на представите, когато той преминава след смъртта в духовния свят. След смъртта ние не изграждаме никакви представи, а възприемаме нещата непосредствено, както нашето око възприема цвета. Това, което познаваме като свят на понятията, ние го виждаме след смъртта като един вид мрежа, разпростряна над света. Обаче това, което ни остава след като сме минали през Портата на смъртта и което сваляме отново със себе си като душевни заложби при едно ново раждане на Земята, това са нашите душевни вълнения, нашите чувства, нашите душевни настроения. И ние ще забележим например как при едно дете, което по отношение на неговия представен живот е още твърде малко напреднало, неговият чувствен живот показва вече съвсем определени линии. И понеже нашите волеви импулси са свързани с нашите чувствени настроения, ние вземаме също и тях със себе си, когато минаваме през Портата на смъртта. Когато например човек се поддава на една заблуда, това поражда в неговите чувства нещо различно от състоянието, при което той се посвещава на една истина. След смъртта ние страдаме още дълго време от тези последствия на погрешните представи. Ето защо трябва да кажем, че следва да насочваме поглед върху нашите чувства и волеви импулси, когато се запитваме, какво точно преминава от една инкарнация в друга.
към текста >>

Някой човек, да речем, има повод да отиде някъде и този път води до там, че той тръгва по следите на един друг човек, може би по следите на едно дете.
Някой човек, да речем, има повод да отиде някъде и този път води до там, че той тръгва по следите на един друг човек, може би по следите на едно дете. Този човек вижда внезапно, че в края на пътя, по който върви детето, зее една пропаст. Детето неминуемо ще падне в пропастта, ако направи още няколко стъпки напред. Той изтичва след детето, за да го спаси, тича, тича и напълно забравя за пропастта. Тогава съответният човек внезапно чува от някъде един глас, който му извиква: Спри! – Той спира като закован.
към текста >>

154. Интимности на кармата. Виена, 9. Февруари 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Дванадесетте бяха известени за тринадесетия по един чуден начин, периодът на духовно затъмнение беше минал и можеха да се развият първите лъчи на ясновидството, така че те знаеха: сега трябва да се роди едно дете, което има зад себе си забележителни и чудни инкарнации.
След като периодът на духовно затъмнение отмина и отново можеше да се работи по духовен начин, към 12-те се присъедини и един 13-ти. Този тринадесети беше дошъл при тях по един странен начин. Това, което разказвам сега, принадлежи към онези събития, които стават скрито в развитието на човечеството, но могат да станат само веднъж. Те не се повтарят и за тях не се разказва никому, не за да се избегне евентуално подражаване, а поради една съвършено друга причина. Дванадесетте бяха известени за тринадесетия по един чуден начин, периодът на духовно затъмнение беше минал и можеха да се развият първите лъчи на ясновидството, така че те знаеха: сега трябва да се роди едно дете, което има зад себе си забележителни и чудни инкарнации. Те знаеха преди всичко, че една от неговите инкарнации е станала по времето, когато се беше разиграла Мистерията на Голгота. Те знаеха следователно, че на Земята отново се връщаше един съвременник на събитията на Палестина и тази сегашна инкарнация на роденото през 13. столетие дете – и то при такива особени обстоятелства – беше от такова естество, че не би могло да става дума за раждане на някаква високо развита човешка индивидуалност. Изобщо един лош навик е, когато се говори за предишния живот, хората винаги да посочват само важни исторически личности. Този лош навик е твърде много разпространен.
към текста >>

столетие дете – и то при такива особени обстоятелства – беше от такова естество, че не би могло да става дума за раждане на някаква високо развита човешка индивидуалност.
Това, което разказвам сега, принадлежи към онези събития, които стават скрито в развитието на човечеството, но могат да станат само веднъж. Те не се повтарят и за тях не се разказва никому, не за да се избегне евентуално подражаване, а поради една съвършено друга причина. Дванадесетте бяха известени за тринадесетия по един чуден начин, периодът на духовно затъмнение беше минал и можеха да се развият първите лъчи на ясновидството, така че те знаеха: сега трябва да се роди едно дете, което има зад себе си забележителни и чудни инкарнации. Те знаеха преди всичко, че една от неговите инкарнации е станала по времето, когато се беше разиграла Мистерията на Голгота. Те знаеха следователно, че на Земята отново се връщаше един съвременник на събитията на Палестина и тази сегашна инкарнация на роденото през 13. столетие дете – и то при такива особени обстоятелства – беше от такова естество, че не би могло да става дума за раждане на някаква високо развита човешка индивидуалност. Изобщо един лош навик е, когато се говори за предишния живот, хората винаги да посочват само важни исторически личности. Този лош навик е твърде много разпространен. Често пъти при мен са идвали хора, които говорят за своите минали инкарнации и винаги твърдят, че в миналото са били историчеси личности, или личности от Евангелията. Неотдавна при мен дойде една дама, която твърдеше, че в нейния минал живот е била Мария Магдалена. Аз ù казах, че тя е двадесет и четвъртата Мария Магдалена, която срещам в живота си.
към текста >>

Знаеше се, че тази индивидуалност отново ще се роди като дете и че е предназначена да извърши забележителни неща за човечеството.
От историята ние също знаем твърде малко за последователните инкарнации на тази личност, тринадесетия. Тя постоянно се е прераждала с изпъкващи, значителни сърдечни качества. Знаеше се, че тази индивидуалност отново ще се роди като дете и че е предназначена да извърши забележителни неща за човечеството. Тези дванадесет мъдри мъже узнаха чрез своето ясновидство, че от самото начало това дете трябва да бъде напълно изолирано от света; те го взеха под своя закрила и го отгледаха и възпитаха. То бе взето от неговите родители и бе поставено под закрила и възпитанието на дванадесетте мъдри мъже. Те го отгледаха с много грижи и според правилата на тяхното ясновидство, така че всичко, което беше заложено в него като способности в миналите инкарнации, можа отново да се развие. Вие ще забележите, че от това събитие е останало един вид предчувствие в онези, които са знаели нещо от историята на духовния живот. Гьотевото стихотворение “Тайните” често пъти е било споменавано по този повод.
към текста >>

Тези дванадесет мъдри мъже узнаха чрез своето ясновидство, че от самото начало това дете трябва да бъде напълно изолирано от света; те го взеха под своя закрила и го отгледаха и възпитаха.
От историята ние също знаем твърде малко за последователните инкарнации на тази личност, тринадесетия. Тя постоянно се е прераждала с изпъкващи, значителни сърдечни качества. Знаеше се, че тази индивидуалност отново ще се роди като дете и че е предназначена да извърши забележителни неща за човечеството. Тези дванадесет мъдри мъже узнаха чрез своето ясновидство, че от самото начало това дете трябва да бъде напълно изолирано от света; те го взеха под своя закрила и го отгледаха и възпитаха. То бе взето от неговите родители и бе поставено под закрила и възпитанието на дванадесетте мъдри мъже. Те го отгледаха с много грижи и според правилата на тяхното ясновидство, така че всичко, което беше заложено в него като способности в миналите инкарнации, можа отново да се развие. Вие ще забележите, че от това събитие е останало един вид предчувствие в онези, които са знаели нещо от историята на духовния живот. Гьотевото стихотворение “Тайните” често пъти е било споменавано по този повод. Движен от едно дълбоко предчувствие, Гьоте е загатнал за този колегиум на 12-те и за душевното състояние на неговите участници.
към текста >>

Но тук става дума не за братът Маркус, а за онова дете, което бе взето и възпитано от дванадесетте, докато то стана младеж.
Те го отгледаха с много грижи и според правилата на тяхното ясновидство, така че всичко, което беше заложено в него като способности в миналите инкарнации, можа отново да се развие. Вие ще забележите, че от това събитие е останало един вид предчувствие в онези, които са знаели нещо от историята на духовния живот. Гьотевото стихотворение “Тайните” често пъти е било споменавано по този повод. Движен от едно дълбоко предчувствие, Гьоте е загатнал за този колегиум на 12-те и за душевното състояние на неговите участници. В своето стихотворение Гьоте разказва как при дванадесетте идва тринадесетият, братът Маркус. Но тук става дума не за братът Маркус, а за онова дете, което бе взето и възпитано от дванадесетте, докато то стана младеж. Това дете се разви по един странен начин. Дванадесетте мъдреци не бяха фанатици, а просветени, спокойни, вътрешно хармонични духове. Какво прави фанатикът? Той иска колкото е възможно поскоро да обърне хората към своите разбирания; обаче хората не искат това. Според фанатикът всеки човек трябва да вярва както него и той се сърди, когато някой не му вярва.
към текста >>

Това дете се разви по един странен начин.
Вие ще забележите, че от това събитие е останало един вид предчувствие в онези, които са знаели нещо от историята на духовния живот. Гьотевото стихотворение “Тайните” често пъти е било споменавано по този повод. Движен от едно дълбоко предчувствие, Гьоте е загатнал за този колегиум на 12-те и за душевното състояние на неговите участници. В своето стихотворение Гьоте разказва как при дванадесетте идва тринадесетият, братът Маркус. Но тук става дума не за братът Маркус, а за онова дете, което бе взето и възпитано от дванадесетте, докато то стана младеж. Това дете се разви по един странен начин. Дванадесетте мъдреци не бяха фанатици, а просветени, спокойни, вътрешно хармонични духове. Какво прави фанатикът? Той иска колкото е възможно поскоро да обърне хората към своите разбирания; обаче хората не искат това. Според фанатикът всеки човек трябва да вярва както него и той се сърди, когато някой не му вярва. Когато в нашето време някой застъпва това или онова становище, хората съвсем не вярват, че той иска да накара другите да вярват нещо друго, освен онова, което е мислил и вярвал онзи, за когото той говори.
към текста >>

155. Мисията на Кристиян Розенкройц, нейният характер и задачи. Гаутама Буда и неговата мисия на Марс. Нюшател, 18. Декември 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Тези думи произлизат от Буда, който действуваше в астралното тяло на току-що роденото дете Исус, за което разказва Евангелието на Лука.
Източните окултисти с право вярват – защото те знаят това като истина – че Буда, който в двадесет и деветата година на своя живот като Гаутама Буда се издигна от Бодисатва до степента Буда, тогава беше въплътен за последен път във физическо тяло. Съвсем правилно е, че индивидуалността, която от Бодисатва става Буда, не се явява вече след това на Земята във физическа инкарнация. Обаче това не означава, че той „не действува вече” за Земята. Буда действува за Земята и в следващите периоди от време, макар и да не се явява вече на Земята във физическо тяло, а да упражнява своята дейност от духовния свят. Ние виждаме действието на Буда с неговите сили от духовния свят в астралното тяло на детето Исус от Евангелието на Лука, чуваме това негово действие в песента на Ангелите „Слава на Бога във висините...”, която чуха също и пастирите в полето. Тези думи произлизат от Буда, който действуваше в астралното тяло на току-що роденото дете Исус, за което разказва Евангелието на Лука. Това прекрасно, тържествено благовестие на мира и любовта е фактически един резултат от това, което Буда внесе като свой дял в християнството. Обаче Буда действува също и по-късно – не физически, а от духовния свят – в делата на хората и той сътрудничеше за това, което трябваше да стане в името на общочовешката еволюция.
към текста >>

156. Допълнение. Значението на годината 1250. Бележки от лекция в Кьолн, 29. Януари 1911 GA_130 Езотеричното християнство

Едно седемгодишно дете се нуждае от нещо различно, отколкото един човек, който има вече седем пъти по седем години.
Обаче за разлика от хората на Средновековието, на които им беше достатъчна вярата, ние се нуждаем от нещо друго. Едно седемгодишно дете се нуждае от нещо различно, отколкото един човек, който има вече седем пъти по седем години. Духовната наука може да ни изтръгне от пасивните шаблони, без чрез това да станем неустойчиви. Външният блясък на нашата цивилизация ще се сгромоляса бурно. Изкуства, науки, всичко ще се разпадне. Формите не могат да останат, те ще се разпилеят: Времето и Духът са по-силни от човека с неговите желания и страсти. Духовната наука е необходимост и последователят на Духовната наука трябва да е вътрешно убеден, че тя е една необходимост.
към текста >>

157. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 12. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Още в много ранна възраст това дете показва известни познания, които поначало са невъзможни в една такава детска възраст.
Окултното изследване показва, че индивидуалността, която беше инкарнирана в Соломоновото момче Исус, беше не друга, а тази на самия Заратустра. След своята основна мисия, за която говорихме при разглеждането на древната Персийска култура, Заратустра се беше инкарнирал многократно, като накрая това стана също и през Вавилоно-халдейската епоха, и след това той се инкарнира именно в Соломоновото момче Исус. Необходимо беше тази индивидуалност на Заратустра, с всичките си могъщи, вътрешни сили, които носеше със себе си от своите предишни инкарнации, да се инкарнира в едно тяло, което идваше от Соломоновата линия на Давидовия дом и което беше в състояние да преработи забележителните способности на Заратустра, и да ги развие до още по-голяма степен, както могат да бъдат развити такива човешки способности, които вече са стигнали до едно изключително високо равнище, доколкото те принадлежат на едно същество, което минава от една инкарнация в друга инкарнация. Следователно, става дума за едно човешко тяло, което може да доразвие тези способности не в една по-късна възраст, а в една свежа, младенческа възраст. Ето защо ние виждаме как Заратустровата индивидуалност израства по такъв начин, че способностите на момчето се развиват относително рано. Още в много ранна възраст това дете показва известни познания, които поначало са невъзможни в една такава детска възраст. Сега ние трябва да установим и друг важен факт: Този Соломонов Исус, това момче от Соломоновата линия въпреки че представляваше инкарнация на една толкова висша индивидуалност все пак беше само един високо издигнат човек, или с други думи, беше обременен с възможността да греши, дори и да изпитва известни морални затруднения, макар и те да не прерастваха в недостатъци или някакви други отрицателни качества.
към текста >>

И още нещо забележително: Още от първия ден на своя живот, чрез самото си присъствие или чрез докосването с ръцете си, това дете упражняваше такива въздействия, които днес бихме определили като „магнетични“.
Напротив, у него възникна тази забележителна особеност, че то проговори веднага след своето раждане. Следователно, веднага след раждането се прояви една способност, която е по-скоро от телесно естество. Напълно отговаря на истината онова предание, според което детето е проговорило веднага след раждането, несъмнено на един неразбираем за останалите хора език. А по-нататък преданието твърди нещо, което може да бъде установено и по окултен път, че майката е можела да разбира всичко, което детето казва. Или с други думи, детето беше надарено именно с онези качества, които наричаме „сърдечни“ една извънредно голяма способност да обича другите, една извънредно голяма готовност за саможертва: ето с какво се отличаваше това момче Исус. И още нещо забележително: Още от първия ден на своя живот, чрез самото си присъствие или чрез докосването с ръцете си, това дете упражняваше такива въздействия, които днес бихме определили като „магнетични“. Следователно, у това дете изпъкваха най-вече качествата на сърцето, но усилени до такава степен, че пораждаха непосредствени благотворни въздействия всред околния свят.
към текста >>

Следователно, у това дете изпъкваха най-вече качествата на сърцето, но усилени до такава степен, че пораждаха непосредствени благотворни въздействия всред околния свят.
Следователно, веднага след раждането се прояви една способност, която е по-скоро от телесно естество. Напълно отговаря на истината онова предание, според което детето е проговорило веднага след раждането, несъмнено на един неразбираем за останалите хора език. А по-нататък преданието твърди нещо, което може да бъде установено и по окултен път, че майката е можела да разбира всичко, което детето казва. Или с други думи, детето беше надарено именно с онези качества, които наричаме „сърдечни“ една извънредно голяма способност да обича другите, една извънредно голяма готовност за саможертва: ето с какво се отличаваше това момче Исус. И още нещо забележително: Още от първия ден на своя живот, чрез самото си присъствие или чрез докосването с ръцете си, това дете упражняваше такива въздействия, които днес бихме определили като „магнетични“. Следователно, у това дете изпъкваха най-вече качествата на сърцето, но усилени до такава степен, че пораждаха непосредствени благотворни въздействия всред околния свят.
към текста >>

Следователно, когато се роди това дете Исус, описано в Евангелието на Лука, то притежаваше всичко онова, което беше останало незасегнато от луциферическо-ариманическите сили.
Следователно, когато се роди това дете Исус, описано в Евангелието на Лука, то притежаваше всичко онова, което беше останало незасегнато от луциферическо-ариманическите сили. То не притежаваше такъв Аз, който да е минавал през поредица от инкарнации; ето защо, когато в неговата 12-та година индивидуалността на Заратустра премина от Соломоновото момче Исус, описано в Евангелието на Матей, в Натановото момче Исус, от него, от Натановия Исус не се налагаше да бъде изхвърляно нищо. Преди малко аз казах, че тази откъсната от развитието част на човечеството, която до този момент се развиваше редом с него в Мистериите, всъщност сега, в палестинско време, се роди за пръв път като онова момче, което описва Евангелието на Лука. Фактически тук ние сме изправени пред едно пренасяне от един малоазиатски мистериен център, където беше съхраняван този човешки зародиш, тялото на Натановото момче Исус. После това момче израсна, и когато стана на 12 години, то беше обхванато от индивидуалността на Заратустра, която така да се каже „премина“ или „навлезе“ в неговото троично тяло. Ние знаем също, че това „преминаване“ е показано в сцената, представяща „дванадесетгодишния Исус в храма“*47.
към текста >>

158. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Или направо казано: Хората виждат, как тук или там живее едно повече или по-малко надарено дете, у което изобщо не се забелязват някакви признаци, че то има да свърши нещо много важно за бъдещата еволюция на човечеството.
Благодарение на един закон, който ще бъде разискван и доказан в следващите ми лекции, ние можем да посочим следната особеност, която е характерна за този Бодисатва: когато се преражда а той непрекъснато се преражда в хода на столетията действията от по-късните му години са твърде различни от това, което той върши по време на своята младост. В хода на живота му винаги настъпва един точно определен момент на внезапно и забележително преобразяване. Или направо казано: Хората виждат, как тук или там живее едно повече или по-малко надарено дете, у което изобщо не се забелязват някакви признаци, че то има да свърши нещо много важно за бъдещата еволюция на човечеството. Никой не разкрива с такава плахост в своята младост и в своите ранни детски години, кой е той всъщност това установява окултното изследване -, както онзи, който трябва да се въплъти като един Бодисатва. Защото за един вече въплътен Бодисатва винаги настъпва един точно определен момент на пълно преобразяване.
към текста >>

159. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

За да си представим нагледно този скрит душевен живот, нека да допуснем, че например в своята седма или осма година едно дете бива несправедливо обвинено в извършването на някаква лоша постъпка а децата са извънредно чувствителни към несправедливите обвинения -, но за свое лично удобство, околните поддържат обвинението.
За да си представим нагледно този скрит душевен живот, нека да допуснем, че например в своята седма или осма година едно дете бива несправедливо обвинено в извършването на някаква лоша постъпка а децата са извънредно чувствителни към несправедливите обвинения -, но за свое лично удобство, околните поддържат обвинението. Повтарям: Децата са извънредно чувствителни към несправедливите обвинения. И какво се получава по-късно? Въпросното изживяване бива затрупано от безброй други случки и събития, и след време детето вече не си спомня за него. Би могло да се случи така, че това изживяване да не се появи вече никога. Обаче нека да допуснем и една друга възможност: на 15 или 16 годишна възраст детето трябва да понесе някаква нова несправедливост.
към текста >>

160. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

"38, аз си послужих с едно сравнение и разказах, как едно дете всеки ден трябвало да купува малки бели хлебчета за семейната закуска.
Тъкмо по този повод бих желал да напомня нещо, за което тези дни стана дума на друго място: А именно, как правилните възражения, т.е. възраженията, които са правилни сами за себе си, не винаги ни доближават до реалния свят, за който говори антропософията, така че хората спокойно могат да си имат своите правилни възражения, правилни сами за себе си, без това да противоречи на антропософията. В моята лекция „Как да обосноваваме теософията? "38, аз си послужих с едно сравнение и разказах, как едно дете всеки ден трябвало да купува малки бели хлебчета за семейната закуска. От една селска фурна то всеки ден донасяло по едно хлебче за два крайцера, така че винаги тръгвало от къщи с десет крайцера в джоба си. Без да е кой знае какъв математик, детето всеки ден отивало при Грайслер, така се казвал тамошния пекар и спокойно се връщало у дома с определения брой хлебчета. Но ето че семейството осиновило друго дете и сега вече то трябвало да ходи при Грайслер. Понеже смятало по-добре, то си казало: Сега ти получи десет крайцера, десет делено на две прави пет; значи в къщи ти ще занесеш пет хлебчета. Но като се върнало, то поставило на масата шест хлебчета.
към текста >>

Но ето че семейството осиновило друго дете и сега вече то трябвало да ходи при Грайслер.
възраженията, които са правилни сами за себе си, не винаги ни доближават до реалния свят, за който говори антропософията, така че хората спокойно могат да си имат своите правилни възражения, правилни сами за себе си, без това да противоречи на антропософията. В моята лекция „Как да обосноваваме теософията? "38, аз си послужих с едно сравнение и разказах, как едно дете всеки ден трябвало да купува малки бели хлебчета за семейната закуска. От една селска фурна то всеки ден донасяло по едно хлебче за два крайцера, така че винаги тръгвало от къщи с десет крайцера в джоба си. Без да е кой знае какъв математик, детето всеки ден отивало при Грайслер, така се казвал тамошния пекар и спокойно се връщало у дома с определения брой хлебчета. Но ето че семейството осиновило друго дете и сега вече то трябвало да ходи при Грайслер. Понеже смятало по-добре, то си казало: Сега ти получи десет крайцера, десет делено на две прави пет; значи в къщи ти ще занесеш пет хлебчета. Но като се върнало, то поставило на масата шест хлебчета. И си казало: Тук има някаква грешка, дали са ти повече, но ако твоята сметка е вярна, утре ти ще донесеш в къщи пет хлебчета. На следващия ден детето отново получило десет крайцера и отново донесло шест хлебчета. Сметката му била вярна, само че не отговаряла на конкретната действителност, понеже действителността била съвсем друга: Стопанинът на тази фурна имал следното правило: Ако някой купувал хлебчета за десет крайцера, той му давал едно хлебче в повече, следователно, вместо пет, давал шест.
към текста >>

161. Съдържание GA_135 Прераждане и Карма

(юли 1904 г.) – За душевните заболявания (юли 1904 г.) – За връзката между животинската душа и човешката душа (август 1904 г.) – За унаследяването на заложби и способности (октомври 1904 г.) – Прераждане в безпомощно дете?
За връзката между физическата същност и свръхсетивната същност на човека (декември 1903 г.) – Съществува ли случайност? (юли 1904 г.) – За душевните заболявания (юли 1904 г.) – За връзката между животинската душа и човешката душа (август 1904 г.) – За унаследяването на заложби и способности (октомври 1904 г.) – Прераждане в безпомощно дете? (декември 1904 г.) – Приличат ли си следващите едно след друго прераждания? (декември 1904 г.) – Идиотия (декември 1904 г.) – Губят ли се предишните способности на човешката душа? (февруари 1905 г.) – Как се разглеждат здравето и болестта в светлината на кармичния закон? (1906 г.)
към текста >>

162. Въпроси и отговори GA_135 Прераждане и Карма

Прераждане в безпомощно дете?
Прераждане в безпомощно дете?
към текста >>

Поставя се следният въпрос: „Как според учението за прераждането и кармата да разбираме факта, че една високоразвита човешка душа се превъплъщава в едно безпомощно, неразвито дете?
Поставя се следният въпрос: „Как според учението за прераждането и кармата да разбираме факта, че една високоразвита човешка душа се превъплъщава в едно безпомощно, неразвито дете? За мнозина мисълта, че трябва да започваш живота отново и отново на детското стъпало, носи нещо неприемливо и нелогично.“
към текста >>

Няма нищо неприемливо и нелогично в това човек да се ражда като дете.
Например ако се ражда един гений, гениалната сила вече се намира в най-вътрешната човешка същност, която се нарича причинно тяло. Нисшето духовно тяло (кама манас, душата на разбирането – Verstandesseele) и тялото на чувствата и усещанията (астрално тяло) могат да се приспособяват, те са до известна степен неопределени. Тези две части на човешкото същество сега са в процес на разработване. Отвътре навън работи причинното тяло, отвън въздейства околната среда. Когато тази работа се извърши, тогава тези две части могат да бъдат инструменти на придобитите сили. Няма нищо неприемливо и нелогично в това човек да се ражда като дете. Много по-неприемливо би било да се раждаме като завършени хора в един свят, в който щяхме да сме като чужденци.
към текста >>

163. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 януари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Или съм бил едно дете, предопределено винаги да яде бой от другите и което не е било достатъчно хитро поне веднъж и то да набие някого?
Човек достига до едно такова сигурно схващане чрез извършване на определени вътрешни дейности, които по никакъв начин не могат да бъдат лесни, които са трудни, но които въпреки това могат да бъдат извършени. Първата стъпка, която може да се направи, е да се упражни малко обикновения начин на себеопознаване, който се състои в това, че човек, така да се каже, прави ретроспекция на живота си, като се пита: Що за човек изобщо съм бил? Човек със силна склонност към размишление, към задълбочаване, или съм бил човек, който винаги е обичал сензациите във външния свят, на когото едно или друго в живота му е харесвало или не? Един човек, който в училище е искал да чете, но не и да смята, който е биел другите деца, но не се е оставял да бъде бит? Или съм бил едно дете, предопределено винаги да яде бой от другите и което не е било достатъчно хитро поне веднъж и то да набие някого? По този начин да се погледне малко назад в живота и по-специално да се запитаме: Към какво съм бил предразположен, към интелектуалното, към душевното или волевото? Какво ми е било леко, какво – тежко? Какво съм искал да избегна? И какво съм предпочитал? Поглеждайки по този начин на живота си, човек постига едно вътрешно познание за своята душевно-духовна същност.
към текста >>

164. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

За човек, който твърди, че това не е така, можем да си помислим, че никога не е наблюдавал развитието на някое дете.
Опитахме се да изложим нещо от това, което може да приближи до нас разбирането, че представният живот е свързан с еднократната инкарнация между раждането и смъртта. Виждаме също и как навлизаме в живота и как усвояваме представния живот. Това обаче не се случва с живота на чувствата, нито пък с волевия живот. За човек, който твърди, че това не е така, можем да си помислим, че никога не е наблюдавал развитието на някое дете. Погледнете само едно дете, което все още е съвсем нечувствително по отношение на представния живот, което изобщо не може да свърже околния свят със своите представи, но затова пък има подчертани симпатии и антипатии и у него постоянно възникват възбуждащи и успокояващи волеви импулси. А категоричността, с която се проявяват волевите импулси, дори изкуши един философ, Шопенхауер, да повярва, че човешкият характер изобщо не може да бъде променен през живота на човека. Това не е вярно – той може да се промени. Но когато встъпваме във физическия живот, се получава така, че трябва да кажем: Работата с чувствата и с волевите импулси стои по съвсем различен начин от тази с представите. Ние навлизаме в инкарнацията с един съвсем определен характер на душевните ни преживявания и волеви импулси.
към текста >>

Погледнете само едно дете, което все още е съвсем нечувствително по отношение на представния живот, което изобщо не може да свърже околния свят със своите представи, но затова пък има подчертани симпатии и антипатии и у него постоянно възникват възбуждащи и успокояващи волеви импулси.
Опитахме се да изложим нещо от това, което може да приближи до нас разбирането, че представният живот е свързан с еднократната инкарнация между раждането и смъртта. Виждаме също и как навлизаме в живота и как усвояваме представния живот. Това обаче не се случва с живота на чувствата, нито пък с волевия живот. За човек, който твърди, че това не е така, можем да си помислим, че никога не е наблюдавал развитието на някое дете. Погледнете само едно дете, което все още е съвсем нечувствително по отношение на представния живот, което изобщо не може да свърже околния свят със своите представи, но затова пък има подчертани симпатии и антипатии и у него постоянно възникват възбуждащи и успокояващи волеви импулси. А категоричността, с която се проявяват волевите импулси, дори изкуши един философ, Шопенхауер, да повярва, че човешкият характер изобщо не може да бъде променен през живота на човека. Това не е вярно – той може да се промени. Но когато встъпваме във физическия живот, се получава така, че трябва да кажем: Работата с чувствата и с волевите импулси стои по съвсем различен начин от тази с представите. Ние навлизаме в инкарнацията с един съвсем определен характер на душевните ни преживявания и волеви импулси. При едно правилно разглеждане вече бихме могли да предусетим, че в чувствата и във волевите импулси имаме нещо, което носим със себе си от предишни инкарнации.
към текста >>

165. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 20 февруари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Дори и най-големият изследовател или познавач на езика е трябвало като дете с мъка да усвои майчиния си език.
В действителност се появява нещо, което можем да наречем спомен за предишните си инкарнации. Това, което представлява носител на спомена за предишни инкарнации, не може да се разглежда без допълнителни предпоставки като това, което се случва в настоящата инкарнация. Само си помислете доколко нашите представи са се сраснали с изразяването на представите, с нашия език. Езикът е въплътеният представен свят. И той трябва да бъде научаван от всеки човек в отделните му животи. Дори и най-големият изследовател или познавач на езика е трябвало като дете с мъка да усвои майчиния си език. Още не се е случвало някой ученик в гимназията да учи гръцки език по-лесно поради факта, че внезапно си е спомнил за гръцкия, който е говорил в предишната си инкарнация!
към текста >>

166. 6. ПЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Древните египтяни са прибягнали за наименование до понятията за дете или син, за майка и баща, следователно до това, което се издига над от-делния човек.
Древните египтяни са прибягнали за наименование до понятията за дете или син, за майка и баща, следователно до това, което се издига над от-делния човек. Християнството се е опитало да намери едно наименование в редуването на Дух-Святи, Син и Отец. Така щото можем да кажем: ние трябва да поставим на седмото място Дух-Святи, на осмото Сина и на деветото Отца. Следователно, когато разглеждаме с окултния поглед едно Същество, към което гледаме нагоре и чието най-горно съдържание изчезва за нас като в една свещена тайна и изпълнени с предчувствие казваме за него: Дух, Син и Отец..., когато разглеждаме едно такова същество с окултния поглед, ние казваме: както се отнасяме към човека, като го гледаме външно, както разглеждаме неговото физическо тяло като негов най-нисш член, така при едно такова същество когато, го разглеждаме така, че това разглеждане е аналогично на разглеждането на човека, ние имаме духа на формата пред нас, т.е. един дух, който си дава една форма, един формиран дух. Следователно ние би трябвало да гледаме към това, което при такива Същества е аналогично, подобно на физическото тяло на човека, към нещо оформено.
към текста >>

167. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

човекът е длъжен да изпълни онази тенденция, онова движение, което го превръща от едно пълзящо дете в едно изправено дете.
А сега, нека да се спрем върху това вътрешна и почти неуловимо движение на човека, да насочим към не го духовните си усилия и да се опитаме да го разберем, както постъпихме преди няколко дни и с човешката фигура. Преди всичко, става дума за една такава тенденция, за едно такова движение, което в по-късната си възраст човекът почти не притежава, но в определени и ранни мигове от своя живот, той е трябвало да вложи всичките си сили в реализирането на това движение, защото в противен случай той би останал едно четириного същество, обречено да лази през целия си живот. Напр. човекът е длъжен да изпълни онази тенденция, онова движение, което го превръща от едно пълзящо дете в едно изправено дете. Човекът далеч не е изправено същество само по отношение на своята фигура; той е едно същество, което в хода на живота изправя цялата своя същност, а не само физическата си фигура. Така че първата важна вътрешна тенденция, първото вътрешно движение, което човек осъществява, е да утвърди изправения си стоеж. В този смисъл, първото нещо, което трябва да разберем, е "движението, осъществяващо изправения стоеж".
към текста >>

Не веднъж съм описвал историята на двете деца Исус, според както тя е загатната в Евангелията на Матей и Лука, и винаги съм подчертавал, че при раждането на Лукановото дете Исус, Буда успя да вложи в астралното тяло на този Исус астралните сили, с които той разполагаше в духовния свят.
Тази предпоставка е изключително важна. Ние трябва да сме напълно убедени, че след като се издигна от Бодисатва до Буда, тази индивидуалност претърпя такова развитие и се обви в такова космическо достойнство, че нямаше повече нужда да се инкарнира в земно човешко тяло. За тези, които са отдадени на това сложно проучване, аз бих желал да посоча единствения пункт, където все още може да бъде доловено нещо от развитието на Буда. Не веднъж съм описвал историята на двете деца Исус, според както тя е загатната в Евангелията на Матей и Лука, и винаги съм подчертавал, че при раждането на Лукановото дете Исус, Буда успя да вложи в астралното тяло на този Исус астралните сили, с които той разполагаше в духовния свят. Да, ако ние искаме да говорим днес за Буда, трябва да говорим именно по този начин.
към текста >>

168. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 27 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Те се усвояват като възгледите, които усвоява подрастващото дете от сетивния свят, не чрез теории, а чрез изживяване, и е напълно неестествено да се нарече грозен дявол представящият се като дявол, когато се съзнава, че се говори езикът на свръхсетивните светове.
За грозния дявол трябва да се каже: Това е красив дявол, въпреки че според сетивните понятия той е грозен. Но до това не се стига просто чрез обръщане с главата надолу на всички понятия от сетивното битие. Това би бил един удобен начин. Тогава някой би могъл например за опише деваканическия план чрез това, че сменя всичко, което е грозно в сетивния свят, с хубаво, хубавото – с грозното, зеленото сменя с червено, черното – с бялото и т. н. Но така не може нищо да се направи, разбиранията трябва да са усвоени в изживяването на свръхсетивните светове. Те се усвояват като възгледите, които усвоява подрастващото дете от сетивния свят, не чрез теории, а чрез изживяване, и е напълно неестествено да се нарече грозен дявол представящият се като дявол, когато се съзнава, че се говори езикът на свръхсетивните светове. Но може да се усвои един такъв начин на усещане, когато човек иска да се опознае в тях и да ги обходи. Следователно сега можете лесно да си изградите представа какво се има предвид, когато за улеснение се казва: От едната страна е сетивният свят, от другата страна са свръхсетивните светове; човек навлиза от сетивния свят в свръхсетивните светове. Ако навлиза с всичко, което е придобил в сетивното битие, ако употребява това, което е придобил като представи, разбирания и идеи от сетивния свят, тогава всичко е несъответстващо. Тогава се говори погрешно. Човек трябва да се преобрази, но не теоретично, а живо.
към текста >>

169. Втора лекция, 16 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Душата на едното дете беше не друга, а тази на Заратустра, основателя на заратустризма; така че може би пред Вашия духовен взор ще се очертае следният факт: Детето Исус, описано в Евангелието на Матей, е фактически прероденият Заратустра.
Вероятно мнозина от Вас ще си спомнят защото тази тема беше вече обсъждана тук, че в лекциите си върху Евангелието на Лука аз посочих, как целият величествен образ на Христос Исус всъщност е израснал от съединяването на две души, душите на двете деца, носещи името Исус. Душата на едното дете беше не друга, а тази на Заратустра, основателя на заратустризма; така че може би пред Вашия духовен взор ще се очертае следният факт: Детето Исус, описано в Евангелието на Матей, е фактически прероденият Заратустра. В това дете Исус живееше душата на Заратустра.
към текста >>

В това дете Исус живееше душата на Заратустра.
Вероятно мнозина от Вас ще си спомнят защото тази тема беше вече обсъждана тук, че в лекциите си върху Евангелието на Лука аз посочих, как целият величествен образ на Христос Исус всъщност е израснал от съединяването на две души, душите на двете деца, носещи името Исус. Душата на едното дете беше не друга, а тази на Заратустра, основателя на заратустризма; така че може би пред Вашия духовен взор ще се очертае следният факт: Детето Исус, описано в Евангелието на Матей, е фактически прероденият Заратустра. В това дете Исус живееше душата на Заратустра.
към текста >>

170. Четвърта лекция, 18 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Напротив, в душите си учениците на Сократ носеха толкова малко от Сократ, колкото и новороденото дете, примерно, носи от личността на своята акушерка.
Изобщо не можем да си представим по-голяма разлика от тази, която съществува между Буда и Сократ. В душите си учениците на Буда бяха изцяло проникнати от своя Учител. Напротив, в душите си учениците на Сократ носеха толкова малко от Сократ, колкото и новороденото дете, примерно, носи от личността на своята акушерка. При Сократовите ученици духовният елемент трябваше да се прояви чрез духовното акушество на Сократ, който поставяше човека на собствените му крака и извличаше от него това, което се съдържаше в душата му. Ето какво искаше Сократ! Впрочем бихме могли да допълним тази разлика между Сократ и Буда със следния пример. Ако един глас от Небето би искал да посочи пътя на учениците на Буда, той щеше да изговори приблизително думите: Възпламенете у себе си това, което живееше у Буда, и така, благодарение на Буда, вие ще намерите пътя към духовния свят! Ако при сходни обстоятелства някой би се опитал да охарактеризира подхода на Сократ, той би трябвало да каже: Сократ искаше да призове всеки един от учениците си и да му каже: Стани този, който си ти!
към текста >>

171. Осма лекция, 22 Септември 1922 GA_139 Евангелието на Марко

От лекциите върху Евангелието на Лука знаем, че в онова дете Исус, за което ни говори Евангелието на Матей, всъщност трябва да виждаме преродения Заратустра.
Образът на Мойсей Ви е достатъчно добре познат, също и откъм окултната му страна, за която често сме говорили. Ние знаем, че световноисторическата мъдрост избра Мойсей като един вид посредник между древните епохи и епохата, която настъпи с Мистерията на Голгота. От лекциите върху Евангелието на Лука знаем, че в онова дете Исус, за което ни говори Евангелието на Матей, всъщност трябва да виждаме преродения Заратустра. Знаем също, че по отношение на това, което се намираше около него и в него, Заратустра се беше погрижил за следващата си инкарнация. Аз често съм споменавал как чрез специални окултни процеси етерното тяло на Заратустра беше преотстъпено на Мойсей, така че в Мойсей действуваха силите на Заратустровото етерно тяло. Така че докато Илия и Мойсей стояха от двете страни на Христос Исус, в Мойсей имаме онези сили, които щяха да осъществят прехода от древните култури към онова, което трябваше да се влее в човечеството чрез Мистерията на Голгота.
към текста >>

172. 2. ВТОРА СКАЗКА. Милано, 27 октомври 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

И ако действително, проучим нещата по-точно ще видим, че във всяко едно въплъщение като дете човек изучава онова, което е станало междувременно на Земята.
Чрез описаните факти ще намерим отговор още на един друг важен въпрос. Често се задава въпросът: Щом човекът се преражда толкова често пъти, защо той трябва да се учи отново в своето детство и не идва на света с всичко онова, което трябва да учи от детство? Този въпрос намира отговор тогава, когато вземем предвид едно нещо: Че с изключение на онова, което бе посочено ние не изживяваме онова, което става на Земята между нашите въплъщения на нея /изживяваме само връзката с живота, с хората с цялата Карма/. Ако например някой е бил въплътен на Земята преди изнамирането на печатарското изкуство, и днес отново се въплъщава, той не е изживял всичко това, което се е развивало между откритията на печатарското изкуство и настоящето време. И ако действително, проучим нещата по-точно ще видим, че във всяко едно въплъщение като дете човек изучава онова, което е станало междувременно на Земята. Достатъчно е само да разгледаме това, което едно древно римско дете е учило на 6 години: то е било нещо съвършено различно от онова, което днес едно дете изучава на 6 годишна възраст. Между две прераждания изтича толкова дълъг период, че действително културния образ на Земята се е изменил напълно. Ние не слизаме на Земята за едно въплъщение, преди отношенията на Земята да са се изменили талкова много, че да не показват никаква прилика с живота в предшествуващото въплъщение.
към текста >>

Достатъчно е само да разгледаме това, което едно древно римско дете е учило на 6 години: то е било нещо съвършено различно от онова, което днес едно дете изучава на 6 годишна възраст.
Чрез описаните факти ще намерим отговор още на един друг важен въпрос. Често се задава въпросът: Щом човекът се преражда толкова често пъти, защо той трябва да се учи отново в своето детство и не идва на света с всичко онова, което трябва да учи от детство? Този въпрос намира отговор тогава, когато вземем предвид едно нещо: Че с изключение на онова, което бе посочено ние не изживяваме онова, което става на Земята между нашите въплъщения на нея /изживяваме само връзката с живота, с хората с цялата Карма/. Ако например някой е бил въплътен на Земята преди изнамирането на печатарското изкуство, и днес отново се въплъщава, той не е изживял всичко това, което се е развивало между откритията на печатарското изкуство и настоящето време. И ако действително, проучим нещата по-точно ще видим, че във всяко едно въплъщение като дете човек изучава онова, което е станало междувременно на Земята. Достатъчно е само да разгледаме това, което едно древно римско дете е учило на 6 години: то е било нещо съвършено различно от онова, което днес едно дете изучава на 6 годишна възраст. Между две прераждания изтича толкова дълъг период, че действително културния образ на Земята се е изменил напълно. Ние не слизаме на Земята за едно въплъщение, преди отношенията на Земята да са се изменили талкова много, че да не показват никаква прилика с живота в предшествуващото въплъщение.
към текста >>

173. 3. ТРЕТА СКАЗКА. Хановра, 18 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Наблюдавайте едно дете, когато то удря главата си в ръба на една маса.
Именно при този въпрос можем да видим, че така да се каже най-простите, привидно най-простите неща, не могат намерят така лесно отговор от наша страна, въпреки че понякога този отговор сте много близо. Как детето стига до това, да премине от общото лишено от Аза състояние на съзнанието към изпълнените от Аза представи? Който действително изучава детския живот, може да констатира как детето стига до това. Съществува едно много просто наблюдение, което всеки може да направи, което може да го доведе до там, да се убеди как детето стига до съзнанието за Аза. Необходимо е само човек да наблюдава достатъчно сериозно, как се образува тази представа за Аза и как тя се засилва. Наблюдавайте едно дете, когато то удря главата си в ръба на една маса. Ако наблюдавате по-точно детския живот ще откриете, че чувството за Аза е израснало, след като детето си е ударило главата. То е възприело именно самото себе си, имало е възприятно за себе си. Това допринася детето винаги да познае самото себе си. Но при едно такова положение не е нужно то винаги да се удря, да се нарани, не е нужно да има винаги външни драскотини, белези, още когато детето поставя ръцете си някъде това е един малък удар, то възприема самото себе си при другите неща.
към текста >>

Ако дете то не би изпитало някаква съпротива, то никога не би стигнало до съзнанието за своя Аз.
Вие ще трябва да си кажете: Детето не би стигнало до съзнанието на своя Аз, ако не би възприело самото себе си и влизайки в контакт с външния свят не би изпитало една съпротива чрез външния свят. Ако дете то не би изпитало някаква съпротива, то никога не би стигнало до съзнанието за своя Аз. Фактът, че детето може да има срещу себе си един външен свят, това развива постоянно в него съзнанието за неговия Аз. Тогава вие знаете, че детето има това съзнание за Аза в определено време на неговия живот. Обаче тогава при човека не представлява онова, което е ставало до тогава: само че става едно обръщане. Детето е развило съзнанието за своя Аз, възприемайки външните предмети като намиращи се вън от него, следователно като се отделя от тях. Когато това съзнание за Аза е вече налице, то вече постоянно се сблъсква с него, трябва още постоянно да се удря.
към текста >>

174. 8. ОСМА СКАЗКА. Виена, 21 януари 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Загадъчен е в определен смисъл моментът, когато една майка стои до ковчега на нейното дете, или обратно.
Всъщност човекът е завладян от сънищен, или спящ живот. Онези хора, които минават през физическото съществуване, където водят техния всекидневен живот и не мислят върху нищо, приличат физически на хора спящи в живота: и онези, които се интересуват от това което е вън от физическия живот и е над него, което действува във физическия живот, това са хора, които са будни и за физическият живот. Ние можем да свържем нашето днешно разглеждане с разглежданията на миналите наши срещи, които могат да ни покажат, как Духовната наука, когато тя е правилно разбрана, е способна да действува в цялото човешко съществуване. Ще видим, че цялото човечество, когато Духовната наука ще може да проникне в него все повече и повече, ще изживее също нещо подобно, като едно пробуждане от един вид сън от живота. До човека стигат много неща и проникват в него, които отначало изглеждат непознати и загадъчни, загадъчни много повече за чувството, отколкото за сухият ум. Загадъчен е в определен смисъл моментът, когато една майка стои до ковчега на нейното дете, или обратно. Когато човек се е занимавал малко по-основно с човешкият живот, той ще забележи вече, колко загадъчни неща стават в живота на човека. При мене идват често пъти хора, чиито сестра, съпруг или мъж са умрели. Те казват: По-рано аз не съм размислил върху смъртта не съм се интересувал върху това какво следва след смъртта, обаче откакто мои близки роднини са починали, струва ми се, че те са още тук и това ме накара да потърся Духовната наука. Самият живот довежда хората при Духовната наука и тя отплаща богато това, което става чрез тях, защото Духовната наука може да проникне живота със сили, които могат да дойдат само чрез нея. Когато човекът не съществува вече за физическите сетива, възниква първо загадъчният въпрос: Какво е тогава положението на човека след смъртта.
към текста >>

Обаче сънят не е никакво състояние на умора, защото едно малко дете спи най-много.
Хората полагат големи усилия да обяснят съня. Те стигат до заключението, че съня е едно състояние на умора, че сънят съществува, за да премахне умората. Обаче сънят не е никакво състояние на умора, защото едно малко дете спи най-много. Сънят е нещо, което се включва в общият живот, в ритъма на събуждането и заспиването. Както през време на зимата виждаме природата да умира, така и в нас умира нещо през време, когато живеем и сме будни. Когато сме минали през вратата на смъртта, ние напускаме нашето физическо и нашето етерно тяло: тогава Азът и астралното тяло биха могли да ни осветяват, както Слънцето и Луната, които нямат да осветляват нищо. Фактически обаче е възможно състоянието, когато е възможно състоянието, че Азът и астралното тяло да продължават да живеят също и когато нямат да осветляват нищо.
към текста >>

175. 12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 20. 2. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Ражда се едно дете: майката умира през време на раждането на детето.
Нека насочим нашия поглед върху душите, които тук на Земята умират в разцвета на техния живот, без да могат да достигнат до естествената смърт от старост. Да насочим поглед върху душите, които тук на Земята са нападнати от болести, които са преследвани от нещастието, как над тях се струпват пречки върху пречки. Какво забелязва ясновидецът, когато проследява такива души, които умират преждевременно, или са последвани от нещастие и заминават в духовният свят? Човек може да има странни опитности в земните съдби на хората. Отново трябва да посочим един пример, който принадлежи към най-внушителните в земните съдби и който постоянно може да се случи. Ражда се едно дете: майката умира през време на раждането на детето. Детето остава сираче по майка още при своето раждане. В деня на раждането на детето, бащата научава, че цялото имущество, което е било натоварено на един кораб пътуващ по море е изгубено той научава, че корабът е претърпял крушение, разтревожва се и също умира и детето остава пълно сираче. Детето / момиченце/ е взето от едно заможна дама. Тя много обича детето и му завещава своето голямо имущество. Дамата умира, когато детето е още относително младо.
към текста >>

176. 14. ЧЕТИРАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 10. 3. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Напълно сигурно е, че онези, които днес се наричат свободомислещи, приемат с ентусиазъм една такава мисъл и я намират даже дълбока, обаче достатъчно е само да размислим върху следното: Всеобщо известно е, че едно човешко дете, което преди да се научило да говори, би било пренесено на едни самотен остров и би било оставено да израсне там, без да е чувало един човешки звук, не би никога говорило.
Напълно сигурно е, че онези, които днес се наричат свободомислещи, приемат с ентусиазъм една такава мисъл и я намират даже дълбока, обаче достатъчно е само да размислим върху следното: Всеобщо известно е, че едно човешко дете, което преди да се научило да говори, би било пренесено на едни самотен остров и би било оставено да израсне там, без да е чувало един човешки звук, не би никога говорило. От това следва, че човекът не може да научи един език от само себе си, ако този език не му бъде донесен отвън. Добрият свободно религиозен проповедник, би трябвало също да забрани на своите последователи, да учат децата да говорят, тъй като те не развиват говора от само себе си. Ние виждаме следователно, че нещо което изглежда много логично и което при известни обстоятелства се схваща като твърдо дълбокомислено от една широка публика, не е нищо друго освен едно логическо безсмислие, защото в момента, когато човек размисли малко повече, то се оказва като нещо логически твърде неустойчиво. Тук имаме един човек, който наистина си е сложил наочници. Такъв случай срещаме днес на всяка крачка в живота.
към текста >>

177. 15. ПЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 12. 3. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Животът на един мъртъв може действително да бъде улеснен чрез това, че му се отнема например грижата за едно дете, което той е оставил без грижи на Земята.
Не е нужно да мислим постоянно върху това, че такива души остават свързани със Земята чрез съвсем неблагородни мотиви, макар и този да е най-честият случай. Това могат да бъдат също грижи, които душите изпитват за това, което са оставили на Земята. Такива грижи са напуснати приятели, роднини, деца, могат също да действуват по определен начин като един вид тежест и да задържат душите в земната сфера. И добре е да насочим нашият поглед, нашето внимание, именно върху тази точка, поради това именно, че когато вземе под внимание тази точка, можем да помогнем също и чрез това на мъртвите. Когато знаем, че например един заминал за другият свят може да изпитва тази, или онази грижа за живите и в това отношение могат напълно да се знаят някои неща добре е за по-нататъшното развитие на мъртвия тези грижи да му се отнемат. Животът на един мъртъв може действително да бъде улеснен чрез това, че му се отнема например грижата за едно дете, което той е оставил без грижи на Земята. Когато, следователно направим нещо за детето, ние отнемаме на мъртвия физически грижата и това е именно една истинска служба от любов. Такъв един мъртъв няма в ръцете си средствата да си помогне фактически в своите грижи, той често пъти не може да стори това, което би могло да облекчи положението на някое оставено без грижи на Земята дете, на някой роднина, или приятел, не може да им помогне от своя свят и в много случаи тава е едно извънредно подтискащо чувство за наблюдаващият ясновидец често пъти мъртвият е осъден да носи тази грижа дотогава, докато положението на оставените на Земята се подобри от само себе си, или чрез определени обстоятелства. Когато, следователно направим нещо за това подобрение на положението, последствието е това, че сме оказали на мъртвия една истинска услуга от любов.
към текста >>

Такъв един мъртъв няма в ръцете си средствата да си помогне фактически в своите грижи, той често пъти не може да стори това, което би могло да облекчи положението на някое оставено без грижи на Земята дете, на някой роднина, или приятел, не може да им помогне от своя свят и в много случаи тава е едно извънредно подтискащо чувство за наблюдаващият ясновидец често пъти мъртвият е осъден да носи тази грижа дотогава, докато положението на оставените на Земята се подобри от само себе си, или чрез определени обстоятелства.
Такива грижи са напуснати приятели, роднини, деца, могат също да действуват по определен начин като един вид тежест и да задържат душите в земната сфера. И добре е да насочим нашият поглед, нашето внимание, именно върху тази точка, поради това именно, че когато вземе под внимание тази точка, можем да помогнем също и чрез това на мъртвите. Когато знаем, че например един заминал за другият свят може да изпитва тази, или онази грижа за живите и в това отношение могат напълно да се знаят някои неща добре е за по-нататъшното развитие на мъртвия тези грижи да му се отнемат. Животът на един мъртъв може действително да бъде улеснен чрез това, че му се отнема например грижата за едно дете, което той е оставил без грижи на Земята. Когато, следователно направим нещо за детето, ние отнемаме на мъртвия физически грижата и това е именно една истинска служба от любов. Такъв един мъртъв няма в ръцете си средствата да си помогне фактически в своите грижи, той често пъти не може да стори това, което би могло да облекчи положението на някое оставено без грижи на Земята дете, на някой роднина, или приятел, не може да им помогне от своя свят и в много случаи тава е едно извънредно подтискащо чувство за наблюдаващият ясновидец често пъти мъртвият е осъден да носи тази грижа дотогава, докато положението на оставените на Земята се подобри от само себе си, или чрез определени обстоятелства. Когато, следователно направим нещо за това подобрение на положението, последствието е това, че сме оказали на мъртвия една истинска услуга от любов.
към текста >>

178. 17. СЕДЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА. Дюселдорф, 27. 4. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

На въпроса, дали може да се чете на деца умрели преди раждането, или при раждането Рудолф Щайнер отговори: Човек е дете само тук на Земята.
На въпроса, дали може да се чете на деца умрели преди раждането, или при раждането Рудолф Щайнер отговори: Човек е дете само тук на Земята. Понякога ясновидецът констатира, че един човек, който е умрял като малко дете, е една индивидуалност в сравнение с която някой земен човек, който умира на 80 години е по-малко дете. Ето защо не трябва да се мери със земния мащаб.
към текста >>

Понякога ясновидецът констатира, че един човек, който е умрял като малко дете, е една индивидуалност в сравнение с която някой земен човек, който умира на 80 години е по-малко дете.
На въпроса, дали може да се чете на деца умрели преди раждането, или при раждането Рудолф Щайнер отговори: Човек е дете само тук на Земята. Понякога ясновидецът констатира, че един човек, който е умрял като малко дете, е една индивидуалност в сравнение с която някой земен човек, който умира на 80 години е по-малко дете. Ето защо не трябва да се мери със земния мащаб.
към текста >>

През последно време аз се запознах с един човек умрял като дете.
Аз вече описах веднъж, как трябва да бъде разбран окултно образът, картината на Рафаел, която носи обикновено името "Атинската школа". През последно време аз се запознах с един човек умрял като дете. В общуването с него моето внимание може да бъде обърнато именно върху това, което е останало от тази картина и мисиите на Рафаел. И душата на този човек описва, как в действителност при предната група в ляво върху картината е било нарисувано нещо. Това което е надрисувано там е мястото където е написано нещо. Там се намира сега една математическа теория. А първоначално върху това място е стояло нещо от Евангелието.
към текста >>

Вие виждате следователно, че едно такова "дете" може да бъде едно много развито човешко същество, което ни разкрива неща, които иначе могат много трудно да бъдат открити.
В общуването с него моето внимание може да бъде обърнато именно върху това, което е останало от тази картина и мисиите на Рафаел. И душата на този човек описва, как в действителност при предната група в ляво върху картината е било нарисувано нещо. Това което е надрисувано там е мястото където е написано нещо. Там се намира сега една математическа теория. А първоначално върху това място е стояло нещо от Евангелието. Вие виждате следователно, че едно такова "дете" може да бъде едно много развито човешко същество, което ни разкрива неща, които иначе могат много трудно да бъдат открити.
към текста >>

179. 20. ДВАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген 11. 10. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Да гледа човек как едно дете се научава да върви, това съдържа за този, който предприема ясновидски изследвания, една чудесна тайна.
Съществуват обаче още сили, които правят човека способен да вижда повече подробности в живота между смъртта и едно ново раждане, да вижда в подробности онова, което отделният човек върши там. В книгата "Тайната наука" се намират повече общите неща. Да вижда човек, действително в духовният свят за целта е необходимо отново други сили, на които хората едва ли обръщат внимание в живота. Съществува нещо, за което човек трябва да употреби много сили това, че в своя живот той не пълзи на четири крака, а още в детските години стига до там, да се изправи на два крака. Силите, които правят човека да стои и върви на два крака в изправено положение, това са сили, които изпълват с особено благоговение онзи, който е проникнал в духовния свят. Да гледа човек как едно дете се научава да върви, това съдържа за този, който предприема ясновидски изследвания, една чудесна тайна. Силите, които човек използува, за да се изправи като дете, остават един остатък но хората обръщат малко внимание на този остатък от тези сили остава един остатък, който прави човека способен да вижда в света, в който душата живее между смъртта и едно ново раждане. Ако човек доведе именно нещата до там за целта съществуват още и други пътища, но това е един път -, ако човек доведе нещата да там, да си спомни как се е научил да върви, какви усилия е правил, за да се научи да върви тогава той открива в себе си силите, които е икономисал в своето етерно тяло. Защото това етерно тяло трябва да е полагало усилия за научаването на човешкия вървеж. Когато човек потърси в себе си тези сили, които е икономисал в своето детство те съществуват още във всеки един човек тогава по този път може да бъде извлечено от човека много нещо, което го прави способен да вижда в живота, който е протекъл между неговата смърт и неговото раждане.
към текста >>

Силите, които човек използува, за да се изправи като дете, остават един остатък но хората обръщат малко внимание на този остатък от тези сили остава един остатък, който прави човека способен да вижда в света, в който душата живее между смъртта и едно ново раждане.
В книгата "Тайната наука" се намират повече общите неща. Да вижда човек, действително в духовният свят за целта е необходимо отново други сили, на които хората едва ли обръщат внимание в живота. Съществува нещо, за което човек трябва да употреби много сили това, че в своя живот той не пълзи на четири крака, а още в детските години стига до там, да се изправи на два крака. Силите, които правят човека да стои и върви на два крака в изправено положение, това са сили, които изпълват с особено благоговение онзи, който е проникнал в духовния свят. Да гледа човек как едно дете се научава да върви, това съдържа за този, който предприема ясновидски изследвания, една чудесна тайна. Силите, които човек използува, за да се изправи като дете, остават един остатък но хората обръщат малко внимание на този остатък от тези сили остава един остатък, който прави човека способен да вижда в света, в който душата живее между смъртта и едно ново раждане. Ако човек доведе именно нещата до там за целта съществуват още и други пътища, но това е един път -, ако човек доведе нещата да там, да си спомни как се е научил да върви, какви усилия е правил, за да се научи да върви тогава той открива в себе си силите, които е икономисал в своето етерно тяло. Защото това етерно тяло трябва да е полагало усилия за научаването на човешкия вървеж. Когато човек потърси в себе си тези сили, които е икономисал в своето детство те съществуват още във всеки един човек тогава по този път може да бъде извлечено от човека много нещо, което го прави способен да вижда в живота, който е протекъл между неговата смърт и неговото раждане.
към текста >>

180. 1. ПРЕДГОВОР ОТ МАРИЯ ЩАЙНЕР GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Едно дете от индийски произход, обвеяно с чара на екзотиката, беше дресирано по съответния начин, за да поеме ролята на Месия*4.
Току-що в душите на европейците беше пробуден един напълно нов копнеж към Христос. Сега срещу този нов копнеж беше издигнат един противоположен образ. Един човек от плът и кръв. Едно дете от индийски произход, обвеяно с чара на екзотиката, беше дресирано по съответния начин, за да поеме ролята на Месия*4. Тук аз бих искала да спестя на читателя каквито и да е подробности, свързани с шарлатанското, наречено Кришнамурти. Рекламата около Кришнамурти, направи всичко възможно, за да го лансира навсякъде. С дипломатически усилия, молби и заплахи, теософските секции бяха принуждавани да приемат новата теза на теософските ръководители. Големи групи от членове на Теософското Общество в различни държави го напуснаха. Немската секция на Теософското Общество като единно цяло отправи своя енергичен протест и това доведе до нейното изключване от Теософското Общество.
към текста >>

181. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като де те разсъждавах, но откакто станах мъж, аз напуснах детския свят.
И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, щото и планини да премествам, а нямам любов, нищо не съм. И ако раздам всичкото си имане за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а нямам любов, какво ме ползва това. Любовта е търпелива и милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се дразни, не държи сметка за злото, не се радва на неправдата, а се радва само с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се преврати. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати. Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като де те разсъждавах, но откакто станах мъж, аз напуснах детския свят. Сега ние виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице в лице, сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, кой съм самият аз. И тъй, остават тия трите: вяра, надежда, любов; но най-голяма от тях е любовта.
към текста >>

Ние виждаме, как в едното дете Исус, за което ни говори Евангелието на Матей, е отново инкарниран Заратустра, и как другото дете Исус, за което ни говори Евангелието на Лука, всъщност не разполага с такъв човешки Аз, с какъвто разполага първото дете Исус, а именно с Аза на Заратустра.
Нека тук да припомним основната антропософска истина за Мистерията на Голгота. През последните години ние установихме, че в Евангелието на Матей и в Евангелието на Лука съществуват два различни разказа за младежките години на Христос Исус, така че фактически ние сме изправени пред истината за двете деца, носещи името Исус*24. Ние установихме още, че външно погледнато, т.е. според физическия си произход, двете деца Исус идват от Давидовия род; или с други думи, приблизително по едно и също време се раждат двама Исусовци, като единия Исус произхожда от Натановата родословна линия, а другият Исус произлиза от Соломоновата наследствена линия. Ние виждаме, как в едното дете Исус, за което ни говори Евангелието на Матей, е отново инкарниран Заратустра, и как другото дете Исус, за което ни говори Евангелието на Лука, всъщност не разполага с такъв човешки Аз, с какъвто разполага първото дете Исус, а именно с Аза на Заратустра. В детето Исус от Евангелието на Лука всъщност живее нещо, което до този момент не е участвувало в еволюцията на Земното човечество.
към текста >>

Точно тази душа реши да се инкарнира вместо един Аз в онова дете Исус, за което ни разказва Евангелието на Лука.
Точно тази душа реши да се инкарнира вместо един Аз в онова дете Исус, за което ни разказва Евангелието на Лука. Вие си спомняте за моите лекции, изнесени в Базел; те съдържат доста подробности по този въпрос. И така, тук ние сме изправени пред една душа, която само наподобява качествата, характерни за Аза; естествено, след като навлиза в тялото на Исус, тя действува като един Аз, обаче все пак, всичките и прояви са съвсем различни от проявите на един нормален човешки Аз. Аз вече споменах: Веднага след своето раждане детето Исус от Евангелието на Лука проговори на един език, който неговата майка разбираше без усилие; случиха се и други подобни неща. Ние знаем още, че в детето Исус, за което ни говори Евангелието на Матей, живееше Азът на Заратустра, и това дете Исус израсна до своята 12 година, редом с него израсна и детето Исус от Евангелието на Лука, което не се отличаваше с особен стремеж към познание, а носеше в себе си божествена мъдрост и божествена жертвоготовност. Точно така израсна момчето Исус от Евангелието на Лука: то нямате никакво влечение към това, което може да бъде научено по един външен, човешки начин.
към текста >>

Ние знаем още, че в детето Исус, за което ни говори Евангелието на Матей, живееше Азът на Заратустра, и това дете Исус израсна до своята 12 година, редом с него израсна и детето Исус от Евангелието на Лука, което не се отличаваше с особен стремеж към познание, а носеше в себе си божествена мъдрост и божествена жертвоготовност.
Точно тази душа реши да се инкарнира вместо един Аз в онова дете Исус, за което ни разказва Евангелието на Лука. Вие си спомняте за моите лекции, изнесени в Базел; те съдържат доста подробности по този въпрос. И така, тук ние сме изправени пред една душа, която само наподобява качествата, характерни за Аза; естествено, след като навлиза в тялото на Исус, тя действува като един Аз, обаче все пак, всичките и прояви са съвсем различни от проявите на един нормален човешки Аз. Аз вече споменах: Веднага след своето раждане детето Исус от Евангелието на Лука проговори на един език, който неговата майка разбираше без усилие; случиха се и други подобни неща. Ние знаем още, че в детето Исус, за което ни говори Евангелието на Матей, живееше Азът на Заратустра, и това дете Исус израсна до своята 12 година, редом с него израсна и детето Исус от Евангелието на Лука, което не се отличаваше с особен стремеж към познание, а носеше в себе си божествена мъдрост и божествена жертвоготовност. Точно така израсна момчето Исус от Евангелието на Лука: то нямате никакво влечение към това, което може да бъде научено по един външен, човешки начин. После ние знаем, че тялото на Матеевия Исус беше напуснато от Заратустровия Аз и в 12 година от живота на другото момче Исус, описано в Евангелието на Лука, Азът на Заратустра навлезе в неговото тяло. Точно на този забележителен момент се спира евангелистът Лука, когато ни раз казва как дванадесетгодишният Исус поучава мъдреците в храма, докато неговите родители напразно го търсели „между роднините и познайниците". И така, това момче, за което става дума в Евангелието на Лука, носи в себе си Заратустровия Аз до своята 30 година; после Заратустровият Аз напуска тялото на три десетгодишния Исус, описан в Евангелието на Лука, и сега изведнъж във всичко онова, което има характер на обвивки*25, нахлува Христос; онзи Христос, който представлява едно свръхчовешко Същество от висшите Йерархии и който поначало можа да пребивава в едно човешко тяло само при такива обстоятелства, които му предлагаха едно тяло, което ако мога така да се изразя до неговата 12 година беше пронизвано от пред-човешките сили на мъдростта, от пред-човешките божествени сили на любовта, за да бъде завладяно по-късно от всичко онова, което беше постигнато от Заратустровия Аз. В хода на много от неговите инкарнации и посвещения.
към текста >>

182. 7. БЕЛЕЖКИ GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

*4. Кришнамурти псевдоним на едно индийско дете, в чиято аура Ани Безант и С.W.Leadbeaters твърде ли, че виждат „преродения Христос".
*4. Кришнамурти псевдоним на едно индийско дете, в чиято аура Ани Безант и С.W.Leadbeaters твърде ли, че виждат „преродения Христос". Повечето водещи теософи, с изключение на английския генерален секретар С.R.S.Меаd (1863-1933),поддържали това становище, което станало и външен повод за разрива между Теософското и антропософско направление.
към текста >>

183. Нервност и Азовост GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

По принцип точно в тази област е трудно да се действа педагогически, понеже когато човек сам, да речем като възпитател, е в състояние да изпълни желанието на възпитаваното дете или на младия човек и му откаже, трябва също да има предвид, че не само се противопоставя на едно желание, но си спечелва и вид антипатия от страна на възпитаника.
По принцип точно в тази област е трудно да се действа педагогически, понеже когато човек сам, да речем като възпитател, е в състояние да изпълни желанието на възпитаваното дете или на младия човек и му откаже, трябва също да има предвид, че не само се противопоставя на едно желание, но си спечелва и вид антипатия от страна на възпитаника. Това в педагогически смисъл може да бъде лошо. Така, може би, човек ще си помисли, че да не се изпълнят желанията на възпитаниците, изглежда наистина да е нещо спорно, щом с това се спечелва тяхната антипатия. Тогава, така да се каже, се застава пред една подмолна скала на живота. Ако един баща казва: „Не, Карл, това няма да получиш“ то наистина в силна степен по-скоро постига това, което предизвиква в младежа неблагоразположение, отколкото доброто въздействие, което може да се постигне чрез неизпълнението на желанията. Тогава трябва да попитаме: Какво може да се направи тук?
към текста >>

184. Пътят на познанието и неговата връзка с моралната природа на хората GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Например да вземем едно дете, което през седмата си година е изживяло как баща му или майка му са се отнесли несправедливо към него.
Например да вземем едно дете, което през седмата си година е изживяло как баща му или майка му са се отнесли несправедливо към него. Това е предизвикало известно вълнение при детето, което не е било забелязано, понеже за външния свят много скоро, привидно е изчезнало. Но то е слязло надолу в астралното тяло, там долу то се вълнува и блуждае. Детето продължава да живее до шестнадесетата, седемнадесетата си година. То ходи на училище. Там се случва, че учителят постъпва по един или друг начин.
към текста >>

Друго дете не би се трогнало от това, но това дете извършва самоубийство!
Това е предизвикало известно вълнение при детето, което не е било забелязано, понеже за външния свят много скоро, привидно е изчезнало. Но то е слязло надолу в астралното тяло, там долу то се вълнува и блуждае. Детето продължава да живее до шестнадесетата, седемнадесетата си година. То ходи на училище. Там се случва, че учителят постъпва по един или друг начин. Друго дете не би се трогнало от това, но това дете извършва самоубийство! Който разгледа живота на това дете само външно, ще говори всевъзможни неща за причините, довели до самоубийството. Само който наблюдава живота в неговите дълбочини, там където той се вълнува и напира в астралното тяло, само този човек ще знае, че изживяването на несправедливостта през седмата година принадлежи към най-важните причини. Това е останало да живее скрито и чрез събитията в училище е било извлечено нагоре; ако то не би било там, не би се случило самоубийството.
към текста >>

Който разгледа живота на това дете само външно, ще говори всевъзможни неща за причините, довели до самоубийството.
Но то е слязло надолу в астралното тяло, там долу то се вълнува и блуждае. Детето продължава да живее до шестнадесетата, седемнадесетата си година. То ходи на училище. Там се случва, че учителят постъпва по един или друг начин. Друго дете не би се трогнало от това, но това дете извършва самоубийство! Който разгледа живота на това дете само външно, ще говори всевъзможни неща за причините, довели до самоубийството. Само който наблюдава живота в неговите дълбочини, там където той се вълнува и напира в астралното тяло, само този човек ще знае, че изживяването на несправедливостта през седмата година принадлежи към най-важните причини. Това е останало да живее скрито и чрез събитията в училище е било извлечено нагоре; ако то не би било там, не би се случило самоубийството.
към текста >>

185. Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

който дете на посвещението бе
който дете на посвещението бе
към текста >>

или дори за пръчката на весело дете
или дори за пръчката на весело дете
към текста >>

Който погледне в очите на това дете, знае, че от очите му се излъчва повече, отколкото може да се намери при един човек.
В „Сикстинската мадона“ може да се види как една велика космическа мистерия се отпечатва в човешките сърца и в бъдеще ще може да се очаква ако човечеството бъде изведено към едно, стоящо над всички вероизповедания, всеобхватно християнство, представено днес от духовната наука да може да се изгражда по-нататък върху основите на това, което е действало като „Сикстинската мадона“ върху човешката душевност. От мен често е било посочвано, че когато човек погледне в очите на деца, може да узнае, че от детските очи го поглежда нещо, което не е навлязло в съществуването чрез раждането, което позволява да се погледне в дълбочината на човешката душа. Който погледне децата в картините на Рафаел, изобразяващи мадоните, той вижда, че в неговите картини от детските очи поглежда божественото, скритото, надчовешкото, което все още е свързано с детето в първите години след раждането му. Това може да се види във всички детски образи на Рафаел с едно единствено изключение. Един детски образ не може да се тълкува така и това е детето Исус на Сикстинската мадона. Който погледне в очите на това дете, знае, че от очите му се излъчва повече, отколкото може да се намери при един човек. Рафаел е изобразил тази разлика, показваща че в това единствено дете на Сикстинската мадона живее нещо, което е чисто духовно, нещо, което още предварително е свързано с Христос.
към текста >>

Рафаел е изобразил тази разлика, показваща че в това единствено дете на Сикстинската мадона живее нещо, което е чисто духовно, нещо, което още предварително е свързано с Христос.
От мен често е било посочвано, че когато човек погледне в очите на деца, може да узнае, че от детските очи го поглежда нещо, което не е навлязло в съществуването чрез раждането, което позволява да се погледне в дълбочината на човешката душа. Който погледне децата в картините на Рафаел, изобразяващи мадоните, той вижда, че в неговите картини от детските очи поглежда божественото, скритото, надчовешкото, което все още е свързано с детето в първите години след раждането му. Това може да се види във всички детски образи на Рафаел с едно единствено изключение. Един детски образ не може да се тълкува така и това е детето Исус на Сикстинската мадона. Който погледне в очите на това дете, знае, че от очите му се излъчва повече, отколкото може да се намери при един човек. Рафаел е изобразил тази разлика, показваща че в това единствено дете на Сикстинската мадона живее нещо, което е чисто духовно, нещо, което още предварително е свързано с Христос.
към текста >>

186. Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Да, Киприан съм аз, като дете родителите мои,
Да, Киприан съм аз, като дете родителите мои,
към текста >>

Детето от Евангелието на Лука застава в своята простота, изключено от човешкото развитие, първоначално като дете посрещнато не от великите, а посрещнато от овчарите.
Един трети образ, същевременно трети аспект на Христовия импулс е този, който правилно ни посочва как ние можем да се чувстваме свързани с всичко човешко чрез това, което в истинския смисъл на думата можем да наречем „Теософия“. Това е онзи аспект, който единствено е описван в Евангелието на Лука и който продължи да действа в изобразявянето на Христовия импулс, както той се подготвя чрез „детето“. С онази любов и естественост и същевременно с безсилие, както пристъпва към нас детето от Евангелието на Лука, Христовият импулсът беше подходящ да бъде представен пред всички сърца. Всички можеха да се почувстват сродни с това, което така просто, съвсем по детски, и въпреки това така величествено и мощно говори на хората от страна на детето в Евангелието на Лука, което застава не пред магическите царе, а пред бедните овчари на полето. Онова същество от Евангелието на Матей стои на върха на човешкото развитие и духовните царе, магическите царе идват да го прославят. Детето от Евангелието на Лука застава в своята простота, изключено от човешкото развитие, първоначално като дете посрещнато не от великите, а посрещнато от овчарите. Детето от Евангелието на Лука не застава в човешкото развитие така, че ние да се замислим по какъв начин световното зло се чувства призовано да се противопостави на неговото царско духовно могъщество. Не. Но това ни става ясно дори и когато властта и злата същност на Ирод не се изправят веднага срещу нас, че това, което детето носи в себе си, е така величествено, така благородно, така значително, че самото човечеството просто не може да го приеме в своите редици, че то, бедно и изоставено от всички, изглежда като захвърлено в ъгъла и чрез това по особен начин ни показва своя извънчовешки, своя божествен или, което е същото, своя космически произход. И колко истински инспириращо е това Евангелие на Лука за всички онези, които в многобройни произведения на изкуството показваха отново и отново сцени, които бяха вдъхновени точно от Евангелието на Лука, които ни представяха Исус като същество, с което всеки човек, дори и най-простоватият можеше да се чувства сроден. Най-простият човек учеше благодарение на това, което действаше чрез детето Исус на Лука, да чувства цялото събитие от Палестина като едно огнено събитие, което го засяга като това, което непосредствено се случва с близък роднина. Никое Евангелие не действаше така, както Евангелието на Лука с неговото пленително настроение и насоченост, правейки съществото Исус близко на човешката душа.
към текста >>

И в края на краищата то ни се появява така именно защото е дете.
Точно както детето Исус е представено пред нас в Евангелието на Лука, така то ни се явява като персонификация на любовта; но то ни се явява като персонификация на любовта между мъдростта или всемъд-ростта и Всемогъществото. И в края на краищата то ни се появява така именно защото е дете. Усилването лежи в това, че към детето освен всичко, което то иначе има, се прибавя качеството на изоставеност, на захвърленост в един ъгъл на човечеството. Чудесният строеж на човека виждаме заложен още в детския организъм. Където и да обърнем очи в мирозданието, няма нищо, което да е постигнато само чрез мъдрост, какъвто е случаят с този чуден строеж, който освен това се изправя пред очите ни още непокварен в детския организъм. И така, както в детето се изявява това, което е всезнание във физическото тяло, така то се изявява също и в неговото етерно тяло, където се отразява мъдростта на космическите сили, така е в астралното тяло и в Аза. Като един екстракт на мъдрост: ето как лежи детето там.
към текста >>

187. Бележки GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Още като дете била надарена със силни психични способности и много своенравна.
21. Елена Петровна Блаватска (1831-1891), дъщеря на заселилата се в Русия мекленбургска фамилия Хан. Още като дете била надарена със силни психични способности и много своенравна. Против желанието на фамилията се омъжва за тридесет години по-възрастния Никифор фон Блаватски, с когото обаче веднага се разделя. След дълги пътувания из различни континенти през Август 1851 среща в Лондон познатия й от визиите й през детството, духовно близкия й учител „Махатма М. „. Под негово ръководство, чрез учене и окултно обучение, тя се подготвя да действа в едно окултно общество. През 1873 заминава за Ню Йорк, за да действа разяснително сред широко разпространения спиритизъм. Тук заедно с полковник Олкот в 1875 основава теософското общество, чиято главна квартира бива преместена през 1879 в Индия.
към текста >>

Хес разказва: Така например при „Мадоната на свети Сикст“ от Рафаел, която още по-рано ми беше позната от медни гравюри и копия, се възхищавах на обхващащия световете поглед на детето и дълбокомисленото девическо лице и същност на майката на това божествено дете; Гьоте само с няколко думи опресни моите по-раншни чувства, като пристъпващ пред картината каза: „Вижте тук как с най-голямото майсторство в света са изобразени едновременно дете, Бог, майка и девица в божествено просветление.
Хес разказва: Така например при „Мадоната на свети Сикст“ от Рафаел, която още по-рано ми беше позната от медни гравюри и копия, се възхищавах на обхващащия световете поглед на детето и дълбокомисленото девическо лице и същност на майката на това божествено дете; Гьоте само с няколко думи опресни моите по-раншни чувства, като пристъпващ пред картината каза: „Вижте тук как с най-голямото майсторство в света са изобразени едновременно дете, Бог, майка и девица в божествено просветление. Картината сама по себе си е един свят, един цялостен свят на изкуството и би трябвало да направи безсмъртен своя създател, даже и ако той не беше нарисувал нищо друго освен нея“
към текста >>

188. 8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. 26 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Можем да кажем: колкото повече проникваме в малко образованите народни маси и бихме могли да кажем наблюдаваме лъвския начин, по който майката защищава своето дете, толкова повече забелязваме, как за майката едно нападение срещу нейното дете означава едно нападение срещу самата нея.
Нека постъпим така, че да изходим от прости факти на живота. В обикновения живот съществуват вече случаи, където егоизмът се разширява, и където трябва да считаме като едно необходимо устройство на живо та факта, че егоизмът се разширява. Погледнете например основната черта на някоя майчина любов и опитайте се да разберете, как тук егоизмът се разширява от майката върху детето. Можем да кажем: колкото повече проникваме в малко образованите народни маси и бихме могли да кажем наблюдаваме лъвския начин, по който майката защищава своето дете, толкова повече забелязваме, как за майката едно нападение срещу нейното дете означава едно нападение срещу самата нея. Нейното Себе е разширено върху детето и това е така, че майката не чувствува едно нападение срещу самата нея повече, отколкото едно нападение срещу нейното дете. Защото това, кое то тя чувствува в нейното Себе, тя го пренася върху детето и ние не бихме намерили нищо по-добро за устройството на света, освен когато егоизмът бива пренесен по такъв начин от едно същество върху другите, и едното същество причислява другото същество към самото себе си и именно затова разширява своя егоизъм върху него.
към текста >>

Нейното Себе е разширено върху детето и това е така, че майката не чувствува едно нападение срещу самата нея повече, отколкото едно нападение срещу нейното дете.
Нека постъпим така, че да изходим от прости факти на живота. В обикновения живот съществуват вече случаи, където егоизмът се разширява, и където трябва да считаме като едно необходимо устройство на живо та факта, че егоизмът се разширява. Погледнете например основната черта на някоя майчина любов и опитайте се да разберете, как тук егоизмът се разширява от майката върху детето. Можем да кажем: колкото повече проникваме в малко образованите народни маси и бихме могли да кажем наблюдаваме лъвския начин, по който майката защищава своето дете, толкова повече забелязваме, как за майката едно нападение срещу нейното дете означава едно нападение срещу самата нея. Нейното Себе е разширено върху детето и това е така, че майката не чувствува едно нападение срещу самата нея повече, отколкото едно нападение срещу нейното дете. Защото това, кое то тя чувствува в нейното Себе, тя го пренася върху детето и ние не бихме намерили нищо по-добро за устройството на света, освен когато егоизмът бива пренесен по такъв начин от едно същество върху другите, и едното същество причислява другото същество към самото себе си и именно затова разширява своя егоизъм върху него.
към текста >>

189. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Това се довежда до съзнанието на Йохан Томасий в „Пробуждането на душите“ чрез другата Филия, че той е създал такова душевно дете, което има в известен смисъл неправомерно битие отвън.
То съществува отделно от Йохан Томасий, само дето има ужасни задължения поради факта, че всъщност противоречи на общия мирови порядък. Това, което се намира като сенчесто същество отвън, би трябвало да бъде вътре в Йохан. С него се предизвиква това, което се усеща като трагична съдба на това сенчесто същество, което като част от етерното тяло живее отвън в елементарния и духовния свят. И така, това е неизнесена карма на Йохан Томасий, превърната от Луцифер в самостоятелно сенчесто същество. Този, който преживява нещо подобно – а това е важно, изпълнено със значение преживяване, – го преживява така, че знае, че понеже не е изнесъл карма, е поел върху себе си един вид космически дълг, създал е същество, което всъщност не би трябвало да е извън него, а в самия него. Това се довежда до съзнанието на Йохан Томасий в „Пробуждането на душите“ чрез другата Филия, че той е създал такова душевно дете, което има в известен смисъл неправомерно битие отвън. Това е особеността, когато човек се вживява в духовните светове, че той застава пред собственото си същество, но че в духовната обективност това собствено същество може да застане пред него умножено. При Йохан Томасий имаме най-разнообразна множественост. Пред него застава една част от неговото същество като Двойник, а сега друга част от съществото му, тъй като кармата се отнася изцяло към съществото на човека, като Дух на младия Йохан Томасий.
към текста >>

Но с това, което е той, е свързано също и че той възприема това душевно дете, така да се каже, Духа на младия Йохан, който е негово творение – наистина с помощта на Луцифер, – но който съществува там, вън в света.
Първото преживяване е с другата Филия, втория път – с Двойника, а третия път – отново с другата Филия. Тук имаме троичност от преживявания. В света изобщо си имаме работа с троичност. Просто сме длъжни да търсим тази троичност, тъй като нея винаги я има. Това, че Йохан Томасий два пъти има пред себе си другата Филия, само веднъж Двойника, и веднъж изпада в заблуждение, е свързано с това, до което е достигнал. Но с това, което е той, е свързано също и че той възприема това душевно дете, така да се каже, Духа на младия Йохан, който е негово творение – наистина с помощта на Луцифер, – но който съществува там, вън в света. Това е нещо, което спада към често пъти най-разтърсващите преживявания на ясновиждащото съзнание, че в духовния свят човек открива части от неизравнената карма, направена самостоятелна от Луцифер под формата на сенчесто същество. Той може да открие много такива сенчести същества, които сам чрез своята неизнесена карма е пренесъл в духовния свят, подбуден от Луцифер. Тези преживявания със сенчестото същество са такива, че да съответстват на точката на развитие на душата. Да предположим, че за Йохан Томасий нещата стояха другояче. Че той двукратно се беше объркал, че два пъти не бе видял правилно и веднъж правилно или че два пъти е видял Двойника, а веднъж – другата Филия.
към текста >>

190. 4.Кристияния (Осло), Четвърта лекция, 5 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

То продължи да изненадва всички книжници и те започнаха да го смятат за дете-чудо.
Първоначално нещата изглеждаха така, сякаш момчето попиваше с голямо внимание и усет всичко, което чу ваше от многобройните книжници, които посещаваха техния дом, за да отговаря после на всеки зададен въпрос. То продължи да изненадва всички книжници и те започнаха да го смятат за дете-чудо. После обаче то стана все по-затворено и мълчаливо, и само безмълвно се вслушваше в разговорите на другите. И все пак през този период от време, в душата му непрекъснато възникваха забележителни идеи, морални максими, и най-вече забележителни, морални импулси. Религиозните разговори и спорове, на които беше само мълчалив свидетел, му правеха впечатление, но те все повече и повече започнаха да пробуждат в душата му истинско огорчение, понеже още в онези години момчето имаше чувството, че всичко онова, за което разговаря ха книжниците, преданията и старите писания, опазени в Стария Завет, съдържа нещо несигурно, нещо което съвсем лесно би могло да доведе до грешки и заблуждения.
към текста >>

191. 7.Берлин, Втора лекция, 4 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Сега бих желал да припомня нещо, което аз често съм споменавал тук, на това място: фактически в началото на нашето летоброене се ражда не едно дете Исус, а се раждат две деца, носещи името Исус.
Сега бих желал да припомня нещо, което аз често съм споменавал тук, на това място: фактически в началото на нашето летоброене се ражда не едно дете Исус, а се раждат две деца, носещи името Исус. Ние вече знаем това, а знаем също, че едното от двете момчета Исус беше родено така, че в него се беше въплътил Азът, духовната същност на Заратустра, и че после това момче Исус живя до дванадесетата си година със Заратустровия Аз до онзи момент, описан от евангелиста Лука, когато родителите на Исус го отвеждат в Йерусалим, изгубват го и после го откриват в храма, всред книжниците, където за изумление на всички тълкувал на глас юдейското учение. Аз вече обърнах внимание на това, че тази сцена, както е описана в Евангелието на Лука, всъщност показва, че Азът на Заратустра, живял приблизително дванадесет години в тяло то на едното момче Исус, преминава в тялото на другия 12-годишен Исус, който до този момент се намираше в съвършено различно душевно състояние; така че сега имаме онова момче Исус, което произлиза от Натановата линия на Давидовия ден и което до своята дванадесета година не носеше в себе си Заратустровия Аз; Заратустровият Аз проникна в него след дванадесетата му година.
към текста >>

192. 3. ЧЕТВЪРТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

И когато веднъж се роди едно дете, което нямаше така да се каже никаква кожа, което се роди без кожа, то беше познато в митологията под името на одрания Марсиас -, тогава те казаха: Този човек се роди така, защото преди раждането не се е вслушал в това, което изхождаше от подобното на ангел същество.
Онова, което по-малко апелира към стихиите отколкото духовите инструменти, което изисква така да се каже най-много маневриране от страна на човека, на кратко казано, което звучи в струните на Аполон, на него гърците приписваха онова музикално въздействие, което поставя душата в хармония. А за хората, които нямаха склонност, които не ценяха достатъчно музикалното изкуство на Аполон, за тях гърците, имайки в съзнанието всичко онова, което обяснихме, че те действително показват върху тяхното външно тяло един признак изразяващ тяхната тъпота относно аполоновия принцип. За гърците такива хора показваха върху своето външно тяло, как те са изостанали назад атавистично на една предишна степен на развитието. Знаменателно е, че когато се роди един мъж с особено дълги уши това беше цар Мидас, гърците казаха: Раждайки се този човек получи магарешки уши. Понеже преди да се роди на Земята този човек не се е отдал по един правилен на чин на въздействията, които някога дойдоха в света чрез онова ангелско същество, което беше проникнато от Христос, затова, казваха те, той има магарешки уши и в резултат на това той предпочиташе духовите инструменти пред струнните. И когато веднъж се роди едно дете, което нямаше така да се каже никаква кожа, което се роди без кожа, то беше познато в митологията под името на одрания Марсиас -, тогава те казаха: Този човек се роди така, защото преди раждането не се е вслушал в това, което изхождаше от подобното на ангел същество. Така се представят нещата за окултното наблюдение. За окултното наблюдение Марсиас не е бил одран когато е бил на Земята в живо тяло, а той така се е родил. Това, което е престъпил, той го е престъпил преди своето раждане. Много градове, които гърците бяха основали като колонии, и носят името Аполония, защото хората черпеха съвети от Пития, дали трябва да основат колонии тук или там. Гърците държаха на свободата на своите градове, поради което нямаха една единна държава, а имаха идеалното единство, което им беше дадено чрез техния бог Аполон, за който те по-късно основаха един вид съюз на градовете.
към текста >>

193. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

И грижата на възпитателя, който сериозно гледа на своята задача като възпитател на едно дете, ще бъде, да не остави това дете да отрасне така, че да живее само във външните материални представи, а да му достави и представи за един свръхсетивен свят.
Човешката душа се стреми към един духовен живот. Да почувствува в себе си един духовен живот, да знае нещо за един такъв духовен живот, който надхвърля физическия живот, това всъщност придава на човека неговото достойнство. Бихме могли да кажем: Докато човекът пребивава във физическото тяло, той се стреми да повдигне своето достойнство, стреми се да предчувствува своето истинско определение чрез един живот, който си представя издигащ се над физическия свят, чрез едно предчувствие, усещание, познание на един духовен свят. Гледай нагоре към духа, чувствувай, че духовни сили тъкат през физическите светове! Тези са всъщност тоновете, които религиозният и сродният с него живот трябва да дадат на човека. И грижата на възпитателя, който сериозно гледа на своята задача като възпитател на едно дете, ще бъде, да не остави това дете да отрасне така, че да живее само във външните материални представи, а да му достави и представи за един свръхсетивен свят.
към текста >>

194. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Христос е дете на Божеството, което отново възстановява, произвежда съзнанието на Божеството в човешката дейност.
Дойде времето, когато от човешката природа срещу боговете не възникваха никакви мисли. Тогава онова божествено Същество, за което можем да кажем, то мислеше в човешкото същество, почувствува, че неговото съзнание защото това съзнание се състои в неговите мисли това Същество почувствува, че неговото съзнание става все по-заглушено, все по-сумрачно. Тогава в него се роди копнежът да събуди една нова форма на съзнанието. Човеците идват до една друга форма на съзнанието; Боговете, когато създават едно ново съзнание, те създават с това нещо съществено, с това за тях се ражда нещо съществено, една същност. И това съществено, тази същност, която се роди, за споменатото божествено Същество, което чувствуваше, че неговото съзнание се смрачава, беше Христос. Христос е дете на Божеството, което отново възстановява, произвежда съзнанието на Божеството в човешката дейност. Така в човешкото същество трябваше да се включи Христовото Същество.
към текста >>

195. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Тази сила на паметта, превърната в нещо духовно, се пробужда сега като първа духовно-душевна сила в нас, която след смъртта се проявява из човешката душа така, както се проявяват душевните сили при подрастващото дете през първите седмици на неговия живот.
Ние нямаме съзнание за тях затова, защото през време на този физически живот трябва да ги преобразуваме, за да можем да образуваме спомените. Последният голям спомен, който имаме след смъртта под формата на картина, трябва първо да се отлее, да угасне постепенно; тогава от неговото угасване се образува това, което не трябваше да имаме съзнателно преди смъртта. Защото ако бихме го имали съзнателно преди смъртта, тогава никога в нас не можеха да се образуват спомените, силите на възпоминанието, на паметта. Тези сили, които сега през време на угасването на спомена в картината на живота се развиват в душата, трябваше да се превърнат през време на земния живот в тази способност на паметта. Преди смъртта те са се превърнали в способността на паметта, а сега излизат на яве, когато е надмогнато възможността да си спомняме по обикновен начин за земните мисли. Тази сила на паметта, превърната в нещо духовно, се пробужда сега като първа духовно-душевна сила в нас, която след смъртта се проявява из човешката душа така, както се проявяват душевните сили при подрастващото дете през първите седмици на неговия живот. И растейки тази душевна сила, ние виждаме, че зад мислите, които през времето, когато се намирахме на физическото поле, бяха само образи от сянка, стои нещо живо, че в света на мислите има нещо живо и тъчащо. Ние съзираме, че това, което във физическото тяло имаме като картина на нашите мисли, то е само един образ от сянка, но в действителност то е сбор, разгръщане от същества на елементите. Ние виждаме, как нашите спомени угасват и на тяхно място от всеобщия Космос на Мъдростта изникват многобройни елементарни същества. Вие бихте могли да запитате, обични мои приятели. Не се ли лишаваме ние след смъртта от това, че именно надмогваме паметната способност и след това имаме нещо друго?
към текста >>

Това, което изживява като съвсем малко дете, изживяват го другите с него; той се е родил, а другите, неговите родители, гледат това родено.
И от тези наши собствени елементални същества, от които сме били заобиколени през време на земния живот, които виждаме след смъртта, ние се научаваме да познаваме природата на света на елементалните същества и чрез това се подготвяме да разбираме и такива елементални същества на външния свят постепенно в нашето виждане, които сами не сме създали, но които съществуват в Космоса, в духовния Космос и без нас. Чрез нашето собствено творение на елементални същества ние се научаваме да познаваме и другите елементални същества. Представете си само, колко много се различава всъщност този живот между смъртта и едно ново раждане от земния живот. Първото нещо, което става след раждането, е, че човек сам не познава себе си. Това, което изживява като съвсем малко дете, изживяват го другите с него; той се е родил, а другите, неговите родители, гледат това родено. След смъртта, без съмнение, човек не вижда първо себе си, но той гледа като един външен свят това, което сам е родил. Това, което се намира вън, което той е родил с настъпването на смъртта, това гледа той самият. Както чрез физическото раждане на Земята човекът има пред себе си един неразбираем за него външен свят и е всъщност едно същество, което ритка и плаче и се смее само за другите, така след смъртта, след раждането за духовния свят, което за физическия свят е умиране, той е отначало така, че сам започва да съществува в окръжаващия свят, който сам си е родил, който сам си е изградил около себе си, защото го е родил. Той е родил света, докато, когато се ражда във физическия свят, той е роден от света. Така е с нашите мисли и с това, което става от мислите със спомена, със съкровището на паметта.
към текста >>

196. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

Тези подобни на земните Духове Същества, които чо векът излъчва навън от себе си, са, така да се каже, едно мъртво родено дете, защото човек им предава своята смърт.
Когато в окултното разглеждане се пренесем назад преди Мистерията на Голгота, ние намираме, че хората по онова време просто са изпращали това подобно на фантом Същество във външния сеят и то е съдържало техните морални качества във външната духовна аура на Земята. Но човечеството се развиваше в течение на Земното битие и се стигна до един определен стадий на това развитие по отношение на това подобно на фантом Същество, което човек излъчва и в този стадий от Земното развитие стана Мистерията на Голгота. Човек би могъл да каже: в по ранните времена подобното на фантом Същество беше много по-летливо; то стана по-гъсто и получи по-добие на форма, сега във времето, когато на Земята дойде Мистерията на Голгота. И човекът смесваше това подобно на фантом Същество в основни линии с онова, което той приема в себе си като смърт, умъртвявайки светлинния лъч, който прониква в окото. И т.н., както обясних. Тези подобни на земните Духове Същества, които чо векът излъчва навън от себе си, са, така да се каже, едно мъртво родено дете, защото човек им предава своята смърт. И нека да си представим, че Христос не беше дошъл на Земята; тогава хората през време на пребиваването на техните души в земните физически тела, постоянно биха излъчвали такива същества, в които е отпечатана смъртта. И с тази смърт биха били свързани моралните качества на хората, за които говорихме вчера: обективният дълг и обективният грях, те биха били вътре, те биха се намирали вътре. Да предположим, че Христос не беше дошъл какво би станало със Земното развитие? От Мистерията на Голгота насам до наши дни хората биха създавали такива духовно гъсти форми, на които те биха предавали смъртта. И тези гъсти форми биха станали онова, което би трябвало да премине, когато Земята ще е свършила настоящия космически цикъл и ще е преминала в космическия цикъл на Юпитер.
към текста >>

197. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Но тук може да дойде някой и да каже: Да, но припомнете си, че Гьоте се е родил на 28 Август 1749 година: и ако в това семейство не би се родило това дете, какво би се получило тогава?
Обаче при разглеждане на историческите събития се налага да вземем под внимание следното. Нека да се спрем на едно събитие, което е напълно независимо от ситуацията, в която се намираме. Да вземем например историческото явление „Гьоте“. До известна степен ние изпитаме потребност да разглеждаме едно такова явление, каквото представлява Гьоте, и всичко онова, което той е създал, като подчинено на една строга необходимост. Но тук може да дойде някой и да каже: Да, но припомнете си, че Гьоте се е родил на 28 Август 1749 година: и ако в това семейство не би се родило това дете, какво би се получило тогава? Бихме ли имали ние Гьотевите съчинения? И тогава някой би могъл да припомни, че самият Гьоте обръща внимание върху обстоятелството, че е бил възпитан по един твърде особен начин от своя баща и своята майка и как всеки един от тях е дал принос за всичко онова, в което Гьоте се превърна по-късно. Ако той би бил възпитан по друг начин, щяха ли да възникнат тогава неговите съчинения? И нашият поглед отново се насочва към срещата на херцога Карл Август от Ваймар с Гьоте. Ако той не би го поканил в своя двор, ако не беше му предложил външните условия на живот от 70-те години нататък, щяха ли да въз никнат тогава останалите съчинения?
към текста >>

Когато например наказваме едно дете, което е прекалено мудно.
Обаче не може да се отрече и именно тук се крие изкушението, че човек действително получава нещо, когато разсъждава и просто рови по начина, който посочих: Когато при своите действия той първо пита: Какви ще са последиците? Несъмнено, в света съществуват и такива случаи, при които човек първо трябва да пита за последиците. Би било твърде едностранчиво и опасно, ако от това, което казах, някой направи извода: Човекът винаги трябва да постъпва така, както онзи майстор на часовника, а именно, че не трябва да задава въпроси, свързани с възможните последствия. Защото, нали така, ние трябва да питаме за последствията. Когато например наказваме едно дете, което е прекалено мудно. Разбира се, че светът е пълен с такива случаи, при които ние задължително трябва да предвиждаме последствията. Но именно тук се крие нещо, което трябва да запишем съвсем точно в душата си: Прониквайки в мировите процеси и взаимодействия, ние действително получаваме впечатления от две страни: от една страна, получаваме впечатления от физическия свят, а от друга страна впечатления от духовния свят (и народната легенда потвърждава това, като казва: Майсторът беше един прост, неук човек, който получи вдъхновение от божествено-духовните Същества, получи го като един вид благодат от горе). И когато разполагаме с такива впечатления от духовния свят, когато в душата ни полъхва нещо от духовния свят, което ни подтиква да извършим това или онова, тогава идват моменти в живота, при които възниква един втори вид сигурност; тогава ние се убеждаваме, че съществува един втори вид истина, не в обективен, в субективен смисъл; моменти при които се осланяме на субективната истина; да, съществува един втори вид сигурност, която е съвсем непосредствена и ние следва да я приемаме като нещо неоспоримо. Ето какво трябва да имаме предвид.
към текста >>

Във Вашите съждения, когато произнасяте сега, ще се влее, например, да речем нещо, което сте видели, когато сте били на 18 години, или нещо, което сте научили като малко дете.
“ Несъмнено, сега не бива да критикуваме нито едно от тези две изказания. Едното може да бъде оправдано от гледна точка на един зрител, другото от гледна точка на друг зрител. От какво зависи това, че единият разсъждава така, а другият иначе? То зависи от обстоятелства, които се намират в самите хора, от предпоставките, с които те пристъпват към нещата. Обаче ако размислите върху тези предпоставки, тогава ще си кажете: Да, тези предпоставки са неща, които навремето ние не сме предполагали, че могат да съществуват. Във Вашите съждения, когато произнасяте сега, ще се влее, например, да речем нещо, което сте видели, когато сте били на 18 години, или нещо, което сте научили като малко дете.
към текста >>

198. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 1 февруари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Нека да си представим, че като възпитатели се сблъскаме с едно дете, което трябва да възпитаваме в истинския смисъл на думата.
А сега аз бих добавил и нещо друго. Да предположим, че като човешки същества ние се впускаме в разглеждането на важни житейски проблеми. Нека да си представим, че като възпитатели се сблъскаме с едно дете, което трябва да възпитаваме в истинския смисъл на думата. Но, нали така, обикновеният човек си има своите принципи на възпитание, своите педагогически принципи. Той знае кога трябва да наказва и кога не трябва, може би допуска, че никога не трябва да наказва децата и т.н. С една дума, той се придържа към своята педагогическа „система“. Обаче онзи, който разглежда нещата от по-висша гледна точка, от гледна точка на едно по-висше съзнание, той не винаги разсъждава по този начин; този човек ще предостави всичко на самия живот. Той спокойно ще изчака резултата от своите наблюдения.
към текста >>

199. Съставните части на човека между смъртта и ново раждане GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Когато в правилното време забележим при някое дете определени наклонности, които биха могли да водят до престъпни действия, чрез определен вид възпитание можем да изградим това, което въздейства особено силно върху този тилен лоб в етера, и така да вмъкнем в човека силата, която продължава да живее с него между смъртта и ново раждане и точно на физическо ниво през следващата инкарнация да развие особено добре тилния лоб.
Виждате ли, това е истината. Това е моралната страна на духовната наука! Тя също е налице. От материалистическия светоглед, особено във връзка с моралното, произтичат безутешност и празнота. Утешителна възможност, вливаща се дейно в това, което хората вършат, може да произтича само от онова, което може да ни даде духовната наука. Когато в правилното време забележим при някое дете определени наклонности, които биха могли да водят до престъпни действия, чрез определен вид възпитание можем да изградим това, което въздейства особено силно върху този тилен лоб в етера, и така да вмъкнем в човека силата, която продължава да живее с него между смъртта и ново раждане и точно на физическо ниво през следващата инкарнация да развие особено добре тилния лоб. Помагаме му не само в тази инкарнация. Ние полагаме основата за един особено добре развит мозък, която той ще носи през живота между смъртта и ново раждане, така че в следващата телесна инкарнация този мозък да може да бъде наистина много добре оформен.
към текста >>

200. За събитието на смъртта и факти от времето след смъртта GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Човек би могъл да види колко силно е това – простете тривиалния израз, но той ще Ви даде това, което имам предвид, – ако например в даден момент той се чувства пращящ от здраве, като здраво буйно дете, и после, веднага след това, за сравнение, така, както човек се чувства, когато костите му станат чупливи на осемдесет-осемдесет и пет годишна възраст.
Помислете само: колкото повече се уморяваме, толкова повече ни застигат недъзите на живота, например на старостта. Животът ни се състои в това, че постепенно се учим да усещаме нашето физическо тяло. Докато то, бих казал, се втвърдява, ние се учим да го усещаме. За нас – защото нараства постепенно – това е незначително усещане. Човек би могъл да види колко силно е това – простете тривиалния израз, но той ще Ви даде това, което имам предвид, – ако например в даден момент той се чувства пращящ от здраве, като здраво буйно дете, и после, веднага след това, за сравнение, така, както човек се чувства, когато костите му станат чупливи на осемдесет-осемдесет и пет годишна възраст. Тогава той вече би усещал това в по-голяма степен. Само защото състоянието настъпва толкова бавно, едва забележимо, не се обръща внимание как се развива усещането за физическото, за умората. Това натрупване на умора е действителен процес, който първоначално не се забелязва, защото детето прелива от жизненост. Но постепенно жизнените сили отслабват благодарение на натрупването на умора; умората постепенно се увеличава. Ние се уморяваме.
към текста >>

201. Как се преодолява душевната нищета на съвремието? GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Вижте само какво се пише днес за необходимостта от индивидуален подход към подрастващото дете!
Правилно разбиране за това е нещото, което винаги и все по-настойчиво ще се изисква. Това, което ще се излее над човечеството, тъй като е необходимо в петата следатлантска епоха, ще представлява и опасността от душевна нищета в различни нюанси, така, както го описах в днешната лекция. Много хора виждат описаното от мен и чувстват, че е необходимо, наистина необходимо, от една страна, хората да постигнат социално разбирателство, а от друга страна – свобода на мисълта. Но днес все още твърде малко хора са склонни да използват правилните средства за постигането на целта. Защото необходимото за осъществяване на социалното разбирателство твърде често се прокламира с всевъзможни идеалистично звучащи високопарни речи. Вижте само какво се пише днес за необходимостта от индивидуален подход към подрастващото дете! Какви обстойни теории се измислят във всички възможни педагогически сфери!
към текста >>

202. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Защото от преговорите и едно дете може да установи, че целта на германското правителство е била войната да се локализира между Австрия и Сърбия, да не се допусне разрастването и в нещо повече от война между Австрия и Сърбия.
Определя се например вината на германското правителство за войната. В противовес на това може да се повдигне въпросът: Какво щеше да се получи, ако се беше изпълнило искането на германското правителство за локализиране на войната между Австрия и Сърбия? Защото от преговорите и едно дете може да установи, че целта на германското правителство е била войната да се локализира между Австрия и Сърбия, да не се допусне разрастването и в нещо повече от война между Австрия и Сърбия. Може да се постави въпросът, какво щеше да се получи, ако бъдеха следвани намеренията на германското правителство. Добросъвестен отговор на този въпрос би трябвало да си даде всеки.
към текста >>

203. 6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

В Утопия всяко дете трябва да се учи на земеделие, а по-късно усвоява също един занаят по правило упражнявания от неговите родители; жителят на Утопия може да избере и друг занаят, стига да му идва отръки нещо друго.
В Утопия всяко дете трябва да се учи на земеделие, а по-късно усвоява също един занаят по правило упражнявания от неговите родители; жителят на Утопия може да избере и друг занаят, стига да му идва отръки нещо друго. Трудът е строго регламентиран от никого не се изисква да работи повече от шест часа дневно.
към текста >>

Кърмачето става дете; това е времето, когато в Рим се учредява папската институция и със своята власт папата става настойник на детето, тъй както римляните били негова дойка.
Кърмачето става дете; това е времето, когато в Рим се учредява папската институция и със своята власт папата става настойник на детето, тъй както римляните били негова дойка. Както казах, аз не твърдя нищо, а само реферирам. После следва взаимодействието между папството и северните дадености, всичко, което пронизало Централна Европа чак до Британия това е възпитанието под папското настойничество, чрез което продължава въздействието на романския елемент от Четвъртата следатлантска епоха. Някъде към ХІІ век, когато папството престанало да бъде такова, както по-преди, започнало юношеството на тези раз лични народности, което се характеризира с пробуждането на собствената им интелигентност. Настойникът се оттегля. Юношеството трае до към края на XVIII век.
към текста >>

204. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Защото не се ли ускори настъпването му, тогава всяко дете ще може да усети къде мирът не е желан!
И ето сега е настъпил моментът, в който може да се покаже дали онези, от които зависи, не народите те ще покажат само дали в течение на дългите военни месеци са научили нещо или не -, ами онези, от които зависи, продължават да имат, пък било то и привидно в реалността това естествено е нещо друго искрица право да твърдят, че все още желаят въдворяването на мира. Защото не се ли ускори настъпването му, тогава всяко дете ще може да усети къде мирът не е желан! Всяко дете ще усети колко смешни са възраженията, правени и сега. Не беше необходимо да се стига дотам, че да се отделя внимание на едно съобщение, според което а то, изглежда, е било вярно някакво списание от Антантата наред с всичко останало съдържало израза: След всички снаряди, изстреляни от Германия срещу нас, сега се задава най-страшният снарядът на мира.
към текста >>

Всяко дете ще усети колко смешни са възраженията, правени и сега.
И ето сега е настъпил моментът, в който може да се покаже дали онези, от които зависи, не народите те ще покажат само дали в течение на дългите военни месеци са научили нещо или не -, ами онези, от които зависи, продължават да имат, пък било то и привидно в реалността това естествено е нещо друго искрица право да твърдят, че все още желаят въдворяването на мира. Защото не се ли ускори настъпването му, тогава всяко дете ще може да усети къде мирът не е желан! Всяко дете ще усети колко смешни са възраженията, правени и сега. Не беше необходимо да се стига дотам, че да се отделя внимание на едно съобщение, според което а то, изглежда, е било вярно някакво списание от Антантата наред с всичко останало съдържало израза: След всички снаряди, изстреляни от Германия срещу нас, сега се задава най-страшният снарядът на мира.
към текста >>

205. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

И ако речем да го изразим по днешному, всяко дете в известен смисъл било коледна рожба, рожба на зимното слънцестоение.
По такъв начин всички раждания на редовно заченатите хора ставали зимно време, след сегашната наша Коледа, така че навремето, за да бъдел считан за пълноценен сред ингевоните, наложително било човек да се роди в този период. Следователно ражданията ставали през тъмните зимни дни, когато вън снегът покривал дървесата, а хората си били по домовете, в примитивните си обиталища. И ако речем да го изразим по днешному, всяко дете в известен смисъл било коледна рожба, рожба на зимното слънцестоение.
към текста >>

Още като невръстно дете този първороден трябвало най-напред да схване как чрез своя Ангел човекът е свързан с духовното и по такъв начин изолиран от останалия свят, непокварен, така да се каже, от представите, които иначе нахлуват от външния живот в душите на децата да бъде сближен с духовните дейности и с духовните процеси и преди всичко да развие дълбоко съзнание за своята връзка с ръководещото го ангелско същество с вестителя.
Още като невръстно дете този първороден трябвало най-напред да схване как чрез своя Ангел човекът е свързан с духовното и по такъв начин изолиран от останалия свят, непокварен, така да се каже, от представите, които иначе нахлуват от външния живот в душите на децата да бъде сближен с духовните дейности и с духовните процеси и преди всичко да развие дълбоко съзнание за своята връзка с ръководещото го ангелско същество с вестителя. Ето как именно у това дете бивала изграждана душа, приучвана към не що особено по причини, с които може би ще се занимаем през следващите дни. Особеното у това дете се подчертавало, като се казвало, че такова дете ставало „гарван". Това била своеобразна степен на посвещаване, която била популярна в широки региони, която се съдържала по-специално в персийското посвещаване на Митра и за която отчасти съм Ви разказвал още преди години. В крайна сметка тази душа трябвало да се издигне до по-интензивното усещане на връзката с духовните светове, тайните на духовните светове трябвало да могат да се преживяват в душата.
към текста >>

Ето как именно у това дете бивала изграждана душа, приучвана към не що особено по причини, с които може би ще се занимаем през следващите дни.
Още като невръстно дете този първороден трябвало най-напред да схване как чрез своя Ангел човекът е свързан с духовното и по такъв начин изолиран от останалия свят, непокварен, така да се каже, от представите, които иначе нахлуват от външния живот в душите на децата да бъде сближен с духовните дейности и с духовните процеси и преди всичко да развие дълбоко съзнание за своята връзка с ръководещото го ангелско същество с вестителя. Ето как именно у това дете бивала изграждана душа, приучвана към не що особено по причини, с които може би ще се занимаем през следващите дни. Особеното у това дете се подчертавало, като се казвало, че такова дете ставало „гарван". Това била своеобразна степен на посвещаване, която била популярна в широки региони, която се съдържала по-специално в персийското посвещаване на Митра и за която отчасти съм Ви разказвал още преди години. В крайна сметка тази душа трябвало да се издигне до по-интензивното усещане на връзката с духовните светове, тайните на духовните светове трябвало да могат да се преживяват в душата.
към текста >>

Особеното у това дете се подчертавало, като се казвало, че такова дете ставало „гарван".
Още като невръстно дете този първороден трябвало най-напред да схване как чрез своя Ангел човекът е свързан с духовното и по такъв начин изолиран от останалия свят, непокварен, така да се каже, от представите, които иначе нахлуват от външния живот в душите на децата да бъде сближен с духовните дейности и с духовните процеси и преди всичко да развие дълбоко съзнание за своята връзка с ръководещото го ангелско същество с вестителя. Ето как именно у това дете бивала изграждана душа, приучвана към не що особено по причини, с които може би ще се занимаем през следващите дни. Особеното у това дете се подчертавало, като се казвало, че такова дете ставало „гарван". Това била своеобразна степен на посвещаване, която била популярна в широки региони, която се съдържала по-специално в персийското посвещаване на Митра и за която отчасти съм Ви разказвал още преди години. В крайна сметка тази душа трябвало да се издигне до по-интензивното усещане на връзката с духовните светове, тайните на духовните светове трябвало да могат да се преживяват в душата.
към текста >>

206. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

В стари времена във всяка къща, където се раждало дете, бивал приветстван младенецът, който единствен, особено в племето на ингевоните, можел да бъде приет като достоен член на племето, докато с недобро око естествено без издребняване се гледало на родените по друго време.
На север изчезнало тъкмо онова, което можело да бъде налице там: усещането за Исус. На север, както казах завчера, до към VIII, IX, Х век след Мистерията на Голгота действително било култивирано усещането за Исус. В стари времена във всяка къща, където се раждало дете, бивал приветстван младенецът, който единствен, особено в племето на ингевоните, можел да бъде приет като достоен член на племето, докато с недобро око естествено без издребняване се гледало на родените по друго време. Ние обаче показахме как онова, което впоследствие се разпространило като външно християнство, изтласкало всичко, което под формата на митове и шествия, сиреч в култови обичаи, поддържало връзката със старото усещане за Исус. И ние видяхме как откъм средата на средновековието усърдно се заработило за изличаването на онова, което се било разпространило от Ютландия към Европа и по-специално към Централна Европа.
към текста >>

207. Бележки GA_173 Карма на неистината

*184. Gabriele d'Annunzio (1863-1938), италиански поет: Широко разпространеното схващане, че в действителност Д'Анунцио се казвал Рапанета, се обяснява според сведенията, получени от издателя от Италия, с това, че бащата на Д'Анунцио поначало се казвал Rapagnetta, но като дете бил осиновен от едного на име d Annunzio.
*184. Gabriele d'Annunzio (1863-1938), италиански поет: Широко разпространеното схващане, че в действителност Д'Анунцио се казвал Рапанета, се обяснява според сведенията, получени от издателя от Италия, с това, че бащата на Д'Анунцио поначало се казвал Rapagnetta, но като дете бил осиновен от едного на име d Annunzio. Оттогава по закон се казвал d'Annunzю-Rapagnetta. Но при съставянето на акта за раждане на Габриеле д'Анунцио наместо с двойното име новороденото било записано само с фамилното име Д'Анунцио, така че той по рождение бил наречен Д'Анунцио. В броя си от 16 май 1915 г. римският вестник "Аванти" окачествява Д'Анунцио като "певец на всички срамни извращения" Романът "Il fuoco" (Огънят) отразява връзката на автора с прочутата актриса Елеонора Дузе.
към текста >>

208. 1. Лекция, 30.09.1914 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Представете си: старец се съпоставя с дете, пълно със свежест и сила.
Във всички войни става така, че противниците виждат един в друг виновника за войната. За нас, скъпи мои приятели, това не подхожда, ние не можем да мислим така. На нас ни подхожда друго. Ще го поясня с пример. Представете си: старец се съпоставя с дете, пълно със свежест и сила. Правилно ли би било, ако старецът започне да се сърди и каже: ти, с твоята млада сила, ти си виновно за изнемощелите ми старини! Това не е по-разумно, отколкото когато сега, например, наричат германците виновници за войната. Трябва да ни е ясно: това, което става, е заложено в кармата на народите. И в живота на всеки народ има младост и старост; и както в човешкия живот свежата сила на младостта не е виновна за изнемощялостта на старостта, също толкова нелепо е да се предявяват такива обвинения в живота на народите.
към текста >>

209. 3. Лекция, 14.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Етерното тяло на починалото седемгодишно дете още е пълно със сили, които би трябвало да се използват в хода на живота, те са налице в духовния свят.
Всичко се стече така, всичко стана именно в секундата, когато детето се оказа край тази кола. Духовното изследване на този случай в неговите кармични връзки показа, че душата на момчето е довела този фургон на това място, за да приеме смъртта в това време; защо всичко това така се е стекло – физическите събития бяха следствие от духовните отношения. Тогава фактите се показват в съвсем друга светлина, тогава се вижда зависимостта между това, което се е случило и това, което става след смъртта. Малкият Тео имаше етерно тяло, което при нормален живот би могъл да го има още 70-80 години, че и повече. То не изчезва, то остава. Етерното тяло на починалото седемгодишно дете още е пълно със сили, които би трябвало да се използват в хода на живота, те са налице в духовния свят. И те са много ясно свързани с аурата на нашето здание, тъй като в нея сега, след смъртта му, е етерното тяло на малкото момче, в нея са силите, здравите духовни сили на това умно, мило и благонравно момче. Това са подпомагащи сили, свързани с аурата на дорнахското здание.
към текста >>

210. 5. Лекция, 23.11.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Ако умира дете, картината на живота е много кратка.
Ако умира дете, картината на живота е много кратка. Ако, например, умре шестгодишно дете, картината на живота му е малка откъм съдържание. Но затова пък, сякаш зад тази картина на живота, от вътрешността и, се появява много от това, което е било преживяно в духовния свят до момента на раждането или, както е имало в немския език един вече изгубен израз – "допреди да станеш млад". И ако умре дете, при което силите за спомняне не са достигнали до възрастта, в която встъпват в действие, при него, собствено, я няма картината на спомените, с която той би се чувствал така уверено свързан, както това го чувства починалият в зряла възраст. През цялата картина на живота се проявява, само че леко променено това, което го е обкръжавало до момента на раждането. Може да се каже, че това прозиране в остатъците от духовния свят, който се е преживявал преди раждането, се губи напълно само ако човек умре след 35-та година.
към текста >>

Ако, например, умре шестгодишно дете, картината на живота му е малка откъм съдържание.
Ако умира дете, картината на живота е много кратка. Ако, например, умре шестгодишно дете, картината на живота му е малка откъм съдържание. Но затова пък, сякаш зад тази картина на живота, от вътрешността и, се появява много от това, което е било преживяно в духовния свят до момента на раждането или, както е имало в немския език един вече изгубен израз – "допреди да станеш млад". И ако умре дете, при което силите за спомняне не са достигнали до възрастта, в която встъпват в действие, при него, собствено, я няма картината на спомените, с която той би се чувствал така уверено свързан, както това го чувства починалият в зряла възраст. През цялата картина на живота се проявява, само че леко променено това, което го е обкръжавало до момента на раждането. Може да се каже, че това прозиране в остатъците от духовния свят, който се е преживявал преди раждането, се губи напълно само ако човек умре след 35-та година.
към текста >>

И ако умре дете, при което силите за спомняне не са достигнали до възрастта, в която встъпват в действие, при него, собствено, я няма картината на спомените, с която той би се чувствал така уверено свързан, както това го чувства починалият в зряла възраст.
Ако умира дете, картината на живота е много кратка. Ако, например, умре шестгодишно дете, картината на живота му е малка откъм съдържание. Но затова пък, сякаш зад тази картина на живота, от вътрешността и, се появява много от това, което е било преживяно в духовния свят до момента на раждането или, както е имало в немския език един вече изгубен израз – "допреди да станеш млад". И ако умре дете, при което силите за спомняне не са достигнали до възрастта, в която встъпват в действие, при него, собствено, я няма картината на спомените, с която той би се чувствал така уверено свързан, както това го чувства починалият в зряла възраст. През цялата картина на живота се проявява, само че леко променено това, което го е обкръжавало до момента на раждането. Може да се каже, че това прозиране в остатъците от духовния свят, който се е преживявал преди раждането, се губи напълно само ако човек умре след 35-та година.
към текста >>

211. 7. Лекция, 12.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Въпреки всички изказани за това мнения, трябва да кажа: те могат да станат популярни, те могат да бъдат така изложени – макар днес и да не вярват на това, – че всяко дете да може да ги разбере.
Тези неща още не са познати на широки кръгове – те още чакат своето разбиране. Въпреки всички изказани за това мнения, трябва да кажа: те могат да станат популярни, те могат да бъдат така изложени – макар днес и да не вярват на това, – че всяко дете да може да ги разбере. Това ще стане. Всичко, което е истински мироглед, ще израсте от дълбините на душата на германския народ. И никога в германската същност не би могло да се появи духовнонаучно движение, подобно по характер на духовните движения на Запад. Тази разлика не трябва да остане неосъзната, трябва да си дадем ясна сметка за нея. Вътре в германския народ, всичко, което е съдържание на духовната наука, трябва хармонично да се съчетае с всичко останало, с което живее народът.
към текста >>

212. 9. Лекция, 11.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

А тя е разбираема и за дете, само трябва да и позволим непредубедено да ни въздейства и да не търсим материалистичното удобство.
Тук именно имаме пренасяне в материалното. Това място за търсещия самостоятелен път би могло да стане свят стимул за по-нататъшни търсения, който биха довели до нещо съвсем друго, отколкото обръщението: дайте ми инструкции. Но именно самостоятелността се оказва неудобна за мнозина читатели на тази книга. Те не вникват в книгата. И затова, макар при германците сред книгите от този вид тя да е, може би, най-четената, и да е преведена на много чужди езици, си остава най-неразбрана. А тя е разбираема и за дете, само трябва да и позволим непредубедено да ни въздейства и да не търсим материалистичното удобство.
към текста >>

213. 10. Лекция, 13.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Отчетете, че човек днес напълно е дете на своята епоха.
Представете си това ясно. Човек трябва да става все по-зрял в своето индивидуално развитие, в своите лични способности. Детето, собствено, винаги е материалист. Юношата става идеалист, но идеалите му са абстрактни /извън реалния живот/. Едва в следващите години се научава да гради своите идеали, изхождайки от живата действителност, да ги съизмерва с реалния живот. Отчетете, че човек днес напълно е дете на своята епоха. Какво развитие ще може да измине той, ако на младини не е получил възможност да възприеме духовното? Защото само духовното създава почва за развитие на душата. Ако човек изцяло бъде предоставен на това, което сега се явява "дух на времето", пределът на неговото развитие ще бъде възрастта от 28 години. Всички следващи години той ще остане на нивото на 28-годишния.
към текста >>

214. 12. Лекция, 23.02.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Когато през портата на смъртта преминава дете или млад човек, взаимоотношенията им с останалите може да се опише със следните думи: децата и младите хора, преминавайки портата на смъртта не губят тези, които са им били близки, те остават в непосредственото им обкръжение.
Ясновидското съзнание може да даде разяснение и за някои други конкретни моменти от връзките на живите с умрелите. Днес ще засегна още една такава взаимовръзка. Когато наши близки или приятели, или по друг начин кармично свързани с нас хора, преминат портата на смъртта, те си отиват на различна възраст: деца, млади хора или по-възрастни. Когато с ясновидско съзнание се наблюдава, каква връзка се установява с умрелите на различна възраст, за това може да се каже следното. Когато през портата на смъртта преминава дете или млад човек, взаимоотношенията им с останалите може да се опише със следните думи: децата и младите хора, преминавайки портата на смъртта не губят тези, които са им били близки, те остават в непосредственото им обкръжение. И нашата мъка, нашата болка получават от това особен характер. Когато притежаващият ясновидско съзнание човек наблюдава душевното страдание на майката или бащата, изгубили дете, това горе е съвсем различно, от преживяваното от млад човек, изгубил някой по-възрастен. Разбира се, за повърхностния външен поглед тези преживявания на душата са повече или по-малко сходни, но ако се възприемат по-фино, те са коренно различни. Младите починали не изчезват, те остават тук. Те продължават да живеят с нашите души, в нашите души.
към текста >>

Когато притежаващият ясновидско съзнание човек наблюдава душевното страдание на майката или бащата, изгубили дете, това горе е съвсем различно, от преживяваното от млад човек, изгубил някой по-възрастен.
Днес ще засегна още една такава взаимовръзка. Когато наши близки или приятели, или по друг начин кармично свързани с нас хора, преминат портата на смъртта, те си отиват на различна възраст: деца, млади хора или по-възрастни. Когато с ясновидско съзнание се наблюдава, каква връзка се установява с умрелите на различна възраст, за това може да се каже следното. Когато през портата на смъртта преминава дете или млад човек, взаимоотношенията им с останалите може да се опише със следните думи: децата и младите хора, преминавайки портата на смъртта не губят тези, които са им били близки, те остават в непосредственото им обкръжение. И нашата мъка, нашата болка получават от това особен характер. Когато притежаващият ясновидско съзнание човек наблюдава душевното страдание на майката или бащата, изгубили дете, това горе е съвсем различно, от преживяваното от млад човек, изгубил някой по-възрастен. Разбира се, за повърхностния външен поглед тези преживявания на душата са повече или по-малко сходни, но ако се възприемат по-фино, те са коренно различни. Младите починали не изчезват, те остават тук. Те продължават да живеят с нашите души, в нашите души. Болката, която изпитваме, мъката, която преживяваме, това, собствено, е, което преживява в нас младият починал. То се пренася в нас като наша болка, като наша мъка.
към текста >>

215. 13. Лекция, 24.02.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Помислете само, на кого не се е случвало да види малко дете, а след това отново да го види след няколко години, и едва тогава открива, че то е започнало да прилича на един или друг.
Помислете само, на кого не се е случвало да види малко дете, а след това отново да го види след няколко години, и едва тогава открива, че то е започнало да прилича на един или друг. Това е свързано с факта, че силите на наследствеността са заключени, собствено, в останалия организъм. Главата на човека изцяло е образувана от Космоса; и едва когато силите на наследствеността започнат да работят от останалия организъм във външното, което се случва бавно, едва тогава лицето на човека става подобно на останалия организъм. Това е само пример, как външните факти потвърждават намереното по духовнонаучен начин. Важно е да се запомни: главата преминава своето развитие по-бързо, от останалия организъм.
към текста >>

216. Бележки GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Жената на Херман Грим е била дъщеря на Бетини, авторът на книгата "Кореспонденцията на Гьоте с едно дете".
Рудолф Щайнер говори за Херман Грим в своята автобиография "Моят жизнен път" (СС 28, Дорнах, 1961 г. Стр. 204): "Като историк на изкуството Херман Грим се срещнал с Гьоте. Като такъв той изнасял в Берлинския университет лекции за Гьоте, които след това издал в книга. Можел е да гледа на себе си и като продължител на идеите на Гьоте. Израсъл е в кръговете на германския духовен живот, запазили жива връзката с него. Жената на Херман Грим е била дъщеря на Бетини, авторът на книгата "Кореспонденцията на Гьоте с едно дете". Херман Грим е живял от 1828 до 1901 година. Трите цитирани откъса са взети от книгата "Илиада на Омир". Във второто издание от 1907 година те се намират на стр. 214.
към текста >>

217. 2. Втора лекция, Дорнах, 30 Септември 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Тогавашния човек израстваше като едно голямо дете и завършваше развитието си като старец.
Дори и външно погледнато, тогавашният живот беше съвсем друг. Като цяло човечеството можеше да се развива и след 50-та година, т.е. хората запазваха годността си за развитие и след 50 годишна възраст. Днес ние можем да се развиваме само в детската и в част от юношеската възраст: Телесното развитие протича успоредно с душевно-духовното развитие. В Древноиндийската епоха обаче, в своето душевно-духовно развитие хората оставаха зависими от телесното си развитие дори и след 50 годишна възраст. Тогавашния човек израстваше като едно голямо дете и завършваше развитието си като старец. От тук произлиза пълното с обич, безусловно уважение към старите хора.
към текста >>

Тогава този човек би израснал като едно будно дете, тъй като за днешната епоха особено в 7-та, 24-та, 21-та година са характерни именно будна и подвижна деятелност, така че до 21-та година той би бил един твърде енергичен човек.
И какви са последиците от това, скъпи мои приятели? Ето, нека да приемем,че днес се ражда един нормален, подвижен и буден човек, който не позволява на средата и традицията да се намесят решително в неговите душевни заложби, т.е. той държи повече на това, което блика от самия него! Разбира се после идва възпитанието и то може да нюансира нещата твърде богато и сложно. Обаче нека да спрем вниманието си на един характерен случай, когато даден човек израства в духовно-ограничена среда, в случайно и посредствено възпитание или направо без възпитание, когато поема в себе си типичните признаци на съвременната епоха, с други думи един човек, който е "рожба на своето време". Тогава този човек би израснал като едно будно дете, тъй като за днешната епоха особено в 7-та, 24-та, 21-та година са характерни именно будна и подвижна деятелност, така че до 21-та година той би бил един твърде енергичен човек. Ако обаче той не пробуди в себе си импулса за духовно развитие, ако остане един типичен човек за своето време, тогава той ще застине на своята 27-годишна възраст. И ако той наистина остане типичен представител на своята епоха, може да се случи например следното: Много е възможно, що то тези 27 години да оставят траен отпечатък в целия му по-нататъшен живот, т.е. всички отношения, които този човек би пренесъл нататък, ще останат белязани от 27-та година. Самият той преустановява развитието си, замръзва на 27-та година, защото е отхвърлил импулсите от духовния свят и се задоволява с Майя. А в днешните европейски условия лесно може да се стигне до там, че подобен човек, един вид "самоиздигнал" се в живота с огромна енергия, проникнат с всевъзможните импулси от непосредствената действителност, но не по горе от своите 27 години, да бъде избран в един парламент.
към текста >>

218. 5. Пета лекция, Дорнах, 7 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

По този начин хората се опитаха да стигнат до определени закономерности и принципи, според които би трябвало да се предвижда съвсем точно: за да се роди здраво дете, той трябва да изглежда така, а тя трябва да изглежда така; той да има такъв праг на издръжливост,тя такъв и т.н.
Идеите на тази евгеника са взети от мозъците, не от душите, а от мозъците. И какво иска тя, тази евгеника? Тя иска да осигури занапред само нормални и здрави човешки поколения, тя се стреми да премахне всички непълноценни индивиди; да, с помощта на антропологията и националната икономика ти иска да изнамери такива закони, чието прилагане върху мъжете и жените ще има за последица раждането на здрави и нормални деца. Да, само че тези неща не са преценени докрай. Идеалът на този конгрес под председателството на Дарвиновия син*23 се състоеше в разностранното изследване на различните обществени съсловия колко голям е черепът при богатите и колко голям е при бедните, каква е сетивната чувствителност при богатите и каква при бедните; колко издръжливи са едните и колко другите и т.н. По този начин хората се опитаха да стигнат до определени закономерности и принципи, според които би трябвало да се предвижда съвсем точно: за да се роди здраво дете, той трябва да изглежда така, а тя трябва да изглежда така; той да има такъв праг на издръжливост,тя такъв и т.н. И всичко това представляваше суетен и празен шум, роден от празни мозъци; идеите им бяха износени и стари; тези идеи биха имали стойност само в условията на далечната Атлантска епоха. Тогава действително имаше определени закони, които чрез всевъзможни кръстоски и съчетания можеха да регулират човешките размери, растежа и т.н. Това беше един вид наука, с която утре ще стане дума атлантците злоупотребиха извънредно много. Тази наука,която работеше в параметрите на физическото тяло, знаеше: ако този мъж се съедини с онази жена (а в тогавашната епоха те изглеждаха твърде различно отколкото днес), тогава ще се роди дете, после на свой ред то може да се насочи в една или друга посока, също както се подхожда днес с растенията. Тази дейност се ръководеше от Мистериите; те бяха тези, които свързваха сродните и различни елементи; Мистериите формираха определени групи и общества, Мистериите отнемаха от хората това, което трябваше да се отнеме от тях.
към текста >>

Тази наука,която работеше в параметрите на физическото тяло, знаеше: ако този мъж се съедини с онази жена (а в тогавашната епоха те изглеждаха твърде различно отколкото днес), тогава ще се роди дете, после на свой ред то може да се насочи в една или друга посока, също както се подхожда днес с растенията.
Идеалът на този конгрес под председателството на Дарвиновия син*23 се състоеше в разностранното изследване на различните обществени съсловия колко голям е черепът при богатите и колко голям е при бедните, каква е сетивната чувствителност при богатите и каква при бедните; колко издръжливи са едните и колко другите и т.н. По този начин хората се опитаха да стигнат до определени закономерности и принципи, според които би трябвало да се предвижда съвсем точно: за да се роди здраво дете, той трябва да изглежда така, а тя трябва да изглежда така; той да има такъв праг на издръжливост,тя такъв и т.н. И всичко това представляваше суетен и празен шум, роден от празни мозъци; идеите им бяха износени и стари; тези идеи биха имали стойност само в условията на далечната Атлантска епоха. Тогава действително имаше определени закони, които чрез всевъзможни кръстоски и съчетания можеха да регулират човешките размери, растежа и т.н. Това беше един вид наука, с която утре ще стане дума атлантците злоупотребиха извънредно много. Тази наука,която работеше в параметрите на физическото тяло, знаеше: ако този мъж се съедини с онази жена (а в тогавашната епоха те изглеждаха твърде различно отколкото днес), тогава ще се роди дете, после на свой ред то може да се насочи в една или друга посока, също както се подхожда днес с растенията. Тази дейност се ръководеше от Мистериите; те бяха тези, които свързваха сродните и различни елементи; Мистериите формираха определени групи и общества, Мистериите отнемаха от хората това, което трябваше да се отнеме от тях. От друга страна обаче възникна и един страшен произвол, една магична злоупотреба. И редът беше отчасти възстановен, едва след като тези възможности бяха отнети от хората. Ето, точно такива неща би трябвало да се знаят от днешните хора и само антропософията е тази, която може да им ги даде. Но празните мозъци раждат празен шум и износени, стари идеи, празните мозъци основават "нови" науки и се опитват да контролират външния облик на човека.
към текста >>

В тази връзка аз ще заостря вниманието Ви върху един друг проблем възпитанието, за да Ви покажа колко неправилно се отнася съвременната епоха към израстващото дете, разглеждайки го според външния вид на нещата.
И ако човек иска да вникне в същността на днешното човечество и неговото развитие; той трябва да разбере тези неща. В тази връзка аз ще заостря вниманието Ви върху един друг проблем възпитанието, за да Ви покажа колко неправилно се отнася съвременната епоха към израстващото дете, разглеждайки го според външния вид на нещата. По този начин обаче възпитанието се разминава с нещо много важно а именно с онази част от човешкото същество, която все повече се "оттегля" от външния свят. Пропуснат ли се тези подробности, всички ние ще затънем във всеобщо филистерство; истинското познание за човека ще ни бъде отнето. В известен смисъл филистерството е пълна противоположност на познанието за човека; защото филистерът е влюбен в своята представа за един измислен от него нормален човек. Всичко което се отклонява от тази представа, е абнормно. Само че по този начин светът изобщо не може да бъде разбран, човекът също.
към текста >>

219. 7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

И така, след като е опитал мускулната си сила, повдигайки пред публиката едно или друго гюле, една или друга щанга, изведнъж фокусникът замахва и хвърля гюлето към главите на зрителите, или пък кимва на едно малко дете, което грабва гюлето и се затичва с него по манежа: Просто една от тежестите е пълна имитация на гюле или щанга и представлява всъщност боядисан макет от велпапе.
За да навлезем още по-дълбоко в нашата основна тема, бихме желали да вмъкнем днес и няколко наглед странични размишления. Вероятно всички ще си припомните един забавен фокус от цирковите арени: Комикът показва на публиката масивни оловни тежести под формата на гюлета или щанги, повдига ги с мъка и ги пуска долу, при което те просто продънват дървения под. За още по-голяма правдоподобност върху тежестите са означени и съответните им килограми често до 60, 80, 100 кг. и т.н. И така, след като е опитал мускулната си сила, повдигайки пред публиката едно или друго гюле, една или друга щанга, изведнъж фокусникът замахва и хвърля гюлето към главите на зрителите, или пък кимва на едно малко дете, което грабва гюлето и се затичва с него по манежа: Просто една от тежестите е пълна имитация на гюле или щанга и представлява всъщност боядисан макет от велпапе.
към текста >>

Разбира се, старанието на Хердер не може да се обясни с този пердах; той беше едно послушно дете и едва ли е бил бит.
Би било много интересно, ако в биографиите се отделяше повече място за възпитателите. Само че това едва ли би ни осветлило отношението между въздействията на възпитателя и самата историческа личност през нейните зрели години. В повечето случаи би се получило например както с Хердер, който израсна като един забележителен човек. Известният ректор Грим беше един от неговите учители. Наред с всичко останало, той беше прочут и с това, че пердашеше ученици те наляво и надясно. Разбира се, старанието на Хердер не може да се обясни с този пердах; той беше едно послушно дете и едва ли е бил бит. И така, не всички конкретни качества на учителя са влизали в действие спрямо Хердер. Впрочем за този ректор Грим се разказва една чудесна история и ти е напълно вярна: Веднъж един съученик на Хердер бил здраво напердашен от въпросния ректор Грим. Вървейки по улицата, момчето срещнало един селянин, натоварен с прясно одрани телешки и овчи кожи. Кажи, моето момче, попитал го той, къде мога да намеря тук някой, който да избели моите кожи? Тогава момчето отвърнало: О, тази работа ще Ви свърши само ректор Грим, той пипа много здраво и сигурно ще Ви избели кожите както трябва!
към текста >>

Малкото дете подражава на всички, но най-вече на своите възпитатели, после от 7-та до 14-та година то вярва на всички, но най-вече на своите възпитатели, на своите учители.
Днес непрекъснато подчертаваме. През първите седем години, т.е. до смяната на зъбите, за детето е нужно да подражава, от 7-та до 14-та година, т.е. до настъпването на половата зрялост, то трябва да има пред себе си един неоспорим авторитет. И нашата задача е нагледно да покажем на детето този, на когото то ще може да подражава. Малкото дете подражава на всички, но най-вече на своите възпитатели, после от 7-та до 14-та година то вярва на всички, но най-вече на своите възпитатели, на своите учители. В тази област ние ще стигнем до правилната интерпретация, само ако се съобразяваме с идеята за Кармата, само ако сме дълбоко свързани с тази идея. Дали се учим по-добре или по-зле, от това фактически не зависи нищо. Един несръчен, един съвсем непохватен учител при определени обстоятелства може да има огромно въздействие. И от къде идва това въздействие? Нашето въздействие като истински учители, като истински възпитатели, идва от там,че ние вече сме били свързани със съответните детски души, преди нашето раждане, преди сегашните ни инкарнации като възпитатели и деца.
към текста >>

То е същото безумие, каквото би изглеждало желанието ни да превърнем едногодишното дете в обущар, да го изучим в занаята на обущаря.
Ние сме задължени да възпитаваме децата в разумни хора; и така според мъртвата истина ние започва ме да култивираме разума във възможно най-ранната възраст, защото по този начин децата ще станат разумни хора. Обаче това е истинско безумие. То е същото безумие, каквото би изглеждало желанието ни да превърнем едногодишното дете в обущар, да го изучим в занаята на обущаря. Индивидът ще стане един разумен човек,само ако разумът не бъде култивиран в него прекалено рано. В живота ние често вършим обратното на това, което сме решили да постигнем. Често например храната е такава, че тя не може да бъде веднага изядена; първо трябва да я сготвим; и ако при готвенето искаме да постигнем същото, какво то постигаме при яденето, ние няма да получим нищо. Ако култивираме разума прекалено рано, ние няма да направим хората разумни. За тази цел е необходимо друго в ранната младост да култивираме онова, което по-късно ще подготви хората да станат разумни.
към текста >>

220. 9. Девета лекция, Дорнах, 14 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Виждате ли, те постъпват по същия начин, както би постъпил някой, който наблюдава примерно едно дете на възраст седем, осем, девет години как постепенно тези органи се изменят за да изчисли после как биха се изменили те в хода на две, три години; накрая той умножава получения резултат и достига до резултати, които биха се получили след две или три столетия.
Но какво всъщност правят природоизследователите? Виждате ли, те постъпват по същия начин, както би постъпил някой, който наблюдава примерно едно дете на възраст седем, осем, девет години как постепенно тези органи се изменят за да изчисли после как биха се изменили те в хода на две, три години; накрая той умножава получения резултат и достига до резултати, които биха се получили след две или три столетия. Следователно, той изчислява как е изглеждало детето преди сто години, а от друга страна умножавайки резултатите стига дотам, как ще изглежда детето след 150 години. Това е точно същият метод, който днешните геолози прилагат, за да си създадат някаква представа за миналите периоди от живота на Земята; същият метод, благодарение на който те стигат до теорията на Кант-Лаплас и т.н. Това е точно същият метод, с чиято помощ днешните материалисти предвиждат какво ще стане със Земята според физическите закони. Но всички Вие ще се съгласите: при човека тези закони не са валидни, чисто и просто защото преди сто години седемгодишното дете изобщо не е съществувало и че след 150 години то също няма да е тук на Земята, като нормално човешко същество.
към текста >>

Но всички Вие ще се съгласите: при човека тези закони не са валидни, чисто и просто защото преди сто години седемгодишното дете изобщо не е съществувало и че след 150 години то също няма да е тук на Земята, като нормално човешко същество.
Но какво всъщност правят природоизследователите? Виждате ли, те постъпват по същия начин, както би постъпил някой, който наблюдава примерно едно дете на възраст седем, осем, девет години как постепенно тези органи се изменят за да изчисли после как биха се изменили те в хода на две, три години; накрая той умножава получения резултат и достига до резултати, които биха се получили след две или три столетия. Следователно, той изчислява как е изглеждало детето преди сто години, а от друга страна умножавайки резултатите стига дотам, как ще изглежда детето след 150 години. Това е точно същият метод, който днешните геолози прилагат, за да си създадат някаква представа за миналите периоди от живота на Земята; същият метод, благодарение на който те стигат до теорията на Кант-Лаплас и т.н. Това е точно същият метод, с чиято помощ днешните материалисти предвиждат какво ще стане със Земята според физическите закони. Но всички Вие ще се съгласите: при човека тези закони не са валидни, чисто и просто защото преди сто години седемгодишното дете изобщо не е съществувало и че след 150 години то също няма да е тук на Земята, като нормално човешко същество.
към текста >>

Обаче фактически това време никога няма да настъпи, както е невъзможно да настъпи времето, когато едно седемгодишно дете ще има съответните изменения след сто и петдесет години, според тъканните изменения на неговите стомах, черен дроб и т.н.
Но така изглеждат и нещата със самата Земя. Земята е възникнала много по-късно, отколкото показват изчисленията на Тиндал, Хъксли и Хекел, и още много преди да настъпи онова време, когато хората просто ще натриват белтък по стените, за да четат на светлината, която той ще излъчва, Земята ще бъде само един мъртъв труп. Несъмнено, лесно е да се изчисли, че някога чрез чисто физически средства хората ще натриват белтък по стените и понеже белтъкът ще излъчва светлина, подобна на електрическата, те ще четат на тази светлина своите вестници. Поради чисто физически изменения, това е напълно възможно, нали? Обаче фактически това време никога няма да настъпи, както е невъзможно да настъпи времето, когато едно седемгодишно дете ще има съответните изменения след сто и петдесет години, според тъканните изменения на неговите стомах, черен дроб и т.н. между неговата триста и девета година!
към текста >>

221. 10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Обаче ако човек е изучил като дете всичко онова, което може да се извлече от учебната програма, тогава за по-късно не остава вече нищо.
Ето върху какво следва да се обърне внимание при възпитанието. Възпитателят трябва да предложи на душата не само това, което детето разбира, но и онова, което детето все още не разбира, но което може да се влее в душата му по един тайнствен начин и на което нещо много важно след време човекът винаги ще може да разчита. Ние все повече и повече се приближаваме до онзи момент, когато хората и то в продължение на целия си живот ще имат все по-голяма и по-голяма нужда от своите младежки спомени, спомени, които те ще извикват в съзнанието си на драго сърце, спомени, които ще ги правят щастливи. Ето към какво трябва систематично да се стреми възпитанието. Когато занапред хората ще си спомнят как са се измъчвали през учебната година и изобщо в хода на цяло то им възпитание, когато ще си припомнят училището с истинско неудоволствие понеже този период от тяхната младост не е успял да се превърне за тях в един извор, от който да могат да учат, да учат, да учат! Обаче ако човек е изучил като дете всичко онова, което може да се извлече от учебната програма, тогава за по-късно не остава вече нищо.
към текста >>

222. 12. Дванадесета лекция, Дорнах, 26 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Да се вярва, че старите идеали ще продължат да живеят, е толкова разумно, колкото и да се вярва, че човекът цял живот трябва да срича буквите, само защото е трябвало да мине през този етап като малко дете.
Защото както Съществото от Йерархията на Архангелите, което ние наричаме Михаил, е било наместник на Яхве в миналите времена, така и чрез онези функции, които му бяха възложени след 1879, то ще бъде наместник на Христос, на Христовия Импулс, който има следната цел: Вместо чисто природните кръвни връзки, да изгради духовни връзки между хората. Защото напредъкът може да бъде постигнат, само ако хората изградят духовни връзки и се борят за тях в условията на ретроградното упадъчното развитие, което в известен смисъл е нещо напълно природосъобразно. Повтарям: Ретроградното развитие е напълно природосъобразно. За щото също както остарелият човек не може да остане в своята детска възраст, а с тялото си се включва в едно ретроградно развитие, такъв период на ретроградно развитие настъпи и за цялото човечество. Ние сме оставили зад себе си Четвъртата епоха и се намираме в Петата епоха; Шестата и Седмата епоха, наред е Петата, ще означават един вид остаряване на съвременния свят. Да се вярва, че старите идеали ще продължат да живеят, е толкова разумно, колкото и да се вярва, че човекът цял живот трябва да срича буквите, само защото е трябвало да мине през този етап като малко дете. Също толкова абсурдно е, ако занапред някой поиска да ни убеди: по лицето на Земята ще се утвърди един социален строй, опиращ се на кръвната съпринадлежност към един или друг народ. Ето как звучи гласът на Уилсън, гласът на Ариман.
към текста >>

223. ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Като дете тя се возила във файтон и се случило конете да се уплашат и побегнат, като стигат точно до брега на една река.
Наистина в детството на въпросната дама лесно се открива такова изживяване. Като дете тя се возила във файтон и се случило конете да се уплашат и побегнат, като стигат точно до брега на една река. Файтонджията скача, извиква на детето, то успява също да скочи в последния момент, а файтонът потъва във водата и конете се удавят. Следователно шоковото преживяване е налице. Известна асоциация с конете също е налице. В момента, когато дамата вижда насреща си опасност от конете, изгубва присъствие на духа и като следствие на детското преживяване, побягва пред колата, вместо да се отстрани. Отново можете да видите, че при психоаналитиците се открива научна методика, каквато е присъща днес на науката, психоаналитиците я имат, но нали има много хора, в чието детство се е случило нещо подобно, но които не биха направили същото, да тичат пред конете, макар и да асоциират кон с кон?
към текста >>

Психоаналитикът трябва следователно да си каже и дори стига дотам да си каже: Гръцкото дете също е изживявало това, но на гърците то е било разказвано, те са го изживявали в съзнанието.
И това сега тътне в него. Следователно човек, който се ражда днес, подсъзнателно изживява също например легендата за Едип. Той не само учи легендата за Едип в училище, а я изживява. Той изживява гръцките богове, изживява цялото минало на човечеството. И най-лошото е, че човекът изживява всичко това, но то не се издига в съзнанието му. Психоаналитикът трябва следователно да си каже и дори стига дотам да си каже: Гръцкото дете също е изживявало това, но на гърците то е било разказвано, те са го изживявали в съзнанието. Днешният човек също го изживява, но то тътне в него - при екстровертния човек в несъзнателните мисли, при интровертния като несъзнателни чувства. Това бушува в хората, бушува като демони.
към текста >>

224. Втора лекция, Дорнах, 19 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Той не бива да бъде воден като дете в този пети следатлантски период.
че в това пето следатлантско време трябва да стане борец за духовността и да усети, че силите му отпадат, ако непрекъснато не държи юздите им и не ги пришпорва за завладяването на духовния свят. В този пети следатлантски период в най-висока степен се касае за човешката свобода. Човекът трябва да понесе това. И в определен смисъл всичко, засягащо хората през този пети следатлантски период, трябва да се разглежда така, че да се има предвид идеята за човешката свобода. Отслабнат ли силите на човека, всичко би могло да се превърне в зло. Той не бива да бъде воден като дете в този пети следатлантски период. Определени братства, които в известен смисъл си поставят за идеал да ръководят хората като деца, както са били ръководени в третия и четвъртия следатлантски културен период, не правят правилното. Те съвсем не правят това, което всъщност трябва да се прави за развитието на човечеството - хората да се насочват към духовния свят така, че приемането или отблъскването на духовния свят да бъде предоставено на човешката свободна воля. Това постоянно трябва да се осъзнава от всеки, който говори за духовния свят през петия следатлантски културен период. Поради това определени неща в този пети следатлантски културен период могат само да бъдат казани, но казването сега е също толкова важно, както нещо друго е било важно в предишните епохи. За това искам да ви дам един пример.
към текста >>

225. Трите царства на мъртвите. Животът между смъртта и новото раждане GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

И с това също е ясно, че като духовно същество отвъд, сред йерархиите човекът се изживява като син, като дете на йерархиите.
Както на Земята животинското царство като трето царство се поставя над минералното и над растителното царство, така и отвъд като трето царство застава царството на определени йерархии, което виждаме като свят от същества, които никога не са влизали в земно въплъщение, с които обаче влизаме във взаимоотношения през времето между смъртта и ново раждане. Царството на йерархиите оттатък същевременно е онова, което между смъртта и ново раждане поражда пълната интензивност на нашето азово изживяване. Чрез двете първи царства ние изживяваме всичко останало. Себе си изживяваме чрез йерархиите. И с това също е ясно, че като духовно същество отвъд, сред йерархиите човекът се изживява като син, като дете на йерархиите. Той се чувства свързан с другите човешки души и същевременно се чувства като дете на йерархиите. Както тук, когато се осъзнае, трябва да се почувства като сбор от външните природни сили на заобикалящия го космос, така чрез взаимното действие на различните йерархии оттатък той се чувства, бих казал, организиран като духовно същество.
към текста >>

Той се чувства свързан с другите човешки души и същевременно се чувства като дете на йерархиите.
Както на Земята животинското царство като трето царство се поставя над минералното и над растителното царство, така и отвъд като трето царство застава царството на определени йерархии, което виждаме като свят от същества, които никога не са влизали в земно въплъщение, с които обаче влизаме във взаимоотношения през времето между смъртта и ново раждане. Царството на йерархиите оттатък същевременно е онова, което между смъртта и ново раждане поражда пълната интензивност на нашето азово изживяване. Чрез двете първи царства ние изживяваме всичко останало. Себе си изживяваме чрез йерархиите. И с това също е ясно, че като духовно същество отвъд, сред йерархиите човекът се изживява като син, като дете на йерархиите. Той се чувства свързан с другите човешки души и същевременно се чувства като дете на йерархиите. Както тук, когато се осъзнае, трябва да се почувства като сбор от външните природни сили на заобикалящия го космос, така чрез взаимното действие на различните йерархии оттатък той се чувства, бих казал, организиран като духовно същество.
към текста >>

226. Смъртта като преобразуване на живота GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Относно починалото дете няма да е напълно подходящо съвсем индивидуалното в службата за мъртвите, а понеже детето и без това продължава да живее в нас и остава в нас, добре е, ако поменът се оживи по такъв начин, че да бъде повече общ, да се даде нещо всеобщо на живеещото заедно с нас дете.
Точно в такъв случай можем правилно да видим, че знанието за духовния свят има голямо значение. Защото в известен смисъл според това може да се устрои службата за мъртвите. Относно починалото дете няма да е напълно подходящо съвсем индивидуалното в службата за мъртвите, а понеже детето и без това продължава да живее в нас и остава в нас, добре е, ако поменът се оживи по такъв начин, че да бъде повече общ, да се даде нещо всеобщо на живеещото заедно с нас дете. Оттам например при помена за деца трябва да се предпочете церемонията при погребението пред речта за починалия. Бих желал да кажа, че двете вероизповедания, католическото и протестантското, си разделят най-доброто. Католицизмът няма същинската реч за починалия, а погребална служба, един ритуал. Това е нещо общо, еднакво за всички. Което е общо за всички, е особено добро за децата, ако изобщо можем да уредим помена така, че да бъде еднакъв за всички.
към текста >>

227. Човек и свят GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Изобщо не разглеждам пълноценно човека, ако не си изясня, че живеещото в мен, което се изгражда като човешко същество чрез това, че с раждането съм приел едно физическо тяло, което ме съпровожда в живота, когато първоначално като дете съм несръчен, но по-късно ставам все по-опитен и по-сръчен, че това, което се проявява в мен като съдба, всичко, което се намира в моето тяло и в моя живот, всъщност е преобразуването на едно духовно-душевно същество, живяло в духовно-душевния свят, преди да бъда заченат или да се родя.
Изобщо не разглеждам пълноценно човека, ако не си изясня, че живеещото в мен, което се изгражда като човешко същество чрез това, че с раждането съм приел едно физическо тяло, което ме съпровожда в живота, когато първоначално като дете съм несръчен, но по-късно ставам все по-опитен и по-сръчен, че това, което се проявява в мен като съдба, всичко, което се намира в моето тяло и в моя живот, всъщност е преобразуването на едно духовно-душевно същество, живяло в духовно-душевния свят, преди да бъда заченат или да се родя. Към тази духовно-душевна същност се обръща това, което се разбира като духовна наука.
към текста >>

228. Четвърта лекция, 13 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

То се намира в такова отношение към имащото действителна ценност, както малкото дете по отношение на възрастния човек.
Работата с нашето мислене, с нашия човешки интелект би стояла съвсем лошо, ако не бяха другите обстоятелства, които вече споменах, и за които и по-нататък ще говоря. Работата с нашето мислене би стояла съвсем лошо, защото то винаги остава по отношение на нашето човешко същество в детско състояние. Нашето мислене в течение на живота ни между раждането и смъртта придобива някои знания относно настоящето; за миналото и бъдещето на света то не знае нищо или гради някои хипотези, които тутакси се разпадат, ако само ги разгледаш по-сериозно. Но това мислене е също зародиш на бъдещето. И както семето на растението днес не е нещо, което има значение за реалността на растителния свят, а в най-добрия случай ще се развие чак на следващата година, така и днешното мислене няма ценност за действителността. То се намира в такова отношение към имащото действителна ценност, както малкото дете по отношение на възрастния човек. Мисленето, собствено, изцяло е предназначено за бъдещето; и то в бъдеще ще добие реално значение, както от семето впоследствие се развива цялостно растение. Действителното съдържание, субстанцията на мисленето има днес ценност само като зародиш. Но ако използвайки методите на духовната наука се потопим във волята и се опитаме да разберем субекта на нашата собствена воля, – волята е само дейност, – тогава волята ще се окаже нещо, което носи в себе си съзнанието за далечното минало, космическото минало. Никога няма да успеете чрез интелекта да разберете нещо в еволюционния свят, ако посредством имагинация, инспирация и интуиция не се потопите във волята; защото само в човешката воля, която в същото време гради целия човешки организъм, е заключен субектът, който както вие имате памет по отношение на обичайния си живот, има памет за космическото минало.
към текста >>

И така, собствено, волята спрямо интелекта може да се сравни със старец спрямо дете.
И така, собствено, волята спрямо интелекта може да се сравни със старец спрямо дете. Както старецът се отнася към детето, така, естествено, със съответния времеви мащаб, нашият волящ човек се отнася към нашия мислещ човек.
към текста >>

Защото този интелект е дете по отношение на това, към което човек е предразположен в общия Космос, а нашата воля можем да я сравним със старец.
По какъв начин става изглаждането? Но в нашия мислещ човек действа също това, което често съм наричал ариманически, космически разум. Ако имахме работа само с човешкото, без въздействието върху човека на Ариман, в настояще време работата с нашия интелект би стояла съвсем иначе. Римокатолическата църква би била много доволна от човечеството, което би имало интелект само в тази степен, която днес израства от човешката природа. Защото този интелект е дете по отношение на това, към което човек е предразположен в общия Космос, а нашата воля можем да я сравним със старец.
към текста >>

Пронизващото ни ариманическо, доколкото интелектът на съвременната степен на еволюция е още много слаб и е още дете, го издига на значителна висота.
В нашето мислене – и това мислене в еволюцията е невъзможно да си го представим без съучастието, например, на езиковия елемент – действа ариманическото. В нашата воля действа луциферическото. Пронизващото ни ариманическо, доколкото интелектът на съвременната степен на еволюция е още много слаб и е още дете, го издига на значителна висота. Но това има и обратна страна: ние имаме интелект, който, собствено, не израства от нас; ние имаме примерно такъв интелект, който може да се сравни не с растение, което израства от почвата и след това развива семе, а с такова растение, което расте на друго растение, което произвежда не семе, а друго растение, именно, твърде съвършено растение.
към текста >>

С нашия интелект и нашата воля работата стои така, както ако дете се постави до старец и изкуствено се заблуждаваме, абстрактно представяйки си човек, все едно той е гола абстракция, и кажем: детето е човек, старецът – също е човек.
Това малко по-дълбоко засяга основата на дуализма в човека, на този дуализъм, който трябва да бъде преодолян, но който не може да бъде преодолян, ако не се обърнем към самите факти, към фактите от духовния живот, ако не се знае, че с интелекта ни работата в света стои по-различно, отколкото с нашата воля. С нашия интелект и нашата воля работата стои така, както ако дете се постави до старец и изкуствено се заблуждаваме, абстрактно представяйки си човек, все едно той е гола абстракция, и кажем: детето е човек, старецът – също е човек. Такива понятия са свойствени на днешните хора, доколкото те вечно бъркат едното с другото. Така днес се представят всевъзможни доказателства за единството на душата и се мисли, че душата като такава се намира в еднакви отношения както към интелектуалното мислене, така и към волята, докато, ако се отчете казаното от мен, ако искаме действително, фактически да разберем човека, е нужно да се прави разлика. Това, което посредством голия интелект си представяме като мироглед, никога не може да се доближи до действителността, и винаги си остава халюцинация, доколкото изхожда от нашия интелект, пронизан от духовно същество, което не принадлежи на този свят: ариманическо същество, което не принадлежи на този свят, който виждаме с очите си. Същото се отнася, от друга страна, до волята, която е пронизана от луциферическо същество.
към текста >>

229. Пета лекция, 14 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

И колкото и странно да звучи, това, което господства в човека през първите детски години, през първите седем години от човешкия живот, е невъзможно да се разбере, нито бидейки дете, нито юноша или девойка, нито бидейки вече образован човек на двадесетгодишна възраст.
Днес обикновено не се изучава изцяло човешкия живот, така наречения нормален човешки живот; защото за да се изучава нормалния човешки живот, се изисква определена отдаденост, първо, на самия истински човек, а от друга страна, на великите космически закономерности. И колкото и странно да звучи, това, което господства в човека през първите детски години, през първите седем години от човешкия живот, е невъзможно да се разбере, нито бидейки дете, нито юноша или девойка, нито бидейки вече образован човек на двадесетгодишна възраст. Това е невъзможно да се разбере. Може да се стигне до известно разбиране на това, което се разиграва в детските години, ако търсим това разбиране вътре в човека, в неговия вътрешен опит, когато той достигне възрастта от 56 до 63 години. Едва тази зряла възраст ни дава възможност да надникнем в това, което господства през първите седем години от живота на детето. Това не е съвсем удобно; защото човек иска днес, едва прекрачил юношеската възраст, да бъде пълноценен човек. И днес ни се струва неудобно да се съгласим, че има нещо в света, даже в нас самите, за разбирането на което се изисква достигането на петдесетгодишна възраст.
към текста >>

Макар и да не може да научи от тях много по отношение на морала и прочие жизнени възгледи, но именно от децата може да почерпи безкрайно много мъдрост относно космическите явления, които в малкото дете се преживяват съвсем различно, отколкото в по-късна възраст.
Младият човек се намира в особено отношение към стария, когато знае: той може да изпита нещо, което по отношение на това, което може просто да се помисли, представлява разбиране на помисленото. Тогава, ако застанем на такава жизнена позиция, по-съвсем друг начин бихме слушали съобщенията, които може да направи човек, намиращ се в друга възраст. И тогава до дълбока старост би се запазвал интересът към това, което бърборят наоколо младежите, че даже и децата. Спомнете си колко често съм ви казвал: и най-мъдрият може да се поучи от малките деца! – разбира се, именно мъдрият охотно и с любов ще се учи от малките деца. Макар и да не може да научи от тях много по отношение на морала и прочие жизнени възгледи, но именно от децата може да почерпи безкрайно много мъдрост относно космическите явления, които в малкото дете се преживяват съвсем различно, отколкото в по-късна възраст. Интересът, разпространяващ се от душа към душа, значително нараства, когато тези неща не остават голи теории, а се превръщат в житейска мъдрост.
към текста >>

230. Шеста лекция, 15 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

И така, може да се каже: когато разглеждаме човека като духовно-душевно същество, няма никакъв смисъл да говорим за него, че първо е бил дете, преминал е през смяна на зъбите, след това е преминал през полово съзряване и т.н.
И ще имаме друг образ, когато говорим за бъдещето. Имаме различни образи на отношенията между различните същества от йерархиите в зависимост от това, дали говорим за минало, настояще или бъдеще. И би било безсмислено да се казва, че образът на борбата в бъдеще се развива от образа на борбата в миналото. Тези неща в областта на духовното се намират в определени отношения едно към друго, а не се развиват последователно една от друго. Затова не трябва да се говори за развитие, а само за духовна перспектива, на което по друг повод вече съм ви обръщал внимание. И така, може да се каже: когато разглеждаме човека като духовно-душевно същество, няма никакъв смисъл да говорим за него, че първо е бил дете, преминал е през смяна на зъбите, след това е преминал през полово съзряване и т.н. Това, което в областта на телесно-душевното се проявява като еволюция, като развитие, е свързано с духовно-душевното, в което за развитие и дума не може да става, а само за преход във взаимоотношенията между съществата от висшите йерархии от един начин към друг; тоест става дума за взаимоотношения между съществата от висшите йерархии.
към текста >>

Защото вчера и днес изложих как телесно-душевното същество на човека е вчленено във времевото развитие, че човек едва на старини може да разбере това, което се е разигравало в него, когато той е бил дете: само в този случай имаме работа с понятието развитие.
Няма да постигнете истинско разбиране за отношенията между временно и вечно, ако не вземете предвид това, което казах в тази връзка вчера и днес. Защото вчера и днес изложих как телесно-душевното същество на човека е вчленено във времевото развитие, че човек едва на старини може да разбере това, което се е разигравало в него, когато той е бил дете: само в този случай имаме работа с понятието развитие. Обаче трябва да признаем, че към човека, като духовно-душевно същество, е неприложимо понятието развитие, че понятието за време, във формата, в която ние го използваме във външно-сетивния живот, е неприложимо, когато говорим за духовно-душевното същество на човека, и правим грешка, ако внасяме времето в сферата на висшите йерархии. В сферата на висшите йерархии всичко съществува постоянно. Там нещата не се изменят във времето, там имаме работа само с перспективи, в които наблюдаваме борба и взаимоотношения. Времевите понятия са неприложими към съществата от висшите йерархии и когато използваме времеви понятия, се стараем само да онагледим съществата от висшите йерархии. Затова можете да проследите в моята книга „Въведение в тайната наука“, колко внимателно посочвам това, което, естествено, може да бъде представено само във времето, особено когато става дума за Сатурн и Слънцето, където обръщам внимание, че понятието време може да бъде приложено само като образ към това, което е предшествало Слънцето, и даже към самата епоха на Слънцето, примерно до половината.
към текста >>

231. Седма лекция, 20 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Горно и долно: това е било нещо живо, както в древността го е възприемал човек, както когато като дете той се е изправял отдолу нагоре, когато е усещал, че животът се състои в разгръщането по направлението нагоре и надолу.
Горно и долно: това е било нещо живо, както в древността го е възприемал човек, както когато като дете той се е изправял отдолу нагоре, когато е усещал, че животът се състои в разгръщането по направлението нагоре и надолу. Течението на живота се състои в преживяването по направлението горе и долу. Ние се откъсваме в нормални условия само съвсем малко от повърхността на Земята в процеса на растежа, ако не използваме в ариманичната епоха въздухоплавателни средства или в атлантските времена, – но тогава това не е било твърде високо над Земята, знаете това от описанията ми на Атлантида, – тогава живо изпитваме горе и долу, противоположността на горно и долно. Но тази противоположност на горно и долно се е усещала в древните времена като противоположност на съзнателния и обективния свят, на съзнателния и несъзнателния свят. При усещането на горното и долното дълбоко са усещали също отношението на субекта към обекта. Горе все по-далеч и по-далеч са се разгръщали божествените светове, а долу са се намирали световете, противоположни на божествените, и мястото на човека е било между горното и долното.
към текста >>

Виждаме себе си долу във водата, когато наблюдаваме преходното развитие, както ви го представих тази седмица, когато човек се развива така, че това, което той може да си представи като дете, го разбира чак в дълбока старост.
А къде е конкретното? Тук долу е водата, а тук горе въздухът. И от двойствеността на въздух и вода, от взаимодействието на тези сили възниква майята, вълнуващата се повърхност. Но нашият свят също е вълнуваща се повърхност и такива сме и ние, хората, ако се разглеждаме вътре в тази майя. Ако искаме да се разглеждаме в действителността, трябва да се виждаме също и тук: долу във водата и горе във въздуха. Виждаме себе си долу във водата, когато наблюдаваме преходното развитие, както ви го представих тази седмица, когато човек се развива така, че това, което той може да си представи като дете, го разбира чак в дълбока старост. Това, което си представя по време на половата зрялост, той го разбира малко по-рано, но също на старини, и т. н., както представих хода на човешкия живот, когато едва на старини разбира това, което се е случило с него в детството и младостта. Така протича на повърхността не привидният, а действителният живот. Казах, че за днешния живот на повърхността, може би, такова разглеждане да не е нужно, но за смъртта се нуждаем от него. Това е представа за долното; тук също се отнася представата за реалното горно, за областта на вечното, за която говорих предната неделя, където човек не се развива, но това, което принадлежи на царството на вечното, той го запазва през целия си живот от раждането до смъртта.
към текста >>

232. Осма лекция, 21 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Ако човек се опираше само на себе си като земен човек, едва в напреднала възраст, в края на петдесетте и началото на шестдесетте би могъл да разбере, какво е мислил, чувствал и искал като дете.
Да възпроизведем още един път накратко това, което казахме по отношение на тези два потока в човешкото познание, и след това да се опитаме на тази основа да формулираме изискванията, необходими за действителния възглед. Казах ви, че човешкият живот протича така, че човек едва във втората половина от живота може да разбере това, което е мислил и изобщо каквото е правил на душевен план – и казах още, че в течение на първите седем години от живота, от раждането до смяната на зъбите, в нас е дейно разумно същество, разумното действа в нас, но това, което в нас действа като разумно, а също и това, на което се научаваме в тези първи години от живота, не го постигаме от нашите собствени човешки сили, ако имаме предвид единия поток, за който става дума. Ако човек се опираше само на себе си като земен човек, едва в напреднала възраст, в края на петдесетте и началото на шестдесетте би могъл да разбере, какво е мислил, чувствал и искал като дете. И така, едва в напреднала възраст би могло да се стигне до самопознание по отношение на своя вътрешен детски живот. Силите на човека, които са способни да разберат това, което в първите детски години се е преживявало вътрешно разумно, тези сили се раждат едва в такава преклонна възраст.
към текста >>

233. Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

Можем да го достигнем, ако с точно настроени духовни възприятия погледнем децата и осъзнаем, че в детето се разкрива нещо, което самото дете не знае и може би няма да разбере, но което може да се разбере от душата на друг човек, който в старческа възраст наблюдава внимателно това дете.
Това е специфична характеристика на нашето време: ние навлизаме в света като деца и носим определено качество, което е важно за света, за социалния живот на човечеството, за разбирането на досегашното развитие. Но ние не можем да достигнем знанието за това нито в детството, нито в по-зряла възраст, нито като остареем — не можем, ако останем затворени в себе си. Знанието за това обаче може да се добие по различен начин. Можем да го достигнем, ако с точно настроени духовни възприятия погледнем децата и осъзнаем, че в детето се разкрива нещо, което самото дете не знае и може би няма да разбере, но което може да се разбере от душата на друг човек, който в старческа възраст наблюдава внимателно това дете. Става дума за нещо, което се разкрива посредством детето — не на самото дете, нито на мъжа или жената, което това дете ще стане — а се разкрива на друг човек, който в по-зряла възраст наблюдава с истинска любов своите по-млади съвременници.
към текста >>

Става дума за нещо, което се разкрива посредством детето — не на самото дете, нито на мъжа или жената, което това дете ще стане — а се разкрива на друг човек, който в по-зряла възраст наблюдава с истинска любов своите по-млади съвременници.
Това е специфична характеристика на нашето време: ние навлизаме в света като деца и носим определено качество, което е важно за света, за социалния живот на човечеството, за разбирането на досегашното развитие. Но ние не можем да достигнем знанието за това нито в детството, нито в по-зряла възраст, нито като остареем — не можем, ако останем затворени в себе си. Знанието за това обаче може да се добие по различен начин. Можем да го достигнем, ако с точно настроени духовни възприятия погледнем децата и осъзнаем, че в детето се разкрива нещо, което самото дете не знае и може би няма да разбере, но което може да се разбере от душата на друг човек, който в старческа възраст наблюдава внимателно това дете. Става дума за нещо, което се разкрива посредством детето — не на самото дете, нито на мъжа или жената, което това дете ще стане — а се разкрива на друг човек, който в по-зряла възраст наблюдава с истинска любов своите по-млади съвременници.
към текста >>

234. Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

Отглеждането на едно дете означава, че една душа се грижи за друга.
В човешката душа има потребности, които карат хората да се търсят взаимно. Хората се обединяват, след като изпитват сходни потребности. Отглеждането на едно дете означава, че една душа се грижи за друга. Всеки, който чете дадена книга, излиза от егоистичния кръг на неговия личен живот — така е, защото той не е единственият, който приема мислите на автора; дори да е стигнал само до средата на книгата, той вече споделя тези мисли с по-голяма група от други читатели. И така, с помощта на това сродство на душевните изживявания се образува определено общество от хора. Това е важна характеристика на духовния живот: изворите на този живот са в свободата, в индивидуалната инициатива на отделното човешко същество, но все пак този живот събира хората заедно и образува общества [или братства], в които общото е обединяващо.
към текста >>

235. 7. СКАЗКА СЕДМА. Дорнах, 6 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Когато научаваме едно дете да се моли, т.е.
Ние не можем да си ги обясним, съвсем не ги приемаме в нашето съзнание. Последствието от това е, че изпадаме в най-различни състояния. И днес хората страдат много под такива състояния, които те просто приемат, за които обаче не знаят, че са свързани с минали изживявания. Това, което е нещо чувствено, се връща по някакъв начин обратно при нас. Бих могъл да кажа, че можете просто да запомните това, като се възползвате от казаното от мене като един вид представител на тези неща. Когато научаваме едно дете да се моли, т.е. да развива чувствено молитвено настроение, това се връща обратно при него някога под формата на трептения. То се връща като трептения по-късно, след много дълго време, трепти обратно също промеждутъчно, но трепти отново по-нататък и отново се връща към своя източник. След много дълго време моленето се връща обратно чрез това, че можем да развием душевното настроение на благославянето. Ето защо аз казвам така често: никой възрастен човек не ще може да благославя действено чрез душевни сили, ако през време на своето детство той не се е научил да се моли. Моленето се превръща в благославяне.
към текста >>

236. 12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Защото нито един воден като малко дете от църквата духовен живот, нито един запазен и защитен от държавата духовен живот, нито един задъхващ се от кашлица под тежестта на икономиката духовен живот не може да бъде плодотворен за човечеството, а само поставеният на своя собствена основа духовен живот.
Под влиянието на този духовен живот се е развило онова, което е днешният социален хаос, защото духовният живот, който е така филтриран, който е така абстрахизиран, е изгубил всякаква ударна сила. И ние трябва отново да поставим духовния живот на неговите собствени основи, защото само така може да вирее той. Ние трябва отново от само мисления дух да намерим пътя към творящия дух. Това можем да постигнем, когато се стремим да развием от държавния духовен живот свободния духовен живот, който единствено ще има също силата, да събуди отново човечеството към живот. Защото нито един воден като малко дете от църквата духовен живот, нито един запазен и защитен от държавата духовен живот, нито един задъхващ се от кашлица под тежестта на икономиката духовен живот не може да бъде плодотворен за човечеството, а само поставеният на своя собствена основа духовен живот.
към текста >>

Всъщност изкуството е дете на боговете, което предпазва хората от потъва не в лъжата.
Ако светът върви и по-нататък така, както е вървял с израждащия се, идващ от изтока духовен живот, тогава, докато на единия край се намираше и беше най-висшата истина, на другия край той свисти в най-ужасната лъжа. Ницше трябваше да опише, как още гърците трябваше да се предпазят от лъжата в живота чрез изкуството. Всъщност изкуството е дете на боговете, което предпазва хората от потъва не в лъжата. Ако се върви само едностранно по пътя на този първи клон на културата, тогава това течение /духовният живот/ се влива в лъжата. В последните 5 до 6 години бе лъгано повече отколкото във всички исторически години в цивилизованото човечество. Почти не бе казана истината в публичния живот, почти нито една дума, която мина през света, не беше вярна.
към текста >>

237. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

И когато гледаме това дете Исус, би трябвало да си кажем: „Само поради фактът, че това Същество слезе долу сред човеците в течение на човешката еволюция, за първи път стана възможно за човека да бъде наистина човек в пълния смисъл на думата, ще рече, да свърже това, което той получава чрез раждането с онова, което може да изживее горе над и отвъд себе си в резултат на чувството на предана любов към онова Същество, което слезе от духовните висини, за да може то чрез огромната си саможертва да се свърже с човешкото съществуване“.
И когато гледаме това дете Исус, би трябвало да си кажем: „Само поради фактът, че това Същество слезе долу сред човеците в течение на човешката еволюция, за първи път стана възможно за човека да бъде наистина човек в пълния смисъл на думата, ще рече, да свърже това, което той получава чрез раждането с онова, което може да изживее горе над и отвъд себе си в резултат на чувството на предана любов към онова Същество, което слезе от духовните висини, за да може то чрез огромната си саможертва да се свърже с човешкото съществуване“.
към текста >>

Но това дете фактически представлява Близнаци.
Има древен начин да се представят сферите на небето, който начин е бил известен на Персийските Мъдреци. Те гледали нагоре към небесата и виждали с физическите си очи съзвездието на Зодиака, което се нарича Дева и чрез духовно виждане обективирали в съзвездието Дева онова, което физически е само видимо в съзвездието Близнаци. Тази мъдрост е била запазена и чрез нея човекът може да възприеме, може да преживее хармонията между съзвездието Дева и съзвездието стоящо под прав ъгъл на него, в квадратурата, именно Близнаци. Това е представено по такъв начин, че на мястото на съзвездието Дева, Девицата бе изобразена не само с клас пшеница, но също и с детето. Но това дете фактически представлява Близнаци. Това е олицетворение на двете деца Исус. Това бе астрологическо понятие особено по времето на древните персийци.
към текста >>

238. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Девата държи дете то Исус и зад нея са облаците, които всъщност са детски личица.
Веднъж ви подчертах, че великият Кеплер, наследникът на Коперник, е имал чувството, че неговата слънчева и планетна система повтаря разбира се по начин подходящ за петата следатлантска епоха онова, което се е съдържало в световната картина на Египетските Мистерии. Кеплер е споменал това в известна връзка много основно, като казал, че той е заел съдините на древните египетски учители на мъдростта и ги е пренесъл в нашето съвременно време. Днес обаче ще разгледаме нещо, което е заемало централно място в култовете, извършвани от свещениците на Египетските Мистерии Мистерията на Изис. За да извикаме в умовете си духовната връзка между Мистерията на Изис, онази, която живее в Християнството, необходимо е само да погледнем прочутата картина на Рафаел, Сикстинската Мадона. Девата държи дете то Исус и зад нея са облаците, които всъщност са детски личица. Можем да си представим, че детето Исус е слязло при Девата от облаците, чрез сгъстяване, така да се каже, на тънката облачна субстанция. Ала тази картина, която е възникнала напълно от Християнския дух, в края на краищата е повторение на онова, което е било почитано в Египетските Мистерии на Изис, които са изобразявали Изис да държи детето Хорус. Темата на тази по-ранна картина е напълно еднаква с Рафаеловата картина. Разбира се не трябва да се изкушим да тълкуваме това по повърхностния начин, по който това е правено от мнозина от 18 век през 19 век направо до наши дни да се разглежда историята на Христос Исус и всичко, което принадлежи на нея само като метаморфоза, като трансформация на древните езически Мистерии. От моята книга „Християнството като мистичен факт“ вече знаете как трябва да се разглеждат тези неща, но в смисъла, в който този факт може да се обясни, там можем да посочим духовното отношение между онова, което възниква в Християнството и древните езически Мистерии.
към текста >>

239. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Малкото дете в яслата трябва да бъде детето, представляващо духовното развитие към бъдещето на човека.
Това, мои мили приятели, е нещо, което ние трябва също да си кажем н по време на Коледа, ако правилно разбираме Антропософията. Малкото дете в яслата трябва да бъде детето, представляващо духовното развитие към бъдещето на човека. Така както овчарите на полето и Мъдреците на Изтока след прокламацията, отидоха да видят как онова, което щеше да изведе човечеството напред, изглежда като малко дете, така трябва съвременният човек да си проправи път към Посветителската Наука, за да възприеме, под формата на малко дете, какво трябва да се направи аз бъдещето чрез Троичния Социален Организъм, основаващ се на Духовната Наука. Ако старата форма на държава не стане троична, тя ще трябва да се спука и то да се спука по такъв начин, че ще развие от една страна изцяло хаотичен духовен живот, напълно ариманичен и луциферичен по характер, а от друга страна един икономически живот също ариманичен и луциферичен по характер. И двете ще влачат зад себе си разпарцалосаната държава. В Ориента ще се развие предимно ариманично-луциферична държава; на Запад ще се развие ариманично-луциферичен икономически живот ако човекът не се осъзнае като проникне съществото си с Христос, трябва да осъзнае как чрез своето знание и чрез своята воля тий да започне да въвежда "троичността“ в онова, което се стре ми да се разцепи.
към текста >>

Така както овчарите на полето и Мъдреците на Изтока след прокламацията, отидоха да видят как онова, което щеше да изведе човечеството напред, изглежда като малко дете, така трябва съвременният човек да си проправи път към Посветителската Наука, за да възприеме, под формата на малко дете, какво трябва да се направи аз бъдещето чрез Троичния Социален Организъм, основаващ се на Духовната Наука.
Това, мои мили приятели, е нещо, което ние трябва също да си кажем н по време на Коледа, ако правилно разбираме Антропософията. Малкото дете в яслата трябва да бъде детето, представляващо духовното развитие към бъдещето на човека. Така както овчарите на полето и Мъдреците на Изтока след прокламацията, отидоха да видят как онова, което щеше да изведе човечеството напред, изглежда като малко дете, така трябва съвременният човек да си проправи път към Посветителската Наука, за да възприеме, под формата на малко дете, какво трябва да се направи аз бъдещето чрез Троичния Социален Организъм, основаващ се на Духовната Наука. Ако старата форма на държава не стане троична, тя ще трябва да се спука и то да се спука по такъв начин, че ще развие от една страна изцяло хаотичен духовен живот, напълно ариманичен и луциферичен по характер, а от друга страна един икономически живот също ариманичен и луциферичен по характер. И двете ще влачат зад себе си разпарцалосаната държава. В Ориента ще се развие предимно ариманично-луциферична държава; на Запад ще се развие ариманично-луциферичен икономически живот ако човекът не се осъзнае като проникне съществото си с Христос, трябва да осъзнае как чрез своето знание и чрез своята воля тий да започне да въвежда "троичността“ в онова, което се стре ми да се разцепи.
към текста >>

240. 2. Втора лекция, 24 Септември 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Като току що родено дете, за външния физически поглед, ние сме твърде сродни с едно природно същество.
По този начин е възможно вече той да каже: Този свят е пропит от мисли, защото природните закони се поддават на формулиране в мисли, те са всъщност и самите световни мисли. Тогава се стига, а именно когато следваме природните закони логично до степента им, която обяснява дори възникването на човека като физическо същество стига се до там, че хората започват да си казват: Вътре в този свят, който ние обхващаме с нашето обикновено съзнание, от сетивните възприятия до огледалото на спомнянето, вътре в него живее нещо духовно. И човек трябва да е болен, трябва да е патологичен, за да не иска да признае духовния свят. В този свят така както той е даден на обикновеното съзнание ние идваме като физически човек чрез физическо зачатие и физическо раждане. И това, което наблюдаваме в този физически свят, то задължително трябва да се разглежда като нещо не пълно, незавършено, ако в основата му не лежи една всеобща духовна същност. Като току що родено дете, за външния физически поглед, ние сме твърде сродни с едно природно същество. И от това природно биологично същество намиращо се впрочем в спящо състояние се развиват вътрешните духовни способности. Тези вътрешни духовни способности възникват едва в хода на бъдещото развитие. И сега това което възниква в човека като духовни способност: Съвсем наложително е да го проследим далеч преди раждането и зачатието. Обаче тогава стигаме до там, че иначе абстрактните природни закони на външната природа, застават пред нас като нещо живо и духовно. И тогава стигаме, с други думи, до констатацията на това, което може да се нарече Бог Отец.
към текста >>

241. 1. Първа лекция, Дорнах 21 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Представете си за миг Вашия жизнен път: Ето го пълзящото бебе, после прохождащото дете, първото самостоятелно пътуване и т.н.
разлага според законите на неорганичния свят (Рис. 4). Нещо обаче остава. Остава една фина тъкан, която възниква като последици от нашите действия, от нашата воля. Представете си за миг Вашия жизнен път: Ето го пълзящото бебе, после прохождащото дете, първото самостоятелно пътуване и т.н. всичко това се превръща в един вид вътрешен живот, нали? Но от друга страна то е
към текста >>

242. 4. Четвърта лекция, Дорнах, 28 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Представете си едно новородено дете; в себе си то носи всичко, което е изживяло между смъртта и новото раждане.
Сега ни предстои да направим втората крачка. Нека помислим как човек пробужда в себе си всичко онова, което той е поел от външния свят. Представете си едно новородено дете; в себе си то носи всичко, което е изживяло между смъртта и новото раждане. Ако то можеше да разшири своето съзнание, несъмнено би стигнало и до изживяванията си преди раждането. И тогава започва едно вътрешно раздвижване на тези изживявания. Човекът не се вглежда вътре в себе си, за да открие Универсума, а започва да се оглежда около себе си. Така той стига до заобикалящия го свят. Или с други думи сега вече имаме не едно смътно и трепетно обхващане на Универсума, а един проникващ поглед в Универсума и усещане за неговата вътрешна подвижност.
към текста >>

А след като мине кърмаческия период, главата става възпитател на „останалия“ човек защото в известен смисъл, по отношение на своята глава, човек винаги си остава едно малко дете.
А след като мине кърмаческия период, главата става възпитател на „останалия“ човек защото в известен смисъл, по отношение на своята глава, човек винаги си остава едно малко дете. Средна възраст той постига само по отношение на „средния“ човек, „човека-гърди“, а напреднала възраст само по отношение на „двигателно-веществообменния човек“. Това са неща, които хората разбират едва след като остареят. Вие помните онази гатанка: Що е онова, което в началото върви на четири крака, после на два, и накрая на три... От този момент нататък ние сме вече стари. И така, спрямо главата човек винаги остава един вид резултат на своята последна инкарнация. В продължение на целия живот главата остава детска.
към текста >>

243. 10. Десета лекция, Дорнах, 12 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Бих искал да кажа: Това, което живее вън от човека, е още по-инфантилно от духовно-душевната организация на малкото дете.
И ако все пак се опитаме да вникнем в силите, които между заспиване и пробуждане формират Азът и нюансират астралното тяло, ще установим следното. Спрямо онази съвършена форма на човека, с каквато той разполага от пробуждането до заспиването т.е. в онази форма, в която заедно работят Азът, астралното, етерното и физическото тяло и която все пак е достъпна за човешкото съзнание, опиращо се на интелекта, чувствата и волята спрямо нея, това, което по време на съня лежи вън от човека, има определено инфантилни, определено детински черти. До него ние се приближаваме най-вече със смътното детско съзнание. А когато искаме да обхванем лежащите вън от спящия човек душевни сили, ние трябва да направим и други крачки в зоните на несъвършенството. Бих искал да кажа: Това, което живее вън от човека, е още по-инфантилно от духовно-душевната организация на малкото дете.
към текста >>

244. 2. ВТОРА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 28 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Все пак, ние възприемаме този физически елемент на телесността, когато, например, вземем в ръце едно дете: то е тежко,както и камъкът е тежък.
Що се отнася до вътрешната опитност на физическото тяло, тя е възприемаема също не без усилие. Все пак, ние възприемаме този физически елемент на телесността, когато, например, вземем в ръце едно дете: то е тежко,както и камъкът е тежък. Това, което възприемаме там, е една опитност на физически план, то е част от физическия свят. Ако някой ни удари плесница, освен моралната опитност, тук има и физически елемент, удар; но от физическа гледна точка, това, в действителност, е само един гъвкав удар, както когато билярдната топка идва да удари друга. Тук ни е нужно да определяме абсолютно ясно, впрочем, физическото. Но ако възприемаме този физически елемент към вътрешното по същия начин, по който казах преди това, че възприемаме към вътрешността външната съставна част на чувствения живот, тогава има във физическите процеси, в простите физически процеси, под формата на вътрешна опитност, човешката воля. Човешката воля ето кое поставя човека, под една съвсем проста форма в унисон с космоса.
към текста >>

245. ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Ние сме едно дете, ние растем и се развиваме.
Бих желал да подчертая, преди всичко, един важен мотив, който характеризира познанието чрез посвещение. Това, че човешкото същество усеща, че колкото повече напредва в свръхсетивната опитност, толкова повече неговата собствена телесност му се изплъзва, най-малко това, с което тази телестност участва в обикновения живот. Да се запитаме какъв е произходът на нашите съждения в живота. Ние сме едно дете, ние растем и се развиваме. Симпатия и антипатия приемат в нашия живот една фиксирана форма. Симпатията и антипатията за природните явления и най-вече симпатията и антипатията за другите хора. Нашето тяло участва във всичко това. Ние отправяме твърде очевидно към всичко това тази симпатия и тази антипатия, които имат даже в голяма част своето основани във физическите процеси на нашето тяло. В момента, в който този, който ще бъде посветен се издигне в свръхсетивния свят, той започва да живее в един свят, където тази симпатия и тази антипатия свързани с телестността, стават за него все повече и повече чужди, за времето, в което той пребивава в свръхсетивното.
към текста >>

246. 11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Този език е бих искал да кажа по определен начин дете на човешкия език.
Да се установят връзките с душите, напуснали Земята преди дълго и по-малко дълго време, преминали вратата на смъртта, е, всъщност, част от най-трудните задачи на познанието чрез посвещение. Но е възможно да се установят връзки от това естество, пробуждайки дълбоки душевни сили. Най-напред трябва, всъщност, да се проникне чрез упражнения да се влиза в езика, на който трябва да се говори с мъртвите. Този език е бих искал да кажа по определен начин дете на човешкия език. Но вие бихте били на съвсем погрешен път, ако вярвате, че този човешки език може да ви послужи тук по някакъв начин. Защото, в отношенията с мъртвите, това, което се възприема на първо място, е, че мъртвите разбират само в продължение на много малко време това, което живее в земния език под формата на имена, на съществителни. Това, което изразява нещо, едно завършено нещо, определено от съществително име, това вече не съществува в езика на мъртвите. В езика на мъртвите, всичко се отнася до това, което се движи, до вътрешната подвижност. Ето защо намираме, че след известно време, след преминаването на вратата на смъртта, те, в действителност, имат само смисъла на глаголите, на това, което наричаме изрази на активност.
към текста >>

247. Съдържание GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Несъзнателни въпроси относно съдбата, същността на доброто и злото; изисквания на девет-десетгодишното дете към поведението на учителя.
Времевото тяло; значение на живота му за жизнените епохи на хората. Видът на душевния живот на децата до седмата им година; значение на живота на възрастните за следващото поколение. Развитието на човека във втората му жизнена епоха чрез любовта към учителя и неговите знания, умения и преценки. Несъзнателни въпроси относно съдбата, същността на доброто и злото; изисквания на девет-десетгодишното дете към поведението на учителя. Преминаване в моралното възпитание към картинното, образното възпитание. Избор на правилния момент за това. Импондерабилно въздействие на учителската личност, изхождаща само от истинското изживяване. Интелектуално схващане на моралното в третия седемгодишен жизнен период: морално свободна личност в изграждането на социалните отношения.
към текста >>

248. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Като един абсурд веднъж беше прието казаното в малката ми книжка «Духовното ръководство на човека и човечеството», че всяко знание на възрастния човек не може да направи толкова много, колкото мъдростта на малкото дете, която обаче живее несъзнателно в това малко дете; само че човек вижда с най-образованото и обучено човешко знание как изглежда един човешки мозък, един човешки организъм в първите години от живота си и вижда как човекът се изгражда първо вътрешно.
Разбира се, ние дължим безкрайно много на мисловния живот в нашето земно съществуване. Едва чрез него ставаме всъщност хора и едва чрез тези мисли напълно осъзнаваме нашето човешко достойнство. Но те наистина са само бегли образи, свързани с физическия човешки организъм, както пламъкът на свещта е свързан с восъка. Това, което имагинативно познаващият съзерцава като духовно-душевен живот, лежащ в основата на физическото земно битие, което той съзира като прекрасна обширна панорама, не е нещо пасивно, то е вътрешно живо, то се изправя пред нас духовно-душевно, за което обаче чрез непосредственото душевно съзерцание знаем какво представлява, както чрез очите знаем какво представлява червено оцветеният външен предмет. При имагинативното познание можем да кажем, че нямаме само мисли, които просветват в нашето съзнание, а че осъзнаваме именно такива сили, които работят върху нашия организъм. Като един абсурд веднъж беше прието казаното в малката ми книжка «Духовното ръководство на човека и човечеството», че всяко знание на възрастния човек не може да направи толкова много, колкото мъдростта на малкото дете, която обаче живее несъзнателно в това малко дете; само че човек вижда с най-образованото и обучено човешко знание как изглежда един човешки мозък, един човешки организъм в първите години от живота си и вижда как човекът се изгражда първо вътрешно. Всяка дейност, дори на най-гениалния скулптор, е нещо малоценно в сравнение с това, което мощно се извършва от вътрешната духовно-душевна същност като формираща дейност чрез детето, докато то пластично изгражда своя мозък. Който обмисли и прозре това, стига до правилните възгледи за действащата и творящата тайнствена мъдрост, за една изпълнена с мощ мъдрост, а не само за такава, която се съхранява в човешката глава, за да се осведоми относно света, за мъдрост, която съдържа един силов организъм от духовно-душевен вид, който в известна степен ежечасно прониква външната организация на детето и го изгражда до цял човек. Опитайте се само веднъж да изградите в представите си бегъл образ за това, което работи там, изпълнено с мъдрост и величие, така, че със своя разум и интелектуална мъдрост човекът изобщо не може да достигне творящото в детето, което дълги години трябва да работи от страна на несъзнателното, за да включи например чудото на човешкия говор в човека. Опитайте се веднъж да си създадете представа - само че тя ще е само абстрактна представа - за това изпълнено с мъдрост творчество чак до момента, когато човекът стане дотолкова съзнателен, че да може да се ползва от своя разум. Тогава, бих казал, този разум изгражда една ефимерна мъдрост след мъдростта, изградила човека първо от вътрешните световни сили.
към текста >>

Когато обхванем с поглед само земния човешки живот, ние говорим научно първо за човешкия зародиш, израстващ от тялото на майката до физическия човешки образ на развиващото се дете.
Целият божествено-духовен свят ме протъкава и пронизва с живот, когато съм в надсетивното човешко съществуване. Прозрем ли това, получаваме дълбоко страхопочитание пред цялото истинско мирово битие, в което е вплетен човекът. Защото от сега нататък прозираме прекрасните взаимовръзки между човека и Всемира. Човек се учи да гледа към другите хора, както те се намират в своето физическо земно съществуване, и да си казва: «В това, което е затворено в кожата, живее не само вижданото с физическите очи, което след смъртта анатомът може да разглежда и обяснява на масата за сециране, а вътре се намира крайната цел на цялата космическа дейност.» Чудесният израз от прадревни религиозни времена, че човекът е образ на Бога[1], получава ново значение с безкрайна задушевност. А инспиративното познание ни учи да разглеждаме това, което човекът всъщност изживява в своето предземно съществуване във връзка с духовно-божествените власти, които лежат в основата на Космоса. Когато обхванем с поглед само земния човешки живот, ние говорим научно първо за човешкия зародиш, израстващ от тялото на майката до физическия човешки образ на развиващото се дете. Ние естествено говорим за зародиша като за нещо малко, което постепенно се уголемява. Човекът живее в един вид зародиш и в своето предземно битие, но този зародиш е изживяването на целия духовно-душевен Космос. В известен смисъл човекът е станал едно с духовно-душевния Космос, божествено-духовните сили живеят в него, те битуват и творят в него, проникват го и изграждат в него големия духовен зародиш, който съдържа силите, които трябва да преминат през духовното съществуване до раждането, съответно зачатието, за да изплуват отново, когато човекът като вътрешен скулптор изгражда своя физически организъм в земния живот. Чрез това става ясно чудесното изграждане на този физически организъм. Защото той е целта на изграждането на това, което, съзерцавайки го духовно-душевно в пълно самоосъзнание, човекът го изживява по необхватно величествен начин като космическия зародиш на своя вътрешен живот.
към текста >>

249. ВТОРА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 20 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм. GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Значението е, че например всичко, което възпитаме в едно дете или го обучаваме в периода между седмата и четиринадесетата му година, в главата се изживява бавно и се проявява в нея така, че тя да го настигне до тридесет и петата година.
Главата през двадесет и осмата си година всъщност е едва седемгодишна. Това е следователно нещо, което съществува в целия човек. Както, от една страна, имаме дишане и кръвообращение, както дишането се отнася към кръвообращението, така в живота, в цялото развитие на живота се отнасят процесите на главата към процесите, произлизащи от храносмилателната система, изобщо от двигателно-веществообменната система на човека. Това се отнася едно към друго както едно към четири. То има голямо значение за живота. Значението е, че например всичко, което възпитаме в едно дете или го обучаваме в периода между седмата и четиринадесетата му година, в главата се изживява бавно и се проявява в нея така, че тя да го настигне до тридесет и петата година. До тридесет и петата година то вече е навлязло напълно в главата си. Необходими са четири пъти по седем години. Първите седем години, от седмата до четиринадесетата година, вторите - от четиринадесет до двадесет и една година, третите - от двадесет и една до двадесет и осем години, четвъртите са от двадесет и осем до тридесет и петата година. Едва тогава главата го е настигнала.
към текста >>

250. ТРЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Хага, 5 ноември 1922 г. Скритите страни на човешкото съществуване и Христовият импулс GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

В бъдеще човечеството отново ще се научи не само да гледа -срещу това гледане не се възразява - дали едно дете получава добро мляко и храна, а човечеството отново ще се научи да гледа дали в този или онзи човек сатурновите или юпитеровите сили действат под това или онова влияние.
Всичко това го носим в нас, когато от Космоса подготвяме нашето земно битие. Естествено, това би могло да се промени чрез съответното възпитание, но не когато според мнението на материалистите казваме: «Всичко това е безсмислица, не е нужно да се съобразяваме с него.» То може да бъде променено точно като развием тези сили, когато наистина ги развием. В бъдеще човечеството отново ще се научи не само да гледа -срещу това гледане не се възразява - дали едно дете получава добро мляко и храна, а човечеството отново ще се научи да гледа дали в този или онзи човек сатурновите или юпитеровите сили действат под това или онова влияние.
към текста >>

251. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Така работим през духовната област, през която преминаваме толкова дълго, колкото по-голямо е съотношението между съзнанието ни в целия ни земен живот и другото съзнание, което сме имали като дете, когато сме живели още смътно, защото сега сме в такова съзнание, което надхвърля нашето земно съзнание.
Така работим през духовната област, през която преминаваме толкова дълго, колкото по-голямо е съотношението между съзнанието ни в целия ни земен живот и другото съзнание, което сме имали като дете, когато сме живели още смътно, защото сега сме в такова съзнание, което надхвърля нашето земно съзнание. В земното съзнание като възрастни хора имаме такова съзнание, което надхвърля сънното съзнание на детето. Има три степени на съзнанието. Когато човекът е станал на тридесет години и до своята петгодишна възраст е преминал през сънното съзнание, тогава той живее шест пъти по-дълго във висшето съзнание. И той отново живее шест пъти по-дълго от целия си земен живот в онова по-висше съзнание, което има вън в звездния свят, така че просто се разбира, че когато едно дете умре, то живее извънредно кратко време между смъртта и новото раждане. Колкото човекът е по-възрастен, толкова повече време прекарва там.
към текста >>

И той отново живее шест пъти по-дълго от целия си земен живот в онова по-висше съзнание, което има вън в звездния свят, така че просто се разбира, че когато едно дете умре, то живее извънредно кратко време между смъртта и новото раждане.
Така работим през духовната област, през която преминаваме толкова дълго, колкото по-голямо е съотношението между съзнанието ни в целия ни земен живот и другото съзнание, което сме имали като дете, когато сме живели още смътно, защото сега сме в такова съзнание, което надхвърля нашето земно съзнание. В земното съзнание като възрастни хора имаме такова съзнание, което надхвърля сънното съзнание на детето. Има три степени на съзнанието. Когато човекът е станал на тридесет години и до своята петгодишна възраст е преминал през сънното съзнание, тогава той живее шест пъти по-дълго във висшето съзнание. И той отново живее шест пъти по-дълго от целия си земен живот в онова по-висше съзнание, което има вън в звездния свят, така че просто се разбира, че когато едно дете умре, то живее извънредно кратко време между смъртта и новото раждане. Колкото човекът е по-възрастен, толкова повече време прекарва там. Защото колкото повече тук, на Земята, е помрачняло неговото над-сетивно съзнание, което е имал след предишната си смърт, толкова по-дълго той трябва да работи, за да го просветли, понеже ние трябва да навлезем изцяло в светлината.
към текста >>

252. ПЕТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 17 ноември 1922 г. (полупублична). Екзактно познание за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Докато в екзактната, точната наука човек запазва своето съзнание така, както го има в обикновения живот и в методите си се държи както при изследванията на външния свят, в антропософската наука за духа човек стига до, бих казал, интелектуална скромност, като си казва: «Някога си бил дете, имал си способности, които ни най-малко не се равняват на сегашните ти способности, които имаш като възрастен човек и които си усвоил чрез възпитанието, чрез живота.
Противоположно на това антропософската наука за духа, за която ще си позволя да говоря днес и през следващите дни, се стреми към екзактно понятие за надсетивния свят. Не че се правят експерименти в същия смисъл, както при науката за външния свят, а като се развиват вътрешните способности на душата, които в обикновения живот и в обикновената наука само дремят в човека по начин, при който развитието на човешката разсъдливост се запазва така, както това става в екзактната наука. Докато в екзактната, точната наука човек запазва своето съзнание така, както го има в обикновения живот и в методите си се държи както при изследванията на външния свят, в антропософската наука за духа човек стига до, бих казал, интелектуална скромност, като си казва: «Някога си бил дете, имал си способности, които ни най-малко не се равняват на сегашните ти способности, които имаш като възрастен човек и които си усвоил чрез възпитанието, чрез живота. Точно така, както от детството нататък човек е развил определени способности, които преди не е имал, той и сега може да си каже, че вероятно и при възрастния човек има способности, които само дремят в душата му, както сегашните му способности са дремели в душата на детето. И тези способности могат да се извлекат от душата чрез определени методи.
към текста >>

След като по този начин чрез идеалната магия човекът е внесъл волята в своя душевен живот, той се учи да познава съзнанието, което сме имали като възрастен човек, и да сравнява по правилния начин със смътното съзнание, което сме имали в началото на земния си живот като малко дете, като кърмаче.
След като по този начин чрез идеалната магия човекът е внесъл волята в своя душевен живот, той се учи да познава съзнанието, което сме имали като възрастен човек, и да сравнява по правилния начин със смътното съзнание, което сме имали в началото на земния си живот като малко дете, като кърмаче.
към текста >>

Разбира как животът в духа след смъртта ще е също толкова по-дълъг, колкото е целият земен живот в сравнение с живота на малкото дете в смътното състояние, той се простира над много столетия.
Но това съзерцание става по-екзактно и ясно с всяка година, с която човек остарява. Все повече се засилва способността да се премине в другото съзнание, научава се как едното съзнание се отнася към другото. Научава се следното. Например човек е станал на четиридесет години и има възможността да си спомни назад, да речем, до третата-четвъртата си година. Наблюдава съотношението, колко пъти съзнанието на четиридесет години е по-дълго от времето (3-4 години) на детското смътно съноподобно съзнание. Разбира как животът в духа след смъртта ще е също толкова по-дълъг, колкото е целият земен живот в сравнение с живота на малкото дете в смътното състояние, той се простира над много столетия. Така че след изживяването на моралното състояние се прибавя един чисто духовен живот на човека като дух между духовете, който трае столетия. В това изживяване човекът също има задачи в духовния свят, както в земния свят има задачите на физическия свят.
към текста >>

253. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Който с това сетиво, което фино се изгражда, когато човек същевременно може да изследва, да наблюдава духовнонаучно едно дете как то отнася към себе си всеки жест, който прави някой в неговото обкръжение, как вътрешно го повтаря и само иска да го направи, как детето изцяло живее в това, което хората в неговото обкръжение правят, той вижда, че до смяната на зъбите детето е подражателно същество.
Да вземем кърмачето. Като възрастни хора чувстваме вкуса с езика и небцето, а детето - това ни показва духовната наука, за която тези дни ви говорих - усеща вкуса с целия си организъм, то цялото е вкусов орган. То е също обонятелен орган и изцяло в определено вътрешно отношение е вътрешен осезателен орган. Цялата му организация има сетивна природа и тя се излъчва в целия организъм на детето. Поради това до седмата си година детето е предразположено вътрешно да отразява всичко протичащо в неговото обкръжение и да се разгръща според него. Който с това сетиво, което фино се изгражда, когато човек същевременно може да изследва, да наблюдава духовнонаучно едно дете как то отнася към себе си всеки жест, който прави някой в неговото обкръжение, как вътрешно го повтаря и само иска да го направи, как детето изцяло живее в това, което хората в неговото обкръжение правят, той вижда, че до смяната на зъбите детето е подражателно същество. И от това подражание произлиза най-важната дарба за първия жизнен период на детето. Появява се човешкият говор, който изцяло почива на факта, че детето се вживява в това, което хората в неговото обкръжение представляват и вършат, и чрез подражанието то вътрешно се напасва на случващото се около него и изгражда говора. Поради това, когато стоим като възпитатели до малкото дете в първия му жизнен период, ние не можем да вършим нищо друго освен да се съобразяваме с този подражателен принцип като най-важното във възпитанието. И тогава трябва да си кажем, че ние можем да възпитаме съвсем малкото дете само чрез това, че в неговото обкръжение извършваме дейности и дела, които детето следва да наподоби, за да стане силно по дух, душа и тяло. Защото това, което се насажда тогава не само в неговия дух и душа, но и в неговото тяло, като укрепва вътрешно органите, то остава като негова конституция през целия му живот.
към текста >>

Поради това, когато стоим като възпитатели до малкото дете в първия му жизнен период, ние не можем да вършим нищо друго освен да се съобразяваме с този подражателен принцип като най-важното във възпитанието.
Цялата му организация има сетивна природа и тя се излъчва в целия организъм на детето. Поради това до седмата си година детето е предразположено вътрешно да отразява всичко протичащо в неговото обкръжение и да се разгръща според него. Който с това сетиво, което фино се изгражда, когато човек същевременно може да изследва, да наблюдава духовнонаучно едно дете как то отнася към себе си всеки жест, който прави някой в неговото обкръжение, как вътрешно го повтаря и само иска да го направи, как детето изцяло живее в това, което хората в неговото обкръжение правят, той вижда, че до смяната на зъбите детето е подражателно същество. И от това подражание произлиза най-важната дарба за първия жизнен период на детето. Появява се човешкият говор, който изцяло почива на факта, че детето се вживява в това, което хората в неговото обкръжение представляват и вършат, и чрез подражанието то вътрешно се напасва на случващото се около него и изгражда говора. Поради това, когато стоим като възпитатели до малкото дете в първия му жизнен период, ние не можем да вършим нищо друго освен да се съобразяваме с този подражателен принцип като най-важното във възпитанието. И тогава трябва да си кажем, че ние можем да възпитаме съвсем малкото дете само чрез това, че в неговото обкръжение извършваме дейности и дела, които детето следва да наподоби, за да стане силно по дух, душа и тяло. Защото това, което се насажда тогава не само в неговия дух и душа, но и в неговото тяло, като укрепва вътрешно органите, то остава като негова конституция през целия му живот. Както аз се държа пред едно дете на четири години, детето го поема и носи в живота си до шестдесетата му година. Така че то усеща моето поведение пред него като своя съдба.
към текста >>

И тогава трябва да си кажем, че ние можем да възпитаме съвсем малкото дете само чрез това, че в неговото обкръжение извършваме дейности и дела, които детето следва да наподоби, за да стане силно по дух, душа и тяло.
Поради това до седмата си година детето е предразположено вътрешно да отразява всичко протичащо в неговото обкръжение и да се разгръща според него. Който с това сетиво, което фино се изгражда, когато човек същевременно може да изследва, да наблюдава духовнонаучно едно дете как то отнася към себе си всеки жест, който прави някой в неговото обкръжение, как вътрешно го повтаря и само иска да го направи, как детето изцяло живее в това, което хората в неговото обкръжение правят, той вижда, че до смяната на зъбите детето е подражателно същество. И от това подражание произлиза най-важната дарба за първия жизнен период на детето. Появява се човешкият говор, който изцяло почива на факта, че детето се вживява в това, което хората в неговото обкръжение представляват и вършат, и чрез подражанието то вътрешно се напасва на случващото се около него и изгражда говора. Поради това, когато стоим като възпитатели до малкото дете в първия му жизнен период, ние не можем да вършим нищо друго освен да се съобразяваме с този подражателен принцип като най-важното във възпитанието. И тогава трябва да си кажем, че ние можем да възпитаме съвсем малкото дете само чрез това, че в неговото обкръжение извършваме дейности и дела, които детето следва да наподоби, за да стане силно по дух, душа и тяло. Защото това, което се насажда тогава не само в неговия дух и душа, но и в неговото тяло, като укрепва вътрешно органите, то остава като негова конституция през целия му живот. Както аз се държа пред едно дете на четири години, детето го поема и носи в живота си до шестдесетата му година. Така че то усеща моето поведение пред него като своя съдба.
към текста >>

Както аз се държа пред едно дете на четири години, детето го поема и носи в живота си до шестдесетата му година.
И от това подражание произлиза най-важната дарба за първия жизнен период на детето. Появява се човешкият говор, който изцяло почива на факта, че детето се вживява в това, което хората в неговото обкръжение представляват и вършат, и чрез подражанието то вътрешно се напасва на случващото се около него и изгражда говора. Поради това, когато стоим като възпитатели до малкото дете в първия му жизнен период, ние не можем да вършим нищо друго освен да се съобразяваме с този подражателен принцип като най-важното във възпитанието. И тогава трябва да си кажем, че ние можем да възпитаме съвсем малкото дете само чрез това, че в неговото обкръжение извършваме дейности и дела, които детето следва да наподоби, за да стане силно по дух, душа и тяло. Защото това, което се насажда тогава не само в неговия дух и душа, но и в неговото тяло, като укрепва вътрешно органите, то остава като негова конституция през целия му живот. Както аз се държа пред едно дете на четири години, детето го поема и носи в живота си до шестдесетата му година. Така че то усеща моето поведение пред него като своя съдба.
към текста >>

Когато човек има работа с такива неща, идват хора при него и казват например следното: «Ах, моето дете винаги беше послушно дете, никога не е правило пакости, а сега се случи нещо ужасно!
Можем да изясним това с един пример. Когато човек има работа с такива неща, идват хора при него и казват например следното: «Ах, моето дете винаги беше послушно дете, никога не е правило пакости, а сега се случи нещо ужасно! » Запитаме ли по-точно какво се е случило, узнаваме например, че то е откраднало пари от майката. Познава ли човек такива неща, първо запитва колко е голямо детето? «На пет години! » На първо място в него действа още принципът на подражанието. И се узнава, че детето всеки ден е виждало, че майката взима пари от шкафа.
към текста >>

И неговият особен въпрос, който се надига в чувството, ни съобщава, че това и това е подходящо за това дете.
Ние можем да го формулираме, а то не може да го формулира. Тогава трябва да кажем, че до тази възраст детето е приемало наивно авторитета на обичания възпитател. Сега в него се появява потребността да усеща доброто и злото по един нов начин, като че ли те са налични в света като сили. Досега то е гледало към възпитателя, сега иска да прозре през възпитателя и да може да си каже, че този възпитател не е само човекът, който казва кое е добро и кое зло, а той го казва, защото е духовен пратеник, божи предвестител, той го знае от духовните светове. Както казахме, детето не си казва това с разума, а то го чувства. И неговият особен въпрос, който се надига в чувството, ни съобщава, че това и това е подходящо за това дете. Така че наистина се вижда как в дълбочината се корени това, за което се казва, че е добро или зло, истинско или погрешно. Тогава детето придобива ново доверие.
към текста >>

254. ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Тогава чрез науката за духа се стига до такова живо човешко познание, което може да проникне човека така, че той всеки момент от живота да вижда в израстващото дете как духовността и душевността действат в него.
Едва когато виждаме душата и можем да изживеем духа в живото мислене, тогава можем да имаме истинското познание за човека. Тогава чрез науката за духа се стига до такова живо човешко познание, което може да проникне човека така, че той всеки момент от живота да вижда в израстващото дете как духовността и душевността действат в него. Той не само вижда детето, бих казал, външно, чрез сетивата, а вижда как душевността се проявява в сетивните откровения. Защото той изхожда от това, което не са само душевни откровения, а е непосредствена душевна субстанция, която може да бъде възприета, както цветовете се възприемат от очите. Той изхожда от това как духът действа в детето, понеже познава, понеже това познание му предоставя една наука, която в живото мислене обхваща самия дух.
към текста >>

Често се случва да навикаме едно дете, да го уплашим и тогава не въздействаме само върху душата на детето, а върху цялата му физическа организация.
И както окото е отдадено на света, изцяло живее в светлината, така детето изцяло живее в своето обкръжение. То носи духа в себе си, за да поеме с целия си организъм това, което живее в неговото физическо обкръжение. Затова, когато викнем на детето, неговият организъм се поставя в напълно определена дейност. Чрез това, че го навикваме, вътре в детето нещо вибрира много по-силно, отколкото при възрастния, който има противопоставящи се сили, раздвижващи се вътре в него. И това, което като стрес се отразява на душевно-духовния живот на детето, се пренася непосредствено върху телесната организация. Често се случва да навикаме едно дете, да го уплашим и тогава не въздействаме само върху душата на детето, а върху цялата му физическа организация. Здравето на възрастния човек до късна възраст лежи в нашите ръце, според това как се държим в присъствието на детето.
към текста >>

Най-важните възпитателски мерки за едно дете в първия жизнен период са как възрастният се държи в негово присъствие.
Най-важните възпитателски мерки за едно дете в първия жизнен период са как възрастният се държи в негово присъствие. Ако детето е изложено на непрекъснат живот и дейност, която в неговото обкръжение протича бързо, стресово, цялата му физическа организация ще получи склонност вътрешно да бърза (да е неспокойна). И който познава хората, така че да изхожда в наблюдението си от духа и душата, той вижда при едно дете в единадесетата, дванадесетата година дали е третирано така в обстановка, изпълнена със стрес, в подходяща за него среда, или в твърде бавни движения на обкръжението му. Ние го виждаме в крачката на детето. Ако то е живяло в изпълнена със стрес обстановка, в която всичко е протичало с прекалена бързина, в която впечатленията постоянно са се сменяли, детето пристъпва с тиха крачка. Начинът как детето възприема своето обкръжение се отпечатва във физическата му организация до крачката, до ходенето.
към текста >>

И който познава хората, така че да изхожда в наблюдението си от духа и душата, той вижда при едно дете в единадесетата, дванадесетата година дали е третирано така в обстановка, изпълнена със стрес, в подходяща за него среда, или в твърде бавни движения на обкръжението му.
Най-важните възпитателски мерки за едно дете в първия жизнен период са как възрастният се държи в негово присъствие. Ако детето е изложено на непрекъснат живот и дейност, която в неговото обкръжение протича бързо, стресово, цялата му физическа организация ще получи склонност вътрешно да бърза (да е неспокойна). И който познава хората, така че да изхожда в наблюдението си от духа и душата, той вижда при едно дете в единадесетата, дванадесетата година дали е третирано така в обстановка, изпълнена със стрес, в подходяща за него среда, или в твърде бавни движения на обкръжението му. Ние го виждаме в крачката на детето. Ако то е живяло в изпълнена със стрес обстановка, в която всичко е протичало с прекалена бързина, в която впечатленията постоянно са се сменяли, детето пристъпва с тиха крачка. Начинът как детето възприема своето обкръжение се отпечатва във физическата му организация до крачката, до ходенето. Ако детето е израснало в обкръжение, което не му е дало достатъчно импулси, а е било изпълнено със скука, виждаме обратното, как детето върви в по-късния си живот с прекалено тежка стъпка. Споменавам тези примери, понеже са особено фрапантни и показват как може да се изфини човешкото наблюдение.
към текста >>

Веднъж при мен дойде един баща и каза: «Нашият син беше досега винаги послушно дете, правеше всичко, което предизвикваше нашето морално удовлетворение.
Който в живота много се е занимавал с такива неща, може да узнае нещо. Веднъж при мен дойде един баща и каза: «Нашият син беше досега винаги послушно дете, правеше всичко, което предизвикваше нашето морално удовлетворение. Сега открадна пари! » Който наистина познава човешката същност, в такъв случай запитва: «Откъде детето е взело парите? » Отговорът беше: «От шкафа.» «Кой взима ежедневно пари от шкафа? » «Майката! » Детето всеки ден е виждало, че майката взима пари от шкафа.
към текста >>

И така можем да кажем, че както до късна възраст човекът крачи в живота с по-силен или по-слаб физически организъм, доколко той може да се опре на него, го дължи в положителен или отрицателен смисъл на въздействието, което са упражнили върху него впечатленията от обкръжението, докато е бил съвсем малкото дете.
И така можем да кажем, че както до късна възраст човекът крачи в живота с по-силен или по-слаб физически организъм, доколко той може да се опре на него, го дължи в положителен или отрицателен смисъл на въздействието, което са упражнили върху него впечатленията от обкръжението, докато е бил съвсем малкото дете.
към текста >>

Който при някое дете постигне то наистина да поглежда към възпитателя като саморазбиращ се авторитет с такова боязливо преклонение, той създава в детето нещо за най-късна възраст, което искам да изразя по следния начин.
Един ден той го посещава, след като е чул разказаното от роднините за него и си е изградил неговия образ. Той го посещава със страхопочитание и с трепет вижда вратата да се отваря. Нещо невероятно има в такова поглеждане към нещо достойно за преклонение. Ако човек е можел да изпитва такова преклонение към някого, това е нещо дълбоко вкоренило се в човешката душа, от което той ползва плодовете и в най-късна възраст! Така е с всичко, което се дава на детето като подвижни живи понятия, а не се натъпква в него. Който при някое дете постигне то наистина да поглежда към възпитателя като саморазбиращ се авторитет с такова боязливо преклонение, той създава в детето нещо за най-късна възраст, което искам да изразя по следния начин. Знаем, че има хора, които, достигнали определена възраст, стават благословение за своето обкръжение, не е необходимо те да говорят много, но техните думи действат като балсам. Нещо прониква гласа, не е само съдържанието на думите. Благословение е хората да са се намирали в детството си близо до такива хора. Погледнем ли назад в живота на такъв петдесет-шестдесетгодишен човек до детството му между смяната на зъбите и половата зрялост, видим ли какво му е било дадено, какво е научил морално, ще констатираме, че той е учил да уважава, да почита по правилния начин, което го е научило да поглежда религиозно нагоре към висшите мирови сили. Той е човек, който по правилен начин е научен да се моли.
към текста >>

За да се изразя възможно най-образно, искам да кажа, че този, който като дете никога не е учил да скръства ръцете си за молитва, той никога не може да развие в своя живот силата да простре ръка, за да благославя.
Нещо прониква гласа, не е само съдържанието на думите. Благословение е хората да са се намирали в детството си близо до такива хора. Погледнем ли назад в живота на такъв петдесет-шестдесетгодишен човек до детството му между смяната на зъбите и половата зрялост, видим ли какво му е било дадено, какво е научил морално, ще констатираме, че той е учил да уважава, да почита по правилния начин, което го е научило да поглежда религиозно нагоре към висшите мирови сили. Той е човек, който по правилен начин е научен да се моли. Който е научил да се моли по правилния начин, при него това, което вътрешно е научил като почитание, се преобразява в по-късна възраст в благословение, в сили, чрез които той може да носи благословение на обкръжението си. За да се изразя възможно най-образно, искам да кажа, че този, който като дете никога не е учил да скръства ръцете си за молитва, той никога не може да развие в своя живот силата да простре ръка, за да благославя.
към текста >>

Да предположим, че имаме едно дете, което много твърдо стъпва с краката си по земята.
Който се е научил да познава човека чрез истинско душевно и духовно съзерцание на човека, ще може по фин начин да наблюдава и от наблюдението ще почерпи възпитателското изкуство. Да предположим, че имаме едно дете, което много твърдо стъпва с краката си по земята. Това произлиза оттам, че от смяната на зъбите върху детето е въздействано душевно по неправилен начин. Но ние можем да поправим някои неща, като чрез картинните образи, които му поднесем от вътре навън, го срещнем с изкуството и по-късно оживим това, което е изградено до смяната на зъбите.
към текста >>

Оттам този, който истински познава човешката природа, ще занимава едно твърдо стъпващо на земята дете преди всичко, като го привлече към рисуването, чертането.
Оттам този, който истински познава човешката природа, ще занимава едно твърдо стъпващо на земята дете преди всичко, като го привлече към рисуването, чертането. А при дете, което има лека, танцувателна крачка, цялото по-късно формиране на характера му, невероятно дълбоката моралност е зависима от това, такова дете да се занимае повече с музика. И когато можем да вникнем в човека така, във всеки отделен случай можем да кажем как да му поднесем това, което формираме като образ.
към текста >>

А при дете, което има лека, танцувателна крачка, цялото по-късно формиране на характера му, невероятно дълбоката моралност е зависима от това, такова дете да се занимае повече с музика.
Оттам този, който истински познава човешката природа, ще занимава едно твърдо стъпващо на земята дете преди всичко, като го привлече към рисуването, чертането. А при дете, което има лека, танцувателна крачка, цялото по-късно формиране на характера му, невероятно дълбоката моралност е зависима от това, такова дете да се занимае повече с музика. И когато можем да вникнем в човека така, във всеки отделен случай можем да кажем как да му поднесем това, което формираме като образ.
към текста >>

Нека си представим как едно дете, което например получи една готова кукла, една така наречена много «хубава» кукла, която дори има красиво нарисувано лице, следователно е възможно «завършена», как едно такова дете - тези неща не могат да се наблюдават чрез грубата анатомия - получава сгъстена кръв, как физическата му организация се затруднява.
Можем да кажем:«До смяната на зъбите най-близката естествена среда на детето е родителската, семейната среда. Но ние водим децата в детска градина. Правилно ще постъпим с игрите, с детските занимания, ако знаем как това навлиза в детето, във физическия му организъм. Нека си представим как едно дете, което например получи една готова кукла, една така наречена много «хубава» кукла, която дори има красиво нарисувано лице, следователно е възможно «завършена», как едно такова дете - тези неща не могат да се наблюдават чрез грубата анатомия - получава сгъстена кръв, как физическата му организация се затруднява. Ние изобщо не знаем колко сериозно грешим там, как това въздейства на детето! Оставим ли го само да си направи куклите от няколко парчета плат, като ги правим заедно с него, рисуваме по парцалената кукла очите, така че детето вижда това в неговото създаване, тогава то го поема в подвижността на своя организъм, то преминава в кръвта му, в дишането му.
към текста >>

Имаме ли например едно меланхолично дете - ако някой наблюдава детето само външно, не душевно, ще каже, че едно меланхолично дете е вътрешно черно, тъмно и трябва да го заградим с много живи цветове, жълто и червено, да го облечем в светли дрехи, за да събудим детето чрез светлите цветове.
Имаме ли например едно меланхолично дете - ако някой наблюдава детето само външно, не душевно, ще каже, че едно меланхолично дете е вътрешно черно, тъмно и трябва да го заградим с много живи цветове, жълто и червено, да го облечем в светли дрехи, за да събудим детето чрез светлите цветове. Не, не е така! Защото това упражнява само един вътрешен шок в детето и насочва жизнените му сили точно в обратна посока. Трябва да заградим меланхоличното, затвореното в себе си дете със сини или синьо-виолетови цветове и играчки; докато едно вътрешно дейно дете го импулсираме, като го заградим със светли цветове. Така то поставя собствения си организъм в хармония със заобикалящата го среда и оздравява именно чрез подвижността и чрез светлите цветове около него от това, което в него е може би твърде променливо, твърде нервно.
към текста >>

Трябва да заградим меланхоличното, затвореното в себе си дете със сини или синьо-виолетови цветове и играчки; докато едно вътрешно дейно дете го импулсираме, като го заградим със светли цветове.
Имаме ли например едно меланхолично дете - ако някой наблюдава детето само външно, не душевно, ще каже, че едно меланхолично дете е вътрешно черно, тъмно и трябва да го заградим с много живи цветове, жълто и червено, да го облечем в светли дрехи, за да събудим детето чрез светлите цветове. Не, не е така! Защото това упражнява само един вътрешен шок в детето и насочва жизнените му сили точно в обратна посока. Трябва да заградим меланхоличното, затвореното в себе си дете със сини или синьо-виолетови цветове и играчки; докато едно вътрешно дейно дете го импулсираме, като го заградим със светли цветове. Така то поставя собствения си организъм в хармония със заобикалящата го среда и оздравява именно чрез подвижността и чрез светлите цветове около него от това, което в него е може би твърде променливо, твърде нервно.
към текста >>

Ако такова дете се остави външно грубо да работи, понеже сами сме така устроени, тогава се повреждат именно заложбите, които са в детето по отношение на фината работа, а заложбите, които искаме да развием, понеже сами си въобразяваме, че те са общи за всички хора, понеже трябва да ги развием при всеки човек, именно те напълно се повреждат.
Така от истинското познаване на човека можем да почерпим до детайлите, до непосредствената помощ в практиката какво да направим възпитателски и преподавайки на детето. Ако се възпитава по този начин, ще се разбере, че всъщност може да изглежда, че си въобразяваме какво детето следва да учи в определена възраст, какво да го научим и как да го занимаваме. Но този, който знае, че детето може да вземе от своето обкръжение само това, което е вложено в неговия организъм, ще си каже: Да предположим, че детето е предразположено да не се занимава във външния свят непрекъснато и по груб начин, а да прави нещо малко, да се занимава с изкуство. Ако такова дете се остави външно грубо да работи, понеже сами сме така устроени, тогава се повреждат именно заложбите, които са в детето по отношение на фината работа, а заложбите, които искаме да развием, понеже сами си въобразяваме, че те са общи за всички хора, понеже трябва да ги развием при всеки човек, именно те напълно се повреждат. Детето не се грижи за това, то извършва работата между смяната на зъбите и половата зрялост, но нищо не остава в него, нищо не израства в детето от това, което по такъв начин е натъпкано в него. Навсякъде при възпитателския принцип, за който става въпрос, е важно възпитаващият да притежава финото чувство за намиращото се в детето и от това, което той наблюдава в детето като телесно, душевно и духовно, да знае да прави правилното във всеки момент от своя учителски инстинкт.
към текста >>

Вижда се, че във възрастта на смяната на зъбите и малко по-нататък до половата зрялост детето се вживява саморазбиращо се в този видим говор, както съвсем малкото дете се е ориентирало в гласните и съгласните на говора.
Евритмичното изкуство се състои в това, че от дълбините на човешката природа така се призовават движения на отделния човек или човешки групи, че всичко, което се появява като такива движения, закономерно произлиза от човешкия организъм по същия начин, както човешкият говор или пеенето. В това евритмично изкуство всеки отделен жест, всяка отделна мимика не е нещо своеволно, а в нея имаме действителен видим говор, така че евритмично, това ще рече видимо, също така може да се пее чрез определени движения, както може да се говори. Това, което в говора се задържа като възможности за движение на целия човек и метаморфозира в изговорените звуци, се изработва в евритмичното изкуство като видим говор. Във Валдорфското училище въведохме евиртмията от първите до последните класове. В нея се вижда, че детето действително се потапя в този видим говор, в който всяко движение на пръстите, ръцете и цялото тяло е действителен говорен звук, както гласните и съгласните представляват определен душевен израз в обикновения говор. Вижда се, че във възрастта на смяната на зъбите и малко по-нататък до половата зрялост детето се вживява саморазбиращо се в този видим говор, както съвсем малкото дете се е ориентирало в гласните и съгласните на говора. Вижда се, че целият му организъм като тяло, душа и дух - защото евритмичното изкуство е същевременно душевно-духовна гимнастика - се ориентира в този евритмичен говор също така естествено, както става в обикновения говор. То усеща, че му се дава нещо, което произлиза непосредствено от целия му организъм. Така редом с гимнастиката, която извлича същността си повече от наблюдението на външното физическо тяло, в евритмията се представя нещо чрез наблюдението на духовно-душевното, където човекът се усеща във всяко движение не само като тяло, като одушевено тяло, но като одухотворена душа във формираното от душата тяло. Това, което човекът изживява като евритмично изкуство, от една страна, действа по невероятно жив начин върху всичко, което се намира като заложби в него и въздейства, от друга страна, също в своята плодотворност, в своето влияние върху целия живот.
към текста >>

Ако всичко го разбера още като дете, тогава няма да имам следното изживяване.
Трябва да бъде така, че детето да има възможността да възприеме неща, които още да не прозира интелектуално, а да ги приеме, защото то обича учителя. Тогава не отнемаме на детето възможността да има изживявания в по-късно време, които иначе няма да ги има. Ако всичко го разбера още като дете, тогава няма да имам следното изживяване. Да приемем, че в тридесет и петата си година нещо се появява така, че някога съм го възприел от някой любим учител, от някой обичан авторитет, на когото някога съм вярвал; сега съм по-зрял, сега се появява съвсем ново разбиране по въпроса. Този факт, в зряла възраст да си припомним нещо възприето преди, което не е било напълно прозряно, но сега то оживява, доставя едно вътрешно удовлетворение, засилва волята, която не бива да отнемаме на човека, когато имаме необходимото уважение към неговата свобода и го възпитаваме като свободно същество. Да възпитаме човека като свободно същество, лежи в основата на възпитателския принцип, който имаме предвид тук. Затова и не бива да насаждаме в детето едно развитие на волята чрез интелектуални морални преценки. Трябва да сме наясно, че ако в периода между седмата и четиринадесетата година развиваме морални възгледи в детската душа чрез симпатията и антипатията, когато детето узрее полово и в живота прозре интелектуално-моралното чувство и своите желания, то ще разбере, че импулсите на волята, оживяващи развитото някога чувство към моралността и възпламенявайки се от свободата в живота, дават сила и вътрешна сигурност.
към текста >>

[4] Колкото повече едно дете обича определен човек, толкова повече то имитира поведението му, мислите, чувствата и дори физическите му недъзи.
[4] Колкото повече едно дете обича определен човек, толкова повече то имитира поведението му, мислите, чувствата и дори физическите му недъзи. - Бел. пр.
към текста >>

255. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26 Ноември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Човекът се ражда като едно безпомощно дете и едва по-късно се превръща строго погледнато в истински човек.
Човекът се ражда като едно безпомощно дете и едва по-късно се превръща строго погледнато в истински човек. Едва на Земята ние се научаваме да вървим, да говорим и да мислим. Между раждането и смъртта човек има своята воля макар и по един притъпен, смътен начин; той има своите чувства макар и не толкова притъпени както волята. Тези качества са налице и при съвсем малките деца. Чувствата, дори и да израстват от вътрешните функции, са налице при малките деца; волята също. Доказателства за волята са движенията на малкото дете, колкото и хаотични да са те в началото.
към текста >>

Доказателства за волята са движенията на малкото дете, колкото и хаотични да са те в началото.
Човекът се ражда като едно безпомощно дете и едва по-късно се превръща строго погледнато в истински човек. Едва на Земята ние се научаваме да вървим, да говорим и да мислим. Между раждането и смъртта човек има своята воля макар и по един притъпен, смътен начин; той има своите чувства макар и не толкова притъпени както волята. Тези качества са налице и при съвсем малките деца. Чувствата, дори и да израстват от вътрешните функции, са налице при малките деца; волята също. Доказателства за волята са движенията на малкото дете, колкото и хаотични да са те в началото. А причината, че по-късно чувствата и волята стават нещо съвсем друго, е скрита в обстоятелството, че човекът постепенно развива своето мислене. Мисленето прониква в чувствата, прониква във волята и по този начин те стават все по-съвършени.
към текста >>

Впрочем към всяко прохождащо дете, ние бихме могли да се обърнем приблизително със следните думи: Ти, малки човеко, преди да се потопиш в силите на Меркурий, Венера и Луна, обитаваше още по-горе в небесните сфери на Йерархиите.
Впрочем към всяко прохождащо дете, ние бихме могли да се обърнем приблизително със следните думи: Ти, малки човеко, преди да се потопиш в силите на Меркурий, Венера и Луна, обитаваше още по-горе в небесните сфери на Йерархиите. Там горе ти трябваше да се проникнеш с процесите на духовната ориентация, с космическия съзидателен грохот на Логоса, с небесното сияние на мировите сили. Ти трябваше да минеш през цялата метаморфоза на небесните заложби в земни заложби и това стана докато ти слизаше през сферите на Меркурий, Венера и Луна.
към текста >>

256. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Ако пред мен застане едно малко дете и аз помисля: ето тук е застанал един старец, тогава несъмнено изпадам в зависимост и робство пред моя собствен произвол спрямо мисленето, но в този случай аз едва ли вниквам правилно с моите мисли във външния свят.
И виждате ли, тук е скрито нещо много особено в отношението на човека към Космоса. За нашите мисли ние казваме: Да, ние разполагаме с мислите, но те не са оставени на нашия произвол; когато мислим, ние трябва да следваме световните закономерности, иначе ще влизаме в постоянен конфликт с едно или друго явление. Ако пред мен застане едно малко дете и аз помисля: ето тук е застанал един старец, тогава несъмнено изпадам в зависимост и робство пред моя собствен произвол спрямо мисленето, но в този случай аз едва ли вниквам правилно с моите мисли във външния свят. И така, по отношение на нашите мисли ние не сме независими, понеже чрез дневния цикъл на Слънцето те се пренасят горе в Космоса. По отношение на нашите чувства ние също не сме независими: те се пренасят горе чрез годишния цикъл на Слънцето. С други думи: по време на земното съществуване нашите мисли и чувства живеят не само в нашите глави и сърца, те имат не само земно, но и космическо съществуване. А онова, което живее в нашата воля, него ние съхраняваме при себе си до самата смърт. И чак когато положим мъртвото тяло в гроба, т.е.
към текста >>

257. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

При това трябва да обърнем внимание на следното: това, което звучи в душата на спящото дете на възраст до 7 години, за времето между неговото заспиване и пробуждане, се намира в голяма зависимост от заобикалящите го хора.
При това трябва да обърнем внимание на следното: това, което звучи в душата на спящото дете на възраст до 7 години, за времето между неговото заспиване и пробуждане, се намира в голяма зависимост от заобикалящите го хора. Това, което се съдържа в думите на майката и бащата и другите заобикалящи го хора, в живота на техните чувства, воля и мисли, в тези думи, които детето чува, това продължава да звучи в душата на детето по време на съня му, от заспиването до пробуждането, и душата на детето се отдава напълно на това, което се влага от заобикалящите го като съдържание в техните думи от техните сърца, от техните души. И много по-дълбоко се свързват тогава тези чувства, които детето преживява при слушане на речта на родителите, много по-дълбоко тези чувства, тези волеви импулси и мисли се свързват със звуците. Детето се отдава тогава на всичко това, което то преживява в своето обкръжение.
към текста >>

258. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Ако, например, се изнасяха сериозни лекции на тема: «Как днес е възможно да не се остане до дълбока старост с глава на дете?
Младежкото движение би могло лесно да получи своето разрешение, ако го бяха разбрали в цялото му космическо значение. Ако, например, се изнасяха сериозни лекции на тема: «Как днес е възможно да не се остане до дълбока старост с глава на дете? » В това е проблема. Младите ще се присъединят към тези действително стари хора, които не са с детска глава; те ще намерят общ език с тях. А от такива като тях самите, те нищо не могат да научат. И ето, такъв юноша, който може да е само на 18 години, който не е учил толкова много (туй-онуй той все пак е научил), който има великолепна черна или руса коса, румено лице без бръчки и брада, и той, видите ли, трябва да се вслушва в някой друг, който, всъщност, вътрешно никак не е по-възрастен от него, а при това изглежда толкова комично: той е сив или плешив но не се е научил в живота повече от самият юноша!
към текста >>

259. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

И ако някакво дете се е раждало по време на буря или някакво друго необичайно време, то в народа това се е разглеждало, като знамение, изразяващо характера даван на детето от мислите на Боговете.
Тук са прозирали вече не имагинациите на Боговете, а са виждали в това само мислите на Боговете. Преди работата е стояла така, че са смятали: до слизането на човека на Земята, неговият реален образ живее в някакво Божествено Същество. А в последващите времена започнали да считат, че в основата на всяко отделно човешко същество са заложени мисли, които в своята съвкупност образуват това, което в последствие наричали Логос. В тази втора следатлантска епоха голямо значение се е придавало на това (колкото и днес да ни се струва парадоксално), човек родил ли се е при хубаво време, нощем или денем се е родил, през зимата или лятото. Тогава са имали следното чувство: това, при каква небесна констелация Боговете спускат човека на Земята, хубаво ли ще бъде времето при това или ще има снежна буря, през деня ли ще бъде или през нощта, всичко това изразява техните мисли, всичко това е израз на мислите на Боговете. И ако някакво дете се е раждало по време на буря или някакво друго необичайно време, то в народа това се е разглеждало, като знамение, изразяващо характера даван на детето от мислите на Боговете. И ако така е било сред народа, то сред жреците, свързани в това време с мистериите, са се водили, така да се каже, протоколи за обстоятелствата при раждането (това, разбира се, не трябва да се разбира в сегашния бюрократичен смисъл), където са се отбелязвали тези констелации: време, период от годината, час от деня и т.н., от които след това се съзирали мислите, които са били дарени от боговете на този или онзи човек. Така е било през втората следатлантска епоха, в древноперсийската епоха.
към текста >>

260. 10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Ако аз направя нещо върху едно дете според педагогическото изкуство, това е един процес, на основата на който лежи нещо духовно.
Педагогическият художник трябва да работи напълно по духовен начин със силите, които, сгъстени във физическото, или сгъстени в етерното, са лечебни процеси. Ако аз направя нещо върху едно дете според педагогическото изкуство, това е един процес, на основата на който лежи нещо духовно. Ако си преведа този процес, така, че това, което съм извършил в духовната област, да го произведа чрез това, че да приложа не що материално или един процес, тогава този процес или материалното вещество е едно лечебно средство. Бихме могли също да кажем: Медицината е метаморфозирането на духовното третиране на човека пренесено надолу във вещественото. Ако си спомните, как аз посочих нещата в курса за учителите, който бе държан за английските посетители, ще видите, че аз навсякъде обърнах вниманието върху това, как в това, кое то учителят върши, се започва с един вид обща човешка терапия, как това или онова педагогическо мероприятие може да предизвика в по-късна възраст нездравословни отлагания в обмяната на веществата или всмукване на неправилната обмяна на веществата. Така щото това, което педагогът прави, ако то е продължено надолу, дава лечение. И противоположното на терапията, на лечението, това, което се стреми отдолу нагоре, това са процесите на обмяната на веществата
към текста >>

От начина на третиране, който прилагаме към едно такова дете, получаваме тенденцията да виждаме цялото действие на процесите на главата, цялата връзка на процесите на главата и на процесите в долната част на тялото.
Когато например намерим правилните педагогически средства, за да посрещнем педагогически определени явления на инертност при децата, които произхождат от смущения в системата на храносмилането, тогава получаваме твърде забележителни вътрешни тенденции, ако живеем действително в педагогиката, естествено не и тогава, когато изучаваме нещата външно и в същност, когато са свършили учебните занятия, на драго сърце седим вечерта в "общинската кръчма" и забравяме, какво става в училището. От начина на третиране, който прилагаме към едно такова дете, получаваме тенденцията да виждаме цялото действие на процесите на главата, цялата връзка на процесите на главата и на процесите в долната част на тялото. И когато след това отново проучваме в минералогията например процесите, които стават в медта, когато медта образува това или онова в земната област; тогава положението е почти такова, че във всичко, което медта извършва, когато се превръща в тази или онази медна руда, че в това превръщане на медта в медна руда или в други руди нещата ни се представят така, че можем да кажем: Тук силата на медта прави в Земята това, което ти правиш като педагог с момчето или с момичето! Ние виждаме формено едно копие на това, кое то самите правим, в процесите на медта. И извънредно хубаво е да си създадем като педагог една интуитивна, една чувствена и инстинктивна яснота върху това, което вършим, за да излезем след това очарован в природата и да видим, как там навън природата действува педагогически в голям мащаб; как навсякъде, където би станало нещо лошо чрез един варов процес, е вложен по някакъв начин един меден процес. Да, в тези процеси на медта, в тези процеси на образуването на руди сред другите земни процеси се крият постоянни лечения. И очарователно е, когато намираме пиритни руди или нещо друго, да си кажем сега: Това е точно така, като че третираме по правилен начин един човек.
към текста >>

261. 11. ЕДИНАДЕСАТА СКАЗКА: Дорнах 10 ноември 1926 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Когато внасяме в главата мляко, тези формиращи сили биват възбуждани, докато сме още дете.
Видите ли, главата е затворена наоколо. В тази глава се намират детските импулси за формирането на тялото. В останалото тяло, там ние имаме вътрешностите, а формиращите сили са навън. /Нарисувано е./ Тук онова, което са формиращите сили, трябва да бъде възбудено отвън. Когато внасяме в главата мляко, тези формиращи сили биват възбуждани, докато сме още дете. Когато не сме вече дете, те не съществуват вече там. Какво трябва следователно да направим тогава, за да можем да възбудим тези формиращи сили повече от вън?
към текста >>

Когато не сме вече дете, те не съществуват вече там.
Видите ли, главата е затворена наоколо. В тази глава се намират детските импулси за формирането на тялото. В останалото тяло, там ние имаме вътрешностите, а формиращите сили са навън. /Нарисувано е./ Тук онова, което са формиращите сили, трябва да бъде възбудено отвън. Когато внасяме в главата мляко, тези формиращи сили биват възбуждани, докато сме още дете. Когато не сме вече дете, те не съществуват вече там. Какво трябва следователно да направим тогава, за да можем да възбудим тези формиращи сили повече от вън?
към текста >>

262. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 23 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Разбира се, нещичко човек постига и тогава, когато, да кажем, на четиридесет или петдесет години - разбира се, в необходимите рамки - и външно е зает с игрите от своето детство, скача, както е скачал като дете и т.н.
Разбира се, нещичко човек постига и тогава, когато, да кажем, на четиридесет или петдесет години - разбира се, в необходимите рамки - и външно е зает с игрите от своето детство, скача, както е скачал като дете и т.н. Старае се да прави такава физиономия, каквато е имал на осем години, когато леля му е давала бонбонче и т.н. Това пренасяне в миналото чак до подробностите на жеста, изражението на лицето, внася в живота ни нещо, което ни препълва с усещания: външният свят е вътрешен свят, а вътрешният - външен.
към текста >>

263. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 24 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Затова спартанското дете се е приучавало да прави своите упражнения независимо от времето.
В Гърция много голямо внимание се е отделяло на гимнастиката. Гимнастиката е била основна във възпитанието на детето, защото по заобиколен начин, именно чрез телесност-та, направлявана и ръководена по определен начин, гърците са въздействали върху духовно-душевното. При спартанците и атиняните това е ставало по различен начин. Спартанците на първо място са се грижели чрез гимнастическите упражнения да развиват децата така, че това, което вътрешно действа в тялото, изцяло да се изработва единствено чрез самото тяло. Затова спартанското дете се е приучавало да прави своите упражнения независимо от времето.
към текста >>

264. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Макар и Азът още да не се е родил за външния свят в седемгодишното дете - той се ражда по-късно, - все пак той действа, защото природно е свързан с тялото и именно Азът се явява тук строител.
Да, но виждате ли, тук твори Азът. Макар и Азът още да не се е родил за външния свят в седемгодишното дете - той се ражда по-късно, - все пак той действа, защото природно е свързан с тялото и именно Азът се явява тук строител. И той съзидава това, за което говорих, образува това, което после се проявява в човек като физиономия и жест, като външен материален израз на душевно-духовното. Въобще работата стои така, че този човек, който взима живо участие в света, който се интересува от всичко и това, в което той взима живо участие, преработва с вътрешна живост, такъв човек в своя външен израз на лицето, в своите жестове отново дава материален израз на онова, което е възприел с интерес, което с интерес е преработил вътрешно. При човек, който с жив интерес се отнася към външния свят, който активно преработва вътрешно този свой интерес към външния свят, при такъв човек в последващия период от живота, във всяка бръчка може да се види как той сам я е образувал; и много може да се прочете при това, защото в жеста, във физиономията, в израза на лицето се проявява Азът. При човек, който високомерно или без всякакъв интерес преминава през външния свят, цял живот остава един и същ израз на лицето. Във физиономията и жеста не се отпечатват по-фините преживявания.
към текста >>

На едни лица може да се прочете цяла биография, на други не може да се прочете нищо друго освен това, че този човек някога е бил дете, което само по себе си не представлява нищо особено.
И той съзидава това, за което говорих, образува това, което после се проявява в човек като физиономия и жест, като външен материален израз на душевно-духовното. Въобще работата стои така, че този човек, който взима живо участие в света, който се интересува от всичко и това, в което той взима живо участие, преработва с вътрешна живост, такъв човек в своя външен израз на лицето, в своите жестове отново дава материален израз на онова, което е възприел с интерес, което с интерес е преработил вътрешно. При човек, който с жив интерес се отнася към външния свят, който активно преработва вътрешно този свой интерес към външния свят, при такъв човек в последващия период от живота, във всяка бръчка може да се види как той сам я е образувал; и много може да се прочете при това, защото в жеста, във физиономията, в израза на лицето се проявява Азът. При човек, който високомерно или без всякакъв интерес преминава през външния свят, цял живот остава един и същ израз на лицето. Във физиономията и жеста не се отпечатват по-фините преживявания. На едни лица може да се прочете цяла биография, на други не може да се прочете нищо друго освен това, че този човек някога е бил дете, което само по себе си не представлява нищо особено.
към текста >>

265. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 30 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Преди няколко седмици ви казах как чрез наблюдение на начина на ходене на едно дете или на човека въобще - дали повдига пръстите си първо или петите, дали стъпва леко или тежко, дали подгъва колената си или има навик да стои изпънат и т.
Преди няколко седмици ви казах как чрез наблюдение на начина на ходене на едно дете или на човека въобще - дали повдига пръстите си първо или петите, дали стъпва леко или тежко, дали подгъва колената си или има навик да стои изпънат и т. н., - как във всички тези неща може да се види осъществяването на неговата карма като резултат от предишния му живот. Днес ви показах как силата на отразеното сияние на металите позволява на човека да разпознае как отделните животи на Земята са свързани един с друг.
към текста >>

266. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Защото ние само благодарение на това ще станем хора на Юпитер, че ще свържем физически топлинно-то с душевната топлина; така че ние, като хора на Юпитер, ще стигнем дотам, че когато например помилваме с любов някой човек или дете, за това дете в същото време ще станем действително топлоизлъчващи.
Усещането, на което искам да ви обърна внимание - казах ви по този повод, че трябва да започна обяснението от края, - се откривало като нещо от само себе си разбиращо се на ученика, когато той преживявал това вътрешно усещане на потиснатост. Всичко, което той усещал като топлина, едновременно го усещал като душевно, но заедно с това именно и като физическа топлина; той е можел да го чувства, защото със своето съзнание се намирал в живота на Юпитер, който възниква от Земята. Защото ние само благодарение на това ще станем хора на Юпитер, че ще свържем физически топлинно-то с душевната топлина; така че ние, като хора на Юпитер, ще стигнем дотам, че когато например помилваме с любов някой човек или дете, за това дете в същото време ще станем действително топлоизлъчващи. Любовта и излъчването на топлина по никакъв начин няма да бъдат разделени. Фактически ще се стигне до там, че топлината, която се преживява, ще се излъчва душевно също и в обкръжението.
към текста >>

267. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Тук пред него се появявала картина: женски образ, кърмещ от гърдите си дете.
След като преминел през такова преживяване пред бащината и майчината статуи и то потънело в душата му, тогава в него оживявали двете противоположни сили, силата на Космоса и силата на Земята. Той се приближавал, така да се каже, към най-свещеното даже и в Гърция. Тук пред него се появявала картина: женски образ, кърмещ от гърдите си дете. След това той се въвеждал в разбирането на думите: Това е бог Якхос, който идва. Така гръцкият ученик отрано се подготвял да разбира Мистерията на Христос.
към текста >>

Третият образ, женският образ, носещ дете на гърдите, детето Якхос, също е трябвало да бъде разбран.
Третият образ, женският образ, носещ дете на гърдите, детето Якхос, също е трябвало да бъде разбран. Обаче това, което е трябвало да донесе разбирането на този трети образ, все още е трябвало да дойде в развитието на човечеството -така е говорил често именно Аристотел на своя ученик Александър Велики, като не записвал това по причини, за които току-що ви говорих.
към текста >>

268. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Но импулсите, които са заложени именно в педагогиката на Валдорфското училище, когато те бъдат приети, ще се развият по-нататък в следващите столетия така, че това ще бъде включено в етическото, в моралното възпитание: Имате ли едно недостатъчно надарено дете; причината за това се крие в минали земни съществувания, в които то много е мразело и след това с помощта на духовната наука ще се потърси, кого е мразело.
И когато говорим днес за Валдорфска педагогика в училище, ние естествено трябва да държим сметка за съвременната цивилизация. Ние не можем току така с пълна откритост да възпитаваме така, че да предизвикаме съзнание за повтарящите се земни съществувания, защото днес хората нямат даже и едно смътно чувство за повтарящите се земни съществувания. Но импулсите, които са заложени именно в педагогиката на Валдорфското училище, когато те бъдат приети, ще се развият по-нататък в следващите столетия така, че това ще бъде включено в етическото, в моралното възпитание: Имате ли едно недостатъчно надарено дете; причината за това се крие в минали земни съществувания, в които то много е мразело и след това с помощта на духовната наука ще се потърси, кого е мразело. Защото хората, които са били мразени и по отношение на които са били извършени дела от омраза, трябва отново да се намират някъде в заобикалящия свят. И постепенно в следващите столетия възпитанието ще бъде поставено все повече в самия живот. При едно дете ще трябва да се потърси, откъде в живота между смъртта и едно ново раждане се отразява или се е отразявало онова, което в настоящия земен живот се проявява в метаморфозата на неразбирането. Тогава ще можем да направим нещо, за да се развие в детската възраст особена любов към онези хора, към които в минали земни съществувания е имало особена омраза. И ще се види, че чрез една така конкретно приложена любов, умът, въобще цялото душевно устройство ще се просветли.
към текста >>

При едно дете ще трябва да се потърси, откъде в живота между смъртта и едно ново раждане се отразява или се е отразявало онова, което в настоящия земен живот се проявява в метаморфозата на неразбирането.
И когато говорим днес за Валдорфска педагогика в училище, ние естествено трябва да държим сметка за съвременната цивилизация. Ние не можем току така с пълна откритост да възпитаваме така, че да предизвикаме съзнание за повтарящите се земни съществувания, защото днес хората нямат даже и едно смътно чувство за повтарящите се земни съществувания. Но импулсите, които са заложени именно в педагогиката на Валдорфското училище, когато те бъдат приети, ще се развият по-нататък в следващите столетия така, че това ще бъде включено в етическото, в моралното възпитание: Имате ли едно недостатъчно надарено дете; причината за това се крие в минали земни съществувания, в които то много е мразело и след това с помощта на духовната наука ще се потърси, кого е мразело. Защото хората, които са били мразени и по отношение на които са били извършени дела от омраза, трябва отново да се намират някъде в заобикалящия свят. И постепенно в следващите столетия възпитанието ще бъде поставено все повече в самия живот. При едно дете ще трябва да се потърси, откъде в живота между смъртта и едно ново раждане се отразява или се е отразявало онова, което в настоящия земен живот се проявява в метаморфозата на неразбирането. Тогава ще можем да направим нещо, за да се развие в детската възраст особена любов към онези хора, към които в минали земни съществувания е имало особена омраза. И ще се види, че чрез една така конкретно приложена любов, умът, въобще цялото душевно устройство ще се просветли. Това, което може да помогне на възпитанието, не ще се крие в общи теории върху кармата, а в конкретното вглеждане в живота, за да се забележи, какви са кармическите взаимовръзки. Хората ще забележат, че в крайна сметка децата в един клас са събрани от съдбата, а това съвсем не е безразлично. И когато хората надраснат и се издигнат над онова отвратително безгрижие, което царува днес по отношение на такива неща, когато фактът, че «човешкият материал» - както често го наричат, - е струпан в един клас, действително се схваща така, като че той е бил струпан от случайността, а не събран от самата съдба.
към текста >>

269. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 01.03. 1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Естествено, казва се, че на първо място човекът е дете на своите родители, потомък на своите прадеди.
Без съмнение, на първо време това е един оправдан въпрос. Но както хората днес се отнасят към тези неща, те не виждат самия човек, а гледат покрай него. Да, хората не разглеждат човека. Те не насочват поглед върху това, което всъщност е истинската същност на човека и не разбират, как се развива тази същност. Естествено, казва се, че на първо място човекът е дете на своите родители, потомък на своите прадеди. Без съмнение това също се вижда. Хората виждат, как то се явява още във външната физиономия, а може би още повече в жестовете виждат да се проявява прилика с прадедите. Но не само това. Те виждат също, как физическият организъм на човека изглежда като продукт на онова, което прадедите му дават. И днес силно, много силно се подчертава, че човекът има този физически организъм.
към текста >>

Внезапно в 8-та, 9-та година при едно дете се явява нещо, което органически е изцяло добре обосновано.
Ако човек има правилен поглед за това, той може да види, как това силно се проявява при някои хора, като след 7-та, 8-та година те съществено се променят, променят се във физиономията, в жестовете. Хората не знаят, откъде идват някои неща. Днес, когато общо взето хората в цивилизацията извънредно много се придържат към наследствеността, това е преминало вече и в разговорните форми. Внезапно в 8-та, 9-та година при едно дете се явява нещо, което органически е изцяло добре обосновано. Бащата казва: - Това не е от мен. - Майката казва: - От мен още по-малко! Естествено това днес се дължи на всеобщото вярване, което е преминало в родителското съзнание, че децата би трябвало да имат всичко от родителите си.
към текста >>

Или пък се оказва, че като дете съдбовно сме били свързани с някой човек.
Или пък се оказва, че като дете съдбовно сме били свързани с някой човек. В един минал земен живот сме били свързани със същия човек преди нашата смърт. Такива отражения се случват извънредно често в съдбовните връзки.
към текста >>

270. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Когато разгледаме съществените духовни черти на този живот, ние намираме, че той е син на беден човек от Ница, на един беден човек, който служи в корабоплаването, едно дете, което има малка склонност да взима участие в това, което обикновеното възпитание предлага на човека, дете, което всъщност не е добър ученик, обаче проявява жив интерес към най-разнообразните човешки дела.
Когато разгледаме съществените духовни черти на този живот, ние намираме, че той е син на беден човек от Ница, на един беден човек, който служи в корабоплаването, едно дете, което има малка склонност да взима участие в това, което обикновеното възпитание предлага на човека, дете, което всъщност не е добър ученик, обаче проявява жив интерес към най-разнообразните човешки дела. Това, което му се предлага в училище, до най-широка степен му дава повод да не развива особено внимание в класа, а повече да бяга от училище. Но когато може да получи някоя книга, която му вдъхва интерес, тогава - въпреки че иначе предпочита да скита по брега на морето или из горите, когато учителят преподава на децата за света - той не може да бъде откъснат от една такава книга, която е събудила неговия особен интерес. Тогава легнал по гръб на Земята, с корем обърнат към Слънцето, той може дълго време да лежи, изцяло потънал в една такава книга, забравяйки дори да яде.
към текста >>

Но потресаващо е това, че при това приключенско търсене на Гарибалди, което е траело дълго време, тя ражда без никаква помощ едно дете и за да го топли, го завързва с връзка на гърдите си и така дълго го запазва да не измръзне.
Но потресаващо е това, че при това приключенско търсене на Гарибалди, което е траело дълго време, тя ражда без никаква помощ едно дете и за да го топли, го завързва с връзка на гърдите си и така дълго го запазва да не измръзне. Действително в тези американски приключения на Гарибалди е имало дълбоко потресаващи неща.
към текста >>

Ето защо е така сърцераздирателно, когато четем онова писмо, което Лесинг пише, когато умира новороденото му дете и майката лежи тежко болна.
Той пише приблизително така: - Да, той от своя страна веднага се сбогува с този свят на мъките. С това той направи най-доброто, което един човек може да направи. - Така приблизително е написано в това писмо, сега не мога да го цитирам дословно. Това означава човек да изрази своето страдание по един извънредно смел начин, но това страдание той чувства не по-малко дълбоко от онзи, който може да оплаква. Тази сила на оттегляне в себе си при болка беше същевременно свойствена на този, който разбираше по най-интензивен начин да пробива напред, когато искаше да развие своята полемика. Ето защо е така сърцераздирателно, когато четем онова писмо, което Лесинг пише, когато умира новороденото му дете и майката лежи тежко болна.
към текста >>

271. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Когато обаче човек е дете, цялостното му изграждане произхожда от главата.
В предишните лекции аз изнесох тук, как от това, което човек има като глава, не остава вече нищо. Но това, което той има в своя останал организъм, то се отпечатва после в главата. Когато обаче човек е дете, цялостното му изграждане произхожда от главата. Именно такива изразителни органи, като ръцете, се изграждат според най-интимните импулси на главата. Можем направо да очакваме, че при някого, който е работил, както работят именно алхимиците, нещо особено характерно ще се прояви или в ръцете или в краката. Но всичко това трябва само да покаже, колко важно е да вземем точно това като съществено и да считаме като несъществено нещо, което в света на сетивата често пъти се явява като най-нагледното, като най-същественото, като най-великото и т. н..
към текста >>

272. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах 29 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Защото, както ще разберете, ние можем да получим посвещение във всяка възраст на човека, само че не и когато сме съвсем малко дете.
Защото, както ще разберете, ние можем да получим посвещение във всяка възраст на човека, само че не и когато сме съвсем малко дете. Обикновено децата до 7-та година не се посвещават. И когато човек иска да прозре това, което сега описвам, в земния си живот той трябва да е минал вече тази възраст. Всеки, който бива посветен, е естествено по-възрастен от 7 години. Ето защо онова, което може да бъде видяно в течение на живота до 7-та година - т.е. това, което човек изпитва при обратното преминаване на земния живот в периода между смъртта и едно ново раждане, отговарящо на една трета от целия му земен живот, - всичко това относително лесно може да бъде обхванато.
към текста >>

273. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

По този начин се е изразявало, че това дете се поставя в света под покровителството на съответния пророк.
Понякога даже при даването на име има известно кокетство. На хората им харесва името. Имало е стари времена, когато даването на имена е било свързано с отношението на детето към духовния свят, което хората са си представяли. Вземете например епохата, когато един пророк е бил почитан с името Елиза /Елизей, ученик на пророк Илия/, тогава някои момиченца са били кръстени с името Елизабет, т.е. дом на Елиза. По този начин се е изразявало, че това дете се поставя в света под покровителството на съответния пророк. Така имената са били давани с тази цел.
към текста >>

274. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 04. Юни 1924 GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

И тогава той може да погледне Коледната мистерия, новороденото дете, представителя на човечеството на Земята, който, доколкото встъпва в своето детство, се ражда в пространството.
Когато през Коледната нощ човекът си представи, как стои на Земята със своето физическо, със своето етерно, със своето астрално тяло, сроден с триединния Космос, който в своята етерност, проявяваща се така величествено в синевата на небето, но същевременно вълшебно-магически му се представя през нощта, как той стои срещу астралността на Космоса в блестящите звезди, тогава в тази светлина на обкръжението, във взаимната й връзка с това, което е в земното, той чувства как е поставен в пространството със своята собствена азова същност. И тогава той може да погледне Коледната мистерия, новороденото дете, представителя на човечеството на Земята, който, доколкото встъпва в своето детство, се ражда в пространството. И той казва, когато осъзнава Коледната мисъл с нейната пълнота и с тази нейна величественост в картината на роденото на Коледа дете: - Ex deo nascimur. – Роден съм от божественото, което прониква и одухотворява пространството. -
към текста >>

И той казва, когато осъзнава Коледната мисъл с нейната пълнота и с тази нейна величественост в картината на роденото на Коледа дете: - Ex deo nascimur.
Когато през Коледната нощ човекът си представи, как стои на Земята със своето физическо, със своето етерно, със своето астрално тяло, сроден с триединния Космос, който в своята етерност, проявяваща се така величествено в синевата на небето, но същевременно вълшебно-магически му се представя през нощта, как той стои срещу астралността на Космоса в блестящите звезди, тогава в тази светлина на обкръжението, във взаимната й връзка с това, което е в земното, той чувства как е поставен в пространството със своята собствена азова същност. И тогава той може да погледне Коледната мистерия, новороденото дете, представителя на човечеството на Земята, който, доколкото встъпва в своето детство, се ражда в пространството. И той казва, когато осъзнава Коледната мисъл с нейната пълнота и с тази нейна величественост в картината на роденото на Коледа дете: - Ex deo nascimur. – Роден съм от божественото, което прониква и одухотворява пространството. -
към текста >>

Това дете, към което поглеждаме, е външната обвивка на роденото в онзи момент в пространството.
Но когато човек е изпитал това, когато вътрешно се е изпълнил с него, тогава може да си спомни за истините относно смисъла на Земята, които е разбрал чрез антропософията. Това дете, към което поглеждаме, е външната обвивка на роденото в онзи момент в пространството. И от какво произхожда то, за да се роди в пространството? Според досегашните ни изложения, това може да бъде само времето. То се ражда от времето.
към текста >>

И когато проследим живота на това дете, неговото одухотворяване с Христовата същност, тогава ние се досещаме: От Слънцето идва това същество, това Христово същество.
И когато проследим живота на това дете, неговото одухотворяване с Христовата същност, тогава ние се досещаме: От Слънцето идва това същество, това Христово същество. И ние поглеждаме нагоре към Слънцето и си казваме: - Когато гледаме нагоре към Слънцето, в слънчевите лъчи трябва да съзрем скритото за пространството време. Във вътрешността на Слънцето се намира времето. И от това, стаено във вътрешността на Слънцето време, в пространството на Земята е слязъл Христос. И какво имаме в лицето на Христос на Земята? В Христос на Земята имаме това, което, идвайки извън пространството, се свързва със Земята.
към текста >>

275. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Такъв един младеж или дете не поставя на учителя определени, а разнообразни, на всички посоки диференцирани загадки.
Ето защо за учителите във Валдорфското училище, след като кармата ги е довела до тази професия, е необходимо от тяхна страна да усвоят широк кръгозор, обширно познание на света, ширина на чувстването на света, далновидност. Всички педагогически правила и подробности са много по-маловажни на това място отколкото далновидността. И можем вече да кажем: - При нещо подобно като кармата на един такъв учител отново се показва, как се откриват много повече възможности отколкото иначе. Такъв един младеж или дете не поставя на учителя определени, а разнообразни, на всички посоки диференцирани загадки. За всичко, което съществува като кармически предпоставки, които тласкат към антропософията, най-добре можем да предизвикаме едно разбиране, когато не говорим педантично очертано, а когато повече загатваме такива неща и повече охарактеризираме атмосферата, в която живеят и се развиват антропософите.
към текста >>

276. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

И когато проследим по-нататък тази индивидуалност, ние я намираме отново на Земята като онзи кардинал, който се грижеше за царуването на Лудвиг ХІV, когато самият този Лудвиг ХІV беше още дете.
И когато проследим по-нататък тази индивидуалност, ние я намираме отново на Земята като онзи кардинал, който се грижеше за царуването на Лудвиг ХІV, когато самият този Лудвиг ХІV беше още дете. Това беше кардинал Мазарини. И когато сега проучим кардинал Мазарини във всичко това, което при него е блестящо, велико и във всичко, което той има като външно схващане за християнството, което веднага му се удава - също и в онова, как той по навик се вживява в характера на онази жена, която има настойничеството над Лудвиг ХІV - ние виждаме: Той приема от християнството всичко, което са християнски разпоредби, християнски култ, християнски разкош: Той приема всичко това, като за него то се обкръжава с блясъка на предноазиатската ориенталска същност. И той управлява Европа всъщност като някой, който много силно е приел в себе си предноазиатската същност в едно много по-раншно въплъщение.
към текста >>

277. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Прага, 29. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

В това положение тя ражда своето дете.
Преди още да бъде поднесен обядът, той казва на момичето - той говори само италиански, а тя само португалски език, - че то трябва да бъде негово за цял живот. Въпреки че не знае езика, то го разбира и така се създава една от най-красивите сърдечни връзки. Тук в един краен случай е показано, че съществува нещо като кармическа връзка. В поведението на жената имало нещо героично. Тя го придружава в неговите сражения в Южна Америка и когато получава вестта, че Гарибалди е паднал на бойното поле, отива да го търси там. В това положение тя ражда своето дете. За да го стопли, го привързва на гърдите си.
към текста >>

278. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 11. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Ние заставаме най-напред като дете в битието, в една жизнена епоха, в която не може още да се говори за свобода, доколкото се взима под внимание земния импулс.
Нека да разгледаме начина, по който ние можем да срещнем други хора в живота ни. От нашата среща в живота с хората зависи голяма част от нашата съдба. Ние срещаме този и онзи. Това, което изживяваме с него, прониква в нашето битие. И точно в това взаимно изживяване с хора в дадена жизнена ситуация, при внимателно наблюдение ще се види, как кармата изобщо не противоречи на това, което ние носим в себе си като свободно усещане, като усещане за това, което в нашите действия подлежи на свободните ни решения. Ние заставаме най-напред като дете в битието, в една жизнена епоха, в която не може още да се говори за свобода, доколкото се взима под внимание земния импулс. А колко много неща зависят от начина, по който ние сме поставени като деца в битието! Какви способности се развиват от нашето същество, какви пътища ни се показват, е от безкрайно голямо, съдбоносно значение за целия ни земен живот. Разбира се, по-късно като самостоятелни хора ние можем повече или по-малко да вземем собствения си живот в свои ръце, но това можем да направим само на това място, което ни е посочено от детството. И когато внимателно наблюдаваме, ние ще видим, какво ясно и съдбоносно прониква в нашето свободно действие.
към текста >>

И не се случва непременно често, че в отсъствие на съпруга, отдалечен на няколко мили, се ражда първото дете.
Той му предложил да го покани на обяд и виж ти, това бил бащата на дамата, в която той се влюбил от пръв поглед през далекогледа! Той могъл веднага да вземе участие в гощавката, на която дамата присъствала. Той говорил само италиански, а тя само португалски, но те се разбрали чрез езика на сърцето и се сгодили. Това било един взаимен живот, който насърчавал геройството на жената. В неговите военни походи тя истински героично го придружавала. И не се случва непременно често, че в отсъствие на съпруга, отдалечен на няколко мили, се ражда първото дете. Жената трябвало да потърси съпруга си на бойното поле, минавайки през ужасни премеждия. Тя завързала с въже около врата си детето, за да го топли на гърдите си и минавайки през всичко възможно търсила мъжа си, за който чула, че бил убит. Тя го намерила още жив. Това е било една изключителна връзка. Тя умира, както е известно на тези, които познават биографията на Гарибалди, преди неговата смърт.
към текста >>

279. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Вижте, когато ние започнем да се учим сега да четем – не само да можем да четем буквите на това, което навлиза в едно дете - ще видим един чудесен феномен как през първите детски дни, където всичко е така неопределено, в едно дете навлиза нещо, което оформя израза на лицето, погледа, мимиките, движението на ръцете и т.н.. Когато виждаме как там навлиза това, което детето възприема като впечатления, как то чудесно се одухотворява, какво става с детето, това принадлежи към най-великото, каквото човек може да наблюдава - детето да се одухотвори през първите седем години от живота му.
Да, онова, което вие възприемате през първите седем години, то има да върши още нещо съвсем друго, от възприетото по-късно. Каквото възприемате през първите седем години от живота си интензивно работи върху пластичното изграждане на вашия мозък, то навлиза навътре във вашия организъм. И има голяма разлика между относително необразования мозък, какъвто притежаваме, когато пристъпим в земното битие и добре изработения, който имаме, когато преминаваме във времето на смяната на зъбите. И от мозъка то преминава вътре в цялото останало тяло. В действителност е нещо величествено, как този вътрешен художник - който ние донасяме долу от предземното ни битие и внасяме в нашето физическо тяло, - работи през първите седем години от живота ни. Вижте, когато ние започнем да се учим сега да четем – не само да можем да четем буквите на това, което навлиза в едно дете - ще видим един чудесен феномен как през първите детски дни, където всичко е така неопределено, в едно дете навлиза нещо, което оформя израза на лицето, погледа, мимиките, движението на ръцете и т.н.. Когато виждаме как там навлиза това, което детето възприема като впечатления, как то чудесно се одухотворява, какво става с детето, това принадлежи към най-великото, каквото човек може да наблюдава - детето да се одухотвори през първите седем години от живота му. Когато така наблюдаваме това изграждане на детската физиономия или на детските жестове от раждането до смяната на зъбите, наблюдаваме го като го прочитаме, за да можем да го разгадаем, както разгадаваме нещо от една книга, четейки буквите; когато можем така да свържем последователните форми на жестовете, на лицето, както можем да свързваме буквите в една дума, така че да можем да прочетем думата, тогава ние гледаме работещия мозък, но от своя страна подбуден в своята работа от възприятията, които се изграждат само като бледи спомени, понеже там трябва пластически да се работи върху мозъка и с това върху физиономията.
към текста >>

Човек тогава има възможност, Тогава при едно дете, което се развива между седмата и четиринадесетата година, между смяната на зъбите и половата зрялост, което не развива повече по един рязък начин своята физиономия и своите жестове, а показва това развитие още в една по-забулена форма, - когато застане срещу детето, човек има тогава възможност чрез едно вътрешно чувство, което е така сигурно, както едно душевно око, да види как по един тайнствен начин то изгражда по-нататък своето тяло.
И когато от смяната на зъбите животът продължава по-нататък до половата зрялост, тогава това, което работи върху човека, повече или по-малко се скрива. Все още се работи, както казах, работи се до началото на двадесет и първата година върху отпечатването и изграждането, върху извайването на организма, но от седемте години нататък по-малко се работи от преди върху тялото на човека, а от половата зрялост до началото на двадесет и първата година се работи още по-малко. Затова обаче може да настъпи нещо друго. Когато в своята душевност човек изобщо има сетиво за такова човешко наблюдение и остави това сетиво да узрява, виждайки това чудесно явление, каквото е разгръщането на физиономията на детето от месец на месец, от година на година, именно когато той има поглед за това, което се разкрива в жестовете на детето, как от не овладяните движения произлизат чудесните одухотворени движения на крайниците, - когато следователно се развие едно фино наблюдение за всичко това, тогава е възможно това съзерцание да се задълбочи и в душата си човек получава един фин душевен сетивен организъм. Човек тогава има възможност, Тогава при едно дете, което се развива между седмата и четиринадесетата година, между смяната на зъбите и половата зрялост, което не развива повече по един рязък начин своята физиономия и своите жестове, а показва това развитие още в една по-забулена форма, - когато застане срещу детето, човек има тогава възможност чрез едно вътрешно чувство, което е така сигурно, както едно душевно око, да види как по един тайнствен начин то изгражда по-нататък своето тяло. И въз основа на наблюдението на това изграждане на тялото между седмата и четиринадесетата година може да се развие сетивото за съзерцанието на преживяното преди земното съществуване, на живота, който човек е прекарал между смъртта и едно ново раждане, преди да е слязъл в това земно битие.
към текста >>

- Чудесно е да виждаме говорещия във всичко това дух и тогава да го възприемем, рефлектиран като в огледален образ в начина, по който едно дете все по-духовно и по-духовно изгражда своята физиономия.
Виждате ли, ние трябва отново да достигнем до такива неща. По отношение на детето през неговите първи седем години от живота му ние трябва да можем да си кажем: - Ти човек, около теб не е само природата, която се разкрива в сетивни проявления. Във всичко това, което се разкрива пред сетивните възприятия в багри и във форми, във всичко това живее духът. - Чудесно е да виждаме говорещия във всичко това дух и тогава да го възприемем, рефлектиран като в огледален образ в начина, по който едно дете все по-духовно и по-духовно изгражда своята физиономия. Когато това се извърши с правилното вътрешно задълбочаване и с известно благоговение към живота и винаги отново може да се раздвижва в душата, от това благоговеене пред живота на детето между седмата и четиринадесетата година пред нас ще се разкрие, как вътре в човека, когато той се намира тук на Земята, действа неговото предземно битие от смъртта до едно ново раждане. И тогава духовно ще почувстваме това външно телесно развитие на човека, ще почувстваме, че вътре вече не твори това, което се намира в земното обкръжение, а че сега в изграждането на човека твори вторият физически организъм, който ние сами си изграждаме по модела на първия. Това може да бъде нещо велико в живота. А наблюдението над самия човек, ще трябва да се изучава от човечеството. Тогава животът ще достигне до такова задълбочаване, без което по-нататъшният напредък на цивилизацията просто не ще бъде повече възможен.
към текста >>

280. 7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

И понеже много хора не могат да кажат сериозно това, понеже тези хора не могат да кажат, че едно малко дете, което току що е родено, е много по-умно от онзи, който много е учил когато гледаме това дете вътрешно поради тази причина тези елементарни същества се изплъзват от погледа на хората.
Те излизат само така навън, измъкват се от всички страни, нарастват, стават големи и свидетелствуват, че са били всъщност само навити, поместени заедно в частите на елементарния свят. Това са същества първо сред минералната област на природата, там, където Земята идва в състоянието на опреснение, където тя се чувствува така свежа, че има аромат на земя, че растенията също имат аромат на земя. Когато човек навлиза в този свят на елементарните същества, там е така, че тези елементарни същества могат да предизвикат у някого страх и боязън. И тези елементарни същества, които излизат по този начин от камъните, са надарени с невероятно остроумие. Когато джуджетата се освободят по този начин от природните факти и от природните предмети, човек трябва да има скромността да си каже: ето ти стоиш тук, глупави човече, а колко умен е този свят на елементарните същества! И понеже много хора не могат да кажат сериозно това, понеже тези хора не могат да кажат, че едно малко дете, което току що е родено, е много по-умно от онзи, който много е учил когато гледаме това дете вътрешно поради тази причина тези елементарни същества се изплъзват от погледа на хората. Ако обаче човек може да се задълбочи в тях, тогава се разширява така да се каже хоризонтът и това, което тези закачливи, шегуващи се с човека с тяхното остроумие и схватливост същества разкриват пред нега като преден план, водещ в един заден план, който се простира чак до първата йерархия, до Серафимите, Херувимите и Престолите.
към текста >>

281. 10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Цюрих, 28 януари 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Колко често пъти някое дете е готово да бъде както "Той", да иска както "Той", да чувствува както "Той".
Може другият да е много грозен, той е получил тази грозота в настоящия живот. Това, което свързва двамата, произхожда от онова, което те са преживяли заедно в миналото земно съществувание. По външния изглед хората вярват, че двамата съвсем не си подхождат. Обаче онова, което те носят в тяхното подсъзнание, събира техните воли. Това се показва често пъти още през времето на детството. Колко често пъти някое дете е готово да бъде както "Той", да иска както "Той", да чувствува както "Той". Тогава е налице една кармическа връзка.
към текста >>

282. 6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Ако наблюдавате едно дете и сравните неговия душевен живот с този на възрастен човек, ще забележите определена разлика.
Ако наблюдавате едно дете и сравните неговия душевен живот с този на възрастен човек, ще забележите определена разлика. Можете справедливо да кажете: вместо един вид съноподобен живот, който води в своето детство, човешкото същество започва в по-късните години да упражнява своята собствена способност на свободна преценка. Много е важно да сме наясно с тези изменения.
към текста >>

283. 7. Седма лекция, 22 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Знаете от собствен опит, че тези представители правят малко за отхвърляне на идеята, че когато умира старец или бебе, старецът продължава да живее като старец, а детето като дете.
Днес външните представители на религиозните общности не правят нищо, за да предотвратят вкореняването сред хората на определени идеи, които са в противоречие с истината. Знаете от собствен опит, че тези представители правят малко за отхвърляне на идеята, че когато умира старец или бебе, старецът продължава да живее като старец, а детето като дете. Но начинът на живот на душите на Земята пряко няма нищо общо с начина им на живот на оня свят. Ако дете умира на възраст от три или шест месеца, всички негови Земни животи имат значение и то може да влезе в духовния свят като много зряла душа. Следователно е изцяло погрешно да си представяме, че бебето живее като бебе. Ние откриваме, че душите, които умират в ранно детство, имат задачи свързани с онова от което Земята има нужда, за да се добие необходимия запас от духовни сили за бъдещи дейности. Съответно човешките същества не могат да работят на Земята, ако до тях не идват импулси от духовните светове.
към текста >>

Ако дете умира на възраст от три или шест месеца, всички негови Земни животи имат значение и то може да влезе в духовния свят като много зряла душа.
Днес външните представители на религиозните общности не правят нищо, за да предотвратят вкореняването сред хората на определени идеи, които са в противоречие с истината. Знаете от собствен опит, че тези представители правят малко за отхвърляне на идеята, че когато умира старец или бебе, старецът продължава да живее като старец, а детето като дете. Но начинът на живот на душите на Земята пряко няма нищо общо с начина им на живот на оня свят. Ако дете умира на възраст от три или шест месеца, всички негови Земни животи имат значение и то може да влезе в духовния свят като много зряла душа. Следователно е изцяло погрешно да си представяме, че бебето живее като бебе. Ние откриваме, че душите, които умират в ранно детство, имат задачи свързани с онова от което Земята има нужда, за да се добие необходимия запас от духовни сили за бъдещи дейности. Съответно човешките същества не могат да работят на Земята, ако до тях не идват импулси от духовните светове. Тези импулси обаче не идват по неопределения, неясен начин мислен в пантеизма; те идват от конкретни същества, сред които могат да бъдат открити също и душите на децата, умиращи в ранно детство.
към текста >>

Представете си, че едно дете умира преди да са му поникнали всички вторични зъби, или скоро след това.
Представете си, че едно дете умира преди да са му поникнали всички вторични зъби, или скоро след това. Наистина е странно, но окултният изследовател открива, че това дали на детето още не са или вече са му израснали вторичните зъби, има конкретно последствие в духовния свят. Приемайки, че детето умира на възраст от 8 или 9 години ние откриваме, че там работят някои от импулсите, които иначе проникват във физическия свят. Откриваме, че това са силите, които би трябвало да са проникнали в зъбите, но сега са на разположение на детето. Особено в случая на дете което умира рано, изгубило е първите зъби, но още не са, или едва са му поникнали вторите зъби, може да наблюдава, колкото и да е странно, че това дете има определени сили, и че тези сили са точно от същия вид като онези, които на физически план като цяло допринасят за растежа на зъбите в организма.
към текста >>

Особено в случая на дете което умира рано, изгубило е първите зъби, но още не са, или едва са му поникнали вторите зъби, може да наблюдава, колкото и да е странно, че това дете има определени сили, и че тези сили са точно от същия вид като онези, които на физически план като цяло допринасят за растежа на зъбите в организма.
Представете си, че едно дете умира преди да са му поникнали всички вторични зъби, или скоро след това. Наистина е странно, но окултният изследовател открива, че това дали на детето още не са или вече са му израснали вторичните зъби, има конкретно последствие в духовния свят. Приемайки, че детето умира на възраст от 8 или 9 години ние откриваме, че там работят някои от импулсите, които иначе проникват във физическия свят. Откриваме, че това са силите, които би трябвало да са проникнали в зъбите, но сега са на разположение на детето. Особено в случая на дете което умира рано, изгубило е първите зъби, но още не са, или едва са му поникнали вторите зъби, може да наблюдава, колкото и да е странно, че това дете има определени сили, и че тези сили са точно от същия вид като онези, които на физически план като цяло допринасят за растежа на зъбите в организма.
към текста >>

284. 5. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 17 февруари 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

И въпреки че трябва да чувствуваме най-интензивната отговорност по отношение на всичко, което изказваме върху духа, което можем да говорим от свръхсетивното, което може да се яви само в душата, ние чувствуваме, че трябва да следваме това, че трябва да го изкажем от една вътрешна необходимост, също както израстваме като дете, или както се научаваме да говорим.
Когато чувствуваме себе си по отношение на духовния живот, по отношение на свръхсетивния живот, трябва да се изкажем различно. Може би този свръхсетивен живот, когато той се представя в нас, е макар и незначителен, детски, но ние чувствуваме една вътрешна необходимост да изкажем това, което духът ни открива в душата. И въпреки че трябва да чувствуваме най-интензивната отговорност по отношение на всичко, което изказваме върху духа, което можем да говорим от свръхсетивното, което може да се яви само в душата, ние чувствуваме, че трябва да следваме това, че трябва да го изкажем от една вътрешна необходимост, също както израстваме като дете, или както се научаваме да говорим. Следователно по отношение на сетивното и на свръхсетивното ние се чувствуваме в едно крайно противоположно положение.
към текста >>

285. 6. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 5 май 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

При издишването трябва да имаме предвид, че мозъчната вода прониква надолу в тялото в силите, които идват срещу нея от тялото, и в силите, чрез които човек застава във външния свят, дали с разкрачени крака, с прегънати мишници, или дали като дете пълзим или дали превръщаме тази статика на пълзенето в статика на правото стоене.
Аз описах това при процеса на дишането. При издишването трябва да имаме предвид, че мозъчната вода прониква надолу в тялото в силите, които идват срещу нея от тялото, и в силите, чрез които човек застава във външния свят, дали с разкрачени крака, с прегънати мишници, или дали като дете пълзим или дали превръщаме тази статика на пълзенето в статика на правото стоене. Ние стоим във външното състояние на равновесието. Това, което тук донасят насреща като вътрешни сили вълните, които са вдишвани, на него почива това, което се оформя в скулптурата и архитектурата. Емоционалното чувство, което живее в човека, когато той преминава в движение, но задържа движението в покой, то бива изразено в скулптурата. Това е вътрешно изживяване, което е свързано с формите на тялото. Ние познаваме това само тогава, когато сме свикнали да развием възприемането и мисленето в спокойна представа на формата.
към текста >>

286. 7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Особено силно е подсъзнателното изживяване, когато човекът преминава от състоянието на пълзящо дете в изправеното равновесие.
Нека отново разгледаме процеса на излъчването, вълната, която отива надолу и удря в разклонението на кръвната вълна: тук се изразява едно поставяне на нашето собствено равновесие в равновесието на заобикалящия свят. Особено силно е подсъзнателното изживяване, когато човекът преминава от състоянието на пълзящо дете в изправеното равновесие. Това едно извънредно силно подсъзнателно изживяване. Фактът че имаме това, което при маймуната е само окаритурено, което става особено важно за човешката природа: че линията минаваща през центъра на тялото съвпада с линията на центъра на тежестта, това е едно извънредно силно вътрешно изживяване. Тук човек изживява несъзнателно архитектурно-пластичното отношение. Когато нервната вълна отивайки надолу се среща с течението на кръвта, не съзнателно бива изживяно архитектурното, скулптурното. И в този случай отново благодарение на неустойчивото или устойчивото отношение това бива издигнато повече или по-малко в съзнанието и бива оформено.
към текста >>

287. 1.Първа лекция, Дорнах, 27 Май 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

И наистина, древните гърци имаха такова усещане за физическото тяло, каквото има едно дете, когато то се радва на своите нови дрехи и това е така, защото във физическото тяло гърците се усещаха свежи и млади.
Всичко това се утвърди главно в хода на Гръцко-латинската културна епоха. Едва сега физическото тяло се превърна в нещо изключително важно за човека. Естествено, нещата си имат своето дълбоко оправда ние и тъкмо в рамките на гръцката култура ние виждаме едно свежо и пълнокръвно потапяне във физическото тяло, нещо, което е очевидно във всички области на гръцката култура. Бих желал да повторя, че това потапяне във физическото тяло е нещо изключително характерно за гръцкото изкуство. И наистина, древните гърци имаха такова усещане за физическото тяло, каквото има едно дете, когато то се радва на своите нови дрехи и това е така, защото във физическото тяло гърците се усещаха свежи и млади.
към текста >>

288. 5. Пета лекция, 8 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

В нашето непосредствено физическо обкръжение често пъти наблюдаваме как една майка носи на ръце малкото си дете.
В нашето непосредствено физическо обкръжение често пъти наблюдаваме как една майка носи на ръце малкото си дете. Естествено, това винаги е една вълнуваща гледка. Обаче ние просто сме свикнали – виждайки как майката носи детето да отделяме за тази прекрасна гледка съвсем малко време, дори, бих казал само броени секунди. Намирайки се във физическия свят, ние сме свикнали с това, как всеки момент главата на майката променя своето положение. Свикнали сме също и с обичайните движения на детето; свикнали сме с непрекъснатите промени в условията на физическия свят.
към текста >>

А думите, произнесени от бабата на Адалберт Щифтер, които го направиха толкова забележителен поет, се отнасят към сухите, материалистически убеждения по същия начин, както Сикстинската мадона на Рафаело, изваяна сякаш извън времето защото Рафаело превърна мига в нещо вечно се отнася към това, което виждаме, когато в условията на физическия свят наблюдаваме как една майка държи своето дете.
Днешната наука се стреми да обхване сегашното положение на нещата с максимално точни понятия. Обаче тези понятия нямат никакво отношение към бъдещето; те остават свързани само с настоящето. Бабата на Адалберт Щифтер, съхрани ла голяма част от душевните качества на древните, изрича думи, които, естествено, предизвикват у днешните учени само насмешка. Може би такива думи ще им се сторят красиви, но те изобщо не подозират, че казаното от бабата на Адалберт Щифтер има за Космоса много по-голямо значение, отколкото така наречените научни истини. И всяко истинско изкуство възниква именно от онези сили, които не се осланят на представи, свързани с времето и пространството, а на представи, които действуват вечно. А думите, произнесени от бабата на Адалберт Щифтер, които го направиха толкова забележителен поет, се отнасят към сухите, материалистически убеждения по същия начин, както Сикстинската мадона на Рафаело, изваяна сякаш извън времето защото Рафаело превърна мига в нещо вечно се отнася към това, което виждаме, когато в условията на физическия свят наблюдаваме как една майка държи своето дете.
към текста >>

289. 8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия GA_276 Изкуството и неговата мисия

За да вникнем в силите на фантазията, нека да се обърнем към малкото дете.
За да вникнем в силите на фантазията, нека да се обърнем към малкото дете. В най-добрия случай то може да има случайни хрумвания. Но свободна, творческа фантазия, то не притежава. Силите на фантазията може и да са в него, но не се проявяват фантазията не е нещо, което чака определена възраст, за да изскочи внезапно от човека, сякаш идвайки от нищото. Всъщност фантазията е скрита в детето, макар и да не може да се прояви; фактически детето е преизпълнено с фантазия.
към текста >>

Непредубеденото духовно изследване установява, че относно формирането на своите вътрешни органи малкото дете е най-невероятният, ненадминат пластик.
Но какво върши там фантазията? Непредубеденото духовно изследване установява, че относно формирането на своите вътрешни органи малкото дете е най-невероятният, ненадминат пластик. Нито един друг пластик не е в състояние, черпейки направо от Космоса, да създаде такива универсални форми, както прави това детето, намиращо се във възрастта между раждането и смяната на зъбите, понеже точно тогава то моделира както своя мозък, така и целия си организъм. Да, детето е един невероятен пластик, само че неговите пластични, формиращи сили служат за изграждането на неговите вътрешни органи и системи. Детето е също и превъзходен музикант, защото неговите нервни влакна са настроени според музикалните закономерности. Силите на фантазията са идентични със силите на растежа.
към текста >>

Древните ясно усещаха: Ето, в малкото дете, което изгражда своя организъм според законите на пластиката и музиката, живее самият Бог, но Бог живее също и в могъщите пориви на фантазията.
Древните ясно усещаха: Ето, в малкото дете, което изгражда своя организъм според законите на пластиката и музиката, живее самият Бог, но Бог живее също и в могъщите пориви на фантазията. Древните долавяха дълбокото вътрешно родство между религия, изкуство и наука, и разбираха, че фантазията не може да бъде профанирана и осквернена само тогава, когато човекът е проникнат от убеждението: В моето поетично творчество аз намирам достъп до света на Боговете, защото Боговете живеят в моята душа. Драматичните произведения на древните никога не показваха външния човек това може да изглежда парадоксално за съвременните хора, обаче духовно-научният изследовател е длъжен да назовава нещата с точните им имена, макар и да предвижда възраженията, които впрочем са добре известни и на нашите противници защото древната драматургична фантазия би сметнала за напълно абсурдно да изкарва на сцената съвсем обикновени мъже и жени, които да разговарят, жестикулират и т.н. И защо те би трябвало да вършат това? щеше да се запита всеки грък от времето преди Софокъл. И наистина, тези неща и без друго се срещат в ежедневието.
към текста >>

290. ВТОРО ЗАКЛЮЧЕНИЕ, Дорнах, 7 февруари 1921 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Защото който истински усеща едно малко дете, винаги би казал за него, че малкото дете е родено всъщност като музикален инструмент.
Всъщност би трябвало да кажем: Неслучайно някой като Ницше[3], изхождайки от едно истински дълбоко усещане, пише като първи свой труд „Раждането на трагедията от духа на музиката“. И ако е напълно правилно това, което г-н ван дер Палс каза, че музикалното изкуство, такова, каквото го разбираме днес, се появява едва след края на средновековието, музикалното като такова ни връща съвсем далеч назад в човешкия произход. Би могло да се направи изложение по темата „Произходът на цялостния духовен живот на човека от музикалния елемент“. Защото който истински усеща едно малко дете, винаги би казал за него, че малкото дете е родено всъщност като музикален инструмент. Музикалното у децата се дължи именно на тази правръзка на мелодичния елемент с човека.
към текста >>

291. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 8 март 1923 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

На това място ще можете да разберете, че едно дете, което ходи на училище, намира по-лесно мелодичното разбиране, отколкото хармоничното разбиране.
На това място ще можете да разберете, че едно дете, което ходи на училище, намира по-лесно мелодичното разбиране, отколкото хармоничното разбиране. Това, разбира се, не трябва да се приема педантично. В изкуството педантичното не трябва никога да играе някаква роля. Разбира се, човек може да поднесе на детето всичко възможно. Но точно както детето в първите училищни години би трябвало да разбира само квинтите, най-много квартите, но не и терците - тях започва да ги разбира вътрешно от деветата година, - точно така може да се каже, че детето разбира лесно мелодичния елемент, а хармоничния елемент като такъв започва да разбира от деветата, десетата година. Естествено детето вече разбира тона, но човек може да култивира същностното хармонично при детето от тази година нататък.
към текста >>

292. Предговор към българското издание. GA_293 Общото човекознание

Именно от тази гледна точка педагогиката получава един нов и силен импулс да лекува и да помага на подрастващото дете в намирането на съвършено индивидуалната съдба, която го свързва или разделя от другите човешки същества.
През 1919 вече в средата на третия седемгодишен период от възникването на Антропософията по молба на индустриалеца Емил Молт, директор на цигарената фабрика Валдорф Астория, Рудолф Щайнер подготвя определен брой учители за първото Валдорфска училище в Щутгарт. За целта на това необикновено начинание, само за две седмици, той изнася този цикъл от лекции, който дори и днес представлява основата на Валдорфската педагогика. Това, което Рудолф Щайнер оповестява в тези лекции не е нито педагогическа реформа, нито някакъв ново измислен модел на възпитание; това е духовната реалност от гледната точка на посветения: Човекът, странствуващ от едно прераждане в друго, всеки път отново подхващащ нишката на своята съдба и работещ върху нея. Именно от тази гледна точка педагогиката получава един нов и силен импулс да лекува и да помага на подрастващото дете в намирането на съвършено индивидуалната съдба, която го свързва или разделя от другите човешки същества.
към текста >>

293. 1. Първа лекция, Щутгарт 21.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Когато обхващаме с физически поглед едно дете, каквото е то след своето раждане, нека да сме наясно: цялото то е едно продължение; и ние сме длъжни да насочваме нашето внимание не само към това, което настъпва с човека след смъртта, следователно, към духовното продължение на физическия живот; ние трябва да сме наясно: самото физическо съществувание е един вид продължение на духовния свят, а чрез възпитанието ние само продължаваме това, което е извършено и без наше участие, от страна на висшите духовни Същества.
Тези други форми на съществувание той получава, когато ако мога така да се изразя се „облича" във физическото си и етерно тяло; ако би следвал само своето праволинейно развитие в духовния свят, той никога не би стигнал до „обвивките" на физическото и етерното тяло. Когато обхващаме с физически поглед едно дете, каквото е то след своето раждане, нека да сме наясно: цялото то е едно продължение; и ние сме длъжни да насочваме нашето внимание не само към това, което настъпва с човека след смъртта, следователно, към духовното продължение на физическия живот; ние трябва да сме наясно: самото физическо съществувание е един вид продължение на духовния свят, а чрез възпитанието ние само продължаваме това, което е извършено и без наше участие, от страна на висшите духовни Същества. Ние ще обгърнем нашето възпитателно изкуство с единствено подобаващото настроение, само ако проумеем: Тук, в това подрастващо човешко същество, ти трябва да предприемеш едно продължение на всичко онова, което висшите Същества вече са постигнали преди неговото физическо раждане.
към текста >>

Ето защо, пренаталното възпитание няма отношение към самото дете.
Хората размишляват върху възпитанието и стигат до въпроса за пренаталното възпитание, т.е. възпитанието преди раждането. Обаче преди раждането, човешкото същество е все още под закрилата на духовни Същества, които стоят над физическия свят. Тъкмо на тях е предоставена задачата да поддържат непосредствена връзка между света и неродената душа. Ето защо, пренаталното възпитание няма отношение към самото дете. По-скоро пренаталното възпитание е несъзнателна последица на това, което родителите, и особено майката, вършат. Ако до момента на раждането, животът на майката е в съответствие с моралните и логически закони, тогава резултатите от това самовъзпитание по най-естествен начин ще преминат у детето. Колкото по-малко се мисли за възпитанието на детето преди то да е видяло физическия свят, и колкото повече се стремим към нормален и разумен живот, толкова по-добре ще бъде за детето. Всъщност възпитанието започва в мига, когато детето е вече напълно включено във физическия план, а това настъпва тогава, когато детето започне да вдишва заобикалящия го въздух. След като детето се появи на физическия план, ние трябва да сме наясно, какво представлява за него преминаването от едно духовно измерение в едно друго, физическо измерение на нещата.
към текста >>

Ако наблюдавате израстващото дете с истинска непредубеденост, Вие на всяка цена ще констатирате следното: Тук, във физическите условия, духовно-душевните сили на детето все още не са свързани с неговите физическо-телесни форми.
Ако наблюдавате израстващото дете с истинска непредубеденост, Вие на всяка цена ще констатирате следното: Тук, във физическите условия, духовно-душевните сили на детето все още не са свързани с неговите физическо-телесни форми. И в духовен смисъл, задачата на възпитанието се състои тъкмо в хармонизирането на двата полюса. Те трябва да бъдат приведени в хармония, защото при новороденото дете, а и по-късно, хармония между тях липсва! Задачата на възпитателя е да постигне истинско съзвучие между тези два полюса.
към текста >>

Те трябва да бъдат приведени в хармония, защото при новороденото дете, а и по-късно, хармония между тях липсва!
Ако наблюдавате израстващото дете с истинска непредубеденост, Вие на всяка цена ще констатирате следното: Тук, във физическите условия, духовно-душевните сили на детето все още не са свързани с неговите физическо-телесни форми. И в духовен смисъл, задачата на възпитанието се състои тъкмо в хармонизирането на двата полюса. Те трябва да бъдат приведени в хармония, защото при новороденото дете, а и по-късно, хармония между тях липсва! Задачата на възпитателя е да постигне истинско съзвучие между тези два полюса.
към текста >>

294. 4. Четвърта лекция, 25.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Следователно, ако на всяко дете ежедневно се определя каква работа има да свърши и то, при възможност през цялата учебна година, това несъмнено ще укрепи неговата воля.
Следователно, ако на всяко дете ежедневно се определя каква работа има да свърши и то, при възможност през цялата учебна година, това несъмнено ще укрепи неговата воля. От друга страна, по този начин възникват нови контакти между учениците, които повтаряйки едни и същи общи действия взаимно укрепват своята воля.
към текста >>

295. 6. Шеста лекция, 27.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Ако се обърнем към едно такова дете, което е застинало в своите мечти и настроения, с помощта на силни чувства, след известно време те от само себе си ще се пробудят под формата на мисли.
От педагогическа гледна точка обаче, нещата изглеждат по друг начин и това не бива да Ви очудва, понеже децата съвсем не са еднакви по отношение будността на тяхното съзнание. Защото Вие лесно ще установите, че деца, при които преобладават чувствата, се намират в едно мечтателно и съноподобно състояние; при тях мисленето още не е пробудено и те са извънредно склонни към мечтателство. Ето защо, на такива деца Вие можете да влияете с помощта на силни чувства. Много вероятно е, че тези силни чувства ще пробудят у тях ясно и точно мислене, защото всеки дълбок сън, с оглед на самия жизнен ритъм, носи в себе си тенденцията, след известно време да премине в будност. Ако се обърнем към едно такова дете, което е застинало в своите мечти и настроения, с помощта на силни чувства, след известно време те от само себе си ще се пробудят под формата на мисли.
към текста >>

Вие често сте склонни да вземате бързото решение: „Но това дете е недоразвито!
Деца, които все още са унесени в своите мечтания и са дори твърде ограничени в своя чувствен живот, ще Ви очудят със силната си воля. Несъмнено, ако се замислим върху тези неща, ще си обясним доста от загадъчните прояви в детската възраст. При Вас често постъпват деца, които правят впечатление на умствено недоразвити. Вие често сте склонни да вземате бързото решение: „Но това дете е недоразвито! " и ако това се потвърди от методите на експерименталната психология, от „чудните" тестове за ,,паметови разстройства", с които днес разполагат всички психологически лаборатории, ясно е, че ще заявите: Детето е слабоумно и се налага да постъпи в училище за умствено изоставащи. Ако обаче вървите по този път, Вие никога няма да се докоснете до истинската същност на детето. Може би тъкмо детето, което изпращате в помощно училище, един ден ще се прояви като подчертано волева натура и ще превърне своята холеричност в целеустремени действия. Обаче засега волята спи. И ако при едно такова дете мисленето ще се пробуди едва по-късно, то трябва да бъде възпитавано по такъв начин, че след време да може да се прояви като самостоятелна и действена личност.
към текста >>

И ако при едно такова дете мисленето ще се пробуди едва по-късно, то трябва да бъде възпитавано по такъв начин, че след време да може да се прояви като самостоятелна и действена личност.
Вие често сте склонни да вземате бързото решение: „Но това дете е недоразвито! " и ако това се потвърди от методите на експерименталната психология, от „чудните" тестове за ,,паметови разстройства", с които днес разполагат всички психологически лаборатории, ясно е, че ще заявите: Детето е слабоумно и се налага да постъпи в училище за умствено изоставащи. Ако обаче вървите по този път, Вие никога няма да се докоснете до истинската същност на детето. Може би тъкмо детето, което изпращате в помощно училище, един ден ще се прояви като подчертано волева натура и ще превърне своята холеричност в целеустремени действия. Обаче засега волята спи. И ако при едно такова дете мисленето ще се пробуди едва по-късно, то трябва да бъде възпитавано по такъв начин, че след време да може да се прояви като самостоятелна и действена личност. Първоначално такова дете изглежда наистина като умствено недоразвито, но това не е така. Ето защо, в подобни случаи трябва да проявим съответния усет и да пробудим в него именно волята; с други думи: Ние трябва да се намесим в неговото будно, но всъщност спящо състояние по такъв начин понеже всеки сън носи в себе си тенденцията да премине в будност, че в по-късна възраст действително да прояви своята могъща воля, която сега е заглушена и потънала в дълбок сън. При възпитанието на подобно дете ударението в никакъв случай не бива да се поставя върху неговите познавателни способности, а по възможност просто да му втълпим неща, които стимулират волята; напр. да го подканим, докато говори, да извършва и определени движения. Вземете това дете, изведете го извън класната стая за другите деца този метод може да е смущаващ, но за конкретното дете той е просто градивен и го накарайте, докато изговаря дадено изречение, да съпровожда всяка отделна дума с определено движение.
към текста >>

Първоначално такова дете изглежда наистина като умствено недоразвито, но това не е така.
" и ако това се потвърди от методите на експерименталната психология, от „чудните" тестове за ,,паметови разстройства", с които днес разполагат всички психологически лаборатории, ясно е, че ще заявите: Детето е слабоумно и се налага да постъпи в училище за умствено изоставащи. Ако обаче вървите по този път, Вие никога няма да се докоснете до истинската същност на детето. Може би тъкмо детето, което изпращате в помощно училище, един ден ще се прояви като подчертано волева натура и ще превърне своята холеричност в целеустремени действия. Обаче засега волята спи. И ако при едно такова дете мисленето ще се пробуди едва по-късно, то трябва да бъде възпитавано по такъв начин, че след време да може да се прояви като самостоятелна и действена личност. Първоначално такова дете изглежда наистина като умствено недоразвито, но това не е така. Ето защо, в подобни случаи трябва да проявим съответния усет и да пробудим в него именно волята; с други думи: Ние трябва да се намесим в неговото будно, но всъщност спящо състояние по такъв начин понеже всеки сън носи в себе си тенденцията да премине в будност, че в по-късна възраст действително да прояви своята могъща воля, която сега е заглушена и потънала в дълбок сън. При възпитанието на подобно дете ударението в никакъв случай не бива да се поставя върху неговите познавателни способности, а по възможност просто да му втълпим неща, които стимулират волята; напр. да го подканим, докато говори, да извършва и определени движения. Вземете това дете, изведете го извън класната стая за другите деца този метод може да е смущаващ, но за конкретното дете той е просто градивен и го накарайте, докато изговаря дадено изречение, да съпровожда всяка отделна дума с определено движение. Ето: Този (крачка) човек (крачка) е (крачка) добър!
към текста >>

При възпитанието на подобно дете ударението в никакъв случай не бива да се поставя върху неговите познавателни способности, а по възможност просто да му втълпим неща, които стимулират волята; напр.
Може би тъкмо детето, което изпращате в помощно училище, един ден ще се прояви като подчертано волева натура и ще превърне своята холеричност в целеустремени действия. Обаче засега волята спи. И ако при едно такова дете мисленето ще се пробуди едва по-късно, то трябва да бъде възпитавано по такъв начин, че след време да може да се прояви като самостоятелна и действена личност. Първоначално такова дете изглежда наистина като умствено недоразвито, но това не е така. Ето защо, в подобни случаи трябва да проявим съответния усет и да пробудим в него именно волята; с други думи: Ние трябва да се намесим в неговото будно, но всъщност спящо състояние по такъв начин понеже всеки сън носи в себе си тенденцията да премине в будност, че в по-късна възраст действително да прояви своята могъща воля, която сега е заглушена и потънала в дълбок сън. При възпитанието на подобно дете ударението в никакъв случай не бива да се поставя върху неговите познавателни способности, а по възможност просто да му втълпим неща, които стимулират волята; напр. да го подканим, докато говори, да извършва и определени движения. Вземете това дете, изведете го извън класната стая за другите деца този метод може да е смущаващ, но за конкретното дете той е просто градивен и го накарайте, докато изговаря дадено изречение, да съпровожда всяка отделна дума с определено движение. Ето: Този (крачка) човек (крачка) е (крачка) добър!
към текста >>

Вземете това дете, изведете го извън класната стая за другите деца този метод може да е смущаващ, но за конкретното дете той е просто градивен и го накарайте, докато изговаря дадено изречение, да съпровожда всяка отделна дума с определено движение.
И ако при едно такова дете мисленето ще се пробуди едва по-късно, то трябва да бъде възпитавано по такъв начин, че след време да може да се прояви като самостоятелна и действена личност. Първоначално такова дете изглежда наистина като умствено недоразвито, но това не е така. Ето защо, в подобни случаи трябва да проявим съответния усет и да пробудим в него именно волята; с други думи: Ние трябва да се намесим в неговото будно, но всъщност спящо състояние по такъв начин понеже всеки сън носи в себе си тенденцията да премине в будност, че в по-късна възраст действително да прояви своята могъща воля, която сега е заглушена и потънала в дълбок сън. При възпитанието на подобно дете ударението в никакъв случай не бива да се поставя върху неговите познавателни способности, а по възможност просто да му втълпим неща, които стимулират волята; напр. да го подканим, докато говори, да извършва и определени движения. Вземете това дете, изведете го извън класната стая за другите деца този метод може да е смущаващ, но за конкретното дете той е просто градивен и го накарайте, докато изговаря дадено изречение, да съпровожда всяка отделна дума с определено движение. Ето: Този (крачка) човек (крачка) е (крачка) добър!
към текста >>

296. 7. Седма лекция, 28.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Ако си представите едно новородено дете, с неговите движения, форми и звуци, Вие ще получите и един образ на човешкото тяло.
Ако си представите едно новородено дете, с неговите движения, форми и звуци, Вие ще получите и един образ на човешкото тяло. Обаче този образ ще бъде цялостен, само ако го съпоставите с образа, характерен за средната и за старческата възраст на човека. В средната си възраст, човекът е по-скоро душевно същество, а в старческата по-скоро духовно същество. Последното твърдение лесно може да се оспори. Мнозина ще възразят: Но как, нима доста старци не показват признаци на слабоумие?
към текста >>

Ако сравним несъзнателната, подвижна и спонтанна телесна природа на малкото дете със спокойната и съзерцателна природа на стареца, ще установим от една страна активното и подвижно детско тяло, а от друга страна, едно тяло, чиито физически живот остава на заден план, едно тяло, което бих казал отрича самото себе си.
Напротив, ако разгледаме проявите на човека в средната му възраст, ще стигнем до началните моменти в наблюдението на неговата душевна същност. Ето защо в тази възраст човек може да изглежда твърде беден или твърде богат от към душевни качества. Защото душевните качества зависят от човешката свобода, както и от възпитанието. Обстоятелството, че много хора са душевно ограничени в своята средна възраст, съвсем не означава, че този възрастов период се отличава с бедна душевност. Ако сравним несъзнателната, подвижна и спонтанна телесна природа на малкото дете със спокойната и съзерцателна природа на стареца, ще установим от една страна активното и подвижно детско тяло, а от друга страна, едно тяло, чиито физически живот остава на заден план, едно тяло, което бих казал отрича самото себе си.
към текста >>

297. 8. Осма лекция, 29.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Ако едно дете е обучавано по този начин, неговата воля ще му позволява да извлича от подсъзнанието особено подходящи и точни представи за животинското царство.
Да предположим, че имаме за цел да пробудим у детето, и то чрез подходящи средства, един жив интерес към животинското царство. Естествено, този интерес не може да възникне за един ден. Необходимо е цялото обучение да бъде замислено по такъв начин, че все повече и повече да засилва интересът към животинския свят. Ако едно дете е обучавано по този начин, неговата воля ще му позволява да извлича от подсъзнанието особено подходящи и точни представи за животинското царство. Вие слагате в ред тази воля, а заедно с нея и паметовите способности, само благодарение на това, че създавате строго определени навици. С други думи: Вие не трябва да забравяте, че всичко което пробужда силен интерес у детето, допринася и за укрепване на неговата памет. Защото паметовите способности израстват не от интелектуалните упражнения, а от чувствата и волята.
към текста >>

298. 9. Девета лекция, 30.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Ето защо, когато се изправим пред едно дете на възраст между седем и четиринадесет години, нека да не забравяме, че то просто копнее за едно авторитетно ръководство.
Вие знаете, че цялостното възпитание и обучение обхваща приблизително първите две десетилетия от човешкия живот. Знае те още, че тези двадесет години се подразделят на три периода. От раждането до смяната на зъбите, детето се стреми да подражава на всичко, което вижда около себе си. От седмата година до пубертетната възраст детето се осланя в своите чувства, мисли и воля, на авторитета; едва след половата зрялост юношата изпитва потребност сам да формира отношенията си с околния свят по силата на своите собствени преценки. Ето защо, когато се изправим пред едно дете на възраст между седем и четиринадесет години, нека да не забравяме, че то просто копнее за едно авторитетно ръководство. Ако не успеем да поддържаме своя авторитет, ние не можем да бъдем добри възпитатели на децата в този възрастов период.
към текста >>

Така или иначе, Вие ще се опирате на тяхното вече придобито знание, понеже не при всяко дете може да се започва от самото начало.
Вие просто разрушавате детската душа, когато вкарвате готовите умозаключения в паметта на детето. Нещата, които обсъждаме тук, са от фундаментално значение. Във Валдорфските училища Вие ще обучавате деца от различни възрастови групи, които вече са били възпитавани по всевъзможни методи. Пред себе си Вие ще имате деца, израснали с вече формирани умозаключения съждения и понятия. Така или иначе, Вие ще се опирате на тяхното вече придобито знание, понеже не при всяко дете може да се започва от самото начало. Характерното за сегашната ситуация е, че се налага да започнем с деца от първи до осми клас едновременно. С други думи, Вие ще се изправите пред плахи, полуподготвени детски души и на първо време трябва да правите всичко възможно, за да не измъчвате децата като обременявате тяхната памет с готови умозаключения. Ако обаче тези готови умозаключения са здраво заседнали в детските души, по-добре е да ги оставите там и да насърчите детето в стремежа му да извлича умозаключения от своя непосредствен живот.
към текста >>

Ако у едно девет или десетгодишно дете вложите такива понятия, които биха му послужили едва в неговата 30-та или 40-та година, тогава Вие му давате мъртви понятия, които не са в състояние да се развиват заедно с него.
Представете си за миг, че изграждате понятия, които обаче са мъртви. В този случай Вие буквално инжектирате в тялото останки от мъртви понятия; Вие вкарвате там не понятия, а техните трупове. А какви трябва да бъдат в действителност понятията, които предлагаме на другите хора? Те трябва да са живи, понеже на човекът се налага да живее заедно с тях! Ако у едно девет или десетгодишно дете вложите такива понятия, които биха му послужили едва в неговата 30-та или 40-та година, тогава Вие му давате мъртви понятия, които не са в състояние да се развиват заедно с него. Вие трябва да предлагате на детето такива понятия, които метаморфозират в хода на неговия живот.
към текста >>

Извънредно важно е да запомним: нищо не трябва да се умъртвява в душата на израстващото дете; то трябва да бъде обучавано и възпитавано по такъв начин, че силите му да останат свежи и пластични.
Извънредно важно е да запомним: нищо не трябва да се умъртвява в душата на израстващото дете; то трябва да бъде обучавано и възпитавано по такъв начин, че силите му да останат свежи и пластични. Вие ясно следва да различавате пластичните и подвижни понятия защото има и такива, които не подлежат на развитие. Последните ще останат в детска та душа като една неподвижна и мъртва конструкция, като скелет. А Вие следва да поднесете на детето нещо живо и дейно, нещо, което ще го съпровожда през целия му жизнен път.
към текста >>

Сега Вие разбирате: израстващото дете носи миналото от висшите светове и го сваля в условията на физическия свят; после, след смяната на зъбите то влиза в настоящето; а след половата зрялост, човешкото същество навлиза в онази възраст, когато ще изживее импулсите на бъдещето.
Сега Вие разбирате: израстващото дете носи миналото от висшите светове и го сваля в условията на физическия свят; после, след смяната на зъбите то влиза в настоящето; а след половата зрялост, човешкото същество навлиза в онази възраст, когато ще изживее импулсите на бъдещето. Ето как миналото, настоящето и бъдещето се преплитат в живота на израстващия човек.
към текста >>

299. 10. Десета лекция, 01.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Съвсем друго е, ако учителят си каже: Ето, тук пред себе си аз имам едно човешко същество, което е свързано с целия свят и работейки над това дете, аз върша нещо, което е от значение за целия Космос.
Сега човешкият организъм израства пред него както едно отражение на Макрокосмоса. Сега той изпитва много по-дълбоки чувства към човека и престава да гледа на него като на едно високо развито животинско тяло. Общо взето, днешните учители се поддават на илюзията, че децата са малки животинки, за чието по-нататъшно развитие те отговарят. Съвсем друго е, ако учителят си каже: Ето, тук пред себе си аз имам едно човешко същество, което е свързано с целия свят и работейки над това дете, аз върша нещо, което е от значение за целия Космос. Макар и тук, в класната стая, у всяко дете е скрит един център, чиито въздействия са отправени към Макрокосмоса. Самата класна стая е сбор от центрове, които са в непрекъсната връзка с Макрокосмоса.
към текста >>

Макар и тук, в класната стая, у всяко дете е скрит един център, чиито въздействия са отправени към Макрокосмоса.
Сега човешкият организъм израства пред него както едно отражение на Макрокосмоса. Сега той изпитва много по-дълбоки чувства към човека и престава да гледа на него като на едно високо развито животинско тяло. Общо взето, днешните учители се поддават на илюзията, че децата са малки животинки, за чието по-нататъшно развитие те отговарят. Съвсем друго е, ако учителят си каже: Ето, тук пред себе си аз имам едно човешко същество, което е свързано с целия свят и работейки над това дете, аз върша нещо, което е от значение за целия Космос. Макар и тук, в класната стая, у всяко дете е скрит един център, чиито въздействия са отправени към Макрокосмоса. Самата класна стая е сбор от центрове, които са в непрекъсната връзка с Макрокосмоса.
към текста >>

300. 11. Единадесета лекция, 02.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Ето защо със своя спящ Дух и със своята сънуваща душа, малкото дете се намира извън главата си.
Сега важно е не друго, а в хода на индивидуалното развитие да се изградят правил ни съотношения между тях. Вече посочих, че до смяната на зъбите, детето е преди всичко едно подражаващо същество. То върши всичко онова, което става около него. А този факт се дължи на обстоятелството, че в главата Духът спи! Но когато спим, ние сме извън тялото. Ето защо със своя спящ Дух и със своята сънуваща душа, малкото дете се намира извън главата си. То е по-скоро всред своето обкръжение, то живее в хората, които го заобикалят. Не случайно детето е подражаващо същество. Не случайно сънуващата му душа поражда любов към околния свят, и преди всичко любов към родителите. Смяната на зъбите означава последния стадий от развитието на главата, който продължава седем години след раждането.
към текста >>

Разбира се, когато седемгодишното дете влиза в училище, то вече има известен опит и чрез подражаване на възрастните е успяло да пробуди до известна степен спящия в главата си Дух.
Разбира се, когато седемгодишното дете влиза в училище, то вече има известен опит и чрез подражаване на възрастните е успяло да пробуди до известна степен спящия в главата си Дух. Сега ние можем да се възползваме от спонтанно пробудения Дух, за да упражняваме детето -макар и по един общоприет стандарт в четене и писане, обаче от този миг започват и нашите вредни въздействия. Ето защо, доброто обучение в четене и писане следва да се осъществява най-вече с помощта на изкуството.
към текста >>

Да предположим, че показваме на дете то готовата буква „ф".
Четенето и писането следва да бъдат предхождани от рисуване и музициране, понеже те оказват директно влияние върху „човекът-крайници" и „човекът-гърди", без да се намесват пряко във функциите на главата. Само така ще пробудим онова, което е заложено в „човекът-глава". И сега ние изобщо няма да малтретираме човешката глава с традиционното интелектуалистично преподаване на четенето и писането. Ако оставим детето най-напред да рисува и чак тогава му позволим да извлече графичните очертания на буквите от самите рисунки, ние постъпваме правилно. Да предположим, че показваме на дете то готовата буква „ф". Следователно, най-напред то я наблюдава, после я прекопирва. Какво означава това? Това означава, че интелектът се опитва да „дресира" волята: един изключително неправилен подход. Правилният подход се свежда до друго: В максимална степен да пробудим волята чрез интелекта. За тази цел се налага да прибегнем до художествения елемент.
към текста >>

Много вероятно е да забележи, как едно дете се е развивало „нормално", как друго е „изостанало" и т.н.
Още в началото на учебната година, учителят трябва да има верен поглед за душевното и телесно състояние на своите ученици, да отчита промените в хода на всеки възрастов период, особено що се отнася до деветата и дванадесетата година. Той трябва, ако ми позволите този израз, да организира едно „ревю" и да установи как изглеждат неговите деца. В края на учебната година той трябва да повтори „ревюто", за да отчете евентуалните промени. Много вероятно е да забележи, как едно дете се е развивало „нормално", как друго е „изостанало" и т.н. И тогава той ще се запита: „Как да организирам обучението през следващата учебна година, така че фантазията и паметта да са подходящо застъпени, с оглед да направя не що срещу аномалията? "
към текста >>

301. 14. Четиринадесета, лекция, 05.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Ние трябва да подпомагаме най-вече общата интелигентност на седемгодишното дете, което се учи да пише и да чете, а не да насърчаваме неговите разсъдъчни способности, които се проявяват едва след 12-та година.
И както появата на душевните зъби се изразява в способността да усвоим писането и четенето през първите училищни години, така и всичко онова, което блика от живата и топла детска фантазия, е израз на силите, които нарастват след 12-та, 13-та, 14-та и 15-та година. И тогава на преден план изпъкват онези душевни способности, които са облъхнати от вътрешната и скрита душевна любов, с други думи от силите на фантазията. През последните години на основното образование трябва да апелираме тъкмо към тези сили на фантазията. Ние трябва да подпомагаме най-вече общата интелигентност на седемгодишното дете, което се учи да пише и да чете, а не да насърчаваме неговите разсъдъчни способности, които се проявяват едва след 12-та година. Накратко: през този възрастов период следва да насърчаваме фантазията, а не разсъдъчните способности. Пробуждайки детската фантазия, ние правим възможно усвояването, примерно, на историята и географията.
към текста >>

Едното от тях трябва да издуха толкова много пясък, че да покрие с него един от квадратите; второто дете трябва да издуха толкова пясък, че да покрие с него втория квадрат и третото дете съответно да покрие най-малкия квадрат.
Има и още нещо: Цялото обучение, що се отнася до геометрията и аритметиката, също трябва да се обърне към фантазията. И ние апелираме към фантазията най-вече тогава, когато се стремим както това стана на практическите занимания да направим една повърхност разбираема не само за разума, но и за детската фантазия, така че детето само да я насочи към геометрията и аритметиката. Ето защо на една от последните си лекции аз казах, че винаги се учудвам от факта, как никой досега не се е опитал да обясни Питагоровата теорема примерно по следния начин: Нека да приемем, че тук имаме три деца. Едното от тях трябва да издуха толкова много пясък, че да покрие с него един от квадратите; второто дете трябва да издуха толкова пясък, че да покрие с него втория квадрат и третото дете съответно да покрие най-малкия квадрат. Ние ще подпомогнем фантазията на детето, ако му кажем: Голямата повърхност трябва да бъде покрита с такова количество пясък, което да е равно на пясъка, необходим за покриването на по-малката и на най-малката. Тук в съображение идва не математическата точност, а образите на фантазията. Сега детето може да проследи трите повърхности, движено от силите на своята фантазия. То би вникнало в Питагоровата теорема с помощта на издухания пясък, който покрива съответните квадрати; естествено, това не може да се наблюдава в действителност, но така или иначе, детската фантазия е заинтригувана.
към текста >>

302. 1.ПЪРВИ СЕМИНАР. Щутгарт, 21.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Ние винаги ще откриваме, че характерните качества на всяко едно дете спадат към един от тези темпераменти.
Това многообразие може да се сведе до четири основни типа и най-важната задача на възпитателя и учителя е да познава истински тези четири типа, наречени темперамент. Ние винаги ще откриваме, че характерните качества на всяко едно дете спадат към един от тези темпераменти. Различават се сангвиничен, меланхоличен, флегматичен и холеричен темперамент. Ние най-напред трябва да усвоим способността да различаваме отделните типове, от една по-задълбочена антропософска гледна точка трябва да можем наистина да различим сангвиника от флегматика.
към текста >>

Преобладава ли Азът, развит ли е той особено силно в детето, това означава, че имаме насреща си дете с меланхоличен темперамент.
Преобладава ли Азът, развит ли е той особено силно в детето, това означава, че имаме насреща си дете с меланхоличен темперамент. Меланхоличното състояние при детето се основава на господствуващото "Аз" в ранните години.
към текста >>

Да предположим, че имаме едно сангвинично дете.
Моля Ви да помислите по два въпроса: как се проявява при децата темперамента и как се овладява той. За това овладяване искам да кажа още нещо. Да предположим, че имаме едно сангвинично дете. Ако искаме да го дресираме така, че да изкореним неговите качества, ще постъпим лошо. Ние трябва да познаваме темперамента, да излезем насреща му и да допринесем възможно повече за сферата на вниманието на сангвиничното дете; да заангажираме чувствата му и по този начин да се противопоставим на неговите склонности. Така на детето ще се отдаде да се освободи постепенно от състоянието, в което е изпаднало и да влезе в хармония с другите темпераменти.
към текста >>

Ние трябва да познаваме темперамента, да излезем насреща му и да допринесем възможно повече за сферата на вниманието на сангвиничното дете; да заангажираме чувствата му и по този начин да се противопоставим на неговите склонности.
Моля Ви да помислите по два въпроса: как се проявява при децата темперамента и как се овладява той. За това овладяване искам да кажа още нещо. Да предположим, че имаме едно сангвинично дете. Ако искаме да го дресираме така, че да изкореним неговите качества, ще постъпим лошо. Ние трябва да познаваме темперамента, да излезем насреща му и да допринесем възможно повече за сферата на вниманието на сангвиничното дете; да заангажираме чувствата му и по този начин да се противопоставим на неговите склонности. Така на детето ще се отдаде да се освободи постепенно от състоянието, в което е изпаднало и да влезе в хармония с другите темпераменти.
към текста >>

Налице е разликата между едно флегматично и едно холерично дете.
Налице е разликата между едно флегматично и едно холерично дете. Флегматичното дете е безучастно и не е особено задълбочено в себе си. Опитайте като учители да отделите повече внимание на едно такова дете, да го пробуждате, да се интересувате от всяко негово вълнение. Винаги има възможност за това. Флегматичното дете може да бъде много интересно, ако се намери подход към неговата безучастност. Но не изразявайте открито този ваш вътрешен интерес, опитайте се да изглеждате безучастен.
към текста >>

Флегматичното дете е безучастно и не е особено задълбочено в себе си.
Налице е разликата между едно флегматично и едно холерично дете. Флегматичното дете е безучастно и не е особено задълбочено в себе си. Опитайте като учители да отделите повече внимание на едно такова дете, да го пробуждате, да се интересувате от всяко негово вълнение. Винаги има възможност за това. Флегматичното дете може да бъде много интересно, ако се намери подход към неговата безучастност. Но не изразявайте открито този ваш вътрешен интерес, опитайте се да изглеждате безучастен. Опитайте сами да раздвоите своята същност.
към текста >>

Опитайте като учители да отделите повече внимание на едно такова дете, да го пробуждате, да се интересувате от всяко негово вълнение.
Налице е разликата между едно флегматично и едно холерично дете. Флегматичното дете е безучастно и не е особено задълбочено в себе си. Опитайте като учители да отделите повече внимание на едно такова дете, да го пробуждате, да се интересувате от всяко негово вълнение. Винаги има възможност за това. Флегматичното дете може да бъде много интересно, ако се намери подход към неговата безучастност. Но не изразявайте открито този ваш вътрешен интерес, опитайте се да изглеждате безучастен. Опитайте сами да раздвоите своята същност. Ако вътрешно сте прекалено деен, външно се дръжте така, че да сте огледало на него самия.
към текста >>

Флегматичното дете може да бъде много интересно, ако се намери подход към неговата безучастност.
Налице е разликата между едно флегматично и едно холерично дете. Флегматичното дете е безучастно и не е особено задълбочено в себе си. Опитайте като учители да отделите повече внимание на едно такова дете, да го пробуждате, да се интересувате от всяко негово вълнение. Винаги има възможност за това. Флегматичното дете може да бъде много интересно, ако се намери подход към неговата безучастност. Но не изразявайте открито този ваш вътрешен интерес, опитайте се да изглеждате безучастен. Опитайте сами да раздвоите своята същност. Ако вътрешно сте прекалено деен, външно се дръжте така, че да сте огледало на него самия. Така ще можете да въздействувате възпитателно.
към текста >>

При холеричното дете се опитайте да бъдете безучастен, да наблюдавате хладнокръвно, когато то се гневи.
При холеричното дете се опитайте да бъдете безучастен, да наблюдавате хладнокръвно, когато то се гневи. Например ако то хвърли мастилница на земята, опитайте да устоите на това буйство външно флегматично, толкова спокойно, колкото е възможно. Като противодействие разговаряйте за случилото се възможно повече с участието на детето, но не непосредствено след това. Покажете се външно спокоен и кажете: Той счупи мастилницата. На другия ден, когато детето се е успокоило, обсъдете с негово участие нещата. Говорете за това, което е направило.
към текста >>

В близост с едно меланхолично дете учителят трябва да развива повече очевидния интерес към външните неща на заобикалящия ни свят, трябва да се държи като сангвиник и да охарактеризира като такъв външния свят.
В близост с едно меланхолично дете учителят трябва да развива повече очевидния интерес към външните неща на заобикалящия ни свят, трябва да се държи като сангвиник и да охарактеризира като такъв външния свят. Със сангвиничното дете трябва да се държим сериозно и да му даваме убедителни и трайни характеристики на външния свят.
към текста >>

Със сангвиничното дете трябва да се държим сериозно и да му даваме убедителни и трайни характеристики на външния свят.
В близост с едно меланхолично дете учителят трябва да развива повече очевидния интерес към външните неща на заобикалящия ни свят, трябва да се държи като сангвиник и да охарактеризира като такъв външния свят. Със сангвиничното дете трябва да се държим сериозно и да му даваме убедителни и трайни характеристики на външния свят.
към текста >>

303. 2. ВТОРИ СЕМИНАР. Щутгарт, 22.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

По-сложните форми, с повече детайли се използуват от дете със сангвиничен темперамент.
В този случай въпросът е от какви съображения искате да индивидуализирате обучението по рисуване. На подражанието по принцип трябва да се обръща по-малко внимание. При рисуването трябва да се опитва да се пробужда вътрешното чувство за форма. Само този процес би могъл да се индивидуализира. Трябва да може да се прави разлика дали се предпочитат повече правите или раздвижени форми; простите, прегледни форми или тези, които са с повече детайли. По-сложните форми, с повече детайли се използуват от дете със сангвиничен темперамент. Според темперамента се определя начина, по който да се преподава на едни или други.
към текста >>

Въпросът дали е лесно или трудно да се овладее едно сангвинично дете е много важен.
Въпросът дали е лесно или трудно да се овладее едно сангвинично дете е много важен. Трябва например да си изясните следното: Възможно е на сангвиничното дете да се покаже, да се обясни нещо. Детето е възприело нещата, но след известно време се забелязва, че те вече въобще не го интересуват и то е обърнало поглед към нещо друго. По този начин се нарушава напредъка на детето. Какво бихте направили, ако забележите, че Вие говорите за коне, а сангвиничното дете след известно време е съвсем далеч от тези неща, а вниманието му е насочено в някаква друга посока, така че всичко, което Вие обсъждате минава покрай ушите му. Какво ще направите с такова дете?
към текста >>

Трябва например да си изясните следното: Възможно е на сангвиничното дете да се покаже, да се обясни нещо.
Въпросът дали е лесно или трудно да се овладее едно сангвинично дете е много важен. Трябва например да си изясните следното: Възможно е на сангвиничното дете да се покаже, да се обясни нещо. Детето е възприело нещата, но след известно време се забелязва, че те вече въобще не го интересуват и то е обърнало поглед към нещо друго. По този начин се нарушава напредъка на детето. Какво бихте направили, ако забележите, че Вие говорите за коне, а сангвиничното дете след известно време е съвсем далеч от тези неща, а вниманието му е насочено в някаква друга посока, така че всичко, което Вие обсъждате минава покрай ушите му. Какво ще направите с такова дете?
към текста >>

Какво бихте направили, ако забележите, че Вие говорите за коне, а сангвиничното дете след известно време е съвсем далеч от тези неща, а вниманието му е насочено в някаква друга посока, така че всичко, което Вие обсъждате минава покрай ушите му.
Въпросът дали е лесно или трудно да се овладее едно сангвинично дете е много важен. Трябва например да си изясните следното: Възможно е на сангвиничното дете да се покаже, да се обясни нещо. Детето е възприело нещата, но след известно време се забелязва, че те вече въобще не го интересуват и то е обърнало поглед към нещо друго. По този начин се нарушава напредъка на детето. Какво бихте направили, ако забележите, че Вие говорите за коне, а сангвиничното дете след известно време е съвсем далеч от тези неща, а вниманието му е насочено в някаква друга посока, така че всичко, което Вие обсъждате минава покрай ушите му. Какво ще направите с такова дете?
към текста >>

Какво ще направите с такова дете?
Въпросът дали е лесно или трудно да се овладее едно сангвинично дете е много важен. Трябва например да си изясните следното: Възможно е на сангвиничното дете да се покаже, да се обясни нещо. Детето е възприело нещата, но след известно време се забелязва, че те вече въобще не го интересуват и то е обърнало поглед към нещо друго. По този начин се нарушава напредъка на детето. Какво бихте направили, ако забележите, че Вие говорите за коне, а сангвиничното дете след известно време е съвсем далеч от тези неща, а вниманието му е насочено в някаква друга посока, така че всичко, което Вие обсъждате минава покрай ушите му. Какво ще направите с такова дете?
към текста >>

Виждате едно сангвинично дете от групата, което отдавна вече не е тук.
Да предположим, че Вие говорите за коня. Виждате едно сангвинично дете от групата, което отдавна вече не е тук. Сега Вие се опитвате да констатирате това. Ако попитате нещо детето, веднага ще стане ясно, че то не внимава. Тогава опитайте да констатирате в меланхоличната група факта, че докато по-рано сте говорили за гардероб, но сега вече отдавна става дума за кон, едно дете все още млели за гардероба. Кажете: "Виждаш ли, ти вече отдавна забрави коня, а приятелят ти още не се е откъснал от гардероба! "
към текста >>

Тогава опитайте да констатирате в меланхоличната група факта, че докато по-рано сте говорили за гардероб, но сега вече отдавна става дума за кон, едно дете все още млели за гардероба.
Да предположим, че Вие говорите за коня. Виждате едно сангвинично дете от групата, което отдавна вече не е тук. Сега Вие се опитвате да констатирате това. Ако попитате нещо детето, веднага ще стане ясно, че то не внимава. Тогава опитайте да констатирате в меланхоличната група факта, че докато по-рано сте говорили за гардероб, но сега вече отдавна става дума за кон, едно дете все още млели за гардероба. Кажете: "Виждаш ли, ти вече отдавна забрави коня, а приятелят ти още не се е откъснал от гардероба! "
към текста >>

Р.Щ. Какво ще направите, ако едно флегматично дете въобще не реагира и Ви доведе до отчаяние.
Р.Щ. Какво ще направите, ако едно флегматично дете въобще не реагира и Ви доведе до отчаяние.
към текста >>

Р.Щ.: Вие грешите; флегматичното дете не седи с отворена уста, а със затворена, но с увиснали устни.
Р.Щ.: Вие грешите; флегматичното дете не седи с отворена уста, а със затворена, но с увиснали устни. Това ни връща към въпроса: как трябва да се държим с флегматичното дете, когато ни доведе до отчаяние.
към текста >>

Това ни връща към въпроса: как трябва да се държим с флегматичното дете, когато ни доведе до отчаяние.
Р.Щ.: Вие грешите; флегматичното дете не седи с отворена уста, а със затворена, но с увиснали устни. Това ни връща към въпроса: как трябва да се държим с флегматичното дете, когато ни доведе до отчаяние.
към текста >>

Вниманието на едно буйстващо дете трябва да се насочи чрез измислена ситуация, аз бих му разказал например за едно диво дете, което съм срещнал, като му го описвам като действителност.
При холерика е възможно да се прилагат измислени, изкуствени ситуации, които водят до сферата на внимание на детето. Вниманието на едно буйстващо дете трябва да се насочи чрез измислена ситуация, аз бих му разказал например за едно диво дете, което съм срещнал, като му го описвам като действителност. След това бих изпаднал в екстаз, бих му описвал случката, бих му разказвал как съм се справил с него, как съм го преценил, така че холерикът да вникне в другото, измисленото дете, да види постъпката. По този начин то ще събере смелост да се държи по-добре.
към текста >>

След това бих изпаднал в екстаз, бих му описвал случката, бих му разказвал как съм се справил с него, как съм го преценил, така че холерикът да вникне в другото, измисленото дете, да види постъпката.
При холерика е възможно да се прилагат измислени, изкуствени ситуации, които водят до сферата на внимание на детето. Вниманието на едно буйстващо дете трябва да се насочи чрез измислена ситуация, аз бих му разказал например за едно диво дете, което съм срещнал, като му го описвам като действителност. След това бих изпаднал в екстаз, бих му описвал случката, бих му разказвал как съм се справил с него, как съм го преценил, така че холерикът да вникне в другото, измисленото дете, да види постъпката. По този начин то ще събере смелост да се държи по-добре.
към текста >>

При холеричното дете винаги трябва да се преди всичко да имате предвид, че човек непрекъснато се оформя, че по време на своя живот подлежи на метаморфози.
Р.Щ.: Тази сцена трябва така да се предаде от разказвача, че да изпъкне холеричното. При холеричното дете винаги трябва да се преди всичко да имате предвид, че човек непрекъснато се оформя, че по време на своя живот подлежи на метаморфози. И като добре отразяваме отделните темпераментни състояния на отделното дете, така добре можем да отразим оформяното и ще можем да кажем: По принцип всички деца са сангвиници, независимо дали поотделно са флегматици или холерици. Всички юноши и девойки са холерици и когато това не е така става дума за нездраво развитие. В зрялата си възраст човек е меланхолик, а в старческа възраст е флегматик.
към текста >>

И като добре отразяваме отделните темпераментни състояния на отделното дете, така добре можем да отразим оформяното и ще можем да кажем: По принцип всички деца са сангвиници, независимо дали поотделно са флегматици или холерици.
Р.Щ.: Тази сцена трябва така да се предаде от разказвача, че да изпъкне холеричното. При холеричното дете винаги трябва да се преди всичко да имате предвид, че човек непрекъснато се оформя, че по време на своя живот подлежи на метаморфози. И като добре отразяваме отделните темпераментни състояния на отделното дете, така добре можем да отразим оформяното и ще можем да кажем: По принцип всички деца са сангвиници, независимо дали поотделно са флегматици или холерици. Всички юноши и девойки са холерици и когато това не е така става дума за нездраво развитие. В зрялата си възраст човек е меланхолик, а в старческа възраст е флегматик.
към текста >>

Така че едно холерично дете носи само главното на холеричното, едно сангвинично дете носи само главното на сангвиничното и т.н.
Това осветлява до известна степен въпроса, свързан с темперамента, защото Вие откривате нещо, което е особено необходимо да съблюдаваме в наше време. Днес ние обичаме да даваме твърди дефиниции на понятията. В действителност всичко е свързано, така че в момента, в който се каже, че човек се състои от глава, тяло и крайници, трябва да се изясни, че всичко е свързано помежду си. Така че едно холерично дете носи само главното на холеричното, едно сангвинично дете носи само главното на сангвиничното и т.н. Възможност да си напълно холерик има едва в юношеството. Някои остават през целия си живот юноши, Нерон и Наполеон изобщо не излизат от юношеството.
към текста >>

Когато един човек е продуктивен, може да се види, че в него живее друго същество, в което той е останал повече или по-малко дете, в което е проникнала детската му същност.
Вие виждате, че когато се мисли за бъдещето на човечеството, трябва да се обръща внимание на тези неща. В тридесетгодишен поет или художник са прикрити същевременно детски, юношески особености. Когато един човек е продуктивен, може да се види, че в него живее друго същество, в което той е останал повече или по-малко дете, в което е проникнала детската му същност.
към текста >>

304. 3. ТРЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 23.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

– Аз ще Ви посъветвам след като предадете меланхоличния вариант да оставите да го преразкаже едно сангвинично дете.
Искам да попитам още: Как бихте използували този разказ по-късно, когато наистина обучавате. Представете си, Вие преподавате пред Вашия клас, какво ще направите тогава? – Аз ще Ви посъветвам след като предадете меланхоличния вариант да оставите да го преразкаже едно сангвинично дете.
към текста >>

Д.: Искам да препоръчам да слагате сангвиничното дете точно пред Вас и да го наблюдавате продължително, докато за меланхоличните деца е възможно да се осигури едно спокойно, уютно настроение.
Д.: Искам да препоръчам да слагате сангвиничното дете точно пред Вас и да го наблюдавате продължително, докато за меланхоличните деца е възможно да се осигури едно спокойно, уютно настроение.
към текста >>

Е. показва рисунка, мотив в синьо-жълто, за меланхолично дете /фиг.1/.
Е. показва рисунка, мотив в синьо-жълто, за меланхолично дете /фиг.1/. (картинките ще бъдат добавени)
към текста >>

Р.Щ. рисува същия мотив в зелено-червено за сангвинично дете. /фиг.2/
Р.Щ. рисува същия мотив в зелено-червено за сангвинично дете. /фиг.2/
към текста >>

Е. показва рисунка за сангвинично дете, червено върху бяла основа. /фиг.5/
Е. показва рисунка за сангвинично дете, червено върху бяла основа. /фиг.5/
към текста >>

Р.Щ. рисува същия мотив за дете, дълго, стройно бяло върху черна основа.
Р.Щ. рисува същия мотив за дете, дълго, стройно бяло върху черна основа. /фиг. 6/
към текста >>

Виждате ли, ще има противоречие, ако използувате цветовете, за да въздействувате и върху едното и върху другото дете.
Виждате ли, ще има противоречие, ако използувате цветовете, за да въздействувате и върху едното и върху другото дете. Но Вие трябва да се мотивирате, че показвате едно и също нещо два пъти. Какво бихте казали на децата?
към текста >>

Сангвиничното дете ще познаете по радостта му от цветовия контраст.
Р.Щ.: Вие ще си направите по този начин собствени изводи. Сангвиничното дете ще познаете по радостта му от цветовия контраст.
към текста >>

Чрез рисуването флегматичното дете се откъсва от своята флегматичност.
Чрез рисуването флегматичното дете се откъсва от своята флегматичност.
към текста >>

" Това ще постави флегматичното дете в напрежение и то ще го запомни.
При Вас по-нагоре е коляното. Къде е коляното на коня? Това са му пръстите, петата по-нагоре, коляното още по-нагоре. Съвсем различно е. Представете си колко по-различно изглежда крака на коня от вашия! " Това ще постави флегматичното дете в напрежение и то ще го запомни.
към текста >>

При холеричните деца бих разправил една история, как едно дете намира в гората кон.
При холеричните деца бих разправил една история, как едно дете намира в гората кон. Конят тича, далеч зад него тича човекът, от когото е избягал конят. Детето трябва да хване коня за юздата. Когато знам, че детето е холерик, мога да опитам да му обясня какво трябва да направи, за да хване юздата. Много добре ще бъде то да види във фантазията си как хваща коня. Холеричното дете тайно малко се страхува от тази процедура, но когато от него се поиска да го направи, това се противопоставя на холеричния темперамент.
към текста >>

Холеричното дете тайно малко се страхува от тази процедура, но когато от него се поиска да го направи, това се противопоставя на холеричния темперамент.
При холеричните деца бих разправил една история, как едно дете намира в гората кон. Конят тича, далеч зад него тича човекът, от когото е избягал конят. Детето трябва да хване коня за юздата. Когато знам, че детето е холерик, мога да опитам да му обясня какво трябва да направи, за да хване юздата. Много добре ще бъде то да види във фантазията си как хваща коня. Холеричното дете тайно малко се страхува от тази процедура, но когато от него се поиска да го направи, това се противопоставя на холеричния темперамент. След това то ще бъде малко засрамено, малко по-скромно. От него се е поискало нещо, което може да се поиска само от едно холерично дете.
към текста >>

От него се е поискало нещо, което може да се поиска само от едно холерично дете.
Детето трябва да хване коня за юздата. Когато знам, че детето е холерик, мога да опитам да му обясня какво трябва да направи, за да хване юздата. Много добре ще бъде то да види във фантазията си как хваща коня. Холеричното дете тайно малко се страхува от тази процедура, но когато от него се поиска да го направи, това се противопоставя на холеричния темперамент. След това то ще бъде малко засрамено, малко по-скромно. От него се е поискало нещо, което може да се поиска само от едно холерично дете.
към текста >>

305. 4. ЧЕТВЪРТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 25.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Значи холеричното дете върви по обратния път.
С това свършваме топчетата: 27=12+7+3+5. Процесът на смятане започваме от сумата 27. Този процес оставам да бъде извършен от деца с изразен флегматичен темперамент. Трябва постепенно да се осъзнае, че този вид смятане е особено подходящ за флегматици. След това, тъй като процесът трябва да се проследи и по обратния път, ще извикам холеричните деца и ще събера отново топчетата, но така че да са подредени 5 и 3 и 7 и 12 правят 27. Значи холеричното дете върви по обратния път.
към текста >>

Сега извиквам едно сангвинично дете и го оставям да смята по обратния път.
Избирам някое от меланхоличните деца. Казвам:"Тук има една купчина топчета; пребройте ги! " Детето ги изкарва например "Виждаш ли, аз не искам 8, а само 3, Колко топчета трябва да се махнат, за да получите само 3? " Трябва да се стигне до това, че е необходимо да се махнат 5. Изваждането в тази форма е повече смятане за меланхолични деца. Сега извиквам едно сангвинично дете и го оставям да смята по обратния път. Казвам: "Какво е махнато? " И оставам да ми кажат: Когато махна 5 от 8, тогава ми остават 3. Сангвиничното дете го оставям да изпълни обратния тип смятане, искам само да кажа, че изваждането, но точно в този вид е подходящо за меланхоличните деца.
към текста >>

Сангвиничното дете го оставям да изпълни обратния тип смятане, искам само да кажа, че изваждането, но точно в този вид е подходящо за меланхоличните деца.
" Трябва да се стигне до това, че е необходимо да се махнат 5. Изваждането в тази форма е повече смятане за меланхолични деца. Сега извиквам едно сангвинично дете и го оставям да смята по обратния път. Казвам: "Какво е махнато? " И оставам да ми кажат: Когато махна 5 от 8, тогава ми остават 3. Сангвиничното дете го оставям да изпълни обратния тип смятане, искам само да кажа, че изваждането, но точно в този вид е подходящо за меланхоличните деца.
към текста >>

Избирам си едно дете от групата на сангвиниците.
Избирам си едно дете от групата на сангвиниците. Подреждам отново определен брой топчета, като внимавам те да могат да се делят. След това ги оставам да ги преброят: 56 топчета. "Сега погледни, имам 8 топчета. Кажи ми, колко пъти по 8 топчета са 56. Виждате, че умножението води до деление.
към текста >>

Оставам смятането да се извърши по обратния път от едно меланхолично дете и казвам: "Не искам да проверя колко пъти 8 се съдържа в 56, а колко пъти 7 се съдържа в 56?
След това ги оставам да ги преброят: 56 топчета. "Сега погледни, имам 8 топчета. Кажи ми, колко пъти по 8 топчета са 56. Виждате, че умножението води до деление. Получава се 7. Оставам смятането да се извърши по обратния път от едно меланхолично дете и казвам: "Не искам да проверя колко пъти 8 се съдържа в 56, а колко пъти 7 се съдържа в 56? " Обратното пресмятане винаги се извършва от дете с противоположен темперамент.
към текста >>

" Обратното пресмятане винаги се извършва от дете с противоположен темперамент.
"Сега погледни, имам 8 топчета. Кажи ми, колко пъти по 8 топчета са 56. Виждате, че умножението води до деление. Получава се 7. Оставам смятането да се извърши по обратния път от едно меланхолично дете и казвам: "Не искам да проверя колко пъти 8 се съдържа в 56, а колко пъти 7 се съдържа в 56? " Обратното пресмятане винаги се извършва от дете с противоположен темперамент.
към текста >>

След това оставам обратното, обикновеното деление да се извърши от флегматично дете.
На холерика давам най-напред делението от по-малко към по-голямо, като казвам: "Виж тук имаме купчинка от 8 бройки, искам да ми кажеш в кое число 8 се съдържа 7 пъти." И той трябва да стигне до: в 56; в една купчинка от 56. След това оставам обратното, обикновеното деление да се извърши от флегматично дете. Към холеричното дете се обръщам пои този вид деление, тъй като той е подходящият за холерични деца вид смятане.
към текста >>

Към холеричното дете се обръщам пои този вид деление, тъй като той е подходящият за холерични деца вид смятане.
На холерика давам най-напред делението от по-малко към по-голямо, като казвам: "Виж тук имаме купчинка от 8 бройки, искам да ми кажеш в кое число 8 се съдържа 7 пъти." И той трябва да стигне до: в 56; в една купчинка от 56. След това оставам обратното, обикновеното деление да се извърши от флегматично дете. Към холеричното дете се обръщам пои този вид деление, тъй като той е подходящият за холерични деца вид смятане.
към текста >>

Р.Щ.: За холерично дете това е един много добър мотив.
Р.Щ.: За холерично дете това е един много добър мотив. За флегматични деца бих предпочел да го направя напръскан, това означава, че за флегматично дете се предпочита кариралото. /фиг.4/
към текста >>

За флегматични деца бих предпочел да го направя напръскан, това означава, че за флегматично дете се предпочита кариралото. /фиг.4/
Р.Щ.: За холерично дете това е един много добър мотив. За флегматични деца бих предпочел да го направя напръскан, това означава, че за флегматично дете се предпочита кариралото. /фиг.4/
към текста >>

Р.Щ.: При този метод трябва да се запомни, че при сангвиничното дете много зависи от повторението, особено, ако е в различни варианти.
Р.Щ.: При този метод трябва да се запомни, че при сангвиничното дете много зависи от повторението, особено, ако е в различни варианти. Например на едно сангвинично дете трябва да се нарисува следния мотив след това още три такива неща: След това още веднъж: така че всичко се свежда до повторението.
към текста >>

Например на едно сангвинично дете трябва да се нарисува следния мотив след това още три такива неща: След това още веднъж: така че всичко се свежда до повторението.
Р.Щ.: При този метод трябва да се запомни, че при сангвиничното дете много зависи от повторението, особено, ако е в различни варианти. Например на едно сангвинично дете трябва да се нарисува следния мотив след това още три такива неща: След това още веднъж: така че всичко се свежда до повторението.
към текста >>

При меланхолично дете би било добре да се набляга там, където се изисква обмисляне.
При меланхолично дете би било добре да се набляга там, където се изисква обмисляне. Да предположим, че меланхоличното дете трябва първо да изобрази такава форма /рис. а/ и след това противоположната форма /рис,6/, така че да се допълнят.
към текста >>

Да предположим, че меланхоличното дете трябва първо да изобрази такава форма /рис.
При меланхолично дете би било добре да се набляга там, където се изисква обмисляне. Да предположим, че меланхоличното дете трябва първо да изобрази такава форма /рис. а/ и след това противоположната форма /рис,6/, така че да се допълнят.
към текста >>

Това, което е мисловно, е свързано с особеностите на меланхоличното дете.
Искам да щрихирам това, което е първоначалната форма /а/ и противоположната форма /б/ така. Това, което е щрихирано при /а/, при /б/ трябва да остане празно. Когато мислите да запълните празното, ще получите отново форма /а/. По този начин външните /б/ противоположни форми се получават от вътрешните /а/. Следователно тук имате противоположното на рисунките, където се използува повторението. Това, което е мисловно, е свързано с особеностите на меланхоличното дете. А където се използува повторението е за сангвиничното дете.
към текста >>

А където се използува повторението е за сангвиничното дете.
Това, което е щрихирано при /а/, при /б/ трябва да остане празно. Когато мислите да запълните празното, ще получите отново форма /а/. По този начин външните /б/ противоположни форми се получават от вътрешните /а/. Следователно тук имате противоположното на рисунките, където се използува повторението. Това, което е мисловно, е свързано с особеностите на меланхоличното дете. А където се използува повторението е за сангвиничното дете.
към текста >>

Аз казах, какво биха си поставили нашите приятели като задача, ако три четири седмици след началото на обучението разберат, че едно флегматично, едно холерично и едно меланхолично дете са станали трите пепеляшки на класа, че са отхвърлени от всички и никой не иска да общува с тях.
Сега искам да преминем към решаване на другите задачи. Аз казах, какво биха си поставили нашите приятели като задача, ако три четири седмици след началото на обучението разберат, че едно флегматично, едно холерично и едно меланхолично дете са станали трите пепеляшки на класа, че са отхвърлени от всички и никой не иска да общува с тях. Ако това се случи как би трябвало да реагират учителите.
към текста >>

Идват родители и казват например: Моето дете лъже.
Често се налага да се помага при възпитанието на децата. Идват родители и казват например: Моето дете лъже. Не трябва да се колебаете да дадете съвет. Кажете: Измислете случай или разказ, в който едно дете чрез своята лъжа е въведено в неприятна ситуация. Когато на детето се разкаже такъв разказ, след това още един и още един в същия дух, тогава то ще се излекува от склонността си към лъжата.
към текста >>

Кажете: Измислете случай или разказ, в който едно дете чрез своята лъжа е въведено в неприятна ситуация.
Често се налага да се помага при възпитанието на децата. Идват родители и казват например: Моето дете лъже. Не трябва да се колебаете да дадете съвет. Кажете: Измислете случай или разказ, в който едно дете чрез своята лъжа е въведено в неприятна ситуация. Когато на детето се разкаже такъв разказ, след това още един и още един в същия дух, тогава то ще се излекува от склонността си към лъжата.
към текста >>

306. 5. ПЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 26.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Разбира се когато имаме един клас ние не можем да работим индивидуално с всяко дете.
Сега ще помоля г-жа Б. да представи задачата, свързана с темперамента. За да провеждаме обучение, насочено към индивида ние трябва да се основаваме на темпераментите и да полагаме грижи за тях. Разбира се когато имаме един клас ние не можем да работим индивидуално с всяко дете. Но можем да постигнем много с индивидуален подход, ако на едната страна са ни флегматичните и меланхоличните, а на другите сангвиничните и холеричните деца и гъвкаво даваме възможност за участие ту на едните, ту на другите, да се обръщаме към едната група, да искаме отговор от другата, да говориш на едните по един, на другите по друг начин. Така работата в класа ще се индивидуализира от само себе си.
към текста >>

Сангвиничното дете също е зависимо от времето, но повече по отношение на настроението, повече душевно, докато меланхоличното дете зависи от него повече физически, подсъзнателно.
Но се стига твърде далеч, когато твърдите за меланхоличен темперамент, че той клони към явна набожност. Тук липсва само думичката "често". Меланхоличното състояние при децата се основава на явен егоизъм и не е непременно религиозно влечене. При възрастните думичката "често" може да отпадне, при малките деца меланхоличното често е маска на един изявен егоизъм. Меланхоличните деца често се влияят от времето. Сангвиничното дете също е зависимо от времето, но повече по отношение на настроението, повече душевно, докато меланхоличното дете зависи от него повече физически, подсъзнателно.
към текста >>

От този случай можем да научим следното: ако се случи така, че подстрекаван от един или няколко ученика, целият клас започне да върши нещо лошо, добре ще е да изчакаме нещата да се оправят посредством въздействието на някое друго дете.
От този случай можем да научим следното: ако се случи така, че подстрекаван от един или няколко ученика, целият клас започне да върши нещо лошо, добре ще е да изчакаме нещата да се оправят посредством въздействието на някое друго дете. Ако има някой, които са подбудители, ще има и други 2-3 деца, които ще кажат на класа мнението си. В повечето случаи има лидери. Учителят трябва да си намери 2-3 от тях и да си побеседват. Той трябва да им разясни, как такива неща правят обучението невъзможно и как те трябва да използуват влиянието си върху класа. Те имат толкова голямо влияние колкото и подбудителите и могат да разясняват тези неща на своите съученици.
към текста >>

307. 6. ШЕСТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 27.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Сега може да се говори по-нататък с децата за мъх и теменужки, може да се извика едно дете, което да опише теменужката, друго да говори за мъха.
Сега може да се говори по-нататък с децата за мъх и теменужки, може да се извика едно дете, което да опише теменужката, друго да говори за мъха. Дори може да се опита, ако има желаещи да донесат същия ден теменужки и мъх. Има ги по едно и също време.
към текста >>

Представете си едно много добро дете, Вие също намирате, че то винаги говори хубави неща.
Виждате ли, мили деца, още повече могат да се сравняват човешкият живот и природата. Представете си едно много добро дете, Вие също намирате, че то винаги говори хубави неща. Има скромни и нескромни деца. Скромните деца се забелязват по-малко. Нескромните деца обаче искат да бъдат забелязани.
към текста >>

Аз не мога да сравня теменужката с едно скромно дете, което се дърпа назад и остава в ъгъла.
Вижте, теменужката наистина е хубава, но когато я наблюдавате как изпъва нагоре своите мили листенца, ще забележите: теменужката иска да бъде забелязана, да бъде видяна. Аз не мога да сравня теменужката с едно скромно дете, което се дърпа назад и остава в ъгъла. Вие можете да я сравните само с едно дете, което се гледа с удоволствие. Да, но тя не се показва, когато е скрита в мъха? Когато виждате теменужката да се показва между листенцата и цялото цвете да изпълзява от мъха, е все едно, че теменужката не иска изобщо да бъде видяна, изобщо не иска да бъде мирисана; изглежда така, като че тя иска да бъде търсена. "Да, да, да, аз вече съм тук! Но ти трябва да ме търсиш!
към текста >>

Вие можете да я сравните само с едно дете, което се гледа с удоволствие.
Вижте, теменужката наистина е хубава, но когато я наблюдавате как изпъва нагоре своите мили листенца, ще забележите: теменужката иска да бъде забелязана, да бъде видяна. Аз не мога да сравня теменужката с едно скромно дете, което се дърпа назад и остава в ъгъла. Вие можете да я сравните само с едно дете, което се гледа с удоволствие. Да, но тя не се показва, когато е скрита в мъха? Когато виждате теменужката да се показва между листенцата и цялото цвете да изпълзява от мъха, е все едно, че теменужката не иска изобщо да бъде видяна, изобщо не иска да бъде мирисана; изглежда така, като че тя иска да бъде търсена. "Да, да, да, аз вече съм тук! Но ти трябва да ме търсиш! " Тази теменужка е нещо като не съвсем скромно дете, но и нещо като дяволито дете."
към текста >>

" Тази теменужка е нещо като не съвсем скромно дете, но и нещо като дяволито дете."
Вие можете да я сравните само с едно дете, което се гледа с удоволствие. Да, но тя не се показва, когато е скрита в мъха? Когато виждате теменужката да се показва между листенцата и цялото цвете да изпълзява от мъха, е все едно, че теменужката не иска изобщо да бъде видяна, изобщо не иска да бъде мирисана; изглежда така, като че тя иска да бъде търсена. "Да, да, да, аз вече съм тук! Но ти трябва да ме търсиш! " Тази теменужка е нещо като не съвсем скромно дете, но и нещо като дяволито дете."
към текста >>

308. 7. СЕДМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 28.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Много трудно се възстановяват отношенията на такова дете, което се е изложило, пред останалия клас.
Р.Щ.: Откритото злепоставяне пред класа ще определя като нож с две остриета, тъй като то оказва трайно въздействие и откъсва ученика от класа. Много трудно се възстановяват отношенията на такова дете, което се е изложило, пред останалия клас. Обикновено се стига до там, че децата си извоюват да напуснат училището.
към текста >>

Ф.: Може да се говори със засегнатото дете и да се отклони увлечението.
Ф.: Може да се говори със засегнатото дете и да се отклони увлечението.
към текста >>

309. 8. ОСМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 29.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Повторете тази диета няколко пъти за една учебна година и ще видите, че способностите на едно малко дете става дума за първите класове се променят.
Ако се забележи, че само тази диета не е от особена полза, тогава трябва да се опита в продължение на един много кратък срок бих казал за 8 дни след като сте влезли във връзка с родителите, до завършване на сутрешните часове, когато се чете и пише, да не се дава на детето да яде, а да се остави да учи на празен стомах или да хапне съвсем малко. Тази процедура не трябва да продължава твърде дълго, а да се сменя с нормално хранене. Повторете тази диета няколко пъти за една учебна година и ще видите, че способностите на едно малко дете става дума за първите класове се променят. Моля Ви да спазвате това.
към текста >>

Когато през 80-те години бях възпитател имаше едно малко дете; то не беше възпитавано от мен, аз бях при големите.
Могат да се направят значими наблюдения. Когато през 80-те години бях възпитател имаше едно малко дете; то не беше възпитавано от мен, аз бях при големите. То беше едно мило дете, с добри хрумвания. То можеше да стане способен ученик. Аз често ставах свидетел колко остроумно и даровито беше то. Момчето беше още малко, не беше стигнало втори клас, когато веднъж на масата каза следното. Имаше две малки кюфтенца и нали беше остроумен, когато му се каза: "Ханс, сега вече ти имаш две кюфтенца", той отговори: "И веднага ще последва третото."
към текста >>

То беше едно мило дете, с добри хрумвания.
Могат да се направят значими наблюдения. Когато през 80-те години бях възпитател имаше едно малко дете; то не беше възпитавано от мен, аз бях при големите. То беше едно мило дете, с добри хрумвания. То можеше да стане способен ученик. Аз често ставах свидетел колко остроумно и даровито беше то. Момчето беше още малко, не беше стигнало втори клас, когато веднъж на масата каза следното. Имаше две малки кюфтенца и нали беше остроумен, когато му се каза: "Ханс, сега вече ти имаш две кюфтенца", той отговори: "И веднага ще последва третото."
към текста >>

Той беше способно дете, за да може да извика: "Идват две магарета".
Но момчето беше бледо, имаше лош апетит и беше доста слабо. По съвет на един иначе отличен лекар, детето получаваше на всяко хранене по една малка чашка червено вино. Аз не носех отговорност, нито пък имах влияние върху този особен хигиенен възпитателен метод, но се притеснявах. След това видях този човек отново когато той беше на 32-33 години един страшно нервен човек. Да, този неспокоен човек, който на тридесет години вече беше съвсем нервен, доказваше колко трагични се оказаха малките чашки червено вино по време на ядене. Той беше способно дете, за да може да извика: "Идват две магарета". "Бил е нахален" извиква госпожа Щайнер.
към текста >>

Изважда се нещо от подсъзнателното, което при едно такова дете не е искало да излезе.
Р.Щ.: Аз обаче нямах предвид обучението по геометрия. Това, което говоря се отнася до смятането, тъй като в основата на смятането лежи осъзнатото собствено движение, смисълът на движението. Когато се задействува по този начин, се влияе възпламеняващо върху способностите. Изважда се нещо от подсъзнателното, което при едно такова дете не е искало да излезе. Въобще чрез двигателните упражнения се стимулират липсващите способности по смятане и геометрия. За геометрията може да се направи много чрез евритмията. Също и чрез упражнения с пръчка.
към текста >>

310. 11. ЕДИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 2. 9.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Ще кажа и още нещо: "Виждате ли деца, как когато сте били съвсем малки сте имали само нещо като спяща душа." След това се напомня на детето за следното: "В какво се е състояла твоята основна радост като малко дете?
Ще кажа и още нещо: "Виждате ли деца, как когато сте били съвсем малки сте имали само нещо като спяща душа." След това се напомня на детето за следното: "В какво се е състояла твоята основна радост като малко дете? Сега ти си забравил това, защото си пораснал, но ти го виждаш сега при твоята малка сестричка. В какво е нейната най-голяма радост? Най-напред в биберона и шишето с мляко. След това идва времето на по-големите братлета или сестричета, при които няма просто радост от шишето с мляко, а радост от това, че могат да играят. Да, виж, аз първо ти говорех за гъбите, за водораслите, за мъховете.
към текста >>

311. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919 GA_296 Възпитанието

Свободен човек става само, когато като дете е бил интензивен наподобител.
В бъдеще това няма да е така. В бъдеще ще трябва да се следи детето да наподобява. В бъдеще при възпитанието ще трябва да се дава отговор на въпроса: как да устроим най-добре живота на детето, за да може то най-добре да наподобява обкръжението си? Всичко, което в миналото се е случвало по отношение на това наподобяване, ще трябва да се търси все по-интензивно и по-интензивно, по-съзнателно и по-съзнателно в бъдеще. Защото хората ще трябва да си кажат едно: ако хората ще трябва да са пораснали в социалния организъм, то те ще трябва да бъдат свободни хора. Свободен човек става само, когато като дете е бил интензивен наподобител. Силата, която е природосъобразна на детето, трябва да бъде интензивно развита именно в епохата, в която ще се наложи социализма. А хора та няма да станат свободни същества, въпреки всички декламации и въпреки всички политически хленчове за свобода, ако в детската възраст не бъде посадена съответната сила на наподобяването. Защото това, което по този начин се посява в детската възраст само то може да бъде основа за социална свобода.
към текста >>

312. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919 GA_296 Възпитанието

Той трябва да е в състояние да вижда в подрастващото дете свидетелството за това, че това дете е слязло от свръхсетивния свят посредством зачатието или раждането, и че това, което е слязло, се е облякло с тялото, придобило е нещо, за което може да помогне тук във физическия свят, защото детето не може да го придобие в живота между смъртта и новото раждане.
Затова на първо място е парещ въпросът: как може образованието на учителите да се пресформира в бъдеще? То не може да бъде преобразувано другояче, освен така, че учителите да възприемат в себе си познанията за природата на човека, които могат да дойдат от духовната наука. Учителят трябва да е проникнат от връзката на човека със свръхсетивния свят. Той трябва да е в състояние да вижда в подрастващото дете свидетелството за това, че това дете е слязло от свръхсетивния свят посредством зачатието или раждането, и че това, което е слязло, се е облякло с тялото, придобило е нещо, за което може да помогне тук във физическия свят, защото детето не може да го придобие в живота между смъртта и новото раждане.
към текста >>

Пред душата на обучаващия или на възпитаващия всяко дете трябва да стои като един въпрос за свръх сетивния към сетивния свят.
Пред душата на обучаващия или на възпитаващия всяко дете трябва да стои като един въпрос за свръх сетивния към сетивния свят. Този въпрос не би могъл да бъде поставен в конкретен, подробен смисъл, по-точно не спрямо всяко дете, освен ако можем да приложим познанието за природата на човека, идващи от Духовната наука. В хода на последните три четири столетия човечеството все повече и повече свикна да разглежда човека, бих казал, само физиологически, да вижда само външната му телесна конституция. Най-вредно това разглеждане на човека е за възпитателя, за преподавателя. Затова преди всичко е необходимо основа на бъдещата педагогика да стане една произхождаща от Антропософията, антропология. Но това не може да стане по друг начин освен когато човекът бъде действително обгърнат от тези гледни точки, които ние тук често сме докосвали, и които в някои отношения го характеризират като едно триделно същество.
към текста >>

Този въпрос не би могъл да бъде поставен в конкретен, подробен смисъл, по-точно не спрямо всяко дете, освен ако можем да приложим познанието за природата на човека, идващи от Духовната наука.
Пред душата на обучаващия или на възпитаващия всяко дете трябва да стои като един въпрос за свръх сетивния към сетивния свят. Този въпрос не би могъл да бъде поставен в конкретен, подробен смисъл, по-точно не спрямо всяко дете, освен ако можем да приложим познанието за природата на човека, идващи от Духовната наука. В хода на последните три четири столетия човечеството все повече и повече свикна да разглежда човека, бих казал, само физиологически, да вижда само външната му телесна конституция. Най-вредно това разглеждане на човека е за възпитателя, за преподавателя. Затова преди всичко е необходимо основа на бъдещата педагогика да стане една произхождаща от Антропософията, антропология. Но това не може да стане по друг начин освен когато човекът бъде действително обгърнат от тези гледни точки, които ние тук често сме докосвали, и които в някои отношения го характеризират като едно триделно същество. Но човек трябва да е решен да приеме наистина вътрешно това триделение.
към текста >>

Трябва да се научим да виждаме в растящото дете продължението на престоя му в духовния свят: тогава нашето разбиране за вечната ядка на човешкото същество ще става все по-неегоистично и неегоистично.
Към това трябва да се насочи вниманието в бъдещето. Ние трябва да се научим да се вслушаме в откровението на духовно-душевното в подрастващия човек, какво е било то преди раждането или преди зачатието. Трябва да се научим да виждаме в растящото дете продължението на престоя му в духовния свят: тогава нашето разбиране за вечната ядка на човешкото същество ще става все по-неегоистично и неегоистично. Защото ако някой не се интересува кое от духовния свят намира продължението си във физическия живот, а се интересува само от това, което се продължава след смъртта, то той е вътрешно егоистичен. Наблюдението на това, което продължава съществуването си от духовното във физическия свят е основа на едно неегоистично душевно настроение.
към текста >>

А сега представете си, че сте изправени пред едно дете, наблюдавате го непринудено и благоразумно с тези познания, които току що ви разясних.
А сега представете си, че сте изправени пред едно дете, наблюдавате го непринудено и благоразумно с тези познания, които току що ви разясних. Поглеждате към човешката глава: тя носи в себе си смърт та, поглеждате към това, което повлиява главата и идва от гърдите, то оживява всичко. Поглеждате, когато детето започне да тича, и забелязвате: всъщност това е астралното тяло, който действа вътре в тичането. Сега за вас човешкото същество се превръща в нещо вътрешно прозримо. Главата – труп, напълно замрялия разпростираше се из целия човек живот, ако той би стоял съвсем мирно. В мига, когато той започне да тича, вие забелязвате: астралното тяло е всъщност това, което тича.
към текста >>

Ако обаче срещнете човека по-късно, след двадесет години, то вие ще възприемете силно неговия Аз в промяната, която е претърпял, особено ако сте го видели преди двадесет години като дете.
Вие гледате Аза само, когато наблюдавате човека в неговия възходящ растеж. На една година, той е съвсем малък, на две години е по-голям и така нататък. Ако наблюдавате как той става все по-голям и по-голям, ако събирате това, което протича в последователни времена, то вие физически виждате Аза. Вие никога няма да видите Аза в човека, ако сте изправени само пред него, а ще го видите едва когато наблюдавате растежа му. Ако хората не се отдаваха на илюзии, а виждаха истината, то те щяха да са наясно с това, че в човека, когото просто срещаме, Азът не може да се възприеме физически просто така, а че могат да го възприемат само когато наблюдават човека в различните му възрасти. Ако обаче срещнете човека по-късно, след двадесет години, то вие ще възприемете силно неговия Аз в промяната, която е претърпял, особено ако сте го видели преди двадесет години като дете.
към текста >>

Едно тича що дете ви разкрива астралното тяло.
За това между другото ще имате нужда да проникнете на възгледите си с това, което Духовната наука може да влее в усещанията, в чувствата, в цялото отношение на човека към обкръжението му. Едно тича що дете ви разкрива астралното тяло. А това, което е в основата на жестовете на тичането защото всяко дете тича различно, идва от конфигурацията на различните астрални тела. А това, което е в основата на растежа, то изразява нещо от Аза.
към текста >>

А това, което е в основата на жестовете на тичането защото всяко дете тича различно, идва от конфигурацията на различните астрални тела.
За това между другото ще имате нужда да проникнете на възгледите си с това, което Духовната наука може да влее в усещанията, в чувствата, в цялото отношение на човека към обкръжението му. Едно тича що дете ви разкрива астралното тяло. А това, което е в основата на жестовете на тичането защото всяко дете тича различно, идва от конфигурацията на различните астрални тела. А това, което е в основата на растежа, то изразява нещо от Аза.
към текста >>

Началото на това трябва да се положи в педагогическото поведение на учителя спрямо подрастващото дете.
За днешните хора едно подобно наблюдение на хората от обкръжението им би било доста неприятна недискретност. Не трябва и да се желае това да се разпространи, защото днешните хора са устроени поради все повече разпространяващия се материализъм така, че не четат чужди писма само защото е забранено, в противен случай биха ги чели. Но при една такава нагласа на хората не е препоръчително всичко около хората да се промени. И все пак, със средата на 15 век земята изпълни това, което хората нямаше да могат да придобият по друг начин в земното съществуване, освен когато човек не срещне човека проникнат от духовността чак до физическото тяло. И колкото повече се приближаваме към бъдещето, толкова повече ние трябва да се учим да схващаме духовно това, което сетивно е около нас. Началото на това трябва да се положи в педагогическото поведение на учителя спрямо подрастващото дете. Физиономична педагогика: Воля с възпитанието да решим тази най-голяма загадка Човек във всеки отделен екземпляр човек!
към текста >>

313. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 август 1919 GA_296 Възпитанието

Трябва да се преподава със съзнанието, че у всяко дете трябва да се осъществи едно спасение, че в хода на живота си всяко дете трябва да се накара да открие в себе си Христовия импулс, да открие в себе си новораждането.
Това е и нещо, относно което трябва да се развие съзнание у тези хора, които ще станат възпитатели и преподаватели в бъдещето на човечеството. Днес децата са различни от децата преди десетилетия. Това става ясно и след едно по-повърхностно наблюдение. Днес те трябва да се възпитават и да се обучават различно, отколкото преди десетилетия. Трябва да се преподава със съзнанието, че у всяко дете трябва да се осъществи едно спасение, че в хода на живота си всяко дете трябва да се накара да открие в себе си Христовия импулс, да открие в себе си новораждането.
към текста >>

314. Съдържание GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя
Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя
към текста >>

315. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Нека да разгледаме мозъка на едно 7-годишно дете, което ние приемаме за възпитаване в редовното училище: Мозъкът се е превърнал в едно чудно творение на изкуството, но едно творение на изкуството, върху което още трябва да се работи, върху което трябва да продължаваме да работим до завършването на редовното училище.
Нека да разгледаме мозъка на едно 7-годишно дете, което ние приемаме за възпитаване в редовното училище: Мозъкът се е превърнал в едно чудно творение на изкуството, но едно творение на изкуството, върху което още трябва да се работи, върху което трябва да продължаваме да работим до завършването на редовното училище. Тайнствени духовни сили работят първоначално върху пластиката на човешкото тяло и ние като възпитатели сме призвани да работим, призвани сме не просто да наблюдаваме телесното, макар че никога не бива да пренебрегваме телесното, да виждаме как в него работи Духът и съзнателно да работим заедно с несъзнателния Дух, да вместим себе си не само в природния, но и в божествения световен ред.
към текста >>

Цялото дете представлява един сетивен орган.
Ние разбираме детето само ако го разглеждаме така, както в по-късния човек разглеждаме окото или ухото. Цялото дете представлява един сетивен орган. Кръвта се движи през неговото тяло по много по-интензивен начин, отколкото това става по-късно. И тъкмо с помощта на една по-фина физиология ние забелязваме на какво почива изграждането на сетивните органи, например на окото.
към текста >>

Тъй както окото трябва да се затвори, когато в него нахлуе ослепителната слънчева светлина, така този сетивен орган – детето, защото цялото дете представлява един сетивен орган, – детето трябва да се затвори спрямо света, то трябва да наблюдава, то трябва да говори вътрешно.
Окото се развива благодарение на обстоятелството, че в най-първите години от живота на човека в него преобладава кръвта, преобладава кръвообращението. По-късно все повече започва да преобладава нервният живот на сетивата, а развитието по посока от кръвообращението към нервния живот представлява развитието на сетивния живот на човека. Човек може да си изгради една фина способност за наблюдението на това, как постепенно кръвният живот в него преминава в нервния живот. Ала тъй както е с отделното сетиво, така е и с целия човек. Детето трябва да спи така продължително, защото цялото то е един сетивен орган, защото то все още не би могло да понесе външния свят с неговата ослепителност и с неговите шумове. Тъй както окото трябва да се затвори, когато в него нахлуе ослепителната слънчева светлина, така този сетивен орган – детето, защото цялото дете представлява един сетивен орган, – детето трябва да се затвори спрямо света, то трябва да наблюдава, то трябва да говори вътрешно. Всеки изговорен звук възниква от един вътрешен жест.
към текста >>

За детето той е посредникът между божествения свят и самото дете в неговото безсилие.
Това, което детето изисква от нас съобразно своята същност, е да може да ни вярва, да може да има инстинктивно чувство: ето тук до мен стои един човек и той ми казва нещо. Той може да го каже, той е свързан по такъв начин с целия свят, че той може да го каже. За мен този човек е посредник между мен и целия Космос. Ето така детето се противопоставя на другия човек и по-точно на обучаващия, на възпитаващия го човек. За детето той е посредникът между божествения свят и самото дете в неговото безсилие. И само когато възпитателят осъзнае, че трябва да бъде един естествен авторитет, че трябва да бъде някой, към когото детето да може да отправя своя поглед по един съвсем естествен начин, само тогава той ще бъде възпитател.
към текста >>

Днес в тази уводна реч бих желал да посоча само едно: За всяко едно дете, например във възрастта на задължителното училищно обучение, приблизително между 9-та и 11-та година, съществува една критична точка, една точка, която не бива да остава незабелязана от възпитателя.
Днес в тази уводна реч бих желал да посоча само едно: За всяко едно дете, например във възрастта на задължителното училищно обучение, приблизително между 9-та и 11-та година, съществува една критична точка, една точка, която не бива да остава незабелязана от възпитателя. В тази възраст между 9 и 11 години за всяко едно дете, което не се развива забавено, идва една точка, в която пред душата му изплува въпросът: По какъв начин ще свикна със света? Не бива да си представяме, че въпросът бива поставен така, както го формулирах сега. Въпросът възниква с образа на едно неопределено чувство, на една неудовлетвореност. Въпросът възниква така, че детето започва да чувствува по-силна нужда да се опре на някой възрастен човек, въпросът може би възниква така, че се проявява в една силна любовна привързаност към някой възрастен човек. Но ние трябва да умеем да наблюдаваме по правилен начин това, което става с детето в тази критична точка.
към текста >>

В тази възраст между 9 и 11 години за всяко едно дете, което не се развива забавено, идва една точка, в която пред душата му изплува въпросът: По какъв начин ще свикна със света?
Днес в тази уводна реч бих желал да посоча само едно: За всяко едно дете, например във възрастта на задължителното училищно обучение, приблизително между 9-та и 11-та година, съществува една критична точка, една точка, която не бива да остава незабелязана от възпитателя. В тази възраст между 9 и 11 години за всяко едно дете, което не се развива забавено, идва една точка, в която пред душата му изплува въпросът: По какъв начин ще свикна със света? Не бива да си представяме, че въпросът бива поставен така, както го формулирах сега. Въпросът възниква с образа на едно неопределено чувство, на една неудовлетвореност. Въпросът възниква така, че детето започва да чувствува по-силна нужда да се опре на някой възрастен човек, въпросът може би възниква така, че се проявява в една силна любовна привързаност към някой възрастен човек. Но ние трябва да умеем да наблюдаваме по правилен начин това, което става с детето в тази критична точка. Детето изведнъж се чувствува самотно.
към текста >>

316. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Нека да разгледаме мозъка на едно 7-годишно дете, което ние приемаме за възпитаване в редовното училище: Мозъкът се е превърнал в едно чудно творение на изкуството, но едно творение на изкуството, върху което още трябва да се работи, върху което трябва да продължаваме да работим до завършването на редовното училище.
Нека да разгледаме мозъка на едно 7-годишно дете, което ние приемаме за възпитаване в редовното училище: Мозъкът се е превърнал в едно чудно творение на изкуството, но едно творение на изкуството, върху което още трябва да се работи, върху което трябва да продължаваме да работим до завършването на редовното училище. Тайнствени духовни сили работят първоначално върху пластиката на човешкото тяло и ние като възпитатели сме призвани да работим, призвани сме не просто да наблюдаваме телесното, макар че никога не бива да пренебрегваме телесното, да виждаме как в него работи Духът и съзнателно да работим заедно с несъзнателния Дух, да вместим себе си не само в природния, но и в божествения световен ред.
към текста >>

Цялото дете представлява един сетивен орган.
Ние разбираме детето само ако го разглеждаме така, както в по-късния човек разглеждаме окото или ухото. Цялото дете представлява един сетивен орган. Кръвта се движи през неговото тяло по много по-интензивен начин, отколкото това става по-късно. И тъкмо с помощта на една по-фина физиология ние забелязваме на какво почива изграждането на сетивните органи, например на окото.
към текста >>

Тъй както окото трябва да се затвори, когато в него нахлуе ослепителната слънчева светлина, така този сетивен орган – детето, защото цялото дете представлява един сетивен орган, – детето трябва да се затвори спрямо света, то трябва да наблюдава, то трябва да говори вътрешно.
Окото се развива благодарение на обстоятелството, че в най-първите години от живота на човека в него преобладава кръвта, преобладава кръвообращението. По-късно все повече започва да преобладава нервният живот на сетивата, а развитието по посока от кръвообращението към нервния живот представлява развитието на сетивния живот на човека. Човек може да си изгради една фина способност за наблюдението на това, как постепенно кръвният живот в него преминава в нервния живот. Ала тъй както е с отделното сетиво, така е и с целия човек. Детето трябва да спи така продължително, защото цялото то е един сетивен орган, защото то все още не би могло да понесе външния свят с неговата ослепителност и с неговите шумове. Тъй както окото трябва да се затвори, когато в него нахлуе ослепителната слънчева светлина, така този сетивен орган – детето, защото цялото дете представлява един сетивен орган, – детето трябва да се затвори спрямо света, то трябва да наблюдава, то трябва да говори вътрешно. Всеки изговорен звук възниква от един вътрешен жест.
към текста >>

За детето той е посредникът между божествения свят и самото дете в неговото безсилие.
Това, което детето изисква от нас съобразно своята същност, е да може да ни вярва, да може да има инстинктивно чувство: ето тук до мен стои един човек и той ми казва нещо. Той може да го каже, той е свързан по такъв начин с целия свят, че той може да го каже. За мен този човек е посредник между мен и целия Космос. Ето така детето се противопоставя на другия човек и по-точно на обучаващия, на възпитаващия го човек. За детето той е посредникът между божествения свят и самото дете в неговото безсилие. И само когато възпитателят осъзнае, че трябва да бъде един естествен авторитет, че трябва да бъде някой, към когото детето да може да отправя своя поглед по един съвсем естествен начин, само тогава той ще бъде възпитател.
към текста >>

Днес в тази уводна реч бих желал да посоча само едно: За всяко едно дете, например във възрастта на задължителното училищно обучение, приблизително между 9-та и 11-та година, съществува една критична точка, една точка, която не бива да остава незабелязана от възпитателя.
Днес в тази уводна реч бих желал да посоча само едно: За всяко едно дете, например във възрастта на задължителното училищно обучение, приблизително между 9-та и 11-та година, съществува една критична точка, една точка, която не бива да остава незабелязана от възпитателя. В тази възраст между 9 и 11 години за всяко едно дете, което не се развива забавено, идва една точка, в която пред душата му изплува въпросът: По какъв начин ще свикна със света? Не бива да си представяме, че въпросът бива поставен така, както го формулирах сега. Въпросът възниква с образа на едно неопределено чувство, на една неудовлетвореност. Въпросът възниква така, че детето започва да чувствува по-силна нужда да се опре на някой възрастен човек, въпросът може би възниква така, че се проявява в една силна любовна привързаност към някой възрастен човек. Но ние трябва да умеем да наблюдаваме по правилен начин това, което става с детето в тази критична точка.
към текста >>

В тази възраст между 9 и 11 години за всяко едно дете, което не се развива забавено, идва една точка, в която пред душата му изплува въпросът: По какъв начин ще свикна със света?
Днес в тази уводна реч бих желал да посоча само едно: За всяко едно дете, например във възрастта на задължителното училищно обучение, приблизително между 9-та и 11-та година, съществува една критична точка, една точка, която не бива да остава незабелязана от възпитателя. В тази възраст между 9 и 11 години за всяко едно дете, което не се развива забавено, идва една точка, в която пред душата му изплува въпросът: По какъв начин ще свикна със света? Не бива да си представяме, че въпросът бива поставен така, както го формулирах сега. Въпросът възниква с образа на едно неопределено чувство, на една неудовлетвореност. Въпросът възниква така, че детето започва да чувствува по-силна нужда да се опре на някой възрастен човек, въпросът може би възниква така, че се проявява в една силна любовна привързаност към някой възрастен човек. Но ние трябва да умеем да наблюдаваме по правилен начин това, което става с детето в тази критична точка. Детето изведнъж се чувствува самотно.
към текста >>

317. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Ала този, който разсъждава по такъв начин, изхождайки от интелектуалността, той не се съобразява с това какво произлиза от едно условие, към което тласкаме детето, когато това дете стане възрастен мъж, възрастна жена или старец.
Така че учителят, когато има правилни инстинкти, враства в едно духовно отношение спрямо детето. Ала днешното интелектуално време в много отношения се е отдалечило от подобно духовно поведение и спрямо всичко се отнася по интелектуален начин. Ето така днес ние сме достигнали дотам, да казваме в областта на възпитанието: трябва да възпитаваш така, че на своята степен детето да разбира всички по един и същи начин. Да, тук ние лесно стигаме до една тривиалност, което в момента на възпитанието може да бъде изключително удобна. В момента, когато поднасяме на детето всичко по един тривиален начин, ние постигаме много, така че всичко да е съобразно с неговото разбиране. Ала този, който разсъждава по такъв начин, изхождайки от интелектуалността, той не се съобразява с това какво произлиза от едно условие, към което тласкаме детето, когато това дете стане възрастен мъж, възрастна жена или старец. Такъв човек не се съобразява с живота, той не се съобразява например със следното.
към текста >>

И едва сега аз мога да изкажа всичко това пред един учителски колегиум, за да бъде то нещо основно за учителите, които да го прилагат при всяко едно отделно дете.
Тези неща аз се осмелих да кажа едва преди няколко години в моята книга “Върху загадките на душата”10. Между първата концепция и излагането на тези неща пред света изтекоха 30 години. Защо? По причина, че такива истини трябва да бъдат погледнати от позицията на различните възрасти, защото тези истини трябва да преминат заедно с човека през неговите различни възрастови периоди. Това, което един млад човек изживява като духовни истини на 23 или 24-годишна възраст, това бива изживяно по съвсем различен начин на 35-36 години и различно на 45-46 години. И аз споменавам само един факт – това, което представлява насока в познанието на човека, аз се осмелих да кажа пред света в една книга, едва след като бях прекрачил 50те години. И едва сега аз мога да изкажа всичко това пред един учителски колегиум, за да бъде то нещо основно за учителите, които да го прилагат при всяко едно отделно дете.
към текста >>

Нашият живот е проникнат от това природознание, ала за целите на възпитанието ние се нуждаем от познание за човека и то практично познание за човека, такова познание, което действува индивидуално спрямо всяко отделно дете.
Днес ние сравнително лесно постигаме познание за природата, ние сравнително лесно постигаме възглед за това, което е крайна точка на развитието. Но при това единственото, което знаем, е как човекът застава като крайна точка на органичното сътворение пред нас. Ние не вникваме в самия човек. Ние не вникваме в неговата същност. Ние знаем само доколко човекът представлява най-висшето животно, но ние не знаем какво представлява всъщност човека, ако напредваме само в природознанието, достигнало едно тъй високо съвършенство и срещу което тук ние нищо няма да възразим, напротив, то заслужава удивление. Нашият живот е проникнат от това природознание, ала за целите на възпитанието ние се нуждаем от познание за човека и то практично познание за човека, такова познание, което действува индивидуално спрямо всяко отделно дете. За тази цел ни е необходимо преди всичко едно общо познание за човека.
към текста >>

А когато детето преминава през периода на половата зрялост, тогава то се приближава до един период, когато ние вече не можем да казваме “дете”, когато младите господа и младите дами достигнат до свободното боравене със своя дух.
А когато детето преминава през периода на половата зрялост, тогава то се приближава до един период, когато ние вече не можем да казваме “дете”, когато младите господа и младите дами достигнат до свободното боравене със своя дух. Ето така започвайки от телесното, преминавайки през душевното, човек се отправя към духовното.
към текста >>

Чувствуването е свързано индиректно с живота на нервната система и ние не можем да разберем човека, ако не знаем как човекът диша, как дишането е свързано с кръвообращението и целият този ритъм намира израз в човека, когато той като дете лесно се изчервява, лесно побледнява, как всичко това е свързано с ритмичния живот, което от своя страна намира отражение в детските страсти, в детските усещания и чувства на любовна привързаност.
Чувствуването не изживява себе си директно в живота на нервната система, но чувствуването изживява себе си директно в ритмичната система. Когато си представяме нашите чувства, тогава ние чрез нервите и с помощта на представите възприемаме нашите чувства, тъй както външно възприемаме светлината на цветовете. Чувствуването е свързано индиректно с живота на нервната система и ние не можем да разберем човека, ако не знаем как човекът диша, как дишането е свързано с кръвообращението и целият този ритъм намира израз в човека, когато той като дете лесно се изчервява, лесно побледнява, как всичко това е свързано с ритмичния живот, което от своя страна намира отражение в детските страсти, в детските усещания и чувства на любовна привързаност. Ако ние не знаем това, което непосредствено живее в ритмичната система и което само бива проектирано в живота на нервната система, превръщайки се по този начин в представа, тогава ние не можем да разберем човека, когато казваме: душевният живот е свързан с живота на нервната система, защото от душевния живот единствено мисленето е свързано с живота на нервната система.
към текста >>

Например малкото дете е все още изцяло сетивен орган, всъщност то е само глава, както вече разясних това.
Ако човекът има тези понятия, които аз можах да набележа чрез някои насоки – чрез тяхното приложение, което ще ни се представи през следващите дни, ще бъдат изяснени и подробности – ако човек има тези елементарни насоки, тогава очите му ще се отворят за всичко онова, което изплува пред нас в детската природа. Защото детската природа все още не е така устроена. Например малкото дете е все още изцяло сетивен орган, всъщност то е само глава, както вече разясних това.
към текста >>

Ето така ние се научаваме да наблюдаваме малкото дете, научаваме се да наблюдаваме и по-голямото дете, когато знаем, че едно дете се изчервява по-лесно при един или друг повод, друго побледнява при един или друг повод, едно дете лесно изпада в състояние на възбуда, лесно движи своите крайници; едно дете се проявява ярко, друго се спотайва срамежливо и т.н.
Ето така ние се научаваме да наблюдаваме малкото дете, научаваме се да наблюдаваме и по-голямото дете, когато знаем, че едно дете се изчервява по-лесно при един или друг повод, друго побледнява при един или друг повод, едно дете лесно изпада в състояние на възбуда, лесно движи своите крайници; едно дете се проявява ярко, друго се спотайва срамежливо и т.н. Когато имаме тези основни линии, които ни позволяват да знаем къде са залегнали отделните проявления, било то във веществообменната система, когато нещо се проявява душевно под формата на воля, било то в ритмичната система, когато душевно се проявява като чувство или в нервната система, когато душевно се проявява като мислене, тогава ние ще се научим да наблюдаваме детето, едва тогава ще знаем накъде да насочваме своя поглед.
към текста >>

318. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

ВЪЗПИТАНИЕТО НА МАЛКОТО ДЕТЕ И ДУШЕВНАТА НАГЛАСА НА ВЪЗПИТАТЕЛЯ
ВЪЗПИТАНИЕТО НА МАЛКОТО ДЕТЕ И ДУШЕВНАТА НАГЛАСА НА ВЪЗПИТАТЕЛЯ
към текста >>

Този възрастен човек, който е изправен пред едно съвсем малко дете, пред едно кърмаче, той като човек се превръща във възпитател на детето с цялото си вътрешно изживяване.
При детето нещата стоят така, че в известен смисъл всяко едно кръвно телце бива вътрешно физически възбудено от светлината. Във всеки случай човек не бива да разбира тези въздействия по такъв начин, сякаш те могат да бъдат доказани с груби физически методи. Детето е все още отдадено на въздействията на онези етерни есенции, които в по-късния живот действуват само върху повърхността на тялото, действуват само в сетивните органи, за да може човекът вътрешно да разгърне нещо съвсем различно. До смяната на зъбите детето представлява сетиво с целия си организъм; възрастният индивид е на повърхността си сетиво, а във вътрешността си душа. Трябва да съблюдаваме това в конкретните му подробности. Този възрастен човек, който е изправен пред едно съвсем малко дете, пред едно кърмаче, той като човек се превръща във възпитател на детето с цялото си вътрешно изживяване. Да приемем, че до детето е застанал един угрижен човек, такъв човек, който има основание да бъде угрижен. При зрелия човек това, което представлява физическо въздействие на тези душевни грижи в областта на конституцията, мимиката и движението на неговото тяло намира в слаба степен някакъв външен израз. Когато имаме някаква грижа, устата ни е винаги малко пресъхнала. И когато при определени хора грижата стане нещо обичайно, когато тя продължава, тогава тези хора имат постоянно суха уста, с лепнещ език и горчив вкус; те дори имат лек задух. При възрастният човек тези физически състояния представляват само тихи подтонове на живота.
към текста >>

Повече външно погледнато, това представлява една борба между онаследените качества на човека и приспособяването към света, който го обгражда през времето, когато той е малко дете.
По описания начин протича животът на детето до смяната на зъбите. Това, което се разиграва в детската човешка същност, представлява една вътрешна борба. Ала човек може да получи правилна представа за тази борба само чрез познанието за духовната страна на света и човека. Повече външно погледнато, това представлява една борба между онаследените качества на човека и приспособяването към света, който го обгражда през времето, когато той е малко дете.
към текста >>

Ако с такова съзнание влизаме в час, ще трябва да си кажем следното: Между децата, които аз трябва да възпитавам, може би има някое, което е много умно, някое дете, което по-късно в живота ще стане много по-умно от мен.
Човек трябва да знае необходимото и да стори необходимото за духовната същност на детето, за да може по този начин правилно да се погрижи за физическата същност, защото само така духовната същност се превръща във ваятел на физическата същност. Ако проследим по-нататък мисълта, която набелязах в увода на тази лекция, ще стигнем до необходимостта да признаем следното: като учители и като възпитатели самите ние всъщност постъпваме в едно училище. Не бива да си представяме, че ние наистина сме едни от най-умните хора. Човек може да разглежда себе си най-много като относително умен. Това положително ще доведе учителя до едно наистина здраво отношение към нещата. Ако с такова съзнание влизаме в час, ще трябва да си кажем следното: Между децата, които аз трябва да възпитавам, може би има някое, което е много умно, някое дете, което по-късно в живота ще стане много по-умно от мен. Ако този, който има в себе си заложбата да стане един ден много по-умен, отколкото съм самият аз, ако него искаме да възпитаваме само до тази степен на умност, която притежавам самият аз, тогава аз бих го възпитавал, така че той ще изостане в сравнение с това, което би могъл да стане по-късно. Това не бива да се допуска в никакъв случай. Правилното е, този който има заложби за подобен ум, да бъде възпитаван така, че по-късно в живота той да стане много поумен от самите нас. Ние трябва да възпитаваме така, че да бъдат формирани заложби, които ние съвсем не притежаваме. Но това означава: в човека съществува нещо, което ние като възпитатели или учители изобщо не сме в състояние да обхванем.
към текста >>

Това е нещо, пред което би трябвало да застанем с дълбоко страхопочитание; и то разгръща себе си чрез възпитателното изкуство, без ние да го внасяме като отражение на нашите собствени способности във възпитаваното дете.
Ако този, който има в себе си заложбата да стане един ден много по-умен, отколкото съм самият аз, ако него искаме да възпитаваме само до тази степен на умност, която притежавам самият аз, тогава аз бих го възпитавал, така че той ще изостане в сравнение с това, което би могъл да стане по-късно. Това не бива да се допуска в никакъв случай. Правилното е, този който има заложби за подобен ум, да бъде възпитаван така, че по-късно в живота той да стане много поумен от самите нас. Ние трябва да възпитаваме така, че да бъдат формирани заложби, които ние съвсем не притежаваме. Но това означава: в човека съществува нещо, което ние като възпитатели или учители изобщо не сме в състояние да обхванем. Това е нещо, пред което би трябвало да застанем с дълбоко страхопочитание; и то разгръща себе си чрез възпитателното изкуство, без ние да го внасяме като отражение на нашите собствени способности във възпитаваното дете. Всичко това ни отвежда до правилния отговор на въпроса, който току що бе поставен.
към текста >>

Трябва дълбоко да вникнем в това как при съвсем малкото дете, приблизително към неговата седма година нервно-сетивната дейност, ритмичната, дихателната дейност и тази на кръвообращението, двигателната дейност и веществообмяната навсякъде си взаимодействуват, но така че нервно-сетивната дейност е тази, която владее над всичко.
Трябва дълбоко да вникнем в това как при съвсем малкото дете, приблизително към неговата седма година нервно-сетивната дейност, ритмичната, дихателната дейност и тази на кръвообращението, двигателната дейност и веществообмяната навсякъде си взаимодействуват, но така че нервно-сетивната дейност е тази, която владее над всичко. При детето дихателният ритъм, ритъмът на кръвообращението, веществообмяната са процеси, които могат да бъдат разбрани в своята същност само ако видим в тях постоянно разгръщаща се нервно-сетивна дейност.
към текста >>

Ако едно дете види пред себе си лице, набраздено от грижи, това действува върху детето първоначално като едно сетивно впечатление.
Ако едно дете види пред себе си лице, набраздено от грижи, това действува върху детето първоначално като едно сетивно впечатление. Но това впечатление се пренася върху начина, по който детето диша и оттам върху целия дихателен апарат и върху веществообмяната.
към текста >>

Когато трябва да възпитаваме едно дете във възрастта след смяната на зъбите, или приблизително след седмата година, тогава в него вече не преобладава нервно-сетивната система, както е било преди това.
Когато трябва да възпитаваме едно дете във възрастта след смяната на зъбите, или приблизително след седмата година, тогава в него вече не преобладава нервно-сетивната система, както е било преди това. От този момент нататък тази система все повече се обособява от останалите телесни дейности; и тя се насочва предимно към външния свят. Тя се проявява по-скоро на повърхността на физическия организъм. От смяната на зъбите до настъпването на половата зрялост в детето преобладава предимно ритмичната система. И това е, с което преди всичко друго трябва да се съобразяваме в основните училища.
към текста >>

Ако открием едно силно уморено дете, нека да кажем: Трябва да направим нещо за такова построяване на урока, чрез което той няма да действува изморително върху детето.
Но когато разгледаме цялата работа в светлината на духовното мислене, тогава човек си казва: Когато детето, намиращо се между смяната на зъбите и периода на половата зрялост, усети умора в определена степен, тогава ти не си въздействувал по правилен начин върху неговата ритмична система, но си въздействувал върху някаква друга система. Защото ритмичната система не се уморява в продължение на целия живот. Сърцето тупти през целия живот ден и нощ. Човек се изморява чрез своята интелектуална, чрез своята веществообменна и двигателна система. Когато човек знае, че в описания възрастов период трябва да въздействува върху ритмичната система, тогава вижда, че опитите върху настъпването на умората показват къде не сме действували неправилно, къде сме се съобразили достатъчно с ритмичната система. Ако открием едно силно уморено дете, нека да кажем: Трябва да направим нещо за такова построяване на урока, чрез което той няма да действува изморително върху детето. Защото ако човек не мисли духовно, тогава той ще се стреми да премахне умората с помощта на всякакви други средства, но няма да се погрижи за нейното избягване чрез едно различно построяване на урока.
към текста >>

Всеки един човек, комуто е поверено едно дете за възпитание, би трябвало инстинктивно да притежава тази благодарност.
Ала едно умствено занимание, което не може да стопли останалия организъм, не прави човека щастлив, прави го нещастен. Защото то се развива като едно чуждо тяло, като един душевен тумор. Заключителната част на всяка една философия би трябвало да прерастне в чувство на благодарност спрямо космическите сили. И дори когато авторът не го изрича непосредствено, все пак то би трябвало да бъде предизвикано у читателя. Ала тази благодарност би трябвало преди всичко да съществува в самия учител, във възпитателя. Всеки един човек, комуто е поверено едно дете за възпитание, би трябвало инстинктивно да притежава тази благодарност. Това е и първото значително нещо, което бива постигнато чрез духовното познание – да изпитваме благодарност за обстоятелството, че ни е поверено дете за възпитание. Страхопочитание пред тайнствената същност на детето – в тази точка страхопочитанието и благодарността не могат да бъдат отделени една от друга – това би трябвало да бъде основното настроение, с което възпитателят подхожда към своята задача. Съществува само едно настроение спрямо детето, което дава правилните импулси за възпитание и преподаване: и това е именно религиозното настроение спрямо детето.
към текста >>

Това е и първото значително нещо, което бива постигнато чрез духовното познание – да изпитваме благодарност за обстоятелството, че ни е поверено дете за възпитание.
Защото то се развива като едно чуждо тяло, като един душевен тумор. Заключителната част на всяка една философия би трябвало да прерастне в чувство на благодарност спрямо космическите сили. И дори когато авторът не го изрича непосредствено, все пак то би трябвало да бъде предизвикано у читателя. Ала тази благодарност би трябвало преди всичко да съществува в самия учител, във възпитателя. Всеки един човек, комуто е поверено едно дете за възпитание, би трябвало инстинктивно да притежава тази благодарност. Това е и първото значително нещо, което бива постигнато чрез духовното познание – да изпитваме благодарност за обстоятелството, че ни е поверено дете за възпитание. Страхопочитание пред тайнствената същност на детето – в тази точка страхопочитанието и благодарността не могат да бъдат отделени една от друга – това би трябвало да бъде основното настроение, с което възпитателят подхожда към своята задача. Съществува само едно настроение спрямо детето, което дава правилните импулси за възпитание и преподаване: и това е именно религиозното настроение спрямо детето.
към текста >>

Такова усещане можем да имаме и спрямо едно дете, което е с лоши заложби.
Възпитателната техника е различна от тази, която се прилага върху неща, непроникнати от Духа. Възпитателната техника навсякъде предполага, че всичко, което възпитателят прави, се поражда от религиозноморални импулси. Такова усещане можем да имаме и спрямо едно дете, което е с лоши заложби. Тогава ние ще се изправим пред това дете не с антипатия, но с трагизъм.
към текста >>

Тогава ние ще се изправим пред това дете не с антипатия, но с трагизъм.
Възпитателната техника е различна от тази, която се прилага върху неща, непроникнати от Духа. Възпитателната техника навсякъде предполага, че всичко, което възпитателят прави, се поражда от религиозноморални импулси. Такова усещане можем да имаме и спрямо едно дете, което е с лоши заложби. Тогава ние ще се изправим пред това дете не с антипатия, но с трагизъм.
към текста >>

Тук човек може би ще каже: В наше време, когато много маловажни неща биват възприемани така ужасно обективно, все още съществуват хора, които считат за неуместно, ако трябва да имат религиозно усещане спрямо едно дете, което проявява себе си като един нехранимайко.
Тук човек може би ще каже: В наше време, когато много маловажни неща биват възприемани така ужасно обективно, все още съществуват хора, които считат за неуместно, ако трябва да имат религиозно усещане спрямо едно дете, което проявява себе си като един нехранимайко. Човек може би ще каже: Какво трагично усещане мога да имам спрямо това дете, изживяващо себе си като един нехранимайко? В нашето така ужасно обективно настроено време дори мнозина родители признават, че техните деца са безделници, докато в по-ранни времена това не е било обичайно: тогава всяко едно дете е било за родителите “послушно”. Това е едно по-добро настроение от днешното.
към текста >>

Човек може би ще каже: Какво трагично усещане мога да имам спрямо това дете, изживяващо себе си като един нехранимайко?
Тук човек може би ще каже: В наше време, когато много маловажни неща биват възприемани така ужасно обективно, все още съществуват хора, които считат за неуместно, ако трябва да имат религиозно усещане спрямо едно дете, което проявява себе си като един нехранимайко. Човек може би ще каже: Какво трагично усещане мога да имам спрямо това дете, изживяващо себе си като един нехранимайко? В нашето така ужасно обективно настроено време дори мнозина родители признават, че техните деца са безделници, докато в по-ранни времена това не е било обичайно: тогава всяко едно дете е било за родителите “послушно”. Това е едно по-добро настроение от днешното.
към текста >>

В нашето така ужасно обективно настроено време дори мнозина родители признават, че техните деца са безделници, докато в по-ранни времена това не е било обичайно: тогава всяко едно дете е било за родителите “послушно”.
Тук човек може би ще каже: В наше време, когато много маловажни неща биват възприемани така ужасно обективно, все още съществуват хора, които считат за неуместно, ако трябва да имат религиозно усещане спрямо едно дете, което проявява себе си като един нехранимайко. Човек може би ще каже: Какво трагично усещане мога да имам спрямо това дете, изживяващо себе си като един нехранимайко? В нашето така ужасно обективно настроено време дори мнозина родители признават, че техните деца са безделници, докато в по-ранни времена това не е било обичайно: тогава всяко едно дете е било за родителите “послушно”. Това е едно по-добро настроение от днешното.
към текста >>

Но наистина може да бъде създадено и едно трагично настроение, когато като подарък от божественодуховния световен ред, като случай на неговото най-висше откровение ни бъде изпратено едно трудно за възпитание дете.
Но наистина може да бъде създадено и едно трагично настроение, когато като подарък от божественодуховния световен ред, като случай на неговото най-висше откровение ни бъде изпратено едно трудно за възпитание дете. Ако човек може да изживее този трагизъм, тогава той ще му помогне да преодолее подводните камъни на възпитателното изкуство.
към текста >>

Ако сме в състояние с благодарност да приемем едно невъзпитано дете и ако можем да почувствуваме трагизъм спрямо него и ако можем, изхождайки тъкмо от този трагизъм да развием у себе си импулс за действие, едва тогава ще усетим истинската благодарност спрямо божествения световен ред, тогава, когато и лошото ще бъде прието като нещо божествено, макар че това приемане да е нещо много сложно.
Ако сме в състояние с благодарност да приемем едно невъзпитано дете и ако можем да почувствуваме трагизъм спрямо него и ако можем, изхождайки тъкмо от този трагизъм да развием у себе си импулс за действие, едва тогава ще усетим истинската благодарност спрямо божествения световен ред, тогава, когато и лошото ще бъде прието като нещо божествено, макар че това приемане да е нещо много сложно.
към текста >>

319. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Ако ние изучим съвсем малкото дете на тези букви, внасяме в него нещо съвсем чуждо, което изобщо не съответствува на неговата природа.
Ако ние изучим съвсем малкото дете на тези букви, внасяме в него нещо съвсем чуждо, което изобщо не съответствува на неговата природа. Но ние трябва да сме наясно, какво става, когато вмъкваме нещо чуждо в детето, в неукрепналия детски организъм. Все едно, че още съвсем рано привикваме детето да носи много тесни дрехи, които не му стават и които после разрушават неговия организъм. Днес, когато хората наблюдават нещата само повърхностно, те не виждат как и в по-късна възраст възникват ограничения и скованост в собствения организъм, просто поради причината, че по погрешен начин сме поднесли на детето четенето и писането.
към текста >>

Възпитателното изкуство, почиващо на познанието за човека, подхожда по такъв начин, че наистина всичко бива развито, изхождайки от самото дете; и не се казва просто, че трябва да бъде развита индивидуалността, но това наистина бива сторено.
Възпитателното изкуство, почиващо на познанието за човека, подхожда по такъв начин, че наистина всичко бива развито, изхождайки от самото дете; и не се казва просто, че трябва да бъде развита индивидуалността, но това наистина бива сторено. И то бива постигнато, като първоначално изобщо не изхождаме от четенето. Детето изхожда от ръкомахането, от изявленията на волята, а не от съзерцанието. Съзерцанието идва едва по-късно. Затова е необходимо да се започва не от четенето, а от писането; но писането трябва да се заучава така, че да произлиза от цялата човешка същност като нещо естествено. Ето защо започваме обучението с писане, а не с четене; при което се опитваме това, което детето се стреми да развие в акта на подражанието само чрез своята воля, чрез своите ръце, да го насочим в посока на писането.
към текста >>

И когато дойдат родителите и кажат: Моето дете е на осем, на девет години и още не може да пише добре!
И така, когато се опитвате да подходите не интелектуално, а духовно, имагинативно, Вие ще извлечете от детето всичко, което постепенно ще доведе до това, че детето ще се научи да пише. Така то ще се научи да пише по-бавно, отколкото се научава да пише днес. И когато дойдат родителите и кажат: Моето дете е на осем, на девет години и още не може да пише добре! – тогава ние винаги трябва да им казваме: Всичко, което в определена възраст бива усвоено по-бавно, то се отпечатва по един посигурен и по-здравословен начин в жизнения организъм в сравнение с това, което е било насилствено усвоено от него.
към текста >>

Обаче онова дете, което в отношението си към останалия свят не е изживяло антропоморфизма, тъкмо на него в по-късна възраст ще му липсва нещо от човешката природа и учителят трябва да има склонността, така живо, душевно-духовно да се пренася в цялата заобикаляща среда, че детето да успява да върви с него съобразно това, което се намира в нея.
Силите, които то предполага че носи в себе си, когато среща нещо неприятно и болезнено, същите тези сили то предполага, че се намират в Слънцето, в Луната, в дърветата и в растението. Това ние не бива да опровергаваме в детето. Ние трябва да пренесем себе си в детската възраст, във възпитателния процес до преди 9-та година и да постъпваме така, сякаш все още не съществува границата между човешкото “вътре” и природното “вън”. Това ние можем да постигнем само ако придадем на урока образност, ако оставим растенията да постъпват човешки, да разговарят помежду си, ако оставим Слънцето и Луната да говорят, ако навсякъде вложим човешкото. Днес хората изпитват истински страх от тъй наречения антропоморфизъм. Обаче онова дете, което в отношението си към останалия свят не е изживяло антропоморфизма, тъкмо на него в по-късна възраст ще му липсва нещо от човешката природа и учителят трябва да има склонността, така живо, душевно-духовно да се пренася в цялата заобикаляща среда, че детето да успява да върви с него съобразно това, което се намира в нея.
към текста >>

Но за този, който наблюдава нещата не просто логически, а ги наблюдава, изхождайки от познанията на живота, нещата се представят така, че едно дете, което по правилен начин е било доведено до смятането, в по-късна възраст то има едно чувство за отговорност, съвсем различно от чувството на онова дете, което не е било доведено до смятането по правилен начин.
Но за този, който наблюдава нещата не просто логически, а ги наблюдава, изхождайки от познанията на живота, нещата се представят така, че едно дете, което по правилен начин е било доведено до смятането, в по-късна възраст то има едно чувство за отговорност, съвсем различно от чувството на онова дете, което не е било доведено до смятането по правилен начин. И това вероятно ще Ви се стори изключително парадоксално – но тъй като говоря за реалността, а не за неща, които нашето време си въобразява, затова бих желал, тъй като истината често пъти изглежда парадоксална на нашето съвремие – аз бих желал да не се стъписвам пред подобни парадокси. Ако ние като хора през изтеклите десетилетия бяхме успели да потопим човешката душа правилно в урока по смятане, тогава ние не бихме имали този хаос в Източна Европа. Това е, което произлиза, което виждаме вътрешно: чрез какви сили способността за смятане се свързва с това, което обхваща и моралното в човека?
към текста >>

И ако сме насърчили детето да борави с числата по съответния начин, тогава ние ще видим пред себе си едно дете с чувствителен усет към доброто.
Така това, което чрез боравенето с числа бива формирано в детската душа, е изключително важно за начина, по който детето ще се изправи пред нас, когато ние издигнем пред душата му моралните примери, чрез които то ще трябва да развие в себе си одобрение или неодобрение, антипатия или симпатия към доброто или злото. И ако сме насърчили детето да борави с числата по съответния начин, тогава ние ще видим пред себе си едно дете с чувствителен усет към доброто.
към текста >>

320. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (II) Оксфорд, 22. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Всъщност едва сега човекът се превръща в дете на света.
Всъщност едва сега човекът се превръща в дете на света. Едва сега той трябва да се съобразява с механиката, с динамиката на света. Едва сега той вътрешно изживява това, което в живота се нарича причинност. В действителност преди 11-та година човекът няма никакво разбиране за причина и следствие. Той чува думите. Ние вярваме, че човекът има разбиране.
към текста >>

Излишно е той да размишлява според едни или други дидактически правила; самото дете му подсказва какво се случва с него: то клюмва на стола си и веднага се разсейва, ако учителят направи нещо неподходящо.
Ако преди 11-та година му поднеса завършени исторически картини, ако му поднеса образи от познатия растителен свят, тогава представите навлизат в мозъка и чрез останалата нервна система навлизат в цялото тяло. Те се свързват с цялото тяло, с меката мускулна система. Това, което става в детето, аз го изграждам по един изпълнен с любов начин. Този въглен, който детето иначе представлява, когато човек познава единствено мъртвата анатомия и физиология, сега този въглен става прозрачен. Навсякъде учителят вижда децата седнали на своите чинове. Излишно е той да размишлява според едни или други дидактически правила; самото дете му подсказва какво се случва с него: то клюмва на стола си и веднага се разсейва, ако учителят направи нещо неподходящо. Ако той извърши нещо, което е подходящо за детето, то възвръща своята жизненост.
към текста >>

Във всеки случай в класа не бива да става така, че когато някое дете се разгневи и даде израз на гнева си, учителят да дойде и да каже: Ще ти избия аз този гняв от главата: Това е нещо ужасно!
Става дума за това, че наистина изкуството и особено възпитателното изкуство не може да бъде овладяно без чувството за хумор. Това означава, че педагогическото изкуство се състои също и в това да бъде премахнато от учителството всяко чумерене и да бъде развита приветливостта, хумористичната, изпълнената с хумор любов към децата, за да не виждат децата в образа на учителя това, което той всъщност им забранява. Във всеки случай в класа не бива да става така, че когато някое дете се разгневи и даде израз на гнева си, учителят да дойде и да каже: Ще ти избия аз този гняв от главата: Това е нещо ужасно! И учителят грабва мастилницата и я хвърля на пода, така че тя се разбива. Така Вие не можете да отстраните гнева от детето; само ако можем да покажем на детето, че неговият гняв представлява обект, който изобщо не съществува за нас, който ние посрещаме с хумор – само тогава ние възпитаваме правилно.
към текста >>

Всяко дете е едно различно същество и ако постъпваме по начина, който описах тук сега, това е само една най-първа крачка по пътя към едно художествено познавателно възприемане на детето.
Дотук аз описах как най-общо трябва да бъде възприеман човекът от преподавателя и възпитателя. Но човек не е само нещо общо. И дори ако можем да се доближим до човека, така че той да стане прозрачен за нас чак до активността на мускулната система преди 11-та година, на костната система след 12-та година, все пак остава нещо, което е изключително необходимо за едно художествено възпитание и за едно художествено преподаване – индивидуалността на човека. Всяко дете е едно различно същество и ако постъпваме по начина, който описах тук сега, това е само една най-първа крачка по пътя към едно художествено познавателно възприемане на детето.
към текста >>

Нека да предположим, че имаме пред себе си меланхоличното дете – един особен човешки тип.
Нека да предположим, че имаме пред себе си меланхоличното дете – един особен човешки тип.
към текста >>

Първоначално външно то се проявява пред нас като едно тихо, затворено в себе си дете.
Как се проявява то пред нас? Първоначално външно то се проявява пред нас като едно тихо, затворено в себе си дете. Ала тази външна характеристика не ни върши много работа. Ние можем да се приближим до детето в меланхоличната нагласа едва когато видим, че тъкмо при меланхоличното дете най-силно влияние има чисто физическата телесност. И когато знаем, че меланхолията почива на обстоятелството, че в организма силно се отлагат соли, разбираме защо детето с меланхолична нагласа чувствува себе си толкова тежко в целия си физически организъм. Когато то трябва да повдигне дори само крак или ръка, в меланхолично дете става нещо съвсем различно в сравнение с друго дете. На лице са препятствия, ограничение за повдигането на крака, за повдигането на ръката.
към текста >>

Ние можем да се приближим до детето в меланхоличната нагласа едва когато видим, че тъкмо при меланхоличното дете най-силно влияние има чисто физическата телесност.
Как се проявява то пред нас? Първоначално външно то се проявява пред нас като едно тихо, затворено в себе си дете. Ала тази външна характеристика не ни върши много работа. Ние можем да се приближим до детето в меланхоличната нагласа едва когато видим, че тъкмо при меланхоличното дете най-силно влияние има чисто физическата телесност. И когато знаем, че меланхолията почива на обстоятелството, че в организма силно се отлагат соли, разбираме защо детето с меланхолична нагласа чувствува себе си толкова тежко в целия си физически организъм. Когато то трябва да повдигне дори само крак или ръка, в меланхолично дете става нещо съвсем различно в сравнение с друго дете. На лице са препятствия, ограничение за повдигането на крака, за повдигането на ръката. Чувството на тежест се противопоставя на душевното настроение. Така детето с меланхолична нагласа постепенно започва да гледа навътре и не поглежда радостно навън, тъй като собственото му тяло силно привлича неговото внимание и тъй като то има толкова много грижи с тялото си.
към текста >>

Когато то трябва да повдигне дори само крак или ръка, в меланхолично дете става нещо съвсем различно в сравнение с друго дете.
Как се проявява то пред нас? Първоначално външно то се проявява пред нас като едно тихо, затворено в себе си дете. Ала тази външна характеристика не ни върши много работа. Ние можем да се приближим до детето в меланхоличната нагласа едва когато видим, че тъкмо при меланхоличното дете най-силно влияние има чисто физическата телесност. И когато знаем, че меланхолията почива на обстоятелството, че в организма силно се отлагат соли, разбираме защо детето с меланхолична нагласа чувствува себе си толкова тежко в целия си физически организъм. Когато то трябва да повдигне дори само крак или ръка, в меланхолично дете става нещо съвсем различно в сравнение с друго дете. На лице са препятствия, ограничение за повдигането на крака, за повдигането на ръката. Чувството на тежест се противопоставя на душевното настроение. Така детето с меланхолична нагласа постепенно започва да гледа навътре и не поглежда радостно навън, тъй като собственото му тяло силно привлича неговото внимание и тъй като то има толкова много грижи с тялото си. Едва когато знаем как при меланхоличното дете душата, устремена нагоре и Духът, стремящ се към разширение, биват обременени от постоянно извиращите от жлезите (с вътрешна секреция – б.пр.) телесни отлагания, които обременяват тялото и проникват в телесните тъкани, едва когато разберем правилно това натежаване и чрез него това приковаване на вниманието към телесното, едва тогава ние ще се справим с меланхоличното дете.
към текста >>

Едва когато знаем как при меланхоличното дете душата, устремена нагоре и Духът, стремящ се към разширение, биват обременени от постоянно извиращите от жлезите (с вътрешна секреция – б.пр.) телесни отлагания, които обременяват тялото и проникват в телесните тъкани, едва когато разберем правилно това натежаване и чрез него това приковаване на вниманието към телесното, едва тогава ние ще се справим с меланхоличното дете.
И когато знаем, че меланхолията почива на обстоятелството, че в организма силно се отлагат соли, разбираме защо детето с меланхолична нагласа чувствува себе си толкова тежко в целия си физически организъм. Когато то трябва да повдигне дори само крак или ръка, в меланхолично дете става нещо съвсем различно в сравнение с друго дете. На лице са препятствия, ограничение за повдигането на крака, за повдигането на ръката. Чувството на тежест се противопоставя на душевното настроение. Така детето с меланхолична нагласа постепенно започва да гледа навътре и не поглежда радостно навън, тъй като собственото му тяло силно привлича неговото внимание и тъй като то има толкова много грижи с тялото си. Едва когато знаем как при меланхоличното дете душата, устремена нагоре и Духът, стремящ се към разширение, биват обременени от постоянно извиращите от жлезите (с вътрешна секреция – б.пр.) телесни отлагания, които обременяват тялото и проникват в телесните тъкани, едва когато разберем правилно това натежаване и чрез него това приковаване на вниманието към телесното, едва тогава ние ще се справим с меланхоличното дете.
към текста >>

Често се казва: Ето, меланхоличното дете е затворено в себе си, то седи мирно, движи се малко.
Често се казва: Ето, меланхоличното дете е затворено в себе си, то седи мирно, движи се малко. И ние го караме да приема в себе си именно живи, подвижни представи. Стремим се да го излекуваме с противоположното. Стремим се да се справим с меланхоличното дете, като го ободряваме с различни весели неща, които му поднасяме. Това е един съвсем погрешен метод. По този начин ние изобщо не можем да се справим с меланхоличното дете.
към текста >>

Стремим се да се справим с меланхоличното дете, като го ободряваме с различни весели неща, които му поднасяме.
Често се казва: Ето, меланхоличното дете е затворено в себе си, то седи мирно, движи се малко. И ние го караме да приема в себе си именно живи, подвижни представи. Стремим се да го излекуваме с противоположното. Стремим се да се справим с меланхоличното дете, като го ободряваме с различни весели неща, които му поднасяме. Това е един съвсем погрешен метод. По този начин ние изобщо не можем да се справим с меланхоличното дете.
към текста >>

По този начин ние изобщо не можем да се справим с меланхоличното дете.
Често се казва: Ето, меланхоличното дете е затворено в себе си, то седи мирно, движи се малко. И ние го караме да приема в себе си именно живи, подвижни представи. Стремим се да го излекуваме с противоположното. Стремим се да се справим с меланхоличното дете, като го ободряваме с различни весели неща, които му поднасяме. Това е един съвсем погрешен метод. По този начин ние изобщо не можем да се справим с меланхоличното дете.
към текста >>

Ние трябва да се опитаме да поднесем на меланхоличното дете именно не весели, комични представи, а да му поднесем сериозни представи.
Ние трябва да имаме способността чрез съчувствие и съпреживяване на неговата физическа тежест да се приближим към детето по начин, съответствуващ на неговата природа. Ние трябва да се опитаме да поднесем на меланхоличното дете именно не весели, комични представи, а да му поднесем сериозни представи. Такива, каквито то е в състояние да извлече от самото себе си. Ние трябва да му поднесем нещо, което да намира отзвук в собствения му тежък организъм.
към текста >>

Ако отвън му поднесем нещо съвсем чуждо, ако на сериозното дете му поднесем нещо весело, то остава безразлично спрямо веселото.
Обаче за подобно възпитание е необходимо да имаме търпение, защото това възпитание не дава ефект от днес за утре, това възпитание действува в продължение на години. То действува по такъв начин, че приемайки отвън нещо, което то има в себе си, детето приема в себе си лечебни сили срещу него. Ако отвън му поднесем нещо съвсем чуждо, ако на сериозното дете му поднесем нещо весело, то остава безразлично спрямо веселото. Но ако му поднесем собствената си тъга, мъка, грижа, тогава то приема отвън това, което има в своя вътрешен свят. По такъв начин в неговия вътрешен свят бива предизвикана ответната реакция – бива предизвикано противоположното. Следвайки в модерна форма старото златно правило: Подобното не само бива разпознато от подобното, но подобното бива и правилно третирано, лекувано с подобното; така именно ние и лекуваме по пътя на педагогиката.
към текста >>

А когато детето има по-скоро флегматичен темперамент, тогава ние трябва да сме наясно със следното: Това дете, което има по-скоро един флегматичен темперамент, то живее не толкова в своето физическо тяло, колкото в това, което тези дни нарекох етерно тяло, тялото, което е много по-подвижно.
А когато детето има по-скоро флегматичен темперамент, тогава ние трябва да сме наясно със следното: Това дете, което има по-скоро един флегматичен темперамент, то живее не толкова в своето физическо тяло, колкото в това, което тези дни нарекох етерно тяло, тялото, което е много по-подвижно.
към текста >>

Такова дете живее в етерния елемент.
Такова дете живее в етерния елемент. Странно звучи, когато за флегматичното дете казваме, че то живее в етерния елемент, но е така. Етерният елемент не позволява да навлезе в главата това, което протича в органичните процеси на човека – храносмилането, веществообмяната, растежа. Флегматичното дете не е в състояние да получи представа за това, което протича в неговото тяло. Главата остава бездейна. Чрез този подвижен елемент, който се стреми да разпръсне функциите на тялото наоколо, тялото става все по-подвижно.
към текста >>

Странно звучи, когато за флегматичното дете казваме, че то живее в етерния елемент, но е така.
Такова дете живее в етерния елемент. Странно звучи, когато за флегматичното дете казваме, че то живее в етерния елемент, но е така. Етерният елемент не позволява да навлезе в главата това, което протича в органичните процеси на човека – храносмилането, веществообмяната, растежа. Флегматичното дете не е в състояние да получи представа за това, което протича в неговото тяло. Главата остава бездейна. Чрез този подвижен елемент, който се стреми да разпръсне функциите на тялото наоколо, тялото става все по-подвижно. Флегматичното дете е изцяло отдадено на света.
към текста >>

Флегматичното дете не е в състояние да получи представа за това, което протича в неговото тяло.
Такова дете живее в етерния елемент. Странно звучи, когато за флегматичното дете казваме, че то живее в етерния елемент, но е така. Етерният елемент не позволява да навлезе в главата това, което протича в органичните процеси на човека – храносмилането, веществообмяната, растежа. Флегматичното дете не е в състояние да получи представа за това, което протича в неговото тяло. Главата остава бездейна. Чрез този подвижен елемент, който се стреми да разпръсне функциите на тялото наоколо, тялото става все по-подвижно. Флегматичното дете е изцяло отдадено на света. То се разтваря в света. То твърде малко живее в себе си.
към текста >>

Флегматичното дете е изцяло отдадено на света.
Странно звучи, когато за флегматичното дете казваме, че то живее в етерния елемент, но е така. Етерният елемент не позволява да навлезе в главата това, което протича в органичните процеси на човека – храносмилането, веществообмяната, растежа. Флегматичното дете не е в състояние да получи представа за това, което протича в неговото тяло. Главата остава бездейна. Чрез този подвижен елемент, който се стреми да разпръсне функциите на тялото наоколо, тялото става все по-подвижно. Флегматичното дете е изцяло отдадено на света. То се разтваря в света. То твърде малко живее в себе си. Ето защо то се отнася с известно безразличие спрямо нещата, които ние се опитваме да предприемем с него. Ние не можем да се приближим до детето, защото, нали така в крайна сметка ние трябва да се приближим чрез сетивата. Главните сетива са в главата.
към текста >>

Флегматичното дете в слаба степен може да си служи с главата.
То се разтваря в света. То твърде малко живее в себе си. Ето защо то се отнася с известно безразличие спрямо нещата, които ние се опитваме да предприемем с него. Ние не можем да се приближим до детето, защото, нали така в крайна сметка ние трябва да се приближим чрез сетивата. Главните сетива са в главата. Флегматичното дете в слаба степен може да си служи с главата. А останалият организъм бива поддържан в своите функции от външния свят.
към текста >>

Ние можем да се справим с флегматичното дете само ако отново, точно както при меланхоличното дете, самите ние се превърнем в един вид флегматични хора редом с него, само ако успеем художествено да се пренесем в неговото флегматично настроение.
Ние можем да се справим с флегматичното дете само ако отново, точно както при меланхоличното дете, самите ние се превърнем в един вид флегматични хора редом с него, само ако успеем художествено да се пренесем в неговото флегматично настроение. Тогава детето има до себе си това, което е самото то: и това, което то има до себе си, накрая започва да му омръзва. Дори флегматичното дете започва да скучае, когато има до себе си учител-флегматик! И ако отново имаме търпение, ние ще открием, че ако на флегматичното дете поднесем потопени във флегма представи и процеси, тогава нещо в детето ще се възпламени.
към текста >>

Дори флегматичното дете започва да скучае, когато има до себе си учител-флегматик!
Ние можем да се справим с флегматичното дете само ако отново, точно както при меланхоличното дете, самите ние се превърнем в един вид флегматични хора редом с него, само ако успеем художествено да се пренесем в неговото флегматично настроение. Тогава детето има до себе си това, което е самото то: и това, което то има до себе си, накрая започва да му омръзва. Дори флегматичното дете започва да скучае, когато има до себе си учител-флегматик! И ако отново имаме търпение, ние ще открием, че ако на флегматичното дете поднесем потопени във флегма представи и процеси, тогава нещо в детето ще се възпламени.
към текста >>

И ако отново имаме търпение, ние ще открием, че ако на флегматичното дете поднесем потопени във флегма представи и процеси, тогава нещо в детето ще се възпламени.
Ние можем да се справим с флегматичното дете само ако отново, точно както при меланхоличното дете, самите ние се превърнем в един вид флегматични хора редом с него, само ако успеем художествено да се пренесем в неговото флегматично настроение. Тогава детето има до себе си това, което е самото то: и това, което то има до себе си, накрая започва да му омръзва. Дори флегматичното дете започва да скучае, когато има до себе си учител-флегматик! И ако отново имаме търпение, ние ще открием, че ако на флегматичното дете поднесем потопени във флегма представи и процеси, тогава нещо в детето ще се възпламени.
към текста >>

Особено трудно за възпитание е сангвиничното дете.
Особено трудно за възпитание е сангвиничното дете. В сангвиничното дете особено доминираща е дейността на ритмичния организъм. Ритмичният организъм, който между смяната на зъбите и настъпването на половата зрялост в човека е преобладаващият елемент, в сангвиниците този ритмичен организъм добива голяма власт, той започва да преобладава. Ето защо сангвиничното дете препуска от едно впечатление към друго. Ако впечатленията не се сменят достатъчно бързо и ако не идват следващите, детето се чувствува вътрешно притеснено. И така, ние можем да кажем: Сангвиничното дете усеща себе си вътрешно притеснено, ако вниманието му трябва да бъде продължително време приковано на едно място; то чувствува, че не може да остане на същото място, то бяга, в него нахлуват чужди мисли.
към текста >>

В сангвиничното дете особено доминираща е дейността на ритмичния организъм.
Особено трудно за възпитание е сангвиничното дете. В сангвиничното дете особено доминираща е дейността на ритмичния организъм. Ритмичният организъм, който между смяната на зъбите и настъпването на половата зрялост в човека е преобладаващият елемент, в сангвиниците този ритмичен организъм добива голяма власт, той започва да преобладава. Ето защо сангвиничното дете препуска от едно впечатление към друго. Ако впечатленията не се сменят достатъчно бързо и ако не идват следващите, детето се чувствува вътрешно притеснено. И така, ние можем да кажем: Сангвиничното дете усеща себе си вътрешно притеснено, ако вниманието му трябва да бъде продължително време приковано на едно място; то чувствува, че не може да остане на същото място, то бяга, в него нахлуват чужди мисли. Това дете трудно може да бъде задържано на едно място.
към текста >>

Ето защо сангвиничното дете препуска от едно впечатление към друго.
Особено трудно за възпитание е сангвиничното дете. В сангвиничното дете особено доминираща е дейността на ритмичния организъм. Ритмичният организъм, който между смяната на зъбите и настъпването на половата зрялост в човека е преобладаващият елемент, в сангвиниците този ритмичен организъм добива голяма власт, той започва да преобладава. Ето защо сангвиничното дете препуска от едно впечатление към друго. Ако впечатленията не се сменят достатъчно бързо и ако не идват следващите, детето се чувствува вътрешно притеснено. И така, ние можем да кажем: Сангвиничното дете усеща себе си вътрешно притеснено, ако вниманието му трябва да бъде продължително време приковано на едно място; то чувствува, че не може да остане на същото място, то бяга, в него нахлуват чужди мисли. Това дете трудно може да бъде задържано на едно място.
към текста >>

И така, ние можем да кажем: Сангвиничното дете усеща себе си вътрешно притеснено, ако вниманието му трябва да бъде продължително време приковано на едно място; то чувствува, че не може да остане на същото място, то бяга, в него нахлуват чужди мисли.
Особено трудно за възпитание е сангвиничното дете. В сангвиничното дете особено доминираща е дейността на ритмичния организъм. Ритмичният организъм, който между смяната на зъбите и настъпването на половата зрялост в човека е преобладаващият елемент, в сангвиниците този ритмичен организъм добива голяма власт, той започва да преобладава. Ето защо сангвиничното дете препуска от едно впечатление към друго. Ако впечатленията не се сменят достатъчно бързо и ако не идват следващите, детето се чувствува вътрешно притеснено. И така, ние можем да кажем: Сангвиничното дете усеща себе си вътрешно притеснено, ако вниманието му трябва да бъде продължително време приковано на едно място; то чувствува, че не може да остане на същото място, то бяга, в него нахлуват чужди мисли. Това дете трудно може да бъде задържано на едно място.
към текста >>

Това дете трудно може да бъде задържано на едно място.
В сангвиничното дете особено доминираща е дейността на ритмичния организъм. Ритмичният организъм, който между смяната на зъбите и настъпването на половата зрялост в човека е преобладаващият елемент, в сангвиниците този ритмичен организъм добива голяма власт, той започва да преобладава. Ето защо сангвиничното дете препуска от едно впечатление към друго. Ако впечатленията не се сменят достатъчно бързо и ако не идват следващите, детето се чувствува вътрешно притеснено. И така, ние можем да кажем: Сангвиничното дете усеща себе си вътрешно притеснено, ако вниманието му трябва да бъде продължително време приковано на едно място; то чувствува, че не може да остане на същото място, то бяга, в него нахлуват чужди мисли. Това дете трудно може да бъде задържано на едно място.
към текста >>

Аз отново трябва да кажа нещо подобно за отношението към сангвиничното дете.
Аз отново трябва да кажа нещо подобно за отношението към сангвиничното дете. Ние трябва да се опитаме да лекуваме сангвиничното дете не като го принуждаваме да стои дълго време пред едно впечатление, а като правим точно обратното. Да посрещнем сангвиничността и да променяме бързо впечатленията, а именно да принудим детето да възприема бързо впечатленията едно след друго. Отново ответната реакция е тази, която се проявява. И тъй преобладаваща е системата на кръвообращението, детето не може да изживее себе си по друг начин, освен чрез антипатия спрямо ускорените впечатления. И последицата от това е, че детето забавя само себе си.
към текста >>

Ние трябва да се опитаме да лекуваме сангвиничното дете не като го принуждаваме да стои дълго време пред едно впечатление, а като правим точно обратното.
Аз отново трябва да кажа нещо подобно за отношението към сангвиничното дете. Ние трябва да се опитаме да лекуваме сангвиничното дете не като го принуждаваме да стои дълго време пред едно впечатление, а като правим точно обратното. Да посрещнем сангвиничността и да променяме бързо впечатленията, а именно да принудим детето да възприема бързо впечатленията едно след друго. Отново ответната реакция е тази, която се проявява. И тъй преобладаваща е системата на кръвообращението, детето не може да изживее себе си по друг начин, освен чрез антипатия спрямо ускорените впечатления. И последицата от това е, че детето забавя само себе си.
към текста >>

Но по съвсем различен начин трябва да се отнасяме спрямо холеричното дете.
Но по съвсем различен начин трябва да се отнасяме спрямо холеричното дете. Холеричното дете носи в себе си тази своеобразност, че то постоянно изостава от нормалното човешко развитие. Това изглежда странно, но вземете следния случай: Едно 8 – 9-годишно дете, като нормален човек, движи по определен начин крайниците си, бързо или бавно, в зависимост от външните впечатления. Сравнете 8 – 9-годишното дете с 3 – 4-годишното дете. 3 – 4-годишното дете танцува по земята, то в много по-слаба степен владее своите движения – то мърда, движи се, все още не е развило душевен елемент. Но ако кърмачетата биха развили силно душевния елемент, тогава те все пак не биха Ви се сторили всички холерични.
към текста >>

Холеричното дете носи в себе си тази своеобразност, че то постоянно изостава от нормалното човешко развитие.
Но по съвсем различен начин трябва да се отнасяме спрямо холеричното дете. Холеричното дете носи в себе си тази своеобразност, че то постоянно изостава от нормалното човешко развитие. Това изглежда странно, но вземете следния случай: Едно 8 – 9-годишно дете, като нормален човек, движи по определен начин крайниците си, бързо или бавно, в зависимост от външните впечатления. Сравнете 8 – 9-годишното дете с 3 – 4-годишното дете. 3 – 4-годишното дете танцува по земята, то в много по-слаба степен владее своите движения – то мърда, движи се, все още не е развило душевен елемент. Но ако кърмачетата биха развили силно душевния елемент, тогава те все пак не биха Ви се сторили всички холерични. Но кърмачетата с тяхното ритане – а те ритат много, тъкмо когато са здрави – всички те са холерични.
към текста >>

Това изглежда странно, но вземете следния случай: Едно 8 – 9-годишно дете, като нормален човек, движи по определен начин крайниците си, бързо или бавно, в зависимост от външните впечатления.
Но по съвсем различен начин трябва да се отнасяме спрямо холеричното дете. Холеричното дете носи в себе си тази своеобразност, че то постоянно изостава от нормалното човешко развитие. Това изглежда странно, но вземете следния случай: Едно 8 – 9-годишно дете, като нормален човек, движи по определен начин крайниците си, бързо или бавно, в зависимост от външните впечатления. Сравнете 8 – 9-годишното дете с 3 – 4-годишното дете. 3 – 4-годишното дете танцува по земята, то в много по-слаба степен владее своите движения – то мърда, движи се, все още не е развило душевен елемент. Но ако кърмачетата биха развили силно душевния елемент, тогава те все пак не биха Ви се сторили всички холерични. Но кърмачетата с тяхното ритане – а те ритат много, тъкмо когато са здрави – всички те са холерични.
към текста >>

Сравнете 8 – 9-годишното дете с 3 – 4-годишното дете.
Но по съвсем различен начин трябва да се отнасяме спрямо холеричното дете. Холеричното дете носи в себе си тази своеобразност, че то постоянно изостава от нормалното човешко развитие. Това изглежда странно, но вземете следния случай: Едно 8 – 9-годишно дете, като нормален човек, движи по определен начин крайниците си, бързо или бавно, в зависимост от външните впечатления. Сравнете 8 – 9-годишното дете с 3 – 4-годишното дете. 3 – 4-годишното дете танцува по земята, то в много по-слаба степен владее своите движения – то мърда, движи се, все още не е развило душевен елемент. Но ако кърмачетата биха развили силно душевния елемент, тогава те все пак не биха Ви се сторили всички холерични. Но кърмачетата с тяхното ритане – а те ритат много, тъкмо когато са здрави – всички те са холерични.
към текста >>

3 – 4-годишното дете танцува по земята, то в много по-слаба степен владее своите движения – то мърда, движи се, все още не е развило душевен елемент.
Но по съвсем различен начин трябва да се отнасяме спрямо холеричното дете. Холеричното дете носи в себе си тази своеобразност, че то постоянно изостава от нормалното човешко развитие. Това изглежда странно, но вземете следния случай: Едно 8 – 9-годишно дете, като нормален човек, движи по определен начин крайниците си, бързо или бавно, в зависимост от външните впечатления. Сравнете 8 – 9-годишното дете с 3 – 4-годишното дете. 3 – 4-годишното дете танцува по земята, то в много по-слаба степен владее своите движения – то мърда, движи се, все още не е развило душевен елемент. Но ако кърмачетата биха развили силно душевния елемент, тогава те все пак не биха Ви се сторили всички холерични. Но кърмачетата с тяхното ритане – а те ритат много, тъкмо когато са здрави – всички те са холерични.
към текста >>

Холеричното дете задържа в себе си нещо от вилнеенето и беснеенето на съвсем малкото дете.
Холеричното дете задържа в себе си нещо от вилнеенето и беснеенето на съвсем малкото дете. По този начин в холеричното дете, 8 – 9-годишното дете, момче или момиче, продължава да живее малкото кърмаче. Ето по тази причина детето е холерично и ние трябва да се опитаме така да се отнасяме към холеричното дете, че постепенно да “парализираме” това “малко дете”, което продължава да живее вътре.
към текста >>

По този начин в холеричното дете, 8 – 9-годишното дете, момче или момиче, продължава да живее малкото кърмаче.
Холеричното дете задържа в себе си нещо от вилнеенето и беснеенето на съвсем малкото дете. По този начин в холеричното дете, 8 – 9-годишното дете, момче или момиче, продължава да живее малкото кърмаче. Ето по тази причина детето е холерично и ние трябва да се опитаме така да се отнасяме към холеричното дете, че постепенно да “парализираме” това “малко дете”, което продължава да живее вътре.
към текста >>

Ето по тази причина детето е холерично и ние трябва да се опитаме така да се отнасяме към холеричното дете, че постепенно да “парализираме” това “малко дете”, което продължава да живее вътре.
Холеричното дете задържа в себе си нещо от вилнеенето и беснеенето на съвсем малкото дете. По този начин в холеричното дете, 8 – 9-годишното дете, момче или момиче, продължава да живее малкото кърмаче. Ето по тази причина детето е холерично и ние трябва да се опитаме така да се отнасяме към холеричното дете, че постепенно да “парализираме” това “малко дете”, което продължава да живее вътре.
към текста >>

И превръщайки сам себе си в холерик, заедно с холеричното дете, разбира, се постоянно владеейки себе си и с чувство за хумор, аз ще постигна това холеричното дете до мен да стане по-спокойно.
Това трябва да се осъществи с помощта на хумора. Защото ако в по-късна възраст имаме срещу себе си един холерик, който е бил такъв и на 8-9-10 години, тогава ние не можем да се справим с него чрез предупреждения: да му направим предупредителна забележка – това него изобщо не го впечатлява. Но ако го накараме да разкаже нещо, което аз самият съм разказал преди това, при което той трябва доста холерично да разиграе разказа – с мимика, тогава той ще трябва да се вживее в своя малък човек и тогава той постепенно успокоява този малък човек в себе си. Той го наглася към своя душевен елемент. И превръщайки сам себе си в холерик, заедно с холеричното дете, разбира, се постоянно владеейки себе си и с чувство за хумор, аз ще постигна това холеричното дете до мен да стане по-спокойно. Когато учителят започне да танцува – аз Ви моля да не разбирате това в лошия смисъл – тогава неспокойствието на детето постепенно престава. Само трябва да имаме способността да не се запъхтяваме и задъхваме пред холеричното дете, да не провесваме глава, а да достигаме до един вид съпреживяване на това вътрешно лудуване. И Вие ще видите – детето ще става все по-мирно и по-мирно. Това изцяло парализира вътрешното лудуване.
към текста >>

Само трябва да имаме способността да не се запъхтяваме и задъхваме пред холеричното дете, да не провесваме глава, а да достигаме до един вид съпреживяване на това вътрешно лудуване.
Защото ако в по-късна възраст имаме срещу себе си един холерик, който е бил такъв и на 8-9-10 години, тогава ние не можем да се справим с него чрез предупреждения: да му направим предупредителна забележка – това него изобщо не го впечатлява. Но ако го накараме да разкаже нещо, което аз самият съм разказал преди това, при което той трябва доста холерично да разиграе разказа – с мимика, тогава той ще трябва да се вживее в своя малък човек и тогава той постепенно успокоява този малък човек в себе си. Той го наглася към своя душевен елемент. И превръщайки сам себе си в холерик, заедно с холеричното дете, разбира, се постоянно владеейки себе си и с чувство за хумор, аз ще постигна това холеричното дете до мен да стане по-спокойно. Когато учителят започне да танцува – аз Ви моля да не разбирате това в лошия смисъл – тогава неспокойствието на детето постепенно престава. Само трябва да имаме способността да не се запъхтяваме и задъхваме пред холеричното дете, да не провесваме глава, а да достигаме до един вид съпреживяване на това вътрешно лудуване. И Вие ще видите – детето ще става все по-мирно и по-мирно. Това изцяло парализира вътрешното лудуване.
към текста >>

Да си представим, че пред себе си имаме дете, което ни създава педагогически затруднения по следния начин: Забелязваме, че възгледите които му поднасяме, усещанията, които се стремим да възбудим в него, представите, които искаме да му предадем, всички те предизвикват в системата на главата една толкова силна циркулация и една толкова силна нервна възбуда, че в известна степен това, което аз се опитвам да предам на детето, не може да премине от главата към останалия организъм.
Нещата се свеждат до това, контактът между учителя и детето да е напълно потопен в един художествен елемент. Така много от нещата, които учителят трябва да извърши в даден момент по отношение индивидуалността на детето, добиват един вид интуитивен, инстинктивен характер. За да постигнем разбиране, нека вземем нещата по възможност конкретно. Да си представим, че пред себе си имаме дете, което ни създава педагогически затруднения по следния начин: Забелязваме, че възгледите които му поднасяме, усещанията, които се стремим да възбудим в него, представите, които искаме да му предадем, всички те предизвикват в системата на главата една толкова силна циркулация и една толкова силна нервна възбуда, че в известна степен това, което аз се опитвам да предам на детето, не може да премине от главата към останалия организъм. Физическото устройство на главата става в известен смисъл частично меланхолично. Детето се затруднява да пренесе от главата към останалия организъм това, което вижда, което чувствува, а също и това, което му са дава чрез други импулси. Наученото в известен смисъл остава в главата. То не успява да проникне надолу в останалия организъм. Ако преподаваме на детето с художествен усет, тогава всичко във възпитанието и в преподаването се владее от художествения елемент и всичко инстинктивно ще бъде насочено в тази посока.
към текста >>

Ако имам подобно дете пред себе си, аз ще му поднеса работата с цветове, живописния елемент по начин, съвсем различен от този при друго дете.
Физическото устройство на главата става в известен смисъл частично меланхолично. Детето се затруднява да пренесе от главата към останалия организъм това, което вижда, което чувствува, а също и това, което му са дава чрез други импулси. Наученото в известен смисъл остава в главата. То не успява да проникне надолу в останалия организъм. Ако преподаваме на детето с художествен усет, тогава всичко във възпитанието и в преподаването се владее от художествения елемент и всичко инстинктивно ще бъде насочено в тази посока. Ако имам подобно дете пред себе си, аз ще му поднеса работата с цветове, живописния елемент по начин, съвсем различен от този при друго дете. И понеже това е толкова важно, при нас във Валдорфското училище от самото начало се обръща внимание на рисувателния елемент; но дори в рамките на рисуването ние можем да индивидуализираме работата си с детето именно когато детето трябва да прави нещата само.
към текста >>

Да приемем, че аз имам пред себе си това дете, което току-що описах.
Да приемем, че аз имам пред себе си това дете, което току-що описах. Аз прилагам спрямо него възпитание чрез рисуване. Ако е на лице истинският художествен елемент, артистичният контакт между учителя и ученика, тогава върху листа хартия детето работи с цветове и под моето ръководство ще възникне нещо, което ще бъде различно в сравнение с това при друго дете.
към текста >>

Ако е на лице истинският художествен елемент, артистичният контакт между учителя и ученика, тогава върху листа хартия детето работи с цветове и под моето ръководство ще възникне нещо, което ще бъде различно в сравнение с това при друго дете.
Да приемем, че аз имам пред себе си това дете, което току-що описах. Аз прилагам спрямо него възпитание чрез рисуване. Ако е на лице истинският художествен елемент, артистичният контакт между учителя и ученика, тогава върху листа хартия детето работи с цветове и под моето ръководство ще възникне нещо, което ще бъде различно в сравнение с това при друго дете.
към текста >>

Искам приблизително схематично да Ви нарисувам на дъската, какво трябва да се получи върху листа хартия, върху който се рисува, при дете, в което усещанията, представите в известна степен се задържат в главата.
Искам приблизително схематично да Ви нарисувам на дъската, какво трябва да се получи върху листа хартия, върху който се рисува, при дете, в което усещанията, представите в известна степен се задържат в главата. В този случай трябва да възникне нещо подобно:
към текста >>

Това ще бъде изобразено на листа при дете, при което представите се задържат в главата.
Тук имаме едно цветно петно (жълто), след това тук някъде ще има подобно цветно петно (лилаво), защото въпросът се свежда до хармонията на цветовете. После ще има един преход (оранжево), преходът ще се разпространи още и за да се получи завършек и навън, цялото може би ще изглежда така (синьо). Това ще бъде изобразено на листа при дете, при което представите се задържат в главата.
към текста >>

Да приемем, че имам друго дете, при което виждам, че представите изобщо не се задържат в главата, а в известен смисъл преминават през главата като през сито и всичко потъва в тялото, така че детето не може да ги улови, защото главата му е като “сито”.
Да приемем, че имам друго дете, при което виждам, че представите изобщо не се задържат в главата, а в известен смисъл преминават през главата като през сито и всичко потъва в тялото, така че детето не може да ги улови, защото главата му е като “сито”. Тя е с “дупки”, тя е пропусклива. Всичко потъва надолу. Че това при детето е така, че системата на циркулацията в останалия организъм се стреми да всмуче в себе си всичко, ето това е, което трябва да почувствуваме.
към текста >>

При това дете Вие ще видите на листа приблизително следното:
Тогава инстинктивно, интуитивно ние идваме до извода, че трябва да дадем на детето насока за нещо, което е съвсем различно. При това дете Вие ще видите на листа приблизително следното:
към текста >>

Така също, ако имате едно момче или момиче, на което представите спират в главата и не могат да слязат долу, с това момче или момиче Вие ще влезете във физкултурния салон с намерения, различни от тези при дете, на което главата е като “сито”, през която всичко преминава и нахлува в останалото тяло и в циркулацията на останалото тяло.
Така също, ако имате едно момче или момиче, на което представите спират в главата и не могат да слязат долу, с това момче или момиче Вие ще влезете във физкултурния салон с намерения, различни от тези при дете, на което главата е като “сито”, през която всичко преминава и нахлува в останалото тяло и в циркулацията на останалото тяло. Вие влизате с двете групи деца във физкултурния салон. Едната група деца, при които всичко е като “сито”, при които всичко се спуска надолу, тях Вие ще оставите да играят така, че физическите движения да се редуват с рецитиране или пеене. Другата група, където всичко спира в главата, тях Вие ще оставите да извършват такива движения, при които децата ще трябва да мълчат. Така, изхождайки изцяло от природата на децата, Вие ще осъществите прехода между физическото възпитание и душевното своеобразие. По един начин трябва да играе детето със застойни представи и по друг начин детето, чиито представи преминават като през “сито” през главата.
към текста >>

321. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

За Валдорфското училище съществуват само педагогическо-дидактични основни правила, без оглед на това дали едно дете е дете на пролетарий, или е дете на самия бивш кайзер, след като то е пожелало да бъде прието във Валдорфското училище.
Ала към това се прибави един такъв момент, който в идеалния смисъл на думата превърна училището в едно единно училище. Защото ние имахме една основна група деца от пролетарски родители, а децата на антропософските родители не бяха пролетарски деца, а произхождаха от всички възможни обществени слоеве, от най-висшите до най-нисшите. Така, поради социалната основа във Валдорфското училище, още в самото начало беше изключен всякакъв класов елемент. А тъкмо този беше стремежът и към него ние се стремяхме и сега – в съображение да влезе само, единствено само общочовешкото. За Валдорфското училище съществуват само педагогическо-дидактични основни правила, без оглед на това дали едно дете е дете на пролетарий, или е дете на самия бивш кайзер, след като то е пожелало да бъде прието във Валдорфското училище. Тук са в сила и ще бъдат в сила единствено основните педагогическо-дидактични правила. Така още от самото начало Валдорфското училище беше замислено като единно училище.
към текста >>

Но при този подход се появиха и трудности, защото пролетарското дете идва в училището на 6 – 7-годишна възраст с битови навици, различни от навиците на едно дете от другите обществени слоеве.
Но при този подход се появиха и трудности, защото пролетарското дете идва в училището на 6 – 7-годишна възраст с битови навици, различни от навиците на едно дете от другите обществени слоеве. Но ако пренебрегнем някои дреболии, които с известни усилия бяха преодолени, в това отношение противоречията се проявиха по-скоро като нещо изключително благотворно. Лесно можете да си представите тези дреболии, най-често те се отнасят до битови навици и понякога никак не е лесно да бъде изкоренено от детето всичко онова, което то е донесло в училището. Но с известна добра воля можа да бъде постигнато и това, макар някои деца от тъй наречените по-висши съсловия, които не са свикнали да гледат сред себе си това или онова, тези деца занесоха в къщи неприятни неща и в къщи това бе забелязано по един неприятен начин.
към текста >>

По-голямата трудност възникна от факта, че за Валдорфското училище идеалът се състоеше в това, децата да бъдат възпитавани изцяло в духа на едно човекознание, а именно – всяка седмица на детето да бъде давано това, което самото дете изискваше.
И така, от другата страна имахме децата. Първоначално това бяха – бих казал – по-малките трудности. По-голямата трудност възникна от факта, че за Валдорфското училище идеалът се състоеше в това, децата да бъдат възпитавани изцяло в духа на едно човекознание, а именно – всяка седмица на детето да бъде давано това, което самото дете изискваше.
към текста >>

Те идваха с най-различна предварителна подготовка, често далеч не с тази подготовка, която ние считахме за правилната за едно 9 или 11-годишно дете.
Първоначално Валдорфското училище беше основано като осмокласно училище, така че в него ние имахме деца от 6 – 7 до 14 – 15-годишна възраст. Тези деца дойдоха от най-различни училища. Те идваха с най-различна предварителна подготовка, често далеч не с тази подготовка, която ние считахме за правилната за едно 9 или 11-годишно дете. Ето защо през първите години съвсем не можахме да разчитаме на това, което разглеждаме като идеал за възпитанието. Тук отново не можехме да напредваме според параграф 1, параграф 2, а трябваше да подхождаме според индивидуалностите на децата във всеки един отделен клас. И все пак това беше най-малкото затруднение.
към текста >>

Човекът не е нещо абстрактно, което може да бъде сглобено в завършен вид; човекът е дете на определени родители.
Най-голямата трудност е тази, че дори и най-идеалният възпитателен метод не бива да откъсва човека от живота. Човекът не е нещо абстрактно, което може да бъде сглобено в завършен вид; човекът е дете на определени родители. Той израства в определени социални условия. След като е бил отгледан и възпитан, той трябва да се върне обратно в тези социални условия. Виждате ли, ако Вие желаете да възпитате едно дете така, че абсолютно да отговаря на идеала, за 14 – 15-годишна възраст, то може да бъде идеално, но детето няма да си намери място в днешния живот, то няма да знае откъде да започне. Така въпросът не се свежда просто до осъществяването на един идеал и това не е така и днес във Валдорфското училище, а става дума за това, детето да бъде възпитавано така, че винаги да бъде в състояние да установи връзка с днешния живот, с днешния социален ред. Няма полза, ако кажем: Този социален ред е лош!
към текста >>

Виждате ли, ако Вие желаете да възпитате едно дете така, че абсолютно да отговаря на идеала, за 14 – 15-годишна възраст, то може да бъде идеално, но детето няма да си намери място в днешния живот, то няма да знае откъде да започне.
Най-голямата трудност е тази, че дори и най-идеалният възпитателен метод не бива да откъсва човека от живота. Човекът не е нещо абстрактно, което може да бъде сглобено в завършен вид; човекът е дете на определени родители. Той израства в определени социални условия. След като е бил отгледан и възпитан, той трябва да се върне обратно в тези социални условия. Виждате ли, ако Вие желаете да възпитате едно дете така, че абсолютно да отговаря на идеала, за 14 – 15-годишна възраст, то може да бъде идеално, но детето няма да си намери място в днешния живот, то няма да знае откъде да започне. Така въпросът не се свежда просто до осъществяването на един идеал и това не е така и днес във Валдорфското училище, а става дума за това, детето да бъде възпитавано така, че винаги да бъде в състояние да установи връзка с днешния живот, с днешния социален ред. Няма полза, ако кажем: Този социален ред е лош! Лош или добър, ние просто трябва да живеем в него и не можем току-така да откъсваме децата от този социален ред. Следователно аз имах пред себе си изключително трудната задача, от една страна да осъществя една идея за възпитание, а от друга страна да се съобразявам с целия съвременен живот.
към текста >>

И преди всичко става дума за това, че може да бъде изнесено нещо, което може да послужи на другия учител само ако човек има в себе си съответната любов към всяко едно дете.
Ето защо, когато говоря за организацията на Валдорфското училище, аз казвам, че неговото сърце е учителската конференция; това са учителските конференции, които биват периодично провеждани. Когато мога да бъда в Щутгарт, това става под мое ръководство, но иначе учителските конференции се провеждат и в сравнително кратки промеждутъци от време. Тогава всичко за цялото училище до последните подробности и това, което отделният учител е придобил като опит в своя клас, всичко бива обсъждано от всички учители заедно. Така тези учителски конференции имат винаги тенденцията да формират училището като един цялостен организъм, както човешкото тяло е организъм поради това, че има сърце. При тези учителски конференции става дума за добрата воля за съвместен живот сред учителите и за избягването на всякакъв вид съперничество. И преди всичко става дума за това, че може да бъде изнесено нещо, което може да послужи на другия учител само ако човек има в себе си съответната любов към всяко едно дете. Но аз имам предвид не онази любов, за която често се говори, а за тази любов, която именно артистичният учител притежава.
към текста >>

Такова дете може да бъде променено само ако обхванем с поглед целия му произход.
Във Валдорфското училище например имахме един много интересен случай, едно момче, което силно се отклоняваше от нормата. То постъпи още от началото в 1-и клас на Валдорфското училище. Момчето имаше тази особеност, че когато учителят се обърнеше с гръб, то връхлиташе върху учителя и го удряше по гърба. Към този немирник учителят се отнесе с изключителна любов и с изключителен интерес. Той го галеше, отвеждаше го обратно до чина му и се държеше така, сякаш не забелязваше, че е бил ударен отзад. Такова дете може да бъде променено само ако обхванем с поглед целия му произход. Трябва да знаем в каква родителска среда е израснало и трябва да познаваме неговата патология. И тогава въпреки неговото немирничество, можем да вървим напред, именно когато сме в състояние да обичаме тъкмо такъв вид немирничество. Има нещо много мило и в някой, който е особено голям немирник.
към текста >>

Докато при едно болно дете, при което е на лице един комплекс от качества, ние сравнително бързо успяваме да се ориентираме тъкмо в патологичния комплекс от качества.
Виждате ли, здравите деца се поддават сравнително трудно на изследване, защото техните качества са един вид срастнали. При тях не е много лесно да разберем как е разположена дадена черта и как се съчетава с някоя друга. Докато при едно болно дете, при което е на лице един комплекс от качества, ние сравнително бързо успяваме да се ориентираме тъкмо в патологичния комплекс от качества. Всичко това може да бъде приложено и спрямо здравите деца.
към текста >>

Когато се опитваме да си представим цялата организация, изхождайки от живота, тогава едно дете, което идва при нас, просто ни дава един нов урок, който ние трябва да приемем и който ни показва един нов начин, за да можем чрез съответното изучаване на човека да се справим с организма, който е включил в себе си един нов член.
Чрез подобна организация ние все пак успяхме за кратко време да получим признаване на особения статут на Валдорфското училище, и то главно поради факта, че бързо нарастна броят на децата, които имахме в началото – около 200 – а сега ние имаме вече около 700 деца, но от всички класове (до 12 клас). Сега Валдорфското училище е в най-добрия смисъл на думата едно единно училище. За повечето класове и особено за долните, трябваше да разкрием паралелни класове, така че сега имаме 1а, 1б клас и т.н., тъй като постепенно децата станаха твърде много за един клас. По този начин Валдорфското училище се оказа изправено пред все по-големи задачи. Когато се опитваме да си представим цялата организация, изхождайки от живота, тогава едно дете, което идва при нас, просто ни дава един нов урок, който ние трябва да приемем и който ни показва един нов начин, за да можем чрез съответното изучаване на човека да се справим с организма, който е включил в себе си един нов член.
към текста >>

Така се работи в насоката децата все повече и повече да се учат да си служат с ръцете, при което се изхожда от начина, по който съвсем малките деца са си служили със своите ръце в играта, като после се преминава през известен артистичен художествен елемент – това е нещо, което трябва да произлезе от самото дете.
Така се работи в насоката децата все повече и повече да се учат да си служат с ръцете, при което се изхожда от начина, по който съвсем малките деца са си служили със своите ръце в играта, като после се преминава през известен артистичен художествен елемент – това е нещо, което трябва да произлезе от самото дете.
към текста >>

Тогава и по отношение на практическите работи дори едно 9-годишно дете ще може да прави това, което сега прави едно 11 – 12-годишно дете.
Ние постигаме това като оставим децата да се занимават с всякакви практически работи. Засега ние можем да правим това, започвайки от 6-та година: много от тези неща би трябвало да се започнат от една по-ранна възраст. Но както споменах – трябва да правим компромиси, идеалът ще бъде постигнат по-късно. Тогава и по отношение на практическите работи дори едно 9-годишно дете ще може да прави това, което сега прави едно 11 – 12-годишно дете. Тези практически занимания носят характера на своеобразен труд и на навлизане в сферата на художественото. Детето трябва да работи, изхождайки от своята воля, а не от това, което му е наложено отвън.
към текста >>

Това обаче ни насочва към начина, по който трябва да изведем на бял свят онова от детето, което изгражда самото дете.
Това обаче ни насочва към начина, по който трябва да изведем на бял свят онова от детето, което изгражда самото дете. И виждате ли, когато нашите деца в 6-та учебна година започнат да изработват нещата, изхождайки от собственото си чувство за форма, тогава това се проявява така, както е при тези малки модели, които сме донесли тук (дървени кукли). Нещата са такива, каквито са произлезли изцяло от индивидуалността на дадено дете.
към текста >>

Нещата са такива, каквито са произлезли изцяло от индивидуалността на дадено дете.
Това обаче ни насочва към начина, по който трябва да изведем на бял свят онова от детето, което изгражда самото дете. И виждате ли, когато нашите деца в 6-та учебна година започнат да изработват нещата, изхождайки от собственото си чувство за форма, тогава това се проявява така, както е при тези малки модели, които сме донесли тук (дървени кукли). Нещата са такива, каквито са произлезли изцяло от индивидуалността на дадено дете.
към текста >>

322. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство