Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
465
резултата от
269
текста с части от думите : '
Деление
'.
1.
00. СЪДЪРЖАНИЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
7.ОТНОСНО РАЗПРЕ
ДЕЛЕНИЕ
ТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ЕСТЕСТВЕНИТЕ НАУКИ
7.ОТНОСНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ЕСТЕСТВЕНИТЕ НАУКИ
към текста >>
2.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Защото при скелета изолираните кости остават вечно същите, обаче в ботаниката метаморфозата застрашава да преобърне цялата терминология и следователно опре
деление
то на видовете, и слабите се страхуват следователно, защото не знаят, до къде може да доведе нещо подобно." Тук е налице съзнанието, че един нов вид виждаме на индивидуалното трябва да настъпи; и от този нов възглед трябва да произлезе новата систематика, разглеждането на особеното.
Младшият д, Алтон пише на 6 юли 1827 година на Гьоте: "бих считал за най-голяма награда, ако ваше превъзходителство, на когото естествената наука дължи не само едно пълно преобразоване с величествени обзори и нови възгледи на ботаниката, но и множество обогатявания на остеологията, бихте познали в предстоящите листове едно достойно за одобрение усърдие"* (*Естественонаучна кореспонденция I,28.). Неес фон Евенбек пише на 24 юни 1820 година*(*Също II,19.): "във вашия труд, който нарекохте "опит за обяснение на метаморфозата на растенията", растението говори първо между нас за самото себе си, заплете и мене хубаво очовечаване, когато бях още млад. Най-после Фойгт* (*също II, 360) пише на 6 юни 1831 година: "С живо участие и покорна благодарност аз започнах да чета малката книга за метаморфозата, която ме завладя като съучастник на това учение и ме свърза здраво исторически с него. Странно е, че учените са се отнесли по-тривиално спрямо метаморфозата на животните /разбирам не старата метаморфоза на насекомите, а тази изходяща от гръбначния стълб/ отколкото към тази на растенията. Независимо от плагиатите и злоупотребите, тихото признание би имало своето основание в това, че при нея те вярваха, че ще има да рискуват по-малко.
Защото при скелета изолираните кости остават вечно същите, обаче в ботаниката метаморфозата застрашава да преобърне цялата терминология и следователно определението на видовете, и слабите се страхуват следователно, защото не знаят, до къде може да доведе нещо подобно." Тук е налице съзнанието, че един нов вид виждаме на индивидуалното трябва да настъпи; и от този нов възглед трябва да произлезе новата систематика, разглеждането на особеното.
към текста >>
3.
06. ГЬОТЕВИЯТ СПОСОБ НА ПОЗНАНИЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Ние трябва именно да се откажем от един такъв стремеж напълно, и да търсим нашето опре
деление
чисто в това, да изпълним безкористно онези идеални задачи, които нашият разум ни предписва.
Ние трябва именно да се откажем от един такъв стремеж напълно, и да търсим нашето определение чисто в това, да изпълним безкористно онези идеални задачи, които нашият разум ни предписва.
А какво друго значи това, освен че ние трябва да търсим нашето щастие само в творчеството, в неуморната дейност: само действащият, а именно безкористното действащият, който със своята дейност не се стреми към никаква награда, изпълнява своето определение. Глупаво е за човека да иска да бъде възнаграден за неговата дейност; не съществува никаква истинска награда. Тук Хартман би трябвало да гради по-нататък. Той би трябвало да покаже, какво може да бъде при такива предпоставки единствената двигателна пружина на нашите действия. Когато перспективата, изгледът на една преследвана цел отпадне, тази двигателна пружина може да бъде само безкористната отдайност на обекта, на който човек посвещава своята дейност, това може да бъде само любовта.
към текста >>
А какво друго значи това, освен че ние трябва да търсим нашето щастие само в творчеството, в неуморната дейност: само действащият, а именно безкористното действащият, който със своята дейност не се стреми към никаква награда, изпълнява своето опре
деление
.
Ние трябва именно да се откажем от един такъв стремеж напълно, и да търсим нашето определение чисто в това, да изпълним безкористно онези идеални задачи, които нашият разум ни предписва.
А какво друго значи това, освен че ние трябва да търсим нашето щастие само в творчеството, в неуморната дейност: само действащият, а именно безкористното действащият, който със своята дейност не се стреми към никаква награда, изпълнява своето определение.
Глупаво е за човека да иска да бъде възнаграден за неговата дейност; не съществува никаква истинска награда. Тук Хартман би трябвало да гради по-нататък. Той би трябвало да покаже, какво може да бъде при такива предпоставки единствената двигателна пружина на нашите действия. Когато перспективата, изгледът на една преследвана цел отпадне, тази двигателна пружина може да бъде само безкористната отдайност на обекта, на който човек посвещава своята дейност, това може да бъде само любовта. Само едно действие от любов може да бъде едно действие.
към текста >>
4.
07. ОТНОСНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ЕСТЕСТВЕНИТЕ НАУКИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
7. ОТНОСНО РАЗПРЕ
ДЕЛЕНИЕ
ТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ЕСТЕСТВЕНИТЕ НАУКИ
7. ОТНОСНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ЕСТЕСТВЕНИТЕ НАУКИ
към текста >>
С известно привидно право може да се запита, защо, тъй като веднъж бях изложил вече от приетото досега разпре
деление
на съчиненията, аз не тръгнах веднага по онзи път, който изглежда преди всичко да се препоръчва: да издавам общите естественонаучни съчинения.
Тези гледища не можаха да останат без влияние върху подреждането на материала който следваше да бъде издаден.
С известно привидно право може да се запита, защо, тъй като веднъж бях изложил вече от приетото досега разпределение на съчиненията, аз не тръгнах веднага по онзи път, който изглежда преди всичко да се препоръчва: да издавам общите естественонаучни съчинения.
В 1-ви том, органическите, минералогическите и метеорологическите във 2-ри том и тези върху физиката в 3-ти том. Тогава първият том би съдържал общите гледища, следващите томове особените изложения на основните мисли. Колкото и съблазнително да е това: Никога не би искало да ми хрумне да следвам този ред. С това аз да се върна веднъж към Гьотевия символ аз не бих искал да постигна това, което исках: да направя да проличи планът на играта преди заровете да са хвърлени.
към текста >>
5.
09. ГЬОТЕВАТА ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Резюмирайки с помощта на теоретико познавателните разсъждения получените резултати, имаме следното: ние трябва да изходим от напълно лишената от опре
деление
, непосредствена форма на действителността, от това, което е дадено на сетивата, преди да поставим в действие мисленето, от самовижданото, чуваното и т.н.
Резюмирайки с помощта на теоретико познавателните разсъждения получените резултати, имаме следното: ние трябва да изходим от напълно лишената от определение, непосредствена форма на действителността, от това, което е дадено на сетивата, преди да поставим в действие мисленето, от самовижданото, чуваното и т.н.
Важното е да имаме съзнание, какво ни доставят сетивата и какво мисленето. Сетивата не ни казват, че нещата се намират в някакво отношение едни спрямо други, като например, че това е причина, онова следствие. За сетивата всички неща са еднакво съществени за стоежа на света. Когато разглеждаме нещата без да мислим, ние не знаем, че семето се намира на една по-висока степен на съвършенство в сравнение с прашинката от пътя. За сетивата и двете имат еднакво значение, когато външно изглеждат подобни.
към текста >>
Но че тя не е премислела ни най-малко изчерпателно тези истини, това ни показва обстоятелството че почти всички теоретици на познанието правят грешката да поставят веднага на този предварително неопределен и лишен от опре
деление
образ, срещу който ние застава ме на първата степен на нашето възприемане, сказуемото: Това е една представа.
За сетивата всички неща са еднакво съществени за стоежа на света. Когато разглеждаме нещата без да мислим, ние не знаем, че семето се намира на една по-висока степен на съвършенство в сравнение с прашинката от пътя. За сетивата и двете имат еднакво значение, когато външно изглеждат подобни. На тази степен на разглеждане нещата Наполеон не е по-важен от историческа гледна точка от Ивана или Драгана в никое отдалечено планинско село. Дотук е стигнала днешната теория на познанието.
Но че тя не е премислела ни най-малко изчерпателно тези истини, това ни показва обстоятелството че почти всички теоретици на познанието правят грешката да поставят веднага на този предварително неопределен и лишен от определение образ, срещу който ние застава ме на първата степен на нашето възприемане, сказуемото: Това е една представа.
Това значи човек да накърнява по най-груб начин своето собствено, току-що добито разбиране. Колкото малко знаем, когато оставаме при непосредственото възприятие на сетивата, че падащият камък е причината за създадената вдлъбнатина на мястото, където той пада, толкова малко знае също и това, че той е представа. Както до причината можем да стигнем само чрез разнообразно размишление, така и до познанието, че светът е само представа, ако то би било вярно, ние бихме искали да стигнем само чрез размишление. Дали това, което сетивата ми доставят, е една реална същност, или то е само представи, върху това самите сетива не ми изясняват нищо. Светът на сетивата заставя срещу нас като изстрелян от пищов.
към текста >>
Нашата теория на познанието е науката за опре
деление
то на всички други науки.
В обикновения живот ние имаме работа с една опитност, която е наполовина пропита от мисленето, която се явява вече повече или по-малко повдигната от тъмнината на възприятието към светлата яснота на духовното схващане. Науките работят върху това, да преодолеят тази тъмнина и да не оставят в опитността нищо, което не би било пропито от мисълта. А каква задача е изпълнила теорията на познанието спрямо другите науки? Тя ни даде осветление върху целта и задачата на всяка наука. Тя ни показа, какво значение има съдържанието на отделните науки.
Нашата теория на познанието е науката за определението на всички други науки.
Тя ни даде осветление върху това, че добитото в отделните науки е обективна основа на мировото съществуване. Науките стигат до редица понятия; върху същинската задача на тези понятия ни поучава теорията на познанието. С този характерен резултат нашата теория на познанието, изработва в смисъла на Гьотевия начин на мислене, се отклонява от всички други теории на познанието на нашето съвремие. Тя не иска само да установи една формална връзка между мислене и битие; тя иска да реши теоретико-познавателната проблема не само логически, а иска да стигне до един положителен резултат. Тя показва, що е съдържанието на нашето мислене; и намира, че това "що" е съвременно обективното съдържание на света.
към текста >>
Така теорията на познанието е същевременно учението за значението и опре
деление
то на човека; и тя решава тази задача /за "опре
деление
то на човека"/ по много по-определен начин отколкото Фихте направи това на прехода между 18-я и 19-я век.
Едва сега той знае, че е свързан най-непосредствено с ядката на света, че той открива тази ядка, която остава скрита за всички други същества, че в него се изявява мировия Дух, че този миров Дух му е вроден. Той вижда в самия себе си довършителя на мировия процес; вижда, че е призван да довърши това, което другите сили на света не могат, че той трябва да постави венеца на сътворението. Ако религията учи, че Бог създаде човека по образ и подобие свое, то нашата теория на познанието учи, че Бог е довел сътворението въобще само до определена точка. Тогава той е създал човека и този последният, позовавайки себе си и оглеждайки се около себе си поставя задачата да действа по-нататък, да завърши това, което Първичната Сила е започнала. Човекът се вглъбява в света и познава това, което може да се изгради по-нататък върху основата, която е поставена, той съзира това, което Първичният Дух е набелязал, и изпълнява набелязаното.
Така теорията на познанието е същевременно учението за значението и определението на човека; и тя решава тази задача /за "определението на човека"/ по много по-определен начин отколкото Фихте направи това на прехода между 18-я и 19-я век.
Чрез постройката на мислите на този силен дух съвсем не се стига до онова пълно задоволяване, което трябва да ни достави една истинска теория на познанието.
към текста >>
6.
10_3. СИСТЕМА НА НАУКАТА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
"Гьоте укорява особено много злоупотребата, която опре
деление
то на каузалността предизвиква”.
375 съотв. 376 съотв. 371/ той казва: "лошо нещо е, което някой наблюдател може да срещне, да се свързва веднага един извод с един възглед и да се считат двете като имащи еднаква стойност", и "теориите са обикновено прибързани на един нетърпилив ум, който би искал бързо да се освободи от явленията и на тяхно място внася поради това образи, понятия, даже често пъти само думи”. Предчувства се, вижда се също добре, че има само едно помощно средство; но нали страстта и духът на партийност винаги обичат помощни средства? И с право, понеже се нуждаят много от тях.
"Гьоте укорява особено много злоупотребата, която определението на каузалността предизвиква”.
В своята необуздана фантастика рационализмът търси каузалност /причинност/ там, където самите факти не ни заставят да я търсим. В "Сентенции в проза" се казва: "най-вроденото понятие, най-необходимото, понятието за причина и следствие в неговото използуване дава повод за безброй, постоянно повтарящи се грешки." А именно страстта на рационализма при прости връзки го води дотам, да си представя явленията като една верига от причини и следствия подредени чисто по дължината; докато истината е, че никое явление, което по време е обусловено причинно от друго явление, зависи също от въздействията на много други. В този случай се взема под внимание само дължината и ширината на природата. И двата пътища, обикновения емпиризъм и рационализъм, са за Гьоте само преходни точки за най-висшия научен метод, но именно само преходни точки, които трябва да бъдат преодоляни. А това става с рационалния емпиризъм, който се занимава с чистото явление, което е тъждествено с обективния природен закон.
към текста >>
7.
10_5. ЕТИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАУКИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Това, което извършваме в света, на него трябва да припишем най-голямо или по-малко значение, според това, дали схващаме нашето опре
деление
като нещо имащо по-голямо или по-малко значение.
Отговорът на въпроса: Що е познание? ни обясни позицията на човека във вселената. Но възгледът, който развихме за този въпрос, може да хвърли светлина също и върху стойността и значението на човешката дейност.
Това, което извършваме в света, на него трябва да припишем най-голямо или по-малко значение, според това, дали схващаме нашето определение като нещо имащо по-голямо или по-малко значение.
към текста >>
8.
16_4. ГЬОТЕВОТО ПОНЯТИЕ ЗА ПРОСТРАНСТВОТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Обаче това опре
деление
е съвършено еднакво в а и в.
Мога да ги нарека а и в. Когато отида сега още една крачка по-нататък, аз мога отново да отнеса а към в. Но сега аз съм изгубил вече всяка отделеност. Когато разглеждам а, аз не намирам вече никакво изолирано А и В, които са отнесени едно към друго; също така и при В. И двете аз не намирам нищо друго, освен че е направено едно отнасяне.
Обаче това определение е съвършено еднакво в а и в.
Това, което ми беше позволило, да държа а и в отделни едно от друго, беше фактът, че те сочеха към А, В, С и Д. Щом оставя настрана този остатък от отделености и отнасям едно към друго само а и в, т.е обстоятелството че въобще се извършва едно отнася не /а не че се отнася нещо определено/, тогава аз съм стигнал отново напълно общо при пространственото отношение, от което съм изходил. Аз не мога да отида по-нататък. Постигнал съм това към което съм се стремял по-рано: Пред моята душа стои самото пространство.
към текста >>
Или за всяко нещо съществува едно абсолютно опре
деление
на място?
Досега ние говорихме за пространството като за едно отношение. Но пита се сега: Нима съществува само това отношение на нещата разположени едно до друго?
Или за всяко нещо съществува едно абсолютно определение на място?
Естествено този последен въпрос съвсем не бе засегнат от нашите горни обяснения. Но нека изследваме, дали съществува също едно такова отношение на място, едно съвсем определено "тук". Какво означавам аз в действителност, когато говоря за едно такова "тук"? Нищо друго, освен че посочвам един предмет, на който този, за който всъщност става дума, е непосредствено съседен. "Тук" значи в съседство с един назован от мене обект.
към текста >>
9.
18. ГЬОТЕВИЯТ СВЕТОГЛЕД В НЕГОВИТЕ 'СЕНТЕНЦИИ В ПРОЗА'
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Какво е една струна и всяко нейно механическо
деление
спрямо ухото на музиканта?
се чувства в света като в едно велико, красива, достойно и ценно цяло, когато хармоничното чувство на доволство му осигурява едно чисто, свободно очарование, тогава вселената, ако тя би могла да чувства себе си, би възкликнала като че е достигнала своята цел и би се удивила на върха на своето собствено развитие и същество*/*Гьоте, Ванкелман, "Мислене виждане Размисъл", т.16, стр.7/." Целта на вселената и същността на съществуването не се състои в това, което външния свят доставя, а в това, което живее в човешкия дух и произлиза от него. Ето защо Гьоте счита като грешка, когато природоизследователят иска да проникне във вътрешността на природата чрез инструменти и обективни опити, защото "В самия себе си човекът, доколкото той си служи със своите здрави сетива, е най-великият и най-точен физически апарат, който може да съществува и това е най-голямото нещастие на по-новата физика, че тя някакси отделя експериментите от човека и иска да познае природата само в това, което изкуствени инструменти показват и чрез това иска да разграничи и докаже това, което тя произвежда." "Но в замяна на това човекът стои така високо, че това, което иначе е неизобразимо, се изобразява в него.
Какво е една струна и всяко нейно механическо деление спрямо ухото на музиканта?
Можем даже да кажем, какво са елементарните явления на природата спрямо човека, който трябва първо да ги обуздае и да ги измени, за да може някакси да си ги асимилира*/*"Сентенции в проза, цит. на др. място стр.351/? "
към текста >>
10.
00. СЪДЪРЖАНИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
А. ОПРЕ
ДЕЛЕНИЕ
НА ПОНЯТИЕТО ЗА ОПИТНОСТ…….......15
А. ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПОНЯТИЕТО ЗА ОПИТНОСТ…….......15
към текста >>
11.
04_в. ИЗПРАВЯНЕТО НА ЕДНО ПОГРЕШНО СХВАЩАНЕ НА ОБЩАТА ОПИТНОСТ
GA_2 Светогледа Гьоте
Тази характеристика, че нашият свят на явленията е във физиологичен смисъл от субективно естество, е вече едно мислително опре
деление
на същия; следователно тя няма нищо общо с неговата първа поява.
Нека не бъдем крайно разбрани. Ние не искаме да вдигнем срещу съвременните постижения на физиологията, някакъв несъмнено безсилен протест. Обаче това, което физиологично е напълно оправдано, то съвсем не е още призвано да бъде поставено на вратата на теорията на познанието. Може да важи една неопровержима физиологична истина, че комплексът от усещания и виждания се ражда едва чрез съдействието на нашия организъм. Остава обаче сигурно, че едно такова познание е само резултат на много разсъждения и изследвания.
Тази характеристика, че нашият свят на явленията е във физиологичен смисъл от субективно естество, е вече едно мислително определение на същия; следователно тя няма нищо общо с неговата първа поява.
Тя предполага вече прилагането на мисленето към опитността. Ето защо тя трябва да бъде предхождана от изследването на връзката на тези два фактора.
към текста >>
Според нашето убеждение той изневерява на признатата от него истина, че опитността не съдържа нищо друго освен един хаос от лишени от връзка образи без всяко мислително опре
деление
, когато твърди, че тя е от субективно естество.
Още простото разсъждение, че наивният човек не забелязва нищо при нещата, което би искало да го доведе до този възглед, ни учи, че в самите обекти не съществува една причина, която да ни принуди да го приемем. Какво носи на себе си едно дърво, една маса, което би могло да ни даде повод да го считам просто като образ на една представа? Най-малко това не трябва да се обявява като една разбираща се от само себе си истина. Като вършим последното, Фолкелт се заплита в едно противоречие с неговите собствени основни принципи.
Според нашето убеждение той изневерява на признатата от него истина, че опитността не съдържа нищо друго освен един хаос от лишени от връзка образи без всяко мислително определение, когато твърди, че тя е от субективно естество.
Иначе той би трябвало да разбере, че субектът на познанието, наблюдателят, стои също така без връзка сред света на опитността както и кой да е друг предмет на тази опитност. Но когато на възприемания свят се приписва сказуемото субективен, това също е едно мислително определение, както и когато считаме падащия камък за причина на направения в почвата отпечатък. Но самият Фолкелт не иска да допусне някаква връзка на нещата на опитността. Тук е именно противоречието в неговия възглед и с това той изневерява на своя принцип, който изказва за чистата опитност. С това той се затваря в своята индивидуалност и не е вече в състояние да излезе вън от нея.
към текста >>
Но когато на възприемания свят се приписва сказуемото субективен, това също е едно мислително опре
деление
, както и когато считаме падащия камък за причина на направения в почвата отпечатък.
Какво носи на себе си едно дърво, една маса, което би могло да ни даде повод да го считам просто като образ на една представа? Най-малко това не трябва да се обявява като една разбираща се от само себе си истина. Като вършим последното, Фолкелт се заплита в едно противоречие с неговите собствени основни принципи. Според нашето убеждение той изневерява на признатата от него истина, че опитността не съдържа нищо друго освен един хаос от лишени от връзка образи без всяко мислително определение, когато твърди, че тя е от субективно естество. Иначе той би трябвало да разбере, че субектът на познанието, наблюдателят, стои също така без връзка сред света на опитността както и кой да е друг предмет на тази опитност.
Но когато на възприемания свят се приписва сказуемото субективен, това също е едно мислително определение, както и когато считаме падащия камък за причина на направения в почвата отпечатък.
Но самият Фолкелт не иска да допусне някаква връзка на нещата на опитността. Тук е именно противоречието в неговия възглед и с това той изневерява на своя принцип, който изказва за чистата опитност. С това той се затваря в своята индивидуалност и не е вече в състояние да излезе вън от нея. Той самият безцеремонно признава това. За него остава съмнително всичко, което стои вън от разкъсаните образи на възприятията.
към текста >>
12.
05_а. МИСЛЕНЕТО - А. МИСЛЕНЕТО КАТО ПО-ВИСША ОПИТНОСТ В ОПИТНОСТТА
GA_2 Светогледа Гьоте
Тя намира опре
деление
то на мисленето сред самата опитност.
Да се придържаме към опитността, да останем при тази опитност, е едно оправдано научно изискване. Но не по-малко е научно изискване търсенето на вътрешната закономерност на опитността. Следователно самата тази вътрешност трябва да се яви на някое място на опитността като такава. По този начин опитността се задълбочава с помощта на самата нея. Нашата теория на познанието изисква опитност в най-висша форма, тя отхвърля всеки опит да се внесе в опитността нещо отвън.
Тя намира определението на мисленето сред самата опитност.
Начинът, по който мисленето се появява, е същият както при останалия свят на опитността.
към текста >>
13.
06_а. НАУКАТА - А. МИСЛЕНЕ И ВЪЗПРИЯТИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
Да вземе мислителното опре
деление
: Земята привлича всяко едно тяло; в случая ние скоро ще забележим, че мисълта оставя възможността тя да бъде задоволена по най-различен начин.
Да вземе мислителното определение: Земята привлича всяко едно тяло; в случая ние скоро ще забележим, че мисълта оставя възможността тя да бъде задоволена по най-различен начин.
Обаче това са различия, които не могат вече да бъдат постигнати с мисленето. Тук има място за един друг елемент. Този елемент е сетивното възприятие. Възприятието предлага едно такова специализиране на мислителните определения, което е оставено открито от самите тези определения. Именно това специализиране е, в което ни се явява светът, когато си служим само с опитността.
към текста >>
Когато казвам: Свободата е опре
деление
то на едно същество из самото него, аз също съм произвел едно съждение.
Когато казвам: Свободата е определението на едно същество из самото него, аз също съм произвел едно съждение.
Членовете на това съждение са понятия, които нямам дадени във възприятието. Върху такива съждения почива вътрешното единство на нашето мислене, което разглежда в предидущата глава. Съждението, за което става дума тук, има като подлог едно възприятие, а като сказуемо едно понятие.
към текста >>
Мислителното опре
деление
се счита като признаци на предметите, както цветът, миризмата и т.н.
Без съмнение ние трябва да притежаваме в нас силата да се познаем като създатели на това съдържание, иначе винаги ще виждаме само отражението, а никога нашия дух, който се оглежда, отразява се. Също и този, който вижда себе си в едно фактическо огледало, трябва да се познава сам като личност, за да се познае отново в огледалния образ. Всяко сетивно възприятие се разтваря, що се отнася за същността, накрая в идейно съдържание. Едва тогава то ни се явява прозрачно и ясно. Науките съвсем нямат съзнание за тази истина.
Мислителното определение се счита като признаци на предметите, както цветът, миризмата и т.н.
Така се мисли, че определението ни е едно свойство на всички тела, че те продължават да се намират в състоянието на движение или на почивка дотогава, докато едно външно влияние измени това състояние. В тази форма фигурират законът на инерцията в естествената наука. Обаче истинското състояние на нещата е съвършено различно.
към текста >>
Така се мисли, че опре
деление
то ни е едно свойство на всички тела, че те продължават да се намират в състоянието на движение или на почивка дотогава, докато едно външно влияние измени това състояние.
Също и този, който вижда себе си в едно фактическо огледало, трябва да се познава сам като личност, за да се познае отново в огледалния образ. Всяко сетивно възприятие се разтваря, що се отнася за същността, накрая в идейно съдържание. Едва тогава то ни се явява прозрачно и ясно. Науките съвсем нямат съзнание за тази истина. Мислителното определение се счита като признаци на предметите, както цветът, миризмата и т.н.
Така се мисли, че определението ни е едно свойство на всички тела, че те продължават да се намират в състоянието на движение или на почивка дотогава, докато едно външно влияние измени това състояние.
В тази форма фигурират законът на инерцията в естествената наука. Обаче истинското състояние на нещата е съвършено различно.
към текста >>
Когато след това срещам определено тяло, което във възприятието ми отразява горното понятно опре
деление
, аз го наричам неорганично и свързвам с него всички определения, които следват от понятието за неорганично тяло.
В моята система от понятия мисълта тяло съществува в много изменения. Едната форма е мисълта за една вещ, която може да се постави от само себе си в почивка или движение, друга една форма е понятието за едно тяло, което променя своето състояние само вследствие на външното влияние. Тези последни тела аз наричам неорганични.
Когато след това срещам определено тяло, което във възприятието ми отразява горното понятно определение, аз го наричам неорганично и свързвам с него всички определения, които следват от понятието за неорганично тяло.
към текста >>
14.
07_б. ОРГАНИЧЕСКАТА ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
Считаше се, че всеки орган си има своето опре
деление
предначертано; тук всяко питане би искало да се отнася само за това: коя е целта на този или онзи орган, защо съществува това или онова?
Дълго време науката е спирала пред органическото. Тя считаше своите методи за недостатъчни да разберат живота и неговите явления. Даже вярваше въобще, че всяка закономерност, каквато е тази действаща в неорганическата природа, престава тук. Това, което се допускаше в неорганическия свят, че едно явление ни става обяснимо, когато познаваме неговите естествени предварителни условия, тук просто се отричаше. Хората си представяха организма устроен целесъобразно според определен план на твореца.
Считаше се, че всеки орган си има своето определение предначертано; тук всяко питане би искало да се отнася само за това: коя е целта на този или онзи орган, защо съществува това или онова?
към текста >>
Ако в неорганическия свят изследователите се обръщаха към предварителните условия на дадено нещо, за фактите на живота тези предварителни условия се считаха като съвършено безразлични и главната стойност се влагаше в опре
деление
то на вещта.
Ако в неорганическия свят изследователите се обръщаха към предварителните условия на дадено нещо, за фактите на живота тези предварителни условия се считаха като съвършено безразлични и главната стойност се влагаше в определението на вещта.
Също така при процесите, които съпровождаха живота, не се питаше както при физикалните явления за естествените причини, а се считаше, че трябва да се припишат на някаква особена жизнена сила. Това, което се образува в организма, то се считаше за произведение на тази сила, която просто не се подчинява на останалите природни закони. До началото на нашето столетие (19-ти век) науката не знаеше да започне нищо с организма. Тя се ограничаваше само в областта на неорганическия свят. Като не се търсеше по този начин закономерността на органичното в природата на обекта, а в мисълта, която творецът е следвал при неговото създаване, науката се лишаваше от възможността да стигне до едно обяснение.
към текста >>
Когато виждаме, винаги характерното е, че в съдържанието постоянно ни е дадено нещо повече от самото това съдържание, че знаем за едно мислително опре
деление
, без доказателство, просто чрез непосредствено убеждение.
Интуицията се явява много пъти като научен принцип. Английският философ Рейд нарича интуиция способността, с която от възприятието навъншните явления (сетивни впечатления) черпим същевременно убеждението за битието. Якоби считаше, че в нашето чувство за Бога ни е дадено не само това чувство, но същевременно и гаранцията, че Бог е. Това съждение също се нарича интуитивно.
Когато виждаме, винаги характерното е, че в съдържанието постоянно ни е дадено нещо повече от самото това съдържание, че знаем за едно мислително определение, без доказателство, просто чрез непосредствено убеждение.
Счита се, че не е нужно да се доказват мислителните определения "битие" и т.н. изхождайки от материала на възприятието, но човек ги има в неразделно единство със съдържанието. А този е действително случаят при типа. Ето защо той не може да даде никакво средство за доказателство, а дава на ръка само възможността да бъде развита от него всяка особена форма. Съобразно с това при схващането на типа нашият дух трябва да действа много по-интензивно отколкото при схващането на природния закон.
към текста >>
15.
08_а. ДУХОВНИТЕ НАУКИ - А. УВОД. ДУХ И ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
Когато неговите действия са резултати на закони, тези закони трябва да бъдат такива, които той сам си дава, това, което той е по себе си, това, което той е между своите себеподобни в държавата и в историята, той не трябва да го бъде чрез външно опре
деление
.
Първо тази мисия се явява отново като една човешка нужда. Както необходимост да се намери към природната действителност идеята за природата се явява първо като една нужда на нашия дух, така и задачата на духовната наука съществува също първо като стремеж на човека. Тук отново имаме един обективен факт, който се проявява като субективна нужда. Човекът не трябва да действува както съществото на неорганичната природа върху едно друго същество по външни норми, според една господстваща над него закономерност, той също не трябва да бъде просто отделната форма на един общ тип, а трябва сам да си поставя целта на своето съществуване, на своята дейност.
Когато неговите действия са резултати на закони, тези закони трябва да бъдат такива, които той сам си дава, това, което той е по себе си, това, което той е между своите себеподобни в държавата и в историята, той не трябва да го бъде чрез външно определение.
Как той се включва в структурата на света, зависи от него. Той трябва да намери точката, за да вземе участие в движението на света. Тук духовните науки получават своята задача. Човекът трябва да познава духовния свят, за да определя своето участие в него според това познание. Тук изниква мисията, която психологията, етнографията, историческата наука трябва да изпълняват.
към текста >>
Естествено меродавна е не случайната отделна личност, не тази или онази личност, а личността въобще; обаче тази личност неразвиваща се от себе си в особени форми и явяваща се така в сетивното съществувание, а достатъчна в себе си, завършена в себе си, намираща в себе си своето опре
деление
.
Идеята за свобода трябва да бъде техният център, властващата ги идея. Естетическите писма на Шилер стоят така високо затова, защото те искат да намерят същността на красотата и идеята за свобода, защото свободата е принципът, който ги прониква. Духът взема само онова място в общото, в мировото цяло, което той си дава като индивидуален дух. Докато в науката за организмите трябва постоянно да се държи под погледа общото, идеята за типа, в духовните науки трябва да се съблюдава идеята на личността. Важното не е идеята, както тя се изявява в общото (типа), а както тя се явява в отделното същество (индивида).
Естествено меродавна е не случайната отделна личност, не тази или онази личност, а личността въобще; обаче тази личност неразвиваща се от себе си в особени форми и явяваща се така в сетивното съществувание, а достатъчна в себе си, завършена в себе си, намираща в себе си своето определение.
Типът има определението да се реализира първо в индивида. Личността има определението да добие едно идейно, действително почиващо на себе си съществуване. Съвършено различно нещо е, когато някой говори за едно общо човечество, отколкото за една обща природна закономерност. При последната особеното е обусловена от особеното, от частното. Когато ни се удаде да доловим в историята общи закони са дотолкова такива, доколкото историческите личности са си ги поставили като цел, като идеали.
към текста >>
Типът има опре
деление
то да се реализира първо в индивида.
Естетическите писма на Шилер стоят така високо затова, защото те искат да намерят същността на красотата и идеята за свобода, защото свободата е принципът, който ги прониква. Духът взема само онова място в общото, в мировото цяло, което той си дава като индивидуален дух. Докато в науката за организмите трябва постоянно да се държи под погледа общото, идеята за типа, в духовните науки трябва да се съблюдава идеята на личността. Важното не е идеята, както тя се изявява в общото (типа), а както тя се явява в отделното същество (индивида). Естествено меродавна е не случайната отделна личност, не тази или онази личност, а личността въобще; обаче тази личност неразвиваща се от себе си в особени форми и явяваща се така в сетивното съществувание, а достатъчна в себе си, завършена в себе си, намираща в себе си своето определение.
Типът има определението да се реализира първо в индивида.
Личността има определението да добие едно идейно, действително почиващо на себе си съществуване. Съвършено различно нещо е, когато някой говори за едно общо човечество, отколкото за една обща природна закономерност. При последната особеното е обусловена от особеното, от частното. Когато ни се удаде да доловим в историята общи закони са дотолкова такива, доколкото историческите личности са си ги поставили като цел, като идеали. Тази е вътрешната противоположност между природа и дух.
към текста >>
Личността има опре
деление
то да добие едно идейно, действително почиващо на себе си съществуване.
Духът взема само онова място в общото, в мировото цяло, което той си дава като индивидуален дух. Докато в науката за организмите трябва постоянно да се държи под погледа общото, идеята за типа, в духовните науки трябва да се съблюдава идеята на личността. Важното не е идеята, както тя се изявява в общото (типа), а както тя се явява в отделното същество (индивида). Естествено меродавна е не случайната отделна личност, не тази или онази личност, а личността въобще; обаче тази личност неразвиваща се от себе си в особени форми и явяваща се така в сетивното съществувание, а достатъчна в себе си, завършена в себе си, намираща в себе си своето определение. Типът има определението да се реализира първо в индивида.
Личността има определението да добие едно идейно, действително почиващо на себе си съществуване.
Съвършено различно нещо е, когато някой говори за едно общо човечество, отколкото за една обща природна закономерност. При последната особеното е обусловена от особеното, от частното. Когато ни се удаде да доловим в историята общи закони са дотолкова такива, доколкото историческите личности са си ги поставили като цел, като идеали. Тази е вътрешната противоположност между природа и дух. първата изисква една наука, която се издига от непосредствено даденото, като нещо обусловено, към това, което духът може да схване, като обуславящ фактор, духът изисква една наука, коятонапредва от даденото, като обуславящ фактор, към обусловеното.
към текста >>
16.
01. ВЪВЕДЕНИЕ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Естествено, при това трябва да признаем, че точното опре
деление
на понятието даденото, както се опитваме да сторим това тук, би било твърде затруднено без предварителните основни работи на Фолкелт,/1/ в които основно е изследвано понятието на познанието.
Следващите разсъждения имат за задача да формализират правилника, посредством стигащия до последните елементи анализ на акта на познанието, проблема на познанието и да набележат пътя към неговото решение. Те показват, по пътя на критиката на различните серии на познанието, че от тази гледна точка никога не ще бъде възможно решението на поставените въпроси.
Естествено, при това трябва да признаем, че точното определение на понятието даденото, както се опитваме да сторим това тук, би било твърде затруднено без предварителните основни работи на Фолкелт,/1/ в които основно е изследвано понятието на познанието.
Но надяваме се, че положихме основата за опровержението на субективизма, присъщ на теорията на познанието, която изхожда от Кант; а именно, мислим, че сторихме това, като показахме, че субективната форма, в която се явява образът на света за акта на познанието до обработването на този образ чрез науката, е само една необходима преходна степен, преодоляла в процеса на познанието. За нас така нареченият опит, който позитивизмът и неокантианството толкова охотно биха искали да представят за единствено достоверен, а именно истински субективизъм. И, показвайки това, ние обосноваваме Обективния идеализъм, като необходимо следствие на разбиращата себе си теория на познанието. Този идеализъм се отличава от метафизическия, абсолютен идеализъм на Хегел с това, че той търси основанието за разлагане на действителността в дадено битие и понятие, в субекта на познанието и вижда тяхното свързване но в обективната мирова диалектика, а в субективния процес на познанието. Авторът на тези редове вече изложи веднъж в литературата това становище в 1885 година в своите "Основни черти на познанието" Берлин и Щутгарт, във основа на изследванията, които вярно е, по метод се различаваха съществено от настоящите и в които липсва също издигането до първите елементи на познанието.
към текста >>
17.
02. ОСНОВНИЯТ ТЕОРЕТИКО-ПОЗНАВАТЕЛЕН ВЪПРОС НА КАНТ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Тук не е място да се впускаме в остроумните възражения на Йоханес Ремке/3/ против едно такова
деление
на съжденията.
Този въпрос, така както Кант го поставя, свободен ли е той от всякакви предпоставки? Съвсем не, тъй като той постави възможността на безусловно достоверната система на знанието в зависимост от това, че тя се построява, само синтетически и такива съждения, които се получават независимо от какъвто и да е опит. Кант нарича систематически съждения такива, при които понятното на сказуемото прибавя към понятието на подлога нещо, намиращо се напълно вън от този последния, "макар и то да стои във свръзка с него"/2/, докато в аналитическите съждения сказуемото изразява нещо, което вече се съдържа /в скрита форма/ в подлога.
Тук не е място да се впускаме в остроумните възражения на Йоханес Ремке/3/ против едно такова деление на съжденията.
За нашата настояща цел достатъчно да се убедим, че можем да постигнем истинско знание само с помощта на такива съждения, които към едно понятие прибавят друго, чието съдържание, най-малко за нас, не е включено в първото. Ако заедно с Кант наречем този род съждения синтетически, ние все така можем да признаем, че познанията във форма на съждения могат да се добият само тогава, когато съединението на сказуемото с подлога бъде такова синтетично. Но работата стои другояче с втората част на въпроса, които изисква, щото тези съждения да бъдат .............., т.е. получени независимо от всякакъв опит. Напълно е възможно/4/ такива съждения да не съществуват./*4 С това подразбираме, естествено, простата възможност на мислене/.
към текста >>
18.
04. ИЗХОДНИ ТОЧКИ НА ТЕОРИЯТА НА ПОЗНАНИЕТО
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
с този образ на света, който стои пред човека, преди той да го е подложил на някакъв начин на процеса на познанието, преди той да е направил и най-малкото изказване върху него, преди да е предприел и най-малкото негово опре
деление
чрез мисленето.
Такова начало може да бъде направено само с непосредствено дадения образ на света, т.е.
с този образ на света, който стои пред човека, преди той да го е подложил на някакъв начин на процеса на познанието, преди той да е направил и най-малкото изказване върху него, преди да е предприел и най-малкото негово определение чрез мисленето.
Това, което тогава преминава покрай нас и ние преминаваме покрай него, това е един лишен от всякаква връзка и все пак неразделен на индивидуални части образ на света/1/, в който нищо не е отделено едно от друго, нищо не е обусловено едно от друго и нищо не се определя едно от друго, това е непосредствено даденото. /*1 Разделянето на индивидуални части от съвършено слято дадения образ на света е вече акт на мислителната дейност/. На тази степен на съществуванието ако можем да употребим този израз нито един предмет, нито едно събитие не се явява по-важно, по-значително от друго. Рудиментарният орган на животното, нямащ, може би, при по-късната, осветена вече от познанието степен на познанието, никакво значение за неговото развитие и живот, има еднакво право на внимание, както и най-благородната и необходима част на организма. До момента на всяка познавателна дейност в образи на света нищо не се явява като субстанция, нищо като случайност, нищо като причина или действие; противоположностите на материята и духа, на тялото и душата, още не са създадени.
към текста >>
Това може да стане на всяка степен на развитието, ако правилно прекараме разграничението между това, което ни се представя без мислителното опре
деление
на познанието и това, което се създава още от него само чрез познанието.
Хартман, например, казва: "Ние не питаме, какво е съдържанието на съзнанието у спящия спрямо съзнанието на детето или у стоящото на по-ниска степен на живите същества животно, понеже философствуващия човек няма за това никаква опитност и изводите с помощта, на които той се опитва да възстанови това съдържание на съзнанието на примитивните биогенетически или онтогенетически степени, трябва все така да се основава на неговата лична опитност. По този начин ние трябва преди всичко да установим, какво представлява по себе си съдържанието на съзнанието, намерено от философствуващия човек в началото на философското размишление/1/. Но против това може да възрази, че образът на света, който имаме в началото на философското размишление носи вече в себе си сказуемите, добити посредством познанието. Тези сказуеми не трябва да се приемат без критика, но трябва щателно да се отделят от образа на света, за да се яви той съвършено чист от всичко, присъединено към него чрез процеса на познанието. границата между даденото и познатото въобще не съвпада в никой момент на човешкото развитие, а трябва да я прокараме изкуствено.
Това може да стане на всяка степен на развитието, ако правилно прекараме разграничението между това, което ни се представя без мислителното определение на познанието и това, което се създава още от него само чрез познанието.
към текста >>
Там, където обектът /или субектът/ установява изходната точка от мислителното опре
деление
, там, естествено заблуждението е възможно и в началото, а именно при самото това опре
деление
.
На това последното положение не може да претендира никаква друга теория на познанието, освен тази, която изхожда от нашите разсъждения.
Там, където обектът /или субектът/ установява изходната точка от мислителното определение, там, естествено заблуждението е възможно и в началото, а именно при самото това определение.
Защото оправданието на това последното зависи от законите, които се поставят в основата на акта на познанието. Но то може да се яви само в течение на теоретико-познавателното изследване. Само когато се казва: аз изключвам всички мислителни, постигнати чрез познанието определения, от моя образ на света и запазвам само всичко онова, което се явява на хоризонта на моето наблюдение без моето участие, само тогава е изключена всякаква грешка. Там където по принцип се въздържам от всякакво изказване, там аз не мога да направя никаква грешка.
към текста >>
Ето защо да се въздържим от каквото и да е било опре
деление
на непосредственото даденото до тогава, докато не знаем, какво отношение има такова опре
деление
към определеното.
Ето защо да се въздържим от каквото и да е било определение на непосредственото даденото до тогава, докато не знаем, какво отношение има такова определение към определеното.
Даже със самото понятие "непосредствено дадено" ние не изказваме нищо за това, което се намира преди познанието. Това понятно има единствената цел да укаже на това непосредствено дадено, да насочи нашия поглед към него. Формата на понятие тук, в началото на теорията на познанието, е само първото отношение, в което се поставя познанието към съдържанието на света. С това обозначение е предвиден и случаят, че цялото съдържание на света е само признак на нашето собствено "Аз"; така щото тук би запазил своите права и изключителният субективизъм, тъй като за дадеността на този факт не може и да става дума; той може да бъде само резултат на познавателни съображения, т.е. да се окаже правилен само благодарение на теорията на познанието, но не може да и служи за предпоставка.
към текста >>
Тъй като ние оставяме даденото временно без всякакво сказуемо, трябва да запитаме: по какъв начин преминаваме ние въобще към опре
деление
то на това дадено?
Ако теорията на познанието изхожда от допускането, че всичко току-що приведено е съдържание на нашето съзнание, то естествено веднага възниква въпросът: по какъв начин минаваме ние от съзнанието към познанието? Къде се намира преходът, който ни превежда от субективното в транссубективното? Но за нас както съзнанието, така и представата за "Аза" са преди всичко части на непосредствено даденото, и какво отношение имат първите към последните това да бъде вече резултат на познанието. Ние искаме да определим познанието не от съзнанието, а напротив: от познанието да определим съзнанието и отношението на субективното и обективното.
Тъй като ние оставяме даденото временно без всякакво сказуемо, трябва да запитаме: по какъв начин преминаваме ние въобще към определението на това дадено?
Как да започнем някъде акта за познанието? Как можем, например, да обозначим една част на света като възприятие, другата като понятие, едната като битие, другата като видимост, това като причина, другото като действие? Как можем да отделим самите нас от обективното и да гледаме на себе си като на "Аз" в противоположност на "не-Аза"?
към текста >>
Съдържанието на света, като дадено, е съвършено лишено от опре
деление
.
Да постъпим иначе е съвършено невъзможно.
Съдържанието на света, като дадено, е съвършено лишено от определение.
Нито една негова част не може да даде тласък към това, за да се започне от нея внасянето на порядък в този ход. Тук познавателната деятелност трябва по такъв начин да произнесе повелята и да каже: "тази част трябва да бъде такава". Такава повеля никак не засяга даденото в неговото качество. Тя не внася в науката никакво произволно твърдение. Тя не твърди именно нищо, а само казва: ако възможността на познанието трябва да се подава на обяснение, то трябва да се търси такава област, каквато я охарактеризирахме по-горе.
към текста >>
Такова правило за опре
деление
то на действителното влиза по този начин всецяло в състава на логическите същности на чистите понятия.
Когато например, искаме да постигнем чистото понятие за причинност, ние не трябва да се държим за някаква определена причинност или за сбора на всички причинности, а само за понятието за нея. Причините и действията ние трябва да търсим в света; причинността, преди да можем да намерим в света първите. Но ако се държим за Кантовото твърдение, че понятията без съзерцаване са празни, немислимо би било да се докаже възможността за определяне на дадения свят чрез понятия. Но да допуснем, че са дадени два елемента на съдържанието на света: А и Б. Ако трябва да търся отношението между тях, аз трябва да сторя това с помощта на правило, определено в смисъла на съдържанието; но такова правило аз мога да произведа в самия акт на познанието, тъй като не мога да го извлека от обекта затова, защото определенията на този последния трябва да бъдат още само получени с помощта на правилото.
Такова правило за определението на действителното влиза по този начин всецяло в състава на логическите същности на чистите понятия.
към текста >>
19.
05. ПОЗНАНИЕ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Що е даденото по своята природа, това остава по този начин при такова опре
деление
съвършено неизменено.
Това става веднага още по-ясно, когато се занимаем по-отблизо с факторите, които имат значение и фактът на познанието. Първият от тях е даденото. Дадеността не е свойство на даденото, а само израз за неговото отношение към втория фактор на акта на познанието.
Що е даденото по своята природа, това остава по този начин при такова определение съвършено неизменено.
Вторият фактор, логическото съдържание на даденото, мисленето го намира в акта на познанието необходимо свързан с даденото. Сега да се запитаме: 1/ Къде става разделянето на даденото и понятието? 2/ Къде се намират те съединени? Отговорът и на двата тези въпроса без съмнение е даден в нашите предидущи изследвания. Разделянето става изключително в акта на познанието, съединението е заложено в даденото.
към текста >>
20.
06. СВОБОДНАТА ОТ ПРЕДПОСТАВКИ ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО И НАУКОУЧЕНИЕТО НА ФИХТЕ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
При всяка друга част на образа на света ние трябва да си представяме, че съединението е първоначално, от самото начало необходимо, и че само в началото на познанието настъпва за познанието изкуствено раз
деление
, което обаче, в края на краищата, чрез познанието отново се отстранява, съобразно с първоначалната същност на обективното.
"Азът" като център/1/ на съзнанието, е непосредствено даден, както и външното и вътрешно възприятие и неговото собствено съществувание. /*1 Едва ли е нужно да се казва,, че с обозначението "център" ние съвсем не искаме да съединим някакъв теоретически възглед за природата на съзнанието, но го употребяваме само като стилистическо съкращение за общата физиономия на съзнанието./. "Азът" чувствува стремеж да намери в това дадено повече отколкото това, което е дадено непосредствено. Срещу дадения свят в него възниква един втори свят, светът на мисленето и "Азът" съединява двата свята, като съществува чрез свободно решение това, което установихме като идея на познанието. В това лежи основното различие между понятието и непосредствено даденото се явяват съединени в една цялостна действителност и този, който има значение за останалото съдържателно на света.
При всяка друга част на образа на света ние трябва да си представяме, че съединението е първоначално, от самото начало необходимо, и че само в началото на познанието настъпва за познанието изкуствено разделение, което обаче, в края на краищата, чрез познанието отново се отстранява, съобразно с първоначалната същност на обективното.
За човешкото съзнание това е иначе. Тук съединението е на лице само тогава, то се извършва от съзнанието в действителна дейност.
към текста >>
При всеки друг обект раз
деление
то няма никакво значение за обекта, а само за познанието.
При всеки друг обект разделението няма никакво значение за обекта, а само за познанието.
Тук първо съществува съединението, а разделението е нещо производно. Познанието извършва разделението само за това, защото по своему то не може да овладее съединението, ако то не е било преди това разделено. Обаче понятието и дадената действителност на съзнанието са първоначално разделени; съединението е производно и затова познанието е такова, каквото го описахме по-горе. Понеже в съзнанието идеята и даденото се явяват по необходимост разделено, затова всяка действителност се разцепва за съзнанието на тези две части; и понеже познанието може да осъществи съединението на двата посочени елемента само по пътя на собствената деятелност, то достига пълна действителност само чрез осъществяването на акта на познанието. Останалите категории /идеи/ биха били също по необходимост свързани със съответствуващите форми на даденото и тогава, когато те не биха били възприети в познанието.
към текста >>
Тук първо съществува съединението, а раз
деление
то е нещо производно.
При всеки друг обект разделението няма никакво значение за обекта, а само за познанието.
Тук първо съществува съединението, а разделението е нещо производно.
Познанието извършва разделението само за това, защото по своему то не може да овладее съединението, ако то не е било преди това разделено. Обаче понятието и дадената действителност на съзнанието са първоначално разделени; съединението е производно и затова познанието е такова, каквото го описахме по-горе. Понеже в съзнанието идеята и даденото се явяват по необходимост разделено, затова всяка действителност се разцепва за съзнанието на тези две части; и понеже познанието може да осъществи съединението на двата посочени елемента само по пътя на собствената деятелност, то достига пълна действителност само чрез осъществяването на акта на познанието. Останалите категории /идеи/ биха били също по необходимост свързани със съответствуващите форми на даденото и тогава, когато те не биха били възприети в познанието. Идеята на познанието може да бъде съединена със съответствуващото на нея дадено само чрез устойчивостта на съзнанието.
към текста >>
Познанието извършва раз
деление
то само за това, защото по своему то не може да овладее съединението, ако то не е било преди това разделено.
При всеки друг обект разделението няма никакво значение за обекта, а само за познанието. Тук първо съществува съединението, а разделението е нещо производно.
Познанието извършва разделението само за това, защото по своему то не може да овладее съединението, ако то не е било преди това разделено.
Обаче понятието и дадената действителност на съзнанието са първоначално разделени; съединението е производно и затова познанието е такова, каквото го описахме по-горе. Понеже в съзнанието идеята и даденото се явяват по необходимост разделено, затова всяка действителност се разцепва за съзнанието на тези две части; и понеже познанието може да осъществи съединението на двата посочени елемента само по пътя на собствената деятелност, то достига пълна действителност само чрез осъществяването на акта на познанието. Останалите категории /идеи/ биха били също по необходимост свързани със съответствуващите форми на даденото и тогава, когато те не биха били възприети в познанието. Идеята на познанието може да бъде съединена със съответствуващото на нея дадено само чрез устойчивостта на съзнанието. Действително съзнание съществува само тогава, когато то осъществява самото себе си.
към текста >>
Ние виждаме това например, от следните негови думи: "Наукоучението съзнава по този начин, доколко то трябва да бъде систематическа наука, съвършено по същия начин, както всички възможни науки, доколкото те трябва да бъдат систематични, чрез опре
деление
на свободата, което тук е особено предназначена въобще да издигне до съзнанието определен род действия на интелекта.
Идеята на познанието може да бъде съединена със съответствуващото на нея дадено само чрез устойчивостта на съзнанието. Действително съзнание съществува само тогава, когато то осъществява самото себе си. Считаме, че с всичко това сме достатъчно подготвени, за да открием основната грешка в наукоучението на Фихте и същевременно да дадем ключа за неговото разбиране. Фихте е онзи философ, който сред приемниците на Кант най-живо от всички е чувствувал, че обоснованието на всички науки може да се състои само в теорията на съзнанието; обаче той никога не е стигнал до познанието, защо това е така? Той чувствувал, че това, което ние обозначаваме като втора стъпка на теорията на познанието и на което ние даваме формата на постулат, трябва действително да бъде изпълнено от нашия "Аз".
Ние виждаме това например, от следните негови думи: "Наукоучението съзнава по този начин, доколко то трябва да бъде систематическа наука, съвършено по същия начин, както всички възможни науки, доколкото те трябва да бъдат систематични, чрез определение на свободата, което тук е особено предназначена въобще да издигне до съзнанието определен род действия на интелекта.
Чрез тази свободна дейност нещо, което вече само по себе си е форма, а именно необходимата дейност на интелекта, се приема, като съдържание, в новата форма на знанието или съзнанието"/1/. Какво трябва да се разбира тук под род действия на интелекта, ако изкажем в ясни понятия това, което се чувствува смътно? Нищо друго освен извършващото се в съзнанието осъществяване на идеята на познанието. Ако Фихте би съзнавал напълно това, той би формулирал приведеното по-горе положение просто така: Наукоучението има задачата да издигне познанието, доколкото то е още несъзнателна дейност на "Аза", до съзерцанието. Наукоучението трябва да покаже, че в "Аза" се извършва, като необходима дейност активизацията на идеята на познанието.
към текста >>
Защото Фихте не е установил понятията на познанието, което "Азът" трябва да осъществи, той напразно се е старал да намери някакъв преход от своето абсолютно действие към по-нататъшното опре
деление
на "Аза".
Това излагане на "Азът" е за Фихте първото безусловно действие, което "лежи в основата на цялото останало съзнание/2/. По този начин в смисъла на Фихте "Азът" може да започне своята дейност също само чрез абсолютно решение. Но за Фихте е невъзможно да помогне на своя "Аз" с тази абсолютно установена деятелност, да стигне някакво съдържание на неговите действия. Защото у Фихте има нещо, на което трябва да се насочи тази деятелност, на основание на което тя би трябвало да определи себе си. Този "Аз" трябва да извърши едно действие; но какво трябва той да извърши?
Защото Фихте не е установил понятията на познанието, което "Азът" трябва да осъществи, той напразно се е старал да намери някакъв преход от своето абсолютно действие към по-нататъшното определение на "Аза".
Той даже заявява, в края на краищата, по отношение на този преход, че изследването на това лежи извън пределите на теорията. В своята дедукция на представата той не изхожда от абсолютната деятелност на "Азът", нито пък от също такова на "не-Аза", а изхожда от една определеност, която същевременно е акт за определението, защото в съзнанието не се съдържа непосредствено нищо друго и не може да се съдържа. Кое определя на свой ред това определение, това остава съвършено неразрешено в теорията и тази неопределеност ни увлича зад пределите на теорията и практическата част на наукоучението/3/. Но с това обяснение Фихте унищожава въобще всяко познание, защото практическата дейност на "Аза" се отнася към съвършено друга област. Че установеният от нас по-горе постулат може да бъде осъществен само чрез свободната постъпка на "Аза", това е ясно; но ако "Азът" трябва да се прояви познавателно, работата се свежда точно до това, че решението на този "Аз" се стреми към осъществяване идеята на познанието.
към текста >>
В своята дедукция на представата той не изхожда от абсолютната деятелност на "Азът", нито пък от също такова на "не-Аза", а изхожда от една определеност, която същевременно е акт за опре
деление
то, защото в съзнанието не се съдържа непосредствено нищо друго и не може да се съдържа.
Но за Фихте е невъзможно да помогне на своя "Аз" с тази абсолютно установена деятелност, да стигне някакво съдържание на неговите действия. Защото у Фихте има нещо, на което трябва да се насочи тази деятелност, на основание на което тя би трябвало да определи себе си. Този "Аз" трябва да извърши едно действие; но какво трябва той да извърши? Защото Фихте не е установил понятията на познанието, което "Азът" трябва да осъществи, той напразно се е старал да намери някакъв преход от своето абсолютно действие към по-нататъшното определение на "Аза". Той даже заявява, в края на краищата, по отношение на този преход, че изследването на това лежи извън пределите на теорията.
В своята дедукция на представата той не изхожда от абсолютната деятелност на "Азът", нито пък от също такова на "не-Аза", а изхожда от една определеност, която същевременно е акт за определението, защото в съзнанието не се съдържа непосредствено нищо друго и не може да се съдържа.
Кое определя на свой ред това определение, това остава съвършено неразрешено в теорията и тази неопределеност ни увлича зад пределите на теорията и практическата част на наукоучението/3/. Но с това обяснение Фихте унищожава въобще всяко познание, защото практическата дейност на "Аза" се отнася към съвършено друга област. Че установеният от нас по-горе постулат може да бъде осъществен само чрез свободната постъпка на "Аза", това е ясно; но ако "Азът" трябва да се прояви познавателно, работата се свежда точно до това, че решението на този "Аз" се стреми към осъществяване идеята на познанието. Естествено верно е, че на основата на свободното решение "Азът" може да осъществи още много други неща. Обаче при теоретико-познавателното обоснование на всички науки работата не е в характеристиката на "свободния", а в тази на познаващия "Аз".
към текста >>
Кое определя на свой ред това опре
деление
, това остава съвършено неразрешено в теорията и тази неопределеност ни увлича зад пределите на теорията и практическата част на наукоучението/3/.
Защото у Фихте има нещо, на което трябва да се насочи тази деятелност, на основание на което тя би трябвало да определи себе си. Този "Аз" трябва да извърши едно действие; но какво трябва той да извърши? Защото Фихте не е установил понятията на познанието, което "Азът" трябва да осъществи, той напразно се е старал да намери някакъв преход от своето абсолютно действие към по-нататъшното определение на "Аза". Той даже заявява, в края на краищата, по отношение на този преход, че изследването на това лежи извън пределите на теорията. В своята дедукция на представата той не изхожда от абсолютната деятелност на "Азът", нито пък от също такова на "не-Аза", а изхожда от една определеност, която същевременно е акт за определението, защото в съзнанието не се съдържа непосредствено нищо друго и не може да се съдържа.
Кое определя на свой ред това определение, това остава съвършено неразрешено в теорията и тази неопределеност ни увлича зад пределите на теорията и практическата част на наукоучението/3/.
Но с това обяснение Фихте унищожава въобще всяко познание, защото практическата дейност на "Аза" се отнася към съвършено друга област. Че установеният от нас по-горе постулат може да бъде осъществен само чрез свободната постъпка на "Аза", това е ясно; но ако "Азът" трябва да се прояви познавателно, работата се свежда точно до това, че решението на този "Аз" се стреми към осъществяване идеята на познанието. Естествено верно е, че на основата на свободното решение "Азът" може да осъществи още много други неща. Обаче при теоретико-познавателното обоснование на всички науки работата не е в характеристиката на "свободния", а в тази на познаващия "Аз". Но Фихте е допуснал твърде голямо влияние върху себе си от страна на своето субективно влечение за изживяване в най-ярка светлина свободата на човешката личност.
към текста >>
Ако Фихте би се опитал да направи това опре
деление
, той би стигнал до понятието на познанието, което трябва да бъде осъществено от "Аза".
Ето защо неговото Наукоучение не можа да стане това, което иначе то би трябвало да стане по своето цяло предразположение теория на познанието, като основа на философската наука. Действително, ако веднъж е било познато, че дейността на "Аза" трябва да се полага от самия него, лесно би могло да се стигне до мисълта, че тя получава своето съдържание от "Аза". Но как може да стане това другояче, освен като се припише съдържание на чисто формалната работа на "Аза". Но за да се вложи чрез "Аза" действително съдържание, в неговата иначе съвършено неопределена деятелност, то трябва да бъде определено и по отношение на неговата природа. Иначе то би могло да бъде осъществено най-много чрез заложената в "Аза" "вещ в себе си", за оръдие на която служи "Азът", а не чрез самия "Аз".
Ако Фихте би се опитал да направи това определение, той би стигнал до понятието на познанието, което трябва да бъде осъществено от "Аза".
Наукоучението на Фихте е довод в полза на това, че даже и на най-остроумното мислене не се удава да работи плодотворно на какво да е поприще, ако то не се домогне до правилната форма на мислене /категория, идея/, която бидейки изпълнена с даденото, дава действителността. С такъв наблюдател става същото, както с човек, на когото се предлага най-прекрасната мелодия, но той съвсем не я слуша, защото няма никаква възприемчивост към тези мелодии. Само онзи може да охарактеризира съзнанието, като нещо дадено, който умее да овладее "идеята на съзнанието".
към текста >>
Сега не се има само предвид, че "Азът" съвсем може да стигне до действителното, обосновано решение и опре
деление
, ако той не предположи нещо, което да му помогне в това.
Както едната, така и другата допускат тяхното последователно провеждане. Обаче ако се отдадем на догматизма, ние трябва да се откажем от самостоятелността на "Аза" и да го направим зависим от "вещите в себе си". Ние се намираме в обратното положение, когато приемем идеализма. Каква система иска да се избере този или онзи философ, това Фихте представя всецяло на желанието на "Аза". Но ако "Аза" иска да запази своята самостоятелност, той трябва да се откаже от вещите извън нас и да се отдаде на идеализма.
Сега не се има само предвид, че "Азът" съвсем може да стигне до действителното, обосновано решение и определение, ако той не предположи нещо, което да му помогне в това.
Всяко определение, изхождащо от "Аза", остава празно и безсъдържателно, ако той не намери нещо съдържателно, определено докрай, което да му направи възможно определението на даденото и чрез това да му позволи да направи избор между идеализма и догматизма. Но това докрай определено е светът на мисленето. А да се определи даденото чрез мисленето се нарича познание. Можем да отворим Фихтовите произведения, където пожелаем: навсякъде ще намерим, че ходът на неговите мисли веднага добива здрава почва, ако си представим безцветната, празна у него деятелност на "Аза"изпълнени и подредени от това, което нарекохме процес на познанието.
към текста >>
Всяко опре
деление
, изхождащо от "Аза", остава празно и безсъдържателно, ако той не намери нещо съдържателно, определено докрай, което да му направи възможно опре
деление
то на даденото и чрез това да му позволи да направи избор между идеализма и догматизма.
Обаче ако се отдадем на догматизма, ние трябва да се откажем от самостоятелността на "Аза" и да го направим зависим от "вещите в себе си". Ние се намираме в обратното положение, когато приемем идеализма. Каква система иска да се избере този или онзи философ, това Фихте представя всецяло на желанието на "Аза". Но ако "Аза" иска да запази своята самостоятелност, той трябва да се откаже от вещите извън нас и да се отдаде на идеализма. Сега не се има само предвид, че "Азът" съвсем може да стигне до действителното, обосновано решение и определение, ако той не предположи нещо, което да му помогне в това.
Всяко определение, изхождащо от "Аза", остава празно и безсъдържателно, ако той не намери нещо съдържателно, определено докрай, което да му направи възможно определението на даденото и чрез това да му позволи да направи избор между идеализма и догматизма.
Но това докрай определено е светът на мисленето. А да се определи даденото чрез мисленето се нарича познание. Можем да отворим Фихтовите произведения, където пожелаем: навсякъде ще намерим, че ходът на неговите мисли веднага добива здрава почва, ако си представим безцветната, празна у него деятелност на "Аза"изпълнени и подредени от това, което нарекохме процес на познанието.
към текста >>
Обстоятелството, че "Азът" може по свобода да премине към дейност, прави възможно за него да осъществи от себе си, чрез самоопре
деление
, категорията на познанието, докато в останалия свят категориите се оказват свързани чрез обективната необходимост със съответното за тях дадено.
Обстоятелството, че "Азът" може по свобода да премине към дейност, прави възможно за него да осъществи от себе си, чрез самоопределение, категорията на познанието, докато в останалия свят категориите се оказват свързани чрез обективната необходимост със съответното за тях дадено.
Изследването същността на свободното самоопределение става задача на основаната на нашата теория познание на етиката и метафизиката. На него се пада също да проучи въпроса, може ли "Азът" да осъществи още и други идеи, освен познанието. Но че осъществяването на познанието става по свобода, това ясно следва от направената по-горе забележка. Понеже когато непосредствено даденото и присъщата нему форми на мисленето се съединяват чрез "Аза" в процеса на познанието, то съединяването на иначе оставащите винаги разделени в съзерцанието два елемента на действителността става само чрез акта на свободата.
към текста >>
Изследването същността на свободното самоопре
деление
става задача на основаната на нашата теория познание на етиката и метафизиката.
Обстоятелството, че "Азът" може по свобода да премине към дейност, прави възможно за него да осъществи от себе си, чрез самоопределение, категорията на познанието, докато в останалия свят категориите се оказват свързани чрез обективната необходимост със съответното за тях дадено.
Изследването същността на свободното самоопределение става задача на основаната на нашата теория познание на етиката и метафизиката.
На него се пада също да проучи въпроса, може ли "Азът" да осъществи още и други идеи, освен познанието. Но че осъществяването на познанието става по свобода, това ясно следва от направената по-горе забележка. Понеже когато непосредствено даденото и присъщата нему форми на мисленето се съединяват чрез "Аза" в процеса на познанието, то съединяването на иначе оставащите винаги разделени в съзерцанието два елемента на действителността става само чрез акта на свободата.
към текста >>
У "Аза" никога не би имало повод да полага същността на даденото в себе си, ако първо той не бе виждал пред себе си вещта в образ съвършено лишен от опре
деление
.
Тогава ние си комбинираме образа, съобразно дадените указания от преживяните от нас отделни факти. Но напразно ще се стремим да съчиним по себе си макар и един елемент на възприятието, който никога не е бивал в областта на даденото. Обаче едно нещо е простото знание на дадения свят; друго познаването на неговата същина. Тази същина не става ясна за нас, независимо от това, че тя е тясно свързана със съдържанието на света, докато ние самите не построим действителността от даденото и от мисленето. Истинското "какво" на даденото за "Аза" се полага само от самия този последния.
У "Аза" никога не би имало повод да полага същността на даденото в себе си, ако първо той не бе виждал пред себе си вещта в образ съвършено лишен от определение.
И така, това, което се полага от този "Аз" като същност на света, полага се не без "Аза", а чрез този последния.
към текста >>
Възражението, което Кантонството би могло още да направи, се заключава в това, че охарактеризираното по-горе опре
деление
на същността на даденото, ще бъде такова само за "Аза".
Възражението, което Кантонството би могло още да направи, се заключава в това, че охарактеризираното по-горе определение на същността на даденото, ще бъде такова само за "Аза".
На това ние трябва да възразим в духа на нашето схващане, че разцеплението на "Аза" и външния свят е също така постепенно само в границите на даденото, че по такъв начин това "за Аза" няма никакво значение по отношение на мислителното разглеждано, съединяващо всички противоречия. "Азът", като нещо отделно от външния свят, потъва всецяло в съзерцанието на света; по този начин няма повече никакъв смисъл да говорим за определения само за "Аза".
към текста >>
21.
04. ОСНОВНИЯТ ПОДТИК КЪМ НАУКАТА
GA_4 Философия на свободата
Дуализмът насочва поглед само върху извършеното от съзнанието на човека раз
деление
между Аз и свят.
Той също се чувства неудовлетворен от света на чистите явления и се опитва да му придаде онова повече, което неговият Аз, излизайки извън рамките на този свят, таи. Мислителят търси законите на явленията, стреми се мислейки да проникне в онова, което узнава чрез наблюдение. Едва след като сме превърнали съдържанието на света в наше мисловно съдържание, ние преоткриваме взаимовръзката, от която сами сме се откъснали. По- нататък ще видим, че тази цел може да се постигне, само ако задачата на научния изследовател се схваща много по-дълбоко, отколкото това обичайно се прави. Цялостното съотношение, изложено тук от мен, ни се представя в едно световноисторическо явление: в противостоенето на схващането за единния свят, или монизма, и на теорията за двата свята, или дуализма.
Дуализмът насочва поглед само върху извършеното от съзнанието на човека разделение между Аз и свят.
Целият му стремеж е една безплодна борба за примиряване на тези противоположности, които нарича ту Дух и материя, ту субект и обект, ту мислене и явление. Той има усещането, че между двата свята трябва да съществува мост, ала не е в състояние да го намери. Изживявайки се като „Аз", човекът не може да отнесе този „Аз" другаде, освен на страната на Духа; а противопоставяйки този „Аз" на света, към последния той трябва да причисли достъпния за сетивата свят на възприятията, материалния свят. По такъв начин човекът сам се поставя в противоположността: Дух и свят. Той трябва да стори това, след като и собственото му тяло спада към материалния свят.
към текста >>
22.
06. СВЕТЪТ КАТО ВЪЗПРИЯТИЕ
GA_4 Философия на свободата
Качественото опре
деление
, че виждам една червена повърхност - червена, зависи от устройството на моето око.
Образът на техните възприятия съдържа само оттенъци на светло и тъмно. Други пък не възприемат само някой отделен цвят, примерно червения. Техният образ за света е лишен от този цветен нюанс и затова той действително се различава от този на обикновения човек. Зависимостта на образа на моите възприятия от мястото на моето наблюдение бих искал да назова математическа, а зависимостта от моето устройство - качествена. Първата определя размерните отношения и взаимната отдалеченост на моите възприятия, а втората - тяхното качество.
Качественото определение, че виждам една червена повърхност - червена, зависи от устройството на моето око.
към текста >>
23.
17. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ВЪПРОСИ ОБОБЩЕНИЕ НА МОНИЗМА
GA_4 Философия на свободата
(Между другото този основан върху изживяваното мислене светоглед не бива да се бърка с някакъв чист рационализъм.) От друга страна, от цялостния дух на изложението несъмнено следва, че за човешкото познание възприятийният елемент придобива стойност като опре
деление
на действителността, едва когато бъде мисловно обхванат.
По такъв начин при мисленето се посочва елементът, чрез който човекът духовно се вживява в действителността.
(Между другото този основан върху изживяваното мислене светоглед не бива да се бърка с някакъв чист рационализъм.) От друга страна, от цялостния дух на изложението несъмнено следва, че за човешкото познание възприятийният елемент придобива стойност като определение на действителността, едва когато бъде мисловно обхванат.
Обозначението „действителност" не може да се намира извън мисленето. Следователно не бива да се твърди например, че сетивният начин на възприемане бил единствената гаранция за действителността. Това, което се явява като възприятие, човекът просто трябва да очаква по житейския си път. Би могло само да се постави въпросът дали от гледната точка, следваща единствено от интуитивно изживяваното мислене, е правомерно да се очаква, че освен сетивното, човекът може да възприема също и нещо духовно? Това очакване е правомерно.
към текста >>
24.
18. ПЪРВО ПРИЛОЖЕНИЕ
GA_4 Философия на свободата
Чрез заличаването на сетивния образ фактически се премахва раз
деление
то между сферите на двете съзнания.
Нейното заставане пред мен е същевременно нейно заличаване като чисто сетивен образ. Но показаното от нея при това заличаване ме кара като мислещо същество да изключа моето мислене по време на нейното действие и на мястото му да поставя нейното мислене. Това нейно мислене пък обхващам в моето изживявано мислене като мое собствено. Аз действително съм възприел мисленето на другия. Защото заличаващото се като сетивен образ непосредствено възприятие се обхваща от моето мислене, а протичащият изцяло в моето съзнание процес се състои в това, че на мястото на моето мислене, застава другото мислене.
Чрез заличаването на сетивния образ фактически се премахва разделението между сферите на двете съзнания.
В моето съзнание това се проявява в това, че изживявайки съдържанието на другото съзнание, аз не изживявам моето съзнание, както не го изживявам по време на сън, без сънуване. Точно както будното ми съзнание е изключено при този сън, така съдържанието на собственото ми съзнание е изключено при възприемане на съдържанието на чуждото. Измамното впечатление, че това не е така, се дължи само на факта, че – при възприемането на другата личност, първо - след изключване съдържанието на собственото съзнание не настава безсъзнателност, както по време на сън, а постъпва съдържанието на другото съзнание, и че - второ - променливите състояния на изключване и включване на съзнанието от мен самия се редуват твърде бързо, за да подлежат на нормално забелязване. - Целият третиран тук проблем се решава не чрез изкуствени понятийни конструкции, вадещи заключение от нещо осъзнато за нещо, което никога не може да бъде осъзнато, а чрез истинско изживяване на онова, което се получава при свързването на мисленето и възприятието. Сходно е положението с доста много въпроси, поставяни във философската литература.
към текста >>
25.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Хора с болни инстинкти са приели раз
деление
то между дух и тяло.
Хора с болни инстинкти са приели разделението между дух и тяло.
Един болен инстинкт може само да каже: моето царство не е от този свят35. Царството на един здрав инстинкт е само този свят.
към текста >>
То се отвръща от съвършенството към раз
деление
то и несъвършенството и главно към самото себе си.
Бих искал да цитирам като показателно за проповедническия начин на мислене няколко изречения от известната книга „Немска теология“43, написана през 14-ти век, за която Лутер казва44, че от никоя книга, освен от тази, с изключение на Библията и свети Августин, не е научил повече за това, какво представляват Бог, Христос и човекът. Шопенхауер също смята, че духът на християнството е представен завършено и убедително в тази книга. Авторът й, който е неизвестен, обяснява, че всички неща в света са несъвършени и разделени в контраст със съвършеното, „което в себе си и в своето битие обхваща и съдържа всички битиета, и без него и извън него няма никакво истинско битие, а в него всички неща имат свое битие“, и казва, че човек може да проникне в него, когато „загуби креативност, дейност, азовост, себичност и всичко подобно“ и ги унищожи в себе си. Каквото е изключено от съвършеното и човек го познава като свой истински свят, се характеризира така: „Това не е истинско битие и няма друго битие, освен в съвършеното, това е случайност или отражение, привидност, която не е битие или няма друго битие, освен в огъня, от който се образува отражението, или в слънцето, или в една светлина“. Книгата говори, както и вярата и истината: греховете не са нищо друго освен отвръщане на творението от непреходното добро към преходното.
То се отвръща от съвършенството към разделението и несъвършенството и главно към самото себе си.
Сега забележете. Когато творението приеме нещо добро, като съществуване, живот, наука, познание, имущество, или нещо, което може да се нарече добро, и мисли, че е добро или че е негово или че му принадлежи, или че произлиза от него, така то се отрича от себе си. Какво друго е направил дяволът или в какво се състои неговото падение и отричане, освен във факта да приеме, че той също е нещо и че това нещо е негово и че на него му принадлежи също нещо? Това приемане и неговият Аз, и неговото Мен, и неговото На мен, и неговото Мое са били негово отричане и падение... защото всичко, което се смята за добро или трябва да се нарече добро, не принадлежи на никого, освен на вечното истинско добро, което е самият Бог, и който го мисли за свое, върши несправедливост и е срещу самия Бог.“ („Немска теология“, 4 глава, трето издание, превод на Пфайфер.)
към текста >>
Този „аз“ е залепен за сънищните образи като опре
деление
, като предопре
деление
.
Те са части в неговия свят на възприятия. И личността си човек осъзнава само докато си създава образите за света. Той възприема съновидения и в тях един „аз“, край който преминават тези съновидения. Всеки сънищен образ съпровожда този „аз“. Може да се каже също, че всеки сънищен образ се явява в сънищния свят винаги във връзка с този „аз“.
Този „аз“ е залепен за сънищните образи като определение, като предопределение.
Самият той, като определен от сънищни образи, представлява нещо сънищно. Й. Г. Фихте обобщава този възглед в думите: „Каквото възниква чрез знание и от знание, е само знание. Всяко знание обаче е само отражение и в него винаги ще се търси нещо, което да съответства на образа. Това търсене не може да се удовлетвори с никакво знание.
към текста >>
26.
НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
/Зная много добре, че хора, които се опират на евангелието, според което "целият свят на нашата опитност" се изгражда от усещания имащи неизвестен произход, ще погледнат гордо към изложеното тук, както например Д-р Ерих Адикес в своята книга: "Кант срещу Хекел" извисоко казва: "Хекел и хиляди други като него се залавят смело да философстват, без ни най-малко да се интересуват от някаква теория на познанието и от критичното самоопре
деление
." Тези господа никак не предчувстват, колко евтини са техните теории на познанието.
Следователно не трябва да говорим за това, че "червено", "сладко", "горещо" и т.н. са знаци, които като такива са предизвикали само в нас и на които "вън" отговаря нещо съвършено различно. Защото това, което действително се предизвиква в нас като въздействие на един външен процес, то е нещо съвършено различно от онова, което се явява в полето на нашето усещане. Ако искаме да наречем "знак" това, което е в нас, ние можем да кажем: Тези знаци се явяват вътре в нашия организъм, за да посредничат, да съдействат за нашите възприятия, които като такива, в тяхната непосредственост, не са нито вътре в нас, нито вън от нас, а напротив принадлежат на общия свят, от който моят "външен свят" и моят "вътрешен свят" са само части. За да обхвана този общ свят, аз трябва без съмнение да се издигна до една по-висока степен на познанието, за което вече не съществува "вън" и "вътре".
/Зная много добре, че хора, които се опират на евангелието, според което "целият свят на нашата опитност" се изгражда от усещания имащи неизвестен произход, ще погледнат гордо към изложеното тук, както например Д-р Ерих Адикес в своята книга: "Кант срещу Хекел" извисоко казва: "Хекел и хиляди други като него се залавят смело да философстват, без ни най-малко да се интересуват от някаква теория на познанието и от критичното самоопределение." Тези господа никак не предчувстват, колко евтини са техните теории на познанието.
Те предполагат липса на критическо самоопределение само у другите. Нека не завиждаме на тяхната "мъдрост"./
към текста >>
Те предполагат липса на критическо самоопре
деление
само у другите.
са знаци, които като такива са предизвикали само в нас и на които "вън" отговаря нещо съвършено различно. Защото това, което действително се предизвиква в нас като въздействие на един външен процес, то е нещо съвършено различно от онова, което се явява в полето на нашето усещане. Ако искаме да наречем "знак" това, което е в нас, ние можем да кажем: Тези знаци се явяват вътре в нашия организъм, за да посредничат, да съдействат за нашите възприятия, които като такива, в тяхната непосредственост, не са нито вътре в нас, нито вън от нас, а напротив принадлежат на общия свят, от който моят "външен свят" и моят "вътрешен свят" са само части. За да обхвана този общ свят, аз трябва без съмнение да се издигна до една по-висока степен на познанието, за което вече не съществува "вън" и "вътре". /Зная много добре, че хора, които се опират на евангелието, според което "целият свят на нашата опитност" се изгражда от усещания имащи неизвестен произход, ще погледнат гордо към изложеното тук, както например Д-р Ерих Адикес в своята книга: "Кант срещу Хекел" извисоко казва: "Хекел и хиляди други като него се залавят смело да философстват, без ни най-малко да се интересуват от някаква теория на познанието и от критичното самоопределение." Тези господа никак не предчувстват, колко евтини са техните теории на познанието.
Те предполагат липса на критическо самоопределение само у другите.
Нека не завиждаме на тяхната "мъдрост"./
към текста >>
27.
4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ
GA_9 Теософия
Може да се даде една опростена форма на това раз
деление
, и то с едно пълно съзвучие между частите.
Може да се даде една опростена форма на това разделение, и то с едно пълно съзвучие между частите.
Макар че човешкият "Аз" се пробужда в Съзнаващата Душа, той прониква цялото му душевно същество. Елементите на това душевно същество не са така ясно разграничени, както частите на тялото; те взаимно се проникват в един по-висш смисъл. Ако тогава Разсъдъчната Душа и Съзнаващата Душа се схванат като две принадлежащи си обвивки на Аза, а той като тяхна сърцевина, тогава човекът може да се раздели на: Физическо тяло, жизнено тяло, астрално тяло и Аз. Чрез астралното тяло отбелязваме единството, образувано от душевното тяло и Сетивната Душа. Изразът "астрално тяло" може да се намери в по-старата литература.
към текста >>
Основавайки се на всичко казано досега, можем да говорим още за следното раз
деление
на човешкото същество:
Основавайки се на всичко казано досега, можем да говорим още за следното разделение на човешкото същество:
към текста >>
28.
ТРИТЕ СВЯТА 1. СВЕТЪТ НА ДУШИТЕ
GA_9 Теософия
Следователно, в света на душите се различават три низши и три висши области които са свързани чрез една четвърта област, така че се получава следното подраз
деление
на душевния свят:
Тогава действително едната се влива в другата. Тук докосването е все още необходимо. В по-висшите области съществата свободно сияят и разливат навън своята същност, своите сили (С пълно право можем да употребим израза "сияние", понеже симпатията, която се развива тук, е близка до въздействията на светлината). Както едно растение залинява в тъмната изба, така и душевните формации угасват без оживотворяващите душевни субстанции на висшите области. Душевната светлина, душевната сила и същинския душевен живот принадлежат на тези области и от тях те се предават на душевните същества.
Следователно, в света на душите се различават три низши и три висши области които са свързани чрез една четвърта област, така че се получава следното подразделение на душевния свят:
към текста >>
29.
ЗАБЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ
GA_9 Теософия
В задната част има същото разпре
деление
на цветовете".
д-р Мориц Бенедикт в своята книга Ruten und Pendellehre. "има незначителен брой хора, които могат да виждат "на тъмно". По-голямата част от тях виждат във тъмнината доста предмети, лишени от цветове, и само малка част от тези хора ги виждат оцветени... Голям брой учени и лекари са имали възможност да наблюдават в моята тъмна камера тези две групи... И всред тях не остана и най-малкото съмнение в точността на техните наблюдения и описания. . . Лицата, възприемащи цветовете в тъмнината, виждат предната част на челото и темето оцветени в синьо, останалата дясна половина с също синя, а лявата страна червена или оранжева.
В задната част има същото разпределение на цветовете".
Обаче подобно описание от страна на духовния изследовател е непростимо.
към текста >>
30.
ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ЧЕТВЪРТАТА В ПЕТАТА КОРЕННА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Обаче подобно самоопре
деление
може да бъде за благото на човечеството само тогава, когато самият човек се постави в служба на висшите сили.
Своите дела човекът трябваше да привежда в съзвучие с промислите на боговете чрез жертвоприношения. Намерението на Ману беше всичко в човешкия живот да насочва към висшите светове. Всяко човешко действие, всички разпореждания трябваше да носят религиозен характер. Чрез това Ману искаше да внедри истинската задача на петата коренна раса. Тази раса трябваше да се научи да се ръководи сама чрез нейните собствени мисли.
Обаче подобно самоопределение може да бъде за благото на човечеството само тогава, когато самият човек се постави в служба на висшите сили.
Човекът трябваше да си служи със своята мисловна сила; обаче тази мисловна сила трябваше да бъде осветена чрез погледа, насочен към Божественото.
към текста >>
31.
ХИПЕРБОРЕЙСКАТА И ПОЛЯРНАТА ЕПОХА
GA_11 Из Хрониката Акаша
При
деление
то майчината форма продължаваше да живее във формите на дъщерите.
Душата се е оттеглила от непосредственото въздействие върху физическото тяло. Това тяло е предадено напълно на физическия и химическия материален свят. То се разлага в момента, в който душата не може вече да господства над него със своята дейност. И сега всъщност се явява това, което се нарича “смърт”. По отношение на съществуващите по-рано състояния не можеше да се говори за смърт.
При делението майчината форма продължаваше да живее във формите на дъщерите.
Защото в тези форми действаше цялата преобразена душевна сила също както по-рано във формата на майката. При делението не остава нищо, в което да няма душа. Сега нещата се изменят. Щом душата няма вече власт над физическото тяло, последното е подчинено на законите на външния свят, т.е. то умира.
към текста >>
При
деление
то не остава нищо, в което да няма душа.
То се разлага в момента, в който душата не може вече да господства над него със своята дейност. И сега всъщност се явява това, което се нарича “смърт”. По отношение на съществуващите по-рано състояния не можеше да се говори за смърт. При делението майчината форма продължаваше да живее във формите на дъщерите. Защото в тези форми действаше цялата преобразена душевна сила също както по-рано във формата на майката.
При делението не остава нищо, в което да няма душа.
Сега нещата се изменят. Щом душата няма вече власт над физическото тяло, последното е подчинено на законите на външния свят, т.е. то умира. Като душевно действие остава само това, което е дейно в размножението и в развития вътрешен живот. Това означава, че чрез силата на размножението се раждат потомци и същевременно тези потомци са надарени с излишък на сила, която образува органи.
към текста >>
Както по-рано при
деление
то цялото тяло беше изпълнено от дейността на душата, така сега от тази дейност са изпълнени органите на размножението и усещането.
Щом душата няма вече власт над физическото тяло, последното е подчинено на законите на външния свят, т.е. то умира. Като душевно действие остава само това, което е дейно в размножението и в развития вътрешен живот. Това означава, че чрез силата на размножението се раждат потомци и същевременно тези потомци са надарени с излишък на сила, която образува органи. В този излишък отново оживява душевното същество.
Както по-рано при делението цялото тяло беше изпълнено от дейността на душата, така сега от тази дейност са изпълнени органите на размножението и усещането.
Следователно имаме работа с превъплъщение на душевния живот в новородения дъщерен организъм.
към текста >>
32.
НЯКОИ НЕОБХОДИМИ МЕЖДИННИ ЗАБЕЛЕЖКИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Защото по време на духовната опитност, на човека се разкрива всичко, което му е необходимо за изпълнение на неговото предопре
деление
върху нашата планета.
Защото това изследване не почива върху спекулация, върху размишление с обикновени понятия, а върху действителна духовна опитност. И както на физическото поле нашето физическо око може да вижда само до определена граница и не може да проникне зад хоризонта, така също и “духовното око” може да стигне само до определен момент. Духовната наука почива само върху опитността и тя не прекрачва своеволно границите на тази опитност. Някои хора биха искали да изследват това, което е било “съвсем в началото на света” или “защо всъщност Бог е създал света”. За окултния изследовател преди всичко се касае за това, че на определена степен на познанието такива въпроси изобщо не бива да се задават.
Защото по време на духовната опитност, на човека се разкрива всичко, което му е необходимо за изпълнение на неговото предопределение върху нашата планета.
Който търпеливо израства в работата и в опитностите на духовния изследовател, той ще види, че с постепенното постигане на духовна опитност, човек напълно задоволява копнежа си за отговор на всички въпроси, които го вълнуват. Например в следващите глави ще се види, как напълно се изяснява въпросът за “произхода на злото” и за много други неща, които са неясни. Тук съвсем не се казва, че човекът никога не ще може да получи отговор на въпросите за “произхода на света” и други подобни. Той ще може. Но за да може, той първо трябва да мине през познанията, които се разкриват в най-близките духовни опитности.
към текста >>
Защото бъдещето може да се разкрие пред едно истинско духовно познание, макар и само дотолкова, доколкото е необходимо на човека за изпълнението на неговото предопре
деление
.
Към обзора на миналото на човека, който ще направим чрез следващите съобщения, ще прибавим след това и този на бъдещето.
Защото бъдещето може да се разкрие пред едно истинско духовно познание, макар и само дотолкова, доколкото е необходимо на човека за изпълнението на неговото предопределение.
Който не се задълбочи в духовната наука и заставайки на високия съдийски стол на своите предразсъдъци изпраща всичко, което се сподели, в областта на фантастиката и мечтателството, той най-малко ще разбере тази взаимовръзка с бъдещето. А дори едно просто логическо разсъждение би могло да направи разбираемо това, което ще разгледаме. Само че такива логически разсъждения се приемат само дотолкова, доколкото те съвпадат с предразсъдъците на хората. Предразсъдъците са силни врагове също и на всяка логика.
към текста >>
Тук нарочно използуваме именно това сравнение за пророческото предопре
деление
на бъдещите съдбини на човечеството, понеже истинската окултна наука разбира това предопре
деление
действително напълно в този смисъл.
Тук нарочно използуваме именно това сравнение за пророческото предопределение на бъдещите съдбини на човечеството, понеже истинската окултна наука разбира това предопределение действително напълно в този смисъл.
Защото за онзи, който си изяснява това действително мнение на окултизма, отпада също и възражението, дали чрез това, че в известен смисъл нещата са предопределени, всяка свобода на човека не става нещо невъзможно. Може да бъде предопределено това, което отговаря на един закон. Обаче волята не се определя от закона. Също както е определено, че във всеки случай кислородът, водородът и сярата се съединяват само по един определен закон и дават сярна киселина, също така сигурно е, че от човешката воля може да зависи да бъдат създадени условията, при които този закон ще действа. Така ще бъде също и с великите мирови събития и с човешките съдбини на бъдещето.
към текста >>
Само че трябва да изясним една съществена разлика между предопре
деление
то на фактите чрез физическата наука и онова чрез духовното познание.
Също както е определено, че във всеки случай кислородът, водородът и сярата се съединяват само по един определен закон и дават сярна киселина, също така сигурно е, че от човешката воля може да зависи да бъдат създадени условията, при които този закон ще действа. Така ще бъде също и с великите мирови събития и с човешките съдбини на бъдещето. Човек като окултен изследовател ги предвижда, макар че те трябва да се реализират само чрез човешката воля. Окултният изследовател предварително вижда това, което може да се реализира едва чрез човешката свобода. Че това е възможно, могат да ни дадат представа следващите съобщения.
Само че трябва да изясним една съществена разлика между предопределението на фактите чрез физическата наука и онова чрез духовното познание.
Физическата наука почива на разбиранията на ума и затова нейното пророчество е също само нещо умствено, зависимо от преценки, заключения, комбинации и др.. Предсказването чрез духовното познание произхожда от едно действително по-висше виждане или възприемане. Даже окултният изследовател най-строго трябва да избягва да си представя всичко, което почива на размишление, комбиниране, спекулация и т. н.. В това отношение той трябва да упражнява най-голямо смирение и да бъде напълно наясно върху факта, че всяко спекулиране, всяко умствено философстване и т. н. са вредни за истинското виждане. Тези подходи принадлежат на по-низшата човешка природа, а истински по-висшето познание започва едва там, където тази природа се издига до по-висшата същност на човека.
към текста >>
И разпре
деление
то на работите между отделните категории може да бъде назовано само като израз на пълноценна мъдрост.
Такива примери ни се предлагат например при пчелното семейство или при онази величествена държавна същност, при онова величествено държавно устройство в един мравуняк. Съвместното действие на отделните видове насекоми (женски, мъжки, работници) става по съвършено закономерен начин.
И разпределението на работите между отделните категории може да бъде назовано само като израз на пълноценна мъдрост.
Това, което се получава тук, също така е резултат на едно съзнание, както действията на човека във физическия свят (техника, изкуство, държава и т.н.) са резултат на неговото съзнание. Само че съзнанието, което стои в основата на пчелното семейство или мравешкото общество не може да бъде намерено в същия физически свят, в който съществува обикновеното човешко съзнание. За да покажем положението на нещата, можем да се изразим по следния начин. Ние намираме човека във физическия свят. И неговите физически органи, целият негов строеж са устроени така, че ние търсим неговото съзнание първо в този физически свят.
към текста >>
33.
ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Защото те му изясняват неговата взаимовръзка със света, който се намира около него; насочват го към неговите най-висши цели, към неговото истинско предопре
деление
.
А също и с публично изнесени части ще могат да се справят само онези, които не се задоволяват само с едно външно запознаване, а които усвояват нещата действително вътрешно, правят от тях съдържание и ръководна нишка на техния живот. Важното не е да владеем ученията на духовната наука умствено, а да проникнем с тях нашето чувство, нашето усещане и целия наш живот. Само чрез такова проникване ние ще узнаем тяхната истинска стойност. Иначе те остават само нещо, “в което човек може да вярва, но също и да не вярва”. Правилно разбрани, духовно-научните истини ще дадат на човека истинска основа за живота му, ще му позволят да познае своята стойност, своето достойнство и своята същност и ще му дадат най-висшата смелост на съществуването.
Защото те му изясняват неговата взаимовръзка със света, който се намира около него; насочват го към неговите най-висши цели, към неговото истинско предопределение.
И те правят това по такъв начин, какъвто е подходящ за изискванията на съвременността, така че той да не остане в плен между вярата и знанието. Човек може да бъде едновременно модерен изследовател и духовен изследовател. Но тогава той трябва да бъде и двете в истинския им смисъл.
към текста >>
34.
ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ, ПРОИЗХОЖДАЩИ ОТ ЕДНА МНИМА НАУКА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Защото те му изясняват неговата взаимовръзка със света, който се намира около него; насочват го към неговите най-висши цели, към неговото истинско предопре
деление
.
А също и с публично изнесени части ще могат да се справят само онези, които не се задоволяват само с едно външно запознаване, а които усвояват нещата действително вътрешно, правят от тях съдържание и ръководна нишка на техния живот. Важното не е да владеем ученията на духовната наука умствено, а да проникнем с тях нашето чувство, нашето усещане и целия наш живот. Само чрез такова проникване ние ще узнаем тяхната истинска стойност. Иначе те остават само нещо, “в което човек може да вярва, но също и да не вярва”. Правилно разбрани, духовно-научните истини ще дадат на човека истинска основа за живота му, ще му позволят да познае своята стойност, своето достойнство и своята същност и ще му дадат най-висшата смелост на съществуването.
Защото те му изясняват неговата взаимовръзка със света, който се намира около него; насочват го към неговите най-висши цели, към неговото истинско предопределение.
И те правят това по такъв начин, какъвто е подходящ за изискванията на съвременността, така че той да не остане в плен между вярата и знанието. Човек може да бъде едновременно модерен изследовател и духовен изследовател. Но тогава той трябва да бъде и двете в истинския им смисъл.
към текста >>
35.
БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОВА ИЗДАНИЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Въведение в свръхсетивното познание на света и човешкото предопре
деление
” (1904); на български издателство Даскалов
145 сравни моята “Теософия” “Теософия.
Въведение в свръхсетивното познание на света и човешкото предопределение” (1904); на български издателство Даскалов
към текста >>
Теософия. Въведение в свръхсетивното познание на света и човешкото предопре
деление
(1904); Събр. Съч.
Теософия. Въведение в свръхсетивното познание на света и човешкото предопределение (1904); Събр. Съч.
№ 9.
към текста >>
36.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Човечеството бликна от един общ извор, но дотогавашното Земно развитие водеше само до раз
деление
.
По-горе описахме условията, при които човешките души слизаха на Земята в епохата на Лемурия. В душевен смисъл, хората могат да бъдат отнесени към различни Същества, които идвайки от други светове, се въплъщаваха в телесните потомци на древните лемурийци. Едно от последствията на това са и различните човешки раси. Поради тяхната различна карма, в превъплътените души възникнаха най-различни жизнени интереси. Доколкото беше в сила този ред на нещата, не можеше да се породи и никакъв „общочовешки идеал".
Човечеството бликна от един общ извор, но дотогавашното Земно развитие водеше само до разделение.
Едва в представата за Христос имаме идеала, който премахва всяко разделение, защото в човека, носещ името Христос, живеят също и силите на висшия Слънчев Дух, в който всеки човешки Аз намира своята прародина. Още израелският народ се чувствуваше като народ, а израелтянинът като член от този народ. Едва когато хората ясно разбраха, че в Христос Исус живее идеалният човек, недосегаем за силите на разделението, християнството се превърна в идеал на всеобхватно братство. Над всички отделни интереси и отделни родства изгря чувството, че истинският човешки Аз има общ произход за всички хора. (Наред с останалите земни предшественици се появи и общият Отец на всички хора.
към текста >>
Едва в представата за Христос имаме идеала, който премахва всяко раз
деление
, защото в човека, носещ името Христос, живеят също и силите на висшия Слънчев Дух, в който всеки човешки Аз намира своята прародина.
В душевен смисъл, хората могат да бъдат отнесени към различни Същества, които идвайки от други светове, се въплъщаваха в телесните потомци на древните лемурийци. Едно от последствията на това са и различните човешки раси. Поради тяхната различна карма, в превъплътените души възникнаха най-различни жизнени интереси. Доколкото беше в сила този ред на нещата, не можеше да се породи и никакъв „общочовешки идеал". Човечеството бликна от един общ извор, но дотогавашното Земно развитие водеше само до разделение.
Едва в представата за Христос имаме идеала, който премахва всяко разделение, защото в човека, носещ името Христос, живеят също и силите на висшия Слънчев Дух, в който всеки човешки Аз намира своята прародина.
Още израелският народ се чувствуваше като народ, а израелтянинът като член от този народ. Едва когато хората ясно разбраха, че в Христос Исус живее идеалният човек, недосегаем за силите на разделението, християнството се превърна в идеал на всеобхватно братство. Над всички отделни интереси и отделни родства изгря чувството, че истинският човешки Аз има общ произход за всички хора. (Наред с останалите земни предшественици се появи и общият Отец на всички хора. „Аз и Отец сме едно").
към текста >>
Едва когато хората ясно разбраха, че в Христос Исус живее идеалният човек, недосегаем за силите на раз
деление
то, християнството се превърна в идеал на всеобхватно братство.
Поради тяхната различна карма, в превъплътените души възникнаха най-различни жизнени интереси. Доколкото беше в сила този ред на нещата, не можеше да се породи и никакъв „общочовешки идеал". Човечеството бликна от един общ извор, но дотогавашното Земно развитие водеше само до разделение. Едва в представата за Христос имаме идеала, който премахва всяко разделение, защото в човека, носещ името Христос, живеят също и силите на висшия Слънчев Дух, в който всеки човешки Аз намира своята прародина. Още израелският народ се чувствуваше като народ, а израелтянинът като член от този народ.
Едва когато хората ясно разбраха, че в Христос Исус живее идеалният човек, недосегаем за силите на разделението, християнството се превърна в идеал на всеобхватно братство.
Над всички отделни интереси и отделни родства изгря чувството, че истинският човешки Аз има общ произход за всички хора. (Наред с останалите земни предшественици се появи и общият Отец на всички хора. „Аз и Отец сме едно").
към текста >>
37.
ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА. Душевни процеси в сценични картини
GA_14 Четири мистерийни драми
Раз
деление
то на лицата в групи (3 х 4) не е самоцел и не лежи в основата на изложението.
Духовните същества, които се явяват в „ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА“, не са алегории или символи. За този, който познава духовния свят като реалност, съществата в него са толкова действителни, колкото и физическите хора в сетивния свят. Който приема тези същества за алегории или символи, разбира погрешно цялостния начин на представяне на събитията в „ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА“. Това, че духовните същества нямат човешки облик, какъвто трябва да имат на сцената, се разбира от само себе си. Ако авторът на тези душевни събития в сценични картини желаеше да покаже съществата като алегории, той не би го сторил по този начин.
Разделението на лицата в групи (3 х 4) не е самоцел и не лежи в основата на изложението.
То се получава – ретроспективно на мисленето – от събитията, които са замислени изцяло само за себе си и които от само себе си определят такова разделение. Да го поставя първоначално в основата на замисъла никога не би хрумнало на автора, но е допустимо да се приведе тук като резултат.
към текста >>
То се получава – ретроспективно на мисленето – от събитията, които са замислени изцяло само за себе си и които от само себе си определят такова раз
деление
.
За този, който познава духовния свят като реалност, съществата в него са толкова действителни, колкото и физическите хора в сетивния свят. Който приема тези същества за алегории или символи, разбира погрешно цялостния начин на представяне на събитията в „ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА“. Това, че духовните същества нямат човешки облик, какъвто трябва да имат на сцената, се разбира от само себе си. Ако авторът на тези душевни събития в сценични картини желаеше да покаже съществата като алегории, той не би го сторил по този начин. Разделението на лицата в групи (3 х 4) не е самоцел и не лежи в основата на изложението.
То се получава – ретроспективно на мисленето – от събитията, които са замислени изцяло само за себе си и които от само себе си определят такова разделение.
Да го поставя първоначално в основата на замисъла никога не би хрумнало на автора, но е допустимо да се приведе тук като резултат.
към текста >>
38.
ОРИЕНТИРАНЕ В РЪКОВОДНИТЕ ЛИНИИ НА ИЗЛОЖЕНИЕТО
GA_18_1 Загадки на философията
Обаче те трябва да произхождат като едно предварително съобщение, защото оправдават вътрешното разпре
деление
на изложението.
Как говорят фактите за това различаване на тези епохи, това ще се види от предстоящата книга. Нейният автор би искал, доколкото му е възможно, да остави да говорят самите тези факти. Тук ще поставим предварително само някои ръководни линии, от които не е изходил но при разглеждането, което доведе до тази книга, но които се получиха като резултат от това разглеждане. Някой може да бъде на мнение, че тези насочващи линии биха били по на място в края на книгата, тъй като тяхната истинност произтича едва от съдържанието на изложението.
Обаче те трябва да произхождат като едно предварително съобщение, защото оправдават вътрешното разпределение на изложението.
Защото, въпреки че за автора те се получиха като резултат на неговите разглеждания, те по естествен начин стояха пред неговия дух преди изложението и бяха меродавни за това изложение. Но за читателите може да бъде от значение, да узнае не едва накрая на една книга, защо авторът излага нещата по определен начин, а още през време на четенето да може да си състави едно съждение върху този начин от гледището на излагащия нещата. Все пак тук трябва да бъде съобщено само онова, което има значение за вътрешното разпределение на изложението.
към текста >>
Все пак тук трябва да бъде съобщено само онова, което има значение за вътрешното разпре
деление
на изложението.
Тук ще поставим предварително само някои ръководни линии, от които не е изходил но при разглеждането, което доведе до тази книга, но които се получиха като резултат от това разглеждане. Някой може да бъде на мнение, че тези насочващи линии биха били по на място в края на книгата, тъй като тяхната истинност произтича едва от съдържанието на изложението. Обаче те трябва да произхождат като едно предварително съобщение, защото оправдават вътрешното разпределение на изложението. Защото, въпреки че за автора те се получиха като резултат на неговите разглеждания, те по естествен начин стояха пред неговия дух преди изложението и бяха меродавни за това изложение. Но за читателите може да бъде от значение, да узнае не едва накрая на една книга, защо авторът излага нещата по определен начин, а още през време на четенето да може да си състави едно съждение върху този начин от гледището на излагащия нещата.
Все пак тук трябва да бъде съобщено само онова, което има значение за вътрешното разпределение на изложението.
към текста >>
39.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Само чрез добродетелта може човек да постигне своето опре
деление
.
Този "категоричен императив" ни поставя едно задължение, от което не можем да избегнем. Но как бихме били ние в състояние да следваме едно такова задължение, ако не бихме имали една свободна воля? Наистина ние не можем да познаем устройството на нашата душа, но ние трябва да вярваме, че тя е свободна, за да може да следва своя вътрешен глас на дълга. Следователно ние нямаме върху свободата никаква познавателна сигурност както върху обектите на математиката и на естествената наука; но в замяна на това имаме една морална сигурност. Следването на категорическия императив води до добродетелта.
Само чрез добродетелта може човек да постигне своето определение.
Той става достоен за щастието. Следователно той трябва да може да постигне също и щастието. Защото иначе неговата добродетел би била без смисъл и значение. Но за да може щастието да се свърже с добродетелта, трябва да има едно Същество, което да направи от щастието едно последствие на добродетелта. Това може да бъде само едно интелигентно, определящо най-висшата стойност на нещата Същество, Бог.
към текста >>
Срещу тях трябва да застане дългът, за да изпълни човек своето опре
деление
.
Нищо чудно, че Кант вижда в невъздържаното на дълга най-висшето изискване към човека. Ако дългът не би отворил на човека един изглед навън от сетивния свят, той би бил през целия си живот затворен в този свят. Следователно, каквото и да изисква сетивния свят, то трябва да отстъпи зад изискването на дълга. И сетивният свят не може от само себе си да съвпада с дълга. Той иска приятното, удоволствието.
Срещу тях трябва да застане дългът, за да изпълни човек своето определение.
Това, което човек върши от удоволствие, не е добродетелно; добродетелно е само това, което той върши в безкористното отдаване на дълга. Подчини твоите желания на дълга: Тази е строгата задача на Кантовото учение за морала. Не искай нищо, което те задоволява в твоя егоизъм, а действай така че принципите на твоето действане да могат да станат такива на всички хора. В отдаването на закона на морала човекът постига своето съвършенство. Вярата, че този морален закон плува във висините над всички други мирови процеси и се осъществява в света чрез едно божествено същество, това е, според мнението на Кант, истинската религия.
към текста >>
Напротив погледът в моята вътрешност повишава моята стойност, като една интелигентност, той повишава тази стойност безкрайно чрез моята /себесъзнателна и свободна/ личност, в която моралният закон ми разкрива един живот независим от животинството и даже от целия сетивен свят, поне толкова, колкото чрез този закон може да се приеме от целесъобразното опре
деление
на моето съществуване, което опре
деление
не е ограничено в условията и границите на този живот, а отива в безкрайността".
С това Кант даде не само едно обяснение, но също и едно оправдание на изкуството. Това се вижда най-добре, когато си представим, как той се поставяше със своето чувство спрямо своя светоглед. Той изразява това в дълбоки, красиви думи: "Две неща изпълват душата с постоянно ново и нарастващо удивление и благоговение: Звездното небе над мене и моралният закон в мене". Първото виждане на безбройно количество светове унищожава някакси моето значение, като значение на едно животинско създание, което отново трябва да върне материята, от която е станало, на планетата, на една проста точка във всемира, след като за кратко време /не се знае как/ е била надарена с жизнена сила.
Напротив погледът в моята вътрешност повишава моята стойност, като една интелигентност, той повишава тази стойност безкрайно чрез моята /себесъзнателна и свободна/ личност, в която моралният закон ми разкрива един живот независим от животинството и даже от целия сетивен свят, поне толкова, колкото чрез този закон може да се приеме от целесъобразното определение на моето съществуване, което определение не е ограничено в условията и границите на този живот, а отива в безкрайността".
Човекът на изкуството посажда това целесъобразно определение, което в действителност царува само в царството на моралния живот, в сетивния свят. Чрез това произведението на изкуството стои между областта на наблюдавания свят, в който царуват вечните железни закони на необходимостта, които човешкият дух първо сам е вложил в него, и царството на свободната нравственост, в което направление и цел дават повелите на дълга като излияние на едни мъдър божествен миров ред. Между тези две царства влиза художникът със своите произведения. Той взема от царството на действителността необходимия му материал; но същевременно така преработва, така преобразява този материал, че той става носител на една целесъобразна хармония, каквато се намира в царството на свободата. Следователно човешкият дух се чувства незадоволен от царството навъншната действителност, която Кант разбира със звездното небе и многобройните неща в света, и от моралната закономерност.
към текста >>
Човекът на изкуството посажда това целесъобразно опре
деление
, което в действителност царува само в царството на моралния живот, в сетивния свят.
С това Кант даде не само едно обяснение, но също и едно оправдание на изкуството. Това се вижда най-добре, когато си представим, как той се поставяше със своето чувство спрямо своя светоглед. Той изразява това в дълбоки, красиви думи: "Две неща изпълват душата с постоянно ново и нарастващо удивление и благоговение: Звездното небе над мене и моралният закон в мене". Първото виждане на безбройно количество светове унищожава някакси моето значение, като значение на едно животинско създание, което отново трябва да върне материята, от която е станало, на планетата, на една проста точка във всемира, след като за кратко време /не се знае как/ е била надарена с жизнена сила. Напротив погледът в моята вътрешност повишава моята стойност, като една интелигентност, той повишава тази стойност безкрайно чрез моята /себесъзнателна и свободна/ личност, в която моралният закон ми разкрива един живот независим от животинството и даже от целия сетивен свят, поне толкова, колкото чрез този закон може да се приеме от целесъобразното определение на моето съществуване, което определение не е ограничено в условията и границите на този живот, а отива в безкрайността".
Човекът на изкуството посажда това целесъобразно определение, което в действителност царува само в царството на моралния живот, в сетивния свят.
Чрез това произведението на изкуството стои между областта на наблюдавания свят, в който царуват вечните железни закони на необходимостта, които човешкият дух първо сам е вложил в него, и царството на свободната нравственост, в което направление и цел дават повелите на дълга като излияние на едни мъдър божествен миров ред. Между тези две царства влиза художникът със своите произведения. Той взема от царството на действителността необходимия му материал; но същевременно така преработва, така преобразява този материал, че той става носител на една целесъобразна хармония, каквато се намира в царството на свободата. Следователно човешкият дух се чувства незадоволен от царството навъншната действителност, която Кант разбира със звездното небе и многобройните неща в света, и от моралната закономерност. Ето защо той си създава едно красиво царство на илюзията, което свързва скованата природна необходимост със свободната целесъобразност.
към текста >>
Следователно той би трябвало да дава на нещата не само закони, които са валидни за тях, доколкото те са явления на неговия вътрешен свят; той би трябвало да може да им предписва и тяхното собствено, напълно независимо от него опре
деление
.
Ето защо Кант, който в своята "Обща история на природата и теория на небето" сам беше предприел "да разгледа устройството и механическия произход на цялата мирова сграда според Нютоновите принципи", счита, че един подобен опит за органическите същества трябва да се провали. В своята "Критика на разсъдъчната способност" той твърди: "Напълно сигурно е именно, че ние не можем да познаем достатъчно органическите същества и тяхната вътрешна възможност според чисто механически те принципи на природата, а още по-малко можем да си ги обясним; и това е толкова сигурно, че можем смело да кажем: - За човека е безсмислено даже да замисли едно такова намерение или да се надява, че ще се роди някога още един Нютон, който ще обясни даже създаването на един стрък трева според законите на природата, която не е вложила никакво намерение; ние направо трябва да отречем това разбиране за човека". С Кантовия възглед, че човешкият дух сам първо е вложил законите, които той намира в природата, не може да се съедини и едно друго мнение върху едно целесъобразно изградено същество. Защото целта сочи към онзи, който я е вложил в съществата, към интелигентната Първопричина на света. Ако човешкият дух би могъл да обясни едно целесъобразно същество също така, както едно такова чисто природно необходимо, тогава той би трябвало да влага в нещата и целесъобразните закони от себе си.
Следователно той би трябвало да дава на нещата не само закони, които са валидни за тях, доколкото те са явления на неговия вътрешен свят; той би трябвало да може да им предписва и тяхното собствено, напълно независимо от него определение.
Следователно той би трябвало да бъде не само един познаващ, но и един творящ дух; неговият разум би трябвало, както божественият, да твори нещата.
към текста >>
Той се изказва върху това в статията "Запознаване с Шилер" не ще кажат беше възприета въобще Кантианската философия, която издига така високо субекта, като изглежда да го ограничава; той с радост беше възприел в себе си, тя разви извънредното, което природата беше вложила в неговото същество, и той, обзет от най-висше чувство за свободата и самоопре
деление
то, беше неблагодарен спрямо великата Майка, която без съмнение не беше се отнесла с него като мащеха.
Човекът съвсем не говори върху природата; а природата говори в човека върху себе си. Това е убеждението на Гьоте. Така Гьоте може да каже: - Щом "станеше дума" за спора върху Кантовия възглед за света, "аз можах да застана на онази страна, която най-много прави чест на човека, и аплодирах напълно на всички приятели, които твърдяха заедно с Кант, че въпреки цялото наше познание да е свързано с опита, то все пак не произхожда изцяло от опита". Защото Гьоте вярва, че вечните закони, според които постъпва природата, се разкриват в човешкия дух; обаче затова за него те не бяха субективните закони на този дух, а обективните закони на природния ред. Ето защо той не можеше да се съгласи с Шилер, когато този последният, под влиянието на Кант, издигаше една рязка разделителна стена между царството на природната необходимост и това на свободата.
Той се изказва върху това в статията "Запознаване с Шилер" не ще кажат беше възприета въобще Кантианската философия, която издига така високо субекта, като изглежда да го ограничава; той с радост беше възприел в себе си, тя разви извънредното, което природата беше вложила в неговото същество, и той, обзет от най-висше чувство за свободата и самоопределението, беше неблагодарен спрямо великата Майка, която без съмнение не беше се отнесла с него като мащеха.
Вместо да я разглежда като самостоятелна, жива, произвеждаща по закони от глъбините до висините, той я вземаше от страна на някои емпирични човешки естествености". И в статията "Въздействие на по-новата философия" той насочва противоположността си с Шилер с думите: "Той проповядваше евангелието на свободата, аз не исках да зная съкратени правата на природата". В Шилер се криеше именно нещо от Кантовия начин на мислене; обаче за Гьоте е правилно това, което той казва относно разговорите, които той е водил с кантичици: "Те ме слушаха, но не можеха да ми възразят нищо, нито пък да ми бъдат полезни. Повече от един път аз се натъкнах на това, че един или друг признаваше с усмихващо се удивление: Та това е нещо аналогично на Кантовия начин на мислене, но една странна аналогия".
към текста >>
При неговото пътуване в Италия този общ първообраз във всички растителни форми му стана все по-ясен: "Многото растения, които иначе аз бях свикнал да виждам само в кофи и саксии, даже през по-голямата част на годината зад стъкла, тук стоят весели и свежи под свободното небе и изпълнявайки тяхното опре
деление
, те ни стават по-ясни.
Даващият тон ботаник на онова време, Лине, казва върху разнообразните видове в света на растенията, че съществуват толкова много такива видове, колкото "различни форми са били създадено в Началото". Който има такова мнение, той може само да полага усилия да изучава свойствата на отделните форми и грижливо да различава тези форми едни от други. Гьоте не можеше да се съгласи с едно такова разглеждане на природата. "Това, което Лине се стараеше да отделя насила едно от друго, то според най-вътрешната потребност на моето същество трябваше да се стреми към съединение". Той търсеше онова, което е общо на всички растения, на всички растителни видове.
При неговото пътуване в Италия този общ първообраз във всички растителни форми му стана все по-ясен: "Многото растения, които иначе аз бях свикнал да виждам само в кофи и саксии, даже през по-голямата част на годината зад стъкла, тук стоят весели и свежи под свободното небе и изпълнявайки тяхното определение, те ни стават по-ясни.
Гледайки толкова много нови и обновени форми, отново ми дойде старата мисъл, дали между това множество не бих могъл да открия първичното растение /прарастението/? такова първично растение трябва все пак да съществува; иначе по какво бих познал, че тази или онази форма е растение, ако всички те не бяха създадени по един образец? "
към текста >>
" Тези думи предхождаха напечатването на лекциите, в които Фихте обясняваше на студентите от Йена "Опре
деление
то на учения".
Че идеалите не могат да бъдат представени в действителния свят, това ние другите знаем също така добре, а може би и по-добре. Ние твърдим само, че за действителността трябва да се съди според тези идеали и че онези, които чувстват, че имат сила за това, трябва да изменят тази действителност според идеалите. Да приемем, че те не могат да се убедят и в това, в такъв случай, след като са такива, каквито са, те губят с това много малко; а човечеството не губи нищо при това. Чрез това става ясен фактът, че в плана на облагородяване на човечеството не се разчита само на тях. Човечеството без съмнение ще продължи своя път; дано върху гореспоменатите хора царува добрата природа и им дарява навреме дъжд и слънчева светлина, достатъчно храна и несмущавано обръщение на соковете и при това мъдри мисли!
" Тези думи предхождаха напечатването на лекциите, в които Фихте обясняваше на студентите от Йена "Определението на учения".
Възгледи като тези на Фихте са израснали от една голяма душевна енергия, която предава сигурност на познанието на света и за живота. Той имаше безцеремонни думи за всички онези, които не долавяха в себе си силата за такава сигурност. Когато философът Райнхолд се изказа, че все пак вътрешният глас на човека може да се заблуди, Фихте му възрази: "Вие казвате, философът трябва да мисли, че като индивид той може да се заблуди, че като такъв той може и трябва да се учи от другите. Знаете ли, какво настроение описвате по този начин? Това на един човек, който през целия си живот не е бил никога убеден в нищо".
към текста >>
Фихте описва със забележителни думи това съновидно съществуване на света в своята книга "Опре
деление
на човека": "Навсякъде не съществува нищо трайно; нито вън от мене, нито в мене, а само една непрестанна промяна.
Следователно ние трябва да го вярваме. Така и Фихте излиза вън над знанието и стига до вярата. Както съновидението се отнася към всяка действителност, така и знанието спрямо вярата. Също и собственият Аз има само едно такова съновидно съществуване, когато само съзерцава самия себе си. Той си съставя един образ за себе си, който не може да бъде нищо друго, освен един бързо преминаващ покрай нас образ; само действието остава.
Фихте описва със забележителни думи това съновидно съществуване на света в своята книга "Определение на човека": "Навсякъде не съществува нищо трайно; нито вън от мене, нито в мене, а само една непрестанна промяна.
Навсякъде аз не зная за никакво битие, не зная също и за моето собствено битие. Няма никакво битие. Аз самият не зная въобще и не съм. Съществуват образи: Те са единственото, което съществува и знаят за себе си по начина за образите; образи, които бързо преминават, без да съществува нещо, покрай което преминават: Които чрез образи зависят от образи, образи без нещо изобразено в тях, без значение и цел. Аз самият съм един от тези образи; даже, аз самият не съм това, а само един разбъркан образ от образи.
към текста >>
Моралната основна черта в личността на Фихте е тази, която е угаснала в неговия светоглед всичко или пък е понижила в неговото значение това, което не е свързано с моралното опре
деление
на човека.
Моралната основна черта в личността на Фихте е тази, която е угаснала в неговия светоглед всичко или пък е понижила в неговото значение това, което не е свързано с моралното определение на човека.
Той искаше да установи най-великите, най-чистите изисквания за живота; и при това не искаше да бъде заблуден от някакво познание, което може би открило в тези цели противоречия с природната закономерност на света. Гьоте е казал: "Действащият човек е винаги безсъвестен; съвест няма никой друг освен наблюдателят". С това той разбираше, че наблюдаващият оценява всичко според неговата действителна, истинска стойност и разбира всяко нещо на неговото място и го оставя валидно. Действуващият насочва преди всичко своя поглед върху това, да види изпълнени своите изисквания; дали при това се отнася справедливо или несправедливо към нещата: Това е все едно за него. За Фихте важното беше преди всичко действуването; обаче при това той не искаше да бъде обвинен от наблюдението в безсъвестност.
към текста >>
По този начин Фихте искаше да се намеси в живота на своето време градейки със своите идеи, защото мислеше тези идеи оживени с пълна сила от съзнанието, че най-висшето съдържание на душевния живот идва на човека от един свят, който той достига, когато се обяснява напълно самичък със своя "Аз" и в това обяснение се чувства в своето истинско опре
деление
.
По този начин Фихте искаше да се намеси в живота на своето време градейки със своите идеи, защото мислеше тези идеи оживени с пълна сила от съзнанието, че най-висшето съдържание на душевния живот идва на човека от един свят, който той достига, когато се обяснява напълно самичък със своя "Аз" и в това обяснение се чувства в своето истинско определение.
От такова едно съзнание Фихте казва думите: "Аз самият и моята необходима цел сме свръхсетивното".
към текста >>
Гьоте описва взаимодействието на научното познание и на художественото оформяне на познанието: "Явно е, че един човек на изкуството трябва да стане достатъчно велик и решителен, който наред със своя талант е още и един обучен ботаник, който коренно познава влиянието на различните части върху виреенето и растежа на растението, неговото опре
деление
и взаимните действия, когато разбира последователното развитие на листата, цветовете, оплождането, плода и на новия зародиш и ги премисля.
Във вашата правилна интуиция се намира всичко и далече по-пълно това, което анализът търси с усилия, и само защото то се намира във вас като едно цяло, на вас ви е скрито вашето собствено богатство; защото за съжаление ние знаем само това, което разделяме. Ето защо духове от вашия род рядко знаят, колко далече са проникнали и колко малко имат те причина да заемат от философията, която може само да учи от тях". За светогледа на Гьоте и този на Шилер истината не съществува само сред науката, но също и сред изкуството. Мнението на Гьоте е това: "Мисля, че науката би могло да се нарече познанието на общото, отвлеченото знание; напротив изкуството би било науката приложена на дело; науката би била разум, а изкуството нейният механизъм, поради което то би могло да бъде наречено също практическа наука. И така в крайна сметка науката би била теоремата, изкуството проблемата".
Гьоте описва взаимодействието на научното познание и на художественото оформяне на познанието: "Явно е, че един човек на изкуството трябва да стане достатъчно велик и решителен, който наред със своя талант е още и един обучен ботаник, който коренно познава влиянието на различните части върху виреенето и растежа на растението, неговото определение и взаимните действия, когато разбира последователното развитие на листата, цветовете, оплождането, плода и на новия зародиш и ги премисля.
Тогава той ще покаже своя вкус не чрез избора от явленията, а ще ни учуди също и чрез едно правилно изложение на свойствата". Така и художественото творчество царува истината, защото според това схващане стилът на изкуството почива на "най-дълбоката основа на познанието, на същността на нещата, доколкото ни е позволено да го познаем във видими и осезаеми форми".
към текста >>
Какво представлява всъщност една струна и едно механическо
деление
на същата в сравнение с ухото на музиканта?
Който вижда в истината най-висшия плод на всяко съществуване, онова, в което "вселената", ако тя би искала да чувства себе си като достигнала своята цел, би възкликнала и се удивила на върха на своето развитие и същество"/Гьоте в своята статия върху Винкелман/, той може да каже заедно с Гьоте: "Както познавам моето отношение към самия мене и към външния свят, аз наричам това истина. И така всеки един може да има своята собствена истина, и въпреки това тя е винаги същата". Същността на битието не стои в това, което външният свят ни доставя, а това, което човекът ражда в себе си, без то вече да съществува във външния свят. Ето защо Гьоте се обръща против онези, които искат да проникнат с инструменти и обективни опити в така наречената "вътрешност на природата", защото по самия себе си човекът, доколкото той си служи със своите здрави сетива, е най-големият и най-точният физикален инструмент, който може да съществува и това е именно голямото нещастие на по-новата физика, че нейните последователи са отделили някак си опитите от човека и познават природата само в това, което тази физика може да произведе, тя иска чрез това да го ограничи и докаже". В замяна на това "обаче човекът стои така високо, че това, което иначе не може да бъде изобразено, то се изобразява в него.
Какво представлява всъщност една струна и едно механическо деление на същата в сравнение с ухото на музиканта?
Да, можем да кажем, какво представляват елементарните явления на самата природа в сравнение с човека, който може да ги овладее и ги замени всички тях, за да може така да се каже да си ги асимилира".
към текста >>
40.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Ето защо той ще постигне своето опре
деление
тогава, когато стане носител на мисълта.
Със своето мислене човекът е сам; със своите деяния той е член на обществото. Разумното устройство на обществото, мисълта, която го прониква, е държавата. Отделната индивидуалност като такава има за Хегел стойност само дотолкова, доколкото в нея се явява общият разум, мисълта. Защото мисълта е същността на нещата. Едно произведение на природата няма в своята сила, в своята власт да направи мисълта да се яви в нейната най-висша форма; човекът има тази власт.
Ето защо той ще постигне своето определение тогава, когато стане носител на мисълта.
Тъй като държавата е осъществената мисъл, а отделният човек само един член в нея, следва, че човекът трябва да служи на държавата, а не държавата на човека. "Когато държавата се смесва с буржоазното общество и нейното определение е заложено в осигуряването и опазването на собствеността и на личната свобода, тогава интересът на отделните хора като такъв е последната цел, за която те са обединени, и от това следва също, че да бъдеш член на държавата е нещо произволно. Обаче тя има съвършено друго отношение към индивида; тъй като държавата е обективен дух, то и самият индивид има обективност, истинност и моралност, доколкото той е член на държавата. Обединението като такова е истинското съдържание и цел и определението на индивидите, да водят един общ живот; тяхното по-нататъшно задоволяване, дейност и начин на поведение имат за изходна точка и резултат това субстанционално и общовалидно положение".
към текста >>
"Когато държавата се смесва с буржоазното общество и нейното опре
деление
е заложено в осигуряването и опазването на собствеността и на личната свобода, тогава интересът на отделните хора като такъв е последната цел, за която те са обединени, и от това следва също, че да бъдеш член на държавата е нещо произволно.
Отделната индивидуалност като такава има за Хегел стойност само дотолкова, доколкото в нея се явява общият разум, мисълта. Защото мисълта е същността на нещата. Едно произведение на природата няма в своята сила, в своята власт да направи мисълта да се яви в нейната най-висша форма; човекът има тази власт. Ето защо той ще постигне своето определение тогава, когато стане носител на мисълта. Тъй като държавата е осъществената мисъл, а отделният човек само един член в нея, следва, че човекът трябва да служи на държавата, а не държавата на човека.
"Когато държавата се смесва с буржоазното общество и нейното определение е заложено в осигуряването и опазването на собствеността и на личната свобода, тогава интересът на отделните хора като такъв е последната цел, за която те са обединени, и от това следва също, че да бъдеш член на държавата е нещо произволно.
Обаче тя има съвършено друго отношение към индивида; тъй като държавата е обективен дух, то и самият индивид има обективност, истинност и моралност, доколкото той е член на държавата. Обединението като такова е истинското съдържание и цел и определението на индивидите, да водят един общ живот; тяхното по-нататъшно задоволяване, дейност и начин на поведение имат за изходна точка и резултат това субстанционално и общовалидно положение".
към текста >>
Обединението като такова е истинското съдържание и цел и опре
деление
то на индивидите, да водят един общ живот; тяхното по-нататъшно задоволяване, дейност и начин на поведение имат за изходна точка и резултат това субстанционално и общовалидно положение".
Едно произведение на природата няма в своята сила, в своята власт да направи мисълта да се яви в нейната най-висша форма; човекът има тази власт. Ето защо той ще постигне своето определение тогава, когато стане носител на мисълта. Тъй като държавата е осъществената мисъл, а отделният човек само един член в нея, следва, че човекът трябва да служи на държавата, а не държавата на човека. "Когато държавата се смесва с буржоазното общество и нейното определение е заложено в осигуряването и опазването на собствеността и на личната свобода, тогава интересът на отделните хора като такъв е последната цел, за която те са обединени, и от това следва също, че да бъдеш член на държавата е нещо произволно. Обаче тя има съвършено друго отношение към индивида; тъй като държавата е обективен дух, то и самият индивид има обективност, истинност и моралност, доколкото той е член на държавата.
Обединението като такова е истинското съдържание и цел и определението на индивидите, да водят един общ живот; тяхното по-нататъшно задоволяване, дейност и начин на поведение имат за изходна точка и резултат това субстанционално и общовалидно положение".
към текста >>
Понятието на една свобода, което признава на отделната човешка личност едно безусловно право, сама да си поставя целта и опре
деление
то на своята дейност, не важи за Хегел.
Как стои въпросът със свободата в едно такова схващане на живота?
Понятието на една свобода, което признава на отделната човешка личност едно безусловно право, сама да си поставя целта и определението на своята дейност, не важи за Хегел.
Защото каква стойност би имало, ако тази отделна личност не би вземала своята цел, от разумния свят на мислите, а би се решавала според един пълен произвол? Според мнението на Хегел това би било именно несвободата. Такъв един индивид не би отговарял на неговата същност; той би бил несъвършен. Един такъв индивид може да иска да осъществи само своята същност; и способността да направи това с неговата свобода. Обаче тази негова същност е въплътено в държавата.
към текста >>
Въпреки това, в друг смисъл, Гьоте вижда в цялата природа едно целесъобразно устройство, която накрая достига своята цел в човека, следователно така устоява всички свои произведения, че човекът намира своето опре
деление
.
Въпросът защо? Съвсем не е научен. Малко по-далече стигаме с въпроса как? Защото когато питам: Как волът има рога? Това ме довежда до разглеждането на неговата организация и същевременно ме поучава, защо лъвът няма и не може да има никакви рога".
Въпреки това, в друг смисъл, Гьоте вижда в цялата природа едно целесъобразно устройство, която накрая достига своята цел в човека, следователно така устоява всички свои произведения, че човекът намира своето определение.
Ние четем в неговата книга "Винкелман": "Защото, за какво служи целия разкош от слънце и планети и луни, от звезди и млечни пътища, от комети мъглявини, от станали и ставащи светове, ако накрая един щастлив човек не се радва на неговото съществуване? " и Гьоте е убеден също и в това, че същността на всички явления стига до изява като истина в човека /виж стр. 58 по-горе/. Как всичко в света е заложено така, че човекът има една достойна задача и може да я реши: Да разбере това, тази е целта на този светоглед. Като едно философско оправдание на Гьотевите изказвания изглежда това, което Хегел излага като заключение на своята "Натурфилософия": "Природата е завършила себе си в живия свят и е затворила своя мир, като се е променила в нещо по-висше.
към текста >>
41.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Чрез това ти си без сказуемото в това си същевременно лишен от опре
деление
, от професия, от закон и т.
Един, който не може да съществува за втори път, следователно не може и да бъде изразен; защото ако би могъл действително да бъде изразен и би могъл да бъде напълно изразен, той би съществувал за втори път, би съществувал в "израза". Понеже съдържанието на единствения не е никакво мислово съдържание, поради това той е немислим и неизразим, поради това той е, тази пълна фраза, същевременно никаква фраза. Едва тогава, когато за тебе не се изказва нищо и ти си само назован, ти си признат като ти. Докато за тебе се изказва нещо, ти си признат само като това нещо /човек, дух, християнин и т.н./. Но единственият не изказва нищо, за щото той е само име, само това казва, че ти си ти и нищо друго освен ти; че ти си само едно единствено "ти" и самият ти.
Чрез това ти си без сказуемото в това си същевременно лишен от определение, от професия, от закон и т.
н." /виж Малките съчинения на Щирнер, издадени от И. Х. Макай, стр. 16/. Още през 1842 година в една статия на "Гейнски Вестник" Щирнер се е изказал върху "лъжливия принцип на нашето възпитание или Хуманизмът и Реализмът"/ виж Малките съчинения стр. 5 и следв./, изказал се е върху това, че за него мисленето, знанието не може да проникне до ядката на личността. Ето защо той счита като един лъжлив принцип на възпитанието, когато от тази ядка на личността не се прави център, а за такъв център се прави знанието.
към текста >>
42.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Съобразно с това позволяваме си да цитираме началните редове от споменатия раздел на "Антропологията": "Цялата природа на човека е изградена в нейната вътрешност върху божествени несъразмерности, които се разрешават във величието на една свръхземно опре
деление
, като всички двигател ни пружини се намират в духа, а само теглата си в света.
Светогледът води до мисълта, но в замяна на това той принуждава също душата да вижда, че нейната същност се изчерпва в мисълта. Ако мисълта би била доведена в гореописания смисъл да един присъщ на нея живот, това би могло да стане само в индивидуалния душевен живот; чрез това душата би намерила своето отношение като индивидуално същество към целия Космос. Това чувстваше например Трокслер; но при него това не стигна по-далече от едно смътно чувство. Той се изказва в 1835 година в лекции, които е изнесъл във висшето Училище в Берн, по следния начин: "Но едвам сега, а още преди 20 години ние живеем с най-дълбокото убеждение и се стремяхме да изразим в научни писания и чрез словото, че една философия и Антропология, която би трябвало да обхване единия и целия човек и Бога и света, би могла да бъде основана само върху идеята и действителността на индивидуалността и безсмъртието на човека. Не опровержимо доказателство за това е цялото излязло през 1911 година съчинение: "Погледи в същността на човека" и нашата многократна разпространена в тетрадки Антропология под заглавието "Абсолютната личност".
Съобразно с това позволяваме си да цитираме началните редове от споменатия раздел на "Антропологията": "Цялата природа на човека е изградена в нейната вътрешност върху божествени несъразмерности, които се разрешават във величието на една свръхземно определение, като всички двигател ни пружини се намират в духа, а само теглата си в света.
Ние проследихме тези несъразмерности с техните явления от тъмния, земен корен и вървяхме по следите на спиралите на небесното растение, които ни изглеждаха, че обвиват от всички страни и във всички посоки само едно голямо, благородно стебло; ние стигнахме сега до върха на дървото, но там то се издига неизкачимо и необрозимо в по-горните, по-светли пространства на един друг свят, чиято светлина леко зазорява за нас, чийто въздух ние можем да подушим.
към текста >>
43.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Фихте, идеалистът, е питал за опре
деление
то на човек.
Хекел извежда формата на чашковидния зародиш, която се явява в течение на развитието на животните, от един действително съществувал някога организъм. Един идеалист търси идейни сили, под влиянието на които развиващият се зародиш става гаструла. Монизмът на Хекел извежда всичко, от което той се нуждае за обяснение на действителния свят, също от този действителен свят. Той се оглежда в царството на действителното, за да познае, как нещата и процесите се осветляват едни други. За него неговите теории не съществуват както тези на идеалиста затова, да търсят към фактическото нещо по-висше, едно идейно съдържание, което обяснява действителното, а затова, да му направят разбираема връзката на самите факти.
Фихте, идеалистът, е питал за определението на човек.
С това той разбираше нещо, което не се изчерпва във формата на действителното, на фактическото; той разбираше нещо, което разумът намира допълнително към фактически даденото съществуване; нещо, което прониква със своята светлина, което озарява с една по-висша светлина реалното съществуване на човека. Хекел, монистичният наблюдател на света, пита за произхода на човека и с това той разбира действителният произход, по-нисшите същества, от които човекът се е развил чрез фактически процеси.
към текста >>
44.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Ако
деление
то и диференцирането отиват толкова далеч, че получаващите се от това явления не са вече сетивни, а възприемаеми вече само за мисленето, тогава действието на материята е духовно".
"Животът е един химически процес от особен род, той е химическият процес, който е станал индивидуален. Химическият процес може да стигне именно до една точка, при която той може да се лиши от определени условия, от които до тогава се е нуждаел". вижда се, че Карнери проследява: Как по-нисши природни процеси се издигат до по-висши такива, как чрез усършенствуване на нейните начини на действие материята стига до по-висши форми на съществуване. "Ние схващаме като материя веществото, доколкото получаващите се от неговата делимост и движение явления действуват телесно, т.е. като маса върху нашите сетива.
Ако делението и диференцирането отиват толкова далеч, че получаващите се от това явления не са вече сетивни, а възприемаеми вече само за мисленето, тогава действието на материята е духовно".
Също и моралното не съществува като една особена форма на съществуването; то е един природен процес на една особена форма на съществуването; то е един природен процес на една по-висока степен. Съобразно с това не може да се задава въпросът: Какво трябва да върши човекът в смисъла на някакви важащи особено за него морални заповеди? , а само този: Какво се явява като моралност, когато по-нисшите процеси се издигат до най-висшите духовни процеси? "Докато моралната философия поставя определени морални закони и заповядва те да бъдат спазвани, за да бъде човекът това, което той трябва да бъде, етиката развива човека такъв, какъвто той е, ограничавайки се да му покаже, какво може още да стане от него: В първия случай има задължения, неспазването на които води след себе си наказания, във втория случай имаме един идеал, от който всяко принуждение би ни отклонило, за щото приближаването до този идеал става само по пътя на познанието и свободата". Както химическият процес се индивидуализира на по-висша степен в живо същество, така и животът се индивидуализира на още по-висока степен в себесъзнанието.
към текста >>
От изказването на Лотце се вижда, че остава неразрешен следният въпрос: Възможно ли е въобще да спрем при опре
деление
то на стойността, и да се откажем от едно познание на формата на съществуването на стойността?
на настоящия том/: "Тъй като считаме всяко същество само като създание на Бога, не съществува никакво първично валидна право, на което душата би могла да се позове като "субстанция", за да изисква едно вечно индивидуално безсмъртие. Напротив ние можем само да твърдим: Всяко същество е подържано от Бога само дотогава, докато неговото съществуване има едно пълноценно значение за цялостта на неговия миров план..." Тук се говори за пълноценността на душата като за нещо решаващо; обаче взема се под внимание това, доколко тази пълноценност може да бъде свързана със запазването на съществуването. Ние можем да разберем положението на философията на стойността на развитието на светогледите, когато помислим, че естественонаучният начин на мислене има склонността да претендира, че всяко познание на съществуването е само нейно право. В такъв случай на философията и остава да се занимава с изследването не на съществуването, а на нещо друго. Такова друго нещо се счита, че са "стойностите".
От изказването на Лотце се вижда, че остава неразрешен следният въпрос: Възможно ли е въобще да спрем при определението на стойността, и да се откажем от едно познание на формата на съществуването на стойността?
към текста >>
45.
06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси
GA_23 Същност на социалния въпрос
За още по-голяма точност понеже опре
деление
то „духовна култура", както и всичко, отнасящо се до духовния живот, е не съвсем прецизно бихме могли па допълним: всичко онова, което почива върху естествените дарби на отделния човешки индивид и трябва да проникне в социалния организъм по линията на тези природни дарби, независимо дали те са от духовно или физическо естество.
Като трето самостоятелно звено в рамките на социалния организъм, наред с другите две, следва па посочим всичко онова, което се отнася до духовния живот.
За още по-голяма точност понеже определението „духовна култура", както и всичко, отнасящо се до духовния живот, е не съвсем прецизно бихме могли па допълним: всичко онова, което почива върху естествените дарби на отделния човешки индивид и трябва да проникне в социалния организъм по линията на тези природни дарби, независимо дали те са от духовно или физическо естество.
към текста >>
В съвременната стопанска система, която се основава върху разпре
деление
то на труда, се разменят не само стоки срещу стоки, но чрез стопанския процес се разменят също и стоки срещу труд, както и стоки срещу права.
С това се очертават и границите на всичко онова, което може и трябва да обхване дейността на стопанския живот. Както са налице природните дадености, лежащи извън икономиката, които човек трябва да приеме като нещо конкретно, защото тъкмо върху тях той гради първоначално своята стопанска инициатива, така и всичко, което създава едно правово отношение между човек и човека в стопанската система при условията на здравия социален организъм трябва да намери стабилни регулатор чрез правовата държава, която разгръща една специфична активност, сходна с онези природни дадености, представляващи в известен смисъл един самостоятелен фактор за стопанския живот. Социалният организъм такъв, какъвто е формиран в досегашното развитие на човечеството днес носи следите от модерните технологии на съвременната капиталистическа стопанска система. Този социален организъм е дал и съответното отражение върху самото социално движение; по-важно е, че той контролира стопанския живот в много по-голяма степен, отколкото трябва да бъде в един нормален и здрав социален организъм. Днес в стопанския кръговрат, където трябва да циркулират просто стоки, са включени също и други фактори: човешка работна сила и права.
В съвременната стопанска система, която се основава върху разпределението на труда, се разменят не само стоки срещу стоки, но чрез стопанския процес се разменят също и стоки срещу труд, както и стоки срещу права.
(Наричам „стока" всяко нещо, което чрез човешката дейност като такава, постига до определено място благодарение на човека и така бива доведено до своето предназначение. Това определение може да се стори на някои икономисти отблъскващо или просто недостатъчно. Обаче то може да хвърли значителна яснота върху всичко, което принадлежи към областта на стопанския живот,)* /* При всяко разглеждане, което се прави в интерес на живота, важното е не да се дяват готови дефиниции, взети от една или друга теория, а идеи, които онагледяват живите процеси в нашия общ свят. И в горния смисъл понятието „стока", загатва за нещо, което човек изживява; всяко друго понятие за „стока" или отнема, или прибавя нещо, така че понятието представа да се покрива с действителния процес./. Покупката на един недвижим имот трябва да се разглежда като замяна на имота срещу стока, при което парите са един вид заместител на последната.
към текста >>
Това опре
деление
може да се стори на някои икономисти отблъскващо или просто недостатъчно.
Социалният организъм такъв, какъвто е формиран в досегашното развитие на човечеството днес носи следите от модерните технологии на съвременната капиталистическа стопанска система. Този социален организъм е дал и съответното отражение върху самото социално движение; по-важно е, че той контролира стопанския живот в много по-голяма степен, отколкото трябва да бъде в един нормален и здрав социален организъм. Днес в стопанския кръговрат, където трябва да циркулират просто стоки, са включени също и други фактори: човешка работна сила и права. В съвременната стопанска система, която се основава върху разпределението на труда, се разменят не само стоки срещу стоки, но чрез стопанския процес се разменят също и стоки срещу труд, както и стоки срещу права. (Наричам „стока" всяко нещо, което чрез човешката дейност като такава, постига до определено място благодарение на човека и така бива доведено до своето предназначение.
Това определение може да се стори на някои икономисти отблъскващо или просто недостатъчно.
Обаче то може да хвърли значителна яснота върху всичко, което принадлежи към областта на стопанския живот,)* /* При всяко разглеждане, което се прави в интерес на живота, важното е не да се дяват готови дефиниции, взети от една или друга теория, а идеи, които онагледяват живите процеси в нашия общ свят. И в горния смисъл понятието „стока", загатва за нещо, което човек изживява; всяко друго понятие за „стока" или отнема, или прибавя нещо, така че понятието представа да се покрива с действителния процес./. Покупката на един недвижим имот трябва да се разглежда като замяна на имота срещу стока, при което парите са един вид заместител на последната. Обаче в стопанския живот самият имот, самата „земя" като притежание, съвсем не действува като стока. В този смисъл имотът е поставен в социалния организъм чрез механизмите на правото.
към текста >>
Тя е жизнено необходимият елемент на всеки социален организъм, който се гради върху раз
деление
то на труда; в противен случаи, когато правото възниква вътре в стопанския живот, става така, че чрез размяната на права със стоки, самото право се превръща в стока.
Всеки непредубеден поглед върху подобни житейски факти ще установи, че те трябва да намерят съответен израз в проявленията на здравия социален организъм. Дотогава, докато в стопанската сфера се разменят стоки срещу стоки, тяхното ценообразуване ще остава независимо от правовите отношения между отделните личности или групи хора. Но когато се разменят стоки срещу права се засягат самите правови отношения. Тук не става дума за „размяната" като такава.
Тя е жизнено необходимият елемент на всеки социален организъм, който се гради върху разделението на труда; в противен случаи, когато правото възниква вътре в стопанския живот, става така, че чрез размяната на права със стоки, самото право се превръща в стока.
На този процес може да се попречи само ако в социалния организъм от една страна съществуват приспособления, целящи единствено нормален и целесъобразен оборот на стоките; а от друга приспособления, който да регулират истинските права на производителите и консуматорите при размяната на стоки. По своята същност тези права не се различават от правата, които трябва да съществуват в междуличностовите отношения, зависещи изцяло от размяната на стоки. Когато чрез продажбата на една стока аз ощетявам или насърчавам даден индивид от обществото, това спада към същата област на социалния живот, в която се разиграват и такъв род щети или насърчения, които нямат своя непосредствен израз в размяната на стоки.
към текста >>
46.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Този вид собственост се утвърждава и до днес в сферата на социалния организъм главно под влиянието на фактора, означаван като „разпре
деление
на труда".
В рамките на тази книга се налага да поясним и друго: а именно, как в хода на човешката еволюция частната собственост се е утвърдила в зависимост от реализацията на индивидуалните човешки способности.
Този вид собственост се утвърждава и до днес в сферата на социалния организъм главно под влиянието на фактора, означаван като „разпределение на труда".
Тук ще стане дума още и за някои особености на нашето съвремие, както и за неизбежната му по-нататъшна еволюция.
към текста >>
Така той става инициатор за такова разпре
деление
на благата, което предоставя на всеки индивид необходимите му условия с оглед просперитета на цялото общество.
Усет за истинския интерес на обществото може да се изгради чрез осъществяването на такива импулси, които поставят производството на здрава основа и предпазват социалния организъм от кризисни ситуации. Определен начин на управление се явява необходим тогава, когато произлиза единствено от механизмите на стопанския живот и може да доведе по тяхното уравновесяване. Ако например едно предприятие не може да олихвява трудовите спестявания на своите заемодатели, тогава в случай че то задоволява нечии потребности е възможно, след свободно договаряне с други стопански предприятия, да възстанови загубите на ощетените лица. Един завършен в себе си стопански механизъм, който получава отвън както правните норми, така и непрекъснатия приток: На човешки ресурси под формата на свободно изявени човешки способности, остава свързан единствено със своята стопанска същност.
Така той става инициатор за такова разпределение на благата, което предоставя на всеки индивид необходимите му условия с оглед просперитета на цялото общество.
В случай, че едно лице получи повече доходи от друго, единствената причина ще лежи в по-доброто използване на личните му способности в името на обществото.
към текста >>
Днес много се говори за модерното раз
деление
на труда и за влиянието му върху икономията на време, върху качеството на произведените стоки, стокооборота и т.н.; обаче не се взема под внимание как то се отразява върху отношението на отделния човек към постиженията на неговия труд.
Днес много се говори за модерното разделение на труда и за влиянието му върху икономията на време, върху качеството на произведените стоки, стокооборота и т.н.; обаче не се взема под внимание как то се отразява върху отношението на отделния човек към постиженията на неговия труд.
Всеки индивид, който се труди в един социален организъм, основан върху т.н. разделение на труда, практически никога не печели своите доходи сам, а прави това чрез труда на всички участници в социалния организъм. Един шивач например, който си ушива дреха за лична употреба, изгражда спрямо нея съвсем други отношения от човек, чието примитивно равнище го кара сам да осигурява необходимите средства за поддържането на своя живот. Той си ушива дрехата, защото може да прави дрехи и за другите; за него стойността на дрехата изцяло зависи от уменията на другите. Фактически дрехата е средство за производство.
към текста >>
раз
деление
на труда, практически никога не печели своите доходи сам, а прави това чрез труда на всички участници в социалния организъм.
Днес много се говори за модерното разделение на труда и за влиянието му върху икономията на време, върху качеството на произведените стоки, стокооборота и т.н.; обаче не се взема под внимание как то се отразява върху отношението на отделния човек към постиженията на неговия труд. Всеки индивид, който се труди в един социален организъм, основан върху т.н.
разделение на труда, практически никога не печели своите доходи сам, а прави това чрез труда на всички участници в социалния организъм.
Един шивач например, който си ушива дреха за лична употреба, изгражда спрямо нея съвсем други отношения от човек, чието примитивно равнище го кара сам да осигурява необходимите средства за поддържането на своя живот. Той си ушива дрехата, защото може да прави дрехи и за другите; за него стойността на дрехата изцяло зависи от уменията на другите. Фактически дрехата е средство за производство. Някой ще възрази, че тук става едно „разцепване" на понятията. Но ако той има поглед върху ценообразуването на стоката в стопанския организъм, няма да мисли по този начин.
към текста >>
Тогава той ще види, че в един стопански организъм, почиващ върху раз
деление
то на труда, човек просто не може да работи за себе си.
Един шивач например, който си ушива дреха за лична употреба, изгражда спрямо нея съвсем други отношения от човек, чието примитивно равнище го кара сам да осигурява необходимите средства за поддържането на своя живот. Той си ушива дрехата, защото може да прави дрехи и за другите; за него стойността на дрехата изцяло зависи от уменията на другите. Фактически дрехата е средство за производство. Някой ще възрази, че тук става едно „разцепване" на понятията. Но ако той има поглед върху ценообразуването на стоката в стопанския организъм, няма да мисли по този начин.
Тогава той ще види, че в един стопански организъм, почиващ върху разделението на труда, човек просто не може да работи за себе си.
Може да се работи само за другите и да оставиш другите да работят за себе си. Човек не може да работи за себе си така, както не може и да изяде сам себе си. Обаче лесно могат да възникнат структури, които противоречат на разделението на труда и неговата същност. Последното става, когато производството на блага е нагласено така, че да предостави на отделния човек като собственост онова, което той може да произведе, благодарение само на обстоятелството, че заема своето място в социалния организъм. Разделението на труда се отразява на социалния организъм по такъв начин, че индивидът започва да живее според отношенията, възникващи в цялостната човешка общност, а те по чисто стопански причини просто изключват егоизма.
към текста >>
Обаче лесно могат да възникнат структури, които противоречат на раз
деление
то на труда и неговата същност.
Някой ще възрази, че тук става едно „разцепване" на понятията. Но ако той има поглед върху ценообразуването на стоката в стопанския организъм, няма да мисли по този начин. Тогава той ще види, че в един стопански организъм, почиващ върху разделението на труда, човек просто не може да работи за себе си. Може да се работи само за другите и да оставиш другите да работят за себе си. Човек не може да работи за себе си така, както не може и да изяде сам себе си.
Обаче лесно могат да възникнат структури, които противоречат на разделението на труда и неговата същност.
Последното става, когато производството на блага е нагласено така, че да предостави на отделния човек като собственост онова, което той може да произведе, благодарение само на обстоятелството, че заема своето място в социалния организъм. Разделението на труда се отразява на социалния организъм по такъв начин, че индивидът започва да живее според отношенията, възникващи в цялостната човешка общност, а те по чисто стопански причини просто изключват егоизма. Ако все пак някакъв егоизъм е налице под формата на класови привилегии или нещо подобно, рано или късно възникват сътресения в социалния организъм. Днес ние живеем точно в такъв период от време. Възможно е много хора да не вникват в изискването, че правните отношения трябва да се изграждат според напълно неегоистичното разделение на труда.
към текста >>
Раз
деление
то на труда се отразява на социалния организъм по такъв начин, че индивидът започва да живее според отношенията, възникващи в цялостната човешка общност, а те по чисто стопански причини просто изключват егоизма.
Тогава той ще види, че в един стопански организъм, почиващ върху разделението на труда, човек просто не може да работи за себе си. Може да се работи само за другите и да оставиш другите да работят за себе си. Човек не може да работи за себе си така, както не може и да изяде сам себе си. Обаче лесно могат да възникнат структури, които противоречат на разделението на труда и неговата същност. Последното става, когато производството на блага е нагласено така, че да предостави на отделния човек като собственост онова, което той може да произведе, благодарение само на обстоятелството, че заема своето място в социалния организъм.
Разделението на труда се отразява на социалния организъм по такъв начин, че индивидът започва да живее според отношенията, възникващи в цялостната човешка общност, а те по чисто стопански причини просто изключват егоизма.
Ако все пак някакъв егоизъм е налице под формата на класови привилегии или нещо подобно, рано или късно възникват сътресения в социалния организъм. Днес ние живеем точно в такъв период от време. Възможно е много хора да не вникват в изискването, че правните отношения трябва да се изграждат според напълно неегоистичното разделение на труда. Подобни хора могат да правят само своите лични избоди. А те са: В случая не може да се постигне абсолютно нищо!
към текста >>
Възможно е много хора да не вникват в изискването, че правните отношения трябва да се изграждат според напълно неегоистичното раз
деление
на труда.
Обаче лесно могат да възникнат структури, които противоречат на разделението на труда и неговата същност. Последното става, когато производството на блага е нагласено така, че да предостави на отделния човек като собственост онова, което той може да произведе, благодарение само на обстоятелството, че заема своето място в социалния организъм. Разделението на труда се отразява на социалния организъм по такъв начин, че индивидът започва да живее според отношенията, възникващи в цялостната човешка общност, а те по чисто стопански причини просто изключват егоизма. Ако все пак някакъв егоизъм е налице под формата на класови привилегии или нещо подобно, рано или късно възникват сътресения в социалния организъм. Днес ние живеем точно в такъв период от време.
Възможно е много хора да не вникват в изискването, че правните отношения трябва да се изграждат според напълно неегоистичното разделение на труда.
Подобни хора могат да правят само своите лични избоди. А те са: В случая не може да се постигне абсолютно нищо! Социалното движение не води до никъде! Впрочем, ако не се съобразим с правилата на действителния свят, ние няма да прибавим нищо смислено и резултатно към това движение. Логичната последователност на тези разсъждения се стреми просто да насочи човека като участник в социалния организъм към това, което закономерно следва от променящите се жизнени условия на този организъм.
към текста >>
47.
08. IV. Социалният организъм и връзките му с другите народи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Днес обществото трябва да прибави и нещо, което по-рано не би могло да стори, а именно: Да роди самите хора, способни да викнат в идеята за троичното раз
деление
на социалния организъм и да я осъществят докрай.
От принципите и намеренията, изложени в тази книга, е напълно ясно защо в следващата глава авторът се обръща с призив към немския народ и към целия културен свят; с призив, който преди известно време беше отправен и към един комитет доказал способността си да вникне в социалната идея за да стане тя достояние на всички и най-вече на средноевропейските народи. Тогава този призив беше адресиран към по-тесен кръг. Днес условията са други. На времето официалните съобщения, както и трябваше да стане, сведоха този призив до един „литературен опит".
Днес обществото трябва да прибави и нещо, което по-рано не би могло да стори, а именно: Да роди самите хора, способни да викнат в идеята за троичното разделение на социалния организъм и да я осъществят докрай.
Защото тази идея може да възникне само благодарение на такива хора.
към текста >>
48.
Статия 01: Необходимост на епохата
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Целта би трябвало да е създаването на икономика, в която се управляват само производството и разпре
деление
то на стоките, в строги бизнес рамки, и в която мястото на даден човек в икономическия процес не оказва влияние върху правата му по отношение на останалите или върху възможностите му напълно да развие вродените си таланти чрез образование.
На този етап от историческата еволюция целта не може да е установяването на различен начин, по който правната и духовната сфера да са зависими от икономическата.
Целта би трябвало да е създаването на икономика, в която се управляват само производството и разпределението на стоките, в строги бизнес рамки, и в която мястото на даден човек в икономическия процес не оказва влияние върху правата му по отношение на останалите или върху възможностите му напълно да развие вродените си таланти чрез образование.
към текста >>
Всеки, който безпристрастно изследва истинските действащи фактори в съвременното общество, може да направи единствения извод, че здравето на организма изисква неговото раз
деление
на три независими системи: духовна, правна и икономическа.
Всеки, който безпристрастно изследва истинските действащи фактори в съвременното общество, може да направи единствения извод, че здравето на организма изисква неговото разделение на три независими системи: духовна, правна и икономическа.
Единството на организма обаче няма да е застрашено по никакъв начин, тъй като това единство е стабилно стъпило на реалността във факта, че всеки човек има интерес и към трите части на системата и че (въпреки своята взаимна независимост) централните власти на всяка сфера ще могат да хармонизират своите различни действия.
към текста >>
49.
Статия 02: Международните аспекти на Троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Кръговете, загрижени за справедливото разпре
деление
на благата, ще се стремят да приложат троичната система в техните собствени държави, след като са се уверили колко целесъобразно работи за другите.
Няма никакво съмнение, че икономическите условия на всяка отделна държава, приложила троичния социален ред, ще послужат като модел и за чужди държави.
Кръговете, загрижени за справедливото разпределение на благата, ще се стремят да приложат троичната система в техните собствени държави, след като са се уверили колко целесъобразно работи за другите.
След като идеята за тричленната държава пусне корени, ще се приближим и към осъществяване на целта, към която се стреми съвременният икономически живот поради присъщите си тенденции. И макар в много части на света все още да са силни националните интереси, които се противопоставят на тези тенденции, хората във всяка област на икономическия живот, които имат разбиране за троичния социален ред, не трябва да се възпират от неговото въвеждане. От казаното по-рано се разбра, че затрудненията в международната икономическа търговия няма да са следствие от троичния социален ред.
към текста >>
50.
Статия 06: Уменията за работа, волята за работа и Троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Без съмнение мнозина се задоволяват със схващането, че дадено централно управляващо тяло ще постави всеки от нас на работното му място, както и че тази трудова организация ще позволи на централното управление да извършва честно разпре
деление
на произведените блага.
Искането в бъдеще хората да не работят за себе си, а за общността, ще си остане напълно изпразнено от съдържание, докато нямаме конкретна идея как да се поощри човешката душа — да работи със същата воля за „за общността“, каквато проявява и за себе си.
Без съмнение мнозина се задоволяват със схващането, че дадено централно управляващо тяло ще постави всеки от нас на работното му място, както и че тази трудова организация ще позволи на централното управление да извършва честно разпределение на произведените блага.
Всяко такова схващане обаче се основава на заблуда — обръща се внимание на това, че хората имат нужда от потребителски стоки и че тези нужди трябва да се задоволяват, но не се взима предвид, че само по себе си осъзнаването на тези нужди няма да породи всеотдайна работа в производството, ако се очаква това производство да не е за лична изгода, а за обществото. Само по себе си съзнанието на някого, че работи за общността, няма да му даде осезаемо удовлетворение; съответно не може да го поощри да работи.
към текста >>
51.
Статия 08: Социалистите и техните препъникамъни
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Хората ще могат да започнат работа по изграждането на институции, каквито се изискват от условията на съвременния живот, когато по-напред ясно разберат идеята за това, че както държавно-юридическата система, така и духовно-културната сфера при троичното раз
деление
на социалния ред трябва да се развиват по собствени правила и отделно от икономическата система.
Хората ще могат да започнат работа по изграждането на институции, каквито се изискват от условията на съвременния живот, когато по-напред ясно разберат идеята за това, че както държавно-юридическата система, така и духовно-културната сфера при троичното разделение на социалния ред трябва да се развиват по собствени правила и отделно от икономическата система.
Възможно е да се изгради ясна картина за независимия икономически живот, само когато човек вижда и другите неща на правилните им места в цялостната структура на социалния организъм — тези неща, които не трябва да попадат в орбитата на икономиката. Ако човек не вижда ясно правилните места за разгръщането на културните и правните импулси, той винаги ще се изкушава да ги слива някак с икономиката.
към текста >>
52.
Статия 13: Социалният дух и социалистическите суеверия
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
В социален ред, основан на раз
деление
то на работната сила, работата на даден човек може и да не му носи лично удовлетворение заради самия него, но все пак може да му носи удовлетворение, ако той има интерес към онези, заради които работи.
В социален ред, основан на разделението на работната сила, работата на даден човек може и да не му носи лично удовлетворение заради самия него, но все пак може да му носи удовлетворение, ако той има интерес към онези, заради които работи.
Такъв интерес обаче трябва да се развива в живо общество. Правно-юридическа система, в която всеки индивид е равен измежду равни, поощрява интереса на човек към събратята му. Човек работи в такава система заради другите, защото в основата на взаимоотношенията му с другите човеци намираме жива основа. От икономическата сфера човек научава само това, което другите искат от него. В рамките на живия правен и политически живот стойността на другите хора за даден човек се осъзнава от дълбините на човешката му природа, затова не се изчерпва само с необходимостта на човека да работи с други хора, просто защото това е необходимо, за да се произвеждат стоки, отговарящи на разни потребности.
към текста >>
53.
Статия 16: Корените на социалния живот
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Това трябва да се има предвид от онези, които изучават идеята по повърхностен начин — идеята за обновление разглежда тричленното раз
деление
на социалния живот по същия начин, по който можем да говорим за троично раз
деление
на биологичния човешки организъм.
Идеята за троичния социален ред не взима назаем факти от естествената наука, като просто ги пренася в областта на социалния живот. Тя използва изучаването на природата само като средство за придобиване на умението да се наблюдават безпристрастно социалните факти.
Това трябва да се има предвид от онези, които изучават идеята по повърхностен начин — идеята за обновление разглежда тричленното разделение на социалния живот по същия начин, по който можем да говорим за троично разделение на биологичния човешки организъм.
Всеки, който сериозно изучава характеристиките на човешкия организъм, е наясно, че той не може просто да бъде отнесен като шаблон спрямо другия. Но методът на изучаване, който сме длъжни да използваме по отношение на човешкия организъм, ще пробуди и начина на мислене, който ще ни позволи да намерим верния път сред социалните факти.
към текста >>
54.
Статия 17: Основата за троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Класовото раз
деление
, което е основата на съвременния обществен живот, възниква заради икономически обстоятелства.
Класовото разделение, което е основата на съвременния обществен живот, възниква заради икономически обстоятелства.
В хода на икономическата еволюция (и в резултат на тази еволюция) един човек става работник, друг — индустриалец, а трети се занимава с някаква културна дейност. Социалистическите идеолози неуморно изтъкват този факт в началото на своите програми, като мислят, че той им носи аура на важност. Те обаче не осъзнават, че важният въпрос е друг — да се прозре защо икономиката е успяла да наложи своето огромно влияние за разслоението на обществото. Те не виждат, че това разделение се появи, защото индустриалната система нямаше опозиция от страна на правната (политическата) система, която можеше да противодейства на нейното влияние. Всеки човек беше пометен от силите на икономиката до място, на което се озова сам и му беше възможно да живее само в рамките на условията, позволени му от икономическия живот.
към текста >>
Те не виждат, че това раз
деление
се появи, защото индустриалната система нямаше опозиция от страна на правната (политическата) система, която можеше да противодейства на нейното влияние.
Класовото разделение, което е основата на съвременния обществен живот, възниква заради икономически обстоятелства. В хода на икономическата еволюция (и в резултат на тази еволюция) един човек става работник, друг — индустриалец, а трети се занимава с някаква културна дейност. Социалистическите идеолози неуморно изтъкват този факт в началото на своите програми, като мислят, че той им носи аура на важност. Те обаче не осъзнават, че важният въпрос е друг — да се прозре защо икономиката е успяла да наложи своето огромно влияние за разслоението на обществото.
Те не виждат, че това разделение се появи, защото индустриалната система нямаше опозиция от страна на правната (политическата) система, която можеше да противодейства на нейното влияние.
Всеки човек беше пометен от силите на икономиката до място, на което се озова сам и му беше възможно да живее само в рамките на условията, позволени му от икономическия живот.
към текста >>
Също така никой не трябва да таи надежди, че класовото раз
деление
, което възникна, без да донесе някакви нови политически течения, може да послужи като изходна точка за реформата на социалния организъм.
Никой не трябва да продължава икономическия живот такъв, какъвто стана наложителен заради обстоятелствата от последните два века, докато в същото време поставя хората в социални позиции, явили се като следствие от политическите теории, принадлежащи на отминали времена.
Също така никой не трябва да таи надежди, че класовото разделение, което възникна, без да донесе някакви нови политически течения, може да послужи като изходна точка за реформата на социалния организъм.
Естествено, класите, които се чувстват потиснати, няма да приемат това твърдение. Те казват: „Ние имаме нови политически възгледи от над половин век.“ В книгата ми „Същност на социалния въпрос“ показах, че това не е вярно и че не може да се разглежда сериозно с оглед на социалното обновление. Карл Маркс и неговите последователи безспорно успяха да привлекат една класа в борбата си; но те просто предложиха същите мисли като онези на хората от противниковите класи. Затова, ако борбата доведе до това, което мнозина желаят, от него няма да излезе нищо ново и добро. Ще се стигне до същата задънена улица, само дето ще управлява друга група.
към текста >>
55.
Статия 18: Истинското просвещение като основа за социално мислене
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Мнозина стигат до това признание, понеже са разочаровани от последствията на сегашната политическа икономика, която е изградена само върху производството и разпре
деление
то на материалните блага.
Все повече хора заявяват, че не може да се намери изход от съвременния социален хаос освен ако нашите умове и сърца не се обърнат към духа.
Мнозина стигат до това признание, понеже са разочаровани от последствията на сегашната политическа икономика, която е изградена само върху производството и разпределението на материалните блага.
към текста >>
56.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Преди да отговорим на този въпрос, ще дам опре
деление
още за някои условия на земния живот, взимайки като изходна точка вече изложените съображения.
Преди да отговорим на този въпрос, ще дам определение още за някои условия на земния живот, взимайки като изходна точка вече изложените съображения.
Човешкият организъм е теренът, върху който непрестанно работят разрушителни и съграждащи сили. Когато мислим, ние разрушаваме; когато проявяваме воля, ние съграждаме, а когато живеем чрез чувството, ние произвеждаме една игра на равновесие между съграждането и разрушението. Мисъл, чувство и воля представляват следователно в тяхната общност една постоянна размяна между разрушение и възраждане. Тези обмени са извънредно сложни и те се установяват различно, според възрастите на живота. За възпитателя, за този, който преподава, е много важно да знае това, което едно духовно познание му съобщава относно тази сменяща се игра, това равновесие, което се установява между асимилацията и дисимилацията, преминаването на градивните процеси към разложителни процеси, и обратно, тази непрестанна смяна на течения, които упражняват техните действия върху организма.
към текста >>
57.
46. 9. Втора част на съзерцанието: Какво се открива, когато погледнем назад в минали съществувания между смъртта и едно ново раждане?
GA_26 Мистерията на Михаил
На Земята, в разпре
деление
то на сушата и водата, в климата, в растежа на растенията и т. н.
Нещо съществено, което човекът получава чрез тази Йерархия, е принадлежността към една група човеци на Земята. Човеците са диференцирани по лицето на Земята. Когато поглеждаме назад в миналото в тази втора епоха, ние не виждаме днешното диференциране в раси и народи, но едно друго диференциране, едно повече духовно диференциране. Такова едно диференциране произхожда от това, че звездните сили се явяват в различни съчетания на различните места на Земята.
На Земята, в разпределението на сушата и водата, в климата, в растежа на растенията и т. н.
живее звездното небе. Доколкото човекът трябва да се приспособи към тези отношения, които съществуват на Земята като небесни отношения, това приспособяване принадлежи на етерното тяло и изграждането на неговата форма е едно творение на хора на Архангелите.
към текста >>
58.
11. Изграждането на човешкото тяло и подаграта
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
В здравия организъм трябва да царува правилната икономия в разпре
деление
то на пикочна киселина за отделните области.
Азовият организъм не може да овладее големи количества пикочна киселина; те трябва да попаднат в дейността на астралното тяло; малките количества пикочна киселина преминават в азовия организъм и образуват тогава основата за формирането на неорганичното в смисъла на този организъм.
В здравия организъм трябва да царува правилната икономия в разпределението на пикочна киселина за отделните области.
За всичко, което е нервно-сетивен организъм, трябва да бъде доставено само такова количество пикочна киселина, колкото може да бъде използувано от дейността на Аза. За организма на обмяната на веществата и крайниците тази дейност трябва да бъде подтисната; астралната дейност трябва да може да се разгърне в изобилното отделяне на пикочната киселина. Тъй като астралното тяло е прокарващо пътя за дейността на Аза в органите, правилно разпределеното отлагане на пикочната киселина трябва да се счита като едно важно звено на човешкото здраве. Защото в него се изразява, дали съществува правилното отношение между азовия организъм и астрално то тяло в някой орган или система от органи.
към текста >>
59.
14. За начина на мислене в терапията
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Всичко това обаче почива на правилното разпре
деление
на действията на силициевата киселина.
Обаче трябва да се има предвид това, че животът на усещанията пронизва целия човешки организъм. Взаимодействието на органите почива върху това, че един орган постоянно възприема действието на друг орган. При онези органи, които не са в същинското значение сетивни органи, например черният дроб, далакът, бъбреците и пр., възприятието е слабо до такава степен, че в обикновения буден живот то остава под прага на съзнанието. Всеки орган, освен това, че служи в организма на тази или онази функция, е също и сетивен орган. Но целият човешки организъм е пронизан от взаимно влияещи си възприятия и трябва да бъде така , за да действува в него всичко задружно по един здравословен начин.
Всичко това обаче почива на правилното разпределение на действията на силициевата киселина.
Можем да говорим именно за един внедрен в общия организъм специален организъм на силициевата киселина, върху който почива стоящата на основата на здравата жизнена дейност взаимна сетивност на органите и тяхното правилно отношение към вътрешността за разгръщането на душата и на духа, а навън за правилното изолиране на природните действия. Този специален организъм ще действува правилно само тогава, когато силициевата киселина съществува в организма в такива количества, че азовият организъм може да ги използува напълно. За всички излишни количества силициевата киселина астралният организъм, който стои под азовия организъм, трябва да има силата, да ги отдели чрез косите или по-друг начин.
към текста >>
Разпре
деление
то на локализираното действие на силициевата киселина върху целия организъм можем да произведем например чрез едно лечение със сяра.
Друг един случай е този, при който един орган има понижена чувствителност за действията на други органи. Тогава имаме работа с едно натрупване на действието на силициевата киселина в периферията на органа. Тогава ще бъде необходимо да повлияем върху действието на силициевата киселина в целия организъм така, че локалното действие да изгуби своята сила, или пък можем да изхвърляме, по-добре казано да подпомогнем изхвърлянето на силициевата киселина чрез някакво отделително средство. Първото е за предпочитане, защото по правило натрупването на силициевата киселина на дадено място предизвиква нейна та липса на друго място.
Разпределението на локализираното действие на силициевата киселина върху целия организъм можем да произведем например чрез едно лечение със сяра.
Ще разберем защо това е така , когато прочетем за действието на сярата в организма на едно друго място на тази книга.
към текста >>
60.
19. Характерни случаи на заболяване
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Такъв компрес действува върху астралното тяло така, че това последното изпитва едно уравновесяване в разпре
деление
то на неговите сили и се действува срещу едностранчивото насочване към ритмичната система.
За нас се касаеше сега да въздействуваме на астралното тяло уравновесяващо, пречистващо. Тъй като азовият организъм е много жив, подвижен, неговата дейност може да бъде използувана така да се каже като носител на действието на лечебното средство. С азовия организъм, който е насочен към външния свят, можем да се справим най-добре, когато пренебрегнем към действията от вън навътре. Това се постига чрез компреси. Първо сложихме компреси с Мелилотус (комунига).
Такъв компрес действува върху астралното тяло така, че това последното изпитва едно уравновесяване в разпределението на неговите сили и се действува срещу едностранчивото насочване към ритмичната система.
Естествено компресите не трябва да се слагат върху онази част на организма, в която ритмичната система е особено концентрирана. Ние ги поставяме около органите, в които концентрирани обмяната на веществата и двигателната система. Компреси на главата избягвахме поради това, че смяната на настроението на азовия организъм, което изхожда от главата, би парализирало действието. Ето защо касаеше сега за това, да бъдат поощрени астралното тяло и азовият организъм, който трябваше да бъдат впрегнати заедно в действието на комунигата. Опитахме се да постигнем това чрез добавката на оксална киселина, която бе извлечена от корени на репей.
към текста >>
61.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
Изучавах сухия трезв „трансцендентален синтетизъм“ на Траугот Круг също толкова ревностно, колкото се вживявах и в трагизма на познанието, до който достига Фихте, когато пише „Предопре
деление
то на човека“.
В „Критика на чистия разум“ обаче това разбиране отказваше да се разкрие пред мен. Така че се залових с „Пролeгомени към всяка бъдеща метафизика“. Вярвах, че с тази книга осъзнавам, че ми е необходимо щателно занимание с всички въпроси, породени у мислителите от Кант. Започнах да работя все по-съзнателно върху изливането в мисли на непосредственото възприятие за духовния свят, което имах. Докато бях погълнат от тази вътрешна работа, се опитвах да се ориентирам по пътищата, по които поемаха мислителите от времето на Кант и тези от следващата епоха.
Изучавах сухия трезв „трансцендентален синтетизъм“ на Траугот Круг също толкова ревностно, колкото се вживявах и в трагизма на познанието, до който достига Фихте, когато пише „Предопределението на човека“.
„История на философията“ на Тило от школата на Хербарт разшири погледа ми върху развитието на философското мислене през епохата на Кант. Проправих си път и към Шелинг и Хегел. Контрастът в начина на мислене на Фихте и на Хербарт преминаваше пред душата ми с цялата си интензивност.
към текста >>
62.
V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика)
GA_28 Моят жизнен път
За начина си на мислене тогава не можех да намеря друго опре
деление
освен „обективен идеализъм“.
За мен идеята представляваше сянката на един напълно жив духовен свят. Тогава даже ми се струваше трудно да изразя с думи за самия себе си разликата между начина на мислене на Шрьоер и своя собствен. Той говореше за идеите като за движещата мощ в историята. Чувстваше живот в битието на идеите. За мен животът на духа беше зад идеите, а те бяха само неговото проявление в човешката душа.
За начина си на мислене тогава не можех да намеря друго определение освен „обективен идеализъм“.
С това исках да кажа, че за мен същественото в идеята не е това, че се проявява в човешкия субект, а че тя, подобно на цвета на сетивния предмет, се проявява в духовния обект и човешката душа – субектът – я възприема така, както окото възприема цвета на живото същество.
към текста >>
63.
XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности
GA_28 Моят жизнен път
Вече знаех, че раз
деление
то на душевния живот на мислене, чувства и воля има само ограничено значение.
Почувствах как идеалното начало в предишния ми живот отстъпи в определена посока и на негово място дойде волевото начало. За да стане възможно това, при развитието на познанието волята трябва да умее да се въздържа от всякакъв субективен произвол. Волята ми се усили в същата степен, в която отслабна идеалното. Волята пое също и духовното познание, което преди беше контролирано почти изцяло от идеалното.
Вече знаех, че разделението на душевния живот на мислене, чувства и воля има само ограничено значение.
В действителност в мисленето се съдържат и чувства, и воля, само дето мисленето преобладава над тях. В чувствата живеят мислене и воля, а във волята – също мислене и чувства. Сега в мен се превърна в преживяване това как волята взема повече от мисленето, а мисленето – повече от волята.
към текста >>
64.
XXXII. Теософия и антропософия
GA_28 Моят жизнен път
Така, външно погледнато, първите години моят по-тесен кръг беше нещо като подраз
деление
на „Езотеричната школа“ на мисис Безант.
Той трябваше да представлява по-висока степен, висш клас за тези, които вече са възприели достатъчно много от елементарните познания в антропософията. Сега навсякъде исках да търся връзка с вече съществуващото, с исторически факти. Относно „Езотеричната школа“ исках да направя това така, както вече го бях направил по отношение на Теософското общество. Затова моят „по-тесен кръг“ отначало също беше свързан с тази школа. Но връзката се основаваше само на неговото устройство, а не на съобщенията, които давах от духовния свят.
Така, външно погледнато, първите години моят по-тесен кръг беше нещо като подразделение на „Езотеричната школа“ на мисис Безант.
Вътрешно обаче той съвсем не беше такъв. И през 1907 г., когато мисис Безант беше при нас на Теософския конгрес в Мюнхен, по изразено съгласие между нея и мен и тази външна връзка беше напълно преустановена.
към текста >>
65.
XXXVI. Езотерични указания
GA_28 Моят жизнен път
това символико-култово подраз
деление
на антропософското движение прекрати своето съществуване.
Но членовете на Обществото получаваха това, което, от една страна, се отнася до способността им да възприемат идеи, а от друга дава на душите им възможност да участват в непосредствено съзерцание. За мнозина това беше нещо, което ги води до по-добро оформяне на техните идеи. С началото на войната стана невъзможно да продължи работата в това направление. Тази организация щеше да бъде сметната за тайно общество, макар изобщо да не беше такова. И затова от средата на 1914 г.
това символико-култово подразделение на антропософското движение прекрати своето съществуване.
към текста >>
66.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
И дори и това
деление
да не е съвършено точно, когато го приложим към отделния човек - темпераментите у отделните хора са смесени по най-разнообразен начин, така че можем да говорим единствено за това, че този или онзи темперамент преобладава в тези или онези черти от характера на някой човек -, то въпреки това ще разделим най-общо хората на четири групи според техните темпераменти.
Макар и да е вярно по принцип, че всеки човек носи своя собствен темперамент, все пак можем да различим определени групи темпераменти. Говорим за четири основни човешки темперамента: сангвиничен, холеричен, флегматичен и меланхоличен.
И дори и това деление да не е съвършено точно, когато го приложим към отделния човек - темпераментите у отделните хора са смесени по най-разнообразен начин, така че можем да говорим единствено за това, че този или онзи темперамент преобладава в тези или онези черти от характера на някой човек -, то въпреки това ще разделим най-общо хората на четири групи според техните темпераменти.
към текста >>
Затова Духовната Наука може да каже, че основава нещо, което съставлява почвата за най-прекрасната цел на човешкото предопре
деление
: истинската, неподправена човешка любов.
Ето защо Духовната Наука представлява основата на живота. А цветът и плодът на един такъв живот, вдъхновяван от Духовната Наука, е любовта.
Затова Духовната Наука може да каже, че основава нещо, което съставлява почвата за най-прекрасната цел на човешкото предопределение: истинската, неподправена човешка любов.
В нашето състрадание, в нашата любов, в начина, по който се отнасяме към отделния човек, в нашето поведение, трябва да познаем изкуството да живеем чрез Духовната Наука. Ако оставим в чувството и усета да се влеят живот и любов, човешкият живот би станал един красив израз на плодовете на Духовната Наука.
към текста >>
67.
1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Но може вече да се твърди, че съвремието има една дълбока нужда за такива резултати, които са свързани с това, чрез което човек може да се ориентира по отношение на своето опре
деление
, на своето положение към външния свят.
Още един пример само ще приведа върху факта, че нашата епоха се нуждае от нещо, което може да се добие от Духовната наука. Ние ще видим, че фактически по отношение на това, което е неговата истинска душевно-духовна същност, човекът постоянно се явява в нови съществувания на Земята. Че това, което се нарича прераждане, в духовно-душевната област е един факт подобен на този на еволюционната теория на една второстепенна степен за животинското царство. Че следователно човешката душа се е развила минавайки през въплъщения, които е изживяла през далечните минали времена, които още има да изживее в далечните бъдещи времена. Няма съмнение, че именно срещу такива неща ще се обърне особено силно изкуството на отричането в нашето съвремие.
Но може вече да се твърди, че съвремието има една дълбока нужда за такива резултати, които са свързани с това, чрез което човек може да се ориентира по отношение на своето определение, на своето положение към външния свят.
Човекът е започнал едва неотдавна да се поставя правилно като историческо същество в развитието на света. Това е станало благодарение на външните образователни средства. Помислете само, колко ограничен е бил кръгозорът на човечеството през 14-ия, 15-ия векове, преди печатното изкуство да разпространи средствата на образованието. Чрез това пред човешкото сърце още не възникваха въпроси като този: Как може нашата душа да застане задоволена пред това, което познаваме като исторически напредък? Тук се крие източникът на един въпрос, който днес за много хора е станал вече един въпрос на сърцето.
към текста >>
68.
2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Но то показва: Когато човек не е вече в състояние да добие някаква представа за това, което е около него или което става пред него, ако животът би могъл да бъде поддържан само като жизнен процес в организма чрез изкуствено дишане, така този организъм би продължил да живее в смисъла на това опре
деление
на естествената наука.
Следващите обяснения ще държат сметка именно за това положение. Но колко малко са на ясно хората върху думите, които се употребяват в тази област, можем да видим например от факта, че във Физиологията на великия естествоизпитател Хъксли се намира следното. Там се казва, че трябва да се прави разлика между локална, местна смърт и всеобщата смърт, смъртта на тъканите в един организъм, и след това изрично се казва, че животът на човека зависи от мозъка, белите дробове, сърцето. Но, казва Хъксли, това е една троица, която може да се сведе всъщност до една двойка, като например ако поддържаме по изкуствен начин дишането, можем да отнемем мозъка на един човек и все пак той да продължава да живее. А това значи, казва се, че животът продължава и когато мозъкът е отнет.
Но то показва: Когато човек не е вече в състояние да добие някаква представа за това, което е около него или което става пред него, ако животът би могъл да бъде поддържан само като жизнен процес в организма чрез изкуствено дишане, така този организъм би продължил да живее в смисъла на това определение на естествената наука.
И всъщност не би могло да се говори за смърт, въпреки че не съществува мозък. Това е една идея, според която всеки, който макар и да не се съгласи да живее без мозък, въпреки че намира такова определение за правдоподобно, все пак би трябвало да бъде на ясно в своето чувство, че именно това обяснение показва определението, което естествената наука дава върху живота е неприложимо в тази форма към човека. Защото никой не би могъл да нарече живота на един организъм макар и това да бъде един човешки организъм -, че това е ЖИВОТЪТ НА ЕДИН ЧОВЕК, въпреки че фактът, който се взема за основа, да е съвършено правилен.
към текста >>
Това е една идея, според която всеки, който макар и да не се съгласи да живее без мозък, въпреки че намира такова опре
деление
за правдоподобно, все пак би трябвало да бъде на ясно в своето чувство, че именно това обяснение показва опре
деление
то, което естествената наука дава върху живота е неприложимо в тази форма към човека.
Там се казва, че трябва да се прави разлика между локална, местна смърт и всеобщата смърт, смъртта на тъканите в един организъм, и след това изрично се казва, че животът на човека зависи от мозъка, белите дробове, сърцето. Но, казва Хъксли, това е една троица, която може да се сведе всъщност до една двойка, като например ако поддържаме по изкуствен начин дишането, можем да отнемем мозъка на един човек и все пак той да продължава да живее. А това значи, казва се, че животът продължава и когато мозъкът е отнет. Но то показва: Когато човек не е вече в състояние да добие някаква представа за това, което е около него или което става пред него, ако животът би могъл да бъде поддържан само като жизнен процес в организма чрез изкуствено дишане, така този организъм би продължил да живее в смисъла на това определение на естествената наука. И всъщност не би могло да се говори за смърт, въпреки че не съществува мозък.
Това е една идея, според която всеки, който макар и да не се съгласи да живее без мозък, въпреки че намира такова определение за правдоподобно, все пак би трябвало да бъде на ясно в своето чувство, че именно това обяснение показва определението, което естествената наука дава върху живота е неприложимо в тази форма към човека.
Защото никой не би могъл да нарече живота на един организъм макар и това да бъде един човешки организъм -, че това е ЖИВОТЪТ НА ЕДИН ЧОВЕК, въпреки че фактът, който се взема за основа, да е съвършено правилен.
към текста >>
Според този възглед, ако това опре
деление
би било разширено до един светоглед, би ставало въпрос да се говори, че най-малките части на живота продължават да живеят, така щото в този случай би могло да се говори само за едно запазване на материята.
Но и в областта на естествената наука днес хората са стигнали малко по-далече отколкото са били може би преди десет години, когато са се стеснявали въобще да говорят за живот и са приписвали целия живот на живота на най-малките същества. Този живот на най-малките организми те са считали като един сложен химически процес.
Според този възглед, ако това определение би било разширено до един светоглед, би ставало въпрос да се говори, че най-малките части на живота продължават да живеят, така щото в този случай би могло да се говори само за едно запазване на материята.
Но като се имат предвид изследванията върху радия, днес понятието за вечността на материята е било разклатено. Сега трябва да обърнем вниманието само върху това, че днес вече в областта на естествената наука хората се стремят да говорят поне за един вид самостоятелност на най-малките същества: най-малките същества се размножават чрез делене, казват учените, едното се дели на две, двете на четири и т.н. Тук не може да се приеме нещо като смърт, защото първото живее във вторите по-нататък, и когато тези последните умират, те продължават да живеят в следващите.
към текста >>
Сега онези, които искаха да говорят за една вечност на едноклетъчните същества, потърсиха едно опре
деление
на смъртта.
Сега онези, които искаха да говорят за една вечност на едноклетъчните същества, потърсиха едно определение на смъртта.
Но именно това определение за същността на смъртта е извънредно характерно. Характерната черта на смъртта е намерена в това, че при смъртта остава един труп. И понеже при едноклетъчните същества не остава никакъв труп, те не могат да умрат действително. Следователно характеристиката на това, за което се касае в най-дълбоката основа на живота, се търси в това, което остава от живота. Но много ясно е, че това, което остава от живота, постепенно преминава в неживата материя.
към текста >>
Но именно това опре
деление
за същността на смъртта е извънредно характерно.
Сега онези, които искаха да говорят за една вечност на едноклетъчните същества, потърсиха едно определение на смъртта.
Но именно това определение за същността на смъртта е извънредно характерно.
Характерната черта на смъртта е намерена в това, че при смъртта остава един труп. И понеже при едноклетъчните същества не остава никакъв труп, те не могат да умрат действително. Следователно характеристиката на това, за което се касае в най-дълбоката основа на живота, се търси в това, което остава от живота. Но много ясно е, че това, което остава от живота, постепенно преминава в неживата материя. Така в смъртта се превръща в нежива материята както външният организъм на най-малките, така и външният организъм на сложните същества.
към текста >>
В този случай бихме могли да дадем следното опре
деление
: Човек се уморява, защото изхабява своите мускули чрез някаква работа.
Да вземем например умората. Ние говорим за умора при животинските и човешки същества. Нека се опитаме да си съставим едно понятие за същността на умората. Сега аз не искам да се спирам на всички понятия, които са били събрани върху този въпрос, а искам да разгледам целия процес на умората във връзка с процеса на живота. Можем да кажем: Човек се уморява, защото изхабява своите мускули и защото в мускулите трябва да бъдат внесени нови сили.
В този случай бихме могли да дадем следното определение: Човек се уморява, защото изхабява своите мускули чрез някаква работа.
На пръв поглед едно такова определение изглежда твърде правдоподобно. Но все пак то не отговаря на истината. Обаче днес е вече така, че хората работят с понятия, които са именно такива, че докосват нещата само отгоре, но не искат до проникнат в тяхната основа. Защото представете си, ако действително мускулите биха могли да се уморят, какво би се случило тогава с мускула на сърцето? Както знаем този мускул въобще не се уморява, работи непрестанно ден и нощ.
към текста >>
На пръв поглед едно такова опре
деление
изглежда твърде правдоподобно.
Ние говорим за умора при животинските и човешки същества. Нека се опитаме да си съставим едно понятие за същността на умората. Сега аз не искам да се спирам на всички понятия, които са били събрани върху този въпрос, а искам да разгледам целия процес на умората във връзка с процеса на живота. Можем да кажем: Човек се уморява, защото изхабява своите мускули и защото в мускулите трябва да бъдат внесени нови сили. В този случай бихме могли да дадем следното определение: Човек се уморява, защото изхабява своите мускули чрез някаква работа.
На пръв поглед едно такова определение изглежда твърде правдоподобно.
Но все пак то не отговаря на истината. Обаче днес е вече така, че хората работят с понятия, които са именно такива, че докосват нещата само отгоре, но не искат до проникнат в тяхната основа. Защото представете си, ако действително мускулите биха могли да се уморят, какво би се случило тогава с мускула на сърцето? Както знаем този мускул въобще не се уморява, работи непрестанно ден и нощ. Така е и с други области на мускулите на човешкото и животинското тяло.
към текста >>
Причината за смъртта се крие в опре
деление
то към един нов живот в душевното същество на човека, както при животинския организъм заложбата за умора може да се крие само в това, че той влиза във взаимоотношение с нещо ново, чуждо нему.
Поради това, че човек влиза в отношение с външния свят, се явява един вътрешен процес на изхабяване. Старото, което съществуваше като заложба, влиза във взаимоотношение с нещо ново. Резултатът се изразява в това, че през време на индивидуалния живот индивидуалната жизнена ядка се преобразява, но в замяна на това трябва да отдели от себе си нещо така да се каже вдървяващо се, което тя си е образувала от своето раждане насам.
Причината за смъртта се крие в определението към един нов живот в душевното същество на човека, както при животинския организъм заложбата за умора може да се крие само в това, че той влиза във взаимоотношение с нещо ново, чуждо нему.
Ето защо бихме могли да кажем: процесът на смъртта, на постепенното умиране може да бъде разбран по-добре, когато се вземе под внимание антагонизмът, в който душевното се намира с органическото и който се изразява в умората. Ето защо през целия индивидуален живот ние имаме всъщност във вътрешната ядка на нашето същество зародиша на смъртта. Но ние не бихме могли да се развиваме по-нататък, не бихме могли да развием по-нататък това, което сме при нашето раждане, нито с крачка, ако не бихме присъединили от вътре тази смърт към живота. Както извършването на външна работа е свързано с умората, така и обогатяването и по-висшето развитие на индивидуалната жизнена ядка е свързано с изхвърлянето, с убиването на външната обвивка. Именно при духовно-душевния процес на живота и на смъртта се изразява за нас с голяма яснота това, което можем да наречем: ние изкупуваме нашето по-висше развитие, нашето развитие напред в живота чрез това, че изпитваме благодеянието да изхвърлим от нас това, което вече сме били.
към текста >>
Това се разбира от само себе си от самото опре
деление
, когато човек може да обхване това, което се намира зад собствената точка на Аза, която той сам си закрива.
Но самият опит може ли да ни достави доказателството, че това може да бъде и по друг начин? Може ли да се говори за разширение на паметта до минали въплъщения на Земята.
Това се разбира от само себе си от самото определение, когато човек може да обхване това, което се намира зад собствената точка на Аза, която той сам си закрива.
Започне ли да го обхваща, той трябва да познае също и своята най-вътрешна природа и същност. Той трябва да познае тогава и това, което един човек прави в човешкия живот и не само въобще, но в собствения индивидуален живот. Съществува ли някаква възможност да погледнем така да се каже зад този Аз. Без съмнение такава възможност съществува. И тя може да бъде доставена именно от онзи вътрешен душевен живот, за който аз говорих вече във встъпителната сказка.
към текста >>
69.
3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Защото
деление
то на човешката душа на Сетивна душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа не произтича от желанието да делим нещата и да употребяваме много думи.
И тук някой трябва да бъде неудържимо склонен към тривиалност, за да каже: Защо вие антропософите имате приумицата да различавате в душата три душевни члена и даже много членове в човешката природа? Вие говорите за една Сетивна душа, за една Разсъдъчна душа и за една Съзнателна душа. Обаче много по-просто би било да се говори за душата като една единна същност, в която човекът мисли, усеща и проявява воля. Без съмнение това е по-просто, по-удобно но също и тривиално. Но това е и същевременно нещо, което не може да подпомогне действително научното разглеждане на човека.
Защото делението на човешката душа на Сетивна душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа не произтича от желанието да делим нещата и да употребяваме много думи.
Защото Сетивната душа е онази част на душата, която влиза първо във връзка с окръжаващия свят и приема от вън възприятията и усещанията, в която също се развиват желанията и инстинктите и която трябва след това да различаваме от онази част на душата, в която вече в известно отношение полученото от вън се преработва. Ние поставяме в дейност нашата Сетивна душа, като заставаме срещу външния свят, приемаме от него впечатления на цветове и звуци, но оставяме също да се появи това, което като обикновени хора не владеем: нашите инстинкти, желания и страсти.
към текста >>
70.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Тук един древен писател дава едно опре
деление
, което съвпада съвсем точно с това, което е изразено сега.
Всичко, което бе казано сега, може да бъде подкрепено с изказвания от официалната история. Така хората би трябвало да помислят, дали отговаря на истината това, което представители на официалната наука казват, когато например Плутарх споменава, че в смисъла на Заратустризма като тяло на най-висшето Същество, което има значение за Земята, се счита светлината и че неговото духовно естеството истината.
Тук един древен писател дава едно определение, което съвпада съвсем точно с това, което е изразено сега.
Но и историческите явления ще се изяснят, когато вземем под внимание това, което сега охарактеризирахме.
към текста >>
71.
5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Нещо като удивление върху разпре
деление
то на пространствените сили, което е бликнало от гениалността на Микеланджело, може да обхване всекиго, който вижда тази своеобразна сграда.
Нещо като удивление върху разпределението на пространствените сили, което е бликнало от гениалността на Микеланджело, може да обхване всекиго, който вижда тази своеобразна сграда.
Лауренц Мюлнер обърна вниманието в своята ректорска реч върху факта, че човечеството беше добило възможността да мисли математически-механически такива разпределения на пространството, каквито виждаме в красивата форма на купола на църквата Св.Петър в Рим, благодарение на Галилей, този велик мислител. Обаче същевременно трябва да подчертаем, че Галилей се роди почти в деня на смъртта на Микеланджело, строителят на църквата св.Петър. А това значи: От духовните сили на Микеланджело се роди онова разпределение на пространствените сили, което стана достъпно за интелекта на човечеството едва по-късно.
към текста >>
А това значи: От духовните сили на Микеланджело се роди онова разпре
деление
на пространствените сили, което стана достъпно за интелекта на човечеството едва по-късно.
Нещо като удивление върху разпределението на пространствените сили, което е бликнало от гениалността на Микеланджело, може да обхване всекиго, който вижда тази своеобразна сграда. Лауренц Мюлнер обърна вниманието в своята ректорска реч върху факта, че човечеството беше добило възможността да мисли математически-механически такива разпределения на пространството, каквито виждаме в красивата форма на купола на църквата Св.Петър в Рим, благодарение на Галилей, този велик мислител. Обаче същевременно трябва да подчертаем, че Галилей се роди почти в деня на смъртта на Микеланджело, строителят на църквата св.Петър.
А това значи: От духовните сили на Микеланджело се роди онова разпределение на пространствените сили, което стана достъпно за интелекта на човечеството едва по-късно.
към текста >>
72.
1. Какво има да каже геологията върху възникването на света; Берлин, 09. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Така щото всъщност разпре
деление
то на водата и на сушата, образуването на континентите и т.н.
Едуард Зюс беше този, който веднъж каза: Нека се абстрахираме от всички предразсъдъци на нептунистите, на плутонистите и от всичко онова, което се е натрупало от геолозите като теории през 19-то столетие. Нека не построяваме, а да погледнем това, което ни се предлага като физиономии, като образ на земната повърхност. Едуард Зюс изхожда от чистия и неразмътен от никаква теория и хипотези възглед. В резултат на това той добива други възгледи, различни от този, които дълги десетилетия са били застъпвани. Той е стигнал до резултата, че планините, които привидно ни се явяват като мощни масиви, изглеждат все пак като бръчки по кожата на ябълка и не могат да се обяснят по никой друг начин, освен приемайки, че в планетата Земя царуват определени силови действия от чисто физико-химическо естество, чрез които са възникнали нашите неравности, нашите долини и планини, различните пластове и т.н.
Така щото всъщност разпределението на водата и на сушата, образуването на континентите и т.н.
може да се обясни чрез това, че се образуват нагъвания, че определени сили разместват едни към други земните масиви, чрез което определени земни маси се струпват като планини. В действие са други сили, които правят, щото струпаното да се срути след това; така се получава после образуването на моретата. Следователно той обяснява например планинския масив на Алпите чрез потъвания, чрез нагъвания нагоре и набръчквания. По този начин по един остроумен начин е показано, че цялото лице на Земята е възникнало чрез такива нагъвания на земните пластове едни върху други, чрез потъвания, чрез набръчквания. Образуването на моретата и на континентите е обяснено например чрез това, че стават определени потъвания, че водите се стичат към една посока и там, където по-рано е било вода, сушата се освобождава от нея и т.н.
към текста >>
73.
2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Свързвайки се с такива духове, ние се чувствуваме укрепени в нашето съществуване, изпълнени с вяра в нашите действия, сигурни в нашата надежда, укрепени в нашето опре
деление
като човеци.
Това е първото начало на официалната наука, която и тук както можахме да покажем това последния път за Геологията навлиза в пътища, които могат да доведат до съвпадение с това, което Духовната култура има да внесе в съвременната култура. Ако се продължи по-нататък да се върви по тези пътища, учените все повече ще се отклонят от онзи мъртъв образ, който те биха искали да поставят в изходната точка на човешките култури като нещо първобитно, детинско, и ще стигнат до великите индивидуалности, които се явяват толкова по-високо стоящи, защото трябваше да предадат от своите вдъхновения на една още ясновидска култура онова, което във всяка културна дейност имаме като най-велики благодеяния, на които можем да бъдем съпричастници. Така ние поглеждаме към онези духове на човечеството, които както Заратустра, така и Хермес ни се явяват така велики, защото първи са дали на човечеството онези най-велики импулси в прадалечното минало, за което египетският мъдрец бе говорил на Солон. Ние поглеждаме нагоре към Хермес или Тот и си казваме: Както Заратустра така и Хермес стои там като една от онези ръководещи индивидуалности на човечеството, към които поглеждайки чувствуваме в самите нас едно повишение на нашите сили, знаейки, че Духът не само е в света, а постоянно се влива в мирови дела, в развитието на човечеството!
Свързвайки се с такива духове, ние се чувствуваме укрепени в нашето съществуване, изпълнени с вяра в нашите действия, сигурни в нашата надежда, укрепени в нашето определение като човеци.
За такива винаги ще можем да кажем: Към тях поглеждат родените след тях поколения и търсят своето собствено съществуване в даровете на техните душевни сили и познават собствената дейност във вечните произведения на Духа, дело на действуващите с мощен импулс сред човечеството духовни ръководители.
към текста >>
74.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Той знае: Сега ние поглеждаме в един свят пълен със страдание и заблуждение, защото ние самите сме се отдалечили така много от нашето първоначално опре
деление
, щото чрез нашия поглед, чрез нашите дела сме превърнали света, който е около нас, в майя, в илюзия.
Когато християнинът разбира, че Духовната наука може да го доведе до познанието на повтарящите се земни съществувания, той може да си каже, че трябва да използува тези прераждания, за да постигне целта на своя живот.
Той знае: Сега ние поглеждаме в един свят пълен със страдание и заблуждение, защото ние самите сме се отдалечили така много от нашето първоначално определение, щото чрез нашия поглед, чрез нашите дела сме превърнали света, който е около нас, в майя, в илюзия.
Обаче ние не трябва да се отдалечаваме от този свят, за да стигнем до блаженство, а трябва да превъзмогнем, да победим това, което самите сме направили на себе си и което прави, щото да не виждаме света в неговата истинска форма, а като една илюзия, и да се върнем отново към нашето първоначално определение. Защото на основата на обикновения човек в нас стои един по-висш човек. Ако този по-висш човек, който е дълбоко скрит в нас, би гледал света, той би го познал в неговата истинност, не би преминавал своето битие през болест и смърт, а през здраве и свежест на младостта и през вечен живот. Това е човекът, който в самите нас ние сме обгърнали в едно було, като сме се свързали с едно събитие в развитието на света, което продължава да действува в нас и ни свидетелствува, че ние не стоим така изолирани в света, че не сме доведени в света чрез жаждата за съществуване на отделния индивид, а почиваме в цялото човечество и участвуваме в един първичен грях на това цялостно човечество.
към текста >>
Обаче ние не трябва да се отдалечаваме от този свят, за да стигнем до блаженство, а трябва да превъзмогнем, да победим това, което самите сме направили на себе си и което прави, щото да не виждаме света в неговата истинска форма, а като една илюзия, и да се върнем отново към нашето първоначално опре
деление
.
Когато християнинът разбира, че Духовната наука може да го доведе до познанието на повтарящите се земни съществувания, той може да си каже, че трябва да използува тези прераждания, за да постигне целта на своя живот. Той знае: Сега ние поглеждаме в един свят пълен със страдание и заблуждение, защото ние самите сме се отдалечили така много от нашето първоначално определение, щото чрез нашия поглед, чрез нашите дела сме превърнали света, който е около нас, в майя, в илюзия.
Обаче ние не трябва да се отдалечаваме от този свят, за да стигнем до блаженство, а трябва да превъзмогнем, да победим това, което самите сме направили на себе си и което прави, щото да не виждаме света в неговата истинска форма, а като една илюзия, и да се върнем отново към нашето първоначално определение.
Защото на основата на обикновения човек в нас стои един по-висш човек. Ако този по-висш човек, който е дълбоко скрит в нас, би гледал света, той би го познал в неговата истинност, не би преминавал своето битие през болест и смърт, а през здраве и свежест на младостта и през вечен живот. Това е човекът, който в самите нас ние сме обгърнали в едно було, като сме се свързали с едно събитие в развитието на света, което продължава да действува в нас и ни свидетелствува, че ние не стоим така изолирани в света, че не сме доведени в света чрез жаждата за съществуване на отделния индивид, а почиваме в цялото човечество и участвуваме в един първичен грях на това цялостно човечество.
към текста >>
75.
4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Да, разглеждането на най-великите духове и на най-великите събития на развитието на човечеството ни даряват с онова силно съзнание, с онази сигурност в нашата душа, с онази сигурност на надеждата, благодарение на която единствено можем да застанем правилно в общото опре
деление
на човечеството така, че да обгърнем по този начин мировата история и отново да почувствуваме хубавите думи на Гьоте, който казва: "Най-доброто", което историята може да роди в нас, е "ентусиазмът".
Когато така обгръщаме с поглед развитието на човечеството, ние си казваме: Ние се научаваме да се познаваме като стоящи в един жив смисъл на развитието. Ние се научаваме да познаваме, как така да се каже мировите Духове са имали нещо предвид с нашето съществуване и как това, което те са имали предвид, което са мислили, все повече и повече се проявява в живота.
Да, разглеждането на най-великите духове и на най-великите събития на развитието на човечеството ни даряват с онова силно съзнание, с онази сигурност в нашата душа, с онази сигурност на надеждата, благодарение на която единствено можем да застанем правилно в общото определение на човечеството така, че да обгърнем по този начин мировата история и отново да почувствуваме хубавите думи на Гьоте, който казва: "Най-доброто", което историята може да роди в нас, е "ентусиазмът".
Обаче онзи ентусиазъм, който не остава само едно мъртво удивление, а се състои в това, че ние приемаме в нашата душа семената на миналите времена и развиваме тези семена в плодове за бъдещето. И думите на поета оживяват в една изменена форма, когато от разглеждането на най-великите личности и на най-великите събития добиваме истината:
към текста >>
76.
5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Вярно остава това, което още веднъж ще охарактеризираме тук с няколко думи, които аз вече казах в друг случай: Вярно остава, че човекът може да стигне до пълно ....стие за света само тогава, когато ще си изясни въпроса, на който икономията не може да му даде отговор: въпросът за неговото участие в света и за неговото опре
деление
в света.
То не е правилно, когато се задълбочим в това, което като духовна Същност излъчва от себе си законите на пространството. Така остават верни думите: Когато човек се издига със сърцето си до звездите, винаги във всяко сърце, във всяка душа се събужда предчувствието за духовно-Божественото. Но когато искаме да проникнем нагоре в тях с ново познание, тогава това познание трябва мине по пътя: Per asperaatra чрез строгост към звездите, както стигаме до ...те минавайки през тръните. А това е пътят на духовното познание, но пътят на Духовната наука към звездите ще покаже, че той е път който довежда човека до там, да си каже: Както веществата намиращи се в мене и в заобикалящия ме свят се разпространени в цялата Вселена като нещо, което ми показва спектроскопът така в цялата Вселена е разпростряно и принадлежи това, което живее в мене като духовно-душевно естество. Моето тяло е родено от Вселената моето духовно-душевно естество е също така родено от Вселената.
Вярно остава това, което още веднъж ще охарактеризираме тук с няколко думи, които аз вече казах в друг случай: Вярно остава, че човекът може да стигне до пълно ....стие за света само тогава, когато ще си изясни въпроса, на който икономията не може да му даде отговор: въпросът за неговото участие в света и за неговото определение в света.
И вярно е, че отговора този въпрос може да му даде сигурност в живота, смелост и ....в живота, когато той ще знае от Духовната наука това, което трябва да се разбира с думите:
към текста >>
77.
Троянската война. 28 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Не би било възможно да се извърши правилно раз
деление
в касти освен в културни общности, водени от управници-свещеници.
Тази неуязвимост, която откриваме при Зигфрид, можем да намерим също и при Ахил. В действителност в мита, с който е свързан Ахил, е скрито дълбоко езотерично значение. Трябва да осъзнаете, че онова, което ще изнеса пред вас, се случи постепенно през петата коренна раса. Ману така огранизираха водачеството на расата, че цялото ръководство на човечеството беше в ръцете на свещеничеството, получаващо своята инспирация направо от висши духовни Същества, от свръхчовеците. На това свещеничество можеше да бъде поверена класификацията на човечеството.
Не би било възможно да се извърши правилно разделение в касти освен в културни общности, водени от управници-свещеници.
Затова кастите могат да бъдат намерени само в автентичните свещенически култури, в древна Индия и Египет, където начело бяха посветени свещеници, свещеници които не следваха импулси, получени от кама, а само интуиции отгоре, на тях можеше да бъде поверено това да причинят важната класифицация, която в своя произход в Индия и Египет бе напълно оправдана. Когато изучавате тези касти вие откривате, че те са израз на целия план на развитие на петата коренна раса.
към текста >>
Този огън ще живее в отделни индивидуалности; и в онези, Посветени в хода на петата коренна раса, вече живее искра от този божествен огън, който е начинът за братство и който ще сложи край на раз
деление
то.
Но малък брой хора от седмата подраса на петата коренна раса ще станат истински синове на огъня на Кундалини. Те ще бъдат проникнати с цялата му сила. Те ще доставят материала; те ще го предадат на водачите на онези, които ще развиват човека по-нататък. Така петата коренна раса е насочена към висотите, които запалват божествения огън; така от най-вътрешните дълбини със свещен плам бива запален божественият принцип, който повече няма да отделя човек от човека, а ще предизвика братство, докъдето стига човешкото разбиране. И по този начин братството ще бъде достигнато в нашата собствена коренна раса и в следващата.
Този огън ще живее в отделни индивидуалности; и в онези, Посветени в хода на петата коренна раса, вече живее искра от този божествен огън, който е начинът за братство и който ще сложи край на разделението.
към текста >>
Но това е едва в своето начало, то още е скрито, забулено от съществуващия живот на раз
деление
.
Но това е едва в своето начало, то още е скрито, забулено от съществуващия живот на разделение.
Силата на кама все още скрива огъня на Кундалини. И понеже той се надига в забулена форма като предчувствие, като предупреждение, в непосредствено бъдеще той ще приеме друг характер. На илюзорния план божественият огън е божествен гняв. Когато цялото човечество бъде проникнато от това братство, той ще стане божествена любов. Но докато бива чувстван в индивидуалностите като усърдие, той е божествен гняв.
към текста >>
78.
VІІІ. Християнската Мистерия
GA_92 Езотерична космология
Това поражда нов симптом, а именно раз
деление
, или по-точно силата за временно разделяне на трите способности които, в човека, са обединени: способностите за воление, чувстване и мислене.
Тръненият венец – На този етап човек трябва да се научи да се бори морално и интелектуално със света, да се въздържа от гняв дори когато всичко най-скъпо за него бива атакувано. Способността да стоим настрана, когато всичко се преобръща пред очите ни, да казваме "да" когато целият свят казва "не" – това е, което трябва да бъде придобито, преди да може да бъде направена следващата стъпка.
Това поражда нов симптом, а именно разделение, или по-точно силата за временно разделяне на трите способности които, в човека, са обединени: способностите за воление, чувстване и мислене.
Ние трябва да се научим да ги отделяме и обединяваме отново по своя воля. Например, докато някое външно събитие ни увлича с неконтролируем ентусиазъм, ние не сме узрели, защото такъв ентусиазъм идва от събитието, а не от самите нас, и ние може дори да упражним разтърсващо влияние, на което не сме господари.
към текста >>
Ученикът причинява раз
деление
то с действие на съзнателна проявя на волята.
Това е единственият начин да се постигне свобода. Разделянето на чувство, мислене и воля причинява в мозъка промяна, символизирана от трънения венец. Ако този тест бъде преминат без опасност, силите, присъщи на личността, трябва да бъдат достатъчно мощни и в перфектно равновесие. Ако ученикът не е достигнал тази степен, или ако получава погрешно ръководство, промяната в мозъка може да доведе до лудост. Лудостта не е нищо друго освен принудително разделяне на тези способности без възможността за тяхното ново обединяване чрез вътрешната воля.
Ученикът причинява разделението с действие на съзнателна проявя на волята.
Проблясък на неговата воля възстаноявява връзката между органите и дейностите на душата. При лунатика проблемът може да бъде нелечим и да причини физическо поражение в нервните центрове.
към текста >>
79.
Х.Астралният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
По време на раз
деление
то на половете, астралното тяло на човека се раздели: на низша част, произвеждаща половия (физически) организъм, и висша част, пораждаща мисленето, въображението, говора.
По време на разделението на половете, астралното тяло на човека се раздели: на низша част, произвеждаща половия (физически) организъм, и висша част, пораждаща мисленето, въображението, говора.
към текста >>
Това раз
деление
е указание за миналото и бъдещето на човешкото тяло.
В определени средновековни картини човешкото тяло е разделено на две части с права линия; главата и лявата горна част на тялото са над линията, а дясната горна част и долната част на тялото са под линията.
Това разделение е указание за миналото и бъдещето на човешкото тяло.
към текста >>
80.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля
GA_92 Езотерична космология
Настоящото раз
деление
на половете е резултатът на разделянето на лунните сили и земните сили.
В една от предишните лекции ние се върнахме в човешката еволюция до момента, когато се състоя разделянето на половете. Този момент сам по себе си е връхната точка на дълга космическа подготовка. След нощта, която отдели фазата на Старата Луна от Земната фаза, в самото начало Земята се появи заедно със силите на настоящите Слънце и Луна. Те образуваха едно единствено тяло което, малко по-малко, се дифиренцира и така създаде трите тела, както ги познаваме днес.
Настоящото разделение на половете е резултатът на разделянето на лунните сили и земните сили.
Женските сили за възпроизвеждане останаха под влиянието на Луната. Луната все още управлява силите на размножаване и в човека, и в животното. По такъв начин окултното познание ни разкрива силите, действащи в планетарната система.
към текста >>
По време на раз
деление
то на Земята и Слънцето, това кълбо, съставено от течна субстанция, бе пронизано от други флуидни сили, излъчвани от планетата Марс.
Но това не изчерпва връзките между Земята и планетите. Ние всъщност можем да разделим настоящия ни Земен етап на две части. По време на първия се случи това, че нашата кръв стана червена. Какво ни е дало червената кръв?
По време на разделението на Земята и Слънцето, това кълбо, съставено от течна субстанция, бе пронизано от други флуидни сили, излъчвани от планетата Марс.
Преди този преход на Марс на Земята не съществуваше и най-малката следа от желязо. В действителност, това бе резултат на този преход; всички субстанции, съдържащи желязо, такива като нашата кръв, бяха подложени на влиянието на Марс. Марс оцвети субстанцията на Земята. И появата на червената кръв е резултатът на неговото влияние. Ето защо първата половина на Земната еволюция се обозначава като периода на Марс.
към текста >>
Нейната същност, вродена й сила, е такава на раз
деление
, на дисхармония, и на омраза.
9. Този последен слой е съставен от субстанция, надарена с морално действие. Но тази моралност е противоположната на тази, изработвана на Земята.
Нейната същност, вродена й сила, е такава на разделение, на дисхармония, и на омраза.
Тук, в ада на Данте, ние откриваме братоубиецът Каин. Тази субстанция е противоположност на всичко, което сред човешките същества е добро и ценностно. Дейността на човечеството да установи братство на Земята намалява силата на тази сфера. Силата на Любовта е тази, която ще я преобразува, както и ще одухотвори самото тяло на Земята. Този девети слой представя същностния произход на онова, което на Земята се явява като черна магия, т.е.
към текста >>
81.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение
GA_92 Езотерична космология
Сега това раз
деление
е видимо в самото устройство на човека, понеже низшата част на неговото същество е сродна с животното, докато висшата се издига към Духа.
А сега, точно защото тези Духове слязоха във въздуха, човекът може с тяхна помощ да се издигне до Божественото. В най-вътрешното естество на Съществата, обитаващи Старата Луна, се получи едно двойствено движение. Човекът-животно се раздели на две групи. В едната група се разви мозъкът под влиянието на инспирациите и действието на Духовете на Огъня, които станаха Духове на Въздуха. Другата група слезе надолу към животинското царство.
Сега това разделение е видимо в самото устройство на човека, понеже низшата част на неговото същество е сродна с животното, докато висшата се издига към Духа.
Според това коя от двете характеристики си казваше думата, възникнаха две групи човешки същества: едната обвързана с низшата природа на Земята - другата по-развита и свободна от Земята. Първата група израстна повече като животните. Съществата от другата група получиха Божествената Искра, съзнанието за "Аз". Такава е връзката между днешния човек и животните, особено маймуната.
към текста >>
82.
ХVІІІ. Апокалипсисът
GA_92 Езотерична космология
Оттук е и раз
деление
то между наука и вяра.
Какво ще бъде Християнството през шестата епоха? За жреца в Мистериите преди Христос имаше хармония между наука и вяра. Наука и вяра бяха едно и също. Когато поглеждаше към небесата, жрецът знаеше, че душата бе капка вода от небесния океан, отведена на Земята от огромните жизнени потоци, течащи в пространството. Сега, когато вниманието на човека е изцяло насочено към физическия свят, вярата се нуждае от убежище, от религия.
Оттук е и разделението между наука и вяра.
Вяра в Личността на Христос, на Богочовека на Земята, временно замени Окултната Наука и Мистериите на античността. Но в шестата епоха двата потока отново ще се обединят. Механическата наука ще стане духовно съзидателна. Това ще бъде гностично-духовно съзнание. Тази шеста епоха, която ще бъде крайно различна от нашата, ще бъде предшествана от мощни катаклизми.
към текста >>
83.
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/.
GA_93 Легендата за храма
Когато става раз
деление
то на половете, диференцирането започнало с трансформиране на женските духовни органи за оплодяване в органи на мъдростта.
Трябва да разберете какво беше онова, чрез което жената е можела да роди човека. Физически най-напред имаме жената, която се оплодява отгоре. Божественият дух в жената е бил оплодяващият принцип.
Когато става разделението на половете, диференцирането започнало с трансформиране на женските духовни органи за оплодяване в органи на мъдростта.
Мъжката сила, която жената е имала в себе си, обърнала творческата сила в органи на мъдростта. Така само половината от творческата сила останала в жената; творческата физическа сила останала в мъжа. В резултат на това отделяне, физически се появява гръбначният мозък и мозъкът с нервните разклонения, изобразени в Дървото на живота и в Дървото на познанието. Органът на мъдростта се формира в пръстените (прешлените ?) на гръбначния стълб с гръбначния мозък и неговото разширение в мозъка. От онова време нататък има една двойственост в човека; именно двете дървета от библейското писание, Дървото на познанието и Дървото на живота.
към текста >>
84.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
– Ала тъй като той нямаше средство за наказание – поради това, че не съществуваше зло в Божия дом – той изпрати една сила, една душевна сила, срещу материята, така че материята бе проникната напълно и смъртта я погълна със силата на това раз
деление
, със силата на това вътрешно
деление
и объркване, което е резултат от смесването по този начин.
- Когато Хиле атакува, Бог свика съвет, за да определи наказанието, – казва Александър от Ликополис.
– Ала тъй като той нямаше средство за наказание – поради това, че не съществуваше зло в Божия дом – той изпрати една сила, една душевна сила, срещу материята, така че материята бе проникната напълно и смъртта я погълна със силата на това разделение, със силата на това вътрешно деление и объркване, което е резултат от смесването по този начин.
Това ни напомня на казаното от Христос: "Всяко царство, разделено на части една против друга, запустява" /Лука, 11: 17/. Последното тълкуване съдържа по-дълбокото езотерично значение на горната битка. Не сила срещу сила, не зло срещу зло, може да бъде отплатата на нежната светлина на небето, на която моралът бе обявен от Христос. Тази победа трябва да бъде постигната по съвсем друг начин: Под формата на спокойно разпадане, в която силите на светлината действат като нежен фермент, за да заквасят тестото на материята; по този начин Евангелието описва битката на светлината, по такъв чудно значим начин. Картините, които Мани дава, описват точно същата случка, която описва Евангелието, ала с повече подробности и с дълбочина, която съответства на по-зрелите исторически обстоятелства.
към текста >>
85.
VІІІ Християнската Мистерия.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Това поражда нов симптом, а именно раз
деление
, или по-точно силата за временно разделяне на трите способности които, в човека, са обединени: способностите за воление, чувстване и мислене.
Тръненият венец – На този етап човек трябва да се научи да се бори морално и интелектуално със света, да се въздържа от гняв дори когато всичко най-скъпо за него бива атакувано. Способността да стоим настрана, когато всичко се преобръща пред очите ни, да казваме “да” когато целият свят казва “не” – това е, което трябва да бъде придобито, преди да може да бъде направена следващата стъпка.
Това поражда нов симптом, а именно разделение, или по-точно силата за временно разделяне на трите способности които, в човека, са обединени: способностите за воление, чувстване и мислене.
Ние трябва да се научим да ги отделяме и обединяваме отново по своя воля. Например, докато някое външно събитие ни увлича с неконтролируем ентусиазъм, ние не сме узрели, защото такъв ентусиазъм идва от събитието, а не от самите нас, и ние може дори да упражним разтърсващо влияние, на което не сме господари.
към текста >>
Ученикът причинява раз
деление
то с действие на съзнателна проявя на волята.
Това е единственият начин да се постигне свобода. Разделянето на чувство, мислене и воля причинява в мозъка промяна, символизирана от трънения венец. Ако този тест бъде преминат без опасност, силите, присъщи на личността, трябва да бъдат достатъчно мощни и в перфектно равновесие. Ако ученикът не е достигнал тази степен, или ако получава погрешно ръководство, промяната в мозъка може да доведе до лудост. Лудостта не е нищо друго освен принудително разделяне на тези способности без възможността за тяхното ново обединяване чрез вътрешната воля.
Ученикът причинява разделението с действие на съзнателна проявя на волята.
Проблясък на неговата воля възстановява връзката между органите и дейностите на душата. При лунатика проблемът може да бъде нелечим и да причини физическо поражение в нервните центрове.
към текста >>
86.
Х. Астралният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
По време на раз
деление
то на половете, астралното тяло на човека се раздели: на низша част, произвеждаща половия (физически) организъм, и висша част, пораждаща мисленето, въображението, говора.
По време на разделението на половете, астралното тяло на човека се раздели: на низша част, произвеждаща половия (физически) организъм, и висша част, пораждаща мисленето, въображението, говора.
към текста >>
Това раз
деление
е указание за миналото и бъдещето на човешкото тяло.
В определени средновековни картини човешкото тяло е разделено на две части с права линия; главата и лявата горна част на тялото са над линията, а дясната горна част и долната част на тялото са под линията.
Това разделение е указание за миналото и бъдещето на човешкото тяло.
към текста >>
87.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Настоящото раз
деление
на половете е резултатът на разделянето на лунните сили и земните сили.
В една от предишните лекции ние се върнахме в човешката еволюция до момента, когато се състоя разделянето на половете. Този момент сам по себе си е връхната точка на дълга космическа подготовка. След нощта, която отдели фазата на Старата Луна от Земната фаза, в самото начало Земята се появи заедно със силите на настоящите Слънце и Луна. Те образуваха едно единствено тяло което, малко по-малко, се дифиренцира и така създаде трите тела, както ги познаваме днес.
Настоящото разделение на половете е резултатът на разделянето на лунните сили и земните сили.
Женските сили за възпроизвеждане останаха под влиянието на Луната. Луната все още управлява силите на размножаване и в човека, и в животното. По такъв начин окултното познание ни разкрива силите, действащи в планетарната система.
към текста >>
По време на раз
деление
то на Земята и Слънцето, това кълбо, съставено от течна субстанция, бе пронизано от други флуидни сили, излъчвани от планетата Марс.
Но това не изчерпва връзките между Земята и планетите. Ние всъщност можем да разделим настоящия ни Земен етап на две части. По време на първия се случи това, че нашата кръв стана червена. Какво ни е дало червената кръв?
По време на разделението на Земята и Слънцето, това кълбо, съставено от течна субстанция, бе пронизано от други флуидни сили, излъчвани от планетата Марс.
Преди този преход на Марс на Земята не съществуваше и най-малката следа от желязо. В действителност, това бе резултат на този преход; всички субстанции, съдържащи желязо, такива като нашата кръв, бяха подложени на влиянието на Марс. Марс оцвети субстанцията на Земята. И появата на червената кръв е резултатът на неговото влияние. Ето защо първата половина на Земната еволюция се обозначава като периода на Марс.
към текста >>
Нейната същност, вродена й сила, е такава на раз
деление
, на дисхармония, и на омраза.
Този последен слой е съставен от субстанция, надарена с морално действие. Но тази моралност е противоположната на тази, изработвана на Земята.
Нейната същност, вродена й сила, е такава на разделение, на дисхармония, и на омраза.
Тук, в ада на Данте, ние откриваме братоубиецът Каин. Тази субстанция е противоположност на всичко, което сред човешките същества е добро и ценностно. Дейността на човечеството да установи братство на Земята намалява силата на тази сфера. Силата на Любовта е тази, която ще я преобразува, както и ще одухотвори самото тяло на Земята. Този девети слой представя същностния произход на онова, което на Земята се явява като черна магия, т.е.
към текста >>
88.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Сега това раз
деление
е видимо в самото устройство на човека, понеже низшата част на неговото същество е сродна с животното, докато висшата се издига към Духа.
А сега, точно защото тези Духове слязоха във въздуха, човекът може с тяхна помощ да се издигне до Божественото. В най-вътрешното естество на Съществата, обитаващи Старата Луна, се получи едно двойствено движение. Човекът-животно се раздели на две групи. В едната група се разви мозъкът под влиянието на инспирациите и действието на Духовете на Огъня, които станаха Духове на Въздуха. Другата група слезе надолу към животинското царство.
Сега това разделение е видимо в самото устройство на човека, понеже низшата част на неговото същество е сродна с животното, докато висшата се издига към Духа.
Според това коя от двете характеристики си казваше думата, възникнаха две групи човешки същества: едната обвързана с низшата природа на Земята другата по-развита и свободна от Земята. Първата група израстна повече като животните. Съществата от другата група получиха Божествената Искра, съзнанието за “Аз”. Такава е връзката между днешния човек и животните, особено маймуната.
към текста >>
89.
ХVІІІ. Апокалипсисът.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Оттук е и раз
деление
то между наука и вяра.
Какво ще бъде християнството през шестата епоха? За жреца в Мистериите преди Христос имаше хармония между наука и вяра. Наука и вяра бяха едно и също. Когато поглеждаше към небесата, жрецът знаеше, че душата бе капка вода от небесния океан, отведена на Земята от огромните жизнени потоци, течащи в пространството. Сега, когато вниманието на човека е изцяло насочено към физическия свят, вярата се нуждае от убежище, от религия.
Оттук е и разделението между наука и вяра.
Вяра в Личността на Христос, на Богочовека на Земята, временно замени окултната Наука и Мистериите на античността. Но в шестата епоха двата потока отново ще се обединят. Механическата наука ще стане духовно съзидателна. Това ще бъде гностично-духовно съзнание. Тази шеста епоха, която ще бъде крайно различна от нашата, ще бъде предшествана от мощни катаклизми.
към текста >>
90.
Съдържание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Седморното
деление
на човешката биография.
Предишни и бъдещи стадии в земната еволюция. Функцията на далака. Белият имел, остатък от лунното развитие. Езотерични основания за древните планетни имена и означението на дните на седмицата.
Седморното деление на човешката биография.
Митът за великана Имир.
към текста >>
91.
Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Така трябва да си представите разпре
деление
то на духовното в лемурийската епоха.
Нека си представим това, като че ли в тази чаша са хиляди водни капки, свързани една с друга. Така в онази духовна атмосфера са били всички души, разпределени по-късно в хората като душевни капки, но слети в единен течащ елемент. Можете да си представяте още по-нататък. Ако взема хиляда малки гъбички и попия хилядата капки, тези хиляда капки ще са разпределени в хилядата гъбички.
Така трябва да си представите разпределението на духовното в лемурийската епоха.
Което преди е било в обкръжението, се потопило в телата и възникнали особени същества. Както хилядата водни капки са се индивидуализирали в хилядата гъбички, така през лемурийската епоха общата духовна субстанция се индивидуализирала в отделните обвивки. В първите времена на лемурийската епоха не всяка човешка обвивка приела веднага душата. Ако схематично покажа как е било поето душевното съдържание, би трябвало да го направя така (виж рис. стр. 284).
към текста >>
92.
Елементарното царство, неговите видове и действия
GA_98 Природни и духовни същества
Не бива да приемаме понятията схематично, а трябва да проникнем до по-точното опре
деление
на нещата.
Точно както вашият аз няма физическа природа и въпреки това се намира на физическото поле, така и астралното тяло на минерала не живее на астралното поле, а в нисшия девахан.
Не бива да приемаме понятията схематично, а трябва да проникнем до по-точното определение на нещата.
към текста >>
93.
Връзката между световете и съществата
GA_98 Природни и духовни същества
Животът се регулира с раз
деление
то на времената.
Защо става това? Движението на Земята около оста ѝ не е съществувало винаги. Защо се е появило? Защото човекът се нуждае от смяната на ден и нощ, от сън и будност в сегашното си развитие. Макрокосмосът е дълбоко свързан с микрокосмоса.
Животът се регулира с разделението на времената.
По времето на Старата Луна е било съвсем различно. Тогава е имало друго разделение на времето, съвсем друга смяна на деня с нощта, защото Старата Луна се е движила съвсем различно. Съществата, които днес управляват движенията, са ги подготвили в своя собствен живот, защото те стоят зад тези движения, които са делата на духовните същества. Човекът ще узнае някога една дълбока мъдрост в тези движения.
към текста >>
Тогава е имало друго раз
деление
на времето, съвсем друга смяна на деня с нощта, защото Старата Луна се е движила съвсем различно.
Защо се е появило? Защото човекът се нуждае от смяната на ден и нощ, от сън и будност в сегашното си развитие. Макрокосмосът е дълбоко свързан с микрокосмоса. Животът се регулира с разделението на времената. По времето на Старата Луна е било съвсем различно.
Тогава е имало друго разделение на времето, съвсем друга смяна на деня с нощта, защото Старата Луна се е движила съвсем различно.
Съществата, които днес управляват движенията, са ги подготвили в своя собствен живот, защото те стоят зад тези движения, които са делата на духовните същества. Човекът ще узнае някога една дълбока мъдрост в тези движения.
към текста >>
94.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1907 г. Стихийният свят и царството небесно; реалност, сън и смърт.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Това може да се сравни с разпре
деление
то на кръвта по човешкото тяло.
Втората област, която, все пак не се различава от първата като нова степен е морската, или океанската област на Девакан. Девакан направо така е пронизан от правилни течения не от вода, а от една своеобразна субстанция. По своя цвят тя е сравнима с току-що отворило се напролет цветче на праскова. Това, което струи по целия Девакан, е течен, течащ живот. Всичко, което тук долу е разделено между отделните хора и животни, там горе присъства като някаква стихия, подобно на водата.
Това може да се сравни с разпределението на кръвта по човешкото тяло.
към текста >>
95.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г. Бъдещето на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Почти всичко, което е написано по този повод, трябва да се признае за напълно незадоволително, тъй като хората обикновено не умеят да различават предвижването и предопре
деление
.
Така стоят нещата и с това, как протича духовното развитие на хората. Това, което ще се случи, човекът го извършва по своята свободна воля, и колкото в по-висока е степента на развитие на човека, толкова по-свободен става той. Не следва също да се мисли, че ако може да се предвиди бъдещето, то още от сега на човек му е предопределено, какво ще прави в бъдеще. Болшинството от хората, наистина, нямат правилно разбиране по този въпрос, и той всъщност се явява един от най-трудните. От древни времена философите размишляваха над проблема за човешката свобода и закономерното предопределяне на явленията.
Почти всичко, което е написано по този повод, трябва да се признае за напълно незадоволително, тъй като хората обикновено не умеят да различават предвижването и предопределение.
Наистина с предвиждането нещата стоят, по същия начин, както с виждането на отдалечена точка в пространството. Ако вие гледате в отдалечена от вас точка в пространството, например, от другата страна на улицата, и виждате как един човек дава на друг 10 пфенинга, нима вие сте предизвикали това действие? Вашето наблюдение послужило ли е за причина за даденото събитие? Не, вие само сте видели че човекът нещо е направил и по някакъв начин не сме го предупредили да действа така. И в определен смисъл, така стоят нещата във времето, само че хората не могат да схванат това.
към текста >>
96.
Съдържание
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ранното развитие на земята; разпре
деление
то на желязото в земята.
Сътворението на света в германската и персийска митология и окултното значение на образите в тях.
Ранното развитие на земята; разпределението на желязото в земята.
Възникване на топлината на кръвта от топлинната атмосфера на земята. Вливане на духовни сили от слънчевите същества в човека. Нервни течения и движението на кръвта; мислещи, чувствуващи и волеви сили. Човешкото тяло като храм. Най-висшите морални понятия са непосредствен резултат на познанието, как е поставен човекът в космическите взаимовръзки.
към текста >>
97.
1.Първа лекция, Берлин, 7.10.1907 г. Древнонородически митове и легенди
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Първото, което се образува от този различен етап е принципът на половото раз
деление
.
Опитайте се да си изясните, как всичко, което донесоха дванадесетте течения от севера, е включено в черепа и гръбначния стълб. Всичко останало е прибавено. Гръдният кош и разположените под него органи са това, което дойде от юг с огнените искри, от кравата Аудхумбла. То възникна от един съвсем различен етап на човешкото развитие и се прибави към предишното. Какво възникна по този начин?
Първото, което се образува от този различен етап е принципът на половото разделение.
Той съществуваше още при древните лемурийци, но стигна до съзнанието на човека едва с навлизането на азовото съзнание. Преди това човекът беше повече или по-малко неосъзнат. Половият акт протичаше като в състояние на сън, на едно притъпено съзнание. Второто, което беше дадено на човека, беше сърцето само по себе си. И третото, което той получи, беше езикът.
към текста >>
98.
2. Втора лекция, Берлин, 14.10.1907 г. Древнонордически и персийски митове
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Днешното астрономическо раз
деление
не е съвършено точно, тъй като трите допълнителни Изарди имат влияние единствено върху човека и много малко върху външната природа.
Така образуването на човешкия мозък с неговите дванадесет двойки нерви е свързано с цикъла на слънцето и с дванадесетте месеца. Това, което представляват навън в природата дванадесетте месеца, това са в нашата вътрешност, в главата ни, дванадесетте двойки нерви. А това, което навън са 28-те лунарни дни, това са 28-те нерви на гръбначния мозък в нас. И тъй като при преминаването на земята от стадия на Старата Луна към днешното и състояние беше необходимо да навлезе нов ред, към предишните се прибавиха три нови Изарди, от което възникна редът, в който дванадесетте месеца по необходимост варират между 28 и 31 дена.
Днешното астрономическо разделение не е съвършено точно, тъй като трите допълнителни Изарди имат влияние единствено върху човека и много малко върху външната природа.
Ако месеца имаше винаги 31 дена, то тогава действително върху човека щяха да въздействуват всичките 31 Изарди. Те регулират функциите на органичното тяло под главата, и по този начин тези органични функции действително са свързани с различните регентства на Изардите, дори и те да се изместват при отделните хора. Първоначално те са свързани с подреждането на великата природа.
към текста >>
99.
4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Затова бащата на Валтер, Алфард отдавна се беше уговорил с краля на Бургундия, неговата дъщеря Хилдегунд да стане жена на Валтер, за да се предотврати застрашаващото раз
деление
между народите.
Такъв един беше готският крал Алфард, който се споменава през онези времена, когато готите населяваха южна Франция. Той беше крал на Аквитания и владееше през времето, когато Атила предприе своя поход от изток на запад. Синът на този Алфард беше легендарният Валтер от песента за Валтар. Той ни показва прехода от онова време, когато хората знаеха от бащите си нещо за древните способности и за връзките между древните племена. Бащите знаеха как племената са принадлежали едно към друго в древността.
Затова бащата на Валтер, Алфард отдавна се беше уговорил с краля на Бургундия, неговата дъщеря Хилдегунд да стане жена на Валтер, за да се предотврати застрашаващото разделение между народите.
Но племената не бяха в състояние да се противопоставят на нахлуването на хуните, които още притежаваха древните си живителни сили, които преди бяха и тяхно достояние. Затова в плен на в двора на хунския крал Етцел бяха отведени Валтер, синът на Алфард, Хилдегунд, дъщерята на бургундския крал, и от страна на франкския двор Хаген фон Тронье. Тъй като Гунтер, синът на франкския крал Гибих, все още не можеше да бъде взет в плен, то неговото място трябваше да заеме наследникът на древния род Тронье, Хаген. Не е нужно да разказваме цялата песен за Валтар. В двореца на крал Етцел те се отличават като смели герои, но в едно не успяват: те явно успяват да завоюват това, което издига човека до Аз, но това, което води Азовете до мира, това те не успяват да придобият, то е било невъзможно за тях.
към текста >>
100.
5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ние бихме да се вживеем особено дълбоко в цялото астрално наблюдение от тези времена, когато видим как в сричката Ве се отразява едно първоначално опре
деление
на чувстващата сила.
Ние бихме да се вживеем особено дълбоко в цялото астрално наблюдение от тези времена, когато видим как в сричката Ве се отразява едно първоначално определение на чувстващата сила.
В действителност всяко висше чувстване се предхожда от Вее (нем. Weh = болка), от болката. А защо? Представете си първоначалната човешка форма, която изникваше от земята, представете си растителния човек с физическо и етерно тяло. Така както той изникваше тогава, сетивата присъствуваха само като зачатъци, така както цветът се съдържа в растителния поник.
към текста >>
101.
ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Думите "бяла и черна магия" често влизат в употреба именно в теософските кръгове, и много често опре
деление
то "черен маг" се среща като обвинение, дори към хора, които участвуват в теософското движение.
Думите "бяла и черна магия" често влизат в употреба именно в теософските кръгове, и много често определението "черен маг" се среща като обвинение, дори към хора, които участвуват в теософското движение.
Някои от вас със сигурност са чували, как едно или друго с лека ръка се слага етикета "черна магия". Дори веднъж се стигна дотам, че след лекцията на нашите "Съобщения" струва ми се, че беше в първия брой на едно място хората казваха: В това, което се е случило на генералното събрание и което се пише в "Съобщенията" се крие черна магия. От някои хора беше изказано твърдението, че в ръководството на генералното събрание трябва да има лоша магия. Това е само един пример за нещо, което се среща често и се корени в едно сравнително тривиално схващане не само на понятието "черна магия", а и на понятието "магия" изобщо.
към текста >>
Това показва, че хората най-напред трябва да знаят нещо за разпре
деление
то на работата на земята, преди да могат да започнат с най-малките мисъл за реформа.
и ги изпраща, без да помисли колко пощенски раздавачи трябва да изкачат четири или пет етажа, без да помисли, че с това в света не се задвижва никаква реална сила. Никой не се съобразява, че с това не се цели нищо провокиращо духа и тялото. Ако кажете това на засегнатия, то той разбира се ще има извинение. Той например би могъл да каже, че може да назначи нови пощенски раздавачи, и така да осигури работа на хората. При това обаче не съобразява, че ако назначи нови хора, от работата им няма да произлезе нищо ново, а единствено бедността ще се разпредели по нов начин.
Това показва, че хората най-напред трябва да знаят нещо за разпределението на работата на земята, преди да могат да започнат с най-малките мисъл за реформа.
Незнание, което иска да реформира, е нещо ужасно в световната взаимовръзка. Ужасно е, че често хората нямат търпение да изчакат докато се научат да придобият общ поглед върху това, как може да се помогне, а са прекалено активни, за да се случи едно или друго. Всичко това са илюзии, с които хората се заобикалят. Такава илюзия е и когато в тривиалната теософия се говори за несебичност. Ако желаем да се просветим относно бялата и черната магия трябва най-напред да се занимаем с понятието "магия", за което тези, които са слушали последните лекции вече знаят нещо.
към текста >>
102.
ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Тонът предизвиква едно разпре
деление
на материята, на веществото.
Към тези наблюдения можем да прибавим още един феномен. Ако вземете една тънка месингова плоча и я посипете възможно най-равномерно с прах и ако погалите плочата с лък за цигулка, вие ще чуете не само един тон, а частиците прах ще се подредят в определени линии. Ще се образуват всякакви фигури в съответствие с тона.
Тонът предизвиква едно разпределение на материята, на веществото.
Това са известните Хладнийски звукови фигури.
към текста >>
103.
9. Втора лекция, Щутгарт, 14.09.1907 г. За въздействието на сградите и формите върху човека.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
По онова време все още не съществуваше въздух като днешния, разпре
деление
то на въздуха и водата беше много по-различно, Атлантида беше обгърната с водни и мъгливи маси.
Ако имаме пред погледа си това, то ние ще разберем какво се разигра към края на атлантската епоха. Нека се пренесем в онова време, когато настъпваше краят, потъването на Атлантида.
По онова време все още не съществуваше въздух като днешния, разпределението на въздуха и водата беше много по-различно, Атлантида беше обгърната с водни и мъгливи маси.
Мъглата се сгъсти в облаци и земята беше залята от обилните дъждове на потопа. Трябва да си представяме потъването на Атлантида като постепенно. То не се случи в кратки срокове, а беше процес, продължаващ хилядолетия. С промяната на външните условия за живот се промени и самият човек. Преди хората възприемаха обкръжението си чрез един вид ясновидство.
към текста >>
104.
10. Трета лекция, Щутгарт, 15.09.1907 г. Символика на числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Той е написал една великолепна книга: "De devisione naturae" "За
деление
то на природата" която е белязана от голяма дълбочина.
Ако оставите погледа си да кръжи над духовния живот от тази епоха, то вие ще установите у Августин една мистическа интимност. Никой не би чел писанията и особено "Изповедите" му без да почувства, колко интимен беше чувственият живот на този човек. Ако след това се пренесете нататък във времето, то вие ще откриете едно толкова прекрасно явление като Скотус Еригена, един монах, който произхождаше от Шотландия и затова биваше наричан и Шотландския Йоан, и който живееше в двора на Карл Плешиви. В църквата той завършва трагично, легендата разказва, че неговите братя по орден са го измъчвали до смърт с топлийки. Това, разбира се, не бива да се приема буквално, но е вярно че е измъчван до смърт.
Той е написал една великолепна книга: "De devisione naturae" "За делението на природата" която е белязана от голяма дълбочина.
По-нататък намираме мистиката на така наречената немска улица на отците, където тази интимност на чувствата е обхванала цели народни маси. Това бяха не само върховете на духовния клир, а и народа. Хората, които работеха на полето или в ковачницата бяха обхванати от онази дълбочина на чувствата, която присъстваше като отличителна черта на епохата. По-нататък намираме Никола Кузански, който живееше между 1400 и 1464 година. Така можем да проследим времето до самия край на Средновековието.
към текста >>
Окултистът трябва да си представя
деление
то на единицата така, че винаги да събира частите отново в единица.
това е една окултна формула, която трябва да изрази, как се дели единството, и как частите се представят така, че отново да правят едно.
Окултистът трябва да си представя делението на единицата така, че винаги да събира частите отново в единица.
към текста >>
105.
13. Шеста лекция, Кьолн, 27.12.1907 г. Групов Аз и индивидуален Аз.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Така получаваме разпре
деление
то на човешките раси извлечено от окултните истини.
Ако наблюдавате къде физическото тяло изразява себе си най-силно, то вие ще го откриете в потъващата червена раса, при индианците, в особената структура на костната им система. Ако искате да откриете къде етерното тяло се изразява най-отчетливо физически, трябва да потърсите това у друга раса: при черната раса, в образуването на жлезите. В отделянето на въглерода вие ще открие те израз на растителната природа. [Записките имат празнини на това място.] Хора, чиято нервна система се изразява много силно на физическо равнище и с това и сензитива, ще откриете в малайската раса, а расата, при която особено силно е отразена кръвната система е монголската. Тази част от хората, която е започнала да развива принципа на Манас ще откриете в кавказката раса.
Така получаваме разпределение то на човешките раси извлечено от окултните истини.
Така това, което се среща в днешния човек е разпростряно върху цялото човечество, като във всяка от тях преобладава или е потиснато едно или друго.
към текста >>
106.
14. Седма лекция, Кьолн, 28.12.1907 г. Духовното значение на формите и числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Тогава той имаше съвсем различно разпре
деление
на етерното и физическото си тяло.
Знаем, че предците ни, в същност самите ни души в други тела, живееха в древна Атлантида. В края на Атлантида този континент, и по-точно северните му части, бяха покрити с гъсти маси мъгли, и всичко, което живееше на земята,на този континент, беше обгърнато от тежка мъгла. А ако се върнем още по-назад във времето ще стигнем до епохи, в които имаше не само гъста мъгла, а там, където в днешно време е въздушната атмосфера имаше падащи водни маси. Първият човек на Атлантида беше по-скоро едно водно същество. Едва постепенно той се преобразува във въздушно същество.
Тогава той имаше съвсем различно разпределение на етерното и физическото си тяло.
Днес етерното и физическото тяло са разпределени така, че в горните си части почти съвпадат по форма и големина. При другите същества това съвсем не е така. Ако разгледате етерното тяло на коня, вие ще видите как етерната му глава излиза далеч извън очертанията на физическата. При човека също беше така, и едва към края на Атлантида двете съвпаднаха. Една точка, която днес се намира в рамките на главата, преди беше извън нея и едва постепенно се измести.
към текста >>
107.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Това е едно от тези средства, благодарение на което великото духовно водачество на Земята разпределя по нея различни народни характери с помощта на такова разпре
деление
на различните по съдържание средства за хранене, че благодарение на добиваната храна се проявява този или онзи народен характер.
Тук отново от по-дълбока гледна точка се излива светлина върху образуването на народностния характер, в зависимост от тези духовни същества, които се приемат от човека заедно със средствата на хранене.
Това е едно от тези средства, благодарение на което великото духовно водачество на Земята разпределя по нея различни народни характери с помощта на такова разпределение на различните по съдържание средства за хранене, че благодарение на добиваната храна се проявява този или онзи народен характер.
Това не означава скрито връщане към материализма, напротив, Духовната наука показва, как всичко материално е откровение на духа, и как по неизвестни за човека пътища, духовните влияния сами по себе си се разпространяват в човека.
към текста >>
108.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 27. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
За това можем да кажем: разпре
деление
то на силите в нашата Земя е такова, че от една страна в нея се намират сили, низходящи от Зодиака, от друга, сили изходящи към Зодиака.
Силите, които са вложели в кълбото първата фина маса на Сатурн, тези сили са се излели отгоре от Зодиака и са създали първия зачатък на физическия човек на Сатурн. И това продължава по-нататък; и не трябва да си мислим, че това се е извършило само веднъж! Всъщност то се извършва без прекъсване, постоянно се принасят в жертва сили, които са се развили до високи степени, предварително преминавайки през планетното битие. Ние, почти можем да кажем: това което се съдържа в началото в планетната система, след това се развива до слънчевото битие, по-нататък до битието на Зодиака, и тогава достигна способността да стане на свой ред, творящо, да пожертва себе си в планетното битие. От Зодиака непрестанен “дъжд”от сили падат в планетното битие, и също така непрекъснато от планетарното битие нагоре се издигат сили, понеже това, което някога след нас ще стане Зодиак, трябва на свой ред, постепенно да се издигне нагоре.
За това можем да кажем: разпределението на силите в нашата Земя е такова, че от една страна в нея се намират сили, низходящи от Зодиака, от друга, сили изходящи към Зодиака.
Това е тайнственото взаимодействие на Зодиака с нашата Земя. Силите слизат и се издигат. Това всъщност са стъпалата на тайнствената “небесна стълба”, по която се спускат и издигат силите. В религиозните писания те се разкриват по различни начини; дори ги откриваме във “Фауст” на Гьоте:
към текста >>
109.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Вие помните от моята “Теософия”, че
деление
то на човека на физическо, етерно и астрално тяло, Аз, Дух-Себе, Дух-Живот, Човек-Дух, е доста грубо
деление
.
Вие помните от моята “Теософия”, че делението на човека на физическо, етерно и астрално тяло, Аз, Дух-Себе, Дух-Живот, Човек-Дух, е доста грубо деление.
Вие знаете, че по-правилно ще бъде следното: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло; по-нататък в това, което се разкрива като Аз, различаваме Чувствуваща душа, Разсъдъчна душа или душата на характера, и Съзнателна душа, и само след това вече Дух-Себе или Манас, Дух-Живот или Будхи и Човек-Дух или Атма. По този начин душевността е включена в човека като Чувствуваща душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа. Ако проследим развитието на човека на Земята, то също можем да кажем: към трите съставни части, които били пренесени от Луната се присъединява преди цялото развитие Чувствуващата душа, после възниква Разсъдъчната душа, а Съзнателната душа се появява в края на атлантската епоха, когато човек за първи път нарича себе си Аз. Само от този момент нататък човек може съзнателно да работи над членовете на своето същество с помощта на своите вътрешни сили. Следователно, когато различаваме в човека тяло, душа и дух, то в душата на свой ред трябва да различаваме, Чувствуваща душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа.
към текста >>
110.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Разглеждайки човека в неговото по-фино
деление
, ние откриваме в него, онова, което наричаме телесност, физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло.
Разглеждайки човека в неговото по-фино деление, ние откриваме в него, онова, което наричаме телесност, физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло.
От тази телесност ние различаваме в него дух, който днес се намира едва в зародишно състояние на развитие. Човекът ще го доведе до по-високо развитие в бъдещите стадии на нашата планета. Тези три части на неговото същество, телесното, душевното и духовното, във всичко изявяват тричленната същност на човека.
към текста >>
Предварително приемете като един вид опре
деление
, че тези същества в известен смисъл се състоят от тяло и душа.
Но има и други същества, които също имат само тяло и душа и които не са видими за физическо разглеждане. Тях в различните теософски учения ги наричат “елементарни духове”. Това наименование се явява съвършено неподходящо, тъй като се споменава онова, което нямат, тези същества нямат дух. По-добре да се наричат елементарни същества. Защо е невидимо тяхното тяло ще научим за по време на днешното разглеждане.
Предварително приемете като един вид определение, че тези същества в известен смисъл се състоят от тяло и душа.
Разбира се в нашето просветено време, тези същества се отричат, тъй като човекът в сегашната си фаза на развитие не може да ги възприема. Този, който иска да ги възприеме, трябва да достигне известна степен ясновидско съзнание. Но когато нещо не може да се възприеме, това не означава, че то е недействително. Дейността на тези същества, имащи тяло и душа, несъмнено се проявява в нашия свят. Това, което те правят е напълно възприемаемо, но не и те самите.
към текста >>
111.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 11. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Съществува чувство за това разпре
деление
на сили в пространството; то се поражда от описаните по-горе съотношения.
И това, което става при взаимодействието между вътрешната душевност и чисто външното физическо оръдие, може да прониже, ако човек е възприемчив за хармонията в духовния свят, през нощта физическото тяло с неговите сили, но не с неговото вещество – тези сили, които биха могли да се наричат “сили на пространството”. По силата на това, че в нашата съвременна култура човекът далече се е отделил от духовния свят, именно тези пространствени сили малко се проявяват в него. Там където вътрешното душевно се сблъсква с най-плътния член на човешкото същество, силите наистина трябва да бъдат достатъчно силни, за да могат да се проявят в грубото физическо тяло. В епохите на по-тънко възприемащите култури душите носили в своята вътрешна душевност духовните импулси и по-лесно пронизвали физическото тяло, и тогава хората чувствали, че през физическото пространство от всички страни са отправени сили, че физическото пространство изобщо не е безразлично пусто пространство, и че то във всички посоки е пронизано със сили.
Съществува чувство за това разпределение на сили в пространството; то се поражда от описаните по-горе съотношения.
Можете да си представите това в следващия пример.
към текста >>
112.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Докато човекът притежаваше това водно тяло, за него бяха характерни и други състояния на съзнанието, различни от днешното разпре
деление
на несъзнателни нощи и съзнателни дни.
Докато човекът притежаваше това водно тяло, за него бяха характерни и други състояния на съзнанието, различни от днешното разпределение на несъзнателни нощи и съзнателни дни.
Докато беше потопен в божествено-духовните Същества, нощем той имаше едно сумрачно, астрално съзнание. Когато денем той влизаше в своето течно физическо тяло, за него настъпваше нощ; а когато отново напускаше физическото тяло, беше озаряван от ослепителната астрална светлина. Когато сутрин се потопяваше във физическото тяло, всичко наоколо ставаше смътно и мрачно, настъпваше един вид безсъзнание. Обаче в това физическо тяло напредваше развитието на днешните физически органи. Така човекът все повече и повече можеше да възприема и вижда физическия свят.
към текста >>
113.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Относно това, което ще замени нашата култура, културата след седмото подраз
деление
, понятието “раса” изобщо не трябва да се употребява, защото тогава човечеството ще се диференцира според съвсем други закони.
За тези седем фази е валиден изразът “расово развитие”. Защото тези последователни степени, осъществени на древната Атлантида, бяха твърде различни откъм телесната, вътретелесната и външнотелесната си характеристика, като към външното тяло тук причисляваме и вътрешната конфигурация на мозъка, кръвта и другите телесни течности. Не може и дума да става, че първите представители на следатлантското човечество, древните индийци, са толкова различни от нас, за да употребим спрямо тях израза “раса”. Естествено, терминологичната приемственост е добре да се запази и често е наложително да прибягваме до това старо понятие за расите. Обаче покрай думата “раса” лесно може да се породи една погрешна представа, защото се пренебрегва нещо съществено: че диференциращият принцип, според който човечеството се разделя на различни групи, е много по-сложен от всичко, което съдържа понятието “раса”.
Относно това, което ще замени нашата култура, културата след седмото подразделение, понятието “раса” изобщо не трябва да се употребява, защото тогава човечеството ще се диференцира според съвсем други закони.
към текста >>
114.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 19 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Така чрез този отначало символичен начин на описание трябва да ни стане ясно, че това, което у днешния човек се явява като
деление
на различните членове, физическо тяло и етерно тяло от една страна, астрално тяло и Аз от друга страна може да се разглежда така, че и двете могат да допринесат своя дял в посвещението, първо при формата на посвещението чрез докосване на астралното тяло с етерното тяло, когато се явяват груповите души, след това при обработването на астралното тяло така, че то добива собствено виждане.
Така чрез този отначало символичен начин на описание трябва да ни стане ясно, че това, което у днешния човек се явява като деление на различните членове, физическо тяло и етерно тяло от една страна, астрално тяло и Аз от друга страна може да се разглежда така, че и двете могат да допринесат своя дял в посвещението, първо при формата на посвещението чрез докосване на астралното тяло с етерното тяло, когато се явяват груповите души, след това при обработването на астралното тяло така, че то добива собствено виждане.
По-рано се беше стигнало до такова виждане в свръхсетивния свят, което се простираше най-много до един вид растително преживяване на света. Чрез християнското посвещение е дадено това, което означава една по-висша степен на посвещението в астралното тяло, което символично е изразено във втория образ. Тук вие имате и двете тези неща описани изхождайки от принципа на посвещението, които намирате обрисувани в началото на Откровението. Само че авторът на Откровението ги е описал в обратен ред и това с право. Той е описал първо образа на Сина Человечески, образа на този, който бе, който е и който ще бъде, а след това другия образ на груповата душа.
към текста >>
115.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Тогава не съществуваше едно такова разпре
деление
на валежите и слънчевата светлина както днес.
Ако бихте дошли в тази древна Атлантида, бихте констатирали, че на нея нямаше такъв чист въздух, какъв то днес обгръща Земята, а въздухът беше наситен тогава с мъгла, с водни маси. Този въздух стана по-прозрачен, по-бистър, колкото по-нататък се развиваше Атлантида; но мъглите бяха най-силни там, където се развиваше спомената по-висша атлантска култура. Там мъглите бяха най-гъсти и от тези мъгли се разви основата за по-късните култури. Атлантида беше надлъж и нашир изпълнена с такива мъгли.
Тогава не съществуваше едно такова разпределение на валежите и слънчевата светлина както днес.
Ето защо в старата Атлантида не можеше да се яви това, което днес познавате като дъга. Бихте могли да изследвате цялата Атлантида, но дъга не бихте открили никъде. Едвам когато сгъстяването на водите доведе до потопа, когато потопът обхвана Земята, едва тогава дъгата можеше да се роди физически.
към текста >>
116.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Цялото разпре
деление
на течните и газообразните вещества беше съвсем друга.
до времето, когато той не би бил още видим за физическите очи, когато, така да се каже, той тепърва слезе от етерния свят, като първо прие една въздухообразна-водна форма, след това хрущялна форма, ако бихте могли да го проследите, вие бихте видели, как и самата наша Земя беше съвсем друга. През онова време, когато човекът за първи път слезе на Земята, нямаше всъщност още никакво минерално царство. Земята се намираше още в своето лунно наследство. Най-нисшото царство беше така да се каже растителното царство. Земята беше много по-мека.
Цялото разпределение на течните и газообразните вещества беше съвсем друга.
Следователно, ако бихте наблюдавали Земята през онова време, преди човекът да слезе от околната атмосфера върху твърдата почва, тя не би ви се явила като онова отвлечено произведение, което се описва в днешната Геология и т.н.; тогава цялата Земя беше по-близко, бихте могли да кажем, до един организъм. Тази Земя беше пронизана от всякакъв вид правилни течения. Земята приличаше по-скоро на едно живо същество отколкото но това, което тя е днес.
към текста >>
117.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 29 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
И така в това
деление
се крие една действителна истина, истината, че човечеството живее в една тъмна епоха, в епохата на тъмнината и в тази епоха бе внесен Христовия Импулс, за да може човечеството да бъде изведено в епохата на светлината.
И така в това деление се крие една действителна истина, истината, че човечеството живее в една тъмна епоха, в епохата на тъмнината и в тази епоха бе внесен Христовия Импулс, за да може човечеството да бъде изведено в епохата на светлината.
Ето защо аз със право трябваше да поставя съвременното състояние на развитието не в средата, а оттатък средата, защото през времето на Атлантида започна тъмната епоха, която ще се простира до Шестата епоха, дотогава, когато групата на избраните се явява в бели дрехи. Там, където тази група на избраните се явява като първите, които отново са в състояние при обикновените нормални условия да виждат около себе си духовния свят, там ще завърши епохата на тъмнината
към текста >>
Последното велико раз
деление
ще бъде тогава, когато числото 6 ще бъде изпълненено не само за по-малките, но и за по-големите епохи.
Последното велико разделение ще бъде тогава, когато числото 6 ще бъде изпълненено не само за по-малките, но и за по-големите епохи.
Това ще бъде тогава когато нашата Земя ще е изминала своите 6 състояния на формата или глобуси, ще навлезе в 7-то състояние на формата, в което ще измине 6 главни епохи, ще навлезе в 7-та главна епоха на 7-то състояние на формата, от която ще измине 6 малки епохи или подраси. Така ще се получи числото на развитието 666. Когато човечеството ще е изминало тези времена, тогава заложбите на злото в него ще бъдат развити в него в една ужасна форма. Злото ще се прояви тогава със страшна унищожителна сила у онези, които ще са останали зли. Следователно ние се питаме: колко пъти в развитието на земята човечеството ще има случай да подлежи на изкушението на злото?
към текста >>
118.
Първа лекция: Духовните връзки между културните течения на старите и новите времена.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Ние знаем, че древна Индия съдържаше нещо, което остава извънредно чуждо за съзнанието на днешния човек, това е
деление
то на определени касти, кастата на свещенослужителите, кастата на военните, на търговците, на работниците.
За да направим по-разбираема тази тайнствена закономерност, трябва да добавим следното.
Ние знаем, че древна Индия съдържаше нещо, което остава извънредно чуждо за съзнанието на днешния човек, това е делението на определени касти, кастата на свещенослужителите, кастата на военните, на търговците, на работниците.
Днешното съзнание не може да приеме подобно строго разграничаване между хората. Обаче в Първата следатлантска културна епоха то беше нещо самопонятно, според тогавашните условия хората трябваше да бъдат разделени в четири големи съсловия в зависимост от различните душевни качества. При това никой не се оплакваше от една или друга несправедливост, понеже хората бяха насочвани от техните предводители, които имаха такъв авторитет, че разпорежданията им се приемаха без някакво съмнение. Хората смятаха, че техните предводители, седемте свещени Риши, обучени в самата Атлантида от божествени Същества, виждат много добре в кое съсловие да бъде поставен всеки един човек от народа. Ето защо едно такова разделение беше нещо напълно естествено.
към текста >>
Ето защо едно такова раз
деление
беше нещо напълно естествено.
Ние знаем, че древна Индия съдържаше нещо, което остава извънредно чуждо за съзнанието на днешния човек, това е делението на определени касти, кастата на свещенослужителите, кастата на военните, на търговците, на работниците. Днешното съзнание не може да приеме подобно строго разграничаване между хората. Обаче в Първата следатлантска културна епоха то беше нещо самопонятно, според тогавашните условия хората трябваше да бъдат разделени в четири големи съсловия в зависимост от различните душевни качества. При това никой не се оплакваше от една или друга несправедливост, понеже хората бяха насочвани от техните предводители, които имаха такъв авторитет, че разпорежданията им се приемаха без някакво съмнение. Хората смятаха, че техните предводители, седемте свещени Риши, обучени в самата Атлантида от божествени Същества, виждат много добре в кое съсловие да бъде поставен всеки един човек от народа.
Ето защо едно такова разделение беше нещо напълно естествено.
Обаче през Седмата следатлантска епоха ще настъпи групиране от съвсем друг вид. Ако през Първата следатлантска епоха авторитетът беше този, който посочва мястото на всеки определен човек, в Седмата епоха нещата ще са съвсем различни; тогавашните хора ще се групират според обективни, реални гледни точки. Нещо подобно виждаме при мравките: те изграждат една държава, която в чудното си устройство, както и в способността да се справя с изключително сложни задачи остава не-достижима за нито една човешка държава. И точно там ние виждаме един нагледен пример за това, което изглежда толкова чуждо на днешния човек, а именно: кастовата система, която определя задачата на всяка отделна мравка.
към текста >>
Независимо от днешното мнение, един ден хората ще се убедят: благоденствието на хората се крие в това, те да се разпределят в обективни групи; раз
деление
то на труда и равенството могат да вървят ръка за ръка.
Независимо от днешното мнение, един ден хората ще се убедят: благоденствието на хората се крие в това, те да се разпределят в обективни групи; разделението на труда и равенството могат да вървят ръка за ръка.
Човешката общност ще живее в една чудна хармония. Това е нещо, което можем да установим от анализа на бъдещето. Ето как древна Индия отново ще се появи в света; а по сходен начин определени особености на Трета следатлантска епоха ще се възродят в хода на Петата следатлантска епоха.
към текста >>
119.
Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Когато атлантският човек беше изправен пред някаква опасност, свързана с безредие в разпре
деление
то на жизнените сокове, тогава много скоро се вземаха мерки за възстановяване на реда.
Нека да си представим един болен човек, който е болен поради това, че определени процеси в неговия организъм не протичат правилно. Къде следва да търсим причините в този случай? Всеки окултно обучен човек знае, че когато физическото тяло функционира неправилно, това не идва от вън, а всичко, което се проявя като болест и не идва от вън, следва да се обяснява с това, че етерното тяло не е в ред. Обаче етерното тяло е болно, защото има безредие в астралното тяло.
Когато атлантският човек беше изправен пред някаква опасност, свързана с безредие в разпределението на жизнените сокове, тогава много скоро се вземаха мерки за възстановяване на реда.
Спейки, човекът получаваше от духовните светове такава сила, че чрез съня нарушените функции биваха отново възстановявани, и човекът оздравяваше. Чрез съня той възстановяваше своите жизнени сили. Древните египетски лекари имаха подобна практика. Те изкуствено понижаваха съзнанието на пациента до един вид хипнотичен сън и така ставаха господари над образите от душевния свят, които възникваха около пациента. И лекарите насочваха тези образи така, че те имаха сили да въздействуват обратно върху физическото тяло и да го оздравят.
към текста >>
120.
9. Девета лекция, 18. Април 1909, преди обед
GA_110 Духовните йерархии
И така, ние виждаме, че както конфигурацията, така и разпре
деление
то на звездите в космическото пространство около нас е дело на духовните Същества от висшите Йерархии.
И така, ние виждаме, че както конфигурацията, така и разпределението на звездите в космическото пространство около нас е дело на духовните Същества от висшите Йерархии.
Когато например говорим за свиване или сгъстяване на огромните планетарни маси, не бива да забравяме, че това сгъстяване не става от само себе си, а също идва като резултат от дейността на висшите Йерархии. През периода, когато се образуваше Старият Сатурн, следователно, когато от първичните огнени маси, от които впоследствие възникна цялата наша Слънчева система, се обособи Старият Сатурн, тогава Духовете на Личността минаваха през своята "човешка степен"; през периода на Старото Слънце Архангелите, или Духовете на Огъня, бяха тези, които минаваха през своята "човешка степен"; а през периода на Старата Луна Ангелите бяха тези, които постигнаха своята "човешка степен"; и накрая, т.е. сега, през Земната епоха, именно човекът е призван да постигне своята "човешка степен". Но човекът е свързан с всичко, което е ставало през миналите планетарни състояния. Ние знаем, че зародишните кълнове на това, което днес наричаме физическо тяло, са възникнали още през епохата на Стария Сатурн.
към текста >>
121.
13. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Хармоничното равновесие на вътрешните сили на човека, създадено от Христа.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Ако човек разбере цялото величие на Христовия Импулс, той трябва да признае тази истина: без този импулс изолирането на всеки индивид, раз
деление
то между хората би довело скоро една борба за живот също така остра както между животните.
Ако човек разбере цялото величие на Христовия Импулс, той трябва да признае тази истина: без този импулс изолирането на всеки индивид, разделението между хората би довело скоро една борба за живот също така остра както между животните.
Но това не трябваше да се случи с хората. Иначе Земята би ни предложила гледката, която ни описват материалистите привърженици на дарвинизма, които заемат от животинския свят идеята за борбата за съществуване. Приложена към човечеството, тази идея е погрешна. Ако тя с право се прилага към животните, това е защото не съществува този Импулс, който превръща борбата в Любов. Чрез своя Импулс, който е една духовна сила сред човечеството, Христос отхвърля материалистичния дарвинизъм!
към текста >>
122.
4. СКАЗКА ТРЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Ние искаме да се абстрахираме от първото отделяне през време на старата Луна и искаме да се спрем само на онова раз
деление
, което е станало през време на същинското Земно развитие.
И през време на най-ранното Земно развитие веществата и Съществата, кои то днес са на Слънцето и Луната, бяха съединени със самата Земя; едва по-късно се отдели това, което днес живее на Слънцето, то се отдели от Земята. Първо остана Земята съединена с Луната. По-късно от Земята се отдели и Луната и Земята остана между Слънцето и Луната. Следователно тези три тела първоначално бяха една тяло; Слънцето и Луната се отделиха едва по-късно от Земята. А сега да се запитаме: какъв е смисълът на това отделяне в духовния живот?
Ние искаме да се абстрахираме от първото отделяне през време на старата Луна и искаме да се спрем само на онова раз деление, което е станало през време на същинското Земно развитие.
Също както върху нашата Земя намират своето развити е определени същества, така и на Слънцето и чрез Луната намират своето развитие други същества. Съществата, които не биха могли да продължат своето развитие на Земята, защото имаха една степен на развитие различна от тази на човека, се отделиха от Земята заедно със Слънцето; те не вървяха по-нататък със земното развитие, а трябваше да продължат своето развитие върху една арена вън от Земята, именно на Слънцето, така щото в момента на отделянето на Слънцето от Земята имаме пред себе си факта, че човекът бе оставен на Земята като едно същество, което се нуждаеше от условията на земното развитие за своето собствено развитие. Обаче други Същества, които не можеха да се развиват по-нататък на Земята, си отделиха веществата, от които се нуждаеха, и си образуваха обиталище на Слънцето. След това те действуваха от Слънцето върху Земята. Защото както физическите слънчеви лъчи падат върху Земята и осветяват и затоплят Земята така лъчезарят върху нашата Земя и делата, действията на Духовете на Слънцето.
към текста >>
123.
Четирите различни аспекта на представянето на Христос в четирите Евангелия. Берлин, първа лекция, 2 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Защото в съществото има само единство и няма никакво раз
деление
; в края на краищата, само ние можем да обединим това в единство.
След като разгледахме трите Евангелия, Евангелието от Йоан, от Лука и от Марко, и вследствие получихме предчувствие за мисленето, чувстването и волята на Христос Исус, можем да резюмираме, че тези три качества могат отново да се приведат в хармония. Тук по силата на необходимостта образът трябва да става неясен и бледен, защото никаква човешка сили няма да е достатъчна, да може да обедини това, което е било разделено от нас.
Защото в съществото има само единство и няма никакво разделение; в края на краищата, само ние можем да обединим това в единство.
Но тогава то ще помръкне пред нас. Но затова пък, в края на краищата, пред нас ще се появи това, което е бил Христос Исус само като земен човек, само като човек.
към текста >>
124.
Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Буквално това означава, че в потомството на Авраам трябва да има определено разпре
деление
, че потомството трябва да бъде разпределено така, че в него да има отражение на звездния ред на небето.
Ако се вгледаме в звездния ред, по пътя на комбинирането може да се намери този порядък. Мъдреците на халдейската астрология размишлявали върху мислите на боговете. Сега ставало дума да се намери този особен преход към комбинирането, към логическото обхващане на явленията във външния свят. Това е трябвало да стане наследявано качество на човешкото физическо тяло, което като резултат от работата на мисленето давало това, което е разпростряно наоколо в космическото пространство като порядък. Това прекрасно е изразено в това, което този, който възлага мисията на Авраам, казва: твоите потомци трябва да бъдат подредени съгласно реда, съгласно числото на звездите – което в Библията е преведено като безсмисленото: „И ще направя потомството ти като земния пясък[5]“.
Буквално това означава, че в потомството на Авраам трябва да има определено разпределение, че потомството трябва да бъде разпределено така, че в него да има отражение на звездния ред на небето.
Това е изразено и в дванадесетте синове на Яков. Те съответстват на дванадесетте зодиакални съзвездия. Тук се използват мерките, предначертани на небето. Небесното число трябва да бъде отразено в реда на поколенията. Както числото е вписано на небето, така в реда на поколенията трябва да бъде вписан реда на числото.
към текста >>
125.
Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Дотогава можем да употребяваме за това следното опре
деление
– смирена скромност, в частност – по отношение на такива документи, като Евангелията, които ни донасят вести за това най-значително събитие в еволюцията на Земята.
Това има своите съвсем определени основания. Духовната наука не трябва да бъде теория, учение, а разбиране за живота; тя трябва да преобразува нашия съкровен душевен живот. Трябва да се учим да гледаме по нов начин на света. Тук съществува способност, която трябва да добием, която човек усвоява и все повече се научава на нея благодарение на съкровищата на мъдростта на антропософията. В езика ни няма подходяща думи за това качество или способност, но духовната наука ще изнамери дума за обозначаване на това ново сърдечно възприятие.
Дотогава можем да употребяваме за това следното определение – смирена скромност, в частност – по отношение на такива документи, като Евангелията, които ни донасят вести за това най-значително събитие в еволюцията на Земята.
Тъй като се учим тук, можем, всъщност, само много бавно да се приближаваме към изводите и истините, които са необходими, за да се изследва проблема Христос. Учим се да развиваме в себе си съвсем различно възприятие от това, което имат днешните хора, бързащи да съдят за събитията. Учим се да бъдем внимателни в представянето на истината и знаем, че ако сме я взели предвид от която и да е страна, възприемаме винаги само едната ѝ страна, но никога цялата веднага.
към текста >>
В дохристиянските мистерийни центрове е господствал принципът на раз
деление
на труда.
В древността всичко е било различно.
В дохристиянските мистерийни центрове е господствал принципът на разделение на труда.
Например, приемайки човека в мястото за посвещение, казвали: този човек е особено подходящ за развитие на мисловната сила. Тогава развивали мисленето му, издигайки го на по-висока степен; правели го мъдрец, който провижда духовните връзки зад всичко сетивно ставащо. Това е била едната категория посветени в древните мистерийни центрове – мъдреците.
към текста >>
126.
Универсалният човек. Групова душа и индивидуалност. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Ако в наше време още съществуват остатъци от древните атлантски различия, от древната атлантска групова душевност, и още може да се говори, че расовото раз
деление
съществува, подготовката на шестия период е именно в това, да бъде премахнат расовият характер.
Напълно би изгубило смисъл, ако поискаме да говорим, че в наше време се подготвя шестата раса.
Ако в наше време още съществуват остатъци от древните атлантски различия, от древната атлантска групова душевност, и още може да се говори, че расовото разделение съществува, подготовката на шестия период е именно в това, да бъде премахнат расовият характер.
Това е същественото. Затова е необходимо, движението, което се нарича антропософско и което трябва да подготви шестия период, да включи като своя основна характеристика именно заличаването на расовия характер; за своя цел то поставя идеята за обединение на хората от всички раси, всички нации, и така да преодолее тази диференциация, тези разлики, тези пропасти, които съществуват между отделните човешки групи. В определено отношение, древната основа на расите има физически характер, а това, което ще се извърши в бъдеще, добива доста по-духовен характер.
към текста >>
127.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Опре
деление
то за Крита Юга например може да бъде приложено към един много по-обширен период, тъй като преди съществуването даже на Златния Век човешкото същество е участвувало чрез опит в още по-висши духовни сфери; следователно всички тези още по-ранни периоди могат да бъдат включени в термина "Златен Век".
Искам също да подчертая, че тези изрази могат също тъй да бъдат използувани за обозначаване и на още по-обширни епохи.
Определението за Крита Юга например може да бъде приложено към един много по-обширен период, тъй като преди съществуването даже на Златния Век човешкото същество е участвувало чрез опит в още по-висши духовни сфери; следователно всички тези още по-ранни периоди могат да бъдат включени в термина "Златен Век".
Ако човек е умерен, така да се каже, в твърденията си обаче, ако е доволен от онази мярка на духовна опитност, която току-що описахме, възможно е да се разпредели по описания вече начин онова, което се бе случило в миналото. Определени периоди от време могат да бъдат преписани на всички такива ери. Наистина еволюцията се движи напред бавно, по постепенно издигащи се стъпала, но има известни граници, за които можем да кажем, че преди това такова едно нещо е било първоначално вярно, а след това някое друго състояние на живота и на съзнанието е преобладавало. Според това можем да пресметнем, че в смисъла, в който най-напред употребихме термина Кали Юга е започнала приблизително в годината 3101 пр. Хр. Така виждаме, че нашите души са се появявали многократно на земята в нови въплъщения, през които човешкото виждане все повече е било затваряно за духовния свят и все повече ограничавано само във външния свят на сетивата.
към текста >>
128.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
За най-древното от всички времена за онези ясновиждащи периоди от човешката еволюция, когато това ясновидство се възкачвало до най-високите области на духовния живот, до същества, които трябва да си представим като най-висшите от онези, свързани с нашия свят,опре
деление
то Крита Юга се използувало; този период по-късно бе наречен Златен Век.
Източната философия, която е била в състояние да вижда в тези условия поради това, че все още е притежавала остатъци от свещеното учение на древните Риши, продължавала да има и тя особени определения за различните периоди на човешката еволюция.
За най-древното от всички времена за онези ясновиждащи периоди от човешката еволюция, когато това ясновидство се възкачвало до най-високите области на духовния живот, до същества, които трябва да си представим като най-висшите от онези, свързани с нашия свят,определението Крита Юга се използувало; този период по-късно бе наречен Златен Век.
към текста >>
129.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 5. 3. 1910 г. Мистериите на Вселената: Комети и Луната.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Трябва ясно да знаем, че опре
деление
то "мъжко" и "женско" в човешкото царство е валидно в строг смисъл само от Лемурийската епоха насам и че ще бъде до известен момент в земната еволюция, а що се касае до животните и растенията, само през еволюцията на древната Луна и през земната еволюция.
Ако застанем на основата на Духовната Наука, не можем да процедираме според максимите на съвременния материализъм. Един материалист не може да си представи нищо освен онова, което живее непосредствено в заобикалящата го среда и следователно е склонен да търси този контраст на мъжко и женско във всичко, което е приложимо само в човешкия и животинския живот на Земята. Това е една грешка на нашето време.
Трябва ясно да знаем, че определението "мъжко" и "женско" в човешкото царство е валидно в строг смисъл само от Лемурийската епоха насам и че ще бъде до известен момент в земната еволюция, а що се касае до животните и растенията, само през еволюцията на древната Луна и през земната еволюция.
към текста >>
130.
6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Ние чухме също, че онова което човек би изживял, ако неговият Аз се излееше съзнателно в Макрокосмоса, би било така заслепяващо, така разтърсващо, че може да се разгледа като мъдро предопре
деление
факта, че в момента на заспиване човек забравя напълно своето съществуване и съзнанието се прекратява.
Днес ще насочим вниманието си към другия път, по който човек може да поеме, не спускайки се във вътрешната си същност в момента на събуждането, а съзнателно изживявайки момента на заспиването, съзнателно изживявайки състоянието, на което е подложен в съня. Ние чухме как тогава човек се разширява, така да се каже, в Макрокосмоса, докато в своето будно състояние той е потопен в собственото си същество, в Микрокосмоса.
Ние чухме също, че онова което човек би изживял, ако неговият Аз се излееше съзнателно в Макрокосмоса, би било така заслепяващо, така разтърсващо, че може да се разгледа като мъдро предопределение факта, че в момента на заспиване човек забравя напълно своето съществуване и съзнанието се прекратява.
към текста >>
Така ние виждаме, че за човека е мъдро предопре
деление
това да губи съзнание, когато навлиза в Елементарния Свят, и да бъде предпазен от преминаване в този свят със своя Аз.
Така ние виждаме, че за човека е мъдро предопределение това да губи съзнание, когато навлиза в Елементарния Свят, и да бъде предпазен от преминаване в този свят със своя Аз.
Следователно онзи, който в древните Мистерии щеше да бъде отвеждан в Елементарния Свят, трябваше да бъде внимателно подготвен, преди в него да бъдат излети сили от помощниците на Посвещаващия. Тази подготовка се състоеше в подлагане на строги проверки, посредством които кандидатът постигаше голяма морална сила на себе-подчиняване. На това качество се придаваше особена стойност. В случая на мистика за особено ценни се считаха други качества например смирението.
към текста >>
131.
8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Това е разпре
деление
на времето, основано на закона, съдържащ се в числото 12 като число, което изразява движенията, състоящи се в Слънчевата система.
Сега ние ще се запитаме дали тази нервна система действително функционира така, както ако беше огледален образ на Слънчевата система там навън в Макрокосмоса. Както знаете, нашето измерване на времето се ръководи от отношенията на планетите към Слънцето и също в годишния кръг от преминаването на Слънцето през 12-те съзвездия на Зодиака.
Това е разпределение на времето, основано на закона, съдържащ се в числото 12 като число, което изразява движенията, състоящи се в Слънчевата система.
Има също 12 месеца в годината, и в най-дългите месеци има 31 дни. Това отново е основано на взаимните връзки на небесните тела и е свързано с нашата система на времето. Има определена несъразмерност, за която има добра причина, но сега не можем да навлезем в нея.
към текста >>
132.
6. Шеста лекция, 12. Юни 1910, сутрин. Петте основни раси на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
Сега, отправяйки поглед навън в Космоса, Вие откривате един вид разпре
деление
, отнасящо се до нормалните и абнормните Духове на Формата.
Сега, отправяйки поглед навън в Космоса, Вие откривате един вид разпределение, отнасящо се до нормалните и абнормните Духове на Формата.
Нормалните Духове на Формата, шест на брой, са съсредоточени в Слънцето, а единият Яхве, или Йехова, им се противопоставя от Луната, като в същото време я ръководи и управлява. Действията, характерни за тези Духове на Формата, търсят влиянията, идващи от Сатурн, Юпитер, Марс, Венера й Меркурий.
към текста >>
Ето защо в моята „Тайна наука“ Вие ще срещнете твърдението, че в старата Атлантида съществуваха опре делени мистерийни центрове, наречени атлантски оракули, които имаха грижата да ръководят въпросните преселения и своеобразното разпре
деление
на човешките раси по Земята.
И така, ако си изграждате все по-ясни и по-конкретни представи за нещата, Вие стигате до едно вътрешно познание за тези своеобразни и пръснати по цялата Земя расови характери, до едно познание за сложното взаимодействие между нормалните и абнормните Духове на Формата. Същевременно ние очертахме общата картина, такава каквато я установяваме в една определена точка. Обаче това, което споменах за различните точки на Земята, е в сила само за определен момент от развитието. То е в сила за онзи период от Атлантската епоха, когато започнаха големите преселения на народите, в резултат на което те можаха да изградят съответните расови при знаци.
Ето защо в моята „Тайна наука“ Вие ще срещнете твърдението, че в старата Атлантида съществуваха опре делени мистерийни центрове, наречени атлантски оракули, които имаха грижата да ръководят въпросните преселения и своеобразното разпределение на човешките раси по Земята.
Истините, за които сега става дума, винаги са били обект на старателно изследване в тези мистерийни оракули, и първоначално хората изцяло са се съобразявали с техните указания. Всичко, което ставаше на Земята, се ръководеше от Мистериите.
към текста >>
133.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
*6. Според духовно-научните изследвания на Рудолф Щайнер птиците имат решаваща роля при разпре
деление
то на земните и духовните субстанции.
*6. Според духовно-научните изследвания на Рудолф Щайнер птиците имат решаваща роля при разпределението на земните и духовните субстанции.
В рамките на своята „двигателно-веществообменна система“ (виж Бел. 4) човекът непрекъснато отнема духовни субстанции от Земята, които след своята смърт той взема със себе си, понеже в противен случай „той просто би се разпилял по всички посоки“. От друга страна, в „системата-глава“ или „нервно-сетивната система“, при своята смърт той връща одухотворената физическа субстанция, която иначе би затруднила неговото по-нататъшно духовно развитие. И точно тук се проявява балансиращата роля както на птиците, които при своята смърт отнасят одухотворената материя в духовния свят, така и на преживните животни (най-вече кравите), които предоставят духовната субстанция на Земята. Този важен процес, който има отношение към космическата Карма, се извършва с помощта на Силфите (виж по-долу): те са посредниците между-одухотворената субстанция на умиращите птици и Космоса, където тя бива „вдишана“ от Йерархиите.
към текста >>
134.
5. СКАЗКА ПЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Тук нямаме работа чисто с едно отвлечено опре
деление
на времето, а с едно същество.
Разбирало се е това, че първо действува един Еон и върши това, което може да върши, след това той е заменен от един втори Еон, този пък, след като е действувал със своите сили, е бил заместен от трети и т.н. Такива Същества, които са ръководели развитието, следвали едно след друго и сменящи се едно друго разбирали гностиците, когато са говорили за "Еони". Само много по-късно е било свързано отвлеченото понятие за време с това, което е първоначално е означавало думата Еон. Еон е нещо съществено, едно живо същество. В същия смисъл едно живо същество е и това, което е обозначено с еврейската дума "йом".
Тук нямаме работа чисто с едно отвлечено определение на времето, а с едно същество.
Йом е едно същество. И когато имаме работа със седем такива редуващи се едно след друго "Йоми", ние имаме всъщност работа със седем сменящи се едно друго същества, или ако щете с групи от същества. Тук имаме същото нещо, каквото се крие и зад друга подобна на нея дума. В повече от арийските езици има сродство между думите "деус" и "днес", които означават Бог и ден. Тези думи са вътрешно сродни по същество и в древни времена хората са чувствували напълно родството между "ден" и едно същество.
към текста >>
135.
8. СКАЗКА ОСМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Едно такова съзнание, каквото днес човекът има на Земята, с различаване на вътрешното от външното, с това възприятие, че вън се намират действителни предмети и че наред с това ние сме една вътрешност, такова едно съзнание изискваше, щото цялото развитие от старата Луна да премине към Земята, да настъпи една съвършено друга форма на
деление
в нашата космическа система.
Така например работата на онези Същества, които по-късно станаха Елохими, той е възприемал в своето собствено същество. Както например днес бихте възприемали нашата кръв да тече във вас, така е възприемал човекът дейността на тези Елохими. Това е било в самия него, но се отразявало само във външни образи. Това е било единствено възможното съзнание на старата Луна. Защото това, което става на нашата Земя, трябва да бъде в хармония с целия Космос.
Едно такова съзнание, каквото днес човекът има на Земята, с различаване на вътрешното от външното, с това възприятие, че вън се намират действителни предмети и че наред с това ние сме една вътрешност, такова едно съзнание изискваше, щото цялото развитие от старата Луна да премине към Земята, да настъпи една съвършено друга форма на деление в нашата космическа система.
Например отделянето на Луната от Земята, каквото то днес съществува, не е съществувало през време на старата Луна. Това, което наричаме старата Луна, трябва да си го представите така, че днешната Луна и Земята са образовали едно цяло. С това всички други планети включително и Слънцето са били съвсем различно устроени. И при условията, които тогава са съществували, можеше да се развие само едно такова образно съзнание. Едва след като целият Космос, който принадлежи към нас, е приел формата, която има като заобикалящ Земята свят, можа да се развие предметното съзнание, каквото го имаме ние днес.
към текста >>
За втория ден на сътворението ще намерите изразено в обикновените преводи на Библията, след изтичането на първия ден на сътворението "И рече Бог: Да бъде едно разширение посред водите и да стане раз
деление
между водите... и стана така.
Следователно, ако Генезисът би искал да ни покаже, че развитието напредва от действеността на светлинния етер към тази на звуковия етер, тогава то би трябвало да ни каже: "И Елохимите гледаха в развитието на Земята Светлината и видяха, че тя бе добро", но сега не би трябвало да продължи по същия начин: "През време на тази фаза Елохимите възприемаха звуковия етер", а би трябвало да каже: "Те живееха и тъчаха в този звуков етер". Тогава за така наречения ден втори на сътворението не би могло да се каже, че Елохимите възприемаха онова възбуждане, което разделя материята по посока нагоре и надолу, тук за тази работа на Елохимите не би могло да се каже например: Те я възприемат, имат възприятие за нея, виждат я, а тази дума за възприемане и проявяване на красота би трябвало да бъде изпусната; тогава то би отговаряло на това, което констатираме чрез Духовната наука. Следователно ясновидецът, който е написал Генезиса, би трябвало да изостави на втория ден на сътворението изречението: "И Елохимите видяха.....". Вземете Битието /Генезиса разказва за сътворението/. Там е писано за първия ден: И Елохимите видяха Светлината и видяха, че тя бе добро /хубаво, красиво/.
За втория ден на сътворението ще намерите изразено в обикновените преводи на Библията, след изтичането на първия ден на сътворението "И рече Бог: Да бъде едно разширение посред водите и да стане разделение между водите... и стана така.
И нарече Бог разширението /твърдта, в други преводи/ небе... И стана вечер, стана утро, ден втори. "А онова изречение, което се намира, в описанието за първия ден, не се споменава вече за втория ден. Генезисът разказва така, както трябва да изискваме от него според това, което можем да констатираме от гледището на Духовната наука. Тук отново имате едно такова кръстовище, с което тълкувателите от 19-я век не са могли никак да се справят. Имало е тълкуватели, които са казвали: Но що е това, каква е причината, че вторият ден не се произнася това изречение?
към текста >>
136.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Онези от вас, които са се запознали с моите сказки, държани в Християния, знаят, че това
деление
според човеци на Марс, на Сатурн и т.н.
Всичко това стана през време на Лемурийската епоха. А сега развитието върви по-нататък и постепенно става едно възвръщане долу на Земята на човешките души-духове от съседните планети. Това е нещо, което продължи до голяма част и през Атлантската епоха, душите продължиха постоянно да слизат от съседните планети. И развитието през време на последните периоди на Лемурийската епоха и през време на Атлантската епоха стана така, че това, което изкристализира като човек, постепенно бе надарено с души-духове то различен род, според това, дали душите-духове лизаха от Марс, от Меркурий, от Юпитер и т.н. Чрез това настъпи едно голямо разнообразие в земното развитие на човека.
Онези от вас, които са се запознали с моите сказки, държани в Християния, знаят, че това деление според човеци на Марс, на Сатурн и т.н.
бе дадено нещо първоначално, което по-късно доведе до диференцирането на човешките раси. Тук трябва да търсим различията в човешкия род и днес още, когато човек има поглед за това, при един човек може да се познае, дали неговата душа произхожда от тази или онези от съседните на Земята планети. Но ние често сме подчертавали вече в моята книга "Тайната наука", че не всички души бяха напуснали Земята. Ако искаме да говорим тривиално, трябва да кажем: Най-способните човешки души можаха да използуват по-нататък земния материал и да останат свързани с него. Аз даже обърнах вниманието върху това, че по един изненадващ начин съществуваше една главна двойка човеци, която преодоля онова загрубяване на земните състояния.
към текста >>
137.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
в онези хора, които се родиха като обща цел на Елохимите на шестия ден на сътворението, не съществуваше още
деление
на мъж и жена; тогава хората имаха още едно общо тяло.
Спомнете си за това, което често пъти съм казвал относно характера и природата на днешния човек: Това, което наричаме човешко физическо тяло, е еднакво у всички хора в известен смисъл само по отношение на неговите по-висши членове. Но по отношение на половете трябва да различаваме хората така, че това, което в неговата физическа форма ни се явява като мъж, то е женско в неговото етерно тяло; също така това, което ни се явява като физическа форма на жената, по отношение на етерното тяло то е мъжко. Така е разделено днес човечеството, човешкото същество: Това, което външно се явява в мъжка форма, вътре с женско и това, което външно се явява в женска форма, вътре е мъжко. Как стана това? То стана благодарение на това, че относително едва в по-късно време след същинските дни на сътворението стана диференцирането на човешкото тяло.
в онези хора, които се родиха като обща цел на Елохимите на шестия ден на сътворението, не съществуваше още деление на мъж и жена; тогава хората имаха още едно общо тяло.
Ние най-добре можем да си ги представим, доколкото това е възможно в един образ, като кажем: физическото тяло беше още повече в етерно състояние, в замяна на това етерното по-гъсто отколкото то е днес. Следователно това, което днес е гъсто физическо тяло, тогава, когато Елохимите го създадоха, не е било още така гъсто както днес, а етерното тяло е било по-гъсто отколкото днес. Едно диференциране, едно сгъстяване към физическото настъпи по-късно под влиянието на Явех-Елохим. Можете вече да доловите с вашето предчувствие, че човекът създаден от Елохимите не беше още разделен на мъжки и женски род, както днес, а той съдържаше и двата пола, мъжкия и женския, в себе си, половете не бяха разделени. Следователно онзи човек, който се роди в смисъла, както Библията ни казва това чрез Елохимите: "Да направим човека", не е бил още диференциран, а е бил едновременно мъж и жена.
към текста >>
138.
12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ако искаме да го назовем с едно опре
деление
от източната философия, би трябвало да кажем, че той е едно „аватарно" Същество, един слизащ от небето Бог.
Но за какво Същество става дума, когато говорим за Христос? Вчера видяхме, че според наименованието „Христос, Синът на живия Бог", той спада към „слизащите" Същества.
Ако искаме да го назовем с едно определение от източната философия, би трябвало да кажем, че той е едно „аватарно" Същество, един слизащ от небето Бог.
Обаче ние имаме работа с едно такова слизащо Същество само за определен период от време. А как трябва да застане пред нас подобно Същество, това научаваме от евангелистите Матей, Марко, Лука и Йоан. В момента, когато се извършва Кръщението в реката Йордан, това Същество, така да се каже, слиза от Слънцето, приближава се към Земята и се съединява с едно човешко същество. Ние трябва да сме наясно, че според четиримата евангелисти това Слънчево Същество е по-велико от другите „аватарни" Същества, от всички други Слънчеви Същества, които някога са слизали на Земята. Ето защо от страна на човека сега се изисква, така да се oкаже, една специално подготвена личност.
към текста >>
139.
Езотеризмът в Евангелието на Маркo
GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo
Ние бихме могли да си представим едно раз
деление
между Архаи и Власти и да кажем: Ангелоите, Архангелоите и Архаите действат върху човека без да използват все още природните сили; те използват само това, което действа по душевен начин върху човека: езика, идеите на епохата и т.н.
Никак не можем да се подпишем под тезата, представена от един немски професор по философия в една доста разпространена книга, според която най-важните цивилизации са се развили в зони с умерена температура, защото в противен случай големите цивилизационни основатели биха умрели от студ на Северние полюс или изнемогнали от жега на Юг! Но в същото време бихме могли да кажем, че въздействието на различния климат, хранене и други фактори от този род влияят върху човека. Външните условия, в които живее един народ - например в планинските долини или в една обширна планина - не са без ефект върху характера му. Тук виждаме действието на природните сили върху цялата човешка конституция. И както знаем от духовната наука, че природните сили не са нищо друго освен израз на духовните свръхестествани същества, би трябвало да кажем: свръхестествените духовни сили действат в природните явления, чрез които въздействат върху човека.
Ние бихме могли да си представим едно разделение между Архаи и Власти и да кажем: Ангелоите, Архангелоите и Архаите действат върху човека без да използват все още природните сили; те използват само това, което действа по душевен начин върху човека: езика, идеите на епохата и т.н.
Действието им не достига нито физическото, нито етерното тяло, нито низшите части на организма. За това пък от нивото на Властите ние намираме съществата, действащи върху човека отвън, чрез силите на природата, управляващи въздуха и светлината, различните форми на асимилация на хранителните субстанции в природните царства. Това, което намираме в светкавицата и гръмотевицата, дъжда и Слънцето, различните хранителни вещества, растящи в този или онзи регион, с една дума в разновидностите на земните условия и тяхното подреждане, ние ги придаваме на духовни същества, които откриваме между тези на Висшите Йерархии. Ако вдигнем поглед към Властите, ние откриваме тяхното дело не само в невидимите движения, каквито са например проявленията на Духа на времето, но и в светлината, тази светлина, която действа върху нас и върху растенията.
към текста >>
140.
Лекция първа
GA_126 Окултна история
неподдаващо се на по-нататъшно
деление
ядро, оставащо след всички външни проявления и характеризиращо човека в неговата неповторимост в интимната му същност".
Думата "индивидуалност" се състои от основата на римския глагол divido ("разделям") и отрицателния префикс in и етимологично значи "не-разделност", т.е.
неподдаващо се на по-нататъшно деление ядро, оставащо след всички външни проявления и характеризиращо човека в неговата неповторимост в интимната му същност".
към текста >>
141.
Лекция трета
GA_126 Окултна история
И когато това, на което Аристотел се научил в предишните инкарнации, влязло в неговата личност, той станал този човек, който е бил способен да даде това единствено опре
деление
на трагедията, което станало класическо и действало толкова силно, че още в XVIII век то било възприето от Лесинг и в течение на целия XIX век играло такава роля, че за това опре
деление
са написани цели библиотеки.
Той могъл да даде теорията на трагедията, тъй като при съзерцание на гръцката трагедия той бил доведен от тези възпоминания до това, че в нея се съдържа отзвук, като че външен, изнесен на физически план отзвук на това мистерийно възпитание, когато душата се очиства чрез състрадание и страх. Затова драматическият герой и цялата постройка на трагедията е трябвало да покажат пред зрителите нещо, на основата на което зрителят в отслабен вид би могъл да преживее състрадание към съдбата на героя на трагедията и страх пред изхода на неговата съдба, пред пълната с ужас смърт, която го грози. По такъв начин, в драматическото развитие на действието, в живота и движението на трагедията е било втъкано това, което е ставало в душата на древния мист: очистване, катарзис чрез страх и състрадание. И като отзвук [на мистерията] на физически план е трябвало да усети човек, принадлежащ към гръцкия културен период, преминаването през страх и състрадание. Трябвало е художествено да се преживее, естетически да се насладиш на това, което е било по-рано велик принцип на възпитанието.
И когато това, на което Аристотел се научил в предишните инкарнации, влязло в неговата личност, той станал този човек, който е бил способен да даде това единствено определение на трагедията, което станало класическо и действало толкова силно, че още в XVIII век то било възприето от Лесинг и в течение на целия XIX век играло такава роля, че за това определение са написани цели библиотеки.
Впрочем не много би било загубено8, ако по-голямата част от това, което се намира в библиотеките, изгори. Да изгори, защото е било написано с пълно неразбиране на току-що казаното, на това, че в изкуството се проектира нещо, което се съдържа в духовното, и тези, които са писали това, не подозирали, че Аристотел е откривал древната тайна на мистерията9, когато е казвал: "Трагедия - това е поредица от последователни действия, които се групират около един герой и които са способни да извикат у зрителя чувство на страх и състрадание, за да може в душата на зрителя да настъпи очистване".
към текста >>
142.
Лекция четвърта
GA_126 Окултна история
Защото, изхождайки оттук, те създали след това
деление
то на части на това шествие на човека около Земята.
Защото те си представяли, че човек с добра, здрава крачка, човек, който в своето ходене се придържа към скоростта, произтичаща от здравия живот, че такъв човек, ако би вървял не много бързо и не много бавно около Земята, би се нуждаел за такава обиколка от 365 1/4 дни, и това е приблизително така, предполагайки, че той странства непрекъснато ден и нощ. И така, те казвали, че времето, за което човек може да обиколи Земята, е същото това време, за което, понеже те вярвали в привидното движение на Слънцето около Земята, Слънцето обикаля Земята. Значи, ако ти вървиш, като здрав човек, не много бързо и не много бавно около Земята, то ти следваш скоростта на движение на Слънцето около Земята. Това значи: "Човече, това принадлежи на твоето здраве - да следваш движението на Слънцето около Земята". Това, разбира се, е нещо, което може да ни внуши уважение пред мощното космическо миросъзерцание на вавилонците.
Защото, изхождайки оттук, те създали след това делението на части на това шествие на човека около Земята.
Те изчислили определени величини и получили тогава нещо, което приблизително се равнява на пътя, който човек ще измине, ако върви два часа, а това се равнява на една миля. Те изчислили тази мярка съгласно ходенето на здрав човек и я приели за еталонна мярка, за да измерват големи повърхности. И до неотдавна, докато всичко в човешкото развитие не потънало в абстрактното, тази мярка, скъпи приятели, е съществувала в немската миля, която можеш да изминеш приблизително за два часа. По такъв начин, до XIX век се съхранило нещо такова, което произхождало от мисията на древните вавилонци, които пък го взели от космоса, изчислявайки го, съгласно хода на Слънцето.
към текста >>
143.
Лекция пета
GA_126 Окултна история
Ние имаме нещо като граница между древните въздействия в атлантската епоха и въздействията в следатлантската епоха, граница, която е заета от атлантската катастрофа, от тези процеси, които тотално са изменили облика на нашата Земя в аспекта на разпре
деление
на вода и суша.
Ние имаме нещо като граница между древните въздействия в атлантската епоха и въздействията в следатлантската епоха, граница, която е заета от атлантската катастрофа, от тези процеси, които тотално са изменили облика на нашата Земя в аспекта на разпределение на вода и суша.
Такива епохи и измененията в тях са свързани, скъпи приятели, с великите процеси в констелациите, в положението и движението на свързаните със Слънцето мирови тела. И действително, от макрокосмическото пространство се ръководи това, което се разиграва на Земята като такива периоди. Днес бихме отишли твърде далеко, ако бих почнал да ви излагам как тези следващи един след друг периоди се ръководят, подразделят се от това, което сега в астрономията се нарича преместване на точката на равноденствие. Това е свързано с положението на земната ос спрямо оста на еклиптиката, това е свързано с великите процеси в констелациите на съседните ни мирови тела, и, действително, има напълно определени епохи, когато, вследствие на особеното положение на оста на Земята по отношение на другите тела от нейната система, съществува напълно различно разпределение на топлината и студа на нашата Земя от всякога. Благодарение на това положение на земната ос по отношение на съседните светила се изменят климатичните условия.
към текста >>
Това е свързано с положението на земната ос спрямо оста на еклиптиката, това е свързано с великите процеси в констелациите на съседните ни мирови тела, и, действително, има напълно определени епохи, когато, вследствие на особеното положение на оста на Земята по отношение на другите тела от нейната система, съществува напълно различно разпре
деление
на топлината и студа на нашата Земя от всякога.
Ние имаме нещо като граница между древните въздействия в атлантската епоха и въздействията в следатлантската епоха, граница, която е заета от атлантската катастрофа, от тези процеси, които тотално са изменили облика на нашата Земя в аспекта на разпределение на вода и суша. Такива епохи и измененията в тях са свързани, скъпи приятели, с великите процеси в констелациите, в положението и движението на свързаните със Слънцето мирови тела. И действително, от макрокосмическото пространство се ръководи това, което се разиграва на Земята като такива периоди. Днес бихме отишли твърде далеко, ако бих почнал да ви излагам как тези следващи един след друг периоди се ръководят, подразделят се от това, което сега в астрономията се нарича преместване на точката на равноденствие.
Това е свързано с положението на земната ос спрямо оста на еклиптиката, това е свързано с великите процеси в констелациите на съседните ни мирови тела, и, действително, има напълно определени епохи, когато, вследствие на особеното положение на оста на Земята по отношение на другите тела от нейната система, съществува напълно различно разпределение на топлината и студа на нашата Земя от всякога.
Благодарение на това положение на земната ос по отношение на съседните светила се изменят климатичните условия. И действително, в течение на малко повече от 25 000 години нашата земна ос описва нещо като конус или кръгово движение, така щото известни състояния, които нашата Земя преживява в определено време, тя ги преживява отново след 25-26 хиляди години в друга форма, а именно, на по-висока степен. Но винаги между тези големи промеждутъци от време лежат по-малки промеждутъци.
към текста >>
И тук ние можем преди всичко да кажем - тъй като това е съществено важно за цялото историческо развитие на нашето земно човечество - че в VII хилядолетие преди Христа настъпил особено важен астрономически момент, важен, защото, благодарение на положението на земната ос по отношение на съседните небесни светила, той се изразил в такова разпре
деление
на климатичните условия на Земята, че именно тогава, шест, седем, осем хиляди години преди нашето летоброене, станала атлантската катастрофа (тя е протичала в течение на дълго време).
Всичко това става не непрекъснато, но така, че определени години образуват възлови пунктове, дълбоки разломи, когато стават важни неща.
И тук ние можем преди всичко да кажем - тъй като това е съществено важно за цялото историческо развитие на нашето земно човечество - че в VII хилядолетие преди Христа настъпил особено важен астрономически момент, важен, защото, благодарение на положението на земната ос по отношение на съседните небесни светила, той се изразил в такова разпределение на климатичните условия на Земята, че именно тогава, шест, седем, осем хиляди години преди нашето летоброене, станала атлантската катастрофа (тя е протичала в течение на дълго време).
Тук ние можем да акцентираме само това, което е вярно, а не тези фантастични промеждутъци от време, които се посочват, понеже това лежи в миналото много по-близко до нас, отколкото обикновено се мисли.
към текста >>
144.
Лекция шеста
GA_126 Окултна история
И оттук такова строго раз
деление
на практическия разум и теоретическия разум.
И това, което се е изработило по време на подема, се разтича и изчезва бавно и постепенно, докато с приближаването на 1250 година не започва, разбира се, не лесно забележима, но от това не по-малко велика инспирация на човечеството, която донякъде охарактеризирах вчера, и отлив, който сега ние имаме от XVI век. Понеже от това време всъщност отново, наред с въпроса за истината, възникват всичките специални въпроси; тогава пак се формира гледна точка, която иска да отдели въпроса за доброто, въпроса за външно-целесъобразното от единния велик въпрос за истината. И в същото време, когато духовно водещите личности, които се намирали под влияние на импулсите от 1250 година, проследявали всички човешки намерения (Stromungen) в пределите на [търсене на] истината, сега ние виждаме, как в най-значителен смисъл настъпва принципно отделяне на практическите въпроси за живота от въпросите за истината. И пред вратите на епохата на новия упадък, на тази епоха, която означава за духовния живот устремяване надолу, пред вратите на тази епоха стои Кант. В своето предисловие към второто издание на "Критика на чистия разум" той определено говори, че бил длъжен да постави стремежа към истината в неговите граници, за да освободи място за това, което иска практическата религия.
И оттук такова строго разделение на практическия разум и теоретическия разум.
В практическия разум постулатите за Бог, свобода, безсмъртие са сведени изцяло до доброто; в теоретическия разум - разрушаване на всяка възможност за познание да попаднеш в какъв да е духовен свят. Така се установяват нещата в световната история. И, разбира се, стремежът на нашето време към истината още дълго ще блуждае по следите на Кант. А когато от страна на нашето действително духовно течения се посочва разширението на способността за познание, повдигането на способността за познание над самото себе си, благодарение на което познание може да се проникне в свръхсетивните светове, тогава би могло още дълго-дълго да чуваме от всички страни: "Да, но Кант казва...". В такива антитези действително преминава историческото развитие на човека.
към текста >>
145.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 22 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Най-грубата неритмичност трябва да бъде отстранена, и като че ли трябва да се случи следното: да приемем, че човекът е принуден, за равномерното разпре
деление
на своя ден да закусва в 8 часа сутринта, и да обядва в 1-2 часа, и да приемем, че това при него е станало навик.
Но съществува друг един ритъм, и той е в слаба степен равномерен, макар че по отношение на него би било желателно, чрез самовъзпитание на човека той да става все по-равномерен, и преди всичко в живота на децата: това е ритъма в приемането на храната и на течностите. Всеки един горе-долу порядъчен човек спазва известен ритъм в това отношение: в определено време закусва, обядва и вечеря, и при това се спазва известен ритъм. Но как стоят нещата с този ритъм ни става и ясно, и тъжно, когато видим лакоми деца, на които възрастните дават да ядат тогава, когато децата пожелаят, без оглед на какъвто и да е ритъм. А че и възрастните не спазват някакъв точен ритъм в приемането на храната и течностите това дори не е нужно педантично да се споменава, защото модерният живот не винаги дава възможност за това – всеизвестно е, и трябва само да споменем, без тон на критика дори към това, как нередно натъпква човек храната в себе си и как нередно пие течности. Но ето, че това, което ние подаваме на организма по недостатъчно ритмичен начин, трябва постепенно да добие нов ритъм, така че да се включи в равномерен ритъм на организма: то трябва да бъде превключено.
Най-грубата неритмичност трябва да бъде отстранена, и като че ли трябва да се случи следното: да приемем, че човекът е принуден, за равномерното разпределение на своя ден да закусва в 8 часа сутринта, и да обядва в 1-2 часа, и да приемем, че това при него е станало навик.
Но ето, че той отива при своя добър приятел, и недостатъчно нахваленото гостоприемство му предлага да хапне нещо между тези две хранения: и ето, че неговият ритъм е нарушен в значителна степен. По този начин и върху ритъма на външния му организъм бива упражнено определено влияние. И в организма трябва да има нещо, което по съответен начин да усилва въздействието на ритмично приетата храна и да отслабва въздействието на храната, приета неритмично. Трябва да бъде отстранено най-грубото нарушение на ритъма; при преминаването на хранителните вещества към кръвния ритъм трябва да бъде включен орган, който да уравновесява неритмичността на храненето спрямо необходимата ритмичност на кръвния ток. И този орган е слезката!
към текста >>
146.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Прага, 26 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Искам да обърна внимание само на това, че най-простия начин на повлияване на кръвната система чрез изживяванията на Аза имаме например в едно явление като изчервяването от срам, когато се извършва преразпре
деление
на кръвта; и когато побледнеем от страх и ужас, имаме преходен, ясен израз на азовите изживявания в инструмента на Аза.
Съвсем иначе стоят нещата с кръвната система, която по подвижен начин следва нашия индивидуален човешки живот и повече от всичко друго зависи от процесите на нашето вътрешно изживяване. Това е един вид погрешно заключение от страна на официалната наука, когато се твърди, че нервната система е по-силно зависима от вътрешните изживявания, отколкото кръвната система.
Искам да обърна внимание само на това, че най-простия начин на повлияване на кръвната система чрез изживяванията на Аза имаме например в едно явление като изчервяването от срам, когато се извършва преразпределение на кръвта; и когато побледнеем от страх и ужас, имаме преходен, ясен израз на азовите изживявания в инструмента на Аза.
Това, как се чувствува Азът в състояние на страх или срам, намира израз в неговия инструмент, в кръвта. И така можете да си представите -, макар че това намира израз само в преходните процеси -, как постоянните, привични изживявания на Аза трябва да изразят себе си в най-възбудимия елемент в кръвта. Не съществува страст, порив или афект, които да са привични или както да се изявяват експлозивно, и които да не биха се пренесли като вътрешни изживявания върху кръвта като инструмент на Аза, и да не намерят там своя най-външен израз. Всички нездрави елементи на азовото изживяване намират своя израз в кръвната система. И навсякъде, където искаме да разберем нещо, протичащо в кръвната система, е важно да питаме не само за процесите на хранене, но много повече да търсим душевни процеси, до колкото същите са изживявания на Аза, като настроения, трайни страсти, афекти и т.н.
към текста >>
147.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ Прага, 27 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Да обхванем засега с поглед това разпре
деление
: костната система създава предварителен образ на това, което наричаме свой Аз, разбира се от гледна точка, за която говорихме сега.
А за това, че астралното тяло като носител на съзнанието не изживява съзнателно това, което става в тази вътрешна планетарна система, причината за това е в симпатиковата нервна система, която го задържа. Това ние вече разгледахме. Ето защо трябва да кажем, че действително тази вътрешна планетарна система не може да ни се представи като израз на подсъзнателния Аз, на разположения в дълбоките основи, предварително формиран Аз, не може да ни се представи като нещо, което чрез целия световен процес е така вградено, и има подобно отношение към нашето астрално тяло, както човешката форма, намерила израз в костната система, придава основната форма на най-всеобхватната човешка форма на Аза. Ето защо можем да кажем: в костната система, дълбоко долу в областта на безсъзнателното, се намира предварително оформен и вече силно развит, човешкият Аз. А в това, което наричаме своя вътрешна планетарна система, имаме предварително оформено онова, което назовахме свое астрално тяло.
Да обхванем засега с поглед това разпределение: костната система създава предварителен образ на това, което наричаме свой Аз, разбира се от гледна точка, за която говорихме сега.
Вътрешната планетарна система създава предварителен образ на това, което наричаме свое астрално тяло.
към текста >>
148.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ Прага, 28 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Когато се научим така да разсъждаваме за висшето и вечно предопре
деление
на човечество то, за това, как човекът взема сили от Земята, за да се възкачи до Вечността, тогава и чрез Духовната Наука ще вземем това, което може да се получи от нея за целия човек не само за нашето познание.
Така духовната наука ни позволява да свържем физиологическите процеси в човешкия организъм с предопределеността ни във Вселената. И тази наука, ако я разглеждаме като нещо, което трябва да се спусне над нас, нещо, което няма да ни даде само голи теории или абстрактно познание, тази наука ще ни изпълни с всички сили, които ни превръщат в хора: с това ние заставаме не само на Земята, но и в цялата вселена!
Когато се научим така да разсъждаваме за висшето и вечно предопределение на човечество то, за това, как човекът взема сили от Земята, за да се възкачи до Вечността, тогава и чрез Духовната Наука ще вземем това, което може да се получи от нея за целия човек не само за нашето познание.
И когато хората, които подозират или вече познават този висш идеал на познанието, се събират като истински побратимени души, които ще се слеят в стремежът си към най-висшето, това означава, ще опознаят себе си в най-интимната си същност, тогава в земното битие ще има хора, които ще могат да съзнават, че сами съдържат зародишите, които ще продължат да се развиват ще дадат плод за по-нататъшното развитие на Земята и човечеството. С цялата скромност антропософите имат право да се събират и да свържат усещанията си с това, което е най-висше и най-всеобхватно за човека. И там, където се събират хора с такива мисли, там те опознават себе си в най-дълбоката си същност, защото опознават себе си не като отделни хора в тяхното земно предназначение, но в тяхното предназначение във Вечността.
към текста >>
149.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 4. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Невъзможно е да направим едно раз
деление
, което е необходимо, когато искаме да проникнем в състоянието на съня.
Когато сме мислили наистина интензивно, ние заспиваме най-добре и когато не можем да заспим, добре е да вземем една книга или да се занимаем с нещо, при което се налага да мислим напрегнато, например когато изучаваме една математическа книга. Това ще ни помогне да заспим, а именно когато се занимаваме с нещо, което е от дълбок интерес за нас, например един роман, който съдържа много неща, представляващи интерес за самите нас. Тук се проявяват нашите душевни вълнения и животът на нашите душевни вълнения е нещо, което ни пречи да заспим. Когато си лягаме с развълнувана душа, когато знаем, че сме обременили душата си с нещо, или когато изпитваме особена радост в душата си, радост, която още не е угаснала, тогава много често се въртим в леглото и не можем да заспим. Следователно, докато представите, които не са придружени от душевни вълнения, ни изморяват така, че лесно заспиваме, напротив чувства, онова, което вълнува нашата душа, вълнува я силно, ни пречи да заспим.
Невъзможно е да направим едно разделение, което е необходимо, когато искаме да проникнем в състоянието на съня.
От това можем вече да видим, че животът на нашите душевни вълнения се отнася поразлично към цялото наше съществуване, отколкото живота на нашите представи.
към текста >>
150.
Допълнение. Значението на годината 1250. Бележки от лекция в Кьолн, 29. Януари 1911
GA_130 Езотеричното християнство
По-рано разпре
деление
то на пролетта, лятото, есента и зимата е било различно, то е било по-равномерно.
Тези противници, лошите Духове на Личността сега имат предимство. Това е свързано с изменената посока на Земната ос в 1250 година. Земята описва в течение на хилядолетия едно конусовидно движение, движение на нейната ос, което образува два конуса с върхове в центъра на Земята; тя описва едно танцувално движение. От петото, шестото столетие преди Христа оста на Земята се обръща все повече. В науката това се нарича напредване на пролетната точка, на точката на пролетното равноденствие.
По-рано разпределението на пролетта, лятото, есента и зимата е било различно, то е било по-равномерно.
към текста >>
151.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
А ако поискаме да си послужим с още едно опре
деление
, би трябвало да кажем: Те са Духовете на Мъдростта, великите Дарители, великите Завещатели на Космоса!
Нека да си представим още, дълбокото, ощастливяващо чувство, което ни обзема при гледката на една както сме свикнали да казваме, „красива" роза. А сега да предположим, че идва трето свръхсетивно Същество, и отправяйки своя взор към Престолите и тяхната саможертва в името на Херувимите, то усеща в себе си непреодолимия подтик да разпръсне, да разлее в света всичко онова, което притежава: по този начин ние се приближаваме до онези Същества, които в „Тайната наука" са наречени „Духове на Мъдростта"17; в епохата на Старото Слънце тъкмо те са онези Същества, които се присъединяват към свръхсетивните Същества, идващи от Стария Сатурн. Следователно, ако поставим въпроса: Какво представляват Духовете на Мъдростта, които на Старото Слънце се присъединяват към Сатурновите Същества? би трябвало да получим следния отговор: Основната черта на тези Духове се изразяваше в добродетелта да дават от себе си.
А ако поискаме да си послужим с още едно определение, би трябвало да кажем: Те са Духовете на Мъдростта, великите Дарители, великите Завещатели на Космоса!
Както за Престолите казахме, че те са великите Жертвоприносители на самите себе си, така и за Духовете на Мъдростта трябва да кажем: Те са великите Дарители, чиито космически дарове пронизват Всемира, поставяйки там началото на всяка хармония, на всеки ред.
към текста >>
152.
Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
След това чрез
деление
и размножаване те се оформят, изграждат органи и накрая дават, според един ред на реконструкции, които Хекел разделя на девет, живот на няколко гръбначни животни от вида Amphioxus lanceolatus (ланцетник).
И сега трябва да пренесем нашата светлина в друг един ъгъл на „новата вяра“. В своята „Антропология“ д-р Пол Топинар е представил по един прекрасен начин резултатите на модерното учение за произхода на човека. В края на книгата си той повтаря накратко как по-висшите животински форми според Хекел са се развили по различно време на земята: В началото на земния период, наречен от геолозите лаурентийски, при условия, които съществуват вероятно само в тази епоха, чрез случайна среща на няколко елемента – въглерод, кислород, водород и азот – се формират първите белтъчни образувания. От тях чрез самозараждане произлизат най-малките, несъвършени живи същества.
След това чрез деление и размножаване те се оформят, изграждат органи и накрая дават, според един ред на реконструкции, които Хекел разделя на девет, живот на няколко гръбначни животни от вида Amphioxus lanceolatus (ланцетник).
Можем да изпуснем как са проследени останалите видове животни в същата посока и да добавим заключителните изречения на Топинар: „На двадесета степен (на конструкциите) е антропоидът (човекоподобната маймуна), приблизително през целия миоценов период, на двадесет и първа степен е маймуночовекът, който все още не притежава говора и съответстващия му мозък. На двадесет и втора степен най-накрая се появява и човекът, какъвто го познаваме днес, най-малкото в неговите не толкова съвършени форми. И сега, след като Топинар е изложил какви трябва да са „естественонаучните основи на новата вяра“, с няколко думи той прави едно важно признание. Той казва: „Тук изброяването прекъсва. Хекел забравя двадесет и третата степен, когато се появяват един Ламарк и един Нютон.“
към текста >>
153.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Но за повечето предопре
деление
то, което се проектира в едно такова събитие, е било направено в последния живот между смъртта и новото раждане.
Така гласът произхожда от тази индивидуалност, живяла в една специална инкарнация през 13-ти век, за която ще имаме още случаи да говорим, така че човек, който изживява нещо подобно, има един знак, чрез който да може да открие своето място в духовния свят. Вероятно мнозина няма да успеят да обърнат внимание на един подобен глас. Но антропософията вече работи в посока на това, ако не в това си прераждане, поне по-нататък хората да обръщат внимание на такива гласове. За повечето хора, които преживяват нещо подобно, днес нещата стоят така, че това, което описват като факта, че са срещнали онзи посветен, който ги е определил за такива, които могат да принадлежат към неговия кръг, не се е осъществило в тази единствена инкарнация, а в живота между смъртта и сегашното раждане, така че това също е едно указание за факта, че нещо се случва между смъртта и следващото раждане и че тогава имаме дори по-важни процеси от тези между раждането и смъртта. Може също да се окаже – и в единични случаи става точно така, – че определени хора, принадлежащи към кръга на Кристиян Розенкройц, вече са били определени за това в една предишна инкарнация.
Но за повечето предопределението, което се проектира в едно такова събитие, е било направено в последния живот между смъртта и новото раждане.
към текста >>
154.
Бележки към това издание
GA_135 Прераждане и Карма
При коня на г-н фон Остен: В началото на века в Германия се вдига голям шум около един кон на име "Умния Ханс", тъй като той можел да решава сложни задачи по умножение и
деление
, давайки правилния отговор, като почуква с копито.
Стр. 53.
При коня на г-н фон Остен: В началото на века в Германия се вдига голям шум около един кон на име "Умния Ханс", тъй като той можел да решава сложни задачи по умножение и деление, давайки правилния отговор, като почуква с копито.
Вследствие на обучението на своя собственик, г-н фон Остен, конят изглеждал обучен да смята самостоятелно. С помощта на множество експертизи не са могли да бъдат установени някакви трикове или измами. Загадката е разрешена едва по-късно от емпирическите опити на Оскар Пфунгст: несъзнателните и непредумишлени телесни движения на тези, които поставят задачата (които са знаели решението!) са давали на свръхчувствителния към такива движения кон нужните знаци. Виж Оскар Пфунгст, "Конят на г-н фон Остен (Умния Ханс). Един принос към експерименталната животинска и човешка психология", с увод от проф.
към текста >>
155.
5. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Както има едно раз
деление
между будността и съня, така за този, който минава през едно окултно развитие, съществува едно раз
деление
между съзнанието, при което човек вижда със своите обикновени очи, чува със своите обикновени уши, мисли със своя обикновен ум, и онова ясновидско състояние, при което той няма около е себе си нищо от онова, което възприема в обикновеното нормално състояние на съзнанието, в замяна на това обаче има около себе си един друг свят, света на, третата йерархия и на нейните потомци.
Това друго състояние на съзнанието може да се сравни със, съня на човека, а именно първо чрез това, че в това състояние човекът се чувствува освободен със своя Аз и със своето астрално тяло от физическото и етерното тяло. Това чувство на освобождение трябва да имаме като едно усещание. Постепенно трябва да научим, що значи да не виждаме с нашите очи, да не чуваме с нашите уши, да не мислим с ума, който е свързан с мозъка. Ние отново трябва да различаваме от обикновения сън горепосоченото състояние чрез това, че при него не сме вече безсъзнателни, а имаме възприятия за духовни същества, които се намират в заобикалящия ни свят, първо едно смътно чувство, че има такива същества около нас, след това както казахме едно просветване на ясновидското съзнание и живото виждане на Съществата на третата йерархия и на техните потомци, природните духове. Ако искаме да охарактеризираме още по-точно това състояние, можем сега да кажем, че онзи, който се издига до това състояние в окултното развитие, вижда първо едно действително разделяне между неговото обикновено съзнание и това ново състояние на съзнанието.
Както има едно разделение между будността и съня, така за този, който минава през едно окултно развитие, съществува едно разделение между съзнанието, при което човек вижда със своите обикновени очи, чува със своите обикновени уши, мисли със своя обикновен ум, и онова ясновидско състояние, при което той няма около е себе си нищо от онова, което възприема в обикновеното нормално състояние на съзнанието, в замяна на това обаче има около себе си един друг свят, света на, третата йерархия и на нейните потомци.
Това до което стига първо човек, е, че се научава да си спомня в обикновеното съзнание за това, което е изживял в това друго състояние на съзнанието.
към текста >>
156.
7. ШЕСТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Но такъв учител исполин не съществува там навън в мировото пространство, който да върти мировата ос, а той съществува в лицето на отделните духовни Същества на различните йерархии, които чрез взаимодействието на техните сили произведат разпре
деление
то и също подреждането на движението на отделните небесни тела.
Онзи, който забравя условията, без които не може да се роди един експеримент, той не описва правилно нещата от гледна точка на естествената наука. Ако пропуснете някое важно условие, Вие не описвате правилно нещата от гледна точка на естествената наука. Обаче главното условие при раждането на тази планетна система е, че господин учителят стои там и върти капката олио, иначе не би се родило всичко това, което се показва. Така щото Кант-Лапласовата теория би била възможна само тогава, когато тези, които я застъпват, биха поставили там вън в мировото пространство един исполински учител, който би въртял цялата етерна маса. Хората забелязват малките логически грешки може би не винаги, но често -, обаче те не забелязват такива основни грешки, такива логически грешки, които в техния начин на действие се простират върху цялата мирова мисъл.
Но такъв учител исполин не съществува там навън в мировото пространство, който да върти мировата ос, а той съществува в лицето на отделните духовни Същества на различните йерархии, които чрез взаимодействието на техните сили произведат разпределението и също подреждането на движението на отделните небесни тела.
Това бихме могли да възразим на онези, които биха искали да вярват, че обикновената материалистична теория, както тя се изразява в Кант-Лапласовата или в по-късни хипотези, е достатъчна, за да обясни системата на света, и че не било необходимо да помисли за нещо друго, както окултистите правят това. Такива хора, които от материалистична гледна точка възразяват нещо против това живо съвместно действие и взаимодействие на йерархиите, трябва да получат като отговор именно гореизложеното: с капиталната логическа грешка, която се прави от всички космически материалистически хипотези, не се стига до истината; защото не съществува никаква възможност да бъде обяснена една космическа система, без да се вземе на помощ това, което окултният поглед действително вижда. Без съмнение тогава за окултния поглед се показва многократно, че това, което трябва да бъде описано с физическите сетива, то е нещо съвършено различно, когато бъде разгледано в неговата истинност. Така това, което окото вижда, не е нищо друго всъщност, освен отразената светлина, която е отразена чрез това, че Серафимите и Херувимите изпращат в мировото пространство светлината на Слънцето, и че срещу тези Същества се хвърлят насреща така да се каже луциферическите Серафими и Херувими, които вгъват, вдълбават в субстанцията на слънчевата светлина на вън тъмнина, понеже откъсват светлината във вътрешността и ангажират за планетата една собствена светлина.
към текста >>
157.
8. СЕДМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Искаме да пристъпим към това външно
деление
с предпоставките, които ни даде езотерично-окултният път.
Днес искаме да обгърнем с поглед онова, което така да се каже се явява вече в една планетна система за външното съзнание, за материалистичната астрономия. Тук ние имаме самите планети; Имаме неподвижната звезда, Слънцето, като нещо заставащо срещу планетите и владеещо ги, а около планетите въртящи се техните луни следователно когато говорим за Земя та нашата луна; и вътре в планетната система имаме онези странни звезди, които за външното съзнание така трудно могат да бъдат внедрени в общия образ на планетната система, имаме метеоритни, подобните на комети тела. Искаме първо да се абстрахираме от всичко останало в звездната система и искаме да обгърнем с поглед тази четворка в една планетна система: планетата, неподвижната звезда, Луната и кометата. Искаме сега да бъдем наясно върху самопонятния факт, че всъщност за външното нормално съзнание е възможно само наблюдението на самата планета, а именно на онази планета, на която се намира това нормално възприемащо съзнание; следователно за земните обитатели Земята като планета. Всичко останало е за нормалното външно съзнание бих могъл да каже наблюдаемо само по отношение на неговата най-външна страна.
Искаме да пристъпим към това външно деление с предпоставките, които ни даде езотерично-окултният път.
До сега в редицата на съществата, които разглеждаме, различихме самия човек като стоящ така да се каже на най-долно то стъпало на йерархическата стълба. След това се издигнахме първо до трите категории Същества на третата йерархия и охарактеризирахме съответните Същества, които съгласно западния езотеризъм нарекохме Ангели, Архангели или Архангелои и Архаи; След това стоящи над тях като следваща йерархия онези Същества, които нарекохме Духове на Формата, Духове на Движението и Духове на Мъдростта и над тези последните Съществата на първата йерархия, Духовете на Волята или Престоли, Херувимите и Серафимите. Когато обгръщаме с поглед по този начин отделните Същества, така да се каже ранговата степенна стълба на отделните Същества на йерархиите, имаме предвид първо пред езотеричното съзнание земните отношения. Ние имаме работа с всички тези Същества, когато, както видяхме, искаме да разглеждаме човека и всичко, което му принадлежи на планетата. В последните часове видяхме, че явленията, които констатираме при човека и при неговата планета не могат да бъдат обяснени духовно, ако не вземем под внимание тези Същества.
към текста >>
158.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Но по своя начин той би чувствал, че има значителна разлика, значително раз
деление
между това, което в човека може да се нарече и дух, и онова, което се нарича душа.
Като хора се намираме във външния физически свят. Научаваме се да го познаваме чрез нашите сетива, чрез преживяванията на душата си и чрез това, което можем да изживеем чрез разсъдъка и разума. По съвсем определен начин днес чувстваме душата си независима от външния живот на заобикалящата ни природа и от всичко онова, което се крие в нея. Как човек усеща това днес, се изразява от своя страна по начин, по който гръцката душа не би могла да усеща. Отчуждеността по отношение на природата, изтъкването на това, че човек трябва да напусне сетивния свят, за да проникне в духовните светове, още не биха били разбираеми за гърка.
Но по своя начин той би чувствал, че има значителна разлика, значително разделение между това, което в човека може да се нарече и дух, и онова, което се нарича душа.
Това са думи за човешкото преживяване, на първо място две различни области и силно отграничаващи се една от друга: душевно и духовно.
към текста >>
159.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 28 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Това е истинското опре
деление
на човешкото безсмъртие.
Когато човекът преминава през смъртта, той няма същите сили, които придобива чрез инициацията, но в известен смисъл получава сили, когато се освобождава от тялото си, тъй като други същества му помагат в свръхсетивния свят. Той получава възможността да си отговори на въпроса: Какво остава от моите душевни преживявания, когато съм преминал през портата на смъртта, как живее душата по-нататък? Това е най-важният въпрос. И благодарение на опита на посветените имате отговора: Душата живее по-нататък, защото в дълбоките, скрити основи на душата съществуват сили, които могат да запазят в спомен преживяното. Да си безсмъртен означава да имаш силата да можеш да съхраниш в спомен изоставеното минало битие.
Това е истинското определение на човешкото безсмъртие.
Чрез инициацията, чрез опита се доказва, че в човека живеят сили, които след отхвърляне на сетивното тяло дават възможност за спомняне на преживяното от човека в сетивното битие и изобщо. Така той съхранява себе си в бъдещето, така в бъдещото битие преживява миналото си битие като спомени. Почувствайте цялата мощ на мисълта, която се доказва след инициацията, и която може да бъде изречена с думите: Човешкото същество е от такъв вид, че чрез силите на свръхсетивния спомен носи собственото си същество през бъдните времена. Ако почувствате тази мисъл, ако в празнотата на всемира я почувствате така, че да си представите носещата се през вечностите душа, ще имате много по-добра дефиниция за това, което се нарича монада, отколкото може да ви бъде дадена чрез някакви философски понятия. Защото тогава чувствате какво е монада, едно затворено в себе си, носещо само себе си същество.
към текста >>
160.
6. ШЕСТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Ако сега съгласно опре
деление
то, съгласно предназначението на настоящият цикъл на нашето развитие, хората биха добили разбиране за духовния свят, тогава това, което без съмнение не може да съществува за сетивното схващане и за сетивния ум, обаче въпреки това се намира около нас, би действувало около нас по определен начин.
Отношението на силите, тяхното взаимодействие е било налице. Може би влакът е бил там, ние също сме били там, всички неща са били подготвени за нашата смърт. Силите са си взаимодействували, те са действували минавайки един покрай други, обаче те не са се съчетали. Съществуват много подобни неща в нашата околност, около нас в живота. Те съществуват, обаче нямаме възприятия за тях, но те са около нас.
Ако сега съгласно определението, съгласно предназначението на настоящият цикъл на нашето развитие, хората биха добили разбиране за духовния свят, тогава това, което без съмнение не може да съществува за сетивното схващане и за сетивния ум, обаче въпреки това се намира около нас, би действувало около нас по определен начин.
И тук ние идваме до един извънредно интересен факт. Да предположим, че нещата са стояли действително така, както бе описано, че сме избегнали смъртта благодарение на това, че сме закъснели с три минути с нашето излизане: материалистът не долавя нищо от това. Онзи човек, който постепенно си създава разбиране в своето сърце за такива връзки днес Духовната наука се намира едвам в началото на своето развитие при него душата действително се променя. Ако си е създал разбиране за тази Духовна наука, ако е живял известно време в нея и не е добил само едно външно разбиране, а ако тя е станала съдържание на неговата душа, ако живее с нейните понятия и чувства, тогава той също ще излезе, може би с три минути по-късно, отколкото е възнамерявал и чрез това ще е избегнал смъртта обаче в момента в който би могла да дойде смъртта, ако обстоятелствата биха били други, той ще долови, ще почувствува нещо в себе си. Да се научи да чувствува според възможностите, това ще се получи, когато Антропософията стане жизнен сок на душата.
към текста >>
161.
15. ПЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 12. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Той е искал да направи всичко друго според отношението на светлината и сянката, обаче Юда трябваше да бъде охарактеризиран така, че да се вярва: тъмнината царува върху неговото лице, идвайки от вътре, а не чрез външно разпре
деление
на светлина и сянка.
Но това, което искам да изтъкна сега, не е гореказаното, а следното. Когато днес гледаме образа на Юда върху превърналата се вече в сянка картина, ние виждаме върху тази фигура една сянка, която не може да се обясни с нищо, нито чрез светлината, която пада върху нея. Но окултното изследване показва следното: показва се, че така както Леонардо е искал да има картината, тя никога не е била такава върху стената.
Той е искал да направи всичко друго според отношението на светлината и сянката, обаче Юда трябваше да бъде охарактеризиран така, че да се вярва: тъмнината царува върху неговото лице, идвайки от вътре, а не чрез външно разпределение на светлина и сянка.
А при Христос трябваше да бъде така, че върху неговото лице да живее светлината, която е идвала от вътре. Тогава Леонардо да Винчи изпаднал в дисхармония, защото картината никога не излизала такава, каквато той е искал. Тук имаме действително нещо, което се получава, когато днес разглеждаме много неща произхождащи от Леонардо да Винчи вписани в сферата на Луната, там имаме нещо, което въобще не можеше да бъде изпълнено в сферата на Земята. Когато проследим сега цялото време, което е дошло след Леонардо да Винчи, констатираме, че Леонардо да Винчи е продължил да действува в цяла редица духове, които са живели на Земята след него. Даже външно в съчиненията на Леонардо можем да намерим неща, които са излезли на показ между естествениците, а също и между художниците от по-късно време цялата следваща епоха стои под влиянието на Леонардо да Винчи.
към текста >>
162.
20. ДВАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген 11. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Едвам тогава човекът ни се явява в неговото истинско значение и опре
деление
, когато обгърнем с поглед всичко това.
Това са без съмнение забележителни, чудни факти, но ние вече трябва да свикнем, когато искаме да проникнем в духовните светове, да приемем много представи, които отначало считаме като нещо парадоксално. Но духовният свят не съществува действително за това, за да бъде едно продължение на сетивния свят, физическия свят, а той е един свят, който в много отношения е точно противоположен на духовния свят. И човекът ни се явява като едно пълно със значение стоящо в света същество именно тогава когато от една страна насочваме нашия поглед върху това, как между смъртта и едно ново раждане човекът води един живот съвършено различен от земния.
Едвам тогава човекът ни се явява в неговото истинско значение и определение, когато обгърнем с поглед всичко това.
към текста >>
163.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
И както разглеждаме тези последни тела само като обвивки и ги различаваме от същинското душевно естество, което в днешния етап от еволюцията делим на три части, на Сетивна Душа, Разсъдъчна или Чувствуваща Душа и Съзнателна Душа, както различаваме тук душевното естество от системата на обвивките, така и занапред ще трябва да държим сметка за същинското душевно естество, което тогава в бъдещите степени от еволюцията ще има съответното
деление
, отговарящо на нашата Сетивна Душа, Разсъдъчна Душа и Съзнателна Душа, както и за това, което представлява природата на обвивката, която тогава, на онази степен от човешкото развитие трябва да обозначим на нашия сегашен език като Човек-Дух.
Ние ще стигнем до възможно най-добра представа за това, как философията Санкхия е разглеждала човешката природа, ако най-напред размислим върху факта, че в основата на цялото човешко същество стои един духовен кълн, един духовен зародиш, с който винаги сме се съобразявали. В човешката душа действително се намират скрити, спящи сили, които в хода на общочовешкото развитие занапред ще се проявяват все повече и повече. Най-висшето, до което можем засега да насочим нашия поглед и до което човешката душа ще стигне едва след продължително развитие, е това, което наричаме Човека-Дух*17. Когато някога човекът ще се издигне до степента на Човека-Дух, той все още ще може да различава онова, което живее в него като душа, от това, което представлява самият Човек-Дух, както днес във всекидневния живот ние трябва да различаваме това, което представлява нашият най-вътрешен душевен зародиш от неговите обвивки, а именно: Астралното тяло, етерното или жизнено тяло и физическото тяло.
И както разглеждаме тези последни тела само като обвивки и ги различаваме от същинското душевно естество, което в днешния етап от еволюцията делим на три части, на Сетивна Душа, Разсъдъчна или Чувствуваща Душа и Съзнателна Душа, както различаваме тук душевното естество от системата на обвивките, така и занапред ще трябва да държим сметка за същинското душевно естество, което тогава в бъдещите степени от еволюцията ще има съответното деление, отговарящо на нашата Сетивна Душа, Разсъдъчна Душа и Съзнателна Душа, както и за това, което представлява природата на обвивката, която тогава, на онази степен от човешкото развитие трябва да обозначим на нашия сегашен език като Човек-Дух.
Обаче това, което някога ще бъде обвивка или „тяло" на човека, в което ще се „облече" неговият душевен зародиш, Човекът-Дух: Всичко това ще има някакво значение за човека едва в далечното бъдеше. Но всичко онова, до което едно същество ще се издигне рано или късно, то винаги и предварително съществува в пределите на Макрокосмоса. Така да се каже, субстанцията на Човека-Дух, в която ще се „облечем" някога, винаги е съществувала в пределите на Макрокосмоса, съществува също и днес. Или казано накратко: днес други същества вече имат онези обвивки, онези тела, с които някога ще разполага Човекът-Дух.
към текста >>
164.
Пътят на познанието и неговата връзка с моралната природа на хората
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Когато привидно означим като морално или неморално нещо направено по външен повод, често при такова опре
деление
се поддаваме на една илюзия.
Всичко, което е подобно на такова противоречие, както и на вътрешното осъждане на нашите собствени действия, наричаме моралност. Само тогава можем да говорим за морална постъпка, когато се абстрахираме от всички външни впечатления, от всичко, което ни заставя отвън и следваме само това, което говори от нашата вътрешна същност. Чрез това, че може да чува нещо такова в себе си, което е различно от външните подбуди, което дори може да противоречи на външните подбуди, човекът надраства животинската същност. Ние трябва да почувстваме, че в моралността имаме нещо, което е истинско чрез самото себе си. Това е съществената основна черта на всички морални импулси, а именно, че те са истински чрез самите тях и външните условия не могат да допринесат да се окачестви някое действие като морално или неморално.
Когато привидно означим като морално или неморално нещо направено по външен повод, често при такова определение се поддаваме на една илюзия.
Ако например кажем: Човек така се настройва, че относно яденето и пиенето следва не само глад и жажда, но също и принципа, че е необходимо да се грижи за своя организъм, за да може да устои на външния свят, като следва външните изисквания на живота като определящи импулси, това би било една илюзия. Само ако към външните можем да прибавим вътрешните импулси: Че е правилно и добре човекът да бъде на Земята и то не само заради външните му задачи, а и заради вътрешната чисто човешка задача, която може да следва от това, само тогава е налице моралността; иначе тя е само привидна моралност. Отличителният белег за това, какво е морално, е, че импулсът не е породен от външния свят, а изцяло произтича от силите на нашата душа.
към текста >>
165.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
6. Калвинист: последовател на Йоханес Калвин (1509-1564) швейцарски реформатор и застъпник на учението за предопре
деление
то.
6. Калвинист: последовател на Йоханес Калвин (1509-1564) швейцарски реформатор и застъпник на учението за предопределението.
Калвин изисквал пълното откъсване на църквата от държавата.
към текста >>
64. Виж Йохан Готлиб Фихте „Предопре
деление
то на човека“, Франкфурт и Лайпциг 1800, където във втори том „Познание“ се казва: „Всяка реалност се превръща в чуден сън без един живот, за който да се сънува, без дух, който сънува; в един сън, който в един сън е зависим от самия себе си.
64. Виж Йохан Готлиб Фихте „Предопределението на човека“, Франкфурт и Лайпциг 1800, където във втори том „Познание“ се казва: „Всяка реалност се превръща в чуден сън без един живот, за който да се сънува, без дух, който сънува; в един сън, който в един сън е зависим от самия себе си.
Възприятието е сън; мисленето изворът на всяко съществуване и всяка реалност, която аз си въобразявам, моето битие, моята сила, моите цели са сън за онзи сън.“
към текста >>
166.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 23 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Когато говорим за етерното тяло, трябва да направим едно
деление
, което ще направим днес: ще отделим така да се каже една особена етерна част, която стои на основата на главата.
Друг е животът, който се развива вътрешно през лятото и друг е този през есента.
Когато говорим за етерното тяло, трябва да направим едно деление, което ще направим днес: ще отделим така да се каже една особена етерна част, която стои на основата на главата.
към текста >>
Може би според днешното разпре
деление
на времето това ще изглежда непрактично съобразено с природата на човека.
Можем да бъдем убедени, че постепенно ще се научим все повече да разбираме колкото повече ще сме преодолели цялото материалистично настроение на нашето време. Ние ще се научим да държим сметка въобще за приспособяването на човешкото етерно тяло към протичането на времето. Ще дойде време, когато на хората ще им изглежда странно, когато в предобедните училищни часове се преподава един училищен предмет, който изисква особено работа на въображението, на фантазията, както днес ще им се вижда странно, когато някой облича през месец август своя кожух или посред зима носи тънка дреха. Без съмнение днес ние сме още твърде далече от тези неща; но те ще дойдат много по-рано отколкото вярват хората. Ще дойде време, когато общо взето (отново ще съществува разлика между лятното и зимно то време), но ще дойде време, когато хората ще разберат, че е нещо неразумно и безсмислено училищните часове да бъдат подредени както това се върши сега правилно ще бъде те да бъдат подредени така, че сутрин да има няколко часа, след това обедът да остане свободен продължително време и след това вечерта отново да бъдат поставени няколко часа.
Може би според днешното разпределение на времето това ще изглежда непрактично съобразено с природата на човека.
И часовете по математика ще бъдат разпределени сутринта, а четенето на поети във вечерните часове. Днес ние се намираме именно в едно време, в което разбирането на тези неща е затрупано чрез материалистичното схващане, което днес образува един голям прилив; така щото днес ще се случи хората да считат като много глупаво това, което всъщност е най-разумното, ако се вземе под внимание цялата природа на човека.
към текста >>
167.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Бихме могли да кажем: Докато човекът пребивава във физическото тяло, той се стреми да повдигне своето достойнство, стреми се да предчувствува своето истинско опре
деление
чрез един живот, който си представя издигащ се над физическия свят, чрез едно предчувствие, усещание, познание на един духовен свят.
Човешката душа се стреми към един духовен живот. Да почувствува в себе си един духовен живот, да знае нещо за един такъв духовен живот, който надхвърля физическия живот, това всъщност придава на човека неговото достойнство.
Бихме могли да кажем: Докато човекът пребивава във физическото тяло, той се стреми да повдигне своето достойнство, стреми се да предчувствува своето истинско определение чрез един живот, който си представя издигащ се над физическия свят, чрез едно предчувствие, усещание, познание на един духовен свят.
Гледай нагоре към духа, чувствувай, че духовни сили тъкат през физическите светове! Тези са всъщност тоновете, които религиозният и сродният с него живот трябва да дадат на човека. И грижата на възпитателя, който сериозно гледа на своята задача като възпитател на едно дете, ще бъде, да не остави това дете да отрасне така, че да живее само във външните материални представи, а да му достави и представи за един свръхсетивен свят.
към текста >>
168.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 30 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
И когато директорът задава следващите си въпроси, този учител веднага показва един план за разпре
деление
то на учебния материал.
Директорът обсъжда със своите учители предстоящата учебна година. Да предположим, че тримата учители имат съвсем различни темпераменти и характери. Да се спрем на първия учител: След като директорът го запитва какво ще прави през следващата учебна година, този учител казва: През ваканцията аз грижливо си записах всичко онова, отбелязах си грижливо всичко онова, за което се убедих, че през изтеклата година не се отрази добре върху учениците, не беше възприето добре от тях, което следователно аз не бях предвидил. И за следващата учебна година аз съставих един план, който съдържа всичко онова, за което съм убеден, че беше прието добре от учениците и успя да влезе в техните глави, в техните мозъци. Аз обмислих всички подробности, които ще включа в учебната програма, така че моят план ще съдържа онова, което даде най-добри резултати през миналата година.
И когато директорът задава следващите си въпроси, този учител веднага показва един план за разпределението на учебния материал.
Той подробно посочва какви теми ще възложи в хода на учебната година, какви домашни задачи ще постави за всяка отделна седмица и всичко това е предварително и грижливо обмислено според неговия опит от изтеклата учебна година. И тогава директорът казва: Да, аз съм много доволен. Несъмнено Вие сте един добросъвестен учител и аз вярвам, че ще постигнете отлични успехи с Вашите ученици.
към текста >>
169.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Съгласен съм с Вас, че доколкото едно от правителствата има сериозна причина да очаква непровокирано нападение от страна на трета сила или нещо ("something") застрашаващо всеобщия мир (едно извънредно разтегливо опре
деление
), то незабавно трябва да обсъди с друго то дали двете правителства да действат заедно, за да предотвратят нападението и да запазят мира, и в такъв случай какви съвместни мерки би било редно да вземат те." В същата реч се казва: "Ние не участваме във френско-руския съюз.
На 3 Август 1914 г. сър Едуард Грей прочита в парламента между другото следния пасаж от един документ, изпратен от него на 22 Ноември 1912 г. на френския посланик в Лондон: "Вие обърнахте внимание на това, че ако едно от правителствата има сериозна причина да очаква непредизвикана агресия от страна на трета сила, за него би било важно да знае дали в дадения случай въпросното правителство би могло да разчита на въоръжена помощ от другото.
Съгласен съм с Вас, че доколкото едно от правителствата има сериозна причина да очаква непровокирано нападение от страна на трета сила или нещо ("something") застрашаващо всеобщия мир (едно извънредно разтегливо определение), то незабавно трябва да обсъди с друго то дали двете правителства да действат заедно, за да предотвратят нападението и да запазят мира, и в такъв случай какви съвместни мерки би било редно да вземат те." В същата реч се казва: "Ние не участваме във френско-руския съюз.
Не познаваме дори изразите, с които той е дефиниран."
към текста >>
170.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Една форма на епикурейство сред развлечения се смята за достойно въж
деление
в живота на човека, така че в колкото по-голямо доволство живее някой, толкова по-добродетелен е той в Утопия.
Към своеобразията на Утопия спада, че там за добро и зло, за порок и добродетел се съди единствено в рамките на религиозните представи.
Една форма на епикурейство сред развлечения се смята за достойно въжделение в живота на човека, така че в колкото по-голямо доволство живее някой, толкова по-добродетелен е той в Утопия.
Утопийците вярват в безсмъртието на човешката душа и изповядват своего рода религия на разума. По техен възглед всеки човек чрез собствения си разум може да прозре, че Бог като вещ майстор направлява света, че човек притежава безсмъртна душа и подир смъртта преминава в един духовен свят, където за добродетелността и порочността има награди и наказания. Към драгоценните камъни те не проявяват интерес, защото разсъждават така: Когато някой купува драгоценен камък, той иска от продавача да му даде гаранция,че е истински; но какво значение има това, щом дори и погледът не открива дали драгоценният камък е истински или не? Следователно това си е чисто утопична работа. При тях ловът се обявява за нещо недостойно.
към текста >>
171.
5. Лекция, 23.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
И това е навлизането в света, който напълно осъзнато е наречен в моята "Теософия" област на горещото желание, защото топлината е едновременно и страстно желание, пораждащо се въж
деление
, пълно чувстване на елементите.
И след вътрешното озаряване със светлина настъпва нещо, което се възприема като изпълване с вътрешна топлина. Тук на Земята имаме топлина, възприемана отвън, и така се усещаме свързани със своето физическо тяло. И ето, че източникът на топлина влиза вътре, и това изпълване с вътрешна топлина се възприема така, че се чувства: сега ти отново си в състояние да предизвикаш в себе си чувство, в този елемент, в който ти сега живееш, чувство, което си имал и преди, но когато топлината ти е действала отвън – това пронизва картината на живота с топлина. Чрез това се встъпва в съвсем ново преживяване. Чувството е, че етерното тяло те напуска.
И това е навлизането в света, който напълно осъзнато е наречен в моята "Теософия" област на горещото желание, защото топлината е едновременно и страстно желание, пораждащо се въжделение, пълно чувстване на елементите.
И в него се намесва това, което остава за по-дълго време преживяване в света на душите, свят, който неведнъж съм описвал – можем само все по-точно да научаваме тези неща, – като обратно преживяване на земния живот.
към текста >>
172.
16. Лекция, 21.03.1921
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Не може да се даде друго опре
деление
, освен съдържащото се в следните думи: австрийската политика се разиграваше на територии, на която от 70-те години на миналото столетие беше просто невъзможно да се "разтягат локумите" на старите постановки, и, че се "разтягат локуми" ,това не е дадено от мен опре
деление
, това са думи на граф Тааффе, чието име в Австрия често се е изписвало като Та-аффе /affe - маймуна на немски – бел.на прев./, казани от него в парламента.
Да се обърнем сега, бих казал, към по-дълбоките нива, отвъд външните събития от физическия свят. Знаете, че външно войната започна с предявения от Австрия ултиматум на Сърбия. За предпоставките за него, за всичко, което предшестваше този ултиматум, съм говорил вече неведнъж, така че мога да бъда кратък. Австрийският ултиматум към Сърбия предизвика цял кръг, цяла верига от усложнения. На този, който познава австрийската политика, именно историята на развитие на австрийската политика във втората половина на XIX век, му е ясно, че този австро-сръбски ултиматум, макар и да беше игра ва-банк с войната, но в резултат на тази политика, той беше историческа необходимост.
Не може да се даде друго определение, освен съдържащото се в следните думи: австрийската политика се разиграваше на територии, на която от 70-те години на миналото столетие беше просто невъзможно да се "разтягат локумите" на старите постановки, и, че се "разтягат локуми" ,това не е дадено от мен определение, това са думи на граф Тааффе, чието име в Австрия често се е изписвало като Та-аффе /affe - маймуна на немски – бел.на прев./, казани от него в парламента.
Той каза: "Ние не можем да постъпим по друг начин, освен да разтягаме локуми."
към текста >>
173.
Тайната на двойника. Географска медицина
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
И както човекът е диференциран по отношение на разпре
деление
то на органите в тялото му, така и животът на Земята е диференциран и влияе на хората, които се движат по нея.
Представете си, че не сте способни да виждате хората чрез някакви сетива, а имате само рентгенови снимки и от всеки, когото познавате, възприемате само костната система. Тогава бихте знаели за човека толкова, колкото геологията и изобщо науката знае за Земята. Представете си, че идвате тук и от всички присъстващи господа виждате само костите. Тогава ще знаете толкова за всички присъстващи тук, колкото науката днес знае за Земята. Земята, която познаваме само като костна система, е жив организъм и като жив организъм въздейства върху съществата, които се движат по нея, а именно върху самите хора.
И както човекът е диференциран по отношение на разпределението на органите в тялото му, така и животът на Земята е диференциран и влияе на хората, които се движат по нея.
към текста >>
174.
Бележки към текста
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Въведение в свръхсетивното познание за света и за човешкото предопре
деление
“ (1904 г.), Събр. съч.
9. в моята книга „Теософия“: „Теософия.
Въведение в свръхсетивното познание за света и за човешкото предопределение“ (1904 г.), Събр. съч.
9, глава: „Трите свята“.
към текста >>
89. обикновеният човек от Назарет: Това опре
деление
е направено от Густав Френсен, 1863–1945, евангелски свещеник и писател на романи („Селски проповеди“, 2 изд., Том I, Гьотинген 1900 г., стр.
89. обикновеният човек от Назарет: Това определение е направено от Густав Френсен, 1863–1945, евангелски свещеник и писател на романи („Селски проповеди“, 2 изд., Том I, Гьотинген 1900 г., стр.
69), и от Хайнрих Вайне, 1874–1936, протестантски теолог, („Исус през деветнадесетото столетие“, Тюбинген/Лайпциг 1903 г.).
към текста >>
175.
Трета лекция, 8 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Затова ви демонстрирах, че Бентам, който, изхождайки от народната култура, стигна до основополагащата постановка, че благото на земята се състои в най-голямото щастие за болшинството хора, има ожесточени противници в лицето на спиритуално мислещите хора в своята собствена страна, които казват: това е чисто дяволска дефиниция, защото такова опре
деление
може да се даде, ако не мислиш за нищо друго, освен за днешния ден.
Казах ви: английските спиритуалисти в бъдеще ще разгърнат голяма битка срещу общата английска народна култура. Цветът на тази народна култура е утилитаризмът; и това, което този утилитаризъм провъзгласява при Бентам, е, всъщност, основното положение, което може да се нарече максимизация на щастието. Все повече този утилитаризъм овладява мисленето. Затова това мислене може да се спиритуализира само чрез усилията на духовната опозиция. Такава е перспективата в бъдеще: спиритуално мислещите хора трябва да преодолеят народната култура, да я преодолеят до нейното пълно унищожение.
Затова ви демонстрирах, че Бентам, който, изхождайки от народната култура, стигна до основополагащата постановка, че благото на земята се състои в най-голямото щастие за болшинството хора, има ожесточени противници в лицето на спиритуално мислещите хора в своята собствена страна, които казват: това е чисто дяволска дефиниция, защото такова определение може да се даде, ако не мислиш за нищо друго, освен за днешния ден.
Ако макар и малко помислиш за бъдещото развитие, ще стане ясно, че тази мисъл е съвсем непоносима: щастие за най-голям брой хора, доколкото е вярно противоположното: щастието за най-малък брой хора би трябвало да е злото. Но зло и щастие никак не са съвместими едно с друго; защото в бъдеще, вследствие на това, че човек ще се почувства стоящ в растителното царство, той ще се почувства член на цялото човечество и такова противопоставяне ще бъде невъзможно. Така както днес не може просто да се отдели някой важен орган на човека, за да не загине целия човешки организъм, така и в бъдеще, когато Земята ще стои в растителното царство, няма да може да се причини страдание на някаква отделна група хора, без да се причини страдание на цялото. В бъдеще ние ще стигнем до такова състояние на развитие. И доколкото от Бентам е дадена дефиниция за щастие, която няма бъдеще, а е ориентирана само към настоящето, тя трябва да бъде преодоляна от тези, които се стремят към духовността.
към текста >>
Може да се каже: но защо това трябва да бъде противопоставяно – опре
деление
то на Бентам за благото, като щастие за болшинството от хората, и опре
деление
то за злото, като щастие за малцинство от хора?
Може да се каже: но защо това трябва да бъде противопоставяно – определението на Бентам за благото, като щастие за болшинството от хората, и определението за злото, като щастие за малцинство от хора?
Такова абстрактно противопоставяне е недостъпно за разсъдъка, но спиритуалистът мисли не абстрактно, а конкретно. Той не мисли: какво е противоположното на това? – а мисли за реалното, което се развива, и то в по-голямата си част не се съгласува с голото човешко мислене.
към текста >>
произнася прочутата си реч за „четиринадесетте точки“ и предлага създаването на Обществото на народите.. Защитник на самоопре
деление
то на народите.
[vi] Томас Удроу Уилсън – 1856-1924, президент на САЩ 1913-1921 г. На 8.1.1918 г.
произнася прочутата си реч за „четиринадесетте точки“ и предлага създаването на Обществото на народите.. Защитник на самоопределението на народите.
Щайнер силно критикува Уилсън в различни трудове, напр. GA 73 „Допълване на днешните науки чрез Антропософията“, GA 196 „Духовни и социални промени в развитието на човечеството“, GA 332а „Социалното бъдеще“
към текста >>
176.
Осма лекция, 21 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
След това в бъдещото развитие на Земята ще настъпят времена, когато ще стане раз
деление
между децата на Луцифер и децата на Ариман – или едното, или другото.
Тогава посветените са скривали от външния свят перипетиите на тази духовна борба. Винаги е имало хора, които са знаели за тази духовна борба, която, собствено, при всеки човек се разиграва зад сцената на неговия живот. Винаги е имало хора, които са били уверени, че животът е прокарване на пътища чрез борба, че животът носи в себе си опасност. Но все повече и повече се е затвърждавал и принципът, че човек не трябва да се приближава до прага на духовния свят, не трябва да се приближава до Пазача на прага, за да – простете ми тривиалния израз, но той е подходящ, – не го обхване ужас. Но времето, когато това беше възможно свърши.
След това в бъдещото развитие на Земята ще настъпят времена, когато ще стане разделение между децата на Луцифер и децата на Ариман – или едното, или другото.
Но да се знае, какво става и в тази ситуация съзнателно да провеждаш своя живот, днес е жизнена необходимост, това трябва да бъде казано в интерес на бъдещето на човечеството и трябва да бъде разбрано. Голата наука на премълчаването в бъдеще ще прекрати своето съществуване.
към текста >>
177.
Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Ако си спомним онова, което съм изтъквал в публичните лекции, правилно ще разберем належащата необходимост от значителни усилия за едно определено раз
деление
— определено „разчленяване“ на социалния организъм.
Ако си спомним онова, което съм изтъквал в публичните лекции, правилно ще разберем належащата необходимост от значителни усилия за едно определено разделение — определено „разчленяване“ на социалния организъм.
Често казвам „значителни усилия“, но и дума не може да става, че очаквам революционни резултати от днес за утре. Ние трябва да полагаме усилия за разчленяването на нещо важно, което под съвременните влияния е станало централизирано. Това, за което трябва да работим, е — вместо тъй наречената унитарна (единна) държава — обособяването на определена сфера от обществото, за нейното свободно разгръщане и самостоятелен живот редом с останалите области. Тази сфера обхваща всичко свързано с духовния живот, възпитанието на децата, образованието, изкуството, литературата, а също така (както вече съм отбелязвал и ще спомена в публичната лекция утре) всичко, отнасящо се до администрацията на гражданското и криминалното право.
към текста >>
178.
Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
А трудовият договор трябва да се основава на разпре
деление
то на произведените стоки между работниците, извършващи физически труд, и работниците, извършващи духовен труд.
Здрави отношения ще възникнат само при следните условия: Договореностите в никакъв случай не трябва да се правят на базата на количеството работа. Работата трябва да се разглежда като въпрос на правото — да се регламентира от политическата държава.
А трудовият договор трябва да се основава на разпределението на произведените стоки между работниците, извършващи физически труд, и работниците, извършващи духовен труд.
Такъв трудов договор може да се основава само на произведените стоки, а не на взаимоотношенията между работниците и работодателя. Това е единственият начин нещата да се поставят на здрава основа.
към текста >>
Разпре
деление
то на дейностите би трябвало да се прави на базата на стоки, тъй като те са общите продукти от работата на работниците, извършващи духовен [в т.ч.
Хората питат: „Откъде идват социалните злини, които са свързани с капитализма? “ Казват, че тези злини идвали от капиталистическата икономическа система. Но никакви злини не могат да дойдат от една икономическа система — те идват преди всичко от това, че нямаме истинско трудово право, което да защитава труда на хората; и от това, че не забелязваме как начинът, по който отказват справедливия дял на работниците, е равносилен на жива лъжа. Но на какво разчита това? Не на организацията на икономическия живот, а на факта, че социалният ред позволява несправедливо възнаграждение на отделни работодатели за сметка на работниците.
Разпределението на дейностите би трябвало да се прави на базата на стоки, тъй като те са общите продукти от работата на работниците, извършващи духовен [в т.ч.
интелектуален] труд, и работниците, извършващи физически труд. Но ако вие използвате личното си положение, за да отнемете нещо от някого, което не би трябвало да му отнемате, какво правите? Вие го лъжете, възползвате се от него! Човек трябва само да погледне тези обстоятелства право в очите, за да осъзнае, че бедите не са в капитализма, а в злоупотребата с духовни възможности.
към текста >>
179.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Дорнах, 23 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Така стои следователно работата с разпре
деление
то на тези духовни Същества.
Ако обгърнете сега с поглед тази осма сфера, тогава в нея живеят не само нашите божествени Създатели, но в нея живеят освен това и ариманическите същества. Така щото чрез това, че живеем в кръга на осмата сфера, ние живеем заедно с Духовете чувствувани от нас като божествени Същества, но също и с ариманическите същества. В четвъртата сфера заедно с нас живеят, точно казано, луциферическите духове.
Така стои следователно работата с разпределението на тези духовни Същества.
Ние можем да разгледаме тези духовни Същества, когато обхванем онова, което от нашето същество стои във връзка със средите на тази сфери.
към текста >>
180.
5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Философите, които днес вярват, че постъпват без предразсъдък, когато делят човека на тяло и душа, не знаят именно, че тяхното
деление
е резултат на един исторически процес, който е взел своята изходна точка от осмия всеобщ събор в Константинопол, където католическата църква е изхвърлила духа, като издигна до догма, че от сега нататък истински вярващият християнин трябва да мисли: човекът се състои от тяло и душа, а душата има само някои духовни качества.
Ние ще се разберем най-добре, ако Ви припомня нещо, което вече аз често пъти съм споменавал. Днешните мислители вярват, че действуват или по-скоро мислят без предразсъдъци, изследвайки нещата чисто научно, когато твърдят, че човекът се състои от тяло и душа. Нали, стигайки даже до мнимо великия, всъщност само по милостта на своя издател велик Вилхелм Вундт, хората твърдят, че когато човек мисли безпристрастно, той трябва да раздели човека на тяло и душа, ако въобще се допуска, че съществува душа. И само свенливо някой се осмелява да каже, че човекът се състои от тяло, душа и дух.
Философите, които днес вярват, че постъпват без предразсъдък, когато делят човека на тяло и душа, не знаят именно, че тяхното деление е резултат на един исторически процес, който е взел своята изходна точка от осмия всеобщ събор в Константинопол, където католическата църква е изхвърлила духа, като издигна до догма, че от сега нататък истински вярващият християнин трябва да мисли: човекът се състои от тяло и душа, а душата има само някои духовни качества.
Това беше заповед на църквата. И днес още философите учат това и не знаят, че само следват заповедта на църквата, а вярват, че мислят безпредрасъдъчно в науката. Така стоят фактически днес някои неща, които хората наричат "наука без предразсъдъци".
към текста >>
181.
7. СКАЗКА СЕДМА. Дорнах, 6 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Вие чухте в различните разглеждания, как за едно действително познание на човешкото същество е необходимо, да бъде действително проследено
деление
то на това човешко същество на три члена, на три части.
Вие чухте в различните разглеждания, как за едно действително познание на човешкото същество е необходимо, да бъде действително проследено делението на това човешко същество на три члена, на три части.
Относително самостоятелно са организирани в човешкото същество главата, естествено грубо казано, гръдните органи и органите на крайниците. При което обаче трябва да си представим, че към органите на крайниците принадлежи една част от онова, което се намира вътре в туловището. Вие можете да видите също от сказките и от моето изложение в книгата "Загадки на душата", как с човешката глава е свързан животът на мислите и представите, как с всички това, което при човешкото същество е ритмическа дейност, системата на гърдите, е свързано както казах говорейки грубо всичко онова, което е сфера на чувствата, и как сферата на волята, която обаче при човека представлява всъщност истинското духовно естество на човека, е свързана със системата на крайниците, с организма на крайниците. Тези три системи на човешкия организъм са относително самостоятелни. Относително самостоятелно действуват също животът на представите, на мислите, животът на чувствата и животът на волята.
към текста >>
Това е едно
деление
на хода на човешкия живот.
А това значи: когато чувствувате нещо, това без съмнение едно изживяване вътре във вас, но същевременно то е нещо, което става в света, което има значение в света. И именно извънредно интересно е да бъде проследено, какви процеси на света лежат на основата на нашия чувствен живот. Да предположим, че изживявате нещо, което засяга извънредно силно Вашите чувства, едно събитие, което Ви възбужда радостно или тъжно. Вие знае те, че общият живот на човека протича така, че можем да разделим този цялостен живот на човека в приблизително 7 периода. Първият период протича приблизително от раждането до смяната на зъбите /до към 7-та година/, Вторият период отива до половата зрялост, Третият до 21 години /до началото на 21-та година/, всичко това е приблизително и така върви животът по-нататък.
Това е едно деление на хода на човешкия живот.
към текста >>
Когато обгърнем с поглед това
деление
, ние стигаме до възлови точки на човешкото развитие, които в началото на човешкия земен живот са изразени съвсем ясно в смяната на зъбите, половата зрялост, които след това се забулват повече или по-малко, обаче за този, който може да ги наблюдава, са още много ясни и по-късно.
Когато обгърнем с поглед това деление, ние стигаме до възлови точки на човешкото развитие, които в началото на човешкия земен живот са изразени съвсем ясно в смяната на зъбите, половата зрялост, които след това се забулват повече или по-малко, обаче за този, който може да ги наблюдава, са още много ясни и по-късно.
Защото това, което става с душевно-телесното естество на човека около 21-та година, за онзи, който може да го наблюдава, то е също така ясно възприемаемо, както например половата зрялост е възприемаема за обикновената физиология. Но обикновеното бива по-малко наблюдавано. Но с това ние имаме едно повече общо разчленение на хода на човешкия живот. Когато обаче настъпва нещо такова, както аз казах, някое важно събитие, например смяната на зъбите и половата зрялост, която действува много възбуждащо в сферата на чувствата, тогава става нещо твърде особено, което понеже днес е наблюдавано само грубо обикновено на се забелязва в действителността. Но това събитие все пак става.
към текста >>
И след това те наричат скоростта, която обозначават с "С" или с "V" една функция на пътя и времето и я представят като едно частно /резултат на
деление
то/:
И така е всъщност с всяка светлина. Така е всъщност с всички действия. Всички действия подлежат всъщност на закона на еластичността, който закон има една граница на еластичността. Но гореспоменатите пред стави са нещо общоприето в съществуващите днес така наречени научни описания и днес учените твърде малко се считат с действителността. Ако бихме били физици, аз бих обърнал вниманието Ви върху това, как хората разбират днес във физиката пътя, който е изминат, как те разбират времето.
И след това те наричат скоростта, която обозначават с "С" или с "V" една функция на пътя и времето и я представят като едно частно /резултат на делението/:
към текста >>
182.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Дошло е време, когато трябва публично да се казва, че ако ще бъде внесен плодотворен импулс в живота, в живота с неговите съвременни пагубни явления, то това не може да бъде друг, освен принципът на троичното раз
деление
на социалния организъм.
Дошло е време, когато трябва публично да се казва, че ако ще бъде внесен плодотворен импулс в живота, в живота с неговите съвременни пагубни явления, то това не може да бъде друг, освен принципът на троичното разделение на социалния организъм.
По този начин очите на човешките души ще бъдат насочени към трите основни потока на настоящия цивилизован живот.
към текста >>
Това били първите арийци, за които ни говори историята, и без да има взаимо противопоставяне между древните по-ранни хора, живеещи от атавистичните сили на душата, и онези, наситили древните душевни сили с разум, без такова противопоставяне възникнало първото раз
деление
на касти, външно, физическо и емпирично, което все още се среща в Азия, и за което говори например Тагор.
От Духовната Наука се изисква да установи какви са били тези хора, слезли сред онези по-предишни човешки същества, които просто от своите собствени вътрешни подбуди получавали ръководните сили за всекидневния живот. Чрез духовно-научно изследване ние намираме, че онези, внесли нов елемент в населението, съчетавали две качества, едно от които предишните хора не притежавали. Първоначалните обитатели имали атавистично ясновидство без разум, без интелигентност. Онези, които слезли долу сред тях, също имали нещо от ясновидската сила, но в същото време в техните души бил приет първият зародиш на интелигентността, на разума. Следователно, те внесли в цивилизацията по онова време ясновидство, оплодено с разум.
Това били първите арийци, за които ни говори историята, и без да има взаимо противопоставяне между древните по-ранни хора, живеещи от атавистичните сили на душата, и онези, наситили древните душевни сили с разум, без такова противопоставяне възникнало първото разделение на касти, външно, физическо и емпирично, което все още се среща в Азия, и за което говори например Тагор.
към текста >>
В Гърция намираме раз
деление
на господари и роби.
От това ръководството на тази цивилизация изгубило своя смисъл, защото това някога имало смисъл само докато водачите били надарени с духовно и душевно виждане, както и с интелигентност. Историята ни казва, че онова, което е имало значение в древни времена, се запазва и в много по-късна епоха. Така намираме човечеството в по-късната гръцка цивилизация все още групирано по начин, който е имал значение за онова древно време, когато водачите на Мистериите действително били пратеници на Боговете. Онова, което някога било мъдрост с импулс за живот, се преобразувало в гръцка логика и диалектика, в мъдростта на гърците, мъдрост която вече е принудено бледа, сравнена с нейния стар източен извор. В старите източни времена всеки е знаел защо има хора, които са се подчинявали, когато водачите им давали указания в стопанството.
В Гърция намираме разделение на господари и роби.
Разделението на човечеството още е там, но смисълът постепенно бил изгубен. И онова, което за гърците все още имало голямо значение, тъй като те поне знаели, че то идвало от древните Мистерии, било още по-отслабено като преминало в нашия съвременен образователен живот. В нашия съвременен образователен живот всичко е станало лишено от жива връзка. Днес преследваме една абстрактна наука. Ние вече не намираме връзка между тази отвлечена наука и външния живот.
към текста >>
Раз
деление
то на човечеството още е там, но смисълът постепенно бил изгубен.
Историята ни казва, че онова, което е имало значение в древни времена, се запазва и в много по-късна епоха. Така намираме човечеството в по-късната гръцка цивилизация все още групирано по начин, който е имал значение за онова древно време, когато водачите на Мистериите действително били пратеници на Боговете. Онова, което някога било мъдрост с импулс за живот, се преобразувало в гръцка логика и диалектика, в мъдростта на гърците, мъдрост която вече е принудено бледа, сравнена с нейния стар източен извор. В старите източни времена всеки е знаел защо има хора, които са се подчинявали, когато водачите им давали указания в стопанството. В Гърция намираме разделение на господари и роби.
Разделението на човечеството още е там, но смисълът постепенно бил изгубен.
И онова, което за гърците все още имало голямо значение, тъй като те поне знаели, че то идвало от древните Мистерии, било още по-отслабено като преминало в нашия съвременен образователен живот. В нашия съвременен образователен живот всичко е станало лишено от жива връзка. Днес преследваме една абстрактна наука. Ние вече не намираме връзка между тази отвлечена наука и външния живот. Потокът от Гърция е влязъл в нашите колежи, в нашите основни и средни училища, в целия обществен културен живот на съвременното човечеството.
към текста >>
183.
Съдържание
GA_214 Тайната на троицата
Спорът върху предопре
деление
то и вероизповеданието.
Религиозните борби на Средновековието са основа за модерното духовно ориентиране. Жан Скотус Ериген и монахът Готшалк.
Спорът върху предопределението и вероизповеданието.
Продължения на схоластичното противопоставяне между познанието чрез разума и познанието чрез откровение до модерната епоха, например, в противопоставянето между Шилер и Гьоте.
към текста >>
184.
3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Тази доктрина бе изкована по начина, по който самият Августин го беше вече направил, действително: според своята доктрина за божественото предопре
деление
, една част от човечеството е определена за блаженство, а другата да бъде осъдена.
Така ние виждаме,точно в ІХ век, изправени една срещу друга, две личности: Скотус Ериген и монахът Готшалк, който пропагандираше енергично доктрината според която Бог отлично знае предварително дали един човек ще бъде осъден или спасен. Малко по малко се изкова тази формула: Бог предопредели една част от хората за блаженство, а друга част за осъждане.
Тази доктрина бе изкована по начина, по който самият Августин го беше вече направил, действително: според своята доктрина за божественото предопределение, една част от човечеството е определена за блаженство, а другата да бъде осъдена.
И Готшалк, монахът, учеше, че нещата стояха така: Бог определи една част от хората за блаженство, а другата част за осъждане, но никаква част за грях. Готшалк учеше, следователно, от гледна точка на външното разбиране, на едно противоречие.
към текста >>
185.
ЧАСТ ВТОРА. ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА... 5. ПЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 5 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Те не се затрудняваха, защото го бяха видели, това е сигурно, света на боговете и защото знаеха сега, че Христос, напускайки този свят на боговете, е дошъл на земята, за да изпълни тук своето бъдещо предопре
деление
, което започва с Мистерията на Голгота.
Ето защо, тези, които живееха в епохата, в която се изпълни Мистерията на Голгота и имаха още ясновидски способности, не се затрудняваха да разберат Христос.
Те не се затрудняваха, защото го бяха видели, това е сигурно, света на боговете и защото знаеха сега, че Христос, напускайки този свят на боговете, е дошъл на земята, за да изпълни тук своето бъдещо предопределение, което започва с Мистерията на Голгота.
Всъщност, те видяха Мистерията на Голгота също неясно, но до Мистерията на Голгота те можеха да виждат добре Христос. Можеха също да кажат безкрайно много неща за Христос в качеството му на Бог. Те не дискутираха какво е станало с този Бог, когато е слязъл в един човек чрез Кръщението на река Йордан. Имахме също в първите времена на християнството една съвсем характерна христология и не исусология. И тъй като светът на боговете престана най-общо да бъде нещо познато, христологията се превърна много скоро в една чисто и просто исусология.
към текста >>
186.
Младежта в епохата на светлината
GA_217a-13 - Младежта в епохата на светлината
И аз все още трябва да гледам на това по този начин; младежкото движение и Антропософското Движение трябва по вътрешно предопре
деление
да се имат предвид едно друго.
По времето, когато младежкото движение и Антропософското Движение за пръв път влязоха в контакт, на мен наистина ми изглеждаше сякаш те бяха събрани заедно от един вид съдба, от един вид Карма.
И аз все още трябва да гледам на това по този начин; младежкото движение и Антропософското Движение трябва по вътрешно предопределение да се имат предвид едно друго.
Когато си припомних всичко, което съм преживял в продължение на десетилетия в усилието да установя общност от човешки същества, искащи да търсят Духа, и отнесох това към развилото се като младежко движение от началото на това столетие, аз трябва да кажа, че онова, което бе почувствано от много малък брой хора преди 40 години, и тогава едва бе забелязано, защото участваха толкова малко хора, се чувства днес в младежкото движение, което става все по и по-разпространено. Във вашите поздравителни думи това бе добре изразено – колко трудно е наистина раждането на едно младо човешко същество.
към текста >>
187.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Това раз
деление
на човешкото същество, което се проявява в него в ежедневието поне веднъж в денонощието, има дълбоко значение за целия му живот.
Това разделение на човешкото същество, което се проявява в него в ежедневието поне веднъж в денонощието, има дълбоко значение за целия му живот.
Това, което се представя като физическо тяло и като етерно тяло, разглеждано с външните сетива и външния разсъдък, се намира в определено развитие от раждането до смъртта.
към текста >>
Ние виждаме, как съвременният цивилизован живот се опира на това, което е дадено като раз
деление
на хората на Земята по техния език, по тяхната реч.
Но това преминава сега в съдбата на целия човешки род.
Ние виждаме, как съвременният цивилизован живот се опира на това, което е дадено като разделение на хората на Земята по техния език, по тяхната реч.
Искат да организира нова култура в съответствие с разделението и по отделни езици. Но знаейки, в какво се превърна сегашната реч, ние сме наясно, че такива тенденции към разделение на култури, такива идеи за култура, са живи само в чисто материалната сфера, че се стремят да хвърлят покривало над цивилизациите на народите по Земята, което би ги разделило от духовното, от духовния свят. И това материалистическо затваряне на пътищата на живота на душата нагоре ние виждаме днес навсякъде. Това е нещото, което материализма на съзнанието, материализма на мисленето и материализма на чувстването внася във външния живот на хората.Това е нещото, което постепенно заставя да се забравя човека, да се забравя за това, че той бидейки член на човешкия род, живее в това, което се управлява от Висшите сфери. Ако хората бъдат разделени на нации, на народи и т.н., то това ще ги води все повече и повече към сляпа вяра в това, че така и трябва да пребивават в чисто материалното.
към текста >>
Искат да организира нова култура в съответствие с раз
деление
то и по отделни езици.
Но това преминава сега в съдбата на целия човешки род. Ние виждаме, как съвременният цивилизован живот се опира на това, което е дадено като разделение на хората на Земята по техния език, по тяхната реч.
Искат да организира нова култура в съответствие с разделението и по отделни езици.
Но знаейки, в какво се превърна сегашната реч, ние сме наясно, че такива тенденции към разделение на култури, такива идеи за култура, са живи само в чисто материалната сфера, че се стремят да хвърлят покривало над цивилизациите на народите по Земята, което би ги разделило от духовното, от духовния свят. И това материалистическо затваряне на пътищата на живота на душата нагоре ние виждаме днес навсякъде. Това е нещото, което материализма на съзнанието, материализма на мисленето и материализма на чувстването внася във външния живот на хората.Това е нещото, което постепенно заставя да се забравя човека, да се забравя за това, че той бидейки член на човешкия род, живее в това, което се управлява от Висшите сфери. Ако хората бъдат разделени на нации, на народи и т.н., то това ще ги води все повече и повече към сляпа вяра в това, че така и трябва да пребивават в чисто материалното.
към текста >>
Но знаейки, в какво се превърна сегашната реч, ние сме наясно, че такива тенденции към раз
деление
на култури, такива идеи за култура, са живи само в чисто материалната сфера, че се стремят да хвърлят покривало над цивилизациите на народите по Земята, което би ги разделило от духовното, от духовния свят.
Но това преминава сега в съдбата на целия човешки род. Ние виждаме, как съвременният цивилизован живот се опира на това, което е дадено като разделение на хората на Земята по техния език, по тяхната реч. Искат да организира нова култура в съответствие с разделението и по отделни езици.
Но знаейки, в какво се превърна сегашната реч, ние сме наясно, че такива тенденции към разделение на култури, такива идеи за култура, са живи само в чисто материалната сфера, че се стремят да хвърлят покривало над цивилизациите на народите по Земята, което би ги разделило от духовното, от духовния свят.
И това материалистическо затваряне на пътищата на живота на душата нагоре ние виждаме днес навсякъде. Това е нещото, което материализма на съзнанието, материализма на мисленето и материализма на чувстването внася във външния живот на хората.Това е нещото, което постепенно заставя да се забравя човека, да се забравя за това, че той бидейки член на човешкия род, живее в това, което се управлява от Висшите сфери. Ако хората бъдат разделени на нации, на народи и т.н., то това ще ги води все повече и повече към сляпа вяра в това, че така и трябва да пребивават в чисто материалното.
към текста >>
188.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Ако историята изобразяваше по-точно това, което е ставало в битките на народите при преселенията им, ако обръщаше повече внимание на тези духовни сили, които са действали там, тогава бихме видели, как двойственото раз
деление
на мисловните импулси сред човечеството е било това, което е господствало в живота на Европа по време на «великото преселение на народите».
Ако историята изобразяваше по-точно това, което е ставало в битките на народите при преселенията им, ако обръщаше повече внимание на тези духовни сили, които са действали там, тогава бихме видели, как двойственото разделение на мисловните импулси сред човечеството е било това, което е господствало в живота на Европа по време на «великото преселение на народите».
към текста >>
189.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
А процесите в долната част на тялото предизвикват своя противообраз – процеси в главата, без да има раз
деление
в пространството.
Трябва само да си изясните, че не трябва да си представяте, че при възприемане на такива процеси има място разделянето им в пространството. Съвременният човек с неговия мъртъв и тежък разсъдък е способен само да си представи, че ако нещо става в неговия живот, то може да достигне мозъка само чрез външно видими потоци. Но това не е така.
А процесите в долната част на тялото предизвикват своя противообраз – процеси в главата, без да има разделение в пространството.
Това може ясно да се види когато се наблюдава етерното тяло; ако в етерното тяло на долния човек се появи просветляване, заблести по-светло някаква отчетлива форма, то в главата възниква потъмняване, което има съответстваща негативна форма. И всичко това - без взаимодействие чрез физическото пространство.
към текста >>
190.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
В епохата на първата древноиндийска култура още не е съществувало това, което по-късно се превърнало в
деление
на касти.
Те са обичали това, защото им се е искало да се вслушват в това, което се е появявало в тяхното обкръжение. И в самата дейност по това «отгатване» те са намирали известно вътрешно удовлетворение. И по същия начин, благодарение на някакъв инстинкт, те са могли, поглеждайки лицето на човека, да заключат за това, колко е умен, а по общата фигура – за неговия темперамент и т.н. Отгатването по онова време е заменяло това, което ние сега наричаме познание с помощта на доказателства. И цялото общуване на хората, тези или онези техни взаимоотношения са се обуславяли и са изхождали от душевното, от възприятия на жестове, обща фигура, осанка на човека, неговата походка, което давало възможност да се съди за неговите морални качества.
В епохата на първата древноиндийска култура още не е съществувало това, което по-късно се превърнало в деление на касти.
Тогава, във връзка със съществуването на древноиндийските мистерии, безусловно, е съществувало даже някакво социално деление на хората на основата на тяхната физиогномия, на техните жестове. Такива неща са били възможни в по-старите времена на човешкото развитие, защото хората тогава все още са имали известен инстинкт да се подчиняват на такова разделение. Това, което по-късно се е проявило в индийската цивилизация като образуване на кастите, това е станало, може да се каже, вече някакво схематично разделение, сменило много по-дълбокото индивидуално разчленяване на обществото, което първоначално е било на основата на инстинктивната физиогномика. И в тези стари времена хората не се чувствали обидени, ако тях, в зависимост от вида на лицата им са ги поставяли на едно или друго място. Защото те все още са се чувствали същества, изпратени на Земята от Боговете.
към текста >>
Тогава, във връзка със съществуването на древноиндийските мистерии, безусловно, е съществувало даже някакво социално
деление
на хората на основата на тяхната физиогномия, на техните жестове.
И в самата дейност по това «отгатване» те са намирали известно вътрешно удовлетворение. И по същия начин, благодарение на някакъв инстинкт, те са могли, поглеждайки лицето на човека, да заключат за това, колко е умен, а по общата фигура – за неговия темперамент и т.н. Отгатването по онова време е заменяло това, което ние сега наричаме познание с помощта на доказателства. И цялото общуване на хората, тези или онези техни взаимоотношения са се обуславяли и са изхождали от душевното, от възприятия на жестове, обща фигура, осанка на човека, неговата походка, което давало възможност да се съди за неговите морални качества. В епохата на първата древноиндийска култура още не е съществувало това, което по-късно се превърнало в деление на касти.
Тогава, във връзка със съществуването на древноиндийските мистерии, безусловно, е съществувало даже някакво социално деление на хората на основата на тяхната физиогномия, на техните жестове.
Такива неща са били възможни в по-старите времена на човешкото развитие, защото хората тогава все още са имали известен инстинкт да се подчиняват на такова разделение. Това, което по-късно се е проявило в индийската цивилизация като образуване на кастите, това е станало, може да се каже, вече някакво схематично разделение, сменило много по-дълбокото индивидуално разчленяване на обществото, което първоначално е било на основата на инстинктивната физиогномика. И в тези стари времена хората не се чувствали обидени, ако тях, в зависимост от вида на лицата им са ги поставяли на едно или друго място. Защото те все още са се чувствали същества, изпратени на Земята от Боговете. И авторитетът, с който са се ползвали тези, които, изхождайки от мистериите, са осъществявали това социално разделение на хората, този авторитет е бил необичайно голям.
към текста >>
Такива неща са били възможни в по-старите времена на човешкото развитие, защото хората тогава все още са имали известен инстинкт да се подчиняват на такова раз
деление
.
И по същия начин, благодарение на някакъв инстинкт, те са могли, поглеждайки лицето на човека, да заключат за това, колко е умен, а по общата фигура – за неговия темперамент и т.н. Отгатването по онова време е заменяло това, което ние сега наричаме познание с помощта на доказателства. И цялото общуване на хората, тези или онези техни взаимоотношения са се обуславяли и са изхождали от душевното, от възприятия на жестове, обща фигура, осанка на човека, неговата походка, което давало възможност да се съди за неговите морални качества. В епохата на първата древноиндийска култура още не е съществувало това, което по-късно се превърнало в деление на касти. Тогава, във връзка със съществуването на древноиндийските мистерии, безусловно, е съществувало даже някакво социално деление на хората на основата на тяхната физиогномия, на техните жестове.
Такива неща са били възможни в по-старите времена на човешкото развитие, защото хората тогава все още са имали известен инстинкт да се подчиняват на такова разделение.
Това, което по-късно се е проявило в индийската цивилизация като образуване на кастите, това е станало, може да се каже, вече някакво схематично разделение, сменило много по-дълбокото индивидуално разчленяване на обществото, което първоначално е било на основата на инстинктивната физиогномика. И в тези стари времена хората не се чувствали обидени, ако тях, в зависимост от вида на лицата им са ги поставяли на едно или друго място. Защото те все още са се чувствали същества, изпратени на Земята от Боговете. И авторитетът, с който са се ползвали тези, които, изхождайки от мистериите, са осъществявали това социално разделение на хората, този авторитет е бил необичайно голям.
към текста >>
Това, което по-късно се е проявило в индийската цивилизация като образуване на кастите, това е станало, може да се каже, вече някакво схематично раз
деление
, сменило много по-дълбокото индивидуално разчленяване на обществото, което първоначално е било на основата на инстинктивната физиогномика.
Отгатването по онова време е заменяло това, което ние сега наричаме познание с помощта на доказателства. И цялото общуване на хората, тези или онези техни взаимоотношения са се обуславяли и са изхождали от душевното, от възприятия на жестове, обща фигура, осанка на човека, неговата походка, което давало възможност да се съди за неговите морални качества. В епохата на първата древноиндийска култура още не е съществувало това, което по-късно се превърнало в деление на касти. Тогава, във връзка със съществуването на древноиндийските мистерии, безусловно, е съществувало даже някакво социално деление на хората на основата на тяхната физиогномия, на техните жестове. Такива неща са били възможни в по-старите времена на човешкото развитие, защото хората тогава все още са имали известен инстинкт да се подчиняват на такова разделение.
Това, което по-късно се е проявило в индийската цивилизация като образуване на кастите, това е станало, може да се каже, вече някакво схематично разделение, сменило много по-дълбокото индивидуално разчленяване на обществото, което първоначално е било на основата на инстинктивната физиогномика.
И в тези стари времена хората не се чувствали обидени, ако тях, в зависимост от вида на лицата им са ги поставяли на едно или друго място. Защото те все още са се чувствали същества, изпратени на Земята от Боговете. И авторитетът, с който са се ползвали тези, които, изхождайки от мистериите, са осъществявали това социално разделение на хората, този авторитет е бил необичайно голям.
към текста >>
И авторитетът, с който са се ползвали тези, които, изхождайки от мистериите, са осъществявали това социално раз
деление
на хората, този авторитет е бил необичайно голям.
Тогава, във връзка със съществуването на древноиндийските мистерии, безусловно, е съществувало даже някакво социално деление на хората на основата на тяхната физиогномия, на техните жестове. Такива неща са били възможни в по-старите времена на човешкото развитие, защото хората тогава все още са имали известен инстинкт да се подчиняват на такова разделение. Това, което по-късно се е проявило в индийската цивилизация като образуване на кастите, това е станало, може да се каже, вече някакво схематично разделение, сменило много по-дълбокото индивидуално разчленяване на обществото, което първоначално е било на основата на инстинктивната физиогномика. И в тези стари времена хората не се чувствали обидени, ако тях, в зависимост от вида на лицата им са ги поставяли на едно или друго място. Защото те все още са се чувствали същества, изпратени на Земята от Боговете.
И авторитетът, с който са се ползвали тези, които, изхождайки от мистериите, са осъществявали това социално разделение на хората, този авторитет е бил необичайно голям.
към текста >>
Едва в по-късните следатлантски епохи постепенно започнало да се формира раз
деление
на касти, базирано на други предпоставки, за които вече съм говорил в други свои лекции.
Едва в по-късните следатлантски епохи постепенно започнало да се формира разделение на касти, базирано на други предпоставки, за които вече съм говорил в други свои лекции.
Защото в тези по-ранни времена на древноиндийската култура е имало здраво чувство за това, че в основата на човека е заложена някаква божествена имагинация. Аз често съм ви разказвал за това, как първоначално е съществувало някакво инстинктивно ясновиждане, сънищно ясновиждане. О, ако се обърнем към най-старите времена на следатлантския период, то тогава хората са говорили не само това, което са виждали като на сън, някакви имагинации, но те са казвали: в тази или онази особена конфигурация на физическото тяло на човека, слизащ на Земята, се залага определена божествена имагинация и съобразно с нея той още от детството формира своята физиономия и изобщо целия физически израз на своето същество. Така, че не само инстинктивно са се взирали във физиономията на човека, но и прозирали в нейните характерни черти имагинацията на Боговете. Казвали си: Боговете имат имагинации и тези имагинации се запечатват във физическото същество на хората.
към текста >>
191.
Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Говорейки за импулса на троичното раз
деление
в социалния живот, бихме могли да кажем, че това беше един вид изпитание, дали мисълта за Михаил е вече достатъчно силна, за да бъде осъществен един такъв социален импулс.
Говорейки за импулса на троичното разделение в социалния живот, бихме могли да кажем, че това беше един вид изпитание, дали мисълта за Михаил е вече достатъчно силна, за да бъде осъществен един такъв социален импулс.
Едно изпитание за човешката душа беше, дали мисълта за Михаил е достатъчно силна у определен брой хора. Но, изпитанието показа негативен резултат. Все още мисълта за Михаил не е достатъчно силна дори и всред малък кръг от хора, за да бъде действително усетена цялата ú съзидателна мощ. И едва ли ще е възможно за човешките души да свържат новите си подемни сили с прамогъщите творчески мирови сили така, както е необходимо, без инспириращо въздействие на есенния Михаилов празник, следователно, без да са в състояние да извлекат от дълбините на езотерическия живот един съвършено нов импулс.
към текста >>
192.
1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Те разделиха плячката на три, направиха едно правилно
деление
.
Да, математиката, интелектуалистичното беше еднаква както при хиената така и при вълка.
Те разделиха плячката на три, направиха едно правилно деление.
Но те приложиха тази математика, този интелект по различен начин върху действителността. Чрез това също съдбата им се измени съществено. Хиената бе изядена, защото в отношението на нейния принцип на делението даде нещо различно от вълка, който не бе изяден, защото в отношението на неговата хиената логика той самият казва, че хиената го е научила така отнесе тази логика към една съвършено друга логика. Той я отнесе към действителността именно така, че лъвът нямаше вече нужда да изяде и него.
към текста >>
Хиената бе изядена, защото в отношението на нейния принцип на
деление
то даде нещо различно от вълка, който не бе изяден, защото в отношението на неговата хиената логика той самият казва, че хиената го е научила така отнесе тази логика към една съвършено друга логика.
Да, математиката, интелектуалистичното беше еднаква както при хиената така и при вълка. Те разделиха плячката на три, направиха едно правилно деление. Но те приложиха тази математика, този интелект по различен начин върху действителността. Чрез това също съдбата им се измени съществено.
Хиената бе изядена, защото в отношението на нейния принцип на делението даде нещо различно от вълка, който не бе изяден, защото в отношението на неговата хиената логика той самият казва, че хиената го е научила така отнесе тази логика към една съвършено друга логика.
Той я отнесе към действителността именно така, че лъвът нямаше вече нужда да изяде и него.
към текста >>
193.
2. ВТОРА СКАЗКА: Дорнах 20 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Обаче когато някога тези машини ще бъдат построени в тяхното съвместно действие така, както хората могат да научат това от разпре
деление
то на хранителните средства в организма на кравата, тогава трептенията, които ще бъдат създадени върху земното кълбо чрез машините, тези малки трептения на Земята ще протичат така, че с това, което става на Земята, ще съзвучи, ще сътрепти онова, което се намира над Земята; тогава нашата планетна система ще сътрепти в нейните движения с нашата земна система, както една съответно настроена струна съзвучи, когато е поставена в трептение една друга струна намираща се в същото помещение.
Начинът, по който например се строят машините, е твърде различен, според естеството на отделните машини; обаче всичко проявява тенденцията, несъвършените, промивните още машини да се превърнат постепенно в такива, които почиват на трептения: там, където нещо трепти, и където чрез трептения, чрез колебание, чрез периодично протичащи движения се постига ефектът на машината. Всичко се стреми към построяването на такива машини.
Обаче когато някога тези машини ще бъдат построени в тяхното съвместно действие така, както хората могат да научат това от разпределението на хранителните средства в организма на кравата, тогава трептенията, които ще бъдат създадени върху земното кълбо чрез машините, тези малки трептения на Земята ще протичат така, че с това, което става на Земята, ще съзвучи, ще сътрепти онова, което се намира над Земята; тогава нашата планетна система ще сътрепти в нейните движения с нашата земна система, както една съответно настроена струна съзвучи, когато е поставена в трептение една друга струна намираща се в същото помещение.
към текста >>
194.
3. ТРЕТА СКАЗКА: Дорнах 21 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Защото ако се абстрахираме от външните явления и вникнем във вътрешното същество, тогава констатираме например, че не трябва да настъпва никаква нередовност в това разпре
деление
на вещественото и силовото естество на човека.
Това има вече също своето голямо значение.
Защото ако се абстрахираме от външните явления и вникнем във вътрешното същество, тогава констатираме например, че не трябва да настъпва никаква нередовност в това разпределение на вещественото и силовото естество на човека.
към текста >>
Това, което постоянно казвах тези дни, а именно при астралното тяло на кравата се вижда, как тя всъщност осъществява горното, висшето във физическо-материалното, то се изразява в това, че тя подържа в нейното собствено отношение на теглото дванадесетократното
деление
.
Вие виждате, че кравата е предвидела да изразява в теглото цялото животинско битие, да изразява в него нещо колкото е възможно космическо.
Това, което постоянно казвах тези дни, а именно при астралното тяло на кравата се вижда, как тя всъщност осъществява горното, висшето във физическо-материалното, то се изразява в това, че тя подържа в нейното собствено отношение на теглото дванадесетократното деление.
Тя се намира космически в това деление. Всичко при кравата е така, че в духовното вещество биват обработени и вработени силите на Земята. На земното притегляне е наложено да се разпредели в отношението на Зодиака в кравата. Земната тежест, земното притегляне трябва да се подчини да направи една дванадесета да се падне на егоистичността. Всичко, което кравата има като духовно вещество, тя го принуждава да влезе в земните отношения.
към текста >>
Тя се намира космически в това
деление
.
Вие виждате, че кравата е предвидела да изразява в теглото цялото животинско битие, да изразява в него нещо колкото е възможно космическо. Това, което постоянно казвах тези дни, а именно при астралното тяло на кравата се вижда, как тя всъщност осъществява горното, висшето във физическо-материалното, то се изразява в това, че тя подържа в нейното собствено отношение на теглото дванадесетократното деление.
Тя се намира космически в това деление.
Всичко при кравата е така, че в духовното вещество биват обработени и вработени силите на Земята. На земното притегляне е наложено да се разпредели в отношението на Зодиака в кравата. Земната тежест, земното притегляне трябва да се подчини да направи една дванадесета да се падне на егоистичността. Всичко, което кравата има като духовно вещество, тя го принуждава да влезе в земните отношения.
към текста >>
195.
7. СЕДМА СКАЗКА: Дорнах, 2 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
И те са онези, тези духове на огъня, които вървят с най-голяма любов по следите на насекомите, за да произведат именно разпре
деление
то на топлината за плодното коленце.
Видите ли, когато там горе свистят наоколо духовете на огъня, а именно когато посредничат с прашеца на тичинките, тогава те имат само едно чувство. Това е едно повишено чувство в сравнение с чувството на Силфите. Силфите чувствуват тяхното себе, техния аз, когато виждат да летят птиците, Духовете на Огъня имат това чувство още по-завишено по отношение на света на пеперудите и въобще по отношение на целия свят на насекомите.
И те са онези, тези духове на огъня, които вървят с най-голяма любов по следите на насекомите, за да произведат именно разпределението на топлината за плодното коленце.
За да свържат концентрираната топлина около себе си, тази топлина която трябва да дойде в земята, с идейната форма, за да пренесат тази топлина, духовете на огъня се чувствуват вътрешно сродни със света на пеперудите и въобще с целия свят на насекомите. Те вървят навсякъде по следите на насекомите, които летят от цвят на цвят. И когато проследим този летеж на насекомите от цвят на цвят, ние имаме всъщност чувството: всяко едно такова летящо от цвят на цвят насекомо има всъщност една твърде особена аура, която не може да бъде обяснена като произхождаща от самото насекомо. Особено пчелите с тяхната ярко блестяща, чудесно светеща, проблясваща в преливащи цветове аура, които прелитат от растение на растение, трудно могат да бъдат обяснени с тази тяхна аура. Защо? Защото насекомото пчела е навсякъде придружено от духа на огъня, който се чувствува така сроден с него, че се свързва с пчелата и пчелата е за духовното виждане обгърната от една аура, която в същност е духът на огъня.
към текста >>
196.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
В това
деление
и това обуздаване на ритъма на кръвообращението от ритъма на дишането Вие виждате първичния лечителен процес, който постоянно се извършва в човека.
Този ритъм на дишането трябва постоянно да обуздава ритъма на кръвообращението, за да бъде то четири пъти повече в сравнение с броя на вдишванията и да запази постоянно този ритъм. Иначе човекът ще стигне със своето кръвообращение в един съвсем нередовен ритъм, а редовният ритъм трябва да бъде именно 103600 пулса на ден. Ако кръвообращението не спазва този ритъм, това би било нещо, което не отговаря на нищо в Космоса. Тогава човекът би се откъснал от Космоса. Неговата обмяна на вещества го откъсва от Космоса, прави го чужди на Космоса, а ритъмът на дишането постоянно го възвръща в Космоса.
В това деление и това обуздаване на ритъма на кръвообращението от ритъма на дишането Вие виждате първичния лечителен процес, който постоянно се извършва в човека.
Обаче с всяко вътрешно лечение трябва да се дойде в помощ, на дихателния процес, който се продължава по определен начин в цялото тяло, трябва да му се дойде в помощ така, че той да обуздава навсякъде в човека процеса на кръвообращението, да го доведе до общите отношения на Космоса.
към текста >>
197.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Трябва да се приеме -така учил ученикът в Хтоническите Мистерии в Гърция, - че някога Сатурн се е отделил от всеобщата планетарна форма, която някога е имала Земята, и че това особено разпре
деление
на оловото се е извършило тогава, когато Сатурн се е отделил от всеобщата планетарна форма.
След това ученикът от гръцките Хтонически Мистерии изучавал, че също, както Земята е планета, безкрайно богата на желязо, планета, за която жителите на другите планети биха могли да кажат, че тя е богата на желязо и в това отношение й е родствен само Марс, - че също, както Земята е богата на желязо, Сатурн е богат на олово. Каквото за Земята е желязото, такова за Сатурн е оловото.
Трябва да се приеме -така учил ученикът в Хтоническите Мистерии в Гърция, - че някога Сатурн се е отделил от всеобщата планетарна форма, която някога е имала Земята, и че това особено разпределение на оловото се е извършило тогава, когато Сатурн се е отделил от всеобщата планетарна форма.
Сатурн, така да се каже, заграбва в себе си оловото и го задържа посредством своята собствена планетарна жизнена сила и благодарение на своята собствена планетарна топлина в такова състояние, че то може да пронизва цялата планетарна система, към която се отнася и нашата Земя, с тези фино разпределени оловни сили.
към текста >>
198.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Те са казвали: медта, оловото, желязото, калаят са добри метали, които са прогресирали съгласно предопре
деление
то си; живакът е Луцифер сред металите, защото той е спрял на предната степен на формиране.
Какво са казвали древните и какво са казвали средновековните алхимици за този сегашен живак?
Те са казвали: медта, оловото, желязото, калаят са добри метали, които са прогресирали съгласно предопределението си; живакът е Луцифер сред металите, защото той е спрял на предната степен на формиране.
В древните времена е било така, че като са говорели по такъв начин за земното, са говорели в действителност за небесното.
към текста >>
199.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 21.04.1924
GA_233a Великденският празник
По този начин дори самото разпре
деление
на времето както в планетарната система, така и в съзнанието на хората се определяше от Луната, от „наблюдателния пункт" на Лунните Същества.
По този начин дори самото разпределение на времето както в планетарната система, така и в съзнанието на хората се определяше от Луната, от „наблюдателния пункт" на Лунните Същества.
И ръководителите на древните Мистерии можеха да се обърнат към човека и да му кажат: „Ти, човече, припомни си, че преди да слезеш на Земята, се нуждаеше от силите на Луната и че тези сили се образуваха на Луната според начина, по който Лунните Същества поглеждаха към другите планети на нашата планетарна система. Но това, което Луната има от вторника, срядата, четвъртъка, петъка и т.н. нему ти дължиш особената конфигурация, която твоето етерно тяло може да приеме непосредствено преди началото на новия ти земен живот".
към текста >>
200.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
от другата - Европа, а между тях лежи свят, от който човечеството, по опре
деление
, е излязло по същия начин, по който древното човечество от източния свят през Гърция е влязло в Римската империя (виж рисунката).
от другата - Европа, а между тях лежи свят, от който човечеството, по определение, е излязло по същия начин, по който древното човечество от източния свят през Гърция е влязло в Римската империя (виж рисунката).
Защото това, което през столетията на средновековието чак до нашите времена се е развивало като цивилизация, е цивилизация, която се е строила, развивала се е в страни от вътрешната същност на мистериите, развивала се е на основата на това, което човек може да построи с помощта на своите собствени понятия и представи. Ние можем да наблюдаваме началото на тази тенденция в Гърция от времената на Херодот и по-нататък.
към текста >>
201.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
След като в разглеждането на кармата последния път описах повече образуването на кармическите сили, днес бих искал да поставя, така да се каже, основата, за разбирането на кармата като разгледаме отделни човешки съдби; за да можем да обгърнем с поглед кармическата определеност, кармическото предопре
деление
, да речем, на тези отделни човешки съдби.
След като в разглеждането на кармата последния път описах повече образуването на кармическите сили, днес бих искал да поставя, така да се каже, основата, за разбирането на кармата като разгледаме отделни човешки съдби; за да можем да обгърнем с поглед кармическата определеност, кармическото предопределение, да речем, на тези отделни човешки съдби.
към текста >>
В тях има строго раз
деление
на параграфи, както това обикновено прави Хегел; там се намират обичайните дефиниции.
На своите млади години Фридрих Теодор Фишер се залавя с една велика задача - да напише естетика в смисъла на философията на Хегел. И тези пет тома, които той е написал, фактически са една забележителна творба.
В тях има строго разделение на параграфи, както това обикновено прави Хегел; там се намират обичайните дефиниции.
Ако бих ви прочел няколко реда от тези томове, веднага бихте започнали да се прозявате, защото те съвсем не са написани в популярен хегелизъм, а са дефиниции като тези: - Красотата е изява на идеята в сетивна форма. Възвишеното е изява на идеята в сетивна форма така, че идеята надделява над сетивната форма. Комичното е изява на идеята в сетивна форма така, че надделява сетивната форма....и т. н.. - Това са неща, които са относително още интересни, но се отива още по-далеч! Тогава обаче срещу тези «дефиниции» стоят «декларации», така нареченото «дребно напечатано».
към текста >>
202.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Ние имаме една личност, чиято професия е да се занимава с разпре
деление
то на работата, с третирането на голям брой роби.
Ние имаме една личност, чиято професия е да се занимава с разпределението на работата, с третирането на голям брой роби.
И тази личност, която е извънредно любвеобилна, която е една кротка личност, която, ако би следвала себе си, би вършила всичко за да направи живота на робите приятен, е подчинена на една сурова, груба личност. Според нашите днешни наименования бихме нарекли онази личност началник. На него трябваше да се подчинява нашата личност. Чрез това се получават някои неща, които пораждат ненавист у ръководените. И тогава се установява, че когато личността, за която говоря, надзирателят на робите, минава през вратата на смъртта, през времето между смъртта и едно ново раждане тя е заобиколена от всички онези души, които бяха свързани с нея като роби, когато тя беше техен надзирател.
към текста >>
203.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Въпреки това троичното раз
деление
си остава в сила.
Постоянно съм подчертавал, че нервно-сетивната система е наистина концентрирана главно в главата, но тя прониква също и в целия човек. Същото е и с ритмичната система. Нещата не трябва да се поставят пространствено едно до друго. Така също трябва да разглеждате и това редуване тук - действието на Ангелите, Архангелите и Архаите е главно ограничено върху първите три периода от живота на човека, но то се простира и върху целия ход на живота, както нервно-сетивната система се съдържа главно в главата, но тя се явява също и в целия организъм. Ние усещаме също и с големия пръст на крака, в него също се намира нервно-сетивният живот.
Въпреки това троичното разделение си остава в сила.
Остава също в сила и онова троично разпределение, за което ви говоря днес.
към текста >>
Остава също в сила и онова троично разпре
деление
, за което ви говоря днес.
Същото е и с ритмичната система. Нещата не трябва да се поставят пространствено едно до друго. Така също трябва да разглеждате и това редуване тук - действието на Ангелите, Архангелите и Архаите е главно ограничено върху първите три периода от живота на човека, но то се простира и върху целия ход на живота, както нервно-сетивната система се съдържа главно в главата, но тя се явява също и в целия организъм. Ние усещаме също и с големия пръст на крака, в него също се намира нервно-сетивният живот. Въпреки това троичното разделение си остава в сила.
Остава също в сила и онова троично разпределение, за което ви говоря днес.
към текста >>
204.
Съдържание
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Кое е предопре
деление
то, което довежда една душа до антропософията?
Връзката на процесите, ставащи на небето с човешкото съществуване върху Земята. Това, което става тук на Земята, има своето съответствие в духовния свят и се отразява в звездната писменост. Какъв космически духовен факт стои в основата на една такава общност като Антропософското общество?
Кое е предопределението, което довежда една душа до антропософията?
Копнежът за Христос съпровожда много души от предземното съществуване в Земното, стремежът да познаят отново Христос като същество на Слънцето: едно последствие на великите космически имагинации. Чувстването на Христос се примесва с представите на древното езичество; а тогава за някои души се втъкава възможността да изпаднат в изкушението на Луцифер и Ариман
към текста >>
205.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Това именно поставя пред сърцето ни въпроса: - Кое е предопре
деление
то, което довежда една душа до антропософията?
Но когато по-късно проникнем с поглед това, което е станало, поглеждаме към света и казваме: - Днес в света има много хора, които срещаме тук и там, и за които, когато обгърнем с поглед връзката им с тяхното предземно съществуване можем да кажем, че чрез това предземно съществуване са били определени за Антропософското общество, но поради определени събития не могат да намерят пътя в него. - Такива хора съществуват много повече, отколкото можем да си представим.
Това именно поставя пред сърцето ни въпроса: - Кое е предопределението, което довежда една душа до антропософията?
към текста >>
206.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
И затова като първа насока трябваше да бъде показано, как човек застава спрямо антропософията, спрямо цялата христология според особения начин на неговото предопре
деление
и дали той е повече активен или пасивен в антропософското движение.
По този начин за човек се създава основата, по един правилен начин да поставя в живота си другите проявления на кармата.
И затова като първа насока трябваше да бъде показано, как човек застава спрямо антропософията, спрямо цялата христология според особения начин на неговото предопределение и дали той е повече активен или пасивен в антропософското движение.
към текста >>
207.
Съдържание
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Предопре
деление
то за Антропософското Движение.
Предопределението за Антропософското Движение.
Предишното съвместно действие в духовната област. Провеждането на един свръхсетивен култ в мощни имагинации като прелюдия на Михаеловото учение на Земята. Течението на Михаел и новото Християнство. Двете групи: уморените от християнството души и копнеещите за Христос души. Обяснение между платониците и аристотелците.
към текста >>
208.
5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Крепостта, която е най-лесна за превземане от Луцифер, е човешката глава; и всичко, което е подобно на главата по отношение разпре
деление
то на минералния елемент, така че той да може да бъде измъкнат по същия начин, е наравно изложено на опасността от изпращане в Осмата Сфера.
Ако всичко течеше гладко за Луцифер и Ариман, ако те бяха способни навсякъде да изтръгват толкова, колкото от органа на главата, Земната еволюция скоро щеше да достигне точка, където Луцифер и Ариман можеха да успеят в унищожаването на нашата Земя и в отвеждането на цялата еволюция на световете в Осмата Сфера, така че Земната еволюция като цяло щеше да поеме по различен курс. Затова Луцифер се стреми да разгърне своята най-голяма мощ на мястото, където човекът е най-уязвим, а именно в своята глава.
Крепостта, която е най-лесна за превземане от Луцифер, е човешката глава; и всичко, което е подобно на главата по отношение разпределението на минералния елемент, така че той да може да бъде измъкнат по същия начин, е наравно изложено на опасността от изпращане в Осмата Сфера.
Последствието от това намерение на Луцифер и Ариман е не друго, а възможните страшни образи как цялата еволюция на човечеството може да изчезне в Осмата Сфера, така че тази еволюция би поела по различен курс.
към текста >>
209.
2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Принципът на
деление
то на природа и дух не отговаря на Гьотевите възгледи; той иска да вижда в света само едно велико цяло, една единна еволюционна верига от същества, в която човекът съставлява един член, макар и най-висшия. Природата!
Принципът на делението на природа и дух не отговаря на Гьотевите възгледи; той иска да вижда в света само едно велико цяло, една единна еволюционна верига от същества, в която човекът съставлява един член, макар и най-висшия. Природата!
ние сме заобиколени от нея и обгърнати от нея без да можем да излезем от нея и без да можем да проникнем по-дълбоко в нея. Без да я молим и без да ни предупреждава тя ни обхваща в кръговрата на нейния танц и продължава да действува с нас, докато се уморим и падаме от нейните ръце". И в книгата върху Винкелман: "когато здравата природа на човека действува като едно цяло той се чувствува в света като в едно велико, достойно и ценно цяло, когато хармоничното чувство на удоволствие му осигурява едно чисто, свободно очарование: тогава вселената, ако тя би могла да чувствува себе си, достигнала до нейната цел, би възлекувала и би се удивлявала на достигнатия връх в нейното развитие и същество". Тук се съдържа истински Гьотевото излизане над непосредствената природа, без да се отдалечи ни най-малко от това, което съставлява същността на природата. На него му е чуждо това, което той самият намира при много особено надарени хора: "особеността да чувствува един вид боязън пред действителния живот, да се оттегли в самия себе си, да създаде в самия себе си един собствен свят и по този начин да върши най-превъзходното към вътрешността".
към текста >>
210.
5. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 17 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
И ако не бихме могли да чувствуваме, че мисълта която самата природа не произвежда, а която може да се роди само в човешката душа, че мисълта стои срещу природата, ако не бихме знаели, че тази мисъл отговаря на една човешка нужда, ако не бихме чувствували, че оставяйки мисълта да царува върху природата в това се крие цялото наше човешко опре
деление
и развитие на човечеството, от което царуване на мисълта ние се нуждаем както семето се нуждае от растението, то всъщност при едно по-зряло себепознание не бихме знаели, защо размишляваме върху природата.
Искам да цитирам едно негово изказване, което се отнася за човешкото разглеждане на природата. Изказването е малко радикално. Този господин казва именно, че природата е тайнствена на всички страни и че човекът, когато той чувствува действително на всички страни тайнствеността на природата, не може да стори друго, освен да почувствува в душата си безкрайното нищожество на своето собствено същество. Природата се разпростира неизмеримо в нейната вечност и ние би трябвало всъщност да чувствуваме, че с нашите представи и идеи върху природата стоим пред нея само зяпайки! Аз цитирам, и можем да кажем, че изказването не е така напълно несполучливо, че фактически, когато разглеждаме природата, като хора чувствуваме много добре, колко малко отговаря това, което можем да схванем в нашите мисли, даже когато работим с най-остроумната естествена наука, колко малко отговаря то на великите, неизмерими тайни на природата.
И ако не бихме могли да чувствуваме, че мисълта която самата природа не произвежда, а която може да се роди само в човешката душа, че мисълта стои срещу природата, ако не бихме знаели, че тази мисъл отговаря на една човешка нужда, ако не бихме чувствували, че оставяйки мисълта да царува върху природата в това се крие цялото наше човешко определение и развитие на човечеството, от което царуване на мисълта ние се нуждаем както семето се нуждае от растението, то всъщност при едно по-зряло себепознание не бихме знаели, защо размишляваме върху природата.
Ние размишляваме върху природата заради самите нас и знаем, че когато стоим с мисълта срещу природата, се намираме всъщност далече от тази природа. Така се чувствува човек при разглеждането на природата.
към текста >>
211.
6. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 5 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Аз казах: в това ясновиждане престава обикновеното мислене и възприятие, обаче явява се един съвършено друг род мислене, което изтича от чувствуването и волението, едно образуване на представи, което е всъщност мислене във форми, което мислейки би могло да изобрази форми на разпре
деление
то на силата в пространството.
Аз казах: в това ясновиждане престава обикновеното мислене и възприятие, обаче явява се един съвършено друг род мислене, което изтича от чувствуването и волението, едно образуване на представи, което е всъщност мислене във форми, което мислейки би могло да изобрази форми на разпределението на силата в пространството.
Това мислене се чувствува сродно с това, което се изразява в архитектурата и скулптурата, когато тези последните изобразяват истински художествени форми.
към текста >>
212.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 3 декември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Раз
деление
то на човека, което окултното изследване прави, е следното: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и аз.
След като си изяснихме това, можем да се опитаме да разберем въздействието на музиката върху човека.
Разделението на човека, което окултното изследване прави, е следното: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и аз.
Етерното тяло е етерен първообраз на физическото тяло. Едно още по-фино тяло, което е сродно на етерното тяло и клони към астрала, е тялото на усещането (Empfindungsleib). В тези три степени на тялото виждаме душата. Тя стои в непосредствена връзка с тялото на усещането. Към тялото на усещането се присъединява душата на усещането (Empfindungsseele).
към текста >>
213.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 12 ноември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Бе обърнато особено внимание върху раз
деление
то на астралното тяло на тяло на усещането и душа на усещането.
[4] Само не трябва да се смята: това и следващото изречение бяха допълнени от едни новооткрити записки. В края на атлантската епоха: тук следваше още едно кратко описание на съставните части на човека. Записките обаче са с толкова пропуски, че мястото не може да бъде възпроизведено. Изложението по своето съдържание отговаря приблизително на даденото в книгата „Теософия“, глава „Природата на човека“.
Бе обърнато особено внимание върху разделението на астралното тяло на тяло на усещането и душа на усещането.
към текста >>
214.
ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ. ПЪРВИ ОТГОВОР, Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Със същия успех, с който можете да кажете: Вагнер - теза, Брукнер - антитеза, а духовна наука - синтеза, така някой друг, който прави раз
деление
то по друг начин, би могъл да каже: Вагнер - теза, Брукнер - антитеза, Малер - синтеза.
Към казаното за темпераментите, за теза, антитеза и синтеза, трябва да спомена, че това наистина е неплодотворен начин за разглеждане на нещата, защото като правило от такива безкръвни абстракции може да се изведе какво ли не.
Със същия успех, с който можете да кажете: Вагнер - теза, Брукнер - антитеза, а духовна наука - синтеза, така някой друг, който прави разделението по друг начин, би могъл да каже: Вагнер - теза, Брукнер - антитеза, Малер - синтеза.
Когато се навлезе в подобни безкръвни абстракции, със сигурност може да се каже и едното, и другото!
към текста >>
215.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 8 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Духовното трябва да се търси по начин, подобен на този, по който човек слиза чрез
деление
от квинтовия интервал към терцовия интервал.
и понеже 6 и 7 се припокриват, както и 3 и 4 се припокриват, получих също седмочленния човек за „Теософията“. Но тази книга не би могла никога да бъде написана в квинтова-та епоха, защото в нея цялото духовно изживяване беше дадено чрез това, че в седемте скали човек имаше числата на планетите, а в дванадесетте квинти - числата на животинския кръг. Тогава в квинтовия кръг беше дадена голямата тайна за човека. В квинтовата епоха не можеше да се пише абсолютно нищо друго за теософията, ако не се стигнеше до седемчленния човек. Моята „Теософия“ е написана по времето, в което хората изживяват терцата, следователно във времето на вглъбяването.
Духовното трябва да се търси по начин, подобен на този, по който човек слиза чрез деление от квинтовия интервал към терцовия интервал.
Така, от една страна, трябваше да разделя отделните части. Вие можете да кажете: Другите книги, които говорят за сед-мочленния човек, са просто от традицията на квинтовата епоха, от традицията на квинтовия кръг. Моята „Теософия“ е от времето, в което терцата играе голямата музикална роля. Когато се стигне до терцата, се появява объркването, от което се получава неясното себеусещане между 3 и 4, следователно между тялото на усещането и душата на усещането. Когато казвате душа на усещането: малка терца; когато казвате тяло на усещането: голяма терца.
към текста >>
216.
ПРИЛОЖЕНИЕ: Записки от Матилде Шол от 1905 (1905?) г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Единствено там престава раз
деление
то, там е единство, там той може да звучи в едно с вечно- то.
Характерната физическа форма се получава или е продукт от физическите прародители. Тя е ограничена от раждане и смърт. Характерният цвят е продукт на неговото душевно развитие, владян е от кармата. Характерният тон е продукт от прераждането, есенцията на складираните в духовното опитности, владян единствено от самия човек. Формата на неговите личности, цветът на неговата душа трябва най-после да потънат в тона на неговия дух, да се стопят в него.
Единствено там престава разделението, там е единство, там той може да звучи в едно с вечно- то.
23.01.1905 г. Когато Христос се ражда в душата, цялото творение се преражда в нея. Тогава творението се издига в тонове от душата. С един тон в душата може да се изрази цялото творение. Когато човек чува този тон, той знае цялото творение, а в обертоновете на този тон разпознава хода в развитието на творението на степените на множествеността, в пространството в астралния свят, в пространството и времето на физическия план.
към текста >>
217.
Бележки. Към текста.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Бе обърнато особено внимание върху раз
деление
то на астралното тяло на тяло на усещането и душа на усещането.
26. Само не трябва да се смята: това и следващото изречение бяха допълнени от едни новооткрити записки. В края на атлантската епоха: тук следваше още едно кратко описание на съставните части на човека. Записките обаче са с толкова пропуски, че мястото не може да бъде възпроизведено. Изложението по своето съдържание отговаря приблизително на даденото в книгата „Теософия“, глава „Природата на човека“.
Бе обърнато особено внимание върху разделението на астралното тяло на тяло на усещането и душа на усещането.
към текста >>
218.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Септември 13, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Тонът постига едно разпре
деление
на материала.
Чрез съотношението на различните бързини на планетите, произтичат основните тонове на хармонията на сферите, която звучи в Космоса. И тъй, школата на Питагор, оправдателно е говорила за небесната хармония. Човек може да я чуе с духовните си уши. Когато разпростре много фин прах, равномерно по тънка бронзова пластинка и след това ударите краищата и с лък от цигулка, прахът се раздвижва и образува определени линии. Образуват се всевъзможни видове фигури, според височината на тона.
Тонът постига едно разпределение на материала.
Тези фигури се наричат, фигури на Хладни. Когато прозвучи духовния тон на небесната хармония във Вселената, той организира планетите в техните отношения помежду им. Това, което виждате разпростряно в космическото пространство е подредено от този творчески тон на Върховния Бог. Поради това, че този тон е прозвучал през всемирното пространство, материята се е сформирала в слънчева система, в планетна система. Може, следователно, да видите, че изразът "небесна хармония" е нещо повече от наивно сравнение.
към текста >>
219.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Септември 15, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
По този начин Вие постигате онова, което в Питагоров смисъл се нарича "Раз
деление
то на Едното, така че останалото се запазва."
Не е възможно да се раздели червената светлина, от бялата, без да се задържат и останалите цветове. С това ние се докосваме до края на една всемирна тайна. Вие гледате на нещата по известен начин. Вие виждате например, едно червено парче плат, разпростряно на масата и същевременно Ви се струва, че зеленото е скрито вътре в него.
По този начин Вие постигате онова, което в Питагоров смисъл се нарича "Разделението на Едното, така че останалото се запазва."
към текста >>
220.
1.ПЪРВИ СЕМИНАР. Щутгарт, 21.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Разпре
деление
то на училищната работа, реда на обучението и други подобни.
Скъпи приятели, днес искам да говоря за това, какви трябва да бъдат задачите на обучението.
Разпределението на училищната работа, реда на обучението и други подобни.
През първите дни ще се занимаваме преди всичко с това, как да застанем пред децата. Когато застанем пред децата, скоро откриваме, че те са различни и на това различие трябва да се обръща внимание въпреки гласовото обучение и големите класове. Най-напред искаме независимо от всичко друго, да си изясним до известна степен каква е идеалната необходимост. Ние не трябва да се оправдаваме с това, че класовете могат да бъдат препълнени, защото истинският учител трябва да може, когато това е необходимо, да преподава на големи класове и да се справя с тях. Трябва да се съблюдава многообразието на човешката същност на децата.
към текста >>
Затова би било добре следното раз
деление
по групи: Когато съставяте една флегматична група, като противоположна й поставете друга холерична, а между тях да са другите две, меланхоличната и сангвиничната.
Често един до друг са сангвиничният и флегматичният темперамент, така са дадени и на схемата. Никога сангвиничният темперамент не преминава лесно в холеричен. Те са различни като северен и южен полюс. По същия начин се противопоставят меланхоличният и сангвиничният темперамент. Стоящите един до друг темпераменти преливат един в друг.
Затова би било добре следното разделение по групи: Когато съставяте една флегматична група, като противоположна й поставете друга холерична, а между тях да са другите две, меланхоличната и сангвиничната.
към текста >>
221.
4. ЧЕТВЪРТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 25.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Виждате, че умножението води до
деление
.
Избирам си едно дете от групата на сангвиниците. Подреждам отново определен брой топчета, като внимавам те да могат да се делят. След това ги оставам да ги преброят: 56 топчета. "Сега погледни, имам 8 топчета. Кажи ми, колко пъти по 8 топчета са 56.
Виждате, че умножението води до деление.
Получава се 7. Оставам смятането да се извърши по обратния път от едно меланхолично дете и казвам: "Не искам да проверя колко пъти 8 се съдържа в 56, а колко пъти 7 се съдържа в 56? " Обратното пресмятане винаги се извършва от дете с противоположен темперамент.
към текста >>
На холерика давам най-напред
деление
то от по-малко към по-голямо, като казвам: "Виж тук имаме купчинка от 8 бройки, искам да ми кажеш в кое число 8 се съдържа 7 пъти." И той трябва да стигне до: в 56; в една купчинка от 56.
На холерика давам най-напред делението от по-малко към по-голямо, като казвам: "Виж тук имаме купчинка от 8 бройки, искам да ми кажеш в кое число 8 се съдържа 7 пъти." И той трябва да стигне до: в 56; в една купчинка от 56.
След това оставам обратното, обикновеното деление да се извърши от флегматично дете. Към холеричното дете се обръщам пои този вид деление, тъй като той е подходящият за холерични деца вид смятане.
към текста >>
След това оставам обратното, обикновеното
деление
да се извърши от флегматично дете.
На холерика давам най-напред делението от по-малко към по-голямо, като казвам: "Виж тук имаме купчинка от 8 бройки, искам да ми кажеш в кое число 8 се съдържа 7 пъти." И той трябва да стигне до: в 56; в една купчинка от 56.
След това оставам обратното, обикновеното деление да се извърши от флегматично дете.
Към холеричното дете се обръщам пои този вид деление, тъй като той е подходящият за холерични деца вид смятане.
към текста >>
Към холеричното дете се обръщам пои този вид
деление
, тъй като той е подходящият за холерични деца вид смятане.
На холерика давам най-напред делението от по-малко към по-голямо, като казвам: "Виж тук имаме купчинка от 8 бройки, искам да ми кажеш в кое число 8 се съдържа 7 пъти." И той трябва да стигне до: в 56; в една купчинка от 56. След това оставам обратното, обикновеното деление да се извърши от флегматично дете.
Към холеричното дете се обръщам пои този вид деление, тъй като той е подходящият за холерични деца вид смятане.
към текста >>
Събирането е подходящо за флегматици, изваждането за меланхолици, умножението за сангвиници,
деление
то по обратен път към делителя, за холерици, това е което Ви моля да спазвате като заключение на казаното от г-н Н.
По този начин имам възможност чрез четирите аритметични действия да привлека и четирите темперамента.
Събирането е подходящо за флегматици, изваждането за меланхолици, умножението за сангвиници, делението по обратен път към делителя, за холерици, това е което Ви моля да спазвате като заключение на казаното от г-н Н.
към текста >>
Деление
то е свързано с изваждането, а умножението е само едно повтарящо се събиране.
Особено важно е да не се работи скучно: половин година само събиране, след това изваждане и т.н., ние не трябва да взимаме четирите действия бавно едно след друго и след това да ги упражняваме и четирите. Първо само до 40. Така няма да учим да смятаме по обикновения учебен план, а чрез упражнение на четирите действия почти едновременно. Ще откриете, че този начин е много икономичен и децата ще могат да свързват нещата.
Делението е свързано с изваждането, а умножението е само едно повтарящо се събиране.
към текста >>
222.
5. ПЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 26.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Откроява се полярният характер при
деление
то на тези елементарни състояния.
Италианската народност има особена близост с въздуха; френската е свързана е всичко, което тече; англо-американската, особено английската има връзка с твърдото, земното, американската дори с подземното, а именно със земния магнетизъм и земната електрическа енергия. По-нататък руският със светлината, която идва от земята, излъчвана от растенията. Немският топлината, от което произтича и двойственият му характер: а именно вътрешна и външна топлина, топлина на кръвта и тази на атмосферата.
Откроява се полярният характер при делението на тези елементарни състояния.
Тук откриваме полярността, двете страни на немската същност, която се намира във всяко нещо.
към текста >>
223.
8. ОСМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 29.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
За да оживите още повече обучението по география, може да опитате най-напред да опишете страната, след това да я нарисувате, нарисувайте я на дъската, нанесете реките, планините, разпре
деление
то на растителността, на горите и долините, а след това направете заедно с учениците едно описание.
За да оживите още повече обучението по география, може да опитате най-напред да опишете страната, след това да я нарисувате, нарисувайте я на дъската, нанесете реките, планините, разпределението на растителността, на горите и долините, а след това направете заедно с учениците едно описание.
Тогава ще видите, че неспособните по география ученици са много малко, че географията може да се използува за раздвижването, оживяването на учениците и за стимулирането на другите им способности. Веднага се забелязва, как интересно направеното обучение по география пробужда други способности на учениците.
към текста >>
224.
11. ЕДИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 2. 9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Ние получаваме едно раз
деление
на растенията, в което търсим кои системи от органи, корени, стебло, листо и т.н.
Най-напред Вие трябва да различите частите на растението: корен, стебло, листа, цветове, плодове. Растенията са се разделили така, че при някои видове е изразен повече корена, другото е атрофирало. При други са изразени повече листата, при трети цветовете, те са почти само цвят. Нещата трябва да се приемат относително.
Ние получаваме едно разделение на растенията, в което търсим кои системи от органи, корени, стебло, листо и т.н.
преобладават, така растенията се различават едно от друго. Когато откриете, че всички цветове съответстват на едно определено душевно качество, ще пречислите и останалите органи към определени душевни качества. Така че е все едно дали насочвате към душевните качества отделни части или целия растителен свят.
към текста >>
Така съществува възможността чрез пространственото разпре
деление
на сън и бодърствуване на земята, т.е.
Какво става със спането и бодърстването на земята? Сега земята при нас, спи, но от другата противоположна страна тя се събужда. Тя носи съня на другата страна. Тук, разбира се, взима участие и растителният свят, и това обуславя разликата между растенията.
Така съществува възможността чрез пространственото разпределение на сън и бодърствуване на земята, т.е.
на лятото и на зимата, да се получи разделяне на растенията. Нашата растителност не е същата като в другото полукълбо. Ние тук ще разгледаме, само спящата и бодърствуващата душа, както я познаваме при нас. При растенията всичко е в листата, всичко при тях е преобразено листо.
към текста >>
225.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 5.9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Първоначално преходът се развива от събиране към умножение, след това от изваждане към
деление
.
Би било добре, да се работи строго с оглед на това прехода към алгебрата да бъде действително осъществен.
Първоначално преходът се развива от събиране към умножение, след това от изваждане към деление.
към текста >>
По същия начин от изваждането може да се изведе
деление
то.
По същия начин от изваждането може да се изведе делението.
към текста >>
Аз съм открил, че мога да го направя и по този начин преминавам от изваждане към
деление
.
Тогава "а" е напълно разделено, тъй като вече няма остатък, а = n в. Аз съм извадил n пъти "в", разделил съм а на в,-а= n, цялото а е изчерпано.
Аз съм открил, че мога да го направя и по този начин преминавам от изваждане към деление.
към текста >>
Може да се каже: Умножението е особен случай на събирането,
деление
то е особен случай на изваждането, в единия случай се прибавя многократно, в другия се изважда многократно.
Може да се каже: Умножението е особен случай на събирането, делението е особен случай на изваждането, в единия случай се прибавя многократно, в другия се изважда многократно.
към текста >>
И след това
деление
то от изваждането и коренуването от
деление
то.
Умножението винаги се извежда от събирането, а след това степенуването от умножението.
И след това делението от изваждането и коренуването от делението.
към текста >>
умножение
деление
умножение деление
към текста >>
Конкретните числа трябва да се използуват при изчисляване на лихви или проценти, за да се направи прехода към алгебрата и от тук да се тръгне към умножението,
деление
то, степенуването и коренуването.
Конкретните числа трябва да се използуват при изчисляване на лихви или проценти, за да се направи прехода към алгебрата и от тук да се тръгне към умножението, делението, степенуването и коренуването.
към текста >>
226.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919
GA_296 Възпитанието
В рамките на стопанското раз
деление
на социалния организъм трябва да се управляват само стоки и производствени процеси.
Стопанския живот трябва да бъде поставен на собствена почва и база.
В рамките на стопанското разделение на социалния организъм трябва да се управляват само стоки и производствени процеси.
Това трябва да стане самостоятелно. Ако обаче от социалния организъм се изхвърлят предишния правов и духовен живот, то те трябва да се образуват по нов начин. Това означава, че наред със стопанския живот, който ще управлява стоките и производствените процеси, ще ни е нужен и демократичния държавен живот, който ще е основан на базата на равенството на хората. Нужен ни е не просто ренесанс на римската империя, нужно ни е ново раждане на държавния живот на базата на равенството на хората. И не ни е нужен просто ренесанс на духовния живот, какъвто настъпи в началото на новото време, а ни е нужно ново образуване, ново сътворяване на духовния живот.
към текста >>
А с това, което е заложено най-дълбоко в развитието на по-новото човечество е свързано това, което трябва да бъде изречено с изискването на три
деление
на социалния организъм.
А с това, което е заложено най-дълбоко в развитието на по-новото човечество е свързано това, което трябва да бъде изречено с изискването на триделение на социалния организъм.
Това не е хрумване, това нещото, което е родено от най-дълбоката потребност на времето и което най-много отговаря на настоящето. Има хора, много хора, които казват, че не разбират, че е трудно, прекалено трудно. В Германия често казвах на хората, когато те отново и отново повдигаха този въпрос, че нещата са трудни за разбиране, че аз във всеки случай ги различавам от това, което сме свикнали да разбираме през последните 4 5 години. Тогава се мяташе за лесно да се разбират неща, които аз не разбирах така казвах нужно беше само да се заповяда да се разберат нещата. Главният щаб или някоя друга инстанция трябваше да заповяда, нещата да бъдат разбрани, те дори биваха набивани в главите на хората.
към текста >>
Защото ние сме обхванати от три различни неща, от тези, за които се говори в това три
деление
.
Сега нещата зависят от това, нещо да се разбере със свободната човешка душа. Затова е необходимо душите да се събудят, а те толкова малко желаят това. Но от това зависи всичко. Не от неразбираемостта на нещата, а от все още несъществуващата воля, и липсващата смелост да се погледне в тази реалност. Напълно естествено е това, което трябва да говори на човека в едни съвършено нов тон, да е формулирано в различни изречения, от тези, с които хората са свикнали досега.
Защото ние сме обхванати от три различни неща, от тези, за които се говори в това триделение.
към текста >>
В това три
деление
ще се търси често обновление на духовния живот, така, че хората действително да по чувстват връзката на душевността си с обективно духовен свят.
В това триделение ще се търси често обновление на духовния живот, така, че хората действително да по чувстват връзката на душевността си с обективно духовен свят.
Хората не притежават това днес. Защото когато те днес говорят, то те най-често говорят фрази. Но защо днес се говорят фрази? Фразите се получават, когато не съществува връзка с това, което фразите би трябвало да означават. Думите на хората са се превърнали във фрази, защото им липсва връзката с духовния живот.
към текста >>
От това три
деление
ние трябва да се измъкнем.
А стопанския живот: в устрояването на това стопанство не са вложени мисли, затова събитията протичат от само себе си. Това беше характерното в стопанския живот, че хората произвеждаха и произвеждаха, точно както, когато през пролетта на 1914 казах във Виена, когато нарекох това произвеждане социално раково образувание: произвеждаше се и се произвеждаше, и стоките се захвърляха на пазара, и целия стопански кръговрат трябваше да протича от само себе си, той не беше управляван от мисли. Хаотичен, безпланов стопански живот. Правов живот, който е просто власт. Духовен живот, изродил се във фрази: това е триделния организъм, който имахме в общи линии.
От това триделение ние трябва да се измъкнем.
А ще успеем да го направим само, ако съумеем да приемаме сериозно това, което именно се цели с това триделение.
към текста >>
А ще успеем да го направим само, ако съумеем да приемаме сериозно това, което именно се цели с това три
деление
.
Това беше характерното в стопанския живот, че хората произвеждаха и произвеждаха, точно както, когато през пролетта на 1914 казах във Виена, когато нарекох това произвеждане социално раково образувание: произвеждаше се и се произвеждаше, и стоките се захвърляха на пазара, и целия стопански кръговрат трябваше да протича от само себе си, той не беше управляван от мисли. Хаотичен, безпланов стопански живот. Правов живот, който е просто власт. Духовен живот, изродил се във фрази: това е триделния организъм, който имахме в общи линии. От това триделение ние трябва да се измъкнем.
А ще успеем да го направим само, ако съумеем да приемаме сериозно това, което именно се цели с това триделение.
към текста >>
227.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919
GA_296 Възпитанието
И едва когато се прозре, как в това хаотично съвремие трябва да се потопи три
деление
то на социалния организъм, ще възникне способността за ясно виждане и отчетливо желание.
Казах ви: в духовния си живот ние все още имаме едно гръцко душевно устройство. Начинът по който образуваме мислите си, начина, по който сме свикнали да мислим за света, всичко това е отзвук от гръцкото душевно устройство. А начинът, по който сме свикнали да гледаме на правото и на това, което е свързано в правото, то е отзвук отрическото душевно устройство. Ние все още гледаме на държавата си като на онова образувание, което принципно беше римската империя.
И едва когато се прозре, как в това хаотично съвремие трябва да се потопи триделението на социалния организъм, ще възникне способността за ясно виждане и отчетливо желание.
към текста >>
В римската империя хората носеха в себе си силното съзнание, че
деление
то на социалната структура е изведено от властта, от насилието.
Вие знаете, че това, което се образува в гръцката култура от кръвта, стана абстрактно в римската култура. Вече съм споменавал това тук. Докато гръцката социална структура който може да се нарече и държавна структура излезе напълно, обособи се напълно от кръвното родство, то произхождащото от кръвта не премина в римската култура. Върху римската култура се прехвърли порива, да се дели така, както се разчленяваше в Гърция, но причината за това делене вече не се чувстваше в кръвта. И докато на нито един грък от древността не би хрумнало да се съмнява в това, че съществуват хора от "по-долен" вид, хора от народа-завоевател, и хора от "по-висш" вид, арийци, при римляните това не беше така.
В римската империя хората носеха в себе си силното съзнание, че делението на социалната структура е изведено от властта, от насилието.
Нужно е само да си спомните, че римляните проследиха произхода си назад до онази сбирщина от разбойници в близост до Рим, които бяха свикани, за да основат Рим като разбойнически лагер, че основателят на Рим не суче от нежното майчино мляко, а както знае те, той е оставен в гората да бозае от едно животно, от вълчица.
към текста >>
Но ако отидем при тях с неща като например с моята книга "Същност на социалния въпрос" за три
деление
то, те казват: Не разбираме това, много е сложно.
Само за външния свят то "прилича на нещо", защото не е налице и най-малката връзка. И никой не желае да повярва, че днес е необходимо да се мисли на едро, не на дребно, че е нужно да имаме големи, обхватни гледни точки. Днес отново и отново можем да преживеем това, че на хората им е удобно да казват: Да, революция е нужна! Дори и една голяма част от еснафите днес вярват в революцията. Не зная, дали и тук е така, но съществуват обширни области, в които дори една голяма част от еснафите вярват в необходимостта от революция.
Но ако отидем при тях с неща като например с моята книга "Същност на социалния въпрос" за триделението, те казват: Не разбираме това, много е сложно.
Още Лихтенберг каза: Когато се съберат една глава и една книга и звукът е на кухо, то не винаги вината е на книгата. Но, не е ли така, хората не вярват днес в тези неща, защото не винаги самопознанието е това, което е най-силно застъпено в душите. Но често можем и да видим, че и в доста обширни области еснафите вярват в революцията. Но тогава те казват: Е да, човек не може да се довери на толкова големи неща, на толкова големи мисли, трябва да ни кажеш например как да се социализира обувното производство, как да се социализират аптеките, как да се социализира това и това, трябва да ни кажеш как ще продавам в социализираната държава подправките си.
към текста >>
228.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 август 1919
GA_296 Възпитанието
И виждате ли, затова става дума в три
деление
то на социалния организъм, да се подбуди едно определено настроение във взаимносвързаните социални области.
Взета такава, каквато е тази социалистическа теория никога не би могла да бъде осъществена на практика. Тя е една теория без разбиране на практиката. В модерното време ние страдаме именно от това, че от една страна имаме стопанския живот, една практика без идеи, а от другата страна имаме голата теория на социалдемократите без възможността, тази теория да се въведе в действителния стопански живот. В това отношение ние действително сме достигнали до прага на историческото развитие на човечеството. И вие лесно ще разберете това, защото социалния живот всъщност трябва да бъде основан на отношението от човека към човека, в основата на това, към което хората се стремят, когато желаят да основат един социално правилен живот трябва да лежи едно определено настроя ние.
И виждате ли, затова става дума в триделението на социалния организъм, да се подбуди едно определено настроение във взаимносвързаните социални области.
Без това настроение между хората социалният живот не би могъл наистина да процъфти. И тъкмо това настроение трябва да държи сметка социалното триделение. Днес бих желал, както казах, само епизодично да ви посоча някои неща.
към текста >>
И тъкмо това настроение трябва да държи сметка социалното три
деление
.
В модерното време ние страдаме именно от това, че от една страна имаме стопанския живот, една практика без идеи, а от другата страна имаме голата теория на социалдемократите без възможността, тази теория да се въведе в действителния стопански живот. В това отношение ние действително сме достигнали до прага на историческото развитие на човечеството. И вие лесно ще разберете това, защото социалния живот всъщност трябва да бъде основан на отношението от човека към човека, в основата на това, към което хората се стремят, когато желаят да основат един социално правилен живот трябва да лежи едно определено настроя ние. И виждате ли, затова става дума в триделението на социалния организъм, да се подбуди едно определено настроение във взаимносвързаните социални области. Без това настроение между хората социалният живот не би могъл наистина да процъфти.
И тъкмо това настроение трябва да държи сметка социалното триделение.
Днес бих желал, както казах, само епизодично да ви посоча някои неща.
към текста >>
Ако вземете тази схема, ако не напишете трите понятия едно под друго, а ги напишете така, както съм ги поставил в тази схема, то вие можете, ако я проникнете с всички понятия, които се съдържат в книгата ми за три
деление
то, вие можете да научите много.
Ако вземете тази схема, ако не напишете трите понятия едно под друго, а ги напишете така, както съм ги поставил в тази схема, то вие можете, ако я проникнете с всички понятия, които се съдържат в книгата ми за триделението, вие можете да научите много.
Защото съществуват двупосочни връзки между работата и стоката, стоката и капитала, при които капиталът купува стоката. Съществуват връзки между работата и капитала и така нататък, само трябва да ги подредите по този начин (виж схемата).
към текста >>
Някои хора вярват, че три
деление
то ще преобърне света на долу с главата.
Това е само в една екстремна област. Виждате ли, това не е нещо инспирирано, защото вие далеч няма да сте в състояние да твърдите, че това, което се сътворява днес в парламентите като мажоритарни решения, са инспирирани факти. Но нещата трябва да се преобърнат. Вътре в духовния живот, в университетите държавното право най-напред трябва да възникне като наука, от чистото човешко духовно устройство. Но държавата може да побучи правилна конфигурация само когато хората и я дадат.
Някои хора вярват, че триделението ще преобърне света на долу с главата.
Не, светът е надолу с главата, триделението само ще го постави отново на крака. Това е нещото, за което става въпрос.
към текста >>
Не, светът е надолу с главата, три
деление
то само ще го постави отново на крака.
Виждате ли, това не е нещо инспирирано, защото вие далеч няма да сте в състояние да твърдите, че това, което се сътворява днес в парламентите като мажоритарни решения, са инспирирани факти. Но нещата трябва да се преобърнат. Вътре в духовния живот, в университетите държавното право най-напред трябва да възникне като наука, от чистото човешко духовно устройство. Но държавата може да побучи правилна конфигурация само когато хората и я дадат. Някои хора вярват, че триделението ще преобърне света на долу с главата.
Не, светът е надолу с главата, триделението само ще го постави отново на крака.
Това е нещото, за което става въпрос.
към текста >>
229.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919
GA_296 Възпитанието
Но човек трябва да е решен да приеме наистина вътрешно това три
деление
.
Този въпрос не би могъл да бъде поставен в конкретен, подробен смисъл, по-точно не спрямо всяко дете, освен ако можем да приложим познанието за природата на човека, идващи от Духовната наука. В хода на последните три четири столетия човечеството все повече и повече свикна да разглежда човека, бих казал, само физиологически, да вижда само външната му телесна конституция. Най-вредно това разглеждане на човека е за възпитателя, за преподавателя. Затова преди всичко е необходимо основа на бъдещата педагогика да стане една произхождаща от Антропософията, антропология. Но това не може да стане по друг начин освен когато човекът бъде действително обгърнат от тези гледни точки, които ние тук често сме докосвали, и които в някои отношения го характеризират като едно триделно същество.
Но човек трябва да е решен да приеме наистина вътрешно това триделение.
Многократно съм насочвал вниманието ви от различни гледни точки, как човекът, какъвто той е изправен пред нас се разпада на това, което най-напред е нервно-сетивния човек, което популярно може да се изрази така: Най-напред човекът е Глава-човек. Като втора съставна част на човешкото същество, разглеждано външно, ние имаме онзи човек, който осъществява в себе си главно ритмични процеси, Гърди-човекът, а накрая, както знаете, имаме свързания с цялата веществообменна система Органи-човек, веществообменния човек, в когото се осъществява веществообмяната. Това, което е човекът като действащо същество, то се изчерпва външно в образната фигура, във физическия образ на човека в тези три съставни части на цялостната му природа.
към текста >>
Вие знаете, че за това три
деление
аз говоря от една определена гледна точка в тази глава на моята книга "Как се постигат познания за висшите светове?
Това, което сега ви разясних, има своя духовен противообраз. Този, който е напреднал в медитацията, чрез такива упражнения, чиито описания ще откриете в нашата литература, постепенно ще стигне до там, наистина да дели човека на три части.
Вие знаете, че за това триделение аз говоря от една определена гледна точка в тази глава на моята книга "Как се постигат познания за висшите светове?
" в която се посочва пазача на прага. Но с една силна концентрация триделението може да се извърши и върху самите нас: наистина да отделим Глава-човека (виж рисунката, светла щриховка), Гърди-човека (сред на щриховка) и Веществообмяна-човека (тъмна щриховка). Тогава се забелязва, кое всъщност прави тази глава главата, която имаме. Виждате ли, ако с вътрешна концентрация измъкнете главата и принадлежащото към нея от останалия човешки организъм и я имате пред себе си като действителна глава без влиянията на останалите съставни части на човешката природа, то тя е мъртва, то тя вече не живее. Невъзможно е да разчлените ясновидски главата от останалия човешки организъм, без да започнете да я възприемате като труп.
към текста >>
Но с една силна концентрация три
деление
то може да се извърши и върху самите нас: наистина да отделим Глава-човека (виж рисунката, светла щриховка), Гърди-човека (сред на щриховка) и Веществообмяна-човека (тъмна щриховка).
Това, което сега ви разясних, има своя духовен противообраз. Този, който е напреднал в медитацията, чрез такива упражнения, чиито описания ще откриете в нашата литература, постепенно ще стигне до там, наистина да дели човека на три части. Вие знаете, че за това триделение аз говоря от една определена гледна точка в тази глава на моята книга "Как се постигат познания за висшите светове? " в която се посочва пазача на прага.
Но с една силна концентрация триделението може да се извърши и върху самите нас: наистина да отделим Глава-човека (виж рисунката, светла щриховка), Гърди-човека (сред на щриховка) и Веществообмяна-човека (тъмна щриховка).
Тогава се забелязва, кое всъщност прави тази глава главата, която имаме. Виждате ли, ако с вътрешна концентрация измъкнете главата и принадлежащото към нея от останалия човешки организъм и я имате пред себе си като действителна глава без влиянията на останалите съставни части на човешката природа, то тя е мъртва, то тя вече не живее. Невъзможно е да разчлените ясновидски главата от останалия човешки организъм, без да започнете да я възприемате като труп. С Гърди-човека можете да го направите, той остава жив. А ако отделите астралния човек, веществообменния човек, то той ще ви избяга, той няма да остане на едно място, а ще последва космическите движения, защото носи в себе си астралното.
към текста >>
230.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919
GA_296 Възпитанието
Именно поради обстоятелството, че това е така, може да се разбере, колко необходими са определени постановки, които създава тъкмо три
деление
то на социалния организъм.
На това се дължи трудността на делото в областта на социалния въпрос. Защото с тази повърхностност, с която днес обикновено се прави опит да се приближи социалния въпрос, това никога няма да стане. Социалният въпрос е въпрос с дълбоко значение, въпрос, към който ние не можем да се приближим, ако не желаем да насочим поглед съм дълбините на човешкото е световното същество.
Именно поради обстоятелството, че това е така, може да се разбере, колко необходими са определени постановки, които създава тъкмо триделението на социалния организъм.
към текста >>
Вярвам, че ако хората можеха да бъдат убедени в това, че посредством три
деление
то на социалния организъм ще постигнат едно достойно за човека съществуване, то те ще започнат да работят.
С тези думи бих искал отново да се сбогувам с вас за няколко седмици. Надявам се да можем да продължим тези наблюдения след няколко седмици, и че през това време ще се насочим с оживена деятелност към строежа ни. Защото, скъпи приятели, с право се подчертава от всички страни на света отвън: радост за работа, готовност за работа са нужни на хората. Но те няма да дойдат, ако хората не бъдат убедени в големите цели.
Вярвам, че ако хората можеха да бъдат убедени в това, че посредством триделението на социалния организъм ще постигнат едно достойно за човека съществуване, то те ще започнат да работят.
В противен случай ще продължат да стачкуват. Защото хората се нуждаят от такъв силен тласък, който да ги засегне дълбоко в душите им, в нашето съвремие. Това е в областта на физическата работа.
към текста >>
231.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Ние трябва да видим откъде идва раз
деление
то на човечеството.
Ето защо днес не става дума за това да се оставим под въздействието на социалната мизерия, която се шири около нас. Отделната личност просто не е в състояние да си направи каквито и да е изводи относно причините и взаимодействията в областта на социалния живот. Ние трябва да се потопим по-дълбоко.
Ние трябва да видим откъде идва разделението на човечеството.
Ние трябва да се запитаме: Как да стигнем до една точна преценка в областта на социалния живот?
към текста >>
Обаче тези несъзнателни социални идеи възникваха именно тогава, когато хората – чрез кръвта или чрез други връзки – вече се намираха в някакво раз
деление
, в някакъв порядък, а не съществуваха като обща маса.
Изобщо не е вярно, че в социалния порядък семейството е възникнало най-напред. Семейството е един късен продукт на социалното развитие. Предшествениците на човека не се замисляха върху социалния ред. Те го получаваха чрез инспирациите на жреците и го приемаха в своето подсъзнание.
Обаче тези несъзнателни социални идеи възникваха именно тогава, когато хората – чрез кръвта или чрез други връзки – вече се намираха в някакво разделение, в някакъв порядък, а не съществуваха като обща маса.
До разбиране помежду си стигаха социалните групи, а не индивидите; социалните групи бяха тези, които поддържаха съвместния живот. И тъкмо от съвместния живот на групите възникваха правилните социални импулси. От груповия дух се разви и демокрацията, демократичното мислене. Всичко това постигна своята кулминация едва в хода на времето. Отделният човек излезе на световно-историческата сцена.
към текста >>
Аз вярвам, че онова, което имах да кажа относно трагичното раз
деление
на социалния организъм в моята книга “Същност на социалния въпрос” ще бъде разбрано също и извън Германия; но самият аз бях принуден – когато веднъж описвах тези неща за едно швейцарско списание – да приложа практическото мислене, опиращо се на действителността, по съвсем друг начин.
Аз вярвам, че онова, което имах да кажа относно трагичното разделение на социалния организъм в моята книга “Същност на социалния въпрос” ще бъде разбрано също и извън Германия; но самият аз бях принуден – когато веднъж описвах тези неща за едно швейцарско списание – да приложа практическото мислене, опиращо се на действителността, по съвсем друг начин.
И ето сега Вие откривате въпросната статия отпечатана в “The Hibbert Journal”. Тя е написана интернационално, понеже поначало е предвидена за всички хора. Обаче днес хората не схващат нещата по този начин. Ето защо правя тази лична забележка: за да бъдат правилно разбрани някои неща, които са важни за социалния живот.
към текста >>
232.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Той възникна от духовните области, от духовното познание като резултат от раз
деление
то на труда.
И какво ще навлезе в духовния живот, след като аз го описах по този начин? Постепенно в духовния живот ще навлезе управлението на капитала, идващ не от другаде, а от самия стопански живот. Днес хората може и да ругаят капитализма, но срещу него не може да се направи нищо, напротив, ние се нуждаем от капитализма. Важното е не това, че капиталът е тук, че капитализмът е тук, важното е друго: Какви социални сили работят в капитала и в капитализма. Капитализмът възникна от духовната откривателска дарба на човечеството.
Той възникна от духовните области, от духовното познание като резултат от разделението на труда.
В моята книга “Същност на социалния въпрос” аз посочих само като илюстрация, понеже не исках да обсъждам каквито и да е утопии, как би трябвало да настъпи това навлизане на капитала в духовната съставна част на социалния организъм. Този, който е натрупал някакъв капитал и работейки, разполага с него като участвува със собствената си личност в целия този работен процес на капитала, тъй че благодарение на усилията му се получава това, което днес се случва с книгите, които след 30 години стават общо достояние на човечеството или с други думи, получава се така, че капиталът става достояние на всички, на обществото. Аз представих това не като някакъв утопичен възглед, а само посочих, че може би е възможно капиталът да бъде тласнат именно в тази посока, тъй че – вместо да залежава в една или друга област – да навлезе в кръвната циркулация на социалния живот. Всичко, което казах, е просто илюстрация, а не някаква догма, това не са утопични понятия; по-скоро аз посочих нещо, което е възможно да се случи чрез съответните асоциации.
към текста >>
Още през 1905 аз написах една статия върху социалния въпрос и там ясно посочих, че при сегашното разпре
деление
на труда, човешкият труд представлява само един вид стока.
И ние ще видим, че когато юридическо-държавният живот протича по правилен начин, този юридическо-държавен живот има непосредствена връзка с човешкия труд. Днес човешкият труд изцяло е поставен в областта на стопанския живот. Той не е третиран като нещо, което засяга отношението на човек към човека.
Още през 1905 аз написах една статия върху социалния въпрос и там ясно посочих, че при сегашното разпределение на труда, човешкият труд представлява само един вид стока.
към текста >>
Защото до правилно разпре
деление
на труда ще се стигне тогава, когато човешкото достойнство на една личност ще се изправи пред човешкото достойнство на друга личност и меродавно за тях ще е това, за което всички хора са компетентни.
Че това отговаря или не отговаря на времето, има връзка с факта, че трудът навсякъде е, тъй да се каже, защитаван, подсигуряван и т.н. Но това са половината мерки, които влизат в сила само ако имаме истинско троично разделяне на социалния организъм.
Защото до правилно разпределение на труда ще се стигне тогава, когато човешкото достойнство на една личност ще се изправи пред човешкото достойнство на друга личност и меродавно за тях ще е това, за което всички хора са компетентни.
към текста >>
233.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 21.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Ще трябва обаче да признаете, че това не е нищо друго, освен едно негативно опре
деление
на болестта.
Рядко може да се срещне друго обяснение за болестта и за болния човек, освен това обяснение макар то да е маскирано от разни неща, вмъкнати по същество, а именно че болестният процес представлява отклонение от нормалния жизнен процес и че определени фактори, въздействуващи върху човека, към които той в своя нормален жизнен процес първоначално не е способен, предизвикват промени в нормалния жизнен процес и в устройството му, и че болестта се заключава в тези, свързани с промените, функционални увреждания на телесните части.
Ще трябва обаче да признаете, че това не е нищо друго, освен едно негативно определение на болестта.
Това не е нещо, което би могло да помогне на човека, когато има работа с болести. И бих желал да работя преди всичко върху тази практическа страна, която да помогне на човека, когато има работа с болести. И за да достигна до определящото в тази област, ми се струва, че ще бъде добре да посоча определени възгледи, възникнали по въпроса за болестта в хода на времето. Не защото считам , че това е абсолютно необходимо за съвременното разглеждане на болестните прояви, но защото е възможно да се ориентираме по-лесно, ако можем да вземем предвид по-старите възгледи върху болестта, които възгледи все пак са довели до съвременното състояние в медицината.
към текста >>
234.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 29.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
В първия миг ще Ви прозвучи шокиращо начина, по който трябва да бъде извършено това раз
деление
, но с течение на времето Вие ще видите, че именно това раз
деление
е най-добрата основа за лекуването.
Само че има органи, които в известен смисъл, вътрешно по определен начин отново разтварят човешкия организъм. И тези органи, които по определен начин отново разтварят човешкия организъм, те го свързват повече с онова, което се развива по-близко до нашата Земя, те го свързват в най-широк смисъл повече с метеорологичния елемент. И ако в лечебния процес не се ограничавам просто да разглеждаме лечебните субстанции, но проследяваме в лечебните процеси, тогава трябва да хвърлим поглед и върху връзките, съществуващи между човека и метеорологичния процес в най-широк смисъл на думата. Сега вече можем да различим онова в човешкия организъм, което е свързано повече с астрологичния процес. Тук, обаче трябва да бъде включен един по-фин метод на наблюдение.
В първия миг ще Ви прозвучи шокиращо начина, по който трябва да бъде извършено това разделение, но с течение на времето Вие ще видите, че именно това разделение е най-добрата основа за лекуването.
Когато разгледаме онези органи, разтварящи себе си повече за метеорологичния процес, общо в човешкия организъм можем да видим, че това, което е разположено по към вътрешността, клони повече към метеорологичния процес. Към тези органи преди всичко можем да причислим черния дроб, и всичко онова, което е мехуресто, т.е. което се представя именно от пикочния мехур при което по отношение на патологията пикочният мехур е нещо изключително важно. Колкото и странно да звучи засега по отношение на патологията, пикочният мехур спада към едно от най-важните неща. По-нататък можем да разгледаме белия дроб, който, опосреднявайки дишането, разтваря себе си на вън.
към текста >>
235.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 2.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Този единен процес може да бъде най-добре характеризиран, ако кажем: всичко, което представлява действително възпаление, било то някакво ограничено възпаление, или някакво голямо възпаление, което благодарение на възпалителния си характер след това води до образуването на язва, при всичко това духовно-научното изследване бих желал да кажа може да наблюдава, как цялото етерно тяло на човека е в състояние на активност, и при това все още може да се разчита нещо да бъде направено, та забавената в известно отношение функция на етерното тяло да бъде възстановена до нейното нормално разпре
деление
, така че цялото етерно тяло на човека да функционира в здрава насока.
Не е необходимо да Ви разяснявам цялата същност на възпалителните процеси с техните различни специфични прояви в органите. Това е нещо, за което мога да кажа, че е известно. Но не е известно тъкмо онова, което сякаш като единен процес лежи над всички възпалителни процеси.
Този единен процес може да бъде най-добре характеризиран, ако кажем: всичко, което представлява действително възпаление, било то някакво ограничено възпаление, или някакво голямо възпаление, което благодарение на възпалителния си характер след това води до образуването на язва, при всичко това духовно-научното изследване бих желал да кажа може да наблюдава, как цялото етерно тяло на човека е в състояние на активност, и при това все още може да се разчита нещо да бъде направено, та забавената в известно отношение функция на етерното тяло да бъде възстановена до нейното нормално разпределение, така че цялото етерно тяло на човека да функционира в здрава насока.
Всъщност това представлява само отклоняване дейността на етерното тяло в съвсем определени посоки, докато здравото тяло разпростира своите функции във всички съответни направления на организма. Нещата стоят така, че можем да кажем: в състояние сме да открием реакции за тях ще говорим по-късно, които отново да стимулират етерното тяло, снижило активността си по отношение на дадена орган на система, ако това етерно тяло като цяло е все още здраво, и тези реакции ако е позволено така да се изразя могат да разгърнат неговата универсална активност в тази посока.
към текста >>
236.
16. ШЕСТАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Това разпре
деление
на хранителната дейност представлява един вътрешен масаж на слезката.
По този начин може да бъде повлияно това абнормно състояние на слезката.
Това разпределение на хранителната дейност представлява един вътрешен масаж на слезката.
Само че тази работа естествено има и своята обратна страна, както и всичко, което засяга тези процеси в известен смисъл има своята обратна страна. Защото виждате ли, в нашето припряно време, където хората, или най-малкото много хора са непрекъснато впримчени в една външна възбуждаща ги дейност, тогава функцията на слезката в изключително силна степен бива повлияна именно от тази външна възбуждаща дейност, защото човекът работи. Човекът не прави нещата тъй както определени животни, които запазват себе си здрави, като се излягат и не позволяват храносмилането им да бъде смущавано от никаква външна дейност; всъщност те наистина щадят дейността на своята слезка. Когато се занимава с някаква външна, нервна, припряна дейност, човекът не щади дейността на своята слезка. По тази причина всъщност в цялото културно човечество постепенно дейността на слезката е станала силно абнормен, и от обременяването на функциите на слезката чрез средствата, които именно посочих сега, добива особено значение.
към текста >>
237.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Това доказва, че това опре
деление
, горни и долни богове, не може да бъде възприемано в смисъла на едно йерархическо подреждане, но само като един различен начин, по който боговете се приближават до човека; и че замисълът е те да действуват от един и същ ранг и устремени заедно към една безкрайно отдалечена точка.
кръга по-голям, получаваме това, ако го нарисуваме още по-голям, тогава получаваме това, още по-голям, получаваме това, и ако го правим все по-голям, то накрая ще получим една права. Тук имаме един участък от кръга, който продължава, но след като е навлязъл в областта на безкрайното, той се завръща от другата страна.
Това доказва, че това определение, горни и долни богове, не може да бъде възприемано в смисъла на едно йерархическо подреждане, но само като един различен начин, по който боговете се приближават до човека; и че замисълът е те да действуват от един и същ ранг и устремени заедно към една безкрайно отдалечена точка.
Ето защо в древни времена всичко, което е представлявало болест и ясновидство, е било разглеждано така, че ако човек е успял да вникне в него, той е успял да вникне в духовния свят. Един начин да се вникне в духовния свят е този: човек истински да опознае болестта и ясновидството.
към текста >>
238.
7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Вгледайте се, как онова, което именно хората чувствуват и могат да мислят върху функцията, върху значението на труда в социалния организъм, е вътрешно свързано с особеното чувствуване на хората, което възниква в по-ново време, разгледайте след това – бих могъл да кажа – безпочвеното опре
деление
на понятието за стока.
Какво лежи духовно в основата на това? В неговата основа лежи духовно това, което при едно внимателно изследване на най-новото развитие на човека може да се долови при твърде изпъкващи личности. Вижте как през 19-то столетие и през началото на 20-то столетие хората се стремяха да добият ясни понятия, правилни вътрешни, ясни импулси за три понятия, които имат най-високо значение за социалния живот: понятието за капитала, понятието за труда, понятието за стока. Огледайте се само в съответната литература на 19-о столетие и от началото на 20-о столетие, как хората се стремяха да познаят, какво означава всъщност капиталът в социалния процес, как онова, към което тогава хората се стремяха в понятия, премина в страхотни борби на външния свят.
Вгледайте се, как онова, което именно хората чувствуват и могат да мислят върху функцията, върху значението на труда в социалния организъм, е вътрешно свързано с особеното чувствуване на хората, което възниква в по-ново време, разгледайте след това – бих могъл да кажа – безпочвеното определение на понятието за стока.
Хората се стремяха да стигнат до яснота по отношение на три практически понятия. Днес ние виждаме живота в цивилизования свят да се развива така, че навсякъде в него живее неяснотата върху троичността: капитал, труд, стока. И ние не можем да стигнем до един отговор на въпроса, каква функция има капиталът в социалния организъм. Ние ще можем това едва тогава, когато от една истинска Духовна наука, съединявайки Имагинацията и Инспирацията, ще познаем, че един правилен импулс за действието на капитала може да бъде извлечен само от духовния живот като самостоятелно съществуващ член на социалния организъм * /* Виж: Р. Щайнер “Основни точки на социалния въпрос”/.
към текста >>
239.
Съдържание
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Елипса, хипербола, крива на Касини, кръг – като криви на прибавяне, изваждане, умножение,
деление
.
Могат ли да се сравняват такива далеч отстоящи едно от друго неща, каквито са представени в осмата лекция? Родство с постижимо-непостижимите явления в математиката: аритметическото – при несъизмеримите числа, геометричното – при познатите криви.
Елипса, хипербола, крива на Касини, кръг – като криви на прибавяне, изваждане, умножение, деление.
Четири форми на кривата на Касини. Формата с два клона изисква непрекъснато въображение при напускане на пространството. Кривата на Касини като място на постоянно светлинно сияние. Сравнението на формата с две отклонения с отношението между главата и останалата организация; сравнение между спектрите, съдържащи в средата зелен цвят и прасковен цвят. Безкрайно отдалечена точка от права.
към текста >>
240.
Четвърта лекция, 4 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Например, в елементарната физика казваме, че телата притежават инерция, – и в такъв случай даваме опре
деление
: инерцията се състои в това, че телата без определено въздействие не напускат мястото, на което са, или не променят своето движение.
С други думи: ние установяваме постулати, които използваме за действителността, и ги смятаме за аксиоми на самата действителност. Но можем и да кажем: аз разглеждам определена област от действителността и проверявам, доколко приложим към нея е законът: a +b = b+a . Повече нищо не мога да кажа. Защото, когато пристъпвам с този закон към действителността, се открива всичко, което му съответства, и аз, без да се колебая, отхвърлям това, което не му съответства. Така сме свикнали да постъпваме и в други области.
Например, в елементарната физика казваме, че телата притежават инерция, – и в такъв случай даваме определение: инерцията се състои в това, че телата без определено въздействие не напускат мястото, на което са, или не променят своето движение.
Но това не е аксиома, а постулат. Трябва само да кажа: тяло, което не променя състоянието на своето движение, го наричам инертно, и сега изследвам в действителността, какво съответства на този постулат. И така, формирайки определени понятия, набелязвам само ръководните направления, за да пронижа по определен начин действителността с тези понятия, но трябва да държа отворена възможността да пронижа други факти с други понятия. Само тогава ще представя правилно четирите основни закона от теорията на числата, когато ги разглеждам като даващи ми насока, като нещо, което ми дава възможност да регулирам проникването в реалността. Но ако прилагам математиката към реалността конститутивно, тогава не съм на правилния път, защото в определени области непременно встъпвам в противоречие с тази реалност.
към текста >>
“Панспермия” според съдържанието – това, примерно, в смисъла на Сванте Арениус е разпре
деление
и блуждаене на жизнени зародиши във вселената.
[8] панспермията – тук се има предвид въведеното от Дарвин понятие „пангенезис“ (Charles Darwin, „Das Variieren der Tiere und Pflanzen im Zustande der Domestikation“) с приложението („Vorlaufige Hypothese der Pangenesis“, 1868).
“Панспермия” според съдържанието – това, примерно, в смисъла на Сванте Арениус е разпределение и блуждаене на жизнени зародиши във вселената.
към текста >>
241.
Шеста лекция, 6 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Това, естествено, е само приблизително опре
деление
.
Ако в развитието на човечеството погледнем в областта, където са се изживявали мислите на хората, където в цялата им пълнота са се проявявали познавателните възможности, където, следователно, по известен начин в по-фин смисъл човек е преживявал връзките си със света и отношението към света, тогава, както бихте могли да заключите това и от книгата ми „Загадките на философията“[1], ще бъдем отведени няколко века назад, до преломен момент. Винаги съм отбелязвал XV век като най-важен пункт в последната фаза от развитието на човечеството.
Това, естествено, е само приблизително определение.
Подразбира се епохата в средата на Средновековието. И, разбира се, разглеждаме преди всичко само това в развитието на човечеството, което се проявява в цивилизованото човечество.
към текста >>
Можем ли да посочим нещо, което сега да ни даде конкретното опре
деление
на тази точка от човешкото развитие?
И така, ако отначало в доста общ вид се приеме връзката на ставащото в човека с извънземните явления, с небесните явления, може да се попита, първо само да се попита, защото в нашите разглеждания ще се държим много внимателно: как се включва в земното развитие всичко това, което хората са изпитвали на Земята в средата на Средновековието и което, възможно е, след това отново да ни изведе извън реалностите на Земята. Отнася ли се това някак към известния особен момент в земното развитие?
Можем ли да посочим нещо, което сега да ни даде конкретното определение на тази точка от човешкото развитие?
Да, можем да посочим тук нещо, което наистина дълбоко се е врязало в същата тази област, в същата земна област, където е съществувало това, което представих тук под формата на най-извисен духовен живот. Виждаме, че моментът от време, когато човечеството е било толкова развълнувано, се намира по средата между две крайни времеви точки, между два момента от време, в които особено интензивната деятелност на човешкия род съвсем не е можела да стане вътре в областта, където се е случило това вълнение, тоест вътре в европейската област, където е станало това особено изживяване на цивилизацията. Ако от този момент във времето, който ще обознача като A (рис.), се придвижим на равни интервали от време назад и напред, в достатъчно отдалеченото минало и достатъчно отдалеченото бъдеще, ще намерим моменти от време, в които именно там, където се е случило това вълнение в XIII, XIV, XV век, се възцарява определено опустошение и смърт на цивилизацията. Защото ако се върнем примерно 10000 години назад и се придвижим 10000 години напред от този момент от времето, тук, в тези области, ще открием най-интензивното формиране на ледниковия период[5], период, който съвсем не позволява каквото и да е особено човешко развитие.
към текста >>
Като основни причини за ледниковия период тук са посочени изменението в разпре
деление
то между вода и суша и продължителността на зимния период.
[5] ледниковия период – както може да се изясни от книгата „Моят жизнен път“ GA 28, Рудолф Щайнер още в школските си години, прочитайки статия на своя учител Франц Кофлер, се е заел с изучаване на ледниковия период и този интерес го е съпровождал през целия му живот. Статията на Кофлер се е базирала на астрономическото обяснение на ледниковия период, дадено от A. J. Adhemar в „Revolutions de la mer“ Paris 1842. Десет години след запознаването си с тази статия Рудолф Щайнер написал статията „Ледниковият период“ в „Pierers Konversation-Lexikon“ (7 Aufl., Joseph Kurschner, Berlin, Stuttgart 1889).
Като основни причини за ледниковия период тук са посочени изменението в разпределението между вода и суша и продължителността на зимния период.
Съгласно втория закон на Кеплер зимата е по-дълга, когато Земята през зимата преминава през афелий, а е по-кратка в противоположния случай. Това отношение се изменя с период от 21000 години. Върху това, разбира се, влияят още измененията в ексцентриситета на земната орбита и наклона на земната ос, които, макар в общи линии да стават периодично, но засягат и по-големи периоди от време. Докато тези последните влияния при Кофлер подробно се обсъждат, в енциклопедичната статия те само леко са засегнати и в дадения курс не са споменати директно. Относно тази статия и статията в енциклопедията и въобще относно проблемите на ледниковия период, виж Елизабет Вреде „Астрономия и антропософия“, Dornach 1980, S. 360-389.
към текста >>
242.
Седма лекция, 7 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Вероятно така може да се даде някакво опре
деление
за евклидовото пространство.
Но това ви насочва в друга посока; това ви насочва към нуждата от повдигането на въпроса, доколко изобщо за нашето разглеждане на света можем да използване евклидовото пространство. Наричам евклидово пространство – работата не е в названията – това, което се характеризира с три взаимно перпендикулярни, твърди посоки.
Вероятно така може да се даде някакво определение за евклидовото пространство.
Бих могъл също да го нарека кантово пространство, защото това, което Кант дава, се основава на наличието на три взаимно перпендикулярни твърди посоки, а не с местещи се едно спрямо друго направления. По отношение на това, което тук имаме като евклидово или, да кажем, кантово пространство, е съвсем необходимо да се постави въпроса: съответства ли то на реалността, или това е мисловен образ, някаква абстракция? Може би това твърдо пространство изобщо не съществува. Моля ви да помислите над следното: когато се занимаваме с аналитична геометрия, непременно изхождаме от това, че можем да смятаме осите x, y, z за неподвижни и че осигуряваме някаква реалност чрез това, че просто твърдо фиксираме в себе си x, y, z. Ако в сферата на действителността никъде го няма това, което ни позволява в аналитичната геометрия да разглеждаме трите оси на обикновената ни координатна система като застинали, то тогава цялата наша евклидова математика е, собствено, само нещо, което по определен начин сме формирали в себе си като някакво приближение към действителността, като удобно средство да се обхване действителността.
към текста >>
Задълбочавайки се в нещо конкретно, трябва да се изследва, наистина ли това ни дава своего рода качествено опре
деление
за пространството.
Сега се пита, няма ли да намерим някъде основание да се види, че евклидовото пространство не може, собствено, да се запази в тази твърдост. Тук, разбира се, стигам до това, което причинява голямо затруднение на повечето хора по простата причина, че сега те не мислят в съответствие с действителността; защото те винаги са уверени, че може да се разчита на една безкрайна верига от концепции, като едно нещо логично следва след друго, като математически и логически се правят изводи безкрай. В противовес на днешните научни склонности ние трябва да се научим да мислим, изхождайки от действителността, съвсем да не си позволяваме да си градим някакъв образ поне без да го проверим за съответствие с действителността.
Задълбочавайки се в нещо конкретно, трябва да се изследва, наистина ли това ни дава своего рода качествено определение за пространството.
Знам, че представите, които развивам тук, могат да се натъкнат на силно противодействие. Но когато действително се обръща внимание на такива неща, няма начин да не е така. Виждате ли, ако се разгледа еволюционната теория, която в новото време все повече и повече си завоюва място в научната област, в някои кръгове – може да се смята, че това вече е в миналото, но до съвсем неотдавна това беше така ,– беше прието да се разпростира това учение за еволюцията също и върху астрономията[4], и да се говори даже там, например, за селекция, както се е употребявала в радикалния дарвинизъм по отношение на организмите. Беше станало обичайно също и по отношение на генезиса на небесните тела да се говори за своего рода подбор, така че до известна степен това, което виждаме в нашата слънчево-планетна система, е възникнало посредством подбор от всичко това, което е било отделено. Бяха предложени такива теории.
към текста >>
243.
Тринадесета лекция, 13 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Ако сравните различните степени, които описах в „Загадки на философията“, ще си кажете: всъщност, в продължение на целия период, от началото на четвъртата епоха до нейния край, собствено, не е имало толкова рязко раз
деление
на понятията, на представите и на сетивното съдържание, както по-късно.
Днес хората си казват: аз мисля за света едно или друго, аз имам едни или други сетивни възприятия. В условията на новото историческо развитие станахме необикновено умни, а преди хората са били по-глупави и са си представяли всичко по детски. – И работата се представя така, че хората преди е трябвало само повече да се постараят и са щели да станат толкова умни като сега. Но първо е трябвало да се продължи цялото развитие на обучението на човечеството, за да станат хората толкова умни, като в по-късното време. При това не се отчита, че самите възгледи, цялото отношение към света е било друго.
Ако сравните различните степени, които описах в „Загадки на философията“, ще си кажете: всъщност, в продължение на целия период, от началото на четвъртата епоха до нейния край, собствено, не е имало толкова рязко разделение на понятията, на представите и на сетивното съдържание, както по-късно.
Те са съвпадали повече. Като чувство са виждали в същото време и съдържанието на представата. И това, естествено, става толкова по-интензивно, колкото по-далеч се задълбочаваме в миналото. В това отношение трябва да си създадем реални представи за еволюцията на човечеството. Защото, виждате ли, това, което д-р Щайн[8] написа в своята книга за съществото на сетивното възприятие, за нашето днешно време е превъзходно, но ако му се наложеше в предишните времена, например в школата в Александрия да пише дисертация по темата, за сетивното възприятие би трябвало да пише по съвсем различен начин.
към текста >>
244.
Петнадесета лекция, 15 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Можем наистина сериозно, както и трябва да бъде, да се опитаме да вземем
деление
то на човешкото същество, за което също често сме говорили в тези лекции.
Ако още един път се върнем към различните опити, които вече съм ви посочвал, действително да разберем формообразуването на самия човек, ще стигнем до следното.
Можем наистина сериозно, както и трябва да бъде, да се опитаме да вземем делението на човешкото същество, за което също често сме говорили в тези лекции.
Можем да кажем, че човешката главова организация с нейното центриране в нервно-сетивна система притежава сама по себе си определена самостоятелност; същото е за ритмичната система с всичко, което принадлежи към нея; и накрая, системата на обмяната на веществата с всичко това, което се отнася до нея в системата на организацията на крайниците, на свой ред притежава някакъв вид самостоятелност. И така, в човешката организация можем да посочим три самостоятелни в себе си системи, и ако заедно с това разумно положим в основата принципът на метаморфозата, който безусловно трябва да стои в основата на органичната природа, ще успеем да формираме представа за това, как, съгласно принципа на метаморфозата се съотнасят помежду си тези три члена на човешката организация.
към текста >>
Ако внимателно погледнете този краен случай на превръщането на тръбните кости в черепни кости, ще кажете: външните краища на човешкото
деление
, системата на крайниците и черепната система, до определена степен представляват двата полюса на организацията, но така, че не трябва просто да си ги представяме като линейно противоположни, а трябва, ако искаме да преминем от единия
Трудно е ясно да се разбере това, което се намира в органите на човешката глава като метаморфоза на органите, които стоят в основата на системата на обмяна на веществата. Но ако навлезеш в морфологията на човека толкова далеч, както ви показах, тогава по някакъв начин ще се справиш, ако наистина детайлно се осмисли представата за това, че във взаимоотношенията между тръбните кости и костите на черепа имаме работа с пълно преобръщане на вътрешната повърхност на костите навън на принципа на обръщането на ръкавицата, и при това преобръщане едновременно имаме работа с изменение на силовите отношения. Ако подобно на ръкавица обърна навън вътрешността на тръбната кост, естествено отново ще получа тръбна кост. Но ако предположа, че тръбната кост има такава конфигурация само защото вътре, както изобразих това, тя е разположена в радиално направление, така че тя е принудена да разполага своята материя в съответствие с радиалното, и тогава я преобърна така, че вътрешното попадне навън и по своето разположение тя следва вече не радиалното, а сфероидалното, по такъв начин вътрешността ѝ, която сега е обърната към сфероидалното, ще получи именно такава форма (рис. 1). Предишното външно сега е вътрешно и обратно.
Ако внимателно погледнете този краен случай на превръщането на тръбните кости в черепни кости, ще кажете: външните краища на човешкото деление, системата на крайниците и черепната система, до определена степен представляват двата полюса на организацията, но така, че не трябва просто да си ги представяме като линейно противоположни, а трябва, ако искаме да преминем от единия
към текста >>
245.
Шестнадесета лекция, 16 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Сега имате тук точното опре
деление
на предмета.
Последното става така, че резултатът, който при първата метаморфоза на обмяната на веществата по определен начин протича във външния свят, сега се обръща и действа в човешката глава като такава. Той просто се обръща, не се разпространява по-нататък, но за да се обърне, за да съществува изобщо, трябва да се приведем в хоризонтално положение. Трябва да изучаваме връзката между процесите в човешкия организъм, които стават при произволните движения, и процесите, които стават насън. Понеже трябваше да направим това на определено място в нашето разглеждане, вече можете да видите, какво значение има когато в общите антропософски лекции винаги трябва да се подчертава[4], че волята ни, която е свързана с обмяната на веществата, собствено, се намира в такова отношение с живота на представите, както съня с будността. Отново и отново повтарям, че по отношение на проявата на нашата воля ние постоянно спим.
Сега имате тук точното определение на предмета.
Така имате тук човекът, движещ се по определен начин произволно по хоризонтална повърхност, и тук той осъществява същото, каквото и насън, а именно насън посредством своята воля. Сънят и движението посредством волята се намират в такова отношение. Ние спим в хоризонтално положение, като резултатът, обаче, е друг: това, което при произволното движение във външния свят се разпилява, се усвоява и преработва по-нататък от главовата ни организация насън.
към текста >>
246.
5. СКАЗКА ТРЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Тук се касае за една класификация по отношение на функциите, а не за едно разпре
деление
на пространството.
Може би си спомняте за начина, по който се опитахме по един съчинение озаглавено "Загадки на душата", да намерим отново, по един съобразен със съвременната мисъл метод, принципите, които царуват при изграждането на човешкия организъм. Ние различихме във физическото тяло три системи от функции: сетивно-нервната система, ритмичната система и метаболичната система /системата на обмяна на веществата/, която обхваща двигателните и асимилаторните функции. Без да става нужда да настоявам повече, с това аз разбирам нещо различно от карикатурата, в която всичко това бе превърнато в университетите. Това не са изолирани системи, просто поставени една до друга; напротив те напълно се взаимнопроникват. Например, ако сетивно-нервната система е локализира на главно в главата, тя е също разпространена в цялото тяло; по същия начин главата участвува в ритмичната система, и пр., и пр.
Тук се касае за една класификация по отношение на функциите, а не за едно разпределение на пространството.
Тази класификация е необходима, ако искаме да се научим добре да познаваме човешкото същество.
към текста >>
247.
7. СКАЗКА ПЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Да предположим, че един учен от тази минала епоха би притежавал микроскоп и че благодарение на него би наблюдавал явлението
деление
на едно клетъчните.
Това вътрешно, живо чувство беше неделимо от външния предмет; нямаше гранична линия между вътрешния живот и живота на природата, нямаше никаква бариера, която да отделя човешката душа от всемирния океан; а с това човекът участвуваше в живота на нещата около него. Той имаше за света идеи различни от тези на Вайсман, например.
Да предположим, че един учен от тази минала епоха би притежавал микроскоп и че благодарение на него би наблюдавал явлението деление на едно клетъчните.
Каква идея би си съставил той за това? Ето едно едноклетъчно същество, би мислил той, което виждам да се дели на две. Той може би си казал даже: то се атомизира, дели се; за известно време тези две нови същества са неделими; после те се делят на свой ред. В момента, когато става делението, се явява смъртта! В него не би се родила идеята за смъртта виждайки един мъртъв труп; за него смъртта се състоеше в делението, в раздробяването; това, което е жизнеспособно, което се намира в процес на ставане, остава едно, не се раздробява; щом се появи стремеж за делене, започва смъртта.
към текста >>
В момента, когато става
деление
то, се явява смъртта!
Той имаше за света идеи различни от тези на Вайсман, например. Да предположим, че един учен от тази минала епоха би притежавал микроскоп и че благодарение на него би наблюдавал явлението деление на едно клетъчните. Каква идея би си съставил той за това? Ето едно едноклетъчно същество, би мислил той, което виждам да се дели на две. Той може би си казал даже: то се атомизира, дели се; за известно време тези две нови същества са неделими; после те се делят на свой ред.
В момента, когато става делението, се явява смъртта!
В него не би се родила идеята за смъртта виждайки един мъртъв труп; за него смъртта се състоеше в делението, в раздробяването; това, което е жизнеспособно, което се намира в процес на ставане, остава едно, не се раздробява; щом се появи стремеж за делене, започва смъртта. Що се отнася за едноклетъчните, той би мислил, че специални за този вид условия искаха, щото от делението на първото да се роди веднага две живи същества. Такъв би бил пътят на неговите мисли; той би виждал смъртта на съществото в разделението на две други същества; ако следствие на това делене на две биха се образували не две живи клетки, а две неорганични същества, той би казал: от живата монада са се получили два атома. И би прибавил: навсякъде, където има живот, нямаме работа с атоми. Ако някъде в едно същество намерим атоми, ние намираме смъртта.
към текста >>
В него не би се родила идеята за смъртта виждайки един мъртъв труп; за него смъртта се състоеше в
деление
то, в раздробяването; това, което е жизнеспособно, което се намира в процес на ставане, остава едно, не се раздробява; щом се появи стремеж за делене, започва смъртта.
Да предположим, че един учен от тази минала епоха би притежавал микроскоп и че благодарение на него би наблюдавал явлението деление на едно клетъчните. Каква идея би си съставил той за това? Ето едно едноклетъчно същество, би мислил той, което виждам да се дели на две. Той може би си казал даже: то се атомизира, дели се; за известно време тези две нови същества са неделими; после те се делят на свой ред. В момента, когато става делението, се явява смъртта!
В него не би се родила идеята за смъртта виждайки един мъртъв труп; за него смъртта се състоеше в делението, в раздробяването; това, което е жизнеспособно, което се намира в процес на ставане, остава едно, не се раздробява; щом се появи стремеж за делене, започва смъртта.
Що се отнася за едноклетъчните, той би мислил, че специални за този вид условия искаха, щото от делението на първото да се роди веднага две живи същества. Такъв би бил пътят на неговите мисли; той би виждал смъртта на съществото в разделението на две други същества; ако следствие на това делене на две биха се образували не две живи клетки, а две неорганични същества, той би казал: от живата монада са се получили два атома. И би прибавил: навсякъде, където има живот, нямаме работа с атоми. Ако някъде в едно същество намерим атоми, ние намираме смъртта. Навсякъде, където са атомите, има смърт, има нещо неорганично.
към текста >>
Що се отнася за едноклетъчните, той би мислил, че специални за този вид условия искаха, щото от
деление
то на първото да се роди веднага две живи същества.
Каква идея би си съставил той за това? Ето едно едноклетъчно същество, би мислил той, което виждам да се дели на две. Той може би си казал даже: то се атомизира, дели се; за известно време тези две нови същества са неделими; после те се делят на свой ред. В момента, когато става делението, се явява смъртта! В него не би се родила идеята за смъртта виждайки един мъртъв труп; за него смъртта се състоеше в делението, в раздробяването; това, което е жизнеспособно, което се намира в процес на ставане, остава едно, не се раздробява; щом се появи стремеж за делене, започва смъртта.
Що се отнася за едноклетъчните, той би мислил, че специални за този вид условия искаха, щото от делението на първото да се роди веднага две живи същества.
Такъв би бил пътят на неговите мисли; той би виждал смъртта на съществото в разделението на две други същества; ако следствие на това делене на две биха се образували не две живи клетки, а две неорганични същества, той би казал: от живата монада са се получили два атома. И би прибавил: навсякъде, където има живот, нямаме работа с атоми. Ако някъде в едно същество намерим атоми, ние намираме смъртта. Навсякъде, където са атомите, има смърт, има нещо неорганично. Такова би било съждението произнесено от един учен на миналите времена, в резултат на живото, непосредствено познание, което той имаше за света.
към текста >>
Такъв би бил пътят на неговите мисли; той би виждал смъртта на съществото в раз
деление
то на две други същества; ако следствие на това делене на две биха се образували не две живи клетки, а две неорганични същества, той би казал: от живата монада са се получили два атома.
Ето едно едноклетъчно същество, би мислил той, което виждам да се дели на две. Той може би си казал даже: то се атомизира, дели се; за известно време тези две нови същества са неделими; после те се делят на свой ред. В момента, когато става делението, се явява смъртта! В него не би се родила идеята за смъртта виждайки един мъртъв труп; за него смъртта се състоеше в делението, в раздробяването; това, което е жизнеспособно, което се намира в процес на ставане, остава едно, не се раздробява; щом се появи стремеж за делене, започва смъртта. Що се отнася за едноклетъчните, той би мислил, че специални за този вид условия искаха, щото от делението на първото да се роди веднага две живи същества.
Такъв би бил пътят на неговите мисли; той би виждал смъртта на съществото в разделението на две други същества; ако следствие на това делене на две биха се образували не две живи клетки, а две неорганични същества, той би казал: от живата монада са се получили два атома.
И би прибавил: навсякъде, където има живот, нямаме работа с атоми. Ако някъде в едно същество намерим атоми, ние намираме смъртта. Навсякъде, където са атомите, има смърт, има нещо неорганично. Такова би било съждението произнесено от един учен на миналите времена, в резултат на живото, непосредствено познание, което той имаше за света.
към текста >>
Без хората да са искали наистина това и без да са си дали сметка за това, този начин на атомизиране, на
деление
, на раздробяване на организма на клетки, направи да изчезне от очите на учените самото понятие на този организъм.
Въпреки това, вярно е, че епохата която е изтекла, видя как мисълта се обръща от живота към смъртта, от одушевеното към неодушевеното и вследствие на това е преминала от едно схващане на непреривността към атомизма, теория напълно оправдана, когато тя се прилага само към неорганичното. Но ако човек иска да разбере света такъв, какъвто той е в действителност, той трябва отново да поеме пътя, който отново ще го отведе от този свят, схващан така величествено като съставен от атоми, но който е един мъртъв свят, и ще го доведе до неговия собствен живот, до живота на неговия собствен организъм. Мисълта достигна една главна точка поемайки пътя на неодушевеното, на неорганичното. Но когато достигна своята цел, през първата половина на 19-я век, с клетъчната теория, тя затъва в атомизма.
Без хората да са искали наистина това и без да са си дали сметка за това, този начин на атомизиране, на деление, на раздробяване на организма на клетки, направи да изчезне от очите на учените самото понятие на този организъм.
към текста >>
248.
9. СКАЗКА СЕДМА
GA_326 Раждането на естествените науки
Това разпре
деление
ще ни позволи да разберем по-добре пътя следван в съвременната епоха от научните схващания.
Нека разглеждане отново набързо, кои са различните елементи, от които ни се явява съставен човекът. Антропософията допуска съществуването на едно физическо тяло, на едно етерно тяло, на едно астрално тяло на един Аз.
Това разпределение ще ни позволи да разберем по-добре пътя следван в съвременната епоха от научните схващания.
към текста >>
249.
10. СКАЗКА ОСМА
GA_326 Раждането на естествените науки
Ако сравним идеите разпространени в древността, поне доколкото ги познаваме от историята и въпреки претърпелите деформация в течение на времето, с древната наука на посвещението, ще видим, че хората са имали в миналото едно много дълбоко схващане за човешкото същество за неговите отношения с вселената, и пр... Днес хората съвсем не се залавят да изучават такива идеи като например на Йоханес Скотус Еригена върху разпре
деление
то на съществата и нещата в природата.
Ако сравним идеите разпространени в древността, поне доколкото ги познаваме от историята и въпреки претърпелите деформация в течение на времето, с древната наука на посвещението, ще видим, че хората са имали в миналото едно много дълбоко схващане за човешкото същество за неговите отношения с вселената, и пр... Днес хората съвсем не се залавят да изучават такива идеи като например на Йоханес Скотус Еригена върху разпределението на съществата и нещата в природата.
Те вършат това с нежелание и по един съвсем повърхностен начин, защото не проникват действително в техния дух, защото не ги считат като свидетели на една епоха, когато хората не са мислели както днес, защото не разбират вече смисъла, различен от този, който те са получили по-късно, не разбират смисъла на такива думи като "природа" например. Но когато проникнем до основата на тези идеи, използувайки в тяхното изучаване методите на Духовната наука, ние разбираме, че един Скотус Еригена, например, е стигнал твърде далече в познанието на вселената; само че той е изложил своите познания под една незадоволителна форма, недостатъчно очебийна. Ако не се страхуваме да покажем липса на уважение, което се полага на едно такова превъзходно творение на човешката мисъл, бихме могли да кажем, че Йоханес Скотус Еригена сам вече е нямал пълно съзнание за това, което е писал; това се чувствува четейки неговите съчинения. Въпреки че до една по-малка степен отколкото при нашите съвременни философи, за него думите, които той заема от преданието, не са вече повече или по-малко освен изрази, от които се е оттеглил дълбокият живот. Четейки съчиненията от този род, ние изпитваме нуждата да се издигнем все по-напред в историята, за да виждаме в тях по-ясно.
към текста >>
Ние трябва да проследим неговия път само с помощта на Духовната наука, за да стигнем най-после, във 2-то и 3-то хилядолетие преди нашата ера, за да стигнем до една съвкупност от дълбоки възгледи, отдавна изгубени, но от които още намираме един отзвук у Йоханес Скотус Еригена и неговите съчинения върху разпре
деление
то на царствата в природата.
Сега аз нямам намерение да разглеждам проблемите, които съществуването на този последния повдига. Ще констатирам просто, че когато изучаваме неговите идеи, ние сме заставени да търсим техния произход в едно още по-далечно минало от това, в което той е живял.
Ние трябва да проследим неговия път само с помощта на Духовната наука, за да стигнем най-после, във 2-то и 3-то хилядолетие преди нашата ера, за да стигнем до една съвкупност от дълбоки възгледи, отдавна изгубени, но от които още намираме един отзвук у Йоханес Скотус Еригена и неговите съчинения върху разпределението на царствата в природата.
към текста >>
Това разпре
деление
на организма на четири течности, черната жлъчка, жълтата жлъчка, кръвта и слузите, ни изглежда днес нещо детинско; въпреки това то съставляваше една истинска човешка химия, единствената която е била позната в миналото.
Но Хераклит беше един холерик, който чувствуваше да гори в него един вечен огън. И той откриваше света в зависимост от своето вътрешно чувство. В същото време с тях живееха други духове, които бяха проникнали по-дълбоко в природата на нещата, които знаеха повече от тях, но историята не е запазила техните имена. Техните знания са се предавали през вековете и през първите столетия на Християнството са приели формата, която видяхме, така както Гален изразява тази форма.
Това разпределение на организма на четири течности, черната жлъчка, жълтата жлъчка, кръвта и слузите, ни изглежда днес нещо детинско; въпреки това то съставляваше една истинска човешка химия, единствената която е била позната в миналото.
Наистина, външните явления, които днес са обект на химията, за тях хората са съдели според вътрешните опитности. Можем следователно да кажем, че през тази епоха съществуваше една вътрешна химия, основана на непосредствената опитност на течния организъм, сетивната дреха на етерното тяло.
към текста >>
250.
1. Предговор от Д-р Волфганг Шауман към българското издание
GA_327 Биодинамично земеделие
Това са новите възгледи относно тристранното раз
деление
на социалния живот.
В началото на 20 век Рудолф Щайнер развива принципите на Духовната наука, най-напред нарече на от него теософия, а от 1910 Антропософия. Пред нас са 28 написани от него книги и около 6 хиляди стенографирани и по-късно напечатани лекции. Те са на разположение на всеки, който се интересува. Към тези лекции принадлежат и осемте от Селскостопанския курс от Юни 1924. Отговаряйки на живите духовни потребности на своите слушатели и читатели от времето след Първата световна война, той разглежда много жизнени практически проблеми.
Това са новите възгледи относно тристранното разделение на социалния живот.
През 1919 с основаването на Валдорфските училища, възникна антропософската педагогика, а през 1920 се утвърдиха антропософската медицина и лечебната евритмия, а неговите импулси в областта на изкуството проличават още през 1913 с построяването на Първия Гьотеанум.
към текста >>
251.
10. Шеста лекция, 14 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
И там намерих, че повечето автори, които искат да дадат дефиниция за това, какво представлява плевелът, казват: „Плевел е всичко онова, което расте на място, където не го искат.“ Виждате, че това е опре
деление
, което не навлиза непременно в същността на нещата.
Става дума не толкова да получим дефиниция за плевелите, а да разберем как от определена площ на земеделското стопанство могат да бъдат отстранени онези растения, които са нежелани там. Понякога човек има някои странни пориви, останали още от студентското време. Макар и с неголямо желание опитах се да последвам един такъв порив, и потърсих в някои книги, каква дефиниция се дава за плевела.
И там намерих, че повечето автори, които искат да дадат дефиниция за това, какво представлява плевелът, казват: „Плевел е всичко онова, което расте на място, където не го искат.“ Виждате, че това е определение, което не навлиза непременно в същността на нещата.
И ако човек иска да проникне до същността на плевела, той няма да има особен успех по простата причина, че пред форума на природата плевелът има толкова право да расте, колкото растенията, които смятаме за полезни. Трябва да стане ясно, че въпросът следва да се обсъди от друга гледна точка: Как от дадена земеделска площ да бъде премахнато растението, което не е култивирано, а расте там въз основа на общите взаимовръзки в природата. На този въпрос не може да се отговори другояче, освен като се вземе под внимание това, което разгледахме през изминалите дни.
към текста >>
252.
12. Седма лекция, 15 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Така се явява едно истинско раз
деление
на работата в природата между птиците и пеперудите, и оттогава всичко функционира толкова прекрасно, че двата вида летящи същества по правилен начин разпространяват астралността навсякъде, където е необходима във въздуха над земната повърхност.
Това е светът на птиците. Известно е, че в течение на земното развитие между птиците и насекомите е станало едно забележително събитие. Това, което тогава е станало, може да се представи картинно. Един ден насекомите казали: Ние не се чувстваме достатъчно силни за да обработваме астралността, която се разпръсква около дърветата. Затова от наша страна ние използваме „желанието за ставане дърво“ на другите растения, които облитаме, а на вас, птиците, предоставяме предимно астралността около дърветата.
Така се явява едно истинско разделение на работата в природата между птиците и пеперудите, и оттогава всичко функционира толкова прекрасно, че двата вида летящи същества по правилен начин разпространяват астралността навсякъде, където е необходима във въздуха над земната повърхност.
Отстранят ли се тези летящи животни, ще изчезне действието на астралността и това ще се види в залиняването и атрофията на растителността. Защото летящите животни и всичко онова, което никне от земята и расте във въздуха, взаимно си принадлежат. В последна сметка едното е немислимо без другото. Ето защо при управляването на селското стопанство трябва да се осигури в достатъчно количество облитането на птици и насекоми. Самият земеделец трябва същевременно да разбира нещо от развъждане на птици и развъждане на насекоми, тъй като в природата всичко е свързано на това аз трябва отново и отново да наблягам.
към текста >>
Същността на едно успешно земеделско стопанство лежи преди всичко в правилното разпре
деление
на гора, овощни градини, храсталак и ливади с известни естествени гъбни култури, и чрез него наистина се постига много повече за стопанството, дори и ако трябва да се намали обработваемата площ.
Същността на едно успешно земеделско стопанство лежи преди всичко в правилното разпределение на гора, овощни градини, храсталак и ливади с известни естествени гъбни култури, и чрез него наистина се постига много повече за стопанството, дори и ако трябва да се намали обработваемата площ.
Във всеки случай икономично стопанство не се упражнява, когато се разоре и използва цялата площ и по този начин изчезне всичко, за което говорих, като при това се мисли, че така може повече да се произведе. Това, което в повече може да се произведе, в много по-висока степен ще е по-лошо и не може да компенсира това, което ще се загуби поради увеличаване на площите за сметка на другите неща. Всъщност човек не може да се занимава с предприятие, което изцяло е природно предприятие, каквото е земеделското стопанство, без да има разбиране за взаимодействията в него.
към текста >>
253.
Въведение
GA_327 Биодинамично земеделие
Във външната природа също съществува подраз
деление
съответстващо на човешкото, само че там е разчленено на
Във външната природа също съществува подразделение съответстващо на човешкото, само че там е разчленено на
към текста >>
254.
1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса
GA_327 Биодинамично земеделие
Дали тук се има предвид само финото разпре
деление
, това може би трябва да се разглежда като открит въпрос.
В почвата тези вещества се намират като съставни елементи, а в атмосферата те са разпределени фино, „хомеопатично“.
Дали тук се има предвид само финото разпределение, това може би трябва да се разглежда като открит въпрос.
При хомеопатично степенуваното разреждане (потенциране) би се дошло до обрат във въздействието. Не е сигурно дали точно това е имал предвид Рудолф Щайнер. На първо място превръщането в най-фин прах е описано само за кварца, а за „варовиковото вещество“ е казано изрично във втората лекция (2, 48). При това трябва да се има предвид, че например образуването на водните капки, на снежните и ледените кристали винаги се нуждае от едно кондензиращо ядро, от една твърда прашинка. В чистите въздушни области на Южна Германия максималното замърсяване на въздуха с прах става с пустинен прах от Сахара при съответната промяна на времето.
към текста >>
255.
2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Колко фино е това разпре
деление
на еднаквите регулатори във всяка клетка често човек не си създава ясна представа, защото в съзнанието си има гигантски увеличените картини, взети от учебниците.
Запазването на идентичността, въпреки всяка промяна, се обяснява днес с оставането на гените във всяка клетка.
Колко фино е това разпределение на еднаквите регулатори във всяка клетка често човек не си създава ясна представа, защото в съзнанието си има гигантски увеличените картини, взети от учебниците.
При средна големина на растителната клетка с диаметър 30 микрометра (микрометър, 0,03 мм) в един кубически милиметър се побират 36,000 клетки.[3] В такива големи съотношения силите на масата и на тежестта на веществото играят само подчинена роля спрямо силите на повърхността на клетките, на мембраната и на ензимната дейност. Тези въздействия произлизат от съответен подтик отвън, както се предполага, чрез гените. Както ще видим веднага, по-добре е да се каже, че спектърът на възможностите на въздействията на един организъм се определя от неговите гени.
към текста >>
256.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
И така, всичко преживяно от мен в детството, моите игри и моите преживявания, чувства при играта, всичко това е един взвод войници; всичко преживяно от мен по-късно - друг взвод войници и така нататък; чак до ден-днешен аз обобщавам всичко това, съединявам го, по-добно на формирането на войнско подраз
деление
от отделните войници; това аз наричам «аз».
Авторът на книгата обаче иска да направи своето твърдение по-нагледно. Той нагледно иска да демонстрира, че под думата «аз» в действителност само се обобщава всичко това, което преживява човек. «Азът» е не повече от дума, ако става такъв род обобщение. Авторът на книгата привежда едно сравнение. Всичко преживявано от човека той сравнява с военен контингент, с рота войници.
И така, всичко преживяно от мен в детството, моите игри и моите преживявания, чувства при играта, всичко това е един взвод войници; всичко преживяно от мен по-късно - друг взвод войници и така нататък; чак до ден-днешен аз обобщавам всичко това, съединявам го, по-добно на формирането на войнско подразделение от отделните войници; това аз наричам «аз».
Така казва авторът на книгата. Следователно всички отделни душевни преживявания той сравнява с рота войници, които обединява, формира ги както се полага в случая; той не казва: Мюлер, Леман и така нататък - той казва: дванадесета рота и така нататък. И така, всичко, което човек преживява като «аз» в своята душа, авторът на книгата свежда до рота войници. Той продължава: «Тук би трябвало да кажем още няколко думи за «аза», защото покрай другото трябва да се разбере, че човек, започвайки от този период на своя живот, когато се развива съзнанието, постоянно се чувства като една и съща личност, като един и същи «аз»! » Авторът на книгата следователно казва: човекът в края на краищата трябва да се отучи от това, да се чувства като един «аз», той трябва да се приучи, че «азът» е само нещо подобно на войници, обединени в рота.
към текста >>
257.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
- Ето колко е струвало това опре
деление
.
В Древна Гърция един ученик осмял такъв премъдър учител. Децата изучавали в училище какво представлява човекът. Човек, това е живо същество, което има два крака и няма пера. Един малък шмекер помислил над това, взел петел, оскубал го, а на следващия ден го занесъл при учителя и попитал: Господин учител, това човек ли е? Защото той няма пера и има два крака!
- Ето колко е струвало това определение.
Горе-долу така се съотнасят реалните неща с определенията, които пълнят нашите учебници.
към текста >>
Във всички книги, както и в книгите, написани на социални теми, жизнените ситуации се описват примерно така, както в гореспоменатото опре
деление
: човек - това е живо същество, което има два крака и няма пера.
Във всички книги, както и в книгите, написани на социални теми, жизнените ситуации се описват примерно така, както в гореспоменатото определение: човек - това е живо същество, което има два крака и няма пера.
Оттук се правят изводи. Естествено, имайки книга с определен брой определения, вие можете след това логически да изведете оттук всичко, каквото искате; но до човека това няма да ни доближи, това ще ни доближи само до петела, който е достатъчно само да бъде оскубан. Ето какви са ни определенията! Работата тук е, че трябва да се виждат нещата такива, каквито са те в действителност.
към текста >>
258.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
След това стигнали в от
деление
, където се намирали пациенти с всевъзможни параноични идеи, фикс идеи.
На вратата я посрещнал солиден господин, приел ги и те решили, че това е директорът, главният лекар. Казали му: уважаеми колега, бихте ли могъл да ни покажете болничните стаи и да ни разясните всичко? И ето, господинът, стоящ на вратата, ги повежда наоколо, разказва им за всяка отделна стая и им казва: тук се помещава психично болен с ярко изразени халюцинации, утежнени с епилепсия. При следващата стая той казал: при този болен има волеви и емоционални отклонения от нормата. Обяснявал им всичко това много точно.
След това стигнали в отделение, където се намирали пациенти с всевъзможни параноични идеи, фикс идеи.
Погледнете, казал той, тук има един, страдащ от мания за преследване, него го преследват призраци; другият - също, но него го преследват не призраци, а хора. А сега, казал той, ще ви отведа при най-тежко болния от всички, които имаме. Той ги довел до стаята на най-тежко болния и казал: пациентът е обсебен от натрапчива идея, той се смята за китайски император. Това, разбира се, е консолидация на идеята: вместо да остане само като мисли, тази идея се консолидира, уплътнява се. Той обяснил всичко това много точно и в заключение казал: но вие би трябвало да знаете, господа, че е очевидно безумие това, че той е китайски император.
към текста >>
259.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 октомври 1923 г. За причините на детския полиомиелит.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
като подраз
деление
«Дер коменде таг» («Бъдещият ден»), АО, Щутгарт, под ръководството на д-р Ото Палмер; 1924–1925 г.
[1] В Щутгартската клиника – Клиничен терапевтичен институт, Щутгарт; основан след първия курс за лекари, изнесен от доктор Щайнер на Пасха 1920 г., от лекарите д-р Лудвиг Нолем, д-р Ото Палмер, д-р Феликс Пайперс и д-р Фридрих Хуземан, открит на 15 август 1921 г.
като подразделение «Дер коменде таг» («Бъдещият ден»), АО, Щутгарт, под ръководството на д-р Ото Палмер; 1924–1925 г.
– частно предприятие на д-р Ото Палмер.
към текста >>
260.
Бележки.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
като подраз
деление
10. В Щутгартската клиника - Клиничен терапевтичен институт, Щутгарт; основан след първия курс за лекари, изнесен от доктор Щайнер на Пасха 1920 г., от лекарите д-р Лудвиг Нолем, д-р Ото Палмер, д-р Феликс Пайперс и д-р Фридрих Хуземан, открит на 15 август 1921 г.
като подразделение
към текста >>
261.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
По-късно, благодарение на колана, обръщали внимание върху това, че човек тук е разделен; това раз
деление
се е реализирало чрез колана.
Първоначално човек е носил пояс. Поясът е служил, за да подчертае нещо особено в човека на мястото, на което се е носил. Поясът е служил, за да се подчертае това.
По-късно, благодарение на колана, обръщали внимание върху това, че човек тук е разделен; това разделение се е реализирало чрез колана.
Изгубвайки първоначалното си значение, коланът в женското облекло вече не е изразявал нищо, а просто е стягал колкото се може по-силно черния дроб и стомаха. Може да се каже, че в материалистическия век всичко, появяващо се в тази област, е нямало никакво значение, смисълът се е основавал на пълната безсмисленост. Даже струващите ни се днес безобразни неща са имали известно значение за примитивните народи. Да вземем например това отличително качество на дивите народи да използват като украшения не само елементи на облеклото, но друг вид «покрития». Защото облеклото украсява човека, то му придава нещо повече, отколкото сам по себе си представлява, нали така?
към текста >>
262.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Става пълно раз
деление
на отделните членове на човека.
Става пълно разделение на отделните членове на човека.
Този, който притежава съответстващо зрение, може да наблюдава при всеки човек, който е близо до смъртта, как различните негови членове - физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло - се освобождават един от друг. Какво означава, че няколко дни преди смъртта се изменя почеркът? Ние не пишем с физическото тяло, господа! Ние пишем посредством «аза»! Когато пишем, ние само използваме нашето физическо тяло като инструмент на «аза».
към текста >>
263.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека.
GA_353 История на човечеството и културните народи
В Индия например е съществувало строго раз
деление
на касти, раз
деление
, в сравнение с което всичко, което ни е известно като класи, е само бледа сянка.
Виждате ли, от най-различни гледни точки би било интересно да си кажем: от най-древни времена навсякъде са живели народи, те имали най-различен начин на живот. Достатъчно е да назовем само няколко неща, за да установим колко се различава животът на тези хора.
В Индия например е съществувало строго разделение на касти, разделение, в сравнение с което всичко, което ни е известно като класи, е само бледа сянка.
В Индия човек се е раждал в каста. Висшата каста са били брахманите. Те са изпълнявали свещенодействията, на тях е било позволено да се учат. В древните времена всички деца на брахмани са ходили на училище. Те са умеели да пишат, това е била висшата каста.
към текста >>
Между тези касти е имало строго раз
деление
.
От тази каста са набирали свещениците, но не и раджите. Раджите са вземали от втората каста, от кастата на воините. Но никога никой не е можел да се издигне от кастата на воините до кастата на брахманите. Те са били строго отделени. Третата каста са били селяните, селските жители, и четвъртата каста са били тези, които всъщност са се считали за работници, работещите физически.
Между тези касти е имало строго разделение.
В Древна Индия преходът на човек от една каста в друга би изглеждал така, както ако лъвът би станал агне! Кастите се отличавали една от друга така, както се отличават един от друг видовете животни. Ето защо на тази основа между хората не е имало сблъсъци. За тях да преминеш от третата каста в първата е било същото безумие, както ако лъвът поиска да стане бик. Различието е било очевидно, то е било от само себе си разбиращо се при тези хора.
към текста >>
264.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство
GA_353 История на човечеството и културните народи
По онова време между хората съществувало, ако може така да се изразим, такова раз
деление
, както и сега, в настоящото време: едни са били държавни чиновници, други - воини, трети - работници и т.
Ако се върнем към Древния Рим, ще намерим следното.
По онова време между хората съществувало, ако може така да се изразим, такова разделение, както и сега, в настоящото време: едни са били държавни чиновници, други - воини, трети - работници и т.
н., като това разделение, най-малкото в социален смисъл, е било тогава още по-рязко отсега. Защото тези, които са били роби, са можели даже да ги продадат, човек е бил обект на покупко-продажба. Можем да кажем: различията между хората в Древния Рим са били много по-значителни. Обаче съзнанието на социално неравенство е трябвало да изчезне, макар и за няколко дни в годината. Днес говорят за демокрация и предполагат, че всички хора, макар и чисто теоретически, са равни помежду си.
към текста >>
н., като това раз
деление
, най-малкото в социален смисъл, е било тогава още по-рязко отсега.
Ако се върнем към Древния Рим, ще намерим следното. По онова време между хората съществувало, ако може така да се изразим, такова разделение, както и сега, в настоящото време: едни са били държавни чиновници, други - воини, трети - работници и т.
н., като това разделение, най-малкото в социален смисъл, е било тогава още по-рязко отсега.
Защото тези, които са били роби, са можели даже да ги продадат, човек е бил обект на покупко-продажба. Можем да кажем: различията между хората в Древния Рим са били много по-значителни. Обаче съзнанието на социално неравенство е трябвало да изчезне, макар и за няколко дни в годината. Днес говорят за демокрация и предполагат, че всички хора, макар и чисто теоретически, са равни помежду си. Римляните в никакъв случай не са считали така.
към текста >>
265.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Ако е предопределено, че човек става по-лош, такова предопре
деление
произлиза от Бог-Отец.
Виждате ли, господа, такава била религиозната страна на мохамеданството. Но именно вследствие на това, което Мохамед е мислел, че в човека всичко произхожда така, както и в природата, той се приобщавал към цялото древно изкуство и към древния, античен живот с много по-голяма лекота, отколкото християните. Християнството преимуществено разглеждало по какъв начин може да бъде изцелена човешката воля. Мохамеданството не се интересувало от този въпрос. Трябва ли да се занимаваме с този въпрос?
Ако е предопределено, че човек става по-лош, такова предопределение произлиза от Бог-Отец.
В християнството казвали: древните езичници преимуществено се ориентирали към Бог-Отец; трябва да се присъедини Бог-Син.
към текста >>
С прекратяването на спора става раз
деление
.
Виждате ли, господа, вероятно знаете, че хората могат да се събират заедно и много дълго да спорят, да спорят и да спорят. Един говори едно, друг друго! Те така и ще спорят. Но какво става обикновено в този случай? В края на краищата, те се разделят, разминават се един с друг!
С прекратяването на спора става разделение.
Разбиране по въпроса се постига в много редки случаи, още повече, ако разногласията приемат значителен характер. Вие знаете, че в началото имаше една социалистическа партия. Там много се спореше. Там имаше лява и дясна фракции. Но след това всяка от тези фракции образува собствено партийно ръководство.
към текста >>
А след това станало великото раз
деление
на Църквите.
То се разпространявало. Тук, в Азия, тоест на Изток, отдавали предпочитание на Бог-Отец, макар да утвърждавали Христос. В Европа правели повече разлика между Отец и Син. По тази тема дискутирали, водели спорове до IX, X в. сл. Р. Хр.
А след това станало великото разделение на Църквите.
Източната Църква, която днес наричат Православна, защото тя изповядва изначалните древни постановки, и Западната, Римокатолическа Църква, се отделили една от друга. Така се проявило това голямо различие между източното и западното християнство.
към текста >>
Тези събития положили началото на процеса на раз
деление
между Източната и Западната Църква, формално състояло се през 1054 г.
в Църквата св. София «екуменически» или мним вселенски Събор, на който бил осъден и анатемосан патриарх Фотий. Съборът от 879 г. в храма св. София в Константинопол възстановил Фотий и осъдил Събора от 869 г., а също така и всички изменения в Символа на вярата.
Тези събития положили началото на процеса на разделение между Източната и Западната Църква, формално състояло се през 1054 г.
В бъдеще спорът за «филиоквето» не веднъж ставал препъни камък в опитите за обединение на Източната и Западната Църква. – Бел. пр.
към текста >>
266.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник
GA_353 История на човечеството и културните народи
Така съвременното разпре
деление
на празниците през годината често не позволява да се разбере какво стои в основата им.
Това е така нареченият ден за поменаване на покойниците (при католиците - вторият ден на празника Вси Светии, 2 ноември по григорианския календар - бел. пр.). По времето, когато вече не знаели, че този празник се отнася към Пасха, предшествайки го, е бил учреден празникът Вси Светии. Обаче тези две неща принадлежат едно на друго и всъщност денят за поменаване на мъртвите би следвало да се отбелязва като ден на смъртта, като Разпети Петък, а Пасхата - като деня на Възкресението. Тези неща съставляват едно цяло. Но те са разделени с повече от половин година!
Така съвременното разпределение на празниците през годината често не позволява да се разбере какво стои в основата им.
към текста >>
267.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека
GA_353 История на човечеството и културните народи
Той попитал в кое от
деление
трябва да отиде за заболяване на далака?
Обаче те зависят от Сатурн. Необходима е науката за Сатурн. Нещата не следва да се водят така, както се водят днес, когато всеки предмет се осветлява сам за себе си. При такъв подход може да стане това, което е станало в болницата на един европейски град. В университетската клиника дошъл един болен, който предполагал, че има заболяване на далака.
Той попитал в кое отделение трябва да отиде за заболяване на далака?
Обяснили му, че може да отиде във всяко отделение. Но той, за нещастие, споменал, че освен това и черният му дроб е болен. Тогава му казали, че не е за тях и трябва да отиде в другата клиника, където се намират болните със заболявания на черния дроб, а при тях били само болни със заболявания на далака. Той се оказал между две купи сено, подобно на известното (буриданово) магаре, което се намирало между две купи сено, равни по размер и съвсем еднакви една на друга.
към текста >>
Обяснили му, че може да отиде във всяко от
деление
.
Необходима е науката за Сатурн. Нещата не следва да се водят така, както се водят днес, когато всеки предмет се осветлява сам за себе си. При такъв подход може да стане това, което е станало в болницата на един европейски град. В университетската клиника дошъл един болен, който предполагал, че има заболяване на далака. Той попитал в кое отделение трябва да отиде за заболяване на далака?
Обяснили му, че може да отиде във всяко отделение.
Но той, за нещастие, споменал, че освен това и черният му дроб е болен. Тогава му казали, че не е за тях и трябва да отиде в другата клиника, където се намират болните със заболявания на черния дроб, а при тях били само болни със заболявания на далака. Той се оказал между две купи сено, подобно на известното (буриданово) магаре, което се намирало между две купи сено, равни по размер и съвсем еднакви една на друга.
към текста >>
Така и този болен с две заболявания не знаел накъде да се обърне и също е можел да умре, докато реши в от
деление
то за заболявания на черния дроб ли да отиде, или в от
деление
то за заболявания на далака!
Това е знаменита логическа илюстрация на проблема за свободата на волята! Пита се: какво ще направи магарето, ако стои между две купи сено, които са еднакви по големина и еднакво дъхави? Ако то реши да се обърне наляво, ще мисли, че сеното вдясно е по-вкусно; реши ли да се обърне надясно, ще мисли, че лявата купа сено е по-вкусна. Така то се върти, ту насам, ту натам, докато не умре от глад между двете купи сено!
Така и този болен с две заболявания не знаел накъде да се обърне и също е можел да умре, докато реши в отделението за заболявания на черния дроб ли да отиде, или в отделението за заболявания на далака!
към текста >>
268.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан
GA_353 История на човечеството и културните народи
Едва по-късно настъпило раз
деление
.
Доктор Щайнер: Виждате ли, господа, може да се каже, че днешното масонство е само сянка на онова, което е било някога. Тук вече широко осветлих въпроса за това, че в древността човешкото развитие е било такова, че тогава училищата, църквата и учрежденията, свързани с изкуството, не са били идентични на съвременните, а са представлявали едно цяло. В древната мистерия - както тогава се е наричала - са се съчетавали едновременно и училището, и школата по изкуство, и религията.
Едва по-късно настъпило разделение.
По отношение на нашите средноевропейски области може даже да се каже, че това е станало не по-рано от XI-XII век. Дотогава манастирите служели като напомняне за древните времена. Но в дълбока древност е било така, че училището, църквата и школата по изкуствата са били едно цяло. Защото тогава всичко, което се е отнасяло до мистериите, всичко, с което там са се занимавали, се е правило с много по-голяма сериозност, отколкото нещо се прави в днешно време, например в нашите училища и даже в нашите църкви.
към текста >>
В хода на човешкото развитие възникнало раз
деление
то, от една страна, на университети и - по-късно - на училища, а от друга - на църква и изкуство.
В хода на човешкото развитие възникнало разделението, от една страна, на университети и - по-късно - на училища, а от друга - на църква и изкуство.
Всяка от трите части повече не разбирала какво е съществувало първоначално, а докосването, знакът и думата са били съвсем изгубени. Разбирали са го само тези, които още тогава забелязали: дявол да го вземе, та тези древни мъдреци, благодарение на всичко, което са знаели, са притежавали могъщество и власт! Справедлива и правомерна е тази власт, това могъщество, които притежава човек, когато знае нещо, когато чрез знанието си може да допринесе с нещо за ближния си. Ако никой не беше измислил как да се направи влак, човечеството просто нямаше да има влака! И така, ако човек знае нещо, то отива в полза на хората, тогава неговата власт е правомерна.
към текста >>
269.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него
GA_354 Сътворението на света и човека
Разпре
деление
то тук, разбира се, може да бъде най-различно, но то става именно така.
Така става не само с въздуха; в морските води също се проявяват течения от средната част на Земята по направление към Северния полюс и отново надолу.
Разпределението тук, разбира се, може да бъде най-различно, но то става именно така.
към текста >>
От друга страна, виждате, че във въздуха има навсякъде и други форми на разпре
деление
на топлината.
От друга страна, виждате, че във въздуха има навсякъде и други форми на разпределение на топлината.
Това на свой ред влияе върху времето. Това са тези влияния върху времето, които възникват от близостта на Земята и които играят роля недалеч от Земята.
към текста >>
НАГОРЕ