Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
с която и да е дума
изречения в които се съдържат търсените думи
текстове, в които се съдържат търсените думи
с точна фраза
с корен от думите
с части от думите
в заглавията на текстовете
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
97
резултата от
12
текста в изречения в които се съдържат търсените думи : '
Гъсеница
'.
1.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30.9.1904 г. Мистериите на друидите и на 'дротите'.
GA_93 Легендата за храма
Пашкулът на
гъсеница
та е празната обвивка на
гъсеница
та; когато бъде изпълнена с /продуктивно/ мислене, тя е живата
гъсеница
.
Това означава една реалност, която наистина издига човека над самия него, ала я придружават опасности, които никак не са преувеличени в разказа за проклятието на Тантал. Като правило човекът казва, че е безсилен пред природните закони. Това са мисли. С този вид мислене, което е само мъгляво мозъчно мислене, нищо не може да бъде постигнато. В творческото мислене, което изгражда и конструира нещата в света, което е продуктивно и плодоносно, пасивният вид мислене се заменя от едно мислене, обзето от духовна сила.
Пашкулът на гъсеницата е празната обвивка на гъсеницата; когато бъде изпълнена с /продуктивно/ мислене, тя е живата гъсеница.
В обвивките-мисли се излива жива действителна сила, така че жрецът е в състояние не само да съзерцава света, ала и да работи в него като вълшебник. Опасността е, че с тази сила може да се злоупотреби. Той може../ липсва текст/.
към текста >>
2.
Възпитателна практика въз основа на духовното познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
На детето може да се покаже как
гъсеница
та се обвива в пашкул и как се излюпва пеперудата – това е прекрасен пример за произхода на детето от майката.
Също и на въпроса за смъртта и раждането е по-добре да се отговори с пример. Който иска да си послужи с природата, ще види какво може да постигне именно с това.
На детето може да се покаже как гъсеницата се обвива в пашкул и как се излюпва пеперудата – това е прекрасен пример за произхода на детето от майката.
Когато дори сравненията са взети от природата, може много да се постигне.
към текста >>
3.
9. Втора лекция, Щутгарт, 14.09.1907 г. За въздействието на сградите и формите върху човека.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Вие ще видите този процес съхранен у пеперудите, които сменят четири форми: яйце,
гъсеница
, пашкул, пеперуда.
От един определен момент в Слънчевото състояние нататък човешката душа започна да си образува едно определено тяло, това означава, че тя го образуваше в сменящи се, различни форми. Най-напред тя обособяваше тяло с определена форма, след това го променяше в друго, след това в трето и четвърто, след това формата се връщаше в първоначалното си състояние. През тези смени човекът запазваше едно и също съзнание. Формите се сменяха, и когато душата на човека се върнеше към първата форма, след като беше преминала през други три, тя се чувстваше наново въплътена.
Вие ще видите този процес съхранен у пеперудите, които сменят четири форми: яйце, гъсеница, пашкул, пеперуда.
Пеперудата е йероглифът, знакът на въздушното състояние на човека на Старото Слънце. Днешната пеперуда, която живее при коренно различни условия, разбира се е една декадентна форма на тези състояния. Пеперудата е символи за въздушното състояние, което човекът прекрачи. Затова тя се обозначава в окултизма като въздушно същество, така както змията се обозначава като земно същество, а рибата като водно. Защо птиците не се наричат въздушни същества ще бъде обяснено по-късно.
към текста >>
4.
Човек и свят
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Този, който иска да предаде на детето идеята за безсмъртието чрез образа на пеперудата, която от
гъсеница
се превръща в пеперуда, но сам не вярва в това безсмъртие, не може да го поднесе също и на детето.
А това, че днес цари такова объркване, такъв хаос, произлиза от факта, че човечеството е достигнало до начин на мислене, за който вярва, че уж се справя с житейската практика, но всъщност се намира много далеч от истинската действителност. Свързване с истинската действителност в едно енергично мислене, което развива толкова мощни сили, че може да проникне в действителността, това е, което човечеството трябва да получи като идеал от духовната наука. Затова обаче трябва да започнем от малкото. Трябва да развием у детето съзнание не за абстрактните понятия, а за реалността, за това, което то може да си представи. Първо самите ние трябва да имаме връзка с него.
Този, който иска да предаде на детето идеята за безсмъртието чрез образа на пеперудата, която от гъсеница се превръща в пеперуда, но сам не вярва в това безсмъртие, не може да го поднесе също и на детето.
Но който се намира в областта на духовната наука, знае, че пеперудата е действителна, създадена от световния дух картина на безсмъртието. Ние сами вярваме в този образ и не подбираме нищо друго освен това, в което сами вярваме, понеже го знаем или се стремим да го опознаем. Поради това се стремим да се потопим в действителността, стремим се да преодолеем егоизма, който иска да има абстракции в мисленето. Ние се стремим да проникнем в духа на действителността и чрез това да намерим пътищата, необходими на бъдещото човечество, а те са особено необходими, понеже най-често биват напускани от онези, които се считат за практични хора. Те не са практични, а са обеднели и чрез бруталност налагат на човечеството своята нищета.
към текста >>
5.
1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
От яйцето се излюпва
гъсеница
та.
Вие знаете, че пеперудата снася своето яйце.
От яйцето се излюпва гъсеницата.
Следователно гъсеницата се е излюпила от яйцето; яйцето съдържа затворено в себе си всичко онова, което е заложба на по-късното животно. Сега гъсеницата излиза от яйцето. И идва в проникнатия от светлината въздух. Тази е средата, в която идва гъсеницата. Тук трябва да обгърнете с поглед, как всъщност гъсеницата живее в проникнатия от светлината въздух.
към текста >>
Следователно
гъсеница
та се е излюпила от яйцето; яйцето съдържа затворено в себе си всичко онова, което е заложба на по-късното животно.
Вие знаете, че пеперудата снася своето яйце. От яйцето се излюпва гъсеницата.
Следователно гъсеницата се е излюпила от яйцето; яйцето съдържа затворено в себе си всичко онова, което е заложба на по-късното животно.
Сега гъсеницата излиза от яйцето. И идва в проникнатия от светлината въздух. Тази е средата, в която идва гъсеницата. Тук трябва да обгърнете с поглед, как всъщност гъсеницата живее в проникнатия от светлината въздух.
към текста >>
Сега
гъсеница
та излиза от яйцето.
Вие знаете, че пеперудата снася своето яйце. От яйцето се излюпва гъсеницата. Следователно гъсеницата се е излюпила от яйцето; яйцето съдържа затворено в себе си всичко онова, което е заложба на по-късното животно.
Сега гъсеницата излиза от яйцето.
И идва в проникнатия от светлината въздух. Тази е средата, в която идва гъсеницата. Тук трябва да обгърнете с поглед, как всъщност гъсеницата живее в проникнатия от светлината въздух.
към текста >>
Тази е средата, в която идва
гъсеница
та.
Вие знаете, че пеперудата снася своето яйце. От яйцето се излюпва гъсеницата. Следователно гъсеницата се е излюпила от яйцето; яйцето съдържа затворено в себе си всичко онова, което е заложба на по-късното животно. Сега гъсеницата излиза от яйцето. И идва в проникнатия от светлината въздух.
Тази е средата, в която идва гъсеницата.
Тук трябва да обгърнете с поглед, как всъщност гъсеницата живее в проникнатия от светлината въздух.
към текста >>
Тук трябва да обгърнете с поглед, как всъщност
гъсеница
та живее в проникнатия от светлината въздух.
От яйцето се излюпва гъсеницата. Следователно гъсеницата се е излюпила от яйцето; яйцето съдържа затворено в себе си всичко онова, което е заложба на по-късното животно. Сега гъсеницата излиза от яйцето. И идва в проникнатия от светлината въздух. Тази е средата, в която идва гъсеницата.
Тук трябва да обгърнете с поглед, как всъщност гъсеницата живее в проникнатия от светлината въздух.
към текста >>
Сега,
гъсеница
та аз показвам тези неща само афористично, утре и в други ден ще ги разгледаме по-точно
гъсеница
та не може да се издигне нагоре до източника на светлината, до Слънцето именно, но тя би иска ла да стори това; тя би искала това също така силно, както пеперудката го иска, която се хвърля в пламъка и загива там.
Сега, гъсеницата аз показвам тези неща само афористично, утре и в други ден ще ги разгледаме по-точно гъсеницата не може да се издигне нагоре до източника на светлината, до Слънцето именно, но тя би иска ла да стори това; тя би искала това също така силно, както пеперудката го иска, която се хвърля в пламъка и загива там.
Пеперудката се хвърля в пламъка и намира смъртта си във физическия огън. Гъсеницата търси също така пламъка, онзи пламък, който иде насреща и от Слънцето. Но тя не може да се хвърли в Слънцето; преминаването в светлината и в топлината остава при нея нещо духовно. Цялото действие на Слънце то преминава върху нея като едно духовно действие. Тази гъсеница преследва всеки слънчев лъч, тя върви през деня заедно със слънчевия лъч.
към текста >>
Гъсеница
та търси също така пламъка, онзи пламък, който иде насреща и от Слънцето.
Сега, гъсеницата аз показвам тези неща само афористично, утре и в други ден ще ги разгледаме по-точно гъсеницата не може да се издигне нагоре до източника на светлината, до Слънцето именно, но тя би иска ла да стори това; тя би искала това също така силно, както пеперудката го иска, която се хвърля в пламъка и загива там. Пеперудката се хвърля в пламъка и намира смъртта си във физическия огън.
Гъсеницата търси също така пламъка, онзи пламък, който иде насреща и от Слънцето.
Но тя не може да се хвърли в Слънцето; преминаването в светлината и в топлината остава при нея нещо духовно. Цялото действие на Слънце то преминава върху нея като едно духовно действие. Тази гъсеница преследва всеки слънчев лъч, тя върви през деня заедно със слънчевия лъч. Както пеперудката се хвърля някога в светлината, така гъсеницата тъче бавно нейната гъсенична материя в светлината, престава през нощта, тъче по-нататък през деня и преде и тъче около себе си целия пашкул. И в пашкула, в нишките на пашкула ние имаме онова, което гъсеницата изтъкава от себе си, от своята собствена материя, като преде непрестанно в разливащата се слънчева светлина.
към текста >>
Тази
гъсеница
преследва всеки слънчев лъч, тя върви през деня заедно със слънчевия лъч.
Сега, гъсеницата аз показвам тези неща само афористично, утре и в други ден ще ги разгледаме по-точно гъсеницата не може да се издигне нагоре до източника на светлината, до Слънцето именно, но тя би иска ла да стори това; тя би искала това също така силно, както пеперудката го иска, която се хвърля в пламъка и загива там. Пеперудката се хвърля в пламъка и намира смъртта си във физическия огън. Гъсеницата търси също така пламъка, онзи пламък, който иде насреща и от Слънцето. Но тя не може да се хвърли в Слънцето; преминаването в светлината и в топлината остава при нея нещо духовно. Цялото действие на Слънце то преминава върху нея като едно духовно действие.
Тази гъсеница преследва всеки слънчев лъч, тя върви през деня заедно със слънчевия лъч.
Както пеперудката се хвърля някога в светлината, така гъсеницата тъче бавно нейната гъсенична материя в светлината, престава през нощта, тъче по-нататък през деня и преде и тъче около себе си целия пашкул. И в пашкула, в нишките на пашкула ние имаме онова, което гъсеницата изтъкава от себе си, от своята собствена материя, като преде непрестанно в разливащата се слънчева светлина. И сега гъсеницата, която се е превърнала в какавида, е изтъкала около себе си слънчевите лъчи, които само е въплътила в себе си, от нейната собствена гъсенична материя. Пеперудката изгаря бързо във физическия огън. Гъсеницата се хвърля, жертвувайки се, в слънчевата светлина, и тъче в посоката на слънчевата светлина, която преследва, нишките на слънчевата светлина.
към текста >>
Както пеперудката се хвърля някога в светлината, така
гъсеница
та тъче бавно нейната гъсенична материя в светлината, престава през нощта, тъче по-нататък през деня и преде и тъче около себе си целия пашкул.
Пеперудката се хвърля в пламъка и намира смъртта си във физическия огън. Гъсеницата търси също така пламъка, онзи пламък, който иде насреща и от Слънцето. Но тя не може да се хвърли в Слънцето; преминаването в светлината и в топлината остава при нея нещо духовно. Цялото действие на Слънце то преминава върху нея като едно духовно действие. Тази гъсеница преследва всеки слънчев лъч, тя върви през деня заедно със слънчевия лъч.
Както пеперудката се хвърля някога в светлината, така гъсеницата тъче бавно нейната гъсенична материя в светлината, престава през нощта, тъче по-нататък през деня и преде и тъче около себе си целия пашкул.
И в пашкула, в нишките на пашкула ние имаме онова, което гъсеницата изтъкава от себе си, от своята собствена материя, като преде непрестанно в разливащата се слънчева светлина. И сега гъсеницата, която се е превърнала в какавида, е изтъкала около себе си слънчевите лъчи, които само е въплътила в себе си, от нейната собствена гъсенична материя. Пеперудката изгаря бързо във физическия огън. Гъсеницата се хвърля, жертвувайки се, в слънчевата светлина, и тъче в посоката на слънчевата светлина, която преследва, нишките на слънчевата светлина. Когато вземете пашкула на копринената буба и го разгледате: това е изтъкана слънчева светлина, само че слънчевата светлина е въплътена чрез веществото на самата копринена буба.
към текста >>
И в пашкула, в нишките на пашкула ние имаме онова, което
гъсеница
та изтъкава от себе си, от своята собствена материя, като преде непрестанно в разливащата се слънчева светлина.
Гъсеницата търси също така пламъка, онзи пламък, който иде насреща и от Слънцето. Но тя не може да се хвърли в Слънцето; преминаването в светлината и в топлината остава при нея нещо духовно. Цялото действие на Слънце то преминава върху нея като едно духовно действие. Тази гъсеница преследва всеки слънчев лъч, тя върви през деня заедно със слънчевия лъч. Както пеперудката се хвърля някога в светлината, така гъсеницата тъче бавно нейната гъсенична материя в светлината, престава през нощта, тъче по-нататък през деня и преде и тъче около себе си целия пашкул.
И в пашкула, в нишките на пашкула ние имаме онова, което гъсеницата изтъкава от себе си, от своята собствена материя, като преде непрестанно в разливащата се слънчева светлина.
И сега гъсеницата, която се е превърнала в какавида, е изтъкала около себе си слънчевите лъчи, които само е въплътила в себе си, от нейната собствена гъсенична материя. Пеперудката изгаря бързо във физическия огън. Гъсеницата се хвърля, жертвувайки се, в слънчевата светлина, и тъче в посоката на слънчевата светлина, която преследва, нишките на слънчевата светлина. Когато вземете пашкула на копринената буба и го разгледате: това е изтъкана слънчева светлина, само че слънчевата светлина е въплътена чрез веществото на самата копринена буба. С това обаче пространството е затворено вътрешно.
към текста >>
И сега
гъсеница
та, която се е превърнала в какавида, е изтъкала около себе си слънчевите лъчи, които само е въплътила в себе си, от нейната собствена гъсенична материя.
Но тя не може да се хвърли в Слънцето; преминаването в светлината и в топлината остава при нея нещо духовно. Цялото действие на Слънце то преминава върху нея като едно духовно действие. Тази гъсеница преследва всеки слънчев лъч, тя върви през деня заедно със слънчевия лъч. Както пеперудката се хвърля някога в светлината, така гъсеницата тъче бавно нейната гъсенична материя в светлината, престава през нощта, тъче по-нататък през деня и преде и тъче около себе си целия пашкул. И в пашкула, в нишките на пашкула ние имаме онова, което гъсеницата изтъкава от себе си, от своята собствена материя, като преде непрестанно в разливащата се слънчева светлина.
И сега гъсеницата, която се е превърнала в какавида, е изтъкала около себе си слънчевите лъчи, които само е въплътила в себе си, от нейната собствена гъсенична материя.
Пеперудката изгаря бързо във физическия огън. Гъсеницата се хвърля, жертвувайки се, в слънчевата светлина, и тъче в посоката на слънчевата светлина, която преследва, нишките на слънчевата светлина. Когато вземете пашкула на копринената буба и го разгледате: това е изтъкана слънчева светлина, само че слънчевата светлина е въплътена чрез веществото на самата копринена буба. С това обаче пространството е затворено вътрешно. Слънчевата светлина е така да се каже победена.
към текста >>
Гъсеница
та се хвърля, жертвувайки се, в слънчевата светлина, и тъче в посоката на слънчевата светлина, която преследва, нишките на слънчевата светлина.
Тази гъсеница преследва всеки слънчев лъч, тя върви през деня заедно със слънчевия лъч. Както пеперудката се хвърля някога в светлината, така гъсеницата тъче бавно нейната гъсенична материя в светлината, престава през нощта, тъче по-нататък през деня и преде и тъче около себе си целия пашкул. И в пашкула, в нишките на пашкула ние имаме онова, което гъсеницата изтъкава от себе си, от своята собствена материя, като преде непрестанно в разливащата се слънчева светлина. И сега гъсеницата, която се е превърнала в какавида, е изтъкала около себе си слънчевите лъчи, които само е въплътила в себе си, от нейната собствена гъсенична материя. Пеперудката изгаря бързо във физическия огън.
Гъсеницата се хвърля, жертвувайки се, в слънчевата светлина, и тъче в посоката на слънчевата светлина, която преследва, нишките на слънчевата светлина.
Когато вземете пашкула на копринената буба и го разгледате: това е изтъкана слънчева светлина, само че слънчевата светлина е въплътена чрез веществото на самата копринена буба. С това обаче пространството е затворено вътрешно. Слънчевата светлина е така да се каже победена. Обаче онова, което, както Ви казах, е преминало от слънчевата светлина в Кромлехите /мегалитни паметници образувани от камъни разположени в кръг, понякога около един по-голям камък. Кромлехите изобилствуват в Британия.
към текста >>
И докато по-рано Слънцето упражняваше физическата сила и даваше повод на
гъсеница
та да изтъче нейния пашкул, сега то има власт и сила над вътрешното, създава от вътрешното пеперудата, която сега излиза от пашкула.
С това обаче пространството е затворено вътрешно. Слънчевата светлина е така да се каже победена. Обаче онова, което, както Ви казах, е преминало от слънчевата светлина в Кромлехите /мегалитни паметници образувани от камъни разположени в кръг, понякога около един по-голям камък. Кромлехите изобилствуват в Британия. Бележка на преводача./ аз Ви казах това при обясненията върху мистериите на Друидите то е сега вътрешно.
И докато по-рано Слънцето упражняваше физическата сила и даваше повод на гъсеницата да изтъче нейния пашкул, сега то има власт и сила над вътрешното, създава от вътрешното пеперудата, която сега излиза от пашкула.
И кръговратът започва отново. Вие имате разложено пред себе си онова, което при птиците е съчетано заедно.
към текста >>
Тук веществото на калция е използувано от силите на слънчевата светлина, за да съчетае именно целия процес на онова, което при
гъсеница
та и пеперудата е разложено в яйце,
гъсеница
, пашкул.
Сравнете с целия този процес процеса при снасящата яйцето птица. Тук още в самата птица, чрез един процес, който е метаморфозиран, е образувана яйчната черупка.
Тук веществото на калция е използувано от силите на слънчевата светлина, за да съчетае именно целия процес на онова, което при гъсеницата и пеперудата е разложено в яйце, гъсеница, пашкул.
Всичко това при птицата е съчетано заедно, като например при яйцето на птицата около него се образува направо твърдата черупка. Чрез това съчетание заедно на един разложен процес ембрионният процес при птицата в неговото цяло е именно нещо различно. При пеперудата имате разложено това, което при птицата се извършва до тук, до третия стадий; това имате разложено при пеперудата в образуването на яйцето, образуването на гъсеницата, в образуването на пашкула. Тук можете да видите това външно.
към текста >>
При пеперудата имате разложено това, което при птицата се извършва до тук, до третия стадий; това имате разложено при пеперудата в образуването на яйцето, образуването на
гъсеница
та, в образуването на пашкула.
Сравнете с целия този процес процеса при снасящата яйцето птица. Тук още в самата птица, чрез един процес, който е метаморфозиран, е образувана яйчната черупка. Тук веществото на калция е използувано от силите на слънчевата светлина, за да съчетае именно целия процес на онова, което при гъсеницата и пеперудата е разложено в яйце, гъсеница, пашкул. Всичко това при птицата е съчетано заедно, като например при яйцето на птицата около него се образува направо твърдата черупка. Чрез това съчетание заедно на един разложен процес ембрионният процес при птицата в неговото цяло е именно нещо различно.
При пеперудата имате разложено това, което при птицата се извършва до тук, до третия стадий; това имате разложено при пеперудата в образуването на яйцето, образуването на гъсеницата, в образуването на пашкула.
Тук можете да видите това външно.
към текста >>
Долу във физическото тяло става, несъмнено по един духовен начин, един вид образуване на яйце, което обаче в етерното е нещо съвършено друго, нещо, което външно физически е подобно на образуването на
гъсеница
та в астралното тяло, което вътрешно е подобно на какавидата, на образуване то на пашкула, и онова, което, когато имам едно възприятие, създава в мене една мисъл, изтласква я надолу, това е така, като че пеперудата снася едно яйце.
Ако вземем към човешката глава етерното и астралното, ние имаме в нея нещо много подобно в образуването на яйцето, само че метаморфозирано. Обаче ако бихме имали само функцията на главата, ние бихме образували само моментни мисли. Мислите не биха се отложили в нас, не биха заангажирали целия човек, за да изплуват след това отново в съзнанието като спомени. Ако насоча поглед към моите моментни мисли, които си образувам при външния свят, и насоча след това поглед върху орела, тогава аз казвам: В перата на орела аз виждам вън от мене въплътените мисли, в мене те стават мисли, но стават моментните, мигновените мисли. Ако насоча поглед върху това, което нося в мене като мои спомени, тогава виждам, че става един сложен процес.
Долу във физическото тяло става, несъмнено по един духовен начин, един вид образуване на яйце, което обаче в етерното е нещо съвършено друго, нещо, което външно физически е подобно на образуването на гъсеницата в астралното тяло, което вътрешно е подобно на какавидата, на образуване то на пашкула, и онова, което, когато имам едно възприятие, създава в мене една мисъл, изтласква я надолу, това е така, като че пеперудата снася едно яйце.
Преобразуването е нещо подобно както това, което става с гъсеницата: животът в етерното тяло се жертвува на духовната светлина, обгръща тъчейки така да се каже мисълта с вътрешна, астрална пашкулна тъкан и от нея се излюпват спомените. Ако виждаме перата на птицата в мигновените мисли, тогава трябва да виждаме в крилата на пеперудата, които блестят в прекрасни цветове, нещо родено по духовен начин в нашите възпоменателни мисли /в мислите, които си спомняме/.
към текста >>
Преобразуването е нещо подобно както това, което става с
гъсеница
та: животът в етерното тяло се жертвува на духовната светлина, обгръща тъчейки така да се каже мисълта с вътрешна, астрална пашкулна тъкан и от нея се излюпват спомените.
Обаче ако бихме имали само функцията на главата, ние бихме образували само моментни мисли. Мислите не биха се отложили в нас, не биха заангажирали целия човек, за да изплуват след това отново в съзнанието като спомени. Ако насоча поглед към моите моментни мисли, които си образувам при външния свят, и насоча след това поглед върху орела, тогава аз казвам: В перата на орела аз виждам вън от мене въплътените мисли, в мене те стават мисли, но стават моментните, мигновените мисли. Ако насоча поглед върху това, което нося в мене като мои спомени, тогава виждам, че става един сложен процес. Долу във физическото тяло става, несъмнено по един духовен начин, един вид образуване на яйце, което обаче в етерното е нещо съвършено друго, нещо, което външно физически е подобно на образуването на гъсеницата в астралното тяло, което вътрешно е подобно на какавидата, на образуване то на пашкула, и онова, което, когато имам едно възприятие, създава в мене една мисъл, изтласква я надолу, това е така, като че пеперудата снася едно яйце.
Преобразуването е нещо подобно както това, което става с гъсеницата: животът в етерното тяло се жертвува на духовната светлина, обгръща тъчейки така да се каже мисълта с вътрешна, астрална пашкулна тъкан и от нея се излюпват спомените.
Ако виждаме перата на птицата в мигновените мисли, тогава трябва да виждаме в крилата на пеперудата, които блестят в прекрасни цветове, нещо родено по духовен начин в нашите възпоменателни мисли /в мислите, които си спомняме/.
към текста >>
6.
4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА: Дорнах 26 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
След това Вие знаете, че от това яйце на пеперудата се излюпва
гъсеница
та.
След това Вие знаете, че от това яйце на пеперудата се излюпва гъсеницата.
Следователно гъсеницата се излюпва и остава под влиянието на Слънцето, но заедно с това стига под едно друго влияние. Гъсеницата не би могла да лази, ако не би стигнала също и под едно друго влияние. А това е влиянието на Марс.
към текста >>
Следователно
гъсеница
та се излюпва и остава под влиянието на Слънцето, но заедно с това стига под едно друго влияние.
След това Вие знаете, че от това яйце на пеперудата се излюпва гъсеницата.
Следователно гъсеницата се излюпва и остава под влиянието на Слънцето, но заедно с това стига под едно друго влияние.
Гъсеницата не би могла да лази, ако не би стигнала също и под едно друго влияние. А това е влиянието на Марс.
към текста >>
Гъсеница
та не би могла да лази, ако не би стигнала също и под едно друго влияние.
След това Вие знаете, че от това яйце на пеперудата се излюпва гъсеницата. Следователно гъсеницата се излюпва и остава под влиянието на Слънцето, но заедно с това стига под едно друго влияние.
Гъсеницата не би могла да лази, ако не би стигнала също и под едно друго влияние.
А това е влиянието на Марс.
към текста >>
Важното не е, че Марс се намира някъде, а ние имаме цялата Марсова сфера и когато
гъсеница
та лази, тя лази в смисъла на Марсовата сфера.
Ако си представите Земята и около нея въртяща се планетата Марс, тогава навсякъде горе се намират теченията на Марс и също остават там.
Важното не е, че Марс се намира някъде, а ние имаме цялата Марсова сфера и когато гъсеницата лази, тя лази в смисъла на Марсовата сфера.
След това гъсеницата какавидира, образува около себе си един пашкул. Ние получаваме един пашкул. Аз Ви описах, как това е едно отдаване на гъсеницата на Слънцето, как нишката, която бива изпредена, бива изпредена в линията на светлината. Гъсеницата е изложена на светлината, следи лъчите на светлината, преде, спира, когато е тъмно, преде по -нататък. Всичко това е всъщност космическа слънчева светлина, слънчева светлина, която е проникната с материя.
към текста >>
След това
гъсеница
та какавидира, образува около себе си един пашкул.
Ако си представите Земята и около нея въртяща се планетата Марс, тогава навсякъде горе се намират теченията на Марс и също остават там. Важното не е, че Марс се намира някъде, а ние имаме цялата Марсова сфера и когато гъсеницата лази, тя лази в смисъла на Марсовата сфера.
След това гъсеницата какавидира, образува около себе си един пашкул.
Ние получаваме един пашкул. Аз Ви описах, как това е едно отдаване на гъсеницата на Слънцето, как нишката, която бива изпредена, бива изпредена в линията на светлината. Гъсеницата е изложена на светлината, следи лъчите на светлината, преде, спира, когато е тъмно, преде по -нататък. Всичко това е всъщност космическа слънчева светлина, слънчева светлина, която е проникната с материя. Следователно когато имате например пашкула на копринената буба, който бива използуван за Вашите копринени дрехи, тогава това, което се намира в коприната, е изцяло слънчева светлина, изпредена в материята на копринената буба.
към текста >>
Аз Ви описах, как това е едно отдаване на
гъсеница
та на Слънцето, как нишката, която бива изпредена, бива изпредена в линията на светлината.
Ако си представите Земята и около нея въртяща се планетата Марс, тогава навсякъде горе се намират теченията на Марс и също остават там. Важното не е, че Марс се намира някъде, а ние имаме цялата Марсова сфера и когато гъсеницата лази, тя лази в смисъла на Марсовата сфера. След това гъсеницата какавидира, образува около себе си един пашкул. Ние получаваме един пашкул.
Аз Ви описах, как това е едно отдаване на гъсеницата на Слънцето, как нишката, която бива изпредена, бива изпредена в линията на светлината.
Гъсеницата е изложена на светлината, следи лъчите на светлината, преде, спира, когато е тъмно, преде по -нататък. Всичко това е всъщност космическа слънчева светлина, слънчева светлина, която е проникната с материя. Следователно когато имате например пашкула на копринената буба, който бива използуван за Вашите копринени дрехи, тогава това, което се намира в коприната, е изцяло слънчева светлина, изпредена в материята на копринената буба. От нейното собствено тяло копринената буба изприда нейното вещество в посоката на слънчевите лъчи, и чрез това тя образува пашкула около себе си. Но за да се получи това, необходимо е въздействието на планетата Юпитер.
към текста >>
Гъсеница
та е изложена на светлината, следи лъчите на светлината, преде, спира, когато е тъмно, преде по -нататък.
Ако си представите Земята и около нея въртяща се планетата Марс, тогава навсякъде горе се намират теченията на Марс и също остават там. Важното не е, че Марс се намира някъде, а ние имаме цялата Марсова сфера и когато гъсеницата лази, тя лази в смисъла на Марсовата сфера. След това гъсеницата какавидира, образува около себе си един пашкул. Ние получаваме един пашкул. Аз Ви описах, как това е едно отдаване на гъсеницата на Слънцето, как нишката, която бива изпредена, бива изпредена в линията на светлината.
Гъсеницата е изложена на светлината, следи лъчите на светлината, преде, спира, когато е тъмно, преде по -нататък.
Всичко това е всъщност космическа слънчева светлина, слънчева светлина, която е проникната с материя. Следователно когато имате например пашкула на копринената буба, който бива използуван за Вашите копринени дрехи, тогава това, което се намира в коприната, е изцяло слънчева светлина, изпредена в материята на копринената буба. От нейното собствено тяло копринената буба изприда нейното вещество в посоката на слънчевите лъчи, и чрез това тя образува пашкула около себе си. Но за да се получи това, необходимо е въздействието на планетата Юпитер. Слънчевите лъчи трябва да бъдат изменени чрез действие то на Юпитер.
към текста >>
И това, което сега имате под влиянието на извънземния Космос, цялото това развитие минаващо от зародиша през
гъсеница
, през какавида до пеперудата, можете да го проследите: Когато семето става нещо земно, развива се не пеперудата, а когато семето става нещо земно, поверено бива на Земята сега не на Слънцето развива се коренът на растението, първото нещо, което се ражда от зародиша.
Да вземем сега онези части, които са били поверени на Земята през времето, когато се роди третата метаморфоза, Лунната метаморфоза. Видите ли: тези зародиши дойдоха също така под влиянието на земното действие, под влиянието на течното земно-лунно действие, както зародишите на насекомите дойдоха само под влиянието на слънчевото действие и на това, което се намира над Слънцето. И чрез това, че зародишите дойдоха в областта на Земята-вода, в областта на действията на тази Земя-вода, те се превърнаха в зародиши на растения. И онези зародиши, които останаха в горната област, останаха зародиши на насекомите. И когато започна третата метаморфоза, чрез това, което тогава бе превърнато от слънчево в лунно-земно, се родиха зародишите на растенията в третата метаморфоза на Земното развитие.
И това, което сега имате под влиянието на извънземния Космос, цялото това развитие минаващо от зародиша през гъсеница, през какавида до пеперудата, можете да го проследите: Когато семето става нещо земно, развива се не пеперудата, а когато семето става нещо земно, поверено бива на Земята сега не на Слънцето развива се коренът на растението, първото нещо, което се ражда от зародиша.
И вместо гъсеницата да лази в силите, които изхождат от Марс, ражда се листото, което се издига нагоре разполагайки се в спирална форма. И листото е дошлата под земното влияние гъсеница. Погледнете лазещата гъсеница, тогава имате онова, което в горната област отговаря на долното, на листото на растението, което се метаморфозира от това, което е станало корен чрез семето, което семе е било пренесено от областта на Слънцето в областта на Земята.
към текста >>
И вместо
гъсеница
та да лази в силите, които изхождат от Марс, ражда се листото, което се издига нагоре разполагайки се в спирална форма.
Видите ли: тези зародиши дойдоха също така под влиянието на земното действие, под влиянието на течното земно-лунно действие, както зародишите на насекомите дойдоха само под влиянието на слънчевото действие и на това, което се намира над Слънцето. И чрез това, че зародишите дойдоха в областта на Земята-вода, в областта на действията на тази Земя-вода, те се превърнаха в зародиши на растения. И онези зародиши, които останаха в горната област, останаха зародиши на насекомите. И когато започна третата метаморфоза, чрез това, което тогава бе превърнато от слънчево в лунно-земно, се родиха зародишите на растенията в третата метаморфоза на Земното развитие. И това, което сега имате под влиянието на извънземния Космос, цялото това развитие минаващо от зародиша през гъсеница, през какавида до пеперудата, можете да го проследите: Когато семето става нещо земно, развива се не пеперудата, а когато семето става нещо земно, поверено бива на Земята сега не на Слънцето развива се коренът на растението, първото нещо, което се ражда от зародиша.
И вместо гъсеницата да лази в силите, които изхождат от Марс, ражда се листото, което се издига нагоре разполагайки се в спирална форма.
И листото е дошлата под земното влияние гъсеница. Погледнете лазещата гъсеница, тогава имате онова, което в горната област отговаря на долното, на листото на растението, което се метаморфозира от това, което е станало корен чрез семето, което семе е било пренесено от областта на Слънцето в областта на Земята.
към текста >>
И листото е дошлата под земното влияние
гъсеница
.
И чрез това, че зародишите дойдоха в областта на Земята-вода, в областта на действията на тази Земя-вода, те се превърнаха в зародиши на растения. И онези зародиши, които останаха в горната област, останаха зародиши на насекомите. И когато започна третата метаморфоза, чрез това, което тогава бе превърнато от слънчево в лунно-земно, се родиха зародишите на растенията в третата метаморфоза на Земното развитие. И това, което сега имате под влиянието на извънземния Космос, цялото това развитие минаващо от зародиша през гъсеница, през какавида до пеперудата, можете да го проследите: Когато семето става нещо земно, развива се не пеперудата, а когато семето става нещо земно, поверено бива на Земята сега не на Слънцето развива се коренът на растението, първото нещо, което се ражда от зародиша. И вместо гъсеницата да лази в силите, които изхождат от Марс, ражда се листото, което се издига нагоре разполагайки се в спирална форма.
И листото е дошлата под земното влияние гъсеница.
Погледнете лазещата гъсеница, тогава имате онова, което в горната област отговаря на долното, на листото на растението, което се метаморфозира от това, което е станало корен чрез семето, което семе е било пренесено от областта на Слънцето в областта на Земята.
към текста >>
Погледнете лазещата
гъсеница
, тогава имате онова, което в горната област отговаря на долното, на листото на растението, което се метаморфозира от това, което е станало корен чрез семето, което семе е било пренесено от областта на Слънцето в областта на Земята.
И онези зародиши, които останаха в горната област, останаха зародиши на насекомите. И когато започна третата метаморфоза, чрез това, което тогава бе превърнато от слънчево в лунно-земно, се родиха зародишите на растенията в третата метаморфоза на Земното развитие. И това, което сега имате под влиянието на извънземния Космос, цялото това развитие минаващо от зародиша през гъсеница, през какавида до пеперудата, можете да го проследите: Когато семето става нещо земно, развива се не пеперудата, а когато семето става нещо земно, поверено бива на Земята сега не на Слънцето развива се коренът на растението, първото нещо, което се ражда от зародиша. И вместо гъсеницата да лази в силите, които изхождат от Марс, ражда се листото, което се издига нагоре разполагайки се в спирална форма. И листото е дошлата под земното влияние гъсеница.
Погледнете лазещата гъсеница, тогава имате онова, което в горната област отговаря на долното, на листото на растението, което се метаморфозира от това, което е станало корен чрез семето, което семе е било пренесено от областта на Слънцето в областта на Земята.
към текста >>
Гъсеница
та е метаморфозирана в образуването на листата.
Ако погледнем пеперудата, насекомото въобще, от зародиша до пърхащото насекомо: това е издигнато във въздуха, оформеното във въздуха от Космоса растение. Ако погледнем растението: това пеперудата, която е обвързана долу на Земята. Яйцето е ангажирано от Земята.
Гъсеницата е метаморфозирана в образуването на листата.
В това, което е свито, е метаморфозирано образуването на какавидата. И накрая това, което се развива в пеперуда, при растението се развива в цвят. Нищо чудно, че съществува онова вътрешно отношение между пеперудите и света на насекомите въобще и света на растенията. Защото всъщност онези същества, които стоят на основата на насекомите, на пеперудите, трябва да си кажат: Тук долу са нашите сродници, с тях трябва да поддържаме връзка, с тях трябва да се свържем, трябва да се свържем с тях вкусвайки техните сокове и т.н., ние трябва да се свържем с тях, защото те са нашите братя. Те са нашите братя, които са слезли долу в областта на Земята, които са обвързани от Земята, които са добили другото съществуване.
към текста >>
7.
5. ПЕТА СКАЗКА: Дорнах, 27 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
След това от яйцето се излюпва
гъсеница
та, която се намира под влиянието на действието на планетата Марс; естествено действието на Слънцето винаги остава да съществува.
Но бих могъл да кажа, че това облагодатствуване на Земята отива още много по-дълбоко. Нека си спомним, как трябваше да кажем, че пеперудата не участвува всъщност непосредствено в земното съществувание, а само косвено, доколкото Слънцето действува със своята топлина и своята сила на светлината в земното съществувание. Даже пеперудата снася своето яйце там, където то да не бъде лишено от действието на Слънцето, където то да остане в областта на слънчевото действие, така че пеперудата не поверява нейното яйце на Земята, а всъщност го поверява само на Слънцето.
След това от яйцето се излюпва гъсеницата, която се намира под влиянието на действието на планетата Марс; естествено действието на Слънцето винаги остава да съществува.
Образува се какавидата, която се намира под влиянието на действието на Юпитер. От какавидата излиза пеперудата, която в блясъка на нейните цветове дава отново в околността на Земята това, което за Земята може да бъде светещата сила на Слънцето съединена със силата на Сатурн.
към текста >>
Ако вземем сега рода на пеперудите, той принадлежи предимно на светлинния етер и самият светлинен етер е средството, вредата, в която силата на светлината извлича
гъсеница
та от яйцето на пеперудата.
Ако вземем сега рода на пеперудите, той принадлежи предимно на светлинния етер и самият светлинен етер е средството, вредата, в която силата на светлината извлича гъсеницата от яйцето на пеперудата.
Силата на светлината е главно тази, която извлича гъсеницата от яйцето.
към текста >>
Силата на светлината е главно тази, която извлича
гъсеница
та от яйцето.
Ако вземем сега рода на пеперудите, той принадлежи предимно на светлинния етер и самият светлинен етер е средството, вредата, в която силата на светлината извлича гъсеницата от яйцето на пеперудата.
Силата на светлината е главно тази, която извлича гъсеницата от яйцето.
към текста >>
8.
Съдържание
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Пеперудата се появява по един много сложен начин: яйце,
гъсеница
, пашкул и превръщане в пеперуда.
Навсякъде в природата присъства духът. Опити във въздухоплаването, изхождащи от полета на пеперудата.
Пеперудата се появява по един много сложен начин: яйце, гъсеница, пашкул и превръщане в пеперуда.
Яйцето трябва винаги да съдържа влага, която има сол; гъсеницата се стреми към светлината, пашкулът се затваря напълно благодарение на физическите земни сили; пеперудата следва само светлината, тя не понася повече тежестта. Азът и светът на пеперудата. Жълтият цвят на лъва. Инкарнатът. Попова лъжичка и жаба, хриле и белодробно дишане. Изследване с помощта на микроскоп.
към текста >>
Яйцето трябва винаги да съдържа влага, която има сол;
гъсеница
та се стреми към светлината, пашкулът се затваря напълно благодарение на физическите земни сили; пеперудата следва само светлината, тя не понася повече тежестта.
Навсякъде в природата присъства духът. Опити във въздухоплаването, изхождащи от полета на пеперудата. Пеперудата се появява по един много сложен начин: яйце, гъсеница, пашкул и превръщане в пеперуда.
Яйцето трябва винаги да съдържа влага, която има сол; гъсеницата се стреми към светлината, пашкулът се затваря напълно благодарение на физическите земни сили; пеперудата следва само светлината, тя не понася повече тежестта.
Азът и светът на пеперудата. Жълтият цвят на лъва. Инкарнатът. Попова лъжичка и жаба, хриле и белодробно дишане. Изследване с помощта на микроскоп. Дейността на съвременната наука.
към текста >>
9.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
рис.), не се излюпва от яйце: от яйцето изпълзява това, което народът нарича червей, изпълзява
гъсеница
.
Днес искам да ви съобщя за пеперудите нещо такова, което няма непосредствено отношение към въздухоплаването, но може да внесе яснота в областта, касаеща летателните апарати. Виждате ли, пеперудата не се появява веднага, тя, както ви е известно, преминава сложен път на развитие. Преди всичко ще отбележим, че с приближаването на есента пеперудата, достигнала зрялост, снася яйце. От това яйце не се появява веднага пеперуда. Например пеперудата, наричана махаон[2], която изглежда ето така (вж.
рис.), не се излюпва от яйце: от яйцето изпълзява това, което народът нарича червей, изпълзява гъсеница.
към текста >>
И така,
гъсеница
та изпълзява от яйцето.
И така, гъсеницата изпълзява от яйцето.
Тук се намира главата й (вж. рис.), а тук, отзад, жило; тя, без да бърза, бавно пълзи наоколо, правейки впечатление на някаква лентяйка. Но вътрешно тази гъсеница съвсем не е ленива, от своето тяло навън тя изприда нишка и от тази нишка прави около себе си пашкул. Така, ако тук се намира гъсеницата (вж. рис.), тази гъсеница изприда от себе си нишка и прави около себе си твърда обвивка - пашкул.
към текста >>
Но вътрешно тази
гъсеница
съвсем не е ленива, от своето тяло навън тя изприда нишка и от тази нишка прави около себе си пашкул.
И така, гъсеницата изпълзява от яйцето. Тук се намира главата й (вж. рис.), а тук, отзад, жило; тя, без да бърза, бавно пълзи наоколо, правейки впечатление на някаква лентяйка.
Но вътрешно тази гъсеница съвсем не е ленива, от своето тяло навън тя изприда нишка и от тази нишка прави около себе си пашкул.
Така, ако тук се намира гъсеницата (вж. рис.), тази гъсеница изприда от себе си нишка и прави около себе си твърда обвивка - пашкул. Постепенно гъсеницата изчезва вътре, омотава се с тази нишка, правейки около себе си обвивка-пашкул, който тя закача някъде на ствола на дървото; отначало тя залепва нишката, а след това се скрива в обвивката. Така че имаме яйце, гъсеница, а тук - това, което се нарича пашкул. Този пашкул известно време остава закачен.
към текста >>
Така, ако тук се намира
гъсеница
та (вж.
И така, гъсеницата изпълзява от яйцето. Тук се намира главата й (вж. рис.), а тук, отзад, жило; тя, без да бърза, бавно пълзи наоколо, правейки впечатление на някаква лентяйка. Но вътрешно тази гъсеница съвсем не е ленива, от своето тяло навън тя изприда нишка и от тази нишка прави около себе си пашкул.
Така, ако тук се намира гъсеницата (вж.
рис.), тази гъсеница изприда от себе си нишка и прави около себе си твърда обвивка - пашкул. Постепенно гъсеницата изчезва вътре, омотава се с тази нишка, правейки около себе си обвивка-пашкул, който тя закача някъде на ствола на дървото; отначало тя залепва нишката, а след това се скрива в обвивката. Така че имаме яйце, гъсеница, а тук - това, което се нарича пашкул. Този пашкул известно време остава закачен. После в него на някое място се образува отвор и през него навън излиза пеперудата.
към текста >>
рис.), тази
гъсеница
изприда от себе си нишка и прави около себе си твърда обвивка - пашкул.
И така, гъсеницата изпълзява от яйцето. Тук се намира главата й (вж. рис.), а тук, отзад, жило; тя, без да бърза, бавно пълзи наоколо, правейки впечатление на някаква лентяйка. Но вътрешно тази гъсеница съвсем не е ленива, от своето тяло навън тя изприда нишка и от тази нишка прави около себе си пашкул. Така, ако тук се намира гъсеницата (вж.
рис.), тази гъсеница изприда от себе си нишка и прави около себе си твърда обвивка - пашкул.
Постепенно гъсеницата изчезва вътре, омотава се с тази нишка, правейки около себе си обвивка-пашкул, който тя закача някъде на ствола на дървото; отначало тя залепва нишката, а след това се скрива в обвивката. Така че имаме яйце, гъсеница, а тук - това, което се нарича пашкул. Този пашкул известно време остава закачен. После в него на някое място се образува отвор и през него навън излиза пеперудата. Така че преди тази пеперуда да се появи, е необходимо осъществяването на четири етапа: първи - яйце, втори - гъсеница, трети - пашкул, и четвърти - самата пеперуда.
към текста >>
Постепенно
гъсеница
та изчезва вътре, омотава се с тази нишка, правейки около себе си обвивка-пашкул, който тя закача някъде на ствола на дървото; отначало тя залепва нишката, а след това се скрива в обвивката.
Тук се намира главата й (вж. рис.), а тук, отзад, жило; тя, без да бърза, бавно пълзи наоколо, правейки впечатление на някаква лентяйка. Но вътрешно тази гъсеница съвсем не е ленива, от своето тяло навън тя изприда нишка и от тази нишка прави около себе си пашкул. Така, ако тук се намира гъсеницата (вж. рис.), тази гъсеница изприда от себе си нишка и прави около себе си твърда обвивка - пашкул.
Постепенно гъсеницата изчезва вътре, омотава се с тази нишка, правейки около себе си обвивка-пашкул, който тя закача някъде на ствола на дървото; отначало тя залепва нишката, а след това се скрива в обвивката.
Така че имаме яйце, гъсеница, а тук - това, което се нарича пашкул. Този пашкул известно време остава закачен. После в него на някое място се образува отвор и през него навън излиза пеперудата. Така че преди тази пеперуда да се появи, е необходимо осъществяването на четири етапа: първи - яйце, втори - гъсеница, трети - пашкул, и четвърти - самата пеперуда. Някъде се снася яйце.
към текста >>
Така че имаме яйце,
гъсеница
, а тук - това, което се нарича пашкул.
рис.), а тук, отзад, жило; тя, без да бърза, бавно пълзи наоколо, правейки впечатление на някаква лентяйка. Но вътрешно тази гъсеница съвсем не е ленива, от своето тяло навън тя изприда нишка и от тази нишка прави около себе си пашкул. Така, ако тук се намира гъсеницата (вж. рис.), тази гъсеница изприда от себе си нишка и прави около себе си твърда обвивка - пашкул. Постепенно гъсеницата изчезва вътре, омотава се с тази нишка, правейки около себе си обвивка-пашкул, който тя закача някъде на ствола на дървото; отначало тя залепва нишката, а след това се скрива в обвивката.
Така че имаме яйце, гъсеница, а тук - това, което се нарича пашкул.
Този пашкул известно време остава закачен. После в него на някое място се образува отвор и през него навън излиза пеперудата. Така че преди тази пеперуда да се появи, е необходимо осъществяването на четири етапа: първи - яйце, втори - гъсеница, трети - пашкул, и четвърти - самата пеперуда. Някъде се снася яйце. След това наоколо пълзи гъсеница.
към текста >>
Така че преди тази пеперуда да се появи, е необходимо осъществяването на четири етапа: първи - яйце, втори -
гъсеница
, трети - пашкул, и четвърти - самата пеперуда.
рис.), тази гъсеница изприда от себе си нишка и прави около себе си твърда обвивка - пашкул. Постепенно гъсеницата изчезва вътре, омотава се с тази нишка, правейки около себе си обвивка-пашкул, който тя закача някъде на ствола на дървото; отначало тя залепва нишката, а след това се скрива в обвивката. Така че имаме яйце, гъсеница, а тук - това, което се нарича пашкул. Този пашкул известно време остава закачен. После в него на някое място се образува отвор и през него навън излиза пеперудата.
Така че преди тази пеперуда да се появи, е необходимо осъществяването на четири етапа: първи - яйце, втори - гъсеница, трети - пашкул, и четвърти - самата пеперуда.
Някъде се снася яйце. След това наоколо пълзи гъсеница. Пашкулът остава съвсем твърд, а пеперудата весело пърха из въздуха. След това тя отново снася яйце и в течение на годината цялата история се повтаря. Това е факт.
към текста >>
След това наоколо пълзи
гъсеница
.
Така че имаме яйце, гъсеница, а тук - това, което се нарича пашкул. Този пашкул известно време остава закачен. После в него на някое място се образува отвор и през него навън излиза пеперудата. Така че преди тази пеперуда да се появи, е необходимо осъществяването на четири етапа: първи - яйце, втори - гъсеница, трети - пашкул, и четвърти - самата пеперуда. Някъде се снася яйце.
След това наоколо пълзи гъсеница.
Пашкулът остава съвсем твърд, а пеперудата весело пърха из въздуха. След това тя отново снася яйце и в течение на годината цялата история се повтаря. Това е факт.
към текста >>
Трябва да се обърне внимание върху това, как може да живее яйцето, как живее
гъсеница
та, как живее пашкулът, и, накрая, как живее пеперудата.
Хората просто гледат това, а учените го обясняват, наблюдавайки с помощта на микроскоп или нещо подобно. Всичко това не е така просто.
Трябва да се обърне внимание върху това, как може да живее яйцето, как живее гъсеницата, как живее пашкулът, и, накрая, как живее пеперудата.
На яйцето, за по-нататъшното му развитие, за да може да изпълзи гъсеница, преди всичко му е необходима влажност - даже да е в много малко количество, - влага, в която е разтворена малко сол. Яйцето няма да може да се развива, без да получава малко влага, съдържаща малко сол. Затова това животно, пеперудата, трябва да има инстинкт да снася яйцата там, където ще получат влага, съдържаща малко сол. Без това нищо няма да се получи. Това, което ви разказвам за пеперудите, се отнася по същия начин и за пчелите.
към текста >>
На яйцето, за по-нататъшното му развитие, за да може да изпълзи
гъсеница
, преди всичко му е необходима влажност - даже да е в много малко количество, - влага, в която е разтворена малко сол.
Хората просто гледат това, а учените го обясняват, наблюдавайки с помощта на микроскоп или нещо подобно. Всичко това не е така просто. Трябва да се обърне внимание върху това, как може да живее яйцето, как живее гъсеницата, как живее пашкулът, и, накрая, как живее пеперудата.
На яйцето, за по-нататъшното му развитие, за да може да изпълзи гъсеница, преди всичко му е необходима влажност - даже да е в много малко количество, - влага, в която е разтворена малко сол.
Яйцето няма да може да се развива, без да получава малко влага, съдържаща малко сол. Затова това животно, пеперудата, трябва да има инстинкт да снася яйцата там, където ще получат влага, съдържаща малко сол. Без това нищо няма да се получи. Това, което ви разказвам за пеперудите, се отнася по същия начин и за пчелите. И за пчелите също е необходимо, мястото, където снасят яйцата си, да е пропито - макар и малко - с разтвор на сол.
към текста >>
При пеперудите това също е така: и тогава изпълзява
гъсеница
.
Достатъчно е даже падането на мъгла: тя винаги съдържа нещо влажно-солено. Тук природата идва на помощ. Човешкият разсъдък не винаги може да си изясни това изцяло. Природата е много по-разумна от човека. И така, яйцето винаги трябва да бъде овлажнено, а влагата -да съдържа сол.
При пеперудите това също е така: и тогава изпълзява гъсеница.
Следователно на яйцето е необходима само тази леко подсолена влажност; очи то няма и нищо не вижда. Във всичко останало то живее само за себе си - в свят, където е съвсем тъмно. В момента, когато се излюпи гъсеницата, тя попада на светло. Тя постоянно се намира на светло. Гъсеницата има сетивни органи и ето, тя излиза на светло.
към текста >>
В момента, когато се излюпи
гъсеница
та, тя попада на светло.
Природата е много по-разумна от човека. И така, яйцето винаги трябва да бъде овлажнено, а влагата -да съдържа сол. При пеперудите това също е така: и тогава изпълзява гъсеница. Следователно на яйцето е необходима само тази леко подсолена влажност; очи то няма и нищо не вижда. Във всичко останало то живее само за себе си - в свят, където е съвсем тъмно.
В момента, когато се излюпи гъсеницата, тя попада на светло.
Тя постоянно се намира на светло. Гъсеницата има сетивни органи и ето, тя излиза на светло. Сега тя е станала съвсем различно същество от яйцето. Яйцето изцяло се е превърнало в гъсеница. И тъй като гъсеницата се намира на светло и има сетивни органи, това произвежда на гъсеницата вътрешно впечатление.
към текста >>
Гъсеница
та има сетивни органи и ето, тя излиза на светло.
При пеперудите това също е така: и тогава изпълзява гъсеница. Следователно на яйцето е необходима само тази леко подсолена влажност; очи то няма и нищо не вижда. Във всичко останало то живее само за себе си - в свят, където е съвсем тъмно. В момента, когато се излюпи гъсеницата, тя попада на светло. Тя постоянно се намира на светло.
Гъсеницата има сетивни органи и ето, тя излиза на светло.
Сега тя е станала съвсем различно същество от яйцето. Яйцето изцяло се е превърнало в гъсеница. И тъй като гъсеницата се намира на светло и има сетивни органи, това произвежда на гъсеницата вътрешно впечатление. Това доста радикално се изразява в някои явления. На всички ви е познато това впечатляващо явление: ако запалите някъде лампа, в стаята долитат всякакви насекоми, привлечени от светлината на лампата, устремяват се към нея, и то така глупаво, че изгарят.
към текста >>
Яйцето изцяло се е превърнало в
гъсеница
.
Във всичко останало то живее само за себе си - в свят, където е съвсем тъмно. В момента, когато се излюпи гъсеницата, тя попада на светло. Тя постоянно се намира на светло. Гъсеницата има сетивни органи и ето, тя излиза на светло. Сега тя е станала съвсем различно същество от яйцето.
Яйцето изцяло се е превърнало в гъсеница.
И тъй като гъсеницата се намира на светло и има сетивни органи, това произвежда на гъсеницата вътрешно впечатление. Това доста радикално се изразява в някои явления. На всички ви е познато това впечатляващо явление: ако запалите някъде лампа, в стаята долитат всякакви насекоми, привлечени от светлината на лампата, устремяват се към нея, и то така глупаво, че изгарят. Защо е това? Разбира се, при гъсеницата това не става, но стремеж към това има и тя.
към текста >>
И тъй като
гъсеница
та се намира на светло и има сетивни органи, това произвежда на
гъсеница
та вътрешно впечатление.
В момента, когато се излюпи гъсеницата, тя попада на светло. Тя постоянно се намира на светло. Гъсеницата има сетивни органи и ето, тя излиза на светло. Сега тя е станала съвсем различно същество от яйцето. Яйцето изцяло се е превърнало в гъсеница.
И тъй като гъсеницата се намира на светло и има сетивни органи, това произвежда на гъсеницата вътрешно впечатление.
Това доста радикално се изразява в някои явления. На всички ви е познато това впечатляващо явление: ако запалите някъде лампа, в стаята долитат всякакви насекоми, привлечени от светлината на лампата, устремяват се към нея, и то така глупаво, че изгарят. Защо е това? Разбира се, при гъсеницата това не става, но стремеж към това има и тя. Гъсеницата по същия начин е привлечена от слънчевата светлина, тя, бих казал, направо сладострастно се стреми към нея, както и насекомите, устремяващи се в пламъка на свещта; само че гъсеницата не може да се издигне към Слънцето.
към текста >>
Разбира се, при
гъсеница
та това не става, но стремеж към това има и тя.
Яйцето изцяло се е превърнало в гъсеница. И тъй като гъсеницата се намира на светло и има сетивни органи, това произвежда на гъсеницата вътрешно впечатление. Това доста радикално се изразява в някои явления. На всички ви е познато това впечатляващо явление: ако запалите някъде лампа, в стаята долитат всякакви насекоми, привлечени от светлината на лампата, устремяват се към нея, и то така глупаво, че изгарят. Защо е това?
Разбира се, при гъсеницата това не става, но стремеж към това има и тя.
Гъсеницата по същия начин е привлечена от слънчевата светлина, тя, бих казал, направо сладострастно се стреми към нея, както и насекомите, устремяващи се в пламъка на свещта; само че гъсеницата не може да се издигне към Слънцето. Ако тя би могла да се издигне и полети към Слънцето, много скоро гъсеници съвсем нямаше да останат, те всички биха излетели към Слънцето, всички биха излетели нанякъде. На тях им се иска това, но земното притегляне ги удържа и те не могат да го направят. Така, разглеждайки гъсеницата, ние откриваме, че тя има стремеж, има воля към светлината. Но да осъществи това тя не може.
към текста >>
Гъсеница
та по същия начин е привлечена от слънчевата светлина, тя, бих казал, направо сладострастно се стреми към нея, както и насекомите, устремяващи се в пламъка на свещта; само че
гъсеница
та не може да се издигне към Слънцето.
И тъй като гъсеницата се намира на светло и има сетивни органи, това произвежда на гъсеницата вътрешно впечатление. Това доста радикално се изразява в някои явления. На всички ви е познато това впечатляващо явление: ако запалите някъде лампа, в стаята долитат всякакви насекоми, привлечени от светлината на лампата, устремяват се към нея, и то така глупаво, че изгарят. Защо е това? Разбира се, при гъсеницата това не става, но стремеж към това има и тя.
Гъсеницата по същия начин е привлечена от слънчевата светлина, тя, бих казал, направо сладострастно се стреми към нея, както и насекомите, устремяващи се в пламъка на свещта; само че гъсеницата не може да се издигне към Слънцето.
Ако тя би могла да се издигне и полети към Слънцето, много скоро гъсеници съвсем нямаше да останат, те всички биха излетели към Слънцето, всички биха излетели нанякъде. На тях им се иска това, но земното притегляне ги удържа и те не могат да го направят. Така, разглеждайки гъсеницата, ние откриваме, че тя има стремеж, има воля към светлината. Но да осъществи това тя не може. И какво прави?
към текста >>
Така, разглеждайки
гъсеница
та, ние откриваме, че тя има стремеж, има воля към светлината.
Защо е това? Разбира се, при гъсеницата това не става, но стремеж към това има и тя. Гъсеницата по същия начин е привлечена от слънчевата светлина, тя, бих казал, направо сладострастно се стреми към нея, както и насекомите, устремяващи се в пламъка на свещта; само че гъсеницата не може да се издигне към Слънцето. Ако тя би могла да се издигне и полети към Слънцето, много скоро гъсеници съвсем нямаше да останат, те всички биха излетели към Слънцето, всички биха излетели нанякъде. На тях им се иска това, но земното притегляне ги удържа и те не могат да го направят.
Така, разглеждайки гъсеницата, ние откриваме, че тя има стремеж, има воля към светлината.
Но да осъществи това тя не може. И какво прави?
към текста >>
Представете си: ето лъч светлина, ето
гъсеница
(изобразява го на рисунката).
Представете си: ето лъч светлина, ето гъсеница (изобразява го на рисунката).
Сега гъсеницата преде нишка, при което тя пълзи по хода на светлинния лъч. Гъсеницата преде нишка по хода на светлинния лъч, а когато през нощта светлинният лъч го няма, тя се омотава в тази нишка; през деня тя отново преде нишката в светлинния лъч, а през нощта се завива в нея. Така около нея се появява обвивка. Гъсеницата сякаш се разтваря в светлината, умира в светлината, подобно на насекомото, отиващо в огъня; макар и да не може да се издигне към Слънцето, тя влиза в светлинния лъч; своето собствено тяло тя изприда в тази нишка и прави около себе си пашкул - както го наричат, - тоест нишки, сплетени заедно. Копринената гъсеница преде коприната според движението на светлината.
към текста >>
Сега
гъсеница
та преде нишка, при което тя пълзи по хода на светлинния лъч.
Представете си: ето лъч светлина, ето гъсеница (изобразява го на рисунката).
Сега гъсеницата преде нишка, при което тя пълзи по хода на светлинния лъч.
Гъсеницата преде нишка по хода на светлинния лъч, а когато през нощта светлинният лъч го няма, тя се омотава в тази нишка; през деня тя отново преде нишката в светлинния лъч, а през нощта се завива в нея. Така около нея се появява обвивка. Гъсеницата сякаш се разтваря в светлината, умира в светлината, подобно на насекомото, отиващо в огъня; макар и да не може да се издигне към Слънцето, тя влиза в светлинния лъч; своето собствено тяло тя изприда в тази нишка и прави около себе си пашкул - както го наричат, - тоест нишки, сплетени заедно. Копринената гъсеница преде коприната според движението на светлината. Така, получавайки коприна от копринените буби, вие уверено бихте могли да кажете: какво е това?
към текста >>
Гъсеница
та преде нишка по хода на светлинния лъч, а когато през нощта светлинният лъч го няма, тя се омотава в тази нишка; през деня тя отново преде нишката в светлинния лъч, а през нощта се завива в нея.
Представете си: ето лъч светлина, ето гъсеница (изобразява го на рисунката). Сега гъсеницата преде нишка, при което тя пълзи по хода на светлинния лъч.
Гъсеницата преде нишка по хода на светлинния лъч, а когато през нощта светлинният лъч го няма, тя се омотава в тази нишка; през деня тя отново преде нишката в светлинния лъч, а през нощта се завива в нея.
Така около нея се появява обвивка. Гъсеницата сякаш се разтваря в светлината, умира в светлината, подобно на насекомото, отиващо в огъня; макар и да не може да се издигне към Слънцето, тя влиза в светлинния лъч; своето собствено тяло тя изприда в тази нишка и прави около себе си пашкул - както го наричат, - тоест нишки, сплетени заедно. Копринената гъсеница преде коприната според движението на светлината. Така, получавайки коприна от копринените буби, вие уверено бихте могли да кажете: какво е това? - Това е изпредена светлина!
към текста >>
Гъсеница
та сякаш се разтваря в светлината, умира в светлината, подобно на насекомото, отиващо в огъня; макар и да не може да се издигне към Слънцето, тя влиза в светлинния лъч; своето собствено тяло тя изприда в тази нишка и прави около себе си пашкул - както го наричат, - тоест нишки, сплетени заедно.
Представете си: ето лъч светлина, ето гъсеница (изобразява го на рисунката). Сега гъсеницата преде нишка, при което тя пълзи по хода на светлинния лъч. Гъсеницата преде нишка по хода на светлинния лъч, а когато през нощта светлинният лъч го няма, тя се омотава в тази нишка; през деня тя отново преде нишката в светлинния лъч, а през нощта се завива в нея. Така около нея се появява обвивка.
Гъсеницата сякаш се разтваря в светлината, умира в светлината, подобно на насекомото, отиващо в огъня; макар и да не може да се издигне към Слънцето, тя влиза в светлинния лъч; своето собствено тяло тя изприда в тази нишка и прави около себе си пашкул - както го наричат, - тоест нишки, сплетени заедно.
Копринената гъсеница преде коприната според движението на светлината. Така, получавайки коприна от копринените буби, вие уверено бихте могли да кажете: какво е това? - Това е изпредена светлина! Това е земна материя, изпредена по направлението на светлинния лъч. И ако някъде видите пашкул, това е чиста изпредена слънчева светлина, пръстенообразно стегнато земно вещество, изпредено според движението на слънчевия лъч.
към текста >>
Копринената
гъсеница
преде коприната според движението на светлината.
Представете си: ето лъч светлина, ето гъсеница (изобразява го на рисунката). Сега гъсеницата преде нишка, при което тя пълзи по хода на светлинния лъч. Гъсеницата преде нишка по хода на светлинния лъч, а когато през нощта светлинният лъч го няма, тя се омотава в тази нишка; през деня тя отново преде нишката в светлинния лъч, а през нощта се завива в нея. Така около нея се появява обвивка. Гъсеницата сякаш се разтваря в светлината, умира в светлината, подобно на насекомото, отиващо в огъня; макар и да не може да се издигне към Слънцето, тя влиза в светлинния лъч; своето собствено тяло тя изприда в тази нишка и прави около себе си пашкул - както го наричат, - тоест нишки, сплетени заедно.
Копринената гъсеница преде коприната според движението на светлината.
Така, получавайки коприна от копринените буби, вие уверено бихте могли да кажете: какво е това? - Това е изпредена светлина! Това е земна материя, изпредена по направлението на светлинния лъч. И ако някъде видите пашкул, това е чиста изпредена слънчева светлина, пръстенообразно стегнато земно вещество, изпредено според движението на слънчевия лъч.
към текста >>
Но
гъсеница
та с нейната бавност може да си направи такава обвивка; тя закача тази обвивка-пашкул и след това силата на Слънцето, уловена в тази обвивка, станала пленница в нея, тази сила може да създава вътре в обвивката пеперудата, която после като слънчево творение излита навън и като слънчево творение се движи.
И така, стигнахме до стадия на пашкула, на пръстенообразната изпредена светлина; поради това, че тя се явява изпредена слънчева светлина, се осъществява вече нещо друго, за разлика от насекомото, хвърлящо се в пламъка; тук то изгаря в пламъка на свещта и нищо вече не може да направи. Но ако насекомото би могло със същата бързина, с която се хвърля в пламъка, да натъче около себе си по хода на лъчите такъв пашкул, вътре от този огън, от този пламък би се появило ново животно. Само поради изгарянето това не става. Интересното е, че благодарение на това може да се разбере, какво всъщност иска насекомото, което кръжи вечер из стаята и се хвърля в огъня: то иска да се размножи, иска да загине, за да се възроди в нов облик. Обаче то се заблуждава, тъй като не може да си направи толкова бързо обвивка.
Но гъсеницата с нейната бавност може да си направи такава обвивка; тя закача тази обвивка-пашкул и след това силата на Слънцето, уловена в тази обвивка, станала пленница в нея, тази сила може да създава вътре в обвивката пеперудата, която после като слънчево творение излита навън и като слънчево творение се движи.
към текста >>
Гъсеница
та излиза на светло.
Но Слънцето не прави само това. Работата стои така: разглеждайки яйцето, ние откриваме вътре леко подсолена влага. Солта - това е земното начало, земята; влажността - това е водата. Можем да кажем: яйцето трябва да се развива в земя, примесена с вода.
Гъсеницата излиза на светло.
Гъсеницата не може да се развива като цялостно същество само в земята и водата, тоест в разтворен варовик и вода; на нея освен влажност, тоест вода, й е необходима и светлина; и така, влага и светлина. Тези влага и светлина, които са необходими на гъсеницата, се използват от нея вече не само физически, както беше в яйцето; в тази влажност живее това, което се нарича етер, това, което аз при описанието на човека нарекох етерно тяло. Гъсеницата получава етерно тяло. И благодарение на това етерно тяло тя диша. Благодарение на етерното тяло тя всмуква това, което във въздуха е проникнато с дух.
към текста >>
Гъсеница
та не може да се развива като цялостно същество само в земята и водата, тоест в разтворен варовик и вода; на нея освен влажност, тоест вода, й е необходима и светлина; и така, влага и светлина.
Но Слънцето не прави само това. Работата стои така: разглеждайки яйцето, ние откриваме вътре леко подсолена влага. Солта - това е земното начало, земята; влажността - това е водата. Можем да кажем: яйцето трябва да се развива в земя, примесена с вода. Гъсеницата излиза на светло.
Гъсеницата не може да се развива като цялостно същество само в земята и водата, тоест в разтворен варовик и вода; на нея освен влажност, тоест вода, й е необходима и светлина; и така, влага и светлина.
Тези влага и светлина, които са необходими на гъсеницата, се използват от нея вече не само физически, както беше в яйцето; в тази влажност живее това, което се нарича етер, това, което аз при описанието на човека нарекох етерно тяло. Гъсеницата получава етерно тяло. И благодарение на това етерно тяло тя диша. Благодарение на етерното тяло тя всмуква това, което във въздуха е проникнато с дух. Яйцето още носи като цяло физически характер, но гъсеницата вече живее във физическо-етерното.
към текста >>
Тези влага и светлина, които са необходими на
гъсеница
та, се използват от нея вече не само физически, както беше в яйцето; в тази влажност живее това, което се нарича етер, това, което аз при описанието на човека нарекох етерно тяло.
Работата стои така: разглеждайки яйцето, ние откриваме вътре леко подсолена влага. Солта - това е земното начало, земята; влажността - това е водата. Можем да кажем: яйцето трябва да се развива в земя, примесена с вода. Гъсеницата излиза на светло. Гъсеницата не може да се развива като цялостно същество само в земята и водата, тоест в разтворен варовик и вода; на нея освен влажност, тоест вода, й е необходима и светлина; и така, влага и светлина.
Тези влага и светлина, които са необходими на гъсеницата, се използват от нея вече не само физически, както беше в яйцето; в тази влажност живее това, което се нарича етер, това, което аз при описанието на човека нарекох етерно тяло.
Гъсеницата получава етерно тяло. И благодарение на това етерно тяло тя диша. Благодарение на етерното тяло тя всмуква това, което във въздуха е проникнато с дух. Яйцето още носи като цяло физически характер, но гъсеницата вече живее във физическо-етерното. Но за гъсеницата е трудно да живее във физическо-етерното.
към текста >>
Гъсеница
та получава етерно тяло.
Солта - това е земното начало, земята; влажността - това е водата. Можем да кажем: яйцето трябва да се развива в земя, примесена с вода. Гъсеницата излиза на светло. Гъсеницата не може да се развива като цялостно същество само в земята и водата, тоест в разтворен варовик и вода; на нея освен влажност, тоест вода, й е необходима и светлина; и така, влага и светлина. Тези влага и светлина, които са необходими на гъсеницата, се използват от нея вече не само физически, както беше в яйцето; в тази влажност живее това, което се нарича етер, това, което аз при описанието на човека нарекох етерно тяло.
Гъсеницата получава етерно тяло.
И благодарение на това етерно тяло тя диша. Благодарение на етерното тяло тя всмуква това, което във въздуха е проникнато с дух. Яйцето още носи като цяло физически характер, но гъсеницата вече живее във физическо-етерното. Но за гъсеницата е трудно да живее във физическо-етерното. Тя има в себе си твърде много тежка земна материя.
към текста >>
Яйцето още носи като цяло физически характер, но
гъсеница
та вече живее във физическо-етерното.
Гъсеницата не може да се развива като цялостно същество само в земята и водата, тоест в разтворен варовик и вода; на нея освен влажност, тоест вода, й е необходима и светлина; и така, влага и светлина. Тези влага и светлина, които са необходими на гъсеницата, се използват от нея вече не само физически, както беше в яйцето; в тази влажност живее това, което се нарича етер, това, което аз при описанието на човека нарекох етерно тяло. Гъсеницата получава етерно тяло. И благодарение на това етерно тяло тя диша. Благодарение на етерното тяло тя всмуква това, което във въздуха е проникнато с дух.
Яйцето още носи като цяло физически характер, но гъсеницата вече живее във физическо-етерното.
Но за гъсеницата е трудно да живее във физическо-етерното. Тя има в себе си твърде много тежка земна материя. При гъсеницата работата стои така: когато излиза на светло, както показва наблюдението, тя изприда от себе си светлинните лъчи под формата на коприната на пашкула; на гъсеницата й се иска да премине в светлината, но тя не може; силата на тежестта е прекалено голяма. Тя не може да достигне светлината, под която се намира. Затова се стреми сама себе си да вкара в светлината, тя иска да се излее в светлината, иска да живее и по-нататък в светлина.
към текста >>
Но за
гъсеница
та е трудно да живее във физическо-етерното.
Тези влага и светлина, които са необходими на гъсеницата, се използват от нея вече не само физически, както беше в яйцето; в тази влажност живее това, което се нарича етер, това, което аз при описанието на човека нарекох етерно тяло. Гъсеницата получава етерно тяло. И благодарение на това етерно тяло тя диша. Благодарение на етерното тяло тя всмуква това, което във въздуха е проникнато с дух. Яйцето още носи като цяло физически характер, но гъсеницата вече живее във физическо-етерното.
Но за гъсеницата е трудно да живее във физическо-етерното.
Тя има в себе си твърде много тежка земна материя. При гъсеницата работата стои така: когато излиза на светло, както показва наблюдението, тя изприда от себе си светлинните лъчи под формата на коприната на пашкула; на гъсеницата й се иска да премине в светлината, но тя не може; силата на тежестта е прекалено голяма. Тя не може да достигне светлината, под която се намира. Затова се стреми сама себе си да вкара в светлината, тя иска да се излее в светлината, иска да живее и по-нататък в светлина. Какво прави тя?
към текста >>
При
гъсеница
та работата стои така: когато излиза на светло, както показва наблюдението, тя изприда от себе си светлинните лъчи под формата на коприната на пашкула; на
гъсеница
та й се иска да премине в светлината, но тя не може; силата на тежестта е прекалено голяма.
И благодарение на това етерно тяло тя диша. Благодарение на етерното тяло тя всмуква това, което във въздуха е проникнато с дух. Яйцето още носи като цяло физически характер, но гъсеницата вече живее във физическо-етерното. Но за гъсеницата е трудно да живее във физическо-етерното. Тя има в себе си твърде много тежка земна материя.
При гъсеницата работата стои така: когато излиза на светло, както показва наблюдението, тя изприда от себе си светлинните лъчи под формата на коприната на пашкула; на гъсеницата й се иска да премине в светлината, но тя не може; силата на тежестта е прекалено голяма.
Тя не може да достигне светлината, под която се намира. Затова се стреми сама себе си да вкара в светлината, тя иска да се излее в светлината, иска да живее и по-нататък в светлина. Какво прави тя? Тя се омотава със слънчевите лъчи, откъсвайки се от Земята; тя прави около себе си пашкул. Гъсеницата, преминавайки в какавидата, съвсем се изолира от земните сили.
към текста >>
Гъсеница
та, преминавайки в какавидата, съвсем се изолира от земните сили.
При гъсеницата работата стои така: когато излиза на светло, както показва наблюдението, тя изприда от себе си светлинните лъчи под формата на коприната на пашкула; на гъсеницата й се иска да премине в светлината, но тя не може; силата на тежестта е прекалено голяма. Тя не може да достигне светлината, под която се намира. Затова се стреми сама себе си да вкара в светлината, тя иска да се излее в светлината, иска да живее и по-нататък в светлина. Какво прави тя? Тя се омотава със слънчевите лъчи, откъсвайки се от Земята; тя прави около себе си пашкул.
Гъсеницата, преминавайки в какавидата, съвсем се изолира от земните сили.
Сега вътре в какавидата, там, където изчезва «червеят», се намират астралните сили, там няма вече земни сили, там няма вече етерни сили, а само астрални, съвсем духовни сили - тях съдържа какавидата в себе си, - и тези астрални сили живеят в пленената, в уловената светлина. Пленената светлина винаги има в себе си духовни сили, астрални сили. Именно тези астрални сили създават пеперудата. И пеперудата, тъй като тя като цяло се състои от тези астрални сили, може сега да кръжи, летейки във въздуха, което гъсеницата не може; пеперудата може да следва светлината. Тя следва само светлината и е неподвластна вече на тежестта.
към текста >>
И пеперудата, тъй като тя като цяло се състои от тези астрални сили, може сега да кръжи, летейки във въздуха, което
гъсеница
та не може; пеперудата може да следва светлината.
Тя се омотава със слънчевите лъчи, откъсвайки се от Земята; тя прави около себе си пашкул. Гъсеницата, преминавайки в какавидата, съвсем се изолира от земните сили. Сега вътре в какавидата, там, където изчезва «червеят», се намират астралните сили, там няма вече земни сили, там няма вече етерни сили, а само астрални, съвсем духовни сили - тях съдържа какавидата в себе си, - и тези астрални сили живеят в пленената, в уловената светлина. Пленената светлина винаги има в себе си духовни сили, астрални сили. Именно тези астрални сили създават пеперудата.
И пеперудата, тъй като тя като цяло се състои от тези астрални сили, може сега да кръжи, летейки във въздуха, което гъсеницата не може; пеперудата може да следва светлината.
Тя следва само светлината и е неподвластна вече на тежестта. Вследствие на това самоотдаване тежестта на пеперудата се изключва. Така че може да се каже: пеперудата е съзряла до степен „Аз“. „Азът“ - това е, в което, както виждаме, кръжи пеперудата. Ние, хората, имаме нашия „аз“ в нас.
към текста >>
Във вода и въздух тя се намира като
гъсеница
, а тук, във въздух и светлина, тя е като какавида, и след това отива все по-далеч от уловената.
Тъй като нашето мислене е насочено отвътре навън, ние не получаваме оцветяване отвън, а получаваме цвета на кожата отвътре и него е много трудно да го имитират в живописта. Обаче нашият „аз“ с помощта на кръвта ни оцветява цялото ни тяло в този забележителен, присъщ на човека цвят, който в живописта може да се имитира само в случай, ако успеят правилно да смесят всички цветове. Природата постоянно извършва своето творчество над съществото, но творчеството й е от духовен порядък. Виждате ли, вече говорих за това: необходимо е да има преход от съдържащата се във въздуха влажност към светлината. Ето, какавидата се намира във въздух и светлина.
Във вода и въздух тя се намира като гъсеница, а тук, във въздух и светлина, тя е като какавида, и след това отива все по-далеч от уловената.
пленена светлина към астралното начало, което действа в нея.
към текста >>
Още един път погледнете това:
гъсеница
, какавида.
Още един път погледнете това: гъсеница, какавида.
Представете си такова животно, което не би било в състояние да изпреде копринена нишка от собственото си тяло. Да допуснем, че би имало особен вид гъсеница, която, ставайки гъсеница, също иска да попадне в светлина, но тялото й не е способно да изпреде нишка, то не може това. Тя не е могла да направи своето тяло такова, че то да се опреде отвън. Гъсеницата преде нишка, докато не умре. Тя престава да съществува, цялото й тяло се изразходва за тази мрежа.
към текста >>
Да допуснем, че би имало особен вид
гъсеница
, която, ставайки
гъсеница
, също иска да попадне в светлина, но тялото й не е способно да изпреде нишка, то не може това.
Още един път погледнете това: гъсеница, какавида. Представете си такова животно, което не би било в състояние да изпреде копринена нишка от собственото си тяло.
Да допуснем, че би имало особен вид гъсеница, която, ставайки гъсеница, също иска да попадне в светлина, но тялото й не е способно да изпреде нишка, то не може това.
Тя не е могла да направи своето тяло такова, че то да се опреде отвън. Гъсеницата преде нишка, докато не умре. Тя престава да съществува, цялото й тяло се изразходва за тази мрежа. От нея остава само мъртъв скелет. Но да допуснем, че имате работа с такова живо същество, което има в себе си материя, има в себе си вещество, което не може да бъде изпредено.
към текста >>
Гъсеница
та преде нишка, докато не умре.
Още един път погледнете това: гъсеница, какавида. Представете си такова животно, което не би било в състояние да изпреде копринена нишка от собственото си тяло. Да допуснем, че би имало особен вид гъсеница, която, ставайки гъсеница, също иска да попадне в светлина, но тялото й не е способно да изпреде нишка, то не може това. Тя не е могла да направи своето тяло такова, че то да се опреде отвън.
Гъсеницата преде нишка, докато не умре.
Тя престава да съществува, цялото й тяло се изразходва за тази мрежа. От нея остава само мъртъв скелет. Но да допуснем, че имате работа с такова живо същество, което има в себе си материя, има в себе си вещество, което не може да бъде изпредено. Какво прави това същество, ако то се окаже в положение, че е силно подложено на светлина? Да сплете около себе си пашкул то не може.
към текста >>
При това животно, ако то попадне на въздух, кръвта ще тъче вътрешно така, както
гъсеница
та плете пашкула отвън.
Но да допуснем, че имате работа с такова живо същество, което има в себе си материя, има в себе си вещество, което не може да бъде изпредено. Какво прави това същество, ако то се окаже в положение, че е силно подложено на светлина? Да сплете около себе си пашкул то не може. И какво прави? То преплита в самото себе си кръвоносните съдове!
При това животно, ако то попадне на въздух, кръвта ще тъче вътрешно така, както гъсеницата плете пашкула отвън.
Тогава ще получим животно, което, тъй като неговият живот преминава в още по-голяма степен във въздушно-водна среда, има кръвоносна система, подходяща за тази водна среда. Ако то известно време живее на светло, ще се промени даже формата на кръвоносните съдове, те стават съвсем други. Животното тъче вътре в собственото тяло; тъй като не може да тъче отвън, то тъче вътре в тялото. Да нарисуваме това по-точно. Представете си, че има някакво животно, което диша с хриле, както това и трябва да бъде в течност, то се движи в течност, във вода и има опашка; неговите кръвоносни съдове преминават тук, те преминават и в хрилете, и в опашката.
към текста >>
Когато тя се оказва на въздух, вътрешно прави същото, което
гъсеница
та прави отвън.
Сега искам да ви нарисувам всичко това по точки: ето, животното оттегля своите кръвоносни съдове от хрилете, те все повече изтъняват и тези съдове то тъче вече тук. Животното сплита своите собствени кръвоносни съдове, които отначало са били изнесени в хрилете. А съдовете, преминавали през опашката, то отдръпва назад; тук израстват крачета; същите кръвоносни съдове, които са преминавали в опашката, отиват в краката.... (неясно място в препечатката) и там те се преплитат по-различно, отколкото когато са преминавали в опашката. Това вие можете да наблюдавате в природата: това е попова лъжичка, а това - жаба! Жабата отначало е попова лъжичка с опашка и хриле и може да живее във водата.
Когато тя се оказва на въздух, вътрешно прави същото, което гъсеницата прави отвън.
Поповата лъжичка, която е жаба, можеща да живее във водата, от своята собствена кръвоносна система създава мрежа, която се внедрява вътре и от това, което е преминавало в кръвоносните съдове и хрилете, се образуват сега бели дробове. Това тук са били хриле и благодарение на това, че животното ги е вплело в себе си, са се появили белите дробове; тук е била опашката, а сега са се образували крачка, които са придобили подвижност благодарение на циркулацията на кръвта, привнесена в белите дробове, където вследствие на колебателните движения малко по-рано се е развило собствено сърце. И така, самият този път от водно-въздушната среда към въздушно-светлинната среда, изминаван от гъсеницата до какавидата, преминава и жабата, която живее във въздушно-водна среда; но всичко това се пронизва със светлина, когато на жабата й се наложи да излезе и да се предаде на въздушно-светлинната стихия. Въздушно-светлинната среда създава белите дробове, създава краката, докато водно-въздушната среда създава рибешката опашка и хрилете. Следователно тук постоянно действа не само това, което се намира вътре в животното, но винаги действа и цялата мирова обкръжаваща среда.
към текста >>
И така, самият този път от водно-въздушната среда към въздушно-светлинната среда, изминаван от
гъсеница
та до какавидата, преминава и жабата, която живее във въздушно-водна среда; но всичко това се пронизва със светлина, когато на жабата й се наложи да излезе и да се предаде на въздушно-светлинната стихия.
Това вие можете да наблюдавате в природата: това е попова лъжичка, а това - жаба! Жабата отначало е попова лъжичка с опашка и хриле и може да живее във водата. Когато тя се оказва на въздух, вътрешно прави същото, което гъсеницата прави отвън. Поповата лъжичка, която е жаба, можеща да живее във водата, от своята собствена кръвоносна система създава мрежа, която се внедрява вътре и от това, което е преминавало в кръвоносните съдове и хрилете, се образуват сега бели дробове. Това тук са били хриле и благодарение на това, че животното ги е вплело в себе си, са се появили белите дробове; тук е била опашката, а сега са се образували крачка, които са придобили подвижност благодарение на циркулацията на кръвта, привнесена в белите дробове, където вследствие на колебателните движения малко по-рано се е развило собствено сърце.
И така, самият този път от водно-въздушната среда към въздушно-светлинната среда, изминаван от гъсеницата до какавидата, преминава и жабата, която живее във въздушно-водна среда; но всичко това се пронизва със светлина, когато на жабата й се наложи да излезе и да се предаде на въздушно-светлинната стихия.
Въздушно-светлинната среда създава белите дробове, създава краката, докато водно-въздушната среда създава рибешката опашка и хрилете. Следователно тук постоянно действа не само това, което се намира вътре в животното, но винаги действа и цялата мирова обкръжаваща среда.
към текста >>
Необходимо е отново да вземем на работа пенсионираната природа; само тогава ще открием как в действителност се развива яйцето, превръщайки се в
гъсеница
, в какавида, как светлината се оказва уловена вътре, как вътре в нас се съдържа хванатата, уловена светлина, създаваща пъстра пеперуда, излитаща навън.
Разбира се, ако човек сам не е луд, той винаги ще може да различи гениалността от лудостта. Но днес сме отишли вече толкова далеч, че могат да съществуват цели книги, като при Ломброзо - появяващи се на немски език в рекламната универсална библиотека, - където от научна гледна точка искат да констатират, че не може да се различи геният от лудостта. Тази история не може да продължава по-нататък, иначе целият духовен живот ще се потисне.
Необходимо е отново да вземем на работа пенсионираната природа; само тогава ще открием как в действителност се развива яйцето, превръщайки се в гъсеница, в какавида, как светлината се оказва уловена вътре, как вътре в нас се съдържа хванатата, уловена светлина, създаваща пъстра пеперуда, излитаща навън.
към текста >>
Пеперудата възниква само тогава, когато червеят,
гъсеница
та, изчезне.
Ето какво исках да ви кажа в заключение на това, което говорихме, за да видите от казаното, че светлината съдържа в себе си съзидателен дух.
Пеперудата възниква само тогава, когато червеят, гъсеницата, изчезне.
Пеперудата се намира тук вътре, където гъсеницата умира. Нея я създава духът. Отначало навсякъде загива материята, тя изчезва; тогава духовното начало създава ново същество. Така е и с оплождането при човека. Оплождане означава, че отначало се унищожава вещество.
към текста >>
Пеперудата се намира тук вътре, където
гъсеница
та умира.
Ето какво исках да ви кажа в заключение на това, което говорихме, за да видите от казаното, че светлината съдържа в себе си съзидателен дух. Пеперудата възниква само тогава, когато червеят, гъсеницата, изчезне.
Пеперудата се намира тук вътре, където гъсеницата умира.
Нея я създава духът. Отначало навсякъде загива материята, тя изчезва; тогава духовното начало създава ново същество. Така е и с оплождането при човека. Оплождане означава, че отначало се унищожава вещество. Унищоженото вещество присъства тук съвсем малко; тук творят духът и светлина в „аза“ на човека.
към текста >>
Тази
гъсеница
живее на различни сенникоцветни растения.
[2] «...пеперудата, наричана махаон» – махаон (Papilio machaon L.), великолепно оцветена дневна пеперуда, основната окраска е жълта със синьо-черни рисунки по крилата.
Тази гъсеница живее на различни сенникоцветни растения.
към текста >>
10.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Казвал съм ви: пеперудата отлага яйце, от яйцето изпълзява
гъсеница
,
гъсеница
та се омотава в пашкул и от пашкула слънчевата светлина образува пеперуда, оцветена в различни цветове.
Сега да разгледаме нещо противоположно - пеперудата.
Казвал съм ви: пеперудата отлага яйце, от яйцето изпълзява гъсеница, гъсеницата се омотава в пашкул и от пашкула слънчевата светлина образува пеперуда, оцветена в различни цветове.
Вие виждате тук нещо противоположно - млекопитаещото (изобразява го на рисунка), това млекопитаещо, в своята матка, по съвсем скрит начин развива новото животно. Тук отново имаме две противоположности, удивителни противоположности. Само погледнете: яйцето не е скрито, ако изпълзи гъсеница, тя веднага попада на светло. Гъсеницата - казвал съм ви това - отива на светло, в съответствие със светлината тя изприда своя пашкул, за да стане какавида и пак светлината създава пеперудата. Светлината не стои в покой, тя дава окраската на пеперудата.
към текста >>
Само погледнете: яйцето не е скрито, ако изпълзи
гъсеница
, тя веднага попада на светло.
Сега да разгледаме нещо противоположно - пеперудата. Казвал съм ви: пеперудата отлага яйце, от яйцето изпълзява гъсеница, гъсеницата се омотава в пашкул и от пашкула слънчевата светлина образува пеперуда, оцветена в различни цветове. Вие виждате тук нещо противоположно - млекопитаещото (изобразява го на рисунка), това млекопитаещо, в своята матка, по съвсем скрит начин развива новото животно. Тук отново имаме две противоположности, удивителни противоположности.
Само погледнете: яйцето не е скрито, ако изпълзи гъсеница, тя веднага попада на светло.
Гъсеницата - казвал съм ви това - отива на светло, в съответствие със светлината тя изприда своя пашкул, за да стане какавида и пак светлината създава пеперудата. Светлината не стои в покой, тя дава окраската на пеперудата. Окраската възниква благодарение на светлината, светлината изгражда пеперудата.
към текста >>
Гъсеница
та - казвал съм ви това - отива на светло, в съответствие със светлината тя изприда своя пашкул, за да стане какавида и пак светлината създава пеперудата.
Сега да разгледаме нещо противоположно - пеперудата. Казвал съм ви: пеперудата отлага яйце, от яйцето изпълзява гъсеница, гъсеницата се омотава в пашкул и от пашкула слънчевата светлина образува пеперуда, оцветена в различни цветове. Вие виждате тук нещо противоположно - млекопитаещото (изобразява го на рисунка), това млекопитаещо, в своята матка, по съвсем скрит начин развива новото животно. Тук отново имаме две противоположности, удивителни противоположности. Само погледнете: яйцето не е скрито, ако изпълзи гъсеница, тя веднага попада на светло.
Гъсеницата - казвал съм ви това - отива на светло, в съответствие със светлината тя изприда своя пашкул, за да стане какавида и пак светлината създава пеперудата.
Светлината не стои в покой, тя дава окраската на пеперудата. Окраската възниква благодарение на светлината, светлината изгражда пеперудата.
към текста >>
11.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. Значението на мравчената киселина
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Една или няколко оси от особен вид се сближават с
гъсеница
та и отлагат в нея своето яйце.
Но това може да става и иначе. Има гъсеници, които изглеждат примерно така (изобразява го на рисунка). Тези гъсеници всички вие ги знаете, те са гъсто покрити с косъмчета или са даже бодливи. Ето какво става с тези гъсеници.
Една или няколко оси от особен вид се сближават с гъсеницата и отлагат в нея своето яйце.
Когато яйцето узрее, от него се излюпва личинка. Личинката е първоначалната форма, от която се развиват както пчелите, така и другите насекоми от тази група.
към текста >>
Ако осата отлага своето яйце в
гъсеница
та, става нещо, достойно за внимание.
Ако осата отлага своето яйце в гъсеницата, става нещо, достойно за внимание.
Веднъж вече ви разказах за това[4]. Когато се излюпят личинките, те стават много лакоми. Вътре в гъсеницата те са много. Личинките са лакоми и това, с което се хранят, го изяждат от тялото на гъсеницата. Но ето какво предизвиква удивление - както казах, вече съм ви разказвал за това, - трябва само една личинка да изяде стомаха на гъсеницата и целият този вътрегъсеничен генезис на осата би бил приключен, животът би се прекратил.
към текста >>
Вътре в
гъсеница
та те са много.
Ако осата отлага своето яйце в гъсеницата, става нещо, достойно за внимание. Веднъж вече ви разказах за това[4]. Когато се излюпят личинките, те стават много лакоми.
Вътре в гъсеницата те са много.
Личинките са лакоми и това, с което се хранят, го изяждат от тялото на гъсеницата. Но ето какво предизвиква удивление - както казах, вече съм ви разказвал за това, - трябва само една личинка да изяде стомаха на гъсеницата и целият този вътрегъсеничен генезис на осата би бил приключен, животът би се прекратил. Ако би се оказал изяден такъв орган, като окото или този, който изпълнява функциите на сърце, или нещо, което поддържа храносмилането при гъсеницата, животът не би могъл да продължи по-нататък. Тази малка личинка на оса притежава някакъв разсъдък: тя не изяжда органите, които са необходими за по-нататъшната жизнена дейност на гъсеницата, а изяжда само тези тъкани, раняването на които дълго време остава без последствия. Животното не умира, макар и много силно да боледува.
към текста >>
Личинките са лакоми и това, с което се хранят, го изяждат от тялото на
гъсеница
та.
Ако осата отлага своето яйце в гъсеницата, става нещо, достойно за внимание. Веднъж вече ви разказах за това[4]. Когато се излюпят личинките, те стават много лакоми. Вътре в гъсеницата те са много.
Личинките са лакоми и това, с което се хранят, го изяждат от тялото на гъсеницата.
Но ето какво предизвиква удивление - както казах, вече съм ви разказвал за това, - трябва само една личинка да изяде стомаха на гъсеницата и целият този вътрегъсеничен генезис на осата би бил приключен, животът би се прекратил. Ако би се оказал изяден такъв орган, като окото или този, който изпълнява функциите на сърце, или нещо, което поддържа храносмилането при гъсеницата, животът не би могъл да продължи по-нататък. Тази малка личинка на оса притежава някакъв разсъдък: тя не изяжда органите, които са необходими за по-нататъшната жизнена дейност на гъсеницата, а изяжда само тези тъкани, раняването на които дълго време остава без последствия. Животното не умира, макар и много силно да боледува. Но личинката на осата продължава и по-нататък да го изяжда отвътре.
към текста >>
Но ето какво предизвиква удивление - както казах, вече съм ви разказвал за това, - трябва само една личинка да изяде стомаха на
гъсеница
та и целият този вътрегъсеничен генезис на осата би бил приключен, животът би се прекратил.
Ако осата отлага своето яйце в гъсеницата, става нещо, достойно за внимание. Веднъж вече ви разказах за това[4]. Когато се излюпят личинките, те стават много лакоми. Вътре в гъсеницата те са много. Личинките са лакоми и това, с което се хранят, го изяждат от тялото на гъсеницата.
Но ето какво предизвиква удивление - както казах, вече съм ви разказвал за това, - трябва само една личинка да изяде стомаха на гъсеницата и целият този вътрегъсеничен генезис на осата би бил приключен, животът би се прекратил.
Ако би се оказал изяден такъв орган, като окото или този, който изпълнява функциите на сърце, или нещо, което поддържа храносмилането при гъсеницата, животът не би могъл да продължи по-нататък. Тази малка личинка на оса притежава някакъв разсъдък: тя не изяжда органите, които са необходими за по-нататъшната жизнена дейност на гъсеницата, а изяжда само тези тъкани, раняването на които дълго време остава без последствия. Животното не умира, макар и много силно да боледува. Но личинката на осата продължава и по-нататък да го изяжда отвътре.
към текста >>
Ако би се оказал изяден такъв орган, като окото или този, който изпълнява функциите на сърце, или нещо, което поддържа храносмилането при
гъсеница
та, животът не би могъл да продължи по-нататък.
Веднъж вече ви разказах за това[4]. Когато се излюпят личинките, те стават много лакоми. Вътре в гъсеницата те са много. Личинките са лакоми и това, с което се хранят, го изяждат от тялото на гъсеницата. Но ето какво предизвиква удивление - както казах, вече съм ви разказвал за това, - трябва само една личинка да изяде стомаха на гъсеницата и целият този вътрегъсеничен генезис на осата би бил приключен, животът би се прекратил.
Ако би се оказал изяден такъв орган, като окото или този, който изпълнява функциите на сърце, или нещо, което поддържа храносмилането при гъсеницата, животът не би могъл да продължи по-нататък.
Тази малка личинка на оса притежава някакъв разсъдък: тя не изяжда органите, които са необходими за по-нататъшната жизнена дейност на гъсеницата, а изяжда само тези тъкани, раняването на които дълго време остава без последствия. Животното не умира, макар и много силно да боледува. Но личинката на осата продължава и по-нататък да го изяжда отвътре.
към текста >>
Тази малка личинка на оса притежава някакъв разсъдък: тя не изяжда органите, които са необходими за по-нататъшната жизнена дейност на
гъсеница
та, а изяжда само тези тъкани, раняването на които дълго време остава без последствия.
Когато се излюпят личинките, те стават много лакоми. Вътре в гъсеницата те са много. Личинките са лакоми и това, с което се хранят, го изяждат от тялото на гъсеницата. Но ето какво предизвиква удивление - както казах, вече съм ви разказвал за това, - трябва само една личинка да изяде стомаха на гъсеницата и целият този вътрегъсеничен генезис на осата би бил приключен, животът би се прекратил. Ако би се оказал изяден такъв орган, като окото или този, който изпълнява функциите на сърце, или нещо, което поддържа храносмилането при гъсеницата, животът не би могъл да продължи по-нататък.
Тази малка личинка на оса притежава някакъв разсъдък: тя не изяжда органите, които са необходими за по-нататъшната жизнена дейност на гъсеницата, а изяжда само тези тъкани, раняването на които дълго време остава без последствия.
Животното не умира, макар и много силно да боледува. Но личинката на осата продължава и по-нататък да го изяжда отвътре.
към текста >>
Това е устроено толкова мъдро, че личинката не изяжда това, без което
гъсеница
та би могла да загине.
Това е устроено толкова мъдро, че личинката не изяжда това, без което гъсеницата би могла да загине.
Може би ви се е случвало да видите как след съзряването личинките излизат навън. Те изпълзяват навън, а гъсеницата е била своего рода приемна майка, с цялото си тяло е изпълнявала ролята на приемна майка за целия този разплод. Те изпълзяват навън и там се превръщат в оси-ездачи, търсят си храна по цветята и т. н. А след като съзреят, отлагат яйцата си в също такава гъсеница.
към текста >>
Те изпълзяват навън, а
гъсеница
та е била своего рода приемна майка, с цялото си тяло е изпълнявала ролята на приемна майка за целия този разплод.
Това е устроено толкова мъдро, че личинката не изяжда това, без което гъсеницата би могла да загине. Може би ви се е случвало да видите как след съзряването личинките излизат навън.
Те изпълзяват навън, а гъсеницата е била своего рода приемна майка, с цялото си тяло е изпълнявала ролята на приемна майка за целия този разплод.
Те изпълзяват навън и там се превръщат в оси-ездачи, търсят си храна по цветята и т. н. А след като съзреят, отлагат яйцата си в също такава гъсеница.
към текста >>
А след като съзреят, отлагат яйцата си в също такава
гъсеница
.
Това е устроено толкова мъдро, че личинката не изяжда това, без което гъсеницата би могла да загине. Може би ви се е случвало да видите как след съзряването личинките излизат навън. Те изпълзяват навън, а гъсеницата е била своего рода приемна майка, с цялото си тяло е изпълнявала ролята на приемна майка за целия този разплод. Те изпълзяват навън и там се превръщат в оси-ездачи, търсят си храна по цветята и т. н.
А след като съзреят, отлагат яйцата си в също такава гъсеница.
към текста >>
12.
Бележки.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Тази
гъсеница
живее на различни сенникоцветни растения.
2. «...пеперудата, наричана махаон» - махаон (Papilio machaon L.), великолепно оцветена дневна пеперуда, основната окраска е жълта със синьо-черни рисунки по крилата.
Тази гъсеница живее на различни сенникоцветни растения.
към текста >>
НАГОРЕ
