Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
878
резултата от
302
текста с корен от думите : '
Гърци
'.
1.
08. ОТ ИЗКУСТВОТО КЪМ НАУКАТА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
В тази насока той казва относно изкуството на
гърци
те: "аз предполагам,че те са постъпвали по същите закони, по които самата природа постъпва и по следите на които аз се намирам." А за Шекспир: "Шекспир се сдружава с мировия дух; той прониква света както този дух, и за двамата не е скрито нищо; но докато работата на мировия дух е, да запази тайни преди, даже и след делото, схващането на поета е да издаде тайната като се разбърбори”.
Гьоте и Шилер вземат изкуството в неговата цяла дълбочина. Прекрасното е "една проява на тайствените природни закони, които без неговото появяване биха останали вечно скрити". Един поглед в "Пътуване в Италия" на поета е достатъчен, за да познаем, че това не е някаква фраза, а дълбоко вътрешно убеждение. Когато той казва: " Висшите произведения на изкуството са били създадени от човека едновременно като най-висши произведения на природата според истински и природни закони”. Всичко произволно, съобразено отпада; тук има необходимост, тук е Бог", от това следва, че за него природата и изкуството имат един и същ произход.
В тази насока той казва относно изкуството на гърците: "аз предполагам,че те са постъпвали по същите закони, по които самата природа постъпва и по следите на които аз се намирам." А за Шекспир: "Шекспир се сдружава с мировия дух; той прониква света както този дух, и за двамата не е скрито нищо; но докато работата на мировия дух е, да запази тайни преди, даже и след делото, схващането на поета е да издаде тайната като се разбърбори”.
към текста >>
2.
19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.*
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Разглеждайки историята на философията от времето, когато в
Гърци
я проблясва мисълта, за него се разкрива пътят да стигне и философски до убеждението, че ние намираме истинската същина на душата тогава, когато разглеждаме обикновените душевни изживявания като повърхност, под която трябва да слезем.
От значение ще бъде, да държим настрана от тази Духовна наука вярването, че уж нейните познания са заети от някаква по-стара религиозна форма. Човек лесно може да бъде съблазнен да вярва това, понеже например възгледът на повтарящите се земни съществувания на човека са съставна част на определени вяроизповедания. За модерния духовен изследовател не може да съществува едно такова заемане от подобни вероизповедания. Той намира, че постигането на едно съзнание проникващо в духовния свят може да бъде един факт за една душа, която се отдава на определени описаните упражнения. И той познава като един резултат на това съзнание, че душата продължава по охарактеризирания начин в духовния свят.
Разглеждайки историята на философията от времето, когато в Гърция проблясва мисълта, за него се разкрива пътят да стигне и философски до убеждението, че ние намираме истинската същина на душата тогава, когато разглеждаме обикновените душевни изживявания като повърхност, под която трябва да слезем.
Мисълта се оказа възпитател на душата. Тя доведе душата до там, да бъде напълно самотна в себесъзнателния Аз. Но довеждайки я до тази самотност, тя кали нейните сили, благодарение на което душата стана способна така да се вглъбява в себе си, че заставайки на своите първични основи, да стои едновременно в най-дълбоката действителност на света. Защото от гледна точка на охарактеризирания тук духовнонаучен светоглед не се предприема опит да се стигне зад сетивния свят със средствата на обикновеното съзнание чрез просто размишление /хипотетизиране/. Признава се, че за това обикновеното съзнание свръхсетивният свят трябва да бъде забулен и че душата трябва да проникне в свръхсетивния свят чрез своето собствено преобразование, ако иска да добие едно съзнание за него.
към текста >>
3.
08_а. ДУХОВНИТЕ НАУКИ - А. УВОД. ДУХ И ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
Но също така би било убийствено за духа, ако например бихме искали да обхванем историята на
Гърци
я в една обща схема от понятия.
Това, което търсим в първата, общото, тук се взема под внимание само дотолкова, доколкото ни изяснява особеното. Би било против духа на науката, ако по отношение на природата бихме останали при непосредствеността на особеното, на частното.
Но също така би било убийствено за духа, ако например бихме искали да обхванем историята на Гърция в една обща схема от понятия.
В първия случай придържащото се към явлението разбиране не би постигнало никаква наука; във втория постъпващият по един общ шаблон дух би изгубил всякакво разбиране за индивидуалното.
към текста >>
4.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
предизвикват в душата му толкова незначителен отзвук, че той, „докато отшумяват над Европа бурите на битката на Вьорт“14, се намирал на едно живописно кътче в Алпите, „потънал в мисли, едновременно угрижен и безгрижен“, и записвал мислите си за древните
гърци
.
Чувствата на немците по време на войната през 1870 г.
предизвикват в душата му толкова незначителен отзвук, че той, „докато отшумяват над Европа бурите на битката на Вьорт“14, се намирал на едно живописно кътче в Алпите, „потънал в мисли, едновременно угрижен и безгрижен“, и записвал мислите си за древните гърци.
И когато след няколко седмици той вече се бил озовал „под стените на Мец“, „все още го измъчвали въпросите“ за живота и „старогръцкото изкуство“ (вж. „Опит за самокритика“ във второто издание на „Раждането на трагедията“). Когато войната свършила, толкова малко бил обхванат от въодушевлението на своите съвременници по повод спечелената битка, че през 1873 г. в творбата си за Давид Щраус той вече пише за „лошите и страшни последици“15 на приключилата победно битка. За него е илюзия, че също и немската култура е спечелила в тази война и той нарича тази илюзия пагубна, защото, докато тя властва сред немския народ, е налице опасността победата „да се преобразува в пълно поражение: в поражение, в унищожение на немския дух в полза на немския райх“.
към текста >>
5.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Той си представя, че най-старото драматическо изкуство на
гърци
те е възникнало благодарение на факта, че се е осъществило едно по-висше обединение на дионисиевото с аполоно-вото.
Превръща се сам в творение. „Пеейки и танцувайки, човек се изразява като член на една по-висша общност: той е забравил да върви и да говори и е на път да се издигне с танц в ефира. Чрез жестовете му говори магичното.“ („Раждането на трагедията“, § 1) В това състояние човек се самозабравя, вече не се чувства като индивидуалност, отдава се на мировата воля. По този начин Ницше обяснява празниците, които се провеждат от дионисиевите служители в чест на бог Дионис. В дионисиевия служител Ницше вижда прототипа на дионисиевия творец.
Той си представя, че най-старото драматическо изкуство на гърците е възникнало благодарение на факта, че се е осъществило едно по-висше обединение на дионисиевото с аполоно-вото.
По този начин той обяснява причината за първата гръцка трагедия. Приема, че трагедията е възникнала от трагичния хор. Дионисиевият човек става зрител, наблюдател на картина, представяща самия него. Хорът е себеотражение на един дионисиево развълнуван човек, това значи, че дионисиевият човек вижда отразено своето дионисиево вълнение чрез една аполонова творба. Представянето на дионисиевото в аполоновия образ представлява примитивната трагедия.
към текста >>
Ницше е на мнение, че древните
гърци
са познавали много добре страданието от съществуването.
Това, което се има предвид, е въпросът: каква задача поставя Ницше в своята книга „Раждането на трагедията“?
Ницше е на мнение, че древните гърци са познавали много добре страданието от съществуването.
„В древното предание цар Мидас гони дълго време в гората мъдрия Силен, придружителя на Дионис, без да може да го настигне. Когато най-сетне пада в ръцете му, царят го пита какво е най-доброто за човека. Неподвижен, демонът мълчи упорито, докато накрая, принуден от царя да говори, избухва в пронизителен кикот и казва: „Жалко потомство на еднодневки, рожби на случайността и мъката, защо ме принуждаваш да ти кажа нещо, което никак няма да те зарадва. Най-доброто за теб е напълно недостижимо: да не си се раждал, да не съществуваш, да си нищо. А другото най-добро за теб е скоро да умреш!
към текста >>
“ („Раждането на трагедията“, § 3) В това предание Ницше открива изразено едно ос-новно усещане на
гърци
те.
„В древното предание цар Мидас гони дълго време в гората мъдрия Силен, придружителя на Дионис, без да може да го настигне. Когато най-сетне пада в ръцете му, царят го пита какво е най-доброто за човека. Неподвижен, демонът мълчи упорито, докато накрая, принуден от царя да говори, избухва в пронизителен кикот и казва: „Жалко потомство на еднодневки, рожби на случайността и мъката, защо ме принуждаваш да ти кажа нещо, което никак няма да те зарадва. Най-доброто за теб е напълно недостижимо: да не си се раждал, да не съществуваш, да си нищо. А другото най-добро за теб е скоро да умреш!
“ („Раждането на трагедията“, § 3) В това предание Ницше открива изразено едно ос-новно усещане на гърците.
Той смята за повърхност-но мнението, че гърците са винаги ведър, по детински забавляващ се народ. От трагичното основно усещане трябва да произлезе за гърците стремежът да създават нещо, чрез което да направят битието по-поносимо. Те търсят оправдание на битието. И го откриват в един свят на богове и в изкуството. Само чрез контрастния образ на боговете и изкуството грубата действителност става за гърците поносима.
към текста >>
Той смята за повърхност-но мнението, че
гърци
те са винаги ведър, по детински забавляващ се народ.
Когато най-сетне пада в ръцете му, царят го пита какво е най-доброто за човека. Неподвижен, демонът мълчи упорито, докато накрая, принуден от царя да говори, избухва в пронизителен кикот и казва: „Жалко потомство на еднодневки, рожби на случайността и мъката, защо ме принуждаваш да ти кажа нещо, което никак няма да те зарадва. Най-доброто за теб е напълно недостижимо: да не си се раждал, да не съществуваш, да си нищо. А другото най-добро за теб е скоро да умреш! “ („Раждането на трагедията“, § 3) В това предание Ницше открива изразено едно ос-новно усещане на гърците.
Той смята за повърхност-но мнението, че гърците са винаги ведър, по детински забавляващ се народ.
От трагичното основно усещане трябва да произлезе за гърците стремежът да създават нещо, чрез което да направят битието по-поносимо. Те търсят оправдание на битието. И го откриват в един свят на богове и в изкуството. Само чрез контрастния образ на боговете и изкуството грубата действителност става за гърците поносима. Основният въпрос в „Раждането на трагедията“ за Ницше е доколко гръцкото изкуство е станало жизнеутвърждаващо и жизнезапаз-ващо.
към текста >>
От трагичното основно усещане трябва да произлезе за
гърци
те стремежът да създават нещо, чрез което да направят битието по-поносимо.
Неподвижен, демонът мълчи упорито, докато накрая, принуден от царя да говори, избухва в пронизителен кикот и казва: „Жалко потомство на еднодневки, рожби на случайността и мъката, защо ме принуждаваш да ти кажа нещо, което никак няма да те зарадва. Най-доброто за теб е напълно недостижимо: да не си се раждал, да не съществуваш, да си нищо. А другото най-добро за теб е скоро да умреш! “ („Раждането на трагедията“, § 3) В това предание Ницше открива изразено едно ос-новно усещане на гърците. Той смята за повърхност-но мнението, че гърците са винаги ведър, по детински забавляващ се народ.
От трагичното основно усещане трябва да произлезе за гърците стремежът да създават нещо, чрез което да направят битието по-поносимо.
Те търсят оправдание на битието. И го откриват в един свят на богове и в изкуството. Само чрез контрастния образ на боговете и изкуството грубата действителност става за гърците поносима. Основният въпрос в „Раждането на трагедията“ за Ницше е доколко гръцкото изкуство е станало жизнеутвърждаващо и жизнезапаз-ващо. Във връзка с изкуството като жизнеутвърждаваща сила основният инстинкт на Ницше се проявява още в тази първа негова творба.
към текста >>
Само чрез контрастния образ на боговете и изкуството грубата действителност става за
гърци
те поносима.
“ („Раждането на трагедията“, § 3) В това предание Ницше открива изразено едно ос-новно усещане на гърците. Той смята за повърхност-но мнението, че гърците са винаги ведър, по детински забавляващ се народ. От трагичното основно усещане трябва да произлезе за гърците стремежът да създават нещо, чрез което да направят битието по-поносимо. Те търсят оправдание на битието. И го откриват в един свят на богове и в изкуството.
Само чрез контрастния образ на боговете и изкуството грубата действителност става за гърците поносима.
Основният въпрос в „Раждането на трагедията“ за Ницше е доколко гръцкото изкуство е станало жизнеутвърждаващо и жизнезапаз-ващо. Във връзка с изкуството като жизнеутвърждаваща сила основният инстинкт на Ницше се проявява още в тази първа негова творба.
към текста >>
6.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Той си представя, че драматическото изкуство при
гърци
те е възникнало от такива игри.
Дионисиево настроеният човек се прониква с мировия дух и чрез своите действия проявява неговата същност. Той самият става произведение на изкуството. „Пеейки и танцувайки, човек се изразява като член на една по-висша общност: той е забравил да върви и да говори и е на път да се издигне с танц в ефира. Чрез жестовете му говори ма-гичното“ („Раждането на трагедията“, § I) В това дионисиево състояние човек се самозабравя, повече не се чувства като индивидуалност, а като орган на всеобщата световна воля. В празничните игри, провеждани в прослава на бог Дионис, Ницше вижда дионисиевото изразяване на човешкия дух.
Той си представя, че драматическото изкуство при гърците е възникнало от такива игри.
Извършено е по-висше обединение между дионисиевото и аполоновото начало. В античната драма се създава аполоново отражение на дионисиево възбудения човек.
към текста >>
7.
2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Разглежда го като първия голям обновител на трагическата култура, която в древна
Гърци
я изживява забележително начало, но която чрез умуващата разумна мъдрост на Сократ и чрез едностранчивостта на Платон е трябвало да бъде тласната назад и само още веднъж по времето на Ренесанса изживява кратко възраждане.
„Един плодотворен, богат, разтърсващ живот, напълно различен, нечут от посредствените простосмъртни! Затова е там, здраво вкоренен в собствената си сила, с поглед, далеч над всичко ефимерно, извън времето в най-хубавия смисъл.“ (E. Фьорстер-Ницше, „Животът на Фридрих Ницше“, II, I, стр. 16) По това време Ницше гради философия, за която казва, че се покрива напълно с направлението на изкуството и житейските разбирания на Вагнер. Той се идентифицира напълно с Вагнер.
Разглежда го като първия голям обновител на трагическата култура, която в древна Гърция изживява забележително начало, но която чрез умуващата разумна мъдрост на Сократ и чрез едностранчивостта на Платон е трябвало да бъде тласната назад и само още веднъж по времето на Ренесанса изживява кратко възраждане.
Това, което Ницше познава като Вагнерова мисия, става съдържание на дейността му. Може да се види обаче в неиздадените му съчинения как той под влиянието на Вагнер напълно изтласква своя втори аз. В тези съчинения се намират изложения отпреди и по времето на неговото Вагнерово вдъхновение, които се движат в напълно противоположни посоки на усещането и мисълта. Въпреки това той си изгражда един идеалистичен образ на Вагнер, който не живее в действителността, а само в неговата фантазия. И този идеалистичен образ напълно погълва неговия аз.
към текста >>
Навсякъде в книгите му може да се открие какво огромно влияние оказват древните
гърци
върху него.
Тази несигурност в себе си при Ницше се изразява също и във факта, че в края на кариерата си той тълкува своето цялостно развитие по нов начин. Неговият светоглед има един от своите извори в гръцката античност.
Навсякъде в книгите му може да се открие какво огромно влияние оказват древните гърци върху него.
Той не се уморява постоянно да подчертава величието на гръцката култура. През 1875 г. пише: „Гърците са единственият гениален народ в световната история. Като учещи те са това, разбират го много добре и знаят не просто да украсяват и кичат това, което са взаимствали, както правят римляните. Геният подчинява всички полударовити: така персите са пращали пратеници до гръцкия оракул.
към текста >>
пише: „
Гърци
те са единственият гениален народ в световната история.
Тази несигурност в себе си при Ницше се изразява също и във факта, че в края на кариерата си той тълкува своето цялостно развитие по нов начин. Неговият светоглед има един от своите извори в гръцката античност. Навсякъде в книгите му може да се открие какво огромно влияние оказват древните гърци върху него. Той не се уморява постоянно да подчертава величието на гръцката култура. През 1875 г.
пише: „Гърците са единственият гениален народ в световната история.
Като учещи те са това, разбират го много добре и знаят не просто да украсяват и кичат това, което са взаимствали, както правят римляните. Геният подчинява всички полударовити: така персите са пращали пратеници до гръцкия оракул. Как ярко се открояват римляните със своята суха сериозност от гениалните гърци! “ (Съчинения, Том X, стр. 352) И какви хубави думи е намерил през 1873 г.
към текста >>
Как ярко се открояват римляните със своята суха сериозност от гениалните
гърци
!
Той не се уморява постоянно да подчертава величието на гръцката култура. През 1875 г. пише: „Гърците са единственият гениален народ в световната история. Като учещи те са това, разбират го много добре и знаят не просто да украсяват и кичат това, което са взаимствали, както правят римляните. Геният подчинява всички полударовити: така персите са пращали пратеници до гръцкия оракул.
Как ярко се открояват римляните със своята суха сериозност от гениалните гърци!
“ (Съчинения, Том X, стр. 352) И какви хубави думи е намерил през 1873 г. за сериозните гръцки философи: „Всеки народ се засрамва, когато се посочва едно тъй чудно идеализирано философско общество като това на старогръцките майстори Талес, Анакси-мандър, Хераклит, Парменид, Анаксагор, Емпедокъл, Демокрит и Сократ. Всички тези майстори са издялани от един камък. Между тяхното мислене и техния характер властва силна необходимост... Така те изграждат това, което Шопенхауер в противоположност на учената република нарича гениална република.
към текста >>
Други народи имат светци,
гърци
те имат мъдреци... Мнението на онези философи за живота и битието изразява много повече, отколкото едно съвременно мнение, защото те имат пред себе си живота в пълната му завършеност и защото при тях чувството на мислителя не се обърква, както при нас, в противоречието на желанието за свобода, красота, величие на живота и на страстта към истина, която пита: каква стойност изобщо има животът?
352) И какви хубави думи е намерил през 1873 г. за сериозните гръцки философи: „Всеки народ се засрамва, когато се посочва едно тъй чудно идеализирано философско общество като това на старогръцките майстори Талес, Анакси-мандър, Хераклит, Парменид, Анаксагор, Емпедокъл, Демокрит и Сократ. Всички тези майстори са издялани от един камък. Между тяхното мислене и техния характер властва силна необходимост... Така те изграждат това, което Шопенхауер в противоположност на учената република нарича гениална република. Един великан вика към другия през празните интервали на времето и необезпокоявани от пакостливи, шумни джуджета, които пълзят под тях, те продължават своите висши духовни разговори... Подобно на първото преживяване на философията на гръцка почва, санкцията на седемте мъдреци е една ясна и незабравима линия в картината на елинизма.
Други народи имат светци, гърците имат мъдреци... Мнението на онези философи за живота и битието изразява много повече, отколкото едно съвременно мнение, защото те имат пред себе си живота в пълната му завършеност и защото при тях чувството на мислителя не се обърква, както при нас, в противоречието на желанието за свобода, красота, величие на живота и на страстта към истина, която пита: каква стойност изобщо има животът?
“ (Съчинения, Том X, стр. 7) За Ницше този гръцки мъдрец винаги е представлявал един идеал. Винаги се е стремял с едната страна на същността си да стане като него; с другата обаче той го е отричал. В „Залезът на кумирите“ (1888) (Съчинения, Том VIII, стр. 167) четем описанието на това, което той дължи на римляните: „На гърците не дължа никакви силни сродни впечатления и да го кажа направо, те не могат да бъдат за нас това, което са римляните.
към текста >>
167) четем описанието на това, което той дължи на римляните: „На
гърци
те не дължа никакви силни сродни впечатления и да го кажа направо, те не могат да бъдат за нас това, което са римляните.
Други народи имат светци, гърците имат мъдреци... Мнението на онези философи за живота и битието изразява много повече, отколкото едно съвременно мнение, защото те имат пред себе си живота в пълната му завършеност и защото при тях чувството на мислителя не се обърква, както при нас, в противоречието на желанието за свобода, красота, величие на живота и на страстта към истина, която пита: каква стойност изобщо има животът? “ (Съчинения, Том X, стр. 7) За Ницше този гръцки мъдрец винаги е представлявал един идеал. Винаги се е стремял с едната страна на същността си да стане като него; с другата обаче той го е отричал. В „Залезът на кумирите“ (1888) (Съчинения, Том VIII, стр.
167) четем описанието на това, което той дължи на римляните: „На гърците не дължа никакви силни сродни впечатления и да го кажа направо, те не могат да бъдат за нас това, което са римляните.
Човек не учи от гърците. Тяхната природа е твърде чужда, те са също така твърде променливи, за да действат императивно и „класически“. Кой би учил писане при един грък? Кой би учил това без римляните?... Великолепната гъвкава телесност, дръзкият реализъм и безнравствеността, присъща на елините, са били необходимост, не нещо естествено.
към текста >>
Човек не учи от
гърци
те.
“ (Съчинения, Том X, стр. 7) За Ницше този гръцки мъдрец винаги е представлявал един идеал. Винаги се е стремял с едната страна на същността си да стане като него; с другата обаче той го е отричал. В „Залезът на кумирите“ (1888) (Съчинения, Том VIII, стр. 167) четем описанието на това, което той дължи на римляните: „На гърците не дължа никакви силни сродни впечатления и да го кажа направо, те не могат да бъдат за нас това, което са римляните.
Човек не учи от гърците.
Тяхната природа е твърде чужда, те са също така твърде променливи, за да действат императивно и „класически“. Кой би учил писане при един грък? Кой би учил това без римляните?... Великолепната гъвкава телесност, дръзкият реализъм и безнравствеността, присъща на елините, са били необходимост, не нещо естествено. Това е дошло по-късно, не е било от самото начало там.
към текста >>
Това са средства човек да се самовъзвеличае, при определени обстоятелствата да създаде страх от себе си... Да съдим
гърци
те по немски маниер според техните философи е като да се използват еснафските сократови школи за обясняване на това, което е в основата си елинско... Философите са декадентите на елинизма...“ Може да се добие пълна яснота за някои Ницшеви изложения, когато фактът, че философските му мисли се основават на себенаблюдение, се свърже с идеята, че тази личност не е хармонична, а раздвоена.
Кой би учил писане при един грък? Кой би учил това без римляните?... Великолепната гъвкава телесност, дръзкият реализъм и безнравствеността, присъща на елините, са били необходимост, не нещо естествено. Това е дошло по-късно, не е било от самото начало там. И с празници и изкуства човек не е искал нищо друго освен да се почувства добре, да покаже, че е добре.
Това са средства човек да се самовъзвеличае, при определени обстоятелствата да създаде страх от себе си... Да съдим гърците по немски маниер според техните философи е като да се използват еснафските сократови школи за обясняване на това, което е в основата си елинско... Философите са декадентите на елинизма...“ Може да се добие пълна яснота за някои Ницшеви изложения, когато фактът, че философските му мисли се основават на себенаблюдение, се свърже с идеята, че тази личност не е хармонична, а раздвоена.
Тази раздвоеност той внася в своето обяснение на света. Той има предвид себе си, когато казва: „Трябва ли ние, артистите, да признаем, че в нас е налице едно фатално различие, че нашият вкус, а от друга страна, и нашата творческа сила стоят сами по един чуден начин, остават да стоят сами и имат собствен растеж - искам да кажа, напълно различна степен на старост, на младост, зрялост, крехкост, гнилост? Така че например един музикант през живота си може да създава неща, които противоречат на това, което изнеженият слух и изнеженото сърце на неговите слушатели ценят и предпочитат, но той няма нужда да узнава за това противоречие! “ (Съчинения, Том V, стр. 323) Това е обяснение на артистичната природа, оформено според същността на Ницше.
към текста >>
8.
3. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ, ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ ДУМИ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Гърци
те преди Сократ са разбирали това.
Сократ става враг на Ницше, защото той притъпява великото трагично основно усещане на своите предшественици. Назидателният дух на Сократ се стреми към разбиране на действителността и иска помирение с живота чрез добродетел. Нищо не може, в смисъла на Ницше, да унижи хората повече от търпеливото приемане на живота такъв, какъвто е. Животът не може да се помири със самия себе си. Човек може да понася живота само когато създава нещо повече от него.
Гърците преди Сократ са разбирали това.
Ницше вярва, че основното им усещане е изразено в думите, с които, според легендата, мъдрият Силен, спътникът на Дионис, дава отговор на въпроса какво е най-доброто за хората. „Жалък род от еднодневки, деца на случайността и мъката, защо ме принуждаваш да ти кажа нещо, което никак няма да те зарадва? Най-доброто за теб е напълно непостижимо: да не си се раждал, да не съществуваш, да си нищо. Второто най-добро нещо за теб е скоро да умреш.“ Изкуството и мъдростта на древните гърци търсят утеха за живота. Дионисиевите служители не искаха да принадлежат към тази житейска общност, а към една по-висша.
към текста >>
Второто най-добро нещо за теб е скоро да умреш.“ Изкуството и мъдростта на древните
гърци
търсят утеха за живота.
Човек може да понася живота само когато създава нещо повече от него. Гърците преди Сократ са разбирали това. Ницше вярва, че основното им усещане е изразено в думите, с които, според легендата, мъдрият Силен, спътникът на Дионис, дава отговор на въпроса какво е най-доброто за хората. „Жалък род от еднодневки, деца на случайността и мъката, защо ме принуждаваш да ти кажа нещо, което никак няма да те зарадва? Най-доброто за теб е напълно непостижимо: да не си се раждал, да не съществуваш, да си нищо.
Второто най-добро нещо за теб е скоро да умреш.“ Изкуството и мъдростта на древните гърци търсят утеха за живота.
Дионисиевите служители не искаха да принадлежат към тази житейска общност, а към една по-висша. Това се изразява за Ницше в тяхната култура. „С песни и танци човек се изразява като член на една по-висша общност. Той се е отучил да върви и да говори и е на път да полети, танцувайки в ефира.“ Човек има два пътя, които го издигат над битието. Той може в блажена омая, като в опиянение да забрави битието и да се почувства, „с песни и танци“ едно с всички души.
към текста >>
9.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
За такава формула беше считана в
Гърци
я мъдрото изречение на Аполон.
Има магически формули, които минавайки през вековете на духовната история на човечеството действат винаги по нов начин.
За такава формула беше считана в Гърция мъдрото изречение на Аполон.
Тя е: "Познай Себе си". Такива изречения като че крият в себе си неизчерпаем живот. Ние ги срещаме, когато бродим по различните пътища на духовния живот. Колкото повече отиваме напред, колкото повече проникваме в познанието на нещата, толкова по-дълбок ни се явява смисълът на тези формули. В някои моменти на нашето съзерцание и размисъл те проблясват светкавично, озарявайки целия наш живот.
към текста >>
10.
НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
"Аз правих много опити да съединя в една основна идея мислите върху бога и света, върху Христа и църквата, но нито една не ме задоволяваше, докато най-после при завръщането ми от
Гърци
я по море като чрез озарение отгоре моят поглед на духа се издигна до възгледа, в който Бог ми се яви като най-висшето единство на всички противоположности." В това озарение участват повече или по-малко влиянията, които идват от изучаването на неговите предшественици.
Ясно е, обаче, че същността на нещата може да бъде намерена само чрез тази степен на познанието. Николай от Куза не говори със своето "учено невежество" за нищо друго освен за онова знание, което е новородено като вътрешно изживяване. Той сам разказва, как е стигнал до това вътрешно изживяване.
"Аз правих много опити да съединя в една основна идея мислите върху бога и света, върху Христа и църквата, но нито една не ме задоволяваше, докато най-после при завръщането ми от Гърция по море като чрез озарение отгоре моят поглед на духа се издигна до възгледа, в който Бог ми се яви като най-висшето единство на всички противоположности." В това озарение участват повече или по-малко влиянията, които идват от изучаването на неговите предшественици.
В неговия начин на мислене ние познаваме едно съобразно възобновяване на възгледите, които срещаме в съчиненията на някой си Дионисий. Споменатият вече Скотус Еригена е превел тези съчинения на латински. Той нарича автора "великият и божествен откривател". Въпросните съчинения са споменати първо в първата половина на 6-ия век. Те се приписваха на споменатия в Деяния на Апостолите Дионисий Ареопагита, който бил обърнат към християнството от апостол Павел.
към текста >>
11.
АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
След мене, а не аз след вас, вие от Париж, вие от Монтпелие, вие от Бавария, вие от Майсен, вие от Кьолн, вие от Виена и всичко, което се намира край Дунав и Рейн; вие острови в морето, ти Италия, ти Атина, ти
Гърци
я, ти арабино, ти израелитино; след мене, а не аз след вас!
И това, което природата го учи, него трябва да вложи той в своята мъдрост, но да не търси нищо в своята мъдрост, а само в светлината на природата." Той от нищо не се плаши, за да познае действията на природата във всички направления. За тази цел прави пътешествия в Швеция, Унгария, Испания, Португалия и на Изток. Той може да каже за себе си: "Аз се отдадох на изкуството поставяйки в опасност своя живот и не се срамувах да се уча от скитниците, палачите и бръснарите. Моето учение бе подложено на изпит по-строго отколкото среброто и бедността, страха, войните и неволите." Това, което съществува като предание на древните авторитети, няма за него никаква стоиност; защото вярва, че може да стигне до истинския възглед само тогава, когато сам изживее издигането от естественото знание до най-висшето познание. Това самоизпитване поставя в неговата уста гордото изречение: "Който търси истината, трябва да дойде в моето царство..... И да ме следва; а не аз вас, Авицена, Разес, Гален, Месур!
След мене, а не аз след вас, вие от Париж, вие от Монтпелие, вие от Бавария, вие от Майсен, вие от Кьолн, вие от Виена и всичко, което се намира край Дунав и Рейн; вие острови в морето, ти Италия, ти Атина, ти Гърция, ти арабино, ти израелитино; след мене, а не аз след вас!
Мое е царството! "
към текста >>
12.
ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Затова той насочва вниманието ни първо към мистерийните места на древен Египет, Мала Азия и
Гърци
я и накрая към живота на Буда.
„Християнството като мистичен факт и Мистериите на древността". Не мистичните усещания са предмет на неговия анализ, а разкриването на онова, което преминава като едно духовно течение през цялата културна еволюция на човечеството; като нещо, което се е проявявало само в скритите, сакрални обреди. Така например духовните импулси през епохата на античността са оставали извън обикновения живот и са били поддържани само в мистерийните светилища. Християнството, както става съвсем ясно от множеството изследвания на Рудолф Щайнер е изминало различни степени на развитие, чието начало е много преди явяването на Христос на Земята.
Затова той насочва вниманието ни първо към мистерийните места на древен Египет, Мала Азия и Гърция и накрая към живота на Буда.
„Легендата за живота на Буда не трябва да се приема като биография в обикновения смисъл, точно както и Евангелията не могат да се считат за биографии на Христос Исус. И в двата случая се разкриват не случайни събития, а един предначертан за Спасителя жизнен път." Христовият принцип се разкрива в описанията на Рудолф Щайнер като изключително, универсално по своята значимост събитие, като знаменателна съставна част от историята на човешката еволюция. Така Рудолф Щайнер постепенно лишава религиозните фанатици от митологизацията, а също и от демитологизацията на Христос, като му отрежда място в онова духовно-земно събитие, чрез което за човека стана възможно да постигне една нова степен на възприемане на самия себе си и на света.
към текста >>
13.
ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Многобройни факти ни заставят да признаем, че философската мъдрост на
гърци
те почива на същото настроение, на което почива и мистичното познание.
Многобройни факти ни заставят да признаем, че философската мъдрост на гърците почива на същото настроение, на което почива и мистичното познание.
Ние разбираме великите философи, само когато при стъпваме към тях с усещанията, които сме придобили от наблюдаването на Мистериите. С какъв дълбок трепет говори Платон в своя „Федон" за „тайните учения". „Изглежда очевидно, че тези, които са устроили посвещенията не са били лоши хора. Те ни показват, че всеки, който достига непосветен и неозарен в подземния свят, остава в тинята; пречистеният, обаче и посветеният, когато отиде там, живее при Боговете. Защото тези, които имат работа с посвещенията, казват, че мнозина носят „тирса"*/* Тирсът е един жезъл, завършващ на върха с борова шишарка и обвит с лозови пръчки, с листа и бръшлян, който са носели Бакхус и вакханките. Бел.
към текста >>
Хераклит е категоричен: „Демонът на човека е неговата съдба." (Тук думата „Демон" е употребена в смисъла на древните
гърци
.
Че нещо временно действува като нещо вечно, че то тласка и прониква със сила като нещо вечно: Тази е особеността на човешката душа. Едновременно тя е подобие и на Бога и на червея. Така човекът стои по средата между Бога и животното. Това, което в него тласка и прониква със сила, е неговата демонична част. То е онова, което го тласка вън от него.
Хераклит е категоричен: „Демонът на човека е неговата съдба." (Тук думата „Демон" е употребена в смисъла на древните гърци.
Днес би трябвало да кажем „Дух".) Ето как за Хераклит това, което живее в човека, се разширява над личното. Личното е носител на нещо демонично, което е включено в границите на личността; за демоничното умирането и раждането на личното нямат никакво значение. Какво общо има демоничното с онова, което се ражда и умира като личност? За демоничното, личното е само форма на проявление, една преходна форма. Носителят на подобно познание гледа над себе си, пред себе си и зад себе си.
към текста >>
14.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
Какво значение са имали Мистериите в духовния живот на древните
гърци
, може да се види от мирогледа на Платон.
Какво значение са имали Мистериите в духовния живот на древните гърци, може да се види от мирогледа на Платон.
Има само едно средство, за да бъде разбран напълно този философ. Той трябва да бъде осветен със светлината, която блика от Мистериите. По-късните ученици на Платон, неоплатониците му при писват също и едно тайно учение, в което той е допускал да участвуват само достойните, но само под „печата на мълчанието". Неговото учение било забулено в пълна тайнственост, както и мъдростта на Мистериите. Въпреки, че седмото от Платиновите писма не произхожда, както се твърди, от самия него, за целта, която тук преследваме, това няма никакво значение.
към текста >>
15.
МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
С него той тръгва обратно към
Гърци
я.
Чрез магичните средства на Медея, Язон приспива дракона и успява да вземе руното.
С него той тръгва обратно към Гърция.
Медея го придружава като негова съпруга. Царят преследва бегълците. За да го задържи Медея убива своя брат Абсиртус и разпръсква неговите части из морето. Етес се залавя да ги събира и с това се забавя. Така двамата успяват да достигнат с руното в отечеството на Язон.
към текста >>
Каквото и да мислим иначе за поета на Одисеята, невъзможно е да допуснем, че той оставя един смъртен да слезе в долния свят, без да го постави във връзка с онова, което в мирогледа на старите
гърци
е означавало „минаването през долния свят".
Нишката, която преминава през сказанието за Аргонавтите, Херкулес и Прометей, се оказва вярна и в Омировата Одисея. Може би някой ще възрази, че тук начинът на тълкуване е твърде пресилен. Обаче при внимателна преценка на всичко, за което става дума тук, ще изчезнат всички съмнения. Преди всичко трябва да ни изненада фактът, че и при Одисей се разказва за слизането му в подземния свят.
Каквото и да мислим иначе за поета на Одисеята, невъзможно е да допуснем, че той оставя един смъртен да слезе в долния свят, без да го постави във връзка с онова, което в мирогледа на старите гърци е означавало „минаването през долния свят".
А то означавало превъзмогване на преходното и възкресяване на Вечното в душата. Следователно, трябва да се допусне, че и Одисей е извършил нещо подобно. Така неговите изживявания придобиват едно дълбоко значение, както и тези на Херкулес. Те се превръщат в описание на един несетивен път, пътя за развитие на душата. Към това се прибавя и фактът, че в Одисеята не се говори така, както изисква едно външно описание на събитията.
към текста >>
Потопени изцяло в мъдростта на Мистериите се явяват Елевзинските празници, които се устройвали в
Гърци
я в чест на Деметра и Дионисий.
Потопени изцяло в мъдростта на Мистериите се явяват Елевзинските празници, които се устройвали в Гърция в чест на Деметра и Дионисий.
Един свещен древен път водел от Атина към Елевзис. По него били поставени знаци, пълни с тайнственост, които били в състояние да тласнат душата към едно възвишено настроение. В Елевзис имало забулени в дълбока тайнственост светилища, обслужвани от семейства на свещеници. Чинът и мъдростта, свързани с него, се наследявали от свещеническите семейства от поколение в поколение. (За устройството на тези места могат да се намерят пълни сведения в книгата „Допълнения към последните изследвания върху Акрополиса в Атина" от Карл Бьотихер.) Мъдростта, която позволява да се служи тук, била мъдростта на Мистериите.
към текста >>
16.
ЕВАНГЕЛИЯТА
GA_8 Християнството като мистичен факт
Следователно, не трябва да се учудваме, че в християнството навлизат импулси от юдейството и от Мистериите, които са били общо достояние на духовния живот в Египет и
Гърци
я.
Можем да разберем защо е станало така, ако приемем, че мъдростта на Мистериите е била вложена в на родната религия на Израел. Християнството възниква от юдейството.
Следователно, не трябва да се учудваме, че в християнството навлизат импулси от юдейството и от Мистериите, които са били общо достояние на духовния живот в Египет и Гърция.
Когато проследим народните религии, намираме различни представи за духовния свят. Но ако вникнем по-дълбоко в мъдростта на жреците, която съставлява духовното ядро на различните народни религии, навсякъде намираме пълна съгласуваност. Платон е в съгласие с египетските жреци-мъдреци, когато в своя философски мироглед излага същността на гръцката мъдрост За Питагор се разказва, че пътувал в Египет, Индия и посещавал школите, където са учили техните мъдреци. Личности, които са живели в зората на християнството, намирали толкова голямо сходство между учението на Платон и по-дълбокия смисъл на еврейските писания, че наричали Платон грьцкоезичния Мойсей.
към текста >>
17.
ЧУДОТО С ЛАЗАР
GA_8 Християнството като мистичен факт
И сега става ясно, че юдеите не можеха да оставят ненаказано едно такова действие от страна на Исус, както
гърци
те не можеха да сторят същото по отношение на Есхил, ако той беше издал тайните на Мистериите.
В думите „Лазаре, излез вън! " ние отново чуваме призива, с който египетският жрец-посветител връщал към живота онези, които, за да умрат за земното и да придобият увереност в съществуването на Вечното, са се подлагали на „посвещение". Обаче по този начин Исус разкрива тайната на Мистериите.
И сега става ясно, че юдеите не можеха да оставят ненаказано едно такова действие от страна на Исус, както гърците не можеха да сторят същото по отношение на Есхил, ако той беше издал тайните на Мистериите.
В посвещението на Лазар, Исус показа пред целия „народ" един процес, който в смисъла на древната жреческа мъдрост е трябвало да бъде осъществен само в скрития свят на Мистериите. Това посвещение трябваше да подготви разбирането на „Голготската Мистерия". По-рано само тези, които са „виждали", т. е. които са били посветени, можели да знаят нещо върху това, което се е извършвало в подобен процес на посвещение, но сега в тайните на висшите светове трябваше да се убедят и тези, които „вярваха дори и без да виждат".
към текста >>
18.
ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Чувството за красота при
гърци
те е изградено върху основата на непосредствените сили, които при атлантците се проявяваха във величествената селекция на растенията и животните.
Нашата логика, природознание, техника и т.н. израстват от една почва, която е била създадена през времето на Атлантида. Ако например един техник би могъл да върне назад метаморфозата на своята комбинираща способност, би се получило нещо, което можеше да върши атлантецът. Цялата римска юриспруденция беше една преобразувана способност на волята от едно далечно минало. При това самата воля остана на заден план и вместо самата да приеме форми, тя се преобрази във формите на мислите, които се проявяват в правните понятия.
Чувството за красота при гърците е изградено върху основата на непосредствените сили, които при атлантците се проявяваха във величествената селекция на растенията и животните.
Във фантазията на Фидий живееше нещо, което атлантецът непосредствено използуваше за преобразуването на живите същества.
към текста >>
19.
ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ, ПРОИЗХОЖДАЩИ ОТ ЕДНА МНИМА НАУКА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Чувството за красота при
гърци
те е изградено върху основата на непосредствените сили, които при атлантците се проявяваха във величествената селекция на растенията и животните.
Нашата логика, природознание, техника и т.н. израстват от една почва, която е била създадена през времето на Атлантида. Ако например един техник би могъл да върне назад метаморфозата на своята комбинираща способност, би се получило нещо, което можеше да върши атлантецът. Цялата римска юриспруденция беше една преобразувана способност на волята от едно далечно минало. При това самата воля остана на заден план и вместо самата да приеме форми, тя се преобрази във формите на мислите, които се проявяват в правните понятия.
Чувството за красота при гърците е изградено върху основата на непосредствените сили, които при атлантците се проявяваха във величествената селекция на растенията и животните.
Във фантазията на Фидий живееше нещо, което атлантецът непосредствено използуваше за преобразуването на живите същества.
към текста >>
20.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
(По-големи подробности за тези Мистерии на древността могат да се намерят в моята книга „Християнството като мистичен факт".) От тези центрове на посвещението, мъдростта поемаше към хората, които се грижеха за духовните тайни в Мала Азия,
Гърци
я и Италия.
Влиянията от духовния живот, както и тайните на азиатските и африканските светилища се вливаха в тези народи и техните водачи. Великите индийски Учители, учениците на Заратустра, последователите на Хермес, всички те бяха възпитали свои ученици. Едни или други от тях основаха светилища, където древните учения отново оживяха в една нова форма. Това са Мистериите на древността. Там се подготвиха ученици, които можеха да бъдат привеждани в онези състояния на съзнанието, позволяващи съзерцателния достъп в духовния свят.
(По-големи подробности за тези Мистерии на древността могат да се намерят в моята книга „Християнството като мистичен факт".) От тези центрове на посвещението, мъдростта поемаше към хората, които се грижеха за духовните тайни в Мала Азия, Гърция и Италия.
(В Гърция възникнаха орфическите и елевзински Мистерии. В окултната школа на Питагор действуваха великите учения на мъдростта и нейните методи от древността.
към текста >>
(В
Гърци
я възникнаха орфическите и елевзински Мистерии.
Великите индийски Учители, учениците на Заратустра, последователите на Хермес, всички те бяха възпитали свои ученици. Едни или други от тях основаха светилища, където древните учения отново оживяха в една нова форма. Това са Мистериите на древността. Там се подготвиха ученици, които можеха да бъдат привеждани в онези състояния на съзнанието, позволяващи съзерцателния достъп в духовния свят. (По-големи подробности за тези Мистерии на древността могат да се намерят в моята книга „Християнството като мистичен факт".) От тези центрове на посвещението, мъдростта поемаше към хората, които се грижеха за духовните тайни в Мала Азия, Гърция и Италия.
(В Гърция възникнаха орфическите и елевзински Мистерии.
В окултната школа на Питагор действуваха великите учения на мъдростта и нейните методи от древността.
към текста >>
Ето защо и
гърци
те действително усещаха живота след смъртта като нещо подобно на сянка.
Затъмнението на духовния свят след смъртта стигна своята върхова точка при онези души, които преминаваха в духовния свят именно от тела, принадлежащи към гръко-римската култура. В земния живот те довеждаха грижата за сетивно-физическото си битие до пълен разцвет. С това те се осъждаха на едно привидно, мнимо битие след смъртта.
Ето защо и гърците действително усещаха живота след смъртта като нещо подобно на сянка.
И когато отдаденият на сетивата герой от тази епоха казва: „По-добре просяк на Земята, отколкото цар в царството на сенките", това не е случайна реплика, а дълбоко усещане на истината. Тази особеност беше още по-силно под чертана при онези азиатски народи, които в своето обожание насочваха погледа си единствено към сетивните феномени, а не към техните духовни първообрази. По време на гръко-римската епоха голяма част от човечеството се намираше тъкмо в това състояние. Виждаме как мисията на следатлантския човек, състояща се в завладяване на физическия сетивен свят, по необходимост трябваше да го доведе до отчуждаване от духовния свят. Така величието от една страна, е по необходимост свързано с упадъка от друга.
към текста >>
От този миг областта, наричана от
гърци
те „Царство на сенките", бе пронизана от мълнията на Духа, която увери неговите обитатели, че светлината отново ще се върне там.
От този момент в човешкото земно развитие беше вложена възможността човек да се открие за онази мъдрост, чрез която той постепенно ще постигне физическата цел на Земята. В мига, когато стана събитието на Голгота, в човечеството беше вложена и другата възможност, чрез която влиянието на Ариман ще може да бъде преобразявало за постигане на доброто. Сега вече, напускайки живота и минавайки през Портата на смъртта, човек може да взема със себе си това, което го избавя от изолацията в духовния свят. Събитието от Палестина стои не само в центъра на човешкото физическо развитие, но и в центъра на останалите светове, към които принадлежи човекът. И когато се извърши „Мистерията на Голгота" и бе понесена „смъртта на кръста", Христос озари най-напред онзи свят, в който пребивават душите след смъртта, за да сломи именно там силата на Ариман.
От този миг областта, наричана от гърците „Царство на сенките", бе пронизана от мълнията на Духа, която увери неговите обитатели, че светлината отново ще се върне там.
Това, което беше постигнато чрез „Мистерията на Голгота" за физическия свят, хвърли своята светлина и в духовния свят.
към текста >>
21.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
И тогава ще разберем също, че през трите или четирите века, когато Сократовият принцип действуваше в
Гърци
я, чрез Сократ там проникна едно настроение, което можа да послужи като подготовка за едно друго велико събитие.
Такъв Учител би разсъждавал по следния начин: „Когато бях дете, аз се развивах чрез силите, които действуваха в мен от духовия свят. Най-доброто, което сега мога да направя, също се дължи на висшите светове и аз не бива да го приемам като плод на моето съзнание." Да, подобен човек може да си каже още: „Нещо демонично, нещо като демон но „демон" в смисъла на една добра духовна сила действува чрез мен от духовния свят върху учениците." Подобно усещане е имал и Сократ, за когото Платон разказва, че той говорел за своя „демон" като за нещо, което го ръководи и направлява. Много опити са правени да се обясни Сократовия „демон". Обаче демонът може да бъде обяснен само ако знаем, че Сократ можеше да усеща нещо подобно на това, което вече описахме.
И тогава ще разберем също, че през трите или четирите века, когато Сократовият принцип действуваше в Гърция, чрез Сократ там проникна едно настроение, което можа да послужи като подготовка за едно друго велико събитие.
Настроението, че човекът все още не е това, което ще стане, когато изцяло бъде проникнат от висшите духовни сили, това настроение продължи да съществува и по-нататък. Най-добрите, при които това настроение вземаше превес, по-късно разбираха най-добре думите: „Не Аз, а Христос в мен! " Защото те можеха да допълнят:
към текста >>
Защо апостол Павел намери своите най-добри последователи тъкмо В
Гърци
я?
И тук ние отново усещаме нещо от духовното ръководство на човечеството: нищо не може да бъде внесено в човечеството без подготовка.
Защо апостол Павел намери своите най-добри последователи тъкмо В Гърция?
Защото чрез сократизма там беше подготвена почвата за споменатото настроение. С други думи: онова, което става по-късно в еволюцията на човечеството, има своите корени в предишни събития, чрез които хората са станали достатъчно зрели, за да възприемат идващите събития. Не усещаме ли тук колко далеч се простира ръководещият импулс, който минава през човешката еволюция, и как в подходящия момент той поставя подходящите хора там, където те са нужни за еволюцията. В такива факти се изразява засега духовното ръководство на човечеството.
към текста >>
22.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
В описанията на дребните
гърци
за големите учители и водачи на древен Египет и неговия духовен живот можем да открием забележително сходство между това, което се появява в индивидуалния човешки живот и това, което пулсира в цялото развитие на човечеството.
В описанията на дребните гърци за големите учители и водачи на древен Египет и неговия духовен живот можем да открием забележително сходство между това, което се появява в индивидуалния човешки живот и това, което пулсира в цялото развитие на човечеството.
Разказва се например, че когато питали египтяните кой ръководи живота им, те отговаряли: „В онези най-древни тъмни времена всред нас са господствали Боговете и едва по-късно като водачи идват хората."
към текста >>
23.
ОРИЕНТИРАНЕ В РЪКОВОДНИТЕ ЛИНИИ НА ИЗЛОЖЕНИЕТО
GA_18_1 Загадки на философията
И ние сме заставени да поставим истинската, явяваща се във формата на мисли философия в
Гърци
я, там е нейното начало.
Тя завършва с времената, в които се пада основаването на християнството. Духовният стремеж на човечеството през тези епохи показва един съществено различен характер в сравнение с другите времена преди нея. Това е епохата на пробуждащия се мисловен живот. Преди това човешката душа живее в образни /символични/ представи относно света и съществуването. Колкото и усилия да правим, да дадем право на онези, които биха искали да виждат философския мисловен живот развит още в преди гръцките времена; при едно безпристрастно разглеждане на нещата ние не можем да сторим това.
И ние сме заставени да поставим истинската, явяваща се във формата на мисли философия в Гърция, там е нейното начало.
Това, което в ориенталски, в египетски мирови съзерцания е подобно на елемента на мисълта, при едно истинско разглеждане то се оказва не истинска мисъл, а образ, символ. В Гърция се ражда стремежът, мировите връзки да бъдат познати чрез това, което днес наричаме мисли. Докато човешката душа си представя мировите явления чрез образа, тя се чувствува още вътрешно свързана с тези явления. Тя се чувства като член на организма на света; тя не мисли себе си като самостоятелно същество отделено от този организъм. Когато в нея се пробужда мисълта в нейната лишеност от образ, тя чувства отделеността на свят и душа.
към текста >>
В
Гърци
я се ражда стремежът, мировите връзки да бъдат познати чрез това, което днес наричаме мисли.
Това е епохата на пробуждащия се мисловен живот. Преди това човешката душа живее в образни /символични/ представи относно света и съществуването. Колкото и усилия да правим, да дадем право на онези, които биха искали да виждат философския мисловен живот развит още в преди гръцките времена; при едно безпристрастно разглеждане на нещата ние не можем да сторим това. И ние сме заставени да поставим истинската, явяваща се във формата на мисли философия в Гърция, там е нейното начало. Това, което в ориенталски, в египетски мирови съзерцания е подобно на елемента на мисълта, при едно истинско разглеждане то се оказва не истинска мисъл, а образ, символ.
В Гърция се ражда стремежът, мировите връзки да бъдат познати чрез това, което днес наричаме мисли.
Докато човешката душа си представя мировите явления чрез образа, тя се чувствува още вътрешно свързана с тези явления. Тя се чувства като член на организма на света; тя не мисли себе си като самостоятелно същество отделено от този организъм. Когато в нея се пробужда мисълта в нейната лишеност от образ, тя чувства отделеността на свят и душа. Мисълта става неин възпитател към самостоятелност. Но гъркът изживява мисълта по начин различен от този на съвременния човек.
към текста >>
24.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Ние можем да доловим този преход в
Гърци
я, когато насочим поглед върху Ферекид.
В различните култури на народите преходът от старото образно изживяване към мислителното изживява не е станал в различни моменти.
Ние можем да доловим този преход в Гърция, когато насочим поглед върху Ферекид.
Той живее в един свят от представи, в който еднакво участие имат образното изживяване и мисълта. Неговите три основни идеи, Зевс, Хронос и Хтон, ние можем да си ги представим само така, че изживявайки ги, душата се чувства същевременно принадлежаща на процесите на външния свят. Ние имаме работа с три изживени образа и се приближаваме до тях само тогава, когато не се оставяме заблудени от всичко, което съвременните навици на мислене биха искали да си представят във връзка с тях.
към текста >>
У Ферекид това се изразява по-малко чрез мислителното схващане на орфическите представи, а повече чрез определено основно настроение на душата, което след това отново намираме при някои философстващи следовници на Ферекид в
Гърци
я.
Тези орфици са последователи на един начин на мислене, което живее още изцяло в образността. При тях също се намират три първични същества: Зевс, Хронос и Хаосът. В сравнение с тези три "прамайки" онези на Ферекид са с една степен по-малко образни. Ферекид се стреми вече да схване с мислителния живот това, което орфиците са държали още напълно като образ. Ето защо той се явява като онази личност, при която можем да говорим за "раждането на мислителния живот".
У Ферекид това се изразява по-малко чрез мислителното схващане на орфическите представи, а повече чрез определено основно настроение на душата, което след това отново намираме при някои философстващи следовници на Ферекид в Гърция.
Ферекид се вижда именно принуден да вижда произхода на нещата в "Доброто"/Аригон/. Той не можеше да свърже това понятие с "митическите светове на боговете" на старото време. На съществата на този бяха присъщи душевни качества, които не се понасяха с това понятие. В своите три "първични основи" Ферекид можеше да си представи само понятието на "Доброто", на съвършеното.
към текста >>
От такова едно построение се роди един духовен свят, какъвто беше този основан от Питагор от Самос между 540 и 500 години в Кротона във Велика
Гърци
я.
Ние чувстваме, какво е станало в душите на отделни личности от 6-тото столетие преди Р. Хр., когато оставим охарактеризираните чувства да действат върху нас. Със старите митически божествени същества такива души са се чувствали вплетени в несъвършения свят. Тези божествени същества принадлежаха на същия несъвършен свят както и самите те.
От такова едно построение се роди един духовен свят, какъвто беше този основан от Питагор от Самос между 540 и 500 години в Кротона във Велика Гърция.
Питагор искаше да води хората, които го следваха, до чувстването на "добрите прамайки", в които те трябваше да си представят произхода на собствените души. В това отношение може да се каже, че той и неговите ученици искаха да служат на "други" богове, различни от тези на които служеше народът. И с това беше даден разривът между такива духове като Питагор и народа. Този народ се чувстваше добре със своите богове; а Питагор трябваше да отправи тези богове в царството на несъвършенството. Тук трябва да се търси също "тайната", за която се говори във връзка с Питагор и която не трябваше да бъде издадена на непосветения.
към текста >>
Такава една форма на мисленето е станала причина, щото
гърци
те да чувстват Талес като един от техните мъдреци.
И така в светогледа на Талес ние ще намерим израза на това, което неговият сроден с флегматичният темперамент душевен живот го е карал да изживява вътрешно. Той е изживявал в себе си това, което му се явявало като мирова тайна на водата. Днес с указанието на флегматичния темперамент хората свързват едно лошо странично значение. Колкото и оправдано да е това в отделни случаи, толкова вярно е също, че флегматичният темперамент, когато той се явява с енергия на мисленето, чрез своето спокойствие, безафектност и безстрастност прави от човека един мъдрец.
Такава една форма на мисленето е станала причина, щото гърците да чувстват Талес като един от техните мъдреци.
към текста >>
Който не вижда в напредъка на човешкото развитие към степента на изживяването на мисълта, как с началото на този живот са престанали действителните изживявания образните изживявания -, които са съществували по-рано, той ще вижда особеността на мислителните личности от 6-тото и следващите преди християнски столетия в
Гърци
я в една светлина различна от тази, в която те са представени в настоящето изложение.
Който не вижда в напредъка на човешкото развитие към степента на изживяването на мисълта, как с началото на този живот са престанали действителните изживявания образните изживявания -, които са съществували по-рано, той ще вижда особеността на мислителните личности от 6-тото и следващите преди християнски столетия в Гърция в една светлина различна от тази, в която те са представени в настоящето изложение.
Мисълта издигна един вид стена около човешката душа. По-рано, според нейното чувстване, тя се намираше вътре в явленията на природата; и това, което изживяваше заедно с тези природни явления, както изживяваше дейността на собственото си тяло, то се представяше пред нея под формата на образни явления, които присъствуваха в тяхната пълна оживеност; сега се разтягаше мисълта през външния свят. И душата можеше да се чувства в това, което се простира вън в пространство и време, само като се свързваше с мисълта. Ние чувстваме едно такова душевно настроение, когато насочим поглед към Анаксагор от Клапомене в Мала Азия /роден в 500 г. пр. Хр./.
към текста >>
Обаче с това Питагор се поставя в известно отношение и противоречие с духа, който живее в глъбините на
гърци
зма.
Обаче с това Питагор се поставя в известно отношение и противоречие с духа, който живее в глъбините на гърцизма.
Този "дух" ясно може да се долови в гръцката същност. Той вече говори от надписа върху делфийския храм, "Познай себе си". Тази стара оракулна мъдрост говори така, като че съдържа призива към прогрес в светогледа, който се извършва от образното мислене към мислителното схващане на мировите тайни. Чрез този призив човекът е насочен към неговата собствена душа. Казва му се, че той може да чуе в нея говора, чрез който светът изразява своята същност.
към текста >>
В тях духът на
гърци
зма застава пред една пропаст; той иска да си даде силата на равновесието чрез своята собствена сила.
Казва му се, че той може да чуе в нея говора, чрез който светът изразява своята същност. Но с това вниманието е насочено също върху нещо, което създава несигурности в неговото собствено изживяване. Духовете в гръцката страна трябваше да победят тези опасности, които възникваха в опиращия се на самия себе си душевен живот. Така те трябваше да изградят в душата мисълта като светоглед. При това софистите навлязоха в един опасен път.
В тях духът на гърцизма застава пред една пропаст; той иска да си даде силата на равновесието чрез своята собствена сила.
Както вече бе показано, ние трябва да насочим нашия поглед повече към сериозността на този опит и на смелостта, отколкото да го обвиняваме. Не отричаме, че обвинението е несъмнено оправда но по отношение на много от софистите. Въпреки това този опит застава непосредствено на една повратна точка в гръцкия живот. Питагор е живял в 480-410 г. пр. Хр.
към текста >>
Преди това в
Гърци
я отделният човек беше включен здраво в социални връзки; обществото и традицията му даваха мярката за неговото действие и мислене.
Въпреки това този опит застава непосредствено на една повратна точка в гръцкия живот. Питагор е живял в 480-410 г. пр. Хр. пелопонеската война, която стои на повратната точка на гръцкия живот, стана от 431-404 г. пр. Хр.
Преди това в Гърция отделният човек беше включен здраво в социални връзки; обществото и традицията му даваха мярката за неговото действие и мислене.
Отделната личност имаше стойност и значение само като член на цялото. При такива условия не можеше още да бъде поставен въпросът: Каква стойност има отделният човек? Софистиката поставя този въпрос и с това направи стъпката към гръцкото просвещение. Това е всъщност въпросът: Как си устройва човекът своя живот, след като е добил съзнание за пробудения мислителен живот?
към текста >>
От Ферекид /или Талес/ до софистите сред развитието на светогледа в
Гърци
я може да се наблюдава постепенно вживяване на родената още преди тези личности мисъл.
От Ферекид /или Талес/ до софистите сред развитието на светогледа в Гърция може да се наблюдава постепенно вживяване на родената още преди тези личности мисъл.
При тях се показва, как действа мисълта, когато тя е поставена в служба на съзерцаването на света. Това раждане може да се наблюдава в цялата широта на гръцкия живот. Съзерцаването на света е само една област, в която се проявява едно общо явление на живота в един особен случай. Бихме искали да покажем едно съвършено подобно течение на развитието в областите на изкуството, на поезията, на публичния живот, на различните области на занаятите, на съобщенията. Такова едно разглеждане би показало навсякъде, как човешката деятелност се изменя, става друго под влиянието на онази организация на човека, която внася мисълта в съзерцаването на света.
към текста >>
Ако за софистите можем да кажем, че те доведоха духа на
Гърци
зма до една опасна подводна скала, която се изразява в думите "Познай себе си"; в Сократа ние трябва да виждаме една личност, която доведе до израз този дух с една висока степен на съвършенство.
Ако за софистите можем да кажем, че те доведоха духа на Гърцизма до една опасна подводна скала, която се изразява в думите "Познай себе си"; в Сократа ние трябва да виждаме една личност, която доведе до израз този дух с една висока степен на съвършенство.
Сократ се е родил в Атина около 470 г. и е бил осъден на смърт в 400 г. чрез пиене на отрова.
към текста >>
25.
МИСЛИТЕЛНИЯТ ЖИВОТ ОТ НАЧАЛОТО НА ХРИСТИЯНСКОТО ЛЕТОБРОЕНЕ ДО ЙОХАНЕС СКОТУС ИЛИ ЕРИГЕНА
GA_18_1 Загадки на философията
Образното мислене е имало едно прадревно разцъфтяване, подобно на изживяването на мисълта в
Гърци
я; след това то започва да черпи своята сила от други импулси и едва след като беше минало през това междинно състояние, то се преобрази в изживяването на мисълта.
В светогледите на гностиците, на Дионисий Ареопагита, на Скотус Еригена човешката душа чувства своите корени в една основа на света, на която тя застава не чрез силата на мисълта, а от която иска да получи в дар света на мислите. Душата не се чувства сигурно в собствената сила на мисълта; въпреки това тя се стреми да изживее своето отношение към мировата Основа в мисълта. Мисълта, която при гръцките мислители живееше от своята собствена сила, сега душата я оставя да бъде оживена от една друга сила, която тя черпи от религиозните импулси. През тази епоха мисълта води, така да се каже, едно съществуване, в която дреме нейната собствена сила. Така можем да си представим и образното мислене в столетията, които са предхождали раждането на мисълта.
Образното мислене е имало едно прадревно разцъфтяване, подобно на изживяването на мисълта в Гърция; след това то започва да черпи своята сила от други импулси и едва след като беше минало през това междинно състояние, то се преобрази в изживяването на мисълта.
През първите столетия на християнското летоброене имаме едно междинно състояние на растежа на мисълта; така се явява мисълта през тази епоха.
към текста >>
26.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО
GA_18_1 Загадки на философията
Тази жизненост, която в
Гърци
я е придавала на мисълта характера на едно възприятие, не съществува вече в Средновековието.
За гърка се касаеше да може да черпи мислите от света. Тези мисли сами свидетелстват за тяхната истинност. Против този факт не говори нито софистиката, нито скептицизмът. В древността в двете философски системи имат една съвършено различна отсенка от тези, която те имат в ново време. Те не говорят против факта, който се изявява ясно особено в истинските характери на мислителя, че гъркът е чувствал мисълта много по-елементарно, по-пълносъдържателна, по-жива, по-действителна, отколкото може да я чувства човекът на новото време.
Тази жизненост, която в Гърция е придавала на мисълта характера на едно възприятие, не съществува вече в Средновековието.
Това, което е станало е следното: Както през време на гръцката епоха мисълта е проникнала в душата и е унищожила старото образно мислене, така през време на Средновековието в душите е прониквало съзнанието на "Аза"; а това е направило да се изпари жизнеността на мисълта; то му е отнело възприемателната сила. Ние можем да познаем, как напредва животът на светогледите само тогава, когато прозрем, как за Платон, Аристотел мисълта, идеята са били в действителност нещо съвършено различно от това, което те са станали за личностите от Средновековието и от новото време. Мислителят на древността имаше чувството, че мисълта му е дадена; мислителят на по-късно време има чувството: Аз образувам мисълта; и така за него се ражда въпросът: Какво значение може да има за действителността онова, което е образувано в душата? Гъркът се чувстваше като душа отделен от света; в мисълта той търсеше да се свърже с духовния свят; по-късният мислител се чувства самотен със своя мислителен живот. Така се ражда изследването върху "общите идеи".
към текста >>
27.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
В страстната враждебност на Джордано Бруно против Аристотел се изразява противоположността между мислителите на
Гърци
я и тази на по-ново време.
Нека сравним, колко различно Аристотел и Джордано Бруно стигат до представата за Бога. Аристотел разглежда света; той вижда пълния смисъл на природните процеси на него му се разкрива мисълта на "първия Двигател" на тези процеси. В своя душевен живот Джордано Бруно се издига чрез борба до представата на монадите; природните процеси са някакси заличени в образа, в който се явяват безброй монади действащи едни върху други. А Бог е силовата Същност, действаща във всички монади зад всички процеси на възприемаемия свят.
В страстната враждебност на Джордано Бруно против Аристотел се изразява противоположността между мислителите на Гърция и тази на по-ново време.
към текста >>
Пробудената в
Гърци
я мисъл е озарена от тази сила.
Декарт стои вече в една епоха в която може да бъде познат един нов импулс в светогледния живот. Епохата от началото на християнското летоброене до Скотус Еригена протича по такъв начин, че мислителният живот е пропулсиран от една сила, която навлиза в духовното развитие като един мощен тласък.
Пробудената в Гърция мисъл е озарена от тази сила.
Във външния напредък на човешкия душевен живот това се изразява в религиозните движения и чрез това, че младите сили на народите от Западна и Средна Европа приемат въздействията на по-стария мислителен живот, на по-старото изживяване на мисълта. Те проникват това изживяване с по-млади и по-елементарни импулси и с това го преобразяват. В това се показва един от напредъците на човечеството, които са произведени благодарение на факта, че по-стари одухотворени течения на духовното развитие, които са изчерпали своята жизнена сила, но не и своята духовна сила, биват продължени от млади сили, които изникват от природата на човечеството. В такива процеси ще трябва да познае законите на развитието на човечеството. Те почиват на процеси на подмладяване на духовния живот.
към текста >>
28.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Но понеже сте роден като германец, тъй като вашият гръцки дух е бил захвърлен в това северно творение, не ви оставаше никакъв избор, освен или да замените вашето въображение с това, което действителността поставя пред вас с помощта на вашата мислителна сила, и по този начин да родите един вид от вътре и по рационален път една
Гърци
я".
Върху Кант той пише в 1794 година: "Аз не се плаша да мисля, че законът на изменението, пред който никое човешко и никое божествено творение не намира милост, ще разруши също и формата на Кантовата философия както и всяка друга форма; обаче основите на тази философия няма защо да се страхуват от тази съдба, защото откакто съществува човешкият род и докато съществува един разум, хората мълком са ги признали и са действали напълно според тях". Шилер описва възгледа на Гьоте в едно писмо до него от 23 август 1794 година: "Отдавна вече, макар и от известно разстояние, аз следих хода на вашия Дух и пътя, който вие предначертахте, събуждаше в мене постоянно ново удивление. Вие търсите необходимото в природата, но го търсите по най-трудния път, пред който всеки по-слаб дух би отстъпил. Вие обгръщате цялата природа, за да получите светлината върху отделните неща; в цялостта на нейните видове явления вие търсите обяснителната причина за индивида... Ако бихте се родили като грък, даже само като италианец, и ако още от люлката би ви заобиколила една подбрана природа и едно идеализиращо изкуство, Вашият път би бил безкрайно съкратен, а може би щеше да бъде излишен. Още при първото гледане на нещата вие бихте възприели тогава формата на необходимото и с вашите първи опитности у вас би се развил великият стил.
Но понеже сте роден като германец, тъй като вашият гръцки дух е бил захвърлен в това северно творение, не ви оставаше никакъв избор, освен или да замените вашето въображение с това, което действителността поставя пред вас с помощта на вашата мислителна сила, и по този начин да родите един вид от вътре и по рационален път една Гърция".
към текста >>
Когато художникът постъпва в смисъла на
гърци
те, а именно "според законите, по които самата природа постъпва", тогава в неговите творения се намира божественото, което може да се намери в самата природа.
В изкуството и в красивото Гьоте не виждаше едно царство откъснато от действителната връзка, а една по-висока степен на природната закономерност. При съзерцаването на художествените творения, които особено го интересуваха, той написва през време на пътуването в Италия следните думи: "Висшите произведения на изкуството са същевременно най-висшите произведения на природата създадени от човека според истински и природни закони. Тук всеки произвол, всяко въображение отпада; тук има необходимост, тук е Бог".
Когато художникът постъпва в смисъла на гърците, а именно "според законите, по които самата природа постъпва", тогава в неговите творения се намира божественото, което може да се намери в самата природа.
За Гьоте изкуството е "едно проявление на тайни природни закони", това, което художникът създава, са произведения на природата на една по-висока степен на съвършенство. Изкуството е продължение и човешко завършване на природата, защото "бидейки поставен на върха на природата човекът вижда себе си отново като една цяла природа, която трябва да произведе в себе си още веднъж един връх. До това той се издига, като се прониква с всички съвършенства и добродетели, извиква подбор, ред, хармония и значение и накрая се издига до произведението на изкуството". Всичко е природа, от неорганичния камък до най-висшето произведение на изкуството от човека, и всичко в тази природа се владее от същите "вечни, необходими, следователно божествени закони", по такъв начин, че "самият Бог не може да измени нищо в това". /Поезия и Истина.
към текста >>
Гьоте търсеше идеята, която
гърци
те търсиха, но той я търсеше не като възприемаема идея, а в едно съизживяване на мировите процеси, там, където тези процеси не са вече възприемаеми.
Важното за Фихте е да намери едно разположение на душата, чрез което човешкият Аз да може да изживее себе си. Знанието за природата му се струва неподходящо да разкрие нещо за същността на Аза. От 15-тото до 18-тото столетие се явиха мислители, за които възникна въпросът: Какво може да бъде намерено в образа на природата? Гьоте чувстваше въпроса не по този начин. Той чувстваше зад явната външна природа една духовна природа, за него в човешката душа са възможни изживявания, чрез които тази душа живее не само във външната изявена природа, но и сред творческите сили.
Гьоте търсеше идеята, която гърците търсиха, но той я търсеше не като възприемаема идея, а в едно съизживяване на мировите процеси, там, където тези процеси не са вече възприемаеми.
Той търсеше в душата живота на природата. Фихте търсеше в самата душа; обаче той търсеше не там, където в душата живее природата, той търсеше съвсем непосредствено там, където душата чувствува запален своя собствен живот, безразлично с кои други процеси и същества на света се свързва този живот. С Фихте възникна един светоглед, който е насочен напълно към това, да намери един вътрешен душевен живот, който се отнася към мислителния живот на гърците както този мислителен живот се отнася към образното мислене на древните времена. В светогледа на Фихте мисълта става изживяване на Аза, както в гръцките мислители образът стана мисъл. С Фихте светогледът иска да изживее себесъзнанието; с Платон и Аристотел светогледът искаше да мисли съзнанието на душата.
към текста >>
С Фихте възникна един светоглед, който е насочен напълно към това, да намери един вътрешен душевен живот, който се отнася към мислителния живот на
гърци
те както този мислителен живот се отнася към образното мислене на древните времена.
Гьоте чувстваше въпроса не по този начин. Той чувстваше зад явната външна природа една духовна природа, за него в човешката душа са възможни изживявания, чрез които тази душа живее не само във външната изявена природа, но и сред творческите сили. Гьоте търсеше идеята, която гърците търсиха, но той я търсеше не като възприемаема идея, а в едно съизживяване на мировите процеси, там, където тези процеси не са вече възприемаеми. Той търсеше в душата живота на природата. Фихте търсеше в самата душа; обаче той търсеше не там, където в душата живее природата, той търсеше съвсем непосредствено там, където душата чувствува запален своя собствен живот, безразлично с кои други процеси и същества на света се свързва този живот.
С Фихте възникна един светоглед, който е насочен напълно към това, да намери един вътрешен душевен живот, който се отнася към мислителния живот на гърците както този мислителен живот се отнася към образното мислене на древните времена.
В светогледа на Фихте мисълта става изживяване на Аза, както в гръцките мислители образът стана мисъл. С Фихте светогледът иска да изживее себесъзнанието; с Платон и Аристотел светогледът искаше да мисли съзнанието на душата.
към текста >>
Той сравнява възгледа за живота на неговото време с онзи на
гърци
те и се запитва: "Как става, че ние, които във всичко, което е природа, сме така безкрайно много превъзхождане от древните, можем да се прекланяме пред природата в една по-висока степен, да се привързваме по-сърдечно към нея и да обръщаме даже неживия свят с най-топлото чувство?
Шилер чувстваше така силно отчуждаването от природата във светогледа, в цялата култура на епохата, в която той живее, че направи от него обект на една разглеждане в статията "Върху наивната и сантиментална поезия".
Той сравнява възгледа за живота на неговото време с онзи на гърците и се запитва: "Как става, че ние, които във всичко, което е природа, сме така безкрайно много превъзхождане от древните, можем да се прекланяме пред природата в една по-висока степен, да се привързваме по-сърдечно към нея и да обръщаме даже неживия свят с най-топлото чувство?
" И на този въпрос той отговаря: "Това става затова, че при нас природата е изчезнала от човечеството и ние я намираме отново само вън от това човечество и ние я намираме отново само вън от това човечество, в неодушевения свят в нейната истинност. Не нашата по-голяма природосъобразност, а съвсем обратно, противоестествеността на нашите отношения, състояние и нрави ни подбуждат да създадем едно задоволяване във физическия свят на събуждащия се стремеж към истина и простота, който, както и моралната заложба, от която произтича, живее неподкупно и неунищожимо във всяко човешко сърце, на което задоволяване не можем да се надяваме в моралната област. Ето защо чувството, с което се привързваме към природата, е близко родствено с чувството, с което при напреднала възраст съжаляваме за детството. Нашето детство е единствено неосакатената природа, ко ято още намираме в цивилизованото човечество, поради което нищо чудно, когато всяка следа на природата вън от нас ни връща към нашето детство". При гърците това беше съвършено различно.
към текста >>
При
гърци
те това беше съвършено различно.
Той сравнява възгледа за живота на неговото време с онзи на гърците и се запитва: "Как става, че ние, които във всичко, което е природа, сме така безкрайно много превъзхождане от древните, можем да се прекланяме пред природата в една по-висока степен, да се привързваме по-сърдечно към нея и да обръщаме даже неживия свят с най-топлото чувство? " И на този въпрос той отговаря: "Това става затова, че при нас природата е изчезнала от човечеството и ние я намираме отново само вън от това човечество и ние я намираме отново само вън от това човечество, в неодушевения свят в нейната истинност. Не нашата по-голяма природосъобразност, а съвсем обратно, противоестествеността на нашите отношения, състояние и нрави ни подбуждат да създадем едно задоволяване във физическия свят на събуждащия се стремеж към истина и простота, който, както и моралната заложба, от която произтича, живее неподкупно и неунищожимо във всяко човешко сърце, на което задоволяване не можем да се надяваме в моралната област. Ето защо чувството, с което се привързваме към природата, е близко родствено с чувството, с което при напреднала възраст съжаляваме за детството. Нашето детство е единствено неосакатената природа, ко ято още намираме в цивилизованото човечество, поради което нищо чудно, когато всяка следа на природата вън от нас ни връща към нашето детство".
При гърците това беше съвършено различно.
Всичко, което те вършеха, идваше от тяхното естествено мислене, чувстване и усещане. Те бяха вътрешно свързани с природата. Съвременният човек чувства в своето същество една противоположност спрямо природата. Но тъй като стремежът на тази пра-майка на съществуването не може да бъде унищожен, той ще се превърне в модерната душа в един копнеж за природата, в едно търсене на същата. Гъркът имаше природа; модерният човек търси природа.
към текста >>
А сега... тъй като вашият гръцки дух е бил хвърлен в това северно сътворение, не ви оставаше никакъв избор, освен или сам да станете един северен човек на изкуството или да замените това, което действителността държи пред вашето въображение, с помощта на мислителната сила и по този начин да родите от вътре по рационален път една
Гърци
я".
С изказването, което Шилер прави по отношение на Гьоте в своето писмо от 23 август 1794 година същността на по-новото развитие на светогледите е знаменателно охарактеризирано: "Ако... бихте се родили като един грък и ако още от люлката би ви заобикаляла една подбрана природа и едно идеализиращо изкуство, вашият път би бил направен излишен. Тогава още при първото съзерцаване на нещата вие бихте при ели необходимото и с вашите първи опитности във вас би се развил вашият велик стил.
А сега... тъй като вашият гръцки дух е бил хвърлен в това северно сътворение, не ви оставаше никакъв избор, освен или сам да станете един северен човек на изкуството или да замените това, което действителността държи пред вашето въображение, с помощта на мислителната сила и по този начин да родите от вътре по рационален път една Гърция".
Шилер чувства това разкриват тези негови изречения хода на развитието на душевния живот от гръцката епоха до неговата. В мислителния живот за гръка се разкриваше душевният живот; и той можеше да приеме това разкриване, защото за него мисълта беше едно възприятие, каквото са цветовете или звуците. За по-новия човек тази мисъл е избледняла; той трябва да изживее вътре в душата това, което протъкава света творейки; и все пак за да има невъзприемаемият живот на мислите нагледност, той трябва да бъде изпълнен с въображението. От едно такова въображение, което се чувства едно с творящите сили на природата.
към текста >>
В Гьоте, Фихте, Шилер в душата се оформи борейки се изживяната идея, бихме искали също да кажем: Идейното изживяване в душата; при
гърци
те това ставаше с възприеманата идея, с идейното възприятие.
Шилер е отговорил на този въпрос по свой начин, като е взел за себе си под внимание художественото чувство като идеал. И това чувство човешкото себесъзнание изпитва своето родство с това, което се намира над простия образ на природата. В него човекът се чувства обзет от духа, когато се отдава на природата като природно и сетивно същество. Лайбниц се стреми да разбере човешката душа като монада; Фихте не изхожда само от една идея, чрез която трябва да стане ясно що е човешката душа; той търси едно изживяване, в което тази душа да схване себе си; Шилер пита: Съществува ли едно изживяване на човешката душа, в което тя да може да чувства, как се корени в духовната действителност? Гьоте изживява в себе си идеи, които за него представляват същевременно природни идеи.
В Гьоте, Фихте, Шилер в душата се оформи борейки се изживяната идея, бихме искали също да кажем: Идейното изживяване в душата; при гърците това ставаше с възприеманата идея, с идейното възприятие.
към текста >>
29.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Когато Гьоте стоеше пред произведенията на изкуството на
гърци
те, тогава от него се изтръгна изказването: Тук има необходимост, тук е Бог.
Едно произведение на изкуството, което изобразява един лъв, носи външно на себе си това, което аз мога само да разбера при действителното същество. Телесно то съществува тук само затова, за да направя да се изяви на него мисълта. Човекът създава произведения на изкуството, за да има също и като външна гледка това, което той иначе схваща при нещата само в мисли. Мисълта може да се яви в действителност в нейната собствена форма само в човешкото себесъзнание. Това, което в действителност се явява само тук, човек го отпечатва в сетивната материя, за да се яви то видимо и в тази материя.
Когато Гьоте стоеше пред произведенията на изкуството на гърците, тогава от него се изтръгна изказването: Тук има необходимост, тук е Бог.
На езика на Хегел, в който Бог се изказва в мислителното съдържание на света, и се проявява в самото човешко събесъзнание, това би гласило: От произведенията на изкуството гледат човека най-висшите откровения на света, които в действителност му са достъпни само в неговия собствен дух. Философията съдържа мисълта в нейната съвършено чиста форма, в нейната първична същност. Най-висшата форма на изява, която може да приеме божественото Първично същество, светът на мислите, се съдържа във философията. В смисъла на Хегел можем да кажем: Целият свят е божествен, т.е. изпълнен с мисли, обаче във философията божественото се явява съвсем непосредствено в неговата божественост, докато в другите явления то приема формите на небожественото.
към текста >>
30.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
В течение на столетия, от раждането на мисълта в древна
Гърци
я насам, във философското изследване загадките на съществуването, пред които всъщност се вижда поставена всяка една душа, са се кристализирали в няколко главни въпроса.
Как можеше да чувства един такъв дух по отношение на тази основа?
В течение на столетия, от раждането на мисълта в древна Гърция насам, във философското изследване загадките на съществуването, пред които всъщност се вижда поставена всяка една душа, са се кристализирали в няколко главни въпроса.
В по-ново време в центъра на философското размишление е застанал като основен въпрос този за значението, стойността и границите на познанието. Как това, което човекът може да възприема, да си представя, да мисли, стои в отношение към действителния свят? Може ли това възприемане и мислене да даде едно такова знание, което може да изясни на човека върху онова, върху което той би искал да бъде изяснен? За онзи, който мисли в смисъла на Хегел, този въпрос намира отговор чрез неговото съзнание за природата на мисълта. Когато овладява мисълта, той вярва, че изживява творящия дух на света.
към текста >>
31.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
Той чувства: Познанието на хората от новото време трябва да проблесне със собствената сила на истината в себесъзнателния Аз, както то се е представило на
гърци
те във възприеманата мисъл.
Той не се плаши да каже думи като тези: "Разпростреният, пространствен свят на телата съществува като такъв само доколкото ние го възприемаме. Който установи това, ще разбере, каква наивна грешка е да се вярва, че наред с представата, която наричаме "кон", съществува и нещо друго, а именно, че съществува истинският, действителен кон, на който нашата представа е само един вид изображение. Нека повторно кажем, че вън от мене съществува само сбор от онези условия, които правят, щото и моите сетива да се роди едно възприятие, който аз наричам кон". По отношение на душевния живот Хамерлинг се чувства така, като че в морето от представи на този душевен живот не би могло да действа нищо от собствената същност на света. Обаче той има едно чувство за това, което става в глъбините на по-новото развитие на душата.
Той чувства: Познанието на хората от новото време трябва да проблесне със собствената сила на истината в себесъзнателния Аз, както то се е представило на гърците във възприеманата мисъл.
Той постоянно напипва точката, където себесъзнателния Аз се чувства вътрешно надарен със силата на неговото истинско битие, което същевременно се чувства стоящо в духовния живот на света. Тъй като, когато напипва това, не му се разкрива нещо друго, той се придържа към живеещото в душата чувство за битието, което му се струва по-живо, по-пълно със съществуване отколкото голата представа за Аза, като мисъл за Аз. "От съзнанието или от чувството за собственото битие ние добиваме понятието за едно битие, което надхвърля простото мислене, което е повече от това, което е само мислено, а мисли". От този обхващащ себе си в своето чувство за съществуването Аз Хамерлинг се старае да добие един образ на света. Това, което Азът изживява в своето чувство за съществуването, е така се изказва Хамерлинг "чувството за атома в нас".
към текста >>
Възприеманата мисъл не дава вече на Аза на себесъзнателната душа това, което да гарантира съществуване; за да може да вярва в тази гаранция така, както мислителите са вярвали в древна
Гърци
я, този Аз се е отдалечил твърде много от почвата на природата; и той не е оживил още в себе си това, което някога тази природна почва му е гарантирала, без да изисква собствено душевно творчество.
Ние виждаме: В определена епоха мировите въпроси се поставят на човека по един напълно определен начин; той чувства инстинктивно това, което му предстои като задача. От него зависи да намери средствата на отговора. В поставянето в действие на тези средства той може да остане зад това, което в глъбините на развитието застава пред него като изискване. Философи, които се движат в такава дейност, представляват борбата за постигане на една цел, която не е още напълно обхваната в съзнанието. Целта на по-новото светогледно развитие е, да бъде изживяно в себесъзнателния Аз нещо, което да предаде битие и същност на идеите на образа на света; охарактеризираните философски течения се оказват безсилни да стигнат до такъв живот, до такова битие.
Възприеманата мисъл не дава вече на Аза на себесъзнателната душа това, което да гарантира съществуване; за да може да вярва в тази гаранция така, както мислителите са вярвали в древна Гърция, този Аз се е отдалечил твърде много от почвата на природата; и той не е оживил още в себе си това, което някога тази природна почва му е гарантирала, без да изисква собствено душевно творчество.
към текста >>
32.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Гърци
те си създадоха един свят на красотата, на илюзията, за да си направят поносимо страданието, което изпълва съществуването.
Фридрих Ницше /1844-1900 г./ бе подбуден от мислите на Ролф за своите еволюционни идеи, след като първо беше минал през други форми на своя душевен живот. В началото на своя писателски път той стоеше от еволюционната идея както въобще и от естествената наука. Той получи първо едно голямо впечатление от светогледа на Артур Шопенхауер. Страданието на основата на всяко съществуване е една представа, която той прие от Шопенхауер. Той търсеше освобождението от това страдание не в изпълнението на морални задачи както Шопенхауер и Едуард фон Хартман, а напротив вярваше, че устройването на живота в произведение на изкуството, води над страданието на съществуването.
Гърците си създадоха един свят на красотата, на илюзията, за да си направят поносимо страданието, което изпълва съществуването.
И той вярваше, че намира в музикалната драма на Рихард Вагнер един свят, който чрез красотата повдига човека над страданието. Това, което Ницше търсеше напълно съзнателно, за да се освободи от мизерията на света, беше в определен смисъл един свят на илюзията. Той беше на мнение, че на основата на най-древната гръцка култура стоеше стремежът на човекът да стигне до една забрава на действителния свят чрез пренасянето в едно състояние на опиянение. "Пеейки и танцувайки човекът се проявява като член на една по-висша общност. Той се отучил от ходенето и говоренето и е на път да хвръкне танцувайки във въздуха".
към текста >>
33.
КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА
GA_18_2 Загадки на философията
Това търсене трябваше първо да проникне всички онова, което може да се счита като продължение на проблясването на изживяването на мисълта в древна
Гърци
я, за да посочи от своите собствени импулси, от чувстването на това, което самото то може или не може да постигне, към пътя на свръхсетивното съзнание.
Не може да се отрече, че в течение на развитието на светогледите се явяват гледни точки, които са подобни на тези, които в тази заключителна глава са свързани с разглеждането напредъка на философските стремежи. Въпреки това през миналите епохи те се явяват като странични пътища на философското търсене.
Това търсене трябваше първо да проникне всички онова, което може да се счита като продължение на проблясването на изживяването на мисълта в древна Гърция, за да посочи от своите собствени импулси, от чувстването на това, което самото то може или не може да постигне, към пътя на свръхсетивното съзнание.
През миналите епохи пътят на едно такова съзнание беше, така да се каже, без философско оправдание; той не се изискваше от самата философия. Обаче съвременната философия го изисква чрез това, което тя изминава като продължение на досегашното философско развитие без този път. Без този път тя стигна до там, да насочи духовното изследване в посоки, които следвани по един естествен начин се вливат в признаването на свръхсетивното съзнание. Ето защо в началото на тази заключителна глава не бе показано, как душата говори върху свръхсетивното, когато без друга предпоставка тя застава на неговата почва, а бе направен опит да се проследят философски направления, които се получават от новите светогледи. И бе показано, как проследяването на тези направления води чрез живеещата в самите тях душа до признаването на свръхсетивната същност на душевното естество.
към текста >>
34.
03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Това твърдение се подкрепя както от неговото предпочитание към духовното изкуство, което се придържа към добрите стари традиции, така и от слабостта му към
гърци
те.
Впрочем по отношение на последното, бихме могли да твърдим, че Гьоте принадлежи към миналото.
Това твърдение се подкрепя както от неговото предпочитание към духовното изкуство, което се придържа към добрите стари традиции, така и от слабостта му към гърците.
Лесно бихме могли също да повярваме, че може би Гьоте не притежава никакво задълбочено разбиране за онова усещане, което буди у повечето хора картината „Ела, Господи Исусе, и наш гост бъди". Но ако искаме да надникнем по-дълбоко в Гьотевата душа, нека да си припомним книгата на Боси за „Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи./*11/ Върху тази книга Гьоте пише една рецензия и там ние откриваме един забележителен пасаж. Тази карти на се намира в трапезарията на манастира Санта Мария де ла Грация край Милано, и Гьоте описва впечатленията си, докато цветовете били все още запазени, понеже въпреки предприетата в последно време реставрация, картината създавала усещането, че тя непрекъснато губи своята свежест. И той описва младежките си впечатления по следния начин:
към текста >>
35.
02. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТРИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ НА АНТРОПОСОФИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Тя е била едно универсално познание и всички науки, които изработваме днес, са се родили фактически от нейната субстанция, тази субстанция тя е притежавала по време на
гърци
те.
В миналото философията не е била една ограничена наука, а една вселена от познания, която можеше да запознае човека със съвкупността на действителностите на съществуването.
Тя е била едно универсално познание и всички науки, които изработваме днес, са се родили фактически от нейната субстанция, тази субстанция тя е притежавала по време на гърците.
От друга страна, начиная от модерните времена насам съществува една отделна специализирана философия, която се движи вътре в определен сбор от идеи. Само че установило се е едно странно положение, което иска, защото тази философия, от която са родени всички наши науки, да бъде сега принудена да оправдае своето съществувание спрямо тези науки.
към текста >>
В древна
Гърци
я не е ставало въпрос за подобно нещо.
В древна Гърция не е ставало въпрос за подобно нещо.
През тази епоха този, който се издигаше до степента на философ, чувстваше тази работа на мисълта като нещо също така естествено, както за нас днес е дишането. Напротив, модерният философ чувства своите идеи в отвлечеността, в студенината, в сухотата. Когато мисли, той няма впечатлението, че се намира наистина в една действителност. В лабораторията химикът и физикът, както лекарят в клиниката, имат впечатлението, че работят в конкретността. Обаче този, който носи в себе си идеи се чувства понякога отдалечен със стотици мили от действителността.
към текста >>
Аз преди малко казах, че днес мога само да скицирам факти, които през следващите дни ще имаме случай да изследваме по-подробно; това което през хубавата епоха древната
Гърци
я наричаха философия, беше една духовна субстанция, изживява първо в душата, а не във физическото тяло, изживява първо в един етерен организъм, който след това прониква и пропива цялото физическо тяло.
Науката не иска да допусне познание, което не се основава на тези придобивки. Обаче тези придобивки не могат да отидат по-далече от самия физически човек. И не в този физически човек можем да открием това, което древните са назовали с името философия.
Аз преди малко казах, че днес мога само да скицирам факти, които през следващите дни ще имаме случай да изследваме по-подробно; това което през хубавата епоха древната Гърция наричаха философия, беше една духовна субстанция, изживява първо в душата, а не във физическото тяло, изживява първо в един етерен организъм, който след това прониква и пропива цялото физическо тяло.
към текста >>
Когато нашият поглед се насочва върху етерния свръхсетивен човек, ние имаме пред нас дейността, на която
Гърци
те дадоха името философия.
Чрез физическото тяло ние имаме съзнанието, че дишаме и виждаме. Например: Ако проучим, ние можем да добием едно ясно понятие за това, което става физически и биологически, когато дишаме или когато имаме зрителни възприятия.
Когато нашият поглед се насочва върху етерния свръхсетивен човек, ние имаме пред нас дейността, на която Гърците дадоха името философия.
Тези Гърци имаха още такова устройство, че тази етерна дейност беше възприемана от тях, беше достъпна за тяхното усещане. Когато поставяха в действие тяхното етерно тяло, също както ние поставяме в действие нашето физическо тяло при дишането или виждането, в тях се раждаше "философията".
към текста >>
Тези
Гърци
имаха още такова устройство, че тази етерна дейност беше възприемана от тях, беше достъпна за тяхното усещане.
Чрез физическото тяло ние имаме съзнанието, че дишаме и виждаме. Например: Ако проучим, ние можем да добием едно ясно понятие за това, което става физически и биологически, когато дишаме или когато имаме зрителни възприятия. Когато нашият поглед се насочва върху етерния свръхсетивен човек, ние имаме пред нас дейността, на която Гърците дадоха името философия.
Тези Гърци имаха още такова устройство, че тази етерна дейност беше възприемана от тях, беше достъпна за тяхното усещане.
Когато поставяха в действие тяхното етерно тяло, също както ние поставяме в действие нашето физическо тяло при дишането или виждането, в тях се раждаше "философията".
към текста >>
36.
06. ПЕТА ЛЕКЦИЯ: ОПИТНОСТИ НА ДУШАТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА СЪНЯ
GA_25 Философия, космология, религия
Ако това чувство на разширение в безграничните мъгли на етерния свят и ако носталгията на душата почива в Бога биха станали за него конкретно възприемаеми, ако биха стигнали до неговото съзнание, отвлечените идеи родени от това съзнание биха получили живот и философията би станала отново това, което тя е била в
Гърци
я преди Сократа и в едно още по-далечно минало: Една вътрешна действителност.
Възприемането на действителностите, които се явяват в началото на съня може да бъде плод само на тази подготовка на душата. Когато наблюдаваме с истинско познание тази първа фаза на съня, когато разбира ме, какво означава тя, ние констатираме че тя е ако не тъждествена, поне много близка до безсъзнанието, в което живеем през цялото време на първото детство. Ако човешкото същество би било способно да доведе до своето съзнание опитностите, които е имал през тази възраст, и да ги формулира използвайки понятията и идеите на обикновеното съзнание, тези на философията, то би им предал една действителна субстанция, философията би станала нещо действително. Точно по същия начин през време на първия стадий на съня, човекът е един философ, обаче несъзнателен. Той се отъждествява с идеите, с логическите разсъждения, с диалектиката които е изработил.
Ако това чувство на разширение в безграничните мъгли на етерния свят и ако носталгията на душата почива в Бога биха станали за него конкретно възприемаеми, ако биха стигнали до неговото съзнание, отвлечените идеи родени от това съзнание биха получили живот и философията би станала отново това, което тя е била в Гърция преди Сократа и в едно още по-далечно минало: Една вътрешна действителност.
Така ние установихме два стадия на човешкото развитие, този на първото детство, който доведен до съзнанието би превърнал философските идеи в една действителност, и този на първия сън, който е твърде подобен на първия и който също доведен до съзнанието би предал на философията изработена през време на будното състояние, характера на една живяна действителност.
към текста >>
37.
30. 1. Първо съзерцание: пред вратите на съзнателната душа. Как Михаел подготвя свръхсетивно своята мисия чрез побеждаването на Луцифер
GA_26 Мистерията на Михаил
Едно схващане на историята, което се придържа само към физическото, мисли, че хората са възприели древните имагинации на Изток, на
Гърци
я и т.н.
Едно схващане на историята, което се придържа само към физическото, мисли, че хората са възприели древните имагинации на Изток, на Гърция и т.н.
и са ги преплели поетически с историческите материали, които са занимавали тогава хората. Наистина в съчиненията на Изидор от Сивилия от 7-ия век на нашата ера хората са имали един формален сборник на древни "легендарни мотиви".
към текста >>
38.
36. 4. Трето съзерцание: Страданието на Михаел над развитието на човечеството преди да навлезе в епохата на своята земна дейност
GA_26 Мистерията на Михаил
Той го потърси във философията на Спиноза; през време на пътуването в Италия, когато вникна в същността на древните
гърци
, едва тогава той вярваше, че го е предчувствувал.
Но от къде произхожда този образ на човека? Той блести като утринно Слънце над пролетта на Земята. Обаче той е проникнал в чувството на хората чрез съзерцанието на гръцкия човек. Съхраняваха го хора, в които живееше един мощен вътрешен импулс на Михаела; но те можаха да дадат форма на този импулс само тогава, когато потопяваха погледа на своята душа в древното минало. Когато искаше да изживее, да почувствува "човека", Гьоте изпитваше най-силните конфликти със Съзнателната душа.
Той го потърси във философията на Спиноза; през време на пътуването в Италия, когато вникна в същността на древните гърци, едва тогава той вярваше, че го е предчувствувал.
Но накрая, от Съзнателната душа, която се изразява в стремежа на Спиноза, той премина в угасващата Разсъдъчна или Чувствуваща душа. Той може само да пренесе безкрайно много от тази Разсъдъчна душа в Съзнателната душа в своя всеобхватен възглед за природата.
към текста >>
39.
52. 12. Гнозис и Антропософия
GA_26 Мистерията на Михаил
Това душевно устройство на човечеството се развива по един чудесен начин в
Гърци
я.
Обаче образите са бледни в сравнение с техните предишни форми.
Това душевно устройство на човечеството се развива по един чудесен начин в Гърция.
Гъркът се чувствуваше в достъпния за сетивата външен свят и в него той чувствуваше вълшебната сила, която подбуждаше вътрешната сила за разгръщането на образите на света. Във философското поле това устройство на душата се разви в Платонизма.
към текста >>
40.
65. 4. Исторически сътресения при възникването на съзнателната душа
GA_26 Мистерията на Михаил
Гърци
я и Рим разцъфтяват във времето, когато в човечеството се развива Разсъдъчната или Чувствуваща душа.
Гърция и Рим разцъфтяват във времето, когато в човечеството се развива Разсъдъчната или Чувствуваща душа.
Да, гърците и римляните са същинските носители на това развитие. Обаче развитието на този етап на душата при тези народи не носи в себе си един зародиш, който би могъл да развие из себе си по един правилен начин Съзнателната душа. Всичко, което се крие в Разсъдъчната душа като съдържание на духа и на душата, излиза наяве в богатия живот в съществуването на гърците и римляните. То не може да се влее със собствена сила в Съзнателната душа.
към текста >>
Да,
гърци
те и римляните са същинските носители на това развитие.
Гърция и Рим разцъфтяват във времето, когато в човечеството се развива Разсъдъчната или Чувствуваща душа.
Да, гърците и римляните са същинските носители на това развитие.
Обаче развитието на този етап на душата при тези народи не носи в себе си един зародиш, който би могъл да развие из себе си по един правилен начин Съзнателната душа. Всичко, което се крие в Разсъдъчната душа като съдържание на духа и на душата, излиза наяве в богатия живот в съществуването на гърците и римляните. То не може да се влее със собствена сила в Съзнателната душа.
към текста >>
Всичко, което се крие в Разсъдъчната душа като съдържание на духа и на душата, излиза наяве в богатия живот в съществуването на
гърци
те и римляните.
Гърция и Рим разцъфтяват във времето, когато в човечеството се развива Разсъдъчната или Чувствуваща душа. Да, гърците и римляните са същинските носители на това развитие. Обаче развитието на този етап на душата при тези народи не носи в себе си един зародиш, който би могъл да развие из себе си по един правилен начин Съзнателната душа.
Всичко, което се крие в Разсъдъчната душа като съдържание на духа и на душата, излиза наяве в богатия живот в съществуването на гърците и римляните.
То не може да се влее със собствена сила в Съзнателната душа.
към текста >>
Но работата се представя така, като че Съзнателната душа не е нещо произлизащо от личността на
гърци
те и на римляните, а нещо всадено отвън в същността на тази личност.
Въпреки това стадият на Съзнателната душа настъпва по естествен начин.
Но работата се представя така, като че Съзнателната душа не е нещо произлизащо от личността на гърците и на римляните, а нещо всадено отвън в същността на тази личност.
към текста >>
В изживяването на
гърци
те и на римляните от първите столетия на Християнството тази сила значително отслабва.
Съществуването на връзка с божествено-духовните Същества и скъсването на тази връзка, за които толкова много бе говорено в тези съзерцания, протича в течение на времената с различна сила. В древни времена това беше една сила, която се намесваше в човешкото развитие, предизвиквайки мощни събития.
В изживяването на гърците и на римляните от първите столетия на Християнството тази сила значително отслабва.
Но тя съществува. Докато още развиваше напълно в себе си Разсъдъчната или Чувствуваща душа, гъркът и римлянинът чувствуваха – несъзнателно, но имащо значение за душата едно откъсване от божествено-духовната Същност, едно развитие към самостоятелност на човешкото естество. Това престана през първи те столетия на Християнството. Зазоряването на Съзнателната душа бе почувствувано като съществуване на връзка с Божествено-духовното. Хората отново се развиваха от една по-голяма към една по-малка самостоятелност на душата.
към текста >>
41.
66. Принципи 180-182
GA_26 Мистерията на Михаил
180.
Гърци
те и Римляните са народи, които имат особени заложби за развитието на Разсъдъчната или Чувствуваща душа.
180. Гърците и Римляните са народи, които имат особени заложби за развитието на Разсъдъчната или Чувствуваща душа.
Те развиват този стадий на душата до съвършенство. Но те не носят в себе си зародишите, за да могат да напреднат праволинейно до Съзнателната душа. Техният душевен живот потъва в Разсъдъчната или Чувствуваща душа.
към текста >>
42.
Песен на инициацията (сатира)
GA_40 Стихове и медитации
от древните и мъдри
гърци
нищо няма.
от древните и мъдри гърци нищо няма.
към текста >>
43.
5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Съответният беше на мнение:
Гърци
те са виждали идващите от север Скити или други яздещи народи, но те са ги виждали може би как излизат от мъглата и поради това не са можели да различават точно показващите се фигури и са помислили, че те са израснали от коня.
От страна на един човек, който мисли в духа на естествената наука, това е едно извънредно силно признание. И човек може да изпита твърде особени чувства, когато констатира, че някой учен, принуден от съвременното природоизследване, стига до там да признае, че трябва да си представим отношението на душевния живот към телесния приблизително така, както отношението на ездача към коня, т.е. според образа, който по-рано, когато хората още са виждала в духовния свят, са си представяли кентавра. От нищо не проличава, че авторът на тази книга е мислил това, обаче мисълта бликва през природонаучната представа и тук ние добиваме чувства за такива представи, които произхождат от времена, когато за много хора още е съществувала способността на ясновиждането. Във всеки случай някои днешни представи за кентавра изглежда да отговарят по-добре на това, което веднъж един господин ми каза.
Съответният беше на мнение: Гърците са виждали идващите от север Скити или други яздещи народи, но те са ги виждали може би как излизат от мъглата и поради това не са можели да различават точно показващите се фигури и са помислили, че те са израснали от коня.
Може би материалистът ще се задоволи с едно такова обяснение. Обаче именно природонаучните изследвания на съвремието са на път да установят, че душевното е независимо от телесното.
към текста >>
44.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Едва от времето, когато са живели древните
гърци
, в което после се пада също и изгревът, раждането на Християнството, двете течения се сливат някакси и се превръщат все повече в едно единно културно течение.
Така съществува един път, който можем да наречем мистичен, а съществува и един друг път, който прониквайки през булото на сетивното води в ширините на Космоса, който можем да наречем същинския духовнонаучен път. Но тези два пътя всички велики духовни личности са стигнали до истините и откровенията, които имаха да внедрят в хората като културен напредък. Но в древни времена развитието на хората е било такова, че само определен народ можеше да получи тези велики откровения само по един от тези пътища.
Едва от времето, когато са живели древните гърци, в което после се пада също и изгревът, раждането на Християнството, двете течения се сливат някакси и се превръщат все повече в едно единно културно течение.
Когато днес говорим за влизането във висшите светове, ние говорим така, че този, който иска да проникне горе в свръхсетивните светове, развива до известна степен в своята душа и двата вида сили, както силите за мистичния път в собствената вътрешност, така и тези за духовнонаучния път, във външния свят. Днес двата пътя не се различават строго помежду си, защото самият смисъл на развитието на човечеството е такъв, че приблизително в епохата, в която са живели древните гърци, тези две течения трябваше да се слеят: пътят, който получава своите откровения чрез мистичното потопяване в собствената вътрешност, и пътят, който получава своите откровения чрез укрепването на духовните сили водещи навън във великия Космос. Обаче преди епохата на гърците, преди раждането на Християнството беше така, че тези две възможности бяха разпределени на различни народи и те ни се явяват пространствено непосредствено граничещи една с друга през времената много преди гръцката култура и преди Християнството в индийската култура, която е намерила своя израз във Ведите, и в културата на Заратустра, развила се по на север. Защото всичко, на което се удивляваме в индийската култура, което е намерило своя израз също и у Буда, е постигнато чрез вътрешно вглъбяване, чрез отвръщане на погледа от външния свят, чрез умъртвяване на окото за сетивните цветове, на ухото за сетивните звуци, на външните органи за килима на сетивния свят въобще и чрез укрепване на вътрешните душевни сили, за да може да се проникне надолу до Брахман, в когото човекът се чувствува едно с това, което за винаги тъче като вътрешност на света. От това са произлезли ученията на древните свещени Риши, които живеят по-нататък поетически във Ведите, които продължават да живеят във философията Веданта и в Будизма.
към текста >>
Днес двата пътя не се различават строго помежду си, защото самият смисъл на развитието на човечеството е такъв, че приблизително в епохата, в която са живели древните
гърци
, тези две течения трябваше да се слеят: пътят, който получава своите откровения чрез мистичното потопяване в собствената вътрешност, и пътят, който получава своите откровения чрез укрепването на духовните сили водещи навън във великия Космос.
Така съществува един път, който можем да наречем мистичен, а съществува и един друг път, който прониквайки през булото на сетивното води в ширините на Космоса, който можем да наречем същинския духовнонаучен път. Но тези два пътя всички велики духовни личности са стигнали до истините и откровенията, които имаха да внедрят в хората като културен напредък. Но в древни времена развитието на хората е било такова, че само определен народ можеше да получи тези велики откровения само по един от тези пътища. Едва от времето, когато са живели древните гърци, в което после се пада също и изгревът, раждането на Християнството, двете течения се сливат някакси и се превръщат все повече в едно единно културно течение. Когато днес говорим за влизането във висшите светове, ние говорим така, че този, който иска да проникне горе в свръхсетивните светове, развива до известна степен в своята душа и двата вида сили, както силите за мистичния път в собствената вътрешност, така и тези за духовнонаучния път, във външния свят.
Днес двата пътя не се различават строго помежду си, защото самият смисъл на развитието на човечеството е такъв, че приблизително в епохата, в която са живели древните гърци, тези две течения трябваше да се слеят: пътят, който получава своите откровения чрез мистичното потопяване в собствената вътрешност, и пътят, който получава своите откровения чрез укрепването на духовните сили водещи навън във великия Космос.
Обаче преди епохата на гърците, преди раждането на Християнството беше така, че тези две възможности бяха разпределени на различни народи и те ни се явяват пространствено непосредствено граничещи една с друга през времената много преди гръцката култура и преди Християнството в индийската култура, която е намерила своя израз във Ведите, и в културата на Заратустра, развила се по на север. Защото всичко, на което се удивляваме в индийската култура, което е намерило своя израз също и у Буда, е постигнато чрез вътрешно вглъбяване, чрез отвръщане на погледа от външния свят, чрез умъртвяване на окото за сетивните цветове, на ухото за сетивните звуци, на външните органи за килима на сетивния свят въобще и чрез укрепване на вътрешните душевни сили, за да може да се проникне надолу до Брахман, в когото човекът се чувствува едно с това, което за винаги тъче като вътрешност на света. От това са произлезли ученията на древните свещени Риши, които живеят по-нататък поетически във Ведите, които продължават да живеят във философията Веданта и в Будизма. От другия път е произлязъл Заратустризмът.
към текста >>
Обаче преди епохата на
гърци
те, преди раждането на Християнството беше така, че тези две възможности бяха разпределени на различни народи и те ни се явяват пространствено непосредствено граничещи една с друга през времената много преди гръцката култура и преди Християнството в индийската култура, която е намерила своя израз във Ведите, и в културата на Заратустра, развила се по на север.
Но тези два пътя всички велики духовни личности са стигнали до истините и откровенията, които имаха да внедрят в хората като културен напредък. Но в древни времена развитието на хората е било такова, че само определен народ можеше да получи тези велики откровения само по един от тези пътища. Едва от времето, когато са живели древните гърци, в което после се пада също и изгревът, раждането на Християнството, двете течения се сливат някакси и се превръщат все повече в едно единно културно течение. Когато днес говорим за влизането във висшите светове, ние говорим така, че този, който иска да проникне горе в свръхсетивните светове, развива до известна степен в своята душа и двата вида сили, както силите за мистичния път в собствената вътрешност, така и тези за духовнонаучния път, във външния свят. Днес двата пътя не се различават строго помежду си, защото самият смисъл на развитието на човечеството е такъв, че приблизително в епохата, в която са живели древните гърци, тези две течения трябваше да се слеят: пътят, който получава своите откровения чрез мистичното потопяване в собствената вътрешност, и пътят, който получава своите откровения чрез укрепването на духовните сили водещи навън във великия Космос.
Обаче преди епохата на гърците, преди раждането на Християнството беше така, че тези две възможности бяха разпределени на различни народи и те ни се явяват пространствено непосредствено граничещи една с друга през времената много преди гръцката култура и преди Християнството в индийската култура, която е намерила своя израз във Ведите, и в културата на Заратустра, развила се по на север.
Защото всичко, на което се удивляваме в индийската култура, което е намерило своя израз също и у Буда, е постигнато чрез вътрешно вглъбяване, чрез отвръщане на погледа от външния свят, чрез умъртвяване на окото за сетивните цветове, на ухото за сетивните звуци, на външните органи за килима на сетивния свят въобще и чрез укрепване на вътрешните душевни сили, за да може да се проникне надолу до Брахман, в когото човекът се чувствува едно с това, което за винаги тъче като вътрешност на света. От това са произлезли ученията на древните свещени Риши, които живеят по-нататък поетически във Ведите, които продължават да живеят във философията Веданта и в Будизма. От другия път е произлязъл Заратустризмът.
към текста >>
По един знаменателен начин през епохата на
Гърци
я и двата пътя се съединяват.
а той казваше: Укрепете познавателните способности така, че да можете да гледате навън всичко, което живее като растение и животно, което живее във въздуха и водата, в планинските височини и в дълбините на долините! Гледайте този свят! Както знаем, за ученика на индийската мистика този свят беше само майя, илюзия, за да насочи той своя поглед там, където ще намери Брахман. Заратустра учеше своите ученици, че те не трябва да отвръщат своя поглед от този свят, а да го проникнат, да си кажат: Навсякъде, където във външния свят виждаме сетивно-физически изяви, зад тях извън нас действува и тъче нещо духовно! Този е другият път.
По един знаменателен начин през епохата на Гърция и двата пътя се съединяват.
И понеже в познанието, което по отношение на духовното проникваше действително по-дълбоко отколкото в наше време, когато сме стигнали така блестящо далече, понеже в познанието всичко се изразява чрез образи, които са преминали в митовете, ние също намираме, как двете течения единият, мистичният в собствената вътрешност, и другият навън в Космоса са се слели в гръцката култура, срещнали са се и са били култивирани едновременно. Това се изразява във факта, че единият път е бил кръстен на името на бога Дионисий, този пълен с тайнственост бог, който може да бъде намерен, когато човек се потопява все повече и все по-дълбоко и по-дълбоко в своята вътрешност и намира там онова съмнително подчовешко, което по-рано не е имал, от което първо се е развил и е станал човек. То е това, което още непречистено, още полуживотинско, е било кръстено на името на Дионисий. Обаче това, което застава срещу нас, когато обгръщаме с поглед света, когато гледаме духовно това, което застава физически срещу нас за нашите сетива, то е било кръстено с името Аполон. Ето защо в течението на Аполон ни се явява учението на Заратустра, а в течението на Дионисий ни се явява учението на мистическото потопяване, тези две течения ни се явяват в древна Гърция едно до друго.
към текста >>
Ето защо в течението на Аполон ни се явява учението на Заратустра, а в течението на Дионисий ни се явява учението на мистическото потопяване, тези две течения ни се явяват в древна
Гърци
я едно до друго.
По един знаменателен начин през епохата на Гърция и двата пътя се съединяват. И понеже в познанието, което по отношение на духовното проникваше действително по-дълбоко отколкото в наше време, когато сме стигнали така блестящо далече, понеже в познанието всичко се изразява чрез образи, които са преминали в митовете, ние също намираме, как двете течения единият, мистичният в собствената вътрешност, и другият навън в Космоса са се слели в гръцката култура, срещнали са се и са били култивирани едновременно. Това се изразява във факта, че единият път е бил кръстен на името на бога Дионисий, този пълен с тайнственост бог, който може да бъде намерен, когато човек се потопява все повече и все по-дълбоко и по-дълбоко в своята вътрешност и намира там онова съмнително подчовешко, което по-рано не е имал, от което първо се е развил и е станал човек. То е това, което още непречистено, още полуживотинско, е било кръстено на името на Дионисий. Обаче това, което застава срещу нас, когато обгръщаме с поглед света, когато гледаме духовно това, което застава физически срещу нас за нашите сетива, то е било кръстено с името Аполон.
Ето защо в течението на Аполон ни се явява учението на Заратустра, а в течението на Дионисий ни се явява учението на мистическото потопяване, тези две течения ни се явяват в древна Гърция едно до друго.
Там те се съединяват, сливат се, Заратустризмът и мистичното учение, което срещаме в неговата най-голяма висота в древна Индия. Така древните времена бяха призвани да направят двете течения да вървят едно до друго, а в кръговете в древна Гърция, които вярваха в Аполон и в Дионисий, тези две течения се сливат, за да вървят след това единно. Така щото, когато в нашата култура се издигаме до духовното, ние ги намираме да живеят единно по-нататък. Твърде знаменателно е и това принадлежи към многото загадки, които възникват за мислителя -, че Нитцше е имал едно предчувствие за това, но нищо повече, и обосновал в своята първа книга "Раждането на трагедията от духа на музиката", че в древна Гърция този кръг не вярващите в Дионисий и на вярващите в Аполон се срещат като духовно-научно и като мистично течение.
към текста >>
Така древните времена бяха призвани да направят двете течения да вървят едно до друго, а в кръговете в древна
Гърци
я, които вярваха в Аполон и в Дионисий, тези две течения се сливат, за да вървят след това единно.
Това се изразява във факта, че единият път е бил кръстен на името на бога Дионисий, този пълен с тайнственост бог, който може да бъде намерен, когато човек се потопява все повече и все по-дълбоко и по-дълбоко в своята вътрешност и намира там онова съмнително подчовешко, което по-рано не е имал, от което първо се е развил и е станал човек. То е това, което още непречистено, още полуживотинско, е било кръстено на името на Дионисий. Обаче това, което застава срещу нас, когато обгръщаме с поглед света, когато гледаме духовно това, което застава физически срещу нас за нашите сетива, то е било кръстено с името Аполон. Ето защо в течението на Аполон ни се явява учението на Заратустра, а в течението на Дионисий ни се явява учението на мистическото потопяване, тези две течения ни се явяват в древна Гърция едно до друго. Там те се съединяват, сливат се, Заратустризмът и мистичното учение, което срещаме в неговата най-голяма висота в древна Индия.
Така древните времена бяха призвани да направят двете течения да вървят едно до друго, а в кръговете в древна Гърция, които вярваха в Аполон и в Дионисий, тези две течения се сливат, за да вървят след това единно.
Така щото, когато в нашата култура се издигаме до духовното, ние ги намираме да живеят единно по-нататък. Твърде знаменателно е и това принадлежи към многото загадки, които възникват за мислителя -, че Нитцше е имал едно предчувствие за това, но нищо повече, и обосновал в своята първа книга "Раждането на трагедията от духа на музиката", че в древна Гърция този кръг не вярващите в Дионисий и на вярващите в Аполон се срещат като духовно-научно и като мистично течение.
към текста >>
Твърде знаменателно е и това принадлежи към многото загадки, които възникват за мислителя -, че Нитцше е имал едно предчувствие за това, но нищо повече, и обосновал в своята първа книга "Раждането на трагедията от духа на музиката", че в древна
Гърци
я този кръг не вярващите в Дионисий и на вярващите в Аполон се срещат като духовно-научно и като мистично течение.
Обаче това, което застава срещу нас, когато обгръщаме с поглед света, когато гледаме духовно това, което застава физически срещу нас за нашите сетива, то е било кръстено с името Аполон. Ето защо в течението на Аполон ни се явява учението на Заратустра, а в течението на Дионисий ни се явява учението на мистическото потопяване, тези две течения ни се явяват в древна Гърция едно до друго. Там те се съединяват, сливат се, Заратустризмът и мистичното учение, което срещаме в неговата най-голяма висота в древна Индия. Така древните времена бяха призвани да направят двете течения да вървят едно до друго, а в кръговете в древна Гърция, които вярваха в Аполон и в Дионисий, тези две течения се сливат, за да вървят след това единно. Така щото, когато в нашата култура се издигаме до духовното, ние ги намираме да живеят единно по-нататък.
Твърде знаменателно е и това принадлежи към многото загадки, които възникват за мислителя -, че Нитцше е имал едно предчувствие за това, но нищо повече, и обосновал в своята първа книга "Раждането на трагедията от духа на музиката", че в древна Гърция този кръг не вярващите в Дионисий и на вярващите в Аполон се срещат като духовно-научно и като мистично течение.
към текста >>
45.
5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
И това, което беше прастара наука, което и самите
гърци
бяха постигнали като прастара наука, бе зарегистрирано от Аристотел, който самият не беше вече в състояние да развие едно такова съзнание който притежаваше само едно интелектуално съзнание.
Изхождайки от това, искаме да видим, как Аристотел е бил криво разбиран през времето на Джордано Бруно и на Галилей и искаме да вземем именно този пример с изходното място на нервите: сърцето. Какво се крие зад това изказване на Аристотел, можем да разберем само тогава, когато знаем, че Аристотел стоеше на завършека на древната гръцка култура, а с това той стоеше същевременно на завършека на онова време, през което е царувало древното ясновидско съзнание. И насочвайки поглед в епохата предхождаща неговата, той намери предадена една наука, която беше родена от едно ясновиждащо съзнание, което можеше да вижда зад сетивния свят в духовния свят. Това съзнание беше създало древните науки.
И това, което беше прастара наука, което и самите гърци бяха постигнали като прастара наука, бе зарегистрирано от Аристотел, който самият не беше вече в състояние да развие едно такова съзнание който притежаваше само едно интелектуално съзнание.
Ето върху това би трябвало да размислим. Защото не напразно Аристотел е основателят на логиката в историята! Той е това, защото интелектуалното, доказателното мислене стана тогава меродавно. Следователно Аристотел беше този, който прие прадревни учения и ги изложи в своите книги в една логическа система, така щото можем да разберем някои неща при него само тогава, когато знаем, какво всъщност се е разбирало с тях. И когато Аристотел говори за нерви, ние не трябва да разбираме тази дума при него така, както я разбира нашата епоха, както я разбираше епохата на Галилей и на Джордано Бруно, която е вече много сродна с нашата, а трябва да знаем следното.
към текста >>
46.
2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Това предание ни казва именно, че един египетски мъдрец е казал на Солон: Вие
гърци
те си оставате вечно деца; това, което знаете, е произлязло от вашето собствено човешко мислене и виждане.
Има знаменателни думи, които ни са запазени от древното гръцко предание и изразяват многозначително, как не само самите египтяни, но как цялата древност е чувствувала тази египетска култура.
Това предание ни казва именно, че един египетски мъдрец е казал на Солон: Вие гърците си оставате вечно деца; това, което знаете, е произлязло от вашето собствено човешко мислене и виждане.
Вие не притежавате стари предания. Вие оставате деца, не възмъжавате, защото не притежавате никакво прастаро учение! Едно "прастаро учение": какво означава това, ние научаваме едвам, когато с помощта на Духовната наука се опитаме да хвърлим светлина в цялата особеност и форма на мислене на египетското мислене и чувствуване. Тук трябва да си спомним това, което често пъти е било казвано: че в редуващите се епохи на неговото развитие човечеството е минало през различни форми не развитие на съзнанието. Съзнанието, което днес имаме, в което днес живеем, цялата особеност и начин на усвояване на външния свят чрез сетивата, чрез комбинирането с интелекта и с ума, тази форма на всекидневното, а също и на научното мислене не е съществувала винаги, а човешкото съзнание е напълно подчинено на това, което назоваваме с думата развитие.
към текста >>
Всъщност само
гърци
те го наричаха Хермес, при египтяните той носеше името ТОТ.
Той наистина още имаше само слаби отзвуци от по-нисши духовни светове, но при това все пак чувствуваше и предчувствуваше, че е имало време, когато хората са могли да виждат по-дълбоко в това, кой стои зад физическия сетивен свят. И едно много старо учение, за което именно египетският мъдрец говореше на Солон, запазено в чудесни съчинения в светилищата и в надписи по колоните, говореше за ясновидските способности в древно време. Обаче онзи, когото египтяните считаха за най-великия първоначален притежател на ясновидската мъдрост, те наричаха своя велик мъдрец, древния Хермес. Когато след това в по-късни времена отново дойде един възобновител на древната египетска мъдрост, той нарече себе си отново Хермес, както и мнозина други според един стар обичай на египетските мъдреци. И неговите последователи, понеже казваха, че мъдростта на живеещия в предревното минало Хермес отново е оживяла, нарекоха сега този първи Хермес Трикратно Великият: Хермес Трисмегистос.
Всъщност само гърците го наричаха Хермес, при египтяните той носеше името ТОТ.
Обаче ние можем да разберем този мъдрец само тогава, когато разберем това, какво именно египтяните са считали като същински тайни на света под влиянието на преданията за Хермес или Тот.
към текста >>
Гърци
те назовали по-късно този враг на Озириса Тифон.
Ние трябва да свикнем да виждаме в легендите, а именно в най-важните от тях, навсякъде така да се каже една по-дълбока мъдрост. Трябва да предположим, че тези легенди искат да ни говорят за определени закони на духовния живот следователно за закони, които са по-висши от външните природни закони, те искат да ни говорят за тези закони на духовния живот в образи. Например една египетска легенда ни говори за двойката богове Озирис и Изис и тази легенда нарича Хермеса съветник на Озириса. Легендата вижда в Озириса едно същество, което в древни минали времена е живяло в областта, в която сега живеят хората. Този Озирис, когото легендата описва като благодетел на човечеството, под чието мъдро влияние Тот или Хермес е дал на египтяните тяхната древна култура, даже и материалната страна на този култура, този Озирис имал един враг.
Гърците назовали по-късно този враг на Озириса Тифон.
Този враг издебнал Озириса, убил го, раздробил неговия труп, скрил го в един ковчег и го хвърлил в морето. Сестрата и съпругата на Озирис, Изис, дълго търсила своя съпруг, който и бил отнет от Тифон или Сет, и когато най-после го намерила, събрала частите на неговото тяло, на които е било раздробено от Тифон или Сет, погребало го на различни места в страната, където после са били издигнати храмове; Изис роди след смъртта на Озирис един син, едно по-висше същество Хорус, който тя зачена чрез духовно влияние на Озирис след като този последният беше заминал в духовния свят. И Хорус е призван сега да победи Тифон и да въведе отново по определен начин властта на онзи живот, който изхождайки от Озирис трябваше да се влее в човечеството.
към текста >>
47.
4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Така ние разбираме най-добре един народ в смисъла на Духовната наука, като кажем: Тези съответни народи били те древните индийци, персийци, вавилонци,
гърци
или римляни са имали всеки един от тях определена мисия.
Старите ясновидски форми на съзнанието са се явявали в различни видове, в различни форми, според дарбите, темперамента на отделните народи. От тук имаме единството на старото ясновидско съзнание в различните митологии и езически религиозни изповедания, което намираме в преданието. Така ние можем да кажем: Това не е само едно отвлечено единство на това старо схващане на света, което имаме пред нас, а на най-различните народи и раси са били поверени най-различните мисии и чрез това общото съзнание е било оформено по най-различен начин. След това обаче, когато искаме да разберем това развитие на човечеството, ние трябва да вземем под внимание това, че то не е едно безсмислено редуване на култури, но през цялото развитие на човечеството преминава един смисъл. Така щото някоя форма на съзнанието се проявява в определена култура по-късно, защото по-късното има да прибави към по-раншното като един нов лист, като един нов цвят, защото общият смисъл на развитието на човечеството се проявява в редуващите се една след друга форми.
Така ние разбираме най-добре един народ в смисъла на Духовната наука, като кажем: Тези съответни народи били те древните индийци, персийци, вавилонци, гърци или римляни са имали всеки един от тях определена мисия.
Това, което може да живее в съзнанието на човечеството, се е оформило по един съвършено особен начин. Ние не разбираме тези народи, ако не сме в състояние да схванем тяхната съвсем особена, индивидуална своеобразност като тяхна мисия. Но общото развитие на човечеството върви така, че така да се каже за всяка една такава мисия е отредена една епоха. Когато тази епоха е изминала, тази съответна мисия е изпълнена. Съответната мисия беше отредена на един народ.
към текста >>
48.
Митът за Прометей. 7 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
И позволете ми да насоча вниманието ви към факта, че за
гърци
те Уран е същото, което е Варуна за индийците.
Прометей принадлежи на света на Гръцките митове. Той и неговият брат Епиметей са синове на титана Япет. Самите титани са синове на древния гръцки бог Уран и на съпругата му Гея. Уран означава “небе”, а Гея - “земя”.
И позволете ми да насоча вниманието ви към факта, че за гърците Уран е същото, което е Варуна за индийците.
Така Прометей е титан и един от синовете на Уран, и такъв е също и брат му Епиметей. Кронос (Времето) узурпира трона на своя баща Уран и получава управлението за себе си. Затова той на свой ред е детрониран от своите собствени синове и, заедно с всички титани, е хвърлен в подземния свят. Само Прометей и брат му Епиметей остават верни на Зевс през тези събития. Те се бият рамо до рамо със Зевс срещу другите титани.
към текста >>
Историята била разказвана в
Гърци
я като оригинален мит; но тя бе също пресъздавана и в Мистериите, така че учениците на Мистериите имаха пред себе си знание за съдбата на Прометей.
Това е екзотеричният мит за Прометей. В него лежи цялата история на петата коренна раса, и в нея е скрита действителна Мистерийна истина.
Историята била разказвана в Гърция като оригинален мит; но тя бе също пресъздавана и в Мистериите, така че учениците на Мистериите имаха пред себе си знание за съдбата на Прометей.
И в Прометей и неговата съдба те трябваше да виждат миналото и бъдещето на цялата пе- та коренна раса. Вие ще можете да разберете това само ако имате в предвид едно нещо.
към текста >>
Гърци
те назоваха тези водещи същества - първо Уран, после Кронос и след това Зевс.
Чрез трите поколения богове - Уран, Кронос и Зевс - ние трябва да разберем три Същества, които бяха водачи на човечеството едно след друго. Уран означава небе, Гея - Земя. Ако се върнем назад преди средата на третата, на Лемурийската раса, ние не намираме хората такива, каквито ги познаваме, а един човек, наречен в тайната доктрина Адам Кадмон8 - човекът, който е още без пол, който още не принадлежи на Земята, който още не е развил органите си за земно виждане, който още принадлежи на естеството на Уран, на небето. От брака на Уран и Гея възникна човекът, който слезе в материята, и по този начин стъпи във Времето. Кронос (Времето) стана ръководителят на второто поколение богове от средата на Лемурия до началото на Атлантида.
Гърците назоваха тези водещи същества - първо Уран, после Кронос и след това Зевс.
Но Зевс все още е един от водачите, които не преминаха своето обучение на Земята, той все още е един от безмъртните, каквито фактически бяха всички гръцки богове.
към текста >>
49.
Митът за аргонавтите. Одисеята. 14 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Чисто интелектуалното знание изгря за пръв път в
Гърци
я.
Около осмото столетие преди новата ера започна една много важна епоха по отношение на тези Същества. Ако помислите за културните епохи на нашата пета коренна раса - за древната Ведическа култура, после за древната Персийска култура, след това за древната Халдео-Египетска култура, ако помислите дори за времето на културата на Друидите, вие ще откриете, че обективна, безпристрастна наука не съществува. Тя за пръв път се появява в зората на четвъртата културна епоха, която може да се постави около III в. пр.Хр. С нея изгря обективното познание, напълно откъснато от всичко останало, съдържащо се в човешкото съзнание. Халдейският жрец, който развиваше астрономията, още се опитваше да разбира целите на световното ръководство; и това може да се каже също и за египетските жреци и за друидите; те се опитваха да вникнат в целите на ръководителя на света.
Чисто интелектуалното знание изгря за пръв път в Гърция.
Това интелектуално познание бе подготвяно стъпка по стъпка и се появи, обвързано с останалата човешка дейност, под влиянието на Съществата, за които споменах; то бе напълно освободено в четвъртата културна епоха на петата коренна раса. Онези, Посветени в Мистериите по онова време, изправени пред външната мъдрост, гледаха към древната мъдрост, която по-рано бе на разположение на човечеството, като на нещо изгубено, нещо което хората трябва да се опитат да си възвърнат.
към текста >>
Спечелвайки ръката на най-младата царска дъщеря, Медея, на Язон му било позволено да върне руното обратно в
Гърци
я.
След това тяхната починала майка се явила на Фрикс и го посъветвала да избяга далеч и да вземе със себе си и сестра си. Тя му дала голям овен със златно руно, на чийто гръб те трябвало да прекосят морето. Хела паднала и се удавила в Хелеспонт, но Фрикс стигнал с овена до Колхида. Там той го пожертвал и дал руното му на цар Еет, който го окачил на дъбово дърво пред една пещера. По-късно гръцкият герой Язон, заедно с най-важните гръцки Посветени по онова време, Орфей, Тезей, Херкулес и други, се заели да върнат руното от чуждоземците от Колхида.
Спечелвайки ръката на най-младата царска дъщеря, Медея, на Язон му било позволено да върне руното обратно в Гърция.
Но той първо трябвало да победи два огнедишащи бика. След това трябвало да посее драконови зъби. От драконовите зъби израснали въоръжени хора, които започнали да се бият. С помощта на Медея Язон успял да доведе този конфликт до успешен край. Тя била тази, което му позволила да завладее руното и да поеме, заедно с нея, по обратния път към Гърция.
към текста >>
Тя била тази, което му позволила да завладее руното и да поеме, заедно с нея, по обратния път към
Гърци
я.
Спечелвайки ръката на най-младата царска дъщеря, Медея, на Язон му било позволено да върне руното обратно в Гърция. Но той първо трябвало да победи два огнедишащи бика. След това трябвало да посее драконови зъби. От драконовите зъби израснали въоръжени хора, които започнали да се бият. С помощта на Медея Язон успял да доведе този конфликт до успешен край.
Тя била тази, което му позволила да завладее руното и да поеме, заедно с нея, по обратния път към Гърция.
За да измами баща си, Медея взела със себе си своя брат, убила го и хвърлила разчлененото му тяло в морето. Докато скърбящият баща събирал останките от сина си, тя могла да продължи своя път с Язон към Гърция.
към текста >>
Докато скърбящият баща събирал останките от сина си, тя могла да продължи своя път с Язон към
Гърци
я.
След това трябвало да посее драконови зъби. От драконовите зъби израснали въоръжени хора, които започнали да се бият. С помощта на Медея Язон успял да доведе този конфликт до успешен край. Тя била тази, което му позволила да завладее руното и да поеме, заедно с нея, по обратния път към Гърция. За да измами баща си, Медея взела със себе си своя брат, убила го и хвърлила разчлененото му тяло в морето.
Докато скърбящият баща събирал останките от сина си, тя могла да продължи своя път с Язон към Гърция.
към текста >>
Но
гърци
те основаха Мистериите отново; връщайки първичната мъдрост в
Гърци
я.
Така ни се казва, че сред хората на Атлантида съществуваше една първична мъдрост. Тогава тя беше общо притежание на човечеството. То е било загубено и сега можеше да се намери само в пещерите и подземията на учениците на Мистериите.
Но гърците основаха Мистериите отново; връщайки първичната мъдрост в Гърция.
Тезей, Орфей, Херкулес и други станаха основателите на тази гръцка Мистерийна мъдрост.
към текста >>
Одисей, участник в обсадата на Троя, помогнал със своята хитрост и интелигентност на
гърци
те да превземат Троя.
Одисей, участник в обсадата на Троя, помогнал със своята хитрост и интелигентност на гърците да превземат Троя.
Той пътувал дълго сам, пътуване в което се изгубил - пътуване по вода, това трябва да се отбележи. Той стигнал до земята на Циклопите и победил техния едноок водач; после продължил към Цирцея, която, както ни се казва, превърнала спътниците му в прасета. След това слязъл в подземния свят и се срещнал с мъртвите герои на Троя. После попаднал под влияние на сирените, които водят хората към гибел чрез своите магични песни. По-нататък узнаваме, че повечето от неговите спътници се поддали на изкушението, но Одисей наредил да го завържат за кораба му, и по този начин се спасил; узнаваме как след това той стигнал до място между Сцила и Харибда, където корабите му били застрашени от потапяне.
към текста >>
Школите за Посвещение, в които действително се разиграваше онова, което току-що накратко изложих, отвеждаше учениците до астралния и менталния план11 по такъв начин, че да им позволяваше да прегледат една продължителност от земната еволюция, да изучат периода от средата на Лемурия до времето когато в
Гърци
я, в школата за посвещение основана от Язон заедно с Орфей, Тезей, Херкулес и други, човекът отново можеше да намери първичната мъдрост.
Сега нека преминем през този очерк на Одисеята, както ни е познат от гръцката окултна мъдрост.
Школите за Посвещение, в които действително се разиграваше онова, което току-що накратко изложих, отвеждаше учениците до астралния и менталния план11 по такъв начин, че да им позволяваше да прегледат една продължителност от земната еволюция, да изучат периода от средата на Лемурия до времето когато в Гърция, в школата за посвещение основана от Язон заедно с Орфей, Тезей, Херкулес и други, човекът отново можеше да намери първичната мъдрост.
Така ученикът бе отвеждан до астралния и мисловния план и му бяха показвани събития, през които човечеството трябваше да премине между средата на Атлантида и времето, когато се състоя Троянската война. Митът за Аргонавтите е образ на първичната мъдрост. Той ни показва, че по онова време тя съществуваше наред с външното знание.
към текста >>
Това бе изнасяно пред учениците на Мистериите в
Гърци
я, и това е искал да изрази Омир в то- зи дълбок мит.
Одисей е воден от мъдростта. Посветеният трябва да намери пътя към душата на петата коренна раса, но той ще се съедини с тази душа по правилния начин само ако е воден от Атина Палада. Атина Палада също е женско божество, друга душевна сила, мъдростта, истинският водач. Но човекът трябва да достигне интелигентността по множество пътища, доколкото те са пътища на развитие - тъй като имаше множество пътища в Лемурийската епоха. И в това пътуване негов водач трябва да бъде Атина Палада.
Това бе изнасяно пред учениците на Мистериите в Гърция, и това е искал да изрази Омир в то- зи дълбок мит.
към текста >>
Онова, описано в Одисеята, е едно посвещение, изпълнено в
Гърци
я по онова време - посвещение, което бе повторение на астрален и ментален план на изживяванията от Лемурийските времена чак до времето на самите Мистерии.
Онова, описано в Одисеята, е едно посвещение, изпълнено в Гърция по онова време - посвещение, което бе повторение на астрален и ментален план на изживяванията от Лемурийските времена чак до времето на самите Мистерии.
Одисей е умният човек, хитрият човек, и Троя е била превзета благодарение на неговите качества. Умният, интелектуален човек е човекът на петата коренна раса. Но за да може да намери пътя си правилно в петата коренна раса, той трябва отново по своя обиколен път да търси своята родина, своята Пенелопа. Човекът, който е само хитър и умен, никога не би намерил правилния път. Той трябва първо да излезе от себе си, разширявайки погледа си, поглеждайки назад през дълго пътуване към човешката раса.
към текста >>
50.
Сагата Зигфрид. 21 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Расата на гръцкия и римския народ, чиито първи представители могат да бъдат открити главно в
Гърци
я и Рим, станаха четвъртата подраса.
За да придобием правилно разбиране за сагата Зигфрид, ние трябва първо да намерим мястото й във великите космически събития на света. Преди нашата настоящата коренна раса имаше четири други; ние сме в петата. Първата подраса на настоящата раса се състоеше от индийския народ; ние я наричаме расата на Духа, защото смисълът на петата раса в неговата духовна форма бе даден от Ману първо на тази подраса. Втората подраса наричаме расата на Огъня, расата на която даде религия Заратустра. Третата подраса бе расата на Звездите, расата на халдейците, вавилонците, асирийците, от които по-късно произлезе културата на израилтяните.
Расата на гръцкия и римския народ, чиито първи представители могат да бъдат открити главно в Гърция и Рим, станаха четвъртата подраса.
Тя е тази, в която Християнството пусна корени най-напред, в Мала Азия, Гърция и Рим. Но нашата пета подраса е тази, която щеше да бъде най-силно повлияна от Християнството и ще го пренесе в шестата. Християнството дойде в нашата пета подраса като традиция от началото на Християнската ера. Но преди това, няколко столетия преди Християнството да бъде въведено в тези райони, и дори още по-рано, съществуваха древните посвещения на Друидите. Те бяха поддържани докато стана съвсем ясно, че е дошъл залезът на тези подготвителни келтски раси.
към текста >>
Тя е тази, в която Християнството пусна корени най-напред, в Мала Азия,
Гърци
я и Рим.
Преди нашата настоящата коренна раса имаше четири други; ние сме в петата. Първата подраса на настоящата раса се състоеше от индийския народ; ние я наричаме расата на Духа, защото смисълът на петата раса в неговата духовна форма бе даден от Ману първо на тази подраса. Втората подраса наричаме расата на Огъня, расата на която даде религия Заратустра. Третата подраса бе расата на Звездите, расата на халдейците, вавилонците, асирийците, от които по-късно произлезе културата на израилтяните. Расата на гръцкия и римския народ, чиито първи представители могат да бъдат открити главно в Гърция и Рим, станаха четвъртата подраса.
Тя е тази, в която Християнството пусна корени най-напред, в Мала Азия, Гърция и Рим.
Но нашата пета подраса е тази, която щеше да бъде най-силно повлияна от Християнството и ще го пренесе в шестата. Християнството дойде в нашата пета подраса като традиция от началото на Християнската ера. Но преди това, няколко столетия преди Християнството да бъде въведено в тези райони, и дори още по-рано, съществуваха древните посвещения на Друидите. Те бяха поддържани докато стана съвсем ясно, че е дошъл залезът на тези подготвителни келтски раси.
към текста >>
Индийският Посветен е Бодисатва, после идват Ришите, по-късно в
Гърци
я имаме “синовете на Слънцето”, такива като Херкулес и Ахил.
Нужно е само да си припомним мита за Кронос. Но тук на север ние имаме нещата в най-развита форма, защото тези хора трябваше да чакат толкова дълго, толкова дълго да живеят в състояние на очакване. Техните саги бяха култура на подготовка, която траеше докато се разви по-висше посвещение. И това е важното. Това бе култура, която слезе толкова ниско, че нейният Посветен бе човек, човешко същество.
Индийският Посветен е Бодисатва, после идват Ришите, по-късно в Гърция имаме “синовете на Слънцето”, такива като Херкулес и Ахил.
Едва когато Посветеният слезе до най-ниското стъпало на момъка, тук на север ние имаме човека-посветен, на който му липсва само още едно нещо, съдържащо се в Христос. Христа той още не бе получил. Така тази култура отиде толкова далеч, че тя имаше човешки Посветени и човекът стана бог. На север ние срещаме божествения човек - божествения Човек който за нас е Христос - в нагласа на очакване, с уязвимото място, което Християнството трябваше да покрие като дойде.
към текста >>
51.
Троянската война. 28 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Четвъртата културна общност е онази, която създаде
Гърци
я и Рим, подрасата на Личността.
Петте подкоренни раси, които познаваме, са: първо, подрасата на Духовността; това е подрасата, от която възникна индийската културна общност. После имаме подрасата на Огъня, това е персийската културна общност. След това имаме наричаното от нас древна халдейска подраса, подрасата на Звездите, от която израелтяните формираха един клон, всъщност най-важният клон.
Четвъртата културна общност е онази, която създаде Гърция и Рим, подрасата на Личността.
Петата подраса е тази на Света, културата в която живеем самите ние, културата на настоящия етап от еволюцията, която ще бъде заменена от културна общност, идаваща от Азия.
към текста >>
В
Гърци
я за пръв път виждаме светски царе, и след като бяха основани гръцките колонии, в тях също откриваме светски царе.
В лицето на втората подкоренна раса имаме такава, водена от свещеници-царе. Заратустра, истинският маг, е съветникът на свещениците-царе. През третата подраса водачеството може да премине към светски царе, които обаче следват ръководството на свещениците или свещениците-царе. Едва в четвъртата подраса ние откриваме чисто светски царе, царе които вече не са свързани със свещеническата сила. Тази четвърта подраса води своето начало от гръцкия народ.
В Гърция за пръв път виждаме светски царе, и след като бяха основани гръцките колонии, в тях също откриваме светски царе.
към текста >>
52.
Х.Астралният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
Ние имаме пример за това в Мистериите и Боговете на
Гърци
я.
Ние имаме пример за това в Мистериите и Боговете на Гърция.
В Мистериите йерофантът проследяваше назад развитието на човека в неговите три етапа: човекът-животно, човекът-човек, човекът-Бог (истинският свръхчовек, не погрешния свръхчовек на Ницше). Йерофантът влагаше тези три свръхсетивни типа като живи образи в астралната светлина, където те бяха видими за онези, които бяха посветени в Мистериите. В същото време те бяха изразени в поезията и скулптурата чрез три символа: (1) Сатурн, или животинският тип; (2) човешкият тип: Хермес, или Меркурий; (3) божественият тип: Зевс, или Юпитер. Всяка от тези фигури, заедно с всичко около тях, представя един цикъл на човешката еволюция. Това е начинът, по който учениците на Мистериите пренасяха в изкуството онова, което бяха видели в астрална светлина.
към текста >>
53.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
GA_93 Легендата за храма
Всеки, който е чул моите лекции за Атлантида/9*/ ще си спомни, че при
гърци
те все още съществува ясен спомен за онези времена.
Аз бих искал да дам няколко пояснения в смисъла на теософията. Ние ще бъдем отведени чрез това до нещо, интимно свързано с еволюцията на човечеството през петата коренна раса. Човекът възприе съвременната си форма през третата коренна раса, времето на древна Лемурия, разви я по-нататък през четвъртата коренна раса, времето на древна Атлантида и след това прогресира до петата коренна раса с това, което той бе придобил по този начин.
Всеки, който е чул моите лекции за Атлантида/9*/ ще си спомни, че при гърците все още съществува ясен спомен за онези времена.
към текста >>
54.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7.10.1904 г. Прометеевата легенда.
GA_93 Легендата за храма
Искам специално да подчертая, че Уран на
гърци
те е същият като Варуна на Индия.
Прометей принадлежи на света на гръцките митове. Той и неговият брат Епиметей са синове на един от титаните, наречен Япитус. А самите титани са синове на най-стария от гръцките богове, на Уран и неговата съпруга Гея. На немски Уран означава "небето" а Гея "Земята".
Искам специално да подчертая, че Уран на гърците е същият като Варуна на Индия.
Прометей следователно е един от титаните и потомък на синовете на Уран и Гея, също така и неговият брат Епиметей. Най-младият от титаните Кронос или "Време", узурпира трона на своя баща Уран, а самият той бе детрониран от неговия син Зевс и заедно с другите титани беше хвърлен в тартара или ада. Само двамата братя Прометей и Епиметей останали верни на Зевс. Те се обединили със Зевс и се борили срещу другите титани.
към текста >>
Всичко това се е разказвало като мит в
Гърци
я.
В този мит е скрита цялата история на петата коренна раса и в него е разкрита истинска мистерийна мъдрост.
Всичко това се е разказвало като мит в Гърция.
Ала също и в мистериите то е било така изобразявано, че кандидатът за посвещение е заставал пред съдбата на Прометей. И в тази съдба той е бил в състояние да види цялото минало и бъдеще на петата коренна раса. Разбиране на това е възможно, само когато вие вземете предвид едно нещо.
към текста >>
Тези водещи същества бяха символизирани от
гърци
те най-напред под името Уран, след това под името Кронос и по-късно Зевс.
Човек трябва да си представи трите рода на боговете – Уран, Кронос и Зевс като три последователни водещи човечеството същества. Уран означава небето, Гея – Земята. Когато се върнем назад, отвъд средата на лемурийската епоха, няма да намерим човека под формата, каквато познаваме днес, а като един човек, наречен от окултната наука Адам Кадмон, който все още е безполов и който още не е принадлежал на Земята, който не е развил още органи на зрение за физическо наблюдение, а все още е бил част от Уран, от небесата. Чрез съединението на Уран с Гея бе роден човекът, който слезе в материята и същевременно се включи във времето. Кронос/Времето/ бе водещото същество от втория род богове от средата на лемурийската епоха до началото на Атлантида.
Тези водещи същества бяха символизирани от гърците най-напред под името Уран, след това под името Кронос и по-късно Зевс.
Зевс обаче е един от онези водачи, които бяха преминали своето обучение другаде, не на Земята. Той е един, който принадлежи към безсмъртните, каквито са всички останали гръцки богове.
към текста >>
Така както бях в състояние във връзка с друидските мистерии да ви покажа, че сказанието за Балдур е изображение на онова, което е ставало в мистериите, така в сказанието за Прометей вие имате изображение на онова, което се е преживявало от ученика за посвещение във вътрешните светилища на мистерийните школи на
Гърци
я, за да се придобие енергия и нова сила за живот в бъдещето.
И така има три начина за тълкуване на легендите: Първо, екзотеричният буквален смисъл, второ, алегоричният – борбата вътре в човешката природа; – трето, окултното разбиране, при което отново трябва да се възприеме буквалното значение. От това може да отсъдите, че всичките легенди – поне онези, които носят този вид значение – са извлечени от мистерийните школи и не са друго, освен представяне на онова, което е било изобразено там като великата драма на човешката съдба.
Така както бях в състояние във връзка с друидските мистерии да ви покажа, че сказанието за Балдур е изображение на онова, което е ставало в мистериите, така в сказанието за Прометей вие имате изображение на онова, което се е преживявало от ученика за посвещение във вътрешните светилища на мистерийните школи на Гърция, за да се придобие енергия и нова сила за живот в бъдещето.
към текста >>
55.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
Те са били зидарите на храмове, на обществени сгради в Древна
Гърци
я, където са носили името дионисиевци./*6/ Съграждащата работа се е провеждала в служба на храма на Дионисий.
Свободните масони на древността наистина са били каменни зидари. Те са извършвали всичките задължения на един зидар.
Те са били зидарите на храмове, на обществени сгради в Древна Гърция, където са носили името дионисиевци./*6/ Съграждащата работа се е провеждала в служба на храма на Дионисий.
В Египет те са били тези, които са издигали пирамидите, в Древен Рим са били зидари на градовете, а през Средните векове те са изграждали катедрали и черкви. След 13-то столетие те започнали също така да градят независимо от авторитета на църквата. По това време започва да се използва изразът "свободен масон", /свободен зидар/. Преди това те са били в служба на религиозните общества и са били признатите архитекти.
към текста >>
56.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21. октомври 1905 г. /Бележки/ Атомите и Логосът в светлината на окултизма.
GA_93 Легендата за храма
Общо взето, ние бихме срещнали нашите предишни въплъщения по времето на древните
гърци
,
гърци
те на Омир, 800 години преди Христос.
Промените, които се внасят в света между две въплъщения на един човек са наистина неразбираеми за хората извън теософския свят. В действителност хората наистина намират съвсем различни обстоятелства не само морално, а и физически. За всеки, който поглежда назад окултно, физическите обстоятелства основно са се променили също и през последните 3,000 години.
Общо взето, ние бихме срещнали нашите предишни въплъщения по времето на древните гърци, гърците на Омир, 800 години преди Христос.
По онова време е имало твърде различни географски климатични условия, много по-различен растителен живот и дори различен животински свят. В тези царства става непрекъсната промяна. Външният израз на тези промени е напредването на Слънцето по свода на небето. Ние имаме 12 знака на Зодиака и Слънцето непрекъснато се движи от един към друг при пролетното равноденствие. Преди 8,000 години Слънцето за първи път влезе в съзвездието на Рака.
към текста >>
57.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Гьоте ги изобразява в неговата приказка, като тримата царе – окултната мъдрост в златния цар, красотата както в
Гърци
я в сребърния цар, а в бронзовия цар силата, която намира своят световноисторически израз в римското понятие за държавата, което след това бе възприето в организацията на християнската църква.
Така средновековният мислител на 12-то столетие е поглеждал назад към окултната мъдрост на древните халдейци, към гръцкото изкуство и красота, към силата в концепцията за държавата в Римската империя. Това са трите велики колони в световната история – мъдрост, красота и сила.
Гьоте ги изобразява в неговата приказка, като тримата царе – окултната мъдрост в златния цар, красотата както в Гърция в сребърния цар, а в бронзовия цар силата, която намира своят световноисторически израз в римското понятие за държавата, което след това бе възприето в организацията на християнската църква.
И Средновековието с неговия хаос/*18/, произтичащ от сблъсъка на преселващите се народи и с техните смесени стилове, се отразяза в зле оформения смесен цар, направен от злато, сребро и бронз. В него е разбъркано това, което е било разпределено в различните древни култури. Едва по-късно, отделните сили трябва отново да се развият от този хаос до едно по-високо ниво.
към текста >>
58.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
В инструкциите, давани на неофита, му е било казвано, че най-великият и най-древният от боговете се наричал Алфадер /бащата на всички/ и има 12 епитета, които припомнят 12-те атрибута на Слънцето, 12-те съзвездия, 12-те върховни богове на Египет,
Гърци
я и Рим.
скиталец, тоз, който извършва един кръговрат, раздаващ необходимости на човечеството; тъй като кандидатът персонифицира Слънцето. Дворецът е на царя, епитет, който древните мистагоги дадоха на главата на планетарната система. След това кандидатът открива три седалки; на първата е царят, наречен Хар, Възвишения; на централната – Яфухар, равен на Възвишения; на най-високата Тредие, числото 3. Тези персонажи неофитът е виждал и в елевзийското посвещение – хирофант, дадухус или носач на факлата и служител при олтара; кандидатът ги вижда и в Свободното масонство – майстора, старшия и младшия пазител, символични персонификации на Слънцето и Луната и Демиурга, или Великият архитект на Вселената. Но скандинавската троица е обикновено представена от Один, главното божество, Тор, неговия първороден, почитан посредник между бог и човек, притежаващ неограничена власт над Вселената, поради което главата му е била заобиколена с кръг от 12 звезди и Фрейа, един хермафродит, накичен с различни символи, означаващи власт над любов и брак.
В инструкциите, давани на неофита, му е било казвано, че най-великият и най-древният от боговете се наричал Алфадер /бащата на всички/ и има 12 епитета, които припомнят 12-те атрибута на Слънцето, 12-те съзвездия, 12-те върховни богове на Египет, Гърция и Рим.
Между боговете на скандинавската теогония се намира Балдур Добрият, чиято история, както вече загатнахме по-горе, образува обекта на посветителните церемонии. Балдур е Митра, любовта на Слънцето. Той предусеща опасността, която го заплашва; сънува я нощем. Другите богове на Валхала, скандинавския Олимп, на които той разкрива своите скръбни предчувствия, го утешават и за да предпазят да не го постигне някаква злина, изискват клетва от всяко нещо в природа за негова защита. Освен от имела, който бил пропуснат поради това, че не притежавал никакви злосторни качества.
към текста >>
59.
Х. Астралният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Ние имаме пример за това в Мистериите и Боговете на
Гърци
я.
Ние имаме пример за това в Мистериите и Боговете на Гърция.
В Мистериите йерофантът проследяваше назад развитието на човека в неговите три етапа: човекът-животно, човекът-човек, човекът-Бог (истинският свръхчовек, не погрешния свръхчовек на Ницше). Йерофантът влагаше тези три свръхсетивни типа като живи образи в астралната светлина, където те бяха видими за онези, които бяха посветени в Мистериите. В същото време те бяха изразени в поезията и скулптурата чрез три символа: (1) Сатурн, или животинският тип; (2) човешкият тип: Хермес, или Меркурий; (3) божественият тип: Зевс, или Юпитер. Всяка от тези фигури, заедно с всичко около тях, представя един цикъл на човешката еволюция. Това е начинът, по който учениците на Мистериите пренасяха в изкуството онова, което бяха видели в астрална светлина.
към текста >>
60.
Възпитателна практика въз основа на духовното познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Когато в древна
Гърци
я е било необходимо да се реши нещо, са раздавали черни и бели фасулени зърна и след гласуването преброявали колко зърна има от единия и колко от другия цвят.
Изречение за декламиране: Ако искаш да предприемеш нещо, не се занимавай с неща, чийто неуспех можеш да видиш предварително! – казва Питагор кратко и убедително: Не удряй огъня с меча! Това е особено добър пример за това. А за указанието: Не се меси в нещо, за което не си узрял, той прилага изречението: Въздържай се с бобените зърна! Редом с чисто физическото приложение, това е имало и морално.
Когато в древна Гърция е било необходимо да се реши нещо, са раздавали черни и бели фасулени зърна и след гласуването преброявали колко зърна има от единия и колко от другия цвят.
По този начин били провеждани изборите. В този смисъл Питагор казва: Не сте още узрели да се бъркате в обществените работи! Въздържайте се от бобените зърна!
към текста >>
61.
Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Хьолдерлин умира от копнеж по древна
Гърци
я.
Нека разгледаме Хьолдерлин. Той също е случай, разглеждан от психиатрите.
Хьолдерлин умира от копнеж по древна Гърция.
Психиатърът казва: «Той страда от мозъчна болест, а всичко друго е външен симптом. Може би мозъчната болест се е дължи на наследствени заложби.» Така не е възможно да се въздейства от страна на това, което днес се нарича душевен живот, върху конституцията на организма, върху конституцията на мозъка. Виждате, че изследванията на съвременната психиатрия водят в бездънното. Физическото тяло се приема за даденост, а духовното е само мъгла, излизаща от физическото тяло. Дори най-висшите духовни способности, дори постиженията на нашите гении, доколкото не са обичайни, се обясняват от страна на такива материалистически изследователи като ненормална мозъчна дейност.
към текста >>
62.
Пътят и степените на познанието. Втора лекция, Берлин, 21 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
В голяма степен е било така при египетските мистерии и тези в Азия, също при мистериите в
Гърци
я, особено в Елевзин.
Мистерията е същинското рождено място на изкуството. Мистериите са били действителни, живи в астралното пространство. Там е съществувала синтетичност между истина, красота и религиозност.
В голяма степен е било така при египетските мистерии и тези в Азия, също при мистериите в Гърция, особено в Елевзин.
към текста >>
С тях
гърци
те характеризират собствената си раса.
Ние живеем във варварско време, в хаотично време, в неспокойно време. Всички велики културни епохи са произлизали творчески от най-дълбокия духовен живот. Който разгледа гръцките образи на боговете, вижда три различни типа. Първо зевсовия тип, към който принадлежат Атина Палада и Аполон.
С тях гърците характеризират собствената си раса.
Има определена конфигурация на овала на очите, носа, устата. Освен това може да се наблюдава кръгът, който може да се означи като меркуриев тип. Там ушите стоят другояче, носът е съвсем друг, косата е вълниста и къдрава. Трети е сатировият тип, където формата на ъглите на устата е друга, друг нос, очи и т. н. Тези три типа ясно са разграничени в гръцката скулптура.
към текста >>
63.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Но когато човекът изгубва способността да получава мъдрост по такъв начин, в древна Индия е трябвало да бъде обучаван, както го е изисквало индийското тяло, в Персия – персийското, в
Гърци
я – гръцкото и т. н.
Тогава е било възможно да им се предаде известна прамъдрост.
Но когато човекът изгубва способността да получава мъдрост по такъв начин, в древна Индия е трябвало да бъде обучаван, както го е изисквало индийското тяло, в Персия – персийското, в Гърция – гръцкото и т. н.
Това са изисквали външните физически тела според различните влияния, упражнявани върху тях. Праоснователите на религиите са го излели във формите, дадени ни като египетското херметическо учение, учението на Заратустра и други.
към текста >>
64.
Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства
GA_98 Природни и духовни същества
Как
гърци
те са привличали тези божества в своето обкръжение?
Как гърците са привличали тези божества в своето обкръжение?
Чрез това, че в голяма степен са си усвоили това, което можем да наречем архитектонично пространствено чувство. Човекът, който изучава пространството от страна на духовната наука, знае, че пространството не е празнина, която се сънува от нашите обикновени математици, физици и механици, а е нещо диференцирано. То е нещо, което в самото себе си има линии към всички посоки, силови линии отгоре надолу, отдясно наляво, отпред назад, направо и наоколо – във всички посоки. В пространството има натиск от духовен вид, течения, накратко, каквото може да се усети в пространството, да се проникне по чувство. При това често съм давал примера, че този, който има чувство за пространството, знае, защо някои древни художници така чудесно правдиво рисуват три носещи се в небето ангела, така че този, който има чувство за пространството, знае, че тези три ангела се държат един друг, както три мирови тела в пространството се подържат чрез силите си на привличането.
към текста >>
Гърци
те са го имали като архитектонични, архитектурни представи.
Ако се разкаже на недоразвития човек, той стига до заключението, че те би трябвало да паднат долу. Той не може да схване, че те взаимно се носят и поддържат. Древните, които още са имали живото усещане за съществуващото тогава древно ясновидство, са осъзнавали такива взаимно поддържащи се динамични сили. Съвсем друго е, когато видите такава взаимна зависимост, както например при една от картините на Бьоклин.58 Независимо от всичко чудесно при него, срещу което не може да се каже нищо, се вижда онзи забележителен ангел, за когото, ако сте си запазили живото чувство за пространството, ще чувствате, че той всеки момент трябва да тупне долу. В по-новото време живото чувство за пространството е изгубено.
Гърците са го имали като архитектонични, архитектурни представи.
Един гръцки храм е в чистия смисъл на думата художествена пространствена мисъл. Колоната, която носи това, което е поставено върху нея хоризонтално или е опряно, не е нещо измислено, а нещо, което за този, който има чувство за пространството, стои в пространството и там съвсем не бива да има нещо друго.
към текста >>
65.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1907 г. Слизане към ново раждане.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Например, в съвременна
Гърци
я не може да се отгледа това, което е растяло по земята на древна
Гърци
я.
Ще можем да разберем това, ако разгледаме развитието на нашата Земя в неголям интервал от време. Да насочим нашия поглед хиляда години назад! Ако разгледаме местностите, които виждаме сега, то колко различно са изглеждали те тогава! Различните растения, различните животни, дори климатът е бил различен. Земната повърхност постоянно се променя в това, що се отнася до нещата, създавани от природата.
Например, в съвременна Гърция не може да се отгледа това, което е растяло по земята на древна Гърция.
И именно благодарение на това става развитие на Земята, и обликът и постоянно се изменя.
към текста >>
66.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Представете си само цялото значение на този факт, че в старата древна
Гърци
я откриваме мит, който така удивително ни предава тази истина в образ!
Да разгледаме сега този мит. Жизнено творящите сили на Кронос непрекъснато се излъчвали върху Гея, на Сатурн, и се издигали отново нагоре, вплитайки се в атмосферата. Това е “Кронос”, който непрекъснато поглъща своите деца. Трябва да се почувства истината на такъв мит. Ако не я почувстваме, то ние няма да открием правилното отношение към него.
Представете си само цялото значение на този факт, че в старата древна Гърция откриваме мит, който така удивително ни предава тази истина в образ!
Съществува само една възможност за обяснение на този факт, а именно следното: прародови представители на човечеството, които ръководили мистериите, развитието на човечеството, много добре са знаели за мировото развитие това, което съобщаваме сега в теософията. По същият начин, както ние говорим сега за тези неща, се е говорило и в Древна Гърция; и за широките маси истината са я облекли в образи, които са се съхранили в това, което ние знаем сега като мит. Странно отношение към това познание, имат хората, които предполагат, че за последните 40 години човечеството е открило истината, и че познанията от по-ранните време са били само понятия на детска фантазия. Но детско се явява постоянното подчертаване “колко далече напред сме отишли”! Наистина това е детска представа.
към текста >>
По същият начин, както ние говорим сега за тези неща, се е говорило и в Древна
Гърци
я; и за широките маси истината са я облекли в образи, които са се съхранили в това, което ние знаем сега като мит.
Това е “Кронос”, който непрекъснато поглъща своите деца. Трябва да се почувства истината на такъв мит. Ако не я почувстваме, то ние няма да открием правилното отношение към него. Представете си само цялото значение на този факт, че в старата древна Гърция откриваме мит, който така удивително ни предава тази истина в образ! Съществува само една възможност за обяснение на този факт, а именно следното: прародови представители на човечеството, които ръководили мистериите, развитието на човечеството, много добре са знаели за мировото развитие това, което съобщаваме сега в теософията.
По същият начин, както ние говорим сега за тези неща, се е говорило и в Древна Гърция; и за широките маси истината са я облекли в образи, които са се съхранили в това, което ние знаем сега като мит.
Странно отношение към това познание, имат хората, които предполагат, че за последните 40 години човечеството е открило истината, и че познанията от по-ранните време са били само понятия на детска фантазия. Но детско се явява постоянното подчертаване “колко далече напред сме отишли”! Наистина това е детска представа.
към текста >>
67.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 11. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
И колко странно да се струва на съвременния човек, гръцкият храм се явява създание от мислите на физическата телесност, дава възможност на тези същества, които
гърци
те почитали като свои богове, наистина да се докоснат със своите етерни тела линиите на посветените на тях здания и да ги обитават.
Истинското автентично архитектурно изкуство произтича не от нещо друго, а от това, че в насочените линии които вече ги има в пространството, се залагат камъни и тухли, и по този начин стават видими, благодарение внасянето на материя, в тази постройка, която идеално, духовно вече се е определила в пространството. В най-чист вид това чувство за пространството е имал гръцкият архитект, който в своя храм във всичките негови форми е изразявал това, което живее в пространството, което можело да се почувства в пространството. Простият факт, че колоната поддържа хоризонтално или наклонено разположените линии на телата, е възпроизводство на съдържащите се в пространството духовни сили. И целият гръцки храм не е нещо различно, от запълване с материя на това, което живее вътре в пространството. За това гръцкия храм е чиста архитектонична мисъл, кристализирало пространство.
И колко странно да се струва на съвременния човек, гръцкият храм се явява създание от мислите на физическата телесност, дава възможност на тези същества, които гърците почитали като свои богове, наистина да се докоснат със своите етерни тела линиите на посветените на тях здания и да ги обитават.
Много повече от обикновена фраза се явяват думите, че гръцкият храм е място където живее бог. За този, който действително чувства тези неща, особеността на гръцкия храм се състои в това, което ние можем да си представим :далече наоколо и в него самия няма нито един човек. Гръцкият храм не се нуждае от човека, който би се взирал в него или би се намирал в него. Представете си, гръцкият храм, който стои самотно и наоколо на всички страни няма ни една душа. Тогава той повече от всякога всъщност е това, което трябва да бъде.
към текста >>
68.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Казва се по-нататък, че авторът на Йоановото Евангелие е бил човек с гръцко образование и се посочва как
гърци
те имали един писател, Филон Александрийски, който също говори за Логоса.
Другите евангелисти, които се обръщат към обикновения човешки ум, не се изразяват толкова философски.
Казва се по-нататък, че авторът на Йоановото Евангелие е бил човек с гръцко образование и се посочва как гърците имали един писател, Филон Александрийски, който също говори за Логоса.
Следователно, когато в образованите гръцки среди искали да говорят за нещо възвишено, говорели за Логоса, а Йоан е следвал техния пример. И така, това се приема като доказателство, че авторът на Йоановото Евангелие не черпи от онези източници, от които черпят другите евангелисти, а се оставя
към текста >>
69.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Навсякъде - в
Гърци
я, Халдея, Египет, древна Индия - имало такива Мистерии.
Всеки човек, минал през посвещение, можел да има лични изживявания и опитности в духовните светове, така че можел да бъде свидетел на разиграващите се там събития. Онези, които били достатъчно напреднали, за да бъдат посветени, били привличани в съответните мистерийни центрове.
Навсякъде - в Гърция, Халдея, Египет, древна Индия - имало такива Мистерии.
Там кандидатите за посвещение били продължително обучавани и запознавани с приблизително същите неща, които ние днес изучаваме в антропософията; и в подходящия момент погледът им се отварял и те вече можели да виждат в духовния свят. Обаче в древността всичко това не можело да се постигне по друг начин, освен чрез специални съотношения в четирите съставни части на човешкото същество: физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът. Инициаторът или йерофантът - т.е. лицето, което отговаряло за посвещението и разбирало нещата - потопявал кандидата в едно състояние, подобно на смъртта, траещо три дни и половина. Това ставало поради следните причини.
към текста >>
70.
ОСМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Едва в
Гърци
я човекът се обективира в материята, във формите на изкуството.
И така, виждате как хората все повече слизат и се вплитат в Майя и как насищат материята със силите на Духа. През четвъртата следатлантска културна епоха, гръко-римската, човекът осъществява своя вътрешен живот преди всичко в условията на външния свят.
Едва в Гърция човекът се обективира в материята, във формите на изкуството.
Човекът влага своята собствена форма в образите на гръцките Богове. В драмите на Есхил усещаме, как човекът се стреми към художествено претворяване на своята собствена индивидуалност. Той сам излиза на физическото поле и създава копие на самия себе си. А в римската култура човек създава копие на себе си в лицето на държавните институции. Крещящо дилетантство е да се търсят корените на това, което днес наричаме “юриспруденция”, в епохите преди Рим.
към текста >>
В древна
Гърци
я имаме “полис”, малкия “град-държава”, и човекът усеща себе си като член на този малък “град-държава”.
Той сам излиза на физическото поле и създава копие на самия себе си. А в римската култура човек създава копие на себе си в лицето на държавните институции. Крещящо дилетантство е да се търсят корените на това, което днес наричаме “юриспруденция”, в епохите преди Рим. Това, което съществува преди Рим, като понятие, е коренно различно от “Jus”, от правото. Защото понятието за човека като отделна личност, правовото понятие за личност, преди Рим, то изобщо не е съществувало.
В древна Гърция имаме “полис”, малкия “град-държава”, и човекът усеща себе си като член на този малък “град-държава”.
Днешният човек трудно би се приспособил към индивидуалното съзнание, характерно за гръцката епоха. По време на римската култура обаче, човекът навлиза до такава степен във физическия свят, че отделната човешка личност - вече като римски гражданин - встъпва в своите юридически права. Бавно и постепенно развитието напредва, и по-нататък ние ще проследим как личността все повече излиза на преден план и все повече завладява физическия свят. Човекът все повече и повече потъва в материята.
към текста >>
71.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
В Древна
Гърци
я отделният човек усещаше себе си като член на целия град-държава.
Ние виждаме, как човекът постепенно прониква материята със своя собствен Дух, със своя духовен Аз. Ние виждаме творенията на гръцките скулптори, на гръцките драматурзи, където човекът въплъщава това, което той нарича своя душевна същност. Ние виждаме по-нататък в римския свят как това, което е човекът, стига до неговото съзнание и как той го фиксира във външния свят под формата на “Jus” (право), макар една твърде заплетена и сложна наука за правото да забулва целия този процес. За всеки истински познавач на юриспруденцията е ясно, че същинското право, разглеждащо човека като правов субект, възниква едва през четвъртата културна епоха. Човекът беше осъзнал своята собствена личност до такава степен, че усещаше себе си като поданик на държавата.
В Древна Гърция отделният човек усещаше себе си като член на целия град-държава.
За него беше по-важно да бъде атинянин, отколкото отделен човек. Обаче нещо съвсем различно е, когато чуваме: “Аз съм римлянин! ”, отколкото: “Аз съм атинянин”. “Аз съм римлянин” означава, че индивидът, като поданик на държавата, има определена стойност и притежава своя лична воля. Лесно би могло да се докаже, че например понятието “завещание” (Тestament) възниква едва през този период, то е типично римско понятие.
към текста >>
Колоната е замислена изцяло като носител на тежестта и това, което лежи върху нея,
гърци
те усещат като нещо, което трябва да бъде носено и което трябва да упражнява натиск.
Докато в гръцкия храм е вложен целия обрат в развитието на следатлантската епоха. За всеки, който разбира тези неща, не съществува по-значителна и по-завършена архитектура от гръцката, която е най-чистия израз на вътрешните пространствени закономерности.
Колоната е замислена изцяло като носител на тежестта и това, което лежи върху нея, гърците усещат като нещо, което трябва да бъде носено и което трябва да упражнява натиск.
Тук в гръцкия храм, суверенната и еманципирана пространствена идея достига своето крайно съвършенство. Малцина са усетили по-късно пространствената идея така, както гърците. Впрочем имаше и хора, които все пак можеха да усещат пространствената идея, но от гледна точка на живописта. Вгледайте се в пространството на Сикстинската капела, застанете откъм задната стена, където се намира величествената картина на “Страшния съд” и погледнете нагоре: тогава ще установите, как задната стена просто политва нагоре. Тя политва стремително към висините, защото художникът е усетил пространствената идея не така абстрактно, както другите хора.
към текста >>
Малцина са усетили по-късно пространствената идея така, както
гърци
те.
Докато в гръцкия храм е вложен целия обрат в развитието на следатлантската епоха. За всеки, който разбира тези неща, не съществува по-значителна и по-завършена архитектура от гръцката, която е най-чистия израз на вътрешните пространствени закономерности. Колоната е замислена изцяло като носител на тежестта и това, което лежи върху нея, гърците усещат като нещо, което трябва да бъде носено и което трябва да упражнява натиск. Тук в гръцкия храм, суверенната и еманципирана пространствена идея достига своето крайно съвършенство.
Малцина са усетили по-късно пространствената идея така, както гърците.
Впрочем имаше и хора, които все пак можеха да усещат пространствената идея, но от гледна точка на живописта. Вгледайте се в пространството на Сикстинската капела, застанете откъм задната стена, където се намира величествената картина на “Страшния съд” и погледнете нагоре: тогава ще установите, как задната стена просто политва нагоре. Тя политва стремително към висините, защото художникът е усетил пространствената идея не така абстрактно, както другите хора. Ето защо тази стена стои толкова чудесно там, в ъгъла. А това означава, че пространствената идея се възприема по друг, а не по гръцки маниер.
към текста >>
Тези линии действително съществуват в пространството и според тях
гърци
те издигаха своите храмове.
Тези линии действително съществуват в пространството и според тях гърците издигаха своите храмове.
към текста >>
72.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
И когато
гърци
те са произнасяли тази максима “Познай себе си”, те не са имали предвид, че човек трябва да насочи своя поглед навътре в себе си, а нещо съвсем друго: “Оплоди себе си с това, което нахлува в теб от духовния свят!
През епохите, когато духовните неща бяха разбирани в по-дълбок и по-реален смисъл, отколкото днес, самото понятие “познание” също имаше много по-дълбок смисъл. Вземете Библията, отворете Петокнижието и ще прочетете как “Авраам позна своята жена” (1. Мойсей 4, 1), как този или онзи патриарх “позна своята жена”. Не са необходими много усилия, за да разберете, че тук става дума за оплождане.
И когато гърците са произнасяли тази максима “Познай себе си”, те не са имали предвид, че човек трябва да насочи своя поглед навътре в себе си, а нещо съвсем друго: “Оплоди себе си с това, което нахлува в теб от духовния свят!
”. “Познай себе си! ” означава: Оплоди себе си със съдържанието на духовния свят!
към текста >>
73.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
В древна
Гърци
я духът бе употребен за одухотворяване на материята и одухотворената материя застава пред нас в образите на Аполон, на Зевса, в драмите на Софокъл и т.н.
Ние живеем сега в Петата културна епоха /можем да я наречем Западно-европейска Бележка на преводача./, където културата е слязла още по-дълбоко, под равнището на човека. Ние живеем в епохата, когато човекът е станал роб на външните отношения, на външната среда.
В древна Гърция духът бе употребен за одухотворяване на материята и одухотворената материя застава пред нас в образите на Аполон, на Зевса, в драмите на Софокъл и т.н.
Там човекът беше слязъл до физическото поле, но не беше слязъл под равнището на човека. Същото имаме и през Римската епоха. Най-дълбоко слизане под сферата на човека става сега в нашата епоха. В нашата епоха духът стана роб на материята. Безкрайно много дух е употребен в нашата епоха, за да се проникне в природните сили на външния свят, за да се превърне този външен свят в едно място колкото е възможно по-удобно за човека.
към текста >>
74.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
От там културното течение отиде в древна Индия, в Персия, Египет,
Гърци
я и т.н.
Само една малка част, която живееше в една област близо до днешна Ирландия, се разви до високия разцвет на културата на Атлантския континент и потегли към изток. Трябва да ни бъде ясно, че това беше само главната група. Постоянно народи се преселваха от запад на изток и всички по-късни народи на европейските области, в северна и средна Европа, произхождаха от онзи отряд, който беше дошъл от запад на изток. Но под ръководството на един велик Водач онази част на населението, което беше стигнала до най-висок разцвет на културата, беше и най-напредналата. Тази част, тази съвсем малка група от избрани хора се установи в средна Азия; там тя образува един център и от този център се отделиха колонии и отидоха към онези културни области, които вече посочихме.
От там културното течение отиде в древна Индия, в Персия, Египет, Гърция и т.н.
Но вие лесно ще зададете сега въпроса: Не е ли това една твърде сурова мисъл, че цели маси народ остават неузрели и не добиват способността да се развиват; че само една малка група става способна да посади семето на следващата култура? Обаче тази мисъл не ще има вече нещо обезпокоително, когато направите разлика между развитието на расите и развитието на душите. Расата може да изостане назад; една общност от народи може да изостане. Обаче душите преминават над расите. Ако искаме да си представим съвсем точно нещата, трябва да си кажем: Всички души, които днес живеят в телата на цивилизованите страни, в миналото са били въплътени в тела на атлантийци.
към текста >>
вие самите въплътени като индийци); запечатано е във вас това, което Персийците, Египтяните,
Гърци
те, Римляните са записали в душата и което и нашата културна епоха записва в нея.
Да си представим душата, как тя чака, как носи затвореното в нея отвъд войната на всички против всички. Тя е запечатана 7 пъти. Всяка културна епоха е сложила на нея един печат. Във вас е запечатано това, което Индийците са записали в душите си (т.е.
вие самите въплътени като индийци); запечатано е във вас това, което Персийците, Египтяните, Гърците, Римляните са записали в душата и което и нашата културна епоха записва в нея.
Тези печати ще бъдат разтворени, т.е. нещата ще се изявят външно, след великата война на всички против всички. А принципът, силата, която води хората до там, щото истинските плодове на нашите културни епохи да се явят върху лицата, този принцип, тази сила ние трябва да виждаме в Христа Исуса. 7 печата трябва да бъдат разтворени в една книга. Коя е тази книга?
към текста >>
75.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Ако бихте могли да се върнете назад в мистериите на древна
Гърци
я, в орфическите и елевзинските мистерии, в мистериите на древен Египет, на Халдея, на Персия, на Индия, навсякъде вие бихте намерили Откровението.
Ако бихте могли да се върнете назад в мистериите на древна Гърция, в орфическите и елевзинските мистерии, в мистериите на древен Египет, на Халдея, на Персия, на Индия, навсякъде вие бихте намерили Откровението.
То е съществувало. То не е било написано, но е живяло и се е предавало от жреческо поколение на жреческо поколение, през поколенията на посветителите, където паметта е била така силна и жива, че можеше да овладее такъв богат материал. И в много по-късни времена паметта е била много по-силна отколкото днес.
към текста >>
76.
Предговор от Мария Щайнер
GA_106 Египетски митове и мистерии
Рудолф Щайнер ни описва един образ, който беше даван на окултния ученик в Египет и който по-късно беше пренесен в
Гърци
я като легендата за Прометей по следния начин:
Рудолф Щайнер ни описва един образ, който беше даван на окултния ученик в Египет и който по-късно беше пренесен в Гърция като легендата за Прометей по следния начин:
към текста >>
77.
Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди.
GA_106 Египетски митове и мистерии
В
Гърци
я, както и в цяла Европа, това бяха същите
Гръцките Богове не са нищо друго, освен спомени за Боговете, чиито близък спътник човекът беше по времето на Атлантида, онези Богове, чиито етерни форми той възприемаше чрез своето ясновидство, когато нощем излизаше извън своето физическо тяло. Както е вярно, че днес човекът вижда физическите предмети, толкова вярно е, че тогава човекът виждаше Зевс, Атина и т.н. За него това бяха действителни форми. Това, което атлантецът изживяваше и усещаше в своето ясновидско съзнание, то отново се прояви за човека на Четвъртата следатлантска култура в лицето на Пантеона. И както Египетската епоха е един спомен за троичността през време на Лемурийската епоха, така и изживяванията в Атлантида останаха като един вид спомени в гръцката йерархия на Боговете.
В Гърция, както и в цяла Европа, това бяха същите
към текста >>
Гърци
те можеха да си спомнят най-вече образите на Боговете от Атлантида.
Сега ние се намираме в Петата следатлантска културна епоха. За какво можем да си спомняме сега ние? Първата културна епоха, тази на древните индийци, можеше да си представи първата Земна епоха; персите можеха да си спомнят втората Земна епоха, принципа на доброто и злото; древните египтяни си представяха третата Земна епоха с нейната троичност. Гръцката, древно-германската, римската културна епоха имаха своя Олимп.
Гърците можеха да си спомнят най-вече образите на Боговете от Атлантида.
После дойде новото време, Петата следатлантска епоха. За какво можеше да си спомня тя?
към текста >>
78.
Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Независимо дали отиваме в Индия, в Персия, в Египет, в
Гърци
я, или където и да е другаде, ние навсякъде откриваме онези представи за света, каквито охарактеризирахме току що.
При древните народи този вид възприятия се проявява като спомен. Фактически детето не смята масата за одушевено същество; по-скоро то все още не съумява да почувствува душата в себе си, а се оприличава на парче безчувствено дърво. Именно защото се чувствува като без душа, то се поставя на същата степен, каквато има бездушната маса и започва да я удря. Истинските факти са в пълна противоположност на това, което твърдят учените.
Независимо дали отиваме в Индия, в Персия, в Египет, в Гърция, или където и да е другаде, ние навсякъде откриваме онези представи за света, каквито охарактеризирахме току що.
И в тези представи беше влято това, което древните посветени даваха като култура на съответните народи.
към текста >>
79.
Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности.
GA_106 Египетски митове и мистерии
И когато при походите на Александър Велики
гърци
те проникнаха в Индия и научиха за последните отзвуци от това, което ученикът е усещал в миналото, те усещаха следното; те казваха: Когато ученикът разглежда това, което се разпростира в големия свят като човек, тогава той има пред себе си Херкулес.
И когато при походите на Александър Велики гърците проникнаха в Индия и научиха за последните отзвуци от това, което ученикът е усещал в миналото, те усещаха следното; те казваха: Когато ученикът разглежда това, което се разпростира в големия свят като човек, тогава той има пред себе си Херкулес.
Индиецът наричаше това, което живее като сили на Вселената: Вха. Обаче в човека те чувствуваха, така да се каже, екстракта на цялото: Брахман.
към текста >>
Така
гърци
те даваха израз на това, което остана като отзвук от процесите, разиграващи се в душите на онези ученици, които бяха представители на пра-древната индийска култура.
Така гърците даваха израз на това, което остана като отзвук от процесите, разиграващи се в душите на онези ученици, които бяха представители на пра-древната индийска култура.
Този беше плодът на един от походите под водачеството на Александър Велики в Индия.
към текста >>
Това трябва да знае всеки, който иска да разбере случващото се в древна
Гърци
я.
Фактически всичко това действуваше само върху Разсъдъчната душа, обаче от учителя към ученика поемаха и съвсем други, магични, тайнствени сили, и всъщност тъкмо те бяха в състояние да изпълнят с яснота и жизненост онези образи, които учителят извикваше пред душата на ученика. Тези особени въздействия изчезнаха едва през Четвъртата следатлантска културна епоха, Гръцко-римската. Силите също претърпяват изменения. Когато един древен египтянин се изправяше пред един младеж, положението беше съвсем различно от това, когато днес един учител застава пред своя ученик. Днес силите, които действуват от възрастния към младия, са съвършено различни.
Това трябва да знае всеки, който иска да разбере случващото се в древна Гърция.
Фактически Сократ притежаваше телепатически сили, които преминаваха от него в учениците, докато той ги поучаваше. В наши дни това не е възможно. Обаче това, което в миналото беше напълно оправдано, днес би представлявало една осъдителна практика.
към текста >>
80.
Пета лекция: Развитието на троичността Слънце, Луна, Земя. Формиращият тон. Озирис и Тифон.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Видяхме също, какво си мислеха
гърци
те, когато в походите на Александър Велики те се запознаха с изживяванията на индийските посветени, в чиито души израстваше образът на божествено-духовната, творческа сила, която се проявяваше още в онази първична мъглявина, когато Слънцето и Луната бяха съединени със Земята.
Досега в тези лекции ние се опитахме да си изградим един образ за нашето Земно развитие във връзка с развитието на човека, понеже трябваше да си обясним как Земното минало, как фактите на нашето Земно развитие се отразяват в познанието на отделните културните периоди от следатлантското време. Ние можахме да охарактеризираме най-дълбоките изживявания, които имаха учениците на Ришите и да посочим как тези вътрешни изживявания на стремящите се към посвещение се представяха като вътрешни, ясновидски образи на онези отношения и процеси, разиграли се на нашата първо-начална Земя, когато тя още е съдържала в себе си Слънцето и Луната. Ние видяхме, до каква висока степен на посвещение трябваше да стигне един ученик на древно-индийската култура, за да си изгради такъв светогледен образ, който представлява един вид повторение на онова, което се е разиграло в пра-далечното минало.
Видяхме също, какво си мислеха гърците, когато в походите на Александър Велики те се запознаха с изживяванията на индийските посветени, в чиито души израстваше образът на божествено-духовната, творческа сила, която се проявяваше още в онази първична мъглявина, когато Слънцето и Луната бяха съединени със Земята.
Този образ, индийският Брахман, наречен по-късно Брахма-Аз, явяващ се по-късно на гърците в лицето на Херкулес, тъкмо този образ ние се опитахме да извикаме пред себе си като едно вътрешно повторение на процесите, които действително са се разигравали в миналото.
към текста >>
Този образ, индийският Брахман, наречен по-късно Брахма-Аз, явяващ се по-късно на
гърци
те в лицето на Херкулес, тъкмо този образ ние се опитахме да извикаме пред себе си като едно вътрешно повторение на процесите, които действително са се разигравали в миналото.
Досега в тези лекции ние се опитахме да си изградим един образ за нашето Земно развитие във връзка с развитието на човека, понеже трябваше да си обясним как Земното минало, как фактите на нашето Земно развитие се отразяват в познанието на отделните културните периоди от следатлантското време. Ние можахме да охарактеризираме най-дълбоките изживявания, които имаха учениците на Ришите и да посочим как тези вътрешни изживявания на стремящите се към посвещение се представяха като вътрешни, ясновидски образи на онези отношения и процеси, разиграли се на нашата първо-начална Земя, когато тя още е съдържала в себе си Слънцето и Луната. Ние видяхме, до каква висока степен на посвещение трябваше да стигне един ученик на древно-индийската култура, за да си изгради такъв светогледен образ, който представлява един вид повторение на онова, което се е разиграло в пра-далечното минало. Видяхме също, какво си мислеха гърците, когато в походите на Александър Велики те се запознаха с изживяванията на индийските посветени, в чиито души израстваше образът на божествено-духовната, творческа сила, която се проявяваше още в онази първична мъглявина, когато Слънцето и Луната бяха съединени със Земята.
Този образ, индийският Брахман, наречен по-късно Брахма-Аз, явяващ се по-късно на гърците в лицето на Херкулес, тъкмо този образ ние се опитахме да извикаме пред себе си като едно вътрешно повторение на процесите, които действително са се разигравали в миналото.
към текста >>
81.
Седма лекция: Еволюционните процеси в човешкия организъм до отделянето на Луната. Озирис и Изис като ваятели на човешката форма.
GA_106 Египетски митове и мистерии
В духовен смисъл слепият визионер Омир беше много повече виждащ, отколкото останалите
гърци
.
Тези знаци бележат степента на развитие, характерна за човека, както например кентавърът отразява една действително еволюционна степен на човека: долу кон, горе човек. Ние би трябвало да приемаме коня не буквално, а като представител на животинската природа. Този беше и художественият принцип в предишните времена: тези, които искаха да създават художествени форми, се доверяваха на описанията от страна на ясновидците, или самите те можеха да виждат в духовния свят. Твърди се, че Омир бил един сляп визионер, т.е. ясновидец. Той можеше да вижда назад във времето и да чете написаното в хрониката Акаша.
В духовен смисъл слепият визионер Омир беше много повече виждащ, отколкото останалите гърци.
Следователно, кентавърът е една действителна човешка форма от миналото. Когато човекът изглеждаше така, Луната все още не беше отделена от Земята; Лунната сила все още се намираше в тялото на Земята. Вътре в човека все още се намираше това, което беше образувано по-рано през епохата на Слънцето: светещата епифизна жлеза, която тогава той носеше като един вид фенер върху главата си.
към текста >>
И наистина, забележителни са думите, които веднъж един египетски жрец, срещайки Солон, изрече: „О, Солоне, Солоне, все пак, вие
гърци
те винаги си оставате деца, фактически възрастни
гърци
няма.
Когато гръцките посветени бяха запознавани с тези тайни на египтяните, те научаваха и още нещо, но в общи линии то беше същото, каквото знаеха египетските посветени. Те само го обозначаваха с един друг език. Египетските посветени имаха силно развити ясновидски дарби, така че много от техните ученици можеха да виждат в далечното минало. Египетският посветен беше органически свързан с онези тайни; ето защо в сравнение с египетските посветени, гръцките свещенослужители изглеждаха като малки, сричащи деца.
И наистина, забележителни са думите, които веднъж един египетски жрец, срещайки Солон, изрече: „О, Солоне, Солоне, все пак, вие гърците винаги си оставате деца, фактически възрастни гърци няма.
Всички вие сте духовно млади, защото нямате никакви древни светогледи, нито предания, които са устояли на времето (Платон: „Тимей”). Египтянинът подчертаваше, че египетската мъдрост превъзхожда всичко онова, което може да бъде изживяно в материалния свят. Само посветените в Елевзинските Мистерии бяха достатъчно напреднали, обаче в тях участвуваха ограничен брой ученици. Обаче това, което египетският посветен виждаше за онзи период от Земното развитие: че Богът Озирис се беше отделил от Слънцето и беше отишъл на Луната, като оттам отразяваше Слънчевата светлина - това, което вършеше този Бог, то беше свещено също и за гърците. Те също знаеха, че този Бог Озирис е онзи, който образува 28-те форми на Луната като чрез това залага началото на 28-те нервни снопа в човешкия организъм.
към текста >>
Обаче това, което египетският посветен виждаше за онзи период от Земното развитие: че Богът Озирис се беше отделил от Слънцето и беше отишъл на Луната, като оттам отразяваше Слънчевата светлина - това, което вършеше този Бог, то беше свещено също и за
гърци
те.
Египетският посветен беше органически свързан с онези тайни; ето защо в сравнение с египетските посветени, гръцките свещенослужители изглеждаха като малки, сричащи деца. И наистина, забележителни са думите, които веднъж един египетски жрец, срещайки Солон, изрече: „О, Солоне, Солоне, все пак, вие гърците винаги си оставате деца, фактически възрастни гърци няма. Всички вие сте духовно млади, защото нямате никакви древни светогледи, нито предания, които са устояли на времето (Платон: „Тимей”). Египтянинът подчертаваше, че египетската мъдрост превъзхожда всичко онова, което може да бъде изживяно в материалния свят. Само посветените в Елевзинските Мистерии бяха достатъчно напреднали, обаче в тях участвуваха ограничен брой ученици.
Обаче това, което египетският посветен виждаше за онзи период от Земното развитие: че Богът Озирис се беше отделил от Слънцето и беше отишъл на Луната, като оттам отразяваше Слънчевата светлина - това, което вършеше този Бог, то беше свещено също и за гърците.
Те също знаеха, че този Бог Озирис е онзи, който образува 28-те форми на Луната като чрез това залага началото на 28-те нервни снопа в човешкия организъм. Чрез Озирис беше изградена нервната система в посока надолу по гръбначния мозък като по този начин впоследствие беше изградена и цялата горна част на човешкото тяло. Защото всичко онова, което възникна като мускули, можа да получи своята форма само поради факта, че неговите ваятели са именно нервите. Всичко, което съществува като мускули, хрущяли, като други органи, каквито са сърцето и белите дробове, всички те получиха своята форма чрез нервите. Така чрез предходната дейност на Слънцето възникна онова, което по-късно се оформи като главен мозък и гръбначен мозък; и отвън върху този гръбначен мозък работят 28-те форми на Озирис и Изис.
към текста >>
Това усещане имаха също и
гърци
те, и когато се запознаха с египетските Мистерии, те разбраха, че Озирис беше същият този Бог, когото те познаваха под името Аполон.
Чрез Озирис беше изградена нервната система в посока надолу по гръбначния мозък като по този начин впоследствие беше изградена и цялата горна част на човешкото тяло. Защото всичко онова, което възникна като мускули, можа да получи своята форма само поради факта, че неговите ваятели са именно нервите. Всичко, което съществува като мускули, хрущяли, като други органи, каквито са сърцето и белите дробове, всички те получиха своята форма чрез нервите. Така чрез предходната дейност на Слънцето възникна онова, което по-късно се оформи като главен мозък и гръбначен мозък; и отвън върху този гръбначен мозък работят 28-те форми на Озирис и Изис. Следователно, Озирис и Изис са архитектите, ваятели-те, и когато мозъкът изпраща своите чувствителни влакна надолу в гръбначния мозък, Озирис е този, който „обработва” гръбначния мозък.
Това усещане имаха също и гърците, и когато се запознаха с египетските Мистерии, те разбраха, че Озирис беше същият този Бог, когото те познаваха под името Аполон.
Те казваха: египетският Озирис е Аполон, и както Озирис „работи” в нервите, за да се прояви вътрешният душевен живот на човека, същото върши и нашият Аполон.
към текста >>
Тук
гърци
те стигнаха до един забележителен образ: и това е лирата на Аполон.
А сега нека нагледно да си представим формирането на човешките органи. Да си представим мозъка, чиито разклонения продължават надолу в гръбначния мозък; това са 28-те ръце на Озирис и с тях Озирис свири върху това, което се простира надолу под формата на гръбначния мозък като върху една лира.
Тук гърците стигнаха до един забележителен образ: и това е лирата на Аполон.
Можем да си представим нещата и обратно. Лирата е мозъкът, струните са нервите и пръстите на Аполон докосват струните. Аполон свири върху мировата лира, върху великото произведение на изкуството, изваяно от Космоса, и позволява на звуците да проговарят в човека, звуците, в които се разгръща душевният живот на човека. За елевзинските посветени това беше същото, което знаеха и египтяните.
към текста >>
82.
Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Такива произведения на изкуството като тези в
Гърци
я, по-рано не са съществували.
През Четвъртата културна епоха, Гръцко-латинската, човекът навлиза още по-дълбоко във физическия свят. Той напредна до такава степен, че не само виждаше писмеността на Боговете във физическия свят, но можеше да влага своето „себе”, своята духовна индивидуалност в обективния свят.
Такива произведения на изкуството като тези в Гърция, по-рано не са съществували.
Че човекът изобрази самия себе си в една или друга култура, че пресъздаде в нея нещо като своето физическо „себе”, това беше постигнато през Четвъртата културна епоха.
към текста >>
Нека да подчертаем това, за да посочим нещо, което днес едва ли извиква някаква представа у хората, а именно: пространственият усет на
гърци
те, за който специално трябва да подчертаем, че той е от окултно естество.
Един слаб отзвук от него можем да видим при старите живописци. При тях все още можем да видим, как, примерно, Ангелите се носят из пространството, като в същото време имаме чувство, че те взаимно се поддържат. Този жив усет за пространството вече не съществува. Аз не отправям някаква критика към Бьоклин и неговото изкуство да си служи с цветовете, но все пак той не познаваше окултния пространствен усет. Едно такова същество, което се издига над неговата „Пие-та” - впрочем човек не е сигурен дали това е Ангел или някакво друго същество - неизбежно пробужда у зрителя чувството, че то всеки миг ще падне върху групата под него.
Нека да подчертаем това, за да посочим нещо, което днес едва ли извиква някаква представа у хората, а именно: пространственият усет на гърците, за който специално трябва да подчертаем, че той е от окултно естество.
към текста >>
Каквото беше положението с големите храмове, същото виждаме и във всички художествени храмове на
гърци
те.
Каквото беше положението с големите храмове, същото виждаме и във всички художествени храмове на гърците.
Мраморът на техните култури оживява: гърците изразяваха във физическата област това, което живееше в техния духовен свят; при гърците беше налице едно бракосъчетание между духовното и физическото.
към текста >>
Мраморът на техните култури оживява:
гърци
те изразяваха във физическата област това, което живееше в техния духовен свят; при
гърци
те беше налице едно бракосъчетание между духовното и физическото.
Каквото беше положението с големите храмове, същото виждаме и във всички художествени храмове на гърците.
Мраморът на техните култури оживява: гърците изразяваха във физическата област това, което живееше в техния духовен свят; при гърците беше налице едно бракосъчетание между духовното и физическото.
към текста >>
Гърци
те развиха способността да въплъщават душевно-духовното в своите художествени произведения, но отделният грък все още се чувствуваше като член на едно голямо цяло, на полиса, на града-държава; той не възприемаше себе си като личност.
Обаче римляните бяха стигнали една крачка по-нататък в завладяването на физическия план.
Гърците развиха способността да въплъщават душевно-духовното в своите художествени произведения, но отделният грък все още се чувствуваше като член на едно голямо цяло, на полиса, на града-държава; той не възприемаше себе си като личност.
Същото виждаме и при по-ранните култури: египтянинът също не се чувствуваше като отделен индивид, а като част от народа. Нещата се повтарят и в Гърция: хората не придаваха стойност на това, да се чувствуват индивиди, а тяхната най-голяма гордост беше да са спартанци, атиняни и т.н. Да бъде човек една личност, да бъде сам по себе си нещо в света, това стана възможно за пръв път едва в Рим. Тъкмо римлянинът стигна до понятието „гражданин”; ето защо римляните можаха да създадат юриспруденцията, правото, които с основание се считат за техни постижения.
към текста >>
Нещата се повтарят и в
Гърци
я: хората не придаваха стойност на това, да се чувствуват индивиди, а тяхната най-голяма гордост беше да са спартанци, атиняни и т.н.
Обаче римляните бяха стигнали една крачка по-нататък в завладяването на физическия план. Гърците развиха способността да въплъщават душевно-духовното в своите художествени произведения, но отделният грък все още се чувствуваше като член на едно голямо цяло, на полиса, на града-държава; той не възприемаше себе си като личност. Същото виждаме и при по-ранните култури: египтянинът също не се чувствуваше като отделен индивид, а като част от народа.
Нещата се повтарят и в Гърция: хората не придаваха стойност на това, да се чувствуват индивиди, а тяхната най-голяма гордост беше да са спартанци, атиняни и т.н.
Да бъде човек една личност, да бъде сам по себе си нещо в света, това стана възможно за пръв път едва в Рим. Тъкмо римлянинът стигна до понятието „гражданин”; ето защо римляните можаха да създадат юриспруденцията, правото, които с основание се считат за техни постижения.
към текста >>
83.
Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Някои от тези митове исторически са запазени в онази форма, която се утвърди в
Гърци
я, но по-голямата част от тези легенди, отнасящи се и неговото обкръжение всъщност идват от египетските Мистерии.
Съществуват много митове и легенди на древните египтяни, които бяха достатъчно известни за хората с духовно-научен светоглед, за които обаче все още не се споменава във външната, историческата традиция.
Някои от тези митове исторически са запазени в онази форма, която се утвърди в Гърция, но по-голямата част от тези легенди, отнасящи се и неговото обкръжение всъщност идват от египетските Мистерии.
Днес ние ще се занимаем с характерните черти на всякакъв род митове, въпреки твърденията на днешните култур-историци, че гръцка митология не съдържа в себе си кой знае колко факти от общочовешко значение.
към текста >>
През миналите времена пребиваването в Де-вакана беше съвършено различно от това, което е днес; древните египтяни минаваха през Девакана не така, както древните
гърци
.
Достатъчно е само да проследим материалистичната наука, за да установим как например преди по-малко от няколко хилядолетия Европа беше заселена от съвършено други животни, как цяла Европа изглеждаше различно от днес. Обликът на Земята непрекъснато се променя и става така, че идвайки на Земята, човекът среща все нови и нови условия на живот. За всеки от нас това изглежда напълно естествено. Обаче когато описваме отношенията в духовния свят, тогава хората са склонни да вярват, че онова, което се е случило в духовния свят, когато те, примерно, са умрели преди около хиляда години, че това, което е станало там, е същото, както онова, което се случва днес, когато след поредния си нов земен живот, те отново умират. Точно както се променя физическия свят, така се променят и отношенията в другия свят.
През миналите времена пребиваването в Де-вакана беше съвършено различно от това, което е днес; древните египтяни минаваха през Девакана не така, както древните гърци.
Там също е налице една еволюция. Естествено, сега ние описваме настоящите отношения на Девакана; обаче те са претърпели определени промени. Ние можем да предположим това, ако си припомним описанията от последните лекции.
към текста >>
Ето този образ беше показван на египетския ученик, а по-късно този образ беше пренесен и в
Гърци
я като легендата за Прометей.
Ето този образ беше показван на египетския ученик, а по-късно този образ беше пренесен и в Гърция като легендата за Прометей.
Такива легенди и митове ние не бива да докосваме с груби ръце. Не бива да лишаваме една пеперуда от цветния прашец на нейните криле. Такива образи не бива да бъдат изкривявани и измъчвани. Ние не бива да заявяваме: Прометей означава това или онова; ние трябва да изнесем действителните окултни факти и с оглед на тях да се опитаме да разберем образите, които са възникнали именно от окултните факти, за да преминат после в съзнанието на хората.
към текста >>
84.
Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Така е с всичко, което знаем за живота на древните
гърци
.
А характеризирайки Четвъртата следатлантска епоха, Гръцко-латинската, ние видяхме, че тогава в известен смисъл човекът беше ангажиран главно с физическия план и че заниманията му с физическия свят бяха стигнали до една много дълбока точка. Причината, за да определяме като изключително важна тази епоха, която от една страна бележи най-долната точка в общочовешкото развитие, а от друга страна е толкова примамлива и симпатична за днешния наблюдател, е тази, че тя стана изходна точка за ред многозначителни събития, засягащи днешната културна епоха. Ние видяхме как през тази Гръцко-латинска епоха се стигна до едно бракосъчетание между Духа и материята, което пролича най-вече в гръцкото изкуство. Видяхме как гръцкият храм се превърна в едно архитектурно творение, където можеха да живеят самите Богове, и човекът можеше да каже: Да, аз доведох материята дотам, че сега за мен материята е израз на Духа, и във всяка нейна частица аз мога да доловя нещо от този универсален Дух. И това беше в сила за всички произведения на гръцкото изкуство.
Така е с всичко, което знаем за живота на древните гърци.
И този художествен свят, в който те вложиха Духа, направи материята толкова неустоимо привлекателна, че дори и при нас, в Средна Европа, великият Волфганг Гьоте се опита да се отъждестви с тази културна епоха в своя „Фауст” и в своята трагедия „Елена”.
към текста >>
Наистина
гърци
те завладяха материята, обаче в същото време те не изгубваха връзките с Духа.
Но какво би последвало, ако културите биха вървели в същата тази посока? Ние можем отговорим на този въпрос приблизително по следния начин. През Гръцко-латинската културна епоха човекът беше слязъл до най-долната точка, обаче така, че в нито една частица на материята той не изгубваше връзката с Духа. Духът беше въплътен в материята и това беше в сила за всички художествени произведения на тази епоха. Ако обгърнем с поглед изображението на един от гръцките Богове, ние навсякъде ще видим как гръцкият творчески гений влагаше Духа във външната материя.
Наистина гърците завладяха материята, обаче в същото време те не изгубваха връзките с Духа.
И в следващите времена естественият напредък на културите би бил такъв, че хората биха слезли много под това равнище, биха се потопили под материята, тъй че Духът би станал роб на материята.
към текста >>
Ако в своите художествени произведения древните
гърци
виждаха въплътения в материята Дух, днес Духът е слязъл още по-надолу, и свидетелство за това ние имаме в многобройните технически отрасли на нашата индустрия, които са предназначени единствено за материални нужди.
Нима за Духа е нещо забележително, ако вместо сами да смелим житото с мелничните камъни, днес ние телефонираме в Хамбург, за да поръчаме това, от което се нуждаем и то да ни бъде доставено с парахода от Америка? Каква колосална духовна сила е била изразходвана, за да съществува днес корабната връзка с Америка и с другите далечни страни! И ние се питаме: След като в резултат на неимоверни духовни усилия сме установили една такава връзка между всичките части на Земното кълбо, не се ли използва тя единствено за задоволяване на материалния живот, на нашите телесни потребности? И понеже всичко в света се разпределя по един или друг начин, на човека не му е останал някакъв излишък от духовна сила - освен тази, която той прилага в материалния свят - за да се издига в духовния свят. Духът стана роб на материята.
Ако в своите художествени произведения древните гърци виждаха въплътения в материята Дух, днес Духът е слязъл още по-надолу, и свидетелство за това ние имаме в многобройните технически отрасли на нашата индустрия, които са предназначени единствено за материални нужди.
И сега ние с право се питаме, дали човекът не навлезе прекалено навътре в материята?
към текста >>
85.
1. Първа лекция, Дюселдорф, 12. Април 1909, следобед
GA_110 Духовните йерархии
Не, дори и древните
гърци
, когато споменаваха Меркурий, също нямаха предвид тази физическа планета, а цялото войнство от духовни Същества, което беше свързано с планетарното тяло на Меркурий.
И представете си сега ситуацията, която настъпи след известно време. В мистерийните центрове йерофантите продължаваха да говорят за духовните Същества, бродещи около небесните тела. Обаче извън мистерийните центрове хората престанаха да се интересуват от духовните Същества и все повече отдаваха значение на материалния физически свят. Когато например древните Риши произнасяха думата Меркурий те не произнасяха точно тази дума, но нека да предположим това за по-голяма нагледност -, имаха ли те предвид физическата планета Меркурий?
Не, дори и древните гърци, когато споменаваха Меркурий, също нямаха предвид тази физическа планета, а цялото войнство от духовни Същества, което беше свързано с планетарното тяло на Меркурий.
Да, когато в мистерийните центрове беше произнасяна например думата Меркурий, учениците всъщност се обръщаха към духовните светове, към духовните Същества. Макар и на различни езици, изговаряйки тези думи: Луна, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн, посветените имаха предвид една точно определена общност от духовни Същества. И който днес си служи със същите думи, за да посочи съответното небесно тяло, той назовава само най-грубата част от онова, което посветените разбираха под думите Луна, Меркурий, Венера и т.н. Главното и същественото му убягват напълно. Когато древният посветен казваше "Луна", с тази дума той пораждаше представата за един голям, обширен духовен свят.
към текста >>
Една права линия свързва това, което древните обитатели на Европа описваха в своите легенди за Боговете и звездите, това, което
гърци
те и римляните вярваха в своите митологии, това, което пулсираше в малко или много помрачените митологии на Средновековието, с онази превъзходна и достойна за удивление митология, основана от Коперник, Кеплер и Галилей*10.
Ние виждаме как в хода на общочовешката еволюция двете направления все повече се раздалечават. С тези думи, които днес хората използуват, за да обозначат физическите небесни тела, древните посветени се обръщаха към духовните светове, към определени области от духовните светове. А под тези думи външният свят, включително и нашата днешна митология аз нарочно си служа с този израз -, наричаща себе си модерна астрономия, влага чисто материален смисъл; и след като Духовната наука признава цялата стойност на другите митологии, Вие ще разберете, че тя действително цени модерните митологии, включително и онази митология, която нарича себе си модерна астрономия, а се занимава единствено с механическото движение на физическите небесни тела. Обаче за този, който разбира нещата, тази модерна астрономия не е нищо друго, освен една особена фаза, характерна за всички митологии.
Една права линия свързва това, което древните обитатели на Европа описваха в своите легенди за Боговете и звездите, това, което гърците и римляните вярваха в своите митологии, това, което пулсираше в малко или много помрачените митологии на Средновековието, с онази превъзходна и достойна за удивление митология, основана от Коперник, Кеплер и Галилей*10.
Но ще настъпи онова време, когато за тази модерна митология бъдещите поколения ще казват приблизително следното: Да, в миналото са живеели хора, които са намерили достатъчно основания, за да поставят едно материално Слънце в центъра на една елипса, а около него да си представят елипсите на различните планети, всяка от които се върти около собствената си ос; тези хора са изградили своята космическа система, както впрочем е ставало и много пъти в миналото. Обаче днес така ще се произнесат бъдещите поколения всичко това не представлява нищо друго, освен приказки и легенди. И наистина, наближава времето въпреки че съвременните хора се отнасят с пренебрежение към древните митологии и се кълнат в правилността на своите собствени теории когато, колкото и невероятно да им се струва, ще се говори за една "коперниканска митология". Но всичко това би могло да ни подскаже как зад едни и същи думи често пъти се крият съвсем различни неща.
към текста >>
Ришите, например, говореха за духовните Йерархии и отзвук от техните описания ние откриваме у древните
гърци
и римляни, когато те обсъждаха променливия свят на Луната, Меркурий, Марс, Венера, Юпитер, Сатурн.
И въпреки всичко, древната първична Мъдрост продължи да се развива. Само че в екзотеричен смисъл тя ставаше все по-неразбираема, защото вече преобладаваха чисто материалистическите интерпретации. И за да не изгуби своята връзка с първоначалната, духовна Мъдрост, човечеството трябваше да бъде подсетено, и то с остри, безпощадни думи, че дори и физическото око да възприема единствено материалния свят, все пак духовното присъствие в този материален свят е нещо неоспоримо. Най-довереният ученик на апостол Павел, Дионисий Аеропагита*11, проповядваше в Атина следното: Ако човешката душа се присъедини към мировата еволюция, тя открива, че в пространствения свят има не само материя, че всъщност този свят е изпълнен с различни духовни Същества. И тогава той прибягваше до такива думи, които звучаха съвсем различно, защото ако би употребил старите названия, хората щяха да извлекат от тях само материалното.
Ришите, например, говореха за духовните Йерархии и отзвук от техните описания ние откриваме у древните гърци и римляни, когато те обсъждаха променливия свят на Луната, Меркурий, Марс, Венера, Юпитер, Сатурн.
Дионисий Аеропагита ученикът на апостол Павел, имаше предвид същите свръхсетивни области, както и древните Риши; и той ясно подчертаваше, че тук става дума за чисто духовни области, и той прибягваше до такива изрази, за които беше напълно сигурен, че те ще бъдат разбрани именно в духовен смисъл: ето защо той говореше за Ангели, Архангели, Архаи, Власти, Сили, Господарства, Престоли, Херувими, Серафими.
към текста >>
86.
4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Да приеме, че духовният изследовател насочва своя поглед назад до времето на Карл Велики или до Римската епоха или Древна
Гърци
я.
Да приеме, че духовният изследовател насочва своя поглед назад до времето на Карл Велики или до Римската епоха или Древна Гърция.
Всичко, което се е случило там, е останало запазено като следи в духовния свят, според своите духовни първообрази, и може да бъде намерено и виждано там. Такова виждане наричаме "четене в Акашовите записи". Съществува една такава жива писменост, която духовното око може да вижда. И когато духовният изследовател Ви описва събитията от Палестина или наблюденията на Заратустра, той не описва това, което се намира в Библията, в Гатите; той описва това, което може да прочете в Акашовите записи. След това той проверява, дали това, което е било разчетено в Акашовите записи, се намира и в оставените ни документи, в нашия случай в Евангелията.
към текста >>
87.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Съществата на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
И тези
гърци
даже, с техните множество богове: Зевс, Палас Атина, и т.
всички същества, свързани с нейното развитие. Не въртящото движение е било това, което е организирало и формирало всичко, а нуждите, които са възникнали от живота на самите различни същества. Вие не бихте могли да си съставите една смислена идея за тези неща, освен като се освободите от училищните разбирания, които се втълпяват на децата в началото на училището. Там учат децата, че първобитните народи са имали детински схващания: тези жалки индийци, които са вярвали в Брахма, изпълващ цялата вселена! И тези някогашни персийци, които са вярвали в Ормузд, бога на доброто, и в неговия враг Ариман!
И тези гърци даже, с техните множество богове: Зевс, Палас Атина, и т.
н…. ! Днес ние добре знаем, че всичко това е било създадено от народната фантазия, че това са същества, създадени от детски умове! Също и богове те на древните германци: Вотан, Тор, не са друго освен митологични фигури: ние днес сме се издигнали далеч над всичко това, над всички тези идеи. Сега ние знаем, че всички тези божества нямат нищо общо със създаването на вселената. В началото не е имало нищо друго освен една огромна първична мъглявина, която е започнала да се върти.
към текста >>
88.
8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Ето защо в древните епохи на Индия, Персия, Египет и
Гърци
я периодът на учение завършваше с един заключителен акт, който се състоеше в следното: ученикът минаваше през една последна подготовка, състояща се не от учение, а от медитация.
Защото всички понятия на Духовната наука, които се съобщават, се отнасят за висшите светове, а не за този, за който Луцифер би искал да събуди интерес у човека, не за сетивния свят. След като е получил това обучение, за ученика идваше времето, когато той трябваше да бъде доведен в състояние сам да вижда във висшия свят. За целта той трябваше да отрази, да отпечати в своето етерно тяло всичко, което беше изработил в своето астрално тяло. Защото човек не може да достигне да вижда духовния свят освен когато всичко, което е било вложено чрез обучение в астралното тяло, започва да живее в него така силно, че то не остава само в астралното тяло, а се отпечатва и в по-гъстото етерно тяло. Когато ученикът трябваше да се издигне от обучението към виждането, това, което той е приел като учение, трябваше да произведе своето действие.
Ето защо в древните епохи на Индия, Персия, Египет и Гърция периодът на учение завършваше с един заключителен акт, който се състоеше в следното: ученикът минаваше през една последна подготовка, състояща се не от учение, а от медитация.
Той трябваше да практикува определени, упражнения, предназначени да развият в не го вътрешна твърдост, вътрешно спокойствие и вътрешна обективност. Той беше подготвен така, че неговото астрално тяло да бъде напълно пригодено за духовните светове; а завършекът на тази подготовка беше, че в подходящия момент той беше потопен в продължение на три дни в едно състояние, което може да се сравни със смъртта. Докато през Атлантската епоха етерното тяло беше лесно отделимо от физическото, сега за целта човек трябваше да бъде потопен в такъв дълбок сън, приличащ на смъртта. Тогава той беше поставен било в един вид гроб, било на кръст, на който беше завързан с въжета, било на някое друго място. И този, който се нарича будител или йерофант имаше силата да действува върху астралното тяло и особено върху етерното тяло, което биваше отделено от физическото в продължение на три и половина дни.
към текста >>
89.
4. СКАЗКА ТРЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Ясновиждащото око е било още будно; той виждал това, което аз описах, в своята околност в
Гърци
я са ги наричали Еринии.
Но сравнете сега същия въпрос у онзи поет, който няколко години по-късно третира същата материя, у Еврипида. В неговата драма няма нищо от Фуриите, Ериниите; в нея вие вече имате човека, който чува вътрешния глас на съвестта. В промеждутъка от време това може да се напипа просто с ръце става развитието на съвестта. Преди това в течението на развитието на човечеството ясновидското наблюдение е било така силно, че след едно извършено лошо деяние хората са имали едно съвършено различно чувство отколкото по-късно. Какво е чувствувал човек от по-старо време, когато е извършил едно лошо деяние?
Ясновиждащото око е било още будно; той виждал това, което аз описах, в своята околност в Гърция са ги наричали Еринии.
И какво чувство се е пораждало в неговата вътрешност, поради това, че постоянно е имал пред себе си това видение на Ериниите? Пораждало се е едно чувство, което напълно отговаряло на особеностите на астралния свят, а именно чувството: да превърне, да преобрази тези форми, които е имал около себе си. В астралния свят царува способността на преобразуването, на превръщането. Когато човек е заличил лошото деяние, превърнал го е в добро, тогава Ериниите се превръщали в благоволящите Евмениди. Тук имате способността на превръщането, на трансформирането.
към текста >>
90.
5. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Ето защо онези, които говореха за Ериниите, казваха, че те принадлежат на един по-стар род богове на
гърци
те, които намериха за правилно отмъщението на Орест.
Вчера обърнахме вниманието на това, че има духовни същества, които отговарят на това, което наричаме съвест. И така съществуват духовни същества за всички вътрешни факти. И накрая на вчерашната сказка можах да отбележа, как гръцкият мит е имал едно ясно разбиране за това, че онези духовни същества, които се изявяват така, някак си като оживители и възбудители на нашия вътрешен душевен живот, са представени образно в Ериниите и че тези Еринии принадлежат на един по-стар род богове или духове отколкото онези, които срещаме зад външните сетивни явления.
Ето защо онези, които говореха за Ериниите, казваха, че те принадлежат на един по-стар род богове на гърците, които намериха за правилно отмъщението на Орест.
Ериниите бяха изпратени като че ли от една по-висша разумност, за да коригират това, което народните богове , които не бяха нищо друго освен мистични изрази за съществата стоящи зад сетивния свят, считаха за правилно. С това ние посочихме един много важен факт на цялостното развитие на човечество то и на света; и този факт трябва да ни занимае днес нещо по-дълбоко, по-интимно.
към текста >>
Представете си, че чрез някакво събитие би било изгубено всичко онова, което са създали да речем посветените на древна, достойна за уважение Индия, че биха били изгубени всички познания на персийските маги, познанията на халдейците, на египетските посветени, познанията на мистериите на
Гърци
я, представете си, че всичко, което е било създадено като външни документи до наши дни би било изгубено, че не бихме притежавали нито един откъс от създадените съчинения, който да ни осведоми, какво е било учено някога върху духовните основи на нашето Земно развитие!
Всичко, което казах, е резултат, който не е нужно да извличаме от това или онова исторически предадено ни учение.
Представете си, че чрез някакво събитие би било изгубено всичко онова, което са създали да речем посветените на древна, достойна за уважение Индия, че биха били изгубени всички познания на персийските маги, познанията на халдейците, на египетските посветени, познанията на мистериите на Гърция, представете си, че всичко, което е било създадено като външни документи до наши дни би било изгубено, че не бихме притежавали нито един откъс от създадените съчинения, който да ни осведоми, какво е било учено някога върху духовните основи на нашето Земно развитие!
Въпреки това, за нас не би била изгубена възможността да намерим отново всичко, което се е случило в Земното развитие. Ние бихме могли да го намерим и днес, ако сме запазили възможността да развием свръхсетивното съзнание. И така, всичко, което бе разказано сега, може да бъде намерено без някакъв исторически документ, то може да бъде на мерено чрез свръхсетивното изследване. Следователно с това ние имаме пред нас нещо, за което можем да говорим и да го предаваме като учени е и в днешния етап на развитието, като черпим направо от първо източника, както математиката може да бъде изучена направо от нейното оригинално естество.
към текста >>
Нека не отиваме твърде далече в миналото, а да се върнем назад към една историческа личност, която е живяла относително в древните времена на духовното развитие на
Гърци
я, към онази личност, за която външно исторически не се знае даже, колко години е живяла.
А сега, след като извикахме пред погледа на душата си така да се каже една малка глава от обширната Духовна наука, да се постараем да започнем от някъде, за да видим, как това, което днес можем да установим чрез свръхсетивното изследване, е живяло в минали времена. Несъмнено, бихме могли да приложим и някой друг метод; но за настоящия цикъл от сказки да приложим този метод, като сравним това, което можем да намерим без исторически документи, с онова, което ни е било предадено чрез този или онзи документ.
Нека не отиваме твърде далече в миналото, а да се върнем назад към една историческа личност, която е живяла относително в древните времена на духовното развитие на Гърция, към онази личност, за която външно исторически не се знае даже, колко години е живяла.
Искаме да се върнем към онази личност, която в известно отношение е предхождала другите гръцки мъдреци, а именно към Ферекид от Сирос. Той е живял през онази епоха на духовното развитие на Гърция, която се нарича епоха на седемте мъдреци, която следователно предхожда всичко, което иначе ни се съобщава исторически от гръцката философия. Външната история разказва само малко за този Ферекид от Сирос. Но доста е интересно да се запознаем с това, което се разказва за него. Между другото той се счита и като учител на Питагорас.
към текста >>
Той е живял през онази епоха на духовното развитие на
Гърци
я, която се нарича епоха на седемте мъдреци, която следователно предхожда всичко, което иначе ни се съобщава исторически от гръцката философия.
А сега, след като извикахме пред погледа на душата си така да се каже една малка глава от обширната Духовна наука, да се постараем да започнем от някъде, за да видим, как това, което днес можем да установим чрез свръхсетивното изследване, е живяло в минали времена. Несъмнено, бихме могли да приложим и някой друг метод; но за настоящия цикъл от сказки да приложим този метод, като сравним това, което можем да намерим без исторически документи, с онова, което ни е било предадено чрез този или онзи документ. Нека не отиваме твърде далече в миналото, а да се върнем назад към една историческа личност, която е живяла относително в древните времена на духовното развитие на Гърция, към онази личност, за която външно исторически не се знае даже, колко години е живяла. Искаме да се върнем към онази личност, която в известно отношение е предхождала другите гръцки мъдреци, а именно към Ферекид от Сирос.
Той е живял през онази епоха на духовното развитие на Гърция, която се нарича епоха на седемте мъдреци, която следователно предхожда всичко, което иначе ни се съобщава исторически от гръцката философия.
Външната история разказва само малко за този Ферекид от Сирос. Но доста е интересно да се запознаем с това, което се разказва за него. Между другото той се счита и като учител на Питагорас. На него могат да се припишат много от ученията, които намирате у Хераклит, у Платон, у по-късните мъдреци. Той принадлежеше на по-старата епоха на развитието на Гърция, за която се казва, че тя е имала седем мъдреци, както се казва, че древните индийци са имали седем Риши.
към текста >>
Той принадлежеше на по-старата епоха на развитието на
Гърци
я, за която се казва, че тя е имала седем мъдреци, както се казва, че древните индийци са имали седем Риши.
Той е живял през онази епоха на духовното развитие на Гърция, която се нарича епоха на седемте мъдреци, която следователно предхожда всичко, което иначе ни се съобщава исторически от гръцката философия. Външната история разказва само малко за този Ферекид от Сирос. Но доста е интересно да се запознаем с това, което се разказва за него. Между другото той се счита и като учител на Питагорас. На него могат да се припишат много от ученията, които намирате у Хераклит, у Платон, у по-късните мъдреци.
Той принадлежеше на по-старата епоха на развитието на Гърция, за която се казва, че тя е имала седем мъдреци, както се казва, че древните индийци са имали седем Риши.
През времето на тези седем мъдреци на Гърция е живял Ферекид от Сирос. За него се разказва, че той е учел: на основата на цялото наше развитие лежат три принципа и тези три принципа се наричат Зевс, Хронос и Хтон. Какви са тези наименования? Когато проучим по-точно, какво се е разбирало с тези три наименования, то е следното: първо ще знаете направо, че Хронос е само едно друго наименование на стария Сатурн; това е едно и също. Така в единия принцип на Ферекид от Сирос, в Хронос, ние имаме онзи сбор от божествено-духовни Същества, които причисляваме към царството на Сатурн.
към текста >>
През времето на тези седем мъдреци на
Гърци
я е живял Ферекид от Сирос.
Външната история разказва само малко за този Ферекид от Сирос. Но доста е интересно да се запознаем с това, което се разказва за него. Между другото той се счита и като учител на Питагорас. На него могат да се припишат много от ученията, които намирате у Хераклит, у Платон, у по-късните мъдреци. Той принадлежеше на по-старата епоха на развитието на Гърция, за която се казва, че тя е имала седем мъдреци, както се казва, че древните индийци са имали седем Риши.
През времето на тези седем мъдреци на Гърция е живял Ферекид от Сирос.
За него се разказва, че той е учел: на основата на цялото наше развитие лежат три принципа и тези три принципа се наричат Зевс, Хронос и Хтон. Какви са тези наименования? Когато проучим по-точно, какво се е разбирало с тези три наименования, то е следното: първо ще знаете направо, че Хронос е само едно друго наименование на стария Сатурн; това е едно и също. Така в единия принцип на Ферекид от Сирос, в Хронос, ние имаме онзи сбор от божествено-духовни Същества, които причисляваме към царството на Сатурн. Всичко онова, което причисляваме към царството на стария Сатурн, всичко, което след това отново е действувало в Земното развитие като Същества, които бяха в състояние да отделят Луната, тези Същества са обхванати с наименованието Хронос-Сатурн.
към текста >>
Но онези, които в по-древна
Гърци
я са знаели нещо за посвещението, са виждали в Зевса познаваемия за тях ръководител на Слънчевите Духове.
Така в единия принцип на Ферекид от Сирос, в Хронос, ние имаме онзи сбор от божествено-духовни Същества, които причисляваме към царството на Сатурн. Всичко онова, което причисляваме към царството на стария Сатурн, всичко, което след това отново е действувало в Земното развитие като Същества, които бяха в състояние да отделят Луната, тези Същества са обхванати с наименованието Хронос-Сатурн. А сега Зевс! Зевс е една дума, едно име, което е колебливо, когато се употребява в древни времена. То се употребява за духовни индивидуалности намиращи се на най-различните степени на развитието.
Но онези, които в по-древна Гърция са знаели нещо за посвещението, са виждали в Зевса познаваемия за тях ръководител на Слънчевите Духове.
Зевс е това, което живее в действията, които се упражняват от Слънцето върху Земята. И така това, което Ферекид от Сирос нарича Зевс, е второто царство, царството на Слънчевите Духове. А що е Хтон? Това не е нищо друго освен едно наименование на онова състояние на нашата Земя, в което тя се е намирала в момента, когато Луната се беше отделила, т.е. в едно хаотично състояние, когато Земята още не е била покривана от растения, животни и човеци.
към текста >>
Тях познава следователно и този древен мъдрец на
Гърци
я и ги нарича с употребяваните тогава имена.
А що е Хтон? Това не е нищо друго освен едно наименование на онова състояние на нашата Земя, в което тя се е намирала в момента, когато Луната се беше отделила, т.е. в едно хаотично състояние, когато Земята още не е била покривана от растения, животни и човеци. А сега у Ферекид ще намерите много важни, знаменателни думи; той казал; следователно на основата на нашето земно развитие стоят тези три принципа, Зевс, Хронос и Хтон. Това, което Земята е станала, то е станало едва чрез задружното действие на тези три принципа, на онази свещена първична троичност, която е дошла от предиземни състояния.
Тях познава следователно и този древен мъдрец на Гърция и ги нарича с употребяваните тогава имена.
А сега Ферекид разказва, как нещата са се развили по-нататък. Но в древни времена такива не ща не се разказвали с такива сухи, брутални понятия както днес, а са употребявали цветисти представи за това, което са виждали и познавали духом. И Ферекид от Сирос казвал: Хтон стана Геа, стана Земя, стана това, което днес се нарича Земя, благодарение на това, че Зевс и даде почетния подарък и чрез това я облече с дреха. Това са прекрасните думи за онова развитие, което аз ви изложих накратко с малко думи. Земята стоеше сама; вън бяха Слънцето и Луната, духовните царства на Зевс и на Хронос.
към текста >>
91.
6. СКАЗКА ПЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Също така за тях беше нещо естествено не само да чуват гласа на съвестта, а да виждат и чуват например и това, което
гърци
те са наричали Еринии.
Преди онази мощна катастрофа, която измени лицето на Земята така, че се роди съвременната форма на Земята, сред древна Атлантида са съществували човешки родове съвършено различни от днешните, ръководени от висши посветени, от ръководители на човечеството. Там се разви една култура, която се намираше предимно под влиянието на едно старо ясновидство, така щото хората от онова вре ме имаха една инстинктивна способност да виждат както през булото на сетивния свят в горния духовен свят, така и през булото на собствения душевен живот в света на долните богове. Тогава това беше нещо естествено. Както за днешните хора е нещо естествено да виждат със своите очи, да чуват със своите уши и т.н., така и за тогавашните хора е било нещо естествено да виждат не само вън в света цветовете, да чуват звуците и т.н., а да виждат зад цветовете, звуците и т.н. духовни същества.
Също така за тях беше нещо естествено не само да чуват гласа на съвестта, а да виждат и чуват например и това, което гърците са наричали Еринии.
Това са виждали те като духовни същества. Така следователно древните атлантци са би ли инстинктивно запознати с един духовен свят. Смисълът на развитието на човечеството е, хората постепенно да слязат, така да се каже, от това инстинктивно, духовно-виждащо съзнание и да стигнат до онова, което е свойствено на нашето днешно време. Хората трябваше да минат през тази степен на живота на физическото поле. Но не би било възможно цялото развитие на човечеството да бъде ръководено от духовния свят просто така, че да се изпрати един поток от човечество от старата Атлантида през областите на Европа и Африка към Азия и всичко да се развива, така да се каже линейно.
към текста >>
92.
7. СКАЗКА ШЕСТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Тук имаме истинските по-дълбоки причини за деленето на духовния живот на
гърци
те на две, един аполоновски духовен живот и един дионисийски.
Ето защо този вид мистерии бяха повече защитени против неподготвените отколкото аполоновските мистерии. И за по-широките кръгове на народа беше даден аполоновският кръг на боговете, докато духовните същества, които можеха да бъдат намерени минавайки пред вътрешността на душата, бяха запазени за онези, които се подготвяха и достигаха зрялост чрез особено школуване, чрез особено обучение на техния вътрешен живот. Този втори вид кръг на вярата и мистериите беше обгърнат с името дионисийски мистерии и Съществото, което стои сред всичко това, е Дионисий. Ето защо нищо чудно, че в Дионисий, духът намиращ се в центъра на този вътрешен кръг на боговете, хората намираха едно същество, което беше близо до човешката душа, което беше, така да се каже, нещо като един човек. Но хората го чувствуваха като един човек, който не възлиза до физическия свят, а го намираха, когато от физическия свят слизаха надолу до основите на душевния живот.
Тук имаме истинските по-дълбоки причини за деленето на духовния живот на гърците на две, един аполоновски духовен живот и един дионисийски.
В по-ново време в някои хора възникна предчувствието, че нещо подобно е съществувало в Гърция. В кръговете около Рихард Вагнер са чувствували, че нещо подобно е съществувало, макар и хората да не са имали едно ясно съзнание, къде се крият основите на тези неща. И след това от кръга на Вагнер Фридрих Ницше създаде своето забележително гениално съчинение "Раждането на трагедията от духа на музиката", основавайки се именно на това делене на гръцкия духове н живот на аполоновски и на дионисийски. Всички тези неща бяха предчувствия за това, което може да бъде все повече и повече познато чрез духовното задълбочаване. Днес у много хора се чувствува един копнеж на модерния дух към едно такова задълбочаване.
към текста >>
В по-ново време в някои хора възникна предчувствието, че нещо подобно е съществувало в
Гърци
я.
И за по-широките кръгове на народа беше даден аполоновският кръг на боговете, докато духовните същества, които можеха да бъдат намерени минавайки пред вътрешността на душата, бяха запазени за онези, които се подготвяха и достигаха зрялост чрез особено школуване, чрез особено обучение на техния вътрешен живот. Този втори вид кръг на вярата и мистериите беше обгърнат с името дионисийски мистерии и Съществото, което стои сред всичко това, е Дионисий. Ето защо нищо чудно, че в Дионисий, духът намиращ се в центъра на този вътрешен кръг на боговете, хората намираха едно същество, което беше близо до човешката душа, което беше, така да се каже, нещо като един човек. Но хората го чувствуваха като един човек, който не възлиза до физическия свят, а го намираха, когато от физическия свят слизаха надолу до основите на душевния живот. Тук имаме истинските по-дълбоки причини за деленето на духовния живот на гърците на две, един аполоновски духовен живот и един дионисийски.
В по-ново време в някои хора възникна предчувствието, че нещо подобно е съществувало в Гърция.
В кръговете около Рихард Вагнер са чувствували, че нещо подобно е съществувало, макар и хората да не са имали едно ясно съзнание, къде се крият основите на тези неща. И след това от кръга на Вагнер Фридрих Ницше създаде своето забележително гениално съчинение "Раждането на трагедията от духа на музиката", основавайки се именно на това делене на гръцкия духове н живот на аполоновски и на дионисийски. Всички тези неща бяха предчувствия за това, което може да бъде все повече и повече познато чрез духовното задълбочаване. Днес у много хора се чувствува един копнеж на модерния дух към едно такова задълбочаване. Навсякъде съществува предчувствието: само това задълбочаване ще даде отговор на това, към което хората имат копнеж.
към текста >>
Така следователно ние виждаме, как в древна
Гърци
я тези два така наречени божествено-духовни свята стоят един до друг.
В кръговете около Рихард Вагнер са чувствували, че нещо подобно е съществувало, макар и хората да не са имали едно ясно съзнание, къде се крият основите на тези неща. И след това от кръга на Вагнер Фридрих Ницше създаде своето забележително гениално съчинение "Раждането на трагедията от духа на музиката", основавайки се именно на това делене на гръцкия духове н живот на аполоновски и на дионисийски. Всички тези неща бяха предчувствия за това, което може да бъде все повече и повече познато чрез духовното задълбочаване. Днес у много хора се чувствува един копнеж на модерния дух към едно такова задълбочаване. Навсякъде съществува предчувствието: само това задълбочаване ще даде отговор на това, към което хората имат копнеж.
Така следователно ние виждаме, как в древна Гърция тези два така наречени божествено-духовни свята стоят един до друг.
Там те се явяват един до друг. В древна Индия те се явяваха в тяхното единство, в тяхното взаимно проникване.
към текста >>
Ако бихме отишли назад в миналото в много, много далеч ни времена на развитието на човечеството и на света, тогава бихме намерили, че душата поглежда навън и вижда вън божествено-духовния свят; че тя поглежда вътре в себе си и намира там божествено-духовния свят; че душата намира Аполоновския свят вън, света на Дионисий вътре, както са се изразявали
гърци
те.
Бихме могли да кажем, че съществата, които стояха под ръководството на Дионисий, се развиват също така вътре в човешкия душевен живот и че от друга страна някой Дионисий, едно луциферическо същество, се е въплътило като човек? Можем ли да кажем същото? Не, това ние не можем да кажем. Тази е именно опитността на духовното развитие, че за този свят ние не можем да кажем същото нещо. И тук стигаме до нещо, което е свързано с ядката и същността на развитието на човечеството и на света.
Ако бихме отишли назад в миналото в много, много далеч ни времена на развитието на човечеството и на света, тогава бихме намерили, че душата поглежда навън и вижда вън божествено-духовния свят; че тя поглежда вътре в себе си и намира там божествено-духовния свят; че душата намира Аполоновския свят вън, света на Дионисий вътре, както са се изразявали гърците.
Когато после идваме по-насам в развитието на човечеството и на света, тогава виждаме един друг резултат. За най-древните времена, когато преобладаващата част от хората беше ясновиждаща, нещата стояха така, както току що показах. Вън хората виждаха горните богове, вътре долните богове; и те имаха тези два пътя за духовния свят. Когато разгледаме по-късните време на, тогава пред себе си имаме едно човечество, което е отслабнало по отношение на ясновидските качества, на ясновидските способности. Хората все повече и повече бяха изгубили първичното, тъпо, сумрачно ясновидство.
към текста >>
93.
8. СКАЗКА СЕДМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Така
гърци
те са имали едно дълбоко съзнание за това, че всичко, което идва от оракулите, възбужда наистина любопитството на хората, че хората на драго сърце биха искали да знаят нещо за пълните с тайнственост отношения на света, но че вече е изгубено правилното обхождане с подобни резултати на ясновиждането; че сега човечеството стои по друг начин в света и не може да извърши нещо правилно, когато се придържа към резултатите на старото ясновиждане.
Гръцките мистерии не са вече най-блестящите. Мистериите също бяха подложени на упадък. Въпреки това хората знаеха, че това, което идва от изток, където още работи ясновиждащото съзнание, е свързано с духовната субстанция, която прониква със своите течения и със своя живот света; и те знаеха, че там, където царува ясновиждащо съзнание, все още може да се узнае нещо върху мировите отношения, за които иначе човек не може да знае нищо. И даже през периода на упадък оракулните центрове бяха такива места, в които се култивираше ясновидското съзнание и на хората се съобщаваше това, което не може да се узнае с обикновеното възприятие на сетивата и с ума, свързан с такова възприятие. Но там се знаеше също, че човекът се развива, че това, което е могло да бъде постигнато чрез старото ясновиждане, е било годно и приложимо само за древните времена, но не и за новите.
Така гърците са имали едно дълбоко съзнание за това, че всичко, което идва от оракулите, възбужда наистина любопитството на хората, че хората на драго сърце биха искали да знаят нещо за пълните с тайнственост отношения на света, но че вече е изгубено правилното обхождане с подобни резултати на ясновиждането; че сега човечеството стои по друг начин в света и не може да извърши нещо правилно, когато се придържа към резултатите на старото ясновиждане.
За хората от древността то е било подходящо, но не е подходящо за новите хора. Това са искали те да кажат и са го казвали по един величествен начин. Например, един образ за това схващане на нещата имаме в легендата за Оедип. Чрез един оракул, т.е. от един център, където са откривали чрез ясновидство тайнствени отношения, недостъпни за човешкия обикновен поглед, е било казано на бащата, че когато добие син, този син ще донесе нещастие, че той ще убие баща си и ще се ожени за майка си.
към текста >>
94.
9. СКАЗКА ОСМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Аз вече Ви споменах, че
гърци
те, когато са говорили по свой начин и в свой смисъл за Ауро-Маздао, са го нарекли Аполон.
Тя ще бъде заменена от една шеста епоха, която ще бъде една важна епоха. Тази шеста културна епоха ще бъде едно повторение и същевременно едно повишение на древно-персийската култура на Заратустра. Заратустра беше погледнал нагоре към Слънцето, за да види зад физическата светлина Христовия Дух, който той нарече Аура-Маздао, и да обърне вниманието на хората върху него. Междувременно този Христос слезе на Земята; този Христос ще проникне толкова много вътре в душите, които ще са узрели за това в течение на шестата културна епоха, щото насочвайки поглед в собствената вътрешност на душата на определен брой хора ще могат да се родят онези чувства, които Заратустра можа да възбуди, когато сочеше към Аура-Маздао. Защото в шестата културна епоха чрез насочване на погледа в собствената вътрешност у голям брой хора чрез познаването отново на слънчевата мъдрост, на това, което се изяви в древна Персия, ще се роди нещо като едно повторение на много по-висока степен, на една по-овътрешнена, по-одухотворена степен древната мъдрост на Заратустра.
Аз вече Ви споменах, че гърците, когато са говорили по свой начин и в свой смисъл за Ауро-Маздао, са го нарекли Аполон.
В техните мистерии те са давали възможност на човека да познае по-дълбоката основа на този Аполон. Преди всичко в Аполон те са виждали онзи дух, който управляваше не само физическите слънчеви сили, но направляваше и духовните сили на Слънцето и ги насочваше към Земята. И когато в Аполоновите мистерии учителите са искали да говорят за духовно-моралните влияния на Аполон, те са казвали, че Аполон прави да прозвучава цялата Земя със свещената музика на сферите, т.е. изпраща лъчите от духовния свят на Земята. И в Аполон те са виждали едно същество, което е придружено от музите, от неговите помощнички.
към текста >>
Гърци
те чувствуваха това по един съвършено правилен начин, когато сравняваха халдейските богове с тяхното царство на Аполон.
Не напразно ние я назоваваме с две имена. През време на тази културна епоха имаме от една страна отвъд в Азия поданици на северното течение на народите, това е халдейския елемент; на другото течение принадлежи египетският елемент, на течението на народите, които бяха поели южния път. Тук ние имаме една епоха, в която се срещат две течения на народите. И ако си спомняте, че северното течение развиваше предимно погледа към външния свят, към търсенето на онези Същества, които се намираха зад килима на сетивния свят, и че египетският народ търсеше онези Духове, които могат да бъдат намерени по вътрешния път, Вие ще разберете, как тук действуваха заедно две течения. Следователно в тази епоха външният път на хелдейците се срещна с вътрешния път на египтяните.
Гърците чувствуваха това по един съвършено правилен начин, когато сравняваха халдейските богове с тяхното царство на Аполон.
Това, което получиха от халдейците, те го търсеха по свой начин в техните мистерии на Аполон. Обаче когато говореха за Озирис и за онова, което му принадлежеше, тогава те търсиха това по съответния начин в мистериите на Дионисий. Тогава хората имаха едно предчувствуващо съзнание за това, какви са в действителност духовните отношения.
към текста >>
На числото седем са подчинени свещените Риши, на числото седем са подчинени другите свещени учители на народите отивайки чак до седемте мъдреци на древна
Гърци
я.
Сега всичко, което е подредено по време, е подредено според мярката и според природата на числото седем. Ние овладяваме хода на мировото развитие, когато сложим на неговата основа числото седем, като казваме: Сатурн, Слънце, Луна, Земя /Марс, Меркурий/, Юпитер, Венера, Вулкан, като имаме, например, тук седем епохи, седем периода. Във всичко, което подлежи на времето, ние можем да се ориентираме, когато приложим числото седем. Ето защо, навсякъде, където сме въведени във времето, ние сме доведени до числото седем. Всички колегии и ложи, които извеждат от пространството и въвеждат във времето, когато водят до свръхсветовното, са подчинени на числото седем.
На числото седем са подчинени свещените Риши, на числото седем са подчинени другите свещени учители на народите отивайки чак до седемте мъдреци на древна Гърция.
към текста >>
95.
7. Седма лекция, 21 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Гърци
те например, макар и с други думи, са имали предвид същите подробности, за които говорим ние.
В света на Ориента нещата не стоят точно така. И напълно прави са били онези, които не са спазвали тази периодизация. Обаче за Запада тя е наложителна.
Гърците например, макар и с други думи, са имали предвид същите подробности, за които говорим ние.
Описвайки душевния свят на човека, те започвали с това, което ние определяме като „етерно тяло", но са го назовавали Трептикон; нашето „астрално" или „сетивно тяло" те обозначавали с чудния термин Естетикон; нашата Сетивна Душа (или Усещаща Душа) те обозначавали като Оректикон, Разбиращата Душа като Кинетикон, а Съзнаващата Душа, най-благородната част на душата, която човек развива в сегашната си еволюционна степен като Дианоетикон. Ето как изглежда точното и прецизно описание на човешкото същество.
към текста >>
96.
Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Гърци
те са наричали тези духове фурии.
За първи път описание на съвест ще намерим при Еврипид[2]. Гръцкото съзнание е формирало понятието за съвест някъде между тях. Това, което днес човек нарича „вътрешен глас“, се е развивало. Можем да кажем, че дотогава в човечеството е имало някакъв вид ясновидско съзнание. Още щом човек е правил нещо, което не е трябвало да прави, му се е явявал образ на дух-отмъстител, който го преследвал.
Гърците са наричали тези духове фурии.
Човек наистина е виждал плодовете на своите зли действия и духовете на отмъщението около себе си. Това явление, което отначало е било външно, е навлязло в човешката душа като глас на съвестта. Така стои работата и с другите качества на хората, които постепенно са се появили, и само късогледството на хората, които, така да се каже, не виждат по-далеч от носа си (което особено е присъщо на външната наука) позволява да се смята, че хората винаги са били същите, като днес.
към текста >>
97.
Универсалният човек. Групова душа и индивидуалност. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Даже в
Гърци
я всичко е стояло по различен начин.
Това, което днес се говори във външния свят, е език, който, собствено, има значение само за доста ограничена област. В древните времена, когато хората още са гледали в духовния свят с древното си, сумрачно ясновидство, словото им е означавало нещо, което е съществувало в духовния свят. Думите са означавали нещо съществуващо в духовния свят.
Даже в Гърция всичко е стояло по различен начин.
Думата „идея“, употребявана от Платон, означава нещо различно от думата „идея“ употребявана от нашите днешни философи. Днешните философи вече не могат да разбират Платон, тъй като нямат никакво виждане за това, което той е наричал идея, и го бъркат с абстрактното понятие. Платон още е имал пред себе си духовното, даже ако то се е проявявало вече доста дестилирано; то е било, така да се каже, още нещо напълно реално. Тук в думите още е присъствал, ако мога така да се изразя – духовният сок, можете да усетите това в думите. Ако днес някой употребява думата „вятър“, „въздух“, при това той си мисли за нещо външно, нещо физическо.
към текста >>
98.
Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
[10] Дипломатика – проиходът на термина е от диплома, което в
Гърци
я е означавало записан върху две скрепени помежду си дъсчици юридически акт.
[10] Дипломатика – проиходът на термина е от диплома, което в Гърция е означавало записан върху две скрепени помежду си дъсчици юридически акт.
В средновековието терминът отпада от канцеларския език и бива заменен от документ. През 17. век думата е възкресена и вкарана в употреба с по-друго значение. Дипломатиката е наука за дипломите, т.е. за документите.
към текста >>
99.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 19. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Дава ново значение на легендата, която току-що ви разказах, това че Ирландия наречена Ирне от
гърци
те и Иверния от римляните се е наричала Острова на Светците в онези времена, в които силите на европейското Християнство възникнаха в най-добрите си импулси пряко от Ирландия, от ирландския народ, който с любов бе посветен в Християнството.
Тази езотерична легенда, която ви разказах твърде съкратено е нещо много красиво. За мнозина това е било обяснение за единствената по рода си задача на Ирландия през вековете. В първата Мистерийна Драма, която съм написал, вие четете онова, което често съм разказвал как е възникнало християнизирането на Европа чрез ирландските монаси; когато Св.Патрик е въвел Християнството в Иралндия, условията са били такива, че там Християнството е довело до най-висшата набожност.
Дава ново значение на легендата, която току-що ви разказах, това че Ирландия наречена Ирне от гърците и Иверния от римляните се е наричала Острова на Светците в онези времена, в които силите на европейското Християнство възникнаха в най-добрите си импулси пряко от Ирландия, от ирландския народ, който с любов бе посветен в Християнството.
Тя се е наричала така поради голямата набожност, която е властвувала в техните християнски манастири. Това е свързано с факта, че тези териториални енергии, за които аз говорих, възкачвайки се от земята и обхващайки човешкия двойник са в най-доброто си състояние на острова Ирландия.
към текста >>
100.
3. Трета лекция. Вътрешният път, следван от мистика. Изживяване на годишния кръг.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Способностите, позволяващи им да четат великия ръкопис на природата, бяха още дейни в тези народи по времето, когато
гърци
те вече бяха достигнали висока степен на интелектуалност.
Когато, воден от такива принципи, човек тръгва по пътя, водещ в лабиринта от събития в духовния Макрокосмос, това е нещо, което бе пророчески предсказано сред първоначалните народи на Северна Европа.
Способностите, позволяващи им да четат великия ръкопис на природата, бяха още дейни в тези народи по времето, когато гърците вече бяха достигнали висока степен на интелектуалност.
Мисията на гърците бе да подготвят онова, което днес ние трябва да доведем до още по-висока степен на развитие. Книга като "Тайната Наука" не можеше да бъде написана в дните на древна Гърция, но гръцката култура направи възможно по различен начин за онзи, който се впускаше в лабиринта на духовния Макрокосмос, да намери нишка, която да го води отново назад. Това е посочено в легендата за Тезей, който взел нишката на Ариадна със себе си в лабиринта. А сега, какво е нишката на Ариадна днес? Понятията и умствените изображения на свръхсетивния свят, които формираме в душите си!
към текста >>
Мисията на
гърци
те бе да подготвят онова, което днес ние трябва да доведем до още по-висока степен на развитие.
Когато, воден от такива принципи, човек тръгва по пътя, водещ в лабиринта от събития в духовния Макрокосмос, това е нещо, което бе пророчески предсказано сред първоначалните народи на Северна Европа. Способностите, позволяващи им да четат великия ръкопис на природата, бяха още дейни в тези народи по времето, когато гърците вече бяха достигнали висока степен на интелектуалност.
Мисията на гърците бе да подготвят онова, което днес ние трябва да доведем до още по-висока степен на развитие.
Книга като "Тайната Наука" не можеше да бъде написана в дните на древна Гърция, но гръцката култура направи възможно по различен начин за онзи, който се впускаше в лабиринта на духовния Макрокосмос, да намери нишка, която да го води отново назад. Това е посочено в легендата за Тезей, който взел нишката на Ариадна със себе си в лабиринта. А сега, какво е нишката на Ариадна днес? Понятията и умствените изображения на свръхсетивния свят, които формираме в душите си! Това е духовното познание, направено достъпно за нас, за да можем да проникнем безопасно в Макрокосмоса.
към текста >>
Книга като "Тайната Наука" не можеше да бъде написана в дните на древна
Гърци
я, но гръцката култура направи възможно по различен начин за онзи, който се впускаше в лабиринта на духовния Макрокосмос, да намери нишка, която да го води отново назад.
Когато, воден от такива принципи, човек тръгва по пътя, водещ в лабиринта от събития в духовния Макрокосмос, това е нещо, което бе пророчески предсказано сред първоначалните народи на Северна Европа. Способностите, позволяващи им да четат великия ръкопис на природата, бяха още дейни в тези народи по времето, когато гърците вече бяха достигнали висока степен на интелектуалност. Мисията на гърците бе да подготвят онова, което днес ние трябва да доведем до още по-висока степен на развитие.
Книга като "Тайната Наука" не можеше да бъде написана в дните на древна Гърция, но гръцката култура направи възможно по различен начин за онзи, който се впускаше в лабиринта на духовния Макрокосмос, да намери нишка, която да го води отново назад.
Това е посочено в легендата за Тезей, който взел нишката на Ариадна със себе си в лабиринта. А сега, какво е нишката на Ариадна днес? Понятията и умствените изображения на свръхсетивния свят, които формираме в душите си! Това е духовното познание, направено достъпно за нас, за да можем да проникнем безопасно в Макрокосмоса. И така Духовната Наука, която преди всичко говори изключително на интелекта, може да бъде една нишка на Ариадна, помагаща ни да превъзмогнем объркването, което може да се получи, ако влизахме неподготвени в духовния свят на Макрокосмоса.
към текста >>
101.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света.
GA_120 Откровенията на Кармата
Обикновено въпросът: „Какво би станало с Римската империя, ако в определен момент
гърци
те не бяха отблъснали нападението на персите?
Обикновено въпросът: „Какво би станало с Римската империя, ако в определен момент гърците не бяха отблъснали нападението на персите?
" изглежда напълно излишен. Обаче следващият въпрос съвсем не изглежда из лишен: „Как се стигна до там, че Персийската война да протече тъкмо по този начин? "
към текста >>
Ето кое позволи на един толкова различно устроен народ какъвто са
гърци
те да отблъсне в решителния момент набезите на азиатците.
Ако човек се замисли сериозно над този въпрос и наистина потърси неговия отговор, ще установи: много от военните победи на Изтока се дължаха на факта, че там властвуваха такива деспоти, които се интересуваха единствено за себе си и с тази цел те се съюзяваха с някои от свещенослужителите. Тогавашните държавни институции бяха необходими за всяко едно от начинанията на източните деспоти, обаче тези институции неусетно породиха и всички възможни злини.
Ето кое позволи на един толкова различно устроен народ какъвто са гърците да отблъсне в решителния момент набезите на азиатците.
И сега ние стигаме до въпроса: Как изглежда Кармата на онези индивидуалности, които воюваха за Гърция и които сломиха персите?
към текста >>
И сега ние стигаме до въпроса: Как изглежда Кармата на онези индивидуалности, които воюваха за
Гърци
я и които сломиха персите?
Ако човек се замисли сериозно над този въпрос и наистина потърси неговия отговор, ще установи: много от военните победи на Изтока се дължаха на факта, че там властвуваха такива деспоти, които се интересуваха единствено за себе си и с тази цел те се съюзяваха с някои от свещенослужителите. Тогавашните държавни институции бяха необходими за всяко едно от начинанията на източните деспоти, обаче тези институции неусетно породиха и всички възможни злини. Ето кое позволи на един толкова различно устроен народ какъвто са гърците да отблъсне в решителния момент набезите на азиатците.
И сега ние стигаме до въпроса: Как изглежда Кармата на онези индивидуалности, които воюваха за Гърция и които сломиха персите?
към текста >>
102.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Сега ясно виждаме, че съкровището от лечебни методи, което сме наследили от окултните школи на древен Египет и древна
Гърци
я далеч няма съмнителен характер; напротив, неговите истини са дълбоки и непреходни.
Сега ясно виждаме, че съкровището от лечебни методи, което сме наследили от окултните школи на древен Египет и древна Гърция далеч няма съмнителен характер; напротив, неговите истини са дълбоки и непреходни.
Антропософията е тук не за да вземе страна и да твърди, примерно, че даден лечебен методи си служи „само с отрови". Колко сугестивно действува днес думата „отрова" и хората изобщо не се замислят колко относителна е тази дума! Какво всъщност представлява отровата? Всяко вещество може да бъде отрова. Всичко се свежда до начина на прилагане и до количествата, които се приемат.
към текста >>
103.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ако се обърнем към едно историческо събитие, каквото са Персийските войни, невъзможно е да си помислите, че това събитие ако примерно го разглеждаме от гледна точка на древните
гърци
представлява нещо, което е вписано само в кармическата равносметка на отделните индивиди, взели непосредствено участие във видимите, физически сражения.
Ние вече засегнахме този въпрос, макар и от друга гледна точка.
Ако се обърнем към едно историческо събитие, каквото са Персийските войни, невъзможно е да си помислите, че това събитие ако примерно го разглеждаме от гледна точка на древните гърци представлява нещо, което е вписано само в кармическата равносметка на отделните индивиди, взели непосредствено участие във видимите, физически сражения.
За мислете се за всички пълководци в тези войни, за всички онези, които пожертваха живота си, отбивайки на шествията на персите: Ако макар и за кратко се потопите в атмосферата на това събитие, нима ще се съгласите, че тогава са били попълвани кармическите равносметки само на отделните личности? Да, невъзможно е да си представим, че при едно такова събитие, засягащо цял народ, а и голяма част от цивилизованото човечество, не се случва нищо друго, освен че всеки индивид урежда своята лична Карма! Проследявайки хода на историческото развитие и прехвърляйки се от едно събитие на друго, Вие ще установите, че те имат свой собствен смисъл, който не се покрива с индивидуалната Карма на отделния човек.
към текста >>
Самата римска цивилизация, която възникна след гръцката, а и всички необходими пред поставки за по-нататъшното развитие на европейското човечество, изобщо не биха могли да възникнат, ако
гърци
те не бяха създали подходящи условия за доразвиване на източната култура, ако не бяха отблъснали персите и цялата тяхна същност.
Но понеже човечеството беше длъжно да се издигне още по-нагоре в своето развитие, новата, гръцка култура трябваше да се ръководи от съвсем други принципи. Разбира се, тя не можеше да се появи от нищото. Нейните основни предпоставки бяха заложени в източната цивилизация. Различните предания и митове за гръцките герои, които се отправят на Изток, означават не друго, а че последователите на определени окултни школи, пренасят онези културни импулси, които биха могли да се родят само в източната цивилизация, за да се доразвият после с помощта на гръцкия народностен Дух, с помощта на гръцкия гений. Обаче най-напред тези мощни импулси трябваше да бъдат освободени от техните тъмни страни: От стремежът да се разширяват на Запад с външни, силови средства.
Самата римска цивилизация, която възникна след гръцката, а и всички необходими пред поставки за по-нататъшното развитие на европейското човечество, изобщо не биха могли да възникнат, ако гърците не бяха създали подходящи условия за доразвиване на източната култура, ако не бяха отблъснали персите и цялата тяхна същност.
Отблъсквайки персите, те филтрираха това, което беше създадено в Азия и успяха да го предадат на други народи.
към текста >>
Там ние сме свидетели, как източната мъдрост се пренася в
Гърци
я, но виждаме и как
гърци
те яростно отблъскват видимите физически проявления на Изтока.
Обаче първоначалните културни импулси на Древна Индия се вляха в цялото човечество. И само благодарение на тази важна предпоставка, по-късно можа да се развие една нова култура, която на свой ред имаше нужда от един млад, а не от един древен народ. Най-напред древните индийци трябваше да бъдат отблъснати в посока на Южна Азия, за да може импулсът на Заратустра да проникне в народа на Персия. Колко велик беше този импулс, и колко бързо залезе той всред народа, който трябваше да го осъществи! При Египет и Халдея имаме приблизително същия процес.
Там ние сме свидетели, как източната мъдрост се пренася в Гърция, но виждаме и как гърците яростно отблъскват видимите физически проявления на Изтока.
Виждаме после, как Древна Гърция приема в лоното си постиженията на целия Изток, и как ги вплита в качествата, които вече бяха налице в други европейски области. В резултат на всичко това, се породи един нов културен тласък, който по ред косвени и обиколни пътища, можа да поеме в себе си християнския импулс и да го пренесе още по на Запад. А дори и много по-късно, ние ясно бихме могли да различим един непрекъсващ културен поток, съставен от отделни, нека да ги наречем „културни вълни", всяка от които е продължение на предходната, но същевременно и внася нещо съвършено ново в напредъка на човечеството. Обаче откъде изниква това, което впоследствие се пренася от една епоха в друга?
към текста >>
Виждаме после, как Древна
Гърци
я приема в лоното си постиженията на целия Изток, и как ги вплита в качествата, които вече бяха налице в други европейски области.
И само благодарение на тази важна предпоставка, по-късно можа да се развие една нова култура, която на свой ред имаше нужда от един млад, а не от един древен народ. Най-напред древните индийци трябваше да бъдат отблъснати в посока на Южна Азия, за да може импулсът на Заратустра да проникне в народа на Персия. Колко велик беше този импулс, и колко бързо залезе той всред народа, който трябваше да го осъществи! При Египет и Халдея имаме приблизително същия процес. Там ние сме свидетели, как източната мъдрост се пренася в Гърция, но виждаме и как гърците яростно отблъскват видимите физически проявления на Изтока.
Виждаме после, как Древна Гърция приема в лоното си постиженията на целия Изток, и как ги вплита в качествата, които вече бяха налице в други европейски области.
В резултат на всичко това, се породи един нов културен тласък, който по ред косвени и обиколни пътища, можа да поеме в себе си християнския импулс и да го пренесе още по на Запад. А дори и много по-късно, ние ясно бихме могли да различим един непрекъсващ културен поток, съставен от отделни, нека да ги наречем „културни вълни", всяка от които е продължение на предходната, но същевременно и внася нещо съвършено ново в напредъка на човечеството. Обаче откъде изниква това, което впоследствие се пренася от една епоха в друга?
към текста >>
Замислете се за богатия душевен живот в епохата на Древна
Гърци
я и за онзи негов екстракт, който беше поет от следващите поколения!
Защо това е така? Защото в хода на столетия и хилядолетия, отделните култури и народи, в които се инкарнират отделните индивиди, им налагат да се справят със съвършено нови опитности!
Замислете се за богатия душевен живот в епохата на Древна Гърция и за онзи негов екстракт, който беше поет от следващите поколения!
И тогава ще си кажете: Тук е скрито нещо много повече от индивидуалните кармически връзки. Много от историческите събития стават не с оглед на индивидуалната, а с оглед на универсалната Карма.
към текста >>
104.
Предговор
GA_121 Отделните души на народите
Ако в Аполоновите Мистерии на древна
Гърци
я думите „Познай себе си“ играеха една толкова голяма роля, в недалечно бъдеще към Народностните Души ще бъде отправян призивът: „Познайте себе си като Народностни Души“.
Ако човек съпостави съдържанието на тези лекции с болезнените изпитания, през които европейските народи минават точно сега, той несъмнено ще установи, че моите тогавашни думи хвърлят известна светлина върху това, което става днес.*1 Ако аз бих държал тези лекции сега, някой лесно би могъл да повярва, че моите изводи са продиктувани от важните исторически събития, които се разиграват в наши дни. Например още в началото на първата лекция аз казвам: „И това е особено важно поради обстоятелството, че съдбите на човечеството, и то в най-близко време, ще обединят хората както никога досега в една обща мисия, засягаща цялото човечество. И представителите на отделните народи ще могат да дадат своя конкретен, свободен принос само ако са стигнали до едно истинско разбиране на своя народ, на своята народност, до едно разбиране на това, което бихме нарекли „себепознание на народността“.
Ако в Аполоновите Мистерии на древна Гърция думите „Познай себе си“ играеха една толкова голяма роля, в недалечно бъдеще към Народностните Души ще бъде отправян призивът: „Познайте себе си като Народностни Души“.
Да, в недалечно бъдеще тези думи ще са от огромно значение за цялото човечество.“ Вече наближава времето, когато самата съдба ще подскаже на човечеството съвсем ясно, че един такъв възглед съдържа истината.
към текста >>
105.
1. Първа лекция, Кристияния (Осло), 7. Юни 1910. Ангели, Духове на Народите и Духове на Времето: Тяхното участие в еволюцията на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
Ако в Аполоновите Мистерии на древна
Гърци
я думите „Познай себе си“ играеха една толкова голяма роля, в недалечно бъдеще към Народностните Души ще бъде отправян призивът: „Познайте себе си като Народностни Души“.
Общо взето, безотечественоста представлява или поне би могла да представлява един обиколен път, по който човекът, след като вече е постигнал това свещено състояние, тази безотечественост, отново може да намери обратната връзка с корените, със самата субстанция на своя народ, да намери своето истинско място в процесите на общочовешката еволюция. И ако предварително трябва да поставим ударението върху това, от друга страна ние имаме достатъчно основания, че именно в наши дни се опитваме да говорим най-безпристрастно върху една такава тема, каквато е мисията на отделните Народностни Души. Колкото основателно беше до този момент напълно да се премълчава важността на тази мисия, толкова основателни са и опитите на нашето съвремие най-после да проговори за нея. И това е особено важно поради обстоятелството, че съдбите на човечеството, и то в най-близко време, ще обединят хората както никога досега в една обща мисия, засягаща цялото човечество. И представителите на отделните народи ще могат да дадат своя конкретен, свободен принос само ако са стигнали до едно истинско разбиране на своя народ, на своята народност, до едно разбиране на това, което бихме нарекли „себепознание на народността“.
Ако в Аполоновите Мистерии на древна Гърция думите „Познай себе си“ играеха една толкова голяма роля, в недалечно бъдеще към Народностните Души ще бъде отправян призивът: „Познайте себе си като Народностни Души“.
Да, в недалечно бъдеще тези думи ще са от огромно значение за цялото човечество.
към текста >>
106.
3. Трета лекция, 9. Юни 1910. Духовете на Народите и възникването на човешките раси.
GA_121 Отделните души на народите
Как древните
гърци
биха могли да стигнат до своите представи за Зевс или Атина, ако те разчитаха единствено на външните възприятия!
Вгледайте се в живота на отделните народи, как той протича в една или друга епоха, как непрекъснато на преден план идват нови представи и нови мирови тайни.
Как древните гърци биха могли да стигнат до своите представи за Зевс или Атина, ако те разчитаха единствено на външните възприятия!
Отвътре оживява всичко онова, което се съдържа в мъдростта, в митологиите, религиите и науките. Отвътре оживява половината от нашата вътрешна природа, половината от нашата Разсъдъчна душа и от нашата Съзнателна душа, и то дотолкова, доколкото човекът сам изпълва себе си с всичко онова, за което става дума в този момент; впрочем доколкото проникват във вътрешния човешки свят самите Архангели, дотолкова се разгръща и същинският живот на Архангелите. Следователно, Вие трябва да изключите от вътрешния живот всичко онова, което Сетивната душа извлича от външния свят, дори и след като то е вече преработено от Разсъдъчната душа.
към текста >>
107.
4. Четвърта лекция, 10. Юни 1910. Развитие на расите и развитие на културите.
GA_121 Отделните души на народите
Ние се натъкваме на този факт също и в Четвъртата следатлантска култура на
гърци
те и римляните.
Да говориш против нея, означава да поставяш пречки в пътя. Ето защо е напълно естествено, че хората, които се отправят към областите на Запада, се нуждаят от освежаването на Изтока, от подтиците на Изтока, но самата средноевропейска област трябва да осмисли също и своята собствена продуктивност. Тази е причината, поради която именно в Европа тук аз имам предвид Скандинавия и Германия хората трябва да се замислят върху своята собствена душевност и поради която, напротив, именно в Запада следва да търсим онази част от човечеството, която е длъжна да получи нещо от Изтока. Тази подробност е изключително важна и определя цялостния характер на Земното човечество. Вие виждате, повторенията са присъщи и в самото духовно-научно развитие.
Ние се натъкваме на този факт също и в Четвъртата следатлантска култура на гърците и римляните.
Неоспорим факт е, че в известен смисъл римляните са по-напреднали от гърците, обаче така или иначе те възприеха духовния живот на завладения от тях народ, който живееше на Изток от тях.
към текста >>
Неоспорим факт е, че в известен смисъл римляните са по-напреднали от
гърци
те, обаче така или иначе те възприеха духовния живот на завладения от тях народ, който живееше на Изток от тях.
Ето защо е напълно естествено, че хората, които се отправят към областите на Запада, се нуждаят от освежаването на Изтока, от подтиците на Изтока, но самата средноевропейска област трябва да осмисли също и своята собствена продуктивност. Тази е причината, поради която именно в Европа тук аз имам предвид Скандинавия и Германия хората трябва да се замислят върху своята собствена душевност и поради която, напротив, именно в Запада следва да търсим онази част от човечеството, която е длъжна да получи нещо от Изтока. Тази подробност е изключително важна и определя цялостния характер на Земното човечество. Вие виждате, повторенията са присъщи и в самото духовно-научно развитие. Ние се натъкваме на този факт също и в Четвъртата следатлантска култура на гърците и римляните.
Неоспорим факт е, че в известен смисъл римляните са по-напреднали от гърците, обаче така или иначе те възприеха духовния живот на завладения от тях народ, който живееше на Изток от тях.
към текста >>
Той беше един човек, израснал в рода на солонидите и принадлежащ към племето на йонийците, към народа на
гърци
те, към цялата кавказка раса.
Някога човек беше свален от абнормните Духове долу на Земята и закрепостен към различни точки от Земната повърхност, така бяха създадени и предпоставките за възникване на расите. После обаче ние виждаме как расите все повече и повече се смесват. След това виждаме как расите стават предпоставка за развитието на народите, което на свой ред дава тласък за развитието на отделния човек. Една голяма тайна прозвучава, когато казваме: И кой беше Платон по отношение на неговата външна природа, по отношение на неговия народ?
Той беше един човек, израснал в рода на солонидите и принадлежащ към племето на йонийците, към народа на гърците, към цялата кавказка раса.
Да проумеем, че Платон е бил един солонид, един йониец, грък, следователно кавказец, означава ако сме обхванали този факт в неговата дълбока закономерност че се докосваме до една голяма мистерия. Тази мистерия ни показва, как в различните области на Земната планета си взаимодействуват нормалните и абнормните Духове на формата, чийто най-голям интерес се свежда до превръщането на индивида в Земен човек. Тази мистерия ни показва още, как в резултат на това взаимодействие настъпва един вид диференциране на човечеството, как после се намесват и други Същества, за които вече стана дума, когато се опитвахме да охарактеризираме отделните народи. По един или друг начин всеки човек участвува в процесите, чрез които висшите Същества формират мировата еволюция.
към текста >>
108.
6. Шеста лекция, 12. Юни 1910, сутрин. Петте основни раси на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
Сега Вие добре разбирате, че един народ като
гърци
те, намиращ се явно и съзнателно под влиянието на Юпитер, или Зевс, беше формиран по един толкова изпъкващ начин от всичко онова, което през сетивата се влива в нервната система.
Сега Вие добре разбирате, че един народ като гърците, намиращ се явно и съзнателно под влиянието на Юпитер, или Зевс, беше формиран по един толкова изпъкващ начин от всичко онова, което през сетивата се влива в нервната система.
Естествено, гърците бяха повлияни също и от Елохимите, чиито действия имаха за свой център Слънцето. Обаче нещата при гърците се развиха така, че всичко онова, което действуваше върху сетивата, беше посветено на Юпитер, или Зевс, и тъкмо поради тази причина гръцкият народ постигна своето изумително величие. Един важен знак, един важен смисъл имаше за гърците във всичко онова, което те виждаха като външни форми и като външни проявления на живота. В сетивните явления те съзираха духовното. Ето защо те се превърнаха в онзи решителен народ, който издигна всеки вид пластика и всяко външно формообразуване в своя висша цел.
към текста >>
Естествено,
гърци
те бяха повлияни също и от Елохимите, чиито действия имаха за свой център Слънцето.
Сега Вие добре разбирате, че един народ като гърците, намиращ се явно и съзнателно под влиянието на Юпитер, или Зевс, беше формиран по един толкова изпъкващ начин от всичко онова, което през сетивата се влива в нервната система.
Естествено, гърците бяха повлияни също и от Елохимите, чиито действия имаха за свой център Слънцето.
Обаче нещата при гърците се развиха така, че всичко онова, което действуваше върху сетивата, беше посветено на Юпитер, или Зевс, и тъкмо поради тази причина гръцкият народ постигна своето изумително величие. Един важен знак, един важен смисъл имаше за гърците във всичко онова, което те виждаха като външни форми и като външни проявления на живота. В сетивните явления те съзираха духовното. Ето защо те се превърнаха в онзи решителен народ, който издигна всеки вид пластика и всяко външно формообразуване в своя висша цел. С това ние обръщаме внимание и върху особената мисия на гръцкия народ, който израствайки по един превъзходен начин, като народ на Юпитер, или Зевс, можа да почувствува себе си като народ на Зевс също и през онази епоха, когато настъпващата звездна констелация направи възможно съвместното действие на Зевсовите, или Юпитерови, сили и силите на Елохимите.
към текста >>
Обаче нещата при
гърци
те се развиха така, че всичко онова, което действуваше върху сетивата, беше посветено на Юпитер, или Зевс, и тъкмо поради тази причина гръцкият народ постигна своето изумително величие.
Сега Вие добре разбирате, че един народ като гърците, намиращ се явно и съзнателно под влиянието на Юпитер, или Зевс, беше формиран по един толкова изпъкващ начин от всичко онова, което през сетивата се влива в нервната система. Естествено, гърците бяха повлияни също и от Елохимите, чиито действия имаха за свой център Слънцето.
Обаче нещата при гърците се развиха така, че всичко онова, което действуваше върху сетивата, беше посветено на Юпитер, или Зевс, и тъкмо поради тази причина гръцкият народ постигна своето изумително величие.
Един важен знак, един важен смисъл имаше за гърците във всичко онова, което те виждаха като външни форми и като външни проявления на живота. В сетивните явления те съзираха духовното. Ето защо те се превърнаха в онзи решителен народ, който издигна всеки вид пластика и всяко външно формообразуване в своя висша цел. С това ние обръщаме внимание и върху особената мисия на гръцкия народ, който израствайки по един превъзходен начин, като народ на Юпитер, или Зевс, можа да почувствува себе си като народ на Зевс също и през онази епоха, когато настъпващата звездна констелация направи възможно съвместното действие на Зевсовите, или Юпитерови, сили и силите на Елохимите.
към текста >>
Един важен знак, един важен смисъл имаше за
гърци
те във всичко онова, което те виждаха като външни форми и като външни проявления на живота.
Сега Вие добре разбирате, че един народ като гърците, намиращ се явно и съзнателно под влиянието на Юпитер, или Зевс, беше формиран по един толкова изпъкващ начин от всичко онова, което през сетивата се влива в нервната система. Естествено, гърците бяха повлияни също и от Елохимите, чиито действия имаха за свой център Слънцето. Обаче нещата при гърците се развиха така, че всичко онова, което действуваше върху сетивата, беше посветено на Юпитер, или Зевс, и тъкмо поради тази причина гръцкият народ постигна своето изумително величие.
Един важен знак, един важен смисъл имаше за гърците във всичко онова, което те виждаха като външни форми и като външни проявления на живота.
В сетивните явления те съзираха духовното. Ето защо те се превърнаха в онзи решителен народ, който издигна всеки вид пластика и всяко външно формообразуване в своя висша цел. С това ние обръщаме внимание и върху особената мисия на гръцкия народ, който израствайки по един превъзходен начин, като народ на Юпитер, или Зевс, можа да почувствува себе си като народ на Зевс също и през онази епоха, когато настъпващата звездна констелация направи възможно съвместното действие на Зевсовите, или Юпитерови, сили и силите на Елохимите.
към текста >>
109.
7. Седма лекция, 12. Юни 1910, вечер. Духовете на Народите и тяхното израстване до степента на Духове на Времето. Монотеизъм и плурализъм. Екзотерично и езотерично християнство.
GA_121 Отделните души на народите
Докато отвъд в Азия, но също в Египет и в
Гърци
я, отделните Архангели израстват до степента Духове на Времето, в Европа живеят отделни народи и племена, които са под предводителството на своите различни Архангели.
Друга такава резигнация, друг такъв отказ от лично облагодетелствуване, ние срещаме още веднъж, и той представлява особен интерес тъкмо за онези, които наричат себе си ученици на духовното познание.
Докато отвъд в Азия, но също в Египет и в Гърция, отделните Архангели израстват до степента Духове на Времето, в Европа живеят отделни народи и племена, които са под предводителството на своите различни Архангели.
И така, докато съответните Архангели, които преди време бяха изпратени от Запад на Изток, израстваха до степента Духове на Времето, в Европа все още имаше един Архангел, който действуваше в германските и преди всичко в келтските народи, в народите, които по време на възникващото християнство бяха населили голяма част от Запад на Европа, включително днешна Унгария, Южна Германия и Алпите. Тези народи имаха за свой Архангел не друг, а келтския Дух на народа. Народите, предвождани от келтския Дух, заемаха също и големи части от северо-източна Европа. Те бяха предвождани от един забележителен Архангел, който скоро след като човечеството прие християнския Импулс се отказа да стане Архай, или Дух на Личността, и взе решение за остане на до тогавашната архангелска степен и занапред да се подчинява на найразличните Духове на Времето, които биха могли да се появят, примерно, в земите на Европа. Ето защо също и семитските народи, като една затворена народностна общност, бързо изчезнаха от лицето на Земята: просто защото техният Архангел избра отказа, резигнацията, а заедно с нея и една особена мисия.
към текста >>
110.
8. Осма лекция, 14. Юни 1910. Петте следатлантски културни епохи. Сравнителна характеристика на гръцката и северно-германската митология.
GA_121 Отделните души на народите
Гърци
те се намираха по-близо до германските народи.
После ние стигаме до халдейските народи. Те вече разполагаха с едно първоначално съзнание за това, което ние познаваме под името Архаи или Духове на Личността. Макар и по друг начин, народите от гръцколатинската епоха също разполагаха с известно съзнание за Архаите, или Духовете на Личността. Обаче при тях нещата бяха доста по-различни и ако искаме да схванем тези различия, това би означавало, че бихме могли да напреднем с още една крачка напред в познанието.
Гърците се намираха по-близо до германските народи.
Обаче при тях Азът се пробуди на едно по-високо равнище, на една по-висока степен, отколкото при северно-германските народи. Това, което северните народи все още изживяваха като един вид намеса на Ангелите и Архангелите, гръцко-латинските народи вече не го изживяваха непосредствено. Обаче те все пак имаха ясни спомени за него. Следователно, имайте предвид, че разликата между германските и гръцко-латинските народи беше тази, че гръцко-латинските народи все още имаха спомени за това, как Ангелите и Архангелите бяха взели участие в развитието на техния душевен живот. Самите те все още се намираха в едно сумрачно, съноподобно състояние на съзнанието.
към текста >>
Сътворението на целия този свят, начинът, по който Ангелите и Архангелите както нормалните, така и абнормните бяха работили в човешката душа, всичко това
гърци
те познаваха до големи подробности.
Това, което северните народи все още изживяваха като един вид намеса на Ангелите и Архангелите, гръцко-латинските народи вече не го изживяваха непосредствено. Обаче те все пак имаха ясни спомени за него. Следователно, имайте предвид, че разликата между германските и гръцко-латинските народи беше тази, че гръцко-латинските народи все още имаха спомени за това, как Ангелите и Архангелите бяха взели участие в развитието на техния душевен живот. Самите те все още се намираха в едно сумрачно, съноподобно състояние на съзнанието. Обаче в спомените им участието на Ангелите и Архангелите изпъкваше особено ясно.
Сътворението на целия този свят, начинът, по който Ангелите и Архангелите както нормалните, така и абнормните бяха работили в човешката душа, всичко това гърците познаваха до големи подробности.
към текста >>
Нека отново да обобщим:
Гърци
те извлякоха своята митология от спомените.
Нека отново да обобщим: Гърците извлякоха своята митология от спомените.
Египетско-халдейските народи има ха само един смътен, неясен спомен за света на Ангелите и Архангелите, но пък имаха поглед към света на Архаите. Положението при тях беше такова, сякаш току-що бяха започнали да забравят нещо. Затова пък в митологията на персийските народи, светът на Ангелите и Архангелите е напълно забравен, докато достъпът до света на Властите или Духовете на Формата е все още запазен. Това, което лежи в основата на гръцката митология, беше вече забравено от персийските и особено от индийските народи. За да вникнат в еволюционните процеси, те отново трябваше да търсят образите в Хрониката Акаша, изграждайки съответните образи за тези процеси, с помощта на своето напреднало, обожествено познание.
към текста >>
111.
9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете.
GA_121 Отделните души на народите
При
гърци
те всичко е избистрено, образите там се отличават с изящни линии и контури, с подчертана пластичност, обаче са изгубили елементарната сила на своето първично въздействие.
Бихме отишли твърде далеч, ако трябва да се спираме на отделни подробности в тази област. Но сега, след като изтъкнах принципното положение на нещата, Вие несъмнено долавяте зловещо-величествения характер на този мит, който няма равен на себе си, понеже нито една друга митология не е била формирана в толкова пълно съзвучие с ясновиждащото съзнание на древното човечество. Гръцката митология представлява само някакъв далечен, пластично изваян спомен от предисторическите епохи. Само че в гръцката митология липсва онази не посредствена връзка с фактите, каквато срещаме в северно-германската митология.
При гърците всичко е избистрено, образите там се отличават с изящни линии и контури, с подчертана пластичност, обаче са изгубили елементарната сила на своето първично въздействие.
Докато при северния човек беше съхранена голяма част от старото ясновидство. Да, в останалата част на Европа старото ясновидство беше отдавна изчезнало, но в северните области то продължи да живее и едва след продължителен период от време неговото място се зае от чисто физическия поглед върху околния свят. И когато младото християнство започна да завзема все по-нови територии, за повечето от северните хора истините, залегнали в мита за Балдур и неговата смърт, не подлежаха на никакво съмнение.
към текста >>
112.
10. Десета лекция,16. Юни 1910. Мисията на отделните народи и култури в миналото, настоящето и бъдещето Соловьов.
GA_121 Отделните души на народите
При другите народи, които се появиха на историческата арена след
гърци
те, ние установяваме, че на преден план идва използването на физическото тяло с цел: постепенно изграждане на Съзнателната душа.
Докато при гръцко-латинския Дух на Народа нещата стояха така, че той работеше в Разсъдъчната душа. А той можеше да работи в Разсъдъчната душа само поради това, че в етерното тяло тя имаше един вид отпечатък на самата себе си. Обаче в този случай и това е характерно за цялото елинство образите, които човекът има за света бяха не толкова реални, не толкова нагледни. Докато при древната Индийска култура е налице една непосредствена работа в етерното тяло, тук имаме едно по-смътно и по-бледо отражение на действителността. Или, както вече посочих, тук ние сме изправени пред един вид спомени за това, което тези народи някога бяха изживели, като един вид спомени, които се отразяваха в тяхното етерно тяло (Виж схемата).
При другите народи, които се появиха на историческата арена след гърците, ние установяваме, че на преден план идва използването на физическото тяло с цел: постепенно изграждане на Съзнателната душа.
Ето защо ние бихме могли да вникнем в гръцката култура само ако се опитаме да я разберем от вътре; само ако сме наясно, че при нея като външна опитност е важно това, което блика от вътрешния духовен свят на гръцкия човек. Напротив, народите от западните и северни части на Европа имаха друга задача: Всяка една Душа на Народа трябваше да отвори очите на хората за външния свят и да изгради у тях това, което има значение за физическия план. Северно-германските народи имаха специалната задача да изградят всичко, за което става дума, и то след като те, бих казал, все още се радваха на милостта, на световно-историческата милост да виждат в духовния свят и да извличат от там своите живи, първични духовни опитности, пренасяйки ги в това, което бяха длъжни да постигнат в суровите условия на физическия свят.
към текста >>
И сега Вие разбирате, защо душевният живот на
гърци
те изглеждаше като един вид спомен.
Нека сега да разгледаме с помощта на ясновидството онзи древен континент на атлантския свят, който следва да търсим там, където днес се намира Атлантическият океан, между Африка и Европа от една страна, и Америка от друга страна. Този континент беше обгърнат от един вид топло морско течение, относно което ясновиждащото съзнание установява, колкото и странно да звучи, че то тръгваше от Юг, през Бафинския залив, после обхващаше северна Гренландия и поемаше на Изток, постепенно се охлаждаше и по времето, когато Сибир и Русия все още не се бяха издигнали до Земната повърхност, се насочваше надолу към областта на Урал, завиваше покрай източните Карпати и се спускаше към мястото на днешната Сахара, за да завърши накрая в Бискайския залив на Атлантическия океан, описвайки по този начин един напълно затворен кръг. Вие се досещате, че днес съществуват само бегли следи от това морско течение, което наричаме Голфщром. Обаче навремето Голфщромът опасваше цялата Атлантида.
И сега Вие разбирате, защо душевният живот на гърците изглеждаше като един вид спомен.
В душите им например често се появяваше образът на Океана, който е един от спомените за древната Атлантска епоха. И техният мироглед не е толкова неправдоподобен, понеже черпеше своите образи от древната Атлантска епоха. А топлото морско течение, което минаваше над Шпицберген, охлаждаше се и слизаше надолу, китайците буквално пресъздадоха в лицето на своята култура, пренесена от Атлантската епоха и плътно затворена от спомената Китайска стена. Историческият елемент все още не съществуваше в атлантската култура. Ето защо и в китайската култура откриваме известни белези на неисторичност.
към текста >>
113.
1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Категорично бих искал да подчертая: Като споменавам Заратустра, аз имам предвид едно Същество, което според древните
гърци
е живяло 5000 години преди Троянската война и, следователно, няма нищо общо с онзи Заратустра, за когото говори официалната история, както и с другия Заратустра, споменаван по времето на Дарий.
Сега Заратустра имаше един забележителен покровител.
Категорично бих искал да подчертая: Като споменавам Заратустра, аз имам предвид едно Същество, което според древните гърци е живяло 5000 години преди Троянската война и, следователно, няма нищо общо с онзи Заратустра, за когото говори официалната история, както и с другия Заратустра, споменаван по времето на Дарий.
И така, Заратустра имаше като закрилник или покровител онзи, който по-късно можа да бъде наречен с общоприетото име Гущасб. Следователно, в лицето на Заратустра, ние сме изправени пред една могъща свещеническа натура, която ни насочва към великия Слънчев Дух, към Аура Маздао, към онова Същество, което следва да бъде предводител на хората по обратния им път от физическия към духовния свят. А в лицето на Гущасб сме изправени пред царствената природа на онзи, който беше готов да направи всичко възможно в областта на видимия свят, за да намерят там почва великите инспирации на Заратустра. Ето защо беше изключено, тези инспирации, тези намерения, които чрез Заратустра и Гущасб завладяваха древен Иран, да не се сблъскат с онези сили, които господстваха в земите непосредствено на север. От този сблъсък последва една от най-големите войни в световната история, макар и тя да е почти непозната за историците, понеже се разиграва в много отдалечени от нас епохи.
към текста >>
114.
8. Осма лекция, 8. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Гърци
те нарекоха това βασιλεια27.
Есеите бяха първи, които предупреждаваха: Идва времето, когато всичко, което е горе, ще бъде снето долу и човекът ще може да го изживее, запазвайки своето Азово чувство.
Гърците нарекоха това βασιλεια27.
Ето първоначалното учение на есеите: Идва времето, когато някой ще свали това, което е горе, в „царствата небесни", тук долу, заради Аза, който живее в Малхут, в Царството. Така звучеше могъщият призив на Йешуа бен Пандира, отправен към есеите и към околния свят. И ако искаме да обобщим неговото учение, макар и съвсем накратко, така, както то беше пренесено за следващите поколения от ученика Матай, бихме могли да продължим по следния начин.
към текста >>
115.
9. Девета лекция, 9. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Много често срещаме и едно описание, където е представен Зевс, а редом с него и едно по-низше божество, което за да се изразим в смисъла на древните
гърци
беше там, за да изкушава Зевс.
Ние разполагаме с древните митове и легенди. Но какво представляват те? Който добре познава митовете и легендите, в много от тях той открива преразкази за онези събития, които ясновиждащото съзнание възприемаше в духовния свят, само че сега те са представени като сетивни процеси; или пък среща други митове и легенди, които по същество са не друго, а възпроизвеждане на процеси, характерни за Мистериите. Например митът за Прометей отчасти е също едно възпроизвеждане на процеси, характерни за Мистериите, а това се отнася и за много други митове.
Много често срещаме и едно описание, където е представен Зевс, а редом с него и едно по-низше божество, което за да се изразим в смисъла на древните гърци беше там, за да изкушава Зевс.
„Пан, изкусяващ Зевс." На една височина е застанал Зевс, а редом с него стои изкусителят Пан: макар и под различни форми, този образ Вие ще срещнете на много места. Защо бяха необходими тези образи? Защото те трябваше да изразят нещо много важно: Слизането на човека в неговата по-низша природа, там, където той навлизайки в етерното и физическото тяло среща своята егоистична природа. И така, древната живопис изобилствува с описанията на такива процеси, които се разиграваха с посветените, когато те проправяха пътя си към духовните светове, само че в по-късните митове и легенди, тези процеси бяха представени под една или друга художествена форма.
към текста >>
116.
Езотеризмът в Евангелието на Маркo
GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo
За
Гърци
я Орфей е големия предвестник.
Говорят ни например за един гръцки поет и музикант, Орфей. Споменавам тук този персонаж, защото той принадлежи на ерата, непосредствено предшествуваща християнската. Орфей беше основателя на Гръцките мистерии. Гръцката цивилизация е тази на четвъртата следатлантска епоха. Цивилизацията на Орфей приготви, така да се каже, това, което бе дадено по-късно на човечеството чрез идването на Христос.
За Гърция Орфей е големия предвестник.
Какво би казал един съвременен човек, ако срещнеше едно човешко същество от типа на Орфей? Той би казал: Това е синът на тази майка и на този баща. Съвременната наука дори би направила евентуално изследвания върху неговите наследствени характеристики. Днес съществува една голяма книга, която показва всички наследствени качества на семейството на Гьоте и иска да направи от Гьоте сбора от тези характеристики. По времето на Орфей не се мислеше по този начин.
към текста >>
Това е защото
гърци
те виждаха в Орфей най-вече един чисто свръхсетивен елемент, който, казваха те, беше роден от една муза.
Тогава хората не не считаха за най-съществен плътския външен човек с неговите особености; те считаха като най-съществено у Орфей това, което успя да направи от него създателя, истинския водач на гръцката предхристиянска култура и те знаеха много добре, че неговият физически мозък, неговата нервна система не бяха неговите най-съществени елемени. Това, което считахме за съществено беше, че той носеше в опитностите, които изживяваше, един елемент, произхождащ директно от свръхестествените светове и който се свърза с неговата видима личност, с един сетивен и физически елемент. Гъркът не виждаше в личността на Орфей плътският аспект, който идваше от майката и бащата, може би също и от дядото и бабата; за него това беше нещо вторично, това беше само един външен израз, една обвивка. За него същественото беше това, което идваше от един свръхсетивен свят и се беше свързало на физически план с един сетивен елемент. Гъркът си казваше: когато Орфей е пред мен, маловажно е това, че той е наследник на един баща и на една майка, това, което е важно е, че субстанцията на душата, която съставлява неговото интимно същество, произхожда от един свръхсетивен елемент, който никога не е имал нещо общо с физическия план и че върху този свръхсетивен елемент от неговата личност може да действа един физически и сетивен елемент, свързващ се с него, и това е един обмен, позволяван от състоянието, в което вече се намираха хората в онази епоха.
Това е защото гърците виждаха в Орфей най-вече един чисто свръхсетивен елемент, който, казваха те, беше роден от една муза.
Той беше синът на една муза, Калиопа; той не беше просто синът на една земна майка от плът, но на един свръхсетивен елемент, който никога не бе имал никаква връзка със сетивния свят.
към текста >>
Посланието на Орфей беше свързано и адаптирано с климата на
Гърци
я, с даденостите на външната гръцка природа, на тракийския бог Оеагър.
Ако той не беше син на музата Калиопа, той не би могъл да бъде пратеника на свръхсетивния свят. Но неговата епоха му позволи да изрази това, което беше необходимо на физическия свят в неговото време. В такъв случай той не само беше говорителят на музата, на Калиопа, както някога Ришите бяха говорители на свръхсетивните светове, той говореше за свръхсетивния свят едновременно получавайки влияния от физическия свят. Ето защо той има за баща Оеагър, един речен тракийски бог.
Посланието на Орфей беше свързано и адаптирано с климата на Гърция, с даденостите на външната гръцка природа, на тракийския бог Оеагър.
към текста >>
117.
Лекция първа
GA_126 Окултна история
6. Гръцките герои (Херакъл, Тезей и др.), прославили се с легендарни подвизи (с тях е отбелязано преминаването на степените на посвещение в мистериите), са определили характера на епохата, завършила с излизането на
гърци
те на арената на историята към времето на Троянската война (1194-1184 пр.Р.Х.).
6. Гръцките герои (Херакъл, Тезей и др.), прославили се с легендарни подвизи (с тях е отбелязано преминаването на степените на посвещение в мистериите), са определили характера на епохата, завършила с излизането на гърците на арената на историята към времето на Троянската война (1194-1184 пр.Р.Х.).
към текста >>
118.
Лекция втора
GA_126 Окултна история
Нещо подобно е съществувало в древните времена още в древните градски общини, даже в
Гърци
я.
Ако искаш да разбираш исторически правилно такива неща, които ни се изобразяват в тези древни митове, то е необходимо да се вниква вече в окултните им подоснови. Зад това похищение на богинята на града се крие нещо подобно на това, което се крие зад похищението на Елена, която Парис отвежда в Троя. Ние трябва да си даваме сметка, че това, което е изложено в моята малка творба "Кръвта - съвсем особен сок"12, се базира на реални основания. Там се посочва, че у древните народи е съществувало някакво общо съзнание, че човек е усещал не само своето лично "аз" в пределите на своята кожа, но че той е усещал себе си като член на племето, на градската община. По такъв начин, както отделната човешка душа се усеща в качеството си на централен фактор за нашите палци, ръце и крака, които си принадлежат едни на други, за целия наш организъм, така се е чувствал човек в древните времена като член на груповата душа, към която той принадлежал.
Нещо подобно е съществувало в древните времена още в древните градски общини, даже в Гърция.
Общият дух, Азът на народа, Азът на племето е живял и действал в отделните личности от народа. Но това, което от такъв общ Аз е могло да достига човешкото съзнание, е трябвало да бъде управлявано в мистериите, в тайните храмови центрове. Жреците на древните мистерии са управлявали общите духовни дела на града или племето. И се говори не само образно, но и в известен смисъл реално и точно, че такъв храм е бил действително обител на Аза на града, на груповата душа. Там е било нейното централно местопребиваване и жреците от храма били нейни слуги.
към текста >>
Неотдавна говорих с един философ, който много се е опирал на материалистически представи, и изхождайки от своите материалистически представи, ми каза: "Образът на кентавъра, естествено, е възникнал така: древните обитатели на
Гърци
я са видели някакви народности, настъпващи със своите коне от север, и понеже често е имало мъгла, то у тях възникнала представата, че конят и ездачът са едно цяло.
Неотдавна говорих с един философ, който много се е опирал на материалистически представи, и изхождайки от своите материалистически представи, ми каза: "Образът на кентавъра, естествено, е възникнал така: древните обитатели на Гърция са видели някакви народности, настъпващи със своите коне от север, и понеже често е имало мъгла, то у тях възникнала представата, че конят и ездачът са едно цяло.
При тяхното суеверие те лесно са могли да си представят това". Наистина крайно опростена представа, не съвсем философска може би, но крайно опростена.
към текста >>
Образът на кентавъра, който възникнал не от това, че
гърци
те не можали да различат конника от неговия кон, но от това, че древните народи действително са оценявали духовната същност на човека като самостоятелна по отношение на неговата физическа природа, този образ изплува пак в наше време съвършено самостоятелно от естественонаучните представи.
Образът на кентавъра, който възникнал не от това, че гърците не можали да различат конника от неговия кон, но от това, че древните народи действително са оценявали духовната същност на човека като самостоятелна по отношение на неговата физическа природа, този образ изплува пак в наше време съвършено самостоятелно от естественонаучните представи.
По такъв начин, трябва да кажем, днес, без оглед на всички материалистически представи, ние се намираме на пътя към това, че сам материализмът, ако иска, разбира се, да се опира на факти, постепенно ще доведе до това, което може да каже, изхождайки от своите окултни източници, духовната наука.
към текста >>
119.
Лекция трета
GA_126 Окултна история
По-силно от всичко това намира израз в
Гърци
я.
Ако ние поставим пред нашите очи този образ от човешката история, окултната история, тогава ще стане разбираемо, че душата, която е била инкарнирана в индийската, а след това в персийската епоха, е могла да бъде проникната от инспириращия елемент на някаква индивидуалност от висшите йерархии, но че след това, когато тя встъпила в гръко-римската епоха, тази душа се оказала насаме със себе си, че тази душа е работила така, че "азът" е работил с "аз". Всичко това, което в догръцките епохи, в отделните цикли на следатлантските култури се явявало подобно на божествено внушение, подобно на откровение свише - това се отнася все още и към началото на гръцкия културен период, към IX, X, XI век на дохристиянската епоха - което се представя пред нас като инспирирана култура, в която отвън се влива това, което тя трябва да съдържа духовно, всичко това се свежда все повече и повече към това да изживяваш себе си чисто човешки-лично.
По-силно от всичко това намира израз в Гърция.
Такъв израз на външния човек, какъвто се явява, живеейки във физическия свят, това, какво е човек като опиращо се само на себе си "аз"-същество, не е виждала ни една епоха дотогава и след това никога няма да види. Чисто човешки-личното, заключеното изцяло в себе си човешки-лично, се изявява исторически в античния начин на живот на гърка и в творенията му. Да видим как гръцкият скулптор е придавал човешки-личното на образите на своите богове. Ние можем да кажем, че така, както застава пред нас произведение на гръцката пластика, доколкото то е познаваемо с физически средства, човек стои пред нас цял като личност. И ако не забравяхме, стоейки пред художествените произведения на гърците, че тази инкарнация, която тук е изразена, са я предшествали други инкарнации и че след нея ще последват други, ако ние само за минута помислим, че в основата на изображението на Аполон и изображението на Зевс лежи само една от многото други инкарнации, то ние бихме почувствали неправилно произведението на гръцкото изкуство.
към текста >>
И ако не забравяхме, стоейки пред художествените произведения на
гърци
те, че тази инкарнация, която тук е изразена, са я предшествали други инкарнации и че след нея ще последват други, ако ние само за минута помислим, че в основата на изображението на Аполон и изображението на Зевс лежи само една от многото други инкарнации, то ние бихме почувствали неправилно произведението на гръцкото изкуство.
По-силно от всичко това намира израз в Гърция. Такъв израз на външния човек, какъвто се явява, живеейки във физическия свят, това, какво е човек като опиращо се само на себе си "аз"-същество, не е виждала ни една епоха дотогава и след това никога няма да види. Чисто човешки-личното, заключеното изцяло в себе си човешки-лично, се изявява исторически в античния начин на живот на гърка и в творенията му. Да видим как гръцкият скулптор е придавал човешки-личното на образите на своите богове. Ние можем да кажем, че така, както застава пред нас произведение на гръцката пластика, доколкото то е познаваемо с физически средства, човек стои пред нас цял като личност.
И ако не забравяхме, стоейки пред художествените произведения на гърците, че тази инкарнация, която тук е изразена, са я предшествали други инкарнации и че след нея ще последват други, ако ние само за минута помислим, че в основата на изображението на Аполон и изображението на Зевс лежи само една от многото други инкарнации, то ние бихме почувствали неправилно произведението на гръцкото изкуство.
Тук ние трябва да съумеем да забравим, че човек се въплъщава в следващи една след друга инкарнации. Тук личността е излята изцяло във формата на една личност. И такъв е бил целият живот на гърците.
към текста >>
И такъв е бил целият живот на
гърци
те.
Да видим как гръцкият скулптор е придавал човешки-личното на образите на своите богове. Ние можем да кажем, че така, както застава пред нас произведение на гръцката пластика, доколкото то е познаваемо с физически средства, човек стои пред нас цял като личност. И ако не забравяхме, стоейки пред художествените произведения на гърците, че тази инкарнация, която тук е изразена, са я предшествали други инкарнации и че след нея ще последват други, ако ние само за минута помислим, че в основата на изображението на Аполон и изображението на Зевс лежи само една от многото други инкарнации, то ние бихме почувствали неправилно произведението на гръцкото изкуство. Тук ние трябва да съумеем да забравим, че човек се въплъщава в следващи една след друга инкарнации. Тук личността е излята изцяло във формата на една личност.
И такъв е бил целият живот на гърците.
към текста >>
120.
Лекция четвърта
GA_126 Окултна история
Подобно на слизането от ясновидските съзерцания към чисто човешкото възприятие на
гърци
те изглеждат древноиндийската, персийската, египетската култури.
От указанията, дадени в последните дни, вие можете да направите извод, че гръко-римската култура в известно отношение стои по средата на цялата следатлантска култура. Трите предшестващи културни епохи са били като подготовка за тази работа на човешката душа, "аз" с "аз", на която обърнахме внимание, говорейки за гръцката култура.
Подобно на слизането от ясновидските съзерцания към чисто човешкото възприятие на гърците изглеждат древноиндийската, персийската, египетската култури.
Подобно на обратно възкачване, на достигане отново на ясновидските култури би трябвало да ни изглежда това, което започва от нашето време и което във все по-нарастваща степен ще бъде достижение за човечеството в близките столетия и хилядолетия. По такъв начин ние трябва да кажем: в египетско-вавилонско-халдейския културен период имаме последната, така да се каже, подготовка за чисто човешката култура на Гърция.
към текста >>
По такъв начин ние трябва да кажем: в египетско-вавилонско-халдейския културен период имаме последната, така да се каже, подготовка за чисто човешката култура на
Гърци
я.
От указанията, дадени в последните дни, вие можете да направите извод, че гръко-римската култура в известно отношение стои по средата на цялата следатлантска култура. Трите предшестващи културни епохи са били като подготовка за тази работа на човешката душа, "аз" с "аз", на която обърнахме внимание, говорейки за гръцката култура. Подобно на слизането от ясновидските съзерцания към чисто човешкото възприятие на гърците изглеждат древноиндийската, персийската, египетската култури. Подобно на обратно възкачване, на достигане отново на ясновидските култури би трябвало да ни изглежда това, което започва от нашето време и което във все по-нарастваща степен ще бъде достижение за човечеството в близките столетия и хилядолетия.
По такъв начин ние трябва да кажем: в египетско-вавилонско-халдейския културен период имаме последната, така да се каже, подготовка за чисто човешката култура на Гърция.
към текста >>
Така че, действително, по отношение на хода на следатлантското културно развитие
Гърци
я стои горе-долу по средата.
За да се запечата това във вашите души, аз искам да подчертая, че вавилонците при прехода им към четвъртия културен период са били тези, които е трябвало да сведат Небето до земята, трябвало е да внесат небесното в мярката, числото и теглото; че до наши дни чувстваме отзвуците на това и че ние пак ще се върнем към тази техника на смятане; че тя трябва все повече и повече да добива признание, макар че в други области на живота абстрактната система на числа и измервания, разбира се, е вярна. По такъв начин можем пак и тук да видим как при слизането долу в гръко-римската култура е била достигната определена точка на чисто човешко изразяване на личността на физически план и как след това имаме място на издигане.
Така че, действително, по отношение на хода на следатлантското културно развитие Гърция стои горе-долу по средата.
към текста >>
Защото това, което е приела в себе си
Гърци
я, което тя е носила в себе си, е било действително като наследство от онова, което хората придобили в многобройните инкарнации чрез живата връзка с духовния свят.
Сега трябва да си припомним, че в тази гръцка епоха се включва импулсът на християнството, който трябва да обхваща все повече и повече хора в другите региони. Но ние вече видяхме, че това християнство в началото на своето развитие не се е проявило веднага в цялата си значимост, с цялото си духовно съдържание. Ние показахме, чрез отношението на хората на Александрия към Хипатия, какви слабости и тъмни страни е имало отначало християнството. Да, ние често сме подчертавали, че времената, когато християнството ще го разберат в цялата му дълбочина, още само настъпват, че християнството съдържа в себе си още безкрайни дълбочини и че то, така да се каже, принадлежи повече на бъдещото, отколкото на настоящото, да не говорим пък за миналото човечество. По такъв начин виждаме как онова, което се намира в християнството в началото, се оказва сред това, което, всъщност, съдържа наследството от мъдростта и духовността на най-стария свят.
Защото това, което е приела в себе си Гърция, което тя е носила в себе си, е било действително като наследство от онова, което хората придобили в многобройните инкарнации чрез живата връзка с духовния свят.
Цялата духовност, която е била преживяна в древността, се е потопила в душите и сърцата на гърците и се проявявала с цялата си пълнота в тях. Затова можем да разберем какви са били хората, които при навлизането на християнството в живота, особено предвид на това какво е произлязло от християнския импулс в първите столетия, не могли да оценят това събитие така високо, както грандиозното величие, грандиозната духовност, която като древно хилядолетно наследство е била унаследена в Гърция. Особено характерна е била една личност, която, така да се каже, в своите собствени гърди е преживявала тази борба на старото с новото, борбата на най-древните духовни съкровища с това, което е било едва в началото на своето развитие и едва се е чувало. Тази личност от гръко-римската епоха в четвърти век, която преживявала всичко това на арената на своята душа, била Юлиан Апостат (Отстъпник)6.
към текста >>
Цялата духовност, която е била преживяна в древността, се е потопила в душите и сърцата на
гърци
те и се проявявала с цялата си пълнота в тях.
Но ние вече видяхме, че това християнство в началото на своето развитие не се е проявило веднага в цялата си значимост, с цялото си духовно съдържание. Ние показахме, чрез отношението на хората на Александрия към Хипатия, какви слабости и тъмни страни е имало отначало християнството. Да, ние често сме подчертавали, че времената, когато християнството ще го разберат в цялата му дълбочина, още само настъпват, че християнството съдържа в себе си още безкрайни дълбочини и че то, така да се каже, принадлежи повече на бъдещото, отколкото на настоящото, да не говорим пък за миналото човечество. По такъв начин виждаме как онова, което се намира в християнството в началото, се оказва сред това, което, всъщност, съдържа наследството от мъдростта и духовността на най-стария свят. Защото това, което е приела в себе си Гърция, което тя е носила в себе си, е било действително като наследство от онова, което хората придобили в многобройните инкарнации чрез живата връзка с духовния свят.
Цялата духовност, която е била преживяна в древността, се е потопила в душите и сърцата на гърците и се проявявала с цялата си пълнота в тях.
Затова можем да разберем какви са били хората, които при навлизането на християнството в живота, особено предвид на това какво е произлязло от християнския импулс в първите столетия, не могли да оценят това събитие така високо, както грандиозното величие, грандиозната духовност, която като древно хилядолетно наследство е била унаследена в Гърция. Особено характерна е била една личност, която, така да се каже, в своите собствени гърди е преживявала тази борба на старото с новото, борбата на най-древните духовни съкровища с това, което е било едва в началото на своето развитие и едва се е чувало. Тази личност от гръко-римската епоха в четвърти век, която преживявала всичко това на арената на своята душа, била Юлиан Апостат (Отстъпник)6.
към текста >>
Затова можем да разберем какви са били хората, които при навлизането на християнството в живота, особено предвид на това какво е произлязло от християнския импулс в първите столетия, не могли да оценят това събитие така високо, както грандиозното величие, грандиозната духовност, която като древно хилядолетно наследство е била унаследена в
Гърци
я.
Ние показахме, чрез отношението на хората на Александрия към Хипатия, какви слабости и тъмни страни е имало отначало християнството. Да, ние често сме подчертавали, че времената, когато християнството ще го разберат в цялата му дълбочина, още само настъпват, че християнството съдържа в себе си още безкрайни дълбочини и че то, така да се каже, принадлежи повече на бъдещото, отколкото на настоящото, да не говорим пък за миналото човечество. По такъв начин виждаме как онова, което се намира в християнството в началото, се оказва сред това, което, всъщност, съдържа наследството от мъдростта и духовността на най-стария свят. Защото това, което е приела в себе си Гърция, което тя е носила в себе си, е било действително като наследство от онова, което хората придобили в многобройните инкарнации чрез живата връзка с духовния свят. Цялата духовност, която е била преживяна в древността, се е потопила в душите и сърцата на гърците и се проявявала с цялата си пълнота в тях.
Затова можем да разберем какви са били хората, които при навлизането на християнството в живота, особено предвид на това какво е произлязло от християнския импулс в първите столетия, не могли да оценят това събитие така високо, както грандиозното величие, грандиозната духовност, която като древно хилядолетно наследство е била унаследена в Гърция.
Особено характерна е била една личност, която, така да се каже, в своите собствени гърди е преживявала тази борба на старото с новото, борбата на най-древните духовни съкровища с това, което е било едва в началото на своето развитие и едва се е чувало. Тази личност от гръко-римската епоха в четвърти век, която преживявала всичко това на арената на своята душа, била Юлиан Апостат (Отстъпник)6.
към текста >>
А по-късно той се запознал с това, което се намирало в самата
Гърци
я от тези древни съкровища на мъдростта; и с всичко това, което му давала
Гърци
я, което му давал древният свят като мъдрост, Юлиан свързал живото чувство за езика на звездното небе, тайните, които от мировото пространство ни говорят в писмената на звездното небе.
Тази душа съвсем не могла да придобие действително дълбоко разбиране на християнството. Навсякъде, където и да отвеждали това дете и където имало остатъци не само на древното езичество, но и на древната духовност, на него му се разтваряло сърцето. Той попивал в себе си това, което живеело в културата на четвъртия период от древните свещени предания и закони. Случило се така, че по време на скитанията си, към които го принуждавало преследването от страна на чичо му, императора, той все пак се сближил с учителите от така наречената неоплатоническа школа и с учениците александрийци, които получили древните предания от Александрия. Едва тук истински се напълнило сърцето на Юлиан с това, към което изпитвал толкова дълбоко влечение.
А по-късно той се запознал с това, което се намирало в самата Гърция от тези древни съкровища на мъдростта; и с всичко това, което му давала Гърция, което му давал древният свят като мъдрост, Юлиан свързал живото чувство за езика на звездното небе, тайните, които от мировото пространство ни говорят в писмената на звездното небе.
След това за него настъпило времето, когато от един от последните йерофанти бил посветен в Елевзинските мистерии8.
към текста >>
121.
Лекция пета
GA_126 Окултна история
При
гърци
те и по-късно при римляните, най-вече назад отстъпва това, което може да бъде дадено на индивидуалността само от висшите светове; затова пък напред излиза това, което човек, като свое собствено човешко, изразява в своята личност.
И така, в хода на нашето разглеждане се оказа, че във всички културни периоди след атлантската катастрофа чрез хората са действали определени, стоящи над тях власти от висшите йерархии. Ние казахме, че особено силно това се проявява в древноиндийската душа, която се явява, така да се каже, само арена за действие на по-високи духовни същности. Малко по-назад отстъпва това в душата на древния персиец. И след това ние видяхме, че в египетско-халдейската култура душата имаше вече задача - и особено това се вижда при разглеждането на душата на вавилонеца - да сведе свръхличното в личното, духовното - на физически план. Личността, следователно, придобива все по-голямо значение, колкото повече се приближаваме към гръцката епоха, и в нея, трябва да кажем, ние имаме действие на "аз" с "аз", пълно проявление на личността в силните и ярки фигури, които се изправят пред нас в гръцката епоха.
При гърците и по-късно при римляните, най-вече назад отстъпва това, което може да бъде дадено на индивидуалността само от висшите светове; затова пък напред излиза това, което човек, като свое собствено човешко, изразява в своята личност.
към текста >>
122.
Лекция шеста
GA_126 Окултна история
Това е имало място в древна
Гърци
я, както показахме.
Ако искаме да си представим културно развитие, характерно в най-значителен смисъл, то ние можем да почувстваме, че такова трябва да бъде развитието, в което общочовешкото, действието на "аз" с "аз" присъства по най-забележим начин.
Това е имало място в древна Гърция, както показахме.
И ето, ако ние го разгледаме, то тук особено може да ни се открие колко характерно протича културата; защото това, което е ставало в трите предидущи култури, и това, което следва, се модифицира по съвършено различен начин от намиращото се вън от човека. Защото това, което се съдържа в самия човек, с което човек, така да се каже, въздейства върху света, от всичко, което от свръхсетивните сили най-човешки се проявява в него - това ни е дадено в средния, в четвъртия културен период. Но за Гърция трябва да кажем още и следното.
към текста >>
Но за
Гърци
я трябва да кажем още и следното.
Ако искаме да си представим културно развитие, характерно в най-значителен смисъл, то ние можем да почувстваме, че такова трябва да бъде развитието, в което общочовешкото, действието на "аз" с "аз" присъства по най-забележим начин. Това е имало място в древна Гърция, както показахме. И ето, ако ние го разгледаме, то тук особено може да ни се открие колко характерно протича културата; защото това, което е ставало в трите предидущи култури, и това, което следва, се модифицира по съвършено различен начин от намиращото се вън от човека. Защото това, което се съдържа в самия човек, с което човек, така да се каже, въздейства върху света, от всичко, което от свръхсетивните сили най-човешки се проявява в него - това ни е дадено в средния, в четвъртия културен период.
Но за Гърция трябва да кажем още и следното.
към текста >>
Тя е предшествана от третия период; той затихнал и докато се отдръпвал, се подготвяла
Гърци
я.
Тя е предшествана от третия период; той затихнал и докато се отдръпвал, се подготвяла Гърция.
И така по време на отлива на вавилонската култура, която е текла от изток на запад, на този малък южен полуостров на Европа, наричан от нас Гърция, е било посято семето на това, което трябвало да избликне в човечеството като поток на новия живот. И макар че трябва да кажем, че този гръцки живот изразил чисто човешкото, това, което човек може да намери изцяло в себе си, изразил го в най-силния смисъл на думата, не трябва да мислим, че такива неща не се нуждаят от подготовка. Също и това, което назоваваме чисто човешко, отначало е трябвало да бъде преподадено на хората от свръхсетивните сили в мистериите, подобно на още по-голямата свобода, която трябва да бъде подготвена за шестата културна епоха, и която носят в себе си и преподават в свръхсетивните светове съответстващите водачи на човешкото развитие. И такa, трябва да кажем: там, където Гърция изглежда за външния наблюдател по такъв начин, че все едно при нея всичко възниква само от чисто човешкото, там Гърция има вече зад гърба си тази епоха, когато тя се е намирала под влияние на ученията на висшите духовни същества. Тези духовни същества са й дали възможността да се издигне до чисто човешката висота.
към текста >>
И така по време на отлива на вавилонската култура, която е текла от изток на запад, на този малък южен полуостров на Европа, наричан от нас
Гърци
я, е било посято семето на това, което трябвало да избликне в човечеството като поток на новия живот.
Тя е предшествана от третия период; той затихнал и докато се отдръпвал, се подготвяла Гърция.
И така по време на отлива на вавилонската култура, която е текла от изток на запад, на този малък южен полуостров на Европа, наричан от нас Гърция, е било посято семето на това, което трябвало да избликне в човечеството като поток на новия живот.
И макар че трябва да кажем, че този гръцки живот изразил чисто човешкото, това, което човек може да намери изцяло в себе си, изразил го в най-силния смисъл на думата, не трябва да мислим, че такива неща не се нуждаят от подготовка. Също и това, което назоваваме чисто човешко, отначало е трябвало да бъде преподадено на хората от свръхсетивните сили в мистериите, подобно на още по-голямата свобода, която трябва да бъде подготвена за шестата културна епоха, и която носят в себе си и преподават в свръхсетивните светове съответстващите водачи на човешкото развитие. И такa, трябва да кажем: там, където Гърция изглежда за външния наблюдател по такъв начин, че все едно при нея всичко възниква само от чисто човешкото, там Гърция има вече зад гърба си тази епоха, когато тя се е намирала под влияние на ученията на висшите духовни същества. Тези духовни същества са й дали възможността да се издигне до чисто човешката висота. И ето защо това, което наричаме днес гръцка култура, ако го проследим в обратно направление, се губи в бездните на доисторическите времена, когато като основа на гръцката култура се създавало в храмовите мистерии това, което после, като наследство от древната мъдрост на храмовете, по грандиозен начин било изразено в поетическа форма от Омир и Есхил1.
към текста >>
И такa, трябва да кажем: там, където
Гърци
я изглежда за външния наблюдател по такъв начин, че все едно при нея всичко възниква само от чисто човешкото, там
Гърци
я има вече зад гърба си тази епоха, когато тя се е намирала под влияние на ученията на висшите духовни същества.
Тя е предшествана от третия период; той затихнал и докато се отдръпвал, се подготвяла Гърция. И така по време на отлива на вавилонската култура, която е текла от изток на запад, на този малък южен полуостров на Европа, наричан от нас Гърция, е било посято семето на това, което трябвало да избликне в човечеството като поток на новия живот. И макар че трябва да кажем, че този гръцки живот изразил чисто човешкото, това, което човек може да намери изцяло в себе си, изразил го в най-силния смисъл на думата, не трябва да мислим, че такива неща не се нуждаят от подготовка. Също и това, което назоваваме чисто човешко, отначало е трябвало да бъде преподадено на хората от свръхсетивните сили в мистериите, подобно на още по-голямата свобода, която трябва да бъде подготвена за шестата културна епоха, и която носят в себе си и преподават в свръхсетивните светове съответстващите водачи на човешкото развитие.
И такa, трябва да кажем: там, където Гърция изглежда за външния наблюдател по такъв начин, че все едно при нея всичко възниква само от чисто човешкото, там Гърция има вече зад гърба си тази епоха, когато тя се е намирала под влияние на ученията на висшите духовни същества.
Тези духовни същества са й дали възможността да се издигне до чисто човешката висота. И ето защо това, което наричаме днес гръцка култура, ако го проследим в обратно направление, се губи в бездните на доисторическите времена, когато като основа на гръцката култура се създавало в храмовите мистерии това, което после, като наследство от древната мъдрост на храмовете, по грандиозен начин било изразено в поетическа форма от Омир и Есхил1. Значи, това, което в тези недостижими образи така величествено застава пред нас, ние трябва да го разглеждаме така, сякаш тези хора наистина преработвали в своята душа нещо такова, което е било напълно тяхно душевно съдържание, непрекъснато действие на "аз" с "аз", но което отначало е било внесено в тези души в свещените храмови центрове от висшите същества. Затова толкова непостижимо дълбоко и толкова непостижимо велико е това, което живее в произведенията на Омир и Есхил. Само не и Есхил в превод на Виламовиц2.
към текста >>
И от такава гледна точка ще разберем дълбокото изречение на Платон, който дал на
гърци
те толкова дълбока философия и въпреки това бил принуден да каже, че цялата философия по негово време е нищо в сравнение с древната мъдрост, която е била получена от предците от царствата на духовните светове.
Предчувствие за същността на гръцката култура ние можем да получим, разглеждайки тази гръцка култура на основата на дълбоките мистерийни светини. И поради това, че тайните на живота в свръхсетивния свят по някакъв човешки начин се предавали от гръцките художници, гръцката пластика е могла да въплъти в мрамор или бронз това, което било първоначално храмова тайна. Също и това, което намираме в гръцката философия, ясно ни показва, че най-доброто, което гръцката философия е могла да даде, е била само пренесената в интелекта, в разбирането от разсъдъка древна мистерийна мъдрост. Нещо в този род символично се изразява, когато ни се говори, че великият Хераклит3 принесъл в дар на храма на Диана Ефеска своя труд за природата. Това значи не нещо друго, а следното: това, което той могъл да каже, изхождайки от собствената си дейност "аз" с "аз", той изложил така, че бил длъжен да го принесе в жертва на духовните, спиритуални сили на предшестващата епоха, за връзката си с които той знаел.
И от такава гледна точка ще разберем дълбокото изречение на Платон, който дал на гърците толкова дълбока философия и въпреки това бил принуден да каже, че цялата философия по негово време е нищо в сравнение с древната мъдрост, която е била получена от предците от царствата на духовните светове.
А при Аристотел всичко ни се представя в логическа форма и в този случай можем само да кажем: абстрактното достояние на древната мъдрост са преведените в понятия цели живи светове.
към текста >>
Понеже виждаме в тези войни с персите как героите на
Гърци
я, пламенно въодушевени от всичко това, което те получили от своите бащи, се хвърлят срещу потока, който, така да се каже, като течение от упадъчния Изток се носи към тях.
Без значение на това, че Аристотел стои, така да се каже, в последния вагон на древния поток, в Аристотел още диша нещо от това, което е било достояние на древната мъдрост. В неговите понятия, в неговите идеи, макар и абстрактни, още може да се различи отглас от това съвършено звучене, което се разнасяло от храмовете и истински инспирирало не само гръцката мъдрост, но и гръцкото изкуство, целия гръцки народностен характер. Защото това е особеност на всяка такава възходяща култура, че тя обхваща не само знание, не само изкуство, но и целия човек, така че целият човек се явява израз на това, което като мъдрост, като духовност живее в него. И ако ние си представим как от неведомите дълбини - докато вавилонската култура все още само се оттича - се надига гръцката култура, тогава можем да разберем пълното действие на всичко това, което древните храмове са дали на гръцкия характер в епохата на войната с персите.
Понеже виждаме в тези войни с персите как героите на Гърция, пламенно въодушевени от всичко това, което те получили от своите бащи, се хвърлят срещу потока, който, така да се каже, като течение от упадъчния Изток се носи към тях.
И това, което означава този тогавашен отпор на гърците, когато мъдростта на гръцките храмове, когато учителите от древните гръцки мистерии в душите на героите от войните с персите4 се борили срещу оттеглящата се култура на Изтока, срещу вавилонската култура в този вид, който й придали късните перси - това, което означава, да обхване това, скъпи приятели, човешката душа ще може само тогава, когато тази душа си постави въпроса: какво би станало с Южна Европа и заедно с това и с цяла по-късна Европа, ако малкият народ на Гърция не бе отразил тогава натиска на големите физически маси от Изток?
към текста >>
И това, което означава този тогавашен отпор на
гърци
те, когато мъдростта на гръцките храмове, когато учителите от древните гръцки мистерии в душите на героите от войните с персите4 се борили срещу оттеглящата се култура на Изтока, срещу вавилонската култура в този вид, който й придали късните перси - това, което означава, да обхване това, скъпи приятели, човешката душа ще може само тогава, когато тази душа си постави въпроса: какво би станало с Южна Европа и заедно с това и с цяла по-късна Европа, ако малкият народ на
Гърци
я не бе отразил тогава натиска на големите физически маси от Изток?
Без значение на това, че Аристотел стои, така да се каже, в последния вагон на древния поток, в Аристотел още диша нещо от това, което е било достояние на древната мъдрост. В неговите понятия, в неговите идеи, макар и абстрактни, още може да се различи отглас от това съвършено звучене, което се разнасяло от храмовете и истински инспирирало не само гръцката мъдрост, но и гръцкото изкуство, целия гръцки народностен характер. Защото това е особеност на всяка такава възходяща култура, че тя обхваща не само знание, не само изкуство, но и целия човек, така че целият човек се явява израз на това, което като мъдрост, като духовност живее в него. И ако ние си представим как от неведомите дълбини - докато вавилонската култура все още само се оттича - се надига гръцката култура, тогава можем да разберем пълното действие на всичко това, което древните храмове са дали на гръцкия характер в епохата на войната с персите. Понеже виждаме в тези войни с персите как героите на Гърция, пламенно въодушевени от всичко това, което те получили от своите бащи, се хвърлят срещу потока, който, така да се каже, като течение от упадъчния Изток се носи към тях.
И това, което означава този тогавашен отпор на гърците, когато мъдростта на гръцките храмове, когато учителите от древните гръцки мистерии в душите на героите от войните с персите4 се борили срещу оттеглящата се култура на Изтока, срещу вавилонската култура в този вид, който й придали късните перси - това, което означава, да обхване това, скъпи приятели, човешката душа ще може само тогава, когато тази душа си постави въпроса: какво би станало с Южна Европа и заедно с това и с цяла по-късна Европа, ако малкият народ на Гърция не бе отразил тогава натиска на големите физически маси от Изток?
към текста >>
В направеното от
гърци
те тогава било заложено семето на всичко следващо, което се развивало в европейската култура чак до наши дни.
В направеното от гърците тогава било заложено семето на всичко следващо, което се развивало в европейската култура чак до наши дни.
И даже онова, което на Изток се развило от това, което после тръгнало обратно от Запад на Изток - макар и по такъв начин, който в определено отношение не може да бъде оправдан - донесъл Александър, даже онова е могло да се развие само след като обреченото на упадък - даже по отношение на своята физическа сила - било отхвърлено чрез живеещия в душите на гърците пламенен ентусиазъм по отношение на съкровищата на храмовете. Ако разберем това, то ще видим как впоследствие са действали не само учението на Хераклит за огъня, великите идеи на Анаксагор5, всеобхватните идеи на Талес, но и истинските учения на пазителите на храмовата мъдрост в доисторическа Гърция. Ние ще усещаме това като достижение на духовното ръководство, което донесло на Гърция това, което е трябвало да й бъде донесено. Ние ще почувстваме всичко това в душите на гръцките герои, противостояли в различни битки на персите. Така трябва да се учим да чувстваме историята, скъпи приятели, защото това, което обикновено ни се дава като история, е само празна идейна абстракция и то в най-добрия случай.
към текста >>
И даже онова, което на Изток се развило от това, което после тръгнало обратно от Запад на Изток - макар и по такъв начин, който в определено отношение не може да бъде оправдан - донесъл Александър, даже онова е могло да се развие само след като обреченото на упадък - даже по отношение на своята физическа сила - било отхвърлено чрез живеещия в душите на
гърци
те пламенен ентусиазъм по отношение на съкровищата на храмовете.
В направеното от гърците тогава било заложено семето на всичко следващо, което се развивало в европейската култура чак до наши дни.
И даже онова, което на Изток се развило от това, което после тръгнало обратно от Запад на Изток - макар и по такъв начин, който в определено отношение не може да бъде оправдан - донесъл Александър, даже онова е могло да се развие само след като обреченото на упадък - даже по отношение на своята физическа сила - било отхвърлено чрез живеещия в душите на гърците пламенен ентусиазъм по отношение на съкровищата на храмовете.
Ако разберем това, то ще видим как впоследствие са действали не само учението на Хераклит за огъня, великите идеи на Анаксагор5, всеобхватните идеи на Талес, но и истинските учения на пазителите на храмовата мъдрост в доисторическа Гърция. Ние ще усещаме това като достижение на духовното ръководство, което донесло на Гърция това, което е трябвало да й бъде донесено. Ние ще почувстваме всичко това в душите на гръцките герои, противостояли в различни битки на персите. Така трябва да се учим да чувстваме историята, скъпи приятели, защото това, което обикновено ни се дава като история, е само празна идейна абстракция и то в най-добрия случай. Това, което действа в по-късното от по-ранното, може да се наблюдава само тогава, когато се върнеш към това, което, може би, в течение на хилядолетия се давало на човешките души и което след това в определено време приело реални форми.
към текста >>
Ако разберем това, то ще видим как впоследствие са действали не само учението на Хераклит за огъня, великите идеи на Анаксагор5, всеобхватните идеи на Талес, но и истинските учения на пазителите на храмовата мъдрост в доисторическа
Гърци
я.
В направеното от гърците тогава било заложено семето на всичко следващо, което се развивало в европейската култура чак до наши дни. И даже онова, което на Изток се развило от това, което после тръгнало обратно от Запад на Изток - макар и по такъв начин, който в определено отношение не може да бъде оправдан - донесъл Александър, даже онова е могло да се развие само след като обреченото на упадък - даже по отношение на своята физическа сила - било отхвърлено чрез живеещия в душите на гърците пламенен ентусиазъм по отношение на съкровищата на храмовете.
Ако разберем това, то ще видим как впоследствие са действали не само учението на Хераклит за огъня, великите идеи на Анаксагор5, всеобхватните идеи на Талес, но и истинските учения на пазителите на храмовата мъдрост в доисторическа Гърция.
Ние ще усещаме това като достижение на духовното ръководство, което донесло на Гърция това, което е трябвало да й бъде донесено. Ние ще почувстваме всичко това в душите на гръцките герои, противостояли в различни битки на персите. Така трябва да се учим да чувстваме историята, скъпи приятели, защото това, което обикновено ни се дава като история, е само празна идейна абстракция и то в най-добрия случай. Това, което действа в по-късното от по-ранното, може да се наблюдава само тогава, когато се върнеш към това, което, може би, в течение на хилядолетия се давало на човешките души и което след това в определено време приело реални форми. В какво е била причината на това, че при този подем древните съкровища на храмовете са могли да дадат нещо толкова велико на гърците?
към текста >>
Ние ще усещаме това като достижение на духовното ръководство, което донесло на
Гърци
я това, което е трябвало да й бъде донесено.
В направеното от гърците тогава било заложено семето на всичко следващо, което се развивало в европейската култура чак до наши дни. И даже онова, което на Изток се развило от това, което после тръгнало обратно от Запад на Изток - макар и по такъв начин, който в определено отношение не може да бъде оправдан - донесъл Александър, даже онова е могло да се развие само след като обреченото на упадък - даже по отношение на своята физическа сила - било отхвърлено чрез живеещия в душите на гърците пламенен ентусиазъм по отношение на съкровищата на храмовете. Ако разберем това, то ще видим как впоследствие са действали не само учението на Хераклит за огъня, великите идеи на Анаксагор5, всеобхватните идеи на Талес, но и истинските учения на пазителите на храмовата мъдрост в доисторическа Гърция.
Ние ще усещаме това като достижение на духовното ръководство, което донесло на Гърция това, което е трябвало да й бъде донесено.
Ние ще почувстваме всичко това в душите на гръцките герои, противостояли в различни битки на персите. Така трябва да се учим да чувстваме историята, скъпи приятели, защото това, което обикновено ни се дава като история, е само празна идейна абстракция и то в най-добрия случай. Това, което действа в по-късното от по-ранното, може да се наблюдава само тогава, когато се върнеш към това, което, може би, в течение на хилядолетия се давало на човешките души и което след това в определено време приело реални форми. В какво е била причината на това, че при този подем древните съкровища на храмовете са могли да дадат нещо толкова велико на гърците? Това се криело в универсалния, във всеобемащия, с нищо друго незасегнат характер на тези съкровища на храмовете.
към текста >>
В какво е била причината на това, че при този подем древните съкровища на храмовете са могли да дадат нещо толкова велико на
гърци
те?
Ако разберем това, то ще видим как впоследствие са действали не само учението на Хераклит за огъня, великите идеи на Анаксагор5, всеобхватните идеи на Талес, но и истинските учения на пазителите на храмовата мъдрост в доисторическа Гърция. Ние ще усещаме това като достижение на духовното ръководство, което донесло на Гърция това, което е трябвало да й бъде донесено. Ние ще почувстваме всичко това в душите на гръцките герои, противостояли в различни битки на персите. Така трябва да се учим да чувстваме историята, скъпи приятели, защото това, което обикновено ни се дава като история, е само празна идейна абстракция и то в най-добрия случай. Това, което действа в по-късното от по-ранното, може да се наблюдава само тогава, когато се върнеш към това, което, може би, в течение на хилядолетия се давало на човешките души и което след това в определено време приело реални форми.
В какво е била причината на това, че при този подем древните съкровища на храмовете са могли да дадат нещо толкова велико на гърците?
Това се криело в универсалния, във всеобемащия, с нищо друго незасегнат характер на тези съкровища на храмовете. Това е било нещо, което е било дадено като изначално, което е могло да изпълни изцяло човека, което е притежавало, така да се каже, непосредствена направляваща сила.
към текста >>
Даже
гърци
те още е трябвало да си кажат: "При нас това е дошло чрез хора, в които са се вливали свръхчовешки божествени сили".
Как е трябвало да мислят хората, които са чувствали това? Когато те се оглеждали във великите водещи фигури от човешката история в дохристиянската епоха или, по-добре да кажем, в до-гръцката епоха, как е трябвало да гледат те на всички тези, които ние характеризирахме като инструменти на съществата от висшите йерархии?
Даже гърците още е трябвало да си кажат: "При нас това е дошло чрез хора, в които са се вливали свръхчовешки божествени сили".
И ние виждаме, че в съзнанието на всички древни епохи живее това: водещите личности чак до фигурите на героите, чак даже до Платон, се считали за синове на боговете; това значи, че зад личностите, които се проявяват в историята, хората виждали божественото, ако обръщали поглед в дълбокото минало, ако обръщали поглед все по-далеко и по-далеко; а това, което се проявява в Платон и във фигурите на героите, те виждали в него спуснали се [на земята] и даже родени от божествени същества. Тогава си представяли, че синовете на боговете се съединили с човешките дъщери, за да доведат духовното до физическия план. Синовете на боговете, богочовеците, тоест такива, които са били свързани със своето същество с божественото, са виждали хората в тези древни времена. Обратно, в този момент, когато гърците почувствали, че сега могат да говорят за действие на "аз" с "аз", за това, което е скрито в пределите на човешката личност, те започнали да говорят за своите висши водачи като за седем мъдреци, обозначавайки с това нещото, което от синовете на боговете станало чисто човешко.
към текста >>
Обратно, в този момент, когато
гърци
те почувствали, че сега могат да говорят за действие на "аз" с "аз", за това, което е скрито в пределите на човешката личност, те започнали да говорят за своите висши водачи като за седем мъдреци, обозначавайки с това нещото, което от синовете на боговете станало чисто човешко.
Когато те се оглеждали във великите водещи фигури от човешката история в дохристиянската епоха или, по-добре да кажем, в до-гръцката епоха, как е трябвало да гледат те на всички тези, които ние характеризирахме като инструменти на съществата от висшите йерархии? Даже гърците още е трябвало да си кажат: "При нас това е дошло чрез хора, в които са се вливали свръхчовешки божествени сили". И ние виждаме, че в съзнанието на всички древни епохи живее това: водещите личности чак до фигурите на героите, чак даже до Платон, се считали за синове на боговете; това значи, че зад личностите, които се проявяват в историята, хората виждали божественото, ако обръщали поглед в дълбокото минало, ако обръщали поглед все по-далеко и по-далеко; а това, което се проявява в Платон и във фигурите на героите, те виждали в него спуснали се [на земята] и даже родени от божествени същества. Тогава си представяли, че синовете на боговете се съединили с човешките дъщери, за да доведат духовното до физическия план. Синовете на боговете, богочовеците, тоест такива, които са били свързани със своето същество с божественото, са виждали хората в тези древни времена.
Обратно, в този момент, когато гърците почувствали, че сега могат да говорят за действие на "аз" с "аз", за това, което е скрито в пределите на човешката личност, те започнали да говорят за своите висши водачи като за седем мъдреци, обозначавайки с това нещото, което от синовете на боговете станало чисто човешко.
към текста >>
Както до-гръцката епоха имала синове на богове, а
гърци
те - мъдреци, така след-гръцките народи имат светци, които се издигат до духовния живот чрез това, което постигат на физически план.
Какво е трябвало да стане с това по-нататък в след-гръцкото време в инстинкта на народите? Тогава е трябвало да изобразят това, което човек изработвал тук на физически план и това как той го възнасял заедно с всички свои плодове в духовния свят. И така, ако по-рано усещали: необходимо е да се види духовното по-рано от физическото, а физическия човек е като негова сянка; ако в гръцката епоха мъдреците виждали живеещите, така да се каже, като "аз" друг "аз", то в след-гръцката епоха е трябвало да се видят личностите, които живеят на физически план и вече след това да се вживеят в духовното чрез това, което живее във физическото. Това разбиране се развило от някакво инстинктивно знание.
Както до-гръцката епоха имала синове на богове, а гърците - мъдреци, така след-гръцките народи имат светци, които се издигат до духовния живот чрез това, което постигат на физически план.
Тук в народния инстинкт живее нещо и ние можем да видим тук как зад майя се намира нещо такова, което исторически все пак движи човечеството напред.
към текста >>
Колкото и удивително да ни се струва, тази индивидуалност се появява отново в Рафаело и обединява в живописта това, което във всички времена трябва да действа като християнски импулс с чудесните форми на
Гърци
я.
По-късно ние виждаме, че тази индивидуалност се оказала пригодна, щото във формите, които били възможни едва под влияние на четвъртия следатлантски културен период, да се влее това, което би трябвало да действа в бъдеще.
Колкото и удивително да ни се струва, тази индивидуалност се появява отново в Рафаело и обединява в живописта това, което във всички времена трябва да действа като християнски импулс с чудесните форми на Гърция.
И тук можем да разберем как се отнася индивидуалната карма на тази ентелехия (при Аристотел - нематериално дейно начало, което формира материята и я докарва до съвършенство - бел.пр., Е.М.) към външната инкарнация. От външното въплъщение се изисква в Рафаело да може да се прояви някаква сила на това време; за тази сила на времето е подходяща индивидуалността на Илия-Йоан. Но епохата може да даде такава сила само в крехко физическо тяло, затова Рафаело умира така рано.
към текста >>
123.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие Лугано, 17. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
И тогава ние установяваме, че хората в древна
Гърци
я и в древен Египет са имали съвършено други етерни тела.
Това е една органическа форма, съответстваща на чисто интелектуалния живот. Това е една органическа форма, съответствуваща на чисто интелектуалния живот, характерен за тези столетия. Лесно можем да си представим, че е невъзможно да възникне едно такова образувание, без да настъпят, макар и малки, съответните изменения в целия човешки организъм. Всъщност човешката организация непрекъснато се променя, обаче тези промени могат да бъдат проследени само чрез Хрониката Акаша. Измененията в етерното тяло могат да бъдат констатирани най-добре именно там.
И тогава ние установяваме, че хората в древна Гърция и в древен Египет са имали съвършено други етерни тела.
Всички потоци на техните етерни тела са били други.
към текста >>
Такъв, какъвто човекът е днес, той не е бил същия през време на древна
Гърци
я или на древен Египет.
Но цялата тази конфигурация на човека се е изменила в течение на времената.
Такъв, какъвто човекът е днес, той не е бил същия през време на древна Гърция или на древен Египет.
В миналото, в древна Гърция, човекът е бил такъв, че висши Същества са направлявали и ръководели в него душевния елемент. Ето защо тогавашният човек е чувствувал нещо като едно самопонятно задължение към тези Същества. Сега ние се намираме във времето, когато човекът е ръководен чрез интелектуалния елемент и затова той чувствува нещо като едно естетическо-морално задължение спрямо тези Същества. Обаче в миналото би било невъзможно някой да помисли, че когато е налице един морален импулс, е възможно той да върши нещо друго. Още в древна Гърция човекът имаше такъв усет спрямо харесването или нехаресването, че той трябваше да действува съобразно това усещане.
към текста >>
В миналото, в древна
Гърци
я, човекът е бил такъв, че висши Същества са направлявали и ръководели в него душевния елемент.
Но цялата тази конфигурация на човека се е изменила в течение на времената. Такъв, какъвто човекът е днес, той не е бил същия през време на древна Гърция или на древен Египет.
В миналото, в древна Гърция, човекът е бил такъв, че висши Същества са направлявали и ръководели в него душевния елемент.
Ето защо тогавашният човек е чувствувал нещо като едно самопонятно задължение към тези Същества. Сега ние се намираме във времето, когато човекът е ръководен чрез интелектуалния елемент и затова той чувствува нещо като едно естетическо-морално задължение спрямо тези Същества. Обаче в миналото би било невъзможно някой да помисли, че когато е налице един морален импулс, е възможно той да върши нещо друго. Още в древна Гърция човекът имаше такъв усет спрямо харесването или нехаресването, че той трябваше да действува съобразно това усещане.
към текста >>
Още в древна
Гърци
я човекът имаше такъв усет спрямо харесването или нехаресването, че той трябваше да действува съобразно това усещане.
Такъв, какъвто човекът е днес, той не е бил същия през време на древна Гърция или на древен Египет. В миналото, в древна Гърция, човекът е бил такъв, че висши Същества са направлявали и ръководели в него душевния елемент. Ето защо тогавашният човек е чувствувал нещо като едно самопонятно задължение към тези Същества. Сега ние се намираме във времето, когато човекът е ръководен чрез интелектуалния елемент и затова той чувствува нещо като едно естетическо-морално задължение спрямо тези Същества. Обаче в миналото би било невъзможно някой да помисли, че когато е налице един морален импулс, е възможно той да върши нещо друго.
Още в древна Гърция човекът имаше такъв усет спрямо харесването или нехаресването, че той трябваше да действува съобразно това усещане.
към текста >>
124.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Това е същото онова Същество, за което загатна Заратустра като го нарече Аура-Маздао, който стои зад видимото Слънце, същото онова Същество, за което възвестиха свещените Риши и за което
гърци
те говореха като за Същество, стоящо в основата на Плерома (Пълнота).
Докато в течението на Буда, както във всяко друго, имаме нещо, което засяга всички нас като хора, в Христовото Същество имаме един космически елемент. Всички Бодисатви принадлежат към индивидуалностите, които преминават живота си тук, на Земята, принадлежат на Земята. Индивидуалността на Христос идва от Слънцето и стъпва на Земята едва при Йоановото Кръщение; тя живя само три години във физическото тяло на Исус от Назарет. Характерно за тази индивидуалност на Христос е, че на нея е определено да действува само в период от три години в земния свят.
Това е същото онова Същество, за което загатна Заратустра като го нарече Аура-Маздао, който стои зад видимото Слънце, същото онова Същество, за което възвестиха свещените Риши и за което гърците говореха като за Същество, стоящо в основата на Плерома (Пълнота).
Това е Съществото, което постепенно стана Дух на Земята, стана аура на нашата Земя, откакто неговата кръв протече на Голгота. Първият човек, който можа до го види без посредничеството на физическото тяло, беше Павел.
към текста >>
125.
Буда и Христос. Сферата на Бодисатвите. Милано, 21. Септември 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Ето защо представителите на древния еврейски народ се стараеха да установят една изкуствена хармония между моралността и интелектуалността, докато например при
гърци
те съществуваше една по-скоро естествена хармония.
В Четвъртата културна епоха един народ пророчески видя това състояние – моралността и интелектуалността да стоят една до друга – и този народ е древно-еврейският народ.
Ето защо представителите на древния еврейски народ се стараеха да установят една изкуствена хармония между моралността и интелектуалността, докато например при гърците съществуваше една по-скоро естествена хармония.
Днес от документите на Хрониката Акаша можем да разберем как ръководителите на древно-еврейския народ се стремяха да установят тази хармония между моралността и интелектуалността. Те имаха символи, които точно познаваха, така че когато гледаха тези символи по определен начин и ги оставяха да действуват върху тях, можеше да се създаде определена хармония между това, което е добро, което е морално и това, което е мъдро. Свещениците, които ръководеха еврейския народ, носеха тези символи на гърдите си. Символът на моралността се наричаше Урим, а символът на мъдростта се наричаше Тумим.
към текста >>
126.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 4. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Едва ли можем да говорим за философи в епохата преди древните
гърци
, можем най-много да говорим за една подготовка на мисленето.
Сега ние живеем в една епоха, в която се развива предимно мисленето, в която човекът получава своите импулси от света на мислите, от астралния свят. Това показва самата външна история.
Едва ли можем да говорим за философи в епохата преди древните гърци, можем най-много да говорим за една подготовка на мисленето.
Ето защо историята на философията започва с Талес. Едва след Гръцко-латинската епоха започва научното мислене. Интелектуалното мислене се явява едва около шестнадесетото столетие на нашата ера. Оттук и големият принос на естествените науки, при което всяко чувство, всяко вълнение е изключено от мисловната работа. И в нашата епоха хората обичат така особено много науката, защото в нея мисленето не е пропито с душевни вълнения, с чувства.
към текста >>
127.
Интимности на кармата. Виена, 9. Февруари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Трябва да обърна първо вниманието Ви, че нашите души, каквито са те сега тук, са били непрекъснато въплъщавани в най-различни земни тела, въплъщавани в древна Индия, в Персия, в Египет, в
Гърци
я.
Във връзка с това бих искал да обърна вниманието върху един исторически факт, който е запазен не в историческите книги, а в Акашовата летопис.
Трябва да обърна първо вниманието Ви, че нашите души, каквито са те сега тук, са били непрекъснато въплъщавани в най-различни земни тела, въплъщавани в древна Индия, в Персия, в Египет, в Гърция.
Ние действително сме минали през тези най-различни прераждания. Нашият поглед постоянно е виждал други отношения и условия, постоянно сме вниквали в други отношения и има дълбок смисъл, че минаваме през тези различни прераждания. Ние не бихме могли да водим сега нашия живот така, ако не бихме преживяли тези различни неща. Нещо твърде особено са изпитали душите на онези хора, които са живели в дванадесетото, тринадесетото столетие от нашето летоброене. Тогава за хората настъпиха твърде особени отношения.
към текста >>
128.
Съдържание
GA_131 От Исус към Христос
За противоположността между последователите на Буда и древните
гърци
.
Четирите съставни части на човешкото същество и тяхната съдба след смъртта.
За противоположността между последователите на Буда и древните гърци.
Легендата за цар Милинда и будисткия мъдрец Нагазена. За връзките между физическото тяло и Азовото съзнание. Драмата на Йов.
към текста >>
129.
5.ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 9. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Нека да започнем с
гърци
те.
Когато на първо време разглеждаме това физическо тяло, такова, каквото то е изглеждало в съзнанието на хората през един решителен момент от еволюцията, ние ще установим нещо твърде забележително. Нека да се обърнем към три разновидности на народностното съзнание и да видим какво мнение са имали хората за всичко онова, което е свързано с нашето физическо тяло, именно през една от решаващите епохи за общочовешката еволюция.
Нека да започнем с гърците.
Ние знаем, че гърците са онзи забележителен народ, чието истинско развитие протече през Четвъртата следатлантска културна епоха. Знаем още, че тази Четвърта следатлантска културна епоха започва през 7-то, 8-то, 9-то столетие преди нашето летоброене и че завършва през 13-то, 14-то, 15-то столетие на нашето летоброене, след Събитието от Палестина. Външните предания, легенди и исторически документи лесно могат да потвърдят това, което вече сме казали за тази епоха. Ние виждаме, че първите доста смътни сведения за древна Гърция датират едва от 6-то, 7-то столетие преди нашето летоброене, докато легендите и митовете, естествено, идват от много по-далечното минало. Обаче ние знаем също, че истинското историческо величие на древна Гърция се заражда в предходната епоха, а именно в Третата следатлантска културна епоха.
към текста >>
Ние знаем, че
гърци
те са онзи забележителен народ, чието истинско развитие протече през Четвъртата следатлантска културна епоха.
Когато на първо време разглеждаме това физическо тяло, такова, каквото то е изглеждало в съзнанието на хората през един решителен момент от еволюцията, ние ще установим нещо твърде забележително. Нека да се обърнем към три разновидности на народностното съзнание и да видим какво мнение са имали хората за всичко онова, което е свързано с нашето физическо тяло, именно през една от решаващите епохи за общочовешката еволюция. Нека да започнем с гърците.
Ние знаем, че гърците са онзи забележителен народ, чието истинско развитие протече през Четвъртата следатлантска културна епоха.
Знаем още, че тази Четвърта следатлантска културна епоха започва през 7-то, 8-то, 9-то столетие преди нашето летоброене и че завършва през 13-то, 14-то, 15-то столетие на нашето летоброене, след Събитието от Палестина. Външните предания, легенди и исторически документи лесно могат да потвърдят това, което вече сме казали за тази епоха. Ние виждаме, че първите доста смътни сведения за древна Гърция датират едва от 6-то, 7-то столетие преди нашето летоброене, докато легендите и митовете, естествено, идват от много по-далечното минало. Обаче ние знаем също, че истинското историческо величие на древна Гърция се заражда в предходната епоха, а именно в Третата следатлантска културна епоха. Омир например, получава своите инспирации през епохата, която е предхождала Четвъртата следатлантска епоха; а Есхил, който е живял толкова по-рано, че някои от неговите съчинения са напълно изгубени, ни връща назад към мистерийната драматика, отзвук от която са и неговите драми.
към текста >>
Ние виждаме, че първите доста смътни сведения за древна
Гърци
я датират едва от 6-то, 7-то столетие преди нашето летоброене, докато легендите и митовете, естествено, идват от много по-далечното минало.
Нека да се обърнем към три разновидности на народностното съзнание и да видим какво мнение са имали хората за всичко онова, което е свързано с нашето физическо тяло, именно през една от решаващите епохи за общочовешката еволюция. Нека да започнем с гърците. Ние знаем, че гърците са онзи забележителен народ, чието истинско развитие протече през Четвъртата следатлантска културна епоха. Знаем още, че тази Четвърта следатлантска културна епоха започва през 7-то, 8-то, 9-то столетие преди нашето летоброене и че завършва през 13-то, 14-то, 15-то столетие на нашето летоброене, след Събитието от Палестина. Външните предания, легенди и исторически документи лесно могат да потвърдят това, което вече сме казали за тази епоха.
Ние виждаме, че първите доста смътни сведения за древна Гърция датират едва от 6-то, 7-то столетие преди нашето летоброене, докато легендите и митовете, естествено, идват от много по-далечното минало.
Обаче ние знаем също, че истинското историческо величие на древна Гърция се заражда в предходната епоха, а именно в Третата следатлантска културна епоха. Омир например, получава своите инспирации през епохата, която е предхождала Четвъртата следатлантска епоха; а Есхил, който е живял толкова по-рано, че някои от неговите съчинения са напълно изгубени, ни връща назад към мистерийната драматика, отзвук от която са и неговите драми. Ето как Третата следатлантска културна епоха прониква в древна Гърция, макар че кулминацията на елинството се пада именно в Четвъртата следатланстска културна епоха. И ние трябва да заявим: неповторимата гръцка култура е най-чистият израз на Четвъртата следатлантска културна епоха.
към текста >>
Обаче ние знаем също, че истинското историческо величие на древна
Гърци
я се заражда в предходната епоха, а именно в Третата следатлантска културна епоха.
Нека да започнем с гърците. Ние знаем, че гърците са онзи забележителен народ, чието истинско развитие протече през Четвъртата следатлантска културна епоха. Знаем още, че тази Четвърта следатлантска културна епоха започва през 7-то, 8-то, 9-то столетие преди нашето летоброене и че завършва през 13-то, 14-то, 15-то столетие на нашето летоброене, след Събитието от Палестина. Външните предания, легенди и исторически документи лесно могат да потвърдят това, което вече сме казали за тази епоха. Ние виждаме, че първите доста смътни сведения за древна Гърция датират едва от 6-то, 7-то столетие преди нашето летоброене, докато легендите и митовете, естествено, идват от много по-далечното минало.
Обаче ние знаем също, че истинското историческо величие на древна Гърция се заражда в предходната епоха, а именно в Третата следатлантска културна епоха.
Омир например, получава своите инспирации през епохата, която е предхождала Четвъртата следатлантска епоха; а Есхил, който е живял толкова по-рано, че някои от неговите съчинения са напълно изгубени, ни връща назад към мистерийната драматика, отзвук от която са и неговите драми. Ето как Третата следатлантска културна епоха прониква в древна Гърция, макар че кулминацията на елинството се пада именно в Четвъртата следатланстска културна епоха. И ние трябва да заявим: неповторимата гръцка култура е най-чистият израз на Четвъртата следатлантска културна епоха.
към текста >>
Ето как Третата следатлантска културна епоха прониква в древна
Гърци
я, макар че кулминацията на елинството се пада именно в Четвъртата следатланстска културна епоха.
Знаем още, че тази Четвърта следатлантска културна епоха започва през 7-то, 8-то, 9-то столетие преди нашето летоброене и че завършва през 13-то, 14-то, 15-то столетие на нашето летоброене, след Събитието от Палестина. Външните предания, легенди и исторически документи лесно могат да потвърдят това, което вече сме казали за тази епоха. Ние виждаме, че първите доста смътни сведения за древна Гърция датират едва от 6-то, 7-то столетие преди нашето летоброене, докато легендите и митовете, естествено, идват от много по-далечното минало. Обаче ние знаем също, че истинското историческо величие на древна Гърция се заражда в предходната епоха, а именно в Третата следатлантска културна епоха. Омир например, получава своите инспирации през епохата, която е предхождала Четвъртата следатлантска епоха; а Есхил, който е живял толкова по-рано, че някои от неговите съчинения са напълно изгубени, ни връща назад към мистерийната драматика, отзвук от която са и неговите драми.
Ето как Третата следатлантска културна епоха прониква в древна Гърция, макар че кулминацията на елинството се пада именно в Четвъртата следатланстска културна епоха.
И ние трябва да заявим: неповторимата гръцка култура е най-чистият израз на Четвъртата следатлантска културна епоха.
към текста >>
Впрочем от древна
Гърци
я до нас са достигнали и онези забележителни думи, които ни позволяват да проникнем дълбоко в душата на гръцкия герой: По-добре е да си просяк.
Впрочем от древна Гърция до нас са достигнали и онези забележителни думи, които ни позволяват да проникнем дълбоко в душата на гръцкия герой: По-добре е да си просяк.
в горния свят, отколкото цар в страната на сенките*34. Тези думи са извънредно показателни за дълбоките усещания на гръцката душа. От тях просто се излъчва цялата класическа красота, цялото класическо величие на човешките идеали, валидни за видимия физически свят. Замислим ли се за древните гърци, неизбежно си спомняме и онези превъзходни форми на човешкото тяло, култивирани в гръцката гимнастика, в монументалните състезателни игри, към чието карикатурно подражание днес се стремят само онези, които нямат дори някакво далечно предчувствие за истинската същност на древното елинство*35. Че всяка епоха трябва да има своите собствени идеали ето какво следва да имаме предвид, ако искаме да разберем, как формирането на външното физическо тяло, такова, каквото го виждаме в условията на физическия свят, беше една от особените привилегии на гръцкия дух; и как по-нататък изобразяването на художествения идеал на човека, това подчертаване на външната човешка форма с помощта на пластиката, също се очерта като една от привилегиите на гръцкия дух.
към текста >>
Замислим ли се за древните
гърци
, неизбежно си спомняме и онези превъзходни форми на човешкото тяло, култивирани в гръцката гимнастика, в монументалните състезателни игри, към чието карикатурно подражание днес се стремят само онези, които нямат дори някакво далечно предчувствие за истинската същност на древното елинство*35.
Впрочем от древна Гърция до нас са достигнали и онези забележителни думи, които ни позволяват да проникнем дълбоко в душата на гръцкия герой: По-добре е да си просяк. в горния свят, отколкото цар в страната на сенките*34. Тези думи са извънредно показателни за дълбоките усещания на гръцката душа. От тях просто се излъчва цялата класическа красота, цялото класическо величие на човешките идеали, валидни за видимия физически свят.
Замислим ли се за древните гърци, неизбежно си спомняме и онези превъзходни форми на човешкото тяло, култивирани в гръцката гимнастика, в монументалните състезателни игри, към чието карикатурно подражание днес се стремят само онези, които нямат дори някакво далечно предчувствие за истинската същност на древното елинство*35.
Че всяка епоха трябва да има своите собствени идеали ето какво следва да имаме предвид, ако искаме да разберем, как формирането на външното физическо тяло, такова, каквото го виждаме в условията на физическия свят, беше една от особените привилегии на гръцкия дух; и как по-нататък изобразяването на художествения идеал на човека, това подчертаване на външната човешка форма с помощта на пластиката, също се очерта като една от привилегиите на гръцкия дух.
към текста >>
И ако към всичко това прибавим напредъка на човешкото съзнание, каквото е то при един Перикъл, където от една страна индивидът насочва своя поглед към общочовешкото, а от друга страна стои здраво на своите нозе и се чувствува като господар и цар в територията на своя град, ако се оставим под въздействието на тези усещания, тогава ние трябва да си кажем: Истинската любов на древните
гърци
беше насочена към човешката форма, такава, каквато тя се откриваше пред тях на физическото поле, а естетиката от своя страна също допринасяше за усъвършенствуването на тази форма.
И ако към всичко това прибавим напредъка на човешкото съзнание, каквото е то при един Перикъл, където от една страна индивидът насочва своя поглед към общочовешкото, а от друга страна стои здраво на своите нозе и се чувствува като господар и цар в територията на своя град, ако се оставим под въздействието на тези усещания, тогава ние трябва да си кажем: Истинската любов на древните гърци беше насочена към човешката форма, такава, каквато тя се откриваше пред тях на физическото поле, а естетиката от своя страна също допринасяше за усъвършенствуването на тази форма.
Там, където хората обичаха по този начин и разбираха по този начин онази част от човека, която е видима за физическите очи, там те се отдаваха на следната мисъл: Когато от човешката природа е отнето това, което придава такава красота на неговото физическо тяло, остава нещо, което не може да бъде толкова високо оценено, колкото онези качества, които са отнети при смъртта! Тази висша любов към външната форма по необходимост доведе до там, хората да гледат с песимизъм към това, което остава от човека, след като той вече е минал през Портата на смъртта. И колко характерно за гръцката душевност е, че същите очи, които с такава любов се взираха във външната форма, се изпълваха с дълбока печал при мисълта, че след смъртта човешката индивидуалност ще бъде лишена от тази форма и занапред човешката индивидуалност ще живее без тази форма! Ако сериозно размислим върху тази по-скоро емоционална подробност, ние трябва да признаем: В лицето на древните гърци имаме онова човечество, което в най-висша степен ценеше и обичаше външната форма на човешкото физическо тяло и изпадаше в тежка меланхолия, когато човекът трябваше да потъне в лоно то на смъртта.
към текста >>
Ако сериозно размислим върху тази по-скоро емоционална подробност, ние трябва да признаем: В лицето на древните
гърци
имаме онова човечество, което в най-висша степен ценеше и обичаше външната форма на човешкото физическо тяло и изпадаше в тежка меланхолия, когато човекът трябваше да потъне в лоно то на смъртта.
И ако към всичко това прибавим напредъка на човешкото съзнание, каквото е то при един Перикъл, където от една страна индивидът насочва своя поглед към общочовешкото, а от друга страна стои здраво на своите нозе и се чувствува като господар и цар в територията на своя град, ако се оставим под въздействието на тези усещания, тогава ние трябва да си кажем: Истинската любов на древните гърци беше насочена към човешката форма, такава, каквато тя се откриваше пред тях на физическото поле, а естетиката от своя страна също допринасяше за усъвършенствуването на тази форма. Там, където хората обичаха по този начин и разбираха по този начин онази част от човека, която е видима за физическите очи, там те се отдаваха на следната мисъл: Когато от човешката природа е отнето това, което придава такава красота на неговото физическо тяло, остава нещо, което не може да бъде толкова високо оценено, колкото онези качества, които са отнети при смъртта! Тази висша любов към външната форма по необходимост доведе до там, хората да гледат с песимизъм към това, което остава от човека, след като той вече е минал през Портата на смъртта. И колко характерно за гръцката душевност е, че същите очи, които с такава любов се взираха във външната форма, се изпълваха с дълбока печал при мисълта, че след смъртта човешката индивидуалност ще бъде лишена от тази форма и занапред човешката индивидуалност ще живее без тази форма!
Ако сериозно размислим върху тази по-скоро емоционална подробност, ние трябва да признаем: В лицето на древните гърци имаме онова човечество, което в най-висша степен ценеше и обичаше външната форма на човешкото физическо тяло и изпадаше в тежка меланхолия, когато човекът трябваше да потъне в лоно то на смъртта.
към текста >>
Следователно, тук наистина сме изправени пред противоположното усещане на това, което изпитваха древните
гърци
.
Следователно, тук наистина сме изправени пред противоположното усещане на това, което изпитваха древните гърци.
Колкото по-силно древните гърци са обичали и ценили външната телесна обвивка и са изпадали в дълбока тъга при нейното отхвърляне, толкова по-слабо са я ценили последователите на Буда, считайки я за нещо, което трябва да бъде отхвърлено час по-скоро. А с това беше свързана и основната задача на Буда: да се води борба срещу жаждата за онова съществувание, което човекът води в оковите на външната телесна обвивка.
към текста >>
Колкото по-силно древните
гърци
са обичали и ценили външната телесна обвивка и са изпадали в дълбока тъга при нейното отхвърляне, толкова по-слабо са я ценили последователите на Буда, считайки я за нещо, което трябва да бъде отхвърлено час по-скоро.
Следователно, тук наистина сме изправени пред противоположното усещане на това, което изпитваха древните гърци.
Колкото по-силно древните гърци са обичали и ценили външната телесна обвивка и са изпадали в дълбока тъга при нейното отхвърляне, толкова по-слабо са я ценили последователите на Буда, считайки я за нещо, което трябва да бъде отхвърлено час по-скоро.
А с това беше свързана и основната задача на Буда: да се води борба срещу жаждата за онова съществувание, което човекът води в оковите на външната телесна обвивка.
към текста >>
Когато обсъждахме оценката на древните
гърци
за Аза, ние споменахме, че този Аз намира своя външен израз във външната човешка форма.
Когато обсъждахме оценката на древните гърци за Аза, ние споменахме, че този Аз намира своя външен израз във външната човешка форма.
Ако се върнем към будизма, ще установим, че той има, така да се каже, едно основно желание: да отхвърли колкото е възможно по-скоро тази външна обвивка и да се освободи от нея. Можем ли тогава да се учудваме, че будизмът изобщо не цени човешкото физическо тяло? Да, според своята вътрешна същност будизмът изобщо не цени външната форма на физическото тяло, следователно, той не цени и тази външна форма, от която се нуждае възникването на Аза! Не само че не я цени, но я отхвърля, отхвърля я напълно! И така, недооценявайки формата на физическото тяло, будизмът не може да стигне и до формата на самия Аз.
към текста >>
Да, по отношение на Азовото понятие, последователят на древното еврейство коренно се различава от последователя на будизма, но от друга страна той се различава също и от древните
гърци
.
Да, по отношение на Азовото понятие, последователят на древното еврейство коренно се различава от последователя на будизма, но от друга страна той се различава също и от древните гърци.
Дори и да пребродим цялата древност, никъде у древните евреи ние няма да срещнем онова дълбоко зачитане на личността, а заедно с това и на външната човешка форма, което беше характерно за гърците. За гърците би било направо безсмислие, абсолютно безсмислие да се твърди: „Ти не трябва да си правиш никакъв образ на своя Бог! “*37, защото те имаха ясното усещане: Най-висшето на този свят се свежда до външната форма и най-висшето, което човек може да направи в името на Боговете, е да ги „облече“ в тази толкова ценена от него човешка форма; и за тях нямаше по-абсурдна заповед от: „Ти не трябва да си правиш никакъв образ на своя Бог! “. Като художници и пластици, гърците предлагаха своята човешка форма и на своите Богове. И за да се превърнат наистина в това, към което се стремяха в образ и подобие на Бога те се отдаваха на своите спортни занимания: Борби, гимнастика и т.н., именно за да се превърнат в образ и подобие на Бога.
към текста >>
Дори и да пребродим цялата древност, никъде у древните евреи ние няма да срещнем онова дълбоко зачитане на личността, а заедно с това и на външната човешка форма, което беше характерно за
гърци
те.
Да, по отношение на Азовото понятие, последователят на древното еврейство коренно се различава от последователя на будизма, но от друга страна той се различава също и от древните гърци.
Дори и да пребродим цялата древност, никъде у древните евреи ние няма да срещнем онова дълбоко зачитане на личността, а заедно с това и на външната човешка форма, което беше характерно за гърците.
За гърците би било направо безсмислие, абсолютно безсмислие да се твърди: „Ти не трябва да си правиш никакъв образ на своя Бог! “*37, защото те имаха ясното усещане: Най-висшето на този свят се свежда до външната форма и най-висшето, което човек може да направи в името на Боговете, е да ги „облече“ в тази толкова ценена от него човешка форма; и за тях нямаше по-абсурдна заповед от: „Ти не трябва да си правиш никакъв образ на своя Бог! “. Като художници и пластици, гърците предлагаха своята човешка форма и на своите Богове. И за да се превърнат наистина в това, към което се стремяха в образ и подобие на Бога те се отдаваха на своите спортни занимания: Борби, гимнастика и т.н., именно за да се превърнат в образ и подобие на Бога.
към текста >>
За
гърци
те би било направо безсмислие, абсолютно безсмислие да се твърди: „Ти не трябва да си правиш никакъв образ на своя Бог!
Да, по отношение на Азовото понятие, последователят на древното еврейство коренно се различава от последователя на будизма, но от друга страна той се различава също и от древните гърци. Дори и да пребродим цялата древност, никъде у древните евреи ние няма да срещнем онова дълбоко зачитане на личността, а заедно с това и на външната човешка форма, което беше характерно за гърците.
За гърците би било направо безсмислие, абсолютно безсмислие да се твърди: „Ти не трябва да си правиш никакъв образ на своя Бог!
“*37, защото те имаха ясното усещане: Най-висшето на този свят се свежда до външната форма и най-висшето, което човек може да направи в името на Боговете, е да ги „облече“ в тази толкова ценена от него човешка форма; и за тях нямаше по-абсурдна заповед от: „Ти не трябва да си правиш никакъв образ на своя Бог! “. Като художници и пластици, гърците предлагаха своята човешка форма и на своите Богове. И за да се превърнат наистина в това, към което се стремяха в образ и подобие на Бога те се отдаваха на своите спортни занимания: Борби, гимнастика и т.н., именно за да се превърнат в образ и подобие на Бога.
към текста >>
“. Като художници и пластици,
гърци
те предлагаха своята човешка форма и на своите Богове.
Да, по отношение на Азовото понятие, последователят на древното еврейство коренно се различава от последователя на будизма, но от друга страна той се различава също и от древните гърци. Дори и да пребродим цялата древност, никъде у древните евреи ние няма да срещнем онова дълбоко зачитане на личността, а заедно с това и на външната човешка форма, което беше характерно за гърците. За гърците би било направо безсмислие, абсолютно безсмислие да се твърди: „Ти не трябва да си правиш никакъв образ на своя Бог! “*37, защото те имаха ясното усещане: Най-висшето на този свят се свежда до външната форма и най-висшето, което човек може да направи в името на Боговете, е да ги „облече“ в тази толкова ценена от него човешка форма; и за тях нямаше по-абсурдна заповед от: „Ти не трябва да си правиш никакъв образ на своя Бог!
“. Като художници и пластици, гърците предлагаха своята човешка форма и на своите Богове.
И за да се превърнат наистина в това, към което се стремяха в образ и подобие на Бога те се отдаваха на своите спортни занимания: Борби, гимнастика и т.н., именно за да се превърнат в образ и подобие на Бога.
към текста >>
главно поради факта, че последователят на древното юдейство съвсем не ценеше външната форма така, както
гърци
те, понеже я считаше за недостойна пред лицето на Бога.
Обаче на древното еврейство беше дадена категоричната заповед: Ти не трябва да си правиш никакъв образ на своя Бог!
главно поради факта, че последователят на древното юдейство съвсем не ценеше външната форма така, както гърците, понеже я считаше за недостойна пред лицето на Бога.
Колкото далеч стоеше последователят на древното еврейство от този на будизма, който на драго сърце би искал да се освободи напълно от човешката форма при минаването си през Портата на смъртта, толкова далеч стоеше той и от светоусещането на древните гърци. Той беше убеден, че тази форма служи именно на това, което представляват заповедите, законите на божественото Същество, и беше наясно, че онзи, който е „праведник“ задължително предава на следващите поколения това, което е „натрупал“ като правда. Задачата на древното еврейство се свеждаше не до отхвърляне на формата, а до предаването на формата в следващите поколения. Следователно, третият основен възглед е този на древното еврейство, намиращ се по средата между възгледа на будистите, които не успяха да оценят Аза и този на древните гърци, които смятаха външната форма за нещо най-висше и изпадаха в дълбока тъга, когато с настъпването на смъртта телесната форма изчезваше.
към текста >>
Колкото далеч стоеше последователят на древното еврейство от този на будизма, който на драго сърце би искал да се освободи напълно от човешката форма при минаването си през Портата на смъртта, толкова далеч стоеше той и от светоусещането на древните
гърци
.
Обаче на древното еврейство беше дадена категоричната заповед: Ти не трябва да си правиш никакъв образ на своя Бог! главно поради факта, че последователят на древното юдейство съвсем не ценеше външната форма така, както гърците, понеже я считаше за недостойна пред лицето на Бога.
Колкото далеч стоеше последователят на древното еврейство от този на будизма, който на драго сърце би искал да се освободи напълно от човешката форма при минаването си през Портата на смъртта, толкова далеч стоеше той и от светоусещането на древните гърци.
Той беше убеден, че тази форма служи именно на това, което представляват заповедите, законите на божественото Същество, и беше наясно, че онзи, който е „праведник“ задължително предава на следващите поколения това, което е „натрупал“ като правда. Задачата на древното еврейство се свеждаше не до отхвърляне на формата, а до предаването на формата в следващите поколения. Следователно, третият основен възглед е този на древното еврейство, намиращ се по средата между възгледа на будистите, които не успяха да оценят Аза и този на древните гърци, които смятаха външната форма за нещо най-висше и изпадаха в дълбока тъга, когато с настъпването на смъртта телесната форма изчезваше.
към текста >>
Следователно, третият основен възглед е този на древното еврейство, намиращ се по средата между възгледа на будистите, които не успяха да оценят Аза и този на древните
гърци
, които смятаха външната форма за нещо най-висше и изпадаха в дълбока тъга, когато с настъпването на смъртта телесната форма изчезваше.
Обаче на древното еврейство беше дадена категоричната заповед: Ти не трябва да си правиш никакъв образ на своя Бог! главно поради факта, че последователят на древното юдейство съвсем не ценеше външната форма така, както гърците, понеже я считаше за недостойна пред лицето на Бога. Колкото далеч стоеше последователят на древното еврейство от този на будизма, който на драго сърце би искал да се освободи напълно от човешката форма при минаването си през Портата на смъртта, толкова далеч стоеше той и от светоусещането на древните гърци. Той беше убеден, че тази форма служи именно на това, което представляват заповедите, законите на божественото Същество, и беше наясно, че онзи, който е „праведник“ задължително предава на следващите поколения това, което е „натрупал“ като правда. Задачата на древното еврейство се свеждаше не до отхвърляне на формата, а до предаването на формата в следващите поколения.
Следователно, третият основен възглед е този на древното еврейство, намиращ се по средата между възгледа на будистите, които не успяха да оценят Аза и този на древните гърци, които смятаха външната форма за нещо най-висше и изпадаха в дълбока тъга, когато с настъпването на смъртта телесната форма изчезваше.
към текста >>
Ако
гърци
те казваха: Аз ценя моя Аз до такава степен, че само с ужас мога да наблюдавам това, което става с Аза след смъртта!
А за да разберем още по-добре древното еврейство, ние трябва да сме наясно: това, което последователят на древното еврейство ценеше като свой Аз, в известен смисъл беше идентично с божествения Аз. Богът живееше всред човечеството, живееше и в отделния човек. Във връзката си с Бога древният евреин усещаше същевременно и своя Аз. Така Азът, кой то той усещаше, съвпадаше с божествения Аз. Божественият Аз укрепваше човешкия Аз.
Ако гърците казваха: Аз ценя моя Аз до такава степен, че само с ужас мога да наблюдавам това, което става с Аза след смъртта!
, ако будистите казваха: Причината за външната форма на човека трябва да отпадне колкото може по-скоро, то древните евреи казваха: Аз и моята съдба сме свързани с Бога. И докато съм свързан с Него, аз нося моята съдба. Аз не познавам нищо друго, освен отъждествяването на моя Аз с божествения Аз!
към текста >>
Понеже този еврейски начин на мислене се намира по средата между елинството и будизма, при него трагизмът по отношение на смъртта не е предварително заложен, както у
гърци
те, а присъствува по един косвен начин.
Понеже този еврейски начин на мислене се намира по средата между елинството и будизма, при него трагизмът по отношение на смъртта не е предварително заложен, както у гърците, а присъствува по един косвен начин.
Ако за гърците е характерно героят да казва: По-добре просяк в горния свят а това означава в света на човешката телесна форма отколкото цар в царството на сенките, то последователят на древното еврейство далеч не може да произнесе такива думи. Защото той знае: Въпреки че след смъртта формата на неговото тяло престава да съществува, той остава свързван с Бога. Той изобщо не изпада в трагично настроение поради настъпването на физическата смърт. Въпреки това макар и в косвен вид трагизмът е налице също и у еврейството, нещо което е толкова драматично представено в един от най-прекрасните разкази на древността, разказа за Йов.
към текста >>
Ако за
гърци
те е характерно героят да казва: По-добре просяк в горния свят а това означава в света на човешката телесна форма отколкото цар в царството на сенките, то последователят на древното еврейство далеч не може да произнесе такива думи.
Понеже този еврейски начин на мислене се намира по средата между елинството и будизма, при него трагизмът по отношение на смъртта не е предварително заложен, както у гърците, а присъствува по един косвен начин.
Ако за гърците е характерно героят да казва: По-добре просяк в горния свят а това означава в света на човешката телесна форма отколкото цар в царството на сенките, то последователят на древното еврейство далеч не може да произнесе такива думи.
Защото той знае: Въпреки че след смъртта формата на неговото тяло престава да съществува, той остава свързван с Бога. Той изобщо не изпада в трагично настроение поради настъпването на физическата смърт. Въпреки това макар и в косвен вид трагизмът е налице също и у еврейството, нещо което е толкова драматично представено в един от най-прекрасните разкази на древността, разказа за Йов.
към текста >>
В този разказ ние виждаме как Азът на Йов се усеща свързан със своя Бог и как влиза в конфликт с Него, макар и по съвсем различен начин, отколкото в случая с древните
гърци
.
В този разказ ние виждаме как Азът на Йов се усеща свързан със своя Бог и как влиза в конфликт с Него, макар и по съвсем различен начин, отколкото в случая с древните гърци.
Ние узнаваме, как върху Йов се стоварва нещастие след нещастие, въпреки ясното му съзнание, че той е един праведник, и е вършил всичко, за да поддържа връзката между своя Аз и божествения Аз. И тъкмо когато по всичко изглежда, че животът му е благословен и че трябва да бъде благословен, връхлита трагичната съдба. Той не си спомня да е извършил някакъв грях; той има съзнанието, че е вършил само това, което един праведен човек трябва да върши пред лицето на своя Бог. И тогава Той му съобщава, че целият му имот е унищожен, и цялото му семейство е загинало; а неговото външно тяло, тази божествена форма, е подложено на тежки болести и изпитания. Съкрушеният от съдбата Йов знае: Онази част от мен, която е свързана с моя Бог, непрекъснато се стремеше към праведни дела.
към текста >>
Колко странно е би могъл да възрази някой, след като е чул всичко това -: Още в преданието за Йов се разказва, как Христос възкресява мъртвите и спасява формата на физическото тяло, за която по-късно древните
гърци
щяха да вярват, че тя просто изчезва в мига на смъртта!
Колко странно е би могъл да възрази някой, след като е чул всичко това -: Още в преданието за Йов се разказва, как Христос възкресява мъртвите и спасява формата на физическото тяло, за която по-късно древните гърци щяха да вярват, че тя просто изчезва в мига на смъртта!
И дали наистина е вярно това, че външната форма на тялото изчезва безследно и окончателно отпада от общочовешката еволюция? Няма ли да бъде тя включена по някакъв начин в еволюцията на света и човека? Ще играе ли тя някаква роля занапред и има ли тя някаква връзка с Христовото Същество?
към текста >>
130.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Това, което
гърци
те толкова са обичали и ценили, външната форма на физическото тяло, и пред което са имали трагичното усещане: „Да, след като човекът мине през Портата на смъртта, то изчезва завинаги!
И ако искаме да си обясним нещата, за нас просто не остава друга възможност, дори ако модерното мислене би го окачествило като суеверие -, освен да приемем, че според описанията на Павел, Христос възкръсва на третия ден от полагането Му в гроба. Но да продължим нататък. Тук бих желал да добавя следното: Едно такова твърдение, каквото чуваме от устата на Павел, след като беше стигнал до кулминацията на своето посвещение чрез събитието от Дамаск, твърдението му за втория Адам и неговото възкресение от гроба, можеше да бъде изречено само от човек, който в цялото си светоусещане, в целия си начин на мислене е произлязъл от елинството; който има своите корени в елинството, въпреки че принадлежеше на еврейския народ. Да, в известен смисъл, Павел пожертва своето еврейство пред гръцкото светоусещане. Защото какво всъщност твърди Павел, когато разглеждаме нещата по-отблизо?
Това, което гърците толкова са обичали и ценили, външната форма на физическото тяло, и пред което са имали трагичното усещане: „Да, след като човекът мине през Портата на смъртта, то изчезва завинаги!
“, за него Павел твърди: „Не, то не изчезва, а триумфиращо се издига от гроба с Възкресението Христово! “ И така, поискаме ли да хвърлим мост между двата светогледа, най-добре е да допълним следното.
към текста >>
“ И той се изразяваше така, понеже оставайки верен на своето елинско светоусещане беше дълбоко убеден, че след като човекът мине през Портата на смъртта, това, което
гърци
те толкова обичаха, външната форма на физическото тяло, изчезваше веднъж завинаги.
Верен на своето елинско светоусещане, гръцкият герой казваше: „По-добре просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките!
“ И той се изразяваше така, понеже оставайки верен на своето елинско светоусещане беше дълбоко убеден, че след като човекът мине през Портата на смъртта, това, което гърците толкова обичаха, външната форма на физическото тяло, изчезваше веднъж завинаги.
Ето на каква почва, пропита с толкова красота и трагизъм, трябваше да стъпи Павел, когато започна да разпространява християнството всред гърците. И ние не се отклоняваме от неговите думи, когато допълваме: „Това, което вие толкова много цените, външната форма на човешкото тяло, в бъдеще изобщо няма да изчезва; защото Христос възкръсна като първият от онези, които побеждават смъртта! Физическата форма на тялото не е изгубена; чрез Възкресението Христово тя отново е върната на човечеството! “ Чрез Възкресението, евреинът Павел, възпитан изцяло в духа на гръцката култура, върна на гърците онова, което те ценяха най-много. Само един грък можеше да мисли и говори по този начин, но един грък, който беше станал такъв, оставайки верен на всички особености, произтичащи от неговия еврейски произход.
към текста >>
Ето на каква почва, пропита с толкова красота и трагизъм, трябваше да стъпи Павел, когато започна да разпространява християнството всред
гърци
те.
Верен на своето елинско светоусещане, гръцкият герой казваше: „По-добре просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките! “ И той се изразяваше така, понеже оставайки верен на своето елинско светоусещане беше дълбоко убеден, че след като човекът мине през Портата на смъртта, това, което гърците толкова обичаха, външната форма на физическото тяло, изчезваше веднъж завинаги.
Ето на каква почва, пропита с толкова красота и трагизъм, трябваше да стъпи Павел, когато започна да разпространява християнството всред гърците.
И ние не се отклоняваме от неговите думи, когато допълваме: „Това, което вие толкова много цените, външната форма на човешкото тяло, в бъдеще изобщо няма да изчезва; защото Христос възкръсна като първият от онези, които побеждават смъртта! Физическата форма на тялото не е изгубена; чрез Възкресението Христово тя отново е върната на човечеството! “ Чрез Възкресението, евреинът Павел, възпитан изцяло в духа на гръцката култура, върна на гърците онова, което те ценяха най-много. Само един грък можеше да мисли и говори по този начин, но един грък, който беше станал такъв, оставайки верен на всички особености, произтичащи от неговия еврейски произход. Само един евреин, станал грък, можеше да говори така!
към текста >>
“ Чрез Възкресението, евреинът Павел, възпитан изцяло в духа на гръцката култура, върна на
гърци
те онова, което те ценяха най-много.
Верен на своето елинско светоусещане, гръцкият герой казваше: „По-добре просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките! “ И той се изразяваше така, понеже оставайки верен на своето елинско светоусещане беше дълбоко убеден, че след като човекът мине през Портата на смъртта, това, което гърците толкова обичаха, външната форма на физическото тяло, изчезваше веднъж завинаги. Ето на каква почва, пропита с толкова красота и трагизъм, трябваше да стъпи Павел, когато започна да разпространява християнството всред гърците. И ние не се отклоняваме от неговите думи, когато допълваме: „Това, което вие толкова много цените, външната форма на човешкото тяло, в бъдеще изобщо няма да изчезва; защото Христос възкръсна като първият от онези, които побеждават смъртта! Физическата форма на тялото не е изгубена; чрез Възкресението Христово тя отново е върната на човечеството!
“ Чрез Възкресението, евреинът Павел, възпитан изцяло в духа на гръцката култура, върна на гърците онова, което те ценяха най-много.
Само един грък можеше да мисли и говори по този начин, но един грък, който беше станал такъв, оставайки верен на всички особености, произтичащи от неговия еврейски произход. Само един евреин, станал грък, можеше да говори така! Никой друг!
към текста >>
131.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 11. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Преди всичко, следва да се отнесем много сериозно към това, което беше казано относно трите духовни течения, свързани с последните хилядолетия от историята на човечеството: течението, което завладя душите на древните
гърци
, после второто течение, намерило израз всред древното еврейство, и накрая онова течение, което достига своята кулминация в лицето на Гоутама Буда приблизително половин хилядолетие преди нашето летоброене.
Преди всичко, следва да се отнесем много сериозно към това, което беше казано относно трите духовни течения, свързани с последните хилядолетия от историята на човечеството: течението, което завладя душите на древните гърци, после второто течение, намерило израз всред древното еврейство, и накрая онова течение, което достига своята кулминация в лицето на Гоутама Буда приблизително половин хилядолетие преди нашето летоброене.
Ние посочихме, че течението на Гоутама Буда такова, каквото го практикуваха последователите на Буда беше най-малко подходящо, за да бъде разбрана Мистерията на Голгота. За модерния човек, чието съзнание се определя от съвременното образование, именно това течение, следвано от последователите на Буда, се оказа нещо извънредно удобно; защото едва ли има друг светоглед, който да е оказвал толкова голяма подкрепа на онези, които не желаят да направят никакво усилие, за да се докоснат до най-великия въпрос, пред който е изправено човечеството: въпросът за Възкресението. Защото с въпроса за Възкресението е свързана цялата история, цялата еволюция на човечеството. Нещата стоят така, че както видяхме учението на Буда се размина с онова, което ние определяме като четвърта състав на част на човешката природа: Азът! Несъмнено и тук са възможни най-различни мнения и интерпретации, така че положително ще се намерят много хора, които да омаловажат това, което казахме за течени ето на Буда.
към текста >>
Той е толкова съмнителен, че древните
гърци
изпадаха в онзи истински трагизъм, който проличава в думите на героя: По-добре просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките!
Ако разполагахме с първоначално замисленото физическо тяло, каквото то трябваше да бъде в началото на Земното съществуване, ние бихме отразявали нашите душевни сили по съвсем различен начин, и тогава ние действително бихме били наясно какво представляваме като земни човешки същества. Ние не знаем кои сме, именно защото не разполагаме с първоначалната цялост на нашето физическо тяло. Ние често говорим за природата и същността на човешкия Аз; обаче нека да попитаме: Доколко човекът познава своя Аз? Азът е толкова проблематичен, толкова съмнителен, че будизмът дори отрича неговото преминаване от една инкарнация в друга.
Той е толкова съмнителен, че древните гърци изпадаха в онзи истински трагизъм, който проличава в думите на героя: По-добре просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките!
към текста >>
на това, което представлява фантома, и поради разрушението на физическото тяло,
гърци
те се чувствуваха нещастни спрямо залязва нето и изчезването на Аза, понеже те ясно усещаха, че Азът може да съществува само при съзнанието за Аза!
Или с други думи: поради подчертаното зачитане на физическото тяло, т.е.
на това, което представлява фантома, и поради разрушението на физическото тяло, гърците се чувствуваха нещастни спрямо залязва нето и изчезването на Аза, понеже те ясно усещаха, че Азът може да съществува само при съзнанието за Аза!
И виждайки разпадането на физическото тяло, те изпадаха в ужас при мисълта, че Азът залязва и угасва; същият този Аз, който се проявява само благодарение на това, че се отразява във формата на физическото тяло.
към текста >>
132.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Обаче всичко, което се отнася до въпросната подготовка, е свързано в известен смисъл и с това, че хората все повече и повече се приближават до един идеал, който, общо взето, възникна още в древна
Гърци
я, до онзи идеал, който беше формулиран от Сократ: Когато се вгледа в идеята за доброто, за моралното, за етичното, той трябва да усети в нея магическия импулс, че ще намери сили да живее според тази идея.
И така, ние разбираме как миналото обхваща и част от бъдещето. И ако си припомним, как в астралното тяло на Натановото момче Исус действуваше не друг, а Буда, след като той вече не можеше да се инкарнира отново на Земята, ние ще разберем как силите на Буда продължават да действуват и по-нататък. Ако си припомним, как импулсите, които не бяха не-посредствено свързани с Буда, се намесиха в духовното развитие на Западна Европа, в тяхно лице ние виждаме намесата на самия духовен свят.
Обаче всичко, което се отнася до въпросната подготовка, е свързано в известен смисъл и с това, че хората все повече и повече се приближават до един идеал, който, общо взето, възникна още в древна Гърция, до онзи идеал, който беше формулиран от Сократ: Когато се вгледа в идеята за доброто, за моралното, за етичното, той трябва да усети в нея магическия импулс, че ще намери сили да живее според тази идея.
Днес ние сме все още далеч от осъществяването на този идеал; днес ние сме стигнали само до там, че при определени обстоятелства човек би могъл да разбере доброто, би могъл да постъпва като умен и мъдър човек и все пак в основата си да не е морално добър. Обаче смисълът на вътрешното развитие ще бъде именно този: Да превръщаме нашите идеи за доброто в непосредствени морални подтици. Този особеност ще бъде извънредно характерна за идващите времена. И ученията, които ще се разпространяват по Земята, ще са от такова естество, че през следващите столетия и хилядолетия човешкият говор ще оказва неподозирано могъщо въздействие в сравнение с миналото и настоящето. Днес някой ясно може да различи във висшите светове как изглежда връзката между интелекта и морала; обаче днес не съществува такъв човешки език, чийто магически сили да предизвикат следното: а именно, когато се изговаря един морален принцип, той да прониква в другия човек по един толкова непосредствено-морален начин, че последният да няма друг избор, освен да го осъществи като морален импулс.
към текста >>
133.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Днес бихме желали да имаме като отправна точка едно душевно изживяване, което беше високо оценено още от древните
гърци
, и което не е изгубило своето голямо значение дори и днес.
Днес бихме желали да имаме като отправна точка едно душевно изживяване, което беше високо оценено още от древните гърци, и което не е изгубило своето голямо значение дори и днес.
Ще го изразим със следните думи: В основата на цялата философия, следователно в основата на всеки стремеж към познание, лежи удивлението!
към текста >>
Едва ако се доближим до самата граница и вникнем в понятието „чудо", ние ще установим, че всяко удивление или учудване от което според древните
гърци
възниква цялата философия се състои именно в това, че човекът се изправя пред нещо, което му е както „чуждо", така и „близко".
От човешките душевни изживявания, протичащи в условията на физическия свят, никога не може да бъде изведена Мистерията на Голгота: от тази гледна точка Мистерията на Голгота е едно „чудо". Но когато Вие споделяте с един човек нещо, което той приема за „чудо", дори и то да отговаря на истината, и той казва: Аз не мога да го разбера! по този начин той изобщо не влиза в противоречие с това, което описахме като „удивление"; защото той ясно заявява, че за него тази изходна точка на познанието е съвсем основателна. Фактически той изисква, това което споделяте, да има някаква родствена близост с него самия. В известен смисъл, той иска въпросното „нещо" да бъде негово притежание, макар и само в духовно отношение, и след като сметне, че това не е възможно, че тук няма никакво родство, той е готов за отрицанието.
Едва ако се доближим до самата граница и вникнем в понятието „чудо", ние ще установим, че всяко удивление или учудване от което според древните гърци възниква цялата философия се състои именно в това, че човекът се изправя пред нещо, което му е както „чуждо", така и „близко".
Нека сега да потърсим моста между тези понятия и процесите, за които стана дума последния път.
към текста >>
134.
Въпроси и отговори
GA_135 Прераждане и Карма
Усетът за красота при
гърци
те е изграден на основата на силата, която се е изживявала при атлантците като една изключителна способност за отглеждане на растения и животински видове.
Нашата логика, познания за природата, техника и т. н. израстват от основата, която е била положена в Атлантида. Ако например един техник би могъл да промени комбинативната си сила в нейния предхождащ вид, би се получило нещо, което е било способност на атлантеца. Цялото римско право е преобразуваната сила на волята от едно по-ранно време. Сама за себе си волята остава на заден план, и вместо да приеме собствени форми, тя се променя в мисловни форми, които се изживяват в правови понятия.
Усетът за красота при гърците е изграден на основата на силата, която се е изживявала при атлантците като една изключителна способност за отглеждане на растения и животински видове.
Във фантазията на Фидий живееше нещо, което атлантецът използваше непосредствено за преобразуването на живи същества.
към текста >>
135.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Защото въпреки че е напълно ясно, че голям брой от днешните гимназисти преди са били инкарнирани в Древна
Гърци
я, изучаването на гръцки език не се удава на никого с по-голяма лекота, благодарение на това, че може да си спомни как е говорил на гръцки в предишния си живот.
Винаги сме извеждали от антропософските принципи голямата истина, че всички представи, всички идеи, които смятаме за свои, докато имаме едно или друго сетивно възприятие, когато в живота си се боим или се надяваме на нещо – но не по отношение на душевните импулси, а на представите, – всичко, което имаме в представния си живот, много бързо изчезва, след като минем през портата на смъртта. Защото представите принадлежат към това, което протича във физическия живот, т. е. към това, което трае най-кратко време. Но човек лесно може да схване, особено ако по някакъв начин е запознат със законите на прераждането и кармата – тук също вече споменах това, – че нашите представи, доколкото ги смятаме за свои по време на живота си и които протичат във връзка с външния свят или с нещата от физическия план, намират своя израз в езика и затова можем да мислим за говора като за свързан по някакъв начин с представния ни живот. Всеки знае, че трябва да научи говора на даден език в отделната си инкарнация.
Защото въпреки че е напълно ясно, че голям брой от днешните гимназисти преди са били инкарнирани в Древна Гърция, изучаването на гръцки език не се удава на никого с по-голяма лекота, благодарение на това, че може да си спомни как е говорил на гръцки в предишния си живот.
Езикът изобщо е израз на представния живот и съдбата на езика е подобна на тази на представния живот. Така че представите, по начина, по който живеят в нас по отношение на физическия свят, и дори представите, които трябва да придобием за по-висшите светове, винаги са по някакъв начин оцветени с впечатленията от физическия свят. Когато искаме да прозрем отвъд тази форма, виждаме това, което представите могат да ни съобщят за по-висшите светове. Но това, което тук, във физическия свят, можем да добием като непосредствени представи, е свързано с живота между раждането и смъртта. След смъртта вече не си създаваме представи по начина, по който го правим тук, а виждаме представите.
към текста >>
136.
4. ТРЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Това ръководство се променя, когато окултният поглед се насочва върху това, което е следвало египетското, халдейското време, когато окултният поглед се насочи върху епохата, в която тон са давали
гърци
те, римляните в западния духовен свят, тогава му се явява, че обгръщайки отделните народи царуват духове по-мощни от Архангелите, от ръководителите на народите, духове, които ръководят едновременно целите народи, всичките групи от народи живеещи в една епоха и след определено време са заменени от други ръководители на епохите.
Само че онези същества, които ръководят цели народи или цели племена, са именно по-мощни отколкото ръководителите на отделния човек. В западния езотеризъм такива ръководители на народите или на племената, който живеят в духовния свят и имат техните откровения като техни възприятия, които имат изпълване с духа като техен вътрешен животни които в техните дела се изразяват в това, което върши един цял народ или цяло едно племе, се наричат Архангели или Архангелои. Когато човек все повече напредва в своето окултно развитие, той може да стигне до там, да му се открие не само това, което го засяга специално него самия, а тогава му се открива това, което ръководи групата хора, към която той принадлежи първо. И когато нашето окултно развитие напредва все повече, ние намираме същества като ръководители на хората, който нямат вече никаква работа с отделни племена, с отделни народи, а които са ръководители на редувалите се времена. Когато окултно обученият поглед проследи например онази епоха, в коя то са живели древните египтяни или древните халдейци, тогава целият отпечатък, целият характер на времето му се явява под определено ръководство.
Това ръководство се променя, когато окултният поглед се насочва върху това, което е следвало египетското, халдейското време, когато окултният поглед се насочи върху епохата, в която тон са давали гърците, римляните в западния духовен свят, тогава му се явява, че обгръщайки отделните народи царуват духове по-мощни от Архангелите, от ръководителите на народите, духове, които ръководят едновременно целите народи, всичките групи от народи живеещи в една епоха и след определено време са заменени от други ръководители на епохите.
Следователно както намирам разпределени в пространството отделните области на Архангелите, които ръководят едновременно човешки групи, обаче само отделни човешки групи, така също, когато обгърнем с окултния поглед течащото време, ние намираме, че отделните епохи са ръководени от действителни Духове на времето, които са по-мощни от Архангелите, и че под тяхното ръководство се намират най-различните народи. Тази трета категория на третата йерархия ние наричаме Духове на Времето; или Архаи, за да употребим един израз на западния езотеризъм.
към текста >>
137.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, б юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
към древна
Гърци
я, доколкото тя имаше своите религиозни представи от питагорейската школа, и веднага ще забележим, че Питагор* мина през посвещение и от духовния свят той свали само това, което тогавашните хора можеха да приемат в своето човешко съзнание.
Обаче от духовния свят се открива само това, което човекът може и има сили да понесе. Нека се обърнем напр.
към древна Гърция, доколкото тя имаше своите религиозни представи от питагорейската школа, и веднага ще забележим, че Питагор* мина през посвещение и от духовния свят той свали само това, което тогавашните хора можеха да приемат в своето човешко съзнание.
към текста >>
138.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
И по-сетне, когато
гърци
те направиха Марс бог на войната, те показаха изключително вярно усещане за нещата.
Самата природа на Марсовите човеци изживява себе си по такъв начин, че на Марс постоянно се водят ужасяващи битки и стълкновения. Трябва да се знае, че хората на Марс са необичайно уседнали, просто закрепостени а не космополитични като Земните жители. Марсовите човеци са лудо привързани към своя Марс, там космополитите са съвсем малко. Там всичко произлиза от едно силно астрално тяло, което е недокоснато от смекчаващите въздействия на Азът затова на Марс има или поне имаше такива ужасяващи битки и стълкновения. Марс представлява един вид превъплъщение на Луната, само че там силите на астралното тяло не са укротени и смекчени от Азът; Марсовите хора изпитват под чертана радост от стълкновения и колизии, впускат се в битките с лудо опиянение.
И по-сетне, когато гърците направиха Марс бог на войната, те показаха изключително вярно усещане за нещата.
Когато човек открие, че там наистина се водят ужасяващи и кошмарни битки а това личи и от много митове и легенди той изпада в голямо удивление. Това удивление нараства и от факта, че още в древните Мистерии за тези неща съществуваха точни окултни познания. Да, на Марс се разразяваха жестоки и страшни битки. И сега замислете се върху живота на Буда, т.е. върху продължението на неговия живот, и ще разберете, че Буда, този учител по състрадание и любов, този враг на кастовите различия, трябваше да изпълни своята истинска мисия тъкмо на Марс.
към текста >>
139.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Съвсем други обаче стават нещата, ако душата погледне назад към Древна
Гърци
я.
На разходки от Ваймар до Тифурт или пък в Берлин бяха изказани някои мисли относно изискванията на духовния живот на нашето време и относно изискванията на това, което е необходимо за нашето време, съобразно характера на това как в хода на европейското развитие човечеството е търсило целите си и е искало да се ориентира в душевния си живот. Когато някой говореше с този така интересуващ се от всякакъв вид духовен живот на Запада Херман Грим, наяве отново и отново излизаше една мисъл: как всъщност европейското човечество може да хвърли поглед назад към броя на вековете или върху последните две столетия така, че европейският човек, когато погледне в душата си, когато изследва душевните си нужди и се пита: Какво мога да разбера, какво е разбираемо за мен от човешкото, което се осъществява там и от което се нуждая за собствения си душевен живот? – може да си каже: Колкото и неразбираеми да са някои неща по отношение подробностите на живота, все някъде мога да се опра на това, което сам изживявам, ако оставя новите времена да се изправят исторически пред душата ми. Да, дори и онези обърквания, настанали в Римската империя по времето на Цезар или пък по време на Римската република, се струват, може да се каже, разбираеми за европейското съзнание на съвремието. Човек се ориентира, ако пожелае да разбере тези души, дори и ако онова, което те чувстват и мислят, често е далеч от това, което може да чувства и мисли съвременният човек.
Съвсем други обаче стават нещата, ако душата погледне назад към Древна Гърция.
И само ако човек не стига достатъчно надълбоко, ако не взима достатъчно надълбоко това, което иска да нарече човешко разбиране, може да каже, че за него като съвременен човек древните гърци могат да бъдат също толкова разбираеми, колкото римляните и следващите епохи. Когато той, връщайки се назад, стига до древните гърци и оставя върху душата му да въздейства онова, което е предадено от историческите документи, започва нещо неразбираемо. И бих искал да повторя като нещо съвсем ясно и разбираемо думите, които Херман Грим често употребяваше: Един такъв човек като Алкивиад е чистият принц от приказките в сравнение с Цезар или с живелите по времето на Цезар. Съвсем различен изглежда гръцкият живот, напълно различни изглеждат човешкото и божественото, свързани едно с друго, съвсем различни изглеждат животът на всекидневието и това, което може да се нарече проблясване на божественото във всекидневния живот; напълно различен изглежда целият душевен живот, живян на територията на Древна Гърция. Нещата стават особено очебийни, ако човек остави върху душата му да въздействат онези личности, които всъщност могат да станат много по-живи в съвременната душа, отколкото тези, за които разказва историята, стига само да се оставим да ни въздействат образите на Омир, Ахил или Софокъл.
към текста >>
И само ако човек не стига достатъчно надълбоко, ако не взима достатъчно надълбоко това, което иска да нарече човешко разбиране, може да каже, че за него като съвременен човек древните
гърци
могат да бъдат също толкова разбираеми, колкото римляните и следващите епохи.
Когато някой говореше с този така интересуващ се от всякакъв вид духовен живот на Запада Херман Грим, наяве отново и отново излизаше една мисъл: как всъщност европейското човечество може да хвърли поглед назад към броя на вековете или върху последните две столетия така, че европейският човек, когато погледне в душата си, когато изследва душевните си нужди и се пита: Какво мога да разбера, какво е разбираемо за мен от човешкото, което се осъществява там и от което се нуждая за собствения си душевен живот? – може да си каже: Колкото и неразбираеми да са някои неща по отношение подробностите на живота, все някъде мога да се опра на това, което сам изживявам, ако оставя новите времена да се изправят исторически пред душата ми. Да, дори и онези обърквания, настанали в Римската империя по времето на Цезар или пък по време на Римската република, се струват, може да се каже, разбираеми за европейското съзнание на съвремието. Човек се ориентира, ако пожелае да разбере тези души, дори и ако онова, което те чувстват и мислят, често е далеч от това, което може да чувства и мисли съвременният човек. Съвсем други обаче стават нещата, ако душата погледне назад към Древна Гърция.
И само ако човек не стига достатъчно надълбоко, ако не взима достатъчно надълбоко това, което иска да нарече човешко разбиране, може да каже, че за него като съвременен човек древните гърци могат да бъдат също толкова разбираеми, колкото римляните и следващите епохи.
Когато той, връщайки се назад, стига до древните гърци и оставя върху душата му да въздейства онова, което е предадено от историческите документи, започва нещо неразбираемо. И бих искал да повторя като нещо съвсем ясно и разбираемо думите, които Херман Грим често употребяваше: Един такъв човек като Алкивиад е чистият принц от приказките в сравнение с Цезар или с живелите по времето на Цезар. Съвсем различен изглежда гръцкият живот, напълно различни изглеждат човешкото и божественото, свързани едно с друго, съвсем различни изглеждат животът на всекидневието и това, което може да се нарече проблясване на божественото във всекидневния живот; напълно различен изглежда целият душевен живот, живян на територията на Древна Гърция. Нещата стават особено очебийни, ако човек остави върху душата му да въздействат онези личности, които всъщност могат да станат много по-живи в съвременната душа, отколкото тези, за които разказва историята, стига само да се оставим да ни въздействат образите на Омир, Ахил или Софокъл.
към текста >>
Когато той, връщайки се назад, стига до древните
гърци
и оставя върху душата му да въздейства онова, което е предадено от историческите документи, започва нещо неразбираемо.
– може да си каже: Колкото и неразбираеми да са някои неща по отношение подробностите на живота, все някъде мога да се опра на това, което сам изживявам, ако оставя новите времена да се изправят исторически пред душата ми. Да, дори и онези обърквания, настанали в Римската империя по времето на Цезар или пък по време на Римската република, се струват, може да се каже, разбираеми за европейското съзнание на съвремието. Човек се ориентира, ако пожелае да разбере тези души, дори и ако онова, което те чувстват и мислят, често е далеч от това, което може да чувства и мисли съвременният човек. Съвсем други обаче стават нещата, ако душата погледне назад към Древна Гърция. И само ако човек не стига достатъчно надълбоко, ако не взима достатъчно надълбоко това, което иска да нарече човешко разбиране, може да каже, че за него като съвременен човек древните гърци могат да бъдат също толкова разбираеми, колкото римляните и следващите епохи.
Когато той, връщайки се назад, стига до древните гърци и оставя върху душата му да въздейства онова, което е предадено от историческите документи, започва нещо неразбираемо.
И бих искал да повторя като нещо съвсем ясно и разбираемо думите, които Херман Грим често употребяваше: Един такъв човек като Алкивиад е чистият принц от приказките в сравнение с Цезар или с живелите по времето на Цезар. Съвсем различен изглежда гръцкият живот, напълно различни изглеждат човешкото и божественото, свързани едно с друго, съвсем различни изглеждат животът на всекидневието и това, което може да се нарече проблясване на божественото във всекидневния живот; напълно различен изглежда целият душевен живот, живян на територията на Древна Гърция. Нещата стават особено очебийни, ако човек остави върху душата му да въздействат онези личности, които всъщност могат да станат много по-живи в съвременната душа, отколкото тези, за които разказва историята, стига само да се оставим да ни въздействат образите на Омир, Ахил или Софокъл.
към текста >>
Съвсем различен изглежда гръцкият живот, напълно различни изглеждат човешкото и божественото, свързани едно с друго, съвсем различни изглеждат животът на всекидневието и това, което може да се нарече проблясване на божественото във всекидневния живот; напълно различен изглежда целият душевен живот, живян на територията на Древна
Гърци
я.
Човек се ориентира, ако пожелае да разбере тези души, дори и ако онова, което те чувстват и мислят, често е далеч от това, което може да чувства и мисли съвременният човек. Съвсем други обаче стават нещата, ако душата погледне назад към Древна Гърция. И само ако човек не стига достатъчно надълбоко, ако не взима достатъчно надълбоко това, което иска да нарече човешко разбиране, може да каже, че за него като съвременен човек древните гърци могат да бъдат също толкова разбираеми, колкото римляните и следващите епохи. Когато той, връщайки се назад, стига до древните гърци и оставя върху душата му да въздейства онова, което е предадено от историческите документи, започва нещо неразбираемо. И бих искал да повторя като нещо съвсем ясно и разбираемо думите, които Херман Грим често употребяваше: Един такъв човек като Алкивиад е чистият принц от приказките в сравнение с Цезар или с живелите по времето на Цезар.
Съвсем различен изглежда гръцкият живот, напълно различни изглеждат човешкото и божественото, свързани едно с друго, съвсем различни изглеждат животът на всекидневието и това, което може да се нарече проблясване на божественото във всекидневния живот; напълно различен изглежда целият душевен живот, живян на територията на Древна Гърция.
Нещата стават особено очебийни, ако човек остави върху душата му да въздействат онези личности, които всъщност могат да станат много по-живи в съвременната душа, отколкото тези, за които разказва историята, стига само да се оставим да ни въздействат образите на Омир, Ахил или Софокъл.
към текста >>
И сега да се опитаме да си представим колко разбираемо от само себе си е това, че там, където се говори за най-интимните и дълбоки душевни въпроси на
гърци
те, пред очите ни стои човешкият образ на Деметра, човешкият образ на Персефона, дори и човешкият образ на Дионис или на Зевс!
Едва ли европейската душа, европейското съзнание мисли да си изясни това. Тя приема отдалечеността на Луцифер, задоволява се с това да знае, че от него е произлязло познанието, но също и гласът на изкушението. И как след това прозвучават сякаш от световните далнини думите, които божието наказание налага след изкушението! И как чрез самата си формулировка те не са подходящи да призоват душата да се запита: Къде живее това, което звучи там отвън в макрокосмоса през пространствата, в най-съкровения и интимен душевен живот? Да се опитаме да представим образно това, което може да се нарече райският процес; да се опитаме да усетим колко неестествено би било да си представим съответните образи, с които си имаме работа при него, с чисто човешки форми.
И сега да се опитаме да си представим колко разбираемо от само себе си е това, че там, където се говори за най-интимните и дълбоки душевни въпроси на гърците, пред очите ни стои човешкият образ на Деметра, човешкият образ на Персефона, дори и човешкият образ на Дионис или на Зевс!
Да се опитаме да почувстваме от това колко безкрайно близко до гръцката душа се е намирало онова, което същевременно минава през макрокосмоса!
към текста >>
140.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 26 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Тогава виждаме пред погледа ни да се явяват културата на Заратустра, която, когато я разглеждаме в истинската ѝ светлина, е съвсем различна от културата на свещените риши; след това египетско-халдейската култура, а после прастарите свещени мистерии на
Гърци
я, за които говорихме вчера в съвсем друг смисъл, навсякъде виждаме проблясването на духовната светлина в житейския мрак, както е било необходимо за различните епохи.
Висотата на моралността, висотата на духовността, които се съдържат в тези писания като отзвук от прастари духовни учения, не могат да стигнат напълно до съзнанието на съвременното човечество, доколкото става дума за външното образование. Най-малко това може да стане в онези страни, които са били подготвени за съвременната си външна култура чрез това, което е постигнало хритиянството в различните му форми в течение на последните столетия. Така душата се е чувствала отправена отдолу нагоре, когато е поглеждала към всичко величествено, което днес може да се схване само интуитивно, което е дошло до нас единствено като отзвук от тази прастара духовност. Когато човек разглежда нещата по този начин и преди всичко осъзнава това, което често е било споменавано тук, че едва през седмата, последната епоха на следатлантското време – а сега се намираме в петата – човечеството ще съумее да изведе извън житейския мрак познанието за това, което някога е живеело в самото начало на следатлантската епоха и е дало импулсите за развитието на човечеството, и когато човек вземе под внимание, че човечеството ще трябва да съзрява чак до последната епоха, за да може отново да почувства и изживее в себе си онова, което е било чувствано и изживявано тогава, той придобива също така чувство и усещане за това колко висш трябва да е бил принципът на инициацията, който е дал импулсите за тази прастара свещена духовна култура на човечеството. И тогава виждаме как в течение на следващите епохи – търсейки други духовни богатства, други богатства на земното битие – човечеството същевременно все повече и повече слиза надолу, как приема други форми, и как обаче, както времената го изискват, великите посветени дават от духовния свят на човечеството това, което му е нужно като импулси за неговата култура в дадена епоха.
Тогава виждаме пред погледа ни да се явяват културата на Заратустра, която, когато я разглеждаме в истинската ѝ светлина, е съвсем различна от културата на свещените риши; след това египетско-халдейската култура, а после прастарите свещени мистерии на Гърция, за които говорихме вчера в съвсем друг смисъл, навсякъде виждаме проблясването на духовната светлина в житейския мрак, както е било необходимо за различните епохи.
към текста >>
141.
ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Той искаше да изследва например как в
Гърци
я е действала творческата сила на фантазията, например при Омир, Есхил или Софокъл, как е вървяла тя през времената до новото време и навсякъде е представяла така това, което е трябвало да се представи.
За примери искам да ви покажа какви са фактите и как се чувстват душите под властта на реални факти. Бих искал да се върна на нещо, което е витаело пред Херман Грим, за което ми е говорил по време на едно пътуване от Ваймар към Тифурт, което живееше в душата му като здание, което искаше да построи и за което говори във встъпителните бележки към своите останали след смъртта му фрагменти, а именно че това нещо винаги е витаело пред душата му и че цялата му работа е избликвала от това, което е живяло така в душата му. Какво беше това, което винаги витаеше пред него? Нещо не по-маловажно от една история за развитието на човечеството, която той искаше да представи като история на развитието на националната фантазия на човечеството на народите и времената. Това беше неговата задача.
Той искаше да изследва например как в Гърция е действала творческата сила на фантазията, например при Омир, Есхил или Софокъл, как е вървяла тя през времената до новото време и навсякъде е представяла така това, което е трябвало да се представи.
До мен вървеше един мъж, който имаше вяра във истината на фантазията, в творческото на фантазията, но около него беше един свят, който нямаше предразположение за вяра в творческото на фантазията, в произхода на фантазията от бащата на истината! Усещането, което откривате отново днес в третата мистерия „Пазачът на прага“, когато госпожа Балде се явява като дух в небесните царства – но като един върнал се обратно дух, защото иначе духовете идват от свръхсетивния свят, госпожа Балде обаче поглежда нагоре и се явява там точно така, както свръхсетивни същества слизали на земята, – това усещане напираше в душата ми тогава и се оформяше като съдбата на фантазията. За тази съдба на фантазията ще трябва да се мисли, ако трябва да се достигне до това, което витаеше пред Херман Грим, без нещо да се знае за произхода на фантазията от бащата на истината. Никога не се осъществи това, което е витаело пред Херман Грим. Той чувстваше смътно, че нещо би могло да се осъществи, ако му се удаде това, което искаше.
към текста >>
142.
Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Обаче само външно, защото всъщност римляните покориха
гърци
те само политически, докато в действителност римляните възприеха гръцкото образование, гръцката култура, цялата гръцка същност.
Елинството създаваше, тъй да се каже, основните предпоставки за изчисляването на времето и всички онези, които искаха да проникнат по-дълбоко в смисъла на живота, се опираха именно на елинството. Защото там те виждаха мисията на гръцкия народ, осъществена от Омир4, от великите древногръцки трагици и писатели. После те виждаха как елинството постепенно навлезе в дълбок упадък и как, външно погледнато, накрая то беше покорено от римляните.
Обаче само външно, защото всъщност римляните покориха гърците само политически, докато в действителност римляните възприеха гръцкото образование, гръцката култура, цялата гръцка същност.
Или с други думи: в политически смисъл римляните покориха гърците, но в духовен смисъл гърците покориха римляните. Именно в хода на този процес, белязан от духовното превъзходство на гърците, когато техните постижения се вливаха по стотици и стотици пътища в Римската империя, за да навлязат после във всички останали култури на света, възникна и християнството, което неудържимо проникна в цялата гръко-римска култура, показвайки на свой ред една съществена метаморфоза от онзи момент нататък, когато северно-германските народи се намесиха в развитието на същата тази гръко-римска култура. С това сливане между елинство, римлянство и християнство човекът на 18 век отбеляза второто хилядолетие от достъпната за него общочовешка история, което всъщност представляваше и първото християнско хилядолетие.
към текста >>
Или с други думи: в политически смисъл римляните покориха
гърци
те, но в духовен смисъл
гърци
те покориха римляните.
Елинството създаваше, тъй да се каже, основните предпоставки за изчисляването на времето и всички онези, които искаха да проникнат по-дълбоко в смисъла на живота, се опираха именно на елинството. Защото там те виждаха мисията на гръцкия народ, осъществена от Омир4, от великите древногръцки трагици и писатели. После те виждаха как елинството постепенно навлезе в дълбок упадък и как, външно погледнато, накрая то беше покорено от римляните. Обаче само външно, защото всъщност римляните покориха гърците само политически, докато в действителност римляните възприеха гръцкото образование, гръцката култура, цялата гръцка същност.
Или с други думи: в политически смисъл римляните покориха гърците, но в духовен смисъл гърците покориха римляните.
Именно в хода на този процес, белязан от духовното превъзходство на гърците, когато техните постижения се вливаха по стотици и стотици пътища в Римската империя, за да навлязат после във всички останали култури на света, възникна и християнството, което неудържимо проникна в цялата гръко-римска култура, показвайки на свой ред една съществена метаморфоза от онзи момент нататък, когато северно-германските народи се намесиха в развитието на същата тази гръко-римска култура. С това сливане между елинство, римлянство и християнство човекът на 18 век отбеляза второто хилядолетие от достъпната за него общочовешка история, което всъщност представляваше и първото християнско хилядолетие.
към текста >>
Именно в хода на този процес, белязан от духовното превъзходство на
гърци
те, когато техните постижения се вливаха по стотици и стотици пътища в Римската империя, за да навлязат после във всички останали култури на света, възникна и християнството, което неудържимо проникна в цялата гръко-римска култура, показвайки на свой ред една съществена метаморфоза от онзи момент нататък, когато северно-германските народи се намесиха в развитието на същата тази гръко-римска култура.
Елинството създаваше, тъй да се каже, основните предпоставки за изчисляването на времето и всички онези, които искаха да проникнат по-дълбоко в смисъла на живота, се опираха именно на елинството. Защото там те виждаха мисията на гръцкия народ, осъществена от Омир4, от великите древногръцки трагици и писатели. После те виждаха как елинството постепенно навлезе в дълбок упадък и как, външно погледнато, накрая то беше покорено от римляните. Обаче само външно, защото всъщност римляните покориха гърците само политически, докато в действителност римляните възприеха гръцкото образование, гръцката култура, цялата гръцка същност. Или с други думи: в политически смисъл римляните покориха гърците, но в духовен смисъл гърците покориха римляните.
Именно в хода на този процес, белязан от духовното превъзходство на гърците, когато техните постижения се вливаха по стотици и стотици пътища в Римската империя, за да навлязат после във всички останали култури на света, възникна и християнството, което неудържимо проникна в цялата гръко-римска култура, показвайки на свой ред една съществена метаморфоза от онзи момент нататък, когато северно-германските народи се намесиха в развитието на същата тази гръко-римска култура.
С това сливане между елинство, римлянство и християнство човекът на 18 век отбеляза второто хилядолетие от достъпната за него общочовешка история, което всъщност представляваше и първото християнско хилядолетие.
към текста >>
Или с други думи: За онзи, който изобщо се интересува от подобни неща“, образите създадени от Омир в неговите Илиада и Одисея са много по-живи отколкото всичките чисто политически образи от древна
Гърци
я.
От това първо хилядолетие за нас особено важна е личността на Омир, великия гръцки поет. Човечеството едва ли е съхранило нещо повече от името на този, когото считаме за автор на две от най-забележителните поетични произведения за всички времена: Илиадата и Одисеята. А през 19 век дори възникнаха големи съмнения относно достоверността на това име. Но нека да не навлизаме в излишни спорове. Защото Омир стои пред нас като едно явление, на което се удивляваме толкова повече, колкото по-добре го опознаваме.
Или с други думи: За онзи, който изобщо се интересува от подобни неща“, образите създадени от Омир в неговите Илиада и Одисея са много по-живи отколкото всичките чисто политически образи от древна Гърция.
Много от изследователите, които са се занимавали с Омир, казват, че според прецизността на описанията и според начина, по който представя нещата, би трябвало да приемем, че той е бил лекар. Други смятат, че той е бил по-скоро художник, скулптор; трети предполагат, че е бил занаятчия. Наполеон се е удивлявал от тактиката, от стратегията на неговото повествование. Други го считат за просяк, скитащ из страната. Всички тези възгледи, ако не друго, говорят за твърде особената индивидуалност на Омир.
към текста >>
143.
Четвърта лекция, 18 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
век преди Христос в древна
Гърци
я една друга личност започна да събира около себе си все по-голям брой ученици и последователи.
Нека да си припомним как през 5.
век преди Христос в древна Гърция една друга личност започна да събира около себе си все по-голям брой ученици и последователи.
Този факт е достатъчно известен. И за да вникнем в развитието на последните столетия, добре е да насочим нашето внимание към тази личност. И така, ние виждаме как в древна Гърция Сократ14 събира около себе си определен брой ученици. Но за да разберем Сократ, нужно е да си послужим с онзи негов образ, който е нахвърлен от великия философ Платон15 и, съответно, допълнен от другия велик философ Аристотел16. И този толкова убедително изваян образ ни позволява да заявим: От Сократ тръгва един силен импулс, който е насочен към Запад.
към текста >>
И така, ние виждаме как в древна
Гърци
я Сократ14 събира около себе си определен брой ученици.
Нека да си припомним как през 5. век преди Христос в древна Гърция една друга личност започна да събира около себе си все по-голям брой ученици и последователи. Този факт е достатъчно известен. И за да вникнем в развитието на последните столетия, добре е да насочим нашето внимание към тази личност.
И така, ние виждаме как в древна Гърция Сократ14 събира около себе си определен брой ученици.
Но за да разберем Сократ, нужно е да си послужим с онзи негов образ, който е нахвърлен от великия философ Платон15 и, съответно, допълнен от другия велик философ Аристотел16. И този толкова убедително изваян образ ни позволява да заявим: От Сократ тръгва един силен импулс, който е насочен към Запад. Ето защо всеки, който иска да обхване целия характер на западната култура, неизбежно ще се убеди, че решаващото в случая е именно това, което наричаме Сократов елемент. Въпреки че този Сократов елемент навлиза в Западния свят много по-неусетно, отколкото будисткият импулс навлиза в Източния свят, все пак съществува известен паралел между Сократ и Буда. Но от друга страна, има значителна разлика между последователите на Сократ и тези на Буда.
към текста >>
Моля Ви да се съсредоточите върху тези три образа: От една страна, в родината на Ганг виждаме Буда с неговите ученици, от друга страна, в древна
Гърци
я виждаме Сократ с неговите ученици противоположният образ на Буда.
Моля Ви да се съсредоточите върху тези три образа: От една страна, в родината на Ганг виждаме Буда с неговите ученици, от друга страна, в древна Гърция виждаме Сократ с неговите ученици противоположният образ на Буда.
И после, четири или пет века по-късно, в лицето на Христос Исус виждаме забележителната синтеза на двете духовни течения. Ето как пред очите си Вие имате един от най-величествените примери, илюстриращи цялата закономерност в общочовешката еволюция.
към текста >>
144.
Седма лекция, 21 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Нека още веднъж да се обърнем към Древна
Гърци
я и да видим какви събития са се развивали там половин хилядолетие преди Мистерията на Голгота.
Нека още веднъж да се обърнем към Древна Гърция и да видим какви събития са се развивали там половин хилядолетие преди Мистерията на Голгота.
Далеч на Изток, където се яви Кришна, в известен смисъл хората бяха изпреварили тогавашната епоха. В епохата, ознаменувана с упадъка на старото ясновидство, те бяха отишли твърде напред. Има нещо много своеобразно в културата на древна Индия. Докато в древна Индия се очертаваше първият голям следатлантски растеж и все още съществуваше в най-чист вид в най-чист вид за човешката душа непосредственото виждане в духовния свят, което при Ришите беше свързано с чудната способност за художествено представяне на видяното, така че то можеше да оказва влияние и върху следващите епохи, в края на третата епоха същинското ясновидство угасна. Обаче благодарение на Кришна и неговите ученици, нещата, които бяха видени в духовния свят и после описани с толкова чудни думи, можаха да бъдат съхранени, така че следващите поколения имаха в писмен вид всичко онова, което техните предшественици имаха като непосредствена духовна опитност.
към текста >>
За древна Индия никога не се появи това, което настъпи за западния свят, например в
Гърци
я.
Далеч на Изток, където се яви Кришна, в известен смисъл хората бяха изпреварили тогавашната епоха. В епохата, ознаменувана с упадъка на старото ясновидство, те бяха отишли твърде напред. Има нещо много своеобразно в културата на древна Индия. Докато в древна Индия се очертаваше първият голям следатлантски растеж и все още съществуваше в най-чист вид в най-чист вид за човешката душа непосредственото виждане в духовния свят, което при Ришите беше свързано с чудната способност за художествено представяне на видяното, така че то можеше да оказва влияние и върху следващите епохи, в края на третата епоха същинското ясновидство угасна. Обаче благодарение на Кришна и неговите ученици, нещата, които бяха видени в духовния свят и после описани с толкова чудни думи, можаха да бъдат съхранени, така че следващите поколения имаха в писмен вид всичко онова, което техните предшественици имаха като непосредствена духовна опитност.
За древна Индия никога не се появи това, което настъпи за западния свят, например в Гърция.
към текста >>
Да, общо взето, старото ясновидство беше веднага заменено от философията Йога, без междувременно да се появи една философия, основаваща се, както например в
Гърци
я, на човешкия разум.
Обаче в случая съвсем не възниква това, което стана, примерно, със Сократ или другите философи. В индийските души не се появи това, което наричаме западно мислене, западен разум. И когато говорим за първичната сила на Аза, нека имаме предвид, че тя изобщо не се появи в Индия. Ето защо веднага след угасването на старото ясновидство там се появи нещо друго: Стремежът към Йога, обучението за проникване в онези светове, естественият достъп до които беше изгубен. И Йога се превърна в едно изкуствено ясновидство.
Да, общо взето, старото ясновидство беше веднага заменено от философията Йога, без междувременно да се появи една философия, основаваща се, както например в Гърция, на човешкия разум.
В древна Индия това не се случи. Тази междинна фаза там не съществуваше. И ако се обърнем към Веданта на Виаза, ние виждаме: Това светоусещане изобщо не прилича на западните мирогледи, не е пронизано от идеи, от разум, а е непосредствено извлечено от висшите светове, въпреки че е облечено в човешки думи; и тъкмо това е особеното: То не е изковано с човешки понятия, не притежава логиката на Сократовото или Платоново мислене, а е постигнато по чисто ясновидски път.
към текста >>
То се намира в неговото съчинение „философията в трагичната епоха на
гърци
те“, където той описва Талес, Анаксимандър, Хераклит, Парменид, Анаксагор и Емпедокъл.
Обаче нашите съвременници толкова често минават покрай нещата без дори да се замислят! Има например едно място при Нитче, което е много дълбоко и разтърсващо, но днешните читатели лесно го пропускат.
То се намира в неговото съчинение „философията в трагичната епоха на гърците“, където той описва Талес, Анаксимандър, Хераклит, Парменид, Анаксагор и Емпедокъл.
Там в самото начало се намира едно място стига да го почувствувате ,където Нитче долавя нещо от това, което са усещали в душите си тези първи самотни гръцки мислители. Прочетете този пасаж при Нитче, където той казва: Какво ли са усещали в душите си тези героични философски натури, които трябваше да намерят пътя от живото съзерцание за което той само предполагаше, без да знае нищо, към сухите, отвлечени и абстрактни понятия, където например „битието“, това сухо, отвлечено, абстрактно и студено понятие трябваше да заеме мястото на онази преливаща от сили жизненост, която беше присъща на ясновиждащото съзнание? И Нитче усеща: Нещата вероятно са изглеждали така, сякаш кръвта на даден човек се втвърдява, докато той прекрачва от света на преливащата жизненост в света на понятията, с които си служат например Талес или Хераклит, когато говорят за „битие“ и „ставане“, защото тогава те се чувствуват изтръгнати от същинската си жизнена среда и захвърлени в ледената област на понятията.
към текста >>
Ние обръщаме поглед към
Гърци
я, обръщаме поглед към Сицилия и там откриваме такива души, всред които особено впечатляваща е тази на Емпедокъл; и тогава долавяме един забележителен призив.
Нужна е добра воля, за да разберем накъде върви човешката еволюция; и ако сме направили необходимите усилия, в определен момент, бих казал, усещаме как на Земята прозвучава един призив и в същото време един отговор на този призив.
Ние обръщаме поглед към Гърция, обръщаме поглед към Сицилия и там откриваме такива души, всред които особено впечатляваща е тази на Емпедокъл; и тогава долавяме един забележителен призив.
Какво да кажем за него? Как говорят тези души?
към текста >>
145.
Осма лекция, 22 Септември 1922
GA_139 Евангелието на Марко
За да подготви човечеството за онази епоха, която се опитахме да обхванем с нашия душевен поглед, когато например говорихме за Древна
Гърци
я, и най-вече за Емпедокъл.
Другото течение идваше от онзи елемент, за който вече загатнахме, от онзи елемент, всред който по един естествен начин юдейският народ живееше като народ. Мойсей беше този, който към потока течащ надолу през поколенията на Авраам, Исаак и Яков прибави всичко онова, което вече беше в света, доколко това беше възможно по негово време. Наред с това обаче, трябваше да се съхрани и онова, което беше толкова тясно свързано с природата на древноюдейския народ. За какво беше избран този народ?
За да подготви човечеството за онази епоха, която се опитахме да обхванем с нашия душевен поглед, когато например говорихме за Древна Гърция, и най-вече за Емпедокъл.
Тогава ние отново се спряхме на онази епоха, през която хората изгубиха старите ясновидски способности и им беше отнето непосредственото виждане в духовния свят, за да се роди присъщата на Аза разсъдъчна сила, за да се роди уповаващият се на самия себе си човешки Аз.
към текста >>
И когато вчера се опитах да опиша като един вид призив това, което се носи от
Гърци
я към Палестина и отговора на този призив, имах предвид нещо много повече от едно образно представяне на фактите.
Ето как в Преображението, което става на планината, ние виждаме сливането на различни духовни течения. Тук е събрана цялата духовност на Земното развитие и най-вече това, което чрез еврейската кръв намира своята есенция в левитството. Защото пред нас стои душата на Пинеас, син на Елеазар, син на Аарон, пред нас стои Мойсей, както и Онзи, който извърши Голготската Мистерия. Имагинативното познание на тримата ученици Петър, Яков и Йоан, поели по пътя на посвещението, трябваше да им открие как силите, как духовните течения се сливат в едно цяло.
И когато вчера се опитах да опиша като един вид призив това, което се носи от Гърция към Палестина и отговора на този призив, имах предвид нещо много повече от едно образно представяне на фактите.
Големият световноисторически разговор трябваше да бъде подготвен. Учениците Петър, Яков и Йоан трябваше да бъдат посветени в това, което имаха да си кажат тези три същества: едното от тях принадлежеше към старозаветния народ, другото, душата на Мойсей, както знаем, носеше много неща в себе си, докато на третото, като космическо Божество, му предстоеше да се свърже със Земята. Ето какво трябваше да видят учениците.
към текста >>
146.
Девета лекция, 23 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Ние насочихме нашето внимание към онези самотни образи от Древна
Гърци
я, които ясно усетиха в душата си бавното заглъхване на старото ясновидство и се постараха да го заменят с това, от което трябваше да израсне човешкият Аз, съвременното съзнание, абстрактните понятия, абстрактните представи.
Ние насочихме нашето внимание към онези самотни образи от Древна Гърция, които ясно усетиха в душата си бавното заглъхване на старото ясновидство и се постараха да го заменят с това, от което трябваше да израсне човешкият Аз, съвременното съзнание, абстрактните понятия, абстрактните представи.
Сега бихме искали да посочим и нещо друго, което именно в рамките на гръцката култура се явява като един вид завършек на цяла епоха от общочовешката еволюция, сякаш тя е стигнала до една крайна точка, след която развитието тръгва по съвсем нов път. Тук става дума за гръцкото изкуство. На какво се дължи това, че не само през Възраждането европейските души копнееха за страната на гърците, за страната на красотата, откривайки в прекрасното извайване на телесните форми един истински идеал за човешкото развитие, но дори и през по-късните епохи духове като Гьоте също търсеха с душата си тази страна на гърците, тази страна на красивите форми? Това се дължи на факта, че всъщност в Древна Гърция онази красота, която непосредствено се излива от външните форми, стигна до своята кулминация, до своя завършек.
към текста >>
На какво се дължи това, че не само през Възраждането европейските души копнееха за страната на
гърци
те, за страната на красотата, откривайки в прекрасното извайване на телесните форми един истински идеал за човешкото развитие, но дори и през по-късните епохи духове като Гьоте също търсеха с душата си тази страна на
гърци
те, тази страна на красивите форми?
Ние насочихме нашето внимание към онези самотни образи от Древна Гърция, които ясно усетиха в душата си бавното заглъхване на старото ясновидство и се постараха да го заменят с това, от което трябваше да израсне човешкият Аз, съвременното съзнание, абстрактните понятия, абстрактните представи. Сега бихме искали да посочим и нещо друго, което именно в рамките на гръцката култура се явява като един вид завършек на цяла епоха от общочовешката еволюция, сякаш тя е стигнала до една крайна точка, след която развитието тръгва по съвсем нов път. Тук става дума за гръцкото изкуство.
На какво се дължи това, че не само през Възраждането европейските души копнееха за страната на гърците, за страната на красотата, откривайки в прекрасното извайване на телесните форми един истински идеал за човешкото развитие, но дори и през по-късните епохи духове като Гьоте също търсеха с душата си тази страна на гърците, тази страна на красивите форми?
Това се дължи на факта, че всъщност в Древна Гърция онази красота, която непосредствено се излива от външните форми, стигна до своята кулминация, до своя завършек.
към текста >>
Това се дължи на факта, че всъщност в Древна
Гърци
я онази красота, която непосредствено се излива от външните форми, стигна до своята кулминация, до своя завършек.
Ние насочихме нашето внимание към онези самотни образи от Древна Гърция, които ясно усетиха в душата си бавното заглъхване на старото ясновидство и се постараха да го заменят с това, от което трябваше да израсне човешкият Аз, съвременното съзнание, абстрактните понятия, абстрактните представи. Сега бихме искали да посочим и нещо друго, което именно в рамките на гръцката култура се явява като един вид завършек на цяла епоха от общочовешката еволюция, сякаш тя е стигнала до една крайна точка, след която развитието тръгва по съвсем нов път. Тук става дума за гръцкото изкуство. На какво се дължи това, че не само през Възраждането европейските души копнееха за страната на гърците, за страната на красотата, откривайки в прекрасното извайване на телесните форми един истински идеал за човешкото развитие, но дори и през по-късните епохи духове като Гьоте също търсеха с душата си тази страна на гърците, тази страна на красивите форми?
Това се дължи на факта, че всъщност в Древна Гърция онази красота, която непосредствено се излива от външните форми, стигна до своята кулминация, до своя завършек.
към текста >>
147.
1. ПЪРВА СКАЗКА. Милано, 26 октомври 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Трябва постоянно да обръщам внимание върху това, че фактите които са приведени сега, са намерили израз при различните народи до времето, когато
гърци
те са почувствували значението на Тайната на Голгота.
Тези импулси са отслабнали все повече и повече, колкото повече развитието на човечеството се е приближавало в своите цикли до Тайната на Голгота. Едно външно доказателство, че тези импулси са ставали все по-слаби и все по-слаби може да бъде намерено например в явяването на великия Буда в предхристиянско време. Ако разгледате сериозно ученията на Буда, Вие не ще намерите никъде указания върху същността на духовния свят. Ето защо в тези учения на Буда наименованието, характеристиката за духовния свят в учението на Нирваната е действително отрицателно. Буда изискваше наистина, щото онзи, който иска да се издигне в духовния свят, да се освободи от привързаността към физическия свят: обаче в цялото учение на Буда не ще намерите никакво изпъкващо по някакъв начин описание на духовния свят, каквото е било дадено преди него например в брахманското учение, което още е имало наследения познания от древните времена.
Трябва постоянно да обръщам внимание върху това, че фактите които са приведени сега, са намерили израз при различните народи до времето, когато гърците са почувствували значението на Тайната на Голгота.
Понеже през време на предидущата гръцка епоха в развитието на човечеството съзнанието беше затъмнено между смъртта и едно ново раждане, гъркът, който знаеше това, чувствуваше пребиваването в духовния свят само като нещо сянкообразно. За него духовният свят беше само един свят на сенките. Тогава човекът можеше да си създаде всяка красота, всичко, което е художествено, също хармоничните устройства на външният свят от своите собствени сили, обаче той не можеше да добие във физическия свят онова, което му даваше светлина в третата епоха на живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Който нямаше това разбиране на Тайната на Голгота, неговото съзнание угасваше в третия период след смъртта, както преди това ясно съзнание е липсвало на
гърци
те в този период след смъртта.
Следователно ако насочим поглед върху този момент на така наречената Гръко-латинска епоха в развитието на човечеството, ние можем да кажем: За първият период след смъртта меродавно е моралното настроение, моралното състояние на душата. За вторият период меродавно е религиозното настроение на душата, за третия обаче меродавно беше познаването на познанието на Тайната на Голгота.
Който нямаше това разбиране на Тайната на Голгота, неговото съзнание угасваше в третия период след смъртта, както преди това ясно съзнание е липсвало на гърците в този период след смъртта.
Фактически Тайната на Голгота означава оживяването на човешкото съзнание именно в средата на времето между смъртта и едно ново раждане. Това, което хората бяха изгубели като старо духовно наследство, им бе възвърнато отново чрез това събитие. Така настъпването на Христовото събитие стана необходимо изхождайки от човешки пред поставки и човешки отношения на живота. В тяхното понататъшно развитие хората бяха надарени с все нови и нови способности. В първото време на /Християнското събитие/ християнското развитие главно беше действителното свързване с Тайната на Голгота, както тя беше предадена по традиция от онези, които я бяха изживели и разпространили, това свързване с Тайната на Голгота беше онова, което даде силата на съзнанието в третата епоха след смъртта, както аз описах това.
към текста >>
148.
4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Ето защо
гърци
те наричат Меркурий посланик на Боговете, защото в тази сфера Висшите Духовни Същества осветляват човека.
Така е в кръга на Слънцето. Но ние се запознаваме с духовните йерархии в сферата на Меркурий само тогава когато сме изпълнили с Яхве-Христовото настроение. Тогава към нас пристъпват Висшите Духовни Същества. Отново нещо извънредно забележително е и това което казах, то се получава чрез обективно Окултно изследване. Вън от сферата на Луната, човекът е като един облак, изтъкан от Дух и осветен от Духовните Същества, щом навлезе в сферата на Меркурий.
Ето защо гърците наричат Меркурий посланик на Боговете, защото в тази сфера Висшите Духовни Същества осветляват човека.
Това са великите мощни впечатления, които получава ме, когато от кръга на окултното изследване развиваме това, което човечеството е създало, което е било дадено, като изкуство, като мит.
към текста >>
149.
7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Гърци
те са наричали Омир-слепият, защото той е бил голям ясновидец.
То е записано в Акашовата летопис, и когато тук на Земята стоим намираме се на определена точка, честолюбието идва със съответните планети в това, или онова положение към нас: то проявява едно влияние. И тази е моралната страна, че астролозите виждат не само звездите и действие на звездите, а казват: там се намира вашата суетност, вашето честолюбие, вашата неморалност, вашата ленивост и тук сега действува нещо, което вие сте записали в звездите, то действува по определен начин от звездният свят долу на Земята и обуславя вашата съдба. Ние записваме онова, което се намира в нашата душа, във великото пространство и то действува от великото пространство обратно върху нас, когато се намираме тук на земята, когато ходим между раждането и смъртта. Тези неща ни засягат извънредно много, когато действително ги разбираме и те ни обясняват много неща. В живота си аз много се занимавах с Омир, обаче когато в последното късно лято имах задачата да изследвам тези отношения между смъртта и едно ново раждане и дойдох до становището, че отношенията от една смърт до едно ново раждане остават непроменени, до следващото раждане остават непроменени.
Гърците са наричали Омир-слепият, защото той е бил голям ясновидец.
Той казва: животът след смъртта става онова място където няма никаква промяна. Една чудна сполучлива дума. Ние се научаваме да разбираме тези думи на Омир, когато сторим това от окултните тайни. И колкото повече напредваме в тази вътрешна борба, толкова по-ясно става, че древните поети са били най-големи ясновидци и са вложили тайно някои неща в техните съчинения, за разбирането на които е необходимо много нещо.
към текста >>
150.
13. ТРИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Франкфурт, 2. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
И докато до тогава Марс беше мястото, от което произхождаха силите, които
гърци
те наричаха сили на борбата, кои то са плодотворни за света, към 17-тото столетие тази мисия на Марс беше вече изтекла и необходимо беше да влезе в действие една нова сила: Будя изпита там един вид разпятие на кръста.
В началото на 17-тото столетие една друга планета освен Земята се намираше в точката на една степен на развитието, както Земята се намираше в една такава точка, когато настъпи Тайната на Голгота. И както тогава в земното съществуване се яви Христос, идвайки от по-висшите области, така е онази криза на Марс към 17-тото столетие на Марс се яви Буда. Това значи след като Буда беше минал през своите земни въплъщения до своето последно прераждане, за него не беше вече необходимо да се връща в един земен живот, но той продължи своята дейност в други области. Буда премина от земните отношения на Марс.
И докато до тогава Марс беше мястото, от което произхождаха силите, които гърците наричаха сили на борбата, кои то са плодотворни за света, към 17-тото столетие тази мисия на Марс беше вече изтекла и необходимо беше да влезе в действие една нова сила: Будя изпита там един вид разпятие на кръста.
Тайната на Буда не протече на Марс така, както тайната на Христос протече на Земята, на князът на Мира Буда, който в последния земен живот лъчезареше навсякъде в мир и любов, беше пренесен в изпълнения с борба Марс. И пренасянето на съществото, което е изпълнено изцяло със силите на мира и любовта, в полето на борбата, на раздора и дисхармонията, беше в определен смисъл също едно разпъване на кръст.
към текста >>
151.
20. ДВАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген 11. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Това изграждане на сивото вещество на мозъкът не съществуваше още до такава степен при човекът на древна
Гърци
я в 6-тото, или в 5-тото столетие преди нашата ера, какъвто е случаят днес при средно развития човек.
Така е също със силите, които при човека на настоящето време се използуват за произвеждането на така нареченото сиво вещество на мозъка, което е главно орган на мисленето. Естествено това мислене, не е нещо което мозъкът върши, но ние се нуждаем от мозъкът като един инструмент, за да мислим. И онези сили на мисленето, които биха направили човека способен, ако той ги би имал напълно на разположение, за да стигне например лесно до това, което се намира в моята книга "Тайната наука", тези сили, които лесно го правят способен да стегне до цялото това обяснение на "Тайната наука", се използуват днес при нормалния човек, за да изградят по съответния начин сивото вещество на мозъкът.
Това изграждане на сивото вещество на мозъкът не съществуваше още до такава степен при човекът на древна Гърция в 6-тото, или в 5-тото столетие преди нашата ера, какъвто е случаят днес при средно развития човек.
В това отношение човешката природа се изменя бързо, по-бързо отколкото се мисли. Ето защо за гърците на праисторическото време, в 10-тото, 11-тото, 12-тото столетие преди нашата ера, в определена възраст на живота беше нещо самопонятно в тях да се яви ясновидството, разкривайки им нещата, които днес отново можем да представим като Тайната наука. И ние трябва да използуваме силите, които остават запазени при обработването на сивото вещество на мозъкът, трябва да използуваме тези сили упражнявайки се по начина, който е описан, за да може да обгърнем с поглед по чист, ясен начин това, което е например описано в моята книга "Тайната наука". На какво почива това, което се описва така, както това става в тази книга? Условията за описанията от духовния свят не е всъщност така трудно да бъдат изпълнени също и от днешният човек.
към текста >>
Ето защо за
гърци
те на праисторическото време, в 10-тото, 11-тото, 12-тото столетие преди нашата ера, в определена възраст на живота беше нещо самопонятно в тях да се яви ясновидството, разкривайки им нещата, които днес отново можем да представим като Тайната наука.
Така е също със силите, които при човека на настоящето време се използуват за произвеждането на така нареченото сиво вещество на мозъка, което е главно орган на мисленето. Естествено това мислене, не е нещо което мозъкът върши, но ние се нуждаем от мозъкът като един инструмент, за да мислим. И онези сили на мисленето, които биха направили човека способен, ако той ги би имал напълно на разположение, за да стигне например лесно до това, което се намира в моята книга "Тайната наука", тези сили, които лесно го правят способен да стегне до цялото това обяснение на "Тайната наука", се използуват днес при нормалния човек, за да изградят по съответния начин сивото вещество на мозъкът. Това изграждане на сивото вещество на мозъкът не съществуваше още до такава степен при човекът на древна Гърция в 6-тото, или в 5-тото столетие преди нашата ера, какъвто е случаят днес при средно развития човек. В това отношение човешката природа се изменя бързо, по-бързо отколкото се мисли.
Ето защо за гърците на праисторическото време, в 10-тото, 11-тото, 12-тото столетие преди нашата ера, в определена възраст на живота беше нещо самопонятно в тях да се яви ясновидството, разкривайки им нещата, които днес отново можем да представим като Тайната наука.
И ние трябва да използуваме силите, които остават запазени при обработването на сивото вещество на мозъкът, трябва да използуваме тези сили упражнявайки се по начина, който е описан, за да може да обгърнем с поглед по чист, ясен начин това, което е например описано в моята книга "Тайната наука". На какво почива това, което се описва така, както това става в тази книга? Условията за описанията от духовния свят не е всъщност така трудно да бъдат изпълнени също и от днешният човек. Бихме могли почти да кажем, човек може да се чуди, че днес вече много хора стигат от само себе си до съзирането на тези отношения и би било чудно, че тези отношения срещат една такава силна враждебност. Защото не е трудно човек да стигне до онази степен на ясновидство, която е необходима, за да вижда човек тези неща.
към текста >>
152.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 28. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
В Египетската и Халдейско-Вавилонската епоха ние също откриваме забележителни учения и космологии, но едва в
Гърци
я ние сме в състояние да отправим поглед към една или друга личност, към един Сократ, Перикъл или Фидий, към един Платон или Аристотел.
Колкото и величествено да беше човешкото присъствие в духовните светове, ние виждаме, че личностите, индивидуалностите далеч не изпъкваха над това, което стои в основата на различните духовни течения. Нека да обърнем поглед към миналото, към всичко онова, което не можем да причислим в един по-тесен смисъл, за какъвто сега става дума, към последното предхристиянско хилядолетие. Нека да обърнем поглед към египетското или към халдейско-вавилонското духовно течение. Там ние виждаме един, така да се каже, изцяло зависим от Боговете духовен живот. Всъщност тази ситуация, при която човешките индивидуалности изпъкват особено живо пред погледа на духовния изследовател, възниква едва в рамките на гръцкия духовен живот.
В Египетската и Халдейско-Вавилонската епоха ние също откриваме забележителни учения и космологии, но едва в Гърция ние сме в състояние да отправим поглед към една или друга личност, към един Сократ, Перикъл или Фидий, към един Платон или Аристотел.
Личността, като такава, вече изпъква на преден план. Тази особеност е изключително важна за последните три хилядолетия. И аз имам предвид не само забележителните личности, а влиянието, което духовният живот упражнява върху всяка отделна индивидуалност, върху всяка отделна човешка личност. Да, през тези три хилядолетия на преден план излиза, ако можем да се изразим така, именно човешката личност. И различните духовни течения имат значение само поради обстоятелството, че личностите имат нужда да участвуват в духовния живот, че личностите намират вътрешна утеха, вътрешна сигурност и надежда главно чрез духовните течения.
към текста >>
153.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Нека да насочим поглед, например, към това, което обикновено ни се предлага като духовно съдържание на различните периоди от времето на дребна
Гърци
я, от времето след епохата на древна
Гърци
я, на древния Рим, от времето на християнското Средновековие.
Нека сега, така да се каже, да се изправим пред цялата дълбочина на онова дребно познание, на онази древна наука, която успя да проникне в самите тайни на съществуванието, завещавайки ни една толкова обширна характеристика на всичко съществуващо. Тогава нашата душа ще бъде обзета от онова удивление, за което говорихме и по-рано, и ние си казваме: Ето, в историята на общочовешкото развитие, към най-вълшебните факти спада и този, че днес от мрака на миналото отново излезе наяве вече под формата на духовно-научното познание това, което отдавна е съществувало в онези древни времена, когато то е било постигано с помощта на съвсем други средства. Тук ние, скъпи мои приятели, сме изправени пред едно познание, което някога наистина е съществувало. Ако насочим духовния поглед към миналите епохи, ние действително стигаме до това познание.
Нека да насочим поглед, например, към това, което обикновено ни се предлага като духовно съдържание на различните периоди от времето на дребна Гърция, от времето след епохата на древна Гърция, на древния Рим, от времето на християнското Средновековие.
Сега ние насочваме поглед към това, което древната култура е дала преди времената. Когато Духовната наука отново ни представя нещо, което е израснало от първичното знание на човечеството. Сега ние обгръщаме с поглед всичко това и си казваме: Тези днешни времена често пъти нямат дори и най-малкото предчувствие за това първично знание. Вместо познанието за онези грандиозни образи на съществуването, вместо цялото величие на древното свръхсетивно познание, ние се изправяме пред чисто материалистичните светогледи на нашата епоха. Фактически целият смисъл на развитието през последните три хилядолетия беше този, че вместо древното първично знание, на преден план постепенно излезе външното знание, което е валидно единствено в условията на физическия свят.
към текста >>
154.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Защото всички ние, било юдеи или
гърци
, било роби или свободни, сме напоени с един Дух и представляваме едно тяло.
Защото както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос.
Защото всички ние, било юдеи или гърци, било роби или свободни, сме напоени с един Дух и представляваме едно тяло.
Защото тялото не се състои от една част, а от много. Ако кракът би казал: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото.
към текста >>
155.
Човешките душевни дейности в течение на времето
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
След културата на възприятието при
гърци
те и след културата на представите в наше време, когато ние отново ще се инкарнираме, ще последва една култура на душата.
Дълго време ще мине, докато се достигне една по-висока културна степен, при която спрямо правилното ще се изпитва удовлетворяващо чувство, а спрямо неправилното неприятно чувство. Тогава това ще дава сигурност относно истинската и фалшивата същност, понеже ще се очакват не само представи за истинското и фалшивото. Тогава няма да трябва дълго да се мъчим да доказваме нещо, то ще може изведнъж да се обхване. Днес трябва да доказваме, да развиваме. Тогава няма да е нужно да се доказва, а да се харесва.
След културата на възприятието при гърците и след културата на представите в наше време, когато ние отново ще се инкарнираме, ще последва една култура на душата.
После ще последва култура, свързана с импулсите; тогава волевите импулси ще достигнат до голямо усъвършенстване. Тогавашните хора, които ще се инкарнират, ще преследват това, което е Сократов идеал. Ако не стане така, човекът, който е много умен, би могъл да бъде идеален мошеник; иначе напразно ще е записаното от Хамлет на писмената му плоча, че някой може непрекъснато да се усмихва и въпреки това да е изпечен мошеник10.
към текста >>
156.
Антропософията като смисъл на живота и като съдържание на чувствата и познанието
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
В древна
Гърци
я е познат изразът, че всяко философстване произлиза от изненадата, от удивлението.
За да осветя тези неща, бих желал да посоча още един друг факт, който се отнася по-малко до съвестта, отколкото до учудването.
В древна Гърция е познат изразът, че всяко философстване произлиза от изненадата, от удивлението.
Чувството, което лежи в този израз има се предвид чувството, което старите гърци тогава са ималине може да се намери в по-старите времена от гръцкото развитие, то се намира чак от един определен момент в историята на философията. Това се дължи на факта, че през по-старите времена още не се е чувствало така. Откъде произлиза това, че тъкмо от един определен момент в древна Гърция се установява, че ние се изненадваме? Току що видяхме, че се изненадваме от нещо, което не се вмества в нашия досегашен живот. Но когато имаме само тази изненада, само изненадата в обикновения живот, в това няма още нищо особено, не повече от учудването пред необикновеното.
към текста >>
Чувството, което лежи в този израз има се предвид чувството, което старите
гърци
тогава са ималине може да се намери в по-старите времена от гръцкото развитие, то се намира чак от един определен момент в историята на философията.
За да осветя тези неща, бих желал да посоча още един друг факт, който се отнася по-малко до съвестта, отколкото до учудването. В древна Гърция е познат изразът, че всяко философстване произлиза от изненадата, от удивлението.
Чувството, което лежи в този израз има се предвид чувството, което старите гърци тогава са ималине може да се намери в по-старите времена от гръцкото развитие, то се намира чак от един определен момент в историята на философията.
Това се дължи на факта, че през по-старите времена още не се е чувствало така. Откъде произлиза това, че тъкмо от един определен момент в древна Гърция се установява, че ние се изненадваме? Току що видяхме, че се изненадваме от нещо, което не се вмества в нашия досегашен живот. Но когато имаме само тази изненада, само изненадата в обикновения живот, в това няма още нищо особено, не повече от учудването пред необикновеното. Който се учудва на автомобила и влака, още не е свикнал да ги вижда и неговото учудване не е нищо друго, освен учудване пред необикновеното.
към текста >>
Откъде произлиза това, че тъкмо от един определен момент в древна
Гърци
я се установява, че ние се изненадваме?
За да осветя тези неща, бих желал да посоча още един друг факт, който се отнася по-малко до съвестта, отколкото до учудването. В древна Гърция е познат изразът, че всяко философстване произлиза от изненадата, от удивлението. Чувството, което лежи в този израз има се предвид чувството, което старите гърци тогава са ималине може да се намери в по-старите времена от гръцкото развитие, то се намира чак от един определен момент в историята на философията. Това се дължи на факта, че през по-старите времена още не се е чувствало така.
Откъде произлиза това, че тъкмо от един определен момент в древна Гърция се установява, че ние се изненадваме?
Току що видяхме, че се изненадваме от нещо, което не се вмества в нашия досегашен живот. Но когато имаме само тази изненада, само изненадата в обикновения живот, в това няма още нищо особено, не повече от учудването пред необикновеното. Който се учудва на автомобила и влака, още не е свикнал да ги вижда и неговото учудване не е нищо друго, освен учудване пред необикновеното. Много по-удивляващ от учудването пред автомобила и влака като учудване пред това, с което още не сме свикнали, е фактът човек да започне да се учудва от обикновеното, от това, с което сме свикнали. Например от факта, че Слънцето всяка сутрин изгрява.
към текста >>
Едва в този случай се превръщаме в хора, стремящи се към познание и поради това при старите
гърци
се е наложил изразът: „Всяко философстване произлиза от удивлението. „
Много по-удивляващ от учудването пред автомобила и влака като учудване пред това, с което още не сме свикнали, е фактът човек да започне да се учудва от обикновеното, от това, с което сме свикнали. Например от факта, че Слънцето всяка сутрин изгрява. Хората, които са свикнали с този факт, не се учудват от него. Но когато има удивление от ежедневните неща, с които човек е свикнал, тогава се поражда философия и познание. Търсещите познание хора са онези, които могат да изпитват удивление пред неща, които обикновеният човек просто приема.
Едва в този случай се превръщаме в хора, стремящи се към познание и поради това при старите гърци се е наложил изразът: „Всяко философстване произлиза от удивлението. „
към текста >>
понятието, защото чак когато изплува една представа за дадено нещо, изплува също и думата може да се открие в древна
Гърци
я едва от един определен момент.
Как стои въпросът със съвестта? Отново е интересно, че думата „съвест“ т.е.
понятието, защото чак когато изплува една представа за дадено нещо, изплува също и думата може да се открие в древна Гърция едва от един определен момент.
Никъде до времето на Есхил не може да се намери дума в старата гръцка литература, която да се преведе с думата „съвест“. Обаче при по-новите гръцки писатели като Еврипид16, вече намираме такава дума. При това като с пръст можем да посочим, че както удивлението пред обичайното, също и съвестта е нещо, за което човекът в древна Гърция знае едва от един определен момент. Това, което от един определен момент се е появило като глас на съвестта, е съвсем различно нещо от това, което е съществувало при гърците от старите времена. През старите времена не се е случвало да настъпи гризене на съвестта, когато човек направи нещо лошо.
към текста >>
При това като с пръст можем да посочим, че както удивлението пред обичайното, също и съвестта е нещо, за което човекът в древна
Гърци
я знае едва от един определен момент.
Как стои въпросът със съвестта? Отново е интересно, че думата „съвест“ т.е. понятието, защото чак когато изплува една представа за дадено нещо, изплува също и думата може да се открие в древна Гърция едва от един определен момент. Никъде до времето на Есхил не може да се намери дума в старата гръцка литература, която да се преведе с думата „съвест“. Обаче при по-новите гръцки писатели като Еврипид16, вече намираме такава дума.
При това като с пръст можем да посочим, че както удивлението пред обичайното, също и съвестта е нещо, за което човекът в древна Гърция знае едва от един определен момент.
Това, което от един определен момент се е появило като глас на съвестта, е съвсем различно нещо от това, което е съществувало при гърците от старите времена. През старите времена не се е случвало да настъпи гризене на съвестта, когато човек направи нещо лошо. Някога хората са имали едно първично, елементарно ясновидство и ако се върнем само малко преди християнското летоброене, ще намерим, че всички хора са имали това първично ясновидство. Когато човек правел нещо лошо, не се е обаждала съвестта, но пред старото ясновидство са се появявали демонични образи, които измъчвали човека и тези образи са наричани с имената Еринии и Фурии. Чак тогава, когато хората загубили способността да виждат тези демонични образи при извършването на нещо неправилно, те започнали да чуват гласа на съвестта си като едно вътрешно изживяване.
към текста >>
Това, което от един определен момент се е появило като глас на съвестта, е съвсем различно нещо от това, което е съществувало при
гърци
те от старите времена.
Отново е интересно, че думата „съвест“ т.е. понятието, защото чак когато изплува една представа за дадено нещо, изплува също и думата може да се открие в древна Гърция едва от един определен момент. Никъде до времето на Есхил не може да се намери дума в старата гръцка литература, която да се преведе с думата „съвест“. Обаче при по-новите гръцки писатели като Еврипид16, вече намираме такава дума. При това като с пръст можем да посочим, че както удивлението пред обичайното, също и съвестта е нещо, за което човекът в древна Гърция знае едва от един определен момент.
Това, което от един определен момент се е появило като глас на съвестта, е съвсем различно нещо от това, което е съществувало при гърците от старите времена.
През старите времена не се е случвало да настъпи гризене на съвестта, когато човек направи нещо лошо. Някога хората са имали едно първично, елементарно ясновидство и ако се върнем само малко преди християнското летоброене, ще намерим, че всички хора са имали това първично ясновидство. Когато човек правел нещо лошо, не се е обаждала съвестта, но пред старото ясновидство са се появявали демонични образи, които измъчвали човека и тези образи са наричани с имената Еринии и Фурии. Чак тогава, когато хората загубили способността да виждат тези демонични образи при извършването на нещо неправилно, те започнали да чуват гласа на съвестта си като едно вътрешно изживяване.
към текста >>
157.
Втора лекция: Пътят на инициацията
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
През времето, когато в
Гърци
я това все още се чувстваше, в старото време на героите, хората усещаха пълното противоречие между проникнатия от луциферичния принцип Аз и напредващата човешка организация.
Там живееше божествено-духовното, до което хората искаха да достигнат, и то се наричаше Озирис. Но на Земята човек не можеше да се съедини с Озирис, той първо трябваше да премине през портата на смъртта. На Земята Озирис не можеше да живее, той веднага беше разкъсан; тук не беше мястото за това, което беше въплътено в Озирис. Като към нещо отвъдно поглеждаше последната културна епоха преди гръцко-латинската, когато отправяше поглед към Христос, към принципа-Озирис. Последва гръцкото време, което изцяло беше проникнато от чувството, че е по-добре човек да бъде просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките28.
През времето, когато в Гърция това все още се чувстваше, в старото време на героите, хората усещаха пълното противоречие между проникнатия от луциферичния принцип Аз и напредващата човешка организация.
Тогава хората чувстваха, че четвъртата следатлантска културна епоха протичаше така, че те имаха да изживяват много от това, което може да се изживее точно върху земната твърд. От там и абнормалното, особеното в тази епоха. В никоя друга епоха не се намират толкова много забележителни инкарнационни последици, както в тази четвърта епоха. Сега хората тук на Земята трябваше много да понасят, понеже гледаха повече към Земята, отколкото към отвъдния свят, както са правили през третата културна епоха. Гърците не ценяха това сливане с Озирис, те са гледали да усвоят колкото се може повече през човешките инкарнации, те са искали да изживеят възможно най-много през инкарнациите.
към текста >>
Гърци
те не ценяха това сливане с Озирис, те са гледали да усвоят колкото се може повече през човешките инкарнации, те са искали да изживеят възможно най-много през инкарнациите.
През времето, когато в Гърция това все още се чувстваше, в старото време на героите, хората усещаха пълното противоречие между проникнатия от луциферичния принцип Аз и напредващата човешка организация. Тогава хората чувстваха, че четвъртата следатлантска културна епоха протичаше така, че те имаха да изживяват много от това, което може да се изживее точно върху земната твърд. От там и абнормалното, особеното в тази епоха. В никоя друга епоха не се намират толкова много забележителни инкарнационни последици, както в тази четвърта епоха. Сега хората тук на Земята трябваше много да понасят, понеже гледаха повече към Земята, отколкото към отвъдния свят, както са правили през третата културна епоха.
Гърците не ценяха това сливане с Озирис, те са гледали да усвоят колкото се може повече през човешките инкарнации, те са искали да изживеят възможно най-много през инкарнациите.
Оттам и забележителният факт, че Питагор, големият инициатор на известна насока в гръцката култура, в една предишна инкарнация се е бил като троянски герой на страната на троянците. Той самият казва, че е бил троянски герой, който Омир съответно е описал и че се е познал като противник на гърците, понеже е познал своя щит. Когато Питагор разказва, че е бил Еуфорбос29, то антропософията напълно разбира това признание. Гърците, също и големите между тях, са придавали особена ценност на това, което за тях е означавала единичната физическа инкарнация.
към текста >>
Той самият казва, че е бил троянски герой, който Омир съответно е описал и че се е познал като противник на
гърци
те, понеже е познал своя щит.
От там и абнормалното, особеното в тази епоха. В никоя друга епоха не се намират толкова много забележителни инкарнационни последици, както в тази четвърта епоха. Сега хората тук на Земята трябваше много да понасят, понеже гледаха повече към Земята, отколкото към отвъдния свят, както са правили през третата културна епоха. Гърците не ценяха това сливане с Озирис, те са гледали да усвоят колкото се може повече през човешките инкарнации, те са искали да изживеят възможно най-много през инкарнациите. Оттам и забележителният факт, че Питагор, големият инициатор на известна насока в гръцката култура, в една предишна инкарнация се е бил като троянски герой на страната на троянците.
Той самият казва, че е бил троянски герой, който Омир съответно е описал и че се е познал като противник на гърците, понеже е познал своя щит.
Когато Питагор разказва, че е бил Еуфорбос29, то антропософията напълно разбира това признание. Гърците, също и големите между тях, са придавали особена ценност на това, което за тях е означавала единичната физическа инкарнация.
към текста >>
Гърци
те, също и големите между тях, са придавали особена ценност на това, което за тях е означавала единичната физическа инкарнация.
Сега хората тук на Земята трябваше много да понасят, понеже гледаха повече към Земята, отколкото към отвъдния свят, както са правили през третата културна епоха. Гърците не ценяха това сливане с Озирис, те са гледали да усвоят колкото се може повече през човешките инкарнации, те са искали да изживеят възможно най-много през инкарнациите. Оттам и забележителният факт, че Питагор, големият инициатор на известна насока в гръцката култура, в една предишна инкарнация се е бил като троянски герой на страната на троянците. Той самият казва, че е бил троянски герой, който Омир съответно е описал и че се е познал като противник на гърците, понеже е познал своя щит. Когато Питагор разказва, че е бил Еуфорбос29, то антропософията напълно разбира това признание.
Гърците, също и големите между тях, са придавали особена ценност на това, което за тях е означавала единичната физическа инкарнация.
към текста >>
Ако египтянинът е поглеждал нагоре към смъртта, когато е мислил за своя Озирис, то през четвъртата следатлантска епоха се е учило, как там се намира една съвременна религиозна форма, в която живее импулсът, който може да донесе на хората чувството, че в този физически свят се разиграва нещо, което всъщност е божествено дело, и което е живото отрицание на това, което
гърци
те са вярвали до сега: че е по-добре да си просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките.
Ако египтянинът е поглеждал нагоре към смъртта, когато е мислил за своя Озирис, то през четвъртата следатлантска епоха се е учило, как там се намира една съвременна религиозна форма, в която живее импулсът, който може да донесе на хората чувството, че в този физически свят се разиграва нещо, което всъщност е божествено дело, и което е живото отрицание на това, което гърците са вярвали до сега: че е по-добре да си просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките.
Но гърците се запознават с този, който беше слязъл като цар от царството на Боговете и беше изживял своята съдба на Земята като просяк сред хората. Това беше отговорът на чувствата, изпитвани през четвъртата следатлантска епоха. Това обаче е също и онзи комплекс от чувства, от който могат да произлязат лъчите за бъдещото земно развитие. Египтянинът поглеждаше към Озирис, който за него беше Христос, за да се съедини с него след смъртта си. През четвъртата следатлантска епоха се поглеждаше към Мистерията на Голгота, като към един съвременен акт, който учеше хората, че във физическия свят се разигра едно събитие, което беше работа на Боговете.
към текста >>
Но
гърци
те се запознават с този, който беше слязъл като цар от царството на Боговете и беше изживял своята съдба на Земята като просяк сред хората.
Ако египтянинът е поглеждал нагоре към смъртта, когато е мислил за своя Озирис, то през четвъртата следатлантска епоха се е учило, как там се намира една съвременна религиозна форма, в която живее импулсът, който може да донесе на хората чувството, че в този физически свят се разиграва нещо, което всъщност е божествено дело, и което е живото отрицание на това, което гърците са вярвали до сега: че е по-добре да си просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките.
Но гърците се запознават с този, който беше слязъл като цар от царството на Боговете и беше изживял своята съдба на Земята като просяк сред хората.
Това беше отговорът на чувствата, изпитвани през четвъртата следатлантска епоха. Това обаче е също и онзи комплекс от чувства, от който могат да произлязат лъчите за бъдещото земно развитие. Египтянинът поглеждаше към Озирис, който за него беше Христос, за да се съедини с него след смъртта си. През четвъртата следатлантска епоха се поглеждаше към Мистерията на Голгота, като към един съвременен акт, който учеше хората, че във физическия свят се разигра едно събитие, което беше работа на Боговете.
към текста >>
Те ще вникнат в онази духовна сила като съдбата, която
гърци
те все още не можеха да разберат; по подходящия начин тя ще доведе хората дотам, да понесат кармата си през следващите инкарнации.
Така хората от четвъртата следатлантска епоха са поглеждали към Исус от Назарет, като към носителя на Христос. Така на хората от нашата епоха ще става ясно, че Христос ще се разкрива все повече свръхсетивно и все повече ще управлява кармичните нишки в делата на Земята.
Те ще вникнат в онази духовна сила като съдбата, която гърците все още не можеха да разберат; по подходящия начин тя ще доведе хората дотам, да понесат кармата си през следващите инкарнации.
Като към един съдия, като към господар на кармата ще поглеждат хората към Христос през следващите си инкарнации. Така те ще приемат съдбата си и ще са приканени все повече да задълбочават душите си, докато могат да си кажат: Тази съдба не ми се налага от някаква неличностна сила, тази съдба ми се дава чрез това, с което аз се чувствам сроден в моята най-интимна същност. В самата карма аз виждам какво е сродно с моята същност. Моята карма ми е скъпа, понеже ме прави все по-добър. - Така хората се научават да обичат кармата и тогава това става импулс за познаването на Христос.
към текста >>
158.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. 26 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
В това отношение е извънредно много поучително, ако се запитаме дълбоко сериозно, дали нещо такова, каквото например още свети Августин е написал в своите изповеди, би могло да бъде възможно някога в древна
Гърци
я.
Нашата епоха е тази на развитието на съзнателната душа. Нищо не е така много свързано с егоизма, който се проявява в тесните лични интереси, както Съзнателната душа. Ето защо в никоя друга епоха не съществува едно такова изкушение, личните интереси да бъдат смесени с общите интереси на човечеството, както в нашата епоха. Тази епоха трябваше постепенно да свие така да се каже интересите на човечеството в човешкия Аз, а именно в онази част на човешкия Аз, която е Съзнателната душа. Ние виждаме как към нашата епоха човешките интереси се събират и напират към точката на Аза, към точката на егоистичността.
В това отношение е извънредно много поучително, ако се запитаме дълбоко сериозно, дали нещо такова, каквото например още свети Августин е написал в своите изповеди, би могло да бъде възможно някога в древна Гърция.
Това би било абсолютно изключено.
към текста >>
Ние разбираме гръцкото изкуство, гръцките автори на трагедии, гръцките историци и философи само тогава, когато знаем, как при
гърци
те душевното естество още беше разлято във външното, и външното се съчетаваше като самопонятно с вътрешното.
По своята природа гъркът беше такъв, че неговият интерес стоеше в определена хармония с външното, така щото външните интереси бяха същевременно вътрешни интереси и вътрешните интереси се простираха към външното. Вземете цялата гръцка култура! Тя е такава, че навсякъде можем да предположим още определено свързване на човешката вътрешност с външното.
Ние разбираме гръцкото изкуство, гръцките автори на трагедии, гръцките историци и философи само тогава, когато знаем, как при гърците душевното естество още беше разлято във външното, и външното се съчетаваше като самопонятно с вътрешното.
А сравнете сега това с нещо подобно като изповедите на св. Августин. Всичко живее за него; той търси, рови, изследва вътре в себе си.
към текста >>
Във всеки ред от съчиненията на Августин можем да видим това, и за едно по-тънко чувствуване всеки ред на Августин се различава от всичко, което беше възможно в древна
Гърци
я.
Опитайте се да проследите тук цялата лична индивидуална особеност навсякъде в съчиненията на Августин. Вие ще намерите тази особеност. Трябва да кажем: Августин живее дълго преди настъпването на нашата епоха; обаче той я подготвя. Той е духът, в чиито съчинения ние намираме зазоряването, първото зазоряване на нашата епоха, която е скроена цялата според Съзнателната душа.
Във всеки ред от съчиненията на Августин можем да видим това, и за едно по-тънко чувствуване всеки ред на Августин се различава от всичко, което беше възможно в древна Гърция.
към текста >>
Тази личност се е държала така да се каже към същността на
гърци
зма макар и много по-екзотерично -, както епископът на манихеите Фаустинус се е държал към манихейството, което наред с много други неща е съдържало в своите предания преди всичко всички добри и велики страни на третата след атлантска, на Египто-халдейската епоха.
Той е бил истински човек на ренесанса. Той умира в 1518 година и е действувал до тогава в университета от Париж.
Тази личност се е държала така да се каже към същността на гърцизма макар и много по-екзотерично -, както епископът на манихеите Фаустинус се е държал към манихейството, което наред с много други неща е съдържало в своите предания преди всичко всички добри и велики страни на третата след атлантска, на Египто-халдейската епоха.
Следователно съществува този епископ на манихеите Фаустинус, когото срещаме във връзка с Августин и който чрез това, че е такъв, пази в себе си именно окултните подоснови на Третата следатланска културна епоха.
към текста >>
Но също изучаването на природата именно в една епоха, когато е станал преходът от всичко възможно старо към всичко възможно нова, е било така, че то довеждало до човека астралната егоистичност също както манихейството, също както
гърци
змът.
В ХIV-то столетие хората в средна Европа имаха работа с една личност, която е представена като един странствуващ певец, за която съответната народна книга разказва, че се е отвърнала от традиционното богословие. След това тази личност не е искала да се нарича никакъв богослов, а се е наричала световен човек и лекар, сложила е за известно време Библията под чина и се е занимавала с изучаването на природата.
Но също изучаването на природата именно в една епоха, когато е станал преходът от всичко възможно старо към всичко възможно нова, е било така, че то довеждало до човека астралната егоистичност също както манихейството, също както гърцизмът.
Така донесе близо астралната егоистичност това, което тогава стоеше на разделната граница на старата алхимия и на новата химия, на старата астрология и на новата астрология.
към текста >>
159.
1.Кристияния (Осло), Първа лекция, 1 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Достатъчно е само да припомня, как в древна
Гърци
я трагедията, особено в нейната първоначална форма, представяше воюващия Бог или воюващия човек, в чиято душа спореха Боговете, като един вид непосредствено сценично присъствие.
Нека да се пренесем назад във времената, когато не е съществувало никакво християнство. Достатъчно е само да припомня нещо, което е добре известно на повечето от Вас.
Достатъчно е само да припомня, как в древна Гърция трагедията, особено в нейната първоначална форма, представяше воюващия Бог или воюващия човек, в чиято душа спореха Боговете, като един вид непосредствено сценично присъствие.
Достатъчно е само да припомня, как Омир насити своята най-важна творба с непосредственото присъствие на духовния свят, достатъчно е да припомня великите образи на Сократ, Платон, Аристотел*1. С тези имена пред нашите души се изправя един духовен живот от най-висш порядък. Ако сега се абстрахираме от всичко останало и спрем поглед само върху образа на Аристотел, който живя няколко века преди основаването на християнството, пред нас застава нещо, което в известен смисъл не е направило нито крачка напред и не е претърпяло никакво развитие. Мисленето и логиката на Аристотел са толкова съвършени, че дори и днес бихме могли да заявим: в областта на човешкото мислене е постигната една върхова точка и досега тя остава ненадмината.
към текста >>
Но въпреки това, като личности, те са извънредно активни, дори и духове като Тертулиян, който за образованите
гърци
не представляваше кой знае какво.
Именно този факт го превърна в една забележителна личност. Но ако се запитаме: А как стои при него въпросът с идеята за Христос? тогава нещата стават съвсем други. И ние установяваме, че всъщност неговата интелектуалност, неговата духовна висота са твърде скромни. Но и защитниците на християнството не се отличават с нещо особено.
Но въпреки това, като личности, те са извънредно активни, дори и духове като Тертулиян, който за образованите гърци не представляваше кой знае какво.
И все пак, той действува увличащо; но чрез какво точно? Ето какво е важното! Усещате ли, че сега в душите ни се пробужда един плах въпрос? Чрез какво действуват носителите на Христовия Импулс, след като самите те изобщо не го разбираха? Чрез какво действуват отците на Църквата, включително и Ориген, след като тяхното неразбиране на Христовия Импулс е съвсем явно?
към текста >>
160.
2.Кристияния (Осло), Втора лекция, 2 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Вчера аз посочих, как в древна
Гърци
я човечеството беше напреднало до такава степен, че в лицето на Платон и Аристотел то беше постигнало един връх, що се отнася до интелектуалността.
И какво прочита човек, когато отвори душата си за тази космическа писменост?
Вчера аз посочих, как в древна Гърция човечеството беше напреднало до такава степен, че в лицето на Платон и Аристотел то беше постигнало един връх, що се отнася до интелектуалността.
към текста >>
161.
3.Кристияния (Осло), Трета лекция, 3 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
И всичко онова, което по-късно апостолите изнесоха като свои проповеди, завладели дори и тогавашните
гърци
, всичко, което послужи като мощен тласък за последвалото християнско развитие, накратко онова, което те носеха в себе си като душевна сила, като сила на сърцето, то бликна не от другаде, а от онази жива сила на Петото Евангелие, която те носеха в самите себе си.
Когато вчера споменах, че онези личности, които обикновено наричаме апостоли на Христос Исус изживяха един вид пробуждане в мига на Петдесятницата, съвсем не исках да твърдя, че всичко онова, за което ще стане дума в обсъждането на така нареченото Пето Евангелие, е било достъпно за нормалното съзнание на апостолите, така както изглежда то днес според моето описание. Обаче когато ясновиждащото съзнание се потапя в апостолските души, там то открива и разпознава онези образи, за които вече стана дума. Обаче в апостолските души всичко това се прояви не толкова като образи, а като ако ми позволите този израз един непосредствен живот, като непосредствена опитност, като чувство и сила на душата.
И всичко онова, което по-късно апостолите изнесоха като свои проповеди, завладели дори и тогавашните гърци, всичко, което послужи като мощен тласък за последвалото християнско развитие, накратко онова, което те носеха в себе си като душевна сила, като сила на сърцето, то бликна не от другаде, а от онази жива сила на Петото Евангелие, която те носеха в самите себе си.
Те можеха да убеждават и да действуват по своя неповторим начин, защото нещата, които днес ние дешифрираме под името Пето Евангелие тези неща те носеха в своите души, въпреки че не си служеха с думите, до които ние прибягваме днес. Те възприеха докосването до всепобеждаващата Любов като един вид пробуждане и всичките им по-нататъшни действия се определяха от този основен факт. Чрез тях действуваше онази сила, в която се беше превърнал Христос след Мистерията на Голгота. И тук ние стигаме до онзи момент, когато трябва да обсъдим земния живот на Христос в смисъла на Петото Евангелие.
към текста >>
162.
6.Берлин, Първа лекция, 21 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Наред с всичко друго, като увод трябваше да вмъкна и едно подробно изложение на философската мисъл от древна
Гърци
я до края на 19 век.
Самопонятно е, че поддържането на тези възгледи в наши дни, ще срещне море от враждебност и омраза. Показателно за това усещане, за което намекнах, е обстоятелството, че например е редно да кажа: Виждате ли, наложи се да подготвя второто издание на моята книга „Възгледи върху света и живота през 19 Век"*35. На времето тя трябваше да бъде един вид обзор на изтеклото столетие. Естествено, второто издание на можеше да остане същото, понеже няма никакъв смисъл да се прави обзор на изтеклото столетие чак през 1913. Така че книгата трябваше наистина да бъде основно преработена.
Наред с всичко друго, като увод трябваше да вмъкна и едно подробно изложение на философската мисъл от древна Гърция до края на 19 век.
Именно през последните месеци се наложи да разгледам светогледите на Талес, Ферекид и т.н. до наши дни. В подобен случай човек има пред себе си не само духовната същност, но и историческото предание; и аз си поставих задачата да опиша само това, което се отнася до философския напредък, без да обръщам внимание на каквито и да са религиозни импулси. И точно тогава на преден план, и то с голяма яснота, изпъкна онзи забележителен обрат, настъпил в зората на Гръцко-римската епоха, когато от образните представи за света, валидни впрочем също и за Египетско-халдейската епоха, се стигна до мисловните концепции, и когато от 14, 15 век насам започна да се изгражда съзнанието за Азовия импулс именно съзнанието за него, понеже самият Азов импулс действува всред човечеството от много по-рано.
към текста >>
163.
11.Берлин, Шеста лекция, 10 февруари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
И друг път сме имали възможност да припомним, как в лицето на своите Богове и Духове, древните
гърци
имаха един вид смътни образи на всичко онова, което през Атлантската епоха съществуваше като действителни божествено-духовни Същества там, в света, разположен непосредствено над човека.
И друг път сме имали възможност да припомним, как в лицето на своите Богове и Духове, древните гърци имаха един вид смътни образи на всичко онова, което през Атлантската епоха съществуваше като действителни божествено-духовни Същества там, в света, разположен непосредствено над човека.
Впрочем гърците имаха ясно съзнание за третото Христово събитие, за онова Христово събитие, което иначе стои пред човешката душа само като образа на Св. Георги или Архангел Михаил, побеждаващ Дракон. Гърците изобразяваха Христос, вливащ душевните си сили в по-късния Натанов Исус, в лицето на техния Аполон. Св. Георги с Дракона е вложен много дълбоко в душите на древните гърци, вложен е, така да се каже, в самия Космос на древна Гърция. Гърците имаха онзи касталийски извор в Парнас, където от една дълбока пропаст, като от едно гърло, се издигаха въздушни изпарения.Тези змиевидни изпарения обгръщаха планината и в тяхно, лице хората виждаха образа на диво бушуващите човешки страсти, които внасяха пълен хаос в човешките мисли, чувства и воля.
към текста >>
Впрочем
гърци
те имаха ясно съзнание за третото Христово събитие, за онова Христово събитие, което иначе стои пред човешката душа само като образа на Св.
И друг път сме имали възможност да припомним, как в лицето на своите Богове и Духове, древните гърци имаха един вид смътни образи на всичко онова, което през Атлантската епоха съществуваше като действителни божествено-духовни Същества там, в света, разположен непосредствено над човека.
Впрочем гърците имаха ясно съзнание за третото Христово събитие, за онова Христово събитие, което иначе стои пред човешката душа само като образа на Св.
Георги или Архангел Михаил, побеждаващ Дракон. Гърците изобразяваха Христос, вливащ душевните си сили в по-късния Натанов Исус, в лицето на техния Аполон. Св. Георги с Дракона е вложен много дълбоко в душите на древните гърци, вложен е, така да се каже, в самия Космос на древна Гърция. Гърците имаха онзи касталийски извор в Парнас, където от една дълбока пропаст, като от едно гърло, се издигаха въздушни изпарения.Тези змиевидни изпарения обгръщаха планината и в тяхно, лице хората виждаха образа на диво бушуващите човешки страсти, които внасяха пълен хаос в човешките мисли, чувства и воля. Над това земно гърло, на мястото, откъдето излизаха тези змиевидни изпарения, в които живееше Питон, беше издигнат оракулният център, посветен на Пития.
към текста >>
Гърци
те изобразяваха Христос, вливащ душевните си сили в по-късния Натанов Исус, в лицето на техния Аполон. Св.
И друг път сме имали възможност да припомним, как в лицето на своите Богове и Духове, древните гърци имаха един вид смътни образи на всичко онова, което през Атлантската епоха съществуваше като действителни божествено-духовни Същества там, в света, разположен непосредствено над човека. Впрочем гърците имаха ясно съзнание за третото Христово събитие, за онова Христово събитие, което иначе стои пред човешката душа само като образа на Св. Георги или Архангел Михаил, побеждаващ Дракон.
Гърците изобразяваха Христос, вливащ душевните си сили в по-късния Натанов Исус, в лицето на техния Аполон. Св.
Георги с Дракона е вложен много дълбоко в душите на древните гърци, вложен е, така да се каже, в самия Космос на древна Гърция. Гърците имаха онзи касталийски извор в Парнас, където от една дълбока пропаст, като от едно гърло, се издигаха въздушни изпарения.Тези змиевидни изпарения обгръщаха планината и в тяхно, лице хората виждаха образа на диво бушуващите човешки страсти, които внасяха пълен хаос в човешките мисли, чувства и воля. Над това земно гърло, на мястото, откъдето излизаха тези змиевидни изпарения, в които живееше Питон, беше издигнат оракулният център, посветен на Пития. Пития стоеше до своя триножник над дълбоката пропаст и чрез подвижните изпарения получаваше своите визии, и това, което тя изговаряше в тези състояния, се приемаше като предсказание, идващо от самия Аполон. Ето защо онези, които се нуждаеха от съвет и помощ, отиваха при Пития и чрез нейната уста получаваха помощ от самия Аполон.
към текста >>
Георги с Дракона е вложен много дълбоко в душите на древните
гърци
, вложен е, така да се каже, в самия Космос на древна
Гърци
я.
И друг път сме имали възможност да припомним, как в лицето на своите Богове и Духове, древните гърци имаха един вид смътни образи на всичко онова, което през Атлантската епоха съществуваше като действителни божествено-духовни Същества там, в света, разположен непосредствено над човека. Впрочем гърците имаха ясно съзнание за третото Христово събитие, за онова Христово събитие, което иначе стои пред човешката душа само като образа на Св. Георги или Архангел Михаил, побеждаващ Дракон. Гърците изобразяваха Христос, вливащ душевните си сили в по-късния Натанов Исус, в лицето на техния Аполон. Св.
Георги с Дракона е вложен много дълбоко в душите на древните гърци, вложен е, така да се каже, в самия Космос на древна Гърция.
Гърците имаха онзи касталийски извор в Парнас, където от една дълбока пропаст, като от едно гърло, се издигаха въздушни изпарения.Тези змиевидни изпарения обгръщаха планината и в тяхно, лице хората виждаха образа на диво бушуващите човешки страсти, които внасяха пълен хаос в човешките мисли, чувства и воля. Над това земно гърло, на мястото, откъдето излизаха тези змиевидни изпарения, в които живееше Питон, беше издигнат оракулният център, посветен на Пития. Пития стоеше до своя триножник над дълбоката пропаст и чрез подвижните изпарения получаваше своите визии, и това, което тя изговаряше в тези състояния, се приемаше като предсказание, идващо от самия Аполон. Ето защо онези, които се нуждаеха от съвет и помощ, отиваха при Пития и чрез нейната уста получаваха помощ от самия Аполон.
към текста >>
Гърци
те имаха онзи касталийски извор в Парнас, където от една дълбока пропаст, като от едно гърло, се издигаха въздушни изпарения.Тези змиевидни изпарения обгръщаха планината и в тяхно, лице хората виждаха образа на диво бушуващите човешки страсти, които внасяха пълен хаос в човешките мисли, чувства и воля.
И друг път сме имали възможност да припомним, как в лицето на своите Богове и Духове, древните гърци имаха един вид смътни образи на всичко онова, което през Атлантската епоха съществуваше като действителни божествено-духовни Същества там, в света, разположен непосредствено над човека. Впрочем гърците имаха ясно съзнание за третото Христово събитие, за онова Христово събитие, което иначе стои пред човешката душа само като образа на Св. Георги или Архангел Михаил, побеждаващ Дракон. Гърците изобразяваха Христос, вливащ душевните си сили в по-късния Натанов Исус, в лицето на техния Аполон. Св. Георги с Дракона е вложен много дълбоко в душите на древните гърци, вложен е, така да се каже, в самия Космос на древна Гърция.
Гърците имаха онзи касталийски извор в Парнас, където от една дълбока пропаст, като от едно гърло, се издигаха въздушни изпарения.Тези змиевидни изпарения обгръщаха планината и в тяхно, лице хората виждаха образа на диво бушуващите човешки страсти, които внасяха пълен хаос в човешките мисли, чувства и воля.
Над това земно гърло, на мястото, откъдето излизаха тези змиевидни изпарения, в които живееше Питон, беше издигнат оракулният център, посветен на Пития. Пития стоеше до своя триножник над дълбоката пропаст и чрез подвижните изпарения получаваше своите визии, и това, което тя изговаряше в тези състояния, се приемаше като предсказание, идващо от самия Аполон. Ето защо онези, които се нуждаеха от съвет и помощ, отиваха при Пития и чрез нейната уста получаваха помощ от самия Аполон.
към текста >>
Следователно,
гърци
те бяха убедени, че Аполон е едно действително Същество.
Следователно, гърците бяха убедени, че Аполон е едно действително Същество.
Сега ние също познаваме това Същество. То е не друго, а Съществото, приело душевните сили на Христос, и родено по-късно като Натанов Исус, наричан от гърците Аполон. Той отне луциферическото влияние от всичко онова, което проникваше в душата на Пития от Земните недра. И понеже изпаренията издигат към небето жертвоприношението на Аполон, те не пораждат вече объркване и хаос, а истински ред в мисленето, чувствата и волята на древните гърци. И така, ние виждаме, как идеята на гърците за Аполон съдържа факта, че в мисленето, чувствата и волята е проникнал онзи Бог, който по-късно ние ще наречем Христос, Богът, който през далечното минало се беше пожертвувал, вливайки душевните си сили в бъдещия Натанов Исус и внасяйки хармония и ред във всичко онова, което поради влиянието на Луцифер и Ариман би трябвало да предизвика объркване и хаос в човешките мисли, чувства и воля.
към текста >>
То е не друго, а Съществото, приело душевните сили на Христос, и родено по-късно като Натанов Исус, наричан от
гърци
те Аполон.
Следователно, гърците бяха убедени, че Аполон е едно действително Същество. Сега ние също познаваме това Същество.
То е не друго, а Съществото, приело душевните сили на Христос, и родено по-късно като Натанов Исус, наричан от гърците Аполон.
Той отне луциферическото влияние от всичко онова, което проникваше в душата на Пития от Земните недра. И понеже изпаренията издигат към небето жертвоприношението на Аполон, те не пораждат вече объркване и хаос, а истински ред в мисленето, чувствата и волята на древните гърци. И така, ние виждаме, как идеята на гърците за Аполон съдържа факта, че в мисленето, чувствата и волята е проникнал онзи Бог, който по-късно ние ще наречем Христос, Богът, който през далечното минало се беше пожертвувал, вливайки душевните си сили в бъдещия Натанов Исус и внасяйки хармония и ред във всичко онова, което поради влиянието на Луцифер и Ариман би трябвало да предизвика объркване и хаос в човешките мисли, чувства и воля.
към текста >>
И понеже изпаренията издигат към небето жертвоприношението на Аполон, те не пораждат вече объркване и хаос, а истински ред в мисленето, чувствата и волята на древните
гърци
.
Следователно, гърците бяха убедени, че Аполон е едно действително Същество. Сега ние също познаваме това Същество. То е не друго, а Съществото, приело душевните сили на Христос, и родено по-късно като Натанов Исус, наричан от гърците Аполон. Той отне луциферическото влияние от всичко онова, което проникваше в душата на Пития от Земните недра.
И понеже изпаренията издигат към небето жертвоприношението на Аполон, те не пораждат вече объркване и хаос, а истински ред в мисленето, чувствата и волята на древните гърци.
И така, ние виждаме, как идеята на гърците за Аполон съдържа факта, че в мисленето, чувствата и волята е проникнал онзи Бог, който по-късно ние ще наречем Христос, Богът, който през далечното минало се беше пожертвувал, вливайки душевните си сили в бъдещия Натанов Исус и внасяйки хармония и ред във всичко онова, което поради влиянието на Луцифер и Ариман би трябвало да предизвика объркване и хаос в човешките мисли, чувства и воля.
към текста >>
И така, ние виждаме, как идеята на
гърци
те за Аполон съдържа факта, че в мисленето, чувствата и волята е проникнал онзи Бог, който по-късно ние ще наречем Христос, Богът, който през далечното минало се беше пожертвувал, вливайки душевните си сили в бъдещия Натанов Исус и внасяйки хармония и ред във всичко онова, което поради влиянието на Луцифер и Ариман би трябвало да предизвика объркване и хаос в човешките мисли, чувства и воля.
Следователно, гърците бяха убедени, че Аполон е едно действително Същество. Сега ние също познаваме това Същество. То е не друго, а Съществото, приело душевните сили на Христос, и родено по-късно като Натанов Исус, наричан от гърците Аполон. Той отне луциферическото влияние от всичко онова, което проникваше в душата на Пития от Земните недра. И понеже изпаренията издигат към небето жертвоприношението на Аполон, те не пораждат вече объркване и хаос, а истински ред в мисленето, чувствата и волята на древните гърци.
И така, ние виждаме, как идеята на гърците за Аполон съдържа факта, че в мисленето, чувствата и волята е проникнал онзи Бог, който по-късно ние ще наречем Христос, Богът, който през далечното минало се беше пожертвувал, вливайки душевните си сили в бъдещия Натанов Исус и внасяйки хармония и ред във всичко онова, което поради влиянието на Луцифер и Ариман би трябвало да предизвика объркване и хаос в човешките мисли, чувства и воля.
към текста >>
164.
1. ПЪРВИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
И колкото човек прониква по-точно в това, което горното съпоставяне може да предложи, толкова повече той трябва да признае: От една страна можем да задълбочим нашата душа напълно в световете на мислите, които характеризират началото на нашето летоброене; можем да се стремим да направим да оживее в душата ни, какво е било душевното устройство, това, което хората в Римската империя и в тогавашна
Гърци
я са мислили; можем така да се каже да извикаме отново пред душата си тези идеи, които хората са мислили, и тогава ще добием чувството: Да, това е времето, когато мисълта е изпитала едно задълбочаване както никога преди това; с мисълта става нещо; тази мисъл идва в човешката душа както никога преди това.
Първото нещо, което бие на очи при едно такова съпоставяне на Тайната на Голгота и на извънредно задълбоченото развитие на мисълта в онова време, това е, че човек получава едно впечатление, което аз изразих така: Същността на тази Тайна стои далече, далече от това, което развитието на мисълта може да постигне.
И колкото човек прониква по-точно в това, което горното съпоставяне може да предложи, толкова повече той трябва да признае: От една страна можем да задълбочим нашата душа напълно в световете на мислите, които характеризират началото на нашето летоброене; можем да се стремим да направим да оживее в душата ни, какво е било душевното устройство, това, което хората в Римската империя и в тогавашна Гърция са мислили; можем така да се каже да извикаме отново пред душата си тези идеи, които хората са мислили, и тогава ще добием чувството: Да, това е времето, когато мисълта е изпитала едно задълбочаване както никога преди това; с мисълта става нещо; тази мисъл идва в човешката душа както никога преди това.
Обаче когато след това с помощта на онази душевна способност, която можем да наречем ясновиждаща, искаме да направим да оживее в нас това, което можеше да бъде поставено пред душата относно задълбочеността на мисълта и оживлението на мисловните светове от онова време, когато следователно носим това в нашата душа, но сега оставим да действува в душата онова, което ясновидската способност на душата може да даде, тогава внезапно се явява нещо изненадващо; тогава чувствуваме: Далече, далече в духовните светове става всъщност това, което произведе въпросното задълбочаване на мисълта.
към текста >>
Тази история ни показва, че в Рим в
Гърци
я е станало едно безкрайно задълбочаване на мислите.
Тази история ни показва, че в Рим в Гърция е станало едно безкрайно задълбочаване на мислите.
Нека оградим така да се каже като един остров на нашата душа, на нашето душевно изживяване този свят на мислите на Рим и Гърция, да си го представим изключен от всичко това, което е станало външно, да си представим, че в този свят не е проникнало още нищо от вестта за Тайната на Голгота: когато след това насочим погледа на нашата душа върху този свят, ние не намираме без съмнение нищо, което днес узнаваме за Тайната на Голгота; обаче намираме онова безкрайно задълбочаване на мислителния живот, както ни показва: Тук е станало нещо в течение на развитието на човечеството, което е обхванало най-вътрешната същина на душата във физическото поле. Каквото и да можем първо да вярваме, мисълта никога не е съществувала така, както в онова време, при никой народ и в никоя епоха. Колкото и невярващ да бъде някой или да не иска да знае нищо за Тайната на Голгота, все пак той трябва да допусне едно нещо: че в света на идеите, който сега оградихме, живее едно задълбочаване на мисълта, което никога по-рано не е съществувало. Сега обаче, когато се пренесем в този свят на мислите и си послужим с ясновидската способност на душата, ние се чувствуваме истински поставени в особеността на мисълта. Сега ние си казваме: Така, както се е разцъфтяла тази мисъл, като идея при Платон или други, както тя е преминала в света, който се опитахме да разграничим, тази мисъл е нещо, което прави душата свободна, което обхваща душата и я довежда така да се каже до един възвишен възглед върху самата нея.
към текста >>
Нека оградим така да се каже като един остров на нашата душа, на нашето душевно изживяване този свят на мислите на Рим и
Гърци
я, да си го представим изключен от всичко това, което е станало външно, да си представим, че в този свят не е проникнало още нищо от вестта за Тайната на Голгота: когато след това насочим погледа на нашата душа върху този свят, ние не намираме без съмнение нищо, което днес узнаваме за Тайната на Голгота; обаче намираме онова безкрайно задълбочаване на мислителния живот, както ни показва: Тук е станало нещо в течение на развитието на човечеството, което е обхванало най-вътрешната същина на душата във физическото поле.
Тази история ни показва, че в Рим в Гърция е станало едно безкрайно задълбочаване на мислите.
Нека оградим така да се каже като един остров на нашата душа, на нашето душевно изживяване този свят на мислите на Рим и Гърция, да си го представим изключен от всичко това, което е станало външно, да си представим, че в този свят не е проникнало още нищо от вестта за Тайната на Голгота: когато след това насочим погледа на нашата душа върху този свят, ние не намираме без съмнение нищо, което днес узнаваме за Тайната на Голгота; обаче намираме онова безкрайно задълбочаване на мислителния живот, както ни показва: Тук е станало нещо в течение на развитието на човечеството, което е обхванало най-вътрешната същина на душата във физическото поле.
Каквото и да можем първо да вярваме, мисълта никога не е съществувала така, както в онова време, при никой народ и в никоя епоха. Колкото и невярващ да бъде някой или да не иска да знае нищо за Тайната на Голгота, все пак той трябва да допусне едно нещо: че в света на идеите, който сега оградихме, живее едно задълбочаване на мисълта, което никога по-рано не е съществувало. Сега обаче, когато се пренесем в този свят на мислите и си послужим с ясновидската способност на душата, ние се чувствуваме истински поставени в особеността на мисълта. Сега ние си казваме: Така, както се е разцъфтяла тази мисъл, като идея при Платон или други, както тя е преминала в света, който се опитахме да разграничим, тази мисъл е нещо, което прави душата свободна, което обхваща душата и я довежда така да се каже до един възвишен възглед върху самата нея. Така щото тя може да каже: Каквото и да можеш да обхванеш във външния свят и в духовния свят, то те прави зависима от тези светове; в мисълта ти обхващаш нещо, което живее вътре в тебе, което можеш да проникнеш напълно.
към текста >>
И противоречието, което идва от тук и заляга така подтикващо върху нашите души, става все по-голямо, когато сега отново размисли обратно върху това, което казахме върху ясновидски настроената душа: че тя може да се пренесе в мисловния свят на
гърци
те и римляните и вижда тогава света със звездата, за която говорихме.
И ние току що обяснихме, какви безкрайно сложни понятия използува този Гнозис тридесет Еона -, за да намери в течението на тяхното развитие Сина Божи и Светия Дух и да намери в душата копнежа за божествената София, за Сина Божи и за Святия Дух. Тогава ние се запитваме: Да, от това, което е станало в гръцко-римското време като задълбочаване на мисълта, не е ли произлязло онова, което ние днес имаме, с което сме стигнали така блестящо далече в нашите мисли за развитието и за енергията? И не поглеждаме ли ние като към нещо фактически чуждо, към този Гнозис с неговите сложни понятия, които са така несимпатични на съвременните хора? Не са ли това огромни противоречия? Да, това са действително такива огромни противоречия.
И противоречието, което идва от тук и заляга така подтикващо върху нашите души, става все по-голямо, когато сега отново размисли обратно върху това, което казахме върху ясновидски настроената душа: че тя може да се пренесе в мисловния свят на гърците и римляните и вижда тогава света със звездата, за която говорихме.
И разпръснато навсякъде в това задълбочаване на гръцката мисъл ние намираме онова задълбочаване, което Гнозисът представлява. Все пак, когато днес разгледаме това с помощта на това, което Антропософията трябва да ни даде, безсилни всъщност да разберем, какво трябва да означава звездата, от която сме отделени чрез три свята, и когато запитаме при гностиците: разбрали ли са те това, което е станало тогава в историческото развитие на човечеството?... Тогава и ние, които стоим на почвата на Антропософията, не можем да получим отговора от гностиците, защото този отговор не би могъл да ни задоволи; той не би могъл да донесе никаква светлина в това, което днес се предлага на погледа на ясновидеца. С това разглеждане аз не бих искал да съм Ви дал днес едно обяснение върху нещо. Колкото повече почувствувате, че това, което казах, не е никакво обяснение, колкото повече почувствувате, че всъщност аз поставих пред Вас противоречие над противоречие и само едно окултно възприятие, това на звездата, което Ви показах, толкова по-добре ще сте ме разбрали днес.
към текста >>
165.
2. ВТОРИ И ТРЕТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Тя не чака да бъде запитана, както Пития от Делфийския храм в
Гърци
я с нейните пророчества, а излиза навън, народът се събира и изказванията на сибилата върху хората, народите и земните цикли се натрапват като че насила.
Когато сега проверим в наши времена със средствата на Духовната Наука, констатираме, че всяка една си била застава пред човечеството с един одухотворен фанатизъм и иска да наложи на хората това, което тя има да каже.
Тя не чака да бъде запитана, както Пития от Делфийския храм в Гърция с нейните пророчества, а излиза навън, народът се събира и изказванията на сибилата върху хората, народите и земните цикли се натрапват като че насила.
Фактът, че сибилите се появяват в Йония, е едно забележително явление, казах аз; защото в Йония получава своето начало гръцката философия, която от Талес до Аристотел и стигайки до римската епоха произлиза изцяло от подредения душевен живот на човека, от това, което е противоположно на хаоса, което търси от душевния живот всичко това, което може да бъде постигнато като ясни, бистри, изпълнени със светлина понятия. От Йония произхожда философията на яснотата, на пълната светлина, бихме могли да кажем на небесното, което тя прие след това у Платона. И като сянка на тази философия се явяват сибилите с техните духовни произведения, които произлизат от душевния хаос, понякога възвестявайки ясно неща, които след това се изпълняват; те възвестяват също някои неща, които биват фалшифицирани от привържениците на сибилизма за да могат да говорят за едно изпълнение. И след това ние виждаме по-нататък, как придружавайки като сянка на мъдростта Четвъртата културна епоха, сибилизмът се разпространява над Гърция и над Италия. На нас ни се говори за най-разнообразните видове сибили и ние виждаме, как сибилизмът се разпространява чак в Италия.
към текста >>
И след това ние виждаме по-нататък, как придружавайки като сянка на мъдростта Четвъртата културна епоха, сибилизмът се разпространява над
Гърци
я и над Италия.
Когато сега проверим в наши времена със средствата на Духовната Наука, констатираме, че всяка една си била застава пред човечеството с един одухотворен фанатизъм и иска да наложи на хората това, което тя има да каже. Тя не чака да бъде запитана, както Пития от Делфийския храм в Гърция с нейните пророчества, а излиза навън, народът се събира и изказванията на сибилата върху хората, народите и земните цикли се натрапват като че насила. Фактът, че сибилите се появяват в Йония, е едно забележително явление, казах аз; защото в Йония получава своето начало гръцката философия, която от Талес до Аристотел и стигайки до римската епоха произлиза изцяло от подредения душевен живот на човека, от това, което е противоположно на хаоса, което търси от душевния живот всичко това, което може да бъде постигнато като ясни, бистри, изпълнени със светлина понятия. От Йония произхожда философията на яснотата, на пълната светлина, бихме могли да кажем на небесното, което тя прие след това у Платона. И като сянка на тази философия се явяват сибилите с техните духовни произведения, които произлизат от душевния хаос, понякога възвестявайки ясно неща, които след това се изпълняват; те възвестяват също някои неща, които биват фалшифицирани от привържениците на сибилизма за да могат да говорят за едно изпълнение.
И след това ние виждаме по-нататък, как придружавайки като сянка на мъдростта Четвъртата културна епоха, сибилизмът се разпространява над Гърция и над Италия.
На нас ни се говори за най-разнообразните видове сибили и ние виждаме, как сибилизмът се разпространява чак в Италия. Той се появява постепенно във времето, когато се явява Тайната на Голгота. Ние виждаме как след това той добива влияние над римските поети, как прониква даже в съчиненията на Вергилий; как одухотворени хора се стараят да изградят живота, като се позовават на изказванията на сибилите. Колко много неща са дадени върху изказванията на сибилите се вижда в така наречените сибилински книги, които се консултират от хората, за да потърсят в тях нужния съвет. И по отношение на изказванията на сибилите ние отново виждаме също във външния свят, как странно се примесват разумни неща с пълно шарлатанство.
към текста >>
166.
3. ЧЕТВЪРТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
На Юпитер то стана онова същество, което по-късно
гърци
те нарекоха Зевс; на Марс то стана онова същество, което те по-късно нарекоха Марс; на Меркурий то стана онова същество, което
гърци
те нарекоха Меркурий.
И още по-късно, в Четвъртата следатлантска културна епоха гръцкият народ възприе отражението на планетните духове, които се родиха чрез това, че проникнатото от Христос същество обходи всички планети, като на всяка планета стана това или онова същество.
На Юпитер то стана онова същество, което по-късно гърците нарекоха Зевс; на Марс то стана онова същество, което те по-късно нарекоха Марс; на Меркурий то стана онова същество, което гърците нарекоха Меркурий.
В гръцките богове на планетите се отразява после това, което Христос-Исус направи от различните същества, които бяха проникнати от луциферическия и ариманическия принцип. Когато гъркът поглеждаше нагоре към небето на своите богове, той имаше отсенките и отраженията на действието на Христа-Исуса върху различните планети с много други неща, които аз вече описах по-рано.
към текста >>
Как то се отрази, това можем да разберем, когато сравним това, което се е отразило, с огледалния образ: това, което стана вън в Космоса, с това, което след това се получи като едно последействие в
Гърци
я.
Както казваме за Христос: той се въплъти в Исуса от Назарет, така сега казваме за това събитие станало в духовните светове: Христос се вдушеви в едно подобно на ангелите същество, което действува така, че мисленето, чувствуването и волението протичат в ред и хармония. Това беше едно важно събитие, защото за развитието на човечеството то беше едно още младо събитие: то доведе в ред душевното развитие на човечеството. Докато двете по-предни Христови събития бяха довели в ред повече телесното устройство и свързаното с живота устройство на човечеството на Земята, какво трябваше да стане в свръхземните светове за този трети факт? Ние ще познаем този трети факт, когато за улеснение на Вашата представа го потърсим в неговото отражение в гръцката митология. Защото точно както планетните духове се проектират в гръцката митология в боговете Зевс, Марс, Меркурий, Венера /Афродита/, Хронос и т.н., така също се отрази третото космическо събитие не само в гръцката митология, а и в митологиите на най-различните народи.
Как то се отрази, това можем да разберем, когато сравним това, което се е отразило, с огледалния образ: това, което стана вън в Космоса, с това, което след това се получи като едно последействие в Гърция.
Какво стана там горе в Космоса? Трябваше да бъде изхвърлено нещо, което би ровило хаотично в човешката душа; това трябваше да бъде победено. Проникнато от Христос ангелско същество трябваше да извърши делото да изхвърли от човешката душа, да победи в човешката душа това, което трябваше да бъде отстранено от човешката душа, за да може да съществува ред и хармония в мисленето, чувствуването и волението. В човешката душа трябваше да бъде победено това, което би произвело в нея хаос, безредие; то трябваше да бъде изхвърлено. И така пред нас се явява образът нека си го представим живо пред очите на нашата душа образът на едно ангелско същество, което се намира още в духовните светове, което по-късно се ражда като момчето Исус, като Натановото момче Исус: това същество ни се явява проникнато от Христовото Същество и ставащо чрез това способно да изхвърли от мисленето, чувствуването и волението онова, което бушува в душата като змеят и би внесло хаос в нейните способности.
към текста >>
Ние знаем добре: тези
гърци
са се кланяли на различни богове.
И така стана, че змеят беше наистина деен, но чрез това, че в него бе влято действието, което излизаше от описаното същество, този змей стана носител на много откровения, които проявиха техните влияния в земните култури на цялото следатлантско развитие. Вместо хаосът на змея да се яви в бушуващите хора или в тези със затъмнено съзнание, яви се първичната мъдрост на следатлантската епоха. Христос-Исус използува един вид кръвта на змея, за да проникне с нейната помощ в човешката кръв и по този начин човекът да стане носител на божествената Мъдрост. В отражението на гръцката митология ние срещаме това в значителен размер също и екзотерично от 9-то предихристиянско столетие. Своеобразно е, как за гръцкото схващане измежду другите образи на боговете израства един образ на бог.
Ние знаем добре: тези гърци са се кланяли на различни богове.
Тези богове бяха отсенките, проекциите на същества, които се бяха родили при минаването на по-късния Натанов Исус, носещ Христа в себе си, през различните планети на нашата слънчева система. Те са ги виждали така, че когато насочваха поглед нагоре в космическите далечини, когато пронизваха с погледа си светлинния етер, с право приписваха на Зевса /Юпитер/ произхода не външния произход, а действителния духовен, вътрешен произход -, говорейки тогава за Зевса. Така говореха те за Атина Палада, за Артемида, за различните планетни богове, които бяха от сенки на това, за което ние говорихме. Обаче от тези възгледи изникна над другите образи на боговете един образ: образът на Аполон. Този образ на Аполон израсна по своебразен начин.
към текста >>
Какво виждаха
гърци
те в техния Аполон?
Тези богове бяха отсенките, проекциите на същества, които се бяха родили при минаването на по-късния Натанов Исус, носещ Христа в себе си, през различните планети на нашата слънчева система. Те са ги виждали така, че когато насочваха поглед нагоре в космическите далечини, когато пронизваха с погледа си светлинния етер, с право приписваха на Зевса /Юпитер/ произхода не външния произход, а действителния духовен, вътрешен произход -, говорейки тогава за Зевса. Така говореха те за Атина Палада, за Артемида, за различните планетни богове, които бяха от сенки на това, за което ние говорихме. Обаче от тези възгледи изникна над другите образи на боговете един образ: образът на Аполон. Този образ на Аполон израсна по своебразен начин.
Какво виждаха гърците в техния Аполон?
към текста >>
На запад от този извор се разкриваше една земна пропаст, над тази пропаст
гърци
те построиха един храм. Защо?
Ние се научаваме да го познаваме, когато насочим погледа към Парнаса и към Касталския извор.
На запад от този извор се разкриваше една земна пропаст, над тази пропаст гърците построиха един храм. Защо?
към текста >>
И
гърци
те си представяха Аполона, как той изпраща своите стрели срещу змея, който се издига като буйни пари от земната пропаст.
По-рано от земната пропаст се издигаха пари, които, когато въздушните течения бяха правилни, се увиваха фактически като извивки на змия, като един змей около планината.
И гърците си представяха Аполона, как той изпраща своите стрели срещу змея, който се издига като буйни пари от земната пропаст.
Тук пред нас застава в образа на гръцкия Аполон християнският св. Георги изпращайки своите стрели срещу змея. Св. Георги е една земна отсенка на гръцкия Аполон. И когато Аполон победи змея, така наречения от тях змей Питон, там бе построен един храм и вместо Питона ние виждаме, как парите отиват в душата на Пития, как гърците си представят, че в тези диви змееви пари живее Аполон, който им прави предсказания чрез оракула от устата на Пития. И гърците, този себесъзнателен народ, се изкачват по стъпалата, на които са се подготвили душевно, и приемат това, което Аполон има да им каже чрез Пития, която е проникната от парите на змея: т.е.
към текста >>
И когато Аполон победи змея, така наречения от тях змей Питон, там бе построен един храм и вместо Питона ние виждаме, как парите отиват в душата на Пития, как
гърци
те си представят, че в тези диви змееви пари живее Аполон, който им прави предсказания чрез оракула от устата на Пития.
По-рано от земната пропаст се издигаха пари, които, когато въздушните течения бяха правилни, се увиваха фактически като извивки на змия, като един змей около планината. И гърците си представяха Аполона, как той изпраща своите стрели срещу змея, който се издига като буйни пари от земната пропаст. Тук пред нас застава в образа на гръцкия Аполон християнският св. Георги изпращайки своите стрели срещу змея. Св. Георги е една земна отсенка на гръцкия Аполон.
И когато Аполон победи змея, така наречения от тях змей Питон, там бе построен един храм и вместо Питона ние виждаме, как парите отиват в душата на Пития, как гърците си представят, че в тези диви змееви пари живее Аполон, който им прави предсказания чрез оракула от устата на Пития.
И гърците, този себесъзнателен народ, се изкачват по стъпалата, на които са се подготвили душевно, и приемат това, което Аполон има да им каже чрез Пития, която е проникната от парите на змея: т.е. в кръвта на змея живее Аполон и пропива хората с мъдрост, която те черпят при Касталския извор. И това място става сборно място за най-свещените игри и празници.
към текста >>
И
гърци
те, този себесъзнателен народ, се изкачват по стъпалата, на които са се подготвили душевно, и приемат това, което Аполон има да им каже чрез Пития, която е проникната от парите на змея: т.е.
И гърците си представяха Аполона, как той изпраща своите стрели срещу змея, който се издига като буйни пари от земната пропаст. Тук пред нас застава в образа на гръцкия Аполон християнският св. Георги изпращайки своите стрели срещу змея. Св. Георги е една земна отсенка на гръцкия Аполон. И когато Аполон победи змея, така наречения от тях змей Питон, там бе построен един храм и вместо Питона ние виждаме, как парите отиват в душата на Пития, как гърците си представят, че в тези диви змееви пари живее Аполон, който им прави предсказания чрез оракула от устата на Пития.
И гърците, този себесъзнателен народ, се изкачват по стъпалата, на които са се подготвили душевно, и приемат това, което Аполон има да им каже чрез Пития, която е проникната от парите на змея: т.е.
в кръвта на змея живее Аполон и пропива хората с мъдрост, която те черпят при Касталския извор. И това място става сборно място за най-свещените игри и празници.
към текста >>
Аполон е ангелското същество, за което говорихме: една отсенка, една проекция в душата на
гърци
те на това ангелско същество, което в действителност беше действувало в края на Атлантската епоха, бидейки проникнато от Христос.
Чествуват се празници като празници на сбогуване, защото Аполон отпътува за хиперборейската страна. На пролет той отново бива посрещнат, когато се завръща от север. В това пътуване на Аполон към север царува една дълбока мъдрост. Физическото Слънце отива на юг; в духовната област става винаги противоположното. С това се показва, че Аполон има връзка със Слънцето.
Аполон е ангелското същество, за което говорихме: една отсенка, една проекция в душата на гърците на това ангелско същество, което в действителност беше действувало в края на Атлантската епоха, бидейки проникнато от Христос.
Проекцията, отсенката в гръцката душа на проникнатото от Христос ангелско същество е Аполон, който говори мъдрост от устата на Пития. И какво се съдържаше за гърците в тази мъдрост на Аполона! Един вид всичко, което ги определяше в най-важните случаи да извършат това или онова. Постоянно при трудните случаи гърците отиваха, добре подготвени душевно, при Аполона и слушаха чрез устата на Пития предсказанията, чрез устата на тази Пития, която беше подбудена от парите, в които живееше Аполон. И Асклепиос, лечителят, беше за гърците син на Аполона.
към текста >>
И какво се съдържаше за
гърци
те в тази мъдрост на Аполона!
В това пътуване на Аполон към север царува една дълбока мъдрост. Физическото Слънце отива на юг; в духовната област става винаги противоположното. С това се показва, че Аполон има връзка със Слънцето. Аполон е ангелското същество, за което говорихме: една отсенка, една проекция в душата на гърците на това ангелско същество, което в действителност беше действувало в края на Атлантската епоха, бидейки проникнато от Христос. Проекцията, отсенката в гръцката душа на проникнатото от Христос ангелско същество е Аполон, който говори мъдрост от устата на Пития.
И какво се съдържаше за гърците в тази мъдрост на Аполона!
Един вид всичко, което ги определяше в най-важните случаи да извършат това или онова. Постоянно при трудните случаи гърците отиваха, добре подготвени душевно, при Аполона и слушаха чрез устата на Пития предсказанията, чрез устата на тази Пития, която беше подбудена от парите, в които живееше Аполон. И Асклепиос, лечителят, беше за гърците син на Аполона. Богът-лечител беше Аполон: "Лечител". Смекчението на онзи ангел, в когото някога се намираше Христос, е на Земята Лечи тел или един Лечител за Земята.
към текста >>
Постоянно при трудните случаи
гърци
те отиваха, добре подготвени душевно, при Аполона и слушаха чрез устата на Пития предсказанията, чрез устата на тази Пития, която беше подбудена от парите, в които живееше Аполон.
С това се показва, че Аполон има връзка със Слънцето. Аполон е ангелското същество, за което говорихме: една отсенка, една проекция в душата на гърците на това ангелско същество, което в действителност беше действувало в края на Атлантската епоха, бидейки проникнато от Христос. Проекцията, отсенката в гръцката душа на проникнатото от Христос ангелско същество е Аполон, който говори мъдрост от устата на Пития. И какво се съдържаше за гърците в тази мъдрост на Аполона! Един вид всичко, което ги определяше в най-важните случаи да извършат това или онова.
Постоянно при трудните случаи гърците отиваха, добре подготвени душевно, при Аполона и слушаха чрез устата на Пития предсказанията, чрез устата на тази Пития, която беше подбудена от парите, в които живееше Аполон.
И Асклепиос, лечителят, беше за гърците син на Аполона. Богът-лечител беше Аполон: "Лечител". Смекчението на онзи ангел, в когото някога се намираше Христос, е на Земята Лечи тел или един Лечител за Земята. Защото Аполон не е бил никога един физически въплътен образ, а действуваше чрез елементите, чрез стихиите на Земята.
към текста >>
И Асклепиос, лечителят, беше за
гърци
те син на Аполона.
Аполон е ангелското същество, за което говорихме: една отсенка, една проекция в душата на гърците на това ангелско същество, което в действителност беше действувало в края на Атлантската епоха, бидейки проникнато от Христос. Проекцията, отсенката в гръцката душа на проникнатото от Христос ангелско същество е Аполон, който говори мъдрост от устата на Пития. И какво се съдържаше за гърците в тази мъдрост на Аполона! Един вид всичко, което ги определяше в най-важните случаи да извършат това или онова. Постоянно при трудните случаи гърците отиваха, добре подготвени душевно, при Аполона и слушаха чрез устата на Пития предсказанията, чрез устата на тази Пития, която беше подбудена от парите, в които живееше Аполон.
И Асклепиос, лечителят, беше за гърците син на Аполона.
Богът-лечител беше Аполон: "Лечител". Смекчението на онзи ангел, в когото някога се намираше Христос, е на Земята Лечи тел или един Лечител за Земята. Защото Аполон не е бил никога един физически въплътен образ, а действуваше чрез елементите, чрез стихиите на Земята.
към текста >>
Тогава от духовните висини действително действуваше в човешката душа нещо, което прозвуча като слабо ехо в музикалното изкуство, което
гърци
те култивираха под закрилата на бога Аполон.
И Аполон е бог на музите, преди всичко бог на песента и на музикалното изкуство. Защо той е това? Защото чрез това, което царува в песента, в свиренето на струни, той внася ред в действуващото иначе безредие в мисленето, чувствуването и волението. Трябва винаги да помним, че при Аполон това е проекция на онова, което беше станало в края на Атлантската епоха.
Тогава от духовните висини действително действуваше в човешката душа нещо, което прозвуча като слабо ехо в музикалното изкуство, което гърците култивираха под закрилата на бога Аполон.
За гърците музикалното изкуство беше, съзнателно за тях, като един земен отзвук на онова древно изкуство, което развиваше в небесните висини, за хармонизирането на мисленето, чувствуването и волението, съществото, ангелското същество, което беше проникнато от Христос. Те не са изразили това, за което се е касаело, то беше познато само в техните мистерии -, но при гърците беше така, че те си казваха в мистериите на Аполон: Някога едно висше божествено Същество проникна едно същество от йерархията на Ангелите. Това внесе хармония в мисленето, чувствуването и волението. И един отблясък на това е музикалното изкуство, особено аполоновото изкуство, онова музикално изкуство например, което се разлива чрез струнните звуци. Гърците не считаха като аполоново изкуство онова, което се проявяваше чрез свирка или чрез духови инструменти.
към текста >>
За
гърци
те музикалното изкуство беше, съзнателно за тях, като един земен отзвук на онова древно изкуство, което развиваше в небесните висини, за хармонизирането на мисленето, чувствуването и волението, съществото, ангелското същество, което беше проникнато от Христос.
И Аполон е бог на музите, преди всичко бог на песента и на музикалното изкуство. Защо той е това? Защото чрез това, което царува в песента, в свиренето на струни, той внася ред в действуващото иначе безредие в мисленето, чувствуването и волението. Трябва винаги да помним, че при Аполон това е проекция на онова, което беше станало в края на Атлантската епоха. Тогава от духовните висини действително действуваше в човешката душа нещо, което прозвуча като слабо ехо в музикалното изкуство, което гърците култивираха под закрилата на бога Аполон.
За гърците музикалното изкуство беше, съзнателно за тях, като един земен отзвук на онова древно изкуство, което развиваше в небесните висини, за хармонизирането на мисленето, чувствуването и волението, съществото, ангелското същество, което беше проникнато от Христос.
Те не са изразили това, за което се е касаело, то беше познато само в техните мистерии -, но при гърците беше така, че те си казваха в мистериите на Аполон: Някога едно висше божествено Същество проникна едно същество от йерархията на Ангелите. Това внесе хармония в мисленето, чувствуването и волението. И един отблясък на това е музикалното изкуство, особено аполоновото изкуство, онова музикално изкуство например, което се разлива чрез струнните звуци. Гърците не считаха като аполоново изкуство онова, което се проявяваше чрез свирка или чрез духови инструменти. Онова, което по-малко апелира към стихиите отколкото духовите инструменти, което изисква така да се каже най-много маневриране от страна на човека, на кратко казано, което звучи в струните на Аполон, на него гърците приписваха онова музикално въздействие, което поставя душата в хармония.
към текста >>
Те не са изразили това, за което се е касаело, то беше познато само в техните мистерии -, но при
гърци
те беше така, че те си казваха в мистериите на Аполон: Някога едно висше божествено Същество проникна едно същество от йерархията на Ангелите.
Защо той е това? Защото чрез това, което царува в песента, в свиренето на струни, той внася ред в действуващото иначе безредие в мисленето, чувствуването и волението. Трябва винаги да помним, че при Аполон това е проекция на онова, което беше станало в края на Атлантската епоха. Тогава от духовните висини действително действуваше в човешката душа нещо, което прозвуча като слабо ехо в музикалното изкуство, което гърците култивираха под закрилата на бога Аполон. За гърците музикалното изкуство беше, съзнателно за тях, като един земен отзвук на онова древно изкуство, което развиваше в небесните висини, за хармонизирането на мисленето, чувствуването и волението, съществото, ангелското същество, което беше проникнато от Христос.
Те не са изразили това, за което се е касаело, то беше познато само в техните мистерии -, но при гърците беше така, че те си казваха в мистериите на Аполон: Някога едно висше божествено Същество проникна едно същество от йерархията на Ангелите.
Това внесе хармония в мисленето, чувствуването и волението. И един отблясък на това е музикалното изкуство, особено аполоновото изкуство, онова музикално изкуство например, което се разлива чрез струнните звуци. Гърците не считаха като аполоново изкуство онова, което се проявяваше чрез свирка или чрез духови инструменти. Онова, което по-малко апелира към стихиите отколкото духовите инструменти, което изисква така да се каже най-много маневриране от страна на човека, на кратко казано, което звучи в струните на Аполон, на него гърците приписваха онова музикално въздействие, което поставя душата в хармония. А за хората, които нямаха склонност, които не ценяха достатъчно музикалното изкуство на Аполон, за тях гърците, имайки в съзнанието всичко онова, което обяснихме, че те действително показват върху тяхното външно тяло един признак изразяващ тяхната тъпота относно аполоновия принцип.
към текста >>
Гърци
те не считаха като аполоново изкуство онова, което се проявяваше чрез свирка или чрез духови инструменти.
Тогава от духовните висини действително действуваше в човешката душа нещо, което прозвуча като слабо ехо в музикалното изкуство, което гърците култивираха под закрилата на бога Аполон. За гърците музикалното изкуство беше, съзнателно за тях, като един земен отзвук на онова древно изкуство, което развиваше в небесните висини, за хармонизирането на мисленето, чувствуването и волението, съществото, ангелското същество, което беше проникнато от Христос. Те не са изразили това, за което се е касаело, то беше познато само в техните мистерии -, но при гърците беше така, че те си казваха в мистериите на Аполон: Някога едно висше божествено Същество проникна едно същество от йерархията на Ангелите. Това внесе хармония в мисленето, чувствуването и волението. И един отблясък на това е музикалното изкуство, особено аполоновото изкуство, онова музикално изкуство например, което се разлива чрез струнните звуци.
Гърците не считаха като аполоново изкуство онова, което се проявяваше чрез свирка или чрез духови инструменти.
Онова, което по-малко апелира към стихиите отколкото духовите инструменти, което изисква така да се каже най-много маневриране от страна на човека, на кратко казано, което звучи в струните на Аполон, на него гърците приписваха онова музикално въздействие, което поставя душата в хармония. А за хората, които нямаха склонност, които не ценяха достатъчно музикалното изкуство на Аполон, за тях гърците, имайки в съзнанието всичко онова, което обяснихме, че те действително показват върху тяхното външно тяло един признак изразяващ тяхната тъпота относно аполоновия принцип. За гърците такива хора показваха върху своето външно тяло, как те са изостанали назад атавистично на една предишна степен на развитието. Знаменателно е, че когато се роди един мъж с особено дълги уши това беше цар Мидас, гърците казаха: Раждайки се този човек получи магарешки уши. Понеже преди да се роди на Земята този човек не се е отдал по един правилен на чин на въздействията, които някога дойдоха в света чрез онова ангелско същество, което беше проникнато от Христос, затова, казваха те, той има магарешки уши и в резултат на това той предпочиташе духовите инструменти пред струнните.
към текста >>
Онова, което по-малко апелира към стихиите отколкото духовите инструменти, което изисква така да се каже най-много маневриране от страна на човека, на кратко казано, което звучи в струните на Аполон, на него
гърци
те приписваха онова музикално въздействие, което поставя душата в хармония.
За гърците музикалното изкуство беше, съзнателно за тях, като един земен отзвук на онова древно изкуство, което развиваше в небесните висини, за хармонизирането на мисленето, чувствуването и волението, съществото, ангелското същество, което беше проникнато от Христос. Те не са изразили това, за което се е касаело, то беше познато само в техните мистерии -, но при гърците беше така, че те си казваха в мистериите на Аполон: Някога едно висше божествено Същество проникна едно същество от йерархията на Ангелите. Това внесе хармония в мисленето, чувствуването и волението. И един отблясък на това е музикалното изкуство, особено аполоновото изкуство, онова музикално изкуство например, което се разлива чрез струнните звуци. Гърците не считаха като аполоново изкуство онова, което се проявяваше чрез свирка или чрез духови инструменти.
Онова, което по-малко апелира към стихиите отколкото духовите инструменти, което изисква така да се каже най-много маневриране от страна на човека, на кратко казано, което звучи в струните на Аполон, на него гърците приписваха онова музикално въздействие, което поставя душата в хармония.
А за хората, които нямаха склонност, които не ценяха достатъчно музикалното изкуство на Аполон, за тях гърците, имайки в съзнанието всичко онова, което обяснихме, че те действително показват върху тяхното външно тяло един признак изразяващ тяхната тъпота относно аполоновия принцип. За гърците такива хора показваха върху своето външно тяло, как те са изостанали назад атавистично на една предишна степен на развитието. Знаменателно е, че когато се роди един мъж с особено дълги уши това беше цар Мидас, гърците казаха: Раждайки се този човек получи магарешки уши. Понеже преди да се роди на Земята този човек не се е отдал по един правилен на чин на въздействията, които някога дойдоха в света чрез онова ангелско същество, което беше проникнато от Христос, затова, казваха те, той има магарешки уши и в резултат на това той предпочиташе духовите инструменти пред струнните. И когато веднъж се роди едно дете, което нямаше така да се каже никаква кожа, което се роди без кожа, то беше познато в митологията под името на одрания Марсиас -, тогава те казаха: Този човек се роди така, защото преди раждането не се е вслушал в това, което изхождаше от подобното на ангел същество.
към текста >>
А за хората, които нямаха склонност, които не ценяха достатъчно музикалното изкуство на Аполон, за тях
гърци
те, имайки в съзнанието всичко онова, което обяснихме, че те действително показват върху тяхното външно тяло един признак изразяващ тяхната тъпота относно аполоновия принцип.
Те не са изразили това, за което се е касаело, то беше познато само в техните мистерии -, но при гърците беше така, че те си казваха в мистериите на Аполон: Някога едно висше божествено Същество проникна едно същество от йерархията на Ангелите. Това внесе хармония в мисленето, чувствуването и волението. И един отблясък на това е музикалното изкуство, особено аполоновото изкуство, онова музикално изкуство например, което се разлива чрез струнните звуци. Гърците не считаха като аполоново изкуство онова, което се проявяваше чрез свирка или чрез духови инструменти. Онова, което по-малко апелира към стихиите отколкото духовите инструменти, което изисква така да се каже най-много маневриране от страна на човека, на кратко казано, което звучи в струните на Аполон, на него гърците приписваха онова музикално въздействие, което поставя душата в хармония.
А за хората, които нямаха склонност, които не ценяха достатъчно музикалното изкуство на Аполон, за тях гърците, имайки в съзнанието всичко онова, което обяснихме, че те действително показват върху тяхното външно тяло един признак изразяващ тяхната тъпота относно аполоновия принцип.
За гърците такива хора показваха върху своето външно тяло, как те са изостанали назад атавистично на една предишна степен на развитието. Знаменателно е, че когато се роди един мъж с особено дълги уши това беше цар Мидас, гърците казаха: Раждайки се този човек получи магарешки уши. Понеже преди да се роди на Земята този човек не се е отдал по един правилен на чин на въздействията, които някога дойдоха в света чрез онова ангелско същество, което беше проникнато от Христос, затова, казваха те, той има магарешки уши и в резултат на това той предпочиташе духовите инструменти пред струнните. И когато веднъж се роди едно дете, което нямаше така да се каже никаква кожа, което се роди без кожа, то беше познато в митологията под името на одрания Марсиас -, тогава те казаха: Този човек се роди така, защото преди раждането не се е вслушал в това, което изхождаше от подобното на ангел същество. Така се представят нещата за окултното наблюдение.
към текста >>
За
гърци
те такива хора показваха върху своето външно тяло, как те са изостанали назад атавистично на една предишна степен на развитието.
Това внесе хармония в мисленето, чувствуването и волението. И един отблясък на това е музикалното изкуство, особено аполоновото изкуство, онова музикално изкуство например, което се разлива чрез струнните звуци. Гърците не считаха като аполоново изкуство онова, което се проявяваше чрез свирка или чрез духови инструменти. Онова, което по-малко апелира към стихиите отколкото духовите инструменти, което изисква така да се каже най-много маневриране от страна на човека, на кратко казано, което звучи в струните на Аполон, на него гърците приписваха онова музикално въздействие, което поставя душата в хармония. А за хората, които нямаха склонност, които не ценяха достатъчно музикалното изкуство на Аполон, за тях гърците, имайки в съзнанието всичко онова, което обяснихме, че те действително показват върху тяхното външно тяло един признак изразяващ тяхната тъпота относно аполоновия принцип.
За гърците такива хора показваха върху своето външно тяло, как те са изостанали назад атавистично на една предишна степен на развитието.
Знаменателно е, че когато се роди един мъж с особено дълги уши това беше цар Мидас, гърците казаха: Раждайки се този човек получи магарешки уши. Понеже преди да се роди на Земята този човек не се е отдал по един правилен на чин на въздействията, които някога дойдоха в света чрез онова ангелско същество, което беше проникнато от Христос, затова, казваха те, той има магарешки уши и в резултат на това той предпочиташе духовите инструменти пред струнните. И когато веднъж се роди едно дете, което нямаше така да се каже никаква кожа, което се роди без кожа, то беше познато в митологията под името на одрания Марсиас -, тогава те казаха: Този човек се роди така, защото преди раждането не се е вслушал в това, което изхождаше от подобното на ангел същество. Така се представят нещата за окултното наблюдение. За окултното наблюдение Марсиас не е бил одран когато е бил на Земята в живо тяло, а той така се е родил.
към текста >>
Знаменателно е, че когато се роди един мъж с особено дълги уши това беше цар Мидас,
гърци
те казаха: Раждайки се този човек получи магарешки уши.
И един отблясък на това е музикалното изкуство, особено аполоновото изкуство, онова музикално изкуство например, което се разлива чрез струнните звуци. Гърците не считаха като аполоново изкуство онова, което се проявяваше чрез свирка или чрез духови инструменти. Онова, което по-малко апелира към стихиите отколкото духовите инструменти, което изисква така да се каже най-много маневриране от страна на човека, на кратко казано, което звучи в струните на Аполон, на него гърците приписваха онова музикално въздействие, което поставя душата в хармония. А за хората, които нямаха склонност, които не ценяха достатъчно музикалното изкуство на Аполон, за тях гърците, имайки в съзнанието всичко онова, което обяснихме, че те действително показват върху тяхното външно тяло един признак изразяващ тяхната тъпота относно аполоновия принцип. За гърците такива хора показваха върху своето външно тяло, как те са изостанали назад атавистично на една предишна степен на развитието.
Знаменателно е, че когато се роди един мъж с особено дълги уши това беше цар Мидас, гърците казаха: Раждайки се този човек получи магарешки уши.
Понеже преди да се роди на Земята този човек не се е отдал по един правилен на чин на въздействията, които някога дойдоха в света чрез онова ангелско същество, което беше проникнато от Христос, затова, казваха те, той има магарешки уши и в резултат на това той предпочиташе духовите инструменти пред струнните. И когато веднъж се роди едно дете, което нямаше така да се каже никаква кожа, което се роди без кожа, то беше познато в митологията под името на одрания Марсиас -, тогава те казаха: Този човек се роди така, защото преди раждането не се е вслушал в това, което изхождаше от подобното на ангел същество. Така се представят нещата за окултното наблюдение. За окултното наблюдение Марсиас не е бил одран когато е бил на Земята в живо тяло, а той така се е родил. Това, което е престъпил, той го е престъпил преди своето раждане.
към текста >>
Много градове, които
гърци
те бяха основали като колонии, и носят името Аполония, защото хората черпеха съвети от Пития, дали трябва да основат колонии тук или там.
Понеже преди да се роди на Земята този човек не се е отдал по един правилен на чин на въздействията, които някога дойдоха в света чрез онова ангелско същество, което беше проникнато от Христос, затова, казваха те, той има магарешки уши и в резултат на това той предпочиташе духовите инструменти пред струнните. И когато веднъж се роди едно дете, което нямаше така да се каже никаква кожа, което се роди без кожа, то беше познато в митологията под името на одрания Марсиас -, тогава те казаха: Този човек се роди така, защото преди раждането не се е вслушал в това, което изхождаше от подобното на ангел същество. Така се представят нещата за окултното наблюдение. За окултното наблюдение Марсиас не е бил одран когато е бил на Земята в живо тяло, а той така се е родил. Това, което е престъпил, той го е престъпил преди своето раждане.
Много градове, които гърците бяха основали като колонии, и носят името Аполония, защото хората черпеха съвети от Пития, дали трябва да основат колонии тук или там.
Гърците държаха на свободата на своите градове, поради което нямаха една единна държава, а имаха идеалното единство, което им беше дадено чрез техния бог Аполон, за който те по-късно основаха един вид съюз на градовете. Ние виждаме, как в бога, който гърците наричаха Аполон, те почитаха съществото, за което ние току що говорихме. И бихме могли да кажем: В това, което действително отговаря на Аполон в края на Атлантската епоха, в него беше "вдушевено" Христовото Същество. И когато задаваме въпроса: Що е действително Аполон? Не неговият сянков образ, който гърците почитаха след това, а що е всъщност Аполон?
към текста >>
Гърци
те държаха на свободата на своите градове, поради което нямаха една единна държава, а имаха идеалното единство, което им беше дадено чрез техния бог Аполон, за който те по-късно основаха един вид съюз на градовете.
И когато веднъж се роди едно дете, което нямаше така да се каже никаква кожа, което се роди без кожа, то беше познато в митологията под името на одрания Марсиас -, тогава те казаха: Този човек се роди така, защото преди раждането не се е вслушал в това, което изхождаше от подобното на ангел същество. Така се представят нещата за окултното наблюдение. За окултното наблюдение Марсиас не е бил одран когато е бил на Земята в живо тяло, а той така се е родил. Това, което е престъпил, той го е престъпил преди своето раждане. Много градове, които гърците бяха основали като колонии, и носят името Аполония, защото хората черпеха съвети от Пития, дали трябва да основат колонии тук или там.
Гърците държаха на свободата на своите градове, поради което нямаха една единна държава, а имаха идеалното единство, което им беше дадено чрез техния бог Аполон, за който те по-късно основаха един вид съюз на градовете.
Ние виждаме, как в бога, който гърците наричаха Аполон, те почитаха съществото, за което ние току що говорихме. И бихме могли да кажем: В това, което действително отговаря на Аполон в края на Атлантската епоха, в него беше "вдушевено" Христовото Същество. И когато задаваме въпроса: Що е действително Аполон? Не неговият сянков образ, който гърците почитаха след това, а що е всъщност Аполон? Като свръхземно същество той е онова Същество, което разля от висшите светове целебните сили за душата, парализирайки луциферическите и ариманически същества.
към текста >>
Ние виждаме, как в бога, който
гърци
те наричаха Аполон, те почитаха съществото, за което ние току що говорихме.
Така се представят нещата за окултното наблюдение. За окултното наблюдение Марсиас не е бил одран когато е бил на Земята в живо тяло, а той така се е родил. Това, което е престъпил, той го е престъпил преди своето раждане. Много градове, които гърците бяха основали като колонии, и носят името Аполония, защото хората черпеха съвети от Пития, дали трябва да основат колонии тук или там. Гърците държаха на свободата на своите градове, поради което нямаха една единна държава, а имаха идеалното единство, което им беше дадено чрез техния бог Аполон, за който те по-късно основаха един вид съюз на градовете.
Ние виждаме, как в бога, който гърците наричаха Аполон, те почитаха съществото, за което ние току що говорихме.
И бихме могли да кажем: В това, което действително отговаря на Аполон в края на Атлантската епоха, в него беше "вдушевено" Христовото Същество. И когато задаваме въпроса: Що е действително Аполон? Не неговият сянков образ, който гърците почитаха след това, а що е всъщност Аполон? Като свръхземно същество той е онова Същество, което разля от висшите светове целебните сили за душата, парализирайки луциферическите и ариманически същества. Това произведе също в човешкото тяло едно съвместно действие на мозъка, дишането, белите дробове с гръкляна /ларинкса/ и сърцето, както това се изразява в прожекцията на това съвместно действие в песента.
към текста >>
Не неговият сянков образ, който
гърци
те почитаха след това, а що е всъщност Аполон?
Много градове, които гърците бяха основали като колонии, и носят името Аполония, защото хората черпеха съвети от Пития, дали трябва да основат колонии тук или там. Гърците държаха на свободата на своите градове, поради което нямаха една единна държава, а имаха идеалното единство, което им беше дадено чрез техния бог Аполон, за който те по-късно основаха един вид съюз на градовете. Ние виждаме, как в бога, който гърците наричаха Аполон, те почитаха съществото, за което ние току що говорихме. И бихме могли да кажем: В това, което действително отговаря на Аполон в края на Атлантската епоха, в него беше "вдушевено" Христовото Същество. И когато задаваме въпроса: Що е действително Аполон?
Не неговият сянков образ, който гърците почитаха след това, а що е всъщност Аполон?
Като свръхземно същество той е онова Същество, което разля от висшите светове целебните сили за душата, парализирайки луциферическите и ариманически същества. Това произведе също в човешкото тяло едно съвместно действие на мозъка, дишането, белите дробове с гръкляна /ларинкса/ и сърцето, както това се изразява в прожекцията на това съвместно действие в песента. Защото правилното съвместно действие на мозъка, дишането и органите на говора и сърцето, е телесният израз за правилното действие, за хармоничното действие на мисленето, чувствуването и волението. Лечителят, свръхсетивният лечител е Аполон. Ние видяхме трите степени на неговото развитие и лечителят, който стои на основата на Аполон, се роди на земята и хората го наричат Исус, т.е.
към текста >>
167.
4. ПЕТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Това, което сега ще кажа, важи не само за
гърци
те и за римляните, а също и за останалите области на Европа.
След това идваме в Третата следатлантска културна епоха, която още вчера охарактеризирахме като онази епоха, в която душите бяха подбудени да усвояват знание чрез силови същества, които блестяха от звезди те, в която хората виждаха не само мировата тайна в царуващите в свръхсетивната област отношения на Времето, а в която хората проникнаха в сетивното битие, в сетивното съществувание и в сетивното битие, в движението на звездите и в писменността, която те записваха в мировото пространство, виждаха хармонизиращото, мелодизиращото естество на мировия процес. Този светоглед аз бих могъл да нарека "Астрология". Хронологията бе последвана от Астрологията. И всичко, което разкрива истинската Хронология на Заратустризма, което разкрива истинската Астрология на египетските и халдейските мистерии, всичко това беше подбудено чрез троичното дело на Христос преди великата атлантска катастрофа. А какво последва в Гръцката или в Гръцко-латинската културна епоха?
Това, което сега ще кажа, важи не само за гърците и за римляните, а също и за останалите области на Европа.
Вчера аз се опитах да го обясня само при един отделен случай, но то важи така да се каже за целия западен свят. Ние можем още веднъж да на сочим нашия поглед в миналото и да видим, как гъркът почиташе Аполона, този отблясък на Натановото момче Исус, но както то беше още в края на Атлантската епоха. Ние казахме: Аполон идваше при Делфийския Оракул от страната на Хипербореите, от север. Чрез устата на Пития той казваше най-важното, което гъркът искаше да чуе, през време на лятото. През есента той отново се връщаше в страната на Хипербореите.
към текста >>
Можем да кажем: За халдейците, за египтяните, за последователите на Заратустра, за
гърци
те, за римляните, за европейските народи от средна и северна Европа най-важното при човека беше това, което дойде от духовния свят.
И апостол Павел знае добре, че това съзнание за връзката с Духа на Земята е едно последействие на преди земното Христово Събитие, защото той обръща вниманието върху това, че Христос беше този, който вървеше пред евреите и направи да бликне вода от скалите. И ако преминем даже от Библията към важните легендарни материали на еврейския народ, ние ще намерим, как тези материали на легендите са проникна ти от геологията, за която говорим тук. В тези легенди ни се разказва, как Яхве, когато създаде човека от земя, изпрати своите Ангели-служители да му донесат от всички краища на Земята различните цветове пръст, пръст от различни цветове, за да вмеси в тялото на Адама всичко, което принадлежи на Земята. Днес бихме казали: Йехова взе присърце да постави човека на Земята така, че в неговото истинско същество човекът да бъде най-висшият цвят, венецът на земните твари.
Можем да кажем: За халдейците, за египтяните, за последователите на Заратустра, за гърците, за римляните, за европейските народи от средна и северна Европа най-важното при човека беше това, което дойде от духовния свят.
За евреите най-важното при човека е това, което е свързано със Земята и нейните сили. Яхве се чувствува като бог, който царува над Земята прониквайки я духовно. Така ние виждаме, че като най-важно събитие в четвъртата следатлантска епоха трябва да считаме това: Геологията се прибавя към Метеорологията. И това се изразява сега по един чудесен начин в неговия духовен насрещен образ в древноюдейското пророчество. Всъщност какво преследваха тези пророци?
към текста >>
168.
6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
И когато наблюдаваме Европа, запада на древните времена, и виждаме във времената преди и след Атлантида това, което е оживяло в следатлантското време като спомени за атлантските времена, когато виждаме, как в
Гърци
я, в култа на Аполон прозвучава един последен отзвук, преминавайки, как този отзвук показва, че в горните светове е бил проникнат от Христос родилият се по-късно Натанов Исус, който после слезе на Земята и извърши Тайната на Голгота,проникнатият от Христос Натанов Исус – когато проследим това и се запитаме тогава: От къде дойде Христос?
И ние виждаме днес, как този образ на зодиака е бил отпечатан в душата на Земята, в аурата на Земята, и се издигаме до другата част на Кеплеровия светоглед: до онази част, която също трябваше да остане в подсъзнателните основи на душата, която обаче ясно показва, че онова, което ние днес можем да дадем като една космология, е едно изпълнение. Така дълбоко е основано в еволюцията на човечеството това, което Антропософията трябва да бъде за нас, така вътрешно е свързаното с онова предупреждение, което звучи от свещения Граал към нас.
И когато наблюдаваме Европа, запада на древните времена, и виждаме във времената преди и след Атлантида това, което е оживяло в следатлантското време като спомени за атлантските времена, когато виждаме, как в Гърция, в култа на Аполон прозвучава един последен отзвук, преминавайки, как този отзвук показва, че в горните светове е бил проникнат от Христос родилият се по-късно Натанов Исус, който после слезе на Земята и извърши Тайната на Голгота,проникнатият от Христос Натанов Исус – когато проследим това и се запитаме тогава: От къде дойде Христос?
Как дойде Той, идвайки от горе надолу, как направи той това пътуване? Той дойде от запад към изток, след това отново дойде от изток на запад. Неговата външна дреха /външна обвивка/ слезе от областта на висшите йерархии. Съществата на висшите йерархии го донесоха долу, към тях принадлежеше той. Легендата на Парсифал ни напомня хубаво, че това е така, като казва: Отряд Ангели донесе свещения Граал при Титурел, истинската тайна за Христа-Исуса, за връзката на Господаря на Земята с девствената майка, и отново един отряд Ангели го очаква в областта на висшите йерархии.
към текста >>
169.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Опирайки се само върху философската наука, трябваше да покажа, че мисълта се е родила някога в древна
Гърци
я, че тя възниква от старото образно изживяване на външния свят, което е било присъщо на тогавашното човечество.
Намерението ми в тази книга беше да посоча резултатите на духовната наука единствено чрез проследяване на философското развитие през вековете.
Опирайки се само върху философската наука, трябваше да покажа, че мисълта се е родила някога в древна Гърция, че тя възниква от старото образно изживяване на външния свят, което е било присъщо на тогавашното човечество.
После аз се опитах да проследя как тази мисъл преминава у Сократ, Платон, Аристотел, как тя приема определени форми, как тя продължава да се развива, за да стигне през Средновековието до онзи момент, на който сега искам да се спра по-обстойно.
към текста >>
170.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Ако се пренесем в миналото и надникнем в епохата на дребна
Гърци
я, бихме се измамили твърде много, ако повярваме, че древните
гърци
са използували някакви модели, за да създадат онези чудни форми, които са ни оставили.
Можем нагледно да обясним това, скъпи мои приятели, в една точно определена област. Виждате ли, фактът, че днешните художници не могат да рисуват без модел, този факт се основава на това, че хората напълно изгубиха възможността да изживяват по някакъв начин продължението на Аза вътре в организма, продължението на Аза в астралното тяло. Защо днес се удивляваме толкова много на старите портрети? Защото художниците от миналото не изработваха своите портрети така, както правят днешните художници, които поставят пред себе си едно лице и допират, т.е. подражават на чертите, които виждат там; напротив, старите художници знаеха: при някого, чиито мускули около очите са формирани по определен начин, при него това, което живее в Аза, продължава по един строго определен начин в астралното тяло, така че тъкмо Азът поражда съответната форма на мускулите.
Ако се пренесем в миналото и надникнем в епохата на дребна Гърция, бихме се измамили твърде много, ако повярваме, че древните гърци са използували някакви модели, за да създадат онези чудни форми, които са ни оставили.
Те не са имали никакви модели. Онзи, който трябваше да придаде определена форма на ръката ръката в нейната художествена цялост, добре знаеше как волята вмъква Аза в астралното тяло; и от това, което долавяше, той пресъздаваше после формите. Поради обстоятелството, че хората изгубиха всякакъв усет за астралното тяло, се наложи те да се придържат така строго към модела, както това вече стана нещо обичайно за нашето време.
към текста >>
171.
Как се преодолява душевната нищета на съвремието?
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Повечето от нас често са чували и знаят, че нашата епоха е предшествана от така наречената четвърта следатлатска културна епоха, в която най-значимите народи са били
гърци
те и римляните, че следващите столетия до 14.-15.
Повечето от нас често са чували и знаят, че нашата епоха е предшествана от така наречената четвърта следатлатска културна епоха, в която най-значимите народи са били гърците и римляните, че следващите столетия до 14.-15.
век са били все още импулсирани от тази четвърта следантлантска културна епоха и че след 15. столетие живеем в петата следатлантска културна епоха. В тази епоха сме инкарнирани сега и в този културен период човечеството ще живее още много столетия. Също така знаем, поне повечето от нас, че в четвъртата следатлантска, гръцко-римската културна епоха чрез всичко, което представлява външна култура и работа, се изгражда така наречената разсъдъчна душа и че настоящата задача е да се изгради съзнателната душа.
към текста >>
Гърци
те и римляните са били душевно обвързани с техния разум по различен начин от хората на петата следатлантска културна епоха.
Всички житейски условия и обстоятелства изразяват това. Ако разглеждаме правилно живота, навсякъде се потвърждава истината, че нашето съвремие има задачата да развие съзнателната душа. Целият човешки живот е бил различен в предходната гръцко-римска епоха, в зависимост от нивото на развитие на разума и чувствата, което е преминало човечеството в следатлантското време. Разумът трябва да се разбира в по-широк смисъл. Днес той не е достатъчно изяснен.
Гърците и римляните са били душевно обвързани с техния разум по различен начин от хората на петата следатлантска културна епоха.
Гърците и римляните са получили разума, доколкото са го употребявали, наготово, което е естествена тенденция на техния етап на развитие. Това е напълно различно. Те не са култивирали естествения разум по същия начин, по който е необходимо да го прави съвременният човек и по който става все по-необходимо да го прави през петата следатлантска културна епоха. Tогава той се e развивал като естествена способност. Израствайки в нормални условия, даден човек в една инкарнация или e притежавал разум, или не.
към текста >>
Гърци
те и римляните са получили разума, доколкото са го употребявали, наготово, което е естествена тенденция на техния етап на развитие.
Ако разглеждаме правилно живота, навсякъде се потвърждава истината, че нашето съвремие има задачата да развие съзнателната душа. Целият човешки живот е бил различен в предходната гръцко-римска епоха, в зависимост от нивото на развитие на разума и чувствата, което е преминало човечеството в следатлантското време. Разумът трябва да се разбира в по-широк смисъл. Днес той не е достатъчно изяснен. Гърците и римляните са били душевно обвързани с техния разум по различен начин от хората на петата следатлантска културна епоха.
Гърците и римляните са получили разума, доколкото са го употребявали, наготово, което е естествена тенденция на техния етап на развитие.
Това е напълно различно. Те не са култивирали естествения разум по същия начин, по който е необходимо да го прави съвременният човек и по който става все по-необходимо да го прави през петата следатлантска културна епоха. Tогава той се e развивал като естествена способност. Израствайки в нормални условия, даден човек в една инкарнация или e притежавал разум, или не. Като в последния случай това се е считало за нещо болнаво, във всеки случай нещо абнормно, необичайно.
към текста >>
Който правилно е изучавал същността на Древна
Гърци
я и Рим, знае, че индивидуализмът тогава не е бил толкова развит, колкото сега в европейското или изобщо в зависимото от европейското американско общество.
Имам нужда да назова само едно нещо, за да ни стане ясно как трябва да се търси средство за една от настоящите злини, за трудността на взаиморазбирателството. Трябва само да кажа, че е необходимо, при това напълно съзнателно, тъй като живеем в епохата на съзнателната душа, все повече да се пробужда интересът в настоящата епоха към социалното разбирателство.
Който правилно е изучавал същността на Древна Гърция и Рим, знае, че индивидуализмът тогава не е бил толкова развит, колкото сега в европейското или изобщо в зависимото от европейското американско общество.
Това може да стане ясно, ако сравните човека – за да може да се сравнява, може да се вземат радикални сравнения – с даден животински вид. Защо един животински вид живее в определени граници, хармонично? Защото той е предопределен за това чрез своята групова душа, чрез своята родова душа. Това е присъщо на животинските видове и е в реда на нещата. Те обаче също така не могат да надраснат този етап на развитие, докато човекът трябва да продължи да се развива.
към текста >>
172.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Напротив, той съвсем любезно посочва какво са разбирали
гърци
те и римляните под названието "варвари" и че в него положително не са влагали лош смисъл.
В ръцете ми случайно попадна една статия за човешкото достойнство от Александер фон Глайхен-Русвурм*29. Повод за написването и е дало това, че германците били наречени варвари, а в периферията и сега ги наричали така. Глайхен-Русвурм, правнук на Шилер, не се засяга особено от използването на думата варвари.
Напротив, той съвсем любезно посочва какво са разбирали гърците и римляните под названието "варвари" и че в него положително не са влагали лош смисъл.
Но не на това искам да се спра. По-нататък той се изказва за различните народи; това е една от многобройните днешни статии, написани от хора, които в Централна Европа биха съответствали например на Метерлинк. Моля да ме извините! Глайхен-Русвурм прави разлика между народи и правителства, и то понякога с думи, които аз само ги предавам, не ги изказвам лично може би са страшни, ако читателят или слушателят се почувства уязвен като член на съответния народ; но аз не вярвам между нас да има такъв всички ние сме антропософи и имаме разбира не за тези неща.
към текста >>
173.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
На тях, с други думи, би им допаднало, ако човек можеше да господства над тази територия на духовността и на скромността, но извършвайки го приблизително така, както римляните с
гърци
те.
Определени лица в онези центрове положително не желаят духовният живот в Централна Европа да замре; те говорят за красивата научност и духовност и за сериозната скромност, битували по-преди.
На тях, с други думи, би им допаднало, ако човек можеше да господства над тази територия на духовността и на скромността, но извършвайки го приблизително така, както римляните с гърците.
Гръцката култура естествено била по-високата; римляните не унищожили гръцката култура. Също така никой от Антантата не желае да унищожи германската култура. Напротив, на хората ще им бъде доста удобно да онаследят добре поддържаната германска култура, но им се иска да създадат нещо наподобяващо отношението на римляните към гърците, сиреч съществуващото в Централна Европа да бъде подложено на своего рода духовно робство. Но нека тогава това да се каже! Нека да не бъде разкрасявано с нещо, което направо е смехотворно; защото германският милитаризъм който не трябва да се отрича по своето същинско потекло е френски и руски милитаризъм.
към текста >>
Напротив, на хората ще им бъде доста удобно да онаследят добре поддържаната германска култура, но им се иска да създадат нещо наподобяващо отношението на римляните към
гърци
те, сиреч съществуващото в Централна Европа да бъде подложено на своего рода духовно робство.
Определени лица в онези центрове положително не желаят духовният живот в Централна Европа да замре; те говорят за красивата научност и духовност и за сериозната скромност, битували по-преди. На тях, с други думи, би им допаднало, ако човек можеше да господства над тази територия на духовността и на скромността, но извършвайки го приблизително така, както римляните с гърците. Гръцката култура естествено била по-високата; римляните не унищожили гръцката култура. Също така никой от Антантата не желае да унищожи германската култура.
Напротив, на хората ще им бъде доста удобно да онаследят добре поддържаната германска култура, но им се иска да създадат нещо наподобяващо отношението на римляните към гърците, сиреч съществуващото в Централна Европа да бъде подложено на своего рода духовно робство.
Но нека тогава това да се каже! Нека да не бъде разкрасявано с нещо, което направо е смехотворно; защото германският милитаризъм който не трябва да се отрича по своето същинско потекло е френски и руски милитаризъм. Без френския и руския милитаризъм германски нямаше да има.
към текста >>
174.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
И може да се каже, че пътят, изминат от християнството през южните страни
Гърци
я, Италия, Испания и така нататък този път във все по-голяма степен водел към заличаване на разбирането за онова, което всъщност бил Христос.
Това е едната страна на Христовата връзка с Исус. По онова време била налице възможността за прозиране на Христовото Същество посредством гнозиса. Това не станало, в космически план, въпреки че съществуващото под формата на гнозис съдържало една цялостна Христова мъдрост.
И може да се каже, че пътят, изминат от християнството през южните страни Гърция, Италия, Испания и така нататък този път във все по-голяма степен водел към заличаване на разбирането за онова, което всъщност бил Христос.
Предназначението на потъващия Рим, на разпадащия се Рим било да осъществи заличаването на разбирането за Христос.
към текста >>
175.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
И докато на юг
гърци
те имали своите богове Зевс, Аполон и т.н., хората от Севера си имали азите, чието име се свързва с глаголите esse, sein*180 'съм', а пък esse с gesehen werden, mit dein Auge gesehen werden 'бивам виждан, виждат ме с очите си.
Старите, сънищни прозрения в духовния свят са изчезнали. По северния начин на изразяване казва ли, че на мястото на ваните, чието име се свързва с глагола wahnen 'въобразявам си', с даденото от видението, дошли азите, които вече са богове за развитото дневно съзнание. През Четвъртия следатлантски период на север продължавали да се изразяват по този начин, докато всички подобни спомени не били изкоренени от свещениците. През Петия следатлантски период, когато се появил материализмът, респ. "християнизмът", тези неща вече били изчезнали.
И докато на юг гърците имали своите богове Зевс, Аполон и т.н., хората от Севера си имали азите, чието име се свързва с глаголите esse, sein*180 'съм', а пък esse с gesehen werden, mit dein Auge gesehen werden 'бивам виждан, виждат ме с очите си.
Но за Третия следатлантски период старите народи, обитавали европейския Север, имали божествата ванове. И именно тези божества стояли много по-близо до хората. Нертус, превърнал се на север в Ньорт, бил такова божество на онези, които възвестявали всяко едно зачатие и раждане.
към текста >>
176.
2. Лекция, 13.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Той се опитва да възроди културния живот на древна
Гърци
я в германската душа в своята "Аспазия".
Искам да ви разкажа нещо нагледно. В частност, има значение да се ориентираме, как в наши дни се проявява естествената връзка между две средноевропейски държави. В Австрия във втората половина на XIX век е живял немският поет Роберт Хамерлинг /бележка 27/. Той е бил германец и в това, че се е стараел да възроди целия свят в своята душа. Чак до Каин проследява той в своя "Ахасвер в Рим" заблуждаващата се човешка душа, и в съпоставянето на Ахасвер и Нерон търси разрешаването на загадката на дълбините на техните души.
Той се опитва да възроди културния живот на древна Гърция в германската душа в своята "Аспазия".
Задълбочаването на религиозния живот, което по едно време са търсели в повторното кръщение, той се стреми да покаже в своя епос "Кралят на Сион". Той се е опитвал да разбере това, което, във възобновяващи се импулси е действало във френската революция, в драмата "Дантон и Робеспиер". И, накрая, в "Хомункулус" той търси да разбере импулсите, отиващи в бъдещето и замъгляващи духовното. Бих могъл много да добавя, за да покажа, как в Роберт Хамерлинг се е разкривал истински средноевропейският дух. Роберт Хамерлинг прекарал голяма част от своя живот в леглото; последните 3 десетилетия почти през цялото време бил болен.
към текста >>
Константинопол би трябвало да стане руски град,
Гърци
я – васална на Русия държава.
Докато Средиземно море, по-скоро според надутите приказки, отколкото на дело, би трябвало да стане „френско море", Русия се стремеше да направи Черно море "руско море", а Мраморно море "руско езеро".
Константинопол би трябвало да стане руски град, Гърция – васална на Русия държава.
Това са били твърди насоки на руската политика, и спомагателни лостове за това са общността на вярата и панславизма. Тогава Дунав би бил затворен при Железни врата с руска бариера.“
към текста >>
177.
7. Лекция, 12.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Задачата на германската същност е да развие душевния живот в света на идеите; това е, което трябва да бъде достигнато след културата на Древна
Гърци
я, достигнала върха на четвъртата следатлантска културна епоха.
Задачата на германската същност е да развие душевния живот в света на идеите; това е, което трябва да бъде достигнато след културата на Древна Гърция, достигнала върха на четвъртата следатлантска културна епоха.
И каквото и да се казва, не би трябвало да си националист в тесния смисъл на думата, а е съвсем достатъчно да бъдеш обективен наблюдател на хода на развитие на човечеството. Вие знаете: аз говоря за това не под влиянието на войната, говоря за това от години, от петнадесет години преди войната.
към текста >>
178.
11. Лекция, 15.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Ако искаме да разберем какво става, да се обърнем към съзнанието на
гърци
те.
Но в течение на времето това чувство е трябвало да отслабва. Какво става по-нататък?
Ако искаме да разберем какво става, да се обърнем към съзнанието на гърците.
Както всеки средностатистически човек от нашата епоха, гърците ясно осъзнавали собственото си тяло. Но – вече описах това – те осъзнавали и, че това тяло е пронизано от душевност. Те чувствали живота на душата, усещали душата, като даваща живот на тялото. Това чувство, което още е било живо при гърците, е изгубено. Че историята не пише за това, че подобно чувство е изгубено, е резултат от материализма.
към текста >>
Както всеки средностатистически човек от нашата епоха,
гърци
те ясно осъзнавали собственото си тяло.
Но в течение на времето това чувство е трябвало да отслабва. Какво става по-нататък? Ако искаме да разберем какво става, да се обърнем към съзнанието на гърците.
Както всеки средностатистически човек от нашата епоха, гърците ясно осъзнавали собственото си тяло.
Но – вече описах това – те осъзнавали и, че това тяло е пронизано от душевност. Те чувствали живота на душата, усещали душата, като даваща живот на тялото. Това чувство, което още е било живо при гърците, е изгубено. Че историята не пише за това, че подобно чувство е изгубено, е резултат от материализма. Никой в действителност не разбира Омир, Софокъл или Есхил, ако той ги чете без чувството, че гърците са имали различно светоусещане от съвременния човек.
към текста >>
Това чувство, което още е било живо при
гърци
те, е изгубено.
Какво става по-нататък? Ако искаме да разберем какво става, да се обърнем към съзнанието на гърците. Както всеки средностатистически човек от нашата епоха, гърците ясно осъзнавали собственото си тяло. Но – вече описах това – те осъзнавали и, че това тяло е пронизано от душевност. Те чувствали живота на душата, усещали душата, като даваща живот на тялото.
Това чувство, което още е било живо при гърците, е изгубено.
Че историята не пише за това, че подобно чувство е изгубено, е резултат от материализма. Никой в действителност не разбира Омир, Софокъл или Есхил, ако той ги чете без чувството, че гърците са имали различно светоусещане от съвременния човек. Ако Есхил се четеше с това чувство, бихме имали различни преводи, от тези, които ни предлагат сега, и които понякога предизвикват недоумение и в най-съществените си оттенъци са далеч от истинския Есхил. Гъркът именно в живота между раждането и смъртта е чувствал оживяващата тялото душа, и това му е давало още едно усещане: усещането за единство на тяло и душа. Нито в една епоха това усещане не го е имало толкова живо, както в гръко-римската.
към текста >>
Никой в действителност не разбира Омир, Софокъл или Есхил, ако той ги чете без чувството, че
гърци
те са имали различно светоусещане от съвременния човек.
Както всеки средностатистически човек от нашата епоха, гърците ясно осъзнавали собственото си тяло. Но – вече описах това – те осъзнавали и, че това тяло е пронизано от душевност. Те чувствали живота на душата, усещали душата, като даваща живот на тялото. Това чувство, което още е било живо при гърците, е изгубено. Че историята не пише за това, че подобно чувство е изгубено, е резултат от материализма.
Никой в действителност не разбира Омир, Софокъл или Есхил, ако той ги чете без чувството, че гърците са имали различно светоусещане от съвременния човек.
Ако Есхил се четеше с това чувство, бихме имали различни преводи, от тези, които ни предлагат сега, и които понякога предизвикват недоумение и в най-съществените си оттенъци са далеч от истинския Есхил. Гъркът именно в живота между раждането и смъртта е чувствал оживяващата тялото душа, и това му е давало още едно усещане: усещането за единство на тяло и душа. Нито в една епоха това усещане не го е имало толкова живо, както в гръко-римската. Тъй като в епохата, предшествала гръко-римската, хората през цялото време са имали чувството, че душевното принадлежи на света на Светлината, на света на Словото, на Логоса – свят, в който човек живее до раждането и след смъртта. Сега, в епохата на материализма, човек най-често изобщо не чувства душевното.
към текста >>
Това усещане, което е живяло в
Гърци
я в такава форма, не го е имало в предшестващите времена – както току що го поясних – няма го и в наше време.
Тъй като в епохата, предшествала гръко-римската, хората през цялото време са имали чувството, че душевното принадлежи на света на Светлината, на света на Словото, на Логоса – свят, в който човек живее до раждането и след смъртта. Сега, в епохата на материализма, човек най-често изобщо не чувства душевното. В гръцката епоха, и малко отслабено пренесено в сухата, разсъдъчна епоха на римско-латинското, това възприемане на вътрешната съпринадлежност на тяло и душа е било още живо. Гъркът е разглеждал тялото, като външен израз на душата, а разцвета и разлагането на физическото тяло, като разцвет и гибел на душевния живот. Гъркът е обичал тялото по същия начин, както е обичал душата си.
Това усещане, което е живяло в Гърция в такава форма, не го е имало в предшестващите времена – както току що го поясних – няма го и в наше време.
Резултат от това е било чувството, така дълбоко изразено в думите, сложени в устата на Ахил: "По-добре просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките." /бележка 85/ Това чувство на чудесна хармония между тяло и душа гъркът е заплатил с пълна загуба – ако не е бил свързан с Мистериите – на представите за пътищата на душата след смъртта, и говорил за нея така, както е можело да се говори в епоха, когато живо са усещали единството на душа и тяло.
към текста >>
В
Гърци
я това е било твърдо общоустановено.
Кои са били тези хора, в чиито сили, в чиито възможности е било това? Имало е обширен, значителен свят на посвещение, и чрез Мистериите той е прониквал и изпълвал културния живот на епохата. Мистериите давали на хората това, за което Платон казвал, че то издига човека над блатото на преходното. Тези, които в четвъртия период са имали тази възможност, са търсили в своята душа начин да станат причастни към духовното. Съгласно общата карма на човечеството, в тази епоха пътят е вървял през Мистериите, през търпеливото очакване на посвещението в Мистериите.
В Гърция това е било твърдо общоустановено.
Римските цезари това не ги устройвало. Римските цезари, стремящи се да станат господари на целия известен тогава свят, са можели да употребят своята власт и за това, да принудят да ги посветят в Мистериите. Започвайки още от Октавиан Август /30 г. пр.Хр. – 14 г. Сл.Хр./, римските цезари със силата на своята власт постигат от една или друга жреческа група посвещение в Мистериите.
към текста >>
Така е било в онова време, когато римският свят представлявал, може да се каже, изкривена картина на това, което в древна
Гърци
я е било прекрасно.
Това не са измислици, това са историческите факти. Оттук и процесиите, на които Калигула се явявал на народа като Вакх с жезъл и с венец от бръшлян. Той смятал, че може да се превръща в образи, които, както знаел, са били отражение на боговете. Появявал се като Херкулес с тояга и лъвска кожа, като Меркурий с кадуцей, като Аполон с корона от лъчи и в обкръжението на хор. Той се появявал така пред народа, за да му внуши мисълта, че принадлежи не към хората, а към боговете.
Така е било в онова време, когато римският свят представлявал, може да се каже, изкривена картина на това, което в древна Гърция е било прекрасно.
Разбира се, никой не разбирал това по-добре от самия Калигула или другите инициирани императори, като Комод /180-192 г. сл. Хр./ или други. Веднъж Калигула чул за съдебен процес, на който съдията осъдил подсъдимия на смърт. И когато му съобщили за това, тъй като случаят бил специален, той казал: по същия начин би могло и самият съдия да бъде осъден на смърт, тъй като те са равноценни. Такъв е виждал той моралния облик на своите съвременници.
към текста >>
Такова мислене като нашето съвременно, нито
гърци
те, още по-малко египтяните, халдейците или древните перси, са нямали, то е било невъзможно в онези епохи.
Затова, конкретно, е изчезнало знанието за душата, и все повече се губи. Това духовно-душевно именно отвътре трябва отново да се надигне. Петият културен период е още едва в самото начало, той е започнал в 1413-1415 година. В петия период човечеството ще се развива така, че духовното все повече ще се издига във вътрешното на човека. Но именно в областта на душевното добива значение едно особено обстоятелство: в човека се появява нещо материално, което преди не е било толкова грубо материално, а именно самото мислене.
Такова мислене като нашето съвременно, нито гърците, още по-малко египтяните, халдейците или древните перси, са нямали, то е било невъзможно в онези епохи.
В Гърция до известна степен още бяха живи имагинативните представи; в по-ранните времена те бяха още живи. Който действително умее да чете Аристотел, ще види в сухия Аристотел действени имагинации, тъй като мисленето още в значителна степен е ставало в етерното тяло. Съвременното мислене съвсем е потопено във физическото тяло, станало е изцяло мозъчно мислене и затова е добило този абстрактен характер, с който толкова се гордеят нашите съвременници. Мисленето стана съвсем абстрактно, това мислене действително е свързано с материалната материя на мозъка. Това мислене, съгласно най-важните импулси на епохата, трябва отново да бъде задълбочено, иначе то ще става все по-материално.
към текста >>
В
Гърци
я до известна степен още бяха живи имагинативните представи; в по-ранните времена те бяха още живи.
Това духовно-душевно именно отвътре трябва отново да се надигне. Петият културен период е още едва в самото начало, той е започнал в 1413-1415 година. В петия период човечеството ще се развива така, че духовното все повече ще се издига във вътрешното на човека. Но именно в областта на душевното добива значение едно особено обстоятелство: в човека се появява нещо материално, което преди не е било толкова грубо материално, а именно самото мислене. Такова мислене като нашето съвременно, нито гърците, още по-малко египтяните, халдейците или древните перси, са нямали, то е било невъзможно в онези епохи.
В Гърция до известна степен още бяха живи имагинативните представи; в по-ранните времена те бяха още живи.
Който действително умее да чете Аристотел, ще види в сухия Аристотел действени имагинации, тъй като мисленето още в значителна степен е ставало в етерното тяло. Съвременното мислене съвсем е потопено във физическото тяло, станало е изцяло мозъчно мислене и затова е добило този абстрактен характер, с който толкова се гордеят нашите съвременници. Мисленето стана съвсем абстрактно, това мислене действително е свързано с материалната материя на мозъка. Това мислене, съгласно най-важните импулси на епохата, трябва отново да бъде задълбочено, иначе то ще става все по-материално. И докато мисленето става все по-материално, все по-материалистичен става и животът.
към текста >>
Във времената на
гърци
те това още е било разбиращо се от самосебе си.
Къде е причината за тази абстрактност? Е, човечеството съвсем е изгубило представата за това, което сравнително неотдавна е било мистерийна истина: че човек се състои от тяло, душа и дух.
Във времената на гърците това още е било разбиращо се от самосебе си.
За първите отци на църквата това също е било разбиращо се от самосебе си. Това, което е стояло в основата на упадъка на човешкото развитие – това развитие изисква нов импулс от принципа на Христа – е намерило своя израз в Константинополския Събор в 869 година в твърдението на догмата за премахването на духа. Простете рязкостта на израза ми. Той е само външна констатация на това, което се е затвърдило в съзнанието на човечеството във връзка с описаните от мен факти. От този момент в теологията е било забранено учението за троичността на човешкото същество, за това, че човек се състои от тяло, душа и дух.
към текста >>
179.
5. Пета лекция, Дорнах, 7 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Душите се променят в много по-голяма степен отколкото предполагат хората, и само удобният шаблон в мислене то позволи да се стигне до общоразпространеното мнение: в човешките души всичко е така устроено естествено и в древна
Гърци
я както днес.
За да отговорим на този въпрос, ние трябва да вникнем в основата на нещата и само тогава ще сме в състояние с подобаваща сериозност и достойнство да се свържем с импулсите, които се дават на днешната епоха с оглед развитието на цялото Земно човечество. Може би това, което искам да изнеса днес пред Вас, ще бъде кай-добре разбрано, ако за изходна точка взема един общоизвестен факт. Вие знаете, че Четвъртият следатлантски културен период започна през 8 век преди Мистерията на Голгота и завърши през 15 век след Мистерията на Голгота. През тази Четвърта културна епоха човекът се намираше в съвсем други отношения с външния свят, отколкото сега, в Петата следатлантска културна епоха. Аз често съм заявявал: Развитието на човечеството трябва да бъде приемано от нас извънредно сериозно.
Душите се променят в много по-голяма степен отколкото предполагат хората, и само удобният шаблон в мислене то позволи да се стигне до общоразпространеното мнение: в човешките души всичко е така устроено естествено и в древна Гърция както днес.
Обаче сега аз бих искал да поговоря тъкмо за това душевно устройство, и по-точно за отношението на душите към външния свят.
към текста >>
Разбира се, привикналият с удобството човек ще каже:
Гърци
те и римляните възприемаха сетивния свят около себе си, ние също възприемаме сетивния свят около нас, така че тук няма никаква съществена разлика.
Разбира се, привикналият с удобството човек ще каже: Гърците и римляните възприемаха сетивния свят около себе си, ние също възприемаме сетивния свят около нас, така че тук няма никаква съществена разлика.
Обаче разлика има, скъпи мои приятели, и тя е много съществена! Днешният човек, който е едва в началото на Петата следатлантска епоха, възприема сетивния свят по съвсем друг начин отколкото например древния грък. Древният грък също виждаше цветове, също чуваше звуци; обаче с помощта на цветовете той виждаше и духовни Същества; той не размишляваше за духовните Същества; благодарение на това, което бяха цветовете, нему се откриваха самите духовни Същества.
към текста >>
Така че включително до разцвета на
Гърци
я, у човека все още не се забелязваха никакви външни прояви от страна на низходящото му развитие.
Обаче същото важи и за всички творения, доколкото те обитават Земята в едно или друго физическо тяло. Те са в едно низходящо развитие, което общо взето продължава от средата на Атлантската епоха на сам. Обаче в самото низходящо развитие е налице и едно вълнообразно движение, което съществува под формата на известни повторения. И ние ще сме прави, ако заявим: По време на Четвъртата следатлантска епоха т.е. Гръцко-римската -, стана един вид повторение на това, което беше по време на самата Атлантска епоха.
Така че включително до разцвета на Гърция, у човека все още не се забелязваха никакви външни прояви от страна на низходящото му развитие.
Гръцката култура все още беше запазила една съвършена хармония между душата и тялото на човека. Естествено, хармонията беше най-съвършена в средата на Атлантската епоха. Обаче в Гърция тази хармония се повтори. Ние многократно сме обсъждали въпроса за душевното устройство на древните гърци, многократно сме се спирали на гръцкото изкуство, посочвайки че то се развива от съвсем други импулси, които нямат нищо общо с изкуството на по-късните народи. Древният грък например все още чувствуваше формиращите въздействия на етерните сили спрямо човека, той не се нуждаеше от модели както съвременният европеец защото чувствуваше формата в себе си.
към текста >>
Обаче в
Гърци
я тази хармония се повтори.
И ние ще сме прави, ако заявим: По време на Четвъртата следатлантска епоха т.е. Гръцко-римската -, стана един вид повторение на това, което беше по време на самата Атлантска епоха. Така че включително до разцвета на Гърция, у човека все още не се забелязваха никакви външни прояви от страна на низходящото му развитие. Гръцката култура все още беше запазила една съвършена хармония между душата и тялото на човека. Естествено, хармонията беше най-съвършена в средата на Атлантската епоха.
Обаче в Гърция тази хармония се повтори.
Ние многократно сме обсъждали въпроса за душевното устройство на древните гърци, многократно сме се спирали на гръцкото изкуство, посочвайки че то се развива от съвсем други импулси, които нямат нищо общо с изкуството на по-късните народи. Древният грък например все още чувствуваше формиращите въздействия на етерните сили спрямо човека, той не се нуждаеше от модели както съвременният европеец защото чувствуваше формата в себе си. Изобщо по време на гръцката култура, човешкото тяло се намираше в непосредствено-пространствени отношения с външния свят. Връзката между човека и неговата пространствена среда беше много дълбока. С началото на Петата следатлантска културна епоха нещата се промениха.
към текста >>
Ние многократно сме обсъждали въпроса за душевното устройство на древните
гърци
, многократно сме се спирали на гръцкото изкуство, посочвайки че то се развива от съвсем други импулси, които нямат нищо общо с изкуството на по-късните народи.
Гръцко-римската -, стана един вид повторение на това, което беше по време на самата Атлантска епоха. Така че включително до разцвета на Гърция, у човека все още не се забелязваха никакви външни прояви от страна на низходящото му развитие. Гръцката култура все още беше запазила една съвършена хармония между душата и тялото на човека. Естествено, хармонията беше най-съвършена в средата на Атлантската епоха. Обаче в Гърция тази хармония се повтори.
Ние многократно сме обсъждали въпроса за душевното устройство на древните гърци, многократно сме се спирали на гръцкото изкуство, посочвайки че то се развива от съвсем други импулси, които нямат нищо общо с изкуството на по-късните народи.
Древният грък например все още чувствуваше формиращите въздействия на етерните сили спрямо човека, той не се нуждаеше от модели както съвременният европеец защото чувствуваше формата в себе си. Изобщо по време на гръцката култура, човешкото тяло се намираше в непосредствено-пространствени отношения с външния свят. Връзката между човека и неговата пространствена среда беше много дълбока. С началото на Петата следатлантска културна епоха нещата се промениха. Колкото и странно да Ви прозвучи, но е така: Днес ние не идваме на света, за да се грижим за нашето тяло, за нашата организация.
към текста >>
Ако човекът беше предопределен да остане единствено в рамките и традициите, завещани от
гърци
те, еволюцията на човечеството щеше да пострада.
И ако това не беше така, скъпи мои приятели, цялата еволюция на човечеството щеше да тръгне по лош път.
Ако човекът беше предопределен да остане единствено в рамките и традициите, завещани от гърците, еволюцията на човечеството щеше да пострада.
Едно окултно изследване, устремено към цялостното проучване на човешкия род и неговите еволюционни закономерности колкото и странно да звучи ни от крива една поразяваща, една смайваща истина: Общо взето, още в седмото хилядолетие жените постепенно ще станат безплодни. Да, ето колко далеч ще стигнат телата в своето опустошително смъкване надолу: През седмото хилядолетие жените ще станат безплодни! Замислете се добре: Ако човекът би останал на сегашната степен, ако би продължил да изживява света единствено в отношенията между душевните си трепети и физическото тяло, тогава той нямаше да има повече място на Земята. И още преди изтичането на последните Земни епохи, ще стане така, че жените няма да могат да раждат деца. Ето защо човекът трябва да се свърже по друг начин със Земята.
към текста >>
Ако днес някой види пред себе си определен брой човешки същества, той може да заяви (разбира се, това има своя смисъл в по-ново време, при древните
гърци
то не би имало никакъв смисъл).
Представете си, че навън срещате един човек, а след него друг; и според учението на Августин, Вие може да заявите: Единият е предопределен за доброто, другият за злото. Обаче, скъпи мои приятели, това се отнася до външните обвивки, до физическото тяло, то не се отнася до самата индивидуалност! За самата индивидуалност, учението на Августин а и цялата тогавашна епоха не успяха да кажат нищо.
Ако днес някой види пред себе си определен брой човешки същества, той може да заяви (разбира се, това има своя смисъл в по-ново време, при древните гърци то не би имало никакъв смисъл).
Тук пред себе си аз имам неколцина човешки души; естествено те са ковачи на техните собствени съдби; никаква фатална необходимост не се изправя по техния път. Обаче тези души живеят в тела, които са предопределени за добро, или за зло. И в хода на Земната еволюция хората ще бъдат все по-малко годни да осъществяват своето душевно развитие успоредно със своето телесно развитие. Защо една индивидуалност трябва да се инкарнира в тяло, което според цялата си конструкция е устремено към злото? Човекът, впрочем, може да се приспособи добре, тъкмо защото индивидуалността не е вече в предишната дълбока и свещена връзка с физическото тяло.
към текста >>
Да, по време на древна
Гърци
я това беше нещо велико, нещо хармонично.
Обаче хората съвсем не са склонни да допуснат в съзнанието си тези дълбоки истини. Те твърде бавно се превръщат в хора на Петата следатлантска епоха и искат да разсъждават като хора на Четвъртата следатлантска епоха.
Да, по време на древна Гърция това беше нещо велико, нещо хармонично.
Да разсъждава като грък, днес е пълно безсмислие за човека, понеже околният физически свят даваше на гърка всичко, от което се нуждаеше той. Днес този свят не дава на човека нищо. И аз бих желал да добавя, че в известен смисъл навсякъде е проникнала една враждебност, една омраза които са само обратната страна на ужаса, на ужаса пред новото и духовно вникване в човешкото същество. Нашият съвременник предпочита да остане при външния облик на нещата. А по този начин идват само реминисцении, които остават именно само реминисцении, неподвластни на човешката сила.
към текста >>
Нека мислено да се пренесем в древна
Гърци
я.
С това е свързано нещо друго, към което хората се отнасят несръчно и грубо, въпреки че антропософията е призована да подобри също и тези отношения.
Нека мислено да се пренесем в древна Гърция.
Представете си как човешката душа плътно изпълва човешкото тяло, така че те се покриваха и съвпадаха напълно. Днес не е така; в известен смисъл днес телата са празни. Аз далеч не бих искал да казвам нещо лошо за празните глави около нас; да, в този момент от развитието те са празни, обаче в действителност нищо не остава празно на този свят. И докато човекът "оттегля" душата си от тялото, това тяло е изложено на опасността да се изпълни с нещо друго. И ако душите откажат да се свържат с импулсите от духовния свят, тогава цялото тяло се изпълва с демонични сили.
към текста >>
Защото другите, стари понятия и идеи, които вдигат толкова много празен шум в човешките глави а те ще стават все повече и повече имат една важна последица: те изпълват телата с ариманическа духовност; тези стари идеи искат да вдъхновят човека от външния, пространствен свят спомнете си древните
гърци
!
Този хаос възникна именно, защото действителността е много по-различна и по-богата, отколкото хората си въобразяват с техните празни мозъци. И ние трябва да сме съвсем наясно пред нас е надвиснала алтернативата: или ще продължим всеобщото сгромолясване, или ще изковем нови понятия, нови представи за комплицираното естество на човека. Вътре в самото човечество трябва да съществува едно духовно течение, което да осигури на хората нови и съответствуващи на реалността понятия.
Защото другите, стари понятия и идеи, които вдигат толкова много празен шум в човешките глави а те ще стават все повече и повече имат една важна последица: те изпълват телата с ариманическа духовност; тези стари идеи искат да вдъхновят човека от външния, пространствен свят спомнете си древните гърци!
само че днес това е невъзможно. Нека да не се заблуждаваме: Изправени сме пред едно настъпателно движение на външния свят. Навремето Вселенският събор в Константинопол премахна Духа от човека и забрани да се говори за Дух. човекът се състои само от тяло и душа; да се говори за Дух е светотатство и ерес. Сега ние сме изправени пред аналогичната опасност да се премахне душата, да се премахне духовният живот.
към текста >>
180.
10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Древните
гърци
не биха виждали никакви перспективи за социалното си развитие няма значение дали никой е съгласен с това или не ако не разполагаха със своята наука за бъдещето.
В условията на Четвъртата следатлантска епоха действително съществуваше наука, занимаваща се с предвиждане на бъдещето. В тогавашната епоха хората изобщо не биха повярвали, че могат да постигнат някакъв социален напредък с помощта на онези принципи, с които си служат днешните хора.
Древните гърци не биха виждали никакви перспективи за социалното си развитие няма значение дали никой е съгласен с това или не ако не разполагаха със своята наука за бъдещето.
Изобщо не се съмнявайте: В областта на социалния живот и политиката, днешните хора все още извличат определени сили тъкмо от последиците, които са останали от древната наука за бъдещето. Естествено, тази наука за бъдещето не се опира на външни, сетивни възприятия. До нея никога не може да се стигне според образеца на естествената наука; защото по същество, това, което може да се наблюдава чрез сетивата, е ако мога така да се изразя наука на миналото. И сега аз Ви напомням за един много важен, много съществен закон на Вселената: Наблюдавайки света единствено с физическите сетива, какъвто е подходът на естествената наука, Вие се изправяте пред продължението на миналите закони, Вие се изправяте, така да се каже, пред космическия труп на миналото. Естествената наука изучава мъртвия живот.
към текста >>
Обстоятелството, че днешните хора могат да ръководят своите мисли нещо, което действително им при дава известно величие в нашата епоха се дължи на това, което в древна
Гърци
я можа да възникне под формата на гръцка митология.
Обстоятелството, че днешните хора могат да ръководят своите мисли нещо, което действително им при дава известно величие в нашата епоха се дължи на това, което в древна Гърция можа да възникне под формата на гръцка митология.
Естествено, за един образован представител на нашето съвремие не би имало нищо по-примамливо от това, да си каже:
към текста >>
О,колко щастливи биха били древните
гърци
, ако можеха да разполагат с нашата модерна наука!
О,колко щастливи биха били древните гърци, ако можеха да разполагат с нашата модерна наука!
Обаче ако гърците биха разполагали с нашата модерна наука, тогава не би могло да възникне нищо от онова, което с право смятаме за проява на тяхното величие: легендите за гръцките Богове, света на Омир, Софокъл, Есхил, Платон, Аристотел: Вагнер би бил един Фауст спрямо Вагнеровците, които днес биха кръжали навсякъде около нас. Човешкото мислене би се оказало празно, пусто и мъртво! Защото самата жизнена сила на нашето мислене се корени именно в гръцките митове, изобщо в митовете на Четвъртата следатлантска епоха. И който смята, че митовете са били нещо погрешно, за разлика от днешното мислене, той прилича на един човек, според когото е ненужно розите да бъдат откъснати от розовия храст, ако искаме да си наберем букет от рози: не е ли по-добре розите да растат направо във въздуха?
към текста >>
Обаче ако
гърци
те биха разполагали с нашата модерна наука, тогава не би могло да възникне нищо от онова, което с право смятаме за проява на тяхното величие: легендите за гръцките Богове, света на Омир, Софокъл, Есхил, Платон, Аристотел: Вагнер би бил един Фауст спрямо Вагнеровците, които днес биха кръжали навсякъде около нас.
О,колко щастливи биха били древните гърци, ако можеха да разполагат с нашата модерна наука!
Обаче ако гърците биха разполагали с нашата модерна наука, тогава не би могло да възникне нищо от онова, което с право смятаме за проява на тяхното величие: легендите за гръцките Богове, света на Омир, Софокъл, Есхил, Платон, Аристотел: Вагнер би бил един Фауст спрямо Вагнеровците, които днес биха кръжали навсякъде около нас.
Човешкото мислене би се оказало празно, пусто и мъртво! Защото самата жизнена сила на нашето мислене се корени именно в гръцките митове, изобщо в митовете на Четвъртата следатлантска епоха. И който смята, че митовете са били нещо погрешно, за разлика от днешното мислене, той прилича на един човек, според когото е ненужно розите да бъдат откъснати от розовия храст, ако искаме да си наберем букет от рози: не е ли по-добре розите да растат направо във въздуха?
към текста >>
181.
12. Дванадесета лекция, Дорнах, 26 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Аз и друг път съм илюстрирал цялата несъстоятелност на дефинициите с помощта на един ярък пример, известен още на древните
гърци
.
И когато човек обгърне с поглед това важно събитие, той стига до заключението: Да, аз дълбоко съм се заблуждавал, когато съм разглеждал света единствено с понятия и дефиниции, а не чрез едно живо и непосредствено наблюдение. Днес хората имат усещането, че те на всяка цена трябва да изхождат от точно дефинирани понятия, и започват да задават въпросите: Какво точно представлява Ариман? Какво точно представлява Луцифер? Какво представляват отделните Йерархии? така питат те, и си въобразяват, че кога то разполагат с една или друга дефиниция, те вече са вникнали в тяхната истинска природа.
Аз и друг път съм илюстрирал цялата несъстоятелност на дефинициите с помощта на един ярък пример, известен още на древните гърци.
Естествено, не става дума за една образцова дефиниция, но все пак една от школите в древна Гърция си служи със следната дефиниция: Човекът представлява едно същество, което ходи на два крака и няма никакви пера. Но става така, че на следващия ден идва един от учениците с един оскубан петел в ръце и заявява: Ето едно същество, което ходи на два крака и няма никакви пера. Според дефиницията, това следва да бъде един човек!
към текста >>
Естествено, не става дума за една образцова дефиниция, но все пак една от школите в древна
Гърци
я си служи със следната дефиниция: Човекът представлява едно същество, което ходи на два крака и няма никакви пера.
Днес хората имат усещането, че те на всяка цена трябва да изхождат от точно дефинирани понятия, и започват да задават въпросите: Какво точно представлява Ариман? Какво точно представлява Луцифер? Какво представляват отделните Йерархии? така питат те, и си въобразяват, че кога то разполагат с една или друга дефиниция, те вече са вникнали в тяхната истинска природа. Аз и друг път съм илюстрирал цялата несъстоятелност на дефинициите с помощта на един ярък пример, известен още на древните гърци.
Естествено, не става дума за една образцова дефиниция, но все пак една от школите в древна Гърция си служи със следната дефиниция: Човекът представлява едно същество, което ходи на два крака и няма никакви пера.
Но става така, че на следващия ден идва един от учениците с един оскубан петел в ръце и заявява: Ето едно същество, което ходи на два крака и няма никакви пера. Според дефиницията, това следва да бъде един човек!
към текста >>
182.
Тайната на двойника. Географска медицина
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Ако Европа продължи да е сляпа за тези неща, с тази бедна Европа ще се случи това, което стана с
Гърци
я по отношение на Рим.
че отново се споделя със Земята, е онази земна област, където повечето планини не са разположени в хоризонтална посока от Изток на Запад, а където планините са разположени предимно от Север на Юг - защото това също е свързано с описаните сили, - където човек се намира близо до магнитния Северен полюс. Това е областта, където чрез външните условия се развива преди всичко сродство с мефистофелската ариманическа природа. И чрез това сродство се прави много в напредващото развитие на Земята. Днес човекът не бива сляпо да преминава през развитието на Земята, а трябва да прозре такива отношения. Европа ще може да се постави в правилни отношения спрямо Америка само ако се прозрат такива отношения, когато се знае каква географска предопределеност идва оттам.
Ако Европа продължи да е сляпа за тези неща, с тази бедна Европа ще се случи това, което стана с Гърция по отношение на Рим.
Това не бива да стане. Светът не бива да се американизира географски. Но това трябва най-напред да се разбере. Нещата не бива да се вземат така несериозно, както многократно се прави днес. Защото те почиват на дълбоки основи и днес са необходими познания, а не само симпатии и антипатии, за да се заеме позиция във взаимовръзката, в която настоящото човечество е поставено по така трагичен начин.
към текста >>
183.
ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Психоаналитикът трябва следователно да си каже и дори стига дотам да си каже: Гръцкото дете също е изживявало това, но на
гърци
те то е било разказвано, те са го изживявали в съзнанието.
И това сега тътне в него. Следователно човек, който се ражда днес, подсъзнателно изживява също например легендата за Едип. Той не само учи легендата за Едип в училище, а я изживява. Той изживява гръцките богове, изживява цялото минало на човечеството. И най-лошото е, че човекът изживява всичко това, но то не се издига в съзнанието му.
Психоаналитикът трябва следователно да си каже и дори стига дотам да си каже: Гръцкото дете също е изживявало това, но на гърците то е било разказвано, те са го изживявали в съзнанието.
Днешният човек също го изживява, но то тътне в него - при екстровертния човек в несъзнателните мисли, при интровертния като несъзнателни чувства. Това бушува в хората, бушува като демони.
към текста >>
184.
Втора лекция, Дорнах, 19 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Тълкувайки по друг начин току-що споменатата легенда, по времето, когато силите на европейското християнство в неговите най-добри импулси произлизат от Ирландия, която
гърци
те наричали «Ирне», а римляните «Иверния», тя е наричана от посветените с любов към християнството «Остров на светиите», заради благочестивостта, царяща в християнските манастири.
Тази езотерична легенда, която така бегло ви представям, е много хубава. За много хора тя е била обяснението за съвсем особената задача на Ирландия през различните столетия. В първата мистерийна драма, която написах, откривате това, което толкова много се разказва: как християнизирането на Европа е тръгнало от ирландските монаси. Когато Патрик129 въвежда християнството в Ирландия, нещата стоят така, че християнството там води до голяма благочестивост.
Тълкувайки по друг начин току-що споменатата легенда, по времето, когато силите на европейското християнство в неговите най-добри импулси произлизат от Ирландия, която гърците наричали «Ирне», а римляните «Иверния», тя е наричана от посветените с любов към християнството «Остров на светиите», заради благочестивостта, царяща в християнските манастири.
Това е във връзка със силите, за които говорих, териториалните сили, издигащи се от Земята и обхващащи двойника, които за Ирландия са най-добрите.
към текста >>
185.
Човек и свят
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Куриозното е, че ако разглеждате тези 25 920 години като една световна година, както са ги разглеждали древните
гърци
, и потърсите един ден от тази световна година, трябва да разделите всичко на 365.
Така наречената точка на пролетното равноденствие някога се е намирала в Телец. По-късно се премества в Овен и с всяка година се измества по-нататък, като сега се намира в Риби. Слънцето не изгрява всяка година на 21 март в една и съща точка и поради това то прави голям кръг. След около 25 920 години Слънцето прави пълна обиколка, преминава през цялата елипса. Днес то изгрява в определена точка пред съзвездието Риби и отново ще достигне същата точка след 25 920 години.
Куриозното е, че ако разглеждате тези 25 920 години като една световна година, както са ги разглеждали древните гърци, и потърсите един ден от тази световна година, трябва да разделите всичко на 365.
Какво представлява тогава един ден от тази голяма световна година? Това са приблизително 70-72 години. Това именно е средният човешки живот, докато човекът остарее. Ако си представите човешкия живот така, както се изживява тук, на Земята, като един ден и вземете цялата платоническа година, тя е 365 пъти по-дълга. Толкова дълго е нужно на Слънцето, за да направи своята световна обиколка – 365 дни, от които човекът с неговия човешки живот изживява един световен ден.
към текста >>
186.
Съпротивата на човека срещу духа
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Когато погледнем
Гърци
я, виждаме, че хората са вярвали, че когато остареят, ще станат помъдри, отколкото са били в младостта си.
Всъщност е необходимо духовната наука винаги да се свързва с живота, да прави живота плодотворен. В нашата епоха цари идеал, който изцяло противоречи на това, което описах като нейна характерна черта. Този идеал може да се охарактеризира така: Хората се стремят все по-малко да вярват на живота. Те вярват на живота само докато навлязат в двадесетте си години. Това се вижда още в практическите цели, които си поставят.
Когато погледнем Гърция, виждаме, че хората са вярвали, че когато остареят, ще станат помъдри, отколкото са били в младостта си.
По-възрастният човек знае повече за държавната и градската уредба от младия човек. Тази вяра не съществува вече, понеже идеалът на повечето хора днес е да се измести колкото се може порано възрастта, когато човек може да бъде избран в парламента, понеже хората вярват в живота само докато навлязат в двадесетте си години. Но всъщност животът изисква от нас да му вярваме много повече като на цялост, да вярваме на развитието през целия живот. Представете си само как чрез морални импулси биха се изменили социалните отношения, ако отново разберем, че целият живот представлява непрекъснато развитие на човека. Представете си как биха се държали младите по отношение на старите, ако това дълбоко се вкорени в човешките души!
към текста >>
187.
Втора лекция, 7 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Колко близък са чувствали
гърци
те своя божествен свят на човешкия свят, на човешката йерархия!
Те са виждали съществата от висшите йерархии, но вследствие заблудата за живота са ги обличали в поетичните образи на Зевс, Аполон и т.н.; това бяха съществата от третата йерархия, но тях са ги виждали в поетична форма, разглеждали са ги под влияние на заблудата за живота, както днес всичко, което се отнася до човека, го виждаме под влияние на заблудата на съзнанието. Но заедно с това в човечеството е навлизал духовният ред. Помислете колко близък на божествения миров ред, е съзнавал своя човешки свят, човекът от миналите времена! Тук е имало човешка йерархия, там е имало божествена йерархия. Човек не се е чувствал, може да се каже, отгоре толкова затворен, както днес, а е продължавал своя свят в посока към божественото.
Колко близък са чувствали гърците своя божествен свят на човешкия свят, на човешката йерархия!
към текста >>
188.
Единадесета лекция, 5 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Това низходящо развитие, заплашващо гръцката култура, може да се изрази по следния начин:
гърци
те, именно благодарение на ариманическото внедряване, на което са били подложени, което в изкуството им се е проявило като луциферически елемент, достигнали висша мъдрост.
Напротив, гръцката природа се оказала много достъпна за историческите ариманически сили, вследствие на което луциферическите въздействия се изместили в подсъзнанието. Само тогава напълно ще разберем семитската и гръцката култури, които са полярни противоположности, когато надлежно вземем предвид колебанието на мировото развитие на човечеството между ариманическото и луциферическото. За западните народи, по времето когато Мистерията на Голгота е навлизала в земното развитие, влиянието на гръцката култура е било особено важно. Но то вече е угаснало, или по-точно е да се каже, преминало е връхната си точка. Гръцкия свят е бил заплашен от низходящо развитие.
Това низходящо развитие, заплашващо гръцката култура, може да се изрази по следния начин: гърците, именно благодарение на ариманическото внедряване, на което са били подложени, което в изкуството им се е проявило като луциферически елемент, достигнали висша мъдрост.
И тази мъдрост, както често сме я характеризирали, приела много индивидуален, човешки индивидуален характер. Но най-голямо величие тя достигнала там, където от прадревни времена в гръцката мъдрост е просветвало това, на което са научили хората самите духовни същества.
към текста >>
Ако в по-ранните времена великите посветени са я съобщавали в по-образна, имагинативна форма, от
гърци
те тя се е постигала в идеите, в понятията, и така тя е била приспособена към възприемането ѝ от хората.
Знаем, че в прадревните времена учителите на човечеството са били инспирирани, получавали са посвещението си непосредствено от духовния свят. Чрез тях духовните същества са говорели, обръщайки се към света, и ако още в началото на петия период бихме се вгледали в тези прадревни времена от човешкото развитие, бихме могли да видим удивителна прамъдрост. Тя е била в известно отношение така очистена и изразена в понятия и идеи, че е била особено приспособена за човешкото същество.
Ако в по-ранните времена великите посветени са я съобщавали в по-образна, имагинативна форма, от гърците тя се е постигала в идеите, в понятията, и така тя е била приспособена към възприемането ѝ от хората.
Но това, което при гърците е било най-удивителното, е това, което е звучало още във философията на Платон, което е било отглас от прамъдростта, която човечеството, може да се каже, е получило от устата на самите богове. Обаче човечеството е било заплашено от загуба на тази мъдрост.
към текста >>
Но това, което при
гърци
те е било най-удивителното, е това, което е звучало още във философията на Платон, което е било отглас от прамъдростта, която човечеството, може да се каже, е получило от устата на самите богове.
Знаем, че в прадревните времена учителите на човечеството са били инспирирани, получавали са посвещението си непосредствено от духовния свят. Чрез тях духовните същества са говорели, обръщайки се към света, и ако още в началото на петия период бихме се вгледали в тези прадревни времена от човешкото развитие, бихме могли да видим удивителна прамъдрост. Тя е била в известно отношение така очистена и изразена в понятия и идеи, че е била особено приспособена за човешкото същество. Ако в по-ранните времена великите посветени са я съобщавали в по-образна, имагинативна форма, от гърците тя се е постигала в идеите, в понятията, и така тя е била приспособена към възприемането ѝ от хората.
Но това, което при гърците е било най-удивителното, е това, което е звучало още във философията на Платон, което е било отглас от прамъдростта, която човечеството, може да се каже, е получило от устата на самите богове.
Обаче човечеството е било заплашено от загуба на тази мъдрост.
към текста >>
189.
Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Гърци
я не е познавала този импулс, това усещане, което особено император Август е искал да въведе в Рим със своята мощна, насочена към миналото инициатива.
Първо са искали да консервират чувството, да съхранят чувството за древния култ, за този култ, който в течение на хилядолетия се е практикувал при египтяните и в предна Азия, а също и в по-дълбоките области на Азия. Искали са да изключат разсъдъка на човека, да изключат действието на човешкия интелект и да се ограничат с развитието на сетивната душа; на човека е трябвало да му бъде представено цялото значение, цялото величие, цялото могъщество на култа, който е действал в предишните времена, в епохата когато в хората още не е бил развит интелектът, който е действал по времето, когато култът към боговете е трябвало да се формира от сетивната душа, за да не останат хората без богове. Това е бил величествен, грандиозен култ, който е трябвало да замени размишлението, който е трябвало, според древния атавистичен обичай, да вкарва душите в наполовина хипнотично състояние, оживявайки в тях божественото съзнание и божественото блаженство. В Рим са искали да се върнат към тези усещания. Ако обърнем внимание на тази тънка разлика, само тогава ще разберем спецификата на различието между римската култура и гръцката култура, която тогава се е намирала вече в състояние на упадък.
Гърция не е познавала този импулс, това усещане, което особено император Август е искал да въведе в Рим със своята мощна, насочена към миналото инициатива.
Гърците не са искали да се връщат в предишните времена. Гъркът е искал да има пред себе си това, което самият той е можел да разбере и с което е можел да се съедини. И ако в близко време не беше дошъл християнският импулс, насочен срещу инициативата на Август и последователите му, старите ритуали биха били възобновени с още по-голям блясък отпреди.
към текста >>
Гърци
те не са искали да се връщат в предишните времена.
Искали са да изключат разсъдъка на човека, да изключат действието на човешкия интелект и да се ограничат с развитието на сетивната душа; на човека е трябвало да му бъде представено цялото значение, цялото величие, цялото могъщество на култа, който е действал в предишните времена, в епохата когато в хората още не е бил развит интелектът, който е действал по времето, когато култът към боговете е трябвало да се формира от сетивната душа, за да не останат хората без богове. Това е бил величествен, грандиозен култ, който е трябвало да замени размишлението, който е трябвало, според древния атавистичен обичай, да вкарва душите в наполовина хипнотично състояние, оживявайки в тях божественото съзнание и божественото блаженство. В Рим са искали да се върнат към тези усещания. Ако обърнем внимание на тази тънка разлика, само тогава ще разберем спецификата на различието между римската култура и гръцката култура, която тогава се е намирала вече в състояние на упадък. Гърция не е познавала този импулс, това усещане, което особено император Август е искал да въведе в Рим със своята мощна, насочена към миналото инициатива.
Гърците не са искали да се връщат в предишните времена.
Гъркът е искал да има пред себе си това, което самият той е можел да разбере и с което е можел да се съедини. И ако в близко време не беше дошъл християнският импулс, насочен срещу инициативата на Август и последователите му, старите ритуали биха били възобновени с още по-голям блясък отпреди.
към текста >>
Да, под влияние на Август в Рим се развивало нещо съвсем друго, отколкото по-рано в
Гърци
я.
Да, под влияние на Август в Рим се развивало нещо съвсем друго, отколкото по-рано в Гърция.
Колкото и римската дреха да е приличала на гръцката, в римската тога не са се чувствали така, както се е чувствал гъркът в своята одежда, съвсем вътре в нея, а римската тога е изглеждала като външна дреха, като декорация. В противоположност на гръцката одежда, в самата форма на падащите гънки на римската тога се вижда отблясъка на почитането на култа. Може да се усети огромната разлика между Демостен, който е заеквал, и който без значение на заекването си е можел да изрази гръцкото същество – не риториката! – и римските оратори, при които повече се е обръщало внимание да няма сред тях заекващи, а само такива, които могат добре да формулират последователността от думи и изречения.
към текста >>
Това е едната страна на начина, как могат да се вкарат човешките души в заблуда относно сакраменталното, в заблуда относно култа, а също относно риториката, относно живота в понятията, в думите и формулировките, която не произтича от стремежа, които е карал в
Гърци
я Демостен да държи камъчета в устата си, защото е заеквал, но е искал да предаде на
гърци
те цялото съдържание, целия жар на своята душа, а това произтича от красноречието, което поглъща хората, които не са напълно пробудени за импулсите за развитие на човечеството.
Затова признаването на фактите, които обсъждахме вчера, има огромно значение за нашето време. Днес не трябва да се съди за света на основата на абстрактни принципи, защото това само ще усилва мъглата; трябва да се съди на основата на истинското познание. Защото това, което трябва да стане в близките години, може да бъде донесено само от хора, които черпят импулси за своята дейност и своята воля от духовното разбиране на мировото развитие. И трябва да кажа: от една страна, не трябва да се използва здравия, правилен, радостно освежаващ стремеж на човешката душа към сакраменталното за възстановяване на стария култ. Него го използват не за разбиране на Мистерията на Голгота, а за запазване на бездуховния символизъм на Рим такъв, какъвто някога е тържествувал в епохата на Август и какъвто отново иска да го възстанови Рим за постигане на своите цели.
Това е едната страна на начина, как могат да се вкарат човешките души в заблуда относно сакраменталното, в заблуда относно култа, а също относно риториката, относно живота в понятията, в думите и формулировките, която не произтича от стремежа, които е карал в Гърция Демостен да държи камъчета в устата си, защото е заеквал, но е искал да предаде на гърците цялото съдържание, целия жар на своята душа, а това произтича от красноречието, което поглъща хората, които не са напълно пробудени за импулсите за развитие на човечеството.
към текста >>
190.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Дорнах, 23 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
В
Гърци
я Вие знаете с какъв ентусиазъм говорих аз често пъти от това място върху гръцкото образование в древна
Гърци
я можеха да се отдадат едностранно на красивото, да се посветят едностранно на красивото, защото тогава човечеството не беше още обхванато от низходящото Земно развитие, поне не в гръцкия народ.
Чисто красивото, използувано от Луцифер, за да обвърже, да заслепи хората, би освободило именно човека от земното развитие и не би свързало човечеството със Земното развитие. Както имаме работа с едно действие едно в друго на еволюцията и деволюцията, така ние имаме в действителността работа с една игра едно в друго, а именно с една остра борба на красивото против грозното. И ако искаме да схванем действи-телно изкуството, не трябва да забравяме никога, че последното художествено нещо в света трябва да бъде показването на действието едно в друго, показване на борбата на красивото с грозното. Защото само чрез това, че насочваме поглед върху състоянието на равновесие между красивото и грозното, ние стоим вътре в действителността, а не едностранно в една не принадлежаща на нас действителност, която обаче е преследвана с нас в луциферическата, в ариманическата действителност. Много е необходимо, такива идеи, каквито току що изказах, да проникнат в културното развитие на човечеството.
В Гърция Вие знаете с какъв ентусиазъм говорих аз често пъти от това място върху гръцкото образование в древна Гърция можеха да се отдадат едностранно на красивото, да се посветят едностранно на красивото, защото тогава човечеството не беше още обхванато от низходящото Земно развитие, поне не в гръцкия народ.
Обаче от онова време насам човекът не трябва да си позволява лукса, да култивира само красивото. Това би било бягство от действителността Той трябва смело да застане срещу борбата между красивото и грозното. Той трябва да може да чувствува дисонансите в разгара на борбата с благозвучието в света, да може да съчувствува, да живее с тях.
към текста >>
191.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Дорнах, 28 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Ние постъпваме добре, когато си изясняваме, какво е станало в тези последни столетия в
Гърци
я преди настъпването на Тайната на Голгота.
От различните описания, които съм дал, Вие знаете, че Средновековието, а именно времето след Августина, полагаше особени усилия да използува ръководството, което можеше да се получи от Аристотеловия начин на мислене, за да разбере всичко, което е свързано с Тайната на Голгота, нейната подготовка и нейния отзвук. Чрез това именно гръцкото мислене стана така важно, също за християнското развитие на запада до края на Средновековието, че всъщност гръцкото мислене бе използувано, за да проникнат хората в съдържанието на Тайната на Голгота.
Ние постъпваме добре, когато си изясняваме, какво е станало в тези последни столетия в Гърция преди настъпването на Тайната на Голгота.
към текста >>
Но това, което всъщност е станало тогава, може да бъде оценено най-добре чрез това, че си изясним, какво всъщност е останало във времето на Сократа в
Гърци
я от онова, което е било първична мистерийна култура, в която се корени също гръцката култура.
И всъщност не можем да разберем цялата древна култура, ако не обгърнем с поглед почвата майка на мистерийната култура. При Есхил ние виждаме, ако само искаме, още съвсем ясно тази почва майка на мистериите. Можем да я доловим също във философията на Платон. Обаче онова, което всъщност човечеството е получило чрез мистериите като откровение върху божественото, то е получило чрез мистериите като откровения върху божественото, то е било исторически изгубено. То се съдържа още по най-първобитен начин в това, което е станало исторически доказуема култура.
Но това, което всъщност е станало тогава, може да бъде оценено най-добре чрез това, че си изясним, какво всъщност е останало във времето на Сократа в Гърция от онова, което е било първична мистерийна култура, в която се корени също гръцката култура.
Останал е определен вид на мисленето, определен вид на образуването на представите.
към текста >>
Тази култура на мистериите се превръща след това в
Гърци
я в логика искам да опиша нещата по нишката до настъпването на Тайната на Голгота.
А сега искаме да си изясним разликата, която съществува между четири и половина столетия преди настъпването на Тайната на Голгота в тогавашния почти единствен цивилизован свят, гръцкия, и нашите четири и половина столетия, в които човечеството бе възпитано чрез естественонаучното школуване. Представете си културата на мистериите като един вид химборасо на човешката духовна култура в много древни време на.
Тази култура на мистериите се превръща след това в Гърция в логика искам да опиша нещата по нишката до настъпването на Тайната на Голгота.
Това бива продължено след това в Средновековието чрез схоластиката Тук имаме последната издънка, това отзвучение на древната култура на мистериите в тече ние на четири и половина столетия. А сега от 15-то столетие започва един нов вид на мисленето, бихме могли да го наречем Галилеевият начин на мислене. Ние сме отдалечени приблизително толкова от изходната точка, колкото е продължило времето, което е било определено, което е било необходимо от явяването на този гръцки начин на мисленето до Тайната на Голгота. Но докато това е едно отзвучение, така да се каже една вечерна заря, ние имаме работа с едно предзвучене, с една прелюдия, с нещо, което трябва да се развие нагоре, което трябва да доведем до определена височина. Гръцката култура стоеше на един край.
към текста >>
Защото с това съзнание бяха свързани особено
гърци
те през време на споменатите четири и половина столетия.
Много важно е, че ние се изясняваме тези факти.
Защото с това съзнание бяха свързани особено гърците през време на споменатите четири и половина столетия.
Това съзнание бяха приели те, онова, което им беше останало като един остатък от културата на мистериите. И това е един чиста луциферически елемент, един чисто луциферически елемент. Аз неотдавна Ви го описах. Това е интелектуалистичната култура. В нашата глава е много ясно.
към текста >>
192.
5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Ние ще открием, че в това време цялата грижа е било насочена към това, чрез човешките представи и човешките понятия, които са били предадени от древна
Гърци
я, да бъде разбрана Тайната на Голгота.
Но това не може да бъде постигнато, без действително да бъде обгърнат с поглед Законът на развитието. Нека направим това още веднъж, както сме го направили вече многократно за други въпроси. Да вземе напри-мер времето от 4-то следхристиянско столетие до приблизително 16-то следхристиянско столетие. Тогава ще открием, как се е разпространило Християнството в цивилизована Европа. Ние ще открием, че това разпространение носи отпечатъка на онзи характер, за който аз говорих вчера и много пъти.
Ние ще открием, че в това време цялата грижа е било насочена към това, чрез човешките представи и човешките понятия, които са били предадени от древна Гърция, да бъде разбрана Тайната на Голгота.
След това обаче започва една изменена форма на развитието. Ние знаем, че тази форма настъпва още по-рано, към средата на 15-то столетие. Тя става видима, явна едвам в 16-то столетие. Тогава естественонаучно ориентираното мислене започва да обхваща горните слоеве на човечеството, но се разпространява все повече и повече.
към текста >>
193.
7. СКАЗКА СЕДМА. Дорнах, 6 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Без съмнение там Ви са описани времената на древното асирийско, вавилонско царство, на древното персийско царство, на древна
Гърци
я, на римското царство.
Може да се познае също и външно, как в това отношение ние се намираме на една повратна точка на развитието на човечеството. достатъчно е само да обърнем вниманието върху факта, за който съм Ви говорил вече някога често пъти от една или друга гледна точка. Когато вземем исторически разглеждания, обикновено представена днес история, ние ще си кажем: тези исторически разглеждания не са проникнали всъщност още до Тайната на Голгота. Вземете само това, което обикновено Ви е било представено като история на света.
Без съмнение там Ви са описани времената на древното асирийско, вавилонско царство, на древното персийско царство, на древна Гърция, на римското царство.
Може би там се споменава, че е станало също събитието на Голгота, но само се споменава и се продължава по-нататък следенето на историята върху преселенията на народите и т.н., за едните до Людвик ХІV, или до френската революция или до Поанкаре, за другите до залеза на Хохенцолерните и т.н. Обаче в "Условната басня", която се нарича история, не ще намерите нищо за продължаващото царуване на Христовия Импулс, абсолютно нищо. За историческото разглеждане е всъщност така, като че за него Христовия Импулс би бил заличен. Забележително е например, как един такъв историк като Ганке, който е бил вярващ християнин, и субективно е държал много за Христовото Събитие, като историк не може да внесе Христовото Събитие в историята. Той не може да направи нищо с това.
към текста >>
194.
8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Когато започнах тази серия от сказки, аз Ви говорих за това, как първо е съществувало някога едно време, до което можем да стигнем в историята, например още при древните
гърци
, как е съществувало едно съзна ние за заобикалящата земя, което не стигало далече.
Когато започнах тази серия от сказки, аз Ви говорих за това, как първо е съществувало някога едно време, до което можем да стигнем в историята, например още при древните гърци, как е съществувало едно съзна ние за заобикалящата земя, което не стигало далече.
Как после това съзнание се е превърнало в едно съзнание за цялата Земя, обаче едвам в по-новото време за бъдещето човечество трябва да настъпи едно съзнание за света, едно космическо съзнание, как човекът от ново ще трябва да знае такъв е бил случаят също в далечни минали времена как човекът ще трябва отново да знае за себе си, че е гражданин на целия Космос. Пътят към това съзнание ще бъде, човек да чувствува в себе си ясно и недвусмислено, че е отговорен за това, което мисли, което може да се превърне в спомен.
към текста >>
195.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Някои дефиниции, особено такива, които се считат като научни, са много остроумни и изключителни, но всички те имат някъде нещо, което куца и което ни припомня онази дефиниция, която е била дадена някога в древна
Гърци
я на въпроса: що е човекът?
Когато сега някой идва с логиката на настоящето време, която поставя прекрасно всичко в кутия, която на драго сърце създава системи, той казва: днес на нас ни се казва, че мисленето е силата, която действува от живота преди раждането, а волята, това е силата, която сочи в живота след смъртта. Ето че бе дадена дефиницията, бе разграничено чрез дефиниция много хубаво мисленето и волението /волята/. Обаче с дефиниции не се дава нищо. Обикновено хората не виждат, колко са недостатъчни дефинициите.
Някои дефиниции, особено такива, които се считат като научни, са много остроумни и изключителни, но всички те имат някъде нещо, което куца и което ни припомня онази дефиниция, която е била дадена някога в древна Гърция на въпроса: що е човекът?
Човекът е едно двуного същество, което няма никакви пера на което на втория ден един ученик донася един оскубан петел и казва: ето това е един човек, защото то е двуного същество, което няма никакви пера.
към текста >>
196.
12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Без съмнение в по-ново време с този произхождащ от древна
Гърци
я духовен живот се е смесил и друг, който произхожда от това, което наричаме техниката на различните области, която не беше още достъпна на
гърци
те: техниката на механическата същност, техниката на търговията и т.н.
Защото това, което имаме като духовен живот, като наш европейски духовен живот, е на първо място от гръцки произход, минавайки само през римския. Римският духовен живот е само една преходна станция.
Без съмнение в по-ново време с този произхождащ от древна Гърция духовен живот се е смесил и друг, който произхожда от това, което наричаме техниката на различните области, която не беше още достъпна на гърците: техниката на механическата същност, техниката на търговията и т.н.
Бих могъл да кажа: към нашите университети са се прибавили техническите висши училища, търговските висши училища, които донасят един елемент на по-новото време към това, което се влива в нашите души чрез нашите хуманистични, свързани с гръцкия духовен живот училища; то се влива не само в душите на някоя така наречена образована класа, защото онова, което днес са социалистическите теории, което живее също и в главите на пролетариата, е само едно отклонение, един разклон от онова, което произхожда всъщност от гръцкия духовен живот. То е минало само през различни метаморфози. Обаче този духовен живот има своя по-нататъшен произход от изтока. И онова, което намираме при Платона, което намираме при Хераклита, при Питагора, при Емпедокла, при Анаксагора, всичко това е дошло от изтока. Онова, което намираме при Есхила, при Софокла, при Еврипида, е дошло от изтока, онова, което намираме при Фидиаса, е дошло от изток.
към текста >>
Тя е изпитала една значителна промяна в пътя от изтока към
Гърци
я.
То е минало само през различни метаморфози. Обаче този духовен живот има своя по-нататъшен произход от изтока. И онова, което намираме при Платона, което намираме при Хераклита, при Питагора, при Емпедокла, при Анаксагора, всичко това е дошло от изтока. Онова, което намираме при Есхила, при Софокла, при Еврипида, е дошло от изтока, онова, което намираме при Фидиаса, е дошло от изток. Гръцката култура е дошла изцяло от изтока.
Тя е изпитала една значителна промяна в пътя от изтока към Гърция.
Отвъд на изток тази духовна култура беше главно духовна, по-духовна отколкото е била след това в древна Гърция, и на изток тя беше едно излияние на онова, което можем да наречем мистериите на светлината /Виж рис.№15/. Гръцката духовна култура вече една филтрирана, една разредена духовна култура в сравнение с онзи духовен живот, от който е получила своя произход, с източния духовен живот. Този източен духовен живот почива на съвсем особени духовни опитности. Ако трябва да Ви опиша тези духовни опитности, би трябвало да Ви ги охарактеризирам по следния начин: естествено ние трябва да отидем в праисторически времена, защото Мистериите на Светлината или Мистериите на Духа са изцяло праисторически явления. Ако трябва да Ви опиша характера на този духовен живот, както той се е образувал, трябва да кажа следното.
към текста >>
Отвъд на изток тази духовна култура беше главно духовна, по-духовна отколкото е била след това в древна
Гърци
я, и на изток тя беше едно излияние на онова, което можем да наречем мистериите на светлината /Виж рис.№15/.
Обаче този духовен живот има своя по-нататъшен произход от изтока. И онова, което намираме при Платона, което намираме при Хераклита, при Питагора, при Емпедокла, при Анаксагора, всичко това е дошло от изтока. Онова, което намираме при Есхила, при Софокла, при Еврипида, е дошло от изтока, онова, което намираме при Фидиаса, е дошло от изток. Гръцката култура е дошла изцяло от изтока. Тя е изпитала една значителна промяна в пътя от изтока към Гърция.
Отвъд на изток тази духовна култура беше главно духовна, по-духовна отколкото е била след това в древна Гърция, и на изток тя беше едно излияние на онова, което можем да наречем мистериите на светлината /Виж рис.№15/.
Гръцката духовна култура вече една филтрирана, една разредена духовна култура в сравнение с онзи духовен живот, от който е получила своя произход, с източния духовен живот. Този източен духовен живот почива на съвсем особени духовни опитности. Ако трябва да Ви опиша тези духовни опитности, би трябвало да Ви ги охарактеризирам по следния начин: естествено ние трябва да отидем в праисторически времена, защото Мистериите на Светлината или Мистериите на Духа са изцяло праисторически явления. Ако трябва да Ви опиша характера на този духовен живот, както той се е образувал, трябва да кажа следното. Знаем, че когато отидем далече в миналото на развитието на човечеството, ние намираме все повече и повече положението, че хората на древните времена са имали едно атавистично ясновидство, едно сънищно-подобно ясновидство, чрез което им се откриваха тайните на Вселената.
към текста >>
В човечеството се е запазило нещо от това, което е било открито, изявено тогава Но трябва да се помисли, че още
гърци
те, тъкмо най-образованите личности между
гърци
те бяха видели постепенното угасване на атавистичната дарба на ясновидството и че им беше останала мислителната способност.
В човечеството се е запазило нещо от това, което е било открито, изявено тогава Но трябва да се помисли, че още гърците, тъкмо най-образованите личности между гърците бяха видели постепенното угасване на атавистичната дарба на ясновидството и че им беше останала мислителната способност.
При римляните беше останала само мислителната способност. При гърците все още съществуваше съзнанието, че мислителната способност идва от същите извори, от които идваше старото атавистично ясновидство. Ето защо Сократ все още казваше нещо, което познаваше на пълно като изживяване, когато говореше за своя демон /тук в смисъла на добър дух. Бележка на преводача/, който му вдъхваше неговите действително само диалектични, интелигентни истини.
към текста >>
При
гърци
те все още съществуваше съзнанието, че мислителната способност идва от същите извори, от които идваше старото атавистично ясновидство.
В човечеството се е запазило нещо от това, което е било открито, изявено тогава Но трябва да се помисли, че още гърците, тъкмо най-образованите личности между гърците бяха видели постепенното угасване на атавистичната дарба на ясновидството и че им беше останала мислителната способност. При римляните беше останала само мислителната способност.
При гърците все още съществуваше съзнанието, че мислителната способност идва от същите извори, от които идваше старото атавистично ясновидство.
Ето защо Сократ все още казваше нещо, което познаваше на пълно като изживяване, когато говореше за своя демон /тук в смисъла на добър дух. Бележка на преводача/, който му вдъхваше неговите действително само диалектични, интелигентни истини.
към текста >>
Гърци
те са представили също художествено значително възникването на човека на интелигентността от другото човечество: защото
гърци
те имат в тяхната пластика достатъчно е само тя да бъде точно проучена три силно различаващи се едни от други типове.
Гърците са представили също художествено значително възникването на човека на интелигентността от другото човечество: защото гърците имат в тяхната пластика достатъчно е само тя да бъде точно проучена три силно различаващи се едни от други типове.
Те имат арийския тип, който притежава главата на Аполон, главата на Атина Палада, главата на Зевс, главата на Хера. Сравнете ушите на Аполон с ушите на главата на Меркурий, носа на Аполон с носа на главата на Меркурий, и ще видите, колко различен е този последен тип. Гъркът искаше да покаже, как в типа на Меркурий в гърцизма с интелигентността се е сляло онова, което е било старо, минало ясновидство, което още продължаваше да живее като суеверие, което беше от по-ниска форма, как това съществуваше на основата на културата и как изпъкваше ариецът, който беше представен художествено с главата на Зевса, на Атина Палада и т.н. И стоящите съвсем долу, съществуващите с размътените остатъци на ясновидството раси, които също живееха още в Гърция, обаче особено в перифериите на древна Гърция, са запазени отново в един друг тип на скулптурата: в типа на сатира, който отново се различава напълно от типа на Меркурий. Сравнете носа на сатира с носа на Меркурий, ушите на сатира с ушите на Меркурий и т.н.
към текста >>
Гъркът искаше да покаже, как в типа на Меркурий в
гърци
зма с интелигентността се е сляло онова, което е било старо, минало ясновидство, което още продължаваше да живее като суеверие, което беше от по-ниска форма, как това съществуваше на основата на културата и как изпъкваше ариецът, който беше представен художествено с главата на Зевса, на Атина Палада и т.н.
Гърците са представили също художествено значително възникването на човека на интелигентността от другото човечество: защото гърците имат в тяхната пластика достатъчно е само тя да бъде точно проучена три силно различаващи се едни от други типове. Те имат арийския тип, който притежава главата на Аполон, главата на Атина Палада, главата на Зевс, главата на Хера. Сравнете ушите на Аполон с ушите на главата на Меркурий, носа на Аполон с носа на главата на Меркурий, и ще видите, колко различен е този последен тип.
Гъркът искаше да покаже, как в типа на Меркурий в гърцизма с интелигентността се е сляло онова, което е било старо, минало ясновидство, което още продължаваше да живее като суеверие, което беше от по-ниска форма, как това съществуваше на основата на културата и как изпъкваше ариецът, който беше представен художествено с главата на Зевса, на Атина Палада и т.н.
И стоящите съвсем долу, съществуващите с размътените остатъци на ясновидството раси, които също живееха още в Гърция, обаче особено в перифериите на древна Гърция, са запазени отново в един друг тип на скулптурата: в типа на сатира, който отново се различава напълно от типа на Меркурий. Сравнете носа на сатира с носа на Меркурий, ушите на сатира с ушите на Меркурий и т.н. Гъркът е направил да се влее в неговото изкуство онова, което е носел в своето съзнание за своето развитие.
към текста >>
И стоящите съвсем долу, съществуващите с размътените остатъци на ясновидството раси, които също живееха още в
Гърци
я, обаче особено в перифериите на древна
Гърци
я, са запазени отново в един друг тип на скулптурата: в типа на сатира, който отново се различава напълно от типа на Меркурий.
Гърците са представили също художествено значително възникването на човека на интелигентността от другото човечество: защото гърците имат в тяхната пластика достатъчно е само тя да бъде точно проучена три силно различаващи се едни от други типове. Те имат арийския тип, който притежава главата на Аполон, главата на Атина Палада, главата на Зевс, главата на Хера. Сравнете ушите на Аполон с ушите на главата на Меркурий, носа на Аполон с носа на главата на Меркурий, и ще видите, колко различен е този последен тип. Гъркът искаше да покаже, как в типа на Меркурий в гърцизма с интелигентността се е сляло онова, което е било старо, минало ясновидство, което още продължаваше да живее като суеверие, което беше от по-ниска форма, как това съществуваше на основата на културата и как изпъкваше ариецът, който беше представен художествено с главата на Зевса, на Атина Палада и т.н.
И стоящите съвсем долу, съществуващите с размътените остатъци на ясновидството раси, които също живееха още в Гърция, обаче особено в перифериите на древна Гърция, са запазени отново в един друг тип на скулптурата: в типа на сатира, който отново се различава напълно от типа на Меркурий.
Сравнете носа на сатира с носа на Меркурий, ушите на сатира с ушите на Меркурий и т.н. Гъркът е направил да се влее в неговото изкуство онова, което е носел в своето съзнание за своето развитие.
към текста >>
Това, което по този начин премина от Мистериите на Духа или Мистериите на Светлината в постепенно филтриране в
Гърци
я и от там, в новото време, имаше обаче една определена особеност като духовна култура.
Това, което по този начин премина от Мистериите на Духа или Мистериите на Светлината в постепенно филтриране в Гърция и от там, в новото време, имаше обаче една определена особеност като духовна култура.
Като духовна култура то беше снабдено с такава вътрешна ударна сила, че можа да основе същевременно от себе си правовия живот на хората. От тук от едната страна гърците имаха откровението на Боговете в мистериите, които донасяха на човека духа и посаждането на този добит от боговете дух във външния социален организъм, в теокрациите. Всичко произхожда от теокрациите. И тези теокрации бяха не само в състояние да се проникнат с правото от мистериите, да се проникнат от самите тези мистерии с политиката, а също и да регулират стопанския живот от духа. Жреците на Мистериите на Светлината бяха същевременно икономическите, стопанските управители на тяхната област.
към текста >>
От тук от едната страна
гърци
те имаха откровението на Боговете в мистериите, които донасяха на човека духа и посаждането на този добит от боговете дух във външния социален организъм, в теокрациите.
Това, което по този начин премина от Мистериите на Духа или Мистериите на Светлината в постепенно филтриране в Гърция и от там, в новото време, имаше обаче една определена особеност като духовна култура. Като духовна култура то беше снабдено с такава вътрешна ударна сила, че можа да основе същевременно от себе си правовия живот на хората.
От тук от едната страна гърците имаха откровението на Боговете в мистериите, които донасяха на човека духа и посаждането на този добит от боговете дух във външния социален организъм, в теокрациите.
Всичко произхожда от теокрациите. И тези теокрации бяха не само в състояние да се проникнат с правото от мистериите, да се проникнат от самите тези мистерии с политиката, а също и да регулират стопанския живот от духа. Жреците на Мистериите на Светлината бяха същевременно икономическите, стопанските управители на тяхната област. Те стояха къщи, строяха канали, строяха мостове, грижеха се също за обработването на земята и т.н.
към текста >>
Ницше трябваше да опише, как още
гърци
те трябваше да се предпазят от лъжата в живота чрез изкуството.
Ако светът върви и по-нататък така, както е вървял с израждащия се, идващ от изтока духовен живот, тогава, докато на единия край се намираше и беше най-висшата истина, на другия край той свисти в най-ужасната лъжа.
Ницше трябваше да опише, как още гърците трябваше да се предпазят от лъжата в живота чрез изкуството.
Всъщност изкуството е дете на боговете, което предпазва хората от потъва не в лъжата. Ако се върви само едностранно по пътя на този първи клон на културата, тогава това течение /духовният живот/ се влива в лъжата. В последните 5 до 6 години бе лъгано повече отколкото във всички исторически години в цивилизованото човечество. Почти не бе казана истината в публичния живот, почти нито една дума, която мина през света, не беше вярна.
към текста >>
197.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Хората обикновено не знаят колко далеч води това, например в случая на основното училище, че то ни връща във времето на древна
Гърци
я.
Днес е дошло време, когато трябва сериозно да бъде поставен въпросът: "Откъде е дошъл целият този духовен живот и какво е било онова в течението на неговото развитие, в хода на неговата еволюция, което му е придало характерът, който той носи днес? " Ако се върнем до истинския произход на този духовен живот, трябва да преминем през определени спирки по нашия път. Всичко онова, което характеризира живота на нашите училища, основни и висши засега пропускам средните степени ни връща към едно далечно минало.
Хората обикновено не знаят колко далеч води това, например в случая на основното училище, че то ни връща във времето на древна Гърция.
В основата си нашият духовен живот днес се подхранва от импулси, съществували в древна Гърция под различна форма, и които оттогава просто са били променяни. Но тези импулси не водят началото си дори и от древна Гърция. Те произлизат от далечния изток. Преди хиляди години в своя извор на изток те несъмнено имали различна форма от онази, която имали в древна Гърция. В изтока тези импулси принадлежали към Мъдростта на Мистериите.
към текста >>
В основата си нашият духовен живот днес се подхранва от импулси, съществували в древна
Гърци
я под различна форма, и които оттогава просто са били променяни.
Днес е дошло време, когато трябва сериозно да бъде поставен въпросът: "Откъде е дошъл целият този духовен живот и какво е било онова в течението на неговото развитие, в хода на неговата еволюция, което му е придало характерът, който той носи днес? " Ако се върнем до истинския произход на този духовен живот, трябва да преминем през определени спирки по нашия път. Всичко онова, което характеризира живота на нашите училища, основни и висши засега пропускам средните степени ни връща към едно далечно минало. Хората обикновено не знаят колко далеч води това, например в случая на основното училище, че то ни връща във времето на древна Гърция.
В основата си нашият духовен живот днес се подхранва от импулси, съществували в древна Гърция под различна форма, и които оттогава просто са били променяни.
Но тези импулси не водят началото си дори и от древна Гърция. Те произлизат от далечния изток. Преди хиляди години в своя извор на изток те несъмнено имали различна форма от онази, която имали в древна Гърция. В изтока тези импулси принадлежали към Мъдростта на Мистериите. Ако оставим настрана нашия правно-политически живот, заплетен хаотично като във възел с духовния живот, и оставим настрана също и живота на индустрията, на икономиката; ако отделим, откъснем от тях нашия духовен живот, тогава можем да се върнем назад, изкачвайки се по пътя към определени Мистерии на Изтока, произходът на които несъмнено лежи хиляди години назад.
към текста >>
Но тези импулси не водят началото си дори и от древна
Гърци
я.
Днес е дошло време, когато трябва сериозно да бъде поставен въпросът: "Откъде е дошъл целият този духовен живот и какво е било онова в течението на неговото развитие, в хода на неговата еволюция, което му е придало характерът, който той носи днес? " Ако се върнем до истинския произход на този духовен живот, трябва да преминем през определени спирки по нашия път. Всичко онова, което характеризира живота на нашите училища, основни и висши засега пропускам средните степени ни връща към едно далечно минало. Хората обикновено не знаят колко далеч води това, например в случая на основното училище, че то ни връща във времето на древна Гърция. В основата си нашият духовен живот днес се подхранва от импулси, съществували в древна Гърция под различна форма, и които оттогава просто са били променяни.
Но тези импулси не водят началото си дори и от древна Гърция.
Те произлизат от далечния изток. Преди хиляди години в своя извор на изток те несъмнено имали различна форма от онази, която имали в древна Гърция. В изтока тези импулси принадлежали към Мъдростта на Мистериите. Ако оставим настрана нашия правно-политически живот, заплетен хаотично като във възел с духовния живот, и оставим настрана също и живота на индустрията, на икономиката; ако отделим, откъснем от тях нашия духовен живот, тогава можем да се върнем назад, изкачвайки се по пътя към определени Мистерии на Изтока, произходът на които несъмнено лежи хиляди години назад. Обаче онова, което за нас днес в образователните институции е суха и безплодна абстракция, лишена от живот, тогава било нещо съвсем живо.
към текста >>
Преди хиляди години в своя извор на изток те несъмнено имали различна форма от онази, която имали в древна
Гърци
я.
Всичко онова, което характеризира живота на нашите училища, основни и висши засега пропускам средните степени ни връща към едно далечно минало. Хората обикновено не знаят колко далеч води това, например в случая на основното училище, че то ни връща във времето на древна Гърция. В основата си нашият духовен живот днес се подхранва от импулси, съществували в древна Гърция под различна форма, и които оттогава просто са били променяни. Но тези импулси не водят началото си дори и от древна Гърция. Те произлизат от далечния изток.
Преди хиляди години в своя извор на изток те несъмнено имали различна форма от онази, която имали в древна Гърция.
В изтока тези импулси принадлежали към Мъдростта на Мистериите. Ако оставим настрана нашия правно-политически живот, заплетен хаотично като във възел с духовния живот, и оставим настрана също и живота на индустрията, на икономиката; ако отделим, откъснем от тях нашия духовен живот, тогава можем да се върнем назад, изкачвайки се по пътя към определени Мистерии на Изтока, произходът на които несъмнено лежи хиляди години назад. Обаче онова, което за нас днес в образователните институции е суха и безплодна абстракция, лишена от живот, тогава било нещо съвсем живо. И ако се пренесем назад в Духа към онези Мистерии на Изтока, към които сега се насочвам, ние намираме за водачи на тези Мистерии хора, които могат да бъдат определени като обединение на свещеник, на крал, и в същото време, колкото и странно да звучи на хората днес, на индустриалци, икономисти. Тъй като в онези Мистерии ще ги нарека "Мистерии на Светлината или на Духа" се преследвало едно всеобхващащо познание за живота, познание което на първо място целяло да насочва изучаването на човешката природа посредством фактите от света на Небесата и света на звездите.
към текста >>
От тях произлезли Мистериите на
Гърци
я.
Най-видните членова на расата, притежаваща едновременно древното душевно виждане и изгряващия за човечеството интелект, били водачите на онези Мистерии, за които току-що говорих, Мистериите на Източната Светлина.
От тях произлезли Мистериите на Гърция.
Затова можем да кажем: От Мистериите на Изтока по-късно тръгнал напред потокът на Духа, онази жива мъдрост с нейните живи практически импулси, за които точно говорих. В течение на времето тя преминала в Гърция. Нейното въздействие още може да се проследи в най-древната гръцка цивилизация. Но с напредъка на гръцката цивилизация въздействието отслабвало, водачите изгубили своето древно душевно виждане и разумът все повече се освобождавал от старото ясновидство. От това ръководството на тази цивилизация изгубило своя смисъл, защото това някога имало смисъл само докато водачите били надарени с духовно и душевно виждане, както и с интелигентност.
към текста >>
В течение на времето тя преминала в
Гърци
я.
Най-видните членова на расата, притежаваща едновременно древното душевно виждане и изгряващия за човечеството интелект, били водачите на онези Мистерии, за които току-що говорих, Мистериите на Източната Светлина. От тях произлезли Мистериите на Гърция. Затова можем да кажем: От Мистериите на Изтока по-късно тръгнал напред потокът на Духа, онази жива мъдрост с нейните живи практически импулси, за които точно говорих.
В течение на времето тя преминала в Гърция.
Нейното въздействие още може да се проследи в най-древната гръцка цивилизация. Но с напредъка на гръцката цивилизация въздействието отслабвало, водачите изгубили своето древно душевно виждане и разумът все повече се освобождавал от старото ясновидство. От това ръководството на тази цивилизация изгубило своя смисъл, защото това някога имало смисъл само докато водачите били надарени с духовно и душевно виждане, както и с интелигентност. Историята ни казва, че онова, което е имало значение в древни времена, се запазва и в много по-късна епоха. Така намираме човечеството в по-късната гръцка цивилизация все още групирано по начин, който е имал значение за онова древно време, когато водачите на Мистериите действително били пратеници на Боговете.
към текста >>
Онова, което някога било мъдрост с импулс за живот, се преобразувало в гръцка логика и диалектика, в мъдростта на
гърци
те, мъдрост която вече е принудено бледа, сравнена с нейния стар източен извор.
Нейното въздействие още може да се проследи в най-древната гръцка цивилизация. Но с напредъка на гръцката цивилизация въздействието отслабвало, водачите изгубили своето древно душевно виждане и разумът все повече се освобождавал от старото ясновидство. От това ръководството на тази цивилизация изгубило своя смисъл, защото това някога имало смисъл само докато водачите били надарени с духовно и душевно виждане, както и с интелигентност. Историята ни казва, че онова, което е имало значение в древни времена, се запазва и в много по-късна епоха. Така намираме човечеството в по-късната гръцка цивилизация все още групирано по начин, който е имал значение за онова древно време, когато водачите на Мистериите действително били пратеници на Боговете.
Онова, което някога било мъдрост с импулс за живот, се преобразувало в гръцка логика и диалектика, в мъдростта на гърците, мъдрост която вече е принудено бледа, сравнена с нейния стар източен извор.
В старите източни времена всеки е знаел защо има хора, които са се подчинявали, когато водачите им давали указания в стопанството. В Гърция намираме разделение на господари и роби. Разделението на човечеството още е там, но смисълът постепенно бил изгубен. И онова, което за гърците все още имало голямо значение, тъй като те поне знаели, че то идвало от древните Мистерии, било още по-отслабено като преминало в нашия съвременен образователен живот. В нашия съвременен образователен живот всичко е станало лишено от жива връзка.
към текста >>
В
Гърци
я намираме разделение на господари и роби.
От това ръководството на тази цивилизация изгубило своя смисъл, защото това някога имало смисъл само докато водачите били надарени с духовно и душевно виждане, както и с интелигентност. Историята ни казва, че онова, което е имало значение в древни времена, се запазва и в много по-късна епоха. Така намираме човечеството в по-късната гръцка цивилизация все още групирано по начин, който е имал значение за онова древно време, когато водачите на Мистериите действително били пратеници на Боговете. Онова, което някога било мъдрост с импулс за живот, се преобразувало в гръцка логика и диалектика, в мъдростта на гърците, мъдрост която вече е принудено бледа, сравнена с нейния стар източен извор. В старите източни времена всеки е знаел защо има хора, които са се подчинявали, когато водачите им давали указания в стопанството.
В Гърция намираме разделение на господари и роби.
Разделението на човечеството още е там, но смисълът постепенно бил изгубен. И онова, което за гърците все още имало голямо значение, тъй като те поне знаели, че то идвало от древните Мистерии, било още по-отслабено като преминало в нашия съвременен образователен живот. В нашия съвременен образователен живот всичко е станало лишено от жива връзка. Днес преследваме една абстрактна наука. Ние вече не намираме връзка между тази отвлечена наука и външния живот.
към текста >>
И онова, което за
гърци
те все още имало голямо значение, тъй като те поне знаели, че то идвало от древните Мистерии, било още по-отслабено като преминало в нашия съвременен образователен живот.
Така намираме човечеството в по-късната гръцка цивилизация все още групирано по начин, който е имал значение за онова древно време, когато водачите на Мистериите действително били пратеници на Боговете. Онова, което някога било мъдрост с импулс за живот, се преобразувало в гръцка логика и диалектика, в мъдростта на гърците, мъдрост която вече е принудено бледа, сравнена с нейния стар източен извор. В старите източни времена всеки е знаел защо има хора, които са се подчинявали, когато водачите им давали указания в стопанството. В Гърция намираме разделение на господари и роби. Разделението на човечеството още е там, но смисълът постепенно бил изгубен.
И онова, което за гърците все още имало голямо значение, тъй като те поне знаели, че то идвало от древните Мистерии, било още по-отслабено като преминало в нашия съвременен образователен живот.
В нашия съвременен образователен живот всичко е станало лишено от жива връзка. Днес преследваме една абстрактна наука. Ние вече не намираме връзка между тази отвлечена наука и външния живот. Потокът от Гърция е влязъл в нашите колежи, в нашите основни и средни училища, в целия обществен културен живот на съвременното човечеството. Днес може да се наблюдава едно странно нещо.
към текста >>
Потокът от
Гърци
я е влязъл в нашите колежи, в нашите основни и средни училища, в целия обществен културен живот на съвременното човечеството.
Разделението на човечеството още е там, но смисълът постепенно бил изгубен. И онова, което за гърците все още имало голямо значение, тъй като те поне знаели, че то идвало от древните Мистерии, било още по-отслабено като преминало в нашия съвременен образователен живот. В нашия съвременен образователен живот всичко е станало лишено от жива връзка. Днес преследваме една абстрактна наука. Ние вече не намираме връзка между тази отвлечена наука и външния живот.
Потокът от Гърция е влязъл в нашите колежи, в нашите основни и средни училища, в целия обществен културен живот на съвременното човечеството.
Днес може да се наблюдава едно странно нещо. Ние срещаме сред хората, с които сме заобиколени някои, които наричаме "благородници", "аристократи". Напразно се опитваме да открием причината защо някоя личност е аристократ, а друга не е, защото човечеството отдавна се е лишило от онова, което разграничава аристократа от неаристократа. Аристократът бил водач в старите източни Мистерии на Светлината. Той можел да бъде аристократ, защото от него идвало всичко, което имало реален и жив импулс в икомическите и политическите дела.
към текста >>
Този поток от Мистериите бил разпространен из южна Европа и после, точно както първият поток преминал през живота на
Гърци
я, този втори поток намерил пътя си към хората в Рим, хора нямащи имагинации.
Този втори поток има друг произход, който също лежи далеч назад в еволюцията на човечеството. Той също в основата си бил обединен с Мистериите, и по-точно с Мистериите на Египет. Аз нарекох първия поток "Мистериите на Изтока" или "Мистериите на Светлината". Ще нарека този втори поток "Мистериите на Човека". Тези Мистерии били ориентирани преди всичко да черпят от египетския извор онази мъдрост, която дава силата да се организира човешкия обществен живот, да се установят взаимоотношения между човешките същества.
Този поток от Мистериите бил разпространен из южна Европа и после, точно както първият поток преминал през живота на Гърция, този втори поток намерил пътя си към хората в Рим, хора нямащи имагинации.
Бих могъл да го нарека "потокът на правата". Той поел своя път през Рим. Всичко онова което, малко по малко, в хода на човешката еволюция се е изграждало като юриспруденция, като законови особености в система от правни принципи, е отслабеният остатък от познанието на тези Мистерии на Човека.
към текста >>
Няма да разберем съвременния живот докато не узнаем, че дори и днес хората не са плодотворни нито в духовния, нито в правовия живот; докато не узнаем, че тези и двата сме ги приели отвън първият след като изминал дългия път от Мистериите на Изтока през Мистериите на
Гърци
я, а вторият дългия път от Мистериите на Египет през Рим.
Втората нишка в нашата цивилизована бъркотия е достигнала до нас по този начин, но много променена, преобразувана след преминаването си през неимагинативния римски ум.
Няма да разберем съвременния живот докато не узнаем, че дори и днес хората не са плодотворни нито в духовния, нито в правовия живот; докато не узнаем, че тези и двата сме ги приели отвън първият след като изминал дългия път от Мистериите на Изтока през Мистериите на Гърция, а вторият дългия път от Мистериите на Египет през Рим.
Днешното човечеството е безплодно що се отнася до живота на Духа и живота на правата. Бихме могли да изложим много случаи за да докажем това твърдение, но ще бъде достатъчно ако изтъкнем пътищата, поети от Християнството.
към текста >>
198.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 25. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
В изкуството, философията и държавническото изкуство на
Гърци
я още действаше много от онова, което произлезе от тази Луциферова инкарнация хиляди години преди Мистерията на Голгота.
Откъде идва това, скъпи приятели? Какво стои всъщност пред нас? Когато пътуваме назад през периодите на човешката еволюция до Мистерията на Голгота ние намираме, рано в хода на източната цивилизация, в онази цивилизация от която се е развила днешната китайска цивилизация, една човешка личност, която бе външното въплъщение на Луцифер. Луцифер наистина е ходел по Земята по онова време в човешко тяло. Той бе онзи, който донесе онази човешка светлина, която намираме в основата на древната пред-Християнска мъдрост с изключение на юдаизма.
В изкуството, философията и държавническото изкуство на Гърция още действаше много от онова, което произлезе от тази Луциферова инкарнация хиляди години преди Мистерията на Голгота.
към текста >>
199.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 28. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
От началото на своята духовна дейност той се е чувствал опонент на Сократ, и никога не се уморяваше да говори за по-голямата стойност на пред-Сократовата
Гърци
я отколкото на след-Сократовата.
Връщайки се назад в еволюцията на нашата Земя ние откриваме, предхождаща нашата материалистична цивилизация, Гръко-Латинската цивилизация, продължаваща назад до VIII в. пр.н.е. Ние виждаме, около две хиляди години преди началото на тази Гръко-Латинска епоха да се случва нещо, което можем да опишем така, сякаш старият живот на мъдростта от ранните времена прониква в гръцките земи. Ницше е почувствал това в забележителна степен, дори и патологично.
От началото на своята духовна дейност той се е чувствал опонент на Сократ, и никога не се уморяваше да говори за по-голямата стойност на пред-Сократовата Гърция отколкото на след-Сократовата.
Несъмнено е вярно, че със Сократ за човечеството настъпва велика епоха, епоха която достига своят връх през XIV-XV век. Но тази епоха на Сократ сега е извървяла своя път, завършила е правилно. Сократическата епоха е тази, в която чистата логика и чистата диалектика възникнаха от по-ранната инстинктивна мъдрост. Възникването на чистата логика, на чистата диалектика от древната ясновидска мъдрост е главната характеристика на западната култура. Тази логика, тази диалектика, е оставила своя отпечатък също и върху Християнството, защото теологията на запада е една диалектическа теология.
към текста >>
Но възникналото в
Гърци
я като диалектика, като мисъл сведена до абстракция, продължава назад до Мистериите на Изтока.
Несъмнено е вярно, че със Сократ за човечеството настъпва велика епоха, епоха която достига своят връх през XIV-XV век. Но тази епоха на Сократ сега е извървяла своя път, завършила е правилно. Сократическата епоха е тази, в която чистата логика и чистата диалектика възникнаха от по-ранната инстинктивна мъдрост. Възникването на чистата логика, на чистата диалектика от древната ясновидска мъдрост е главната характеристика на западната култура. Тази логика, тази диалектика, е оставила своя отпечатък също и върху Християнството, защото теологията на запада е една диалектическа теология.
Но възникналото в Гърция като диалектика, като мисъл сведена до абстракция, продължава назад до Мистериите на Изтока.
Сред тези Мистерии бяха онези, основали цивилизацията, която по-късно се превърна в китайската. През ранната китайска цивилизация Луцифер се въплъти в човешка форма. Не трябва да скриваме от себе си факта, че Луцифер е живял веднъж във физическо тяло, както и Христос по времето на Мистерията на Голгота ходеше по Земята във физическо тяло. Но е само тесногръдо неразбиране на Луциферовото въплъщение, ако гледаме на всичко, идващо от Луцифер, като "да не се докосва". От Луцифер, например, е възникнало величието на самата Гръцка култура, уникалното древно изкуство, артистичният импулс на човечеството, какъвто самите ние все още го виждаме.
към текста >>
200.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Германският народ не се характеризира с онзи жив усет за непосредствената реалност, или външната страна на природата, който позволи на
гърци
те да създадат своите чудесни и непреходни творения на изкуството.
Сериозната страна на това явление се появява само когато вземем под внимание, че упоритото отклоняване от тази духовна цел означава за германския народ загуба на неговото собствено Себе, откъсване от Духа на Народа. Защото този стремеж извира от една дълбока нужда в немския характер. Той не навлиза в умовете ни желаейки да отрече разнородните грешки и едностранчивите заблуждения, които Фихте, Хегел, Шелинг, Оукън и други допуснаха при своите смели нашествия в царството на идеализма. Но импулсът, който в цялото си величие ги вдъхновяваше, не трябва да бъде погрешно разбиран. Този е импусът, който е най-подходящ за една нация от мислители.
Германският народ не се характеризира с онзи жив усет за непосредствената реалност, или външната страна на природата, който позволи на гърците да създадат своите чудесни и непреходни творения на изкуството.
Вместо това сред немците има непрекъснат подтик на духа към причините за нещата, към външно скритите, дълбоки начала на обкръжаващата ни природа. Точно както гръцкият дух намери израз в своя удивителен свят на пластични форми, така германският, по-съсредоточен в себе си, лесно се отваря за природата, но по тази причина повече със собственото си сърце, подхранвайки общуване със своя собствен вътрешен свят, търсейки своите завоевания в света на чистата мисъл. Следователно начинът, по който Фихте и неговите наследници разглеждаха света, беше наистина германски. Ето защо техните учения бяха приемани толкова ентусиазирано; ето защо за известно време те завладяваха целия живот на нацията. Ето защо ние не трябва да скъсваме с тяхното духовно водачество.
към текста >>
201.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Казах, че
гърци
те, в по-ранен период на своята култура, не са виждали синия цвят, че за тях небесата не са били сини.
Не трябва да си мислим, че способностите за познание през древните времена са били подобни на нашите. Преди малко ви говорих за степента на познание в древни времена, която, макар че не е била много по-различна от нашата, все пак е трудна за мнозина днес да си я представят картинно.
Казах, че гърците, в по-ранен период на своята култура, не са виждали синия цвят, че за тях небесата не са били сини.
Те са възприемали цветовете, които били повече от активната страна, към страната на червено-жълтото. Те не са рисували в синия оттенък, известен на нас. Синьото дошло твърде по-късно в обсега на човешкото възприятие.
към текста >>
202.
6. Шеста лекция, 7 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
И чак тогава ще възникне едно истинско познание за човека, чак тогава ще се изпълни онзи древен призив, издигнат още в
Гърци
я: „Познай себе си!
Знаете ли, скъпи мои приятели, нашата епоха говори за Духа само в общи линии, но тя прави това най-вече от леност и за свое удобство. Ние сме длъжни да достигнем до това състояние, че да говорим за Духа така конкретно, както говорим и за детайлите в природния свят.
И чак тогава ще възникне едно истинско познание за човека, чак тогава ще се изпълни онзи древен призив, издигнат още в Гърция: „Познай себе си!
“
към текста >>
203.
11. Единадесета лекция, 16 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Представете си и края: топлинната смърт на Земята, в която загива всичко, всичко което сме разказвали за Мойсей, за величието на древния Китай, Индия, Персия, Египет, а после и:
Гърци
я, Рим, до днешния наш свят.
Да, замислете се над тези неща съвсем сериозно. Приемете за начален пункт на Земното развитие една първична мъглявина, от която се отделят неопределени формации, а после се диференцират различните форми на живот, включително и до човека.
Представете си и края: топлинната смърт на Земята, в която загива всичко, всичко което сме разказвали за Мойсей, за величието на древния Китай, Индия, Персия, Египет, а после и: Гърция, Рим, до днешния наш свят.
Нима върху Земята се разиграват епизоди без начало и край? Разбира се, в този случай историята наистина изглежда безсмислена.
към текста >>
204.
Съдържание
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Слънчевата тайна в историческото развитие на човечеството Двете страни на волята Симпатия и антипатия Налудните идеи за преследване – Вътрешната воля като огнище на злото, което възстановява човешките жизнени сили Възприемането на мрака и на светлината Слънцето в представите на древните перси, египтяни и
гърци
Паладиумът като исторически символ на Слънчевите тайни и неговото пренасяне от Троя в Рим и Константинопол Юлиян Апостат Задачите на Антропософията.
Слънчевата тайна в историческото развитие на човечеството Двете страни на волята Симпатия и антипатия Налудните идеи за преследване – Вътрешната воля като огнище на злото, което възстановява човешките жизнени сили Възприемането на мрака и на светлината Слънцето в представите на древните перси, египтяни и гърци Паладиумът като исторически символ на Слънчевите тайни и неговото пренасяне от Троя в Рим и Константинопол Юлиян Апостат Задачите на Антропософията.
към текста >>
205.
3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Това, което в Изтока и Африка под формата на човешко познание предшествуваше
Гърци
я и Рим, беше коренно различно от всичко онова, което
гърци
те осъществиха по толкова забележителен начин, коренно различно от това, което по-късно римляните превърнаха в нещо абстрактно, коренно различно и от „познанието“ в нашата съвременна епоха, която все повече затъва в посредственост и материализъм.
Впрочем човешкото познание прие един съвсем друг характер от този, който притежаваше в миналото, тъкмо с идването на гръцко-римската епоха.
Това, което в Изтока и Африка под формата на човешко познание предшествуваше Гърция и Рим, беше коренно различно от всичко онова, което гърците осъществиха по толкова забележителен начин, коренно различно от това, което по-късно римляните превърнаха в нещо абстрактно, коренно различно и от „познанието“ в нашата съвременна епоха, която все повече затъва в посредственост и материализъм.
към текста >>
Докато при
гърци
те ние все още имаме ясното усещане: Ето, божествените образи и изобщо онези свръхсетивни сили, които са в основата на света и Космоса, имат своя богат и недостъпен нам вътрешен живот, то римските богове се превърнаха в абстракции, превърнаха се в отвлечени и сухи понятия.
Този напредък на човешкото познание, което се стремеше да превръща всичко в абстракции, намери своя видим израз най-вече в Рим. Римската цивилизация разви стегнатия, абстрактен и трезв усет за нещата, тя разви една лишена от образ мисъл, накратко Рим разви разсъдъчните форми на човешкото мислене.
Докато при гърците ние все още имаме ясното усещане: Ето, божествените образи и изобщо онези свръхсетивни сили, които са в основата на света и Космоса, имат своя богат и недостъпен нам вътрешен живот, то римските богове се превърнаха в абстракции, превърнаха се в отвлечени и сухи понятия.
Римската логика взе превес над останките от древните имагинации, които все още можеха да се открият в древна Гърция.
към текста >>
Римската логика взе превес над останките от древните имагинации, които все още можеха да се открият в древна
Гърци
я.
Този напредък на човешкото познание, което се стремеше да превръща всичко в абстракции, намери своя видим израз най-вече в Рим. Римската цивилизация разви стегнатия, абстрактен и трезв усет за нещата, тя разви една лишена от образ мисъл, накратко Рим разви разсъдъчните форми на човешкото мислене. Докато при гърците ние все още имаме ясното усещане: Ето, божествените образи и изобщо онези свръхсетивни сили, които са в основата на света и Космоса, имат своя богат и недостъпен нам вътрешен живот, то римските богове се превърнаха в абстракции, превърнаха се в отвлечени и сухи понятия.
Римската логика взе превес над останките от древните имагинации, които все още можеха да се открият в древна Гърция.
към текста >>
Всичко, което римляните наследиха като имагинативен свят, идваше от
Гърци
я.
Всичко, което римляните наследиха като имагинативен свят, идваше от Гърция.
Римляните напреднаха по пътя на логизма и прозата, те изковаха своя латински език и му предадоха онази желязна и строга логика, с коя то той продължи да формира културното развитие на света в продължение на цели столетия.
към текста >>
Но все пак, и в
Гърци
я, и в Рим включително до зазоряването на нашата съвременна епоха се запази нещо, което можем да наречем „традиция на древната мъдрост“.
Но все пак, и в Гърция, и в Рим включително до зазоряването на нашата съвременна епоха се запази нещо, което можем да наречем „традиция на древната мъдрост“.
И тази древна мъдрост е запазена в много по-голяма степен, отколкото си мислят днешните хора.
към текста >>
206.
4. Четвърта лекция, Дорнах, 28 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Ако разглеждаме нещата от гледната точка на древните
гърци
: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби, трябва да заявим следното: По отношение на своята глава припомнете си всичко, което вече казах човекът е формиран отвън, от Космоса.
Обаче ние можем да обхванем всичко това и от една друга страна.
Ако разглеждаме нещата от гледната точка на древните гърци: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби, трябва да заявим следното: По отношение на своята глава припомнете си всичко, което вече казах човекът е формиран отвън, от Космоса.
Да, според гръцкото светоусещане, нещата изглеждат точно така. По отношение на главата си и нейната форма, човекът е формиран от Космоса. После идва ред на неговата „вътрешна подвижност“, на трето място идва способността му да бъде „симетричен“, но ако разглеждаме влиянията на последните четири съзвездия върху формирането на човека, ние сме принудени да приемаме нещата в съвсем обратен смисъл. Сега върху човека започва да упражнява влияние самата Земя, или казано с други думи неговите собствени действия като „ловец“, „скотовъдец“ и т.н. Погледнете тази схематична рисунка (рис. 11).
към текста >>
Една съвсем друга последица от космическите събития и факти е тази, че за разлика от древните
гърци
, днес ние не започваме от Овена, а от знака Риби.
Една съвсем друга последица от космическите събития и факти е тази, че за разлика от древните гърци, днес ние не започваме от Овена, а от знака Риби.
От стотици години ние стоим под знака Риби, а именно в знака Риби се осъществява преходът към човешкия интелектуализъм. През миналите епохи, когато Овенът все още беше на своето подходящо място и за животинския кръг можеше да се говори в стария смисъл, Вие бихте открили главно „професиите“ на Стрелец, Козирог, Водолей и риби, респективно „ловец“, „скотовъдец“, „земеделец“ и „търговец“. Всичко, което се разви по-късно в областта на технологиите, индустрията и т.н., е при-също на Рибите и само по себе си, то е едно повторение. Помислете: Ние живеем в епохата на Рибите и всъщност през тази епоха възникна цялата днешна технокрация, цялата ни машинизирана култура и т.н. Ако се върнем назад към епохата на Овена, ще открием онези четири често срещани професии, които макар и непрекъснато модифицирани все още държаха човека в постоянна и здрава връзка с природата.
към текста >>
207.
9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Макар и при
гърци
те този факт да не беше силно подчертан, все пак той съществуваше.
През Четвъртата следатлантска епоха, т.е. през гръцко-римската културна епоха, човекът в значителна степен изгуби непосредствената си връзка с външния свят. Вие помните моята книга „Загадките на философията“. Там описвам, че през тази епоха човекът все още имаше своите мисли така както днес той усеща своите сетивни възприятия; обаче той бързо се приближаваше към състоянието, характерно за нашата съвременна епоха, когато общо взето ангажирани с изграждането на Азът, ние се оказваме лишени от съзнателните връзки с външния свят. С нашия Аз ние влизаме в тялото, но практически там ние спим.
Макар и при гърците този факт да не беше силно подчертан, все пак той съществуваше.
Иначе гръцката цивилизация не може да бъде разбрана: Древните гърци бяха вече здраво поставени в своите тела, но далеч не толкова здраво, колкото сме поставени ние. Това е много важно.Древните перси изобщо не бяха здраво поставени в своите тела. Древният персийски мъдрец съвсем не вярваше, че животът му се ограничава в анатомичните очертания на неговото тяло; той по-скоро вярваше, че вълните на светлината го носят из целия Космос. При древния грък нещата изглеждаха по съвсем друг на чин. Той присъствуваше макар и спящ в целия Космос, но вече в рамките на своето тяло.
към текста >>
Иначе гръцката цивилизация не може да бъде разбрана: Древните
гърци
бяха вече здраво поставени в своите тела, но далеч не толкова здраво, колкото сме поставени ние.
през гръцко-римската културна епоха, човекът в значителна степен изгуби непосредствената си връзка с външния свят. Вие помните моята книга „Загадките на философията“. Там описвам, че през тази епоха човекът все още имаше своите мисли така както днес той усеща своите сетивни възприятия; обаче той бързо се приближаваше към състоянието, характерно за нашата съвременна епоха, когато общо взето ангажирани с изграждането на Азът, ние се оказваме лишени от съзнателните връзки с външния свят. С нашия Аз ние влизаме в тялото, но практически там ние спим. Макар и при гърците този факт да не беше силно подчертан, все пак той съществуваше.
Иначе гръцката цивилизация не може да бъде разбрана: Древните гърци бяха вече здраво поставени в своите тела, но далеч не толкова здраво, колкото сме поставени ние.
Това е много важно.Древните перси изобщо не бяха здраво поставени в своите тела. Древният персийски мъдрец съвсем не вярваше, че животът му се ограничава в анатомичните очертания на неговото тяло; той по-скоро вярваше, че вълните на светлината го носят из целия Космос. При древния грък нещата изглеждаха по съвсем друг на чин. Той присъствуваше макар и спящ в целия Космос, но вече в рамките на своето тяло. Когато спим, нашето астрално тяло и нашият Аз са навън в Космоса, обаче нашето бодърствуване, сравнено с персийското, е също един дълбок сън.
към текста >>
Тази е причината, поради която
гърци
те не бяха вече в състояние да възприемат Слънцето като истинския извор на живота.
Когато днес се пробуждаме, ние не усещаме нищо от проникването на светлината в нашите очи. За нас светлината е там вън, където са и нейните сенки.
Тази е причината, поради която гърците не бяха вече в състояние да възприемат Слънцето като истинския извор на живота.
Те чувствуваха Слънцето като нещо, което живее вътре в тях, те го чувствуваха като неудържимата сила на Ерос, като неудържимата сила на любовта.
към текста >>
Гърци
те усещаха Слънцето като стрелите на Ерос, който просто вливаше любовната сила в човешкия организъм.
А от 4 век след Христовото Събитие, настъпи онази епоха многократно описвана от мен по най-различни поводи когато хората започнаха да изживяват Слънцето само като едно физическо огнено кълбо в пространството; докато в действителност Слънцето изгуби част от своята светлина. Персиецът наистина усещаше Слънцето като рефлектор на светлината, струяща из просторите на целия Космос. Египтянинът и халдеецът възприемаха Слънце то като един пулсиращ източник на живот.
Гърците усещаха Слънцето като стрелите на Ерос, който просто вливаше любовната сила в човешкия организъм.
Колкото по-навътре навлизаме в човека, толкова по-дълбоко в бездните на неговата душа се губи това космическо изживяване на Слънцето. Днес човек носи Слънчевата сила там, дълбоко в морските бездни на своята душа.
към текста >>
В мига, когато
гърци
те опожариха Троя, определена част от духовния свят стана „западна“, но тя отново ще се превърне в единно и неделимо „западно-източно“ цяло.
Днес обаче, западното човечество все още не иска да му се говори за тези неща. А новата и решителна крачка в историята на света, скъпи мои приятели, ние ще сме направили едва тогава, когато пренесем легендата за Паладиума в ясната светлина на човешкото съзнание, едва тогава, когато отново се изпълним с истинско състрадание към хора от рода на Юлиян Апостат, който поиска да надхвърли онази епоха, в чийто мрак трябваше да покълне човешката свобода; Юлиян, който поиска да запази древната инстинктивна мъдрост, но намери само гибелта си, едва тогава, когато разберем, че давайки на римляните външното и официално християнство, Константин им отне първичната мъдрост, светлината, и всъщност потопи християнството в дълбок мрак; едва тогава, когато разберем, че за да засвети със своето истинско сияние, Паладиумът се нуждае от онази духовна светлина, която ние, скъпи мои приятели, трябва да издирим далеч извън пределите на съвременното естествено научно мислене.
В мига, когато гърците опожариха Троя, определена част от духовния свят стана „западна“, но тя отново ще се превърне в единно и неделимо „западно-източно“ цяло.
Светлината, която се издигна от Троя, и днес е все още тук. Обаче тя е обгърната в непрогледен мрак. Тя трябва да бъде изнесена високо горе, пред очите на всички. Паладиумът отново трябва да засияе в истинската светлина на Духа.
към текста >>
208.
Съдържание
GA_214 Тайната на троицата
Наука за посвещението на Запад, в
Гърци
я и през модерната епоха.
Етерното възприемане на сърцето. Окото на Слънцето, окото на човека. Христос е водачът през смътните събития от сферата на Зодиака. Изживяване опитността на своята собствена Карма. Пробуждането и елементът на Луната.
Наука за посвещението на Запад, в Гърция и през модерната епоха.
Разбиране на историята. Ритмични връзки между Небето и Земята. Постигане на връзка с мъртвите чрез езика на сърцето.
към текста >>
209.
ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Защото тези народи бяха надарени с една определена естествена дарба, съвсем различна от тази на южните народи,
гърци
и римляни.
Ако си представяха нещата в цялата тяхна сухота, би трябвало да бъдат представени с тази обективност. И християнството щеше да познава всякакви други премеждия, щеше да се вкамени тотално, ако северни те народи именно не бяха дошли и не се бяха влели повече в Изтока, отколкото в Юга.
Защото тези народи бяха надарени с една определена естествена дарба, съвсем различна от тази на южните народи, гърци и римляни.
към текста >>
Собствената природа на южните народи ги поставяше при това по-малко при римляните, но по-силно при
гърци
те най-малко в древните времена, в постоянно отделяне на индивиди от народната цялост; те преминаваха степените на посвещение и можеха да потапят своите погледи в духовния свят.
Собствената природа на южните народи ги поставяше при това по-малко при римляните, но по-силно при гърците най-малко в древните времена, в постоянно отделяне на индивиди от народната цялост; те преминаваха степените на посвещение и можеха да потапят своите погледи в духовния свят.
Така можеха да се родят теологии, които бяха едно директно виждане на духовния свят, такова, каквото бе запазено под своята последна форма в теологията на Денис Ареопага.
към текста >>
Но народите, които слизаха от Север нямаха, най-напред нищо от тази тенденция, която, както казахме, беше много силна при
гърци
те.
Но народите, които слизаха от Север нямаха, най-напред нищо от тази тенденция, която, както казахме, беше много силна при гърците.
Тези северни народи имаха при това, нещо друго. Но за да се разбере добре това, което е навлязло в следващите епохи в европейската еволюция именно чрез тези северни народи, чрез готи, германски народи, англосаксонци, франки и т.н., трябва да положите пред своята душа следното нещо: Разбира се, нямаме исторически документи за това тук, но чрез духовната наука, може да се намери нещо от този род. Да вземем един някогашен теолог, малко след времето на Мистерията на Голгота, от І, ІІ век, например, един от тези теолози, които още са черпели в древната наука за посвещението. Ако той е искал да изложи нерва, принципите, би могло да се каже, на своята теология, той би казал: за да имаш даже една каквато и да е връзка с духовния свят, най-напред трябва да се сдобиеш с познание за духовния свят, директно, чрез своето собствено посвещение, или като ученик на посветен. После, когато си стигнал в духовния свят до понятията и идеите, можеш да прилагаш тези понятия и идеи в сетивния свят.
към текста >>
Или, ако това бяха
гърци
, те ги наричаха "пазители".
Ние виждаме всичко това да се замъглява малко по малко, древното виждане се прекратява. Това древно виждане още знаеше: ако аз прониквам в духовния свят, ангелите ме придружават.
Или, ако това бяха гърци, те ги наричаха "пазители".
Човек, който се беше ангажирал така по пътя на духа, си знаеше, че е при дружен от пазител.
към текста >>
210.
3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Ницше, който беше още импрегниран от всички тези неща, но не можеше, при това, да постигне едно истинско виждане на нещата, състави, знаем, своята първа книга "Раждането на трагедията, изхождайки от духа на музиката": тук той искаше да покаже, че
гърци
те са измислили изкуството, за да имат средство да се издигнат в свободни хора, пазейки своето човешко достойнство над действителността на външните сетива, в които не можеш никога да постигнеш своето човешко достойнство, според него, те биха се поместили над реалността на нещата, за да завоюват във вътрешността, в артистичната външност, възможността за свободата.
Ницше, който беше още импрегниран от всички тези неща, но не можеше, при това, да постигне едно истинско виждане на нещата, състави, знаем, своята първа книга "Раждането на трагедията, изхождайки от духа на музиката": тук той искаше да покаже, че гърците са измислили изкуството, за да имат средство да се издигнат в свободни хора, пазейки своето човешко достойнство над действителността на външните сетива, в които не можеш никога да постигнеш своето човешко достойнство, според него, те биха се поместили над реалността на нещата, за да завоюват във вътрешността, в артистичната външност, възможността за свободата.
Това е интерпретацията, която Ницше даде на елинизма. В това отношение, Ницше само изразяваше по радикален начин това, което се намира вече в "Бележки върху естетическото възпитание на човека" на Шилер. Така че, може да се каже, че Шилер живееше в една абстрактна духовност, но в него живееше в същото време импулсът да даде на човека неговото достойнство. Погледнете грандиозния, величествения, удивителния характер на тези естетически бележки. От гледна точка на поезията и на човешката сила, на душата, това е най-доброто от всички други трудове на Шилер.
към текста >>
211.
10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
В
Гърци
я също, целият духовен живот се гледаше във връзка с едно лекуване на хората, защото се усещаше това: в началото на земната еволюция човекът беше по-здрав и неговата еволюция го водеше прогресивно към отдалечаването все повече и повече от божествено-духовното същество.
И понятията за болест и грях бяха свързани за някогашния човек. Начинът, по който човекът се усещаше тук на земята го задължаваше да намира в самия себе си победата над болестта. Ето защо, все повече и повече на тези някогашни души идваше това съзнание: за възпитанието на нас ни е нужно нещо, което да бъде едно излекуване. Възпитанието е медицина, възпитанието е лечение. И хора, като лечители се появиха малко преди Мистерията на Голгота, като тези, които лекуваха.
В Гърция също, целият духовен живот се гледаше във връзка с едно лекуване на хората, защото се усещаше това: в началото на земната еволюция човекът беше по-здрав и неговата еволюция го водеше прогресивно към отдалечаването все повече и повече от божествено-духовното същество.
Ето какво беше понятието за болест и то беше такова после, от тогава нататък то бе забравено че тя се разпространи в света, в който тогава дойде да се помести исторически Мистерията на Голгота. Защото в тези древни времена, човек изпитваше всичко, що е духовно по отношение на миналото; той си казваше: ако искам да търся духовното, трябва да гледам това, което предшества моето раждане, изкачвайки се в миналото, там е духът. Ето от този дух аз съм роден, и него аз ще намеря отново. Но аз съм се отдалечил от този дух.
към текста >>
И това, което хората в
Гърци
я усещаха, това, което живееше в удивителната формула: "по-добре просяк тук на земята, отколкото цар в царството на сенките", това значеше че човечеството се е научило да усеща дълбоко до каква степен се е отдалечило от свръхсетивния свят чрез цялото си същество.
Такова беше основното чувство, което имаха душите в миналото, преди Мистерията на Голгота, от тяхна та връзка със свръхсетивния свят на Отца.
И това, което хората в Гърция усещаха, това, което живееше в удивителната формула: "по-добре просяк тук на земята, отколкото цар в царството на сенките", това значеше че човечеството се е научило да усеща дълбоко до каква степен се е отдалечило от свръхсетивния свят чрез цялото си същество.
В същото време, живееше в човека един дълбок стремеж към този свръхсетивен свят.
към текста >>
212.
11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
През времето на
Гърци
я вече, човешкото същество трябваше да влезе във връзка също със силите, с които човек влиза във връзка, когато се развива в посока към констелациите, намиращи се според момента под Земята.
Светът би останал несъвършен, ако имаше този начин на стремеж към познанието, ако човекът се придържаше само към положението на Буда, за да постигне познание.
През времето на Гърция вече, човешкото същество трябваше да влезе във връзка също със силите, с които човек влиза във връзка, когато се развива в посока към констелациите, намиращи се според момента под Земята.
към текста >>
В
Гърци
я, започва познаването на това, което зависи от самата Земя: Уранос и Гейа.
В Гърция, започва познаването на това, което зависи от самата Земя: Уранос и Гейа.
Гейа, Земята, е в изходна точка на гръцката митология. И гъркът се стремеше винаги да опознае Мистериите на самата Земя, които са естествено също космични Мистерии, действащи през Земята. Но Мистериите на подземния свят, в буквален смисъл, гъркът искаше също да ги опознае. И така, в Гърция се разви една истинска космология.
към текста >>
И така, в
Гърци
я се разви една истинска космология.
В Гърция, започва познаването на това, което зависи от самата Земя: Уранос и Гейа. Гейа, Земята, е в изходна точка на гръцката митология. И гъркът се стремеше винаги да опознае Мистериите на самата Земя, които са естествено също космични Мистерии, действащи през Земята. Но Мистериите на подземния свят, в буквален смисъл, гъркът искаше също да ги опознае.
И така, в Гърция се разви една истинска космология.
към текста >>
Така както някога хората отправяха своето познание само към висшите светове това, което можете добре да наблюдавате в състоянието на Буда; така, по-късно, хората търсейки една космология, го прочетоха в еволюцията на Земята и бяха посветени в истинските Мистерии на
гърци
те, това, което гръцкият мит разказва често на определени важни именити места; така, след като хората изучиха така Мистериите на небето – Мистериите на Земята в науката, излязла от посвещението, имаме нужда от една модерна наука на посвещението, която да може, така да се каже, да се колебае в ритъм между небето и Земята, която да изпита небето, когато иска да се осведоми за Земята и да пита Земята, когато иска да се осведоми за небето.
Така както някога хората отправяха своето познание само към висшите светове това, което можете добре да наблюдавате в състоянието на Буда; така, по-късно, хората търсейки една космология, го прочетоха в еволюцията на Земята и бяха посветени в истинските Мистерии на гърците, това, което гръцкият мит разказва често на определени важни именити места; така, след като хората изучиха така Мистериите на небето – Мистериите на Земята в науката, излязла от посвещението, имаме нужда от една модерна наука на посвещението, която да може, така да се каже, да се колебае в ритъм между небето и Земята, която да изпита небето, когато иска да се осведоми за Земята и да пита Земята, когато иска да се осведоми за небето.
към текста >>
В тази книга е направен опит да се опише това, от което модерният човек има толкова много нужда, как някогашният човек от Изтока имаше нужда от Мистериите на небето, как
гърци
те имаха нужда от Мистериите на Земята.
И нещата са почти такива мога да го кажа тук с цялата си скромност въпросите са поставени и им е от говорено до определена степен в книгата "Наука за окултното в основните линии" /преведена на английски под заглавието "An Onthene of Occult Science".
В тази книга е направен опит да се опише това, от което модерният човек има толкова много нужда, как някогашният човек от Изтока имаше нужда от Мистериите на небето, как гърците имаха нужда от Мистериите на Земята.
И човекът би трябвало също да наблюдава в настоящата епоха какво от всичко това има в модерното посвещение и за неговата връзка с хората.
към текста >>
Бих искал, всъщност, най-напред да посоча че, докато за посветения от най-далечни времена, важното беше най-вече да вдига погледа си към духовните светове, откъдето човекът, както се знае, слиза, когато се пробуди в едно земно тяло, докато за посветения от една следваща епоха, от значение беше това, което се опитах да характеризирам за вас, припомняйки начина, по който
гърци
те говориха за слизането в подземния свят, като се пада на модерните посветени да дирят една форма на познания, която да бъде една ритмична връзка между небето и Земята.
За да се характеризират в няколко черти присъщите задачи на модерното посвещение, имам да кажа нещо, което можах вече, всъщност, да кажа на някой от вас, когато бях там долу тези последни дни в Оксфорд.
Бих искал, всъщност, най-напред да посоча че, докато за посветения от най-далечни времена, важното беше най-вече да вдига погледа си към духовните светове, откъдето човекът, както се знае, слиза, когато се пробуди в едно земно тяло, докато за посветения от една следваща епоха, от значение беше това, което се опитах да характеризирам за вас, припомняйки начина, по който гърците говориха за слизането в подземния свят, като се пада на модерните посветени да дирят една форма на познания, която да бъде една ритмична връзка между небето и Земята.
към текста >>
За
гърци
те, после дойде способността да се потапя погледа в природата.
Сравнете сега положението на днешния посветен и положението на посветения от миналото. Чрез всички душевни способности на някогашните хора, беше възможно да се пробуди спомена от предшестващата нашето слизане в едно земно тяло, епоха. Това беше също, най-вече за посветените от миналото, едно пробуждане на космическите спомени.
За гърците, после дойде способността да се потапя погледа в природата.
За модерния посветен, при него става въпрос за това да се познава човека директно, в неговото качество на духовно същество. Той трябва тогава да постигне способността да се отдели от своя земен начин на възприемане на това, което вкарва човека във връзка със света. Бих искал да ви дам за това отново примера, който съвсем наскоро споменах.
към текста >>
213.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 3 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Днес ние също имаме известно право да кажем за древните
гърци
: „О, колко детински изглеждат техните естествени науки!
Несъмнено един ден хората ще гледат с пренебрежение към мрачния и безутешен материалистичен светоглед на днешното човечество; занапред те ще знаят много повече за духовния свят, скрит зад завесата на външния сетивен свят.
Днес ние също имаме известно право да кажем за древните гърци: „О, колко детински изглеждат техните естествени науки!
Та те са просто деца! Колко далеч сме напреднали от тогава! " Да, въпреки цялото днешно филистерство, човекът е направил голяма крачка напред и той би имал още по-пълно право за такава критика, ако се окаже в състояние да говори ясно и точно за тази ужасяваща битка, която се води заради него от силите на духовния свят.
към текста >>
214.
8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Когато застана пред великите образци на изкуството в Италия, той можа да изговори забележителните думи: Предполагам, че създавайки своето изкуство,
гърци
те действуваха според онези закони, според които действува и самата природа; по следите на тези закони искам да вървя и аз!
Нека допълним: Гьоте беше последния представител на онова човечество, което не допускаше в себе си подобно разграничаване между изкуство, наука и религия. Защото Гьоте възприемаше изкуството и науката като две отделни страни на една и съща истина. Филистерското разграничаване между художествения и педантично-научния елемент дойде по-късно. Само че Гьоте не се присъедини към това всеобщо филистерство.
Когато застана пред великите образци на изкуството в Италия, той можа да изговори забележителните думи: Предполагам, че създавайки своето изкуство, гърците действуваха според онези закони, според които действува и самата природа; по следите на тези закони искам да вървя и аз!
към текста >>
215.
10.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
И колкото по-назад се вглеждаме в тези отминали епохи, толкова по-малко ще откриваме в тях това, което днес наричаме природна необходимост; защото в своя неповторим мисловен тембър, в своето звучене, природната необходимост при
гърци
те беше нещо съвсем друго.
От лекционния цикъл, който започнах тук на 24 Декември 1922, Вие вече разбрахте, че така нареченото естественонаучно мислене съвсем не е толкова древно, както сме свикнали да смятаме. Ако се върнем към някоя от древните епохи, там ние ще открием едно човешко светоусещане, което е толкова едностранчиво-духовно, колкото и днешното светоусещане е едностранчиво-натуралистично.
И колкото по-назад се вглеждаме в тези отминали епохи, толкова по-малко ще откриваме в тях това, което днес наричаме природна необходимост; защото в своя неповторим мисловен тембър, в своето звучене, природната необходимост при гърците беше нещо съвсем друго.
И ако се отправим още по-назад, тогава на мястото на природната необходимост, ние ще открием такива силови въздействия, които според своята цялостна характеристика, бяха по-скоро свързани с божествено-духовното провидение. Докато днес, ако ми позволите този тривиален израз, според учените целият свят е изпълнен с природни сили, през древността мислителите навсякъде в света откриваха духовни сили, които също както и хората действуваха с определени цели, само че техните цели бяха много по-мащабни от човешките цели. Да, човекът беше потопен всред необозримото силово поле на определени духовни цели, на определени духовни намерения. И в това духовно светоусещане, човек насочваше погледа си към божествено-духовните сили, които определяха мотивите на неговата воля. Когато в естественонаучен смисъл днес човек мисли, той се усеща детерминиран чрез природните сили и природните закони.
към текста >>
216.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
И ето в един прекрасен ден той почувствал, също не съвсем съзнателно, но затова пък много интензивно, той почувствал: да, ако ти би се родил в
Гърци
я, ако твоят баща и твоята майка бяха
гърци
, то тогава ти би станал истински герой.
И така продължило да живее това неопределено чувство, това неосъзнато чувство: ти би трябвало да се родиш при съвсем други родители, съвсем в друго време, в съвсем друга обстановка. И тъй като това неопределено чувство продължавало да живее в неговата душа, то той започнал да не издържа повече.
И ето в един прекрасен ден той почувствал, също не съвсем съзнателно, но затова пък много интензивно, той почувствал: да, ако ти би се родил в Гърция, ако твоят баща и твоята майка бяха гърци, то тогава ти би станал истински герой.
към текста >>
И когато пристигнал в Италия, то той действително получил такова усещане, като че ли
гърци
те са го породили.
И това послужило като подтик за негово пътуване до Италия; за да може поне в Италия да намери живо отношение към други родители, към други предци, различни от тези, които той е имал в своето обкръжение. Той търсил в себе си, така да се каже, по съвършено неестествен начин други предци. Той търсил своите гръцки предци. Защото не му действало добре това, което след гръцката епоха постепенно проникнало в интелектуалистичния свят.
И когато пристигнал в Италия, то той действително получил такова усещане, като че ли гърците са го породили.
И това, което той видял тук, го довело до произнасянето на тези думи, които аз често съм цитирал: «След това, което виждам тук, аз се чувствам, като да съм разгадал загадките на гръцкото изкуство: гърците творят по същите закони, по които твори и природата, и които аз сега проследих»... и т.н. Тук той почувствал, че е получил тази сила, която му е била нужна, за да може правилно да овладее своето етерно тяло. И тогава той се заел да преработи «Ифигения», която бил написал по-рано, но той не бил доволен от нея, защото е била написана изхождайки само от Аза и астралното тяло, но не и от етерното тяло, и той преработил «Ифигения» в Италия.
към текста >>
И това, което той видял тук, го довело до произнасянето на тези думи, които аз често съм цитирал: «След това, което виждам тук, аз се чувствам, като да съм разгадал загадките на гръцкото изкуство:
гърци
те творят по същите закони, по които твори и природата, и които аз сега проследих»... и т.н.
И това послужило като подтик за негово пътуване до Италия; за да може поне в Италия да намери живо отношение към други родители, към други предци, различни от тези, които той е имал в своето обкръжение. Той търсил в себе си, така да се каже, по съвършено неестествен начин други предци. Той търсил своите гръцки предци. Защото не му действало добре това, което след гръцката епоха постепенно проникнало в интелектуалистичния свят. И когато пристигнал в Италия, то той действително получил такова усещане, като че ли гърците са го породили.
И това, което той видял тук, го довело до произнасянето на тези думи, които аз често съм цитирал: «След това, което виждам тук, аз се чувствам, като да съм разгадал загадките на гръцкото изкуство: гърците творят по същите закони, по които твори и природата, и които аз сега проследих»... и т.н.
Тук той почувствал, че е получил тази сила, която му е била нужна, за да може правилно да овладее своето етерно тяло. И тогава той се заел да преработи «Ифигения», която бил написал по-рано, но той не бил доволен от нея, защото е била написана изхождайки само от Аза и астралното тяло, но не и от етерното тяло, и той преработил «Ифигения» в Италия.
към текста >>
217.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
И този факт от свръхсетивния свят се отрази тук в сетивния свят по такъв начин, че в това древно време, когато, например, живееха древните
гърци
, мислите се възприемаха обективно, съдържащи се в нещата.
Такива събития стават в свръхсетивните светове. Това е било забележително по своето значение космическо събитие. Духовете на Формата оставиха за себе си след това време само изпълнението на задачи по подреждане на възприятията на външните сетива, т.е. управление с помощта на особени космически сили на всичко това, което се съдържа в света на цветовете, звуците и т.н. Така, че този, който би могъл да погледне в това, което е станало във времето, последвало след 4-то столетие от християнската ера, би трябвало да каже: като управляващи Вселената, Космическите Мисли се оказват предадени на Архаите, а всичко това, което виждат очите, което чуват ушите в цялото му многообразие, във всичките му метаморфози, става поле на творящата деятелност на Духовете на Формата, които преди даваха мислите на хората, а сега дават възприятията на външните им сетива; мислите отсега нататък им дават Началата.
И този факт от свръхсетивния свят се отрази тук в сетивния свят по такъв начин, че в това древно време, когато, например, живееха древните гърци, мислите се възприемаха обективно, съдържащи се в нещата.
Подобно на това, как ние днес смятаме, че възприемаме червения или син цвят на предметите, така древния грък е усещал тогава, че мисълта не е създадена от неговата глава, а се излъчва от самите неща, така, както ние днес смятаме, че червеното или синьото се излъчват от предметите.
към текста >>
Това настроение на загуба на пра-древното познавателно, художествено и религиозно достояние на човечеството, като тежък гнет е паднало върху по-задълбочените души на антична
Гърци
я.
Когато ползвайки се от духовно-научните данни, се взрат към по-древни, значителни личности, изграждали гръцката култура, към тези личности, чиито наследници са били Есхил и Хераклит, тогава намират, че тези личности, доколкото те са били посветени в мистериите, всички са имали еднакво чувство, изхождайки от своите достижения и от своите художествени творчески сили; всички те все още са ги чувствали така, както и Омир, говорейки: «Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев...». Те са чувствали това не като нещо станало лично в тях самите, а като нещо такова, което те при тяхното религиозно усещане са осъществявали съвместно с духовния свят и за което са можели да кажат: човек е преживявал себе си в пра-древните времена като човек тогава, когато, осъществявайки своите най-главни видове дейности, е излизал от своето тяло навън и е имал преживявания съвместно с Боговете. Аз ви показах, как е ставало това с музиката, но и при постигане на мислите е било същото. И тези преживявания след това хората ги изгубили.
Това настроение на загуба на пра-древното познавателно, художествено и религиозно достояние на човечеството, като тежък гнет е паднало върху по-задълбочените души на антична Гърция.
към текста >>
Ние ще разберем истински миналото само тогава, когато съумеем да му противопоставим истинска перспектива за нашето бъдещо развитие, и ако ние съвсем дълбоко, потресаващо дълбоко почувстваме това, което още в антична
Гърци
я е усещал дълбоко сетивният човек: «Аз загубих присъствието на Бога», и ако съумеем да противопоставим на това от потресената си, но дълбоко, интензивно стремяща се душа: «Ние искаме да доведем до разцвет и плододаване този дух, чиито зачатък е заложен в нас, за да можем по такъв начин отново да намерим Божественото».
И това ще стане. Един път, при отговор на въпрос, зададен ми при четенето на курс лекции във Висшата школа при Гьотеанума, аз споменах мимоходом, как това става, например, в една област, а именно тогава, когато това вътрешно богатство на усещания, което се преживява в мелодията, ще премине в бъдеще към отделния музикален тон, когато човек ще разбере тайната на всеки отделен тон, когато, с други думи, човек ще може да преживява не само интервалите, но ще може в цялото му вътрешно богатство, в цялото му вътрешно многообразие, да преживее отделния тон като мелодия. Днес за това си нямат и понятие. Но вие виждате тенденцията, вие виждате, как протича движението от септими към квинти, от квинти към терци, от терци - към прима, надолу към единичния музикален тон, и след това - по-нататък. По такъв начин това, което е повлякло някога към загуба на Божественото, трябва в хода на развитие на човечеството да се преобрази; и ако човечеството иска и занапред да живее на земята творчески, а не да загине, то музикалното трябва да се преобрази за земните хора в ново намиране на Божественото.
Ние ще разберем истински миналото само тогава, когато съумеем да му противопоставим истинска перспектива за нашето бъдещо развитие, и ако ние съвсем дълбоко, потресаващо дълбоко почувстваме това, което още в антична Гърция е усещал дълбоко сетивният човек: «Аз загубих присъствието на Бога», и ако съумеем да противопоставим на това от потресената си, но дълбоко, интензивно стремяща се душа: «Ние искаме да доведем до разцвет и плододаване този дух, чиито зачатък е заложен в нас, за да можем по такъв начин отново да намерим Божественото».
към текста >>
218.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Ако разгледаме античните
гърци
, та даже и римляните, то виждаме съвършено ясно, че те са получавали своите мисли, своите научни, своите художествени, своите политически и социални мисли именно като дошли от Духовете на Формата, от Властите.
Това е необичайно интересно.
Ако разгледаме античните гърци, та даже и римляните, то виждаме съвършено ясно, че те са получавали своите мисли, своите научни, своите художествени, своите политически и социални мисли именно като дошли от Духовете на Формата, от Властите.
Достатъчно е да хвърлим поглед, но не този груб поглед, който ползват съвременните исторически описания, а по-проницателен, към такива хора, като Перикъл, или Сула, дори и Ханибал, макар последният да носи в себе си чертите на силната личност, но даже и към Цезар, към всички тези личности, то ще намерите, че в техните мисли управляват все още Космическите Власти като нещо инстинктивно.
към текста >>
219.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
И така,
гърци
те постепенно изгубили от своите сетива и усещания съзнанието за доземното съществуване и се чувствали изцяло земни хора, но такива земни хора, които се чувствали пронизани от нещо Божествено-духовно, но все пак свързани само с това, което живее на Земята.
Гъркът бил първия човек от следатлантския период, който се е почувствал съвършено земен човек (това, разбира се, е ставало постепенно). Затова в гръко-римското време също за първи път е било изгубено чувството за връзка с доземното съществувание. Тогава би било невъзможно да им се предложи някаква догма за предсъществуване на душата. Защото такива догми може да се поднасят тогава, когато има надежда, че хората ще ги приемат. За това трябва да си толкова умен, че да даваш такива догми, за приемането на които, от предидущия ход на развитието вече са подготвени достатъчно количество хора.
И така, гърците постепенно изгубили от своите сетива и усещания съзнанието за доземното съществуване и се чувствали изцяло земни хора, но такива земни хора, които се чувствали пронизани от нещо Божествено-духовно, но все пак свързани само с това, което живее на Земята.
Трябва да се почувства, че само във времената на древногръцката култура е могла да се развие такава митология, след като от човека е била изгубена връзката на собствената му душа с надземните явления. Ако тук долу е Земята, то в първата следатлантска епоха човек се е чувствал като резултат от имагинацията на Боговете, която той изцяло е търсил в духовно-душевния свят. След това той се е чувствал като резултат от мислите на Боговете, които търсил в небесните явления, във вятъра, във времето и т.н. По-нататък човек все повече губил излизащото в Мировите далнини съзнание; неговото съзнание все повече и повече се свивало и свличало на Земята. Настъпва египетско-халдейската епоха и тук човек става изчисляващ космическото битие.
към текста >>
При
гърци
те това се прекратило.
По какъв начин те са чувствали това? Човек е чувствал в следствие на това, че цялото му душевно и телесно устройство се е намирало тогава във връзка с мястото на неговото раждане, с неговите климатични и географски особености, защото човек в тази трета следатлантска културна епоха е усещал себе си преимуществено като дишащо същество. На Юг дишат по-различно, отколкото на Север. Човек е бил тогава човек на дишането. Разбира се, външната цивилизация не е била още толкова развита, за да могат такива неща да бъдат ясно изразени; но това, което е живеело в човешката душа, то е било резултат от процеса на дишането, а процеса на дишането е бил, на свой ред, резултат от мястото на раждане, от мястото на обитаване.
При гърците това се прекратило.
В гръцката епоха процесът на дишане и връзката с ландшафта вече не са били определящи за хората, но за гръцката епоха определящо станало това, което създавало съзнанието на груповата душа, а именно свързаността по кръв, чувството за единство на племето, за единство на рода. В третата следатлантска епоха груповата си душа хората усещали във връзка с местообитанието. Представяли си, че ако някъде се намира някакво светилище, то там обитава и това Божество, което представлява груповата душа. В гръцката епоха това се е прекратило. Тогава започнало да се проявява усещането за общност чрез кръвта, усещането, свързано със земното съзнание, с цялото устройство на човешките сетива и усещания и живота на инстинктите, насочени към земния свят.
към текста >>
220.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 23 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Вие никога няма действително да разберете гръцката пластична форма на главата, без да можете да внесете в нея това чувство, защото
гърци
те винаги са творили на основата на подобни усещания.
Нашето чело, горната част на главата ни, собствено, винаги идва отгоре. Който е гледал с художествен усет живописта на малкия купол на изравнения със земята Гьотеанум, е можел да види как там това беше навсякъде: долната част на лицето - като нещо, в определен смисъл, израснало от човека, горната част на главата - като нещо, дадено от Космоса. Във времето, когато хората са имали усещане за тези неща, това е било особено действено.
Вие никога няма действително да разберете гръцката пластична форма на главата, без да можете да внесете в нея това чувство, защото гърците винаги са творили на основата на подобни усещания.
към текста >>
221.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 24 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Когато например обръщаме поглед към нещо забележително в древна
Гърци
я, към разликата между спартанци и атиняни, трябва да кажем: различието между спартанци и атиняни, което в нашите обикновени книги по история се изобразява много повърхностно, се основава на това, което е произлизало от действията в древните Мистерии, които са влияели различно на спартанците и атиняните.
Когато например обръщаме поглед към нещо забележително в древна Гърция, към разликата между спартанци и атиняни, трябва да кажем: различието между спартанци и атиняни, което в нашите обикновени книги по история се изобразява много повърхностно, се основава на това, което е произлизало от действията в древните Мистерии, които са влияели различно на спартанците и атиняните.
към текста >>
В
Гърци
я много голямо внимание се е отделяло на гимнастиката.
В Гърция много голямо внимание се е отделяло на гимнастиката.
Гимнастиката е била основна във възпитанието на детето, защото по заобиколен начин, именно чрез телесност-та, направлявана и ръководена по определен начин, гърците са въздействали върху духовно-душевното. При спартанците и атиняните това е ставало по различен начин. Спартанците на първо място са се грижели чрез гимнастическите упражнения да развиват децата така, че това, което вътрешно действа в тялото, изцяло да се изработва единствено чрез самото тяло. Затова спартанското дете се е приучавало да прави своите упражнения независимо от времето.
към текста >>
Гимнастиката е била основна във възпитанието на детето, защото по заобиколен начин, именно чрез телесност-та, направлявана и ръководена по определен начин,
гърци
те са въздействали върху духовно-душевното.
В Гърция много голямо внимание се е отделяло на гимнастиката.
Гимнастиката е била основна във възпитанието на детето, защото по заобиколен начин, именно чрез телесност-та, направлявана и ръководена по определен начин, гърците са въздействали върху духовно-душевното.
При спартанците и атиняните това е ставало по различен начин. Спартанците на първо място са се грижели чрез гимнастическите упражнения да развиват децата така, че това, което вътрешно действа в тялото, изцяло да се изработва единствено чрез самото тяло. Затова спартанското дете се е приучавало да прави своите упражнения независимо от времето.
към текста >>
222.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Този, който изучава само външната история, ще намери много величествено, прекрасно, възвисяващо и просветляващо ума, когато исторически хвърли поглед към древния източен свят, когато исторически се вгледа към древна
Гърци
я, към древния Рим; много може той да преживее, преминавайки през средновековието, да кажем, до времената на Карл Велики.
А сега ви моля да обърнете внимание на едно нещо.
Този, който изучава само външната история, ще намери много величествено, прекрасно, възвисяващо и просветляващо ума, когато исторически хвърли поглед към древния източен свят, когато исторически се вгледа към древна Гърция, към древния Рим; много може той да преживее, преминавайки през средновековието, да кажем, до времената на Карл Велики.
Обаче вижте колко бедни стават външните исторически съобщения за времето, което започва няколко столетия след възникването на Християнството и завършва приблизително през девето, десето столетие. Погледнете историческите трудове: във всички стари честни исторически трудове навсякъде ще намерите само съвсем кратки описания на това време, ще намерите много малко относно тези столетия. Едва по-късно нещата отново започват да стават по-подробни. Най-новите историци, малко професорски срамувайки се от факта, че материалът е толкова лош, вследствие на това, че те не описват нещо, което знаят, измислят всякакви фантастични конструкции и ги разполагат в тези столетия. Обаче всичко това е безсмислица.
към текста >>
Едното течение вървяло по заобиколен път през
Гърци
я и Рим, вървяло от Изток.
Сега се срещнали две велики течения. Вижте, всичко което сега ви говоря, го говоря, собствено, само като терминология, без ни най-малко желание да хвърлям дори сянка на симпатия или антипатия, само за да опиша историческата необходимост. Срещнали се две течения.
Едното течение вървяло по заобиколен път през Гърция и Рим, вървяло от Изток.
То разчитало на все повече и повече проникващата в човечеството способност, основаваща се на разсъдъка и способността на сетивните органи, където действало това, което съществувало като исторически спомен за външно зримите, външно преживяните събития. От Палестина през Гърция и Рим се разпространила вестта, възприета по-късно от хората в техния религиозен живот, вестта за това, което в сетивно-физическия свят се разиграло в Палестина, благодарение на Бога Христос. Било е съобразено с разбирането на хората, било е насочено към това, което днес наричаме обикновено, основано на разбирането и външните сетива съзнание. Това се разпространило по величествен начин. Но в края на краищата то изместило произлизащото от Запад, от Хиберния, и което в качеството си на последен отглас на старата, инстинктивна земна мъдрост се съобразявало с древната, избухваща само в новата съзнателност, спиритуална мъдрост на човечеството.
към текста >>
От Палестина през
Гърци
я и Рим се разпространила вестта, възприета по-късно от хората в техния религиозен живот, вестта за това, което в сетивно-физическия свят се разиграло в Палестина, благодарение на Бога Христос.
Сега се срещнали две велики течения. Вижте, всичко което сега ви говоря, го говоря, собствено, само като терминология, без ни най-малко желание да хвърлям дори сянка на симпатия или антипатия, само за да опиша историческата необходимост. Срещнали се две течения. Едното течение вървяло по заобиколен път през Гърция и Рим, вървяло от Изток. То разчитало на все повече и повече проникващата в човечеството способност, основаваща се на разсъдъка и способността на сетивните органи, където действало това, което съществувало като исторически спомен за външно зримите, външно преживяните събития.
От Палестина през Гърция и Рим се разпространила вестта, възприета по-късно от хората в техния религиозен живот, вестта за това, което в сетивно-физическия свят се разиграло в Палестина, благодарение на Бога Христос.
Било е съобразено с разбирането на хората, било е насочено към това, което днес наричаме обикновено, основано на разбирането и външните сетива съзнание. Това се разпространило по величествен начин. Но в края на краищата то изместило произлизащото от Запад, от Хиберния, и което в качеството си на последен отглас на старата, инстинктивна земна мъдрост се съобразявало с древната, избухваща само в новата съзнателност, спиритуална мъдрост на човечеството. Нещо се разпространило от Хиберния в Европа и то, по отношение на просветлената мъдрост, не разчитало на сетивния поглед, на свидетелства, на които можем да се позовем като на исторически съществуващи. Тук се разпространявали култове, учения на мъдростта като хибернийските култове, като хибернийските учения на мъдростта, които се съобразявали с това, което просветлява човека от духовния свят, даже и тогава, когато, като Мистерията на Голгота, на друго място на Земята, едновременно се разиграва и във физическата действителност.
към текста >>
223.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Всъщност всичко се подготвяло вече от много време и е можело да стане само благодарение на факта, че много от древната същност на Мистериите е било забравено, докато в
Гърци
я още е съществувало.
Всъщност всичко се подготвяло вече от много време и е можело да стане само благодарение на факта, че много от древната същност на Мистериите е било забравено, докато в Гърция още е съществувало.
Тогава тези гръцки Мистерии са се делили на два вида. Единият бил този, в който преимуществено се занимавали с насочването на човешките сетива към духовните светове, към мировото ръководство и мировата ориентация в духа; в другия вид се занимавали с тайните на природата, особено с господстващите в природата сили и същества, стоящи зад земните власти. Цялото посвещение преминавало през двата рода Мистерии. Тогава за преминалите посвещение са казвали, че те са възприели в себе си както тайните на Отца, Мистериите на Зевс, така и тайните на Майката, тайните на Деметра. И когато обръщаме взор към тези времена, наред с духовното съзерцание, достигащо висшите сфери, макар и вече с някаква абстрактност, но все пак достигащо до висшите сфери, ние намираме и напредващото в дълбочина съзерцание на природата и - което има особено, първостепенно значение - съединението на двете.
към текста >>
На това съединяване на двете, което днес не се отчита, че човек съдържа в себе си определени външни природни вещества, а други природни вещества не съдържа, на него се обръщало най-дълбоко внимание в Хтоническите Мистерии на
Гърци
я.
На това съединяване на двете, което днес не се отчита, че човек съдържа в себе си определени външни природни вещества, а други природни вещества не съдържа, на него се обръщало най-дълбоко внимание в Хтоническите Мистерии на Гърция.
Знаете, че човек има в своя организъм желязо. Той съдържа в себе си и други метали: калций, натрий, магнезий и т.н. Но някои метали е невъзможно да се намерят в него, ако се търсят с обичайните научни средства и анализираме човека по отношение на веществения състав. Така, от гледна точка на външното изследване, човек не съдържа в себе си олово, мед, живак, калай, сребро, злато.
към текста >>
Относно най-древните посвещавани в
Гърци
я действително може да се каже, че те са били на мнението, че това е само привидно.
Относно най-древните посвещавани в Гърция действително може да се каже, че те са били на мнението, че това е само привидно.
Защото те са били дълбоко проникнати от познанието, че човек е истински микрокосмос, т.е. носи в себе си всичко, което го има в света.
към текста >>
Трябва да се приеме -така учил ученикът в Хтоническите Мистерии в
Гърци
я, - че някога Сатурн се е отделил от всеобщата планетарна форма, която някога е имала Земята, и че това особено разпределение на оловото се е извършило тогава, когато Сатурн се е отделил от всеобщата планетарна форма.
След това ученикът от гръцките Хтонически Мистерии изучавал, че също, както Земята е планета, безкрайно богата на желязо, планета, за която жителите на другите планети биха могли да кажат, че тя е богата на желязо и в това отношение й е родствен само Марс, - че също, както Земята е богата на желязо, Сатурн е богат на олово. Каквото за Земята е желязото, такова за Сатурн е оловото.
Трябва да се приеме -така учил ученикът в Хтоническите Мистерии в Гърция, - че някога Сатурн се е отделил от всеобщата планетарна форма, която някога е имала Земята, и че това особено разпределение на оловото се е извършило тогава, когато Сатурн се е отделил от всеобщата планетарна форма.
Сатурн, така да се каже, заграбва в себе си оловото и го задържа посредством своята собствена планетарна жизнена сила и благодарение на своята собствена планетарна топлина в такова състояние, че то може да пронизва цялата планетарна система, към която се отнася и нашата Земя, с тези фино разпределени оловни сили.
към текста >>
Ние можем да намерим следи също и от това, което се съобщавало на посвещавания в
Гърци
я, което този ученик се учил да разбира - а именно как действа оловото.
Така че трябва да си представите Земята, а в далечината - Сатурн, който изпълва цялата планетарна система с фино олово, с фина оловна субстанция. Тази фина оловна субстанция въздейства върху човека.
Ние можем да намерим следи също и от това, което се съобщавало на посвещавания в Гърция, което този ученик се учил да разбира - а именно как действа оловото.
Той научавал, че нашите външни сетива, а именно зрителното сетиво би погълнало целия човек, не би му позволило да стигне до самостоятелност. Човек само би виждал, без да бъде в състояние да осмисли видяното, да отстъпи от видяното и да каже: Аз виждам. Той би бил препълнен от зрението, ако го нямаше въздействието на оловото. Това въздействие на оловото прави човека самостоятелен, противопоставя го като Аз на възприемчивостта на външния свят, който живее в него. Тези сили на оловото навлизат отначало в етерното тяло, а после от етерното тяло по определен начин се просмукват във физическото тяло на човека.
към текста >>
Ето така - непосредствено докосвайки се до взаимовръзките на човека с Космоса - се занимавали в
Гърци
я с това, което по-късно в карикатурна форма се наричало Астрология.
Ето така - непосредствено докосвайки се до взаимовръзките на човека с Космоса - се занимавали в Гърция с това, което по-късно в карикатурна форма се наричало Астрология.
Тук е имало истинска мъдрост, защото в звездата виждали не просто намираща се горе светлинна точка или петно; в звездата виждали живо духовно същество, а във връзка с това живо духовно същество и човешкото същество на Земята.
към текста >>
Той се приближавал, така да се каже, към най-свещеното даже и в
Гърци
я.
След като преминел през такова преживяване пред бащината и майчината статуи и то потънело в душата му, тогава в него оживявали двете противоположни сили, силата на Космоса и силата на Земята.
Той се приближавал, така да се каже, към най-свещеното даже и в Гърция.
Тук пред него се появявала картина: женски образ, кърмещ от гърдите си дете. След това той се въвеждал в разбирането на думите: Това е бог Якхос, който идва. Така гръцкият ученик отрано се подготвял да разбира Мистерията на Христос.
към текста >>
Но хората в хода на своето развитие ще приемат форма, образ, вътрешна организация, които постепенно ще ги доведат до нещо по-високо в сравнение с това, което сега го има в човека, което обаче ще направи невъзможно възприемането от хората на такъв род естествознание, каквото е имало при
гърци
те и каквото днес го описах.
Много от това, което предавам от мен към теб и други ученици, може да ти изглежда не съвсем правилно. Това, което съм давал на теб и другите ученици, е в края на краищата екстракт от святата древна мъдрост на Мистериите.
Но хората в хода на своето развитие ще приемат форма, образ, вътрешна организация, които постепенно ще ги доведат до нещо по-високо в сравнение с това, което сега го има в човека, което обаче ще направи невъзможно възприемането от хората на такъв род естествознание, каквото е имало при гърците и каквото днес го описах.
- Ето това обяснил Платон на Аристотел. - Затова искам да се оттегля за определено време, - казал Платон, - а ти ще останеш сам на себе си. Опитай се да изработиш в мисловния свят, към който ти имаш особено разположение и който трябва да стане мисловен свят на хората за много столетия, опитай се да изработиш в мислите това, което си възприел в моята школа.
към текста >>
И по заобиколен път чрез Теофраст и по други пътища те се разпространили в
Гърци
я и Рим и образували в средновековието съдържанието на мъдростта за тези, които действали в цивилизацията като учители по философия в Средна Европа.
И това, което Аристотел е трябвало да даде, е приело двояк път. Единият е бил пътят на така наречените логически съчинения, тези логически съчинения, които изнесли от древната елевзинска мъдрост най-устойчивите мисли. Тези съчинения заедно с трошици от естествознанието е предал Аристотел на своя ученик Теофраст.
И по заобиколен път чрез Теофраст и по други пътища те се разпространили в Гърция и Рим и образували в средновековието съдържанието на мъдростта за тези, които действали в цивилизацията като учители по философия в Средна Европа.
към текста >>
224.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Гърци
те са имали тънък усет за външните различия на хората.
Третата тайна е трябвало да се открие на ученика благодарение на факта, че той се учел да наблюдава как се различават хората, народите по Земята. Ако се отправим в жегата на Африка с нейния своеобразен климат, там ще намерим хора, цветово отличаващи се от хората в Елада. Ако преминем в Азия, и там ще намерим хора, отличаващи се от жителите по други места.
Гърците са имали тънък усет за външните различия на хората.
към текста >>
225.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Когато в гръцкия живот се приближим към времето, когато външнополитическото величие на
Гърци
я залязло в някакъв хаос на народите и на сцената излизат македонците, тогава откриваме как всъщност нещо се е вляло в човешкото знание, в човешкото познание, с което миналия път тук се запознахме, под формата на аристотелизъм, което Александър Велики в духовен смисъл направил задача за своя народ.
Когато в гръцкия живот се приближим към времето, когато външнополитическото величие на Гърция залязло в някакъв хаос на народите и на сцената излизат македонците, тогава откриваме как всъщност нещо се е вляло в човешкото знание, в човешкото познание, с което миналия път тук се запознахме, под формата на аристотелизъм, което Александър Велики в духовен смисъл направил задача за своя народ.
Когато разглеждаме македонците, които, от една страна, са кулминация, а от друга - упадък на Гърция, виждаме, противно на това, което ни предлага външната история, която всъщност представлява установена басня, в подосновите на съзнанието се проявява импулс, излизащ от Мистериите, до които много близо е стоял Аристотел, макар и външно той никога да не е говорил за това. Това са били Мистериите, които в най-широк смисъл с цялата си жизненост са будили в своите слушатели съзнание, че целият свят е теогония, развитие на Богове, че светът има съвсем илюзорен образ, ако се счита, че нещо друго, освен Богове, се развива в света. Боговете представят чрез себе си същностното в света; Боговете имат преживявания в този свят; Боговете извършват действия. Това, което се вижда като облаци, което се чува като гръм, което се възприема като мълнии, което на Земята се възприема като река и планина, което на Земята се възприема в минералното царство, всичко това са откровения, изражения на съдбата на Боговете, скрити зад тях. Също и това, което външно е в облака, в мълнията и гърма, в дървото и гората, в реката и планината, не е нещо друго, а животът на Боговете, които пребивават навсякъде, откривайки се по такъв начин, както кожата на човек изявява вътрешната му душевност.
към текста >>
Когато разглеждаме македонците, които, от една страна, са кулминация, а от друга - упадък на
Гърци
я, виждаме, противно на това, което ни предлага външната история, която всъщност представлява установена басня, в подосновите на съзнанието се проявява импулс, излизащ от Мистериите, до които много близо е стоял Аристотел, макар и външно той никога да не е говорил за това.
Когато в гръцкия живот се приближим към времето, когато външнополитическото величие на Гърция залязло в някакъв хаос на народите и на сцената излизат македонците, тогава откриваме как всъщност нещо се е вляло в човешкото знание, в човешкото познание, с което миналия път тук се запознахме, под формата на аристотелизъм, което Александър Велики в духовен смисъл направил задача за своя народ.
Когато разглеждаме македонците, които, от една страна, са кулминация, а от друга - упадък на Гърция, виждаме, противно на това, което ни предлага външната история, която всъщност представлява установена басня, в подосновите на съзнанието се проявява импулс, излизащ от Мистериите, до които много близо е стоял Аристотел, макар и външно той никога да не е говорил за това.
Това са били Мистериите, които в най-широк смисъл с цялата си жизненост са будили в своите слушатели съзнание, че целият свят е теогония, развитие на Богове, че светът има съвсем илюзорен образ, ако се счита, че нещо друго, освен Богове, се развива в света. Боговете представят чрез себе си същностното в света; Боговете имат преживявания в този свят; Боговете извършват действия. Това, което се вижда като облаци, което се чува като гръм, което се възприема като мълнии, което на Земята се възприема като река и планина, което на Земята се възприема в минералното царство, всичко това са откровения, изражения на съдбата на Боговете, скрити зад тях. Също и това, което външно е в облака, в мълнията и гърма, в дървото и гората, в реката и планината, не е нещо друго, а животът на Боговете, които пребивават навсякъде, откривайки се по такъв начин, както кожата на човек изявява вътрешната му душевност. А ако Боговете са навсякъде, тогава следва да се различават - така са учили учениците в Мистериите от северна Гърция - малки Богове, които са отделните същества в природата и нейните процеси и велики Богове, проявяващи се като същност на Слънцето, Марс, Меркурий и нещо четвърто, което не е можело да се направи външно видимо, представяйки го като образ или някаква форма.
към текста >>
А ако Боговете са навсякъде, тогава следва да се различават - така са учили учениците в Мистериите от северна
Гърци
я - малки Богове, които са отделните същества в природата и нейните процеси и велики Богове, проявяващи се като същност на Слънцето, Марс, Меркурий и нещо четвърто, което не е можело да се направи външно видимо, представяйки го като образ или някаква форма.
Когато разглеждаме македонците, които, от една страна, са кулминация, а от друга - упадък на Гърция, виждаме, противно на това, което ни предлага външната история, която всъщност представлява установена басня, в подосновите на съзнанието се проявява импулс, излизащ от Мистериите, до които много близо е стоял Аристотел, макар и външно той никога да не е говорил за това. Това са били Мистериите, които в най-широк смисъл с цялата си жизненост са будили в своите слушатели съзнание, че целият свят е теогония, развитие на Богове, че светът има съвсем илюзорен образ, ако се счита, че нещо друго, освен Богове, се развива в света. Боговете представят чрез себе си същностното в света; Боговете имат преживявания в този свят; Боговете извършват действия. Това, което се вижда като облаци, което се чува като гръм, което се възприема като мълнии, което на Земята се възприема като река и планина, което на Земята се възприема в минералното царство, всичко това са откровения, изражения на съдбата на Боговете, скрити зад тях. Също и това, което външно е в облака, в мълнията и гърма, в дървото и гората, в реката и планината, не е нещо друго, а животът на Боговете, които пребивават навсякъде, откривайки се по такъв начин, както кожата на човек изявява вътрешната му душевност.
А ако Боговете са навсякъде, тогава следва да се различават - така са учили учениците в Мистериите от северна Гърция - малки Богове, които са отделните същества в природата и нейните процеси и велики Богове, проявяващи се като същност на Слънцето, Марс, Меркурий и нещо четвърто, което не е можело да се направи външно видимо, представяйки го като образ или някаква форма.
Това са били великите Богове, великите Богове на планетите, тези велики Богове на планетите, към които се обръщали така, че взорът на човека се отправял в мировото пространство, при това не само очите му, но и сърцето му е трябвало да вижда това, което е живеело в Слънцето, Марс и Меркурий, но което живее не само в това малко кръгче в мировото пространство, а живее навсякъде в него, и което преди всичко напира към човека. И после, след като отначало в ученика от северните гръцки Мистерии е бивал пробуден, бих могъл да кажа, величественият импулс чрез това, че взорът му е бил отправен към самите сфери на планетите, после взорът му толкова човешки се задълбочавал, че очите му в определена степен се обхващали от сърцето и той започвал да вижда душевно. Тогава ученикът разбирал защо на олтара пред него поставяли три символично оформени стомни.
към текста >>
226.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Всичко описано е в тясна връзка с това, което е трябвало да се изработи още в древна
Гърци
я, когато е възникнала необходимост описаните вчера и онзи ден Самотракийски Мистерии, Мистериите на Кабирите, да бъдат отслабени до философията на Аристотел, която след това именно в Средновековието е играла такава голяма роля; тогава, именно до петнадесетото столетие, под повърхността на аристотелизма по трагически начин е продължавало да действа това, от което се опитах да обрисувам тук само малък фрагмент.
Всичко описано е в тясна връзка с това, което е трябвало да се изработи още в древна Гърция, когато е възникнала необходимост описаните вчера и онзи ден Самотракийски Мистерии, Мистериите на Кабирите, да бъдат отслабени до философията на Аристотел, която след това именно в Средновековието е играла такава голяма роля; тогава, именно до петнадесетото столетие, под повърхността на аристотелизма по трагически начин е продължавало да действа това, от което се опитах да обрисувам тук само малък фрагмент.
Зад македонските времена, чак до Гърция, се е простирала същността на Мистериите - по-подробно за това ще бъде казано в следващите исторически лекции, - същност, взираща се дълбоко в тайните на мировите субстанции, в тяхната взаимовръзка с космическите Интелигенции, същност на Мистериите, при която слизали от космическите Интелигенции към природните духове. Взорът бил сякаш обхванат, прикован от тези космически Интелигенции, но бил насочен към природните духове. Тази криза е станала по времето на Аристотел-Александър. В това, което тук навсякъде е ставало, е могло да се види, вглеждайки се в аристотелизма, че абстракциите на Аристотел се основават на древната същност на Мистериите. Бих казал: този, който знае как стоят нещата с тайната въглерод-сребро, а после чете забележките на Аристотел, достигнали до следващите времена - защото най-значителните от тях не са достигнали до следващите поколения, - чете написаното там относно тайната на Луната и веднага разбира каква е връзката с тези древни времена.
към текста >>
Зад македонските времена, чак до
Гърци
я, се е простирала същността на Мистериите - по-подробно за това ще бъде казано в следващите исторически лекции, - същност, взираща се дълбоко в тайните на мировите субстанции, в тяхната взаимовръзка с космическите Интелигенции, същност на Мистериите, при която слизали от космическите Интелигенции към природните духове.
Всичко описано е в тясна връзка с това, което е трябвало да се изработи още в древна Гърция, когато е възникнала необходимост описаните вчера и онзи ден Самотракийски Мистерии, Мистериите на Кабирите, да бъдат отслабени до философията на Аристотел, която след това именно в Средновековието е играла такава голяма роля; тогава, именно до петнадесетото столетие, под повърхността на аристотелизма по трагически начин е продължавало да действа това, от което се опитах да обрисувам тук само малък фрагмент.
Зад македонските времена, чак до Гърция, се е простирала същността на Мистериите - по-подробно за това ще бъде казано в следващите исторически лекции, - същност, взираща се дълбоко в тайните на мировите субстанции, в тяхната взаимовръзка с космическите Интелигенции, същност на Мистериите, при която слизали от космическите Интелигенции към природните духове.
Взорът бил сякаш обхванат, прикован от тези космически Интелигенции, но бил насочен към природните духове. Тази криза е станала по времето на Аристотел-Александър. В това, което тук навсякъде е ставало, е могло да се види, вглеждайки се в аристотелизма, че абстракциите на Аристотел се основават на древната същност на Мистериите. Бих казал: този, който знае как стоят нещата с тайната въглерод-сребро, а после чете забележките на Аристотел, достигнали до следващите времена - защото най-значителните от тях не са достигнали до следващите поколения, - чете написаното там относно тайната на Луната и веднага разбира каква е връзката с тези древни времена.
към текста >>
227.
Съдържание
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Времевата памет започва от времето на колонизацията на
Гърци
я.
Духовната история на човечеството във връзка с развитието на паметта. Днешните представи за мисъл, чувство и воля и техните еквиваленти в праисторическите ориенталски народи: вместо умствени образи – преживяване на главата като отражение на цялата Земя; вместо емоционални преживявания – преживяване на гърдите и собственото сърце като образ на земното обкръжение и Слънцето; вместо индивидуална воля – осъзнаване на собствената човешка същност в движенията на крайниците и възприемане чрез това на връзката със звездния свят. Развитие на паметта: локализирана памет, свързана с външни знаци; произход на паметниците. Ритмическата памет като източник на метричната поезия.
Времевата памет започва от времето на колонизацията на Гърция.
към текста >>
Проблемът със смъртта в
Гърци
я.
В съня си възприема съществата от третата йерархия, а в най-дълбокия сън се докосва и до света на втората йерархия. Съзнанието на посветените е днешното будно съзнание. Изучаване на четене и писане преди и днес. Контрастът между високодуховни представи за нещата и жестоки войни за завладяване. Жизнените сили приглушават съзнанието, а силите на смъртта са източник на разумност – жестоките битки са всъщност импулс за развитие.
Проблемът със смъртта в Гърция.
Троянската война като война на предчувствие и страх.
към текста >>
Замяна на реалната връзка с Божественото на Изток с негови образи и картини в
Гърци
я; зависимост на откровенията от времето и мястото на Изток; зависимост само от подготовка и зрелостта на личността в
Гърци
я.
В древните мистерии моралните импулси не са строго отделени от природните. Човешкото същество отделя от себе си растителния свят, който е приет от Земята. Човек отхвърля животните и те изостават в развитието си. Разликите между древните мистерии и гръцките мистерии.
Замяна на реалната връзка с Божественото на Изток с негови образи и картини в Гърция; зависимост на откровенията от времето и мястото на Изток; зависимост само от подготовка и зрелостта на личността в Гърция.
Ефес – ехо от непосредствена реалност на духа, но вече независещо от пространството и времето. Необходимостта да се записва историята възниква със загубата на способността да се виждат образите на събитията – появява се Херодот. Ефес като последния духовен пристан за източната мъдрост. Денят на раждането на Александър е денят на опожаряването на храма в Ефес. Импулсът на Александър да установи духовен Ефес.
към текста >>
228.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Но ако не отчитаме количеството натрупани знания, в останалото е прието да се смята, че душевното устройство, свойствено на съвременния човек, са имали и в Древна
Гърци
я и в Древния Изток.
Съвременната епоха обаче, е крайно пристрастна относно еволюцията на човека и човечеството. Преди всичко се смята, че човек за цялото време, което наричаме история, - ако вземем живота на душата и духа му, - е оставал в общи линии такъв, какъвто е сега. По отношение на нивото на познание е прието да се смята, че в древни времена човешките същества са били като деца, че са вярвали във всевъзможни фантазии и че едва сега човек е добил разум в научен смисъл.
Но ако не отчитаме количеството натрупани знания, в останалото е прието да се смята, че душевното устройство, свойствено на съвременния човек, са имали и в Древна Гърция и в Древния Изток.
Дори и да се допускат отделни видоизменения в детайлите, то като цяло се предполага, че за целия исторически период в живота на душата нищо не се е изменило. След това преминават към доисторическия живот на човека и казват, че там нищо автентично не е известно. Задълбочавайки се по-нататък, обрисуват човека в образа на някакво животно. По такъв начин, поначало, когато задълбават в историческото минало, виждат душевният живот претърпяващ сравнително неголеми изменения. А после картината изчезва в някаква мъгла и се появява човека в неговото животинско несъвършенство като вид висш примат.
към текста >>
Епохата на прехода от ритмическа памет към времева е времето, когато Древният Изток е колонизирал
Гърци
я, момент, описван в историята като появяване на колониите, разпространявани в Европа от Азия.
Да извикаме в ума си този момент в човешката еволюция, когато ритмическата памет е преминавала във времева, когато за пръв път се е появила тази памет, която ние с нашата абстрактна ограниченост на мисленето считаме за съвсем естествена; памет, с помощта на която ние извикваме нещо в образна форма, без да се нуждаем повече за възпроизвеждането от полусъзнателни или безсъзнателни ритмични повторения.
Епохата на прехода от ритмическа памет към времева е времето, когато Древният Изток е колонизирал Гърция, момент, описван в историята като появяване на колониите, разпространявани в Европа от Азия.
Когато гърците са разказвали за героите, които дошли от Азия и Египет, за да се заселят на гръцка земя, те всъщност разказвали, как великите герои излезли от страните на ритмическата памет в търсене на климат, където ритмическата памет е можела да премине във времева, в помнене във времето.
към текста >>
Когато
гърци
те са разказвали за героите, които дошли от Азия и Египет, за да се заселят на гръцка земя, те всъщност разказвали, как великите герои излезли от страните на ритмическата памет в търсене на климат, където ритмическата памет е можела да премине във времева, в помнене във времето.
Да извикаме в ума си този момент в човешката еволюция, когато ритмическата памет е преминавала във времева, когато за пръв път се е появила тази памет, която ние с нашата абстрактна ограниченост на мисленето считаме за съвсем естествена; памет, с помощта на която ние извикваме нещо в образна форма, без да се нуждаем повече за възпроизвеждането от полусъзнателни или безсъзнателни ритмични повторения. Епохата на прехода от ритмическа памет към времева е времето, когато Древният Изток е колонизирал Гърция, момент, описван в историята като появяване на колониите, разпространявани в Европа от Азия.
Когато гърците са разказвали за героите, които дошли от Азия и Египет, за да се заселят на гръцка земя, те всъщност разказвали, как великите герои излезли от страните на ритмическата памет в търсене на климат, където ритмическата памет е можела да премине във времева, в помнене във времето.
към текста >>
При това можем съвсем точно да определим времето на подем на
Гърци
я.
При това можем съвсем точно да определим времето на подем на Гърция.
Защото това, което на Изток е наречено прародител на Гърция, е било обител на хора със силно развита ритмическа памет. Там е живеел ритъмът. Наистина, Древният Изток може да бъде правилно разбран само тогава, когато виждаме в него страна на ритъма. И ако разполагаме рая във времето не по-далеч, отколкото това прави Библията, ако го отнесем към Азия, ние трябва да го разглеждаме като страна, където най-чисти ритми огласят Космоса и отново избухват в човека като ритмическа памет, - страна, където човек е обитавал не само като приемник на космическия ритъм, но и като творец на ритъма в Космоса.
към текста >>
Защото това, което на Изток е наречено прародител на
Гърци
я, е било обител на хора със силно развита ритмическа памет.
При това можем съвсем точно да определим времето на подем на Гърция.
Защото това, което на Изток е наречено прародител на Гърция, е било обител на хора със силно развита ритмическа памет.
Там е живеел ритъмът. Наистина, Древният Изток може да бъде правилно разбран само тогава, когато виждаме в него страна на ритъма. И ако разполагаме рая във времето не по-далеч, отколкото това прави Библията, ако го отнесем към Азия, ние трябва да го разглеждаме като страна, където най-чисти ритми огласят Космоса и отново избухват в човека като ритмическа памет, - страна, където човек е обитавал не само като приемник на космическия ритъм, но и като творец на ритъма в Космоса.
към текста >>
Колонизацията на
Гърци
я отбелязва прехода от ритмическа памет към времева, тоест към тази, която носим и до сега вътре в нас.
Моментът, който определихме като преход от локализирана към ритмическа памет е времето на залеза на древна Атлантида и миграцията на първите следатлантски народи на изток по направление на Азия. Защото отначало имаме миграция от древна Атлантида - континента, който сега образува дъното на Атлантическия океан, - напряко през Европа към Азия, а след това обратна миграция на култури от Азия в Европа (виж рис. на стр. 11). Миграцията на атлантските народи в Азия ознаменува прехода от локализирана памет към ритмическа, която намира по-късно своя завършек в духовния живот на Азия.
Колонизацията на Гърция отбелязва прехода от ритмическа памет към времева, тоест към тази, която носим и до сега вътре в нас.
към текста >>
229.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Но когато прехвърляме погледа си от Азия към
Гърци
я, ние намираме съвсем друго развитие.
Всичко това, разбрано като формообразуващо начало в социалния живот на човечеството, е основна особеност в историческото развитие на Древния Изток. И движещата сила за по-нататъшното развитие се е намирала в търсенето на взаимна адаптация между млади и стари раси, за да могат младите раси да съзряват чрез общуването с по-старите, чиито души са покорявали. И колкото и далеко да поглеждаме назад в Азия, навсякъде ще намерим, как млади раси, неспособни от самите себе си да развият разсъдъчна способност, я придобиват чрез завоевателни войни.
Но когато прехвърляме погледа си от Азия към Гърция, ние намираме съвсем друго развитие.
Повсеместно в Гърция в момента на пълен разцвет на гръцката култура ние намираме хора, които макар и да са могли да познаят старостта, не са били способни да пронижат стареенето с пълнотата на духовността. Многократно съм насочвал вниманието ви към мъдрото гръцко изречение: "По-добре просяк в света на живите, отколкото цар в царството на сенките."* Гърците не са съумели да решат проблема със смъртта нито вън в природата, нито при човека. От друга страна, те все пак са имали в себе си смъртта. И така, в Гърция ние намираме не жажда за рефлективно съзнание, а предчувствие и страх от смъртта. Младите източни народи не са усещали подобен страх: те са тръгвали към завоевание, ако в качеството си на раса са се оказвали неспособни да преживяват смъртта по естествен начин.
към текста >>
Повсеместно в
Гърци
я в момента на пълен разцвет на гръцката култура ние намираме хора, които макар и да са могли да познаят старостта, не са били способни да пронижат стареенето с пълнотата на духовността.
Всичко това, разбрано като формообразуващо начало в социалния живот на човечеството, е основна особеност в историческото развитие на Древния Изток. И движещата сила за по-нататъшното развитие се е намирала в търсенето на взаимна адаптация между млади и стари раси, за да могат младите раси да съзряват чрез общуването с по-старите, чиито души са покорявали. И колкото и далеко да поглеждаме назад в Азия, навсякъде ще намерим, как млади раси, неспособни от самите себе си да развият разсъдъчна способност, я придобиват чрез завоевателни войни. Но когато прехвърляме погледа си от Азия към Гърция, ние намираме съвсем друго развитие.
Повсеместно в Гърция в момента на пълен разцвет на гръцката култура ние намираме хора, които макар и да са могли да познаят старостта, не са били способни да пронижат стареенето с пълнотата на духовността.
Многократно съм насочвал вниманието ви към мъдрото гръцко изречение: "По-добре просяк в света на живите, отколкото цар в царството на сенките."* Гърците не са съумели да решат проблема със смъртта нито вън в природата, нито при човека. От друга страна, те все пак са имали в себе си смъртта. И така, в Гърция ние намираме не жажда за рефлективно съзнание, а предчувствие и страх от смъртта. Младите източни народи не са усещали подобен страх: те са тръгвали към завоевание, ако в качеството си на раса са се оказвали неспособни да преживяват смъртта по естествен начин.
към текста >>
Многократно съм насочвал вниманието ви към мъдрото гръцко изречение: "По-добре просяк в света на живите, отколкото цар в царството на сенките."*
Гърци
те не са съумели да решат проблема със смъртта нито вън в природата, нито при човека.
Всичко това, разбрано като формообразуващо начало в социалния живот на човечеството, е основна особеност в историческото развитие на Древния Изток. И движещата сила за по-нататъшното развитие се е намирала в търсенето на взаимна адаптация между млади и стари раси, за да могат младите раси да съзряват чрез общуването с по-старите, чиито души са покорявали. И колкото и далеко да поглеждаме назад в Азия, навсякъде ще намерим, как млади раси, неспособни от самите себе си да развият разсъдъчна способност, я придобиват чрез завоевателни войни. Но когато прехвърляме погледа си от Азия към Гърция, ние намираме съвсем друго развитие. Повсеместно в Гърция в момента на пълен разцвет на гръцката култура ние намираме хора, които макар и да са могли да познаят старостта, не са били способни да пронижат стареенето с пълнотата на духовността.
Многократно съм насочвал вниманието ви към мъдрото гръцко изречение: "По-добре просяк в света на живите, отколкото цар в царството на сенките."* Гърците не са съумели да решат проблема със смъртта нито вън в природата, нито при човека.
От друга страна, те все пак са имали в себе си смъртта. И така, в Гърция ние намираме не жажда за рефлективно съзнание, а предчувствие и страх от смъртта. Младите източни народи не са усещали подобен страх: те са тръгвали към завоевание, ако в качеството си на раса са се оказвали неспособни да преживяват смъртта по естествен начин.
към текста >>
И така, в
Гърци
я ние намираме не жажда за рефлективно съзнание, а предчувствие и страх от смъртта.
И колкото и далеко да поглеждаме назад в Азия, навсякъде ще намерим, как млади раси, неспособни от самите себе си да развият разсъдъчна способност, я придобиват чрез завоевателни войни. Но когато прехвърляме погледа си от Азия към Гърция, ние намираме съвсем друго развитие. Повсеместно в Гърция в момента на пълен разцвет на гръцката култура ние намираме хора, които макар и да са могли да познаят старостта, не са били способни да пронижат стареенето с пълнотата на духовността. Многократно съм насочвал вниманието ви към мъдрото гръцко изречение: "По-добре просяк в света на живите, отколкото цар в царството на сенките."* Гърците не са съумели да решат проблема със смъртта нито вън в природата, нито при човека. От друга страна, те все пак са имали в себе си смъртта.
И така, в Гърция ние намираме не жажда за рефлективно съзнание, а предчувствие и страх от смъртта.
Младите източни народи не са усещали подобен страх: те са тръгвали към завоевание, ако в качеството си на раса са се оказвали неспособни да преживяват смъртта по естествен начин.
към текста >>
Но вътрешният конфликт, който
гърци
те са преживявали във връзка със смъртта, се превърнал във вътрешно-подбуждащ импулс за човечеството и довел до това, което ни е познато като Троянска война.
Но вътрешният конфликт, който гърците са преживявали във връзка със смъртта, се превърнал във вътрешно-подбуждащ импулс за човечеството и довел до това, което ни е познато като Троянска война.
За придобиване на рефлекторни сили за гърците не е било необходимо да търсят смъртта от ръцете на чужда раса. От гърците се е искало да дойдат до правилно съотношение с това, което са усещали и преживявали в смъртта, искало се е да придобият пълнокръвно тайнството на смъртта. И това е довело до великото стълкновение между гърците и азиатския народ, от който са произлезли. Троянската война е била война на скръб, война на предчувствие и страх. Ние виждаме срещналите се лице в лице гърци, които са усещали вътре в себе си смъртта, но някак не знаели, какво да правят с нея, и представителите на малоазийската жреческа култура, които са били склонни към завоевания, които са искали смъртта, но не са я имали.
към текста >>
За придобиване на рефлекторни сили за
гърци
те не е било необходимо да търсят смъртта от ръцете на чужда раса.
Но вътрешният конфликт, който гърците са преживявали във връзка със смъртта, се превърнал във вътрешно-подбуждащ импулс за човечеството и довел до това, което ни е познато като Троянска война.
За придобиване на рефлекторни сили за гърците не е било необходимо да търсят смъртта от ръцете на чужда раса.
От гърците се е искало да дойдат до правилно съотношение с това, което са усещали и преживявали в смъртта, искало се е да придобият пълнокръвно тайнството на смъртта. И това е довело до великото стълкновение между гърците и азиатския народ, от който са произлезли. Троянската война е била война на скръб, война на предчувствие и страх. Ние виждаме срещналите се лице в лице гърци, които са усещали вътре в себе си смъртта, но някак не знаели, какво да правят с нея, и представителите на малоазийската жреческа култура, които са били склонни към завоевания, които са искали смъртта, но не са я имали. Смъртта е била при гърците, но те не са знаели как да се приспособят към нея.
към текста >>
От
гърци
те се е искало да дойдат до правилно съотношение с това, което са усещали и преживявали в смъртта, искало се е да придобият пълнокръвно тайнството на смъртта.
Но вътрешният конфликт, който гърците са преживявали във връзка със смъртта, се превърнал във вътрешно-подбуждащ импулс за човечеството и довел до това, което ни е познато като Троянска война. За придобиване на рефлекторни сили за гърците не е било необходимо да търсят смъртта от ръцете на чужда раса.
От гърците се е искало да дойдат до правилно съотношение с това, което са усещали и преживявали в смъртта, искало се е да придобият пълнокръвно тайнството на смъртта.
И това е довело до великото стълкновение между гърците и азиатския народ, от който са произлезли. Троянската война е била война на скръб, война на предчувствие и страх. Ние виждаме срещналите се лице в лице гърци, които са усещали вътре в себе си смъртта, но някак не знаели, какво да правят с нея, и представителите на малоазийската жреческа култура, които са били склонни към завоевания, които са искали смъртта, но не са я имали. Смъртта е била при гърците, но те не са знаели как да се приспособят към нея. На тях им е била необходима сплав с другия елемент, за да направят нещо с нея.
към текста >>
И това е довело до великото стълкновение между
гърци
те и азиатския народ, от който са произлезли.
Но вътрешният конфликт, който гърците са преживявали във връзка със смъртта, се превърнал във вътрешно-подбуждащ импулс за човечеството и довел до това, което ни е познато като Троянска война. За придобиване на рефлекторни сили за гърците не е било необходимо да търсят смъртта от ръцете на чужда раса. От гърците се е искало да дойдат до правилно съотношение с това, което са усещали и преживявали в смъртта, искало се е да придобият пълнокръвно тайнството на смъртта.
И това е довело до великото стълкновение между гърците и азиатския народ, от който са произлезли.
Троянската война е била война на скръб, война на предчувствие и страх. Ние виждаме срещналите се лице в лице гърци, които са усещали вътре в себе си смъртта, но някак не знаели, какво да правят с нея, и представителите на малоазийската жреческа култура, които са били склонни към завоевания, които са искали смъртта, но не са я имали. Смъртта е била при гърците, но те не са знаели как да се приспособят към нея. На тях им е била необходима сплав с другия елемент, за да направят нещо с нея. Ахил, Агамемнон – тези хора са носили в себе си смъртта, но не са знаели как да се ориентират в нея.
към текста >>
Ние виждаме срещналите се лице в лице
гърци
, които са усещали вътре в себе си смъртта, но някак не знаели, какво да правят с нея, и представителите на малоазийската жреческа култура, които са били склонни към завоевания, които са искали смъртта, но не са я имали.
Но вътрешният конфликт, който гърците са преживявали във връзка със смъртта, се превърнал във вътрешно-подбуждащ импулс за човечеството и довел до това, което ни е познато като Троянска война. За придобиване на рефлекторни сили за гърците не е било необходимо да търсят смъртта от ръцете на чужда раса. От гърците се е искало да дойдат до правилно съотношение с това, което са усещали и преживявали в смъртта, искало се е да придобият пълнокръвно тайнството на смъртта. И това е довело до великото стълкновение между гърците и азиатския народ, от който са произлезли. Троянската война е била война на скръб, война на предчувствие и страх.
Ние виждаме срещналите се лице в лице гърци, които са усещали вътре в себе си смъртта, но някак не знаели, какво да правят с нея, и представителите на малоазийската жреческа култура, които са били склонни към завоевания, които са искали смъртта, но не са я имали.
Смъртта е била при гърците, но те не са знаели как да се приспособят към нея. На тях им е била необходима сплав с другия елемент, за да направят нещо с нея. Ахил, Агамемнон – тези хора са носили в себе си смъртта, но не са знаели как да се ориентират в нея. Те са гледали към Азия. Там, в Азия, те са виждали народ, който се е намирал в обратното положение, страдащ под прякото влияние на противоположното душевно състояние.
към текста >>
Смъртта е била при
гърци
те, но те не са знаели как да се приспособят към нея.
За придобиване на рефлекторни сили за гърците не е било необходимо да търсят смъртта от ръцете на чужда раса. От гърците се е искало да дойдат до правилно съотношение с това, което са усещали и преживявали в смъртта, искало се е да придобият пълнокръвно тайнството на смъртта. И това е довело до великото стълкновение между гърците и азиатския народ, от който са произлезли. Троянската война е била война на скръб, война на предчувствие и страх. Ние виждаме срещналите се лице в лице гърци, които са усещали вътре в себе си смъртта, но някак не знаели, какво да правят с нея, и представителите на малоазийската жреческа култура, които са били склонни към завоевания, които са искали смъртта, но не са я имали.
Смъртта е била при гърците, но те не са знаели как да се приспособят към нея.
На тях им е била необходима сплав с другия елемент, за да направят нещо с нея. Ахил, Агамемнон – тези хора са носили в себе си смъртта, но не са знаели как да се ориентират в нея. Те са гледали към Азия. Там, в Азия, те са виждали народ, който се е намирал в обратното положение, страдащ под прякото влияние на противоположното душевно състояние. Навсякъде е имало такива хора, които не са усещали смъртта толкова интензивно, както самите гърци, но за които в дълбините на смъртта се е усещало необикновеното богатство на живота.
към текста >>
Навсякъде е имало такива хора, които не са усещали смъртта толкова интензивно, както самите
гърци
, но за които в дълбините на смъртта се е усещало необикновеното богатство на живота.
Смъртта е била при гърците, но те не са знаели как да се приспособят към нея. На тях им е била необходима сплав с другия елемент, за да направят нещо с нея. Ахил, Агамемнон – тези хора са носили в себе си смъртта, но не са знаели как да се ориентират в нея. Те са гледали към Азия. Там, в Азия, те са виждали народ, който се е намирал в обратното положение, страдащ под прякото влияние на противоположното душевно състояние.
Навсякъде е имало такива хора, които не са усещали смъртта толкова интензивно, както самите гърци, но за които в дълбините на смъртта се е усещало необикновеното богатство на живота.
към текста >>
Всичко това е било изразено по удивителен начин от Омир.* /*Виж Омир "Одисея", XI песен, стихове 489-491; думите на Ахил в подземния свят./ Където и да е позволявал на троянците да надделеят над
гърци
те, навсякъде ни дава да видим този контраст.
Всичко това е било изразено по удивителен начин от Омир.* /*Виж Омир "Одисея", XI песен, стихове 489-491; думите на Ахил в подземния свят./ Където и да е позволявал на троянците да надделеят над гърците, навсякъде ни дава да видим този контраст.
Можете да видите това, например, в характерните фигури на Хектор и Ахил. И в този контраст е изразено това, което е имало място на границата между Азия и Европа. Азия, която в онези древни времена е имала излишък на живот, е жадувала смъртта. Европа е имала - на гръцка почва – излишък на смърт в човека и човек не е можел да добие правилно отношение към нея. По такъв начин, от друга гледна точка, виждаме Европа и Азия противопоставени една на друга.
към текста >>
230.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Гилгамеш пристигнал и намерил там мистериен център, - главният жрец на мистериите се нарича в епоса Ксисутрос*./*Или Беросос,
гърци
зирана форма на шумерското име Зиусудър, - жрец на Бела във Вавилон, който около 280 г. пр.Р.X.
И тъй, той се спуснал да странства. И това го довело до много важен резултат. Той дошъл в област, близка до тази, която сега наричаме Бургенланд; това е районът, за който много се говореше неотдавна и за който много се караха – ще принадлежи ли на Унгария или не. Социалните условия на страната, разбира се, силно са се изменили от тези отдалечени времена.
Гилгамеш пристигнал и намерил там мистериен център, - главният жрец на мистериите се нарича в епоса Ксисутрос*./*Или Беросос, гърцизирана форма на шумерското име Зиусудър, - жрец на Бела във Вавилон, който около 280 г. пр.Р.X.
е написал на гръцки език вавилоно-халдейската история, почерпена от вавилонските храмови архиви; в клинописния текст Утнапиштим./ Тези древни мистерии са били истински наследници на старите атлантски мистерии, - само, разбира се, в изменена форма, както и би следвало да бъде след изминаването на толкова много време.
към текста >>
231.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Те преживели в жива и наситена реалност това, което в следомирова
Гърци
я е било само прекрасен отзвук на нещо отминало.
Задълбочаване на душата преживели и двете индивидуалности, за които говорихме. Това е било, все едно огромна вълна се надигнала от дълбините на цивилизацията от онези времена и се стоварила върху душите на тези двамата.
Те преживели в жива и наситена реалност това, което в следомирова Гърция е било само прекрасен отзвук на нещо отминало.
към текста >>
И може да се каже: доколкото вече в самата
Гърци
я са останали само отзвуци на предишната реалност и това, което е било действителност, се трансформирало в образите на героите от легендите (в които, обаче, все още ясно се забелязвали знаци от изначалната реалност); доколкото в
Гърци
я драматичният елемент на изначалната реалност е придобил живот в Есхил, - то в Ефес, собствено, е оставала възможност за това, че при потапяне в дълбоката тъмнина на мистериите човек да усети отзвуци от тази древна реалност, когато още е живеел в непосредствена взаимовръзка с божествено-духовния свят.
Именно в Ефес е можело да имаш, като че закъсняло преживяване на всичко това. Ефес е бил това място, където също живял Хераклит и където толкова много от древната реалност е можело все още да бъде преживяна даже в късната гръцка епоха чак до VI-V век пр.Р.Х. В Ефес все още е можело да се има усещане за цялостната реалност, в която някога е живеел човек, - в онези дни, когато той още е имал непосредствено отношение към божествено-духовното, когато Азия е била за него само най-ниското от небесата, когато той още е имал връзка с висшите небеса, обемащи низшето. В онези далечни времена човек преживявал в Азия присъствието на природните духове, а по-високо – присъствието на Ангелите, Архангелите и т.н., а още по-високо – на Властите и останалите йерархии.
И може да се каже: доколкото вече в самата Гърция са останали само отзвуци на предишната реалност и това, което е било действителност, се трансформирало в образите на героите от легендите (в които, обаче, все още ясно се забелязвали знаци от изначалната реалност); доколкото в Гърция драматичният елемент на изначалната реалност е придобил живот в Есхил, - то в Ефес, собствено, е оставала възможност за това, че при потапяне в дълбоката тъмнина на мистериите човек да усети отзвуци от тази древна реалност, когато още е живеел в непосредствена взаимовръзка с божествено-духовния свят.
Главна особеност на гърка е било това, че той взел древното преживяване на Космоса от човека и го потопил в мита, в прекрасното, в стихията на изкуството, преобразувайки го в образи, които му се стрували по човечни и близки.
към текста >>
Сега трябва да се обърнем към времето, когато, от една страна, гръцката цивилизация достигнала върха си, когато гордо нанесла в персийските войни сякаш последен удар по древната азиатска реалност, а от друга –
Гърци
я вече започвала да клони към упадък.
Сега трябва да се обърнем към времето, когато, от една страна, гръцката цивилизация достигнала върха си, когато гордо нанесла в персийските войни сякаш последен удар по древната азиатска реалност, а от друга – Гърция вече започвала да клони към упадък.
Ние трябва да си обрисуваме, какво е трябвало да преживява човека от тази епоха, ако още е носил в душата си ясен отзвук на това, което някога е било божествено-духовна земна реалност в тялото, душата и духа на човека.
към текста >>
Там вие ще прочетете, как Александър, въпреки съвета на своя учител Аристотел, замислил да поеме върху себе си мисията за присъединяването на варварите към цивилизованото човечество, привеждайки, така да се каже, към общ културен знаменател цивилизованите
гърци
- елини, македонци - и варварите.
Какъв контраст със съвременна книга по история, която, разбира се, е напълно приспособена за нашето време!
Там вие ще прочетете, как Александър, въпреки съвета на своя учител Аристотел, замислил да поеме върху себе си мисията за присъединяването на варварите към цивилизованото човечество, привеждайки, така да се каже, към общ културен знаменател цивилизованите гърци - елини, македонци - и варварите.
Това, несъмнено, е напълно убедително за съвремието. Но каква детинщина е това в сравнение с истината! От друга страна, ние получаваме грандиозно впечатление, когато гледаме картината на походите на Александър, дадена ни от Лампрехт, който им приписва съвсем друга цел. Ние чувстваме, че това, което аз описвах като навлизане на природно-елементарните царства, на духовното във физическата природа, - е било необходимо само в качеството му на встъпление. Защото, каква е целта на Александровите походи в "Песента на Александър" от Лампрехт?
към текста >>
Защото походите на Александър не били предприети само заради завоеванията, още по-малко пък за присъединяването на варварите към
гърци
те, въпреки съвета на Аристотел.
Александър идва до вратите на рая! Макар и това да е изразено на християнския език от онова време, в голяма степен то съответства, както ще ви покажа, на истината.
Защото походите на Александър не били предприети само заради завоеванията, още по-малко пък за присъединяването на варварите към гърците, въпреки съвета на Аристотел.
Не, те са били проникнати от истински високодуховна цел. Импулсът за тях е произтичал от духа. Ние четем за тях в поемата на Лампрехт, който с огромно въодушевление петнадесет столетия след смъртта на Александър разказва тази героична история. Той разказва за това, как Александър приближил вратите на рая, но не могъл да влезе в него, защото, както казва Лампрехт, в рая може да влезе само този, който притежава истинско смирение, а Александър, живеейки в дохристиянската епоха, още не е можел да го притежава. Истинско смирение на човечеството е можело да донесе само християнството.
към текста >>
232.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Само тогава ще достигнем до значението на събитията от древните и по-нови времена, ако разберем и оценим големия напредък, който станал в характера на мистериите (които всъщност са източника от който са произлезли всички древни цивилизации) при прехода от Изток на Запад и, на първо място, в
Гърци
я.Този напредък е имал следния характер.
Сред мистериите на древността Ефес заема особено място. Вие помните, че разглеждайки ролята на Александър в развитието на Запада, аз споменах също мистериите от Ефес.
Само тогава ще достигнем до значението на събитията от древните и по-нови времена, ако разберем и оценим големия напредък, който станал в характера на мистериите (които всъщност са източника от който са произлезли всички древни цивилизации) при прехода от Изток на Запад и, на първо място, в Гърция.Този напредък е имал следния характер.
към текста >>
По-късно такива мистерии е имало и в
Гърци
я, но със значително по-малко действено възприятие на природата и духа в природата.
Така ние намираме в мистериите по целия Изток грандиозен природен възглед.
По-късно такива мистерии е имало и в Гърция, но със значително по-малко действено възприятие на природата и духа в природата.
Разбира се, гръцките мистерии са грандиозни и възвишени, но те съществено се отличават от източните. Особеността на последните се е състояла в това, че те не се стремели да помогнат на човека да се усеща на Земята, но благодарение на тях човек се усещал като част от Космоса, част от Вселената. В Гърция мистериите поначало преминавали такъв стадий, когато човек се е усещал съединен със Земята. На Изток самият духовен свят се е съзерцавал или усещал в мистериите. Абсолютно правилно би било да кажем, че в древноизточните мистерии самите богове са се явявали сред жреците, към които са отправяли молитви и са принасяли жертвоприношения.
към текста >>
В
Гърци
я мистериите поначало преминавали такъв стадий, когато човек се е усещал съединен със Земята.
Така ние намираме в мистериите по целия Изток грандиозен природен възглед. По-късно такива мистерии е имало и в Гърция, но със значително по-малко действено възприятие на природата и духа в природата. Разбира се, гръцките мистерии са грандиозни и възвишени, но те съществено се отличават от източните. Особеността на последните се е състояла в това, че те не се стремели да помогнат на човека да се усеща на Земята, но благодарение на тях човек се усещал като част от Космоса, част от Вселената.
В Гърция мистериите поначало преминавали такъв стадий, когато човек се е усещал съединен със Земята.
На Изток самият духовен свят се е съзерцавал или усещал в мистериите. Абсолютно правилно би било да кажем, че в древноизточните мистерии самите богове са се явявали сред жреците, към които са отправяли молитви и са принасяли жертвоприношения. Мистерийните храмове са били в онези времена земно пристанище на боговете, където боговете дарявали хората чрез жреците с това, с което са можели да ги дарят от небесните съкровища. В гръцките мистерии се явявали по скоро образи на богове, изображения, като че фантоми, - истински и неподправени, но фантоми, нищо повече, - вече не божествени същества, не реалности, а призраци. И затова гърците са имали съвсем друго преживяване, от хората, принадлежащи към древната източна култура.
към текста >>
И затова
гърци
те са имали съвсем друго преживяване, от хората, принадлежащи към древната източна култура.
В Гърция мистериите поначало преминавали такъв стадий, когато човек се е усещал съединен със Земята. На Изток самият духовен свят се е съзерцавал или усещал в мистериите. Абсолютно правилно би било да кажем, че в древноизточните мистерии самите богове са се явявали сред жреците, към които са отправяли молитви и са принасяли жертвоприношения. Мистерийните храмове са били в онези времена земно пристанище на боговете, където боговете дарявали хората чрез жреците с това, с което са можели да ги дарят от небесните съкровища. В гръцките мистерии се явявали по скоро образи на богове, изображения, като че фантоми, - истински и неподправени, но фантоми, нищо повече, - вече не божествени същества, не реалности, а призраци.
И затова гърците са имали съвсем друго преживяване, от хората, принадлежащи към древната източна култура.
Гърците чувствали, че боговете съществуват, но за човека са достъпни само изображенията на боговете, също както носим в паметта си картини от минали преживявания, но вече не самите преживявания.
към текста >>
Гърци
те чувствали, че боговете съществуват, но за човека са достъпни само изображенията на боговете, също както носим в паметта си картини от минали преживявания, но вече не самите преживявания.
На Изток самият духовен свят се е съзерцавал или усещал в мистериите. Абсолютно правилно би било да кажем, че в древноизточните мистерии самите богове са се явявали сред жреците, към които са отправяли молитви и са принасяли жертвоприношения. Мистерийните храмове са били в онези времена земно пристанище на боговете, където боговете дарявали хората чрез жреците с това, с което са можели да ги дарят от небесните съкровища. В гръцките мистерии се явявали по скоро образи на богове, изображения, като че фантоми, - истински и неподправени, но фантоми, нищо повече, - вече не божествени същества, не реалности, а призраци. И затова гърците са имали съвсем друго преживяване, от хората, принадлежащи към древната източна култура.
Гърците чувствали, че боговете съществуват, но за човека са достъпни само изображенията на боговете, също както носим в паметта си картини от минали преживявания, но вече не самите преживявания.
към текста >>
А мистериите на
гърци
те имали картинен или образен характер.
Такова било основното чувство, което излизало от гръцките мистерии. Гъркът е чувствал, че той носи в себе си сякаш космически спомени, - не проявления на самия Космос, а изображения, - изображения на богове, а не самите богове, изображения на събития и процеси на Сатурн, Слънцето и Луната. Не е имало повече жива връзка с това, което действително е ставало на Сатурн, Слънцето и Луната, - такъв род жива връзка, каквато човешкото същество има със своето детство. Хората от източната цивилизация са имали тази реална връзка със Слънцето, Луната и Сатурн. Те я получавали от своите мистерии.
А мистериите на гърците имали картинен или образен характер.
В тях се явявали сенки от духовно-божествената реалност. Но при това е ставало нещо също толкова важно, защото съществувало и друго различие между източните и гръцките мистерии.
към текста >>
В
Гърци
я грандиозните, гигантските реалности изчезвали.
Всичко, което се отнася до Сатурн, например, може да влезе в сферата на мистериите само един път на 30 години; всичко свързано с Луната - примерно един път на 18 години и т.н. Жреците на източните мистерии зависели от времето, а също и от мястото и разни други обстоятелства при получаването на грандиозните, гигантски познания и съзерцания. Съвършено различни откровения се възприемали в дълбината на планинската пещера или високо по върховете. Или пък откровението се различавало в зависимост от това, човек край брега ли е бил или навътре в континента Азия. Така, че особеност на мистериите на Изтока е била определена зависимост от мястото и времето.
В Гърция грандиозните, гигантските реалности изчезвали.
Изображенията все още оставали. И тези изображения не зависели от времето на годината, хода на столетието или мястото: хората са можели да имат изображения, когато са се подготвили по правилния начин, когато са правели едно или друго упражнение или са извършвали едно или друго лично жертвоприношение. Ако човек е достигнел известно равнище в жертвоприношенията или в личната зрелост, тогава по силата на това, че той като човешко същество се е придвижил напред, е можел да съзерцава сенките на великите мирови събития и великите мирови същества.
към текста >>
Ето в какво се състои важното изменение в природата на мистериите, с които се срещаме при прехода от Древния Изток към
Гърци
я.
Ето в какво се състои важното изменение в природата на мистериите, с които се срещаме при прехода от Древния Изток към Гърция.
Древноизточните мистерии зависели от условията на пространството и местността, докато в гръцките мистерии се вземало под внимание само човешкото същество и това, което то е принасяло на боговете. Бог, така да се каже, се явявал в своя фантомообразен, призрачен вид, когато човешкото същество, благодарение на преминатата подготовка, ставало достойно да възприеме бога в призрачна форма. По такъв начин мистериите на Гърция наистина подготвяли пътя на съвременното човечество.
към текста >>
По такъв начин мистериите на
Гърци
я наистина подготвяли пътя на съвременното човечество.
Ето в какво се състои важното изменение в природата на мистериите, с които се срещаме при прехода от Древния Изток към Гърция. Древноизточните мистерии зависели от условията на пространството и местността, докато в гръцките мистерии се вземало под внимание само човешкото същество и това, което то е принасяло на боговете. Бог, така да се каже, се явявал в своя фантомообразен, призрачен вид, когато човешкото същество, благодарение на преминатата подготовка, ставало достойно да възприеме бога в призрачна форма.
По такъв начин мистериите на Гърция наистина подготвяли пътя на съвременното човечество.
към текста >>
Това били най- последните от източните мистерии на
Гърци
я, където титаничните древни истини са можели все още да се доближат до човека; защото на Изток мистериите в общи линии вече стигнали до упадък.
Заедно с това мистерии от Ефес били, така да се каже, предназначени първи да се обърнат към Запада. Като такива те вече имали независимост от времената на годината или от хода на века; също така не зависели и от мястото на Земята. В Ефес се опирали на упражненията, през които е преминавало човешкото същество, ставайки зряло благодарение на жертвоприношенията и самоотдаването на боговете. Така че, от една страна, по отношение на съдържанието на своите мистерийни истини, мистериите на Ефес още гледали назад, към Древния Изток, докато, от друга страна, те вече са били насочени към развитието на самия човек и затова се приспособявали към природата и характера на гърка.
Това били най- последните от източните мистерии на Гърция, където титаничните древни истини са можели все още да се доближат до човека; защото на Изток мистериите в общи линии вече стигнали до упадък.
към текста >>
Позволете да ви напомня, в какво се състои това, което е преминало в
Гърци
я преди те отново да се появят в епохата на упадък на
Гърци
я и разцвет на Македония.
Позволете да ви напомня, в какво се състои това, което е преминало в Гърция преди те отново да се появят в епохата на упадък на Гърция и разцвет на Македония.
Гърция от миналите времена, Гърция, която се е разпростряла нашироко и е включвала в границите си Ефес и даже е прониквала непосредствено в Мала Азия, е имала още в своите призрачни образи отзвук от древните времена на богове. Връзката на човека с духовния свят, макар и призрачно, но все още се е преживявала. Обаче Гърция се е стремила постепенно да се освободи от призраците; можем да наблюдаваме, как крачка по крачка гръцката цивилизация се отдалечавала от това, което може да се нарече божествена цивилизация, и все повече и повече приемала земен характер.
към текста >>
Гърци
я от миналите времена,
Гърци
я, която се е разпростряла нашироко и е включвала в границите си Ефес и даже е прониквала непосредствено в Мала Азия, е имала още в своите призрачни образи отзвук от древните времена на богове.
Позволете да ви напомня, в какво се състои това, което е преминало в Гърция преди те отново да се появят в епохата на упадък на Гърция и разцвет на Македония.
Гърция от миналите времена, Гърция, която се е разпростряла нашироко и е включвала в границите си Ефес и даже е прониквала непосредствено в Мала Азия, е имала още в своите призрачни образи отзвук от древните времена на богове.
Връзката на човека с духовния свят, макар и призрачно, но все още се е преживявала. Обаче Гърция се е стремила постепенно да се освободи от призраците; можем да наблюдаваме, как крачка по крачка гръцката цивилизация се отдалечавала от това, което може да се нарече божествена цивилизация, и все повече и повече приемала земен характер.
към текста >>
Обаче
Гърци
я се е стремила постепенно да се освободи от призраците; можем да наблюдаваме, как крачка по крачка гръцката цивилизация се отдалечавала от това, което може да се нарече божествена цивилизация, и все повече и повече приемала земен характер.
Позволете да ви напомня, в какво се състои това, което е преминало в Гърция преди те отново да се появят в епохата на упадък на Гърция и разцвет на Македония. Гърция от миналите времена, Гърция, която се е разпростряла нашироко и е включвала в границите си Ефес и даже е прониквала непосредствено в Мала Азия, е имала още в своите призрачни образи отзвук от древните времена на богове. Връзката на човека с духовния свят, макар и призрачно, но все още се е преживявала.
Обаче Гърция се е стремила постепенно да се освободи от призраците; можем да наблюдаваме, как крачка по крачка гръцката цивилизация се отдалечавала от това, което може да се нарече божествена цивилизация, и все повече и повече приемала земен характер.
към текста >>
А там, в
Гърци
я, светлина е имало.
Тогава и възникнал стремежа да се записва ставащото. Появил се Херодот,* първият историк, записал историята в проза. И от тогава могат да се изброят множество негови последователи; във всички тях е действала същата подбуда – да се откъсне човечеството от божествено-духовното и да се постави в само земното. /*Херодот от Халикарнас, 5 век пр. Р.X. – най-древният гръцки историк; Персийските войни/ И все пак в продължение на цялата гръцка култура всичкото това клонящо към земното развитие е било озарено от сияние, светлината на което, както ще чуем утре, не е проникнала нито в Рим, нито в средновековието.
А там, в Гърция, светлина е имало.
А що се отнася до призрачните образи, даже и до потъмнелите сянкови образи от залеза на гръцката цивилизация, човек все още е чувствал, че те са божествени в своята основа.
към текста >>
Сега вие можете да оцените решението, което Александър взел в своята душа: да върне на Изтока изгубеното, да го върне макар и в тази форма, в която то се е запазило в
Гърци
я, - в призрачна, сянкова картина.
А сега вие трябва да свържете всичко това, което е живяло в душата на Александър, с това, за което говорих вчера, когато ви показах, как мисията на Александър Велики е била вдъхновена от импулс, излизащ от конфигурацията на Земята. Вие лесно ще разберете, как това, което на Изток е било реално откровение на божествено-духовното, сякаш угаснало с Ефес. Другите мистерии били, всъщност, вече упадъчни, съхраняващи само традиции, макар и да трябва да кажем, че тези традиции са могли все още да пробудят ясновидски сили в особено надарени натури. Но великолепието и славата, титаничността на старите времена отминали. С Ефес окончателно угаснала светлината, разпространявана от Изток.
Сега вие можете да оцените решението, което Александър взел в своята душа: да върне на Изтока изгубеното, да го върне макар и в тази форма, в която то се е запазило в Гърция, - в призрачна, сянкова картина.
Оттук и идеята за експедицията към Азия; при това е било необходимо да се придвижи колкото се може по-далеч, за да може още един път да донесе на Изтока – макар и в призрачната форма, в която е съществувало в гръцката култура, - това, което той е изгубил.
към текста >>
В последващите години много учени излезли от
Гърци
я.
Ранната смърт му попречила да достигне Арабия, макар това да е било основната му цел. Но той проникнал на Изток чак до Индия, а също в Египет. Навсякъде той посаждал духовното познание за природата, получено от Аристотел, правейки го плодоносно за хората. Защото навсякъде той давал на народа да почувства, че това е тяхно родно, а не чужд елемент, не натрапено им оръдие на елинизма. Такова нещо е могла да осъществи само огнената натура на Александър.
В последващите години много учени излезли от Гърция.
Покрай Едеса съществувала, между впрочем, такава академия, като Гондишапур, получаваща постоянна подкрепа от Гърция в продължение на много последващи столетия.
към текста >>
Покрай Едеса съществувала, между впрочем, такава академия, като Гондишапур, получаваща постоянна подкрепа от
Гърци
я в продължение на много последващи столетия.
Но той проникнал на Изток чак до Индия, а също в Египет. Навсякъде той посаждал духовното познание за природата, получено от Аристотел, правейки го плодоносно за хората. Защото навсякъде той давал на народа да почувства, че това е тяхно родно, а не чужд елемент, не натрапено им оръдие на елинизма. Такова нещо е могла да осъществи само огнената натура на Александър. В последващите години много учени излезли от Гърция.
Покрай Едеса съществувала, между впрочем, такава академия, като Гондишапур, получаваща постоянна подкрепа от Гърция в продължение на много последващи столетия.
към текста >>
63), унищожена в Ефес от факела на Херострат, - тази светлина, по-точно, нейния призрачен отблясък, сега отново се разгоряла от
Гърци
я и продължила да сияе (светло-зелено отляво надясно) - до този драматичен момент, когато под източно-римската тирания* школите на гръцките философи били окончателно закрити.
С това е бил осъществен чуден подвиг! Светлината, излизаща от Изтока (червено отдясно наляво, светлото петно, рис. на стр.
63), унищожена в Ефес от факела на Херострат, - тази светлина, по-точно, нейния призрачен отблясък, сега отново се разгоряла от Гърция и продължила да сияе (светло-зелено отляво надясно) - до този драматичен момент, когато под източно-римската тирания* школите на гръцките философи били окончателно закрити.
към текста >>
Мисията на Александър се базирала повече или по-малко несъзнателно на следния факт: вълните на цивилизацията прониквали
Гърци
я на луциферически принцип, докато в Азия те оставали на заден план по ариманически начин.
Във всичко това виждаме взаимодействие на два елемента: един – вървящ напред, и друг, - изоставащ назад.
Мисията на Александър се базирала повече или по-малко несъзнателно на следния факт: вълните на цивилизацията прониквали Гърция на луциферически принцип, докато в Азия те оставали на заден план по ариманически начин.
В Ефес е имало равновесие. И Александър, в чиито ден на раждане паднал физическият Ефес, решил да основе духовен Ефес, който би пръскал далеч на Изток и на Запад своята слънчева светлина. В това всъщност е била целта, стояща в основата на всичко, което е предприемал: да основе духовен Ефес, простиращ се през Мала Азия на Изток до Индия, включвайки също египетска Африка и източна Европа.
към текста >>
Рим, както се разбира от самото име, е нов свят, - свят, който няма нищо общо с призрачните образи на
Гърци
я, в които човек пази само спомени за тези минали времена.
Невъзможно е да се разбере духовното развитие на западното човечество, докато не го видим на този фон. Защото скоро след опита да се разпространи по целия свят древният почитан Ефес, в египетската Александрия е било скрито това, което някога го е имало в Ефес, - само вместо сияещи букви това са били помръкнали знаци. Скоро след този късен цъфтеж на Ефес започнала да се утвърждава съвсем нова сила – силата на Рим.
Рим, както се разбира от самото име, е нов свят, - свят, който няма нищо общо с призрачните образи на Гърция, в които човек пази само спомени за тези минали времена.
Няма да срещнем по-сериозен или по-важен пробив в историята от този. След изгарянето на Ефес благодарение на предприемчивостта на Александър е бил създаден план за въздигане на духовен Ефес; и този духовен Ефес след това е отхвърлен от нова сила, която заявява за себе си отначало като Рим, по-късно като християнство и т.н. И можем правилно да разберем развитието на човечеството само тогава, когато кажем: ние, с нашия начин на постигане чрез интелекта, с нашия начин на извършване чрез волята, с нашите чувства и настроения можем да гледаме назад във вековете не по-далеч от Древния Рим. До там всичко е ясно. Но ние не можем да гледаме ни към Гърция, ни на Изток.
към текста >>
Но ние не можем да гледаме ни към
Гърци
я, ни на Изток.
Рим, както се разбира от самото име, е нов свят, - свят, който няма нищо общо с призрачните образи на Гърция, в които човек пази само спомени за тези минали времена. Няма да срещнем по-сериозен или по-важен пробив в историята от този. След изгарянето на Ефес благодарение на предприемчивостта на Александър е бил създаден план за въздигане на духовен Ефес; и този духовен Ефес след това е отхвърлен от нова сила, която заявява за себе си отначало като Рим, по-късно като християнство и т.н. И можем правилно да разберем развитието на човечеството само тогава, когато кажем: ние, с нашия начин на постигане чрез интелекта, с нашия начин на извършване чрез волята, с нашите чувства и настроения можем да гледаме назад във вековете не по-далеч от Древния Рим. До там всичко е ясно.
Но ние не можем да гледаме ни към Гърция, ни на Изток.
Там ние трябва да гледаме чрез имагинации. За там е необходимо духовно виждане.
към текста >>
Виждаме горящият Ефес, а след това виждаме експедициите на Александър, които пренесли на Изток приноса на
Гърци
я в прогреса на човечеството, така, че в Азия се върнало във формата на образи това, което тя изгубила в своята реалност.
И така, ние имаме пред себе си образа на Древна Азия с нейните мистерийни центрове, а на преден план Ефес и учениците в неговите мистерии.
Виждаме горящият Ефес, а след това виждаме експедициите на Александър, които пренесли на Изток приноса на Гърция в прогреса на човечеството, така, че в Азия се върнало във формата на образи това, което тя изгубила в своята реалност.
към текста >>
233.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
След това ние намираме само традиции на мистериите, традиции и призрачни образи, - така да се каже, останки от древна боговдъхновена цивилизация, които били разхвърляни по Европа и особено из
Гърци
я.
Окончателен край на чистите и истинни импулси от мистериите на Изтока сложил престъпният пожар в Ефес.
След това ние намираме само традиции на мистериите, традиции и призрачни образи, - така да се каже, останки от древна боговдъхновена цивилизация, които били разхвърляни по Европа и особено из Гърция.
А четиристотин години след Мистерията на Голгота станало друго велико събитие, от което е видно това, което още е останало от отломките – защото така можем да ги наречем – от мистериите. Да се вгледаме в образа на Юлиан Отстъпник*./* Юлиан, наречен отстъпник, - римски император (361-363) - виж лекцията от 19 април 1917 г. в "Градивните камъни за разбиране на Мистерията на Голгота" (GA, том 175)./ Юлиан Отстъпник е римски император, получил посвещение в IV век в степен, каквато е била тогава възможна, - чрез един от йерофантите на Елевзинските мистерии. Това значи, че той е влязъл в преживяване на древните божествени тайни на Изтока, доколкото подобно преживяване е било още възможно в Елевзинските мистерии.
към текста >>
от другата - Европа, а между тях лежи свят, от който човечеството, по определение, е излязло по същия начин, по който древното човечество от източния свят през
Гърци
я е влязло в Римската империя (виж рисунката).
от другата - Европа, а между тях лежи свят, от който човечеството, по определение, е излязло по същия начин, по който древното човечество от източния свят през Гърция е влязло в Римската империя (виж рисунката).
Защото това, което през столетията на средновековието чак до нашите времена се е развивало като цивилизация, е цивилизация, която се е строила, развивала се е в страни от вътрешната същност на мистериите, развивала се е на основата на това, което човек може да построи с помощта на своите собствени понятия и представи. Ние можем да наблюдаваме началото на тази тенденция в Гърция от времената на Херодот и по-нататък.
към текста >>
Ние можем да наблюдаваме началото на тази тенденция в
Гърци
я от времената на Херодот и по-нататък.
от другата - Европа, а между тях лежи свят, от който човечеството, по определение, е излязло по същия начин, по който древното човечество от източния свят през Гърция е влязло в Римската империя (виж рисунката). Защото това, което през столетията на средновековието чак до нашите времена се е развивало като цивилизация, е цивилизация, която се е строила, развивала се е в страни от вътрешната същност на мистериите, развивала се е на основата на това, което човек може да построи с помощта на своите собствени понятия и представи.
Ние можем да наблюдаваме началото на тази тенденция в Гърция от времената на Херодот и по-нататък.
към текста >>
Въпреки това, в
Гърци
я ние винаги усещаме сякаш последния полъх на тези сянкоподобни образи, които трябва да напомнят на човека за духовния живот.
Херодот е описвал фактите от историята по външен начин и не се е докосвал до духовното, или го е докосвал във висша степен погрешно. И другите след него вървят по-нататък в това направление.
Въпреки това, в Гърция ние винаги усещаме сякаш последния полъх на тези сянкоподобни образи, които трябва да напомнят на човека за духовния живот.
От друга страна, с Рим започва период, към който съвременният човек все още чувства сродство, - период, който има съвсем нов начин на мислене и чувстване, различаващ се даже от този, който наблюдаваме още в Гърция. Само такава личност, като Юлиан Отстъпник, изпитва нещо като непреодолимо привличане към Древния свят и проявява определена честност в търсенето на посвещение в Елевзинските мистерии. Но това, което Юлиан е можел да получи в тези мистерии, не е притежавало вече силата на познанието. И още повече, той сам принадлежал към света, в който хората вече не могли да овладеят в своята душа мистерийните традиции на Изтока.
към текста >>
От друга страна, с Рим започва период, към който съвременният човек все още чувства сродство, - период, който има съвсем нов начин на мислене и чувстване, различаващ се даже от този, който наблюдаваме още в
Гърци
я.
Херодот е описвал фактите от историята по външен начин и не се е докосвал до духовното, или го е докосвал във висша степен погрешно. И другите след него вървят по-нататък в това направление. Въпреки това, в Гърция ние винаги усещаме сякаш последния полъх на тези сянкоподобни образи, които трябва да напомнят на човека за духовния живот.
От друга страна, с Рим започва период, към който съвременният човек все още чувства сродство, - период, който има съвсем нов начин на мислене и чувстване, различаващ се даже от този, който наблюдаваме още в Гърция.
Само такава личност, като Юлиан Отстъпник, изпитва нещо като непреодолимо привличане към Древния свят и проявява определена честност в търсенето на посвещение в Елевзинските мистерии. Но това, което Юлиан е можел да получи в тези мистерии, не е притежавало вече силата на познанието. И още повече, той сам принадлежал към света, в който хората вече не могли да овладеят в своята душа мистерийните традиции на Изтока.
към текста >>
Съвременното човечество никога не би възникнало, ако след Азия не последва отначало
Гърци
я, а след това Рим.
Съвременното човечество никога не би възникнало, ако след Азия не последва отначало Гърция, а след това Рим.
Съвременното човечество е базирано на личността, личността на индивида. Източното човечество е било построено иначе. Човекът от Изтока е чувствал себе си част от непрекъснатия божествен процес. Боговете са имали свои цели в земната еволюции. Боговете са искали едно или друго, и едно или друго е ставало на Земята.
към текста >>
Сега човешката душа става съвсем друга в сравнение с това, което е била в
Гърци
я.
В Ефес за първи път виждаме нещо друго. Там учениците в мистериите, както съм ви казвал, са били загрижени за състоянието на собствената си зрелост и повече не наблюдавали времето и периодите на годината. Появил се първият признак на личността. Там в предните инкарнации Аристотел и Александър Велики възприели личностния импулс. Но сега настъпва нов период, изгревът на новия период, когато Юлиан Отстъпник преживява като за последен път стремежа на човека да вмести даже в този късен век мистериите на Изтока.
Сега човешката душа става съвсем друга в сравнение с това, което е била в Гърция.
към текста >>
Тази памет във времето или времева памет, люлката на която е в
Гърци
я, се е развивала през римската култура в средновековието и в новите времена.
Но в последващите времена човечеството изгубило тази способност и възникнала необходимост да се записва станалото. Но в това време, докато при човека е залинявала древната сила на космическата памет и се е установявал недодялания начин да се записват великите събития на света, - през всичкото това време в неговото вътрешно същество се е развивало личното спомняне, личната памет. Защото всяка епоха има собствена мисия, всяка епоха има собствена задача. Тук имате обратното на това, което ви представих в първата лекция на този цикъл, когато описах възникването на “времевата памет”.
Тази памет във времето или времева памет, люлката на която е в Гърция, се е развивала през римската култура в средновековието и в новите времена.
И към времето на Юлиан Отстъпник вече напълно е било заложено ядрото на културата на личността; доказателство за това - тръгналото, всъщност, не в полза на Юлиан Отстъпник посвещение в Елевзинските мистерии.
към текста >>
В
Гърци
я още е имало смела увереност, че прозрението и разбирането изхожда от цялото човешко същество.
Да разгледаме сега тези неща от друга гледна точка.
В Гърция още е имало смела увереност, че прозрението и разбирането изхожда от цялото човешко същество.
Учителят е гимнастик. От цялото човешко същество, пребиваващо в движението, - защото самите богове се проявяват в телесните движения на човека, - се ражда нещо такова, което след това се проявява като човешко разбиране. Гимнастикът е учител. В Рим ораторът излиза на мястото на гимнастика. Нещо вече е отнето от човешкото същество в неговата цялост; въпреки това ние имаме все пак връзка с дейности, правени от човешкото същество в някои части на неговия организъм.
към текста >>
234.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Гърци
те отлично знаели, че завистта на боговете съществува; те свързвали с нея много от това, което ставало в историята на човека.
Гърците отлично знаели, че завистта на боговете съществува; те свързвали с нея много от това, което ставало в историята на човека.
С изгарянето на Ефес станало ясно, че по-нататъшното духовно развитие е възможно само, ако човек осъзнае, че боговете съществуват, - тоест свръхсетивни същества, - които завиждат на по-нататъшното развитие на човека. – Това е, което придава особен колорит на цялата история, последвала изгарянето на Ефес, - или, бих могъл да кажа, след раждането на Александър. И това е съществено за правилното разбиране на Мистерията на Голгота. Пред нашия взор се открива свят, пълен със завист от определен вид богове. От времето, започнало скоро след персийската война, душевната атмосфера на гръцкия свят била изпълнена с прояви на завист от боговете.
към текста >>
Само тогава ще видим Мистерията на Голгота в истинската и светлина, когато прибавим към всичко, което сме разбрали за нея, и тази картина: мрачна грамада, надвиснала в древните времена над
Гърци
я, Македония, Мала Азия, Северна Африка и Южна Европа, - черни облаци, чиято същност изразява завистта на боговете.
В тази атмосфера, напоена със завистта на боговете, се е потопило след това деянието на този Бог, който носеше най-великата сила на любовта, която може да съществува в света.
Само тогава ще видим Мистерията на Голгота в истинската и светлина, когато прибавим към всичко, което сме разбрали за нея, и тази картина: мрачна грамада, надвиснала в древните времена над Гърция, Македония, Мала Азия, Северна Африка и Южна Европа, - черни облаци, чиято същност изразява завистта на боговете.
А след това в тази запълнена с облаци атмосфера ние съзерцаваме струящите надолу топли и кротки лъчи на любовта, изливащи се от Мистерията на Голгота.
към текста >>
235.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
От друга страна имаме разпространяващото се от Рим, от Юг християнството в римска форма и изхождащо от
Гърци
я онова, което тогава се проявява в превода на Библията от Вулфила[5], и т.
От друга страна имаме разпространяващото се от Рим, от Юг християнството в римска форма и изхождащо от Гърция онова, което тогава се проявява в превода на Библията от Вулфила[5], и т.
н., това го имаме в средата. И имаме мохамеданизма, който от две страни обхваща европейската християнска цивилизация. И всичко онова, което се разказва в историята на Европа за делата на Карл Велики за поощрение и подпомагане на християнството, то трябва да бъде разглеждано само така, че докато Карл Велики прави много за разпространение на християнството, за подпомагане на това християнство в Средна Европа, едновременно с него отвъд в Азия се намира онзи мощен културен център, за който говорих - културният център на Харун Ал Рашид.
към текста >>
И ние виждаме след това, как от Медина тази столица е преместена в Дамаск, виждаме, как от Дамаск пълководците на приемниците на Мохамед щурмуват към Мала Азия до вратите на Европа, до Константинопол и именно на крилете на тези военни щурмове носят онова, което беше значителна култура и което те оплодиха с религиозния живот на Мохамед, но което е проникнато вече от това, което по пътищата на Александър Велики[12] като аристотелизъм беше донесено в Азия от
Гърци
я, от Македония, от всички възможни културни центрове.
Вие знаете мои мили приятели, че самият Мохамед е основал главната столица на мохамеданизма Медина там, където след това беше и столицата на неговите приемници. По-късно тази столица бе преместена в Дамаск.
И ние виждаме след това, как от Медина тази столица е преместена в Дамаск, виждаме, как от Дамаск пълководците на приемниците на Мохамед щурмуват към Мала Азия до вратите на Европа, до Константинопол и именно на крилете на тези военни щурмове носят онова, което беше значителна култура и което те оплодиха с религиозния живот на Мохамед, но което е проникнато вече от това, което по пътищата на Александър Велики[12] като аристотелизъм беше донесено в Азия от Гърция, от Македония, от всички възможни културни центрове.
към текста >>
Но още тогава царуваше пренесеният в Азия
гърци
зъм - аристотелизмът, макар и, бих искал да кажа, в една повече мистична форма, в една повече вътрешна форма.
Ние виждаме, как скоро след смъртта на пророка столицата е преместена от Медина в Дамаск, как пълководците на приемниците на Мохамед се насочват натам, как обаче те винаги са отблъснати, как тук не успява да се осъществи нещо по същия начин, както оттатък на Запад. И така ние много скоро виждаме, как в Дамаск царува един от приемниците на пророка, Муавия[13] 611 г. и живее напълно с онази душевна нагласа, която от една страна израства от монотеизма на арабите, но също и от детерминизма, който все повече и повече се превръща във фатализъм.
Но още тогава царуваше пренесеният в Азия гърцизъм - аристотелизмът, макар и, бих искал да кажа, в една повече мистична форма, в една повече вътрешна форма.
И Муавия, който от една страна изпрати своите пълководци чак до Константинопол, но от друга страна също и в Африка направи някои опити - обаче не успя да осъществи нещо особено, - Муавия беше същевременно един разсъдлив човек, който външно не успя да постигне всъщност много нещо, не успя също и в духовните области.
към текста >>
236.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
След своя минал земен живот в древна
Гърци
я той се преражда още веднъж в 13-то столетие като член на ордена на доминиканците и става отличен схоластик, който развива качеството да мисли със строго диферинцирани понятия.
а именно до гръцката древност, когато гръцките мистерии бяха още в пълен разцвет. Там Лесинг е бил един посветен. Отново е така, че при идването му отново на Земята в 18-то столетие и той не може да се потопи напълно в тялото.
След своя минал земен живот в древна Гърция той се преражда още веднъж в 13-то столетие като член на ордена на доминиканците и става отличен схоластик, който развива качеството да мисли със строго диферинцирани понятия.
След това в 18-то столетие той всъщност стана първият журналист на Средна Европа.
към текста >>
И така в Рим били убедени, че докато Паладиумът се намира на важно място под една колона в Рим, вътре се крие именно силата на Рим; понеже е царувало убеждението, че тази сила е била пренесена от могъщата някога, но разрушена от
гърци
те Троя.
Веднъж аз ви разказах една история - онези, които са присъствали тогава, ще си спомнят, че когато римският император Константин[6] основава Константинопол, заповядва от Рим в Константинопол да бъде пренесен Паладиумът, донесен в Рим от Азия, от Троя и считан като светиня-закрилник. Това било извършено с извънредно голям блясък. Защото този Паладиум е бил считан за една особена светиня, за нещо, което предава сила на онзи, който го притежава.
И така в Рим били убедени, че докато Паладиумът се намира на важно място под една колона в Рим, вътре се крие именно силата на Рим; понеже е царувало убеждението, че тази сила е била пренесена от могъщата някога, но разрушена от гърците Троя.
към текста >>
237.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Нека насочим поглед назад в миналото, във времето, когато в
Гърци
я съществуваше Платоновата школа, върху Платон, заобиколен от определен брой ученици.
Нека насочим поглед назад в миналото, във времето, когато в Гърция съществуваше Платоновата школа, върху Платон, заобиколен от определен брой ученици.
Тези ученици на Платон наистина бяха с най-различни характери и това, което Платон сам описва в своите «Диалози», където разговарящи едни с други личности се явяват с най-различни характери, ние вече имаме една многостранна картина на Платоновата школа. В тази школа в различните времена имаше най-различни характери.
към текста >>
Този ученик, който със своята душа всъщност постоянно се издигаше до тези идеи, но когато не живееше в съзерцанието, със сърцето, с душата си скиташе между
гърци
те, като твърде много обичаше да върши това, проявявайки най-топъл интерес към всеки отделен човек, когото срещаше.
Но там имаше един от учениците, който с душевна жар и всеотдайност неотклонно следваше този небесен полет на платонизма, който по отношение на своите духовни възгледи можеше да се движи само в този небесен полет, в това възнасяне, в това себеиздигане над Земята, който действително - бих искал да кажа, - говореше със сладко-зрели думи в Платоновата школа за възвишеността на носещата се над отделните неща идея.
Този ученик, който със своята душа всъщност постоянно се издигаше до тези идеи, но когато не живееше в съзерцанието, със сърцето, с душата си скиташе между гърците, като твърде много обичаше да върши това, проявявайки най-топъл интерес към всеки отделен човек, когото срещаше.
Той можеше да насочва към хората, които така много обичаше, само своето чувство. Когато се намираше в живота, той съсредоточаваше чувствата си върху хората, от които мнозина обичаше, защото неговото съзерцание постоянно го откъсваше отново от Земята. Имаше много хора, които той обичаше. И така при тази личност от учениците на Платон съществуваше определено разцепление между сърдечния живот по отношение на живите хора и душата, съзерцаваща в платоническия смисъл вечните идеи, когато в Академията той слушаше думите на Платон или когато със своите сладко-зрели думи сам формулираше това, което платонизмът му даваше в насоченото нагоре съзерцание. Нещо странно чувствително беше проникнало в тази личност.
към текста >>
Естествено отношението към легендите за боговете и героите в
Гърци
я, където още живееше всичко това, където то съществуваше не само в книги, а и в традициите, беше съвършено различно от днешното.
Можеше също напълно да се възнесе, но нямаше онзи силен сърдечен интерес към другите хора, който имаше първият. Напротив, той по най-интензивен начин се интересуваше за старите митове, за старите легенди за боговете, които живееха в народа и с които се запознаваше. Той дълбоко се интересуваше за това, което днес наричаме гръцка митология, за образите на Зевс, Атина Палада и т. н.. Повече или по-малко той минаваше покрай живите хора без да им обръща внимание, но безкрайно дълбоко се интересуваше от боговете, които според неговия възглед някога бяха живели на Земята и които трябваше да бъдат считани за прародители на живеещите сега хора. Той искаше да приложи това, което с такъв подем изживяваше в душата си, върху разбирането на пълните с дълбок смисъл легенди за боговете и героите.
Естествено отношението към легендите за боговете и героите в Гърция, където още живееше всичко това, където то съществуваше не само в книги, а и в традициите, беше съвършено различно от днешното.
към текста >>
238.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 28 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Когато проследим всичко, което е станало в течение на три столетия в
Гърци
я и в околността на
Гърци
я в предхристиянското време до времето на Александър Велики и на Аристотел, тогава също имаме една епоха на Михаил.
Когато проследим всичко, което е станало в течение на три столетия в Гърция и в околността на Гърция в предхристиянското време до времето на Александър Велики и на Аристотел, тогава също имаме една епоха на Михаил.
В една Михаилова епоха според особените й заложби най-характерното е, че духовните интереси на човечеството дават тон на времето. И именно в нея през света минава едно космополитно, едно всеобщо течение. Националните различия престават да съществуват. В епохата на Гавраил всред европейската цивилизация и нейното американско отражение се създадоха националните импулси.
към текста >>
В онова време, когато преди Мистерията на Голгота на Земята господстваше Михаил, това се изрази чрез факта, че от отношенията и събитията в Древна
Гърци
я се роди онази мощна тенденция, която доведе до походите на Александър Велики, чрез които гръцката култура и цивилизация се разпространи по един гениален начин в Азия и отвъд нея, чак до Африка, и то с помощта на народи, които дотогава имаха съвсем други разбирания.
Тези импулси ще бъдат напълно преодолени в тази Михаилова епоха в течение на три столетия. За всяка епоха на Михаил е характерно, че през човечеството минава едно всеобщо човешко течение по отношение на специалните интереси на отделните народи или човешки групи.
В онова време, когато преди Мистерията на Голгота на Земята господстваше Михаил, това се изрази чрез факта, че от отношенията и събитията в Древна Гърция се роди онази мощна тенденция, която доведе до походите на Александър Велики, чрез които гръцката култура и цивилизация се разпространи по един гениален начин в Азия и отвъд нея, чак до Африка, и то с помощта на народи, които дотогава имаха съвсем други разбирания.
Цялото това величествено дело намери своя завършек в онова, което бе основано в Александрия - едно космополитично течение, което имаше стремежа да предаде духовните сили, натрупани в Гърция, на целия тогавашен цивилизован свят.
към текста >>
Цялото това величествено дело намери своя завършек в онова, което бе основано в Александрия - едно космополитично течение, което имаше стремежа да предаде духовните сили, натрупани в
Гърци
я, на целия тогавашен цивилизован свят.
Тези импулси ще бъдат напълно преодолени в тази Михаилова епоха в течение на три столетия. За всяка епоха на Михаил е характерно, че през човечеството минава едно всеобщо човешко течение по отношение на специалните интереси на отделните народи или човешки групи. В онова време, когато преди Мистерията на Голгота на Земята господстваше Михаил, това се изрази чрез факта, че от отношенията и събитията в Древна Гърция се роди онази мощна тенденция, която доведе до походите на Александър Велики, чрез които гръцката култура и цивилизация се разпространи по един гениален начин в Азия и отвъд нея, чак до Африка, и то с помощта на народи, които дотогава имаха съвсем други разбирания.
Цялото това величествено дело намери своя завършек в онова, което бе основано в Александрия - едно космополитично течение, което имаше стремежа да предаде духовните сили, натрупани в Гърция, на целия тогавашен цивилизован свят.
към текста >>
239.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Тогава, започвайки от
Гърци
я, навсякъде над мистерийните центровете се беше разпростряла атмосфера на обезсърчение.
Мисълта «Въпреки всичко ние можем да се издигнем до Бога», играеше извънредно голяма роля в края на предпоследната михаилова епоха.
Тогава, започвайки от Гърция, навсякъде над мистерийните центровете се беше разпростряла атмосфера на обезсърчение.
Обезсърчени бяха онези, които в долна Италия, в Сицилия бяха последователи на питагоровата школа; те се чувстваха така, защото магическият блясък, който царуваше над питагоровата школа в 6-то предхристиянско столетие, сега беше угаснал. И хората отново видяха - видяха го и посветените в питагоровите мистерии, - как илюзорното, материалистично-илюзорното се разпростира върху света.
към текста >>
240.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И с това съобразно с убежденията въобще бе изграден арабизмът и ориентализмът с онези импулси, които беше приела
Гърци
я на Аристотел и които след това намериха такова блестящо разпространение чрез завоеванията и изграждането на културни центрове от Александър Велики.
Този арабизъм беше приел една особена форма при двора на Харун ал Рашид: Формата, която беше произлязла от някои други форми, които познанието и изкуството бяха отдавна приели отвъд в Азия. Последната голяма вълна на развитието в посока към Азия беше излязла от миналата епоха на Михаил като онова, което гръцкият духовен живот, гръцката духовност, гръцкото художествено чувство беше създало и което беше резюмирано от съвместното действие на Аристотел и Александър Велики, и като цвят на гръцкия духовен живот, то беше пренесено по един необикновен енергичен, но също и образцов начин за разпространение на духовното чрез завоевателните походи на Александър Велики в Азия и в Африка. То беше проникнато от възгледите, от начина на мислене и чувстване, който научно се изрази в аристотелизма в Предна Азия и в Африка.
И с това съобразно с убежденията въобще бе изграден арабизмът и ориентализмът с онези импулси, които беше приела Гърция на Аристотел и които след това намериха такова блестящо разпространение чрез завоеванията и изграждането на културни центрове от Александър Велики.
към текста >>
241.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И освен това Платон беше изцяло грък с целия ориенталски елемент, който
гърци
те имаха и който римляните съвсем нямаха.
Не че той искаше да осъди или да критикува онова, което продължаваше да живее като платонизъм. От само себе си се разбира, че душата на Платон пренасяше в следващите епохи част по част все повече и повече онова, което се намираше в нея. Но тъкмо Платон, който още беше свързан с всички мистерии на древността, за когото можах да кажа, че неговото учение за идеите имаше в себе си един вид персийски елемент, тъкмо на Платон му беше трудно, когато беше изминал необходимото време - а при него това беше доста продължително време, - да слезе в едно ново въплъщение, беше му трудно да влезе в християнската култура, в която все пак трябваше да влезе. И така ние можем да кажем: Въпреки че в смисъла, както аз току-що казах, трябва да считаме Платон като предтеча на християнството, цялата душевна насока на Платон беше такава, че, когато вече беше узрял да слезе отново на Земята, на него му беше извънредно трудно да намери един организъм, едно тяло, за да внесе в него предишната духовност, за да се яви тя сега с християнска отсенка, с християнски нюанс.
И освен това Платон беше изцяло грък с целия ориенталски елемент, който гърците имаха и който римляните съвсем нямаха.
В известно отношение Платон беше една душа, която възнесе философията чак във висшето поетическо царство и неговите диалози са нещо художествено. Навсякъде има душа и навсякъде в тези диалози има платоническа любов, така както тя трябва да бъде разбрана в истинския смисъл, която също издава и ориенталския си произход.
към текста >>
На младини тази личност имаше нещо като сънища за това, че Средна Европа не бива да има римски характер, тази Средна Европа, където беше живяла като монахинята Хросвита, която си представяше Средна Европа като една нова
Гърци
я - тук си пробива път платонизмът - и представяше онова, което стоеше срещу
Гърци
я като една по-сурова област - Македония, като европейски Изток.
На младини тази личност имаше нещо като сънища за това, че Средна Европа не бива да има римски характер, тази Средна Европа, където беше живяла като монахинята Хросвита, която си представяше Средна Европа като една нова Гърция - тук си пробива път платонизмът - и представяше онова, което стоеше срещу Гърция като една по-сурова област - Македония, като европейски Изток.
Това бяха странни сънища, които живееха в тази личност, по които се виждаше, че тя искаше да представи модерния свят, в който живееше, като Гърция и Македония. В младостта на тази личност постоянно изникваше стремежът да представя цялата Европа, света, модерния свят като една увеличена Гърция и Македония. Това е много интересно.
към текста >>
Това бяха странни сънища, които живееха в тази личност, по които се виждаше, че тя искаше да представи модерния свят, в който живееше, като
Гърци
я и Македония.
На младини тази личност имаше нещо като сънища за това, че Средна Европа не бива да има римски характер, тази Средна Европа, където беше живяла като монахинята Хросвита, която си представяше Средна Европа като една нова Гърция - тук си пробива път платонизмът - и представяше онова, което стоеше срещу Гърция като една по-сурова област - Македония, като европейски Изток.
Това бяха странни сънища, които живееха в тази личност, по които се виждаше, че тя искаше да представи модерния свят, в който живееше, като Гърция и Македония.
В младостта на тази личност постоянно изникваше стремежът да представя цялата Европа, света, модерния свят като една увеличена Гърция и Македония. Това е много интересно.
към текста >>
В младостта на тази личност постоянно изникваше стремежът да представя цялата Европа, света, модерния свят като една увеличена
Гърци
я и Македония.
На младини тази личност имаше нещо като сънища за това, че Средна Европа не бива да има римски характер, тази Средна Европа, където беше живяла като монахинята Хросвита, която си представяше Средна Европа като една нова Гърция - тук си пробива път платонизмът - и представяше онова, което стоеше срещу Гърция като една по-сурова област - Македония, като европейски Изток. Това бяха странни сънища, които живееха в тази личност, по които се виждаше, че тя искаше да представи модерния свят, в който живееше, като Гърция и Македония.
В младостта на тази личност постоянно изникваше стремежът да представя цялата Европа, света, модерния свят като една увеличена Гърция и Македония.
Това е много интересно.
към текста >>
242.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Това се превръща в импулс, да се застъпи за свободата на
Гърци
я, който в деветнадесето столетие довежда Байрон почти на същото място, където той беше търсил физическия Паладиум в един предишен живот.
При това празнувал оргии на високомерието! Тогава обаче се създало пророческото сказание, че някога Паладиумът ще бъде пренесен от Константинопол на Север и някога мощта, която се излъчва от Паладиума, ще се пренесе в едно славянско царство. Двамата, за които говорих, чули това пророчество и си поставили за цел да отидат в Константинопол, да вземат оттам Паладиума и да го занесат в Русия. Но не им се отдало. Стремежът обаче останал особено при единия, при Байрон.
Това се превръща в импулс, да се застъпи за свободата на Гърция, който в деветнадесето столетие довежда Байрон почти на същото място, където той беше търсил физическия Паладиум в един предишен живот.
към текста >>
[7] Георд Георг Гордон Ноел Байрон, 1788-1834, английски поет, умира като борец за освобождението на
Гърци
я от турците.
[7] Георд Георг Гордон Ноел Байрон, 1788-1834, английски поет, умира като борец за освобождението на Гърция от турците.
към текста >>
243.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 9. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Тук имаме една индивидуалност, която ни довежда назад до древна
Гърци
я, в един вид платоническа, но и същевременно ваятелска атмосфера.
Тук имаме една индивидуалност, която ни довежда назад до древна Гърция, в един вид платоническа, но и същевременно ваятелска атмосфера.
В това характерно ваятелско време тази индивидуалност преживява една от най-важните си инкарнации като скулптор в Гърция. Това, което преживява там, тя пренася в следващи въплъщения, които са били по-маловажни. Това е една индивидуалност, която изгражда своята карма за последната си засега земна инкарнация особено в сферата на мъдростта на Юпитер.
към текста >>
В това характерно ваятелско време тази индивидуалност преживява една от най-важните си инкарнации като скулптор в
Гърци
я.
Тук имаме една индивидуалност, която ни довежда назад до древна Гърция, в един вид платоническа, но и същевременно ваятелска атмосфера.
В това характерно ваятелско време тази индивидуалност преживява една от най-важните си инкарнации като скулптор в Гърция.
Това, което преживява там, тя пренася в следващи въплъщения, които са били по-маловажни. Това е една индивидуалност, която изгражда своята карма за последната си засега земна инкарнация особено в сферата на мъдростта на Юпитер.
към текста >>
Тази индивидуалност не преминава след това през други инкарнации както онази другата индивидуалност, която имаше междинни инкарнации и след като изживява живота си между смъртта и едно ново раждане, тя първо се ражда като мъж в
Гърци
я, а после като жена.
Чрез техните описания обаче не се научава нищо друго, освен имена. Но индивидуалността, за която разказвам, живееше вътре в макар и западналите мистерии. За нея един бог Таотл, Кветцалкоатл, беше нещо живо. В действителност това бяха магьоснически, живи същества. И там в западналите мистерии на Кветцалкоатл по това време тя се вживя в едно напълно суеверно магическо съдържание, в такова същество като Тетцкатлипока - Тетцкатлипока е бил един вид змийски бог, с когото е било възможно човек да се чувства астрално свързан - и за нея то е станало интензивно живо.
Тази индивидуалност не преминава след това през други инкарнации както онази другата индивидуалност, която имаше междинни инкарнации и след като изживява живота си между смъртта и едно ново раждане, тя първо се ражда като мъж в Гърция, а после като жена.
Тази индивидуалност, която живя като мъж всред мексиканските мистерии, през живота между смъртта и новото раждане премина през сферата на мъдростта на Юпитер и се роди през осемнадесето, деветнадесето столетие. Индивидуалността, която живя в Гърция, също мина през юпитеровата сфера, както може да се мине, когато човек е бил скулптор и същевременно по гръцки начин беше изживял този ваятелски начин на мислене и представи, който наистина беше жив през онова време. Тази пластичност, която в Гърция можеше да се изживее при извайването на човешката фигура в юпитеровата сфера на мъдростта, където цялата тази мъдрост беше субстанциална, тя се преобрази в творческо обхващане на целия свят, след това с нейната изразена чрез Юпитер гръцка насоченост се роди в едно човешко тяло като Гьоте.
към текста >>
Индивидуалността, която живя в
Гърци
я, също мина през юпитеровата сфера, както може да се мине, когато човек е бил скулптор и същевременно по гръцки начин беше изживял този ваятелски начин на мислене и представи, който наистина беше жив през онова време.
За нея един бог Таотл, Кветцалкоатл, беше нещо живо. В действителност това бяха магьоснически, живи същества. И там в западналите мистерии на Кветцалкоатл по това време тя се вживя в едно напълно суеверно магическо съдържание, в такова същество като Тетцкатлипока - Тетцкатлипока е бил един вид змийски бог, с когото е било възможно човек да се чувства астрално свързан - и за нея то е станало интензивно живо. Тази индивидуалност не преминава след това през други инкарнации както онази другата индивидуалност, която имаше междинни инкарнации и след като изживява живота си между смъртта и едно ново раждане, тя първо се ражда като мъж в Гърция, а после като жена. Тази индивидуалност, която живя като мъж всред мексиканските мистерии, през живота между смъртта и новото раждане премина през сферата на мъдростта на Юпитер и се роди през осемнадесето, деветнадесето столетие.
Индивидуалността, която живя в Гърция, също мина през юпитеровата сфера, както може да се мине, когато човек е бил скулптор и същевременно по гръцки начин беше изживял този ваятелски начин на мислене и представи, който наистина беше жив през онова време.
Тази пластичност, която в Гърция можеше да се изживее при извайването на човешката фигура в юпитеровата сфера на мъдростта, където цялата тази мъдрост беше субстанциална, тя се преобрази в творческо обхващане на целия свят, след това с нейната изразена чрез Юпитер гръцка насоченост се роди в едно човешко тяло като Гьоте.
към текста >>
Тази пластичност, която в
Гърци
я можеше да се изживее при извайването на човешката фигура в юпитеровата сфера на мъдростта, където цялата тази мъдрост беше субстанциална, тя се преобрази в творческо обхващане на целия свят, след това с нейната изразена чрез Юпитер гръцка насоченост се роди в едно човешко тяло като Гьоте.
В действителност това бяха магьоснически, живи същества. И там в западналите мистерии на Кветцалкоатл по това време тя се вживя в едно напълно суеверно магическо съдържание, в такова същество като Тетцкатлипока - Тетцкатлипока е бил един вид змийски бог, с когото е било възможно човек да се чувства астрално свързан - и за нея то е станало интензивно живо. Тази индивидуалност не преминава след това през други инкарнации както онази другата индивидуалност, която имаше междинни инкарнации и след като изживява живота си между смъртта и едно ново раждане, тя първо се ражда като мъж в Гърция, а после като жена. Тази индивидуалност, която живя като мъж всред мексиканските мистерии, през живота между смъртта и новото раждане премина през сферата на мъдростта на Юпитер и се роди през осемнадесето, деветнадесето столетие. Индивидуалността, която живя в Гърция, също мина през юпитеровата сфера, както може да се мине, когато човек е бил скулптор и същевременно по гръцки начин беше изживял този ваятелски начин на мислене и представи, който наистина беше жив през онова време.
Тази пластичност, която в Гърция можеше да се изживее при извайването на човешката фигура в юпитеровата сфера на мъдростта, където цялата тази мъдрост беше субстанциална, тя се преобрази в творческо обхващане на целия свят, след това с нейната изразена чрез Юпитер гръцка насоченост се роди в едно човешко тяло като Гьоте.
към текста >>
Но в сферата на Юпитер не е могло да се породи същото от един земен живот, изживян в
Гърци
я както описах, и от един земен живот, преминал в Мексико така, както описах.
Другата индивидуалност също премина през сферата на Юпитер; в нея също се преобрази това, което тя е могла да научи в мексиканските мистерии.
Но в сферата на Юпитер не е могло да се породи същото от един земен живот, изживян в Гърция както описах, и от един земен живот, преминал в Мексико така, както описах.
И двамата са преминали през юпитеровата сфера на мъдростта, но от двата живота е станало това, което е могло да бъде оформено съответно на творческите сили от предишния живот. Индивидуалността, която беше преминала през мексиканските мистерии, премина през юпитеровата сфера и отново беше родена като Елифас Леви. Тук имате магически ритуални действия, магически култове, преобразени по един забележителен начин в мъдрост. Това е една малоценна юпитерова карма, но въпреки това извънредно умна и мъдра. Тук се вижда, как действат заедно това, което човекът е узнал в земния живот и това, което става между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
244.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 11. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
По-късно Байрон търсеше Паладиума по друг начин, той се присъедини към движението за свобода в
Гърци
я, той пожела да донесе един духовен Паладиум.
В края на краищата, който може да прозре историята на Паладиума, прозира твърде много от хода на развитието на европейската история. И тези двама души, за които разказах - Байрон и този, който през ранното Средновековие беше негов другар, чуват за тази легенда и решават да откраднат Паладиума и да го занесат на Север в Русия. Това не им се отдава, те не успяват; разбира се, че е трябвало да не успеят. Но нещо им остава оттогава. В кармичните отношения нещо остава на човека по един особен начин.
По-късно Байрон търсеше Паладиума по друг начин, той се присъедини към движението за свобода в Гърция, той пожела да донесе един духовен Паладиум.
И това е стремежът, който му беше останал от онова време, за което разказах. А моят учител по геометрия показваше на всеки, който внимателно можеше да го наблюдава, че на това място, на което той стоеше, ако и да беше един относително дребен човек, той притежаваше едно несломимо чувство за свобода, което в неговата душевност имаше дълбока връзка с телесния му недостатък, също както при неговия другар.
към текста >>
245.
Забележки към текста.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
65. Георд Георг Гордон Ноел Байрон, 1788-1834, английски поет, умира като борец за освобождението на
Гърци
я от турците.
65. Георд Георг Гордон Ноел Байрон, 1788-1834, английски поет, умира като борец за освобождението на Гърция от турците.
към текста >>
246.
2. СКАЗКА ВТОРА. Арнхайм, 19 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Ние виждаме тук, как на основата на древното развитие на цивилизацията се е развил стремежът да бъде разнесено при източните народи, да бъде разнесено в Египет онова, което е било постигнато като духовна култура в
Гърци
я в малката
Гърци
я да бъде то разпространено по един космополитен начин между народите, които са били достъпни за това.
Когато отидем сега назад в развитието на човечеството и запитаме: коя е най-близката епоха на Михаел, която е предхождала настоящата? ние стигаме до онази епоха, която е намерила своя завършек с онези космополитни дела, които са станали на основата на тогавашния най-ценен гръцки духовен живот, разнесен в Азия чрез походите на Александър Велики.
Ние виждаме тук, как на основата на древното развитие на цивилизацията се е развил стремежът да бъде разнесено при източните народи, да бъде разнесено в Египет онова, което е било постигнато като духовна култура в Гърция в малката Гърция да бъде то разпространено по един космополитен начин между народите, които са били достъпни за това.
Става извънредно важното събитие, че от тази епоха на Михаел се разгръща космополитното разпространение на онова, което е било постигнато за човечеството от гръцкия народ. И когато в северна Африка се разцъфтява градът Александрия, в определен смисъл това разцъфтяване е едно увенчание на тогавашната епоха на Михаел.
към текста >>
Ето защо ние виждаме, че след като Харун ал Рашид беше минал през вратата на смъртта, неговата душа минавайки през духовния свят, през света на звездите, имаше погледа постоянно насочен от Азия, от Багдад, през Африка, през Испания, през западна Европа чак до Англия, имаше своя поглед насочен от Багдад през предна Азия, през
Гърци
я, през Рим в Испания, Франция, даже чак до Англия.
След това Харун ал Рашид както и неговият знаменит съветник минаха през вратата на смъртта. Но след като минаха през смъртта и се намираха в съществуването между смъртта и едно ново раждане, те преследваха по особен начин тяхната цел, да внесат арабския начин на мислене с помощта на разпространяващия се в Европа интелигентен принцип.
Ето защо ние виждаме, че след като Харун ал Рашид беше минал през вратата на смъртта, неговата душа минавайки през духовния свят, през света на звездите, имаше погледа постоянно насочен от Азия, от Багдад, през Африка, през Испания, през западна Европа чак до Англия, имаше своя поглед насочен от Багдад през предна Азия, през Гърция, през Рим в Испания, Франция, даже чак до Англия.
Това беше един живот между смъртта и едно ново раждане, който насочваше своето внимание непрестанно върху южна и западна Европа. След това Харун ал Рашид отново се въплъти и стана Лорд Бейкън, Бейко от Верулам. Самият Бейкън е Харун ал Рашид, който в помеждутъка между смъртта и едно ново раждане беше действувал по начина, който аз току що обясних. Обаче другият, който беше неговият мъдър съветник, избра другия път от Багдад през Черно море, през Русия към средна Европа. Двете личности, двете индивидуалности минаха по две различни посоки: Харун ал Рашид до неговата следваща земна цел като лорд Бейкън, като Бейко от Велурам; мъдрият съветник не отвърна поглед през време на живота между смъртта и едно ново раждане от това, което може да бъде все повече и повече повлияно от изтока, да получи отпечатъка на изтока, и той се прероди отново в лицето на великия педагог и автор на "Пансофия" Амос Комениус.
към текста >>
247.
5. СКАЗКА ПЕТА. Торки, 14 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Следователно Харун ал Рашид и неговият мъдър съветник се движеха известно време в свръхсетивния свят, като от този свръхсетивен свят имаха погледа насочен главно върху това, което ставаше в цивилизацията, която се намира по-далече на запад, върху онова, което се развиваше като цивилизация в
Гърци
я и някои области, които се намират на север от днешното Черно море.
Следователно Харун ал Рашид и неговият мъдър съветник се движеха известно време в свръхсетивния свят, като от този свръхсетивен свят имаха погледа насочен главно върху това, което ставаше в цивилизацията, която се намира по-далече на запад, върху онова, което се развиваше като цивилизация в Гърция и някои области, които се намират на север от днешното Черно море.
Бих могъл да кажа, те гледаха надолу към тази цивилизация и между събитията, върху които падна тогава техния поглед, беше и онова, за което аз говорих в друга връзка в антропософ ски сказки: онова събитие, което стана в 869 година, а именно осмият вселенски събор в Константинопол.
към текста >>
Трябва да помислите: животът на Александър Велики и животът на Аристотел в онова въплъщение от времето на Александър Велики беше такъв, че той означаваше завършек, че той означаваше определен завършек, че така да се каже импулсът, който беше даден със старите култури, който след това се прояви от една страна в
Гърци
я, бе обхванат от Аристотел в понятия, които като идеи дълго време господствуваха над западния свят и въобще над цивилизацията.
Сега трябва да помислите върху следващото, и трябва да привикнете с това, че от сега нататък в антропософското поле ще се говори върху свръхсетивните събития със същата самопонятност както върху събития та на физическия свят.
Трябва да помислите: животът на Александър Велики и животът на Аристотел в онова въплъщение от времето на Александър Велики беше такъв, че той означаваше завършек, че той означаваше определен завършек, че така да се каже импулсът, който беше даден със старите култури, който след това се прояви от една страна в Гърция, бе обхванат от Аристотел в понятия, които като идеи дълго време господствуваха над западния свят и въобще над цивилизацията.
към текста >>
248.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Лондон, 27 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Тогава ще открием: в същото време, когато тук на запад ставаше това, което току що описах, действителният Христос, Христос, който беше слязъл на Земята, който беше оставил своя Човек-Дух горе в Слънцето и внесе своя Дух-Живот в атмосферата на Земята, донесе долу на Земята своя Аз а заедно с него и своето Духовно-Себе този действителен Христос проникна от изток на запад през
Гърци
я, Северна Африка, Италия, Испания към Европа през сърцата на хората в същото време, когато тук той проникваше през природата.
Тайната на Голгота стана отвъд в Азия, тя беше обхванала душите, сърцата на хората, вживя се дълбоко в душите, в сърцата на хората. Трябва да насочим веднъж поглед върху онези, които бяха първите християни, за да видим, какво преобразуване изпитаха те в техните души.
Тогава ще открием: в същото време, когато тук на запад ставаше това, което току що описах, действителният Христос, Христос, който беше слязъл на Земята, който беше оставил своя Човек-Дух горе в Слънцето и внесе своя Дух-Живот в атмосферата на Земята, донесе долу на Земята своя Аз а заедно с него и своето Духовно-Себе този действителен Христос проникна от изток на запад през Гърция, Северна Африка, Италия, Испания към Европа през сърцата на хората в същото време, когато тук той проникваше през природата.
към текста >>
Така щото ние виждаме: тук действуваща от запад към изток, разчетлива сред природата за онези, които можеха да четат, историята на Тайната на Голгота така да се каже като естествена наука на високо посветените от кръглата маса на крал Артус; от изток към запад едно течение сега вече не във вятъра и вълните, не във въздуха и водата, не чрез планините и слънчевите лъчи, а едно течение през кръвта на хората, през сърцата на хората, обхващащо кръвта на хората от Палестина през
Гърци
я до Италия и Испания.
Така щото ние виждаме: тук действуваща от запад към изток, разчетлива сред природата за онези, които можеха да четат, историята на Тайната на Голгота така да се каже като естествена наука на високо посветените от кръглата маса на крал Артус; от изток към запад едно течение сега вече не във вятъра и вълните, не във въздуха и водата, не чрез планините и слънчевите лъчи, а едно течение през кръвта на хората, през сърцата на хората, обхващащо кръвта на хората от Палестина през Гърция до Италия и Испания.
към текста >>
Той проникна в сърцата на самите хора от изток на запад, от Палестина през
Гърци
я, през Италия в Испания.
Как можем ние да наречем това движение? Христос, който беше слязъл чрез Тайната на Голгота, проникна в сърцата на хората.
Той проникна в сърцата на самите хора от изток на запад, от Палестина през Гърция, през Италия в Испания.
Християнството на Граала се разпространи чрез кръвта, през сърцата на хората. Христос предприе своя поход от изток на запад.
към текста >>
Ние виждаме в една по-стара форма това течение на Михаел, когато насочим поглед върху онова, което е станало столетия преди раждането на Тайната на Голгота от северна
Гърци
я, от Македония, чрез онова международно, космополитическо течение, свързано с името на Александър Велики, и е стояло под влиянието на онзи светоглед, който е известно под името Аристотелство.
Ние намираме това течение на Михаел, когато насочим поглед във времето, което непосредствено е предхождало Тайната на Голгота, върху английския запад, върху изхождащото от този английски запад течение на Артус, подбудено първоначално от мистериите на Хиберния.
Ние виждаме в една по-стара форма това течение на Михаел, когато насочим поглед върху онова, което е станало столетия преди раждането на Тайната на Голгота от северна Гърция, от Македония, чрез онова международно, космополитическо течение, свързано с името на Александър Велики, и е стояло под влиянието на онзи светоглед, който е известно под името Аристотелство.
Това, което стана в предихристиянското време чрез Аристотел и Александър, стоеше тогава вътре в господството на Михаел така, както сега ние отново стоим вътре в господството на Михаел. Тогава на Земята в духовния живот беше Импулсът на Михаел както и сега. Винаги когато в земното човечество настъпва един Импулс на Михаел, тогава е настъпило времето, в което онова, което е било основано в един културен център, в един духовен център, се разпространява в много народи на Земята, във всички области, където това е възможно.
към текста >>
Ние виждаме отново, бих могъл да кажа, пренесено сред Християнството, вмъкнато в Християнството, през
Гърци
я, но особено през северна Африка, през Италия н Испания, един вид арабизъм.
И ние виждаме след това пренесено в християнското развитие онова, което изхождаше от Харун ал Рашид, от арабизма.
Ние виждаме отново, бих могъл да кажа, пренесено сред Християнството, вмъкнато в Християнството, през Гърция, но особено през северна Африка, през Италия н Испания, един вид арабизъм.
към текста >>
Харун ал Рашид вършеше това повече, като насочваше своя поглед от духовния свят върху
Гърци
я, Италия, Испания; неговият съветник вършеше това, като насочваше своя поглед върху това, което отиваше от изток през областите северно от Черно Море, през Русия чак до Средна Европа.
Обаче Харун ал Рашид и неговият съветник бяха минали вече през вратата на смъртта по-рано. От живота, който сега водеха между смъртта и едно ново раждане над Земята, те следяха това, което ставаше долу като мохамедано-мавърски походи в Испания, те следяха от духовния свят това, което сами бяха култивирали и което се разпространяваше чрез техните следовници.
Харун ал Рашид вършеше това повече, като насочваше своя поглед от духовния свят върху Гърция, Италия, Испания; неговият съветник вършеше това, като насочваше своя поглед върху това, което отиваше от изток през областите северно от Черно Море, през Русия чак до Средна Европа.
към текста >>
249.
Евангелието на познанието и неговата молитва. Предварителна бележка
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Древните
гърци
напълно естествено са вплитали божествените образи в историческите събития: те още са ги чувствали действително близко.
Древните гърци напълно естествено са вплитали божествените образи в историческите събития: те още са ги чувствали действително близко.
Изкуството не е било възможно без усещане на божественото начало. Но сега пред духовния поглед като познавателен проблем застана законът на Кармата. Той трябваше да бъде изживяван с най-дълбоко чувстване. Да се накарат съвременниците да участват в такова дълбоко изживяване, това можеше да стане най-добре по пътя на изкуството. Да се представи изживяващата се в съдбата на човечеството Карма по този начин, това беше изискването на времето.
към текста >>
250.
Слово при полагане Основния камък на сградата в Дорнах на 20 Септември 1913
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Да се опитаме, мили мои сестри и братя, да се пренесем назад в онези божествени времена на Земята, от които в нас се надига още един последен копнеж, един последен спомен, когато в Древна
Гърци
я с последните тонове на мистерийната мъдрост - и същевременно с първите философски тонове - чуваме великия Платон да известява вечните идеи и вечното съдържание на света.
Да се опитаме да помислим как някога в нашата земна еволюция навлезе голямото известие и послание, предвечното Евангелие на Божествено-духовния живот, как този живот беше изпратен на Земята тогава, когато самите божествени Духове още бяха великите учители на човечеството.
Да се опитаме, мили мои сестри и братя, да се пренесем назад в онези божествени времена на Земята, от които в нас се надига още един последен копнеж, един последен спомен, когато в Древна Гърция с последните тонове на мистерийната мъдрост - и същевременно с първите философски тонове - чуваме великия Платон да известява вечните идеи и вечното съдържание на света.
И да се опитаме да схванем какво е навлязло оттогава в нашата земна еволюция като луциферични и ариманични влияния. Да се опитаме да си изясним как от човешката душа се е отдръпнала връзката с божественото битие на света, с волята, с чувството и с божествено-духовното познание.
към текста >>
251.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 27 Май 1922, Дорнах
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Ако обаче се върнем назад от това, което например в Древна
Гърци
я вече е било закономерност, задължителна за спазване закономерност на речта, което вече се е превърнало в хекзаметър, пентаметър, ако се върнем назад, тогава ще намерим едно старо изживяване на дихателния процес.
Ако обаче се върнем назад от това, което например в Древна Гърция вече е било закономерност, задължителна за спазване закономерност на речта, което вече се е превърнало в хекзаметър, пентаметър, ако се върнем назад, тогава ще намерим едно старо изживяване на дихателния процес.
Това изживяване обаче било определено да изнесе човека от света, в който той е живял между раждането и смъртта, в един духовно-душевен свят.
към текста >>
252.
2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Гърци
те не се нуждаеха от нищо повече освен да достигнат природата, защото те имаха в природата вече извора на всяко задоволяване.
Гъркът не беше израснал вън от природата и затова всички негови нужди могат да бъдат задоволени от нея. Сраснал се в неразделно единство с цялото си битие с природата, тя твори в него и знае след това напълно, какво може да му създаде, за да може също отново да задоволи това битие, това съществуване. Така при този наивен народ изкуството образуваше едно продължение на живота и работата в природата, то израсна напълно от нея. То задоволяваше същите нужди както неговата майка, само че в по-висок размер. Но това се дължи, че Аристотел не познаваше никакъв по-висок принцип на изкуството освен подражанието на природата.
Гърците не се нуждаеха от нищо повече освен да достигнат природата, защото те имаха в природата вече извора на всяко задоволяване.
Това, което на нас би трябвало да ни изглежда празно и без значение, чисто подражание на природата, тук беше напълно достатъчно. Ние сме се отучили да виждаме в чистата природа най-висшето, за което нашият дух проявява желание; ето защо чистият реализъм, който е лишен от онова висше естество, не би могъл никога да ни задоволи. Това време трябваше да дойде. То беше необходимост за развиващото се до все по-високи степени човечество. Човекът можеше да се задържи само толкова дълго в природата, докато нямаше още съзнание за това.
към текста >>
Това е точно противоположното на
гърци
зма.
Природата стои срещу нас лишена от душа, лишена от всичко онова, което нашата вътрешност ни известява като нещо Божествено. Следващото последствие е отвръщането от всичко, което е природа, бягството от непосредствено действителното.
Това е точно противоположното на гърцизма.
Както този последният беше намерил всичко в природата, така този светоглед не намира абсолютно нищо в нея. И в тази светлина трябва да ни се яви християнското средновековие2. Както гърцизмът не можеше да познае същността на изкуството, защото не можеше да разбере, че изкуството е нещо излизащо от природата, че то е създадено на една по-висша природа по отношение на непосредствената природа, така също християнската наука на средновековието не можа да стигне до едно познаване на изкуството, защото изкуството можеше да работи само със средствата на природата и учените не можаха да схванат, как в лишената от божественост действителност можаха да бъдат създадени творения, които могат да задоволят стремящия се към Божественото дух. Тук също безпомощността на науката не причини никакво прекъсване на развитието на изкуството. Докато тази наука не знаеше, какво трябва да мисли върху изкуството, родиха се най-величествените творения на християнското изкуство.
към текста >>
Както
гърци
змът не можеше да познае същността на изкуството, защото не можеше да разбере, че изкуството е нещо излизащо от природата, че то е създадено на една по-висша природа по отношение на непосредствената природа, така също християнската наука на средновековието не можа да стигне до едно познаване на изкуството, защото изкуството можеше да работи само със средствата на природата и учените не можаха да схванат, как в лишената от божественост действителност можаха да бъдат създадени творения, които могат да задоволят стремящия се към Божественото дух.
Природата стои срещу нас лишена от душа, лишена от всичко онова, което нашата вътрешност ни известява като нещо Божествено. Следващото последствие е отвръщането от всичко, което е природа, бягството от непосредствено действителното. Това е точно противоположното на гърцизма. Както този последният беше намерил всичко в природата, така този светоглед не намира абсолютно нищо в нея. И в тази светлина трябва да ни се яви християнското средновековие2.
Както гърцизмът не можеше да познае същността на изкуството, защото не можеше да разбере, че изкуството е нещо излизащо от природата, че то е създадено на една по-висша природа по отношение на непосредствената природа, така също християнската наука на средновековието не можа да стигне до едно познаване на изкуството, защото изкуството можеше да работи само със средствата на природата и учените не можаха да схванат, как в лишената от божественост действителност можаха да бъдат създадени творения, които могат да задоволят стремящия се към Божественото дух.
Тук също безпомощността на науката не причини никакво прекъсване на развитието на изкуството. Докато тази наука не знаеше, какво трябва да мисли върху изкуството, родиха се най-величествените творения на християнското изкуство. Философията, която в онова време вървеше след богословието носейки неговите шлейфове, тя не съумя да създаде на изкуството никакво място в прогреса на културата, както не може да стори това великият идеалист на гърците, "Божественият Платон". Платон обяви изобразителното изкуство и драматиката просто за вредни. Той имаше толкова малко понятие за самостоятелната задача на изкуството, че прояви милост към музиката само затова, защото подпомагала храбростта във войната.
към текста >>
Философията, която в онова време вървеше след богословието носейки неговите шлейфове, тя не съумя да създаде на изкуството никакво място в прогреса на културата, както не може да стори това великият идеалист на
гърци
те, "Божественият Платон".
Както този последният беше намерил всичко в природата, така този светоглед не намира абсолютно нищо в нея. И в тази светлина трябва да ни се яви християнското средновековие2. Както гърцизмът не можеше да познае същността на изкуството, защото не можеше да разбере, че изкуството е нещо излизащо от природата, че то е създадено на една по-висша природа по отношение на непосредствената природа, така също християнската наука на средновековието не можа да стигне до едно познаване на изкуството, защото изкуството можеше да работи само със средствата на природата и учените не можаха да схванат, как в лишената от божественост действителност можаха да бъдат създадени творения, които могат да задоволят стремящия се към Божественото дух. Тук също безпомощността на науката не причини никакво прекъсване на развитието на изкуството. Докато тази наука не знаеше, какво трябва да мисли върху изкуството, родиха се най-величествените творения на християнското изкуство.
Философията, която в онова време вървеше след богословието носейки неговите шлейфове, тя не съумя да създаде на изкуството никакво място в прогреса на културата, както не може да стори това великият идеалист на гърците, "Божественият Платон".
Платон обяви изобразителното изкуство и драматиката просто за вредни. Той имаше толкова малко понятие за самостоятелната задача на изкуството, че прояви милост към музиката само затова, защото подпомагала храбростта във войната.
към текста >>
Че човекът се издига над становището на
гърци
зма, това си има своята добра причина.
Във времето, когато дух и природа бяха толкова вътрешно свързани, не можа да се роди науката на изкуството, но тя не можа да се роди също в онова време, в което дух и природа стояха единият срещу другата като непримирими противоположности. За раждането на естетиката беше необходимо онова време, в което човекът свободен и независим от веригите на природата виждаше духа в неговата неразмътена яснота, в което обаче също отново е възможно едно сливане с природата.
Че човекът се издига над становището на гърцизма, това си има своята добра причина.
Защото в сбора от случайности, от които е съставен светът, в който ние се чувствуваме поставени, ние никога не можем да намерим Божественото, необходимото. Ние не виждаме нищо около нас освен факти, които биха могли да имат също и друга форма; не виждаме нищо освен индивиди и нашият дух се стреми към видимото, към първо образното, ние не виждаме нищо освен това, което има край, което е преходно и нашият дух се стреми към безкрайното, непреходното, вечното. Следователно, ако отчужденият от природата човешки дух трябва отново да се върне към природата, това връщане трябва да стане към нещо друго, а не към онзи сбор от случайности. И това връщане означава за Гьоте: връщане към природата, обаче връщане с цялото богатство на развития дух, с достигнатото високо развитие на новото време.
към текста >>
Обаче един историк на естетиката би могъл да счита всичко това само така, както се разглежда обективно всеки философски стремеж на човечеството преди действителното начало на философията в
Гърци
я с Талес.
1. Тук става дума за естетика като една самостоятелна наука. Естествено биха могли да се срещнат изказвания върху изкуствата при ръководещите духове от по-стари времена.
Обаче един историк на естетиката би могъл да счита всичко това само така, както се разглежда обективно всеки философски стремеж на човечеството преди действителното начало на философията в Гърция с Талес.
към текста >>
253.
10. Дорнах, 9 април 1921 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
И когато после Гьоте стоеше пред италианските произведения на изкуството и онова, което можеше да говори от пространството не само на сетивата, а на душата, от неговата душа се изтръгна мисълта: тук той разбра, как
гърци
те, творчеството на които той вярваше да познава отново в тези произведения на изкуството, са творили така, както самата природа твори, и той вярваше, че се намира по следите на законите, които създават природата.
Аз не искам да дам на този въпрос един теоретически отговор. Тук бих искал отново да обърна погледа си към действителността и тази действителност е налице; тя също се е развила и проявила в хода на човешкото развитие. Когато Гьоте беше достигнал възрастта, в която Новалис напусна физическия свят от своето музикално-поетическо настроение, в душата на Гьоте се роди най-дълбокият копнеж да проникне в онзи художествен свят, който е стигнал до най-голяма висота в изобразяването на онази същност, която може да се прояви в пространството и времето. На тази възраст в Гьоте се разгоря копнежът да слезе на юг, за да долови в италианските произведения на изкуството в пространството и времето нещо от това, от което е творило едно изкуство, което добре е разбирало да внесе истински художествено пространствените и временните форми, преди всичко в пространствените форми.
И когато после Гьоте стоеше пред италианските произведения на изкуството и онова, което можеше да говори от пространството не само на сетивата, а на душата, от неговата душа се изтръгна мисълта: тук той разбра, как гърците, творчеството на които той вярваше да познава отново в тези произведения на изкуството, са творили така, както самата природа твори, и той вярваше, че се намира по следите на законите, които създават природата.
към текста >>
254.
1.Първа лекция, Дорнах, 27 Май 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Ако обаче се върнем още по-назад, към епохата на древна
Гърци
я, чиито външни исторически описания са направени според сравнително по-пълни източници, ние ще установим, че изобщо не сме в състояние да вникнем в душевната същност на древните
гърци
.
Ако обаче се върнем още по-назад, към епохата на древна Гърция, чиито външни исторически описания са направени според сравнително по-пълни източници, ние ще установим, че изобщо не сме в състояние да вникнем в душевната същност на древните гърци.
И Херман Грим има пълно право, когато казва: Човешките образи, които историята обикновено описва като гърци, са твърде далеч от истината. С обикновеното съзнание*4 днешният човек вече не може да проникне нито в тогавашните души, нито в социалния по рядък, на който те са били подчинени. Много по-различен от нашия душевен живот е бил този на хората от Египетско-халдейската епоха, която обхваща периода преди 8 предхристиянски век, още по-различен е бил душевният живот през Древно-персийската епоха, както я наричам в моята „Тайна наука“, а съвсем различен от това, което усещаме като душевни същества от пробуждането сутрин до заспиването вечер е бил душевният живот през Древно-индийската епоха, първата културна епоха след голямата Атлантска катастрофа.*5
към текста >>
И Херман Грим има пълно право, когато казва: Човешките образи, които историята обикновено описва като
гърци
, са твърде далеч от истината.
Ако обаче се върнем още по-назад, към епохата на древна Гърция, чиито външни исторически описания са направени според сравнително по-пълни източници, ние ще установим, че изобщо не сме в състояние да вникнем в душевната същност на древните гърци.
И Херман Грим има пълно право, когато казва: Човешките образи, които историята обикновено описва като гърци, са твърде далеч от истината.
С обикновеното съзнание*4 днешният човек вече не може да проникне нито в тогавашните души, нито в социалния по рядък, на който те са били подчинени. Много по-различен от нашия душевен живот е бил този на хората от Египетско-халдейската епоха, която обхваща периода преди 8 предхристиянски век, още по-различен е бил душевният живот през Древно-персийската епоха, както я наричам в моята „Тайна наука“, а съвсем различен от това, което усещаме като душевни същества от пробуждането сутрин до заспиването вечер е бил душевният живот през Древно-индийската епоха, първата културна епоха след голямата Атлантска катастрофа.*5
към текста >>
И наистина, древните
гърци
имаха такова усещане за физическото тяло, каквото има едно дете, когато то се радва на своите нови дрехи и това е така, защото във физическото тяло
гърци
те се усещаха свежи и млади.
Всичко това се утвърди главно в хода на Гръцко-латинската културна епоха. Едва сега физическото тяло се превърна в нещо изключително важно за човека. Естествено, нещата си имат своето дълбоко оправда ние и тъкмо в рамките на гръцката култура ние виждаме едно свежо и пълнокръвно потапяне във физическото тяло, нещо, което е очевидно във всички области на гръцката култура. Бих желал да повторя, че това потапяне във физическото тяло е нещо изключително характерно за гръцкото изкуство.
И наистина, древните гърци имаха такова усещане за физическото тяло, каквото има едно дете, когато то се радва на своите нови дрехи и това е така, защото във физическото тяло гърците се усещаха свежи и млади.
към текста >>
От своя страна
гърци
те изпитваха огромна радост, че сега, след като са вече родени, могат да си послужат с предоставеното им физическо тяло.
От своя страна гърците изпитваха огромна радост, че сега, след като са вече родени, могат да си послужат с предоставеното им физическо тяло.
Всичко това даде на гръцкото изкуство, на гръцката трагедия и на Омировата поезия онзи неповторим полет в описанието на човешката природа, доколкото тя е свързана с външните форми на неговото физическо тяло. Всички психологически особености имат своите дълбоки вътрешни основания. Опитайте се поне веднъж да се пренесете в онази неподправена радост, която се излъчва от Омир, когато той описва Хектор, Ахил и така нататък, и вижте каква голяма важност се отдава на външните описания. При римляните тази специфична особеност постепенно угасна. Поначало за романския елемент е характерно това, че хората започват да придават стойност на онова, което може да бъде разбрано с помощта на обикновеното човешко съзнание.
към текста >>
Древните
гърци
все още имаха живото усещане, че в основата на нещата са именно мислите.
Опитайте се поне веднъж да се пренесете в онази неподправена радост, която се излъчва от Омир, когато той описва Хектор, Ахил и така нататък, и вижте каква голяма важност се отдава на външните описания. При римляните тази специфична особеност постепенно угасна. Поначало за романския елемент е характерно това, че хората започват да придават стойност на онова, което може да бъде разбрано с помощта на обикновеното човешко съзнание. Защото човекът стана гражданин на Земята едва през тази Четвърта следатлантска културна епоха. Предишните възгледи за Азът, астралното тяло и етерното тяло се разпаднаха.
Древните гърци все още имаха живото усещане, че в основата на нещата са именно мислите.
Аз подробно съм описал това в моята книга „Загадките на Философията“.*10 Тази характерна особеност постепенно се изгуби и хората започнаха да вярват, че мислите възникват не другаде, а в човешката глава. Човекът все повече и повече започна да се отъждествява със своето физическо тяло.
към текста >>
Ние просто фантазираме, когато се опитваме да вникнем в основното усещане на древните
гърци
, което те са изпитвали при вида на човешкото физическо тяло.
Днешните хора все още нямат никаква представа за промените, настъпили след 15 век, когато започна и Петата следатлантска културна епоха. Ние отново започваме да растем и да излизаме извън очертанията на нашето физическо тяло, само че все още не забелязваме нищо.
Ние просто фантазираме, когато се опитваме да вникнем в основното усещане на древните гърци, което те са изпитвали при вида на човешкото физическо тяло.
В този смисъл, нашите усещания са значително притъпени. Нашата абстрактна представа за бързоногия Ахил не ни говори нищо. Че изобщо гърците можеха да имат толкова непосредствени, толкова неопровержими представи за вътрешната същност на Ахил всичко това е за нас нещо твърде смътно и отвлечено. По отношение на всяко едно изкуство, ние сме поставени така, че душевните сили обхващат физическото тяло само отчасти. Докато през последните столетия от предхристиянското време гърците усещаха как космическите мисли им се изплъзват и как могат да разгадаят мислите, само ако насочат своите размисли обратно към човека, то при днешните хора е налице е една пълна несигурност по отношение на мислите.
към текста >>
Че изобщо
гърци
те можеха да имат толкова непосредствени, толкова неопровержими представи за вътрешната същност на Ахил всичко това е за нас нещо твърде смътно и отвлечено.
Днешните хора все още нямат никаква представа за промените, настъпили след 15 век, когато започна и Петата следатлантска културна епоха. Ние отново започваме да растем и да излизаме извън очертанията на нашето физическо тяло, само че все още не забелязваме нищо. Ние просто фантазираме, когато се опитваме да вникнем в основното усещане на древните гърци, което те са изпитвали при вида на човешкото физическо тяло. В този смисъл, нашите усещания са значително притъпени. Нашата абстрактна представа за бързоногия Ахил не ни говори нищо.
Че изобщо гърците можеха да имат толкова непосредствени, толкова неопровержими представи за вътрешната същност на Ахил всичко това е за нас нещо твърде смътно и отвлечено.
По отношение на всяко едно изкуство, ние сме поставени така, че душевните сили обхващат физическото тяло само отчасти. Докато през последните столетия от предхристиянското време гърците усещаха как космическите мисли им се изплъзват и как могат да разгадаят мислите, само ако насочат своите размисли обратно към човека, то при днешните хора е налице е една пълна несигурност по отношение на мислите.
към текста >>
Докато през последните столетия от предхристиянското време
гърци
те усещаха как космическите мисли им се изплъзват и как могат да разгадаят мислите, само ако насочат своите размисли обратно към човека, то при днешните хора е налице е една пълна несигурност по отношение на мислите.
Ние просто фантазираме, когато се опитваме да вникнем в основното усещане на древните гърци, което те са изпитвали при вида на човешкото физическо тяло. В този смисъл, нашите усещания са значително притъпени. Нашата абстрактна представа за бързоногия Ахил не ни говори нищо. Че изобщо гърците можеха да имат толкова непосредствени, толкова неопровержими представи за вътрешната същност на Ахил всичко това е за нас нещо твърде смътно и отвлечено. По отношение на всяко едно изкуство, ние сме поставени така, че душевните сили обхващат физическото тяло само отчасти.
Докато през последните столетия от предхристиянското време гърците усещаха как космическите мисли им се изплъзват и как могат да разгадаят мислите, само ако насочат своите размисли обратно към човека, то при днешните хора е налице е една пълна несигурност по отношение на мислите.
към текста >>
Също толкова налудничаво би изглеждало за древните
гърци
, ако някой не е в състояние да схване, че човешкото същество действително улавя мислите чрез мозъка и търси обяснение на този самопонятен факт в особеностите на мислите и на мозъка, защото тогавашните хора виждаха тези неща съвсем непосредствено, също както ние непосредствено виждаме, че ръката държи часовника и не считаме за необходимо да търсим някакво научно обяснение за съотношенията между металните части на часовника и мускулите на ръката.
И ако бих постъпил по този начин, нали така, според днешната степен на съзнание аз бих изглеждал като един уморазстроен човек.
Също толкова налудничаво би изглеждало за древните гърци, ако някой не е в състояние да схване, че човешкото същество действително улавя мислите чрез мозъка и търси обяснение на този самопонятен факт в особеностите на мислите и на мозъка, защото тогавашните хора виждаха тези неща съвсем непосредствено, също както ние непосредствено виждаме, че ръката държи часовника и не считаме за необходимо да търсим някакво научно обяснение за съотношенията между металните части на часовника и мускулите на ръката.
Да, древните гърци изобщо не размишляваха върху тези връзки; за тях те бяха нещо самопонятно. Те инстинктивно се досещаха за характера на връзките между мислите и човешките същества.
към текста >>
Да, древните
гърци
изобщо не размишляваха върху тези връзки; за тях те бяха нещо самопонятно.
И ако бих постъпил по този начин, нали така, според днешната степен на съзнание аз бих изглеждал като един уморазстроен човек. Също толкова налудничаво би изглеждало за древните гърци, ако някой не е в състояние да схване, че човешкото същество действително улавя мислите чрез мозъка и търси обяснение на този самопонятен факт в особеностите на мислите и на мозъка, защото тогавашните хора виждаха тези неща съвсем непосредствено, също както ние непосредствено виждаме, че ръката държи часовника и не считаме за необходимо да търсим някакво научно обяснение за съотношенията между металните части на часовника и мускулите на ръката.
Да, древните гърци изобщо не размишляваха върху тези връзки; за тях те бяха нещо самопонятно.
Те инстинктивно се досещаха за характера на връзките между мислите и човешките същества.
към текста >>
За древните
гърци
подобен въпрос би звучал по същия начин, както ако например днес бихме попитали: Какво правят мислите там в мозъка?
Нека да допуснем, че аз си задавам въпроса: Добре, тук виждам една човешка ръка, но защо часовникът, който е на нея, не пада?
За древните гърци подобен въпрос би звучал по същия начин, както ако например днес бихме попитали: Какво правят мислите там в мозъка?
Ние стигаме до този въпрос само защото сме престанали да разбираме как всъщност мислите могат да живеят отделно и независимо от нас. Обаче днес ние сме на път отново да отделим мислите от себе си, но все още не знаем какво точно да правим с тях, понеже все по-малко и по-малко разполагаме с физическото тяло, тъй като разширявайки етерното тяло ние всъщност вече напускаме очертанията на физическото тяло. Бих желал да си послужа и с още едно сравнение: ние имаме не само дрехи, но и джобове, където можем да скрием нещо, нали така? Същото беше при гърците. За тях човешкото тяло представляваше нещо, което можеше да съхранява в себе си мисли те, чувствата и волевите импулси.
към текста >>
Същото беше при
гърци
те.
Нека да допуснем, че аз си задавам въпроса: Добре, тук виждам една човешка ръка, но защо часовникът, който е на нея, не пада? За древните гърци подобен въпрос би звучал по същия начин, както ако например днес бихме попитали: Какво правят мислите там в мозъка? Ние стигаме до този въпрос само защото сме престанали да разбираме как всъщност мислите могат да живеят отделно и независимо от нас. Обаче днес ние сме на път отново да отделим мислите от себе си, но все още не знаем какво точно да правим с тях, понеже все по-малко и по-малко разполагаме с физическото тяло, тъй като разширявайки етерното тяло ние всъщност вече напускаме очертанията на физическото тяло. Бих желал да си послужа и с още едно сравнение: ние имаме не само дрехи, но и джобове, където можем да скрием нещо, нали така?
Същото беше при гърците.
За тях човешкото тяло представляваше нещо, което можеше да съхранява в себе си мисли те, чувствата и волевите импулси. Днес ние просто не знаем как да се отнасяме с мислите, чувствата и волята. Положението е такова, сякаш имаме джобове, а всички наши вещи пропадат през тях; или сякаш носим всички вещи в ръцете си, понеже не съзнаваме, че имаме джобове. Така ние сме лишени от съзнанието за същинската природа на нашия организъм и не знаем как да си обясним несъмнената връзка между тялото и душевния живот, измисляме си куриозни идеи като тази за психопаралелизма и т.н. За гръцкото светоусещане всичко това би изглеждало така, сякаш пред него застава един слепец, който не вижда, че има джобове и не се досеща, че може да си послужи с тях.
към текста >>
А
гърци
те, за да стигнат до Боговете, освен от звездите, се нуждаеха и от някакъв личен елемент.
А по-късно настъпи елинската култура, когато, превръщайки се в гражданин на Земята, човекът започна да усеща себе си като обезбожествен. Сега вече стана необходимо Боговете да бъдат търсени на Земята. Поглеждайки към звездите, древният човек стигаше до познанието за Боговете.
А гърците, за да стигнат до Боговете, освен от звездите, се нуждаеха и от някакъв личен елемент.
И в хода на времето тази потребност ставаше все по-силна. След като не вижда връзката между мислите и предметите, днешното човечество трябва да извоюва една нова способност: Все повече и повече да се абстрахира от физическия свят, да се абстрахира от физическото звездно небе, от физическия годишен цикъл, да се абстрахира от самите сетивни възприятия. За да намери отново божествено-духовния елемент в сетивно-физическия свят, човекът трябва да се научи й да възприема този елемент като нещо, което не е свързано със сетивните възприятия.
към текста >>
С оглед действителните нужди на нашето съвремие, от човека се изисква не само да бъде гражданин на Земята, какъвто той стана още през епохата на Древна
Гърци
я, а в известен смисъл да се отчужди от Земното си гражданство и да вижда духовно-душевните сили в себе си, без да разчита на физическите възприятия.
Енергично да се застъпва за този възглед ето една от задачите на антропософската Духовна наука. И в този смисъл антропософската Духовна наука израства от самата еволюция на човешкия род. Ние винаги трябва да сме наясно: Антропософията не е рожба на някакъв произвол, нито някаква образователна програма за усъвършенствуване на човечеството, а нещо, което възниква като резултат от самата еволюция на човешкия род. Общо взето, днешният превес на материализма означава едно връщане назад.
С оглед действителните нужди на нашето съвремие, от човека се изисква не само да бъде гражданин на Земята, какъвто той стана още през епохата на Древна Гърция, а в известен смисъл да се отчужди от Земното си гражданство и да вижда духовно-душевните сили в себе си, без да разчита на физическите възприятия.
И когато наред с тези действителни нужди материализмът непрекъснато застрашава човешката душа, това означава едно ариманическо изоставане при онази еволюционна степен, която за условията в Древна Гърция и Рим беше нещо напълно естествено. За тогавашните хора беше оправдано да се взират във физическия свят, защото там те виждаха формите на духовния свят. Изоставайки в развитието си, днешните хора не различават във физическия свят никакви духовни въздействия. И материализмът се свежда именно до това. Така в потока на общочовешката еволюция се промъкна един елемент, който е враждебен към всякакво по-нататъшно развитие.
към текста >>
И когато наред с тези действителни нужди материализмът непрекъснато застрашава човешката душа, това означава едно ариманическо изоставане при онази еволюционна степен, която за условията в Древна
Гърци
я и Рим беше нещо напълно естествено.
Енергично да се застъпва за този възглед ето една от задачите на антропософската Духовна наука. И в този смисъл антропософската Духовна наука израства от самата еволюция на човешкия род. Ние винаги трябва да сме наясно: Антропософията не е рожба на някакъв произвол, нито някаква образователна програма за усъвършенствуване на човечеството, а нещо, което възниква като резултат от самата еволюция на човешкия род. Общо взето, днешният превес на материализма означава едно връщане назад. С оглед действителните нужди на нашето съвремие, от човека се изисква не само да бъде гражданин на Земята, какъвто той стана още през епохата на Древна Гърция, а в известен смисъл да се отчужди от Земното си гражданство и да вижда духовно-душевните сили в себе си, без да разчита на физическите възприятия.
И когато наред с тези действителни нужди материализмът непрекъснато застрашава човешката душа, това означава едно ариманическо изоставане при онази еволюционна степен, която за условията в Древна Гърция и Рим беше нещо напълно естествено.
За тогавашните хора беше оправдано да се взират във физическия свят, защото там те виждаха формите на духовния свят. Изоставайки в развитието си, днешните хора не различават във физическия свят никакви духовни въздействия. И материализмът се свежда именно до това. Така в потока на общочовешката еволюция се промъкна един елемент, който е враждебен към всякакво по-нататъшно развитие. Днешното човечество изпитва страх от нови понятия и предпочита да борави със старите.
към текста >>
255.
2.Втора лекция, 1 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Ако той се стреми към някакво художествено произведение както например древните
гърци
възпяваха идеализирания от тях образ на човека тогава той застава пред нас като едно същество, което е дълбоко неудовлетворено от всички онези привилегии, които природата му е отредила.
Ако се поддаваме на днешните внушения и разглеждаме човека единствено като най-висшето произведение на природата, като най-висшето същество на природата, което бележи някакъв връх в еволюцията на Земята, тогава ние кардинално объркваме вътрешните съотношения между човека и света, защото ако би било вярно, че човекът е, така да се каже, само крайният продукт на природния свят и се ръководи само от първичните си душевни импулси, тогава той щеше да постига пълна хармония с външния свят. Ако животинското царство би еволюирало по онзи начин, който се приема от официалната наука, тогава фактически човекът, този краен продукт на майката природа, би трябвало да бъде напълно удовлетворен от своето положение във Вселената, в Космоса. Той не би трябвало да усеща в себе си никакви пориви за творчество и никакви стремежи за издигане над природните царства.
Ако той се стреми към някакво художествено произведение както например древните гърци възпяваха идеализирания от тях образ на човека тогава той застава пред нас като едно същество, което е дълбоко неудовлетворено от всички онези привилегии, които природата му е отредила.
В противен случай, ако например би бил музикално удовлетворен от звуците на славея и чучулигата, той никога нямаше да композира сонати и симфонии, понеже би ги усещал като нещо неистинно и измамно. Истинното би трябвало да се изчерпва със звуците на славея и чучулигата. Фактически съвременният светоглед, ако той изобщо има отношение към творчеството, изисква от човека да се задоволява само с подражание на природните процеси, защото в момента, в който създава нещо, което се издига над природата, той е склонен да го усеща като измамно, ако не приема съществуването на един друг свят, различен от природния.
към текста >>
Да, древните
гърци
изобщо не биха разбрали защо някой трябва да подражава на природата.
Да, древните гърци изобщо не биха разбрали защо някой трябва да подражава на природата.
Защото ако даден човек не участвува в определен духовен живот, той едва ли копнее да създаде нещо, което надхвърля чисто природните дадености. И ако не участвува в духовния живот, откъде би могъл той да черпи своето вдъхновение? Отникъде другаде, освен от природата? Всички епохи, които са вдъхновявали художественото творчество на човешките същества, са поддържали точно определени връзки с духовния свят. Самото художествено творчество произлиза именно от тези връзки с духовния свят.
към текста >>
256.
3.Трета лекция, 2 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Ако се задълбочим в тайните на музиката, ние стигаме до извода аз вече съм обсъждал тази тема тук който беше извънредно близък още на древните
гърци
, понеже те прекрасно разбираха тези неща и ги свързваха, примерно, с лирата на Аполон.*15 Макар и скрито, музикалното изживяване е извънредно близко с хармонично-мелодичните космически отношения, от които израства самият човек.
Напротив, когато пристъпваме в музикалната област, ние изцяло се потопяваме в духовните изживявания на човешката душа. Сега ние трябва окончателно да напуснем пространството. Музикалният елемент е линеен и едноизмерен. Той може да бъде изживян едноизмерно в линията на времето, и то по такъв начин, че сега човекът възприема света като свой собствен свят. Потопявайки се във физическия свят, или напускайки физическия свят, душата не иска да напомня за своите потребности; сега, в областта на музиката, тя се стреми да изживее онова, което живее и пулсира в нея като душевно-духовна сила.
Ако се задълбочим в тайните на музиката, ние стигаме до извода аз вече съм обсъждал тази тема тук който беше извънредно близък още на древните гърци, понеже те прекрасно разбираха тези неща и ги свързваха, примерно, с лирата на Аполон.*15 Макар и скрито, музикалното изживяване е извънредно близко с хармонично-мелодичните космически отношения, от които израства самият човек.
Всъщност чудните струни на Аполоновата лира, които в случая проявяват едно странично действие, са неговите нервни разклонения, излизащи от гръбначния мозък. Ето какво представлява Аполоновата лира: гръбначният мозък, завършващ горе в мозъка и разпростиращ нервните си окончания из цялото тяло. И в рамките на Земния свят, душевно-духовният човек изразява себе си именно с помощта на тези нервни разклонения. Най-съвършеният инструмент на този свят е самият човек и един музикален инструмент ни предлага своите музикални тонове само дотолкова, доколкото в трептенето на струните човекът усеща нещо, което чрез нервните разклонения и кръвните пътища е дълбоко свързано с неговия собствен организъм. Човекът, доколкото е рожба на нервната система, е вътрешно изграден от музика, и той има художествено-музикални възприятия само дотолкова, доколкото те съвпадат с тайните на неговото собствено музикално устройство.
към текста >>
И за древните
гърци
би изглеждало напълно абсурдно, ако поетът започне да описва хората по пазарите или в техните къщи.
Нека сега да навлезем в областта на поезията. Доста подробности от това, което вече съм споделял пред Вас за поетическите усещания на хората от древните времена, когато поезията беше изцяло подчинена на художествените закономерности, биха могли да ни обърнат внимание върху факта, че тогава поезията е била под влиянието на все още живата връзка на човека с душевно-духовния свят. Вчера аз подхвърлих, че ако Ханс и Хинц се разхождат на пазара и разговарят, техните движения и реплики винаги ще са много по-изразителни от всичко онова, което впоследствие бихме могли да опишем.
И за древните гърци би изглеждало напълно абсурдно, ако поетът започне да описва хората по пазарите или в техните къщи.
Натурализмът породи един странен стремеж: на театралната сцена да се изобразяват само натуралистични събития! Колкото абсурдна е една живопис, при която нанасяме цветовете не върху съответната повърхност, а направо в пространството, толкова абсурдно е и едно сценично изкуство, в чиито ясно очертани сценични средства ние не съумяваме да вникнем както трябва. Помислете само: ако искаме да сме действително натуралистични, ние не би трябвало да отделяме сцената от залата, където се намират зрителите. Ако действието се разиграва в някаква стая, и това става на сцената, ясно е, че такива стаи, на които липсва една от четирите страни, изобщо не съществуват; през зимата там ние веднага бихме замръзнали от студ. Стаите се правят така, че да са оградени от четирите страни.
към текста >>
Този процес започна още в древна
Гърци
я, през интервала между Есхил, при когото ние навсякъде виждаме как божествените импулси пронизват човека, и Евридип, при когото хората се изявяват вече като човешки.същества, макар и все още под влиянието на свръхземни импулси, защото, бих казал, същинският натурализъм стана възможен едва в по-новите времена.
А драматическата поезия? За да си отговорим на този въпрос, достатъчно е само да си припомним времето преди Есхил и по-специално един от Боговете: Дионисий. Първоначално единственото действуващо лице е Дионисий, после идва неговият помощник сценичният хор, който дава израз не на това, което вършат хората, а на това, което вършат подземните Богове, Боговете на волята, които си служат с човешките тела, само и само на сцената да тържествува не човешката воля, а волята на Боговете. И едва с течение на времето, когато връзката на човека с духовния свят беше вече забравена, в сценичните представления действията на Боговете бяха изместени от действията на хората.
Този процес започна още в древна Гърция, през интервала между Есхил, при когото ние навсякъде виждаме как божествените импулси пронизват човека, и Евридип, при когото хората се изявяват вече като човешки.същества, макар и все още под влиянието на свръхземни импулси, защото, бих казал, същинският натурализъм стана възможен едва в по-новите времена.
към текста >>
257.
4.Четвърта лекция, 3 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
И Гьоте не се успокои, докато в Италия не го осени предчувствието за начина, по който
гърци
те са навлизали в тайните на съществуванието именно чрез своите художествени произведения.
Нека още веднъж и то тъкмо от наша гледна точка да насочим поглед към извънредно голямата сериозност, която вдъхновяваше тези хора. Гьоте, както и много негови съвременници дълбоко се съмняваха, че могат да намерят пътя към духовния свят.
И Гьоте не се успокои, докато в Италия не го осени предчувствието за начина, по който гърците са навлизали в тайните на съществуванието именно чрез своите художествени произведения.
Аз често съм цитирал изказването на Гьоте: „Аз предполагам, че при създаването на своите художествени произведения, те, гърците са се ръководили от същите закони, според които работи самата природа и аз долавям следите на тези закони.“ Следователно, Гьоте вярваше, че при създаването на своите художествени произведения гърците получават един вид помощ от Боговете, така че тези художествени произведения се превръщат в нещо като по-висши природни произведения, а по този начин и в отпечатъци на божествено-духовния свят. Ето защо Гьотевите последователи се научиха от него да се вслушват в странното усещане: Да, за да стигнем отново до Духа, ние би трябвало да се върнем назад в миналите епохи, поне до елинството.
към текста >>
Аз често съм цитирал изказването на Гьоте: „Аз предполагам, че при създаването на своите художествени произведения, те,
гърци
те са се ръководили от същите закони, според които работи самата природа и аз долавям следите на тези закони.“ Следователно, Гьоте вярваше, че при създаването на своите художествени произведения
гърци
те получават един вид помощ от Боговете, така че тези художествени произведения се превръщат в нещо като по-висши природни произведения, а по този начин и в отпечатъци на божествено-духовния свят.
Нека още веднъж и то тъкмо от наша гледна точка да насочим поглед към извънредно голямата сериозност, която вдъхновяваше тези хора. Гьоте, както и много негови съвременници дълбоко се съмняваха, че могат да намерят пътя към духовния свят. И Гьоте не се успокои, докато в Италия не го осени предчувствието за начина, по който гърците са навлизали в тайните на съществуванието именно чрез своите художествени произведения.
Аз често съм цитирал изказването на Гьоте: „Аз предполагам, че при създаването на своите художествени произведения, те, гърците са се ръководили от същите закони, според които работи самата природа и аз долавям следите на тези закони.“ Следователно, Гьоте вярваше, че при създаването на своите художествени произведения гърците получават един вид помощ от Боговете, така че тези художествени произведения се превръщат в нещо като по-висши природни произведения, а по този начин и в отпечатъци на божествено-духовния свят.
Ето защо Гьотевите последователи се научиха от него да се вслушват в странното усещане: Да, за да стигнем отново до Духа, ние би трябвало да се върнем назад в миналите епохи, поне до елинството.
към текста >>
Ако обаче погледнем
гърци
те, ние усещаме: Да, сякаш в техните артерии все още струи част от кръвта на Боговете.
Херман Грим, който в това, а и в някои други отношения както посочих в последната си статия, отпечатана в списанието Гьотеанум все още усещаше нещо от този жив Гьотев полъх, често повтаряше: Когато човек гледа римляните, те вече му изглеждат сродни с днешните хора. Дори и да носят своите тоги, те стъпват по същия начин, по който стъпва съвременният човек.
Ако обаче погледнем гърците, ние усещаме: Да, сякаш в техните артерии все още струи част от кръвта на Боговете.
Колко добре казано! Преди всичко нещата тук са схванати в техния дълбок, художествен смисъл.
към текста >>
258.
7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство
GA_276 Изкуството и неговата мисия
И тогава ние започваме да разбираме защо художественият усет на древните
гърци
ги караше да изобразяват по толкова забележителен начин горната част на главата на Атина, която остава напълно закрита от нейния боен шлем.
Това е чисто безумие. Така не може. Това е напълно изключено. Главата трябва да бъде оставена на спокойствие, да бъде изпразнена, а ръцете да започнат извайването на формите. Особено когато искаме да изобразим една човешка фигура, нейните форми трябва да излязат от нашите собствени пръсти.
И тогава ние започваме да разбираме защо художественият усет на древните гърци ги караше да изобразяват по толкова забележителен начин горната част на главата на Атина, която остава напълно закрита от нейния боен шлем.
Те постъпваха така, защото ясно усещаха формообразуващите сили на покоя, в който се намира мировото пространство. И ако после проследим характерната извивка на носа и челото, тогава в този гръцки профил ние усещаме цялото отношение на гърците към космическите движения и в частност как те свързваха формата на носа с точно определено космическо движение.
към текста >>
И ако после проследим характерната извивка на носа и челото, тогава в този гръцки профил ние усещаме цялото отношение на
гърци
те към космическите движения и в частност как те свързваха формата на носа с точно определено космическо движение.
Това е напълно изключено. Главата трябва да бъде оставена на спокойствие, да бъде изпразнена, а ръцете да започнат извайването на формите. Особено когато искаме да изобразим една човешка фигура, нейните форми трябва да излязат от нашите собствени пръсти. И тогава ние започваме да разбираме защо художественият усет на древните гърци ги караше да изобразяват по толкова забележителен начин горната част на главата на Атина, която остава напълно закрита от нейния боен шлем. Те постъпваха така, защото ясно усещаха формообразуващите сили на покоя, в който се намира мировото пространство.
И ако после проследим характерната извивка на носа и челото, тогава в този гръцки профил ние усещаме цялото отношение на гърците към космическите движения и в частност как те свързваха формата на носа с точно определено космическо движение.
към текста >>
Колко вълнуващо е да наблюдаваме, как, изобразявайки един античен профил,
гърци
те веднага се превръщат в пластици, в художници.
Колко вълнуващо е да наблюдаваме, как, изобразявайки един античен профил, гърците веднага се превръщат в пластици, в художници.
За разлика от мозъчното мислене, духовният светоглед рано или късно ни отвежда в изкуството. Това се отнася, разбира се, и за антропософския светоглед, така че в определен мо мент човекът си казва: Да, в света има неща, до които ти не можеш да достигнеш чрез мислите, и за да ги достигнеш, ти трябва да станеш художник. В своята интелектуална образованост, човекът, колкото и логично да обяснява нещата, само кръжи около тях, докато антропософското познание винаги насърчава стремежа да се потопим вътре в нещата и да пресъздаваме онова, което вече е създадено от Космоса.
към текста >>
Гърци
те, верни на своя художествен усет, не пропуснаха да отбележат този факт.
Но ако погледнем целия човек, и по-специално неговия гръбначен мозък, ще видим, че нервните влакна се разклоняват по всички посоки и ако после ги съпоставим с артериалните съдове на цялата кръвоносна система, ще се убедим в голямата хармония между тях, защото кръвоносната система е дадена на човека от Слънцето, а нервната система му е дадена от Земята.
Гърците, верни на своя художествен усет, не пропуснаха да отбележат този факт.
В своя бог Аполон те виждаха не друго, а Слънчевата природа на човека и нейния художествен танц върху разклоненията на нервната система, а лирата на Аполон те виждаха ствола на гръбначния мозък, с неговите странично изтеглени струни, върху които танцува човешката кръв, носеща в себе си топлината на Слънцето.
към текста >>
259.
8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия
GA_276 Изкуството и неговата мисия
С известно право нашите далечни предшественици, включително и
гърци
те, разглеждаха човешката воля като нещо, което извира от Земните недра и после се влива в човешката душа.
Достатъчно е да излезем на улицата и ще видим, как хората разговарят и жестикулират. След като тези неща са навсякъде около нас, защо е необходимо да ги изнасяме на сцената? За древния грък би изглеждало съвсем глупаво, ако на сцената трябваше да наблюдава същото, които вижда и на улицата. Онова, което той искаше, беше да обхване намиращия се в човека Бог. И когато хората излизаха на сцената, те трябваше да пресъздават не друго, а Бога в човека, и по-точно онзи Бог, който излиза от Земните недра и внася в човешка душа елемента воля.
С известно право нашите далечни предшественици, включително и гърците, разглеждаха човешката воля като нещо, което извира от Земните недра и после се влива в човешката душа.
Древните зрители искаха да видят на сцената именно тези идващи от дълбините Богове, тези дионисиевски Богове, които се изкачват до човека и внасят в него волята. Артистът беше, тъй да се каже, само външната обвивка на дионисиевските Богове. Човекът, приемащ в себе си Бога, човекът, одухотворяващ се от Бога ето кого представяха, древните мистерийни драми. Сценичният участник в драмата беше човекът, който приема в себе си Бога.
към текста >>
Ето защо древните
гърци
категорично избягваха да излизат на сцената като участници в едно драматургично произведение, което би третира ло индивидуалната човешка проблематика.
Античните драматурзи ясно усещаха, как долните Богове се надигат към тях от Земните недра и как те се превръщат в инструмент на духовния свят. А майсторите на епоса усещаха как музите или Богините се спускат към тях, за да изкажат преценките си за човешките действия.
Ето защо древните гърци категорично избягваха да излизат на сцената като участници в едно драматургично произведение, което би третира ло индивидуалната човешка проблематика.
Древните гърци, тъй да се каже, заставаха на върха на пръстите си, превръщайки себе си в един нежен музикален инструмент, с чиято помощ издигаха драматургичната идея високо над индивидуалната човешка проблематика. Тук аз не казвам нищо против натурализма, който за определен период от време имаше своите сериозни основания и право на съществуване. Нека да си припомним величествените, завършени образи от Шекспировите драми: там човешката проблематика е обхваната по съвсем друг, чисто човешки начин, там е налице нещо съвсем друго, а не само художественият усет. Но днес ние сме длъжни отново да се завърнем към духовните източници на поетическото изкуство, отново да намерим пътя към онези персонажи, които изобразяват отделния човек както в условията на физическия свят, така и в условията на духовния свят.
към текста >>
Древните
гърци
, тъй да се каже, заставаха на върха на пръстите си, превръщайки себе си в един нежен музикален инструмент, с чиято помощ издигаха драматургичната идея високо над индивидуалната човешка проблематика.
Античните драматурзи ясно усещаха, как долните Богове се надигат към тях от Земните недра и как те се превръщат в инструмент на духовния свят. А майсторите на епоса усещаха как музите или Богините се спускат към тях, за да изкажат преценките си за човешките действия. Ето защо древните гърци категорично избягваха да излизат на сцената като участници в едно драматургично произведение, което би третира ло индивидуалната човешка проблематика.
Древните гърци, тъй да се каже, заставаха на върха на пръстите си, превръщайки себе си в един нежен музикален инструмент, с чиято помощ издигаха драматургичната идея високо над индивидуалната човешка проблематика.
Тук аз не казвам нищо против натурализма, който за определен период от време имаше своите сериозни основания и право на съществуване. Нека да си припомним величествените, завършени образи от Шекспировите драми: там човешката проблематика е обхваната по съвсем друг, чисто човешки начин, там е налице нещо съвсем друго, а не само художественият усет. Но днес ние сме длъжни отново да се завърнем към духовните източници на поетическото изкуство, отново да намерим пътя към онези персонажи, които изобразяват отделния човек както в условията на физическия свят, така и в условията на духовния свят.
към текста >>
В своите рецитации древните
гърци
непосредствено изживяваха хекзаметьра, пентаметъра, понеже познаваха съвсем точно съотношенията между дишане и кръвообращение.
Аз винаги казвам: декламиране и рецитиране, защото това са две различни изкуства. Декламаторът се чувства у дома си главно в северните области на Европа. Същественото при него е, че той работи най-вече с тежестта на сричките, с редуването на ниските и високите тонове. Рецитаторът се чувства у дома си главно в южните области на Европа. В своя говор той си служи не толкова с тежестта на сричките, колкото с метриката, с редуването на дългите и кратки срички.
В своите рецитации древните гърци непосредствено изживяваха хекзаметьра, пентаметъра, понеже познаваха съвсем точно съотношенията между дишане и кръвообращение.
При дишането имаме осемнайсет дихателни движения в минута, на които отговарят около седемдесет и два сърдечни удара. Дишане и пулс звучат в обща хармония и в хекзаметъра имаме три дълги срички, следвани от една цезура, като на едно вдишване се падат четири сърдечни удара. В отчетливо скандиращия характер на хекзаметъра се проявява тъкмо това отношение 1:4. Вътрешният свят на човека бива изтласкан навън към повърхността; в хекзаметъра лежи тайната, която свързва дишане и кръвообращение.
към текста >>
Рецитацията, както казах, беше присъща на древна
Гърци
я, понеже на Юг дишането и кръвната циркулация са малко по-ускорени.
Но след като пристигна в Италия, Гьоте основно преработи своята Ифигения. И ако човек разполага с един по-фин художествен усет, той съвсем точно ще може да различи немската Ифигения от римската Ифигения. Навсякъде в северната декламаторска Ифигения Гьоте се стремеше да вмъкне рецитаторския елемент на Юга. И накрая италианската Ифигения, римската Ифигения, се превърна в нещо, което можеше да се чете само ка то речитатив. Ако съпоставим двете Ифигении, лесно ще доловим чудната разлика между декламацията и рецитацията.
Рецитацията, както казах, беше присъща на древна Гърция, понеже на Юг дишането и кръвната циркулация са малко по-ускорени.
Декламацията е присъща на Севера; там човекът потъва в своя най-дълбок вътрешен свят. Кръвта е един „особен сок“, носител на най-дълбоките човешки качества. На Север човешкият характер живееше в кръвта, в личността. Там поетите по необходимост са декламатори.
към текста >>
260.
ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Например най-малкото за древните
гърци
човек би трябвало да приеме, че те са различавали рецитацията и песента само като нюанс.
Следователно, когато се върнем към по-ранните форми на театралното изкуство и на мимиката, имаме работа едновременно с родеене на театралното представление с музикалното и с пластичното. За изкуството се отнася това, че определени праформи са си го поделили така, че от онова, което в дълбока древност е било вид певческо изкуство, са възникнали отделните форми, диференцираните форми на изкуството. И ако се е появил някой като Рихард Вагнер, който е обърнал цялото си сърце и цялата си душа назад към праформите на изкуството, при него е възникнал стремежът към една цялостна творба на изкуството. Но колкото по-назад в духовното развитие на човека се връщаме, все повече откриваме, че онова, което днес е отделено едно от друго, протича в едно цяло.
Например най-малкото за древните гърци човек би трябвало да приеме, че те са различавали рецитацията и песента само като нюанс.
Рецитацията е била изпълнявана по начин, твърде сходен с този на пеене. А песента се е доближавала много до рецитирането. Онова, което се е диференцирало в песен и рецитация, е било нещо единно. По подобен начин са стояли нещата и при северните народи. Това, което те са имали, също не е било едностранчиво пеене и едностранчиво говорене или декламиране, а е било декламаторско изкуство, възникнало от северния народностен характер - също както рецитаторското изкуство е възникнало от южния народностен характер, - било е декламаторско изкуство и пеене на Севера, които се дължат на съвсем други предпоставки в сравнение с тези на гръцкото пеене, но отново са нещо единно.
към текста >>
И тази евритмия - до това може да се стигне само с изследователските методи на духовната наука - дори и в малко по-друга форма, защото, разбира се, всичко претърпява развитие, е напълно свързана като евритмична част в единството между пеене и рецитаторско изкуство на
гърци
те.
Това танцово изкуство е била тъкмо старата форма на евритмията.
И тази евритмия - до това може да се стигне само с изследователските методи на духовната наука - дори и в малко по-друга форма, защото, разбира се, всичко претърпява развитие, е напълно свързана като евритмична част в единството между пеене и рецитаторско изкуство на гърците.
Така че тази евритмия представлява нещо от музикалното изживяване в древните времена. И днес всъщност не правим друго, освен че с евритмичното отново се връщаме към по-ранни форми на изкуството. Естествено трябва да държим сметка за силната обагреност на изкуствата днес. Така че не може да се получи онази тясна връзка между пеене, рецитация и евритмия, която е съществувала по времето на Есхил в Древна Гърция. Не трябва да забравяме, че сме стигнали до едно диференциране.
към текста >>
Така че не може да се получи онази тясна връзка между пеене, рецитация и евритмия, която е съществувала по времето на Есхил в Древна
Гърци
я.
Това танцово изкуство е била тъкмо старата форма на евритмията. И тази евритмия - до това може да се стигне само с изследователските методи на духовната наука - дори и в малко по-друга форма, защото, разбира се, всичко претърпява развитие, е напълно свързана като евритмична част в единството между пеене и рецитаторско изкуство на гърците. Така че тази евритмия представлява нещо от музикалното изживяване в древните времена. И днес всъщност не правим друго, освен че с евритмичното отново се връщаме към по-ранни форми на изкуството. Естествено трябва да държим сметка за силната обагреност на изкуствата днес.
Така че не може да се получи онази тясна връзка между пеене, рецитация и евритмия, която е съществувала по времето на Есхил в Древна Гърция.
Не трябва да забравяме, че сме стигнали до едно диференциране. Затова формите в евритмията трябва да се търсят чрез истинска инспирация, интуиция и имагинация.
към текста >>
Ако бяхме стигнали до имагинациите и описанията на имагинациите, щяхме да твърдим нещо подобно на това, което са твърдели
гърци
те, когато са говорели за лирата на Аполон, а всъщност са имали предвид вътрешността на човека като жив музикален инструмент, който възпроизвежда хармониите и мелоса в космоса.
В този смисъл имам предвид, че когато човек вижда случващото се като музикален факт отвън и като вътрешно изживяване, това действително води до някакво разбиране. И когато той почувства случващото се в човека, тогава вярвам, че това е едно разбиране с повече усет към изкуството, отколкото разбирането на някоя музикална наука! И бих желал да допълня, че днес по разбираеми причини не бихме могли да се разпрострем достатъчно надалеч.
Ако бяхме стигнали до имагинациите и описанията на имагинациите, щяхме да твърдим нещо подобно на това, което са твърдели гърците, когато са говорели за лирата на Аполон, а всъщност са имали предвид вътрешността на човека като жив музикален инструмент, който възпроизвежда хармониите и мелоса в космоса.
Обикновено не сме дотолкова напреднали, че да можем да почувстваме какво е усещал гъркът при думата „космос“. Тази дума не е свързана с някаква абстракция на някой съвременен учен, с дадено описание на вселената, а с нейната красота, със съгласуването в хармонии на онова в космоса, което е съгласувано с красотата на вселената.
към текста >>
261.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
И този факт на свръхсетивния свят се отразяваше долу, в сетивния свят, така, че в онази по-стара епоха, в която например живееха
гърци
те, мислите бяха възприемани обективно в нещата.
И този факт на свръхсетивния свят се отразяваше долу, в сетивния свят, така, че в онази по-стара епоха, в която например живееха гърците, мислите бяха възприемани обективно в нещата.
Както днес вярваме, че възприемаме червеното или синьото на нещата, така един грък не схващаше една мисъл просто с главата, а я виждаше да се излъчва от нещата, както се излъчва червеното или синьото.
към текста >>
262.
10. Десета лекция, 01.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Тази връзка между човека и Макрокосмоса беше добре известна на древните
гърци
.
Тази връзка между човека и Макрокосмоса беше добре известна на древните гърци.
Египтяните също имаха съзнание за нея, макар и по един абстрактен начин. Вглеждайки се в произведенията на египетското, а и изобщо в античното пластично изкуство, Вие ще доловите точно тази идея за Космоса. Произведенията от античните епохи остават неразбираеми, ако не знаем, че древните вършеха точно това, което съответствува на техните убеждения, а именно: Главата е малката сфера, едно небесно тяло в умален вид; крайниците са отломки от голямата небесна сфера, чиито лъчи нахлуват в човешкото тяло от всички страни. Гърците имаха една красива и хармонична представа за тези неща, която им позволяваше да бъдат добри пластици и скулптори, И днес никой не може да вникне в същността на пластичното изкуство, без да съзнава тази величествена връзка между човека и Космоса. В противен случай човек винаги ще имитира само готовите външни форми на природния свят.
към текста >>
Гърци
те имаха една красива и хармонична представа за тези неща, която им позволяваше да бъдат добри пластици и скулптори, И днес никой не може да вникне в същността на пластичното изкуство, без да съзнава тази величествена връзка между човека и Космоса.
Тази връзка между човека и Макрокосмоса беше добре известна на древните гърци. Египтяните също имаха съзнание за нея, макар и по един абстрактен начин. Вглеждайки се в произведенията на египетското, а и изобщо в античното пластично изкуство, Вие ще доловите точно тази идея за Космоса. Произведенията от античните епохи остават неразбираеми, ако не знаем, че древните вършеха точно това, което съответствува на техните убеждения, а именно: Главата е малката сфера, едно небесно тяло в умален вид; крайниците са отломки от голямата небесна сфера, чиито лъчи нахлуват в човешкото тяло от всички страни.
Гърците имаха една красива и хармонична представа за тези неща, която им позволяваше да бъдат добри пластици и скулптори, И днес никой не може да вникне в същността на пластичното изкуство, без да съзнава тази величествена връзка между човека и Космоса.
В противен случай човек винаги ще имитира само готовите външни форми на природния свят.
към текста >>
263.
7. СЕДМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 28.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Как гръцките народи реагират на действията на кръстоносците и как застават срещу това, което искат кръстоносците и намеренията на
Гърци
я спрямо Ориента.
Как гръцките народи реагират на действията на кръстоносците и как застават срещу това, което искат кръстоносците и намеренията на Гърция спрямо Ориента.
Искам да Ви помоля вярно да описвате как е било предизвикано противопоставянето на гърците на волята на кръстоносците. След това според мен трябва да опишете как воюващите в Ориента кръстоносци вместо да се бият с ориенталските народи в Западна Азия, започват да воюват помежду си; как европейските народи сами застават един срещу друг, като например Франция и съседните на нея народи, в следствие на надигналите се противоречия по повод това, което са завоювали. Кръстоносните походи са възникнали от огнения ентусиазъм, но духа на раздора завладява участниците, а към това се прибавя и противоречието, между гърци и кръстоносци.
към текста >>
Искам да Ви помоля вярно да описвате как е било предизвикано противопоставянето на
гърци
те на волята на кръстоносците.
Как гръцките народи реагират на действията на кръстоносците и как застават срещу това, което искат кръстоносците и намеренията на Гърция спрямо Ориента.
Искам да Ви помоля вярно да описвате как е било предизвикано противопоставянето на гърците на волята на кръстоносците.
След това според мен трябва да опишете как воюващите в Ориента кръстоносци вместо да се бият с ориенталските народи в Западна Азия, започват да воюват помежду си; как европейските народи сами застават един срещу друг, като например Франция и съседните на нея народи, в следствие на надигналите се противоречия по повод това, което са завоювали. Кръстоносните походи са възникнали от огнения ентусиазъм, но духа на раздора завладява участниците, а към това се прибавя и противоречието, между гърци и кръстоносци.
към текста >>
Кръстоносните походи са възникнали от огнения ентусиазъм, но духа на раздора завладява участниците, а към това се прибавя и противоречието, между
гърци
и кръстоносци.
Как гръцките народи реагират на действията на кръстоносците и как застават срещу това, което искат кръстоносците и намеренията на Гърция спрямо Ориента. Искам да Ви помоля вярно да описвате как е било предизвикано противопоставянето на гърците на волята на кръстоносците. След това според мен трябва да опишете как воюващите в Ориента кръстоносци вместо да се бият с ориенталските народи в Западна Азия, започват да воюват помежду си; как европейските народи сами застават един срещу друг, като например Франция и съседните на нея народи, в следствие на надигналите се противоречия по повод това, което са завоювали.
Кръстоносните походи са възникнали от огнения ентусиазъм, но духа на раздора завладява участниците, а към това се прибавя и противоречието, между гърци и кръстоносци.
към текста >>
Французите бяха завладели Сирия и бяха установили там френско господство, те бяха се споразумели с
Гърци
я и й бяха оставили земи и господство в предната част на Мала Азия.
Нека да предположим, че става дума само за хипотеза, но понякога чрез хипотези може да се изясни хода на историята.
Французите бяха завладели Сирия и бяха установили там френско господство, те бяха се споразумели с Гърция и й бяха оставили земи и господство в предната част на Мала Азия.
След това можеше да се спазят старите традиции на Гърция и Северна Африка да беше станала гръцка. Щеше да се създаде противовес на това, което се случи по-късно. Тогава гърците щяха да упражняват господство в Южна Африка, а французите над Сирия. Така не би се стигнало до спора между тях и да се изгуби това влияние. Щеше да бъде предотвратено излизането напред на най-лошите азиатски народи, монголците и османските турци.
към текста >>
След това можеше да се спазят старите традиции на
Гърци
я и Северна Африка да беше станала гръцка.
Нека да предположим, че става дума само за хипотеза, но понякога чрез хипотези може да се изясни хода на историята. Французите бяха завладели Сирия и бяха установили там френско господство, те бяха се споразумели с Гърция и й бяха оставили земи и господство в предната част на Мала Азия.
След това можеше да се спазят старите традиции на Гърция и Северна Африка да беше станала гръцка.
Щеше да се създаде противовес на това, което се случи по-късно. Тогава гърците щяха да упражняват господство в Южна Африка, а французите над Сирия. Така не би се стигнало до спора между тях и да се изгуби това влияние. Щеше да бъде предотвратено излизането напред на най-лошите азиатски народи, монголците и османските турци. Заради аморалната същност, а оттам и последвалото неизпълнение на задачите на кръстоносците се стигна до това, че монголци и османци се разпростряха точно върху тези земи, които кръстоносците се опитаха да европезират.
към текста >>
Тогава
гърци
те щяха да упражняват господство в Южна Африка, а французите над Сирия.
Нека да предположим, че става дума само за хипотеза, но понякога чрез хипотези може да се изясни хода на историята. Французите бяха завладели Сирия и бяха установили там френско господство, те бяха се споразумели с Гърция и й бяха оставили земи и господство в предната част на Мала Азия. След това можеше да се спазят старите традиции на Гърция и Северна Африка да беше станала гръцка. Щеше да се създаде противовес на това, което се случи по-късно.
Тогава гърците щяха да упражняват господство в Южна Африка, а французите над Сирия.
Така не би се стигнало до спора между тях и да се изгуби това влияние. Щеше да бъде предотвратено излизането напред на най-лошите азиатски народи, монголците и османските турци. Заради аморалната същност, а оттам и последвалото неизпълнение на задачите на кръстоносците се стигна до това, че монголци и османци се разпростряха точно върху тези земи, които кръстоносците се опитаха да европезират. И ние виждаме как върху просторни територии, обхванати от ентусиазма, довел до кръстоносните походи, идва контраудар от другата страна: мюсулманско-монголското нашествие, установило военен деспотизъм и останало дълго време ужас за Европа и тъмна сянка на кръстоноството.
към текста >>
Но Вие можете също да описвате и да кажете на децата: "Виждате ли деца, европейците най-напред са опознали
гърци
те; още през първото хилядолетие те са се отделили от Рим, но са останали християни.
Но Вие можете също да описвате и да кажете на децата: "Виждате ли деца, европейците най-напред са опознали гърците; още през първото хилядолетие те са се отделили от Рим, но са останали християни.
Във всички Западни области се е вярвало, че изобщо не можеш да бъдеш християнин, ако не зачиташ папата като глава на църквата." Сега изяснете на децата, как кръстоносците са научили за голяма своя изненада и поука, че има и християни, които не признават римския папа. Това отделяне на духовната страна на християнството от световния църковен ред е било нещо съвсем ново по това . Това става ясно на децата.
към текста >>
264.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919
GA_296 Възпитанието
Той е построен върху
гърци
зма.
В принцип на Ориента се превърна оставянето да се случват нещата, които носи световния процес, това е принцип на Окцидента. Само че докато това, което желае да се случи фаталистично на Ориента е духовно, за Окцидента то е материалния икономически процес. Върху световното развитие на човека се гледа едностранчиво. Ако прегледаме днешното човешко световно развитие, както то се е образувало от предишни състояния, то от това развитие ние ще извлечем един духовен елемент, който обаче, както казахме, вече се е превърнал в идеология за хората. Върху какво е построен той?
Той е построен върху гърцизма.
В основни линии това, което е най-дълбокия импулс на душевното ни устройство носи в себе си нещо гръцко. За това имаме гимназията, едно наподобяване на онова, което беше като едно естествено душевно устройство за човека, достигнал почти до половата зрялост, тъй като гърцизма се разви така, че голямата маса от хората беше беден народ, роби, илоти. Завоевателите имаха различна кръв. Иначе родените бяха носители на духовния живот, пълноправни носители на духовния живот. Вие ще видите отражение на това в гръцката пластика.
към текста >>
За това имаме гимназията, едно наподобяване на онова, което беше като едно естествено душевно устройство за човека, достигнал почти до половата зрялост, тъй като
гърци
зма се разви така, че голямата маса от хората беше беден народ, роби, илоти.
Върху световното развитие на човека се гледа едностранчиво. Ако прегледаме днешното човешко световно развитие, както то се е образувало от предишни състояния, то от това развитие ние ще извлечем един духовен елемент, който обаче, както казахме, вече се е превърнал в идеология за хората. Върху какво е построен той? Той е построен върху гърцизма. В основни линии това, което е най-дълбокия импулс на душевното ни устройство носи в себе си нещо гръцко.
За това имаме гимназията, едно наподобяване на онова, което беше като едно естествено душевно устройство за човека, достигнал почти до половата зрялост, тъй като гърцизма се разви така, че голямата маса от хората беше беден народ, роби, илоти.
Завоевателите имаха различна кръв. Иначе родените бяха носители на духовния живот, пълноправни носители на духовния живот. Вие ще видите отражение на това в гръцката пластика. Погледнете една глава на Меркурий често съм го споменавал тук с различно поставените уши, с на пълно различния нос, с напълно различно разположените очи. Изработвайки главата на Меркурий гърците насочваха онази народност,която бяха завоювали, онази народност, на която предоставиха външната търговия.
към текста >>
Изработвайки главата на Меркурий
гърци
те насочваха онази народност,която бяха завоювали, онази народност, на която предоставиха външната търговия.
За това имаме гимназията, едно наподобяване на онова, което беше като едно естествено душевно устройство за човека, достигнал почти до половата зрялост, тъй като гърцизма се разви така, че голямата маса от хората беше беден народ, роби, илоти. Завоевателите имаха различна кръв. Иначе родените бяха носители на духовния живот, пълноправни носители на духовния живот. Вие ще видите отражение на това в гръцката пластика. Погледнете една глава на Меркурий често съм го споменавал тук с различно поставените уши, с на пълно различния нос, с напълно различно разположените очи.
Изработвайки главата на Меркурий гърците насочваха онази народност,която бяха завоювали, онази народност, на която предоставиха външната търговия.
Ариецът, обрисуван в главата на Зевс, главата на Хера, главата на Атина, той беше този, на когото световните сили дариха духа.
към текста >>
При
гърци
те беше подразбиращо се младежите да се възпитават така, както прави това нашата гимназия, защото това беше животът им.
Ние възпитаваме гимназиалната си младеж далеч от живота.
При гърците беше подразбиращо се младежите да се възпитават така, както прави това нашата гимназия, защото това беше животът им.
Гърците възпитаваха децата и младежта си така, както беше животът им. Ние възпитаваме гимназиалната си младеж така, както беше гръцкият живот. Поради тази причина духовния ни живот се е отдалечил от живот, затова той се възприема като идеология, затова навсякъде има мисли, прекалено къси за да обхванат света, да се намесят във всички неща действено и продуктивно в живота.
към текста >>
Гърци
те възпитаваха децата и младежта си така, както беше животът им.
Ние възпитаваме гимназиалната си младеж далеч от живота. При гърците беше подразбиращо се младежите да се възпитават така, както прави това нашата гимназия, защото това беше животът им.
Гърците възпитаваха децата и младежта си така, както беше животът им.
Ние възпитаваме гимназиалната си младеж така, както беше гръцкият живот. Поради тази причина духовния ни живот се е отдалечил от живот, затова той се възприема като идеология, затова навсякъде има мисли, прекалено къси за да обхванат света, да се намесят във всички неща действено и продуктивно в живота.
към текста >>
Защото, естествено може да се живее според римското право, децата или младежите могат да се възпитават според гръцката духовна структура, но не може да се яде това, което са яли
гърци
те, защото човек не би могъл да се насити с него.
Икономиката не може да бъде обособена като ренесанс.
Защото, естествено може да се живее според римското право, децата или младежите могат да се възпитават според гръцката духовна структура, но не може да се яде това, което са яли гърците, защото човек не би могъл да се насити с него.
Икономическият живот трябва да е съвременен. И така третият елемент е европейския цивилизационно-стопански живот. В тези три области, тъй като те са разбъркани хаотично, ние трябва да внесем ред. Това може да се осъществи само посредством триделния социален организъм.
към текста >>
Хора като Маркс и Енгелс са виждали нещата крайно едностранчиво, когато са прозрели: Не може да се продължава да се ръководи с духовния живот, взет от
гърци
зма.
Хора като Маркс и Енгелс са виждали нещата крайно едностранчиво, когато са прозрели: Не може да се продължава да се ръководи с духовния живот, взет от гърцизма.
Вече не може да се живее с правовата държава, взета от римското право. На нас ни остава единствено стопанския живот, казаха те. В бъдеще, каза Енгелс, трябва да се ръководят само стоки и производителни процеси, хората вече не бива да се управляват. Това е колкото правилно, толкова и едностранчиво правилно, но ужасно едностранчиво.
към текста >>
265.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919
GA_296 Възпитанието
Гръцкото душевно устройство е определено главно от това, че в
Гърци
я в огромна степен присъствуваше това, което даваше тон за историческото развитие изобщо до средата на 15 век.
Гръцкото душевно устройство е определено главно от това, че в Гърция в огромна степен присъствуваше това, което даваше тон за историческото развитие изобщо до средата на 15 век.
Гръцката земя беше населена от една подчинена народност и от завоевателите, тези, които притежаваха земята, но и тези, които позовавайки се на кръвния си произход определят духовността на древна Гърция. Така че съвсем не можем да се ориентираме в душевното устройство на Древна Гърция, ако не обгърнем с поглед и това, че там се смяташе за оправдано да се разсъждава върху социалните взаимоотношения между хората така, както диктуваха това кръвните особености на арийския народ завоевател. Разбира се, съвременното човечество е надживяло нещата, които лежаха в основата при гърците. За тях беше просто естествено да съществуват два вида хора, да съществуват хора, които в известен смисъл се покланят на Меркурий, и такива, които трябваше да почитат Зевс. Тези две класи хора бяха строго разделени една от друга.
към текста >>
Гръцката земя беше населена от една подчинена народност и от завоевателите, тези, които притежаваха земята, но и тези, които позовавайки се на кръвния си произход определят духовността на древна
Гърци
я.
Гръцкото душевно устройство е определено главно от това, че в Гърция в огромна степен присъствуваше това, което даваше тон за историческото развитие изобщо до средата на 15 век.
Гръцката земя беше населена от една подчинена народност и от завоевателите, тези, които притежаваха земята, но и тези, които позовавайки се на кръвния си произход определят духовността на древна Гърция.
Така че съвсем не можем да се ориентираме в душевното устройство на Древна Гърция, ако не обгърнем с поглед и това, че там се смяташе за оправдано да се разсъждава върху социалните взаимоотношения между хората така, както диктуваха това кръвните особености на арийския народ завоевател. Разбира се, съвременното човечество е надживяло нещата, които лежаха в основата при гърците. За тях беше просто естествено да съществуват два вида хора, да съществуват хора, които в известен смисъл се покланят на Меркурий, и такива, които трябваше да почитат Зевс. Тези две класи хора бяха строго разделени една от друга. Но относно света и боговете му се разсъждаваше така, както трябваше да разсъждава народа-завоевател подбуден от кръвния си произход.
към текста >>
Така че съвсем не можем да се ориентираме в душевното устройство на Древна
Гърци
я, ако не обгърнем с поглед и това, че там се смяташе за оправдано да се разсъждава върху социалните взаимоотношения между хората така, както диктуваха това кръвните особености на арийския народ завоевател.
Гръцкото душевно устройство е определено главно от това, че в Гърция в огромна степен присъствуваше това, което даваше тон за историческото развитие изобщо до средата на 15 век. Гръцката земя беше населена от една подчинена народност и от завоевателите, тези, които притежаваха земята, но и тези, които позовавайки се на кръвния си произход определят духовността на древна Гърция.
Така че съвсем не можем да се ориентираме в душевното устройство на Древна Гърция, ако не обгърнем с поглед и това, че там се смяташе за оправдано да се разсъждава върху социалните взаимоотношения между хората така, както диктуваха това кръвните особености на арийския народ завоевател.
Разбира се, съвременното човечество е надживяло нещата, които лежаха в основата при гърците. За тях беше просто естествено да съществуват два вида хора, да съществуват хора, които в известен смисъл се покланят на Меркурий, и такива, които трябваше да почитат Зевс. Тези две класи хора бяха строго разделени една от друга. Но относно света и боговете му се разсъждаваше така, както трябваше да разсъждава народа-завоевател подбуден от кръвния си произход. Всичко се определяше от това, което е възникнало вследствие на сблъсъка между народа-завоевател и подчинения народ.
към текста >>
Разбира се, съвременното човечество е надживяло нещата, които лежаха в основата при
гърци
те.
Гръцкото душевно устройство е определено главно от това, че в Гърция в огромна степен присъствуваше това, което даваше тон за историческото развитие изобщо до средата на 15 век. Гръцката земя беше населена от една подчинена народност и от завоевателите, тези, които притежаваха земята, но и тези, които позовавайки се на кръвния си произход определят духовността на древна Гърция. Така че съвсем не можем да се ориентираме в душевното устройство на Древна Гърция, ако не обгърнем с поглед и това, че там се смяташе за оправдано да се разсъждава върху социалните взаимоотношения между хората така, както диктуваха това кръвните особености на арийския народ завоевател.
Разбира се, съвременното човечество е надживяло нещата, които лежаха в основата при гърците.
За тях беше просто естествено да съществуват два вида хора, да съществуват хора, които в известен смисъл се покланят на Меркурий, и такива, които трябваше да почитат Зевс. Тези две класи хора бяха строго разделени една от друга. Но относно света и боговете му се разсъждаваше така, както трябваше да разсъждава народа-завоевател подбуден от кръвния си произход. Всичко се определяше от това, което е възникнало вследствие на сблъсъка между народа-завоевател и подчинения народ. Този, който наблюдава по-внимателно нещата ще види, че дори и подтиквани от чувствата си, от това, което носим подсъзнателно в душите си да не си признаваме този аристократизъм на светогледа, то той продължава да живее в идеите ни, в понятията ни, особено когато завършим образованието си във висшето училище.
към текста >>
А самото висше училище, с изключение на технически те и селскостопанските училища, които трябва да бъдат сформирани от новия живот, но по външната си структура за съжаление просто имитират това, което дойде като структура на висшето училище от
Гърци
я.
Тези две класи хора бяха строго разделени една от друга. Но относно света и боговете му се разсъждаваше така, както трябваше да разсъждава народа-завоевател подбуден от кръвния си произход. Всичко се определяше от това, което е възникнало вследствие на сблъсъка между народа-завоевател и подчинения народ. Този, който наблюдава по-внимателно нещата ще види, че дори и подтиквани от чувствата си, от това, което носим подсъзнателно в душите си да не си признаваме този аристократизъм на светогледа, то той продължава да живее в идеите ни, в понятията ни, особено когато завършим образованието си във висшето училище. Висшето училище, и по-точно гимназията, формира всичко, което спада към преподаването така, както то би било единствено един ренесанс, като един отзвук на гръцката култура.
А самото висше училище, с изключение на технически те и селскостопанските училища, които трябва да бъдат сформирани от новия живот, но по външната си структура за съжаление просто имитират това, което дойде като структура на висшето училище от Гърция.
Именно ако ценим високо гръцката култура в своето време и за своето време, то ние от друга страна трябва да сме напълно наясно, че за нашето време е необходимо едно обновление на духовния живот, че за нашето време ръководството на човечеството от души, които са получили конфигурацията, формирането на понятията си в гимназиалното-средно образование става все по-непоносимо. И разбира се на всички водещи места днес са поставени само онези хора, които са получили сформирането на понятията в средното училище, в гимназията. Днес вече е необходимо, хората да се запознаят с това, че е настъпило времето на голямата, а не на малката разплата и че за тези неща трябва да се мисли по същество, че не могат да се съхранят стари мисловни навици.
към текста >>
Върху римската култура се прехвърли порива, да се дели така, както се разчленяваше в
Гърци
я, но причината за това делене вече не се чувстваше в кръвта.
Вие знаете, че това, което се образува в гръцката култура от кръвта, стана абстрактно в римската култура. Вече съм споменавал това тук. Докато гръцката социална структура който може да се нарече и държавна структура излезе напълно, обособи се напълно от кръвното родство, то произхождащото от кръвта не премина в римската култура.
Върху римската култура се прехвърли порива, да се дели така, както се разчленяваше в Гърция, но причината за това делене вече не се чувстваше в кръвта.
И докато на нито един грък от древността не би хрумнало да се съмнява в това, че съществуват хора от "по-долен" вид, хора от народа-завоевател, и хора от "по-висш" вид, арийци, при римляните това не беше така. В римската империя хората носеха в себе си силното съзнание, че делението на социалната структура е изведено от властта, от насилието. Нужно е само да си спомните, че римляните проследиха произхода си назад до онази сбирщина от разбойници в близост до Рим, които бяха свикани, за да основат Рим като разбойнически лагер, че основателят на Рим не суче от нежното майчино мляко, а както знае те, той е оставен в гората да бозае от едно животно, от вълчица.
към текста >>
266.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 август 1919
GA_296 Възпитанието
Ние ще разгледаме особеното своеобразие на интелигентността у древните египтяни, у халдейците, у
гърци
те и римляните и след това ще преминем към разглеждането на особения вид интелигентност, който е присъща на нас хората от петата следатлантска епоха.
Днес няма да се връщаме назад повече от онова време, което сме свикнали да наричаме третата следатлантска епоха, египетско-халдейската епоха, следвана от гръко-римската епоха, следвана вече от нашата епоха.
Ние ще разгледаме особеното своеобразие на интелигентността у древните египтяни, у халдейците, у гърците и римляните и след това ще преминем към разглеждането на особения вид интелигентност, който е присъща на нас хората от петата следатлантска епоха.
От това вие виждате, че поставям като условие, че не е правилно а то наистина не е правилно, да се мисли, че интелигентността си е интелигентност, и че е възможна само в един вид. Който притежава нашата интелигентност е интелигентен, а който не я притежава, не е интелигентен. Това не е правилно. Интелигентността преживява метаморфози, интелигентността се мени. В египетско-халдейската епоха тя беше различна от тази, която ние имаме.
към текста >>
Тя поема определен път, днес ние се намираме още дълбоко в степента на интелигентността, каквато беше тя у
гърци
те.
Но с прехода в средата на 15 век интелигентността отново се промени, и ние се намираме в началото на тази промяна, на това преобразуване на интелигентността.
Тя поема определен път, днес ние се намираме още дълбоко в степента на интелигентността, каквато беше тя у гърците.
С интелигентността си ние можем да разберем това, което е подчинено на смъртта. Но и този вид интелигентност, която разбира смъртта, също претърпява промени. В следващите векове и хилядолетия интелигентността ще бъде нещо друго, нещо много по-различно. Днес тя вече има определени заложби. Като човечество ние ще преминем през едно такова развитие на интелигентността, което ще и придаде склонността да разбира само грешното, само заблудата, измамата, и да измисля само злото.
към текста >>
267.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919
GA_296 Възпитанието
Виждате ли, ако тези
гърци
и латинци правеха същото, каквото правим ние днес, то те щяха да устроят една египетско-халдейска гимназия.
А сега преминете към нещо друго. Почувствайте в нас това, което посочих в тези доклади като следващи един друг импулси на развитието на човечеството? Почувствайте, че една голяма част от ръководещите хора се обучават в годините, в които на човешката душа е присъща една определена гъвкавост, в гимназиите; в гимназиите, които не са родени като плод на съвременната култура, а които, в днешния им вид все още са плод на културата от миналото, на гръко-римската, на гръко-латинската културна епоха.
Виждате ли, ако тези гърци и латинци правеха същото, каквото правим ние днес, то те щяха да устроят една египетско-халдейска гимназия.
Те не направиха това. Те извлякоха учебния си материал направо от живота. Ние го извличаме от предходната епоха, и обучаваме хората според него. Това има огромно значение за хората; но ние не сме прозрели това значение. Ако го бяхме прозрели, то в рамките на женското движение щеше да съществува една група, която не е съществувала, тонът на тази група щеше да звучи горе долу така: Мъжката част от населението се изпраща в антикизиращи училища, тъкмо защото трябва да бъде обучавана в особено умело прилагане на интелигентноста.
към текста >>
Така, както в нас се преплитат, тъй като сме европейци както вече споменах Америка, Англия, Азия, Китай, Индия, Изтока и Запада, тъй като те са двата полюса, така в нас са и
Гърци
я, Рим и бъдещето.
Наред с пространството ние значи трябва да привлечем в разглеждането на това, което живее в нашата култура и времето: това, което се издига като история на времето от древността и което напира в съвремието ни от бъдещето. Ние трябва да сме наясно с това, че живеейки като хора на съвременността, притежаваме в душите си една игра на миналото и бъдещето.
Така, както в нас се преплитат, тъй като сме европейци както вече споменах Америка, Англия, Азия, Китай, Индия, Изтока и Запада, тъй като те са двата полюса, така в нас са и Гърция, Рим и бъдещето.
И благоволявайки да обхванем с поглед последното, когато осъзнаваме, как миналото, ставащото, възникващото живеят в душата ни, то в тази душа навлиза едно друго настроение за надхвърлящата егоизма съдба на човечеството, едно друго настроение, различно от простото пространствено наблюдение. И когато развием това душевно настроение, едва тогава ние е развием възможността да си създаваме понятия за сферата на духовете на времето, Архаите. Това означава да достигнем до третото божествено в учението за йерархиите. Добре е човек най-напред да се отдаде на това да си представи това чрез средствата, които току що посочих, в понятия, в идеи. Защото духовете на формата, които идват тогава, са безкрайно по-трудни за разбиране.
към текста >>
Преди известно време отново и отново подчертавах в лекциите, че една от нашите социални задачи е да извлечем от съвременността средствата си за обучение за времето, което днес човек прекарва в гимназиите, да го направим така, както в края на краищата направиха това
гърци
те: те взеха предметите на обучение от съвремието си.
Но днес човечеството има твърде малко склонност да се отдава на тези неща.
Преди известно време отново и отново подчертавах в лекциите, че една от нашите социални задачи е да извлечем от съвременността средствата си за обучение за времето, което днес човек прекарва в гимназиите, да го направим така, както в края на краищата направиха това гърците: те взеха предметите на обучение от съвремието си.
към текста >>
268.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Помислете си само как децата съпреживяват Земята, когато изхождайки от своята вътрешност, рисувайки Крит или Пелопонес, или Северна
Гърци
я, при всеки един цвят те имат и съответното усещане.
Помислете си само как децата съпреживяват Земята, когато изхождайки от своята вътрешност, рисувайки Крит или Пелопонес, или Северна Гърция, при всеки един цвят те имат и съответното усещане.
Тогава в тяхната душа оживява това, което е Гърция и в известен смисъл детето отново създава Гърция, тръгвайки от самото себе си. По този начин човекът наистина приема в себе си света по един жив начин. И съвсем иначе оживяват нещата в детето, ако по този начин го оставим да съпреживява реалността, обичайната суха реалност на деня, а именно когато първоначално се научи художествено да изживява в простото рисуване елементите, онези, бих казал, цветни срички и думи, чрез които то изразява самото себе си.
към текста >>
Тогава в тяхната душа оживява това, което е
Гърци
я и в известен смисъл детето отново създава
Гърци
я, тръгвайки от самото себе си.
Помислете си само как децата съпреживяват Земята, когато изхождайки от своята вътрешност, рисувайки Крит или Пелопонес, или Северна Гърция, при всеки един цвят те имат и съответното усещане.
Тогава в тяхната душа оживява това, което е Гърция и в известен смисъл детето отново създава Гърция, тръгвайки от самото себе си.
По този начин човекът наистина приема в себе си света по един жив начин. И съвсем иначе оживяват нещата в детето, ако по този начин го оставим да съпреживява реалността, обичайната суха реалност на деня, а именно когато първоначално се научи художествено да изживява в простото рисуване елементите, онези, бих казал, цветни срички и думи, чрез които то изразява самото себе си.
към текста >>
269.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Погледнете социалните структури в
Гърци
я, в Рим: необичайно голям брой роби, а над тях – едно самодоволно, благоденстващо – разбира се, тези думи са относителни – висше съсловие; и Вие не бихте могли да разберете социалната структура, без да вникнете в нейния произход, в теократичния произход, направил възможно това, че тази социална структура се превърна в нещо, дадено на човека от Бога или Боговете, превърна се в нещо достоверно не само за главата, но и за сърцето, нещо достоверно за целия човек; тъй че робите се чувствуваха поставени на точното си място по силата на божествения миров ред.
Те представляваха съвсем други социални общности. Те бяха такива социални общности, всред които структурата на човешките отношения се определяше от инспирациите на жреческото съсловие, което беше чуждо на обикновените житейски изисквания. Импулсите, необходими за външния свят, бяха извличани от духовния свят.
Погледнете социалните структури в Гърция, в Рим: необичайно голям брой роби, а над тях – едно самодоволно, благоденстващо – разбира се, тези думи са относителни – висше съсловие; и Вие не бихте могли да разберете социалната структура, без да вникнете в нейния произход, в теократичния произход, направил възможно това, че тази социална структура се превърна в нещо, дадено на човека от Бога или Боговете, превърна се в нещо достоверно не само за главата, но и за сърцето, нещо достоверно за целия човек; тъй че робите се чувствуваха поставени на точното си място по силата на божествения миров ред.
Социалният живот на древното човечество може да бъде обяснен само като едно проникване на инспирираните от духовния свят заповеди във външната материално-физическа социална структура.
към текста >>
270.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 21.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Всички Вие знаете, че когато се разглежда историята на медицината, възникването на медицината обикновено се отнася в древна
Гърци
я към 4 и 5 хилядолетие, и всичко това се отдава изцяло на Хипократ, и може да се каже, че по този начин най-малко се предизвиква чувството, като че ли с това, което възниква при Хипократ като възглед и което след това води до тъй нар.
Всички Вие знаете, че когато се разглежда историята на медицината, възникването на медицината обикновено се отнася в древна Гърция към 4 и 5 хилядолетие, и всичко това се отдава изцяло на Хипократ, и може да се каже, че по този начин най-малко се предизвиква чувството, като че ли с това, което възниква при Хипократ като възглед и което след това води до тъй нар.
хормонална патология, имаща в основата си значение до 19-то столетие, се поставя начало за развитието на медицинското дело на Запад. Това е първата основна грешка, която се извършва и която в същността си и днес още препятствува достигането до един без пристрастен възглед върху същността на болестта. Най-първо трябва да бъде премахнато това основно заблуждение. За този, който непреднамерено с очи именно възгледите на Хипократ, които, ако вече сте забеля зали, имат значение чак до Рокитански, т.е. чак до 19-то столетие, за него тези възгледи не са просто начало, но те са същевременно, и то в много силна степен, и край на старите медицински възгледи.
към текста >>
271.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Изхождайки от етерния принцип, който изгражда целия човек, ние различаваме: физическо тяло, етерно тяло, сетивно тяло, което свързваме със сетивната душа, разсъдъчна душа, наричана от
гърци
те душа на силите, съзнателна душа, а после идват: Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух.
Нека отново да разгледаме човешкото същество.
Изхождайки от етерния принцип, който изгражда целия човек, ние различаваме: физическо тяло, етерно тяло, сетивно тяло, което свързваме със сетивната душа, разсъдъчна душа, наричана от гърците душа на силите, съзнателна душа, а после идват: Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух.
Тези съставни части на човешката природа следва да бъдат разглеждани в тяхната относителна самостоятелност. Но всъщност съотношението им при всеки отделен човек е различно: един има повече сили в етерното тяло, а по-малко във физическото тяло, друг има малко повече сили в съзнателната душа и така нататък. Човекът пронизва всичко това със своята собствена индивидуалност, която преминава през повтарящите се земни животи и която регулира всички тези връзки с оглед принципа на свободата. Обаче онова, което идва от Космоса, е така свързано с човека, че на физическото тяло съответствуват най-силните Слънчеви въздействия. На етерното тяло съответствуват най-силните Лунни въздействия, на сетивното тяло – най-силните Меркуриеви въздействия, на сетивната душа – най-силните Венерини въздействия.
към текста >>
272.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Защото взети в основата си, невероятно много неща, които от гръцката теология, в най-висш смисъл, са се влели в целия културен живот на
Гърци
я, много неща са възникнали чрез откровенията на питиите.
Обикновените понятия, които имаме за здраве и болест, престават да имат своето значение, своя смисъл. Ако такава една личност я поставим в канцелария, или ако я превърнем в една обикновена съпруга, която трябва да готви или да се грижи за други неща в ежедневния живот, тогава тази жена ще изпадне в истинско безумие и външно ще има такова поведение, че и не може да бъде възприета по друг начин, освен като безумна. Ако пасторът в правилния момент разбере накъде върви пътят, той ще я насочи към монашество; ако той я постави да живее в съответната среда, последователно един след друг ще се развият четирите стадия, така че в действителност, чрез подобна пациентка, образованият изповедник може в един модерен стил да погледне в духовните светове по начин, подобен на начина, по който гръцките жреци са приемали разказите за духовния свят с помощта на питиите, които чрез дима, чрез парата на земята са оповестявали различни неща за духовния свят. Каква полза, ако днес някой напише дисертация за патологичното у гръцките питии! Това може да бъде направено, ще бъде правилно, ще бъде също така точно, но с това в един по-висш смисъл няма да може да бъде сторено нищо.
Защото взети в основата си, невероятно много неща, които от гръцката теология, в най-висш смисъл, са се влели в целия културен живот на Гърция, много неща са възникнали чрез откровенията на питиите.
По правило питиите са били личности, достигнали или до този трети или дори до четвъртия стадий. Но да си представим, че в едно по-късно време, именно под мъдрото водачество на изповедниците, дадена личност премине по такъв начин през тези стадии, че успее безпрепятствено да се отдаде на тези свои виждания, тогава от тази личност ще произлезе нещо изключително чудно, но което по тази причина все пак остава в известен смисъл патологично. Тогава не само лекарят, не само пасторът, тогава цялата църква се грижи за това, след смъртта си тези личности да бъдат провъзгласени за светци, и това е случая със Света Терезия, тя е изминала приблизително този път.
към текста >>
273.
8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Онова, което е съществувало някога на изток в тази първична мъдрост, която е била добита чрез Инспирация, то може да се забележи още в гръцката култура, която е дошла от изток в
Гърци
я.
Защото без това запознаване с вътрешната същност на източната култура не може да се стигне до едно действително разбиране на нашите западни религиозни вероизповедания, тъй като всъщност в крайна сметка тези западни религиозни вероизповедания произхождат от източната мъдрост. Нещо друго Христовото Събитие. Това събитие е един факт. То стои като един факт в развитието на Земята. Обаче начинът, по който трябва да се разбира това, което е станало чрез Тайната на Голгота, беше взет през първите столетия на християнското развитие първо основното събитие на Християнството чрез източната мъдрост.
Онова, което е съществувало някога на изток в тази първична мъдрост, която е била добита чрез Инспирация, то може да се забележи още в гръцката култура, която е дошла от изток в Гърция.
То може да се забележи още в гръцката култура като изкуство. В гръцкото изкуство тогавашните хора са изживявали нещо различно от онова, което обикновено ние изживяваме днес в изкуството. В гръцкото изкуство се изживяваше още онова, до което Гьоте искаше да се издигне отново чрез самовъзпитание, като изрази своите най-вътрешни подтици с думите: този, на когото природата започва да разбулва своята явна тайна, чувствува един дълбок копнеж към нейната най-достойна тълкувателка, изкуството. За гърците изкуството беше още едно проникване в тайните на мировото съществуване; то не беше само една изява на човешката фантазия, а едно откровение на онова, което се проявява от взаимодействието на човешката фантазия с откровенията на духовния свят чрез инспирацията. Но – бих могъл да кажа – онова, което още протичаше през гръцкото изкуство, изтъня, разреди се все повече и повече и стана съдържание на западните религиозни изповедания.
към текста >>
За
гърци
те изкуството беше още едно проникване в тайните на мировото съществуване; то не беше само една изява на човешката фантазия, а едно откровение на онова, което се проявява от взаимодействието на човешката фантазия с откровенията на духовния свят чрез инспирацията.
Обаче начинът, по който трябва да се разбира това, което е станало чрез Тайната на Голгота, беше взет през първите столетия на християнското развитие първо основното събитие на Християнството чрез източната мъдрост. Онова, което е съществувало някога на изток в тази първична мъдрост, която е била добита чрез Инспирация, то може да се забележи още в гръцката култура, която е дошла от изток в Гърция. То може да се забележи още в гръцката култура като изкуство. В гръцкото изкуство тогавашните хора са изживявали нещо различно от онова, което обикновено ние изживяваме днес в изкуството. В гръцкото изкуство се изживяваше още онова, до което Гьоте искаше да се издигне отново чрез самовъзпитание, като изрази своите най-вътрешни подтици с думите: този, на когото природата започва да разбулва своята явна тайна, чувствува един дълбок копнеж към нейната най-достойна тълкувателка, изкуството.
За гърците изкуството беше още едно проникване в тайните на мировото съществуване; то не беше само една изява на човешката фантазия, а едно откровение на онова, което се проявява от взаимодействието на човешката фантазия с откровенията на духовния свят чрез инспирацията.
Но – бих могъл да кажа – онова, което още протичаше през гръцкото изкуство, изтъня, разреди се все повече и повече и стана съдържание на западните религиозни изповедания. При първоизточника на първичната мъдрост ние имаме работа с един пълносъдържателен живот, но в по-нататъшното развитие имаме работа с това, че този пълно съдържателен духовен живот се разрежда и накрая стигайки до запада образува съдържанието на западните религиозни изповедания. Така щото онези хора, които след това имат в себе си заложби за една друга епоха, могат да виждат в това, което се е родило като разреждане, само нещо, което те посрещат със скептицизъм. И всъщност това, което постепенно се развива на запад като атеистичен скептицизъм, не е нищо друго освен реакцията на западната душа срещу източната мъдрост, която е стигнала в упадък. И това ще напредва все повече и повече, ако насреща не излезе едно друго духовно течение.
към текста >>
274.
Тринадесета лекция, 13 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Затова подвижната Земя не се е смятала в
Гърци
я за някаква невъзможна мисъл.
[3] това, което е имало значение за Аристарх Самоски, се е ценило от много хора – това е казано за да се покаже, колко трудно е да се изясни това на основата на външни документи. Цитатът от Плутарх, приведен по-горе, показва, какви сили са действали тогава, за да не се допусне разпространението на такива възгледи. Въпреки това са останали някакви следи и преди всичко, при питагорейците. Те са учили за въртенето на Земята около своята ос и за нейното движение около „централния огън“.
Затова подвижната Земя не се е смятала в Гърция за някаква невъзможна мисъл.
След това при Платон. В историята на астрономията може да се прочете, че той е поставил задача да се представят планетните движения посредством равномерни движения по окръжност, което е било разрешено чрез грандиозни конструкции от Евдокс и Аристотел с концентрични сфери. Обаче Р. Волф съобщава за него: „Не е известно, дали Аристарх …е следвал по-нататък идеите, които още Платон срамежливо е изрекъл отчасти в своя „Тимей“, където е посочил въртенето на Земята около оста си, отчасти на старини, когато, според свидетелството на Плутарх, вече не е поставял Земята в центъра на цялото, а е оставял това място за друго, по-добро светило“. По-нататък Волф отбелязва, че е известно също, че „древните египтяни са смятали долните планети за спътници на Слънцето“.
към текста >>
Главното му съчинение, наречено от арабите „Almagest“, развива в систематични статии изработената от
гърци
те астрономия, опирайки се основно на Хипарх (190-120 пр. Р.Х).
[4] Клавдий Птолемей, 138-180 Александрия.
Главното му съчинение, наречено от арабите „Almagest“, развива в систематични статии изработената от гърците астрономия, опирайки се основно на Хипарх (190-120 пр. Р.Х).
към текста >>
275.
4. СКАЗКА ВТОРА
GA_326 Раждането на естествените науки
Гърци
те говореха за едно нищо; но за мъдреците от първата следатлантска древност това нищо имаше значението на нещо съдържащо голяма пълнота; те са го назовавали с думи, в сравнение с които думата дух от нашите езици не е нищо друго, освен едно изродено отражение.
Това, което е било схващано по този начин чрез чувството, е избледняло, станало е отвлечено. Това наричаме ние днес Дух. Мъдреците са го долавяли в цялата вселена, това е било тяхното достояние през първобитните времена. През гръцката епоха хората не го виждаха вече с очите на душата.
Гърците говореха за едно нищо; но за мъдреците от първата следатлантска древност това нищо имаше значението на нещо съдържащо голяма пълнота; те са го назовавали с думи, в сравнение с които думата дух от нашите езици не е нищо друго, освен едно изродено отражение.
към текста >>
Природата не у вече за човека това, което тя е била за
гърци
те; тя е един физически обект, една съвкупност от тела, в които той не вижда вече нищо духовно.
Природата не у вече за човека това, което тя е била за гърците; тя е един физически обект, една съвкупност от тела, в които той не вижда вече нищо духовно.
Това е една природа лишена от нейния духовен елемент, която субектът трябва да обхване по външен път.
към текста >>
276.
1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса
GA_327 Биодинамично земеделие
Елементите на древните
гърци
и химическите елементи
Елементите на древните гърци и химическите елементи
към текста >>
Когато човек разглежда света, без при това да го променя, това значи, без да прави опит и да се мъчи да обясни явленията с нещо, което стои в основата на всичко, той идва тогава до четирите елемента на древните
гърци
:
Когато човек разглежда света, без при това да го променя, това значи, без да прави опит и да се мъчи да обясни явленията с нещо, което стои в основата на всичко, той идва тогава до четирите елемента на древните гърци:
към текста >>
В противовес на елементите на
гърци
те химическите елементи се откриват от една операционална природна наука, която анализира химически, във външен смисъл, проучва природата и разглобява природните явления до последна възможност.
В противовес на елементите на гърците химическите елементи се откриват от една операционална природна наука, която анализира химически, във външен смисъл, проучва природата и разглобява природните явления до последна възможност.
Това е типично за природните науки на новото време. Древните гърци не са експериментирали; експерименталното изменение на природата сега става съществена съставна част на науката. Щайнер разглежда химическите елементи също и във връзка с живота. Това преминава като основна нишка през всичките лекции. Третата лекция е посветена специално на този въпрос.
към текста >>
Древните
гърци
не са експериментирали; експерименталното изменение на природата сега става съществена съставна част на науката.
В противовес на елементите на гърците химическите елементи се откриват от една операционална природна наука, която анализира химически, във външен смисъл, проучва природата и разглобява природните явления до последна възможност. Това е типично за природните науки на новото време.
Древните гърци не са експериментирали; експерименталното изменение на природата сега става съществена съставна част на науката.
Щайнер разглежда химическите елементи също и във връзка с живота. Това преминава като основна нишка през всичките лекции. Третата лекция е посветена специално на този въпрос.
към текста >>
Между тези два метода на разглеждане - на древните
гърци
и на съвременната химия, няма никакво противоречие.
Между тези два метода на разглеждане - на древните гърци и на съвременната химия, няма никакво противоречие.
Отнася се за нещо различно. Едното разглеждане не стои на мястото на другото, а го допълва. Проблем има само с еднаквото название „елементи“. Трябва да се знае какво се има предвид в съответното време. И при двете - четирите елемента и химическите елементи са описани като посредници и носители на духовни сили.
към текста >>
277.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Древните
гърци
също още са имали подобни възгледи.
Виждате ли, такива напълно естествени възгледи хората винаги са имали, докато не станали прекалено «умни». Такива възгледи, че светлината през тъмнина е червена, а тъмнината през светлина - синя, са имали още древните в Азия, когато още са били достатъчно разумни, както ви описах това последния път.
Древните гърци също още са имали подобни възгледи.
Тези възгледи са се задържали в течение на цялото средновековие, докато хората не станали «умни», тоест до XIV, XV, XVI, XVII столетие. Когато хората поумнели, те престанали да се ориентират в природните явления като такива, а започнали да измислят всевъзможни, създавани по изкуствен начин теории. И един от тях, който измислил особено изтънчена теория за цвета, е бил англичанинът Нютон[2]. Нютон, бидейки особено разумен човек - в случая употребявам думата «разумен» напълно сериозно, - бидейки особено разумен човек, изказал следната теза: ако разглеждаме дъгата - умният човек не обръща внимание на това, което носи тривиален характер, което се появява всеки ден, на утринната и вечерната заря, нали така, а бидейки сведущ и умен, се вглежда в нещо особено рядко, изключително, изследва това, което можеш да разбереш само ако си направил предварителни крачки, - ако разглеждаме дъгата, в нея ние виждаме седем цвята, а именно червен, оранжев, жълт, зелен, син, индигов и виолетов. Има седем цвята, които виждаме в дъгата един след друг (изобразява го на рисунката).
към текста >>
278.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Още в Древна
Гърци
я бил открит законът, че всяко тяло в течност става по-леко.
Прекрасна история се разказва за това откритие.
Още в Древна Гърция бил открит законът, че всяко тяло в течност става по-леко.
Архимед много размишлявал над този проблем. Веднъж той се намирал във ваната. Хората били крайно учудени от това - защото в Древна Гърция баните били общи и всички се виждали един друг; това станало в Сицилия, която тогава принадлежала на Гърция, - та хората били крайно учудени, когато Архимед внезапно изскочил от ваната и закрещял: «Еврика! Еврика! Еврика!
към текста >>
Хората били крайно учудени от това - защото в Древна
Гърци
я баните били общи и всички се виждали един друг; това станало в Сицилия, която тогава принадлежала на
Гърци
я, - та хората били крайно учудени, когато Архимед внезапно изскочил от ваната и закрещял: «Еврика!
Прекрасна история се разказва за това откритие. Още в Древна Гърция бил открит законът, че всяко тяло в течност става по-леко. Архимед много размишлявал над този проблем. Веднъж той се намирал във ваната.
Хората били крайно учудени от това - защото в Древна Гърция баните били общи и всички се виждали един друг; това станало в Сицилия, която тогава принадлежала на Гърция, - та хората били крайно учудени, когато Архимед внезапно изскочил от ваната и закрещял: «Еврика!
Еврика! Еврика! » Това значело: «Открих! » Хората се зачудили, какво може да е открил във ваната? Той бил потопен във ваната с главата, показал крака си от водата и открил: когато изкарва крака си от водата, кракът става по-тежък; когато отново го спусне във водата, кракът става по-лек.
към текста >>
279.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
За това са знаели още в Древна
Гърци
я, господа.
И така, антропософията съществува, за да обърне вниманието на хората върху това, за което те ще трябва да си спомнят по-късно. А тези, който искат да попречат на антропосо-фията, искат хората да си останат глупаци, за да няма за какво да си спомнят. Господа, много важно е да се разбере, че човек трябва отначало да се научи правилно да използва мислите. Днес хората изискват определения за мислите, изискват в книгите да има правилни определения.
За това са знаели още в Древна Гърция, господа.
Там училищното обучение на хората се е градило на определения. Днес в училище казват: ние трябва да знаем: какво е светлината? - Имах един приятел, с който заедно ходехме в началното училище, но след това аз преминах в друго училище. Той стана учител, след като завърши педагогическо училище. След седемнадесет години го срещнах отново и определено беше станал учител.
към текста >>
В Древна
Гърци
я един ученик осмял такъв премъдър учител.
В Древна Гърция един ученик осмял такъв премъдър учител.
Децата изучавали в училище какво представлява човекът. Човек, това е живо същество, което има два крака и няма пера. Един малък шмекер помислил над това, взел петел, оскубал го, а на следващия ден го занесъл при учителя и попитал: Господин учител, това човек ли е? Защото той няма пера и има два крака! - Ето колко е струвало това определение.
към текста >>
280.
СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Според неговите разкази един от най-мъдрите му съплеменници Солон, законодател в Древна
Гърци
я, е бил някога в Египет.
Само си представете, господа, че древните хора отлично са знаели тези неща, макар и да са ги знаели по съвсем различен начин, отколкото днес ние. Искам да ви приведа едно доказателство. Имало е един велик гръцки философ, който е живял няколко столетия преди Рождество Христово, когото са наричали Платон[3]. Той много е знаел.
Според неговите разкази един от най-мъдрите му съплеменници Солон, законодател в Древна Гърция, е бил някога в Египет.
Египтяните тогава са били по-древен народ, обаче гърците се държали доста по-ум-но, отколкото се държим ние. Защото гърците се отнасяли към египтяните с уважение, нали така - сега ние виждаме това, - но въпреки това те не изучавали египетски език, не изучавали древната реч на египтяните. Древните гърци не изучавали египетския език! Докато всички наши учени са длъжни да учат гръцки език! Гърците са били много по-умни.
към текста >>
Египтяните тогава са били по-древен народ, обаче
гърци
те се държали доста по-ум-но, отколкото се държим ние.
Само си представете, господа, че древните хора отлично са знаели тези неща, макар и да са ги знаели по съвсем различен начин, отколкото днес ние. Искам да ви приведа едно доказателство. Имало е един велик гръцки философ, който е живял няколко столетия преди Рождество Христово, когото са наричали Платон[3]. Той много е знаел. Според неговите разкази един от най-мъдрите му съплеменници Солон, законодател в Древна Гърция, е бил някога в Египет.
Египтяните тогава са били по-древен народ, обаче гърците се държали доста по-ум-но, отколкото се държим ние.
Защото гърците се отнасяли към египтяните с уважение, нали така - сега ние виждаме това, - но въпреки това те не изучавали египетски език, не изучавали древната реч на египтяните. Древните гърци не изучавали египетския език! Докато всички наши учени са длъжни да учат гръцки език! Гърците са били много по-умни. Ние не им подражаваме в това, което ги е водело; ние им подражаваме в говора.
към текста >>
Защото
гърци
те се отнасяли към египтяните с уважение, нали така - сега ние виждаме това, - но въпреки това те не изучавали египетски език, не изучавали древната реч на египтяните.
Искам да ви приведа едно доказателство. Имало е един велик гръцки философ, който е живял няколко столетия преди Рождество Христово, когото са наричали Платон[3]. Той много е знаел. Според неговите разкази един от най-мъдрите му съплеменници Солон, законодател в Древна Гърция, е бил някога в Египет. Египтяните тогава са били по-древен народ, обаче гърците се държали доста по-ум-но, отколкото се държим ние.
Защото гърците се отнасяли към египтяните с уважение, нали така - сега ние виждаме това, - но въпреки това те не изучавали египетски език, не изучавали древната реч на египтяните.
Древните гърци не изучавали египетския език! Докато всички наши учени са длъжни да учат гръцки език! Гърците са били много по-умни. Ние не им подражаваме в това, което ги е водело; ние им подражаваме в говора. Нашите учени изпадат в объркване именно защото не врастват в това, което е било изначално, най-древно на Земята, те подминават това, което е било присъщо на тези хора и им се налага да се ограничават в рамките на древната реч.
към текста >>
Древните
гърци
не изучавали египетския език!
Имало е един велик гръцки философ, който е живял няколко столетия преди Рождество Христово, когото са наричали Платон[3]. Той много е знаел. Според неговите разкази един от най-мъдрите му съплеменници Солон, законодател в Древна Гърция, е бил някога в Египет. Египтяните тогава са били по-древен народ, обаче гърците се държали доста по-ум-но, отколкото се държим ние. Защото гърците се отнасяли към египтяните с уважение, нали така - сега ние виждаме това, - но въпреки това те не изучавали египетски език, не изучавали древната реч на египтяните.
Древните гърци не изучавали египетския език!
Докато всички наши учени са длъжни да учат гръцки език! Гърците са били много по-умни. Ние не им подражаваме в това, което ги е водело; ние им подражаваме в говора. Нашите учени изпадат в объркване именно защото не врастват в това, което е било изначално, най-древно на Земята, те подминават това, което е било присъщо на тези хора и им се налага да се ограничават в рамките на древната реч. В Швейцария сега се борят с това явление; но това положение продължава вече дълго.
към текста >>
Гърци
те са били много по-умни.
Според неговите разкази един от най-мъдрите му съплеменници Солон, законодател в Древна Гърция, е бил някога в Египет. Египтяните тогава са били по-древен народ, обаче гърците се държали доста по-ум-но, отколкото се държим ние. Защото гърците се отнасяли към египтяните с уважение, нали така - сега ние виждаме това, - но въпреки това те не изучавали египетски език, не изучавали древната реч на египтяните. Древните гърци не изучавали египетския език! Докато всички наши учени са длъжни да учат гръцки език!
Гърците са били много по-умни.
Ние не им подражаваме в това, което ги е водело; ние им подражаваме в говора. Нашите учени изпадат в объркване именно защото не врастват в това, което е било изначално, най-древно на Земята, те подминават това, което е било присъщо на тези хора и им се налага да се ограничават в рамките на древната реч. В Швейцария сега се борят с това явление; но това положение продължава вече дълго. На нашите млади хора, желаещи да станат лекари, им мътят главите, заставяйки ги да изучават гръцки език. Не го казвам, защото и на мен ми се е налагало навремето да го изучавам, аз много го обичам този древногръцки език.
към текста >>
Платон съобщава, че Солон е бил у един египтянин и този мъдър египтянин му казал: вие,
гърци
те, макар и да ви съпътстват успехи, все още сте деца, защото не знаете, че участъците суша постоянно се издигат над морето и отново се потапят, че винаги стават катаклизми.
Платон съобщава, че Солон е бил у един египтянин и този мъдър египтянин му казал: вие, гърците, макар и да ви съпътстват успехи, все още сте деца, защото не знаете, че участъците суша постоянно се издигат над морето и отново се потапят, че винаги стават катаклизми.
към текста >>
Следователно още древните египтяни знаели за това, но
гърци
те вече не знаели, освен Платон.
Следователно още древните египтяни знаели за това, но гърците вече не знаели, освен Платон.
Той още нещо е знаел за това, че там, в Атлантическия океан, където днес сноват кораби между Европа и Америка, е било суша, че западноевропейското крайбрежие се е съединявало чрез тази суша с американското източно крайбрежие. Но тези древни сведения са били изгубени, били забравени. Това се е случило, защото хората са притежавали това знание в голяма степен безсъзнателно. Ние сме усвоявали абстрактното знание. Това ни е било нужно заради нашата свобода.
към текста >>
281.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Представете си Южна Европа: тук се намира Испания (изобразява го на рисунка), тук ние имаме след това Италия, след това идва
Гърци
я, тук - Черно море.
Римското господство е било разпространено много широко. Иска ми се накратко да ви дам представа, колко широко се е разпространявало това господство на Рим.
Представете си Южна Европа: тук се намира Испания (изобразява го на рисунка), тук ние имаме след това Италия, след това идва Гърция, тук - Черно море.
После идват множество малки острови. Тук се простира Мала Азия, а тук, по-нататък, примерно в този район, който искам да отбележа със защриховка - малката страна Палестина с Йерусалим, Назарет и т.н.
към текста >>
282.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Много столетия преди основаването на християнството в съвременна
Гърци
я е имало един древен народ,
гърци
те.
Да изходим - на някой може и да му се стори странно, но ще видите, че желаното от вас по такъв начин ще бъде обяснено най-добре, - да изходим от историческия опит.
Много столетия преди основаването на християнството в съвременна Гърция е имало един древен народ, гърците.
Древните гърци са направили в областта на духовния живот толкова много, че и до днес в нашите гимназии трябва да се изучава гръцки език, тъй като съществува мнение, че изучавайки гръцки даже и днес, човек става особено умен. Да, гърците наистина извънредно много са направили за духовния живот. Днес се изучава не индийски, не египетски, а гръцки език. Така хората искат да изразят това, че именно гърците особено много са направили за развитието на духовния живот. И за това говори простият факт, че в нашите гимназии изучаваме гръцки език.
към текста >>
Древните
гърци
са направили в областта на духовния живот толкова много, че и до днес в нашите гимназии трябва да се изучава гръцки език, тъй като съществува мнение, че изучавайки гръцки даже и днес, човек става особено умен.
Да изходим - на някой може и да му се стори странно, но ще видите, че желаното от вас по такъв начин ще бъде обяснено най-добре, - да изходим от историческия опит. Много столетия преди основаването на християнството в съвременна Гърция е имало един древен народ, гърците.
Древните гърци са направили в областта на духовния живот толкова много, че и до днес в нашите гимназии трябва да се изучава гръцки език, тъй като съществува мнение, че изучавайки гръцки даже и днес, човек става особено умен.
Да, гърците наистина извънредно много са направили за духовния живот. Днес се изучава не индийски, не египетски, а гръцки език. Така хората искат да изразят това, че именно гърците особено много са направили за развитието на духовния живот. И за това говори простият факт, че в нашите гимназии изучаваме гръцки език. Самите гърци са обучавали децата само на гръцки език, въпреки че са отделяли толкова много внимание на духовния живот.
към текста >>
Да,
гърци
те наистина извънредно много са направили за духовния живот.
Да изходим - на някой може и да му се стори странно, но ще видите, че желаното от вас по такъв начин ще бъде обяснено най-добре, - да изходим от историческия опит. Много столетия преди основаването на християнството в съвременна Гърция е имало един древен народ, гърците. Древните гърци са направили в областта на духовния живот толкова много, че и до днес в нашите гимназии трябва да се изучава гръцки език, тъй като съществува мнение, че изучавайки гръцки даже и днес, човек става особено умен.
Да, гърците наистина извънредно много са направили за духовния живот.
Днес се изучава не индийски, не египетски, а гръцки език. Така хората искат да изразят това, че именно гърците особено много са направили за развитието на духовния живот. И за това говори простият факт, че в нашите гимназии изучаваме гръцки език. Самите гърци са обучавали децата само на гръцки език, въпреки че са отделяли толкова много внимание на духовния живот.
към текста >>
Така хората искат да изразят това, че именно
гърци
те особено много са направили за развитието на духовния живот.
Да изходим - на някой може и да му се стори странно, но ще видите, че желаното от вас по такъв начин ще бъде обяснено най-добре, - да изходим от историческия опит. Много столетия преди основаването на християнството в съвременна Гърция е имало един древен народ, гърците. Древните гърци са направили в областта на духовния живот толкова много, че и до днес в нашите гимназии трябва да се изучава гръцки език, тъй като съществува мнение, че изучавайки гръцки даже и днес, човек става особено умен. Да, гърците наистина извънредно много са направили за духовния живот. Днес се изучава не индийски, не египетски, а гръцки език.
Така хората искат да изразят това, че именно гърците особено много са направили за развитието на духовния живот.
И за това говори простият факт, че в нашите гимназии изучаваме гръцки език. Самите гърци са обучавали децата само на гръцки език, въпреки че са отделяли толкова много внимание на духовния живот.
към текста >>
Самите
гърци
са обучавали децата само на гръцки език, въпреки че са отделяли толкова много внимание на духовния живот.
Древните гърци са направили в областта на духовния живот толкова много, че и до днес в нашите гимназии трябва да се изучава гръцки език, тъй като съществува мнение, че изучавайки гръцки даже и днес, човек става особено умен. Да, гърците наистина извънредно много са направили за духовния живот. Днес се изучава не индийски, не египетски, а гръцки език. Така хората искат да изразят това, че именно гърците особено много са направили за развитието на духовния живот. И за това говори простият факт, че в нашите гимназии изучаваме гръцки език.
Самите гърци са обучавали децата само на гръцки език, въпреки че са отделяли толкова много внимание на духовния живот.
към текста >>
В
Гърци
я основни са били две народностно-племенни образувания, които са имали особено значение, но които много са се отличавали едно от друго; първото, което съставлявали жителите на Спарта, и второто, което съставлявали жителите на Атина.
В Гърция основни са били две народностно-племенни образувания, които са имали особено значение, но които много са се отличавали едно от друго; първото, което съставлявали жителите на Спарта, и второто, което съставлявали жителите на Атина.
Спарта и Атина са били най-значителните градове в Гърция. Няколко други също са имали значение, но те не са били толкова значителни, както Спарта и Атина. Жителите на тези два града много силно са се отличавали едни от други. Днес не искам да разглеждам другите различия; те са се различавали едни от други още по това, че съвсем различно са се отнасяли към речта. Спартанците винаги са седели спокойно един до друг и са говорили малко.
към текста >>
Спарта и Атина са били най-значителните градове в
Гърци
я.
В Гърция основни са били две народностно-племенни образувания, които са имали особено значение, но които много са се отличавали едно от друго; първото, което съставлявали жителите на Спарта, и второто, което съставлявали жителите на Атина.
Спарта и Атина са били най-значителните градове в Гърция.
Няколко други също са имали значение, но те не са били толкова значителни, както Спарта и Атина. Жителите на тези два града много силно са се отличавали едни от други. Днес не искам да разглеждам другите различия; те са се различавали едни от други още по това, че съвсем различно са се отнасяли към речта. Спартанците винаги са седели спокойно един до друг и са говорили малко. Но ако са казвали нещо, те са искали казаното от тях да бъде значително: то е трябвало властно да влияе на човека.
към текста >>
Атиняните също използвали гимнастиката - в цяла
Гърци
я гимнастиката се е използвала, но значително по-малко, - те използвали по отношение на по-големите момчета гимнастиката за езика, изкуството на речта, риториката.
А именно ако човек има подредена походка, и с речта при него всичко е наред. Това идва от детската възраст. Ако човек получи подагра на стари години, нищо не може да направи: той я е имал още докато се е учил да говори. Това идва от времето, когато се учи говорът. Но спартанците смятали за най-ценно да се правят колкото се може повече гимнастически упражнения, те поддържали тази гимнастика още и благодарение на това, че натърквали тялото на децата с масло и го покривали с пясък; така децата правели гимнастика.
Атиняните също използвали гимнастиката - в цяла Гърция гимнастиката се е използвала, но значително по-малко, - те използвали по отношение на по-големите момчета гимнастиката за езика, изкуството на речта, риториката.
Спартанците не правели това.
към текста >>
Това, което са притежавали в речта си спартанците, е било в по-голямата си степен изгубено от човечеството, то е изчезнало в
Гърци
я заедно със спартанците.
Ако днес разгледаме това, което още е останало от спартанците, ще кажем: О, тези спартанци в своите кратки изречения са възпроизвеждали мъдростта на света. Атиняните в по-голяма степен са започнали в прекрасните словосъчетания да изкарват навън от себе си това, което човек притежава вътрешно, посредством разсъдъка, посредством ума.
Това, което са притежавали в речта си спартанците, е било в по-голямата си степен изгубено от човечеството, то е изчезнало в Гърция заедно със спартанците.
С езика на Вселената човек днес вече не може да живее. Но това, с което са започнали да се занимават атиняните - красивите словесни фигури, - след това е получило широко разпространение в Рим като риторика. Римляните най-малкото все още прекрасно са говорели. В средните векове също са се учили красиво да говорят. Но днес хората произнасят ужасни фрази.
към текста >>
283.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г. Ядене на пчелната пита.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Вероятно знаете, че в южните региони, особено в
Гърци
я, голямо значение има отглеждането на смокини[4].
Вие може би ще попитате: а какво отношение има това към приготвянето на меда? Господа, това е много тясно свързано с медообразуването и може да се изучава процесът на получаване на мед, обръщайки внимание на такива неща. Предишната, така да се каже, простонародна наука, се е отнасяла инстинктивно с уважение към такива неща.
Вероятно знаете, че в южните региони, особено в Гърция, голямо значение има отглеждането на смокини[4].
Съществуват така наречените диви смокини, те са леко сладки, но за някои хора, които са по-лакоми, това е недостатъчно и на тях им се иска да имат по-сладки смокини от дивите. Какво правят тези хора?
към текста >>
511, на която се позовава Рудолф Щайнер (посоченият том се е намирал в неговата библиотека): «Известно е, че още древните са използвали осите-орехотворки, Cinips Psenas при Линей (сега: Blastophaga pse-nes), за да правят смокините по-сочни и вкусни: и днес в
Гърци
я още се обръща голямо внимание на това, с помощта на тези животни да се достигне капрификация на смокините, тоест окултуряване на дървото.
[4] «отглеждането на смокини» – вж. следното описание в «Илюстриран живот на животните на Брем, популярна преработка на Фридрих Шедлер», том 3, Лайпциг 1875, стр.
511, на която се позовава Рудолф Щайнер (посоченият том се е намирал в неговата библиотека): «Известно е, че още древните са използвали осите-орехотворки, Cinips Psenas при Линей (сега: Blastophaga pse-nes), за да правят смокините по-сочни и вкусни: и днес в Гърция още се обръща голямо внимание на това, с помощта на тези животни да се достигне капрификация на смокините, тоест окултуряване на дървото.
Те живеят в дивите смокини, когато още не са узрели, напълно се развиват към края на юни и остават там, ако не им попречат. Обаче тези смокини се откъсват, свързват ги една с друга с дълга сламка по две и се окачват на клонките на облагородяваното дърво, като по възможност се разполагат равномерно между плодовете му; изсъхването и сбръчкването на дивите смокини принуждава насекомите да ги напуснат, да излязат и да отгледат второ аномално поколение, избирайки за жилище на своите деца облагородяваната смокиня. Тъй като смокините се обират преди това поколение да съзрее, то загива след като с присъствието си е повишило сочността на смокините».
към текста >>
284.
Бележки.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
511, на която се позовава Рудолф Щайнер (посоченият том се е намирал в неговата библиотека): «Известно е, че още древните са използвали осите-орехотворки, Cinips Psenas при Линей (сега: Blastophaga psenes), за да правят смокините по-сочни и вкусни: и днес в
Гърци
я още се обръща голямо внимание на това, с помощта на тези животни да се достигне капрификация на смокините, тоест окултуряване на дървото.
26. «отглеждането на смокини» - вж. следното описание в «Илюстриран живот на животните на Брем, популярна преработка на Фридрих Шедлер», том 3, Лайпциг 1875, стр.
511, на която се позовава Рудолф Щайнер (посоченият том се е намирал в неговата библиотека): «Известно е, че още древните са използвали осите-орехотворки, Cinips Psenas при Линей (сега: Blastophaga psenes), за да правят смокините по-сочни и вкусни: и днес в Гърция още се обръща голямо внимание на това, с помощта на тези животни да се достигне капрификация на смокините, тоест окултуряване на дървото.
Те живеят в дивите смокини, когато още не са узрели, напълно се развиват към края на юни и остават там, ако не им попречат. Обаче тези смокини се откъсват, свързват ги една с друга с дълга сламка по две и се окачват на клонките на облагородяваното дърво, като по възможност се разполагат равномерно между плодовете му; изсъхването и сбръчкването на дивите смокини принуждава насекомите да ги напуснат, да излязат и да отгледат второ аномално поколение, избирайки за жилище на своите деца облагородяваната смокиня. Тъй като смокините се обират преди това поколение да съзрее, то загива след като с присъствието си е повишило сочността на смокините».
към текста >>
285.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Гърци
те например виждали, че етерното тяло на човека е много по-голямо от физическото тяло, виждали как то излиза навън; и ето, те имали Атина Палада, богинята, която има своеобразен шлем.
Гърците например виждали, че етерното тяло на човека е много по-голямо от физическото тяло, виждали как то излиза навън; и ето, те имали Атина Палада, богинята, която има своеобразен шлем.
При Атина Палада, разглеждайки шлема, който тя носи, ще видите, че на върха на този шлем има нещо приличащо на очи. Същото можете да видите и в други случаи. Само погледнете Атина Палада, даже на лошите статуи отгоре на шлема се намират очи. Това сочи, че тук са имали предвид нещо, действително принадлежащо на тялото, негова съставна част. Това е нещо, което е можело да се види и гърците са надарили Атина с това качество.
към текста >>
Това е нещо, което е можело да се види и
гърци
те са надарили Атина с това качество.
Гърците например виждали, че етерното тяло на човека е много по-голямо от физическото тяло, виждали как то излиза навън; и ето, те имали Атина Палада, богинята, която има своеобразен шлем. При Атина Палада, разглеждайки шлема, който тя носи, ще видите, че на върха на този шлем има нещо приличащо на очи. Същото можете да видите и в други случаи. Само погледнете Атина Палада, даже на лошите статуи отгоре на шлема се намират очи. Това сочи, че тук са имали предвид нещо, действително принадлежащо на тялото, негова съставна част.
Това е нещо, което е можело да се види и гърците са надарили Атина с това качество.
към текста >>
В този случай, ако - както например древните
гърци
- си представяли своята народна душа с шлемообразно допълнение на главата, те и на себе си надявали шлем.
И така, в днешно време човек се държи абсолютно самостоятелно. При предишните хора и народи работата е била по-иначе. Тези народи, народностни племена, се обединявали в група и са разглеждали някакво духовно същество като своя групова душа; самите себе си те смятали за членове на едно тяло, а груповата душа разглеждали като това, което ги обединява. Във връзка с това групово начало те си се представяли в съвсем определен образ. Външно (този образ) те изразявали в своето облекло.
В този случай, ако - както например древните гърци - си представяли своята народна душа с шлемообразно допълнение на главата, те и на себе си надявали шлем.
И произходът на този шлем не е бил свързан с потребност от самозащита; те смятали, че надявайки шлема, повече се уподобяват на груповата душа.
към текста >>
286.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Гърци
те приели това от Азия, допълнили го с изкусни драпировки, които до някаква степен подражавали на кръвоносните съдове, на най-важните им посоки.
На второ място, господа, човек изразява в облеклото гръдната система. Тази система на гърдите той основно я изразява с някакво подобие на риза, която се облича през главата; това е било особено разработено при древните асирийци. Там е бил разработен подобен на риза елемент от облеклото, който се надявал отгоре и след това плавно се спускал надолу. Това е служило за изразяване на гръдната система, тоест на вътрешното движение. Затова са се правели също и гънки.
Гърците приели това от Азия, допълнили го с изкусни драпировки, които до някаква степен подражавали на кръвоносните съдове, на най-важните им посоки.
към текста >>
287.
Съдържание
GA_353 История на човечеството и културните народи
При
гърци
те очите се отварят за външния свят.
Първоначалното значение на карнавала преди Велики пости и в какво се е превърнал днес. За физическите взаимоотношения при ферментацията на виното, радиопредаването и близнаците. Животните като предсказатели на природни бедствия. Влияние на един човек върху друг.
При гърците очите се отварят за външния свят.
Човек произхожда от духовния свят и когато умре, отново се връща в духовния свят. Исус и Христос. Връзка между училище и култ в мистериите. «Отци» и «синове». «Синовете Божии» и «синовете човешки».Тайната връзка между езиците по земята.
към текста >>
288.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Това е
Гърци
я.
Да разгледаме част от географската карта. Ще го нарисувам само приблизително. Тук например, ако преминем към Азия - това ви го рисувах, когато говорих за човешките раси, - ние имаме Индия, Предна Индия[5]; тук се намира Арабия; после идва Мала Азия. Тук Азия преминава в Европа; ние преминаваме в Европа, тоест към тези острови, които се отнасят към Европа.
Това е Гърция.
Виждате ли, днес неголеми народности живеят навсякъде. След това тук ние преминаваме към Африка. Тук имаме реката Нил; а тук се намира Египет, който, както знаете, днес напълно го владеят англичаните; някога това е била свободна страна. Навсякъде тук живеят народности. В Индия живеят индуси, днес те са в подем.
към текста >>
289.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство
GA_353 История на човечеството и културните народи
Тук е разположена Палестина, където уседнали евреите, а тук се намира
Гърци
я.
На тях им противостоял друг народ. Можем да кажем така (рисува): тук е Древна Индия, тук - Арабия, тук следователно е Египет, тук протича Нил. Сега това преминава насам и тук, срещу Африка, се намира страна, присъединила се по-късно към Европа. Тук се намира Асирия, както ви казах последния път, тук - Египет, тук - Индия.
Тук е разположена Палестина, където уседнали евреите, а тук се намира Гърция.
В Гърция са усядали народи, мигриращи от различни области на Азия и Европа, тук те се смесвали един с друг. Преселилите се народи, намирали тук и коренно население. Така на този полуостров на Европа постепенно се формирал гръцкият народ. Този гръцки народ всъщност бил първият, на който, може да се каже, за първи път му се отворили очите за външния свят. Преживяванията при този народ възниквали не само отвътре.
към текста >>
В
Гърци
я са усядали народи, мигриращи от различни области на Азия и Европа, тук те се смесвали един с друг.
На тях им противостоял друг народ. Можем да кажем така (рисува): тук е Древна Индия, тук - Арабия, тук следователно е Египет, тук протича Нил. Сега това преминава насам и тук, срещу Африка, се намира страна, присъединила се по-късно към Европа. Тук се намира Асирия, както ви казах последния път, тук - Египет, тук - Индия. Тук е разположена Палестина, където уседнали евреите, а тук се намира Гърция.
В Гърция са усядали народи, мигриращи от различни области на Азия и Европа, тук те се смесвали един с друг.
Преселилите се народи, намирали тук и коренно население. Така на този полуостров на Европа постепенно се формирал гръцкият народ. Този гръцки народ всъщност бил първият, на който, може да се каже, за първи път му се отворили очите за външния свят. Преживяванията при този народ възниквали не само отвътре. Индусите преживявали природата вътрешно, отвътре, египтяните преживявали въздействието на етера, асирийците преживявали астралното тяло с помощта звездите, юдеите, евреите преживявали своя Аз.
към текста >>
Гърци
те за първи път изградили възглед за външното и започнали да разглеждат света.
Преселилите се народи, намирали тук и коренно население. Така на този полуостров на Европа постепенно се формирал гръцкият народ. Този гръцки народ всъщност бил първият, на който, може да се каже, за първи път му се отворили очите за външния свят. Преживяванията при този народ възниквали не само отвътре. Индусите преживявали природата вътрешно, отвътре, египтяните преживявали въздействието на етера, асирийците преживявали астралното тяло с помощта звездите, юдеите, евреите преживявали своя Аз.
Гърците за първи път изградили възглед за външното и започнали да разглеждат света.
Другите (народи) всъщност още не са разглеждали света. Така че може да се каже: природознанието не е било особено развито нито при индусите и египтяните, нито при вавилонците и евреите. Те знаели за природата малко, доколкото техните очи още не са били отворени и насочени към наблюдение. Природознанието възникнало едва при гърците. Доколкото именно при гърците очите се отворили за външния свят, започнали да наблюдават външното.
към текста >>
Природознанието възникнало едва при
гърци
те.
Индусите преживявали природата вътрешно, отвътре, египтяните преживявали въздействието на етера, асирийците преживявали астралното тяло с помощта звездите, юдеите, евреите преживявали своя Аз. Гърците за първи път изградили възглед за външното и започнали да разглеждат света. Другите (народи) всъщност още не са разглеждали света. Така че може да се каже: природознанието не е било особено развито нито при индусите и египтяните, нито при вавилонците и евреите. Те знаели за природата малко, доколкото техните очи още не са били отворени и насочени към наблюдение.
Природознанието възникнало едва при гърците.
Доколкото именно при гърците очите се отворили за външния свят, започнали да наблюдават външното. И така, едва в Гърция човек за първи път обърнал внимание на външния свят.
към текста >>
Доколкото именно при
гърци
те очите се отворили за външния свят, започнали да наблюдават външното.
Гърците за първи път изградили възглед за външното и започнали да разглеждат света. Другите (народи) всъщност още не са разглеждали света. Така че може да се каже: природознанието не е било особено развито нито при индусите и египтяните, нито при вавилонците и евреите. Те знаели за природата малко, доколкото техните очи още не са били отворени и насочени към наблюдение. Природознанието възникнало едва при гърците.
Доколкото именно при гърците очите се отворили за външния свят, започнали да наблюдават външното.
И така, едва в Гърция човек за първи път обърнал внимание на външния свят.
към текста >>
И така, едва в
Гърци
я човек за първи път обърнал внимание на външния свят.
Другите (народи) всъщност още не са разглеждали света. Така че може да се каже: природознанието не е било особено развито нито при индусите и египтяните, нито при вавилонците и евреите. Те знаели за природата малко, доколкото техните очи още не са били отворени и насочени към наблюдение. Природознанието възникнало едва при гърците. Доколкото именно при гърците очите се отворили за външния свят, започнали да наблюдават външното.
И така, едва в Гърция човек за първи път обърнал внимание на външния свят.
към текста >>
При
гърци
те това станало различно.
При гърците това станало различно.
Гърците били, по същество, първите, които започнали с любов да обитават външния свят. Предишните народи не се доверявали много на външния свят. Гърците се доверявали именно на външния свят. Известно е едно гръцко изречение, което гласи: по-добре просяк в горния свят - тоест, както смятали в Гърция, на Земята, - отколкото цар в царството на сенките[3], тоест в царството на мъртвите. Следователно преди всичко гърците обитавали с любов света и благодарение на този факт за първи път създали природознанието.
към текста >>
Гърци
те били, по същество, първите, които започнали с любов да обитават външния свят.
При гърците това станало различно.
Гърците били, по същество, първите, които започнали с любов да обитават външния свят.
Предишните народи не се доверявали много на външния свят. Гърците се доверявали именно на външния свят. Известно е едно гръцко изречение, което гласи: по-добре просяк в горния свят - тоест, както смятали в Гърция, на Земята, - отколкото цар в царството на сенките[3], тоест в царството на мъртвите. Следователно преди всичко гърците обитавали с любов света и благодарение на този факт за първи път създали природознанието.
към текста >>
Гърци
те се доверявали именно на външния свят.
При гърците това станало различно. Гърците били, по същество, първите, които започнали с любов да обитават външния свят. Предишните народи не се доверявали много на външния свят.
Гърците се доверявали именно на външния свят.
Известно е едно гръцко изречение, което гласи: по-добре просяк в горния свят - тоест, както смятали в Гърция, на Земята, - отколкото цар в царството на сенките[3], тоест в царството на мъртвите. Следователно преди всичко гърците обитавали с любов света и благодарение на този факт за първи път създали природознанието.
към текста >>
Известно е едно гръцко изречение, което гласи: по-добре просяк в горния свят - тоест, както смятали в
Гърци
я, на Земята, - отколкото цар в царството на сенките[3], тоест в царството на мъртвите.
При гърците това станало различно. Гърците били, по същество, първите, които започнали с любов да обитават външния свят. Предишните народи не се доверявали много на външния свят. Гърците се доверявали именно на външния свят.
Известно е едно гръцко изречение, което гласи: по-добре просяк в горния свят - тоест, както смятали в Гърция, на Земята, - отколкото цар в царството на сенките[3], тоест в царството на мъртвите.
Следователно преди всичко гърците обитавали с любов света и благодарение на този факт за първи път създали природознанието.
към текста >>
Следователно преди всичко
гърци
те обитавали с любов света и благодарение на този факт за първи път създали природознанието.
При гърците това станало различно. Гърците били, по същество, първите, които започнали с любов да обитават външния свят. Предишните народи не се доверявали много на външния свят. Гърците се доверявали именно на външния свят. Известно е едно гръцко изречение, което гласи: по-добре просяк в горния свят - тоест, както смятали в Гърция, на Земята, - отколкото цар в царството на сенките[3], тоест в царството на мъртвите.
Следователно преди всичко гърците обитавали с любов света и благодарение на този факт за първи път създали природознанието.
към текста >>
Именно
гърци
те били народът, проявил преимуществен интерес към намиращото се около него в сетивно възприемания свят.
Именно гърците били народът, проявил преимуществен интерес към намиращото се около него в сетивно възприемания свят.
Провеждайки изследвания, се открива, че гърците виждали целия свят по по-друг начин от нас в настоящото време. Това е интересно. Впечатлението от синия цвят било при гърците по-различно, отколкото при нас, небето те виждали много по-тъмно, почти черно, с лек зеленикав оттенък. Особено силно възприемали те червения цвят. Ние, с нашето помръкнало възприемане на червения цвят, даже не можем да си представим колко силно впечатление е произвеждал върху гърците червеният цвят!
към текста >>
Провеждайки изследвания, се открива, че
гърци
те виждали целия свят по по-друг начин от нас в настоящото време.
Именно гърците били народът, проявил преимуществен интерес към намиращото се около него в сетивно възприемания свят.
Провеждайки изследвания, се открива, че гърците виждали целия свят по по-друг начин от нас в настоящото време.
Това е интересно. Впечатлението от синия цвят било при гърците по-различно, отколкото при нас, небето те виждали много по-тъмно, почти черно, с лек зеленикав оттенък. Особено силно възприемали те червения цвят. Ние, с нашето помръкнало възприемане на червения цвят, даже не можем да си представим колко силно впечатление е произвеждал върху гърците червеният цвят! Именно защото човечеството малко по малко развило в себе си усещането за синия цвят, то отчасти загубило остротата на сетивните впечатления.
към текста >>
Впечатлението от синия цвят било при
гърци
те по-различно, отколкото при нас, небето те виждали много по-тъмно, почти черно, с лек зеленикав оттенък.
Именно гърците били народът, проявил преимуществен интерес към намиращото се около него в сетивно възприемания свят. Провеждайки изследвания, се открива, че гърците виждали целия свят по по-друг начин от нас в настоящото време. Това е интересно.
Впечатлението от синия цвят било при гърците по-различно, отколкото при нас, небето те виждали много по-тъмно, почти черно, с лек зеленикав оттенък.
Особено силно възприемали те червения цвят. Ние, с нашето помръкнало възприемане на червения цвят, даже не можем да си представим колко силно впечатление е произвеждал върху гърците червеният цвят! Именно защото човечеството малко по малко развило в себе си усещането за синия цвят, то отчасти загубило остротата на сетивните впечатления. И така, гърците се отнасяли преди всичко с любов към това, което се намирало около тях. Благодарение на него те изработили по съвсем особен начин това, което днес наричат митология.
към текста >>
Ние, с нашето помръкнало възприемане на червения цвят, даже не можем да си представим колко силно впечатление е произвеждал върху
гърци
те червеният цвят!
Именно гърците били народът, проявил преимуществен интерес към намиращото се около него в сетивно възприемания свят. Провеждайки изследвания, се открива, че гърците виждали целия свят по по-друг начин от нас в настоящото време. Това е интересно. Впечатлението от синия цвят било при гърците по-различно, отколкото при нас, небето те виждали много по-тъмно, почти черно, с лек зеленикав оттенък. Особено силно възприемали те червения цвят.
Ние, с нашето помръкнало възприемане на червения цвят, даже не можем да си представим колко силно впечатление е произвеждал върху гърците червеният цвят!
Именно защото човечеството малко по малко развило в себе си усещането за синия цвят, то отчасти загубило остротата на сетивните впечатления. И така, гърците се отнасяли преди всичко с любов към това, което се намирало около тях. Благодарение на него те изработили по съвсем особен начин това, което днес наричат митология. Гърците почитали цял свят от богове: Зевс, Аполон, Атина Палада, Арес, Афродита. Навсякъде виждали богове.
към текста >>
И така,
гърци
те се отнасяли преди всичко с любов към това, което се намирало около тях.
Това е интересно. Впечатлението от синия цвят било при гърците по-различно, отколкото при нас, небето те виждали много по-тъмно, почти черно, с лек зеленикав оттенък. Особено силно възприемали те червения цвят. Ние, с нашето помръкнало възприемане на червения цвят, даже не можем да си представим колко силно впечатление е произвеждал върху гърците червеният цвят! Именно защото човечеството малко по малко развило в себе си усещането за синия цвят, то отчасти загубило остротата на сетивните впечатления.
И така, гърците се отнасяли преди всичко с любов към това, което се намирало около тях.
Благодарение на него те изработили по съвсем особен начин това, което днес наричат митология. Гърците почитали цял свят от богове: Зевс, Аполон, Атина Палада, Арес, Афродита. Навсякъде виждали богове. Те почитали целия божествен свят, доколкото за тях цялата им любима външна природа все още навсякъде била одушевена и одухотворена. Не такава мъртва, както е за нас, а навсякъде оживена и одухотворена била тя за гърците.
към текста >>
Гърци
те почитали цял свят от богове: Зевс, Аполон, Атина Палада, Арес, Афродита.
Особено силно възприемали те червения цвят. Ние, с нашето помръкнало възприемане на червения цвят, даже не можем да си представим колко силно впечатление е произвеждал върху гърците червеният цвят! Именно защото човечеството малко по малко развило в себе си усещането за синия цвят, то отчасти загубило остротата на сетивните впечатления. И така, гърците се отнасяли преди всичко с любов към това, което се намирало около тях. Благодарение на него те изработили по съвсем особен начин това, което днес наричат митология.
Гърците почитали цял свят от богове: Зевс, Аполон, Атина Палада, Арес, Афродита.
Навсякъде виждали богове. Те почитали целия божествен свят, доколкото за тях цялата им любима външна природа все още навсякъде била одушевена и одухотворена. Не такава мъртва, както е за нас, а навсякъде оживена и одухотворена била тя за гърците. Те почитали божествата, намиращи се в самата природа, която толкова обичали.
към текста >>
Не такава мъртва, както е за нас, а навсякъде оживена и одухотворена била тя за
гърци
те.
И така, гърците се отнасяли преди всичко с любов към това, което се намирало около тях. Благодарение на него те изработили по съвсем особен начин това, което днес наричат митология. Гърците почитали цял свят от богове: Зевс, Аполон, Атина Палада, Арес, Афродита. Навсякъде виждали богове. Те почитали целия божествен свят, доколкото за тях цялата им любима външна природа все още навсякъде била одушевена и одухотворена.
Не такава мъртва, както е за нас, а навсякъде оживена и одухотворена била тя за гърците.
Те почитали божествата, намиращи се в самата природа, която толкова обичали.
към текста >>
Ако само знаехте, господа, какво огромно влияние върху цялото развитие на човечеството е оказала
Гърци
я.
Обаче в течение на гръцката епоха всички хора, принадлежащи към тази гръцка цивилизация, към тази култура на елинизма, зависещи от гръцкия духовен живот, забравяли за това, което в качеството си на духовно начало преживявали индусите, египтяните и вавилонците.
Ако само знаехте, господа, какво огромно влияние върху цялото развитие на човечеството е оказала Гърция.
То действа чак до наши дни! Този, който е в състояние да прати сина си в гимназия, му дава възможност и днес да изучава гръцки език. Но по-рано този език е бил много по-разпространен. По-рано са смятали човека, тъй да се каже, за магаре, ако той не е разбирал гръцки или, най-малкото, не е можел да чете гръцките писатели и поети. Гърция оказала необичайно силно влияние върху света именно защото от самото начало се е интересувала от този външен свят.
към текста >>
Гърци
я оказала необичайно силно влияние върху света именно защото от самото начало се е интересувала от този външен свят.
Ако само знаехте, господа, какво огромно влияние върху цялото развитие на човечеството е оказала Гърция. То действа чак до наши дни! Този, който е в състояние да прати сина си в гимназия, му дава възможност и днес да изучава гръцки език. Но по-рано този език е бил много по-разпространен. По-рано са смятали човека, тъй да се каже, за магаре, ако той не е разбирал гръцки или, най-малкото, не е можел да чете гръцките писатели и поети.
Гърция оказала необичайно силно влияние върху света именно защото от самото начало се е интересувала от този външен свят.
По същото време, когато в Гърция развивали този интерес към външния свят, тук, в Азия, се проявило като най-значително това, което се развивало в резултат на Мистерията на Голгота. По това време Гърция е била завоювана и се намирала под владичеството на Рим. Но какво означавало това римско господство? То било изцяло проникнато от гръцкия дух. Всички образовани римляни учили гръцки език, всеки образован човек в Рим е знаел и гръцки.
към текста >>
По същото време, когато в
Гърци
я развивали този интерес към външния свят, тук, в Азия, се проявило като най-значително това, което се развивало в резултат на Мистерията на Голгота.
То действа чак до наши дни! Този, който е в състояние да прати сина си в гимназия, му дава възможност и днес да изучава гръцки език. Но по-рано този език е бил много по-разпространен. По-рано са смятали човека, тъй да се каже, за магаре, ако той не е разбирал гръцки или, най-малкото, не е можел да чете гръцките писатели и поети. Гърция оказала необичайно силно влияние върху света именно защото от самото начало се е интересувала от този външен свят.
По същото време, когато в Гърция развивали този интерес към външния свят, тук, в Азия, се проявило като най-значително това, което се развивало в резултат на Мистерията на Голгота.
По това време Гърция е била завоювана и се намирала под владичеството на Рим. Но какво означавало това римско господство? То било изцяло проникнато от гръцкия дух. Всички образовани римляни учили гръцки език, всеки образован човек в Рим е знаел и гръцки. Елинизмът навсякъде е оказвал огромно влияние.
към текста >>
По това време
Гърци
я е била завоювана и се намирала под владичеството на Рим.
Този, който е в състояние да прати сина си в гимназия, му дава възможност и днес да изучава гръцки език. Но по-рано този език е бил много по-разпространен. По-рано са смятали човека, тъй да се каже, за магаре, ако той не е разбирал гръцки или, най-малкото, не е можел да чете гръцките писатели и поети. Гърция оказала необичайно силно влияние върху света именно защото от самото начало се е интересувала от този външен свят. По същото време, когато в Гърция развивали този интерес към външния свят, тук, в Азия, се проявило като най-значително това, което се развивало в резултат на Мистерията на Голгота.
По това време Гърция е била завоювана и се намирала под владичеството на Рим.
Но какво означавало това римско господство? То било изцяло проникнато от гръцкия дух. Всички образовани римляни учили гръцки език, всеки образован човек в Рим е знаел и гръцки. Елинизмът навсякъде е оказвал огромно влияние. И ето, във времето, когато елинизмът се разпространил така, в Азия, в една малко известна римска провинция - това била Палестина, евреите били покорени и Палестина станала римска провинция - се появил един човек, Исус от Назарет, който говорил нещо съвсем различно от това, което говорили хората дотогава.
към текста >>
Азиатските и африкански представи за духа били малко известни в
Гърци
я, малко разпространени.
В настоящото време, когато християнството действа вече почти в продължение на две хиляди години, може да ни се стори странно, че нещо подобно се е говорило по онова време. Но тогава нищо странно не е имало в това.
Азиатските и африкански представи за духа били малко известни в Гърция, малко разпространени.
Тук човек бил в по-голяма степен обърнат към света. Затова учението на Исус от Назарет било необичайно значително, особено в сравнение с разпространеното в света на елинизма, което е имало място и в Рим.
към текста >>
В Древна
Гърци
я и Рим още съществувало различие между свободно родените и робите.
По отношение на нещата, ставащи днес във външния свят, трябва да кажа: вие виждате, че навсякъде между хората обичайно е господствало неравенството. Достатъчно е да си представим Древна Индия. Там различието било като при животните, между различните видове животни: брахманите -свещеници, селските жители - труженици. Египтяните също имали цяла армия роби. Макар и кастите да не били отделени една от друга така строго, но въпреки това те още съществували в някакъв смисъл.
В Древна Гърция и Рим още съществувало различие между свободно родените и робите.
Тези външни различия започнали да се отстраняват в хода на историята в Новото време, и то благодарение на факта, че се отстранявали различията между «децата Божии» и «децата човешки». Следователно върху целия социален живот на човека било оказвано огромно влияние в резултат на случилото се в Палестина благодарение на Христос Исус.
към текста >>
290.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите.
GA_353 История на човечеството и културните народи
В дълбока древност човек е дошъл от Азия в Европа, в
Гърци
я, по протежение на целия ред острови.
Добро утро, господа! Днес ще продължа започнатото от нас разглеждане. Положението е ясно: на Изток се простира Азия.
В дълбока древност човек е дошъл от Азия в Европа, в Гърция, по протежение на целия ред острови.
Работата стояла така (изобразява го на рисунка): тук свършва Азия, тук е преходът в Африка; тук е Нил, за който много съм ви разказвал. Тук е Гърция, тук - Адриатическо море, тук - Италия, тук - остров Сицилия. А тук са разположени множество острови: Самос, Родос, Кипър и т. н. По тези острови от Азия преминавали в Гърция. Тук се намира Гърция, тук - Римската империя, съвременна Италия.
към текста >>
Тук е
Гърци
я, тук - Адриатическо море, тук - Италия, тук - остров Сицилия.
Добро утро, господа! Днес ще продължа започнатото от нас разглеждане. Положението е ясно: на Изток се простира Азия. В дълбока древност човек е дошъл от Азия в Европа, в Гърция, по протежение на целия ред острови. Работата стояла така (изобразява го на рисунка): тук свършва Азия, тук е преходът в Африка; тук е Нил, за който много съм ви разказвал.
Тук е Гърция, тук - Адриатическо море, тук - Италия, тук - остров Сицилия.
А тук са разположени множество острови: Самос, Родос, Кипър и т. н. По тези острови от Азия преминавали в Гърция. Тук се намира Гърция, тук - Римската империя, съвременна Италия.
към текста >>
По тези острови от Азия преминавали в
Гърци
я.
Положението е ясно: на Изток се простира Азия. В дълбока древност човек е дошъл от Азия в Европа, в Гърция, по протежение на целия ред острови. Работата стояла така (изобразява го на рисунка): тук свършва Азия, тук е преходът в Африка; тук е Нил, за който много съм ви разказвал. Тук е Гърция, тук - Адриатическо море, тук - Италия, тук - остров Сицилия. А тук са разположени множество острови: Самос, Родос, Кипър и т. н.
По тези острови от Азия преминавали в Гърция.
Тук се намира Гърция, тук - Римската империя, съвременна Италия.
към текста >>
Тук се намира
Гърци
я, тук - Римската империя, съвременна Италия.
В дълбока древност човек е дошъл от Азия в Европа, в Гърция, по протежение на целия ред острови. Работата стояла така (изобразява го на рисунка): тук свършва Азия, тук е преходът в Африка; тук е Нил, за който много съм ви разказвал. Тук е Гърция, тук - Адриатическо море, тук - Италия, тук - остров Сицилия. А тук са разположени множество острови: Самос, Родос, Кипър и т. н. По тези острови от Азия преминавали в Гърция.
Тук се намира Гърция, тук - Римската империя, съвременна Италия.
към текста >>
Виждате ли, може да се каже, че в Древна
Гърци
я, 1000, 1200 години пр.
Вие, господа, сега трябва да извикате в своята памет следното.
Виждате ли, може да се каже, че в Древна Гърция, 1000, 1200 години пр.
Р. Хр. се развивало всичко това, за което ви разказвам. Хората се учили да насочват вниманието си към света. Но вече към IV и III век пр. Р. Хр.
към текста >>
Древна
Гърци
я изгубила своята самостоятелност и там се установило римското господство.
Р. Хр. се развивало всичко това, за което ви разказвам. Хората се учили да насочват вниманието си към света. Но вече към IV и III век пр. Р. Хр.
Древна Гърция изгубила своята самостоятелност и там се установило римското господство.
Рим тогава бил столицата. Работата стояла така, че започвайки от най-дълбоката древност, гърците, особено тези, които били недоволни от положението в самата Гърция, емигрирали, премествали се оттук и се заселвали както в Сицилия, така и в Долна Италия. Благодарение на това към първата половина на първо хилядолетие пр. Р. Хр., между IV и III век, древногръцката култура се разпространила навсякъде, така че Долна Италия и Сицилия даже ги наричали тогава Велика Гърция. Тук се премествали не само недоволните, но и такива хора като великия философ Платон[1], който имал намерение да основе образцова държава.
към текста >>
Работата стояла така, че започвайки от най-дълбоката древност,
гърци
те, особено тези, които били недоволни от положението в самата
Гърци
я, емигрирали, премествали се оттук и се заселвали както в Сицилия, така и в Долна Италия.
Хората се учили да насочват вниманието си към света. Но вече към IV и III век пр. Р. Хр. Древна Гърция изгубила своята самостоятелност и там се установило римското господство. Рим тогава бил столицата.
Работата стояла така, че започвайки от най-дълбоката древност, гърците, особено тези, които били недоволни от положението в самата Гърция, емигрирали, премествали се оттук и се заселвали както в Сицилия, така и в Долна Италия.
Благодарение на това към първата половина на първо хилядолетие пр. Р. Хр., между IV и III век, древногръцката култура се разпространила навсякъде, така че Долна Италия и Сицилия даже ги наричали тогава Велика Гърция. Тук се премествали не само недоволните, но и такива хора като великия философ Платон[1], който имал намерение да основе образцова държава. Всъщност най-значителните хора, създали културата, са живели в Долна Италия. Може да се каже: тук, в Долна Италия, на юг, съществувал фин, проникнат от образованост живот тогава, когато нагоре (тоест в северна Италия -бел. пр.
към текста >>
Р. Хр., между IV и III век, древногръцката култура се разпространила навсякъде, така че Долна Италия и Сицилия даже ги наричали тогава Велика
Гърци
я.
Р. Хр. Древна Гърция изгубила своята самостоятелност и там се установило римското господство. Рим тогава бил столицата. Работата стояла така, че започвайки от най-дълбоката древност, гърците, особено тези, които били недоволни от положението в самата Гърция, емигрирали, премествали се оттук и се заселвали както в Сицилия, така и в Долна Италия. Благодарение на това към първата половина на първо хилядолетие пр.
Р. Хр., между IV и III век, древногръцката култура се разпространила навсякъде, така че Долна Италия и Сицилия даже ги наричали тогава Велика Гърция.
Тук се премествали не само недоволните, но и такива хора като великия философ Платон[1], който имал намерение да основе образцова държава. Всъщност най-значителните хора, създали културата, са живели в Долна Италия. Може да се каже: тук, в Долна Италия, на юг, съществувал фин, проникнат от образованост живот тогава, когато нагоре (тоест в северна Италия -бел. пр. ) се разпространявало нещо грубо, по-късно проявило се като римското господство.
към текста >>
В
Гърци
я само те са били истинските
гърци
.
След това идвала пета степен. На пета степен се намирали тези хора, в задължението на които влизало въобще да говорят само от духа. Те се наричали в съответствие с принадлежността си към един или друг народ «персиец», или «индус», или «грък».
В Гърция само те са били истинските гърци.
Казвали за себе си така: ако някой принадлежи към определен народ, той има свои лични интереси, освен това иска още нещо, нещо различно от този, който принадлежи към друг народ! Само в случай, когато е отишъл толкова далеч, че се е издигнал до пета степен, той вече не иска нищо особено. Иска само това, което иска целият народ. Това става негов интерес. И така той става дух на народа.
към текста >>
Тези духове на народа в древните мистерии, също и в
Гърци
я, били наистина много, много мъдри хора.
Казвали за себе си така: ако някой принадлежи към определен народ, той има свои лични интереси, освен това иска още нещо, нещо различно от този, който принадлежи към друг народ! Само в случай, когато е отишъл толкова далеч, че се е издигнал до пета степен, той вече не иска нищо особено. Иска само това, което иска целият народ. Това става негов интерес. И така той става дух на народа.
Тези духове на народа в древните мистерии, също и в Гърция, били наистина много, много мъдри хора.
На тях им е било чуждо настроението: «Аз знам всичко, по отношение на кой да е човек противопоставям себе си, имам собствена гледна точка». Не, без оглед на достигнатата от тях пета степен, с помощта на упражнения те дълго се готвели, за да изнесат някакво съждение за каквото и да е. Виждате ли, ако днес някой е държавник, на него му се налага да отговаря на питания, внесени в райхстага, в парламента. Представете си, че това се прави така, както се е правело някога! Ако този, който е задължен да даде отговор, би казал така: отначало за осем дни аз трябва да се отделя от света, да се потопя в себе си, за да изкажа съждение за това.
към текста >>
Слънцето върви от Персия към
Гърци
я; то свети над всички нас.
Шестата степен се състояла в това, че даденият човек въобще не е имал повече гледна точка, свързана със земното, например с определения народ. Той говорил така: аз съм «грък», докато моят брат, посветен в Асирия в пета степен, е «асириец», а този, който живее още по-далеч, е «персиец». Но всичко това са само отделни местоположения, едностранни гледни точки.
Слънцето върви от Персия към Гърция; то свети над всички нас.
Тези, които били посветени от шеста степен, не желаели повече да се учат на това, което казва отделният народ. Те искали да се учат на това, което говори Слънцето. Те ставали «слънчеви хора», не «земни хора», а «слънчеви хора». Виждате ли, всички такива «слънчеви хора» се опитвали да разглеждат всичко от гледна точка на Слънцето. Как всичко това се е правело някога, съвременните хора вече нямат никаква представа, защото съвременните хора не знаят съвсем нищо за тайните на света.
към текста >>
Гърци
те знаели много малко за това, доколкото те строели външна култура.
Виждате ли, господа, всичко, което ви разказвам, в Азия се е смятало за напълно обичайно нещо. Също така то е играло роля във формирането на християнството.
Гърците знаели много малко за това, доколкото те строели външна култура.
А народът на Ромул, произлязъл от разбойническа колония, въобще нищо не е знаел за това. Той е бил зает само с външното световно господство. На тях то добре им се отдавало. Римските кесари, императори даже към посвещението се отнасяли по външен начин. Това наистина ставало вече по времето, когато мистериите съвсем стигнали до упадък.
към текста >>
291.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1924 г. Звездната мъдрост, религии на Луната и Слънцето
GA_353 История на човечеството и културните народи
Гърци
те били преимуществено скулптори, живописци, те били предразположени към архитектурата, най-малкото към ваянието.
В основата на това различие е, че в продължение на столетия евреите се възпитавали в лунната религия и отстранявали в своята душа всякакви други влияния. Виждате ли, желаейки да разберем тези неща, е необходимо да вникнем в някои своеобразни качества на еврейството. Можете да узнаете, че при евреите има големи музикални способности и, напротив, способностите им по отношение на скулптура, живопис и други подобни са много незначителни. У евреите има склонност към материализма и малка склонност към признаване на духовния свят, доколкото от целия извънземен свят те почитали само Луната и едва ли са знаели повече. Еврейският характер и гръцкият характер представляват пълна противоположност.
Гърците били преимуществено скулптори, живописци, те били предразположени към архитектурата, най-малкото към ваянието.
Евреите са музикален народ, народ на свещеници, които преимуществено изработват вътрешния свят, водещ своето начало от първоначалната надареност, получена от майчиното тяло.
към текста >>
6), тук
Гърци
я, това е Черно море, тук е Палестина, тук Йерусалим.
Тогава за работата се захванали други хора под предводителството на Готфрид Буйонски[6]. Те не били на служба към Рим, напротив, техните намерения приличали на намеренията на Хайнрих II Свети. Те искали да попречат на установяването на световно господство. Тук се намира Италия (изобразява се на рисунка - Рис.
6), тук Гърция, това е Черно море, тук е Палестина, тук Йерусалим.
Тук е следвало да се пренесе кръстът и Йерусалим е трябвало да стане главен център на християнската религия. Рим е трябвало да се отрече от истинския първи кръстоносен поход. Кръстоносният поход е бил всъщност насочен срещу Рим. С това те отново искали да направят Есclesia, Църква, независима от световното господство.
към текста >>
292.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството?
GA_353 История на човечеството и културните народи
Сега стигаме в областта, която вече ни е известна, стигаме до Адриатическо море, а тук - до
Гърци
я.
Знаете, че Европа изглежда така: тук имаме Скандинавия, тук - Балтийско море, Остзее. След това ние преминаваме в Русия. Тук е разположена съвременна Дания. Тук ние преминаваме към морското крайбрежие на Германия, тук преминаваме в холандските, а тук във френските области. Тук ние преминаваме в Испания, тук преминаваме в Италия.
Сега стигаме в областта, която вече ни е известна, стигаме до Адриатическо море, а тук - до Гърция.
Сега идва Черно море. Тук преминаваме в прилежащата Мала Азия, после преминаваме в Африка. От другата страна се намират Англия и Уелс, а тук - Ирландия, обозначена само лекичко.
към текста >>
И само за
гърци
те - това после преминало и към римляните - аз трябва да кажа: те обръщали по-малко внимание на човека, повече насочвали погледа си към природата.
Ние сме говорили за Индия. Там преимуществено са разглеждали физическото тяло, тоест обръщали внимание на нещо, принадлежащо на човека. Египтяните гледали към етерното тяло - пак на нещо, принадлежащо на човека. Вавилонците и асирийците са разглеждали астралното тяло - това отново е нещо човешко. Юдеите, евреите виждали Аза в своя Яхве - и това също е нещо от човека.
И само за гърците - това после преминало и към римляните - аз трябва да кажа: те обръщали по-малко внимание на човека, повече насочвали погледа си към природата.
Гърците били наистина великолепни наблюдатели на природата.
към текста >>
Гърци
те били наистина великолепни наблюдатели на природата.
Там преимуществено са разглеждали физическото тяло, тоест обръщали внимание на нещо, принадлежащо на човека. Египтяните гледали към етерното тяло - пак на нещо, принадлежащо на човека. Вавилонците и асирийците са разглеждали астралното тяло - това отново е нещо човешко. Юдеите, евреите виждали Аза в своя Яхве - и това също е нещо от човека. И само за гърците - това после преминало и към римляните - аз трябва да кажа: те обръщали по-малко внимание на човека, повече насочвали погледа си към природата.
Гърците били наистина великолепни наблюдатели на природата.
към текста >>
Обаче хората, намиращи се тук, на Север, обръщали поглед към човека като такъв, към вътрешния човек, в още по-малка степен, отколкото
гърци
те.
Обаче хората, намиращи се тук, на Север, обръщали поглед към човека като такъв, към вътрешния човек, в още по-малка степен, отколкото гърците.
Това е интересно: хората на Север напълно забравили за вътрешния човек, те даже не си спомняли за това, че може да се мисли за вътрешния човек. Гърците и римляните имали, най-малкото, спомени. Те живеели в съседство с народите, населявали предна Азия, с египтяни, вавилонци и т. н. Гърците имали спомени за това, което са мислили тези древни народи. Северните народи гледали само към обкръжаващия свят, само извън човека.
към текста >>
Гърци
те и римляните имали, най-малкото, спомени.
Обаче хората, намиращи се тук, на Север, обръщали поглед към човека като такъв, към вътрешния човек, в още по-малка степен, отколкото гърците. Това е интересно: хората на Север напълно забравили за вътрешния човек, те даже не си спомняли за това, че може да се мисли за вътрешния човек.
Гърците и римляните имали, най-малкото, спомени.
Те живеели в съседство с народите, населявали предна Азия, с египтяни, вавилонци и т. н. Гърците имали спомени за това, което са мислили тези древни народи. Северните народи гледали само към обкръжаващия свят, само извън човека. И те виждали не природата, а виждали намиращите се извън човека стихийни духове. Древните гърци виждали природата, докато хората на Север виждали природните духове.
към текста >>
Гърци
те имали спомени за това, което са мислили тези древни народи.
Обаче хората, намиращи се тук, на Север, обръщали поглед към човека като такъв, към вътрешния човек, в още по-малка степен, отколкото гърците. Това е интересно: хората на Север напълно забравили за вътрешния човек, те даже не си спомняли за това, че може да се мисли за вътрешния човек. Гърците и римляните имали, най-малкото, спомени. Те живеели в съседство с народите, населявали предна Азия, с египтяни, вавилонци и т. н.
Гърците имали спомени за това, което са мислили тези древни народи.
Северните народи гледали само към обкръжаващия свят, само извън човека. И те виждали не природата, а виждали намиращите се извън човека стихийни духове. Древните гърци виждали природата, докато хората на Север виждали природните духове. Затова именно сред тези хора възниквали прекрасни разкази, приказки, саги, митове. Тези хора навсякъде виждали духове.
към текста >>
Древните
гърци
виждали природата, докато хората на Север виждали природните духове.
Гърците и римляните имали, най-малкото, спомени. Те живеели в съседство с народите, населявали предна Азия, с египтяни, вавилонци и т. н. Гърците имали спомени за това, което са мислили тези древни народи. Северните народи гледали само към обкръжаващия свят, само извън човека. И те виждали не природата, а виждали намиращите се извън човека стихийни духове.
Древните гърци виждали природата, докато хората на Север виждали природните духове.
Затова именно сред тези хора възниквали прекрасни разкази, приказки, саги, митове. Тези хора навсякъде виждали духове. Гърците виждали високата планина Олимп. На Олимп живеели боговете. Хората на север не казвали: на планината живеят богове, а в някакъв смисъл в билото на планината виждали самия бог, тъй като билото на планината не им се струвало просто скала.
към текста >>
Гърци
те виждали високата планина Олимп.
Северните народи гледали само към обкръжаващия свят, само извън човека. И те виждали не природата, а виждали намиращите се извън човека стихийни духове. Древните гърци виждали природата, докато хората на Север виждали природните духове. Затова именно сред тези хора възниквали прекрасни разкази, приказки, саги, митове. Тези хора навсякъде виждали духове.
Гърците виждали високата планина Олимп.
На Олимп живеели боговете. Хората на север не казвали: на планината живеят богове, а в някакъв смисъл в билото на планината виждали самия бог, тъй като билото на планината не им се струвало просто скала. Ако на билото на планината блестяла утринната заря, планината се покривала със злато, над планината се издигало утринното Слънце. Тези народи виждали не самата планина, а този тъчащ покров на сутрешното слънце над планината. Това и било божественото за тях.
към текста >>
Гърци
те строели храмове за боговете.
Гърците строели храмове за боговете.
В цяла Азия за боговете строели храмове. Но хората на север казвали: ние не строим храмове. Какво значи да строиш храм? Там вътре е мрачно, но над планините е светло и ясно. И боговете, тоест духовете, следва да се почитат, като се качиш на планината.
към текста >>
Гърци
те още не били така добре свързани с външния свят.
Когато настъпвало лятото и хората виждали мълния и чували гръм при буря, в това те също виждали духовното начало. Те му подражавали в речта. Духът, който се разгръщал в гърма, наричали Донар: Донар гърми в гърма (Donar drohnt im Donner - Рис. 8). - Фактът, че тези звукови съчетания са заложени в речта, сочи към връзката на тези хора с външния свят.
Гърците още не били така добре свързани с външния свят.
Гърците повече търсели в ритъма, а не в строежа на речта. А при тези северни народи това се залагало в самата реч.
към текста >>
Гърци
те повече търсели в ритъма, а не в строежа на речта.
Когато настъпвало лятото и хората виждали мълния и чували гръм при буря, в това те също виждали духовното начало. Те му подражавали в речта. Духът, който се разгръщал в гърма, наричали Донар: Донар гърми в гърма (Donar drohnt im Donner - Рис. 8). - Фактът, че тези звукови съчетания са заложени в речта, сочи към връзката на тези хора с външния свят. Гърците още не били така добре свързани с външния свят.
Гърците повече търсели в ритъма, а не в строежа на речта.
А при тези северни народи това се залагало в самата реч.
към текста >>
293.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Тук стигаме в Италия,
Гърци
я; тук е Черно море, а тук ние преминаваме в Азия.
Преди всичко ще разгледаме тези неща относно Европа. Неотдавна вече говорих как е било това: тук, горе, ние имаме Азия, Европа се явява своего рода полуостров на Азия. Тя, както вие знаете, изглежда ето така (рисува географска карта - Рис. 9). Тук е Норвегия, тук ние преминаваме в Русия, тук преминаваме към северното крайбрежие на Германия; тук е Дания. Тук преминаваме в Холандия, Франция, а тук се намира Испания.
Тук стигаме в Италия, Гърция; тук е Черно море, а тук ние преминаваме в Азия.
Долу е разположена Африка.
към текста >>
На Изток чак до
Гърци
я християнството не можело да се развива по друг начин от това да се придържа към древните култови традиции.
На Изток чак до Гърция християнството не можело да се развива по друг начин от това да се придържа към древните култови традиции.
Но какво означава това? Означава, че са се изпълнявали външни свещенодействия, носещи само символичен характер. Тук е трябвало да се ориентират към природата. Тук били склонни да акцентират на Бог-Отец в по-голяма степен, отколкото на Бог-Син. И както при Мохамед на разсъдъчно ниво възниква принципът на съдбата, принципът на необходимостта от строго подчинение на човека на това, което е определено от Бог-Отец, така и в източното християнство на Бог-Отец се отрежда много по-значително място, Бог-Отец добива по-голям смисъл, отколкото Бог-Син.
към текста >>
На тях им е било присъщо това, което обикновено е присъщо на човека в най-древното време: за разлика от
гърци
те те съвсем не насочвали погледа си към природата.
Но по-късно от отдалечени области на Азия пристигнали други племена, чиито потомци днес са турците. Пристигнали монголски и татарски племена. Те водели война срещу арабите. Отличителен признак на това монголско население, чиито потомци станали после турците, бил, че те по същество никога са нямали природен Бог.
На тях им е било присъщо това, което обикновено е присъщо на човека в най-древното време: за разлика от гърците те съвсем не насочвали погледа си към природата.
Те се опазили от това. От местата на своето първоначално обитание турците не донесли разбиране за природата, затова пък донесли необичайно разбиране на духовния Бог, Бог, който може да бъде постигнат само мислено, когото никъде не можеш да видиш. Тази особена форма на разглеждане на Бога преминала в исляма, в мохамеданството. Турците приели от победените мохамеданската религия, но те я изменили съобразно своя начин на мислене. И ако на ранния стадий мохамеданството е било проникнато от изкуство и наука, турците всъщност отхвърлили всичко, което било наука и изкуство, те заели враждебна позиция по отношение на всичко художествено и научно.
към текста >>
294.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите
GA_353 История на човечеството и културните народи
Така, да кажем, ако човек, живял в Древна
Гърци
я и родил се отново, се окаже в настоящето много мъдър и успее да съзерцава своя древногръцки облик, в който някога е странствал, той ще вижда този облик в духа, по правилен начин ще го види в духа.
Да вземем следното. Разбира се, това е нещо, за което аз само мога да ви разкажа. Обаче е възможно човек да постигне това, че сам да може ретроспективно да съзерцава предишните земни животи, както своите, така и животите на други хора, с които е бил заедно. Но живелите преди хора са претърпели преображение в духа. От тях нищо не е останало.
Така, да кажем, ако човек, живял в Древна Гърция и родил се отново, се окаже в настоящето много мъдър и успее да съзерцава своя древногръцки облик, в който някога е странствал, той ще вижда този облик в духа, по правилен начин ще го види в духа.
Но ако по някаква причина - предполагам, не без помощта на дявола - каквото вижда в духа, внезапно би се превърнало в реален човек, тоест ако го срещне във вид на облечен в тяло човек, тогава той би умрял. Човек не може да се срещне с минал облик, облечен в тяло! Той тутакси ще умре! И този, който би видял минала инкарнация в нейния реален физически вид, би трябвало да противостои на силите, които искат да умъртвят бъдещето - те по реален начин искат да го умъртвят. Така стои тази работа.
към текста >>
295.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека
GA_353 История на човечеството и културните народи
Защото, виждате ли, работата стояла така: хората, които още се занимавали с тази древна наука в Древна
Гърци
я, в Рим, в Испания, тоест в южните области, били в същото време хора в телесен и душевен смисъл порочни, развалени.
Било е такова време, когато въобще всичко, касаещо тази древна наука, в Европа е подлежало на изкореняване. Между V и XI, XII в. сл. Р. Хр. било направено много за целите на ликвидацията в Европа на тази древна наука. И в твърде висока степен това е било достигнато.
Защото, виждате ли, работата стояла така: хората, които още се занимавали с тази древна наука в Древна Гърция, в Рим, в Испания, тоест в южните области, били в същото време хора в телесен и душевен смисъл порочни, развалени.
Римската история от това време представлява нещо ужасно. В нравствено отношение това са били съвсем развалени хора. Всички още владеели древната наука, но като хора те вече не са могли повече да я пазят, да я поддържат. Това са такива фигури на тирани, като Нерон[5] или Комод[6].
към текста >>
Обаче по-късно германците завоювали Италия,
Гърци
я и Испания.
По-нататък, на Север, живеели хора, които по-късно развили средноевропейската култура, но тогава те били още съвсем нецивилизовани.
Обаче по-късно германците завоювали Италия, Гърция и Испания.
И след това там се запазили само тези, които работели, опирайки се на чистата логика, на чистото мислене. Трябвало е да възникнат догмите. В нищо друго не е можело да се задълбочиш. Мисленето се е ограничавало само до най-външните неща. Ставало така, че от школите, от манастирите навсякъде се пропъждало, изкоренявало се това, което съставлявало древното знание.
към текста >>
296.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма
GA_353 История на човечеството и културните народи
Вземете това, което е ставало в съвсем определена област, там, където положението е било най-ясно, вземете християнството в страните от Запада, тоест тези християни, които са идвали от
Гърци
я, Рим и Централна Германия.
Вземете това, което е ставало в съвсем определена област, там, където положението е било най-ясно, вземете християнството в страните от Запада, тоест тези християни, които са идвали от Гърция, Рим и Централна Германия.
Те са били неспособни да развиват по-нататък древната медицина, доколкото не са можели повече да съзерцават в целебните треви духовното начало. Те повече не са имали възможност да виждат духовното начало в целебните треви. Обаче евреите, които идвали от страните на Изтока, от Персия и т. н., навсякъде виждали духовното начало, тоест своя единствен Йехова. Ако разгледате развитието на медицината в средните векове, ще откриете, че евреите са вземали в този процес много дейно участие.
към текста >>
Ако вземем вавилонците (изобразява го на рисунка 14) и после стигнем до асирийците, египтяните,
гърци
те, римляните, ние казваме: индийски народностен дух, вавилонски народностен дух, асирийски народностен дух, египетски народностен дух, гръцки народностен дух, римски народностен дух и т. н.
Ако вие, господа, се съгласите с казаното от мен, че евреите в продължение на историческото развитие са имали мисия да разпространят единобожието, ще разберете, че еврейският народ именно като народ е трябвало да бъде подготвен за тази мисия. Ето защо се случило така, че различните народностни духове, от които всеки обикновено поотделно се грижи за някакъв народ, в периода на първоначалното възникване в света на еврейския народ са се грижели за целия еврейски народ.
Ако вземем вавилонците (изобразява го на рисунка 14) и после стигнем до асирийците, египтяните, гърците, римляните, ние казваме: индийски народностен дух, вавилонски народностен дух, асирийски народностен дух, египетски народностен дух, гръцки народностен дух, римски народностен дух и т. н.
И така, те се отличават един от друг, тези народностни духове, и всеки народностен дух поотделно се грижи само за един народ. В случая с еврейския народ, на парчето земя в Сирия - там, където този еврейски народ се е развивал върху него, върху този народ са оказвали влияние всички тези народностни духове, така че всъщност волята на всички тези народностни духове вече е живеела в еврейския народ.
към текста >>
297.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот
GA_353 История на човечеството и културните народи
Обаче още в
Гърци
я, когато буквите дошли в Европа, това е било изгубено от хората.
Както виждате, трябва да се научим да четем с помощта на буквите. В своята глава и в своя дух човек трябва да композира буквите така, че от тях да възникне смисъл. Ето така е трябвало древните евреи да изучат десетте сефири; те са били за тях буквите. Вие ще кажете: Но това са думи! Но по-рано буквите също са ги обозначавали с думи!
Обаче още в Гърция, когато буквите дошли в Европа, това е било изгубено от хората.
към текста >>
Гърци
те наричали своето А не А, а «алфа», и «алфа» всъщност е означавало «духовен човек»; своето В те наричали не В, а «бета», това е нещо подобно на «дом».
При преминаването от гръцката култура към римската е станало нещо много съществено, нали така?
Гърците наричали своето А не А, а «алфа», и «алфа» всъщност е означавало «духовен човек»; своето В те наричали не В, а «бета», това е нещо подобно на «дом».
Така всяка буква е имала свое название. Гърците не биха могли даже да си представят, че буквата е нещо друго освен това, което е обозначено с помощта на нейното наименование. Едва по времето, когато се е извършвал преходът от гръцката култура към римската, престанали да казват «алфа», «бета», «гама», «делта» и т. н., тогава започнали да обозначават буквите не с имена, където всяко име показвало значението на съответстващата буква, а почнали да казват: А, В, С, D и т. н., така че като цяло всичко станало абстрактно.
към текста >>
Гърци
те не биха могли даже да си представят, че буквата е нещо друго освен това, което е обозначено с помощта на нейното наименование.
При преминаването от гръцката култура към римската е станало нещо много съществено, нали така? Гърците наричали своето А не А, а «алфа», и «алфа» всъщност е означавало «духовен човек»; своето В те наричали не В, а «бета», това е нещо подобно на «дом». Така всяка буква е имала свое название.
Гърците не биха могли даже да си представят, че буквата е нещо друго освен това, което е обозначено с помощта на нейното наименование.
Едва по времето, когато се е извършвал преходът от гръцката култура към римската, престанали да казват «алфа», «бета», «гама», «делта» и т. н., тогава започнали да обозначават буквите не с имена, където всяко име показвало значението на съответстващата буква, а почнали да казват: А, В, С, D и т. н., така че като цяло всичко станало абстрактно. Именно в епохата на упадък на елинизма, след настъпването на латинският, на римският елемент в Европа, възникнала своего рода голяма «културна диария». Вследствие на тази чудовищна диария по пътя от елинизма към латинството е била изгубена духовността.
към текста >>
Хората, намиращи се в западните страни, в
Гърци
я, от най-древни времена също са притежавали духовни азбуки.
Дървото на живота Сефирот се явява духовната азбука.
Хората, намиращи се в западните страни, в Гърция, от най-древни времена също са притежавали духовни азбуки.
По времето, когато живеели Александър Велики[3] и Аристотел[4], в съответствие с гръцката традиция също са били дадени десет понятия. Днес вие ще ги намерите навсякъде при изучаването на логиката в училищата: битие, качество, отношение и т. н. - десет наименования, макар и от друг вид, доколкото те са приспособени за страните от Запада.[5] Но и в западните страни тези десет гръцки букви на духовната азбука се разбирали толкова малко, както и в по-рано приведения случай.
към текста >>
А хората, които в първите векове на християнството още са знаели нещо за духовния свят - в
Гърци
я, Рим и т.
Виждате ли, в това отношение историята на човечеството е доста интересна. Горе, в Азия, тези, които още знаели нещо, се учили да четат в духовния свят с помощта на дървото Сефирот.
А хората, които в първите векове на християнството още са знаели нещо за духовния свят - в Гърция, Рим и т.
н., - се учили да четат в съответствие с аристотелевото дърво на живота. Но малко по малко всички - и тези, които използвали дървото Сефирот, и тези, които използвали дървото на Аристотел, - забравили откъде стават дадени неща и са можели само да изброяват тези десет понятия. В настоящето трябва да прилагаме дадените неща по такъв начин, че да се научим да четем в духовния свят, в противен случай ние въобще ще престанем да знаем каквото и да е за човека. Виждате ли, един от най-интересните тезиси е следният. Ако еврейският мъдрец е пишел или казвал «гебура», «нецах», «ход», днес това би следвало да се преведе на немски език с думите: жизнената сила създава съновидения в бъбреците.[6] Но ако днес някой каже: жизнената сила възбужда в бъбреците съновидения, има предвид физическата сила, физическото въздействие.
към текста >>
Първата буква, символизираща човека, древните евреи са наричали «алеф»,
гърци
те - «алфа», при което те подразбирали онова, което в човека се явява духовно подвижно, което като духовно се намира зад физическия човек.
Виждате ли, господа, днес хората съвсем не усещат как тези неща са свързани помежду си.
Първата буква, символизираща човека, древните евреи са наричали «алеф», гърците - «алфа», при което те подразбирали онова, което в човека се явява духовно подвижно, което като духовно се намира зад физическия човек.
Ние имаме една древна немска дума. На първо място тя се използва, ако у човека възникват особени съновидения. Ако духовният човек оказва натиск върху човека, такова явление се нарича Alpdrnck, Alp (кошмар, душене на сън). Казват, че при това върху човека се намира нещо, от което той става обсебен. Но след това от думата Alp възникнала думата Elf (елф), Elfe (елфи) - духовните същества, елфите; човек си представя само уплътнения елф.
към текста >>
Гърци
те не си мислели А, «алфа», без да си помислят за човека.
Той бил много образован човек и постоянно държал речи, четял лекции. На нея това й било ужасно противно. И ето че един ден тя му заявила: На тебе постоянно ти се иска да четеш лекции, да държиш речи! Ако на тебе толкова ти се иска нещо да държиш, дръж си езика зад зъбите. Да, това, което съставлявало съдържанието, се оказало напълно изгубено.
Гърците не си мислели А, «алфа», без да си помислят за човека.
Те тутакси си спомняли за човека. Те не използвали «бета» без да си спомнят за дома, в който живее човекът. «Алфа» - това винаги е човек. Те си представяли нещо, подобно на човек. А в случая с «бета» те си представяли нещо такова, което облича човека, намира се около него.
към текста >>
Днес ние произнасяме азбуката («алфа» -«бета»...), но при
гърци
те това е значело: «човек в своя дом» или също така «човек в своето тяло», в своята обвивка.
Те си представяли нещо, подобно на човек. А в случая с «бета» те си представяли нещо такова, което облича човека, намира се около него. И древноеврейското «бет» и гръцката «бета» представлявали обвивката на «алфа». Тази «алфа» се намирала вътре като духовно същество. Така тялото представлявало «бет», «бета», докато «алфа» представлявал духът, намиращ се вътре.
Днес ние произнасяме азбуката («алфа» -«бета»...), но при гърците това е значело: «човек в своя дом» или също така «човек в своето тяло», в своята обвивка.
към текста >>
298.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Приетият в древността начин на действие по отношение на хората в Европа, днес вече никой не го разбира - докато Александър Велики външно оставял всичко, както си е било и само едва-едва, бавно осъществявал това, което трябвало да пренесе от
Гърци
я в Азия.
Но даже при англичаните всичко това стои много относително.
Приетият в древността начин на действие по отношение на хората в Европа, днес вече никой не го разбира - докато Александър Велики външно оставял всичко, както си е било и само едва-едва, бавно осъществявал това, което трябвало да пренесе от Гърция в Азия.
В Европа ни един човек не разбира вече това. Обаче европейците би трябвало отново да го усвоят. Ето защо първото, на което би следвало да се научат европейците, е не да пренасят в Азия това, което те имат. Не, отначало европейците трябва внимателно да изучат всичко, което е известно на жителите на Азия, после да се узнае например и за мъдростта на Тибет. Само в този случай, отнасяйки се с цялото уважение към културата на другите хора, може нещо да се достигне.
към текста >>
299.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата»
GA_353 История на човечеството и културните народи
Съществата, намиращи се вътре, са били наричани от
гърци
те «същества на откровението».
Доколкото Слънцето се проявява външно само като светлина и топлина, те мислят, че то се явява нагорещено газово кълбо. Обаче то не е такова. Всъщност то се състои от изключително всмукващи сили. То е кухо, не просто празно, но и засмуква. Бихме могли да кажем: външно то се проявява като светлина и топлина.
Съществата, намиращи се вътре, са били наричани от гърците «същества на откровението».
Тогава все още са знаели нещо за тях.
към текста >>
300.
Съдържание
GA_354 Сътворението на света и човека
Гърци
те приписвали на действието на добрите духове всичко, което природата създава, а всичко, което не е било природен, а изкуствено създаден продукт, те приписвали на дейността на злите духове.
Хората в по-ранните времена са имали преди всичко изключително силно въображение, което е действало като инстинкт. Изобретяването на хартията и телеграфа. Идеите на древните германци за Вотан и Локи. Всичко, което първоначално е възниквало в културата, е възниквало от ритъма. Индианците и преклонението им пред «Великия Дух», който доминира над всичко.
Гърците приписвали на действието на добрите духове всичко, което природата създава, а всичко, което не е било природен, а изкуствено създаден продукт, те приписвали на дейността на злите духове.
Въображението е нещо по-духовно от абстрактния разсъдък. Изхождайки от разсъдъка, днес трябва отново да стигнем до духа.
към текста >>
301.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството
GA_354 Сътворението на света и човека
Ако с днешните, конкретни познания започнем истински да изучаваме и разбираме писмените източници, които са възникнали в Индия, Азия, Египет и даже в
Гърци
я, ще открием, че хората тогава далеч са ни изпреварвали.
От друга страна, господа, необходимо е да констатираме, че във времето, което отстои от нас, може да се каже, на три-четири хиляди години, са възникнали възгледи, от които днес можем не само много да научим, но на които трябва да се възхищаваме.
Ако с днешните, конкретни познания започнем истински да изучаваме и разбираме писмените източници, които са възникнали в Индия, Азия, Египет и даже в Гърция, ще открием, че хората тогава далеч са ни изпреварвали.
Само че своите знания те са овладявали по съвсем различен начин, отколкото това се прави в днешно време.
към текста >>
Но ако препрочетем древните медици и правилно разберем думите им, ще стигнем до извода, че хората, живели например в
Гърци
я още до Хипократ[1], са знаели всъщност много повече, отколкото знаят съвременните медици-материалисти.
Виждате ли, днес за много неща се знае съвсем малко. Вие например видяхте от това, което ви съобщих за храненето, как духовната наука трябва да помогне отново да се овладеят тези най-простички неща, касаещи храненето. Само физическата наука няма да успее да го направи.
Но ако препрочетем древните медици и правилно разберем думите им, ще стигнем до извода, че хората, живели например в Гърция още до Хипократ[1], са знаели всъщност много повече, отколкото знаят съвременните медици-материалисти.
И можем да почувстваме дълбоко уважение към това, което е съществувало някога в качеството му на знание. Само че, виждате ли, господа, работата е стояла така, че тогава са обличали знанието в по-различна форма, отколкото днес. Днес знанието е облечено под формата на понятия, изразява се в понятия. Древните народи не са изразявали знанията в понятийна форма, а са го обличали във формата на поетически представи, така че запазилото се от това знание днес почти винаги се приема за поезия. Но за древните това не е било поезия, това е било нещо, чрез което те са изразявали своите знания, своето познание.
към текста >>
Ако чуем за тази война, която е станала не в
Гърци
я, а далеч от
Гърци
я, в Азия, че благодарение на телеграфно съобщение хората в
Гърци
я още на следващия ден са могли да узнаят как върви войната в Азия, това, разбира се, не е можело да стане така, както става днес!
Ние, така да се каже, се гордеем с нашите открития, но ако помислим както трябва, не би следвало особено да се гордеем, тъй като много от това, което съставлява днес величието на културата, е основано всъщност на съвсем прости мисли. Бих искал, господа, да ви кажа ето какво: четем за Троянската война, а знаете ли кога тя се е състояла? Примерно около 1200 години преди основаването на християнството.
Ако чуем за тази война, която е станала не в Гърция, а далеч от Гърция, в Азия, че благодарение на телеграфно съобщение хората в Гърция още на следващия ден са могли да узнаят как върви войната в Азия, това, разбира се, не е можело да стане така, както става днес!
Днес този, който получава телеграма, му я пращат по пощата и той я получава. Това, разбира се, в Древна Гърция не е можело да стане, защото гърците са нямали електрически телеграф. Какво са правели те? Ето, вижте (изобразява го на дъската): тук е била войната, тук - море, тук - един остров, тук - планина, тук - отново море, тук - отново остров, отново планина и така нататък чак до самата Гърция. Тук е Азия, тук между тях е морето, а тук - Гърция.
към текста >>
Това, разбира се, в Древна
Гърци
я не е можело да стане, защото
гърци
те са нямали електрически телеграф.
Ние, така да се каже, се гордеем с нашите открития, но ако помислим както трябва, не би следвало особено да се гордеем, тъй като много от това, което съставлява днес величието на културата, е основано всъщност на съвсем прости мисли. Бих искал, господа, да ви кажа ето какво: четем за Троянската война, а знаете ли кога тя се е състояла? Примерно около 1200 години преди основаването на християнството. Ако чуем за тази война, която е станала не в Гърция, а далеч от Гърция, в Азия, че благодарение на телеграфно съобщение хората в Гърция още на следващия ден са могли да узнаят как върви войната в Азия, това, разбира се, не е можело да стане така, както става днес! Днес този, който получава телеграма, му я пращат по пощата и той я получава.
Това, разбира се, в Древна Гърция не е можело да стане, защото гърците са нямали електрически телеграф.
Какво са правели те? Ето, вижте (изобразява го на дъската): тук е била войната, тук - море, тук - един остров, тук - планина, тук - отново море, тук - отново остров, отново планина и така нататък чак до самата Гърция. Тук е Азия, тук между тях е морето, а тук - Гърция. Имало е договореност, че в случай на война на тази планина запалвали три огъня. Този, който се намирал на близката планина, подавал първия сигнал: той я изкачвал и запалвал горе три огъня.
към текста >>
Ето, вижте (изобразява го на дъската): тук е била войната, тук - море, тук - един остров, тук - планина, тук - отново море, тук - отново остров, отново планина и така нататък чак до самата
Гърци
я.
Примерно около 1200 години преди основаването на християнството. Ако чуем за тази война, която е станала не в Гърция, а далеч от Гърция, в Азия, че благодарение на телеграфно съобщение хората в Гърция още на следващия ден са могли да узнаят как върви войната в Азия, това, разбира се, не е можело да стане така, както става днес! Днес този, който получава телеграма, му я пращат по пощата и той я получава. Това, разбира се, в Древна Гърция не е можело да стане, защото гърците са нямали електрически телеграф. Какво са правели те?
Ето, вижте (изобразява го на дъската): тук е била войната, тук - море, тук - един остров, тук - планина, тук - отново море, тук - отново остров, отново планина и така нататък чак до самата Гърция.
Тук е Азия, тук между тях е морето, а тук - Гърция. Имало е договореност, че в случай на война на тази планина запалвали три огъня. Този, който се намирал на близката планина, подавал първия сигнал: той я изкачвал и запалвал горе три огъня. Този, който бил на следващата планина, също запалвал върху нея три огъня, когато сам видел трите огъня; на следващата отново запалвали три, и така за кратко време това достигало до Гърция. Така са телеграфирали тогава.
към текста >>
Тук е Азия, тук между тях е морето, а тук -
Гърци
я.
Ако чуем за тази война, която е станала не в Гърция, а далеч от Гърция, в Азия, че благодарение на телеграфно съобщение хората в Гърция още на следващия ден са могли да узнаят как върви войната в Азия, това, разбира се, не е можело да стане така, както става днес! Днес този, който получава телеграма, му я пращат по пощата и той я получава. Това, разбира се, в Древна Гърция не е можело да стане, защото гърците са нямали електрически телеграф. Какво са правели те? Ето, вижте (изобразява го на дъската): тук е била войната, тук - море, тук - един остров, тук - планина, тук - отново море, тук - отново остров, отново планина и така нататък чак до самата Гърция.
Тук е Азия, тук между тях е морето, а тук - Гърция.
Имало е договореност, че в случай на война на тази планина запалвали три огъня. Този, който се намирал на близката планина, подавал първия сигнал: той я изкачвал и запалвал горе три огъня. Този, който бил на следващата планина, също запалвал върху нея три огъня, когато сам видел трите огъня; на следващата отново запалвали три, и така за кратко време това достигало до Гърция. Така са телеграфирали тогава. Така са го правели и това е бил най-простият способ за телеграфно съобщение.
към текста >>
Този, който бил на следващата планина, също запалвал върху нея три огъня, когато сам видел трите огъня; на следващата отново запалвали три, и така за кратко време това достигало до
Гърци
я.
Какво са правели те? Ето, вижте (изобразява го на дъската): тук е била войната, тук - море, тук - един остров, тук - планина, тук - отново море, тук - отново остров, отново планина и така нататък чак до самата Гърция. Тук е Азия, тук между тях е морето, а тук - Гърция. Имало е договореност, че в случай на война на тази планина запалвали три огъня. Този, който се намирал на близката планина, подавал първия сигнал: той я изкачвал и запалвал горе три огъня.
Този, който бил на следващата планина, също запалвал върху нея три огъня, когато сам видел трите огъня; на следващата отново запалвали три, и така за кратко време това достигало до Гърция.
Така са телеграфирали тогава. Така са го правели и това е бил най-простият способ за телеграфно съобщение. Ставало е бързо: докато още не е имало електрически телеграф, е трябвало да се задоволяват с този способ.
към текста >>
Но древните
гърци
не са конструирали своите машини по такъв начин, както европеецът е конструирал своя локомотив - тоест изхождайки от разсъдъка.
Не е ли така, европеецът, принадлежащ към своята европейска цивилизация, знае как се е появил локомотивът.
Но древните гърци не са конструирали своите машини по такъв начин, както европеецът е конструирал своя локомотив - тоест изхождайки от разсъдъка.
Защото древните гърци още не са притежавали този разсъдък. Древните гърци са можели да конструират нещо само на основата на въображението. И доколкото всичко, което създавала природата, гърците приписвали на действието на добрите духове, а всичко, което не е било природен, а изкуствено създаден продукт, те приписвали на дейността на злите духове, гъркът би казал така: в локомотива живее зъл дух. Да, те строели всичко на основата на въображението и не са можели да си представят нищо друго освен това, че при осъществяването на каквото и да е им помага духът.
към текста >>
Защото древните
гърци
още не са притежавали този разсъдък.
Не е ли така, европеецът, принадлежащ към своята европейска цивилизация, знае как се е появил локомотивът. Но древните гърци не са конструирали своите машини по такъв начин, както европеецът е конструирал своя локомотив - тоест изхождайки от разсъдъка.
Защото древните гърци още не са притежавали този разсъдък.
Древните гърци са можели да конструират нещо само на основата на въображението. И доколкото всичко, което създавала природата, гърците приписвали на действието на добрите духове, а всичко, което не е било природен, а изкуствено създаден продукт, те приписвали на дейността на злите духове, гъркът би казал така: в локомотива живее зъл дух. Да, те строели всичко на основата на въображението и не са можели да си представят нищо друго освен това, че при осъществяването на каквото и да е им помага духът.
към текста >>
Древните
гърци
са можели да конструират нещо само на основата на въображението.
Не е ли така, европеецът, принадлежащ към своята европейска цивилизация, знае как се е появил локомотивът. Но древните гърци не са конструирали своите машини по такъв начин, както европеецът е конструирал своя локомотив - тоест изхождайки от разсъдъка. Защото древните гърци още не са притежавали този разсъдък.
Древните гърци са можели да конструират нещо само на основата на въображението.
И доколкото всичко, което създавала природата, гърците приписвали на действието на добрите духове, а всичко, което не е било природен, а изкуствено създаден продукт, те приписвали на дейността на злите духове, гъркът би казал така: в локомотива живее зъл дух. Да, те строели всичко на основата на въображението и не са можели да си представят нищо друго освен това, че при осъществяването на каквото и да е им помага духът.
към текста >>
И доколкото всичко, което създавала природата,
гърци
те приписвали на действието на добрите духове, а всичко, което не е било природен, а изкуствено създаден продукт, те приписвали на дейността на злите духове, гъркът би казал така: в локомотива живее зъл дух.
Не е ли така, европеецът, принадлежащ към своята европейска цивилизация, знае как се е появил локомотивът. Но древните гърци не са конструирали своите машини по такъв начин, както европеецът е конструирал своя локомотив - тоест изхождайки от разсъдъка. Защото древните гърци още не са притежавали този разсъдък. Древните гърци са можели да конструират нещо само на основата на въображението.
И доколкото всичко, което създавала природата, гърците приписвали на действието на добрите духове, а всичко, което не е било природен, а изкуствено създаден продукт, те приписвали на дейността на злите духове, гъркът би казал така: в локомотива живее зъл дух.
Да, те строели всичко на основата на въображението и не са можели да си представят нищо друго освен това, че при осъществяването на каквото и да е им помага духът.
към текста >>
302.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924 г. Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите
GA_354 Сътворението на света и човека
А тук, в началото, е Мала Азия, след това море,
Гърци
я, Италия, Испания, Франция - и изобщо, Европа.
Вижте как стоят нещата; дайте да обозначим Земята така, както често я рисуват, сякаш е плоска. Тогава тук ще бъде Северна Америка, тук - Южна Америка, между тях - Централна Америка; горе имаме Африка, тук е разположена Европа.
А тук, в началото, е Мала Азия, след това море, Гърция, Италия, Испания, Франция - и изобщо, Европа.
Тук, горе, ще бъде Скандинавия, тук Англия, а тук, по-горе, ще бъде Азия. Следователно тук имаме Азия, тук - Африка, тук - Европа, и тук - Америка.
към текста >>
НАГОРЕ