Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
с която и да е дума
изречения в които се съдържат търсените думи
текстове, в които се съдържат търсените думи
с точна фраза
с корен от думите
с части от думите
в заглавията на текстовете
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
415
резултата от
194
текста с части от думите : '
Гърция
'.
1.
19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.*
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Разглеждайки историята на философията от времето, когато в
Гърция
проблясва мисълта, за него се разкрива пътят да стигне и философски до убеждението, че ние намираме истинската същина на душата тогава, когато разглеждаме обикновените душевни изживявания като повърхност, под която трябва да слезем.
От значение ще бъде, да държим настрана от тази Духовна наука вярването, че уж нейните познания са заети от някаква по-стара религиозна форма. Човек лесно може да бъде съблазнен да вярва това, понеже например възгледът на повтарящите се земни съществувания на човека са съставна част на определени вяроизповедания. За модерния духовен изследовател не може да съществува едно такова заемане от подобни вероизповедания. Той намира, че постигането на едно съзнание проникващо в духовния свят може да бъде един факт за една душа, която се отдава на определени описаните упражнения. И той познава като един резултат на това съзнание, че душата продължава по охарактеризирания начин в духовния свят.
Разглеждайки историята на философията от времето, когато в Гърция проблясва мисълта, за него се разкрива пътят да стигне и философски до убеждението, че ние намираме истинската същина на душата тогава, когато разглеждаме обикновените душевни изживявания като повърхност, под която трябва да слезем.
Мисълта се оказа възпитател на душата. Тя доведе душата до там, да бъде напълно самотна в себесъзнателния Аз. Но довеждайки я до тази самотност, тя кали нейните сили, благодарение на което душата стана способна така да се вглъбява в себе си, че заставайки на своите първични основи, да стои едновременно в най-дълбоката действителност на света. Защото от гледна точка на охарактеризирания тук духовнонаучен светоглед не се предприема опит да се стигне зад сетивния свят със средствата на обикновеното съзнание чрез просто размишление /хипотетизиране/. Признава се, че за това обикновеното съзнание свръхсетивният свят трябва да бъде забулен и че душата трябва да проникне в свръхсетивния свят чрез своето собствено преобразование, ако иска да добие едно съзнание за него.
към текста >>
2.
08_а. ДУХОВНИТЕ НАУКИ - А. УВОД. ДУХ И ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
Но също така би било убийствено за духа, ако например бихме искали да обхванем историята на
Гърция
в една обща схема от понятия.
Това, което търсим в първата, общото, тук се взема под внимание само дотолкова, доколкото ни изяснява особеното. Би било против духа на науката, ако по отношение на природата бихме останали при непосредствеността на особеното, на частното.
Но също така би било убийствено за духа, ако например бихме искали да обхванем историята на Гърция в една обща схема от понятия.
В първия случай придържащото се към явлението разбиране не би постигнало никаква наука; във втория постъпващият по един общ шаблон дух би изгубил всякакво разбиране за индивидуалното.
към текста >>
3.
2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Разглежда го като първия голям обновител на трагическата култура, която в древна
Гърция
изживява забележително начало, но която чрез умуващата разумна мъдрост на Сократ и чрез едностранчивостта на Платон е трябвало да бъде тласната назад и само още веднъж по времето на Ренесанса изживява кратко възраждане.
„Един плодотворен, богат, разтърсващ живот, напълно различен, нечут от посредствените простосмъртни! Затова е там, здраво вкоренен в собствената си сила, с поглед, далеч над всичко ефимерно, извън времето в най-хубавия смисъл.“ (E. Фьорстер-Ницше, „Животът на Фридрих Ницше“, II, I, стр. 16) По това време Ницше гради философия, за която казва, че се покрива напълно с направлението на изкуството и житейските разбирания на Вагнер. Той се идентифицира напълно с Вагнер.
Разглежда го като първия голям обновител на трагическата култура, която в древна Гърция изживява забележително начало, но която чрез умуващата разумна мъдрост на Сократ и чрез едностранчивостта на Платон е трябвало да бъде тласната назад и само още веднъж по времето на Ренесанса изживява кратко възраждане.
Това, което Ницше познава като Вагнерова мисия, става съдържание на дейността му. Може да се види обаче в неиздадените му съчинения как той под влиянието на Вагнер напълно изтласква своя втори аз. В тези съчинения се намират изложения отпреди и по времето на неговото Вагнерово вдъхновение, които се движат в напълно противоположни посоки на усещането и мисълта. Въпреки това той си изгражда един идеалистичен образ на Вагнер, който не живее в действителността, а само в неговата фантазия. И този идеалистичен образ напълно погълва неговия аз.
към текста >>
4.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
За такава формула беше считана в
Гърция
мъдрото изречение на Аполон.
Има магически формули, които минавайки през вековете на духовната история на човечеството действат винаги по нов начин.
За такава формула беше считана в Гърция мъдрото изречение на Аполон.
Тя е: "Познай Себе си". Такива изречения като че крият в себе си неизчерпаем живот. Ние ги срещаме, когато бродим по различните пътища на духовния живот. Колкото повече отиваме напред, колкото повече проникваме в познанието на нещата, толкова по-дълбок ни се явява смисълът на тези формули. В някои моменти на нашето съзерцание и размисъл те проблясват светкавично, озарявайки целия наш живот.
към текста >>
5.
НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
"Аз правих много опити да съединя в една основна идея мислите върху бога и света, върху Христа и църквата, но нито една не ме задоволяваше, докато най-после при завръщането ми от
Гърция
по море като чрез озарение отгоре моят поглед на духа се издигна до възгледа, в който Бог ми се яви като най-висшето единство на всички противоположности." В това озарение участват повече или по-малко влиянията, които идват от изучаването на неговите предшественици.
Ясно е, обаче, че същността на нещата може да бъде намерена само чрез тази степен на познанието. Николай от Куза не говори със своето "учено невежество" за нищо друго освен за онова знание, което е новородено като вътрешно изживяване. Той сам разказва, как е стигнал до това вътрешно изживяване.
"Аз правих много опити да съединя в една основна идея мислите върху бога и света, върху Христа и църквата, но нито една не ме задоволяваше, докато най-после при завръщането ми от Гърция по море като чрез озарение отгоре моят поглед на духа се издигна до възгледа, в който Бог ми се яви като най-висшето единство на всички противоположности." В това озарение участват повече или по-малко влиянията, които идват от изучаването на неговите предшественици.
В неговия начин на мислене ние познаваме едно съобразно възобновяване на възгледите, които срещаме в съчиненията на някой си Дионисий. Споменатият вече Скотус Еригена е превел тези съчинения на латински. Той нарича автора "великият и божествен откривател". Въпросните съчинения са споменати първо в първата половина на 6-ия век. Те се приписваха на споменатия в Деяния на Апостолите Дионисий Ареопагита, който бил обърнат към християнството от апостол Павел.
към текста >>
6.
АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
След мене, а не аз след вас, вие от Париж, вие от Монтпелие, вие от Бавария, вие от Майсен, вие от Кьолн, вие от Виена и всичко, което се намира край Дунав и Рейн; вие острови в морето, ти Италия, ти Атина, ти
Гърция
, ти арабино, ти израелитино; след мене, а не аз след вас!
И това, което природата го учи, него трябва да вложи той в своята мъдрост, но да не търси нищо в своята мъдрост, а само в светлината на природата." Той от нищо не се плаши, за да познае действията на природата във всички направления. За тази цел прави пътешествия в Швеция, Унгария, Испания, Португалия и на Изток. Той може да каже за себе си: "Аз се отдадох на изкуството поставяйки в опасност своя живот и не се срамувах да се уча от скитниците, палачите и бръснарите. Моето учение бе подложено на изпит по-строго отколкото среброто и бедността, страха, войните и неволите." Това, което съществува като предание на древните авторитети, няма за него никаква стоиност; защото вярва, че може да стигне до истинския възглед само тогава, когато сам изживее издигането от естественото знание до най-висшето познание. Това самоизпитване поставя в неговата уста гордото изречение: "Който търси истината, трябва да дойде в моето царство..... И да ме следва; а не аз вас, Авицена, Разес, Гален, Месур!
След мене, а не аз след вас, вие от Париж, вие от Монтпелие, вие от Бавария, вие от Майсен, вие от Кьолн, вие от Виена и всичко, което се намира край Дунав и Рейн; вие острови в морето, ти Италия, ти Атина, ти Гърция, ти арабино, ти израелитино; след мене, а не аз след вас!
Мое е царството! "
към текста >>
7.
ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Затова той насочва вниманието ни първо към мистерийните места на древен Египет, Мала Азия и
Гърция
и накрая към живота на Буда.
„Християнството като мистичен факт и Мистериите на древността". Не мистичните усещания са предмет на неговия анализ, а разкриването на онова, което преминава като едно духовно течение през цялата културна еволюция на човечеството; като нещо, което се е проявявало само в скритите, сакрални обреди. Така например духовните импулси през епохата на античността са оставали извън обикновения живот и са били поддържани само в мистерийните светилища. Християнството, както става съвсем ясно от множеството изследвания на Рудолф Щайнер е изминало различни степени на развитие, чието начало е много преди явяването на Христос на Земята.
Затова той насочва вниманието ни първо към мистерийните места на древен Египет, Мала Азия и Гърция и накрая към живота на Буда.
„Легендата за живота на Буда не трябва да се приема като биография в обикновения смисъл, точно както и Евангелията не могат да се считат за биографии на Христос Исус. И в двата случая се разкриват не случайни събития, а един предначертан за Спасителя жизнен път." Христовият принцип се разкрива в описанията на Рудолф Щайнер като изключително, универсално по своята значимост събитие, като знаменателна съставна част от историята на човешката еволюция. Така Рудолф Щайнер постепенно лишава религиозните фанатици от митологизацията, а също и от демитологизацията на Христос, като му отрежда място в онова духовно-земно събитие, чрез което за човека стана възможно да постигне една нова степен на възприемане на самия себе си и на света.
към текста >>
8.
МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
С него той тръгва обратно към
Гърция
.
Чрез магичните средства на Медея, Язон приспива дракона и успява да вземе руното.
С него той тръгва обратно към Гърция.
Медея го придружава като негова съпруга. Царят преследва бегълците. За да го задържи Медея убива своя брат Абсиртус и разпръсква неговите части из морето. Етес се залавя да ги събира и с това се забавя. Така двамата успяват да достигнат с руното в отечеството на Язон.
към текста >>
Потопени изцяло в мъдростта на Мистериите се явяват Елевзинските празници, които се устройвали в
Гърция
в чест на Деметра и Дионисий.
Потопени изцяло в мъдростта на Мистериите се явяват Елевзинските празници, които се устройвали в Гърция в чест на Деметра и Дионисий.
Един свещен древен път водел от Атина към Елевзис. По него били поставени знаци, пълни с тайнственост, които били в състояние да тласнат душата към едно възвишено настроение. В Елевзис имало забулени в дълбока тайнственост светилища, обслужвани от семейства на свещеници. Чинът и мъдростта, свързани с него, се наследявали от свещеническите семейства от поколение в поколение. (За устройството на тези места могат да се намерят пълни сведения в книгата „Допълнения към последните изследвания върху Акрополиса в Атина" от Карл Бьотихер.) Мъдростта, която позволява да се служи тук, била мъдростта на Мистериите.
към текста >>
9.
ЕВАНГЕЛИЯТА
GA_8 Християнството като мистичен факт
Следователно, не трябва да се учудваме, че в християнството навлизат импулси от юдейството и от Мистериите, които са били общо достояние на духовния живот в Египет и
Гърция
.
Можем да разберем защо е станало така, ако приемем, че мъдростта на Мистериите е била вложена в на родната религия на Израел. Християнството възниква от юдейството.
Следователно, не трябва да се учудваме, че в християнството навлизат импулси от юдейството и от Мистериите, които са били общо достояние на духовния живот в Египет и Гърция.
Когато проследим народните религии, намираме различни представи за духовния свят. Но ако вникнем по-дълбоко в мъдростта на жреците, която съставлява духовното ядро на различните народни религии, навсякъде намираме пълна съгласуваност. Платон е в съгласие с египетските жреци-мъдреци, когато в своя философски мироглед излага същността на гръцката мъдрост За Питагор се разказва, че пътувал в Египет, Индия и посещавал школите, където са учили техните мъдреци. Личности, които са живели в зората на християнството, намирали толкова голямо сходство между учението на Платон и по-дълбокия смисъл на еврейските писания, че наричали Платон грьцкоезичния Мойсей.
към текста >>
10.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
(По-големи подробности за тези Мистерии на древността могат да се намерят в моята книга „Християнството като мистичен факт".) От тези центрове на посвещението, мъдростта поемаше към хората, които се грижеха за духовните тайни в Мала Азия,
Гърция
и Италия.
Влиянията от духовния живот, както и тайните на азиатските и африканските светилища се вливаха в тези народи и техните водачи. Великите индийски Учители, учениците на Заратустра, последователите на Хермес, всички те бяха възпитали свои ученици. Едни или други от тях основаха светилища, където древните учения отново оживяха в една нова форма. Това са Мистериите на древността. Там се подготвиха ученици, които можеха да бъдат привеждани в онези състояния на съзнанието, позволяващи съзерцателния достъп в духовния свят.
(По-големи подробности за тези Мистерии на древността могат да се намерят в моята книга „Християнството като мистичен факт".) От тези центрове на посвещението, мъдростта поемаше към хората, които се грижеха за духовните тайни в Мала Азия, Гърция и Италия.
(В Гърция възникнаха орфическите и елевзински Мистерии. В окултната школа на Питагор действуваха великите учения на мъдростта и нейните методи от древността.
към текста >>
(В
Гърция
възникнаха орфическите и елевзински Мистерии.
Великите индийски Учители, учениците на Заратустра, последователите на Хермес, всички те бяха възпитали свои ученици. Едни или други от тях основаха светилища, където древните учения отново оживяха в една нова форма. Това са Мистериите на древността. Там се подготвиха ученици, които можеха да бъдат привеждани в онези състояния на съзнанието, позволяващи съзерцателния достъп в духовния свят. (По-големи подробности за тези Мистерии на древността могат да се намерят в моята книга „Християнството като мистичен факт".) От тези центрове на посвещението, мъдростта поемаше към хората, които се грижеха за духовните тайни в Мала Азия, Гърция и Италия.
(В Гърция възникнаха орфическите и елевзински Мистерии.
В окултната школа на Питагор действуваха великите учения на мъдростта и нейните методи от древността.
към текста >>
11.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
И тогава ще разберем също, че през трите или четирите века, когато Сократовият принцип действуваше в
Гърция
, чрез Сократ там проникна едно настроение, което можа да послужи като подготовка за едно друго велико събитие.
Такъв Учител би разсъждавал по следния начин: „Когато бях дете, аз се развивах чрез силите, които действуваха в мен от духовия свят. Най-доброто, което сега мога да направя, също се дължи на висшите светове и аз не бива да го приемам като плод на моето съзнание." Да, подобен човек може да си каже още: „Нещо демонично, нещо като демон но „демон" в смисъла на една добра духовна сила действува чрез мен от духовния свят върху учениците." Подобно усещане е имал и Сократ, за когото Платон разказва, че той говорел за своя „демон" като за нещо, което го ръководи и направлява. Много опити са правени да се обясни Сократовия „демон". Обаче демонът може да бъде обяснен само ако знаем, че Сократ можеше да усеща нещо подобно на това, което вече описахме.
И тогава ще разберем също, че през трите или четирите века, когато Сократовият принцип действуваше в Гърция, чрез Сократ там проникна едно настроение, което можа да послужи като подготовка за едно друго велико събитие.
Настроението, че човекът все още не е това, което ще стане, когато изцяло бъде проникнат от висшите духовни сили, това настроение продължи да съществува и по-нататък. Най-добрите, при които това настроение вземаше превес, по-късно разбираха най-добре думите: „Не Аз, а Христос в мен! " Защото те можеха да допълнят:
към текста >>
Защо апостол Павел намери своите най-добри последователи тъкмо В
Гърция
?
И тук ние отново усещаме нещо от духовното ръководство на човечеството: нищо не може да бъде внесено в човечеството без подготовка.
Защо апостол Павел намери своите най-добри последователи тъкмо В Гърция?
Защото чрез сократизма там беше подготвена почвата за споменатото настроение. С други думи: онова, което става по-късно в еволюцията на човечеството, има своите корени в предишни събития, чрез които хората са станали достатъчно зрели, за да възприемат идващите събития. Не усещаме ли тук колко далеч се простира ръководещият импулс, който минава през човешката еволюция, и как в подходящия момент той поставя подходящите хора там, където те са нужни за еволюцията. В такива факти се изразява засега духовното ръководство на човечеството.
към текста >>
12.
ОРИЕНТИРАНЕ В РЪКОВОДНИТЕ ЛИНИИ НА ИЗЛОЖЕНИЕТО
GA_18_1 Загадки на философията
И ние сме заставени да поставим истинската, явяваща се във формата на мисли философия в
Гърция
, там е нейното начало.
Тя завършва с времената, в които се пада основаването на християнството. Духовният стремеж на човечеството през тези епохи показва един съществено различен характер в сравнение с другите времена преди нея. Това е епохата на пробуждащия се мисловен живот. Преди това човешката душа живее в образни /символични/ представи относно света и съществуването. Колкото и усилия да правим, да дадем право на онези, които биха искали да виждат философския мисловен живот развит още в преди гръцките времена; при едно безпристрастно разглеждане на нещата ние не можем да сторим това.
И ние сме заставени да поставим истинската, явяваща се във формата на мисли философия в Гърция, там е нейното начало.
Това, което в ориенталски, в египетски мирови съзерцания е подобно на елемента на мисълта, при едно истинско разглеждане то се оказва не истинска мисъл, а образ, символ. В Гърция се ражда стремежът, мировите връзки да бъдат познати чрез това, което днес наричаме мисли. Докато човешката душа си представя мировите явления чрез образа, тя се чувствува още вътрешно свързана с тези явления. Тя се чувства като член на организма на света; тя не мисли себе си като самостоятелно същество отделено от този организъм. Когато в нея се пробужда мисълта в нейната лишеност от образ, тя чувства отделеността на свят и душа.
към текста >>
В
Гърция
се ражда стремежът, мировите връзки да бъдат познати чрез това, което днес наричаме мисли.
Това е епохата на пробуждащия се мисловен живот. Преди това човешката душа живее в образни /символични/ представи относно света и съществуването. Колкото и усилия да правим, да дадем право на онези, които биха искали да виждат философския мисловен живот развит още в преди гръцките времена; при едно безпристрастно разглеждане на нещата ние не можем да сторим това. И ние сме заставени да поставим истинската, явяваща се във формата на мисли философия в Гърция, там е нейното начало. Това, което в ориенталски, в египетски мирови съзерцания е подобно на елемента на мисълта, при едно истинско разглеждане то се оказва не истинска мисъл, а образ, символ.
В Гърция се ражда стремежът, мировите връзки да бъдат познати чрез това, което днес наричаме мисли.
Докато човешката душа си представя мировите явления чрез образа, тя се чувствува още вътрешно свързана с тези явления. Тя се чувства като член на организма на света; тя не мисли себе си като самостоятелно същество отделено от този организъм. Когато в нея се пробужда мисълта в нейната лишеност от образ, тя чувства отделеността на свят и душа. Мисълта става неин възпитател към самостоятелност. Но гъркът изживява мисълта по начин различен от този на съвременния човек.
към текста >>
13.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Ние можем да доловим този преход в
Гърция
, когато насочим поглед върху Ферекид.
В различните култури на народите преходът от старото образно изживяване към мислителното изживява не е станал в различни моменти.
Ние можем да доловим този преход в Гърция, когато насочим поглед върху Ферекид.
Той живее в един свят от представи, в който еднакво участие имат образното изживяване и мисълта. Неговите три основни идеи, Зевс, Хронос и Хтон, ние можем да си ги представим само така, че изживявайки ги, душата се чувства същевременно принадлежаща на процесите на външния свят. Ние имаме работа с три изживени образа и се приближаваме до тях само тогава, когато не се оставяме заблудени от всичко, което съвременните навици на мислене биха искали да си представят във връзка с тях.
към текста >>
У Ферекид това се изразява по-малко чрез мислителното схващане на орфическите представи, а повече чрез определено основно настроение на душата, което след това отново намираме при някои философстващи следовници на Ферекид в
Гърция
.
Тези орфици са последователи на един начин на мислене, което живее още изцяло в образността. При тях също се намират три първични същества: Зевс, Хронос и Хаосът. В сравнение с тези три "прамайки" онези на Ферекид са с една степен по-малко образни. Ферекид се стреми вече да схване с мислителния живот това, което орфиците са държали още напълно като образ. Ето защо той се явява като онази личност, при която можем да говорим за "раждането на мислителния живот".
У Ферекид това се изразява по-малко чрез мислителното схващане на орфическите представи, а повече чрез определено основно настроение на душата, което след това отново намираме при някои философстващи следовници на Ферекид в Гърция.
Ферекид се вижда именно принуден да вижда произхода на нещата в "Доброто"/Аригон/. Той не можеше да свърже това понятие с "митическите светове на боговете" на старото време. На съществата на този бяха присъщи душевни качества, които не се понасяха с това понятие. В своите три "първични основи" Ферекид можеше да си представи само понятието на "Доброто", на съвършеното.
към текста >>
От такова едно построение се роди един духовен свят, какъвто беше този основан от Питагор от Самос между 540 и 500 години в Кротона във Велика
Гърция
.
Ние чувстваме, какво е станало в душите на отделни личности от 6-тото столетие преди Р. Хр., когато оставим охарактеризираните чувства да действат върху нас. Със старите митически божествени същества такива души са се чувствали вплетени в несъвършения свят. Тези божествени същества принадлежаха на същия несъвършен свят както и самите те.
От такова едно построение се роди един духовен свят, какъвто беше този основан от Питагор от Самос между 540 и 500 години в Кротона във Велика Гърция.
Питагор искаше да води хората, които го следваха, до чувстването на "добрите прамайки", в които те трябваше да си представят произхода на собствените души. В това отношение може да се каже, че той и неговите ученици искаха да служат на "други" богове, различни от тези на които служеше народът. И с това беше даден разривът между такива духове като Питагор и народа. Този народ се чувстваше добре със своите богове; а Питагор трябваше да отправи тези богове в царството на несъвършенството. Тук трябва да се търси също "тайната", за която се говори във връзка с Питагор и която не трябваше да бъде издадена на непосветения.
към текста >>
Който не вижда в напредъка на човешкото развитие към степента на изживяването на мисълта, как с началото на този живот са престанали действителните изживявания образните изживявания -, които са съществували по-рано, той ще вижда особеността на мислителните личности от 6-тото и следващите преди християнски столетия в
Гърция
в една светлина различна от тази, в която те са представени в настоящето изложение.
Който не вижда в напредъка на човешкото развитие към степента на изживяването на мисълта, как с началото на този живот са престанали действителните изживявания образните изживявания -, които са съществували по-рано, той ще вижда особеността на мислителните личности от 6-тото и следващите преди християнски столетия в Гърция в една светлина различна от тази, в която те са представени в настоящето изложение.
Мисълта издигна един вид стена около човешката душа. По-рано, според нейното чувстване, тя се намираше вътре в явленията на природата; и това, което изживяваше заедно с тези природни явления, както изживяваше дейността на собственото си тяло, то се представяше пред нея под формата на образни явления, които присъствуваха в тяхната пълна оживеност; сега се разтягаше мисълта през външния свят. И душата можеше да се чувства в това, което се простира вън в пространство и време, само като се свързваше с мисълта. Ние чувстваме едно такова душевно настроение, когато насочим поглед към Анаксагор от Клапомене в Мала Азия /роден в 500 г. пр. Хр./.
към текста >>
Преди това в
Гърция
отделният човек беше включен здраво в социални връзки; обществото и традицията му даваха мярката за неговото действие и мислене.
Въпреки това този опит застава непосредствено на една повратна точка в гръцкия живот. Питагор е живял в 480-410 г. пр. Хр. пелопонеската война, която стои на повратната точка на гръцкия живот, стана от 431-404 г. пр. Хр.
Преди това в Гърция отделният човек беше включен здраво в социални връзки; обществото и традицията му даваха мярката за неговото действие и мислене.
Отделната личност имаше стойност и значение само като член на цялото. При такива условия не можеше още да бъде поставен въпросът: Каква стойност има отделният човек? Софистиката поставя този въпрос и с това направи стъпката към гръцкото просвещение. Това е всъщност въпросът: Как си устройва човекът своя живот, след като е добил съзнание за пробудения мислителен живот?
към текста >>
От Ферекид /или Талес/ до софистите сред развитието на светогледа в
Гърция
може да се наблюдава постепенно вживяване на родената още преди тези личности мисъл.
От Ферекид /или Талес/ до софистите сред развитието на светогледа в Гърция може да се наблюдава постепенно вживяване на родената още преди тези личности мисъл.
При тях се показва, как действа мисълта, когато тя е поставена в служба на съзерцаването на света. Това раждане може да се наблюдава в цялата широта на гръцкия живот. Съзерцаването на света е само една област, в която се проявява едно общо явление на живота в един особен случай. Бихме искали да покажем едно съвършено подобно течение на развитието в областите на изкуството, на поезията, на публичния живот, на различните области на занаятите, на съобщенията. Такова едно разглеждане би показало навсякъде, как човешката деятелност се изменя, става друго под влиянието на онази организация на човека, която внася мисълта в съзерцаването на света.
към текста >>
14.
МИСЛИТЕЛНИЯТ ЖИВОТ ОТ НАЧАЛОТО НА ХРИСТИЯНСКОТО ЛЕТОБРОЕНЕ ДО ЙОХАНЕС СКОТУС ИЛИ ЕРИГЕНА
GA_18_1 Загадки на философията
Образното мислене е имало едно прадревно разцъфтяване, подобно на изживяването на мисълта в
Гърция
; след това то започва да черпи своята сила от други импулси и едва след като беше минало през това междинно състояние, то се преобрази в изживяването на мисълта.
В светогледите на гностиците, на Дионисий Ареопагита, на Скотус Еригена човешката душа чувства своите корени в една основа на света, на която тя застава не чрез силата на мисълта, а от която иска да получи в дар света на мислите. Душата не се чувства сигурно в собствената сила на мисълта; въпреки това тя се стреми да изживее своето отношение към мировата Основа в мисълта. Мисълта, която при гръцките мислители живееше от своята собствена сила, сега душата я оставя да бъде оживена от една друга сила, която тя черпи от религиозните импулси. През тази епоха мисълта води, така да се каже, едно съществуване, в която дреме нейната собствена сила. Така можем да си представим и образното мислене в столетията, които са предхождали раждането на мисълта.
Образното мислене е имало едно прадревно разцъфтяване, подобно на изживяването на мисълта в Гърция; след това то започва да черпи своята сила от други импулси и едва след като беше минало през това междинно състояние, то се преобрази в изживяването на мисълта.
През първите столетия на християнското летоброене имаме едно междинно състояние на растежа на мисълта; така се явява мисълта през тази епоха.
към текста >>
15.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО
GA_18_1 Загадки на философията
Тази жизненост, която в
Гърция
е придавала на мисълта характера на едно възприятие, не съществува вече в Средновековието.
За гърка се касаеше да може да черпи мислите от света. Тези мисли сами свидетелстват за тяхната истинност. Против този факт не говори нито софистиката, нито скептицизмът. В древността в двете философски системи имат една съвършено различна отсенка от тези, която те имат в ново време. Те не говорят против факта, който се изявява ясно особено в истинските характери на мислителя, че гъркът е чувствал мисълта много по-елементарно, по-пълносъдържателна, по-жива, по-действителна, отколкото може да я чувства човекът на новото време.
Тази жизненост, която в Гърция е придавала на мисълта характера на едно възприятие, не съществува вече в Средновековието.
Това, което е станало е следното: Както през време на гръцката епоха мисълта е проникнала в душата и е унищожила старото образно мислене, така през време на Средновековието в душите е прониквало съзнанието на "Аза"; а това е направило да се изпари жизнеността на мисълта; то му е отнело възприемателната сила. Ние можем да познаем, как напредва животът на светогледите само тогава, когато прозрем, как за Платон, Аристотел мисълта, идеята са били в действителност нещо съвършено различно от това, което те са станали за личностите от Средновековието и от новото време. Мислителят на древността имаше чувството, че мисълта му е дадена; мислителят на по-късно време има чувството: Аз образувам мисълта; и така за него се ражда въпросът: Какво значение може да има за действителността онова, което е образувано в душата? Гъркът се чувстваше като душа отделен от света; в мисълта той търсеше да се свърже с духовния свят; по-късният мислител се чувства самотен със своя мислителен живот. Така се ражда изследването върху "общите идеи".
към текста >>
16.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
В страстната враждебност на Джордано Бруно против Аристотел се изразява противоположността между мислителите на
Гърция
и тази на по-ново време.
Нека сравним, колко различно Аристотел и Джордано Бруно стигат до представата за Бога. Аристотел разглежда света; той вижда пълния смисъл на природните процеси на него му се разкрива мисълта на "първия Двигател" на тези процеси. В своя душевен живот Джордано Бруно се издига чрез борба до представата на монадите; природните процеси са някакси заличени в образа, в който се явяват безброй монади действащи едни върху други. А Бог е силовата Същност, действаща във всички монади зад всички процеси на възприемаемия свят.
В страстната враждебност на Джордано Бруно против Аристотел се изразява противоположността между мислителите на Гърция и тази на по-ново време.
към текста >>
Пробудената в
Гърция
мисъл е озарена от тази сила.
Декарт стои вече в една епоха в която може да бъде познат един нов импулс в светогледния живот. Епохата от началото на християнското летоброене до Скотус Еригена протича по такъв начин, че мислителният живот е пропулсиран от една сила, която навлиза в духовното развитие като един мощен тласък.
Пробудената в Гърция мисъл е озарена от тази сила.
Във външния напредък на човешкия душевен живот това се изразява в религиозните движения и чрез това, че младите сили на народите от Западна и Средна Европа приемат въздействията на по-стария мислителен живот, на по-старото изживяване на мисълта. Те проникват това изживяване с по-млади и по-елементарни импулси и с това го преобразяват. В това се показва един от напредъците на човечеството, които са произведени благодарение на факта, че по-стари одухотворени течения на духовното развитие, които са изчерпали своята жизнена сила, но не и своята духовна сила, биват продължени от млади сили, които изникват от природата на човечеството. В такива процеси ще трябва да познае законите на развитието на човечеството. Те почиват на процеси на подмладяване на духовния живот.
към текста >>
17.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Но понеже сте роден като германец, тъй като вашият гръцки дух е бил захвърлен в това северно творение, не ви оставаше никакъв избор, освен или да замените вашето въображение с това, което действителността поставя пред вас с помощта на вашата мислителна сила, и по този начин да родите един вид от вътре и по рационален път една
Гърция
".
Върху Кант той пише в 1794 година: "Аз не се плаша да мисля, че законът на изменението, пред който никое човешко и никое божествено творение не намира милост, ще разруши също и формата на Кантовата философия както и всяка друга форма; обаче основите на тази философия няма защо да се страхуват от тази съдба, защото откакто съществува човешкият род и докато съществува един разум, хората мълком са ги признали и са действали напълно според тях". Шилер описва възгледа на Гьоте в едно писмо до него от 23 август 1794 година: "Отдавна вече, макар и от известно разстояние, аз следих хода на вашия Дух и пътя, който вие предначертахте, събуждаше в мене постоянно ново удивление. Вие търсите необходимото в природата, но го търсите по най-трудния път, пред който всеки по-слаб дух би отстъпил. Вие обгръщате цялата природа, за да получите светлината върху отделните неща; в цялостта на нейните видове явления вие търсите обяснителната причина за индивида... Ако бихте се родили като грък, даже само като италианец, и ако още от люлката би ви заобиколила една подбрана природа и едно идеализиращо изкуство, Вашият път би бил безкрайно съкратен, а може би щеше да бъде излишен. Още при първото гледане на нещата вие бихте възприели тогава формата на необходимото и с вашите първи опитности у вас би се развил великият стил.
Но понеже сте роден като германец, тъй като вашият гръцки дух е бил захвърлен в това северно творение, не ви оставаше никакъв избор, освен или да замените вашето въображение с това, което действителността поставя пред вас с помощта на вашата мислителна сила, и по този начин да родите един вид от вътре и по рационален път една Гърция".
към текста >>
А сега... тъй като вашият гръцки дух е бил хвърлен в това северно сътворение, не ви оставаше никакъв избор, освен или сам да станете един северен човек на изкуството или да замените това, което действителността държи пред вашето въображение, с помощта на мислителната сила и по този начин да родите от вътре по рационален път една
Гърция
".
С изказването, което Шилер прави по отношение на Гьоте в своето писмо от 23 август 1794 година същността на по-новото развитие на светогледите е знаменателно охарактеризирано: "Ако... бихте се родили като един грък и ако още от люлката би ви заобикаляла една подбрана природа и едно идеализиращо изкуство, вашият път би бил направен излишен. Тогава още при първото съзерцаване на нещата вие бихте при ели необходимото и с вашите първи опитности във вас би се развил вашият велик стил.
А сега... тъй като вашият гръцки дух е бил хвърлен в това северно сътворение, не ви оставаше никакъв избор, освен или сам да станете един северен човек на изкуството или да замените това, което действителността държи пред вашето въображение, с помощта на мислителната сила и по този начин да родите от вътре по рационален път една Гърция".
Шилер чувства това разкриват тези негови изречения хода на развитието на душевния живот от гръцката епоха до неговата. В мислителния живот за гръка се разкриваше душевният живот; и той можеше да приеме това разкриване, защото за него мисълта беше едно възприятие, каквото са цветовете или звуците. За по-новия човек тази мисъл е избледняла; той трябва да изживее вътре в душата това, което протъкава света творейки; и все пак за да има невъзприемаемият живот на мислите нагледност, той трябва да бъде изпълнен с въображението. От едно такова въображение, което се чувства едно с творящите сили на природата.
към текста >>
18.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
В течение на столетия, от раждането на мисълта в древна
Гърция
насам, във философското изследване загадките на съществуването, пред които всъщност се вижда поставена всяка една душа, са се кристализирали в няколко главни въпроса.
Как можеше да чувства един такъв дух по отношение на тази основа?
В течение на столетия, от раждането на мисълта в древна Гърция насам, във философското изследване загадките на съществуването, пред които всъщност се вижда поставена всяка една душа, са се кристализирали в няколко главни въпроса.
В по-ново време в центъра на философското размишление е застанал като основен въпрос този за значението, стойността и границите на познанието. Как това, което човекът може да възприема, да си представя, да мисли, стои в отношение към действителния свят? Може ли това възприемане и мислене да даде едно такова знание, което може да изясни на човека върху онова, върху което той би искал да бъде изяснен? За онзи, който мисли в смисъла на Хегел, този въпрос намира отговор чрез неговото съзнание за природата на мисълта. Когато овладява мисълта, той вярва, че изживява творящия дух на света.
към текста >>
19.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
Възприеманата мисъл не дава вече на Аза на себесъзнателната душа това, което да гарантира съществуване; за да може да вярва в тази гаранция така, както мислителите са вярвали в древна
Гърция
, този Аз се е отдалечил твърде много от почвата на природата; и той не е оживил още в себе си това, което някога тази природна почва му е гарантирала, без да изисква собствено душевно творчество.
Ние виждаме: В определена епоха мировите въпроси се поставят на човека по един напълно определен начин; той чувства инстинктивно това, което му предстои като задача. От него зависи да намери средствата на отговора. В поставянето в действие на тези средства той може да остане зад това, което в глъбините на развитието застава пред него като изискване. Философи, които се движат в такава дейност, представляват борбата за постигане на една цел, която не е още напълно обхваната в съзнанието. Целта на по-новото светогледно развитие е, да бъде изживяно в себесъзнателния Аз нещо, което да предаде битие и същност на идеите на образа на света; охарактеризираните философски течения се оказват безсилни да стигнат до такъв живот, до такова битие.
Възприеманата мисъл не дава вече на Аза на себесъзнателната душа това, което да гарантира съществуване; за да може да вярва в тази гаранция така, както мислителите са вярвали в древна Гърция, този Аз се е отдалечил твърде много от почвата на природата; и той не е оживил още в себе си това, което някога тази природна почва му е гарантирала, без да изисква собствено душевно творчество.
към текста >>
20.
КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА
GA_18_2 Загадки на философията
Това търсене трябваше първо да проникне всички онова, което може да се счита като продължение на проблясването на изживяването на мисълта в древна
Гърция
, за да посочи от своите собствени импулси, от чувстването на това, което самото то може или не може да постигне, към пътя на свръхсетивното съзнание.
Не може да се отрече, че в течение на развитието на светогледите се явяват гледни точки, които са подобни на тези, които в тази заключителна глава са свързани с разглеждането напредъка на философските стремежи. Въпреки това през миналите епохи те се явяват като странични пътища на философското търсене.
Това търсене трябваше първо да проникне всички онова, което може да се счита като продължение на проблясването на изживяването на мисълта в древна Гърция, за да посочи от своите собствени импулси, от чувстването на това, което самото то може или не може да постигне, към пътя на свръхсетивното съзнание.
През миналите епохи пътят на едно такова съзнание беше, така да се каже, без философско оправдание; той не се изискваше от самата философия. Обаче съвременната философия го изисква чрез това, което тя изминава като продължение на досегашното философско развитие без този път. Без този път тя стигна до там, да насочи духовното изследване в посоки, които следвани по един естествен начин се вливат в признаването на свръхсетивното съзнание. Ето защо в началото на тази заключителна глава не бе показано, как душата говори върху свръхсетивното, когато без друга предпоставка тя застава на неговата почва, а бе направен опит да се проследят философски направления, които се получават от новите светогледи. И бе показано, как проследяването на тези направления води чрез живеещата в самите тях душа до признаването на свръхсетивната същност на душевното естество.
към текста >>
21.
02. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТРИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ НА АНТРОПОСОФИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
В древна
Гърция
не е ставало въпрос за подобно нещо.
В древна Гърция не е ставало въпрос за подобно нещо.
През тази епоха този, който се издигаше до степента на философ, чувстваше тази работа на мисълта като нещо също така естествено, както за нас днес е дишането. Напротив, модерният философ чувства своите идеи в отвлечеността, в студенината, в сухотата. Когато мисли, той няма впечатлението, че се намира наистина в една действителност. В лабораторията химикът и физикът, както лекарят в клиниката, имат впечатлението, че работят в конкретността. Обаче този, който носи в себе си идеи се чувства понякога отдалечен със стотици мили от действителността.
към текста >>
Аз преди малко казах, че днес мога само да скицирам факти, които през следващите дни ще имаме случай да изследваме по-подробно; това което през хубавата епоха древната
Гърция
наричаха философия, беше една духовна субстанция, изживява първо в душата, а не във физическото тяло, изживява първо в един етерен организъм, който след това прониква и пропива цялото физическо тяло.
Науката не иска да допусне познание, което не се основава на тези придобивки. Обаче тези придобивки не могат да отидат по-далече от самия физически човек. И не в този физически човек можем да открием това, което древните са назовали с името философия.
Аз преди малко казах, че днес мога само да скицирам факти, които през следващите дни ще имаме случай да изследваме по-подробно; това което през хубавата епоха древната Гърция наричаха философия, беше една духовна субстанция, изживява първо в душата, а не във физическото тяло, изживява първо в един етерен организъм, който след това прониква и пропива цялото физическо тяло.
към текста >>
22.
06. ПЕТА ЛЕКЦИЯ: ОПИТНОСТИ НА ДУШАТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА СЪНЯ
GA_25 Философия, космология, религия
Ако това чувство на разширение в безграничните мъгли на етерния свят и ако носталгията на душата почива в Бога биха станали за него конкретно възприемаеми, ако биха стигнали до неговото съзнание, отвлечените идеи родени от това съзнание биха получили живот и философията би станала отново това, което тя е била в
Гърция
преди Сократа и в едно още по-далечно минало: Една вътрешна действителност.
Възприемането на действителностите, които се явяват в началото на съня може да бъде плод само на тази подготовка на душата. Когато наблюдаваме с истинско познание тази първа фаза на съня, когато разбира ме, какво означава тя, ние констатираме че тя е ако не тъждествена, поне много близка до безсъзнанието, в което живеем през цялото време на първото детство. Ако човешкото същество би било способно да доведе до своето съзнание опитностите, които е имал през тази възраст, и да ги формулира използвайки понятията и идеите на обикновеното съзнание, тези на философията, то би им предал една действителна субстанция, философията би станала нещо действително. Точно по същия начин през време на първия стадий на съня, човекът е един философ, обаче несъзнателен. Той се отъждествява с идеите, с логическите разсъждения, с диалектиката които е изработил.
Ако това чувство на разширение в безграничните мъгли на етерния свят и ако носталгията на душата почива в Бога биха станали за него конкретно възприемаеми, ако биха стигнали до неговото съзнание, отвлечените идеи родени от това съзнание биха получили живот и философията би станала отново това, което тя е била в Гърция преди Сократа и в едно още по-далечно минало: Една вътрешна действителност.
Така ние установихме два стадия на човешкото развитие, този на първото детство, който доведен до съзнанието би превърнал философските идеи в една действителност, и този на първия сън, който е твърде подобен на първия и който също доведен до съзнанието би предал на философията изработена през време на будното състояние, характера на една живяна действителност.
към текста >>
23.
30. 1. Първо съзерцание: пред вратите на съзнателната душа. Как Михаел подготвя свръхсетивно своята мисия чрез побеждаването на Луцифер
GA_26 Мистерията на Михаил
Едно схващане на историята, което се придържа само към физическото, мисли, че хората са възприели древните имагинации на Изток, на
Гърция
и т.н.
Едно схващане на историята, което се придържа само към физическото, мисли, че хората са възприели древните имагинации на Изток, на Гърция и т.н.
и са ги преплели поетически с историческите материали, които са занимавали тогава хората. Наистина в съчиненията на Изидор от Сивилия от 7-ия век на нашата ера хората са имали един формален сборник на древни "легендарни мотиви".
към текста >>
24.
52. 12. Гнозис и Антропософия
GA_26 Мистерията на Михаил
Това душевно устройство на човечеството се развива по един чудесен начин в
Гърция
.
Обаче образите са бледни в сравнение с техните предишни форми.
Това душевно устройство на човечеството се развива по един чудесен начин в Гърция.
Гъркът се чувствуваше в достъпния за сетивата външен свят и в него той чувствуваше вълшебната сила, която подбуждаше вътрешната сила за разгръщането на образите на света. Във философското поле това устройство на душата се разви в Платонизма.
към текста >>
25.
65. 4. Исторически сътресения при възникването на съзнателната душа
GA_26 Мистерията на Михаил
Гърция
и Рим разцъфтяват във времето, когато в човечеството се развива Разсъдъчната или Чувствуваща душа.
Гърция и Рим разцъфтяват във времето, когато в човечеството се развива Разсъдъчната или Чувствуваща душа.
Да, гърците и римляните са същинските носители на това развитие. Обаче развитието на този етап на душата при тези народи не носи в себе си един зародиш, който би могъл да развие из себе си по един правилен начин Съзнателната душа. Всичко, което се крие в Разсъдъчната душа като съдържание на духа и на душата, излиза наяве в богатия живот в съществуването на гърците и римляните. То не може да се влее със собствена сила в Съзнателната душа.
към текста >>
26.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
По един знаменателен начин през епохата на
Гърция
и двата пътя се съединяват.
а той казваше: Укрепете познавателните способности така, че да можете да гледате навън всичко, което живее като растение и животно, което живее във въздуха и водата, в планинските височини и в дълбините на долините! Гледайте този свят! Както знаем, за ученика на индийската мистика този свят беше само майя, илюзия, за да насочи той своя поглед там, където ще намери Брахман. Заратустра учеше своите ученици, че те не трябва да отвръщат своя поглед от този свят, а да го проникнат, да си кажат: Навсякъде, където във външния свят виждаме сетивно-физически изяви, зад тях извън нас действува и тъче нещо духовно! Този е другият път.
По един знаменателен начин през епохата на Гърция и двата пътя се съединяват.
И понеже в познанието, което по отношение на духовното проникваше действително по-дълбоко отколкото в наше време, когато сме стигнали така блестящо далече, понеже в познанието всичко се изразява чрез образи, които са преминали в митовете, ние също намираме, как двете течения единият, мистичният в собствената вътрешност, и другият навън в Космоса са се слели в гръцката култура, срещнали са се и са били култивирани едновременно. Това се изразява във факта, че единият път е бил кръстен на името на бога Дионисий, този пълен с тайнственост бог, който може да бъде намерен, когато човек се потопява все повече и все по-дълбоко и по-дълбоко в своята вътрешност и намира там онова съмнително подчовешко, което по-рано не е имал, от което първо се е развил и е станал човек. То е това, което още непречистено, още полуживотинско, е било кръстено на името на Дионисий. Обаче това, което застава срещу нас, когато обгръщаме с поглед света, когато гледаме духовно това, което застава физически срещу нас за нашите сетива, то е било кръстено с името Аполон. Ето защо в течението на Аполон ни се явява учението на Заратустра, а в течението на Дионисий ни се явява учението на мистическото потопяване, тези две течения ни се явяват в древна Гърция едно до друго.
към текста >>
Ето защо в течението на Аполон ни се явява учението на Заратустра, а в течението на Дионисий ни се явява учението на мистическото потопяване, тези две течения ни се явяват в древна
Гърция
едно до друго.
По един знаменателен начин през епохата на Гърция и двата пътя се съединяват. И понеже в познанието, което по отношение на духовното проникваше действително по-дълбоко отколкото в наше време, когато сме стигнали така блестящо далече, понеже в познанието всичко се изразява чрез образи, които са преминали в митовете, ние също намираме, как двете течения единият, мистичният в собствената вътрешност, и другият навън в Космоса са се слели в гръцката култура, срещнали са се и са били култивирани едновременно. Това се изразява във факта, че единият път е бил кръстен на името на бога Дионисий, този пълен с тайнственост бог, който може да бъде намерен, когато човек се потопява все повече и все по-дълбоко и по-дълбоко в своята вътрешност и намира там онова съмнително подчовешко, което по-рано не е имал, от което първо се е развил и е станал човек. То е това, което още непречистено, още полуживотинско, е било кръстено на името на Дионисий. Обаче това, което застава срещу нас, когато обгръщаме с поглед света, когато гледаме духовно това, което застава физически срещу нас за нашите сетива, то е било кръстено с името Аполон.
Ето защо в течението на Аполон ни се явява учението на Заратустра, а в течението на Дионисий ни се явява учението на мистическото потопяване, тези две течения ни се явяват в древна Гърция едно до друго.
Там те се съединяват, сливат се, Заратустризмът и мистичното учение, което срещаме в неговата най-голяма висота в древна Индия. Така древните времена бяха призвани да направят двете течения да вървят едно до друго, а в кръговете в древна Гърция, които вярваха в Аполон и в Дионисий, тези две течения се сливат, за да вървят след това единно. Така щото, когато в нашата култура се издигаме до духовното, ние ги намираме да живеят единно по-нататък. Твърде знаменателно е и това принадлежи към многото загадки, които възникват за мислителя -, че Нитцше е имал едно предчувствие за това, но нищо повече, и обосновал в своята първа книга "Раждането на трагедията от духа на музиката", че в древна Гърция този кръг не вярващите в Дионисий и на вярващите в Аполон се срещат като духовно-научно и като мистично течение.
към текста >>
Така древните времена бяха призвани да направят двете течения да вървят едно до друго, а в кръговете в древна
Гърция
, които вярваха в Аполон и в Дионисий, тези две течения се сливат, за да вървят след това единно.
Това се изразява във факта, че единият път е бил кръстен на името на бога Дионисий, този пълен с тайнственост бог, който може да бъде намерен, когато човек се потопява все повече и все по-дълбоко и по-дълбоко в своята вътрешност и намира там онова съмнително подчовешко, което по-рано не е имал, от което първо се е развил и е станал човек. То е това, което още непречистено, още полуживотинско, е било кръстено на името на Дионисий. Обаче това, което застава срещу нас, когато обгръщаме с поглед света, когато гледаме духовно това, което застава физически срещу нас за нашите сетива, то е било кръстено с името Аполон. Ето защо в течението на Аполон ни се явява учението на Заратустра, а в течението на Дионисий ни се явява учението на мистическото потопяване, тези две течения ни се явяват в древна Гърция едно до друго. Там те се съединяват, сливат се, Заратустризмът и мистичното учение, което срещаме в неговата най-голяма висота в древна Индия.
Така древните времена бяха призвани да направят двете течения да вървят едно до друго, а в кръговете в древна Гърция, които вярваха в Аполон и в Дионисий, тези две течения се сливат, за да вървят след това единно.
Така щото, когато в нашата култура се издигаме до духовното, ние ги намираме да живеят единно по-нататък. Твърде знаменателно е и това принадлежи към многото загадки, които възникват за мислителя -, че Нитцше е имал едно предчувствие за това, но нищо повече, и обосновал в своята първа книга "Раждането на трагедията от духа на музиката", че в древна Гърция този кръг не вярващите в Дионисий и на вярващите в Аполон се срещат като духовно-научно и като мистично течение.
към текста >>
Твърде знаменателно е и това принадлежи към многото загадки, които възникват за мислителя -, че Нитцше е имал едно предчувствие за това, но нищо повече, и обосновал в своята първа книга "Раждането на трагедията от духа на музиката", че в древна
Гърция
този кръг не вярващите в Дионисий и на вярващите в Аполон се срещат като духовно-научно и като мистично течение.
Обаче това, което застава срещу нас, когато обгръщаме с поглед света, когато гледаме духовно това, което застава физически срещу нас за нашите сетива, то е било кръстено с името Аполон. Ето защо в течението на Аполон ни се явява учението на Заратустра, а в течението на Дионисий ни се явява учението на мистическото потопяване, тези две течения ни се явяват в древна Гърция едно до друго. Там те се съединяват, сливат се, Заратустризмът и мистичното учение, което срещаме в неговата най-голяма висота в древна Индия. Така древните времена бяха призвани да направят двете течения да вървят едно до друго, а в кръговете в древна Гърция, които вярваха в Аполон и в Дионисий, тези две течения се сливат, за да вървят след това единно. Така щото, когато в нашата култура се издигаме до духовното, ние ги намираме да живеят единно по-нататък.
Твърде знаменателно е и това принадлежи към многото загадки, които възникват за мислителя -, че Нитцше е имал едно предчувствие за това, но нищо повече, и обосновал в своята първа книга "Раждането на трагедията от духа на музиката", че в древна Гърция този кръг не вярващите в Дионисий и на вярващите в Аполон се срещат като духовно-научно и като мистично течение.
към текста >>
27.
Митът за Прометей. 7 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Историята била разказвана в
Гърция
като оригинален мит; но тя бе също пресъздавана и в Мистериите, така че учениците на Мистериите имаха пред себе си знание за съдбата на Прометей.
Това е екзотеричният мит за Прометей. В него лежи цялата история на петата коренна раса, и в нея е скрита действителна Мистерийна истина.
Историята била разказвана в Гърция като оригинален мит; но тя бе също пресъздавана и в Мистериите, така че учениците на Мистериите имаха пред себе си знание за съдбата на Прометей.
И в Прометей и неговата съдба те трябваше да виждат миналото и бъдещето на цялата пе- та коренна раса. Вие ще можете да разберете това само ако имате в предвид едно нещо.
към текста >>
28.
Митът за аргонавтите. Одисеята. 14 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Чисто интелектуалното знание изгря за пръв път в
Гърция
.
Около осмото столетие преди новата ера започна една много важна епоха по отношение на тези Същества. Ако помислите за културните епохи на нашата пета коренна раса - за древната Ведическа култура, после за древната Персийска култура, след това за древната Халдео-Египетска култура, ако помислите дори за времето на културата на Друидите, вие ще откриете, че обективна, безпристрастна наука не съществува. Тя за пръв път се появява в зората на четвъртата културна епоха, която може да се постави около III в. пр.Хр. С нея изгря обективното познание, напълно откъснато от всичко останало, съдържащо се в човешкото съзнание. Халдейският жрец, който развиваше астрономията, още се опитваше да разбира целите на световното ръководство; и това може да се каже също и за египетските жреци и за друидите; те се опитваха да вникнат в целите на ръководителя на света.
Чисто интелектуалното знание изгря за пръв път в Гърция.
Това интелектуално познание бе подготвяно стъпка по стъпка и се появи, обвързано с останалата човешка дейност, под влиянието на Съществата, за които споменах; то бе напълно освободено в четвъртата културна епоха на петата коренна раса. Онези, Посветени в Мистериите по онова време, изправени пред външната мъдрост, гледаха към древната мъдрост, която по-рано бе на разположение на човечеството, като на нещо изгубено, нещо което хората трябва да се опитат да си възвърнат.
към текста >>
Спечелвайки ръката на най-младата царска дъщеря, Медея, на Язон му било позволено да върне руното обратно в
Гърция
.
След това тяхната починала майка се явила на Фрикс и го посъветвала да избяга далеч и да вземе със себе си и сестра си. Тя му дала голям овен със златно руно, на чийто гръб те трябвало да прекосят морето. Хела паднала и се удавила в Хелеспонт, но Фрикс стигнал с овена до Колхида. Там той го пожертвал и дал руното му на цар Еет, който го окачил на дъбово дърво пред една пещера. По-късно гръцкият герой Язон, заедно с най-важните гръцки Посветени по онова време, Орфей, Тезей, Херкулес и други, се заели да върнат руното от чуждоземците от Колхида.
Спечелвайки ръката на най-младата царска дъщеря, Медея, на Язон му било позволено да върне руното обратно в Гърция.
Но той първо трябвало да победи два огнедишащи бика. След това трябвало да посее драконови зъби. От драконовите зъби израснали въоръжени хора, които започнали да се бият. С помощта на Медея Язон успял да доведе този конфликт до успешен край. Тя била тази, което му позволила да завладее руното и да поеме, заедно с нея, по обратния път към Гърция.
към текста >>
Тя била тази, което му позволила да завладее руното и да поеме, заедно с нея, по обратния път към
Гърция
.
Спечелвайки ръката на най-младата царска дъщеря, Медея, на Язон му било позволено да върне руното обратно в Гърция. Но той първо трябвало да победи два огнедишащи бика. След това трябвало да посее драконови зъби. От драконовите зъби израснали въоръжени хора, които започнали да се бият. С помощта на Медея Язон успял да доведе този конфликт до успешен край.
Тя била тази, което му позволила да завладее руното и да поеме, заедно с нея, по обратния път към Гърция.
За да измами баща си, Медея взела със себе си своя брат, убила го и хвърлила разчлененото му тяло в морето. Докато скърбящият баща събирал останките от сина си, тя могла да продължи своя път с Язон към Гърция.
към текста >>
Докато скърбящият баща събирал останките от сина си, тя могла да продължи своя път с Язон към
Гърция
.
След това трябвало да посее драконови зъби. От драконовите зъби израснали въоръжени хора, които започнали да се бият. С помощта на Медея Язон успял да доведе този конфликт до успешен край. Тя била тази, което му позволила да завладее руното и да поеме, заедно с нея, по обратния път към Гърция. За да измами баща си, Медея взела със себе си своя брат, убила го и хвърлила разчлененото му тяло в морето.
Докато скърбящият баща събирал останките от сина си, тя могла да продължи своя път с Язон към Гърция.
към текста >>
Но гърците основаха Мистериите отново; връщайки първичната мъдрост в
Гърция
.
Така ни се казва, че сред хората на Атлантида съществуваше една първична мъдрост. Тогава тя беше общо притежание на човечеството. То е било загубено и сега можеше да се намери само в пещерите и подземията на учениците на Мистериите.
Но гърците основаха Мистериите отново; връщайки първичната мъдрост в Гърция.
Тезей, Орфей, Херкулес и други станаха основателите на тази гръцка Мистерийна мъдрост.
към текста >>
Школите за Посвещение, в които действително се разиграваше онова, което току-що накратко изложих, отвеждаше учениците до астралния и менталния план11 по такъв начин, че да им позволяваше да прегледат една продължителност от земната еволюция, да изучат периода от средата на Лемурия до времето когато в
Гърция
, в школата за посвещение основана от Язон заедно с Орфей, Тезей, Херкулес и други, човекът отново можеше да намери първичната мъдрост.
Сега нека преминем през този очерк на Одисеята, както ни е познат от гръцката окултна мъдрост.
Школите за Посвещение, в които действително се разиграваше онова, което току-що накратко изложих, отвеждаше учениците до астралния и менталния план11 по такъв начин, че да им позволяваше да прегледат една продължителност от земната еволюция, да изучат периода от средата на Лемурия до времето когато в Гърция, в школата за посвещение основана от Язон заедно с Орфей, Тезей, Херкулес и други, човекът отново можеше да намери първичната мъдрост.
Така ученикът бе отвеждан до астралния и мисловния план и му бяха показвани събития, през които човечеството трябваше да премине между средата на Атлантида и времето, когато се състоя Троянската война. Митът за Аргонавтите е образ на първичната мъдрост. Той ни показва, че по онова време тя съществуваше наред с външното знание.
към текста >>
Това бе изнасяно пред учениците на Мистериите в
Гърция
, и това е искал да изрази Омир в то- зи дълбок мит.
Одисей е воден от мъдростта. Посветеният трябва да намери пътя към душата на петата коренна раса, но той ще се съедини с тази душа по правилния начин само ако е воден от Атина Палада. Атина Палада също е женско божество, друга душевна сила, мъдростта, истинският водач. Но човекът трябва да достигне интелигентността по множество пътища, доколкото те са пътища на развитие - тъй като имаше множество пътища в Лемурийската епоха. И в това пътуване негов водач трябва да бъде Атина Палада.
Това бе изнасяно пред учениците на Мистериите в Гърция, и това е искал да изрази Омир в то- зи дълбок мит.
към текста >>
Онова, описано в Одисеята, е едно посвещение, изпълнено в
Гърция
по онова време - посвещение, което бе повторение на астрален и ментален план на изживяванията от Лемурийските времена чак до времето на самите Мистерии.
Онова, описано в Одисеята, е едно посвещение, изпълнено в Гърция по онова време - посвещение, което бе повторение на астрален и ментален план на изживяванията от Лемурийските времена чак до времето на самите Мистерии.
Одисей е умният човек, хитрият човек, и Троя е била превзета благодарение на неговите качества. Умният, интелектуален човек е човекът на петата коренна раса. Но за да може да намери пътя си правилно в петата коренна раса, той трябва отново по своя обиколен път да търси своята родина, своята Пенелопа. Човекът, който е само хитър и умен, никога не би намерил правилния път. Той трябва първо да излезе от себе си, разширявайки погледа си, поглеждайки назад през дълго пътуване към човешката раса.
към текста >>
29.
Сагата Зигфрид. 21 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Расата на гръцкия и римския народ, чиито първи представители могат да бъдат открити главно в
Гърция
и Рим, станаха четвъртата подраса.
За да придобием правилно разбиране за сагата Зигфрид, ние трябва първо да намерим мястото й във великите космически събития на света. Преди нашата настоящата коренна раса имаше четири други; ние сме в петата. Първата подраса на настоящата раса се състоеше от индийския народ; ние я наричаме расата на Духа, защото смисълът на петата раса в неговата духовна форма бе даден от Ману първо на тази подраса. Втората подраса наричаме расата на Огъня, расата на която даде религия Заратустра. Третата подраса бе расата на Звездите, расата на халдейците, вавилонците, асирийците, от които по-късно произлезе културата на израилтяните.
Расата на гръцкия и римския народ, чиито първи представители могат да бъдат открити главно в Гърция и Рим, станаха четвъртата подраса.
Тя е тази, в която Християнството пусна корени най-напред, в Мала Азия, Гърция и Рим. Но нашата пета подраса е тази, която щеше да бъде най-силно повлияна от Християнството и ще го пренесе в шестата. Християнството дойде в нашата пета подраса като традиция от началото на Християнската ера. Но преди това, няколко столетия преди Християнството да бъде въведено в тези райони, и дори още по-рано, съществуваха древните посвещения на Друидите. Те бяха поддържани докато стана съвсем ясно, че е дошъл залезът на тези подготвителни келтски раси.
към текста >>
Тя е тази, в която Християнството пусна корени най-напред, в Мала Азия,
Гърция
и Рим.
Преди нашата настоящата коренна раса имаше четири други; ние сме в петата. Първата подраса на настоящата раса се състоеше от индийския народ; ние я наричаме расата на Духа, защото смисълът на петата раса в неговата духовна форма бе даден от Ману първо на тази подраса. Втората подраса наричаме расата на Огъня, расата на която даде религия Заратустра. Третата подраса бе расата на Звездите, расата на халдейците, вавилонците, асирийците, от които по-късно произлезе културата на израилтяните. Расата на гръцкия и римския народ, чиито първи представители могат да бъдат открити главно в Гърция и Рим, станаха четвъртата подраса.
Тя е тази, в която Християнството пусна корени най-напред, в Мала Азия, Гърция и Рим.
Но нашата пета подраса е тази, която щеше да бъде най-силно повлияна от Християнството и ще го пренесе в шестата. Християнството дойде в нашата пета подраса като традиция от началото на Християнската ера. Но преди това, няколко столетия преди Християнството да бъде въведено в тези райони, и дори още по-рано, съществуваха древните посвещения на Друидите. Те бяха поддържани докато стана съвсем ясно, че е дошъл залезът на тези подготвителни келтски раси.
към текста >>
Индийският Посветен е Бодисатва, после идват Ришите, по-късно в
Гърция
имаме “синовете на Слънцето”, такива като Херкулес и Ахил.
Нужно е само да си припомним мита за Кронос. Но тук на север ние имаме нещата в най-развита форма, защото тези хора трябваше да чакат толкова дълго, толкова дълго да живеят в състояние на очакване. Техните саги бяха култура на подготовка, която траеше докато се разви по-висше посвещение. И това е важното. Това бе култура, която слезе толкова ниско, че нейният Посветен бе човек, човешко същество.
Индийският Посветен е Бодисатва, после идват Ришите, по-късно в Гърция имаме “синовете на Слънцето”, такива като Херкулес и Ахил.
Едва когато Посветеният слезе до най-ниското стъпало на момъка, тук на север ние имаме човека-посветен, на който му липсва само още едно нещо, съдържащо се в Христос. Христа той още не бе получил. Така тази култура отиде толкова далеч, че тя имаше човешки Посветени и човекът стана бог. На север ние срещаме божествения човек - божествения Човек който за нас е Христос - в нагласа на очакване, с уязвимото място, което Християнството трябваше да покрие като дойде.
към текста >>
30.
Троянската война. 28 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Четвъртата културна общност е онази, която създаде
Гърция
и Рим, подрасата на Личността.
Петте подкоренни раси, които познаваме, са: първо, подрасата на Духовността; това е подрасата, от която възникна индийската културна общност. После имаме подрасата на Огъня, това е персийската културна общност. След това имаме наричаното от нас древна халдейска подраса, подрасата на Звездите, от която израелтяните формираха един клон, всъщност най-важният клон.
Четвъртата културна общност е онази, която създаде Гърция и Рим, подрасата на Личността.
Петата подраса е тази на Света, културата в която живеем самите ние, културата на настоящия етап от еволюцията, която ще бъде заменена от културна общност, идаваща от Азия.
към текста >>
В
Гърция
за пръв път виждаме светски царе, и след като бяха основани гръцките колонии, в тях също откриваме светски царе.
В лицето на втората подкоренна раса имаме такава, водена от свещеници-царе. Заратустра, истинският маг, е съветникът на свещениците-царе. През третата подраса водачеството може да премине към светски царе, които обаче следват ръководството на свещениците или свещениците-царе. Едва в четвъртата подраса ние откриваме чисто светски царе, царе които вече не са свързани със свещеническата сила. Тази четвърта подраса води своето начало от гръцкия народ.
В Гърция за пръв път виждаме светски царе, и след като бяха основани гръцките колонии, в тях също откриваме светски царе.
към текста >>
31.
Х.Астралният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
Ние имаме пример за това в Мистериите и Боговете на
Гърция
.
Ние имаме пример за това в Мистериите и Боговете на Гърция.
В Мистериите йерофантът проследяваше назад развитието на човека в неговите три етапа: човекът-животно, човекът-човек, човекът-Бог (истинският свръхчовек, не погрешния свръхчовек на Ницше). Йерофантът влагаше тези три свръхсетивни типа като живи образи в астралната светлина, където те бяха видими за онези, които бяха посветени в Мистериите. В същото време те бяха изразени в поезията и скулптурата чрез три символа: (1) Сатурн, или животинският тип; (2) човешкият тип: Хермес, или Меркурий; (3) божественият тип: Зевс, или Юпитер. Всяка от тези фигури, заедно с всичко около тях, представя един цикъл на човешката еволюция. Това е начинът, по който учениците на Мистериите пренасяха в изкуството онова, което бяха видели в астрална светлина.
към текста >>
32.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7.10.1904 г. Прометеевата легенда.
GA_93 Легендата за храма
Всичко това се е разказвало като мит в
Гърция
.
В този мит е скрита цялата история на петата коренна раса и в него е разкрита истинска мистерийна мъдрост.
Всичко това се е разказвало като мит в Гърция.
Ала също и в мистериите то е било така изобразявано, че кандидатът за посвещение е заставал пред съдбата на Прометей. И в тази съдба той е бил в състояние да види цялото минало и бъдеще на петата коренна раса. Разбиране на това е възможно, само когато вие вземете предвид едно нещо.
към текста >>
Така както бях в състояние във връзка с друидските мистерии да ви покажа, че сказанието за Балдур е изображение на онова, което е ставало в мистериите, така в сказанието за Прометей вие имате изображение на онова, което се е преживявало от ученика за посвещение във вътрешните светилища на мистерийните школи на
Гърция
, за да се придобие енергия и нова сила за живот в бъдещето.
И така има три начина за тълкуване на легендите: Първо, екзотеричният буквален смисъл, второ, алегоричният – борбата вътре в човешката природа; – трето, окултното разбиране, при което отново трябва да се възприеме буквалното значение. От това може да отсъдите, че всичките легенди – поне онези, които носят този вид значение – са извлечени от мистерийните школи и не са друго, освен представяне на онова, което е било изобразено там като великата драма на човешката съдба.
Така както бях в състояние във връзка с друидските мистерии да ви покажа, че сказанието за Балдур е изображение на онова, което е ставало в мистериите, така в сказанието за Прометей вие имате изображение на онова, което се е преживявало от ученика за посвещение във вътрешните светилища на мистерийните школи на Гърция, за да се придобие енергия и нова сила за живот в бъдещето.
към текста >>
33.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
Те са били зидарите на храмове, на обществени сгради в Древна
Гърция
, където са носили името дионисиевци./*6/ Съграждащата работа се е провеждала в служба на храма на Дионисий.
Свободните масони на древността наистина са били каменни зидари. Те са извършвали всичките задължения на един зидар.
Те са били зидарите на храмове, на обществени сгради в Древна Гърция, където са носили името дионисиевци./*6/ Съграждащата работа се е провеждала в служба на храма на Дионисий.
В Египет те са били тези, които са издигали пирамидите, в Древен Рим са били зидари на градовете, а през Средните векове те са изграждали катедрали и черкви. След 13-то столетие те започнали също така да градят независимо от авторитета на църквата. По това време започва да се използва изразът "свободен масон", /свободен зидар/. Преди това те са били в служба на религиозните общества и са били признатите архитекти.
към текста >>
34.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Гьоте ги изобразява в неговата приказка, като тримата царе – окултната мъдрост в златния цар, красотата както в
Гърция
в сребърния цар, а в бронзовия цар силата, която намира своят световноисторически израз в римското понятие за държавата, което след това бе възприето в организацията на християнската църква.
Така средновековният мислител на 12-то столетие е поглеждал назад към окултната мъдрост на древните халдейци, към гръцкото изкуство и красота, към силата в концепцията за държавата в Римската империя. Това са трите велики колони в световната история – мъдрост, красота и сила.
Гьоте ги изобразява в неговата приказка, като тримата царе – окултната мъдрост в златния цар, красотата както в Гърция в сребърния цар, а в бронзовия цар силата, която намира своят световноисторически израз в римското понятие за държавата, което след това бе възприето в организацията на християнската църква.
И Средновековието с неговия хаос/*18/, произтичащ от сблъсъка на преселващите се народи и с техните смесени стилове, се отразяза в зле оформения смесен цар, направен от злато, сребро и бронз. В него е разбъркано това, което е било разпределено в различните древни култури. Едва по-късно, отделните сили трябва отново да се развият от този хаос до едно по-високо ниво.
към текста >>
35.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
В инструкциите, давани на неофита, му е било казвано, че най-великият и най-древният от боговете се наричал Алфадер /бащата на всички/ и има 12 епитета, които припомнят 12-те атрибута на Слънцето, 12-те съзвездия, 12-те върховни богове на Египет,
Гърция
и Рим.
скиталец, тоз, който извършва един кръговрат, раздаващ необходимости на човечеството; тъй като кандидатът персонифицира Слънцето. Дворецът е на царя, епитет, който древните мистагоги дадоха на главата на планетарната система. След това кандидатът открива три седалки; на първата е царят, наречен Хар, Възвишения; на централната – Яфухар, равен на Възвишения; на най-високата Тредие, числото 3. Тези персонажи неофитът е виждал и в елевзийското посвещение – хирофант, дадухус или носач на факлата и служител при олтара; кандидатът ги вижда и в Свободното масонство – майстора, старшия и младшия пазител, символични персонификации на Слънцето и Луната и Демиурга, или Великият архитект на Вселената. Но скандинавската троица е обикновено представена от Один, главното божество, Тор, неговия първороден, почитан посредник между бог и човек, притежаващ неограничена власт над Вселената, поради което главата му е била заобиколена с кръг от 12 звезди и Фрейа, един хермафродит, накичен с различни символи, означаващи власт над любов и брак.
В инструкциите, давани на неофита, му е било казвано, че най-великият и най-древният от боговете се наричал Алфадер /бащата на всички/ и има 12 епитета, които припомнят 12-те атрибута на Слънцето, 12-те съзвездия, 12-те върховни богове на Египет, Гърция и Рим.
Между боговете на скандинавската теогония се намира Балдур Добрият, чиято история, както вече загатнахме по-горе, образува обекта на посветителните церемонии. Балдур е Митра, любовта на Слънцето. Той предусеща опасността, която го заплашва; сънува я нощем. Другите богове на Валхала, скандинавския Олимп, на които той разкрива своите скръбни предчувствия, го утешават и за да предпазят да не го постигне някаква злина, изискват клетва от всяко нещо в природа за негова защита. Освен от имела, който бил пропуснат поради това, че не притежавал никакви злосторни качества.
към текста >>
36.
Х. Астралният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Ние имаме пример за това в Мистериите и Боговете на
Гърция
.
Ние имаме пример за това в Мистериите и Боговете на Гърция.
В Мистериите йерофантът проследяваше назад развитието на човека в неговите три етапа: човекът-животно, човекът-човек, човекът-Бог (истинският свръхчовек, не погрешния свръхчовек на Ницше). Йерофантът влагаше тези три свръхсетивни типа като живи образи в астралната светлина, където те бяха видими за онези, които бяха посветени в Мистериите. В същото време те бяха изразени в поезията и скулптурата чрез три символа: (1) Сатурн, или животинският тип; (2) човешкият тип: Хермес, или Меркурий; (3) божественият тип: Зевс, или Юпитер. Всяка от тези фигури, заедно с всичко около тях, представя един цикъл на човешката еволюция. Това е начинът, по който учениците на Мистериите пренасяха в изкуството онова, което бяха видели в астрална светлина.
към текста >>
37.
Възпитателна практика въз основа на духовното познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Когато в древна
Гърция
е било необходимо да се реши нещо, са раздавали черни и бели фасулени зърна и след гласуването преброявали колко зърна има от единия и колко от другия цвят.
Изречение за декламиране: Ако искаш да предприемеш нещо, не се занимавай с неща, чийто неуспех можеш да видиш предварително! – казва Питагор кратко и убедително: Не удряй огъня с меча! Това е особено добър пример за това. А за указанието: Не се меси в нещо, за което не си узрял, той прилага изречението: Въздържай се с бобените зърна! Редом с чисто физическото приложение, това е имало и морално.
Когато в древна Гърция е било необходимо да се реши нещо, са раздавали черни и бели фасулени зърна и след гласуването преброявали колко зърна има от единия и колко от другия цвят.
По този начин били провеждани изборите. В този смисъл Питагор казва: Не сте още узрели да се бъркате в обществените работи! Въздържайте се от бобените зърна!
към текста >>
38.
Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Хьолдерлин умира от копнеж по древна
Гърция
.
Нека разгледаме Хьолдерлин. Той също е случай, разглеждан от психиатрите.
Хьолдерлин умира от копнеж по древна Гърция.
Психиатърът казва: «Той страда от мозъчна болест, а всичко друго е външен симптом. Може би мозъчната болест се е дължи на наследствени заложби.» Така не е възможно да се въздейства от страна на това, което днес се нарича душевен живот, върху конституцията на организма, върху конституцията на мозъка. Виждате, че изследванията на съвременната психиатрия водят в бездънното. Физическото тяло се приема за даденост, а духовното е само мъгла, излизаща от физическото тяло. Дори най-висшите духовни способности, дори постиженията на нашите гении, доколкото не са обичайни, се обясняват от страна на такива материалистически изследователи като ненормална мозъчна дейност.
към текста >>
39.
Пътят и степените на познанието. Втора лекция, Берлин, 21 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
В голяма степен е било така при египетските мистерии и тези в Азия, също при мистериите в
Гърция
, особено в Елевзин.
Мистерията е същинското рождено място на изкуството. Мистериите са били действителни, живи в астралното пространство. Там е съществувала синтетичност между истина, красота и религиозност.
В голяма степен е било така при египетските мистерии и тези в Азия, също при мистериите в Гърция, особено в Елевзин.
към текста >>
40.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Но когато човекът изгубва способността да получава мъдрост по такъв начин, в древна Индия е трябвало да бъде обучаван, както го е изисквало индийското тяло, в Персия – персийското, в
Гърция
– гръцкото и т. н.
Тогава е било възможно да им се предаде известна прамъдрост.
Но когато човекът изгубва способността да получава мъдрост по такъв начин, в древна Индия е трябвало да бъде обучаван, както го е изисквало индийското тяло, в Персия – персийското, в Гърция – гръцкото и т. н.
Това са изисквали външните физически тела според различните влияния, упражнявани върху тях. Праоснователите на религиите са го излели във формите, дадени ни като египетското херметическо учение, учението на Заратустра и други.
към текста >>
41.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1907 г. Слизане към ново раждане.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Например, в съвременна
Гърция
не може да се отгледа това, което е растяло по земята на древна
Гърция
.
Ще можем да разберем това, ако разгледаме развитието на нашата Земя в неголям интервал от време. Да насочим нашия поглед хиляда години назад! Ако разгледаме местностите, които виждаме сега, то колко различно са изглеждали те тогава! Различните растения, различните животни, дори климатът е бил различен. Земната повърхност постоянно се променя в това, що се отнася до нещата, създавани от природата.
Например, в съвременна Гърция не може да се отгледа това, което е растяло по земята на древна Гърция.
И именно благодарение на това става развитие на Земята, и обликът и постоянно се изменя.
към текста >>
42.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Представете си само цялото значение на този факт, че в старата древна
Гърция
откриваме мит, който така удивително ни предава тази истина в образ!
Да разгледаме сега този мит. Жизнено творящите сили на Кронос непрекъснато се излъчвали върху Гея, на Сатурн, и се издигали отново нагоре, вплитайки се в атмосферата. Това е “Кронос”, който непрекъснато поглъща своите деца. Трябва да се почувства истината на такъв мит. Ако не я почувстваме, то ние няма да открием правилното отношение към него.
Представете си само цялото значение на този факт, че в старата древна Гърция откриваме мит, който така удивително ни предава тази истина в образ!
Съществува само една възможност за обяснение на този факт, а именно следното: прародови представители на човечеството, които ръководили мистериите, развитието на човечеството, много добре са знаели за мировото развитие това, което съобщаваме сега в теософията. По същият начин, както ние говорим сега за тези неща, се е говорило и в Древна Гърция; и за широките маси истината са я облекли в образи, които са се съхранили в това, което ние знаем сега като мит. Странно отношение към това познание, имат хората, които предполагат, че за последните 40 години човечеството е открило истината, и че познанията от по-ранните време са били само понятия на детска фантазия. Но детско се явява постоянното подчертаване “колко далече напред сме отишли”! Наистина това е детска представа.
към текста >>
По същият начин, както ние говорим сега за тези неща, се е говорило и в Древна
Гърция
; и за широките маси истината са я облекли в образи, които са се съхранили в това, което ние знаем сега като мит.
Това е “Кронос”, който непрекъснато поглъща своите деца. Трябва да се почувства истината на такъв мит. Ако не я почувстваме, то ние няма да открием правилното отношение към него. Представете си само цялото значение на този факт, че в старата древна Гърция откриваме мит, който така удивително ни предава тази истина в образ! Съществува само една възможност за обяснение на този факт, а именно следното: прародови представители на човечеството, които ръководили мистериите, развитието на човечеството, много добре са знаели за мировото развитие това, което съобщаваме сега в теософията.
По същият начин, както ние говорим сега за тези неща, се е говорило и в Древна Гърция; и за широките маси истината са я облекли в образи, които са се съхранили в това, което ние знаем сега като мит.
Странно отношение към това познание, имат хората, които предполагат, че за последните 40 години човечеството е открило истината, и че познанията от по-ранните време са били само понятия на детска фантазия. Но детско се явява постоянното подчертаване “колко далече напред сме отишли”! Наистина това е детска представа.
към текста >>
43.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Навсякъде - в
Гърция
, Халдея, Египет, древна Индия - имало такива Мистерии.
Всеки човек, минал през посвещение, можел да има лични изживявания и опитности в духовните светове, така че можел да бъде свидетел на разиграващите се там събития. Онези, които били достатъчно напреднали, за да бъдат посветени, били привличани в съответните мистерийни центрове.
Навсякъде - в Гърция, Халдея, Египет, древна Индия - имало такива Мистерии.
Там кандидатите за посвещение били продължително обучавани и запознавани с приблизително същите неща, които ние днес изучаваме в антропософията; и в подходящия момент погледът им се отварял и те вече можели да виждат в духовния свят. Обаче в древността всичко това не можело да се постигне по друг начин, освен чрез специални съотношения в четирите съставни части на човешкото същество: физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът. Инициаторът или йерофантът - т.е. лицето, което отговаряло за посвещението и разбирало нещата - потопявал кандидата в едно състояние, подобно на смъртта, траещо три дни и половина. Това ставало поради следните причини.
към текста >>
44.
ОСМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Едва в
Гърция
човекът се обективира в материята, във формите на изкуството.
И така, виждате как хората все повече слизат и се вплитат в Майя и как насищат материята със силите на Духа. През четвъртата следатлантска културна епоха, гръко-римската, човекът осъществява своя вътрешен живот преди всичко в условията на външния свят.
Едва в Гърция човекът се обективира в материята, във формите на изкуството.
Човекът влага своята собствена форма в образите на гръцките Богове. В драмите на Есхил усещаме, как човекът се стреми към художествено претворяване на своята собствена индивидуалност. Той сам излиза на физическото поле и създава копие на самия себе си. А в римската култура човек създава копие на себе си в лицето на държавните институции. Крещящо дилетантство е да се търсят корените на това, което днес наричаме “юриспруденция”, в епохите преди Рим.
към текста >>
В древна
Гърция
имаме “полис”, малкия “град-държава”, и човекът усеща себе си като член на този малък “град-държава”.
Той сам излиза на физическото поле и създава копие на самия себе си. А в римската култура човек създава копие на себе си в лицето на държавните институции. Крещящо дилетантство е да се търсят корените на това, което днес наричаме “юриспруденция”, в епохите преди Рим. Това, което съществува преди Рим, като понятие, е коренно различно от “Jus”, от правото. Защото понятието за човека като отделна личност, правовото понятие за личност, преди Рим, то изобщо не е съществувало.
В древна Гърция имаме “полис”, малкия “град-държава”, и човекът усеща себе си като член на този малък “град-държава”.
Днешният човек трудно би се приспособил към индивидуалното съзнание, характерно за гръцката епоха. По време на римската култура обаче, човекът навлиза до такава степен във физическия свят, че отделната човешка личност - вече като римски гражданин - встъпва в своите юридически права. Бавно и постепенно развитието напредва, и по-нататък ние ще проследим как личността все повече излиза на преден план и все повече завладява физическия свят. Човекът все повече и повече потъва в материята.
към текста >>
45.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
В Древна
Гърция
отделният човек усещаше себе си като член на целия град-държава.
Ние виждаме, как човекът постепенно прониква материята със своя собствен Дух, със своя духовен Аз. Ние виждаме творенията на гръцките скулптори, на гръцките драматурзи, където човекът въплъщава това, което той нарича своя душевна същност. Ние виждаме по-нататък в римския свят как това, което е човекът, стига до неговото съзнание и как той го фиксира във външния свят под формата на “Jus” (право), макар една твърде заплетена и сложна наука за правото да забулва целия този процес. За всеки истински познавач на юриспруденцията е ясно, че същинското право, разглеждащо човека като правов субект, възниква едва през четвъртата културна епоха. Човекът беше осъзнал своята собствена личност до такава степен, че усещаше себе си като поданик на държавата.
В Древна Гърция отделният човек усещаше себе си като член на целия град-държава.
За него беше по-важно да бъде атинянин, отколкото отделен човек. Обаче нещо съвсем различно е, когато чуваме: “Аз съм римлянин! ”, отколкото: “Аз съм атинянин”. “Аз съм римлянин” означава, че индивидът, като поданик на държавата, има определена стойност и притежава своя лична воля. Лесно би могло да се докаже, че например понятието “завещание” (Тestament) възниква едва през този период, то е типично римско понятие.
към текста >>
46.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
В древна
Гърция
духът бе употребен за одухотворяване на материята и одухотворената материя застава пред нас в образите на Аполон, на Зевса, в драмите на Софокъл и т.н.
Ние живеем сега в Петата културна епоха /можем да я наречем Западно-европейска Бележка на преводача./, където културата е слязла още по-дълбоко, под равнището на човека. Ние живеем в епохата, когато човекът е станал роб на външните отношения, на външната среда.
В древна Гърция духът бе употребен за одухотворяване на материята и одухотворената материя застава пред нас в образите на Аполон, на Зевса, в драмите на Софокъл и т.н.
Там човекът беше слязъл до физическото поле, но не беше слязъл под равнището на човека. Същото имаме и през Римската епоха. Най-дълбоко слизане под сферата на човека става сега в нашата епоха. В нашата епоха духът стана роб на материята. Безкрайно много дух е употребен в нашата епоха, за да се проникне в природните сили на външния свят, за да се превърне този външен свят в едно място колкото е възможно по-удобно за човека.
към текста >>
47.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
От там културното течение отиде в древна Индия, в Персия, Египет,
Гърция
и т.н.
Само една малка част, която живееше в една област близо до днешна Ирландия, се разви до високия разцвет на културата на Атлантския континент и потегли към изток. Трябва да ни бъде ясно, че това беше само главната група. Постоянно народи се преселваха от запад на изток и всички по-късни народи на европейските области, в северна и средна Европа, произхождаха от онзи отряд, който беше дошъл от запад на изток. Но под ръководството на един велик Водач онази част на населението, което беше стигнала до най-висок разцвет на културата, беше и най-напредналата. Тази част, тази съвсем малка група от избрани хора се установи в средна Азия; там тя образува един център и от този център се отделиха колонии и отидоха към онези културни области, които вече посочихме.
От там културното течение отиде в древна Индия, в Персия, Египет, Гърция и т.н.
Но вие лесно ще зададете сега въпроса: Не е ли това една твърде сурова мисъл, че цели маси народ остават неузрели и не добиват способността да се развиват; че само една малка група става способна да посади семето на следващата култура? Обаче тази мисъл не ще има вече нещо обезпокоително, когато направите разлика между развитието на расите и развитието на душите. Расата може да изостане назад; една общност от народи може да изостане. Обаче душите преминават над расите. Ако искаме да си представим съвсем точно нещата, трябва да си кажем: Всички души, които днес живеят в телата на цивилизованите страни, в миналото са били въплътени в тела на атлантийци.
към текста >>
48.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Ако бихте могли да се върнете назад в мистериите на древна
Гърция
, в орфическите и елевзинските мистерии, в мистериите на древен Египет, на Халдея, на Персия, на Индия, навсякъде вие бихте намерили Откровението.
Ако бихте могли да се върнете назад в мистериите на древна Гърция, в орфическите и елевзинските мистерии, в мистериите на древен Египет, на Халдея, на Персия, на Индия, навсякъде вие бихте намерили Откровението.
То е съществувало. То не е било написано, но е живяло и се е предавало от жреческо поколение на жреческо поколение, през поколенията на посветителите, където паметта е била така силна и жива, че можеше да овладее такъв богат материал. И в много по-късни времена паметта е била много по-силна отколкото днес.
към текста >>
49.
Предговор от Мария Щайнер
GA_106 Египетски митове и мистерии
Рудолф Щайнер ни описва един образ, който беше даван на окултния ученик в Египет и който по-късно беше пренесен в
Гърция
като легендата за Прометей по следния начин:
Рудолф Щайнер ни описва един образ, който беше даван на окултния ученик в Египет и който по-късно беше пренесен в Гърция като легендата за Прометей по следния начин:
към текста >>
50.
Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди.
GA_106 Египетски митове и мистерии
В
Гърция
, както и в цяла Европа, това бяха същите
Гръцките Богове не са нищо друго, освен спомени за Боговете, чиито близък спътник човекът беше по времето на Атлантида, онези Богове, чиито етерни форми той възприемаше чрез своето ясновидство, когато нощем излизаше извън своето физическо тяло. Както е вярно, че днес човекът вижда физическите предмети, толкова вярно е, че тогава човекът виждаше Зевс, Атина и т.н. За него това бяха действителни форми. Това, което атлантецът изживяваше и усещаше в своето ясновидско съзнание, то отново се прояви за човека на Четвъртата следатлантска култура в лицето на Пантеона. И както Египетската епоха е един спомен за троичността през време на Лемурийската епоха, така и изживяванията в Атлантида останаха като един вид спомени в гръцката йерархия на Боговете.
В Гърция, както и в цяла Европа, това бяха същите
към текста >>
51.
Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Независимо дали отиваме в Индия, в Персия, в Египет, в
Гърция
, или където и да е другаде, ние навсякъде откриваме онези представи за света, каквито охарактеризирахме току що.
При древните народи този вид възприятия се проявява като спомен. Фактически детето не смята масата за одушевено същество; по-скоро то все още не съумява да почувствува душата в себе си, а се оприличава на парче безчувствено дърво. Именно защото се чувствува като без душа, то се поставя на същата степен, каквато има бездушната маса и започва да я удря. Истинските факти са в пълна противоположност на това, което твърдят учените.
Независимо дали отиваме в Индия, в Персия, в Египет, в Гърция, или където и да е другаде, ние навсякъде откриваме онези представи за света, каквито охарактеризирахме току що.
И в тези представи беше влято това, което древните посветени даваха като култура на съответните народи.
към текста >>
52.
Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Това трябва да знае всеки, който иска да разбере случващото се в древна
Гърция
.
Фактически всичко това действуваше само върху Разсъдъчната душа, обаче от учителя към ученика поемаха и съвсем други, магични, тайнствени сили, и всъщност тъкмо те бяха в състояние да изпълнят с яснота и жизненост онези образи, които учителят извикваше пред душата на ученика. Тези особени въздействия изчезнаха едва през Четвъртата следатлантска културна епоха, Гръцко-римската. Силите също претърпяват изменения. Когато един древен египтянин се изправяше пред един младеж, положението беше съвсем различно от това, когато днес един учител застава пред своя ученик. Днес силите, които действуват от възрастния към младия, са съвършено различни.
Това трябва да знае всеки, който иска да разбере случващото се в древна Гърция.
Фактически Сократ притежаваше телепатически сили, които преминаваха от него в учениците, докато той ги поучаваше. В наши дни това не е възможно. Обаче това, което в миналото беше напълно оправдано, днес би представлявало една осъдителна практика.
към текста >>
53.
Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Такива произведения на изкуството като тези в
Гърция
, по-рано не са съществували.
През Четвъртата културна епоха, Гръцко-латинската, човекът навлиза още по-дълбоко във физическия свят. Той напредна до такава степен, че не само виждаше писмеността на Боговете във физическия свят, но можеше да влага своето „себе”, своята духовна индивидуалност в обективния свят.
Такива произведения на изкуството като тези в Гърция, по-рано не са съществували.
Че човекът изобрази самия себе си в една или друга култура, че пресъздаде в нея нещо като своето физическо „себе”, това беше постигнато през Четвъртата културна епоха.
към текста >>
Нещата се повтарят и в
Гърция
: хората не придаваха стойност на това, да се чувствуват индивиди, а тяхната най-голяма гордост беше да са спартанци, атиняни и т.н.
Обаче римляните бяха стигнали една крачка по-нататък в завладяването на физическия план. Гърците развиха способността да въплъщават душевно-духовното в своите художествени произведения, но отделният грък все още се чувствуваше като член на едно голямо цяло, на полиса, на града-държава; той не възприемаше себе си като личност. Същото виждаме и при по-ранните култури: египтянинът също не се чувствуваше като отделен индивид, а като част от народа.
Нещата се повтарят и в Гърция: хората не придаваха стойност на това, да се чувствуват индивиди, а тяхната най-голяма гордост беше да са спартанци, атиняни и т.н.
Да бъде човек една личност, да бъде сам по себе си нещо в света, това стана възможно за пръв път едва в Рим. Тъкмо римлянинът стигна до понятието „гражданин”; ето защо римляните можаха да създадат юриспруденцията, правото, които с основание се считат за техни постижения.
към текста >>
54.
Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Някои от тези митове исторически са запазени в онази форма, която се утвърди в
Гърция
, но по-голямата част от тези легенди, отнасящи се и неговото обкръжение всъщност идват от египетските Мистерии.
Съществуват много митове и легенди на древните египтяни, които бяха достатъчно известни за хората с духовно-научен светоглед, за които обаче все още не се споменава във външната, историческата традиция.
Някои от тези митове исторически са запазени в онази форма, която се утвърди в Гърция, но по-голямата част от тези легенди, отнасящи се и неговото обкръжение всъщност идват от египетските Мистерии.
Днес ние ще се занимаем с характерните черти на всякакъв род митове, въпреки твърденията на днешните култур-историци, че гръцка митология не съдържа в себе си кой знае колко факти от общочовешко значение.
към текста >>
Ето този образ беше показван на египетския ученик, а по-късно този образ беше пренесен и в
Гърция
като легендата за Прометей.
Ето този образ беше показван на египетския ученик, а по-късно този образ беше пренесен и в Гърция като легендата за Прометей.
Такива легенди и митове ние не бива да докосваме с груби ръце. Не бива да лишаваме една пеперуда от цветния прашец на нейните криле. Такива образи не бива да бъдат изкривявани и измъчвани. Ние не бива да заявяваме: Прометей означава това или онова; ние трябва да изнесем действителните окултни факти и с оглед на тях да се опитаме да разберем образите, които са възникнали именно от окултните факти, за да преминат после в съзнанието на хората.
към текста >>
55.
4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Да приеме, че духовният изследовател насочва своя поглед назад до времето на Карл Велики или до Римската епоха или Древна
Гърция
.
Да приеме, че духовният изследовател насочва своя поглед назад до времето на Карл Велики или до Римската епоха или Древна Гърция.
Всичко, което се е случило там, е останало запазено като следи в духовния свят, според своите духовни първообрази, и може да бъде намерено и виждано там. Такова виждане наричаме "четене в Акашовите записи". Съществува една такава жива писменост, която духовното око може да вижда. И когато духовният изследовател Ви описва събитията от Палестина или наблюденията на Заратустра, той не описва това, което се намира в Библията, в Гатите; той описва това, което може да прочете в Акашовите записи. След това той проверява, дали това, което е било разчетено в Акашовите записи, се намира и в оставените ни документи, в нашия случай в Евангелията.
към текста >>
56.
8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Ето защо в древните епохи на Индия, Персия, Египет и
Гърция
периодът на учение завършваше с един заключителен акт, който се състоеше в следното: ученикът минаваше през една последна подготовка, състояща се не от учение, а от медитация.
Защото всички понятия на Духовната наука, които се съобщават, се отнасят за висшите светове, а не за този, за който Луцифер би искал да събуди интерес у човека, не за сетивния свят. След като е получил това обучение, за ученика идваше времето, когато той трябваше да бъде доведен в състояние сам да вижда във висшия свят. За целта той трябваше да отрази, да отпечати в своето етерно тяло всичко, което беше изработил в своето астрално тяло. Защото човек не може да достигне да вижда духовния свят освен когато всичко, което е било вложено чрез обучение в астралното тяло, започва да живее в него така силно, че то не остава само в астралното тяло, а се отпечатва и в по-гъстото етерно тяло. Когато ученикът трябваше да се издигне от обучението към виждането, това, което той е приел като учение, трябваше да произведе своето действие.
Ето защо в древните епохи на Индия, Персия, Египет и Гърция периодът на учение завършваше с един заключителен акт, който се състоеше в следното: ученикът минаваше през една последна подготовка, състояща се не от учение, а от медитация.
Той трябваше да практикува определени, упражнения, предназначени да развият в не го вътрешна твърдост, вътрешно спокойствие и вътрешна обективност. Той беше подготвен така, че неговото астрално тяло да бъде напълно пригодено за духовните светове; а завършекът на тази подготовка беше, че в подходящия момент той беше потопен в продължение на три дни в едно състояние, което може да се сравни със смъртта. Докато през Атлантската епоха етерното тяло беше лесно отделимо от физическото, сега за целта човек трябваше да бъде потопен в такъв дълбок сън, приличащ на смъртта. Тогава той беше поставен било в един вид гроб, било на кръст, на който беше завързан с въжета, било на някое друго място. И този, който се нарича будител или йерофант имаше силата да действува върху астралното тяло и особено върху етерното тяло, което биваше отделено от физическото в продължение на три и половина дни.
към текста >>
57.
4. СКАЗКА ТРЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Ясновиждащото око е било още будно; той виждал това, което аз описах, в своята околност в
Гърция
са ги наричали Еринии.
Но сравнете сега същия въпрос у онзи поет, който няколко години по-късно третира същата материя, у Еврипида. В неговата драма няма нищо от Фуриите, Ериниите; в нея вие вече имате човека, който чува вътрешния глас на съвестта. В промеждутъка от време това може да се напипа просто с ръце става развитието на съвестта. Преди това в течението на развитието на човечеството ясновидското наблюдение е било така силно, че след едно извършено лошо деяние хората са имали едно съвършено различно чувство отколкото по-късно. Какво е чувствувал човек от по-старо време, когато е извършил едно лошо деяние?
Ясновиждащото око е било още будно; той виждал това, което аз описах, в своята околност в Гърция са ги наричали Еринии.
И какво чувство се е пораждало в неговата вътрешност, поради това, че постоянно е имал пред себе си това видение на Ериниите? Пораждало се е едно чувство, което напълно отговаряло на особеностите на астралния свят, а именно чувството: да превърне, да преобрази тези форми, които е имал около себе си. В астралния свят царува способността на преобразуването, на превръщането. Когато човек е заличил лошото деяние, превърнал го е в добро, тогава Ериниите се превръщали в благоволящите Евмениди. Тук имате способността на превръщането, на трансформирането.
към текста >>
58.
5. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Представете си, че чрез някакво събитие би било изгубено всичко онова, което са създали да речем посветените на древна, достойна за уважение Индия, че биха били изгубени всички познания на персийските маги, познанията на халдейците, на египетските посветени, познанията на мистериите на
Гърция
, представете си, че всичко, което е било създадено като външни документи до наши дни би било изгубено, че не бихме притежавали нито един откъс от създадените съчинения, който да ни осведоми, какво е било учено някога върху духовните основи на нашето Земно развитие!
Всичко, което казах, е резултат, който не е нужно да извличаме от това или онова исторически предадено ни учение.
Представете си, че чрез някакво събитие би било изгубено всичко онова, което са създали да речем посветените на древна, достойна за уважение Индия, че биха били изгубени всички познания на персийските маги, познанията на халдейците, на египетските посветени, познанията на мистериите на Гърция, представете си, че всичко, което е било създадено като външни документи до наши дни би било изгубено, че не бихме притежавали нито един откъс от създадените съчинения, който да ни осведоми, какво е било учено някога върху духовните основи на нашето Земно развитие!
Въпреки това, за нас не би била изгубена възможността да намерим отново всичко, което се е случило в Земното развитие. Ние бихме могли да го намерим и днес, ако сме запазили възможността да развием свръхсетивното съзнание. И така, всичко, което бе разказано сега, може да бъде намерено без някакъв исторически документ, то може да бъде на мерено чрез свръхсетивното изследване. Следователно с това ние имаме пред нас нещо, за което можем да говорим и да го предаваме като учени е и в днешния етап на развитието, като черпим направо от първо източника, както математиката може да бъде изучена направо от нейното оригинално естество.
към текста >>
Нека не отиваме твърде далече в миналото, а да се върнем назад към една историческа личност, която е живяла относително в древните времена на духовното развитие на
Гърция
, към онази личност, за която външно исторически не се знае даже, колко години е живяла.
А сега, след като извикахме пред погледа на душата си така да се каже една малка глава от обширната Духовна наука, да се постараем да започнем от някъде, за да видим, как това, което днес можем да установим чрез свръхсетивното изследване, е живяло в минали времена. Несъмнено, бихме могли да приложим и някой друг метод; но за настоящия цикъл от сказки да приложим този метод, като сравним това, което можем да намерим без исторически документи, с онова, което ни е било предадено чрез този или онзи документ.
Нека не отиваме твърде далече в миналото, а да се върнем назад към една историческа личност, която е живяла относително в древните времена на духовното развитие на Гърция, към онази личност, за която външно исторически не се знае даже, колко години е живяла.
Искаме да се върнем към онази личност, която в известно отношение е предхождала другите гръцки мъдреци, а именно към Ферекид от Сирос. Той е живял през онази епоха на духовното развитие на Гърция, която се нарича епоха на седемте мъдреци, която следователно предхожда всичко, което иначе ни се съобщава исторически от гръцката философия. Външната история разказва само малко за този Ферекид от Сирос. Но доста е интересно да се запознаем с това, което се разказва за него. Между другото той се счита и като учител на Питагорас.
към текста >>
Той е живял през онази епоха на духовното развитие на
Гърция
, която се нарича епоха на седемте мъдреци, която следователно предхожда всичко, което иначе ни се съобщава исторически от гръцката философия.
А сега, след като извикахме пред погледа на душата си така да се каже една малка глава от обширната Духовна наука, да се постараем да започнем от някъде, за да видим, как това, което днес можем да установим чрез свръхсетивното изследване, е живяло в минали времена. Несъмнено, бихме могли да приложим и някой друг метод; но за настоящия цикъл от сказки да приложим този метод, като сравним това, което можем да намерим без исторически документи, с онова, което ни е било предадено чрез този или онзи документ. Нека не отиваме твърде далече в миналото, а да се върнем назад към една историческа личност, която е живяла относително в древните времена на духовното развитие на Гърция, към онази личност, за която външно исторически не се знае даже, колко години е живяла. Искаме да се върнем към онази личност, която в известно отношение е предхождала другите гръцки мъдреци, а именно към Ферекид от Сирос.
Той е живял през онази епоха на духовното развитие на Гърция, която се нарича епоха на седемте мъдреци, която следователно предхожда всичко, което иначе ни се съобщава исторически от гръцката философия.
Външната история разказва само малко за този Ферекид от Сирос. Но доста е интересно да се запознаем с това, което се разказва за него. Между другото той се счита и като учител на Питагорас. На него могат да се припишат много от ученията, които намирате у Хераклит, у Платон, у по-късните мъдреци. Той принадлежеше на по-старата епоха на развитието на Гърция, за която се казва, че тя е имала седем мъдреци, както се казва, че древните индийци са имали седем Риши.
към текста >>
Той принадлежеше на по-старата епоха на развитието на
Гърция
, за която се казва, че тя е имала седем мъдреци, както се казва, че древните индийци са имали седем Риши.
Той е живял през онази епоха на духовното развитие на Гърция, която се нарича епоха на седемте мъдреци, която следователно предхожда всичко, което иначе ни се съобщава исторически от гръцката философия. Външната история разказва само малко за този Ферекид от Сирос. Но доста е интересно да се запознаем с това, което се разказва за него. Между другото той се счита и като учител на Питагорас. На него могат да се припишат много от ученията, които намирате у Хераклит, у Платон, у по-късните мъдреци.
Той принадлежеше на по-старата епоха на развитието на Гърция, за която се казва, че тя е имала седем мъдреци, както се казва, че древните индийци са имали седем Риши.
През времето на тези седем мъдреци на Гърция е живял Ферекид от Сирос. За него се разказва, че той е учел: на основата на цялото наше развитие лежат три принципа и тези три принципа се наричат Зевс, Хронос и Хтон. Какви са тези наименования? Когато проучим по-точно, какво се е разбирало с тези три наименования, то е следното: първо ще знаете направо, че Хронос е само едно друго наименование на стария Сатурн; това е едно и също. Така в единия принцип на Ферекид от Сирос, в Хронос, ние имаме онзи сбор от божествено-духовни Същества, които причисляваме към царството на Сатурн.
към текста >>
През времето на тези седем мъдреци на
Гърция
е живял Ферекид от Сирос.
Външната история разказва само малко за този Ферекид от Сирос. Но доста е интересно да се запознаем с това, което се разказва за него. Между другото той се счита и като учител на Питагорас. На него могат да се припишат много от ученията, които намирате у Хераклит, у Платон, у по-късните мъдреци. Той принадлежеше на по-старата епоха на развитието на Гърция, за която се казва, че тя е имала седем мъдреци, както се казва, че древните индийци са имали седем Риши.
През времето на тези седем мъдреци на Гърция е живял Ферекид от Сирос.
За него се разказва, че той е учел: на основата на цялото наше развитие лежат три принципа и тези три принципа се наричат Зевс, Хронос и Хтон. Какви са тези наименования? Когато проучим по-точно, какво се е разбирало с тези три наименования, то е следното: първо ще знаете направо, че Хронос е само едно друго наименование на стария Сатурн; това е едно и също. Така в единия принцип на Ферекид от Сирос, в Хронос, ние имаме онзи сбор от божествено-духовни Същества, които причисляваме към царството на Сатурн. Всичко онова, което причисляваме към царството на стария Сатурн, всичко, което след това отново е действувало в Земното развитие като Същества, които бяха в състояние да отделят Луната, тези Същества са обхванати с наименованието Хронос-Сатурн.
към текста >>
Но онези, които в по-древна
Гърция
са знаели нещо за посвещението, са виждали в Зевса познаваемия за тях ръководител на Слънчевите Духове.
Така в единия принцип на Ферекид от Сирос, в Хронос, ние имаме онзи сбор от божествено-духовни Същества, които причисляваме към царството на Сатурн. Всичко онова, което причисляваме към царството на стария Сатурн, всичко, което след това отново е действувало в Земното развитие като Същества, които бяха в състояние да отделят Луната, тези Същества са обхванати с наименованието Хронос-Сатурн. А сега Зевс! Зевс е една дума, едно име, което е колебливо, когато се употребява в древни времена. То се употребява за духовни индивидуалности намиращи се на най-различните степени на развитието.
Но онези, които в по-древна Гърция са знаели нещо за посвещението, са виждали в Зевса познаваемия за тях ръководител на Слънчевите Духове.
Зевс е това, което живее в действията, които се упражняват от Слънцето върху Земята. И така това, което Ферекид от Сирос нарича Зевс, е второто царство, царството на Слънчевите Духове. А що е Хтон? Това не е нищо друго освен едно наименование на онова състояние на нашата Земя, в което тя се е намирала в момента, когато Луната се беше отделила, т.е. в едно хаотично състояние, когато Земята още не е била покривана от растения, животни и човеци.
към текста >>
Тях познава следователно и този древен мъдрец на
Гърция
и ги нарича с употребяваните тогава имена.
А що е Хтон? Това не е нищо друго освен едно наименование на онова състояние на нашата Земя, в което тя се е намирала в момента, когато Луната се беше отделила, т.е. в едно хаотично състояние, когато Земята още не е била покривана от растения, животни и човеци. А сега у Ферекид ще намерите много важни, знаменателни думи; той казал; следователно на основата на нашето земно развитие стоят тези три принципа, Зевс, Хронос и Хтон. Това, което Земята е станала, то е станало едва чрез задружното действие на тези три принципа, на онази свещена първична троичност, която е дошла от предиземни състояния.
Тях познава следователно и този древен мъдрец на Гърция и ги нарича с употребяваните тогава имена.
А сега Ферекид разказва, как нещата са се развили по-нататък. Но в древни времена такива не ща не се разказвали с такива сухи, брутални понятия както днес, а са употребявали цветисти представи за това, което са виждали и познавали духом. И Ферекид от Сирос казвал: Хтон стана Геа, стана Земя, стана това, което днес се нарича Земя, благодарение на това, че Зевс и даде почетния подарък и чрез това я облече с дреха. Това са прекрасните думи за онова развитие, което аз ви изложих накратко с малко думи. Земята стоеше сама; вън бяха Слънцето и Луната, духовните царства на Зевс и на Хронос.
към текста >>
59.
7. СКАЗКА ШЕСТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
В по-ново време в някои хора възникна предчувствието, че нещо подобно е съществувало в
Гърция
.
И за по-широките кръгове на народа беше даден аполоновският кръг на боговете, докато духовните същества, които можеха да бъдат намерени минавайки пред вътрешността на душата, бяха запазени за онези, които се подготвяха и достигаха зрялост чрез особено школуване, чрез особено обучение на техния вътрешен живот. Този втори вид кръг на вярата и мистериите беше обгърнат с името дионисийски мистерии и Съществото, което стои сред всичко това, е Дионисий. Ето защо нищо чудно, че в Дионисий, духът намиращ се в центъра на този вътрешен кръг на боговете, хората намираха едно същество, което беше близо до човешката душа, което беше, така да се каже, нещо като един човек. Но хората го чувствуваха като един човек, който не възлиза до физическия свят, а го намираха, когато от физическия свят слизаха надолу до основите на душевния живот. Тук имаме истинските по-дълбоки причини за деленето на духовния живот на гърците на две, един аполоновски духовен живот и един дионисийски.
В по-ново време в някои хора възникна предчувствието, че нещо подобно е съществувало в Гърция.
В кръговете около Рихард Вагнер са чувствували, че нещо подобно е съществувало, макар и хората да не са имали едно ясно съзнание, къде се крият основите на тези неща. И след това от кръга на Вагнер Фридрих Ницше създаде своето забележително гениално съчинение "Раждането на трагедията от духа на музиката", основавайки се именно на това делене на гръцкия духове н живот на аполоновски и на дионисийски. Всички тези неща бяха предчувствия за това, което може да бъде все повече и повече познато чрез духовното задълбочаване. Днес у много хора се чувствува един копнеж на модерния дух към едно такова задълбочаване. Навсякъде съществува предчувствието: само това задълбочаване ще даде отговор на това, към което хората имат копнеж.
към текста >>
Така следователно ние виждаме, как в древна
Гърция
тези два така наречени божествено-духовни свята стоят един до друг.
В кръговете около Рихард Вагнер са чувствували, че нещо подобно е съществувало, макар и хората да не са имали едно ясно съзнание, къде се крият основите на тези неща. И след това от кръга на Вагнер Фридрих Ницше създаде своето забележително гениално съчинение "Раждането на трагедията от духа на музиката", основавайки се именно на това делене на гръцкия духове н живот на аполоновски и на дионисийски. Всички тези неща бяха предчувствия за това, което може да бъде все повече и повече познато чрез духовното задълбочаване. Днес у много хора се чувствува един копнеж на модерния дух към едно такова задълбочаване. Навсякъде съществува предчувствието: само това задълбочаване ще даде отговор на това, към което хората имат копнеж.
Така следователно ние виждаме, как в древна Гърция тези два така наречени божествено-духовни свята стоят един до друг.
Там те се явяват един до друг. В древна Индия те се явяваха в тяхното единство, в тяхното взаимно проникване.
към текста >>
60.
9. СКАЗКА ОСМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
На числото седем са подчинени свещените Риши, на числото седем са подчинени другите свещени учители на народите отивайки чак до седемте мъдреци на древна
Гърция
.
Сега всичко, което е подредено по време, е подредено според мярката и според природата на числото седем. Ние овладяваме хода на мировото развитие, когато сложим на неговата основа числото седем, като казваме: Сатурн, Слънце, Луна, Земя /Марс, Меркурий/, Юпитер, Венера, Вулкан, като имаме, например, тук седем епохи, седем периода. Във всичко, което подлежи на времето, ние можем да се ориентираме, когато приложим числото седем. Ето защо, навсякъде, където сме въведени във времето, ние сме доведени до числото седем. Всички колегии и ложи, които извеждат от пространството и въвеждат във времето, когато водят до свръхсветовното, са подчинени на числото седем.
На числото седем са подчинени свещените Риши, на числото седем са подчинени другите свещени учители на народите отивайки чак до седемте мъдреци на древна Гърция.
към текста >>
61.
Универсалният човек. Групова душа и индивидуалност. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Даже в
Гърция
всичко е стояло по различен начин.
Това, което днес се говори във външния свят, е език, който, собствено, има значение само за доста ограничена област. В древните времена, когато хората още са гледали в духовния свят с древното си, сумрачно ясновидство, словото им е означавало нещо, което е съществувало в духовния свят. Думите са означавали нещо съществуващо в духовния свят.
Даже в Гърция всичко е стояло по различен начин.
Думата „идея“, употребявана от Платон, означава нещо различно от думата „идея“ употребявана от нашите днешни философи. Днешните философи вече не могат да разбират Платон, тъй като нямат никакво виждане за това, което той е наричал идея, и го бъркат с абстрактното понятие. Платон още е имал пред себе си духовното, даже ако то се е проявявало вече доста дестилирано; то е било, така да се каже, още нещо напълно реално. Тук в думите още е присъствал, ако мога така да се изразя – духовният сок, можете да усетите това в думите. Ако днес някой употребява думата „вятър“, „въздух“, при това той си мисли за нещо външно, нещо физическо.
към текста >>
62.
Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
[10] Дипломатика – проиходът на термина е от диплома, което в
Гърция
е означавало записан върху две скрепени помежду си дъсчици юридически акт.
[10] Дипломатика – проиходът на термина е от диплома, което в Гърция е означавало записан върху две скрепени помежду си дъсчици юридически акт.
В средновековието терминът отпада от канцеларския език и бива заменен от документ. През 17. век думата е възкресена и вкарана в употреба с по-друго значение. Дипломатиката е наука за дипломите, т.е. за документите.
към текста >>
63.
3. Трета лекция. Вътрешният път, следван от мистика. Изживяване на годишния кръг.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Книга като "Тайната Наука" не можеше да бъде написана в дните на древна
Гърция
, но гръцката култура направи възможно по различен начин за онзи, който се впускаше в лабиринта на духовния Макрокосмос, да намери нишка, която да го води отново назад.
Когато, воден от такива принципи, човек тръгва по пътя, водещ в лабиринта от събития в духовния Макрокосмос, това е нещо, което бе пророчески предсказано сред първоначалните народи на Северна Европа. Способностите, позволяващи им да четат великия ръкопис на природата, бяха още дейни в тези народи по времето, когато гърците вече бяха достигнали висока степен на интелектуалност. Мисията на гърците бе да подготвят онова, което днес ние трябва да доведем до още по-висока степен на развитие.
Книга като "Тайната Наука" не можеше да бъде написана в дните на древна Гърция, но гръцката култура направи възможно по различен начин за онзи, който се впускаше в лабиринта на духовния Макрокосмос, да намери нишка, която да го води отново назад.
Това е посочено в легендата за Тезей, който взел нишката на Ариадна със себе си в лабиринта. А сега, какво е нишката на Ариадна днес? Понятията и умствените изображения на свръхсетивния свят, които формираме в душите си! Това е духовното познание, направено достъпно за нас, за да можем да проникнем безопасно в Макрокосмоса. И така Духовната Наука, която преди всичко говори изключително на интелекта, може да бъде една нишка на Ариадна, помагаща ни да превъзмогнем объркването, което може да се получи, ако влизахме неподготвени в духовния свят на Макрокосмоса.
към текста >>
64.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света.
GA_120 Откровенията на Кармата
И сега ние стигаме до въпроса: Как изглежда Кармата на онези индивидуалности, които воюваха за
Гърция
и които сломиха персите?
Ако човек се замисли сериозно над този въпрос и наистина потърси неговия отговор, ще установи: много от военните победи на Изтока се дължаха на факта, че там властвуваха такива деспоти, които се интересуваха единствено за себе си и с тази цел те се съюзяваха с някои от свещенослужителите. Тогавашните държавни институции бяха необходими за всяко едно от начинанията на източните деспоти, обаче тези институции неусетно породиха и всички възможни злини. Ето кое позволи на един толкова различно устроен народ какъвто са гърците да отблъсне в решителния момент набезите на азиатците.
И сега ние стигаме до въпроса: Как изглежда Кармата на онези индивидуалности, които воюваха за Гърция и които сломиха персите?
към текста >>
65.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Сега ясно виждаме, че съкровището от лечебни методи, което сме наследили от окултните школи на древен Египет и древна
Гърция
далеч няма съмнителен характер; напротив, неговите истини са дълбоки и непреходни.
Сега ясно виждаме, че съкровището от лечебни методи, което сме наследили от окултните школи на древен Египет и древна Гърция далеч няма съмнителен характер; напротив, неговите истини са дълбоки и непреходни.
Антропософията е тук не за да вземе страна и да твърди, примерно, че даден лечебен методи си служи „само с отрови". Колко сугестивно действува днес думата „отрова" и хората изобщо не се замислят колко относителна е тази дума! Какво всъщност представлява отровата? Всяко вещество може да бъде отрова. Всичко се свежда до начина на прилагане и до количествата, които се приемат.
към текста >>
66.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма.
GA_120 Откровенията на Кармата
Там ние сме свидетели, как източната мъдрост се пренася в
Гърция
, но виждаме и как гърците яростно отблъскват видимите физически проявления на Изтока.
Обаче първоначалните културни импулси на Древна Индия се вляха в цялото човечество. И само благодарение на тази важна предпоставка, по-късно можа да се развие една нова култура, която на свой ред имаше нужда от един млад, а не от един древен народ. Най-напред древните индийци трябваше да бъдат отблъснати в посока на Южна Азия, за да може импулсът на Заратустра да проникне в народа на Персия. Колко велик беше този импулс, и колко бързо залезе той всред народа, който трябваше да го осъществи! При Египет и Халдея имаме приблизително същия процес.
Там ние сме свидетели, как източната мъдрост се пренася в Гърция, но виждаме и как гърците яростно отблъскват видимите физически проявления на Изтока.
Виждаме после, как Древна Гърция приема в лоното си постиженията на целия Изток, и как ги вплита в качествата, които вече бяха налице в други европейски области. В резултат на всичко това, се породи един нов културен тласък, който по ред косвени и обиколни пътища, можа да поеме в себе си християнския импулс и да го пренесе още по на Запад. А дори и много по-късно, ние ясно бихме могли да различим един непрекъсващ културен поток, съставен от отделни, нека да ги наречем „културни вълни", всяка от които е продължение на предходната, но същевременно и внася нещо съвършено ново в напредъка на човечеството. Обаче откъде изниква това, което впоследствие се пренася от една епоха в друга?
към текста >>
Виждаме после, как Древна
Гърция
приема в лоното си постиженията на целия Изток, и как ги вплита в качествата, които вече бяха налице в други европейски области.
И само благодарение на тази важна предпоставка, по-късно можа да се развие една нова култура, която на свой ред имаше нужда от един млад, а не от един древен народ. Най-напред древните индийци трябваше да бъдат отблъснати в посока на Южна Азия, за да може импулсът на Заратустра да проникне в народа на Персия. Колко велик беше този импулс, и колко бързо залезе той всред народа, който трябваше да го осъществи! При Египет и Халдея имаме приблизително същия процес. Там ние сме свидетели, как източната мъдрост се пренася в Гърция, но виждаме и как гърците яростно отблъскват видимите физически проявления на Изтока.
Виждаме после, как Древна Гърция приема в лоното си постиженията на целия Изток, и как ги вплита в качествата, които вече бяха налице в други европейски области.
В резултат на всичко това, се породи един нов културен тласък, който по ред косвени и обиколни пътища, можа да поеме в себе си християнския импулс и да го пренесе още по на Запад. А дори и много по-късно, ние ясно бихме могли да различим един непрекъсващ културен поток, съставен от отделни, нека да ги наречем „културни вълни", всяка от които е продължение на предходната, но същевременно и внася нещо съвършено ново в напредъка на човечеството. Обаче откъде изниква това, което впоследствие се пренася от една епоха в друга?
към текста >>
Замислете се за богатия душевен живот в епохата на Древна
Гърция
и за онзи негов екстракт, който беше поет от следващите поколения!
Защо това е така? Защото в хода на столетия и хилядолетия, отделните култури и народи, в които се инкарнират отделните индивиди, им налагат да се справят със съвършено нови опитности!
Замислете се за богатия душевен живот в епохата на Древна Гърция и за онзи негов екстракт, който беше поет от следващите поколения!
И тогава ще си кажете: Тук е скрито нещо много повече от индивидуалните кармически връзки. Много от историческите събития стават не с оглед на индивидуалната, а с оглед на универсалната Карма.
към текста >>
67.
Предговор
GA_121 Отделните души на народите
Ако в Аполоновите Мистерии на древна
Гърция
думите „Познай себе си“ играеха една толкова голяма роля, в недалечно бъдеще към Народностните Души ще бъде отправян призивът: „Познайте себе си като Народностни Души“.
Ако човек съпостави съдържанието на тези лекции с болезнените изпитания, през които европейските народи минават точно сега, той несъмнено ще установи, че моите тогавашни думи хвърлят известна светлина върху това, което става днес.*1 Ако аз бих държал тези лекции сега, някой лесно би могъл да повярва, че моите изводи са продиктувани от важните исторически събития, които се разиграват в наши дни. Например още в началото на първата лекция аз казвам: „И това е особено важно поради обстоятелството, че съдбите на човечеството, и то в най-близко време, ще обединят хората както никога досега в една обща мисия, засягаща цялото човечество. И представителите на отделните народи ще могат да дадат своя конкретен, свободен принос само ако са стигнали до едно истинско разбиране на своя народ, на своята народност, до едно разбиране на това, което бихме нарекли „себепознание на народността“.
Ако в Аполоновите Мистерии на древна Гърция думите „Познай себе си“ играеха една толкова голяма роля, в недалечно бъдеще към Народностните Души ще бъде отправян призивът: „Познайте себе си като Народностни Души“.
Да, в недалечно бъдеще тези думи ще са от огромно значение за цялото човечество.“ Вече наближава времето, когато самата съдба ще подскаже на човечеството съвсем ясно, че един такъв възглед съдържа истината.
към текста >>
68.
1. Първа лекция, Кристияния (Осло), 7. Юни 1910. Ангели, Духове на Народите и Духове на Времето: Тяхното участие в еволюцията на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
Ако в Аполоновите Мистерии на древна
Гърция
думите „Познай себе си“ играеха една толкова голяма роля, в недалечно бъдеще към Народностните Души ще бъде отправян призивът: „Познайте себе си като Народностни Души“.
Общо взето, безотечественоста представлява или поне би могла да представлява един обиколен път, по който човекът, след като вече е постигнал това свещено състояние, тази безотечественост, отново може да намери обратната връзка с корените, със самата субстанция на своя народ, да намери своето истинско място в процесите на общочовешката еволюция. И ако предварително трябва да поставим ударението върху това, от друга страна ние имаме достатъчно основания, че именно в наши дни се опитваме да говорим най-безпристрастно върху една такава тема, каквато е мисията на отделните Народностни Души. Колкото основателно беше до този момент напълно да се премълчава важността на тази мисия, толкова основателни са и опитите на нашето съвремие най-после да проговори за нея. И това е особено важно поради обстоятелството, че съдбите на човечеството, и то в най-близко време, ще обединят хората както никога досега в една обща мисия, засягаща цялото човечество. И представителите на отделните народи ще могат да дадат своя конкретен, свободен принос само ако са стигнали до едно истинско разбиране на своя народ, на своята народност, до едно разбиране на това, което бихме нарекли „себепознание на народността“.
Ако в Аполоновите Мистерии на древна Гърция думите „Познай себе си“ играеха една толкова голяма роля, в недалечно бъдеще към Народностните Души ще бъде отправян призивът: „Познайте себе си като Народностни Души“.
Да, в недалечно бъдеще тези думи ще са от огромно значение за цялото човечество.
към текста >>
69.
7. Седма лекция, 12. Юни 1910, вечер. Духовете на Народите и тяхното израстване до степента на Духове на Времето. Монотеизъм и плурализъм. Екзотерично и езотерично християнство.
GA_121 Отделните души на народите
Докато отвъд в Азия, но също в Египет и в
Гърция
, отделните Архангели израстват до степента Духове на Времето, в Европа живеят отделни народи и племена, които са под предводителството на своите различни Архангели.
Друга такава резигнация, друг такъв отказ от лично облагодетелствуване, ние срещаме още веднъж, и той представлява особен интерес тъкмо за онези, които наричат себе си ученици на духовното познание.
Докато отвъд в Азия, но също в Египет и в Гърция, отделните Архангели израстват до степента Духове на Времето, в Европа живеят отделни народи и племена, които са под предводителството на своите различни Архангели.
И така, докато съответните Архангели, които преди време бяха изпратени от Запад на Изток, израстваха до степента Духове на Времето, в Европа все още имаше един Архангел, който действуваше в германските и преди всичко в келтските народи, в народите, които по време на възникващото християнство бяха населили голяма част от Запад на Европа, включително днешна Унгария, Южна Германия и Алпите. Тези народи имаха за свой Архангел не друг, а келтския Дух на народа. Народите, предвождани от келтския Дух, заемаха също и големи части от северо-източна Европа. Те бяха предвождани от един забележителен Архангел, който скоро след като човечеството прие християнския Импулс се отказа да стане Архай, или Дух на Личността, и взе решение за остане на до тогавашната архангелска степен и занапред да се подчинява на найразличните Духове на Времето, които биха могли да се появят, примерно, в земите на Европа. Ето защо също и семитските народи, като една затворена народностна общност, бързо изчезнаха от лицето на Земята: просто защото техният Архангел избра отказа, резигнацията, а заедно с нея и една особена мисия.
към текста >>
70.
Езотеризмът в Евангелието на Маркo
GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo
За
Гърция
Орфей е големия предвестник.
Говорят ни например за един гръцки поет и музикант, Орфей. Споменавам тук този персонаж, защото той принадлежи на ерата, непосредствено предшествуваща християнската. Орфей беше основателя на Гръцките мистерии. Гръцката цивилизация е тази на четвъртата следатлантска епоха. Цивилизацията на Орфей приготви, така да се каже, това, което бе дадено по-късно на човечеството чрез идването на Христос.
За Гърция Орфей е големия предвестник.
Какво би казал един съвременен човек, ако срещнеше едно човешко същество от типа на Орфей? Той би казал: Това е синът на тази майка и на този баща. Съвременната наука дори би направила евентуално изследвания върху неговите наследствени характеристики. Днес съществува една голяма книга, която показва всички наследствени качества на семейството на Гьоте и иска да направи от Гьоте сбора от тези характеристики. По времето на Орфей не се мислеше по този начин.
към текста >>
Посланието на Орфей беше свързано и адаптирано с климата на
Гърция
, с даденостите на външната гръцка природа, на тракийския бог Оеагър.
Ако той не беше син на музата Калиопа, той не би могъл да бъде пратеника на свръхсетивния свят. Но неговата епоха му позволи да изрази това, което беше необходимо на физическия свят в неговото време. В такъв случай той не само беше говорителят на музата, на Калиопа, както някога Ришите бяха говорители на свръхсетивните светове, той говореше за свръхсетивния свят едновременно получавайки влияния от физическия свят. Ето защо той има за баща Оеагър, един речен тракийски бог.
Посланието на Орфей беше свързано и адаптирано с климата на Гърция, с даденостите на външната гръцка природа, на тракийския бог Оеагър.
към текста >>
71.
Лекция втора
GA_126 Окултна история
Нещо подобно е съществувало в древните времена още в древните градски общини, даже в
Гърция
.
Ако искаш да разбираш исторически правилно такива неща, които ни се изобразяват в тези древни митове, то е необходимо да се вниква вече в окултните им подоснови. Зад това похищение на богинята на града се крие нещо подобно на това, което се крие зад похищението на Елена, която Парис отвежда в Троя. Ние трябва да си даваме сметка, че това, което е изложено в моята малка творба "Кръвта - съвсем особен сок"12, се базира на реални основания. Там се посочва, че у древните народи е съществувало някакво общо съзнание, че човек е усещал не само своето лично "аз" в пределите на своята кожа, но че той е усещал себе си като член на племето, на градската община. По такъв начин, както отделната човешка душа се усеща в качеството си на централен фактор за нашите палци, ръце и крака, които си принадлежат едни на други, за целия наш организъм, така се е чувствал човек в древните времена като член на груповата душа, към която той принадлежал.
Нещо подобно е съществувало в древните времена още в древните градски общини, даже в Гърция.
Общият дух, Азът на народа, Азът на племето е живял и действал в отделните личности от народа. Но това, което от такъв общ Аз е могло да достига човешкото съзнание, е трябвало да бъде управлявано в мистериите, в тайните храмови центрове. Жреците на древните мистерии са управлявали общите духовни дела на града или племето. И се говори не само образно, но и в известен смисъл реално и точно, че такъв храм е бил действително обител на Аза на града, на груповата душа. Там е било нейното централно местопребиваване и жреците от храма били нейни слуги.
към текста >>
Неотдавна говорих с един философ, който много се е опирал на материалистически представи, и изхождайки от своите материалистически представи, ми каза: "Образът на кентавъра, естествено, е възникнал така: древните обитатели на
Гърция
са видели някакви народности, настъпващи със своите коне от север, и понеже често е имало мъгла, то у тях възникнала представата, че конят и ездачът са едно цяло.
Неотдавна говорих с един философ, който много се е опирал на материалистически представи, и изхождайки от своите материалистически представи, ми каза: "Образът на кентавъра, естествено, е възникнал така: древните обитатели на Гърция са видели някакви народности, настъпващи със своите коне от север, и понеже често е имало мъгла, то у тях възникнала представата, че конят и ездачът са едно цяло.
При тяхното суеверие те лесно са могли да си представят това". Наистина крайно опростена представа, не съвсем философска може би, но крайно опростена.
към текста >>
72.
Лекция трета
GA_126 Окултна история
По-силно от всичко това намира израз в
Гърция
.
Ако ние поставим пред нашите очи този образ от човешката история, окултната история, тогава ще стане разбираемо, че душата, която е била инкарнирана в индийската, а след това в персийската епоха, е могла да бъде проникната от инспириращия елемент на някаква индивидуалност от висшите йерархии, но че след това, когато тя встъпила в гръко-римската епоха, тази душа се оказала насаме със себе си, че тази душа е работила така, че "азът" е работил с "аз". Всичко това, което в догръцките епохи, в отделните цикли на следатлантските култури се явявало подобно на божествено внушение, подобно на откровение свише - това се отнася все още и към началото на гръцкия културен период, към IX, X, XI век на дохристиянската епоха - което се представя пред нас като инспирирана култура, в която отвън се влива това, което тя трябва да съдържа духовно, всичко това се свежда все повече и повече към това да изживяваш себе си чисто човешки-лично.
По-силно от всичко това намира израз в Гърция.
Такъв израз на външния човек, какъвто се явява, живеейки във физическия свят, това, какво е човек като опиращо се само на себе си "аз"-същество, не е виждала ни една епоха дотогава и след това никога няма да види. Чисто човешки-личното, заключеното изцяло в себе си човешки-лично, се изявява исторически в античния начин на живот на гърка и в творенията му. Да видим как гръцкият скулптор е придавал човешки-личното на образите на своите богове. Ние можем да кажем, че така, както застава пред нас произведение на гръцката пластика, доколкото то е познаваемо с физически средства, човек стои пред нас цял като личност. И ако не забравяхме, стоейки пред художествените произведения на гърците, че тази инкарнация, която тук е изразена, са я предшествали други инкарнации и че след нея ще последват други, ако ние само за минута помислим, че в основата на изображението на Аполон и изображението на Зевс лежи само една от многото други инкарнации, то ние бихме почувствали неправилно произведението на гръцкото изкуство.
към текста >>
73.
Лекция четвърта
GA_126 Окултна история
По такъв начин ние трябва да кажем: в египетско-вавилонско-халдейския културен период имаме последната, така да се каже, подготовка за чисто човешката култура на
Гърция
.
От указанията, дадени в последните дни, вие можете да направите извод, че гръко-римската култура в известно отношение стои по средата на цялата следатлантска култура. Трите предшестващи културни епохи са били като подготовка за тази работа на човешката душа, "аз" с "аз", на която обърнахме внимание, говорейки за гръцката култура. Подобно на слизането от ясновидските съзерцания към чисто човешкото възприятие на гърците изглеждат древноиндийската, персийската, египетската култури. Подобно на обратно възкачване, на достигане отново на ясновидските култури би трябвало да ни изглежда това, което започва от нашето време и което във все по-нарастваща степен ще бъде достижение за човечеството в близките столетия и хилядолетия.
По такъв начин ние трябва да кажем: в египетско-вавилонско-халдейския културен период имаме последната, така да се каже, подготовка за чисто човешката култура на Гърция.
към текста >>
Така че, действително, по отношение на хода на следатлантското културно развитие
Гърция
стои горе-долу по средата.
За да се запечата това във вашите души, аз искам да подчертая, че вавилонците при прехода им към четвъртия културен период са били тези, които е трябвало да сведат Небето до земята, трябвало е да внесат небесното в мярката, числото и теглото; че до наши дни чувстваме отзвуците на това и че ние пак ще се върнем към тази техника на смятане; че тя трябва все повече и повече да добива признание, макар че в други области на живота абстрактната система на числа и измервания, разбира се, е вярна. По такъв начин можем пак и тук да видим как при слизането долу в гръко-римската култура е била достигната определена точка на чисто човешко изразяване на личността на физически план и как след това имаме място на издигане.
Така че, действително, по отношение на хода на следатлантското културно развитие Гърция стои горе-долу по средата.
към текста >>
Защото това, което е приела в себе си
Гърция
, което тя е носила в себе си, е било действително като наследство от онова, което хората придобили в многобройните инкарнации чрез живата връзка с духовния свят.
Сега трябва да си припомним, че в тази гръцка епоха се включва импулсът на християнството, който трябва да обхваща все повече и повече хора в другите региони. Но ние вече видяхме, че това християнство в началото на своето развитие не се е проявило веднага в цялата си значимост, с цялото си духовно съдържание. Ние показахме, чрез отношението на хората на Александрия към Хипатия, какви слабости и тъмни страни е имало отначало християнството. Да, ние често сме подчертавали, че времената, когато християнството ще го разберат в цялата му дълбочина, още само настъпват, че християнството съдържа в себе си още безкрайни дълбочини и че то, така да се каже, принадлежи повече на бъдещото, отколкото на настоящото, да не говорим пък за миналото човечество. По такъв начин виждаме как онова, което се намира в християнството в началото, се оказва сред това, което, всъщност, съдържа наследството от мъдростта и духовността на най-стария свят.
Защото това, което е приела в себе си Гърция, което тя е носила в себе си, е било действително като наследство от онова, което хората придобили в многобройните инкарнации чрез живата връзка с духовния свят.
Цялата духовност, която е била преживяна в древността, се е потопила в душите и сърцата на гърците и се проявявала с цялата си пълнота в тях. Затова можем да разберем какви са били хората, които при навлизането на християнството в живота, особено предвид на това какво е произлязло от християнския импулс в първите столетия, не могли да оценят това събитие така високо, както грандиозното величие, грандиозната духовност, която като древно хилядолетно наследство е била унаследена в Гърция. Особено характерна е била една личност, която, така да се каже, в своите собствени гърди е преживявала тази борба на старото с новото, борбата на най-древните духовни съкровища с това, което е било едва в началото на своето развитие и едва се е чувало. Тази личност от гръко-римската епоха в четвърти век, която преживявала всичко това на арената на своята душа, била Юлиан Апостат (Отстъпник)6.
към текста >>
Затова можем да разберем какви са били хората, които при навлизането на християнството в живота, особено предвид на това какво е произлязло от християнския импулс в първите столетия, не могли да оценят това събитие така високо, както грандиозното величие, грандиозната духовност, която като древно хилядолетно наследство е била унаследена в
Гърция
.
Ние показахме, чрез отношението на хората на Александрия към Хипатия, какви слабости и тъмни страни е имало отначало християнството. Да, ние често сме подчертавали, че времената, когато християнството ще го разберат в цялата му дълбочина, още само настъпват, че християнството съдържа в себе си още безкрайни дълбочини и че то, така да се каже, принадлежи повече на бъдещото, отколкото на настоящото, да не говорим пък за миналото човечество. По такъв начин виждаме как онова, което се намира в християнството в началото, се оказва сред това, което, всъщност, съдържа наследството от мъдростта и духовността на най-стария свят. Защото това, което е приела в себе си Гърция, което тя е носила в себе си, е било действително като наследство от онова, което хората придобили в многобройните инкарнации чрез живата връзка с духовния свят. Цялата духовност, която е била преживяна в древността, се е потопила в душите и сърцата на гърците и се проявявала с цялата си пълнота в тях.
Затова можем да разберем какви са били хората, които при навлизането на християнството в живота, особено предвид на това какво е произлязло от християнския импулс в първите столетия, не могли да оценят това събитие така високо, както грандиозното величие, грандиозната духовност, която като древно хилядолетно наследство е била унаследена в Гърция.
Особено характерна е била една личност, която, така да се каже, в своите собствени гърди е преживявала тази борба на старото с новото, борбата на най-древните духовни съкровища с това, което е било едва в началото на своето развитие и едва се е чувало. Тази личност от гръко-римската епоха в четвърти век, която преживявала всичко това на арената на своята душа, била Юлиан Апостат (Отстъпник)6.
към текста >>
А по-късно той се запознал с това, което се намирало в самата
Гърция
от тези древни съкровища на мъдростта; и с всичко това, което му давала
Гърция
, което му давал древният свят като мъдрост, Юлиан свързал живото чувство за езика на звездното небе, тайните, които от мировото пространство ни говорят в писмената на звездното небе.
Тази душа съвсем не могла да придобие действително дълбоко разбиране на християнството. Навсякъде, където и да отвеждали това дете и където имало остатъци не само на древното езичество, но и на древната духовност, на него му се разтваряло сърцето. Той попивал в себе си това, което живеело в културата на четвъртия период от древните свещени предания и закони. Случило се така, че по време на скитанията си, към които го принуждавало преследването от страна на чичо му, императора, той все пак се сближил с учителите от така наречената неоплатоническа школа и с учениците александрийци, които получили древните предания от Александрия. Едва тук истински се напълнило сърцето на Юлиан с това, към което изпитвал толкова дълбоко влечение.
А по-късно той се запознал с това, което се намирало в самата Гърция от тези древни съкровища на мъдростта; и с всичко това, което му давала Гърция, което му давал древният свят като мъдрост, Юлиан свързал живото чувство за езика на звездното небе, тайните, които от мировото пространство ни говорят в писмената на звездното небе.
След това за него настъпило времето, когато от един от последните йерофанти бил посветен в Елевзинските мистерии8.
към текста >>
74.
Лекция шеста
GA_126 Окултна история
Това е имало място в древна
Гърция
, както показахме.
Ако искаме да си представим културно развитие, характерно в най-значителен смисъл, то ние можем да почувстваме, че такова трябва да бъде развитието, в което общочовешкото, действието на "аз" с "аз" присъства по най-забележим начин.
Това е имало място в древна Гърция, както показахме.
И ето, ако ние го разгледаме, то тук особено може да ни се открие колко характерно протича културата; защото това, което е ставало в трите предидущи култури, и това, което следва, се модифицира по съвършено различен начин от намиращото се вън от човека. Защото това, което се съдържа в самия човек, с което човек, така да се каже, въздейства върху света, от всичко, което от свръхсетивните сили най-човешки се проявява в него - това ни е дадено в средния, в четвъртия културен период. Но за Гърция трябва да кажем още и следното.
към текста >>
Но за
Гърция
трябва да кажем още и следното.
Ако искаме да си представим културно развитие, характерно в най-значителен смисъл, то ние можем да почувстваме, че такова трябва да бъде развитието, в което общочовешкото, действието на "аз" с "аз" присъства по най-забележим начин. Това е имало място в древна Гърция, както показахме. И ето, ако ние го разгледаме, то тук особено може да ни се открие колко характерно протича културата; защото това, което е ставало в трите предидущи култури, и това, което следва, се модифицира по съвършено различен начин от намиращото се вън от човека. Защото това, което се съдържа в самия човек, с което човек, така да се каже, въздейства върху света, от всичко, което от свръхсетивните сили най-човешки се проявява в него - това ни е дадено в средния, в четвъртия културен период.
Но за Гърция трябва да кажем още и следното.
към текста >>
Тя е предшествана от третия период; той затихнал и докато се отдръпвал, се подготвяла
Гърция
.
Тя е предшествана от третия период; той затихнал и докато се отдръпвал, се подготвяла Гърция.
И така по време на отлива на вавилонската култура, която е текла от изток на запад, на този малък южен полуостров на Европа, наричан от нас Гърция, е било посято семето на това, което трябвало да избликне в човечеството като поток на новия живот. И макар че трябва да кажем, че този гръцки живот изразил чисто човешкото, това, което човек може да намери изцяло в себе си, изразил го в най-силния смисъл на думата, не трябва да мислим, че такива неща не се нуждаят от подготовка. Също и това, което назоваваме чисто човешко, отначало е трябвало да бъде преподадено на хората от свръхсетивните сили в мистериите, подобно на още по-голямата свобода, която трябва да бъде подготвена за шестата културна епоха, и която носят в себе си и преподават в свръхсетивните светове съответстващите водачи на човешкото развитие. И такa, трябва да кажем: там, където Гърция изглежда за външния наблюдател по такъв начин, че все едно при нея всичко възниква само от чисто човешкото, там Гърция има вече зад гърба си тази епоха, когато тя се е намирала под влияние на ученията на висшите духовни същества. Тези духовни същества са й дали възможността да се издигне до чисто човешката висота.
към текста >>
И така по време на отлива на вавилонската култура, която е текла от изток на запад, на този малък южен полуостров на Европа, наричан от нас
Гърция
, е било посято семето на това, което трябвало да избликне в човечеството като поток на новия живот.
Тя е предшествана от третия период; той затихнал и докато се отдръпвал, се подготвяла Гърция.
И така по време на отлива на вавилонската култура, която е текла от изток на запад, на този малък южен полуостров на Европа, наричан от нас Гърция, е било посято семето на това, което трябвало да избликне в човечеството като поток на новия живот.
И макар че трябва да кажем, че този гръцки живот изразил чисто човешкото, това, което човек може да намери изцяло в себе си, изразил го в най-силния смисъл на думата, не трябва да мислим, че такива неща не се нуждаят от подготовка. Също и това, което назоваваме чисто човешко, отначало е трябвало да бъде преподадено на хората от свръхсетивните сили в мистериите, подобно на още по-голямата свобода, която трябва да бъде подготвена за шестата културна епоха, и която носят в себе си и преподават в свръхсетивните светове съответстващите водачи на човешкото развитие. И такa, трябва да кажем: там, където Гърция изглежда за външния наблюдател по такъв начин, че все едно при нея всичко възниква само от чисто човешкото, там Гърция има вече зад гърба си тази епоха, когато тя се е намирала под влияние на ученията на висшите духовни същества. Тези духовни същества са й дали възможността да се издигне до чисто човешката висота. И ето защо това, което наричаме днес гръцка култура, ако го проследим в обратно направление, се губи в бездните на доисторическите времена, когато като основа на гръцката култура се създавало в храмовите мистерии това, което после, като наследство от древната мъдрост на храмовете, по грандиозен начин било изразено в поетическа форма от Омир и Есхил1.
към текста >>
И такa, трябва да кажем: там, където
Гърция
изглежда за външния наблюдател по такъв начин, че все едно при нея всичко възниква само от чисто човешкото, там
Гърция
има вече зад гърба си тази епоха, когато тя се е намирала под влияние на ученията на висшите духовни същества.
Тя е предшествана от третия период; той затихнал и докато се отдръпвал, се подготвяла Гърция. И така по време на отлива на вавилонската култура, която е текла от изток на запад, на този малък южен полуостров на Европа, наричан от нас Гърция, е било посято семето на това, което трябвало да избликне в човечеството като поток на новия живот. И макар че трябва да кажем, че този гръцки живот изразил чисто човешкото, това, което човек може да намери изцяло в себе си, изразил го в най-силния смисъл на думата, не трябва да мислим, че такива неща не се нуждаят от подготовка. Също и това, което назоваваме чисто човешко, отначало е трябвало да бъде преподадено на хората от свръхсетивните сили в мистериите, подобно на още по-голямата свобода, която трябва да бъде подготвена за шестата културна епоха, и която носят в себе си и преподават в свръхсетивните светове съответстващите водачи на човешкото развитие.
И такa, трябва да кажем: там, където Гърция изглежда за външния наблюдател по такъв начин, че все едно при нея всичко възниква само от чисто човешкото, там Гърция има вече зад гърба си тази епоха, когато тя се е намирала под влияние на ученията на висшите духовни същества.
Тези духовни същества са й дали възможността да се издигне до чисто човешката висота. И ето защо това, което наричаме днес гръцка култура, ако го проследим в обратно направление, се губи в бездните на доисторическите времена, когато като основа на гръцката култура се създавало в храмовите мистерии това, което после, като наследство от древната мъдрост на храмовете, по грандиозен начин било изразено в поетическа форма от Омир и Есхил1. Значи, това, което в тези недостижими образи така величествено застава пред нас, ние трябва да го разглеждаме така, сякаш тези хора наистина преработвали в своята душа нещо такова, което е било напълно тяхно душевно съдържание, непрекъснато действие на "аз" с "аз", но което отначало е било внесено в тези души в свещените храмови центрове от висшите същества. Затова толкова непостижимо дълбоко и толкова непостижимо велико е това, което живее в произведенията на Омир и Есхил. Само не и Есхил в превод на Виламовиц2.
към текста >>
Понеже виждаме в тези войни с персите как героите на
Гърция
, пламенно въодушевени от всичко това, което те получили от своите бащи, се хвърлят срещу потока, който, така да се каже, като течение от упадъчния Изток се носи към тях.
Без значение на това, че Аристотел стои, така да се каже, в последния вагон на древния поток, в Аристотел още диша нещо от това, което е било достояние на древната мъдрост. В неговите понятия, в неговите идеи, макар и абстрактни, още може да се различи отглас от това съвършено звучене, което се разнасяло от храмовете и истински инспирирало не само гръцката мъдрост, но и гръцкото изкуство, целия гръцки народностен характер. Защото това е особеност на всяка такава възходяща култура, че тя обхваща не само знание, не само изкуство, но и целия човек, така че целият човек се явява израз на това, което като мъдрост, като духовност живее в него. И ако ние си представим как от неведомите дълбини - докато вавилонската култура все още само се оттича - се надига гръцката култура, тогава можем да разберем пълното действие на всичко това, което древните храмове са дали на гръцкия характер в епохата на войната с персите.
Понеже виждаме в тези войни с персите как героите на Гърция, пламенно въодушевени от всичко това, което те получили от своите бащи, се хвърлят срещу потока, който, така да се каже, като течение от упадъчния Изток се носи към тях.
И това, което означава този тогавашен отпор на гърците, когато мъдростта на гръцките храмове, когато учителите от древните гръцки мистерии в душите на героите от войните с персите4 се борили срещу оттеглящата се култура на Изтока, срещу вавилонската култура в този вид, който й придали късните перси - това, което означава, да обхване това, скъпи приятели, човешката душа ще може само тогава, когато тази душа си постави въпроса: какво би станало с Южна Европа и заедно с това и с цяла по-късна Европа, ако малкият народ на Гърция не бе отразил тогава натиска на големите физически маси от Изток?
към текста >>
И това, което означава този тогавашен отпор на гърците, когато мъдростта на гръцките храмове, когато учителите от древните гръцки мистерии в душите на героите от войните с персите4 се борили срещу оттеглящата се култура на Изтока, срещу вавилонската култура в този вид, който й придали късните перси - това, което означава, да обхване това, скъпи приятели, човешката душа ще може само тогава, когато тази душа си постави въпроса: какво би станало с Южна Европа и заедно с това и с цяла по-късна Европа, ако малкият народ на
Гърция
не бе отразил тогава натиска на големите физически маси от Изток?
Без значение на това, че Аристотел стои, така да се каже, в последния вагон на древния поток, в Аристотел още диша нещо от това, което е било достояние на древната мъдрост. В неговите понятия, в неговите идеи, макар и абстрактни, още може да се различи отглас от това съвършено звучене, което се разнасяло от храмовете и истински инспирирало не само гръцката мъдрост, но и гръцкото изкуство, целия гръцки народностен характер. Защото това е особеност на всяка такава възходяща култура, че тя обхваща не само знание, не само изкуство, но и целия човек, така че целият човек се явява израз на това, което като мъдрост, като духовност живее в него. И ако ние си представим как от неведомите дълбини - докато вавилонската култура все още само се оттича - се надига гръцката култура, тогава можем да разберем пълното действие на всичко това, което древните храмове са дали на гръцкия характер в епохата на войната с персите. Понеже виждаме в тези войни с персите как героите на Гърция, пламенно въодушевени от всичко това, което те получили от своите бащи, се хвърлят срещу потока, който, така да се каже, като течение от упадъчния Изток се носи към тях.
И това, което означава този тогавашен отпор на гърците, когато мъдростта на гръцките храмове, когато учителите от древните гръцки мистерии в душите на героите от войните с персите4 се борили срещу оттеглящата се култура на Изтока, срещу вавилонската култура в този вид, който й придали късните перси - това, което означава, да обхване това, скъпи приятели, човешката душа ще може само тогава, когато тази душа си постави въпроса: какво би станало с Южна Европа и заедно с това и с цяла по-късна Европа, ако малкият народ на Гърция не бе отразил тогава натиска на големите физически маси от Изток?
към текста >>
Ако разберем това, то ще видим как впоследствие са действали не само учението на Хераклит за огъня, великите идеи на Анаксагор5, всеобхватните идеи на Талес, но и истинските учения на пазителите на храмовата мъдрост в доисторическа
Гърция
.
В направеното от гърците тогава било заложено семето на всичко следващо, което се развивало в европейската култура чак до наши дни. И даже онова, което на Изток се развило от това, което после тръгнало обратно от Запад на Изток - макар и по такъв начин, който в определено отношение не може да бъде оправдан - донесъл Александър, даже онова е могло да се развие само след като обреченото на упадък - даже по отношение на своята физическа сила - било отхвърлено чрез живеещия в душите на гърците пламенен ентусиазъм по отношение на съкровищата на храмовете.
Ако разберем това, то ще видим как впоследствие са действали не само учението на Хераклит за огъня, великите идеи на Анаксагор5, всеобхватните идеи на Талес, но и истинските учения на пазителите на храмовата мъдрост в доисторическа Гърция.
Ние ще усещаме това като достижение на духовното ръководство, което донесло на Гърция това, което е трябвало да й бъде донесено. Ние ще почувстваме всичко това в душите на гръцките герои, противостояли в различни битки на персите. Така трябва да се учим да чувстваме историята, скъпи приятели, защото това, което обикновено ни се дава като история, е само празна идейна абстракция и то в най-добрия случай. Това, което действа в по-късното от по-ранното, може да се наблюдава само тогава, когато се върнеш към това, което, може би, в течение на хилядолетия се давало на човешките души и което след това в определено време приело реални форми. В какво е била причината на това, че при този подем древните съкровища на храмовете са могли да дадат нещо толкова велико на гърците?
към текста >>
Ние ще усещаме това като достижение на духовното ръководство, което донесло на
Гърция
това, което е трябвало да й бъде донесено.
В направеното от гърците тогава било заложено семето на всичко следващо, което се развивало в европейската култура чак до наши дни. И даже онова, което на Изток се развило от това, което после тръгнало обратно от Запад на Изток - макар и по такъв начин, който в определено отношение не може да бъде оправдан - донесъл Александър, даже онова е могло да се развие само след като обреченото на упадък - даже по отношение на своята физическа сила - било отхвърлено чрез живеещия в душите на гърците пламенен ентусиазъм по отношение на съкровищата на храмовете. Ако разберем това, то ще видим как впоследствие са действали не само учението на Хераклит за огъня, великите идеи на Анаксагор5, всеобхватните идеи на Талес, но и истинските учения на пазителите на храмовата мъдрост в доисторическа Гърция.
Ние ще усещаме това като достижение на духовното ръководство, което донесло на Гърция това, което е трябвало да й бъде донесено.
Ние ще почувстваме всичко това в душите на гръцките герои, противостояли в различни битки на персите. Така трябва да се учим да чувстваме историята, скъпи приятели, защото това, което обикновено ни се дава като история, е само празна идейна абстракция и то в най-добрия случай. Това, което действа в по-късното от по-ранното, може да се наблюдава само тогава, когато се върнеш към това, което, може би, в течение на хилядолетия се давало на човешките души и което след това в определено време приело реални форми. В какво е била причината на това, че при този подем древните съкровища на храмовете са могли да дадат нещо толкова велико на гърците? Това се криело в универсалния, във всеобемащия, с нищо друго незасегнат характер на тези съкровища на храмовете.
към текста >>
Колкото и удивително да ни се струва, тази индивидуалност се появява отново в Рафаело и обединява в живописта това, което във всички времена трябва да действа като християнски импулс с чудесните форми на
Гърция
.
По-късно ние виждаме, че тази индивидуалност се оказала пригодна, щото във формите, които били възможни едва под влияние на четвъртия следатлантски културен период, да се влее това, което би трябвало да действа в бъдеще.
Колкото и удивително да ни се струва, тази индивидуалност се появява отново в Рафаело и обединява в живописта това, което във всички времена трябва да действа като християнски импулс с чудесните форми на Гърция.
И тук можем да разберем как се отнася индивидуалната карма на тази ентелехия (при Аристотел - нематериално дейно начало, което формира материята и я докарва до съвършенство - бел.пр., Е.М.) към външната инкарнация. От външното въплъщение се изисква в Рафаело да може да се прояви някаква сила на това време; за тази сила на времето е подходяща индивидуалността на Илия-Йоан. Но епохата може да даде такава сила само в крехко физическо тяло, затова Рафаело умира така рано.
към текста >>
75.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие Лугано, 17. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
И тогава ние установяваме, че хората в древна
Гърция
и в древен Египет са имали съвършено други етерни тела.
Това е една органическа форма, съответстваща на чисто интелектуалния живот. Това е една органическа форма, съответствуваща на чисто интелектуалния живот, характерен за тези столетия. Лесно можем да си представим, че е невъзможно да възникне едно такова образувание, без да настъпят, макар и малки, съответните изменения в целия човешки организъм. Всъщност човешката организация непрекъснато се променя, обаче тези промени могат да бъдат проследени само чрез Хрониката Акаша. Измененията в етерното тяло могат да бъдат констатирани най-добре именно там.
И тогава ние установяваме, че хората в древна Гърция и в древен Египет са имали съвършено други етерни тела.
Всички потоци на техните етерни тела са били други.
към текста >>
Такъв, какъвто човекът е днес, той не е бил същия през време на древна
Гърция
или на древен Египет.
Но цялата тази конфигурация на човека се е изменила в течение на времената.
Такъв, какъвто човекът е днес, той не е бил същия през време на древна Гърция или на древен Египет.
В миналото, в древна Гърция, човекът е бил такъв, че висши Същества са направлявали и ръководели в него душевния елемент. Ето защо тогавашният човек е чувствувал нещо като едно самопонятно задължение към тези Същества. Сега ние се намираме във времето, когато човекът е ръководен чрез интелектуалния елемент и затова той чувствува нещо като едно естетическо-морално задължение спрямо тези Същества. Обаче в миналото би било невъзможно някой да помисли, че когато е налице един морален импулс, е възможно той да върши нещо друго. Още в древна Гърция човекът имаше такъв усет спрямо харесването или нехаресването, че той трябваше да действува съобразно това усещане.
към текста >>
В миналото, в древна
Гърция
, човекът е бил такъв, че висши Същества са направлявали и ръководели в него душевния елемент.
Но цялата тази конфигурация на човека се е изменила в течение на времената. Такъв, какъвто човекът е днес, той не е бил същия през време на древна Гърция или на древен Египет.
В миналото, в древна Гърция, човекът е бил такъв, че висши Същества са направлявали и ръководели в него душевния елемент.
Ето защо тогавашният човек е чувствувал нещо като едно самопонятно задължение към тези Същества. Сега ние се намираме във времето, когато човекът е ръководен чрез интелектуалния елемент и затова той чувствува нещо като едно естетическо-морално задължение спрямо тези Същества. Обаче в миналото би било невъзможно някой да помисли, че когато е налице един морален импулс, е възможно той да върши нещо друго. Още в древна Гърция човекът имаше такъв усет спрямо харесването или нехаресването, че той трябваше да действува съобразно това усещане.
към текста >>
Още в древна
Гърция
човекът имаше такъв усет спрямо харесването или нехаресването, че той трябваше да действува съобразно това усещане.
Такъв, какъвто човекът е днес, той не е бил същия през време на древна Гърция или на древен Египет. В миналото, в древна Гърция, човекът е бил такъв, че висши Същества са направлявали и ръководели в него душевния елемент. Ето защо тогавашният човек е чувствувал нещо като едно самопонятно задължение към тези Същества. Сега ние се намираме във времето, когато човекът е ръководен чрез интелектуалния елемент и затова той чувствува нещо като едно естетическо-морално задължение спрямо тези Същества. Обаче в миналото би било невъзможно някой да помисли, че когато е налице един морален импулс, е възможно той да върши нещо друго.
Още в древна Гърция човекът имаше такъв усет спрямо харесването или нехаресването, че той трябваше да действува съобразно това усещане.
към текста >>
76.
Интимности на кармата. Виена, 9. Февруари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Трябва да обърна първо вниманието Ви, че нашите души, каквито са те сега тук, са били непрекъснато въплъщавани в най-различни земни тела, въплъщавани в древна Индия, в Персия, в Египет, в
Гърция
.
Във връзка с това бих искал да обърна вниманието върху един исторически факт, който е запазен не в историческите книги, а в Акашовата летопис.
Трябва да обърна първо вниманието Ви, че нашите души, каквито са те сега тук, са били непрекъснато въплъщавани в най-различни земни тела, въплъщавани в древна Индия, в Персия, в Египет, в Гърция.
Ние действително сме минали през тези най-различни прераждания. Нашият поглед постоянно е виждал други отношения и условия, постоянно сме вниквали в други отношения и има дълбок смисъл, че минаваме през тези различни прераждания. Ние не бихме могли да водим сега нашия живот така, ако не бихме преживяли тези различни неща. Нещо твърде особено са изпитали душите на онези хора, които са живели в дванадесетото, тринадесетото столетие от нашето летоброене. Тогава за хората настъпиха твърде особени отношения.
към текста >>
77.
5.ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 9. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Ние виждаме, че първите доста смътни сведения за древна
Гърция
датират едва от 6-то, 7-то столетие преди нашето летоброене, докато легендите и митовете, естествено, идват от много по-далечното минало.
Нека да се обърнем към три разновидности на народностното съзнание и да видим какво мнение са имали хората за всичко онова, което е свързано с нашето физическо тяло, именно през една от решаващите епохи за общочовешката еволюция. Нека да започнем с гърците. Ние знаем, че гърците са онзи забележителен народ, чието истинско развитие протече през Четвъртата следатлантска културна епоха. Знаем още, че тази Четвърта следатлантска културна епоха започва през 7-то, 8-то, 9-то столетие преди нашето летоброене и че завършва през 13-то, 14-то, 15-то столетие на нашето летоброене, след Събитието от Палестина. Външните предания, легенди и исторически документи лесно могат да потвърдят това, което вече сме казали за тази епоха.
Ние виждаме, че първите доста смътни сведения за древна Гърция датират едва от 6-то, 7-то столетие преди нашето летоброене, докато легендите и митовете, естествено, идват от много по-далечното минало.
Обаче ние знаем също, че истинското историческо величие на древна Гърция се заражда в предходната епоха, а именно в Третата следатлантска културна епоха. Омир например, получава своите инспирации през епохата, която е предхождала Четвъртата следатлантска епоха; а Есхил, който е живял толкова по-рано, че някои от неговите съчинения са напълно изгубени, ни връща назад към мистерийната драматика, отзвук от която са и неговите драми. Ето как Третата следатлантска културна епоха прониква в древна Гърция, макар че кулминацията на елинството се пада именно в Четвъртата следатланстска културна епоха. И ние трябва да заявим: неповторимата гръцка култура е най-чистият израз на Четвъртата следатлантска културна епоха.
към текста >>
Обаче ние знаем също, че истинското историческо величие на древна
Гърция
се заражда в предходната епоха, а именно в Третата следатлантска културна епоха.
Нека да започнем с гърците. Ние знаем, че гърците са онзи забележителен народ, чието истинско развитие протече през Четвъртата следатлантска културна епоха. Знаем още, че тази Четвърта следатлантска културна епоха започва през 7-то, 8-то, 9-то столетие преди нашето летоброене и че завършва през 13-то, 14-то, 15-то столетие на нашето летоброене, след Събитието от Палестина. Външните предания, легенди и исторически документи лесно могат да потвърдят това, което вече сме казали за тази епоха. Ние виждаме, че първите доста смътни сведения за древна Гърция датират едва от 6-то, 7-то столетие преди нашето летоброене, докато легендите и митовете, естествено, идват от много по-далечното минало.
Обаче ние знаем също, че истинското историческо величие на древна Гърция се заражда в предходната епоха, а именно в Третата следатлантска културна епоха.
Омир например, получава своите инспирации през епохата, която е предхождала Четвъртата следатлантска епоха; а Есхил, който е живял толкова по-рано, че някои от неговите съчинения са напълно изгубени, ни връща назад към мистерийната драматика, отзвук от която са и неговите драми. Ето как Третата следатлантска културна епоха прониква в древна Гърция, макар че кулминацията на елинството се пада именно в Четвъртата следатланстска културна епоха. И ние трябва да заявим: неповторимата гръцка култура е най-чистият израз на Четвъртата следатлантска културна епоха.
към текста >>
Ето как Третата следатлантска културна епоха прониква в древна
Гърция
, макар че кулминацията на елинството се пада именно в Четвъртата следатланстска културна епоха.
Знаем още, че тази Четвърта следатлантска културна епоха започва през 7-то, 8-то, 9-то столетие преди нашето летоброене и че завършва през 13-то, 14-то, 15-то столетие на нашето летоброене, след Събитието от Палестина. Външните предания, легенди и исторически документи лесно могат да потвърдят това, което вече сме казали за тази епоха. Ние виждаме, че първите доста смътни сведения за древна Гърция датират едва от 6-то, 7-то столетие преди нашето летоброене, докато легендите и митовете, естествено, идват от много по-далечното минало. Обаче ние знаем също, че истинското историческо величие на древна Гърция се заражда в предходната епоха, а именно в Третата следатлантска културна епоха. Омир например, получава своите инспирации през епохата, която е предхождала Четвъртата следатлантска епоха; а Есхил, който е живял толкова по-рано, че някои от неговите съчинения са напълно изгубени, ни връща назад към мистерийната драматика, отзвук от която са и неговите драми.
Ето как Третата следатлантска културна епоха прониква в древна Гърция, макар че кулминацията на елинството се пада именно в Четвъртата следатланстска културна епоха.
И ние трябва да заявим: неповторимата гръцка култура е най-чистият израз на Четвъртата следатлантска културна епоха.
към текста >>
Впрочем от древна
Гърция
до нас са достигнали и онези забележителни думи, които ни позволяват да проникнем дълбоко в душата на гръцкия герой: По-добре е да си просяк.
Впрочем от древна Гърция до нас са достигнали и онези забележителни думи, които ни позволяват да проникнем дълбоко в душата на гръцкия герой: По-добре е да си просяк.
в горния свят, отколкото цар в страната на сенките*34. Тези думи са извънредно показателни за дълбоките усещания на гръцката душа. От тях просто се излъчва цялата класическа красота, цялото класическо величие на човешките идеали, валидни за видимия физически свят. Замислим ли се за древните гърци, неизбежно си спомняме и онези превъзходни форми на човешкото тяло, култивирани в гръцката гимнастика, в монументалните състезателни игри, към чието карикатурно подражание днес се стремят само онези, които нямат дори някакво далечно предчувствие за истинската същност на древното елинство*35. Че всяка епоха трябва да има своите собствени идеали ето какво следва да имаме предвид, ако искаме да разберем, как формирането на външното физическо тяло, такова, каквото го виждаме в условията на физическия свят, беше една от особените привилегии на гръцкия дух; и как по-нататък изобразяването на художествения идеал на човека, това подчертаване на външната човешка форма с помощта на пластиката, също се очерта като една от привилегиите на гръцкия дух.
към текста >>
78.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Обаче всичко, което се отнася до въпросната подготовка, е свързано в известен смисъл и с това, че хората все повече и повече се приближават до един идеал, който, общо взето, възникна още в древна
Гърция
, до онзи идеал, който беше формулиран от Сократ: Когато се вгледа в идеята за доброто, за моралното, за етичното, той трябва да усети в нея магическия импулс, че ще намери сили да живее според тази идея.
И така, ние разбираме как миналото обхваща и част от бъдещето. И ако си припомним, как в астралното тяло на Натановото момче Исус действуваше не друг, а Буда, след като той вече не можеше да се инкарнира отново на Земята, ние ще разберем как силите на Буда продължават да действуват и по-нататък. Ако си припомним, как импулсите, които не бяха не-посредствено свързани с Буда, се намесиха в духовното развитие на Западна Европа, в тяхно лице ние виждаме намесата на самия духовен свят.
Обаче всичко, което се отнася до въпросната подготовка, е свързано в известен смисъл и с това, че хората все повече и повече се приближават до един идеал, който, общо взето, възникна още в древна Гърция, до онзи идеал, който беше формулиран от Сократ: Когато се вгледа в идеята за доброто, за моралното, за етичното, той трябва да усети в нея магическия импулс, че ще намери сили да живее според тази идея.
Днес ние сме все още далеч от осъществяването на този идеал; днес ние сме стигнали само до там, че при определени обстоятелства човек би могъл да разбере доброто, би могъл да постъпва като умен и мъдър човек и все пак в основата си да не е морално добър. Обаче смисълът на вътрешното развитие ще бъде именно този: Да превръщаме нашите идеи за доброто в непосредствени морални подтици. Този особеност ще бъде извънредно характерна за идващите времена. И ученията, които ще се разпространяват по Земята, ще са от такова естество, че през следващите столетия и хилядолетия човешкият говор ще оказва неподозирано могъщо въздействие в сравнение с миналото и настоящето. Днес някой ясно може да различи във висшите светове как изглежда връзката между интелекта и морала; обаче днес не съществува такъв човешки език, чийто магически сили да предизвикат следното: а именно, когато се изговаря един морален принцип, той да прониква в другия човек по един толкова непосредствено-морален начин, че последният да няма друг избор, освен да го осъществи като морален импулс.
към текста >>
79.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Защото въпреки че е напълно ясно, че голям брой от днешните гимназисти преди са били инкарнирани в Древна
Гърция
, изучаването на гръцки език не се удава на никого с по-голяма лекота, благодарение на това, че може да си спомни как е говорил на гръцки в предишния си живот.
Винаги сме извеждали от антропософските принципи голямата истина, че всички представи, всички идеи, които смятаме за свои, докато имаме едно или друго сетивно възприятие, когато в живота си се боим или се надяваме на нещо – но не по отношение на душевните импулси, а на представите, – всичко, което имаме в представния си живот, много бързо изчезва, след като минем през портата на смъртта. Защото представите принадлежат към това, което протича във физическия живот, т. е. към това, което трае най-кратко време. Но човек лесно може да схване, особено ако по някакъв начин е запознат със законите на прераждането и кармата – тук също вече споменах това, – че нашите представи, доколкото ги смятаме за свои по време на живота си и които протичат във връзка с външния свят или с нещата от физическия план, намират своя израз в езика и затова можем да мислим за говора като за свързан по някакъв начин с представния ни живот. Всеки знае, че трябва да научи говора на даден език в отделната си инкарнация.
Защото въпреки че е напълно ясно, че голям брой от днешните гимназисти преди са били инкарнирани в Древна Гърция, изучаването на гръцки език не се удава на никого с по-голяма лекота, благодарение на това, че може да си спомни как е говорил на гръцки в предишния си живот.
Езикът изобщо е израз на представния живот и съдбата на езика е подобна на тази на представния живот. Така че представите, по начина, по който живеят в нас по отношение на физическия свят, и дори представите, които трябва да придобием за по-висшите светове, винаги са по някакъв начин оцветени с впечатленията от физическия свят. Когато искаме да прозрем отвъд тази форма, виждаме това, което представите могат да ни съобщят за по-висшите светове. Но това, което тук, във физическия свят, можем да добием като непосредствени представи, е свързано с живота между раждането и смъртта. След смъртта вече не си създаваме представи по начина, по който го правим тук, а виждаме представите.
към текста >>
80.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, б юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
към древна
Гърция
, доколкото тя имаше своите религиозни представи от питагорейската школа, и веднага ще забележим, че Питагор* мина през посвещение и от духовния свят той свали само това, което тогавашните хора можеха да приемат в своето човешко съзнание.
Обаче от духовния свят се открива само това, което човекът може и има сили да понесе. Нека се обърнем напр.
към древна Гърция, доколкото тя имаше своите религиозни представи от питагорейската школа, и веднага ще забележим, че Питагор* мина през посвещение и от духовния свят той свали само това, което тогавашните хора можеха да приемат в своето човешко съзнание.
към текста >>
81.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Съвсем други обаче стават нещата, ако душата погледне назад към Древна
Гърция
.
На разходки от Ваймар до Тифурт или пък в Берлин бяха изказани някои мисли относно изискванията на духовния живот на нашето време и относно изискванията на това, което е необходимо за нашето време, съобразно характера на това как в хода на европейското развитие човечеството е търсило целите си и е искало да се ориентира в душевния си живот. Когато някой говореше с този така интересуващ се от всякакъв вид духовен живот на Запада Херман Грим, наяве отново и отново излизаше една мисъл: как всъщност европейското човечество може да хвърли поглед назад към броя на вековете или върху последните две столетия така, че европейският човек, когато погледне в душата си, когато изследва душевните си нужди и се пита: Какво мога да разбера, какво е разбираемо за мен от човешкото, което се осъществява там и от което се нуждая за собствения си душевен живот? – може да си каже: Колкото и неразбираеми да са някои неща по отношение подробностите на живота, все някъде мога да се опра на това, което сам изживявам, ако оставя новите времена да се изправят исторически пред душата ми. Да, дори и онези обърквания, настанали в Римската империя по времето на Цезар или пък по време на Римската република, се струват, може да се каже, разбираеми за европейското съзнание на съвремието. Човек се ориентира, ако пожелае да разбере тези души, дори и ако онова, което те чувстват и мислят, често е далеч от това, което може да чувства и мисли съвременният човек.
Съвсем други обаче стават нещата, ако душата погледне назад към Древна Гърция.
И само ако човек не стига достатъчно надълбоко, ако не взима достатъчно надълбоко това, което иска да нарече човешко разбиране, може да каже, че за него като съвременен човек древните гърци могат да бъдат също толкова разбираеми, колкото римляните и следващите епохи. Когато той, връщайки се назад, стига до древните гърци и оставя върху душата му да въздейства онова, което е предадено от историческите документи, започва нещо неразбираемо. И бих искал да повторя като нещо съвсем ясно и разбираемо думите, които Херман Грим често употребяваше: Един такъв човек като Алкивиад е чистият принц от приказките в сравнение с Цезар или с живелите по времето на Цезар. Съвсем различен изглежда гръцкият живот, напълно различни изглеждат човешкото и божественото, свързани едно с друго, съвсем различни изглеждат животът на всекидневието и това, което може да се нарече проблясване на божественото във всекидневния живот; напълно различен изглежда целият душевен живот, живян на територията на Древна Гърция. Нещата стават особено очебийни, ако човек остави върху душата му да въздействат онези личности, които всъщност могат да станат много по-живи в съвременната душа, отколкото тези, за които разказва историята, стига само да се оставим да ни въздействат образите на Омир, Ахил или Софокъл.
към текста >>
Съвсем различен изглежда гръцкият живот, напълно различни изглеждат човешкото и божественото, свързани едно с друго, съвсем различни изглеждат животът на всекидневието и това, което може да се нарече проблясване на божественото във всекидневния живот; напълно различен изглежда целият душевен живот, живян на територията на Древна
Гърция
.
Човек се ориентира, ако пожелае да разбере тези души, дори и ако онова, което те чувстват и мислят, често е далеч от това, което може да чувства и мисли съвременният човек. Съвсем други обаче стават нещата, ако душата погледне назад към Древна Гърция. И само ако човек не стига достатъчно надълбоко, ако не взима достатъчно надълбоко това, което иска да нарече човешко разбиране, може да каже, че за него като съвременен човек древните гърци могат да бъдат също толкова разбираеми, колкото римляните и следващите епохи. Когато той, връщайки се назад, стига до древните гърци и оставя върху душата му да въздейства онова, което е предадено от историческите документи, започва нещо неразбираемо. И бих искал да повторя като нещо съвсем ясно и разбираемо думите, които Херман Грим често употребяваше: Един такъв човек като Алкивиад е чистият принц от приказките в сравнение с Цезар или с живелите по времето на Цезар.
Съвсем различен изглежда гръцкият живот, напълно различни изглеждат човешкото и божественото, свързани едно с друго, съвсем различни изглеждат животът на всекидневието и това, което може да се нарече проблясване на божественото във всекидневния живот; напълно различен изглежда целият душевен живот, живян на територията на Древна Гърция.
Нещата стават особено очебийни, ако човек остави върху душата му да въздействат онези личности, които всъщност могат да станат много по-живи в съвременната душа, отколкото тези, за които разказва историята, стига само да се оставим да ни въздействат образите на Омир, Ахил или Софокъл.
към текста >>
82.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 26 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Тогава виждаме пред погледа ни да се явяват културата на Заратустра, която, когато я разглеждаме в истинската ѝ светлина, е съвсем различна от културата на свещените риши; след това египетско-халдейската култура, а после прастарите свещени мистерии на
Гърция
, за които говорихме вчера в съвсем друг смисъл, навсякъде виждаме проблясването на духовната светлина в житейския мрак, както е било необходимо за различните епохи.
Висотата на моралността, висотата на духовността, които се съдържат в тези писания като отзвук от прастари духовни учения, не могат да стигнат напълно до съзнанието на съвременното човечество, доколкото става дума за външното образование. Най-малко това може да стане в онези страни, които са били подготвени за съвременната си външна култура чрез това, което е постигнало хритиянството в различните му форми в течение на последните столетия. Така душата се е чувствала отправена отдолу нагоре, когато е поглеждала към всичко величествено, което днес може да се схване само интуитивно, което е дошло до нас единствено като отзвук от тази прастара духовност. Когато човек разглежда нещата по този начин и преди всичко осъзнава това, което често е било споменавано тук, че едва през седмата, последната епоха на следатлантското време – а сега се намираме в петата – човечеството ще съумее да изведе извън житейския мрак познанието за това, което някога е живеело в самото начало на следатлантската епоха и е дало импулсите за развитието на човечеството, и когато човек вземе под внимание, че човечеството ще трябва да съзрява чак до последната епоха, за да може отново да почувства и изживее в себе си онова, което е било чувствано и изживявано тогава, той придобива също така чувство и усещане за това колко висш трябва да е бил принципът на инициацията, който е дал импулсите за тази прастара свещена духовна култура на човечеството. И тогава виждаме как в течение на следващите епохи – търсейки други духовни богатства, други богатства на земното битие – човечеството същевременно все повече и повече слиза надолу, как приема други форми, и как обаче, както времената го изискват, великите посветени дават от духовния свят на човечеството това, което му е нужно като импулси за неговата култура в дадена епоха.
Тогава виждаме пред погледа ни да се явяват културата на Заратустра, която, когато я разглеждаме в истинската ѝ светлина, е съвсем различна от културата на свещените риши; след това египетско-халдейската култура, а после прастарите свещени мистерии на Гърция, за които говорихме вчера в съвсем друг смисъл, навсякъде виждаме проблясването на духовната светлина в житейския мрак, както е било необходимо за различните епохи.
към текста >>
83.
ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Той искаше да изследва например как в
Гърция
е действала творческата сила на фантазията, например при Омир, Есхил или Софокъл, как е вървяла тя през времената до новото време и навсякъде е представяла така това, което е трябвало да се представи.
За примери искам да ви покажа какви са фактите и как се чувстват душите под властта на реални факти. Бих искал да се върна на нещо, което е витаело пред Херман Грим, за което ми е говорил по време на едно пътуване от Ваймар към Тифурт, което живееше в душата му като здание, което искаше да построи и за което говори във встъпителните бележки към своите останали след смъртта му фрагменти, а именно че това нещо винаги е витаело пред душата му и че цялата му работа е избликвала от това, което е живяло така в душата му. Какво беше това, което винаги витаеше пред него? Нещо не по-маловажно от една история за развитието на човечеството, която той искаше да представи като история на развитието на националната фантазия на човечеството на народите и времената. Това беше неговата задача.
Той искаше да изследва например как в Гърция е действала творческата сила на фантазията, например при Омир, Есхил или Софокъл, как е вървяла тя през времената до новото време и навсякъде е представяла така това, което е трябвало да се представи.
До мен вървеше един мъж, който имаше вяра във истината на фантазията, в творческото на фантазията, но около него беше един свят, който нямаше предразположение за вяра в творческото на фантазията, в произхода на фантазията от бащата на истината! Усещането, което откривате отново днес в третата мистерия „Пазачът на прага“, когато госпожа Балде се явява като дух в небесните царства – но като един върнал се обратно дух, защото иначе духовете идват от свръхсетивния свят, госпожа Балде обаче поглежда нагоре и се явява там точно така, както свръхсетивни същества слизали на земята, – това усещане напираше в душата ми тогава и се оформяше като съдбата на фантазията. За тази съдба на фантазията ще трябва да се мисли, ако трябва да се достигне до това, което витаеше пред Херман Грим, без нещо да се знае за произхода на фантазията от бащата на истината. Никога не се осъществи това, което е витаело пред Херман Грим. Той чувстваше смътно, че нещо би могло да се осъществи, ако му се удаде това, което искаше.
към текста >>
84.
Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Или с други думи: За онзи, който изобщо се интересува от подобни неща“, образите създадени от Омир в неговите Илиада и Одисея са много по-живи отколкото всичките чисто политически образи от древна
Гърция
.
От това първо хилядолетие за нас особено важна е личността на Омир, великия гръцки поет. Човечеството едва ли е съхранило нещо повече от името на този, когото считаме за автор на две от най-забележителните поетични произведения за всички времена: Илиадата и Одисеята. А през 19 век дори възникнаха големи съмнения относно достоверността на това име. Но нека да не навлизаме в излишни спорове. Защото Омир стои пред нас като едно явление, на което се удивляваме толкова повече, колкото по-добре го опознаваме.
Или с други думи: За онзи, който изобщо се интересува от подобни неща“, образите създадени от Омир в неговите Илиада и Одисея са много по-живи отколкото всичките чисто политически образи от древна Гърция.
Много от изследователите, които са се занимавали с Омир, казват, че според прецизността на описанията и според начина, по който представя нещата, би трябвало да приемем, че той е бил лекар. Други смятат, че той е бил по-скоро художник, скулптор; трети предполагат, че е бил занаятчия. Наполеон се е удивлявал от тактиката, от стратегията на неговото повествование. Други го считат за просяк, скитащ из страната. Всички тези възгледи, ако не друго, говорят за твърде особената индивидуалност на Омир.
към текста >>
85.
Четвърта лекция, 18 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
век преди Христос в древна
Гърция
една друга личност започна да събира около себе си все по-голям брой ученици и последователи.
Нека да си припомним как през 5.
век преди Христос в древна Гърция една друга личност започна да събира около себе си все по-голям брой ученици и последователи.
Този факт е достатъчно известен. И за да вникнем в развитието на последните столетия, добре е да насочим нашето внимание към тази личност. И така, ние виждаме как в древна Гърция Сократ14 събира около себе си определен брой ученици. Но за да разберем Сократ, нужно е да си послужим с онзи негов образ, който е нахвърлен от великия философ Платон15 и, съответно, допълнен от другия велик философ Аристотел16. И този толкова убедително изваян образ ни позволява да заявим: От Сократ тръгва един силен импулс, който е насочен към Запад.
към текста >>
И така, ние виждаме как в древна
Гърция
Сократ14 събира около себе си определен брой ученици.
Нека да си припомним как през 5. век преди Христос в древна Гърция една друга личност започна да събира около себе си все по-голям брой ученици и последователи. Този факт е достатъчно известен. И за да вникнем в развитието на последните столетия, добре е да насочим нашето внимание към тази личност.
И така, ние виждаме как в древна Гърция Сократ14 събира около себе си определен брой ученици.
Но за да разберем Сократ, нужно е да си послужим с онзи негов образ, който е нахвърлен от великия философ Платон15 и, съответно, допълнен от другия велик философ Аристотел16. И този толкова убедително изваян образ ни позволява да заявим: От Сократ тръгва един силен импулс, който е насочен към Запад. Ето защо всеки, който иска да обхване целия характер на западната култура, неизбежно ще се убеди, че решаващото в случая е именно това, което наричаме Сократов елемент. Въпреки че този Сократов елемент навлиза в Западния свят много по-неусетно, отколкото будисткият импулс навлиза в Източния свят, все пак съществува известен паралел между Сократ и Буда. Но от друга страна, има значителна разлика между последователите на Сократ и тези на Буда.
към текста >>
Моля Ви да се съсредоточите върху тези три образа: От една страна, в родината на Ганг виждаме Буда с неговите ученици, от друга страна, в древна
Гърция
виждаме Сократ с неговите ученици противоположният образ на Буда.
Моля Ви да се съсредоточите върху тези три образа: От една страна, в родината на Ганг виждаме Буда с неговите ученици, от друга страна, в древна Гърция виждаме Сократ с неговите ученици противоположният образ на Буда.
И после, четири или пет века по-късно, в лицето на Христос Исус виждаме забележителната синтеза на двете духовни течения. Ето как пред очите си Вие имате един от най-величествените примери, илюстриращи цялата закономерност в общочовешката еволюция.
към текста >>
86.
Седма лекция, 21 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Нека още веднъж да се обърнем към Древна
Гърция
и да видим какви събития са се развивали там половин хилядолетие преди Мистерията на Голгота.
Нека още веднъж да се обърнем към Древна Гърция и да видим какви събития са се развивали там половин хилядолетие преди Мистерията на Голгота.
Далеч на Изток, където се яви Кришна, в известен смисъл хората бяха изпреварили тогавашната епоха. В епохата, ознаменувана с упадъка на старото ясновидство, те бяха отишли твърде напред. Има нещо много своеобразно в културата на древна Индия. Докато в древна Индия се очертаваше първият голям следатлантски растеж и все още съществуваше в най-чист вид в най-чист вид за човешката душа непосредственото виждане в духовния свят, което при Ришите беше свързано с чудната способност за художествено представяне на видяното, така че то можеше да оказва влияние и върху следващите епохи, в края на третата епоха същинското ясновидство угасна. Обаче благодарение на Кришна и неговите ученици, нещата, които бяха видени в духовния свят и после описани с толкова чудни думи, можаха да бъдат съхранени, така че следващите поколения имаха в писмен вид всичко онова, което техните предшественици имаха като непосредствена духовна опитност.
към текста >>
За древна Индия никога не се появи това, което настъпи за западния свят, например в
Гърция
.
Далеч на Изток, където се яви Кришна, в известен смисъл хората бяха изпреварили тогавашната епоха. В епохата, ознаменувана с упадъка на старото ясновидство, те бяха отишли твърде напред. Има нещо много своеобразно в културата на древна Индия. Докато в древна Индия се очертаваше първият голям следатлантски растеж и все още съществуваше в най-чист вид в най-чист вид за човешката душа непосредственото виждане в духовния свят, което при Ришите беше свързано с чудната способност за художествено представяне на видяното, така че то можеше да оказва влияние и върху следващите епохи, в края на третата епоха същинското ясновидство угасна. Обаче благодарение на Кришна и неговите ученици, нещата, които бяха видени в духовния свят и после описани с толкова чудни думи, можаха да бъдат съхранени, така че следващите поколения имаха в писмен вид всичко онова, което техните предшественици имаха като непосредствена духовна опитност.
За древна Индия никога не се появи това, което настъпи за западния свят, например в Гърция.
към текста >>
Да, общо взето, старото ясновидство беше веднага заменено от философията Йога, без междувременно да се появи една философия, основаваща се, както например в
Гърция
, на човешкия разум.
Обаче в случая съвсем не възниква това, което стана, примерно, със Сократ или другите философи. В индийските души не се появи това, което наричаме западно мислене, западен разум. И когато говорим за първичната сила на Аза, нека имаме предвид, че тя изобщо не се появи в Индия. Ето защо веднага след угасването на старото ясновидство там се появи нещо друго: Стремежът към Йога, обучението за проникване в онези светове, естественият достъп до които беше изгубен. И Йога се превърна в едно изкуствено ясновидство.
Да, общо взето, старото ясновидство беше веднага заменено от философията Йога, без междувременно да се появи една философия, основаваща се, както например в Гърция, на човешкия разум.
В древна Индия това не се случи. Тази междинна фаза там не съществуваше. И ако се обърнем към Веданта на Виаза, ние виждаме: Това светоусещане изобщо не прилича на западните мирогледи, не е пронизано от идеи, от разум, а е непосредствено извлечено от висшите светове, въпреки че е облечено в човешки думи; и тъкмо това е особеното: То не е изковано с човешки понятия, не притежава логиката на Сократовото или Платоново мислене, а е постигнато по чисто ясновидски път.
към текста >>
Ние обръщаме поглед към
Гърция
, обръщаме поглед към Сицилия и там откриваме такива души, всред които особено впечатляваща е тази на Емпедокъл; и тогава долавяме един забележителен призив.
Нужна е добра воля, за да разберем накъде върви човешката еволюция; и ако сме направили необходимите усилия, в определен момент, бих казал, усещаме как на Земята прозвучава един призив и в същото време един отговор на този призив.
Ние обръщаме поглед към Гърция, обръщаме поглед към Сицилия и там откриваме такива души, всред които особено впечатляваща е тази на Емпедокъл; и тогава долавяме един забележителен призив.
Какво да кажем за него? Как говорят тези души?
към текста >>
87.
Осма лекция, 22 Септември 1922
GA_139 Евангелието на Марко
За да подготви човечеството за онази епоха, която се опитахме да обхванем с нашия душевен поглед, когато например говорихме за Древна
Гърция
, и най-вече за Емпедокъл.
Другото течение идваше от онзи елемент, за който вече загатнахме, от онзи елемент, всред който по един естествен начин юдейският народ живееше като народ. Мойсей беше този, който към потока течащ надолу през поколенията на Авраам, Исаак и Яков прибави всичко онова, което вече беше в света, доколко това беше възможно по негово време. Наред с това обаче, трябваше да се съхрани и онова, което беше толкова тясно свързано с природата на древноюдейския народ. За какво беше избран този народ?
За да подготви човечеството за онази епоха, която се опитахме да обхванем с нашия душевен поглед, когато например говорихме за Древна Гърция, и най-вече за Емпедокъл.
Тогава ние отново се спряхме на онази епоха, през която хората изгубиха старите ясновидски способности и им беше отнето непосредственото виждане в духовния свят, за да се роди присъщата на Аза разсъдъчна сила, за да се роди уповаващият се на самия себе си човешки Аз.
към текста >>
И когато вчера се опитах да опиша като един вид призив това, което се носи от
Гърция
към Палестина и отговора на този призив, имах предвид нещо много повече от едно образно представяне на фактите.
Ето как в Преображението, което става на планината, ние виждаме сливането на различни духовни течения. Тук е събрана цялата духовност на Земното развитие и най-вече това, което чрез еврейската кръв намира своята есенция в левитството. Защото пред нас стои душата на Пинеас, син на Елеазар, син на Аарон, пред нас стои Мойсей, както и Онзи, който извърши Голготската Мистерия. Имагинативното познание на тримата ученици Петър, Яков и Йоан, поели по пътя на посвещението, трябваше да им открие как силите, как духовните течения се сливат в едно цяло.
И когато вчера се опитах да опиша като един вид призив това, което се носи от Гърция към Палестина и отговора на този призив, имах предвид нещо много повече от едно образно представяне на фактите.
Големият световноисторически разговор трябваше да бъде подготвен. Учениците Петър, Яков и Йоан трябваше да бъдат посветени в това, което имаха да си кажат тези три същества: едното от тях принадлежеше към старозаветния народ, другото, душата на Мойсей, както знаем, носеше много неща в себе си, докато на третото, като космическо Божество, му предстоеше да се свърже със Земята. Ето какво трябваше да видят учениците.
към текста >>
88.
Девета лекция, 23 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Ние насочихме нашето внимание към онези самотни образи от Древна
Гърция
, които ясно усетиха в душата си бавното заглъхване на старото ясновидство и се постараха да го заменят с това, от което трябваше да израсне човешкият Аз, съвременното съзнание, абстрактните понятия, абстрактните представи.
Ние насочихме нашето внимание към онези самотни образи от Древна Гърция, които ясно усетиха в душата си бавното заглъхване на старото ясновидство и се постараха да го заменят с това, от което трябваше да израсне човешкият Аз, съвременното съзнание, абстрактните понятия, абстрактните представи.
Сега бихме искали да посочим и нещо друго, което именно в рамките на гръцката култура се явява като един вид завършек на цяла епоха от общочовешката еволюция, сякаш тя е стигнала до една крайна точка, след която развитието тръгва по съвсем нов път. Тук става дума за гръцкото изкуство. На какво се дължи това, че не само през Възраждането европейските души копнееха за страната на гърците, за страната на красотата, откривайки в прекрасното извайване на телесните форми един истински идеал за човешкото развитие, но дори и през по-късните епохи духове като Гьоте също търсеха с душата си тази страна на гърците, тази страна на красивите форми? Това се дължи на факта, че всъщност в Древна Гърция онази красота, която непосредствено се излива от външните форми, стигна до своята кулминация, до своя завършек.
към текста >>
Това се дължи на факта, че всъщност в Древна
Гърция
онази красота, която непосредствено се излива от външните форми, стигна до своята кулминация, до своя завършек.
Ние насочихме нашето внимание към онези самотни образи от Древна Гърция, които ясно усетиха в душата си бавното заглъхване на старото ясновидство и се постараха да го заменят с това, от което трябваше да израсне човешкият Аз, съвременното съзнание, абстрактните понятия, абстрактните представи. Сега бихме искали да посочим и нещо друго, което именно в рамките на гръцката култура се явява като един вид завършек на цяла епоха от общочовешката еволюция, сякаш тя е стигнала до една крайна точка, след която развитието тръгва по съвсем нов път. Тук става дума за гръцкото изкуство. На какво се дължи това, че не само през Възраждането европейските души копнееха за страната на гърците, за страната на красотата, откривайки в прекрасното извайване на телесните форми един истински идеал за човешкото развитие, но дори и през по-късните епохи духове като Гьоте също търсеха с душата си тази страна на гърците, тази страна на красивите форми?
Това се дължи на факта, че всъщност в Древна Гърция онази красота, която непосредствено се излива от външните форми, стигна до своята кулминация, до своя завършек.
към текста >>
89.
20. ДВАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген 11. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Това изграждане на сивото вещество на мозъкът не съществуваше още до такава степен при човекът на древна
Гърция
в 6-тото, или в 5-тото столетие преди нашата ера, какъвто е случаят днес при средно развития човек.
Така е също със силите, които при човека на настоящето време се използуват за произвеждането на така нареченото сиво вещество на мозъка, което е главно орган на мисленето. Естествено това мислене, не е нещо което мозъкът върши, но ние се нуждаем от мозъкът като един инструмент, за да мислим. И онези сили на мисленето, които биха направили човека способен, ако той ги би имал напълно на разположение, за да стигне например лесно до това, което се намира в моята книга "Тайната наука", тези сили, които лесно го правят способен да стегне до цялото това обяснение на "Тайната наука", се използуват днес при нормалния човек, за да изградят по съответния начин сивото вещество на мозъкът.
Това изграждане на сивото вещество на мозъкът не съществуваше още до такава степен при човекът на древна Гърция в 6-тото, или в 5-тото столетие преди нашата ера, какъвто е случаят днес при средно развития човек.
В това отношение човешката природа се изменя бързо, по-бързо отколкото се мисли. Ето защо за гърците на праисторическото време, в 10-тото, 11-тото, 12-тото столетие преди нашата ера, в определена възраст на живота беше нещо самопонятно в тях да се яви ясновидството, разкривайки им нещата, които днес отново можем да представим като Тайната наука. И ние трябва да използуваме силите, които остават запазени при обработването на сивото вещество на мозъкът, трябва да използуваме тези сили упражнявайки се по начина, който е описан, за да може да обгърнем с поглед по чист, ясен начин това, което е например описано в моята книга "Тайната наука". На какво почива това, което се описва така, както това става в тази книга? Условията за описанията от духовния свят не е всъщност така трудно да бъдат изпълнени също и от днешният човек.
към текста >>
90.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 28. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
В Египетската и Халдейско-Вавилонската епоха ние също откриваме забележителни учения и космологии, но едва в
Гърция
ние сме в състояние да отправим поглед към една или друга личност, към един Сократ, Перикъл или Фидий, към един Платон или Аристотел.
Колкото и величествено да беше човешкото присъствие в духовните светове, ние виждаме, че личностите, индивидуалностите далеч не изпъкваха над това, което стои в основата на различните духовни течения. Нека да обърнем поглед към миналото, към всичко онова, което не можем да причислим в един по-тесен смисъл, за какъвто сега става дума, към последното предхристиянско хилядолетие. Нека да обърнем поглед към египетското или към халдейско-вавилонското духовно течение. Там ние виждаме един, така да се каже, изцяло зависим от Боговете духовен живот. Всъщност тази ситуация, при която човешките индивидуалности изпъкват особено живо пред погледа на духовния изследовател, възниква едва в рамките на гръцкия духовен живот.
В Египетската и Халдейско-Вавилонската епоха ние също откриваме забележителни учения и космологии, но едва в Гърция ние сме в състояние да отправим поглед към една или друга личност, към един Сократ, Перикъл или Фидий, към един Платон или Аристотел.
Личността, като такава, вече изпъква на преден план. Тази особеност е изключително важна за последните три хилядолетия. И аз имам предвид не само забележителните личности, а влиянието, което духовният живот упражнява върху всяка отделна индивидуалност, върху всяка отделна човешка личност. Да, през тези три хилядолетия на преден план излиза, ако можем да се изразим така, именно човешката личност. И различните духовни течения имат значение само поради обстоятелството, че личностите имат нужда да участвуват в духовния живот, че личностите намират вътрешна утеха, вътрешна сигурност и надежда главно чрез духовните течения.
към текста >>
91.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Нека да насочим поглед, например, към това, което обикновено ни се предлага като духовно съдържание на различните периоди от времето на дребна
Гърция
, от времето след епохата на древна
Гърция
, на древния Рим, от времето на християнското Средновековие.
Нека сега, така да се каже, да се изправим пред цялата дълбочина на онова дребно познание, на онази древна наука, която успя да проникне в самите тайни на съществуванието, завещавайки ни една толкова обширна характеристика на всичко съществуващо. Тогава нашата душа ще бъде обзета от онова удивление, за което говорихме и по-рано, и ние си казваме: Ето, в историята на общочовешкото развитие, към най-вълшебните факти спада и този, че днес от мрака на миналото отново излезе наяве вече под формата на духовно-научното познание това, което отдавна е съществувало в онези древни времена, когато то е било постигано с помощта на съвсем други средства. Тук ние, скъпи мои приятели, сме изправени пред едно познание, което някога наистина е съществувало. Ако насочим духовния поглед към миналите епохи, ние действително стигаме до това познание.
Нека да насочим поглед, например, към това, което обикновено ни се предлага като духовно съдържание на различните периоди от времето на дребна Гърция, от времето след епохата на древна Гърция, на древния Рим, от времето на християнското Средновековие.
Сега ние насочваме поглед към това, което древната култура е дала преди времената. Когато Духовната наука отново ни представя нещо, което е израснало от първичното знание на човечеството. Сега ние обгръщаме с поглед всичко това и си казваме: Тези днешни времена често пъти нямат дори и най-малкото предчувствие за това първично знание. Вместо познанието за онези грандиозни образи на съществуването, вместо цялото величие на древното свръхсетивно познание, ние се изправяме пред чисто материалистичните светогледи на нашата епоха. Фактически целият смисъл на развитието през последните три хилядолетия беше този, че вместо древното първично знание, на преден план постепенно излезе външното знание, което е валидно единствено в условията на физическия свят.
към текста >>
92.
Антропософията като смисъл на живота и като съдържание на чувствата и познанието
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
В древна
Гърция
е познат изразът, че всяко философстване произлиза от изненадата, от удивлението.
За да осветя тези неща, бих желал да посоча още един друг факт, който се отнася по-малко до съвестта, отколкото до учудването.
В древна Гърция е познат изразът, че всяко философстване произлиза от изненадата, от удивлението.
Чувството, което лежи в този израз има се предвид чувството, което старите гърци тогава са ималине може да се намери в по-старите времена от гръцкото развитие, то се намира чак от един определен момент в историята на философията. Това се дължи на факта, че през по-старите времена още не се е чувствало така. Откъде произлиза това, че тъкмо от един определен момент в древна Гърция се установява, че ние се изненадваме? Току що видяхме, че се изненадваме от нещо, което не се вмества в нашия досегашен живот. Но когато имаме само тази изненада, само изненадата в обикновения живот, в това няма още нищо особено, не повече от учудването пред необикновеното.
към текста >>
Откъде произлиза това, че тъкмо от един определен момент в древна
Гърция
се установява, че ние се изненадваме?
За да осветя тези неща, бих желал да посоча още един друг факт, който се отнася по-малко до съвестта, отколкото до учудването. В древна Гърция е познат изразът, че всяко философстване произлиза от изненадата, от удивлението. Чувството, което лежи в този израз има се предвид чувството, което старите гърци тогава са ималине може да се намери в по-старите времена от гръцкото развитие, то се намира чак от един определен момент в историята на философията. Това се дължи на факта, че през по-старите времена още не се е чувствало така.
Откъде произлиза това, че тъкмо от един определен момент в древна Гърция се установява, че ние се изненадваме?
Току що видяхме, че се изненадваме от нещо, което не се вмества в нашия досегашен живот. Но когато имаме само тази изненада, само изненадата в обикновения живот, в това няма още нищо особено, не повече от учудването пред необикновеното. Който се учудва на автомобила и влака, още не е свикнал да ги вижда и неговото учудване не е нищо друго, освен учудване пред необикновеното. Много по-удивляващ от учудването пред автомобила и влака като учудване пред това, с което още не сме свикнали, е фактът човек да започне да се учудва от обикновеното, от това, с което сме свикнали. Например от факта, че Слънцето всяка сутрин изгрява.
към текста >>
понятието, защото чак когато изплува една представа за дадено нещо, изплува също и думата може да се открие в древна
Гърция
едва от един определен момент.
Как стои въпросът със съвестта? Отново е интересно, че думата „съвест“ т.е.
понятието, защото чак когато изплува една представа за дадено нещо, изплува също и думата може да се открие в древна Гърция едва от един определен момент.
Никъде до времето на Есхил не може да се намери дума в старата гръцка литература, която да се преведе с думата „съвест“. Обаче при по-новите гръцки писатели като Еврипид16, вече намираме такава дума. При това като с пръст можем да посочим, че както удивлението пред обичайното, също и съвестта е нещо, за което човекът в древна Гърция знае едва от един определен момент. Това, което от един определен момент се е появило като глас на съвестта, е съвсем различно нещо от това, което е съществувало при гърците от старите времена. През старите времена не се е случвало да настъпи гризене на съвестта, когато човек направи нещо лошо.
към текста >>
При това като с пръст можем да посочим, че както удивлението пред обичайното, също и съвестта е нещо, за което човекът в древна
Гърция
знае едва от един определен момент.
Как стои въпросът със съвестта? Отново е интересно, че думата „съвест“ т.е. понятието, защото чак когато изплува една представа за дадено нещо, изплува също и думата може да се открие в древна Гърция едва от един определен момент. Никъде до времето на Есхил не може да се намери дума в старата гръцка литература, която да се преведе с думата „съвест“. Обаче при по-новите гръцки писатели като Еврипид16, вече намираме такава дума.
При това като с пръст можем да посочим, че както удивлението пред обичайното, също и съвестта е нещо, за което човекът в древна Гърция знае едва от един определен момент.
Това, което от един определен момент се е появило като глас на съвестта, е съвсем различно нещо от това, което е съществувало при гърците от старите времена. През старите времена не се е случвало да настъпи гризене на съвестта, когато човек направи нещо лошо. Някога хората са имали едно първично, елементарно ясновидство и ако се върнем само малко преди християнското летоброене, ще намерим, че всички хора са имали това първично ясновидство. Когато човек правел нещо лошо, не се е обаждала съвестта, но пред старото ясновидство са се появявали демонични образи, които измъчвали човека и тези образи са наричани с имената Еринии и Фурии. Чак тогава, когато хората загубили способността да виждат тези демонични образи при извършването на нещо неправилно, те започнали да чуват гласа на съвестта си като едно вътрешно изживяване.
към текста >>
93.
Втора лекция: Пътят на инициацията
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
През времето, когато в
Гърция
това все още се чувстваше, в старото време на героите, хората усещаха пълното противоречие между проникнатия от луциферичния принцип Аз и напредващата човешка организация.
Там живееше божествено-духовното, до което хората искаха да достигнат, и то се наричаше Озирис. Но на Земята човек не можеше да се съедини с Озирис, той първо трябваше да премине през портата на смъртта. На Земята Озирис не можеше да живее, той веднага беше разкъсан; тук не беше мястото за това, което беше въплътено в Озирис. Като към нещо отвъдно поглеждаше последната културна епоха преди гръцко-латинската, когато отправяше поглед към Христос, към принципа-Озирис. Последва гръцкото време, което изцяло беше проникнато от чувството, че е по-добре човек да бъде просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките28.
През времето, когато в Гърция това все още се чувстваше, в старото време на героите, хората усещаха пълното противоречие между проникнатия от луциферичния принцип Аз и напредващата човешка организация.
Тогава хората чувстваха, че четвъртата следатлантска културна епоха протичаше така, че те имаха да изживяват много от това, което може да се изживее точно върху земната твърд. От там и абнормалното, особеното в тази епоха. В никоя друга епоха не се намират толкова много забележителни инкарнационни последици, както в тази четвърта епоха. Сега хората тук на Земята трябваше много да понасят, понеже гледаха повече към Земята, отколкото към отвъдния свят, както са правили през третата културна епоха. Гърците не ценяха това сливане с Озирис, те са гледали да усвоят колкото се може повече през човешките инкарнации, те са искали да изживеят възможно най-много през инкарнациите.
към текста >>
94.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. 26 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
В това отношение е извънредно много поучително, ако се запитаме дълбоко сериозно, дали нещо такова, каквото например още свети Августин е написал в своите изповеди, би могло да бъде възможно някога в древна
Гърция
.
Нашата епоха е тази на развитието на съзнателната душа. Нищо не е така много свързано с егоизма, който се проявява в тесните лични интереси, както Съзнателната душа. Ето защо в никоя друга епоха не съществува едно такова изкушение, личните интереси да бъдат смесени с общите интереси на човечеството, както в нашата епоха. Тази епоха трябваше постепенно да свие така да се каже интересите на човечеството в човешкия Аз, а именно в онази част на човешкия Аз, която е Съзнателната душа. Ние виждаме как към нашата епоха човешките интереси се събират и напират към точката на Аза, към точката на егоистичността.
В това отношение е извънредно много поучително, ако се запитаме дълбоко сериозно, дали нещо такова, каквото например още свети Августин е написал в своите изповеди, би могло да бъде възможно някога в древна Гърция.
Това би било абсолютно изключено.
към текста >>
Във всеки ред от съчиненията на Августин можем да видим това, и за едно по-тънко чувствуване всеки ред на Августин се различава от всичко, което беше възможно в древна
Гърция
.
Опитайте се да проследите тук цялата лична индивидуална особеност навсякъде в съчиненията на Августин. Вие ще намерите тази особеност. Трябва да кажем: Августин живее дълго преди настъпването на нашата епоха; обаче той я подготвя. Той е духът, в чиито съчинения ние намираме зазоряването, първото зазоряване на нашата епоха, която е скроена цялата според Съзнателната душа.
Във всеки ред от съчиненията на Августин можем да видим това, и за едно по-тънко чувствуване всеки ред на Августин се различава от всичко, което беше възможно в древна Гърция.
към текста >>
95.
1.Кристияния (Осло), Първа лекция, 1 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Достатъчно е само да припомня, как в древна
Гърция
трагедията, особено в нейната първоначална форма, представяше воюващия Бог или воюващия човек, в чиято душа спореха Боговете, като един вид непосредствено сценично присъствие.
Нека да се пренесем назад във времената, когато не е съществувало никакво християнство. Достатъчно е само да припомня нещо, което е добре известно на повечето от Вас.
Достатъчно е само да припомня, как в древна Гърция трагедията, особено в нейната първоначална форма, представяше воюващия Бог или воюващия човек, в чиято душа спореха Боговете, като един вид непосредствено сценично присъствие.
Достатъчно е само да припомня, как Омир насити своята най-важна творба с непосредственото присъствие на духовния свят, достатъчно е да припомня великите образи на Сократ, Платон, Аристотел*1. С тези имена пред нашите души се изправя един духовен живот от най-висш порядък. Ако сега се абстрахираме от всичко останало и спрем поглед само върху образа на Аристотел, който живя няколко века преди основаването на християнството, пред нас застава нещо, което в известен смисъл не е направило нито крачка напред и не е претърпяло никакво развитие. Мисленето и логиката на Аристотел са толкова съвършени, че дори и днес бихме могли да заявим: в областта на човешкото мислене е постигната една върхова точка и досега тя остава ненадмината.
към текста >>
96.
2.Кристияния (Осло), Втора лекция, 2 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Вчера аз посочих, как в древна
Гърция
човечеството беше напреднало до такава степен, че в лицето на Платон и Аристотел то беше постигнало един връх, що се отнася до интелектуалността.
И какво прочита човек, когато отвори душата си за тази космическа писменост?
Вчера аз посочих, как в древна Гърция човечеството беше напреднало до такава степен, че в лицето на Платон и Аристотел то беше постигнало един връх, що се отнася до интелектуалността.
към текста >>
97.
6.Берлин, Първа лекция, 21 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Наред с всичко друго, като увод трябваше да вмъкна и едно подробно изложение на философската мисъл от древна
Гърция
до края на 19 век.
Самопонятно е, че поддържането на тези възгледи в наши дни, ще срещне море от враждебност и омраза. Показателно за това усещане, за което намекнах, е обстоятелството, че например е редно да кажа: Виждате ли, наложи се да подготвя второто издание на моята книга „Възгледи върху света и живота през 19 Век"*35. На времето тя трябваше да бъде един вид обзор на изтеклото столетие. Естествено, второто издание на можеше да остане същото, понеже няма никакъв смисъл да се прави обзор на изтеклото столетие чак през 1913. Така че книгата трябваше наистина да бъде основно преработена.
Наред с всичко друго, като увод трябваше да вмъкна и едно подробно изложение на философската мисъл от древна Гърция до края на 19 век.
Именно през последните месеци се наложи да разгледам светогледите на Талес, Ферекид и т.н. до наши дни. В подобен случай човек има пред себе си не само духовната същност, но и историческото предание; и аз си поставих задачата да опиша само това, което се отнася до философския напредък, без да обръщам внимание на каквито и да са религиозни импулси. И точно тогава на преден план, и то с голяма яснота, изпъкна онзи забележителен обрат, настъпил в зората на Гръцко-римската епоха, когато от образните представи за света, валидни впрочем също и за Египетско-халдейската епоха, се стигна до мисловните концепции, и когато от 14, 15 век насам започна да се изгражда съзнанието за Азовия импулс именно съзнанието за него, понеже самият Азов импулс действува всред човечеството от много по-рано.
към текста >>
98.
11.Берлин, Шеста лекция, 10 февруари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Георги с Дракона е вложен много дълбоко в душите на древните гърци, вложен е, така да се каже, в самия Космос на древна
Гърция
.
И друг път сме имали възможност да припомним, как в лицето на своите Богове и Духове, древните гърци имаха един вид смътни образи на всичко онова, което през Атлантската епоха съществуваше като действителни божествено-духовни Същества там, в света, разположен непосредствено над човека. Впрочем гърците имаха ясно съзнание за третото Христово събитие, за онова Христово събитие, което иначе стои пред човешката душа само като образа на Св. Георги или Архангел Михаил, побеждаващ Дракон. Гърците изобразяваха Христос, вливащ душевните си сили в по-късния Натанов Исус, в лицето на техния Аполон. Св.
Георги с Дракона е вложен много дълбоко в душите на древните гърци, вложен е, така да се каже, в самия Космос на древна Гърция.
Гърците имаха онзи касталийски извор в Парнас, където от една дълбока пропаст, като от едно гърло, се издигаха въздушни изпарения.Тези змиевидни изпарения обгръщаха планината и в тяхно, лице хората виждаха образа на диво бушуващите човешки страсти, които внасяха пълен хаос в човешките мисли, чувства и воля. Над това земно гърло, на мястото, откъдето излизаха тези змиевидни изпарения, в които живееше Питон, беше издигнат оракулният център, посветен на Пития. Пития стоеше до своя триножник над дълбоката пропаст и чрез подвижните изпарения получаваше своите визии, и това, което тя изговаряше в тези състояния, се приемаше като предсказание, идващо от самия Аполон. Ето защо онези, които се нуждаеха от съвет и помощ, отиваха при Пития и чрез нейната уста получаваха помощ от самия Аполон.
към текста >>
99.
1. ПЪРВИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
И колкото човек прониква по-точно в това, което горното съпоставяне може да предложи, толкова повече той трябва да признае: От една страна можем да задълбочим нашата душа напълно в световете на мислите, които характеризират началото на нашето летоброене; можем да се стремим да направим да оживее в душата ни, какво е било душевното устройство, това, което хората в Римската империя и в тогавашна
Гърция
са мислили; можем така да се каже да извикаме отново пред душата си тези идеи, които хората са мислили, и тогава ще добием чувството: Да, това е времето, когато мисълта е изпитала едно задълбочаване както никога преди това; с мисълта става нещо; тази мисъл идва в човешката душа както никога преди това.
Първото нещо, което бие на очи при едно такова съпоставяне на Тайната на Голгота и на извънредно задълбоченото развитие на мисълта в онова време, това е, че човек получава едно впечатление, което аз изразих така: Същността на тази Тайна стои далече, далече от това, което развитието на мисълта може да постигне.
И колкото човек прониква по-точно в това, което горното съпоставяне може да предложи, толкова повече той трябва да признае: От една страна можем да задълбочим нашата душа напълно в световете на мислите, които характеризират началото на нашето летоброене; можем да се стремим да направим да оживее в душата ни, какво е било душевното устройство, това, което хората в Римската империя и в тогавашна Гърция са мислили; можем така да се каже да извикаме отново пред душата си тези идеи, които хората са мислили, и тогава ще добием чувството: Да, това е времето, когато мисълта е изпитала едно задълбочаване както никога преди това; с мисълта става нещо; тази мисъл идва в човешката душа както никога преди това.
Обаче когато след това с помощта на онази душевна способност, която можем да наречем ясновиждаща, искаме да направим да оживее в нас това, което можеше да бъде поставено пред душата относно задълбочеността на мисълта и оживлението на мисловните светове от онова време, когато следователно носим това в нашата душа, но сега оставим да действува в душата онова, което ясновидската способност на душата може да даде, тогава внезапно се явява нещо изненадващо; тогава чувствуваме: Далече, далече в духовните светове става всъщност това, което произведе въпросното задълбочаване на мисълта.
към текста >>
Тази история ни показва, че в Рим в
Гърция
е станало едно безкрайно задълбочаване на мислите.
Тази история ни показва, че в Рим в Гърция е станало едно безкрайно задълбочаване на мислите.
Нека оградим така да се каже като един остров на нашата душа, на нашето душевно изживяване този свят на мислите на Рим и Гърция, да си го представим изключен от всичко това, което е станало външно, да си представим, че в този свят не е проникнало още нищо от вестта за Тайната на Голгота: когато след това насочим погледа на нашата душа върху този свят, ние не намираме без съмнение нищо, което днес узнаваме за Тайната на Голгота; обаче намираме онова безкрайно задълбочаване на мислителния живот, както ни показва: Тук е станало нещо в течение на развитието на човечеството, което е обхванало най-вътрешната същина на душата във физическото поле. Каквото и да можем първо да вярваме, мисълта никога не е съществувала така, както в онова време, при никой народ и в никоя епоха. Колкото и невярващ да бъде някой или да не иска да знае нищо за Тайната на Голгота, все пак той трябва да допусне едно нещо: че в света на идеите, който сега оградихме, живее едно задълбочаване на мисълта, което никога по-рано не е съществувало. Сега обаче, когато се пренесем в този свят на мислите и си послужим с ясновидската способност на душата, ние се чувствуваме истински поставени в особеността на мисълта. Сега ние си казваме: Така, както се е разцъфтяла тази мисъл, като идея при Платон или други, както тя е преминала в света, който се опитахме да разграничим, тази мисъл е нещо, което прави душата свободна, което обхваща душата и я довежда така да се каже до един възвишен възглед върху самата нея.
към текста >>
Нека оградим така да се каже като един остров на нашата душа, на нашето душевно изживяване този свят на мислите на Рим и
Гърция
, да си го представим изключен от всичко това, което е станало външно, да си представим, че в този свят не е проникнало още нищо от вестта за Тайната на Голгота: когато след това насочим погледа на нашата душа върху този свят, ние не намираме без съмнение нищо, което днес узнаваме за Тайната на Голгота; обаче намираме онова безкрайно задълбочаване на мислителния живот, както ни показва: Тук е станало нещо в течение на развитието на човечеството, което е обхванало най-вътрешната същина на душата във физическото поле.
Тази история ни показва, че в Рим в Гърция е станало едно безкрайно задълбочаване на мислите.
Нека оградим така да се каже като един остров на нашата душа, на нашето душевно изживяване този свят на мислите на Рим и Гърция, да си го представим изключен от всичко това, което е станало външно, да си представим, че в този свят не е проникнало още нищо от вестта за Тайната на Голгота: когато след това насочим погледа на нашата душа върху този свят, ние не намираме без съмнение нищо, което днес узнаваме за Тайната на Голгота; обаче намираме онова безкрайно задълбочаване на мислителния живот, както ни показва: Тук е станало нещо в течение на развитието на човечеството, което е обхванало най-вътрешната същина на душата във физическото поле.
Каквото и да можем първо да вярваме, мисълта никога не е съществувала така, както в онова време, при никой народ и в никоя епоха. Колкото и невярващ да бъде някой или да не иска да знае нищо за Тайната на Голгота, все пак той трябва да допусне едно нещо: че в света на идеите, който сега оградихме, живее едно задълбочаване на мисълта, което никога по-рано не е съществувало. Сега обаче, когато се пренесем в този свят на мислите и си послужим с ясновидската способност на душата, ние се чувствуваме истински поставени в особеността на мисълта. Сега ние си казваме: Така, както се е разцъфтяла тази мисъл, като идея при Платон или други, както тя е преминала в света, който се опитахме да разграничим, тази мисъл е нещо, което прави душата свободна, което обхваща душата и я довежда така да се каже до един възвишен възглед върху самата нея. Така щото тя може да каже: Каквото и да можеш да обхванеш във външния свят и в духовния свят, то те прави зависима от тези светове; в мисълта ти обхващаш нещо, което живее вътре в тебе, което можеш да проникнеш напълно.
към текста >>
100.
2. ВТОРИ И ТРЕТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Тя не чака да бъде запитана, както Пития от Делфийския храм в
Гърция
с нейните пророчества, а излиза навън, народът се събира и изказванията на сибилата върху хората, народите и земните цикли се натрапват като че насила.
Когато сега проверим в наши времена със средствата на Духовната Наука, констатираме, че всяка една си била застава пред човечеството с един одухотворен фанатизъм и иска да наложи на хората това, което тя има да каже.
Тя не чака да бъде запитана, както Пития от Делфийския храм в Гърция с нейните пророчества, а излиза навън, народът се събира и изказванията на сибилата върху хората, народите и земните цикли се натрапват като че насила.
Фактът, че сибилите се появяват в Йония, е едно забележително явление, казах аз; защото в Йония получава своето начало гръцката философия, която от Талес до Аристотел и стигайки до римската епоха произлиза изцяло от подредения душевен живот на човека, от това, което е противоположно на хаоса, което търси от душевния живот всичко това, което може да бъде постигнато като ясни, бистри, изпълнени със светлина понятия. От Йония произхожда философията на яснотата, на пълната светлина, бихме могли да кажем на небесното, което тя прие след това у Платона. И като сянка на тази философия се явяват сибилите с техните духовни произведения, които произлизат от душевния хаос, понякога възвестявайки ясно неща, които след това се изпълняват; те възвестяват също някои неща, които биват фалшифицирани от привържениците на сибилизма за да могат да говорят за едно изпълнение. И след това ние виждаме по-нататък, как придружавайки като сянка на мъдростта Четвъртата културна епоха, сибилизмът се разпространява над Гърция и над Италия. На нас ни се говори за най-разнообразните видове сибили и ние виждаме, как сибилизмът се разпространява чак в Италия.
към текста >>
И след това ние виждаме по-нататък, как придружавайки като сянка на мъдростта Четвъртата културна епоха, сибилизмът се разпространява над
Гърция
и над Италия.
Когато сега проверим в наши времена със средствата на Духовната Наука, констатираме, че всяка една си била застава пред човечеството с един одухотворен фанатизъм и иска да наложи на хората това, което тя има да каже. Тя не чака да бъде запитана, както Пития от Делфийския храм в Гърция с нейните пророчества, а излиза навън, народът се събира и изказванията на сибилата върху хората, народите и земните цикли се натрапват като че насила. Фактът, че сибилите се появяват в Йония, е едно забележително явление, казах аз; защото в Йония получава своето начало гръцката философия, която от Талес до Аристотел и стигайки до римската епоха произлиза изцяло от подредения душевен живот на човека, от това, което е противоположно на хаоса, което търси от душевния живот всичко това, което може да бъде постигнато като ясни, бистри, изпълнени със светлина понятия. От Йония произхожда философията на яснотата, на пълната светлина, бихме могли да кажем на небесното, което тя прие след това у Платона. И като сянка на тази философия се явяват сибилите с техните духовни произведения, които произлизат от душевния хаос, понякога възвестявайки ясно неща, които след това се изпълняват; те възвестяват също някои неща, които биват фалшифицирани от привържениците на сибилизма за да могат да говорят за едно изпълнение.
И след това ние виждаме по-нататък, как придружавайки като сянка на мъдростта Четвъртата културна епоха, сибилизмът се разпространява над Гърция и над Италия.
На нас ни се говори за най-разнообразните видове сибили и ние виждаме, как сибилизмът се разпространява чак в Италия. Той се появява постепенно във времето, когато се явява Тайната на Голгота. Ние виждаме как след това той добива влияние над римските поети, как прониква даже в съчиненията на Вергилий; как одухотворени хора се стараят да изградят живота, като се позовават на изказванията на сибилите. Колко много неща са дадени върху изказванията на сибилите се вижда в така наречените сибилински книги, които се консултират от хората, за да потърсят в тях нужния съвет. И по отношение на изказванията на сибилите ние отново виждаме също във външния свят, как странно се примесват разумни неща с пълно шарлатанство.
към текста >>
101.
3. ЧЕТВЪРТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Как то се отрази, това можем да разберем, когато сравним това, което се е отразило, с огледалния образ: това, което стана вън в Космоса, с това, което след това се получи като едно последействие в
Гърция
.
Както казваме за Христос: той се въплъти в Исуса от Назарет, така сега казваме за това събитие станало в духовните светове: Христос се вдушеви в едно подобно на ангелите същество, което действува така, че мисленето, чувствуването и волението протичат в ред и хармония. Това беше едно важно събитие, защото за развитието на човечеството то беше едно още младо събитие: то доведе в ред душевното развитие на човечеството. Докато двете по-предни Христови събития бяха довели в ред повече телесното устройство и свързаното с живота устройство на човечеството на Земята, какво трябваше да стане в свръхземните светове за този трети факт? Ние ще познаем този трети факт, когато за улеснение на Вашата представа го потърсим в неговото отражение в гръцката митология. Защото точно както планетните духове се проектират в гръцката митология в боговете Зевс, Марс, Меркурий, Венера /Афродита/, Хронос и т.н., така също се отрази третото космическо събитие не само в гръцката митология, а и в митологиите на най-различните народи.
Как то се отрази, това можем да разберем, когато сравним това, което се е отразило, с огледалния образ: това, което стана вън в Космоса, с това, което след това се получи като едно последействие в Гърция.
Какво стана там горе в Космоса? Трябваше да бъде изхвърлено нещо, което би ровило хаотично в човешката душа; това трябваше да бъде победено. Проникнато от Христос ангелско същество трябваше да извърши делото да изхвърли от човешката душа, да победи в човешката душа това, което трябваше да бъде отстранено от човешката душа, за да може да съществува ред и хармония в мисленето, чувствуването и волението. В човешката душа трябваше да бъде победено това, което би произвело в нея хаос, безредие; то трябваше да бъде изхвърлено. И така пред нас се явява образът нека си го представим живо пред очите на нашата душа образът на едно ангелско същество, което се намира още в духовните светове, което по-късно се ражда като момчето Исус, като Натановото момче Исус: това същество ни се явява проникнато от Христовото Същество и ставащо чрез това способно да изхвърли от мисленето, чувствуването и волението онова, което бушува в душата като змеят и би внесло хаос в нейните способности.
към текста >>
102.
6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
И когато наблюдаваме Европа, запада на древните времена, и виждаме във времената преди и след Атлантида това, което е оживяло в следатлантското време като спомени за атлантските времена, когато виждаме, как в
Гърция
, в култа на Аполон прозвучава един последен отзвук, преминавайки, как този отзвук показва, че в горните светове е бил проникнат от Христос родилият се по-късно Натанов Исус, който после слезе на Земята и извърши Тайната на Голгота,проникнатият от Христос Натанов Исус – когато проследим това и се запитаме тогава: От къде дойде Христос?
И ние виждаме днес, как този образ на зодиака е бил отпечатан в душата на Земята, в аурата на Земята, и се издигаме до другата част на Кеплеровия светоглед: до онази част, която също трябваше да остане в подсъзнателните основи на душата, която обаче ясно показва, че онова, което ние днес можем да дадем като една космология, е едно изпълнение. Така дълбоко е основано в еволюцията на човечеството това, което Антропософията трябва да бъде за нас, така вътрешно е свързаното с онова предупреждение, което звучи от свещения Граал към нас.
И когато наблюдаваме Европа, запада на древните времена, и виждаме във времената преди и след Атлантида това, което е оживяло в следатлантското време като спомени за атлантските времена, когато виждаме, как в Гърция, в култа на Аполон прозвучава един последен отзвук, преминавайки, как този отзвук показва, че в горните светове е бил проникнат от Христос родилият се по-късно Натанов Исус, който после слезе на Земята и извърши Тайната на Голгота,проникнатият от Христос Натанов Исус – когато проследим това и се запитаме тогава: От къде дойде Христос?
Как дойде Той, идвайки от горе надолу, как направи той това пътуване? Той дойде от запад към изток, след това отново дойде от изток на запад. Неговата външна дреха /външна обвивка/ слезе от областта на висшите йерархии. Съществата на висшите йерархии го донесоха долу, към тях принадлежеше той. Легендата на Парсифал ни напомня хубаво, че това е така, като казва: Отряд Ангели донесе свещения Граал при Титурел, истинската тайна за Христа-Исуса, за връзката на Господаря на Земята с девствената майка, и отново един отряд Ангели го очаква в областта на висшите йерархии.
към текста >>
103.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Опирайки се само върху философската наука, трябваше да покажа, че мисълта се е родила някога в древна
Гърция
, че тя възниква от старото образно изживяване на външния свят, което е било присъщо на тогавашното човечество.
Намерението ми в тази книга беше да посоча резултатите на духовната наука единствено чрез проследяване на философското развитие през вековете.
Опирайки се само върху философската наука, трябваше да покажа, че мисълта се е родила някога в древна Гърция, че тя възниква от старото образно изживяване на външния свят, което е било присъщо на тогавашното човечество.
После аз се опитах да проследя как тази мисъл преминава у Сократ, Платон, Аристотел, как тя приема определени форми, как тя продължава да се развива, за да стигне през Средновековието до онзи момент, на който сега искам да се спра по-обстойно.
към текста >>
104.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Ако се пренесем в миналото и надникнем в епохата на дребна
Гърция
, бихме се измамили твърде много, ако повярваме, че древните гърци са използували някакви модели, за да създадат онези чудни форми, които са ни оставили.
Можем нагледно да обясним това, скъпи мои приятели, в една точно определена област. Виждате ли, фактът, че днешните художници не могат да рисуват без модел, този факт се основава на това, че хората напълно изгубиха възможността да изживяват по някакъв начин продължението на Аза вътре в организма, продължението на Аза в астралното тяло. Защо днес се удивляваме толкова много на старите портрети? Защото художниците от миналото не изработваха своите портрети така, както правят днешните художници, които поставят пред себе си едно лице и допират, т.е. подражават на чертите, които виждат там; напротив, старите художници знаеха: при някого, чиито мускули около очите са формирани по определен начин, при него това, което живее в Аза, продължава по един строго определен начин в астралното тяло, така че тъкмо Азът поражда съответната форма на мускулите.
Ако се пренесем в миналото и надникнем в епохата на дребна Гърция, бихме се измамили твърде много, ако повярваме, че древните гърци са използували някакви модели, за да създадат онези чудни форми, които са ни оставили.
Те не са имали никакви модели. Онзи, който трябваше да придаде определена форма на ръката ръката в нейната художествена цялост, добре знаеше как волята вмъква Аза в астралното тяло; и от това, което долавяше, той пресъздаваше после формите. Поради обстоятелството, че хората изгубиха всякакъв усет за астралното тяло, се наложи те да се придържат така строго към модела, както това вече стана нещо обичайно за нашето време.
към текста >>
105.
Как се преодолява душевната нищета на съвремието?
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Който правилно е изучавал същността на Древна
Гърция
и Рим, знае, че индивидуализмът тогава не е бил толкова развит, колкото сега в европейското или изобщо в зависимото от европейското американско общество.
Имам нужда да назова само едно нещо, за да ни стане ясно как трябва да се търси средство за една от настоящите злини, за трудността на взаиморазбирателството. Трябва само да кажа, че е необходимо, при това напълно съзнателно, тъй като живеем в епохата на съзнателната душа, все повече да се пробужда интересът в настоящата епоха към социалното разбирателство.
Който правилно е изучавал същността на Древна Гърция и Рим, знае, че индивидуализмът тогава не е бил толкова развит, колкото сега в европейското или изобщо в зависимото от европейското американско общество.
Това може да стане ясно, ако сравните човека – за да може да се сравнява, може да се вземат радикални сравнения – с даден животински вид. Защо един животински вид живее в определени граници, хармонично? Защото той е предопределен за това чрез своята групова душа, чрез своята родова душа. Това е присъщо на животинските видове и е в реда на нещата. Те обаче също така не могат да надраснат този етап на развитие, докато човекът трябва да продължи да се развива.
към текста >>
106.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
И може да се каже, че пътят, изминат от християнството през южните страни
Гърция
, Италия, Испания и така нататък този път във все по-голяма степен водел към заличаване на разбирането за онова, което всъщност бил Христос.
Това е едната страна на Христовата връзка с Исус. По онова време била налице възможността за прозиране на Христовото Същество посредством гнозиса. Това не станало, в космически план, въпреки че съществуващото под формата на гнозис съдържало една цялостна Христова мъдрост.
И може да се каже, че пътят, изминат от християнството през южните страни Гърция, Италия, Испания и така нататък този път във все по-голяма степен водел към заличаване на разбирането за онова, което всъщност бил Христос.
Предназначението на потъващия Рим, на разпадащия се Рим било да осъществи заличаването на разбирането за Христос.
към текста >>
107.
2. Лекция, 13.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Той се опитва да възроди културния живот на древна
Гърция
в германската душа в своята "Аспазия".
Искам да ви разкажа нещо нагледно. В частност, има значение да се ориентираме, как в наши дни се проявява естествената връзка между две средноевропейски държави. В Австрия във втората половина на XIX век е живял немският поет Роберт Хамерлинг /бележка 27/. Той е бил германец и в това, че се е стараел да възроди целия свят в своята душа. Чак до Каин проследява той в своя "Ахасвер в Рим" заблуждаващата се човешка душа, и в съпоставянето на Ахасвер и Нерон търси разрешаването на загадката на дълбините на техните души.
Той се опитва да възроди културния живот на древна Гърция в германската душа в своята "Аспазия".
Задълбочаването на религиозния живот, което по едно време са търсели в повторното кръщение, той се стреми да покаже в своя епос "Кралят на Сион". Той се е опитвал да разбере това, което, във възобновяващи се импулси е действало във френската революция, в драмата "Дантон и Робеспиер". И, накрая, в "Хомункулус" той търси да разбере импулсите, отиващи в бъдещето и замъгляващи духовното. Бих могъл много да добавя, за да покажа, как в Роберт Хамерлинг се е разкривал истински средноевропейският дух. Роберт Хамерлинг прекарал голяма част от своя живот в леглото; последните 3 десетилетия почти през цялото време бил болен.
към текста >>
Константинопол би трябвало да стане руски град,
Гърция
– васална на Русия държава.
Докато Средиземно море, по-скоро според надутите приказки, отколкото на дело, би трябвало да стане „френско море", Русия се стремеше да направи Черно море "руско море", а Мраморно море "руско езеро".
Константинопол би трябвало да стане руски град, Гърция – васална на Русия държава.
Това са били твърди насоки на руската политика, и спомагателни лостове за това са общността на вярата и панславизма. Тогава Дунав би бил затворен при Железни врата с руска бариера.“
към текста >>
108.
7. Лекция, 12.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Задачата на германската същност е да развие душевния живот в света на идеите; това е, което трябва да бъде достигнато след културата на Древна
Гърция
, достигнала върха на четвъртата следатлантска културна епоха.
Задачата на германската същност е да развие душевния живот в света на идеите; това е, което трябва да бъде достигнато след културата на Древна Гърция, достигнала върха на четвъртата следатлантска културна епоха.
И каквото и да се казва, не би трябвало да си националист в тесния смисъл на думата, а е съвсем достатъчно да бъдеш обективен наблюдател на хода на развитие на човечеството. Вие знаете: аз говоря за това не под влиянието на войната, говоря за това от години, от петнадесет години преди войната.
към текста >>
109.
11. Лекция, 15.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Това усещане, което е живяло в
Гърция
в такава форма, не го е имало в предшестващите времена – както току що го поясних – няма го и в наше време.
Тъй като в епохата, предшествала гръко-римската, хората през цялото време са имали чувството, че душевното принадлежи на света на Светлината, на света на Словото, на Логоса – свят, в който човек живее до раждането и след смъртта. Сега, в епохата на материализма, човек най-често изобщо не чувства душевното. В гръцката епоха, и малко отслабено пренесено в сухата, разсъдъчна епоха на римско-латинското, това възприемане на вътрешната съпринадлежност на тяло и душа е било още живо. Гъркът е разглеждал тялото, като външен израз на душата, а разцвета и разлагането на физическото тяло, като разцвет и гибел на душевния живот. Гъркът е обичал тялото по същия начин, както е обичал душата си.
Това усещане, което е живяло в Гърция в такава форма, не го е имало в предшестващите времена – както току що го поясних – няма го и в наше време.
Резултат от това е било чувството, така дълбоко изразено в думите, сложени в устата на Ахил: "По-добре просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките." /бележка 85/ Това чувство на чудесна хармония между тяло и душа гъркът е заплатил с пълна загуба – ако не е бил свързан с Мистериите – на представите за пътищата на душата след смъртта, и говорил за нея така, както е можело да се говори в епоха, когато живо са усещали единството на душа и тяло.
към текста >>
В
Гърция
това е било твърдо общоустановено.
Кои са били тези хора, в чиито сили, в чиито възможности е било това? Имало е обширен, значителен свят на посвещение, и чрез Мистериите той е прониквал и изпълвал културния живот на епохата. Мистериите давали на хората това, за което Платон казвал, че то издига човека над блатото на преходното. Тези, които в четвъртия период са имали тази възможност, са търсили в своята душа начин да станат причастни към духовното. Съгласно общата карма на човечеството, в тази епоха пътят е вървял през Мистериите, през търпеливото очакване на посвещението в Мистериите.
В Гърция това е било твърдо общоустановено.
Римските цезари това не ги устройвало. Римските цезари, стремящи се да станат господари на целия известен тогава свят, са можели да употребят своята власт и за това, да принудят да ги посветят в Мистериите. Започвайки още от Октавиан Август /30 г. пр.Хр. – 14 г. Сл.Хр./, римските цезари със силата на своята власт постигат от една или друга жреческа група посвещение в Мистериите.
към текста >>
Така е било в онова време, когато римският свят представлявал, може да се каже, изкривена картина на това, което в древна
Гърция
е било прекрасно.
Това не са измислици, това са историческите факти. Оттук и процесиите, на които Калигула се явявал на народа като Вакх с жезъл и с венец от бръшлян. Той смятал, че може да се превръща в образи, които, както знаел, са били отражение на боговете. Появявал се като Херкулес с тояга и лъвска кожа, като Меркурий с кадуцей, като Аполон с корона от лъчи и в обкръжението на хор. Той се появявал така пред народа, за да му внуши мисълта, че принадлежи не към хората, а към боговете.
Така е било в онова време, когато римският свят представлявал, може да се каже, изкривена картина на това, което в древна Гърция е било прекрасно.
Разбира се, никой не разбирал това по-добре от самия Калигула или другите инициирани императори, като Комод /180-192 г. сл. Хр./ или други. Веднъж Калигула чул за съдебен процес, на който съдията осъдил подсъдимия на смърт. И когато му съобщили за това, тъй като случаят бил специален, той казал: по същия начин би могло и самият съдия да бъде осъден на смърт, тъй като те са равноценни. Такъв е виждал той моралния облик на своите съвременници.
към текста >>
В
Гърция
до известна степен още бяха живи имагинативните представи; в по-ранните времена те бяха още живи.
Това духовно-душевно именно отвътре трябва отново да се надигне. Петият културен период е още едва в самото начало, той е започнал в 1413-1415 година. В петия период човечеството ще се развива така, че духовното все повече ще се издига във вътрешното на човека. Но именно в областта на душевното добива значение едно особено обстоятелство: в човека се появява нещо материално, което преди не е било толкова грубо материално, а именно самото мислене. Такова мислене като нашето съвременно, нито гърците, още по-малко египтяните, халдейците или древните перси, са нямали, то е било невъзможно в онези епохи.
В Гърция до известна степен още бяха живи имагинативните представи; в по-ранните времена те бяха още живи.
Който действително умее да чете Аристотел, ще види в сухия Аристотел действени имагинации, тъй като мисленето още в значителна степен е ставало в етерното тяло. Съвременното мислене съвсем е потопено във физическото тяло, станало е изцяло мозъчно мислене и затова е добило този абстрактен характер, с който толкова се гордеят нашите съвременници. Мисленето стана съвсем абстрактно, това мислене действително е свързано с материалната материя на мозъка. Това мислене, съгласно най-важните импулси на епохата, трябва отново да бъде задълбочено, иначе то ще става все по-материално. И докато мисленето става все по-материално, все по-материалистичен става и животът.
към текста >>
110.
5. Пета лекция, Дорнах, 7 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Душите се променят в много по-голяма степен отколкото предполагат хората, и само удобният шаблон в мислене то позволи да се стигне до общоразпространеното мнение: в човешките души всичко е така устроено естествено и в древна
Гърция
както днес.
За да отговорим на този въпрос, ние трябва да вникнем в основата на нещата и само тогава ще сме в състояние с подобаваща сериозност и достойнство да се свържем с импулсите, които се дават на днешната епоха с оглед развитието на цялото Земно човечество. Може би това, което искам да изнеса днес пред Вас, ще бъде кай-добре разбрано, ако за изходна точка взема един общоизвестен факт. Вие знаете, че Четвъртият следатлантски културен период започна през 8 век преди Мистерията на Голгота и завърши през 15 век след Мистерията на Голгота. През тази Четвърта културна епоха човекът се намираше в съвсем други отношения с външния свят, отколкото сега, в Петата следатлантска културна епоха. Аз често съм заявявал: Развитието на човечеството трябва да бъде приемано от нас извънредно сериозно.
Душите се променят в много по-голяма степен отколкото предполагат хората, и само удобният шаблон в мислене то позволи да се стигне до общоразпространеното мнение: в човешките души всичко е така устроено естествено и в древна Гърция както днес.
Обаче сега аз бих искал да поговоря тъкмо за това душевно устройство, и по-точно за отношението на душите към външния свят.
към текста >>
Така че включително до разцвета на
Гърция
, у човека все още не се забелязваха никакви външни прояви от страна на низходящото му развитие.
Обаче същото важи и за всички творения, доколкото те обитават Земята в едно или друго физическо тяло. Те са в едно низходящо развитие, което общо взето продължава от средата на Атлантската епоха на сам. Обаче в самото низходящо развитие е налице и едно вълнообразно движение, което съществува под формата на известни повторения. И ние ще сме прави, ако заявим: По време на Четвъртата следатлантска епоха т.е. Гръцко-римската -, стана един вид повторение на това, което беше по време на самата Атлантска епоха.
Така че включително до разцвета на Гърция, у човека все още не се забелязваха никакви външни прояви от страна на низходящото му развитие.
Гръцката култура все още беше запазила една съвършена хармония между душата и тялото на човека. Естествено, хармонията беше най-съвършена в средата на Атлантската епоха. Обаче в Гърция тази хармония се повтори. Ние многократно сме обсъждали въпроса за душевното устройство на древните гърци, многократно сме се спирали на гръцкото изкуство, посочвайки че то се развива от съвсем други импулси, които нямат нищо общо с изкуството на по-късните народи. Древният грък например все още чувствуваше формиращите въздействия на етерните сили спрямо човека, той не се нуждаеше от модели както съвременният европеец защото чувствуваше формата в себе си.
към текста >>
Обаче в
Гърция
тази хармония се повтори.
И ние ще сме прави, ако заявим: По време на Четвъртата следатлантска епоха т.е. Гръцко-римската -, стана един вид повторение на това, което беше по време на самата Атлантска епоха. Така че включително до разцвета на Гърция, у човека все още не се забелязваха никакви външни прояви от страна на низходящото му развитие. Гръцката култура все още беше запазила една съвършена хармония между душата и тялото на човека. Естествено, хармонията беше най-съвършена в средата на Атлантската епоха.
Обаче в Гърция тази хармония се повтори.
Ние многократно сме обсъждали въпроса за душевното устройство на древните гърци, многократно сме се спирали на гръцкото изкуство, посочвайки че то се развива от съвсем други импулси, които нямат нищо общо с изкуството на по-късните народи. Древният грък например все още чувствуваше формиращите въздействия на етерните сили спрямо човека, той не се нуждаеше от модели както съвременният европеец защото чувствуваше формата в себе си. Изобщо по време на гръцката култура, човешкото тяло се намираше в непосредствено-пространствени отношения с външния свят. Връзката между човека и неговата пространствена среда беше много дълбока. С началото на Петата следатлантска културна епоха нещата се промениха.
към текста >>
Да, по време на древна
Гърция
това беше нещо велико, нещо хармонично.
Обаче хората съвсем не са склонни да допуснат в съзнанието си тези дълбоки истини. Те твърде бавно се превръщат в хора на Петата следатлантска епоха и искат да разсъждават като хора на Четвъртата следатлантска епоха.
Да, по време на древна Гърция това беше нещо велико, нещо хармонично.
Да разсъждава като грък, днес е пълно безсмислие за човека, понеже околният физически свят даваше на гърка всичко, от което се нуждаеше той. Днес този свят не дава на човека нищо. И аз бих желал да добавя, че в известен смисъл навсякъде е проникнала една враждебност, една омраза които са само обратната страна на ужаса, на ужаса пред новото и духовно вникване в човешкото същество. Нашият съвременник предпочита да остане при външния облик на нещата. А по този начин идват само реминисцении, които остават именно само реминисцении, неподвластни на човешката сила.
към текста >>
Нека мислено да се пренесем в древна
Гърция
.
С това е свързано нещо друго, към което хората се отнасят несръчно и грубо, въпреки че антропософията е призована да подобри също и тези отношения.
Нека мислено да се пренесем в древна Гърция.
Представете си как човешката душа плътно изпълва човешкото тяло, така че те се покриваха и съвпадаха напълно. Днес не е така; в известен смисъл днес телата са празни. Аз далеч не бих искал да казвам нещо лошо за празните глави около нас; да, в този момент от развитието те са празни, обаче в действителност нищо не остава празно на този свят. И докато човекът "оттегля" душата си от тялото, това тяло е изложено на опасността да се изпълни с нещо друго. И ако душите откажат да се свържат с импулсите от духовния свят, тогава цялото тяло се изпълва с демонични сили.
към текста >>
111.
10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Обстоятелството, че днешните хора могат да ръководят своите мисли нещо, което действително им при дава известно величие в нашата епоха се дължи на това, което в древна
Гърция
можа да възникне под формата на гръцка митология.
Обстоятелството, че днешните хора могат да ръководят своите мисли нещо, което действително им при дава известно величие в нашата епоха се дължи на това, което в древна Гърция можа да възникне под формата на гръцка митология.
Естествено, за един образован представител на нашето съвремие не би имало нищо по-примамливо от това, да си каже:
към текста >>
112.
12. Дванадесета лекция, Дорнах, 26 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Естествено, не става дума за една образцова дефиниция, но все пак една от школите в древна
Гърция
си служи със следната дефиниция: Човекът представлява едно същество, което ходи на два крака и няма никакви пера.
Днес хората имат усещането, че те на всяка цена трябва да изхождат от точно дефинирани понятия, и започват да задават въпросите: Какво точно представлява Ариман? Какво точно представлява Луцифер? Какво представляват отделните Йерархии? така питат те, и си въобразяват, че кога то разполагат с една или друга дефиниция, те вече са вникнали в тяхната истинска природа. Аз и друг път съм илюстрирал цялата несъстоятелност на дефинициите с помощта на един ярък пример, известен още на древните гърци.
Естествено, не става дума за една образцова дефиниция, но все пак една от школите в древна Гърция си служи със следната дефиниция: Човекът представлява едно същество, което ходи на два крака и няма никакви пера.
Но става така, че на следващия ден идва един от учениците с един оскубан петел в ръце и заявява: Ето едно същество, което ходи на два крака и няма никакви пера. Според дефиницията, това следва да бъде един човек!
към текста >>
113.
Тайната на двойника. Географска медицина
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Ако Европа продължи да е сляпа за тези неща, с тази бедна Европа ще се случи това, което стана с
Гърция
по отношение на Рим.
че отново се споделя със Земята, е онази земна област, където повечето планини не са разположени в хоризонтална посока от Изток на Запад, а където планините са разположени предимно от Север на Юг - защото това също е свързано с описаните сили, - където човек се намира близо до магнитния Северен полюс. Това е областта, където чрез външните условия се развива преди всичко сродство с мефистофелската ариманическа природа. И чрез това сродство се прави много в напредващото развитие на Земята. Днес човекът не бива сляпо да преминава през развитието на Земята, а трябва да прозре такива отношения. Европа ще може да се постави в правилни отношения спрямо Америка само ако се прозрат такива отношения, когато се знае каква географска предопределеност идва оттам.
Ако Европа продължи да е сляпа за тези неща, с тази бедна Европа ще се случи това, което стана с Гърция по отношение на Рим.
Това не бива да стане. Светът не бива да се американизира географски. Но това трябва най-напред да се разбере. Нещата не бива да се вземат така несериозно, както многократно се прави днес. Защото те почиват на дълбоки основи и днес са необходими познания, а не само симпатии и антипатии, за да се заеме позиция във взаимовръзката, в която настоящото човечество е поставено по така трагичен начин.
към текста >>
114.
Съпротивата на човека срещу духа
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Когато погледнем
Гърция
, виждаме, че хората са вярвали, че когато остареят, ще станат помъдри, отколкото са били в младостта си.
Всъщност е необходимо духовната наука винаги да се свързва с живота, да прави живота плодотворен. В нашата епоха цари идеал, който изцяло противоречи на това, което описах като нейна характерна черта. Този идеал може да се охарактеризира така: Хората се стремят все по-малко да вярват на живота. Те вярват на живота само докато навлязат в двадесетте си години. Това се вижда още в практическите цели, които си поставят.
Когато погледнем Гърция, виждаме, че хората са вярвали, че когато остареят, ще станат помъдри, отколкото са били в младостта си.
По-възрастният човек знае повече за държавната и градската уредба от младия човек. Тази вяра не съществува вече, понеже идеалът на повечето хора днес е да се измести колкото се може порано възрастта, когато човек може да бъде избран в парламента, понеже хората вярват в живота само докато навлязат в двадесетте си години. Но всъщност животът изисква от нас да му вярваме много повече като на цялост, да вярваме на развитието през целия живот. Представете си само как чрез морални импулси биха се изменили социалните отношения, ако отново разберем, че целият живот представлява непрекъснато развитие на човека. Представете си как биха се държали младите по отношение на старите, ако това дълбоко се вкорени в човешките души!
към текста >>
115.
Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Гърция
не е познавала този импулс, това усещане, което особено император Август е искал да въведе в Рим със своята мощна, насочена към миналото инициатива.
Първо са искали да консервират чувството, да съхранят чувството за древния култ, за този култ, който в течение на хилядолетия се е практикувал при египтяните и в предна Азия, а също и в по-дълбоките области на Азия. Искали са да изключат разсъдъка на човека, да изключат действието на човешкия интелект и да се ограничат с развитието на сетивната душа; на човека е трябвало да му бъде представено цялото значение, цялото величие, цялото могъщество на култа, който е действал в предишните времена, в епохата когато в хората още не е бил развит интелектът, който е действал по времето, когато култът към боговете е трябвало да се формира от сетивната душа, за да не останат хората без богове. Това е бил величествен, грандиозен култ, който е трябвало да замени размишлението, който е трябвало, според древния атавистичен обичай, да вкарва душите в наполовина хипнотично състояние, оживявайки в тях божественото съзнание и божественото блаженство. В Рим са искали да се върнат към тези усещания. Ако обърнем внимание на тази тънка разлика, само тогава ще разберем спецификата на различието между римската култура и гръцката култура, която тогава се е намирала вече в състояние на упадък.
Гърция не е познавала този импулс, това усещане, което особено император Август е искал да въведе в Рим със своята мощна, насочена към миналото инициатива.
Гърците не са искали да се връщат в предишните времена. Гъркът е искал да има пред себе си това, което самият той е можел да разбере и с което е можел да се съедини. И ако в близко време не беше дошъл християнският импулс, насочен срещу инициативата на Август и последователите му, старите ритуали биха били възобновени с още по-голям блясък отпреди.
към текста >>
Да, под влияние на Август в Рим се развивало нещо съвсем друго, отколкото по-рано в
Гърция
.
Да, под влияние на Август в Рим се развивало нещо съвсем друго, отколкото по-рано в Гърция.
Колкото и римската дреха да е приличала на гръцката, в римската тога не са се чувствали така, както се е чувствал гъркът в своята одежда, съвсем вътре в нея, а римската тога е изглеждала като външна дреха, като декорация. В противоположност на гръцката одежда, в самата форма на падащите гънки на римската тога се вижда отблясъка на почитането на култа. Може да се усети огромната разлика между Демостен, който е заеквал, и който без значение на заекването си е можел да изрази гръцкото същество – не риториката! – и римските оратори, при които повече се е обръщало внимание да няма сред тях заекващи, а само такива, които могат добре да формулират последователността от думи и изречения.
към текста >>
Това е едната страна на начина, как могат да се вкарат човешките души в заблуда относно сакраменталното, в заблуда относно култа, а също относно риториката, относно живота в понятията, в думите и формулировките, която не произтича от стремежа, които е карал в
Гърция
Демостен да държи камъчета в устата си, защото е заеквал, но е искал да предаде на гърците цялото съдържание, целия жар на своята душа, а това произтича от красноречието, което поглъща хората, които не са напълно пробудени за импулсите за развитие на човечеството.
Затова признаването на фактите, които обсъждахме вчера, има огромно значение за нашето време. Днес не трябва да се съди за света на основата на абстрактни принципи, защото това само ще усилва мъглата; трябва да се съди на основата на истинското познание. Защото това, което трябва да стане в близките години, може да бъде донесено само от хора, които черпят импулси за своята дейност и своята воля от духовното разбиране на мировото развитие. И трябва да кажа: от една страна, не трябва да се използва здравия, правилен, радостно освежаващ стремеж на човешката душа към сакраменталното за възстановяване на стария култ. Него го използват не за разбиране на Мистерията на Голгота, а за запазване на бездуховния символизъм на Рим такъв, какъвто някога е тържествувал в епохата на Август и какъвто отново иска да го възстанови Рим за постигане на своите цели.
Това е едната страна на начина, как могат да се вкарат човешките души в заблуда относно сакраменталното, в заблуда относно култа, а също относно риториката, относно живота в понятията, в думите и формулировките, която не произтича от стремежа, които е карал в Гърция Демостен да държи камъчета в устата си, защото е заеквал, но е искал да предаде на гърците цялото съдържание, целия жар на своята душа, а това произтича от красноречието, което поглъща хората, които не са напълно пробудени за импулсите за развитие на човечеството.
към текста >>
116.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Дорнах, 23 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
В
Гърция
Вие знаете с какъв ентусиазъм говорих аз често пъти от това място върху гръцкото образование в древна
Гърция
можеха да се отдадат едностранно на красивото, да се посветят едностранно на красивото, защото тогава човечеството не беше още обхванато от низходящото Земно развитие, поне не в гръцкия народ.
Чисто красивото, използувано от Луцифер, за да обвърже, да заслепи хората, би освободило именно човека от земното развитие и не би свързало човечеството със Земното развитие. Както имаме работа с едно действие едно в друго на еволюцията и деволюцията, така ние имаме в действителността работа с една игра едно в друго, а именно с една остра борба на красивото против грозното. И ако искаме да схванем действи-телно изкуството, не трябва да забравяме никога, че последното художествено нещо в света трябва да бъде показването на действието едно в друго, показване на борбата на красивото с грозното. Защото само чрез това, че насочваме поглед върху състоянието на равновесие между красивото и грозното, ние стоим вътре в действителността, а не едностранно в една не принадлежаща на нас действителност, която обаче е преследвана с нас в луциферическата, в ариманическата действителност. Много е необходимо, такива идеи, каквито току що изказах, да проникнат в културното развитие на човечеството.
В Гърция Вие знаете с какъв ентусиазъм говорих аз често пъти от това място върху гръцкото образование в древна Гърция можеха да се отдадат едностранно на красивото, да се посветят едностранно на красивото, защото тогава човечеството не беше още обхванато от низходящото Земно развитие, поне не в гръцкия народ.
Обаче от онова време насам човекът не трябва да си позволява лукса, да култивира само красивото. Това би било бягство от действителността Той трябва смело да застане срещу борбата между красивото и грозното. Той трябва да може да чувствува дисонансите в разгара на борбата с благозвучието в света, да може да съчувствува, да живее с тях.
към текста >>
117.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Дорнах, 28 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Ние постъпваме добре, когато си изясняваме, какво е станало в тези последни столетия в
Гърция
преди настъпването на Тайната на Голгота.
От различните описания, които съм дал, Вие знаете, че Средновековието, а именно времето след Августина, полагаше особени усилия да използува ръководството, което можеше да се получи от Аристотеловия начин на мислене, за да разбере всичко, което е свързано с Тайната на Голгота, нейната подготовка и нейния отзвук. Чрез това именно гръцкото мислене стана така важно, също за християнското развитие на запада до края на Средновековието, че всъщност гръцкото мислене бе използувано, за да проникнат хората в съдържанието на Тайната на Голгота.
Ние постъпваме добре, когато си изясняваме, какво е станало в тези последни столетия в Гърция преди настъпването на Тайната на Голгота.
към текста >>
Но това, което всъщност е станало тогава, може да бъде оценено най-добре чрез това, че си изясним, какво всъщност е останало във времето на Сократа в
Гърция
от онова, което е било първична мистерийна култура, в която се корени също гръцката култура.
И всъщност не можем да разберем цялата древна култура, ако не обгърнем с поглед почвата майка на мистерийната култура. При Есхил ние виждаме, ако само искаме, още съвсем ясно тази почва майка на мистериите. Можем да я доловим също във философията на Платон. Обаче онова, което всъщност човечеството е получило чрез мистериите като откровение върху божественото, то е получило чрез мистериите като откровения върху божественото, то е било исторически изгубено. То се съдържа още по най-първобитен начин в това, което е станало исторически доказуема култура.
Но това, което всъщност е станало тогава, може да бъде оценено най-добре чрез това, че си изясним, какво всъщност е останало във времето на Сократа в Гърция от онова, което е било първична мистерийна култура, в която се корени също гръцката култура.
Останал е определен вид на мисленето, определен вид на образуването на представите.
към текста >>
Тази култура на мистериите се превръща след това в
Гърция
в логика искам да опиша нещата по нишката до настъпването на Тайната на Голгота.
А сега искаме да си изясним разликата, която съществува между четири и половина столетия преди настъпването на Тайната на Голгота в тогавашния почти единствен цивилизован свят, гръцкия, и нашите четири и половина столетия, в които човечеството бе възпитано чрез естественонаучното школуване. Представете си културата на мистериите като един вид химборасо на човешката духовна култура в много древни време на.
Тази култура на мистериите се превръща след това в Гърция в логика искам да опиша нещата по нишката до настъпването на Тайната на Голгота.
Това бива продължено след това в Средновековието чрез схоластиката Тук имаме последната издънка, това отзвучение на древната култура на мистериите в тече ние на четири и половина столетия. А сега от 15-то столетие започва един нов вид на мисленето, бихме могли да го наречем Галилеевият начин на мислене. Ние сме отдалечени приблизително толкова от изходната точка, колкото е продължило времето, което е било определено, което е било необходимо от явяването на този гръцки начин на мисленето до Тайната на Голгота. Но докато това е едно отзвучение, така да се каже една вечерна заря, ние имаме работа с едно предзвучене, с една прелюдия, с нещо, което трябва да се развие нагоре, което трябва да доведем до определена височина. Гръцката култура стоеше на един край.
към текста >>
118.
5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Ние ще открием, че в това време цялата грижа е било насочена към това, чрез човешките представи и човешките понятия, които са били предадени от древна
Гърция
, да бъде разбрана Тайната на Голгота.
Но това не може да бъде постигнато, без действително да бъде обгърнат с поглед Законът на развитието. Нека направим това още веднъж, както сме го направили вече многократно за други въпроси. Да вземе напри-мер времето от 4-то следхристиянско столетие до приблизително 16-то следхристиянско столетие. Тогава ще открием, как се е разпространило Християнството в цивилизована Европа. Ние ще открием, че това разпространение носи отпечатъка на онзи характер, за който аз говорих вчера и много пъти.
Ние ще открием, че в това време цялата грижа е било насочена към това, чрез човешките представи и човешките понятия, които са били предадени от древна Гърция, да бъде разбрана Тайната на Голгота.
След това обаче започва една изменена форма на развитието. Ние знаем, че тази форма настъпва още по-рано, към средата на 15-то столетие. Тя става видима, явна едвам в 16-то столетие. Тогава естественонаучно ориентираното мислене започва да обхваща горните слоеве на човечеството, но се разпространява все повече и повече.
към текста >>
119.
7. СКАЗКА СЕДМА. Дорнах, 6 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Без съмнение там Ви са описани времената на древното асирийско, вавилонско царство, на древното персийско царство, на древна
Гърция
, на римското царство.
Може да се познае също и външно, как в това отношение ние се намираме на една повратна точка на развитието на човечеството. достатъчно е само да обърнем вниманието върху факта, за който съм Ви говорил вече някога често пъти от една или друга гледна точка. Когато вземем исторически разглеждания, обикновено представена днес история, ние ще си кажем: тези исторически разглеждания не са проникнали всъщност още до Тайната на Голгота. Вземете само това, което обикновено Ви е било представено като история на света.
Без съмнение там Ви са описани времената на древното асирийско, вавилонско царство, на древното персийско царство, на древна Гърция, на римското царство.
Може би там се споменава, че е станало също събитието на Голгота, но само се споменава и се продължава по-нататък следенето на историята върху преселенията на народите и т.н., за едните до Людвик ХІV, или до френската революция или до Поанкаре, за другите до залеза на Хохенцолерните и т.н. Обаче в "Условната басня", която се нарича история, не ще намерите нищо за продължаващото царуване на Христовия Импулс, абсолютно нищо. За историческото разглеждане е всъщност така, като че за него Христовия Импулс би бил заличен. Забележително е например, как един такъв историк като Ганке, който е бил вярващ християнин, и субективно е държал много за Христовото Събитие, като историк не може да внесе Христовото Събитие в историята. Той не може да направи нищо с това.
към текста >>
120.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Някои дефиниции, особено такива, които се считат като научни, са много остроумни и изключителни, но всички те имат някъде нещо, което куца и което ни припомня онази дефиниция, която е била дадена някога в древна
Гърция
на въпроса: що е човекът?
Когато сега някой идва с логиката на настоящето време, която поставя прекрасно всичко в кутия, която на драго сърце създава системи, той казва: днес на нас ни се казва, че мисленето е силата, която действува от живота преди раждането, а волята, това е силата, която сочи в живота след смъртта. Ето че бе дадена дефиницията, бе разграничено чрез дефиниция много хубаво мисленето и волението /волята/. Обаче с дефиниции не се дава нищо. Обикновено хората не виждат, колко са недостатъчни дефинициите.
Някои дефиниции, особено такива, които се считат като научни, са много остроумни и изключителни, но всички те имат някъде нещо, което куца и което ни припомня онази дефиниция, която е била дадена някога в древна Гърция на въпроса: що е човекът?
Човекът е едно двуного същество, което няма никакви пера на което на втория ден един ученик донася един оскубан петел и казва: ето това е един човек, защото то е двуного същество, което няма никакви пера.
към текста >>
121.
12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Без съмнение в по-ново време с този произхождащ от древна
Гърция
духовен живот се е смесил и друг, който произхожда от това, което наричаме техниката на различните области, която не беше още достъпна на гърците: техниката на механическата същност, техниката на търговията и т.н.
Защото това, което имаме като духовен живот, като наш европейски духовен живот, е на първо място от гръцки произход, минавайки само през римския. Римският духовен живот е само една преходна станция.
Без съмнение в по-ново време с този произхождащ от древна Гърция духовен живот се е смесил и друг, който произхожда от това, което наричаме техниката на различните области, която не беше още достъпна на гърците: техниката на механическата същност, техниката на търговията и т.н.
Бих могъл да кажа: към нашите университети са се прибавили техническите висши училища, търговските висши училища, които донасят един елемент на по-новото време към това, което се влива в нашите души чрез нашите хуманистични, свързани с гръцкия духовен живот училища; то се влива не само в душите на някоя така наречена образована класа, защото онова, което днес са социалистическите теории, което живее също и в главите на пролетариата, е само едно отклонение, един разклон от онова, което произхожда всъщност от гръцкия духовен живот. То е минало само през различни метаморфози. Обаче този духовен живот има своя по-нататъшен произход от изтока. И онова, което намираме при Платона, което намираме при Хераклита, при Питагора, при Емпедокла, при Анаксагора, всичко това е дошло от изтока. Онова, което намираме при Есхила, при Софокла, при Еврипида, е дошло от изтока, онова, което намираме при Фидиаса, е дошло от изток.
към текста >>
Тя е изпитала една значителна промяна в пътя от изтока към
Гърция
.
То е минало само през различни метаморфози. Обаче този духовен живот има своя по-нататъшен произход от изтока. И онова, което намираме при Платона, което намираме при Хераклита, при Питагора, при Емпедокла, при Анаксагора, всичко това е дошло от изтока. Онова, което намираме при Есхила, при Софокла, при Еврипида, е дошло от изтока, онова, което намираме при Фидиаса, е дошло от изток. Гръцката култура е дошла изцяло от изтока.
Тя е изпитала една значителна промяна в пътя от изтока към Гърция.
Отвъд на изток тази духовна култура беше главно духовна, по-духовна отколкото е била след това в древна Гърция, и на изток тя беше едно излияние на онова, което можем да наречем мистериите на светлината /Виж рис.№15/. Гръцката духовна култура вече една филтрирана, една разредена духовна култура в сравнение с онзи духовен живот, от който е получила своя произход, с източния духовен живот. Този източен духовен живот почива на съвсем особени духовни опитности. Ако трябва да Ви опиша тези духовни опитности, би трябвало да Ви ги охарактеризирам по следния начин: естествено ние трябва да отидем в праисторически времена, защото Мистериите на Светлината или Мистериите на Духа са изцяло праисторически явления. Ако трябва да Ви опиша характера на този духовен живот, както той се е образувал, трябва да кажа следното.
към текста >>
Отвъд на изток тази духовна култура беше главно духовна, по-духовна отколкото е била след това в древна
Гърция
, и на изток тя беше едно излияние на онова, което можем да наречем мистериите на светлината /Виж рис.№15/.
Обаче този духовен живот има своя по-нататъшен произход от изтока. И онова, което намираме при Платона, което намираме при Хераклита, при Питагора, при Емпедокла, при Анаксагора, всичко това е дошло от изтока. Онова, което намираме при Есхила, при Софокла, при Еврипида, е дошло от изтока, онова, което намираме при Фидиаса, е дошло от изток. Гръцката култура е дошла изцяло от изтока. Тя е изпитала една значителна промяна в пътя от изтока към Гърция.
Отвъд на изток тази духовна култура беше главно духовна, по-духовна отколкото е била след това в древна Гърция, и на изток тя беше едно излияние на онова, което можем да наречем мистериите на светлината /Виж рис.№15/.
Гръцката духовна култура вече една филтрирана, една разредена духовна култура в сравнение с онзи духовен живот, от който е получила своя произход, с източния духовен живот. Този източен духовен живот почива на съвсем особени духовни опитности. Ако трябва да Ви опиша тези духовни опитности, би трябвало да Ви ги охарактеризирам по следния начин: естествено ние трябва да отидем в праисторически времена, защото Мистериите на Светлината или Мистериите на Духа са изцяло праисторически явления. Ако трябва да Ви опиша характера на този духовен живот, както той се е образувал, трябва да кажа следното. Знаем, че когато отидем далече в миналото на развитието на човечеството, ние намираме все повече и повече положението, че хората на древните времена са имали едно атавистично ясновидство, едно сънищно-подобно ясновидство, чрез което им се откриваха тайните на Вселената.
към текста >>
И стоящите съвсем долу, съществуващите с размътените остатъци на ясновидството раси, които също живееха още в
Гърция
, обаче особено в перифериите на древна
Гърция
, са запазени отново в един друг тип на скулптурата: в типа на сатира, който отново се различава напълно от типа на Меркурий.
Гърците са представили също художествено значително възникването на човека на интелигентността от другото човечество: защото гърците имат в тяхната пластика достатъчно е само тя да бъде точно проучена три силно различаващи се едни от други типове. Те имат арийския тип, който притежава главата на Аполон, главата на Атина Палада, главата на Зевс, главата на Хера. Сравнете ушите на Аполон с ушите на главата на Меркурий, носа на Аполон с носа на главата на Меркурий, и ще видите, колко различен е този последен тип. Гъркът искаше да покаже, как в типа на Меркурий в гърцизма с интелигентността се е сляло онова, което е било старо, минало ясновидство, което още продължаваше да живее като суеверие, което беше от по-ниска форма, как това съществуваше на основата на културата и как изпъкваше ариецът, който беше представен художествено с главата на Зевса, на Атина Палада и т.н.
И стоящите съвсем долу, съществуващите с размътените остатъци на ясновидството раси, които също живееха още в Гърция, обаче особено в перифериите на древна Гърция, са запазени отново в един друг тип на скулптурата: в типа на сатира, който отново се различава напълно от типа на Меркурий.
Сравнете носа на сатира с носа на Меркурий, ушите на сатира с ушите на Меркурий и т.н. Гъркът е направил да се влее в неговото изкуство онова, което е носел в своето съзнание за своето развитие.
към текста >>
Това, което по този начин премина от Мистериите на Духа или Мистериите на Светлината в постепенно филтриране в
Гърция
и от там, в новото време, имаше обаче една определена особеност като духовна култура.
Това, което по този начин премина от Мистериите на Духа или Мистериите на Светлината в постепенно филтриране в Гърция и от там, в новото време, имаше обаче една определена особеност като духовна култура.
Като духовна култура то беше снабдено с такава вътрешна ударна сила, че можа да основе същевременно от себе си правовия живот на хората. От тук от едната страна гърците имаха откровението на Боговете в мистериите, които донасяха на човека духа и посаждането на този добит от боговете дух във външния социален организъм, в теокрациите. Всичко произхожда от теокрациите. И тези теокрации бяха не само в състояние да се проникнат с правото от мистериите, да се проникнат от самите тези мистерии с политиката, а също и да регулират стопанския живот от духа. Жреците на Мистериите на Светлината бяха същевременно икономическите, стопанските управители на тяхната област.
към текста >>
122.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Хората обикновено не знаят колко далеч води това, например в случая на основното училище, че то ни връща във времето на древна
Гърция
.
Днес е дошло време, когато трябва сериозно да бъде поставен въпросът: "Откъде е дошъл целият този духовен живот и какво е било онова в течението на неговото развитие, в хода на неговата еволюция, което му е придало характерът, който той носи днес? " Ако се върнем до истинския произход на този духовен живот, трябва да преминем през определени спирки по нашия път. Всичко онова, което характеризира живота на нашите училища, основни и висши засега пропускам средните степени ни връща към едно далечно минало.
Хората обикновено не знаят колко далеч води това, например в случая на основното училище, че то ни връща във времето на древна Гърция.
В основата си нашият духовен живот днес се подхранва от импулси, съществували в древна Гърция под различна форма, и които оттогава просто са били променяни. Но тези импулси не водят началото си дори и от древна Гърция. Те произлизат от далечния изток. Преди хиляди години в своя извор на изток те несъмнено имали различна форма от онази, която имали в древна Гърция. В изтока тези импулси принадлежали към Мъдростта на Мистериите.
към текста >>
В основата си нашият духовен живот днес се подхранва от импулси, съществували в древна
Гърция
под различна форма, и които оттогава просто са били променяни.
Днес е дошло време, когато трябва сериозно да бъде поставен въпросът: "Откъде е дошъл целият този духовен живот и какво е било онова в течението на неговото развитие, в хода на неговата еволюция, което му е придало характерът, който той носи днес? " Ако се върнем до истинския произход на този духовен живот, трябва да преминем през определени спирки по нашия път. Всичко онова, което характеризира живота на нашите училища, основни и висши засега пропускам средните степени ни връща към едно далечно минало. Хората обикновено не знаят колко далеч води това, например в случая на основното училище, че то ни връща във времето на древна Гърция.
В основата си нашият духовен живот днес се подхранва от импулси, съществували в древна Гърция под различна форма, и които оттогава просто са били променяни.
Но тези импулси не водят началото си дори и от древна Гърция. Те произлизат от далечния изток. Преди хиляди години в своя извор на изток те несъмнено имали различна форма от онази, която имали в древна Гърция. В изтока тези импулси принадлежали към Мъдростта на Мистериите. Ако оставим настрана нашия правно-политически живот, заплетен хаотично като във възел с духовния живот, и оставим настрана също и живота на индустрията, на икономиката; ако отделим, откъснем от тях нашия духовен живот, тогава можем да се върнем назад, изкачвайки се по пътя към определени Мистерии на Изтока, произходът на които несъмнено лежи хиляди години назад.
към текста >>
Но тези импулси не водят началото си дори и от древна
Гърция
.
Днес е дошло време, когато трябва сериозно да бъде поставен въпросът: "Откъде е дошъл целият този духовен живот и какво е било онова в течението на неговото развитие, в хода на неговата еволюция, което му е придало характерът, който той носи днес? " Ако се върнем до истинския произход на този духовен живот, трябва да преминем през определени спирки по нашия път. Всичко онова, което характеризира живота на нашите училища, основни и висши засега пропускам средните степени ни връща към едно далечно минало. Хората обикновено не знаят колко далеч води това, например в случая на основното училище, че то ни връща във времето на древна Гърция. В основата си нашият духовен живот днес се подхранва от импулси, съществували в древна Гърция под различна форма, и които оттогава просто са били променяни.
Но тези импулси не водят началото си дори и от древна Гърция.
Те произлизат от далечния изток. Преди хиляди години в своя извор на изток те несъмнено имали различна форма от онази, която имали в древна Гърция. В изтока тези импулси принадлежали към Мъдростта на Мистериите. Ако оставим настрана нашия правно-политически живот, заплетен хаотично като във възел с духовния живот, и оставим настрана също и живота на индустрията, на икономиката; ако отделим, откъснем от тях нашия духовен живот, тогава можем да се върнем назад, изкачвайки се по пътя към определени Мистерии на Изтока, произходът на които несъмнено лежи хиляди години назад. Обаче онова, което за нас днес в образователните институции е суха и безплодна абстракция, лишена от живот, тогава било нещо съвсем живо.
към текста >>
Преди хиляди години в своя извор на изток те несъмнено имали различна форма от онази, която имали в древна
Гърция
.
Всичко онова, което характеризира живота на нашите училища, основни и висши засега пропускам средните степени ни връща към едно далечно минало. Хората обикновено не знаят колко далеч води това, например в случая на основното училище, че то ни връща във времето на древна Гърция. В основата си нашият духовен живот днес се подхранва от импулси, съществували в древна Гърция под различна форма, и които оттогава просто са били променяни. Но тези импулси не водят началото си дори и от древна Гърция. Те произлизат от далечния изток.
Преди хиляди години в своя извор на изток те несъмнено имали различна форма от онази, която имали в древна Гърция.
В изтока тези импулси принадлежали към Мъдростта на Мистериите. Ако оставим настрана нашия правно-политически живот, заплетен хаотично като във възел с духовния живот, и оставим настрана също и живота на индустрията, на икономиката; ако отделим, откъснем от тях нашия духовен живот, тогава можем да се върнем назад, изкачвайки се по пътя към определени Мистерии на Изтока, произходът на които несъмнено лежи хиляди години назад. Обаче онова, което за нас днес в образователните институции е суха и безплодна абстракция, лишена от живот, тогава било нещо съвсем живо. И ако се пренесем назад в Духа към онези Мистерии на Изтока, към които сега се насочвам, ние намираме за водачи на тези Мистерии хора, които могат да бъдат определени като обединение на свещеник, на крал, и в същото време, колкото и странно да звучи на хората днес, на индустриалци, икономисти. Тъй като в онези Мистерии ще ги нарека "Мистерии на Светлината или на Духа" се преследвало едно всеобхващащо познание за живота, познание което на първо място целяло да насочва изучаването на човешката природа посредством фактите от света на Небесата и света на звездите.
към текста >>
От тях произлезли Мистериите на
Гърция
.
Най-видните членова на расата, притежаваща едновременно древното душевно виждане и изгряващия за човечеството интелект, били водачите на онези Мистерии, за които току-що говорих, Мистериите на Източната Светлина.
От тях произлезли Мистериите на Гърция.
Затова можем да кажем: От Мистериите на Изтока по-късно тръгнал напред потокът на Духа, онази жива мъдрост с нейните живи практически импулси, за които точно говорих. В течение на времето тя преминала в Гърция. Нейното въздействие още може да се проследи в най-древната гръцка цивилизация. Но с напредъка на гръцката цивилизация въздействието отслабвало, водачите изгубили своето древно душевно виждане и разумът все повече се освобождавал от старото ясновидство. От това ръководството на тази цивилизация изгубило своя смисъл, защото това някога имало смисъл само докато водачите били надарени с духовно и душевно виждане, както и с интелигентност.
към текста >>
В течение на времето тя преминала в
Гърция
.
Най-видните членова на расата, притежаваща едновременно древното душевно виждане и изгряващия за човечеството интелект, били водачите на онези Мистерии, за които току-що говорих, Мистериите на Източната Светлина. От тях произлезли Мистериите на Гърция. Затова можем да кажем: От Мистериите на Изтока по-късно тръгнал напред потокът на Духа, онази жива мъдрост с нейните живи практически импулси, за които точно говорих.
В течение на времето тя преминала в Гърция.
Нейното въздействие още може да се проследи в най-древната гръцка цивилизация. Но с напредъка на гръцката цивилизация въздействието отслабвало, водачите изгубили своето древно душевно виждане и разумът все повече се освобождавал от старото ясновидство. От това ръководството на тази цивилизация изгубило своя смисъл, защото това някога имало смисъл само докато водачите били надарени с духовно и душевно виждане, както и с интелигентност. Историята ни казва, че онова, което е имало значение в древни времена, се запазва и в много по-късна епоха. Така намираме човечеството в по-късната гръцка цивилизация все още групирано по начин, който е имал значение за онова древно време, когато водачите на Мистериите действително били пратеници на Боговете.
към текста >>
В
Гърция
намираме разделение на господари и роби.
От това ръководството на тази цивилизация изгубило своя смисъл, защото това някога имало смисъл само докато водачите били надарени с духовно и душевно виждане, както и с интелигентност. Историята ни казва, че онова, което е имало значение в древни времена, се запазва и в много по-късна епоха. Така намираме човечеството в по-късната гръцка цивилизация все още групирано по начин, който е имал значение за онова древно време, когато водачите на Мистериите действително били пратеници на Боговете. Онова, което някога било мъдрост с импулс за живот, се преобразувало в гръцка логика и диалектика, в мъдростта на гърците, мъдрост която вече е принудено бледа, сравнена с нейния стар източен извор. В старите източни времена всеки е знаел защо има хора, които са се подчинявали, когато водачите им давали указания в стопанството.
В Гърция намираме разделение на господари и роби.
Разделението на човечеството още е там, но смисълът постепенно бил изгубен. И онова, което за гърците все още имало голямо значение, тъй като те поне знаели, че то идвало от древните Мистерии, било още по-отслабено като преминало в нашия съвременен образователен живот. В нашия съвременен образователен живот всичко е станало лишено от жива връзка. Днес преследваме една абстрактна наука. Ние вече не намираме връзка между тази отвлечена наука и външния живот.
към текста >>
Потокът от
Гърция
е влязъл в нашите колежи, в нашите основни и средни училища, в целия обществен културен живот на съвременното човечеството.
Разделението на човечеството още е там, но смисълът постепенно бил изгубен. И онова, което за гърците все още имало голямо значение, тъй като те поне знаели, че то идвало от древните Мистерии, било още по-отслабено като преминало в нашия съвременен образователен живот. В нашия съвременен образователен живот всичко е станало лишено от жива връзка. Днес преследваме една абстрактна наука. Ние вече не намираме връзка между тази отвлечена наука и външния живот.
Потокът от Гърция е влязъл в нашите колежи, в нашите основни и средни училища, в целия обществен културен живот на съвременното човечеството.
Днес може да се наблюдава едно странно нещо. Ние срещаме сред хората, с които сме заобиколени някои, които наричаме "благородници", "аристократи". Напразно се опитваме да открием причината защо някоя личност е аристократ, а друга не е, защото човечеството отдавна се е лишило от онова, което разграничава аристократа от неаристократа. Аристократът бил водач в старите източни Мистерии на Светлината. Той можел да бъде аристократ, защото от него идвало всичко, което имало реален и жив импулс в икомическите и политическите дела.
към текста >>
Този поток от Мистериите бил разпространен из южна Европа и после, точно както първият поток преминал през живота на
Гърция
, този втори поток намерил пътя си към хората в Рим, хора нямащи имагинации.
Този втори поток има друг произход, който също лежи далеч назад в еволюцията на човечеството. Той също в основата си бил обединен с Мистериите, и по-точно с Мистериите на Египет. Аз нарекох първия поток "Мистериите на Изтока" или "Мистериите на Светлината". Ще нарека този втори поток "Мистериите на Човека". Тези Мистерии били ориентирани преди всичко да черпят от египетския извор онази мъдрост, която дава силата да се организира човешкия обществен живот, да се установят взаимоотношения между човешките същества.
Този поток от Мистериите бил разпространен из южна Европа и после, точно както първият поток преминал през живота на Гърция, този втори поток намерил пътя си към хората в Рим, хора нямащи имагинации.
Бих могъл да го нарека "потокът на правата". Той поел своя път през Рим. Всичко онова което, малко по малко, в хода на човешката еволюция се е изграждало като юриспруденция, като законови особености в система от правни принципи, е отслабеният остатък от познанието на тези Мистерии на Човека.
към текста >>
Няма да разберем съвременния живот докато не узнаем, че дори и днес хората не са плодотворни нито в духовния, нито в правовия живот; докато не узнаем, че тези и двата сме ги приели отвън първият след като изминал дългия път от Мистериите на Изтока през Мистериите на
Гърция
, а вторият дългия път от Мистериите на Египет през Рим.
Втората нишка в нашата цивилизована бъркотия е достигнала до нас по този начин, но много променена, преобразувана след преминаването си през неимагинативния римски ум.
Няма да разберем съвременния живот докато не узнаем, че дори и днес хората не са плодотворни нито в духовния, нито в правовия живот; докато не узнаем, че тези и двата сме ги приели отвън първият след като изминал дългия път от Мистериите на Изтока през Мистериите на Гърция, а вторият дългия път от Мистериите на Египет през Рим.
Днешното човечеството е безплодно що се отнася до живота на Духа и живота на правата. Бихме могли да изложим много случаи за да докажем това твърдение, но ще бъде достатъчно ако изтъкнем пътищата, поети от Християнството.
към текста >>
123.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 25. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
В изкуството, философията и държавническото изкуство на
Гърция
още действаше много от онова, което произлезе от тази Луциферова инкарнация хиляди години преди Мистерията на Голгота.
Откъде идва това, скъпи приятели? Какво стои всъщност пред нас? Когато пътуваме назад през периодите на човешката еволюция до Мистерията на Голгота ние намираме, рано в хода на източната цивилизация, в онази цивилизация от която се е развила днешната китайска цивилизация, една човешка личност, която бе външното въплъщение на Луцифер. Луцифер наистина е ходел по Земята по онова време в човешко тяло. Той бе онзи, който донесе онази човешка светлина, която намираме в основата на древната пред-Християнска мъдрост с изключение на юдаизма.
В изкуството, философията и държавническото изкуство на Гърция още действаше много от онова, което произлезе от тази Луциферова инкарнация хиляди години преди Мистерията на Голгота.
към текста >>
124.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 28. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
От началото на своята духовна дейност той се е чувствал опонент на Сократ, и никога не се уморяваше да говори за по-голямата стойност на пред-Сократовата
Гърция
отколкото на след-Сократовата.
Връщайки се назад в еволюцията на нашата Земя ние откриваме, предхождаща нашата материалистична цивилизация, Гръко-Латинската цивилизация, продължаваща назад до VIII в. пр.н.е. Ние виждаме, около две хиляди години преди началото на тази Гръко-Латинска епоха да се случва нещо, което можем да опишем така, сякаш старият живот на мъдростта от ранните времена прониква в гръцките земи. Ницше е почувствал това в забележителна степен, дори и патологично.
От началото на своята духовна дейност той се е чувствал опонент на Сократ, и никога не се уморяваше да говори за по-голямата стойност на пред-Сократовата Гърция отколкото на след-Сократовата.
Несъмнено е вярно, че със Сократ за човечеството настъпва велика епоха, епоха която достига своят връх през XIV-XV век. Но тази епоха на Сократ сега е извървяла своя път, завършила е правилно. Сократическата епоха е тази, в която чистата логика и чистата диалектика възникнаха от по-ранната инстинктивна мъдрост. Възникването на чистата логика, на чистата диалектика от древната ясновидска мъдрост е главната характеристика на западната култура. Тази логика, тази диалектика, е оставила своя отпечатък също и върху Християнството, защото теологията на запада е една диалектическа теология.
към текста >>
Но възникналото в
Гърция
като диалектика, като мисъл сведена до абстракция, продължава назад до Мистериите на Изтока.
Несъмнено е вярно, че със Сократ за човечеството настъпва велика епоха, епоха която достига своят връх през XIV-XV век. Но тази епоха на Сократ сега е извървяла своя път, завършила е правилно. Сократическата епоха е тази, в която чистата логика и чистата диалектика възникнаха от по-ранната инстинктивна мъдрост. Възникването на чистата логика, на чистата диалектика от древната ясновидска мъдрост е главната характеристика на западната култура. Тази логика, тази диалектика, е оставила своя отпечатък също и върху Християнството, защото теологията на запада е една диалектическа теология.
Но възникналото в Гърция като диалектика, като мисъл сведена до абстракция, продължава назад до Мистериите на Изтока.
Сред тези Мистерии бяха онези, основали цивилизацията, която по-късно се превърна в китайската. През ранната китайска цивилизация Луцифер се въплъти в човешка форма. Не трябва да скриваме от себе си факта, че Луцифер е живял веднъж във физическо тяло, както и Христос по времето на Мистерията на Голгота ходеше по Земята във физическо тяло. Но е само тесногръдо неразбиране на Луциферовото въплъщение, ако гледаме на всичко, идващо от Луцифер, като "да не се докосва". От Луцифер, например, е възникнало величието на самата Гръцка култура, уникалното древно изкуство, артистичният импулс на човечеството, какъвто самите ние все още го виждаме.
към текста >>
125.
6. Шеста лекция, 7 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
И чак тогава ще възникне едно истинско познание за човека, чак тогава ще се изпълни онзи древен призив, издигнат още в
Гърция
: „Познай себе си!
Знаете ли, скъпи мои приятели, нашата епоха говори за Духа само в общи линии, но тя прави това най-вече от леност и за свое удобство. Ние сме длъжни да достигнем до това състояние, че да говорим за Духа така конкретно, както говорим и за детайлите в природния свят.
И чак тогава ще възникне едно истинско познание за човека, чак тогава ще се изпълни онзи древен призив, издигнат още в Гърция: „Познай себе си!
“
към текста >>
126.
11. Единадесета лекция, 16 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Представете си и края: топлинната смърт на Земята, в която загива всичко, всичко което сме разказвали за Мойсей, за величието на древния Китай, Индия, Персия, Египет, а после и:
Гърция
, Рим, до днешния наш свят.
Да, замислете се над тези неща съвсем сериозно. Приемете за начален пункт на Земното развитие една първична мъглявина, от която се отделят неопределени формации, а после се диференцират различните форми на живот, включително и до човека.
Представете си и края: топлинната смърт на Земята, в която загива всичко, всичко което сме разказвали за Мойсей, за величието на древния Китай, Индия, Персия, Египет, а после и: Гърция, Рим, до днешния наш свят.
Нима върху Земята се разиграват епизоди без начало и край? Разбира се, в този случай историята наистина изглежда безсмислена.
към текста >>
127.
3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Това, което в Изтока и Африка под формата на човешко познание предшествуваше
Гърция
и Рим, беше коренно различно от всичко онова, което гърците осъществиха по толкова забележителен начин, коренно различно от това, което по-късно римляните превърнаха в нещо абстрактно, коренно различно и от „познанието“ в нашата съвременна епоха, която все повече затъва в посредственост и материализъм.
Впрочем човешкото познание прие един съвсем друг характер от този, който притежаваше в миналото, тъкмо с идването на гръцко-римската епоха.
Това, което в Изтока и Африка под формата на човешко познание предшествуваше Гърция и Рим, беше коренно различно от всичко онова, което гърците осъществиха по толкова забележителен начин, коренно различно от това, което по-късно римляните превърнаха в нещо абстрактно, коренно различно и от „познанието“ в нашата съвременна епоха, която все повече затъва в посредственост и материализъм.
към текста >>
Римската логика взе превес над останките от древните имагинации, които все още можеха да се открият в древна
Гърция
.
Този напредък на човешкото познание, което се стремеше да превръща всичко в абстракции, намери своя видим израз най-вече в Рим. Римската цивилизация разви стегнатия, абстрактен и трезв усет за нещата, тя разви една лишена от образ мисъл, накратко Рим разви разсъдъчните форми на човешкото мислене. Докато при гърците ние все още имаме ясното усещане: Ето, божествените образи и изобщо онези свръхсетивни сили, които са в основата на света и Космоса, имат своя богат и недостъпен нам вътрешен живот, то римските богове се превърнаха в абстракции, превърнаха се в отвлечени и сухи понятия.
Римската логика взе превес над останките от древните имагинации, които все още можеха да се открият в древна Гърция.
към текста >>
Всичко, което римляните наследиха като имагинативен свят, идваше от
Гърция
.
Всичко, което римляните наследиха като имагинативен свят, идваше от Гърция.
Римляните напреднаха по пътя на логизма и прозата, те изковаха своя латински език и му предадоха онази желязна и строга логика, с коя то той продължи да формира културното развитие на света в продължение на цели столетия.
към текста >>
Но все пак, и в
Гърция
, и в Рим включително до зазоряването на нашата съвременна епоха се запази нещо, което можем да наречем „традиция на древната мъдрост“.
Но все пак, и в Гърция, и в Рим включително до зазоряването на нашата съвременна епоха се запази нещо, което можем да наречем „традиция на древната мъдрост“.
И тази древна мъдрост е запазена в много по-голяма степен, отколкото си мислят днешните хора.
към текста >>
128.
Съдържание
GA_214 Тайната на троицата
Наука за посвещението на Запад, в
Гърция
и през модерната епоха.
Етерното възприемане на сърцето. Окото на Слънцето, окото на човека. Христос е водачът през смътните събития от сферата на Зодиака. Изживяване опитността на своята собствена Карма. Пробуждането и елементът на Луната.
Наука за посвещението на Запад, в Гърция и през модерната епоха.
Разбиране на историята. Ритмични връзки между Небето и Земята. Постигане на връзка с мъртвите чрез езика на сърцето.
към текста >>
129.
10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
В
Гърция
също, целият духовен живот се гледаше във връзка с едно лекуване на хората, защото се усещаше това: в началото на земната еволюция човекът беше по-здрав и неговата еволюция го водеше прогресивно към отдалечаването все повече и повече от божествено-духовното същество.
И понятията за болест и грях бяха свързани за някогашния човек. Начинът, по който човекът се усещаше тук на земята го задължаваше да намира в самия себе си победата над болестта. Ето защо, все повече и повече на тези някогашни души идваше това съзнание: за възпитанието на нас ни е нужно нещо, което да бъде едно излекуване. Възпитанието е медицина, възпитанието е лечение. И хора, като лечители се появиха малко преди Мистерията на Голгота, като тези, които лекуваха.
В Гърция също, целият духовен живот се гледаше във връзка с едно лекуване на хората, защото се усещаше това: в началото на земната еволюция човекът беше по-здрав и неговата еволюция го водеше прогресивно към отдалечаването все повече и повече от божествено-духовното същество.
Ето какво беше понятието за болест и то беше такова после, от тогава нататък то бе забравено че тя се разпространи в света, в който тогава дойде да се помести исторически Мистерията на Голгота. Защото в тези древни времена, човек изпитваше всичко, що е духовно по отношение на миналото; той си казваше: ако искам да търся духовното, трябва да гледам това, което предшества моето раждане, изкачвайки се в миналото, там е духът. Ето от този дух аз съм роден, и него аз ще намеря отново. Но аз съм се отдалечил от този дух.
към текста >>
И това, което хората в
Гърция
усещаха, това, което живееше в удивителната формула: "по-добре просяк тук на земята, отколкото цар в царството на сенките", това значеше че човечеството се е научило да усеща дълбоко до каква степен се е отдалечило от свръхсетивния свят чрез цялото си същество.
Такова беше основното чувство, което имаха душите в миналото, преди Мистерията на Голгота, от тяхна та връзка със свръхсетивния свят на Отца.
И това, което хората в Гърция усещаха, това, което живееше в удивителната формула: "по-добре просяк тук на земята, отколкото цар в царството на сенките", това значеше че човечеството се е научило да усеща дълбоко до каква степен се е отдалечило от свръхсетивния свят чрез цялото си същество.
В същото време, живееше в човека един дълбок стремеж към този свръхсетивен свят.
към текста >>
130.
11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
През времето на
Гърция
вече, човешкото същество трябваше да влезе във връзка също със силите, с които човек влиза във връзка, когато се развива в посока към констелациите, намиращи се според момента под Земята.
Светът би останал несъвършен, ако имаше този начин на стремеж към познанието, ако човекът се придържаше само към положението на Буда, за да постигне познание.
През времето на Гърция вече, човешкото същество трябваше да влезе във връзка също със силите, с които човек влиза във връзка, когато се развива в посока към констелациите, намиращи се според момента под Земята.
към текста >>
В
Гърция
, започва познаването на това, което зависи от самата Земя: Уранос и Гейа.
В Гърция, започва познаването на това, което зависи от самата Земя: Уранос и Гейа.
Гейа, Земята, е в изходна точка на гръцката митология. И гъркът се стремеше винаги да опознае Мистериите на самата Земя, които са естествено също космични Мистерии, действащи през Земята. Но Мистериите на подземния свят, в буквален смисъл, гъркът искаше също да ги опознае. И така, в Гърция се разви една истинска космология.
към текста >>
И така, в
Гърция
се разви една истинска космология.
В Гърция, започва познаването на това, което зависи от самата Земя: Уранос и Гейа. Гейа, Земята, е в изходна точка на гръцката митология. И гъркът се стремеше винаги да опознае Мистериите на самата Земя, които са естествено също космични Мистерии, действащи през Земята. Но Мистериите на подземния свят, в буквален смисъл, гъркът искаше също да ги опознае.
И така, в Гърция се разви една истинска космология.
към текста >>
131.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
И ето в един прекрасен ден той почувствал, също не съвсем съзнателно, но затова пък много интензивно, той почувствал: да, ако ти би се родил в
Гърция
, ако твоят баща и твоята майка бяха гърци, то тогава ти би станал истински герой.
И така продължило да живее това неопределено чувство, това неосъзнато чувство: ти би трябвало да се родиш при съвсем други родители, съвсем в друго време, в съвсем друга обстановка. И тъй като това неопределено чувство продължавало да живее в неговата душа, то той започнал да не издържа повече.
И ето в един прекрасен ден той почувствал, също не съвсем съзнателно, но затова пък много интензивно, той почувствал: да, ако ти би се родил в Гърция, ако твоят баща и твоята майка бяха гърци, то тогава ти би станал истински герой.
към текста >>
132.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Това настроение на загуба на пра-древното познавателно, художествено и религиозно достояние на човечеството, като тежък гнет е паднало върху по-задълбочените души на антична
Гърция
.
Когато ползвайки се от духовно-научните данни, се взрат към по-древни, значителни личности, изграждали гръцката култура, към тези личности, чиито наследници са били Есхил и Хераклит, тогава намират, че тези личности, доколкото те са били посветени в мистериите, всички са имали еднакво чувство, изхождайки от своите достижения и от своите художествени творчески сили; всички те все още са ги чувствали така, както и Омир, говорейки: «Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев...». Те са чувствали това не като нещо станало лично в тях самите, а като нещо такова, което те при тяхното религиозно усещане са осъществявали съвместно с духовния свят и за което са можели да кажат: човек е преживявал себе си в пра-древните времена като човек тогава, когато, осъществявайки своите най-главни видове дейности, е излизал от своето тяло навън и е имал преживявания съвместно с Боговете. Аз ви показах, как е ставало това с музиката, но и при постигане на мислите е било същото. И тези преживявания след това хората ги изгубили.
Това настроение на загуба на пра-древното познавателно, художествено и религиозно достояние на човечеството, като тежък гнет е паднало върху по-задълбочените души на антична Гърция.
към текста >>
Ние ще разберем истински миналото само тогава, когато съумеем да му противопоставим истинска перспектива за нашето бъдещо развитие, и ако ние съвсем дълбоко, потресаващо дълбоко почувстваме това, което още в антична
Гърция
е усещал дълбоко сетивният човек: «Аз загубих присъствието на Бога», и ако съумеем да противопоставим на това от потресената си, но дълбоко, интензивно стремяща се душа: «Ние искаме да доведем до разцвет и плододаване този дух, чиито зачатък е заложен в нас, за да можем по такъв начин отново да намерим Божественото».
И това ще стане. Един път, при отговор на въпрос, зададен ми при четенето на курс лекции във Висшата школа при Гьотеанума, аз споменах мимоходом, как това става, например, в една област, а именно тогава, когато това вътрешно богатство на усещания, което се преживява в мелодията, ще премине в бъдеще към отделния музикален тон, когато човек ще разбере тайната на всеки отделен тон, когато, с други думи, човек ще може да преживява не само интервалите, но ще може в цялото му вътрешно богатство, в цялото му вътрешно многообразие, да преживее отделния тон като мелодия. Днес за това си нямат и понятие. Но вие виждате тенденцията, вие виждате, как протича движението от септими към квинти, от квинти към терци, от терци - към прима, надолу към единичния музикален тон, и след това - по-нататък. По такъв начин това, което е повлякло някога към загуба на Божественото, трябва в хода на развитие на човечеството да се преобрази; и ако човечеството иска и занапред да живее на земята творчески, а не да загине, то музикалното трябва да се преобрази за земните хора в ново намиране на Божественото.
Ние ще разберем истински миналото само тогава, когато съумеем да му противопоставим истинска перспектива за нашето бъдещо развитие, и ако ние съвсем дълбоко, потресаващо дълбоко почувстваме това, което още в антична Гърция е усещал дълбоко сетивният човек: «Аз загубих присъствието на Бога», и ако съумеем да противопоставим на това от потресената си, но дълбоко, интензивно стремяща се душа: «Ние искаме да доведем до разцвет и плододаване този дух, чиито зачатък е заложен в нас, за да можем по такъв начин отново да намерим Божественото».
към текста >>
133.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 24 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Когато например обръщаме поглед към нещо забележително в древна
Гърция
, към разликата между спартанци и атиняни, трябва да кажем: различието между спартанци и атиняни, което в нашите обикновени книги по история се изобразява много повърхностно, се основава на това, което е произлизало от действията в древните Мистерии, които са влияели различно на спартанците и атиняните.
Когато например обръщаме поглед към нещо забележително в древна Гърция, към разликата между спартанци и атиняни, трябва да кажем: различието между спартанци и атиняни, което в нашите обикновени книги по история се изобразява много повърхностно, се основава на това, което е произлизало от действията в древните Мистерии, които са влияели различно на спартанците и атиняните.
към текста >>
В
Гърция
много голямо внимание се е отделяло на гимнастиката.
В Гърция много голямо внимание се е отделяло на гимнастиката.
Гимнастиката е била основна във възпитанието на детето, защото по заобиколен начин, именно чрез телесност-та, направлявана и ръководена по определен начин, гърците са въздействали върху духовно-душевното. При спартанците и атиняните това е ставало по различен начин. Спартанците на първо място са се грижели чрез гимнастическите упражнения да развиват децата така, че това, което вътрешно действа в тялото, изцяло да се изработва единствено чрез самото тяло. Затова спартанското дете се е приучавало да прави своите упражнения независимо от времето.
към текста >>
134.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Този, който изучава само външната история, ще намери много величествено, прекрасно, възвисяващо и просветляващо ума, когато исторически хвърли поглед към древния източен свят, когато исторически се вгледа към древна
Гърция
, към древния Рим; много може той да преживее, преминавайки през средновековието, да кажем, до времената на Карл Велики.
А сега ви моля да обърнете внимание на едно нещо.
Този, който изучава само външната история, ще намери много величествено, прекрасно, възвисяващо и просветляващо ума, когато исторически хвърли поглед към древния източен свят, когато исторически се вгледа към древна Гърция, към древния Рим; много може той да преживее, преминавайки през средновековието, да кажем, до времената на Карл Велики.
Обаче вижте колко бедни стават външните исторически съобщения за времето, което започва няколко столетия след възникването на Християнството и завършва приблизително през девето, десето столетие. Погледнете историческите трудове: във всички стари честни исторически трудове навсякъде ще намерите само съвсем кратки описания на това време, ще намерите много малко относно тези столетия. Едва по-късно нещата отново започват да стават по-подробни. Най-новите историци, малко професорски срамувайки се от факта, че материалът е толкова лош, вследствие на това, че те не описват нещо, което знаят, измислят всякакви фантастични конструкции и ги разполагат в тези столетия. Обаче всичко това е безсмислица.
към текста >>
Едното течение вървяло по заобиколен път през
Гърция
и Рим, вървяло от Изток.
Сега се срещнали две велики течения. Вижте, всичко което сега ви говоря, го говоря, собствено, само като терминология, без ни най-малко желание да хвърлям дори сянка на симпатия или антипатия, само за да опиша историческата необходимост. Срещнали се две течения.
Едното течение вървяло по заобиколен път през Гърция и Рим, вървяло от Изток.
То разчитало на все повече и повече проникващата в човечеството способност, основаваща се на разсъдъка и способността на сетивните органи, където действало това, което съществувало като исторически спомен за външно зримите, външно преживяните събития. От Палестина през Гърция и Рим се разпространила вестта, възприета по-късно от хората в техния религиозен живот, вестта за това, което в сетивно-физическия свят се разиграло в Палестина, благодарение на Бога Христос. Било е съобразено с разбирането на хората, било е насочено към това, което днес наричаме обикновено, основано на разбирането и външните сетива съзнание. Това се разпространило по величествен начин. Но в края на краищата то изместило произлизащото от Запад, от Хиберния, и което в качеството си на последен отглас на старата, инстинктивна земна мъдрост се съобразявало с древната, избухваща само в новата съзнателност, спиритуална мъдрост на човечеството.
към текста >>
От Палестина през
Гърция
и Рим се разпространила вестта, възприета по-късно от хората в техния религиозен живот, вестта за това, което в сетивно-физическия свят се разиграло в Палестина, благодарение на Бога Христос.
Сега се срещнали две велики течения. Вижте, всичко което сега ви говоря, го говоря, собствено, само като терминология, без ни най-малко желание да хвърлям дори сянка на симпатия или антипатия, само за да опиша историческата необходимост. Срещнали се две течения. Едното течение вървяло по заобиколен път през Гърция и Рим, вървяло от Изток. То разчитало на все повече и повече проникващата в човечеството способност, основаваща се на разсъдъка и способността на сетивните органи, където действало това, което съществувало като исторически спомен за външно зримите, външно преживяните събития.
От Палестина през Гърция и Рим се разпространила вестта, възприета по-късно от хората в техния религиозен живот, вестта за това, което в сетивно-физическия свят се разиграло в Палестина, благодарение на Бога Христос.
Било е съобразено с разбирането на хората, било е насочено към това, което днес наричаме обикновено, основано на разбирането и външните сетива съзнание. Това се разпространило по величествен начин. Но в края на краищата то изместило произлизащото от Запад, от Хиберния, и което в качеството си на последен отглас на старата, инстинктивна земна мъдрост се съобразявало с древната, избухваща само в новата съзнателност, спиритуална мъдрост на човечеството. Нещо се разпространило от Хиберния в Европа и то, по отношение на просветлената мъдрост, не разчитало на сетивния поглед, на свидетелства, на които можем да се позовем като на исторически съществуващи. Тук се разпространявали култове, учения на мъдростта като хибернийските култове, като хибернийските учения на мъдростта, които се съобразявали с това, което просветлява човека от духовния свят, даже и тогава, когато, като Мистерията на Голгота, на друго място на Земята, едновременно се разиграва и във физическата действителност.
към текста >>
135.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Всъщност всичко се подготвяло вече от много време и е можело да стане само благодарение на факта, че много от древната същност на Мистериите е било забравено, докато в
Гърция
още е съществувало.
Всъщност всичко се подготвяло вече от много време и е можело да стане само благодарение на факта, че много от древната същност на Мистериите е било забравено, докато в Гърция още е съществувало.
Тогава тези гръцки Мистерии са се делили на два вида. Единият бил този, в който преимуществено се занимавали с насочването на човешките сетива към духовните светове, към мировото ръководство и мировата ориентация в духа; в другия вид се занимавали с тайните на природата, особено с господстващите в природата сили и същества, стоящи зад земните власти. Цялото посвещение преминавало през двата рода Мистерии. Тогава за преминалите посвещение са казвали, че те са възприели в себе си както тайните на Отца, Мистериите на Зевс, така и тайните на Майката, тайните на Деметра. И когато обръщаме взор към тези времена, наред с духовното съзерцание, достигащо висшите сфери, макар и вече с някаква абстрактност, но все пак достигащо до висшите сфери, ние намираме и напредващото в дълбочина съзерцание на природата и - което има особено, първостепенно значение - съединението на двете.
към текста >>
На това съединяване на двете, което днес не се отчита, че човек съдържа в себе си определени външни природни вещества, а други природни вещества не съдържа, на него се обръщало най-дълбоко внимание в Хтоническите Мистерии на
Гърция
.
На това съединяване на двете, което днес не се отчита, че човек съдържа в себе си определени външни природни вещества, а други природни вещества не съдържа, на него се обръщало най-дълбоко внимание в Хтоническите Мистерии на Гърция.
Знаете, че човек има в своя организъм желязо. Той съдържа в себе си и други метали: калций, натрий, магнезий и т.н. Но някои метали е невъзможно да се намерят в него, ако се търсят с обичайните научни средства и анализираме човека по отношение на веществения състав. Така, от гледна точка на външното изследване, човек не съдържа в себе си олово, мед, живак, калай, сребро, злато.
към текста >>
Относно най-древните посвещавани в
Гърция
действително може да се каже, че те са били на мнението, че това е само привидно.
Относно най-древните посвещавани в Гърция действително може да се каже, че те са били на мнението, че това е само привидно.
Защото те са били дълбоко проникнати от познанието, че човек е истински микрокосмос, т.е. носи в себе си всичко, което го има в света.
към текста >>
Трябва да се приеме -така учил ученикът в Хтоническите Мистерии в
Гърция
, - че някога Сатурн се е отделил от всеобщата планетарна форма, която някога е имала Земята, и че това особено разпределение на оловото се е извършило тогава, когато Сатурн се е отделил от всеобщата планетарна форма.
След това ученикът от гръцките Хтонически Мистерии изучавал, че също, както Земята е планета, безкрайно богата на желязо, планета, за която жителите на другите планети биха могли да кажат, че тя е богата на желязо и в това отношение й е родствен само Марс, - че също, както Земята е богата на желязо, Сатурн е богат на олово. Каквото за Земята е желязото, такова за Сатурн е оловото.
Трябва да се приеме -така учил ученикът в Хтоническите Мистерии в Гърция, - че някога Сатурн се е отделил от всеобщата планетарна форма, която някога е имала Земята, и че това особено разпределение на оловото се е извършило тогава, когато Сатурн се е отделил от всеобщата планетарна форма.
Сатурн, така да се каже, заграбва в себе си оловото и го задържа посредством своята собствена планетарна жизнена сила и благодарение на своята собствена планетарна топлина в такова състояние, че то може да пронизва цялата планетарна система, към която се отнася и нашата Земя, с тези фино разпределени оловни сили.
към текста >>
Ние можем да намерим следи също и от това, което се съобщавало на посвещавания в
Гърция
, което този ученик се учил да разбира - а именно как действа оловото.
Така че трябва да си представите Земята, а в далечината - Сатурн, който изпълва цялата планетарна система с фино олово, с фина оловна субстанция. Тази фина оловна субстанция въздейства върху човека.
Ние можем да намерим следи също и от това, което се съобщавало на посвещавания в Гърция, което този ученик се учил да разбира - а именно как действа оловото.
Той научавал, че нашите външни сетива, а именно зрителното сетиво би погълнало целия човек, не би му позволило да стигне до самостоятелност. Човек само би виждал, без да бъде в състояние да осмисли видяното, да отстъпи от видяното и да каже: Аз виждам. Той би бил препълнен от зрението, ако го нямаше въздействието на оловото. Това въздействие на оловото прави човека самостоятелен, противопоставя го като Аз на възприемчивостта на външния свят, който живее в него. Тези сили на оловото навлизат отначало в етерното тяло, а после от етерното тяло по определен начин се просмукват във физическото тяло на човека.
към текста >>
Ето така - непосредствено докосвайки се до взаимовръзките на човека с Космоса - се занимавали в
Гърция
с това, което по-късно в карикатурна форма се наричало Астрология.
Ето така - непосредствено докосвайки се до взаимовръзките на човека с Космоса - се занимавали в Гърция с това, което по-късно в карикатурна форма се наричало Астрология.
Тук е имало истинска мъдрост, защото в звездата виждали не просто намираща се горе светлинна точка или петно; в звездата виждали живо духовно същество, а във връзка с това живо духовно същество и човешкото същество на Земята.
към текста >>
Той се приближавал, така да се каже, към най-свещеното даже и в
Гърция
.
След като преминел през такова преживяване пред бащината и майчината статуи и то потънело в душата му, тогава в него оживявали двете противоположни сили, силата на Космоса и силата на Земята.
Той се приближавал, така да се каже, към най-свещеното даже и в Гърция.
Тук пред него се появявала картина: женски образ, кърмещ от гърдите си дете. След това той се въвеждал в разбирането на думите: Това е бог Якхос, който идва. Така гръцкият ученик отрано се подготвял да разбира Мистерията на Христос.
към текста >>
И по заобиколен път чрез Теофраст и по други пътища те се разпространили в
Гърция
и Рим и образували в средновековието съдържанието на мъдростта за тези, които действали в цивилизацията като учители по философия в Средна Европа.
И това, което Аристотел е трябвало да даде, е приело двояк път. Единият е бил пътят на така наречените логически съчинения, тези логически съчинения, които изнесли от древната елевзинска мъдрост най-устойчивите мисли. Тези съчинения заедно с трошици от естествознанието е предал Аристотел на своя ученик Теофраст.
И по заобиколен път чрез Теофраст и по други пътища те се разпространили в Гърция и Рим и образували в средновековието съдържанието на мъдростта за тези, които действали в цивилизацията като учители по философия в Средна Европа.
към текста >>
136.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Когато в гръцкия живот се приближим към времето, когато външнополитическото величие на
Гърция
залязло в някакъв хаос на народите и на сцената излизат македонците, тогава откриваме как всъщност нещо се е вляло в човешкото знание, в човешкото познание, с което миналия път тук се запознахме, под формата на аристотелизъм, което Александър Велики в духовен смисъл направил задача за своя народ.
Когато в гръцкия живот се приближим към времето, когато външнополитическото величие на Гърция залязло в някакъв хаос на народите и на сцената излизат македонците, тогава откриваме как всъщност нещо се е вляло в човешкото знание, в човешкото познание, с което миналия път тук се запознахме, под формата на аристотелизъм, което Александър Велики в духовен смисъл направил задача за своя народ.
Когато разглеждаме македонците, които, от една страна, са кулминация, а от друга - упадък на Гърция, виждаме, противно на това, което ни предлага външната история, която всъщност представлява установена басня, в подосновите на съзнанието се проявява импулс, излизащ от Мистериите, до които много близо е стоял Аристотел, макар и външно той никога да не е говорил за това. Това са били Мистериите, които в най-широк смисъл с цялата си жизненост са будили в своите слушатели съзнание, че целият свят е теогония, развитие на Богове, че светът има съвсем илюзорен образ, ако се счита, че нещо друго, освен Богове, се развива в света. Боговете представят чрез себе си същностното в света; Боговете имат преживявания в този свят; Боговете извършват действия. Това, което се вижда като облаци, което се чува като гръм, което се възприема като мълнии, което на Земята се възприема като река и планина, което на Земята се възприема в минералното царство, всичко това са откровения, изражения на съдбата на Боговете, скрити зад тях. Също и това, което външно е в облака, в мълнията и гърма, в дървото и гората, в реката и планината, не е нещо друго, а животът на Боговете, които пребивават навсякъде, откривайки се по такъв начин, както кожата на човек изявява вътрешната му душевност.
към текста >>
Когато разглеждаме македонците, които, от една страна, са кулминация, а от друга - упадък на
Гърция
, виждаме, противно на това, което ни предлага външната история, която всъщност представлява установена басня, в подосновите на съзнанието се проявява импулс, излизащ от Мистериите, до които много близо е стоял Аристотел, макар и външно той никога да не е говорил за това.
Когато в гръцкия живот се приближим към времето, когато външнополитическото величие на Гърция залязло в някакъв хаос на народите и на сцената излизат македонците, тогава откриваме как всъщност нещо се е вляло в човешкото знание, в човешкото познание, с което миналия път тук се запознахме, под формата на аристотелизъм, което Александър Велики в духовен смисъл направил задача за своя народ.
Когато разглеждаме македонците, които, от една страна, са кулминация, а от друга - упадък на Гърция, виждаме, противно на това, което ни предлага външната история, която всъщност представлява установена басня, в подосновите на съзнанието се проявява импулс, излизащ от Мистериите, до които много близо е стоял Аристотел, макар и външно той никога да не е говорил за това.
Това са били Мистериите, които в най-широк смисъл с цялата си жизненост са будили в своите слушатели съзнание, че целият свят е теогония, развитие на Богове, че светът има съвсем илюзорен образ, ако се счита, че нещо друго, освен Богове, се развива в света. Боговете представят чрез себе си същностното в света; Боговете имат преживявания в този свят; Боговете извършват действия. Това, което се вижда като облаци, което се чува като гръм, което се възприема като мълнии, което на Земята се възприема като река и планина, което на Земята се възприема в минералното царство, всичко това са откровения, изражения на съдбата на Боговете, скрити зад тях. Също и това, което външно е в облака, в мълнията и гърма, в дървото и гората, в реката и планината, не е нещо друго, а животът на Боговете, които пребивават навсякъде, откривайки се по такъв начин, както кожата на човек изявява вътрешната му душевност. А ако Боговете са навсякъде, тогава следва да се различават - така са учили учениците в Мистериите от северна Гърция - малки Богове, които са отделните същества в природата и нейните процеси и велики Богове, проявяващи се като същност на Слънцето, Марс, Меркурий и нещо четвърто, което не е можело да се направи външно видимо, представяйки го като образ или някаква форма.
към текста >>
А ако Боговете са навсякъде, тогава следва да се различават - така са учили учениците в Мистериите от северна
Гърция
- малки Богове, които са отделните същества в природата и нейните процеси и велики Богове, проявяващи се като същност на Слънцето, Марс, Меркурий и нещо четвърто, което не е можело да се направи външно видимо, представяйки го като образ или някаква форма.
Когато разглеждаме македонците, които, от една страна, са кулминация, а от друга - упадък на Гърция, виждаме, противно на това, което ни предлага външната история, която всъщност представлява установена басня, в подосновите на съзнанието се проявява импулс, излизащ от Мистериите, до които много близо е стоял Аристотел, макар и външно той никога да не е говорил за това. Това са били Мистериите, които в най-широк смисъл с цялата си жизненост са будили в своите слушатели съзнание, че целият свят е теогония, развитие на Богове, че светът има съвсем илюзорен образ, ако се счита, че нещо друго, освен Богове, се развива в света. Боговете представят чрез себе си същностното в света; Боговете имат преживявания в този свят; Боговете извършват действия. Това, което се вижда като облаци, което се чува като гръм, което се възприема като мълнии, което на Земята се възприема като река и планина, което на Земята се възприема в минералното царство, всичко това са откровения, изражения на съдбата на Боговете, скрити зад тях. Също и това, което външно е в облака, в мълнията и гърма, в дървото и гората, в реката и планината, не е нещо друго, а животът на Боговете, които пребивават навсякъде, откривайки се по такъв начин, както кожата на човек изявява вътрешната му душевност.
А ако Боговете са навсякъде, тогава следва да се различават - така са учили учениците в Мистериите от северна Гърция - малки Богове, които са отделните същества в природата и нейните процеси и велики Богове, проявяващи се като същност на Слънцето, Марс, Меркурий и нещо четвърто, което не е можело да се направи външно видимо, представяйки го като образ или някаква форма.
Това са били великите Богове, великите Богове на планетите, тези велики Богове на планетите, към които се обръщали така, че взорът на човека се отправял в мировото пространство, при това не само очите му, но и сърцето му е трябвало да вижда това, което е живеело в Слънцето, Марс и Меркурий, но което живее не само в това малко кръгче в мировото пространство, а живее навсякъде в него, и което преди всичко напира към човека. И после, след като отначало в ученика от северните гръцки Мистерии е бивал пробуден, бих могъл да кажа, величественият импулс чрез това, че взорът му е бил отправен към самите сфери на планетите, после взорът му толкова човешки се задълбочавал, че очите му в определена степен се обхващали от сърцето и той започвал да вижда душевно. Тогава ученикът разбирал защо на олтара пред него поставяли три символично оформени стомни.
към текста >>
137.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Всичко описано е в тясна връзка с това, което е трябвало да се изработи още в древна
Гърция
, когато е възникнала необходимост описаните вчера и онзи ден Самотракийски Мистерии, Мистериите на Кабирите, да бъдат отслабени до философията на Аристотел, която след това именно в Средновековието е играла такава голяма роля; тогава, именно до петнадесетото столетие, под повърхността на аристотелизма по трагически начин е продължавало да действа това, от което се опитах да обрисувам тук само малък фрагмент.
Всичко описано е в тясна връзка с това, което е трябвало да се изработи още в древна Гърция, когато е възникнала необходимост описаните вчера и онзи ден Самотракийски Мистерии, Мистериите на Кабирите, да бъдат отслабени до философията на Аристотел, която след това именно в Средновековието е играла такава голяма роля; тогава, именно до петнадесетото столетие, под повърхността на аристотелизма по трагически начин е продължавало да действа това, от което се опитах да обрисувам тук само малък фрагмент.
Зад македонските времена, чак до Гърция, се е простирала същността на Мистериите - по-подробно за това ще бъде казано в следващите исторически лекции, - същност, взираща се дълбоко в тайните на мировите субстанции, в тяхната взаимовръзка с космическите Интелигенции, същност на Мистериите, при която слизали от космическите Интелигенции към природните духове. Взорът бил сякаш обхванат, прикован от тези космически Интелигенции, но бил насочен към природните духове. Тази криза е станала по времето на Аристотел-Александър. В това, което тук навсякъде е ставало, е могло да се види, вглеждайки се в аристотелизма, че абстракциите на Аристотел се основават на древната същност на Мистериите. Бих казал: този, който знае как стоят нещата с тайната въглерод-сребро, а после чете забележките на Аристотел, достигнали до следващите времена - защото най-значителните от тях не са достигнали до следващите поколения, - чете написаното там относно тайната на Луната и веднага разбира каква е връзката с тези древни времена.
към текста >>
Зад македонските времена, чак до
Гърция
, се е простирала същността на Мистериите - по-подробно за това ще бъде казано в следващите исторически лекции, - същност, взираща се дълбоко в тайните на мировите субстанции, в тяхната взаимовръзка с космическите Интелигенции, същност на Мистериите, при която слизали от космическите Интелигенции към природните духове.
Всичко описано е в тясна връзка с това, което е трябвало да се изработи още в древна Гърция, когато е възникнала необходимост описаните вчера и онзи ден Самотракийски Мистерии, Мистериите на Кабирите, да бъдат отслабени до философията на Аристотел, която след това именно в Средновековието е играла такава голяма роля; тогава, именно до петнадесетото столетие, под повърхността на аристотелизма по трагически начин е продължавало да действа това, от което се опитах да обрисувам тук само малък фрагмент.
Зад македонските времена, чак до Гърция, се е простирала същността на Мистериите - по-подробно за това ще бъде казано в следващите исторически лекции, - същност, взираща се дълбоко в тайните на мировите субстанции, в тяхната взаимовръзка с космическите Интелигенции, същност на Мистериите, при която слизали от космическите Интелигенции към природните духове.
Взорът бил сякаш обхванат, прикован от тези космически Интелигенции, но бил насочен към природните духове. Тази криза е станала по времето на Аристотел-Александър. В това, което тук навсякъде е ставало, е могло да се види, вглеждайки се в аристотелизма, че абстракциите на Аристотел се основават на древната същност на Мистериите. Бих казал: този, който знае как стоят нещата с тайната въглерод-сребро, а после чете забележките на Аристотел, достигнали до следващите времена - защото най-значителните от тях не са достигнали до следващите поколения, - чете написаното там относно тайната на Луната и веднага разбира каква е връзката с тези древни времена.
към текста >>
138.
Съдържание
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Времевата памет започва от времето на колонизацията на
Гърция
.
Духовната история на човечеството във връзка с развитието на паметта. Днешните представи за мисъл, чувство и воля и техните еквиваленти в праисторическите ориенталски народи: вместо умствени образи – преживяване на главата като отражение на цялата Земя; вместо емоционални преживявания – преживяване на гърдите и собственото сърце като образ на земното обкръжение и Слънцето; вместо индивидуална воля – осъзнаване на собствената човешка същност в движенията на крайниците и възприемане чрез това на връзката със звездния свят. Развитие на паметта: локализирана памет, свързана с външни знаци; произход на паметниците. Ритмическата памет като източник на метричната поезия.
Времевата памет започва от времето на колонизацията на Гърция.
към текста >>
Проблемът със смъртта в
Гърция
.
В съня си възприема съществата от третата йерархия, а в най-дълбокия сън се докосва и до света на втората йерархия. Съзнанието на посветените е днешното будно съзнание. Изучаване на четене и писане преди и днес. Контрастът между високодуховни представи за нещата и жестоки войни за завладяване. Жизнените сили приглушават съзнанието, а силите на смъртта са източник на разумност – жестоките битки са всъщност импулс за развитие.
Проблемът със смъртта в Гърция.
Троянската война като война на предчувствие и страх.
към текста >>
Замяна на реалната връзка с Божественото на Изток с негови образи и картини в
Гърция
; зависимост на откровенията от времето и мястото на Изток; зависимост само от подготовка и зрелостта на личността в
Гърция
.
В древните мистерии моралните импулси не са строго отделени от природните. Човешкото същество отделя от себе си растителния свят, който е приет от Земята. Човек отхвърля животните и те изостават в развитието си. Разликите между древните мистерии и гръцките мистерии.
Замяна на реалната връзка с Божественото на Изток с негови образи и картини в Гърция; зависимост на откровенията от времето и мястото на Изток; зависимост само от подготовка и зрелостта на личността в Гърция.
Ефес – ехо от непосредствена реалност на духа, но вече независещо от пространството и времето. Необходимостта да се записва историята възниква със загубата на способността да се виждат образите на събитията – появява се Херодот. Ефес като последния духовен пристан за източната мъдрост. Денят на раждането на Александър е денят на опожаряването на храма в Ефес. Импулсът на Александър да установи духовен Ефес.
към текста >>
139.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Но ако не отчитаме количеството натрупани знания, в останалото е прието да се смята, че душевното устройство, свойствено на съвременния човек, са имали и в Древна
Гърция
и в Древния Изток.
Съвременната епоха обаче, е крайно пристрастна относно еволюцията на човека и човечеството. Преди всичко се смята, че човек за цялото време, което наричаме история, - ако вземем живота на душата и духа му, - е оставал в общи линии такъв, какъвто е сега. По отношение на нивото на познание е прието да се смята, че в древни времена човешките същества са били като деца, че са вярвали във всевъзможни фантазии и че едва сега човек е добил разум в научен смисъл.
Но ако не отчитаме количеството натрупани знания, в останалото е прието да се смята, че душевното устройство, свойствено на съвременния човек, са имали и в Древна Гърция и в Древния Изток.
Дори и да се допускат отделни видоизменения в детайлите, то като цяло се предполага, че за целия исторически период в живота на душата нищо не се е изменило. След това преминават към доисторическия живот на човека и казват, че там нищо автентично не е известно. Задълбочавайки се по-нататък, обрисуват човека в образа на някакво животно. По такъв начин, поначало, когато задълбават в историческото минало, виждат душевният живот претърпяващ сравнително неголеми изменения. А после картината изчезва в някаква мъгла и се появява човека в неговото животинско несъвършенство като вид висш примат.
към текста >>
Епохата на прехода от ритмическа памет към времева е времето, когато Древният Изток е колонизирал
Гърция
, момент, описван в историята като появяване на колониите, разпространявани в Европа от Азия.
Да извикаме в ума си този момент в човешката еволюция, когато ритмическата памет е преминавала във времева, когато за пръв път се е появила тази памет, която ние с нашата абстрактна ограниченост на мисленето считаме за съвсем естествена; памет, с помощта на която ние извикваме нещо в образна форма, без да се нуждаем повече за възпроизвеждането от полусъзнателни или безсъзнателни ритмични повторения.
Епохата на прехода от ритмическа памет към времева е времето, когато Древният Изток е колонизирал Гърция, момент, описван в историята като появяване на колониите, разпространявани в Европа от Азия.
Когато гърците са разказвали за героите, които дошли от Азия и Египет, за да се заселят на гръцка земя, те всъщност разказвали, как великите герои излезли от страните на ритмическата памет в търсене на климат, където ритмическата памет е можела да премине във времева, в помнене във времето.
към текста >>
При това можем съвсем точно да определим времето на подем на
Гърция
.
При това можем съвсем точно да определим времето на подем на Гърция.
Защото това, което на Изток е наречено прародител на Гърция, е било обител на хора със силно развита ритмическа памет. Там е живеел ритъмът. Наистина, Древният Изток може да бъде правилно разбран само тогава, когато виждаме в него страна на ритъма. И ако разполагаме рая във времето не по-далеч, отколкото това прави Библията, ако го отнесем към Азия, ние трябва да го разглеждаме като страна, където най-чисти ритми огласят Космоса и отново избухват в човека като ритмическа памет, - страна, където човек е обитавал не само като приемник на космическия ритъм, но и като творец на ритъма в Космоса.
към текста >>
Защото това, което на Изток е наречено прародител на
Гърция
, е било обител на хора със силно развита ритмическа памет.
При това можем съвсем точно да определим времето на подем на Гърция.
Защото това, което на Изток е наречено прародител на Гърция, е било обител на хора със силно развита ритмическа памет.
Там е живеел ритъмът. Наистина, Древният Изток може да бъде правилно разбран само тогава, когато виждаме в него страна на ритъма. И ако разполагаме рая във времето не по-далеч, отколкото това прави Библията, ако го отнесем към Азия, ние трябва да го разглеждаме като страна, където най-чисти ритми огласят Космоса и отново избухват в човека като ритмическа памет, - страна, където човек е обитавал не само като приемник на космическия ритъм, но и като творец на ритъма в Космоса.
към текста >>
Колонизацията на
Гърция
отбелязва прехода от ритмическа памет към времева, тоест към тази, която носим и до сега вътре в нас.
Моментът, който определихме като преход от локализирана към ритмическа памет е времето на залеза на древна Атлантида и миграцията на първите следатлантски народи на изток по направление на Азия. Защото отначало имаме миграция от древна Атлантида - континента, който сега образува дъното на Атлантическия океан, - напряко през Европа към Азия, а след това обратна миграция на култури от Азия в Европа (виж рис. на стр. 11). Миграцията на атлантските народи в Азия ознаменува прехода от локализирана памет към ритмическа, която намира по-късно своя завършек в духовния живот на Азия.
Колонизацията на Гърция отбелязва прехода от ритмическа памет към времева, тоест към тази, която носим и до сега вътре в нас.
към текста >>
140.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Но когато прехвърляме погледа си от Азия към
Гърция
, ние намираме съвсем друго развитие.
Всичко това, разбрано като формообразуващо начало в социалния живот на човечеството, е основна особеност в историческото развитие на Древния Изток. И движещата сила за по-нататъшното развитие се е намирала в търсенето на взаимна адаптация между млади и стари раси, за да могат младите раси да съзряват чрез общуването с по-старите, чиито души са покорявали. И колкото и далеко да поглеждаме назад в Азия, навсякъде ще намерим, как млади раси, неспособни от самите себе си да развият разсъдъчна способност, я придобиват чрез завоевателни войни.
Но когато прехвърляме погледа си от Азия към Гърция, ние намираме съвсем друго развитие.
Повсеместно в Гърция в момента на пълен разцвет на гръцката култура ние намираме хора, които макар и да са могли да познаят старостта, не са били способни да пронижат стареенето с пълнотата на духовността. Многократно съм насочвал вниманието ви към мъдрото гръцко изречение: "По-добре просяк в света на живите, отколкото цар в царството на сенките."* Гърците не са съумели да решат проблема със смъртта нито вън в природата, нито при човека. От друга страна, те все пак са имали в себе си смъртта. И така, в Гърция ние намираме не жажда за рефлективно съзнание, а предчувствие и страх от смъртта. Младите източни народи не са усещали подобен страх: те са тръгвали към завоевание, ако в качеството си на раса са се оказвали неспособни да преживяват смъртта по естествен начин.
към текста >>
Повсеместно в
Гърция
в момента на пълен разцвет на гръцката култура ние намираме хора, които макар и да са могли да познаят старостта, не са били способни да пронижат стареенето с пълнотата на духовността.
Всичко това, разбрано като формообразуващо начало в социалния живот на човечеството, е основна особеност в историческото развитие на Древния Изток. И движещата сила за по-нататъшното развитие се е намирала в търсенето на взаимна адаптация между млади и стари раси, за да могат младите раси да съзряват чрез общуването с по-старите, чиито души са покорявали. И колкото и далеко да поглеждаме назад в Азия, навсякъде ще намерим, как млади раси, неспособни от самите себе си да развият разсъдъчна способност, я придобиват чрез завоевателни войни. Но когато прехвърляме погледа си от Азия към Гърция, ние намираме съвсем друго развитие.
Повсеместно в Гърция в момента на пълен разцвет на гръцката култура ние намираме хора, които макар и да са могли да познаят старостта, не са били способни да пронижат стареенето с пълнотата на духовността.
Многократно съм насочвал вниманието ви към мъдрото гръцко изречение: "По-добре просяк в света на живите, отколкото цар в царството на сенките."* Гърците не са съумели да решат проблема със смъртта нито вън в природата, нито при човека. От друга страна, те все пак са имали в себе си смъртта. И така, в Гърция ние намираме не жажда за рефлективно съзнание, а предчувствие и страх от смъртта. Младите източни народи не са усещали подобен страх: те са тръгвали към завоевание, ако в качеството си на раса са се оказвали неспособни да преживяват смъртта по естествен начин.
към текста >>
И така, в
Гърция
ние намираме не жажда за рефлективно съзнание, а предчувствие и страх от смъртта.
И колкото и далеко да поглеждаме назад в Азия, навсякъде ще намерим, как млади раси, неспособни от самите себе си да развият разсъдъчна способност, я придобиват чрез завоевателни войни. Но когато прехвърляме погледа си от Азия към Гърция, ние намираме съвсем друго развитие. Повсеместно в Гърция в момента на пълен разцвет на гръцката култура ние намираме хора, които макар и да са могли да познаят старостта, не са били способни да пронижат стареенето с пълнотата на духовността. Многократно съм насочвал вниманието ви към мъдрото гръцко изречение: "По-добре просяк в света на живите, отколкото цар в царството на сенките."* Гърците не са съумели да решат проблема със смъртта нито вън в природата, нито при човека. От друга страна, те все пак са имали в себе си смъртта.
И така, в Гърция ние намираме не жажда за рефлективно съзнание, а предчувствие и страх от смъртта.
Младите източни народи не са усещали подобен страх: те са тръгвали към завоевание, ако в качеството си на раса са се оказвали неспособни да преживяват смъртта по естествен начин.
към текста >>
141.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Те преживели в жива и наситена реалност това, което в следомирова
Гърция
е било само прекрасен отзвук на нещо отминало.
Задълбочаване на душата преживели и двете индивидуалности, за които говорихме. Това е било, все едно огромна вълна се надигнала от дълбините на цивилизацията от онези времена и се стоварила върху душите на тези двамата.
Те преживели в жива и наситена реалност това, което в следомирова Гърция е било само прекрасен отзвук на нещо отминало.
към текста >>
И може да се каже: доколкото вече в самата
Гърция
са останали само отзвуци на предишната реалност и това, което е било действителност, се трансформирало в образите на героите от легендите (в които, обаче, все още ясно се забелязвали знаци от изначалната реалност); доколкото в
Гърция
драматичният елемент на изначалната реалност е придобил живот в Есхил, - то в Ефес, собствено, е оставала възможност за това, че при потапяне в дълбоката тъмнина на мистериите човек да усети отзвуци от тази древна реалност, когато още е живеел в непосредствена взаимовръзка с божествено-духовния свят.
Именно в Ефес е можело да имаш, като че закъсняло преживяване на всичко това. Ефес е бил това място, където също живял Хераклит и където толкова много от древната реалност е можело все още да бъде преживяна даже в късната гръцка епоха чак до VI-V век пр.Р.Х. В Ефес все още е можело да се има усещане за цялостната реалност, в която някога е живеел човек, - в онези дни, когато той още е имал непосредствено отношение към божествено-духовното, когато Азия е била за него само най-ниското от небесата, когато той още е имал връзка с висшите небеса, обемащи низшето. В онези далечни времена човек преживявал в Азия присъствието на природните духове, а по-високо – присъствието на Ангелите, Архангелите и т.н., а още по-високо – на Властите и останалите йерархии.
И може да се каже: доколкото вече в самата Гърция са останали само отзвуци на предишната реалност и това, което е било действителност, се трансформирало в образите на героите от легендите (в които, обаче, все още ясно се забелязвали знаци от изначалната реалност); доколкото в Гърция драматичният елемент на изначалната реалност е придобил живот в Есхил, - то в Ефес, собствено, е оставала възможност за това, че при потапяне в дълбоката тъмнина на мистериите човек да усети отзвуци от тази древна реалност, когато още е живеел в непосредствена взаимовръзка с божествено-духовния свят.
Главна особеност на гърка е било това, че той взел древното преживяване на Космоса от човека и го потопил в мита, в прекрасното, в стихията на изкуството, преобразувайки го в образи, които му се стрували по човечни и близки.
към текста >>
Сега трябва да се обърнем към времето, когато, от една страна, гръцката цивилизация достигнала върха си, когато гордо нанесла в персийските войни сякаш последен удар по древната азиатска реалност, а от друга –
Гърция
вече започвала да клони към упадък.
Сега трябва да се обърнем към времето, когато, от една страна, гръцката цивилизация достигнала върха си, когато гордо нанесла в персийските войни сякаш последен удар по древната азиатска реалност, а от друга – Гърция вече започвала да клони към упадък.
Ние трябва да си обрисуваме, какво е трябвало да преживява човека от тази епоха, ако още е носил в душата си ясен отзвук на това, което някога е било божествено-духовна земна реалност в тялото, душата и духа на човека.
към текста >>
142.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Само тогава ще достигнем до значението на събитията от древните и по-нови времена, ако разберем и оценим големия напредък, който станал в характера на мистериите (които всъщност са източника от който са произлезли всички древни цивилизации) при прехода от Изток на Запад и, на първо място, в
Гърция
.Този напредък е имал следния характер.
Сред мистериите на древността Ефес заема особено място. Вие помните, че разглеждайки ролята на Александър в развитието на Запада, аз споменах също мистериите от Ефес.
Само тогава ще достигнем до значението на събитията от древните и по-нови времена, ако разберем и оценим големия напредък, който станал в характера на мистериите (които всъщност са източника от който са произлезли всички древни цивилизации) при прехода от Изток на Запад и, на първо място, в Гърция.Този напредък е имал следния характер.
към текста >>
По-късно такива мистерии е имало и в
Гърция
, но със значително по-малко действено възприятие на природата и духа в природата.
Така ние намираме в мистериите по целия Изток грандиозен природен възглед.
По-късно такива мистерии е имало и в Гърция, но със значително по-малко действено възприятие на природата и духа в природата.
Разбира се, гръцките мистерии са грандиозни и възвишени, но те съществено се отличават от източните. Особеността на последните се е състояла в това, че те не се стремели да помогнат на човека да се усеща на Земята, но благодарение на тях човек се усещал като част от Космоса, част от Вселената. В Гърция мистериите поначало преминавали такъв стадий, когато човек се е усещал съединен със Земята. На Изток самият духовен свят се е съзерцавал или усещал в мистериите. Абсолютно правилно би било да кажем, че в древноизточните мистерии самите богове са се явявали сред жреците, към които са отправяли молитви и са принасяли жертвоприношения.
към текста >>
В
Гърция
мистериите поначало преминавали такъв стадий, когато човек се е усещал съединен със Земята.
Така ние намираме в мистериите по целия Изток грандиозен природен възглед. По-късно такива мистерии е имало и в Гърция, но със значително по-малко действено възприятие на природата и духа в природата. Разбира се, гръцките мистерии са грандиозни и възвишени, но те съществено се отличават от източните. Особеността на последните се е състояла в това, че те не се стремели да помогнат на човека да се усеща на Земята, но благодарение на тях човек се усещал като част от Космоса, част от Вселената.
В Гърция мистериите поначало преминавали такъв стадий, когато човек се е усещал съединен със Земята.
На Изток самият духовен свят се е съзерцавал или усещал в мистериите. Абсолютно правилно би било да кажем, че в древноизточните мистерии самите богове са се явявали сред жреците, към които са отправяли молитви и са принасяли жертвоприношения. Мистерийните храмове са били в онези времена земно пристанище на боговете, където боговете дарявали хората чрез жреците с това, с което са можели да ги дарят от небесните съкровища. В гръцките мистерии се явявали по скоро образи на богове, изображения, като че фантоми, - истински и неподправени, но фантоми, нищо повече, - вече не божествени същества, не реалности, а призраци. И затова гърците са имали съвсем друго преживяване, от хората, принадлежащи към древната източна култура.
към текста >>
В
Гърция
грандиозните, гигантските реалности изчезвали.
Всичко, което се отнася до Сатурн, например, може да влезе в сферата на мистериите само един път на 30 години; всичко свързано с Луната - примерно един път на 18 години и т.н. Жреците на източните мистерии зависели от времето, а също и от мястото и разни други обстоятелства при получаването на грандиозните, гигантски познания и съзерцания. Съвършено различни откровения се възприемали в дълбината на планинската пещера или високо по върховете. Или пък откровението се различавало в зависимост от това, човек край брега ли е бил или навътре в континента Азия. Така, че особеност на мистериите на Изтока е била определена зависимост от мястото и времето.
В Гърция грандиозните, гигантските реалности изчезвали.
Изображенията все още оставали. И тези изображения не зависели от времето на годината, хода на столетието или мястото: хората са можели да имат изображения, когато са се подготвили по правилния начин, когато са правели едно или друго упражнение или са извършвали едно или друго лично жертвоприношение. Ако човек е достигнел известно равнище в жертвоприношенията или в личната зрелост, тогава по силата на това, че той като човешко същество се е придвижил напред, е можел да съзерцава сенките на великите мирови събития и великите мирови същества.
към текста >>
Ето в какво се състои важното изменение в природата на мистериите, с които се срещаме при прехода от Древния Изток към
Гърция
.
Ето в какво се състои важното изменение в природата на мистериите, с които се срещаме при прехода от Древния Изток към Гърция.
Древноизточните мистерии зависели от условията на пространството и местността, докато в гръцките мистерии се вземало под внимание само човешкото същество и това, което то е принасяло на боговете. Бог, така да се каже, се явявал в своя фантомообразен, призрачен вид, когато човешкото същество, благодарение на преминатата подготовка, ставало достойно да възприеме бога в призрачна форма. По такъв начин мистериите на Гърция наистина подготвяли пътя на съвременното човечество.
към текста >>
По такъв начин мистериите на
Гърция
наистина подготвяли пътя на съвременното човечество.
Ето в какво се състои важното изменение в природата на мистериите, с които се срещаме при прехода от Древния Изток към Гърция. Древноизточните мистерии зависели от условията на пространството и местността, докато в гръцките мистерии се вземало под внимание само човешкото същество и това, което то е принасяло на боговете. Бог, така да се каже, се явявал в своя фантомообразен, призрачен вид, когато човешкото същество, благодарение на преминатата подготовка, ставало достойно да възприеме бога в призрачна форма.
По такъв начин мистериите на Гърция наистина подготвяли пътя на съвременното човечество.
към текста >>
Това били най- последните от източните мистерии на
Гърция
, където титаничните древни истини са можели все още да се доближат до човека; защото на Изток мистериите в общи линии вече стигнали до упадък.
Заедно с това мистерии от Ефес били, така да се каже, предназначени първи да се обърнат към Запада. Като такива те вече имали независимост от времената на годината или от хода на века; също така не зависели и от мястото на Земята. В Ефес се опирали на упражненията, през които е преминавало човешкото същество, ставайки зряло благодарение на жертвоприношенията и самоотдаването на боговете. Така че, от една страна, по отношение на съдържанието на своите мистерийни истини, мистериите на Ефес още гледали назад, към Древния Изток, докато, от друга страна, те вече са били насочени към развитието на самия човек и затова се приспособявали към природата и характера на гърка.
Това били най- последните от източните мистерии на Гърция, където титаничните древни истини са можели все още да се доближат до човека; защото на Изток мистериите в общи линии вече стигнали до упадък.
към текста >>
Позволете да ви напомня, в какво се състои това, което е преминало в
Гърция
преди те отново да се появят в епохата на упадък на
Гърция
и разцвет на Македония.
Позволете да ви напомня, в какво се състои това, което е преминало в Гърция преди те отново да се появят в епохата на упадък на Гърция и разцвет на Македония.
Гърция от миналите времена, Гърция, която се е разпростряла нашироко и е включвала в границите си Ефес и даже е прониквала непосредствено в Мала Азия, е имала още в своите призрачни образи отзвук от древните времена на богове. Връзката на човека с духовния свят, макар и призрачно, но все още се е преживявала. Обаче Гърция се е стремила постепенно да се освободи от призраците; можем да наблюдаваме, как крачка по крачка гръцката цивилизация се отдалечавала от това, което може да се нарече божествена цивилизация, и все повече и повече приемала земен характер.
към текста >>
Гърция
от миналите времена,
Гърция
, която се е разпростряла нашироко и е включвала в границите си Ефес и даже е прониквала непосредствено в Мала Азия, е имала още в своите призрачни образи отзвук от древните времена на богове.
Позволете да ви напомня, в какво се състои това, което е преминало в Гърция преди те отново да се появят в епохата на упадък на Гърция и разцвет на Македония.
Гърция от миналите времена, Гърция, която се е разпростряла нашироко и е включвала в границите си Ефес и даже е прониквала непосредствено в Мала Азия, е имала още в своите призрачни образи отзвук от древните времена на богове.
Връзката на човека с духовния свят, макар и призрачно, но все още се е преживявала. Обаче Гърция се е стремила постепенно да се освободи от призраците; можем да наблюдаваме, как крачка по крачка гръцката цивилизация се отдалечавала от това, което може да се нарече божествена цивилизация, и все повече и повече приемала земен характер.
към текста >>
Обаче
Гърция
се е стремила постепенно да се освободи от призраците; можем да наблюдаваме, как крачка по крачка гръцката цивилизация се отдалечавала от това, което може да се нарече божествена цивилизация, и все повече и повече приемала земен характер.
Позволете да ви напомня, в какво се състои това, което е преминало в Гърция преди те отново да се появят в епохата на упадък на Гърция и разцвет на Македония. Гърция от миналите времена, Гърция, която се е разпростряла нашироко и е включвала в границите си Ефес и даже е прониквала непосредствено в Мала Азия, е имала още в своите призрачни образи отзвук от древните времена на богове. Връзката на човека с духовния свят, макар и призрачно, но все още се е преживявала.
Обаче Гърция се е стремила постепенно да се освободи от призраците; можем да наблюдаваме, как крачка по крачка гръцката цивилизация се отдалечавала от това, което може да се нарече божествена цивилизация, и все повече и повече приемала земен характер.
към текста >>
А там, в
Гърция
, светлина е имало.
Тогава и възникнал стремежа да се записва ставащото. Появил се Херодот,* първият историк, записал историята в проза. И от тогава могат да се изброят множество негови последователи; във всички тях е действала същата подбуда – да се откъсне човечеството от божествено-духовното и да се постави в само земното. /*Херодот от Халикарнас, 5 век пр. Р.X. – най-древният гръцки историк; Персийските войни/ И все пак в продължение на цялата гръцка култура всичкото това клонящо към земното развитие е било озарено от сияние, светлината на което, както ще чуем утре, не е проникнала нито в Рим, нито в средновековието.
А там, в Гърция, светлина е имало.
А що се отнася до призрачните образи, даже и до потъмнелите сянкови образи от залеза на гръцката цивилизация, човек все още е чувствал, че те са божествени в своята основа.
към текста >>
Сега вие можете да оцените решението, което Александър взел в своята душа: да върне на Изтока изгубеното, да го върне макар и в тази форма, в която то се е запазило в
Гърция
, - в призрачна, сянкова картина.
А сега вие трябва да свържете всичко това, което е живяло в душата на Александър, с това, за което говорих вчера, когато ви показах, как мисията на Александър Велики е била вдъхновена от импулс, излизащ от конфигурацията на Земята. Вие лесно ще разберете, как това, което на Изток е било реално откровение на божествено-духовното, сякаш угаснало с Ефес. Другите мистерии били, всъщност, вече упадъчни, съхраняващи само традиции, макар и да трябва да кажем, че тези традиции са могли все още да пробудят ясновидски сили в особено надарени натури. Но великолепието и славата, титаничността на старите времена отминали. С Ефес окончателно угаснала светлината, разпространявана от Изток.
Сега вие можете да оцените решението, което Александър взел в своята душа: да върне на Изтока изгубеното, да го върне макар и в тази форма, в която то се е запазило в Гърция, - в призрачна, сянкова картина.
Оттук и идеята за експедицията към Азия; при това е било необходимо да се придвижи колкото се може по-далеч, за да може още един път да донесе на Изтока – макар и в призрачната форма, в която е съществувало в гръцката култура, - това, което той е изгубил.
към текста >>
В последващите години много учени излезли от
Гърция
.
Ранната смърт му попречила да достигне Арабия, макар това да е било основната му цел. Но той проникнал на Изток чак до Индия, а също в Египет. Навсякъде той посаждал духовното познание за природата, получено от Аристотел, правейки го плодоносно за хората. Защото навсякъде той давал на народа да почувства, че това е тяхно родно, а не чужд елемент, не натрапено им оръдие на елинизма. Такова нещо е могла да осъществи само огнената натура на Александър.
В последващите години много учени излезли от Гърция.
Покрай Едеса съществувала, между впрочем, такава академия, като Гондишапур, получаваща постоянна подкрепа от Гърция в продължение на много последващи столетия.
към текста >>
Покрай Едеса съществувала, между впрочем, такава академия, като Гондишапур, получаваща постоянна подкрепа от
Гърция
в продължение на много последващи столетия.
Но той проникнал на Изток чак до Индия, а също в Египет. Навсякъде той посаждал духовното познание за природата, получено от Аристотел, правейки го плодоносно за хората. Защото навсякъде той давал на народа да почувства, че това е тяхно родно, а не чужд елемент, не натрапено им оръдие на елинизма. Такова нещо е могла да осъществи само огнената натура на Александър. В последващите години много учени излезли от Гърция.
Покрай Едеса съществувала, между впрочем, такава академия, като Гондишапур, получаваща постоянна подкрепа от Гърция в продължение на много последващи столетия.
към текста >>
63), унищожена в Ефес от факела на Херострат, - тази светлина, по-точно, нейния призрачен отблясък, сега отново се разгоряла от
Гърция
и продължила да сияе (светло-зелено отляво надясно) - до този драматичен момент, когато под източно-римската тирания* школите на гръцките философи били окончателно закрити.
С това е бил осъществен чуден подвиг! Светлината, излизаща от Изтока (червено отдясно наляво, светлото петно, рис. на стр.
63), унищожена в Ефес от факела на Херострат, - тази светлина, по-точно, нейния призрачен отблясък, сега отново се разгоряла от Гърция и продължила да сияе (светло-зелено отляво надясно) - до този драматичен момент, когато под източно-римската тирания* школите на гръцките философи били окончателно закрити.
към текста >>
Мисията на Александър се базирала повече или по-малко несъзнателно на следния факт: вълните на цивилизацията прониквали
Гърция
на луциферически принцип, докато в Азия те оставали на заден план по ариманически начин.
Във всичко това виждаме взаимодействие на два елемента: един – вървящ напред, и друг, - изоставащ назад.
Мисията на Александър се базирала повече или по-малко несъзнателно на следния факт: вълните на цивилизацията прониквали Гърция на луциферически принцип, докато в Азия те оставали на заден план по ариманически начин.
В Ефес е имало равновесие. И Александър, в чиито ден на раждане паднал физическият Ефес, решил да основе духовен Ефес, който би пръскал далеч на Изток и на Запад своята слънчева светлина. В това всъщност е била целта, стояща в основата на всичко, което е предприемал: да основе духовен Ефес, простиращ се през Мала Азия на Изток до Индия, включвайки също египетска Африка и източна Европа.
към текста >>
Рим, както се разбира от самото име, е нов свят, - свят, който няма нищо общо с призрачните образи на
Гърция
, в които човек пази само спомени за тези минали времена.
Невъзможно е да се разбере духовното развитие на западното човечество, докато не го видим на този фон. Защото скоро след опита да се разпространи по целия свят древният почитан Ефес, в египетската Александрия е било скрито това, което някога го е имало в Ефес, - само вместо сияещи букви това са били помръкнали знаци. Скоро след този късен цъфтеж на Ефес започнала да се утвърждава съвсем нова сила – силата на Рим.
Рим, както се разбира от самото име, е нов свят, - свят, който няма нищо общо с призрачните образи на Гърция, в които човек пази само спомени за тези минали времена.
Няма да срещнем по-сериозен или по-важен пробив в историята от този. След изгарянето на Ефес благодарение на предприемчивостта на Александър е бил създаден план за въздигане на духовен Ефес; и този духовен Ефес след това е отхвърлен от нова сила, която заявява за себе си отначало като Рим, по-късно като християнство и т.н. И можем правилно да разберем развитието на човечеството само тогава, когато кажем: ние, с нашия начин на постигане чрез интелекта, с нашия начин на извършване чрез волята, с нашите чувства и настроения можем да гледаме назад във вековете не по-далеч от Древния Рим. До там всичко е ясно. Но ние не можем да гледаме ни към Гърция, ни на Изток.
към текста >>
Но ние не можем да гледаме ни към
Гърция
, ни на Изток.
Рим, както се разбира от самото име, е нов свят, - свят, който няма нищо общо с призрачните образи на Гърция, в които човек пази само спомени за тези минали времена. Няма да срещнем по-сериозен или по-важен пробив в историята от този. След изгарянето на Ефес благодарение на предприемчивостта на Александър е бил създаден план за въздигане на духовен Ефес; и този духовен Ефес след това е отхвърлен от нова сила, която заявява за себе си отначало като Рим, по-късно като християнство и т.н. И можем правилно да разберем развитието на човечеството само тогава, когато кажем: ние, с нашия начин на постигане чрез интелекта, с нашия начин на извършване чрез волята, с нашите чувства и настроения можем да гледаме назад във вековете не по-далеч от Древния Рим. До там всичко е ясно.
Но ние не можем да гледаме ни към Гърция, ни на Изток.
Там ние трябва да гледаме чрез имагинации. За там е необходимо духовно виждане.
към текста >>
Виждаме горящият Ефес, а след това виждаме експедициите на Александър, които пренесли на Изток приноса на
Гърция
в прогреса на човечеството, така, че в Азия се върнало във формата на образи това, което тя изгубила в своята реалност.
И така, ние имаме пред себе си образа на Древна Азия с нейните мистерийни центрове, а на преден план Ефес и учениците в неговите мистерии.
Виждаме горящият Ефес, а след това виждаме експедициите на Александър, които пренесли на Изток приноса на Гърция в прогреса на човечеството, така, че в Азия се върнало във формата на образи това, което тя изгубила в своята реалност.
към текста >>
143.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
След това ние намираме само традиции на мистериите, традиции и призрачни образи, - така да се каже, останки от древна боговдъхновена цивилизация, които били разхвърляни по Европа и особено из
Гърция
.
Окончателен край на чистите и истинни импулси от мистериите на Изтока сложил престъпният пожар в Ефес.
След това ние намираме само традиции на мистериите, традиции и призрачни образи, - така да се каже, останки от древна боговдъхновена цивилизация, които били разхвърляни по Европа и особено из Гърция.
А четиристотин години след Мистерията на Голгота станало друго велико събитие, от което е видно това, което още е останало от отломките – защото така можем да ги наречем – от мистериите. Да се вгледаме в образа на Юлиан Отстъпник*./* Юлиан, наречен отстъпник, - римски император (361-363) - виж лекцията от 19 април 1917 г. в "Градивните камъни за разбиране на Мистерията на Голгота" (GA, том 175)./ Юлиан Отстъпник е римски император, получил посвещение в IV век в степен, каквато е била тогава възможна, - чрез един от йерофантите на Елевзинските мистерии. Това значи, че той е влязъл в преживяване на древните божествени тайни на Изтока, доколкото подобно преживяване е било още възможно в Елевзинските мистерии.
към текста >>
от другата - Европа, а между тях лежи свят, от който човечеството, по определение, е излязло по същия начин, по който древното човечество от източния свят през
Гърция
е влязло в Римската империя (виж рисунката).
от другата - Европа, а между тях лежи свят, от който човечеството, по определение, е излязло по същия начин, по който древното човечество от източния свят през Гърция е влязло в Римската империя (виж рисунката).
Защото това, което през столетията на средновековието чак до нашите времена се е развивало като цивилизация, е цивилизация, която се е строила, развивала се е в страни от вътрешната същност на мистериите, развивала се е на основата на това, което човек може да построи с помощта на своите собствени понятия и представи. Ние можем да наблюдаваме началото на тази тенденция в Гърция от времената на Херодот и по-нататък.
към текста >>
Ние можем да наблюдаваме началото на тази тенденция в
Гърция
от времената на Херодот и по-нататък.
от другата - Европа, а между тях лежи свят, от който човечеството, по определение, е излязло по същия начин, по който древното човечество от източния свят през Гърция е влязло в Римската империя (виж рисунката). Защото това, което през столетията на средновековието чак до нашите времена се е развивало като цивилизация, е цивилизация, която се е строила, развивала се е в страни от вътрешната същност на мистериите, развивала се е на основата на това, което човек може да построи с помощта на своите собствени понятия и представи.
Ние можем да наблюдаваме началото на тази тенденция в Гърция от времената на Херодот и по-нататък.
към текста >>
Въпреки това, в
Гърция
ние винаги усещаме сякаш последния полъх на тези сянкоподобни образи, които трябва да напомнят на човека за духовния живот.
Херодот е описвал фактите от историята по външен начин и не се е докосвал до духовното, или го е докосвал във висша степен погрешно. И другите след него вървят по-нататък в това направление.
Въпреки това, в Гърция ние винаги усещаме сякаш последния полъх на тези сянкоподобни образи, които трябва да напомнят на човека за духовния живот.
От друга страна, с Рим започва период, към който съвременният човек все още чувства сродство, - период, който има съвсем нов начин на мислене и чувстване, различаващ се даже от този, който наблюдаваме още в Гърция. Само такава личност, като Юлиан Отстъпник, изпитва нещо като непреодолимо привличане към Древния свят и проявява определена честност в търсенето на посвещение в Елевзинските мистерии. Но това, което Юлиан е можел да получи в тези мистерии, не е притежавало вече силата на познанието. И още повече, той сам принадлежал към света, в който хората вече не могли да овладеят в своята душа мистерийните традиции на Изтока.
към текста >>
От друга страна, с Рим започва период, към който съвременният човек все още чувства сродство, - период, който има съвсем нов начин на мислене и чувстване, различаващ се даже от този, който наблюдаваме още в
Гърция
.
Херодот е описвал фактите от историята по външен начин и не се е докосвал до духовното, или го е докосвал във висша степен погрешно. И другите след него вървят по-нататък в това направление. Въпреки това, в Гърция ние винаги усещаме сякаш последния полъх на тези сянкоподобни образи, които трябва да напомнят на човека за духовния живот.
От друга страна, с Рим започва период, към който съвременният човек все още чувства сродство, - период, който има съвсем нов начин на мислене и чувстване, различаващ се даже от този, който наблюдаваме още в Гърция.
Само такава личност, като Юлиан Отстъпник, изпитва нещо като непреодолимо привличане към Древния свят и проявява определена честност в търсенето на посвещение в Елевзинските мистерии. Но това, което Юлиан е можел да получи в тези мистерии, не е притежавало вече силата на познанието. И още повече, той сам принадлежал към света, в който хората вече не могли да овладеят в своята душа мистерийните традиции на Изтока.
към текста >>
Съвременното човечество никога не би възникнало, ако след Азия не последва отначало
Гърция
, а след това Рим.
Съвременното човечество никога не би възникнало, ако след Азия не последва отначало Гърция, а след това Рим.
Съвременното човечество е базирано на личността, личността на индивида. Източното човечество е било построено иначе. Човекът от Изтока е чувствал себе си част от непрекъснатия божествен процес. Боговете са имали свои цели в земната еволюции. Боговете са искали едно или друго, и едно или друго е ставало на Земята.
към текста >>
Сега човешката душа става съвсем друга в сравнение с това, което е била в
Гърция
.
В Ефес за първи път виждаме нещо друго. Там учениците в мистериите, както съм ви казвал, са били загрижени за състоянието на собствената си зрелост и повече не наблюдавали времето и периодите на годината. Появил се първият признак на личността. Там в предните инкарнации Аристотел и Александър Велики възприели личностния импулс. Но сега настъпва нов период, изгревът на новия период, когато Юлиан Отстъпник преживява като за последен път стремежа на човека да вмести даже в този късен век мистериите на Изтока.
Сега човешката душа става съвсем друга в сравнение с това, което е била в Гърция.
към текста >>
Тази памет във времето или времева памет, люлката на която е в
Гърция
, се е развивала през римската култура в средновековието и в новите времена.
Но в последващите времена човечеството изгубило тази способност и възникнала необходимост да се записва станалото. Но в това време, докато при човека е залинявала древната сила на космическата памет и се е установявал недодялания начин да се записват великите събития на света, - през всичкото това време в неговото вътрешно същество се е развивало личното спомняне, личната памет. Защото всяка епоха има собствена мисия, всяка епоха има собствена задача. Тук имате обратното на това, което ви представих в първата лекция на този цикъл, когато описах възникването на “времевата памет”.
Тази памет във времето или времева памет, люлката на която е в Гърция, се е развивала през римската култура в средновековието и в новите времена.
И към времето на Юлиан Отстъпник вече напълно е било заложено ядрото на културата на личността; доказателство за това - тръгналото, всъщност, не в полза на Юлиан Отстъпник посвещение в Елевзинските мистерии.
към текста >>
В
Гърция
още е имало смела увереност, че прозрението и разбирането изхожда от цялото човешко същество.
Да разгледаме сега тези неща от друга гледна точка.
В Гърция още е имало смела увереност, че прозрението и разбирането изхожда от цялото човешко същество.
Учителят е гимнастик. От цялото човешко същество, пребиваващо в движението, - защото самите богове се проявяват в телесните движения на човека, - се ражда нещо такова, което след това се проявява като човешко разбиране. Гимнастикът е учител. В Рим ораторът излиза на мястото на гимнастика. Нещо вече е отнето от човешкото същество в неговата цялост; въпреки това ние имаме все пак връзка с дейности, правени от човешкото същество в някои части на неговия организъм.
към текста >>
144.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Само тогава ще видим Мистерията на Голгота в истинската и светлина, когато прибавим към всичко, което сме разбрали за нея, и тази картина: мрачна грамада, надвиснала в древните времена над
Гърция
, Македония, Мала Азия, Северна Африка и Южна Европа, - черни облаци, чиято същност изразява завистта на боговете.
В тази атмосфера, напоена със завистта на боговете, се е потопило след това деянието на този Бог, който носеше най-великата сила на любовта, която може да съществува в света.
Само тогава ще видим Мистерията на Голгота в истинската и светлина, когато прибавим към всичко, което сме разбрали за нея, и тази картина: мрачна грамада, надвиснала в древните времена над Гърция, Македония, Мала Азия, Северна Африка и Южна Европа, - черни облаци, чиято същност изразява завистта на боговете.
А след това в тази запълнена с облаци атмосфера ние съзерцаваме струящите надолу топли и кротки лъчи на любовта, изливащи се от Мистерията на Голгота.
към текста >>
145.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
От друга страна имаме разпространяващото се от Рим, от Юг християнството в римска форма и изхождащо от
Гърция
онова, което тогава се проявява в превода на Библията от Вулфила[5], и т.
От друга страна имаме разпространяващото се от Рим, от Юг християнството в римска форма и изхождащо от Гърция онова, което тогава се проявява в превода на Библията от Вулфила[5], и т.
н., това го имаме в средата. И имаме мохамеданизма, който от две страни обхваща европейската християнска цивилизация. И всичко онова, което се разказва в историята на Европа за делата на Карл Велики за поощрение и подпомагане на християнството, то трябва да бъде разглеждано само така, че докато Карл Велики прави много за разпространение на християнството, за подпомагане на това християнство в Средна Европа, едновременно с него отвъд в Азия се намира онзи мощен културен център, за който говорих - културният център на Харун Ал Рашид.
към текста >>
И ние виждаме след това, как от Медина тази столица е преместена в Дамаск, виждаме, как от Дамаск пълководците на приемниците на Мохамед щурмуват към Мала Азия до вратите на Европа, до Константинопол и именно на крилете на тези военни щурмове носят онова, което беше значителна култура и което те оплодиха с религиозния живот на Мохамед, но което е проникнато вече от това, което по пътищата на Александър Велики[12] като аристотелизъм беше донесено в Азия от
Гърция
, от Македония, от всички възможни културни центрове.
Вие знаете мои мили приятели, че самият Мохамед е основал главната столица на мохамеданизма Медина там, където след това беше и столицата на неговите приемници. По-късно тази столица бе преместена в Дамаск.
И ние виждаме след това, как от Медина тази столица е преместена в Дамаск, виждаме, как от Дамаск пълководците на приемниците на Мохамед щурмуват към Мала Азия до вратите на Европа, до Константинопол и именно на крилете на тези военни щурмове носят онова, което беше значителна култура и което те оплодиха с религиозния живот на Мохамед, но което е проникнато вече от това, което по пътищата на Александър Велики[12] като аристотелизъм беше донесено в Азия от Гърция, от Македония, от всички възможни културни центрове.
към текста >>
146.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
След своя минал земен живот в древна
Гърция
той се преражда още веднъж в 13-то столетие като член на ордена на доминиканците и става отличен схоластик, който развива качеството да мисли със строго диферинцирани понятия.
а именно до гръцката древност, когато гръцките мистерии бяха още в пълен разцвет. Там Лесинг е бил един посветен. Отново е така, че при идването му отново на Земята в 18-то столетие и той не може да се потопи напълно в тялото.
След своя минал земен живот в древна Гърция той се преражда още веднъж в 13-то столетие като член на ордена на доминиканците и става отличен схоластик, който развива качеството да мисли със строго диферинцирани понятия.
След това в 18-то столетие той всъщност стана първият журналист на Средна Европа.
към текста >>
147.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Нека насочим поглед назад в миналото, във времето, когато в
Гърция
съществуваше Платоновата школа, върху Платон, заобиколен от определен брой ученици.
Нека насочим поглед назад в миналото, във времето, когато в Гърция съществуваше Платоновата школа, върху Платон, заобиколен от определен брой ученици.
Тези ученици на Платон наистина бяха с най-различни характери и това, което Платон сам описва в своите «Диалози», където разговарящи едни с други личности се явяват с най-различни характери, ние вече имаме една многостранна картина на Платоновата школа. В тази школа в различните времена имаше най-различни характери.
към текста >>
Естествено отношението към легендите за боговете и героите в
Гърция
, където още живееше всичко това, където то съществуваше не само в книги, а и в традициите, беше съвършено различно от днешното.
Можеше също напълно да се възнесе, но нямаше онзи силен сърдечен интерес към другите хора, който имаше първият. Напротив, той по най-интензивен начин се интересуваше за старите митове, за старите легенди за боговете, които живееха в народа и с които се запознаваше. Той дълбоко се интересуваше за това, което днес наричаме гръцка митология, за образите на Зевс, Атина Палада и т. н.. Повече или по-малко той минаваше покрай живите хора без да им обръща внимание, но безкрайно дълбоко се интересуваше от боговете, които според неговия възглед някога бяха живели на Земята и които трябваше да бъдат считани за прародители на живеещите сега хора. Той искаше да приложи това, което с такъв подем изживяваше в душата си, върху разбирането на пълните с дълбок смисъл легенди за боговете и героите.
Естествено отношението към легендите за боговете и героите в Гърция, където още живееше всичко това, където то съществуваше не само в книги, а и в традициите, беше съвършено различно от днешното.
към текста >>
148.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 28 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Когато проследим всичко, което е станало в течение на три столетия в
Гърция
и в околността на
Гърция
в предхристиянското време до времето на Александър Велики и на Аристотел, тогава също имаме една епоха на Михаил.
Когато проследим всичко, което е станало в течение на три столетия в Гърция и в околността на Гърция в предхристиянското време до времето на Александър Велики и на Аристотел, тогава също имаме една епоха на Михаил.
В една Михаилова епоха според особените й заложби най-характерното е, че духовните интереси на човечеството дават тон на времето. И именно в нея през света минава едно космополитно, едно всеобщо течение. Националните различия престават да съществуват. В епохата на Гавраил всред европейската цивилизация и нейното американско отражение се създадоха националните импулси.
към текста >>
В онова време, когато преди Мистерията на Голгота на Земята господстваше Михаил, това се изрази чрез факта, че от отношенията и събитията в Древна
Гърция
се роди онази мощна тенденция, която доведе до походите на Александър Велики, чрез които гръцката култура и цивилизация се разпространи по един гениален начин в Азия и отвъд нея, чак до Африка, и то с помощта на народи, които дотогава имаха съвсем други разбирания.
Тези импулси ще бъдат напълно преодолени в тази Михаилова епоха в течение на три столетия. За всяка епоха на Михаил е характерно, че през човечеството минава едно всеобщо човешко течение по отношение на специалните интереси на отделните народи или човешки групи.
В онова време, когато преди Мистерията на Голгота на Земята господстваше Михаил, това се изрази чрез факта, че от отношенията и събитията в Древна Гърция се роди онази мощна тенденция, която доведе до походите на Александър Велики, чрез които гръцката култура и цивилизация се разпространи по един гениален начин в Азия и отвъд нея, чак до Африка, и то с помощта на народи, които дотогава имаха съвсем други разбирания.
Цялото това величествено дело намери своя завършек в онова, което бе основано в Александрия - едно космополитично течение, което имаше стремежа да предаде духовните сили, натрупани в Гърция, на целия тогавашен цивилизован свят.
към текста >>
Цялото това величествено дело намери своя завършек в онова, което бе основано в Александрия - едно космополитично течение, което имаше стремежа да предаде духовните сили, натрупани в
Гърция
, на целия тогавашен цивилизован свят.
Тези импулси ще бъдат напълно преодолени в тази Михаилова епоха в течение на три столетия. За всяка епоха на Михаил е характерно, че през човечеството минава едно всеобщо човешко течение по отношение на специалните интереси на отделните народи или човешки групи. В онова време, когато преди Мистерията на Голгота на Земята господстваше Михаил, това се изрази чрез факта, че от отношенията и събитията в Древна Гърция се роди онази мощна тенденция, която доведе до походите на Александър Велики, чрез които гръцката култура и цивилизация се разпространи по един гениален начин в Азия и отвъд нея, чак до Африка, и то с помощта на народи, които дотогава имаха съвсем други разбирания.
Цялото това величествено дело намери своя завършек в онова, което бе основано в Александрия - едно космополитично течение, което имаше стремежа да предаде духовните сили, натрупани в Гърция, на целия тогавашен цивилизован свят.
към текста >>
149.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Тогава, започвайки от
Гърция
, навсякъде над мистерийните центровете се беше разпростряла атмосфера на обезсърчение.
Мисълта «Въпреки всичко ние можем да се издигнем до Бога», играеше извънредно голяма роля в края на предпоследната михаилова епоха.
Тогава, започвайки от Гърция, навсякъде над мистерийните центровете се беше разпростряла атмосфера на обезсърчение.
Обезсърчени бяха онези, които в долна Италия, в Сицилия бяха последователи на питагоровата школа; те се чувстваха така, защото магическият блясък, който царуваше над питагоровата школа в 6-то предхристиянско столетие, сега беше угаснал. И хората отново видяха - видяха го и посветените в питагоровите мистерии, - как илюзорното, материалистично-илюзорното се разпростира върху света.
към текста >>
150.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И с това съобразно с убежденията въобще бе изграден арабизмът и ориентализмът с онези импулси, които беше приела
Гърция
на Аристотел и които след това намериха такова блестящо разпространение чрез завоеванията и изграждането на културни центрове от Александър Велики.
Този арабизъм беше приел една особена форма при двора на Харун ал Рашид: Формата, която беше произлязла от някои други форми, които познанието и изкуството бяха отдавна приели отвъд в Азия. Последната голяма вълна на развитието в посока към Азия беше излязла от миналата епоха на Михаил като онова, което гръцкият духовен живот, гръцката духовност, гръцкото художествено чувство беше създало и което беше резюмирано от съвместното действие на Аристотел и Александър Велики, и като цвят на гръцкия духовен живот, то беше пренесено по един необикновен енергичен, но също и образцов начин за разпространение на духовното чрез завоевателните походи на Александър Велики в Азия и в Африка. То беше проникнато от възгледите, от начина на мислене и чувстване, който научно се изрази в аристотелизма в Предна Азия и в Африка.
И с това съобразно с убежденията въобще бе изграден арабизмът и ориентализмът с онези импулси, които беше приела Гърция на Аристотел и които след това намериха такова блестящо разпространение чрез завоеванията и изграждането на културни центрове от Александър Велики.
към текста >>
151.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
На младини тази личност имаше нещо като сънища за това, че Средна Европа не бива да има римски характер, тази Средна Европа, където беше живяла като монахинята Хросвита, която си представяше Средна Европа като една нова
Гърция
- тук си пробива път платонизмът - и представяше онова, което стоеше срещу
Гърция
като една по-сурова област - Македония, като европейски Изток.
На младини тази личност имаше нещо като сънища за това, че Средна Европа не бива да има римски характер, тази Средна Европа, където беше живяла като монахинята Хросвита, която си представяше Средна Европа като една нова Гърция - тук си пробива път платонизмът - и представяше онова, което стоеше срещу Гърция като една по-сурова област - Македония, като европейски Изток.
Това бяха странни сънища, които живееха в тази личност, по които се виждаше, че тя искаше да представи модерния свят, в който живееше, като Гърция и Македония. В младостта на тази личност постоянно изникваше стремежът да представя цялата Европа, света, модерния свят като една увеличена Гърция и Македония. Това е много интересно.
към текста >>
Това бяха странни сънища, които живееха в тази личност, по които се виждаше, че тя искаше да представи модерния свят, в който живееше, като
Гърция
и Македония.
На младини тази личност имаше нещо като сънища за това, че Средна Европа не бива да има римски характер, тази Средна Европа, където беше живяла като монахинята Хросвита, която си представяше Средна Европа като една нова Гърция - тук си пробива път платонизмът - и представяше онова, което стоеше срещу Гърция като една по-сурова област - Македония, като европейски Изток.
Това бяха странни сънища, които живееха в тази личност, по които се виждаше, че тя искаше да представи модерния свят, в който живееше, като Гърция и Македония.
В младостта на тази личност постоянно изникваше стремежът да представя цялата Европа, света, модерния свят като една увеличена Гърция и Македония. Това е много интересно.
към текста >>
В младостта на тази личност постоянно изникваше стремежът да представя цялата Европа, света, модерния свят като една увеличена
Гърция
и Македония.
На младини тази личност имаше нещо като сънища за това, че Средна Европа не бива да има римски характер, тази Средна Европа, където беше живяла като монахинята Хросвита, която си представяше Средна Европа като една нова Гърция - тук си пробива път платонизмът - и представяше онова, което стоеше срещу Гърция като една по-сурова област - Македония, като европейски Изток. Това бяха странни сънища, които живееха в тази личност, по които се виждаше, че тя искаше да представи модерния свят, в който живееше, като Гърция и Македония.
В младостта на тази личност постоянно изникваше стремежът да представя цялата Европа, света, модерния свят като една увеличена Гърция и Македония.
Това е много интересно.
към текста >>
152.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Това се превръща в импулс, да се застъпи за свободата на
Гърция
, който в деветнадесето столетие довежда Байрон почти на същото място, където той беше търсил физическия Паладиум в един предишен живот.
При това празнувал оргии на високомерието! Тогава обаче се създало пророческото сказание, че някога Паладиумът ще бъде пренесен от Константинопол на Север и някога мощта, която се излъчва от Паладиума, ще се пренесе в едно славянско царство. Двамата, за които говорих, чули това пророчество и си поставили за цел да отидат в Константинопол, да вземат оттам Паладиума и да го занесат в Русия. Но не им се отдало. Стремежът обаче останал особено при единия, при Байрон.
Това се превръща в импулс, да се застъпи за свободата на Гърция, който в деветнадесето столетие довежда Байрон почти на същото място, където той беше търсил физическия Паладиум в един предишен живот.
към текста >>
[7] Георд Георг Гордон Ноел Байрон, 1788-1834, английски поет, умира като борец за освобождението на
Гърция
от турците.
[7] Георд Георг Гордон Ноел Байрон, 1788-1834, английски поет, умира като борец за освобождението на Гърция от турците.
към текста >>
153.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 9. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Тук имаме една индивидуалност, която ни довежда назад до древна
Гърция
, в един вид платоническа, но и същевременно ваятелска атмосфера.
Тук имаме една индивидуалност, която ни довежда назад до древна Гърция, в един вид платоническа, но и същевременно ваятелска атмосфера.
В това характерно ваятелско време тази индивидуалност преживява една от най-важните си инкарнации като скулптор в Гърция. Това, което преживява там, тя пренася в следващи въплъщения, които са били по-маловажни. Това е една индивидуалност, която изгражда своята карма за последната си засега земна инкарнация особено в сферата на мъдростта на Юпитер.
към текста >>
В това характерно ваятелско време тази индивидуалност преживява една от най-важните си инкарнации като скулптор в
Гърция
.
Тук имаме една индивидуалност, която ни довежда назад до древна Гърция, в един вид платоническа, но и същевременно ваятелска атмосфера.
В това характерно ваятелско време тази индивидуалност преживява една от най-важните си инкарнации като скулптор в Гърция.
Това, което преживява там, тя пренася в следващи въплъщения, които са били по-маловажни. Това е една индивидуалност, която изгражда своята карма за последната си засега земна инкарнация особено в сферата на мъдростта на Юпитер.
към текста >>
Тази индивидуалност не преминава след това през други инкарнации както онази другата индивидуалност, която имаше междинни инкарнации и след като изживява живота си между смъртта и едно ново раждане, тя първо се ражда като мъж в
Гърция
, а после като жена.
Чрез техните описания обаче не се научава нищо друго, освен имена. Но индивидуалността, за която разказвам, живееше вътре в макар и западналите мистерии. За нея един бог Таотл, Кветцалкоатл, беше нещо живо. В действителност това бяха магьоснически, живи същества. И там в западналите мистерии на Кветцалкоатл по това време тя се вживя в едно напълно суеверно магическо съдържание, в такова същество като Тетцкатлипока - Тетцкатлипока е бил един вид змийски бог, с когото е било възможно човек да се чувства астрално свързан - и за нея то е станало интензивно живо.
Тази индивидуалност не преминава след това през други инкарнации както онази другата индивидуалност, която имаше междинни инкарнации и след като изживява живота си между смъртта и едно ново раждане, тя първо се ражда като мъж в Гърция, а после като жена.
Тази индивидуалност, която живя като мъж всред мексиканските мистерии, през живота между смъртта и новото раждане премина през сферата на мъдростта на Юпитер и се роди през осемнадесето, деветнадесето столетие. Индивидуалността, която живя в Гърция, също мина през юпитеровата сфера, както може да се мине, когато човек е бил скулптор и същевременно по гръцки начин беше изживял този ваятелски начин на мислене и представи, който наистина беше жив през онова време. Тази пластичност, която в Гърция можеше да се изживее при извайването на човешката фигура в юпитеровата сфера на мъдростта, където цялата тази мъдрост беше субстанциална, тя се преобрази в творческо обхващане на целия свят, след това с нейната изразена чрез Юпитер гръцка насоченост се роди в едно човешко тяло като Гьоте.
към текста >>
Индивидуалността, която живя в
Гърция
, също мина през юпитеровата сфера, както може да се мине, когато човек е бил скулптор и същевременно по гръцки начин беше изживял този ваятелски начин на мислене и представи, който наистина беше жив през онова време.
За нея един бог Таотл, Кветцалкоатл, беше нещо живо. В действителност това бяха магьоснически, живи същества. И там в западналите мистерии на Кветцалкоатл по това време тя се вживя в едно напълно суеверно магическо съдържание, в такова същество като Тетцкатлипока - Тетцкатлипока е бил един вид змийски бог, с когото е било възможно човек да се чувства астрално свързан - и за нея то е станало интензивно живо. Тази индивидуалност не преминава след това през други инкарнации както онази другата индивидуалност, която имаше междинни инкарнации и след като изживява живота си между смъртта и едно ново раждане, тя първо се ражда като мъж в Гърция, а после като жена. Тази индивидуалност, която живя като мъж всред мексиканските мистерии, през живота между смъртта и новото раждане премина през сферата на мъдростта на Юпитер и се роди през осемнадесето, деветнадесето столетие.
Индивидуалността, която живя в Гърция, също мина през юпитеровата сфера, както може да се мине, когато човек е бил скулптор и същевременно по гръцки начин беше изживял този ваятелски начин на мислене и представи, който наистина беше жив през онова време.
Тази пластичност, която в Гърция можеше да се изживее при извайването на човешката фигура в юпитеровата сфера на мъдростта, където цялата тази мъдрост беше субстанциална, тя се преобрази в творческо обхващане на целия свят, след това с нейната изразена чрез Юпитер гръцка насоченост се роди в едно човешко тяло като Гьоте.
към текста >>
Тази пластичност, която в
Гърция
можеше да се изживее при извайването на човешката фигура в юпитеровата сфера на мъдростта, където цялата тази мъдрост беше субстанциална, тя се преобрази в творческо обхващане на целия свят, след това с нейната изразена чрез Юпитер гръцка насоченост се роди в едно човешко тяло като Гьоте.
В действителност това бяха магьоснически, живи същества. И там в западналите мистерии на Кветцалкоатл по това време тя се вживя в едно напълно суеверно магическо съдържание, в такова същество като Тетцкатлипока - Тетцкатлипока е бил един вид змийски бог, с когото е било възможно човек да се чувства астрално свързан - и за нея то е станало интензивно живо. Тази индивидуалност не преминава след това през други инкарнации както онази другата индивидуалност, която имаше междинни инкарнации и след като изживява живота си между смъртта и едно ново раждане, тя първо се ражда като мъж в Гърция, а после като жена. Тази индивидуалност, която живя като мъж всред мексиканските мистерии, през живота между смъртта и новото раждане премина през сферата на мъдростта на Юпитер и се роди през осемнадесето, деветнадесето столетие. Индивидуалността, която живя в Гърция, също мина през юпитеровата сфера, както може да се мине, когато човек е бил скулптор и същевременно по гръцки начин беше изживял този ваятелски начин на мислене и представи, който наистина беше жив през онова време.
Тази пластичност, която в Гърция можеше да се изживее при извайването на човешката фигура в юпитеровата сфера на мъдростта, където цялата тази мъдрост беше субстанциална, тя се преобрази в творческо обхващане на целия свят, след това с нейната изразена чрез Юпитер гръцка насоченост се роди в едно човешко тяло като Гьоте.
към текста >>
Но в сферата на Юпитер не е могло да се породи същото от един земен живот, изживян в
Гърция
както описах, и от един земен живот, преминал в Мексико така, както описах.
Другата индивидуалност също премина през сферата на Юпитер; в нея също се преобрази това, което тя е могла да научи в мексиканските мистерии.
Но в сферата на Юпитер не е могло да се породи същото от един земен живот, изживян в Гърция както описах, и от един земен живот, преминал в Мексико така, както описах.
И двамата са преминали през юпитеровата сфера на мъдростта, но от двата живота е станало това, което е могло да бъде оформено съответно на творческите сили от предишния живот. Индивидуалността, която беше преминала през мексиканските мистерии, премина през юпитеровата сфера и отново беше родена като Елифас Леви. Тук имате магически ритуални действия, магически култове, преобразени по един забележителен начин в мъдрост. Това е една малоценна юпитерова карма, но въпреки това извънредно умна и мъдра. Тук се вижда, как действат заедно това, което човекът е узнал в земния живот и това, което става между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
154.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 11. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
По-късно Байрон търсеше Паладиума по друг начин, той се присъедини към движението за свобода в
Гърция
, той пожела да донесе един духовен Паладиум.
В края на краищата, който може да прозре историята на Паладиума, прозира твърде много от хода на развитието на европейската история. И тези двама души, за които разказах - Байрон и този, който през ранното Средновековие беше негов другар, чуват за тази легенда и решават да откраднат Паладиума и да го занесат на Север в Русия. Това не им се отдава, те не успяват; разбира се, че е трябвало да не успеят. Но нещо им остава оттогава. В кармичните отношения нещо остава на човека по един особен начин.
По-късно Байрон търсеше Паладиума по друг начин, той се присъедини към движението за свобода в Гърция, той пожела да донесе един духовен Паладиум.
И това е стремежът, който му беше останал от онова време, за което разказах. А моят учител по геометрия показваше на всеки, който внимателно можеше да го наблюдава, че на това място, на което той стоеше, ако и да беше един относително дребен човек, той притежаваше едно несломимо чувство за свобода, което в неговата душевност имаше дълбока връзка с телесния му недостатък, също както при неговия другар.
към текста >>
155.
Забележки към текста.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
65. Георд Георг Гордон Ноел Байрон, 1788-1834, английски поет, умира като борец за освобождението на
Гърция
от турците.
65. Георд Георг Гордон Ноел Байрон, 1788-1834, английски поет, умира като борец за освобождението на Гърция от турците.
към текста >>
156.
2. СКАЗКА ВТОРА. Арнхайм, 19 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Ние виждаме тук, как на основата на древното развитие на цивилизацията се е развил стремежът да бъде разнесено при източните народи, да бъде разнесено в Египет онова, което е било постигнато като духовна култура в
Гърция
в малката
Гърция
да бъде то разпространено по един космополитен начин между народите, които са били достъпни за това.
Когато отидем сега назад в развитието на човечеството и запитаме: коя е най-близката епоха на Михаел, която е предхождала настоящата? ние стигаме до онази епоха, която е намерила своя завършек с онези космополитни дела, които са станали на основата на тогавашния най-ценен гръцки духовен живот, разнесен в Азия чрез походите на Александър Велики.
Ние виждаме тук, как на основата на древното развитие на цивилизацията се е развил стремежът да бъде разнесено при източните народи, да бъде разнесено в Египет онова, което е било постигнато като духовна култура в Гърция в малката Гърция да бъде то разпространено по един космополитен начин между народите, които са били достъпни за това.
Става извънредно важното събитие, че от тази епоха на Михаел се разгръща космополитното разпространение на онова, което е било постигнато за човечеството от гръцкия народ. И когато в северна Африка се разцъфтява градът Александрия, в определен смисъл това разцъфтяване е едно увенчание на тогавашната епоха на Михаел.
към текста >>
Ето защо ние виждаме, че след като Харун ал Рашид беше минал през вратата на смъртта, неговата душа минавайки през духовния свят, през света на звездите, имаше погледа постоянно насочен от Азия, от Багдад, през Африка, през Испания, през западна Европа чак до Англия, имаше своя поглед насочен от Багдад през предна Азия, през
Гърция
, през Рим в Испания, Франция, даже чак до Англия.
След това Харун ал Рашид както и неговият знаменит съветник минаха през вратата на смъртта. Но след като минаха през смъртта и се намираха в съществуването между смъртта и едно ново раждане, те преследваха по особен начин тяхната цел, да внесат арабския начин на мислене с помощта на разпространяващия се в Европа интелигентен принцип.
Ето защо ние виждаме, че след като Харун ал Рашид беше минал през вратата на смъртта, неговата душа минавайки през духовния свят, през света на звездите, имаше погледа постоянно насочен от Азия, от Багдад, през Африка, през Испания, през западна Европа чак до Англия, имаше своя поглед насочен от Багдад през предна Азия, през Гърция, през Рим в Испания, Франция, даже чак до Англия.
Това беше един живот между смъртта и едно ново раждане, който насочваше своето внимание непрестанно върху южна и западна Европа. След това Харун ал Рашид отново се въплъти и стана Лорд Бейкън, Бейко от Верулам. Самият Бейкън е Харун ал Рашид, който в помеждутъка между смъртта и едно ново раждане беше действувал по начина, който аз току що обясних. Обаче другият, който беше неговият мъдър съветник, избра другия път от Багдад през Черно море, през Русия към средна Европа. Двете личности, двете индивидуалности минаха по две различни посоки: Харун ал Рашид до неговата следваща земна цел като лорд Бейкън, като Бейко от Велурам; мъдрият съветник не отвърна поглед през време на живота между смъртта и едно ново раждане от това, което може да бъде все повече и повече повлияно от изтока, да получи отпечатъка на изтока, и той се прероди отново в лицето на великия педагог и автор на "Пансофия" Амос Комениус.
към текста >>
157.
5. СКАЗКА ПЕТА. Торки, 14 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Следователно Харун ал Рашид и неговият мъдър съветник се движеха известно време в свръхсетивния свят, като от този свръхсетивен свят имаха погледа насочен главно върху това, което ставаше в цивилизацията, която се намира по-далече на запад, върху онова, което се развиваше като цивилизация в
Гърция
и някои области, които се намират на север от днешното Черно море.
Следователно Харун ал Рашид и неговият мъдър съветник се движеха известно време в свръхсетивния свят, като от този свръхсетивен свят имаха погледа насочен главно върху това, което ставаше в цивилизацията, която се намира по-далече на запад, върху онова, което се развиваше като цивилизация в Гърция и някои области, които се намират на север от днешното Черно море.
Бих могъл да кажа, те гледаха надолу към тази цивилизация и между събитията, върху които падна тогава техния поглед, беше и онова, за което аз говорих в друга връзка в антропософ ски сказки: онова събитие, което стана в 869 година, а именно осмият вселенски събор в Константинопол.
към текста >>
Трябва да помислите: животът на Александър Велики и животът на Аристотел в онова въплъщение от времето на Александър Велики беше такъв, че той означаваше завършек, че той означаваше определен завършек, че така да се каже импулсът, който беше даден със старите култури, който след това се прояви от една страна в
Гърция
, бе обхванат от Аристотел в понятия, които като идеи дълго време господствуваха над западния свят и въобще над цивилизацията.
Сега трябва да помислите върху следващото, и трябва да привикнете с това, че от сега нататък в антропософското поле ще се говори върху свръхсетивните събития със същата самопонятност както върху събития та на физическия свят.
Трябва да помислите: животът на Александър Велики и животът на Аристотел в онова въплъщение от времето на Александър Велики беше такъв, че той означаваше завършек, че той означаваше определен завършек, че така да се каже импулсът, който беше даден със старите култури, който след това се прояви от една страна в Гърция, бе обхванат от Аристотел в понятия, които като идеи дълго време господствуваха над западния свят и въобще над цивилизацията.
към текста >>
158.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Лондон, 27 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Тогава ще открием: в същото време, когато тук на запад ставаше това, което току що описах, действителният Христос, Христос, който беше слязъл на Земята, който беше оставил своя Човек-Дух горе в Слънцето и внесе своя Дух-Живот в атмосферата на Земята, донесе долу на Земята своя Аз а заедно с него и своето Духовно-Себе този действителен Христос проникна от изток на запад през
Гърция
, Северна Африка, Италия, Испания към Европа през сърцата на хората в същото време, когато тук той проникваше през природата.
Тайната на Голгота стана отвъд в Азия, тя беше обхванала душите, сърцата на хората, вживя се дълбоко в душите, в сърцата на хората. Трябва да насочим веднъж поглед върху онези, които бяха първите християни, за да видим, какво преобразуване изпитаха те в техните души.
Тогава ще открием: в същото време, когато тук на запад ставаше това, което току що описах, действителният Христос, Христос, който беше слязъл на Земята, който беше оставил своя Човек-Дух горе в Слънцето и внесе своя Дух-Живот в атмосферата на Земята, донесе долу на Земята своя Аз а заедно с него и своето Духовно-Себе този действителен Христос проникна от изток на запад през Гърция, Северна Африка, Италия, Испания към Европа през сърцата на хората в същото време, когато тук той проникваше през природата.
към текста >>
Така щото ние виждаме: тук действуваща от запад към изток, разчетлива сред природата за онези, които можеха да четат, историята на Тайната на Голгота така да се каже като естествена наука на високо посветените от кръглата маса на крал Артус; от изток към запад едно течение сега вече не във вятъра и вълните, не във въздуха и водата, не чрез планините и слънчевите лъчи, а едно течение през кръвта на хората, през сърцата на хората, обхващащо кръвта на хората от Палестина през
Гърция
до Италия и Испания.
Така щото ние виждаме: тук действуваща от запад към изток, разчетлива сред природата за онези, които можеха да четат, историята на Тайната на Голгота така да се каже като естествена наука на високо посветените от кръглата маса на крал Артус; от изток към запад едно течение сега вече не във вятъра и вълните, не във въздуха и водата, не чрез планините и слънчевите лъчи, а едно течение през кръвта на хората, през сърцата на хората, обхващащо кръвта на хората от Палестина през Гърция до Италия и Испания.
към текста >>
Той проникна в сърцата на самите хора от изток на запад, от Палестина през
Гърция
, през Италия в Испания.
Как можем ние да наречем това движение? Христос, който беше слязъл чрез Тайната на Голгота, проникна в сърцата на хората.
Той проникна в сърцата на самите хора от изток на запад, от Палестина през Гърция, през Италия в Испания.
Християнството на Граала се разпространи чрез кръвта, през сърцата на хората. Христос предприе своя поход от изток на запад.
към текста >>
Ние виждаме в една по-стара форма това течение на Михаел, когато насочим поглед върху онова, което е станало столетия преди раждането на Тайната на Голгота от северна
Гърция
, от Македония, чрез онова международно, космополитическо течение, свързано с името на Александър Велики, и е стояло под влиянието на онзи светоглед, който е известно под името Аристотелство.
Ние намираме това течение на Михаел, когато насочим поглед във времето, което непосредствено е предхождало Тайната на Голгота, върху английския запад, върху изхождащото от този английски запад течение на Артус, подбудено първоначално от мистериите на Хиберния.
Ние виждаме в една по-стара форма това течение на Михаел, когато насочим поглед върху онова, което е станало столетия преди раждането на Тайната на Голгота от северна Гърция, от Македония, чрез онова международно, космополитическо течение, свързано с името на Александър Велики, и е стояло под влиянието на онзи светоглед, който е известно под името Аристотелство.
Това, което стана в предихристиянското време чрез Аристотел и Александър, стоеше тогава вътре в господството на Михаел така, както сега ние отново стоим вътре в господството на Михаел. Тогава на Земята в духовния живот беше Импулсът на Михаел както и сега. Винаги когато в земното човечество настъпва един Импулс на Михаел, тогава е настъпило времето, в което онова, което е било основано в един културен център, в един духовен център, се разпространява в много народи на Земята, във всички области, където това е възможно.
към текста >>
Ние виждаме отново, бих могъл да кажа, пренесено сред Християнството, вмъкнато в Християнството, през
Гърция
, но особено през северна Африка, през Италия н Испания, един вид арабизъм.
И ние виждаме след това пренесено в християнското развитие онова, което изхождаше от Харун ал Рашид, от арабизма.
Ние виждаме отново, бих могъл да кажа, пренесено сред Християнството, вмъкнато в Християнството, през Гърция, но особено през северна Африка, през Италия н Испания, един вид арабизъм.
към текста >>
Харун ал Рашид вършеше това повече, като насочваше своя поглед от духовния свят върху
Гърция
, Италия, Испания; неговият съветник вършеше това, като насочваше своя поглед върху това, което отиваше от изток през областите северно от Черно Море, през Русия чак до Средна Европа.
Обаче Харун ал Рашид и неговият съветник бяха минали вече през вратата на смъртта по-рано. От живота, който сега водеха между смъртта и едно ново раждане над Земята, те следяха това, което ставаше долу като мохамедано-мавърски походи в Испания, те следяха от духовния свят това, което сами бяха култивирали и което се разпространяваше чрез техните следовници.
Харун ал Рашид вършеше това повече, като насочваше своя поглед от духовния свят върху Гърция, Италия, Испания; неговият съветник вършеше това, като насочваше своя поглед върху това, което отиваше от изток през областите северно от Черно Море, през Русия чак до Средна Европа.
към текста >>
159.
Слово при полагане Основния камък на сградата в Дорнах на 20 Септември 1913
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Да се опитаме, мили мои сестри и братя, да се пренесем назад в онези божествени времена на Земята, от които в нас се надига още един последен копнеж, един последен спомен, когато в Древна
Гърция
с последните тонове на мистерийната мъдрост - и същевременно с първите философски тонове - чуваме великия Платон да известява вечните идеи и вечното съдържание на света.
Да се опитаме да помислим как някога в нашата земна еволюция навлезе голямото известие и послание, предвечното Евангелие на Божествено-духовния живот, как този живот беше изпратен на Земята тогава, когато самите божествени Духове още бяха великите учители на човечеството.
Да се опитаме, мили мои сестри и братя, да се пренесем назад в онези божествени времена на Земята, от които в нас се надига още един последен копнеж, един последен спомен, когато в Древна Гърция с последните тонове на мистерийната мъдрост - и същевременно с първите философски тонове - чуваме великия Платон да известява вечните идеи и вечното съдържание на света.
И да се опитаме да схванем какво е навлязло оттогава в нашата земна еволюция като луциферични и ариманични влияния. Да се опитаме да си изясним как от човешката душа се е отдръпнала връзката с божественото битие на света, с волята, с чувството и с божествено-духовното познание.
към текста >>
160.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 27 Май 1922, Дорнах
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Ако обаче се върнем назад от това, което например в Древна
Гърция
вече е било закономерност, задължителна за спазване закономерност на речта, което вече се е превърнало в хекзаметър, пентаметър, ако се върнем назад, тогава ще намерим едно старо изживяване на дихателния процес.
Ако обаче се върнем назад от това, което например в Древна Гърция вече е било закономерност, задължителна за спазване закономерност на речта, което вече се е превърнало в хекзаметър, пентаметър, ако се върнем назад, тогава ще намерим едно старо изживяване на дихателния процес.
Това изживяване обаче било определено да изнесе човека от света, в който той е живял между раждането и смъртта, в един духовно-душевен свят.
към текста >>
161.
2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Обаче един историк на естетиката би могъл да счита всичко това само така, както се разглежда обективно всеки философски стремеж на човечеството преди действителното начало на философията в
Гърция
с Талес.
1. Тук става дума за естетика като една самостоятелна наука. Естествено биха могли да се срещнат изказвания върху изкуствата при ръководещите духове от по-стари времена.
Обаче един историк на естетиката би могъл да счита всичко това само така, както се разглежда обективно всеки философски стремеж на човечеството преди действителното начало на философията в Гърция с Талес.
към текста >>
162.
1.Първа лекция, Дорнах, 27 Май 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Ако обаче се върнем още по-назад, към епохата на древна
Гърция
, чиито външни исторически описания са направени според сравнително по-пълни източници, ние ще установим, че изобщо не сме в състояние да вникнем в душевната същност на древните гърци.
Ако обаче се върнем още по-назад, към епохата на древна Гърция, чиито външни исторически описания са направени според сравнително по-пълни източници, ние ще установим, че изобщо не сме в състояние да вникнем в душевната същност на древните гърци.
И Херман Грим има пълно право, когато казва: Човешките образи, които историята обикновено описва като гърци, са твърде далеч от истината. С обикновеното съзнание*4 днешният човек вече не може да проникне нито в тогавашните души, нито в социалния по рядък, на който те са били подчинени. Много по-различен от нашия душевен живот е бил този на хората от Египетско-халдейската епоха, която обхваща периода преди 8 предхристиянски век, още по-различен е бил душевният живот през Древно-персийската епоха, както я наричам в моята „Тайна наука“, а съвсем различен от това, което усещаме като душевни същества от пробуждането сутрин до заспиването вечер е бил душевният живот през Древно-индийската епоха, първата културна епоха след голямата Атлантска катастрофа.*5
към текста >>
С оглед действителните нужди на нашето съвремие, от човека се изисква не само да бъде гражданин на Земята, какъвто той стана още през епохата на Древна
Гърция
, а в известен смисъл да се отчужди от Земното си гражданство и да вижда духовно-душевните сили в себе си, без да разчита на физическите възприятия.
Енергично да се застъпва за този възглед ето една от задачите на антропософската Духовна наука. И в този смисъл антропософската Духовна наука израства от самата еволюция на човешкия род. Ние винаги трябва да сме наясно: Антропософията не е рожба на някакъв произвол, нито някаква образователна програма за усъвършенствуване на човечеството, а нещо, което възниква като резултат от самата еволюция на човешкия род. Общо взето, днешният превес на материализма означава едно връщане назад.
С оглед действителните нужди на нашето съвремие, от човека се изисква не само да бъде гражданин на Земята, какъвто той стана още през епохата на Древна Гърция, а в известен смисъл да се отчужди от Земното си гражданство и да вижда духовно-душевните сили в себе си, без да разчита на физическите възприятия.
И когато наред с тези действителни нужди материализмът непрекъснато застрашава човешката душа, това означава едно ариманическо изоставане при онази еволюционна степен, която за условията в Древна Гърция и Рим беше нещо напълно естествено. За тогавашните хора беше оправдано да се взират във физическия свят, защото там те виждаха формите на духовния свят. Изоставайки в развитието си, днешните хора не различават във физическия свят никакви духовни въздействия. И материализмът се свежда именно до това. Така в потока на общочовешката еволюция се промъкна един елемент, който е враждебен към всякакво по-нататъшно развитие.
към текста >>
И когато наред с тези действителни нужди материализмът непрекъснато застрашава човешката душа, това означава едно ариманическо изоставане при онази еволюционна степен, която за условията в Древна
Гърция
и Рим беше нещо напълно естествено.
Енергично да се застъпва за този възглед ето една от задачите на антропософската Духовна наука. И в този смисъл антропософската Духовна наука израства от самата еволюция на човешкия род. Ние винаги трябва да сме наясно: Антропософията не е рожба на някакъв произвол, нито някаква образователна програма за усъвършенствуване на човечеството, а нещо, което възниква като резултат от самата еволюция на човешкия род. Общо взето, днешният превес на материализма означава едно връщане назад. С оглед действителните нужди на нашето съвремие, от човека се изисква не само да бъде гражданин на Земята, какъвто той стана още през епохата на Древна Гърция, а в известен смисъл да се отчужди от Земното си гражданство и да вижда духовно-душевните сили в себе си, без да разчита на физическите възприятия.
И когато наред с тези действителни нужди материализмът непрекъснато застрашава човешката душа, това означава едно ариманическо изоставане при онази еволюционна степен, която за условията в Древна Гърция и Рим беше нещо напълно естествено.
За тогавашните хора беше оправдано да се взират във физическия свят, защото там те виждаха формите на духовния свят. Изоставайки в развитието си, днешните хора не различават във физическия свят никакви духовни въздействия. И материализмът се свежда именно до това. Така в потока на общочовешката еволюция се промъкна един елемент, който е враждебен към всякакво по-нататъшно развитие. Днешното човечество изпитва страх от нови понятия и предпочита да борави със старите.
към текста >>
163.
3.Трета лекция, 2 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Този процес започна още в древна
Гърция
, през интервала между Есхил, при когото ние навсякъде виждаме как божествените импулси пронизват човека, и Евридип, при когото хората се изявяват вече като човешки.същества, макар и все още под влиянието на свръхземни импулси, защото, бих казал, същинският натурализъм стана възможен едва в по-новите времена.
А драматическата поезия? За да си отговорим на този въпрос, достатъчно е само да си припомним времето преди Есхил и по-специално един от Боговете: Дионисий. Първоначално единственото действуващо лице е Дионисий, после идва неговият помощник сценичният хор, който дава израз не на това, което вършат хората, а на това, което вършат подземните Богове, Боговете на волята, които си служат с човешките тела, само и само на сцената да тържествува не човешката воля, а волята на Боговете. И едва с течение на времето, когато връзката на човека с духовния свят беше вече забравена, в сценичните представления действията на Боговете бяха изместени от действията на хората.
Този процес започна още в древна Гърция, през интервала между Есхил, при когото ние навсякъде виждаме как божествените импулси пронизват човека, и Евридип, при когото хората се изявяват вече като човешки.същества, макар и все още под влиянието на свръхземни импулси, защото, бих казал, същинският натурализъм стана възможен едва в по-новите времена.
към текста >>
164.
8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Рецитацията, както казах, беше присъща на древна
Гърция
, понеже на Юг дишането и кръвната циркулация са малко по-ускорени.
Но след като пристигна в Италия, Гьоте основно преработи своята Ифигения. И ако човек разполага с един по-фин художествен усет, той съвсем точно ще може да различи немската Ифигения от римската Ифигения. Навсякъде в северната декламаторска Ифигения Гьоте се стремеше да вмъкне рецитаторския елемент на Юга. И накрая италианската Ифигения, римската Ифигения, се превърна в нещо, което можеше да се чете само ка то речитатив. Ако съпоставим двете Ифигении, лесно ще доловим чудната разлика между декламацията и рецитацията.
Рецитацията, както казах, беше присъща на древна Гърция, понеже на Юг дишането и кръвната циркулация са малко по-ускорени.
Декламацията е присъща на Севера; там човекът потъва в своя най-дълбок вътрешен свят. Кръвта е един „особен сок“, носител на най-дълбоките човешки качества. На Север човешкият характер живееше в кръвта, в личността. Там поетите по необходимост са декламатори.
към текста >>
165.
ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Така че не може да се получи онази тясна връзка между пеене, рецитация и евритмия, която е съществувала по времето на Есхил в Древна
Гърция
.
Това танцово изкуство е била тъкмо старата форма на евритмията. И тази евритмия - до това може да се стигне само с изследователските методи на духовната наука - дори и в малко по-друга форма, защото, разбира се, всичко претърпява развитие, е напълно свързана като евритмична част в единството между пеене и рецитаторско изкуство на гърците. Така че тази евритмия представлява нещо от музикалното изживяване в древните времена. И днес всъщност не правим друго, освен че с евритмичното отново се връщаме към по-ранни форми на изкуството. Естествено трябва да държим сметка за силната обагреност на изкуствата днес.
Така че не може да се получи онази тясна връзка между пеене, рецитация и евритмия, която е съществувала по времето на Есхил в Древна Гърция.
Не трябва да забравяме, че сме стигнали до едно диференциране. Затова формите в евритмията трябва да се търсят чрез истинска инспирация, интуиция и имагинация.
към текста >>
166.
7. СЕДМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 28.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Как гръцките народи реагират на действията на кръстоносците и как застават срещу това, което искат кръстоносците и намеренията на
Гърция
спрямо Ориента.
Как гръцките народи реагират на действията на кръстоносците и как застават срещу това, което искат кръстоносците и намеренията на Гърция спрямо Ориента.
Искам да Ви помоля вярно да описвате как е било предизвикано противопоставянето на гърците на волята на кръстоносците. След това според мен трябва да опишете как воюващите в Ориента кръстоносци вместо да се бият с ориенталските народи в Западна Азия, започват да воюват помежду си; как европейските народи сами застават един срещу друг, като например Франция и съседните на нея народи, в следствие на надигналите се противоречия по повод това, което са завоювали. Кръстоносните походи са възникнали от огнения ентусиазъм, но духа на раздора завладява участниците, а към това се прибавя и противоречието, между гърци и кръстоносци.
към текста >>
Французите бяха завладели Сирия и бяха установили там френско господство, те бяха се споразумели с
Гърция
и й бяха оставили земи и господство в предната част на Мала Азия.
Нека да предположим, че става дума само за хипотеза, но понякога чрез хипотези може да се изясни хода на историята.
Французите бяха завладели Сирия и бяха установили там френско господство, те бяха се споразумели с Гърция и й бяха оставили земи и господство в предната част на Мала Азия.
След това можеше да се спазят старите традиции на Гърция и Северна Африка да беше станала гръцка. Щеше да се създаде противовес на това, което се случи по-късно. Тогава гърците щяха да упражняват господство в Южна Африка, а французите над Сирия. Така не би се стигнало до спора между тях и да се изгуби това влияние. Щеше да бъде предотвратено излизането напред на най-лошите азиатски народи, монголците и османските турци.
към текста >>
След това можеше да се спазят старите традиции на
Гърция
и Северна Африка да беше станала гръцка.
Нека да предположим, че става дума само за хипотеза, но понякога чрез хипотези може да се изясни хода на историята. Французите бяха завладели Сирия и бяха установили там френско господство, те бяха се споразумели с Гърция и й бяха оставили земи и господство в предната част на Мала Азия.
След това можеше да се спазят старите традиции на Гърция и Северна Африка да беше станала гръцка.
Щеше да се създаде противовес на това, което се случи по-късно. Тогава гърците щяха да упражняват господство в Южна Африка, а французите над Сирия. Така не би се стигнало до спора между тях и да се изгуби това влияние. Щеше да бъде предотвратено излизането напред на най-лошите азиатски народи, монголците и османските турци. Заради аморалната същност, а оттам и последвалото неизпълнение на задачите на кръстоносците се стигна до това, че монголци и османци се разпростряха точно върху тези земи, които кръстоносците се опитаха да европезират.
към текста >>
167.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919
GA_296 Възпитанието
Гръцкото душевно устройство е определено главно от това, че в
Гърция
в огромна степен присъствуваше това, което даваше тон за историческото развитие изобщо до средата на 15 век.
Гръцкото душевно устройство е определено главно от това, че в Гърция в огромна степен присъствуваше това, което даваше тон за историческото развитие изобщо до средата на 15 век.
Гръцката земя беше населена от една подчинена народност и от завоевателите, тези, които притежаваха земята, но и тези, които позовавайки се на кръвния си произход определят духовността на древна Гърция. Така че съвсем не можем да се ориентираме в душевното устройство на Древна Гърция, ако не обгърнем с поглед и това, че там се смяташе за оправдано да се разсъждава върху социалните взаимоотношения между хората така, както диктуваха това кръвните особености на арийския народ завоевател. Разбира се, съвременното човечество е надживяло нещата, които лежаха в основата при гърците. За тях беше просто естествено да съществуват два вида хора, да съществуват хора, които в известен смисъл се покланят на Меркурий, и такива, които трябваше да почитат Зевс. Тези две класи хора бяха строго разделени една от друга.
към текста >>
Гръцката земя беше населена от една подчинена народност и от завоевателите, тези, които притежаваха земята, но и тези, които позовавайки се на кръвния си произход определят духовността на древна
Гърция
.
Гръцкото душевно устройство е определено главно от това, че в Гърция в огромна степен присъствуваше това, което даваше тон за историческото развитие изобщо до средата на 15 век.
Гръцката земя беше населена от една подчинена народност и от завоевателите, тези, които притежаваха земята, но и тези, които позовавайки се на кръвния си произход определят духовността на древна Гърция.
Така че съвсем не можем да се ориентираме в душевното устройство на Древна Гърция, ако не обгърнем с поглед и това, че там се смяташе за оправдано да се разсъждава върху социалните взаимоотношения между хората така, както диктуваха това кръвните особености на арийския народ завоевател. Разбира се, съвременното човечество е надживяло нещата, които лежаха в основата при гърците. За тях беше просто естествено да съществуват два вида хора, да съществуват хора, които в известен смисъл се покланят на Меркурий, и такива, които трябваше да почитат Зевс. Тези две класи хора бяха строго разделени една от друга. Но относно света и боговете му се разсъждаваше така, както трябваше да разсъждава народа-завоевател подбуден от кръвния си произход.
към текста >>
Така че съвсем не можем да се ориентираме в душевното устройство на Древна
Гърция
, ако не обгърнем с поглед и това, че там се смяташе за оправдано да се разсъждава върху социалните взаимоотношения между хората така, както диктуваха това кръвните особености на арийския народ завоевател.
Гръцкото душевно устройство е определено главно от това, че в Гърция в огромна степен присъствуваше това, което даваше тон за историческото развитие изобщо до средата на 15 век. Гръцката земя беше населена от една подчинена народност и от завоевателите, тези, които притежаваха земята, но и тези, които позовавайки се на кръвния си произход определят духовността на древна Гърция.
Така че съвсем не можем да се ориентираме в душевното устройство на Древна Гърция, ако не обгърнем с поглед и това, че там се смяташе за оправдано да се разсъждава върху социалните взаимоотношения между хората така, както диктуваха това кръвните особености на арийския народ завоевател.
Разбира се, съвременното човечество е надживяло нещата, които лежаха в основата при гърците. За тях беше просто естествено да съществуват два вида хора, да съществуват хора, които в известен смисъл се покланят на Меркурий, и такива, които трябваше да почитат Зевс. Тези две класи хора бяха строго разделени една от друга. Но относно света и боговете му се разсъждаваше така, както трябваше да разсъждава народа-завоевател подбуден от кръвния си произход. Всичко се определяше от това, което е възникнало вследствие на сблъсъка между народа-завоевател и подчинения народ.
към текста >>
А самото висше училище, с изключение на технически те и селскостопанските училища, които трябва да бъдат сформирани от новия живот, но по външната си структура за съжаление просто имитират това, което дойде като структура на висшето училище от
Гърция
.
Тези две класи хора бяха строго разделени една от друга. Но относно света и боговете му се разсъждаваше така, както трябваше да разсъждава народа-завоевател подбуден от кръвния си произход. Всичко се определяше от това, което е възникнало вследствие на сблъсъка между народа-завоевател и подчинения народ. Този, който наблюдава по-внимателно нещата ще види, че дори и подтиквани от чувствата си, от това, което носим подсъзнателно в душите си да не си признаваме този аристократизъм на светогледа, то той продължава да живее в идеите ни, в понятията ни, особено когато завършим образованието си във висшето училище. Висшето училище, и по-точно гимназията, формира всичко, което спада към преподаването така, както то би било единствено един ренесанс, като един отзвук на гръцката култура.
А самото висше училище, с изключение на технически те и селскостопанските училища, които трябва да бъдат сформирани от новия живот, но по външната си структура за съжаление просто имитират това, което дойде като структура на висшето училище от Гърция.
Именно ако ценим високо гръцката култура в своето време и за своето време, то ние от друга страна трябва да сме напълно наясно, че за нашето време е необходимо едно обновление на духовния живот, че за нашето време ръководството на човечеството от души, които са получили конфигурацията, формирането на понятията си в гимназиалното-средно образование става все по-непоносимо. И разбира се на всички водещи места днес са поставени само онези хора, които са получили сформирането на понятията в средното училище, в гимназията. Днес вече е необходимо, хората да се запознаят с това, че е настъпило времето на голямата, а не на малката разплата и че за тези неща трябва да се мисли по същество, че не могат да се съхранят стари мисловни навици.
към текста >>
Върху римската култура се прехвърли порива, да се дели така, както се разчленяваше в
Гърция
, но причината за това делене вече не се чувстваше в кръвта.
Вие знаете, че това, което се образува в гръцката култура от кръвта, стана абстрактно в римската култура. Вече съм споменавал това тук. Докато гръцката социална структура който може да се нарече и държавна структура излезе напълно, обособи се напълно от кръвното родство, то произхождащото от кръвта не премина в римската култура.
Върху римската култура се прехвърли порива, да се дели така, както се разчленяваше в Гърция, но причината за това делене вече не се чувстваше в кръвта.
И докато на нито един грък от древността не би хрумнало да се съмнява в това, че съществуват хора от "по-долен" вид, хора от народа-завоевател, и хора от "по-висш" вид, арийци, при римляните това не беше така. В римската империя хората носеха в себе си силното съзнание, че делението на социалната структура е изведено от властта, от насилието. Нужно е само да си спомните, че римляните проследиха произхода си назад до онази сбирщина от разбойници в близост до Рим, които бяха свикани, за да основат Рим като разбойнически лагер, че основателят на Рим не суче от нежното майчино мляко, а както знае те, той е оставен в гората да бозае от едно животно, от вълчица.
към текста >>
168.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919
GA_296 Възпитанието
Така, както в нас се преплитат, тъй като сме европейци както вече споменах Америка, Англия, Азия, Китай, Индия, Изтока и Запада, тъй като те са двата полюса, така в нас са и
Гърция
, Рим и бъдещето.
Наред с пространството ние значи трябва да привлечем в разглеждането на това, което живее в нашата култура и времето: това, което се издига като история на времето от древността и което напира в съвремието ни от бъдещето. Ние трябва да сме наясно с това, че живеейки като хора на съвременността, притежаваме в душите си една игра на миналото и бъдещето.
Така, както в нас се преплитат, тъй като сме европейци както вече споменах Америка, Англия, Азия, Китай, Индия, Изтока и Запада, тъй като те са двата полюса, така в нас са и Гърция, Рим и бъдещето.
И благоволявайки да обхванем с поглед последното, когато осъзнаваме, как миналото, ставащото, възникващото живеят в душата ни, то в тази душа навлиза едно друго настроение за надхвърлящата егоизма съдба на човечеството, едно друго настроение, различно от простото пространствено наблюдение. И когато развием това душевно настроение, едва тогава ние е развием възможността да си създаваме понятия за сферата на духовете на времето, Архаите. Това означава да достигнем до третото божествено в учението за йерархиите. Добре е човек най-напред да се отдаде на това да си представи това чрез средствата, които току що посочих, в понятия, в идеи. Защото духовете на формата, които идват тогава, са безкрайно по-трудни за разбиране.
към текста >>
169.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Помислете си само как децата съпреживяват Земята, когато изхождайки от своята вътрешност, рисувайки Крит или Пелопонес, или Северна
Гърция
, при всеки един цвят те имат и съответното усещане.
Помислете си само как децата съпреживяват Земята, когато изхождайки от своята вътрешност, рисувайки Крит или Пелопонес, или Северна Гърция, при всеки един цвят те имат и съответното усещане.
Тогава в тяхната душа оживява това, което е Гърция и в известен смисъл детето отново създава Гърция, тръгвайки от самото себе си. По този начин човекът наистина приема в себе си света по един жив начин. И съвсем иначе оживяват нещата в детето, ако по този начин го оставим да съпреживява реалността, обичайната суха реалност на деня, а именно когато първоначално се научи художествено да изживява в простото рисуване елементите, онези, бих казал, цветни срички и думи, чрез които то изразява самото себе си.
към текста >>
Тогава в тяхната душа оживява това, което е
Гърция
и в известен смисъл детето отново създава
Гърция
, тръгвайки от самото себе си.
Помислете си само как децата съпреживяват Земята, когато изхождайки от своята вътрешност, рисувайки Крит или Пелопонес, или Северна Гърция, при всеки един цвят те имат и съответното усещане.
Тогава в тяхната душа оживява това, което е Гърция и в известен смисъл детето отново създава Гърция, тръгвайки от самото себе си.
По този начин човекът наистина приема в себе си света по един жив начин. И съвсем иначе оживяват нещата в детето, ако по този начин го оставим да съпреживява реалността, обичайната суха реалност на деня, а именно когато първоначално се научи художествено да изживява в простото рисуване елементите, онези, бих казал, цветни срички и думи, чрез които то изразява самото себе си.
към текста >>
170.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Погледнете социалните структури в
Гърция
, в Рим: необичайно голям брой роби, а над тях – едно самодоволно, благоденстващо – разбира се, тези думи са относителни – висше съсловие; и Вие не бихте могли да разберете социалната структура, без да вникнете в нейния произход, в теократичния произход, направил възможно това, че тази социална структура се превърна в нещо, дадено на човека от Бога или Боговете, превърна се в нещо достоверно не само за главата, но и за сърцето, нещо достоверно за целия човек; тъй че робите се чувствуваха поставени на точното си място по силата на божествения миров ред.
Те представляваха съвсем други социални общности. Те бяха такива социални общности, всред които структурата на човешките отношения се определяше от инспирациите на жреческото съсловие, което беше чуждо на обикновените житейски изисквания. Импулсите, необходими за външния свят, бяха извличани от духовния свят.
Погледнете социалните структури в Гърция, в Рим: необичайно голям брой роби, а над тях – едно самодоволно, благоденстващо – разбира се, тези думи са относителни – висше съсловие; и Вие не бихте могли да разберете социалната структура, без да вникнете в нейния произход, в теократичния произход, направил възможно това, че тази социална структура се превърна в нещо, дадено на човека от Бога или Боговете, превърна се в нещо достоверно не само за главата, но и за сърцето, нещо достоверно за целия човек; тъй че робите се чувствуваха поставени на точното си място по силата на божествения миров ред.
Социалният живот на древното човечество може да бъде обяснен само като едно проникване на инспирираните от духовния свят заповеди във външната материално-физическа социална структура.
към текста >>
171.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 21.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Всички Вие знаете, че когато се разглежда историята на медицината, възникването на медицината обикновено се отнася в древна
Гърция
към 4 и 5 хилядолетие, и всичко това се отдава изцяло на Хипократ, и може да се каже, че по този начин най-малко се предизвиква чувството, като че ли с това, което възниква при Хипократ като възглед и което след това води до тъй нар.
Всички Вие знаете, че когато се разглежда историята на медицината, възникването на медицината обикновено се отнася в древна Гърция към 4 и 5 хилядолетие, и всичко това се отдава изцяло на Хипократ, и може да се каже, че по този начин най-малко се предизвиква чувството, като че ли с това, което възниква при Хипократ като възглед и което след това води до тъй нар.
хормонална патология, имаща в основата си значение до 19-то столетие, се поставя начало за развитието на медицинското дело на Запад. Това е първата основна грешка, която се извършва и която в същността си и днес още препятствува достигането до един без пристрастен възглед върху същността на болестта. Най-първо трябва да бъде премахнато това основно заблуждение. За този, който непреднамерено с очи именно възгледите на Хипократ, които, ако вече сте забеля зали, имат значение чак до Рокитански, т.е. чак до 19-то столетие, за него тези възгледи не са просто начало, но те са същевременно, и то в много силна степен, и край на старите медицински възгледи.
към текста >>
172.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Защото взети в основата си, невероятно много неща, които от гръцката теология, в най-висш смисъл, са се влели в целия културен живот на
Гърция
, много неща са възникнали чрез откровенията на питиите.
Обикновените понятия, които имаме за здраве и болест, престават да имат своето значение, своя смисъл. Ако такава една личност я поставим в канцелария, или ако я превърнем в една обикновена съпруга, която трябва да готви или да се грижи за други неща в ежедневния живот, тогава тази жена ще изпадне в истинско безумие и външно ще има такова поведение, че и не може да бъде възприета по друг начин, освен като безумна. Ако пасторът в правилния момент разбере накъде върви пътят, той ще я насочи към монашество; ако той я постави да живее в съответната среда, последователно един след друг ще се развият четирите стадия, така че в действителност, чрез подобна пациентка, образованият изповедник може в един модерен стил да погледне в духовните светове по начин, подобен на начина, по който гръцките жреци са приемали разказите за духовния свят с помощта на питиите, които чрез дима, чрез парата на земята са оповестявали различни неща за духовния свят. Каква полза, ако днес някой напише дисертация за патологичното у гръцките питии! Това може да бъде направено, ще бъде правилно, ще бъде също така точно, но с това в един по-висш смисъл няма да може да бъде сторено нищо.
Защото взети в основата си, невероятно много неща, които от гръцката теология, в най-висш смисъл, са се влели в целия културен живот на Гърция, много неща са възникнали чрез откровенията на питиите.
По правило питиите са били личности, достигнали или до този трети или дори до четвъртия стадий. Но да си представим, че в едно по-късно време, именно под мъдрото водачество на изповедниците, дадена личност премине по такъв начин през тези стадии, че успее безпрепятствено да се отдаде на тези свои виждания, тогава от тази личност ще произлезе нещо изключително чудно, но което по тази причина все пак остава в известен смисъл патологично. Тогава не само лекарят, не само пасторът, тогава цялата църква се грижи за това, след смъртта си тези личности да бъдат провъзгласени за светци, и това е случая със Света Терезия, тя е изминала приблизително този път.
към текста >>
173.
8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Онова, което е съществувало някога на изток в тази първична мъдрост, която е била добита чрез Инспирация, то може да се забележи още в гръцката култура, която е дошла от изток в
Гърция
.
Защото без това запознаване с вътрешната същност на източната култура не може да се стигне до едно действително разбиране на нашите западни религиозни вероизповедания, тъй като всъщност в крайна сметка тези западни религиозни вероизповедания произхождат от източната мъдрост. Нещо друго Христовото Събитие. Това събитие е един факт. То стои като един факт в развитието на Земята. Обаче начинът, по който трябва да се разбира това, което е станало чрез Тайната на Голгота, беше взет през първите столетия на християнското развитие първо основното събитие на Християнството чрез източната мъдрост.
Онова, което е съществувало някога на изток в тази първична мъдрост, която е била добита чрез Инспирация, то може да се забележи още в гръцката култура, която е дошла от изток в Гърция.
То може да се забележи още в гръцката култура като изкуство. В гръцкото изкуство тогавашните хора са изживявали нещо различно от онова, което обикновено ние изживяваме днес в изкуството. В гръцкото изкуство се изживяваше още онова, до което Гьоте искаше да се издигне отново чрез самовъзпитание, като изрази своите най-вътрешни подтици с думите: този, на когото природата започва да разбулва своята явна тайна, чувствува един дълбок копнеж към нейната най-достойна тълкувателка, изкуството. За гърците изкуството беше още едно проникване в тайните на мировото съществуване; то не беше само една изява на човешката фантазия, а едно откровение на онова, което се проявява от взаимодействието на човешката фантазия с откровенията на духовния свят чрез инспирацията. Но – бих могъл да кажа – онова, което още протичаше през гръцкото изкуство, изтъня, разреди се все повече и повече и стана съдържание на западните религиозни изповедания.
към текста >>
174.
Тринадесета лекция, 13 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Затова подвижната Земя не се е смятала в
Гърция
за някаква невъзможна мисъл.
[3] това, което е имало значение за Аристарх Самоски, се е ценило от много хора – това е казано за да се покаже, колко трудно е да се изясни това на основата на външни документи. Цитатът от Плутарх, приведен по-горе, показва, какви сили са действали тогава, за да не се допусне разпространението на такива възгледи. Въпреки това са останали някакви следи и преди всичко, при питагорейците. Те са учили за въртенето на Земята около своята ос и за нейното движение около „централния огън“.
Затова подвижната Земя не се е смятала в Гърция за някаква невъзможна мисъл.
След това при Платон. В историята на астрономията може да се прочете, че той е поставил задача да се представят планетните движения посредством равномерни движения по окръжност, което е било разрешено чрез грандиозни конструкции от Евдокс и Аристотел с концентрични сфери. Обаче Р. Волф съобщава за него: „Не е известно, дали Аристарх …е следвал по-нататък идеите, които още Платон срамежливо е изрекъл отчасти в своя „Тимей“, където е посочил въртенето на Земята около оста си, отчасти на старини, когато, според свидетелството на Плутарх, вече не е поставял Земята в центъра на цялото, а е оставял това място за друго, по-добро светило“. По-нататък Волф отбелязва, че е известно също, че „древните египтяни са смятали долните планети за спътници на Слънцето“.
към текста >>
175.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Още в Древна
Гърция
бил открит законът, че всяко тяло в течност става по-леко.
Прекрасна история се разказва за това откритие.
Още в Древна Гърция бил открит законът, че всяко тяло в течност става по-леко.
Архимед много размишлявал над този проблем. Веднъж той се намирал във ваната. Хората били крайно учудени от това - защото в Древна Гърция баните били общи и всички се виждали един друг; това станало в Сицилия, която тогава принадлежала на Гърция, - та хората били крайно учудени, когато Архимед внезапно изскочил от ваната и закрещял: «Еврика! Еврика! Еврика!
към текста >>
Хората били крайно учудени от това - защото в Древна
Гърция
баните били общи и всички се виждали един друг; това станало в Сицилия, която тогава принадлежала на
Гърция
, - та хората били крайно учудени, когато Архимед внезапно изскочил от ваната и закрещял: «Еврика!
Прекрасна история се разказва за това откритие. Още в Древна Гърция бил открит законът, че всяко тяло в течност става по-леко. Архимед много размишлявал над този проблем. Веднъж той се намирал във ваната.
Хората били крайно учудени от това - защото в Древна Гърция баните били общи и всички се виждали един друг; това станало в Сицилия, която тогава принадлежала на Гърция, - та хората били крайно учудени, когато Архимед внезапно изскочил от ваната и закрещял: «Еврика!
Еврика! Еврика! » Това значело: «Открих! » Хората се зачудили, какво може да е открил във ваната? Той бил потопен във ваната с главата, показал крака си от водата и открил: когато изкарва крака си от водата, кракът става по-тежък; когато отново го спусне във водата, кракът става по-лек.
към текста >>
176.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
За това са знаели още в Древна
Гърция
, господа.
И така, антропософията съществува, за да обърне вниманието на хората върху това, за което те ще трябва да си спомнят по-късно. А тези, който искат да попречат на антропосо-фията, искат хората да си останат глупаци, за да няма за какво да си спомнят. Господа, много важно е да се разбере, че човек трябва отначало да се научи правилно да използва мислите. Днес хората изискват определения за мислите, изискват в книгите да има правилни определения.
За това са знаели още в Древна Гърция, господа.
Там училищното обучение на хората се е градило на определения. Днес в училище казват: ние трябва да знаем: какво е светлината? - Имах един приятел, с който заедно ходехме в началното училище, но след това аз преминах в друго училище. Той стана учител, след като завърши педагогическо училище. След седемнадесет години го срещнах отново и определено беше станал учител.
към текста >>
В Древна
Гърция
един ученик осмял такъв премъдър учител.
В Древна Гърция един ученик осмял такъв премъдър учител.
Децата изучавали в училище какво представлява човекът. Човек, това е живо същество, което има два крака и няма пера. Един малък шмекер помислил над това, взел петел, оскубал го, а на следващия ден го занесъл при учителя и попитал: Господин учител, това човек ли е? Защото той няма пера и има два крака! - Ето колко е струвало това определение.
към текста >>
177.
СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Според неговите разкази един от най-мъдрите му съплеменници Солон, законодател в Древна
Гърция
, е бил някога в Египет.
Само си представете, господа, че древните хора отлично са знаели тези неща, макар и да са ги знаели по съвсем различен начин, отколкото днес ние. Искам да ви приведа едно доказателство. Имало е един велик гръцки философ, който е живял няколко столетия преди Рождество Христово, когото са наричали Платон[3]. Той много е знаел.
Според неговите разкази един от най-мъдрите му съплеменници Солон, законодател в Древна Гърция, е бил някога в Египет.
Египтяните тогава са били по-древен народ, обаче гърците се държали доста по-ум-но, отколкото се държим ние. Защото гърците се отнасяли към египтяните с уважение, нали така - сега ние виждаме това, - но въпреки това те не изучавали египетски език, не изучавали древната реч на египтяните. Древните гърци не изучавали египетския език! Докато всички наши учени са длъжни да учат гръцки език! Гърците са били много по-умни.
към текста >>
178.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Представете си Южна Европа: тук се намира Испания (изобразява го на рисунка), тук ние имаме след това Италия, след това идва
Гърция
, тук - Черно море.
Римското господство е било разпространено много широко. Иска ми се накратко да ви дам представа, колко широко се е разпространявало това господство на Рим.
Представете си Южна Европа: тук се намира Испания (изобразява го на рисунка), тук ние имаме след това Италия, след това идва Гърция, тук - Черно море.
После идват множество малки острови. Тук се простира Мала Азия, а тук, по-нататък, примерно в този район, който искам да отбележа със защриховка - малката страна Палестина с Йерусалим, Назарет и т.н.
към текста >>
179.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Много столетия преди основаването на християнството в съвременна
Гърция
е имало един древен народ, гърците.
Да изходим - на някой може и да му се стори странно, но ще видите, че желаното от вас по такъв начин ще бъде обяснено най-добре, - да изходим от историческия опит.
Много столетия преди основаването на християнството в съвременна Гърция е имало един древен народ, гърците.
Древните гърци са направили в областта на духовния живот толкова много, че и до днес в нашите гимназии трябва да се изучава гръцки език, тъй като съществува мнение, че изучавайки гръцки даже и днес, човек става особено умен. Да, гърците наистина извънредно много са направили за духовния живот. Днес се изучава не индийски, не египетски, а гръцки език. Така хората искат да изразят това, че именно гърците особено много са направили за развитието на духовния живот. И за това говори простият факт, че в нашите гимназии изучаваме гръцки език.
към текста >>
В
Гърция
основни са били две народностно-племенни образувания, които са имали особено значение, но които много са се отличавали едно от друго; първото, което съставлявали жителите на Спарта, и второто, което съставлявали жителите на Атина.
В Гърция основни са били две народностно-племенни образувания, които са имали особено значение, но които много са се отличавали едно от друго; първото, което съставлявали жителите на Спарта, и второто, което съставлявали жителите на Атина.
Спарта и Атина са били най-значителните градове в Гърция. Няколко други също са имали значение, но те не са били толкова значителни, както Спарта и Атина. Жителите на тези два града много силно са се отличавали едни от други. Днес не искам да разглеждам другите различия; те са се различавали едни от други още по това, че съвсем различно са се отнасяли към речта. Спартанците винаги са седели спокойно един до друг и са говорили малко.
към текста >>
Спарта и Атина са били най-значителните градове в
Гърция
.
В Гърция основни са били две народностно-племенни образувания, които са имали особено значение, но които много са се отличавали едно от друго; първото, което съставлявали жителите на Спарта, и второто, което съставлявали жителите на Атина.
Спарта и Атина са били най-значителните градове в Гърция.
Няколко други също са имали значение, но те не са били толкова значителни, както Спарта и Атина. Жителите на тези два града много силно са се отличавали едни от други. Днес не искам да разглеждам другите различия; те са се различавали едни от други още по това, че съвсем различно са се отнасяли към речта. Спартанците винаги са седели спокойно един до друг и са говорили малко. Но ако са казвали нещо, те са искали казаното от тях да бъде значително: то е трябвало властно да влияе на човека.
към текста >>
Атиняните също използвали гимнастиката - в цяла
Гърция
гимнастиката се е използвала, но значително по-малко, - те използвали по отношение на по-големите момчета гимнастиката за езика, изкуството на речта, риториката.
А именно ако човек има подредена походка, и с речта при него всичко е наред. Това идва от детската възраст. Ако човек получи подагра на стари години, нищо не може да направи: той я е имал още докато се е учил да говори. Това идва от времето, когато се учи говорът. Но спартанците смятали за най-ценно да се правят колкото се може повече гимнастически упражнения, те поддържали тази гимнастика още и благодарение на това, че натърквали тялото на децата с масло и го покривали с пясък; така децата правели гимнастика.
Атиняните също използвали гимнастиката - в цяла Гърция гимнастиката се е използвала, но значително по-малко, - те използвали по отношение на по-големите момчета гимнастиката за езика, изкуството на речта, риториката.
Спартанците не правели това.
към текста >>
Това, което са притежавали в речта си спартанците, е било в по-голямата си степен изгубено от човечеството, то е изчезнало в
Гърция
заедно със спартанците.
Ако днес разгледаме това, което още е останало от спартанците, ще кажем: О, тези спартанци в своите кратки изречения са възпроизвеждали мъдростта на света. Атиняните в по-голяма степен са започнали в прекрасните словосъчетания да изкарват навън от себе си това, което човек притежава вътрешно, посредством разсъдъка, посредством ума.
Това, което са притежавали в речта си спартанците, е било в по-голямата си степен изгубено от човечеството, то е изчезнало в Гърция заедно със спартанците.
С езика на Вселената човек днес вече не може да живее. Но това, с което са започнали да се занимават атиняните - красивите словесни фигури, - след това е получило широко разпространение в Рим като риторика. Римляните най-малкото все още прекрасно са говорели. В средните векове също са се учили красиво да говорят. Но днес хората произнасят ужасни фрази.
към текста >>
180.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г. Ядене на пчелната пита.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Вероятно знаете, че в южните региони, особено в
Гърция
, голямо значение има отглеждането на смокини[4].
Вие може би ще попитате: а какво отношение има това към приготвянето на меда? Господа, това е много тясно свързано с медообразуването и може да се изучава процесът на получаване на мед, обръщайки внимание на такива неща. Предишната, така да се каже, простонародна наука, се е отнасяла инстинктивно с уважение към такива неща.
Вероятно знаете, че в южните региони, особено в Гърция, голямо значение има отглеждането на смокини[4].
Съществуват така наречените диви смокини, те са леко сладки, но за някои хора, които са по-лакоми, това е недостатъчно и на тях им се иска да имат по-сладки смокини от дивите. Какво правят тези хора?
към текста >>
511, на която се позовава Рудолф Щайнер (посоченият том се е намирал в неговата библиотека): «Известно е, че още древните са използвали осите-орехотворки, Cinips Psenas при Линей (сега: Blastophaga pse-nes), за да правят смокините по-сочни и вкусни: и днес в
Гърция
още се обръща голямо внимание на това, с помощта на тези животни да се достигне капрификация на смокините, тоест окултуряване на дървото.
[4] «отглеждането на смокини» – вж. следното описание в «Илюстриран живот на животните на Брем, популярна преработка на Фридрих Шедлер», том 3, Лайпциг 1875, стр.
511, на която се позовава Рудолф Щайнер (посоченият том се е намирал в неговата библиотека): «Известно е, че още древните са използвали осите-орехотворки, Cinips Psenas при Линей (сега: Blastophaga pse-nes), за да правят смокините по-сочни и вкусни: и днес в Гърция още се обръща голямо внимание на това, с помощта на тези животни да се достигне капрификация на смокините, тоест окултуряване на дървото.
Те живеят в дивите смокини, когато още не са узрели, напълно се развиват към края на юни и остават там, ако не им попречат. Обаче тези смокини се откъсват, свързват ги една с друга с дълга сламка по две и се окачват на клонките на облагородяваното дърво, като по възможност се разполагат равномерно между плодовете му; изсъхването и сбръчкването на дивите смокини принуждава насекомите да ги напуснат, да излязат и да отгледат второ аномално поколение, избирайки за жилище на своите деца облагородяваната смокиня. Тъй като смокините се обират преди това поколение да съзрее, то загива след като с присъствието си е повишило сочността на смокините».
към текста >>
181.
Бележки.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
511, на която се позовава Рудолф Щайнер (посоченият том се е намирал в неговата библиотека): «Известно е, че още древните са използвали осите-орехотворки, Cinips Psenas при Линей (сега: Blastophaga psenes), за да правят смокините по-сочни и вкусни: и днес в
Гърция
още се обръща голямо внимание на това, с помощта на тези животни да се достигне капрификация на смокините, тоест окултуряване на дървото.
26. «отглеждането на смокини» - вж. следното описание в «Илюстриран живот на животните на Брем, популярна преработка на Фридрих Шедлер», том 3, Лайпциг 1875, стр.
511, на която се позовава Рудолф Щайнер (посоченият том се е намирал в неговата библиотека): «Известно е, че още древните са използвали осите-орехотворки, Cinips Psenas при Линей (сега: Blastophaga psenes), за да правят смокините по-сочни и вкусни: и днес в Гърция още се обръща голямо внимание на това, с помощта на тези животни да се достигне капрификация на смокините, тоест окултуряване на дървото.
Те живеят в дивите смокини, когато още не са узрели, напълно се развиват към края на юни и остават там, ако не им попречат. Обаче тези смокини се откъсват, свързват ги една с друга с дълга сламка по две и се окачват на клонките на облагородяваното дърво, като по възможност се разполагат равномерно между плодовете му; изсъхването и сбръчкването на дивите смокини принуждава насекомите да ги напуснат, да излязат и да отгледат второ аномално поколение, избирайки за жилище на своите деца облагородяваната смокиня. Тъй като смокините се обират преди това поколение да съзрее, то загива след като с присъствието си е повишило сочността на смокините».
към текста >>
182.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Това е
Гърция
.
Да разгледаме част от географската карта. Ще го нарисувам само приблизително. Тук например, ако преминем към Азия - това ви го рисувах, когато говорих за човешките раси, - ние имаме Индия, Предна Индия[5]; тук се намира Арабия; после идва Мала Азия. Тук Азия преминава в Европа; ние преминаваме в Европа, тоест към тези острови, които се отнасят към Европа.
Това е Гърция.
Виждате ли, днес неголеми народности живеят навсякъде. След това тук ние преминаваме към Африка. Тук имаме реката Нил; а тук се намира Египет, който, както знаете, днес напълно го владеят англичаните; някога това е била свободна страна. Навсякъде тук живеят народности. В Индия живеят индуси, днес те са в подем.
към текста >>
183.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство
GA_353 История на човечеството и културните народи
Тук е разположена Палестина, където уседнали евреите, а тук се намира
Гърция
.
На тях им противостоял друг народ. Можем да кажем така (рисува): тук е Древна Индия, тук - Арабия, тук следователно е Египет, тук протича Нил. Сега това преминава насам и тук, срещу Африка, се намира страна, присъединила се по-късно към Европа. Тук се намира Асирия, както ви казах последния път, тук - Египет, тук - Индия.
Тук е разположена Палестина, където уседнали евреите, а тук се намира Гърция.
В Гърция са усядали народи, мигриращи от различни области на Азия и Европа, тук те се смесвали един с друг. Преселилите се народи, намирали тук и коренно население. Така на този полуостров на Европа постепенно се формирал гръцкият народ. Този гръцки народ всъщност бил първият, на който, може да се каже, за първи път му се отворили очите за външния свят. Преживяванията при този народ възниквали не само отвътре.
към текста >>
В
Гърция
са усядали народи, мигриращи от различни области на Азия и Европа, тук те се смесвали един с друг.
На тях им противостоял друг народ. Можем да кажем така (рисува): тук е Древна Индия, тук - Арабия, тук следователно е Египет, тук протича Нил. Сега това преминава насам и тук, срещу Африка, се намира страна, присъединила се по-късно към Европа. Тук се намира Асирия, както ви казах последния път, тук - Египет, тук - Индия. Тук е разположена Палестина, където уседнали евреите, а тук се намира Гърция.
В Гърция са усядали народи, мигриращи от различни области на Азия и Европа, тук те се смесвали един с друг.
Преселилите се народи, намирали тук и коренно население. Така на този полуостров на Европа постепенно се формирал гръцкият народ. Този гръцки народ всъщност бил първият, на който, може да се каже, за първи път му се отворили очите за външния свят. Преживяванията при този народ възниквали не само отвътре. Индусите преживявали природата вътрешно, отвътре, египтяните преживявали въздействието на етера, асирийците преживявали астралното тяло с помощта звездите, юдеите, евреите преживявали своя Аз.
към текста >>
И така, едва в
Гърция
човек за първи път обърнал внимание на външния свят.
Другите (народи) всъщност още не са разглеждали света. Така че може да се каже: природознанието не е било особено развито нито при индусите и египтяните, нито при вавилонците и евреите. Те знаели за природата малко, доколкото техните очи още не са били отворени и насочени към наблюдение. Природознанието възникнало едва при гърците. Доколкото именно при гърците очите се отворили за външния свят, започнали да наблюдават външното.
И така, едва в Гърция човек за първи път обърнал внимание на външния свят.
към текста >>
Известно е едно гръцко изречение, което гласи: по-добре просяк в горния свят - тоест, както смятали в
Гърция
, на Земята, - отколкото цар в царството на сенките[3], тоест в царството на мъртвите.
При гърците това станало различно. Гърците били, по същество, първите, които започнали с любов да обитават външния свят. Предишните народи не се доверявали много на външния свят. Гърците се доверявали именно на външния свят.
Известно е едно гръцко изречение, което гласи: по-добре просяк в горния свят - тоест, както смятали в Гърция, на Земята, - отколкото цар в царството на сенките[3], тоест в царството на мъртвите.
Следователно преди всичко гърците обитавали с любов света и благодарение на този факт за първи път създали природознанието.
към текста >>
Ако само знаехте, господа, какво огромно влияние върху цялото развитие на човечеството е оказала
Гърция
.
Обаче в течение на гръцката епоха всички хора, принадлежащи към тази гръцка цивилизация, към тази култура на елинизма, зависещи от гръцкия духовен живот, забравяли за това, което в качеството си на духовно начало преживявали индусите, египтяните и вавилонците.
Ако само знаехте, господа, какво огромно влияние върху цялото развитие на човечеството е оказала Гърция.
То действа чак до наши дни! Този, който е в състояние да прати сина си в гимназия, му дава възможност и днес да изучава гръцки език. Но по-рано този език е бил много по-разпространен. По-рано са смятали човека, тъй да се каже, за магаре, ако той не е разбирал гръцки или, най-малкото, не е можел да чете гръцките писатели и поети. Гърция оказала необичайно силно влияние върху света именно защото от самото начало се е интересувала от този външен свят.
към текста >>
Гърция
оказала необичайно силно влияние върху света именно защото от самото начало се е интересувала от този външен свят.
Ако само знаехте, господа, какво огромно влияние върху цялото развитие на човечеството е оказала Гърция. То действа чак до наши дни! Този, който е в състояние да прати сина си в гимназия, му дава възможност и днес да изучава гръцки език. Но по-рано този език е бил много по-разпространен. По-рано са смятали човека, тъй да се каже, за магаре, ако той не е разбирал гръцки или, най-малкото, не е можел да чете гръцките писатели и поети.
Гърция оказала необичайно силно влияние върху света именно защото от самото начало се е интересувала от този външен свят.
По същото време, когато в Гърция развивали този интерес към външния свят, тук, в Азия, се проявило като най-значително това, което се развивало в резултат на Мистерията на Голгота. По това време Гърция е била завоювана и се намирала под владичеството на Рим. Но какво означавало това римско господство? То било изцяло проникнато от гръцкия дух. Всички образовани римляни учили гръцки език, всеки образован човек в Рим е знаел и гръцки.
към текста >>
По същото време, когато в
Гърция
развивали този интерес към външния свят, тук, в Азия, се проявило като най-значително това, което се развивало в резултат на Мистерията на Голгота.
То действа чак до наши дни! Този, който е в състояние да прати сина си в гимназия, му дава възможност и днес да изучава гръцки език. Но по-рано този език е бил много по-разпространен. По-рано са смятали човека, тъй да се каже, за магаре, ако той не е разбирал гръцки или, най-малкото, не е можел да чете гръцките писатели и поети. Гърция оказала необичайно силно влияние върху света именно защото от самото начало се е интересувала от този външен свят.
По същото време, когато в Гърция развивали този интерес към външния свят, тук, в Азия, се проявило като най-значително това, което се развивало в резултат на Мистерията на Голгота.
По това време Гърция е била завоювана и се намирала под владичеството на Рим. Но какво означавало това римско господство? То било изцяло проникнато от гръцкия дух. Всички образовани римляни учили гръцки език, всеки образован човек в Рим е знаел и гръцки. Елинизмът навсякъде е оказвал огромно влияние.
към текста >>
По това време
Гърция
е била завоювана и се намирала под владичеството на Рим.
Този, който е в състояние да прати сина си в гимназия, му дава възможност и днес да изучава гръцки език. Но по-рано този език е бил много по-разпространен. По-рано са смятали човека, тъй да се каже, за магаре, ако той не е разбирал гръцки или, най-малкото, не е можел да чете гръцките писатели и поети. Гърция оказала необичайно силно влияние върху света именно защото от самото начало се е интересувала от този външен свят. По същото време, когато в Гърция развивали този интерес към външния свят, тук, в Азия, се проявило като най-значително това, което се развивало в резултат на Мистерията на Голгота.
По това време Гърция е била завоювана и се намирала под владичеството на Рим.
Но какво означавало това римско господство? То било изцяло проникнато от гръцкия дух. Всички образовани римляни учили гръцки език, всеки образован човек в Рим е знаел и гръцки. Елинизмът навсякъде е оказвал огромно влияние. И ето, във времето, когато елинизмът се разпространил така, в Азия, в една малко известна римска провинция - това била Палестина, евреите били покорени и Палестина станала римска провинция - се появил един човек, Исус от Назарет, който говорил нещо съвсем различно от това, което говорили хората дотогава.
към текста >>
Азиатските и африкански представи за духа били малко известни в
Гърция
, малко разпространени.
В настоящото време, когато християнството действа вече почти в продължение на две хиляди години, може да ни се стори странно, че нещо подобно се е говорило по онова време. Но тогава нищо странно не е имало в това.
Азиатските и африкански представи за духа били малко известни в Гърция, малко разпространени.
Тук човек бил в по-голяма степен обърнат към света. Затова учението на Исус от Назарет било необичайно значително, особено в сравнение с разпространеното в света на елинизма, което е имало място и в Рим.
към текста >>
В Древна
Гърция
и Рим още съществувало различие между свободно родените и робите.
По отношение на нещата, ставащи днес във външния свят, трябва да кажа: вие виждате, че навсякъде между хората обичайно е господствало неравенството. Достатъчно е да си представим Древна Индия. Там различието било като при животните, между различните видове животни: брахманите -свещеници, селските жители - труженици. Египтяните също имали цяла армия роби. Макар и кастите да не били отделени една от друга така строго, но въпреки това те още съществували в някакъв смисъл.
В Древна Гърция и Рим още съществувало различие между свободно родените и робите.
Тези външни различия започнали да се отстраняват в хода на историята в Новото време, и то благодарение на факта, че се отстранявали различията между «децата Божии» и «децата човешки». Следователно върху целия социален живот на човека било оказвано огромно влияние в резултат на случилото се в Палестина благодарение на Христос Исус.
към текста >>
184.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите.
GA_353 История на човечеството и културните народи
В дълбока древност човек е дошъл от Азия в Европа, в
Гърция
, по протежение на целия ред острови.
Добро утро, господа! Днес ще продължа започнатото от нас разглеждане. Положението е ясно: на Изток се простира Азия.
В дълбока древност човек е дошъл от Азия в Европа, в Гърция, по протежение на целия ред острови.
Работата стояла така (изобразява го на рисунка): тук свършва Азия, тук е преходът в Африка; тук е Нил, за който много съм ви разказвал. Тук е Гърция, тук - Адриатическо море, тук - Италия, тук - остров Сицилия. А тук са разположени множество острови: Самос, Родос, Кипър и т. н. По тези острови от Азия преминавали в Гърция. Тук се намира Гърция, тук - Римската империя, съвременна Италия.
към текста >>
Тук е
Гърция
, тук - Адриатическо море, тук - Италия, тук - остров Сицилия.
Добро утро, господа! Днес ще продължа започнатото от нас разглеждане. Положението е ясно: на Изток се простира Азия. В дълбока древност човек е дошъл от Азия в Европа, в Гърция, по протежение на целия ред острови. Работата стояла така (изобразява го на рисунка): тук свършва Азия, тук е преходът в Африка; тук е Нил, за който много съм ви разказвал.
Тук е Гърция, тук - Адриатическо море, тук - Италия, тук - остров Сицилия.
А тук са разположени множество острови: Самос, Родос, Кипър и т. н. По тези острови от Азия преминавали в Гърция. Тук се намира Гърция, тук - Римската империя, съвременна Италия.
към текста >>
По тези острови от Азия преминавали в
Гърция
.
Положението е ясно: на Изток се простира Азия. В дълбока древност човек е дошъл от Азия в Европа, в Гърция, по протежение на целия ред острови. Работата стояла така (изобразява го на рисунка): тук свършва Азия, тук е преходът в Африка; тук е Нил, за който много съм ви разказвал. Тук е Гърция, тук - Адриатическо море, тук - Италия, тук - остров Сицилия. А тук са разположени множество острови: Самос, Родос, Кипър и т. н.
По тези острови от Азия преминавали в Гърция.
Тук се намира Гърция, тук - Римската империя, съвременна Италия.
към текста >>
Тук се намира
Гърция
, тук - Римската империя, съвременна Италия.
В дълбока древност човек е дошъл от Азия в Европа, в Гърция, по протежение на целия ред острови. Работата стояла така (изобразява го на рисунка): тук свършва Азия, тук е преходът в Африка; тук е Нил, за който много съм ви разказвал. Тук е Гърция, тук - Адриатическо море, тук - Италия, тук - остров Сицилия. А тук са разположени множество острови: Самос, Родос, Кипър и т. н. По тези острови от Азия преминавали в Гърция.
Тук се намира Гърция, тук - Римската империя, съвременна Италия.
към текста >>
Виждате ли, може да се каже, че в Древна
Гърция
, 1000, 1200 години пр.
Вие, господа, сега трябва да извикате в своята памет следното.
Виждате ли, може да се каже, че в Древна Гърция, 1000, 1200 години пр.
Р. Хр. се развивало всичко това, за което ви разказвам. Хората се учили да насочват вниманието си към света. Но вече към IV и III век пр. Р. Хр.
към текста >>
Древна
Гърция
изгубила своята самостоятелност и там се установило римското господство.
Р. Хр. се развивало всичко това, за което ви разказвам. Хората се учили да насочват вниманието си към света. Но вече към IV и III век пр. Р. Хр.
Древна Гърция изгубила своята самостоятелност и там се установило римското господство.
Рим тогава бил столицата. Работата стояла така, че започвайки от най-дълбоката древност, гърците, особено тези, които били недоволни от положението в самата Гърция, емигрирали, премествали се оттук и се заселвали както в Сицилия, така и в Долна Италия. Благодарение на това към първата половина на първо хилядолетие пр. Р. Хр., между IV и III век, древногръцката култура се разпространила навсякъде, така че Долна Италия и Сицилия даже ги наричали тогава Велика Гърция. Тук се премествали не само недоволните, но и такива хора като великия философ Платон[1], който имал намерение да основе образцова държава.
към текста >>
Работата стояла така, че започвайки от най-дълбоката древност, гърците, особено тези, които били недоволни от положението в самата
Гърция
, емигрирали, премествали се оттук и се заселвали както в Сицилия, така и в Долна Италия.
Хората се учили да насочват вниманието си към света. Но вече към IV и III век пр. Р. Хр. Древна Гърция изгубила своята самостоятелност и там се установило римското господство. Рим тогава бил столицата.
Работата стояла така, че започвайки от най-дълбоката древност, гърците, особено тези, които били недоволни от положението в самата Гърция, емигрирали, премествали се оттук и се заселвали както в Сицилия, така и в Долна Италия.
Благодарение на това към първата половина на първо хилядолетие пр. Р. Хр., между IV и III век, древногръцката култура се разпространила навсякъде, така че Долна Италия и Сицилия даже ги наричали тогава Велика Гърция. Тук се премествали не само недоволните, но и такива хора като великия философ Платон[1], който имал намерение да основе образцова държава. Всъщност най-значителните хора, създали културата, са живели в Долна Италия. Може да се каже: тук, в Долна Италия, на юг, съществувал фин, проникнат от образованост живот тогава, когато нагоре (тоест в северна Италия -бел. пр.
към текста >>
Р. Хр., между IV и III век, древногръцката култура се разпространила навсякъде, така че Долна Италия и Сицилия даже ги наричали тогава Велика
Гърция
.
Р. Хр. Древна Гърция изгубила своята самостоятелност и там се установило римското господство. Рим тогава бил столицата. Работата стояла така, че започвайки от най-дълбоката древност, гърците, особено тези, които били недоволни от положението в самата Гърция, емигрирали, премествали се оттук и се заселвали както в Сицилия, така и в Долна Италия. Благодарение на това към първата половина на първо хилядолетие пр.
Р. Хр., между IV и III век, древногръцката култура се разпространила навсякъде, така че Долна Италия и Сицилия даже ги наричали тогава Велика Гърция.
Тук се премествали не само недоволните, но и такива хора като великия философ Платон[1], който имал намерение да основе образцова държава. Всъщност най-значителните хора, създали културата, са живели в Долна Италия. Може да се каже: тук, в Долна Италия, на юг, съществувал фин, проникнат от образованост живот тогава, когато нагоре (тоест в северна Италия -бел. пр. ) се разпространявало нещо грубо, по-късно проявило се като римското господство.
към текста >>
В
Гърция
само те са били истинските гърци.
След това идвала пета степен. На пета степен се намирали тези хора, в задължението на които влизало въобще да говорят само от духа. Те се наричали в съответствие с принадлежността си към един или друг народ «персиец», или «индус», или «грък».
В Гърция само те са били истинските гърци.
Казвали за себе си така: ако някой принадлежи към определен народ, той има свои лични интереси, освен това иска още нещо, нещо различно от този, който принадлежи към друг народ! Само в случай, когато е отишъл толкова далеч, че се е издигнал до пета степен, той вече не иска нищо особено. Иска само това, което иска целият народ. Това става негов интерес. И така той става дух на народа.
към текста >>
Тези духове на народа в древните мистерии, също и в
Гърция
, били наистина много, много мъдри хора.
Казвали за себе си така: ако някой принадлежи към определен народ, той има свои лични интереси, освен това иска още нещо, нещо различно от този, който принадлежи към друг народ! Само в случай, когато е отишъл толкова далеч, че се е издигнал до пета степен, той вече не иска нищо особено. Иска само това, което иска целият народ. Това става негов интерес. И така той става дух на народа.
Тези духове на народа в древните мистерии, също и в Гърция, били наистина много, много мъдри хора.
На тях им е било чуждо настроението: «Аз знам всичко, по отношение на кой да е човек противопоставям себе си, имам собствена гледна точка». Не, без оглед на достигнатата от тях пета степен, с помощта на упражнения те дълго се готвели, за да изнесат някакво съждение за каквото и да е. Виждате ли, ако днес някой е държавник, на него му се налага да отговаря на питания, внесени в райхстага, в парламента. Представете си, че това се прави така, както се е правело някога! Ако този, който е задължен да даде отговор, би казал така: отначало за осем дни аз трябва да се отделя от света, да се потопя в себе си, за да изкажа съждение за това.
към текста >>
Слънцето върви от Персия към
Гърция
; то свети над всички нас.
Шестата степен се състояла в това, че даденият човек въобще не е имал повече гледна точка, свързана със земното, например с определения народ. Той говорил така: аз съм «грък», докато моят брат, посветен в Асирия в пета степен, е «асириец», а този, който живее още по-далеч, е «персиец». Но всичко това са само отделни местоположения, едностранни гледни точки.
Слънцето върви от Персия към Гърция; то свети над всички нас.
Тези, които били посветени от шеста степен, не желаели повече да се учат на това, което казва отделният народ. Те искали да се учат на това, което говори Слънцето. Те ставали «слънчеви хора», не «земни хора», а «слънчеви хора». Виждате ли, всички такива «слънчеви хора» се опитвали да разглеждат всичко от гледна точка на Слънцето. Как всичко това се е правело някога, съвременните хора вече нямат никаква представа, защото съвременните хора не знаят съвсем нищо за тайните на света.
към текста >>
185.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1924 г. Звездната мъдрост, религии на Луната и Слънцето
GA_353 История на човечеството и културните народи
6), тук
Гърция
, това е Черно море, тук е Палестина, тук Йерусалим.
Тогава за работата се захванали други хора под предводителството на Готфрид Буйонски[6]. Те не били на служба към Рим, напротив, техните намерения приличали на намеренията на Хайнрих II Свети. Те искали да попречат на установяването на световно господство. Тук се намира Италия (изобразява се на рисунка - Рис.
6), тук Гърция, това е Черно море, тук е Палестина, тук Йерусалим.
Тук е следвало да се пренесе кръстът и Йерусалим е трябвало да стане главен център на християнската религия. Рим е трябвало да се отрече от истинския първи кръстоносен поход. Кръстоносният поход е бил всъщност насочен срещу Рим. С това те отново искали да направят Есclesia, Църква, независима от световното господство.
към текста >>
186.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството?
GA_353 История на човечеството и културните народи
Сега стигаме в областта, която вече ни е известна, стигаме до Адриатическо море, а тук - до
Гърция
.
Знаете, че Европа изглежда така: тук имаме Скандинавия, тук - Балтийско море, Остзее. След това ние преминаваме в Русия. Тук е разположена съвременна Дания. Тук ние преминаваме към морското крайбрежие на Германия, тук преминаваме в холандските, а тук във френските области. Тук ние преминаваме в Испания, тук преминаваме в Италия.
Сега стигаме в областта, която вече ни е известна, стигаме до Адриатическо море, а тук - до Гърция.
Сега идва Черно море. Тук преминаваме в прилежащата Мала Азия, после преминаваме в Африка. От другата страна се намират Англия и Уелс, а тук - Ирландия, обозначена само лекичко.
към текста >>
187.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Тук стигаме в Италия,
Гърция
; тук е Черно море, а тук ние преминаваме в Азия.
Преди всичко ще разгледаме тези неща относно Европа. Неотдавна вече говорих как е било това: тук, горе, ние имаме Азия, Европа се явява своего рода полуостров на Азия. Тя, както вие знаете, изглежда ето така (рисува географска карта - Рис. 9). Тук е Норвегия, тук ние преминаваме в Русия, тук преминаваме към северното крайбрежие на Германия; тук е Дания. Тук преминаваме в Холандия, Франция, а тук се намира Испания.
Тук стигаме в Италия, Гърция; тук е Черно море, а тук ние преминаваме в Азия.
Долу е разположена Африка.
към текста >>
На Изток чак до
Гърция
християнството не можело да се развива по друг начин от това да се придържа към древните култови традиции.
На Изток чак до Гърция християнството не можело да се развива по друг начин от това да се придържа към древните култови традиции.
Но какво означава това? Означава, че са се изпълнявали външни свещенодействия, носещи само символичен характер. Тук е трябвало да се ориентират към природата. Тук били склонни да акцентират на Бог-Отец в по-голяма степен, отколкото на Бог-Син. И както при Мохамед на разсъдъчно ниво възниква принципът на съдбата, принципът на необходимостта от строго подчинение на човека на това, което е определено от Бог-Отец, така и в източното християнство на Бог-Отец се отрежда много по-значително място, Бог-Отец добива по-голям смисъл, отколкото Бог-Син.
към текста >>
188.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите
GA_353 История на човечеството и културните народи
Така, да кажем, ако човек, живял в Древна
Гърция
и родил се отново, се окаже в настоящето много мъдър и успее да съзерцава своя древногръцки облик, в който някога е странствал, той ще вижда този облик в духа, по правилен начин ще го види в духа.
Да вземем следното. Разбира се, това е нещо, за което аз само мога да ви разкажа. Обаче е възможно човек да постигне това, че сам да може ретроспективно да съзерцава предишните земни животи, както своите, така и животите на други хора, с които е бил заедно. Но живелите преди хора са претърпели преображение в духа. От тях нищо не е останало.
Така, да кажем, ако човек, живял в Древна Гърция и родил се отново, се окаже в настоящето много мъдър и успее да съзерцава своя древногръцки облик, в който някога е странствал, той ще вижда този облик в духа, по правилен начин ще го види в духа.
Но ако по някаква причина - предполагам, не без помощта на дявола - каквото вижда в духа, внезапно би се превърнало в реален човек, тоест ако го срещне във вид на облечен в тяло човек, тогава той би умрял. Човек не може да се срещне с минал облик, облечен в тяло! Той тутакси ще умре! И този, който би видял минала инкарнация в нейния реален физически вид, би трябвало да противостои на силите, които искат да умъртвят бъдещето - те по реален начин искат да го умъртвят. Така стои тази работа.
към текста >>
189.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека
GA_353 История на човечеството и културните народи
Защото, виждате ли, работата стояла така: хората, които още се занимавали с тази древна наука в Древна
Гърция
, в Рим, в Испания, тоест в южните области, били в същото време хора в телесен и душевен смисъл порочни, развалени.
Било е такова време, когато въобще всичко, касаещо тази древна наука, в Европа е подлежало на изкореняване. Между V и XI, XII в. сл. Р. Хр. било направено много за целите на ликвидацията в Европа на тази древна наука. И в твърде висока степен това е било достигнато.
Защото, виждате ли, работата стояла така: хората, които още се занимавали с тази древна наука в Древна Гърция, в Рим, в Испания, тоест в южните области, били в същото време хора в телесен и душевен смисъл порочни, развалени.
Римската история от това време представлява нещо ужасно. В нравствено отношение това са били съвсем развалени хора. Всички още владеели древната наука, но като хора те вече не са могли повече да я пазят, да я поддържат. Това са такива фигури на тирани, като Нерон[5] или Комод[6].
към текста >>
Обаче по-късно германците завоювали Италия,
Гърция
и Испания.
По-нататък, на Север, живеели хора, които по-късно развили средноевропейската култура, но тогава те били още съвсем нецивилизовани.
Обаче по-късно германците завоювали Италия, Гърция и Испания.
И след това там се запазили само тези, които работели, опирайки се на чистата логика, на чистото мислене. Трябвало е да възникнат догмите. В нищо друго не е можело да се задълбочиш. Мисленето се е ограничавало само до най-външните неща. Ставало така, че от школите, от манастирите навсякъде се пропъждало, изкоренявало се това, което съставлявало древното знание.
към текста >>
190.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма
GA_353 История на човечеството и културните народи
Вземете това, което е ставало в съвсем определена област, там, където положението е било най-ясно, вземете християнството в страните от Запада, тоест тези християни, които са идвали от
Гърция
, Рим и Централна Германия.
Вземете това, което е ставало в съвсем определена област, там, където положението е било най-ясно, вземете християнството в страните от Запада, тоест тези християни, които са идвали от Гърция, Рим и Централна Германия.
Те са били неспособни да развиват по-нататък древната медицина, доколкото не са можели повече да съзерцават в целебните треви духовното начало. Те повече не са имали възможност да виждат духовното начало в целебните треви. Обаче евреите, които идвали от страните на Изтока, от Персия и т. н., навсякъде виждали духовното начало, тоест своя единствен Йехова. Ако разгледате развитието на медицината в средните векове, ще откриете, че евреите са вземали в този процес много дейно участие.
към текста >>
191.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот
GA_353 История на човечеството и културните народи
Обаче още в
Гърция
, когато буквите дошли в Европа, това е било изгубено от хората.
Както виждате, трябва да се научим да четем с помощта на буквите. В своята глава и в своя дух човек трябва да композира буквите така, че от тях да възникне смисъл. Ето така е трябвало древните евреи да изучат десетте сефири; те са били за тях буквите. Вие ще кажете: Но това са думи! Но по-рано буквите също са ги обозначавали с думи!
Обаче още в Гърция, когато буквите дошли в Европа, това е било изгубено от хората.
към текста >>
Хората, намиращи се в западните страни, в
Гърция
, от най-древни времена също са притежавали духовни азбуки.
Дървото на живота Сефирот се явява духовната азбука.
Хората, намиращи се в западните страни, в Гърция, от най-древни времена също са притежавали духовни азбуки.
По времето, когато живеели Александър Велики[3] и Аристотел[4], в съответствие с гръцката традиция също са били дадени десет понятия. Днес вие ще ги намерите навсякъде при изучаването на логиката в училищата: битие, качество, отношение и т. н. - десет наименования, макар и от друг вид, доколкото те са приспособени за страните от Запада.[5] Но и в западните страни тези десет гръцки букви на духовната азбука се разбирали толкова малко, както и в по-рано приведения случай.
към текста >>
А хората, които в първите векове на християнството още са знаели нещо за духовния свят - в
Гърция
, Рим и т.
Виждате ли, в това отношение историята на човечеството е доста интересна. Горе, в Азия, тези, които още знаели нещо, се учили да четат в духовния свят с помощта на дървото Сефирот.
А хората, които в първите векове на християнството още са знаели нещо за духовния свят - в Гърция, Рим и т.
н., - се учили да четат в съответствие с аристотелевото дърво на живота. Но малко по малко всички - и тези, които използвали дървото Сефирот, и тези, които използвали дървото на Аристотел, - забравили откъде стават дадени неща и са можели само да изброяват тези десет понятия. В настоящето трябва да прилагаме дадените неща по такъв начин, че да се научим да четем в духовния свят, в противен случай ние въобще ще престанем да знаем каквото и да е за човека. Виждате ли, един от най-интересните тезиси е следният. Ако еврейският мъдрец е пишел или казвал «гебура», «нецах», «ход», днес това би следвало да се преведе на немски език с думите: жизнената сила създава съновидения в бъбреците.[6] Но ако днес някой каже: жизнената сила възбужда в бъбреците съновидения, има предвид физическата сила, физическото въздействие.
към текста >>
192.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Приетият в древността начин на действие по отношение на хората в Европа, днес вече никой не го разбира - докато Александър Велики външно оставял всичко, както си е било и само едва-едва, бавно осъществявал това, което трябвало да пренесе от
Гърция
в Азия.
Но даже при англичаните всичко това стои много относително.
Приетият в древността начин на действие по отношение на хората в Европа, днес вече никой не го разбира - докато Александър Велики външно оставял всичко, както си е било и само едва-едва, бавно осъществявал това, което трябвало да пренесе от Гърция в Азия.
В Европа ни един човек не разбира вече това. Обаче европейците би трябвало отново да го усвоят. Ето защо първото, на което би следвало да се научат европейците, е не да пренасят в Азия това, което те имат. Не, отначало европейците трябва внимателно да изучат всичко, което е известно на жителите на Азия, после да се узнае например и за мъдростта на Тибет. Само в този случай, отнасяйки се с цялото уважение към културата на другите хора, може нещо да се достигне.
към текста >>
193.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството
GA_354 Сътворението на света и човека
Ако с днешните, конкретни познания започнем истински да изучаваме и разбираме писмените източници, които са възникнали в Индия, Азия, Египет и даже в
Гърция
, ще открием, че хората тогава далеч са ни изпреварвали.
От друга страна, господа, необходимо е да констатираме, че във времето, което отстои от нас, може да се каже, на три-четири хиляди години, са възникнали възгледи, от които днес можем не само много да научим, но на които трябва да се възхищаваме.
Ако с днешните, конкретни познания започнем истински да изучаваме и разбираме писмените източници, които са възникнали в Индия, Азия, Египет и даже в Гърция, ще открием, че хората тогава далеч са ни изпреварвали.
Само че своите знания те са овладявали по съвсем различен начин, отколкото това се прави в днешно време.
към текста >>
Но ако препрочетем древните медици и правилно разберем думите им, ще стигнем до извода, че хората, живели например в
Гърция
още до Хипократ[1], са знаели всъщност много повече, отколкото знаят съвременните медици-материалисти.
Виждате ли, днес за много неща се знае съвсем малко. Вие например видяхте от това, което ви съобщих за храненето, как духовната наука трябва да помогне отново да се овладеят тези най-простички неща, касаещи храненето. Само физическата наука няма да успее да го направи.
Но ако препрочетем древните медици и правилно разберем думите им, ще стигнем до извода, че хората, живели например в Гърция още до Хипократ[1], са знаели всъщност много повече, отколкото знаят съвременните медици-материалисти.
И можем да почувстваме дълбоко уважение към това, което е съществувало някога в качеството му на знание. Само че, виждате ли, господа, работата е стояла така, че тогава са обличали знанието в по-различна форма, отколкото днес. Днес знанието е облечено под формата на понятия, изразява се в понятия. Древните народи не са изразявали знанията в понятийна форма, а са го обличали във формата на поетически представи, така че запазилото се от това знание днес почти винаги се приема за поезия. Но за древните това не е било поезия, това е било нещо, чрез което те са изразявали своите знания, своето познание.
към текста >>
Ако чуем за тази война, която е станала не в
Гърция
, а далеч от
Гърция
, в Азия, че благодарение на телеграфно съобщение хората в
Гърция
още на следващия ден са могли да узнаят как върви войната в Азия, това, разбира се, не е можело да стане така, както става днес!
Ние, така да се каже, се гордеем с нашите открития, но ако помислим както трябва, не би следвало особено да се гордеем, тъй като много от това, което съставлява днес величието на културата, е основано всъщност на съвсем прости мисли. Бих искал, господа, да ви кажа ето какво: четем за Троянската война, а знаете ли кога тя се е състояла? Примерно около 1200 години преди основаването на християнството.
Ако чуем за тази война, която е станала не в Гърция, а далеч от Гърция, в Азия, че благодарение на телеграфно съобщение хората в Гърция още на следващия ден са могли да узнаят как върви войната в Азия, това, разбира се, не е можело да стане така, както става днес!
Днес този, който получава телеграма, му я пращат по пощата и той я получава. Това, разбира се, в Древна Гърция не е можело да стане, защото гърците са нямали електрически телеграф. Какво са правели те? Ето, вижте (изобразява го на дъската): тук е била войната, тук - море, тук - един остров, тук - планина, тук - отново море, тук - отново остров, отново планина и така нататък чак до самата Гърция. Тук е Азия, тук между тях е морето, а тук - Гърция.
към текста >>
Това, разбира се, в Древна
Гърция
не е можело да стане, защото гърците са нямали електрически телеграф.
Ние, така да се каже, се гордеем с нашите открития, но ако помислим както трябва, не би следвало особено да се гордеем, тъй като много от това, което съставлява днес величието на културата, е основано всъщност на съвсем прости мисли. Бих искал, господа, да ви кажа ето какво: четем за Троянската война, а знаете ли кога тя се е състояла? Примерно около 1200 години преди основаването на християнството. Ако чуем за тази война, която е станала не в Гърция, а далеч от Гърция, в Азия, че благодарение на телеграфно съобщение хората в Гърция още на следващия ден са могли да узнаят как върви войната в Азия, това, разбира се, не е можело да стане така, както става днес! Днес този, който получава телеграма, му я пращат по пощата и той я получава.
Това, разбира се, в Древна Гърция не е можело да стане, защото гърците са нямали електрически телеграф.
Какво са правели те? Ето, вижте (изобразява го на дъската): тук е била войната, тук - море, тук - един остров, тук - планина, тук - отново море, тук - отново остров, отново планина и така нататък чак до самата Гърция. Тук е Азия, тук между тях е морето, а тук - Гърция. Имало е договореност, че в случай на война на тази планина запалвали три огъня. Този, който се намирал на близката планина, подавал първия сигнал: той я изкачвал и запалвал горе три огъня.
към текста >>
Ето, вижте (изобразява го на дъската): тук е била войната, тук - море, тук - един остров, тук - планина, тук - отново море, тук - отново остров, отново планина и така нататък чак до самата
Гърция
.
Примерно около 1200 години преди основаването на християнството. Ако чуем за тази война, която е станала не в Гърция, а далеч от Гърция, в Азия, че благодарение на телеграфно съобщение хората в Гърция още на следващия ден са могли да узнаят как върви войната в Азия, това, разбира се, не е можело да стане така, както става днес! Днес този, който получава телеграма, му я пращат по пощата и той я получава. Това, разбира се, в Древна Гърция не е можело да стане, защото гърците са нямали електрически телеграф. Какво са правели те?
Ето, вижте (изобразява го на дъската): тук е била войната, тук - море, тук - един остров, тук - планина, тук - отново море, тук - отново остров, отново планина и така нататък чак до самата Гърция.
Тук е Азия, тук между тях е морето, а тук - Гърция. Имало е договореност, че в случай на война на тази планина запалвали три огъня. Този, който се намирал на близката планина, подавал първия сигнал: той я изкачвал и запалвал горе три огъня. Този, който бил на следващата планина, също запалвал върху нея три огъня, когато сам видел трите огъня; на следващата отново запалвали три, и така за кратко време това достигало до Гърция. Така са телеграфирали тогава.
към текста >>
Тук е Азия, тук между тях е морето, а тук -
Гърция
.
Ако чуем за тази война, която е станала не в Гърция, а далеч от Гърция, в Азия, че благодарение на телеграфно съобщение хората в Гърция още на следващия ден са могли да узнаят как върви войната в Азия, това, разбира се, не е можело да стане така, както става днес! Днес този, който получава телеграма, му я пращат по пощата и той я получава. Това, разбира се, в Древна Гърция не е можело да стане, защото гърците са нямали електрически телеграф. Какво са правели те? Ето, вижте (изобразява го на дъската): тук е била войната, тук - море, тук - един остров, тук - планина, тук - отново море, тук - отново остров, отново планина и така нататък чак до самата Гърция.
Тук е Азия, тук между тях е морето, а тук - Гърция.
Имало е договореност, че в случай на война на тази планина запалвали три огъня. Този, който се намирал на близката планина, подавал първия сигнал: той я изкачвал и запалвал горе три огъня. Този, който бил на следващата планина, също запалвал върху нея три огъня, когато сам видел трите огъня; на следващата отново запалвали три, и така за кратко време това достигало до Гърция. Така са телеграфирали тогава. Така са го правели и това е бил най-простият способ за телеграфно съобщение.
към текста >>
Този, който бил на следващата планина, също запалвал върху нея три огъня, когато сам видел трите огъня; на следващата отново запалвали три, и така за кратко време това достигало до
Гърция
.
Какво са правели те? Ето, вижте (изобразява го на дъската): тук е била войната, тук - море, тук - един остров, тук - планина, тук - отново море, тук - отново остров, отново планина и така нататък чак до самата Гърция. Тук е Азия, тук между тях е морето, а тук - Гърция. Имало е договореност, че в случай на война на тази планина запалвали три огъня. Този, който се намирал на близката планина, подавал първия сигнал: той я изкачвал и запалвал горе три огъня.
Този, който бил на следващата планина, също запалвал върху нея три огъня, когато сам видел трите огъня; на следващата отново запалвали три, и така за кратко време това достигало до Гърция.
Така са телеграфирали тогава. Така са го правели и това е бил най-простият способ за телеграфно съобщение. Ставало е бързо: докато още не е имало електрически телеграф, е трябвало да се задоволяват с този способ.
към текста >>
194.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924 г. Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите
GA_354 Сътворението на света и човека
А тук, в началото, е Мала Азия, след това море,
Гърция
, Италия, Испания, Франция - и изобщо, Европа.
Вижте как стоят нещата; дайте да обозначим Земята така, както често я рисуват, сякаш е плоска. Тогава тук ще бъде Северна Америка, тук - Южна Америка, между тях - Централна Америка; горе имаме Африка, тук е разположена Европа.
А тук, в началото, е Мала Азия, след това море, Гърция, Италия, Испания, Франция - и изобщо, Европа.
Тук, горе, ще бъде Скандинавия, тук Англия, а тук, по-горе, ще бъде Азия. Следователно тук имаме Азия, тук - Африка, тук - Европа, и тук - Америка.
към текста >>
НАГОРЕ
