Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
152
резултата от
86
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Грях
'.
1.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Той окачествява всяко идващо не от световната воля, а от личната творческа воля действие като
грях
, който води до морално наказание.
На него се противопоставя естетиката на силната личност, която вижда в изкуството отражение на действителността, на една по-висша действителност, на която човек се наслаждава по-добре, отколкото на всекидневното. 27. Ницше противопоставя два човешки типа: на слабия и на силния. Първият търси познанието като обективен факт и то трябва да дойде към него от външния свят. Позволява неговото добро или зло да бъдат диктувани от „вечна световна воля“ или от „категоричен императив“.
Той окачествява всяко идващо не от световната воля, а от личната творческа воля действие като грях, който води до морално наказание.
Желае да декларира за всички хора равни права и да определи стойността на човека според външно мерило. И накрая желае да види в изкуството отражение на божественото, послание от отвъдното. Напротив, силният вижда всяко познание като израз на волята за власт. Чрез познанието иска да владее нещата. Знае, че сам е творец на истината, че никой освен самия него не може да създава свое добро и свое зло.
към текста >>
2.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Неразумните не знаят, кога вътрешната светлина просиява и угасва, или кога се съединява с нещата; само който е съпричастник на вътрешната светлина, може да знае за това." Така мощно сочи "Бхагават Гита" на преобразуването на човека, че казва за "мъдрия": Той не може вече да се заблуди, не може да стори
грях
.
Тя съществува; и главите се пренасят всички на едно и също място, за да имат в себе си тази идея. Преобразуването, което се произвежда в цялото същество на човека, когато той гледа нещата, е показано с прекрасни думи в индийската поема "Бхагават Гита", поради което Вилхелм фон Хумболдт казваше за нея, че е признателен на своята съдба, защото го е оставила да живее достатъчно дълго, докато е станал в състояние да се запознае с тази творба. Вътрешната светлина говори в тази поема: "Един вечен лъч от мене, който е добил едно особено съществуване в света на личния живот, привлича към себе си петте сетива и индивидуалната душа, които принадлежат на природата. Когато лъчезарният дух се въплъщава в пространство и време, или когато се обезплътява, той обхваща нещата и ги взема със себе си, както полъхът на вятъра обхваща благоуханията на цветята и ги отнася със себе си. Вътрешната светлина владее ухото, чувството, вкуса и обонянието, както и сърдечността; тя завързва връзката между себе си и сетивните неща.
Неразумните не знаят, кога вътрешната светлина просиява и угасва, или кога се съединява с нещата; само който е съпричастник на вътрешната светлина, може да знае за това." Така мощно сочи "Бхагават Гита" на преобразуването на човека, че казва за "мъдрия": Той не може вече да се заблуди, не може да стори грях.
Ако привидно той се заблуждава или прави грях, трябва да осветли своите мисли или своите постъпки с една светлина, пред която вече не се явява като грешка, нито като грях това, което пред обикновеното съзнание се явява като такова. "Който се е издигнал в неговото познание е от най-чист род, той не убива и не се опетнява, даже ако би убил някой друг." С това се посочва същото онова основно настроение на душата, което произтича от най-висшето познание, за което Спиноза, след като го описва в своята "етика", избликва във възторжените думи: "Тук завършва това, което исках да изложа относно властта на душата върху вълненията и страстите и върху свободата на душата. От това става ясно, колко много мъдрият превъзхожда незнаещия и е по-могъщ от него, който е тласкан само от удоволствията. Защото незнаещият не е тласкан само отвъншните причини по множество начини и никога не постига истински мир на душата, но той живее и в непознаване на себе си, на бога и на нещата и щом престане неговото страдание, престава и неговото съществуване; докато напротив мъдрият, като такъв, едва ли чувства някаква възбуда в своя дух, но никога не престава да живее в необходимото познание на себе си, на бога и на нещата и постоянно се наслаждава от истинския мир на душата. Макар и пътят, който посочих, че води до тази цел, изглежда много труден, той все пак може да бъде намерен.
към текста >>
Ако привидно той се заблуждава или прави
грях
, трябва да осветли своите мисли или своите постъпки с една светлина, пред която вече не се явява като грешка, нито като
грях
това, което пред обикновеното съзнание се явява като такова.
Преобразуването, което се произвежда в цялото същество на човека, когато той гледа нещата, е показано с прекрасни думи в индийската поема "Бхагават Гита", поради което Вилхелм фон Хумболдт казваше за нея, че е признателен на своята съдба, защото го е оставила да живее достатъчно дълго, докато е станал в състояние да се запознае с тази творба. Вътрешната светлина говори в тази поема: "Един вечен лъч от мене, който е добил едно особено съществуване в света на личния живот, привлича към себе си петте сетива и индивидуалната душа, които принадлежат на природата. Когато лъчезарният дух се въплъщава в пространство и време, или когато се обезплътява, той обхваща нещата и ги взема със себе си, както полъхът на вятъра обхваща благоуханията на цветята и ги отнася със себе си. Вътрешната светлина владее ухото, чувството, вкуса и обонянието, както и сърдечността; тя завързва връзката между себе си и сетивните неща. Неразумните не знаят, кога вътрешната светлина просиява и угасва, или кога се съединява с нещата; само който е съпричастник на вътрешната светлина, може да знае за това." Така мощно сочи "Бхагават Гита" на преобразуването на човека, че казва за "мъдрия": Той не може вече да се заблуди, не може да стори грях.
Ако привидно той се заблуждава или прави грях, трябва да осветли своите мисли или своите постъпки с една светлина, пред която вече не се явява като грешка, нито като грях това, което пред обикновеното съзнание се явява като такова.
"Който се е издигнал в неговото познание е от най-чист род, той не убива и не се опетнява, даже ако би убил някой друг." С това се посочва същото онова основно настроение на душата, което произтича от най-висшето познание, за което Спиноза, след като го описва в своята "етика", избликва във възторжените думи: "Тук завършва това, което исках да изложа относно властта на душата върху вълненията и страстите и върху свободата на душата. От това става ясно, колко много мъдрият превъзхожда незнаещия и е по-могъщ от него, който е тласкан само от удоволствията. Защото незнаещият не е тласкан само отвъншните причини по множество начини и никога не постига истински мир на душата, но той живее и в непознаване на себе си, на бога и на нещата и щом престане неговото страдание, престава и неговото съществуване; докато напротив мъдрият, като такъв, едва ли чувства някаква възбуда в своя дух, но никога не престава да живее в необходимото познание на себе си, на бога и на нещата и постоянно се наслаждава от истинския мир на душата. Макар и пътят, който посочих, че води до тази цел, изглежда много труден, той все пак може да бъде намерен. Във всеки случай той трябва да бъде много труден, защото така рядко е намиран.
към текста >>
3.
ДЖОРДАНО БРУНО И АНГЕЛУС СИЛЕЗИУС
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
И да търсим духа в душевната форма другаде, освен в човека, да си представяме и други същества одушевени така, както човекът, то би значило да извършим най-големия
грях
против духа, това значи да сме разбрали криво духа.
В действителност едно сетивно-фактическо съществуване на нещо духовно може да бъде прието само там, където непосредствено сетивният опит показва духовното; и трябва да се предполага само такава степен на духовното, каквато може да бъде възприемана по този начин. Отличният мислител Б. Карнери/ в своята книга "Усещане и Съзнание", стр.15/ казва: "изречението: Никакъв дух без материя, но също и никаква материя без дух, би ни оправдало да разпрострем въпроса и върху растението, даже и върху близката скала, при която едва ли нещо би искало да говори в полза на тази връзка на понятията." Духовните процеси като факти са резултати от различните действия на един организъм; духът на света не съществува по материален начин, а само по духовен начин в света. Душата на човека е сбор от процеси, в които духът се явява като факт непосредствено. Обаче духът съществува само в човека под формата на такава душа.
И да търсим духа в душевната форма другаде, освен в човека, да си представяме и други същества одушевени така, както човекът, то би значило да извършим най-големия грях против духа, това значи да сме разбрали криво духа.
Който върши това, той показва само, че не е изживял духа и в самия себе си; той е изживял само царуващата в него външна форма на проява на духа, душата. Обаче това е все едно, както когато някой начертае с молив един кръг и счита този кръг за действителния, идеален математически кръг. Който не изживява в себе си нищо друго, освен душевната форма на духа, той изпитва тогава стремеж да предполага, че такава душевна форма съществува и в нещата извън човека, за да не остане при грубо-сетивната материалност. Вместо да си представи Първопричината на света като Дух, той си я представя като мирова душа и приема, че природата навсякъде е одушевена. Джордано Бруно, в когото беше проникнал Коперниковият начин на разглеждане природата, не може да схване по никой друг начин Духа на света, от който той беше прогонен в старата форма, освен като мирова душа.
към текста >>
4.
ЕПИЛОГ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Защото когато тези религии говорят за една душа, която продължава да живее и след физическата смърт подобно на едно сетивно същество, аз намирам, че това е едно принизяване на Духа, един отвратителен
грях
против този Дух.
Аз не търся във външния свят една "по-дълбока", "душевна" същност на нещата, даже не предполагам една такава, защото вярвам, че познанието, което проблясва в моята вътрешност, ме предпазва от това. Аз вярвам, че нещата на сетивния свят са именно такива, каквито те ни се представят, защото виждам, че едно истинско себепознание ме довежда дотам, да не търся в природата нищо, освен природни процеси. Аз не търся никакъв божествен Дух в природата, защото вярвам, че долавям в себе си същността на човешкия дух. Аз спокойно признавам моя произход от животните, защото там, от където произхождат моите прадеди-животни, не може да действа никакъв душевноподобен дух. Аз мога да се съглася с Ернст Хекел, когато той предпочита "вечния покой на гроба" пред едно такова безсмъртие, каквото учат някои религии /виж книгата на Хекел "Мировите загадки", стр.239/.
Защото когато тези религии говорят за една душа, която продължава да живее и след физическата смърт подобно на едно сетивно същество, аз намирам, че това е едно принизяване на Духа, един отвратителен грях против този Дух.
Аз чувам еди остър дисонанс, когато естествено-научните факти от описанието на Хекел се сблъскват с "религиозността" във вярванията на някои съвременници. Обаче от религиозните вярвания, които не са в хармония с природните факти, аз не долавям нищо от онова висше религиозно чувство, което намирам у Яков Бьоме и Ангелус Силезиус. Напротив, това висше религиозно чувство е в пълна хармония с действието на природните неща. Няма никакво противоречие в това, човек да се проникне от познанията на новата естествена наука и същевременно да върви в пътя, по който Яков Бьоме и Ангелус Силезиус са търсили Духа. Който върви в този път и смисъла на тези мислители, той не трябва да се страхува, че ще изпадне в един плосък материализъм, когато слуша да му се описват тайните на природата от една "Естествена история на сътворението".
към текста >>
5.
ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Първичният
грях
на човека е този, че в своето познание той се придържа към преходното.
За него от преходността говори нещо вечно. За тази вечност той има един символ, пълен с дълбок смисъл: „Хармонията на света се връща към себе си както лирата и лъкът." Колко дълбоко съдържание има този образ! Чрез стремежа на силите да се отделят една от друга и чрез хармонизирането на тези отделящи се една от друга сили, се постига единството. Как един тон противоречи на друг, и все пак как те заедно създават хармонията. Да приложим това към духовния свят и ние ще имаме мисълта на Хераклит: „Безсмъртните са смъртни, смъртните са безсмъртни, първите живеят смъртта на хората, вторите умират живота на Боговете."
Първичният грях на човека е този, че в своето познание той се придържа към преходното.
Така той се отвръща от вечното и животът се превръща в опасност за него. Това, което му се случва, идва от живота. Но случките на живота изгубват своето жило, ако човек престава да придава на този живот абсолютна стойност. Тогава той отново си възвръща невинността и от така наречената сериозност на живота той отново може да се върне към своето детство. Нима възрастният смята за сериозно това, с което детето играе?
към текста >>
В какво се състои първичният
грях
?
Нима възрастният смята за сериозно това, с което детето играе? Обаче знаещият става като детето. „Сериозните" ценности изгубват своята стойност, когато ги погледнем в светлината на вечността. Тогава животът се явява като една игра. Ето защо Хераклит казва: „Вечният е едно играещо дете, а вечността царуването на едно дете."
В какво се състои първичният грях?
Да бъде считано за най-сериозно нещо това, което не заслужава. Бог се е разлял в света на нещата. И който приема нещата без Бога, той ги взема сериозно за „гробище на Бога". Той би трябвало да играе с тях както едно дете и да употреби цялата си сериозност за да възкреси спящия в тях омагьосан Бог. Съзерцаването на вечността действува като изгарящ огън върху обикновеното илюзорно разбиране на нещата.
към текста >>
6.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
разбрах, че е огромен
грях
житейски
оставящ да изплуват сили, създаващи житейски извори. Каквото от душата му израсна, във всекиго се крие. Понеже то ми се разкри при него,
разбрах, че е огромен грях житейски
да се оставят да пропаднат съкровищата на духа. – – – – Така че зная: трябва аз да търся и на съмнението да не се поддавам.
към текста >>
7.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Какъв ли
грях
над мене тегне,
блаженство в тялото ми се разлива... ЙОХАН Ти, призрако, изплетен от мъгла, как смееш да се подиграваш на искрените ми сърдечни чувства?...
Какъв ли грях над мене тегне,
че трябва тук да гледам такова извращение на любовта, която е за мен свещена?... ДВОЙНИКЪТ Аз слушах думите ти често
към текста >>
8.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Страхът от тежък
грях
ме мъчи,
да носим със търпение хомота, от рицарите ни наложен. В руини скоро замъкът ще се превърне, туй моят сън откри ми. ШЕСТА СЕЛЯНКА
Страхът от тежък грях ме мъчи,
когато чувам да се казва, че рицарите искали да ни погубят. Свидетелка съм аз, че само добрини извършват, затуй ги уважавам като християни. ШЕСТИ СЕЛЯНИН
към текста >>
9.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Понеже
грях
не зная да съм сторил,
греховни образи и сатанински знаци. Почти ме сграбчва ужас... Пращи... бучи тук нещо в тази зала. Усещам как зли сили ме заобикалят. – – – –
Понеже грях не зная да съм сторил,
ще устоя на тези тъмни сили... – – – – Но ужасът нараства... Ох... (Явява се духът на Бенедикт.) На помощ, духове добри! БЕНЕДИКТ
към текста >>
каквото ни се струва
грях
.
На братски орден се намираш във дома, макар душата ти във ерес да го обвинява. Изглежда, че привидно мрази каквото ние любим и сякаш той почита
каквото ни се струва грях.
А братята ни считат, че са задължени да се опълчат срещу греховете на духа. Те могат да се позоват на думи, изречени от мене на Земята. Те не предчувстват, че такива думи
към текста >>
10.
Тринадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
припомняйки предишния ми
грях
.
на Йохан, как разделя се с баща си, видях аз също и мощта, която подтикнала ме беше да откъсна сина от бащината му закрила. Сега пред мен изправя се бащата,
припомняйки предишния ми грях.
Слова всемирни ясно произнася, те в жизнени дела се отразяват. Каквото между двамата създадох, във друга форма пак се появява в сегашния живот и свързва здраво
към текста >>
11.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
се изговарят, раждат
грях
, крещящ
делата си със нашите да свържат. (При почукване на Хиларий в храма влизат Томасий, Капезий, Мария, Феликс Балде, Госпожа Балде и Щрадер. Траутман и Торкваций въвеждат влизащите така, че Томасий застава пред Бенедикт и Хиларий, Капезий – пред Беликозий и Торкваций, Щрадер – пред Траутман, Мария с Феликс и Госпожа Балде – в средата на храма.) ХИЛАРИЙ Мой сине, думите, които тук
се изговарят, раждат грях, крещящ
духовно към духовни светове, когато този, който ги изказва, не е от истината само воден. И колкото голям е този грях, така големи са и тези сили,
към текста >>
И колкото голям е този
грях
,
Мой сине, думите, които тук се изговарят, раждат грях, крещящ духовно към духовни светове, когато този, който ги изказва, не е от истината само воден.
И колкото голям е този грях,
така големи са и тези сили, които той поражда, за да срещнат унищожително човека, който за службата не е достоен още. На думите си силата съзнаващ,
към текста >>
12.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Всичко е неин
грях
, всичко е нейна заслуга".
Без да бъде молена и без предупреждение тя ни взема в кръговрата на своя танц и продължава да ни движи по-нататък, докато се изморим и паднем от нейните обятия... Всички човеци са в нея и те в тях всички... Даже и най-неприродното е природа, даже и най-недодяланото еснафство има нещо от нейния гений... Ние се подчиняваме на нейните закони, даже когато им се противим; ние действаме с нея, даже когато искаме да действаме против нея... Тя е всичко. Тя сама се възнаграждава и сама се наказва, радва и се измъчва сама... Тя ме е поставила вътре, тя също ще ме изведе. Аз и се доверявам. Тя може да се разпорежда с мене; тя не ще мрази своето произведение. Аз не говорих за нея; не, това, което е вярно и което е погрешно, всичко говори тя.
Всичко е неин грях, всичко е нейна заслуга".
Това е противоположният полюс на Кантовия светоглед. При Кант природата е изцяло в човешкия дух; при Гьоте човешкият дух е изцяло в природата, защото самата природа е дух. Само съобразно с това разбиране за нас става понятно, когато Гьоте разказва в своята студия "Въздействие на по-новата философия": "Кантовата Критика на чистия разум... лежеше вън от моя кръг. Аз присъствах въпреки това на някой разговор върху тази книга и с известно внимание можах да забележа, че стария главен въпрос се възобновява, а именно, колко много допринася за нашето духовно съществуване нашето себе и колко много външният свят? Аз никога не съм разделял двете и когато философствах по мой начин върху нещата, аз вършех това с несъзнателна наивност и действително вярвах, че виждам пред очите си моите мнения".
към текста >>
13.
Педагогика и изкуство
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Ето защо би било
грях
срещу човешката природа, ако не насърчаваме в пълна степен моралното развитие на детето.
Животът често е строг учител също и за педагозите. Той поставя своите максимални изисквания относно интелектуалното развитие. Ето защо в името на интелектуалното развитие се прави по-скоро твърде много, отколкото твърде малко. Обаче едва моралните качества превръщат човека наистина в човек. Един неморален човек не разкрива в себе си пълния образ на човека.
Ето защо би било грях срещу човешката природа, ако не насърчаваме в пълна степен моралното развитие на детето.
Изкуството е плод на свободната човешка природа. Трябва да обикнем изкуството, ако искаме да вникнем в неговата необходимост за цялостния човек. Животът не принуждава да обичаме. Но той самия блика в своя първичен вид именно в любовта. Той съществува там, където няма принуда.
към текста >>
14.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Това е човекът, който в самите нас ние сме обгърнали в едно було, като сме се свързали с едно събитие в развитието на света, което продължава да действува в нас и ни свидетелствува, че ние не стоим така изолирани в света, че не сме доведени в света чрез жаждата за съществуване на отделния индивид, а почиваме в цялото човечество и участвуваме в един първичен
грях
на това цялостно човечество.
Когато християнинът разбира, че Духовната наука може да го доведе до познанието на повтарящите се земни съществувания, той може да си каже, че трябва да използува тези прераждания, за да постигне целта на своя живот. Той знае: Сега ние поглеждаме в един свят пълен със страдание и заблуждение, защото ние самите сме се отдалечили така много от нашето първоначално определение, щото чрез нашия поглед, чрез нашите дела сме превърнали света, който е около нас, в майя, в илюзия. Обаче ние не трябва да се отдалечаваме от този свят, за да стигнем до блаженство, а трябва да превъзмогнем, да победим това, което самите сме направили на себе си и което прави, щото да не виждаме света в неговата истинска форма, а като една илюзия, и да се върнем отново към нашето първоначално определение. Защото на основата на обикновения човек в нас стои един по-висш човек. Ако този по-висш човек, който е дълбоко скрит в нас, би гледал света, той би го познал в неговата истинност, не би преминавал своето битие през болест и смърт, а през здраве и свежест на младостта и през вечен живот.
Това е човекът, който в самите нас ние сме обгърнали в едно було, като сме се свързали с едно събитие в развитието на света, което продължава да действува в нас и ни свидетелствува, че ние не стоим така изолирани в света, че не сме доведени в света чрез жаждата за съществуване на отделния индивид, а почиваме в цялото човечество и участвуваме в един първичен грях на това цялостно човечество.
Така стои християнинът исторически в цялото човечество и се чувствува свързан с него, исторически свързан с това цяло човечество. Той поглежда към едно бъдеще, за което си казва: Това, което е било обгърнато в мене като в едно було чрез сливането на човечеството, аз трябва да го постигна отново. Аз не трябва да търся една Нирвана, а трябва да търся висшия човек в мене. Аз трябва да намеря отново пътя към мене самия. Тогава светът около мене не ще бъде илюзия, а ще бъде светът, в който аз ще бъда в състояние да победя чрез собствена работа страдание и болест и смърт.
към текста >>
Така, когато поглежда света, будистът има работа с един първичен
грях
на света и се чувствува само поставен в този свят, иска да бъде освободен от него.
Ние разбираме Будизма в неговата най-вътрешна същина най-добре, когато го съпоставим с най-вътрешната същина на Християнството. Защото тогава виждаме, че при Лесинг в неговата книга "Възпитание на човешкия род" могат да стоят думите: "Не е ли цялата вечност моя? " т.е.: Ако използувам редуващите се прераждания, за да направя да оживее в мене все повече и повече Христовата Сила, тогава аз ще стигна там, където сега не мога да стигна, защото сам съм се обгърнал с едно було: в сферата на вечностите. Идеята за прераждането ще се покаже още в едно съвършено друго сияние в Слънцето на Християнството. Обаче важното не е само идеята за прераждането, защото тази идея ще бъде все повече и повече завладяна в бъдеще от християнската култура като една истина на Духовната наука, а важното е това, че изхождайки от своето най-вътрешно разбиране Будизмът трябва да направи света отговорен за майя или илюзията, докато християнинът като човек се чувствува отговорен за това и поставя в най-вътрешната същност на човека това, което са процеси, за да възлезе до това, което може да се нарече спасение, което обаче в християнския смисъл не е само спасение, а Възкресение, защото чрез това азът бива издигнат до един по-висш Аз: до това, от което човекът е слязъл.
Така, когато поглежда света, будистът има работа с един първичен грях на света и се чувствува само поставен в този свят, иска да бъде освободен от него.
Така християнинът има работа със своя собствен първичен грях и иска да поправи този първичен грях. Това е исторически начин на мислене. Защото тук човекът свързва своето съществуване с едно първично деяние на човечеството в миналото и с едно бъдещо деяние, когато човекът ще е стигнал така далече, щото цялото негово съществуване ще бъде просияно, озарено от това, което наричаме Христово Същество. От тук идва обаче също, че Християнството не поставя в света редуващи се Буди, които така да се каже повтарят някакси неисторически от епоха на епоха едно и също нещо, а поставя в цялото развитие на човечеството едно еднократно събитие. Докато будистът вижда своя Буда да седи под дървото Боди, как той се издига като изолиран човек до озарението, Християнинът гледа към Исуса от Назарет като към слизането от външната част на света на онова, което е вдъхновяващият миров Дух.
към текста >>
Така християнинът има работа със своя собствен първичен
грях
и иска да поправи този първичен
грях
.
Защото тогава виждаме, че при Лесинг в неговата книга "Възпитание на човешкия род" могат да стоят думите: "Не е ли цялата вечност моя? " т.е.: Ако използувам редуващите се прераждания, за да направя да оживее в мене все повече и повече Христовата Сила, тогава аз ще стигна там, където сега не мога да стигна, защото сам съм се обгърнал с едно було: в сферата на вечностите. Идеята за прераждането ще се покаже още в едно съвършено друго сияние в Слънцето на Християнството. Обаче важното не е само идеята за прераждането, защото тази идея ще бъде все повече и повече завладяна в бъдеще от християнската култура като една истина на Духовната наука, а важното е това, че изхождайки от своето най-вътрешно разбиране Будизмът трябва да направи света отговорен за майя или илюзията, докато християнинът като човек се чувствува отговорен за това и поставя в най-вътрешната същност на човека това, което са процеси, за да възлезе до това, което може да се нарече спасение, което обаче в християнския смисъл не е само спасение, а Възкресение, защото чрез това азът бива издигнат до един по-висш Аз: до това, от което човекът е слязъл. Така, когато поглежда света, будистът има работа с един първичен грях на света и се чувствува само поставен в този свят, иска да бъде освободен от него.
Така християнинът има работа със своя собствен първичен грях и иска да поправи този първичен грях.
Това е исторически начин на мислене. Защото тук човекът свързва своето съществуване с едно първично деяние на човечеството в миналото и с едно бъдещо деяние, когато човекът ще е стигнал така далече, щото цялото негово съществуване ще бъде просияно, озарено от това, което наричаме Христово Същество. От тук идва обаче също, че Християнството не поставя в света редуващи се Буди, които така да се каже повтарят някакси неисторически от епоха на епоха едно и също нещо, а поставя в цялото развитие на човечеството едно еднократно събитие. Докато будистът вижда своя Буда да седи под дървото Боди, как той се издига като изолиран човек до озарението, Християнинът гледа към Исуса от Назарет като към слизането от външната част на света на онова, което е вдъхновяващият миров Дух. Това ни е представено образно също така нагледно в кръщението извършено от Йоана в реката Йордан, както озарението на Буда при неговото седене под дървото Боди.
към текста >>
15.
4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Приятелите на Йов не могат да разберат, че той не е поел върху себе си никакъв
грях
, тъй като резултатите би трябвало да се проявят над праведната личност.
Нещата отиват толкова далече, че жената на Йов не може да разбере, защо нейният мъж още се придържа към своя Бог и затова му казва забележителните думи, които имат едно незабравимо значение: "Отречи се от твоя Бог и умри! " Какво значат следователно в смисъла на тази пълна със значение алегорична трагедия тези думи: "Отречи се от твоя Бог и умри! "? Нищо друго освен: Щом Бог, който трябва да бъде изворът на твоя живот, се отнася така с тебе, тогава отречи се от него. Но тогава е сигурно, че участта на това отричане от Бога е смъртта, че този, който се отрича от Бога, той се откъсва от живото развитие.
Приятелите на Йов не могат да разберат, че той не е поел върху себе си никакъв грях, тъй като резултатите би трябвало да се проявят над праведната личност.
Самият разказвач не може да ни накара да разберем по друг начин, че все пак съществува мировата правда, освен чрез това, че смазаният, хвърлен в мизерия Йов все пак получава във физическия свят едно възмездие за всичко, което беше изгубил. Така в алегорията на забележителната книга Йов звучи вече Мойсеевото съзнание и ние виждаме: Човекът е насочен към неговия Аз. Обаче в момента, когато може да се заблуди, когато Азът може да се изяви във физическото, той изгубва или може да изгуби съзнанието за връзката с извора на живота. Но че в света на физическото не трябва да има само изправяне, но при всяко изпадане в мизерията на физическото, в страданието и болката на физическото човекът може да бъде победител над всичко физическо, понеже в неговия Аз не само свети първоизточникът на всичко разпръснато във времето и пространството, а в този Аз може да бъде приета Силата на Вечния че човекът може да разбере това, то бе дадено с Христовия Импулс. Така с думите на Павла: "Не аз а Христос в мене" бе казано: При Мойсея хората бяха доведени до там, да разберат: Всичко, което протъкава и оживява света в пространство и във време, се изразява в най-дълбока форма в човешкия Аз.
към текста >>
16.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 10.6.1904 г. Контрастът между Каин и Авел.
GA_93 Легендата за храма
Нов принцип влиза в човечеството, принципът на наследствеността, първоначалният
грях
, състоящ се от това, че си по-различен от поколението преди.
И вече човекът взе образа на онова, което той бе спечелил за себе си от физическото поле и той го носи нагоре към по-висшите полета. Физическото е каиновото. Физическото поле и въздействието, което то има върху човека е белегът на Каин, поставен върху човечеството. Човекът вече става напълно свързан със Земята, така че има контраст между Каин и Авел, един контраст между синовете Божии и синовете на физическото поле, между поколенията на Авел-Сет, които са синове Божии и каиновото поколение, синовете на физическото поле. Сега ще разберете как епизодът за Каин и Авел попада в периода между Адам и Сет.
Нов принцип влиза в човечеството, принципът на наследствеността, първоначалният грях, състоящ се от това, че си по-различен от поколението преди.
Ала все още остават някои синове Божии. Не всички онези, принадлежащи на линията на Авел бяха отстранени от света. Виждаме какво е станало, когато на въпроса: "Къде е Авел, твоят брат? ", Каин отговаря: "Аз пазач ли съм на моя брат? "Никой човек не би казал това преди.
към текста >>
Стана
грях
когато някой от тях се свързваше с онези, които се посвещаваха на Земята.
И ето, че принципът на борбата, на противопоставянето се прибавя към принципа на любовта; ражда се егоизмът: "Аз пазач ли съм на моя брат? " Онези, които все още останаха от линията на Авел, бяха синове Божии, те бяха сродни с божественото. Но те вече трябваше да се пазят да не навлизат в земната сфера. И с това се появи принципът на аскетизма, който стана принцип на тези, които посвещаваха своя живот в служба на Бога.
Стана грях когато някой от тях се свързваше с онези, които се посвещаваха на Земята.
Грях беше, когато: "Синовете Божи/*7/ видяха, че дъщерите човешки бяха хубави" и си взеха от тях жени; те си взеха за жени от дъщерите на Каин. От това съчетание се получи една раса от хора/*8/, която в публикуваните книги на Стария завет дори не се споменава, а само е загатната; това е една раса, която не е видима за физическите очи. Тя се нарича "Ракшаса" на окултен език/*9/ и е подобна на "Асурите" на индусите. Тя се състои от демонични същества, които наистина са съществували някога и които са действали съблазняващо върху човешката раса и са причинили нейното падане. Това флиртуване на синовете Божии с дъщерите човешки даде раса, която въздействаше особено съблазняващо върху туранците, членовете на 4-та подраса на атлантите и доведе до падението на човечеството.
към текста >>
Грях
беше, когато: "Синовете Божи/*7/ видяха, че дъщерите човешки бяха хубави" и си взеха от тях жени; те си взеха за жени от дъщерите на Каин.
" Онези, които все още останаха от линията на Авел, бяха синове Божии, те бяха сродни с божественото. Но те вече трябваше да се пазят да не навлизат в земната сфера. И с това се появи принципът на аскетизма, който стана принцип на тези, които посвещаваха своя живот в служба на Бога. Стана грях когато някой от тях се свързваше с онези, които се посвещаваха на Земята.
Грях беше, когато: "Синовете Божи/*7/ видяха, че дъщерите човешки бяха хубави" и си взеха от тях жени; те си взеха за жени от дъщерите на Каин.
От това съчетание се получи една раса от хора/*8/, която в публикуваните книги на Стария завет дори не се споменава, а само е загатната; това е една раса, която не е видима за физическите очи. Тя се нарича "Ракшаса" на окултен език/*9/ и е подобна на "Асурите" на индусите. Тя се състои от демонични същества, които наистина са съществували някога и които са действали съблазняващо върху човешката раса и са причинили нейното падане. Това флиртуване на синовете Божии с дъщерите човешки даде раса, която въздействаше особено съблазняващо върху туранците, членовете на 4-та подраса на атлантите и доведе до падението на човечеството. Някои неща бяха запазени и пренесени и в новия свят.
към текста >>
Това обаче би било един голям
грях
,
грях
срещу цялото човечество.
опитността на прераждането. Дори отричането на реалността на прераждането – от 3-то столетие сл. Хр. нататък – пак е било направено върху предпоставки за прераждането, защото се е целяло човекът да бъде напълно въвлечен в Кама-Манас/*18/, и то толкова дълго, докато всичко духовно постепенно премине през въплъщението. Поради тази причина 1500 години християнството не е трябвало да познава прераждането. Ако ние и занапред лишим човека от знанието за прераждането, бихме му отказали това знание за втори път.
Това обаче би било един голям грях, грях срещу цялото човечество.
Ала да му се откаже това знание в първия случай е било необходимо, тъй като е трябвало да бъде осъзната стойността на единичния живот между раждане и смърт. [1] Под тези понятия някога са били разбирани трите агрегатни състояния, твърдо, течно и въздухообразно. Разтопеното желязо също се е обозначавало като вода, а ледът като земя. Бел. кор. [2] Виж Забележки.
към текста >>
17.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/
GA_93 Легендата за храма
Кога има
грях
в света?
Без знанието за онова, което разисквахме тук днес, писанията на Апостол Павел не могат да бъдат разбрани. На него му бе ясно, че Старият завет, който създава противоречия между човека и закона, трябва да свърши. Само когато човек съедини себе си със закона, когато го поеме на своя гръб, когато го понесе, тогава вече няма да има противоречие между вътрешната човешка природа и външния закон. Тогава е постигнато това, което християнството иска да постигне. "Със закона дойде грехът в света"./*7/ Това е едно дълбоко изказване на Павел.
Кога има грях в света?
Когато има закон, който може да бъде нарушен. Но когато законът така бъде съединен с човешката природа, че човекът да върши само добро, тогава не може вече да има грях. Човекът противоречи на закона на кръста само дотогава, докато той не заживее вътре в него, а е нещо външно. Оттам Павел вижда Христос на кръста като победа над закона и победа над греха. Едно проклятие е да висиш на кръста, това означава да си подчинен на закона.
към текста >>
Но когато законът така бъде съединен с човешката природа, че човекът да върши само добро, тогава не може вече да има
грях
.
Само когато човек съедини себе си със закона, когато го поеме на своя гръб, когато го понесе, тогава вече няма да има противоречие между вътрешната човешка природа и външния закон. Тогава е постигнато това, което християнството иска да постигне. "Със закона дойде грехът в света"./*7/ Това е едно дълбоко изказване на Павел. Кога има грях в света? Когато има закон, който може да бъде нарушен.
Но когато законът така бъде съединен с човешката природа, че човекът да върши само добро, тогава не може вече да има грях.
Човекът противоречи на закона на кръста само дотогава, докато той не заживее вътре в него, а е нещо външно. Оттам Павел вижда Христос на кръста като победа над закона и победа над греха. Едно проклятие е да висиш на кръста, това означава да си подчинен на закона. Грях и закон принадлежат един на друг в Стария завет, законът и любовта са обединени в Новия завет. Един отрицателен закон е свързан със Стария завет; един положителен закон, който е жив, е законът на Новия завет.
към текста >>
Грях
и закон принадлежат един на друг в Стария завет, законът и любовта са обединени в Новия завет.
Когато има закон, който може да бъде нарушен. Но когато законът така бъде съединен с човешката природа, че човекът да върши само добро, тогава не може вече да има грях. Човекът противоречи на закона на кръста само дотогава, докато той не заживее вътре в него, а е нещо външно. Оттам Павел вижда Христос на кръста като победа над закона и победа над греха. Едно проклятие е да висиш на кръста, това означава да си подчинен на закона.
Грях и закон принадлежат един на друг в Стария завет, законът и любовта са обединени в Новия завет.
Един отрицателен закон е свързан със Стария завет; един положителен закон, който е жив, е законът на Новия завет. Този е преодолял закона на Стария завет, който го е обединил със своя собствен живот. Той същевременно го е направил свещен. Това е, което искат да кажат думите на Павел, намиращи се в Посланието към Галатяните, гл, 3:11-13: "А че чрез закона никой не е оправдан пред Бога, това е явно; защото праведният ще живее чрез своята вяра. Законът не се гради обаче върху вярата; а човекът, който го изпълнява (от себе си), ще бъде жив чрез това.
към текста >>
18.
Минало и бъдещо духовно познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
че изговарянето им му
грях
изглеждаше
Това, ако на други някой да разкаже пожелаеше, със ангелски език той би го произнесъл, на думите усещащ беднотата. Отблъсващо за него е чрез тях свещеното тъй принизено да изкаже,
че изговарянето им му грях изглеждаше
и потресен устата си затваряше. Каквото посветеният на себе си сам забраняваше, законът мъдър повеляваше на духовете бедни да не изказват те каквото в нощите свещени видели са, дочули, а и преживели.
към текста >>
19.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
В цялата тайна наука това, което са погрешки срещу общността, което протича от увреденото етерно тяло, от незапомнени времена се означава като «
грях
, дълг».
Хората се разбират чрез общите свойства в етерното тяло. Но това, чрез което хората се издигат от общото, чрез което са нещо особено в семейството и в народа, представлява отделно същество за себе си, не само французин, немец или просто член на фамилията, а е особен член на народа и на семейството, който може да израсне над сбора от характеристките на своя род, то е заложено в астралното тяло, негов носител е астралното тяло. Астралното тяло съдържа повече индивидуалното, личното. Следователно човекът, ако направи грешки чрез етерното или жизненото си тяло, може да бъде грешник повече в кръга на ближните си, да не изпълни социалните си задължения, които се пораждат в общуването на хората и правят възможен човешкия обществен живот. Но греховете, които са повече с индивидуален характер, чрез които човекът не се проявява като особена личност, са пропуски, предизвикани от свойствата на астралното тяло.
В цялата тайна наука това, което са погрешки срещу общността, което протича от увреденото етерно тяло, от незапомнени времена се означава като «грях, дълг».
Обикновената тривиална дума «дългове» има съвсем подобен произход, както моралната дума «дълг» («грях»), която обозначава това, с което морално сме задлъжнели пред някого. Грехът е нещо, което се дължи на погрешни свойства на етерното тяло. Това обаче, което като лоши качества се намира в астралното тяло, се нарича «изкушение». Изкушение е това, чрез което отделният човек извършва личен грях, поема лично задължение. Остава злоупотребата на аза, на същинската личност.
към текста >>
Обикновената тривиална дума «дългове» има съвсем подобен произход, както моралната дума «дълг» («
грях
»), която обозначава това, с което морално сме задлъжнели пред някого.
Но това, чрез което хората се издигат от общото, чрез което са нещо особено в семейството и в народа, представлява отделно същество за себе си, не само французин, немец или просто член на фамилията, а е особен член на народа и на семейството, който може да израсне над сбора от характеристките на своя род, то е заложено в астралното тяло, негов носител е астралното тяло. Астралното тяло съдържа повече индивидуалното, личното. Следователно човекът, ако направи грешки чрез етерното или жизненото си тяло, може да бъде грешник повече в кръга на ближните си, да не изпълни социалните си задължения, които се пораждат в общуването на хората и правят възможен човешкия обществен живот. Но греховете, които са повече с индивидуален характер, чрез които човекът не се проявява като особена личност, са пропуски, предизвикани от свойствата на астралното тяло. В цялата тайна наука това, което са погрешки срещу общността, което протича от увреденото етерно тяло, от незапомнени времена се означава като «грях, дълг».
Обикновената тривиална дума «дългове» има съвсем подобен произход, както моралната дума «дълг» («грях»), която обозначава това, с което морално сме задлъжнели пред някого.
Грехът е нещо, което се дължи на погрешни свойства на етерното тяло. Това обаче, което като лоши качества се намира в астралното тяло, се нарича «изкушение». Изкушение е това, чрез което отделният човек извършва личен грях, поема лично задължение. Остава злоупотребата на аза, на същинската личност. Тази злоупотреба от страна на аза, чрез което азът може да пропадне, е загатната в легендата за рая.
към текста >>
Изкушение е това, чрез което отделният човек извършва личен
грях
, поема лично задължение.
Но греховете, които са повече с индивидуален характер, чрез които човекът не се проявява като особена личност, са пропуски, предизвикани от свойствата на астралното тяло. В цялата тайна наука това, което са погрешки срещу общността, което протича от увреденото етерно тяло, от незапомнени времена се означава като «грях, дълг». Обикновената тривиална дума «дългове» има съвсем подобен произход, както моралната дума «дълг» («грях»), която обозначава това, с което морално сме задлъжнели пред някого. Грехът е нещо, което се дължи на погрешни свойства на етерното тяло. Това обаче, което като лоши качества се намира в астралното тяло, се нарича «изкушение».
Изкушение е това, чрез което отделният човек извършва личен грях, поема лично задължение.
Остава злоупотребата на аза, на същинската личност. Тази злоупотреба от страна на аза, чрез което азът може да пропадне, е загатната в легендата за рая. Тя е станала в онези дни, когато от лоното на божеството човешката душа е слязла долу и за първи път е навлязла в земното тяло, била е приета от земното тяло, както капката вода от гъбичката. Човешката висша душа е станала аз, личност. Тази висша душа, това его може да прави грешки чрез аза.
към текста >>
Престъплението на етерното или жизненото тяло следователно е
грях
, дълг, престъплението на астралното тяло е изкушение, престъплението на аза е зло.
И понеже всички истински значения на думите, доколкото принадлежат на тайната наука, имат дълбока вътрешна взаимовръзка, не напразно Malum на латински се превежда както «зло», така и «ябълка». Думата «зло» никога няма да се употреби в тайната наука за нещо друго, освен за престъпление, изхождащо от аза. Зло е следователно престъпление, изхождащо от аза. Вина е престъпление, което етерното тяло извършва в социалния живот във взаимните отношения с хората. Изкушение е това, което може да засегне астралното тяло, доколкото то е индивидуално, лично грешно.
Престъплението на етерното или жизненото тяло следователно е грях, дълг, престъплението на астралното тяло е изкушение, престъплението на аза е зло.
Когато разглеждаме четирите нисши човешки същности в отношение с обкръжението, с планетното тяло, виждаме, че физическото тяло непрекъснато приема физически вещества като храна и чрез това поддържа съществуването си. Виждаме, че животът на етерното или жизненото тяло в земния живот се утвърждава правилно, когато човекът общува с близките си, между които е израснал. Виждаме, че астралното тяло се запазва поради това, че не се поддава на изкушението. И накрая виждаме, че азът се запазва и развива по правилен начин, когато не се подава на това, което се нарича зло. Сега си представете цялата човешка природа, нисшата четворност и висшата троичност, застанали пред душата ви, така че бихте могли да си кажете: В отделния човек живее една божествена капка и човекът, в своето развитие до божественото, е призван да даде израз на най-дълбоката си съкровена същност.
към текста >>
20.
Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Ако искаме да отличаваме какво е
грях
или богохулство срещу Светия дух, Сина или Отца, и да вникнем в християнския начин на изразяване, трябва да си припомним мисията на християнството, както е схващана от езотеричните християнски учители.
Така става преобразуването на етерното тяло, а също и преобразуването на физическото тяло. И понеже физическото тяло се преобразува от страна на дихателния процес, чрез ритмизирането на дихателния процес, просветленото от съзнанието физическо тяло се нарича атман. Християнската езотерика го нарича Отец. Така в християнската езотерика можем да различаваме Светия дух – християнинът има в себе си толкова от Светия дух, колкото облагороди от астралното си тяло; след това Сина, Логоса, Словото – християнинът има толкова от Сина, Логоса, Словото в себе си, колкото е преобразил от етерното тяло, и като трето Отец – християнинът има толкова от Отца в себе си, колкото е преобразил физическото си тяло, направил го е вечно. Само един посветен може съзнателно да има Отец в себе си.
Ако искаме да отличаваме какво е грях или богохулство срещу Светия дух, Сина или Отца, и да вникнем в християнския начин на изразяване, трябва да си припомним мисията на християнството, както е схващана от езотеричните християнски учители.
Често съм посочвал, че по-дълбоката мисия на християнството се изразява с думите: «Който не напусне баща, майка, братя и сестри, не може да бъде мой ученик.» Казано по друг начин, това е изразено в думите на евангелиста Марко: «Дойдоха майка му и братята му, стояха вън и изпратиха да го повикат. Хората стояха около него. И те му казаха: Виж, майка ти и братята ти са вън и питат за теб. А Той им отговори: Кои са майка ми и братята ми? И като огледа около себе си апостолите, които седяха в кръг около него, каза:
към текста >>
Колкото и невероятно да изглежда на днешния човек, въпреки това е вярно, че в древните времена, когато малка група кръвни роднини е живяла задружно и човек не е бивало да се жени извън общността, без да направи
грях
, азът е получавал не само характерното за селянина съзнание, а за това, което бащата, дядото и т. н.
При Анзенгрубер е било така, понеже там женитбите са били сключвани само между селяните. Известно съзнание е останало оттогава. Степента на това съзнание е била много по-висока по времето, описано в началото на Библията. Тогава е съществувала истинска памет, спомени за изживяването на прадедите. Имало е време, когато човекът не само си е спомнял това, което е изживял в младостта си като дете и юноша, а когато в паметта си е имал какво са правили бащата и дядото.
Колкото и невероятно да изглежда на днешния човек, въпреки това е вярно, че в древните времена, когато малка група кръвни роднини е живяла задружно и човек не е бивало да се жени извън общността, без да направи грях, азът е получавал не само характерното за селянина съзнание, а за това, което бащата, дядото и т. н.
са изживели, синът е казвал: Аз го изживях. – Следователно било е така, че тези, които са произлизали от Адам, след девет столетия са казвали относно изживяванията на Адам: Аз ги изживях. – Съществувал е един вид групов аз, преминаващ през поколенията. Преминаването на аза през поколенията е било означавано с наименованията Адам, също и Абрахам. Това се крие също зад описанията на първата глава на Стария завет.
към текста >>
21.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 юни 1907 г. Развитие на планетите / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
от тук изхожда закона: ако най-доброто падне, ако то извърши "великия
грях
" да не върви заедно с развитието, то ще стане най-лошото.
Егоизмът на едните е възникнал по благороден, самостоятелен път: те се издигали все по-нагоре в процеса на формиране на духа на свободата тази прекрасна самостоятелност на егоизма. Тези духове водели човечеството през всички следващи планети. Те станали възпитатели на самостоятелността на хората. Но на всяка планета има и такива духове, които изоставали в развитието. Те застинали и не желаели да се придвижват по-нататък.
от тук изхожда закона: ако най-доброто падне, ако то извърши "великия грях" да не върви заедно с развитието, то ще стане най-лошото.
Благородното свободолюбие се превръща изопачавайки се в своя антитеза. Това са духовете на съблазните, с които е трудно да се справиш; те водят до отрицателен егоизъм. И сега все още те са около нас, тези лоши сатурнови духове. Всичко лошо има своята сила от тези духове. Всяка планета, завършвайки своето развитие, отново става духовна.
към текста >>
22.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Да предположим, че всички, които искат да бъдат християни, го обвиняват в тежък
грях
.
Доколкото един човек осъжда друг, дотолкова той го поставя и под принудата на своя собствен Аз. Ако обаче някой наистина вярва в християнския смисъл на “Аз-съм”, той не съди никого; тогава той казва: Аз зная, че Кармата е великият изравнител. Каквото и да си направил, аз не те съдя! Да допуснем, че водят един грешник пред някого, който наистина разбира Христовото Слово. Как ще постъпи той?
Да предположим, че всички, които искат да бъдат християни, го обвиняват в тежък грях.
Истинският християнин би казал: Каквито и да са вашите обвинения, трябва да бъде зачетен “Аз-съм” и този “Аз-съм” да бъде предоставен на Кармата, на великия Закон, който е закон на самия Христов Дух. Той трябва да бъде предоставен на самия Христос. Кармата се осъществява в хода на Земното развитие и на самото него ние можем да предоставим какво наказание ще отреди Кармата за този човек. Може би тогава той би се обърнал към Земята и би казал на своите обвинители: Грижете се за самите вас! Земята е тази, която ще приведе в изпълнение отреденото от нея наказание.
към текста >>
И като продължаваха да Го питат, изправи се и рече им: Който от Вас е без
грях
, нека пръв хвърли камък върху нея.
Но книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха в средата, Казаха Му: Учителю, тази жена беше уловени в самото прелюбодейство. А Мойсей ни заповяда в закона да убиваме такива с камъни; що казваш Ти за нея? И това казваха да Го изпитат, та да има в какво да Го обвинят. А Исус се наведе и пишеше с пръст на Земята.
И като продължаваха да Го питат, изправи се и рече им: Който от Вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея.
И пак се наведе и пишеше на Земята. А те като чуха това, тръгнаха си един подир друг, водени от своята съвест, като почнаха от по-старите и следваха до последните; и Исус стана сам, и жената стояща посред. Когато се изправи и не видя никого освежената, рече й: Жено, къде са твоите обвинители? Никой ли не те осъди” (8, 1-10) Той изговаря това, за да отклони всяко външно осъждане и за да насочи към вътрешната Карма.
към текста >>
23.
7. СКАЗКА ПЕТА. Развитието на човека в течение на въплъщенията на Земята.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Но това втвърдяване стана преждевременно и именно него описва Библията като първичен
грях
.
Луциферическите духове са направили човека свободен, влели са в него ентусиазъм, но същевременно са му донесли семето на нисшите желания. При едно нормално развитие човекът би изпитвал само нормални чувства спрямо всичко, което го заобикаля; сега сетивните неща можеха да го привличат повече отколкото трябваше и той може да се запали от страст за тях. Последствието от това бе, че той стигна до физическото втвърдяване но своето тяло по-рано отколкото трябваше. Неговата форма се втвърди по-рано отколкото бяха решили божествените същества. Преминаването от газообразната към твърдата форма трябваше да стане през последната третина на Атлантската епоха.
Но това втвърдяване стана преждевременно и именно него описва Библията като първичен грях.
През епохите, с които се занимавахме, се срещат също и възвишени духовни същества, които действуват върху Аза на човека, а именно онези Същества, които са го надарили с този Аз. Те вливат силите, които помагат на човека да напредва постепенно със слизането на душите от планетите. Тези Духове простират над него своята закриляща ръка. Срещу тях застават онези духове, които не са се развили достатъчно, за да могат да действуват върху Аза на човека и се стараят да развият в астралното тяло специални инстинкти. Наблюдавайки физическия живот на човека през тази епоха, ние виждаме в него отражението на тези две категории същества, които се противопоставят: божествените същества, които действуват върху Аза, и луциферическите същества.
към текста >>
24.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Това, което Исус иска да каже с тези думи е, че болестта, която този човек има от 38 години, е свързана с неговия
грях
.
Третото чудо е излечението на човека при къпалнята Витесда, болен от 38 години. Нека и тук отново да прочетем същественото, което хвърля светлина върху всичко останало: "Исус му каза: стани, вземи леглото си и ходи! " Болният беше обяснил на Исуса, че му беше невъзможно да стане: "Господине няма никой, който да ме пренесе до къпалнята, когато водата се размъти; и докато аз отида, друг ме изпреварва и слиза преди мене. " Тогава Христос му казва че важното е, че това става един съботен ден, когато царува, празнична атмосфера и събужда повече любов между хората: "Стани, вземи леглото си и ходи! " Тези думи трябва да бъдат съпоставени с другите не по-малко важни, които той ще каже по-нататък: "Ето сега ти си изцелен; не греши повече от сега нататък, за да не те постигне нещо по-лошо."
Това, което Исус иска да каже с тези думи е, че болестта, която този човек има от 38 години, е свързана с неговия грях.
Дали този грях е бил извършен в този или в един минал живот, това за сега не е важно. Това, което ни интересувал момента е, че Христос е влял в тази душа е силата да извърши едно действие засяга що чак неговата морална природа. Тук ние виждаме, че Христовата сила е нараснала още повече. Това, което бе извършено по-рано, може да се изрази чрез физически резултати. Но ето една болест, която, според казаното от самия Христос, е свързана с греха на болния.
към текста >>
Дали този
грях
е бил извършен в този или в един минал живот, това за сега не е важно.
Нека и тук отново да прочетем същественото, което хвърля светлина върху всичко останало: "Исус му каза: стани, вземи леглото си и ходи! " Болният беше обяснил на Исуса, че му беше невъзможно да стане: "Господине няма никой, който да ме пренесе до къпалнята, когато водата се размъти; и докато аз отида, друг ме изпреварва и слиза преди мене. " Тогава Христос му казва че важното е, че това става един съботен ден, когато царува, празнична атмосфера и събужда повече любов между хората: "Стани, вземи леглото си и ходи! " Тези думи трябва да бъдат съпоставени с другите не по-малко важни, които той ще каже по-нататък: "Ето сега ти си изцелен; не греши повече от сега нататък, за да не те постигне нещо по-лошо." Това, което Исус иска да каже с тези думи е, че болестта, която този човек има от 38 години, е свързана с неговия грях.
Дали този грях е бил извършен в този или в един минал живот, това за сега не е важно.
Това, което ни интересувал момента е, че Христос е влял в тази душа е силата да извърши едно действие засяга що чак неговата морална природа. Тук ние виждаме, че Христовата сила е нараснала още повече. Това, което бе извършено по-рано, може да се изрази чрез физически резултати. Но ето една болест, която, според казаното от самия Христос, е свързана с греха на болния. Следователно в този момент Христос може да се на меси и действува върху самата душа.
към текста >>
25.
15. СКАЗКА ТРИНАДЕСЕТА. Космическия смисъл на Голготската Тайна.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Защото ако смъртта беше засегна ла едно същество подчинено на влиянието на Луцифер-Ариман, това би било оправдано; но само една смърт без причина, приета от едно същество без
грях
, една съвършено невинна смърт можеше да бъде противоотрова на всяка смърт в греха.
Но това не можеше да извърши никое земно същество. В течение на развитието едно земно същество може наистина да заличи последствията, които ти само е произвело. Но само едно същество, което още не беше живяло на Земята, когато Луцифер и Ариман проникваха в нея, можеше да обезвреди тяхното влияние. И в момента, когато това трябваше да стане, съществото, което единствено можеше да обезвреди действието на Луцифер и на Ариман, слезе на Земята изхвърляйки по този начин причината, която беше внесла смъртта в света. Необходимо беше това Същество никога да не е имало контакт с каквато и да е причина на смъртта, с други думи, с всичко, което беше създало греха, злото у човека.
Защото ако смъртта беше засегна ла едно същество подчинено на влиянието на Луцифер-Ариман, това би било оправдано; но само една смърт без причина, приета от едно същество без грях, една съвършено невинна смърт можеше да бъде противоотрова на всяка смърт в греха.
Ето защо един невинен трябваше да понесе смъртта. Чрез това той донесе на човешкия живот силите, които постепенно му позволяват да добие едно истинско познание на смъртта в нейния действителен образ. Това познание разкрива, че смъртта в нейния сетивен вид не е истината, но че тя съществува, за да има повече живот в духовния свят, за доброто на този живот, смъртта на Христа е положила възможностите на живота в духовния свят. Смъртта на невинния на Голгота е дала едно доказателство, което по-степенно ще стане явно за всички хора, а именно, че всъщност смъртта е тъждествена с Отца, с вечно живия Отец. Когато чрез събитието на Голгота ще сме разбрали, че външната смърт няма смисъл, че в тялото на Исуса от Назарет е живял Христос, с който ние можем да се съединим; когато ще сме признали, че признакът на смъртта на кръста е само външен и че животът на Христа в неговото етерно тяло след смъртта е същият както и преди смъртта, че следователно тази смърт не е засегнала живота, но че самата тя е живот ние ще видим, че този, който бе окачен на кръста от сега нататък е символът на тази истина: смъртта действително раздава живота.
към текста >>
26.
16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
След това той запита другите, дали тяхната съвест е чиста, дали тя не ги упреква за някакъв извършен
грях
.
"Те казваха това, за да го изкусят, и после да могат да го обвинят. Но Исус, като се наведе, пишеше с пръста си на земята." Но какво пише той така? Той записва греха в духовния свят. Там грехът ще получи своето необходимо възмездие.
След това той запита другите, дали тяхната съвест е чиста, дали тя не ги упреква за някакъв извършен грях.
Защото само в случай, че не чувствуват да са съгрешили в нещо, те биха имали право да не се чувствуват свързани през някаква нишка с греха на жената и да я съдят. Но такива каквито са, те не могат да знаят, дали те самите в един минал живот не са положили семето: а деянието, което сега осъждат или дали в един друг живот не са извършили същия грях. Всичко е записано в Кармата. Исус начертава знаците на Земята, която той вече е проникнал със своята Светлина; с други думи, той поверява на Земята Кармата, която това прелюбодействие ще породи. И с това иска да каже; "Вървете в пътя, който ви начертавам тук; бъдете такива, че да можете да кажете: ние не осъждаме; ние изоставяме греховете на закона на Кармическото възмездие." Ако хората следват това правило, те разбират закона на Кармата; няма нужда да им се налага една догма учението е доказано чрез действието.
към текста >>
Но такива каквито са, те не могат да знаят, дали те самите в един минал живот не са положили семето: а деянието, което сега осъждат или дали в един друг живот не са извършили същия
грях
.
Но какво пише той така? Той записва греха в духовния свят. Там грехът ще получи своето необходимо възмездие. След това той запита другите, дали тяхната съвест е чиста, дали тя не ги упреква за някакъв извършен грях. Защото само в случай, че не чувствуват да са съгрешили в нещо, те биха имали право да не се чувствуват свързани през някаква нишка с греха на жената и да я съдят.
Но такива каквито са, те не могат да знаят, дали те самите в един минал живот не са положили семето: а деянието, което сега осъждат или дали в един друг живот не са извършили същия грях.
Всичко е записано в Кармата. Исус начертава знаците на Земята, която той вече е проникнал със своята Светлина; с други думи, той поверява на Земята Кармата, която това прелюбодействие ще породи. И с това иска да каже; "Вървете в пътя, който ви начертавам тук; бъдете такива, че да можете да кажете: ние не осъждаме; ние изоставяме греховете на закона на Кармическото възмездие." Ако хората следват това правило, те разбират закона на Кармата; няма нужда да им се налага една догма учението е доказано чрез действието. Това именно направи Христос. Тези неща можа да напише само ученикът, когото Христос беше посветил, Лазар-Йоан.
към текста >>
27.
2. Втора лекция, 16 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
И онези, които осъзнаваха по някакъв начин общо взето това се отнася за всички хора -, че са обременили сърцето си с не съвършенство и
грях
, винаги откриваха утеха, съвет и възвисяване на душата, когато обръщаха поглед към Евангелието на Лука и неговите думи: Христос Исус не е дошъл само за праведните, а и за грешниците; не случайно Той е сядал на една трапеза с грешници и митари.
Ако в известно отношение Евангелието на Йоан беше основен източник за мистиците, Евангелието на Лука беше една възпитателна и назидателна книга за мнозинството, за онези, които така да се каже – можеха да се издигнат в сферата на християнското светоусещане, изхождайки от наивността и простотата на своите сърца. Да, Евангелието на Лука минава през вековете като една назидателна книга. То неизменно беше източник на вътрешна утеха за всички, които бяха измъчвани от страдания и болки. Защото тъкмо в това Евангелие се говори толкова много за великия утешител, за великия благодетел на човечеството, за Спасителя на изтерзаните и измъчените. Една книга, към която се обръщаха най-вече онези, които искаха да се изпълнят с християнската любов: ето какво представляваше Евангелието на Лука, понеже там могъществото и пробивната сила на любовта наистина тържествуват в много по-голяма степен, отколкото в който и да е друг християнски документ.
И онези, които осъзнаваха по някакъв начин общо взето това се отнася за всички хора -, че са обременили сърцето си с не съвършенство и грях, винаги откриваха утеха, съвет и възвисяване на душата, когато обръщаха поглед към Евангелието на Лука и неговите думи: Христос Исус не е дошъл само за праведните, а и за грешниците; не случайно Той е сядал на една трапеза с грешници и митари.
Ако за да се почувствува въздействието на Йоановото Евангелие, е необходима една сериозна подготовка, то за Евангелието на Лука трябва да кажем, че нито една човешка душа не стои така ниско, или пък е толкова незряла, че да не усети цялата топлина, която струи от Евангелието на Лука. Ето защо Евангелието на Лука винаги е било една книга за мнозинството; в неговите прости думи можеше да намери утеха и най-семплата, най-детинската човешка душа. Всичко онова от нея, което остава чисто и детинско от най-ранна възраст до най-дълбока старост винаги се е усещало привличано от Евангелието на Лука. И преди всичко: Онази част от християнските истини, която е представена там образно; онова, което самото изкуство е извлякло от християнските истини като мотиви и образи естествено и другите Евангелия също са вдъхновили немалко художествени произведения и най-вече живописта, която намира най-пряк път към човешкото сърце: Ето какво откриваме ние в Евангелието на Лука. Всички дълбоки и сложни отношения между Христос Исус и Йоан Кръстител, които са били обект на художествено изобразяване толкова често,имат своя източник в тази непреходна книга, Евангелието на Лука.
към текста >>
28.
4. Четвърта лекция, 18 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Това беше, така да се каже, чистата Адамова душа, все още недокосната от човешки
грях
и незаплетена в каквито и да е заблуждения.
Точно това означават думите, че човеците вкусиха от дървото на познанието и вече може ха да различават доброто и злото, с други думи, човеците попаднаха в примката на Луцифер; обаче казано е и още нещо: Сега ние трябва да им отнемем и другата възможност тази да вкусят и от дървото на живота! А това означава, че известна част от силите на етерното тяло трябва да бъде задържана. Сега тези сили няма да се предават на потомците. Следователно, в „Адам" имаше определени сили, които след грехопадението му бяха отнети. Тъкмо тази невинна част от Адам беше запазена във великата ложа-майка на човечеството.
Това беше, така да се каже, чистата Адамова душа, все още недокосната от човешки грях и незаплетена в каквито и да е заблуждения.
Запазени бяха тъкмо тези първични сили на Адам. Те продължиха да съществуват в духовния свят и сега, под формата на един „временен Аз" бяха насочени към детето, родено от Йосиф и Мария, така че през първите си години то притежаваше в себе си силата, присъща за родоначалника на земното човечество. О, тази душа наистина беше запазена съвсем млада. Тя не премина през никакви прераждания и в известен смисъл изостана в своето развитие, също както в споменатия преди малко хипотетичен пример. Следователно, кой живееше в детето, което се роди на Йосиф и Мария?
към текста >>
29.
6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Тъкмо поради тази причина еврейското учение дойде като едно чудно допълнение към Заратустровата космология, понеже към външното откровението прибавя моралния елемент, даващ възможност да се изпълват с конкретно съдържание понятия като „вина", „
грях
" и т.н.
Моралните принципи, които човек изгражда в своята душа, тук бяха нещо непознато; те се появиха по-късно. Когато например пред някого заставаше един „лош" човек, той усещаше как през този човек се разливат силите на злите Същества, той го усещаше като „обсебен" от злите Същества. В този случай не можеше да се говори за „вина". Човекът беше усещан като вплетен в една мирова система, все още непроникната от морални свойства. Ето забележителната особеност на това учение, чийто поглед, макар и духовно ориентиран, беше отправен към външния свят.
Тъкмо поради тази причина еврейското учение дойде като едно чудно допълнение към Заратустровата космология, понеже към външното откровението прибавя моралния елемент, даващ възможност да се изпълват с конкретно съдържание понятия като „вина", „грях" и т.н.
Преди появата на еврейския елемент, за един лош човек можеше само да се каже, че той е обсебен от злите сили. Възвестяването на Десетте заповеди наложи необходимостта да се прави разграничение между хората, които спазваха Закона и тези, които не го спазваха. Ето как в определен миг от историята на човечеството изгря понятието за вина, за прегрешение. А как точно си проби то своя път в историята, лесно ще разбере този, който се замисли, в каква неяснота относно понятията „вина" и „грях" живееха тогавашните хора и колко трагична е всъщност тази неяснота. Вземете книгата на Йов и веднага ще забележите дълбоката неяснота относно понятието „вина", пълното незнание за драмата, която сполетява човека при едно или друго нещастие, и тогава Вие ще доловите първия изгрев на новото понятие за „вината" и „греха".
към текста >>
А как точно си проби то своя път в историята, лесно ще разбере този, който се замисли, в каква неяснота относно понятията „вина" и „
грях
" живееха тогавашните хора и колко трагична е всъщност тази неяснота.
Ето забележителната особеност на това учение, чийто поглед, макар и духовно ориентиран, беше отправен към външния свят. Тъкмо поради тази причина еврейското учение дойде като едно чудно допълнение към Заратустровата космология, понеже към външното откровението прибавя моралния елемент, даващ възможност да се изпълват с конкретно съдържание понятия като „вина", „грях" и т.н. Преди появата на еврейския елемент, за един лош човек можеше само да се каже, че той е обсебен от злите сили. Възвестяването на Десетте заповеди наложи необходимостта да се прави разграничение между хората, които спазваха Закона и тези, които не го спазваха. Ето как в определен миг от историята на човечеството изгря понятието за вина, за прегрешение.
А как точно си проби то своя път в историята, лесно ще разбере този, който се замисли, в каква неяснота относно понятията „вина" и „грях" живееха тогавашните хора и колко трагична е всъщност тази неяснота.
Вземете книгата на Йов и веднага ще забележите дълбоката неяснота относно понятието „вина", пълното незнание за драмата, която сполетява човека при едно или друго нещастие, и тогава Вие ще доловите първия изгрев на новото понятие за „вината" и „греха". Да, ето как моралният закон беше даден на древно-еврейския народ от вън, сякаш е част от откровенията на самите природни царства. А това стана възможно само поради факта за който вече стана дума -, че Заратустра се беше погрижил за продължението на своето дело, предоставяйки етерното си тяло на Мойсей и астралното си тяло на Хермес. Така Мойсей вече можеше да възприема външния свят по същия начин, както и Заратустра, но не само неговите безлични, неутрални сили, а това, което ръководи света в чисто морален смисъл. Ето защо този древноеврейски народ култивира в себе си това, което можем да наречем послушание, подчинение пред Закона, докато в духовното направление на Буда се запази копнежът по осемстепенния път.
към текста >>
30.
8. Осма лекция, 24 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Понеже днес душата все още не притежава онова господство над тялото, което имаше по времето на Христос Исус, малко вероятно е всеки
грях
веднага да се превърне в едно или друго заболяване.
Този факт трябваше да бъде показан, за да е ясно: Когато занапред, в бъдещите хилядолетия, хората овладеят цялата сила на Христовия Аз, тогава човешките Азове ще пораждат същите могъщи въздействия, каквито в миналото Христос упражняваше върху човечеството. Това трябваше да бъде показано във всички области на живота; но то можа да бъде показано единствено всред представителите на тогавашното човечество. Показано беше например, че има болести, които имат своя произход в астралното тяло на човека. А как те се проявяват това зависи от цялостната характеристика на съответния човек. Ако човек днес има лоши морални качества, те може би се ограничават само до едни или други лоши качества на душата му.
Понеже днес душата все още не притежава онова господство над тялото, което имаше по времето на Христос Исус, малко вероятно е всеки грях веднага да се превърне в едно или друго заболяване.
Обаче ние се доближаваме до онова състояние, когато етерното тяло отново ще излезе извън очертанията на физическото тяло. Сега за човечеството започва една епоха, когато то трябва изключително много да се съобразява със следната възможност: Душевните недостатъци в морално или интелектуално отношение вече лесно могат да се трансформират в телени заболявания. Да, тази епоха вече започва. И голяма част от онези области, които се проявяват отчасти като душевни, отчасти като телесни т.е. днешните невротични състояния означават не друго, а началото на тази епоха.
към текста >>
31.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Те преминаваха през кръщение с цел техният
грях
, т.е.
Понеже етеризираната кръв на Исус от Назарет присъствува в етерното тяло на земята, тя придружава течащата нагоре от сърцето към мозъка етеризирана човешка кръв така, че в човека се срещат не само онези течения, за които говорих по-рано, но човешката кръв-течение се обединява с кръвта-течение на Исус Христос. Обединението на тези две течения може да се осъществи само, ако лицето истински проумее това, което се съдържа в Христовия импулс. Иначе не може да има такова съединение; двете течения тогава взаимно се отблъскват и се отхвърлят едно друго. Във всяка епоха на земната еволюция разбирането на Христовия импулс трябва да се придобива във форма, подходяща за тази епоха. По времето, когато Исус Христос живя на земята, предшествуващите събития бяха правилно разбрани от онези, които идваха при Неговия Предтеча Йоан и бяха кръщавани от него, съгласно описаните в Евангелието ритуали.
Те преминаваха през кръщение с цел техният грях, т.е.
кармата на техните предшествуващи животи, кармата, която е завършена, да може да бъде променена; и с цел да могат да разберат, че най-мощният импулс в еволюцията на земята наближава да слезе във физическо тяло. Но еволюцията на човечеството напредва и в нашата епоха важното е хората да могат да разберат нуждата от познанието, съдържащо се в Духовната наука и да станат способни да запазят теченията, течащи от сърцето към мозъка, та Антропософията да се разбере. Ако това стане, човеците ще могат да схванат и разберат събитието, започнало в XX столетие: това събитие е появата на Христа като Етерно Същество за разлика от физическия Христос от Палестина. Ние сме достигнали сега времето, когато Етерният Христос влиза в живота на земята и ще стане видим на първо време за малък брой хора, по пътя на естествено ясновидство. След това течение на следващите три хиляди години той ще стане видим за все по-голям брой хора.
към текста >>
32.
Миров Аз и човешки Аз. Микрокосмически свръхсетивни Същества. Природата на Христос. Мюнхен, 9. Януари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
„Природата е
грях
, Духът е Дявол; взаимно те подхранват съмнението: уродливата хибридна тяхна рожба” – четем ние във „Фауст”.
Ние не бива да говорим за луциферическия Дух така, като че ли той е нещо, заслужаващо омраза; той е нещо – развивайки се в човека като един вид паразит – той е нещо, което обсебва човека и той започва да работи като гениален, като един инспириран човек. Така че луциферическите Духове на Земята са абсолютно необходими. И гениалните хора на Земята са онези, в които често пъти, макар и само за няколко години, работи едно много коварно луциферическо Същество. Ако това не би било така, Едуард Шуре не би могъл да обрисува Луцифер като едно симпатично Същество, защото Луцифер участвува главно в големите културни постижения на Земята и едно традиционно тесногръдие на традиционното християнство е да вижда в луциферическото Същество само лошия Дявол. И това не означава нищо друго, освен едно непоправимо еснафство.
„Природата е грях, Духът е Дявол; взаимно те подхранват съмнението: уродливата хибридна тяхна рожба” – четем ние във „Фауст”.
Без съмнение, на традиционно изграденото християнство му подобава да счита Луцифер за Дявол и да го мрази, обаче този, който познава развитието на човечеството, знае, че луциферическият принцип действува именно в гениите. На последователя на Духовната наука подобава да гледа направо в очите тези неща. И ние не бихме имали едно ръководство за самостоятелно издигане до петия, шестия и седмия принцип на нашето същество, ако тези Духове не биха ни тласкали напред. В действителност луциферическите Духове са тези, на които ние дължим нашето собствено развитие, понеже в същото време те търсят свое собствено развитие, тласкайки ни напред. Така ние самите можем да израстнем над нашия Аз; защото не случайно хората казват, че гениите и художниците израстват над ограничения човешки Аз.
към текста >>
33.
1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 5. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Ученикът трябваше да си представи в условията на пълно усамотение образа на човека: как този човек идва на света, как изпада в
грях
и как подлежи на най-ужасяващи наказания.
А другата съществена особеност е тази, че в случая дресировката на волята фактически се извършва не в повърхностните пластове на живота, а много по-дълбоко, защото тя тласка йезуитския възпитаник в окултния свят, но единствено в посоченото от мен направление. А сега да се абстрахираме от предварителните молитвени упражнения, които стоят в началото на йезуитското обучение и да разгледаме самите окултни упражнения. Най-напред ученикът трябваше да породи в себе си един жив образ, една жива имагинация за Христос Исус като Цар на света добре забележете: една имагинация! И никой не биваше допускан до същинските степени на йезуитизма, ако не беше провеждал такива упражнения, и не беше изпитвал в душата си истинското преобразяване, което се усеща от целия човек след подобни упражнения. Обаче тези имагинативни представи за Христос Исус като Цар на света трябваше да бъдат предхождани от нещо друго.
Ученикът трябваше да си представи в условията на пълно усамотение образа на човека: как този човек идва на света, как изпада в грях и как подлежи на най-ужасяващи наказания.
Изключително строго се държеше на следната подробност: Ученикът трябваше да си представи образа на един такъв човек, който е изоставен сам на себе си и трябва да понесе мъките от всички възможни наказания. Да, предписанията са извънредно строги; и без да допуска каквито и да е други понятия и идеи в своята душа, в душата на бъдещия йезуит непрекъснато трябва да оживява образът на изоставения от Бога, на очакващия най-страшни наказания човек, а също и чувството: Ето, аз напуснах Бога и дойдох в света, излагайки се на възможно най-страшните наказания! И всичко това неизбежно поражда страх пред изоставянето от Бога, истинско отвращение от човека и от човешката природа. А после, в една друга имагинация, така да се каже, изградена срещу образа на отхвърления, на изоставения от Бога човек, трябваше да застане образът на премилостивия Бог, който после се превръща в Христос и чрез Своите дела на Земята изкупва всичко онова, което човекът е извършил поради отклонението си от Божия път. И така, срещу имагинацията на напуснатия от Бога човек трябва да се появи цялата милост, цялата любов на Христос Исус, на Когото единствено дължим възможността да се избавим от страшните мъки и наказания.
към текста >>
34.
5.ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 9. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Той не си спомня да е извършил някакъв
грях
; той има съзнанието, че е вършил само това, което един праведен човек трябва да върши пред лицето на своя Бог.
Той изобщо не изпада в трагично настроение поради настъпването на физическата смърт. Въпреки това макар и в косвен вид трагизмът е налице също и у еврейството, нещо което е толкова драматично представено в един от най-прекрасните разкази на древността, разказа за Йов. В този разказ ние виждаме как Азът на Йов се усеща свързан със своя Бог и как влиза в конфликт с Него, макар и по съвсем различен начин, отколкото в случая с древните гърци. Ние узнаваме, как върху Йов се стоварва нещастие след нещастие, въпреки ясното му съзнание, че той е един праведник, и е вършил всичко, за да поддържа връзката между своя Аз и божествения Аз. И тъкмо когато по всичко изглежда, че животът му е благословен и че трябва да бъде благословен, връхлита трагичната съдба.
Той не си спомня да е извършил някакъв грях; той има съзнанието, че е вършил само това, което един праведен човек трябва да върши пред лицето на своя Бог.
И тогава Той му съобщава, че целият му имот е унищожен, и цялото му семейство е загинало; а неговото външно тяло, тази божествена форма, е подложено на тежки болести и изпитания. Съкрушеният от съдбата Йов знае: Онази част от мен, която е свързана с моя Бог, непрекъснато се стремеше към праведни дела. Но сега, предопределената ми съдба, ме сломи напълно! А до него стои жена му и по един характерен начин, го увещава да се отрече от своя Бог. Нейните думи са предадени извънредно точно.
към текста >>
35.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 13. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Колко много хора днес са напълно убедени, че когато вършат
грях
, когато допускат някаква грешка или заблуждение, нещата изглеждат приблизително така: „Всичко това става само вътре в моята душа!
Другите, които бяха убедени в съществуването на един вътрешен живот, постепенно изпаднаха в абстракции що се отнася до всичко, което в крайна сметка беше от значение само за човешката душа. Ако се стремим към яснота по този труден въпрос, може би трябва да си припомним нещо много важно, което навремето хората са изучавали в Мистериите. Помислете си колко много хора днес са напълно убедени: Когато аз мисля нещо когато например имам една лоша мисъл за моя ближен, в крайна сметка това няма никакво значение за външния свят; въпросната мисъл си остава вътре в мен. Съвсем друго значение има, ако аз му ударя например една плесница; това вече представлява едно физическо събитие; другото е само едно усещане, само една мисъл. Или нека да отидем още по-нататък.
Колко много хора днес са напълно убедени, че когато вършат грях, когато допускат някаква грешка или заблуждение, нещата изглеждат приблизително така: „Всичко това става само вътре в моята душа!
“ и обратно, когато един камък падне от покрива, те заявяват: „Това вече става не вътре в мен, а във външния свят.“ – Хората с материалистични представи са убедени: Когато един камък пада от покрива, или пък ако случайно падне във водата, там се образуват вълни, които се разпространяват по всички посоки, така че, с други думи, всичко си има своите последици, които макар и не винаги явно продължават да действуват напред във времето; обаче това, което става в човешката душа, е нещо напълно изолирано от останалия свят. Ето защо те наистина вярват: Да съгрешиш, да сбъркаш и после да поправиш грешката, това изобщо не засяга света, а само душата. Естествено, хората с подобни материалистични представи остават слисани, когато имат възможност да се срещнат с нашия възглед за нещата. Тук бих искал да Ви припомня една сцена от розенкройцерската драма „Портата на посвещението“, където Капезиус и Щрадер проникват в астралния свят и където е показано как техните мисли и чувства далеч не са без значение за обективния свят, за Макрокосмоса, а предизвикват истински бури в елементите*50..За днешните хора действително изглежда пълна глупост ако те чуят, че неправилните мисли освобождават разрушителни сили в Макрокосмоса. Но навремето в Мистериите това беше обяснявано много добре на хората: когато например някой лъже или допуска грешка, това не е свързано само с него, а като един действителен процес засяга целия свят.
към текста >>
36.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
„наследствен
грях
“.
Защото Христос би постигнал целите на своето развитие дори ако би следвал един път, който се намира високо, високо над областта, в която протича човешкия живот. В този случай Христовото Същество, така да се каже, би подминало човечеството, би го подминало там горе, в духовните светове. Но тогава еволюцията на човечеството би протекла по такъв начин, че след като липсва импулсът в посока нагоре то би трябвало да продължи своя път надолу. Следователно, Христовото Същество би поело нагоре, а човечеството би продължило да се спуска надолу! Само благодарение на факта, че по времето на събитията в Палестина, Христовото Същество взе решението да се съедини с един човек, да се въплъти в един човек и да проправи пътя нагоре за цялото човечество, само благодарение на това бе даден онзи решаващ тласък в еволюцията на човечеството, който сега можем да наречем спасение на човечеството от онзи импулс, който идва от силите на Луцифер, и който Библията образно представя като „изкушението чрез змията“ и пораждането на т.нар.
„наследствен грях“.
Христос извърши нещо, което не беше необходимо за самия Него! В какво се състоеше Неговото дело? Неговото дело беше израз на чистата и божествена Любов! Трябва да сме наясно: Засега нито едно човешко сърце не е в състояние да усети онази сила на Любовта, която беше необходима, за да вземе този Бог едно такова решение, от което лично Той нямаше никаква нужда решението да се инкарнира и да разгръща своите божествени действия в тесните рамки на едно човешко тяло. Ето как от делото на Любовта се стигна до онова събитие, което е най-важното в цялата еволюция на човечеството.
към текста >>
37.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
За вина или
грях
така както разбираме тези думи с нашето обикновено съзнание в тези свръхсетивни области изобщо не може да става дума.
Обаче неговата жертва остана неодобрена и Бог я отхвърля. Жертвата на Авел има друга съдба и Бог я приема. Сега за нас е важно не друго, а душевното състояние на Каин, когато той вижда, че неговата жертва е отхвърлена от Бога. За да стигнем до дълбоката същност на това, за което става дума тук трябва да имаме предвид следното: Ние не бива механично да пренасяме понятията от нашия обикновен живот в онези свръхсетивни области, които са обект на нашето духовно-научно изследване. Би било напълно погрешно, ако си въобразяваме, че отхвърлянето на жертвата идва в резултат на някаква вина или несправедливост.
За вина или грях така както разбираме тези думи с нашето обикновено съзнание в тези свръхсетивни области изобщо не може да става дума.
Поведението на тези по-висши Същества, които отхвърлят жертвата, се определя именно от тяхната резигнация. В основата на онова душевно настроение, което се опитахме да охарактеризираме преди осем дни, лежи не някакъв пропуск, някаква вина, а цялото неизмеримо величие, което е присъщо на отказа, на резигнацията. Но сега другите Същества, чиято жертва е отхвърлена, пораждат у себе си едно особено настроение, което дава началото на една извънредно фина враждебност спрямо Съществата, които отхвърлят жертвата. И както ще видим по-късно, в лицето на Каин, тази враждебност се усилва все повече и повече. Разбира се, в отношенията на онези свръхсетивни Същества, които напредват от Старото Слънце към Старата Луна, ние далеч не откриваме същото настроение, което обзема душата на Каин; всред тях ние откриваме нещо съвсем друго.
към текста >>
38.
5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
И тук е мястото, където човек познава, че би било най-голям
грях
, да остави неизползувани тези сили.
Тук се намира една от точките, където едва ли е възможно повече Духовната наука да стане в душата нещо друго освен едно морално, универсално чувство. Това, което изглежда теория, се превръща в морални импулси в душата, защото тук човек чувствува цялата отговорност по отношение на неговото собствено същество. Тук човек чувствува: Между смъртта и едно ново раждане ти беше в едно такова положение, че целият Космос трябваше да действува в твоето същество и всичко което си приел по този начин, ти го сви. Ти си отговорен пред целият Космос, носиш действително целият Космос в себе си. Тук е мястото, където човек чувствува нещо от това, което аз се постарах да покажа в моята мистерийна драма "Изпитание на душата" в монолога на лицето Капезиус, където след това се обръща внимание на мястото: В твоето мислене живеят мировите сили..." Какъв пълен със значение момент е този, когато душата чувствува: Аз имам свещеното задължение, да изнеса от себе си сили, които съм почерпил от Космоса и да ги оползотворя, да ги проявя.
И тук е мястото, където човек познава, че би било най-голям грях, да остави неизползувани тези сили.
При тези конкретни изследвания се установи, как физически ние приемаме в нас целия Космос и го внасяме отново в съществуванието. Да, от онези сили, които човек носи фактически със себе си, само малко са фактически онези сили, които произхождат от Земята. Ние разглеждаме човека по отношение на силите, които действуват в неговото физическо тяло, царуват в неговото етерно тяло, царуват в неговото астрално тяло и в неговия Аз. Силите, които действуват в нашето физическо тяло ни идват без съмнение непосредствено от Земята, обаче от това което се нуждаем за етерното тяло не можем да го извлечем непосредствено от Земята, а само от силите, които действуват върху нас между смъртта и едно ново раждане. Един човек, който не е развил религиозни импулси, не може да приеме в себе си правилно силите, които се намират в сферата на Венера.
към текста >>
39.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА. Тюбинген, 16. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Това можем да кажем: Че онзи, които извличат от познанието на свръхсетивните светове мисията да говорят върху тези свръхсетивни светове, чувствуват това като една належаща необходимост, против която не могат да действуват: това би било най-тежкият
грях
.
Това е действителността на Антропософията, защото тя не е съвсем само теория. Теоретическото знание е най-малкото това, което приемаме в нас е един действителен душевен елексир, една действителна субстанция. Чрез тази субстанция, душата вижда другата, която е заминала в духовния свят и обратно. Бихме могли да кажем: Ясновидецът, който констатира това, който е познал една такава душа, която копнее да възприема това, което е останало на Земята, обаче не може да го възприеме, защото съответното семейство не е навлязло в Духовната наука. Ясновидецът, който е видял това, колко много могат да страдат душите от една такава липса, този ясновидец знае, че не може другояче, освен да говори на своите себеподобни за духовната Мъдрост и да счита, че е дошло времето, в което духовната Мъдрост трябва да проникне в човешките сърца.
Това можем да кажем: Че онзи, които извличат от познанието на свръхсетивните светове мисията да говорят върху тези свръхсетивни светове, чувствуват това като една належаща необходимост, против която не могат да действуват: това би било най-тежкият грях.
Така чувствуват те необходимостта да възвестят духовните истини, да дадат откровения, върху свръхсетивните светове. От това, което беше току що казано, можем да разберем, каква извънредно голяма сериозност е свързана с известяването на духовните истини. Обаче съществува още една друга страна на разбирането на живите с мъртвите. Но в това отношение ние не сме стигнали далече, обаче това ще дойде. За да можем да разберем, как живите ще могат да постигнат един вид разбиране с тези, които са минали вратата на смъртта, трябва да разгледаме следното.
към текста >>
40.
15. ПЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 12. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Следователно, когато изучаваме само това, което може да бъде наблюдавано външно в земните царства чрез естествената наука и не обръщаме внимание на факта, че в това което човекът получава на Земята, царува същевременно това, което при своето раждане той донася от свръхземните сфери, през които минава между смъртта и едно ново раждане, ние вършим голям
грях
спрямо човешкото същество.
Когато влиза в съществуванието чрез раждането, човекът трябва да носи в себе си силите на Космоса, тези сили трябва да действуват по-нататък, за да може той въобще да приеме човешка форма. В сферата на Земята не съществува никаква възможност да бъдат получени такива сили, които могат да изградят пластично човешката форма. Това е което трябва да бъде взето под внимание. Така в това, което е човекът той носи изцяло образа на Космоса, а не носи в себе си просто образа на Земята. И би значело едно пълно прегрешение по отношение на съществото на човека, ако бихме искали да изведем това същества от силите на Земята.
Следователно, когато изучаваме само това, което може да бъде наблюдавано външно в земните царства чрез естествената наука и не обръщаме внимание на факта, че в това което човекът получава на Земята, царува същевременно това, което при своето раждане той донася от свръхземните сфери, през които минава между смъртта и едно ново раждане, ние вършим голям грях спрямо човешкото същество.
И в редицата небесни сфери, през които минава, става всичко това, което е описано. Там човекът става служител на едни други същества на висшите йерархии. Но от особено значение е всичко това, което е вписано в таблицата на Акашовата летопис между Земята и Луната. Защото там са вписани всички несъвършенство, там се вписва всичко, което води човека напред или го задържа назад. Чрез това, че е вписано в таблицата на Акашовата летопис между Земята и Луната, то добива по-нататък значение за цялото земно развитие.
към текста >>
41.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
И за някои от учениците на посветените би било най-голям
грях
, ако за една или друга личност те биха поискали да съставят някаква биография, съдържаща само обичайните данни от всекидневието, особено ако се досещаха, че въпросната личност поради усъвършенствуваните си свръхсетивни съставни части е от значение за цялото човечество.
Да пишем подобна биография за него това би било пълна глупост. Защото обстоятелството, че той разполага с едно тяло от плът и кръв, е не що несъществено; той си служи с него само, за да бъде забелязан от другите хора. Ето защо се казва: Синът Божий не е роден от плът, Той е непорочно заченат и произлиза направо от Духа. Или с други думи: Същественото при Него, това, което е от значение за цялото човечество, идва направо от Духа. Ето на какво се държеше в старите времена.
И за някои от учениците на посветените би било най-голям грях, ако за една или друга личност те биха поискали да съставят някаква биография, съдържаща само обичайните данни от всекидневието, особено ако се досещаха, че въпросната личност поради усъвършенствуваните си свръхсетивни съставни части е от значение за цялото човечество.
И ако човек има една макар и съвсем бегла представа за светоусещането на древните, той би намерил за напълно абсурдно всичко онова, което днес литераторите ни предлагат като „биографии" на Гьоте. И ако сега си представим, че дребното човечество е живеело с такава усещания, с такива чувства, ние лесно ще разберем до каква голяма степен древните хора можеха да бъдат повлиявани от една такава личност, в която живееше главно Манас, и че подобна личност трябваше да изчаква продължителни периоди от време, преди да се появи всред човечеството. Ако сега насочим поглед към това, което живее в най-дълбоките пластове на човешката душа естествено, имам предвид сегашния етап на еволюцията -, ако насочим поглед към това, което всеки човек може да предусети в себе си като невидими и тайни сили, които могат да го издигнат до неподозирани душевни висини, ако стигнем до представата, че онова, което при другите хора съществува само като заложба и в много редки случаи се проявява като определяща съставна част на едно или друго човешко същество, явяващо се периодически като предводител на останалите хора, и което стои по-високо от всички Ману т.е. онази сила, която е скрита във всеки човек, но която се проявява като конкретна личност само веднъж в дадена историческа епоха да, ако обхванем всичко това, тогава ние се приближаваме до същността на Кришна. В негово лице ние виждаме човека изобщо; той представлява, бих казал, човечеството като такова, човечеството като отделно същество.
към текста >>
42.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Всички други грехове биха могли да бъдат снети от нас; обаче от този
грях
може да ни избави само Христос.
Ето как трябва да разбираме онези думи, които стоят като една голяма тайна в изходната точка на еволюцията; а това означава, че не бива да поставяме човешкото съждение над Божието съждение. Ако един ден от нас отпаднат всички недостатъци и остане единствената ни вина, че сме поругали творението на Елохимите тогава Кармата на Земята също би трябвало да се изпълни, и в далечното бъдеше всичко би трябвало да се сгромоляса върху самите нас! Ето как би трябвало да се изпълни Кармата! И тъкмо за да не се случи това: ето защо Христос слезе на Земята; ето защо той поиска да ни помири със света, научавайки ни да се справяме с изкушението на Луцифер, така че да проникваме зад булото на Майя и да виждаме Божиите дела в техния истински облик; ето как ние откриваме Христос като помирител, който ни въвежда в истинските форми, в истинските образи на Божиите дела и откровения. Едва чрез Него ние се научаваме да разбираме прадревните думи: „Ето, всичко това се оказа нещо добро." За да се научим да приписваме именно на себе си това, което никога не бива да приписваме на света ето защо ние се нуждаем от Христос.
Всички други грехове биха могли да бъдат снети от нас; обаче от този грях може да ни избави само Христос.
Ако успеем да превърнем всичко това в едно морално чувство, Христовият Импулс грейва в една нова светлина. И в същото време ние започваме да разбираме защо беше необходимо Христовият Импулс да си по служи с онези висши духовни качества, които бяха характерни за Кришна. Скъпи мои приятели, замисълът на този лекционен цикъл далеч не се свежда да представи основната тема под формата на някаква теория, или като сбор от сложни идеи и понятия, които трябва да бъдат приети; този лекционен цикъл идва като един вид новогодишен дар, като един дар, който ще продължи да упражнява своите въздействия през цялата следваща година, подпомагайки ни в истинското разбиране на Христовия Импулс, в истинското разбиране на Елохимите и техните думи, прозвучали в изходната точка на Сътворението. И в същото време, моля Ви да свържете първоначалния замисъл на тези лекции и с нещо друго, а именно с изходната точка на нашето антропософско духовно учение. То наистина следва да бъде наречено „антропософско", защото чрез него човекът все повече и повече ще напредва в своето себепознание.
към текста >>
43.
Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
че
грях
изглежда му това,
понеже чувства на изречените думи бедността. Потръпва той, свещеното така дребнаво да изкаже, чрез думите така невзрачно да направи,
че грях изглежда му това,
и сам треперещ, устата си затваря. Забраната, сам посветеният пред себе си поставя, а на душите бедни, един закон премъдър забранява,
към текста >>
Аз от моя страна открито казвам: Знам, че ще извършим
грях
по отношение духа на Е. П.
Естествено беше, че в началото теософското движение стоеше в една индивидуална насока; но то стана голямо и значително и е необходимо в това теософско движение да се внесе едно друго течение. Вече е необходимо към теософското движение да се добави течението, което през четиринадесетото столетие произлезе от окултните извори чрез розенкройцерството и което беше заключено за госпожа Блаватска. Така днес ние напълно изпълняваме задачите на теософското движение като не само признаваме ориенталските вероизповедания и светогледи, но прибавяме към тях и мирогледите, които намират своя израз в откровенията на Синайската планина и в Мистерията на Голгота. И днес може би трябва да се наблегне на един въпрос: Има ли смисъл в това да се изработи обширно разбиране на истинския импулс, който трябва да лежи в теософското движение и да се прибави към мирогледа на Е. П. Блаватска онова, което не е могло да бъде дадено в неговото начало, или има смисъл едно специално мнение от извънредно съмнителен характер да се издигне в догма и тя да се означи като всеобхватността на теософското движение?
Аз от моя страна открито казвам: Знам, че ще извършим грях по отношение духа на Е. П.
Блаватска, който е в духовния свят, ако направим последното. Знам, че няма да се провиним пред този дух, а ще държим сметка за него, ако сторим това, което тя иска днес, ако към теософското движение прибавим онова, което тя не беше в състояние да даде докато беше жива. И аз знам, че не само не ви говоря срещу нея, но говоря в пълно съзвучие с госпожа Блаватска, когато казвам: Бих искал нашето западноевропейско течение да навлезе в това теософско движение. През последните години се прибавиха някои нови познания и истини. Нека предположим, нека наистина предположим, че след петдесет години всичко би трябвало да се коригира, да допуснем, че както нещата днес се представят, няма да остане камък върху камък от нашата духовна сграда, че окултното изследване би трябвало в следващите петдесет години да ревизира всичко из основи: Всичко това би трябвало да бъде характеризирано от мен по такъв начин, че бих могъл да кажа само следното: То може и да се случи, но от всичко, към което се стремим, ще остане една важна подробност и тя определя основния стремеж на нашето западноевропейско теософско движение.
към текста >>
44.
4.Кристияния (Осло), Четвърта лекция, 5 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Скритите досега съкровища на неговата мъдрост просто из
грях
а в душата му и сякаш под строгата форма на юдейската ученост просветна Слънцето на някогашната Заратустрова мъдрост.
Ето защо тези среди хранеха големи надежди относно малкото момче. Те внимаваха за всяка дума, излизаща от устата му. Но въпреки това то ставаше все по-мълчаливо и затворено. Мълчанието му достигна такива размери, че в очите на околните момчето Исус често изглеждаше несимпатично. Обаче вътре в себе си то водеше една истинска битка и тя се разигра между неговата дванадесета и осемнадесета година.
Скритите досега съкровища на неговата мъдрост просто изгряха в душата му и сякаш под строгата форма на юдейската ученост просветна Слънцето на някогашната Заратустрова мъдрост.
Първоначално нещата изглеждаха така, сякаш момчето попиваше с голямо внимание и усет всичко, което чу ваше от многобройните книжници, които посещаваха техния дом, за да отговаря после на всеки зададен въпрос. То продължи да изненадва всички книжници и те започнаха да го смятат за дете-чудо. После обаче то стана все по-затворено и мълчаливо, и само безмълвно се вслушваше в разговорите на другите. И все пак през този период от време, в душата му непрекъснато възникваха забележителни идеи, морални максими, и най-вече забележителни, морални импулси. Религиозните разговори и спорове, на които беше само мълчалив свидетел, му правеха впечатление, но те все повече и повече започнаха да пробуждат в душата му истинско огорчение, понеже още в онези години момчето имаше чувството, че всичко онова, за което разговаря ха книжниците, преданията и старите писания, опазени в Стария Завет, съдържа нещо несигурно, нещо което съвсем лесно би могло да доведе до грешки и заблуждения.
към текста >>
Стореният от други
грях
на себелюбие
Следвайки едно такова окултно задължение, тогава аз споделих онова, което Исус от Назарет чу чрез преобразения глас на Батх-Кол. Исус от Назарет чу думите: Амен Властвуват злините Свидетелствуват за разпадането на Аза
Стореният от други грях на себелюбие
Изживян в насъщния хляб В който не властвува волята на Небето Тъй като човекът се раздели с Вашето царство И забрави Вашите имена Вие, Отци на Небето
към текста >>
45.
5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Стореният от други
грях
на себелюбие
И той си спомни: Когато бях паднал пред езическия олтар, аз чух нещо, подобно на откровение! А сега в спомените му отново нахлуха думите на променения Батх-Кол, които вчера изговорих пред Вас, и той ги каза на майка си: Амен Властвуват злините Свидетелствуват за разпадането на Аза
Стореният от други грях на себелюбие
Изживян в насъщния хляб В който не властвува волята на Небето Тъй като човекът се раздели с Вашето царство И забрави Вашите имена Вие, Отци на Небето
към текста >>
„Стореният от други
грях
на себелюбие"
„Да бъде Твоята воля както на Небето, така и на Земята." А тайната на хляба, тайната на въплъщаването във физическо тяло, тайната на всичко онова, което застана сега пред Него като жило на Ариман, Той промени по такъв начин, че всеки човек да почувствува: Макар и да не съм непосредствен свидетел на това, аз знаех, че физическият свят произлиза от духовния свят. Строфата, засягаща насъщния хляб, Той видоизмени в един вид молитва: „Дай ни днес насъщния хляб." А думите
„Стореният от други грях на себелюбие"
Той видоизмени в следния стих: „Прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници." А думите от втория ред на мистерийната молитва: „Свидетелствуват за разпадането на Аза" Той промени, като каза:
към текста >>
46.
8.Берлин, Трета лекция, 18 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Стореният от други
грях
на себелюбие
Сега аз отново ще я прочета, защото нейните думи фактически съдържат цялото първично учение на езическото човечество. Доколкото е възможно, ще се опитам да ги възпроизведа на наш език: Амен Властвуват злините Свидетелствуват за разпадането на Аза
Стореният от други грях на себелюбие
Изживян в насъщния хляб В който не властвува волята на Небето Тъй като човекът се раздели с Вашето царство И забрави Вашите имена Вие, Отци на Небето
към текста >>
Но тук е валидно това, което стои в космическата молитва „Отче наш": Стореният от други
грях
на себелюбие, изживян в насъщния хляб, в който не властвува волята на Небето.
Всъщност Ариман е господар на онзи свят, който се управлява от материалните закони. Кога то мюнхенските лекции*40 от тази година бъдат публикувани, тогава целият свят на Ариман ще бъде видян много по-ясно. Ариман е господар на материалните закони, на онези закони, които всъщност ще бъдат одухотворени едва след приключване на цялото Земно развитие, на онези закони, които ще останат в сила дори и тогава. Ариман е легитимният господар на материалните закони. Ако той не би злоупотребявал с тази власт, ако не би я разпростирал и върху неприсъщи за него области, той щеше да бъде едно полезно и необходимо Същество на Земната еволюция.
Но тук е валидно това, което стои в космическата молитва „Отче наш": Стореният от други грях на себелюбие, изживян в насъщния хляб, в който не властвува волята на Небето.
Валидно е това, че в своя земен живот човекът е здраво свързан с материалните закони, и че ще постигне непосредственото одухотворяване на всичко онова, което произтича от материалните закони не по силата на един чисто вътрешен, душевен процес, а по силата на външни обстоятелства. Всички разновидности на богатството и бедността са свързани с този факт. Всичко което ни вплита в социалния ред и ни принуждава да живеем под бремето на закони, които ще одухотворим едва след приключване на цялото Земно развитие, спада към тази област. Към тази област спада още думата, която ще употребя е тривиална, но съдържанието й съвсем не е тривиално, и обстоятелството, че в социалния ред прогресивно нахлува властта на онова, което наричаме пари, властта на парите, която изключва възможността за непосредствен живот в един свят, проникнат от законите на Духа. Мисля, че всеки от Вас разбира, какво означават тези думи.
към текста >>
47.
1. ПРЕДГОВОР
GA_155 Христос и човешката душа
Този обаче, чийто език се обърква, когато иска да на сочи своето християнство против Антропософията, изпада в
грях
по отношение на думите „Небе и Земя ще преминат, но моите думи няма да преминат", като при това казва: Ние искаме един Христос, които да действува тук, докато съществува Земята".
Тази християнска гледна точка намира нашето християнство или по-добре казано, нашата Антропософия като християнство, за нещо съмнително. Защото днешната християнска душа никога няма да каже: Докато съществува Земята, Христос, за когото става дума тук, ще живее в сърцата на хората". Защо? Защото един християнин, който казва такова нещо, просто е забравил думите на Евангелието: „Небе и Земя ще преминат, но Моите думи няма да преминат". С това обаче Христос застава пред нас като едно космическо Същество. И този, които прави истински думите „Небе и Земя ще преминат, но моите думи няма да преминат", той говори християнски.
Този обаче, чийто език се обърква, когато иска да на сочи своето християнство против Антропософията, изпада в грях по отношение на думите „Небе и Земя ще преминат, но моите думи няма да преминат", като при това казва: Ние искаме един Христос, които да действува тук, докато съществува Земята".
Такъв човек не разбира нищо от истинското християнство, което не стои само в книгите, а стои също и в звездите. Ние вече трябва да сме наясно за духовните основи, от които произхождат някои нападки, които днес тук или там се произнасят срещу християнската същност на нашата Антропософия. Деформираното християнство откриваме по-често в подобни реплики, от колкото в процеса на четенето". Към страница 26: „Ние трябваше да изживеем твърде много в областта на Теософското движение и по отношение на Теософското движение.
към текста >>
48.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Това, че човекът в течение на своето развитие е могъл да изпадне в
грях
и вина, които той, оставен сам със себе си, не би могъл да измие: това разбира Павел.
Какво се крие в това? Не се ли крие тук това, че в своето Земно развитие човечеството беше стигнало по онова време до една точка, при която то можеше да си каже: онези, които по онова време бяха представители на човешкото познание в Йерусалим за истинската същност на човека, в тях беше затъмнено познанието за човека, те не знаеха, какво е човекът, какво трябва да бъде човекът на Земята. На нас ни се казва не друго, а това, че човечеството беше стигнало до една точка в своето развитие, в която беше загубило самото себе си, където то осъди онова, което дава смисъла и значението на човечеството в неговото Земно развитие. И от крясъците на възбудената тълпа човек би могъл да чуе това, което е казано не от мъдрост, а от безумие: „Ние повече не искаме да бъдем човеци, ние искаме да отхвърлим от нас това, което ни дава по-нататък смисъл като човеци". Когато обмислим всичко това, тогава пред нашия духовен поглед застава нещо различно от това например, което в смисъла на апостол Павловото християнство наричаме отношение на човека към греха и вината.
Това, че човекът в течение на своето развитие е могъл да изпадне в грях и вина, които той, оставен сам със себе си, не би могъл да измие: това разбира Павел.
И за да бъде човекът в състояние да измие от себе си греха и вината, а с това и всичко, което е свързано с греха и вината, за това трябваше да дойде Христос на Земята: това е мнението на апостол Павел. И човек би могъл да каже: Ако това мнение се нуждае от някакво действително доказателство, то това доказателство е дадено във вилнеенето и крясъците на онези, които викат: „Разпнете го! ". Защото в този вик се крие това, че хората не знаеха, какво те самите трябваше да означават на Земята, че тяхното предшествуващо развитие е било насочено към това, да бъде разпространена тъмнина върху тяхната същност. Така обаче ние стигнахме също до онова настроение, скъпи приятели, което бихме могли да наречем подготвително настроение на човешката душа по отношение на Христовото Същество. Подготвителното настроение на човешката душа по отношение на Христовото Същество се състои в това, душата да чувствува, макар и да не може да го изкаже с ясни думи,но душата да чувствува чрез това, което тя може да изживее вътре в себе си: „Аз така съм се развила от началото на Земното развитие, че не мога да постигна целта на моето развитие, чрез това, което имам в самата себе си.
към текста >>
49.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Едно от онези понятия, на които можем да се натъкнем, когато става дума за отношенията на Христос към човешката душа е, без съмнение, понятието за дълг и
грях
.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
Едно от онези понятия, на които можем да се натъкнем, когато става дума за отношенията на Христос към човешката душа е, без съмнение, понятието за дълг и грях.
Ние знаем добре, какво решаващо значение имат понятията дълг и грях например в християнството на апостол Павел. Без съмнение, трябва да кажем, че нашата съвременна епоха е малко склонна да има едно действително дълбоко вътрешно разбиране за по-нататъшната взаимна връзка, която срещаме при апостол Павел между понятията „дълг" и „грях", и „смърт" и „безсмъртие". Но това се дължи на материализма на нашето време. Нужно ни е само да си спомним думите, които аз казах в първата изнесена тук лекция, аз казах, че едно безсмъртие на човешката душа без запазване и продължаване на съзнанието в състоянието след смъртта, не би означавало никакво истинско безсмъртие; едно прекратяване на съзнанието със смъртта би било равнозначно на факта, който човек тогава трябва да приеме, а именно, че всъщност човекът не е безсмъртен. Защото едно несъзнателно съществуване на човешкото същество след смъртта би означавало, че най-важното, това, което прави от човека един истински човек, не би съществувало след смъртта.
към текста >>
Ние знаем добре, какво решаващо значение имат понятията дълг и
грях
например в християнството на апостол Павел.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Едно от онези понятия, на които можем да се натъкнем, когато става дума за отношенията на Христос към човешката душа е, без съмнение, понятието за дълг и грях.
Ние знаем добре, какво решаващо значение имат понятията дълг и грях например в християнството на апостол Павел.
Без съмнение, трябва да кажем, че нашата съвременна епоха е малко склонна да има едно действително дълбоко вътрешно разбиране за по-нататъшната взаимна връзка, която срещаме при апостол Павел между понятията „дълг" и „грях", и „смърт" и „безсмъртие". Но това се дължи на материализма на нашето време. Нужно ни е само да си спомним думите, които аз казах в първата изнесена тук лекция, аз казах, че едно безсмъртие на човешката душа без запазване и продължаване на съзнанието в състоянието след смъртта, не би означавало никакво истинско безсмъртие; едно прекратяване на съзнанието със смъртта би било равнозначно на факта, който човек тогава трябва да приеме, а именно, че всъщност човекът не е безсмъртен. Защото едно несъзнателно съществуване на човешкото същество след смъртта би означавало, че най-важното, това, което прави от човека един истински човек, не би съществувало след смъртта. А една несъзнателна човешка душа, която би надживяла смъртта, не би означавала, така да се каже, нещо повече от един сбор от атоми, които също и материализмът приема, че трябва да останат, след като човешкото тяло е разрушено.
към текста >>
Без съмнение, трябва да кажем, че нашата съвременна епоха е малко склонна да има едно действително дълбоко вътрешно разбиране за по-нататъшната взаимна връзка, която срещаме при апостол Павел между понятията „дълг" и „
грях
", и „смърт" и „безсмъртие".
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Едно от онези понятия, на които можем да се натъкнем, когато става дума за отношенията на Христос към човешката душа е, без съмнение, понятието за дълг и грях. Ние знаем добре, какво решаващо значение имат понятията дълг и грях например в християнството на апостол Павел.
Без съмнение, трябва да кажем, че нашата съвременна епоха е малко склонна да има едно действително дълбоко вътрешно разбиране за по-нататъшната взаимна връзка, която срещаме при апостол Павел между понятията „дълг" и „грях", и „смърт" и „безсмъртие".
Но това се дължи на материализма на нашето време. Нужно ни е само да си спомним думите, които аз казах в първата изнесена тук лекция, аз казах, че едно безсмъртие на човешката душа без запазване и продължаване на съзнанието в състоянието след смъртта, не би означавало никакво истинско безсмъртие; едно прекратяване на съзнанието със смъртта би било равнозначно на факта, който човек тогава трябва да приеме, а именно, че всъщност човекът не е безсмъртен. Защото едно несъзнателно съществуване на човешкото същество след смъртта би означавало, че най-важното, това, което прави от човека един истински човек, не би съществувало след смъртта. А една несъзнателна човешка душа, която би надживяла смъртта, не би означавала, така да се каже, нещо повече от един сбор от атоми, които също и материализмът приема, че трябва да останат, след като човешкото тяло е разрушено. За апостол Павел беше още непоклатимо като скала схващането, че за безсмъртието може да се говори само при запазване на индивидуалното съзнание.
към текста >>
И за да разберем тази трудност, е достатъчно само да обърнем внимание на взаимосвързаните отношения между понятията „дълг", „
грях
" и „Карма".
А една несъзнателна човешка душа, която би надживяла смъртта, не би означавала, така да се каже, нещо повече от един сбор от атоми, които също и материализмът приема, че трябва да останат, след като човешкото тяло е разрушено. За апостол Павел беше още непоклатимо като скала схващането, че за безсмъртието може да се говори само при запазване на индивидуалното съзнание. И тъй като трябваше да определи индивидуалното съзна ние като нещо зависимо от дълга и греха, той можеше естествено да каже: когато след смъртта човешкото съзнание е замъглено от дълга и греха или от последствията на дълга и греха, когато следователно след смъртта съзнанието е нарушено от дълга и греха, това означава, че грехът и дългът действително умъртвяват човека, умъртвяват човека душа и като дух. Естествено твърде далеч е от това материалистичното съзнание на нашето време, също и съзнанието на много философски изследователи на настоящето, които са доволни да говорят или да могат да говорят за едно продължаване на живота на човешката душа след смъртта, докато човешкото безсмъртие би могло да бъде идентифицирано само с едно съзнателно съществуване на човешката душа след смъртта. Сега възниква без съмнение една трудност особено за антропософския светоглед.
И за да разберем тази трудност, е достатъчно само да обърнем внимание на взаимосвързаните отношения между понятията „дълг", „грях" и „Карма".
Някои антропософи слагат край на съмненията, като просто казват:"Ние вярваме в Кармата, а това означава: едно прегрешение, което един човек извършва в някое прераждане, се носи от същия човек с неговата Карма и се пренася в по-късни времена; но също в течение на преражданията настъпва едно изравняване". И сега започва трудността. Антропософите тогава лесно казват:"Как може това да се свърже с приетото като християнско понятие например за прощаването на греховете чрез Христос? ". И все пак понятието за прощаването на греховете е напълно свързано с истинското християнство. Достатъчно е само да си припомним следното: Христос е разпнат на кръста между двамата разбойници.
към текста >>
Земното съждение, човешкото съждение трябва самопонятно да каже: „По отношение на Кармата, както левият така и десният разбойник трябва да изплатят своя
грях
"; обаче за небесното съждение важи нещо друго.
Разбойникът от лявата страна на Христос не вярва в това, че с Христос там е налице не само едно земно Същество, а едно Същество от особено Царство, което не е земното царство. Обаче в намиращия се отдясно на Христос разбойник, непосредствено преди смъртта се събужда съзнанието: „Твоето Царство, о Христе, е едно друго царство, спомни си за мене, когато бъдещ в твоето царство". В този момент разбойникът от дясната страна на Христос показва, че има едно предчувствие за това, че Христос принадлежи на едно друго Царство, къде то царува съвършено друга разсъдъчна способност в сравнение с тази на Земята. Тогава от съзнанието, че се намира в своето царство, Христос може да отговори: „Истина ти казвам, чрез това, че ти предчувствуваш нещо за моето Царство, ще бъдеш днес (именно с умирането) заедно с мен в моето Царство". Тук ние имаме едно указание за свръхземната сила на Христос, която привлича човешката индивидуалност в едно духовно Царство.
Земното съждение, човешкото съждение трябва самопонятно да каже: „По отношение на Кармата, както левият така и десният разбойник трябва да изплатят своя грях"; обаче за небесното съждение важи нещо друго.
Но това е едва началото на въпроса, защото сега вие самопонятно можете да кажете: Да, тогава небесното съждение стои просто в противоречие със земното съждение. Как може Христос да прости там, където земното съждение изисква една кармическа справедливост? " Да, скъпи мои приятели, това е един труден въпрос, но ние все пак искаме да се приближим до него в разсъжденията си тази вечер. Аз обаче изрично обръщам внимание върху това, че тук ние засягаме един от най-трудните въпроси на окултната наука.
към текста >>
Всъщност при схващането, при понятието за човешка свобода, не може да възникне желанието, че трябва да ни бъдат простени някои грехове, в смисъл, че днес например ние изваждаме на един човек очите и след това този
грях
да ни бъде простен, след това ние да нямаме нужда да носим този
грях
в нашата Карма.
Тук трябва да ни бъде напълно ясно, че човек, без съмнение, е подчинен на неговата Карма и че това, което той е извършил като неправда, той трябва да го изправи кармически. И при едно по-дълбоко размишление, човек всъщност не ще иска нещо друго, освен това да бъде така. Защо то предположете, че някои е извършил някаква неправда: в момента, когато е можел да извърши тази неправда, той е бил по-несъвършен, отколкото ако не би извършил тази неправда и той може да постигне отново степента на съвършенството, което е имал преди това, когато изправи тази неправда. Той трябва също да желае да изправи неправдата, защото само когато е изправил неправдата, само когато човек е изработил с труд изправянето, той си създава степента на съвършенството, която е имал преди това, преди да извърши престъпното деяние. Следователно, заради нашето собствено усъвършенствуване ние не можем да желаем нищо друго, освен Кармата да съществува като обективна справедливост.
Всъщност при схващането, при понятието за човешка свобода, не може да възникне желанието, че трябва да ни бъдат простени някои грехове, в смисъл, че днес например ние изваждаме на един човек очите и след това този грях да ни бъде простен, след това ние да нямаме нужда да носим този грях в нашата Карма.
Един човек, който изважда очите на друг човек, е по-несъвършен отколкото един човек, който не е извършил такова деяние, и в по-нататъшната Карма трябва да настъпи това, че той трябва да извърши едно съответно добро деяние; тогава тепърва той отново е човекът, какъвто е бил преди това, преди да извърши престъпното деяние. Всъщност, говорейки принципно, съвсем не може да възникне мисълта, когато действително се размислим върху същността на човека, че ако един човек извади очите на друг човек, то това ще му бъде простено и тогава Кармата би била изправена. Така Кармата има изцяло своята достоверност, че на нас, така да се каже, няма да ни бъде простен нито един кодрант, нито една стотинка и че ние трябва да платим всичко. Но сега съществува също още нещо по отношение на греха. Грехът, който поемаме върху нас, е не само наша работа, и в това отношение трябва да правим разлика сега, грехът е един обективен факт в света, той представлява нещо в света.
към текста >>
Ние трябва да правим разликата: последствията от един
грях
за самите нас и последствията от един
грях
за обективния ход на света.
Грехът, който поемаме върху нас, е не само наша работа, и в това отношение трябва да правим разлика сега, грехът е един обективен факт в света, той представлява нещо в света. Онова, което сме направили като прегрешение, ние го изправяме в нашата Карма, обаче това, че сме извадили на един човек очите и това е станало, това действително е било извършено, и когато ние, например да кажем, в сегашното въплъщение сме извадили на един човек очите и след това в следващото въплъщение направим нещо, което да изправя това престъпно деяние, все пак това престъпно деяние остава да съществува за обективния ход на света, остава да съществува това, че ние преди толкова и толкова столетия сме извадили очите на един човек. Това е един обективен факт в света, взет като цяло. Що се касае за нас, ние го изправяме по-късно, това наше престъпление. Петното, което ние сами сме си сложили, го заличаваме, ние го изравняваме в Кармата, но обективният световен факт продължава да съществува и ние не можем да го заличим чрез това, че сме снели несъвършенството от нас самите.
Ние трябва да правим разликата: последствията от един грях за самите нас и последствията от един грях за обективния ход на света.
Това е извънредно важно, ние да правим тази разлика. А сега аз бих вмъкнал може би едно окултно съображение, което ще направи нещата още по-разбираеми. Когато обгърне с поглед времето на човешкото развитие от Мистерията на Голгота насам до наши дни и пристъпи към Акашовата летопис*/* Акашовата летопис представлява невидимото за физическия поглед небесно табло, където са записани всички дела и помисли на човеците и за които трябва да настъпи кармическо изправяне. Бележка на преводача/, без да е проникнат от Христовото Същество, човек много лесно може да сгреши; много лесно човек ще сгреши, защото в тази Акашова летопис се показват записани неща, които много често не отговарят на това, което човек намира в кармическата еволюция на отделните хора. Имам предвид следното: да предположим, че в 733 година ако искате е живял един човек, който е поел върху себе си по онова време, един тежък грях.
към текста >>
Имам предвид следното: да предположим, че в 733 година ако искате е живял един човек, който е поел върху себе си по онова време, един тежък
грях
.
Ние трябва да правим разликата: последствията от един грях за самите нас и последствията от един грях за обективния ход на света. Това е извънредно важно, ние да правим тази разлика. А сега аз бих вмъкнал може би едно окултно съображение, което ще направи нещата още по-разбираеми. Когато обгърне с поглед времето на човешкото развитие от Мистерията на Голгота насам до наши дни и пристъпи към Акашовата летопис*/* Акашовата летопис представлява невидимото за физическия поглед небесно табло, където са записани всички дела и помисли на човеците и за които трябва да настъпи кармическо изправяне. Бележка на преводача/, без да е проникнат от Христовото Същество, човек много лесно може да сгреши; много лесно човек ще сгреши, защото в тази Акашова летопис се показват записани неща, които много често не отговарят на това, което човек намира в кармическата еволюция на отделните хора.
Имам предвид следното: да предположим, че в 733 година ако искате е живял един човек, който е поел върху себе си по онова време, един тежък грях.
И сега изследваме Акашовата Летопис, първо без да имаме някаква връзка с Христос. И там ето виждаме, че не можем да намерим в Акашовата Летопис съответния грях. Ако обаче сега отидем към човека, който е живял по-нататък и изследваме неговата Карма, тогава ще намерим: Да, в Кармата на този човек има още нещо, което той трябва да носи още; това би трябвало да стори вътре в Акашовата Летопис на определен момент но то не се намира в нея. Когато изследваме Кармата ние виждаме: „Да, той трябва да носи своя кармически грях, ние трябва да намерим в онова въплъщение греха в Акашовата Летопис, но този грях не се намира в нея. Какво противоречие!
към текста >>
И там ето виждаме, че не можем да намерим в Акашовата Летопис съответния
грях
.
А сега аз бих вмъкнал може би едно окултно съображение, което ще направи нещата още по-разбираеми. Когато обгърне с поглед времето на човешкото развитие от Мистерията на Голгота насам до наши дни и пристъпи към Акашовата летопис*/* Акашовата летопис представлява невидимото за физическия поглед небесно табло, където са записани всички дела и помисли на човеците и за които трябва да настъпи кармическо изправяне. Бележка на преводача/, без да е проникнат от Христовото Същество, човек много лесно може да сгреши; много лесно човек ще сгреши, защото в тази Акашова летопис се показват записани неща, които много често не отговарят на това, което човек намира в кармическата еволюция на отделните хора. Имам предвид следното: да предположим, че в 733 година ако искате е живял един човек, който е поел върху себе си по онова време, един тежък грях. И сега изследваме Акашовата Летопис, първо без да имаме някаква връзка с Христос.
И там ето виждаме, че не можем да намерим в Акашовата Летопис съответния грях.
Ако обаче сега отидем към човека, който е живял по-нататък и изследваме неговата Карма, тогава ще намерим: Да, в Кармата на този човек има още нещо, което той трябва да носи още; това би трябвало да стори вътре в Акашовата Летопис на определен момент но то не се намира в нея. Когато изследваме Кармата ние виждаме: „Да, той трябва да носи своя кармически грях, ние трябва да намерим в онова въплъщение греха в Акашовата Летопис, но този грях не се намира в нея. Какво противоречие! ". Един напълно обективен факт, който може да се получи при многобройни случаи. Днес аз мога да срещна един човек, ако ми е дадено по благодат да зная нещо за неговата Карма, по този начин аз може би мога да намеря някакво нещастие или удар на съдбата, който го сполетява и който стои в неговата Карма; това нещастие или удар на съдбата е изравняването на един по-ранен грях.
към текста >>
Когато изследваме Кармата ние виждаме: „Да, той трябва да носи своя кармически
грях
, ние трябва да намерим в онова въплъщение греха в Акашовата Летопис, но този
грях
не се намира в нея.
Бележка на преводача/, без да е проникнат от Христовото Същество, човек много лесно може да сгреши; много лесно човек ще сгреши, защото в тази Акашова летопис се показват записани неща, които много често не отговарят на това, което човек намира в кармическата еволюция на отделните хора. Имам предвид следното: да предположим, че в 733 година ако искате е живял един човек, който е поел върху себе си по онова време, един тежък грях. И сега изследваме Акашовата Летопис, първо без да имаме някаква връзка с Христос. И там ето виждаме, че не можем да намерим в Акашовата Летопис съответния грях. Ако обаче сега отидем към човека, който е живял по-нататък и изследваме неговата Карма, тогава ще намерим: Да, в Кармата на този човек има още нещо, което той трябва да носи още; това би трябвало да стори вътре в Акашовата Летопис на определен момент но то не се намира в нея.
Когато изследваме Кармата ние виждаме: „Да, той трябва да носи своя кармически грях, ние трябва да намерим в онова въплъщение греха в Акашовата Летопис, но този грях не се намира в нея.
Какво противоречие! ". Един напълно обективен факт, който може да се получи при многобройни случаи. Днес аз мога да срещна един човек, ако ми е дадено по благодат да зная нещо за неговата Карма, по този начин аз може би мога да намеря някакво нещастие или удар на съдбата, който го сполетява и който стои в неговата Карма; това нещастие или удар на съдбата е изравняването на един по-ранен грях. Ако проследя нещата в минали въплъщения и проверя, какво е извършил той някога, така аз не виждам този факт отбелязан в Акашовата Летопис. Всичко идва оттам, че Христос фактически е поел върху себе си обективния дълг, обективния грях.
към текста >>
Днес аз мога да срещна един човек, ако ми е дадено по благодат да зная нещо за неговата Карма, по този начин аз може би мога да намеря някакво нещастие или удар на съдбата, който го сполетява и който стои в неговата Карма; това нещастие или удар на съдбата е изравняването на един по-ранен
грях
.
И там ето виждаме, че не можем да намерим в Акашовата Летопис съответния грях. Ако обаче сега отидем към човека, който е живял по-нататък и изследваме неговата Карма, тогава ще намерим: Да, в Кармата на този човек има още нещо, което той трябва да носи още; това би трябвало да стори вътре в Акашовата Летопис на определен момент но то не се намира в нея. Когато изследваме Кармата ние виждаме: „Да, той трябва да носи своя кармически грях, ние трябва да намерим в онова въплъщение греха в Акашовата Летопис, но този грях не се намира в нея. Какво противоречие! ". Един напълно обективен факт, който може да се получи при многобройни случаи.
Днес аз мога да срещна един човек, ако ми е дадено по благодат да зная нещо за неговата Карма, по този начин аз може би мога да намеря някакво нещастие или удар на съдбата, който го сполетява и който стои в неговата Карма; това нещастие или удар на съдбата е изравняването на един по-ранен грях.
Ако проследя нещата в минали въплъщения и проверя, какво е извършил той някога, така аз не виждам този факт отбелязан в Акашовата Летопис. Всичко идва оттам, че Христос фактически е поел върху себе си обективния дълг, обективния грях. В момента, когато проникна себе си с Христос и когато изследвам Акашовата Летопис с Христос, тогава аз намирам факта записан в Акашовата Летопис. Христос го е взел в своето Царство и го носи по-нататък, така че, когато се абстрахираме от Христос, аз не мога да намеря факта в Акашовата Летопис. Човек трябва да отбелязва тази разлика.
към текста >>
Всичко идва оттам, че Христос фактически е поел върху себе си обективния дълг, обективния
грях
.
Когато изследваме Кармата ние виждаме: „Да, той трябва да носи своя кармически грях, ние трябва да намерим в онова въплъщение греха в Акашовата Летопис, но този грях не се намира в нея. Какво противоречие! ". Един напълно обективен факт, който може да се получи при многобройни случаи. Днес аз мога да срещна един човек, ако ми е дадено по благодат да зная нещо за неговата Карма, по този начин аз може би мога да намеря някакво нещастие или удар на съдбата, който го сполетява и който стои в неговата Карма; това нещастие или удар на съдбата е изравняването на един по-ранен грях. Ако проследя нещата в минали въплъщения и проверя, какво е извършил той някога, така аз не виждам този факт отбелязан в Акашовата Летопис.
Всичко идва оттам, че Христос фактически е поел върху себе си обективния дълг, обективния грях.
В момента, когато проникна себе си с Христос и когато изследвам Акашовата Летопис с Христос, тогава аз намирам факта записан в Акашовата Летопис. Христос го е взел в своето Царство и го носи по-нататък, така че, когато се абстрахираме от Христос, аз не мога да намеря факта в Акашовата Летопис. Човек трябва да отбелязва тази разлика. Кармическата справедливост остава да съществува, но по отношение на действието на един грях в духовния свят се явява Христос, които взема този грях в своето Царство и го носи по-нататък. Христос е онзи, който е в състояние да изкупи нашите дългове и нашите грехове и да ги вземе върху себе си, защото принадлежи на едно друго Царство.
към текста >>
Кармическата справедливост остава да съществува, но по отношение на действието на един
грях
в духовния свят се явява Христос, които взема този
грях
в своето Царство и го носи по-нататък.
Ако проследя нещата в минали въплъщения и проверя, какво е извършил той някога, така аз не виждам този факт отбелязан в Акашовата Летопис. Всичко идва оттам, че Христос фактически е поел върху себе си обективния дълг, обективния грях. В момента, когато проникна себе си с Христос и когато изследвам Акашовата Летопис с Христос, тогава аз намирам факта записан в Акашовата Летопис. Христос го е взел в своето Царство и го носи по-нататък, така че, когато се абстрахираме от Христос, аз не мога да намеря факта в Акашовата Летопис. Човек трябва да отбелязва тази разлика.
Кармическата справедливост остава да съществува, но по отношение на действието на един грях в духовния свят се явява Христос, които взема този грях в своето Царство и го носи по-нататък.
Христос е онзи, който е в състояние да изкупи нашите дългове и нашите грехове и да ги вземе върху себе си, защото принадлежи на едно друго Царство. Следователно, как се обръща тогава всъщност Христос от Кръста на Голгота към левия разбойник? Той не го изказва с думи, но макар и да не го изказва, то стои там. Той казва на разбойника от лявата му страна: „Това, което ти си извършил, ще продължи да действува също и в духовния свят, а не само във физическия свят", обаче на разбойника от дясната му страна Той казва: „Още днес ти ще бъдеш с Мен в Рая". Това означава: "Аз съм при твоето деяние; ти наистина по-късно ще трябва да направиш чрез твоята Карма за самия себе си това, което извършеното деяние означава за теб.
към текста >>
Това страдание ще бъде снето от нас с прощаването на греховете, страданието, че сме внесли за вечни времена един обективен
грях
за цялото Земно развитие.
Може би, би бил позволен въпросът: действително ли е християнски да се мисли, че аз бих могъл да си позволя да правя всичко и че Христос е дошъл в света всъщност само за да снеме всичко от мен и да ми прости греховете, така че аз да нямам вече никаква работа с моята Карма, с моите грехове? Скъпи мои приятели, аз вярвам, че за такъв начин на мислене е приложима една друга дума, а не думата „християнски"; може би думата „удобно" би била по-добра отколкото думата „християнски". Удобно би било във всеки случай, ако човек само се разкае и с това да се заличи от цялата негова бъдеща Карма това, което този човек е престъпил в света. Не, то не се заличава от Кармата, обаче може да бъде заличено от това, до което ние не можем да проникнем, поради човешката слабост, настъпила чрез изкушението на Луцифер: това може да бъде заличено от Земното развитие. И това именно прави Христос.
Това страдание ще бъде снето от нас с прощаването на греховете, страданието, че сме внесли за вечни времена един обективен грях за цялото Земно развитие.
За това естествено ние трябва да имаме само интерес. Кога то обаче схващаме нещата така, тогава наистина ще бъде свързана с много други неща и една по-силна сериозност, с едно вярно и истинно схващане за Христос. Една по-дълбока сериозност ще се свърже с това схващане и от някои схващания за Христос ще отпаднат някои неща, които за този, който приема с цялата сериозност схващането за Христос в своята душа, биха могли да изглеждат направо като своенравни, като цинични. Защото всичко, всичко, което се каза днес и което точка по точка може да бъде доказа но с най-важни места от Новия Завет, всичко ни говори така: всичко това, което е Христос за нас, е поради причината, че Той не е едно Същество като другите човеци, а е едно Същество, което отгоре, то ва значи „от Космоса" се вля в човешкото Земно развитие при Йоановото кръщение в реката Йордан. Всичко говори за космическата природа на Христос.
към текста >>
50.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
И с тази смърт биха били свързани моралните качества на хората, за които говорихме вчера: обективният дълг и обективният
грях
, те биха били вътре, те биха се намирали вътре.
Човек би могъл да каже: в по ранните времена подобното на фантом Същество беше много по-летливо; то стана по-гъсто и получи по-добие на форма, сега във времето, когато на Земята дойде Мистерията на Голгота. И човекът смесваше това подобно на фантом Същество в основни линии с онова, което той приема в себе си като смърт, умъртвявайки светлинния лъч, който прониква в окото. И т.н., както обясних. Тези подобни на земните Духове Същества, които чо векът излъчва навън от себе си, са, така да се каже, едно мъртво родено дете, защото човек им предава своята смърт. И нека да си представим, че Христос не беше дошъл на Земята; тогава хората през време на пребиваването на техните души в земните физически тела, постоянно биха излъчвали такива същества, в които е отпечатана смъртта.
И с тази смърт биха били свързани моралните качества на хората, за които говорихме вчера: обективният дълг и обективният грях, те биха били вътре, те биха се намирали вътре.
Да предположим, че Христос не беше дошъл какво би станало със Земното развитие? От Мистерията на Голгота насам до наши дни хората биха създавали такива духовно гъсти форми, на които те биха предавали смъртта. И тези гъсти форми биха станали онова, което би трябвало да премине, когато Земята ще е свършила настоящия космически цикъл и ще е преминала в космическия цикъл на Юпитер. Човекът би предал на Земята смъртта. А една мъртва Земя би родила един мъртъв Юпитер.
към текста >>
В онова, което се отделя от нас като обективен
грях
, като обективен дълг, и което ние не носим по-нататък в Кармата, в него прониква живият Логос, Христос, и го оживява, и като го оживява, от една жива Земя ще се разбие един жив Юпитер.
Защото това би трябвало да настъпи, защото на човека липсва възможността, бихме могли да кажем, би му липсвала възможността, ако не би била Мистерията на Голгота, би му липсвала възможността да проникне с това, което така се излъчва от него, с онова, което се намира в музиката на сферите и с онова, което се намира в космическия живот. Музиката на сферите и космическият живот не биха присъствували там, те не биха били вплетени в това, което човекът излъчва от самия себе си. Тях обаче Христос донесе с Мистерията на Голгота. И когато в нас се изпълни изреченото с думите: „Не аз, а Христос в мен", когато изграждаме отношение към Христос, когато приемаме Христос в нас, тогава онова, което се излъчва от нас и което без Христос в нас би било мъртво то оживява. Понеже носим смъртта в себе си, в нас трябва да проникне живият Христос, за да оживи това, което като духовни земни същества ние оставяме след себе си.
В онова, което се отделя от нас като обективен грях, като обективен дълг, и което ние не носим по-нататък в Кармата, в него прониква живият Логос, Христос, и го оживява, и като го оживява, от една жива Земя ще се разбие един жив Юпитер.
Това е последствието от Мистерията на Голгота. Нашата душа обаче, след като размисли за всичко това, може да приеме Христос по следния начин. Тя може да си каже: „Да, имало е някога време, когато човекът е бил в лоното на Божествения Логос. Но човекът трябваше да претърпи изкушението на Луцифер. Той прие в себе си смъртта.
към текста >>
Ти се съединяваш с това, което е обективен дълг и
грях
и което трябва да влезе като обективен дълг и
грях
в твоите земни остатъци, ти се съединяваш с това, което за теб е Христос.
Защото това прощаване на греховете е свързано с Неговото име. Защото грехът може да бъде заличен и пресъздаден за един нов живот, когато Христос може да бъде свързан с нашите земни остатъци, когато ние ще Го носим вътре в нас през време на нашето земно съществуване в смисъла на апостол Павловите думи "Не аз, а Христос в мен". И когато някъде едно религиозно вероизповедание се свързва в неговите външни действия и ритуали с тези Христови думи, то е, за да напомня отново и отново на душите, какво точно е свързано с Христос и тогава ние трябва да търсим тук дълбокото значение на нещата. Когато в някое религиозно вероизповедание един от неговите последователи говори за прощаване на греховете като по поръчение на Христос, това не означава нищо друго освен: онзи, които със своите думи за прощаването на греховете се свързва с прощаването на греховете чрез Христос, той загатва на душата, която желае да бъде утешена „Да. аз видях, ти си развила твоето живо отношение към Христос.
Ти се съединяваш с това, което е обективен дълг и грях и което трябва да влезе като обективен дълг и грях в твоите земни остатъци, ти се съединяваш с това, което за теб е Христос.
И защото аз познах, че ти си проникната от Христос, за това бих могъл да кажа: Твоите грехове са простени". В тези неща винаги има едно тихо мълчание за това, че онзи човек,който говори за прощаване на грехове те в някое религиозно вероизповедание, е изработил убеждението: „Съответният човек се е свързал със своя Христос, той иска да носи своя Христос в своето сърце и в своята душа". Ето защо той би могъл да го утеши, когато другият отива срещу него, съзнавайки своя дълг. „Христос ще ти прости и аз бих могъл да ти кажа, че в Негово име твоите грехове са простени". Така стигаме до прекрасната връзка с Единствения, който може да прости греховете, защото Той е Съществото, което оживява човешките земни остатъци това е едно прекрасно свързване с Единствения, прощаващ греховете, когато онези, които искат да Му служат, могат да утешат онези души за които са могли да се убедят, че се чувствуват свързани с Христос и те могат да ги утешат с думите „Твоите грехове са простени".
към текста >>
И понеже Христос е свързан по описания начин с обективния дълг и обективния
грях
на човешката душа душата може да довежда най-добре до своето съзнание във всекидневния живот връзката си с Христос чрез това, че именно в момента на прощаването на дълговете постоянно отново и отново си спомня за съществуването на космическия Христос в земното битие.
„Христос ще ти прости и аз бих могъл да ти кажа, че в Негово име твоите грехове са простени". Така стигаме до прекрасната връзка с Единствения, който може да прости греховете, защото Той е Съществото, което оживява човешките земни остатъци това е едно прекрасно свързване с Единствения, прощаващ греховете, когато онези, които искат да Му служат, могат да утешат онези души за които са могли да се убедят, че се чувствуват свързани с Христос и те могат да ги утешат с думите „Твоите грехове са простени". Защото това е нов подем в отношението на душата към Христос, когато тази душа чува: "Аз съм схванала моите дългове и моите грехове така, че на мен би могло да се каже, че Христос ги поема върху Себе си, че Той ги вплита в Своето Същество". Ако думите „твоите грехове са простени" трябва да бъдат думи на истината, тогава винаги в унтертона се съдържа и това, че на грешника, на длъжника винаги му се напомня за връзката с Христос, макар и тя да не е още изразена. Защото между душата и Христос трябва да бъде изградена една толкова силна интимна връзка, че да няма нужда душата прекалено често да обновява съзнанието си за нея.
И понеже Христос е свързан по описания начин с обективния дълг и обективния грях на човешката душа душата може да довежда най-добре до своето съзнание във всекидневния живот връзката си с Христос чрез това, че именно в момента на прощаването на дълговете постоянно отново и отново си спомня за съществуването на космическия Христос в земното битие.
Скъпи мои приятели, онези, които усвояват наистина духовно проникнатата от Христос Духовна Наука на Антропософията не само в един външен смисъл, а в истинския дух ще могат без съмнение да бъдат изповедници на самите себе си. Те без съмнение ще се научат да познават Христос все по-интимно и по-интимно; чрез Духовната Наука на Антропософията те ще се чувствуват така интимно свързани с Него, че ще Го чувствуват непосредствено в Неговото духовно присъствие. И като Му дадат отново тържествен обет като на един космически принцип, те ще сторят това в духа на изповедта и в тиха медитация ще могат да получат от Него опрощаването на греховете. Докато обаче хората не са се проникнали в този дълбок духовен смисъл с Духовната Наука на Антропософията, трябва да се обърне вниманието върху това, което царува като един външен знак в различните религии на света като „прощаване на греховете". Хората ще стават духовно все по-свободни и като станат духовно по-свободни, тяхното общуване с Христос ще стане все по-непосредствено и по-непосредствено.
към текста >>
51.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
И може да се каже, че големият
грях
на нашата култура днес се състои в това, дето живеем в безсъдържателни изречения, без да си изясняваме колко безсъдържателни са те.
Представители на определени народи оценяват други народи, без да прозират, че една такава оценка е лишена от всякакво съдържание, че тя съвсем не излиза извън рамките на думите и затова не достига до каквото и да било преживяно съдържание. Помислете само колко много неща са необходими, за да се даде оценка за цял един народ, и в каква степен днес се да ват оценки за цели народи! И не само това, а някои се ангажират, така да се каже, вътрешно с оценката си, без да привеждат дори най-елементарни доказателства, нужни за такава оценка. Вярно, че не от всеки го може да се изисква да разполага с доказателства, ала от всекиго явно може да се изисква да прави оценките си с известна сдържаност, а не да ги представя пред хората като абсолютни. Ала дори и да не се стига дотам, човек трябва да е наясно каква разлика съществува между една съдържателна оценка, между едно съдържателно изречение и едно безсъдържателно изречение.
И може да се каже, че големият грях на нашата култура днес се състои в това, дето живеем в безсъдържателни изречения, без да си изясняваме колко безсъдържателни са те.
Днес ние повече от всякога сме свидетели как "Със думи водят спорове най-сложни, система с думи можем да градим*2. Но сме свидетели и на още нещо свидетели сме как с думи, лишени от съдържание, се прави история, политика и печалното е колко малко склонност съществува да се вникне именно в това. Човек съвсем рядко се натъква на действителен усет относно онова, за което всъщност става въпрос в тази сфера. Тези дни ми се удаде да попадна на изречения, в които личи усет за големия недостатък на нашето време: "С удивление обаче чуваме от пророците на новото време, че старите думи свобода, равенство, братство били "бакалски идеали" и трябвало да се заменят с нови.
към текста >>
52.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
След туй обаче се присъедини към Немсконационалното движение*61, от чието гледище написа "Големият
грях
"*63.
Сега, в дните на неговата старост, след като дълго време е изповядвал импресионистични убеждения, той все още се опитва да проумее експресионизма и други подобни неща. Той е един човек, който наистина е в състояние с душата си да се свърже външно и вътрешно с различните течения, който лично е общувал с оствалдианците, с Рише и с теософите в Лондон и се е опитал да ги опознае, ала накрая, когато вече му е липсвала издръжливост, стигнал до каноника Цингерл, когото понастоящем смята за най-вещ. Да, той действително е минал през вътрешни и външни течения. Когато се запознах с него, тъкмо бе написал драмата си "Новите хора*59, заради която сега се срамува много; тя бе издържана в строго социалдемократически дух, а по онова време нямаше позапален социалдемократ от Херман Бар. После създаде една малка едноактна пиеса*60, която има по-малка стойност.
След туй обаче се присъедини към Немсконационалното движение*61, от чието гледище написа "Големият грях"*63.
И отново нямаше друг по-радикален немсконационалист от Херман Бар. Междувременно беше станал на деветнайсет години и трябваше да се яви пред наборна комисия; стана доброволец за една годи на и ето че нямаше друг толкова крайно милитаристично настроен човек като Херман Бар, който сега вече беше изцяло проникнат от воински дух. Виждате, че той умееше да свързва душата си с външните течения, ала никога не пропускаше да се запознае съвсем сериозно и с вътрешните течения. След приключва не на военната си служба отиде за кратко време в Берлин, където редактираше модерния седмичник "Свободна сцена" Той наистина бе способен да се превръща във всичко, но не и в берлинчанин! Оттам замина за Париж.
към текста >>
53.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
В наше време има немалко хора, на които им се струва вече
грях
, щом само се споменат определени факти, понеже те смятат, че чрез споменаването на един или друг факт по някакъв начин се взема страна, което съвсем не е вярно.
Преди всичко нека да не забравяме, че Духовната Наука е нещо сериозно и че ако някой иска да я разбере в истинския смисъл, за него тя трябва да бъде по-сериозна от всичко останало. Но ако към нея се пристъпва с всевъзможни предубеждения и най-вече с предусещания, както това нерядко се случва там, където се е оформило някакво общество като инструмент за духовнонаучни въжделения, и ако в резултат на тези предубеждения или предусещания човек се гневи за едно или друго, тогава той просто показва, че още не е дозрял за духовна наука; докато пък на противоположната страна днес вече може да се прозре, че единствено Духовната Наука е пригодна реално да култивира онази сериозност, която е необходима в нашите толкова трагични дни. В случая индивидът трябва да подтисне съществуващите у него предпочитания в една или друга насока и да се опита да приема нещата без предубеждение. Не е нужно да бъде съгласен, но трябва да се опита да ги приема без предубеждение. Работата е там, че не всичко може да се каже, без да се изрекат неща, които са неприятни за този или онзи.
В наше време има немалко хора, на които им се струва вече грях, щом само се споменат определени факти, понеже те смятат, че чрез споменаването на един или друг факт по някакъв начин се взема страна, което съвсем не е вярно.
На някои факти човек трябва да гледа спокойно, за щото само тогава той може да се сдобие с една действително валидна преценка. Не че е необходимо да иска да се сдобие с нея, но той би могъл да я получи, ако пожелае да застане върху основата на Духовната Наука. Сега първо ще направя няколко предварителни бележки, за да мога в края на днешните разисквания да изложа нещо, което е в състояние да събуди разбиране за начина, по който тъкмо определени, да речем, окултни познания напират да влязат в съвременното духовно развитие на човечеството. Всъщност чрез еволюцията на човечеството тези познания напират като че ли от само себе си да излязат на повърхността, те сякаш сами се представят, така че не се налага чрез някаква агитация да бъдат вмъквани в развитието на човечеството. Ще изхождам от подробности, които моля да приемете като база, а вниманието си да насочите главно върху онова, което ще бъде връхна точка на моите разсъждения.
към текста >>
54.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Така и фактът, че в ония древни времена свещената тайна на въплъщението била забулена в подсъзнателното и предизвиквала струпване на всички раждания в определен отрязък на зимния сезон, така че изглеждало почти като
грях
, когато човек се родял и по друго време, в известна степен се е запазил в това, от което по-късното съзнание в общи линии е възприело само откъслеци, чийто смисъл досега не е разбуден от никое познание.
Те обаче знаели какво трябва да означава това във взаимовръзката между човешката тайна и небесните тайни. На зачеващата жена се явявало едно духовно същество и под формата на видение и възвестявало образа на човека, който чрез нея щял да дойде на земята. Не съзнание, а полусъзнание имало в сферата, изживявана от човешките души при навлизането на човека във физическо-земния Свят. Човек подсъзнателно усещал, че го направляват божества, получи ли впоследствие името "ванове"; чието име се свързва с глагола wahn nen въобразявам си, тоест с онова, което не протича при явно, пълно съзнание на разума, а при „просветлено сънищно съзнание". Неща, които по онова време са съществували и са подхождали на времето си, нерядко се запазвали в бъдното като външни символи.
Така и фактът, че в ония древни времена свещената тайна на въплъщението била забулена в подсъзнателното и предизвиквала струпване на всички раждания в определен отрязък на зимния сезон, така че изглеждало почти като грях, когато човек се родял и по друго време, в известна степен се е запазил в това, от което по-късното съзнание в общи линии е възприело само откъслеци, чийто смисъл досега не е разбуден от никое познание.
Дори напротив познанието открито признава безсилието си да го разбули. Откъслеци са запазени в така нареченото предание за богинята Херта или Ерта или Нертус. Защото изключая отделни бележки поначало всичко, което във външно отношение се знае относно преданието за Нертус, се съдържа у Тацит*171, който за култа към Нертус или Херта съобщава следното: "Реудигни, авиони, англи, варини, еудоси, свардони, нуитони германски народи, живеещи между реки и гори" това приблизително са отделните племена, принадлежащи към ингевоните „почитат на първо място Нертус, сиреч майката Земя, и вярват, че тя се намесва в човешките дела и пристига с колесница при народите." В стари времена, въз основа на религиозния култ към вановете, всяка жена, която щяла да дари земята със земен обитател, знаела в своето сънищно съзнание, че на нея ще и се яви богинята, почитана впоследствие като Нертус. Всъщност това божество бивало представяно не като женско, а като мъжко-женско и едва по-късно образът на Нертус бил изопачен и напълно феминизиран.
към текста >>
55.
9. Лекция, 11.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Би било велик
грях
пред Духа на антропософски ориентираната духовна наука да позволим да погубят Антропософията; принудени сме да предприемем тези мерки, да се откажем от някои неща, може би, само за кратко, принудени сме към това, тъй като съвременното състояние на морала ни принуждава към него.
На хората не е безразлично, че духовната наука, ориентирана антропософски, става мощен културен импулс на съвремието, че тя търси да бъде съзвучна със съвременността. Това не е безразлично на тези хора. Някой западнал езотерик не интересува тези хора, но не и този, който съгласно своята съдба, не може да остане в сянка. Няма да нападнат някой незабележим езотерик, ако той събере в Берлин, да кажем, петдесет човека, седне пред тях и започне да им дава езотерични съвети. Нападките започнаха тогава, когато броят на издадените книги надхвърли определена бройка.
Би било велик грях пред Духа на антропософски ориентираната духовна наука да позволим да погубят Антропософията; принудени сме да предприемем тези мерки, да се откажем от някои неща, може би, само за кратко, принудени сме към това, тъй като съвременното състояние на морала ни принуждава към него.
Често се налага да се сблъскваме с изопачаване на фактите; но както се изопачават факти, свързани с духовната наука, както се възприемат факти, които въобще не ги е имало, и се разказва нещо съвсем друго, от това, което е било в действителност, това е рядкост дори в човешката история. Трябва да можеш да видиш не само лавината, паднала върху селото, трябва да умееш да видиш снежната топка, падаща отгоре и превръщаща се в лавина. Разбира се, аз много дълго изчаках, и отново и отново предпазвах, призовавах, но моите призиви не бяха чути или не бяха приети с необходимата сериозност. Хора, стоящи извън нашето движение ми хвърлят упрек, че се обкръжавам със слепи привърженици, сляпо вярващи в моя авторитет. Това беше преди година, а сега броят на прегрешенията ми значително нарасна.
към текста >>
56.
8.Осма лекция, Дорнах, 13 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
В малко познатия Изток, в условията на руския живот, ние виждаме непрекъснати размишления върху смъртта, върху крайната цел на човека в духовния свят (спомнете си големия руски философ Соловьов), върху понятията "вина" и "
грях
" в етично-практически смисъл.
И точно в това отношение съществува една огромна противоположност между Запада и Изтока. Вие добре помните, че през миналата година аз говорих от различни гледни точки върху голямата и принципна противоположност между Запада и Изтока; обърнах Ви например внимание как Западът държи преди всичко на раждането, на правовия ред, на правовите изисквания. Вгледайте се добре в западните светогледи; най-същественото естественонаучно понятие, което тържествува там, е произходът, раждането. Затова и дарвинизмът възникна в условията на Запада. Да, в условията на Запада възникнаха още гениалността, учението за наследствеността, възгледите за правата на човека.
В малко познатия Изток, в условията на руския живот, ние виждаме непрекъснати размишления върху смъртта, върху крайната цел на човека в духовния свят (спомнете си големия руски философ Соловьов), върху понятията "вина" и "грях" в етично-практически смисъл.
Обаче тази противоположност, скъпи мои приятели, съществува във всички области на живота. И ако ние не вникнем в истинските им размери, няма да вникнем и в самия живот. Ако обаче събудим и приведем в движение произтичащите от тук емоции,симпатии и антипатии, ние няма никога да се приближим до себе си. Поне няма да се приближим до себе си повече, отколкото се приближава до външните противоречия един човек, влюбен завинаги в своите сравнения. Защото хората считат това, което обичат,за абсолютна истина, и нямат никакво предчувствие,че неговата противоположност може да бъде също вярна, макар и от друга гледна точка.
към текста >>
57.
12. Дванадесета лекция, Дорнах, 26 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Ако си послужим с тази схематична рисунка, бихме могли да кажем: Човекът беше свързан с целия Космос, включително и със Земята (виолетов кръг), още преди делото на Луцифер; а после той се свърза със Земята (жълт кръг) чрез това, че в него бяха вложени наследствените качества, както ги нарича естествената наука или ако искаме да се изразим с езика на Библията "наследствения
грях
" Ето как човекът, когото тук схематично представям с тези осем кръста, беше превърнат в съставна част на Земята.
Така развитието на човечеството през Петата, Шестата и Седмата епоха ще напредва в смисъла на извинете ме за странния израз в смисъла на белокосата Дарвинова теория. И ако хората искат да избегнат онази катастрофа, която може да бъде сравнена с планетарната смърт на Земята катастрофата на бъдещето те трябва да извлекат необходимите младенчески сили от учението за метаморфозата, от спиритуалното еволюционно учение, което се съдържа в гьотеанизма. Това спиритуално еволюционно учение трябва да бъде пренесено през бъдещата катастрофа, също както и индивидуалният човек пренася подмладената си душа през Портата на смъртта. Поради обстоятелството, че човекът ако мога да си послужа с този израз слезе от Небето тук долу на Земята, а наред с него и онези Духове на Мрака, които положиха достатъчно усилия за неговото освобождаване, за неговата свобода през епохите, когато в сила бяха законите на наследствеността, расата и кръвта, чрез всичко това човекът успя да се свърже със Земята. Делото на Луцифер и Ариман беше превърнато в нещо добро, понеже благодарение на тих човекът успя да се свърже със Земята.
Ако си послужим с тази схематична рисунка, бихме могли да кажем: Човекът беше свързан с целия Космос, включително и със Земята (виолетов кръг), още преди делото на Луцифер; а после той се свърза със Земята (жълт кръг) чрез това, че в него бяха вложени наследствените качества, както ги нарича естествената наука или ако искаме да се изразим с езика на Библията "наследствения грях" Ето как човекът, когото тук схематично представям с тези осем кръста, беше превърнат в съставна част на Земята.
Вие виждате, че в случая Луцифер и Ариман са служители на прогресивните духовни сили. Но развитието продължава нататък. Ние живеем във времето, когато човекът се намира на Земята и е свързан с нея. Луциферическо-ариманическите Духове, Духовете на Мрака, също бяха свалени на Земята. Благодарение на тях човекът отново ще бъде освободен от прегръдката на Земята, ще бъде откъснат от Земята,като една част от душевно-духовната му същност ще бъде върната в духовния свят.
към текста >>
58.
Четвърта лекция, 13 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
И тук става дума не за такъв човек, като Адам, който е изпаднал в
грях
, а за Йов, който е бил „праведен“.
Ние знаем, че зад това грехопадение се крие това, което наричаме навлизане на луциферическото в човешката природа. По-късно с това са свързани определени последствия и от възгледите на Мойсей следва, че, собствено, от човешкото грехопадение – дочовешкото грехопадение, ако повече ви харесва така – са произлезли всички беди, а също и смъртта. Така че съгласно възгледа на Мойсей: нещастието и смъртта са следствия от грехопадението. Радикално противоположният възглед намираме в книгата на Йов. Първо, тук вече виждаме не змия, а чисто духовно същество, ариманическо същество, което се приближава до самото божествено същество.
И тук става дума не за такъв човек, като Адам, който е изпаднал в грях, а за Йов, който е бил „праведен“.
И по какъв начин това същество, което се приближава до Бога, иска да постигне изпадането в грях на Йов? То иска да го постигне с това, че му донася нещастие! Това е точно противоположното: това същество иска да донесе нещастие на Йов, за да изпадне той в грях. Нещастието вече го има и от нещастието трябва да произлезе грехът. При Мойсей нещастието е следствие от греха, а в книгата на Йов грехът е следствие от нещастието: тази противоположност се е усещала.
към текста >>
И по какъв начин това същество, което се приближава до Бога, иска да постигне изпадането в
грях
на Йов?
По-късно с това са свързани определени последствия и от възгледите на Мойсей следва, че, собствено, от човешкото грехопадение – дочовешкото грехопадение, ако повече ви харесва така – са произлезли всички беди, а също и смъртта. Така че съгласно възгледа на Мойсей: нещастието и смъртта са следствия от грехопадението. Радикално противоположният възглед намираме в книгата на Йов. Първо, тук вече виждаме не змия, а чисто духовно същество, ариманическо същество, което се приближава до самото божествено същество. И тук става дума не за такъв човек, като Адам, който е изпаднал в грях, а за Йов, който е бил „праведен“.
И по какъв начин това същество, което се приближава до Бога, иска да постигне изпадането в грях на Йов?
То иска да го постигне с това, че му донася нещастие! Това е точно противоположното: това същество иска да донесе нещастие на Йов, за да изпадне той в грях. Нещастието вече го има и от нещастието трябва да произлезе грехът. При Мойсей нещастието е следствие от греха, а в книгата на Йов грехът е следствие от нещастието: тази противоположност се е усещала. Още тогава се е усещал своего рода дуализъм.
към текста >>
Това е точно противоположното: това същество иска да донесе нещастие на Йов, за да изпадне той в
грях
.
Радикално противоположният възглед намираме в книгата на Йов. Първо, тук вече виждаме не змия, а чисто духовно същество, ариманическо същество, което се приближава до самото божествено същество. И тук става дума не за такъв човек, като Адам, който е изпаднал в грях, а за Йов, който е бил „праведен“. И по какъв начин това същество, което се приближава до Бога, иска да постигне изпадането в грях на Йов? То иска да го постигне с това, че му донася нещастие!
Това е точно противоположното: това същество иска да донесе нещастие на Йов, за да изпадне той в грях.
Нещастието вече го има и от нещастието трябва да произлезе грехът. При Мойсей нещастието е следствие от греха, а в книгата на Йов грехът е следствие от нещастието: тази противоположност се е усещала. Още тогава се е усещал своего рода дуализъм. Тук имаме работа с радикалната противоположност между възгледа на по-езическата книга на Йов и чисто юдейските книги на Мойсей. Но, както беше казано, тези книги се четат просто една след друга, без да се обръща внимание на такива неща.
към текста >>
59.
Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Доколкото наследствеността е била причислена към природните явления и са се стремили да я разберат по този начин, се е формирала противоположност: вярва се, че чрез човешката воля някога е станало това, което се е разпространило в света, като първороден
грях
.
Основно условие на всяко познание е признанието на това, че животът протича в противоположностите и е нужен само стремеж към състоянието на равновесие между противоположностите. Какво се е появило като следствие от вярата, че наследствеността се влива в природните явления, че тя принадлежи към природните явления? Следствие от това е ужасното принизяване на човешката воля. Принизяването на човешката воля се е състояло в това, че – доколкото се образуват противоположности – в древни времена в човешката воля се е влял един факт, който в тайната наука определяме като въздействие на луциферически и ариманически духове, и един факт, който, собствено, са търсили в природата (става дума за търсенето на наследствеността сред природните феномени – бел. на прев.), който така е подействал върху човешката душа, че е предизвикал създаването на един морален мироглед.
Доколкото наследствеността е била причислена към природните явления и са се стремили да я разберат по този начин, се е формирала противоположност: вярва се, че чрез човешката воля някога е станало това, което се е разпространило в света, като първороден грях.
Именно вследствие на погрешното причисляване на наследствеността към природните явления, е станало най-голямото зло – поставянето на първородния грях в моралния план. С това е било повредено също и мисленето на хората; защото това мислене не стигна до правилното разбиране, че това, което обикновено човек си представя като първороден грях, е богохулна представа, е ужасно богохулство. Бог, който, както това си представят повечето хора, от чиста амбиция е допуснал това, което е станало в рая, направил го е не поради импулсите, описани във „Въведение в тайната наука“, а така, както обикновено си го представят, наистина не би бил висш Бог. Да се приписват на Бога такива амбиции е велико богохулство. И едва тогава, когато се стигне до това, наследствените признаци, предаващи се от предци на потомци да се разглеждат и да не се опитват да ги тълкуват от морална страна, както това е представено в теологията от равините, а като сетивни факти да се разглеждат в свръхсетивна светлина, едва тогава ще разберем това, което е станало тук.
към текста >>
Именно вследствие на погрешното причисляване на наследствеността към природните явления, е станало най-голямото зло – поставянето на първородния
грях
в моралния план.
Какво се е появило като следствие от вярата, че наследствеността се влива в природните явления, че тя принадлежи към природните явления? Следствие от това е ужасното принизяване на човешката воля. Принизяването на човешката воля се е състояло в това, че – доколкото се образуват противоположности – в древни времена в човешката воля се е влял един факт, който в тайната наука определяме като въздействие на луциферически и ариманически духове, и един факт, който, собствено, са търсили в природата (става дума за търсенето на наследствеността сред природните феномени – бел. на прев.), който така е подействал върху човешката душа, че е предизвикал създаването на един морален мироглед. Доколкото наследствеността е била причислена към природните явления и са се стремили да я разберат по този начин, се е формирала противоположност: вярва се, че чрез човешката воля някога е станало това, което се е разпространило в света, като първороден грях.
Именно вследствие на погрешното причисляване на наследствеността към природните явления, е станало най-голямото зло – поставянето на първородния грях в моралния план.
С това е било повредено също и мисленето на хората; защото това мислене не стигна до правилното разбиране, че това, което обикновено човек си представя като първороден грях, е богохулна представа, е ужасно богохулство. Бог, който, както това си представят повечето хора, от чиста амбиция е допуснал това, което е станало в рая, направил го е не поради импулсите, описани във „Въведение в тайната наука“, а така, както обикновено си го представят, наистина не би бил висш Бог. Да се приписват на Бога такива амбиции е велико богохулство. И едва тогава, когато се стигне до това, наследствените признаци, предаващи се от предци на потомци да се разглеждат и да не се опитват да ги тълкуват от морална страна, както това е представено в теологията от равините, а като сетивни факти да се разглеждат в свръхсетивна светлина, едва тогава ще разберем това, което е станало тук. Теологията на равините винаги е интерпретирала чрез разсъдъка това, което като сили на наследствеността се разпространява в сетивния свят, но те следва да се изучават посредством духовно съзерцание, за да се открие духът в наследствените признаци в сетивния свят.
към текста >>
С това е било повредено също и мисленето на хората; защото това мислене не стигна до правилното разбиране, че това, което обикновено човек си представя като първороден
грях
, е богохулна представа, е ужасно богохулство.
Следствие от това е ужасното принизяване на човешката воля. Принизяването на човешката воля се е състояло в това, че – доколкото се образуват противоположности – в древни времена в човешката воля се е влял един факт, който в тайната наука определяме като въздействие на луциферически и ариманически духове, и един факт, който, собствено, са търсили в природата (става дума за търсенето на наследствеността сред природните феномени – бел. на прев.), който така е подействал върху човешката душа, че е предизвикал създаването на един морален мироглед. Доколкото наследствеността е била причислена към природните явления и са се стремили да я разберат по този начин, се е формирала противоположност: вярва се, че чрез човешката воля някога е станало това, което се е разпространило в света, като първороден грях. Именно вследствие на погрешното причисляване на наследствеността към природните явления, е станало най-голямото зло – поставянето на първородния грях в моралния план.
С това е било повредено също и мисленето на хората; защото това мислене не стигна до правилното разбиране, че това, което обикновено човек си представя като първороден грях, е богохулна представа, е ужасно богохулство.
Бог, който, както това си представят повечето хора, от чиста амбиция е допуснал това, което е станало в рая, направил го е не поради импулсите, описани във „Въведение в тайната наука“, а така, както обикновено си го представят, наистина не би бил висш Бог. Да се приписват на Бога такива амбиции е велико богохулство. И едва тогава, когато се стигне до това, наследствените признаци, предаващи се от предци на потомци да се разглеждат и да не се опитват да ги тълкуват от морална страна, както това е представено в теологията от равините, а като сетивни факти да се разглеждат в свръхсетивна светлина, едва тогава ще разберем това, което е станало тук. Теологията на равините винаги е интерпретирала чрез разсъдъка това, което като сили на наследствеността се разпространява в сетивния свят, но те следва да се изучават посредством духовно съзерцание, за да се открие духът в наследствените признаци в сетивния свят. Това е, към което трябва да се стремим.
към текста >>
Стремежът да се види света на бъдещето означава желание за безсмъртие в Луцифер; стремежът да се гледа към миналото означава желание така да се интерпретира света, че това, което се съдържа като свръхсетивно в наследствените признаци, се разглежда като морал и вследствие на това се изфабрикува средновековното богохулство за първородния
грях
.
И така, може да се каже: ако не беше Мистерията на Голгота, – но това, за което става дума тук, се постига само в свръхсетивното познание, – смъртта би завладяла хората. Това би било зло в света, би било също и мъдрост в света. Но доколкото хората в хода на своето развитие би трябвало да стигнат до упадъчния възглед за природата, те е трябвало да имат също и лъжлива представа за смъртта. Вследствие на това, желаейки да бъдат безсмъртни, те се обърнали към Луцифер и попадат под властта на Луцифер именно тогава, когато искат да се обърнат към духа. Ако не се опитват да се обърнат към духа, стават подобни на безсловесно стадо, а ако се обръщат към духа, попадат под властта на Луцифер.
Стремежът да се види света на бъдещето означава желание за безсмъртие в Луцифер; стремежът да се гледа към миналото означава желание така да се интерпретира света, че това, което се съдържа като свръхсетивно в наследствените признаци, се разглежда като морал и вследствие на това се изфабрикува средновековното богохулство за първородния грях.
От всички тези неща предпазва истинската вярност към Мистерията на Голгота. Тя осигурява истинския поглед, придобит по свръхсетивен начин, истинския възглед за фактите на раждането и смъртта в света. Посредством такъв истински възглед хората трябва да бъдат излекувани от лъжливия, упадъчен възглед. Затова Исус Христос е Лечител и Спасител. Затова Той действа изцеляващо, – доколкото хората не просто поради своята безполезност са избрали пътя на упадъчния мироглед, а са стигнали до него в хода на своята еволюция, по силата на своята природа, – затова Той в действителност е не само учител, но и изцелител на човечеството.
към текста >>
60.
Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Няма да е само прегрешение спрямо социалния ред, а ще е
грях
и спрямо истината, ако занапред, да речем, се запази погрешният възглед, че човешката работна сила (често съм говорил тук за това) може да се продава като всяка друга стока на пазара.
Да, нещо може да изглежда външно като реалност, но да не е реалност: външният облик е една лъжа. А ние много лесно можем да включим в реалността на социалния живот нещо, което всъщност не е реалност. Само че тогава това нещо не е задължително да увехне веднага. По-напред то ще се превърне в източник на болки и мъчения за човечеството. Затова нищо не може да доведе до изцеление на човечеството, ако по-напред не е изпитано и обмислено в контекста на цялата реалност — и чак след това да е посадено в социалния организъм.
Няма да е само прегрешение спрямо социалния ред, а ще е грях и спрямо истината, ако занапред, да речем, се запази погрешният възглед, че човешката работна сила (често съм говорил тук за това) може да се продава като всяка друга стока на пазара.
Това действително може да се представи като верен възглед, но резултатът от него са болки и страдания за човешкото общество. А тази заблуда води също до сътресения и революции в икономическия живот. Обобщено, за днешните хора трябва да стане разбираема мисълта, че не всичко, което на външен вид изглежда като реалност — когато ни се разкрива в определени граници — несъмнено е истинска реалност; то може да е жива лъжа. А тази разлика между живите истини и живите лъжи е нещо, което би трябвало да пусне дълбоки корени в днешните човешки умове. В колкото повече хора трайно се настани този възглед, толкова повече ще се пробужда и чувството: „Ние трябва да търсим тези неща, които не са лъжи, а живи истини… А по този начин възможно най-скоро и социалният организъм ще възвърне здравето си.“ Какво трябва да добавим към всичко това?
към текста >>
61.
1. Първа лекция, Дорнах, 23 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Тази формула гласи: Никой, който не е посветен в свещените Мистерии, не трябва да узнава тайните на вътрешната човешка същност, недопустимо е да се изнасят тези тайни пред непосветения;
грях
за устата, която изговаря тези тайни,
грях
за ухото, което ги чува!
И, ако мога така да се изразя, на първо време само най-могъщите човешки души можаха да понесат това, което те съзряха вътре в човека. Така че вътрешната човешка същност, така да се каже, израсна за пръв път пред съзнанието на човечеството, именно в тези разпростиращи се от Изток към Запад мистерийни колонии. Забележете само какво впечатление оставяше това самопознание в ръководителите и учениците на източните Мистерии! Нека повторим едно изречение, което ръководителите след като обгръщаха с поглед вътрешната същност на човека постоянно отправяха към учениците, за да ги предупредят, що за душевно явление представлява това себепознание на човека. Това изречение, тази мисъл, ще бъде многократно повтаряна, но истинския си смисъл тя ще намери именно в древните мистерийни колонии на Египет, Северна Африка и Ирландия: Като предупреждение и подготовка на посветените за изживяване на вътрешните човешки опитности.
Тази формула гласи: Никой, който не е посветен в свещените Мистерии, не трябва да узнава тайните на вътрешната човешка същност, недопустимо е да се изнасят тези тайни пред непосветения; грях за устата, която изговаря тези тайни, грях за ухото, което ги чува!
Пред ученика, подготвян от източната мъдрост, за да навлезе в човешкото себепознание при много по-земните европейски условия, тази формула се издигаше твърде често. Традицията я запази впрочем дълбоко неразбрана и днес, в тайните ордени и общества на Запада*3, които между другото неоправдано насочиха влиянията си навън, тази формула постоянно се повтаря. Но тя се повтаря тъкмо по един механичен, традиционален начин. Тя не се изговаря вече с необходимата тежест, защото отдавна е изгубила своя смисъл. Обаче дори и днес, нещата изглеждат така, че тайните ордени на Запада, за които често съм споменавал от това място, използуват тази мисъл като един девиз: Съществуват тайни за вътрешната човешка същност, които трябва да се разгласяват единствено в тайните общества, защото иначе в грях влиза устата, която ги изговаря, в грях влиза ухото, което ги чува.
към текста >>
Обаче дори и днес, нещата изглеждат така, че тайните ордени на Запада, за които често съм споменавал от това място, използуват тази мисъл като един девиз: Съществуват тайни за вътрешната човешка същност, които трябва да се разгласяват единствено в тайните общества, защото иначе в
грях
влиза устата, която ги изговаря, в
грях
влиза ухото, което ги чува.
Тази формула гласи: Никой, който не е посветен в свещените Мистерии, не трябва да узнава тайните на вътрешната човешка същност, недопустимо е да се изнасят тези тайни пред непосветения; грях за устата, която изговаря тези тайни, грях за ухото, което ги чува! Пред ученика, подготвян от източната мъдрост, за да навлезе в човешкото себепознание при много по-земните европейски условия, тази формула се издигаше твърде често. Традицията я запази впрочем дълбоко неразбрана и днес, в тайните ордени и общества на Запада*3, които между другото неоправдано насочиха влиянията си навън, тази формула постоянно се повтаря. Но тя се повтаря тъкмо по един механичен, традиционален начин. Тя не се изговаря вече с необходимата тежест, защото отдавна е изгубила своя смисъл.
Обаче дори и днес, нещата изглеждат така, че тайните ордени на Запада, за които често съм споменавал от това място, използуват тази мисъл като един девиз: Съществуват тайни за вътрешната човешка същност, които трябва да се разгласяват единствено в тайните общества, защото иначе в грях влиза устата, която ги изговаря, в грях влиза ухото, което ги чува.
Трябва да изтъкнем следното: Тъй както времето напредваше в своето развитие, определени хора не от средноевропейските, а от западните страни – постоянно изучаваха в своите тайни общества нещо от това, което древната мъдрост беше съхранила като традиция. Но то често оставаше неразбираемо, макар и многократно да нахлуваше в човека като един импулс за действие. Още от средата на 15-то столетие човешкото устройство, човешката конституция стана такава, че отново направи невъзможно, тези неща да се разглеждат в първоначалния им облик. Сега те можеха да се възприемат само интелектуално. Човек можеше да получи понятия за тях, но не и същинското им изживяване.
към текста >>
62.
8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
„Ето защо официалните учения на всяка епоха са предимно неверни, в огромен процент от случаите те съдържат колосални грешки и заблуждения, които дълго време тегнат като наследствен
грях
върху идващите поколения.“
Обаче по-нататък Мориц Бенедикт продължава: „В хода на времето подобни въпроси постоянно напират срещу обясненията на официалната наука.“ „Обаче научната литература на всяка епоха се съобразява само с известните факти и подминава дори и намеците, че съществуват неизвестни величини, и изобщо се държи така, сякаш проблемите са окончателно решени.“ А това означава, че просто не се говори за неизвестното. Но ето че хора като Мориц Бенедикт стигат поне до там, да правят изявления върху неизвестното.
„Ето защо официалните учения на всяка епоха са предимно неверни, в огромен процент от случаите те съдържат колосални грешки и заблуждения, които дълго време тегнат като наследствен грях върху идващите поколения.“
Какво впрочем казва проф. Бенедикт? Той казва: Ние издаваме и притежаваме богата медицинска литература, обаче тя се съобразява само с това, което е известно. Обаче рано или късно, неизвестното се появява на бял свят. И какво иска Бенедикт? Не друго, а да сме винаги наясно с неизвестното.
към текста >>
63.
9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Дори ако с помощта на определено духовно обучение хората стигат до тези неща наскоро подчертах това, макар и от друга гледна точка те само ще потвърдят строго личната опитност на древния окултен кандидат, който казваше: Да, тези неща всъщност не могат да бъдат окачествени, защото „
грях
на устата, която ги изговаря,
грях
на ухото, което ги чува“.
Една от дълбоките тайни на живота е вложена тъкмо в това, че ние постигаме уравновесяването на нашите биологични процеси с помощта на онези сили, които ако биха били овладени от съзнанието щяха да превърнат човека в злодей, в инструмент на зло то. Скъпи мои приятели, нищо на този свят само по себе си не е добро или зло. Радикалното зло, което нахлува в съзнателния живот, е нещо, което употребено на правилното място, а именно по време на нашия сън действува като съвършен регулатор на биологичните процеси и на изразходваните жизнени сили. И ако се за питате за истинската същност на енергията, която възстановява изразходваните жизнени сили, Вие трябва да заявите: Това е злото! На този свят злото има своите задачи.
Дори ако с помощта на определено духовно обучение хората стигат до тези неща наскоро подчертах това, макар и от друга гледна точка те само ще потвърдят строго личната опитност на древния окултен кандидат, който казваше: Да, тези неща всъщност не могат да бъдат окачествени, защото „грях на устата, която ги изговаря, грях на ухото, което ги чува“.
Обаче човекът трябва да знае, че животът е един опасен процес, който го застрашава непосредствено и лично, и че в шеметните бездни на живота, като една сила, чиято употреба е безусловно необходима, пулсира именно злото! Тръгвайки от волята и напредвайки през чувствата, ние стигаме до представите (виж схемата). Когато спяща та воля просветне в чувствата и се устреми към представите, настъпва известно просветляване, макар и в същото време това да е качествен спад за потъващия в абстракция човек. Антипатичните чувства все още имат голяма жизнена стойност за човешките изживявания. И щом те пробият в представите, тогава там възникват негативните, отрицателните умозаключения (виж схемата).
към текста >>
Днес той не може да постигне Слънцето, защото пред него е застанал Пазачът на прага, защото то е потънало в онези бездни, за които древните Мистерии казваха:
грях
на устата, която проговори за тези неща,
грях
на ухото, което ги чуе!
Персиецът наистина усещаше Слънцето като рефлектор на светлината, струяща из просторите на целия Космос. Египтянинът и халдеецът възприемаха Слънце то като един пулсиращ източник на живот. Гърците усещаха Слънцето като стрелите на Ерос, който просто вливаше любовната сила в човешкия организъм. Колкото по-навътре навлизаме в човека, толкова по-дълбоко в бездните на неговата душа се губи това космическо изживяване на Слънцето. Днес човек носи Слънчевата сила там, дълбоко в морските бездни на своята душа.
Днес той не може да постигне Слънцето, защото пред него е застанал Пазачът на прага, защото то е потънало в онези бездни, за които древните Мистерии казваха: грях на устата, която проговори за тези неща, грях на ухото, което ги чуе!
Още през 4 столетие след Христовото Събитие, имаше окултни школи, чиято главна цел беше по-нататъшното разпространяване на християнството: Слънчевата тайна не трябва да бъде изговаряна; трябва да процъфти една цивилизация, която не знае нищо за Слънчевата тайна. Обаче зад всичко, което се разиграва във външния свят, стоят насочващи, бих казал, образователно-педагогически сили, чиито произход е скрит в Космоса. Един инструмент на подобни насочващи сили, беше римският император Константин. При неговото управление християнството прие онази форма, с която то фактически отхвърли Слънцето. Но по това време съществуваше и един друг забележителен човек, който не пожела да се съобрази с напредъка на космическата и човешка еволюция, понеже с целия си ентусиазъм беше съхранил последните останки от древната инстинктивна мъдрост: Това беше Юлиян Апостат.
към текста >>
Днес е просто
грях
да се произнасят неверни неща,
грях
е например да се казва: „екс ориенте лукс“.
Ето как свещените традиции и европейското развитие са вплетени в едно цяло; там са вложени и задачите пред бъдещата еволюция на света и Космоса. Да, тези живи предания и легенди са взаимно свързани, но точно връзката между тях може да бъде открита само от хора, които са посветени в тези неща често те са съвсем незабележими хора, които се появяват тук или там в света да, така свързани са легендите за пренасянето на Паладиума от Троя в Рим и после, след като римското християнство стана държавна религия, от Рим в Константинопол; легендите за бъдещото му пренасяне на Из ток, а след като Изтокът се окаже напълно лишен от древната мъдрост и затънал докрай в своето декадентство, легендите предупреждават, че по силата на необходимостта, Паладиумът, този Слънчев дар, ще получи от Запада една нова духовна светлина. Слънцето изчезва в невидимите бездни на човечеството. Но с помощта на Антропософията ние сме длъжни да го открием отново. Човечеството е длъжно да стори това, иначе Паладиумът окончателно ще бъде погубен в непрогледния мрак на Изтока.
Днес е просто грях да се произнасят неверни неща, грях е например да се казва: „екс ориенте лукс“.
Светлината не може вече да дойде от Изток. Изтокът потъва все по-дълбоко в своя упадък, в своето декадентство. Обаче той очаква и копнее защото, макар и в мрак, той притежава Слънчевия дар той очаква и копнее за светлината на Запада. Днес хората бродят в мрака, уреждат срещи и дискусии в мрака, и отправят поглед къде? към Вашингтон.
към текста >>
64.
Съдържание
GA_214 Тайната на троицата
Понятия за
грях
и болест. Лечители.
10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г. Мистерията на Голгота е смисълът на цялото земно съществуване. "Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи е илюстрация за това. Разположението на човешката душа пред Христос. Принципът на Отца.
Понятия за грях и болест. Лечители.
Мистерийни учения за Христос, съобщението за неговата бъдеща поява. Свързването на учениците с Христос след неговата смърт. Неговото учение за безсмъртието на душата. Нашите днешни мисли са мъртви: те възкръсват чрез живия, лечителски дух, Светия Дух. 11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г.
към текста >>
65.
3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Така че трябва да се каже: чрез своето поведение, човекът може да направи от самия себе си един осъден, чрез извършения
грях
, или един щастливец чрез отсъствието на
грях
.
Те се питаха, ако не трябваше, въпреки всичко да издигат това човешко познание, такова, каквото можеха да го постигнат за тази следваща епоха, докъде свръхсетивния свят стигаше. Но от този факт, честно казано, се постигна, по отношение на предшестващите епохи, едно объркване с голям обсег. Виждате ли, в древните времена, да речем, във всичките първи векове от християнската ера, човек, който би се оказал пред Мистерията на божественото провидение или Мистерията на превръщането на хляба и на виното в тялото и кръвта на Христос, би си казал, след като е успял да стигне до християнството: трудно е за разбиране, но има хора, които могат да развият способностите на своята душа до такава степен, и да разбират нещата от този род. Ако допусна всезнанието на Божественото Същество, тогава, всъщност, трябва това всезнаещо същество да знае също дали този човек е осъден завинаги или другият ще бъде щастлив. Един човек като този, ще си каже, че не е в пълно съгласие с това фактът, че човешкото същество не трябва, все пак по необходимост да допуща греха; обаче, точно чрез греха, той, всъщност, е осъден; ако изкупи греха, няма да е вече осъден.
Така че трябва да се каже: чрез своето поведение, човекът може да направи от самия себе си един осъден, чрез извършения грях, или един щастливец чрез отсъствието на грях.
Но все пак, всезнаещият бог трябва вече да знае за този човек дали ще бъде осъден или щастлив! Значи, човек, който би бил се съпоставил с това би стигнал до разсъждения от този род. Но в тези първи векове на християнската ера той не би казал без нещо повече: значи, аз трябва да разисквам, за да зная да ли Бог предвижда осъждането или блаженството на един човек. Напротив, той щеше да си каже: Че Бог, макар че човекът може да извършва или да не извършва грях, знае, при все това, кой ще бъде осъден и кой ще бъде щастлив, аз бих могъл да го разбера, ако бях посветен. Ето какво щеше да си каже човек от първите векове на християнската ера.
към текста >>
Напротив, той щеше да си каже: Че Бог, макар че човекът може да извършва или да не извършва
грях
, знае, при все това, кой ще бъде осъден и кой ще бъде щастлив, аз бих могъл да го разбера, ако бях посветен.
Един човек като този, ще си каже, че не е в пълно съгласие с това фактът, че човешкото същество не трябва, все пак по необходимост да допуща греха; обаче, точно чрез греха, той, всъщност, е осъден; ако изкупи греха, няма да е вече осъден. Така че трябва да се каже: чрез своето поведение, човекът може да направи от самия себе си един осъден, чрез извършения грях, или един щастливец чрез отсъствието на грях. Но все пак, всезнаещият бог трябва вече да знае за този човек дали ще бъде осъден или щастлив! Значи, човек, който би бил се съпоставил с това би стигнал до разсъждения от този род. Но в тези първи векове на християнската ера той не би казал без нещо повече: значи, аз трябва да разисквам, за да зная да ли Бог предвижда осъждането или блаженството на един човек.
Напротив, той щеше да си каже: Че Бог, макар че човекът може да извършва или да не извършва грях, знае, при все това, кой ще бъде осъден и кой ще бъде щастлив, аз бих могъл да го разбера, ако бях посветен.
Ето какво щеше да си каже човек от първите векове на християнската ера. Така, ако някой би му казал, че чрез тайнството на причастието, чрез причестяването, чрез жертвеността на богослужението, хлябът и виното се превръщат в тялото и кръвта на Христос, той би отговорил: аз не разбирам това, но ако бях посветен, бих могъл да го разбера. Ето това щеше да каже един човек от миналите времена. Защото в древните времена, би се мислело това: това, което може да бъде наблюдавано в сетивния свят е илюзорна форма, то не е действителността, действителността се намира отзад, в духовния свят. Колкото и дълго да се намира човек в сетивния свят, в този свят на илюзии, противоречиво е това, че някой може да извършва или да не извършва грях, и че, при все това, всезнаещият Бог, знае дали някой човек ще бъде осъден или щастлив.
към текста >>
Колкото и дълго да се намира човек в сетивния свят, в този свят на илюзии, противоречиво е това, че някой може да извършва или да не извършва
грях
, и че, при все това, всезнаещият Бог, знае дали някой човек ще бъде осъден или щастлив.
Напротив, той щеше да си каже: Че Бог, макар че човекът може да извършва или да не извършва грях, знае, при все това, кой ще бъде осъден и кой ще бъде щастлив, аз бих могъл да го разбера, ако бях посветен. Ето какво щеше да си каже човек от първите векове на християнската ера. Така, ако някой би му казал, че чрез тайнството на причастието, чрез причестяването, чрез жертвеността на богослужението, хлябът и виното се превръщат в тялото и кръвта на Христос, той би отговорил: аз не разбирам това, но ако бях посветен, бих могъл да го разбера. Ето това щеше да каже един човек от миналите времена. Защото в древните времена, би се мислело това: това, което може да бъде наблюдавано в сетивния свят е илюзорна форма, то не е действителността, действителността се намира отзад, в духовния свят.
Колкото и дълго да се намира човек в сетивния свят, в този свят на илюзии, противоречиво е това, че някой може да извършва или да не извършва грях, и че, при все това, всезнаещият Бог, знае дали някой човек ще бъде осъден или щастлив.
Но още щом се влезе в духовния свят, това вече не е противоречиво: там човек научава, как е възможно Бог да вижда това предварително. Така, би се казало: във физическия сетивен свят е противоречиво това, че нещо, което остава, всъщност, същото от гледна точка на външното проявление хлябът и виното, да бъде смятано за тялото и за кръвта на Христос след тайнството на причастието; но когато човек е посветен, би могъл да разбере това, защото човек се намира тогава в своя душевен живот в недрата на духовния свят. Ето това щеше да каже човек в древните времена. И тогава дойдоха, вътрешните борби в човешките души. От една страна, тези човешки души се виждаха все повече и повече откъснати от духовния свят.
към текста >>
И Готшалк, монахът, учеше, че нещата стояха така: Бог определи една част от хората за блаженство, а другата част за осъждане, но никаква част за
грях
.
Шарл льо Шов, при всички случаи, и всички, които бяха на негово мнение, се обръщаха при всички религиозни и даже научни въпроси към Скотус Ериген, когато искаха да вземат решение в някаква област. Но именно в начина, по който Скотус Ериген е поставен с лице към другите монаси на своето време, виждаме, че борбата върлуваше тогава, бих казал, между разума, който се чувствуваше ограничен до единствения свят на сетивата и до няколко заключения по повод на този свят, от една страна и това, което беше предадено от свръхсетивните светове под формата на догми, от друга страна. Така ние виждаме,точно в ІХ век, изправени една срещу друга, две личности: Скотус Ериген и монахът Готшалк, който пропагандираше енергично доктрината според която Бог отлично знае предварително дали един човек ще бъде осъден или спасен. Малко по малко се изкова тази формула: Бог предопредели една част от хората за блаженство, а друга част за осъждане. Тази доктрина бе изкована по начина, по който самият Августин го беше вече направил, действително: според своята доктрина за божественото предопределение, една част от човечеството е определена за блаженство, а другата да бъде осъдена.
И Готшалк, монахът, учеше, че нещата стояха така: Бог определи една част от хората за блаженство, а другата част за осъждане, но никаква част за грях.
Готшалк учеше, следователно, от гледна точка на външното разбиране, на едно противоречие. Борбата се разпали в тази епоха, по-точно, в ІХ век, по един изключително груб начин. На синод Меанс, например, писаното от Готшалк беше решително обявено за еретично и Готшалк беше бичуван по причина на тази доктрина. Макар че Готшалк беше бичуван и хвърлен в тъмница заради тази доктрина, той можа да представи така нещата, че е искал само да възстанови доктрината на св. Августин в нейната атавистична форма.
към текста >>
66.
4. ЧЕТВЪРТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 30 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Това постановление по повод човешкото познание, отделено от хората, беше вече
грях
против християнството, това беше
грях
против известяването на Светия Дух от Отца, по време на Кръщението на Исус и от самия Исус, по време на изпращането на Светия Дух по време на Петдесетница.
Това, че Отец е този, който не е породен, а поражда, че Синът е този, който е породен от Отца, че Светият Дух е този, който е известен на човечеството от Отца и от Сина, също е една древна догма. Това не е само един вид догма, наложена символично и деспотично, това, напротив, е една мъдрост на посвещението от първите християнски векове и тя е била едва по-късно погребана в забрава, както и, най-общо, триразделността и троицата бяха погребани в забрава. В недрата на еволюиращото човечество, божественият принцип, действащ в смисъла на християнството, не може да бъде разбран без Троицата; и когато едно друго божествено известяване взема мястото на Троицата, тогава това съвсем не е, в основата си, християнско известяване. Трябва да се разберат Отец, Сина и Светия Дух, ако искаме конкретно да разберем по точен и правилен начин божественото известяване. Също и самото Евангелие престана да бъде разбирано, когато в недрата на схоластиката бе поставено, че човек има откровение само във вярата, но не може да се издигне до свръхсетивното чрез познанието.
Това постановление по повод човешкото познание, отделено от хората, беше вече грях против християнството, това беше грях против известяването на Светия Дух от Отца, по време на Кръщението на Исус и от самия Исус, по време на изпращането на Светия Дух по време на Петдесетница.
Така че, в недрата на европейската еволюция, в това, което продължаваше да се нарича християнство, бяха извършени много грехове към християнските първоначални импулси и това, което днес е истински необходимо, е човечеството да се върне отново към тези първоначални християнски импулси. В догмите, първоначалните християнски импулси са сковани по много начини. Но когато влезем в живия дух, можем да накараме да се запали отново искрата на онова, което в догмите, е истинско. Тогава догми те ще престанат да бъдат догми. Фалшивостта в църквата, това не е защото тя е увековечила догмите, а за щото е сковала догмите, кристализирала ги е, изкарала ги е от полето на човешкото познание.
към текста >>
67.
ЧАСТ ВТОРА. ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА... 5. ПЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 5 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Човекът от миналото, който разбра още Грехопадението в смисъла на миналото, видя в Христос този, който постави човека в правилна връзка с този
грях
, т.е., с възможността за изкупление: както човекът от миналото, когато разви съзнанието, видя в Христос този, който го изправи от Грехопадението, така модерният човек, който влиза в интелектуализма, би трябвало да види в Христос този, който му дава тежест, за да не излитне духовното далеч от Земята или, по-скоро, далеч от света, в който се счита че е.
Това ще стане, когато хората откажат решително и непринудено да правят признанието, че не могат да намерят това съзнание за Христос по пътя на интелектуализма. Виждате в древни времена, човек говори за Грехопадението. Той използваше този образ на Грехопадението в смисъл, че според своята същност принадлежеше на един висш свят и падна в един нисш свят, което напълно отговаря на действителността, ако това се приема в образна форма. Може би се говори за падение в реален смисъл. Някогашният човек имаше ясно чувство, когато си казваше: аз паднах от една духовна висота и се свързах с една нисша реалност; така, модерният човек трябваше да открие, че мислите, които стават все по-абстрактни го водят също към един вид падение, но към едно падение, което върви нагоре, при което човек пада по един определен начин нагоре, значи, се издига, но се издига за своята загуба, по същия начин, както човекът от миналото усещаше, че пада за своята загуба.
Човекът от миналото, който разбра още Грехопадението в смисъла на миналото, видя в Христос този, който постави човека в правилна връзка с този грях, т.е., с възможността за изкупление: както човекът от миналото, когато разви съзнанието, видя в Христос този, който го изправи от Грехопадението, така модерният човек, който влиза в интелектуализма, би трябвало да види в Христос този, който му дава тежест, за да не излитне духовното далеч от Земята или, по-скоро, далеч от света, в който се счита че е.
Човекът от миналото считаше христовото събитие основно в смисъла на еволюция на волята, което е, разбира се, във връзка с Грехопадението; така модерният човек би трябвало да се научи да разглежда Христос във връзка с мисълта, но една мисъл, която ще изгуби неизбежно действителността, ако човек не е в състояние да и даде тежест така, че да може да открие действителността в живота на самата мисъл. Особено необходимо е да си казваме, че човекът преминава през еволюция. И както апостол Павел можа да говори с пълно право за стария Адам и новия Адам, за Христос, така модерният човек може с пълно право да го прави също, в определен смисъл; трябва само той ясно да вижда, че човекът, който имаше още в себе си съзнанието на миналото се чувстваше повдигнат от Христос и че модерният човек трябва да чувства, че Христос го предпазва от опасността да бъде хвърлен от високо в небитието /липса на живот/, от чистата абстракция, от чистия интелектуализъм. Модерният човек има нужда от Христос, за да направи от своя грях, който го заплашва да се изгуби в далечините, нещо, което може да стане отново, добро в него. И мисълта става добра от факта, че тя може да се свърже отново с истинската действителност, духовната действителност, а също, именно за този, който разбира мистериите на света, съществува възможността да постави Христос в най-модерната еволюция на съзнанието.
към текста >>
Модерният човек има нужда от Христос, за да направи от своя
грях
, който го заплашва да се изгуби в далечините, нещо, което може да стане отново, добро в него.
Някогашният човек имаше ясно чувство, когато си казваше: аз паднах от една духовна висота и се свързах с една нисша реалност; така, модерният човек трябваше да открие, че мислите, които стават все по-абстрактни го водят също към един вид падение, но към едно падение, което върви нагоре, при което човек пада по един определен начин нагоре, значи, се издига, но се издига за своята загуба, по същия начин, както човекът от миналото усещаше, че пада за своята загуба. Човекът от миналото, който разбра още Грехопадението в смисъла на миналото, видя в Христос този, който постави човека в правилна връзка с този грях, т.е., с възможността за изкупление: както човекът от миналото, когато разви съзнанието, видя в Христос този, който го изправи от Грехопадението, така модерният човек, който влиза в интелектуализма, би трябвало да види в Христос този, който му дава тежест, за да не излитне духовното далеч от Земята или, по-скоро, далеч от света, в който се счита че е. Човекът от миналото считаше христовото събитие основно в смисъла на еволюция на волята, което е, разбира се, във връзка с Грехопадението; така модерният човек би трябвало да се научи да разглежда Христос във връзка с мисълта, но една мисъл, която ще изгуби неизбежно действителността, ако човек не е в състояние да и даде тежест така, че да може да открие действителността в живота на самата мисъл. Особено необходимо е да си казваме, че човекът преминава през еволюция. И както апостол Павел можа да говори с пълно право за стария Адам и новия Адам, за Христос, така модерният човек може с пълно право да го прави също, в определен смисъл; трябва само той ясно да вижда, че човекът, който имаше още в себе си съзнанието на миналото се чувстваше повдигнат от Христос и че модерният човек трябва да чувства, че Христос го предпазва от опасността да бъде хвърлен от високо в небитието /липса на живот/, от чистата абстракция, от чистия интелектуализъм.
Модерният човек има нужда от Христос, за да направи от своя грях, който го заплашва да се изгуби в далечините, нещо, което може да стане отново, добро в него.
И мисълта става добра от факта, че тя може да се свърже отново с истинската действителност, духовната действителност, а също, именно за този, който разбира мистериите на света, съществува възможността да постави Христос в най-модерната еволюция на съзнанието. И сега, върнете се отново на нашия предишен образ, където се спрях на човешката способност за спомняне. Там можем да кажем това: да, ние продължаваме да живеем като човешки същества в духовния свят, като изкарваме навън главата си, за да гледаме физическия свят. Но ние не изплуваме нацяло, изкарваме навън само главата си. Ние оставаме в духовния свят, така че, даже ходът на нашите спомени се развива в него.
към текста >>
68.
10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
И понятията за болест и
грях
бяха свързани за някогашния човек.
Тази опитност на греха, модерния човек я няма вече, защото грехът за него живее само в света на абстрактното съществувание, защото грехът за него е само един трансфер в една друга област, нещо, които той не може, на основанието на своята морална същност, да постави в съгласие с необходимостите на природата. За човек от древните времена не съществуваха тези две течения в съществуването на световете: необходимостта на природата от една страна, моралната необходимост от друга. Всяка морална необходимост беше за него също една природна необходимост; всяка природна необходимост беше също една морална необходимост. Така човешкото същество можеше да си каже: аз трябваше да сляза от божествения духовен свят. Но, поради факта че съм влязъл в едно човешко тяло, съм всъщност болен по отношение на света, от който съм слязъл.
И понятията за болест и грях бяха свързани за някогашния човек.
Начинът, по който човекът се усещаше тук на земята го задължаваше да намира в самия себе си победата над болестта. Ето защо, все повече и повече на тези някогашни души идваше това съзнание: за възпитанието на нас ни е нужно нещо, което да бъде едно излекуване. Възпитанието е медицина, възпитанието е лечение. И хора, като лечители се появиха малко преди Мистерията на Голгота, като тези, които лекуваха. В Гърция също, целият духовен живот се гледаше във връзка с едно лекуване на хората, защото се усещаше това: в началото на земната еволюция човекът беше по-здрав и неговата еволюция го водеше прогресивно към отдалечаването все повече и повече от божествено-духовното същество.
към текста >>
Нашето познание ще остане едно мъртво познание, самото то ще остане един
грях
, ако не сме отведени към живота от Христос по такъв начин, че от цялата природа, от цялото космично съществувание, ни говори отново Духът, живият Дух.
И придружени от Христос, ще се усетим отново изпълнени с живот, с това, което изпитвахме като мъртви. Ние ще усетим, че живият Дух, Духът, който лекува ни говори от всички същества на този свят. Ето какво трябва да намерим в едно духовно познание, в едно ново познание чрез посвещение. Ще възприемем тогава Мистерията на Голгота като смисълът на цялото земно съществувание, ще научим как трябва да бъдем водени в епохата, в която трябва да се развие човешката свобода чрез мъртвите мисли, в която ние трябва да бъдем водени към опознаването на природата чрез Христос. Ще научим, че Христос изложи пред очите на всички не само своята собствена съдба на Земята, в своята смърт по време на Мистерията на Голгота, а направи дар на Земята, подари и великата свобода на Петдесятницата: всъщност, той обеща на земното човечество живия Дух, който благодарение на неговата помощ може да се роди отново от всичко, което е на Земята.
Нашето познание ще остане едно мъртво познание, самото то ще остане един грях, ако не сме отведени към живота от Христос по такъв начин, че от цялата природа, от цялото космично съществувание, ни говори отново Духът, живият Дух.
Това не е една обикновена формула изобретена от всички части, Триединството от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо, което е дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо познание, не едно мъртво знание, когато направим жив в нас самите, такъв Възкресен, Христос, този, който донася Светия Дух. Ще разберем тогава, че това е било като болест, ако не можем да видим божественото, от което сме родени. За да бъде атеист, човек трябва да бъде болен, без да го знае. Той е в добро здраве, само когато негова та физическа природа, в своята цялостност е такава, че той може да усети отвътре това "От Бога съм роден", квинтесенцията на неговото собствено същество. И удар на съдбата е, че човек не намира в своя земен живот Христос, който може да го води, който в края на земния живот може да бъде водачът, който ще го прекара през смъртта, който може през смъртта да го поведе към познанието.
към текста >>
69.
11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Цялата теология на ХІХ и ХХ век извършва
грях
чрез невъзможността да разбере Христос в неговото духовно значение.
Хората от древни времена знаеха още да следват хода на историята: те и даваха дрехата на мит, слагаха историята във връзка с цялата природа и нейните събития. Ние вече не можем да го правим. Но хората не са постигнали още капацитета да се питат: как беше това, когато първите хора получаваха от висшите същности мъдростта, а после това потъна в мрак малко по малко? Как беше, когато Бог слезе, самият той, за да се инкарнира в едно човешко тяло чрез Мистерията на Голгота – изпълни, със Земята, една грандиозна космична мисия, така че, благодарение на това дело, Земята има от тогава една посока?
Цялата теология на ХІХ и ХХ век извършва грях чрез невъзможността да разбере Христос в неговото духовно значение.
Това, виждате ли, трябва да донесе модерната наука на посвещението. Трябва да има именно една модерна наука на посвещението, която да може да проникне отново в духовния свят, която да знае отново да говори, както го направихме ние днес, по повод раждането и смъртта, за живота между раждането и смъртта, и между смъртта и едно ново раждане, за живота на човешката душа по време на съня. Трябва да стане възможно човекът да намери отново също това друго лице, духовното, на съществуванието. Целият прогрес на човечеството ще бъде възможен само когато човекът познае също това друго лице на съществуванието. Така както някога хората отправяха своето познание само към висшите светове това, което можете добре да наблюдавате в състоянието на Буда; така, по-късно, хората търсейки една космология, го прочетоха в еволюцията на Земята и бяха посветени в истинските Мистерии на гърците, това, което гръцкият мит разказва често на определени важни именити места; така, след като хората изучиха така Мистериите на небето – Мистериите на Земята в науката, излязла от посвещението, имаме нужда от една модерна наука на посвещението, която да може, така да се каже, да се колебае в ритъм между небето и Земята, която да изпита небето, когато иска да се осведоми за Земята и да пита Земята, когато иска да се осведоми за небето.
към текста >>
70.
ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Когато преди известно време обяснявах това в една открита лекция в Берлин[3], там някой твърдеше, че би било особен
грях
, когато казвам, че науката за духа следва да се разбере със здравия човешки разум, защото - той го изрече като една догма - разумът, който е здрав, той не вижда нищо духовно, а този, който вижда духовното, за него не може да се каже, че е здрав.
Защото това, което е задачата на човека на Земята, не е непосредствено ясновидството. Ясновидството трябва да е налице, за да се открият надсетивните истини. Но това, което е задачата на човека на Земята, е разбирането на надсетивните истини с обикновения здрав човешки разум. Това е изключително важно. Именно него не искат да признаят някои умове на съвремието.
Когато преди известно време обяснявах това в една открита лекция в Берлин[3], там някой твърдеше, че би било особен грях, когато казвам, че науката за духа следва да се разбере със здравия човешки разум, защото - той го изрече като една догма - разумът, който е здрав, той не вижда нищо духовно, а този, който вижда духовното, за него не може да се каже, че е здрав.
Това наистина се каза като критика. Тези неща са много характерни, защото не засягат нищо друго освен когато хората казват: «Който твърди нещо духовно, има болен разум.» Не е необходимо човек да се издигне до по-голяма мъдрост, освен до тази. Но тази мъдрост за съжаление днес е много разпространена. Така ще разберете колко е вярно казваното винаги от мен, че днес е настъпило времето, когато човечеството зависи от това да приеме духовното, да го усвои, да живее с него. Затова не би следвало само теоретично да учим антропософската наука за духа, а да ни е ясно, че тези, които изучават науката за духа, трябва да осъзнават, че следва да образуват ядрото в човечеството, което все повече и повече ще се разраства и че може да бъде изцяло човек този, който осъзнава своята взаимовръзка с духовното.
към текста >>
71.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
А това, което имаме днес като вътрешно преживяване на минора, това човекът в Лемурийското време е възприемал като израз на необичайната скръб на Боговете за възможното изпадане на човека в това, което след това в библейската история е наречено първороден
грях
, което е отпадане на човека от Божествено-духовните, от благите Власти.
Хората от Лемурийския период са преживявали, не можем да кажем: свои радости и страдания, ликуване и униние, а трябва да кажем: хората преживявали тогава в тези интервали, чрез тези особени музикални усещания, бидейки съвсем не в самите себе си, космическите, ликуващи възгласи на Боговете и техните космически жални викове. И ние можем да се огледаме в тази земна, действително преживяна епоха, по време на която е било навън, можем да кажем, изявявало се е във Вселената това, което сега човек преживява при мажора и минора. Това, което той сега преживява вътрешно, тогава се е изявявало външно, в цялата Вселена. Това, което днес го вълнува във вътрешните му преживявания, в неговата душа, това той е усещал при излизането си от своето физическо тяло навън като преживяване на Боговете във Вселената. Това, което можем да охарактеризираме днес като вътрешно преживяване на мажора, това той възприемал при своето излизане от тялото си навън като космическо ликуващо пеене, като космическа ликуваща музика на Боговете, като израз на тяхната радост от творческото съзидание на космоса.
А това, което имаме днес като вътрешно преживяване на минора, това човекът в Лемурийското време е възприемал като израз на необичайната скръб на Боговете за възможното изпадане на човека в това, което след това в библейската история е наречено първороден грях, което е отпадане на човека от Божествено-духовните, от благите Власти.
И това е, което ни се явява като отзвук от тези чудесни познания на древните мистерии, преминали непосредствено в художествените образи, като при това ни се дават не абстрактни съобщения за това, че хората са попаднали някога под луциферическо и ариманическо изкушение и съблазън и са научили при това едно или друго; но ние преживяваме това, как хората в прадревните земни времена са слушали музиката на Боговете, тяхното ликуване в космоса от радостта от сътворяването на света, а така също това, как те пророчески са провидяли отпадането на хората от Божествено-духовните Власти, и как това тяхно прозрение се е изразило в космически стенания. Такова художествено постигане на това, което впоследствие е приемало все повече интелектуални форми, е произтичало от древните мистерии. И от това ние можем да получим дълбокото убеждение, че познанието, изкуството и религията произхождат от един и същи източник. И от това у нас трябва да възникне убеждението, че ние трябва да се върнем към такова душевно устройство, което възниква, когато душата цялата е развълнувана от религиозното и пронизана от художественото; към това душевно устройство, което отново дълбоко ще разбере и претвори в живота това, което още Гьоте е подразбирал в следващите думи: «Прекрасното е манифестация на тайните закони на природата, които без това проявление, биха останали завинаги скрити». Тайната на развитието на човечеството вътре в земното битие и във връзка с образуването на Земята, ни издава вече вътрешното единство на всичко това, което човек, познаващ религиозно и художествено, трябва да направи съвместно с целия свят, за да може, съвместно с този свят, да преживее своето пълно разкриване.
към текста >>
72.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 01.03. 1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Този начин да получи едно физическо тяло, за човека е последствие от наследствения
грях
.
Само в днешно време, когато моралността въобще не се включва в мировия ред, а се счита само като човешка условност, такива въпроси не се задават. По-старите светогледи са задавали тези въпроси и даже са си отговаряли на тях. Тези по-стари светогледи са казвали: - Първоначално човекът е имал заложбите да се появи на Земята по такъв начин, че да може да образува своето физическо тяло от вещества на Земята по същия начин, както привлича своето етерно тяло от всеобщото космическо етерно вещество. Но човекът е попаднал под влиянията на Луцифер и на Ариман, и чрез това е изгубил способността да изгражда своето физическо тяло от силите на собственото си същество. Ето защо той трябва да получи това тяло по наследство.
Този начин да получи едно физическо тяло, за човека е последствие от наследствения грях.
Това са казвали по-стари светогледи, това е същинското основно значение на наследствения грях, - необходимостта човек да се постави в наследствеността. За нашата епоха отново трябва да бъдат създадени понятията; първо за да бъдат взети сериозно такива въпроси и второ, за да се намерят отговори на тези въпроси. Наистина в своето земно развитие човекът не е останал достатъчно силен, както е бил първоначално заложен, преди върху него да бъдат упражнени влиянията на Луцифер и Ариман. И така човекът е заставен да изгради своето физическо тяло не сам веднага при неговото влизане в земните отношения, а се нуждае именно от един модел, онзи модел, който израства през първите 7 години от неговия живот на Земята. Тъй като той се ориентира по този модел, естествено е, че повече или по-малко ще остане нещо от този модел и през по-късния живот.
към текста >>
Това са казвали по-стари светогледи, това е същинското основно значение на наследствения
грях
, - необходимостта човек да се постави в наследствеността.
По-старите светогледи са задавали тези въпроси и даже са си отговаряли на тях. Тези по-стари светогледи са казвали: - Първоначално човекът е имал заложбите да се появи на Земята по такъв начин, че да може да образува своето физическо тяло от вещества на Земята по същия начин, както привлича своето етерно тяло от всеобщото космическо етерно вещество. Но човекът е попаднал под влиянията на Луцифер и на Ариман, и чрез това е изгубил способността да изгражда своето физическо тяло от силите на собственото си същество. Ето защо той трябва да получи това тяло по наследство. Този начин да получи едно физическо тяло, за човека е последствие от наследствения грях.
Това са казвали по-стари светогледи, това е същинското основно значение на наследствения грях, - необходимостта човек да се постави в наследствеността.
За нашата епоха отново трябва да бъдат създадени понятията; първо за да бъдат взети сериозно такива въпроси и второ, за да се намерят отговори на тези въпроси. Наистина в своето земно развитие човекът не е останал достатъчно силен, както е бил първоначално заложен, преди върху него да бъдат упражнени влиянията на Луцифер и Ариман. И така човекът е заставен да изгради своето физическо тяло не сам веднага при неговото влизане в земните отношения, а се нуждае именно от един модел, онзи модел, който израства през първите 7 години от неговия живот на Земята. Тъй като той се ориентира по този модел, естествено е, че повече или по-малко ще остане нещо от този модел и през по-късния живот. Онзи, който, като работещ върху себе си човек, е напълно зависим от модела, той ще забрави, ако мога така да кажа, това, което е донесъл със себе си, идвайки на Земята и ще се насочи изцяло към модела.
към текста >>
73.
Съдържание
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Подчертаване основния характер на същността на древните мистерии особено на учението за първичния
грях
в свръхсетивната учебна школа и указание за една нова същност на мистериите, която държи сметка за цялата интелигентност на човека.
Сега човекът-глава /умственият човек/ трябва отново да стане човек-сърце чрез одухотворяване на интелекта. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г. Предпоследното господство на Михаил, неговият космополитен отпечатък в целта му: въпреки грехопадението човекът може да се издигне до Бога. От 8-мо, 9-то столетие насам управлението на интелигентността е преминало от ръцете на Михаил в ръцете на хората. Борба на схоластиците срещу мохамеданските последователи на Аристотел.
Подчертаване основния характер на същността на древните мистерии особено на учението за първичния грях в свръхсетивната учебна школа и указание за една нова същност на мистериите, която държи сметка за цялата интелигентност на човека.
В древните мистерии от времето на Александър Велики съществуваше една атмосфера на обезсърчаване, която намираше израз в чувството: човекът вече може да намери достъп до духовния свят. Това беше времето на великото изпитание. Словото на Михаил е: човекът може да стигне на Земята до схващането за божественото в свободна от греха форма. Особеният нюанс на сегашното време, в което интелигентността може да стане притежание на хората, е да долови, че хората трябва да се освободят от целта на Ариман, който се стреми да ги обсеби. Задачата на антропософа е да има едно чувство за това, че Космосът се намира днес в тази борба на Ариман против михаелизма.
към текста >>
74.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Те чувстваха, че в него може да царува доброто и злото, че от дълбините на духовното говорят добри и зли духове, че добрите духове искат само да повдигнат невинността на природата по-високо, да я запазят, а злите духове предават на невинността виновност и
грях
.
Човекът възприемаше още нещо като жив Христов принцип насреща на природните процеси и природните сили. Защото с възприемането на природата по такъв начин, беше свързано съзерцанието на човека, възприемащ в нея едно духовно творчество и дейност. Това, което хората чувстваха като духовно творчество и дейност, и което витаеше над всички растения и животни като преобразяващи се в себе си духовни форми, можеше накратко да бъде предадено от безпристрастно чувстващият го човек с думите: - Това е невинността на природното битие. - Да, мои мили приятели, това, което духовно можеше да се вижда, хората го наричаха именно невинност, девственост в царуването на природата и говореха за девствената духовност в творчеството на природата. Но това, което чувстваха вътрешно, когато се събуждаха, беше, че от заспиването до събуждането те са били в един свят на ясно звучаща духовност.
Те чувстваха, че в него може да царува доброто и злото, че от дълбините на духовното говорят добри и зли духове, че добрите духове искат само да повдигнат невинността на природата по-високо, да я запазят, а злите духове предават на невинността виновност и грях.
Навсякъде, където живееха такива християни, те чувстваха царуването на доброто и злото именно поради обстоятелството, че в спящото състояние астралното тяло не беше всмукано от аза на човека. Не всички, които в онези времена се наричаха християни или стояха по някакъв начин близо до християнството, имаха тази душевна нагласа. Но имаше голям брой хора, които живееха в южните и средни области на Европа, които казваха: - Да, моето вътрешно същество, което се проявява самостоятелно между заспиването и събуждането, принадлежи на областта на един добър и на областта на един лош свят. И те много, много размишляваха върху дълбочината на силите, които предизвикват доброто и злото в човешката душа. Пребиваването на човешката душа в един свят, в който помежду си се борят добрите и злите същества, добрите и злите сили, се чувстваше като нещо тежко за човека.
към текста >>
Кои са седемте главни
грях
а?
И от това се създаде потребността учението за духовния свят да бъде дадено под формата на диалог с въпроси и отговори. Когато се задаваше въпросът - въпросите винаги имат нещо сугестивно в себе си: - Какво е кръщението? - съответният човек биваше подготвен да даде определен отговор, или: - Какво е конфирмацията? Какво е Светият-Дух? Какво представлява смъртта?
Кои са седемте главни гряха?
– Със създаването на тази игра на въпроси и отговори, се замества самопонятното елементарно слушане. И в това време, първо за онези хора, които постъпваха в такива училища, в които това можеше да се извърши, се роди катехизисът - изучаването чрез въпроси и отговори на онова, което може да се каже за духовния свят. Виждате ли, ние трябва да насочваме поглед към такива събития. Когато гледаха надолу към Земята, душите, които се намираха горе в духовния свят виждаха това особено ясно: - При хората трябва да дойде нещо, което не сме познавали и не ни е интересувало! Това, че долу на Земята се роди катехизисът, създаде в тези души мощно впечатление.
към текста >>
75.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Една известна, добра версия на това учение се намира например при Сен-Мартен[1] в «Непознатият философ», който преподава на своите ученици, че преди да започне развитието на земните хора, човекът се е намирал на определена висота и че е слязъл от тази висота чрез първичния
грях
, който Сен-Мартен нарича «космическо прелюбодеяние».
Онова, което можах да опиша пред вас като един отблясък, характеризирайки същността на древните мистерии, беше описано в тази свръхсетивна школа по един величествен нагледен начин не в свръхсетивни имагинации, които дойдоха едва в началото на 19-ия век, а в свръхсетивните инспирации. Тогава обаче вниманието се насочваше към бъдещето, към това, което трябваше да стане нова същност на мистериите, към всичко онова, което не се поемаше като древната мистерийна същност от човека, който на Земята още не притежаваше интелигентност и можеше да изживява свръхсетивните светове само по един съноподобен начин, а към онази мистерийна същност, която трябва да започнем да разбираме в областта на антропософията, която изцяло отговаря на ясната и изпълнена със светлина човешка интелигентност. Но нека навлезем в интимното учение на онази свръхсетивна школа. Тази интимност водеше до познание на това, което се отрази в светогледите на земните хора от древноеврейското време насам и във времето на християнството, от което и днес, когато вече би трябвало да има по-дълбоки разбирания, в по-голяма част от хората се намира само един традиционен отблясък. Това е учението за греха, за грешния човек, който всъщност в изходната точка на човешкото развитие е бил предопределен да не навлезе така дълбоко в материята, както навлезе впоследствие.
Една известна, добра версия на това учение се намира например при Сен-Мартен[1] в «Непознатият философ», който преподава на своите ученици, че преди да започне развитието на земните хора, човекът се е намирал на определена висота и че е слязъл от тази висота чрез първичния грях, който Сен-Мартен нарича «космическо прелюбодеяние».
Чрез първичния грях човекът е слязъл до онова състояние, в което се намира днес. По този начин Сен-Мартен е насочил вниманието към онова, което е съществувало в учението за греха по време на цялото човешко развитие - възгледът, че човекът не стои на онази висота, на която действително можеше да бъде. Всяко учение за наследствения грях с право беше свързвано с възгледа, че човекът е паднал от висотата, на която се е намирал. Тъй като от този възглед са извлечени последствията, по-късно се ражда точно определен нюанс на светогледа, който казва: - След като човекът е станал веднъж греховен – а това означава да слезе, да падне от висотата, на която е стоял първоначално, - той не може да прозре света така, както би могъл да го прозре без грях и както би могъл да го види преди да падне от своята висота. Ето защо човекът вижда света неясно.
към текста >>
Чрез първичния
грях
човекът е слязъл до онова състояние, в което се намира днес.
Тогава обаче вниманието се насочваше към бъдещето, към това, което трябваше да стане нова същност на мистериите, към всичко онова, което не се поемаше като древната мистерийна същност от човека, който на Земята още не притежаваше интелигентност и можеше да изживява свръхсетивните светове само по един съноподобен начин, а към онази мистерийна същност, която трябва да започнем да разбираме в областта на антропософията, която изцяло отговаря на ясната и изпълнена със светлина човешка интелигентност. Но нека навлезем в интимното учение на онази свръхсетивна школа. Тази интимност водеше до познание на това, което се отрази в светогледите на земните хора от древноеврейското време насам и във времето на християнството, от което и днес, когато вече би трябвало да има по-дълбоки разбирания, в по-голяма част от хората се намира само един традиционен отблясък. Това е учението за греха, за грешния човек, който всъщност в изходната точка на човешкото развитие е бил предопределен да не навлезе така дълбоко в материята, както навлезе впоследствие. Една известна, добра версия на това учение се намира например при Сен-Мартен[1] в «Непознатият философ», който преподава на своите ученици, че преди да започне развитието на земните хора, човекът се е намирал на определена висота и че е слязъл от тази висота чрез първичния грях, който Сен-Мартен нарича «космическо прелюбодеяние».
Чрез първичния грях човекът е слязъл до онова състояние, в което се намира днес.
По този начин Сен-Мартен е насочил вниманието към онова, което е съществувало в учението за греха по време на цялото човешко развитие - възгледът, че човекът не стои на онази висота, на която действително можеше да бъде. Всяко учение за наследствения грях с право беше свързвано с възгледа, че човекът е паднал от висотата, на която се е намирал. Тъй като от този възглед са извлечени последствията, по-късно се ражда точно определен нюанс на светогледа, който казва: - След като човекът е станал веднъж греховен – а това означава да слезе, да падне от висотата, на която е стоял първоначално, - той не може да прозре света така, както би могъл да го прозре без грях и както би могъл да го види преди да падне от своята висота. Ето защо човекът вижда света неясно. Той не го вижда в неговия истински облик, а пълен с илюзии и измамни образи.
към текста >>
Всяко учение за наследствения
грях
с право беше свързвано с възгледа, че човекът е паднал от висотата, на която се е намирал.
Тази интимност водеше до познание на това, което се отрази в светогледите на земните хора от древноеврейското време насам и във времето на християнството, от което и днес, когато вече би трябвало да има по-дълбоки разбирания, в по-голяма част от хората се намира само един традиционен отблясък. Това е учението за греха, за грешния човек, който всъщност в изходната точка на човешкото развитие е бил предопределен да не навлезе така дълбоко в материята, както навлезе впоследствие. Една известна, добра версия на това учение се намира например при Сен-Мартен[1] в «Непознатият философ», който преподава на своите ученици, че преди да започне развитието на земните хора, човекът се е намирал на определена висота и че е слязъл от тази висота чрез първичния грях, който Сен-Мартен нарича «космическо прелюбодеяние». Чрез първичния грях човекът е слязъл до онова състояние, в което се намира днес. По този начин Сен-Мартен е насочил вниманието към онова, което е съществувало в учението за греха по време на цялото човешко развитие - възгледът, че човекът не стои на онази висота, на която действително можеше да бъде.
Всяко учение за наследствения грях с право беше свързвано с възгледа, че човекът е паднал от висотата, на която се е намирал.
Тъй като от този възглед са извлечени последствията, по-късно се ражда точно определен нюанс на светогледа, който казва: - След като човекът е станал веднъж греховен – а това означава да слезе, да падне от висотата, на която е стоял първоначално, - той не може да прозре света така, както би могъл да го прозре без грях и както би могъл да го види преди да падне от своята висота. Ето защо човекът вижда света неясно. Той не го вижда в неговия истински облик, а пълен с илюзии и измамни образи. Той вижда именно това, което е вън в природата, но не го вижда с неговите духовни предпоставки, той го вижда в една материална форма, която в действителност не съществува. Това означава, че човекът е грешен според възгледа на древните времена, а също така грешен и днес от гледната точка на традицията.
към текста >>
Тъй като от този възглед са извлечени последствията, по-късно се ражда точно определен нюанс на светогледа, който казва: - След като човекът е станал веднъж греховен – а това означава да слезе, да падне от висотата, на която е стоял първоначално, - той не може да прозре света така, както би могъл да го прозре без
грях
и както би могъл да го види преди да падне от своята висота.
Това е учението за греха, за грешния човек, който всъщност в изходната точка на човешкото развитие е бил предопределен да не навлезе така дълбоко в материята, както навлезе впоследствие. Една известна, добра версия на това учение се намира например при Сен-Мартен[1] в «Непознатият философ», който преподава на своите ученици, че преди да започне развитието на земните хора, човекът се е намирал на определена висота и че е слязъл от тази висота чрез първичния грях, който Сен-Мартен нарича «космическо прелюбодеяние». Чрез първичния грях човекът е слязъл до онова състояние, в което се намира днес. По този начин Сен-Мартен е насочил вниманието към онова, което е съществувало в учението за греха по време на цялото човешко развитие - възгледът, че човекът не стои на онази висота, на която действително можеше да бъде. Всяко учение за наследствения грях с право беше свързвано с възгледа, че човекът е паднал от висотата, на която се е намирал.
Тъй като от този възглед са извлечени последствията, по-късно се ражда точно определен нюанс на светогледа, който казва: - След като човекът е станал веднъж греховен – а това означава да слезе, да падне от висотата, на която е стоял първоначално, - той не може да прозре света така, както би могъл да го прозре без грях и както би могъл да го види преди да падне от своята висота.
Ето защо човекът вижда света неясно. Той не го вижда в неговия истински облик, а пълен с илюзии и измамни образи. Той вижда именно това, което е вън в природата, но не го вижда с неговите духовни предпоставки, той го вижда в една материална форма, която в действителност не съществува. Това означава, че човекът е грешен според възгледа на древните времена, а също така грешен и днес от гледната точка на традицията. И онези, които съхраняваха мистерийната традиция, учеха, че човек не може да вижда, чувства и действа в света така, както би мислил, чувствал и действал, ако не беше станал греховен, ако не беше паднал от висотата, която първоначално му бяха определили ръководещите го богове.
към текста >>
76.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 13. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Вие виждате навсякъде при противниците, че се счита за най-големия
грях
на антропософията, че тя схваща Христос космологически.
Вижте, тук се поражда големият въпрос: Защо се случва това? - За многобройни души се показва, че до това се е дошло по забележителен начин. Разглеждането на голям брой такива личности, каквито описах с двата примера, довеждат назад до първите християнски столетия, където тези личности са преминали през техните значителни предишни животи, в онези християнски столетия, където християнството на Юг, а също вече и в част от средата на Европа придобива такава форма, каквато до голяма степен запазва по-късно за човека; където онази е заглъхнала мистерийна мъдрост, за която показах в моята книга «Християнството като мистичен факт», че от нея е израснало християнството, космическото християнско изживяване, знанието за това, че Христос е слязъл от Слънцето, което е духовно в Космоса и е дошъл на Земята, за да бъде Земята това, което е станала. Това знание, което се разширява от Земята до космическата духовност, това знание беше познато на повечето християни през първото столетие и то заглъхна през четвъртото, петото, шестото и седмото столетие от раждането на Христос. То заглъхна толкова много, че днес се е стигнало толкова далеч - но някога наистина беше започнало, - че най-големият упрек относно разбирането на Христос чрез антропософията се състои в това, че антропософията разбира Христос като едно космическо същество, като едно слънчево същество.
Вие виждате навсякъде при противниците, че се счита за най-големия грях на антропософията, че тя схваща Христос космологически.
Там се казва: - Това е притопляне на онова, което вече е било тук като гностично християнство. - Но хората съвсем не знаят, какво изобщо представлява гностичното християнство. Защото освен малкото, от което отчасти може нещо да се разбере, както Пистис София, гностиката е станала позната на по-късния свят само чрез противниковите книги. Никой всъщност не познава гностиката. Само от книгите на противниците се знае нещо за нея.
към текста >>
Но въпреки това, също и то показва, че се смята за голям
грях
, когато някой си позволи да свърже Христос с духа на Космоса.
Това би било извънредно интересно. По отношение на гностиката хората не можеха да получат нищо друго за външното изследване, освен книгите на противниците. Така че изречението: - Старата гностика се притопля - е безмислица, защото никой, който сам не познава гностиката от нейните книги, които обаче са изгубени, не може да го направи. От произведения, най-често написани от противници, тя не може да се опознае. Нищо друго обаче не е достигнало до по-късното човечество.
Но въпреки това, също и то показва, че се смята за голям грях, когато някой си позволи да свърже Христос с духа на Космоса.
В едно правилно разбиране на Евангелията, всяко изречение трябва да насочи всяка душа към космическото в Христос. Но това постепенно е било изтрито. И във времето, когато най-много е било изтривано, са били най-често инкарнирани онези хора, които, ако днес отново биха дошли, не биха могли да намерят връзката с живота, понеже в тяхната предишна инкарнация, където те също са били умни и разумни, чрез образованието на епохата е било невъзможно да могат да научат нещо за тази взаимовръзка на Земята с духовния живот в Космоса. Понеже в известна степен те така са се носили през живота като че ли Земята е била изцяло затворена в самата себе си и там навън няма нищо друго за гледане, освен физически звезди, те се обръщат при своето прераждане същевременно бленувайки към действащия върху тях реален живот. Така се разглежда съдбата на човека.
към текста >>
77.
7. Седма лекция, 22 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
А от друга страна представителите на религията казват: да се отива нататък е
грях
, това е нахалство от страна на човека.
Защо от една страна учените пречат на човека да проникне зад природата, и защо от друга свещениците го затрудняват да навлезе в тайните за живота на душата? Този въпрос е важен и заслужава внимание, защото ще намирате тези неща все по-близки до ума. Онези, които изграждат светогледа основан на естествената наука, ще бъдат наши противници, защото не желаят духовния свят зад природата да излезе наяве. И свещениците ще ни бъдат противници, защото не желаят да оставят да се разбере реалността на съществото, което се крие зад мисленето, чувстването и волята и преминава от прераждане в прераждане. От една страна учените казват: тук са границите на познанието.
А от друга страна представителите на религията казват: да се отива нататък е грях, това е нахалство от страна на човека.
Утре ще разгледаме доводите, на които са основани твърденията на тези две категории опоненти, и след това ще преминем към други теми.
към текста >>
78.
4. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 15 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
По отношение развитието на човечеството се говори за един наследствен
грях
.
Мюнхен, 15 февруари 1918 година Сетивно свръхсетивното в неговото осъществяване чрез изкуството Само от едно дълбоко разбиране на света и преди всичко от едно дълбоко чувствуване на изкуството Гьоте изказа думите: "комуто природата започва да разкрива нейната явна тайна, той чувствува един неудържим копнеж към нейния най-достоен тълкувател, изкуството". Без да станем чрез това непоетични, можем да прибавим към това изказване едно допълнение: комуто изкуството започва да разкрива своята тайна, той чувствува едно почти неудържимо отвращение против неговия най-недостоен тълкувател, естетично-научното разглеждане. Струва ми се, че не само е подходящо, а е и напълно в смисъл на току що изказания Гьотев възглед, ако за изкуството се говори така, че да се разказват изживяванията, които човек може да има с него, които може би човек е имал често пъти с него, както на драго сърце разказваме преживяванията, които сме имали в живота с един добър приятел, или които още имаме.
По отношение развитието на човечеството се говори за един наследствен грях.
Днес аз не искам да се разпрострирам върху това, дали богатият живот на човечеството, ще се отнася за неговите сянкови страни, се изчерпва, когато по отношение на този общ живот се говори само за един наследствен грях. По отношение на художественото чувствуване и на художественото творчество струва ми се обаче, че е несъмнено необходимо да се говори за два наследствени гряха. А именно струва ми се, че единият наследствен грях в художественото творчество, в художественото наслаждение е този на копирането, на подражанието, на простото предаване на чисто сетивното. А другият наследствен грях ми се струва да е този, да искаме да изразим, да представим, да искаме да изявим чрез изкуството свръхсетивното. Обаче тогава ще бъде много трудно да пристъпим към изкуството творейки или чувствувайки, когато искаме да отхвърлим както сетивното така също и свръхсетивното.
към текста >>
Днес аз не искам да се разпрострирам върху това, дали богатият живот на човечеството, ще се отнася за неговите сянкови страни, се изчерпва, когато по отношение на този общ живот се говори само за един наследствен
грях
.
Сетивно свръхсетивното в неговото осъществяване чрез изкуството Само от едно дълбоко разбиране на света и преди всичко от едно дълбоко чувствуване на изкуството Гьоте изказа думите: "комуто природата започва да разкрива нейната явна тайна, той чувствува един неудържим копнеж към нейния най-достоен тълкувател, изкуството". Без да станем чрез това непоетични, можем да прибавим към това изказване едно допълнение: комуто изкуството започва да разкрива своята тайна, той чувствува едно почти неудържимо отвращение против неговия най-недостоен тълкувател, естетично-научното разглеждане. Струва ми се, че не само е подходящо, а е и напълно в смисъл на току що изказания Гьотев възглед, ако за изкуството се говори така, че да се разказват изживяванията, които човек може да има с него, които може би човек е имал често пъти с него, както на драго сърце разказваме преживяванията, които сме имали в живота с един добър приятел, или които още имаме. По отношение развитието на човечеството се говори за един наследствен грях.
Днес аз не искам да се разпрострирам върху това, дали богатият живот на човечеството, ще се отнася за неговите сянкови страни, се изчерпва, когато по отношение на този общ живот се говори само за един наследствен грях.
По отношение на художественото чувствуване и на художественото творчество струва ми се обаче, че е несъмнено необходимо да се говори за два наследствени гряха. А именно струва ми се, че единият наследствен грях в художественото творчество, в художественото наслаждение е този на копирането, на подражанието, на простото предаване на чисто сетивното. А другият наследствен грях ми се струва да е този, да искаме да изразим, да представим, да искаме да изявим чрез изкуството свръхсетивното. Обаче тогава ще бъде много трудно да пристъпим към изкуството творейки или чувствувайки, когато искаме да отхвърлим както сетивното така също и свръхсетивното. Въпреки всичко струва ми се, че това отговаря на едно здраво човешко чувствуване.
към текста >>
По отношение на художественото чувствуване и на художественото творчество струва ми се обаче, че е несъмнено необходимо да се говори за два наследствени
грях
а.
Само от едно дълбоко разбиране на света и преди всичко от едно дълбоко чувствуване на изкуството Гьоте изказа думите: "комуто природата започва да разкрива нейната явна тайна, той чувствува един неудържим копнеж към нейния най-достоен тълкувател, изкуството". Без да станем чрез това непоетични, можем да прибавим към това изказване едно допълнение: комуто изкуството започва да разкрива своята тайна, той чувствува едно почти неудържимо отвращение против неговия най-недостоен тълкувател, естетично-научното разглеждане. Струва ми се, че не само е подходящо, а е и напълно в смисъл на току що изказания Гьотев възглед, ако за изкуството се говори така, че да се разказват изживяванията, които човек може да има с него, които може би човек е имал често пъти с него, както на драго сърце разказваме преживяванията, които сме имали в живота с един добър приятел, или които още имаме. По отношение развитието на човечеството се говори за един наследствен грях. Днес аз не искам да се разпрострирам върху това, дали богатият живот на човечеството, ще се отнася за неговите сянкови страни, се изчерпва, когато по отношение на този общ живот се говори само за един наследствен грях.
По отношение на художественото чувствуване и на художественото творчество струва ми се обаче, че е несъмнено необходимо да се говори за два наследствени гряха.
А именно струва ми се, че единият наследствен грях в художественото творчество, в художественото наслаждение е този на копирането, на подражанието, на простото предаване на чисто сетивното. А другият наследствен грях ми се струва да е този, да искаме да изразим, да представим, да искаме да изявим чрез изкуството свръхсетивното. Обаче тогава ще бъде много трудно да пристъпим към изкуството творейки или чувствувайки, когато искаме да отхвърлим както сетивното така също и свръхсетивното. Въпреки всичко струва ми се, че това отговаря на едно здраво човешко чувствуване. Който иска да има в изкуството само сетивното, той едва ли ще може да се издигне над един по-тънък илюстративен елемент, който наистина може да се издигне до изкуството, но всъщност не може да даде едно действително изкуство.
към текста >>
А именно струва ми се, че единият наследствен
грях
в художественото творчество, в художественото наслаждение е този на копирането, на подражанието, на простото предаване на чисто сетивното.
Без да станем чрез това непоетични, можем да прибавим към това изказване едно допълнение: комуто изкуството започва да разкрива своята тайна, той чувствува едно почти неудържимо отвращение против неговия най-недостоен тълкувател, естетично-научното разглеждане. Струва ми се, че не само е подходящо, а е и напълно в смисъл на току що изказания Гьотев възглед, ако за изкуството се говори така, че да се разказват изживяванията, които човек може да има с него, които може би човек е имал често пъти с него, както на драго сърце разказваме преживяванията, които сме имали в живота с един добър приятел, или които още имаме. По отношение развитието на човечеството се говори за един наследствен грях. Днес аз не искам да се разпрострирам върху това, дали богатият живот на човечеството, ще се отнася за неговите сянкови страни, се изчерпва, когато по отношение на този общ живот се говори само за един наследствен грях. По отношение на художественото чувствуване и на художественото творчество струва ми се обаче, че е несъмнено необходимо да се говори за два наследствени гряха.
А именно струва ми се, че единият наследствен грях в художественото творчество, в художественото наслаждение е този на копирането, на подражанието, на простото предаване на чисто сетивното.
А другият наследствен грях ми се струва да е този, да искаме да изразим, да представим, да искаме да изявим чрез изкуството свръхсетивното. Обаче тогава ще бъде много трудно да пристъпим към изкуството творейки или чувствувайки, когато искаме да отхвърлим както сетивното така също и свръхсетивното. Въпреки всичко струва ми се, че това отговаря на едно здраво човешко чувствуване. Който иска да има в изкуството само сетивното, той едва ли ще може да се издигне над един по-тънък илюстративен елемент, който наистина може да се издигне до изкуството, но всъщност не може да даде едно действително изкуство. И, както добре можем да кажем, представлява един подивял душевен живот, когато искаме да се успокоим при чисто илюстративния елемент на подражанието на сетивното или на нещо дадено чрез сетивния свят, също така можем да кажем, че представлява един вид обсебване от собствения ум, от собствения разум, когато бихме искали да желаем, щото една идея, нещо чисто духовно да бъде въплътено художествено.
към текста >>
А другият наследствен
грях
ми се струва да е този, да искаме да изразим, да представим, да искаме да изявим чрез изкуството свръхсетивното.
Струва ми се, че не само е подходящо, а е и напълно в смисъл на току що изказания Гьотев възглед, ако за изкуството се говори така, че да се разказват изживяванията, които човек може да има с него, които може би човек е имал често пъти с него, както на драго сърце разказваме преживяванията, които сме имали в живота с един добър приятел, или които още имаме. По отношение развитието на човечеството се говори за един наследствен грях. Днес аз не искам да се разпрострирам върху това, дали богатият живот на човечеството, ще се отнася за неговите сянкови страни, се изчерпва, когато по отношение на този общ живот се говори само за един наследствен грях. По отношение на художественото чувствуване и на художественото творчество струва ми се обаче, че е несъмнено необходимо да се говори за два наследствени гряха. А именно струва ми се, че единият наследствен грях в художественото творчество, в художественото наслаждение е този на копирането, на подражанието, на простото предаване на чисто сетивното.
А другият наследствен грях ми се струва да е този, да искаме да изразим, да представим, да искаме да изявим чрез изкуството свръхсетивното.
Обаче тогава ще бъде много трудно да пристъпим към изкуството творейки или чувствувайки, когато искаме да отхвърлим както сетивното така също и свръхсетивното. Въпреки всичко струва ми се, че това отговаря на едно здраво човешко чувствуване. Който иска да има в изкуството само сетивното, той едва ли ще може да се издигне над един по-тънък илюстративен елемент, който наистина може да се издигне до изкуството, но всъщност не може да даде едно действително изкуство. И, както добре можем да кажем, представлява един подивял душевен живот, когато искаме да се успокоим при чисто илюстративния елемент на подражанието на сетивното или на нещо дадено чрез сетивния свят, също така можем да кажем, че представлява един вид обсебване от собствения ум, от собствения разум, когато бихме искали да желаем, щото една идея, нещо чисто духовно да бъде въплътено художествено. Светогледните поетически съчинения, представянето на светогледи чрез изкуството отговарят на един неразвит вкус, отговарят на едно варваризиране на човешкия чувствен живот.
към текста >>
79.
10. Дорнах, 9 април 1921 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Обаче както е вярно, че човекът трябва да съгреши против такива думи: създавай форми, образи, художнико, а не говори също така вярно е, вярвам аз, че той трябва да изкупи този
грях
, като се стреми постоянно, когато иска да говори върху изкуствата, да създава в говоренето образите и форми.
Когато насочим поглед върху такива две превъзходно художествени натури, каквито са Новалис и Гьоте, тогава ни се разкриват феноменолистично /като феномен, като явление. Бележка на преводача./ от самата действителност, както аз вярвам, тайните на психологията на изкуствата. Шилер е почувствувал това веднъж особено дълбоко, когато гледайки Гьоте е казал: само чрез зората на красивото проникваш ти в страната на познанието. С други думи казано: само чрез художественото вживяване в пълната човешка душа ти се издигаш борейки се горе в областта на сферата, към която се стреми познанието. И това са хубави, вярвам думи на художник, когато се казва: създавайки форми, образи, о художнико, а не говори но това са думи, против които човекът трябва някога да съгреши, защото той е едно говорещо същество.
Обаче както е вярно, че човекът трябва да съгреши против такива думи: създавай форми, образи, художнико, а не говори също така вярно е, вярвам аз, че той трябва да изкупи този грях, като се стреми постоянно, когато иска да говори върху изкуствата, да създава в говоренето образите и форми.
Създавай образи и форми, художнико, не говори; и когато си принуден като човек да говориш върху изкуствата, старай се да говориш създавайки образи, да говориш в образи.
към текста >>
80.
16. ШЕСТАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Разбира се, при такива неща става ясно, че човешкия организъм представлява нещо изключително фино и че хората, поради своята социална ангажираност, много често са принудени да извършват
грях
срещу това, което изисква организма.
Който обаче правилно е вникнал в това състояние, той при мигрена би посочил като най-доброто лечебно средство спокойното отспиване на тази мигрена. Защото всичко онова, което иначе бива прилагано, или което понякога сме принудени да приложим, всичко то всъщност притежава вредно въздействие. Ако при това приложите обикновените, често употребявани алопатични средства, то Вие ще успеете само да упоите този станал чувствителен, нервен апарат, т.е. Вие ще снижите неговата активност. Ако човек получи мигренозен пристъп, да кажем, преди да трябва да излезе на театралната сцена, и ако човек предпочете да си навреди, вместо да не излезе на сцената, тогава това, което казвам, може да бъде наблюдавано особено ясно; упояването на това, което всъщност не би трябвало да бъде упоено.
Разбира се, при такива неща става ясно, че човешкия организъм представлява нещо изключително фино и че хората, поради своята социална ангажираност, много често са принудени да извършват грях срещу това, което изисква организма.
Това се разбира от само себе си, това не бива да бъде пропускано, и понякога сме принудени да приемем някакво увреждане, предизвикано просто поради социалното положение на човека и евентуално да лекуваме последиците, които ще се появят по-късно. Колкото фино е това устройство на човешкото тяло става ясно и когато обективно подходим към терапията с цветовете и със светлина. Тази цветова и светлинна терапия представлява нещо, на което в бъдеще трябва да се обърне повече внимание, отколкото се е правело това в миналото. Необходимо е след това да се занимаем с разликата между същинското цветово въздействие, отнасящо се изцяло към горния човек, и светлинното въздействие, засягащо повече сферата на обективното и отнасящо се повече към целия човек. Ако въведем даден човек в някакво помещение или изложим част от тялото му единствено на обективното въздействие на даден цвят или светлина, т.е.
към текста >>
81.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 13 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
И сега вземете това, което чрез едно последователно развити се изяви малко или повече в последно време, преди психоанализата, аналитичната психология да се бе намесила дилетантски и по един толкова ужасен начин, вземайки точно обратното на това, което преди бе съществувало като възглед: всеки
грях
има своята причина в болестта.
И този възглед е продължавал дълго. Този възглед стигнал до там, че хората започнали да казват: ето тук в човека, в който е залегнало някакво духовно заблуждение или прегрешение, предизвикващо в него появата на болестта, в този човек се намира нещо духовно елементарно, на което мястото му не е в човека – човекът е някакси обособен. В по-древни времена всяка болест е означавала обособеност от нещо духовно като последица от духовното заблуждение или прегрешение, и съобразно това е било подбирано и лечението. То е било на сочено към намиране на средства, с помощта на които това, което поради духовното прегрешение е навлязло в човека под формата на една чужда елементарна духовност, то да бъде отново изведено навън. Този възглед, че човекът може да разбере една болест, ако не знае болестворните причини, този възглед е бил радикален.
И сега вземете това, което чрез едно последователно развити се изяви малко или повече в последно време, преди психоанализата, аналитичната психология да се бе намесила дилетантски и по един толкова ужасен начин, вземайки точно обратното на това, което преди бе съществувало като възглед: всеки грях има своята причина в болестта.
Хората са били убедени, че когато имаме пред себе си престъпник, грешник, при което понятието за грях е било дефинирано доста външно, съобразно държавния кодекс, когато хората са се изправяли пред престъпника или грешника, те са виждали, че след смъртта е било възможно по определен начин да влязат в притежание на неговия мозък, на неговия череп и би могло да бъде изследвано неговото физическо устройство. Хората наистина биха открили дефектите, белезите. И те наистина в много отношения бяха открити, и тук хората напредвали по малко. Упорити, природонаучно образовани личности стигнаха до възгледа, че когато човек е изграден органично по един съвършен начин, тогава той не прегрешава. Той прегрешава, защото навсякъде съществува телесен дефект: грехът идва от болестта.
към текста >>
Хората са били убедени, че когато имаме пред себе си престъпник, грешник, при което понятието за
грях
е било дефинирано доста външно, съобразно държавния кодекс, когато хората са се изправяли пред престъпника или грешника, те са виждали, че след смъртта е било възможно по определен начин да влязат в притежание на неговия мозък, на неговия череп и би могло да бъде изследвано неговото физическо устройство.
Този възглед стигнал до там, че хората започнали да казват: ето тук в човека, в който е залегнало някакво духовно заблуждение или прегрешение, предизвикващо в него появата на болестта, в този човек се намира нещо духовно елементарно, на което мястото му не е в човека – човекът е някакси обособен. В по-древни времена всяка болест е означавала обособеност от нещо духовно като последица от духовното заблуждение или прегрешение, и съобразно това е било подбирано и лечението. То е било на сочено към намиране на средства, с помощта на които това, което поради духовното прегрешение е навлязло в човека под формата на една чужда елементарна духовност, то да бъде отново изведено навън. Този възглед, че човекът може да разбере една болест, ако не знае болестворните причини, този възглед е бил радикален. И сега вземете това, което чрез едно последователно развити се изяви малко или повече в последно време, преди психоанализата, аналитичната психология да се бе намесила дилетантски и по един толкова ужасен начин, вземайки точно обратното на това, което преди бе съществувало като възглед: всеки грях има своята причина в болестта.
Хората са били убедени, че когато имаме пред себе си престъпник, грешник, при което понятието за грях е било дефинирано доста външно, съобразно държавния кодекс, когато хората са се изправяли пред престъпника или грешника, те са виждали, че след смъртта е било възможно по определен начин да влязат в притежание на неговия мозък, на неговия череп и би могло да бъде изследвано неговото физическо устройство.
Хората наистина биха открили дефектите, белезите. И те наистина в много отношения бяха открити, и тук хората напредвали по малко. Упорити, природонаучно образовани личности стигнаха до възгледа, че когато човек е изграден органично по един съвършен начин, тогава той не прегрешава. Той прегрешава, защото навсякъде съществува телесен дефект: грехът идва от болестта. Така върви развитието.
към текста >>
82.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Спрямо съвременната епоха на развитие на човечеството ние няма да можем да видим това, което е могло да бъде видяно ясно в едни по-стари времена благодарение на различните предпоставки в човешката природа, като това, което съществува под формата на погрешно волево направление, погрешен мироглед, погрешни жизнени възгледи, и което в древния смисъл е било определено като "
грях
"; ние няма да можем да видим как това преминава в процеса на разболяване на организма, защото той не се извършва по този непосредствен начин.
Ето защо лекарят всъщност би трябвало да знае, че материализмът представлява външния обрив, израз на едно болестно състояние, и така, лекарски, би трябвало да разглежда ме материализма. От подобно лекарско виждане произлиза и моста, който трябва да бъде хвърлен към пасторското виждане, изхождащо от противоположната страна, пасторското виждане, проникващо в болестните духовни явления на човека, които той формира изхождайки от своите потребности, от своите емоции. Това е случаят и при спиритизма. И стигаме до там, да разберем, че в най-широк смисъл болният живот се стреми да се потопи във Вселената, както и всичко онова в мирогледа, което е болна чрез самото себе си, доколкото почива на волята, т. е. в действителност изживява себе си така, както би трябвало да действува във вътрешността на човека в действително болестотворното състояние.
Спрямо съвременната епоха на развитие на човечеството ние няма да можем да видим това, което е могло да бъде видяно ясно в едни по-стари времена благодарение на различните предпоставки в човешката природа, като това, което съществува под формата на погрешно волево направление, погрешен мироглед, погрешни жизнени възгледи, и което в древния смисъл е било определено като "грях"; ние няма да можем да видим как това преминава в процеса на разболяване на организма, защото той не се извършва по този непосредствен начин.
Ние обръщаме внимание на това само в редки случаи, в отделни случаи, случаи, представляващи междинни стъпала между същинските болести и греха. Те от своя страна отново преминават в състояния, които само граничат с болестното. Но грехът и същинското боледуване, за днешната епоха на развитие те са така поставени, че са разделени едно от друго чрез две инкарнации. Нещата са били така поставени, че в един по-ранни епохи в развитието на човечеството понякога в границите на едно прераждане, под формата на причини и следствие, са могли да бъдат свързани грехът и болестта, които вече, поради напредналия процес на развитие на човечеството, бива разделено от преражданията: грях и болест. Грях в едното прераждане, болест, в другото.
към текста >>
Нещата са били така поставени, че в един по-ранни епохи в развитието на човечеството понякога в границите на едно прераждане, под формата на причини и следствие, са могли да бъдат свързани грехът и болестта, които вече, поради напредналия процес на развитие на човечеството, бива разделено от преражданията:
грях
и болест.
в действителност изживява себе си така, както би трябвало да действува във вътрешността на човека в действително болестотворното състояние. Спрямо съвременната епоха на развитие на човечеството ние няма да можем да видим това, което е могло да бъде видяно ясно в едни по-стари времена благодарение на различните предпоставки в човешката природа, като това, което съществува под формата на погрешно волево направление, погрешен мироглед, погрешни жизнени възгледи, и което в древния смисъл е било определено като "грях"; ние няма да можем да видим как това преминава в процеса на разболяване на организма, защото той не се извършва по този непосредствен начин. Ние обръщаме внимание на това само в редки случаи, в отделни случаи, случаи, представляващи междинни стъпала между същинските болести и греха. Те от своя страна отново преминават в състояния, които само граничат с болестното. Но грехът и същинското боледуване, за днешната епоха на развитие те са така поставени, че са разделени едно от друго чрез две инкарнации.
Нещата са били така поставени, че в един по-ранни епохи в развитието на човечеството понякога в границите на едно прераждане, под формата на причини и следствие, са могли да бъдат свързани грехът и болестта, които вече, поради напредналия процес на развитие на човечеството, бива разделено от преражданията: грях и болест.
Грях в едното прераждане, болест, в другото. Тук започва областта на пастора. Ако просто се придържа към традициите на древните времена пасторът вече не може да говори, че грехът е причина за болестта. Но ако навлезе във възгледа за повтарящите се земни съществувания, тогава той може да говори за това, защото тогава той отново ще говори, изхождайки от истината. Ето защо много неща, които днес в света се говорят върху тези въпроси, вече не са верни, защото те вече не отговарят на фактите.
към текста >>
Грях
в едното прераждане, болест, в другото.
Спрямо съвременната епоха на развитие на човечеството ние няма да можем да видим това, което е могло да бъде видяно ясно в едни по-стари времена благодарение на различните предпоставки в човешката природа, като това, което съществува под формата на погрешно волево направление, погрешен мироглед, погрешни жизнени възгледи, и което в древния смисъл е било определено като "грях"; ние няма да можем да видим как това преминава в процеса на разболяване на организма, защото той не се извършва по този непосредствен начин. Ние обръщаме внимание на това само в редки случаи, в отделни случаи, случаи, представляващи междинни стъпала между същинските болести и греха. Те от своя страна отново преминават в състояния, които само граничат с болестното. Но грехът и същинското боледуване, за днешната епоха на развитие те са така поставени, че са разделени едно от друго чрез две инкарнации. Нещата са били така поставени, че в един по-ранни епохи в развитието на човечеството понякога в границите на едно прераждане, под формата на причини и следствие, са могли да бъдат свързани грехът и болестта, които вече, поради напредналия процес на развитие на човечеството, бива разделено от преражданията: грях и болест.
Грях в едното прераждане, болест, в другото.
Тук започва областта на пастора. Ако просто се придържа към традициите на древните времена пасторът вече не може да говори, че грехът е причина за болестта. Но ако навлезе във възгледа за повтарящите се земни съществувания, тогава той може да говори за това, защото тогава той отново ще говори, изхождайки от истината. Ето защо много неща, които днес в света се говорят върху тези въпроси, вече не са верни, защото те вече не отговарят на фактите. Тези учения произхождат от едно по-старо време, и днес не съществува воля, която да бъде в състояние да преобрази това учение съобразно това, което се изисква в наше време.
към текста >>
83.
6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Не забравих ли аз при изповедта си два или три
грях
а?
Такива явления се явяват особено при дами, които имат по-слаба натура от мъжете, които не приемат модерната наука от строго дисциплинираните литературни трудове, а повече от трудовете на непосветени и дилетанти, които усвояват резултатите на модерното мислене. И когато едно такова запознаване с модерното мислене се пада в периода на настъпващата полова зрялост или този на завършването на половата зрялост, когато такова запознаване става в по-силен размер през този период на половата зрялост, тогава при такива личности се явяват в голям размер такива състояния. Те се състоят в това, че съответната личност трябва да се запитате: но, от къде идва слънцето? И колкото и умни отговори да ни се дават, винаги от един въпрос възниква друг такъв. От къде идва човешкото сърце?
Не забравих ли аз при изповедта си два или три гряха?
Какво се случи, когато приех причастието? Не падна ли тогава няколко трохи от причастния хляб на земята? Не исках ли аз да скрия тук или там едно писмо и не го ли захвърлих настрана? Бих могъл да Ви изброя един пълен, дълъг списък на такива въпроси и Вие бихте видели тогава, че всичко това е твърде подходящо, за да подържа човека в едно постоянно състояние на неприятност. Когато на духовния изследовател се налага да разгледа тези неща, той – бих могъл да кажа – той е напълно сведущ по тях.
към текста >>
84.
Седемнадесета лекция, 17 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Ако сте проследили всичко казано досега, не можете да разглеждате това съзвучие като някакъв
грях
срещу убежденията, който съществуват в науката.
Тогава вместо истинското Слънце, на това място се поставя или междинното Слънце, или средното Слънце, тоест измислени неща. Да, това е така, там се използват тези измислени неща, и трябва постоянно да се въвеждат корекции, за да се получат правилните резултати. Но в тези корекции се съдържа това, което води до истината. Ако вместо да се държим за тези формули и да стигаме до измислени неща, направим формулите подвижни в себе си и след това се опитаме да нарисуваме кривите, тогава вече бихме стигнали до системата, която, макар и схематично, нарисувах тук. И така, виждате, че се опитах преди всичко да придам значение на това, у вас да се появи образ на съзвучието на човешката организация със строежа на космоса.
Ако сте проследили всичко казано досега, не можете да разглеждате това съзвучие като някакъв грях срещу убежденията, който съществуват в науката.
В епохата, когато се е извършил преходът от системата на Птолемей към коперниковия образ на света, се е изменило и цялото тълкуване на връзките между човека и небесните явления. Ако се върнем в древните времена, когато е имало ясна представа относно съзвучието на небесните движения с формата на човека – говорих вече за това преди няколко дни, макар и в друг аспект, – непременно ще намерим нещо, което макар и да е било инстинктивно, бидейки доведено до съзнанието, вече проявява нашия съвременен начин на мислене, на който също трябва на свой ред да оставаме верни, особено ако навлизаме в такава проблемна и рискована област. Собствено, няма никаква разлика между начина, по който обикновено използваме математиката, и как сега използваме качествената математика, която постепенно формирахме, за разглеждане на човека и небесните явления. Но вижте, още по времето, когато е ставал преходът от древната хелиоцентрична система към новата хелиоцентрична система, с това също в развитието на човечеството се е проявил някакъв прелом за познанието, когато вече не е останал никакъв мост между физически-сетивния миров ред, природния миров ред и моралния миров ред. Често съм споменавал в други лекции: в настояще време сме затрупани с такива противоречия[6], че сме принудени да завършим, от една страна, теоретичните представи за природата в някакво първично образуване, и че, следователно, светът се е развил от чисто природни процеси; следователно нашата Земя – и ние в нея – продължава по-нататък по чисто природни закономерности и достига своя край.
към текста >>
85.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Болшинството не получи от това никаква полза, но някои успяха да използват тези сведения; те правеха това, което при никакви обстоятелства човек не трябва да прави, защото това е
грях
срещу човешката свобода.
Дявол да го вземе, тогава ще продаваме повече и нито един човек няма да ни устои! - Брошурата започваше с това, че се даваха следните указания; очите следва да се насочват така, че да се гледа не в очите на другия, а в точката, разположена между очите, върху нея трябва да се съсредоточи погледът; тогава другият човек се магнетизира, попада под влиянието и прави това, което иска магнитизаторът. Търговците на вино доста охотно се хващаха на това. Можеше да се види, че именно в хотелите, където живееха такива агенти, винаги се изпращаха маса такива писма и материали. При повечето от тях търговията не се подобри, затова пък американското общество направи успешна търговия.
Болшинството не получи от това никаква полза, но някои успяха да използват тези сведения; те правеха това, което при никакви обстоятелства човек не трябва да прави, защото това е грях срещу човешката свобода.
Нито един човек няма право да се стреми да получи власт над друг човек по такъв начин! Ако това му е дадено от природата, както на този човек, за когото току-що ви разказах, дори и тогава това би могло при известни обстоятелства да нанесе вреда, но в този случай особеният поглед е даден по природа. Тук възможностите за злоупотреба са по-малки, отколкото при тези, които искат да се научат на това. По време на войната на никого не му беше до тези безумия и всичко това малко по малко затихна. Именно с такива примери може да се демонстрира как хората използват духовното начало, как най-закоравелите материалисти - защото в това участваха основно материалисти, които въпреки това се заеха с такива неща - се обръщаха към духа, ако това им носеше успех.
към текста >>
Характерно за нашето време е това, че макар за свобода да се говори толкова много, против тази свобода се извършва голям
грях
с публичните речи, както устни, така и писмени.
Ако човек говори, знаейки, че това ще се хареса на хората, така той може да въздейства върху тяхното астрално тяло. Хора, които, използвайки подобни методи, искат не да убедят, а да уговорят, използват основно думи и речеви фигури, които се харесват на другите; докато този, който иска да каже истината, не винаги може да каже това, което се харесва на другите. В наше време става главно така, че истината не се харесва на хората. И така, вече по стила, по формата, в която човек съставя изреченията си, може да се види: ако човек пише изреченията си така, че те са логични, че едното логически следва от другото, по този начин той действа на «аза» на другия човек, който е свободен. Ако човек съставя изреченията си така, че те са лишени от логика, а са ориентирани на първо място да угодят на хората, да им се харесат, да предизвикат в тях въжделения, инстинкти, страсти, такъв човек действа на астралното тяло на другите, което е несвободно.
Характерно за нашето време е това, че макар за свобода да се говори толкова много, против тази свобода се извършва голям грях с публичните речи, както устни, така и писмени.
Повсеместно в публичните изказвания се злоупотребява с писането и говоренето. И така, по-добре ще разбирате обикновените житейски ситуации, ако правите разлика между «аз» и астрално тяло, ако различавате, върху «аза» ли се въздейства или върху астралното тяло, ако успеете по-добре да разберете такива явления, като подобряването на почерка преди смъртта или проговарянето на отдавна забравен език, или, когато в резултат на морално влияние, на което човек в течение на живота си не е обръщал внимание, прояжда нещо, което преди не е вкусвал. С такива примери можете да видите доколко «азът» е внедрен във физическото тяло и се разхлабва. Следващ въпрос: Господин докторът последния път говори за арсена. Днес въпросът за опиума става актуален в Швейцария.
към текста >>
86.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма
GA_353 История на човечеството и културните народи
Да се създаде еврейска държава означава по най-опустошителен начин да се съдейства на реакцията, по най-опустошителен начин връщане към реакцията, като по този начин се извършва
грях
срещу всичко, което е необходимо днес в тази област.
Но днес е време да си кажем, че в бъдеще повече няма необходимост културата да се обособява така, да не й се позволява да расте, да не й се дава да се разраства нашироко, за което в продължение на столетия са съдействали евреите. В бъдеще този начин на действие трябва да бъде сменен от силно духовно познание. Тогава пред познанието, пред съзнанието на човека ще се изправи също така и съотношението между единственото Божество[3] и множествеността на духовете. Тогава няма да е нужно в подсъзнанието да се култивира един-единствен народ. Ето защо аз от самото начало намирах за съмнително това, че евреите, не виждайки друг изход, основаха ционисткото движение.
Да се създаде еврейска държава означава по най-опустошителен начин да се съдейства на реакцията, по най-опустошителен начин връщане към реакцията, като по този начин се извършва грях срещу всичко, което е необходимо днес в тази област.
Виждате ли, един доста уважаем ционист, с когото имах дружески отношения, ми изложи веднъж своя идеал: да се отправи в Палестина и да основе там еврейска държава. Самият той активно съдействаше за основаването на такава еврейска държава, съдейства и днес и даже заема в Палестина твърде престижно положение. Аз му казвах: такова нещо днес е несвоевременно. Днес своевременно се явява това, което би привлякло всеки човек, независимо от неговата расова, национална, класова или друга принадлежност. Днес може да се пропагандира само това, към което може да се присъедини всеки човек без разлика.
към текста >>
НАГОРЕ