Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
195
резултата от
125
текста с която и да е от думите за : '
Гръцки
'.
1.
2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
за сериозните
гръцки
философи: „Всеки народ се засрамва, когато се посочва едно тъй чудно идеализирано философско общество като това на старогръцките майстори Талес, Анакси-мандър, Хераклит, Парменид, Анаксагор, Емпедокъл, Демокрит и Сократ.
Като учещи те са това, разбират го много добре и знаят не просто да украсяват и кичат това, което са взаимствали, както правят римляните. Геният подчинява всички полударовити: така персите са пращали пратеници до гръцкия оракул. Как ярко се открояват римляните със своята суха сериозност от гениалните гърци! “ (Съчинения, Том X, стр. 352) И какви хубави думи е намерил през 1873 г.
за сериозните гръцки философи: „Всеки народ се засрамва, когато се посочва едно тъй чудно идеализирано философско общество като това на старогръцките майстори Талес, Анакси-мандър, Хераклит, Парменид, Анаксагор, Емпедокъл, Демокрит и Сократ.
Всички тези майстори са издялани от един камък. Между тяхното мислене и техния характер властва силна необходимост... Така те изграждат това, което Шопенхауер в противоположност на учената република нарича гениална република. Един великан вика към другия през празните интервали на времето и необезпокоявани от пакостливи, шумни джуджета, които пълзят под тях, те продължават своите висши духовни разговори... Подобно на първото преживяване на философията на гръцка почва, санкцията на седемте мъдреци е една ясна и незабравима линия в картината на елинизма. Други народи имат светци, гърците имат мъдреци... Мнението на онези философи за живота и битието изразява много повече, отколкото едно съвременно мнение, защото те имат пред себе си живота в пълната му завършеност и защото при тях чувството на мислителя не се обърква, както при нас, в противоречието на желанието за свобода, красота, величие на живота и на страстта към истина, която пита: каква стойност изобщо има животът? “ (Съчинения, Том X, стр.
към текста >>
7) За Ницше този
гръцки
мъдрец винаги е представлявал един идеал.
Всички тези майстори са издялани от един камък. Между тяхното мислене и техния характер властва силна необходимост... Така те изграждат това, което Шопенхауер в противоположност на учената република нарича гениална република. Един великан вика към другия през празните интервали на времето и необезпокоявани от пакостливи, шумни джуджета, които пълзят под тях, те продължават своите висши духовни разговори... Подобно на първото преживяване на философията на гръцка почва, санкцията на седемте мъдреци е една ясна и незабравима линия в картината на елинизма. Други народи имат светци, гърците имат мъдреци... Мнението на онези философи за живота и битието изразява много повече, отколкото едно съвременно мнение, защото те имат пред себе си живота в пълната му завършеност и защото при тях чувството на мислителя не се обърква, както при нас, в противоречието на желанието за свобода, красота, величие на живота и на страстта към истина, която пита: каква стойност изобщо има животът? “ (Съчинения, Том X, стр.
7) За Ницше този гръцки мъдрец винаги е представлявал един идеал.
Винаги се е стремял с едната страна на същността си да стане като него; с другата обаче той го е отричал. В „Залезът на кумирите“ (1888) (Съчинения, Том VIII, стр. 167) четем описанието на това, което той дължи на римляните: „На гърците не дължа никакви силни сродни впечатления и да го кажа направо, те не могат да бъдат за нас това, което са римляните. Човек не учи от гърците. Тяхната природа е твърде чужда, те са също така твърде променливи, за да действат императивно и „класически“.
към текста >>
2.
3. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ, ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ ДУМИ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Едно осъществяване е за него Рихард Вагнер, в чиято личност, в чието изкуство, в чийто мироглед той вярва, че античният
гръцки
свят се пробужда отново.
Но какви са тези фигури на предсократовата гръцка култура, с които той иска да живее в приятелство? Това са само сенки от далечно минало. А Ницше се стреми към живот, към непосредственото приятелство на трагични хора. Мъртва и аб-страктна остава за него гръцката култура, въпреки целия живот, който фантазията му се опитва да й вдъхне. Гръцките духовни герои остават за него един копнеж.
Едно осъществяване е за него Рихард Вагнер, в чиято личност, в чието изкуство, в чийто мироглед той вярва, че античният гръцки свят се пробужда отново.
Ницше изживява най-щастливите си дни, когато от Базел отива да гостува на Вагнеровата съпружеска двойка в техния имот в Трибшен. Това, което филологът търси в душата си, да вдъхне гръцки въздух, той вярва, че ще го намери в действителност тук. Той може да открие едно лично отношение към свят, който досега е търсил в представата. Може да изживее интимно това, което иначе може да си представи само в мисли. Като своя родина чувства Трибшенската идилия.
към текста >>
Това, което филологът търси в душата си, да вдъхне
гръцки
въздух, той вярва, че ще го намери в действителност тук.
А Ницше се стреми към живот, към непосредственото приятелство на трагични хора. Мъртва и аб-страктна остава за него гръцката култура, въпреки целия живот, който фантазията му се опитва да й вдъхне. Гръцките духовни герои остават за него един копнеж. Едно осъществяване е за него Рихард Вагнер, в чиято личност, в чието изкуство, в чийто мироглед той вярва, че античният гръцки свят се пробужда отново. Ницше изживява най-щастливите си дни, когато от Базел отива да гостува на Вагнеровата съпружеска двойка в техния имот в Трибшен.
Това, което филологът търси в душата си, да вдъхне гръцки въздух, той вярва, че ще го намери в действителност тук.
Той може да открие едно лично отношение към свят, който досега е търсил в представата. Може да изживее интимно това, което иначе може да си представи само в мисли. Като своя родина чувства Трибшенската идилия. Колко показателни са думите, с които описва чувството си във връзка с Вагнер. „Един плодотворен, богат, разтърсващ живот, напълно различен, нечут от посредствените простосмъртни!
към текста >>
3.
МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Със строга логика е изтъкнал този факт философът Ксенофан (575 до 480 година преди Хр.) Знаем, че старите
гръцки
философи са били тясно свързани с мъдростта на Мистериите.
Със строга логика е изтъкнал този факт философът Ксенофан (575 до 480 година преди Хр.) Знаем, че старите гръцки философи са били тясно свързани с мъдростта на Мистериите.
Това може да се докаже особени точно за Хериклит. Ето защо това, което казва Ксенофан трябва да се приеме като принцип на Мистериите. Той гласи:
към текста >>
4.
ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
И няма съмнение, че върху думите на великите
гръцки
философи пада ярка светлина, когато ги осветлим, изхождайки от Мистериите.
Така може да говори за посвещението само този, който сам е поставил своя стремеж към мъдростта в служба на онова настроение, което посвещението създава.
И няма съмнение, че върху думите на великите гръцки философи пада ярка светлина, когато ги осветлим, изхождайки от Мистериите.
към текста >>
Така и само така Хераклит и другите
гръцки
мъдреци са разбирали мисълта за вечността.
Така и само така Хераклит и другите гръцки мъдреци са разбирали мисълта за вечността.
Никога у тях не е ставало дума за едно продължение на земната личност. Нека вземем това, което Емпедокъл (490 430 г. пр. Хр.) мисли. За тези, които считат даденото само като едно чудо, той казва:
към текста >>
5.
МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
От тази гледна точка може да се намери една свързваща нишка, която преминава през различните
гръцки
митове.
От тази гледна точка може да се намери една свързваща нишка, която преминава през различните гръцки митове.
Дванадесетте задачи, които се възлагат на Херкулес, се явяват в една висша светлина, ако помислим, че преди да извърши последната, най-тежката, той бива посветен в елевзинските Мистерии. По поръчка на цар Евристей от Микена, той трябва да доведе кучето на ада, Цербер, от долния свят и отново да го върне там. За да предприеме пътешествието в ада, Херкулес трябва да бъде посветен. Следователно, Мистериите са превеждали човека през смъртта на преходното в долния свят и по този начин, чрез посвещението, са спасявали от загиване неговата вечна същност. Като мист той може да победи смъртта.
към текста >>
6.
БЕЛЕЖКИ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Хр.),
гръцки
философ, циник
Менип от Кадара (около 280 пр.
Хр.), гръцки философ, циник
към текста >>
Хр.),
гръцки
ритор
Елий Аристид (129-189 сл.
Хр.), гръцки ритор
към текста >>
Хр.),
гръцки
автор на трагедии 31 Плутарх (45-125 сл.
Софокьл (496-406 пр.
Хр.), гръцки автор на трагедии 31 Плутарх (45-125 сл.
Хр.), гръцки философ и биограф
към текста >>
Хр.),
гръцки
философ и биограф
Софокьл (496-406 пр. Хр.), гръцки автор на трагедии 31 Плутарх (45-125 сл.
Хр.), гръцки философ и биограф
към текста >>
Хр.) юдейско-
гръцки
философ Давид Фридрих Щраус (1808-1874), теолог
Хераклит от Ефес (около 535-475 пр. Хр.), предсократов философ Филон Александрийски (25 пр. Хр. 50 сл.
Хр.) юдейско-гръцки философ Давид Фридрих Щраус (1808-1874), теолог
към текста >>
Хр.),
гръцки
поет
Пиндар (518-446 пр.
Хр.), гръцки поет
към текста >>
Салустий (4 век сл.Хр.),
гръцки
философ, неоплатоник; да не се смесва с известния римски историк Гай Салустий Крисп (около 86-34 пр.Хр.) Илотин (около 204-270 сл.Хр.),
гръцки
философ в Рим, главен представител на неоплатонизма
А относно специфичния метод да онагледява своите непосредствени опитности в духовния свят с исторически факти и документи, той казва следното в „Моят жизнен път" (Събрани Съчинения №28): „Що се отнася до моите възгледи за християнството, напълно ясно е, че за да стигна до тях в Духовна Наука аз изобщо на съм търсил, не съм и намирал пътища, каквито някои хора ми приписват. Те представят нещата така, сякаш аз комбинирам фрагменти от древните предания; сякаш преработвам гностически и други учения. Обаче това, което е извоювано като духовно познание в „Християнството като мистичен факт", е непосредствено извлечено от самия духовен свят. Аз прибягвах до историческите документи и ги свързвах с моите описания само поради една причина: Да покажа на слушателите по време на лекции и на читателите, държащи дадена книга в ръцете си, пълното съзвучие между видяното от мен в духовния свят и историческите документи. Обаче аз не съм си служил с нищо от тези документи, преди то да е стояло пред мен в духовния свят".
Салустий (4 век сл.Хр.), гръцки философ, неоплатоник; да не се смесва с известния римски историк Гай Салустий Крисп (около 86-34 пр.Хр.) Илотин (около 204-270 сл.Хр.), гръцки философ в Рим, главен представител на неоплатонизма
към текста >>
Омир (8 век пр.Хр.), древен
гръцки
епик
Омир (8 век пр.Хр.), древен гръцки епик
към текста >>
Клеменс от Александрия (около 150-217 сл.Хр.),
гръцки
философ Дионисий Ареопагита: един от членовете на атинския Ареопаг, привлечен към християнството от Павел (Деяния на апостолите 17,34).
Клеменс от Александрия (около 150-217 сл.Хр.), гръцки философ Дионисий Ареопагита: един от членовете на атинския Ареопаг, привлечен към християнството от Павел (Деяния на апостолите 17,34).
Около 500 г. сл.Хр. под негово име в Сирия се появяват християнско-неоплатоническите съчинения „За небесните Йерархии" и „За църковните Йерархии"
към текста >>
7.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
В светогледите на древните
гръцки
философи също откриваме тайните на Посветените, но под формата на понятия и идеи.
Гръцкият храм е „дом на Духа". От неговите форми се носи нещо, което иначе може да възприеме само ясновидецът. Един храм на Зевс или Юпитер е така устроен, че за сетивния поглед представлява едно достойно одеяние на това, което Посветеният в тайните на Зевс вижда с духовните си очи. И така е с всяко от гръцките изкуства. По тайнствени пътища мъдростта на Посветените се вливаше в поети, художници, мислители.
В светогледите на древните гръцки философи също откриваме тайните на Посветените, но под формата на понятия и идеи.
Влиянията от духовния живот, както и тайните на азиатските и африканските светилища се вливаха в тези народи и техните водачи. Великите индийски Учители, учениците на Заратустра, последователите на Хермес, всички те бяха възпитали свои ученици. Едни или други от тях основаха светилища, където древните учения отново оживяха в една нова форма. Това са Мистериите на древността. Там се подготвиха ученици, които можеха да бъдат привеждани в онези състояния на съзнанието, позволяващи съзерцателния достъп в духовния свят.
към текста >>
8.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Обаче чувствано е било това, което сега, поглеждайки назад в миналото към древните
гръцки
мислители, може да бъде изразено ясно.
С това е свързан фактът, че раждането на мислителния живот се съпровождаше с едно разколебаване на душевното чувстване. Това душевно изживяване не трябва да се изпуска изпредвид там, където мислителното разглеждане на света има своето начало. В това начало не би се чувствал един напредък, ако хората не биха вярвали, че с мисълта могат да схванат нещо по-съвършено, отколкото беше постигнато със старото образно изживяване. Напълно самопонятно е, че сред тази степен на развитието на възгледа за света чувството, за което споменахме по-горе, не е било изказано ясно.
Обаче чувствано е било това, което сега, поглеждайки назад в миналото към древните гръцки мислители, може да бъде изразено ясно.
Тогава хората са чувствували: Изживените от непосредствените прадеди образи ни водеха до най-висшата до най-съвършените първични основи. В тези образи се показваха само по-малко съвършени първични основи. Мисълта трябва да се издигне до още по-висши първични основи на света, а вижданите образи само създания на тези първични основи.
към текста >>
В лицето на Анаксимандър се явява една личност, в която от душевното настроение, което преди изброените
гръцки
мислители още има своя темпераментна отсенка, се ражда мисловният живот.
По-свободен от вътрешния живот, отдаден повече на елемента на самата мисъл, се явява Анаксимандър. Той вижда произхода на нещата в един вид миров етер, в една неопределена, безформена същност, в една такава първична същност, която няма никаква граница. Да вземем Зевса на Ферекид, да го съблечем от всичко онова, което още му е присъщо като образност, и ще имаме първичното същество на Анаксимандър: Зевс превърнал се в мисъл.
В лицето на Анаксимандър се явява една личност, в която от душевното настроение, което преди изброените гръцки мислители още има своя темпераментна отсенка, се ражда мисловният живот.
Такава една личност се чувства като душа съединена с живота на мислите и поради това не така срасната с природата, както душата, която не изживява още мисълта самостоятелно. Тя се чувствува свързана с един миров ред, който се намира над природните процеси. Когато Анаксимандър говори за това, че хората са живели първо като риби във влажния елемент и след това са се развили минавайки през формите на животните обитаващи на сушата, за него това означава, че духовният зародиш, като какъвто човекът познава себе си чрез мисълта, е преминал през другите форми само като през по-долни степени, за да си даде накрая формата, която предварително му подхождаше.
към текста >>
По-късни светогледи са произвели нещо друго чрез други психически сили: По-късните мисли като такива се представят винаги така, че в тяхното същинско мисловно съдържание те са съществували вече при някой
гръцки
мислител.
Който проследява това протичане разглеждайки го, той може да стигне до въпроса: Има ли действително изживяване на мисълта силата, да даде на душата всичко онова, до което то я е довело, като я е довело до пълно съзнание за самата себе си? За безпристрастния наблюдател гръцкото изживяване на мисълта има един елемент, който го прави да се яви "съвършено" в най-добрия смисъл. Това е, като че в гръцките мислители силата на мисълта е изработила всичко, което тя крие в самата себе си. Който иска да съди по друг начин, ще забележи при по-точно взиране, че някъде неговото разсъждение крие някаква грешка.
По-късни светогледи са произвели нещо друго чрез други психически сили: По-късните мисли като такива се представят винаги така, че в тяхното същинско мисловно съдържание те са съществували вече при някой гръцки мислител.
Това, което може да бъде мислено, и как човек може да се съмнява в мисленето и в познанието: Всичко това се явява в гръцката култура. И в изявяването на мисълта душата схваща себе си в нейната същност.
към текста >>
9.
МИСЛИТЕЛНИЯТ ЖИВОТ ОТ НАЧАЛОТО НА ХРИСТИЯНСКОТО ЛЕТОБРОЕНЕ ДО ЙОХАНЕС СКОТУС ИЛИ ЕРИГЕНА
GA_18_1 Загадки на философията
Мислите, които възникват при това, са продължаващите да действат
гръцки
мисли.
В тази епоха религиозният начин на мислене тече през развиващите се човешки души; и подбудите на този начин на мислене произтичат образите на света.
Мислите, които възникват при това, са продължаващите да действат гръцки мисли.
Хората приемат тези мисли, преобразуват ги; но те не ги довеждат до никакъв растеж за самите тях. Светогледите възникват като от задния фон на религиозния живот. Това, което живее в тях, не е развиващата се мисъл; това са религиозни импулси, които се стремят да си създадат в постигнатите мисли един израз.
към текста >>
10.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО
GA_18_1 Загадки на философията
Както и да са заставали следващите мислители спрямо откровението: Те не можаха вече да приемат по
гръцки
начин мислителния живот.
Аристотел става за столетия учител на онези, които знаят, как Данте изразява почитта си към Аристотел в Средновековието. Тома Аквински се стреми да разбере по аристотелски начин това, което е човешки разбираемо. Така за него светогледът на Аристотел става ръководител до онази граница, до която човешкият душевен живот може да стигне със своите собствени сили; отвъд тази граница се намира онова, до което в смисъла на Тома гръцкият светоглед не можа да стигне. Следователно за Тома Аквински човешкото мислене се нуждае от една друга светлина, от която то може да бъде осветлено. Той намира тази светлина в откровението.
Както и да са заставали следващите мислители спрямо откровението: Те не можаха вече да приемат по гръцки начин мислителния живот.
За тях не е достатъчно мисленето да разбере света; те предполагат, че трябва да съществува една възможност, да се даде на самото мислене една подкрепяща го основа. Ражда се стремежът, да бъде изследвано отношението на човека към неговата душа. Следователно човекът се вижда като едно същество, което съществува в свой душевен живот. Ако наречем това "нещо" "Азът", можем да кажем, че в по-ново време сред душевния живот се раздвижва съзнанието за "Аза", както в живота на гръцкия светоглед се роди мисълта. Колкото и различни форми да имат стремежите към светоглед в тази епоха, все пак всички те се въртят около изследването на азовата същност.
към текста >>
11.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Но понеже сте роден като германец, тъй като вашият
гръцки
дух е бил захвърлен в това северно творение, не ви оставаше никакъв избор, освен или да замените вашето въображение с това, което действителността поставя пред вас с помощта на вашата мислителна сила, и по този начин да родите един вид от вътре и по рационален път една Гърция".
Върху Кант той пише в 1794 година: "Аз не се плаша да мисля, че законът на изменението, пред който никое човешко и никое божествено творение не намира милост, ще разруши също и формата на Кантовата философия както и всяка друга форма; обаче основите на тази философия няма защо да се страхуват от тази съдба, защото откакто съществува човешкият род и докато съществува един разум, хората мълком са ги признали и са действали напълно според тях". Шилер описва възгледа на Гьоте в едно писмо до него от 23 август 1794 година: "Отдавна вече, макар и от известно разстояние, аз следих хода на вашия Дух и пътя, който вие предначертахте, събуждаше в мене постоянно ново удивление. Вие търсите необходимото в природата, но го търсите по най-трудния път, пред който всеки по-слаб дух би отстъпил. Вие обгръщате цялата природа, за да получите светлината върху отделните неща; в цялостта на нейните видове явления вие търсите обяснителната причина за индивида... Ако бихте се родили като грък, даже само като италианец, и ако още от люлката би ви заобиколила една подбрана природа и едно идеализиращо изкуство, Вашият път би бил безкрайно съкратен, а може би щеше да бъде излишен. Още при първото гледане на нещата вие бихте възприели тогава формата на необходимото и с вашите първи опитности у вас би се развил великият стил.
Но понеже сте роден като германец, тъй като вашият гръцки дух е бил захвърлен в това северно творение, не ви оставаше никакъв избор, освен или да замените вашето въображение с това, което действителността поставя пред вас с помощта на вашата мислителна сила, и по този начин да родите един вид от вътре и по рационален път една Гърция".
към текста >>
Този
гръцки
подход за вземане становище към света на мислите не е вече възможен за човека на по-новото време.
Спиноза иска така да изгради реда на своите мисли, че те да се развиват строго едни от други както членовете на математическата наука. Нищо друго освен мисленето по математически начин не дава здравата основа, върху която в смисъла на Спиноза чувстващият се в духа на новото време човешки Аз знае себе си за сигурен. Така мислеше също още Декарт, от когото Спиноза получи много подбуди. Той трябваше да извлече от съмнението една опора на светогледа. Декарт не можеше да вижда една такава опора само във възприемането на една мисъл в душата.
Този гръцки подход за вземане становище към света на мислите не е вече възможен за човека на по-новото време.
В себесъзнателната душа трябва да се намери нещо, което да подкрепи мисълта. За Декарт и отново за Спиноза това е изпълнението на изискването, съгласно което душата трябва да се отнася към мисълта така, както се отнася в математическия начин на мислене. Когато от съмнението Декарт стига до своето "Аз мисля, следователно съм" и до това, което е свързано с него, той се почувства сигурен във всичко това, защото за него то изглеждаше да има същата яснота, каквато е присъща на математиката. Същото убеждение доведе Спиноза дотам, да си изгради един образ на света, в който всичко действа със строга необходимост, както математическите закони. Единната божествена субстанция, която се развива с математическа закономерност във всички същества на света, позволява на човешкия Аз да важи само тогава, когато този Аз се изгубва напълно в божествената субстанция, когато той оставя неговото събесъзнание да премине в нейното мирово съзнание.
към текста >>
А сега... тъй като вашият
гръцки
дух е бил хвърлен в това северно сътворение, не ви оставаше никакъв избор, освен или сам да станете един северен човек на изкуството или да замените това, което действителността държи пред вашето въображение, с помощта на мислителната сила и по този начин да родите от вътре по рационален път една Гърция".
С изказването, което Шилер прави по отношение на Гьоте в своето писмо от 23 август 1794 година същността на по-новото развитие на светогледите е знаменателно охарактеризирано: "Ако... бихте се родили като един грък и ако още от люлката би ви заобикаляла една подбрана природа и едно идеализиращо изкуство, вашият път би бил направен излишен. Тогава още при първото съзерцаване на нещата вие бихте при ели необходимото и с вашите първи опитности във вас би се развил вашият велик стил.
А сега... тъй като вашият гръцки дух е бил хвърлен в това северно сътворение, не ви оставаше никакъв избор, освен или сам да станете един северен човек на изкуството или да замените това, което действителността държи пред вашето въображение, с помощта на мислителната сила и по този начин да родите от вътре по рационален път една Гърция".
Шилер чувства това разкриват тези негови изречения хода на развитието на душевния живот от гръцката епоха до неговата. В мислителния живот за гръка се разкриваше душевният живот; и той можеше да приеме това разкриване, защото за него мисълта беше едно възприятие, каквото са цветовете или звуците. За по-новия човек тази мисъл е избледняла; той трябва да изживее вътре в душата това, което протъкава света творейки; и все пак за да има невъзприемаемият живот на мислите нагледност, той трябва да бъде изпълнен с въображението. От едно такова въображение, което се чувства едно с творящите сили на природата.
към текста >>
12.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
Още на възраст от три години той е вземал лекции по
гръцки
език, скоро след това е бил обучаван в аритметиката.
Джон Стюарт Мил принадлежи към онзи тип мислители, които са проникнати от чувството: човек не може да бъде достатъчно предпазлив, когато се касае за установяване на това, което в човешкото познание е сигурно и кое е несигурно. Фактът, че още от момчешка възраст той е бил въведен в най-различните клонове на знанието, е оставил своя отпечатък върху неговия дух.
Още на възраст от три години той е вземал лекции по гръцки език, скоро след това е бил обучаван в аритметиката.
От рано се е запознал също и с други области на обучението. Още повече е действала върху него формата на обучението, което неговият баща, известният като мислител Джейз Мил така е устроил, че най-острата логика е станала негова природа. От автобиографията научаваме: "Какво може да се открие чрез мисленето, това моят баща никога не ми казваше, преди да съм изчерпил моите сили, за да открия всичко сам". При един такъв човек нещата, които занимават неговото мислене, трябва да станат в най-истинския смисъл на думата съдба на неговия живот. "Аз никога не съм бил дете, никога не съм играл на крикет; нали е по-добре да се остави природата да върви по своите собствени пътища", казва Дж. Ст.
към текста >>
13.
63. 3. Привидно угасване на духовното познание в ново време
GA_26 Мистерията на Михаил
Когато последните
гръцки
философски школи бяха затворени от императора Юстинян, тогава и последните съхранители на древното знание отпътуваха от областта, върху които сега се развиваше европейската духовност.
За да добием светлина върху този факт, нека хвърлим поглед върху времената, когато гръцката мъдрост трябваше да отстъпи пред християнизираното римлянство.
Когато последните гръцки философски школи бяха затворени от императора Юстинян, тогава и последните съхранители на древното знание отпътуваха от областта, върху които сега се развиваше европейската духовност.
Те намериха прием при Академията от Гондишапур в Азия. Тази Академия беше един от центровете, в който благодарение на делата Александър Велики на Изток бе запазено преданието за древното знание. Това предание живееше там във формата, която Аристотел можа да даде на древното знание.
към текста >>
14.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
Научава стенография и книговезство, допълнително изучава латински и
гръцки
, за да чете в оригинал; занимава се с изоставащите ученици; опознавайки човешката душа, навлиза в практическата психология.
Четенето ѝ внася опора и увереност на мисленето му. Чете я даже в час по история, но най-вече през лятото. Той усеща, че „мисленето може да се развие в сила, която действително да обхване нещата и процесите в света“. Връзката му с учителите по геометрия, математика, химия се усилва, както и със същността на самите предмети. Интересът му към световната история, историята на църквата и религията и на философията нараства през следващите години.
Научава стенография и книговезство, допълнително изучава латински и гръцки, за да чете в оригинал; занимава се с изоставащите ученици; опознавайки човешката душа, навлиза в практическата психология.
Баща му следи живо със своя колега-опонент руско-турската война (1877–1878), заставайки на руската страна.
към текста >>
15.
II. Ученически години
GA_28 Моят жизнен път
Така че си купувах учебници по
гръцки
и латински и в пълно мълчание, паралелно със занятията в реалното училище, си провеждах нещо като гимназиално самообразование.
Часовете му ми създаваха много работа. Защото в пети клас те включваха гръцка и латинска поезия в превод на немски. Едва сега от време на време започвах да изпитвам болезнено съжаление поради факта, че баща ми ме е изпратил не в гимназията, а в реалното училище. Защото усещах колко малко ме докосва своеобразността на гръцкото и латинското изкуство.
Така че си купувах учебници по гръцки и латински и в пълно мълчание, паралелно със занятията в реалното училище, си провеждах нещо като гимназиално самообразование.
То изискваше много време, но даде основание за това, по-късно, макар и извънредно, но затова пък съвсем редовно, да завърша и гимназия. А именно че когато бях във висшето училище във Виена, трябваше да давам страшно много частни уроци. Скоро получих за ученик един гимназист. Обстоятелствата, към които пак ще се върна по-късно, направиха така, че трябваше да ръководя този ученик с помощта на частни уроци по време на почти цялото му гимназиално образование. Преподавах му и по латински и гръцки, така че обучавайки го, трябваше да съпреживея всички детайли на образованието в гимназията.
към текста >>
Преподавах му и по латински и
гръцки
, така че обучавайки го, трябваше да съпреживея всички детайли на образованието в гимназията.
Така че си купувах учебници по гръцки и латински и в пълно мълчание, паралелно със занятията в реалното училище, си провеждах нещо като гимназиално самообразование. То изискваше много време, но даде основание за това, по-късно, макар и извънредно, но затова пък съвсем редовно, да завърша и гимназия. А именно че когато бях във висшето училище във Виена, трябваше да давам страшно много частни уроци. Скоро получих за ученик един гимназист. Обстоятелствата, към които пак ще се върна по-късно, направиха така, че трябваше да ръководя този ученик с помощта на частни уроци по време на почти цялото му гимназиално образование.
Преподавах му и по латински и гръцки, така че обучавайки го, трябваше да съпреживея всички детайли на образованието в гимназията.
към текста >>
16.
VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте
GA_28 Моят жизнен път
Тогава ми се предостави и споменатият по-горе случай да разширя знанията си по
гръцки
и по латински, тъй като трябваше да помагам на това и на още едно момче от семейството да си готвят уроците в гимназиалния курс.
Здравословното му състояние също значително се подобри. Съществуващата хидроцефалия бе овладяна и чувствително отслабна. Можах да направя на родителите предложение да изпратят момчето в общественото училище. Струваше ми се необходимо житейското му развитие да премине в компанията на други момчета. Останах като възпитател в семейството много години и се посветих поспециално на това момче, което винаги направлявах по такъв начин, че обучението му в училище да не пречи на домашните му занимания и те да продължат в духа, в който бяха започнали.
Тогава ми се предостави и споменатият по-горе случай да разширя знанията си по гръцки и по латински, тъй като трябваше да помагам на това и на още едно момче от семейството да си готвят уроците в гимназиалния курс.
към текста >>
17.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Древни
гръцки
писатели постоянно обръщат вниманието върху това, че съществуването на Заратустра трябва да бъде поставено около пет до шест хиляди години преди Троянската война.
Когато насочим поглед върху Заратустра, ние трябва всъщност да обгърнем съвършено отдалечени от нашата епоха времена. Въпреки това някои нови изследвания считат Заратустра за съвременник на Буда и съгласно тези изследвания той е живял преди шест или шест и половина столетия преди явяването на Християнството на Земята. Но тук трябва да отбележим също знаменателния факт, че и проучванията през последните години, проследявайки внимателно всичко, което съществува като предания върху Заратустра, трябваше да стигнат до констатацията, че все пак онази личност, която се крие зад името на Заратустра, на древния основател на персийската религия, трябва да бъде поставена много, много столетия преди Буда.
Древни гръцки писатели постоянно обръщат вниманието върху това, че съществуването на Заратустра трябва да бъде поставено около пет до шест хиляди години преди Троянската война.
От това, което официалното изследване е открило в много области, можем вече да направим извода: официалното историческо изследване трудно ще се реши на това, обаче накрая ще бъде принудено от самите документи да признае това, което гръцката наука, гръцкото предание е запазило върху далечната древност на епохата на Заратустра. Изхождайки от своите предпоставки, Духовната наука също трябва да постави фактически живота на основателя на персийската религия, на Заратустра, в такива далечни минали времена, както са сторили това вече гръцките писатели в древността. Но тогава ние имаме правото да обърнем вниманието на това, че щом Заратустра е живял в света толкова хилядолетия преди идването на Християнството в света, той трябва да се е намирал пред едно съвършено друго човешко съзнание.
към текста >>
Когато даже и древните
гръцки
писатели казват: Най-висшето Божество за да създаде Ормузд, трябваше да създаде и Аримана, за да има една противоположност, то във факта, че Ариман се противопоставя на Ормузд ни е дадено нещо, как една първична сила се противопоставя на друга.
Странно е, как в Заратустризма чрез неговото отдаване на великите явления на макрокосмоса, на външния свят, нещо отстъпва, оттегля се, което във всички или почти във всички други придържащи се повече към мистиката културни течения, също и в нашия материализъм, играе важна роля. Голямата противоположност, големият контраст, който винаги е съществувал в света, е бил схващан така, че като символ за това се е вземала противоположността между половете между мъжкия и женския пол: Така например когато в древните религиозни системи които стоят на мистична почва, на боговете се противопоставят богини за това, което минава през света като противоположността Заратустризма ние имаме чудесното положение, че той се издига над този възглед, за да си представи първичните основи на духовната дейност в един друг образ: в образа на Доброто, на изпълненото със Светлина и на Злото, на Сянкообразното. От тук и неизмеримата девственост на Заратустризма, неговата възвишеност, неговото превъзхождане на всички представи и възгледи, които в наше време отново играят една толкова грозна роля, когато хората вярват, че могат да задълбочат своя възглед за духовния живот.
Когато даже и древните гръцки писатели казват: Най-висшето Божество за да създаде Ормузд, трябваше да създаде и Аримана, за да има една противоположност, то във факта, че Ариман се противопоставя на Ормузд ни е дадено нещо, как една първична сила се противопоставя на друга.
Даже и в Евреизма е изразено казаното за другите религиозни системи, като се счита, че злото е дошло в света чрез жената чрез Ева. В Заратустризма не може да се намери нищо от това, което живее в света като Зло, изразено чрез противопоставянето на половете в света, чрез противоположността на половете. Това, което днес така грозно се е промъкнало чак до ежедневната литература в цялото наше мислене и чувствуване, което погрозява много неща по отношение на главната стойност при болестни и здравни явления и което въпреки това не съдържа главните неща на живота, ще бъде победено, когато противоположността олицетворена в Ормузд и Ариман, която е съвършено друга, която е нещо героично по отношение на еснафската противоположност, ще се вживее като фермент в нашата култура с думите на Заратустра. Нещата в света вървят по своя път и нищо не ще задържи победния ход на възгледа на Заратустра, който постепенно ще се вживее в човечеството.
към текста >>
18.
Митът за Прометей. 7 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Самите титани са синове на древния
гръцки
бог Уран и на съпругата му Гея.
Прометей принадлежи на света на Гръцките митове. Той и неговият брат Епиметей са синове на титана Япет.
Самите титани са синове на древния гръцки бог Уран и на съпругата му Гея.
Уран означава “небе”, а Гея - “земя”. И позволете ми да насоча вниманието ви към факта, че за гърците Уран е същото, което е Варуна за индийците. Така Прометей е титан и един от синовете на Уран, и такъв е също и брат му Епиметей. Кронос (Времето) узурпира трона на своя баща Уран и получава управлението за себе си. Затова той на свой ред е детрониран от своите собствени синове и, заедно с всички титани, е хвърлен в подземния свят.
към текста >>
Но Зевс все още е един от водачите, които не преминаха своето обучение на Земята, той все още е един от безмъртните, каквито фактически бяха всички
гръцки
богове.
Уран означава небе, Гея - Земя. Ако се върнем назад преди средата на третата, на Лемурийската раса, ние не намираме хората такива, каквито ги познаваме, а един човек, наречен в тайната доктрина Адам Кадмон8 - човекът, който е още без пол, който още не принадлежи на Земята, който още не е развил органите си за земно виждане, който още принадлежи на естеството на Уран, на небето. От брака на Уран и Гея възникна човекът, който слезе в материята, и по този начин стъпи във Времето. Кронос (Времето) стана ръководителят на второто поколение богове от средата на Лемурия до началото на Атлантида. Гърците назоваха тези водещи същества - първо Уран, после Кронос и след това Зевс.
Но Зевс все още е един от водачите, които не преминаха своето обучение на Земята, той все още е един от безмъртните, каквито фактически бяха всички гръцки богове.
към текста >>
19.
Митът за аргонавтите. Одисеята. 14 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Днес бих искал да говоря за един много важен мит, също
гръцки
, мит който, като всички митове, може да се интерпретира на множество различни нива.
Днес бих искал да говоря за един много важен мит, също гръцки, мит който, като всички митове, може да се интерпретира на множество различни нива.
Аз ще се постарая да разкрия неговата истинска същност. Но преди да продължим, бих искал да ви въведа в това, което трябва да кажа, с няколко по-теоретични наблюдения.
към текста >>
По-късно гръцкият герой Язон, заедно с най-важните
гръцки
Посветени по онова време, Орфей, Тезей, Херкулес и други, се заели да върнат руното от чуждоземците от Колхида.
Фрикс и Хела трябвало да изстрадат много неща заради своята лоша мащеха. След това тяхната починала майка се явила на Фрикс и го посъветвала да избяга далеч и да вземе със себе си и сестра си. Тя му дала голям овен със златно руно, на чийто гръб те трябвало да прекосят морето. Хела паднала и се удавила в Хелеспонт, но Фрикс стигнал с овена до Колхида. Там той го пожертвал и дал руното му на цар Еет, който го окачил на дъбово дърво пред една пещера.
По-късно гръцкият герой Язон, заедно с най-важните гръцки Посветени по онова време, Орфей, Тезей, Херкулес и други, се заели да върнат руното от чуждоземците от Колхида.
Спечелвайки ръката на най-младата царска дъщеря, Медея, на Язон му било позволено да върне руното обратно в Гърция. Но той първо трябвало да победи два огнедишащи бика. След това трябвало да посее драконови зъби. От драконовите зъби израснали въоръжени хора, които започнали да се бият. С помощта на Медея Язон успял да доведе този конфликт до успешен край.
към текста >>
Ученикът на ранните
гръцки
Мистерии бе пренасян именно в тази фаза от еволюцията.
Какво бе онова, което бе показвано на учениците на Мистериите в Одисеята? Негов израз е самият Одисей. Нека се върнем за момент към средата на Лемурийското време. Тогава човекът бе в състояние на преход от хермафродитност към състояние на половост, в положение на преход от състояние да бъдеш способен да виждаш без външен физически сетивен орган към това да виждаш с физическото око. До средата на Лемурия всеки човек имаше едно око, след това то бе заменено с две външни физически очи.
Ученикът на ранните гръцки Мистерии бе пренасян именно в тази фаза от еволюцията.
Той трябваше да изживее прехода от първата половина на Лемурия към втората половина на Лемурия, във времето от средата на Лемурия до появата на второто око. Циклопите бяха хора от ранно-лемурийско време. Одисей позна тези хора на астрален план. След това време човешките астрални тела бяха потопени в материята, която ставаше по-плътна, по-твърда. После стигаме - така бяха насочвани Посветените - до първите периоди на Атлантида.
към текста >>
20.
Троянската война. 28 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
В самите Мистерии такива събития бяха просто преподавани, и в старите
гръцки
Мистерии - древните Мистерии, далеч предхождащи Елевзинските - този важен момент, началото на четвъртата подраса на петата коренна раса и цялото й значение, беше сред другите неща, изнасяни пред учениците.
Ако разбирате всичко това, вие виждате, че мита за Троя, както и много други, просто се придържа към една истинска световно-историческа последователност. Това е тайната, която Мистериите пазят. Те показват великите събития в историята на света на Посветените от тази възвишена гледна точка.
В самите Мистерии такива събития бяха просто преподавани, и в старите гръцки Мистерии - древните Мистерии, далеч предхождащи Елевзинските - този важен момент, началото на четвъртата подраса на петата коренна раса и цялото й значение, беше сред другите неща, изнасяни пред учениците.
към текста >>
21.
І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание
GA_92 Езотерична космология
Това е посочено в определени
гръцки
митове като този за отвличането на Елена и също в скандинавските и германските митове за Зигфрид и Гудрун.
В стари времена женитбите се извършваха в лоното на същото племе или клан - който бе само разширение на семейството. Понякога дори се венчаваха братя и сестри. По-късно мъжете търсеха своите жени извън клана, извън племето, извън гражданската общност. Любима стана чуждата, непознатата. Любовта - която в някогашните дни играеше само естествена и социална роля - стана лично желание, а женитбата въпрос на свободен избор.
Това е посочено в определени гръцки митове като този за отвличането на Елена и също в скандинавските и германските митове за Зигфрид и Гудрун.
Любовта стана приключение, а жената - завоевание отдалеч.
към текста >>
22.
VІІ. Евангелието на св. Йоан
GA_92 Езотерична космология
Най-великите
гръцки
писатели говореха са тези Мистерии с огромна почит и вдъхновение.
Те се бяха научили да работят върху етерното тяло и бяха "второ-родените", защото можеха да възприемат истината в двоен смисъл: пряко, чрез сън и астрално виждане, и косвено, чрез сетивно възприятие и логика. Посвещението, през което те преминаваха, се извършваше на три степени: живот, смърт и възкресение. Ученикът прекарваше три дни в саркофаг в гробницата на храма. Неговият Дух бе освобождаван от тялото му; но на третия ден, след призива на йерофанта, Духът слизаше отново долу в тялото от космическите пространства на всемирния живот. Човекът бе преобразено, новородено същество.
Най-великите гръцки писатели говореха са тези Мистерии с огромна почит и вдъхновение.
Платон отиде толкова далеч, за да каже, че единствено Посветеният е достоен за името човек. Това древно посвещение имаше своята връхна точка "в Христос". Христос представя кристализиралото посвещение на живота на сетивата. Всичко, което бе виждано свръхсетивно в Древните Мистерии стана, в Христос, исторически факт на физическия план. Смъртта преминавана от древните Посветени бе само частична смърт в етерния свят.
към текста >>
23.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 10.6.1904 г. Контрастът между Каин и Авел.
GA_93 Легендата за храма
Авел е същото, както е "pneuna" на
гръцки
/*5/, което означава "дух" и ако погледнем на това от гледна точка на половост, то показва решително женски характер.
Ала между времената на Адам и на Сет се случва нещо друго. Именно преди преминаването от Адам към Сет двама други бяха родени, които бяха важни представители: Каин и Авел. Те дойдоха в междинен период и представляват един преходен стадий. Те не бяха родени по времето, когато размножаването бе вече взело един подчертан характер на половост. Това можем да разберем от значението на имената Каин и Авел.
Авел е същото, както е "pneuna" на гръцки/*5/, което означава "дух" и ако погледнем на това от гледна точка на половост, то показва решително женски характер.
Каин, от друга страна, буквално означава "мъжкото", така че в Каин и Авел се противопоставят един на друг мъжкият и женският принцип. Все още не на едно органично равнище.
към текста >>
24.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7.10.1904 г. Прометеевата легенда.
GA_93 Легендата за храма
Той е един, който принадлежи към безсмъртните, каквито са всички останали
гръцки
богове.
Когато се върнем назад, отвъд средата на лемурийската епоха, няма да намерим човека под формата, каквато познаваме днес, а като един човек, наречен от окултната наука Адам Кадмон, който все още е безполов и който още не е принадлежал на Земята, който не е развил още органи на зрение за физическо наблюдение, а все още е бил част от Уран, от небесата. Чрез съединението на Уран с Гея бе роден човекът, който слезе в материята и същевременно се включи във времето. Кронос/Времето/ бе водещото същество от втория род богове от средата на лемурийската епоха до началото на Атлантида. Тези водещи същества бяха символизирани от гърците най-напред под името Уран, след това под името Кронос и по-късно Зевс. Зевс обаче е един от онези водачи, които бяха преминали своето обучение другаде, не на Земята.
Той е един, който принадлежи към безсмъртните, каквито са всички останали гръцки богове.
към текста >>
25.
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/.
GA_93 Легендата за храма
Посредством учението за прераждането човек разбира, че онова, което се проявява при всяко ново прераждане, не е личността от всеки отделен земен живот, а причинното тяло, ентелехията*/*Думата ентелехия произхожда от
гръцки
.
В действителност теософията е мъжко-женската мъдрост, мъдростта, еднакво валидна за двата пола.
Посредством учението за прераждането човек разбира, че онова, което се проявява при всяко ново прераждане, не е личността от всеки отделен земен живот, а причинното тяло, ентелехията*/*Думата ентелехия произхожда от гръцки.
При Аристотел тя означава нематериалното, дейното начало, което формира материята и води до съвършенство. При някои виталисти – нематериалното жизнено начало, което направлява развитието на организма отвътре/, която се изгражда и развива безполово. Когато ние осъзнаем това, в нас духовно заживява онова, което е по-висше от сексуалното, което е независимо от причините за конфликта между двете течения. Така теософията е уравновесяващото движение и само то може да доведе до хармония. Едва в теософията човек може да говори за един окултизъм, който се отнася еднакво и до двата пола.
към текста >>
26.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Докато в Индия до времето на египетския култ/*10/ човек се занимаваше със страданието и смъртта на боговете, при великите
гръцки
трагични поети, такива като Есхил, Софокъл и др.
Науката възниква в същото това време, когато мистериите, които аз току-що описах, загубиха своята важност. Вие знаете, че западната философия и наука, истинската наука, е започнала с Талес. Това е времето, когато тя се разви от предишната пълнота на живота на мистериите. Тогава също започна и онова, което в западен смисъл се схваща като изкуство. От мистериите се разви гръцкото драматично изкуство.
Докато в Индия до времето на египетския култ/*10/ човек се занимаваше със страданието и смъртта на боговете, при великите гръцки трагични поети, такива като Есхил, Софокъл и др.
имаме работа с отделни човешки личности, които са образи на великото Божество. Чрез тези образи, учениците на мистериите реконструираха в драмите си мъката, борбата и страдащия Бог, като по този начин показваха Бог на хората, в неговото отражение в човека.
към текста >>
Всичко това се появяваше като сянка в образите на древните
гръцки
трагедии.
Спомнете си как Лесинг изследваше душевните сили на страха и състраданието, които трябва да бъдат възбудени чрез трагедията. Това е доставило материал за множество големи и научни разисквания от Лесинг насам. Тези емоции бяха реално събуждани при мистерийния ученик, когато му беше представян Бог с неговия път през света. Чрез това бяха възбуждани и изтегляни навън страстите, съществуващи дълбоко в човешката душа, подобно на болестта, която доведена до нейната връхна точка чрез високата температура, се изважда навън от човека. Това довеждаше до прочистване, така че човек да бъде в състояние да продължи нататък до прераждането.
Всичко това се появяваше като сянка в образите на древните гръцки трагедии.
Също както науката, така и изкуството се разви от тези древни мистерии.
към текста >>
27.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
/*5/ – Авел е същото като "пневма" на
гръцки
.
/*5/ – Авел е същото като "пневма" на гръцки.
Виж във връзка с това 5-та лекция от "Евангелието на Матей", Рудолф Щайнер.
към текста >>
в. пр. Хр., черпейки от
гръцки
източници и собствените си опитности.
/*7/ – Витрувиес Пилио, царски архитект при Цезар Август, който написва своята 10-томна творба, "За архитектурата", между 16. и 13.
в. пр. Хр., черпейки от гръцки източници и собствените си опитности.
към текста >>
Два труда се появяват от неговото име в края на 5-то столетие в Сирия: "Относно небесните йерархии" и "Относно еклеснастичните йерархии", които са били преведени от
гръцки
на латински в 9-и век от Йоан Скотус Еригена.
/*6/ – Дионисий е споменат в Деянията на Апостолите, гл. 17, стих 34.
Два труда се появяват от неговото име в края на 5-то столетие в Сирия: "Относно небесните йерархии" и "Относно еклеснастичните йерархии", които са били преведени от гръцки на латински в 9-и век от Йоан Скотус Еригена.
към текста >>
28.
І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Това е посочено в определени
гръцки
митове като този за отвличането на Елена и също в скандинавските и германските митове за Зигфрид и Гудрун.
В стари времена женитбите се извършваха в лоното на същото племе или клан който бе само разширение на семейството. Понякога дори се венчаваха братя и сестри. По-късно мъжете търсеха своите жени извън клана, извън племето, извън гражданската общност. Любима стана чуждата, непознатата. Любовта която в някогашните дни играеше само естествена и социална роля стана лично желание, а женитбата въпрос на свободен избор.
Това е посочено в определени гръцки митове като този за отвличането на Елена и също в скандинавските и германските митове за Зигфрид и Гудрун.
Любовта стана приключение, а жената завоевание отдалеч.
към текста >>
29.
VІІ. Евангелието на св. Йоан
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Най-великите
гръцки
писатели говореха са тези Мистерии с огромна почит и вдъхновение.
Те се бяха научили да работят върху етерното тяло и бяха “второ-родените”, защото можеха да възприемат истината в двоен смисъл: пряко, чрез сън и астрално виждане, и косвено, чрез сетивно възприятие и логика. Посвещението, през което те преминаваха, се извършваше на три степени: живот, смърт и възкресение. Ученикът прекарваше три дни в саркофаг в гробницата на храма. Неговият Дух бе освобождаван от тялото му; но на третия ден, след призива на йерофанта, Духът слизаше отново долу в тялото от космическите пространства на всемирния живот. Човекът бе преобразено, новородено същество.
Най-великите гръцки писатели говореха са тези Мистерии с огромна почит и вдъхновение.
Платон отиде толкова далеч, за да каже, че единствено Посветеният е достоен за името човек. Това древно посвещение имаше своята връхна точка “в Христос”. Христос представя кристализиралото посвещение на живота на сетивата. Всичко, което бе виждано свръхсетивно в Древните Мистерии стана, в Христос, исторически факт на физическия план. Смъртта преминавана от древните Посветени бе само частична смърт в етерния свят.
към текста >>
30.
Минало и бъдещо духовно познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Каквото е останало от онова време като прекрасни скулптури, поезия, наука, божествените стихове на Омир, дълбокомислените идеи на Платон, духовното учение на Питагор, всичко се обобщава, когато хвърлим поглед към това, което наричаме
гръцки
мистерии.
За по-добро разбиране ще представя пред душата ви една картина. Нека се върнем далеч назад във времената на гръцката епоха.
Каквото е останало от онова време като прекрасни скулптури, поезия, наука, божествените стихове на Омир, дълбокомислените идеи на Платон, духовното учение на Питагор, всичко се обобщава, когато хвърлим поглед към това, което наричаме гръцки мистерии.
Един мистериен център е бил същевременно училище и храм. Той се е изплъзвал от погледите на онези, които не са можели достойно да приемат истината в душата си, и е приемал само тези, които са се подготвили да пристъпят със свещени чувства към истината. Когато такива хора са били приемани в местата, от които са произлезли всички изкуства, поезия и науки, тогава зрителят, който още не е бил посветен в ясновидската сила, е можел да види в картини – този обаче, чиито дремещи духовни сили вече са били събудени, е виждал в действителност – как Бог слиза в материята, въплътява се в нея и от този момент почива в царствата на природата до Възкресението.
към текста >>
31.
Знаци и символи на Коледния празник
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
79) На
гръцки
означава XQICTOC, Христос, Помазания, според термина иврит Месия.
79) На гръцки означава XQICTOC, Христос, Помазания, според термина иврит Месия.
Употребяваното в Гнозиса и в манихейството наименование XQICTOC, Христос означава: добрия; според Маркион (второто столетие) най-висшия добър Бог за разлика от Демиурга – само справедливия Бог-творец. За разлика от предходните две издания, в третото издание от 1968 г. на специалната брошура «Знаци и символи на Коледния празник» е употребена формата «Chrestos», като Рудолф Щайнер я използва в лекцията от 14-ти декември 1905, включена в «Световната загадка и антропософията», Събр. съч. 54, стр. 243, Но връзката е друга и преразглеждането на текстовите документи показа, че в записките не стои думата «Chrestos».
към текста >>
32.
Биографията на човека във връзка с планетната еволюция
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Древните
гръцки
и римски посветени, които са знаели, че с червената кръв е дадена именно смелостта, агресивността на хората, определят оттам Марс като бог на войната.
Само че трябва да сте наясно, че в окултизма първата и втората половина от земното развитие строго се различава, понеже в първата половина Земята е преминала през Марс. Тогава е била приета възможността да се образува топла червена кръв. Желязното съдържание на Земята произлиза от Марс и включването на желязото в кръвта е във връзка с преминаването през Марс.
Древните гръцки и римски посветени, които са знаели, че с червената кръв е дадена именно смелостта, агресивността на хората, определят оттам Марс като бог на войната.
Имената, които астрономите дават днес на новооткритите звезди, се дължат на произволност. Някога имената са били приемани като нещо, извличано от природата на нещата. Смелата природа на душата е свързана със силите, които Земята дължи на Марс. Така на Марс, като на смелия, са му дали името на бога на войната.
към текста >>
33.
Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
В края на пети век в Сирия се появяват под негово име произведенията: «За небесните йерархии» и «За църковните йерархии», които Скот Еригена в девети век превежда от
гръцки
на латински.
94) Дионисий Ареопагит, Деяния на апостолите: 17, 34, споменат като ученик на Павел.
В края на пети век в Сирия се появяват под негово име произведенията: «За небесните йерархии» и «За църковните йерархии», които Скот Еригена в девети век превежда от гръцки на латински.
На немски са преведени от Й. Г. фон Енгелхард, Зулцбах, 1823; Щорф, Кемптен ,1877; Йозеф Щиглмайер, Кемптен и Мюнхен през 1911 г.; Валтер Трич, Мюнхен-Планег, 1956 г.
към текста >>
34.
Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Втора лекция, Кьолн, 9 юни 1908 г.
GA_98 Природни и духовни същества
Да сравним един
гръцки
храм с модерна сграда.
Ще дадем друг пример как човекът работи в света днес. Да обърнем поглед към четвъртия културен период, към гръцкия храм. Идеята на храма първоначално е произлязла от човешката душа. Идеята на храма почива върху това, което наричаме колона и върху това, което колоната носи. Никога повече не е постигнато сред човечеството, както по онова време, човек да се пренесе в носеното пространство.
Да сравним един гръцки храм с модерна сграда.
Когато колоната става декоративна, тя вече не е истинската колона, която стои сама и наистина носи. Човекът трябва да чувства, че е необходимо колоната да е изградена от правилния материал. Ако боядисаме една колона от желязо, която е тънка и носи същата тежест, както една по-дебела каменна колона, тя ни заблуждава.
към текста >>
Един
гръцки
храм е гръцка пространствена мисъл.
Един гръцки храм е гръцка пространствена мисъл.
Хората ще го разберат, ако биха могли да си представят, че протичат сили отгоре надолу и отдясно наляво. Можем да си представим три нарисувани ангела, носещи се във въздуха, така че знаем, че те се опират един на друг. При древните художници откриваме това чувство за пространството. Днес вече не го откриваме, дори не и при Бьоклин.31 На неговата Пиета има един ангел, при когото имаме чувството, че всеки момент ще падне.
към текста >>
35.
Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства
GA_98 Природни и духовни същества
Защото тези
гръцки
богове не са измислици на народната фантазия, а са реални същества.
Представете си, че във вазата с цветя, която стои тук, на пулта, имаме едно тяло, което в своята форма би съответствало на определени форми на астралното тяло на споменатите висши същества, така те биха имали възможност да се заселят, да обкръжат вазата и да се свържат с нея. Ще видим как тази ваза дава основание да се приближат тук духовни същества, които да я прегърнат с обич и да се чувстват добре, да могат по този начин да слязат в общността на хората. Необходимо е само да създадем подходящите форми, тогава създаваме мостове между нас и такива същества. Хората винаги са го правили през различните времена чрез едно или друго. Така по времето на гръцката култура хората са имали в широк мащаб дарбата да създават възможности за общуване с духовни същества, които са наричали свои богове.
Защото тези гръцки богове не са измислици на народната фантазия, а са реални същества.
Зевс, Атина Палада и т.н. съществуват, имат като най-долна част от своето същество етерното тяло и трябва да се приемат като такива същества.
към текста >>
Един
гръцки
храм е в чистия смисъл на думата художествена пространствена мисъл.
Той не може да схване, че те взаимно се носят и поддържат. Древните, които още са имали живото усещане за съществуващото тогава древно ясновидство, са осъзнавали такива взаимно поддържащи се динамични сили. Съвсем друго е, когато видите такава взаимна зависимост, както например при една от картините на Бьоклин.58 Независимо от всичко чудесно при него, срещу което не може да се каже нищо, се вижда онзи забележителен ангел, за когото, ако сте си запазили живото чувство за пространството, ще чувствате, че той всеки момент трябва да тупне долу. В по-новото време живото чувство за пространството е изгубено. Гърците са го имали като архитектонични, архитектурни представи.
Един гръцки храм е в чистия смисъл на думата художествена пространствена мисъл.
Колоната, която носи това, което е поставено върху нея хоризонтално или е опряно, не е нещо измислено, а нещо, което за този, който има чувство за пространството, стои в пространството и там съвсем не бива да има нещо друго.
към текста >>
36.
Бележки.
GA_98 Природни и духовни същества
44. френски термин за азот, произлиза от
гръцки
: «A» = не, «zoe» = живот.
44. френски термин за азот, произлиза от гръцки: «A» = не, «zoe» = живот.
към текста >>
57. Вулфила, 331-383, готски епископ, превежда Библията от
гръцки
на готски.
57. Вулфила, 331-383, готски епископ, превежда Библията от гръцки на готски.
Преводът е създаден в Никополис ад Иструм в днешна България. Най-старият екземпляр е Codex argenteus Сребърната библия, фрагмент от препис на превода, запазен в Упсала, а други части във Волфенбютел, Милано, Рим и Торино, общо 117 от първоначалните 333 листа. Ръкописът е най-старата известна германска книга, написан на пурпурно цветен пергамент със златни и сребърни букви. Той е бил открит през 16-ти век в абатството Шерден на река Рур, оттам е пренесен в Прага и става притежание на император Рудолф II, през 1648 г. стига до Швеция, после е занесен в Холандия и скоро след това е закупен от шведския канцлер граф де ла Гарди и е дарен на университета в Упсала.
към текста >>
37.
Съдържание
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Архитектура като връзка с етерните тела /
гръцки
храм/, музиката като връзка с астралните тела на висшите духовни същества.
Връзката на човека с духовните същества в изкуството.
Архитектура като връзка с етерните тела /гръцки храм/, музиката като връзка с астралните тела на висшите духовни същества.
Хармонизация и възстановяване на висшите сили на човек по време на сън. Духовните сили в пространството. Беклин и неговата картина "Поета". Гръцкия храм, египетската, римската архитектура, готически събор. Пластиката като изкуство на етерното тяло.
към текста >>
38.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 11. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Такива поводи за духовните същества да се задържат сред хората служат, например, древните
гръцки
храмове, готическите катедрали.
Да, хората отдавна са правили това! Ние трябва да се задълбочим в някои усещания и представи, които можахме да възприемем в последната лекция, ако искаме да си съставим по-ясна представа за това. И така, нека си представим, че тези същества живеят в духовните светове и като че ли простират от там своето етерно тяло. Те нямат физическо тяло, каквото има човек. Но съществува такава физична телесност, посредством която те могат да приведат своето етерно тяло, така да се каже, във връзка са нашата земна сфера, такава земна телесност, която ние можем, така да се каже, да установим на нашата Земя, и която образува свързващата връзка, така че тези същества се спускат със своите етерни тела към тази земна телесност и им се отдава случай да се задържат сред хората.
Такива поводи за духовните същества да се задържат сред хората служат, например, древните гръцки храмове, готическите катедрали.
Когато ние установяваме в нашата земна сфера тези физически действителни форми с техните съотношения на линии и стилове, тези храмове, а също и художествените скулптурни произведения, то ние създаваме за тези същества възможност да се прилепят нежно и да влязат със своите етерни тела във всички тези художествени форми и линии. И изкуството е истинско и действително свързващо звено между човека и духовните светове. Във всички пространствено явяващите се художествени форми, ние имаме на Земята физически телесни образувания, към които се спускат съществата със своите етерни тела.
към текста >>
И целият
гръцки
храм не е нещо различно, от запълване с материя на това, което живее вътре в пространството.
Всички тези различно насочени сили, които човекът явно усеща в пространството, всъщност са реалност, действителност – и от това чувство на пространството се ражда цялото архитектурно изкуство. Истинското автентично архитектурно изкуство произтича не от нещо друго, а от това, че в насочените линии които вече ги има в пространството, се залагат камъни и тухли, и по този начин стават видими, благодарение внасянето на материя, в тази постройка, която идеално, духовно вече се е определила в пространството. В най-чист вид това чувство за пространството е имал гръцкият архитект, който в своя храм във всичките негови форми е изразявал това, което живее в пространството, което можело да се почувства в пространството. Простият факт, че колоната поддържа хоризонтално или наклонено разположените линии на телата, е възпроизводство на съдържащите се в пространството духовни сили.
И целият гръцки храм не е нещо различно, от запълване с материя на това, което живее вътре в пространството.
За това гръцкия храм е чиста архитектонична мисъл, кристализирало пространство. И колко странно да се струва на съвременния човек, гръцкият храм се явява създание от мислите на физическата телесност, дава възможност на тези същества, които гърците почитали като свои богове, наистина да се докоснат със своите етерни тела линиите на посветените на тях здания и да ги обитават. Много повече от обикновена фраза се явяват думите, че гръцкият храм е място където живее бог. За този, който действително чувства тези неща, особеността на гръцкия храм се състои в това, което ние можем да си представим :далече наоколо и в него самия няма нито един човек. Гръцкият храм не се нуждае от човека, който би се взирал в него или би се намирал в него.
към текста >>
39.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Следователно, когато в образованите
гръцки
среди искали да говорят за нещо възвишено, говорели за Логоса, а Йоан е следвал техния пример.
Другите евангелисти, които се обръщат към обикновения човешки ум, не се изразяват толкова философски. Казва се по-нататък, че авторът на Йоановото Евангелие е бил човек с гръцко образование и се посочва как гърците имали един писател, Филон Александрийски, който също говори за Логоса.
Следователно, когато в образованите гръцки среди искали да говорят за нещо възвишено, говорели за Логоса, а Йоан е следвал техния пример.
И така, това се приема като доказателство, че авторът на Йоановото Евангелие не черпи от онези източници, от които черпят другите евангелисти, а се оставя
към текста >>
40.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
На
гръцки
думата “еремит” означава “самотният”.
Точно тези думи са записани в Евангелието: “Аз съм гласът на викащия в усамотение! ” Буквално така е записано там - “в усамотение”, svrn врпм-ю.
На гръцки думата “еремит” означава “самотният”.
И сега ще разберете, че по-правилно е да се казва: “Аз съм гласът на викащия в усамотение”, отколкото: “Аз съм гласът на викащия в пустинята”. Ние ще разберем първите изречения от Евангелието на Йоан много по-добре, ако не изпускаме от погледа си характеристиката, която Йоан сам прави на себе си. Защо Йоан Кръстител нарича себе си “гласът на викащия в усамотение”?
към текста >>
На
гръцки
език “пълнота” се нарича “плерома”.
И сега идва ред на многозначителните думи: “Защото от Неговата пълнота всички ние приехме благодат връз благодат” (1, 16). Много хора, наричайки се християни, минават покрай думата “пълнота”, без да вникват в нейния дълбок и точен смисъл.
На гръцки език “пълнота” се нарича “плерома”.
И в Евангелието на Йоан е записано: “Защото от “плерома” всички ние приехме благодат връз благодат! ” Вече казах: всяка дума от Евангелието на Йоан, ако изобщо искаме да я разберем, трябва да бъде претеглена като на златарска везна. Защото, какво всъщност означава “плерома”, “пълнота”? В тази дума може да вникне само този, който знае, че в древните Мистерии под “плерома” или “пълнота” се е разбирало нещо съвсем определено. Защото тогава вече се проповядваше учението, според което едно от духовните Същества, наречени Елохими, постигнали своята божествена степен по време на Старата Луна, се отдели от останалите: Един от Елохимите остана на Луната и оттам отразяваше към Земята силата на Любовта, докато човеците узреят достатъчно за Светлината на другите шест.Елохими.
към текста >>
41.
ОСМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
И нима, когато преминаваме от гръцката култура в римската и виждаме образите на великия римски свят, те не са сякаш самите
гръцки
Богове, слезли от своите пиедестали и наметнали своите тоги?
Човекът продължава да “слиза” и да обхваща материята, стигайки до бракосъчетанието между Майя и Духа. Този е моментът, когато човекът стига и до разбирането на личността. Вие ще се съгласите, че това беше и времето, когато той може да схване Бога като лично явление; времето, когато Духът, принадлежащ на Земята, напредва към личността. Ето как в средната следатлантска култура, в гръко-римската културна епоха, самият Бог се явява като човек, като отделна личност. Като един чуден образ застава пред нас всичко, което човекът на гръцкото изкуство създава по свое подобие.
И нима, когато преминаваме от гръцката култура в римската и виждаме образите на великия римски свят, те не са сякаш самите гръцки Богове, слезли от своите пиедестали и наметнали своите тоги?
Нима това не се вижда съвсем ясно?
към текста >>
42.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
А това означава, че пространствената идея се възприема по друг, а не по
гръцки
маниер.
Малцина са усетили по-късно пространствената идея така, както гърците. Впрочем имаше и хора, които все пак можеха да усещат пространствената идея, но от гледна точка на живописта. Вгледайте се в пространството на Сикстинската капела, застанете откъм задната стена, където се намира величествената картина на “Страшния съд” и погледнете нагоре: тогава ще установите, как задната стена просто политва нагоре. Тя политва стремително към висините, защото художникът е усетил пространствената идея не така абстрактно, както другите хора. Ето защо тази стена стои толкова чудесно там, в ъгъла.
А това означава, че пространствената идея се възприема по друг, а не по гръцки маниер.
Съществува един художествен усет, който вниква в пространството и в неговите скрити, тайни измерения. Да усещаш архитектонично, не означава да имаш точна оптична преценка, а нещо много повече. Днешният човек е склонен да мисли, че “ляво” и “дясно” са напълно еднакви, както и “горе” и “долу”, “отпред” и “отзад”. Нека да си представим картина, на която висят три, четири или пет Ангели. Те могат да бъдат нарисувани така, че с право да създават усещането, как всеки миг биха могли да се сгромолясат.
към текста >>
43.
Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Един
гръцки
храм създаваше впечатление, като че ли пространството поражда самото себе си от своите собствени линии.
Един гръцки храм създаваше впечатление, като че ли пространството поражда самото себе си от своите собствени линии.
Последицата от това беше, че божествените Същества, които гъркът като ясновидец познаваше, и заради които всъщност беше издиган храмът, действително се спускаха долу в храма, действително се чувствуваха уютно в него. И наистина: Атина Палада, Зевс и т.н. действително присъствуваха в храмовете; те имаха своите тела, своите материални тела в тези храмове. Но понеже такива Същества могат да се въплътят само до степента на етерното тяло, в тези храмове те намираха едно истинско обиталище във физическия свят. Един такъв храм можеше да стане тяхно физическо тяло, защото в този храм тяхното етерно тяло се чувствуваше уютно.
към текста >>
Един
гръцки
храм е съвършен, дори и нито един човек да не се моли вътре в него.
Който разбира гръцкия храм, знае, че той не се различава съществено от една готическа катедрала. Това не е критика срещу готическото строително изкуство, понеже готическата катедрала също е едно забележително произведение на изкуството. Обаче онзи, който вниква в нещата, лесно може да си представи, че гръцкият храм - макар и да се издига някъде напълно самотен, без нито един жив човек наоколо - представлява нещо цялостно.
Един гръцки храм е съвършен, дори и нито един човек да не се моли вътре в него.
Той не е празен и лишен от душевни качества, защото в него е Богът, в него обитава Богът.
към текста >>
44.
4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Нека разгледаме този стих в оригиналния
гръцки
текст:
Нека вземем 2-ра глава от Евангелието на Лука, 52-ри стих; несъмнено, така както този стих е обикновено предаден, той не съдържа това, което току що ви казах. Там се казва: "И Исус растеше в мъдрост, възраст и благодат пред Бога и пред человеците". Да ни се казва, че той растеше в мъдрост, все пак това има известен смисъл. Но да ни се казва като едно важно събитие, че той растеше на възраст, това ние вече не можем да разберем, защо то не е необходимо да се изтъква такъв факт. А това значи, че тук ние се намираме пред един скрит смисъл.
Нека разгледаме този стих в оригиналния гръцки текст:
към текста >>
45.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Прочетете оригиналния
гръцки
текст.
Невъзможно е да приемем такива думи; ние си представяме отношенията на Исуса от Назарет с неговата майка като идеал на любовта и въпреки това той да си послужи с такива изрази! Но в действителност, не това е било казано.
Прочетете оригиналния гръцки текст.
Там не ще намерите нищо друго освен тези прости думи, чрез които Исус загатва за една тайна: "О, жено, това преминава от мене към тебе! " Тук той загатва за онази ефирна сила, която преминава от една душа към друга и която от него се предава на неговата майка. А именно от тази сила има той нужда в този момент. В този момент той не може да извърши висши "знамения"; за това е необходимо неговото време да узрее. Той казва: "Моето време не е дошло още, времето, когато ще мога да действувам чрез моята собствена сила." Магнетическата връзка, която преминава от душата на Исуса от Назарет към тази на неговата майка, тази връзка е необходима още: О, жено, това преминава от мене към тебе.
към текста >>
46.
5. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Искаме да се върнем към онази личност, която в известно отношение е предхождала другите
гръцки
мъдреци, а именно към Ферекид от Сирос.
А сега, след като извикахме пред погледа на душата си така да се каже една малка глава от обширната Духовна наука, да се постараем да започнем от някъде, за да видим, как това, което днес можем да установим чрез свръхсетивното изследване, е живяло в минали времена. Несъмнено, бихме могли да приложим и някой друг метод; но за настоящия цикъл от сказки да приложим този метод, като сравним това, което можем да намерим без исторически документи, с онова, което ни е било предадено чрез този или онзи документ. Нека не отиваме твърде далече в миналото, а да се върнем назад към една историческа личност, която е живяла относително в древните времена на духовното развитие на Гърция, към онази личност, за която външно исторически не се знае даже, колко години е живяла.
Искаме да се върнем към онази личност, която в известно отношение е предхождала другите гръцки мъдреци, а именно към Ферекид от Сирос.
Той е живял през онази епоха на духовното развитие на Гърция, която се нарича епоха на седемте мъдреци, която следователно предхожда всичко, което иначе ни се съобщава исторически от гръцката философия. Външната история разказва само малко за този Ферекид от Сирос. Но доста е интересно да се запознаем с това, което се разказва за него. Между другото той се счита и като учител на Питагорас. На него могат да се припишат много от ученията, които намирате у Хераклит, у Платон, у по-късните мъдреци.
към текста >>
Това беше един вид оплодяване на Земята в нейното хаотично състояние: следователно, за да говорим с древния
гръцки
мъдрец: стана едно оплодяване на Хтон чрез Зевс.
Но в древни времена такива не ща не се разказвали с такива сухи, брутални понятия както днес, а са употребявали цветисти представи за това, което са виждали и познавали духом. И Ферекид от Сирос казвал: Хтон стана Геа, стана Земя, стана това, което днес се нарича Земя, благодарение на това, че Зевс и даде почетния подарък и чрез това я облече с дреха. Това са прекрасните думи за онова развитие, което аз ви изложих накратко с малко думи. Земята стоеше сама; вън бяха Слънцето и Луната, духовните царства на Зевс и на Хронос. Тогава първо започна да действува върху Земята отделеното Слънце.
Това беше един вид оплодяване на Земята в нейното хаотично състояние: следователно, за да говорим с древния гръцки мъдрец: стана едно оплодяване на Хтон чрез Зевс.
Долу във физическия свят бяха изпратени слънчевата топлина и слънчевата светлина, заедно със слънчевата топлина и слънчевата светлина бяха изпратени долу благотворните действия на царството на Зевс, което оплоди всичко. Тогава на Земята бе даден почетният дар Земята се покри с дреха и тази дреха не е нищо друго освен килимът от форми на растенията и на животните, от формите на физическия човек, с които сега Земята се загърна. Хтон стана Гея чрез това, че Зевс я дари с почетния дар и с това тя се облече в дреха.
към текста >>
Така ние отново виждаме изказано в чудни образни изрази, в един прекрасен език онова, което днес свръх сетивното съзнание може да намери, ние виждаме това изказано в епохата, когато са живели седемте
гръцки
мъдреци, когато е действувал Ферекид от Сирос, от когото са били запазени едва само някои външни не значителни неща, които вече ви цитирах.
Така ние отново виждаме изказано в чудни образни изрази, в един прекрасен език онова, което днес свръх сетивното съзнание може да намери, ние виждаме това изказано в епохата, когато са живели седемте гръцки мъдреци, когато е действувал Ферекид от Сирос, от когото са били запазени едва само някои външни не значителни неща, които вече ви цитирах.
Обаче онзи, който осветлява нещата изказани от този мъдрец със светлина, която днес свръхсетивното изследване може да ни даде, той ще си каже: ние не бихме могли да изразим така сполучливо нещо подобно, което се потвърждава от днешното свръхсетивно изследване, ако сами не бихме знаели за всички тези неща. И когато се запитаме по-нататък: откъде идваше знанието на Ферекид от Сирос, ние откриваме, че този мъдрец е минал през едно финикийско посвещение. Следователно в него ние виждаме един човек, който е бил посветен в древните финикийски светилища и който е знаел за това, което можеше да се каже и да предаде като учение, от тези светилища на древна Финикия. Така от изтока се вляло нещо от това, което е съществувало там в съзвучие с останалата източна мъдрост.
към текста >>
47.
9. Девета лекция, 25 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Дори и за човек с ограничени познания по
гръцки
език, преводът на този текст би гласял: „защото децата на този свят по своята същност са по-умни от децата на светлината".
Дори и за човек с ограничени познания по гръцки език, преводът на този текст би гласял: „защото децата на този свят по своята същност са по-умни от децата на светлината".
Ето какво иска да каже Христос! И онези, които от столетия насам превеждат този пасаж, просто са разменили „по своята същност" с една дума, която в гръцкия език звучи доста близко: τήν γενεάν (тен генеан), те са я разменили с „род", понеже при известни обстоятелства тази дума би могла да има и това значение. Нима е възможно, бихме попитали, този погрешен превод да се повтаря цели столетия, да идват все нови и нови хора, за които се твърди, че техните преводи на Библията са добри, че са се стремили да възпроизведат точния текст, а в същото време този пасаж да си остава погрешен?
към текста >>
48.
10. Десета лекция,16. Юни 1910. Мисията на отделните народи и култури в миналото, настоящето и бъдещето Соловьов.
GA_121 Отделните души на народите
Всичко, което откриваме в европейския Изток, от характеровите особености на отделните народи до техните философии, засега се проявява като нещо, което носи в себе си зародишните кълнове на едно бъдещо развитие и тъкмо поради тази причина източните народи подлежат на едно специално възпитание, което е задача на онзи Дух на Времето, когото вече познаваме, защото преди време казахме: Духът на Времето, предвождащ древния
гръцки
народ и носещ импулсите на християнството, беше натоварен с мисията да се превърне в Дух на Времето за по-младите европейски народи.
Августин приема понятието за Христос, обаче конструира държавата така, че всъщност тя остава римската държава, която допуска понятието за Христос само в очертаните от самата нея граници. И сега, важното се свежда до това, каква перспектива дава човешкото познание относно развиващото се християнство. В държавата на Соловьов, Христос е кръвта, която, тече през целия социален живот. И същественото тук е, че Соловьов включва в държавата всички конкретни качества на отделната личност, така че сега тя действува като една духовна сила и изпълнява своята мисия независимо от характеровите особености на тази или онази личност. Нито една друга философия не е така силно проникната от понятието за Христос, чиято светлина идва за нас не от другаде, а от източниците на Духовната наука, и нито една друга философия не е останала в своя зародишен вид, както философията на Соловьов.
Всичко, което откриваме в европейския Изток, от характеровите особености на отделните народи до техните философии, засега се проявява като нещо, което носи в себе си зародишните кълнове на едно бъдещо развитие и тъкмо поради тази причина източните народи подлежат на едно специално възпитание, което е задача на онзи Дух на Времето, когото вече познаваме, защото преди време казахме: Духът на Времето, предвождащ древния гръцки народ и носещ импулсите на християнството, беше натоварен с мисията да се превърне в Дух на Времето за по-младите европейски народи.
Този Дух на Времето трябваше да стане не само възпитател на онази Душа на Народа, която носи в себе си зародишните кълнове на Шестата културна епоха, но и да полага специални грижи през първите периоди от нейното съществувание. И сега ние можем буквално да заявим като в случая понятията „баща“ и „майка“ губят своите граници -, че това, което в духовния свят постепенно израсна до съответната Душа на Народа, беше не само възпитано, а изхранено и откърмено от онези сили, за които установихме, че са формирани от древно-гръцкия Дух на Времето, след като междувременно той се издигна до една друга степен във външния свят.
към текста >>
49.
8. Осма лекция, 8. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Всъщност Вие следва да търсите източниците и съставните елементи на Матеевото Евангелие не само в тайното учение на есеите, но по начало в целия древноеврейски и
гръцки
свят.
Ето колко дълбок е смисълът на онова, което Вие трябва да търсите в Евангелието на Матей.
Всъщност Вие следва да търсите източниците и съставните елементи на Матеевото Евангелие не само в тайното учение на есеите, но по начало в целия древноеврейски и гръцки свят.
към текста >>
50.
10. Десета лекция, 10. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Бихме могли да продължим и по-нататък с изследванията си върху Евангелието на Матей, като си служим с неговия съвременен превод, който впрочем съдържа и някои неточности, възникнали при превода от арамейски на
гръцки
.
Вчера ние описахме деветте блаженства от планинската проповед, като изхождахме тъкмо от тази гледна точка.
Бихме могли да продължим и по-нататък с изследванията си върху Евангелието на Матей, като си служим с неговия съвременен превод, който впрочем съдържа и някои неточности, възникнали при превода от арамейски на гръцки.
Но дори и когато вземем приблизителната версия на гръцкия текст, навсякъде в продължението на планинската проповед, ние ясно усещаме, как по-рано човешките изживявания са били лишени от присъствието на Аза. Ако по-рано човекът знаеше: Когато моят Аз е заглушен, аз навлизам в духовния свят и научавам нещо за него, сега той е убеден: Занапред ще вниквам в основните процеси и събития на духовния свят не както по-рано, а в пълно присъствие на моя Аз. Несъмнено, подобни неща могат да бъдат разбрани само ако наистина се доближим до тях, а също и до употребата на старите имена, на старите названия, на старите обръщения в древността названията не са били избирани така, както това става днес, а с ясното съзнание за същността на нещата. Това проличава и от употребените думи в планинската проповед: Христос Исус чувствува себе си като носител на Азовото съзнание и то в една по-висша степен, отколкото по-рано, когато Царствата небесни не можеха да бъдат непосредствено изживявани от човешкия Аз. Ето защо пред душите на своите ученици той изразява настъпилата промяна по следния начин: По-рано вие получавах те едни или други откровения от Царствата небесни; обаче отсега нататък вие ще ги получавате от вашия Аз.
към текста >>
51.
11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ето как приблизително би трябвало да се постави въпросът, ако се придържаме към първоначалния арамейски текст на Матеевото Евангелие; защото аз вече посочих, че макар и в гръцкия превод, стига да го разбираме добре, всичко звучи много по-добре, отколкото в различните днешни тълкувания, все пак при превода от арамейски на
гръцки
някои подробности се губят.
Ето как приблизително би трябвало да се постави въпросът, ако се придържаме към първоначалния арамейски текст на Матеевото Евангелие; защото аз вече посочих, че макар и в гръцкия превод, стига да го разбираме добре, всичко звучи много по-добре, отколкото в различните днешни тълкувания, все пак при превода от арамейски на гръцки някои подробности се губят.
Следователно, нека да си представим Христос Исус изправен пред своите ученици, на които задава въпроса: Какви са възгледите относно това, кои представители от поколенията, принадлежащи към гръцко-латинската епоха, са „синове човешки"? И тогава те изброяват: Илия, Йоан Кръстител, Йеремия и някои други пророци. Обаче учениците знаеха това благодарение на поучаващите сили, до които те стигнаха чрез Христос, а именно, че тези духовни предводители бяха приели в себе си такива сили, които им позволяваха да се превърнат в представители на Сина човешки. Впрочем при същите обстоятелства един от учениците, наричан обикновено Петър, дава малко по-различен отговор (Матей 16, 13-16).
към текста >>
Не случайно всяко от изреченията на планинската проповед съдържа важните
гръцки
думи: οτι αυτων εστιν η βασιλεια των ουρανων.
Съвременните хора би трябвало поне малко да размислят върху тези неща.
Не случайно всяко от изреченията на планинската проповед съдържа важните гръцки думи: οτι αυτων εστιν η βασιλεια των ουρανων.
И ако вземем първото изречение: „Блажени просещите Дух", нататък то би трябвало да продължи „в самите себе си", или „чрез самите себе си те ще имат Царството небесно". Навсякъде после, и във второто, и в третото изречение, и т.н. се подчертава точно това: „В самите себе си".
към текста >>
52.
Езотеризмът в Евангелието на Маркo
GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo
Говорят ни например за един
гръцки
поет и музикант, Орфей.
В едно недалечно минало хората не мислеха така. Но понеже съвременните знаещи научни изследователи не допускат, че някога хората мислеха различно и имаха в предвид нещо друго, когато говореха, те правят напълно погрешни интерпретации на древните документи.
Говорят ни например за един гръцки поет и музикант, Орфей.
Споменавам тук този персонаж, защото той принадлежи на ерата, непосредствено предшествуваща християнската. Орфей беше основателя на Гръцките мистерии. Гръцката цивилизация е тази на четвъртата следатлантска епоха. Цивилизацията на Орфей приготви, така да се каже, това, което бе дадено по-късно на човечеството чрез идването на Христос. За Гърция Орфей е големия предвестник.
към текста >>
53.
Лекция първа
GA_126 Окултна история
В древните орфически мистерии17 е имало една удивителна личност, преминала през тайните на тези мистерии; тя принадлежала към най-привлекателните, най-интересните ученици на древните
гръцки
орфически мистерии.
Така е действал в четвъртото столетие архиепископ Теофил15, така е действал неговият приемник и родственик, светият Кирил16. Ние можем да съдим за тях, така да се каже, само по техните човешки слабости. Християнството, което трябва да даде на човечеството най-великото, проявява себе си първо чрез своите най-големи слабости и чрез своята личностна страна. А в Александрия е трябвало да бъде дадено знамение за цялото развитие на човечеството. Тук ние имаме пак такава проекция на външен физически план на нещо предишно, по-духовно.
В древните орфически мистерии17 е имало една удивителна личност, преминала през тайните на тези мистерии; тя принадлежала към най-привлекателните, най-интересните ученици на древните гръцки орфически мистерии.
Тя е била добре подготвена благодарение на определено келтско тайно обучение, преминато от нея в по-ранни въплъщения. С дълбока последователност е търсила тази индивидуалност тайните на орфическите мистерии. Учениците в орфическите тайни чрез собствената си душа е трябвало да преживеят това, което се съдържа в мита за Дионис Загрей, който бил разкъсан на части от титаните, но чието тяло Зевс издигнал към висшия живот. Като индивидуално човешко изживяване е трябвало да бъде преживяно от орфиците това, как човек, преминавайки определен мистериен път, така да се каже, преодолява себе си във външния свят, с цялото си същество се разкъсва на части, престава да намира в себе си самия себе си.
към текста >>
Вече юноша а след това много години поред тази личност е била тясно свързана с всички
гръцки
орфически умове; тя действала във времето, предшестващо възникването на гръцката философия, и което вече не се отбелязва в книгите по история на философията.
Към учениците на орфическите мистерии принадлежи и тази привлекателна личност, чието външно име не е достигнало до потомците, но която изпъква в качеството си на ученик в орфическите мистерии и върху която аз сега ви обръщам внимание.
Вече юноша а след това много години поред тази личност е била тясно свързана с всички гръцки орфически умове; тя действала във времето, предшестващо възникването на гръцката философия, и което вече не се отбелязва в книгите по история на философията.
Обаче това, което е отбелязано с имената на Талес и Хераклит, е отзвук от това, което правили по-рано на свой ред учениците в мистериите. Към тези ученици в мистериите принадлежи този, за който ви говоря сега като за ученик на орфическите мистерии, който по-късно все пак имал за свой ученик Ферекид от Сирос18, и за когото беше споменато няколко години преди това в мюнхенския цикъл лекции "Изтока в светлината на Запада".
към текста >>
54.
Лекция трета
GA_126 Окултна история
Кой може по друг начин да охарактеризира образите на Албрехт Дюрер4, от това да каже, че в тях това, което се стреми в човека към свръхсетивния свят, намира, може да се каже, само несъвършен в
гръцки
смисъл израз във външния строеж на телесното?
Ако ние отидем по-назад, то формите ще станат символични, формите ще покажат нещо, което не е чисто човешко, ще изразят нещо такова, което човек не чувства още в самия себе си. Той може да изразява само в символи това, което идвало от божествено-духовните светове. Оттук и древното символно изкуство. И да видим все пак как идва изкуството при този народ, който трябва да даде материал за нашия, за петия културен период, трябва само да си представим старото немско изкуство и ние ще видим, че си имаме работа не със символика, но и не с проявление на чисто човешкото, а със задълбочено в себе си душевно. Ние виждаме как душевното, като че не може изцяло да навлезе в човешкия облик.
Кой може по друг начин да охарактеризира образите на Албрехт Дюрер4, от това да каже, че в тях това, което се стреми в човека към свръхсетивния свят, намира, може да се каже, само несъвършен в гръцки смисъл израз във външния строеж на телесното?
Оттук и задълбочаването в направление на душевното, колкото по-нататък отива изкуството. И сега вече няма да ви се стори непонятно това, което казах в първата лекция: това, което е било въплътено по-рано, се проявявало във физическия свят подобно на отблясък, в индивидуалността се вливали същества от висшите йерархии. Затова, говорейки за човека от гръцкия свят, че той е бил въплътен в по-ранни епохи, ние трябва да виждаме не само това затворено същество, но и стоящата зад него индивидуалност от някаква висша йерархия. Така, в гръко-римския период застава пред нас Александър, така застава пред нас Аристотел. Ако ние проследим техните индивидуалности в обратно направление, то от Александър ние трябва да се върнем към Гилгамеш и да кажем: в Гилгамеш се съдържа тази индивидуалност, която след това се появява проектирана на физически план като Александър; зад нея ние трябва да виждаме дух на Огъня, който я използва като свой инструмент.
към текста >>
55.
Лекция шеста
GA_126 Окултна история
И макар че трябва да кажем, че този
гръцки
живот изразил чисто човешкото, това, което човек може да намери изцяло в себе си, изразил го в най-силния смисъл на думата, не трябва да мислим, че такива неща не се нуждаят от подготовка.
Тя е предшествана от третия период; той затихнал и докато се отдръпвал, се подготвяла Гърция. И така по време на отлива на вавилонската култура, която е текла от изток на запад, на този малък южен полуостров на Европа, наричан от нас Гърция, е било посято семето на това, което трябвало да избликне в човечеството като поток на новия живот.
И макар че трябва да кажем, че този гръцки живот изразил чисто човешкото, това, което човек може да намери изцяло в себе си, изразил го в най-силния смисъл на думата, не трябва да мислим, че такива неща не се нуждаят от подготовка.
Също и това, което назоваваме чисто човешко, отначало е трябвало да бъде преподадено на хората от свръхсетивните сили в мистериите, подобно на още по-голямата свобода, която трябва да бъде подготвена за шестата културна епоха, и която носят в себе си и преподават в свръхсетивните светове съответстващите водачи на човешкото развитие. И такa, трябва да кажем: там, където Гърция изглежда за външния наблюдател по такъв начин, че все едно при нея всичко възниква само от чисто човешкото, там Гърция има вече зад гърба си тази епоха, когато тя се е намирала под влияние на ученията на висшите духовни същества. Тези духовни същества са й дали възможността да се издигне до чисто човешката висота. И ето защо това, което наричаме днес гръцка култура, ако го проследим в обратно направление, се губи в бездните на доисторическите времена, когато като основа на гръцката култура се създавало в храмовите мистерии това, което после, като наследство от древната мъдрост на храмовете, по грандиозен начин било изразено в поетическа форма от Омир и Есхил1. Значи, това, което в тези недостижими образи така величествено застава пред нас, ние трябва да го разглеждаме така, сякаш тези хора наистина преработвали в своята душа нещо такова, което е било напълно тяхно душевно съдържание, непрекъснато действие на "аз" с "аз", но което отначало е било внесено в тези души в свещените храмови центрове от висшите същества.
към текста >>
В неговите понятия, в неговите идеи, макар и абстрактни, още може да се различи отглас от това съвършено звучене, което се разнасяло от храмовете и истински инспирирало не само гръцката мъдрост, но и гръцкото изкуство, целия
гръцки
народностен характер.
Без значение на това, че Аристотел стои, така да се каже, в последния вагон на древния поток, в Аристотел още диша нещо от това, което е било достояние на древната мъдрост.
В неговите понятия, в неговите идеи, макар и абстрактни, още може да се различи отглас от това съвършено звучене, което се разнасяло от храмовете и истински инспирирало не само гръцката мъдрост, но и гръцкото изкуство, целия гръцки народностен характер.
Защото това е особеност на всяка такава възходяща култура, че тя обхваща не само знание, не само изкуство, но и целия човек, така че целият човек се явява израз на това, което като мъдрост, като духовност живее в него. И ако ние си представим как от неведомите дълбини - докато вавилонската култура все още само се оттича - се надига гръцката култура, тогава можем да разберем пълното действие на всичко това, което древните храмове са дали на гръцкия характер в епохата на войната с персите. Понеже виждаме в тези войни с персите как героите на Гърция, пламенно въодушевени от всичко това, което те получили от своите бащи, се хвърлят срещу потока, който, така да се каже, като течение от упадъчния Изток се носи към тях. И това, което означава този тогавашен отпор на гърците, когато мъдростта на гръцките храмове, когато учителите от древните гръцки мистерии в душите на героите от войните с персите4 се борили срещу оттеглящата се култура на Изтока, срещу вавилонската култура в този вид, който й придали късните перси - това, което означава, да обхване това, скъпи приятели, човешката душа ще може само тогава, когато тази душа си постави въпроса: какво би станало с Южна Европа и заедно с това и с цяла по-късна Европа, ако малкият народ на Гърция не бе отразил тогава натиска на големите физически маси от Изток?
към текста >>
И това, което означава този тогавашен отпор на гърците, когато мъдростта на гръцките храмове, когато учителите от древните
гръцки
мистерии в душите на героите от войните с персите4 се борили срещу оттеглящата се култура на Изтока, срещу вавилонската култура в този вид, който й придали късните перси - това, което означава, да обхване това, скъпи приятели, човешката душа ще може само тогава, когато тази душа си постави въпроса: какво би станало с Южна Европа и заедно с това и с цяла по-късна Европа, ако малкият народ на Гърция не бе отразил тогава натиска на големите физически маси от Изток?
Без значение на това, че Аристотел стои, така да се каже, в последния вагон на древния поток, в Аристотел още диша нещо от това, което е било достояние на древната мъдрост. В неговите понятия, в неговите идеи, макар и абстрактни, още може да се различи отглас от това съвършено звучене, което се разнасяло от храмовете и истински инспирирало не само гръцката мъдрост, но и гръцкото изкуство, целия гръцки народностен характер. Защото това е особеност на всяка такава възходяща култура, че тя обхваща не само знание, не само изкуство, но и целия човек, така че целият човек се явява израз на това, което като мъдрост, като духовност живее в него. И ако ние си представим как от неведомите дълбини - докато вавилонската култура все още само се оттича - се надига гръцката култура, тогава можем да разберем пълното действие на всичко това, което древните храмове са дали на гръцкия характер в епохата на войната с персите. Понеже виждаме в тези войни с персите как героите на Гърция, пламенно въодушевени от всичко това, което те получили от своите бащи, се хвърлят срещу потока, който, така да се каже, като течение от упадъчния Изток се носи към тях.
И това, което означава този тогавашен отпор на гърците, когато мъдростта на гръцките храмове, когато учителите от древните гръцки мистерии в душите на героите от войните с персите4 се борили срещу оттеглящата се култура на Изтока, срещу вавилонската култура в този вид, който й придали късните перси - това, което означава, да обхване това, скъпи приятели, човешката душа ще може само тогава, когато тази душа си постави въпроса: какво би станало с Южна Европа и заедно с това и с цяла по-късна Европа, ако малкият народ на Гърция не бе отразил тогава натиска на големите физически маси от Изток?
към текста >>
2. Улрих фон Виламовиц-Мелендорф (1848-1931) - известен немски филолог-класик; имат се предвид направените от него преводи на
гръцки
трагедии.
2. Улрих фон Виламовиц-Мелендорф (1848-1931) - известен немски филолог-класик; имат се предвид направените от него преводи на гръцки трагедии.
към текста >>
56.
4.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 8. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Следователно, Евангелието на Матей, което Йеронимус получава, било написано така, сякаш виждаме пред себе си, примерно, едно стихотворение от Шилер, написано с
гръцки
букви; т.е.
Има един отец на Църквата, Йеронимус*33, който е писал през втората половина на 4 век. От това, което той пише, научаваме нещо, което може да бъде потвърдено и от духовно-научното изследване: че първоначално Евангелието на Матей е било написано на еврейски език и че всъщност този отец на Църквата е получил такъв екземпляр от Евангелието на Матей днес вероятно бихме казали такова „издание“ където текстът е бил записан с все още достъпните еврейски букви, но не и на говоримия по това време еврейски език.
Следователно, Евангелието на Матей, което Йеронимус получава, било написано така, сякаш виждаме пред себе си, примерно, едно стихотворение от Шилер, написано с гръцки букви; т.е.
Евангелието на Матей, което Йеронимус държи в ръцете си, е било написано с буквите на един друг език. И сега този отец на Църквата е натоварен от своя владика със задачата да преведе целия текст на Матеевото Евангелие. При този превод обаче той постъпва по един много странен начин. Първоначално той сметнал, че би било твърде опасно да преведе Евангелието на Матей в буквален смисъл, понеже в него явно се намирали подробности, които тогавашните притежатели на Свещеното писание са искали да скрият от непосветените. После Йеронимус сметнал, че ако би превел Евангелието на Матей в буквален смисъл, вместо назидание то би предизвикало само разруха и объркване всред хората.
към текста >>
57.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
*33. Йеронимус: псевдоним на Еузебиус Софрониус, 340-420, изтъкнат преводач на Библията, познавач на латинския,
гръцки
и еврейски език.
*33. Йеронимус: псевдоним на Еузебиус Софрониус, 340-420, изтъкнат преводач на Библията, познавач на латинския, гръцки и еврейски език.
към текста >>
58.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Защото иначе нашите гимназисти нямаше да се затрудняват в изучаването на
гръцки
и латински, макар мнозина от тях да са живели в предишните си инкарнации в области, в които те са били обикновени говорими езици.
Едно външно разглеждане на подобията, на приликите по правило дава лъжлива представа за характерните особености в следващите една след друга инкарнации. И така както трябва да размишляваме за това, което не ни е харесвало, и трябва да си представим, че сякаш го желаем интензивно, така трябва да мислим за нещата, за които имаме най-малко способности, в които, така да се каже, сме най-неспособни. И когато открием най-недоразвитата страна на нашата природа, тогава можем с по-голяма вероятност да се доближим до това, в което сме били най-изявени в предишната си инкарнация. Така виждаме възможността за изпадане в заблуда относно тези неща. Както впрочем едно правилно обмисляне може да ни разкрие, че именно най-вътрешната същност е тази, която преминава от една инкарнация в друга, така например може да се разбере, че човек не учи по-лесно езиците, които е говорил в предишни инкарнации.
Защото иначе нашите гимназисти нямаше да се затрудняват в изучаването на гръцки и латински, макар мнозина от тях да са живели в предишните си инкарнации в области, в които те са били обикновени говорими езици.
към текста >>
59.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Защото въпреки че е напълно ясно, че голям брой от днешните гимназисти преди са били инкарнирани в Древна Гърция, изучаването на
гръцки
език не се удава на никого с по-голяма лекота, благодарение на това, че може да си спомни как е говорил на
гръцки
в предишния си живот.
Винаги сме извеждали от антропософските принципи голямата истина, че всички представи, всички идеи, които смятаме за свои, докато имаме едно или друго сетивно възприятие, когато в живота си се боим или се надяваме на нещо – но не по отношение на душевните импулси, а на представите, – всичко, което имаме в представния си живот, много бързо изчезва, след като минем през портата на смъртта. Защото представите принадлежат към това, което протича във физическия живот, т. е. към това, което трае най-кратко време. Но човек лесно може да схване, особено ако по някакъв начин е запознат със законите на прераждането и кармата – тук също вече споменах това, – че нашите представи, доколкото ги смятаме за свои по време на живота си и които протичат във връзка с външния свят или с нещата от физическия план, намират своя израз в езика и затова можем да мислим за говора като за свързан по някакъв начин с представния ни живот. Всеки знае, че трябва да научи говора на даден език в отделната си инкарнация.
Защото въпреки че е напълно ясно, че голям брой от днешните гимназисти преди са били инкарнирани в Древна Гърция, изучаването на гръцки език не се удава на никого с по-голяма лекота, благодарение на това, че може да си спомни как е говорил на гръцки в предишния си живот.
Езикът изобщо е израз на представния живот и съдбата на езика е подобна на тази на представния живот. Така че представите, по начина, по който живеят в нас по отношение на физическия свят, и дори представите, които трябва да придобием за по-висшите светове, винаги са по някакъв начин оцветени с впечатленията от физическия свят. Когато искаме да прозрем отвъд тази форма, виждаме това, което представите могат да ни съобщят за по-висшите светове. Но това, което тук, във физическия свят, можем да добием като непосредствени представи, е свързано с живота между раждането и смъртта. След смъртта вече не си създаваме представи по начина, по който го правим тук, а виждаме представите.
към текста >>
60.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 20 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Още не се е случвало някой ученик в гимназията да учи
гръцки
език по-лесно поради факта, че внезапно си е спомнил за гръцкия, който е говорил в предишната си инкарнация!
Това, което представлява носител на спомена за предишни инкарнации, не може да се разглежда без допълнителни предпоставки като това, което се случва в настоящата инкарнация. Само си помислете доколко нашите представи са се сраснали с изразяването на представите, с нашия език. Езикът е въплътеният представен свят. И той трябва да бъде научаван от всеки човек в отделните му животи. Дори и най-големият изследовател или познавач на езика е трябвало като дете с мъка да усвои майчиния си език.
Още не се е случвало някой ученик в гимназията да учи гръцки език по-лесно поради факта, че внезапно си е спомнил за гръцкия, който е говорил в предишната си инкарнация!
към текста >>
61.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Кристияния (Осло), 3 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
В рамките на този теософски светоглед ние трябва да почувствуваме нещо от това, което облъхнатия от древната теософия
гръцки
дух вече бе вложил в самата дума Антропос (човек).
В предишните лекционни цикли ние вече имахме възможност да обсъдим някои важни подробности на цялостния теософски светоглед. В настоящия лекционен цикъл си поставяме една тема, която принадлежи към най-забележителните области на теософския живот и на теософското светоусещане. В известен смисъл ние се спираме върху най-важния и достоен обект на човешкото познание, а именно самия човек. И съвсем самопонятно е, че от теософска гледна точка човекът също е най-висшия предмет на едно подобно обсъждане.
В рамките на този теософски светоглед ние трябва да почувствуваме нещо от това, което облъхнатия от древната теософия гръцки дух вече бе вложил в самата дума Антропос (човек).
И с нашите днешни изразни възможности, ние бихме могли да преведем тази дума с израза: "Този, който е вгледан във висините." Но в същото време "този, който е вгледан във висините", представлява и една още по-пълна дефиниция на човека, т.е. на "този, който търси своя произход във висините на живота" и "този, който намира своите корени във висините на живота". Такъв е човекът според усещането на гръцкия свят.
към текста >>
Но този, който наистина прониква във философията, открива такива основни принципи, които са тъждествени дори и за привидно различаващи се мислители като древните
гръцки
философи Парменид и Хераклит*; а разликата между тях и враждебната същност на Шопенхауер, ще бъде забелязана от човек, който само повърхностно се е докоснал до философията.
Общовалидният характер на философията може да се забележи само от онзи човек, който прониква дълбоко в нея. За съжаление хората забелязват по-скоро нейният личен характер.
Но този, който наистина прониква във философията, открива такива основни принципи, които са тъждествени дори и за привидно различаващи се мислители като древните гръцки философи Парменид и Хераклит*; а разликата между тях и враждебната същност на Шопенхауер, ще бъде забелязана от човек, който само повърхностно се е докоснал до философията.
Той вижда само различните и често противоположни гледни точки, без да стигне до строгата им и закономерна последователност.
към текста >>
62.
Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
От това първо хилядолетие за нас особено важна е личността на Омир, великия
гръцки
поет.
Сега бих желала да насоча Вашето внимание върху нещо, което принадлежи към първото хилядолетие от посочения преди малко еволюционен период.
От това първо хилядолетие за нас особено важна е личността на Омир, великия гръцки поет.
Човечеството едва ли е съхранило нещо повече от името на този, когото считаме за автор на две от най-забележителните поетични произведения за всички времена: Илиадата и Одисеята. А през 19 век дори възникнаха големи съмнения относно достоверността на това име. Но нека да не навлизаме в излишни спорове. Защото Омир стои пред нас като едно явление, на което се удивляваме толкова повече, колкото по-добре го опознаваме. Или с други думи: За онзи, който изобщо се интересува от подобни неща“, образите създадени от Омир в неговите Илиада и Одисея са много по-живи отколкото всичките чисто политически образи от древна Гърция.
към текста >>
Обаче насочвайки поглед към фаустовия образ такъв, какъвто съществуваше в традиционните представи, а и познат нему още от куклените пиеси на неговото детство, у него се пробудиха онези далечни сили, които стояха зад историческия Фауст, онези сили, които бяха намерили израз в предишната инкарнация на Фауст: Емпедокъл, древният
гръцки
философ.
Фауст също представлява един такъв образ, който в по-ранната литература, а и по-късно у Гьоте, израства пред нас като един вид завършек на една реална личност от по-далечното минало. Тази личност е живяла през 16 век, била е тук, само че не в този вид, който познаваме от Гьотевия „Фауст“. И защо Гьоте го описва по този начин? Работата е там, че и самият Гьоте не знаеше.
Обаче насочвайки поглед към фаустовия образ такъв, какъвто съществуваше в традиционните представи, а и познат нему още от куклените пиеси на неговото детство, у него се пробудиха онези далечни сили, които стояха зад историческия Фауст, онези сили, които бяха намерили израз в предишната инкарнация на Фауст: Емпедокъл, древният гръцки философ.
Ето какво просветва в образа на Фауст. И бихме могли да допълним: Когато Емпедокъл се хвърля в кратера на вулкана Етна, за да се съедини с огнения елемент на Земята, настъпва едно приказно одухотворяване, едно приказно спиритуализиране на онази, бих казал, предхристиянска природна мистика, която се превръща в действителност, докато в заключителната част на Гьотевия „Фауст“ откриваме нейното чудно съответствие, а именно издигането на Фауст в огнения елемент на небето чрез Патер Серафикус. Ето как бавно и постепенно в по-дълбоките стремежи на хората се поражда едно съвършено ново духовно направление. По-будните умове на човечеството, и то без да са знаели нещо за реинкарнацията и Кармата, отдавна са предусещали, че когато разглеждат една богата и надарена човешка душа, опирайки се на нейните вътрешни закономерности, те се докосват и до всичко онова, което идва от миналите инкарнации. Както Шекспир описва Хамлет такъв, какъвто го познаваме, макар и да няма представа, че в Хектор и Хамлет е живяла една и съща душа, така и Гьоте описва Фауст по такъв начин, сякаш зад Фауст грее душата на Емпедокъл с всички негови странности, защото вътре във Фауст беше инкарнирана именно душата на Емпедокъл.
към текста >>
63.
Седма лекция, 21 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Там в самото начало се намира едно място стига да го почувствувате ,където Нитче долавя нещо от това, което са усещали в душите си тези първи самотни
гръцки
мислители.
Обаче нашите съвременници толкова често минават покрай нещата без дори да се замислят! Има например едно място при Нитче, което е много дълбоко и разтърсващо, но днешните читатели лесно го пропускат. То се намира в неговото съчинение „философията в трагичната епоха на гърците“, където той описва Талес, Анаксимандър, Хераклит, Парменид, Анаксагор и Емпедокъл.
Там в самото начало се намира едно място стига да го почувствувате ,където Нитче долавя нещо от това, което са усещали в душите си тези първи самотни гръцки мислители.
Прочетете този пасаж при Нитче, където той казва: Какво ли са усещали в душите си тези героични философски натури, които трябваше да намерят пътя от живото съзерцание за което той само предполагаше, без да знае нищо, към сухите, отвлечени и абстрактни понятия, където например „битието“, това сухо, отвлечено, абстрактно и студено понятие трябваше да заеме мястото на онази преливаща от сили жизненост, която беше присъща на ясновиждащото съзнание? И Нитче усеща: Нещата вероятно са изглеждали така, сякаш кръвта на даден човек се втвърдява, докато той прекрачва от света на преливащата жизненост в света на понятията, с които си служат например Талес или Хераклит, когато говорят за „битие“ и „ставане“, защото тогава те се чувствуват изтръгнати от същинската си жизнена среда и захвърлени в ледената област на понятията.
към текста >>
Ние виждаме как душите на старите
гръцки
философи бяха осъдени да приемат за пръв път в себе си това, което днес ние наричаме разум, логика; ние виждаме как техните души бяха просто изпразнени от старите откровения.
Той живее само две трети от столетието по-късно от него. Обаче душата му е устроена съвсем различно. Той трябваше да премине през Рубикона от старото ясновидство към абстрактните понятия на Аза. И тогава ние виждаме как се сблъскват цели два свята. Ние виждаме как Азът покълва и как се стреми към пълното си разгръщане.
Ние виждаме как душите на старите гръцки философи бяха осъдени да приемат за пръв път в себе си това, което днес ние наричаме разум, логика; ние виждаме как техните души бяха просто изпразнени от старите откровения.
И сега в тези души трябваше да се влее новият Импулс, Импулсът на Голгота.
към текста >>
За индийското мислене не съществува почти никакъв преход, който би могъл да бъде сравнен с това, което откриваме при самотните
гръцки
мислители.
Ето как изглеждаха душите, когато наближи изгревът на този Импулс. Но вътрешно те копнееха за едно съвсем ново проявление. Защото само тогава те биха могли да го разберат истински.
За индийското мислене не съществува почти никакъв преход, който би могъл да бъде сравнен с това, което откриваме при самотните гръцки мислители.
Ето защо индийската философия, която току-що беше направила прехода към учението Йога, едва ли можеше да осигури прехода към Мистерията на Голгота. Гръцката философия е така подготвена, че тя просто копнее за Мистерията на Голгота. Припомнете си как в своята философия целият гръцки гнозис се стреми към Мистерията на Голгота. Философията, която може да бъде извлечена от Мистерията на Голгота, възниква на гръцка почва, защото най-добрите от гръцките души наистина копнееха да приемат Импулса на Голгота.
към текста >>
Припомнете си как в своята философия целият
гръцки
гнозис се стреми към Мистерията на Голгота.
Но вътрешно те копнееха за едно съвсем ново проявление. Защото само тогава те биха могли да го разберат истински. За индийското мислене не съществува почти никакъв преход, който би могъл да бъде сравнен с това, което откриваме при самотните гръцки мислители. Ето защо индийската философия, която току-що беше направила прехода към учението Йога, едва ли можеше да осигури прехода към Мистерията на Голгота. Гръцката философия е така подготвена, че тя просто копнее за Мистерията на Голгота.
Припомнете си как в своята философия целият гръцки гнозис се стреми към Мистерията на Голгота.
Философията, която може да бъде извлечена от Мистерията на Голгота, възниква на гръцка почва, защото най-добрите от гръцките души наистина копнееха да приемат Импулса на Голгота.
към текста >>
64.
Бележки
GA_139 Евангелието на Марко
9. Емпедокъл, 483-423 пр.Хр.,
гръцки
философ и лекар.
9. Емпедокъл, 483-423 пр.Хр., гръцки философ и лекар.
към текста >>
65.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 28. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
И този
гръцки
народ постигна нещо забележително, понеже в изходната точка на неговата култура стояха именно Мистериите.
И понеже до сравнително скоро хората проявяваха интерес към историята само, доколкото тя засягаше отделната личност, те бяха лишени от едно по-дълбоко разбиране за онова, което е съществувало преди тези три хилядолетия. Обаче тъкмо елинството сложи начало на онзи вид история, за която хората се пробудиха съвсем наскоро и фактически Гръцката епоха възникна именно в прехода между първото и второто хилядолетие, който е свързан с идването на Христос Исус. През първото хилядолетие се разби до голяма степен всичко онова, което гръцкият народ завеща на съвременната цивилизация.
И този гръцки народ постигна нещо забележително, понеже в изходната точка на неговата култура стояха именно Мистериите.
Всичко произлезе от Мистериите ние често сме описвали това за да премине после в творбите на великите поети, философи и художници, а чрез тях и във всички области на живота. Защото ако искахме правилно да разберем Есхил, Софокъл или Еврипид, ние трябва да търсим изборите на тяхната философия тъкмо в това, което се разля от Мистериите. Да, ако искаме да разберем Сократ, Платон, Аристотел, ние трябва да търсим изборите на тяхната философия в Мистериите. А да не говорим за такива забележителни личности като Хераклит. В моята книга „Християнството като мистичен факт"*7 аз напомням, че неговото учение се корени тъкмо в Мистериите.
към текста >>
66.
Човешките душевни дейности в течение на времето
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Да помислим за старите времена, когато се е говорило
гръцки
или латински и се е правило, каквото тогава е било обичайно!
Искам да свържа казаното с един друг факт, който сигурно ще Ви се стори важен, когато отправите духовен поглед към учението за прераждането, за повторния земен живот. Щом ние повторно се раждаме на Земята, това би трябвало да има някакъв смисъл. Развитието не би имало никакъв смисъл, ако при това не бихме научили нещо! Що за смисъл има, човекът отново да бъде роден? Чрез фактите на духовното наблюдение успяваме да видим, колко много човешкият живот е различен през различните епохи.
Да помислим за старите времена, когато се е говорило гръцки или латински и се е правило, каквото тогава е било обичайно!
Това, което днес се изисква да се пращат децата на училище, дойде много по-късно. Докато днес в един човек, който не знае азбуката, се вижда един необразован човек, някога не е било така. Иначе нашата статистика например би нарекла Волфрам фон Ешенбах8 необразован човек. В стария Рим имаше нещо друго, което днес не може да се счита за образование. Там всеки римски гражданин също и този, който оре с плуг нивите си съвсем точно е знаел съдържанието на законите от дванадесетте плочки и още много други неща, които имат общо с изграждането на гражданската държава.
към текста >>
Да предположим, че Платон отново се роди; един ден става гимназист и би трябвало да чете Платон на
гръцки
, а пък гимназиалният учител, понеже е недоволен, че той не може да разбере Платон, го набива.
За нашата епоха е характерно, че от изброените импулси най-голяма тежест се отдава на представите. Ние живеем в една култура на представния живот. Развива се интелектът. В гръцката и римската култура не се е мислело толкова много, затова пък се е наблюдавало и възприемало повече, отколкото го правят днешните хора. В това, което големият драматик Хебел9 е написал в бележника си, лежи нещо комично, но същевременно и нещо величествено.
Да предположим, че Платон отново се роди; един ден става гимназист и би трябвало да чете Платон на гръцки, а пък гимназиалният учител, понеже е недоволен, че той не може да разбере Платон, го набива.
Това е искал Хебел да драматизира. От една страна то е твърде комично, но от друга страна наистина е разбираемо. Истина е, че днес гимназиалният учител много повече си представя, отколкото даже и големият философ Платон си е представял по неговото време. В известна степен днес светът се гледа с късогледи очи. Днешният селянин мисли повече, отколкото е мислил гръцкият философ.
към текста >>
67.
Пътят на познанието и неговата връзка с моралната природа на хората
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Това е първото, което още старите
гръцки
философи са подчертавали: Някой, който може само добре да мисли, който иска да обхване нещата само интелектуално, чрез обикновеното мислене и философстване не може да навлезе в духовните светове.
Не бива да се избира обиколния път през трите тела, а един път, който непосредствено ни поставя във взаимна връзка с духовните светове, със съществата на Йерархиите, така че тези сили да протекат в нас непосредствено от висшия свят. Ние трябва да имаме допир до тези светове, чрез които в нашите души да могат да протекат висшите сили. За това е необходимо висшето познание да влезе във връзка с нещо, по-различно от обикновеното познание. С обикновеното познание не се влиза във висшите светове. За да се влезе във висшите светове, е необходима съвсем определена, основна, душевна нагласа.
Това е първото, което още старите гръцки философи са подчертавали: Някой, който може само добре да мисли, който иска да обхване нещата само интелектуално, чрез обикновеното мислене и философстване не може да навлезе в духовните светове.
Трябва да се тръгне от нещо друго. Преди да се застане пред едно нещо с познавателни намерения, към него трябва да се подходи по друг начин.
към текста >>
68.
Антропософията като смисъл на живота и като съдържание на чувствата и познанието
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Обаче при по-новите
гръцки
писатели като Еврипид16, вече намираме такава дума.
Как стои въпросът със съвестта? Отново е интересно, че думата „съвест“ т.е. понятието, защото чак когато изплува една представа за дадено нещо, изплува също и думата може да се открие в древна Гърция едва от един определен момент. Никъде до времето на Есхил не може да се намери дума в старата гръцка литература, която да се преведе с думата „съвест“.
Обаче при по-новите гръцки писатели като Еврипид16, вече намираме такава дума.
При това като с пръст можем да посочим, че както удивлението пред обичайното, също и съвестта е нещо, за което човекът в древна Гърция знае едва от един определен момент. Това, което от един определен момент се е появило като глас на съвестта, е съвсем различно нещо от това, което е съществувало при гърците от старите времена. През старите времена не се е случвало да настъпи гризене на съвестта, когато човек направи нещо лошо. Някога хората са имали едно първично, елементарно ясновидство и ако се върнем само малко преди християнското летоброене, ще намерим, че всички хора са имали това първично ясновидство. Когато човек правел нещо лошо, не се е обаждала съвестта, но пред старото ясновидство са се появявали демонични образи, които измъчвали човека и тези образи са наричани с имената Еринии и Фурии.
към текста >>
69.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Гръцки
философ и неговият ученик Платон 429-347 пр.
38. Сократ (370-399 пр. Хр. ).
Гръцки философ и неговият ученик Платон 429-347 пр.
Хр., Гай Юлий Цезар (100-44 пр. Хр. ), римски пълководец и кайзер; Йохан Волфганг фон Гьоте (1749-1832); Барух Спиноза (1632-1677), холандски философ рационалист, математик и оптик.
към текста >>
70.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 24 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Колкото и странно да изглежда, ще кажа следното: някога е съществувал един
гръцки
философ, наречен Платон.
При дадени обстоятелства един човек може да върши външно много малко, обаче когато, не за да има една лична наслада, а с една развита душа знае, че в неговото чувство се дава възможност въобще да съществува това чувство, което е важно за мировото съществувание, с това той върши извънредно много.
Колкото и странно да изглежда, ще кажа следното: някога е съществувал един гръцки философ, наречен Платон.
Той е написал съчинения. Докато човек живее със своята душа само на физическото поле, той чете тези съчинения, за да се поучава от тях. Едно такова външно поучаване има своето значение за физическото поле и много добре е, когато човек използува всичко възможно, за да се поучава на физическото поле, защото иначе той става глупак. Нещата, които се вършат на физическото поле, съществуват за това, за да се поучава човек от тях. Обаче когато душата се е развила езотерично, тогава тя взема да речем съчиненията на Платон и ги чете отново поради една друга причина: а именно защото със своите съчинения Платон е имал смисъл в земното съществувание само тогава, когато това, което е създал, е живяно също в душите; и тогава човек чете не само за да се поучава, а чете затова, защото чрез това се върши нещо.
към текста >>
71.
1.Кристияния (Осло), Първа лекция, 1 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Тогава християнският импулс съществуваше по такъв начин, че бихме могли да заявим: По отношение на интелекта и на външната наука, по отношение на това, което повечето римско-
гръцки
образовани личности носеха в себе си, представителите на този християнски импулс действително се явяват като съвсем необразовани хора.
Ето в какъв свят навлезе християнският импулс.
Тогава християнският импулс съществуваше по такъв начин, че бихме могли да заявим: По отношение на интелекта и на външната наука, по отношение на това, което повечето римско-гръцки образовани личности носеха в себе си, представителите на този християнски импулс действително се явяват като съвсем необразовани хора.
И така, всред един свят на напреднала и зряла интелектуалност се промъкват хора без образование. Сега ние ставаме свидетели на една забележителна драма: Тези прости, примитивни натури, носители на първичното християнство, го разпространяват из Южна Европа с една относително голяма бързина. И ако днес, с помощта на антропософското разбиране, се обърнем към тези прости, примитивни натури, към тези първи разпространители на християнството, ние трябва да допълним: Тези първични натури, тогавашните носители на християнския импулс, навлизайки във високоразвитата гръцка култура, не разбраха нищо от същността на Христос и тук не става дума за сложните космически идеи, които днес антропософията изкарва на бял свят. В пъстрата арена на гръцко-римския свят те не можеха да покажат друго, освен личната си привързаност, личното си отношение към „възлюбения Христос", когото те разглеждаха като един от членовете на едно голямо семейство. Онези, които първи внесоха християнството в тогавашния гръцки и римски свят, не бяха образовани теолози или теософи; като цяло, те бяха хора без никакво образование.
към текста >>
Онези, които първи внесоха християнството в тогавашния
гръцки
и римски свят, не бяха образовани теолози или теософи; като цяло, те бяха хора без никакво образование.
Тогава християнският импулс съществуваше по такъв начин, че бихме могли да заявим: По отношение на интелекта и на външната наука, по отношение на това, което повечето римско-гръцки образовани личности носеха в себе си, представителите на този християнски импулс действително се явяват като съвсем необразовани хора. И така, всред един свят на напреднала и зряла интелектуалност се промъкват хора без образование. Сега ние ставаме свидетели на една забележителна драма: Тези прости, примитивни натури, носители на първичното християнство, го разпространяват из Южна Европа с една относително голяма бързина. И ако днес, с помощта на антропософското разбиране, се обърнем към тези прости, примитивни натури, към тези първи разпространители на християнството, ние трябва да допълним: Тези първични натури, тогавашните носители на християнския импулс, навлизайки във високоразвитата гръцка култура, не разбраха нищо от същността на Христос и тук не става дума за сложните космически идеи, които днес антропософията изкарва на бял свят. В пъстрата арена на гръцко-римския свят те не можеха да покажат друго, освен личната си привързаност, личното си отношение към „възлюбения Христос", когото те разглеждаха като един от членовете на едно голямо семейство.
Онези, които първи внесоха християнството в тогавашния гръцки и римски свят, не бяха образовани теолози или теософи; като цяло, те бяха хора без никакво образование.
Наистина, образованите теософи от онова време, гностиците, бяха стигнали до някои забележителни идеи относно Христос, обаче тяхното място е върху лекото блюдо на споменатата духовна везна. Ако беше останало до гностиците, християнството никога не би си пробило път в света. Онази интелектуалност, която нахлу от Изток и за сравнително кратко време подкопа гръцкия и римски свят, сама по себе си, беше крайно ограничена. Така стоят нещата, разгледани от едната страна.
към текста >>
Нека да се обърнем и към всичко онова, което тези духове изнесоха против християнството, нека да си припомним логичните аргументи на тези високо интелектуални
гръцки
и римски възпитаници, отправени против християнството от гледна точка на гръцката философия.
Нека да се обърнем към онези неоплатоници с изтънчено образование, които по онова време стигнаха до такива идеи, спрямо които днешната философия е една детска игра и които далеч надминаваха нашите съвременни идеи, както по проницателност, така и по широта на кръгозора.
Нека да се обърнем и към всичко онова, което тези духове изнесоха против християнството, нека да си припомним логичните аргументи на тези високо интелектуални гръцки и римски възпитаници, отправени против християнството от гледна точка на гръцката философия.
към текста >>
Какво пулсира в онези необразовани човешки души, които нахлуха от Изток във високообразования
гръцки
и римски свят?
Нека да отправим този въпрос към антропософската Духовна Наука, с други думи към ясновиждащото съзнание!
Какво пулсира в онези необразовани човешки души, които нахлуха от Изток във високообразования гръцки и римски свят?
Какво пулсира в онези хора, които пренесоха християнството в напълно чуждия, в германския свят? Какво пулсира зад съвременното естествознание, където науката, бих казал, все още прикрива своя истински лик? Какво пулсира във всички тези души, след като то явно не се свежда нито до интелектуално, нито до морално израстване? Какво е то?
към текста >>
72.
Бележки
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Писал е основните си съчинения на
гръцки
език.
*3. Марк Аврелии, 121-180 сл. Хр. Римски император, 161-180 сл. Хр.
Писал е основните си съчинения на гръцки език.
към текста >>
*41. От
гръцки
: eion = безкрайно дълги периоди от време, вечност.
*41. От гръцки: eion = безкрайно дълги периоди от време, вечност.
към текста >>
73.
2. ВТОРИ И ТРЕТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Да вземем една хипотеза, която може би ни е позволена във връзка с разгледания въпрос, хипотезата, която бихме могли да изразим така: Какво би станало, ако на Земята не би дошъл никакъв Христос и никакви
гръцки
философи?
Да вземем една хипотеза, която може би ни е позволена във връзка с разгледания въпрос, хипотезата, която бихме могли да изразим така: Какво би станало, ако на Земята не би дошъл никакъв Христос и никакви гръцки философи?
Тогава човечеството би трябвало да върви по-нататък, да съществува по-нататък с това, което би имала като наследство, с това, което в Четвъртата следатлантска епоха беше стигнало до степента на сибилството. Представете си това състояние развито по-нататък в западния свят без Христовия Импулс и без философията и без науката която почива на нея, тогава ще сте поставили пред съзнанието си духовния хаос на запада, това, което би могло да стане без филисофията и без Христа: това би трябвало да се роди от онова, което беше станало в душите на сибилите. Обаче силите продължават да действуват по-нататък. И когато със средствата на Духовната Наука бихме изпитали тази елементарна сила, с която живеещите в околността на Земята духовни същества се изразяват във вятъра, водата и огъня, и когато изпитаме, как тези същества биха се вгнездили в човешката душа, когато проверим именно силата, с която духовете на Вятъра, на Огъня, на Водата и на Земята биха завладели душите на хората, тогава бихме получили една представа за това, как действително хармонията и редът са изчезнали от стария начин за познаване на света, който начин съществуваше в Първата, Втората и Третата следатлантска епоха, как обаче силите биха останали в човешките души. Човешките души не биха имали вече способността да възстановят действително връзката с великите явления на Вселената вътре в себе си, обаче биха възстановили връзка с духовете на вятъра, на огъня и т.н., а именно с цялото изчадие от призраци и демони, което би се показало развързано от великите мирови връзки.
към текста >>
74.
Христос по времето на Голгота и Христос в XX век
GA_152-2 Христос по времето на Голгота и Христос в XX век
Ние можем да открием това откровение в друга форма при Платон, Сократ и Аристотел в гръцката философия, дори в древните
гръцки
трагедии през време на петте столетия преди Събитието на Голгота.
Ние можем да открием това откровение в друга форма при Платон, Сократ и Аристотел в гръцката философия, дори в древните гръцки трагедии през време на петте столетия преди Събитието на Голгота.
към текста >>
75.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Ние стигаме най-бързо до разбирането на това, което този църковен отец е искал да каже, когато нарече християни също и старите
гръцки
философи, ако се опитаме да се пренесем вътре в чувствата на онези души, които се стремяха да определят с пълно разбиране тяхното отношение към Христос.
Ние стигаме най-бързо до разбирането на това, което този църковен отец е искал да каже, когато нарече християни също и старите гръцки философи, ако се опитаме да се пренесем вътре в чувствата на онези души, които се стремяха да определят с пълно разбиране тяхното отношение към Христос.
Те не считаха Христос за едно Същество, което да не е било във връзка със Земното развитие преди Мистерията на Голгота. Христос винаги е имал нещо да прави със Земното развитие. Само чрез Мистерията на Голгота неговата задача, неговата мисия по отношение на Земното развитие е станала друга в сравнение с по-ранното развитие. Да търсим Христос в Земното развитие едва след Мистерията на Голгота, това не е християнско, скъпи мои приятели! Истинските християни знаят, че Христос винаги е имал работа със Земното развитие.
към текста >>
76.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Мъжът, който споделя тези сведения, обяснява, че той лично запознал жителите на Утопия с гръцката литература и изкуство и че те се оказали извънредно схватливи, че даже техният език по звучене малко наподобявал гръцкия, както и културата им въобще притежавала особеността, че напомня някаква смесица от
гръцки
и персийски елементи.
Мъжът, който споделя тези сведения, обяснява, че той лично запознал жителите на Утопия с гръцката литература и изкуство и че те се оказали извънредно схватливи, че даже техният език по звучене малко наподобявал гръцкия, както и културата им въобще притежавала особеността, че напомня някаква смесица от гръцки и персийски елементи.
Начина, по който става изборът на съпруг и съпруга, няма да описвам по причини, които ще установите, ако прочетете книгата. В Утопия адвокати няма смятат ги за най-вредни те хора. Договори не се сключват, понеже утопийците са на мнение, че който желае да спази нещо, ще го спази и без договор, а ако човек не желае да спази нещо, той няма да го спази дори да е сключил договор.
към текста >>
Едно D в
гръцки
или латински преминава в Т, а едно Т преминава в Th, което по определени езикови закони може да се яви и като Z.
Едно D в гръцки или латински преминава в Т, а едно Т преминава в Th, което по определени езикови закони може да се яви и като Z.
Едно гръцко Th или Z дава готско D, което пък в нововисоконемски става на
към текста >>
Вземете например числителното три: treis, threis, drei, където Т =
гръцки
, Th = готски, D = нововисоконемски.
Т. Едно готско Th или Z става на новонемско Т и така всичко продължава кръгообразно. По същия начин едно гръцко-латинско В преминава в готско Р, в нововисоконемско F или Рf. Едно гръцко F или Рf би се явило в готски като В, в нововисоконемски като Р. Кръгообразен е също така преходът на G през К в Ch.
Вземете например числителното три: treis, threis, drei, където Т = гръцки, Th = готски, D = нововисоконемски.
Така е във всички случаи, а изключенията винаги могат да се възведат към отделни частни закони, допълващи основните закони.
към текста >>
77.
Бележки към текста
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
пр. Хр.,
гръцки
философ.
131. Талес от Милет, около 624/625 - 547/546 г.
пр. Хр., гръцки философ.
към текста >>
78.
Как да намеря Христос?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
В Нисибис са избягали сирийските мъдреци, още когато Зено Исаурик през 5-то столетие също гони такива
гръцки
мъдреци от Едеса.
Историята не се развива така, както е било предвидено в тази особена форма, в тази феноменална, величествена, ала дяволска форма, но въпреки това следите от нея са дали отражение в нея. Те са могли да окажат въздействие чрез това, че са се случили неща, за които може само да бъде казано: Хората ги правят на Земята, но всъщност винаги ги вършат като посредници, като дясната ръка на определени духовни същества, които искат да ги направят чрез хората. Такъв е император Юстиниан – посредник, проводник на определени същества. Като враг на всичко, наследено от висшата мъдрост на гръцката култура, през 529 година той затваря философските школи в Атина и мъдреците, притежаващи последните остатъци от гръцката ученост с висшето аристотелско-платоническо знание, са изгонени и бягат в Персия.
В Нисибис са избягали сирийските мъдреци, още когато Зено Исаурик през 5-то столетие също гони такива гръцки мъдреци от Едеса.
Така, когато наближава 666 година, в персийската академия на Гондишапур се събира целият учен свят, дошъл от старата гръцка култура, нямаща никакво отношение към Мистерията на Голгота. В Гондишапурската академия са обучавали онези, които са били инспирирани от луциферически-ариманическите сили.
към текста >>
79.
Четвърта лекция, 13 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Защото тези неща се развиват в отделни потоци: от една страна, социалният живот в направление на социализма; от друга страна, религиозният живот в направление на свободата на мислене; и научният живот в насока пневматология (учение за Светия Дух и действието му в света и човека, от
гръцки
, pneuma – дух –бел.на прев.), в насока на духовното познание.
Така стоят нещата в наше време. Животът протича диференцирано. Свободен от илюзии може да бъде само този човек, който знае, как диференцирано протича животът. Бъдещето се стреми не към аморфното състояние на живота, а към силна диференциация: на духовен живот – като наука, известен вътрешен живот, за който днес още малцина имат представа, и който, съгласно древния обичай, може да се нарече религиозен, – и на политически живот. Ако се смесват помежду си всички тези неща, опитвайки се да се регулира едното по правилата на другото, се правят грешки, които описах тук миналата година, или преди две години[v].
Защото тези неща се развиват в отделни потоци: от една страна, социалният живот в направление на социализма; от друга страна, религиозният живот в направление на свободата на мислене; и научният живот в насока пневматология (учение за Светия Дух и действието му в света и човека, от гръцки, pneuma – дух –бел.на прев.), в насока на духовното познание.
Само в живото взаимодействие на трите потока бъдещето може да внесе в човешкото развитие целебни сили, не рай на Земята, а целебни сили. Но би било лошо, ако ние, например, си представяме външния живот пневматологически, желаейки да основаваме религиозни секти, желаейки да го изпълним с пневматологичен живот, тоест да провеждаме политиката от позицията на пневматологията. Това нищо не би дало. Също така нищо не би дало, ако в предишния смисъл осъществяваме политиката в религиозни съобщества. Както ръцете не могат да изпълняват това, което трябва да прави главата, не могат да го изпълняват и краката, така и пневматологията не може да осъществява това, което трябва да прави социализмът, или религията не може да осъществи това, което трябва да прави социализмът или пневматологията.
към текста >>
80.
Пета лекция, 14 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
[iv] Улрих фон Виламовиц 1848-1932, филолог и преводач „
Гръцки
трагедии“ 3 тома, Берлин 1904г.
[iv] Улрих фон Виламовиц 1848-1932, филолог и преводач „Гръцки трагедии“ 3 тома, Берлин 1904г.
към текста >>
81.
Седма лекция, 20 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
пр.Р.Х.,
гръцки
философ, виж Р.Щайнер GA 18 „Загадките на философията“
Платон – 427-347 г.
пр.Р.Х., гръцки философ, виж Р.Щайнер GA 18 „Загадките на философията“
към текста >>
пр.Р.Х.,
гръцки
философ
[ii] Аристотел – 384-322 г.
пр.Р.Х., гръцки философ
към текста >>
82.
Единадесета лекция, 5 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Ако погледнем тази епоха от гръцкото духовно развитие, която Ницше е нарекъл трагичната епоха, ще видим великите
гръцки
философи Анаксагор и Хераклит[ii], ще видим в тях, бих казал, последните носители на божествената мъдрост, която вече е била претопена в идеи и понятия.
Ако погледнем тази епоха от гръцкото духовно развитие, която Ницше е нарекъл трагичната епоха, ще видим великите гръцки философи Анаксагор и Хераклит[ii], ще видим в тях, бих казал, последните носители на божествената мъдрост, която вече е била претопена в идеи и понятия.
Талес[iii], собствено, е бил първият, който се е опирал на чисто природните понятия; той вече е бил откъснат от непосредственото живо възприемане на прамъдростта на човечеството, което още можем да видим при Анаксагор. Човечеството все повече и повече е било заплашено от загубата на тази мъдрост. Но от тази прамъдрост се е изливало това, което в древните времена е давало на хората възможност изобщо нещо да знаят за себе си. Познанието за човека е било това, което е просмуквало гръцката и изобщо прамъдростта. Мистериите е трябвало да дават знание за човека.
към текста >>
83.
Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Климент Александрийски (Тит Флавий Клеменс), 150-217,
гръцки
християнски теолог и църковен писател и учител в „Катехетското училище“ в Александрия, виж „Християнството като мистичен факт“ GA 8
Климент Александрийски (Тит Флавий Клеменс), 150-217, гръцки християнски теолог и църковен писател и учител в „Катехетското училище“ в Александрия, виж „Християнството като мистичен факт“ GA 8
към текста >>
84.
Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
И този превод на Аристотел от
гръцки
през посредничеството на сирийския на арабски, е представлявал нещо изключително забележително.
Обаче без да се познава същността на тази Академия, основана от остатъците на древните учени, е невъзможно да се разбере в цялост най-новото развитие на човечеството. Защото това, което като древна ученост е било пренесено в Гондишапур от мъдреците, прогонени от Юстиниан и Зенон, е залегнало в основата на учение с колосална важност, което се е преподавало на учениците в Гондишапур през VII век. Именно в Гондишапур е бил преведен древният мъдрец Аристотел. Забележително е, че Аристотел – иначе съчиненията му биха били напълно изгубени – е бил отначало преведен на сирийски език в Едеса от тези учени, които са били изгонени от Зенон. Сирийският превод е бил доставен в Гондишапур и вече там сирийският превод на Аристотел е бил преведен на арабски език.
И този превод на Аристотел от гръцки през посредничеството на сирийския на арабски, е представлявал нещо изключително забележително.
Този, който разбира, какви изменения стават с мислите, когато се превежда от един език на друг, може да разбере, че това е направено сякаш преднамерено, – казвам това хипотетично, – че е бил взет не гръцкият Аристотел, а Аристотел, който е извървял път през сирийския език до арабския. Вследствие на този превод на Аристотел се е създала основа, Аристотелевите понятия да се появят в света на арабската душа, каквато тя е била по това време, така че ясните мисли да бъдат съединени с известна фантазия, която обаче се е движела по логически траектории и се е извисявала до видения. След това, в светлината на това своеобразно учение, на този своеобразен възглед, в Гондишапур се развил могъщ мироглед. Това, за което ви разказвам сега, е станало в Гондишапур в VII век.
към текста >>
85.
Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Например Марк Аврелий Антонин (121-180 г.), римски император, описва на
гръцки
език своите стоически възгледи в книгата „Към себе си“ (Τὰ εἰς ἑαυτόν), където намираме прозрението: „Това, което правим в живота си, отеква във вечността.“
[5] Възгледът, че действията ни в даден живот оказват влияние в бъдещето, може да се срещне не само в древните Мистерии и днешните окултни течения, но и в античните външни паметници.
Например Марк Аврелий Антонин (121-180 г.), римски император, описва на гръцки език своите стоически възгледи в книгата „Към себе си“ (Τὰ εἰς ἑαυτόν), където намираме прозрението: „Това, което правим в живота си, отеква във вечността.“
към текста >>
86.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Дорнах, 28 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Но това, което е било
гръцки
начин на мисленето, на образуването на представите, то е всъщност последното отзвучение на културата на мистериите, защото културата на мистериите беше пълна със съдържа ние.
Вие знаете, в официалната история се разказва, как Сократ е основал диалектиката, как всъщност той е бил великият учител на мисленето, на онова мислене, което след това Аристотел е развил мислейки повече научно.
Но това, което е било гръцки начин на мисленето, на образуването на представите, то е всъщност последното отзвучение на културата на мистериите, защото културата на мистериите беше пълна със съдържа ние.
В цялостния възглед на човека бяха приети духовни факти, които са основоположни причини за на шия миров ред, тези факти бяха приети чрез познанието. Съдържанията, мощните, велики съдържания постепенно са угаснали. Обаче начинът на мислене, които развиха учениците на мистериите, начинът на образуване на представите, конфигурацията на мисленето, тя е останала, и тя е станала всъщност историческа, станала е историческа първо в гръцкото мислене, след това отново в средновековното мислене, в мисленето на християнските богослови, които бяха усвоили това гръцко мислене главно за богословието, за да разберат от школуването на мисленето с формите на мислите, с идеите и понятията, за да разберат това, какво се е вляло в човечеството чрез Тайната на Голгота. Това, което е изцяло едно сливане на духовните истини на Тайната на Голгота с гръцкото мислене. Изработването, мислителното преработване на Тайните на Голгота, е изцяло ако мога да си послужа с един тривиален израз извършено с инструмента на гръцкото мислене, на гръцката диалектика.
към текста >>
Ние сме отдалечени приблизително толкова от изходната точка, колкото е продължило времето, което е било определено, което е било необходимо от явяването на този
гръцки
начин на мисленето до Тайната на Голгота.
А сега искаме да си изясним разликата, която съществува между четири и половина столетия преди настъпването на Тайната на Голгота в тогавашния почти единствен цивилизован свят, гръцкия, и нашите четири и половина столетия, в които човечеството бе възпитано чрез естественонаучното школуване. Представете си културата на мистериите като един вид химборасо на човешката духовна култура в много древни време на. Тази култура на мистериите се превръща след това в Гърция в логика искам да опиша нещата по нишката до настъпването на Тайната на Голгота. Това бива продължено след това в Средновековието чрез схоластиката Тук имаме последната издънка, това отзвучение на древната култура на мистериите в тече ние на четири и половина столетия. А сега от 15-то столетие започва един нов вид на мисленето, бихме могли да го наречем Галилеевият начин на мислене.
Ние сме отдалечени приблизително толкова от изходната точка, колкото е продължило времето, което е било определено, което е било необходимо от явяването на този гръцки начин на мисленето до Тайната на Голгота.
Но докато това е едно отзвучение, така да се каже една вечерна заря, ние имаме работа с едно предзвучене, с една прелюдия, с нещо, което трябва да се развие нагоре, което трябва да доведем до определена височина. Гръцката култура стоеше на един край. Ние стоим на едно начало.
към текста >>
87.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Дорнах, 13 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Разгледайте формите на един
гръцки
храм.
Разгледайте формите на един гръцки храм.
Как можем да разберем формите на един гръцки храм? Можем да ги разберем само тогава, когато сме наясно върху факта, че цялата архитектурна мисъл на този гръцки храм е насочена към това, храмът да бъде едно обиталище, едно жилище на бога или богинята, на които той и посветен и чиято статуя е посветена вътре в храма. Всички форми на гръцкия храм биха били една невъзможност, една глупост, ако не бихме схващали този храм като обиталище на бога или на богинята, кои то би трябвало да стоят вътре.
към текста >>
Как можем да разберем формите на един
гръцки
храм?
Разгледайте формите на един гръцки храм.
Как можем да разберем формите на един гръцки храм?
Можем да ги разберем само тогава, когато сме наясно върху факта, че цялата архитектурна мисъл на този гръцки храм е насочена към това, храмът да бъде едно обиталище, едно жилище на бога или богинята, на които той и посветен и чиято статуя е посветена вътре в храма. Всички форми на гръцкия храм биха били една невъзможност, една глупост, ако не бихме схващали този храм като обиталище на бога или на богинята, кои то би трябвало да стоят вътре.
към текста >>
Можем да ги разберем само тогава, когато сме наясно върху факта, че цялата архитектурна мисъл на този
гръцки
храм е насочена към това, храмът да бъде едно обиталище, едно жилище на бога или богинята, на които той и посветен и чиято статуя е посветена вътре в храма.
Разгледайте формите на един гръцки храм. Как можем да разберем формите на един гръцки храм?
Можем да ги разберем само тогава, когато сме наясно върху факта, че цялата архитектурна мисъл на този гръцки храм е насочена към това, храмът да бъде едно обиталище, едно жилище на бога или богинята, на които той и посветен и чиято статуя е посветена вътре в храма.
Всички форми на гръцкия храм биха били една невъзможност, една глупост, ако не бихме схващали този храм като обиталище на бога или на богинята, кои то би трябвало да стоят вътре.
към текста >>
Един
гръцки
храм без образа на определен бог достатъчно е само да си го представим вътре, но за да го разберем по неговата форма, трябва да си представим този образ вътре един
гръцки
храм без образа на определен бог вътре в него е нещо невъзможно за чувствуващото разбиране.
Ако преминем по-нататък от формите на гръцкия храм към следващите, също така знаменателни форми на архитектурата, стигаме до готическия храм. Който влиза в един готически храм и има чувството, че с готическия храм има пред себе си нещо завършено, цяло, той не разбира формите на готическата сграда, той ги разбира също така малко, колкото разбира формите на гръцкия храм онзи, който може да гледа този храм също така, че в него не се намира никакъв образ на един бог.
Един гръцки храм без образа на определен бог достатъчно е само да си го представим вътре, но за да го разберем по неговата форма, трябва да си представим този образ вътре един гръцки храм без образа на определен бог вътре в него е нещо невъзможно за чувствуващото разбиране.
Един готически храм, който е празен, е също една невъзможност за човека, който действително чувствува нещо подобно. Готическият храм е завършен само тогава, когато молещите се хора се намират вътре в него, когато е изпълнен с хора, и всъщност само тогава, когато е изпълнен с хора и се говори на хората, така че духът на словото царува над събралите се в него хора, над сърцата на тези хора. Тогава готическият храм е завършен. Но общността принадлежи към него, иначе неговите форми не са разбираеми.
към текста >>
Представете си сега това, което Ви нарисувах, построено в един стил, в един архитектурен стил, който се приближава първо до готическия, до същинския готически стил, който включва още в себе си всякакви романски форми, който обаче има напълно ориентацията, която Ви посочих, тогава аз съм Ви нарисувал скицата на храма на Граала, както си го е представял средновековния човек, онзи храм на Граала, който беше така да се каже идеалът на строителството във времето, което се приближаваше до изхода на Четвъртата Следатлантска епоха: един храм, в които се вливаха копнежите на цялото насочено към Христос човечество, така както в отделния храм се вливаха копнежите на членовете на общността, и така, както хората се чувствуваха съединени в гръцкия храм, макар и да не са се намирали вътре защото гръцкият храм изисква само вътре да бъде богът или богинята, а не другите хора следователно така, както се чувствуваха съединени хората на една територия от гръцката цивилизация, както тези
гръцки
хора се чувствуваха съединени чрез техния храм с техния бог или с тяхната богиня.
Представете си сега това, което Ви нарисувах, построено в един стил, в един архитектурен стил, който се приближава първо до готическия, до същинския готически стил, който включва още в себе си всякакви романски форми, който обаче има напълно ориентацията, която Ви посочих, тогава аз съм Ви нарисувал скицата на храма на Граала, както си го е представял средновековния човек, онзи храм на Граала, който беше така да се каже идеалът на строителството във времето, което се приближаваше до изхода на Четвъртата Следатлантска епоха: един храм, в които се вливаха копнежите на цялото насочено към Христос човечество, така както в отделния храм се вливаха копнежите на членовете на общността, и така, както хората се чувствуваха съединени в гръцкия храм, макар и да не са се намирали вътре защото гръцкият храм изисква само вътре да бъде богът или богинята, а не другите хора следователно така, както се чувствуваха съединени хората на една територия от гръцката цивилизация, както тези гръцки хора се чувствуваха съединени чрез техния храм с техния бог или с тяхната богиня.
Ако искаме да говорим обективно, можем да кажем: когато гъркът говореше за своето отношение към храма, той описваше нещата приблизително по следния начин: както казваше за някой човек на Земята, да речем за Перикла: Перикъл живее в този дом тогава това изречение не изразява, че самият човек, който казва това, има някакво собственическо или друго отношение към дома, но чувствува начина, по който е свързан с Перикла, като казва: Перикъл живее в този дом точно със същия нюанс на чувството гъркът би изразил своето отношение към това, което може да се прочете в архитектурния стил, изразявайки с това: Атина живее в този дом, това е жилището на богинята, или: Аполон живее в този дом!
към текста >>
88.
12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Нашият духовен живот, както той се представя за този, който действително взема нещата външно, взема ги действително сетивно, се усвоява от хората чрез това, че те оставят да действуват върху тях онова продължение на древния
гръцки
и римски културен живот на гръцко-римския духовен живот, както той е протекъл първо през това, което по-късно са станали нашите гимназии, което са станали нашите университети.
Нашият духовен живот, както той се представя за този, който действително взема нещата външно, взема ги действително сетивно, се усвоява от хората чрез това, че те оставят да действуват върху тях онова продължение на древния гръцки и римски културен живот на гръцко-римския духовен живот, както той е протекъл първо през това, което по-късно са станали нашите гимназии, което са станали нашите университети.
Защото нашето останало така наречено училище е напълно зависимо от това, което се е вляло като едно течение, да речем, /Виж рис. № 15 -, оранжево/ в гръцкия елемент.
към текста >>
Защото това, което имаме като духовен живот, като наш европейски духовен живот, е на първо място от
гръцки
произход, минавайки само през римския.
Защото това, което имаме като духовен живот, като наш европейски духовен живот, е на първо място от гръцки произход, минавайки само през римския.
Римският духовен живот е само една преходна станция. Без съмнение в по-ново време с този произхождащ от древна Гърция духовен живот се е смесил и друг, който произхожда от това, което наричаме техниката на различните области, която не беше още достъпна на гърците: техниката на механическата същност, техниката на търговията и т.н. Бих могъл да кажа: към нашите университети са се прибавили техническите висши училища, търговските висши училища, които донасят един елемент на по-новото време към това, което се влива в нашите души чрез нашите хуманистични, свързани с гръцкия духовен живот училища; то се влива не само в душите на някоя така наречена образована класа, защото онова, което днес са социалистическите теории, което живее също и в главите на пролетариата, е само едно отклонение, един разклон от онова, което произхожда всъщност от гръцкия духовен живот. То е минало само през различни метаморфози. Обаче този духовен живот има своя по-нататъшен произход от изтока.
към текста >>
89.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
В ранните
гръцки
църковни отци намираме, че има нещо от това Християнство.
В живеещото на изток Той трябваше да намери място на онова, което трябваше да предаде на човечеството. Мистерията на Голгота е факт. Онова, което човечеството знае за нея, е в процес на изграждане. Онова, което хората първо трябваше да кажат за Мистерията на Голгота, се изразяваше в останалото за тях още от Мистериите на Изтока. Те обградиха Мистерията на Голгота с науката и мъдростта на Мистериите на Изтока, и с тази мъдрост се опитваха да я разберат.
В ранните гръцки църковни отци намираме, че има нещо от това Християнство.
към текста >>
90.
1. Първа лекция, Дорнах, 23 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
В древния Изток условията далеч не бяха тези, при който по-късно прозвуча подканващия
гръцки
призив: „Познай себе си!
В древния Изток условията далеч не бяха тези, при който по-късно прозвуча подканващия гръцки призив: „Познай себе си!
“. Това „Познай себе си“ бе издигнато едва по времето, когато гръцката културна епоха усили истеричното чувство на човешкия индивид. Всеобхватният и преливащ от светлина източен мироглед още не беше проникнат от такъв стремеж към познание на самия човек; в основата си този мироглед изобщо не беше центриран към вътрешната същност на човека. В духа на този мироглед, човекът беше напълно зависим от външните отношения, които царяха в околния свят. Древната източна култура просто беше основана под едно съвсем различно въздействие на Слънцето върху Земята; по-късната западна култура възникна при съвършено други земни и космически въздействия. В древния Изток вътрешният поглед на човека, така да се каже, беше привлечен и окован от това, което го обгръщаше като обективен, природен свят, и човекът имаше особената нагласа да се отдава на този свят с цялата си вътрешна същност.
към текста >>
91.
11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
От опре делени
гръцки
герои можете винаги да узнаете, че те изживяват опитността на посвещение, когато човек казва за тях, че са слезли в подземния свят.
Това е посочено в гръцката митология по един възпитателно фин начин. Защото в гръцката митология ви се казва винаги по повод определен тип посвещение: заинтересованият е слязъл в подземния свят.
От опре делени гръцки герои можете винаги да узнаете, че те изживяват опитността на посвещение, когато човек казва за тях, че са слезли в подземния свят.
Това означава, че те са се научили да познават силите на космоса, които действат през Земята, че са се научили да познават космическите сили.
към текста >>
92.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Той търсил своите
гръцки
предци.
И това послужило като подтик за негово пътуване до Италия; за да може поне в Италия да намери живо отношение към други родители, към други предци, различни от тези, които той е имал в своето обкръжение. Той търсил в себе си, така да се каже, по съвършено неестествен начин други предци.
Той търсил своите гръцки предци.
Защото не му действало добре това, което след гръцката епоха постепенно проникнало в интелектуалистичния свят. И когато пристигнал в Италия, то той действително получил такова усещане, като че ли гърците са го породили. И това, което той видял тук, го довело до произнасянето на тези думи, които аз често съм цитирал: «След това, което виждам тук, аз се чувствам, като да съм разгадал загадките на гръцкото изкуство: гърците творят по същите закони, по които твори и природата, и които аз сега проследих»... и т.н. Тук той почувствал, че е получил тази сила, която му е била нужна, за да може правилно да овладее своето етерно тяло. И тогава той се заел да преработи «Ифигения», която бил написал по-рано, но той не бил доволен от нея, защото е била написана изхождайки само от Аза и астралното тяло, но не и от етерното тяло, и той преработил «Ифигения» в Италия.
към текста >>
93.
Пета лекция, 8. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Обаче тези седем сентенции на седемте
гръцки
мъдреци са твърде далеч от първоначалните мистерийни мантри.
Когато учителите от Мистериите започваха да обучават своите ученици, те им даваха такива мантри, чиито далечни отзвуци намираме в сентенциите на гръцките мъдреци.
Обаче тези седем сентенции на седемте гръцки мъдреци са твърде далеч от първоначалните мистерийни мантри.
За лятото древните Мистерии даваха мантрата:
към текста >>
94.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Тогава тези
гръцки
Мистерии са се делили на два вида.
Всъщност всичко се подготвяло вече от много време и е можело да стане само благодарение на факта, че много от древната същност на Мистериите е било забравено, докато в Гърция още е съществувало.
Тогава тези гръцки Мистерии са се делили на два вида.
Единият бил този, в който преимуществено се занимавали с насочването на човешките сетива към духовните светове, към мировото ръководство и мировата ориентация в духа; в другия вид се занимавали с тайните на природата, особено с господстващите в природата сили и същества, стоящи зад земните власти. Цялото посвещение преминавало през двата рода Мистерии. Тогава за преминалите посвещение са казвали, че те са възприели в себе си както тайните на Отца, Мистериите на Зевс, така и тайните на Майката, тайните на Деметра. И когато обръщаме взор към тези времена, наред с духовното съзерцание, достигащо висшите сфери, макар и вече с някаква абстрактност, но все пак достигащо до висшите сфери, ние намираме и напредващото в дълбочина съзерцание на природата и - което има особено, първостепенно значение - съединението на двете.
към текста >>
95.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И после, след като отначало в ученика от северните
гръцки
Мистерии е бивал пробуден, бих могъл да кажа, величественият импулс чрез това, че взорът му е бил отправен към самите сфери на планетите, после взорът му толкова човешки се задълбочавал, че очите му в определена степен се обхващали от сърцето и той започвал да вижда душевно.
Боговете представят чрез себе си същностното в света; Боговете имат преживявания в този свят; Боговете извършват действия. Това, което се вижда като облаци, което се чува като гръм, което се възприема като мълнии, което на Земята се възприема като река и планина, което на Земята се възприема в минералното царство, всичко това са откровения, изражения на съдбата на Боговете, скрити зад тях. Също и това, което външно е в облака, в мълнията и гърма, в дървото и гората, в реката и планината, не е нещо друго, а животът на Боговете, които пребивават навсякъде, откривайки се по такъв начин, както кожата на човек изявява вътрешната му душевност. А ако Боговете са навсякъде, тогава следва да се различават - така са учили учениците в Мистериите от северна Гърция - малки Богове, които са отделните същества в природата и нейните процеси и велики Богове, проявяващи се като същност на Слънцето, Марс, Меркурий и нещо четвърто, което не е можело да се направи външно видимо, представяйки го като образ или някаква форма. Това са били великите Богове, великите Богове на планетите, тези велики Богове на планетите, към които се обръщали така, че взорът на човека се отправял в мировото пространство, при това не само очите му, но и сърцето му е трябвало да вижда това, което е живеело в Слънцето, Марс и Меркурий, но което живее не само в това малко кръгче в мировото пространство, а живее навсякъде в него, и което преди всичко напира към човека.
И после, след като отначало в ученика от северните гръцки Мистерии е бивал пробуден, бих могъл да кажа, величественият импулс чрез това, че взорът му е бил отправен към самите сфери на планетите, после взорът му толкова човешки се задълбочавал, че очите му в определена степен се обхващали от сърцето и той започвал да вижда душевно.
Тогава ученикът разбирал защо на олтара пред него поставяли три символично оформени стомни.
към текста >>
Веднъж използвахме имитации на тези стомни в едно евритмично представление на «Фауст»; и такива, каквито изглеждаха тогава, такива са били тези стомни в самотракийските северно-
гръцки
Мистерии.
Веднъж използвахме имитации на тези стомни в едно евритмично представление на «Фауст»; и такива, каквито изглеждаха тогава, такива са били тези стомни в самотракийските северно-гръцки Мистерии.
Но същественото е било, че с тези стомни в цялата им символична форма се извършвало свещенодействие, жертвено действие. В тези стомни извършвали нещо като свещено кадене с тамян, извършвали изгаряне, димът се стелел навън и в кълбящия се дим извършващият службата отец с мантрическа сила изричал три думи, за които ще говорим утре сутрин, и от тези димящи стомни се появявали фигурите на трима Кабири[1]. Те се появявали благодарение на това, че човешкото дихание, издишвано през мантрически-те думи формирало и предавало своята форма на кълбящата се и издигаща се субстанция, добавена в символичните стомни. В същото време, когато ученикът по такъв начин се учил да чете в своето собствено дихание, вдишването и издишването, в същото време когато се учил да чете това, което вписвало диханието му в дима, тогава едновременно той се учил да разбира какво са му говорили изпълнените с тайни планети от вътрешността на далечната Вселена. Защото сега той знаел: както единият от Кабирите се образувал благодарение на мантрическото слово и неговата сила, по такъв начин е бил образуван в действителност Меркурий; както се образувал вторият Кабир, така е било в действителност и с Марс; както се образувал третият Кабир, така е било в действителност и с Аполон, със Слънцето.
към текста >>
И когато се разглеждат тези фигури - които, за съжаление, се разглеждат в галериите за късно-гръцка пластика като нещо, извинете ме, че се изразяват така радикално, от модно списание и които са на голяма почит, защото човек си няма никаква представа за това, откъде са произлезли, - когато тези фигури на някакъв Аполон, някакъв Марс, някакъв Меркурий се разглеждат с гьотевски поглед, с погледа, който Гьоте е използвал по време на своето италианско пътешествие, за да получи представа чрез тези фигури за това, какво собствено е било гръцкото изкуство в други произведения, които са загинали заедно с много друго, което в първите столетия след основаването на християнството е било подложено на страшно опустошение - когато по определен начин се прозрат тези късно-
гръцки
пластически фигури, от една страна, те по право се считат за велики, доколкото са служили тук за ориентири, а от друга - несправедливо е да се считат за велики, защото са само подражание на по-ранното.
И когато се разглеждат тези фигури - които, за съжаление, се разглеждат в галериите за късно-гръцка пластика като нещо, извинете ме, че се изразяват така радикално, от модно списание и които са на голяма почит, защото човек си няма никаква представа за това, откъде са произлезли, - когато тези фигури на някакъв Аполон, някакъв Марс, някакъв Меркурий се разглеждат с гьотевски поглед, с погледа, който Гьоте е използвал по време на своето италианско пътешествие, за да получи представа чрез тези фигури за това, какво собствено е било гръцкото изкуство в други произведения, които са загинали заедно с много друго, което в първите столетия след основаването на християнството е било подложено на страшно опустошение - когато по определен начин се прозрат тези късно-гръцки пластически фигури, от една страна, те по право се считат за велики, доколкото са служили тук за ориентири, а от друга - несправедливо е да се считат за велики, защото са само подражание на по-ранното.
Когато се погледне назад към това, откъде са възникнали, се вижда как в древногръцкото време се пресъздавали жертвените откровения, които по-рано са били много по-величествени и великолепни, отколкото в Самотраки при Мистериите на Кабирите. Гледайки назад, ние виждаме времена, когато мантрическото слово се произнасяло в жертвения дим и се появявали истински образи на Аполон, Марс и Меркурий.
към текста >>
96.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
е написал на
гръцки
език вавилоно-халдейската история, почерпена от вавилонските храмови архиви; в клинописния текст Утнапиштим./ Тези древни мистерии са били истински наследници на старите атлантски мистерии, - само, разбира се, в изменена форма, както и би следвало да бъде след изминаването на толкова много време.
И тъй, той се спуснал да странства. И това го довело до много важен резултат. Той дошъл в област, близка до тази, която сега наричаме Бургенланд; това е районът, за който много се говореше неотдавна и за който много се караха – ще принадлежи ли на Унгария или не. Социалните условия на страната, разбира се, силно са се изменили от тези отдалечени времена. Гилгамеш пристигнал и намерил там мистериен център, - главният жрец на мистериите се нарича в епоса Ксисутрос*./*Или Беросос, гърцизирана форма на шумерското име Зиусудър, - жрец на Бела във Вавилон, който около 280 г. пр.Р.X.
е написал на гръцки език вавилоно-халдейската история, почерпена от вавилонските храмови архиви; в клинописния текст Утнапиштим./ Тези древни мистерии са били истински наследници на старите атлантски мистерии, - само, разбира се, в изменена форма, както и би следвало да бъде след изминаването на толкова много време.
към текста >>
97.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Много важен за разбирането на целия
гръцки
характер и култура е фактът, че в гръцката цивилизация намираме само призрачен образ, фантом на древната божествена реалност, в която човек е имал общение със свръхсетивните светове, защото човек вече постепенно излизал от това божествено и се учил да използва своите собствени индивидуални, лични духовни способности.
Трябва честно да кажем, че в наши дни най-важното в историята на човешкото развитие остава просто незасегнатата от външно-материалистическо разглеждане история!
Много важен за разбирането на целия гръцки характер и култура е фактът, че в гръцката цивилизация намираме само призрачен образ, фантом на древната божествена реалност, в която човек е имал общение със свръхсетивните светове, защото човек вече постепенно излизал от това божествено и се учил да използва своите собствени индивидуални, лични духовни способности.
Това е ставало крачка по крачка. В драмите на Есхил в художествените образи е отразено това чувство, което още е останало в човека от древните времена на богове. Но едва Софокъл започнал да се изявява, когато човек започнал да се отърсва от това усещане за връзка с божествено-духовното съществувание. А после се появява нещо, свързано с името, значението на което все още е недостатъчно оценено от историческата наука, обаче по въпроса има и други мнения.
към текста >>
– най-древният
гръцки
историк; Персийските войни/ И все пак в продължение на цялата гръцка култура всичкото това клонящо към земното развитие е било озарено от сияние, светлината на което, както ще чуем утре, не е проникнала нито в Рим, нито в средновековието.
По-късно, обаче, дошло време, когато сянковите образи се потопили в низшия свят, където човешкото съзнание не е могло повече да ги възприема. Тогава и възникнал стремежа да се записва ставащото. Появил се Херодот,* първият историк, записал историята в проза. И от тогава могат да се изброят множество негови последователи; във всички тях е действала същата подбуда – да се откъсне човечеството от божествено-духовното и да се постави в само земното. /*Херодот от Халикарнас, 5 век пр. Р.X.
– най-древният гръцки историк; Персийските войни/ И все пак в продължение на цялата гръцка култура всичкото това клонящо към земното развитие е било озарено от сияние, светлината на което, както ще чуем утре, не е проникнала нито в Рим, нито в средновековието.
А там, в Гърция, светлина е имало. А що се отнася до призрачните образи, даже и до потъмнелите сянкови образи от залеза на гръцката цивилизация, човек все още е чувствал, че те са божествени в своята основа.
към текста >>
последните
гръцки
философи избягали в академията Гондишапур.
В VI век сл.Хр.
последните гръцки философи избягали в академията Гондишапур.
/*Юстиниан, източно-римски император (527-565), селски син, изпратил в 529 г. в Атина едикт, забраняващ преподаването на философия и разясняване на правото, в резултат на което седем последни атински философи напуснали Римската империя и се преселили в Персия./
към текста >>
Ние трябва да видим тези удивителни храмове разпръснати по цяла Азия, а на преден план - Ефес, съхраняващ още в своите мистерии много от това, което се е изгубило в другите храмове на Изтока, макар заедно с това той сам вече да станал
гръцки
по характер.
Да, ние можем да гледаме на Юг с обичайното прозаично разбиране, но не и на Изток. Гледайки на Изток, ние трябва да се обърнем към имагинациите. Ние трябва да виждаме на заден план могъщите мистерийни храмове на прадревна следатлантска Азия, в които мъдри жреци разяснявали на всеки от своите ученици връзката им с божествено-духовния Космос; там би могла да бъде намерена цивилизация, която се вижда от мистериите във времената на Гилгамеш, както съм ви я описвал.
Ние трябва да видим тези удивителни храмове разпръснати по цяла Азия, а на преден план - Ефес, съхраняващ още в своите мистерии много от това, което се е изгубило в другите храмове на Изтока, макар заедно с това той сам вече да станал гръцки по характер.
Защото в Ефес човек не е трябвало повече ни да изчаква благоприятна констелация на светилата или нужното време през годината, ни самият той да чака, докато достигне определената възраст преди да започне да получава откровения от боговете. В Ефес, ако човек е узрял за това, е можел да принася жертви и да прави определени упражнения, които му позволявали така да пристъпи към боговете, че те милостиво се спускали към него. И ето в този свят, който се представя пред вас в тази картина, са били обучени и подготвени във времената на Хераклит двете личности, за които говорихме. След това в 356 г. пр. Р.Х., в деня на раждането на Александър Велики, ние виждаме езиците на пламъците, излизащи от храма в Ефес.
към текста >>
98.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Гръцки
математик и физик.
[1] Архимед, около 287-212 пр. Хр.
Гръцки математик и физик.
към текста >>
99.
ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
А сега този човек, който така ужасно ругае срещу всичко учено, в неговото прераждане преди това като иконоборец и наемен войник е бил в школата на гръцките стоици, един истински
гръцки
философ стоик.
И сега точно този Дюринг, който така много ругаеше, именно срещу учените «преучени»! Той казва, че предпочита да няма вече имена, които да напомнят за старата ученост. Той не иска да има никаква логика, иска да има една антилогика, никаква софия /мъдрост/, а една антисофия, не иска да има никаква наука, а иска да има една анти-наука. Това би му харесало всъщност най-много, да направи от всичко едно «анти»; той изрично казва това.
А сега този човек, който така ужасно ругае срещу всичко учено, в неговото прераждане преди това като иконоборец и наемен войник е бил в школата на гръцките стоици, един истински гръцки философ стоик.
Именно Дюринг е бил в древността това, срещу което той най-много ругае: В своето второ предишно въплъщение той напълно е бил философ и то философ-стоик, един от тези философи, които се оттеглят от земния живот.
към текста >>
100.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Древният
гръцки
посветен - моля прочетете хубавата Лесингова студия «Как древните са изобразили смъртта», - след това възпитаният в средновековния аристотелизъм схоластик и онзи, който всъщност носейки в душата си всичко това, се врастна сега в цивилизацията на 18-то столетие.
Но действително, както драмата на толерантността «Натан мъдрият», така също и нещо подобно като «Хамбургската драматургия» - прочетете там само определени глави - и след това «Възпитание на човешкия род», всички тези съчинения са разбираеми само тогава, когато се има предвид, че всичките три прераждания на тази личност са работили за това.
Древният гръцки посветен - моля прочетете хубавата Лесингова студия «Как древните са изобразили смъртта», - след това възпитаният в средновековния аристотелизъм схоластик и онзи, който всъщност носейки в душата си всичко това, се врастна сега в цивилизацията на 18-то столетие.
И ние се запознаваме ясно с определен факт, който е извънредно очебиещ, когато обгърнем с поглед това, което аз казах.
към текста >>
101.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Естествено и гръкът в първите
гръцки
столетия - това продължи доста много, - е виждал в природата около себе си външните явления.
Естествено и гръкът в първите гръцки столетия - това продължи доста много, - е виждал в природата около себе си външните явления.
Той също е гледал природата както днешния човек. Но е виждал природата малко по-различно, защото и самите сетива са минали през едно развитие, но това не е важното сега. Все пак гръкът е имал едно лечебно средство срещу вредите, които органически се пораждат в човека само чрез вглеждането в природата.
към текста >>
102.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Възможно е да се запознаем с хора, които например познават древните
гръцки
държавници по-добре, отколкото съвременните държавници.
Възможно е да се запознаем с хора, които например познават древните гръцки държавници по-добре, отколкото съвременните държавници.
Когато ги запитаме за някого като Перикъл, Алчибиад или Милтиад и т. н., те са добре осведомени, защото са учили това в училище. Когато ги запитаме за нещо, което става по същия начин в днешно време, те знаят твърде малко за него.
към текста >>
103.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 14 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
[3] Целзус,
гръцки
философ, пише около 180 сл. Хр.
[3] Целзус, гръцки философ, пише около 180 сл. Хр.
книгата за «Истинският Логос», която е първата полемика срещу християнството (отделни откъси се съдържат в «Contra Celsum», на Ориген, на немски от Т. Кайм, Цюрих 1873).
към текста >>
104.
Забележки към текста
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
86. Целзус,
гръцки
философ, пише около 180 сл. Хр.
86. Целзус, гръцки философ, пише около 180 сл. Хр.
книгата за «Истинският Логос», която е първата полемика срещу християнството (отделни откъси се съдържат в «Contra Celsum», на Ориген, на немски от Т. Кайм, Цюрих 1873).
към текста >>
105.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 9. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Индивидуалността, която живя в Гърция, също мина през юпитеровата сфера, както може да се мине, когато човек е бил скулптор и същевременно по
гръцки
начин беше изживял този ваятелски начин на мислене и представи, който наистина беше жив през онова време.
За нея един бог Таотл, Кветцалкоатл, беше нещо живо. В действителност това бяха магьоснически, живи същества. И там в западналите мистерии на Кветцалкоатл по това време тя се вживя в едно напълно суеверно магическо съдържание, в такова същество като Тетцкатлипока - Тетцкатлипока е бил един вид змийски бог, с когото е било възможно човек да се чувства астрално свързан - и за нея то е станало интензивно живо. Тази индивидуалност не преминава след това през други инкарнации както онази другата индивидуалност, която имаше междинни инкарнации и след като изживява живота си между смъртта и едно ново раждане, тя първо се ражда като мъж в Гърция, а после като жена. Тази индивидуалност, която живя като мъж всред мексиканските мистерии, през живота между смъртта и новото раждане премина през сферата на мъдростта на Юпитер и се роди през осемнадесето, деветнадесето столетие.
Индивидуалността, която живя в Гърция, също мина през юпитеровата сфера, както може да се мине, когато човек е бил скулптор и същевременно по гръцки начин беше изживял този ваятелски начин на мислене и представи, който наистина беше жив през онова време.
Тази пластичност, която в Гърция можеше да се изживее при извайването на човешката фигура в юпитеровата сфера на мъдростта, където цялата тази мъдрост беше субстанциална, тя се преобрази в творческо обхващане на целия свят, след това с нейната изразена чрез Юпитер гръцка насоченост се роди в едно човешко тяло като Гьоте.
към текста >>
106.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 10. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Тази личност тогава притежаваше силна, фина, отчасти интелектуално оцветена душевна възприемчивост за
гръцки
повлияното християнство.
Ние можем да разгледаме една човешка индивидуалност, която живееше на Юг в Европа през първото, второто християнско столетие, когато в хода на християнското развитие още силно въздействаше гръцката култура.
Тази личност тогава притежаваше силна, фина, отчасти интелектуално оцветена душевна възприемчивост за гръцки повлияното християнство.
Тя беше поставена в римската империя, където прекара всичко това, което някой можеше да прекара през първите столетия от разпространението на християнството в Римското царство - преследванията на християните, насилието от страна на римските владетели с цялата му несправедливост, начинът, по който римското владичество изобщо въздействаше върху душата на по-фините хора и върху една душа, която откликваше с дълбоко възмущение на всичко, което можеше да се види там и която премина през смъртта, изпълнена всъщност с настроение на резигнация, като си казваше: - Възможно ли е един свят, в който е всичко това, да има някакво развитие и прогрес? - Наблюдавайки римското владичество и запазвайки в душата си от една страна душевното впечатление от злодейството на цезарите, а от друга страна мъченичеството на отделните християнски мъченици, тази душа достигна до известно съмнение, дали изобщо в света е възможно едно изравняване между доброто и злото. Тази душа виждаше доброто и злото като застанали в твърдо, непримиримо противоречие. С тези впечатления тя премина през портата на смъртта, след това премина през по-незначителни земни животи. Понеже това, което в онзи земен живот в гръцко-римското съществуване беше натоварило тази душа, то бе оставило дълбоки следи в нейния душевен живот.
към текста >>
107.
1. СКАЗКА ПЪРВА. Арнхайм, 18 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Тези души бяха подбуждани още от това, което живееше в древния
гръцки
платонизъм.
Следователно съществуваха две течения. Първо онова течение, което произхожда пряко от еретическите движения на първите столетия на Християнството.
Тези души бяха подбуждани още от това, което живееше в древния гръцки платонизъм.
Те бяха подбуждани така, че, когато чрез преданията от древните време на настъпваше вътрешният душевен пролом, винаги можеха да виждат слизането и действието на Христос на Земята под въздействието на едно макар и слабо, но все пак съществуващо вдъхновение. Това беше платоническото течение. Другото течение беше предназначено за нещо друго. Към него принадлежаха именно онези души, които бяха минали през своето последно меродавно въплъщение във времето преди идването на Христос и тогава бяха гледали на Християнството като на нещо бъдеще. Това беше течението, което трябваше да подготви интелекта за онази епоха, която аз винаги съм посочвал като започваща в първата половина на 15-то столетие.
към текста >>
108.
2. СКАЗКА ВТОРА. Арнхайм, 19 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
ние стигаме до онази епоха, която е намерила своя завършек с онези космополитни дела, които са станали на основата на тогавашния най-ценен
гръцки
духовен живот, разнесен в Азия чрез походите на Александър Велики.
Когато отидем сега назад в развитието на човечеството и запитаме: коя е най-близката епоха на Михаел, която е предхождала настоящата?
ние стигаме до онази епоха, която е намерила своя завършек с онези космополитни дела, които са станали на основата на тогавашния най-ценен гръцки духовен живот, разнесен в Азия чрез походите на Александър Велики.
Ние виждаме тук, как на основата на древното развитие на цивилизацията се е развил стремежът да бъде разнесено при източните народи, да бъде разнесено в Египет онова, което е било постигнато като духовна култура в Гърция в малката Гърция да бъде то разпространено по един космополитен начин между народите, които са били достъпни за това. Става извънредно важното събитие, че от тази епоха на Михаел се разгръща космополитното разпространение на онова, което е било постигнато за човечеството от гръцкия народ. И когато в северна Африка се разцъфтява градът Александрия, в определен смисъл това разцъфтяване е едно увенчание на тогавашната епоха на Михаел.
към текста >>
И тук той се свърза с платонизма, който се коренеше напълно в древните
гръцки
мистерии; свързва се така, както посочих това в първата сказка.
Обаче през време когато се получи това от Азия като духовно продължение на блестящия дворец от Багдад, в Европа се разпространи Християнството. Но то дойде така, че в Европа, бих могъл да кажа, аристотелизмът се разпространи при най-големи трудности. Докато чрез великите дела на Александър Велики аристотелизмът бе пренесен в Азия като естествена наука чрез всичко, което се беше развило по един мощен начин от гръцката култура, след това бе завладяно от арабизма, аристотелизмът се разпространи сред стремящата се нагоре християнска култура на Европа първо, бих могъл да кажа, "в една слаба отвара".
И тук той се свърза с платонизма, който се коренеше напълно в древните гръцки мистерии; свързва се така, както посочих това в първата сказка.
към текста >>
109.
5. СКАЗКА ПЕТА. Торки, 14 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
И след това дойдоха онези
гръцки
учени, които трябваше да побягнат от Европа, защото гръцката философия бе изкоренена в Европа.
Това настроение царуваше също и в двореца на Харун ал Рашид. То още царуваше в 8-то и 9-то християнско столетие.
И след това дойдоха онези гръцки учени, които трябваше да побягнат от Европа, защото гръцката философия бе изкоренена в Европа.
Останало беше и много нещо от източната мъдрост. Всичко това се сля, сля се всичко, което тогава съществуваше като мощна мистична астрономия, като мощна архитектура пропита от вътрешна образност и като друго изкуство, също и като поезия, сля се всичко, което беше възможно като други науки и като практически занимания на живота. Всичко това се сля в двореца на Харун ал Рашид, защото този обичащ блясъка, но също така извънредно надарен в известно отношение човек за всичко организаторско събра в своя дворец онези хора, които в онези времена бяха най-големи учени, които бяха запазили много нещо от мъдростта на мистериите, които не бяха непосредствено посветени, но съхраняваха много от старата мъдрост на мистериите и живееха още живо в тази мъдрост на мистериите.
към текста >>
110.
1. Първа лекция, 10 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Ако с проницателност днес изучаваме философията на Платон, или съществуващото в тази на Хераклит, трябва да осъзнаем и това се отнася особено за още ранните
гръцки
философи че те са съвсем различни от по-късните философи.
Човечеството постепенно изгуби тази способност за живеене във връзка с духовния свят. Разбира се, винаги имаше личности, които използваха всяка все още останала възможност да развият ясновидство. Но въпреки това ставаше все по и по-трудно. Как хората в старите времена развиваха индивидуалната дарба за ясновидство?
Ако с проницателност днес изучаваме философията на Платон, или съществуващото в тази на Хераклит, трябва да осъзнаем и това се отнася особено за още ранните гръцки философи че те са съвсем различни от по-късните философи.
Прочетете първата глава на моята книга "Загадките на философията", където съм разкрил как тези древни философи, Талес и Парменид, Анаксимен и Хераклит, са все още под въздействието на своите лични темпераменти. Това досега не е било посочвано; първото споменаване за него е в моята книга. Неизбежно, по тази причина, е нужно да измине малко време, за да бъде възприето но това няма значение. При Платон още можем да почувстваме: тази философия все още дава отражение върху целия човек. Когато стигнем до Аристотел обаче, чувството е такова, като че ли си имаме работа с учен, изучаващ философия.
към текста >>
111.
7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство
GA_276 Изкуството и неговата мисия
И ако после проследим характерната извивка на носа и челото, тогава в този
гръцки
профил ние усещаме цялото отношение на гърците към космическите движения и в частност как те свързваха формата на носа с точно определено космическо движение.
Това е напълно изключено. Главата трябва да бъде оставена на спокойствие, да бъде изпразнена, а ръцете да започнат извайването на формите. Особено когато искаме да изобразим една човешка фигура, нейните форми трябва да излязат от нашите собствени пръсти. И тогава ние започваме да разбираме защо художественият усет на древните гърци ги караше да изобразяват по толкова забележителен начин горната част на главата на Атина, която остава напълно закрита от нейния боен шлем. Те постъпваха така, защото ясно усещаха формообразуващите сили на покоя, в който се намира мировото пространство.
И ако после проследим характерната извивка на носа и челото, тогава в този гръцки профил ние усещаме цялото отношение на гърците към космическите движения и в частност как те свързваха формата на носа с точно определено космическо движение.
към текста >>
В хекзаметъра, в шестостъпния
гръцки
стих, където трите дълги срички се редуват с една цезура, ние долавяме как издишването обхваща само половината от хекзаметъра заедно с цезурата, долавяме как вмъквайки се в четирите дължини кръвта започва да свири с инструмента на дишането.
За разлика от външната музика, в човешкия организъм съществува и една вътрешна музика, чиито изпълнители са кръвоносната и нервната система, и в тази вътрешна музика има нещо много, много величествено. И когато после музикалният елемент бъде пренесен в поетичното творчество, ние усещаме: Ето, сега в думите прозвучава не друго, а същата тази вътрешна музика, която извира от кръвта и нервите.
В хекзаметъра, в шестостъпния гръцки стих, където трите дълги срички се редуват с една цезура, ние долавяме как издишването обхваща само половината от хекзаметъра заедно с цезурата, долавяме как вмъквайки се в четирите дължини кръвта започва да свири с инструмента на дишането.
Произнасяйки правилно половината от хекзаметъра, ние ясно усещаме как кръвта нахлува в нашата нервна система.
към текста >>
112.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Това настроение за загубата на едно прастаро познавателно, художествено и религиозно наследство на човечеството тежеше на по-дълбоките
гръцки
души.
Това настроение за загубата на едно прастаро познавателно, художествено и религиозно наследство на човечеството тежеше на по-дълбоките гръцки души.
към текста >>
113.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Името на минерала идва от
гръцки
език и най-вероятно е използвано от Теофраст за означаването на няколко различни субстанции.
[6] Цинобър (или понякога наричан цинобърит) е име на червен минерал на живака, използван и в изобразителното изкуство като основна част на боята вермилион. Химически представлява живачен (II) сулфид и е една от основните руди за получаване на живак.
Името на минерала идва от гръцки език и най-вероятно е използвано от Теофраст за означаването на няколко различни субстанции.
към текста >>
114.
Тринадесета лекция, 13 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Дали Плутарх (46-120,
гръцки
писател, платоник, жрец в Лелфах.
[1] цитат от Архимед – Рудолф Щайнер приписва цитата на Плутарх. Обаче това място вече се среща при Архимед в „Преброяване на песъчинките“.
Дали Плутарх (46-120, гръцки писател, платоник, жрец в Лелфах.
На него принадлежи голямо литературно произведение, което съдържа много сведения за личностите и възгледите на Древния свят. Относно Плутарх виж изказването в главата „Мистериите и мъдростта на мистериите“ в книгата „Християнството като мистичен факт“ (1902), GA 8) е говорил за това, въпросът е открит. Възможно е тук споменаването на Плутарх с Аристарх да е объркано. За това съобщава Рудолф Волф в справочника по астрономия (Handbuch der Astronomie, Zurich 1890, S. 536): “За допълнение на съобщението за Архимед следва да напомним, че Плутарх в своето съчинение „De facie in orbe lunae“ разказва, че Аристарх Самоски са искали да го съдят като пренебрегващ религията, тъй като той премества свещеното мирово огнище, когато, „за да представи правилно небесните явления, той заставя небето да спре, а Земята, напротив, – да се движи по наклонена окръжност и в същото време да се върти около собствената си ос““.
към текста >>
115.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Защото на
гръцки
"техника" значи изкуство.
Днес на нашите погледи се предлага един внушителен свят, роден именно от изучаването на мъртвата природа: това е светът на техниката, чието име издава вече самото и значение.
Защото на гръцки "техника" значи изкуство.
Благодарение на това, че добихме познанието на неживото, ние проникнахме в царството на техниката. Днес човекът е заобиколен отвсякъде от нея; но той вижда в нея една област, в която не обитава никакъв дух, в точния смисъл на думата. Важно е именно да из питаме, що се отнася за духа на техниката, нещо, което отговаря почти на болезненото впечатление, което смъртта на едно човешко същество причинява. Трябва да можем да примесим към студеното, безлично, от влечено познание, чувството, впечатлението, причинено от едно същество, което е престанало да съществува като живо, един организъм превърнал се в мъртъв труп. Това чувство ще се роди, когато ще сме разбрали добре, че техниката е практическата наука на неживото.
към текста >>
116.
6. Лекция: Индивидуализиране мероприятията в земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
[1] От
гръцки
носос болест.
[1] От гръцки носос болест.
към текста >>
117.
СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Имало е един велик
гръцки
философ, който е живял няколко столетия преди Рождество Христово, когото са наричали Платон[3].
Само си представете, господа, че древните хора отлично са знаели тези неща, макар и да са ги знаели по съвсем различен начин, отколкото днес ние. Искам да ви приведа едно доказателство.
Имало е един велик гръцки философ, който е живял няколко столетия преди Рождество Христово, когото са наричали Платон[3].
Той много е знаел. Според неговите разкази един от най-мъдрите му съплеменници Солон, законодател в Древна Гърция, е бил някога в Египет. Египтяните тогава са били по-древен народ, обаче гърците се държали доста по-ум-но, отколкото се държим ние. Защото гърците се отнасяли към египтяните с уважение, нали така - сега ние виждаме това, - но въпреки това те не изучавали египетски език, не изучавали древната реч на египтяните. Древните гърци не изучавали египетския език!
към текста >>
Докато всички наши учени са длъжни да учат
гръцки
език!
Той много е знаел. Според неговите разкази един от най-мъдрите му съплеменници Солон, законодател в Древна Гърция, е бил някога в Египет. Египтяните тогава са били по-древен народ, обаче гърците се държали доста по-ум-но, отколкото се държим ние. Защото гърците се отнасяли към египтяните с уважение, нали така - сега ние виждаме това, - но въпреки това те не изучавали египетски език, не изучавали древната реч на египтяните. Древните гърци не изучавали египетския език!
Докато всички наши учени са длъжни да учат гръцки език!
Гърците са били много по-умни. Ние не им подражаваме в това, което ги е водело; ние им подражаваме в говора. Нашите учени изпадат в объркване именно защото не врастват в това, което е било изначално, най-древно на Земята, те подминават това, което е било присъщо на тези хора и им се налага да се ограничават в рамките на древната реч. В Швейцария сега се борят с това явление; но това положение продължава вече дълго. На нашите млади хора, желаещи да станат лекари, им мътят главите, заставяйки ги да изучават гръцки език.
към текста >>
На нашите млади хора, желаещи да станат лекари, им мътят главите, заставяйки ги да изучават
гръцки
език.
Докато всички наши учени са длъжни да учат гръцки език! Гърците са били много по-умни. Ние не им подражаваме в това, което ги е водело; ние им подражаваме в говора. Нашите учени изпадат в объркване именно защото не врастват в това, което е било изначално, най-древно на Земята, те подминават това, което е било присъщо на тези хора и им се налага да се ограничават в рамките на древната реч. В Швейцария сега се борят с това явление; но това положение продължава вече дълго.
На нашите млади хора, желаещи да станат лекари, им мътят главите, заставяйки ги да изучават гръцки език.
Не го казвам, защото и на мен ми се е налагало навремето да го изучавам, аз много го обичам този древногръцки език. И все пак него трябва да го изучават само някои хора, на които това им е присърце, а не би следвало да заставят тези, който искат да станат юристи или лекари и го забравят по-късно.
към текста >>
118.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Древните гърци са направили в областта на духовния живот толкова много, че и до днес в нашите гимназии трябва да се изучава
гръцки
език, тъй като съществува мнение, че изучавайки
гръцки
даже и днес, човек става особено умен.
Да изходим - на някой може и да му се стори странно, но ще видите, че желаното от вас по такъв начин ще бъде обяснено най-добре, - да изходим от историческия опит. Много столетия преди основаването на християнството в съвременна Гърция е имало един древен народ, гърците.
Древните гърци са направили в областта на духовния живот толкова много, че и до днес в нашите гимназии трябва да се изучава гръцки език, тъй като съществува мнение, че изучавайки гръцки даже и днес, човек става особено умен.
Да, гърците наистина извънредно много са направили за духовния живот. Днес се изучава не индийски, не египетски, а гръцки език. Така хората искат да изразят това, че именно гърците особено много са направили за развитието на духовния живот. И за това говори простият факт, че в нашите гимназии изучаваме гръцки език. Самите гърци са обучавали децата само на гръцки език, въпреки че са отделяли толкова много внимание на духовния живот.
към текста >>
Днес се изучава не индийски, не египетски, а
гръцки
език.
Да изходим - на някой може и да му се стори странно, но ще видите, че желаното от вас по такъв начин ще бъде обяснено най-добре, - да изходим от историческия опит. Много столетия преди основаването на християнството в съвременна Гърция е имало един древен народ, гърците. Древните гърци са направили в областта на духовния живот толкова много, че и до днес в нашите гимназии трябва да се изучава гръцки език, тъй като съществува мнение, че изучавайки гръцки даже и днес, човек става особено умен. Да, гърците наистина извънредно много са направили за духовния живот.
Днес се изучава не индийски, не египетски, а гръцки език.
Така хората искат да изразят това, че именно гърците особено много са направили за развитието на духовния живот. И за това говори простият факт, че в нашите гимназии изучаваме гръцки език. Самите гърци са обучавали децата само на гръцки език, въпреки че са отделяли толкова много внимание на духовния живот.
към текста >>
И за това говори простият факт, че в нашите гимназии изучаваме
гръцки
език.
Много столетия преди основаването на християнството в съвременна Гърция е имало един древен народ, гърците. Древните гърци са направили в областта на духовния живот толкова много, че и до днес в нашите гимназии трябва да се изучава гръцки език, тъй като съществува мнение, че изучавайки гръцки даже и днес, човек става особено умен. Да, гърците наистина извънредно много са направили за духовния живот. Днес се изучава не индийски, не египетски, а гръцки език. Така хората искат да изразят това, че именно гърците особено много са направили за развитието на духовния живот.
И за това говори простият факт, че в нашите гимназии изучаваме гръцки език.
Самите гърци са обучавали децата само на гръцки език, въпреки че са отделяли толкова много внимание на духовния живот.
към текста >>
Самите гърци са обучавали децата само на
гръцки
език, въпреки че са отделяли толкова много внимание на духовния живот.
Древните гърци са направили в областта на духовния живот толкова много, че и до днес в нашите гимназии трябва да се изучава гръцки език, тъй като съществува мнение, че изучавайки гръцки даже и днес, човек става особено умен. Да, гърците наистина извънредно много са направили за духовния живот. Днес се изучава не индийски, не египетски, а гръцки език. Така хората искат да изразят това, че именно гърците особено много са направили за развитието на духовния живот. И за това говори простият факт, че в нашите гимназии изучаваме гръцки език.
Самите гърци са обучавали децата само на гръцки език, въпреки че са отделяли толкова много внимание на духовния живот.
към текста >>
119.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство
GA_353 История на човечеството и културните народи
Този
гръцки
народ всъщност бил първият, на който, може да се каже, за първи път му се отворили очите за външния свят.
Тук се намира Асирия, както ви казах последния път, тук - Египет, тук - Индия. Тук е разположена Палестина, където уседнали евреите, а тук се намира Гърция. В Гърция са усядали народи, мигриращи от различни области на Азия и Европа, тук те се смесвали един с друг. Преселилите се народи, намирали тук и коренно население. Така на този полуостров на Европа постепенно се формирал гръцкият народ.
Този гръцки народ всъщност бил първият, на който, може да се каже, за първи път му се отворили очите за външния свят.
Преживяванията при този народ възниквали не само отвътре. Индусите преживявали природата вътрешно, отвътре, египтяните преживявали въздействието на етера, асирийците преживявали астралното тяло с помощта звездите, юдеите, евреите преживявали своя Аз. Гърците за първи път изградили възглед за външното и започнали да разглеждат света. Другите (народи) всъщност още не са разглеждали света. Така че може да се каже: природознанието не е било особено развито нито при индусите и египтяните, нито при вавилонците и евреите.
към текста >>
Този, който е в състояние да прати сина си в гимназия, му дава възможност и днес да изучава
гръцки
език.
Обаче в течение на гръцката епоха всички хора, принадлежащи към тази гръцка цивилизация, към тази култура на елинизма, зависещи от гръцкия духовен живот, забравяли за това, което в качеството си на духовно начало преживявали индусите, египтяните и вавилонците. Ако само знаехте, господа, какво огромно влияние върху цялото развитие на човечеството е оказала Гърция. То действа чак до наши дни!
Този, който е в състояние да прати сина си в гимназия, му дава възможност и днес да изучава гръцки език.
Но по-рано този език е бил много по-разпространен. По-рано са смятали човека, тъй да се каже, за магаре, ако той не е разбирал гръцки или, най-малкото, не е можел да чете гръцките писатели и поети. Гърция оказала необичайно силно влияние върху света именно защото от самото начало се е интересувала от този външен свят. По същото време, когато в Гърция развивали този интерес към външния свят, тук, в Азия, се проявило като най-значително това, което се развивало в резултат на Мистерията на Голгота. По това време Гърция е била завоювана и се намирала под владичеството на Рим.
към текста >>
По-рано са смятали човека, тъй да се каже, за магаре, ако той не е разбирал
гръцки
или, най-малкото, не е можел да чете гръцките писатели и поети.
Обаче в течение на гръцката епоха всички хора, принадлежащи към тази гръцка цивилизация, към тази култура на елинизма, зависещи от гръцкия духовен живот, забравяли за това, което в качеството си на духовно начало преживявали индусите, египтяните и вавилонците. Ако само знаехте, господа, какво огромно влияние върху цялото развитие на човечеството е оказала Гърция. То действа чак до наши дни! Този, който е в състояние да прати сина си в гимназия, му дава възможност и днес да изучава гръцки език. Но по-рано този език е бил много по-разпространен.
По-рано са смятали човека, тъй да се каже, за магаре, ако той не е разбирал гръцки или, най-малкото, не е можел да чете гръцките писатели и поети.
Гърция оказала необичайно силно влияние върху света именно защото от самото начало се е интересувала от този външен свят. По същото време, когато в Гърция развивали този интерес към външния свят, тук, в Азия, се проявило като най-значително това, което се развивало в резултат на Мистерията на Голгота. По това време Гърция е била завоювана и се намирала под владичеството на Рим. Но какво означавало това римско господство? То било изцяло проникнато от гръцкия дух.
към текста >>
Всички образовани римляни учили
гръцки
език, всеки образован човек в Рим е знаел и
гръцки
.
Гърция оказала необичайно силно влияние върху света именно защото от самото начало се е интересувала от този външен свят. По същото време, когато в Гърция развивали този интерес към външния свят, тук, в Азия, се проявило като най-значително това, което се развивало в резултат на Мистерията на Голгота. По това време Гърция е била завоювана и се намирала под владичеството на Рим. Но какво означавало това римско господство? То било изцяло проникнато от гръцкия дух.
Всички образовани римляни учили гръцки език, всеки образован човек в Рим е знаел и гръцки.
Елинизмът навсякъде е оказвал огромно влияние. И ето, във времето, когато елинизмът се разпространил така, в Азия, в една малко известна римска провинция - това била Палестина, евреите били покорени и Палестина станала римска провинция - се появил един човек, Исус от Назарет, който говорил нещо съвсем различно от това, което говорили хората дотогава. Можете да си представите, че доколкото той е говорил нещо по-особено, другите не веднага са Го разбирали. Затова на първо време са Го разбирали само малцина. Какво всъщност говорил този човек Исус в Палестина?
към текста >>
120.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Нашите така наречени образовани хора, макар и да изучават
гръцки
език, разбират крайно слабо гръцкото начало, елинизма в Европа.
Фактически работата стояла така, че е необходимо да кажем следното: Европа и сега още разбира само това, което води към римското начало, към латинството.
Нашите така наречени образовани хора, макар и да изучават гръцки език, разбират крайно слабо гръцкото начало, елинизма в Европа.
Виждате ли, много е интересно, че даже такъв крупен римски писател като Тацит[3], сто години след Мистерията на Голгота, в своя обемист исторически труд написал за Исус Христос една единствена фраза[4]! Сто години след Мистерията на Голгота Тацит описвал например древните германци, прародителите на германците, при това така, както по-късно вече на никого не се удало да ги опише. И ето, в неговото съчинение може да се намери само една единствена фраза за Христос Исус, която гласи: «Така нареченият Христос основал сред юдеите секта, а по-късно бил осъден на смърт и екзекутиран». Това е единственото, което е могъл да каже сто години след основаването на християнството в Палестина образованият римлянин Тацит! Само си представете: кораби са плавали насам-натам, развивали са се разнообразни търговски отношения, духовни отношения, и въпреки това, в Рим, след посочените сто години, не може да се намери нито един запис за християнството, освен думите, че е била основана секта и че основателят й, правомерно осъден на смърт, е бил екзекутиран!
към текста >>
121.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма
GA_353 История на човечеството и културните народи
Ако вземем вавилонците (изобразява го на рисунка 14) и после стигнем до асирийците, египтяните, гърците, римляните, ние казваме: индийски народностен дух, вавилонски народностен дух, асирийски народностен дух, египетски народностен дух,
гръцки
народностен дух, римски народностен дух и т. н.
Ако вие, господа, се съгласите с казаното от мен, че евреите в продължение на историческото развитие са имали мисия да разпространят единобожието, ще разберете, че еврейският народ именно като народ е трябвало да бъде подготвен за тази мисия. Ето защо се случило така, че различните народностни духове, от които всеки обикновено поотделно се грижи за някакъв народ, в периода на първоначалното възникване в света на еврейския народ са се грижели за целия еврейски народ.
Ако вземем вавилонците (изобразява го на рисунка 14) и после стигнем до асирийците, египтяните, гърците, римляните, ние казваме: индийски народностен дух, вавилонски народностен дух, асирийски народностен дух, египетски народностен дух, гръцки народностен дух, римски народностен дух и т. н.
И така, те се отличават един от друг, тези народностни духове, и всеки народностен дух поотделно се грижи само за един народ. В случая с еврейския народ, на парчето земя в Сирия - там, където този еврейски народ се е развивал върху него, върху този народ са оказвали влияние всички тези народностни духове, така че всъщност волята на всички тези народностни духове вече е живеела в еврейския народ.
към текста >>
122.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот
GA_353 История на човечеството и културните народи
- десет наименования, макар и от друг вид, доколкото те са приспособени за страните от Запада.[5] Но и в западните страни тези десет
гръцки
букви на духовната азбука се разбирали толкова малко, както и в по-рано приведения случай.
Дървото на живота Сефирот се явява духовната азбука. Хората, намиращи се в западните страни, в Гърция, от най-древни времена също са притежавали духовни азбуки. По времето, когато живеели Александър Велики[3] и Аристотел[4], в съответствие с гръцката традиция също са били дадени десет понятия. Днес вие ще ги намерите навсякъде при изучаването на логиката в училищата: битие, качество, отношение и т. н.
- десет наименования, макар и от друг вид, доколкото те са приспособени за страните от Запада.[5] Но и в западните страни тези десет гръцки букви на духовната азбука се разбирали толкова малко, както и в по-рано приведения случай.
към текста >>
123.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата»
GA_353 История на човечеството и културните народи
Наричаме ги с
гръцки
или древноеврейски имена, доколкото нямаме немски и изобщо още нямаме подходящ езиков израз за тях: престоли, херувими, серафими.
И, трето, има първа йерархия, имаща работа с човешката воля - в което човек е най-силен, - посредством която човек не само се движи, но и реализира своите дела. Волята е свързана със същества, духовно присъстващи навън в целия свят, въобще явяващи се висшите духовни същества от тези, с които ние можем да се запознаем.
Наричаме ги с гръцки или древноеврейски имена, доколкото нямаме немски и изобщо още нямаме подходящ езиков израз за тях: престоли, херувими, серафими.
Това е най-висшето царство.
към текста >>
124.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството
GA_354 Сътворението на света и човека
Р. Х.,
гръцки
лекар, основател на класическата медицина.
[1] Хипократ - ок. 460-377 пр.
Р. Х., гръцки лекар, основател на класическата медицина.
към текста >>
125.
Бележки.
GA_354 Сътворението на света и човека
Р. Х.,
гръцки
лекар, основател на класическата медицина.
11. Хипократ - ок. 460-377 пр.
Р. Х., гръцки лекар, основател на класическата медицина.
към текста >>
НАГОРЕ