Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
11
резултата от
11
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Гражданство
'.
1.
03. ТЕОРИЯТА НА ПОЗНАНИЕТО СЛЕД КАНТ.
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Смятаме, че по този начин изразихме по-добре смисъла на това понятие, както то с по-малко или повече ясно съзнание е добило право на
гражданство
във философията от времето на Кант.
Ние можем всецяло да се потопим в първата, без да питаме за втората. В такова положение се намира художникът, който не е проникнал със своята мисъл в законите на своето творчество, а се ползува от тях по чувство, по усет. Него ние наричаме наивен. Обаче съществува особен род самонаблюдение, което си задава въпроса относно законите на собствените действия в което заменя, току-що описаната наивност със съзнанието, че знае с точност пределите и правомерността за това, което върши. Такъв род самонаблюдение ще наречем критическо.
Смятаме, че по този начин изразихме по-добре смисъла на това понятие, както то с по-малко или повече ясно съзнание е добило право на гражданство във философията от времето на Кант.
Съобразно с това, критическото обмисляне се явява като противоположност на наивността. Ние наричаме критическа такава позиция, която обладава законите на собствената деятелност, за да узнае нейната сигурност и гаранция. Но теорията на познанието може да бъде само критическа наука; неин обект се явява в най-висока степен субективната деятелност на човека, а именно познанието и това, което тя нека да докаже, сиреч закономерността на познанието. По такъв начин от тази наука трябва да бъде изключение всяка наивност. Тя трябва да вижда своята сила точно в това, че върши онова относно което много умове обърнати към практичното се хвалят, че никога не са вършили, именно "мислене върху мисленето".
към текста >>
2.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
За да правя нещо за реализирането на идеята „държава“ чрез моето
гражданство
, или чрез моя брак, като съпруг или баща да придам живот на идеята за семейство?
За егоиста има стойност само неговата история, защото той иска да развива само себе си, не идеята за човечеството, не Божия план, не целите на провидението, не свободата и т.н. Той не се вижда като инструмент на идеята или като съсъд на Бога, не признава професия, не иска да дава лепта за напредъка на човечеството. Изживява себе си, без да го е грижа за това колко добре или зле се развива човечеството. За да не се допуска неразбиране, когато се възхвалява едно естествено състояние, можем да си спомним за „Тримата цигани“70 на Ленау. Какво, затова ли съм в света, за да реализирам идеи?
За да правя нещо за реализирането на идеята „държава“ чрез моето гражданство, или чрез моя брак, като съпруг или баща да придам живот на идеята за семейство?
Как може да ме привлече такова призвание? Аз живея толкова малко заради някакво призвание, колкото малко цветето расте и пръска аромати заради такова. Идеалът „човек“ се реализира, когато християнският възглед се преобръща в изречението: „Аз, този единствен, съм човекът.“ Въпросът „Какво е човекът? “ се променя сега в личното „Кой е човекът? “ При „какво“ се търси понятие, което да се реализира.
към текста >>
3.
ПЪТЯТ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_9 Теософия
Като мислещо същество, той има право на
гражданство
в духовния свят.
Както например окото виждайки нещо не предприема някакво действие, което остава задача на крайниците, така удоволствието и страданието не пораждат нищо в душата на окултния изследовател доколкото той ги прилага като познавателни средства а просто извлича впечатления и тъкмо тази опитност, натрупани чрез удоволствието и страданието, са тези, които пораждат действието. И когато човек издигне удоволствието и страданието до степен на "пробивни средства", те изграждат в душата му онези органи, чрез които той навлиза в душевния свят. Окото служи на тялото, само защото пренася сетивните впечатления; удоволствието и страданието се превръщат в очи на душата, едва когато престанат да имат значение сами за себе си и чрез тях започват да се проявяват качествата на чуждата душа. Споменатите качества позволяват на окултния изследовател да събира впечатления от околния свят без смущаващи влияния на неговата собствена личност. Сега той навлиза в духовния свят по един правилен начин.
Като мислещо същество, той има право на гражданство в духовния свят.
Обаче човек може да се ползва от него, само ако насочи своите мисли според вечните закони на истината, според законите на самия свят. Защото духовния свят, или Царството на Духовете, може да му открие своите истини единствено по този начин. Човекът не достига до истината, ако разчита единствено на мислите, формирани от неговия собствен Аз. Защото в този случай, мислите следват онази посока, която им налага физическата природа. Безпорядъчен и объркан изглежда мисловния свят на един човек, чиято духовна дейност се опира на мислите, породени от физическия мозък.
към текста >>
4.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот.
GA_93 Легендата за храма
Основаваха се градове, те растяха и процъфтяваха и по този начин развиха своя собствена култура, културата на
гражданство
то.
След това в римския народ бе развит законът, който се изживява непосредствено върху физическото поле. Накрая, християнството проникна в закона с моралност, така че един единствен живот на Земята придоби такава голяма важност, че цяла вечност зависи от него. Това е една едностранчива мисъл, ала тя беше правилна и необходима. Католическите народи поеха върху себе си мисията за разпространяване на християнството, разнесоха го по Северна Европа, чрез което пък германските народи получиха нова мисия. Така ние виждаме, че една национална мисия живее в целия народ и всеки отделен негов член е ориентиран към тази мисъл., Каквото първоначално бе култивирано от гръцкото изкуство в красивите форми на сетивния свят в сферата на скулптурата, каквото беше култивирано като закон, а по-късно се задълбочи в моралност, в нашето време го изградихме от предишните форми като технически живот в полза на гражданите.
Основаваха се градове, те растяха и процъфтяваха и по този начин развиха своя собствена култура, културата на гражданството.
От това по-късно се разви една моралност на личната полза, която даде подтик за растежа на една едностранчива наука, която трябваше да достигне своята връхна точка през нашето време. В това ние можем да открием действието на един девакански принцип. Универсалната страна на тези промени в течение на еволюцията е, която ни показва, по какъв начин въздейства националната мисъл. Как тази мисъл се изразява, зависи от народностното групово астрално тяло, от народностния темперамент. Изкуството например при друг народ, би се изразило по съвсем различен начин отколкото при гръцкия народ.
към текста >>
5.
Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Ние видяхме, че римлянинът осъзна своята личност най-напред в римското право, в римското
гражданство
.
Обаче ние все пак не можем да разберем това, ако не вникнем още по-дълбоко в тайните на цялата общочовешка еволюция. Ние вече посочихме: това, което наричаме явяването на Христос тук на Земята, е едно събитие, което можа да настъпи само в най-долната точка от потъването на човека в материята. Гръцко-латинската епоха се намира в средата на седемте следатлантски епохи. Нито един друг момент не би бил по-подходящ. Когато човекът стана личност, точно тогава заради спасението му и самият Бог трябваше да стане личност, предоставяща му възможност за издигане в духовните светове.
Ние видяхме, че римлянинът осъзна своята личност най-напред в римското право, в римското гражданство.
Преди това човекът все още живееше във висините на духовния свят; сега той напълно се приземи в условията на физическия свят. И сега чрез самия Бог той отново трябваше да поеме нагоре. Ние трябва да вникнем още по-дълбоко в същността на Третата, Петата и Средната културни епохи. Ние не бива да вникваме в египетската митология така, както се прави в днешните училища, а да посочваме онези характерни точки, които ни доближават до чувствения живот на древните египтяни, след което да се запитаме, как той отново просветва в нашето време. Ние видяхме, че всички величествени изображения на Сфинкса, на Изис и на Озирис в египетските митове и Мистерии бяха един вид спомени за древните състояния на човечеството.
към текста >>
6.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
По-начало италианското си
гражданство
бе придобил малко преди да стане кмет на Рим, а дотогава беше английски поданик.
Такива неща се подготвят дълго отнапред, та в съответния момент, бих казал от непосредствена близост, само да бъдат насочени. За поднасяне почитанията на Рим към царя, на латинския Запад към така наречения славянски Изток не можеше да се вземе кой да е, ако се целеше постигането на впечатляващо въздействие. Трябваше да бъде някоя изключителна личност; трябваше да бъде дори някоя личност, която нямаше лесно да се отзове. И ето че по онова време "случайно", разбира се, е длъжен да каже човек, ако е материалист, но "неслучайно" ще каже всеки, щом не е материалист именно синьор Натан*205 (какво италианско име!) заемаше поста кмет на Рим. Той беше напълно в правото си да бъде демократично настроен и да не проявява никаква склонност за правене на реверанс тъкмо на един цар.
По-начало италианското си гражданство бе придобил малко преди да стане кмет на Рим, а дотогава беше английски поданик.
Смесената му кръв не можеше да се пренебрегне той беше син на майка германка, а името Натан получил, понеже негов баща бил известният италиански революционер Мацини*206. Това беше положението. Ако го склоняха да направи реверанс на царя, можеше да се твърди, че демокрацията основно е промени ла убежденията си. Сторил го е не някой обикновен човек, а такъв, който е врял и кипял в демокрацията, но... бил е също така добре обработен. Оттам насетне някои неща започват да стават деликатни.
към текста >>
7.
4. ЧЕТВЪРТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 30 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Всъщност, в недрата на последните места на Мистериите от Древността, бе известена в най-чиста, най-ясна форма Мистерията на Христос и точно това известяване на Мистерията на Христос се изгуби за модерното
гражданство
по време на първите четири века от модерната еволюция.
Но сега те долавяха не само този божествен принцип на Отца, който живееше в древните посветени, сега те долавяха нещо, което лъчеше от Христос-Исус по един специален начин, всъщност, в него не беше унищожено само физическото, етерното, астралното тяло, а също и Аза, в степента в която, в тази епоха, той можеше да присъства в един човек. От там идва, че не само посветените, но също и други хора, специално дарени за това можеха да виждат Христос под формата на една изключително лъчиста същност. Това беше също и изключително новият елемент за посветените в епохата на Мистерията на Голгота: че други хора, имащи само естествени способности, а не мистерични, дори и това да бяха отделни случаи, разпознаваха в Христос-Исус висшата при рода. От там се роди тогава разбирането на факта, че сега, с Мистерията на Голгота, трябваше да се случи нещо, което се беше случило преди основно само в недрата на самите Мистерии. В големия свят, в макрокосмоса беше проектирано нещо, което беше се случило само в недрата на макрокосмоса, в недрата на малкия свят.
Всъщност, в недрата на последните места на Мистериите от Древността, бе известена в най-чиста, най-ясна форма Мистерията на Христос и точно това известяване на Мистерията на Христос се изгуби за модерното гражданство по време на първите четири века от модерната еволюция.
Тези древни посветени знаеха, че тъй като в Христос-Исус не живееше само принципът на Отца, но и принципът на Сина, Христос-Исус представляваше нещо уникално в земната еволюция: уникално в смисъл, че не би могло да се получи като последствие нещо такова като Мистерията на Голгота; да се получи така, че принципът на Сина да влезе и заживее в един човек, както това стана в Исус от Назарет. И тези посветени знаеха, че Христос е влязъл в човечеството като лечител: той е великият лечител, този, който попречва на излагането на човешкото тяло на вредите от факта, че влизането на Аза в него го прави крехък. Защото какво би се получило, ако Христос не беше се явил като лечител? Ако Христос не беше се явил като лечител, когато умират хората, когато се освобождават от телата си, на път да се разрушат, от факта, че се освобождават от това тяло на път да се разруши, процесите на разрушаване биха избликнали отново върху душевния елемент, който те освобождават след смъртта. Мъртвите биха били обезпокоява ни, измъчвани от това, което представляваше в земното съществувание физическото тяло на път да се разруши.
към текста >>
8.
7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Аз зная, колко много се привързват хората към онова, което веднъж е получило
гражданство
.
Това ще бъде разбрано правилно само тогава, когато ще бъде разбрана напълно задачата, езотеричната задача на президиума при Гьотеанума, когато ще бъде разбрано онова, кое то аз мислех при Коледното Тържество, като казах, че той трябва да бъде един инициативен президиум, трябва да обхване задачите, които са поставени на Антропософското Движение от духовния свят, трябва да приеме тези задачи, да ги направлява в света, не трябва да бъде само един административен президиум. Сега, обични приятели, ние видяхме, че сърцата приемат с още по-голяма възприемчивост езотеричното, което се разлива под формата на сказки при Гьотеанума от Коледното Тържество насам. И можем да се надяваме, че такъв ще бъде случаят също и в бъдеще, макар и може би нещата да стоят така, че поради консервативното чувство в Англия все още се забелязва едно леко течение, което показва, че хората биха предпочели да бъде запазено старото отношение, каквото то беше по-рано, без включването на онова, което трябва да изхожда от Гьотеанума изцяло чрез волята на Антропософското Движение. Но в този консерватизъм постепенно ще се превърне може би в навик и нещо прогресивно. И трябва да се надяваме, че онова, което днес е може би тук, но не се забелязва още, въобще не се забелязва, ще премине, без да бъде забелязано и ще изчезне като навик, без хората да знаят, че то е тук.
Аз зная, колко много се привързват хората към онова, което веднъж е получило гражданство.
Обаче ние трябва да можем да повдигнем напълно нашите чувства, обични приятели, да ги издигнем до това, че Антропософското Движение е нещо ново въобще в сравнение с всичко друго в света и че е извънредно трудно това ново нещо да бъде развивано в старите форми. Естествено е, че на човека е трудно да намери новата форма за новото съдържание. А сега, обични приятели, изхождайки от тук бих искал също да обърна вниманието върху факта, че всъщност Антропософското Движение, такова, каквото то иска да бъде изградено сега, да бъде изградено именно в неговите духовни течения, е един вид завръщане към онова, което първоначално беше в нашите намерения. В тези намерения не се криеше само това, което стана тогава, когато в Берлин бе основано Теософското Общество, когато през време на основаването на тази германска секция на Теософското Общество аз говорих в един цикъл от сказки, който носеше заглавието "Антропософия", така щото тогава през време на основаването на германската теософска секция наред с това основание стоеше Антропософското Движение; но онова, което стана от наша страна сред Теософското Общество, не е било никога нещо друго освен Антропософско. И не само това съществуваше, а съществуваше също и това, че тогава аз имах силното намерение да внеса в Антропософското Движение езотерическото течение.
към текста >>
9.
1.Първа лекция, Дорнах, 27 Май 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
С оглед действителните нужди на нашето съвремие, от човека се изисква не само да бъде гражданин на Земята, какъвто той стана още през епохата на Древна Гърция, а в известен смисъл да се отчужди от Земното си
гражданство
и да вижда духовно-душевните сили в себе си, без да разчита на физическите възприятия.
За да намери отново божествено-духовния елемент в сетивно-физическия свят, човекът трябва да се научи й да възприема този елемент като нещо, което не е свързано със сетивните възприятия. Енергично да се застъпва за този възглед ето една от задачите на антропософската Духовна наука. И в този смисъл антропософската Духовна наука израства от самата еволюция на човешкия род. Ние винаги трябва да сме наясно: Антропософията не е рожба на някакъв произвол, нито някаква образователна програма за усъвършенствуване на човечеството, а нещо, което възниква като резултат от самата еволюция на човешкия род. Общо взето, днешният превес на материализма означава едно връщане назад.
С оглед действителните нужди на нашето съвремие, от човека се изисква не само да бъде гражданин на Земята, какъвто той стана още през епохата на Древна Гърция, а в известен смисъл да се отчужди от Земното си гражданство и да вижда духовно-душевните сили в себе си, без да разчита на физическите възприятия.
И когато наред с тези действителни нужди материализмът непрекъснато застрашава човешката душа, това означава едно ариманическо изоставане при онази еволюционна степен, която за условията в Древна Гърция и Рим беше нещо напълно естествено. За тогавашните хора беше оправдано да се взират във физическия свят, защото там те виждаха формите на духовния свят. Изоставайки в развитието си, днешните хора не различават във физическия свят никакви духовни въздействия. И материализмът се свежда именно до това. Така в потока на общочовешката еволюция се промъкна един елемент, който е враждебен към всякакво по-нататъшно развитие.
към текста >>
10.
7. СЕДМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 28.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Всичко това опитайте да представите на децата в нагледни картини и да им изясните, как хората преди походите не са лежали дивани, как
гражданство
то не е познавало канапето в хубавата стая.
Но как именно от тази бедна Европа е излязъл ентусиазмът на кръстоносните походи. Как по-късно хората са забравили своята задача и са влезли в конфликт помежду си, как аморално са се сграбчили. Как не е било изпълнено точно това, което е било цел на кръстоносните походи, а напротив, мюсюлманите са си осигурили земите. Как обаче европейците научили много в Ориента; как се създали процъфтяващи градове с богата духовна култура. Как се е подобрило и земеделието, как полята станали по-плодородни, как разцъфтяла индустрията, как се е издигнала и духовната култура.
Всичко това опитайте да представите на децата в нагледни картини и да им изясните, как хората преди походите не са лежали дивани, как гражданството не е познавало канапето в хубавата стая.
Опитайте нагледно да опишете тази история, след това предложете една истинска история. Покажете как Европа е обедняла до натуралното стопанство и отново е станала богата чрез това, което е научила. Това ще направи историята по-жива. Днес често се задава въпроса: Какво трябва да се чете, кое историческо представяне е най-доброто? Може винаги да се каже: в крайна сметка всяко е най-добро и най-лошо.
към текста >>
11.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919
GA_296 Възпитанието
Водещите, ръководещите кръгове, днешното
гражданство
, трябва да се улесни, дори и поради физиологичното си развитие, да се отдаде на духовно познание, да отгледа нещо, което може да се отглежда и с декадентни мозъци.
Но виждате ли, то е свързано с това, което в общи линии може да бъде разбрано само когато се върнем към антропософски ориентираната духовна наука. Беше пресилено, когато преди няколко седмици казах на една открита лекция едно изречение, което обаче е основно, действително познание. Аз казах: Водещите, ръководещите кръгове на съвремието вече не могат да се доверят на мозъка си, защото той е декадентен. Те трябва да се насилят са проумеят това, за което мозъка не е нужен, за което е нужно етерното тяло. Защото мислите, което трябва да бъдат обхванати от антропософски ориентираната духовна наука, не се нуждаят от мозъка.
Водещите, ръководещите кръгове, днешното гражданство, трябва да се улесни, дори и поради физиологичното си развитие, да се отдаде на духовно познание, да отгледа нещо, което може да се отглежда и с декадентни мозъци.
Пролетариатът се стреми натам. То има все още неупотребен мозък. Лимонът е все още неизтискан, тогава в мозъка се изкачва и нещо атавистично. Затова пролетариатът разбира това, което ще се каже в смисъла на новия ред. А днес нещата са поставени така, че в общи линии целия пролетариат би имал достъп до тези неща, само не и водачът, тъй като те са станали граждански.
към текста >>
НАГОРЕ