Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
Намерени са
3560
резултата от
1152
текста в
4
страници с части от думите : '
Град
'.
На страница
1
:
1000
резултата в
306
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
00. УВОД
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Обаче всички те са
град
или своите системи върху основата на изложените в Гьотевите съчинения възгледи и именно за тях не можем да кажем, че те биха стигнали до техните понятия и без Гьоте,а напротив негови съвременници например Йозефи в Гьотенген е стигнал самостоятелно до междучелюстната кост, или Окен до теорията на прешлените./, даже можем да кажем че и до днес то ни най-малко не е било задоволително оценено.
Биха били познати стремежи; но още по-малко може да се отриче, че неговото велико, обгръщащо цялата органическа природа откритие не е било изказано до днес по такъв сполучлив начин от някой естественик независимо от Гьоте.*(* С това съвсем не искаме да кажем, че в това отношение Гьоте въобще не е бил разбран. Напротив: В настоящето издание многократно ще използваме случая да обърнем вниманието върху редица мъже, които се явяват за нас като продължители и преработватели на идеите на Гьоте. Имена като тези на Фойгт, Неес фон Езенбек, д, Алтон /старшият и младият/, Шелвер, К. Г. Карус, Мерциус и др. принадлежат към тази поредица.
Обаче всички те са градили своите системи върху основата на изложените в Гьотевите съчинения възгледи и именно за тях не можем да кажем, че те биха стигнали до техните понятия и без Гьоте,а напротив негови съвременници например Йозефи в Гьотенген е стигнал самостоятелно до междучелюстната кост, или Окен до теорията на прешлените./, даже можем да кажем че и до днес то ни най-малко не е било задоволително оценено.
Изобщо явява се безразлично, дали Гьоте първи е открил един факт или го е преоткрил; но този факт добива своето истинско значение едва чрез начина, по който той го включва в своя възглед за природата.
към текста >>
2.
02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Ние даже бихме останали доволни от всичко това, ако авторът действително би из
град
ил пред нашите очи света от неговата движеща се материя.
През време когато в Гьотевия дух се развиваха такива определени възгледи, в Щрасбург в ръцете му попадна една книга, която искаше да представи един светоглед, който беше точно противоположен на неговия. Това беше книгата на Холбах "Системи на природата"*(Поезия и истина, част III, книга11). Докато дотогава трябваше да укорява само обстоятелството, че живия организъм се описваше като едно механическо съчетание на отделните неща, в лицето на Холбах, той се запозна с един философ, който действително считаше живия организъм като един механизъм. Това, което в първия случай произхождаше от една неспособност да бъде познат животът в неговия корен, тук то доведе до една догма убиваща живота. Върху това Гьоте казва в "Поезия и истина": “Съществувала някаква материя от вечността, която се движела от вечността и чрез това движение наляво и надясно и на всички страни тя направо произвеждала всички безкрайни явления на съществуванието.
Ние даже бихме останали доволни от всичко това, ако авторът действително би изградил пред нашите очи света от неговата движеща се материя.
Но и той знае толкова малко за природата колкото и ние; защото като приковава няколко общи понятия, той ги пуска веднага, за да превърне това, което е по-висше от природата или което се явява като по-висша природа в природата, в материалната, тежка, вярно е че движена, но все пак лишена от насока и форма природа, и счита, че с това е добил твърде много”. В това схващане Гьоте не можа да намери нищо освен "движена материя" и противоположно на това се образуваха неговите понятия за природата все по-ясно.
към текста >>
Като едно изпълнение на този копнеж се явява за нас, когато при неговото влизане във Ваймар му се удава "Да замени стайния и
град
ски въздух с полската, горската и
град
инска атмосфера”*."(* Естествени науки I,стр. 64.)
Като едно изпълнение на този копнеж се явява за нас, когато при неговото влизане във Ваймар му се удава "Да замени стайния и градски въздух с полската, горската и градинска атмосфера”*."(* Естествени науки I,стр. 64.)
към текста >>
Като непосредствена подбуда за изучаването на растенията трябва да считаме за вниманието на поета с посаждането на растения в подарената му от херцог Карл Август
град
ина.
Като непосредствена подбуда за изучаването на растенията трябва да считаме за вниманието на поета с посаждането на растения в подарената му от херцог Карл Август градина.
Приемането на тази градина от страна на Гьоте стана на 21 април 1776 година и издаденият от Кайл "Дневник" ни съобщава от сега нататък често за работата на Гьоте в тази градина, която стана едно от неговите любими занимания. Едно друго поле за стремежи в тази насока му предложи Тюрингската гора, където той имаше случай да се запознае и с по-нисшите организми в техните жизнени явления. Особено много го интересуват мъховете и лишеите. На 31 октомври 1777 година той моли госпожа фон Щайн да му изпрати мъхове от всички сортове и доколкото е възможно с корени и влажни, за да може отново да ги размножи. За нас трябва да има много голямо значение, че тук Гьоте се занимава вече с този по-нискостоящ свят на организмите и въпреки това по-късно извлече законите на организацията на растенията от по-висшите растения.
към текста >>
Приемането на тази
град
ина от страна на Гьоте стана на 21 април 1776 година и издаденият от Кайл "Дневник" ни съобщава от сега нататък често за работата на Гьоте в тази
град
ина, която стана едно от неговите любими занимания.
Като непосредствена подбуда за изучаването на растенията трябва да считаме за вниманието на поета с посаждането на растения в подарената му от херцог Карл Август градина.
Приемането на тази градина от страна на Гьоте стана на 21 април 1776 година и издаденият от Кайл "Дневник" ни съобщава от сега нататък често за работата на Гьоте в тази градина, която стана едно от неговите любими занимания.
Едно друго поле за стремежи в тази насока му предложи Тюрингската гора, където той имаше случай да се запознае и с по-нисшите организми в техните жизнени явления. Особено много го интересуват мъховете и лишеите. На 31 октомври 1777 година той моли госпожа фон Щайн да му изпрати мъхове от всички сортове и доколкото е възможно с корени и влажни, за да може отново да ги размножи. За нас трябва да има много голямо значение, че тук Гьоте се занимава вече с този по-нискостоящ свят на организмите и въпреки това по-късно извлече законите на организацията на растенията от по-висшите растения. Преценявайки това обстоятелство, ние не трябва, както мнозина правят това, да припишем това на едно подценяване на значението на по-малко развитите същества, а на едно пълно съзнателно намерение.
към текста >>
В Ботаническата
град
ина в Падова* (* Пътуване в Италия 27.09.1786 г.), където той се движи между една чужда нему растителност, в него “Все повече оживява мисълта, че вероятно човек може да развие всички форми на растенията от една форма”.
Мисълта за прарастението (първичното растение) се оформя все по-определено, все по-ясно в духа на Гьоте.
В Ботаническата градина в Падова* (* Пътуване в Италия 27.09.1786 г.), където той се движи между една чужда нему растителност, в него “Все повече оживява мисълта, че вероятно човек може да развие всички форми на растенията от една форма”.
На 17 ноември 1786 година той пише на Кнебел: “Моите скромни познания по ботаника ме радват твърде много в тази страна, където съществува една по-радостна, по-непрекъсната вегетация. Аз вече направих усърдни, простиращи се в областта на общото наблюдения, които после ще ти бъдат и на тебе приятни”. На 18 февруари 1787 година *(*Пътуване в Италия, 27.09.1786 г./ той пише в Рим, че е на път “Да открие нови, прекрасни отношения, как природата, това чудо на чудесата, което изглежда като нещо друго, развива такова разнообразие от нещо просто”. На 25 март той моли да кажат на Хердер, че вече е готов с прарастението. На 17 април * (*Пътуване в Италия, 27.09.1786 г./ той пише в Палермо и записва за прарастението думите: “Такова трябва все пак да съществува: по какво иначе бих познал аз, че тази или онази форма е едно растение, ако всички не биха били образувани по същия образец”.
към текста >>
Докато при животното онзи по-висш принцип, който владее всяка отделна част, застава пред нас конкретно като онова нещо, което движи органите, употребява ги съобразно своите нужди и т.н., растението е още лишено от един такъв действителен жизнен принцип; при него този принцип се проявява само в по-неопределен начин, че всички органи са из
град
ени според същия формиращ принцип, че даже във всички части се съдържа потенциално цялото растение и чрез благоприятни обстоятелства може да бъде произведено от тях.
В растението тази обусловеност на всяка отделна част от цялото се явява дотолкова, доколкото всички органи са устроени от една основна форма. На 17 май 1787 година Гьоте пише тази мисъл на Хердер с думите: “На мене ми просветна мисълта че в онзи орган на растението, който обикновено наричаме лист, се крие истински протей, който може да се скрие и изяви във всички форми напред и назад. Растението е винаги само лист, така неразделно свързан с бъдещето семе, че не може да си представим единия без другото”.
Докато при животното онзи по-висш принцип, който владее всяка отделна част, застава пред нас конкретно като онова нещо, което движи органите, употребява ги съобразно своите нужди и т.н., растението е още лишено от един такъв действителен жизнен принцип; при него този принцип се проявява само в по-неопределен начин, че всички органи са изградени според същия формиращ принцип, че даже във всички части се съдържа потенциално цялото растение и чрез благоприятни обстоятелства може да бъде произведено от тях.
На Гьоте това му стана особено ясно, когато при една разходка в Рим съветникът Райфенщайн вървейки заедно с него и откъсвайки тук и там по някоя клонка, твърдеше, че посадена в почвата тя може да израсне и да се развие в цяло растение. Следователно растението е едно същество, което в редуващите се периоди от време развива определени органи, които всички помежду си както и всеки един с цялото са изградени според една и съща идея. Всяко едно растение е едно хармонично цяло от растения*/*В какъв смисъл тези отделни части се отнасят към цялото, това ще имаме случай да покажем на различни места. Ако бихме искали да извлечем едно понятие на днешната наука за едно такова съгласувано действие на оживени понятие на днешната наука за едно такова съгласувано действие на оживени частични същества към едно цяло, това би било понятието за един "кошер" в зоологията. Това е един вид държава от живи същества, един индивид, който също се състои от самостоятелни индивиди, един индивид от по-висше естество/.
към текста >>
Следователно растението е едно същество, което в редуващите се периоди от време развива определени органи, които всички помежду си както и всеки един с цялото са из
град
ени според една и съща идея.
В растението тази обусловеност на всяка отделна част от цялото се явява дотолкова, доколкото всички органи са устроени от една основна форма. На 17 май 1787 година Гьоте пише тази мисъл на Хердер с думите: “На мене ми просветна мисълта че в онзи орган на растението, който обикновено наричаме лист, се крие истински протей, който може да се скрие и изяви във всички форми напред и назад. Растението е винаги само лист, така неразделно свързан с бъдещето семе, че не може да си представим единия без другото”. Докато при животното онзи по-висш принцип, който владее всяка отделна част, застава пред нас конкретно като онова нещо, което движи органите, употребява ги съобразно своите нужди и т.н., растението е още лишено от един такъв действителен жизнен принцип; при него този принцип се проявява само в по-неопределен начин, че всички органи са изградени според същия формиращ принцип, че даже във всички части се съдържа потенциално цялото растение и чрез благоприятни обстоятелства може да бъде произведено от тях. На Гьоте това му стана особено ясно, когато при една разходка в Рим съветникът Райфенщайн вървейки заедно с него и откъсвайки тук и там по някоя клонка, твърдеше, че посадена в почвата тя може да израсне и да се развие в цяло растение.
Следователно растението е едно същество, което в редуващите се периоди от време развива определени органи, които всички помежду си както и всеки един с цялото са изградени според една и съща идея.
Всяко едно растение е едно хармонично цяло от растения*/*В какъв смисъл тези отделни части се отнасят към цялото, това ще имаме случай да покажем на различни места. Ако бихме искали да извлечем едно понятие на днешната наука за едно такова съгласувано действие на оживени понятие на днешната наука за едно такова съгласувано действие на оживени частични същества към едно цяло, това би било понятието за един "кошер" в зоологията. Това е един вид държава от живи същества, един индивид, който също се състои от самостоятелни индивиди, един индивид от по-висше естество/. Когато това стоеше ясно пред погледа на Гьоте, за него става още въпрос само за отделни наблюдения, които биха дали възможност да бъдат изразени в отделни случаи различните стадии на развитието, които растението проявява от себе си. И за това беше станало вече необходимото.
към текста >>
3.
03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ .
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Тук ние се убеждаваме, че основните мисли, върху които трябваше да бъдат по-късно из
град
ени Гьотевите мисли върху образуването на животните, са се установили у него от заниманието с физиогномиката на Лаватер в 1776 година.
Какво друго прави тук Гьоте, освен да търси и най-простото животно отново в сложната човешка форма, както той се изразява по-късно (1795 г.).
Тук ние се убеждаваме, че основните мисли, върху които трябваше да бъдат по-късно изградени Гьотевите мисли върху образуването на животните, са се установили у него от заниманието с физиогномиката на Лаватер в 1776 година.
към текста >>
От там той пише на госпожа фон Щайн на 2 октомври: “Аз виждам много добри и хубави неща и съм възна
град
ен за моето тихо усърдие.
На 27 октомври 1782 година той поиска от Мерк да му пише нещо за инкогнитото на Кампер и да му изпрати неговите писма. По-нататък трябва да отбележим едно посещение на Блуменбах във Ваймар през април 1783 година. През септември същата година Гьоте отива в Гьотинген, за да посети там Блуменбах и всички професори. На 28 септември той пише на госпожа фон Щайн: “Предприех да посетя всички професори и можеш да си представиш, колко много тичане изисква това, за да се справя за наколко дни”. След това той отива в Касел, където се среща с Форстер и Зьомеринг.
От там той пише на госпожа фон Щайн на 2 октомври: “Аз виждам много добри и хубави неща и съм възнаграден за моето тихо усърдие.
Най-щастливото е, че сега мога да кажа, аз съм на правия път и отсега нататък не изпускам нищо”.
към текста >>
Типичната основна форма, според която трябва да се из
град
ени всички организми, би била унищожена с това.
В тези си отношения Гьоте се е натъкнал на царуващите мнения върху междинната кост. При неговите възгледи тези мнения трябваше веднага да му се явят като една грешка.
Типичната основна форма, според която трябва да се изградени всички организми, би била унищожена с това.
У Гьоте не можеше да има никакво съмнение, че тази част, която може да се намери повече или по-малко развита у всички животни, трябва да участва също и в устройството на човешката форма, само че тук отстъпва на заден план,защото органите за приемането на храна отстъпват пред тези, които служат на духовните функции. Съобразно цялото свое духовно направление Гьоте не можеше да мисли другояче, освен че и у човека съществува една междучелюстна кост. Касаеше се само за емпиричното доказателство на същата, само за това, каква форма приема тя у човека, доколко се приобщава към целостта на организма. Той успя да достави това доказателство през пролетта на 1784 година в съдружие с Лодер, с когото сравни човешки и животински черепи в Йена. Гьоте съобщи това на 27 март както на госпожа фон Щаин*/* “На мене ми достави едно прекрасно удоволствие, аз направих едно анатомическо откритие, което е важно и хубаво” така и на Хердер*/* “Аз намерих – нито злато, нито сребро, а нещо, което ми доставя неизмерима радост, ос интермаксиларис у човека”./
към текста >>
4.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Щом аз неуморно се стремях по един несъзнателен начин, отначало, и по един вътрешен подтик да проникна до онзи първообраз, до онзи тип, щом имах даже щастието да из
град
я едно природосъобразно изложение, отсега нататък нищо не можеше да ми попречи да издържа смело авантюрата на разума както самият старец от Кьонигсберг (Кант) я нарича."
И по отношение на излязлата в 1811 година книга на Якоби: "За божествените неща и тяхното откровение" Гьоте отбелязва*/*Дневник и годишник,алинея 797.): "как можеше да бъде за мене добре дошла книгата на един толкова сърдечно обичан приятел, в която трябваше да видя подържана тезата: Природата скрива Бога. При моя чист, дълбок, вроден и упражнен метод на разглеждане на нещата, който ме беше научил да виждам бога в природата, природата в Бога по един непоколебим начин, така че този подход в мисленето съставляваше основата на моето съществуване, не трябваше ли едно такова странно, едностранчиво-ограничено изказване да ме отдалечи завинаги по дух от най-благородния човек, чието сърце аз с обожание обичах? " Гьоте има пълно съзнание за голямата крачка, която той прави в науката; той знаеше, че сривайки границите между неорганичната и органичната природа и провеждайки последователно спинозовия начин на мислене, произвеждаше един важен обрат в науката. Ние намираме това познание изразено в статията "Съзерцателна разсъдъчна способност". След като беше намерил горецитираното от нас обоснование на Кант относно неспособността на човешкия ум да обясни един организъм в "Критика на разсъдъчната способност", той се изказва против него така: "Наистина тук авторът /Кант/ изглежда да сочи към един божествен ум, обаче когато в моралната област се издигнем чрез вяра в бога, чрез добродетел и безсмъртие в една горна област и трябва да се приближим до първичното същество, то и в интелектуалната област трябва да имаме същия случай, като чрез съзерцанието на една постоянно творяща природа се удостоим да участваме в нейните произведения.
Щом аз неуморно се стремях по един несъзнателен начин, отначало, и по един вътрешен подтик да проникна до онзи първообраз, до онзи тип, щом имах даже щастието да изградя едно природосъобразно изложение, отсега нататък нищо не можеше да ми попречи да издържа смело авантюрата на разума както самият старец от Кьонигсберг (Кант) я нарича."
към текста >>
Онова единство, което в първия случай нашият дух просто абстрахира, трябва да се
град
и на самото себе си, то трябва да бъде образувано според неговата собствена същност, а не според влиянията на други обекти.
Той наричаше това мислене дискурсивно /минаващо от едно съдържание към друго/; това, което искаме да познаем, е външно възприятие; понятието, обгръщащото единство, е просто едно средство. Обаче ако искаме да познаем органичната природа, ние не би трябвало да схващаме идейния момент, понятието като такова, което изразява, означава нещо друго, взема своето съдържание от него, а би трябвало да познаем идейното като такова; то трябва да има едно съдържание произхождащо от самото него, а не от пространствено-времевия сетивен свят.
Онова единство, което в първия случай нашият дух просто абстрахира, трябва да се гради на самото себе си, то трябва да бъде образувано според неговата собствена същност, а не според влиянията на други обекти.
Кант отричаше на човека способността да може да схване една такава същност, която се изгражда от самата себе си, изявява се от своята собствена сила. Но какво е необходимост за едно такова схващане? Една разсъдъчна способност, която да може да предаде в една мисъл не само една вещественост взета единствено чрез външните сетива, но и една друга вещественост, която може да обхване не само достъпното за сетивата, но и нещо чисто идейно за себе си, отделено от сетивния свят. Едно понятие, което не е взето чрез абстракция отвъншния свят, от сетивния свят, а което има едно съдържание произтичащо от него и само от него, може да бъде наречено интуитивно понятие и познанието на това понятие може да бъде наречено интуитивно понятие. Какво следва от това, е ясно: Един организъм може да бъде схванат само в интуитивно понятие.
към текста >>
Из
град
ената на себе си ентелехия съдържа определен брой на развитие, от които едната трябва да бъде първата, другата последната; при тези форми винаги едната може да следва другата по напълно определен начин.
Когато един камък падне на земята, тогава от случайната форма на обекта, върху който той пада, зависи, какво действие ще упражни. Не така стоят нещата при един организъм. Тук първото е единството.
Изградената на себе си ентелехия съдържа определен брой на развитие, от които едната трябва да бъде първата, другата последната; при тези форми винаги едната може да следва другата по напълно определен начин.
Идейното единство изнася от себе си редица сетивно възприемаеми органи, които се редуват във времето и се нареждат един друг в пространството и се отделя по съвършено определен начин от останалата природа. То изнася своите състояния вън от себе си. Ето защо тези състояния могат да бъдат разбрани само по такъв начин, че проследяваме произлизащото от едно идейно единство оформяне на редуващите се състояния, т.е. едно органично същество може да бъде разбрано в неговото ставане, в неговото развитие.
към текста >>
Тези последните са всички из
град
ени според един и същ формен тип, те се явяват като изменения на един основен орган, като повторение на същия на различни степени на развитието.
Тези последните са всички изградени според един и същ формен тип, те се явяват като изменения на един основен орган, като повторение на същия на различни степени на развитието.
Това, което прави от растението едно растение, определена формираща сила, действа във всеки орган по същия начин. Така всеки орган се явява като тъждествен с всички други, а също и с цялото растение. Гьоте изразява това така: "Аз разбрах, че в онзи орган на растението, който наричаме обикновено лист, се крие истинският протей, който може да се скрие и изяви във всички форми. Напред и назад растението е винаги само лист, така тясно свързан с бъдещия зародиш, че не може да си представим единия без другия." Така растението се явява един вид съставено само от отделни растения, като един сложен индивид, който се състои на свой ред от по-прости индивид. Следователно образуването на растението напредва от степен на степен и образува органи; всеки орган е тъждествен с всеки друг, т.е.
към текста >>
Той не се проявява вече само като способност да из
град
и един организъм от вътре, а се проявява в един организъм като нещо, което е различно от организма и има власт над него.
Естествено при живота на животното се явява нещо различно. Тук животът не се изгубва, не се изчерпва във външната форма, а се отделя от телесната част и употребява тялото само като инструмент.
Той не се проявява вече само като способност да изгради един организъм от вътре, а се проявява в един организъм като нещо, което е различно от организма и има власт над него.
Животното се явява като един затворен в себе си свят, като един микрокосмос до много по-висока степен отколкото растението. То има един център, на който служи всеки орган.
към текста >>
Младшият д, Алтон пише на 6 юли 1827 година на Гьоте: "бих считал за най-голяма на
град
а, ако ваше превъзходителство, на когото естествената наука дължи не само едно пълно преобразоване с величествени обзори и нови възгледи на ботаниката, но и множество обогатявания на остеологията, бихте познали в предстоящите листове едно достойно за одобрение усърдие"* (*Естественонаучна кореспонденция I,28.).
Великото дело, което бе извършено с това в науката, беше също многократно признато от по-дълбоко мислещи учени.
Младшият д, Алтон пише на 6 юли 1827 година на Гьоте: "бих считал за най-голяма награда, ако ваше превъзходителство, на когото естествената наука дължи не само едно пълно преобразоване с величествени обзори и нови възгледи на ботаниката, но и множество обогатявания на остеологията, бихте познали в предстоящите листове едно достойно за одобрение усърдие"* (*Естественонаучна кореспонденция I,28.).
Неес фон Евенбек пише на 24 юни 1820 година*(*Също II,19.): "във вашия труд, който нарекохте "опит за обяснение на метаморфозата на растенията", растението говори първо между нас за самото себе си, заплете и мене хубаво очовечаване, когато бях още млад. Най-после Фойгт* (*също II, 360) пише на 6 юни 1831 година: "С живо участие и покорна благодарност аз започнах да чета малката книга за метаморфозата, която ме завладя като съучастник на това учение и ме свърза здраво исторически с него. Странно е, че учените са се отнесли по-тривиално спрямо метаморфозата на животните /разбирам не старата метаморфоза на насекомите, а тази изходяща от гръбначния стълб/ отколкото към тази на растенията. Независимо от плагиатите и злоупотребите, тихото признание би имало своето основание в това, че при нея те вярваха, че ще има да рискуват по-малко. Защото при скелета изолираните кости остават вечно същите, обаче в ботаниката метаморфозата застрашава да преобърне цялата терминология и следователно определението на видовете, и слабите се страхуват следователно, защото не знаят, до къде може да доведе нещо подобно." Тук е налице съзнанието, че един нов вид виждаме на индивидуалното трябва да настъпи; и от този нов възглед трябва да произлезе новата систематика, разглеждането на особеното.
към текста >>
Из
град
еният върху себе си тип съдържа възможността да приеме при своята изява безкрайно разнообразни форми; и тези форми са обект на нашето сетивно възприятие, те са живеещите във времето и пространството родове и видове на организмите.
Изграденият върху себе си тип съдържа възможността да приеме при своята изява безкрайно разнообразни форми; и тези форми са обект на нашето сетивно възприятие, те са живеещите във времето и пространството родове и видове на организмите.
Схващайки онази обща идея, типа, нашият дух е разбрал цялото царство на организмите в неговото единство. Когато той гледа сега въплъщаването на типа във всяка отделна изявена форма, последната става разбираема за него; тя му се явява като една от степените, в които типът се осъществява. И да покаже тези различни степени, тази трябваше да бъде същността на систематиката, която Гьоте искаше да основе. Както в животинското така и в растителното царство царува една завишаваща се поредица на развитие; организмите се делят на съвършени и несъвършени.
към текста >>
Твърди се, че понятието за метаморфозата в смисъла на Гьоте е само един образ, който всъщност се е из
град
ил в нашия ум чрез абстракция.
Както физикът не се задоволява с това, само да изказва и да описва фактите, а проучва техните закони, т.е. понятията на явленията, така и за онзи, който иска да проникне в естеството на органичните същества, не може да бъде достатъчно, да изтъква само фактите за сродство, наследственост, борба за съществуване и т.н., а той иска да познае идеите които стоят на основата на тези неща. Това, което за физиката са трите кеплерови закони, това са за представителя на науката на организмите гьотевите мисли за типа. Без тях светът е за нас само един лабиринт от факти. Това често е било криво разбрано.
Твърди се, че понятието за метаморфозата в смисъла на Гьоте е само един образ, който всъщност се е изградил в нашия ум чрез абстракция.
Счита се, че на Гьоте е било неясно, че понятието за превръщането на листата в органи на цвета има смисъл само тогава, когато последните, например тичинките, са били някога действителни листа. Обаче това поставя възгледите на Гьоте с главата надолу. Който така разбира нещата, той поставя първо един сетивен орган като нещо начално и извежда останалото от него по сетивен начин. Гьоте никога не е разбирал нещата така. При него онова, което по време е първото, то съвсем не е първото по идеята, по принципа.
към текста >>
5.
05. ПРИКЛЮЧВАНЕ НА РАЗГЛЕЖДАНЕТО ВЪРХУ ГЬОТЕВИТЕ МОРФОЛОГИЧНИ ВЪЗГЛЕДИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Напротив: Аз
град
я именно една част от моите надежди върху тях, защото те още имат ръцете свободни на всички страни.
Напротив: Аз градя именно една част от моите надежди върху тях, защото те още имат ръцете свободни на всички страни.
Те са също онези, които още ще имат да коригират някои твърдения на Гьоте, защото той е грешил понякога в областта на фактите; естествено тук и геният също не може да преодолее границата на своята епоха.
към текста >>
6.
06. ГЬОТЕВИЯТ СПОСОБ НА ПОЗНАНИЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
А какво друго значи това, освен че ние трябва да търсим нашето щастие само в творчеството, в неуморната дейност: само действащият, а именно безкористното действащият, който със своята дейност не се стреми към никаква на
град
а, изпълнява своето определение.
Ние трябва именно да се откажем от един такъв стремеж напълно, и да търсим нашето определение чисто в това, да изпълним безкористно онези идеални задачи, които нашият разум ни предписва.
А какво друго значи това, освен че ние трябва да търсим нашето щастие само в творчеството, в неуморната дейност: само действащият, а именно безкористното действащият, който със своята дейност не се стреми към никаква награда, изпълнява своето определение.
Глупаво е за човека да иска да бъде възнаграден за неговата дейност; не съществува никаква истинска награда. Тук Хартман би трябвало да гради по-нататък. Той би трябвало да покаже, какво може да бъде при такива предпоставки единствената двигателна пружина на нашите действия. Когато перспективата, изгледът на една преследвана цел отпадне, тази двигателна пружина може да бъде само безкористната отдайност на обекта, на който човек посвещава своята дейност, това може да бъде само любовта. Само едно действие от любов може да бъде едно действие.
към текста >>
Глупаво е за човека да иска да бъде възна
град
ен за неговата дейност; не съществува никаква истинска на
град
а.
Ние трябва именно да се откажем от един такъв стремеж напълно, и да търсим нашето определение чисто в това, да изпълним безкористно онези идеални задачи, които нашият разум ни предписва. А какво друго значи това, освен че ние трябва да търсим нашето щастие само в творчеството, в неуморната дейност: само действащият, а именно безкористното действащият, който със своята дейност не се стреми към никаква награда, изпълнява своето определение.
Глупаво е за човека да иска да бъде възнаграден за неговата дейност; не съществува никаква истинска награда.
Тук Хартман би трябвало да гради по-нататък. Той би трябвало да покаже, какво може да бъде при такива предпоставки единствената двигателна пружина на нашите действия. Когато перспективата, изгледът на една преследвана цел отпадне, тази двигателна пружина може да бъде само безкористната отдайност на обекта, на който човек посвещава своята дейност, това може да бъде само любовта. Само едно действие от любов може да бъде едно действие. Идеята трябва да бъде нашата ръководна звезда в науката, а Любовта в действието.
към текста >>
Тук Хартман би трябвало да
град
и по-нататък.
Ние трябва именно да се откажем от един такъв стремеж напълно, и да търсим нашето определение чисто в това, да изпълним безкористно онези идеални задачи, които нашият разум ни предписва. А какво друго значи това, освен че ние трябва да търсим нашето щастие само в творчеството, в неуморната дейност: само действащият, а именно безкористното действащият, който със своята дейност не се стреми към никаква награда, изпълнява своето определение. Глупаво е за човека да иска да бъде възнаграден за неговата дейност; не съществува никаква истинска награда.
Тук Хартман би трябвало да гради по-нататък.
Той би трябвало да покаже, какво може да бъде при такива предпоставки единствената двигателна пружина на нашите действия. Когато перспективата, изгледът на една преследвана цел отпадне, тази двигателна пружина може да бъде само безкористната отдайност на обекта, на който човек посвещава своята дейност, това може да бъде само любовта. Само едно действие от любов може да бъде едно действие. Идеята трябва да бъде нашата ръководна звезда в науката, а Любовта в действието. А с това ние отново стигнахме до Гьоте.
към текста >>
7.
07. ОТНОСНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ЕСТЕСТВЕНИТЕ НАУКИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Методът, който Гьоте използува, остава и тук даже този, който е из
град
ен върху чистата опитност, в случая когато се издига до идеята.
При разглеждането на нещата, след като е изхвърлил всичко случайно, несъществено, за него остава нещо, което е идея в неговия смисъл.
Методът, който Гьоте използува, остава и тук даже този, който е изграден върху чистата опитност, в случая когато се издига до идеята.
към текста >>
8.
09. ГЬОТЕВАТА ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Трите ъгъла се намират в едно неизменно отношение (ъглите); те правят заедно един разпънат ъгъл или са равни на два прави ъгъла / = 180
град
уса/.
Но къде една действителна наука има работа, къде една такава наука има нещо общо с този въпрос? Да разгледаме математиката! Тя има пред себе си едно построение, което се е родило от пресичането на три прави линии: един триъгълник.
Трите ъгъла се намират в едно неизменно отношение (ъглите); те правят заедно един разпънат ъгъл или са равни на два прави ъгъла / = 180 градуса/.
Това е едно математическо съждение. На възприятието са дадени ъглите. Въз основа на мислителна преценка се получава горното познавателно съждение. То установява една връзка на трите образа на възприятието. Тук не става дума за размисъл върху някой намиращ се зад представата на триъгълника предмет.
към текста >>
Тя е това, което е из
град
ено на самото себе си, тя е същността, която е здраво основана на самата себе си.
Всичко, което в света не се явява непосредствено като идея, накрая то бива познато като произлизащо от нея. Това, което повърхностното разглеждане на нещата вярва лишено от всяко участие в идеята, по-дълбокото мислене го извежда от идеята. Никоя друга форма на съществуванието не може да ни задоволи, освен тази изведена от идеята. Нищо не трябва да остане отвъд, всичко трябва да стане една част на великото Цяло, което идеята обгръща. Обаче идеята не изисква никакво излизане извън нея.
Тя е това, което е изградено на самото себе си, тя е същността, която е здраво основана на самата себе си.
Това не се състои във факта, че ние я имаме непосредствено настояща в нашето съзнание. Това зависи от самата нея. Ако тя не би изказала само своята същност, тогава идеята би ни се явила също така, както останалата действителност: Нуждаеща се от обяснение. Но това изглежда да противоречи на казаното от нас по-горе: Че идеята се явява в една задоволяваща ни форма затова, защото ние съдействаме активно при нейното възникване. Но това не произлиза от организацията на нашето съзнание.
към текста >>
Човекът се вглъбява в света и познава това, което може да се из
град
и по-нататък върху основата, която е поставена, той съзира това, което Първичният Дух е набелязал, и изпълнява набелязаното.
В притежание на нейните истини човекът се чувства повдигнат; неговото научно изследване добива едно ново осветление. Едва сега той знае, че е свързан най-непосредствено с ядката на света, че той открива тази ядка, която остава скрита за всички други същества, че в него се изявява мировия Дух, че този миров Дух му е вроден. Той вижда в самия себе си довършителя на мировия процес; вижда, че е призван да довърши това, което другите сили на света не могат, че той трябва да постави венеца на сътворението. Ако религията учи, че Бог създаде човека по образ и подобие свое, то нашата теория на познанието учи, че Бог е довел сътворението въобще само до определена точка. Тогава той е създал човека и този последният, позовавайки себе си и оглеждайки се около себе си поставя задачата да действа по-нататък, да завърши това, което Първичната Сила е започнала.
Човекът се вглъбява в света и познава това, което може да се изгради по-нататък върху основата, която е поставена, той съзира това, което Първичният Дух е набелязал, и изпълнява набелязаното.
Така теорията на познанието е същевременно учението за значението и определението на човека; и тя решава тази задача /за "определението на човека"/ по много по-определен начин отколкото Фихте направи това на прехода между 18-я и 19-я век. Чрез постройката на мислите на този силен дух съвсем не се стига до онова пълно задоволяване, което трябва да ни достави една истинска теория на познанието.
към текста >>
9.
11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Начинът, по който той трябваше да мисли, как той виждаше света, беше предварително из
град
ен като заложба в неговата природа.
Когато се говори за влиянието на по-стари и съвременни мислители върху развитието на Гьотевия дух, това не може да става в смисъла, че той е образувал своите възгледи на основата на техните учения.
Начинът, по който той трябваше да мисли, как той виждаше света, беше предварително изграден като заложба в неговата природа.
А именно тази заложба е съществувала от най-ранна младост в неговото същество. По отношение на това той остана след това подобен на себе си през целия си живот. Съществуват предимно две важни характерни черти, които ще разгледаме тук. Първата характерна черта е стремежът към изворите, към дълбочината на всяко битие. В последна сметка това е вярата в идеята.
към текста >>
10.
16_3. СИСТЕМАТА НА ТЕОРИЯТА НА ЦВЕТОВЕТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Нека разгледаме тази с
град
а според нейното вътрешно устройство.
Нека разгледаме тази сграда според нейното вътрешно устройство.
към текста >>
11.
16_5. ГЬОТЕ, НЮТОН И ФИЗИЦИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Когато провежда своите опити със слънчевата светлина, за да из
град
и своята теория, причината за това е само тази, че слънчевата светлина, въпреки че е резултат на толкова сложни процеси, каквито стават именно в тялото на Слънцето, все пак се представя за нас като единство, което съдържа в себе си своите части като отменени.
Така за него всеки един цвят беше светлина изменена чрез тъмнината. Съвършено неправилно е, когато се вярва, че със светлината Гьоте е разбирал конкретната слънчева светлина, която обикновено е наречена "бяла светлина". Само обстоятелството, че хората не могат да се освободят от тези представи и считат по такъв сложен съставената слънчева светлина като представител на светлината в себе си, им пречи да разберат Гьотевата теория на цветовете. Светлината, така както Гьоте я схваща и както той я противопоставя на тъмнината като нейна противоположност, е една чисто духовна същност, просто общото на всички усещания на цветове. Макар и Гьоте да не е изказал никъде ясно това, цялата негова теория на цветовете е така поставена, че само това трябва да се разбира под думата светлина, така както той я схващаше.
Когато провежда своите опити със слънчевата светлина, за да изгради своята теория, причината за това е само тази, че слънчевата светлина, въпреки че е резултат на толкова сложни процеси, каквито стават именно в тялото на Слънцето, все пак се представя за нас като единство, което съдържа в себе си своите части като отменени.
Това, което добиваме с помощта на слънчевата светлина за теорията на цветовете, е обаче само една приблизителност към действителността. Гьотевата теория не трябва да се схваща така, като че според нея във всеки цвят светлината и тъмнината се съдържат реално. Не, а действителното, което застава срещу нашите очи, е само определена цветна отсенка. Само духът може да разложи този сетивен факт на две духовни същности: светлина и не-светлина.
към текста >>
12.
17_д. ПЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Обаче тези елементарни явления са от същото естество както неелементарните, от които е из
град
ен мостът.
Аз не бих се занимавал така подробно с Антон Лампа, ако чрез едно обстоятелство той не би бил един особено подходящ пример на един природоизследовател на съвремието. Той задоволява своите философски нужди от индийската мистика и поради това не замърсява механическият възглед за природата както други с всякакви странични философски представи. Природоучението, което той има предвид, е, така да се каже, химически чистия възглед за природата на съвремието. Аз намирам, че Лампа е изпуснал напълно изпредвид една от главните характерни черти на математиката. Наистина всяка математическа формула хвърля един "жив мост" до елементарните явления, които са служили като изходна точка на изследванията.
Обаче тези елементарни явления са от същото естество както неелементарните, от които е изграден мостът.
Математика свежда свойствата на сложните числови и пространствени форми както и техните взаимни отношения до свойства и отношения на по-простите числови и пространствени форми. Същото върши и механикът в своята област. Той привежда сложни процеси на движение в действие на сили към прости, лесно обозрими движения и действия на сили. При това той си служи със законите на математиката, доколкото движенията и проявите на силите могат да бъдат изразени чрез пространствени форми и числа. В една математическа формула, която изразява един механически закон, отделните членове не изразяват вече чисто математически форми, а сили и движения.
към текста >>
13.
18. ГЬОТЕВИЯТ СВЕТОГЛЕД В НЕГОВИТЕ 'СЕНТЕНЦИИ В ПРОЗА'
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Ако човекът не би имал способността да създава творения, които да са из
град
ени напълно в смисъла, в който са из
град
ени произведенията на природата, и да покаже нагледно само този смисъл в по-съвършена форма отколкото природата може да стори това, тогава в смисъла на Гьоте не би имало никакво изкуство.
Ако човекът не би имал способността да създава творения, които да са изградени напълно в смисъла, в който са изградени произведенията на природата, и да покаже нагледно само този смисъл в по-съвършена форма отколкото природата може да стори това, тогава в смисъла на Гьоте не би имало никакво изкуство.
Това, което художникът създава, са обекти на природата на една по-висока степен на съвършенство. Изкуството е продължение на природата, "защото като е поставен на върха на природата, човекът вижда отново себе си като една цяла природа, която трябва отново да произведе в себе си един връх. До това той се издига, като се прониква с всички съвършенства и добродетели, създава подбор, ред и хармония и накрая издига до произведението на творения на изкуството* /*Гьоте, винкелман, Мислене-Гледане-Размисъл, т.16, стр.13 и следв./....". След виждането на гръцките произведения на изкуството в Италия Гьоте пише: "Висшите произведения на изкуството са същевременно произведени като най-висши произведения на природата, създадени от човека според истински и природни закони." Спрямо чисто сетивната действителност на опитността произведенията на изкуството са една красива илюзия; за този, който може да вижда по-дълбоко, те са "една изява на тайни природни закони", които без тях не биха никога излезли на бял свят*/*Сентенции в проза, цит. на др.
към текста >>
14.
19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.*
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Това, което те съдържат, открива перспективата за една духовна наука, която е нейната вътрешна същина е из
град
ена по образеца на естествената наука.
Такива мисли могат да бъдат тук само бегло засегнати.
Това, което те съдържат, открива перспективата за една духовна наука, която е нейната вътрешна същина е изградена по образеца на естествената наука.
Този, който обработва една такава наука, ще постъпи както постъпва ботаникът. Този последният проследява растенията, как то пуска корен, развива стебло и листа, по-нататък развива цветове и плодове. В плода той намира зародиша на новия растителен живот. И когато вижда да се ражда едно нова растение, той търси неговия произход в зародиша, който се е получил от едно друго растение. Ученият на духовната наука ще проследи, как един човешки живот, независимо от неговата външна страна, развива също и една вътрешна същност; той ще констатира, как външните изживявания умират подобно на листата и цветовете на растението; но вътре той ще проследи духовно-душевната ядка, която подслонява в себе си заложбата за един нов човек.
към текста >>
15.
00. СЪДЪРЖАНИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
Сега с този труд надявам се да съм показал, че с
град
ата на моите мисли е едно основано на себе си цяло, което не се нуждае да бъде извлечено от Гьотевия светоглед.
Начинът на мислене, който нарушаваше в естествената наука от началото на нейното голямо влияние върху цивилизацията на 19-то столетие, ми се стори неподходящ за добиване едно разбиране на това, към което Гьоте се беше стремил за познанието на природата и беше постигнал до висока степен. Аз открих, че за Гьотевия начин на познание не съществува никаква теория за познанието. Това ме накара да направя опит да извлека една такава теория на познанието, поне в една зачатъчна форма. Рудолф Щайнер в своята книга "Пътят на моя живот" върху своя труд "Основни линии на една теория на познанието в светогледа на Гьоте". “Досега аз излагах моите философски възгледи винаги като ги свързвах със светогледа на Гьоте.
Сега с този труд надявам се да съм показал, че сградата на моите мисли е едно основано на себе си цяло, което не се нуждае да бъде извлечено от Гьотевия светоглед.
С настоящия труд аз създадох един пролог съм една "Философия на свободата". Рудолф Щайнер в предговор към "Истина и Наука".
към текста >>
16.
01. ПРЕДГОВОР КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
Едната се беше насочила към творчеството на Гьоте и се стремеше да из
град
и възгледа за света и живота, който се изявява като двигателна сила в това творчество.
Тази теория на познанието в Гьотевия светоглед бе написана от мене в средата на 80-те години на миналото столетие. Тогава в душата ми живееха две мисловни дейности.
Едната се беше насочила към творчеството на Гьоте и се стремеше да изгради възгледа за света и живота, който се изявява като двигателна сила в това творчество.
Аз имах впечатлението, че във всичко, което Гьоте беше дал на света със своето творчество, със своето изследване и със своя живот, царуваше пълното и чисто човешко естество. Никъде в по-ново време аз не намерих онази вътрешна сигурност, хармонична завършеност и онова чувство за истината, за действителността по отношение на света, който Гьоте беше проявил. От тези мисли трябваше да бликне също и признанието на факта, че също и начинът, по който Гьоте се отнасяше към познанието, произлизаше от същността на човека и света.
към текста >>
Но трябваше да се из
град
и мостът от сетивния свят до този на духа.
При всичко това у мене действаше една склонност на мислене насочена към разцъфтяващата се тогава теория на еволюцията. У Хекел тази теория прие форми, в които самостоятелното битие и действие на духовното не можеше да намери никакво място. Според нея по-късното, съвършеното трябва да е произлязло в течение на времето от съществуващото по-рано, от неразвитото. Това беше ясно за мене по отношение на външната сетивна действителност. Въпреки това аз твърде добре познавах независимата от сетивното, почиваща здраво на себе си, самостоятелна духовност, за да дам право на външния сетивен свят на явленията.
Но трябваше да се изгради мостът от сетивния свят до този на духа.
В това, което хората си представяха като течение на времето в света на сетивата, изглежда, че духовното естество на човека се развива по предшестващото го не духовно състояние. Обаче когато правилно познаем сетивното, то навсякъде ни показва, че е едно откровение, една изява на духовното. По отношение на това правилно познание на сетивния свят за мене беше ясно, че "Граници на познанието", каквито бяха установени по онова време, може да допусне само онзи, който се сблъсква с този сетивен свят и се отнася с него така, както някой би се отнесъл с една напечатана страница, когато би насочил своя поглед само върху формите на буквите и, без да има някакво предчувствие за четенето, би казал, че не може да се знае това, което се крие за тези форми. Така моят поглед бе насочен в пътя от наблюдението на сетивното към това на духовното. Зад сетивните явления аз търсих не лишени от дух светове на атомите, а духовното, което се изявява привидно вътре в човека, но което в действителност принадлежи на самите сетивни неща и процеси.
към текста >>
17.
03_a. ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСИ - А. ИЗХОДНА ТОЧКА
GA_2 Светогледа Гьоте
Хекел, който е из
град
ил дарвинизма с желязна последователност и по гениален начин, когото трябва да считаме като един от най-значителните последователи на английския изследовател, вижда своя възглед предварително оформен у Гьоте.
Не стоят по-различно нещата и с по-новите научни направления.
Хекел, който е изградил дарвинизма с желязна последователност и по гениален начин, когото трябва да считаме като един от най-значителните последователи на английския изследовател, вижда своя възглед предварително оформен у Гьоте.
Един друг изследовател на нашето съвремие, К. Ф. В. Йесен, пише за теорията на Дарвин: "Удивлението, което намира у някой изследовател по специалността и у мнозина непосветени тази теория, изнасяна и от по-рано, но опровергана от едно задълбочено изследване, показва, как винаги народите много малко са познавали и разбирали резултатите на природоизследването." Същият изследовател казва за Гьоте, че той "се е издигнал до обширни изследвания в областта на неживата както и на живата природа", като е намерил в "едно разсъдливо и дълбоко проникващо наблюдение на природата основния закон на образуването на растенията". Всеки един от изброените изследователи знае да изнесе безброй доказателства за съвпадението на неговото научно направление с разумните наблюдения на Гьоте. И щом всяко едно от тези становища с право би могло да се позове на Гьотевата мисъл, това би трябвало да хвърля твърде съмнителна светлина върху единността на тази мисъл.
към текста >>
18.
03_б. НАУКАТА НА ГЬОТЕ ПО МЕТОДА НА ШИЛЕР
GA_2 Светогледа Гьоте
С това същевременно се оправдава фактът, защо посочваме нашите изложения като из
град
ени на основата на светогледа на Гьоте и на Шилер.
Шилер е предначертал насоката на пътя, по който трябва да вървят такива изследвания. Никой като него не е обхванал с поглед величието на Гьотевия гений. В своите писма до Гьоте той е представил на този последния един огледален образ на неговото същество; в своите писма “Върху естественото възпитание на човека” той извежда идеала на художника така, както го е познал от самия Гьоте; и в своята статия “Върху наивната и сентиментална поезия” той рисува същността на истинското изкуство, каквато е беше добил от Гьотевата поезия.
С това същевременно се оправдава фактът, защо посочваме нашите изложения като изградени на основата на светогледа на Гьоте и на Шилер.
Тези изложения искат да разгледат научното мислене на Гьоте според онзи метод, за който Шилер е дал образеца. Погледът на Гьоте е насочен върху природата и живота; и начинът, по който той разглежда нещата, трябва да бъде темата /съдържанието/ за нашето изложение; погледът на Шилер е насочен към Гьотевия дух; и начинът, по който той постъпва в разглеждането на този дух, трябва да бъде идеалът на нашия метод. По този начин ние считаме да сме направили научните стремежи на Гьоте и на Шилер плодотворни за нашето съвремие.
към текста >>
19.
04_в. ИЗПРАВЯНЕТО НА ЕДНО ПОГРЕШНО СХВАЩАНЕ НА ОБЩАТА ОПИТНОСТ
GA_2 Светогледа Гьоте
Според този възглед целият свят на явленията се обяснява, обявява се като една престава вътре в нашето индивидуално съзнание и на основата на това предположение се
град
ят други твърдения върху природата на познанието.
Тук е сега мястото да обърнем внимание на един съществуващ още от Кант насам предразсъдък, който вече така се е вкоренил в някои кръгове, че важи като аксиома. Всеки, който би искал да се усъмни в него, би бил обявен за дилетант, за човек, който не се е издигнал над най-елементарните понятия на модерната наука. Думата ми е за възгледа, според който като че предварително е установено, че общият свят на възприятието, това безкрайно разнообразие на цветове и форми, на звуци и топлинни различия и т.н. не е нищо друго освен нашият субективен свят от представи, който съществува само докато нашите сетива са отворени за въздействието на един непознат за нас свят.
Според този възглед целият свят на явленията се обяснява, обявява се като една престава вътре в нашето индивидуално съзнание и на основата на това предположение се градят други твърдения върху природата на познанието.
Фолкелт също се е присъединил към този възглед и е основал своята теория на познанието, която е отлично развита от научна гледна точка, върху него. Въпреки това този възглед не е никаква основна истина и е най-малко призван да стои на челно място в науката на познанието. Нека не бъдем крайно разбрани. Ние не искаме да вдигнем срещу съвременните постижения на физиологията, някакъв несъмнено безсилен протест. Обаче това, което физиологично е напълно оправдано, то съвсем не е още призвано да бъде поставено на вратата на теорията на познанието.
към текста >>
Ние трябваше да обърнем особено внимание на книгата на Фолкелт на това, защото тя е най-забележителното произведение на съвремието в тази област и също заради това, че тя може да се счита като тип на всички теорико-познавателни усилия, които са принципно противоположни на застъпеното от нас направление, из
град
ено на основата на Гьотевия светоглед.
Ние трябваше да обърнем особено внимание на книгата на Фолкелт на това, защото тя е най-забележителното произведение на съвремието в тази област и също заради това, че тя може да се счита като тип на всички теорико-познавателни усилия, които са принципно противоположни на застъпеното от нас направление, изградено на основата на Гьотевия светоглед.
към текста >>
20.
05_б.МИСЛЕНЕ И СЪЗНАНИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
Следователно нашият свят на мислите е едно из
град
ено напълно на себе си същност, едно завършено в себе си, съвършено цяло.
Обаче това възражение може много лесно да бъде отхвърлено. Ако то би било основателно, ние бихме свързали именно съдържанието на нашето мислене според закони, за които действително не бихме знаели, откъде идват те. Ако тези закони не произлизат от нашата субективност, която оспорихме по-горе и сега считаме като завършен факт, кое тогава трябва да ни даде закони на свързването за едно съдържание, което ние самите произвеждаме?
Следователно нашият свят на мислите е едно изградено напълно на себе си същност, едно завършено в себе си, съвършено цяло.
Тук ние виждаме, коя от двете страни на света на мислите е съществено: Обективната страна на неговото съдържание, а не субективната страна на неговото явяване.
към текста >>
21.
06_а. НАУКАТА - А. МИСЛЕНЕ И ВЪЗПРИЯТИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
Отделните членове на мислителната система се определят едни други; всяко отделно понятие има в крайна сметка своя корен в целостта на нашата с
град
а от мисли.
Възприятието на сетивата доставя само една страна на действителността. Другата страна е мислителното схващане на света. Обаче в първия момент мисленето ни се явява като нещо съвършено чуждо на възприятието. Възприятието прониква отвън в нас; мисленето се изработва от нашата вътрешност. Съдържанието на това мислене ни се явява като вътрешно съвършен организъм; всичко се намира в една строга връзка.
Отделните членове на мислителната система се определят едни други; всяко отделно понятие има в крайна сметка своя корен в целостта на нашата сграда от мисли.
На пръв поглед изглежда, като че вътрешната непротиворечивост на мисленето, неговата самозадоволителност да прави невъзможно всяко преминаване към възприятието. Ако определенията на мисленето биха били такива, че те да могат да бъдат задоволени само по един начин, тогава то действително би било затворено в себе си; ние не бихме искали да излезем от него. Но не е такъв случаят. Тези определения са такива, че те могат да бъдат задоволени по разнообразен начин. Само че тогава онзи елемент, който произвежда това разнообразие, не трябва да се търси вътре в самото мислене.
към текста >>
Наистина този предмет ми дава повод в даден момент да извлека от единството на всички възможни мисли именно това мислително съдържание, но той съвсем не ми доставя
град
ивните камъни за същото.
Не се касае за това, щото в течение на моя живот една определена мисъл да е била осъзната от мене, а за това, че тя може да бъде изведена от света на достижимите за мене мисли. За нейното съдържание е несъществено, къде и как аз я зачевам. Аз вземам всички определения на мисълта от света на мислите. В това съдържание не се влива нищо от сетивния обект. Аз познавам в сетивния обект отново мисълта, която съм извлякъл от моята вътрешност.
Наистина този предмет ми дава повод в даден момент да извлека от единството на всички възможни мисли именно това мислително съдържание, но той съвсем не ми доставя градивните камъни за същото.
Аз трябва да извлека тези градивни камъни от мене самия. Когато поставим в действие нашето мислене, едва тогава действителността получава истински определения. Тя, която по-рано беше няма, говори сега ясен език. Нашето мислене е преводачът, който тълкува жестовете на опитността.
към текста >>
Аз трябва да извлека тези
град
ивни камъни от мене самия.
За нейното съдържание е несъществено, къде и как аз я зачевам. Аз вземам всички определения на мисълта от света на мислите. В това съдържание не се влива нищо от сетивния обект. Аз познавам в сетивния обект отново мисълта, която съм извлякъл от моята вътрешност. Наистина този предмет ми дава повод в даден момент да извлека от единството на всички възможни мисли именно това мислително съдържание, но той съвсем не ми доставя градивните камъни за същото.
Аз трябва да извлека тези градивни камъни от мене самия.
Когато поставим в действие нашето мислене, едва тогава действителността получава истински определения. Тя, която по-рано беше няма, говори сега ясен език. Нашето мислене е преводачът, който тълкува жестовете на опитността.
към текста >>
22.
07_а. ПОЗНАНИЕ НА ПРИРОДАТА - А. НЕОРГАНИЧНА ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
Тъй като с е равен на себе си, тогава по необходимост трите ъгъла на триъгълника са равни на един разтегнат ъгъл (180
град
уса).
Сега ако вземем един триъгълник и теглим през върха С една права успоредна на основата АВ, прилагайки горното намираме, че ъглите а = а;в = в.
Тъй като с е равен на себе си, тогава по необходимост трите ъгъла на триъгълника са равни на един разтегнат ъгъл (180 градуса).
Тук аз обясних една сложна връзка на фактите благодарение на това, че я сведох до такива прости факти, чрез които от отношението, което е дадено на духа, следва по необходимост съответното отношение от самата природа на дадените неща.
към текста >>
23.
00. ПРЕДГОВОР
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Надявам се с този труд да съм показал, че с
град
ата на моите мисли представлява нещо цяло, обосновано в самото себе си, което не се нуждае да бъде извлечено от мирогледа на Гьоте.
Надявам се с този труд да съм показал, че сградата на моите мисли представлява нещо цяло, обосновано в самото себе си, което не се нуждае да бъде извлечено от мирогледа на Гьоте.
Моите мисли, както те са изложени тук и ще бъдат развити във "Философия на свободата" възникваха в продължение на много години. Аз изхождам само от дълбоко чувство на благодарност, когато казвам, че пълното с любов отношение, което срещнах в семейството Шпехт във Виена, когато имах обязаността да възпитавам децата на това семейство, представяше единствената желана среда за изработването на моите идеи. И по-нататък, настроението, нужно за последното завършване на някои мои мисли от "Философия на свободата", което само споменавам в последната глава на тази книга, аз дължа на оживените беседи с моята високоценена приятелка Роза Майредер във Виена, чиито литературни работи, произтичащи от нейната тънка, благо- родна, художествена природа, трябва да се надявам да бъдат скоро издадени.
към текста >>
24.
02. ОСНОВНИЯТ ТЕОРЕТИКО-ПОЗНАВАТЕЛЕН ВЪПРОС НА КАНТ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Тогава цялата с
град
а на Кантовското учение е лишена от всяка основа.
Че тези положения се нуждаят от проверка, че можем да се съмняваме в тях, това Кант никак не съзнава. Той просто ги пренася, като предразсъдъци, от догматическата философия и ги поставя в основата на своите критически изследвания. Догматическата философия ги предполага като значими и просто ги прилага за постигането на съответствуващото за тях знание. Кант ги предполага като значими и само се запитва; При какви условия могат те да бъдат значими? Но, ако въобще те нямат значимост?
Тогава цялата сграда на Кантовското учение е лишена от всяка основа.
Всичко, което Кант излага в петте параграфа, предшествуващи формулировката на неговия основен въпрос, е опит да се докаже, че математическите съждения са синтетични./1/ /*1 Опит, който обаче ако и не напълно опроверган, е останал все пак твърде спорен вследствие възраженията на Роберт Цимерман/. Обаче приведените от нас по-горе предпоставки се оказват именно научни предразсъдъци. Във второто въведение към "Критика на чистия разум" се казва: "Вярно е, опитът ни учи, че нещо е създадено така или иначе, но не ни показва, че то би могло да бъде и друго", и: "Опитът никога не дава на вашето съждение истинна или строга всеобщност, а само допусната и относителна /чрез индукция/".; "Прологомени" § 1 намираме: "Отначало, що се касае за източниците на метафизическото познание, още в самото понятие за него е заложено, че то не може да бъде емпирическо. Принципите на такова познание /тук се отнасят не само основните изложения, но и неговите основни понятия/ не могат да се получат от опита, тъй като то трябва да бъде не само физическо, но и метафизическо, т.е. познание намиращо се извън опита".
към текста >>
25.
07. ПОЗНАВАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
Той се вижда заплетен в една мисловна конструкция, която се разпада, докато я
град
и.
Коментираният тук възглед може да се разглежда като такъв, към който човекът сякаш природно бива подтикван, когато започне да размишлява за своята връзка със света.
Той се вижда заплетен в една мисловна конструкция, която се разпада, докато я гради.
Тази мисловна конструкция е от такъв род, че само с теоретичното и опровергаване не се изчерпва всичко, което заслужава. Редно е да бъде изживяна, за да се потърси изход от прозряната заблуда, в която въвежда. Тя трябва да намери място в едно разискване относно връзката на човека със света не поради желание да бъде опроверган някой, за когото се смята, че има неправилен възглед за тази връзка, а за да се знае в каква заблуда може да изпадне всяко първо размишление за една такава връзка. Трябва да се добие поглед как човек опровергава самия себе си по отношение на това първо размишление. От такава гледна точка трябва да се разбира горното изложение.
към текста >>
26.
08. ЧОВЕШКАТА ИНДИВИДУАЛНОСТ
GA_4 Философия на свободата
Той произхожда от възгледа, че границите на моето тяло са абсолютни пре
град
ни стени, през които в мен проникват вестите за нещата.
Частта от света, която аз възприемам като мой субект, се пронизва от хода на общата всемирна събитийност. За моето възприемане, аз, от една страна, съм затворен в границите на кожата на моето тяло. Но намиращото се в тази кожа принадлежи към Космоса като цяло. Следователно, за да съществува връзка между моя организъм и обекта извън мен, изобщо не е нужно нещо от обекта да се промъкне в мен или да остави в Духа ми отпечатък, както метален печат във восък. Напълно погрешно поставен е въпросът как получавам вест от дървото, което е отдалечено на десет крачки от мен.
Той произхожда от възгледа, че границите на моето тяло са абсолютни преградни стени, през които в мен проникват вестите за нещата.
Силите, действащи под кожата на моето тяло, са същите, както съществуващите извън него. Така че аз действително съм нещата - впрочем не Аз, доколкото съм субект на възприятията, а Аз, доколкото съм част в рамките на всеобщия миров процес. Възприятието за дърво се намира заедно с моя Аз в същото цяло. Този всеобщ миров процес в еднаква степен предизвиква там възприятието за дърво, както тук възприятието за моя Аз. Ако не бях познаващият света, а творец на света, тогава обект и субект (възприятие и Аз) щяха да възникнат в един акт.
към текста >>
27.
09. ИМА ЛИ ГРАНИЦИ ПОЗНАНИЕТО?
GA_4 Философия на свободата
Ако поиска да из
град
и една наука, наивният реализъм ще я вижда изцяло като точно описание на възприятийното съдържание.
Ако поиска да изгради една наука, наивният реализъм ще я вижда изцяло като точно описание на възприятийното съдържание.
За наивния реализъм понятията са само средство към целта. Те съществуват, за да създават идеални еквивалентни образи на възприятията. За самите неща те не означават нищо. Реални за наивния реалист са единствено отделните лалета, които биват виждани или могат да бъдат видени; за него идеята за лале е нещо абстрактно - нереален мисловен образ, който душата си е съставила от общите за всички лалета белези.
към текста >>
Щом при мисловното съзерцание Азът, който при възприемането е отделен от света, отново се в
град
и във взаимовръзката на света, с това престава всяко по-нататъшно питане, което е било само последица от отделянето.
За монизма работата стои по-иначе. Чрез органичното устройство на възприемащото същество се определя формата, където взаимовръзката на света се явява разединена на субект и обект. По отношение на този определен субект, обектът не е абсолютен, а само относителен. Следователно противопоставянето отново може да се преодолее единствено по съвсем специфичния, присъщ именно на човешкия субект начин.
Щом при мисловното съзерцание Азът, който при възприемането е отделен от света, отново се вгради във взаимовръзката на света, с това престава всяко по-нататъшно питане, което е било само последица от отделянето.
към текста >>
От предходното и в още по-голяма степен от по-нататъшното изложение ще се види, че тук всичко, което постъпва в човека по сетивен и духовен път, се схваща като възприятие, преди да бъде обхванато от активно из
град
еното понятие.
Както животът, редом със съзнателното будно състояние се нуждае от несъзнателното състояние на съня, така себеизживяването на човека редом със сферата на неговото сетивно възприятие се нуждае от една – дори далеч по-голяма - сфера на възприемаеми не по сетивен път елементи в областта, от която произхождат сетивните възприятие. Всичко това косвено е изразено още в първоначалната версия на тази книга. Тук нейният автор прибавя настоящото разширение на съдържанието, понеже практиката му е показала че някои читатели не са чели достатъчно точно. Редно е също така да се обърне внимание, че идеята за възприятието, както е развита в настоящата книга, не бива да се смесва с идеята за външно сетивно възприятие, което представлява само негов частен случай.
От предходното и в още по-голяма степен от по-нататъшното изложение ще се види, че тук всичко, което постъпва в човека по сетивен и духовен път, се схваща като възприятие, преди да бъде обхванато от активно изграденото понятие.
За наличието на възприятия от душевно или духовно естество не са нужни сетива в обичайния смисъл на думата. Би могло да се твърди, че такова разширяване на езиковата употреба е неуместно. То обаче е безусловно необходимо, ако не искаме тъкмо чрез езиковата употреба да си вържем ръцете при разширяване на познанието в някои области. Който под възприятие разбира само сетивно възприятие, той и за това сетивно възприятие не стига до едно пригодно за познанието понятие. Понякога едно понятие трябва да бъде разширено, за да получи полагащия му се в една по-тясна област смисъл.
към текста >>
28.
10. РЕАЛНОСТТА НА СВОБОДАТА - ФАКТОРИТЕ НА ЖИВОТА
GA_4 Философия на свободата
Грешката на един из
град
ен само върху чувството мистичен възглед се състои в това, че той иска знанието да бъде изживяно, тоест във всемирно той иска да издигне нещо индивидуално - чувството.
Характеризираното по този начин направление, а именно философията на чувството, често бива означавано като мистика.
Грешката на един изграден само върху чувството мистичен възглед се състои в това, че той иска знанието да бъде изживяно, тоест във всемирно той иска да издигне нещо индивидуално - чувството.
към текста >>
29.
11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА
GA_4 Философия на свободата
По образец на възприемания свят той ще си из
град
и и един метафизически свят и в зависимост от своите представи ще го нарече атомен свят, света на волята, неосъзнат свят на духа и т.н.
При съзерцаване на самото мислене става сливане на две неща, които иначе винаги трябва да се явяват поотделно: Понятието и възприятието. Който не го проумява, той ще вижда в понятията, създавани въз основа на възприятия, само смътни копия на тези възприятия, а възприятията ще му припомнят истинската действителност.
По образец на възприемания свят той ще си изгради и един метафизически свят и в зависимост от своите представи ще го нарече атомен свят, света на волята, неосъзнат свят на духа и т.н.
И няма да забележи, че с всичко това хипотетично си е изградил един просто метафизически свят, по образец на света на своите възприятия. А който прозре как стоят нещата с мисленето, той ще разбере, че във възприятието се съдържа само една част от действителността и че другата спадаща към нея част, която в крайна сметка я представя като цялостна действителност, се изживява в мисловното проникване на възприятието. В онова, което в съзнанието му се явява като мислене, той няма да вижда смътно копие на някаква действителност, а една основаваща се на себе си духовна реалност. За нея той може да каже, че в съзнанието му тя се явява чрез интуиция. Интуицията е протичащото в чисто духовната сфера съзнателно изживяване на едно чисто духовно съдържание.
към текста >>
И няма да забележи, че с всичко това хипотетично си е из
град
ил един просто метафизически свят, по образец на света на своите възприятия.
При съзерцаване на самото мислене става сливане на две неща, които иначе винаги трябва да се явяват поотделно: Понятието и възприятието. Който не го проумява, той ще вижда в понятията, създавани въз основа на възприятия, само смътни копия на тези възприятия, а възприятията ще му припомнят истинската действителност. По образец на възприемания свят той ще си изгради и един метафизически свят и в зависимост от своите представи ще го нарече атомен свят, света на волята, неосъзнат свят на духа и т.н.
И няма да забележи, че с всичко това хипотетично си е изградил един просто метафизически свят, по образец на света на своите възприятия.
А който прозре как стоят нещата с мисленето, той ще разбере, че във възприятието се съдържа само една част от действителността и че другата спадаща към нея част, която в крайна сметка я представя като цялостна действителност, се изживява в мисловното проникване на възприятието. В онова, което в съзнанието му се явява като мислене, той няма да вижда смътно копие на някаква действителност, а една основаваща се на себе си духовна реалност. За нея той може да каже, че в съзнанието му тя се явява чрез интуиция. Интуицията е протичащото в чисто духовната сфера съзнателно изживяване на едно чисто духовно съдържание. Същината на мисленето може да бъде схваната само чрез интуиция.
към текста >>
„Азовото съзнание" е из
град
ено върху човешкия организъм.
„Азовото съзнание" е изградено върху човешкия организъм.
От последния произтичат волевите действия. Взаимовръзката между мислене, осъзнат Аз и волево действие ще може да се разкрие в посоката на предходното изложение едва след като се извърши наблюдение как волевото действие произтича от човешкия организъм.*/* От стр. 130 до този абзац текстът е добавен, респ. преработен за това ново издание (1918 г.). - Б.а./
към текста >>
30.
14. НРАВСТВЕНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ* (ДАРВИНИЗЪМ И НРАВСТВЕНОСТ)
GA_4 Философия на свободата
Така етичният индивидуализъм увенчава с
град
ата, която Дарвин и Хекел се стремяха да издигнат за естествознанието.
Така етичният индивидуализъм увенчава сградата, която Дарвин и Хекел се стремяха да издигнат за естествознанието.
Той е одухотворено еволюционно учение, пренесено върху нравствения живот.
към текста >>
31.
15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ)
GA_4 Философия на свободата
Следвайки един любим похват на съвременността, той се старае да из
град
и светогледа си върху опита.
По доста по-различен начин Хартман се опитва да обоснове песимизма и да го използва за етиката.
Следвайки един любим похват на съвременността, той се старае да изгради светогледа си върху опита.
Чрез наблюдение на живота Хартман иска да си изясни дали в света преобладава удоволствието или неудоволствието. Пред разума той прави преглед на онова, което на хората изглежда добруване или щастие, за да покаже, че при по-внимателно вглеждане всяко мнимо удовлетворение се оказва илюзия. Илюзия е, когато смятаме, че източници на щастието и удовлетворението намираме в здравето, младостта, свободата, сносното съществуване, любовта (половата наслада), състраданието, приятелството и семейния живот, чувството за чест, почитта, славата, властта, религиозното изграждане, заниманията с наука и изкуство, надеждата в задгробен живот, участието в културния напредък. При трезво разглеждане всяка наслада носи на света много повече злина и неволя, отколкото удоволствие. Неприятното чувство при махмурлука винаги е по-голямо от приятното чувство при опиването.
към текста >>
32.
17. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ВЪПРОСИ ОБОБЩЕНИЕ НА МОНИЗМА
GA_4 Философия на свободата
От тази гледна точка причината, поради която ние разбираме всемирната взаимовръзка чрез правилно регулирано мислене, се е виждала в това, че някакво Прасъщество е из
град
ило света по законите на логиката, а причината за нашите действия се е виждала във волята на Прасъществото.
стр.155 сл.). Предвид илюзията на възприемането, познанието на реалното открай време е представлявало цел на човешкото мислене. Чрез разкриване на закономерните взаимовръзки между възприятията науката се е мъчела да опознае последните като действителност. А там, където се е смятало, че установената от човешкото мислене взаимовръзка има само субективно значение, истинската причина за единството се е търсела в някой обект, извън света на нашия опит (изведеният чрез умозаключение Бог, воля, абсолютен Дух и т.н.). - Изхождайки от това мнение, се е целяло освен знанието за взаимовръзките, познаваеми в рамките на опита, да се придобие и едно друго знание, което излиза извън опита н разкрива неговата взаимовръзка с недостъпните за опита същности (метафизика, получена чрез умозаключения, а не чрез изживяване).
От тази гледна точка причината, поради която ние разбираме всемирната взаимовръзка чрез правилно регулирано мислене, се е виждала в това, че някакво Прасъщество е изградило света по законите на логиката, а причината за нашите действия се е виждала във волята на Прасъществото.
Не се е схващало обаче, че мисленето едновременно обхваща субективни и обективни неща и че цялостната действителност се проявява чрез съединяване на възприятието с понятието. Ние наистина имаме работа с нещо чисто субективно само дотогава, докато разглеждаме закономерността, проникваща и определяща възприятието, в абстрактната форма на понятието. Не е субективно обаче съдържанието на понятието, което с помощта на мисленето се прибавя към възприятието. Това съдържание не е взето от субекта, а от действителността. То е онази част от действителността, която възприемането не може да достигне.
към текста >>
Изложението на тази книга е из
град
ено върху чисто духовно изживяемото интуитивно мислене, чрез което всяко възприятие бива вграждано в действителността с цел да се познае.
Изложението на тази книга е изградено върху чисто духовно изживяемото интуитивно мислене, чрез което всяко възприятие бива вграждано в действителността с цел да се познае.
Стремежът беше в книгата да се представи единствено онова, което може да се обозре, изхождайки от изживяването на интуитивното мислене. Същевременно обаче трябваше да се изтъкне каква мисловна форма изисква това изживявано мислене. А то изисква в процеса на познанието да не му се отрича качеството на почиващо в себе си изживяване. Да не му се оспорва способността ведно с възприятието да изживява и действителността, наместо тя тепърва да бъде търсена в някакъв хипотетичен, намиращ се извън това изживяване свят, спрямо който мисловната дейност на човека била само нещо субективно.
към текста >>
33.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Обяснение на духовното развитие на човечеството от особени нравствени цели, идеали, от нравствен световен ред той възприема също така малко, както малко съвременният естествоизпитател приема обяснението, че природата е из
град
ила окото по определен начин поради факта, че е имала намерение да създаде зрителен орган за организма.
С разбирането на идеалистите, приписващи на истината самостоятелна стойност, искащи да и придадат един „чист, по-висш произход“ от този на инстинктите, Ницшевият стремеж няма нищо общо. Той смята човешките възгледи за резултат на природни сили, както естествоизпитателят обяснява устройството на окото от взаимодействието на природни сили.
Обяснение на духовното развитие на човечеството от особени нравствени цели, идеали, от нравствен световен ред той възприема също така малко, както малко съвременният естествоизпитател приема обяснението, че природата е изградила окото по определен начин поради факта, че е имала намерение да създаде зрителен орган за организма.
Във всеки идеал Ницше вижда само израз на инстинкт, който търси по определен начин своето удовлетворение така, както естествоизпитателят вижда в целесъобразното устройство на един орган резултата на органични закони на развитието. Ако все още има естествоизпитатели и философи, които отричат всяко творение на природата според цели, но се придържат към нравствения идеализъм и виждат в историята осъществяването на божествена воля, на идеален ред на нещата, това представлява инстинктивна половинчатост. На такива личности им липсва верният поглед за правилната преценка на духовни събития, докато те показват такъв при наблюдението на природни събития. Когато човек вярва, че преследва идеал, който не произлиза от действителността, той вярва в това само защото не познава инстинкта, от който произлиза този идеал.
към текста >>
Той
град
и не чрез „убеждаващата“ сила на истината, а въз основа на убедеността си, че ще победи противника, който, за разлика от него, притежава нездрави и вредни инстинкти.
Когато Ницше повежда духовна битка, той не иска да опровергава чуждите мнения като такива, но го прави, защото тези мнения водят към вредни, противоестествени инстинкти, с които иска да се бори. При това той има намерение, каквото има всеки, който се бори срещу вредно природно действие или унищожава някакво вредно природно същество.
Той гради не чрез „убеждаващата“ сила на истината, а въз основа на убедеността си, че ще победи противника, който, за разлика от него, притежава нездрави и вредни инстинкти.
За него е достатъчно оправдание за такава борба, ако инстинктите му усетят тези на противника като вредни. Не вярва, че трябва да се бори за някаква идея в ролята на неин защитник, а се бори, защото инстинктите му го подтикват към това. Това не е по-различно при всяка духовна битка. Обикновено борците са също толкова малко съзнателни за действителните си подбуди, колкото философите за своята „воля за власт“ или последователите на нравствения световен ред за естествените причини на нравствените си идеали. Те вярват, че се борят само мнения срещу мнения и покриват действителните си мотиви под мантията на понятия.
към текста >>
34.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Същността на всеки човешки стремеж, както при всяко живо същество, се проявява в задоволяване на из
град
ените от природата пориви и инстинкти по най-добрия начин.
Същността на всеки човешки стремеж, както при всяко живо същество, се проявява в задоволяване на изградените от природата пориви и инстинкти по най-добрия начин.
Когато човек се стреми към добродетелност, справедливост, познание и изкуство, тогава се случва това, защото добродетелност, справедливост и т.н. са средство, чрез което човешките инстинкти могат да се развиват съобразно своята природа. Без такова средство инстинктите биха залинели. Особеност на човека е, че той забравя връзката между жизнените условия и естествените си нагони и разглежда средството за природосъобразен, изпълнен със сила живот като нещо, което само по себе си има безусловна стойност. Тогава човек казва, че трябва да е устремен към добродетел, справедливост, познание и т.н.
към текста >>
Философът, който разглежда бягството от света не като средство за създаване на
град
ивни мисли, а като цел, може да създава само безстойностни неща.
Философът, който разглежда бягството от света не като средство за създаване на градивни мисли, а като цел, може да създава само безстойностни неща.
Истинският философ, от една страна, избягва действителността, за да се потопи, от друга страна, по-дълбоко в нея. Разбираемо е обаче, че този основен инстинкт може да подведе философа да вярва, че бягството от света като такова има стойност. Тогава философът се превръща в адвокат на отрицанието на света. Той учи на отричане от живота, на аскетичен идеал. Той смята: „Един истински аскетизъм... едно твърдо и радостно отрицание на най-добрата воля принадлежи към благоприятните изисквания на най-висшата духовност, също така към нейните най-естествени последици.
към текста >>
Това значи, че за него не може да се из
град
и представа.
Силният и продуктивен интелект използва своя понятиен свят, за да обяснява наблюденията. Слабият и непродуктивен интелект смята самия себе си за безсилен да прави това и казва: Не мога да открия смисъл в явленията, те са прости образи, които минават покрай мен. Смисълът на битието трябва да се търси отвъд света на явленията. По този начин светът на явленията, тоест човешката действителност, се обявява за сън, за измама, за нищо, а „истинската същност“ на явленията се търси в „нещото в себе си“, за което не е достатъчно никакво наблюдение и познание.
Това значи, че за него не може да се изгради представа.
Тази „истинска същност“ представлява напълно празна мисъл, мисъл за едно нищо. Светът на явленията е сън за онези философи, които говорят за „нещото в себе си“. Нищо обаче е това, което те разглеждат като „истинската същност“ в света на явленията. Цялото философско движение, което говори за „нещото в себе си“ и което в по-ново време се крепи преди всичко на Кант, представлява вярата в нищото, представлява философски нихилизъм.
към текста >>
Характерно за демократичното
град
ско съсловие на по-новото време е, че то измерва стойността на човека според труда му.
Но работата сама по себе си няма стойност. Само доколкото служи на човека, тя има стойност. Само доколкото трудът представлява естествен резултат от човешките наклонности, той е достоен за човека. Който прави от себе си служител на работата, той се принизява. Само човекът, който не може да определи за себе си своята стойност, иска да измери тази стойност в обема на дейността си.
Характерно за демократичното градско съсловие на по-новото време е, че то измерва стойността на човека според труда му.
Дори Гьоте не е свободен от това убеждение. Той оставя своя Фауст да открие пълно удовлетворение в съзнанието за извършената работа65.
към текста >>
И внезапно ми паднаха отговори в скута,
град
ушка от лед и мъдрост, от разрешени проблеми... Къде съм?
Сивото небе на абстракцията е просветлено като от светкавици. Светлината е достатъчна за всеки филигран на нещата. Големите проблеми стават разбираеми. Светът се вижда като от връх. Дефинирах философския патос.
И внезапно ми паднаха отговори в скута, градушка от лед и мъдрост, от разрешени проблеми... Къде съм?
Бизе ме прави продуктивен. Всичко добро ме прави продуктивен. Нямам друга благодарност, нямам и друго мерило за това, кое е добро.“ („Случаят Вагнер“, § 1) Понеже музиката на Вагнер не му оказва такова въздействие, Ницше я отрича. „Моите възражения срещу Вагнеровата музика са физиологични... Като „факт“, моят „petit fait vrai“** е, че повече не мога да дишам леко, когато тази музика ми въздейства, че незабавно кракът ми започва да й се сърди и се бунтува. Той има потребност от такт, от танц, от марш... Той желае от музиката преди всичко възторзите, които се намират в доброто вървене, ходене, в добрия танц.
към текста >>
35.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
По това време той се придържа към значението на диони-сиевия дух, което си е из
град
ил на базата на Шопенха-уеровата философия.
Ницше вярва, че в Рихард Вагнер ще открие обновяване на дионисиевия дух. Благодарение на тази вяра той пише през 1876 г. четвъртото от своите „Несвоевременни размишления“: „Рихард Вагнер в Байройт“.
По това време той се придържа към значението на диони-сиевия дух, което си е изградил на базата на Шопенха-уеровата философия.
Още вярва, че действителността е само човешка представа и отвъд тази представа се намира същността на нещата под формата на праволя. И творческият дионисиев дух не е бил все още създаващият от самия себе си, а самозабравящият се, разкриващият се в праволята човек. Образи на властващата праволя, създадени от един отдаден на тази праволя дионисиев дух, за него са музикалните драми на Вагнер. И когато Шопенхауер вижда в музиката непосредствено отражение на волята, Ницше също започва да вярва, че в музиката трябва да се вижда най-доброто изразно средство за един дионисиево творящ дух. Езикът на цивилизованите народи му се струва болен.
към текста >>
Този, чиято душа жадува да изживее целия обхват на досегашните ценности и желания, да преплава край всички брегове на това идеалистично „Средиземно море“, този, който желае да узнае от собствен опит какво е да си покорител и откривател на един идеал... има нужда от по-крепко здраве... И сега, след като сме вървели дълго, ние, аргонавтите на идеала, може би по-смели, отколкото мъдри... като на
град
а изглежда ще ни се разкрие още една неоткрита земя... И сега, след такива гледки, с такава жажда за знание, как бихме се задоволили със съвременния човек?
Когато свръхчовешка сила не може да наложи на човека някакво обвързващо задължение, тогава той е в състояние да освободи личното творчество. Това познание е лайтмотивът на „Веселата наука“ (1882). Това „свободно“ познание на Ницше сега е освободено от окови. Той се чувства призван да създава нови ценности, след като е разпознал причината за старите и е открил, че те представляват само човешки, а не божествени ценности. Осмелява се да отхвърли противоречащото на неговите инстинкти и да постави на мястото му нещо друго, което съответства на подбудите му: „Ние, новите, безименните, зле разбраните, ние, рано родените за едно далечно бъдеще, се нуждаем за една нова цел от ново средство, именно от ново здраве, по-крепко, по-духовито, по-твърдо, по-дръзновено, по-весело, отколкото е имало досега.
Този, чиято душа жадува да изживее целия обхват на досегашните ценности и желания, да преплава край всички брегове на това идеалистично „Средиземно море“, този, който желае да узнае от собствен опит какво е да си покорител и откривател на един идеал... има нужда от по-крепко здраве... И сега, след като сме вървели дълго, ние, аргонавтите на идеала, може би по-смели, отколкото мъдри... като награда изглежда ще ни се разкрие още една неоткрита земя... И сега, след такива гледки, с такава жажда за знание, как бихме се задоволили със съвременния човек?
“ („Веселата наука“, § 382)
към текста >>
36.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Единственото стойностно и полезно нещо е науката, която постепенно
град
и камък върху камък, докато се получи сигурна постройка.“ Това е казано доста ясно.
Госпожица Малвида фон Майзенбуг11, одухотворената авторка на „Мемоарите на една идеалистка“, разказва в наскоро издадената си книга „Заникът на една идеалистка“ за Ницшевото отношение към начина на разглеждане на нещата на Рее през 1876 г. Тогава тя принадлежи към кръга от хора в Соренто, в който се сближават Ницше и Рее. „Какво голямо впечатление прави на Ницше неговият (на Рее) начин на разглеждане на философските проблеми, разбрах от няколко разговора.“ Тя споделя едно място от такъв разговор: „Огромната заблуда -казва Ницше - на всички религии е да търсят някаква трансцедентална отделност зад явленията. Това също е заблудата на философията и Шопенхауеровата мисъл за отделността на волята за живот. Философията е също така една огромна заблуда като религията.
Единственото стойностно и полезно нещо е науката, която постепенно гради камък върху камък, докато се получи сигурна постройка.“ Това е казано доста ясно.
Ницше, на когото липсва чувство за обективна истина, идеализира този начин на мислене, когато го срещне при другиго. Резултатът при него обаче не е обръщане към обективната научност. Начинът на собствените му действия остава такъв, какъвто е бил по-рано. И сега истината не му въздейства чрез своята логична природа, а тя му прави естетическо, доставящо наслада впечатление. В двата тома „Човешко, твърде човешко“ (1878) той пее хвалебствена песен за обективната научност.
към текста >>
“ (Ницше, Съчинения, Том VIII) Как инстинктът за разрушение при Ницше надделява над този за
град
еж, е показано в диспозицията на последната му творба „Преоценка на всички ценности“.
На него му доставя истинска наслада да си представя такъв разрушител във важна историческа роля. „Виждам пред себе си възможността от една пълна свръхземна магия и цветно обаяние. Изглежда ми, че тя блести във всеки трепет на рафинирана красота, че едно изкуство е доведено в нея до дело тъй божествено, тъй дяволски божествено, че хилядолетия напразно се е търсела втора такава възможност. Виждам пиеса, тъй сетивна, същевременно така парадоксална, че всички божества от Олимп са имали повод за безсмъртен смях - Чезаре Борджия като папа... Разбирате ли ме? Това би била победата, за която днес жадувам - с това беше ликвидирано християнството!
“ (Ницше, Съчинения, Том VIII) Как инстинктът за разрушение при Ницше надделява над този за градеж, е показано в диспозицията на последната му творба „Преоценка на всички ценности“.
Три четвърти от нея трябва да са чисто негативни изложения. Той иска да предложи едно унищожение на християнството под заглавие „Антихрист“, друго унищожение на досегашната философия, която нарича „нихилистично движение“, под надслов „Свободният дух“, и трето унищожение на досегашните морални понятия, наречено „Неморалистът“. Той нарича тези морални понятия „най-фаталния вид невежество“. Едва последната глава носи нещо положително: „Дионис, философия на вечното възвръщане.“ (Ницше, Съчинения, Том VIII) В тази позитивна част обаче той не е успял да постигне някакво значително съдържание.
към текста >>
37.
2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
16) По това време Ницше
град
и философия, за която казва, че се покрива напълно с направлението на изкуството и житейските разбирания на Вагнер.
В очите му Вагнер е неизмерим. Нарича го своя „Юпитер“, при когото той от време на време си поема дъх. „Един плодотворен, богат, разтърсващ живот, напълно различен, нечут от посредствените простосмъртни! Затова е там, здраво вкоренен в собствената си сила, с поглед, далеч над всичко ефимерно, извън времето в най-хубавия смисъл.“ (E. Фьорстер-Ницше, „Животът на Фридрих Ницше“, II, I, стр.
16) По това време Ницше гради философия, за която казва, че се покрива напълно с направлението на изкуството и житейските разбирания на Вагнер.
Той се идентифицира напълно с Вагнер. Разглежда го като първия голям обновител на трагическата култура, която в древна Гърция изживява забележително начало, но която чрез умуващата разумна мъдрост на Сократ и чрез едностранчивостта на Платон е трябвало да бъде тласната назад и само още веднъж по времето на Ренесанса изживява кратко възраждане. Това, което Ницше познава като Вагнерова мисия, става съдържание на дейността му. Може да се види обаче в неиздадените му съчинения как той под влиянието на Вагнер напълно изтласква своя втори аз. В тези съчинения се намират изложения отпреди и по времето на неговото Вагнерово вдъхновение, които се движат в напълно противоположни посоки на усещането и мисълта.
към текста >>
започва битката си срещу идеалите, той вече има из
град
ен свой собствен идеал.
Самият Вагнер имаше идея за това, затова той не се разпозна в тази книга.“ (E. Фьорстер-Ницше, „Животът на Фридрих Ницше, II, 1, стр. 259) Когато Ницше воюва, почти винаги воюва със самия себе си. Когато в първия си писателски период се нахвърля върху филологията, тогава това е филологът в него, срещу когото се бори, този изключителен филолог, който преди завършване на докторантурата, вече е назначен за професор в университета. Когато от 1876 г.
започва битката си срещу идеалите, той вече има изграден свой собствен идеал.
И когато в края на писателския си път написва безподобно гневния „Антихрист“, това отново не е нищо друго освен скритият в самия него християнски елемент, чрез който той е предизвикан. Той не трябва да води особена борба със себе си, за да се освободи от християнството. Но той бива освободен от разума, от едната страна на същността си. В сърцето си, в своите чувства той остава верен на християнските представи в практическия живот. Действа като страстен противник на едната страна на същността си.
към текста >>
38.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни
град
ове в Европа.
1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията.
Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа.
Мари фон Сиверс (от 1914 г. Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
към текста >>
В Дорнах, Швейцария, е из
град
ена от дърво с
град
ата на първия Гьотеанум.
1913 - 1923 г.
В Дорнах, Швейцария, е изградена от дърво сградата на първия Гьотеанум.
към текста >>
Лекционни цикли и художествени представления в с
град
ата на недовършения Гьотеанум.
1920 г.
Лекционни цикли и художествени представления в сградата на недовършения Гьотеанум.
към текста >>
39.
МАЙСТЕР ЕКХАРТ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Град
и следователно върху твоите сетива.
Другият човек се нарича вътрешен човек, това е вътрешността на човека. Сега ти трябва да знаеш, че всеки човек, който люби Бога, не ползва силите на душата във външния човек повече отколкото петте сетива се нуждаят; и вътрешността не се обръща към петте сетива освен дотолкова, доколкото той е ръководител и покровител на петте сетива, за да не станат те в своя стремеж роби на животинското." Който говори по този начин за вътрешния човек, той не може вече да насочва своя поглед към намиращата се вън от него същност на нещата. Защото на него му е ясно, че от никаква форма навъншния сетивен свят не може да му се яви тази същност. Би могло да му се възрази: Какво значение има за нещата във външния свят онова, което ти прибавяш към тях из твоя дух?
Гради следователно върху твоите сетива.
Само те ти дават знание за външния свят. Не изопачавай чрез една духовна прибавка това, което сетивата ти дават като образ навъншния свят в неговата чистота, без прибавка. Твоето око ти казва, какъв е цветът; това, което твоят дух познава от цвета, то съвсем не се намира в цвета. От гледището на Майстер Екхарт би трябвало да отговорим: Сетивата са физически уреди. Следователно техните съобщения за нещата могат да се отнасят само за физическото на нещата.
към текста >>
40.
ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Когато насочва погледа си върху един предмет, този предмет му се представя не само като сбор от действуващи една в друга сили, над които царува природните закони, но и самото око и едно тяло из
град
ено според същите закони и същите сили; и виждането става според такива закони и такива сили.
Екхарт рисува повече великолепията на своята картина, а те трудностите на новия път. Трябва да си изясним напълно, какво е положението на човека спрямо неговите висши познания, ако искаме да изпъкне пред нашата душа разликата между такива личности като Екхарт и Таулер. Човекът е вплетен в сетивния свят и в природната закономерност, която царува в сетивния свят. Той самият е резултат на този свят. Той живее благодарение на това, че силите и веществата на този свят действат в него; той възприема този сетивен свят и го обсъжда според законите, според които сетивния свят и самият той са устроени.
Когато насочва погледа си върху един предмет, този предмет му се представя не само като сбор от действуващи една в друга сили, над които царува природните закони, но и самото око и едно тяло изградено според същите закони и същите сили; и виждането става според такива закони и такива сили.
Ако бихме достигнали докрай в естествената наука, ни е бихме искали да проследим тази игра на природните сили в смисъла на природните закони до най-висшите области на образуването на мислите. Но още вършейки това, ние се издигаме над тази игра. Не стоим ли ние над всяка природна закономерност в нейния външен вид, когато обгръщаме с поглед, как ние сами сме включени в природата? Ние виждаме с нашите очи според законите на природата. Но ние познаваме също законите, според които виждаме.
към текста >>
Това, което разсъждава тук, което си създава изяснение, не е вече нашата отделна личност; това е по-скоро всеобщата мирова същност, която е съборила пре
град
ите между вътрешния свят и външния свят и която обгръща вече и двата свята.
Ние виждаме с нашите очи според законите на природата. Но ние познаваме също законите, според които виждаме. Ние можем да застанем на една по-висока наблюдателна точка и да обгърнем с поглед същевременно външния свят и самите нас в тяхното взаимодействие. Не действа ли тогава в нас една същност, която е по-висша отколкото действащата според природните закони и природни сили сетивно-органическа личност? При такъв един акт съществува ли още една разделяща стена между нашата вътрешност и външния свят?
Това, което разсъждава тук, което си създава изяснение, не е вече нашата отделна личност; това е по-скоро всеобщата мирова същност, която е съборила преградите между вътрешния свят и външния свят и която обгръща вече и двата свята.
Както е вярно, че аз оставам същата отделна личност по външен изглед, когато съм премахнал по този начин преградата, така вярно е също, че по същност аз не съм вече тази отделна личност. От ега нататък в мене живее чувството, че в моето същество говори всемирното същество, което обхваща мене и целия свят.
към текста >>
Както е вярно, че аз оставам същата отделна личност по външен изглед, когато съм премахнал по този начин пре
град
ата, така вярно е също, че по същност аз не съм вече тази отделна личност.
Но ние познаваме също законите, според които виждаме. Ние можем да застанем на една по-висока наблюдателна точка и да обгърнем с поглед същевременно външния свят и самите нас в тяхното взаимодействие. Не действа ли тогава в нас една същност, която е по-висша отколкото действащата според природните закони и природни сили сетивно-органическа личност? При такъв един акт съществува ли още една разделяща стена между нашата вътрешност и външния свят? Това, което разсъждава тук, което си създава изяснение, не е вече нашата отделна личност; това е по-скоро всеобщата мирова същност, която е съборила преградите между вътрешния свят и външния свят и която обгръща вече и двата свята.
Както е вярно, че аз оставам същата отделна личност по външен изглед, когато съм премахнал по този начин преградата, така вярно е също, че по същност аз не съм вече тази отделна личност.
От ега нататък в мене живее чувството, че в моето същество говори всемирното същество, което обхваща мене и целия свят.
към текста >>
41.
НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Върху Провидението, Христос, Сътворението на света, Спасението на човека, върху моралния живот той излага учения, които са из
град
ени напълно в духа и смисъла на догматичното християнство.
Неговото ясно отделяне на нисшото от висшето познание, му позволява от една страна да стигне до пълно разбиране на факта, че като сетивно същество човекът може да има в себе си само процеси, които като въздействия трябва да бъдат неподобни на съответните външни процеси; но от друга страна това го предпазва от смесването на вътрешните процеси с фактите, които възникват в полето на нашето възприятие и които, в тяхната непосредственост, не са нито вън, нито вътре, а стоят над тази противоположност. "Свещеническата одежда попречи на Николай от Куза" да следва неудържимо пътя, който му беше посочило това разбиране. И така ние виждаме, как с преминаването от "знанието" към "не-знанието" той полага едно хубаво начало. Но същевременно трябва да отбележим, че в полето на "не-знанието" той не показва нищо друго, освен съдържанието на богословското учение, което ни предлагат и схоластиците. Все пак той умее да развие това богословско съдържание в една напълно одухотворена форма.
Върху Провидението, Христос, Сътворението на света, Спасението на човека, върху моралния живот той излага учения, които са изградени напълно в духа и смисъла на догматичното християнство.
На неговата духовна изходна точка би отговаряло той да каже: Аз имам доверие в човешката природа, че след като се е задълбочила в науките върху нещата във всички направления, тя може да превърне от себе си това "знание" в едно "не-знание", за да намери пълно задоволява не във висшето познание. Тогава той би възприел не получените по предание идеи за душата, безсмъртието, спасението, Бога, сътворението, триединството и т.н., както е сторил, а би застъпил тогава намерените по собствен път идеи.
към текста >>
42.
УВОД КЪМ ВТОРОТО ИЗДАНИЕ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Ако човек отхвърля даден начин на познание, който черпи от такива източници, той няма да е в състоя ние да из
град
и каквото и да е становище относно съдържанието на тази книга.
Тук се предприема не просто опит за историческо представяне на мистичния характер на християнството, а се описва самото възникване на християнството от мистичния възглед. В основата на всичко залегна мисълта", че в хода на това възникване действуваха духовни факти, които можеха да бъдат виждани само от мистична гледна точка. Самото съдържание на книгата вече може да потвърди, че нейният автор нарича „мистичен" не онзи възглед, който се придържа по-скоро към неопределени чувствени познания и пренебрегва „строгата научна последователност". Вярно е, че днес много хора разбират „мистиката" само по този начин и я разглеждат като област на човешкия душевен живот, която няма нищо общо с „истинската наука". В смисъла на предлаганата книга думата „мистика" се употребява за обозначаването та един духовен факт, който в своята същност може да бъде разбран само тогава, когато разбирането и познанието са получени от изворите на самия духовен живот.
Ако човек отхвърля даден начин на познание, който черпи от такива източници, той няма да е в състоя ние да изгради каквото и да е становище относно съдържанието на тази книга.
Само онзи, който възприема „мистиката" така, че в нея да е валидна същата яснота, каквато съществува и в описанието на естествено-научните закономерности, ще проумее как тук съдържането на Християнството като мистика се описва именно по мистичен начин. Защото нещата не свеждат до съдържанието на книгата, а преди всичко до познавателните средства, с чиято помощ тя е написана.
към текста >>
С помощта на това, което тук наричаме „мистично познание", в тази книга ще покажем, че източниците на Християнството са из
град
или своите предпоставки още в Мистериите на предхристиянските епохи.
С помощта на това, което тук наричаме „мистично познание", в тази книга ще покажем, че източниците на Християнството са изградили своите предпоставки още в Мистериите на предхристиянските епохи.
Тази „предхристиянска мистика" е истинската почва, от която като един напълно самостоятелен зародиш израства Християнството. Подобна гледна точка ни дава възможност да разберем Християнството в неговата автентична същност, въпреки че развитието му се проследява едва от епохата на предхристиянската мистика. Игнорирайки тази гледна точка, лесно бихме пропуснали и въпросната автентичност, въобразявайки си, че в Християнството са продължили да се развиват импулси, които вече са съществували в предхристиянската мистика. Мненията на много наши съвременници попадат в тази клопка и просто сравняват съдържанието на Християнството с предхристиянските възгледи, като стигат до извода, че християнското светоусещане е само едно продължение на предхристиянското. От предлаганата книга се вижда, че Християнството предполага предшествуващата мистика, както растителният зародиш предполага своята почва.
към текста >>
43.
ГЛЕДИЩА
GA_8 Християнството като мистичен факт
Изглежда, че в много по-голяма степен трябва да вникнем в думите на онези, които смело твърдят: Естественонаучните представи са тези, върху които би трябвало да се из
град
и и една нова религия.
Изглежда, че в много по-голяма степен трябва да вникнем в думите на онези, които смело твърдят: Естественонаучните представи са тези, върху които би трябвало да се изгради и една нова религия.
Дори и за този, който познава по-дълбоките духовни интереси на човечеството, подобни твърдения да изглеждат повърхностни, все пак той трябва да се вслуша в тях, защото вниманието на съвременното човечество е обърнато към тях и налице са основания да смятаме, че в близко време тяхната стойност все повече ще нараства.
към текста >>
44.
МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Аз трябва да
град
я по-нататък в царството на Духа, пред което природата е спряла.
Но природата не е завършила своята работа. Аз сам трябва да я поема в ръцете си. Но аз не мога да сторя това в грубото царство на природата, на което принадлежи също и моята сетивна личност. Онова, което може да се развие в това царство, вече е постигнато. Ето защо аз трябва да излича от това царство.
Аз трябва да градя по-нататък в царството на Духа, пред което природата е спряла.
Аз трябва да си създам жизнена атмосфера, която не съществува във външната природа.
към текста >>
45.
ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
От борбата на елементите, в които е разлято Божеството, от тези воюващи елементи е съ
град
ен човекът.
Но това, което се изявява в тази борба на противоположностите, което е разлято в света, то е не борбата, а хармонията. Именно защото във всички неща има борба, духът на мъдростта трябва да се носи като огън над нещата и да ги превръща в хармония. От тази точка проблясва една велика мисъл на Хераклитовата мъдрост. Що е човекът като лично същество? За Хераклит този въпрос получава своя отговор именно от тази точка.
От борбата на елементите, в които е разлято Божеството, от тези воюващи елементи е съграден човекът.
Така той намира себе си. Така той долавя и Духа в себе си; Духът, който произхожда от Вечността. Обаче за него този Дух се ражда от борбата на елементите. Но същият този Дух трябва да усмири елементите. В човека творящата природа надминава себе си.
към текста >>
Именно затова той е призван от временното да из
град
и вечното.
Това е същата Все-Единна Сила, която създава борбата на противоположностите, тяхното смесва не, и която с великата мъдрост ще усмири тази борба. Тук имаме вечната двойственост, която живее в човека, вечната противоположност в него между временното и вечното. Чрез Вечността той е доведен до нещо напълно определено; по-късно човекът трябва да създаде нещо по-висше. Той е зависим и независим. Той може да участвува във вечния Дух, който съзерцава, само според степента на смесването, което вечния Дух е произвел в него.
Именно затова той е призван от временното да изгради вечното.
Духът действува в него.
към текста >>
46.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
Вечно ще бъде това, което математиката учи, даже ако утре цялата с
град
а на света би се разрушила и бъде построена нова.
Всички познания, които не са извлечени от тази действителност, се основават на такива мисли. Цялата математика се състои само от такива мисли. Ще бъде лош геометрик този, който може да доведе в математически отношения само това, което той може да види с очи и да докосне с ръце. Следователно, ние имаме мисли, които не произхождат от преходната природа, но се раждат от Духа. Именно тези мисли носят в себе си признака на вечната истина.
Вечно ще бъде това, което математиката учи, даже ако утре цялата сграда на света би се разрушила и бъде построена нова.
За една друга световна сграда биха могли да важат такива условия, щото съвременните математически истини да бъдат неприложими, въпреки това в себе си те биха останали верни.
към текста >>
За една друга световна с
град
а биха могли да важат такива условия, щото съвременните математически истини да бъдат неприложими, въпреки това в себе си те биха останали верни.
Цялата математика се състои само от такива мисли. Ще бъде лош геометрик този, който може да доведе в математически отношения само това, което той може да види с очи и да докосне с ръце. Следователно, ние имаме мисли, които не произхождат от преходната природа, но се раждат от Духа. Именно тези мисли носят в себе си признака на вечната истина. Вечно ще бъде това, което математиката учи, даже ако утре цялата сграда на света би се разрушила и бъде построена нова.
За една друга световна сграда биха могли да важат такива условия, щото съвременните математически истини да бъдат неприложими, въпреки това в себе си те биха останали верни.
към текста >>
Отец е из
град
ил света от световно тяло и световна душа.
Това потвърждава и „Тимей".
Отец е изградил света от световно тяло и световна душа.
Той е смесил хармонично и в съвършени пропорции елементите, които са възникнали, когато той сам, разливайки се, е раздал своя собствен живот. Така е било създадено световното тяло. А в това световно тяло е разпъната под форма на кръст световната душа. Тя е Божественото в света. Тя е намерила кръстната смърт в името на света.
към текста >>
47.
МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Минотавърът живеел в Лабиринта, една чудновата
град
ина, от която никой от тези, които влизали, не можел да намери пътя и да се върне обратно.
Минотавърът живеел в Лабиринта, една чудновата градина, от която никой от тези, които влизали, не можел да намери пътя и да се върне обратно.
Тезей искал да освободи бащиния си град от позорния данък. Той трябвало да влезе в Лабиринта, където хвърляли плячката на чудовището. Той искал да убие Минотавъра. Тезей се нагърбил с тази задача, убил страшното чудовище и отново излязъл на свобода с помощта на едно кълбо, което Ариадна му дала.
към текста >>
Тезей искал да освободи бащиния си
град
от позорния данък.
Минотавърът живеел в Лабиринта, една чудновата градина, от която никой от тези, които влизали, не можел да намери пътя и да се върне обратно.
Тезей искал да освободи бащиния си град от позорния данък.
Той трябвало да влезе в Лабиринта, където хвърляли плячката на чудовището. Той искал да убие Минотавъра. Тезей се нагърбил с тази задача, убил страшното чудовище и отново излязъл на свобода с помощта на едно кълбо, което Ариадна му дала.
към текста >>
На митологичната степен тя върши това в образи; обаче тези образи са из
град
ени според законите на душата.
Следователно, какво се крие в митовете? В тях се крие едно творение на Духа, на несъзнателно творящата душа. Душата притежава една напълно определена закономерност. Тя трябва да действува в определена посока, за да твори над себе си.
На митологичната степен тя върши това в образи; обаче тези образи са изградени според законите на душата.
Би могло също да се каже: Когато душата пристъпва напред и се издига над митологичното съзнание до по-дълбоките истини, тогава тези истини носят същия отпечатък, какъвто по-рано имаха митовете, защото при тяхното създаване действува една и съща сила.
към текста >>
Множество хорски
град
ове видял и нрави научил.
Множество хорски градове видял и нрави научил.
към текста >>
48.
ЕВАНГЕЛИЯТА
GA_8 Християнството като мистичен факт
Тогава каза на
град
инаря: Ето три години наред идвам всяка година да търся плод на тази смоковница и не намерих никакъв.
В Евангелието на Марко (11, 11 и следв.) четем: „И влезе Исус в Йерусалим и в храма, като разгледа всичко и понеже беше вече късно, излезе и отиде във Витания с учениците си. А на другия ден, когато излязоха от Витания, той огладня, и като видя отдалече една смоковница, покрита с листа, отиде, та дано намери нещо на нея, и като дойде при нея, не намери нищо, освен листа, понеже още не беше време за смокини. И рече Исус: Занапред никой да не вкуси плод от тебе во веки! " На същото място Лука разказва една притча (13, 6 и следв.): „А той им каза тази притча: Някой си имаше смоковница, насадена в лозето си. И дойде той и потърси плод, но не намери.
Тогава каза на градинаря: Ето три години наред идвам всяка година да търся плод на тази смоковница и не намерих никакъв.
Изкорени я. Защо да заема мястото? " Това е притча, която символизира безплодието на старото учение, представено в образа на безплодната смоковница. Това, което взема като образ, Марко описва като един факт, който изглежда исторически. Следователно, трябва да приемем, че фактите на Евангелията въобще не трябва да се вземат в исторически, а в мистичен смисъл.
към текста >>
49.
АПОКАЛИПСИСЪТ НА ЙОАН
GA_8 Християнството като мистичен факт
И имаш търпение, и си съ
град
ил работата си върху Моето Име, и не си се уморил от това.
Апокалипсисът се обръща към седем църкви. Какво се разбира с това? Достатъчно е да вземем само едно от тези послания за да разберем смисъла. В първото послание се казва: „Пиши до ангела на Ефеската църква: Това казва Този, Който държи в десницата Си седемте звезди и Който ходи посред седемте златни светилника. Познавам твоите дела и това, което си претърпял, и твоето постоянство, и че ти не искаш да подкрепяш злите, и че си изпитал онези, които се наричат апостоли, а не са, и си ги намерил за лъжци.
И имаш търпение, и си съградил работата си върху Моето Име, и не си се уморил от това.
Но имам нещо против тебе, за гдето остави първата си любов. Помни, прочее, откъде си паднал и се покай, и върши предишните дела; ако ли не, Аз скоро ще дойда и ще отместя светилника ти от мястото му, ако се не покаеш. Но имаш това добро, че мразиш делата на николаитите, които и Аз мразя. Който има уши, нека чуе що Духът говори на църквата: На този, който победи, ще дам да яде от дървото на живота, което е всред Божия рай."
към текста >>
Ти не си такъв, казва „Духът" към ангела на Ефеската църква, ти не
град
иш само върху човешката мъдрост.
Те виждали само едно: Христос е Божественото Слово, вечната Мъдрост, която се ражда в човека. И те вадят заключението, че човешката мъдрост е божественото Слово. Според това разбиране, достатъчно е само човек да търси човешко знание, за да осъществи Божественото в света. Но християнската мъдрост не може да се тълкува така. Знанието, първоначалната човешка мъдрост, е преходно както и всичко друго, ако то не бъде превърнато в божествена Мъдрост.
Ти не си такъв, казва „Духът" към ангела на Ефеската църква, ти не градиш само върху човешката мъдрост.
Ти си вървял с постоянство в пътя на християнството. Но не трябва да мислиш, че не е необходима първоначалната любов, ако трябва да достигнеш целта. За това е нужна такава любов, която далече надвишава любовта към всичко друго. Само тази е „първоначалната" (превъзходната) любов. Пътят към Божественото е безкраен; и трябва да разберем, че когато сме достигнали първата степен, това може да бъде само подготовка, за да се издигнем до по-високи степени.
към текста >>
„Първият ангел затръби и се появи
град
и огън, смесени с кръв, и паднаха върху земята.
Явяват се седемте ангели, „които стоят пред Бога" (гл.8, ст.2). Тези ангели са пак Духове на древните Мистерии, сега вече християнизирани. Следователно, те са Духовете, които водят към съзерцанието на Бога по истинския път на християнството. Следователно това, което става сега, същинския път към Бога; това е едно „посвещение", с което е удостоен Йоан. Възвестяването на това посвещение се съпровожда от знаците, необходими в хода на посвещението.
„Първият ангел затръби и се появи град и огън, смесени с кръв, и паднаха върху земята.
И третата част от Земята изгоря, изгоря и една трета от дърветата на земята и всичката зелена трева изгоря." Подобно нещо се случва и при тръбните звуци на другите ангели.
към текста >>
„И труповете им ще лежат на площада на големия
град
, който духовно се нарича Содом и Египет, където и нашият Господ Христос биде разпнат." Тук се разбират последователите на Христос.
Само чрез едно такова посвещение, християнството може да стане нещо реално на Земята. То умъртвява всичко, което принадлежи на низшата природа.
„И труповете им ще лежат на площада на големия град, който духовно се нарича Содом и Египет, където и нашият Господ Христос биде разпнат." Тук се разбират последователите на Христос.
Те са измъчвани от силите на преходното. Но това, което изтърпява страдания, са само низшите съставни части на човешката природа, над които ще бъде извоювана победа. Тогава тяхната съдба става символ на първообразната съдба на Христос Исус. „Содом и Египет в духовен смисъл" е символ на живота, който се придържа към външното и не се изменя чрез Христовия Импулс. Христос е разпнат навсякъде в низшата природа.
към текста >>
Хората покриват като трупове площадите на
град
овете.
Но това, което изтърпява страдания, са само низшите съставни части на човешката природа, над които ще бъде извоювана победа. Тогава тяхната съдба става символ на първообразната съдба на Христос Исус. „Содом и Египет в духовен смисъл" е символ на живота, който се придържа към външното и не се изменя чрез Христовия Импулс. Христос е разпнат навсякъде в низшата природа. Там, където тази низша природа побеждава, всичко остава мъртво.
Хората покриват като трупове площадите на градовете.
Онези, които побеждават низшата природа, които възкресяват Христос в себе си, чуват тръбата на седмия ангел: „Царствата на света станаха царство на Господа нашего и на Неговия Христос и Той ще царува во веки веков." (гл.11, ст.15). „Тогава на небето се отвори храмът Божи и се яви ковчегът на завета Му в неговия храм." (ст.19)
към текста >>
„И
град
ът не се нуждаеше от никакво слънце, нито от луна, които да го осветляват, защото Божието Откровение го озарява и неговият светилник е Агнето." (гл.21, ст.23).
Ето как нагледно Апокалипсисът описва всички опасности, с които антихристовите сили заплашват християнството и как накрая то ще победи въпреки всичко. Всички други Богове преминават в единната християнска Божественост.
„И градът не се нуждаеше от никакво слънце, нито от луна, които да го осветляват, защото Божието Откровение го озарява и неговият светилник е Агнето." (гл.21, ст.23).
Тайната на „Йоановото Откровение" е, че Мистериите вече не са затворени. „И той ми каза: - Не запечатвай думите на пророчеството в тази книга, защото Бог е близо."
към текста >>
50.
ИСУС В ИСТОРИЧЕСКИ АСПЕКТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Те не са разположени нагъсто, както в
град
овете, защото близкото съседство не е привличащо за този, който търси уединението; но те не са и много отдалечени едно от друго, за да не затрудняват задружния живот, който те толкова много ценят; а и при случай на нападение от разбойници да могат лесно да си помагат.
„Жилищата на терапевтите са външно прости, осигуряващи само предпазването от слънчевата жега и външния студ.
Те не са разположени нагъсто, както в градовете, защото близкото съседство не е привличащо за този, който търси уединението; но те не са и много отдалечени едно от друго, за да не затрудняват задружния живот, който те толкова много ценят; а и при случай на нападение от разбойници да могат лесно да си помагат.
Във всеки дом има едно свещено място, наречено храм и манастир, една малка стаичка или килия, в която те се отдават на тайните на висшия живот... Те притежават също съчинения на древни писатели, които в миналото са ръководили тяхната школа и са оставили обяснения върху методите, употребявани в алегоричните писания... Тълкуването на свещените писания е било насочено върху дълбокия смисъл на алегоричните писания."
към текста >>
51.
ЗА СЪЩНОСТТА НА ХРИСТИЯНСТВОТО
GA_8 Християнството като мистичен факт
Той става действителен именно като духовен Син Божи в мировата с
град
а.
Обаче това свръхсъществуващо Божество е произвело пълната с мъдрост основа на света, Логоса. Но Логосът може да бъде постигнат и от низшите човешки способности.
Той става действителен именно като духовен Син Божи в мировата сграда.
Той е посредник между Бога и човеците. В човека той може да се изяви на различни степени. Една светска институция може да го осъществи, като съедини в една йерархия всички човеци, които са изпълнени от него под различни форми. Такава една „Църква" е сетивно-действителният Логос. Силата, която живее в тази църква, е живяла лично в Христос, станал плът в Исус.
към текста >>
52.
ХРИСТИЯНСТВО И ЕЗИЧЕСКА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Да се научи да наблюдава как душата се разлива и влива отвън в тихия Космос, как се втурва и излъчва от него на всички страни; както слънчевите лъчи осветяват тъмния облак и го правят да блести като злато, така и душата, когато влиза в тялото на об
град
ения от небето свят, му предава живот и безсмъртие."
Плотин описва какъв живот трябва да води душата: „Тя трябва да донесе мир в живота на тялото и в неговите трепети, да съзерцава мира във всичко, което я заобикаля: земята и морето, и въздуха, и самото небе, в тяхната неподвижност.
Да се научи да наблюдава как душата се разлива и влива отвън в тихия Космос, как се втурва и излъчва от него на всички страни; както слънчевите лъчи осветяват тъмния облак и го правят да блести като злато, така и душата, когато влиза в тялото на обградения от небето свят, му предава живот и безсмъртие."
към текста >>
53.
АВГУСТИН И ЦЪРКВАТА
GA_8 Християнството като мистичен факт
Неговият мироглед е из
град
ен в смисъла на неоплатонизма.
Този възглед ясно може да се наблюдава при Йоханес Скотус Еригена, живял през деветия век в двореца на Карл Плешиви и който по най- естествен начин преминава от първоначалното християнство към новите идеи на Тома Аквински.
Неговият мироглед е изграден в смисъла на неоплатонизма.
Скотус разви по-нататък учението на Дионисий Аеропагита в своя труд върху „Систематика на природата". Това учение се опира на Бога, стоящ над всичко сетивно-преходно. Човекът минаващ през преобразяването на всички същества е включен в този Бог, който накрая стига до това, което е бил в началото. Всичко се връща отново в преминалия през мировия процес и стигнал до съвършенство Бог. Но, за да постигне това, човек трябва да намери пътя към „Логоса, станал плът".
към текста >>
54.
4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ
GA_9 Теософия
Както минералните сили се изразяват в кристалите, така и
град
ивните жизнени сили се изразяват във видовете или формите на растителния и животински свят.
Веществата, от които то се състои, се променят непрекъснато; но през цялото време на съществуванието си, то запазва характерните особености на своя вид и ги предава на своето потомство. Видът е това, което определя съчетанието на веществата. Тази сила, която изгражда и формира отделния вид, ще нарека жизнена сила.
Както минералните сили се изразяват в кристалите, така и градивните жизнени сили се изразяват във видовете или формите на растителния и животински свят.
към текста >>
Един кристал, дължи своята форма на неорганичните
град
ивни сили, свойствени на инертните вещества; едно живо тяло не дължи своите форми на тези сили, защото в мига, когато животът го напусне и в него остават само физическите сили, то се разлага.
За изследователя на духовния живот, този въпрос се представя по следния начин за него етерното тяло не е простия сбор от веществата и силите на физическото тяло, а една самостоятелна реална същност, която оживява така наречените физически вещества и сили. От гледна точка на Духовната Наука, ние твърдим: Обикновеното физическо тяло, напр.
Един кристал, дължи своята форма на неорганичните градивни сили, свойствени на инертните вещества; едно живо тяло не дължи своите форми на тези сили, защото в мига, когато животът го напусне и в него остават само физическите сили, то се разлага.
Жизненото тяло е една такава същност, която във всеки момент, докато трае животът, предпазва физическото тяло от разлагане.
към текста >>
Дейността, чрез която се създава усещането, изцяло се различава от действието на жизнената
град
ивна сила.
еритропсин/; действието на това дразнение се разпространява по сетивния нерв до главния мозък; там възникват нови физически процеси. Ако можехме да ги наблюдаваме, бихме ги видели като всички други физически явления в някоя точка на външния свят. Ако можех да наблюдавам жизненото тяло, щях да възприема как физическия процес в мозъка е едновременно и жизнен процес. Но и там не се намира усещането за цвета, който се приема от светлините лъчи чрез окото. То възниква едва в душата на този, който възприема цвета и ако неговата същност се изчерпваше само с физическото и етерното тяло, той не би притежавал изобщо усещане.
Дейността, чрез която се създава усещането, изцяло се различава от действието на жизнената градивна сила.
Чрез това действие произлиза едно вътрешно изживяване, без което всичко би останало в рамките на обикновените жизнени процеси, каквито се наблюдават при растенията. Да вземем един човек, който получава впечатления от всички страни. Същевременно ние трябва да си го представим като извор на една дейност, която се насочва във всички посоки, откъдето той получава впечатленията. Към всяка посока и страна, усещанията отговарят на съответните впечатления. Центъра на тази дейност аз наричам сетивна душа.
към текста >>
Тялото, следователно, е из
град
ено от минерални вещества, оживено е от етерното тяло, като самото то ограничава Сетивната Душа.
Защото тя извлича от него елементите на това, което трябва да се прояви като усещане. И понеже етерното тяло е животът на физическото тяло, то Сетивната Душа зависи и от него по един коствен начин. Само при едно добре устроено и правилно функциониращо око са възможни адекватните възприятия на цветовете. Така тялото влияе на Сетивната Душа като определя и ограничава нейната дейност. Тази дейност живее вътре в душата посредством границите, поставени от тялото.
Тялото, следователно, е изградено от минерални вещества, оживено е от етерното тяло, като самото то ограничава Сетивната Душа.
Който притежава гореспоменатия орган за "съзерцаване" на Сетивната Душа, той ще я види като ограничена от тялото.
към текста >>
Ние
град
им своите мисли въз основа на усещанията и така стигаме до обяснение на външния свят.
Ако Сетивната Душа, от една страна, влиза във взаимодействие с тялото, също така тя взаимодействува и с мисленето, с Духа. Преди всичко, мисленето и служи.
Ние градим своите мисли въз основа на усещанията и така стигаме до обяснение на външния свят.
Детето, което се е изгорило, размишлява и стига до мисълта: "огънят пари". Също така ние не следваме слепешком своите влечения, инстинкти и страсти; а чрез размишлението стигаме до подходящия момент, за да ги удовлетворим.
към текста >>
Разликата се състои в това, че единият може да из
град
и много по-съвършени мисли за този предмет, отколкото другия.
Духовният свят ни се разкрива в това, което е истина и добро. В същия смисъл, в който откровенията на физическия свят наричаме усещания, откровението на Духа ще наречем интуиция. Най-обикновената мисъл съдържа вече интуицията, защото тя не може да се пипне с ръка, нито да се види с око: Нейното откровение трябва да се долови от духа чрез Азът. Когато един примитивен и един развит човек разглеждат едно растение, в Азът на първия оживява нещо съвсем различно, от това, което оживява в Азът на втория. Усещанията на двамата са предизвикани от един и същи предмет.
Разликата се състои в това, че единият може да изгради много по-съвършени мисли за този предмет, отколкото другия.
Ако проявлението на физическия свят се изчерпваше само с усещания, не би имало духовно развитие. Туземецът също усеща природата; но природните закони се разкриват едва от оплодените чрез интуицията мисли на по-високо развития човек. Детето усеща дразненията на външния свят като подтици за волята, но повелята на морално доброто, му се разкрива едва в хода на неговото развитие, когато заживява в Духа и се научава да разбира неговите откровения.
към текста >>
Той е из
град
ен от духовната жизнена сила, както и физическото тяло е из
град
ено от физическата жизнена сила.
Във физическия свят, живото и усещащо същество е обвито от кожа, която го изолира отвън. Също така един вид "духовна кожа" изолира Човекът-Дух от заобикалящия го духовен свят. Тази духовна кожа която отделя Човекът- Дух от цялостния духовен свят и го прави едно самостоятелно същество, което живее в себе си и възприема интуитивно духовното съдържание на света, който го заобикаля, ще нарека духовна обвивка (или аурична обвивка). Трябва да се отбележи, че тази "духовна кожа" се разширява непрестанно заедно с напредващото развитие на човека, така че духовната му индивидуалност /неговата аурична обвивка/ е способна на едно безкрайно уголемяване. В тази духовна обвивка живее Човекът-Дух.
Той е изграден от духовната жизнена сила, както и физическото тяло е изградено от физическата жизнена сила.
Както говорим за едно етерно тяло, по подобен начин трябва да говорим и за един "етерния дух". Този етерен дух ще нарека духът на живота или Духът-Живот. Следователно, духовното естество на човека е разчленено на три: на Човекът-Дух, Духът-Живот и Духът-Себе.
към текста >>
55.
ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И СЪДБАТА
GA_9 Теософия
Човешката форма не може да се из
град
и непосредствено от физическите вещества и сили.
Досега разглеждахме Духът и душата само вътре в границите между раждането и смъртта. Но ние няма да спрем до тук. Който би поискал да стори това, би приличал на онзи изследовател, който разглежда човешкото тяло единствено в границите на физическия човешки организъм. Положително много неща могат да се открият в тези граници; но те никога не биха били достатъчни, за да ни обяснят човешката форма, защото съществуват само в периода между раждането и смъртта.
Човешката форма не може да се изгради непосредствено от физическите вещества и сили.
Тя може да произлезе само от подобна на нея форма, чрез процесите на размножението. Физическите вещества и сили изграждат тялото по време на живота: силите на размножението позволяват появата на едно друго същество, разполагащо с форма, която е носител на същото това жизнено тяло.
към текста >>
Аз изобщо няма да разбира същността на г-н Шулце от малкото
град
че, ако опиша баща му или сина му.
Един лъв, един гълъб представляват интерес, доколкото те принадлежат на вида "лъв" или този на "гълъба". Ние стигаме до познанието на едно отделно животно, просто ако опишем неговия вид. Няма значение дали имаме работа с бащата, сина или чичото. Това, което е интересно при тях, е общо за всички. Това, което е собствено човекът, води началото си едва оттам, където той е неродово или видово същество, а индивидуалност.
Аз изобщо няма да разбира същността на г-н Шулце от малкото градче, ако опиша баща му или сина му.
За тази цел трябва да познавам собствената му биография. Който размишлява за същността на биографията ще открие, че в духовно отношение всеки човек е за себе си един вид.
към текста >>
Вероятно в първия случай аз отново ще бъда об
град
ен от машини, а във втория от финансови институции.
Вероятно в първия случай аз отново ще бъда обграден от машини, а във втория от финансови институции.
Във всеки случай, моят предишен живот ще определи сегашното ми обкръжение; от целия обкръжаващ свят той привлича само онези неща, които са му близки. Така е и с Духът-Себе. Той по необходимост се обгражда в новия си живот с всичко онова, което му е било близко в предишния живот.
към текста >>
Ето как можем да из
град
им една представа за това, как душата е свързана с човешкото същество.
Същото е и с действията от предишните съществувания на човека. Те са свързани с него като негова съдба, както и животът в пещерите остават свързани с животните, които чрез миграцията си в тях са загубили своето зрение. Както тези животни не могат да живеят никъде другаде, освен в обкръжаващата ги среда, която сами са избрали, така и човешкият Дух може да живее единствено в обкръжаващия свят, който сам е създал чрез своите действия. Да намирам всяка сутрин ситуацията, която съм създал с моите минали действия: за това се грижи естествения ход на събитията. На сродството на моя Дух с нещата от обкръжаващия свят, аз дължа възможността да намеря отново онази среда, която отговаря на моите минали действия.
Ето как можем да изградим една представа за това, как душата е свързана с човешкото същество.
Физическото тяло е подчинено на законите на наследствеността.
към текста >>
Тази съдба, из
град
ена от самия човек, може да се назове със старото име, негова карма.
Душите на тези хора също се стремят да се преродят в същото време, в което се преражда и тя. Следователно, животът на душата е едно следствие от съдбата, която човешкия Дух изковава сам. Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на законите на наследствеността; душата се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам.
Тази съдба, изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова карма.
А Духът се подчинява на закона на прераждането, на повтарящите се земни животи.
към текста >>
56.
3. ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ
GA_9 Теософия
Нека от самото начало изтъкнем, че духовния свят е из
град
ен от веществото, от което е съставена и самата човешка мисъл.
Нека от самото начало изтъкнем, че духовния свят е изграден от веществото, от което е съставена и самата човешка мисъл.
(Думата "вещество" е употребена тук в един съвършено неподходящ смисъл). Но мисълта, която живее в човека е само сянката, схемата на истинската мисъл. Нейното отношение към същността, която и отговаря в "светът на духовете", е подобно на отношението, което във физическия свят съществува между сянката на един предмет и самия предмет. А когато се пробуди духовното сетиво, човек действително възприема истинската същност на мисълта, както сетивното око възприема една маса или един стол. Той се движи между мисловни Същества, между Същества изградени от мисли.
към текста >>
Той се движи между мисловни Същества, между Същества из
град
ени от мисли.
Нека от самото начало изтъкнем, че духовния свят е изграден от веществото, от което е съставена и самата човешка мисъл. (Думата "вещество" е употребена тук в един съвършено неподходящ смисъл). Но мисълта, която живее в човека е само сянката, схемата на истинската мисъл. Нейното отношение към същността, която и отговаря в "светът на духовете", е подобно на отношението, което във физическия свят съществува между сянката на един предмет и самия предмет. А когато се пробуди духовното сетиво, човек действително възприема истинската същност на мисълта, както сетивното око възприема една маса или един стол.
Той се движи между мисловни Същества, между Същества изградени от мисли.
към текста >>
За да из
град
им понятие за тази "духовна музика", трябва да отстраним всички представи за сетивната музика, която се възприема от "телесното ухо".
Наблюдателят се чувствува потопен в едно море от звуци, чрез които изразяват себе си Съществата от духовния свят. В хармонията, ритмите, мелодиите, които се раждат от тези звуци, първичните закони на света изразяват своето съществувание, своите взаимни отношения и сродства. Всичко, което на човешкото разбиране се представя под формата на закон, на идея, се открива на "духовното ухо" като нещо духовно-музикално. (Ето защо питагорейците са наричали това възприятие на духовния свят "музика на сферите". За този, който е надарен с "духовен слух" това не е само един символ, а добре позната духовна действителност).
За да изградим понятие за тази "духовна музика", трябва да отстраним всички представи за сетивната музика, която се възприема от "телесното ухо".
Тук става дума за едно "духовно възприятие", за което, следователно, "физическото ухо" остава напълно глухо.
към текста >>
Аз няма да навлизам по-дълбоко в тези процеси; важно е да си из
град
им представа за "светът на духовете" с помощта на възприятия, избрани измежду другите.
Защото от само себе си се разбира, че там, където царуват звуците, възприятията на "духовното око" ни най-малко не престават. Звукът само се прибавя към светлината. Следователно, винаги, когато става дума за "първообрази" трябва да имаме предвид и "празвуците". Към възприятията, за които говорихме, се прибавят и други. Те могат да бъдат сравнени с "духовен вкус" и т.н.
Аз няма да навлизам по-дълбоко в тези процеси; важно е да си изградим представа за "светът на духовете" с помощта на възприятия, избрани измежду другите.
към текста >>
Човек, който може да се из
град
и представа за тези неща, прониква дълбоко в страданията на всяко същество, стига да насочи към него своето внимание.
Човек, който може да се изгради представа за тези неща, прониква дълбоко в страданията на всяко същество, стига да насочи към него своето внимание.
Например, тук може да се говори за ураганни бури, с бляскащи светкавици и тътнещи гръмотевици; и ако се разгледат нещата по-нататък, ще се установи, че в една такава "духовна буря" се отпечатват страстите на една истинска битка, разразила се на земята.
към текста >>
57.
4. ДУХЪТ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ СЛЕД НАСТЪПВАНЕТО НА СМЪРТТА
GA_9 Теософия
Както архитектът вади поуки от несъвършенствата на вече построената с
град
а, за да вложи в новия си проект само онези елементи, които е усъвършенствувал, така и в петата област човешкият Аз се освобождава от последиците на миналите си съществувания, свързани с несъвършенствата на низшите светове, и с опитностите от миналите си прераждания оплодява целите които се формират в "царството на духовете".
Следователно, обитавайки петата област от "царството на духовете", Азът попада в царството на целите и намеренията.
Както архитектът вади поуки от несъвършенствата на вече построената сграда, за да вложи в новия си проект само онези елементи, които е усъвършенствувал, така и в петата област човешкият Аз се освобождава от последиците на миналите си съществувания, свързани с несъвършенствата на низшите светове, и с опитностите от миналите си прераждания оплодява целите които се формират в "царството на духовете".
към текста >>
58.
5. ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ЦАРСТВОТО НА ДУШИТЕ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ
GA_9 Теософия
При растението, сетивно възприемаема е само завършената форма; формообразуващите,
град
ивни същества, които оживотворяват завършената форма, остават скрити за сетивата.
Само че тук, растителният вид запазва в себе си живата формообразуваща способност. При кристала, духовният зародиш постигайки съответната форма изгубва своята формообразуваща способност. В растителния живот, свойствата на духовните зародиши от висшите области на Царството на Духовете остават непокътнати. Следователно, растението е също една форма, както кристала, но освен това то разполага с пластичната формообразуваща сила. Освен формата, която идва от първообразите, в растението работи и една друга форма, която носи отпечатъка на духовните Същества от висшите области.
При растението, сетивно възприемаема е само завършената форма; формообразуващите, градивни същества, които оживотворяват завършената форма, остават скрити за сетивата.
Физическото око вижда лилията, която днес е малка, а след време пораства. Обаче градивната сила, лежаща в основата на този растеж, остава невидима за физическите сетива. За да се наместят в света на формите, духовните зародиши слизат една степен по долу. В този случай, Духовната Наука говори за елементарни царства. Ако обозначим първичните Същества които все още нямат никаква форма, като първо елементарно царство, сетивно невъзприемаемите Същества, предизвикващи растежа на растенията, принадлежат към второто елементарно царство.
към текста >>
Обаче
град
ивната сила, лежаща в основата на този растеж, остава невидима за физическите сетива.
В растителния живот, свойствата на духовните зародиши от висшите области на Царството на Духовете остават непокътнати. Следователно, растението е също една форма, както кристала, но освен това то разполага с пластичната формообразуваща сила. Освен формата, която идва от първообразите, в растението работи и една друга форма, която носи отпечатъка на духовните Същества от висшите области. При растението, сетивно възприемаема е само завършената форма; формообразуващите, градивни същества, които оживотворяват завършената форма, остават скрити за сетивата. Физическото око вижда лилията, която днес е малка, а след време пораства.
Обаче градивната сила, лежаща в основата на този растеж, остава невидима за физическите сетива.
За да се наместят в света на формите, духовните зародиши слизат една степен по долу. В този случай, Духовната Наука говори за елементарни царства. Ако обозначим първичните Същества които все още нямат никаква форма, като първо елементарно царство, сетивно невъзприемаемите Същества, предизвикващи растежа на растенията, принадлежат към второто елементарно царство.
към текста >>
Към динамичните,
град
ивни, физически-невидими Същества, които управляват растежа и размножението, в животинския свят се присъединя ват и други, които са слезли с една степен по-долу в душевния свят.
Животното се развива до една завършена форма и се затваря в нея, отдавайки се на своя подвижен сетивен и инстинктивен живот Този живот се разиграва в душевния свят. Характерни за растението са растежа и размножението, а за животното усещането и инстинкта. За животното те са онази безформена сила, която непрекъснато търси нови форми. В крайна сметка, последните водят своето начало от първообразните процеси, разиграващи се в Царството на Духовете. Обаче те се проявяват именно в душевния свят.
Към динамичните, градивни, физически-невидими Същества, които управляват растежа и размножението, в животинския свят се присъединя ват и други, които са слезли с една степен по-долу в душевния свят.
към текста >>
В духовния организъм на човека, в неговия мозък, или из
град
ената до съвършенство нервна система, имаме пред себе си видимият израз на онези невидими свръхсетивни Същества, които работят в растителния и в животинския свят.
Само доколкото той е сетивно същество с определен облик, в него работят елементарни Същества, близки до тези, които срещаме всред растителния и животински свят. Обаче мисловния организъм при човека изцяло се определя от вътрешната страна на неговото физическо тяло.
В духовния организъм на човека, в неговия мозък, или изградената до съвършенство нервна система, имаме пред себе си видимият израз на онези невидими свръхсетивни Същества, които работят в растителния и в животинския свят.
Ето защо, ако животното има себеусещане, човекът разполага със себесъзнание. В животинското Духът усеща себе си като душа; той все още не възприема себе си като дух. Едва при човека, духът възприема себе си като дух, въпреки че в резултата на физическите условия това става единствено под формата на смътно отражение на Духа каквото представляват човешките мисли.
към текста >>
59.
6. ЗА МИСЛОВНИТЕ ФОРМИ И ЗА ЧОВЕШКАТА АУРА
GA_9 Теософия
Вторият вид обхваща цветовете, които сякаш целите са из
град
ени от светлина.
Вторият вид обхваща цветовете, които сякаш целите са изградени от светлина.
Те осветляват пространството, което заемат. Благодарение на тях, то се превръща в светлинно пространство. Коренно различен изглежда.
към текста >>
60.
ПЪТЯТ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_9 Теософия
Още тук е загатнато и първото качество, което трябва да из
град
и у себе си този който иска да постигне личен поглед върху свръхсетивните факти и събития.
Още тук е загатнато и първото качество, което трябва да изгради у себе си този който иска да постигне личен поглед върху свръхсетивните факти и събития.
Това е безрезервната, пълна и безкористна преданост, с която човешкото сърце се отнася към всички откровения, бликащи от самия човешки живот, както и от целия Космос. Ако човек предварително определя своето отношение към даден факт, опирайки се на своите досегашни съждения, той се лишава от спокойното и всестранно въздействие, което този факт може да упражни върху него. Всеки миг ученикът трябва да е в състояние да превърне себе си в празен съд, готов да поеме целия външен и чужд свят. Мигове на познанието са единствено онези, при които замлъкват всяко съждение и всяка критика, идващи от самите нас. Не става дума за това, дали сме по-мъдри от един или друг човек.
към текста >>
Само висшата степен на тази безкористна преданост която човек може да из
град
и у себе си съвсем целенасочено ни позволява да се докоснем до свръхсетивните факти, които са навсякъде около нас.
Тази преданост към откровенията, идващи от един чужд свят, изисква истинска безкористност. Всеки, който се опита да провери до каква степен я притежава, ще стигне до удивителни открития за себе си. Ако някой иска да тръгне по "пътят на познанието" трябва да се упражнява в следното: Всеки миг той трябва да е в състояние да се освободи от всичките си предразсъдъци.
Само висшата степен на тази безкористна преданост която човек може да изгради у себе си съвсем целенасочено ни позволява да се докоснем до свръхсетивните факти, които са навсякъде около нас.
към текста >>
Ако внимателно се вслушваме в разговора на две лица, или ако безпристрастно наблюдаваме себе си, лесно ще си из
град
им представа за тези блуждаещи мисли.
Ако внимателно се вслушваме в разговора на две лица, или ако безпристрастно наблюдаваме себе си, лесно ще си изградим представа за тези блуждаещи мисли.
Доколкото човек се посвещава на задачите, налагани от чувствения живот, неговите объркани мисли винаги ще бъдат поправяни от самите факти на външния свят. Колкото и чудновата представа да си изградя за един свят, искам ли да намеря определено място в него, аз трябва да се подчиня на сетивните факти.
към текста >>
Колкото и чудновата представа да си из
град
я за един свят, искам ли да намеря определено място в него, аз трябва да се подчиня на сетивните факти.
Ако внимателно се вслушваме в разговора на две лица, или ако безпристрастно наблюдаваме себе си, лесно ще си изградим представа за тези блуждаещи мисли. Доколкото човек се посвещава на задачите, налагани от чувствения живот, неговите объркани мисли винаги ще бъдат поправяни от самите факти на външния свят.
Колкото и чудновата представа да си изградя за един свят, искам ли да намеря определено място в него, аз трябва да се подчиня на сетивните факти.
към текста >>
Ако си из
град
я погрешна представа за едно физическо явление или за формата на едно растение, тогава действителните факти сами ще коригират моето мислене.
Механикът може да влезе в своята работилница с крайно объркани представи; обаче законите на механиката неизбежно ще го насочат към правилните пропорции на неговата машина. В условията на сетивния свят, фактите непрекъснато упражнява контрол и коректура върху мислите.
Ако си изградя погрешна представа за едно физическо явление или за формата на едно растение, тогава действителните факти сами ще коригират моето мислене.
към текста >>
Колкото в по-малка степен свързваме това посвещение с външните условия на човешкия живот, толкова по-точна представа ще из
град
им за него.
Плодовете от неговите упражнения се изразяват в нарастване на духовната възприемателна способност спрямо свръхсетивния свят. Той ще узнае истинския смисъл на наставленията, които е получил относно този свят и ще ги потвърди от свой личен опит. Постигне ли тази степен, очаква го едно събитие, което той може да изживее само в определен етап от своето обучение. По един особен начин, чието значение ще му стане ясно едва тогава, той ще получи от "висшите духовни сили, ръководещи човешкия род" това, което наричаме посвещение. Той става "ученик на мъдростта".
Колкото в по-малка степен свързваме това посвещение с външните условия на човешкия живот, толкова по-точна представа ще изградим за него.
Тук можем само да загатнем за промените, които настъпват в окултния ученик. Той получава едно ново отечество и съзнателно става поданик на свръхсетивния свят. Отсега нататък духовните прозрения се вливат в него от една още по-висша област. Занапред светлината на познанието ще го осветява не отвън, а отвътре, понеже той се намира в самия център, откъдето тя блика. Загадките на света грейват за него в нова светлина.
към текста >>
Напротив, личността продължава да съществува чрез връзките, които е из
град
ила с духовния свят.
Суеверието например, е един от погрешните начини да си представим духовния свят. Обаче посветеният е извън всяко суеверие, понеже той познава истинския облик на Духа. Пълна свобода от субективните предразсъдъци, от съмнение и от суеверие ето характерните признаци на този, който, следвайки Пътя на познанието, започва своето окултно обучение. Това сливане на неговата личност с всеобхватния духовен живот не бива да се смесва с унищожителното потъване на индивида във "всемирния дух". Истинското окултно обучение не позволява подобно "изчезване" на личността.
Напротив, личността продължава да съществува чрез връзките, които е изградила с духовния свят.
Тук сме изправени не пред едно "преодоляване" на личността, а пред много по-висш етап от нейното развитие. Искаме ли да посочим подходящ символ за сливането между индивидуалния човешки Дух и всемирния Дух, не бива да се спираме на познатото сравнение с онези концентрични кръгове, които потъват в един общ кръг; нека прибегнем до сравнението с множество кръгове, всеки от който има своя строго определен цвят. Тези разноцветни кръгове са наслагват един върху друг, но в общо то цяло запазват неповторимите си багри и нито един от тях не губи своята индивидуалност и сила. По-нататъшното описание на "пътят" тук не се предвижда. Доколкото е възможно, то е представено в моята книга "Тайната наука", която е един вид продължение на настоящата.
към текста >>
61.
ЗАБЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ
GA_9 Теософия
Нека да се има предвид, че в тази глава аз се опитах да из
град
я представи, позволяващи да разглеждаме до каква степен човешкия живот и човешката съдба свидетелствуват за прераждането, като при това прибягнах не до определени духовнонаучни факти, а до едно чисто мисловно обхващане на самия човешки живот.
КЪМ СТР. 20 Относно "превъплъщението на духа и съдбата".
Нека да се има предвид, че в тази глава аз се опитах да изградя представи, позволяващи да разглеждаме до каква степен човешкия живот и човешката съдба свидетелствуват за прераждането, като при това прибягнах не до определени духовнонаучни факти, а до едно чисто мисловно обхващане на самия човешки живот.
Естествено, тези представи ще изглеждат твърде съмнителни за онзи, който е свикнал само с общоприетите, "здраво подплатени" представи, отнасящи се до еднократния живот на човек. които ръководят нашата съдба. Ето защо ние сме длъжни да потърсим други представи, които само привидно противоречат на общоприетите представи. Ако не ги потърсим, това означава принципен отказ от възможността да обхванем душевните явления с помощта на мисленето, нещо което постигаме в условията на физическия свят. Подобен възглед не отдава никакво значение на факт, че един "удар на съдбата", засягащ Аза, е твърде близък до всичко онова, което се разиграва в областта на усещанията, когато чрез спомена извикваме в съзнанието едно аналогично събитие от миналото.
към текста >>
62.
01. УСЛОВИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Съвсем не достатъчно, ако аз външно проявя уважение към едно или друго същество; това уважение аз трябва да из
град
я в моите мисли.
Опитните окултисти знаят каква сила натрупва от навика да се търсят добрите страни във всички неща и отказа да се критикува. Но това не трябва да остане само външно правилно в живота. То трябва да проникне в най-дълбоките бездни на нашата душа. Човек държи в ръцете си средствата за своето усъвършенствуване и в хода на времето той може да се преобрази напълно. Обаче това преобразяване трябва да се извърши в неговия вътрешен свят, в областта на неговия мисловен живот.
Съвсем не достатъчно, ако аз външно проявя уважение към едно или друго същество; това уважение аз трябва да изградя в моите мисли.
Така окултният ученик започва да влива смирение в своя мисловен живот. Той трябва да култивира в своите мисли чувството на преклонение.
към текста >>
63.
03. ВЪТРЕШНОТО СПОКОЙСТВИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Ако истинският окултен учител е из
град
ил подобно поведение, ученикът може да за загуби своята независимост, ако следва съответните практически указания.
Ако истинският окултен учител е изградил подобно поведение, ученикът може да за загуби своята независимост, ако следва съответните практически указания.
Едно от първите правила можем да формулираме така: "Създавай в себе си мигове на вътрешно спокойствие и се научи да различаваш в тях същественото от несъщественото."
към текста >>
64.
05. А. ПОДГОТОВКА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
И ако ти следваш думите на един окултен учител, ако четеш книга, написана под влиянието на истински вътрешен опит, в твоята душа ще се пробудят сили, които ще те направят ясновиждащ, също както природните сили са из
град
или от живата материя твоите очи и уши.
Следователно, към всичко, за което става дума, трябва да се прибави и усърдното изучаване на писмените окултни източници. То спада към задължителната подготовка на всяко окултно обучение. И ако то липсва, всички останали средства няма да доведат окултния ученик до мечтаната цел. Защото окултните учения, бликащи от живото "вътрешно слово", сами притежават духовен живот. Те не са просто думи, а живи сили.
И ако ти следваш думите на един окултен учител, ако четеш книга, написана под влиянието на истински вътрешен опит, в твоята душа ще се пробудят сили, които ще те направят ясновиждащ, също както природните сили са изградили от живата материя твоите очи и уши.
към текста >>
65.
06. Б. ПРОСВЕТЛЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Формата на кристала е из
град
ена от сили, които са лишени от инстинкти*.
Никаква друга мисъл, никакво друго чувство не бива да се намесват и да смущават съсредоточеното наблюдение. Окултният ученик разсъждава приблизително така: "Минералът има форма, животното също има форма. Камъкът обаче остава неподвижен и спокоен на своето място. Инстинктът (желанието) е това, което принуждава животното да се движи. Целият организъм на животното е подчинен на инстинктите.
Формата на кристала е изградена от сили, които са лишени от инстинкти*.
(*Посоченото упражнение, състоящо се в съзерцаването на един или друг кристал, е било изопачено по всевъзможни начини от хора, които признават само външната (екзотерична) страна на нещата). Така възникват и легендите за "виждане чрез кристали", както и други техники, които са описани в много книги; те никога не са имали нищо общо с истинския (езотеричен) окултизъм.
към текста >>
66.
07. КОНТРОЛ НАД МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Защото нещата не се свеждат до това, аз произволно да си из
град
я нови възприятия, а самата действителност да ги из
град
и в мен самия.
Заблуждение с огромни последици би било, ако някой смята, че за по-удобно би могъл да стигне до целта, като чисто и просто си представя съответното семе или растение. Този, който постъпва така, също може да стигне до целта, но не и с онази сигурност, която дава описаният тук път. В повечето случаи той и неговите постижения са по-близко до фантастичното.
Защото нещата не се свеждат до това, аз произволно да си изградя нови възприятия, а самата действителност да ги изгради в мен самия.
Истината трябва да бликне от дълбините на моята душа; но съвсем не моят обикновен аз и вълшебникът, който ще освободи истината; този вълшебник всъщност е скрит в съществата, чиято духовна същност аз искам да съзерцавам. Ако чрез подобни упражнения човек откликва в себе си първите признаци на духовни възприятия, той трябва да се извиси до съзерцанието на самото човешко същество. Първоначално той ще се спре на най-обикновените прояви от човешкия живот.
към текста >>
А това, което той трябва да из
град
и в себе си, е именно непоколебимата смелост, непоколебимото безстрашие.
Но преди това е необходимо и нещо друго чието значение окултният ученик ще разбере едва по-късно.
А това, което той трябва да изгради в себе си, е именно непоколебимата смелост, непоколебимото безстрашие.
към текста >>
Той трябва да из
град
и съвършено нови мотиви за дейност и мислене.
Той трябва да разбере, че част от импулсите, които са го ръководили досега, ще отпаднат. Той ще проумее, че до сега е действувал и мислил по определен начин, само защото е бил в плен на незнанието. Много от предишните му основания и доводи ще загубят своята достоверност. Ако е правел нещо от суета, той ще види колко нищожна е всяка суета за знаещият. Ако се е стремял към нещо от алчност, ще установи колко разрушителна е всяка алчност.
Той трябва да изгради съвършено нови мотиви за дейност и мислене.
Тъкмо за тази цел са му необходими смелост и безстрашие. Преди всичко, тази смелост и това безстрашие трябва да проникнат в най-дълбоките сфери на мисловния живот.
към текста >>
Той трябва да из
град
и онази вътрешна способност, която ще му позволи да застане пред бъдещето и в този негов устрем опита от миналото няма да му попречи ни най-малко.
Окултният ученик не бива да се отчайва в случай на неуспех. Той трябва да се придържа към максимата: "Аз ще забравя, че вече съм претърпял неуспех и ще опитам отново сякаш нищо не се е случило." Ето как той може да напредва до убеждението, че неговите източници на сили в света са неизчерпаеми. Той непрекъснато се стреми към духовния свят, които ще го повдига и носи, колкото и немощна да е неговата собствена земна природа.
Той трябва да изгради онази вътрешна способност, която ще му позволи да застане пред бъдещето и в този негов устрем опита от миналото няма да му попречи ни най-малко.
И ако човек изгради в себе си описаните качества, макар и само до известна степен, той вече е узрял, за да узнае истинските имена на нещата, които са и ключовете за висшето познание. Защото Посвещението се състои в следното: Човек се научава да нарича нещата с онези имена, чиито праизточник е в духовния свят. Тайните на нещата са вложени в техните имена. Ето защо Посветените говорят на друг език, различен от този на непосветените; в първия случай хората назоват имената, чрез които са създадени самите неща.
към текста >>
И ако човек из
град
и в себе си описаните качества, макар и само до известна степен, той вече е узрял, за да узнае истинските имена на нещата, които са и ключовете за висшето познание.
Окултният ученик не бива да се отчайва в случай на неуспех. Той трябва да се придържа към максимата: "Аз ще забравя, че вече съм претърпял неуспех и ще опитам отново сякаш нищо не се е случило." Ето как той може да напредва до убеждението, че неговите източници на сили в света са неизчерпаеми. Той непрекъснато се стреми към духовния свят, които ще го повдига и носи, колкото и немощна да е неговата собствена земна природа. Той трябва да изгради онази вътрешна способност, която ще му позволи да застане пред бъдещето и в този негов устрем опита от миналото няма да му попречи ни най-малко.
И ако човек изгради в себе си описаните качества, макар и само до известна степен, той вече е узрял, за да узнае истинските имена на нещата, които са и ключовете за висшето познание.
Защото Посвещението се състои в следното: Човек се научава да нарича нещата с онези имена, чиито праизточник е в духовния свят. Тайните на нещата са вложени в техните имена. Ето защо Посветените говорят на друг език, различен от този на непосветените; в първия случай хората назоват имената, чрез които са създадени самите неща.
към текста >>
67.
08. ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Целта се състои в следното: Благодарение на познанието за висшите светове, кандидатът да из
град
и едно по-дълбоко доверие в себе си, едно по-благородна смелост, една душевна извисеност, съвършено различна от всичко, което човек може да постигне в сетивния свят.
Целта се състои в следното: Благодарение на познанието за висшите светове, кандидатът да изгради едно по-дълбоко доверие в себе си, едно по-благородна смелост, една душевна извисеност, съвършено различна от всичко, което човек може да постигне в сетивния свят.
към текста >>
Както хората, които в ранните си години не са се научили да пишат правилно и срещат големи трудности да наваксат това умение в зряла възраст, също така трудно е за човек да из
град
и необходимото самообладание във висшите светове, ако те не са го постигнали вече в обикновения живот, макар и само до известна степен.
Както хората, които в ранните си години не са се научили да пишат правилно и срещат големи трудности да наваксат това умение в зряла възраст, също така трудно е за човек да изгради необходимото самообладание във висшите светове, ако те не са го постигнали вече в обикновения живот, макар и само до известна степен.
Нещата във физическия свят остават неизменени и не се подчиняват на нашите предпочитания, желания и страсти, обаче в духовните светове са под непрекъснато въздействие на нашите предпочитания, желания и страсти. Ето защо ако искаме да им въздействуваме в определена посока, сме длъжни да владеем себе си напълно, да следваме възприетите правила и да отхвърляме какъвто и да е произвол в нашите действия.
към текста >>
Защото сега съществено е да из
град
им в себе си безусловно присъствие на духа.
Защото, ако устои в описаните изпитания, човек се издига до най-приказното щастие в живота си. И тук, както и в другите случаи, за мнозина обикновеният живот се превръща в истинско окултно обучение. За онези, които са стигнали дотам, че могат да вземат бързи решения и да се изправят съвършено спокойни пред внезапно възникващите трудности от всякакъв род, животът е вече е една разновидност на окултното обучение. Най-благодатните ситуации са онези, при които адекватното поведение е невъзможно без светкавичната бързина на решението. Ако човек се ориентира бързо, ако може да взема бързи, точни и спокойни решения дори и ако само секунди колебание биха улеснили вече връхлитащото нещастие, и ако тази способност за бързи решения е превърната в трайна черта от характера, той е несъзнавано узрял за третото "изпитание".
Защото сега съществено е да изградим в себе си безусловно присъствие на духа.
към текста >>
68.
09. ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
След като човек е култивирал своите чувства, мисли и настроения според описаните методи в хода на подготовката и посвещението, той предизвиква в своята душа и в своя Дух структури, подобни на тези, които природата е из
град
ила в неговото физическо тяло.
След като човек е култивирал своите чувства, мисли и настроения според описаните методи в хода на подготовката и посвещението, той предизвиква в своята душа и в своя Дух структури, подобни на тези, които природата е изградила в неговото физическо тяло.
Преди това култивиране душата и Духът са като неорганизирани общи маси.
към текста >>
Както дори и най-неподходящите условия не биха могли да превърнат лилията в бодил, така и душевните очи не могат да се превърнат в нещо различно от това, за което са предназначени, независимо от грубо егоистичната атмосфера на нашите модерни
град
ове.
Тук е уместно да споменем и нещо за обкръжението, всред което е редно да се извършват окултните упражнения. Естествено, за повечето хора външните условия са различни. И все пак този, който предприема своите упражнения всред едно обкръжение, изпълнено само с егоистични интереси, ангажирано изцяло например със съвременната борба за съществуване, трябва да знае, че това обкръжение активно влияе върху изграждането на неговите душевни органи. Разбира се вътрешните закони, формиращи тези органи са достатъчно силни, за да се противопоставят на всякакви вредни влияния.
Както дори и най-неподходящите условия не биха могли да превърнат лилията в бодил, така и душевните очи не могат да се превърнат в нещо различно от това, за което са предназначени, независимо от грубо егоистичната атмосфера на нашите модерни градове.
Но при всички обстоятелства, препоръчително е за окултният ученик да прекарва известно време всред тихото спокойствие, прелестта и вътрешното достойнство на природата. Особено благотворно се отразява върху окултното обучение, ако то изцяло протича всред зеления растителен свят, всред огрените от Слънцето планински вериги или всред чудния трепет на простодушието. Такава среда довежда вътрешните духовни органи до една хармония, която никога не може да възникне в модерните градове. Известно предимство пред градския човек има този който поне през детството си, е имал случай да диша боровия въздух, да се вглежда в снежните планински върхове и да наблюдава тихите движения на горските животни и насекоми. Но хората, принудени да живеят в градовете, не бива да лишават своите развиващи се душевни и духовни органи от инспириращото влияние на духовното обучение.
към текста >>
Такава среда довежда вътрешните духовни органи до една хармония, която никога не може да възникне в модерните
град
ове.
И все пак този, който предприема своите упражнения всред едно обкръжение, изпълнено само с егоистични интереси, ангажирано изцяло например със съвременната борба за съществуване, трябва да знае, че това обкръжение активно влияе върху изграждането на неговите душевни органи. Разбира се вътрешните закони, формиращи тези органи са достатъчно силни, за да се противопоставят на всякакви вредни влияния. Както дори и най-неподходящите условия не биха могли да превърнат лилията в бодил, така и душевните очи не могат да се превърнат в нещо различно от това, за което са предназначени, независимо от грубо егоистичната атмосфера на нашите модерни градове. Но при всички обстоятелства, препоръчително е за окултният ученик да прекарва известно време всред тихото спокойствие, прелестта и вътрешното достойнство на природата. Особено благотворно се отразява върху окултното обучение, ако то изцяло протича всред зеления растителен свят, всред огрените от Слънцето планински вериги или всред чудния трепет на простодушието.
Такава среда довежда вътрешните духовни органи до една хармония, която никога не може да възникне в модерните градове.
Известно предимство пред градския човек има този който поне през детството си, е имал случай да диша боровия въздух, да се вглежда в снежните планински върхове и да наблюдава тихите движения на горските животни и насекоми. Но хората, принудени да живеят в градовете, не бива да лишават своите развиващи се душевни и духовни органи от инспириращото влияние на духовното обучение. Ако очите на един човек не могат всяка пролет да проследяват ден след ден разлистването на зелените поля и гори, тогава пред сърцето си той трябва да постави величествените учения на Бхагават Гита, Тома Кемпийски, самото Евангелие на Йоан, или пък определени текстове от антропософската литература. Има много пътища към върховете на познанието, поради което правилният избор е крайно необходим. Окултистът е в състояние да се произнесе върху характера на тези пътища и то с думи, които за непосветените ще изглеждат твърде странни.
към текста >>
Известно предимство пред
град
ския човек има този който поне през детството си, е имал случай да диша боровия въздух, да се вглежда в снежните планински върхове и да наблюдава тихите движения на горските животни и насекоми.
Разбира се вътрешните закони, формиращи тези органи са достатъчно силни, за да се противопоставят на всякакви вредни влияния. Както дори и най-неподходящите условия не биха могли да превърнат лилията в бодил, така и душевните очи не могат да се превърнат в нещо различно от това, за което са предназначени, независимо от грубо егоистичната атмосфера на нашите модерни градове. Но при всички обстоятелства, препоръчително е за окултният ученик да прекарва известно време всред тихото спокойствие, прелестта и вътрешното достойнство на природата. Особено благотворно се отразява върху окултното обучение, ако то изцяло протича всред зеления растителен свят, всред огрените от Слънцето планински вериги или всред чудния трепет на простодушието. Такава среда довежда вътрешните духовни органи до една хармония, която никога не може да възникне в модерните градове.
Известно предимство пред градския човек има този който поне през детството си, е имал случай да диша боровия въздух, да се вглежда в снежните планински върхове и да наблюдава тихите движения на горските животни и насекоми.
Но хората, принудени да живеят в градовете, не бива да лишават своите развиващи се душевни и духовни органи от инспириращото влияние на духовното обучение. Ако очите на един човек не могат всяка пролет да проследяват ден след ден разлистването на зелените поля и гори, тогава пред сърцето си той трябва да постави величествените учения на Бхагават Гита, Тома Кемпийски, самото Евангелие на Йоан, или пък определени текстове от антропософската литература. Има много пътища към върховете на познанието, поради което правилният избор е крайно необходим. Окултистът е в състояние да се произнесе върху характера на тези пътища и то с думи, които за непосветените ще изглеждат твърде странни.
към текста >>
Но хората, принудени да живеят в
град
овете, не бива да лишават своите развиващи се душевни и духовни органи от инспириращото влияние на духовното обучение.
Както дори и най-неподходящите условия не биха могли да превърнат лилията в бодил, така и душевните очи не могат да се превърнат в нещо различно от това, за което са предназначени, независимо от грубо егоистичната атмосфера на нашите модерни градове. Но при всички обстоятелства, препоръчително е за окултният ученик да прекарва известно време всред тихото спокойствие, прелестта и вътрешното достойнство на природата. Особено благотворно се отразява върху окултното обучение, ако то изцяло протича всред зеления растителен свят, всред огрените от Слънцето планински вериги или всред чудния трепет на простодушието. Такава среда довежда вътрешните духовни органи до една хармония, която никога не може да възникне в модерните градове. Известно предимство пред градския човек има този който поне през детството си, е имал случай да диша боровия въздух, да се вглежда в снежните планински върхове и да наблюдава тихите движения на горските животни и насекоми.
Но хората, принудени да живеят в градовете, не бива да лишават своите развиващи се душевни и духовни органи от инспириращото влияние на духовното обучение.
Ако очите на един човек не могат всяка пролет да проследяват ден след ден разлистването на зелените поля и гори, тогава пред сърцето си той трябва да постави величествените учения на Бхагават Гита, Тома Кемпийски, самото Евангелие на Йоан, или пък определени текстове от антропософската литература. Има много пътища към върховете на познанието, поради което правилният избор е крайно необходим. Окултистът е в състояние да се произнесе върху характера на тези пътища и то с думи, които за непосветените ще изглеждат твърде странни.
към текста >>
69.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Другите 8 листа човек може да из
град
и сам с помощта на съзнателни упражнения.
С развитието на тези свръхсетивни органи са свързани определени душевни функции и който практикува посочените упражнения, вече допринася с нещо за тяхното оформяне. Осем от листата на "16 листния лотосов цвят" са били вече формиране в предишните етапи от човешката еволюция и днешният човек няма никаква заслуга за това. Той ги е получил като дар от природата, когато все още е разполагал с едно смътно, сънищно съзнание. В тогавашните еволюционни степени на човечеството те са били в действие, макар и тяхната активност да е отговаряла само на посочената по низша степен на съзнание. Когато човешкото съзнание се "прояснява", "листата" потъмняват и преустановяват своята дейност.
Другите 8 листа човек може да изгради сам с помощта на съзнателни упражнения.
Така целият лотосов цвят става подвижен и светещ. От изграждането на всяко едно от тези 16 листа зависи придобиването на известни способности. И все пак, както вече казахме, човек може да развие съзнателно само 8 от тях; другите 8 влизат в действие от само себе си. Развитието продължава по следния начин. Човек трябва да насочи своето внимание върху определени душевни процеси, към които обикновено се отнася безгрижно и невнимателно.
към текста >>
В този смисъл, честността и усета към истината, са
град
ивни сили; а лъжата, лицемерието и липсата на почтеност са разрушителни сили.
Всички тези неща бяха вече обсъдени в предишните глави, но тук ще ги споменем само с оглед 16-листния лотосов цвят и неговото развитие. В резултат на упражненията той става все по-съвършен и по-съвършен. Всъщност от тези упражнения зависи и появата на ясновиждането. Тази дарба се развива толкова по-бързо колкото по-добре са съгласувани човешките мисли и изисквания с процесите на външния свят. Всеки, който мисли или казва нещо, без то да е в съгласие с истината, умъртвява самия зародиш на 16-листния лотосов цвят.
В този смисъл, честността и усета към истината, са градивни сили; а лъжата, лицемерието и липсата на почтеност са разрушителни сили.
И окултният ученик трябва да знае, че тук нещата опират не до "добрите намерения", а до реални и конкретни действия. Ако мисля или говоря нещо, което не отговаря на истината аз разрушавам моята свръхсетивна организация, дори и да съм имал най-добро намерения. Когато изброените душевни процеси протичат правилно, 16-листния лотосов цвят започва да свети в прекрасни цветове и да се движи по определени закономерности. Нека повторим, че спомената дарба за ясновиждане не настъпва преди да бъде постигната определена степен от развитието на душата.
към текста >>
Съвсем друго би било, ако аз бях сдържан в моята първа оценка, ако бях "замълчал" както в моите мисли, така и в моите думи, докато си из
град
я разумно и сигурно становище.
Съвсем друго би било, ако аз бях сдържан в моята първа оценка, ако бях "замълчал" както в моите мисли, така и в моите думи, докато си изградя разумно и сигурно становище.
Постепенно предпазливостта в изграждането и формулирането на дадено съждение, се превръща в отличителен белег на окултния ученик. От друга страна рязко нараства неговата възприемчивост към онези впечатления и опитности, които той мълчаливо е оставил да минат "покрай него", докато натрупа достатъчно вътрешни основания за своето съждение. Тази предпазливост се проявява под формата на синкаво-червени и розово-червени нюанси в листата на лотосовия цвят, докато в противен случай преобладават тъмно-червените и оранжеви нюанси*. (* Посветеният винаги ще открие аналогията между гореописаните условия на развитието на "16-листния лотосов цвят" и наставленията за "пътят", който Буда дава на своите ученици. Тук не става дума за изучаване на "будизма", а за описание на новите еволюционни моменти според източниците на Антропософията.
към текста >>
Докато по-рано то не разполагаше с никакви външна пре
град
а, така че жизнените потоци непосредствено нахлуваха в него и се оттегляха към общия жизнен етер, сега външните въздействия трябваше да бъдат най-напред филтрирани през споменатата етерна мрежа.
Другата последица от тези упражнения е, че етерните потоци се разклоняват по най-фин начин, образувайки един вид мрежа, която обгръща цялото етерно тяло.
Докато по-рано то не разполагаше с никакви външна преграда, така че жизнените потоци непосредствено нахлуваха в него и се оттегляха към общия жизнен етер, сега външните въздействия трябваше да бъдат най-напред филтрирани през споменатата етерна мрежа.
Благодарение на това обстоятелство човек става чувствителен към външните етерни потоци и започва отчетливо да ги възприема. Сега идва момента, когато центърът на подвижното и диференцирано етерно тяло се измества в сърдечната област.
към текста >>
Защото тяхното слово вече следва движенията и ритмите, които окултният ученик сам е из
град
ил вътре в себе си.
Сега например словото на Буда и на Евангелията му въздействуват по съвсем нов начин и го пронизват с едно благочестие, каквото по-рано той изобщо не е изпитвал.
Защото тяхното слово вече следва движенията и ритмите, които окултният ученик сам е изградил вътре в себе си.
Сега той непосредствено знае, че хора като Буда или евангелисти поднасят на света не своите откровения, а онези, които се изливат в душите им от самата същност на нещата.
към текста >>
"когато розата краси себе си, тя украсява и цялата
град
ина".
Да живееш според нравствените закони, означава да работиш над своето духовно усъвършенствуване. Друг начин да служиш на Космоса, не съществува. Само усъвършенствуването няма нищо общо с егоизма. Защото несъвършеният човек служи по несъвършен начин на човечеството и Космоса. Колкото по-напреднал си, толкова по-добре служиш на другите.
"когато розата краси себе си, тя украсява и цялата градина".
към текста >>
След като човек из
град
и етерното си тяло според описания начин, пред него се открива един съвършено нов живот.
След като човек изгради етерното си тяло според описания начин, пред него се открива един съвършено нов живот.
Сега окултното обучение трябва да му осигури съвсем точно подбрани напътствия, за да се ориентира в новите условия. Благодарение на 16-листния лотосов цвят например, той съзира определени духовни форми, принадлежащи на един по-висш свят. Но той трябва да си даде ясна сметка за техните различия с оглед на конкретните предмети или Същества, които са го породили. Първото обстоятелство, което той може да констатира, е че в известен смисъл някои от тези форми се намират под силното влияние на неговите собствени мисли и усещания, докато други форми изобщо не се влияят, или се влияят твърде слабо. Някои форми се променят веднага, щом наблюдателя, разглеждайки ги, си мисли: "ето, това е красиво", а после в хода на съзерцанието, си казва: "а сега, това е нещо полезно".
към текста >>
Съществува един вид интуиция, из
град
ена върху обикновения усет за истината и върху ясния и здрав разум, която ни позволява да вникваме в тези учения дори и без да имаме свръхсетивни опитности.
Да, той трябва да постигне това, ако иска неговият Аз да се появи в нормален и добре развит вид. Погрешно би било някой да казва: "Аз не мога да приема антропософската наука за духа, преди сам да съм прогледнал в духовния свят". Защото без задълбочаване в духовните изследване, никой не може да се издигне до свръхсетивното познание. В противен случай той би приличал на едно дете в майчината утроба, което отказва да приеме силите, идващи към него от майчиния организъм, с намерението да си ги достави самостоятелно. Както човешкият зародиш несъзнателно приема хранителни вещества, така и човек все още невиждащ в духовния свят може да приеме истините на антропософската Наука за Духа.
Съществува един вид интуиция, изградена върху обикновения усет за истината и върху ясния и здрав разум, която ни позволява да вникваме в тези учения дори и без да имаме свръхсетивни опитности.
към текста >>
70.
11. УСЛОВИЯ ЗА ОКУЛТНО ОБУЧЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Така той ще из
град
и в себе си това, което Духовната Наука нарича "духовни везни".
Той проумява, че едното не може да се измерва непосредствено с другото. Окултният ученик е длъжен да намери златната среда между онова, което налагат външните условия и това, което той сам намира за правилно в своето поведение. Той не трябва да натоварва обкръжението си с неща, които не са по неговите сили; но от друга страна той трябва да е напълно свободен от задължението да изпълнява само изискванията на другите. Признаването на своите истини той трябва да търси единствено в гласа на искрената си и воюваща за познание душа. Обаче от своето обкръжение той трябва да извлече максималното, за да вникне в това, което го формира и е полезно за другите.
Така той ще изгради в себе си това, което Духовната Наука нарича "духовни везни".
От едната им страна стои едно "открито сърце" за потребностите на външния свят, а от другата "вътрешна увереност и непоколебимата твърдост".
към текста >>
А всяко търсене на истината се
град
и върху доверието и истинската любов към човека.
А всяко търсене на истината се гради върху доверието и истинската любов към човека.
Това търсене трябва да бъде изградено тъкмо на тази основа; дори и да няма никакви видими последици, важното е че то може да се опре на собствените душевни сили. Любовта към човека постепенно трябва да се разшири до любов към всички същества, към цялото битие. Който пренебрегва посочените условия, не може да изпитва любов към съзиданието, към всякакъв вид творчество, нито пък ще се противопоставя на склонността към разрушение и унищожаване.
към текста >>
Това търсене трябва да бъде из
град
ено тъкмо на тази основа; дори и да няма никакви видими последици, важното е че то може да се опре на собствените душевни сили.
А всяко търсене на истината се гради върху доверието и истинската любов към човека.
Това търсене трябва да бъде изградено тъкмо на тази основа; дори и да няма никакви видими последици, важното е че то може да се опре на собствените душевни сили.
Любовта към човека постепенно трябва да се разшири до любов към всички същества, към цялото битие. Който пренебрегва посочените условия, не може да изпитва любов към съзиданието, към всякакъв вид творчество, нито пък ще се противопоставя на склонността към разрушение и унищожаване.
към текста >>
Който из
град
и в себе си известна склонност към творчество и съзидание, скоро открива в душата си онази способност, която му позволява истински да се противопоставя на злото.
Окултният ученик знае че не може да бъде създадено нещо от нищо, но че несъвършеното може да бъде преобразено в нещо съвършено.
Който изгради в себе си известна склонност към творчество и съзидание, скоро открива в душата си онази способност, която му позволява истински да се противопоставя на злото.
Ако човек встъпва в едно окултно обучение, трябва да е наясно, че неговата мисия ще е да гради, а не да разрушава. При това той е длъжен да усвоява във волята си за честна и жертвоготовна работа, а не в посока на критика и разрушение. Длъжен е да потъва също и в молитвено смирение защото трябва да научи и това, което още не познава. Работа и молитвено смирение: Ето двете основни чувства, които се изискват от окултния ученик.
към текста >>
Ако човек встъпва в едно окултно обучение, трябва да е наясно, че неговата мисия ще е да
град
и, а не да разрушава.
Окултният ученик знае че не може да бъде създадено нещо от нищо, но че несъвършеното може да бъде преобразено в нещо съвършено. Който изгради в себе си известна склонност към творчество и съзидание, скоро открива в душата си онази способност, която му позволява истински да се противопоставя на злото.
Ако човек встъпва в едно окултно обучение, трябва да е наясно, че неговата мисия ще е да гради, а не да разрушава.
При това той е длъжен да усвоява във волята си за честна и жертвоготовна работа, а не в посока на критика и разрушение. Длъжен е да потъва също и в молитвено смирение защото трябва да научи и това, което още не познава. Работа и молитвено смирение: Ето двете основни чувства, които се изискват от окултния ученик.
към текста >>
71.
12. ПРОМЕНИ В СЪНИЩАТА НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Преди да е развил духовните възприемателни органи, човек може да си из
град
и за този свят само неправилни и объркани представи и той би се открил пред човека по същия начин, както сетивния свят се открива пред едно същество, което разполага единствено с наченки на своята зрителна система.
Скоро настъпва и друга последица: сънищата на окултния ученик вече не са както по-рано неподвластни на разума; сега те приемат известен порядък, какъвто например будното съзнание упражнява над човешките представи и усещания. Все повече изчезва разликата между будното и сънищното съзнание. Сънуващият е буден, в пълния смисъл на тази дума; а това означава, че се чувствува господар на своите символични представи. Докато сънува, човек фактически пребивава в един свят, който е съвсем различен от света на неговите физически сетива.
Преди да е развил духовните възприемателни органи, човек може да си изгради за този свят само неправилни и объркани представи и той би се открил пред човека по същия начин, както сетивния свят се открива пред едно същество, което разполага единствено с наченки на своята зрителна система.
Ето защо човек не може да различава в този свят нищо друго, освен отражения от обикновения живот. Обаче той извлича тези отражения именно от сънищата, защото в своите дневни възприятия, душата му ги влага в онези "субстанция", от която е изграден т.н. друг свят. Трябва да сме наясно: наред с обикновения си дневен живот, човек води и един втори, несъзнателен живот в свръхсетивния свят. Всичко, което той възприема и мисли, се отпечатва там; а тези отпечатъци стават видими само ако лотосовите цветове са достатъчно развити.
към текста >>
Обаче той извлича тези отражения именно от сънищата, защото в своите дневни възприятия, душата му ги влага в онези "субстанция", от която е из
град
ен т.н.
Все повече изчезва разликата между будното и сънищното съзнание. Сънуващият е буден, в пълния смисъл на тази дума; а това означава, че се чувствува господар на своите символични представи. Докато сънува, човек фактически пребивава в един свят, който е съвсем различен от света на неговите физически сетива. Преди да е развил духовните възприемателни органи, човек може да си изгради за този свят само неправилни и объркани представи и той би се открил пред човека по същия начин, както сетивния свят се открива пред едно същество, което разполага единствено с наченки на своята зрителна система. Ето защо човек не може да различава в този свят нищо друго, освен отражения от обикновения живот.
Обаче той извлича тези отражения именно от сънищата, защото в своите дневни възприятия, душата му ги влага в онези "субстанция", от която е изграден т.н.
друг свят. Трябва да сме наясно: наред с обикновения си дневен живот, човек води и един втори, несъзнателен живот в свръхсетивния свят. Всичко, което той възприема и мисли, се отпечатва там; а тези отпечатъци стават видими само ако лотосовите цветове са достатъчно развити. Наченки от лотосови цветове има у всеки човек. Само че с тях дневното съзнание не може да възприема нищо, понеже въздействията върху тях са твърде слаби.
към текста >>
Обаче духовното отечество човек трябва да си из
град
и сам и в пълно съзнание.
На това "място" той трябва да основе духовно отечество и да отнася към него всичките си свръхсетивни опитности. Така е и в условията на физическия свят: човек винаги оценява нещата според представите, получени в неговото физическо отечество. Един берлинчанин ще опише Лондон по различен начин, отколкото един парижанин. И все пак, духовното отечество има други отличителни белези. В своето физическо отечество човек се ражда без личната си намеса; от него той инстинктивно извлича по време на детството и младостта си редица представи, с чиято помощ неволно осветява всичко по своя път.
Обаче духовното отечество човек трябва да си изгради сам и в пълно съзнание.
То става изходна точка, от която окултният ученик предприема своите действия в пълна свобода. Тайната Наука нарича изграждането на духовното отечество с израза "построяването на дом".
към текста >>
Търговският
град
има астрална атмосфера, различна от университетския
град
.
Той вижда животинските и човешки инстинкти не само като отделни жизнени прояви, но и като конкретни процеси, като обекти, аналогични на масите и столовете във физическия свят. Цялата инстинктивна природа на едно животно или един човек се превръща в астрален облак, в аура, която го заобикаля отвсякъде. В хода на своето по-нататъшно развитие, ясновидецът започва да възприема неща, които са напълно недостъпни за физическите сетива. Той може например, ясно да долови астралната разлика между едно пространство, изпълнено с примитивни хора и друго, където преобладават по-високо издигнати индивиди. В една болница не само физическата, но и духовната атмосфера е различна от тази на балната зала.
Търговският град има астрална атмосфера, различна от университетския град.
Първоначално възприемателните възможности на ясновидеца за подобни процеси са сравнително слаби; към тях той се отнася така, както сънищното съзнание на сетивния човек се отнася към будното му съзнание. Обаче постепенно той се пробужда напълно и в тази нова област.
към текста >>
72.
13. НЕПРЕКЪСНАТОСТ НА СЪЗНАНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Концентрацията и медитацията дават силите, чрез които човек работи над своята душа, за да из
град
и там новите си възприемателни органи.
Следващото упражнение е медитацията изкуството да живеем в нашите идеи и да им се отдаваме в пълно спокойствие.
Концентрацията и медитацията дават силите, чрез които човек работи над своята душа, за да изгради там новите си възприемателни органи.
Докато той напредва в концентрацията и медитацията, душата му израства в неговото тяло, също както човешкият зародиш израства в утробата на майката. И когато по време на дълбокия сън се появят описаните изживявания, идва забележителният момент, отбелязващ раждането на вече освободената душа, която сега е буквално едно друго Същество.
към текста >>
73.
14. РАЗКЪСВАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА В ХОДА НА ОКУЛТНОТО ОБУЧЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Но човек изобщо не подозира за тази своя активност, преди да е из
град
ил духовно-възприемателните органи, благодарение на които може да наблюдава себе си и процесите в околния свят също и по време на сън, както от друга страна прави това спрямо своето физическо обкръжение.
Всъщност по време на съня душата е извънредно жива и подвижна.
Но човек изобщо не подозира за тази своя активност, преди да е изградил духовно-възприемателните органи, благодарение на които може да наблюдава себе си и процесите в околния свят също и по време на сън, както от друга страна прави това спрямо своето физическо обкръжение.
Както посочихме в предишните глави, окултното обучение се състои в изграждането на такива свръхсетивни органи. Когато в хода на окултното обучение човек успее да промени самия характер на своите изживявания по време на дълбокия сън, той вече може да следи всичко около себе си по напълно съзнателен начин; той може свободно да се ориентира в своето обкръжение, както прави това и в условията на физическия свят. Впрочем уместно е да отбележим, че съзнателното възприемане на нашето сетивно обкръжение вече предпоставя една по-висша степен на ясновидство. В началото окултният ученик възприема само неща, принадлежащи на един друг свят, без да е в състояние да вникне в тяхната връзка и зависимост с предметите от сетивния свят.
към текста >>
Промяната, която окултният ученик забелязва в себе си, се състои в следното: никаква връзка не съществува вече между представа и чувство или между чувство и решение на волята и т.н., ако той сам не е из
град
ил тази връзка.
Промяната, която окултният ученик забелязва в себе си, се състои в следното: никаква връзка не съществува вече между представа и чувство или между чувство и решение на волята и т.н., ако той сам не е изградил тази връзка.
Нито един мотив не може да прерасне в действие, ако не разполага с необходимата вътрешна свобода. Сега човек може да застане напълно безчувствен пред едно събитие, което преди окултното обучение е пораждало в него дълбока привързаност или силна омраза; може да остане безучастен към една мисъл, която по-рано спонтанно го е вдъхновявала за едно или друго действие. Сега той може да предприеме действия, чиито мотиви да напълно непознати за хора встрани от окултното обучение. Великото завоевание на окултния ученик е, че постига пълен контрол над трите душевни сили; обаче оттук нататък той става лично отговорен за всички последици от този важен факт.
към текста >>
74.
15. ЖИВОТ И СМЪРТ. ГОЛЕМИЯТ ПАЗАЧ НА ПРАГА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Сега за него е вече ясно, как в миналото той сам е из
град
ил предпоставките за своята сегашна същност и тя до известна степен е открита пред него.
Вече описахме какво огромно значение има за човека срещата му с първия Пазач на прага и как в него той вижда едно свръхсетивно Същество, което, така да се каже, той сам е призовал. Тялото на това Същество е съставено от невидимите дотогава последици от неговите собствени действия, чувства и мисли. Обаче тези невидими сили изковават неговата съдба и неговия характер.
Сега за него е вече ясно, как в миналото той сам е изградил предпоставките за своята сегашна същност и тя до известна степен е открита пред него.
Естествено, той има определени влечения и навици. Но сега той може да си обясни откъде идват те. Сполетяват го удари на съдбата: сега той знае тяхната причина. Постепенно той проумява, защо в един случай обича, а в друг мрази, защо веднъж е щастлив, а друг път нещастен. Видимият живот става за него разбираем с помощта на невидимите причини.
към текста >>
Един ден аз ще мога да работя и в други светове, само ако съм из
град
ил необходимите за там качества именно във видимия сетивен свят".
Сега той разпознава в себе си онази своя същност, която се развива в този видим свят по един несъвършен начин, и която може да постигне съвършенство само в условията на видимия свят. Защото в другите светове просто не съществува никаква възможност за подобно развитие. А по-късно открива още, че смъртта далеч не го откъсва окончателно от сетивния свят. Той трябва да признае: "Когато за първи път дойдох на този свят, аз бях едно същество, което се нуждаеше от физическите условия, за да изработи всред тях такива качества, които не би могло да постигне никъде другаде. Аз ще остана свързан с този свят, докато не извлека от него и последната възможност за развитие.
Един ден аз ще мога да работя и в други светове, само ако съм изградил необходимите за там качества именно във видимия сетивен свят".
към текста >>
Недопустимо е да се позволи на човек да прогледне в тези области, преди той да е из
град
ил в себе си необходимите качества.
От тази гледна точка става напълно ясно, защо "прагът" към духовния свят трябва да се охранява от един "пазач".
Недопустимо е да се позволи на човек да прогледне в тези области, преди той да е изградил в себе си необходимите качества.
към текста >>
Едва след като съществата из
град
ят определени качества в условията на сетивния свят, те могат да се развиват и в свръхсетивния свят.
Обаче този някогашен свръхсетивен свят се нуждаеше от едно "преминаване" през сетивния свят, защото в противен случай по-нататъшното му развитие би било невъзможно.
Едва след като съществата изградят определени качества в условията на сетивния свят, те могат да се развиват и в свръхсетивния свят.
Тези същества са човеците. Такива, каквито днес, те отговарят на една несъвършена степен от духовната еволюция и тъкмо в нея трябва да постигнат онова съвършенство, което ще им позволи да се намесят в развитието на висшите светове. А сега се открива и изгледът към бъдещето. Той насочва към една по-висша степен на свръхсетивния свят. Там ще узреят плодовете, отгледани в сетивния свят.
към текста >>
Обаче само в рамките на тази двойственост, намираща израз в сетивнофизическия свят, човек може да из
град
и качества, необходими за навлизането му в света на безсмъртието.
Смъртният елемент е краен стадий от едно непрекъснато развитие.
Обаче само в рамките на тази двойственост, намираща израз в сетивнофизическия свят, човек може да изгради качества, необходими за навлизането му в света на безсмъртието.
Да, неговата задача е да извлече от преходния физически свят плодовете на безсмъртието. Следователно, вглеждайки се в себе си, така както е изградил своята същност в хода на миналото, той трябва да признае: "В себе си аз нося елементите на едни умиращ свят и те продължават да работят в мен, така че само постепенно аз мога да превъзмогна тяхната сила и да ги превърна в градивните елементи на едни нов и безсмъртен живот".
към текста >>
Следователно, вглеждайки се в себе си, така както е из
град
ил своята същност в хода на миналото, той трябва да признае: "В себе си аз нося елементите на едни умиращ свят и те продължават да работят в мен, така че само постепенно аз мога да превъзмогна тяхната сила и да ги превърна в
град
ивните елементи на едни нов и безсмъртен живот".
Смъртният елемент е краен стадий от едно непрекъснато развитие. Обаче само в рамките на тази двойственост, намираща израз в сетивнофизическия свят, човек може да изгради качества, необходими за навлизането му в света на безсмъртието. Да, неговата задача е да извлече от преходния физически свят плодовете на безсмъртието.
Следователно, вглеждайки се в себе си, така както е изградил своята същност в хода на миналото, той трябва да признае: "В себе си аз нося елементите на едни умиращ свят и те продължават да работят в мен, така че само постепенно аз мога да превъзмогна тяхната сила и да ги превърна в градивните елементи на едни нов и безсмъртен живот".
към текста >>
75.
16. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
През твоите досегашни прераждания, те правиха така, че след всяка от твоите добри постъпки идваше на
град
а, а след всяка лоша наказание.
"Пазачът" оповестява своето присъствие приблизително по следния начин: "досега ти беше направляван от могъщи и невидими сили".
През твоите досегашни прераждания, те правиха така, че след всяка от твоите добри постъпки идваше награда, а след всяка лоша наказание.
Благодарение на тях ти оформи своя характер чрез личните си опитности и мисли. Те подреждаха твоята съдба. Те определяха размерите на радостта и болката в сегашното ти въплъщение според цялостното ти поведение в твоите предишни въплъщения. Те властвуваха над теб под формата на всеобхватния закон на Кармата. Сега тези сили губят част от своята власт над теб.
към текста >>
И ето самият аз съм това Същество, което си из
град
и тяло чрез твоите благородни постъпки и чрез твоите злодеяния.
И тъкмо те преопределяха твоя сегашен живот. Сега обаче пред теб ще се открият всички добри и всички лоши страни от твоите минали прераждания. Досега те бяха скрити в твоята собствено същност, но ти не можеше да ги видиш, както не можеш да видиш и своя мозък. А ето, че от този момент, те се отделят от теб и напускат твоята личност. Сега те приемат самостоятелен облик и ти можеш да го виждаш, както виждаш камъните и растенията във външния свят.
И ето самият аз съм това Същество, което си изгради тяло чрез твоите благородни постъпки и чрез твоите злодеяния.
Моят ужасяващ образ е извлечен от равносметката на твоя собствен живот. Досега ти ме носеше в себе си без да ме виждаш и това беше благородно за теб. Защото твоята съдба, с присъщата й мъдрост, можеше да заличава и без твое знание отвратителни белези в моя образ.
към текста >>
Обаче моят праг е из
град
ен не от друго, а от твоите собствени страхове, както и от ужаса пред онази сила, чиято отговорност спрямо твоите действия и мисли, сега ще трябва да поемеш самият ти.
Но сега, за да я избегнеш, твоята собствена мъдрост трябва да е толкова голяма, че да се справи със задачата, която по-рано изпълняваше скритата за теб космическа мъдрост. И когато прекрачиш моят праг, аз няма да те напусна нито за миг. Сега вече, винаги щом разсъждаваш неправилно, отблъскващата и демонична маска на моя образ, ще се изправя веднага пред теб. Едва когато поправиш миналите си грешки и си пречистен до такава степен, че злодеянията ще са напълно невъзможни за теб, злокобната маска ще се преобрази в нещо приказно красиво. И тогава аз ще мога в името на твоите бъдещи действия да се съединя отново с теб.
Обаче моят праг е изграден не от друго, а от твоите собствени страхове, както и от ужаса пред онази сила, чиято отговорност спрямо твоите действия и мисли, сега ще трябва да поемеш самият ти.
Ако ти все още се боиш да поемеш съдбата си в свои ръце, това означава, че моят праг не е довършен. А липсва ли и най-малкият градивен камък, ти напразно ще се опитваш да го преминеш. Изобщо не се опитвай да го прекрачиш, преди да си отхвърлил всеки страх и преди да се почувствуваш готов за най-висшата отговорност.
към текста >>
А липсва ли и най-малкият
град
ивен камък, ти напразно ще се опитваш да го преминеш.
Сега вече, винаги щом разсъждаваш неправилно, отблъскващата и демонична маска на моя образ, ще се изправя веднага пред теб. Едва когато поправиш миналите си грешки и си пречистен до такава степен, че злодеянията ще са напълно невъзможни за теб, злокобната маска ще се преобрази в нещо приказно красиво. И тогава аз ще мога в името на твоите бъдещи действия да се съединя отново с теб. Обаче моят праг е изграден не от друго, а от твоите собствени страхове, както и от ужаса пред онази сила, чиято отговорност спрямо твоите действия и мисли, сега ще трябва да поемеш самият ти. Ако ти все още се боиш да поемеш съдбата си в свои ръце, това означава, че моят праг не е довършен.
А липсва ли и най-малкият градивен камък, ти напразно ще се опитваш да го преминеш.
Изобщо не се опитвай да го прекрачиш, преди да си отхвърлил всеки страх и преди да се почувствуваш готов за най-висшата отговорност.
към текста >>
Казано в един по-висш смисъл, тя е като архитекта, който си служи с работниците, за да довърши всички подробности по строежа на една с
град
а.
Казано в един по-висш смисъл, тя е като архитекта, който си служи с работниците, за да довърши всички подробности по строежа на една сграда.
Всеки човек просто получава своите задачи от "фамилната душа", от "народностната душа" или от "расовата душа". Само че сетивният човек изобщо не е посветен във висшите цели на своя собствен живот. Той работи несъзнателно за крайните цели на народностната Душа, расовата Душа и т.н.
към текста >>
76.
КУЛТУРАТА НА СЪВРЕМЕННОСТТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ДУХОВНАТА НАУКА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Ако още Бюхнер, Фогт, Молешот и други бяха
град
или върху чисто естественонаучни предпоставки, то в 1872 г.
Особено 50-те, 60-те и 70-те години на 19-то столетие са тези, които могат да бъдат отбелязани като кулминация на материализма. През тези години обяснението на духовните и душевните явления като чисто механически процеси упражни истински въодушевяващо влияние върху хората. И материалистите можаха да си кажат тогава, че в това отношение са спечелили победа над привържениците на духовния светоглед. Също и такива, които не бяха тръгнали от естественонаучните проучвания, влязоха в редовете на техните последователи.
Ако още Бюхнер, Фогт, Молешот и други бяха градили върху чисто естественонаучни предпоставки, то в 1872 г.
в своята книга “Стара и нова вяра” Давид Фридрих Щраус се опита да намери опорни точки за новото изповедание, опирайки се на своите богословски и философски познания. Още преди няколко десетилетия с книгата си “Животът на Исус” той се намеси в духовния живот по един впечатляващ начин. Той изглеждаше въоръжен с цялото богословско и философско образование на неговото време. Сега той смело се изказа, че издържаното в материалистичен смисъл обяснение на световните явления, включително и на човека трябва да образува основата на едно ново евангелие, за едно ново морално схващане и изграждане на съществуването. Произходът на човека от чисто животински прадеди изглеждаше, че ще се превърне в една нова догма и всяко придържане към един духовно-душевен произход на човешкия род в очите на изследващите природата философи се считаше за останало от детската възраст на човечеството суеверие, с което хората не трябва повече да се занимават.
към текста >>
И в помощ на тези, които
град
яха върху основите на новата естествена наука, дойдоха историците на културата.
И в помощ на тези, които градяха върху основите на новата естествена наука, дойдоха историците на културата.
Бяха проучени нравите и възгледите на дивите племена. Остатъци от първобитни култури, които се изравят от Земята, както и кости на допотопни животни и отпечатъците на загинали растителни светове: Всичко това трябваше да служи като свидетелство за факта, че при своето първо явяване върху Земното кълбо човекът се е различавал от по-висшите животни само по степента на развитието си, но че духовно-душевно той се е издигнал до неговата сегашна висота, започвайки развитието си от чисто животинското естество. Настъпил беше моментът, когато всичко изглеждаше да се съгласува в тази материалистическа постройка. И намирайки се под известна принуда, която представите на времето упражняваха върху тях, хората мислеха така, както пише един вярващ материалист: “Усърдното проучване на науката ме доведе дотам да приема всичко спокойно, да нося търпеливо неизменящото се и за останалото да се грижа и помагам, за да бъдат смекчени бедствията на човечеството. Аз мога толкова по-лесно да се откажа от фантастичните утешения, които едно вярващо сърце търси в чудотворни формули, колкото моята фантазия намира най-хубавите импулси чрез литературата и изкуството.
към текста >>
Разделям се със Земята с твърдата вяра, че всичко ще се из
град
и по-добро и по-красиво!
Аз зная, че когато моето тяло се разложи, ще живея понататък толкова малко, колкото съм живял и преди да се родя. За мене не съществуват мъките на едно чистилище и на един ад. Аз ще се върна обратно в безграничното царство на природата, което обгръща с любов всички свои деца. Животът ми не е бил напразен. Аз добре съм използувал силата, която съм притежавал.
Разделям се със Земята с твърдата вяра, че всичко ще се изгради по-добро и по-красиво!
” (От вярата към знанието. Един поучителен път на развитие, описан достоверно от Куно Фрайданк). Така мислят днес мнозина, върху които още имат сила принудителните представи, които са действали през горепосоченото време върху представителите на материалистическия светоглед.
към текста >>
По-нататък постоянно се увеличаваха фактите, които показаха невъзможността на опита да бъде из
град
ена една психология на основата на материалните явления.
По-нататък постоянно се увеличаваха фактите, които показаха невъзможността на опита да бъде изградена една психология на основата на материалните явления.
Науката бе принудена да проучи определени “анормални” явления на душевния живот като хипнотизма, внушението, сомнамбулизма. Оказа се, че по отношение на тези явления за действително мислещия човек материалистичният възглед е напълно недостатъчен. Това не бяха никакви нови факти, с които хората се запознаваха. Напротив, това бяха явления, които са били проучвани от древни времена до началото на 19-то столетие, които обаче бяха изоставени настрана като неудобни през време на кулминацията на материализма.
към текста >>
Все повече бе констатирано, на какви слаби основи бяха
град
или самите природоизследователи с техните обяснения относно раждането на животинските форми, а също и на тези на човека.
Към това се прибави и нещо друго.
Все повече бе констатирано, на какви слаби основи бяха градили самите природоизследователи с техните обяснения относно раждането на животинските форми, а също и на тези на човека.
Каквато и притегателна сила да упражняваха известно време представите за “приспособяванието” и за “борбата за съществуване” при обяснението за появата на видовете учените разбраха, че с тях те са преследвали илюзорни неща. Възниква една школа – под ръководството на Вайсман, която не искаше и да знае, че качества, които едно живо същество е придобило с приспособяването си към околната среда биха могли да се наследят и че благодарение на това настъпва преобразуване на живите същества. Затова всичко се приписваше на “борбата за съществуване” и се говореше за “всемогъщество на естествения подбор”. На това рязко се противопоставиха такива учени, които се опираха на несъмнени факти и обясняваха, че се говори за “борба за съществуване” там, където такава съвсем не съществува. Те искаха да докажат, че чрез нея не може да бъде обяснено нищо.
към текста >>
Под нозете все повече изчезваше почвата, върху която бе
град
ено в течение на десетилетия.
На това рязко се противопоставиха такива учени, които се опираха на несъмнени факти и обясняваха, че се говори за “борба за съществуване” там, където такава съвсем не съществува. Те искаха да докажат, че чрез нея не може да бъде обяснено нищо. Говориха за безсилие на “естествения подбор”. По-нататък в последните години де Врис можа чрез опити да докаже, че съществуват напълно скокообразни изменения на една жива форма в друга (мутации). Така бе разклатено също и това, което дарвинистите считаха за здрав символ на вярата, че формите на растенията и на животните се изменят постепенно.
Под нозете все повече изчезваше почвата, върху която бе градено в течение на десетилетия.
И без това разумни изследователи вярваха, че е трябвало още по-рано да напуснат тази почва, както например починалият на младини В. Х. Ролф, който в своята книга: “Биологичните проблеми като сравнение за развитието на една рационална етика” заяви още в 1884 година: “Дарвиновият принцип на борбата за съществуване става приемлив чрез въвеждането на ненаситността. Защото само тогава имаме обяснение за факта, че създанието, винаги където му е възможно, поема повече, отколкото се нуждае за запазване на съществуването си, и че то нараства прекалено много, където му се удава случай за това... Докато за дарвиниста не съществува никаква борба за съществуване навсякъде там, където съществуването на създанието не е застрашено, за мене борбата е вездесъща. Тя първично е борба за живот, една борба за умножение на живота, обаче не борба за съществуване”.
към текста >>
И днес съществуват вече много природоизследователи, които се стремят да си из
град
ят една световна постройка върху съвършено други представи.
Естествено е при това положение на фактите разумните хора да признават, че материалистичният мисловен свят не е годен за изграждането на един светоглед. Изхождайки от него ние не можем ни най- малко да се произнесем върху душевните и духовните явления.
И днес съществуват вече много природоизследователи, които се стремят да си изградят една световна постройка върху съвършено други представи.
Достатъчно е да споменем само труда на ботаника Райнке “Светът като дело”. При това се оказа, че такива природоизследователи не безнаказано са били възпитани в чисто материалистичните представи. Това, което те изнасят от тяхната нова идеалистическа гледна точка, е бедно, то може временно да ги задоволи, но не и онези, които по-дълбоко вникват в мировите загадки. Такива природоизследователи не могат да се решат да пристъпят към онези методи, които изхождат от действителното разглеждане на духа и душата. Те изпитват най-голям страх пред “мистиката”, пред “гнозиса” или “Теософията”.
към текста >>
Разсъждаващият търси нови символи и се опитва да създаде нови основи, върху които да може да
град
и по-нататък.” Вижда се, че днешният мислител, който изследва природата, чрез своите навици на мислене не е в състояние да си създаде друга представа за “мистиката”, освен такава, която включва в себе си обърканост, неяснота на ума.
Неща, които изглеждаха ясни и прозрачни на всички, днес са се размътили. Дълго време изпитани символи и представи, с които до неотдавна всеки боравеше и работеше на всяка стъпка без опасение и съмнение, са се разклатили и на тях се гледа с недоверие. Основните понятия, като тези за материята, изглеждат несигурни и най-здравата почва започва да се изплъзва изпод краката на природоизследователя. Твърди като канара стоят определени проблеми, в които досега са се разбили всички опити и усилия на естествената наука. При това познание разколебаният се хвърля с примирение в обятията на мистиката, която от най-стари времена е била последното прибежище, когато измъченият ум не е виждал вече никакъв изход.
Разсъждаващият търси нови символи и се опитва да създаде нови основи, върху които да може да гради по-нататък.” Вижда се, че днешният мислител, който изследва природата, чрез своите навици на мислене не е в състояние да си създаде друга представа за “мистиката”, освен такава, която включва в себе си обърканост, неяснота на ума.
И до какви представи относно душевния живот стига един такъв мислител! В края на горецитирания труд четем: “При мисълта за смъртта предисторическият човек си е съставил една идея за отделяне на душата от тялото. Според тази идея душата се отделяла от тялото и водела самостоятелен живот. Тя не намирала никакво спокойствие и отново се връщала като дух, когато не е била прогонвана чрез надгробни церемонии. Страх и суеверие са измъчвали човека.
към текста >>
А нови основи то не може още да съ
град
и.
Работят върху историята на човешкия дух. Така живеем ние всички след смъртта като звена във великата, свързваща верига на духовното развитие.” Но представлява ли това нещо друго освен продължаващият живот на водната вълна в други, които тя е предизвикала, докато тя самата загива? Живее ли действително човек по-нататък, когато съществува по-нататък само в неговите въздействия? Такова живеене по-нататък няма ли нещо общо с всички явления, също и на физическата природа? Ние виждаме, че материалистичното схващане на света трябваше да подкопае своите собствени основи.
А нови основи то не може още да съгради.
Едва истинското разбиране на мистиката, теософията, гнозиса ще му даде възможност да стори това. Химикът Оствалд преди няколко години говори пред Конгреса на природоизследователите в Любек за “преодоляване на материализма”, и за посочената с това цел основа едно ново натурфилософско списание. Естествената наука е узряла да приеме плодовете на един по-висш светоглед. И всяко опълчване против това не ще я ползува с нищо; тя трябва да държи сметка за нуждите на копнеещата човешка душа.
към текста >>
77.
ИЗ ХРОНИКАТА АКАША ПРЕДГОВОР
GA_11 Из Хрониката Акаша
И към тази ограниченост се прибавя също и несигурността на всичко, което е из
град
ено върху външни свидетелства.
Чрез обикновената история човек може да се запознае само с една малка част от това, което човечеството е преживяло в миналите времена. Историческите документи хвърлят светлина само върху няколко хилядолетия. А също и това, което науката за старите култури, палеонтологията, археологията и геологията могат да ни научат, е съвсем ограничено.
И към тази ограниченост се прибавя също и несигурността на всичко, което е изградено върху външни свидетелства.
Нека само помислим, как се изменя картината на нещо, намиращо се недалеч назад в миналото, или картината на един народ, когато са намерени нови исторически документи. Нека само сравним описанията, които различни историци дават върху едно и също нещо и ние скоро ще видим, на каква несигурна почва се стои в това отношение. Всичко, което принадлежи на външния сетивен свят, подлежи на времето. А времето също и разрушава това, което се е родило във времето. Официалната история обаче е заставена да ползва това, което е било запазено от времето.
към текста >>
78.
НАШИТЕ АТЛАНТСКИ ПРАДЕДИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Едно атлантско селище – това се вижда вече от всичко описано досега имаше характер, който с нищо не приличаше на един модерен
град
.
Едно атлантско селище – това се вижда вече от всичко описано досега имаше характер, който с нищо не приличаше на един модерен град.
В такова селище всичко беше още свързано с природата. Ние получаваме само един бегъл образ за това, когато казваме: В първите времена на Атлантида – около средата на третата подраса едно селище приличаше на градина, в която къщите се изграждат от дървета, клоните на които се увиват по изкуствен начин едни в други.
към текста >>
Ние получаваме само един бегъл образ за това, когато казваме: В първите времена на Атлантида – около средата на третата подраса едно селище приличаше на
град
ина, в която къщите се изграждат от дървета, клоните на които се увиват по изкуствен начин едни в други.
Едно атлантско селище – това се вижда вече от всичко описано досега имаше характер, който с нищо не приличаше на един модерен град. В такова селище всичко беше още свързано с природата.
Ние получаваме само един бегъл образ за това, когато казваме: В първите времена на Атлантида – около средата на третата подраса едно селище приличаше на градина, в която къщите се изграждат от дървета, клоните на които се увиват по изкуствен начин едни в други.
към текста >>
79.
ЛЕМУРИЙСКАТА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Когато
град
еше нещо, той не се нуждаеше да изчислява носещата сила на дървеното стебло и теглото на един строителен камък; той с поглед преценяваше доколко може да носи едно стебло, къде трябваше да бъде поставен камъкът съобразно с неговото тегло.
Това съобщение се състоеше от един вид “четене на мислите”. Лемуриецът черпеше силата на своите представи направо от нещата, които го заобикаляха. Тя се вливаше в него от растежната сила на растенията, от жизнената сила на животните. Така той разбираше растенията и животните в техния вътрешен живот. Той разбираше даже физическите и химическите сили на неживите неща.
Когато градеше нещо, той не се нуждаеше да изчислява носещата сила на дървеното стебло и теглото на един строителен камък; той с поглед преценяваше доколко може да носи едно стебло, къде трябваше да бъде поставен камъкът съобразно с неговото тегло.
Така лемуриецът строеше без инженерно изкуство от силата на своята представа, действаща със сигурността на един вид инстинкт. И при това той до голяма степен владееше своето тяло. Чрез просто усилие на волята той можеше да закали своята ръка, когато беше необходимо. Можеше да повдигне например извънредно големи товари чрез простото развитие на волята. Ако по-късно на атлантеца служеше неговата власт над жизнената сила, на лемуриеца служеше овладяването на волята.
към текста >>
Местата, където децата бяха закалявани, бяха за
град
ени със стени от този род.
Ние не бива да мислим, че лемурийците не са изграждали също и изкуствени постройки. Само че тези постройки не служеха за жилища. Те произхождаха на първо време от нуждата да се даде на природните неща една произведена от човека форма. Могилите бяха така преустроени, че човекът изпитваше радост, удоволствие от тяхната форма. Поради същата причина се натрупваха камъни, също и за да служат при определени действия.
Местата, където децата бяха закалявани, бяха заградени със стени от този род.
Обаче към края на тази епоха все помощни и по-изкусни ставаха постройките, които служеха за подържане на “божествената мъдрост и божественото изкуство”. Тези съоръжения по всичко бяха различни от това, което за по- късното човечество бяха храмовете, защото те бяха същевременно заведения за обучение и центрове на науката. Който беше намерен подходящ за това, можеше да бъде посветен тук в науката за мировите закони и в боравенето с тези закони. Ако лемуриецът беше един роден маг, тук тази заложба тогава беше развивана, за да се превърне в изкуство и в разбиране. Само онези можеха да бъдат допуснати там, които чрез всевъзможни начини на закаляване до най-висока степен бяха развили способността да побеждават.
към текста >>
80.
РАЗДЕЛЯНЕ НА ПОЛОВЕТЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Тя не можеше да се прояви навън; ето защо стана свободна за да
град
и вътрешните органи.
Гъстотата на материята обвърза една част от размножителната сила. И онази част от тази сила, която още е действена, стана необходимо да бъде допълнена отвън, чрез противоположната сила на един друг човек. Обаче душата както в мъжа така и в жената трябваше да задържи в себе си една част от нейната предишна сила. Тя не можеше да употреби тази част във външния телесен свят. Тази част от нейната сила се насочи сега към вътрешността на човека.
Тя не можеше да се прояви навън; ето защо стана свободна за да гради вътрешните органи.
И тук в развитието на човечеството настъпва една важна точка. По-рано това, което наричаме дух, способността на мисленето, не можеше да намери място в човека. Защото тази способност не би намерила никакъв орган, чрез който да прояви своята дейност. Душата беше използвала всичките си сили навън, за да изгражда тялото. Сега обаче душевната сила, която не намира никаква употреба навън, може да влезе във връзка със силата на духа; и чрез това свързване в тялото се развиват онези органи, които по-късно правят от човека мислещо същество.
към текста >>
Вътрешните органи, които можеха да бъдат из
град
ени чрез излишната сила на душата, се оплодиха от духа.
Отново имаме един вид оплождане, което става тук в човека, когато той стана едно духовно същество.
Вътрешните органи, които можеха да бъдат изградени чрез излишната сила на душата, се оплодиха от духа.
Душата в самата себе си е двучленна: Мъжко-женска. Така в стари времена тя изграждаше също и своето тяло. По-късно тя можеше да оформя своето тяло само така, че за външния живот то да действува съвместно с едно друго тяло; самата душа получи чрез това способността да действува съвместно с духа. Отсега нататък за външното човекът бива оплоден отвън, за вътрешността отвътре, чрез духа. Можем сега да кажем, че мъжкото тяло има женска душа, а женското тяло мъжка душа.
към текста >>
И обхващането на познанието и на мъдростта от тях беше едно ясновиждане, което не се нуждаеше от никакви физически сетива; мъдростта, според която е из
град
ен светът, непосредствено лъчезареше в тяхната душа.
Той трябва да мине по околния път през сетивната материя. Този околен път се нарича слизане на човешката душа в материята, или казано популярно – “грехопадение”. Благодарение на едно различно устроено предишно развитие свръхчовешките същества нямаха нужда да минават през това слизане. Понеже тяхната душа беше достигнала една повисока степен, тяхното съзнание не беше сънищно, а вътрешно ясно.
И обхващането на познанието и на мъдростта от тях беше едно ясновиждане, което не се нуждаеше от никакви физически сетива; мъдростта, според която е изграден светът, непосредствено лъчезареше в тяхната душа.
Благодарение на това те можеха да бъдат ръководители на неразвитото още младо човечество. Те бяха носители на една “прадревна мъдрост”, до разбирането на която човечеството се издига едва сега, по посочения околен път. Те се различаваха от това, което се нарича “човек” чрез факта, че бяха озарени от мъдростта, както ние от слънчевата светлина. Тази мъдрост се вливаше на лъчи в тях като свободен дар “свише”. “Човекът” беше в друго положение.
към текста >>
81.
ПОСЛЕДНИТЕ ВРЕМЕНА ПРЕДИ РАЗДЕЛЯНЕТО НА ПОЛОВЕТЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Тогава тялото беше из
град
ено от мека пластична маса.
Сега ще опишем устройството на човека преди неговото разделяне на мъжки и женски пол.
Тогава тялото беше изградено от мека пластична маса.
Над тази маса волята имаше много по-голяма власт, отколкото беше случаят при по-късния човек. Когато се отделяше от майката човекът се появяваше наистина вече като оформен организъм, но още несъвършен. По-нататъшното развитие на органите ставаше извън родителското същество. Много от това, което по-късно трябваше да узрее вътре в майчиното същество, в онези времена се развиваше вън от майката чрез една сила, която е сродна с нашата волева сила. За да стане такова външно узряване, беше необходима грижата на прадедите.
към текста >>
82.
НЯКОИ НЕОБХОДИМИ МЕЖДИННИ ЗАБЕЛЕЖКИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Зидарят строи една къща без непременно да знае нещата, които са известни на други хора, които са определили мястото, на което трябва да бъде построена къщата, стила, в който трябва да бъде из
град
ена и т.н.. Но и зад това определяне на мястото и на стила стои нещо, което от своя страна е несъзнателно за определителите, а е съзнателно за други или е било съзнателно.
Законите на развитието трябва да бъдат такива истински идеали. Иначе те произлизат от едно празно мечтателство и фантазия и не могат никога да се осъществят. Всички велики идеали на мировата история са произлезли в най-широкия смисъл от ясновидското познание. Защото в крайна сметка всички велики идеали произхождат от великите окултни изследователи или посветени, а по-обикновените хора, които сътрудничат за изграждането на човечеството, се насочват – или съзнателно или повечето пъти несъзнателно – към определените от окултните изследователи задачи. Всичко несъзнателно в крайна сметка има своя произход в нещо съзнателно.
Зидарят строи една къща без непременно да знае нещата, които са известни на други хора, които са определили мястото, на което трябва да бъде построена къщата, стила, в който трябва да бъде изградена и т.н.. Но и зад това определяне на мястото и на стила стои нещо, което от своя страна е несъзнателно за определителите, а е съзнателно за други или е било съзнателно.
Един художник например знае, защо съответният стил изисква тук една права линия и др.п.. Този, който избира стила за своята къща, не съзнава, може би, това “защо”. Също така е и с великите процеси в развитието на света и на човечеството. Зад тези, които работят в една определена област, стоят по-висши и по-съзнателни работници и така стълбата на съзнателността върви нагоре и надолу. Зад всекидневния човек стоят изобретателите, хората на изкуството и т. н.. Зад тези последните стоят окултно-научните посветени, а зад тях стоят свръхчовешките същества.
към текста >>
83.
ЗЕМЯТА И НЕЙНОТО БЪДЕЩЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
И тази способност из
град
и основата на паметта и себесъзнанието.
свят, който човекът от далечното минало възприемаше в своята вътрешност, през време на Земния му живот застана срещу него навън в пространството. Затова пък в неговата вътрешност възникна един нов свят, светът на представите и на мислите. При Лунното съзнание не можем да говорим за представи и за мисли. То се състоеше единствено от гореспоменатите образи. Приблизително към средата на Земното развитие – нещата се подготвят още по-рано – в човека възникна способността да си образува представи и мисли за предметите.
И тази способност изгради основата на паметта и себесъзнанието.
Едва образуващият представи човек може да развие спомена въз основа на това, което е възприемал; едва мислещият човек стига дотам, да различава себе си от заобикалящата го среда като самостоятелно, себесъзнателно същество, да се познава като един “Аз”. Следователно първите три степени бяха степени на съзнанието, четвъртата е не само съзнание, а себесъзнание. Но сред сегашното себесъзнание, сред мисловния живот се образува заложбата за още по-висши състояния на съзнанието. В тези състояния на съзнанието човекът ще живее на следващата планета, в която Земята ще се превърне след нейната настояща форма. Не е безсмислено да кажем нещо за тези бъдещи състояния на съзнанието, следователно също и за живота върху следващите планети (следващите инкарнации на Земята).
към текста >>
84.
ЖИВОТЪТ НА ЗЕМЯТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Тук човекът преминава по-нататък дотолкова, доколкото неговото преди това безформено самостоятелно мисловно тяло бива облечено от Духовете на формата с едно тяло от по-грубо из
град
ено мисловно вещество.
Постепенно всичко се сгъстява. Но тази гъстота първоначално не надвишава гъстотата на мислите. В тази гъстота вече могат да се проявят възникналите в предишния цикъл животински същества. Те се отделят от съзнанието на Духовете на огъня и стават самостоятелни мисловни същества. Тази степен се нарича степен на “оформеното” състояние или Рупа-състояние.
Тук човекът преминава по-нататък дотолкова, доколкото неговото преди това безформено самостоятелно мисловно тяло бива облечено от Духовете на формата с едно тяло от по-грубо изградено мисловно вещество.
Животните съществуват тук като самостоятелни същества изцяло само от това вещество.
към текста >>
85.
ЧЕТИРИЧЛЕННИЯТ ЗЕМЕН ЧОВЕК
GA_11 Из Хрониката Акаша
Тази част съвсем не е просто масивно сглобяване на вещества, а е из
град
ена по най-изкусен начин на гредички, които са подредени в различни посоки.
Гореспоменатото заблуждение може да се роди само поради това, че физическото тяло на човека има общо с най-низшето Земно царство, с минералното царство. Етерното тяло на човека има общо с по-висшето растително царство, а астралното тяло с животинското царство. – Истина е, че човешкото физическо тяло се състои от същите вещества и сили, които се намират в обширното минерално царство; обаче начинът, по който тези вещества и сили действуват съвместно в човешкото тяло, е израз на мъдрост и съвършенство на неговия строеж. Ако някой се заеме да изучава този строеж не само със студения разум, а с цялата си чувствуваща душа, той скоро ще се убеди, че това е така. Да разгледаме например някаква част на човешкото физическо тяло, примерно най-горната част на костта на бедрото.
Тази част съвсем не е просто масивно сглобяване на вещества, а е изградена по най-изкусен начин на гредички, които са подредени в различни посоки.
Никакво съвременно инженерно изкуство не би могло да сглоби един мост или нещо подобно с такава мъдрост. Строежът на горната част на костта на бедрото надминава днес всяко съвършенство на човешката мъдрост. Тази кост е така мъдро изградена, за да може с най-малкото количество вещество чрез подреждането на гредичките да бъде постигната необходимата носеща сила за опора на горната част на човешкото тяло. За целта е използвано най-малкото количество вещества за да се понесе възможно най-голямото силово въздействие. В такъв един “шедьовър” можем да се задълбочим само с удивление.
към текста >>
Тази кост е така мъдро из
град
ена, за да може с най-малкото количество вещество чрез подреждането на гредичките да бъде постигната необходимата носеща сила за опора на горната част на човешкото тяло.
Ако някой се заеме да изучава този строеж не само със студения разум, а с цялата си чувствуваща душа, той скоро ще се убеди, че това е така. Да разгледаме например някаква част на човешкото физическо тяло, примерно най-горната част на костта на бедрото. Тази част съвсем не е просто масивно сглобяване на вещества, а е изградена по най-изкусен начин на гредички, които са подредени в различни посоки. Никакво съвременно инженерно изкуство не би могло да сглоби един мост или нещо подобно с такава мъдрост. Строежът на горната част на костта на бедрото надминава днес всяко съвършенство на човешката мъдрост.
Тази кост е така мъдро изградена, за да може с най-малкото количество вещество чрез подреждането на гредичките да бъде постигната необходимата носеща сила за опора на горната част на човешкото тяло.
За целта е използвано най-малкото количество вещества за да се понесе възможно най-голямото силово въздействие. В такъв един “шедьовър” можем да се задълбочим само с удивление. И с не по-малко удивление можем да застанем пред строежа на човешкия мозък или на човешкото сърце, да, пред цялото устройство на човешкото физическо тяло. Нека сравним с това степента на съвършенството, която астралното тяло е достигнало на съвременната степен на развитието. То е носител на удоволствието и неудоволствието, на страстите, инстинктите, желанията и т.н.. Но какви нападения извършва това астрално тяло срещу мъдрото устройство на физическото тяло?
към текста >>
86.
ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Чувството за красота при гърците е из
град
ено върху основата на непосредствените сили, които при атлантците се проявяваха във величествената селекция на растенията и животните.
Нашата логика, природознание, техника и т.н. израстват от една почва, която е била създадена през времето на Атлантида. Ако например един техник би могъл да върне назад метаморфозата на своята комбинираща способност, би се получило нещо, което можеше да върши атлантецът. Цялата римска юриспруденция беше една преобразувана способност на волята от едно далечно минало. При това самата воля остана на заден план и вместо самата да приеме форми, тя се преобрази във формите на мислите, които се проявяват в правните понятия.
Чувството за красота при гърците е изградено върху основата на непосредствените сили, които при атлантците се проявяваха във величествената селекция на растенията и животните.
Във фантазията на Фидий живееше нещо, което атлантецът непосредствено използуваше за преобразуването на живите същества.
към текста >>
87.
ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ, ПРОИЗХОЖДАЩИ ОТ ЕДНА МНИМА НАУКА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Чувството за красота при гърците е из
град
ено върху основата на непосредствените сили, които при атлантците се проявяваха във величествената селекция на растенията и животните.
Нашата логика, природознание, техника и т.н. израстват от една почва, която е била създадена през времето на Атлантида. Ако например един техник би могъл да върне назад метаморфозата на своята комбинираща способност, би се получило нещо, което можеше да върши атлантецът. Цялата римска юриспруденция беше една преобразувана способност на волята от едно далечно минало. При това самата воля остана на заден план и вместо самата да приеме форми, тя се преобрази във формите на мислите, които се проявяват в правните понятия.
Чувството за красота при гърците е изградено върху основата на непосредствените сили, които при атлантците се проявяваха във величествената селекция на растенията и животните.
Във фантазията на Фидий живееше нещо, което атлантецът непосредствено използуваше за преобразуването на живите същества.
към текста >>
88.
ПРЕДГОВОР КЪМ ШЕСТНАДЕСЕТОТО ИЗДАНИЕ 1925
GA_13 Въведение в Тайната наука
Ето защо реших „Теософия" да бъде из
град
ена според начина, позволяващ ми духовно проникване в същността на отделния човек, а „Тайната Наука" оставих за по-късно и спокойно разработване.
Ето защо реших „Теософия" да бъде изградена според начина, позволяващ ми духовно проникване в същността на отделния човек, а „Тайната Наука" оставих за по-късно и спокойно разработване.
към текста >>
89.
ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Неговите описания са така замислени, че той просто разказва за появата на тези факти и че в начина, по който разказва, цари не произвол и лични съображения, а характерният научен усет, из
град
ен и възпитан чрез строгата методология на естествената наука.
Впрочем една разлика спрямо естественонаучния подход настъпва още в мига, когато се пристъпва в областта на Духовната Наука (Geheimwissenschaft). При естествената наука фактите се намират в полето на сетивния свят; ученият разглежда душевната дейност като нещо второстепенно и дава превес на сетивните факти и тяхната закономерност. Духовнонаучният изследовател поставя на преден план тъкмо душевната дейност, защото читателят ще се добере до тези факти, само ако съумее да развие по правилен начин своята собствена душевна дейност. Тези факти не застават пред човешкото възприятие без съответствуващата душевна активност, какъвто е случаят при естествената наука; те проникват в човека само чрез такава душевна активност. Следователно, духовният изследовател предполага, че читателят сам търси заедно с него тези факти.
Неговите описания са така замислени, че той просто разказва за появата на тези факти и че в начина, по който разказва, цари не произвол и лични съображения, а характерният научен усет, изграден и възпитан чрез строгата методология на естествената наука.
Ето защо той е принуден да говори и за средствата, чрез които постига наблюдения в областта на свръхсетивния свят. След като човек навлезе в тази област, той скоро ще забележи, че с помощта на Тайната Наука добива представи и идеи, каквито по-рано не е имал. Така човек стига до ново обяснение също и на това, което преди е смятал за основна същност на „доказателството". За естественонаучния подход към явленията „доказателството" е нещо, което се прибавя към тях от външния свят. При духовнонаучното мислене обаче, душевната дейност, която се развива в хода на естественонаучното мислене върху целите на доказателството, лежи в самото търсене на фактите.
към текста >>
Дори и съвременният човек да е все още твърде далеч от възможността да отговори на всички въпроси, които Битието (Dasein) поставя пред него, ще дойде време, когато сетивните опитности и из
град
ена та върху тях наука ще стигнат до тези отговори.
Но такъв скрит свят не съществува! ще кажат някои. Единственият съществуващ свят е този, който човек възприема чрез сетивата си. Загадките на този свят могат да бъдат разрешени, само ако се тръгва от са мия него.
Дори и съвременният човек да е все още твърде далеч от възможността да отговори на всички въпроси, които Битието (Dasein) поставя пред него, ще дойде време, когато сетивните опитности и изградена та върху тях наука ще стигнат до тези отговори.
към текста >>
Според духа и истинския смисъл на нещата, нито един истински учен не ще открие противоречие между своя та наука, из
град
ена върху фактите от сетивния свят и начина, по който се изследва свръхсетивният свят.
Според духа и истинския смисъл на нещата, нито един истински учен не ще открие противоречие между своя та наука, изградена върху фактите от сетивния свят и начина, по който се изследва свръхсетивният свят.
Такъв учен си служи с определени инструменти и методи. Той изобретява и построява инструментите чрез преработка на веществата, които му дава „природата". Свръхсетивното познание също има свой инструмент. Само че този инструмент е самият човек. Но и този инструмент трябва да бъде нагласен с оглед на едно по-висше изследване.
към текста >>
90.
СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
За да си из
град
им подходяща представа за нея, то насочва вниманието ни към съня, докато по отношение на етерното тяло вниманието ни беше насочено към смъртта.
От етерното тяло свръхсетивното наблюдение се издига до следващата съставна част на човешкото същество.
За да си изградим подходяща представа за нея, то насочва вниманието ни към съня, докато по отношение на етерното тяло вниманието ни беше насочено към смъртта.
към текста >>
Свръхсетивният възглед без никакви усилия успява да из
град
и у нас една представа за тези възможности, като ни насочва към един обикновен факт, който трябва да бъде оценен според своето огромно значение.
Както Сетивната така и Разсъдъчната Душа работят с впечатленията от сетивно възприеманите предмети и със следите, които запазват от тях в паметта. Тук душата е напълно отдадена на това, което за нея представлява нещо съвсем външно. Отвън тя е приела също и това, което после превръща чрез паметта в свое лично притежание. Но душата има много по-големи възможности. Тя е не само Сетивна и Разсъдъчна Душа.
Свръхсетивният възглед без никакви усилия успява да изгради у нас една представа за тези възможности, като ни насочва към един обикновен факт, който трябва да бъде оценен според своето огромно значение.
Този факт е, че в цяла та езикова сфера има едно единствено наименование, което по своята същност се различава от всички останали. Това е наименованието
към текста >>
Следователно, от гледище на Тайната Наука душата е из
град
ена от три съставни части: Сетивна Душа, Разсъдъчна Душа и Съзнаваща Душа, а тялото от физическо, етерно и астрално тяло.
Когато някой казва, че една капка морска вода има същия състав като морето, нима твърди, че капката е самото море? Или с други думи: както капката се отнася към морето, така и Азът се отнася към Божественото. Човекът може да намери в себе си нещо божествено, само защото неговата първична същност е взета от Божествения свят. Ето как чрез тази трета съставна част на душата, човек постига едно вътрешно знание за себе си, също както чрез астралното тяло постига знание за външния свят. Тайната Наука нарича тази трета съставна част на душата Съзнаваща Душа (Bewusstseinseele).
Следователно, от гледище на Тайната Наука душата е изградена от три съставни части: Сетивна Душа, Разсъдъчна Душа и Съзнаваща Душа, а тялото от физическо, етерно и астрално тяло.
към текста >>
Можем да си из
град
им понятие за разликата в работата над двете тела, като посочим известни промени, които настъпват у човека в хода на неговото развитие.
Както човек овладява астралното тяло, прониквайки в скритите зад него сили, така в хода на развитието става и с етерното тяло. Обаче работата над етерното тяло е много по-интензивна, отколкото тази над астралното тяло, защото това, което се крие в етерното тяло, е обвито с две обвивки, докато скритото в астралното тяло е обвито само в една.
Можем да си изградим понятие за разликата в работата над двете тела, като посочим известни промени, които настъпват у човека в хода на неговото развитие.
Нека първо помислим какви душевни качества се развиват, когато Азът работи над душата; как се променят удоволствието и желанията, радостта и болката. Нужно е само човек да си спомни времето на своето детство: От какво е изпитвал радост, какво му е причинявало болка? Какво ново е научил, което може да прибави към познанията си от детството? Всичко това обаче е само израз на факта, по какъв начин Азът е добил власт над астралното тяло. Защото астралното тяло е носител на удоволствието и болката, на радостта и страданието.
към текста >>
Така за Тайната Наука човек е из
град
ен от следните съставни части.
Така за Тайната Наука човек е изграден от следните съставни части.
От телесно естество са: физическото, етерното и астралното тяло. От душевно естество са: Сетивната Душа, Разсъдъчната Душа и Съзнаващата Душа. Азът е този, който разпръсква своята светлина в душата. От духовно естество са: Духовното Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух. От казаното до тук е ясно, че Сетивната Душа и астралното тяло са тясно свързани и в известен смисъл образуват едно цяло.
към текста >>
91.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Тази несъзнавана
град
ивна дейност и това, което става в човешкото същество по време на съзнателното състояние, са противоположности и те се редуват в ритмична последователност.
Нека си представим часовниковото махало: След като е стигнало крайната лява точка, то се връща в средното положение, за да изразходва натрупаната сила в противоположна посока, отправяйки се към крайната дясна точка. Така астралното тяло, заедно с намиращия се в неговото лоно Аз, след като известно време са работили във физическото и етерното тяло и в зависимост от резултатите на тази своя активност вече напълно освободени от всякакви телесни връзки разгръщат една друга дейност в душевно-духовния свят. Според общоприетия начин на мислене, по време на това безплътно състояние, в което се намират астралното тяло и Азът, настъпва безсъзнание и то представлява една противоположност спрямо съжителството между физическото и етерното тяло, осъществявано в състояние на будност: както ударът на махалото вляво е противоположен на удара вдясно. Душевно-духовната организация на човека възприема тази необходимост от навлизането в безсъзнание като умора. Обаче тази умора е израз на това, че докато човек спи, астралното тяло и Азът се подготвят за следващото пробуждане, за да преизграждат отново всичко онова във физическото и етерното тяло, което е възникнало там чрез органическата и несъзнавана дейност, освободена от всякаква душевно-духовна намеса.
Тази несъзнавана градивна дейност и това, което става в човешкото същество по време на съзнателното състояние, са противоположности и те се редуват в ритмична последователност.
към текста >>
Обаче то може да
град
и правилно, само ако получава импулсите за този вид дейност от астралното тяло.
Формата на човешкото физическо тяло може да бъде поддържана само от човешкото етерно тяло. Но тя може да бъде поддържана само от такова етерно тяло, което на свой ред приема подходящи сили от астралното тяло. Етерното тяло е ваятелят, архитектът на физическото тяло.
Обаче то може да гради правилно, само ако получава импулсите за този вид дейност от астралното тяло.
В астралното тяло се намират първообразите (Vorbilder), според които етерното тяло формира облика на физическото тяло. Докато човек е буден, астралното тяло не е изпълнено с тези първообрази на физическото тяло, или е изпълнено с тях само до известна степен. През това време на мястото на тези първообрази душата поставя свои собствени образи. Ако човек насочи своите сетива към околния свят, чрез възприятията той създава в своите представи такива образи, които са копия на околния свят. Тези копия обаче смущават онези образи, които подтикват етерното тяло да поддържа физическото тяло.
към текста >>
Обаче за да се из
град
и къщата, най-напред се изисква мисълта на строителя, на архитекта.
Обаче в нашата епоха на материалистично мислене това има известен смисъл. Естествено, хора с такива материалистични представи, ще възразят, че тук единственият научен подход е да се изследват физическите процеси на съня. Въпреки че учените не са единодушни за физическите причини на съня, те все пак приемат, че в основата на това явление лежат определени физически процеси. Но свръхсетивното познание не влиза в никакво противоречие с това твърдение. То приема всички доводи на отсрещната страна; допуска например, че за физическото изграждане на една къща тухлите се поставят една върху друга и, че когато постройката е готова, нейната конструкция и форма могат да се обяснят по чисто механични закони.
Обаче за да се изгради къщата, най-напред се изисква мисълта на строителя, на архитекта.
А когато провеждаме едно изследване единствено с физически закономерности, ние изобщо не стигаме до мисълта на архитекта. Както зад физическите закони, според които е изградена къщата, стоят идеите на нейния архитект, така и зад всичко, което физическата наука изнася по един правилен начин, стои онова, за което говори свръхсетивното познание. Разбира се, хора които искат да оправдаят съществуването на скритите духовни причини, лежащи в основата на видимия свят, често прибягват до това сравнение. То може да изглежда вече банално. Само че спрямо тези не ща е важно, не дали сме запознати с известни понятия, а това да видим истинската им тежест, когато с тяхна помощ обосноваваме едни или други факти.
към текста >>
Както зад физическите закони, според които е из
град
ена къщата, стоят идеите на нейния архитект, така и зад всичко, което физическата наука изнася по един правилен начин, стои онова, за което говори свръхсетивното познание.
Въпреки че учените не са единодушни за физическите причини на съня, те все пак приемат, че в основата на това явление лежат определени физически процеси. Но свръхсетивното познание не влиза в никакво противоречие с това твърдение. То приема всички доводи на отсрещната страна; допуска например, че за физическото изграждане на една къща тухлите се поставят една върху друга и, че когато постройката е готова, нейната конструкция и форма могат да се обяснят по чисто механични закони. Обаче за да се изгради къщата, най-напред се изисква мисълта на строителя, на архитекта. А когато провеждаме едно изследване единствено с физически закономерности, ние изобщо не стигаме до мисълта на архитекта.
Както зад физическите закони, според които е изградена къщата, стоят идеите на нейния архитект, така и зад всичко, което физическата наука изнася по един правилен начин, стои онова, за което говори свръхсетивното познание.
Разбира се, хора които искат да оправдаят съществуването на скритите духовни причини, лежащи в основата на видимия свят, често прибягват до това сравнение. То може да изглежда вече банално. Само че спрямо тези не ща е важно, не дали сме запознати с известни понятия, а това да видим истинската им тежест, когато с тяхна помощ обосноваваме едни или други факти. Тук може да попречи и обстоятелството, че противоположните представи имат твърде голяма власт над разсъдъчната способност на хората и не им позволяват да усетят истинската тежест на съответните понятия.
към текста >>
Произволът, и често пъти пълната безсмисленост на сънищните образи идват от това, че астралното тяло поради своето откъсване от сетивните органи на физическото тяло не може да из
град
и вярно отношение към реалните предмети и процеси на външния свят.
Това е същият творчески процес, който се проявява в дълбокия сън, в спането, с други думи, в онова душевно състояние, което изглежда пълна противоположност на будното душевно състояние. За да настъпи този дълбок сън, астралното тяло трябва да се отдели от двете други тела физическото и етерното. По време на съновиденията, астралното тяло е само дотолкова отделено от физическото тяло, че то няма вече никаква връзка с неговите сетивни органи; обаче с етерното тяло то все още запазва известна връзка. Обстоятелството, че процесите на астралното тяло могат да бъдат възприемани в образи, се обяснява тъкмо с тази негова връзка с етерното тяло. В мига, когато престане да съществува и тази връзка, образите потъват в мрака на безсъзнанието и настъпва спането, дълбокият сън без съновидения.
Произволът, и често пъти пълната безсмисленост на сънищните образи идват от това, че астралното тяло поради своето откъсване от сетивните органи на физическото тяло не може да изгради вярно отношение към реалните предмети и процеси на външния свят.
Особено показателно в случая е разглеждането на сънища, при които Азът се раздвоява. Когато например някой сънува, че като ученик не може да отговори на зададения от учителя въпрос, а отговаря самият учител. Понеже сънуващият не може да си служи с възприемателните органи на своето физическо тяло, той не е в състояние да отнесе и двата процеса към себе си като към един и същ човек. Ето защо, за да познае себе си като един траен Аз, на първо време човек трябва да е въоръжен с външните сетивни органи. Едва след като придобие способността да осъзнава своя Аз и по друг начин, той ще е в състояние да възприема своя траен Аз дори и тогава, когато се намира вън от своето физическо тяло.
към текста >>
Така целият телесен човек е създаден от скритите сили на това, което неговите телесни органи са в състояние да възприемат, физическо то тяло е из
град
ено от силите на физическия свят, етерното тяло от тези на етерния свят, астралното тяло от силите на астралния свят.
Както това семе привлича различни вещества и сили от своята околна среда, за да се развие в едно ново растение, така и Азът израства и се развива в духовния свят. В това, което един сетивен орган възприема, е скрита и силата, чрез която е образуван този орган. Окото възприема светлината. Обаче без светлина не би съществувало никакво око. Същества, които живеят в тъмнина, не изграждат никакви зрителни органи.
Така целият телесен човек е създаден от скритите сили на това, което неговите телесни органи са в състояние да възприемат, физическо то тяло е изградено от силите на физическия свят, етерното тяло от тези на етерния свят, астралното тяло от силите на астралния свят.
Когато Азът пристъпи в духовния свят, той се оказва всред онези сили, които са останали скрити и недостъпни за физическото възприятие. Това, което се вижда най-напред в първата област на духовния свят, са онези духовни Същества, които непрекъснато са около човека и които изграждат неговото физическо тяло. Следователно, във физическия свят човек не възприема нищо друго, освен откровенията на онези духовни сили, които изграждат неговото физическо тяло. След смъртта той попада тъкмо всред тези формиращи сили, които сега му се откриват в своята истинска, скрита по-рано форма.
към текста >>
Минавайки през втората област, той попада всред силите, от които е из
град
ено неговото етерно тяло; в третата област го заливат силите, от които е из
град
ено неговото астрално тяло.
Минавайки през втората област, той попада всред силите, от които е изградено неговото етерно тяло; в третата област го заливат силите, от които е изградено неговото астрално тяло.
Също и от по-висшите сфери на духовния свят, в него се вливат сили, които допълват цялостното му изграждане през живота между раждането и смъртта.
към текста >>
Съзнанието може да се появи отново едва във физическия свят, когато ще са из
град
ени органите, необходими за физическото възприятие.
От мига, когато астралното тяло е отново образувано, този стремеж се насочва навън. Сега астралното тяло жадно търси друго етерно и друго физическо тяло.То вече отблъсква откровенията,които бликат отвътре. Ето защо сега възниква такова междинно състояние, при което човек потъва в безсъзнание.
Съзнанието може да се появи отново едва във физическия свят, когато ще са изградени органите, необходими за физическото възприятие.
През времето, когато озареното от вътрешни възприятия съзнание е прекратено, към астралното тяло започва присъединяването на ново етерно тяло и така то отново може да се вмъкне в ново физическо тяло. В тези два присъединителни процеса би могъл съзнателно да участвува само такъв Аз, който поражда в самия себе си скритите във физическото и етерното тяло творчески сили, насочени към изграждането на Духа-Живот и Човека-Дух. Но след като човек не е стигнал до тази степен, това присъединяване трябва да се ръководи от Същества, които са по-напреднали в своето развитие. Тези Същества насочват астралното тяло към определена родителска двойка, за да му бъдат осигурени съответствуващите етерно и физическо тяло.
към текста >>
Ако някой намери охлювна черупка, в която няма и следа от живия охлюв, все пак ще признае, че черупката е възникнала в резултат от действията на един жив организъм, а не че тя е из
град
ена само от физически сили.
живота между раждането и смъртта. Сетивното наблюдение може да се произнесе само върху тази част от скрития свят, чиито действия се проявяват във видимия физически свят. Но пред сетивното наблюдение трябва да възникне въпросът, дали след като навлиза чрез раждането в земния си живот, човек не донася със себе си и нещо от това, което свръхсетивното познание описва като процеси между смъртта и новото раждане.
Ако някой намери охлювна черупка, в която няма и следа от живия охлюв, все пак ще признае, че черупката е възникнала в резултат от действията на един жив организъм, а не че тя е изградена само от физически сили.
По същия начин, ако някой наблюдава човека в живота и открие нещо, което е невъзможно да води своето начало от този живот, би било разумно да допусне, че то води началото си от това, което описва Тайната Наука, стига нейните описания да хвърлят известна светлина върху иначе неразбираемите факти и събития от живота. В този случай сетивно-ориентираното наблюдение също би могло да вникне в невидимите причини, лежащи в основата на видимите действия. С всяко ново наблюдение, непредубеденото и обективното разглеждане на живота се убеждава във верността на свръхсетивното познание. Необходимо е само човек да намери правилната гледна точка и от нея да отправи поглед към процесите, лежащи в основата на физическия свят. Къде например са скрити процесите, описани като периоди на пречистване?
към текста >>
По-нататък: След като забележителното име стои в края на кръвно-родствената верига, това показва, че носителят на името е използвал съответното кръвно родство, за да из
град
и тялото, от което се е нуждаел в стремежа да развие своята цялостна личност.
Те ще се съгласят с твърдението, че обикновено забележителното име се намира не в апогея на кръвното родство, а в края на наследствената верига. Естествено, те не трябва да бъдат укорявани, когато от всичко това те са заставени да стигнат до съвършено други изводи, различни от тези, които се опират само на сетивните факти. На тях може да се възрази така: наистина, даден човек показва признаци те на своите предци, защото духовно-душевните качества, които се проявяват след раждането, намират съответното човешко тяло според законите на наследствеността. С това обаче не казваме нищо друго, освен че дадено същество носи белезите на средата, в която то израства. Тук ще прибегнем до едно странно и на пръв поглед тривиално сравнение, което обаче, според непредубеденото мислене, е напълно уместно: фактът, че даден човек идва обвит в качествата на своите предци, не доказва произхода на тези лични качества, както и за вътрешната природа на един човек не се доказва нищо, с това, че той е мокър, защото е паднал във водата.
По-нататък: След като забележителното име стои в края на кръвно-родствената верига, това показва, че носителят на името е използвал съответното кръвно родство, за да изгради тялото, от което се е нуждаел в стремежа да развие своята цялостна личност.
Но това съвсем не доказва, че самите лични качества са „наследствени". Напротив, за здравата логика това доказва точно обратното. Ако личните качества се наследяваха, би трябвало те да стоят в началото на кръвното родство и от тук да се предават на потомците. Обстоятелството, че стоят в края на потомствената верига, говори, че те не се наследяват.
към текста >>
Има обаче мислители, които чрез своите наблюдения се издигат над мнението, според което човекът е из
град
ен от чисто наследствени сили.
Има обаче мислители, които чрез своите наблюдения се издигат над мнението, според което човекът е изграден от чисто наследствени сили.
Те се издигат до идеята, че една духовна същност, една индивидуалност подготвя и изгражда телесното съществуване. Но все пак повечето от тях не стигат до мисълта за прераждането; не стигат до мисълта, че в промеждутъка между отделните земни съществувания точно плодовете от предишния живот се превръщат в сили, които съизграждат следващия живот. Ще спомена само един от редицата такива мислители. В своята „Антропология" Имануел Херман Фихте, син на великия Фихте, изнася своите наблюдения, които го довеждат до следните изводи (стр.528):
към текста >>
92.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
От досегашното изложение стана ясно, че човешкото същество е из
град
ено от четири съставни части: Физическо тяло, жизнено тяло, астрално тяло и Аз; Азът работи в другите три съставни части и постепенно ги променя и преобразява.
От досегашното изложение стана ясно, че човешкото същество е изградено от четири съставни части: Физическо тяло, жизнено тяло, астрално тяло и Аз; Азът работи в другите три съставни части и постепенно ги променя и преобразява.
Чрез това преобразяване, на една по-ниска степен възникват: Сетивната Душа, Разсъдъчната Душа и Съзнаващата Душа. На една по-висша степен възникват: Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух. Тези съставни части на човешката природа се намират в най-различни и сложни връзки с целия Космос. Развитието на тези съставни части е неразделно свързано с развитието на Космоса. Напредвайки в това развитие, ние успяваме да хвърлим поглед и в дълбоките тайни на човешкото същество.
към текста >>
Не по същия начин „изчезват" и духовните сили, които са из
град
или това тяло.
За пътищата, които позволяват на човека да развие духовните си възприемателни способности и да отправя поглед към предишните състояния на Земята, ще говорим едва в последните глави на тази книга. Тук само ще споменем, че за духовното изследване не са изчезнали дори и събитията от най-далечното минало. Когато едно същество стига до телесно съществуване и настъпи физическата смърт, тогава с тялото изчезва и материята, веществата.
Не по същия начин „изчезват" и духовните сили, които са изградили това тяло.
Техните следи, техните точни отражения остават в духовните основи на Космоса. Ако човек постигне онази степен, която му позволява зад външния, да възприема и невидимия свят, най-после той се изправя пред една величествена духовна панорама, в която са отбелязани всички минали събития на света. Тези непреходни следи от всички духовни процеси ще наричаме "Акашова хроника", като в случая „Акаша" означава трайната духовна същност на мировите събития, за разлика от преходните форми на видимите процеси и събития. Отново ще повторим, че изследвания в свръхсетивните области на съществуването могат да се правят само с помощта на духовните възприятия, в случая само с „четенето" в „Акашовата хроника". Тук важи същото, което вече казахме за подобни неща в тази книга.
към текста >>
Тук следва да имаме предвид още нещо: изследователят на свръхсетивните области, преди да се приближи до духовните светове, трябва да си из
град
и цялостен възглед за тези светове тъкмо с помощта на логиката; и не на последно място като се убеждава, че приемайки данните на Тайната Наука за достоверни, целият сетивно-възприемаем свят става за него напълно разбираем.
Както тук изискваме логика при едно описание, въпреки че отделен автор лесно може да изпадне в логическа грешка, така стоят нещата и при свръхсетивното изследване. Възможно е дори следното: един изследовател на свръхсетивните области да допусне логически грешки в своето описание и после да бъде коригиран от друг човек, който изобщо няма свръхсетивни възприятия, но притежава способността за здраво мислене. Обаче по принцип, срещу правилната логика, приложена в свръхсетивното изследване, не може да има никакви възражения. Едва ли е необходимо да се подчертава, че срещу самите факти не може да се излезе с логически обяснения. Както в областта на физическия свят никога не може да се докаже логически дали съществува или не рибата „кит", а това става чрез простия визуален акт, така и свръхсетивните факти могат да бъдат опознати само чрез духовно възприемане.
Тук следва да имаме предвид още нещо: изследователят на свръхсетивните области, преди да се приближи до духовните светове, трябва да си изгради цялостен възглед за тези светове тъкмо с помощта на логиката; и не на последно място като се убеждава, че приемайки данните на Тайната Наука за достоверни, целият сетивно-възприемаем свят става за него напълно разбираем.
Ако се пренебрегне споменатата подготовка, всяко изживяване в свръхсетивния свят се превръща в едно несигурно или дори опасно напипване. Ето защо, в тази книга първо се описват свръхсетивните факти от развитието на Земята, а едва после се говори за пътя, към свръхсетивното познание.
към текста >>
Най-същественото в тази форма е, че човекът е из
град
ен от четири съставни части: Физическо тяло, жизнено тяло, астрално тяло и Аз.
Човекът е развил формата, в която го виждаме днес, едва през четвъртото планетарно въплъщение на нашата Земя.
Най-същественото в тази форма е, че човекът е изграден от четири съставни части: Физическо тяло, жизнено тяло, астрално тяло и Аз.
Тази форма не би могла да се появи, ако не би била подготвена в хода на едно продължително развитие. Подготовката бе извършена благодарение на това, че в предишните планетарни въплъщения се развиха Същества, които от сегашните четири съставни части, притежаваха само три: физическо тяло, жизнено тяло и астрално тяло. Тези Същества, които в известен смисъл можем да наречем предшественици на човека, все още не притежаваха никакъв „Аз", обаче те бяха развили другите три тела до такава степен, че тези тела узряха за възможността да приемат по-късно „Аза" в себе си. Така в предишното планетарно въплъщение, предшественикът на човека беше достигнал определена зрелост на своите три тела. По-късно този етап премина в едно чисто духовно съществувание.
към текста >>
А този, който вниква в нашите описания, ще съумее да извлече от самите връзки между тези неща, онези представи, с които да си из
град
и характерните образи и символи за събитията, разиграли се в прадалечното минало.
При това, в описанията могат да бъдат посочени само отделни и характерни черти на тогавашните отношения, за да си представим нагледно как са възникнали поредните въплъщения на Земята. Нека помним, че колкото по-назад се връщаме в миналото, толкова по-различни стават тези състояния и все по-малко приличат на това, което имаме днес. Те могат да бъдат описани с представите, взети от съвременния свят. И все пак, когато например говорим за светлина, топлина и други, при тези далечни епохи, да не изпускаме предвид, че това далеч не са онези явления, които днес определяме като светлина и топлина. Въпреки това, подобно наименование е правилно, защото пред изследователя на духовния свят се изправя нещо от миналите периоди на развитие, от което са произлезли съвременната светлина, топлина и т.н.
А този, който вниква в нашите описания, ще съумее да извлече от самите връзки между тези неща, онези представи, с които да си изгради характерните образи и символи за събитията, разиграли се в прадалечното минало.
към текста >>
В хода на Слънчевото въплъщение, като от един запазен зародиш, отново се развива това, което беше из
град
ено на Сатурн като физическо тяло; едва сега то можеше да се проникне от етерното тяло.
Там физическото тяло минаваше през своята първа степен на развитие без участието на човешкото жизнено, астрално тяло и Аза. По време на Сатурновото развитие то узряваше, за да приеме в себе си жизненото тяло. За целта Сатурн първо трябваше да навлезе в едно чисто духовно състояние и после да се превъплъти като Слънце.
В хода на Слънчевото въплъщение, като от един запазен зародиш, отново се развива това, което беше изградено на Сатурн като физическо тяло; едва сега то можеше да се проникне от етерното тяло.
Чрез това включване на етерното тяло се променя самата природа на физическото тяло; то се издига към втората степен на съвършенството. Нещо подобно става и по време на Лунното развитие. Предшественикът на човека, преминавайки, от Слънцето на Луната, присъедини към себе си астралното тяло. Така физическото тяло беше преобразено за трети път и се издигна на третата степен от своето съвършенство. Етерното тяло също бе преобразено; то постигна втората степен от своето съвършенство.
към текста >>
Там откриваме една закономерно из
град
ена конструкция, съставена от фини костни фрагменти.
Достатъчно е например да сравним физическото и астралното тяло. Разбира се, като душевен компонент, астралното тяло стои на по-високо равнище от физическото тяло. И когато в бъдеще ще се усъвършенствува още повече, то ще има много по-голямо значение за човека, отколкото днешното физическо тяло. В своята същност, физическото тяло е напреднало до една висока степен на съвършенство. Нека помислим само колко мъдро са устроени сърцето, мозъкът и т.н., дори отделните части на костната система, например горният край на бедрената кост.
Там откриваме една закономерно изградена конструкция, съставена от фини костни фрагменти.
Като цяло, тя е така замислена, че с употребата на минимум материал да се получи оптимална функция, например триенето е така целесъобразно разпределено, че да се постигнат правилни движения в необходимите посоки. Във всички свои части физическото тяло е изградено с мъдрост. Ако човек обхване цялата хармония във взаимодействието на частите и цялото, ще намери за съвсем вярно, когато се говори за съвършенство на човешкото физическо тяло. Естествено, не трябва да изтъкваме, че тук или там във физическото тяло настъпват отклонения или тежки нарушения в строежа и в неговите функции. Нека знаем, че подобни смущения възникват само като необходимите сенки на пълната с мъдрост светлина, която се разлива над целия физически организъм.
към текста >>
Във всички свои части физическото тяло е из
град
ено с мъдрост.
И когато в бъдеще ще се усъвършенствува още повече, то ще има много по-голямо значение за човека, отколкото днешното физическо тяло. В своята същност, физическото тяло е напреднало до една висока степен на съвършенство. Нека помислим само колко мъдро са устроени сърцето, мозъкът и т.н., дори отделните части на костната система, например горният край на бедрената кост. Там откриваме една закономерно изградена конструкция, съставена от фини костни фрагменти. Като цяло, тя е така замислена, че с употребата на минимум материал да се получи оптимална функция, например триенето е така целесъобразно разпределено, че да се постигнат правилни движения в необходимите посоки.
Във всички свои части физическото тяло е изградено с мъдрост.
Ако човек обхване цялата хармония във взаимодействието на частите и цялото, ще намери за съвсем вярно, когато се говори за съвършенство на човешкото физическо тяло. Естествено, не трябва да изтъкваме, че тук или там във физическото тяло настъпват отклонения или тежки нарушения в строежа и в неговите функции. Нека знаем, че подобни смущения възникват само като необходимите сенки на пълната с мъдрост светлина, която се разлива над целия физически организъм.
към текста >>
Ако искаме да си из
град
им една образна и близка до реалността представа за отношенията по време на Сатурновото развитие, трябва да вземем под внимание, че от създанията и нещата, които днес принадлежат на Земята и които причисляваме към минералното, растителното и животинското царство, тогава не е съществувало абсолютно нищо.
Ако искаме да си изградим една образна и близка до реалността представа за отношенията по време на Сатурновото развитие, трябва да вземем под внимание, че от създанията и нещата, които днес принадлежат на Земята и които причисляваме към минералното, растителното и животинското царство, тогава не е съществувало абсолютно нищо.
Съществата на тези три царства възникват едва в по-късните периоди от развитието. От съществата, които възприемаме на Земята днес с нашите физически сетива, тогава е съществувал само човекът, и то само физическото му тяло в онази форма, която ни предстои да опишем. Но и днес към Земята принадлежат не само представителите на минералното, растителното, животинското и човешкото царство, но и други Същества, които не се проявяват във физическо тяло. Точно такива Същества действуваха по време на Сатурновото развитие. И тяхната дейност върху арената на Сатурн имаше за последица по-късното развитие на човека.
към текста >>
Несъмнено за съвременния човек ще бъде трудно да си представи нещо, което е из
град
ено само от топлина, понеже е свикнал да схваща топлината не като нещо самостоятелно, а само като температурна стойност, отнасяща се към определени газообразни, течни или твърди предмети.
Несъмнено за съвременния човек ще бъде трудно да си представи нещо, което е изградено само от топлина, понеже е свикнал да схваща топлината не като нещо самостоятелно, а само като температурна стойност, отнасяща се към определени газообразни, течни или твърди предмети.
Човек, възпитан в съвременните представи на физиката, ще сметне подобна трактовка на „топлината" за пълна безсмислица. Той ще заяви: Има твърди, течни и газообразни тела; топлината означава само определено състояние, в което се намира едно от тези три тела. Когато най-малките частици на един газ са в движение, това движение се възприема като топлина. Където няма газ, там няма движение, следователно не може да има и никаква топлина.
към текста >>
Когато човек се отдава на представи, из
град
ени в самата му душа и без намесата на външни впечатления, той се добира до нещо, което е недосегаемо за физическите сетива, а е достъпно само за висшето виждане.
Вече казахме: Сатурновото развитие се проявява като топлина, после се прибавят светлинни явления, и след тях вкусовите и звуковите явления. Накрая настъпва нещо, което в дълбините на Сатурн се проявява като мирисни усещания, а навън като механично действуващ човешки Аз. Но как се отнасят тези прояви на Сатурн към епохата преди топлинното състояние? Тези отношения не могат да се сравнят с нещо, което е достъпно за външните възприятия. Топлинното състояние се предхожда от такова, което днес човек може да изживее само вътре в себе си.
Когато човек се отдава на представи, изградени в самата му душа и без намесата на външни впечатления, той се добира до нещо, което е недосегаемо за физическите сетива, а е достъпно само за висшето виждане.
Топлинното състояние на Сатурн се предхожда от епохи и състояния, чиито откровения са достъпни само да свръхсетивните възприятия. Ще отбележим три такива състояния: чисто душевна Топлина, която не може да бъде доловена външно, чисто духовна Светлина, която външно е тъмнина, и чисто духовна Същност, която е съвършена в себе си и не се нуждае от никакви външни условия, за да има съзнание за себе си. Чиста вътрешна Топлина съпровожда появата на „Духовете на Движението", чиста духовна Светлина появата на „Духовете на Мъдростта", и чиста вътрешна Същност е свързана с първата еманация на „Духовете на Волята".
към текста >>
Това са изостаналите на Сатурновата степен човешки същества; те не могат да станат носители на едно нормално из
град
ено етерно тяло.
Последицата от това е, че на Слънцето идват Същества и формации, които не отговарят на тамошните условия. По време на Слънчевия период те трябва да наваксат това, което са пропуснали на Сатурн. Ето защо по време на Слънчевия период може да се наблюдава по свръхсетивен начин следното: Когато Духовете на Мъдростта започват вливането на етерното тяло, Слънчевият организъм някак помътнява. Той е пронизвай от формации, които всъщност би трябвало да принадлежат на Сатурн. Това са топлинни формации, които не са в състояние да се сгъстят по съответния начин до това, което е характерно за Слънцето като „въздух".
Това са изостаналите на Сатурновата степен човешки същества; те не могат да станат носители на едно нормално изградено етерно тяло.
към текста >>
Сега всичко изглежда така, сякаш човешкото същество е из
град
ено само от топлинна субстанция, а всред нея дремят газовите сили.
И така, това, което настъпва сега в началото на Лунното развитие, за да се постигне съответното приспособяване, е първоначално само едно повторение на Сатурновите процеси, физическото човешко същество повтаря Сатурновите степени, но при съвършено други условия. На Сатурн в него действуваха само силите на топлинното тяло; сега в него са и силите на изработеното газообразно тяло. Последните обаче не се включват веднага в хода на Лунното развитие.
Сега всичко изглежда така, сякаш човешкото същество е изградено само от топлинна субстанция, а всред нея дремят газовите сили.
После идва време, когато те започват да се проявяват все по-ясно. И на края, в последната част на Сатурновото повторение, човешкото същество вече изглежда по същия начин, както и в своето „живо състояние" на Слънцето. И все пак целият този живот се оказва само привиден. Първо настъпва един почивен период, подобен на кратките почивни периоди от Слънчевото развитие. После отново започва вливането на етерното тяло, за което сега физическото тяло е вече узряло.
към текста >>
За свръхсетивното съзнание този период от развитието изглежда така: Цялата основна маса на Луната е из
град
ена от една полужива субстанция, която се намира ту в забавено, ту в ускорено движение.
За свръхсетивното съзнание този период от развитието изглежда така: Цялата основна маса на Луната е изградена от една полужива субстанция, която се намира ту в забавено, ту в ускорено движение.
към текста >>
Той беше из
град
ен от съставните части на другите две царства.
Както днес имаме натрупване на скални маси, така и в Лунното тяло се наслагват по-твърди части, които могат да бъдат сравнени с различни образувания от дървесина или рогови форми. Както днес растенията израстват от минералната почва, така и Лунната „почва" е покрита и проникната от едно второ царство, състоящо се от един вид животни-растения. Тяхната субстанция е по-мека от основната маса и по-подвижна. Това царство е разлято над основната маса като едно лепкаво и гъсто море. А самия човек можем да определим като човек-животно.
Той беше изграден от съставните части на другите две царства.
Обаче наред с това, той беше изцяло проникнат от едно етерно и астрално тяло, върху които действуваха силите на висшите Същества от отделеното Слънце. Така бе постигнато облагородяване на неговата форма. Докато „Духовете на Формата" моделираха неговия облик така, че да е приспособен към Лунния живот, Духовете на Слънцето го превръщаха в едно същество, което се издига над този живот. С помощта на способностите, които тези Същества изградиха в него, той натрупа сили, за да облагороди своята собствена природа и дори да издигне до по-висша степен своите сродни с по-низшите царства съставни части.
към текста >>
С помощта на способностите, които тези Същества из
град
иха в него, той натрупа сили, за да облагороди своята собствена природа и дори да издигне до по-висша степен своите сродни с по-низшите царства съставни части.
А самия човек можем да определим като човек-животно. Той беше изграден от съставните части на другите две царства. Обаче наред с това, той беше изцяло проникнат от едно етерно и астрално тяло, върху които действуваха силите на висшите Същества от отделеното Слънце. Така бе постигнато облагородяване на неговата форма. Докато „Духовете на Формата" моделираха неговия облик така, че да е приспособен към Лунния живот, Духовете на Слънцето го превръщаха в едно същество, което се издига над този живот.
С помощта на способностите, които тези Същества изградиха в него, той натрупа сили, за да облагороди своята собствена природа и дори да издигне до по-висша степен своите сродни с по-низшите царства съставни части.
към текста >>
След почивния период те отново проникват в онези части на човешкото същество, които са из
град
ени от по-груби субстанции.
След като Духовете на Формата се намесиха в развитието на Луната, то продължи още известно време според описания горе начин. После отново настъпи един почивен период. По време на този почивен период по-грубите съставни части на трите Лунни царства остават в състояние на покой; по-фините части, а именно астралните тела на човешките същества, се освобождават от тези по-груби форми. Те преминават в едно ново състояние, при което висшите сили на напредналите Слънчеви Същества могат да работят върху тях особено силно.
След почивния период те отново проникват в онези части на човешкото същество, които са изградени от по-груби субстанции.
Благодарение на това, че през почивния период в свободно състояние те са приели Слънчевите сили, сега тези по-груби субстанции стават достъпни за влиянията, които след известно време ще се упражнят върху тях от нормално прогресиралите „Духове на Личността" и „Духове на Огъня".
към текста >>
Под влияние на тези факти човешкото същество узрява дотам, че постепенно може да из
град
и в себе си зародиша на „Духа Себе" по същия начин, както през втората половина от Сатурновото развитие беше из
град
ило зародиша на „Човека-Дух", а на Слънцето този на „Духа- Живот".
Под влияние на тези факти човешкото същество узрява дотам, че постепенно може да изгради в себе си зародиша на „Духа Себе" по същия начин, както през втората половина от Сатурновото развитие беше изградило зародиша на „Човека-Дух", а на Слънцето този на „Духа- Живот".
Така всички отношения на Луната се променят. В резултат на последователните преобразувания, човешките същества стават все по-фини и по-благородни. Нараства и тяхната сила. Образното съзнание се запазва предимно за Слънчевите периоди. Така то добива също и влияние при изграждането на физическото и етерното тяло, нещо, което по-рано ставаше изцяло под действието на Слънчевите Същества.
към текста >>
Това, което през епохите на Сатурн, Слънце и Луна беше из
град
ено като физическо тяло, то се запазва.
Обаче когато казваме, че физическото тяло се превръща в етерно, не трябва да си представяме, че при подобни състояние не можем да говорим за физическо тяло.
Това, което през епохите на Сатурн, Слънце и Луна беше из градено като физическо тяло, то се запазва.
Важното е да познаваме физическото състояние не само там, където то се проявява под външна физическа форма, физическото може да съществува и под етерна, дори под астрална форма. Трябва да правим разлика между външното явление и вътрешната закономерност. Едно физическо явление може да се етеризира, да се астрализира и въпреки това да запази своите физически закономерности. Точно такъв е случаят, когато на Луната физическото тяло на човека достигна определена степен от своето съвършенство. То добива етерна форма.
към текста >>
Защото тук важното е не да из
град
им спекулативни понятия и идейни конструкции, а да дадем една представа за свръхсетивните опитности, до които стига духовният поглед при срещата си с подобни факти.
Естествено, в това описание на Лунните условия можахме да се спрем само на някои преходни форми от развитието. В хода на това развитие се наложи да опишем само отделни процеси. Разбира се, подобен начин на описание дава само бегли образи и явен недостатък е, че цялото развитие не бе дефинирано с ясни и категорични понятия. Срещу подобен упрек бихме могли да изтъкнем, че описанието съвсем умишлено беше представено с помощта на по-общи и пластични понятия.
Защото тук важното е не да изградим спекулативни понятия и идейни конструкции, а да дадем една представа за свръхсетивните опитности, до които стига духовният поглед при срещата си с подобни факти.
А нещата от Лунното развитие не могат да бъдат описани в онези строги контури, които са характерни за земните възприятия. Там имаме работа с непостоянни и променливи впечатления, с колебливи, подвижни образи и с техните преходи. Нека имаме предвид и това, че тук става дума за едно продължително развитие, от което са уловени само моментни образи.
към текста >>
От общата Земна маса те отделят употребимите за тях вещества, изтеглят ги навън, за да си из
град
ят на Слънцето ново обиталище.
Но още преди това, се разиграва едно важно събитие. От огнено- въздушната Земя се откъсва едно самостоятелно небесно тяло, което в понататъшното си развитие прераства в съвременното Слънце. Преди този момент Земя и Слънце представляват едно тяло. След откъсването на Слънцето, Земята съдържа в себе си всичко, което се намира на съвременната Луна. А отделянето на Слънцето става, защото по-висшите Същества с оглед на своето собствено развитие и с оглед на мисията си спрямо Земята не могат повече да понасят сгъстените до „вода" планетарни субстанции.
От общата Земна маса те отделят употребимите за тях вещества, изтеглят ги навън, за да си изградят на Слънцето ново обиталище.
Сега те действуват върху Земята отвън, от Слънцето. Обаче за своето по-нататъшно развитие, човекът се нуждае от арена, където субстанциите са още по-сгъстени.
към текста >>
Водните и въздухообразни формации, от които бяха из
град
ени човешките тела се разпадат и се разтварят в останалата Земна маса.
Обърнем ли поглед към Земята и нейната нощ, бихме оприличили тялото и като нещо подобно на труп. Защото по това време, в голямата си част тя се състои от разлагащи се човешки тела, чиито души се намират в други форми на съществуване.
Водните и въздухообразни формации, от които бяха изградени човешките тела се разпадат и се разтварят в останалата Земна маса.
А като един външен и едва забележим зародиш, остава само онази част от човешкото тяло, която беше образувана в началото на Земното развитие от взаимодействието между Огъня и човешката душа, и която впоследствие стана още по-гъста. С други думи, това, което говорим тук за деня и нощта, не трябва да се свърза с аналогичните отношения, засягащи съвременната Земя. Когато в началото на „деня", прякото Слънчево действие отново се насочваше към Земята, тогава човешките души проникват в областта на физическия живот. Те влизат в допир с онези зародиши, за които споменахме, и бурно тласват тяхното развитие, така че те приемат една външна форма, която се явява като отражение на самата човешка душа. Това, което се разиграва между човешката душа и телесния зародиш е като един вид нежно оплождане.
към текста >>
В онези човешки форми, из
град
ени от фини субстанции, които населяваха по-рано Земята, си взаимодействуват два вида сили: Силата на зародиша и оживотворяващата сила.
Всичко онова, което можеше да доведе до трайно втвърдяване на Земната материя, беше изхвърлено. Точно тогава нашата съвременна Луна напусна Земята. Това, което по-рано пряко допринасяше за устойчивото формообразуване в условията на Земята, сега вече действува по косвен и смекчен начин от Луната. Висшите Същества, от които зависи формообразуването, решиха да упражняват своите действия не от вътрешността на Земята, а отвън. Тъкмо поради тази причина, в човешките тела настъпва една разлика, която трябва да приемем като начало на половата диференциация; като обособяването на мъжкия и женски пол.
В онези човешки форми, изградени от фини субстанции, които населяваха по-рано Земята, си взаимодействуват два вида сили: Силата на зародиша и оживотворяващата сила.
Сега от тези форми произлизат нови човешки форми, техните потомци. Тези потомци също започват да се променят. В едната потомствена група действува предимно зародишната сила на духовно-душевния свят, в другата група предимно оживотворяващата зародишна сила. Това се получи поради факта, че с излизането на Луната от Земята, силата на земния елемент рязко отслабна. Сега взаимодействието между двете сили стана много по-нежно, отколкото когато ставаше само в едно тяло.
към текста >>
Сега вече се проявява предварително из
град
еното етерно или жизнено тяло.
Силите, които човек извлича по време на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие, продължават да работят за неговия напредък и в хода на Земната епоха. Най-напред от Земния огън се възпламенява астралното тяло, а то съдържа в себе си като разтворени както етерното, така и физическото тяло. После това астрално тяло се разделя на една по-фина астрална част, Сетивната Душа, и на една по-груба, етерна, която влиза в досег със земния елемент.
Сега вече се проявява предварително изграденото етерно или жизнено тяло.
И докато в астралното тяло се изграждаха Разсъдъчната и Съзнаващата Душа, в етерното тяло се групираха по-грубите части, които са чувствителни спрямо звука и светлината. В момента, когато етерното тяло се сгъстява още повече, така че от светлинно тяло то се превръща в огнено или топлинно тяло, настъпва и онази степен от развитието, през която, както вече беше описано, частите на твърдия земен елемент се присъединяват към човека. Понеже етерното тяло се сгъстява до огнено състояние, то може сега чрез предварително вложените в него сили на физическото тяло да се свърже с разредените до огнено състояние субстанции на физическата Земя. То обаче не би могло да внася въздушните субстанции в междувременно втвърденото тяло. Тогава идват, както посочихме по-горе, висшите Същества, чиято арена е Слънцето, и вдъхват в него въздуха.
към текста >>
Сега те можеха да из
град
ят началните заложби на главата в най-съвършен вид.
Имаше например такива, които според земните условия, всред които живееха, притежаваха повече или по-малко развити придатъци. Тези части бяха различни в зависимост от местата, които човеците обитаваха. Там където човеците бяха прекомерно вплетени в земния свят, придатъците изпъкваха на преден план. Онези човеци, които в началото на физическото Земно развитие бяха най-напреднали и узрели благодарение на своето предишно развитие, имаха известни особености. По-рано, когато Земята не беше сгъстена до въздухообразното състояние, те изживяваха съприкосновението с огнения елемент.
Сега те можеха да изградят началните заложби на главата в най-съвършен вид.
Те бяха най-хармоничните в себе си човеци. Други бяха готови за среща с огнения елемент едва, когато Земята беше образувала въздуха. Последните зависеха в по-голяма степен от външните условия отколкото първите.
към текста >>
Когато Земята из
град
и в себе си въздушния елемент, в смисъла на горепосоченото, имаше и такива астрални Същества, които бяха един вид остатък от Старата Луна и в своето развитие бяха по-назад от най-низшите човешки души.
Когато Земята изгради в себе си въздушния елемент, в смисъла на горепосоченото, имаше и такива астрални Същества, които бяха един вид остатък от Старата Луна и в своето развитие бяха по-назад от най-низшите човешки души.
Те се превърнаха в души на онези форми, които трябваше да бъдат напуснати от човек още преди отделянето на Слънцето. Тези Същества бяха предшествениците на животинското царство. В хода на времето те развиха предимно онези органи, които у човека съществуваха само като придатъци. Тяхното астрално тяло трябваше да действува върху физическото и етерното тяло по такъв начин, както това ставаше при човека на Старата Луна. Така възникналите животни имаха души, които не можеха да живеят в едно отделно животно.
към текста >>
И едва след като Съзнаващата Душа е напреднала дотам, че по време на земния живот е в състояние да си из
град
и подходящо за тази цел тяло, едва тогава „Духовете на формата" изпращат на човека искрата от своя огън.
На Земята човек се превръща в едно индивидуализирано душевно същество. Неговото астрално тяло, което „Духовете на Движението" бяха влели в него на Луната, се организира на Земята в Сетивна, Разсъдъчна и Съзнаваща Душа.
И едва след като Съзнаващата Душа е напреднала дотам, че по време на земния живот е в състояние да си изгради подходящо за тази цел тяло, едва тогава „Духовете на формата" изпращат на човека искрата от своя огън.
„Азът" пламва в човека. И така, винаги когато човекът напускаше своето физическо тяло, той навлизаше в духовния свят, където срещаше Съществата, които през Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие му бяха дали физическото, етерното и астралното тяло и които го издигнаха до степента на Земята. Но откакто в Земния живот пламна искрата на „Аза", настъпи промяна и в чисто духовния, безплътния живот. Преди този момент от своето развитие, човекът нямаше никаква самостоятелност спрямо духовния свят. Всред него той се усещаше не като отделно същество, а като подчинена частица от един величествен организъм, изграден от стоящи над него духовни Същества.
към текста >>
Всред него той се усещаше не като отделно същество, а като подчинена частица от един величествен организъм, из
град
ен от стоящи над него духовни Същества.
И едва след като Съзнаващата Душа е напреднала дотам, че по време на земния живот е в състояние да си изгради подходящо за тази цел тяло, едва тогава „Духовете на формата" изпращат на човека искрата от своя огън. „Азът" пламва в човека. И така, винаги когато човекът напускаше своето физическо тяло, той навлизаше в духовния свят, където срещаше Съществата, които през Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие му бяха дали физическото, етерното и астралното тяло и които го издигнаха до степента на Земята. Но откакто в Земния живот пламна искрата на „Аза", настъпи промяна и в чисто духовния, безплътния живот. Преди този момент от своето развитие, човекът нямаше никаква самостоятелност спрямо духовния свят.
Всред него той се усещаше не като отделно същество, а като подчинена частица от един величествен организъм, изграден от стоящи над него духовни Същества.
Извоюваното на Земята „Азовото изживяване" се отрази също и в духовния свят.
към текста >>
Последните искаха да из
град
ят огледалото на неговото съзнание така, че Слънчевите Духове да доминират в целия душевен живот на човека.
В своя живот той можеше да потъне под висотата, на която беше поставен в хода на мировото развитие от Земно-Лунните Същества. Влиянието на споменатите правилно развити Лунни Същества продължи да играе решителна роля в неговото развитие и през следващите епохи. За разлика от другите Същества, които действуваха от земната Луна и, лишени от свободна воля, превръщаха съзнанието в огледало на света, можем да наречем тези Лунни Същества „Луциферически Духове". Те донесоха на човека възможността да разгръща собствена активност в своето съзнание, но наред с това и възможността да греши, възможността да върши зло. В резултат на тези събития човек встъпи в нови отношения спрямо Слънчевите Същества, различни от тези, които му бяха предопределили Земно-Лунните Духове.
Последните искаха да изградят огледалото на неговото съзнание така, че Слънчевите Духове да доминират в целия душевен живот на човека.
Тези процеси се кръстосаха и в човешкото същество възникна противоположността между влиянието на Слънчевия Дух и влиянието на Духовете с неправилно лунно развитие. Чрез тази противоположност човекът изпадна в невъзможност да разпознава физическите действия на Слънцето като такива; за него те оставаха скрити зад земните впечатления на външния свят. Наситената с тези впечатления астрална част на човека беше привлечена към областта на „Аза". Този „Аз", който иначе би долавял само дарената му от „Духовете на Формата" огнена искра във всичко, което се отнасяше до външния огън, и би се подчинил пред повелите на тези Духове, сега вече действуваше върху външните топлинни явления чрез вложения в самия него елемент. Така се създаде силно привличане между него и земния огън.
към текста >>
Тогавашният човек беше из
град
ен от една по-фина и нежна материя.
През тези далечни епохи, за които става дума тук, физическият облик на човека беше твърде различен от днешния. До голяма степен този облик беше израз на душевните качества.
Тогавашният човек беше изграден от една по-фина и нежна материя.
Ако днешните му органи са плътни и втвърдени, тогава те бяха все още меки, гъвкави и пластични. Човек с по-душевна и с по-духовна същност, притежаваше по-нежно, по подвижно и по-изразително тяло. По-слабо развитите в духовно отношение имаха груби и неподвижни телесни форми. Душевното усъвършенстване свиваше телесните органи; обема на тялото оставаше малък. Душевната изостаналост и вплитането в сетивния свят водеха до великански размери.
към текста >>
В съответствие с така развитите у тях качества, те действуваха в онзи човешки елемент, из
град
ен в душите на следатлантските хора чрез способността им да имат такива сетивни възприятия, зад които е скрит духовния свят.
Заедно с тях вървяха и Посветените, пазителите на оракулските тайни. На различни места те основаха светилища, където служенето на Юпитер, Венера и т. н. се практикуваше както в добър, така и в лош смисъл. Особено неблагоприятно въздействие имаше издаването на Вулкановите тайни, защото погледът на неговите последователи беше насочен предимно към земните отношения. Поради това предателство човечеството изпадна в зависимост от духовни Същества, които вследствие на своето предходно развитие се опълчваха срещу всичко, което идваше от духовният свят, произлязъл чрез отделянето на Земята от Слънцето.
В съответствие с така развитите у тях качества, те действуваха в онзи човешки елемент, изграден в душите на следатлантските хора чрез способността им да имат такива сетивни възприятия, зад които е скрит духовния свят.
Тези Същества постигнаха голямо влияние над много от земните жители. То се прояви на първо място във факта, че хората все повече изгубваха чувството за духовния свят.
към текста >>
Така той из
град
и около себе си група хора, които приеха в сърцата си импулсите, съответстващи на Христовото Посвещение.
Последователите на Христовия Посветен бяха хора с високо развит ум, но за разлика от всички други хора по това време, бяха с най-ограничени опитности от свръхсетивния свят. С тях споменатият Посветен се отправи от запад на изток, към една област във вътрешността на Азия. Той искаше да ги предпази, доколкото това е възможно, от срещи с хора, чието съзнание бе останало на по-ниско равнище. За това възпита своите ученици в смисъла на тайните, които му бяха открити; съответно той действуваше и върху техните потомци.
Така той изгради около себе си група хора, които приеха в сърцата си импулсите, съответстващи на Христовото Посвещение.
От тях избра най-добрите седем, чиито етерни и астрални тела съответствуваха на отпечатъците от онези етерни тела, кои то притежаваха седемте най-добри атлантски Посветени. Той възпита по един приемник на Христовия, Сатурновия, Юпитеровия Посветен и т.н. Тези седем Посветени станаха Учители и водачи на онези хора, които през след атлантската епоха населиха Южна Азия и по-точно древна Индия. Понеже тези велики Учители бяха надарени с отпечатъците от етерните тела на своите духовни предшественици, изграденото от самите тях познание в чиято основа е залегнало астралното тяло не стигаше до това, което им се откриваше в техните етерни тела. Ако тези откровения искаха да проговорят в тях, тяхното собствено познание трябваше да замлъкне.
към текста >>
Понеже тези велики Учители бяха надарени с отпечатъците от етерните тела на своите духовни предшественици, из
град
еното от самите тях познание в чиято основа е залегнало астралното тяло не стигаше до това, което им се откриваше в техните етерни тела.
За това възпита своите ученици в смисъла на тайните, които му бяха открити; съответно той действуваше и върху техните потомци. Така той изгради около себе си група хора, които приеха в сърцата си импулсите, съответстващи на Христовото Посвещение. От тях избра най-добрите седем, чиито етерни и астрални тела съответствуваха на отпечатъците от онези етерни тела, кои то притежаваха седемте най-добри атлантски Посветени. Той възпита по един приемник на Христовия, Сатурновия, Юпитеровия Посветен и т.н. Тези седем Посветени станаха Учители и водачи на онези хора, които през след атлантската епоха населиха Южна Азия и по-точно древна Индия.
Понеже тези велики Учители бяха надарени с отпечатъците от етерните тела на своите духовни предшественици, изграденото от самите тях познание в чиято основа е залегнало астралното тяло не стигаше до това, което им се откриваше в техните етерни тела.
Ако тези откровения искаха да проговорят в тях, тяхното собствено познание трябваше да замлъкне. Тогава от и чрез тях говореха висшите Същества; истините които те откриваха, се отнасяха и за техните духовни предшественици. Когато тези Същества не говореха чрез тях, те бяха обикновени хора, с разум и чувства, каквито те сами бяха развили в себе си.
към текста >>
Те из
град
иха втората културна епоха на следатлантското развитие.
В резултат на продължителните преселения от запад на изток, започнали от началото на атлантската катастрофа, в областите на предна Азия се установи един народ, чиито потомци историята познава под името персийци и сродните с тях племена. Обаче свръхсетивното познание трябва да се върне назад към много по-далечни епохи. Тук става дума за много по-ранни предшественици на по-късните персийци.
Те изградиха втората културна епоха на следатлантското развитие.
Народите от тази втора културна епоха имаха различни задачи от тези на индийците. Техните влечения и копнежи не бяха обърнати само към свръхсетивния свят; те бяха предразположени и към физическия сетивен свят. Обикнаха Земята и ценяха това, което човек може да извоюва на тази Земя, както и това, което може да се постигне чрез нейните сили. Тяхната войнственост и начините, които изобретяваха, за да се ползват от богатствата на Земята, са свързани тъкмо с тази тяхна особеност. Те не бяха застрашени от опасността да отблъснат „илюзията" на физическия сетивен свят; напротив, поради копнежа си към този свят, те можеха напълно да изгубят връзката си със свръхсетивния свят.
към текста >>
У тези народи усетът към физическия сетивен свят беше из
град
ен по-различно, отколкото при древните перси.
Третата културна епоха на следатлантския период възникна всред народите, които се установиха в Предна Азия и Северна Африка. Там откриваме халдеи, вавилонци и асирийци от една страна, и египтяни от друга.
У тези народи усетът към физическия сетивен свят беше изграден по-различно, отколкото при древните перси.
Те приеха в себе си много повече от онази духовна заложба, която през последните времена на Атлантида позволи появата на мисловната и разсъдъчна способност при човека. Задачата на следатлантското човечество се състоеше в това, да бъдат разгърнати онези душевни способности, които идват не в резултат на преки въздействия от духовния свят, а с пробуждането на собствени мисловни и чувствени сили, с проникването на човека в сетивния свят. Завладяването на сетивния физически свят чрез тези човешки способности трябва да се разглежда като мисия на следатлантското човечество. Това завладяване напредва крачка по крачка. Разбира се, още в древна Индия човекът беше влязъл в определени отношения с външния свят.
към текста >>
В хода на земния живот, между раждането и смъртта, този народ имаше така из
град
ен усет за физическия сетивен свят, че непосредственият му поглед в скритите зад видимия свят свръхсетивни отношения беше значително ограничен.
С приемането на Заратустровите тайни, той можа да намери правилния път, по който да води египетския народ.
В хода на земния живот, между раждането и смъртта, този народ имаше така изграден усет за физическия сетивен свят, че непосредственият му поглед в скритите зад видимия свят свръхсетивни отношения беше значително ограничен.
Затова пък във физическия свят той виждаше законите на духовния. За този народ духовният свят беше нещо, което той би могъл да усвои в рамките на земния живот. Обаче Посветените можеха да му покажат, как след смъртта, освободен от тялото, човек живее в света на Духовете, които тук на Земята му се явяват чрез своите метаморфози в областта на физическия свят. Хермес учеше: Когато на Земята човек употребява своите сили, за да действува съобразно целите на духовните Същества, след смъртта той се оказва способен да се съедини с тях. Особено тези, които между раждането и смъртта са работили най-усърдно в тази насока, след смъртта ще се съединят с висшето Слънчево Същество, с Озирис.
към текста >>
Тук бяха из
град
ени светилища, произхождащи от най-различни атлантски мистерийни центрове.
Вместо звездните Духове, на преден план изпъкваха самите звезди, вместо духовните Същества техните земни аналози. Само Посветените стигаха до истински и дълбоки познания относно законите на свръхестествения свят и тяхното взаимодействие с физическите закони. Тук противоположността между знанието на Посветените и погрешната вяра на народа, се проявяваше по-силно откъдето и да е другаде. Съвсем други бяха отношенията в Южна Европа и Западна Азия, където процъфтя четвъртата следатлантска културна епоха, гръко-римската. В тези области се установиха потомци на хора от най-различни краища на стария свят.
Тук бяха изградени светилища, произхождащи от най-различни атлантски мистерийни центрове.
Имаше хора, които притежаваха в естествен вид остатъци от старото ясновидство, и такива, които сравнително лесно можеха да го постигнат чрез съответното обучение. На определени места се пазеха не само преданията на древните Посветени, но се възпитаваха и техни достойни приемници, чийто духовен взор можеше да се издигне до още по-високи степени. Наред с всичко това у тези народи говореше мощен инстинкт: Всред сетивния свят те трябваше да създадат едно ново пространство и там физическите форми да изразяват духовните сили по ясен и съвършен начин. Гръцкото изкуство е само част от последиците на този инстинкт. Достатъчно е само да проникнем с духовен поглед в гръцкия храм, за да разберем, че в това чудесно творение на изкуството, сетивната материя е така преработена от човека, че всяка негова част застава пред нас като израз на духовния свят.
към текста >>
Имаше и други хора, които наистина изгубиха ясновидството, но из
град
иха такива способности за овладяване на сетивно-физическия свят, съответствуващи на присъщите за ясновидството чувства и усещания.
Така възникна един цял свят от предания за духовни събития и духовни Същества. Първоначалният източник на съкровището от народни приказки и сказания, се корени точно в такива духовни изживявания. Защото сумрачното ясновидство у много хора продължи до времена, които не са твърде далеч от нашето съвремие.
Имаше и други хора, които наистина изгубиха ясновидството, но изградиха такива способности за овладяване на сетивно-физическия свят, съответствуващи на присъщите за ясновидството чувства и усещания.
Атлантските оракули имаха и тук свои последователи. Навсякъде имаше Мистерии. Само че в тях се извършваше такъв вид посвещение, отвеждащо към разтварянето на онзи духовен свят, който Ариман скриваше. Духовните сили, скрити зад природните явления, ставаха достъпни за човека. В митологиите на европейските народи са запазени остатъци от това, което Посветените в тези Мистерии можеха да предадат на другите хора.
към текста >>
Пробудените през последните периоди на Атлантида способности за съждение, както и всички онези сили в човека, чийто инструмент е физическият мозък, бяха из
град
ени с оглед на физическия свят и неговото завладяване.
Под тези влияния в хората от петата културна епоха възникна едно душевно раздвоение, което продължава и днес. То се проявява в живота по най-различен начин. Душата не беше запазила в достатъчно силна степен влечението си към духовното, каквото бе присъщо на древните времена, и не можеше да поддържа връзката между духовния и сетивния свят. Тя запази това влечение само като усещане и чувство, а не като непосредствено виждане в свръхсетивния свят. Затова пък погледът на човека беше все повече насочван към сетивния свят и неговото завладяване.
Пробудените през последните периоди на Атлантида способности за съждение, както и всички онези сили в човека, чийто инструмент е физическият мозък, бяха изградени с оглед на физическия свят и неговото завладяване.
В човека се развиха, така да се каже, два свята. Единият е обърнат към физическо-сетивното съществувание; другият е възприемчив към откровенията на духовния свят, обгръща го с усет и чувство, без обаче да го вижда. Зародишите на това душевно разцепление бяха вече налице, когато Христовото учение се вля в земите на Европа. Хората приеха в сърцата си това послание от Духа; то проникна в техните усещания и чувства. Обаче те не можаха да открият връзката му с опиращия се на сетивата разум и неговите постижения в областта на физически-сетивния свят.
към текста >>
93.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Можем да си из
град
им вярна представа за действието на тези правила, преди да сме ги включили в живота си.
При това, когато е уместно, не се премълчава, защо се препоръчва едно или друго правило. Приемането на правилата и тяхното приложение от една личност, която търси духовното развитие, не трябва да става по механизмите на сляпата вяра. В тази област сляпата вяра трябва да бъде напълно изключена. Ако човек разглежда природата на човешката душа доколкото това е възможно без духовно обучение, а само чрез обикновеното самонаблюдение той може, след приемането на препоръчаните от духовното ръководство правила, да запита: По какъв начин действуват тези пра вила в душевния живот? При непредубедено и здраво човешко мислене, още преди каквото и да е обучение, на този въпрос може да се отговори достатъчно ясно.
Можем да си изградим вярна представа за действието на тези правила, преди да сме ги включили в живота си.
Но да изживеем това действие, можем само по време на обучението. Ако човек насочва със здравия си разум всяка своя крачка, тогава изживяването винаги се съпровожда с разбиране на това изживяване. Днес истинската Духовна Наука предлага само такива правила, спрямо които здравият разум може да упражни своите права. Ако човек има волята да се отдаде единствено на такова обучение и не се остави да бъде подведен от предразсъдъци в посоката на една сляпа вяра, за него ще изчезнат всякак ви опасения и съмнения. Възраженията срещу системно обучение за постигането на по-висше съзнание няма да го смущават.
към текста >>
Те са из
град
ени не, за да изобразят един външен обект, а за да действуват пробуждащо върху душата чрез особените свойства, които притежават.
Тяхната задача е да бъдат истинни тъкмо в този смисъл. Представите, на които трябва да се отдаде душата с оглед на духовното обучение, нямат такава задача.
Те са изградени не, за да изобразят един външен обект, а за да действуват пробуждащо върху душата чрез особените свойства, които притежават.
В този смисъл, най-добри са символните представи. Разбира се, могат да се използуват и други представи. Защото съвсем не е важно съдържанието на представите; важно е душата да насочи всичките си сили върху това, да не допусне в съзнанието нищо друго, освен съответната представа. Докато в обикновения живот, духовните сили са разпръснати върху много неща и представите бързо се сменят, при духовното обучение съществена е концентрацията на целия душевен живот върху една представа. И тази представа трябва да бъде поставена в центъра на съзнанието според свободната воля на ученика.
към текста >>
Най-напред подобна представа трябва да бъде из
град
ена в самата душа.
Ще посочим пример, за да онагледим вътрешното вглъбяване в една символна представа.
Най-напред подобна представа трябва да бъде изградена в самата душа.
Това може да стане по следния начин: Да си представим едно растение, както пуска своите корени в почвата, как покарва лист след лист, как израства и дава цвят. А сега наред с това растение, да си представим и един човек. Да помислим, как неговите качества и способности са много по-съвършени от тези на растението. Да помислим, как той може да се придвижва тук или там, в зависимост от своите чувства и воля, докато растенето е приковано към почвата. Но да си припомним и друго: че несъмнено, човек е по-съвършен от растението, обаче в замяна на това аз виждам у него свойства, които не откривам при растението, и поради тяхното отсъствие, растението в известен смисъл може да се яви пред мен като по-съвършено от човека.
към текста >>
Не е без значение, че горният символ беше споменат тук не просто като една пробуждаща представа, а беше из
град
ен върху определени представи, свързани с растението и човека.
Не е без значение, че горният символ беше споменат тук не просто като една пробуждаща представа, а беше изграден върху определени представи, свързани с растението и човека.
Защото въздействието на такъв символ зависи от това, че сме го изградили по описания начин, преди още да сме си послужим с него за целите на вътрешното вглъбяване. Ако прибегнем към подобен символ, без предварителното изграждане в собствената си душа, той остава студен и с твърде ограничено въздействие, отколкото ако е получил озаряваща сила чрез съответната ду шевна подготовка. Обаче по време на вглъбяването не трябва да викаме в душата си всички подготвителни мисли, а да оставим да витае духом само образът, като наред с него призовем и онези усещания, които възникват чрез подготвителните мисли. Ето как символът, освен в чувствено изживяване, се превръща в знак. А силата на въздействието се крие тъкмо в пребиваването на душата в това изживяване.
към текста >>
Защото въздействието на такъв символ зависи от това, че сме го из
град
или по описания начин, преди още да сме си послужим с него за целите на вътрешното вглъбяване.
Не е без значение, че горният символ беше споменат тук не просто като една пробуждаща представа, а беше изграден върху определени представи, свързани с растението и човека.
Защото въздействието на такъв символ зависи от това, че сме го изградили по описания начин, преди още да сме си послужим с него за целите на вътрешното вглъбяване.
Ако прибегнем към подобен символ, без предварителното изграждане в собствената си душа, той остава студен и с твърде ограничено въздействие, отколкото ако е получил озаряваща сила чрез съответната ду шевна подготовка. Обаче по време на вглъбяването не трябва да викаме в душата си всички подготвителни мисли, а да оставим да витае духом само образът, като наред с него призовем и онези усещания, които възникват чрез подготвителните мисли. Ето как символът, освен в чувствено изживяване, се превръща в знак. А силата на въздействието се крие тъкмо в пребиваването на душата в това изживяване. Колкото по-дълго успее да се задържи човек в тази област, без да допусне намесата на друга, смущаваща представа, толкова по-действен е целият процес.
към текста >>
Сега размишляващата душа може напълно да се освободи от конкретния случай, създал предпоставките за радост, и сама да си из
град
и всеобхватната идея за добротата на сърцето.
Да вземем чувството на радост. В нормалния живот душата изпитва радост, ако е налице съответната външна предпоставка. Ако една душа вижда, как даден човек извършва определено действие, влагайки в него цялата доброта на своето сърце, тогава тази душа ще се изпълни с радост. Но тя може да продължи да размишлява върху подобно действие и да си каже: Едно действие, което блика от добротата на сърцето, е нещо, при което извършителят не преследва своя собствен интерес, а интереса на друг човек. Такова действие може да се нарече добро от морална гледна точка.
Сега размишляващата душа може напълно да се освободи от конкретния случай, създал предпоставките за радост, и сама да си изгради всеобхватната идея за добротата на сърцето.
Тя може на пример да се замисли, как сърдечната доброта възниква благодарение на това, че една душа като че ли всмуква интереса на другите и го превръща в свой собствен интерес. И сега душата може да изпита радост от тази морална идея за добротата на сърцето. Това е радост, свързана не с един или друг процес от сетивния свят, а радост от една идея като такава. Когато се опитаме да оживим и задържим по-дълго подобна радост в душата си, ние стигаме до медитацията върху определено чувство, върху определено усещане. В този случай действуващата сила за пробуждането на вътрешните душевни способности е не идеята, а проявеното в душата чувство, което е поддържано в значителен период от време, при това без да е предизвикано от някакво външно впечатление.
към текста >>
От предходното изложение е ясно, че вътрешното вглъбяване (медитацията) е средство за постигане на познание за висшите светове, както и че не всяка произволна представа води към този път, а само такава, която е из
град
ена според описания начин.
От предходното изложение е ясно, че вътрешното вглъбяване (медитацията) е средство за постигане на познание за висшите светове, както и че не всяка произволна представа води към този път, а само такава, която е изградена според описания начин.
към текста >>
Познанието, което се
град
и върху сетивните възприятия и тяхната преработка чрез свързания със сетивата разум, може да бъде наречено смисъла на Духовната Наука „предметно познание".
Пътят, който описваме тук, води най-напред до което се нарича имагинативно познание. То е първата по-висша степен на познанието.
Познанието, което се гради върху сетивните възприятия и тяхната преработка чрез свързания със сетивата разум, може да бъде наречено смисъла на Духовната Наука „предметно познание".
Над него се разполагат по-висшите степени на познание, та от които е именно имагинативното познание.
към текста >>
Символите, из
град
ени според описания начин, естествено, още не се отнасят към някакви реалности в духовния свят.
Символите, изградени според описания начин, естествено, още не се отнасят към някакви реалности в духовния свят.
Те само улесняват душата, в стремежа и да се откъсне от сетивните възприятия и от мозъка като инструмент, с който засега е свързан разумът. Това откъсване не настъпва преди човек да усети: ето, сега аз си представям нещо, благодарение на такива сили, които не се нуждаят от инструментите на моите сетива и моя мозък. Първото, което човек, тръгвайки по този път, изживява, е освобождаване от физическите органи. Тогава той може да потвърди: когато пренебрегна сетивните възприятия и обикновеното мислене, моето съзнание не угасва; аз мога да се изтръгна от това мислене и да се усетя като едно същество редом с предишната си личност. Това е първото чисто духовно изживяване: наблюдаването на едно душевно-духовно Азово Същество.
към текста >>
Отсега нататък му е необходима огромна вътрешна енергия, за да укроти и задържи в рамките на медитациите онези символи или представи, които е из
град
ил с помощта на сетивния свят.
Отначало душата на окултния ученик е твърде слаба спрямо всичко онова, което той може да възприема в душевно-духовния свят.
Отсега нататък му е необходима огромна вътрешна енергия, за да укроти и задържи в рамките на медитациите онези символи или представи, които е изградил с помощта на сетивния свят.
Но ако освен това иска да стигне до истинско наблюдение в един по-висш свят, той трябва да се придържа не само към тези представи. След като е постигнал това, той трябва да напредне до ново състояние, при което върху душата му не могат да действуват никакви дразнители от външния сетивен свят. В това състояние трябва да бъдат заличени от съзнанието също и описаните имагинативни представи. Едва тогава в съзнанието може да се появи това, което душата е постигнала чрез имагинациите. Сега същественото е, душата да разполага с достатъчно вътрешни сили, за да вижда по действително духовен начин изграденото от самата нея и да не позволява то да се изплъзва от вниманието.
към текста >>
Сега същественото е, душата да разполага с достатъчно вътрешни сили, за да вижда по действително духовен начин из
град
еното от самата нея и да не позволява то да се изплъзва от вниманието.
Отсега нататък му е необходима огромна вътрешна енергия, за да укроти и задържи в рамките на медитациите онези символи или представи, които е изградил с помощта на сетивния свят. Но ако освен това иска да стигне до истинско наблюдение в един по-висш свят, той трябва да се придържа не само към тези представи. След като е постигнал това, той трябва да напредне до ново състояние, при което върху душата му не могат да действуват никакви дразнители от външния сетивен свят. В това състояние трябва да бъдат заличени от съзнанието също и описаните имагинативни представи. Едва тогава в съзнанието може да се появи това, което душата е постигнала чрез имагинациите.
Сега същественото е, душата да разполага с достатъчно вътрешни сили, за да вижда по действително духовен начин изграденото от самата нея и да не позволява то да се изплъзва от вниманието.
Това често се случва при ниско равнище на вътрешната енергия. Това, което първоначално се образува като душевно-духовен организъм и което трябва да бъде обхванато в акта на себевъзприятието, е съвсем нежно и бегло. А смущенията от страна на външния сетивен свят, както и техните последствия проявяващи се като спомени са големи, независимо от усилията, които човек полага, за да ги отстрани. Тук следва да се имат предвид не само смущенията, които човек забелязва, но преди всичко смущенията, които в обикновения живот остават незабелязани. Впрочем поради самата природа на човека е възможно постигането на едно Преходно състояние.
към текста >>
Може да възникне и следният случай: даден човек все още не е из
град
ил в себе си най-добрата разсъдъчна способност и най-точните закони на мисленето, и въпреки това иска да роди своя висш Аз.
Може да възникне и следният случай: даден човек все още не е изградил в себе си най-добрата разсъдъчна способност и най-точните закони на мисленето, и въпреки това иска да роди своя висш Аз.
На своя обикновен Аз, той ще предостави толкова от разсъдъчната способност, колкото е развил до сега. И ако мисленето, общо взето е неподредено, тогава в обикновения Аз който междувременно е станал самостоятелен ще се появи неподредено, объркано и фантастно мислене. И понеже при такава личност новороденият Аз също може да се окаже твърде слаб, дезорганизираният низш Аз ще вземе надмощие в процесите на свръхсетивното виждане и съответният човек няма да може да прояви точната си способност за съждение спрямо свръхсетивния свят. Но ако би развил в достатъчна степен способността за логическо мислене, той би могъл спокойно да предостави своя обикновен Аз на неговата самостоятелност.
към текста >>
За целите на висшето обучение, човек трябва да из
град
и навика да се подчинява на своите собствени заповеди.
Душата трябва да стане господар в областта на волята, така както тя е господар в света на мислите. И тук, в сетивно-физическия свят, решаващо значение има самият живот. В него възникват едни или други човешки стремежи, и волята започва да се бори за тяхното осъществяване.
За целите на висшето обучение, човек трябва да изгради навика да се подчинява на своите собствени заповеди.
Веднъж свикнал с това, все по-рядко ще му хрумва да се впуска в преследване на несъществените цели. Незадоволеният порив и колебанията в света на волята идват от стремежа към такива цели, за чието осъществяване човек няма ясни и точни понятия. И когато наближи раждането на по-висшия Аз, подобна незадоволеност може да внесе безпорядък в целия душевен живот. В този случай, едно елементарно, но добро упражнение, изисква следното: Месеци наред, в точно определено време, човек сам да си заповяда „Днес в „тази минута" ти ще извършиш „това". Така постепенно стигаме дотам, че да определяме съвсем точно времето и начина на изпълнение.
към текста >>
Някой би могъл да по мисли, че ако изгуби способността „да ликува над радостното и да скърби над тъжното", ще потъне в безучастност и де
град
ация.
Спрямо света на чувствата в хода на духовното обучение душата трябва да постигне определено спокойствие. За целта е необходимо тя да контролира външния израз на удоволствието и страданието, на радостта и болката. Но тъкмо в постигането на това качество могат да се появят известни предубеждения.
Някой би могъл да по мисли, че ако изгуби способността „да ликува над радостното и да скърби над тъжното", ще потъне в безучастност и деградация.
Но не за това става дума. Радостното събитие трябва да радва душата, тъжното да я наскърбява. Тя обаче трябва да овладее външния израз на радостта и болката, на удоволствието и неудоволствието. В стремежа си към това качество, човек скоро ще забележи, че усещанията му не само не се притъпяват, а напротив, че става все по-чувствителен към всяко радостно или тъжно събитие от околния свят. Ако човек иска да постигне въпросното качество, необходимо е прецизно внимание върху собствения душевен свят в продължение на доста време.
към текста >>
И както с едно дефектно или болно око не можем да виждаме правилно в сетивния свят, така и с духовни органи, които не са из
град
ени върху фундамента на здравата разсъдъчна способност, ние ще имаме погрешни свръхсетивни възприятия.
Всяка свръхсетивна опитност е зависима и то по две причини от изходната душевна точка преди навлизането в свръхсетивния свят. Ако човек не се погрижи и не излее предварително фундамента на своето духовно обучение, ще развие в себе си такива свръхсетивни способности, чрез които ще възприеме духовния свят неточно и неправилно. Този фундамент се състои от здравата разсъдъчна способност на човека. В противен случай неговите духовни възприемателни органи ще се развият в погрешна посока.
И както с едно дефектно или болно око не можем да виждаме правилно в сетивния свят, така и с духовни органи, които не са изградени върху фундамента на здравата разсъдъчна способност, ние ще имаме погрешни свръхсетивни възприятия.
към текста >>
Ако човек им позволи да проникнат в душата му, той тръгва по сигурен път; а спрямо по-висшия свят носи в себе едно чувство, което рано или късно ще го възна
град
и с най-прекрасни плодове.)
Специално подчертавам, че тези книги нямат нищо общо с данните на самата Духовна Наука. И въпреки това там е показано, че чистото и работещо само в себе си мислене, може да се издигне до поразяващи открития върху света, живота и човека. Тези съчинения заемат много важна междинна степен, свързваща познанието за сетивния свят с това на духовния свят. Те предлагат онова, което мисленето може да извоюва след като се извиси над сетивното наблюдение, но все още не се осмелява да пристъпи към духовното изследване. Ако човек поеме тези съчинения с цялата си душа, вече стои в духовния свят, само че той му се открива единствено под формата на мисловен свят.
Ако човек им позволи да проникнат в душата му, той тръгва по сигурен път; а спрямо по-висшия свят носи в себе едно чувство, което рано или късно ще го възнагради с най-прекрасни плодове.)
към текста >>
Ако някой изобщо изпадне в нетърпение, че „не вижда още нищо", той не е из
град
ил правилно отношение към висшите светове.
В този момент за него настъпва това, което наричаме озарение, за разлика от подготовката или пречистването, които се свеждат до редовни упражнения с цел изграждане на органите. (Говорим за „пречистване", защото чрез съоветните упражнения ученикът пречиства определена област на вътрешния живот от всичко онова, чиито източници са в сетивния свят.) Възможно е да се случи и така, че още преди истинското озарение, човек да има отделни „проблясъци" от по-висшия свят. Тях той трябва да приеме с благодарност. Те могат вече да го направят свидетел на духовния свят. Но той съвсем не бива да се разколебана, ако по време на неговата подготовка, колкото и продължителна да му се струва тя, това не се случи.
Ако някой изобщо изпадне в нетърпение, че „не вижда още нищо", той не е изградил правилно отношение към висшите светове.
Такова отношение постига само онзи, за когото упражненията са нещо като самоцел. Тези упражнения са в действителност един вид работа над духовно-душевната същност на човека, а именно над неговото астрално тяло. И дори когато „не вижда нищо", човек усеща: „Сега аз работя в духовно-душевен смисъл". Подобно усещане няма да е налице, ако човек предварително си състави мнението, според което иска да „види" едно или друго. Тогава той просто ще подминава това, което всъщност има неизмеримо значение.
към текста >>
Когато окултният ученик из
град
и верен подход към упражненията, тогава задоволството от самото медитиране, а не постигнатият резултат му показва, че е на прав път.
Но който постигне истинско разбиране за упражненията и медитирането, там той открива нещо, което обиква заради самите тях. И тогава той знае, че чрез самото медитиране е поставен в един духовно-душевен свят, за да очаква с търпение и смирение какво ще се случи по-нататък. Това усещане на окултния ученик може да бъде осъзнато най-добре, ако си послужим със следните думи: „Аз искам да правя всички упражнения, които са подходящи за мен, и зная, че в определеното време ще получа това, което е важно за мен. Аз не го изисквам с нетърпение, а винаги съм готов да го приема." Срещу подобно настроение не може да се отправи възражението: „Да, но това означава, че на окултния ученик се налага безкрайно дълго време да върви, напипвайки в мрака, защото дали медитациите му са на прав път, се разбира едва когато резултатът е налице". Обаче нещата не стоят така и не резултатът е меродавен за правилния ход на упражненията.
Когато окултният ученик изгради верен подход към упражненията, тогава задоволството от самото медитиране, а не постигнатият резултат му показва, че е на прав път.
Правилно провежданите упражнения в областта на духовното обучение са свързани именно със задоволство, което е не просто задоволство, а познание. И това е познанието: Аз върша нещо, за което виждам, че то ме води напред в правилната посока. Всеки окултен ученик може да стигне до това познание във всеки момент, стига да е внимателен и прецизен към своите изживявания. Ако не прилага това внимателно наблюдение, той минава покрай изживяванията както потъналият в мисли пешеходец не вижда дърветата от двете страни на пътя, макар че би ги видял, в случай, че обърне поглед към тях.
към текста >>
Несъмнен напредък очаква този, който из
град
и здравия навик по-често да надниква в душата си и не толкова да се занимава със себе си, колкото в тишина и мир да се заеме с подреждането и преработването на получените в живота опитности.
Относно упражненията, водещи към Инспирация, ученикът трябва да е наясно, и то в много по-голяма степен отколкото при постигането на Имагинациите: той е длъжен да ги предприема, само когато наред с тях вземе и всички предварителни мерки за укрепването на разсъдъчната способност, чувствата и характера. Ако изпълни тези предварителни мерки, той получава двоен резултат. Първо, чрез упражненията, той няма да изгуби равновесието на своята личност в акта на свръхсетивното виждане; второ, наред с това той ще постигне способността действително да изпълнява изискванията на тези упражнения. Те ще ни се струват трудни само дотогава, докато постигнем точно определено състояние на душата, точно определени чувства и емоции. Разбиране и способност за упражненията, и то в скоро време, ще постигне този, който с търпение и постоянство развива в душата си подходящи качества за покълване на свръхсетивни познания.
Несъмнен напредък очаква този, който изгради здравия навик по-често да надниква в душата си и не толкова да се занимава със себе си, колкото в тишина и мир да се заеме с подреждането и преработването на получените в живота опитности.
Той ще забележи, че когато свързва една житейска опитност с друга, обогатява своите представи и чувства. Ще установи до каква голяма степен може да напредва в новото не само с новите си впечатления и изживявания, но и като оставя старите да работят в него. Който оставя своите впечатления, дори своите мнения, да си взаимодействуват така, сякаш неговите симпатии и антипатии, неговите лични интереси и чувства изобщо не влияят върху тях, той подготвя особено добра почва за свръхсетивните познавателни сили. В действителност той изгражда това, което можем да наречем богат вътрешен живот. Но преди всичко, важен е балансът, равновесието на душевните качества.
към текста >>
Ето защо там, където намирам нещо, което се извисява над мен и е достойно за преклонение, аз трябва не само да го уважавам, а да се доверя на мен самия и да из
град
я в себе си всичко онова, което може да ме направи равен на уважаваната личност.
Ако обаче човек се подлъже от чувството на преданост и преклонение, и умъртви здравото себесъзнание и доверието в своя Аз, той върши престъпление пред закона на равновесието. Окултният ученик трябва непрекъснато да работи над себе си, за да става все по-зрял; но наред с това той трябва да има и доверие в своята личност и да вярва, че нейните сили израстват с всеки час и ден. Който стигне до верния усет за тези неща, знае: В мен дремят скрити сили и аз мога да ги изнеса навън.
Ето защо там, където намирам нещо, което се извисява над мен и е достойно за преклонение, аз трябва не само да го уважавам, а да се доверя на мен самия и да изградя в себе си всичко онова, което може да ме направи равен на уважаваната личност.
към текста >>
Колкото по-голяма е способността на един човек да насочва вниманието си върху определени процеси и събития от живота които не са му познати от преди толкова по-голям шанс има да из
град
и в себе си предпоставки за издигане в духовния свят.
Колкото по-голяма е способността на един човек да насочва вниманието си върху определени процеси и събития от живота които не са му познати от преди толкова по-голям шанс има да изгради в себе си предпоставки за издигане в духовния свят.
Нека си послужим с друг пример. Даден човек стига до такава ситуация в живота, когато трябва да реши: да извърши или да не извърши определено действие. Разумът диктува: Направи го! Но нещо неуловимо в неговите чувства го спира. Възможно е човек да не обърне внимание на този необясним нюанс в своите чувства и просто да извърши действието според основанията на разума.
към текста >>
Сега целият свят прилича на мисловна с
град
а, която се изправя пред човека, както растенията и животните във физическия свят.
В по-нататъшния ход на развитието този процес напредва още повече. След като мисленето е извоювало определена самостоятелност, то активира появата на една четвърта душевно-духовна същност; можем да я определим като едно непосредствено вливане на определени течения в човека, които са подобни на мислите.
Сега целият свят прилича на мисловна сграда, която се изправя пред човека, както растенията и животните във физическия свят.
По същия начин; чувствата и волята след като също са станали самостоятелни активират две други душевни сили, които също се проявяват в нея като самостоятелни същества. Към всички тях,се присъединява и една седма сила, която е подобна на собствения Аз. Цялото това изживяване се свързва и с едно друго. Преди влизането в свръхсетивния свят, човек познаваше мислите, чувствата и волята само като вътрешни душевни изживявания. След попадането си в свръхсетивния свят, той възприема неща, които се проявяват не по сетивно-физически, а по душевно-духовен път.
към текста >>
Ако бихме погледнали директно в този Аз, бихме забелязали, че определен вид съдби трябва да се изпълнят още сега или в следващите прераждания, в зависимост от това как е живял съответният човек в миналите прераждания и какви качества е из
град
ил във всяко от тях.
Човекът развива своя Аз и своето себесъзнание в обикновения сетивно-физически свят. Азът действува като притегателен център за всичко, което принадлежи към човека. Всички негови наклонности, симпатии, антипатии, страсти, мнения и т.н. се групират около Аза. В същото време Азът е и притегателният център за това, което наричаме човешка Карма.
Ако бихме погледнали директно в този Аз, бихме забелязали, че определен вид съдби трябва да се изпълнят още сега или в следващите прераждания, в зависимост от това как е живял съответният човек в миналите прераждания и какви качества е изградил във всяко от тях.
И сега, когато човешката душа се издига в душевно-духовния свят, първият образ, който трябва да застане пред нея, е имен но образът на Аза и всичко свързано с него. Според един окултен закон, първото впечатление от духовния свят е тъкмо този двойник на човека. Лесно можем да разберем закона, стоящ в основата на споменатия факт, ако размислим върху следното. В сетивно- физическия живот човек възприема себе си само доколкото има съответните вътрешни опитности в своите мисли, чувства и воля. Тези възприятия обаче са вътрешни; те не застават пред човека, както застават минералите, растенията и животните.
към текста >>
Сега става пределно ясно, колко важно е човек да не бърза с желанието да проникне в духовния свят, преди да е разбрал определени духовни истини чрез разсъдъчната си способност, из
град
ена и култивирана в условията на физическия свят.
Сега става пределно ясно, колко важно е човек да не бърза с желанието да проникне в духовния свят, преди да е разбрал определени духовни истини чрез разсъдъчната си способност, изградена и култивирана в условията на физическия свят.
Преди да пожелае самостоятелно проникване в свръхсетивните светове, окултният ученик в хода на своето правилно развитие трябва да осмисли с обикновения си здрав разум изложеното в първите четири глави на тази книга.
към текста >>
Там той се вглъбява все още само в собствената си душевна дейност, която е из
град
ила символа.
При изграждането на Имагинацията първо се спираме на определен символ. Той все още е проникнат от представи, свързани с външните впечатления. Но човекът не е сам при формирането на символното съдържание; той не го формира сам. Следователно, може да се поддаде на измама относно това, как се ражда символът; той може да изтълкува неговия произход съвсем неправилно. Обаче когато се издига до упражненията за Инспирация, окултният ученик отдалечава това съдържание от своето съзнание.
Там той се вглъбява все още само в собствената си душевна дейност, която е изградила символа.
Но грешки все пак са възможни. Човек формира своята душевна дейност чрез фактори като възпитание, образование и т. н. Той не може да знае всичко за нейния произход. Ето че ученикът отстранява от съзнанието и тази своя душевна дейност. Ако сега остава нещо, то не съдържа в себе си нищо, което да не може да бъде обхванато с поглед.
към текста >>
Следователно, в своята Интуиция ученикът притежава нещо, което му показва как е из
град
ена цялата действителност на духовно-душевния свят.
Човек формира своята душевна дейност чрез фактори като възпитание, образование и т. н. Той не може да знае всичко за нейния произход. Ето че ученикът отстранява от съзнанието и тази своя душевна дейност. Ако сега остава нещо, то не съдържа в себе си нищо, което да не може да бъде обхванато с поглед. В него не може да се прибави нищо, което относно цялото си съдържание може да избегне едно внимателно обсъждане.
Следователно, в своята Интуиция ученикът притежава нещо, което му показва как е изградена цялата действителност на духовно-душевния свят.
И ако приложи познатите критерии от духовно-душевната действителност върху всичко, което застава пред неговото наблюдение, той ще може да различава илюзията от действителността. И може да е сигурен, че прилагайки този закон, ще бъде предпазен от измама в свръхсетивния свят, също както в сетивно-физическия свят не може да смеси едно въображаемо парче нагорещено желязо с истинско горещо желязо, което действително изгаря. Естествено, човек ще се отнася по този начин само към онези познания, на които гледа като на свои собствени изживявания в свръхсетивния свят, но не и към онези, които получава като сведения от други хора и в които вниква със своя физически мозък и със здравия си усет за истината. Ученикът ще се постарае да тегли точна разграничителна линия между това, което научава по единия и по другия начин. От една страна той с готовност ще се вслуша в едни или други сведения за висшите светове и ще се стреми да ги обяснява със своя разум.
към текста >>
Човекът е из
град
ен от целия заобикалящ го свят; на всяка подробност, която се намира в него, отговаря определен процес, определено Същество от външния свят.
Защото несъмнено е: всяка съставна част на човека е в определена връзка с целия останал свят. Тук можахме да предложим само едно кратко въведение в тази тема. Нека да си припомним, че например по време на Сатурновото развитие съществуват само първите заложби на човешкото физическо тяло. Неговите органи: сърце, бели дробове, мозък се развиват от тези заложби едва по-късно в хода на Слънчевото, Лунно и Земно развитие. Подобно е положението и със съставните части на етерното тяло, Сетивната Душа и т.н.
Човекът е изграден от целия заобикалящ го свят; на всяка подробност, която се намира в него, отговаря определен процес, определено Същество от външния свят.
В съответната степен от развитието си, ученикът стига до точното познание на връзките между своето същество и външния свят. Тази познавателна степен практически е едно проникване в съответствията между „малкия свят", Микрокосмоса, т.е. самия човек от една страна, и „големия свят", Макрокосмоса, от друга. След като е израснал до това познание, ученикът може да има съвсем нова опитност. Той започва да се чувства като вплетен в цялото мироздание, при това без да губи своята пълна самостоятелност.
към текста >>
94.
НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ В РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
GA_13 Въведение в Тайната наука
В своята Карма изостаналите души ще са натрупали толкова много грешки, зло и грозота, че ще из
град
ят една особена общност на злите и заблудените, която ще е в рязък контраст с общността на добрите.
Така развитието напредва от една епоха в друга. Свръхсетивното познание констатира не само измененията, свързани с бъдещето на Земята, но и такива, които се разиграват в близките до нея небесни тела. Идва време, когато развитието на Земята и човечеството ще е толкова напреднало, че онези сили и Същества, които през епохата на Лемурия трябваше да се отделят от Земята, за да направят възможна еволюцията на земните същества, ще могат отново да се съединят със Земята. Това събитие ще настъпи, защото дотогава достатъчно голям брой човешки души ще са развили такава вътрешна сила, която ще е в състояние да тласне Лунните сили още по-напред в тяхното развитие. Всичко това ще се случи в такъв период от време, когато наред с високо развитите човешки души, ще са въплътени и други, които ще са поели по пътя на злото.
В своята Карма изостаналите души ще са натрупали толкова много грешки, зло и грозота, че ще изградят една особена общност на злите и заблудените, която ще е в рязък контраст с общността на добрите.
към текста >>
95.
ПОДРОБНОСТИ ОТ ОБЛАСТТА НА ДУХОВНАТА НАУКА - Етерното тяло на човека
GA_13 Въведение в Тайната наука
Защото то не е просто едно явление, из
град
ено от цветове.
Но това укрепване на волята е напълно възможно и то се постига благодарение на упражненията за свръх сетивно познание. Първоначално окултният ученик се добира до едно общо впечатление от етерното тяло. В душата му трепва същото вътрешно усещане, което той има пред цветната корона на една цъфнала праскова; после това усещане нараства и той вече е сигурен: етерното тяло има цвета на цъфналата праскова. Впоследствие той започва да възприема и отделните органи и течения на етерното тяло. Етерното тяло може да бъде описано и с по-големи подробности, като се спрем на онези душевни изживявания, които съответствуват на топлинните, звукови усещания и т. н.
Защото то не е просто едно явление, изградено от цветове.
В същия смисъл могат да бъдат описани астралното тяло и другите свръхсетивни съставни части на човека. Който вземе под внимание тези факти, ще знае как да се отнася и към описанията, направени в смисъла на Духовната Наука, (сравни с глава II.)
към текста >>
96.
НАБЛЮДЕНИЯ ВЪРХУ ОСОБЕНИ СЪБИТИЯ И СЪЩЕСТВА В ДУХОВНИЯ СВЯТ
GA_13 Въведение в Тайната наука
Една от опитностите, до която човек ще стигне при наблюдението в духовния свят е тази, че проникването в свръхсетивните области, които са желани най-силно, идва като на
град
а едва тогава, когато той е предпочел сериозните и тежки пътища, насочени единствено към всеобщите въпроси на познанието, търсейки отговор за смисъла и целта на живота.
Ако някой иска да наблюдава отделни подробности без да е минал през правилното обучение, може да стане жертва на много заблуждения. Дори първата крачка: вникването в начина, по който трябва да се тълкуват впечатленията от особените свръхсетивни явления, е невъзможна без напреднало духовно обучение. Обучението, което в свръхсетивните светове води до наблюдението на това, което е описано в настоящата книга, дава възможност да се проследи и животът на отделен човек след смъртта; а не на последно място възможността да се наблюдават и разбират всички духовно-душевни Същества, които действуват както в скритите, така и във видимите светове. Обаче сигурното наблюдение на отделните процеси и Същества е възможно само въз основа на познанието върху все общите духовни явления, които засягат всеки човек. Който се устремява към едното, а пропуска другото, се заблуждава.
Една от опитностите, до която човек ще стигне при наблюдението в духовния свят е тази, че проникването в свръхсетивните области, които са желани най-силно, идва като награда едва тогава, когато той е предпочел сериозните и тежки пътища, насочени единствено към всеобщите въпроси на познанието, търсейки отговор за смисъла и целта на живота.
Ако човек следва тези пътища в един чист, неегоистичен стремеж към познание, той е вече узрял да наблюдава и подробности, чието съзерцание по-рано би представлявало само задоволяване на егоистични нужди, дори и съответният човек да ни убеждава, че се стреми да проникне в духовния свят само от любов, например към свой близък, който вече не е между живите. Проникването в особените процеси и Същества на свръхсетивния свят може да постигне само този, чийто сериозен интерес към общовалидните духовно-научни познания го издига до възможността да приема и частните случаи като една обективна научна истина.
към текста >>
97.
Пролог
GA_14 Четири мистерийни драми
Него, като душевен изследовател, го интересува именно как хората поради духовно късогледство сами си поставят пре
град
и пред разбирането на същинските тайни.
Много добри. Пише ми, че конгресът на психолозите е интересен, макар и начинът, по който се разглеждат някои важни въпроси, да не е много удачен.
Него, като душевен изследовател, го интересува именно как хората поради духовно късогледство сами си поставят прегради пред разбирането на същинските тайни.
към текста >>
Често си ми го казвала, но винаги е трябвало да се съгласяваш с мен, че мненията ни никога не са издигали пре
град
а между чувствата ни една към друга, живи още от нашата младост.
Често си ми го казвала, но винаги е трябвало да се съгласяваш с мен, че мненията ни никога не са издигали преграда между чувствата ни една към друга, живи още от нашата младост.
към текста >>
Защото не се задоволява никакъв глад, не се избърсват сълзи, не се пресушава изворът на моралната де
град
ация, когато на сцената се показва само външната страна на глада, на просълзените лица, на пропадналите хора.
Както силите на семето не учат растението как да расте, а се явяват жива същност в него, така и нашите идеи не поучават, а се разливат, разпалвайки живот, дарявайки живот в нашето същество. На идеите, които ми станаха достъпни, дължа това, което прави животът да ми се струва изпълнен със смисъл. На тях дължа не само смелостта, но и прозрението и силата, които ме карат да се надявам, че ще направя от децата си хора, които не само в обикновения смисъл да бъдат работоспособни и полезни във външния живот, но да носят в душата си вътрешно спокойствие и задоволство. И за да не изпадам във всевъзможни словоизлияния, искам само още да ти кажа: уверена съм, че мечтите, които споделяш с толкова много хора, ще могат да се осъществят само когато на хората се удаде да свържат това, което наричат действителност и живот, с по-дълбоките опитности, които толкова често си наричала фантазиране и мечтателство. Може да ти се вижда странно, ако ти призная, че голяма част от смятаното от тебе за истинско изкуство, за мен представлява само безплодна критика на живота.
Защото не се задоволява никакъв глад, не се избърсват сълзи, не се пресушава изворът на моралната деградация, когато на сцената се показва само външната страна на глада, на просълзените лица, на пропадналите хора.
Начинът, по който обикновено се показва всичко това, стои неизмеримо далеч от същинските глъбини на живота и отношенията между отделните души.
към текста >>
98.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
на
град
а и съдба ти стана.
награда и съдба ти стана.
към текста >>
и е достатъчно възна
град
ена,
и е достатъчно възнаградена,
към текста >>
на
град
а нека да е за труда ти.
награда нека да е за труда ти.
към текста >>
99.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
и ще му из
град
и ухо,
и ще му изгради ухо,
към текста >>
100.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
от всякакви пре
град
и,
от всякакви прегради,
към текста >>
101.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
На
град
ата ти бе да се намериш.
Наградата ти бе да се намериш.
към текста >>
На
град
ата използвай.
Наградата използвай.
към текста >>
102.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
отишло в чужд далечен
град
.
отишло в чужд далечен град.
към текста >>
103.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
от
град
на
град
започнах да пътувам.
от град на град започнах да пътувам.
към текста >>
но скоро те напуснаха
град
а ни.
но скоро те напуснаха града ни.
към текста >>
104.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
тъй както други за села и
град
ове...
тъй както други за села и градове...
към текста >>
105.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
в душата си е вече из
град
ил,
в душата си е вече изградил,
към текста >>
които в механизмите в
град
ил съм?
които в механизмите вградил съм?
към текста >>
могла би вярно да се из
град
и,
могла би вярно да се изгради,
към текста >>
106.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
чрез земни пре
град
и.
чрез земни прегради.
към текста >>
107.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
ще из
град
и лечебни сили в Йохан
ще изгради лечебни сили в Йохан
към текста >>
Не мога да го из
град
я така
Не мога да го изградя така
към текста >>
108.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Пространство, неограничавано от изкуствени стени, а о
град
ено от дървоподобни преплитащи се растения и образувания, които се разширяват и пускат издънки към вътрешността.
Пространство, неограничавано от изкуствени стени, а оградено от дървоподобни преплитащи се растения и образувания, които се разширяват и пускат издънки към вътрешността.
Цялата сцена е оживена от природни процеси и понякога става бурна. Когато завесата се вдига, Капезий и Мария са на сцената. После идват Бенедикт, Филия, Астрид, Луна, Другата Филия, Луцифер, Ариман и движещи се танцувално същества, които представляват мисли. Накрая Душата на Госпожа Балде.
към текста >>
растейки във света си, об
град
ено
растейки във света си, обградено
към текста >>
109.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
сформирал се във неговия
град
.
сформирал се във неговия град.
към текста >>
във мен добрите сили, съ
град
или
във мен добрите сили, съградили
към текста >>
110.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Тъмно урвесто пространство, об
град
ено от планини, които представляват струпвания от черни каменни маси във фантастични форми и навсякъде показват скелети, които сякаш изкристализират от планинската маса, но са бели.
Царството на Ариман.
Тъмно урвесто пространство, обградено от планини, които представляват струпвания от черни каменни маси във фантастични форми и навсякъде показват скелети, които сякаш изкристализират от планинската маса, но са бели.
Ариман е застанал на един склон. Хиларий, Фридрих Траутман, след това дванадесетте действащи лица от Първа картина, после Щрадер, по-късно Томасий и Мария, Пазачът и накрая Двойникът на Томасий.
към текста >>
111.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
На заден план се простира
град
с много фабрични с
град
и.
Приветлива слънчева утринна местност.
На заден план се простира град с много фабрични сгради.
Обсъждайки разни теми, свободно влизат и излизат Бенедикт, Капезий, Мария, Томасий, Щрадер.
към текста >>
на този
град
чрез дело на любов
на този град чрез дело на любов
към текста >>
ще пожелае да се из
град
и.
ще пожелае да се изгради.
към текста >>
112.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
тъй мислене не би се из
град
ило,
тъй мислене не би се изградило,
към текста >>
113.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
от прадеди на Готгетрой
град
ено
от прадеди на Готгетрой градено
към текста >>
щом като дълг усеща да с
град
и
щом като дълг усеща да сгради
към текста >>
на новото ви място го
град
ите.
на новото ви място го градите.
към текста >>
114.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
че може за духа да из
град
и
че може за духа да изгради
към текста >>
115.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
И ясно ми е, че съм из
град
ил
И ясно ми е, че съм изградил
към текста >>
116.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
да бъдем с миротворност об
град
ени.
да бъдем с миротворност обградени.
към текста >>
117.
Тринадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Върху какво ще трябва да
град
им,
Върху какво ще трябва да градим,
към текста >>
По-рано из
град
их го по причини,
По-рано изградих го по причини,
към текста >>
118.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_14 Четири мистерийни драми
Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни
град
ове в Европа.
1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията.
Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа.
Мари фон Сиверс (от 1914 г. Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
към текста >>
В Дорнах, Швейцария, е из
град
ена от дърво с
град
ата на първия Гьотеанум.
1913 - 1923 г.
В Дорнах, Швейцария, е изградена от дърво сградата на първия Гьотеанум.
към текста >>
Лекционни цикли и художествени представления в с
град
ата на недовършения Гьотеанум.
1920 г.
Лекционни цикли и художествени представления в сградата на недовършения Гьотеанум.
към текста >>
119.
ПРЕДГОВОР
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Те са из
град
ени върху основните положения, дадени в моите книги „Теософия" и „Тайната Наука".
В следващите страници е предадено съдържанието на изнесените от мен лекции през юни, тази година, в Копенхаген, по Време на Генералната конференция на Скандинавското Теософско Общество. Записките принадлежат на определени слушатели, които са добре запознати с Духовната Наука или Теософията. Разбира се, последното е една естествена предпоставка за тези лекции.
Те са изградени върху основните положения, дадени в моите книги „Теософия" и „Тайната Наука".
И ако тази малка книжка, съдържаща споменатите лекции, попадне в ръцете на човек, комуто липсват горните предпоставки, тя би могла да му се стори като сбор от куриозни разсъждения на една пълна фантастика. Посочените книги разкриват научните основи на всичко, изложено тук.
към текста >>
120.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
А това е много по-маловажно от факта, че човек не разполага предврително със своите равновесни способности, а трябва сам да ги из
град
и, черпейки сили от цялото си същество.
Първо, той трябва да научи как да ориентира своето тяло в пространството, нещо, което днес човек прави без да забелязва. С това е загатната една от най-съществените разлики между човека и животното. Животното е предопределено да развие равновесното си положение В пространството по съответен начин: едни животни се катерят, други плуват и т.н. до най-близките на човека бозайниците. Ако зоолозите се замисляха над този факт, те нямаше да подчертават толкова често Колко еднакви са костите и мускулите при животните и човека.
А това е много по-маловажно от факта, че човек не разполага предврително със своите равновесни способности, а трябва сам да ги изгради, черпейки сили от цялото си същество.
От особена важност е, че той трябва сам да работи върху себе си, за да създаде от едно същество, Което не може да върви, такова, което може да върви изправено. Човек сам постига своето вертикално положение, своето равновесно положение В пространството; сам постига и определено отношение спрямо земната гравитация. За едно схващане, което не прониква дълбоко в нещата, няма да е трудно да оспори това, и то с привидно основание. Някои биха казали, че ние сме така организирани в нашия изправен вървеж, както например животното катерач е създадено, за да се катери. Но едно по-точно наблюдение показва, че докато при животното е налице организация, определяща положението му в пространството, то при човека душата е тази, която влиза в отношения с пространството и създава съответната организация.
към текста >>
Из
град
еното дотук понятие за ръководството на човечеството може да бъде в изместен смисъл разширено.
И тъкмо в един такъв факт се изразява духовното ръководство на човечеството. Човечеството се ръководи истински, когато всред него действуват личности, които оставят документи, черпейки от същите сили, участвуващи в изграждането на самия човек. И както отделният човек прави или казва неща, които разбира едва в по-късна възраст, така и цялото човечество постигна в лицето на евангелските автори посредниците, донесли в своите писания такива откровения, които ще бъдат разбрани едва по-късно. Колкото повече напредва човечеството, толкова повече ще бъдат разбирани тези документи. Човек може да почувствува в себе си духовното ръководство, а човечеството може да го почувствува в онези личности, които действуват в смисъла на евангелските автори.
Изграденото дотук понятие за ръководството на човечеството може да бъде в изместен смисъл разширено.
Да предположим, че даден човек е намерил последователи на своето учение. В случая, едно истинско себепознание ще му помогне да признае, че намирайки последователи, това само по себе си означава:
към текста >>
121.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Днешният човек сигурно ще си из
град
и в общи линии една твърде погрешна представа за великите Учители на Индия.
Египтяните, които разказват за своята връзка с Боговете, просто усещали, че душата на човечеството е отворена към духовните Йерархии. Както детската душа отваря своята аура към Йерархиите до онзи вече изложен в началото момент, така и цялото човечество е отваряло своя свят за действието на Йерархиите, с които то е било дълбоко свързано. Тази връзка беше най-забележителна при онези Учители, които наричаме свещените Учители на Индия, великите Учители на онази първа следатлантска или индийска култура, която се разпространи в Южна Азия. След атлантската катастрофа обликът на Земята беше вече друг и в източното полукълбо се оформиха Азия, Европа и Африка в техния сегашен вид. А това беше преди времето, за което се говори в споменатите древни източници.
Днешният човек сигурно ще си изгради в общи линии една твърде погрешна представа за великите Учители на Индия.
Защото ако един съвременен образован човек би застанал пред един от индийските Учители, той би възкликнал учудено: „Този ли е вашият мъдрец? Аз никога не съм си го представял така! " Защото древните индийски Учители не биха могли да изразят нищо умно, в смисъл на днешните разбирания. В съвременен смисъл те са били най-обикновени хора, които биха отговорили по твърде елементарен начин дори на въпроси от ежедневния живот. Имало е даже периоди, когато е било трудно да се изтръгне от тях нещо друго, освен една или друга дума, която за съвременния човек би изглеждала твърде незначителна.
към текста >>
Понеже Съществата, изпълнили докрай задачата си на Луната, можеха да из
град
ят само една единна човешка общност, трябваше да им се противопоставят онези Същества, които изоставайки на Луната получиха възможността да превърнат един свой недостатък в нещо добро.
Напротив, те донесоха на човеците това, което им дава възможността да станат свободни навсякъде по Земята, както и диференциацията всред тях, без която те щяха да образуват една обща и безлична маса по цялата Земя. Така е с езиците, така е и с много други области на живота. Индивидуализирането, диференцирането, свободата бихме могли да кажем идват от тези Същества, които бяха изостанали от развитието си на Старата Луна. Разбира се, мъдрото ръководство на света е възнамерявало в хода на планетарното развитие да доведе всички същества до тяхната крайна цел; ако обаче това би било осъществено по един пряк начин, много неща нямаше да бъдат постигнати. Определени Същества бяха задържани в своето развитие, защото имаха да изпълняват особени задачи в еволюцията на човечеството.
Понеже Съществата, изпълнили докрай задачата си на Луната, можеха да изградят само една единна човешка общност, трябваше да им се противопоставят онези Същества, които изоставайки на Луната получиха възможността да превърнат един свой недостатък в нещо добро.
към текста >>
В нашата съвременна наука живеят силите на египетско-халдейския свят, които тогава са били прогресивни, но днес са вече ретро
град
ни; и ако искаме правилно да оценим характера на съвременната епоха, ние трябва да познаваме тези сили.
Същите сили, които тогава не успяха в своята еволюция, сега отново се включват в духовното ръководство на епохата, макар и под друга форма. От душевното настроение, каращо египтяните да балсамират труповете, днес произлизат онези възгледи, които боготворят материята. Балсамирайки мъртвите, египтянинът запазва нещо, което е имало голяма стойност за него. Той смятал, че развитието на душата след смъртта е във връзка със запазваното на физическо-материалното тяло. Съвременният анатом извършва дисекция на това, което вижда и смята, че познава законите на човешкия организъм.
В нашата съвременна наука живеят силите на египетско-халдейския свят, които тогава са били прогресивни, но днес са вече ретроградни; и ако искаме правилно да оценим характера на съвременната епоха, ние трябва да познаваме тези сили.
А те ще имат тежки последици за съвременния човек, ако той не познава тяхната същност. Напротив, ако има съзнание за тяхното действие и изгради правилно отношение към тях, човек може да ги насочи към постигането на добри цели. Тези сили трябва да намерят своето правилно приложение, иначе не бихме имали великите постижения в техниката, индустрията и т. н. на днешната епоха. Тези сили принадлежат към най-низката степен на луциферическите Същества.
към текста >>
Напротив, ако има съзнание за тяхното действие и из
град
и правилно отношение към тях, човек може да ги насочи към постигането на добри цели.
Балсамирайки мъртвите, египтянинът запазва нещо, което е имало голяма стойност за него. Той смятал, че развитието на душата след смъртта е във връзка със запазваното на физическо-материалното тяло. Съвременният анатом извършва дисекция на това, което вижда и смята, че познава законите на човешкия организъм. В нашата съвременна наука живеят силите на египетско-халдейския свят, които тогава са били прогресивни, но днес са вече ретроградни; и ако искаме правилно да оценим характера на съвременната епоха, ние трябва да познаваме тези сили. А те ще имат тежки последици за съвременния човек, ако той не познава тяхната същност.
Напротив, ако има съзнание за тяхното действие и изгради правилно отношение към тях, човек може да ги насочи към постигането на добри цели.
Тези сили трябва да намерят своето правилно приложение, иначе не бихме имали великите постижения в техниката, индустрията и т. н. на днешната епоха. Тези сили принадлежат към най-низката степен на луциферическите Същества. Ако човек не ги разпознае съвсем точно, той започва да смята материалистичните импулси на нашето време за единствено възможни и не вижда другите сили, които ни издигат към духовния свят. От тази гледна точка днес трябва ясно да разграничаваме две духовни течения.
към текста >>
Наред с развитието на ясновидство, човек трябва да из
град
и и способността да разграничава различните видове свръхсетивни Същества и процеси.
Посвещението дава възможност да различаваме отделните видове Същества. Следователно, един човек може да прониква като ясновидец във висшите светове, но това не означава, че той е Посветен. За древните епохи различаването на Съществата не е било особено важно, защото когато древните окултни школи развивали ясновидството у своите ученици, опасността от грешки не е била толкова голяма. Както казахме, възможността за грешки днес е огромна. Ето защо всяко езотерично обучение трябва да вземе мерки, така че наред с ясновидството да се придобива и посвещение.
Наред с развитието на ясновидство, човек трябва да изгради и способността да разграничава различните видове свръхсетивни Същества и процеси.
към текста >>
Тази специална мисия да из
град
ят равновесие между принципите на ясновидството и тези на Посвещението, имат днес Съществата, които ръководят човечеството.
Тази специална мисия да изградят равновесие между принципите на ясновидството и тези на Посвещението, имат днес Съществата, които ръководят човечеството.
С настъпването на съвременната епоха, ръководителите на духовното обучение трябваше по необходимост да се съобразят с този основен факт. Ето защо езотеричното обучение, което е подходящо за нашата епоха, застъпва принципа да установи правил но съотношение между ясновидство и Посвещение. Това се наложи още в момента, когато човечеството изживя една криза по отношение на висшето познание. А това е периодът на тринадесетия век. Около 1250 г.
към текста >>
122.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Днес има хора, които например казват: „В основата си нашият свят е из
град
ен от атоми." И кой нашепва на хората мисълта, че светът е из
град
ен от атоми?
И тъкмо в това се състои техният напредък, че сега те ръководят нашата пета следатлантска епоха под влиянието на Христос Него следват те в духовните светове. А изоставането на онези Същества, за които споменахме, че работят като задържащи сили, се дължат на обстоятелството, че те не се подчиняват на Христовото ръководство, а действуват по-нататък независимо от Христос. Ето защо в културата на човечеството все по-ясно ще се проявява материалистичното тече ние, което стои под ръководството на изостаналите египетско-халдейски Духове и дава цялата материалистична характеристика на нашата епоха. Всичко, което се обективира в днешната материалистична наука, се намира под тяхното влияние. Наред с всичко това, обаче, се поражда и едно друго течение, което си поставя като цел така да проникне в човека, че в крайна сметка във всички свои действия той да открие това, което наричаме „Христовия принцип".
Днес има хора, които например казват: „В основата си нашият свят е изграден от атоми." И кой нашепва на хората мисълта, че светът е изграден от атоми?
Това са свръхчовешките Ангелски Същества, изостанали по Време на египетско-халдейската епоха.
към текста >>
Колкото и чудно да изглежда ще дойде време, когато химици и физици няма да изучават химията и физиката по днешния начин, а именно под влиянието на изоставащите египетско-халдейски Духове; бъдещите химици и физици ще преподават по нов начин: Материята е из
град
ена според организиращото участие на Христос!
А какво научава човечеството от онези Същества, които през египетско-халдейската епоха постигнаха целта на своето развитие и още тогава бяха открили Христос? Те ще могат да вливат в човека съвсем други мисли, а не че например всичко се състои от материални атоми; защото те ще разкрият на хората, че и в най-малките частици на физическия свят веществата са проникнати от Христовия Дух.
Колкото и чудно да изглежда ще дойде време, когато химици и физици няма да изучават химията и физиката по днешния начин, а именно под влиянието на изоставащите египетско-халдейски Духове; бъдещите химици и физици ще преподават по нов начин: Материята е изградена според организиращото участие на Христос!
Христос ще бъде открит дори в законите на химията и физиката. Спиритуалната химия и спиритуалната физика са тези що се отнася до науките на които принадлежат бъдещето. Несъмнено днес за много хора това изглежда фантастично или дори по-лошо. Но често пъти всичко, което в бъдещето ще се окаже мъдрост, днес изглежда лудост.
към текста >>
Но сега напредваме към времето, когато хората все повече и повече трябва да из
град
ят в себе си съзнателно отношение към тези духовни сили.
Но сега напредваме към времето, когато хората все повече и повече трябва да изградят в себе си съзнателно отношение към тези духовни сили.
Когато хората правилно вникнат в инспирациите на новия езотеризъм, те все повече и повече ще разбират бъдещите събития. А този езотеризъм ясно показва, че днес отново управляват същите духовни Същества, за които загатват древните египтяни като за свои велики Учители; същите духовни Същества, почитани навремето като Богове, ръководят и днес човечеството само че те вече са под предводителството на Христос. Хората все повече и повече ще усещат как занапред те ще са в състояние да възкресят в много по-висша степен, в много по-чист блясък това, което е било преди Христос. Съвременната епоха изисква от човека едно много по-силно и разширено съзнание, едно будно чувство за дълг и отговорност пред познанието за духовния свят и всичко това може да проникне в нашите души само ако задачата на Духовната Наука бъде обухваната в посочения тук смисъл.
към текста >>
123.
СЪДЪРЖАНИЕ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Медитиращият се опитва да из
град
и представа за физическото тяло
Медитиращият се опитва да изгради представа за физическото тяло
към текста >>
Медитиращият се опитва да из
град
и точна представа за елементарното или етерно тяло
Медитиращият се опитва да изгради точна представа за елементарното или етерно тяло
към текста >>
Медитиращият се опитва да из
град
и представа за ясновиждащото познание на елементарния свят
Медитиращият се опитва да изгради представа за ясновиждащото познание на елементарния свят
към текста >>
Медитиращият се опитва да из
град
и представа за "Пазачът на прага"
Медитиращият се опитва да изгради представа за "Пазачът на прага"
към текста >>
Медитиращият се опитва да из
град
и представа за "астралното тяло"
Медитиращият се опитва да изгради представа за "астралното тяло"
към текста >>
Медитиращият се опитва да из
град
и представа за "Азът" или "мисловното тяло"
Медитиращият се опитва да изгради представа за "Азът" или "мисловното тяло"
към текста >>
Медитиращият се опитва да из
град
и представа за начина на изживяване в свръхсетивните светове
Медитиращият се опитва да изгради представа за начина на изживяване в свръхсетивните светове
към текста >>
Медитиращият се опитва да из
град
и представа за съзерцанието в повтарящите се земни съществувания на човека
Медитиращият се опитва да изгради представа за съзерцанието в повтарящите се земни съществувания на човека
към текста >>
124.
ПЪРВА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Медитиращият се опитва да из
град
и представа за физическото тяло.
Медитиращият се опитва да изгради представа за физическото тяло.
към текста >>
Само че то е из
град
ено по друг начин.
Несъмнено, има много хора, които искрено вярват, че с разпадането на тялото настъпва и краят на душевния живот, така че те подреждат съществуванието си с оглед на това убеждение. И все пак подобни хора съвсем не са безпристрастни спрямо тази мисъл. Само че те не позволяват ужасите на унищожението да ги повлекат след себе си и да заглушат гласа на познанието; те не се оставят да бъдат заглушени от желанието, насочено към продължаването на живота след смъртта. Ето защо представите на подобни хора са често по-обективни от представите на другите, които макар и да не го съзнават си въобразяват едни или други основания за живота след смъртта, понеже в тайните дълбини на душата им гори тъкмо такова желание за живот на душата след телесната смърт. Все пак при отрицателите на безсмъртието, пристрастието е не по-малко.
Само че то е изградено по друг начин.
Всред тези хора има такива, които си изработват определени представи за същността на живота и съществуванието. Тези представи ги водят до съответните условия, правещи живота изобщо възможен, а логично стигат до извода, че след отстраняването на тялото се прекратява и целият душевен живот. Такива хора не забелязват, че те вече са изградили определена представа за живота и не могат да повярват в един живот след смъртта, само защото представата им не допуска подобна възможност. Тяхната предубеденост се корени не в желанията им, а именно в представата, от която те не могат да се освободят. В тази област съществуват изключително много предразсъдъци и винаги могат да бъдат посочени отделни примери.
към текста >>
Такива хора не забелязват, че те вече са из
град
или определена представа за живота и не могат да повярват в един живот след смъртта, само защото представата им не допуска подобна възможност.
Ето защо представите на подобни хора са често по-обективни от представите на другите, които макар и да не го съзнават си въобразяват едни или други основания за живота след смъртта, понеже в тайните дълбини на душата им гори тъкмо такова желание за живот на душата след телесната смърт. Все пак при отрицателите на безсмъртието, пристрастието е не по-малко. Само че то е изградено по друг начин. Всред тези хора има такива, които си изработват определени представи за същността на живота и съществуванието. Тези представи ги водят до съответните условия, правещи живота изобщо възможен, а логично стигат до извода, че след отстраняването на тялото се прекратява и целият душевен живот.
Такива хора не забелязват, че те вече са изградили определена представа за живота и не могат да повярват в един живот след смъртта, само защото представата им не допуска подобна възможност.
Тяхната предубеденост се корени не в желанията им, а именно в представата, от която те не могат да се освободят. В тази област съществуват изключително много предразсъдъци и винаги могат да бъдат посочени отделни примери.
към текста >>
Фактът, че душата се стреми към един живот отвъд смъртта, трябва при всички обстоятелства да я изпълва с недоверие спрямо всевъзможните мнения за безсмъртието, на които тя може да попадне и които е в състояние да си из
град
и сама.
Фактът, че душата се стреми към един живот отвъд смъртта, трябва при всички обстоятелства да я изпълва с недоверие спрямо всевъзможните мнения за безсмъртието, на които тя може да попадне и които е в състояние да си изгради сама.
Нима светът е загрижен за нейните усещания? Според своите предпочитания, тя може да почувствува самата себе си като нещо напълно безсмислено, ако би трябвало да смята, че би била в състояние подобно на пламък, издигащ се от един горящ предмет да проблесне от материята на своето тяло и после отново да угасне.
към текста >>
125.
ВТОРА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Медитиращият се опитва да из
град
и точна представа за елементарното или етерно тяло.
Медитиращият се опитва да изгради точна представа за елементарното или етерно тяло.
към текста >>
Ако обаче човек успее да из
град
и представа дори за едно такова изживяване, той ще е наясно за всичко, което разглеждаме тук.
Даден човек може да постоянствува твърде дълго в описаното вътрешно укрепване на своя душевен живот. В себе си той може би няма да изпита нищо, което да го накара да мисли върху света по друг различен от досегашния начин. Но може да се случи и следното. Естествено, следващите описания не могат да са валидни в еднаква степен за двама различни души.
Ако обаче човек успее да изгради представа дори за едно такова изживяване, той ще е наясно за всичко, което разглеждаме тук.
към текста >>
Той се усеща принуден да си из
град
и представа за своите изживявания и за тази цел си служи с понятия, които му предлага обикновеният живот; но в същото време много добре знае, че изживява неща, различни от тези, за които е нормално да си служим с нашите понятия.
Може да настъпи момент, когато вътрешните изживявания на душата изведнъж се променят из основи. Често се започва с това, че съновиденията изведнъж започват да дават силно отражение върху душата. Обаче веднага се оказва, че тези изживявания не могат да бъдат сравнявани с обикновените сънища. В последния случай човек е напълно откъснат от сетивния и разсъдъчен свят и въпреки това изживява нещата така, както ги изживява в обикновения живот, заставайки буден срещу външния свят.
Той се усеща принуден да си изгради представа за своите изживявания и за тази цел си служи с понятия, които му предлага обикновеният живот; но в същото време много добре знае, че изживява неща, различни от тези, за които е нормално да си служим с нашите понятия.
Сега човек счита тези понятия само като изразно средство за изживявания, каквито по-рано е имал, и за които е убеден, че в обикновения живот те не са възможни. Той се усеща, като че ли отвсякъде е заобиколен от пристъпите на някаква буря. Чува гръмотевици и вижда светкавици. Той знае, че се намира в една от стаите на един дом; усеща се проникнат от сила, за която преди не е знаел нищо. И тогава започва да му се струва, че вижда пукнатини по стените.
към текста >>
Ако този спомен е устойчив и жив, човек може да из
град
и определено съждение върху изживяното.
След поредица от подобни представи вътрешното изживяване навлиза в коловоза на обикновения душевен живот. Човек остава със спомена за току-що изживяното.
Ако този спомен е устойчив и жив, човек може да изгради определено съждение върху изживяното.
Той непосредствено съзнава, че е минал през една опитност, която не може да има чрез нито едно от телесните сетива, нито пък чрез своя обикновен разум. Защото ясно разбира, че подобно описание, което споделя със себе си или с други, е само средство за изразяване на изживяването. Наистина, словесният израз е добро средство за общуване, но той няма нищо общо с нещата, за които говорим.
към текста >>
126.
ТРЕТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Медитиращият "се опитва да из
град
и представа за ясновиждащото познание на елементарния свят.
Медитиращият "се опитва да изгради представа за ясновиждащото познание на елементарния свят.
към текста >>
В този случай описанието на едно етерно Същество е из
град
ено така, че то се проявява като визионерство, като фантастично преплитане на сетивни впечатления.
И все пак не става дума за това, че свръхсетивните факти се изразяват по произволен начин с помощта на сетивни усещания и представи; по време на наблюдението, човек действително стига до изживяване, кое то е сходно със сетивните впечатления. Това е така, защото при свръхсетивното изживяване освобождава нето от сетивното тяло е непълно. Сетивно тяло продължава да живее заедно с етерното тяло и придава сетивна форма на свръхсетивното изживяване.
В този случай описанието на едно етерно Същество е изградено така, че то се проявява като визионерство, като фантастично преплитане на сетивни впечатления.
Но независимо от това, подобно описание е едно истинско възпроизвеждане на изживяното. Ясновидецът вижда това, което описва. Евентуалната грешка не се състои в обстоятелството, че се описва образът като такъв. Грешката възниква едва тогава, когато образът се взема за действителност, а не за това, към което той насочва, като към нещо от съответствуващата му действителност.
към текста >>
Напротив, след като човек има подобни изживявания, той е обзет от усещането, като че ли физическо-сетивното му тяло е пречка, за да си из
град
и представа, обясняваща това, което прониква в душата му.
Напротив, след като човек има подобни изживявания, той е обзет от усещането, като че ли физическо-сетивното му тяло е пречка, за да си изгради представа, обясняваща това, което прониква в душата му.
Но ако не прекратява вътрешните си душевни усилия, след известно време ще почувствува, че е преодолял съпротивата на своето тяло. Досегашният физически понятиен апарат се оказва годен само за образуване на представи, свързани с изживяванията в сетивния свят. Първоначално човек е неспособен да облече откровенията на свръхсетивния свят в каквито и да е представи. Но физическият понятиен апарат трябва да бъде преобразен тъкмо за тази цел. Както например детето е поставено всред външния свят и неговият понятиен апарат трябва да бъде постепенно подготвен в условията на външния свят, за да осигури съответствуващите му представи, така и човек общо взето, е неспособен да изгражда представи за свръхсетивния свят.
към текста >>
127.
ЧЕТВЪРТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Медитиращият се опитва да из
град
и представа за "Пазачът на прага".
Медитиращият се опитва да изгради представа за "Пазачът на прага".
към текста >>
Това, което настъпва сега, се състои в следното: при навлизането в свръхсетивния свят, човек постига тази способност да отхвърля и най- дълбоките истини, които са били валидни за него в обикновения живот; сега той трябва да си из
град
и нова нагласа и да усеща и съди за нещата по друг начин.
Това, което настъпва сега, се състои в следното: при навлизането в свръхсетивния свят, човек постига тази способност да отхвърля и най- дълбоките истини, които са били валидни за него в обикновения живот; сега той трябва да си изгради нова нагласа и да усеща и съди за нещата по друг начин.
Само че трябва да е наясно: След като се изправи отново срещу сетивния свят, той отново трябва да си служи с логиката и сетивата, валидни за този свят. Той трябва да се научи не само да живее в два свята, но и да пребивава в тях по съвършено различен начин. Неговото здраво мислене в обикновения сетивен и разсъдъчен свят не трябва да бъде смущавано поради обстоятелството. че е принуден да си служи с друг начин на мислене спрямо един друг свят.
към текста >>
128.
ПЕТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Медитиращият се опитва да из
град
и представа за "астралното тяло".
Медитиращият се опитва да изгради представа за "астралното тяло".
към текста >>
129.
ШЕСТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Медитиращият се опитва да из
град
и представа за "Азът" или "мисловното тяло".
Медитиращият се опитва да изгради представа за "Азът" или "мисловното тяло".
към текста >>
130.
СЕДМА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Медитиращият се опитва да из
град
и представи за начина на изживяване в свръхсетивните светове.
Медитиращият се опитва да изгради представи за начина на изживяване в свръхсетивните светове.
към текста >>
131.
ОСМА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Медитиращият се опитва да из
град
и представа за съзерцанието в повтарящите се земни съществувания на човека.
Медитиращият се опитва да изгради представа за съзерцанието в повтарящите се земни съществувания на човека.
към текста >>
Има и друга възможност: За целите на своето медитиране, човек да прибегне до съкровищницата на такива понятия, които той вече е из
град
ил относно духовните светове.
Има и друга възможност: За целите на своето медитиране, човек да прибегне до съкровищницата на такива понятия, които той вече е изградил относно духовните светове.
Точно такава "субстанция" за медитирането е най-добрата и най-сигурно води до крайната цел. Не отговаря на фактите убеждението, според което овладяването на свръхсетивното виждане се затруднява, ако човек предварително е стигнал до познания за тези светове. Напротив, до свръхсетивното виждане се стига по-сигурно и по-лесно, ако човек предварително разполага с такива познания. Дали някой се задоволява с разбирането, или се стреми към непосредствено виждане, зависи от обстоятелството, доколко е пробуден в него поривът към личната опитност, към личното наблюдение. Ако този порив действително е налице, не съществува друга възможност, освен да се предприеме проникването в свръхсетивните светове.
към текста >>
Ако някой е в състояние обективно да сравни естественонаучните доказателства с из
град
ените по същия начин духовнонаучни доказателства, той лесно ще се убеди в еднаквата им доказателствена стойност.
В науката за Духа не съществува нищо, което да не може да се подкрепи от съответните доказателства. Но трябва да напомним, че духовнонаучните доказателства се признават много по-трудно от естественонаучните. Това е напълно разбираемо. Но то не се дължи на факта, че духовнонаучните доказателства са по-малко точни и строги, а на обстоятелството, че когато човек се изправи пред тях, той веднага губи опората на сетивните факти, която го улеснява да приеме доказателствата на естествената наука. Но това няма нищо общо с доказателствените методи, с тяхната сила и резултатност.
Ако някой е в състояние обективно да сравни естественонаучните доказателства с изградените по същия начин духовнонаучни доказателства, той лесно ще се убеди в еднаквата им доказателствена стойност.
Така описанието на повтарящите се въплъщения, което ясновидецът дава, ще се подкрепи и от тези доказателства. Едното може да помогне на другото и така човек ще затвърди с помощта на разума убеждението си в смисъла от повтарящите се въплъщения с оглед на цялостната човешка еволюция.
към текста >>
132.
ПОСЛЕСЛОВ КЪМ ИЗДАНИЕТО ОТ 1918 г.
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
След като е из
град
ил необходимото разбиране за тези неща, именно в него човек притежава и едно средство да вникне в действителността, която съответствува на "виждането".
След като е изградил необходимото разбиране за тези неща, именно в него човек притежава и едно средство да вникне в действителността, която съответствува на "виждането".
Както можем да си припомним едно възприятие или изживяване, но без да сме в състояние да ги осъществим повторно чрез спомена, така стоят нещата и с това, което остава в паметта на ясновиждането: то не разполага с действителното съдържание на това ясновиждане. Както в сетивната област действителното възприятие не е илюзия, по същия начин не представлява илюзия и отговарящата на ясновиждането свръхсетивна действителност. Хора, които не са достатъчно запознати с разглежданото тук ясновидство и съдят за него само според предварителните си становища, неизбежно ще изпаднат в грешка. Те вярват, че всичко, което се появява в ясновиждащото съзнание, би могло да идва от една игра на фантазията или от едно произволно преплитане на представите, напиращи от подсъзнателните душевни дълбини под формата на неясни спомени. Подобни критици изобщо не знаят, че истинското ясновиждащо съзнание е възможно само при онези душевни състояния, които като такива не потъват в органичните пластове на тялото и които още в мига на своето възникване, се противопоставят на тенденцията да бъдат обхванати от каквито и да са паметови сили.
към текста >>
Но както обикновеното съзнание може да бъде смутено от един абнормен сънищен живот, така и здравото ясновиждане не може да бъде из
град
ено върху основите на житейската неадекватност, върху реакциите на враждебно спрямо живота поведение.
Ако способността за свръхсетивни изживявания би останала такава, каквато е в обикновения живот, човек би се оказал негоден пред задачите си в сетивния свят. Той може да се издигне до свръхсетивни способности по здравословен начин, единствено ако ги развива в рамките на нормалния живот всред физическата действителност. На погрешен път се намира всеки, който вярва, че може да открие достъп в свръхсетивния свят чрез игнориране на физическия земен живот, чрез странни, чудновати интереси и действия. Истинското ясновидство се отнася към нормалните и здрави сили на обикновеното съзнание, както последното се отнася към сънищното съзнание, чието съдържание застава пред душата именно под формата на сънища.
Но както обикновеното съзнание може да бъде смутено от един абнормен сънищен живот, така и здравото ясновиждане не може да бъде изградено върху основите на житейската неадекватност, върху реакциите на враждебно спрямо живота поведение.
Колкото по-здраво стои човек в живота, толкова по-разбиращо се отнася към задачите, произтичащи от интелектуалното му, емоционално, морално и социално съществувание, толкова по-здравословно ще извлече от такъв стил на живот онези душевни способности, които ще го доведат до изживяването на свръхсетивните светове.
към текста >>
133.
ЗА ПОЗНАНИЕТО НА ДУХОВНИЯ СВЯТ
GA_17 Прагът на духовния свят
Без този път едва ли ще сме в състояние да си из
град
им точна представа за духовния свят и за неговото отношение към човека.
Вникването в резултатите на Духовната Наука се улеснява, когато в обикновения душевен живот открием онова, което ни дава понятия, способни за такова разширяване и преобразяване, което им дава възможността постепенно да се доближат до процесите и Съществата на духовния свят. Ако не изберем този път с достатъчно търпение, лесно ще сме склонни да си представяме духовния свят като твърде сходен с физическия или сетивен свят.
Без този път едва ли ще сме в състояние да си изградим точна представа за духовния свят и за неговото отношение към човека.
Духовните събития и Същества се доближават до човека, когато в душата си той е подготвен да ги възприеме. Начинът, по който те проникват в нас, е твърде различен от проявленията на физическите процеси и същества. Ще си изградим представа за този коренно различен на чин на проявление, ако се съсредоточим върху процеса на спомнянето. И така, преди известно време ние сме изживели нещо. В даден момент по един или друг повод то изплува от дълбините на душевните изживявания.
към текста >>
Ще си из
град
им представа за този коренно различен на чин на проявление, ако се съсредоточим върху процеса на спомнянето.
Вникването в резултатите на Духовната Наука се улеснява, когато в обикновения душевен живот открием онова, което ни дава понятия, способни за такова разширяване и преобразяване, което им дава възможността постепенно да се доближат до процесите и Съществата на духовния свят. Ако не изберем този път с достатъчно търпение, лесно ще сме склонни да си представяме духовния свят като твърде сходен с физическия или сетивен свят. Без този път едва ли ще сме в състояние да си изградим точна представа за духовния свят и за неговото отношение към човека. Духовните събития и Същества се доближават до човека, когато в душата си той е подготвен да ги възприеме. Начинът, по който те проникват в нас, е твърде различен от проявленията на физическите процеси и същества.
Ще си изградим представа за този коренно различен на чин на проявление, ако се съсредоточим върху процеса на спомнянето.
И така, преди известно време ние сме изживели нещо. В даден момент по един или друг повод то изплува от дълбините на душевните изживявания. Ние знаем, че това, което е изплувало по този начин, отговаря на едно изживяване и ние го свързваме с него. Обаче в мига на спомнянето, от изживяването не присъствува нищо друго, освен съответният образ на спомена.
към текста >>
134.
ОРИЕНТИРАНЕ В РЪКОВОДНИТЕ ЛИНИИ НА ИЗЛОЖЕНИЕТО
GA_18_1 Загадки на философията
В началото на 4-тата епоха познаващото себесъзнание иска, изхождайки от своето мисловно съдържание, да си из
град
и един философски образ на света.
Тя трябва да стигне дотам, да се запита: Какво общо има това вътрешно произведение на душата с един външен свят? В светлината на този въпрос протича 3-тата епоха. Философите развиват един познавателен живот, който изпитва мисълта по отношение на нейната вътрешна сила. Философската сила на тази епоха се изявява като едно вживяване в елемента на мисълта, като сила, да се разработи мисълта в нейната собствена същност. В течение на тази епоха философският живот нараства в способността да си служи с мисълта.
В началото на 4-тата епоха познаващото себесъзнание иска, изхождайки от своето мисловно съдържание, да си изгради един философски образ на света.
Срещу него застава образът на природата, който не иска да приеме нищо от това себе съзнание. И себесъзнателната душа стои пред този образ на природата с чувството: Как мога да стигна аз до един образ на света, в който вътрешният свят с неговата истинска същност и природата същевременно да бъдат сигурно закотвени? Импулсът, който произхожда от тези въпроси, владее повече или по-малко съзнателно за философите философското развитие от началото на 4-тата епоха насам. И той е меродавен импулс във философския живот на нашата съвременност. В тази книга ще бъдат охарактеризирани отделните факти, които разкриват царуването на този импулс.
към текста >>
135.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Тя по естествен начин чувства: Унищожаващата
град
ушка, разрушителните земетресения, трябва в крайна сметка да произхожда от същия източник, както и носещият благодат ред на годишните времена.
Един поглед върху мировите явления може да онагледи, от какъв род бяха представите, които са живеели в една личност като Ферекид. В обкръжаващия го свят човекът намира една хармония, която стои на основата на всички явления, както тя се изразява в движението на звездите, в хода на годишните време с благодатта на развиващите се растения и т.н. В този пълен с благодат ход на нещата се намесват пречещи, разрушителни сили, каквито се изразяват във вредните метеорологични промени, в земетресенията и т.н. Който насочва поглед към всичко това, той съзира два вида царуващи сили. Обаче човешката душа се нуждае от приемането на едно единство, което стои на основата.
Тя по естествен начин чувства: Унищожаващата градушка, разрушителните земетресения, трябва в крайна сметка да произхожда от същия източник, както и носещият благодат ред на годишните времена.
По този начин погледът на човека прониква през доброто и злото и стига до едно първично добро. В земетресението царува същата добра сила както и в благодатта на пролетта. В засушаващата опустошителна слънчева горещина действа същата същина, която довежда житното зърно до узряване. Следователно и във вредните факти действат "добрите прамайки". Когато човек чувства това, пред неговата душа застава една мощна мирова загадка.
към текста >>
Чрез това той стигна до такива големи конфликти, че трябваше да напусне бащиния си
град
и да води един самотен живот при храма на Артемида.
Един поглед върху неговия живот ще хвърли известна светлина именно при този мислител. Той принадлежеше на един от най-благородните родове на Ефес. Бил е страстен борец против демократичната партия. Той е станал такъв, защото са му се разкрили определени възгледи, истинността на които му се е представили в непосредствено вътрешно изживяване. Възгледите на заобикалящата го среда измерени с неговите, му изглеждаха съвсем естествено да доказват непосредствено глупостта на тази среда.
Чрез това той стигна до такива големи конфликти, че трябваше да напусне бащиния си град и да води един самотен живот при храма на Артемида.
Нека вземем за целта няколко изречения, които са предадени за него: "Добре би било, ако всички ефесяни, които са възрастни, биха се обесили и биха предали своя град на непълнолетните..." или другото изречение, където казва за хората: "Безумни в тяхното неразбиране, те приличат на глухи, даже когато слушат истината, за тях важи: Те отсъстват, когато присъстват". Едно вътрешно изживяване, което се изразява в един холеричен темперамент, е подобно на прояждащото действие на огъня; то не живее в удобното спокойно битие, а се чувствува едно с "вечното ставане". Такава една душа чувства покоя като безсмислие; "Всичко тече" е поради това прословуто изречение на Хераклит. Само привидно е, когато някъде се явява едно инертно битие; ние ще предадем едно Хераклитово чувство, когато кажем следното:
към текста >>
Нека вземем за целта няколко изречения, които са предадени за него: "Добре би било, ако всички ефесяни, които са възрастни, биха се обесили и биха предали своя
град
на непълнолетните..." или другото изречение, където казва за хората: "Безумни в тяхното неразбиране, те приличат на глухи, даже когато слушат истината, за тях важи: Те отсъстват, когато присъстват".
Той принадлежеше на един от най-благородните родове на Ефес. Бил е страстен борец против демократичната партия. Той е станал такъв, защото са му се разкрили определени възгледи, истинността на които му се е представили в непосредствено вътрешно изживяване. Възгледите на заобикалящата го среда измерени с неговите, му изглеждаха съвсем естествено да доказват непосредствено глупостта на тази среда. Чрез това той стигна до такива големи конфликти, че трябваше да напусне бащиния си град и да води един самотен живот при храма на Артемида.
Нека вземем за целта няколко изречения, които са предадени за него: "Добре би било, ако всички ефесяни, които са възрастни, биха се обесили и биха предали своя град на непълнолетните..." или другото изречение, където казва за хората: "Безумни в тяхното неразбиране, те приличат на глухи, даже когато слушат истината, за тях важи: Те отсъстват, когато присъстват".
Едно вътрешно изживяване, което се изразява в един холеричен темперамент, е подобно на прояждащото действие на огъня; то не живее в удобното спокойно битие, а се чувствува едно с "вечното ставане". Такава една душа чувства покоя като безсмислие; "Всичко тече" е поради това прословуто изречение на Хераклит. Само привидно е, когато някъде се явява едно инертно битие; ние ще предадем едно Хераклитово чувство, когато кажем следното:
към текста >>
Аз не скитам вече като един смъртен, а като един безсмъртен бог;... и щом пристигам в цъфтящите
град
ове, аз съм обожаван от мъжете и жените; те се присъединяват към мене с хиляди, търсейки с мене пътя за тяхното спасение, понеже някои от тях очакват от мене предсказания, други лечебни сентенции за различни болести".
Емпедокъл стои, така да се каже, пред природата, която за сетивата се явява като обездушена, и развива едно душевно настроение, което въстава против това обездушаване. Неговата душа не може да повярва, че истинската същност на природата е това, което мисълта иска да направи от нея. Тя най-малко може да допусне, че действително стои към тази природа в такова отношение, каквото се получава за мислителното съзерцаване на света. Трябва да си представим, какво става в тази душа, която изживява с цялата острота една такова вътрешно раздвоение и страда от него; тогава ние ще почувстваме, как в тази душа на Емпедокъл старият начин на образуване представите възкръсна като сила на чувството, обаче че не иска да осъзнае това напълно и така търси напълно и така търси едно съществуване на мислително образен начин; търси го по онзи начин, за който изказванията на Емпедокъл са един отзвук, който разбран в светлината на казаното тук, изгубва своята чудноватост. От него се цитира следното изказване: "Сбогом на вас.
Аз не скитам вече като един смъртен, а като един безсмъртен бог;... и щом пристигам в цъфтящите градове, аз съм обожаван от мъжете и жените; те се присъединяват към мене с хиляди, търсейки с мене пътя за тяхното спасение, понеже някои от тях очакват от мене предсказания, други лечебни сентенции за различни болести".
Така се заглушава душата, която прави нейното собствено съществуване да се чувства като това на един прокуден бог, който е поставен от едно друго битие в обездушения свят на сетивата и който е поставен от едно друго битие в обездушения свят на сетивата в който поради това чувства Земята като "непривично място", и което той е хвърлен като за изказване. Несъмнено ние можем да намерим в душата на Емпедокъл и други чувства; защото от неговите изказвания проблясват светкавици на мъдрост; неговото чувство по отношение на "раждането на мислителното съзерцание на света" е дадено чрез такива построения.
към текста >>
Питагор иска да може да
град
и върху мисленето; за целта той крепи това мислене единствено върху неговото собствено пълносилно съвършенство.
Обаче Питагор би възразил: Какво го е грижа човек, дали светът намиращ се вън от него, е различен от това, което той възприема и мисли? Нима той си го представя за някой друг, а не за себе си? Възможно е този външен свят да бъде какъвто и да е за едно друго същество, но за това човекът не е нужно да се тревожи. Неговите представи трябва да му служат само за него; с тяхна помощ той трябва да намери своя път в света. Когато е напълно наясно по отношение на себе си, той не може да иска да има никакви други представи върху света, освен такива, които му служат.
Питагор иска да може да гради върху мисленето; за целта той крепи това мислене единствено върху неговото собствено пълносилно съвършенство.
към текста >>
Така те трябваше да из
град
ят в душата мисълта като светоглед.
Тази стара оракулна мъдрост говори така, като че съдържа призива към прогрес в светогледа, който се извършва от образното мислене към мислителното схващане на мировите тайни. Чрез този призив човекът е насочен към неговата собствена душа. Казва му се, че той може да чуе в нея говора, чрез който светът изразява своята същност. Но с това вниманието е насочено също върху нещо, което създава несигурности в неговото собствено изживяване. Духовете в гръцката страна трябваше да победят тези опасности, които възникваха в опиращия се на самия себе си душевен живот.
Така те трябваше да изградят в душата мисълта като светоглед.
При това софистите навлязоха в един опасен път. В тях духът на гърцизма застава пред една пропаст; той иска да си даде силата на равновесието чрез своята собствена сила. Както вече бе показано, ние трябва да насочим нашия поглед повече към сериозността на този опит и на смелостта, отколкото да го обвиняваме. Не отричаме, че обвинението е несъмнено оправда но по отношение на много от софистите. Въпреки това този опит застава непосредствено на една повратна точка в гръцкия живот.
към текста >>
За Платон човешката душа е живееща в идеята; обаче този живот е така из
град
ен, че не във всички прояви той е едно откровение на нейния живот в идеите.
За Платон човешката душа е живееща в идеята; обаче този живот е така изграден, че не във всички прояви той е едно откровение на нейния живот в идеите.
Доколкото душата е потопена в живота на идеите, тя се явява като "разумна душа" /Психологистика/. Като такава се явява душата на себе си, когато във възприемането на мислите се изявява на самата себе си. В нейното земно съществувание тя не е в състояние да се изявява само така. Тя трябва да се изразява и така, че да се явява като "неразумна душа"/Психоалогос/. И като такава тя отново се явява в две форми, като развиваща смелост и като изпълнена с желания душа.
към текста >>
Така за Аристотел идеите са в нещата и в процесите; те са едната страна на нещата, онази, която душата може да извлече от тях със своите средства; другата страна, която душата не може да извлече от нещата, чрез която тези неща имат своя из
град
ен на себе си живот, е веществото, материята /хиле/.
По-нататък се касае за това, тя да бъде затвърдена навсякъде над областта на познанието. Аристотел разбира да използва мисълта като един инструмент, който прониква в същността на нещата. При Платон се касае за това, да бъде преодоляна вещта или същността навъншния свят; и когато тя е преодоляна, душата носи в себе си идеята, която само е осенила външната същност, но е останала чужда за нея и виси над нея в един духовен свят на истината. Аристотел иска да се потопи в съществата и процесите и това, което душата намира при това потопяване, то е същността на самата вещ. Душата чувства, като че само е извлякла тази същност от вещта и я е довела за себе си във формата на мисъл, за да може да я носи в себе си като един спомен за вещта.
Така за Аристотел идеите са в нещата и в процесите; те са едната страна на нещата, онази, която душата може да извлече от тях със своите средства; другата страна, която душата не може да извлече от нещата, чрез която тези неща имат своя изграден на себе си живот, е веществото, материята /хиле/.
към текста >>
И върху тази основа той изгражда един възглед на живота, който може да се счита като един отговор на въпроса: Тъй като човешката душа изпъква като цвят от мировите процеси, как трябва да живее тя, за да из
град
и своя отделен живот, своята самостоятелност съобразно с разумното мислене?
Епикур /роден в 342 г. пр.Хр. , починал в 270 г. пр.Хр./ разви по свой начин елементите, които бяха заложени вече в атомистиката.
И върху тази основа той изгражда един възглед на живота, който може да се счита като един отговор на въпроса: Тъй като човешката душа изпъква като цвят от мировите процеси, как трябва да живее тя, за да изгради своя отделен живот, своята самостоятелност съобразно с разумното мислене?
Епикур можа да отговори на този въпрос само по такъв начин, който взема под внимание душевния живот между раждането и смъртта, защото при пълна откровеност от атомистичния светоглед не може да се получи нищо друго. За един такъв възглед особена загадка на живота трябва да представлява болката, страданието. Защото страданието е един от онези факти, които убиват в душата съзнанието на миналите времена движението на звездите, падането на дъжда могат да бъдат разглеждани така, както се разглежда движението на собствената ръка, т.е. да се чувствува и в двете една единна духовно-душевна същност. Но че съществуват в човека процеси, които могат да причинят страдание, а вън от него няма такива, това заставя обаче душата да признае своята особена същност.
към текста >>
136.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО
GA_18_1 Загадки на философията
Човекът не би могъл да знае, как неговото същество е поставено в хода на света, ако духовното същество, до което не прониква неговото познание, не би се наклонило към него и не би му съобщило по пътя на откровението това, което трябва да остане скрито за познанието
град
ящо само на собствена сила.
Това се вести за първи път при Августина; следващите светогледни стремежи имат още твърде много работа, за да доведат светогледа в съгласие с религията, отколкото да осъзнаят вече ясно новото, което е възникнало сега в духовния живот. Въпреки това в следващото време живее повече или по-малко несъзнателно за душите стремежът, мировите загадки да се разглеждат така, както изисква новият елемент. При мислители като Анселм /1070-1109 г./ и Тома Аквински /1227-1274 г./ това изпъква още така, че те наистина приписват на опиращата се на самото себе си човешко мислене способността, да изследва до определена степен процесите на света, но ограничават тази способност. За тях съществува една по-висша духовна действителност, до която изоставеното на самото себе си мислене никога не може да стигне; тази действителност може да му бъде разкрита по религиозен начин. В смисъла на Тома Аквински човекът се корени със своя душевен живот в действителността на света; обаче този душевен живот не може да познае от себе си тази действителност в пълен размер.
Човекът не би могъл да знае, как неговото същество е поставено в хода на света, ако духовното същество, до което не прониква неговото познание, не би се наклонило към него и не би му съобщило по пътя на откровението това, което трябва да остане скрито за познанието градящо само на собствена сила.
От тази предпоставка Тома Аквински изгражда своя образ на света. Този образ има две части, една, която се състои от истините, които се разкриват на собствения мислителен живот върху естественото протичане на нещата; тази част се влива в една друга, в която се намира това което е стигнало до човешката душа чрез Библията и чрез религиозното откровение. Следователно в душата трябва да проникне нещо, което е недостижимо на нейния собствен живот, когато тя иска да се чувствува в своето същество.
към текста >>
137.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
Той ги съветва да напуснат тази с
град
а, да изоставят земята, материалите и всички принадлежности, да търсят друго място за строеж и да издигнат една нова с
град
а.
Гьоте казва знаменателни думи върху този начин на мислене на Бейкън от Верулам: "Байко прилича на човек, който добре разбира неправилността, недостатъците, полусрутеността на една стара постройка и знае да изясни това на обитателите.
Той ги съветва да напуснат тази сграда, да изоставят земята, материалите и всички принадлежности, да търсят друго място за строеж и да издигнат една нова сграда.
Той е отличен говорител и убедител; той раздрусва някои стени, те се срутват и обитателите са принудени отчасти да напуснат жилището. Той посочва нови места; хората започват да изравняват и все пак навсякъде е твърде тясно. Той предлага нови чертежи, нови планове, но те са неясни, непривлекателни. Главно той говори за нови непознати материали и сега е услужено на света. Тълпата се разпръсва на всички небесни посоки и донася обратно много отделни неща, а в това време гражданите се занимават у дома с нови планове, нови дейности, поселения и поглъщат вниманието".
към текста >>
Така представите на математиката и на механиката се превръщат в нещо, което единствено може да из
град
и образа на света.
В тях още продължава да действува образът на света, който изгубва своята сила чрез раждането на естественонаучния начин на мислене на Коперник, Галилей и др. За Карданус в природните процеси живее още напълно нещо, което той си представя по начина на човешко-душевното, както това би било също възможно в гръцкото мислене. Телезиус говори за формиращи сили в природата, които си представя по образа, който той добива от човешката формираща сила. Галилей трябва вече да каже, че това, което човек има в себе си например като усещане на топлина, съвсем не съществува във външната природа, както гъделът, който човек усеща върху стъпалото, не съществува във външния свят, гъдел, който той изпитва, когато го докоснат с птиче перо. Телезиус още може да каже, че топлината и студът са движещи сили на мировите процеси, а Галилей трябва вече да твърди: Човекът познава топлината само като изживяване на неговата вътрешност; в образа на света може да бъде мислено само това, което не съдържа нищо от тази вътрешност.
Така представите на математиката и на механиката се превръщат в нещо, което единствено може да изгради образа на света.
Ние познаваме борбата за една нова закономерност на образа на природата при една такава личност като Леонардо да винчи /1452-1519 г./, който е еднакво велик като мислител и като художник. Такива духове чувстват необходимостта да намерят един път към природата, който не беше даден на гръцкото мислене и на неговите последействия в Средновековието. Човек трябва да остави настрана това, което той има като изживявания върху своята собствена вътрешност, ако иска да добие достъп до природата. Той трябва да изобразява природата само в представи, които не съдържат нищо от това, което изпитва като действие на природата в самия себе си.
към текста >>
От 16-тото столетие насам образът на природата е този, който изтласква от себе си изживяването на мислите; отсега нататък себесъзнанието се стреми да извлича от своите собствени сили онова, което може да из
град
и един светогледен образ с помощта на мисълта.
От началото на християнското летоброене до Скотус Еригена мислителният живот продължава да действа така, че неговата форма се определя от предполагането на един духовен свят светът на религиозното откровение -; от 8-то до 16-тото столетие изживяването на мислите се освобождава от вътрешността на себесъзнанието и наред с неговата зародишна сила оставя да съществува и силата на Откровението.
От 16-тото столетие насам образът на природата е този, който изтласква от себе си изживяването на мислите; отсега нататък себесъзнанието се стреми да извлича от своите собствени сили онова, което може да изгради един светогледен образ с помощта на мисълта.
Пред тази задача се намираше Декарт. Пред нея се намираха мислителите на новата епоха на светогледа.
към текста >>
Това, което себесъзнанието може да мисли така, както мисли крепящите себе си математически идеи, то може да из
град
и един образ на света, който е израз на това, което в действителност съществува зад явленията на света.
Спиноза изгражда един светогледен образ от мисли. Тези мисли трябва да бъдат такива, че те имат своето оправдание за изграждане на образа от себесъзнанието. От там трябва да произхожда тяхната сигурност.
Това, което себесъзнанието може да мисли така, както мисли крепящите себе си математически идеи, то може да изгради един образ на света, който е израз на това, което в действителност съществува зад явленията на света.
към текста >>
Този е образът на света, към който Лайбниц се чувства тласкан, защото трябва да го из
град
и така, че в този образ себесъзнателното душевно същество, Азът, да може да се утвърди като една действителност.
Този е образът на света, към който Лайбниц се чувства тласкан, защото трябва да го изгради така, че в този образ себесъзнателното душевно същество, Азът, да може да се утвърди като една действителност.
Това е един образ на света, който е изграден напълно изхождайки от "Аза".
към текста >>
Това е един образ на света, който е из
град
ен напълно изхождайки от "Аза".
Този е образът на света, към който Лайбниц се чувства тласкан, защото трябва да го изгради така, че в този образ себесъзнателното душевно същество, Азът, да може да се утвърди като една действителност.
Това е един образ на света, който е изграден напълно изхождайки от "Аза".
към текста >>
Ако Лайбницовият образ на света е такъв, че той е из
град
ен изцяло от вътрешната енергия на себесъзнателната душа, то този на неговия съвременник Джон Лок /1632-1704 г.
Ако Лайбницовият образ на света е такъв, че той е изграден изцяло от вътрешната енергия на себесъзнателната душа, то този на неговия съвременник Джон Лок /1632-1704 г.
/ е построен напълно от чувството, че не трябва да има едно такова изработване на светогледа от душата. Лок признава като оправдани членове на един светоглед само това, което може да бъде наблюдавано /изпитано/ и което във основа на наблюдението може да бъде мислено върху наблюдаваното. За него душата не е една същност, която развива из себе си действителни изживявания, а една ненаписана дъска, върху която външният свят нанася своите вписвания. Така за Лок човешкото събесъзнание е резултат на изживяването, а не един Аз е първоизточник на изживяването. Когато една вещ навъншния свят прави впечатление върху човека, върху това може да се каже следното: Вещта има като действителност само разпростряност /измерение/, форма и движение; чрез допира със сетивата се раждат звуци, цветове, мириси, топлина и т.н.
към текста >>
Но такива души им импонира логическата природа на мисълта; ето защо те я признават като сила; която трябва да из
град
и един научен възглед за света; обаче те искат една по-силно действаща за тях сила, за да им се разкрие изгледът за един светоглед обхващащ най-висшите познания.
Между тях Лесинг стои като един пророк, като чувства силата на себесъзнателния Аз така, че приписва на душата преминаването през повтарящи се земни съществувания. Това, което мислителите чувстваха, несъзнателно, като един кошмар в светогледните въпроси, беше, че мисълта не се явяваше за човека вече така както за Платон, за когото тя се изявяваше за себе си в нейната крепяща сила и с нейното наситено съдържание като действена мирова същност. Сега хората чувстваха мисълта изникваща от подосновите на себесъзнанието; те чувстваха необходимостта да му предадат носеща сила от някакви други сили. Те търсеха тази носеща сила постоянно при истините на вярата или в глъбините на душата, които считаха по-силни от избледнелите, абстрактно чувствани мисли. За много души това е винаги тяхното изживяване с мисълта, че те я чувстват само като съдържание на душата и не могат да почерпят от нея силата, която да им гарантира, че със своето същество човекът може да знае себе си коренящ се в духовната подоснова на света.
Но такива души им импонира логическата природа на мисълта; ето защо те я признават като сила; която трябва да изгради един научен възглед за света; обаче те искат една по-силно действаща за тях сила, за да им се разкрие изгледът за един светоглед обхващащ най-висшите познания.
На такива души им липсва Спинозовата смелост на душата, да чувстват мисълта в извора на сътворението на света и по този начин да знаят себе си с мисълта в Първоосновата на света. На такова едно душевно устройство се дължи, когато често човек малко цени мисълта при изграждането на един светоглед и чувства своето себесъзнание по-сигурно крепящо се в тъмнината на сърдечните сили. Има личности, за които един светоглед има толкова по-малка стойност за тяхното отношение към мировите загадки, колкото повече този светоглед иска да се издигне от тъмнината на чувствата в светлината на мисълта. Такова едно душевно настроение намираме при Г. Ф. Хаман /починал през 1788 г./.
към текста >>
Той е подбуден също и от Лайбницовия кръг на мислите; въпреки това той никога не би могъл да търси първо една идея на себесъзнанието теоретически в монадата и след това да из
град
и с тази идея един образ на света.
Това е стремежът към едно изживяване в душата на това, което свързва събесъзнанието с цялостта на мировите процеси. Човек иска да добие един образ на света, в който светът да се яви така, че самият човек да може да познае себе си в него, както трябва да познае себе си, когато остави да му говори вътрешният глас на себесъзнателната душа. Спиноза иска да задоволи стремежа към едно такова изживяване, като оставя силата на мисъл та да развие нейната собствена сигурност; Лайбниц разглежда душата и иска да си представи света така, както човек трябва да си го представи, когато правилната представа за душата трябва да се покаже правилно поставена в образа на света. Хердер наблюдава мировите процеси и е предварително убеден, че в човешката душа изниква правилния образ на света, когато тази душа застава с цялата си сила здраво срещу тези процеси. Това, което Гьоте казва по-късно, че всичко фактическо е вече теория, за Хердер то е без условно установено.
Той е подбуден също и от Лайбницовия кръг на мислите; въпреки това той никога не би могъл да търси първо една идея на себесъзнанието теоретически в монадата и след това да изгради с тази идея един образ на света.
Душевното развитие на човечеството се представя в Хердер така, че чрез него се сочи особено ясно на стоящия на неговата /на човечеството/ основа /идеи/ подобно на едно възприятие, е чувствано като себеизживяване на душата. И мислителят е изправен срещу въпроса: Как трябва аз да проникна в глъбините на душата така, че да постигна връзката на душата с Първоосновата на света и моята мисъл да бъде същевременно израз на творящите света сили? Епохата на просветлението, която виждаме в 18-тото столетие, още вярваше, че намира в самата мисъл нейното оправдание. Хердер израсна над тази гледна точка. Той не търси онази точка в душата, където тази последната мисли, в живия извор, където мисълта блика от живеещия в душата творчески принцип.
към текста >>
138.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
И когото въз основа на възгледа на Кант из
град
и своя собствен възглед в своята книга "Основа на общото наукоучение", той изпрати тази книга на Гьоте с думите: "Аз ви считам и винаги съм ви считал като представител на чистата духовност на чувството на постигнатата днес степен на хуманността.
Към две духовни компетентности поглеждаше в края на 18-тото столетие онзи, който водеше борба за яснота върху великите въпроси на възгледа за света и за живота, към Кант и Гьоте. Един мислител, който най-силно се бореше за такава яснота, е Йохан Готлиб Фихте. Когато се запозна с Кантовата "Критика на практическия разум", той писа: "Аз живея в един нов свят... Неща, за които вярвах, че те никога не могат да ми бъдат доказани, например понятието за абсолютната свобода и дълг, ми са доказани и поради това аз се чувствам много радостен. Неразбираемо е, какво уважение за човечеството, каква сила ни дава философията, каква благодат е тя за една епоха, в която моралът е разрушен в неговите основи и понятието за дълг е зачеркнато във всички речници".
И когото въз основа на възгледа на Кант изгради своя собствен възглед в своята книга "Основа на общото наукоучение", той изпрати тази книга на Гьоте с думите: "Аз ви считам и винаги съм ви считал като представител на чистата духовност на чувството на постигнатата днес степен на хуманността.
Към вас се обръща с право философията. Вашето чувство и пробния камък за нея". В едно подобно отношение към двамата мислители стоеше Шилер. Върху Кант той пише в 1794 година: "Аз не се плаша да мисля, че законът на изменението, пред който никое човешко и никое божествено творение не намира милост, ще разруши също и формата на Кантовата философия както и всяка друга форма; обаче основите на тази философия няма защо да се страхуват от тази съдба, защото откакто съществува човешкият род и докато съществува един разум, хората мълком са ги признали и са действали напълно според тях". Шилер описва възгледа на Гьоте в едно писмо до него от 23 август 1794 година: "Отдавна вече, макар и от известно разстояние, аз следих хода на вашия Дух и пътя, който вие предначертахте, събуждаше в мене постоянно ново удивление.
към текста >>
Спиноза иска така да из
град
и реда на своите мисли, че те да се развиват строго едни от други както членовете на математическата наука.
С това ценене на математиката в душата на Кант се явява онзи начин на мислене и чувствуване но по-новото развитие на светогледите, който беше поставил своя отпечатък в кръговете на представите на Спиноза.
Спиноза иска така да изгради реда на своите мисли, че те да се развиват строго едни от други както членовете на математическата наука.
Нищо друго освен мисленето по математически начин не дава здравата основа, върху която в смисъла на Спиноза чувстващият се в духа на новото време човешки Аз знае себе си за сигурен. Така мислеше също още Декарт, от когото Спиноза получи много подбуди. Той трябваше да извлече от съмнението една опора на светогледа. Декарт не можеше да вижда една такава опора само във възприемането на една мисъл в душата. Този гръцки подход за вземане становище към света на мислите не е вече възможен за човека на по-новото време.
към текста >>
Същото убеждение доведе Спиноза дотам, да си из
град
и един образ на света, в който всичко действа със строга необходимост, както математическите закони.
Декарт не можеше да вижда една такава опора само във възприемането на една мисъл в душата. Този гръцки подход за вземане становище към света на мислите не е вече възможен за човека на по-новото време. В себесъзнателната душа трябва да се намери нещо, което да подкрепи мисълта. За Декарт и отново за Спиноза това е изпълнението на изискването, съгласно което душата трябва да се отнася към мисълта така, както се отнася в математическия начин на мислене. Когато от съмнението Декарт стига до своето "Аз мисля, следователно съм" и до това, което е свързано с него, той се почувства сигурен във всичко това, защото за него то изглеждаше да има същата яснота, каквато е присъща на математиката.
Същото убеждение доведе Спиноза дотам, да си изгради един образ на света, в който всичко действа със строга необходимост, както математическите закони.
Единната божествена субстанция, която се развива с математическа закономерност във всички същества на света, позволява на човешкия Аз да важи само тогава, когато този Аз се изгубва напълно в божествената субстанция, когато той оставя неговото събесъзнание да премине в нейното мирово съзнание. Това математическо схващане, което извира от копнежа на "Аза" за една сигурност, от която той се нуждае за себе си, води този "Аз" до един образ на света, в който чрез стремежа към своята сигурност той е изгубил самия себе си, своето самостоятелно съществуване в една духовна Основа на света, своята свобода и своята надежда в едно самостоятелно вечно съществуване.
към текста >>
Неговото влияние трябваше да бъде толкова по-значително, колкото по-голяма убедително сила имаха неговите заключения из
град
ени по математически начин, докато светогледното направление на Лайбниц, действаше върху духовете на епохата по начина, както то бе "развито по-нататък" от Волф.
Кант обясни просветлението като "Излизане на човека от неговото непълнолетие, и което той се намираше по собствена вина", и посочва като негов девиз: "Имай смелост да си служиш със своя собствен ум". Но даже такива изпъкващи мислители като Лесинг отначало не бяха стигнали с просветлението така далеч, освен до едно умствено преобразуване на получените по предание вероучения от състоянието на "самопровиненото непълнолетие". Те не бяха стигнали още до един чист възглед на разума както Спиноза. Върху такива духове учението на Спиноза, когато то бе познато в Германия, трябваше да направи дълбоко впечатление. Спиноза действително предприе да си служи със собствения ум, но при това той беше стигнал до познания съвършено различни от тези на германските просветители.
Неговото влияние трябваше да бъде толкова по-значително, колкото по-голяма убедително сила имаха неговите заключения изградени по математически начин, докато светогледното направление на Лайбниц, действаше върху духовете на епохата по начина, както то бе "развито по-нататък" от Волф.
Как това мислително направление действащо чрез представите на Волф въздействаше на по-дълбоките духове, за това можем да добием една представа от Гьотевото съчинение "Поезия и Истина". Там той разказва за впечатлението, което са му направили лекциите на професор Винклер, които той е изнасял в духа на Волф в Лайпциг: "Моите лекции аз посещавах отначало усърдно и вярно; но философията не искаше да ме осветли. В логиката ми се случваше по един чудесен начин така, че трябваше да разкъсам едни от други, да разединя и един вид да разруша онези духовни операции, които от младини извършвах с най-голямо удобство, за да разбера тяхната правилна употреба. За вещта, за света, за Бога аз вярвах, че зная почти толкова много, колкото самия учител, и на много места ми се струваше, че работата не върви". Напротив за своите занимания със съчиненията на Спиноза поетът ни разказва: "Аз се отдадох на това четене и вярвах, гледайки самия себе си, че никога не съм виждал света така ясно".
към текста >>
Ето защо Кант, който в своята "Обща история на природата и теория на небето" сам беше предприел "да разгледа устройството и механическия произход на цялата мирова с
град
а според Нютоновите принципи", счита, че един подобен опит за органическите същества трябва да се провали.
А според Кант съществуват също и такива. Това са органическите същества. За тяхното обяснение не са достатъчни необходимите, закономерни връзки, в които се изчерпва светогледът на Спиноза и които Кант счита като такива на човешкия дух. Защото един организъм е едно произведение на природата, в което всяка цел и взаимообразно също средство, причина и взаимообразно следствие". Следователно организмът не може както неорганичната природа да бъде обяснен чрез просто необходимо действащи железни закони.
Ето защо Кант, който в своята "Обща история на природата и теория на небето" сам беше предприел "да разгледа устройството и механическия произход на цялата мирова сграда според Нютоновите принципи", счита, че един подобен опит за органическите същества трябва да се провали.
В своята "Критика на разсъдъчната способност" той твърди: "Напълно сигурно е именно, че ние не можем да познаем достатъчно органическите същества и тяхната вътрешна възможност според чисто механически те принципи на природата, а още по-малко можем да си ги обясним; и това е толкова сигурно, че можем смело да кажем: - За човека е безсмислено даже да замисли едно такова намерение или да се надява, че ще се роди някога още един Нютон, който ще обясни даже създаването на един стрък трева според законите на природата, която не е вложила никакво намерение; ние направо трябва да отречем това разбиране за човека". С Кантовия възглед, че човешкият дух сам първо е вложил законите, които той намира в природата, не може да се съедини и едно друго мнение върху едно целесъобразно изградено същество. Защото целта сочи към онзи, който я е вложил в съществата, към интелигентната Първопричина на света. Ако човешкият дух би могъл да обясни едно целесъобразно същество също така, както едно такова чисто природно необходимо, тогава той би трябвало да влага в нещата и целесъобразните закони от себе си. Следователно той би трябвало да дава на нещата не само закони, които са валидни за тях, доколкото те са явления на неговия вътрешен свят; той би трябвало да може да им предписва и тяхното собствено, напълно независимо от него определение.
към текста >>
С Кантовия възглед, че човешкият дух сам първо е вложил законите, които той намира в природата, не може да се съедини и едно друго мнение върху едно целесъобразно из
град
ено същество.
За тяхното обяснение не са достатъчни необходимите, закономерни връзки, в които се изчерпва светогледът на Спиноза и които Кант счита като такива на човешкия дух. Защото един организъм е едно произведение на природата, в което всяка цел и взаимообразно също средство, причина и взаимообразно следствие". Следователно организмът не може както неорганичната природа да бъде обяснен чрез просто необходимо действащи железни закони. Ето защо Кант, който в своята "Обща история на природата и теория на небето" сам беше предприел "да разгледа устройството и механическия произход на цялата мирова сграда според Нютоновите принципи", счита, че един подобен опит за органическите същества трябва да се провали. В своята "Критика на разсъдъчната способност" той твърди: "Напълно сигурно е именно, че ние не можем да познаем достатъчно органическите същества и тяхната вътрешна възможност според чисто механически те принципи на природата, а още по-малко можем да си ги обясним; и това е толкова сигурно, че можем смело да кажем: - За човека е безсмислено даже да замисли едно такова намерение или да се надява, че ще се роди някога още един Нютон, който ще обясни даже създаването на един стрък трева според законите на природата, която не е вложила никакво намерение; ние направо трябва да отречем това разбиране за човека".
С Кантовия възглед, че човешкият дух сам първо е вложил законите, които той намира в природата, не може да се съедини и едно друго мнение върху едно целесъобразно изградено същество.
Защото целта сочи към онзи, който я е вложил в съществата, към интелигентната Първопричина на света. Ако човешкият дух би могъл да обясни едно целесъобразно същество също така, както едно такова чисто природно необходимо, тогава той би трябвало да влага в нещата и целесъобразните закони от себе си. Следователно той би трябвало да дава на нещата не само закони, които са валидни за тях, доколкото те са явления на неговия вътрешен свят; той би трябвало да може да им предписва и тяхното собствено, напълно независимо от него определение. Следователно той би трябвало да бъде не само един познаващ, но и един творящ дух; неговият разум би трябвало, както божественият, да твори нещата.
към текста >>
Извиква: "дайте ми материя; от нея аз ще ви из
град
я един свят", защото съзира закономерната връзка на този свят, така и Гьоте казва тук: - С помощта на първичното растение /прарастението/ можем да измислим способни да съществуват растения до безкрайност, защото сме разбрали закона на раждането и развитието на същите.
Друг път той се изказва върху това първично растение: То "става най-чудното създание на света, за което самата природа трябва да ми завиди. С този модел и ключа за него можем тогава да измислим още растения до безкрайност, които трябва да бъдат логически, т.е., които, макар и да не съществуват, въпреки това биха могли да съществуват и не само нещо като художествени или поетически сенки и схеми, а имат една вътрешна истинност и необходимост".
Извиква: "дайте ми материя; от нея аз ще ви изградя един свят", защото съзира закономерната връзка на този свят, така и Гьоте казва тук: - С помощта на първичното растение /прарастението/ можем да измислим способни да съществуват растения до безкрайност, защото сме разбрали закона на раждането и развитието на същите.
Това, което Кант искаше да счита валидно само за неорганичната природа, че можем да разберем нейните явления според необходими закони, това Гьоте разпростря за своето откритие на прарастението, той прибавя: "Същият закон може да бъде приложен върху всичко останало живо". И Гьоте действително го приложи. Неговите усърдни проучвания върху животинския свят го доведоха в 1795 година дотам, "да може без колебание да твърди, че всички съвършени органически същества, между които виждаме рибите, земноводните, птиците, бозайниците и на върха на тези последните човека, всички са образувани според един първообраз, който само в неговите постоянни части клони повече или по-малко насам и нататък и ежедневно се развива и преобразява чрез размножение". Следователно и в схващането на природата Гьоте стои в пълна противоположност на Кант. Този последният нарече една рискована "авантюра на разума", ако този разум би искал да предприеме да обясни живите същества според тяхното раждане.
към текста >>
Щом за първо несъзнателно и от вътрешен подтик се стремих неуморно към онова първообразно, типично, и имах даже щастието да из
град
я едно природосъобразно представяне, от сега нататък нищо вече не можеше да ми попречи да предприема смело авантюрата на разума, както я нарича старецът от Кьонигсберг".
На такива твърдения на Кант Гьоте отговаря: "Когато в областта на моралното се издигнем през вяра в Бога през добродетел и безсмъртие в една висша област и трябва да се приближим до първото Същество: То в областта на интелектуалното трябва да съществува същият случай, благодарение на което чрез съзерцанието на една постоянно творяща природа ставаме достойни да съучастваме духовно в нейните произведения.
Щом за първо несъзнателно и от вътрешен подтик се стремих неуморно към онова първообразно, типично, и имах даже щастието да изградя едно природосъобразно представяне, от сега нататък нищо вече не можеше да ми попречи да предприема смело авантюрата на разума, както я нарича старецът от Кьонигсберг".
към текста >>
Кант из
град
и своя светоглед с всички средства на една строга школна философия; Гьоте философстваше наивно, оставяйки се на своята здрава природа.
Кант и Гьоте стоят като два антипода на най-важното място на новото развитие на светогледите. И основно различен беше начинът, по който застанаха спрямо тях онези, които се интересуваха от най-висшите въпроси.
Кант изгради своя светоглед с всички средства на една строга школна философия; Гьоте философстваше наивно, оставяйки се на своята здрава природа.
Ето защо, както вече споменахме, Фихте вярваше, че може да се обърне към Гьоте само "като представител на най-чистата духовност на чувството на постигнатата в тоя момент степен на хуманността", докато за Кант той е на мнение, че "никой човешки ум не може да стигне по-далече от границата, на която е стоял Кант особено в неговата "Критика на разсъдъчната способност. Който прониква в светогледа на Гьоте, както този светоглед е предаден в наивна дреха, той ще намери в него една сигурна основа, която може да бъде изразена в ясни идеи. Обаче самият Гьоте не осъзна тази основа. Ето защо неговият начин на мислене навлиза само постепенно в развитието на светогледа; а в началото на столетието Кант е първо този, с който духовете искат да се обяснят.
към текста >>
По този начин Фихте искаше да се намеси в живота на своето време
град
ейки със своите идеи, защото мислеше тези идеи оживени с пълна сила от съзнанието, че най-висшето съдържание на душевния живот идва на човека от един свят, който той достига, когато се обяснява напълно самичък със своя "Аз" и в това обяснение се чувства в своето истинско определение.
По този начин Фихте искаше да се намеси в живота на своето време градейки със своите идеи, защото мислеше тези идеи оживени с пълна сила от съзнанието, че най-висшето съдържание на душевния живот идва на човека от един свят, който той достига, когато се обяснява напълно самичък със своя "Аз" и в това обяснение се чувства в своето истинско определение.
От такова едно съзнание Фихте казва думите: "Аз самият и моята необходима цел сме свръхсетивното".
към текста >>
"Сред ужасното царство на силите и сред свещеното царство на законите естетическата формираща подбуда
град
и незабелязано едно трето, радостно царство на играта, където тя снема от човека всички вериги, веригите на всички отношения и го освобождава от всичко, което се нарича принуда, както във физическата така и в моралната област"./27то писма/.
От тази гледна точка можем да разгледаме също и съвместния обществен живот на хората. Човекът, който следва своите сетивни подбуди, е егоистичен. Той би следвал винаги само своето собствено удоволствие, ако държавата не би регулирала съвместния живот чрез разумни закони. Свободният човек върши от собствена подбуда това, което държавата трябва да изисква от егоистичния човек. В едно съвместно съществуване на свободни хора няма нужда от никакви принудителни закони.
"Сред ужасното царство на силите и сред свещеното царство на законите естетическата формираща подбуда гради незабелязано едно трето, радостно царство на играта, където тя снема от човека всички вериги, веригите на всички отношения и го освобождава от всичко, което се нарича принуда, както във физическата така и в моралната област"./27то писма/.
"Това царство се простира нагоре, до там, където разумът царува с безусловна необходимост и всяка материя престава да съществува; надолу то се простира дотам, където природната подбуда властва със сляпа необходимост". Така Шилер разглежда едно морално царство като идеал, в което добродетелното убеждение царува със същата лекота и свобода както вкусът в царството на красотата. Той прави от живота в царството на красотата един образец на един съвършен морален обществен ред, освобождаващ човека във всяко направление. Той завършва красивото съчинение, в което излага този свой идеал, с въпроса, дали един такъв ред съществува някъде и отговаря на него с думите: "- Според нуждата той съществува във всяко фино настроена душа; в действителността той би искал да бъде намерен, както чистата църква и чистата република, само в малки избрани кръгове, където не бездушното подражание на чужди нрави, а собствената красива природа направлява поведението, където човекът минава през най-заплетените отношения със смела простота и спокойна невинност и нито има нужда да нарушава чуждата свобода, за да утвърди своята, нито да захвърли своето достойнство, за да покаже прелест".
към текста >>
139.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Както изследователят на природата, който иска да установи законите на звездното небе, не вярва, че може от тези закони да из
град
и звездното небе; така и Хегел не вярва, че търсейки закономерните връзки сред света на мислите, може да намери от мислите някакви природонаучни закони, които могат да бъдат установени само чрез опитно наблюдение.
Той прибавя към науката на природата науката на мислите върху природата. Всички мисли, които човек си съставя върху света, съставляват естествено едно единно цяло, както природата също е едно единно цяло. Научният наблюдател добива своите идеи при отделните неща; ето защо в неговия дух те се явяват като отделни, едно от друго. Когато ги разглеждаме така едни до други, те се сглобяват в едно цяло, сред което всяко едно е един член. Това цяло на мислите иска да бъде философията на Хегел.
Както изследователят на природата, който иска да установи законите на звездното небе, не вярва, че може от тези закони да изгради звездното небе; така и Хегел не вярва, че търсейки закономерните връзки сред света на мислите, може да намери от мислите някакви природонаучни закони, които могат да бъдат установени само чрез опитно наблюдение.
Това, което постоянно и отново се твърди, че Хегел е искал да черпи от чистото мислене пълното и неограничено познание на мировото цяло, то не почива на нищо друго, освен на едно наивно криво разбиране на него вия светоглед. Той самият достатъчно ясно е казал: "- Задача на философията е да разбере това, което е; защото това, което е разумно, то е действително, което е действително, то е разумно. Когато философията рисува своите сиви и сиви тонове /еднообразни/, тогава една форма на живота е остаряла; бухълът на Миневра започва да лети едва при настъпване на здрача". А това не значи нищо друго освен, че фактическите познания трябва да са вече налице, когато идва мислителят и ги осветлява от своята гледна точка. Но нека не се изисква от Хегел той да изведе нови природни закони от чистото мислене; защото той съвсем не е искал това.
към текста >>
Той наричаше професор Фриз, чийто колега беше в Йена и чийто приемник в Хайделберг, "пълководец на всяка плиткост", защото този професор искаше да из
град
и един такъв идеал от "кашата на сърцето".
За Хегел никъде не са важни нещата като такива, а важно е само разумното, мисловно съдържание на същите. Както в полето на разглеждането на света навсякъде той търсеше мислите, така също той искаше да знае живото ръководен от гледна точка на мисълта. Ето защо той водеше борба против неопределените идеали за държавата и обществото и се явяваше като защитник на действително съществуващото. Който мечтае за един неопределен идеал в бъдещето, той вярва, според мнението на Хегел, че всеобщия разум е очаквал него, за да се яви. На такъв един човек трябва особено да се изясни, че във всичко действително има вече разумност.
Той наричаше професор Фриз, чийто колега беше в Йена и чийто приемник в Хайделберг, "пълководец на всяка плиткост", защото този професор искаше да изгради един такъв идеал от "кашата на сърцето".
към текста >>
140.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Върху тези принципи Роберт Цимерман е из
град
ил една наука на изкуството по един много остроумен начин /Роберт Цимерман, 1824-1898 г./.
Върху тези принципи Роберт Цимерман е изградил една наука на изкуството по един много остроумен начин /Роберт Цимерман, 1824-1898 г./.
От тази наука само една част трябва да бъде етиката или науката за доброто, която разглежда онези красиви отношения, които се вземат под внимание в областта на действията. Знаменитите изложения на Роберт Цимерман върху естетиката /Наука на изкуството/ свидетелствуват, че и от опитите за светогледи, които не стигат до висотата на импулсите на епохата, могат да излагат важни подбуди за духовното развитие.
към текста >>
Защото който е самостоятелен, ще из
град
и също самостоятелно своето отношение към действителността.
Хегел също имаше множество ученици и последователи. Но те бяха далече по-малко верни от тези на Хербарт. Докато силната личност на Хегел оживяваше неговите мисли, те продължаваха да упражняват своя чар; и това, на което се спираше този чар, действаше убедително. След неговата смърт много от неговите ученици тръгнаха по свой собствен път. И това е много естествено.
Защото който е самостоятелен, ще изгради също самостоятелно своето отношение към действителността.
При учениците на Хербарт ние констатираме нещо друго. Те са верни. Те развиват по-нататък ученията на учителя; но запазват в непроменена форма основния фонд на неговите мисли. Който се вживява в Хегеловия начин на мислене, той се задълбочава в хода на развитието на света, който се проявява в безброй развойни степени. Тук отделният мислител може да бъде подбуден да върви по този път на развитието; но той може да оформи отделните степени според своя индивидуален начин на мислене.
към текста >>
141.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Никакво разумно битие не съществува преди неговото фактическо появяване в света, което да е из
град
ило материята, възприемаемия свят така, че накрая неговото копие да се изяви в човека, а преди раждането на човека са съществували само лишени от разум материали и сили, които от себе си изграждат една нервна система, която се концентрира в мозъка; и в този мозък се ражда като съвършено ново образование нещо още несъществуващо; човешката, надарена с разум душа.
Такова становище взе Фойербах по отношение на Хегел. Протестът на Лудвиг Фойербах против светогледа на Хегел се състои в това, че той не искаше да признае съществуването на духа преди неговата действителна поява в човека, също както и Волф не можеше да допусне, че частите на живия организъм са предварително образувани в яйцето. Както Волф виждаше в органите на живото същество нови образования, така и Фойербах виждаше в индивидуалния дух на човека едно ново образуване. Този дух по никой начин не съществува преди неговото възприемаемо съществуване; той се ражда едва в момента, в който действително се появява. Следователно, за Фойербах е неоснователно да се говори за един всемирен дух, за едно същество, в което отделният дух има своя произход.
Никакво разумно битие не съществува преди неговото фактическо появяване в света, което да е изградило материята, възприемаемия свят така, че накрая неговото копие да се изяви в човека, а преди раждането на човека са съществували само лишени от разум материали и сили, които от себе си изграждат една нервна система, която се концентрира в мозъка; и в този мозък се ражда като съвършено ново образование нещо още несъществуващо; човешката, надарена с разум душа.
За един такъв светоглед не съществува никаква възможност да изведе процесите и нещата от едно духовно Първично същество. Защото едно духовно същество е едно ново образуване вследствие на организацията на мозъка. И когато човекът пренася нещо духовно във външния свят, той съвсем произволно си представя, че вън от него съществува едно същество и управлява света, подобно на това, което стои на основата на неговите действия. Човекът трябва да създава всяко първично същество из своята фантазия; нещата и процесите на света не дават никакъв повод да бъде прието съществуването на такова първично същество. Не първичното духовно същество, в което нещата са вмъкнати едно в друго, е създало човека по свой образ и подобие, а човекът си е образувал според своето собствено същество фантастичния образ на едно такова първично същество.
към текста >>
Ако при такива проблясъци на мислите Лихтенберг би притежавал способността да из
град
и един хармоничен от себе си светоглед; той не би останал незабелязан до такава степен, както се е случило в действителност.
Ако при такива проблясъци на мислите Лихтенберг би притежавал способността да изгради един хармоничен от себе си светоглед; той не би останал незабелязан до такава степен, както се е случило в действителност.
За образуването на един светоглед се изисква не само превъзходство на духа, каквото той е притежавал, а също така способността да бъдат оформени всестранно идеите в една връзка и да бъдат пластично закръглени. А тази способност му липсваше. Неговото превъзходство се изразява в едно сполучливо съждение върху отношението на Кант към неговите съвременници: "Аз вярвам, че както привържениците на Кант упрекват постоянно техните противници, че те не го разбират, някои също вярват, че Кант има право, защото те го разбират. Неговият начин на мислене е нов и се отклонява много от обикновения; и когато някой счита за истинен, особено защото той има толкова много горещи последователи. При това обаче винаги трябва да се помисля, че това разбиране не е още никакво основание той да бъде считан за истинен.
към текста >>
За да бъде из
град
ен един светоглед намиращ се в такава противоположност с този на Хегел, както е напра вил това Фойербах, за целта беше необходима във всеки случай една личност, която беше така различна от тази на Хегел, както неговата.
За да бъде изграден един светоглед намиращ се в такава противоположност с този на Хегел, както е напра вил това Фойербах, за целта беше необходима във всеки случай една личност, която беше така различна от тази на Хегел, както неговата.
Хегел се чувстваше напълно сред вихъра на съвременния нему живот. За него беше една хубава задача, да овладее непосредственото движение на света със своят философски дух. Когато поиска да бъде освободен от неговата преподавателска дейност в Хайделберг, за да отиде в Прусия, той направи да прозре ясно в своята молба за напускане, че го съблазнява перспективата да намери един кръг на дейност, който да не го ограничава само в учението, а да му даде възможност да се намеси в практиката. "За него трябва да бъде предимно от най-голямо значение перспективата, в напредващата му възраст да му се удаде случай в по-голям размер да бъде използуван за друга дейност, а не само за ограничената преподавателска дейност в университета". Който има едно такова убеждение на мислител, той трябва да живее в мир с формата на практическия живот, която форма беше приел животът на неговото време.
към текста >>
Върху това той ясно се изказва: "Аз въобще никога не ще се примиря с
град
ския живот.
Който има едно такова убеждение на мислител, той трябва да живее в мир с формата на практическия живот, която форма беше приел животът на неговото време. Той трябва да намери за разумни идеите, от които беше пропит. Само от това той може да черпи одушевление, да работи за реализирането им. Фойербах не беше приятелски настроен към живота на неговото време. Той по-скоро би предпочел тишината на едно изолирано място отколкото движението на "модерния" живот проявяващо се в неговото време.
Върху това той ясно се изказва: "Аз въобще никога не ще се примиря с градския живот.
Да отивам от време навреме в града, за да преподавам, това аз считам за добро според впечатлението, които вече съм произвел тук, даже считам това за мой дълг; но след това аз отново трябва да се оттегля в селската уединеност; за да изучавам тук в лоното на природата и да си почивам. Моята най-близка задача е, да приготвя за печат моите лекции или книжата на бащата, както моите слушатели желаят". Фойербах вярваше, че от своето уединение най-добре ще може да обсъди това, което във формата, която е приел действителният живот, не е естествено, а е било внесено в него от човешката илюзия. Очистването на живота от илюзиите, това той считаше за своя задача. За целта трябваше да бъде колкото е възможно по-далече от живота, в който царуват тези илюзии.
към текста >>
Да отивам от време навреме в
град
а, за да преподавам, това аз считам за добро според впечатлението, които вече съм произвел тук, даже считам това за мой дълг; но след това аз отново трябва да се оттегля в селската уединеност; за да изучавам тук в лоното на природата и да си почивам.
Той трябва да намери за разумни идеите, от които беше пропит. Само от това той може да черпи одушевление, да работи за реализирането им. Фойербах не беше приятелски настроен към живота на неговото време. Той по-скоро би предпочел тишината на едно изолирано място отколкото движението на "модерния" живот проявяващо се в неговото време. Върху това той ясно се изказва: "Аз въобще никога не ще се примиря с градския живот.
Да отивам от време навреме в града, за да преподавам, това аз считам за добро според впечатлението, които вече съм произвел тук, даже считам това за мой дълг; но след това аз отново трябва да се оттегля в селската уединеност; за да изучавам тук в лоното на природата и да си почивам.
Моята най-близка задача е, да приготвя за печат моите лекции или книжата на бащата, както моите слушатели желаят". Фойербах вярваше, че от своето уединение най-добре ще може да обсъди това, което във формата, която е приел действителният живот, не е естествено, а е било внесено в него от човешката илюзия. Очистването на живота от илюзиите, това той считаше за своя задача. За целта трябваше да бъде колкото е възможно по-далече от живота, в който царуват тези илюзии. Той търсеше истинския живот; но във формата, която животът беше приел чрез културата на епохата, той не можеше да намери този истински живот.
към текста >>
142.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
С погледа към този светоглед човешката душа трябва да запита: Мога ли аз действително да намеря себе си в обширната мислова с
град
а на света?
Но в този въпрос за същността на човешката душа най-ясно се разкрива незадоволителната страна на Хегеловия светоглед.
С погледа към този светоглед човешката душа трябва да запита: Мога ли аз действително да намеря себе си в обширната мислова сграда на света?
Ние видяхме, че всеки нов светоглед трябваше да търси един такъв образ на света, в който човешката душа има заедно с нейната същност едно съответно място. Хегел прави целия свят да бъде мисъл; в мисълта душата също има своето свръхсетивно мислово битие. Но може ли душата да се обяви задоволена с това, да се съдържа като мирова мисъл в общия свят на мислите? Този въпрос изниква пред онези, които в средата на 19-то столетие се видяха поставени срещу подбудите на Хегеловата философия.
към текста >>
Съобразно с това позволяваме си да цитираме началните редове от споменатия раздел на "Антропологията": "Цялата природа на човека е из
град
ена в нейната вътрешност върху божествени несъразмерности, които се разрешават във величието на една свръхземно определение, като всички двигател ни пружини се намират в духа, а само теглата си в света.
Светогледът води до мисълта, но в замяна на това той принуждава също душата да вижда, че нейната същност се изчерпва в мисълта. Ако мисълта би била доведена в гореописания смисъл да един присъщ на нея живот, това би могло да стане само в индивидуалния душевен живот; чрез това душата би намерила своето отношение като индивидуално същество към целия Космос. Това чувстваше например Трокслер; но при него това не стигна по-далече от едно смътно чувство. Той се изказва в 1835 година в лекции, които е изнесъл във висшето Училище в Берн, по следния начин: "Но едвам сега, а още преди 20 години ние живеем с най-дълбокото убеждение и се стремяхме да изразим в научни писания и чрез словото, че една философия и Антропология, която би трябвало да обхване единия и целия човек и Бога и света, би могла да бъде основана само върху идеята и действителността на индивидуалността и безсмъртието на човека. Не опровержимо доказателство за това е цялото излязло през 1911 година съчинение: "Погледи в същността на човека" и нашата многократна разпространена в тетрадки Антропология под заглавието "Абсолютната личност".
Съобразно с това позволяваме си да цитираме началните редове от споменатия раздел на "Антропологията": "Цялата природа на човека е изградена в нейната вътрешност върху божествени несъразмерности, които се разрешават във величието на една свръхземно определение, като всички двигател ни пружини се намират в духа, а само теглата си в света.
Ние проследихме тези несъразмерности с техните явления от тъмния, земен корен и вървяхме по следите на спиралите на небесното растение, които ни изглеждаха, че обвиват от всички страни и във всички посоки само едно голямо, благородно стебло; ние стигнахме сега до върха на дървото, но там то се издига неизкачимо и необрозимо в по-горните, по-светли пространства на един друг свят, чиято светлина леко зазорява за нас, чийто въздух ние можем да подушим.
към текста >>
Фойербах сочи по радикален начин на това, което те искаха: "Да бъде поставен Бог по-рано от природата е също така много както да бъде поставена църквата по-рано от камъните, от които тя е из
град
ена, или да бъде поставена архитектурата, изкуството, което е сглобило камъните в една с
град
а, по-рано от свързването на химическите вещества в един камък, накратко казано, по-рано от естественото възникване и образуване на камъка".
Скоро обаче в духовното развитие се намесиха други мислители, които бяха смели в свързването на фактите, които се стараеха изхождайки от почвата на естествената наука да проникнат в същността на нещата. Това, което те искаха да произведат, не беше нищо по-малко от едно решително преобразуване на всеки досегашен възглед на природата и за живота въз основа на модерната наука и природознание. За тях природопознанието на 19-то столетие беше работило предварително по-най-мощен начин.
Фойербах сочи по радикален начин на това, което те искаха: "Да бъде поставен Бог по-рано от природата е също така много както да бъде поставена църквата по-рано от камъните, от които тя е изградена, или да бъде поставена архитектурата, изкуството, което е сглобило камъните в една сграда, по-рано от свързването на химическите вещества в един камък, накратко казано, по-рано от естественото възникване и образуване на камъка".
Първата половина на столетието създаде многобройни естественонаучни камъни за архитектурата на една нова светогледна сграда. Без съмнение правилно е, че една сграда не може да бъде издигната, ако за това не съществуват никакви камъни. Но не по-малко вярно е, че с камъните не може да се направи нищо, ако нямаме независимо от тях един образ за сградата, която трябва да издигнем. Както от безплановото натрупване един върху други и едни до други и свързване на камъните не може да се роди никаква сграда, така от познатите истини на изследването на природата не може да се роди никакъв светоглед, ако независимо от това, което изследването на природата може да даде, ако в човешката душа не съществува силата за образуване на светогледа. Това оставиха съвсем невзето под внимание онези, които се бореха за една самостоятелна философия.
към текста >>
Първата половина на столетието създаде многобройни естественонаучни камъни за архитектурата на една нова светогледна с
град
а.
Скоро обаче в духовното развитие се намесиха други мислители, които бяха смели в свързването на фактите, които се стараеха изхождайки от почвата на естествената наука да проникнат в същността на нещата. Това, което те искаха да произведат, не беше нищо по-малко от едно решително преобразуване на всеки досегашен възглед на природата и за живота въз основа на модерната наука и природознание. За тях природопознанието на 19-то столетие беше работило предварително по-най-мощен начин. Фойербах сочи по радикален начин на това, което те искаха: "Да бъде поставен Бог по-рано от природата е също така много както да бъде поставена църквата по-рано от камъните, от които тя е изградена, или да бъде поставена архитектурата, изкуството, което е сглобило камъните в една сграда, по-рано от свързването на химическите вещества в един камък, накратко казано, по-рано от естественото възникване и образуване на камъка".
Първата половина на столетието създаде многобройни естественонаучни камъни за архитектурата на една нова светогледна сграда.
Без съмнение правилно е, че една сграда не може да бъде издигната, ако за това не съществуват никакви камъни. Но не по-малко вярно е, че с камъните не може да се направи нищо, ако нямаме независимо от тях един образ за сградата, която трябва да издигнем. Както от безплановото натрупване един върху други и едни до други и свързване на камъните не може да се роди никаква сграда, така от познатите истини на изследването на природата не може да се роди никакъв светоглед, ако независимо от това, което изследването на природата може да даде, ако в човешката душа не съществува силата за образуване на светогледа. Това оставиха съвсем невзето под внимание онези, които се бореха за една самостоятелна философия.
към текста >>
Без съмнение правилно е, че една с
град
а не може да бъде издигната, ако за това не съществуват никакви камъни.
Скоро обаче в духовното развитие се намесиха други мислители, които бяха смели в свързването на фактите, които се стараеха изхождайки от почвата на естествената наука да проникнат в същността на нещата. Това, което те искаха да произведат, не беше нищо по-малко от едно решително преобразуване на всеки досегашен възглед на природата и за живота въз основа на модерната наука и природознание. За тях природопознанието на 19-то столетие беше работило предварително по-най-мощен начин. Фойербах сочи по радикален начин на това, което те искаха: "Да бъде поставен Бог по-рано от природата е също така много както да бъде поставена църквата по-рано от камъните, от които тя е изградена, или да бъде поставена архитектурата, изкуството, което е сглобило камъните в една сграда, по-рано от свързването на химическите вещества в един камък, накратко казано, по-рано от естественото възникване и образуване на камъка". Първата половина на столетието създаде многобройни естественонаучни камъни за архитектурата на една нова светогледна сграда.
Без съмнение правилно е, че една сграда не може да бъде издигната, ако за това не съществуват никакви камъни.
Но не по-малко вярно е, че с камъните не може да се направи нищо, ако нямаме независимо от тях един образ за сградата, която трябва да издигнем. Както от безплановото натрупване един върху други и едни до други и свързване на камъните не може да се роди никаква сграда, така от познатите истини на изследването на природата не може да се роди никакъв светоглед, ако независимо от това, което изследването на природата може да даде, ако в човешката душа не съществува силата за образуване на светогледа. Това оставиха съвсем невзето под внимание онези, които се бореха за една самостоятелна философия.
към текста >>
Но не по-малко вярно е, че с камъните не може да се направи нищо, ако нямаме независимо от тях един образ за с
град
ата, която трябва да издигнем.
Това, което те искаха да произведат, не беше нищо по-малко от едно решително преобразуване на всеки досегашен възглед на природата и за живота въз основа на модерната наука и природознание. За тях природопознанието на 19-то столетие беше работило предварително по-най-мощен начин. Фойербах сочи по радикален начин на това, което те искаха: "Да бъде поставен Бог по-рано от природата е също така много както да бъде поставена църквата по-рано от камъните, от които тя е изградена, или да бъде поставена архитектурата, изкуството, което е сглобило камъните в една сграда, по-рано от свързването на химическите вещества в един камък, накратко казано, по-рано от естественото възникване и образуване на камъка". Първата половина на столетието създаде многобройни естественонаучни камъни за архитектурата на една нова светогледна сграда. Без съмнение правилно е, че една сграда не може да бъде издигната, ако за това не съществуват никакви камъни.
Но не по-малко вярно е, че с камъните не може да се направи нищо, ако нямаме независимо от тях един образ за сградата, която трябва да издигнем.
Както от безплановото натрупване един върху други и едни до други и свързване на камъните не може да се роди никаква сграда, така от познатите истини на изследването на природата не може да се роди никакъв светоглед, ако независимо от това, което изследването на природата може да даде, ако в човешката душа не съществува силата за образуване на светогледа. Това оставиха съвсем невзето под внимание онези, които се бореха за една самостоятелна философия.
към текста >>
Както от безплановото натрупване един върху други и едни до други и свързване на камъните не може да се роди никаква с
град
а, така от познатите истини на изследването на природата не може да се роди никакъв светоглед, ако независимо от това, което изследването на природата може да даде, ако в човешката душа не съществува силата за образуване на светогледа.
За тях природопознанието на 19-то столетие беше работило предварително по-най-мощен начин. Фойербах сочи по радикален начин на това, което те искаха: "Да бъде поставен Бог по-рано от природата е също така много както да бъде поставена църквата по-рано от камъните, от които тя е изградена, или да бъде поставена архитектурата, изкуството, което е сглобило камъните в една сграда, по-рано от свързването на химическите вещества в един камък, накратко казано, по-рано от естественото възникване и образуване на камъка". Първата половина на столетието създаде многобройни естественонаучни камъни за архитектурата на една нова светогледна сграда. Без съмнение правилно е, че една сграда не може да бъде издигната, ако за това не съществуват никакви камъни. Но не по-малко вярно е, че с камъните не може да се направи нищо, ако нямаме независимо от тях един образ за сградата, която трябва да издигнем.
Както от безплановото натрупване един върху други и едни до други и свързване на камъните не може да се роди никаква сграда, така от познатите истини на изследването на природата не може да се роди никакъв светоглед, ако независимо от това, което изследването на природата може да даде, ако в човешката душа не съществува силата за образуване на светогледа.
Това оставиха съвсем невзето под внимание онези, които се бореха за една самостоятелна философия.
към текста >>
Идеалистичните философи вярват, според мнението на Бюхнер и на неговите съмишленици, че черпят от разума; но чрез един такъв подход, твърди Бюхнер, не може да се роди никаква пълносъдържателна с
град
а от представи.
Ако искаме да охарактеризираме основното чувство, което е одушевлявало тези трима мъже, ние можем да направим това с думите на последния от тях: "Щом човек е изследвал всички свойства на веществата, които могат да направят впечатление върху неговите развити сетива, тогава той е схванал също и същността на нещата. С това той постига своето абсолютно знание, т.е. абсолютното знание на човечеството. Едно друго знание няма за човека никаква трайност". Според мнението на тези мислители, цялата досегашна философия е предала на човека едно такова несъстоятелно знание.
Идеалистичните философи вярват, според мнението на Бюхнер и на неговите съмишленици, че черпят от разума; но чрез един такъв подход, твърди Бюхнер, не може да се роди никаква пълносъдържателна сграда от представи.
"Истината може да бъде доловена от природата и от нейното царуване", казва Молешот. В тяхното и в следващото време борците за един подслушан от природата светоглед са били наречени с общото име материалисти. И подчертавало се е, че този техен материализъм е един прадревен светоглед, за който видни духове отдавна са познавали, колко незадоволителен е той за едно по-висше мислене. Бюхнер се е обърнал срещу едно такова мнение. Той изтъква: "Първо материализмът или цялото направление въобще никога не е било опровергано и то е само най-старото философско разглеждане на света, а също е възникнало отново при всяка оживяване на философията с нови сили в историята; и второ днешният материализъм не е вече някогашният материализъм на Епикур или на енциклопедистите, а е едно съвършено ново, носено от постиженията на положителните науки направление или метод, което освен това се различава така съществено от своите предшественици, че то не е вече, както някогашният материализъм, система, а едно просто реалистично разглеждане на съществуването, което преди всичко търси единните принципи в света на природата и на духа и се стреми навсякъде към обяснението на една естествена и закономерна връзка на всички явления на този свят".
към текста >>
Ние бихме били доволни от всичко това, ако авторът би искал действително да из
град
и пред очите от тези движеща се материя света.
От поведението на един дух, който в превъзходния смисъл се е стремил към едно природосъобразно мислене, а именно от поведението на Гьоте спрямо един от най-изпъкващите френски материалисти, енциклопедистите на миналото столетие Холбах, ние можем да покажем, как един дух, който отдава пълното право на едно естественонаучно мислене, може да заеме становище спрямо материализма. Паул Хайн Рих Дитрих фон Холбах /роден в 1723 г. / издаде в 1770 година своята книга "Система на природата". Гьоте, в ръцете на когото книгата падна в Щрасбург, описва в "Поезия и Истина" отблъскващото впечатление, което е получил от нея: "Трябвало да съществува някаква материя от вечността, която от вечността се движи и тези движения наляво и надясно и на всички страни произвеждали направо безкрайни явления на съществуването.
Ние бихме били доволни от всичко това, ако авторът би искал действително да изгради пред очите от тези движеща се материя света.
Обаче авторът знае за природата толкова колкото и ние; защото установявайки няколко общи понятия, той ги изоставя веднага, за да превърне това, което е по-висше от природата или което се явява като по-висша природа в природата, в материална, тежка, наистина движеща се, обаче все пак лишена от посока и форма природа. И с това той вярва, че е добил твърде много нещо" Гьоте беше проникнат от убеждението: "По себе си и за себе си теорията не ползува нищо, освен това, че ни кара да вярваме във връзката на явленията". /Сентенции в проза". Германска национална литература, Гьотените съчинения, том 36, 2 стр. 357./
към текста >>
Когато превръщаме в работа количеството топлина, което е необходимо да затоплим един килограм вода с един
град
ус, с тази работа можем да повдигнем 424 килограма на един метър височина.
Един дълбок поглед в същността на материята и силата хвърли Юлиус Роберт Майер в 40-те години, когато му стана ясно, че между механически произведената работа и топлина царува една съвсем определено, изразимо чрез число отношение. Чрез налягане, удар, триене и т.н., т.е. от работа се ражда топлина. В парната машина топлината отново се превръща в производство на работа. Количеството топлина, което се ражда от работата, може да се изчисли от количеството на тази работа.
Когато превръщаме в работа количеството топлина, което е необходимо да затоплим един килограм вода с един градус, с тази работа можем да повдигнем 424 килограма на един метър височина.
Нищо чудно, че в такива факти хората видяха един нечуван напредък в сравнение с обясненията върху материята, каквито даде Хегел: "Преходът от идейното съдържание към реалното съдържание, от абстракцията към конкретното съществуване, тук от пространството и време към реалността, която се явява като материя, е неразбираем за ума и става за него винаги нещо външно и нещо дадено". Значението на една такава забележка се познава тогава, когато човек може да вижда в мисълта като такава нещо пълноценно. Но това беше съвсем далече от посочените тук мислители.
към текста >>
Той показа, как тъканите на растението и самото растение са из
град
ени от тези "елементарни организми".
Към такива открития върху единния характер на неорганичните природни сили се прибавиха други, които изясняваха състава на света на организмите. В 1838 година ботаникът Шлайден откри значението на простата клетка за тялото на растението.
Той показа, как тъканите на растението и самото растение са изградени от тези "елементарни организми".
Шлайден беше познал този "елементарен организъм" като едно топче течна растителна слуз, която е обвита с една обвивка /клетъчна мембрана/ и съдържа една по-твърда ядка. Тези клетки се размножават и се нареждат една до друга така, че изграждат растителни същества. Скоро след това Шван откри същото и за животинския свят. В 1827 година гениалният Карл Ернст Баер откри човешкото яйце. Той проследи също процесите на развитие на по-висшите животни и на човека от яйцето.
към текста >>
Нали този последния апелира в своята гьотенгенска лекция към моралната потребност, която не понася, когато "механически, ходещи на два крака и на две ръце апарати" накрая се разливат в безразлични вещества, без човек да може да има надежда, че доброто, което те вършат, ще бъде възна
град
ено, а злото наказано.
Ученията на писанието относно Адама и Ной и двукратния произход на хората от една двойка са научно изцяло неудържими приказки". А против Вагнеровото учение за душата Фогт възрази: Ние виждаме психическите дейности на човека да се развиват постепенно с развитието на телесните органи. Ние виждаме, как духовните действия стават все по-съвършени от детската възраст до зрелостта на живота; виждаме, че с всяка атрофия на сетивата и на мозъка "духът" също се атрофира. "Едно такова развитие е несъединимо с приемането на една безсмъртна душевна субстанция". Че при техните противници материалистите трябваше да се борят не само с основания на ума, но и чувства, това ни показва със съвършена яснота борбата между Фогт и Вагнер.
Нали този последния апелира в своята гьотенгенска лекция към моралната потребност, която не понася, когато "механически, ходещи на два крака и на две ръце апарати" накрая се разливат в безразлични вещества, без човек да може да има надежда, че доброто, което те вършат, ще бъде възнаградено, а злото наказано.
На това Фогт отговаря: "Съществуването на една безсмъртна душа за господин Вагнер не е резултат на изследването или на размишлението... Той се нуждае от една безсмъртна душа, за да може след смъртта на човека да я измъчва и наказва".
към текста >>
Защото те отклоняват "от стремежа към възможното щастие на всеки един отделен човек" и от изпълнението на дълга, който следва от един такъв стремеж "към самите нас и към другите, без оглед на свръхсетивната на
град
а или наказание".
Че съществува една гледна точка, от която и моралният ред на света на материалистичния възглед може да бъде в съгласие, това се опита да покаже Хайнрих Чолбе /1819-1873 г./. В своята излязла през 1865 година книга "Граници и произход на човешкото познание противоположно на Кант и Хегел" той обяснява, че всяко богословие произлиза от незадоволяването с този свят. "За изключване на свръхсетивното или на всички неразбираемо, което води до приемането на един втори свят, с една реч, за натурализма съвсем не е нужна силата на естественонаучните факти, първо не и искащата да разбере всичко философия, а в най-дълбокия смисъл моралът, а именно онова нравствено поведение на човека спрямо мировия ред, което може да се нарече доволство с природния свят". Чолбе вижда в желанието за един свръхестествен свят именно един израз на неблагодарността към естествения. Основите на философията на отвъдния свят са за него морални грешки, грехове против духа на природния ред на света.
Защото те отклоняват "от стремежа към възможното щастие на всеки един отделен човек" и от изпълнението на дълга, който следва от един такъв стремеж "към самите нас и към другите, без оглед на свръхсетивната награда или наказание".
Според неговото мнение човек трябва да бъде изпълнен от "благодарното приемане на това, което му се дава, може би и малкото земно щастие, наред с доволството от намиращото се в природния свят оскърбление в неговите граници, наред с необходимото страдание в този свят". Тук ние срещаме едно отхвърляне на свръхсетивния морален ред на света поради морални причини.
към текста >>
Според по-дълбоките исторически импулси новото време се стремеше към това, не само да изживява мисли, а да намери за себесъзнателния Аз една такава представа, чрез която човек може да си каже: Този Аз стои здраво в с
град
ата на света.
В мислите на Гьоте се намираха зародишите за едно напредване на философията, които бяха използвани само твърде недостатъчно от Хегел. Когато Гьоте се стремеше да добие от "прарастението" една такава представа, че можеше да живее вътрешно с тази представа и да направи да произлязат от нея мислено такива специални растителни форми, които са жизнено възможни, той показа, че се стреми към едно оживяване на мислите в душата. Той стоеше пред навлизането на мисълта в едно живо развитие на тази мисъл, докато Хегел спря при мисълта. В душевното съжителство с оживялата мисъл, към което се стремеше Гьоте, хората биха имали едно духовно изживяване, което би искало да познае духа и в материята; те нямаха едно такова изживяване в "чистата мисъл". Така развитието на света беше поставено пред едно сурово изпитание.
Според по-дълбоките исторически импулси новото време се стремеше към това, не само да изживява мисли, а да намери за себесъзнателния Аз една такава представа, чрез която човек може да си каже: Този Аз стои здраво в сградата на света.
Благодарение на това, че хората си го представяха като резултат на материалните процеси, те биха постигнали това разбираем за епохата начин. Също и в отричането на духовната същност на себесъзнателния Аз от материализма на 19-тото столетие още се крие им пулса на търсенето на същността на Аза. Ето защо тласъкът на естествените науки, който бе упражнен върху светогледа, принадлежащ в напълно друг смисъл към историята отколкото влиянието на естествено научния начин на мислене върху предидущите материалистични течения. Тези последните не бяха още принудени от една Хегелова философия на мисълта да търсят сигурност от страна на естествените науки. Това принуждаване става обаче така, че то се осъзнава с пълна яснота от ръководещите личности; обаче то действа като импулс на епохата в подсъзнателните основи на душите.
към текста >>
143.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Всяко същество ще търси да из
град
и своето съществуване съобразно с дадените условия.
Кое е въобще целесъобразно? То е това, което е така устроено, че на неговите жизнени условия да отговарят външните условия на съществуването. Напротив, нецелесъобразно е това, при което не е такъв случаят. Какво ще стане, ако при пълната безплановост на природата от най-целесъобразното до най-нецелесъобразното се родят всички степени на повече или по-малко съобразното?
Всяко същество ще търси да изгради своето съществуване съобразно с дадените условия.
Целесъобразното успява направо в тази насока, повече или по-малко целесъобразно успява до по-малка степен. Но сега се прибавя едно нещо: Природата не е ни как икономична стопанка по отношение произвеждането на живите същества. Броят на зародишите, които тя произвежда, е безкраен. Срещу това преизобилие от зародиши стои един ограничен размер на средствата за живота. Последствието ще бъде, че по-лесно ще се справят с развитието онези същества, които са образувани по-целесъобразно за усвояването на средствата за живот.
към текста >>
144.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
Усещането на червено е нормалната реакция на нормално из
град
ените очи на отразената от киновара светлина.
Доколко нашият субективен образ на света ни дава знаци, сигнали на обективния външен свят, за това ни дава една представа Хелмхолц в неговата "Физиологична оптика": "Да се зададе въпросът, дали киноварът е действително червен, както го виждаме, или дали това е само една измама на сетивата, е безсмислено.
Усещането на червено е нормалната реакция на нормално изградените очи на отразената от киновара светлина.
Един човек сляп за червения цвят ще вижда киновара черен или тъмно-сиво-жълт; и това също е правилната реакция на едно особено устроено око. Но той трябва да знае само, че неговото око е именно различно устроено от това на другите хора. По себе си едното усещане не е по-вярно или по-погрешно от другото, въпреки че тези, които виждат червеното имат голямото мнозинство. Въобще червеният цвят на киновара съществува само дотолкова, доколкото съществуват очи, които са употребени подобно на тези на болшинството от хората. Същото право има то да бъде качество на киновара да се вижда черно, именно за слепите за червения цвят.
към текста >>
Един много важен опит, светогледът да се из
град
и върху представата, че всичко, което възприемаме, е само резултат на нашата собствена организация, направи Фридрих Алберт Ланге /1823-1875 г./ в своята "История на материализма" /1864 г. /.
Един много важен опит, светогледът да се изгради върху представата, че всичко, което възприемаме, е само резултат на нашата собствена организация, направи Фридрих Алберт Ланге /1823-1875 г./ в своята "История на материализма" /1864 г. /.
той имаше смелостта и пред нищо спиращата се логичност и последователност, да мисли докрай тази основна представа. Силата на Ланге се криеше в един рязък и възможно всестранно изявяващ се характер. Той беше един от личностите, които могат да се заловят за много неща и със своята способност да се справят с това, с което са се заловили.
към текста >>
Човек трябва де си из
град
и един идеален свят; но той трябва да има съзнанието, че този идеален свят не е нищо друго освен едно измисляне.
Ланге счита за грешка на идеалистическите светогледи ни това, че с техните идеите са се издигнали над света на сетивата и на ума, а тяхното вярване, че с тези идеи е постигнато нещо повече от едно индивидуално поетизиране, измисляне.
Човек трябва де си изгради един идеален свят; но той трябва да има съзнанието, че този идеален свят не е нищо друго освен едно измисляне.
Ако някой твърди, че той е нещо повече, тогава постоянно и постоянно ще изплува материализмът, който казва: Аз притежавам истината; идеализмът е измислица. Така да бъде, казва Ланге: Идеализмът е измислица; но също и материализмът е измислица, поезия. В идеализма индивидът е този, който съчинява, в материализма родът. Ако и двете течения имат съзнание за тяхната същина, тогава всички е в ред: Науката на сетивата и на ума с нейните строги, обвързващи за целия род доказателства; идейната поезия с нейните създадени от индивида, но въпреки това пълноценни за рода по-висши светове на представата. "Едно е сигурно: Че човекът се нуждае от едно допълнение на действителността чрез един създаден от самия него идеален свят, и че най-висшите и най-благородни функции на неговия дух действат съвместно в такива творения.
към текста >>
Върху това недоверие е из
град
ена логиката на Джон Стюарт Мил, която в 1843 година излезе като негово главно съчинение под заглавието "Система на логиката"/.
Той наблюдаваше, как в човека една представа се свързва с друга. Чрез свързването на една представа с друга човекът добива своето знание за света. Следователно той трябва да се запита: - В какво отношение стои свързването на представите с връзката на нещата в света? Чрез един такъв начин на разглеждане нещата мисленето става недоверчиво към самото себе си. В човека представите биха искали по възможност да се свържат по един различен начин, отколкото вън от света са свързани нещата.
Върху това недоверие е изградена логиката на Джон Стюарт Мил, която в 1843 година излезе като негово главно съчинение под заглавието "Система на логиката"/.
към текста >>
Че Стюарт Мил хранеше една антипатия към едно такова
град
ящо върху себе си мислене, това мажем да разберем добре от неговия характер.
Всички тези методи имат своята валидност за отделните науки, не обаче и за един обширен светоглед. Що е това самодейно мислене, не може да ни научи никакво наблюдение: Това мислене то може да научи от само себе си. И понеже мисленето може да каже нещо върху себе си само чрез себе си, то може също само да си каже нещо върху неговото отношение към външния свят. Следователно начинът на мислене на Мил изключва напълно добиването на един светоглед. Такъв светоглед може да се добие само чрез едно потопяващо се в себе си и чрез това виждащо себе си и своето отношение към външния свят мислене.
Че Стюарт Мил хранеше една антипатия към едно такова градящо върху себе си мислене, това мажем да разберем добре от неговия характер.
В едно писмо /виж Гомперц: Джон Стюарт Мил, Виена, 1889 г./ Гледстоун казва, че той е обичал да нарича в разговори Мил като "светия на рационализма". Един човек, който се проявява напълно по този начин в мисленето, поставя на мисленето големи изисквания и се стреми според най-големите възможни предпазни мерки то да не го измами. Чрез това той става недоверчив към мисленето. Той вярва, че лесно може да изпадне в несигурност, когато изгубва здравите опорни точки. И основна черта на личността на Мил е несигурността по отношение на всички въпроси, които излизат вън от строгото знание на наблюдението.
към текста >>
145.
СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ
GA_18_2 Загадки на философията
И от това се получава също противоположността на Конт спрямо това, което Спенсер и естественонаучните мислители
град
ящи върху Ламарк и Дарвин са търсили в техните образи на света.
Това предприятие, което показва в книгата на Конт "Курс по положителна философия" /6 тома, 1830-1842 г./ един обширен образ на света, стои в рязка противоположност с идеалистичните възгледи на Фихте, Шелинг, Хегел от първата половина на столетието, както и в една по-слаба, обаче ясна противоположност с всички мислителни построения, които вземат своите резултати от еволюционните идеи на Ламарк и Дарвин. Това, което при Хегел стои в центъра на целия светоглед, разглеждането и схващането на собствения дух на човека: Това Конт отхвърля напълно. Той си казва: - Ако човешкият дух би искал да разглежда себе си, той трябва несъмнено да се раздели на две части; той би трябвало да излезе от себе си и да застане срещу самия себе си. Огюст Конт не счита за валидна даже и психологията, която не се изчерпва във физиологичното разглеждане на психическите явления, а иска да разглежда духовните процеси за себе си. Всичко, което иска да стане обект на познанието, трябва да се отнася към обективни връзки на фактите, трябва да се представя обективно, както законите на математическите науки.
И от това се получава също противоположността на Конт спрямо това, което Спенсер и естественонаучните мислители градящи върху Ламарк и Дарвин са търсили в техните образи на света.
За Конт човешкият род е даден като установен и неизменим; той не иска да знае нищо за теорията на Ламарк. За него идеал на познанието са простите, прозрачни природни закони, каквито физиката използува при нейните явления. Докато една наука не работи още с такива прости закони, за Конт тя е незадоволителна като познание. Той е един математически ум. И това, което не може да се третира прозрачно и просто както една математическа задача, е за него неузряло за науката.
към текста >>
Неговият "Курс по приложна философия" е едни опит в недуховен стил, да из
град
и в един светоглед научните постижения на неговото време само чрез ориентиращото съединяване и чрез изграждане на социологията в нейния дух, без да прибягва до помощта на богословски или идеалистични мисли.
В тази насока той има един предтеча в лицето на Клод Анри Сен-Симон /1760-1825 г./. Този последният създаде възгледа, че човекът ще бъде един съвършен кормчия на своите собствени съдбини, когато схваща в строг научен смисъл своя собствен живот в държавата, в обществото, в течение на историята и го устрои в смисъла на едно развитие на природните закони. Известно време Конт се намираше в приятелски отношения със Сен-Симон. Той се раздели от него, когато този последният изглеждаше, че се е изгубил във всевъзможни безпочвени мечтателства и утопии. Конт работеше с рядко усърдие в поетата веднъж посока.
Неговият "Курс по приложна философия" е едни опит в недуховен стил, да изгради в един светоглед научните постижения на неговото време само чрез ориентиращото съединяване и чрез изграждане на социологията в нейния дух, без да прибягва до помощта на богословски или идеалистични мисли.
Конт не поставяше на философа никаква друга задача, освен една такава на подобно ориентиращо съчетаване. Той не трябва да прибавя нищо от себе си към това, което науките са установили относно връзката на фактите. Чрез това бе изразен по един рязък начин мнението, че само науките, с тяхното наблюдение на действителността, с техните методи, трябва да имат думата, когато се касае да бъде изграден един светоглед.
към текста >>
Чрез това бе изразен по един рязък начин мнението, че само науките, с тяхното наблюдение на действителността, с техните методи, трябва да имат думата, когато се касае да бъде из
град
ен един светоглед.
Той се раздели от него, когато този последният изглеждаше, че се е изгубил във всевъзможни безпочвени мечтателства и утопии. Конт работеше с рядко усърдие в поетата веднъж посока. Неговият "Курс по приложна философия" е едни опит в недуховен стил, да изгради в един светоглед научните постижения на неговото време само чрез ориентиращото съединяване и чрез изграждане на социологията в нейния дух, без да прибягва до помощта на богословски или идеалистични мисли. Конт не поставяше на философа никаква друга задача, освен една такава на подобно ориентиращо съчетаване. Той не трябва да прибавя нищо от себе си към това, което науките са установили относно връзката на фактите.
Чрез това бе изразен по един рязък начин мнението, че само науките, с тяхното наблюдение на действителността, с техните методи, трябва да имат думата, когато се касае да бъде изграден един светоглед.
към текста >>
Ако искаме да съдим правилно за положението на Кирхман в духовния живот, трябва да вземем под внимание големите трудности, които по времето на неговата поява изпитваше някой, който имаше в себе си стремежа да построи една самостоятелна светогледна с
град
а.
Ако искаме да съдим правилно за положението на Кирхман в духовния живот, трябва да вземем под внимание големите трудности, които по времето на неговата поява изпитваше някой, който имаше в себе си стремежа да построи една самостоятелна светогледна сграда.
Резултатите на естествената наука, които трябваше да имат едно дълбоко проникващо влияние върху развитието на светогледите, бяха още млади. Тяхното състояние достигаше само за това, да бъде разклатена вярата в класическия, идеалистичен светоглед, който трябваше да построи своята горда сграда без помощта на новата естествена наука. Обаче не беше лесно да се стигне спрямо изобилието от отделни резултати до основни мисли, които трябваше да бъдат ориентирани в нова форма. В широки кръгове се изгубваше нишката, която от научното познание на фактите водеше до един задоволителен общ възглед. Мнозина бяха завладени от известна безпомощност във въпросите за светогледа.
към текста >>
Тяхното състояние достигаше само за това, да бъде разклатена вярата в класическия, идеалистичен светоглед, който трябваше да построи своята горда с
град
а без помощта на новата естествена наука.
Ако искаме да съдим правилно за положението на Кирхман в духовния живот, трябва да вземем под внимание големите трудности, които по времето на неговата поява изпитваше някой, който имаше в себе си стремежа да построи една самостоятелна светогледна сграда. Резултатите на естествената наука, които трябваше да имат едно дълбоко проникващо влияние върху развитието на светогледите, бяха още млади.
Тяхното състояние достигаше само за това, да бъде разклатена вярата в класическия, идеалистичен светоглед, който трябваше да построи своята горда сграда без помощта на новата естествена наука.
Обаче не беше лесно да се стигне спрямо изобилието от отделни резултати до основни мисли, които трябваше да бъдат ориентирани в нова форма. В широки кръгове се изгубваше нишката, която от научното познание на фактите водеше до един задоволителен общ възглед. Мнозина бяха завладени от известна безпомощност във въпросите за светогледа. Едва ли можеше да се намери разбиране за един полет на мисълта, какъвто се беше проявил в светогледа на Хегел.
към текста >>
146.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
Обаче Лотце и Фехнер чувстваха категоричната нужда да си из
град
ят един идеалистичен мисловен свят издигайки се над естественонаучния начин на разглеждане на нещата.
Вагнер/ Лотце излезе решително против вярването, че в живите същества съществува една особена сила, жизнена сила, и защити мисълта, че явленията на живота трябва да се обясняват само чрез сложни процеси от същия род, каквито стават и в неживата природа. В това отношение той застана напълно на страната на естественонаучния начин на мислене от новото време, който се стремеше да хвърли мост между старата противоположност между неживата и жива природа. В смисъла на тези гледища са написани неговите книги, които разглеждат въпроси на естествената наука: Неговата "Обща патология и терапия като механически науки"/1842 г./ и "Обща физиология на телесния живот" /1851 г./. В своите "Елементи на психофизиката" /1860 г./ и "Въведение в Естетиката" /1876 г./. Фехнер даде съчинения, които носят в себе си духа на строг естественонаучен начин на мислене, и това в области, които преди него бяха разработени почти изключително в духа на идеалистичния начин на мислене.
Обаче Лотце и Фехнер чувстваха категоричната нужда да си изградят един идеалистичен мисловен свят издигайки се над естественонаучния начин на разглеждане на нещата.
Лотце бе подтикнат към това от устройството на неговата душа, което изискваше от него не само едно мислително проследяване на природната закономерност в света, а го накара да търси във всички неща и процеси живот и вътрешност от рода на тези, които самият човек чувствува в своите гърди. Той иска "постоянно да се бори против представите, които искат да познаят от света само една и по-малката половина, само развитието на факти в нови факти, на форми в нови форми, но не постоянното преовътрешняване на всички тези външни неща и превръщането им в това, което единствено има стойност и истинност в света, в щастие и отчаяние, в удивление и отвращение, в любов и омраза, в радостна сигурност и съмняващ се копнеж, във всички мъки и тревоги, в които животът протича, което единствено заслужава името живот". Както и мнозина други Лотце има чувството, че образът, който човек представи, които са взети от човешката душа. /виж по-горе стр. 20/. Това, което при Лотце е една душевна заложба, при Фехнер то се явява като резултат на една богато развита фантазия, която действува така, че от едно логическо схващане на нещата тя непрестанно води до едно пълно с поезия тълкуване на същите.
към текста >>
Вебер, изолираните, често пъти повече случайно отколкото планово намерени опитни приоми и резултати на други психолози те съставляваха скромния материал, с който той из
град
и една нова наука".
Пътят, по който вървеше Фехнер доведе до изграждането на психофизиката като една нова наука на отношението на възбудата към усещанията, следователно на тялото към душевното. Вилхелм Вундт, който в тази област работи по-нататък в духа на Фехнер, характеризира по отличен начин основателя на "психофизиката": "Може би в никоя от неговите други научни работи не изпъква така блестящо рядкото съчетание на дарби, с които разполагаше Фехнер, както в неговите работи върху психофизиката. За едни труд като този за Елементите на Психофизиката беше необходимо познаването на принципите на точните физико-математически методи и същевременно склонността към задълбочаване в най-дълбоките проблеми на битието, каквито той притежаваше в това съчинение. И за целта той се нуждаеше от онова самобитно мислене, което знаеше да преобрази разполагаемите помощни средства според собствените нужди и не проявяваше никакъв страх да тръгне по нови и необикновени пътища. Гениалните в тяхната простота полузаслужаващи удивление, но въпреки това ограничени наблюдения на К. Х.
Вебер, изолираните, често пъти повече случайно отколкото планово намерени опитни приоми и резултати на други психолози те съставляваха скромния материал, с който той изгради една нова наука".
В тази област се получиха важни осветления относно експериментален метод. Вундт характеризира новата наука в своите "Лекции върху човешката душа и душата на животните" /1863 г./: "В следващите изследвания аз ще покажа, че експериментът в психологията е главното средство, което ни води от фактите на съзнанието до онези процеси, които подготвят съзнателния живот в тъмния заден план на душата. Наблюдението на душата ни доставя, както и наблюдението въобще, само съставното явление. Едва в експеримента ние събличаме явлението от всички случайни обстоятелства, с които то е свързано в природата. Чрез експеримента ние създаваме изкуствено явлението от условията, които имаме под ръка.
към текста >>
В редица обширни съчинения и в голям брой монографии и статии Хартман е из
град
ил всестранно своя светоглед.
На тази цел трябва да е служило също и началото на света. Първичното същество трябваше да създаде света, за да се освободи постепенно с помощта на идеята на волята. "Действителното съществуване е въплъщение на божественото, а мировият процес е история на страданията на Бога станал плът и същевременно път за освобождение на разпънатия в плътта; моралността обаче е сътрудничеството за съкращаване на този път на страданието и спасението". /Хартман, феноменология на моралното съзнание, 1879 г. стр. 871./.
В редица обширни съчинения и в голям брой монографии и статии Хартман е изградил всестранно своя светоглед.
Тези съчинения крият в себе си духовни съкровища от извънредно голямо значение. Това е именно така поради причината, че при третирането на отделните въпроси на науката и живота Хартман разбира да не се оставя да бъде тиранизиран от своята основна мисъл, а да се отдаде на едно безпристрастно разглеждане на нещата. Това важи до особена висока степен за неговата "Феноменология на моралния живот", в която той излага и логическа връзка различните видове човешки морални учения. С това той даде един вид "Природознание" на различните морални гледни точки, минавайки от егоистичната гонитба на щастието през множество междинни степени до безкористното отдаване на всеобщия миров процес, чрез който божественото Първично същество се освобождава от злощастието на съществуването.
към текста >>
Спиноза вярваше, че е намерил тази опорна точка чрез това, че из
град
и своя образ на света подражавайки на математическия подход; Кант пожертва познанията на един съществуващ по себе си свят и се старае да добие идеи, които наистина не могат да дадат чрез тяхната сила на привличане някакво знание, не могат да дадат една сигурна вяра.
На мислителите им липсва еластичността, която действително би могла да отговори на изискванията на новото време. Гръцката мисъл овладяваща образа на природата и образа на душевния живот, като и двата образа се съединяваха в една обща картина. В следващото време животът на мислите се разви самостоятелно в дълбочините на душевния живот, отделяйки се от природата; новата естествена наука достави един образ на природата. Спрямо този образ на природата се роди необходимостта да бъде намерен един образ на душевния живот в себесъзнателния Аз който да се окаже достатъчно сигурен, за да може заедно с образа на природата да съществува в един общ образ на света. За целта е необходимо да се намери в самата душа една опорна точка на сигурността, която да носи така сигурно, както резултатите на естественонаучното изследване.
Спиноза вярваше, че е намерил тази опорна точка чрез това, че изгради своя образ на света подражавайки на математическия подход; Кант пожертва познанията на един съществуващ по себе си свят и се старае да добие идеи, които наистина не могат да дадат чрез тяхната сила на привличане някакво знание, не могат да дадат една сигурна вяра.
Ние виждаме при философите из следователи стремежа към едно закотвяне на душевния живот в общата сграда на света. Обаче не може да се намери онази еластичност, която така да изгради представите върху душевния живот, че от това да се получат изгледи за едно решение на въпросите на душата. Ражда се несигурност върху истинското значение на това, което човек изживява като такъв в душата. Естествената наука в смисъла на Хекел проследява възприемаемите чрез сетивата природни процеси и вожда в душевния живот една по-висша степен на такива природни процеси. Други мислите ли намират, че във всичко, което душата възприема, са дадени само действията на непознати, никога познаваеми извънчовешки процеси.
към текста >>
Ние виждаме при философите из следователи стремежа към едно закотвяне на душевния живот в общата с
град
а на света.
Гръцката мисъл овладяваща образа на природата и образа на душевния живот, като и двата образа се съединяваха в една обща картина. В следващото време животът на мислите се разви самостоятелно в дълбочините на душевния живот, отделяйки се от природата; новата естествена наука достави един образ на природата. Спрямо този образ на природата се роди необходимостта да бъде намерен един образ на душевния живот в себесъзнателния Аз който да се окаже достатъчно сигурен, за да може заедно с образа на природата да съществува в един общ образ на света. За целта е необходимо да се намери в самата душа една опорна точка на сигурността, която да носи така сигурно, както резултатите на естественонаучното изследване. Спиноза вярваше, че е намерил тази опорна точка чрез това, че изгради своя образ на света подражавайки на математическия подход; Кант пожертва познанията на един съществуващ по себе си свят и се старае да добие идеи, които наистина не могат да дадат чрез тяхната сила на привличане някакво знание, не могат да дадат една сигурна вяра.
Ние виждаме при философите из следователи стремежа към едно закотвяне на душевния живот в общата сграда на света.
Обаче не може да се намери онази еластичност, която така да изгради представите върху душевния живот, че от това да се получат изгледи за едно решение на въпросите на душата. Ражда се несигурност върху истинското значение на това, което човек изживява като такъв в душата. Естествената наука в смисъла на Хекел проследява възприемаемите чрез сетивата природни процеси и вожда в душевния живот една по-висша степен на такива природни процеси. Други мислите ли намират, че във всичко, което душата възприема, са дадени само действията на непознати, никога познаваеми извънчовешки процеси. За тези мислители светът се превръща в "илюзия", макар и в една предизвикана по природна необходимост илюзия чрез човешката организация.
към текста >>
Обаче не може да се намери онази еластичност, която така да из
град
и представите върху душевния живот, че от това да се получат изгледи за едно решение на въпросите на душата.
В следващото време животът на мислите се разви самостоятелно в дълбочините на душевния живот, отделяйки се от природата; новата естествена наука достави един образ на природата. Спрямо този образ на природата се роди необходимостта да бъде намерен един образ на душевния живот в себесъзнателния Аз който да се окаже достатъчно сигурен, за да може заедно с образа на природата да съществува в един общ образ на света. За целта е необходимо да се намери в самата душа една опорна точка на сигурността, която да носи така сигурно, както резултатите на естественонаучното изследване. Спиноза вярваше, че е намерил тази опорна точка чрез това, че изгради своя образ на света подражавайки на математическия подход; Кант пожертва познанията на един съществуващ по себе си свят и се старае да добие идеи, които наистина не могат да дадат чрез тяхната сила на привличане някакво знание, не могат да дадат една сигурна вяра. Ние виждаме при философите из следователи стремежа към едно закотвяне на душевния живот в общата сграда на света.
Обаче не може да се намери онази еластичност, която така да изгради представите върху душевния живот, че от това да се получат изгледи за едно решение на въпросите на душата.
Ражда се несигурност върху истинското значение на това, което човек изживява като такъв в душата. Естествената наука в смисъла на Хекел проследява възприемаемите чрез сетивата природни процеси и вожда в душевния живот една по-висша степен на такива природни процеси. Други мислите ли намират, че във всичко, което душата възприема, са дадени само действията на непознати, никога познаваеми извънчовешки процеси. За тези мислители светът се превръща в "илюзия", макар и в една предизвикана по природна необходимост илюзия чрез човешката организация. "Докато не бъде намерено изкуството да се оглеждаме навсякъде, т.е.
към текста >>
147.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
От тогава той постоянно полагаше усилия да из
град
и дарвинистичната етика.
Широки перспективи на светогледа и на устройването на живота се опита да разкрие изхождайки от дарвинизма австрийският мислител Вартоломеус Карнери /роден в 1821 г. Единадесет години след издаването на Дарвиновата книга "Произходът на видовете" той излезе със своята книга "Моралност на Дарвинизма" /виена 1871 г./, в която постави по един обхватен начин новия идеен свят за основа на един етичен светоглед.
От тогава той постоянно полагаше усилия да изгради дарвинистичната етика.
/виж неговите съчинения: "Полагане основите на етиката", 1881 г.; "Човекът като самоцел", 1878 г. и "Модерният човек. Опит за устройване едно поведение в живота", 1891 г. / Карнери се опитва да намери в образа на природата елементите, чрез които себесъзнателният Аз може да има представа за себе си в този образ. Той иска да си представи този образ на природата така обширен и велик, че той да може да обхване в себе си и човешката душа.
към текста >>
Той носи в себе си подтика, да из
град
и своето съществуване съобразно с неговите желания.
Човекът не се е родил така изведнъж, както учи Битието, а и самите дни на сътворението не трябва да се вземат така дословно; обаче със завършването на себесъзнанието откъсването от природата беше един факт и с чувството на безгранично усамотение, което завладя човека при този процес, започна неговото морално развитие. "Природата довежда живота до определена точка. В тази точка се ражда себесъзнанието, ражда се човекът". "Неговото по-нататъшно развитие е неговото собствено дело и това, което го е запазило в пътя на прогреса, беше силата и постепенно прояснение на неговите желания". За всички останали същества се грижи природата; човека тя надарява с желания, за задоволяването на които тя го оставя сам да се грижи.
Той носи в себе си подтика, да изгради своето съществуване съобразно с неговите желания.
Този подтик е подтикът към щастието. "Този подтик е чужд на животното; то познава само инстинкта за самосъхранение, а да бъде този инстинкт повдигнат до подтик към щастието, това е основното условие на човешкото себесъзнание". Стремежът към щастие лежи на основата на всяка деятелност. "Мъченикът, който тук жертва своя живот заради своето научно убеждение, нататък заради своята вяра в Бога, няма в мисълта си също нищо друго освен своето щастие; първият го намира във верността към своето убеждение, вторият го търси в един по-добър свят. Последната цел на всички е щастието, блаженството, и колкото и различен да бъде образът, който индивидът си съставя за него, от най-първобитните времена до най-културните, то е начало за усещащото същество и край за неговото мислене и чувстване".
към текста >>
Те искат да из
град
ят философията по образеца на естествената наука; обаче при това изграждане изгубват смисъла на поставянето на философските въпроси.
В онзи извор, в който човешката душа се чувства сродна с една мирова същност, която не се изявява в голите природни явления и същества. По отношение на тези явления. И същества на природата новото време е довело до един идеал на изследването, с който то се чувства сигурно в своето търсени. Така сигурни биха искали да се чувстват изследователите и по отношение на същността на човешката душа. Предидущите изложения показаха, как придаващи тон мислители стремежът към такава сигурност в изследването доведе до образи на света, които не се съдържа нищо от елементите, от които могат да се добият задоволителни представи върху човешката душа.
Те искат да изградят философията по образеца на естествената наука; обаче при това изграждане изгубват смисъла на поставянето на философските въпроси.
Задачата, която е поставена на човешката душа от нейните глъбини, се простира далече над онова, което личностите мислители искат да признаят като сигурен начин на изследване според новите начини на мислене.
към текста >>
В споменатата книга можем да прочетем: "Би трябвало... да е вече време, да бъде създадено едно учение за възникването на органическите видове, което да се основава не само на едностранчиво из
град
ени изречения от описателната естествена наука, а което да бъде в пълно съгласие и с останалите природни закони, които същевременно, което да бъде освободено от всякакво хипотетизиране и да почива в най-широкия смисъл върху строги заключения от естественонаучните наблюдения; едно учение, което да спаси по фактическа възможност понятието за вид, но същевременно да приеме в неговата област и да го оплодотвори създаденото от Дарвин понятие за развитието.
С това Бергсон създава от лесно изтъкано, лесно постижимо /мислене/ размишление една идея на развитието, която по-рано, в 1882 г., В. Х. Пройс беше изказал дълбокомислено в своята книга "Дух и материя" /Олденбург, 2-ро издание, 1899 г. /. И за този мислител човек не е произлязъл от други природни същества, а той от самото начало е основното същество, което само, преди да може да си даде на Земята полагащата му се форма, трябваше първо да отхвърли от себе си по-долните степени в лицето на другите живи същества.
В споменатата книга можем да прочетем: "Би трябвало... да е вече време, да бъде създадено едно учение за възникването на органическите видове, което да се основава не само на едностранчиво изградени изречения от описателната естествена наука, а което да бъде в пълно съгласие и с останалите природни закони, които същевременно, което да бъде освободено от всякакво хипотетизиране и да почива в най-широкия смисъл върху строги заключения от естественонаучните наблюдения; едно учение, което да спаси по фактическа възможност понятието за вид, но същевременно да приеме в неговата област и да го оплодотвори създаденото от Дарвин понятие за развитието.
Центърът на това ново учение е човекът, само веднъж повтарящият се върху нашата планета вид: Homo capiens. Странно е, че по-старите наблюдатели са започнали при природните предмети и след това така са се объркали, че не са искали да намерят пътя към човека, което също и Дарвин успя по най-оскъден и незадоволителен начин, като потърси господаря на сътворението между животните докато природоизследователят трябваше да започне при себе си като човек, за да се върне обратно към човечеството напредвайки така през цялата област на битието и на мисленето... фактът, че човешката природа е възникнала от земната природа, не е било случайност, а необходимост. Човекът е цел на всички земни процеси и всяка друга възникваща до него форма е взела своите черти от неговата форма. Човекът е първородното същество на цялата вселена... Когато се бяха родили неговите зародиши, останалият органически остатък нямаше вече необходимата сила, за да създаде по-нататъшни човешки зародиши. Това, което още се роди, стана животно или растение...."
към текста >>
Да иска някой да из
град
и своя светоглед върху тази основа, това е едно явно противоречие.
Нали, изхождайки от своите резултати, естествената наука трябва да допусне, "че ние въобще не възприемаме обективните процеси на природата, а само техните въздействия върху нас, че ние не възприемаме трептенията на етера, а светлината, не трептенията на въздуха, а звуци. Следователно ние имаме, така да се каже, един субективно изопачен образ на света; само че това не нанася никаква вреда на нашето практическо ориентиране, защото това изопачаване не е индивидуално и то протича по един постоянен закономерен начин". "Материализмът като естествена наука сам е доказал, че светът се простира вън от границите на това, което нашите сетива могат да доловят; той е подкопал своята собствена основа; той е отрязал клона, върху който сам е стоял. Но като философия той твърди, че още седи горе. Следователно материализмът няма никакво право да нарича себе си един светоглед... Той има само оправданието на един клон на знанието и още към всичко това светът, обектът на неговото изучаване, е само един свят на илюзията.
Да иска някой да изгради своя светоглед върху тази основа, това е едно явно противоречие.
Действителният свят е, количествено и качествено, съвършено различен от този, който материализмът познава, и само действителният свят може да бъде предмет на една философия". /виж дю Прел, "Загадката на човека", стр. 17 и следв./ Такива възражения трябва да предизвиква материалистичното оцветеният начин на мислене. Много други нови мислители забелязаха вече, колко слабости от една гледна точка, на която стои и Карл дю Прел. Този последният трябва да бъде считан тук като представител на едно налагащо се светогледно течение.
към текста >>
148.
КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА
GA_18_2 Загадки на философията
Това, което те съдържат, разкрива перспективата за една духовна наука, която в нейната вътрешна същност е из
град
ена по образеца на естествената наука.
Такива мисли могат да бъдат само бегло засегнати тук.
Това, което те съдържат, разкрива перспективата за една духовна наука, която в нейната вътрешна същност е изградена по образеца на естествената наука.
Разработващият една такава наука на духа ще постъпи например ботаникът. Ботаникът проследява растението, как то пуска корени, развива стебло и листа, образува цветове и плод. В плода той вижда зародиша на един нов растителни живот. И когато вижда да се ражда едно растение, той търси неговия произход в зародиша, който произхожда от едно друго растение. Последователят на духовната наука ще проследи, как един човешки живот, независимо от неговата външна страна, развива също и една вътрешна същност; той ще констатира, че външните изживявания умират подобно на листата и цветовете на растението, но вътре в човека ще проследи духовно-душевната ядка, която крие в себе си заложбата на един нов човешки живот.
към текста >>
Обаче във вътрешността на човека живее като заложба зародишът, който с добитото иска да из
град
и един нов човешки живот, както вътре в растението живее зародишът за едно ново развитие.
Те живеят в неговия "Аз". Обаче ние виждаме също, че през време на единия живот това вътрешно укрепване на по-висшия човек трябва да остане в душевно-духовна форма./ То не може да се прояви в тялото, поради изтъкнатата причина тялото не се подава на преобразуване. Бележка на превод./. Но ние забелязваме също и другото, че този човек се стреми да стане достатъчно силен, за да може да се изяви в тялото. Да постигне това му пречи определеността на тялото в същия живот.
Обаче във вътрешността на човека живее като заложба зародишът, който с добитото иска да изгради един нов човешки живот, както вътре в растението живее зародишът за едно ново развитие.
към текста >>
Това, което се представя като духовен свят в схващането на Ойкен и Дилтей /те считат за духовен свят културния живот/, е така из
град
ено, че следващото е винаги непосредствено свързано с предидущото.
От такава една гледна точка се влива действителност в допускането на едни духовен свят. Самите човешки души са тези, които пренасят добитото в една културна епоха в една следваща. Душата се явява във физическия живот с определено вътрешно устройство, развитието на което може да се долови, ако човек не е така предвзет, да иска да вижда в това развитие само един резултат на физическото наследство.
Това, което се представя като духовен свят в схващането на Ойкен и Дилтей /те считат за духовен свят културния живот/, е така изградено, че следващото е винаги непосредствено свързано с предидущото.
Обаче в този процес застават човешките души, които донасят със себе си резултата от техните минали съществувания във формата на настроение на душата, които обаче трябва да усвоят чрез външното учение това, което се е развило във физическия културен живот през време, когато те са се намирали в едно чисто духовно съществуване.
към текста >>
149.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Можеш ли да ни отведеш час по- скоро до замъка на Красивата Лилия и до нейната
град
ина?
„Чудесно! ", възкликнаха Блуждаещите Светлини. Ще ни кажеш ли тогава къде живее Красивата Лилия?
Можеш ли да ни отведеш час по- скоро до замъка на Красивата Лилия и до нейната градина?
Ние изгаряме от нетърпение да се хвърлим в нозете и."
към текста >>
Тя се поколеба дали да не се върне обратно и да попълни липсващите зеленчуци от своята
град
ина, но докато разсъждаваше, неусетно стигна до брега на реката.
Но да носи пресни зеленчуци или някаква животинка, това вече и тежеше, дори много. Така, потънала в мрачни мисли, тя извървя част от пътя, когато изведнъж уплашено се спря: за малко да настъпи сянката на Великана, която се бе разпростряла върху целия път. Тя видя как грамадният Великан, току що изкъпал се в реката, излизаше от водата и се разтревожи, че няма да може да се размине по пътеката с него. Когато я видя, той се опита да я заприказва шеговито, а в същото време ръцете на сянката му бръкнаха в кошницата. С голяма сръчност те извадиха от там по една зелка, един артишок и една глава лук и ги пъхнаха в огромната уста на Великана, който отново се отправи към реката и освободи пътя на уплашената жена.
Тя се поколеба дали да не се върне обратно и да попълни липсващите зеленчуци от своята градина, но докато разсъждаваше, неусетно стигна до брега на реката.
Дълго време тя остана там да чака Лодкаря, докато най-после го видя да идва с един пътник. От лодката слезе хубав младеж с благородна осанка, на когото тя не можеше да се нагледа.
към текста >>
А сега изглежда като из
град
ен от най-прекрасни смарагди, хризопрас и хризолит; да не смее човек да стъпи върху него."
Младежът продължи от своя страна да я разпитва за мъжа с лампата, за въздействието на свещената светлина и сякаш занапред очакваше нещо добро от нея, което да промени окаяното му състояние. Разговаряйки така, те забелязаха как величествената дъга на моста, свързваща единия с другия бряг, заблестя силно в сиянието на Слънчевата светлина. И двамата се учудиха, защото никой от тях досега не бе виждал този мост така великолепно сияещ. „Я виж ти! ", извика Момъкът, „та не беше ли достатъчно красив, още когато беше издигнат пред очите ни от яспис и от празеодим?
А сега изглежда като изграден от най-прекрасни смарагди, хризопрас и хризолит; да не смее човек да стъпи върху него."
към текста >>
Старата жена, с преобразеното на камък куче в кошницата, първо се приближи към
град
ината и после се отправи да търси своята благодетелка.
Старата жена, с преобразеното на камък куче в кошницата, първо се приближи към градината и после се отправи да търси своята благодетелка.
Откри я веднага, защото тя тъкмо започваше да пее, в съпровод на своята арфа; нежните звуци образуваха леки водни кръгове върху повърхността на притихналото езеро, а после раздвижиха като кадифен полъх тревата и клонките на храстите наоколо. На една закътана зелена поляна, в сянката на обграждащите я величествени дървета, седеше тя, Красивата Лилия и още с първия си поглед заплени очите, ушите и сърцето на старата жена, която с трепет се приближаваше към нея, обзета от възхищение и вече не се съмняваше, че Красавицата беше станала междувременно още по- хубава. Още отдалеч добрата жена отправи своя поздрав и изрази възторга си от прелестното създание. „Какво щастие е, че Ви виждам! Каква божествена благодат се носи около Вас!
към текста >>
Любимецът ми беше мъртъв и неговият гроб само ще помрачи още повече тъжните храсти в моята
град
ина."
Погледни само в нозете ми лежи мъртво моето канарче, което винаги пригласяше на моите песни; то имаше навика да каца на арфата ми и при това много внимаваше да не ме докосне; днес, когато се събудих и поисках да се освежа с една нежна мелодия, моят малък певец, по- въодушевен от всякога, подхвана веднага своите хармонични трели. Но тъкмо в този момент над главата ми се стрелна един ястреб; уплашеното малко птиченце се пъхна бързо в моята гръд и аз веднага почувствах предсмъртните потрепвания на напущащия го живот. Пронизан от моя поглед хищникът се свлече безсилен на брега до водата. Но какво ме топлеше това наказание!
Любимецът ми беше мъртъв и неговият гроб само ще помрачи още повече тъжните храсти в моята градина."
към текста >>
Всички растения в моята толкова голяма
град
ина не раждат нито цветове, нито дават плодове.
„Зелки и лук ще се намерят във всички случаи, но артишок ще търсиш тук напразно.
Всички растения в моята толкова голяма градина не раждат нито цветове, нито дават плодове.
Но всяка суха клонка, която откъсвам и посаждам върху гроба на любимо същество, веднага се раззеленява и израства високо. За съжаление всички тези храсти, тези горички са израснали все по този начин: короните на вечнозелените пинии, обелиските от кипариси, издигащите се като колоси дъбове и букове всички те бяха малки, сухи клонки, а сега се издигат като тъжни паметници, увековечаващи въздействието на моята ръка върху иначе неплодородната почва." Старицата почти не слушаше нейната изповед, само се беше втренчила в своята ръка, която в присъствието на Красивата Лилия ставаше все по-черна и от минута на минута все повече се смаляваше. Тя тъкмо беше решила да вземе кошницата и да продължи пътя си, когато почувствува, че е забравила най-важното. Извади веднага вкамененото куче и го постави върху тревата, недалеч от Красавицата.
към текста >>
„храмът е вече съ
град
ен."
„храмът е вече съграден."
към текста >>
И ако през деня човек се удивляваше на прозрачните скъпоценни камъни, от които мостът изглеждаше съ
град
ен, то през нощта удивлението пред неговата сияйна красота беше двойно по-голямо.
Когато стигнаха до реката, всички с възторг забелязаха прекрасната дъга над нея, по която жертвоготовната Змия им предоставяше възможността да преминат оттатък.
И ако през деня човек се удивляваше на прозрачните скъпоценни камъни, от които мостът изглеждаше съграден, то през нощта удивлението пред неговата сияйна красота беше двойно по-голямо.
На фона на тъмното небе този светъл кръг се открояваше много ярко, а долу живите лъчи потрепваха към центъра и подсказваха подвижната устойчивост на целия строеж. Шествието бавно премина по моста, а Лодкарят, който наблюдаваше всичко от своята отдалечена колиба, с удивление следеше светещия кръг и странните пътници, придвижващи се по него.
към текста >>
Скоро след това Змията пропълзя към сушата, кошницата се спусна върху Земята и Змията отново я об
град
и в своя кръг, Старецът се наведе над нея и попи та: „Ти какво реши?
Те едва бяха стигнали до другия бряг, когато дъгата на моста започна да се люлее по особен, вълнообразен начин, приближавайки се все по-плътно до водата.
Скоро след това Змията пропълзя към сушата, кошницата се спусна върху Земята и Змията отново я обгради в своя кръг, Старецът се наведе над нея и попи та: „Ти какво реши?
"
към текста >>
При това не заседна никъде, никаква скала не пре
град
и неговия път.
Съвсем ясно можеше да се усети, че целият храм се люшка като кораб, който се отдалечава от пристана, след като е вдигнал котва; сякаш Земните недра се разтвориха пред него, когато той премина през тях, издигайки се все по-нагоре.
При това не заседна никъде, никаква скала не прегради неговия път.
към текста >>
Не след дълго тя съвсем промени своя облик; защото благородният метал се освободи от случайните форми на дъските, стълбовете и гредите, приемайки все по-изисканите очертания на една изящна, майсторски построена с
град
а.
Жените извикаха уплашено, а храмът се разтърси като кораб, който неочаквано се беше натъкнал на под водна скала. Жените започнаха да се суетят страхливо в мрака около колибата; нейната врата беше затворена и никой не отговаряше на тяхното чукане. Те удряха все по- силно и доста се учудиха, когато дървото започна да кънти като метал. Под въздействието на затворената вътре лампа, колибата се беше покрила със сребро.
Не след дълго тя съвсем промени своя облик; защото благородният метал се освободи от случайните форми на дъските, стълбовете и гредите, приемайки все по-изисканите очертания на една изящна, майсторски построена сграда.
И ето, че сега в средата на големия храм се издигна един прекрасен по-малък храм, който можеше да се приеме и за олтар, и който бе напълно достоен за храма.
към текста >>
Една голяма и об
град
ена с колони площадка образуваше преддверие, в
При тази тържественост, при голямото удивление и последвалото щастие никой не забеляза кога настъпи денят. И сега, поглеждайки през отворената врата, всички видяха съвсем неочаквани неща.
Една голяма и обградена с колони площадка образуваше преддверие, в
към текста >>
150.
03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Стъпка подир стъпка, Вие се издигате от простия организъм до по-сложния, за да из
град
ите накрая най-сложния от всички, и то не как да е, а генетично, като си служите с материалните субстанции на целия природен свят.
И ние виждаме как след този момент у Шилер се пробужда все по-голямо разбиране за Гьотевите идеи. Едно писмо/*5/ на Шилер може да послужи като психологически документ от най-висш порядък. В него той пише: „От доста време, макар и да се намирах твърде далеч от Вас, аз се вглеждах с нараства що удивление в развитието на Вашия Дух и в пътя, който Вие следвате. В природата Вие търсите необходимостта, но я търсите по най-трудния път, от който всяка по-слаба личност би желала да се предпази. За да си осигурите светлина върху отделните факти, Вие обгръщате цялата природа; в целостта на нейните проявления Вие търсите именно разбирането на отделния индивид.
Стъпка подир стъпка, Вие се издигате от простия организъм до по-сложния, за да изградите накрая най-сложния от всички, и то не как да е, а генетично, като си служите с материалните субстанции на целия природен свят.
Благодарение на факта, че го пресъздавате, следвайки природата, Вие се стремите да проникнете в неговата скрита техника. Една величествена и действително героична идея, която ясно показва, как Вашият Дух обгръща богатата цялост на своите представи в едно прекрасно единство! "
към текста >>
Тя се чувствува далеч от плодотворните сили на живота; нейната
град
ина е пълна с най-различни растения, които само цъфтят, но не дават плод; тя е приказно красива, обаче стои далеч от всичко живо.
Старицата и поднася подаръка. Момъкът е дошъл, за да утоли копнежа, който изпитва към Красивата Лилия; обаче ние виждаме, че Красивата Лилия също е измъчвана от своите копнежи.
Тя се чувствува далеч от плодотворните сили на живота; нейната градина е пълна с най-различни растения, които само цъфтят, но не дават плод; тя е приказно красива, обаче стои далеч от всичко живо.
Тогава Старицата изрича една многозначителна фраза. Тя повтаря думите, които прозвучаха от устата на нейния съпруг в под земния храм и сега те дават нови надежди на Лилия. И това беше последният миг, в който тя можеше да се улови за някаква надежда; защото последното живо същество, което я свързваше с живия свят, току що и беше отнето. Тя имаше едно канарче и много се боеше да не го докосне, понеже знаеше, че това веднага би го умъртвило. Но ето че отнякъде беше долетял един ястреб и канарчето, опитвайки се да се спаси от него, хвръкна към Лилия и докосвайки се до нея, мигом намери смъртта си.
към текста >>
В други ден ние ще видим, как в своето повествование Гьоте посочва, че всяка душевна сила трябва да се разгръща съвместно с другите душевни сили, за да бъде из
град
ен цялостният образ на душата и едва после тя може да се бори за съвършенство, за цялостно обхващане на мировите процеси и събития.
В други ден ние ще видим, как в своето повествование Гьоте посочва, че всяка душевна сила трябва да се разгръща съвместно с другите душевни сили, за да бъде изграден цялостният образ на душата и едва после тя може да се бори за съвършенство, за цялостно обхващане на мировите процеси и събития.
Когато човекът напира към познанието преди да е узрял за него, той бива умъртвен, какъвто е случаят с Момъка. Съществува нещо, което бихме могли да определим като узряване за познанието. В своята Приказка Гьоте представя цялостната еволюция на душата точно и образно, създавайки по този начин едно успоредно произведение на Шилеровите Писма върху естетическото възпитание. Гьоте добре знаеше, че целта на душевното развитие е нещо, което древните наричаха „посвещение във висшите тайни". Той знаеше, че такава възможност съществува, че има общества, които в тайни, скрити места, в храмовете на посвещението, полагат определени грижи за развитието на душевните сили.
към текста >>
151.
04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Обаче от друга страна Духовната наука ни най-малко не омаловажава и не счита за лишен от смисъл онзи светоглед, който е из
град
ен върху чисто материалистически представи.
Обаче от друга страна Духовната наука ни най-малко не омаловажава и не счита за лишен от смисъл онзи светоглед, който е изграден върху чисто материалистически представи.
Според нея всеки светоглед има своето оправдание и отговаря на определена степен от еволюцията на човека, а всеки човек е в състояние да издигне своите познавателни способности на ново, все по-високо равнище.
към текста >>
Всичко това трябва да се из
град
и като един здрав навик.
Нека да се спрем и на една друга подробност, а именно как Великанът се приближава, залитайки, и после застава като статуя и показва часовете: Когато човекът постигне хармония в своя живот, тогава дори и второстепенните неща са от значение за онова, което трябва да бъде методичният ред в нашия свят.
Всичко това трябва да се изгради като един здрав навик.
Тогава се оказва, че дори несъзнателните прояви имат своя дълбок смисъл. Ето защо тук Великанът е представен като един вид часовник.
към текста >>
152.
05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Впоследствие аз никога не се отклоних от пътя, който ме водеше към разбирането на Гьоте именно чрез тези могъщи имагинации, от които е из
град
ена Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия."
„Беше към края на 80-те години от миналия век, когато в мен ако мога да си позволя този груб израз за пръв път беше „натиснато копчето" и Приказката влезе в живота ми.
Впоследствие аз никога не се отклоних от пътя, който ме водеше към разбирането на Гьоте именно чрез тези могъщи имагинации, от които е изградена Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия."
към текста >>
„с
град
а", първоначално в Мюнхен, а по-късно в Дорнах, с намерението, през Август 1914 да бъде поставена петата Мистерийна драма.
„сграда", първоначално в Мюнхен, а по-късно в Дорнах, с намерението, през Август 1914 да бъде поставена петата Мистерийна драма.
Избухването на 1-та Световна война на 1 Август 1914 прави това невъзможно.
към текста >>
Още не беше настъпило времето, когато такива фини образи, от каквито е из
град
ена Приказката, можеха да бъдат сгъстени до една толкова груба, сурова характеристика на социалния живот [...], все още не можеше да бъде материализирано в социалния живот всичко онова, което у Гьоте живееше на границата между фантазията и имагинацията.[...] Обаче след като беше написана „Портата на посвещението", вече настъпи времето, когато тези неща можеха да станат достояние на хората [...]"
той загатва: „...всъщност той имаше идея за бъдещия социален живот. Тя е добре показана в края на Приказката [...], макар че той предпочиташе да не си служи с толкова конкретни характеристики. Той не заяви, че в социалния живот трябва да бъдат разграничени три отделни сфери, обаче той представи тримата Царе: Златния Цар Царя на мъдростта, Сребърния Цар Царя на външния, политически живот и Бронзовия Цар живо та в материалния свят, в стопанската област. В лицето на Смесения Цар той представя единната, монополистична държава, която се разпада вътре в самата себе си; обаче, както казах, Гьоте отказва да си служи с конкретни характеристики.
Още не беше настъпило времето, когато такива фини образи, от каквито е изградена Приказката, можеха да бъдат сгъстени до една толкова груба, сурова характеристика на социалния живот [...], все още не можеше да бъде материализирано в социалния живот всичко онова, което у Гьоте живееше на границата между фантазията и имагинацията.[...] Обаче след като беше написана „Портата на посвещението", вече настъпи времето, когато тези неща можеха да станат достояние на хората [...]"
към текста >>
През есента на 1920 в недовършената с
град
а на Първия Гьотеанум се провежда първия антропософски курс в рамките на Висшата школа за Духовна наука.
През есента на 1920 в недовършената сграда на Първия Гьотеанум се провежда първия антропософски курс в рамките на Висшата школа за Духовна наука.
Според Рудолф Щайнер това е важен междинен етап от развитието на Антропософското Движение. Вечерта на 25 Септември Рудолф Щайнер припомня на своите слушатели за събитията от есента на 1900 и особено за втората си лекция пред берлинските теософи, оповестена от него като „Гьотевото тайно откровение." „... и аз отново бих казал, че тази Приказка съдържа първичната зародишна клетка на нашето Антропософско Движение! Ето какво трябва да напомня, след като ние утре навлизаме в нов етап от нашето Движение [...] Да, навремето ние започнахме с Гьоте, а утре ще продължим нашия път с нещо изключително важно, тук е сградата, която получи името си също от Гьоте. Следователно, Вие виждате какво постоянство има в целия ход на нашето Движение."
към текста >>
Ето какво трябва да напомня, след като ние утре навлизаме в нов етап от нашето Движение [...] Да, навремето ние започнахме с Гьоте, а утре ще продължим нашия път с нещо изключително важно, тук е с
град
ата, която получи името си също от Гьоте.
През есента на 1920 в недовършената сграда на Първия Гьотеанум се провежда първия антропософски курс в рамките на Висшата школа за Духовна наука. Според Рудолф Щайнер това е важен междинен етап от развитието на Антропософското Движение. Вечерта на 25 Септември Рудолф Щайнер припомня на своите слушатели за събитията от есента на 1900 и особено за втората си лекция пред берлинските теософи, оповестена от него като „Гьотевото тайно откровение." „... и аз отново бих казал, че тази Приказка съдържа първичната зародишна клетка на нашето Антропософско Движение!
Ето какво трябва да напомня, след като ние утре навлизаме в нов етап от нашето Движение [...] Да, навремето ние започнахме с Гьоте, а утре ще продължим нашия път с нещо изключително важно, тук е сградата, която получи името си също от Гьоте.
Следователно, Вие виждате какво постоянство има в целия ход на нашето Движение."
към текста >>
153.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Тази съдба, из
град
ена от самия човек, може да се назове със старото име, негова Карма.
„Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на закона за наследствеността; душата се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам.
Тази съдба, изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова Карма.
А Духът се подчинява на закона за прераждането... С помощта на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата. Ако е вярно, че миналите съществувания се простират пред отвореното „духовно око" на ясновидеца под формата на изживявания, не по-малко вярно е, че истинността на тази идея е достъпна и за разума","Теософия" (Събр. Съч. № 9)
към текста >>
*32.Гьотеанумът е съвременен мистериен център, из
град
ен по проект на Рудолф Щайнер в Дорнах, Швейцария, южно от Базел.
*32.Гьотеанумът е съвременен мистериен център, изграден по проект на Рудолф Щайнер в Дорнах, Швейцария, южно от Базел.
Името „Гьотеанум" идва не само от преклонението на Щайнер към Гьоте, чието творчество е обект на първите му научни разработки, но и поради обстоятелството, че Щайнеровият светоглед е органически свързан с Гьотевия път на познание.
към текста >>
По-късно решението се променя и на 20 Септември 1913 след като зъболекарят Емил Гросхайнц дарява на Антропософското Общество голям парцел земя край Дорнах Щайнер поставя основния камък на строежа, който в основната си част е из
град
ен от дърво.
Според първоначалния замисъл на някои от изтъкнатите членове на Антропософското Общество, Гьотеанумът е трябвало да бъде построен в Мюнхен.
По-късно решението се променя и на 20 Септември 1913 след като зъболекарят Емил Гросхайнц дарява на Антропософското Общество голям парцел земя край Дорнах Щайнер поставя основния камък на строежа, който в основната си част е изграден от дърво.
През нощта на 31 Декември 1922 Гьотеанумът изгаря до основи.
към текста >>
С
град
ата е построена изцяло от бетон, който за времето си е почти непознат строителен материал.
През Март 1924 в продължение на три дни Р.Щайнер подготвя пластилинов модел на Втория Гьотеанум в мащаб 1:100. Тържественото откриване става през 1928.
Сградата е построена изцяло от бетон, който за времето си е почти непознат строителен материал.
Органично-пластичните форми както на Първия, така и на Втория Гьотеанум не са израз на архитектурно въображение, а са непосредствено извлечени от свръхсетивния свят, също както и самото антропософско познание. Оттогава Гьотеанумът е седалище на Единното Антропософско Общество и Свободната Школа за Духовна наука.
към текста >>
154.
01. 1. Предговор от преводача
GA_23 Същност на социалния въпрос
Какво виждаме около себе си днес разруха, престъпност, Азово-слаби индивиди, поддаващи се на всякакъв род внушения, колапс на икономиката, законодателна безпомощност, физическа, интелектуална и нравствена де
град
ация.
Тук е мястото да посочим и прекрасния извод на Рудолф Щайнер, над който човек може да мисли и медитира дълго: Братството може и трябва да се осъществява единствено в областта на икономиката Равенството може и трябва да се осъществява единствено в областта на правото Свободата може и трябва да се осъществява единствено в областта на духовния живот. Седемдесет години слея Октомврийския преврат в Русия, инспириран от определени окултни среди на Западна Европа, и петдесет години след като Хитлер превзе Полша, „краят на социализма" е очевиден факт за всички.
Какво виждаме около себе си днес разруха, престъпност, Азово-слаби индивиди, поддаващи се на всякакъв род внушения, колапс на икономиката, законодателна безпомощност, физическа, интелектуална и нравствена деградация.
към текста >>
155.
03. 3. Въведение
GA_23 Същност на социалния въпрос
А социално ангажирани индивиди може да из
град
и само такава възпитателна система, която на свой ред е ръководена от социално ангажирани личности.
Който мисли по този начин, не вижда, че възпитаващите се превръщат в непрактични и чужди на живота хора, именно ако са лишени от възможността да формират самите педагогически принципи от най-мащабните им измерения до най-незначителните им подробности. В този случай им се налагат директиви от външни, привидно „практични" личности. Антисоциалните напрежения възникват тъкмо поради обстоятелството, че в социалния живот попадат хора, чието възпитание е пропуснало да ги направи „социално чувствителни", социално ангажирани.
А социално ангажирани индивиди може да изгради само такава възпитателна система, която на свой ред е ръководена от социално ангажирани личности.
Никак няма да се справим със социалния въпрос, ако го разглеждаме отделно от проблемите на възпитанието и духовния живот. Антисоциални напрежения се създават не само при определени икономически ситуации, но и чрез това, че в рамките на тези ситуации хората се отнасят антисоциално помежду си. Ето защо е крайно антисоциално, когато децата се възпитават и образоват от хора, които са превърнати в „чужди на живота" поради това, че са принудени да получават принципите и указанията за своята работа от външни лица.
към текста >>
Но от друга страна, хората са в състояние да из
град
ят такива общности, чието живо взаимодействие може да придаде на човешкото съществуване определено социален оттенък.
Но за всеки отделен момент от еволюцията на човечеството той трябва да бъде решаван по нов начин. Защото напоследък човешкият живот навлезе в едно състояние, в което от социалните импулси задължително се пораждат антисоциални сили. Те трябва да бъдат непрекъснато овладявани. Както определено време след нахранването един организъм закономерно изпада в състояние на глад, така и социалният организъм след периоди на обществен ред изпада в хаос. Универсално лекарство за траен ред в обществените отношения не съществува, както не съществува и хранително средство, което да насища веднъж за винаги.
Но от друга страна, хората са в състояние да изградят такива общности, чието живо взаимодействие може да придаде на човешкото съществуване определено социален оттенък.
Самоуправляващото се духовно звено на социалния организъм е точно такава общност.
към текста >>
Затвореното семенно стопанство прераства в
град
ско, а последното в държавно стопанство.
Затвореното семенно стопанство прераства в градско, а последното в държавно стопанство.
Днес сме пред прага на една световна стопанска общност. Разбира се, голяма част от старите традиции са пренесени в новия стопански ред; от друга страна новите моменти са вече загатнати в стария стопански ред. Обаче днес съдбата на човечеството зависи от това, че в рамките на определени жизнени условия споменатата последователност на развитието се превръща в една доминираща сила.
към текста >>
А това може да се осъществи само тогава, когато се из
град
ят асоциации или общности на чисто стопанска основа, включващи представители от трите групи: Производители, търговци и потребители.
Стремежът за координация на стопанските мощности в една абстрактна световна система е чиста безсмислица. В хода на развитието отделните стопанства отдавна са прераснали в огромния механизъм на държавното стопанство, въпреки това държавните структури са възникнали от нещо друго, а не направо от стопанските мощности. И социалният хаос на съвременното човечество идва оттам, че държавните структури искат да се превърнат в икономически. Чрез своите собствени сили стопанският живот непрекъснато се стреми към независимост от директивите на държавата, но не и от държавния начин на мислене.
А това може да се осъществи само тогава, когато се изградят асоциации или общности на чисто стопанска основа, включващи представители от трите групи: Производители, търговци и потребители.
В конкретните условия на живот тези асоциации сами ще регулират своите структури и мащаби. Прекалено малките асоциации ще се окажат твърде скъпи; прекалено големите трудно неконтролируеми. Всяка асоциация ще преценява жизнените потребности на човека и ще се ръководи от тях в стремежа си да осъществи контакт с друга асоциация. Не следва да се тревожим, че подобни асоциации ще накърнят свободата на хора, които често сменят своето местожителство. В тези случаи, когато те търсят услугите на една или друга асоциация, нещата се улесняват от приоритета на стопанските интереси и от отсъствието на пряка намеса от страна на държавата.
към текста >>
Те са из
град
ени според онези принципи, които днес имат своя облик чрез манипулирането с държавните и политически гледни точки.
Производството, оборотът и потреблението на стоки ще се регулира не от закони, а от непосредствените нужди и интереси на хората. Поради участието си в стопанските асоциации, хората ще имат необходимия точен поглед върху нещата. Различните интереси трябва да бъдат защитавани на договорна основа, така че стоките и благата ще циркулират в техните нормални стойности. Подобно обединяване по чисто стопански мотиви е нещо различно от например днешните синдикати. Те не произлизат от стопанския живот, а само се намесват в него.
Те са изградени според онези принципи, които днес имат своя облик чрез манипулирането с държавните и политически гледни точки.
В синдикатите се „парламентаризира" и далеч не икономическите показатели са в основата на техните преговори. Докато в стопанските асоциации съвсем няма да става дума за „наемни работници", които непрекъснато и със силови средства ще изнудват работодателя за по-високо възнаграждение; там ще сме изправени пред едно пълно взаимодействие между духовно-мотивираните ръководители на производството, работници и потребители. Регулирането на цените ще осигури съответствие между услуги и заплащане. Подобни процеси не могат да се ръководят по парламентарен път. За тях трябва да се погрижим по друг начин.
към текста >>
Ще добавим и това, че такива общности из
град
ени според залегналите в тази книга принципи могат да възникнат във всеки момент; в себе си те не съдържат никаква утопия.
Естественият стремеж на хората да се обединяват в такива общества, е свързан от една страна със самата човешка природа, стига тя да не е ограничавана от вмешателството на държавата. От друга страна за това допринася и свободният духовен живот, защото той поражда импулси, които могат да се осъществят именно в условията на човешката общност.
Ще добавим и това, че такива общности изградени според залегналите в тази книга принципи могат да възникнат във всеки момент; в себе си те не съдържат никаква утопия.
А пречка за тяхното възникване е не друго, а обстоятелството, че съвременният човек „организира" стопанския живот „отвън", като постепенно „организационната" идея се превръща за него в пълна сугестия. Противоположният образ на този вид „организация", стремяща се да насочва производството „отвън", имаме в лицето на онази стопанска организация, която се гради върху принципа на свободното асоцииране. Този принцип свързва един човек с друг; а ритмично и планомерно развитие на цялото възниква чрез разумните основания на индивида.
към текста >>
Противоположният образ на този вид „организация", стремяща се да насочва производството „отвън", имаме в лицето на онази стопанска организация, която се
град
и върху принципа на свободното асоцииране.
Естественият стремеж на хората да се обединяват в такива общества, е свързан от една страна със самата човешка природа, стига тя да не е ограничавана от вмешателството на държавата. От друга страна за това допринася и свободният духовен живот, защото той поражда импулси, които могат да се осъществят именно в условията на човешката общност. Ще добавим и това, че такива общности изградени според залегналите в тази книга принципи могат да възникнат във всеки момент; в себе си те не съдържат никаква утопия. А пречка за тяхното възникване е не друго, а обстоятелството, че съвременният човек „организира" стопанския живот „отвън", като постепенно „организационната" идея се превръща за него в пълна сугестия.
Противоположният образ на този вид „организация", стремяща се да насочва производството „отвън", имаме в лицето на онази стопанска организация, която се гради върху принципа на свободното асоцииране.
Този принцип свързва един човек с друг; а ритмично и планомерно развитие на цялото възниква чрез разумните основания на индивида.
към текста >>
Както в свободния духовен живот действени са само силите, които са заложени в самия него, така и в асоциативно из
град
ената стопанска система, ефективни са само чисто стопанските фактори.
Както в свободния духовен живот действени са само силите, които са заложени в самия него, така и в асоциативно изградената стопанска система, ефективни са само чисто стопанските фактори.
Всеки индивидуален импулс от стопански характер се проявява в резултат на съвместния ни живот с тези, с които сме икономически асоциирани. По този начин ще имаме такова участие в общия стопански живот, каквото отговаря на нашите възможности. Ще стане дума и за това, как ще бъдат интегрирани в стопанската система хората с ограничена работоспособност. Защитната функция на силните спрямо слабите е възможна само в рамките на една стопанска система, която се опира на своите собствени сили.
към текста >>
156.
04. 4.Относно целта на тази книга
GA_23 Същност на социалния въпрос
В страните, които първоначално биха могли да из
град
ят тази воля, съществува едно сложно преплитане между старите инстинкти и новото съзнание: Ситуация, за която съвременното човечество още не е готово.
В древните епохи от човешката еволюция социалните инстинкти осигуряваха интегрирането на тези три сфери по начин, съответстващ за тогавашната човешка природа в общия социален живот. На днешния етап от еволюцията, човечеството е изправено пред необходимостта да постигне това интегриране не инстинктивно, а чрез своята целенасочена социална воля.
В страните, които първоначално биха могли да изградят тази воля, съществува едно сложно преплитане между старите инстинкти и новото съзнание: Ситуация, за която съвременното човечество още не е готово.
В много области, където се предполага, че е налице ясно и целенасочено социално мислене, днес все още живеят старите инстинкти. Ето защо това мислене се оказва безпомощно пред горещите събития и факти на живота. Днешният човек трябва да се освободи и то с много по-голяма решителност, отколкото мнозина си представят от всичко, което е вече нежизнеспособно. Начинът по който икономическата, политическата и духовната сфера ще се формират в рамките на съвременния здрав социален живот, може да се открие само на този така смята авторът който прояви добрата воля да вникне в смисъла на току-що казаното. А това, което той счита, че би могъл да сподели за необходимостта от едно подобно формиране, би желал да го предложи на съвременния свят именно с помощта на тази книга.
към текста >>
157.
05. I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество
GA_23 Същност на социалния въпрос
И не случайно много личности, които из
град
иха своите концепции относно тази еволюция, за да служат на това, което беше залегнало в нея като социална цел, не са в състояние да отговорят на поставените от тези реалности съдбоносни въпроси.
И сега, в този решителен и отдавна подготвян стадий от еволюцията на човечеството, става ясно: колко трагично е, че от новите исторически дадености не израстват онези мисли, които са вложени в тези факти.
И не случайно много личности, които изградиха своите концепции относно тази еволюция, за да служат на това, което беше залегнало в нея като социална цел, не са в състояние да отговорят на поставените от тези реалности съдбоносни въпроси.
към текста >>
Обаче типичният пролетарий беше напълно откъснат от старите традиции и неговата съдба трябваше да се из
град
и върху съвършено различна основа.
Изобщо, за отношението на религиозните импулси и всичко сродно с тях, към научното мислене на съвременната епоха, можем да заявим: Ако се вгледаме с непредубеден поглед в историята, ще установим, че научните представи се развиха тъкмо от религиозните. Само че древните мирогледи, основани преди всичко на религиозното светоусещане, не успеха да пренесат своите душевни импулси в областта на научното мислене. Те останаха извън новите научни категории и продължиха да формират у хората такъв вид съзнание, което беше недостатъчно за пролетарската душевност. За ръководните класи този вид съзнание имаше все пак определена стойност и зависеше в една или друга степен от общественото положение на съответния индивид. Тези класи не се стремяха към ново съдържание на съзнанието, защото самите традиции на техния живот все още ги свързваха с древните мирогледи.
Обаче типичният пролетарий беше напълно откъснат от старите традиции и неговата съдба трябваше да се изгради върху съвършено различна основа.
Наред с откъсването от старите обществени отношения, нему бе отнета и всякаква възможност да черпи от древните духовни източници. Те останаха всред такива области, където пролетарият се усещаше съвсем чужд. Но успоредно с модерната техника и капитализма се разви и съвременната наука. Доверието и вярата на съвременния пролетариат се насочиха именно към нея. Пролетариатът имаше нужда от ново съдържание на съзнанието и той го търсеше в науката.
към текста >>
Обаче той не може да си из
град
и никаква представа за това, че в прехода към новото време, неговата класа не само че застави пролетария да работи с едно чуждо „средство за производство", но и че не успя да скрепи този труд с подходящо душевно съдържание.
Социалните претенции в съвременната епоха се разрастват непрекъснато, но истинският трагизъм е в неразбирането на тези процеси, в липсата на предчувствие от страна на различни социални групи спрямо онази душевна нагласа сред широките маси, която напира към повърхността на живота, в невъзможността да се насочи изпитващият поглед върху това, което действително става в човешките души. Човекът от непролетарските среди слуша работническата логика и настръхва: аз ще постигна достойно съществувание само чрез обобществяването на средствата за производство.
Обаче той не може да си изгради никаква представа за това, че в прехода към новото време, неговата класа не само че застави пролетария да работи с едно чуждо „средство за производство", но и че не успя да скрепи този труд с подходящо душевно съдържание.
В този смисъл хора, които подминават точните преценки и правилните действия, могат да възразят: добре, но работникът чисто и просто се стреми да се изравни с положението на господстващата класа, каква роля играе тук душевното съдържание? Да, работникът може да твърди за себе си: Ето, аз не искам за душата си нищо от другите класи, искам само да не бъда експлоатиран от тях. Искам съществуващите класови разливи да бъдат премахнати. С подобни реплики социалният въпрос не може да бъде решен; те изобщо не докосват неговия истински облик. Защото, ако работниците биха наследили от господстващата класа истинското съзнание за духовния свят, те щяха да издигнат своите социални потребности по съвсем друг начин, а не като съвременния пролетариат, които в наследения от миналото духовен живот можа да различи само една идеология.
към текста >>
Практически той
град
и целия си живот върху мислите; а самите тях възприема като една измислена, недействителна идеология.
Съществено и важно е друго, а именно, че в пролетарското усещане за цялостния човек, решаващо стана нещо, което при другите класи е само една съставна част от техния душевен живот: Мисловния принцип. Ето защо работникът не може да признае напълно и съзнателно реалността на своите собствени душевни изживявания. Пречката е в това, че старият свят му предостави такъв начин на мислене, които работникът не можеше да превърне в нищо друго, освен в идеология.
Практически той гради целия си живот върху мислите; а самите тях възприема като една измислена, недействителна идеология.
Нищо друго не може да обясни пролетарския мироглед и неговото осъществяване така добре, както вникването в цялата важност на този факт.
към текста >>
Ето защо днес той не може иначе, освен да отхвърля с гняв и подигравка всяко мнение, според което в скритите духовни пластове на социалното движение има някакви
град
ивни сили.
От начина, по който беше описан духовният живот на съвременния пролетариат, става ясно, че истинският облик на пролетарското движение се определя на първо място от характеристиката на неговия духовен живот. Същественото е, че работникът се отнася към причините за незадоволителните жизнени условия, както и към средствата за тяхното отстраняване, от гледната точка на своя духовен живот.
Ето защо днес той не може иначе, освен да отхвърля с гняв и подигравка всяко мнение, според което в скритите духовни пластове на социалното движение има някакви градивни сили.
И как може той да предположи, че от духовния живот бликат подобни сили, след като самият духовен живот означава за него само една идеология? Такъв духовен живот не предлага изход от социалната безизходица, която не може да бъде повече търпяна. И още научното пролетарско мислене превръща в съставни части на човешката идеология не само науката, но и изкуството, религията, нравствеността, правото. В работническите клубове, където се гради неговото образование, пролетарият не може да различи реалните сили, които нахлуват в неговото битие и могат да променят самия материален свят. Напротив за него те са само отражения и сенки от първичния материален свят.
към текста >>
В работническите клубове, където се
град
и неговото образование, пролетарият не може да различи реалните сили, които нахлуват в неговото битие и могат да променят самия материален свят.
Същественото е, че работникът се отнася към причините за незадоволителните жизнени условия, както и към средствата за тяхното отстраняване, от гледната точка на своя духовен живот. Ето защо днес той не може иначе, освен да отхвърля с гняв и подигравка всяко мнение, според което в скритите духовни пластове на социалното движение има някакви градивни сили. И как може той да предположи, че от духовния живот бликат подобни сили, след като самият духовен живот означава за него само една идеология? Такъв духовен живот не предлага изход от социалната безизходица, която не може да бъде повече търпяна. И още научното пролетарско мислене превръща в съставни части на човешката идеология не само науката, но и изкуството, религията, нравствеността, правото.
В работническите клубове, където се гради неговото образование, пролетарият не може да различи реалните сили, които нахлуват в неговото битие и могат да променят самия материален свят.
Напротив за него те са само отражения и сенки от първичния материален свят. Нима могат тези сили след като са вече възникнали и поели по околните пътища на човешките представи или чрез включването им във волевите импулси да въздействуват обратно върху материалния свят? Не, те възникват вторично от материалния свят и израстват като едни или други идеологически разклонения. От тях не може да се очаква никакво разрешаване на социалните проблеми. То е заложено само в материалните факти.
към текста >>
158.
06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси
GA_23 Същност на социалния въпрос
И все пак, то може да подпомогне човешкото разбиране и да го насочи в необходимата посока, за да си из
град
и определени представи върху оздравяването на социалния организъм.
За да охарактеризирам това, което се явява тук именно като движещи импулси за едно всеобхватно и всестранно наблюдение върху социалния въпрос, може би ще трябва да си послужа с едно сравнение. Нека обаче не се забравя, че то си остава само сравнение.
И все пак, то може да подпомогне човешкото разбиране и да го насочи в необходимата посока, за да си изгради определени представи върху оздравяването на социалния организъм.
Ако човек се придържа към нашата гледна точка и трябва да се произнесе за естеството на най-сложно устроения организъм в природния свят, а именно човешкия организъм, той трябва да насочи своето внимание към факта, че в човешкия организъм действуват една до друга три самостоятелни системи. Те могат да бъдат означени по следния начин. На първо място в човека функционира тази система, която обхваща в себе си нервния и сетивен живот. Можем да я определим още с оглед на мястото, където е, така да се каже, централизиран нервно-сетивният живот, като главов организъм. (Корfrganismus).
към текста >>
Що се отнася до формирането на социалния организъм, едно здраво мислене и светоусещане, една здрава воля, могат да възникнат само тогава, когато малко или повече инстинктивно човек разбере: За да бъде здрав, социалният организъм трябва също да бъде из
град
ен от три самостоятелни части, както и живият организъм.
Естественонаучните методи все още не са напреднали достатъчно, за да осигурят всеобщо признание поне сред научните среди на всичко онова, което загатвам тук, на онези духовнонаучни факти, които могат да послужат за целите на естествената наука; а поне известна степен на признание може да се окаже желателна просто заради самия напредък на познанието. Това обаче означава: нашите мисловни навици, целият начин, по който си представяме света, все още само приблизително съответствуват на това, което например се разиграва в човешкия организъм като вътрешна същност на природните действия. Разбира се, би могло да се възрази: „Добре, естествената наука може да почака, а след време тя така или иначе ще признае подобен начин на мислене". Обаче по отношение на проявите действията на социалния организъм не може да се чака. Защото не само у специалистите, но и във всяка човешка душа защото всяка човешка душа участвува в действията на социалния организъм трябва да проблесне поне малка искра от инстинктивното познание за това, какво в действителност е необходимо за този социален организъм.
Що се отнася до формирането на социалния организъм, едно здраво мислене и светоусещане, една здрава воля, могат да възникнат само тогава, когато малко или повече инстинктивно човек разбере: За да бъде здрав, социалният организъм трябва също да бъде изграден от три самостоятелни части, както и живият организъм.
към текста >>
Ще започнем обсъждането от него, защото съвсем очевидно той е склонен чрез модерните технологии да обсеби останалите сфери на живота и да в
град
и съвременния капитализъм в човешкото общество.
Едно от тези звена е стопанският живот.
Ще започнем обсъждането от него, защото съвсем очевидно той е склонен чрез модерните технологии да обсеби останалите сфери на живота и да вгради съвременния капитализъм в човешкото общество.
Стопанският живот трябва да съществува като самостоятелно звено вътре в социалния организъм, и то с такава относителна самостоятелност, каквато има нервно-сетивната система в човешкия организъм. Стопанският живот е свързан с всичко, което засяга стокопроизводството, стокооборота и потреблението.
към текста >>
Такава правова държава има своите собствени законодателни и изпълнителни органи, из
град
ени върху принципите, които са извадени от правното съзнание на съвременната епоха.
Възгледът, от които извличаме необходимостта за пълно разграничаване на правовата държава от стопанската система, се корени не другаде, а в действителния живот на човека. Подобен възглед изобщо не се приема от тези, които са склонни да сливат правовата и стопанската система. Естествено хората, които са ангажирани в икономиката, имат съответното правно съзнание и те ще участвуват в законодателството и управлението само с оглед на правното съзнание, след като вземат решенията си в една правова държава, която като такава няма никакво участие в стопански живот.
Такава правова държава има своите собствени законодателни и изпълнителни органи, изградени върху принципите, които са извадени от правното съзнание на съвременната епоха.
А държавата следва да бъде изградена от импулсите на онова общочовешко съзнание, което днес означаваме като „демократично". От своя страна стопанската система ще формира своите законодателни и управленски структури от самите импулси на стопанския живот. Необходимите взаимодействия между ръководствата на правовата и стопанската система ще се осъществява приблизително по същия начин, по който днес кореспондират правителствата на две суверенни държави. Тъкмо поради троичното устройство на социалния организъм, това, което се разиграва в едната система ще оказва необходимите въздействия върху останалите две системи. Обикновено тези въздействия се нарушават тогава, когато едната система съсредоточи в себе си това, което тя е длъжна да насочи към другите две системи.
към текста >>
А държавата следва да бъде из
град
ена от импулсите на онова общочовешко съзнание, което днес означаваме като „демократично".
Възгледът, от които извличаме необходимостта за пълно разграничаване на правовата държава от стопанската система, се корени не другаде, а в действителния живот на човека. Подобен възглед изобщо не се приема от тези, които са склонни да сливат правовата и стопанската система. Естествено хората, които са ангажирани в икономиката, имат съответното правно съзнание и те ще участвуват в законодателството и управлението само с оглед на правното съзнание, след като вземат решенията си в една правова държава, която като такава няма никакво участие в стопански живот. Такава правова държава има своите собствени законодателни и изпълнителни органи, изградени върху принципите, които са извадени от правното съзнание на съвременната епоха.
А държавата следва да бъде изградена от импулсите на онова общочовешко съзнание, което днес означаваме като „демократично".
От своя страна стопанската система ще формира своите законодателни и управленски структури от самите импулси на стопанския живот. Необходимите взаимодействия между ръководствата на правовата и стопанската система ще се осъществява приблизително по същия начин, по който днес кореспондират правителствата на две суверенни държави. Тъкмо поради троичното устройство на социалния организъм, това, което се разиграва в едната система ще оказва необходимите въздействия върху останалите две системи. Обикновено тези въздействия се нарушават тогава, когато едната система съсредоточи в себе си това, което тя е длъжна да насочи към другите две системи.
към текста >>
Както са налице природните дадености, лежащи извън икономиката, които човек трябва да приеме като нещо конкретно, защото тъкмо върху тях той
град
и първоначално своята стопанска инициатива, така и всичко, което създава едно правово отношение между човек и човека в стопанската система при условията на здравия социален организъм трябва да намери стабилни регулатор чрез правовата държава, която разгръща една специфична активност, сходна с онези природни дадености, представляващи в известен смисъл един самостоятелен фактор за стопанския живот.
Както от една страна стопанският живот е зависим от определени природни условия (климат, географски особености на местността, подземни богатства и т.н.), така от друга страна той е зависим от правовите отношения, които държавата създава между хората, ангажирани в стопанската дейност. С това се очертават и границите на всичко онова, което може и трябва да обхване дейността на стопанския живот.
Както са налице природните дадености, лежащи извън икономиката, които човек трябва да приеме като нещо конкретно, защото тъкмо върху тях той гради първоначално своята стопанска инициатива, така и всичко, което създава едно правово отношение между човек и човека в стопанската система при условията на здравия социален организъм трябва да намери стабилни регулатор чрез правовата държава, която разгръща една специфична активност, сходна с онези природни дадености, представляващи в известен смисъл един самостоятелен фактор за стопанския живот.
Социалният организъм такъв, какъвто е формиран в досегашното развитие на човечеството днес носи следите от модерните технологии на съвременната капиталистическа стопанска система. Този социален организъм е дал и съответното отражение върху самото социално движение; по-важно е, че той контролира стопанския живот в много по-голяма степен, отколкото трябва да бъде в един нормален и здрав социален организъм. Днес в стопанския кръговрат, където трябва да циркулират просто стоки, са включени също и други фактори: човешка работна сила и права. В съвременната стопанска система, която се основава върху разпределението на труда, се разменят не само стоки срещу стоки, но чрез стопанския процес се разменят също и стоки срещу труд, както и стоки срещу права. (Наричам „стока" всяко нещо, което чрез човешката дейност като такава, постига до определено място благодарение на човека и така бива доведено до своето предназначение.
към текста >>
Тя е жизнено необходимият елемент на всеки социален организъм, който се
град
и върху разделението на труда; в противен случаи, когато правото възниква вътре в стопанския живот, става така, че чрез размяната на права със стоки, самото право се превръща в стока.
Всеки непредубеден поглед върху подобни житейски факти ще установи, че те трябва да намерят съответен израз в проявленията на здравия социален организъм. Дотогава, докато в стопанската сфера се разменят стоки срещу стоки, тяхното ценообразуване ще остава независимо от правовите отношения между отделните личности или групи хора. Но когато се разменят стоки срещу права се засягат самите правови отношения. Тук не става дума за „размяната" като такава.
Тя е жизнено необходимият елемент на всеки социален организъм, който се гради върху разделението на труда; в противен случаи, когато правото възниква вътре в стопанския живот, става така, че чрез размяната на права със стоки, самото право се превръща в стока.
На този процес може да се попречи само ако в социалния организъм от една страна съществуват приспособления, целящи единствено нормален и целесъобразен оборот на стоките; а от друга приспособления, който да регулират истинските права на производителите и консуматорите при размяната на стоки. По своята същност тези права не се различават от правата, които трябва да съществуват в междуличностовите отношения, зависещи изцяло от размяната на стоки. Когато чрез продажбата на една стока аз ощетявам или насърчавам даден индивид от обществото, това спада към същата област на социалния живот, в която се разиграват и такъв род щети или насърчения, които нямат своя непосредствен израз в размяната на стоки.
към текста >>
Стопанската сфера се
град
и върху асоциативния принцип и върху отношенията между стопанските предприятия и асоциации.
В препитанието на отделния човек се наслагват определени въздействия, както от правовия живот, така и от стопанската дейност. Обаче в здравия социален организъм те трябва да идват от две различни посоки. В стопанската система трябва да се пренесе извоюваното доверие от опита с един отделен стопански отрасъл върху цялостния възглед на ръководните личности. В правната система чрез законите и управлението се осъществяват произтичащите от правното съзнание междуличностови и междугрупови отношения. Стопанската сфера сплотява хората с еднакви интереси както тези на производителя, така и тези на потребителя, а и хора с други еднакви потребности в съдружия или кооперации, които чрез своите взаимодействия създават фундаменталните основи на стопанския живот.
Стопанската сфера се гради върху асоциативния принцип и върху отношенията между стопанските предприятия и асоциации.
Тези асоциации разгръщат една чисто стопанска дейност. Правната основа, върху която те действуват, се изгражда от правната институция в държавата. Когато такива стопански асоциации наложат своите стопански интереси в представителните и ръководни структури на стопанската система, тогава те няма да се стремят към влияние в законодателната и изпълнителната власт на правовата държава (като например един Съюз на производителите, Партия на индустриалците, Социалдемократична партия със стопанска ориентация), за да извоюват там позиции, които не са успели да постигнат в рамките на стопанския живот. И когато правовата държава не се намесва в нито един от стопанските отрасли, тогава тя ще създава само такива структури, които произлизат от правното съзнание на принадлежащите и човешки индивиди. Когато в представителните органи на правовата държава (нещо, което е естествено) участвуват същите лица, които са ангажирани в стопанския живот, чрез диференцирането на стопанския от правовия живот вече не са възможни онези влияния от стопанската в правовата система, които биха подкопали здравето на социалния организъм, както би станало, ако самата държава обезпечава отделни отрасли на стопанската, система и ако техните представители изработват закони в зависимост от своите стопански интереси.
към текста >>
Депутатите в Държавния съвет бяха избрани от четирите основни сили на стопанския живот, от едрите собственици, от търговските камари, от
град
овете, пазарите и индустриалните зони, и от селските общини.
Един типичен пример за сливане между икономическия и правовия живот ни дава Австрия с конституцията си от 60-те години на 19-ия век.
Депутатите в Държавния съвет бяха избрани от четирите основни сили на стопанския живот, от едрите собственици, от търговските камари, от градовете, пазарите и индустриалните зони, и от селските общини.
Ясно е, че при такъв състав на висшия държавен орган, чрез правните норми на първо място се проявяват различните стопански интереси. Несъмнено, в разпадането на Австрия се намесват и центробежните сили на отделните националности. От друга страна обаче вярно е, че ако в случая правната система бе развила своята дейност успоредно със стопанската система, тя щеше да формира и такъв социален организъм от правното съзнание на хората, в които би бил възможен съвместния живот на различни национални общности.
към текста >>
По този начин стопанският живот се подчинява на своите собствени и необходими условия: както от страна на природните дадености, с които хората трябва да се съобразяват, така и от страна на правовия ред, които трябва да бъде из
град
ен от политическата държава, която независеща от стопанския живот в случая се опира на правното съзнание.
По този начин стопанският живот се подчинява на своите собствени и необходими условия: както от страна на природните дадености, с които хората трябва да се съобразяват, така и от страна на правовия ред, които трябва да бъде изграден от политическата държава, която независеща от стопанския живот в случая се опира на правното съзнание.
към текста >>
Тази основа може да се из
град
и само благодарение на силата, която кара човешките постижения да се развиват от самите себе си.
Към всичко, което стопанският живот и правната система внасят в устройството на социалния живот, се прибавя и нещо, което идва от един трети източник: От индивидуалните способности на отделния човек. Тази област обхваща всичко от най-висшите духовни постижения, до това, което проличава в човешките произведения поради добрата или недостатъчна физическа годност за усилия, полагани за целите на социалния организъм. Всичко, което идва от този източник, трябва да се влива в здравия социален организъм по коренно различен начин от това, което е характерно за размяната на стоки и от това, което възниква в живота на държавата. Не съществува никаква друга възможност да приемем по здрав начин въздействията от споменатия източник, освен да ги поставим в зависимост от свободната възприемчивост на човека и импулсите, които идват от индивидуалните човешки способности. Ако постиженията, възникващи чрез тези способности, бъдат изкуствено повлиявани от стопанския живот или държавата, това в значителна степен им отнема истинската основа на техния собствен живот.
Тази основа може да се изгради само благодарение на силата, която кара човешките постижения да се развиват от самите себе си.
Ако стопанския живот или държавата се намесят пряко в оценката на тези постижения, свободната възприемчивост към тях се накърнява сериозно. Но тази възприемчивост е сама по себе си в състояние да допусне вливането на постиженията под една здрава форма в целия социален организъм. За духовния живот, с който е свързано и развитието на други индивидуални способности чрез необозрими и сложни вътрешни връзки, има само една нормална и здрава възможност за развитие: когато той е подчинен на своите собствени импулси и когато израства всред атмосфера на пълно разбиране от страна на хора, способни да вникваш в неговите постижения.
към текста >>
Тя разглежда тази област като свой идеал, които включва духовния живот в една обществена система, из
град
ена върху стопанския живот.
Защото в духовния свят, и духовния живот, всичко е взаимно свързано. Свободата на единия, на едната област, не може да съществува без свободата на другия, без свободата на другата област. Дори математиката и физиката да не трябваше да завесят пряко от потребностите на държавата, то: какво точно от тях да се развива, как хората да ги оценяват, какво благотворно въздействие могат да имат върху останалия духовен живот и още ред други неща, всичко това се обуславя именно от тези потребности, ако държавата ръководи едни или други области от духовния живот. Едно е, ако учителят от най-долните класове следва импулсите на държавния живот и съвсем друго, ако той извлича тези импулси от един духовен живот, който съществува сам по себе си. Социалната демокрация пренесе и в тази област само наследството от мисловните навици и привички на ръководните класи.
Тя разглежда тази област като свой идеал, които включва духовния живот в една обществена система, изградена върху стопанския живот.
Тя би могла в случай, че постигне поставената си цел само да влезе в пътя, по който духовния живот ще намери своето пълно обезценяване. Тя погледна правилно, но твърде едностранчиво на нещата, когато заяви, че религията би трябвало да бъде само личен проблем, защото в здравия социален организъм както тук разглеждаме тези въпроси целия духовен живот трябва да бъде противопоставен като „личен проблем" спрямо държавата и икономиката. Обаче социалната демокрация, когато препраща религията в областта на личната проблематика, не се ръководи от мнението, че по този начин вгражда в социалния организъм една духовна сила, благодарение на която той ще израсне в много по-голяма степен, отколкото ако бъде оставен под въздействията на държавата. Социалната демокрация смята, че чрез своите средства социалният организъм би трябвало да обезпечава само това, което е негова жизнена потребност. Но религиозните духовни стойности не са такава потребност.
към текста >>
Това, което човешкият индивид бърши в областта на духовния живот, ще остава в един най-строг смисъл негова лична работа; а това, което човек успее да постигне за социалния организъм ще бъде възна
град
ено под формата на свободно заплащане от онези, за които духовните стойности са вече една необходимост.
Работникът, ангажиран в ръчния труд, ще съумее да постигне удовлетворяващо го усещане за мястото на неговата работа в социалния организъм тъкмо чрез влиянията на такъв духовен живот. Той ще стигне до убеждението, че без целесъобразно ръководство на ръчния труд, социалният организъм не може да го включи и носи в себе си. Той ще се пробуди за чувството за съпринадлежността между своя труд и организиращите сили, които идват от развитието на индивидуалните човешки способности. В областта на политическата държава той ще изработи онези правни норми, които ще му гарантират съответния дял от прихода, реализиран чрез изработените от него стоки; а спрямо полагащите му се духовни блага, той по свободен начин ще си позволи онова участие, което способства тяхното възникване. В областта на духовния живот ще се затвърди възможността творците да живеят от приходите, свързани с техните художествени постижения.
Това, което човешкият индивид бърши в областта на духовния живот, ще остава в един най-строг смисъл негова лична работа; а това, което човек успее да постигне за социалния организъм ще бъде възнаградено под формата на свободно заплащане от онези, за които духовните стойности са вече една необходимост.
Ако в очертанията на духовната сфера човек не намери съответно и подобаващо възнаграждение, той трябва да се прехвърли в областта на политическата държава или в областта на стопанския живот.
към текста >>
В системата на гражданското право, където имаме работа с чисто човешките отношения между една личност и друга, трябва да
град
им върху идеята за равенството.
Те трябва да са реални и жизнеспособни сили. Всяка една от трите съставни части трябва да бъде централизирана в себе си; едва чрез тяхното живо взаимодействие може да възникне единството на цялостния социален организъм. В реалния живот привидните противоречия внасят едно истинско единство. А животът на социалния организъм може да бъде обхванат само ако вникнем в неговото формиране с оглед на братството, равенството и свободата. Тогава ще разберем, че човешките взаимодействия в стопанския живот трябва да се опират на братството, което възниква в различните стопански сдружения и асоциации.
В системата на гражданското право, където имаме работа с чисто човешките отношения между една личност и друга, трябва да градим върху идеята за равенството.
А в духовната област, която е не по-малко самостоятелна в рамките на социалния организъм, трябва да осъществяваме импулса на свободата. Само ако бъдат разгледани по този начин, трите идеала показват своята реална стойност. Те не могат да бъдат реализирани в един хаотичен социален живот, а само в троичния здрав социален организъм. Идеалите за свобода, равенство и братство могат да бъдат съвместно осъществени не в една абстрактно-централизирана социална общност; всяка от трите съставни части на социалния организъм следва да черпи силите си от съответния импулс. И само тогава те трите ще стигнат до смислено и плодотворно взаимодействие.
към текста >>
159.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Тези катаклизми няма да настъпват само тогава, когато социалният организъм е така из
град
ен, че по всяко време да може да наблюдава не само къде изниква чрез първообразите известно отклонение в споменатите насоки и импулси, но и къде е налице възможността да им се противопоставя преди те да са станали неовладяеми.
Ако липсват източниците, от които мисловните първообрази непрекъснато вливат сили в социалния организъм, тогава събитията приемат такава форма, че започват да подкопават живота, а не да го утвърждават. Обаче малко или много несъзнавано в инстинктивните пориви на хората продължават да /живеят тези мисловни първообрази, дори и когато съзнателните мисли поемат в грешна посока и създават или вече са създали обективни факти, подкопаващи живота. И точно тези мисловни първообрази, които възникват така хаотично пред жизнеподтискащия обективен свят, се проявяват явно или тайно под формата на всевъзможните революционни катаклизми на социалния организъм.
Тези катаклизми няма да настъпват само тогава, когато социалният организъм е така изграден, че по всяко време да може да наблюдава не само къде изниква чрез първообразите известно отклонение в споменатите насоки и импулси, но и къде е налице възможността да им се противопоставя преди те да са станали неовладяеми.
към текста >>
Едва чрез социалните структури, възникващи в смисъла на подобен вид разсъждения, ще се из
град
и основата за действително свободни договорни отношения между работник и работодател.
Едва чрез социалните структури, възникващи в смисъла на подобен вид разсъждения, ще се изгради основата за действително свободни договорни отношения между работник и работодател.
И тези отношения няма да се основават върху размяната на стоки (съответно пари) срещу работна сила, а върху точното установяване на съответното участие за всяка от двете страни -в общия краен продукт на производството.
към текста >>
Днес много хора смятат, че е признак на „вътрешно благородство" да се размишлява абстрактно и мъгляво за всякакви етично-религиозни проблеми; за начина, по които човек би могъл да усвои добродетели, за необходимата любов към неговите ближни и как след всичко това той ще бъде на
град
ен с един богат „вътрешен живот".
Тези мисловни схеми малко или много несъзнавано се отдалечават от това, което дава истинската ударна сила на вътрешните човешки изживявания. Те се стремят към постигането на една концепция за живота, към едно душевно, мисловно, научно обосновано познание за вътрешния живот, към един така да се каже остров всред цялостния човешки живот. Но тези мисловни схеми не са в състояние да хвърлят мост между цялостния човешки живот и ежедневната действителност.
Днес много хора смятат, че е признак на „вътрешно благородство" да се размишлява абстрактно и мъгляво за всякакви етично-религиозни проблеми; за начина, по които човек би могъл да усвои добродетели, за необходимата любов към неговите ближни и как след всичко това той ще бъде награден с един богат „вътрешен живот".
От друга страна обаче се вижда и пълната невъзможност да бъде осъществен преход от това, което хората наричат добро, справедливо и нравствено, към онези процеси на външната действителност, които се разиграват под формата на производство, потребление, стокооборот, надници, кредити, банки, борси и т.н. Ясно можем да различим как в мисловните навици на хората са вплетени две мирогледни позиции. Едната от тях, така да се каже, иска да тържествува в божественодуховните висини и не желае да прекара някакъв мост между духовните импулси и ежедневните факти. Другата позиция, другото мисловно течение е потопено в ежедневието и практически не разсъждава. Обаче животът е един неделим и цялостен.
към текста >>
Обаче в същото време те пропускат да стигнат до едно друго светоусещане, което би им позволило действително да осъществят своята воля, само защото те не могат да из
град
ят у себе си никакви социални представи, насочени към практическата страна на живота.
Колко много са днес хората, които водени от определени етично-религиозни принципи, погазват прекрасната воля за добронамерен съвместен живот със своите близки.
Обаче в същото време те пропускат да стигнат до едно друго светоусещане, което би им позволило действително да осъществят своята воля, само защото те не могат да изградят у себе си никакви социални представи, насочени към практическата страна на живота.
към текста >>
Разкрепостеният духовен живот по необходимост и от самия себе си ще из
град
и социално разбиране и социално партньорство, вследствие на което ще възникнат съвсем други стимули, нямащи нищо общо с надеждата за икономически облаги.
Едно от жизнените условия на социалния организъм се състои в следното: на нито един човек ако той може да служи на обществото чрез своите индивидуални способности не бива да се отнема възможността да прави това, движен от личната си и свободна инициатива. Тази служба в името на обществото предполага свободен достъп и контрол върху средствата за производство и всяко ограничаване на свободната инициатива вреди на общите социални интереси. Обикновено по този повод се изтъква, че като стимул за своята дейност предприемачът се нуждае от перспективата за печалба; в случая подобен аргумент е невалиден. Защото, според застъпваните в тази книга възгледи за бъдещото развитие на социалните отношения, в освобождаването на социалния живот от всякакви политически и икономически структури, е налице възможността такъв стимул изобщо па отпадне.
Разкрепостеният духовен живот по необходимост и от самия себе си ще изгради социално разбиране и социално партньорство, вследствие на което ще възникнат съвсем други стимули, нямащи нищо общо с надеждата за икономически облаги.
Обаче не става дума само за това по какви причини хората одобряват частната собственост върху средствата за производство, а за друго: дали на живия социален организъм съответствува свободния или обществено регулирания достъп до тези средства. И сега не трябва да изпускаме предвид, че за съвременния социален организъм влизат в съображение не онези жизнени условия, които са били валидни при примитивните човешки общности, а тези, които съответствуват на днешната еволюционна степен на човечеството.
към текста >>
Изобщо, ако обществото е из
град
ено върху изложените тук принципи, може да се направи пълно разграничение между приходите, възникващи от работа със средствата за производство и приходите от личния (физически или интелектуален) труд.
В последния случаи, всички придобивки и спестявания, постигнати благодарение на личния принос, остават лична собственост на лицето до неговата смърт или лична собственост на наследниците му. Но до този момент следва да се изплаща установената от правовата държава лихва за сумите, които са вложени за създаване на средства за производство.
Изобщо, ако обществото е изградено върху изложените тук принципи, може да се направи пълно разграничение между приходите, възникващи от работа със средствата за производство и приходите от личния (физически или интелектуален) труд.
Това разграничение съответствува на правното съзнание и на интересите на социалната общност. Всички спестявания, които се влагат за разширяване на производството, служат на общите интереси. А самото управление на производството е възможно само благодарение на индивидуалните човешки способности. Нарастването на капитала след приспадането на съответната лихва идва като резултат от активността на целия социален организъм. Следователно, тази част от капитала трябва да се върне обратно в социалния организъм.
към текста >>
В из
град
ения по този начин социален ред са взети под внимание както свободната инициатива на отделните индивиди, така и интересите на цялата общност.
В изградения по този начин социален ред са взети под внимание както свободната инициатива на отделните индивиди, така и интересите на цялата общност.
А на тези интереси се отговаря най-добре чрез това, че свободната лична инициатива се поставя в тяхна служба. И ако сега човек повери своята работа на ръководството на друг човек, той ще знае: Съвместното изделие ще бъде възможно най-доброто, както за социалния организъм, така и за самия работник. Визираният тук социален ред създава определени съотношения и те отговарят на правилния усет за нещата между регулираните чрез правното съзнание права за разпореждане върху капитала, материализиран в средствата за производство и човешката работна сила от една страна, и цените на крайния продукт от друга страна.
към текста >>
И най-съществената черта на тези идеи е, че те не искат да докарат едно по-добро бъдеще чрез по-нататъшни разрушения на съвременния свят от тези, които са вече налице; а че осъществяването им се
град
и върху преизграждане на съществуващите и разграждане на болестотворните структури.
И все пак дори в малките и незначителни промени трябва да видим, че предстои бавно и постепенно разграждане на целия държавен монопол върху образованието и икономиката. Днес е необходимо преди всичко: хората, които са убедени в правотата на изложените тук идеи, или на други подобни социални идеи, да се погрижат за тяхното разпространение. Ако тези идеи срещнат разбиране, неизбежно ще се породи и доверие спрямо едно здравословно преобразуване на днешното състояние. И точно това доверие е единственото, от което може да произлезе едно нормално и здраво развитие. Защото който може да печели подобно доверие, трябва да обхване с поглед и това, как към сегашната действителност се прибавят съвсем нови тенденции.
И най-съществената черта на тези идеи е, че те не искат да докарат едно по-добро бъдеще чрез по-нататъшни разрушения на съвременния свят от тези, които са вече налице; а че осъществяването им се гради върху преизграждане на съществуващите и разграждане на болестотворните структури.
Всяко разяснение на тези възгледи, което не се стреми да спечели доверие, няма да постигне същественото: Еволюция, която ще съхрани стойността на създадените досега блага, а не революция, която ще хвърли всичко в огън и пепел. Дори радикално мислещият човек ще изпита доверие към такова социално преустройство, което се стреми да запази традиционните стойности, защото се вижда изправен пред идеи, които могат да постигнат едно нормално и здраво социално развитие. От вниманието му също няма да убегне, кои човешки класи винаги се стремят към господство: ясно е, че те няма да премахнат съществуващото зло, ако техните импулси не се подхранват от идеи, които правят социалния организъм здрав и жизнеспособен. Да се съмняваме, че тези идеи ще останат недоразбрани в смута на нашето време въпреки разпространението им от достатъчно голям брои хора, и то с необходимата енергия означава да се съмняваме в самата възприемчивост на човешката природа към импулсите, носещи здраве и целесъобразност. Дори и да са налице известни съмнения, този въпрос просто няма защо да бъде поставян.
към текста >>
Усет за истинския интерес на обществото може да се из
град
и чрез осъществяването на такива импулси, които поставят производството на здрава основа и предпазват социалния организъм от кризисни ситуации.
Усет за истинския интерес на обществото може да се изгради чрез осъществяването на такива импулси, които поставят производството на здрава основа и предпазват социалния организъм от кризисни ситуации.
Определен начин на управление се явява необходим тогава, когато произлиза единствено от механизмите на стопанския живот и може да доведе по тяхното уравновесяване. Ако например едно предприятие не може да олихвява трудовите спестявания на своите заемодатели, тогава в случай че то задоволява нечии потребности е възможно, след свободно договаряне с други стопански предприятия, да възстанови загубите на ощетените лица. Един завършен в себе си стопански механизъм, който получава отвън както правните норми, така и непрекъснатия приток: На човешки ресурси под формата на свободно изявени човешки способности, остава свързан единствено със своята стопанска същност. Така той става инициатор за такова разпределение на благата, което предоставя на всеки индивид необходимите му условия с оглед просперитета на цялото общество. В случай, че едно лице получи повече доходи от друго, единствената причина ще лежи в по-доброто използване на личните му способности в името на обществото.
към текста >>
Социален организъм, из
град
ен според замисъла на обсъжданата тук идея, ще съумее да внесе в човешката общност положителния баланс, който даден индивид постига благодарение на своите лични качества, както и да отнема необходимите средства за издръжката на онези индивиди, на които липсват способности.
Социален организъм, изграден според замисъла на обсъжданата тук идея, ще съумее да внесе в човешката общност положителния баланс, който даден индивид постига благодарение на своите лични качества, както и да отнема необходимите средства за издръжката на онези индивиди, на които липсват способности.
„Принадената стойност" ще служи не за неоправдания лукс на даден човек, а за осигуряването на социалния организъм с нови душевни и материални блага, както и за обгрижването на онези хора, които се раждат в този организъм, но не са в състояние да му служат.
към текста >>
От неговите инициативи зависи как ще се развие стопанската производителност, доколкото тя ще се
град
и и върху духовните и правни принципи, създадени в рамките на другите съставни части на социалния организъм.
Чисто икономическата стойност на една стока (или на едно постижение), доколкото те имат своя паричен еквивалент, ще зависи от онази целесъобразност, която се определя от ръководството на съответния стопански отрасъл.
От неговите инициативи зависи как ще се развие стопанската производителност, доколкото тя ще се гради и върху духовните и правни принципи, създадени в рамките на другите съставни части на социалния организъм.
Тогава паричната стойност на една стока ще бъде израз на това, че тя е изработена за потребностите на група купувачи с участието на целия стопански организъм. Ако бъдат изпълнени условията, за които става дума тук, доминиращият импулс в стопанския организъм няма да се определя от стремежа за натрупване на богатство чрез количествата от една или друга стока, а възникващите и свързани по най-разнообразен начин стопански дружества, кооперативи и асоциации просто ще гарантират такова стокопроизводство, което отговаря на търсенето. Само така в социалния организъм що се отнася до търсенето и потребностите на хората ще се установят точните съотношения между паричната стойност и стопанската инициатива*. /*Нормални ценови отношения, засягащи произведените стоки, могат да се породят само ако социалният организъм се развива по указания тук път, изразяващ се в свободно взаимодействие на трите му съставни части/. Нещата трябва да са изградени така, че за даден вид производство всеки работник да получава онзи паричен еквивалент, който му е необходим за задоволяване на всички негови потребности (включително и тези на принадлежащите към него лица), отговарящ на положения от него труд.
към текста >>
Нещата трябва да са из
град
ени така, че за даден вид производство всеки работник да получава онзи паричен еквивалент, който му е необходим за задоволяване на всички негови потребности (включително и тези на принадлежащите към него лица), отговарящ на положения от него труд.
От неговите инициативи зависи как ще се развие стопанската производителност, доколкото тя ще се гради и върху духовните и правни принципи, създадени в рамките на другите съставни части на социалния организъм. Тогава паричната стойност на една стока ще бъде израз на това, че тя е изработена за потребностите на група купувачи с участието на целия стопански организъм. Ако бъдат изпълнени условията, за които става дума тук, доминиращият импулс в стопанския организъм няма да се определя от стремежа за натрупване на богатство чрез количествата от една или друга стока, а възникващите и свързани по най-разнообразен начин стопански дружества, кооперативи и асоциации просто ще гарантират такова стокопроизводство, което отговаря на търсенето. Само така в социалния организъм що се отнася до търсенето и потребностите на хората ще се установят точните съотношения между паричната стойност и стопанската инициатива*. /*Нормални ценови отношения, засягащи произведените стоки, могат да се породят само ако социалният организъм се развива по указания тук път, изразяващ се в свободно взаимодействие на трите му съставни части/.
Нещата трябва да са изградени така, че за даден вид производство всеки работник да получава онзи паричен еквивалент, който му е необходим за задоволяване на всички негови потребности (включително и тези на принадлежащите към него лица), отговарящ на положения от него труд.
Подобни ценови отношения не могат да възникнат по официален път; те трябва да се породят като резултат от живите взаимодействия в социалния организъм. Но те ще се появят едва след нормалното и здраво взаимодействие между трите съставни части на социалния организъм. Със същата сигурност следва да се изнамери и конструкцията на един здрав мост, ако той се строи според точните закони на математиката и механиката.
към текста >>
Защото независимо от това как останалите фактори формират паричната, единица, валутата става рационалният
град
ивен елемент на цялостния стопански организъм, при условие, че се управлява от самия него.
Ето защо известни мерки от страна на държавата са оправдани. „Лихва върху лихвата" не може па съществува. Спестяванията са един вид постижения, които по-късно дават право на възвратимост под формата на стока; обаче този вид права може да стигне само до определени граници, защото като права, произтичащи от миналото, ще могат да бъдат задоволени само чрез продукти на труда с днешна дата. Подобни права не трябва да се превръщат в средство за икономически натиск. Валутният проблем може да бъде поставен върху здрава принципна основа едва чрез разрешаването на тези въпроси.
Защото независимо от това как останалите фактори формират паричната, единица, валутата става рационалният градивен елемент на цялостния стопански организъм, при условие, че се управлява от самия него.
Една държава никога не може да реши валутния въпрос чрез закони; съвременните държави могат да решат валутния въпрос само тогава, когато те се откажат от тази задача и предоставят необходимото на обособения от тях и независим стопански организъм.
към текста >>
Един самостоятелен и из
град
ен върху своите собствени принципи стопански организъм, и то в съюз с правния организъм, напълно отделя паричните отношения от онези трудови отношения, които се базират само върху правото.
Ако човек изгражда своите понятия само в хода на традиционното мислене, той несъмнено ще изпита страх, когато разбере, че отношенията между ръководителя и работника трябва да се отделят от стопанския организъм. Защото той вярва, че подобно отделяне по необходимост ще доведе до обезценяване на парите и до регрес в една твърде примитивна стопанска ситуация. (В своята книга „След потопа" д-р Ратенау изразява сходно мнение, което от негова гледна точка е напълно оправдано). Обаче тази опасност се предотвратява от троичното разделяне на социалния организъм.
Един самостоятелен и изграден върху своите собствени принципи стопански организъм, и то в съюз с правния организъм, напълно отделя паричните отношения от онези трудови отношения, които се базират само върху правото.
Правните отношения не трябва да оказват непосредствено влияние върху паричните отношения. Защото последните са резултат от управлението на стопанския организъм. Правните отношения между ръководителя и работника просто не могат да се проявят в една или друга парична стойност, защото тя след уреждането на трудовото възнаграждение, което представлява разменно средство между стока и работна сила е всъщност мярката за взаимно приетата стойност на стоките (или постиженията).
към текста >>
Достигането до присъдата обаче става в структури, из
град
ени в сферата на духовната организация.
Един от процесите, чрез който троичното разделяне на социалния организъм ще проникне в най-дълбоките пластове на обществения живот, е отделянето на съдебната власт от държавата. Държавата има задължението да установи правните отношения между индивидите и отделните групи хора.
Достигането до присъдата обаче става в структури, изградени в сферата на духовната организация.
До голяма степен то зависи от възможността правораздаващият да прояви усет и разбиране за индивидуалното положение на подследствения. А такъв усет и такова разбиране могат да са налице, само ако при изграждане на съдебните институции се ръководим от същото доверие, което хората изпитват към духовната организация. Възможно е управлението на духовната организация да се възложи на юристи, привлечени от най-различни професии в културната и духовната сфера, които след определен срок отново да се върнат към своите първоначални професии. И тогава, в известни граници, всеки човек ще има възможност да избира за 5 или 10 години между посочените кандидати онази личност, към която той има необходимото доверие, за да и повери решението както по даден случай от общ характер, така и по всички въпроси от областта на наказателното право. Около местоживеенето на всеки човек винаги ще са на разположение толкова много юристи, че техния избор несъмнено ще има своето значение.
към текста >>
Из
град
еният от човека социален организъм, който представлява и неговата жизнена среда, ще бъде троично разделен.
Не хората ще бъдат социално разделяни в класи и съсловия, а самият социален организъм ще бъде троично разделен. И точно по тази причина, човекът ще може да бъде наистина човек. Защото троичното разделяне ще бъде такова, че ще позволи на човека да се включи със своя живот във всяка от трите съставни части на социалния организъм. Обективните му интереси ще са застъпени в онази съставна част на социалния организъм, където той упражнява своята професия. Спрямо останалите, той ще изпитва дълбока и пълнокръвна свързаност, защото проявленията им ще го засягат лично.
Изграденият от човека социален организъм, който представлява и неговата жизнена среда, ще бъде троично разделен.
Всеки човек ще бъде спояващата връзка между трите съставни части на социалния организъм.
към текста >>
160.
08. IV. Социалният организъм и връзките му с другите народи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Независимият от държавата и из
град
ен върху своите собствени принципи духовен живот, ще създаде такива отношения, които са невъзможни, в случаи, че духовните постижения се оценяват не от ръководството на духовните институции, а от самата правова държава.
Духовните структури на отделните държави ще влизат помежду си само в такива отношения, които бликат от общия духовен живот на цялото човечество.
Независимият от държавата и изграден върху своите собствени принципи духовен живот, ще създаде такива отношения, които са невъзможни, в случаи, че духовните постижения се оценяват не от ръководството на духовните институции, а от самата правова държава.
При този род отношения не съществува никаква разлика между постиженията на официалната наука (в международен план) и постиженията в другите духовни области. Една духовна област ползува езика на даден народ и се докосва до всичко, което е в непосредствена връзка с езика. Към тази област принадлежи и самото народностно съзнание. Хората от една езикова общност няма да влязат в изкуствени конфликти с представители на друга езикова общност, ако за признаването на своята автентична култура те търсят подкрепа от държавата или икономиката. Ако един народ има по-голяма способност да разширява своето културно и духовно влияние, на това разширение ще се гледа като на нещо справедливо; и ако се проявява под форми, инспирирани от духовните структури на обществото, то ще протича спокойно и миролюбиво.
към текста >>
Ако в този дух разглеждаме най-важните прогреси в живота на народите и държавите през последните десетилетия, ще се убедим, че исторически обособените държави наред със своите духовни, правни и стопански структури из
град
иха такива международни връзки, които само подготвиха катастрофата от 1914 г.
Ако в този дух разглеждаме най-важните прогреси в живота на народите и държавите през последните десетилетия, ще се убедим, че исторически обособените държави наред със своите духовни, правни и стопански структури изградиха такива международни връзки, които само подготвиха катастрофата от 1914 г.
Но от друга страна беше ясно, че други, противоположни сили, идващи от несъзнаваните човешки импулси напират именно към троичното разделяне на социалния организъм. Накратко троичното разделяне ще се превърне в лечебно средство против катаклизмите, пораждани от фанатичния стремеж към едно въображаемо единство. Общопризнатите „ръководители на човечеството" не успяха да видят какво се подготвя около тях. През пролетта и ранното лято 1914 г. „държавните мъже" все още говореха, че мирът в Европа е гарантиран благодарение на правителствата, техните усилия и предпазливост.
към текста >>
Нейният духовен живот, бликащ от недрата на толкова много етнически общности, търсеше такива форми, за чието развитие единната държава из
град
ена по стар образец представляваше сериозна пречка.
Повече от 50 години Австро-Унгария се стремеше към едно пълно обновяване на своите структури.
Нейният духовен живот, бликащ от недрата на толкова много етнически общности, търсеше такива форми, за чието развитие единната държава изградена по стар образец представляваше сериозна пречка.
Сръбско-австрииският конфликт, стоящ в изходната точка на сегашната световна катастрофа, е живо доказателство за това, че от определен момент нататък политическите граници на единната държава не могат да бъдат в същото време и културни граници за народите. Ако духовният живот изграден върху своите собствени принципи и без да е подчинен на политическата държава и нейните граници би успял да надхвърли тези сковаващи рамки и да израсне в хармония с целите на другите народи, тогава конфликтите, стаени в духовния живот, не биха могли да се разразят в една политическа криза. Но подобна еволюция в духовния живот изглеждаше на всички, които в Австро-Унгария си въобразяваха, че мислят „държавнически", като нещо невъзможно, като някакво пълно безумие. Техните мисловни стереотипи не допускаха друго, освен представата, че държавните граници съвпадат с националните. И за тези мисловни стереотипи, идеята че определени духовни организации и структури могат да се породят независимо от държавните граници, изглеждаше отблъскваща.
към текста >>
Ако духовният живот из
град
ен върху своите собствени принципи и без да е подчинен на политическата държава и нейните граници би успял да надхвърли тези сковаващи рамки и да израсне в хармония с целите на другите народи, тогава конфликтите, стаени в духовния живот, не биха могли да се разразят в една политическа криза.
Повече от 50 години Австро-Унгария се стремеше към едно пълно обновяване на своите структури. Нейният духовен живот, бликащ от недрата на толкова много етнически общности, търсеше такива форми, за чието развитие единната държава изградена по стар образец представляваше сериозна пречка. Сръбско-австрииският конфликт, стоящ в изходната точка на сегашната световна катастрофа, е живо доказателство за това, че от определен момент нататък политическите граници на единната държава не могат да бъдат в същото време и културни граници за народите.
Ако духовният живот изграден върху своите собствени принципи и без да е подчинен на политическата държава и нейните граници би успял да надхвърли тези сковаващи рамки и да израсне в хармония с целите на другите народи, тогава конфликтите, стаени в духовния живот, не биха могли да се разразят в една политическа криза.
Но подобна еволюция в духовния живот изглеждаше на всички, които в Австро-Унгария си въобразяваха, че мислят „държавнически", като нещо невъзможно, като някакво пълно безумие. Техните мисловни стереотипи не допускаха друго, освен представата, че държавните граници съвпадат с националните. И за тези мисловни стереотипи, идеята че определени духовни организации и структури могат да се породят независимо от държавните граници, изглеждаше отблъскваща. Но въпреки всичко: точно тази невъзможна идея е най-същественото изискване на съвременната епоха за протичането на нормален международен живот.
към текста >>
Из
град
ена беше една държава, която също както Австро-Унгария, се противопоставяше на новите еволюционни импулси.
Нещата все повече се приближаваха по показната демонстрация на сила и мощ, които Германия възлагаше на вече напълно изчерпани и остарели представи за величието и блясъка на държавата.
Изградена беше една държава, която също както Австро-Унгария, се противопоставяше на новите еволюционни импулси.
Ръководителите на Германия дори не подозираха за тяхното съществуване. Държавата, която те си представяха, можеше да се крепи само на военната мощ. Докато в действителност общочовешката еволюция зависеше от осъществяването на импулса за изграждането на здрав социален организъм. С осъществяването му, в общността на съвременните народи биха се намесили и други сили освен тези, които бяха налице през 1914. С неразбирането на този импулс, през 1914 германската политика стигна до най-долната мъртва точка на своите възможности.
към текста >>
161.
09. V. Обръщение към немския народ и към културния свят
GA_23 Същност на социалния въпрос
Немският народ твърдо вярваше в здравите основи и непреходността на своята из
град
ена преди половин век държава.
Немският народ твърдо вярваше в здравите основи и непреходността на своята изградена преди половин век държава.
Дори през август 1914 той смяташе, че военната катастрофа в която се оказа въвлечен само ще потвърди вярата в една здрава и непобедима Германия. Днес пред сведения поглед на този народ стоят само развалини. Очевидно след подобни сътресения трябва да настъпят размисъл и спомняне.
към текста >>
И ако днес той си зададе този въпрос, ще проумее: преди половин век ние из
град
ихме една държава, за да поставим пред нея великите задачи, произтичащи от самата духовна същност на германския народ.
Господствуващите мнения, особено в хода на войната, се оказаха всъщност едно трагично заблуждение. Къде са причините за това съдбоносно заблуждение? Този въпрос е длъжен да пробуди в душите на всички немци размисъл и спомняне. А дали днес те разполагат със силата за този душевен акт, зависи от самата жизнеустойчивост на немския народ. Неговото бъдеще зависи от това, дали в пълна сериозност той ще си зададе въпросът: Как стигнахме до нашето огромно заблуждение?
И ако днес той си зададе този въпрос, ще проумее: преди половин век ние изградихме една държава, за да поставим пред нея великите задачи, произтичащи от самата духовна същност на германския народ.
към текста >>
После се премина към укрепване и разширяване на из
град
ената върху материални сили външна мощ.
И така, основите на държавата бяха положени. На първо време усилията бяха насочени към регулиране на нейните вътрешни жизнени способности според мярката на старите традиции и според новите, динамично променящи се изисквания.
После се премина към укрепване и разширяване на изградената върху материални сили външна мощ.
С нея бяха свързани и мерките спрямо съвременните социални проблеми за които някому трябваше да се държи сметка и то се оказа просто необходимост на деня макар че все още им липсваше голямата цел. Тя щете да се появи по-късно, след постепенното вникване в истинските еволюционни сили, към които трябваше да се обърне новото човечество. Германската държава възникна без ясно поставена и оправдана цел, Която да произтича от духовната същност на немския народ. В хода на военната катастрофа това пролича по един трагичен начин. Но още далеч преди военната катастрофа, негерманският свят не успя да вникне в някои от намеренията на Германия, които биха пробудили смътното усещане: ръководителите от тази държава всъщност изпълняват една световноисторическа мисия, която не трябва да бъде пренебрегвана.
към текста >>
В действителност, нито една от формите, из
град
ени според старите мисловни стереотипи, не може да възприеме това, което се е изисквало от тях.
В действителност, нито една от формите, изградени според старите мисловни стереотипи, не може да възприеме това, което се е изисквало от тях.
Новите еволюционни импулси на епохата напират към мисловното обхващане на нова социална структура, която е съвсем различна от досегашната. Досега в голямата си част социалните общности бяха изграждани от социалните инстинкти на човечеството. Задача на бъдещето е, тези нови еволюционни сили да бъдат разбрани с ясно и пълно съзнание.
към текста >>
Той също трябва да бъде из
град
ен в пълна автономност и според неговите собствени жизнени възможности.
Към тези две съставни части на социалния организъм трябва да се присъедини и трета: Това е духовният организъм на обществото.
Той също трябва да бъде изграден в пълна автономност и според неговите собствени жизнени възможности.
Към него принадлежи и духовната компонента на другите две съставни части. Тя трябва да внесе в тях своята собствена закономерна дейност, но така че да не бъде доминирана от другите две: Взаимното им влияние следва да наподобява взаимодействие между отделните части на един цялостен природен организъм.
към текста >>
За тях е неприятна дори самата мисъл за троичния социален организъм, защото те се ръководят не според действителните изисквания на живота, а искат да
град
ят всичко според удобните навици на своето мислене.
Естествена е съпротивата, с която всички „практици" се отнасят към сложността на разгледаните тук идеи.
За тях е неприятна дори самата мисъл за троичния социален организъм, защото те се ръководят не според действителните изисквания на живота, а искат да градят всичко според удобните навици на своето мислене.
Те обаче трябва да са наясно: Или ще приспособят своето мислене към изискванията на реалния свят, или ще се окаже, че не са извлекли никакви поуки от нещастията и са, следователно, готови да ги предизвикат отново в непредвидими размери.
към текста >>
162.
Статия 02: Международните аспекти на Троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Хората искат да из
град
ят политически структури, чиито граници са тези на техните народности.
Във всеки от различните народи културният живот на отделните хора се освобождава от икономическите условия, сред които възниква, и приема разнообразни форми, които нямат нищо общо с формите на икономическия живот. Формите, които приема, трябва да са свободни, за да влязат в отношение със съответните форми на културен живот сред други народи — отношения, възникващи от самия културен живот. Не може да се отрече, че на сегашния етап на човешката еволюция срещу международното устройство, което културата се стреми да приеме, се противопоставя егоистичният импулс на различни хора да се изолират в техните собствени националности.
Хората искат да изградят политически структури, чиито граници са тези на техните народности.
А следващата стъпка на този стремеж са именно действията, които превръщат една затворена национална държава също и в една затворена икономическа област.
към текста >>
В този троичен ред правната сфера, из
град
ена на демократична основа, представлява връзката между икономиката (където международните отношения се насочват от икономическите потребности) и духовния живот, който оформя международните връзки според своите собствени сили.
Международният живот на човечеството мъчително опитва да очертае културните отношения между различните народи и икономическите отношения в различни части на света, като тези усилия са независими едно от друго. Троичната организация на социалния организъм има предвид тази потребност на човешката еволюция.
В този троичен ред правната сфера, изградена на демократична основа, представлява връзката между икономиката (където международните отношения се насочват от икономическите потребности) и духовния живот, който оформя международните връзки според своите собствени сили.
към текста >>
Той се основава на
град
ивното, за разлика от другите идеи, които ги бива в критикуването и унищожаването, но не предлагат нищо конструктивно.
И така, трябва да е станало ясно, че троичният социален ред не представлява някаква изолирана утопия, а е сбор от практични импулси, които всеки би могъл да реализира във всяка сфера на живота. Именно това отличава тази „идея“ от абстрактните „изисквания“ на разните социалистически партии. Социалистите си търсят изкупителни жертви за всичко, което е станало непоносимо в обществения живот. И щом си намерят изкупителна жертва, те обявяват, че тя трябва да бъде елиминирана. Троичният социален ред говори за конкретни начини, чрез които съществуващият ред трябва да се промени, ако искаме непоносимото да изчезне.
Той се основава на градивното, за разлика от другите идеи, които ги бива в критикуването и унищожаването, но не предлагат нищо конструктивно.
Това става особено ясно за всеки с отворено съзнание, който от личен опит е разбрал колко деструктивна може да е външната търговска политика на една страна, изградена само върху национални принципи. Освен упадъчни тенденции на местна почва, последват и такива в международните отношения.
към текста >>
Това става особено ясно за всеки с отворено съзнание, който от личен опит е разбрал колко деструктивна може да е външната търговска политика на една страна, из
град
ена само върху национални принципи.
Именно това отличава тази „идея“ от абстрактните „изисквания“ на разните социалистически партии. Социалистите си търсят изкупителни жертви за всичко, което е станало непоносимо в обществения живот. И щом си намерят изкупителна жертва, те обявяват, че тя трябва да бъде елиминирана. Троичният социален ред говори за конкретни начини, чрез които съществуващият ред трябва да се промени, ако искаме непоносимото да изчезне. Той се основава на градивното, за разлика от другите идеи, които ги бива в критикуването и унищожаването, но не предлагат нищо конструктивно.
Това става особено ясно за всеки с отворено съзнание, който от личен опит е разбрал колко деструктивна може да е външната търговска политика на една страна, изградена само върху национални принципи.
Освен упадъчни тенденции на местна почва, последват и такива в международните отношения.
към текста >>
163.
Статия 06: Уменията за работа, волята за работа и Троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Той цели да из
град
и в себе си един независим, самоподдържащ се културен живот — една сфера, в която човек се научава чрез реална опитност как да разбира човешкото общество, за което е призован да работи; сфера, в която човек се научава да вижда огромното значение на всяко отделно изделие за цялостната структура на социалния ред, да го вижда в такава светлина, че да се научи да го обича заради ценността му спрямо цялото.
Троичният социален ред опитва да опази хората от тази грешка.
Той цели да изгради в себе си един независим, самоподдържащ се културен живот — една сфера, в която човек се научава чрез реална опитност как да разбира човешкото общество, за което е призован да работи; сфера, в която човек се научава да вижда огромното значение на всяко отделно изделие за цялостната структура на социалния ред, да го вижда в такава светлина, че да се научи да го обича заради ценността му спрямо цялото.
Чрез създаването на този свободен духовен живот се създават и дълбоките първопричини, които могат да заменят мотивацията за лична печалба. Само в свободния духовен живот може да бликне любов към човешкия социален ред, която е съизмерима с любовта на твореца към самата работа върху неговите творби.
към текста >>
164.
Статия 07: Какво не виждат социалистите
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
При една такава духовна култура хората никога не биха достигнали до действителния дух, който може да бъде полезен за човешкия живот, тъй като те биха гледали как духът де
град
ира заради неправдата и се принизява до икономически цели.
Духовен живот, който опитва да определя правните отношения според собствените си отношения, неизбежно би довел от нормалното неравенство в човешките умения до неправомерно неравенство и в правото. Той би изневерил и на собствената си природа, ако позволи да се ръководи от икономически интереси.
При една такава духовна култура хората никога не биха достигнали до действителния дух, който може да бъде полезен за човешкия живот, тъй като те биха гледали как духът деградира заради неправдата и се принизява до икономически цели.
към текста >>
А причината за днешните брожения е, че огромна бройка хора се мъчат — макар и несъзнателни за истинската същност на стремежите си — да обособят тези три сфери в отделни системи на социалния организъм, така че духовно-културният живот да е свободен да се оформя според собствените си духовни импулси; така че правната сфера да се из
град
и демократично чрез взаимодействието (директно или чрез представителство) на хора в равностойно положение; така че икономическият живот да се разпростира само що се отнася до производството, обмена и потреблението на търговски стоки.
Това, което доведе човечеството до сегашното положение в цивилизования свят, е, че през последните няколко столетия тези сфери в много аспекти се сляха заедно в единната унифицирана държава.
А причината за днешните брожения е, че огромна бройка хора се мъчат — макар и несъзнателни за истинската същност на стремежите си — да обособят тези три сфери в отделни системи на социалния организъм, така че духовно-културният живот да е свободен да се оформя според собствените си духовни импулси; така че правната сфера да се изгради демократично чрез взаимодействието (директно или чрез представителство) на хора в равностойно положение; така че икономическият живот да се разпростира само що се отнася до производството, обмена и потреблението на търговски стоки.
към текста >>
165.
Статия 08: Социалистите и техните препъникамъни
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Възможно е да се из
град
и ясна картина за независимия икономически живот, само когато човек вижда и другите неща на правилните им места в цялостната структура на социалния организъм — тези неща, които не трябва да попадат в орбитата на икономиката.
Хората ще могат да започнат работа по изграждането на институции, каквито се изискват от условията на съвременния живот, когато по-напред ясно разберат идеята за това, че както държавно-юридическата система, така и духовно-културната сфера при троичното разделение на социалния ред трябва да се развиват по собствени правила и отделно от икономическата система.
Възможно е да се изгради ясна картина за независимия икономически живот, само когато човек вижда и другите неща на правилните им места в цялостната структура на социалния организъм — тези неща, които не трябва да попадат в орбитата на икономиката.
Ако човек не вижда ясно правилните места за разгръщането на културните и правните импулси, той винаги ще се изкушава да ги слива някак с икономиката.
към текста >>
166.
Статия 12: Право и икономика
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Те са упорити в мъките си да из
град
ят социална форма, в която определени нужди на съвремието ще се задоволят от съчетанието на икономическата и юридическата система.
Поддръжниците на троичния ред могат да отговорят: Самите тези трудности са свидетелството, че хората вървят по грешен път.
Те са упорити в мъките си да изградят социална форма, в която определени нужди на съвремието ще се задоволят от съчетанието на икономическата и юридическата система.
На тях обаче ще им се наложи да разберат, че когато икономическият живот няма противодействие, той създава условия, при които в обществото се усеща липсата на право и справедливост. На това трябва да се противодейства извън икономиката.
към текста >>
Съответно, целта на този ред е да из
град
и общество, в което ще възниква икономическа власт, от която обаче няма да се надигат злини.
В полза на икономиката е, ако индивиди или групи, които са квалифицирани в даден аспект на производството, са в състояние да натрупат капитал за техния бизнес. Днес най-добрите услуги могат да се предложат на обществото само от квалифицирани лица чрез контрола на големи суми капитал. Но естеството на икономиката е категорично, че такива услуги могат да са следствие само от ефективното производство на стоки, от които обществото се нуждае. В ръцете на хората, които произвеждат такива стоки, попада определено количество стопанска власт. Не може да бъде другояче, троичният социален ред разбира това.
Съответно, целта на този ред е да изгради общество, в което ще възниква икономическа власт, от която обаче няма да се надигат злини.
към текста >>
Тя се насочва от практическите опити на онези, които са се мъчили да из
град
ят правни структури за съвременните икономически форми; но точно резултатите от тези опити правят излишно поредното повторение на действия, с които мнозина вече са се провалили.
Тези наблюдения са основани на действителните реалности в живота. Такива неща се имат предвид в идеята за троичния социален ред.
Тя се насочва от практическите опити на онези, които са се мъчили да изградят правни структури за съвременните икономически форми; но точно резултатите от тези опити правят излишно поредното повторение на действия, с които мнозина вече са се провалили.
Целта не е да се пишат социални закони в една област на живота, където те не могат да се приложат, а да се създадат условия за самия живот, от който могат да възникнат такива закони. В наши дни този живот е погълнат от икономиката; първата стъпка в правилната посока е да се възстанови неговата независимост.
към текста >>
167.
Статия 14: Педагогическата основа за Валдорфското училище
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Ще е фатално образователните възгледи, върху които се
град
и Валдорфското училище, да бъдат доминирани от дух, който не е в крак с живота.
Ще е фатално образователните възгледи, върху които се гради Валдорфското училище, да бъдат доминирани от дух, който не е в крак с живота.
В днешно време такъв дух може прекалено лесно да възникне, защото хората са започнали да чувстват изцяло ролята за неотдавнашното разрушение на цивилизацията, която изигра нашата погълнатост в материалистичния начин на живот и мислене в последните две десетилетия. Това чувство ги кара да желаят нов, идеалистичен начин на мислене за уреждането на обществените работи. Всеки, който обърне вниманието си за развитието на образователния живот и на системата за обучение, ще желае да види такъв начин на мислене приложен особено там. Това е мисловно поведение, което показва много добра воля. Не е нужно да споменаваме, че тази добра воля трябва да бъде ценена.
към текста >>
Ако преподаването се провежда по такъв начин, младото човешко същество на възраст от 14 или 15 години няма да страда от липса на разбиране за важни неща в земеделието и промишлеността, търговията и пътуването, които помагат да се из
град
и колективния живот на човечеството.
Не трябва да има страх от това, основните училища да оформят ученици в състояние на душата и тяло непригодно за практичен живот, ако принципите на образование и преподаване са допуснати да произлизат, както беше описано, от вътрешното развитие на човешкото същество. Защото човешкият живот сам е оформян от вътрешното си развитие; и не можем да влезем в живота по по-добър начин от това, когато чрез развитието на нашите собствени вътрешни способности можем да се присъединим към това, което други преди нас, с подобни вътрешни човешки способности, са въплътили в еволюцията на цивилизования свят. Вярно е, че за да са двете в хармония — развитието на ученика и развитието на цивилизования свят — ще е необходима голяма група от учители, които не се ограничават до образователната рутина със строго професионални интереси, но които имат активен интерес към цялостния живот. Такива учители ще открият как да събудят в идващите поколения чувство за вътрешната духовна субстанция на живота, както и разбиране за реалната практичност в живота.
Ако преподаването се провежда по такъв начин, младото човешко същество на възраст от 14 или 15 години няма да страда от липса на разбиране за важни неща в земеделието и промишлеността, търговията и пътуването, които помагат да се изгради колективния живот на човечеството.
Ученикът ще е придобил знание за неща и за практични умения, които ще му помагат да се чувства у дома си в живота, който ще го приеме в потока си.
към текста >>
168.
Статия 15: Главната заблуда в социалната мисъл
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Икономическите условия на хората са следствие от отношенията, които
град
ят помежду си чрез духовните си таланти и чрез преобладаващото правно устройство помежду им.
За всеки, който гледа по-задълбочено в човешките отношения, е ясно, че главната причина за днешното социално зло е в този начин на мислене, който е станал преобладаващ. В очите на много хора икономическата система изглежда твърде отдалечена от представите им за културна и правова сфера, затова не могат да разберат как тези сфери могат да заемат адекватно място в човешкото битие.
Икономическите условия на хората са следствие от отношенията, които градят помежду си чрез духовните си таланти и чрез преобладаващото правно устройство помежду им.
Всеки, който разбира това, не може да си представи, че би могъл да намери каквато и да било икономическа система, която сама по себе си да осигури условия за живот на хората, които да са подходящи за тях. Във всяка икономическа система това, дали услугите на даден човек ще имат съответните реципрочни услуги, необходими за нормална житейска ситуация, ще зависи от това, дали хората в тази икономическа система са духовно настроени в умовете си и дали тяхното чувство за ред и справедливост ще ги води към регулация на взаимоотношенията им.
към текста >>
169.
Статия 18: Истинското просвещение като основа за социално мислене
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Мнозина стигат до това признание, понеже са разочаровани от последствията на сегашната политическа икономика, която е из
град
ена само върху производството и разпределението на материалните блага.
Все повече хора заявяват, че не може да се намери изход от съвременния социален хаос освен ако нашите умове и сърца не се обърнат към духа.
Мнозина стигат до това признание, понеже са разочаровани от последствията на сегашната политическа икономика, която е изградена само върху производството и разпределението на материалните блага.
към текста >>
Тези представители на съвременната цивилизация, които са си из
град
или определена представа за света, смятат за белег на своя ненадминат „прогрес“ да говорят за „неопознаваемото“ зад всички неща.
Отговорът на този въпрос може да се намери, като се наблюдава развитието на начина на мислене, който е присъщ на днешната цивилизована част на човечеството.
Тези представители на съвременната цивилизация, които са си изградили определена представа за света, смятат за белег на своя ненадминат „прогрес“ да говорят за „неопознаваемото“ зад всички неща.
Постепенно се е наложило вярването, че само най-необразованите хора говорят за „същността на нещата“ или за „невидимите причини на видимите неща“. В наши дни този начин на мислене може да се прилага в изучаването на външната природа. Проявленията на природата се разкриват пред очите ни и даже онези, които не желаят дори да чуят за произхода на тези явления, камо ли да вникнат в тях, все пак могат да ги опишат, като в мисълта им има и някаква реалност.
към текста >>
170.
Статия 19: Копнежът за нови мисли
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
“ Напротив — те трябва да изпълняват дълга си и да
град
ят, докато присмехулниците1[1] разрушават.
Светът е доведен до сегашното си състояние от онези, които пречат на новите идеи да се осъществят, понеже те бягат от тях. Спасението е възможно само ако се образува едно силно тяло от хора, които все още са способни да повдигнат съзнанието си и да разберат истинското положение на нещата. Тези хора не трябва да са страхливи в това критично време, понеже ще бъдат замеряни с презрителните думи: „Превъзнесени идеалисти! Утопични фантазьори!
“ Напротив — те трябва да изпълняват дълга си и да градят, докато присмехулниците1[1] разрушават.
към текста >>
171.
02. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТРИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ НА АНТРОПОСОФИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Върху този дух като върху основен камък ние поискахме в 1913 година да построим с
град
ата на Гьотеанума.
Върху този дух като върху основен камък ние поискахме в 1913 година да построим сградата на Гьотеанума.
В един момент, когато цяла Европа и много народи извън нейните граници бяха разкъсвани от конфликти, този дух обедини при пълна свобода всички народи на Европа в една велика обща цел. В Дорнах никога не е престанало международното сътрудничество. Нека ми бъде позволено днес да настоявам върху тази точка, за да подчертая, в какъв дух са произнесен и тези приветствени думи. Всичко, което е извършено тук, е извършено в негово име, в името на свободното човечество, на универсалното и цялостно човечество. Само то може да даде плодовете на една наука и на едно изкуство съобразени с духа.
към текста >>
Не става дума да прибавим към с
град
ата на научните познания една надстройка, която да бъде етажът на духа, а да направим така, щото тези научни познания да се влеят такива, каквито са, в полето на духа, за да намерят един вид своето увенчание в откровенията на духовното изследване.
Възможно е да се добият познания, които не се ограничават в строго локализирани точки, и да се обгърне една област, в която могат да се стекат всички науки, всички форми на живота на нашата епоха.
Не става дума да прибавим към сградата на научните познания една надстройка, която да бъде етажът на духа, а да направим така, щото тези научни познания да се влеят такива, каквито са, в полето на духа, за да намерят един вид своето увенчание в откровенията на духовното изследване.
За да илюстрирам това, ще взема като пример медицината. Така, както тя се представя днес със забележителни резултати, които се основават на познаването на природата, медицинската наука заслужава нашето пълно уважение; но ние вярваме, че с помощта на едно методично ясновиждане ще бъде възможно да се отиде по-далеч. Чрез това превишаване на постигнатото до сега ще се разкрива в какво именно медицинската наука е наистина плодотворна. По същия начин по пътищата на духовното изследване може да се изгради един мост между художествената дейност и духа. Да се създадат формите на изкуството, в които се изразява целостта на човешкото същество, ето какво търсим ние тук.
към текста >>
По същия начин по пътищата на духовното изследване може да се из
град
и един мост между художествената дейност и духа.
Възможно е да се добият познания, които не се ограничават в строго локализирани точки, и да се обгърне една област, в която могат да се стекат всички науки, всички форми на живота на нашата епоха. Не става дума да прибавим към сградата на научните познания една надстройка, която да бъде етажът на духа, а да направим така, щото тези научни познания да се влеят такива, каквито са, в полето на духа, за да намерят един вид своето увенчание в откровенията на духовното изследване. За да илюстрирам това, ще взема като пример медицината. Така, както тя се представя днес със забележителни резултати, които се основават на познаването на природата, медицинската наука заслужава нашето пълно уважение; но ние вярваме, че с помощта на едно методично ясновиждане ще бъде възможно да се отиде по-далеч. Чрез това превишаване на постигнатото до сега ще се разкрива в какво именно медицинската наука е наистина плодотворна.
По същия начин по пътищата на духовното изследване може да се изгради един мост между художествената дейност и духа.
Да се създадат формите на изкуството, в които се изразява целостта на човешкото същество, ето какво търсим ние тук. Религиозните връзки, човешките отношения, ние искаме да ги развием тук на почвата на същото това познание на духа. То трябва да обхване човешката природа в нейната цялост и да не се ограничава в една или друга от нейните способности. Духовното познание прави усилия да направи да се влее отново в живота на духа всичко онова, което се отнася за практическия живот както и теориите, за да създаде един кадър из цяло и универсално човешки. От тази гледна точка аз ви предлагам в тези сказки да говорим за три области на познанието; те ще служат за пример, с който да покажем как вземайки като изходна точка настоящите изследвания, може да се премине към изследвания, които имат един духовен обект.
към текста >>
172.
03. ВТОРА ЛЕКЦИЯ: ВЪТРЕШНИ УПРАЖНЕНИЯ ЗА МИСЪЛТА, ЧУВСТВОТО И ВОЛЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Училищата са я наследили и тя е завладяла и най-простите и първобитни същества, тези които живеят в селата далеч от всяка
град
ска цивилизация.
Мисълта, която се движи в областта на отвлеченостите тази мисъл, която съставлява основата на нашите наблюдения и научни опити, се е развила само бавно в течение на еволюцията. Тя беше непозната на онези философи и учители, които основаха в древността философията, космологията и религиозния живот и от които преданието е наследило много неща. Те познаваха само полу-съзнателнителни опитности, изживени като в съновидение имагинативни, инспиративни и интуитивни опитности. В тях те черпеха познанията, които в миналото хората са имали във всички области, а ние развиваме отвлечената мисъл само откакто се е родила естествената наука. Не трябва да се мисли, че тази отвлечена мисъл се практикува само от учените.
Училищата са я наследили и тя е завладяла и най-простите и първобитни същества, тези които живеят в селата далеч от всяка градска цивилизация.
Но тя не беше позната също и от хората на 8-я, 9-я век след Р. Хр. През тази епоха бяха разпространени единствено познанията добити чрез някогашните три състояния на съзнанието. А пълната яснота и будност, която трябва да бъде считана днес като истински израз на човешкото условие, може да бъде добита само благодарение на тази отвлечена мисъл, която днес е скъпоценността на науката. С други думи: В древните времена тази мисъл, която използва като инструмент физическия организъм не съществуваше. Човекът мислеше само с помощта на своя етерен организъм, на своето астрално тяло и на своя Аз.
към текста >>
173.
04. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ: МЕТОДИ НА ПОЗНАНИЕ: ИМАГИНАТИВНО, ИНСПИРАТИВНО И ИНТУИТИВНО
GA_25 Философия, космология, религия
Имало е добре определено време, което бих нарекъл "междинна епоха", когато устройството на човешкото същество се е подавало на тези упражнения на йога, предназначени да превърнат дишането в един процес на познание, в състояние на съзнание; те позволяваха тогава да се из
град
и една полусъзнателна космология, която обаче беше привилегия на онези, които можем да наречем "учени" на епохата.
Имало е добре определено време, което бих нарекъл "междинна епоха", когато устройството на човешкото същество се е подавало на тези упражнения на йога, предназначени да превърнат дишането в един процес на познание, в състояние на съзнание; те позволяваха тогава да се изгради една полусъзнателна космология, която обаче беше привилегия на онези, които можем да наречем "учени" на епохата.
към текста >>
174.
05. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ: ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ФИЛОСОФИЯТА, КОСМОЛОГИЯТА И РЕЛИГИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Природата на която изоставяме тялото, може само да го разруши, но не може да го съ
град
и.
Такъв, какъвто е пред нас, ние не можем да си го представим, че се ражда от само себе си. Ние можем да го схващаме само като една останка на един жив организъм, който е предшествал. Тази форми, тези удове на мъртвия труп измъкват пред нашето съзнание не само тялото без живот, което виждаме, но също и това, което го е родило. Когато в съвкупността на живия свят виждаме на какво поле се поставя мъртвия труп, чрез мисленето ние стигаме дотам да разберем това, което го е произвело, т.е. живото същество.
Природата на която изоставяме тялото, може само да го разруши, но не може да го съгради.
Ако искаме да стигнем до силите, които са изградили мъртвия труп, ние сме принудени да се върнем назад към живия човек. По един аналогичен път, но в една друга област, на инспиративното познание се разкрива природата на това мислене, на тази способност да образуваме представи, която притежаваме при обикновеното състояние на съзнанието. В действителност мисълта е един мъртъв труп, или най-малко нещо, което в нашата душа постоянно се стреми да се превърне в мъртъв труп. Преди да започнем земното съществуване, докато в духовния свят е бил душа и дух, човекът притежаваше една жива мисъл.
към текста >>
Ако искаме да стигнем до силите, които са из
град
или мъртвия труп, ние сме принудени да се върнем назад към живия човек.
Ние можем да го схващаме само като една останка на един жив организъм, който е предшествал. Тази форми, тези удове на мъртвия труп измъкват пред нашето съзнание не само тялото без живот, което виждаме, но също и това, което го е родило. Когато в съвкупността на живия свят виждаме на какво поле се поставя мъртвия труп, чрез мисленето ние стигаме дотам да разберем това, което го е произвело, т.е. живото същество. Природата на която изоставяме тялото, може само да го разруши, но не може да го съгради.
Ако искаме да стигнем до силите, които са изградили мъртвия труп, ние сме принудени да се върнем назад към живия човек.
По един аналогичен път, но в една друга област, на инспиративното познание се разкрива природата на това мислене, на тази способност да образуваме представи, която притежаваме при обикновеното състояние на съзнанието. В действителност мисълта е един мъртъв труп, или най-малко нещо, което в нашата душа постоянно се стреми да се превърне в мъртъв труп. Преди да започнем земното съществуване, докато в духовния свят е бил душа и дух, човекът притежаваше една жива мисъл.
към текста >>
Единствено в полето на това инспиративно и интуитивно познание може да бъде из
град
ена една истинска Космология т.е.
Човешкото същество не може да познае себе си и не може да познае в себе си дейностите, които имат своя източник в Космоса, освен чрез Инспирацията и Интуицията.
Единствено в полето на това инспиративно и интуитивно познание може да бъде изградена една истинска Космология т.е.
един образ на Космоса, който да съдържа в себе си човешкото същество в неговата пълнота. Същевременно и само благодарение на това човек познава силите, които през време на земното съществува не изработват неговото физическо тяло и неговия етерен организъм. Душата и духът не са само скрити зад това физическото тяло и зад това етерно тяло; те се превръщат, метаморфозират се с оглед на будния живот. Наблюдаването на физическото и етерно естество не може да достави един възглед за вечното духовно същество, както един корен не дава възможност да възстановим растението в неговата действителна форма. Трябва да можем да потопим своя поглед в това, което в човека предхожда раждането и надживява смъртта.
към текста >>
Все пак философите в миналото още в началото на миналото столетие са из
град
или една космология наречена "рационална", схващана като един от елементите на философията.
Душата и духът не са само скрити зад това физическото тяло и зад това етерно тяло; те се превръщат, метаморфозират се с оглед на будния живот. Наблюдаването на физическото и етерно естество не може да достави един възглед за вечното духовно същество, както един корен не дава възможност да възстановим растението в неговата действителна форма. Трябва да можем да потопим своя поглед в това, което в човека предхожда раждането и надживява смъртта. Само в този момент ще можем да видим в какво тази истинска човешка същност, за чието присъствие трябва да имаме възприятие, е свързана с Космоса. Ето защо докато е отказвал да признае ясновидството, духовният живот не е искал да построи една космология, в която човешкото същество да има своето място, както вече казах и това поради причините, които сега се явяват по-ясни.
Все пак философите в миналото още в началото на миналото столетие са изградили една космология наречена "рационална", схващана като един от елементите на философията.
Тази космология трябваше да бъде включена във философията и беше изработена със средствата на обикновеното съзнание. Но ако както вече изложихме, на философите им е трудно да проникнат истинската природа на душата, ще се разбере, че е съвършено невъзможно да се изгради една космология върху една съвкупност от действителности, ако не излезем вън от пределите на обикновеното съзнание. Ето защо космологията, която философите са изградили, се основаваше в действителност на идеите наследени от преданието, тези които човечеството беше добило, когато още притежаваше едно заглушено ясновидство и които могат да бъдат възобновени само чрез методичното ясновидство.
към текста >>
Но ако както вече изложихме, на философите им е трудно да проникнат истинската природа на душата, ще се разбере, че е съвършено невъзможно да се из
град
и една космология върху една съвкупност от действителности, ако не излезем вън от пределите на обикновеното съзнание.
Трябва да можем да потопим своя поглед в това, което в човека предхожда раждането и надживява смъртта. Само в този момент ще можем да видим в какво тази истинска човешка същност, за чието присъствие трябва да имаме възприятие, е свързана с Космоса. Ето защо докато е отказвал да признае ясновидството, духовният живот не е искал да построи една космология, в която човешкото същество да има своето място, както вече казах и това поради причините, които сега се явяват по-ясни. Все пак философите в миналото още в началото на миналото столетие са изградили една космология наречена "рационална", схващана като един от елементите на философията. Тази космология трябваше да бъде включена във философията и беше изработена със средствата на обикновеното съзнание.
Но ако както вече изложихме, на философите им е трудно да проникнат истинската природа на душата, ще се разбере, че е съвършено невъзможно да се изгради една космология върху една съвкупност от действителности, ако не излезем вън от пределите на обикновеното съзнание.
Ето защо космологията, която философите са изградили, се основаваше в действителност на идеите наследени от преданието, тези които човечеството беше добило, когато още притежаваше едно заглушено ясновидство и които могат да бъдат възобновени само чрез методичното ясновидство.
към текста >>
Ето защо космологията, която философите са из
град
или, се основаваше в действителност на идеите наследени от преданието, тези които човечеството беше добило, когато още притежаваше едно заглушено ясновидство и които могат да бъдат възобновени само чрез методичното ясновидство.
Само в този момент ще можем да видим в какво тази истинска човешка същност, за чието присъствие трябва да имаме възприятие, е свързана с Космоса. Ето защо докато е отказвал да признае ясновидството, духовният живот не е искал да построи една космология, в която човешкото същество да има своето място, както вече казах и това поради причините, които сега се явяват по-ясни. Все пак философите в миналото още в началото на миналото столетие са изградили една космология наречена "рационална", схващана като един от елементите на философията. Тази космология трябваше да бъде включена във философията и беше изработена със средствата на обикновеното съзнание. Но ако както вече изложихме, на философите им е трудно да проникнат истинската природа на душата, ще се разбере, че е съвършено невъзможно да се изгради една космология върху една съвкупност от действителности, ако не излезем вън от пределите на обикновеното съзнание.
Ето защо космологията, която философите са изградили, се основаваше в действителност на идеите наследени от преданието, тези които човечеството беше добило, когато още притежаваше едно заглушено ясновидство и които могат да бъдат възобновени само чрез методичното ясновидство.
към текста >>
Върху тази точка Емил Бутру е дал с много голям размах важни указания относно начина, по който трябва да бъде из
град
ена една космология.
Обаче това, което те изработиха по този начин, беше само едно логическо умозаключение, вътре в което разположиха старите идеи изграждайки по този начин нещо като нови системи. Без никаква връзка с така предадените идеи, които се кореняха в старото ясновидство, техните творения трябваше да станат все повече и повече отвлечени. Когато в старите философски съчинения четем главите посветени на космологията, ние виждаме до каква степен идеите, които ни излагат развитието на света и неговия край, са отвлечени и празни от съдържание. В едно много далечно минало тези идеи бяха живи, защото човекът още носеше в себе си действителностите, които те изразяваха. Постепенно те изгубиха своята субстанция и останаха вече само една връхна дреха, едно съвършено външно изложение на това, което трябва да бъде една истинска космология, съдържаща не само привидния ред на нещата, но давайки подобаващото място на човешкото същество и основавайки се на познанието на духовния Космос.
Върху тази точка Емил Бутру е дал с много голям размах важни указания относно начина, по който трябва да бъде изградена една космология.
Обаче, тъй като той е искал да я основе само върху плоскостта на обикновеното съзнание, тя е останала една отвлеченост. И щом нещата стоят така, не трябва никак да се чудим, че космологията основана на разума е изгубила всяко доверие. Натуралистите я подкопават тържествено. Те можаха да формулират закони извлечени от наблюдението и опита, да констатират, че в природата всичко се развива по един установен ред и от това да извлекат една природна космология. Тази космология поне имаше едно съдържание, а именно това, което доставяха сетивните възприятия, външно виждане.
към текста >>
С други думи: Още повече отколкото за философията съвременният духовен живот е принуден да признае като валиден метода основан на Имагинацията, Инспирацията и Интуицията упражнявани при пълно съзнание и след това да използува техните резултати за да из
град
и една конкретна космология.
Тя може също така да отвори за погледа границите на смъртта. Изводите, които прави от тази засилена дейност на мислите, чувствата, волевите подтици, й позволяват поне да обогати и да разнообрази своите отвлечености. За да може космология та да се одухотвори, трябва да и бъде дадено едно съдържание, което да има своя източник в едно виждане на духа. Тук човек не може да се придържа към изводи. За да се получи едно действително съдържание, трябва то или да бъде заето от традиционните схващания, или да бъде отново намерено чрез метода, който вече изложих.
С други думи: Още повече отколкото за философията съвременният духовен живот е принуден да признае като валиден метода основан на Имагинацията, Инспирацията и Интуицията упражнявани при пълно съзнание и след това да използува техните резултати за да изгради една конкретна космология.
Сега да видим това, което в тази перспектива засяга религиозното чувство.
към текста >>
175.
07. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ: ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ДУХОВНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ КЪМ ФИЗИЧЕСКИЯ ЖИВОТ
GA_25 Философия, космология, религия
Отговорът на този въпрос ни показва една задача от голям размах: В определена фаза то работи заедно с духовните същества на космоса да събере в неговите части, да из
град
и с мъдрост едно физическо тяло, от което изработва първо един всемирен модел, който е негов "зародиш".
Защото какво прави човешкото същество през време на предземното съществуване, между смъртта и едно ново раждане.
Отговорът на този въпрос ни показва една задача от голям размах: В определена фаза то работи заедно с духовните същества на космоса да събере в неговите части, да изгради с мъдрост едно физическо тяло, от което изработва първо един всемирен модел, който е негов "зародиш".
Само това, сравнено с онова, което то ще познае на Земята, е едно небесно съществуване. Това, което се извършва там, по-късно ще остане скрито в глъбините на физическия организъм, който ще бъде дреха на душата, и от всички елементи, които ни съставят, то е най-малко достъпно за обикновеното съзнание. Драмата на материализма е тази, че той мисли да познава наистина материята, когато говори за нейните закони. Обаче всяка материя е одушевена от духа, и не само от този който е на открито, а също от един, който не можем да открием, освен когато насочим нашия поглед към далечни епохи, към състояния на съзнанието съвършено различни от нашето. Материалният физически организъм е това, което материалистът познава най-малко.
към текста >>
176.
08. СЕДМА ЛЕКЦИЯ: ХРИСТОС, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЗАГАДКАТА НА СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Обаче същевременно формата на съзнанието, благодарение на което се развиваше опитността на Аза и което беше позволило да бъде изследвана структурата, устройството на сетивния свят, беше отслабило всичко, което свързваше душата с тази догматична с
град
а.
Така докато се разширяваше и задълбочаваше познанието на сетивния свят, наред с него се установяваше една вяра в догмите, която можеше да бъде свързана само с личността на Исуса, тази, която обикновеното съзнание познаваше чрез историята. Така положението продължи да съществува в продължение на 17-то, 18-то и 19-то столетия и завърши с едно богословие, което се представяше за християнско и което имаше предвид вече само човешкото същество Исус, защото този беше единственият аспект на това същество, който историята можеше да предаде.
Обаче същевременно формата на съзнанието, благодарение на което се развиваше опитността на Аза и което беше позволило да бъде изследвана структурата, устройството на сетивния свят, беше отслабило всичко, което свързваше душата с тази догматична сграда.
Забележителните личности у които това съзнание беше най-силно, изгубиха всякаква склонност към съдържанието на вярата, към Христа. И особено през 19-то столетие се разпространи все повече едно богословие, в погледа на което Христос изчезваше напълно зад Исуса. Вече не се говореше освен за Исуса от Назарет, който беше представен като едно човешко същество, може би най-съвършеното от всички онези, които бяха участвали в развитието на човечеството.
към текста >>
177.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ: СЪБИТИЕТО НА СМЪРТТА И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ХРИСТА
GA_25 Философия, космология, религия
Ако етерния организъм действаше сам, една постоянна жизненост би работила
град
ивно в главата, която би се изпълнила цялата от нея.
Първо нека видим, как тази троица етерното тяло, астралното тяло, и Азът действат върху организма на главата. На първо място констатираме, че тя упражнява една дейност на дисимилация.
Ако етерния организъм действаше сам, една постоянна жизненост би работила градивно в главата, която би се изпълнила цялата от нея.
Обаче тогава съзнанието не би съществувало. То се ражда във физическия организъм там, където астралното завладява този организъм. И това астрално тяло развива своята дейност в зависимост от предземното съществуване. Неговата задача се състои в това, не да изгради, да изработи това физическо тяло, създадено от материя, а да проникне своята духовна форма със своята дейност, както вървеше това преди раждането. Защото астралното тяло е отзвукът, възпроизводството на всичко онова, което е било извършено от душата в лоното на планетните тайни, на звездните тайни, за да изгради това, което аз нарекох "космически зародиш" на физическия организъм.
към текста >>
Неговата задача се състои в това, не да из
град
и, да изработи това физическо тяло, създадено от материя, а да проникне своята духовна форма със своята дейност, както вървеше това преди раждането.
На първо място констатираме, че тя упражнява една дейност на дисимилация. Ако етерния организъм действаше сам, една постоянна жизненост би работила градивно в главата, която би се изпълнила цялата от нея. Обаче тогава съзнанието не би съществувало. То се ражда във физическия организъм там, където астралното завладява този организъм. И това астрално тяло развива своята дейност в зависимост от предземното съществуване.
Неговата задача се състои в това, не да изгради, да изработи това физическо тяло, създадено от материя, а да проникне своята духовна форма със своята дейност, както вървеше това преди раждането.
Защото астралното тяло е отзвукът, възпроизводството на всичко онова, което е било извършено от душата в лоното на планетните тайни, на звездните тайни, за да изгради това, което аз нарекох "космически зародиш" на физическия организъм. Следователно дейността на астралното тяло не се извършва в посоката на една метаморфоза към физическото, а в тази на една метаморфоза към духовното. Тя постоянно се стреми да одухотвори организма, поне в това, което е глава и мозък. В нашата глава астралният организъм постоянно действа, за да я одухотвори: Това преобразуване не се проявява видимо, но то е постоянно в процес на осъществяване. Това преобразуване е винаги налице като стремеж.
към текста >>
Защото астралното тяло е отзвукът, възпроизводството на всичко онова, което е било извършено от душата в лоното на планетните тайни, на звездните тайни, за да из
град
и това, което аз нарекох "космически зародиш" на физическия организъм.
Ако етерния организъм действаше сам, една постоянна жизненост би работила градивно в главата, която би се изпълнила цялата от нея. Обаче тогава съзнанието не би съществувало. То се ражда във физическия организъм там, където астралното завладява този организъм. И това астрално тяло развива своята дейност в зависимост от предземното съществуване. Неговата задача се състои в това, не да изгради, да изработи това физическо тяло, създадено от материя, а да проникне своята духовна форма със своята дейност, както вървеше това преди раждането.
Защото астралното тяло е отзвукът, възпроизводството на всичко онова, което е било извършено от душата в лоното на планетните тайни, на звездните тайни, за да изгради това, което аз нарекох "космически зародиш" на физическия организъм.
Следователно дейността на астралното тяло не се извършва в посоката на една метаморфоза към физическото, а в тази на една метаморфоза към духовното. Тя постоянно се стреми да одухотвори организма, поне в това, което е глава и мозък. В нашата глава астралният организъм постоянно действа, за да я одухотвори: Това преобразуване не се проявява видимо, но то е постоянно в процес на осъществяване. Това преобразуване е винаги налице като стремеж.
към текста >>
Непрестанно към силите, които
град
ят, които произвеждат изблика на постоянно възобновената жизненост, но несъзнателна, се прибавят сили в главата, които им се противопоставят, които се стремят да разрушат органическия живот, с цел да направят да бликне от него светлината на един духовен организъм; защото с този духовен организъм е свързано астралното тяло още от предземното съществуване.
Непрестанно към силите, които градят, които произвеждат изблика на постоянно възобновената жизненост, но несъзнателна, се прибавят сили в главата, които им се противопоставят, които се стремят да разрушат органическия живот, с цел да направят да бликне от него светлината на един духовен организъм; защото с този духовен организъм е свързано астралното тяло още от предземното съществуване.
Обаче физическият организъм му противопоставя съпротива. Той отказва да се поддаде на разрушение; той отказва да стори това в момента, когато би изпаднал в разложение, което астралният организъм иска да постигне, в момента когато би изгубил живота под негово влияние. Той отказва да стори това, стремейки се към съня.
към текста >>
Накрая то се явява като еднообразен облак, и това защото
град
ивните сили, които го съставляват обикновено изгубват своята дейност, докато разрушителните сили на астралното тяло девитализират главата през време на будността.
През време на будността това етерно тяло, чиято нематериална дейност прониква и пропива физическото тяло, става все по-малко и по-малко диференцирано в областта на главата. В онези части на организма, където се намират белите дробове, черният дроб, стомахът и т.н., крайниците то е твърде различно, явява се в комплексни и богати форми. Напротив, през време на будността, колкото повече тази будност се продължава, то изгубва това богатство и става не диференцирано.
Накрая то се явява като еднообразен облак, и това защото градивните сили, които го съставляват обикновено изгубват своята дейност, докато разрушителните сили на астралното тяло девитализират главата през време на будността.
Напротив, през време на съня имагинативното познание констатира в главата един прилив на един многократен и богато диференциран етерен организъм. Той става накрая също така диференциран, както в останалата част на тялото. Това е защото жизнените сили, които създават формите, бдят на главата, която става несъзнателна, но много жива.
към текста >>
Сега вече ще допуснете, че една истинска Космология не може да бъде из
град
ена, без да включим в нея това, което Инспирацията ни позволява да познаем относно поместването в Космоса на един морален зародиш, като този, който току-що описах.
Сега вече ще допуснете, че една истинска Космология не може да бъде изградена, без да включим в нея това, което Инспирацията ни позволява да познаем относно поместването в Космоса на един морален зародиш, като този, който току-що описах.
към текста >>
178.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
За възпитателя, за този, който преподава, е много важно да знае това, което едно духовно познание му съобщава относно тази сменяща се игра, това равновесие, което се установява между асимилацията и дисимилацията, преминаването на
град
ивните процеси към разложителни процеси, и обратно, тази непрестанна смяна на течения, които упражняват техните действия върху организма.
Преди да отговорим на този въпрос, ще дам определение още за някои условия на земния живот, взимайки като изходна точка вече изложените съображения. Човешкият организъм е теренът, върху който непрестанно работят разрушителни и съграждащи сили. Когато мислим, ние разрушаваме; когато проявяваме воля, ние съграждаме, а когато живеем чрез чувството, ние произвеждаме една игра на равновесие между съграждането и разрушението. Мисъл, чувство и воля представляват следователно в тяхната общност една постоянна размяна между разрушение и възраждане. Тези обмени са извънредно сложни и те се установяват различно, според възрастите на живота.
За възпитателя, за този, който преподава, е много важно да знае това, което едно духовно познание му съобщава относно тази сменяща се игра, това равновесие, което се установява между асимилацията и дисимилацията, преминаването на градивните процеси към разложителни процеси, и обратно, тази непрестанна смяна на течения, които упражняват техните действия върху организма.
Ние не можем да преподаваме и да възпитаваме и да възпитаваме както трябва, освен ако познаваме действията на тези противоположни сили върху организма на детето и как можем да действаме върху тях чрез възпитанието. Да вземем един пример: Да накараме едно дете да научи наизуст точно това, което му подхожда, и да го накараме да научи прекалено много, да претоварим неговата памет, са две твърде различни неща. Днес тези неща се разглеждат по такъв начин, защото човек лесно може да бъде съблазнен да вярва, че последствията от това понася само душата на детето.
към текста >>
179.
02. 2. Антропософски ръководни принципи дадени като подбуда от Гьотеанума. 3. Принципи 1-37
GA_26 Мистерията на Михаил
Така, когато за едно изживява не на съзнанието е станало едно разграждане, раз
град
еното трябва да бъде отново съ
град
ено.
11. Себесъзнанието, което обгръща себе си в "Аза", възниква от съзнанието. Това последното се ражда, когато духовното в човека се проявява чрез това, че силите на физическото и етерното тяло разграждат тези те ла. В разграждането на тези тела се създава почвата, върху която съзнанието разгръща своя живот. Обаче, за да не бъде разрушен организмът трябва да последва едно ново съграждане.
Така, когато за едно изживява не на съзнанието е станало едно разграждане, разграденото трябва да бъде отново съградено.
Във възприятието на това съграждане лежи изживяването на себесъзнанието Този процес може да бъде проследен чрез вътрешно съзерцание. Тогава може да се почувствува, как съзнателното е пренесено в себесъзнателното благодарение на това, че човек създава от себе си едно копие на просто съзнателното. Просто съзнателното има своя образ в онази част на организма, която е станала един вид празна чрез разграждането. То се вмъква в себесъзнателното, когато празнотата бива отново запълнена от вътре. Същността, която е способна да извърши това запълване, е изживяна като "Аз.
към текста >>
180.
04. 5. Принципи 38-61
GA_26 Мистерията на Михаил
През време на това изживява не се ражда намерението, следващият земен живот да бъде из
град
ен за изправянето на грешките от миналия по такъв начин, както отговаря на това изживяване.
54. За един период, който обхваща около една трета от изминалия земен живот, душата изпитва в духовни изживявания въздействието, което изминалият земен живот трябва да има в смисъла на един морално справедлив миров ред.
През време на това изживява не се ражда намерението, следващият земен живот да бъде изграден за изправянето на грешките от миналия по такъв начин, както отговаря на това изживяване.
към текста >>
181.
09. 10. Как трябва да се използват ръководните принципи
GA_26 Мистерията на Михаил
В ръководните принципи, които се издават от Гьотеанума, трябва да бъде даден един подтик за членовете на Антропософското Общество, които искат да бъдат деятелни, да из
град
ят по единен начин съдържани ето на антропософската дейност.
В ръководните принципи, които се издават от Гьотеанума, трябва да бъде даден един подтик за членовете на Антропософското Общество, които искат да бъдат деятелни, да изградят по единен начин съдържани ето на антропософската дейност.
Когато човек всяка седмица се запознава с тези принципи, той ще открие, че те дават едно упътване за задълбочаване в съществуващия материал на циклите и за изнасяне на този материал в определен ред в събранията на кръжоците.
към текста >>
182.
16. Афоризми на една сказка, държана на 24 август в Лондон пред членове на антропософското общество
GA_26 Мистерията на Михаил
Будното съзнание изживява света, който е достъпен за сетивата, външния сетивен свят, образува идеи за него и от тези идеи може да из
град
и такива, които изобразяват един чисто духовен свят.
Будното съзнание изживява света, който е достъпен за сетивата, външния сетивен свят, образува идеи за него и от тези идеи може да изгради такива, които изобразяват един чисто духовен свят.
Сънуващото съзнание развива образи, които преобразуват външния свят, като например свързват с огряващото легло то слънце съновидното изживяване на разгарянето на един огън с много подробности. Или пък вътрешният свят на човека поставя пред душата в символични образи например силно разтуптяното сърце под образа на една пренагорещена печка. Спомените също оживяват в съновидното съзнание под една преобразена форма. Към това се прибавят и съдържанията на такива образи, които не са взети от сетивния свят, но които не позволяват, не предлагат възможност на човека да проникне съзнателно и познавателно в духовния свят, защото тяхното сумрачно битие не може да се издигне до будното съзнание и защото това, което се отразява в това будно съзнание, не може да бъде обхванато действително.
към текста >>
183.
24. VІІ. Изживяването на Михаел-Христос от човека
GA_26 Мистерията на Михаил
Благодарение на това никога не може да настъпи възможността, чрез впечатленията, които получават от Михаеловото Същество, хората да превърнат възгледа на природата в нещо фантастично или пък да искат да из
град
ят практическия морален живот в един устроен от Бога, но неоживен от Бога свят, така, като че биха съществували в него подтици, чийто морално-духовен носител да не бъде самият човек.
В този свят-произведение за истински чувствуващия човек може да просияе Михаиловото Същество и настоящия свят на неговите дела. Михаел не се показва като явление във физическия свят. С цялата своя дейност той се държи в една свръхсетивна област, която непосредствено граничи с физическия свят на настоящата фаза на развитието.
Благодарение на това никога не може да настъпи възможността, чрез впечатленията, които получават от Михаеловото Същество, хората да превърнат възгледа на природата в нещо фантастично или пък да искат да изградят практическия морален живот в един устроен от Бога, но неоживен от Бога свят, така, като че биха съществували в него подтици, чийто морално-духовен носител да не бъде самият човек.
Пренасяйки се в духовната област, било чрез мисълта, било чрез волята, човек винаги ще трябва да дойде до Михаела.
към текста >>
184.
26. VІІІ. Мисията на Михаела в епохата на свободата на човека
GA_26 Мистерията на Михаил
За едно същество от Йерархията на Ангелите, което има задачата да пренася човешкото битие от един земен живот в друг, е веднага видимо човешкото действува не по свобода: човекът отхвърля от себе си космическите сили, които искат да
град
ят в него по-нататък, които искат да дадат на неговия азов организъм необходимите физически опори, както са му ги давали преди епохата на Михаел.
Следователно, за да може да изживява импулсите на свободата, човек трябва да бъде в състояние да държи настрана от своето същество определени природни действия, които се упражняват от Космоса върху това същество. Това държане настрана се извършва в подсъзнанието тогава, когато в съзнанието царуват силите, които представляват именно живота на Аза в свобода. За вътрешното човешко възприятие съзнанието за действие в свобода е налице; за духовните същества, които обитават в други сфери и стоят във връзка с човека, това не е така.
За едно същество от Йерархията на Ангелите, което има задачата да пренася човешкото битие от един земен живот в друг, е веднага видимо човешкото действува не по свобода: човекът отхвърля от себе си космическите сили, които искат да градят в него по-нататък, които искат да дадат на неговия азов организъм необходимите физически опори, както са му ги давали преди епохата на Михаел.
към текста >>
185.
38. 5. Коледно съзерцание: Тайната на Логоса
GA_26 Мистерията на Михаил
Тази величествено из
град
ена идея за развитието на Земята живееща някога в човечеството.
Тази величествено изградена идея за развитието на Земята живееща някога в човечеството.
Това, което прониква от нея в Средновековието, позволява да се разбере само малко от нейното величие. За да стигнем до това познание, трябва да отидем далече в миналото с погледа на ясновидското познание. Защото и от съществуващите физически документи само онзи може да разбере това, което е съществувало в душите на хората, който може да проникне по пътя на духовното виждане.
към текста >>
186.
48. 10. Какво е в действителност земята в макрокосмоса?
GA_26 Мистерията на Михаил
Под влиянието на минералните сили, от растителните сили се получава един новоиз
град
ен образ на Макрокосмоса.
Но в извънземния Космос се разлива също така излишна сила и от минералното царство. Тази сила има задачата да доведат на определено място в Космоса силите от растенията.
Под влиянието на минералните сили, от растителните сили се получава един новоизграден образ на Макрокосмоса.
към текста >>
187.
52. 12. Гнозис и Антропософия
GA_26 Мистерията на Михаил
Свещената чаша от яспис на Граала, с която си беше послужил Христос, когато разчупи хляба, в която Йосиф от Ариматия събра кръвта от раните на Исуса, която криеше следователно Тайната на Голгота, бе взета на съхранение от Ангели така гласи легендата до тогава, докато Титурел съ
град
и замъка на Граала, и тогава те я предадоха на подготвените хора.
Тази тайна на развитието на човечеството съществуваше под формата на намеци, на указания.
Свещената чаша от яспис на Граала, с която си беше послужил Христос, когато разчупи хляба, в която Йосиф от Ариматия събра кръвта от раните на Исуса, която криеше следователно Тайната на Голгота, бе взета на съхранение от Ангели така гласи легендата до тогава, докато Титурел съгради замъка на Граала, и тогава те я предадоха на подготвените хора.
към текста >>
188.
54. 13. Свободата на човека и епохата на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
Чрез тях човекът беше из
град
ен и подържан от Космоса.
Това, което човекът изживява от силата на съзнателното имагиниране, то става същевременно съдържание на света. Че това може да бъде така, е един резултат на Тайната на Голгота. Силата на Христа отпечатва имагинацията на човека в Космоса. Тази Сила на Христа, която е свързана със Земята. Докато не беше свързана със Земята, а действуваше върху Земята от вън като слънчева Сила, всички импулси на растеж и живот отиваха във вътрешността на човека.
Чрез тях човекът беше изграден и подържан от Космоса.
Откакто Христовия Импулс живее със човекът в неговата себесъзнателна същност е отново възвърнат на Космоса.
към текста >>
189.
59. 1. Сетивната и мислителна организация на човека в нейното отношение към света
GA_26 Мистерията на Михаил
Този заобикалящ свят се е в
град
ил със своето същество в организацията на сетивата.
Чрез описаното духовно-имагинативно наблюдение се показва, че всъщност системата на сетивата не е така здраво свързано с човека. Всъщност в тази система живее не Той, а заобикалящият свят.
Този заобикалящ свят се е вградил със своето същество в организацията на сетивата.
към текста >>
190.
60. Принципи 171-173
GA_26 Мистерията на Михаил
171. Човешкият организъм на сетивата не принадлежи на човешкото същество, а през време на земния живот той е из
град
ен от окръжаващия свят в човешкото същество.
171. Човешкият организъм на сетивата не принадлежи на човешкото същество, а през време на земния живот той е изграден от окръжаващия свят в човешкото същество.
Възприемащото око се намира пространствено в човека, но по съществото е в света. И човекът простира своето духовно-душевно същество вътре в това, което светът изживява в него чрез неговите сетива. През време на своя земен живот човекът не прие ма в себе си окръжаващия го физически свят, а със своето духовно-душевно същество той се враства в този окръжаващ го свят.
към текста >>
191.
61. 2. Памет и Съвест
GA_26 Мистерията на Михаил
Този ритмичен организъм е из
град
ен в неговата дейност полярно в две направления.
Между двете се намира ритмичният организъм.
Този ритмичен организъм е изграден в неговата дейност полярно в две направления.
Като ритъм на дишането той се намира във вътрешна връзка със сетивното възприятие и с мисленето. В дишането на белите дробове процесът е най-груб; той се изтънчва и става изтънчено дишане в сетивното възприятие и в мисленето. Това, което стои още близо до дишането, но е едно дишане чрез органите на сетивата, а не чрез белите дробове, това е сетивното възприемане. Това, което е вече по-далече от дишането на белите дробове и се подкрепя от мислителния организъм, това е образуването на представите, мисленето; и това, което вече граничи с ритъма на кръвообращението, което е вече вътрешно дишане, което се свързва с организма на обмяната на веществата и на крайниците, това се изявява в дейността на фантазията.
към текста >>
192.
63. 3. Привидно угасване на духовното познание в ново време
GA_26 Мистерията на Михаил
Това природопознание из
град
и една величествена система от възгледи за сетивния свят, но унищожи вникването в същността на идейния свят.
Това, което се вълнуваше в тези течения, то продължи да живее по-нататък до 19-то столетие. Номинализмът стана начин на мислене на природопознанието.
Това природопознание изгради една величествена система от възгледи за сетивния свят, но унищожи вникването в същността на идейния свят.
Реализмът водеше едно мъртво съществуване. Той знаеше за действителността на идейния свят; но не можеше да стигне до нея в живото познание.
към текста >>
193.
1. Истинското познание на човешкото същество като основа на медицинското изкуство
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
И животът зависи от това, че органическото тяло е изтръгнато от същността на земното и е из
град
ено от извънземната вселена.
В момента, в който не биха носили в себе си тези последствия трябва да настъпи събуждане. Едно човешко физическо тяло, едно човешко етерно тяло не трябва да подлежи никога само на физическите и на етерните действия. Чрез това те биха се разложили. Но Инспирацията и Интуицията показват сега и нещо друго. Физическата материя изпитва едно по-нататъшно образуване на нейната същина, като преминава в тъкането и живота на етерното.
И животът зависи от това, че органическото тяло е изтръгнато от същността на земното и е изградено от извънземната вселена.
Обаче това изграждане води само до живот, но не и до съзнание и не и до себесъзнание. Астралното тяло трябва да изгради своята организация във физическото и етерното; нещо подобно трябва да направи и азът по отношение на азовата организация. Обаче в това изграждане не се получава никакво развитие на душевния живот. За да се роди един такъв душевен живот, трябва изграждането да стои пред едно разграждане. Астралното тяло си изгражда свои органи; то отново ги разгражда, като прави да се развие дейността на чувствуването в съзнанието на душата; Азът си изгражда своята "азова организация"; то отново я разгражда, когато дейността на волята се развива в себе съзнанието.
към текста >>
Астралното тяло трябва да из
град
и своята организация във физическото и етерното; нещо подобно трябва да направи и азът по отношение на азовата организация.
Чрез това те биха се разложили. Но Инспирацията и Интуицията показват сега и нещо друго. Физическата материя изпитва едно по-нататъшно образуване на нейната същина, като преминава в тъкането и живота на етерното. И животът зависи от това, че органическото тяло е изтръгнато от същността на земното и е изградено от извънземната вселена. Обаче това изграждане води само до живот, но не и до съзнание и не и до себесъзнание.
Астралното тяло трябва да изгради своята организация във физическото и етерното; нещо подобно трябва да направи и азът по отношение на азовата организация.
Обаче в това изграждане не се получава никакво развитие на душевния живот. За да се роди един такъв душевен живот, трябва изграждането да стои пред едно разграждане. Астралното тяло си изгражда свои органи; то отново ги разгражда, като прави да се развие дейността на чувствуването в съзнанието на душата; Азът си изгражда своята "азова организация"; то отново я разгражда, когато дейността на волята се развива в себе съзнанието. Духът се развива сред човешкото същество не на основата на съграждащата дейност на материята, а на основата на разграждащата. Там, където в човека трябва да действува духът, там материята трябва да се оттегли от своята дейност.
към текста >>
В тази книга се посочва един медицински възглед, който
град
и върху една такава основа.
В тази книга се посочва един медицински възглед, който гради върху една такава основа.
към текста >>
194.
7. Същността на лечебните действия
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Обаче в тази тъкан това вещество не е отново съ
град
ено както в яйчния зародиш или в други образувания чрез това, че попада в областта на влъчващите се в Земя та действия, а просто се разпада.
В нервната тъкан се разлага белтъчното вещество.
Обаче в тази тъкан това вещество не е отново съградено както в яйчния зародиш или в други образувания чрез това, че попада в областта на влъчващите се в Земя та действия, а просто се разпада.
Чрез това етерните действия, които се влъчват от нещата и процесите на външната околна среда през сетивата, и онези, които се образуват, когато са използувани двигателните органи, могат да използуват нервите като органи, по продължението на които проникват през цялото тяло. В нервите съществуват два вида процеси: разлагането на белтъчното вещество и протъкаването на това разлагащо се вещество с етерното вещество, което е възбуждащо в неговото течение чрез киселини, соли, фосфорни и серни вещества. Равновесието между двата процеса се произвежда чрез мазнината и водата. Погледнати по тяхната същност тези два процеса са постоянно проникващи организма болестни процеси. Те трябва да бъдат изправени чрез също така постоянно действуващи лечителни процеси.
към текста >>
195.
17. Познание на веществата като основа на познанието на лечебните средства
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Защото внесеното от вън в организма минерално вещество трябва да бъде раз
град
ено там и да бъде съ
град
ено в една нова форма чрез собствените органически сили.
Защото внесеното от вън в организма минерално вещество трябва да бъде разградено там и да бъде съградено в една нова форма чрез собствените органически сили.
Лечебното действие трябва да се състои в едно такова разграждане и съграждане. И това, което се получава, трябва да бъде в линията, че една недостатъчна собствена дейност на организма е поета от дейността на внесеното лечебно средство. Да вземем примера на една прекалено силна менструация. При нея е отслабена силата на азовия организъм. Тя е използува на едностранчиво в приготвянето на кръвта.
към текста >>
196.
19. Характерни случаи на заболяване
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
При нормалното развитие на живота то бива изправено през време на съня чрез
град
ивните сили, когато астралното тяло е отделено от физическото и етерното тяло.
Това се е показало в появата на ставния ревматизъм и по-късно в спазматичните състояния. Поради слабостта на етерното тяло се явява едно особено силно действие на астралното тяло върху физическото тяло. Това действие е разграждащо.
При нормалното развитие на живота то бива изправено през време на съня чрез градивните сили, когато астралното тяло е отделено от физическото и етерното тяло.
към текста >>
197.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
Щайнер решава да из
град
и в себе си своя „теория на познанието“, което налага обстойно изучаване на Хегел.
Духовната индивидуалност на всеки човек му се разкрива и той може да проследява мъртвите по пътя им към духовния свят. Но тези опитности не споделя с никого. Тогава среща във влака билкаря. От други лекции на Щайнер ще разберем кой стои зад тази личност. Двамата се сприятеляват и споделят духовните си тайни. Р.
Щайнер решава да изгради в себе си своя „теория на познанието“, което налага обстойно изучаване на Хегел.
Загадката на пространството го мъчи известно време, а разрешаването ѝ му носи огромно удовлетворение. Трябва да се пребори и със загадката на времето. Всеки духовен път и стремеж към познание минават през тези лични опитности.
към текста >>
В съседния на Ваймар
град
Наумбург доизживява последните си години Ницше.
Щайнер с удоволствие се потапя в душите и светогледите на обкръжението. Директорът на Архива е Зуфан, а с Херман Грим ги свързва фантазията, като извор на духовни откровения, но последният не достига до разбирането ѝ, а само до изживяването. Един дух на платонизъм се носи в Архива на Гьоте и Шилер. Запознава се както със съчиненията на Хекел, така и със самия Хекел – най-видния последовател на Дарвин. Щайнер забелязва двойнствеността в него, потапя се в неговата душевност, изживява миналата му инкарнация.
В съседния на Ваймар град Наумбург доизживява последните си години Ницше.
Личност с дълбока човешка драма, подсъзнателно стремяща се към духа, бореща се срещу бездуховните възгледи на времето. След като го посещава в дома му, Рудолф Щайнер завършва книгата си за него. Но освен да съзерцава красивото му чело и светлината на прекрасната му душа, витаеща над лежащия в прострация Ницше, друг контакт Щайнер не може да осъществи.
към текста >>
198.
I. Преживявания през детството
GA_28 Моят жизнен път
Баща ми е роден в Герас, малко селце в долноавстрийската област Валдфиртел, а майка ми – в Хорн,
град
в същата област.
Родината на моите родители е Долна Австрия.
Баща ми е роден в Герас, малко селце в долноавстрийската област Валдфиртел, а майка ми – в Хорн, град в същата област.
към текста >>
Валентин,
град
че, до което от Потшах можеше да се стигне за четиридесет и пет минути пеша.
Във всичко това роля имаше влиянието на една много оригинална личност, тази на свещеника на Св.
Валентин, градче, до което от Потшах можеше да се стигне за четиридесет и пет минути пеша.
Този свещеник обичаше да посещава дома на родителите ми. Разхождаше се почти ежедневно до нас и винаги се отбиваше вкъщи за дълго време. Той представляваше типа на либералния католически свещеник, толерантен и приветлив. Як широкоплещест мъж. Беше остроумен, на драго сърце разказваше забавни истории и обичаше хората около него да се смеят.
към текста >>
Разказвам за тези неща съвсем откровено, макар че хората, които си търсят причини да смятат, че антропософията е в сферата на фантастиката, може би ще си извадят от това извода, че още като дете вече съм бил предразположен към фантастика и нищо чудно, че след това у мен е могъл да се из
град
и един фантастичен мироглед.
Разказвам за тези неща съвсем откровено, макар че хората, които си търсят причини да смятат, че антропософията е в сферата на фантастиката, може би ще си извадят от това извода, че още като дете вече съм бил предразположен към фантастика и нищо чудно, че след това у мен е могъл да се изгради един фантастичен мироглед.
към текста >>
В съседство с
град
ините, принадлежащи към гарата, имаше още една група къщи със сламени покриви, притежавани от „малоимотните“.
От десния ъгъл на двора на свещеника главната редица къщи на селото, в която живееха „заможните селяни“, се срещаше с редица от двайсетина къщи, собственост на селяни от „средна ръка“.
В съседство с градините, принадлежащи към гарата, имаше още една група къщи със сламени покриви, притежавани от „малоимотните“.
Те образуваха непосредственото обкръжение на моето семейство. Пътищата, излизащи от селото, водеха към ниви и лозя, чиито собственици бяха хора от селото. Всяка година участвах заедно с малоимотните селяни в гроздобера и в по една сватба.
към текста >>
199.
II. Ученически години
GA_28 Моят жизнен път
Първо обаче трябваше да бъде решен въпросът дали изобщо съм достатъчно подготвен за прехода от нойдьорфлското селско училище към някое от този вид училища в съседния
град
Винер Нойщат.
Първо обаче трябваше да бъде решен въпросът дали изобщо съм достатъчно подготвен за прехода от нойдьорфлското селско училище към някое от този вид училища в съседния град Винер Нойщат.
Първо положих приемен изпит за градското училище.
към текста >>
Първо положих приемен изпит за
град
ското училище.
Първо обаче трябваше да бъде решен въпросът дали изобщо съм достатъчно подготвен за прехода от нойдьорфлското селско училище към някое от този вид училища в съседния град Винер Нойщат.
Първо положих приемен изпит за градското училище.
към текста >>
На тази възраст ми беше безразлично като какъв ще бъда назначен на работа, не ме вълнуваше и въпросът дали ще уча в
град
ското или в реалното училище или пък в гимназията.
Що се отнася до мен, плановете, правени за собственото ми житейско бъдеще, не представляваха голям интерес.
На тази възраст ми беше безразлично като какъв ще бъда назначен на работа, не ме вълнуваше и въпросът дали ще уча в градското или в реалното училище или пък в гимназията.
Чрез това, което наблюдавах около себе си и откривах в себе си, имах в душата си много неопределени, но изгарящи въпроси за живота и света и исках да науча нещо, за да мога да си отговоря на тях. И малко ме интересуваше в кое училище трябва да стане това.
към текста >>
Представих се много добре на приемния изпит за
град
ското училище.
Представих се много добре на приемния изпит за градското училище.
Там бяха донесени всички скици, които бях правил при моя помощник-учител и те направиха на изпитващите ме учители толкова силно впечатление, че си затвориха очите за някои от липсващите ми знания. Оттам си тръгнах с „блестящо“ свидетелство. Това беше чиста радост за родителите ми, помощник-учителя, свещеника, както и за мнозина от първенците на Нойдьорфл. Хората се радваха на успеха ми, защото за много от тях това беше доказателство, че „нойдьорфлското училище може да научи децата на едно-друго“.
към текста >>
От всичко това на баща ми му хрумна мисълта, че тъй като съм толкова напреднал, изобщо няма нужда да прекарвам цяла година в
град
ското училище, а трябва да тръгна направо в реалното училище.
От всичко това на баща ми му хрумна мисълта, че тъй като съм толкова напреднал, изобщо няма нужда да прекарвам цяла година в градското училище, а трябва да тръгна направо в реалното училище.
Така че няколко дни след това бях на приемния изпит за него. Там не се получи толкова добре, колкото преди, но все пак бях приет. Беше октомври 1872 г.
към текста >>
След като стигнех до края на
град
а по посока към селото, половин час трябваше да вървя по полски път, неразчистен от снега.
Пешеходният път от Винер Нойщат до Нойдьорфл беше много хубав лете, обаче през зимата често беше труден.
След като стигнех до края на града по посока към селото, половин час трябваше да вървя по полски път, неразчистен от снега.
Често трябваше да „газя“ през снега, който стигаше до коленете, и си пристигах вкъщи като същински „снежен човек“.
към текста >>
Не можех да участвам душевно в
град
ския живот по същия начин, както на село.
Не можех да участвам душевно в градския живот по същия начин, както на село.
Можех само да стоя замечтан и да се чудя какво ли се случва между и в долепените една до друга градски къщи. Само пред книжарниците на Винер Нойщат се застоявах за по-дълго.
към текста >>
Можех само да стоя замечтан и да се чудя какво ли се случва между и в долепените една до друга
град
ски къщи.
Не можех да участвам душевно в градския живот по същия начин, както на село.
Можех само да стоя замечтан и да се чудя какво ли се случва между и в долепените една до друга градски къщи.
Само пред книжарниците на Винер Нойщат се застоявах за по-дълго.
към текста >>
От една страна, исках да из
град
я мисленето у самия себе си по такъв начин, че всяка мисъл да бъде напълно ясна, така че никоя неопределена мисъл да не може да го тласне в произволна посока.
Усещанията, които имах по отношение на тези стремления на мисълта, бяха повлияни от две страни.
От една страна, исках да изградя мисленето у самия себе си по такъв начин, че всяка мисъл да бъде напълно ясна, така че никоя неопределена мисъл да не може да го тласне в произволна посока.
От друга страна, исках да създам у себе си хармония между един такъв начин на мислене и религиозното учение. Защото тогава то също ме ангажираше в най-висша степен. Точно в тази област имахме наистина чудесни учебници. От тях попивах с истинска всеотдайност догматиката и символиката, описанието на богослужението и историята на църквата. За мен тези учения бяха от жизненоважно значение.
към текста >>
На родителите ми бяха дали неголяма
град
ина с овощни дървета и малка нива с картофи в района на гарата.
Имаше и достатъчно възможности за практическа работа.
На родителите ми бяха дали неголяма градина с овощни дървета и малка нива с картофи в района на гарата.
Бране на череши, работа в градината, подготовка на картофите за садене, обработване на нивата, копаене на зрелите картофи – във всичко това участвахме брат ми, сестра ми и аз. Тогава не отказвах и да пазарувам хранителни продукти в селото през времето, което ми оставаше свободно от училище.
към текста >>
Бране на череши, работа в
град
ината, подготовка на картофите за садене, обработване на нивата, копаене на зрелите картофи – във всичко това участвахме брат ми, сестра ми и аз.
Имаше и достатъчно възможности за практическа работа. На родителите ми бяха дали неголяма градина с овощни дървета и малка нива с картофи в района на гарата.
Бране на череши, работа в градината, подготовка на картофите за садене, обработване на нивата, копаене на зрелите картофи – във всичко това участвахме брат ми, сестра ми и аз.
Тогава не отказвах и да пазарувам хранителни продукти в селото през времето, което ми оставаше свободно от училище.
към текста >>
Град
усът на споровете понякога се покачваше наистина много.
Баща ми обаче искаше да запази поста си в Нойдьорфл дотогава, докато не завърша училище във Винер Нойщат. Поради тези факти той недолюбваше Унгария. И тъй като не я обичаше, му харесваше да мисли по своя елементарен начин: руснаците, които през 1849 г. показаха на Унгария „кой е господарят“. Този начин на мислене се проявяваше с голяма разпаленост, но все пак и с изключително топлото отношение на баща ми към приятеля му „туркофил“ в лицето на неговия заместник.
Градусът на споровете понякога се покачваше наистина много.
Взаимните изблици на тези двама души силно ме интересуваха, докато политическите им виждания – почти никак. Защото тогава за мен беше далеч по-важно да си отговоря на въпроса: доколко може да бъде доказано, че в мисленето на хората действа реалният дух?
към текста >>
200.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
Може да си из
град
и „естетическо настроение“, което да не се отдава едностранчиво нито на принудата на природата, нито на необходимостта на разума.
Шилер различава две състояния на съзнанието, в които човекът развива връзката си със света. Ако се остави на сетивното у себе си, той ще живее под принудата на природата. Сетивата и нагоните ще определят живота му. Ако се подчини на логическата закономерност на разума, ще живее в духовна необходимост. Може също така да развие у себе си и едно междинно душевно състояние.
Може да си изгради „естетическо настроение“, което да не се отдава едностранчиво нито на принудата на природата, нито на необходимостта на разума.
В това естетическо настроение душата живее чрез сетивата, но в сетивното възприятие и в подбудените от сетивността действия тя носи и нещо духовно. Човек възприема чрез сетивата, но така, сякаш духовното се влива в тях. В своите действия човек се оставя на благоволението на непосредствените желания, но е облагородил тези желания по такъв начин, че доброто му харесва, а лошото – не. Разумът тук е встъпил във вътрешна връзка със сетивността. Доброто се превръща в инстинкт, а инстинктът може сам да си даде насока, тъй като е приел в себе си характера на духовността.
към текста >>
201.
IV. Младежки приятелства
GA_28 Моят жизнен път
Приятелят ми, който произхождаше от семейство, което не беше благословено със земни блага, скоро трябваше да заеме скромното място на журналист в един провинциален
град
.
Отначало забелязах само как застъпничеството му за Вагнер, което по принцип си беше достатъчно жарко, в тази уличка избуява в ярки пламъци. Когато после осъзнах какви странични течения там всеки път се вливат във вдъхновеното му сърце, той също се откри пред мен и аз станах довереник на една от най-нежните, красиви и мечтателни младежки любови. Отношенията им не преминаха в нещо много по-различно от гореописаните.
Приятелят ми, който произхождаше от семейство, което не беше благословено със земни блага, скоро трябваше да заеме скромното място на журналист в един провинциален град.
Той не можеше да мисли за някакво по-близко обвързване с момичето. Не беше и достатъчно силен, за да се справи с тези обстоятелства. Още дълго време останах във връзка с него чрез кореспонденция. От писмата му звучеше тъжно ехо на резигнация. В сърцето му продължаваше да живее това, с което се бе наложило да се раздели.
към текста >>
Дълго след като животът беше сложил край на кореспонденцията ни с този приятел от младежките ми години, срещнах човек от
град
а, в който той си беше намерил работа като журналист.
Дълго след като животът беше сложил край на кореспонденцията ни с този приятел от младежките ми години, срещнах човек от града, в който той си беше намерил работа като журналист.
Бях запазил най-топли чувства към него и попитах как е. Тогава човекът ми каза: „Да, на него наистина не му провървя. Едва смогваше да припечели хляба си, накрая беше писар при мен, след което почина от туберкулоза.“ Тази новина ме прободе в сърцето, защото знаех, че идеалистично настроеният русокос младеж някога се беше разделил с младежката си любов под принудата на обстоятелствата с чувството, че му е все едно какво още има да му предложи животът. Той не придаваше значение на това да полага основите на един живот, който не може да бъде такъв, какъвто беше идеалът в мечтите му по време на разходките ни по тясната уличка.
към текста >>
202.
V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика)
GA_28 Моят жизнен път
Там той не може да се почувства уютно поради господстващото в този
град
настроение.
За Шрьоер тези изследвания никога не са представлявали просто научна задача. С цялата си душа той живее в откровенията на народностния дух и желае със слово и писмо да доведе същността му до съзнанието на онези хора, които животът е откъснал от него. След това става преподавател в Будапеща.
Там той не може да се почувства уютно поради господстващото в този град настроение.
Така че се мести във Виена, където първо му възлагат ръководството на евангелските училища и където по-късно става преподавател по немски език и литература. Когато вече заемаше този пост, можах да се запозная с него и да го опозная. По времето, когато се случи това, всичките му мисли и целият му живот бяха обърнати към Гьоте. Той работеше по издаването и увода на втората част на „Фауст“ и вече бе публикувал първата.
към текста >>
Така че в тази област сам не беше си из
град
ил някакво по-специално мнение.
Беше по времето на най-оживеното ми общуване с Шрьоер, когато в душата ми по нов начин възникна въпросът за връзката между духовния и природния свят. Отначало това стана напълно независимо от естественонаучния начин на мислене на Гьоте. Защото дори Шрьоер не можеше да ми каже нещо от решаващо значение за тази област от Гьотевото творчество. Той се радваше, когато намираше у един или друг естествоизпитател доброжелателно отношение и признание на Гьотевите наблюдения върху същността на растенията и животните. Относно учението за цветовете на Гьоте обаче навсякъде сред учените естественици той срещаше решително неодобрение.
Така че в тази област сам не беше си изградил някакво по-специално мнение.
към текста >>
203.
VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте
GA_28 Моят жизнен път
Когато се запознах с детето, си из
град
их преценката, че едно възпитание, подходящо за този физически и психически организъм, би трябвало да събуди спящите му способности и предложих на родителите да ми възложат неговото възпитание.
Когато се запознах с детето, си изградих преценката, че едно възпитание, подходящо за този физически и психически организъм, би трябвало да събуди спящите му способности и предложих на родителите да ми възложат неговото възпитание.
Майката на момчето прие с доверие моето предложение и така можах да си поставя тази особена педагогическа задача. Трябваше да намеря достъп до една душа, която се намираше в някакво съноподобно състояние и постепенно да я доведа до овладяване на тялото. В известна степен душата трябваше да бъде внедрена в тялото. Бях изпълнен с вярата, че момчето наистина има скрити, даже много големи умствени способности. Това превърна задачата ми в дълбоко удовлетворяваща.
към текста >>
204.
IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен
GA_28 Моят жизнен път
Продължилото няколко седмици пребиваване в
град
а на Гьоте за мен беше празник в живота.
Продължилото няколко седмици пребиваване в града на Гьоте за мен беше празник в живота.
Дълги години бях живял в мислите на Гьоте; сега имах възможност сам да бъда на местата, където са се породили тези мисли. Прекарах тези седмици под възвишените впечатления на това чувство.
към текста >>
205.
X. Философия на свободата
GA_28 Моят жизнен път
Разглеждам времето, което прекарах във Виена между описаното пътуване до Ваймар и преселването ми в
град
а на Гьоте, като периода, който ме доведе до известен завършек на това, към което душата ми се стремеше дотогава.
Когато погледна назад към своя жизнен път, виждам първите три десетилетия от живота си като завършена фаза. Към нейния край се преместих във Ваймар, за да работя там почти седем години в Архива на Гьоте и Шилер.
Разглеждам времето, което прекарах във Виена между описаното пътуване до Ваймар и преселването ми в града на Гьоте, като периода, който ме доведе до известен завършек на това, към което душата ми се стремеше дотогава.
Този завършек намери израз в работата ми върху „Философия на свободата“.
към текста >>
206.
XI. За мистиката и мистиците
GA_28 Моят жизнен път
В края на първия период от живота ми у мен възникна потребността да си из
град
я ясно определена позиция по отношение на някои тенденции в човешката душа.
В края на първия период от живота ми у мен възникна потребността да си изградя ясно определена позиция по отношение на някои тенденции в човешката душа.
Една от тези тенденции беше мистиката. Но във вида, в който тя се явяваше пред душевния ми взор в различните епохи от духовното развитие на човечеството – в източната мъдрост, в неоплатонизма, в християнското средновековие, в кабалистичните стремления, – поради различната ми настройка ми беше доста трудно да си изработя някакво отношение към нея.
към текста >>
207.
XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт
GA_28 Моят жизнен път
Пътувах през обширни равнини, по средата на които е разположен
град
Арад.
Половин година след това посещение трансилванските ми приятели уредиха възможността да изнеса лекция в Херманщат. Беше по Коледа.
Пътувах през обширни равнини, по средата на които е разположен град Арад.
Изпълнената с копнеж поезия на Ленау прозвуча в сърцето ми, когато очите ми видяха тези равнини, в които всичко е простор, който не поставя никаква преграда пред бродещия поглед. Трябваше да пренощувам в едно гранично село между Унгария и Трансилвания. Половината нощ седях в салона на една гостилница. Освен мен там имаше само група картоиграчи, насядали около една маса. На нея се бяха събрали хора от всички националности, които тогава можеха да се намерят в Унгария и Трансилвания.
към текста >>
Изпълнената с копнеж поезия на Ленау прозвуча в сърцето ми, когато очите ми видяха тези равнини, в които всичко е простор, който не поставя никаква пре
град
а пред бродещия поглед.
Половин година след това посещение трансилванските ми приятели уредиха възможността да изнеса лекция в Херманщат. Беше по Коледа. Пътувах през обширни равнини, по средата на които е разположен град Арад.
Изпълнената с копнеж поезия на Ленау прозвуча в сърцето ми, когато очите ми видяха тези равнини, в които всичко е простор, който не поставя никаква преграда пред бродещия поглед.
Трябваше да пренощувам в едно гранично село между Унгария и Трансилвания. Половината нощ седях в салона на една гостилница. Освен мен там имаше само група картоиграчи, насядали около една маса. На нея се бяха събрали хора от всички националности, които тогава можеха да се намерят в Унгария и Трансилвания. Хората играеха с невероятна разпаленост, която всеки път избуяваше наново през интервали от половин час и се изразяваше под формата на душевни облаци, издигащи се над масата, които се борят помежду си като демони и изцяло поглъщат хората като в змийски кълба.
към текста >>
208.
XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер
GA_28 Моят жизнен път
Когато Архивът на Гьоте и Шилер се премести в новопостроената за него с
град
а на река Илм, във връзка с откриването на тази с
град
а Зуфан каза, че вижда в себе си една от онези човешки жертви, които в древността са зазиждали в портите на свещени здания за благословия на делото.
Не мога да отрека, че понякога това, което правеше Зуфан, начинът, по който постъпваше при управлението на Архива, и ръководенето на Гьотевото издание ми правеше много неприятно впечатление. Никога не съм държал това в тайна. Но погледна ли назад към годините, преживени с него, все пак връх взема дълбокото вътрешно съчувствие към съдбата и личността на този преживял толкова много тежки изпитания човек. Той страдаше от живота и страдаше от себе си. Виждах как, при всичките добри страни на неговия характер и способностите му, той като че ли все повече затъваше в безпочвени и безплодни размишления, надигащи се в душата му.
Когато Архивът на Гьоте и Шилер се премести в новопостроената за него сграда на река Илм, във връзка с откриването на тази сграда Зуфан каза, че вижда в себе си една от онези човешки жертви, които в древността са зазиждали в портите на свещени здания за благословия на делото.
Наистина постепенно той изцяло се вживя в една изфантазирана от самия него роля на жертва на нещо, с което не се чувстваше напълно свързан. Той се чувстваше като товарното муле на тази работа, свързана с творчеството на Гьоте, не можещо да изпита никаква радост от задачата, от която други биха се вдъхновили в най-висша степен. В подобно настроение го намирах винаги, когато се срещах с него вече след отпътуването ми от Ваймар. Той сложи край на живота си в помрачено съзнание.
към текста >>
Вале и аз се бяхме сближили още по време на първия ми престой във Ваймар и между нас се из
град
иха сърдечни приятелски отношения.
Освен Бернхард Зуфан, когато постъпих в Архива на Гьоте и Шилер, там работеше и Юлиус Вале. Той беше извикан тук още от Ерих Шмит.
Вале и аз се бяхме сближили още по време на първия ми престой във Ваймар и между нас се изградиха сърдечни приятелски отношения.
Вале работеше по издаването на дневниците на Гьоте. Архивар беше Едуард фон дер Хелен, който се грижеше също и за издаването на писмата на Гьоте.
към текста >>
По това време тя лично проведе цялата предварителна подготовка за строежа на държавна с
град
а, достойно хранилище за литературното наследство.
Великата херцогиня Софи, притежателка на Архива, виждахме само при особено тържествени поводи. Когато имаше да ни каже нещо, тя викаше Зуфан при себе си. При нея водеха и сътрудничещите посетители, за да ѝ ги представят. Грижата ѝ за Архива обаче беше изключителна.
По това време тя лично проведе цялата предварителна подготовка за строежа на държавна сграда, достойно хранилище за литературното наследство.
към текста >>
209.
XVI. Сред учени и хора на изкуството; Гьотеви събрания
GA_28 Моят жизнен път
И ми се струва, че в писането си тя бе из
град
ила своя толкова очарователен стил от тази си характерна особеност.
Габриеле Ройтер беше в състояние по най-достоен начин, без и за миг да загуби спокойствие, да говори за неща, относно които други веднага биха изпаднали във видимо вълнение. „Страстно ликуващ, до смърт наскърбен“*, това живееше в нейните чувства. Но то си оставаше в душата ѝ и никога не преминаваше в нейните слова. Габриеле Ройтер подчертаваше отчетливо това, което имаше да каже, но никога не го правеше с гласа си, а използвайки само душевни сили. Беше ѝ присъщо именно такова изкуство на изразяване, в рамките на душевното, когато речта неизменно запазва своята равномерност и спокойствие на звучене.
И ми се струва, че в писането си тя бе изградила своя толкова очарователен стил от тази си характерна особеност.
към текста >>
210.
XVII. Критически забележки върху етиката
GA_28 Моят жизнен път
Единствено чрез логически разсъждения човек би могъл да си из
град
и хипотетични представи за него.
Той бе разбрал напълно погрешно изворите на идеите ми и моите цели. Мислеше за сетивния свят по начина на Кант, ако и да го беше модифицирал. Той смяташе този свят за въздействието на същностното върху душата чрез сетивата. Това същностно според него никога не можеше да навлезе в полето на възприятие, което обгръща душата със съзнанието. То трябваше да остане извън пределите на съзнанието.
Единствено чрез логически разсъждения човек би могъл да си изгради хипотетични представи за него.
Оттук сетивният свят за него не представляваше нещо обективно съществуващо в себе си, а субективното проявление, съществуващо само в душата толкова дълго, колкото тя го обгръща със съзнанието.
към текста >>
Пред мен стоеше задачата да из
град
я идеи, които да могат да представят преживяването на самия духовен свят от човешката душа.
Познанията, които човекът получава от външното сетивното наблюдение, бяха описани от мен като вътрешно антропософско преживяване на духа от човешката душа. Това, че тогава още не използвах израза „антропософия“, се дължи на обстоятелството, че душата ми винаги се е стремяла първо към съзерцание, а не към терминологии.
Пред мен стоеше задачата да изградя идеи, които да могат да представят преживяването на самия духовен свят от човешката душа.
към текста >>
211.
XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Хипотези не трябва да се
град
ят за нещо, което би трябвало да е принципно недостъпно за нашето познание.
Следователно за монизма не съществуват принципни граници на познанието. В дадено време едно или друго може да е необяснимо, защото по отношение на времето или пространството още не сме били в състояние да открием нещата, за които става въпрос. Но това, което още не може да бъде открито днес, може да бъде открито утре. Обусловените от това граници са само случайни и те изчезват с напредъка на опита и мисленето. При тези случаи изграждането на хипотези влиза в своето право.
Хипотези не трябва да се градят за нещо, което би трябвало да е принципно недостъпно за нашето познание.
Атомистичната хипотеза е напълно необоснована, ако трябва да бъде мислена не просто като помощно средство за абстрактната мисъл, а като съждение за действителната същност, лежаща извън предела на достижимост на нашите възприятия. Една хипотеза може да бъде единствено допускане за дадено фактическо положение на нещата, което не ни е достъпно поради случайни причини, което обаче по своята същност принадлежи към света, който ни е даден.“
към текста >>
Защото дворцовите традиции и изключително симпатичната личност на великия херцог Карл Александър придаваха на
град
а артистично реноме, което привличаше във Ваймар почти всичко, което се случваше в изкуството през този период.
А да се познаваш с някои хора на изкуството във Ваймар по онова време, беше голяма придобивка в живота.
Защото дворцовите традиции и изключително симпатичната личност на великия херцог Карл Александър придаваха на града артистично реноме, което привличаше във Ваймар почти всичко, което се случваше в изкуството през този период.
към текста >>
Трябва да се учим не само теоретично, а да си из
град
им навика да възприемаме всичко в глъбините на душевния си живот, да разглеждаме всичко от най-разнообразни гледни точки.
Това беше истинско, дадено ми от живота и съдбата душевно упражнение за преодоляване на абстрактното интелектуално съждение „или-или“. Това съждение поставя пред душата граници пред свръхсетивния свят. В него не съществуват същества и процеси, даващи повод за такова „или-или“. По отношение на свръхсетивното следва да сме многостранни.
Трябва да се учим не само теоретично, а да си изградим навика да възприемаме всичко в глъбините на душевния си живот, да разглеждаме всичко от най-разнообразни гледни точки.
Такива „гледни точки“ като материализъм, реализъм, идеализъм, спиритуализъм, каквито се развиват в обширни теории от абстрактно ориентирани личности във физическия свят, за да се придаде значение на тези неща, не представляват никакъв интерес за познавача на свръхсетивното. Той знае, че материализмът например не може да бъде нищо друго освен поглед върху света от тази гледна точка, от която той се разкрива в материалните явления.
към текста >>
212.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
О, колко усилия само положиха тогава да отгатнат кой беше превърнал някога процъфтяващия духовно Ваймар в „потънал
град
“!
Той изобщо не бе лош филолог и работеше каквото му възлагаха за Архива със сигурност не по-зле от който и да било друг. Но постоянно беше във вътрешна опозиция на това, което се работеше в Архива. А именно към начина, по който там разбираха тази работа. Благодарение на него за известно време живо усещахме с душите си, че Ваймар някога е бил място на духовно активно и възвишено творчество и че сега се задоволяваме с това да проследяваме създаденото някога, придържайки се към буквите, и да „установяваме различни прочити“ и най-много да го интерпретираме. Хайтмюлер написа анонимно това, което имаше да каже по въпроса, в новелата „Потъналата Винета“ в „Нов немски обзор“ на С. Фишер.
О, колко усилия само положиха тогава да отгатнат кой беше превърнал някога процъфтяващия духовно Ваймар в „потънал град“!
към текста >>
213.
XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието
GA_28 Моят жизнен път
И се случи така, че когато работата ми във Ваймар стигна към своя край и вече трябваше да мисля за напускане на
град
а на Гьоте, се сближих с хора, за които животът във Ваймар не се отличаваше с нещо кой знае колко забележително.
Тези личности живееха във Ваймар по начина, който описах в предишната глава. А интересите на този кръг бяха насочени извън пределите на Ваймар.
И се случи така, че когато работата ми във Ваймар стигна към своя край и вече трябваше да мисля за напускане на града на Гьоте, се сближих с хора, за които животът във Ваймар не се отличаваше с нещо кой знае колко забележително.
В известен смисъл, когато беше сред тези хора, човек се изживяваше извън Ваймар.
към текста >>
Там гледаха и на Ваймар като на „човешки, твърде човешки“, както биха гледали на други
град
ове, ако живееха в тях.
Тъй като всичко, което се проявяваше в този кръг, произлизаше от непосредствено и сериозно художествено усещане и желаеше да се пропие от един светоглед, център на който бе един човек в истинския смисъл на думата, не можеше да се изпитва неприятно чувство, когато се изказваше негативно отношение към тогавашния Ваймар. При това тонът беше съществено различен от този, който бях преживял по-рано в кръга на Олден. В него голяма роля играеше иронията.
Там гледаха и на Ваймар като на „човешки, твърде човешки“, както биха гледали на други градове, ако живееха в тях.
В кръга Анзорге-Кромптон в по-голяма степен присъстваше сериозното чувство: как ще продължи да се развива немската култура, щом едно място като Ваймар изпълнява предначертаните му задачи в толкова малка степен?
към текста >>
214.
XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд
GA_28 Моят жизнен път
Но то имаше клонове в много немски
град
ове.
Можех да поема седмичника само в случай, че същевременно предприема някаква дейност, изглеждаща подходяща за увеличаване на абонаментите. Това беше дейността на „Свободното литературно общество“. Така че трябваше да подбирам съдържанието на списанието по такъв начин, че това общество да бъде адекватно представено. В „Свободното литературно общество“ се търсеха хора, които имат интерес към произведенията на по-младата генерация. Седалището на обществото беше в Берлин, където го бяха основали някои помлади литератори.
Но то имаше клонове в много немски градове.
Както обаче скоро стана ясно, някои от тези „клонове“ водеха доста скромно съществование. Сега мое задължение беше да изнасям лекции в това общество, за да бъде даден личен израз на посредничеството с духовния живот, което трябваше да бъде предоставено от „Списанието“.
към текста >>
215.
XXVII. Перспективи по време на смяната на века; размишления за Хегел, Маккей и анархизма
GA_28 Моят жизнен път
Външният ми личен живот ми донесе много голямо удовлетворение благодарение на факта, че семейство Ойнике се премести в Берлин и аз можех да живея при тях, об
град
ен от най-добрите грижи, след като за кратко преживях цялата нищета на живота в собствено жилище.
Външният ми личен живот ми донесе много голямо удовлетворение благодарение на факта, че семейство Ойнике се премести в Берлин и аз можех да живея при тях, обграден от най-добрите грижи, след като за кратко преживях цялата нищета на живота в собствено жилище.
Приятелството с г-жа Ойнике скоро се превърна в граждански брак. Само толкова ще кажа за тези си лични преживявания. В тази „автобиография“ не искам никъде да споменавам за личния си живот нещо друго освен това, което играе роля за хода на моето развитие. А животът в дома на Ойнике тогава ми даде възможност да имам несмущавана от нищо опора за един вътрешно и външно раздвижен живот. Впрочем личните отношения не принадлежат на обществеността.
към текста >>
216.
XXXI. Начало на сътрудничеството с Мари фон Сиверс
GA_28 Моят жизнен път
Хората бяха под властта на стереотипа на мислене, из
град
ен през втората половина на деветнадесети век.
В антропософията се стремях да представя обективното продължение на науката, а не да поставям нещо субективно редом с тази наука. Фактът, че първоначално този стремеж не беше разбран, е напълно разбираем. Считаше се, че науката свършва с това, което лежи преди антропософията, и никой нямаше желание да оживи научните идеи по такъв начин, че те да доведат до разбиране на духовното.
Хората бяха под властта на стереотипа на мислене, изграден през втората половина на деветнадесети век.
Не намираха смелост да разбият оковите на чисто сетивното наблюдение, опасяваха се да не стигнат до сферата, в която всеки ще проявява собствената си фантазия.
към текста >>
217.
XXXII. Теософия и антропософия
GA_28 Моят жизнен път
Малко по-късно поканихме мисис Безант да изнесе лекции в редица немски
град
ове.
Стана така, че Немската секция в известен смисъл бе основана под покровителството и в присъствието на мисис Безант. Тогава в Берлин тя също изнесе лекция за целите и принципите на теософията.
Малко по-късно поканихме мисис Безант да изнесе лекции в редица немски градове.
Такива бяха държани в Хамбург, Берлин, Ваймар, Мюнхен, Щутгарт и Кьолн. Въпреки всичко, без особено участие от моя страна, а поради вътрешна необходимост на нещата теософията пресъхна, докато антропософията започна да се развива в направление, обусловено от хода на вътрешните условия.
към текста >>
Но разпространението на антропософията доби за сравнително кратко време такава форма, че аз лично бях викан да изнасям лекции в много
град
ове.
С „Луцифер-Гнозис“ нещата вървяха възможно най-добре. Списанието се разпространяваше напълно удовлетворително. Някои вече продадени броеве дори се налагаше да бъдат отпечатани повторно. То също така не „пропадна“.
Но разпространението на антропософията доби за сравнително кратко време такава форма, че аз лично бях викан да изнасям лекции в много градове.
Единичните лекции в много случаи прерастваха в лекционни цикли. Отначало, съвместно с тази лекционна дейност, все още се опитвах да поддържам изправно редактирането на „Луцифер-Гнозис“. Но броевете вече не можеха да излизат навреме, а понякога закъсняваха с месеци. И така се случи удивителният факт, че едно списание, което печелеше нови абонати с всеки свой брой, повече не можеше да излиза поради претоварване на редактора.
към текста >>
218.
XXXV. За книги, лекции и публичното им въздействие
GA_28 Моят жизнен път
В тези трудове намира отражение всичко, което все повече придоби форма за мен в „духовно виждане“ и стана с
град
ата на антропософията – наистина несъвършена в много отношения.
Този, който желае да проследи личната ми вътрешна борба и работа за представянето на антропософията пред съзнанието на съвременната епоха, трябва да го направи въз основа на моите съчинения, адресирани до широкия читател. В тях се опитвам да изложа всичко, което съществува като стремеж към познание в нашата епоха.
В тези трудове намира отражение всичко, което все повече придоби форма за мен в „духовно виждане“ и стана сградата на антропософията – наистина несъвършена в много отношения.
към текста >>
219.
XXXVI. Езотерични указания
GA_28 Моят жизнен път
При последното настроение не е възможно социално взаимодействие между хората, тъй като такова може да се
град
и единствено въз основа на доверие, а не на недоверие.
В тази вяра в хората не можа да промени нищо дори и духовното съзерцание. С него не трябва да се злоупотребява, за да се изследват вътрешните намерения на ближния, ако това изследване не става по желание на самия човек. В други случаи изследването на вътрешната същност на други души си остава нещо забранено за познавача на духа така, както е забранено непозволеното отваряне на чуждо писмо. Към хората, с които си имаш работа, следва да се отнасяш така, както към всеки друг, който не обладава никакво духовно познание. А именно че съществува разлика между това да приемеш другия за праволинеен в неговите намерения, докато не разбереш обратното, и това да си враждебно настроен към целия свят.
При последното настроение не е възможно социално взаимодействие между хората, тъй като такова може да се гради единствено въз основа на доверие, а не на недоверие.
към текста >>
220.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_28 Моят жизнен път
Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни
град
ове в Европа.
1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията.
Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа.
Мари фон Сиверс (от 1914 г. Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
към текста >>
В Дорнах, Швейцария, е из
град
ена от дърво с
град
ата на първия Гьотеанум.
1913 - 1923 г.
В Дорнах, Швейцария, е изградена от дърво сградата на първия Гьотеанум.
към текста >>
Лекционни цикли и художествени представления в с
град
ата на недовършения Гьотеанум.
1920 г.
Лекционни цикли и художествени представления в сградата на недовършения Гьотеанум.
към текста >>
221.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
През зимата на 1908/1909 Рудолф Щайнер изнесе в различни германски
град
ове редица публични лекции върху темпераментите.
През зимата на 1908/1909 Рудолф Щайнер изнесе в различни германски градове редица публични лекции върху темпераментите.
Съществуват непроверени от автора записки и от лекциите в Нюрнберг, Мюнхен, Карлсруе и Берлин. Тези записки се отличават с един в основни линии единен строеж и в някои пасажи описанията на феномените си съответстват дума по дума. Но във всяка лекция се намират от друга страна и напълно уникални и разгледани само там теми.
към текста >>
Не астралното тяло със своята
град
ивна способност е преобладаващото, а преобладава Азът, усмирителят, ограничителят на
град
ивните сили.
Холериците се отличават по правило с това, че сякаш са с потиснат растеж. Можете да намерите хиляди примери в живота, един такъв пример от духовната история е философът Йохан Готлиб Фихте, големият немски холерик. Още на външен вид той се откроява като такъв. Фихте е изглеждал на външен вид като с потиснат растеж. С това той ясно е издавал, че другите звена са били потискани поради превеса на Аза.
Не астралното тяло със своята градивна способност е преобладаващото, а преобладава Азът, усмирителят, ограничителят на градивните сили.
Оттук - по правило - при тези силни, ярки волеви натури, при които Азът слага юзди на свободните градивни сили на астралното тяло, се наблюдава ниска, стегната фигура. Да вземем един друг класически пример за холерик: Наполеон, „малкия генерал", който е останал толкова нисък, защото Азът е потискал другите звена. Това е типът на потиснатия растеж при холерика. При него можем да видим как тази сила на Аза действа от Духа, така че вътрешната същност на човека известява за себе си чрез външния вид. Разгледайте физиономията на холерика!
към текста >>
Оттук - по правило - при тези силни, ярки волеви натури, при които Азът слага юзди на свободните
град
ивни сили на астралното тяло, се наблюдава ниска, стегната фигура.
Можете да намерите хиляди примери в живота, един такъв пример от духовната история е философът Йохан Готлиб Фихте, големият немски холерик. Още на външен вид той се откроява като такъв. Фихте е изглеждал на външен вид като с потиснат растеж. С това той ясно е издавал, че другите звена са били потискани поради превеса на Аза. Не астралното тяло със своята градивна способност е преобладаващото, а преобладава Азът, усмирителят, ограничителят на градивните сили.
Оттук - по правило - при тези силни, ярки волеви натури, при които Азът слага юзди на свободните градивни сили на астралното тяло, се наблюдава ниска, стегната фигура.
Да вземем един друг класически пример за холерик: Наполеон, „малкия генерал", който е останал толкова нисък, защото Азът е потискал другите звена. Това е типът на потиснатия растеж при холерика. При него можем да видим как тази сила на Аза действа от Духа, така че вътрешната същност на човека известява за себе си чрез външния вид. Разгледайте физиономията на холерика! Сравнете го с флегматика!
към текста >>
В един орган особено силно проличава, къде астралното тяло или Азът действат
град
ивно: в окото, в твърдото, силно излъчване на погледа на холерика.
Това е типът на потиснатия растеж при холерика. При него можем да видим как тази сила на Аза действа от Духа, така че вътрешната същност на човека известява за себе си чрез външния вид. Разгледайте физиономията на холерика! Сравнете го с флегматика! Колко размити са чертите му; колко невярно ще е да кажете, че онази форма на челото би била подходяща за холерика.
В един орган особено силно проличава, къде астралното тяло или Азът действат градивно: в окото, в твърдото, силно излъчване на погледа на холерика.
По правило виждаме, как тази ярка вътрешна светлина, която поглъща всичко изпълнено със светлина, понякога се изразява в черни, антрацитеночерни очи, според един определен закон, а именно поради това, че той не предоставя на астралното тяло възможността да оцвети тъкмо онова, което Азовата сила на холерика привлича навътре и което при други хора се оцветява по един или друг начин. Погледнете човека и всичките му жестове. Опитният наблюдател може да разбере от сто метра, дали някой е холерик. Твърдата крачка, така да се каже, издава холерика. В походката също откриваме израза на здравата Азова сила.
към текста >>
Когато във вътрешния мир на един такъв човек всичко е не само нормално и наред, но и тези вътрешни
град
ивни сили на задоволството са особено, абнормно активни, техните продукти се присъединяват към човешкото тяло; той става корпулентен, напълнява много.
Но да продължим нататък! Отново виждаме, как и флегматичният темперамент се изразява във външната форма. При него преобладава дейността на етерното или жизненото тяло, което се изразява физически в системата на жлезите, а душевно се изразява в задоволството, във вътрешната уравновесеност.
Когато във вътрешния мир на един такъв човек всичко е не само нормално и наред, но и тези вътрешни градивни сили на задоволството са особено, абнормно активни, техните продукти се присъединяват към човешкото тяло; той става корпулентен, напълнява много.
В пълнотата на тялото, в образуването на тлъстини се съдържа това, което изработват вътрешните градивни сили на етерното тяло. Във всичко това ни среща вътрешното задоволство на флегматика. И кой не би познал в тази липса на взаимодействие на вътрешното с външното причината за често отпуснатата, провлечена походка на флегматика, чиито стъпки като че ли не искат да се съобразят със земята; той не се държи, така да се каже, нормално, не се поставя в отношение с нещата. Това, че той почти не умее да владее формите на вътрешния си мир, се вижда от пръв поглед флегматичният темперамент се познава по неподвижната, безучастна физиономия, та чак до своеобразния матов, безцветен поглед; докато погледът на холерика е пламенен и искрящ, изразът на флегматика е обърнатото изключително навътре задоволство на етерното тяло.
към текста >>
В пълнотата на тялото, в образуването на тлъстини се съдържа това, което изработват вътрешните
град
ивни сили на етерното тяло.
Но да продължим нататък! Отново виждаме, как и флегматичният темперамент се изразява във външната форма. При него преобладава дейността на етерното или жизненото тяло, което се изразява физически в системата на жлезите, а душевно се изразява в задоволството, във вътрешната уравновесеност. Когато във вътрешния мир на един такъв човек всичко е не само нормално и наред, но и тези вътрешни градивни сили на задоволството са особено, абнормно активни, техните продукти се присъединяват към човешкото тяло; той става корпулентен, напълнява много.
В пълнотата на тялото, в образуването на тлъстини се съдържа това, което изработват вътрешните градивни сили на етерното тяло.
Във всичко това ни среща вътрешното задоволство на флегматика. И кой не би познал в тази липса на взаимодействие на вътрешното с външното причината за често отпуснатата, провлечена походка на флегматика, чиито стъпки като че ли не искат да се съобразят със земята; той не се държи, така да се каже, нормално, не се поставя в отношение с нещата. Това, че той почти не умее да владее формите на вътрешния си мир, се вижда от пръв поглед флегматичният темперамент се познава по неподвижната, безучастна физиономия, та чак до своеобразния матов, безцветен поглед; докато погледът на холерика е пламенен и искрящ, изразът на флегматика е обърнатото изключително навътре задоволство на етерното тяло.
към текста >>
И по-нататък човек може да
град
и възпитанието върху самата природата на сангвиничното дете.
И по-нататък човек може да гради възпитанието върху самата природата на сангвиничното дете.
Нали сангвиничната природа се изразява в това, че не може да открие интерес, който да стане траен. Трябва да разберем какво означава това. Трябва да се погрижим в обкръжението на детето да има всякакви неща, за които сме забелязали, че то все пак проявява по-задълбочен интерес към тях. Добре е човек да занимава сангвиничното дете през точно определени интервали от време с такива предмети, временният интерес към които е оправдан, спрямо които, така да се каже, му е позволено да бъде сангвинично, които не са достойни да задържат интереса му. Чрез тези неща човек трябва да остави да говори сангвинизма, трябва ги да остави да въздействат върху детето, след което да му ги отнеме, за да ги пожелае то отново и да ги получи наново.
към текста >>
Ако възпитаваме мъдро, ако об
град
им детето с това, от което то се нуждае, ще можем да постигнем много.
Има нещо, за което флегматика винаги ще се захване, особено флегматичното дете.
Ако възпитаваме мъдро, ако обградим детето с това, от което то се нуждае, ще можем да постигнем много.
За флегматичното дете е необходимо да общува интензивно с други деца. Ако за децата изобщо е добре да имат приятели в игрите, това е особено важно за флегматика. За него са нужни приятели в игрите, които да имат най-разнообразни интереси. Няма нещо у флегматичното дете, за което човек може да се захване. Да бъде заинтригувано от предмети и събития не е никак лесно.
към текста >>
Ако сме флегматици, които нямат интереси, е добре да се занимаваме възможно най-много с напълно безинтересни обекти, да се об
град
им с толкова много източници на скука, че да се отегчаваме до дъното на душата си.
Ако сме флегматици, които нямат интереси, е добре да се занимаваме възможно най-много с напълно безинтересни обекти, да се обградим с толкова много източници на скука, че да се отегчаваме до дъното на душата си.
Тогава ще се излекуваме из основи от нашата флегма, ще отвикнем напълно от нея. флегматикът, следователно, постъпва добре, когато си внуши с разума, че трябва да прояви интерес към нещо, че трябва да открие обекти, към които с пълно право не би проявил интерес. Той трябва да си потърси занимания, при които флегмата е основателна, в които той може да даде воля на флегмата си. По този начин той преодолява своята флегма, дори когато тя заплашва да се изроди в едностранчивост.
към текста >>
222.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Съвременната наука разглежда сетивния опит като основа на всяко познание, а което не може да бъде из
град
ено върху тази основа, се счита за непознаваемо.
На разликата по тази точка между Духовната Наука и общоприетата съвременна наука не се обръща обаче особено внимание.
Съвременната наука разглежда сетивния опит като основа на всяко познание, а което не може да бъде изградено върху тази основа, се счита за непознаваемо.
Изводите и заключенията си тя прави на базата на информацията от сетивата. Това, което е извън тях, тя отрича и твърди, че лежи извън границите на човешкото познание. За Антропософията, или Духовната Наука, подобно схващане прилича на схващането на слепец, който признава само това, което може да бъде докоснато, а изказванията на зрящите отхвърля като невъзможни за човешкото познание. Според Духовната Наука човек е способен да се усъвършенствува и да покори нови светове чрез развитие на нови възприемателни органи. Както цветовете и светлината не могат да се възприемат от слепия, само защото той няма сетива за тях, така и световете, които обграждат човек, могат да бъдат открити, ако той развие необходимите органи за тях.
към текста >>
Преди физическото си раждане, човекът е об
град
ен от едно чуждо физическо тяло.
Преди физическото си раждане, човекът е обграден от едно чуждо физическо тяло.
Самият той не се докосва до физическия външен свят. Негово обкръжение е физическият свят на майката. Само нейното тяло може да въздействува върху развиващия се човек. Физическото раждане се състои в това, че човек се освобождава от майчината обвивка и чрез това обкръжението от физическия свят започва да му въздействува непосредствено. Сетивата се отварят за външния свят, който започва да действува върху човека така, както по-рано е действувал върху него физическия майчин организъм.
към текста >>
до седмата година, той е об
град
ен от една етерна и от една астрална обвивка.
Според Духовната Наука сега се ражда физическото тяло, но не и етерното тяло. Както до момента на раждането си, човек е обвит от физическата майчина обвивка, така до времето на смяната на зъбите, т.е.
до седмата година, той е обграден от една етерна и от една астрална обвивка.
Едва по време на смяната на зъбите етерната обвивка освобождава етерното тяло. Астралната обвивка остава до настъпване на половата зрялост. В този период астралното тяло се освобождава, както физическото по-рано се освобождаваше при физическото раждане, а етерното - при смяната на зъбите.
към текста >>
Основата на една правилна педагогика не могат да бъдат общи формули като „хармонично развитие на тяло и дух" и подобни, а такава може да бъде из
град
ена само върху едно истинско познание на човешкото същество.
Основата на една правилна педагогика не могат да бъдат общи формули като „хармонично развитие на тяло и дух" и подобни, а такава може да бъде изградена само върху едно истинско познание на човешкото същество.
Не може да се твърди също, че подобни формули са неправилни, но просто те могат да се използуват толкова малко, колкото и твърдението, че всички части на една машина би трябвало да бъдат сглобени съразмерно, за да е ефективна работата й. Само този, който не използува общи фрази, а пристъпи към човешкото същество с истински знания, може да я използува. Това се отнася и до възпитателното изкуство - необходима е ясна представа за съставните части на човешкото същество и за главните подробности от тяхното развитие. Трябва да се знае върху коя част от човешкото същество може да се въздействува в определена възраст, и как това въздействие протича съобразно основната задача. Няма съмнение, че едно наистина реалистично възпитателно изкуство, за каквото тук се говори, може да си пробие път само бавно и постепенно.
към текста >>
Всички играчки, които се състоят само от мъртви математически форми, действат опустошаващо и убийствено върху
град
ивните сили на детето, и обратно, всичко, което стимулира представата за живото, въздействува правилно.
Тази дейност на фантазията влияе изключително формиращо върху мозъка. Той се развива така, както мускулите на ръката се развиват от съответната работа. Ако детето получи „красивата кукла", мозъкът му остава неангажиран. Той закърнява и изсъхва, вместо да се развива. Ако хората можеха да проникнат в развиващия се чрез формите си мозък така, както това прави Духовната Наука, сигурно щяха да дават на децата си само такива играчки, които са способни да стимулират способността на мозъка за изграждане на образи.
Всички играчки, които се състоят само от мъртви математически форми, действат опустошаващо и убийствено върху градивните сили на детето, и обратно, всичко, което стимулира представата за живото, въздействува правилно.
В нашето материалистическо време се произвеждат малко добри играчки. Каква полезна играчка например е тази, която чрез две летвички, които се разместват, показва двама ковачи, които обработват с чуковете си даден предмет като се навеждат последователно. Такова нещо може да се купи днес само на село. Много полезни са и онези книги с картинки, чиито фигури могат да се местят с конци отдолу, така че детето само да оживи мъртвата картина. Всичко това създава вътрешна подвижност на органите, а оттук се изгражда и правилната им форма.
към текста >>
Към силите, които влияят
град
ивно върху физическите органи, се числят и радостта от обкръжението, ведрият лик на преподавателя и преди всичко искрената, непринудена любов.
По този път човек тежко може да прегреши като постави детето в неподходящи физически отношения към околната среда. Това може да се случи особено по отношение към хранителните инстинкти. Детето може да бъде прехранено с такива неща, че да загуби здравите си хранителни инстинкти, докато чрез правилно хранене може да ги развие така, че само да си изисква всичко до чашата вода и да отхвърля всичко, което може да му навреди. Духовната Наука може да посочи поединично всички хранителни вещества и вкусови средства, за които тук се говори, ако бъде призована към изграждане на едно възпитателно изкуство. Тъй като тя е нещо реално в живота, а не само сива теория, каквато може би все още изглежда днес в очите на някои теософи.
Към силите, които влияят градивно върху физическите органи, се числят и радостта от обкръжението, ведрият лик на преподавателя и преди всичко искрената, непринудена любов.
В такава любов, която обгръща с равномерна топлота, в истинския смисъл на думата покълват формите на физическите органи.
към текста >>
Не трябва да се подценява, каква
град
ивна за органите сила са например танцовите движения под музикален съпровод.
В ранното детство е особено важно възпитателните средства като например детските песни да създават на сетивата впечатление за добър ритъм, като акцентът трябва да се постави не толкова върху съдържанието, колкото върху добрата звучност. Колкото по-ведро въздействува нещо върху окото и ухото, толкова по-добре.
Не трябва да се подценява, каква градивна за органите сила са например танцовите движения под музикален съпровод.
към текста >>
Ако предварително си из
град
им самостоятелна оценка, тя ще се окаже лишена от своите здрави основи.
С половата зрелост настъпва времето, когато човек узрява за способността да анализира научените от по-рано неща. Нищо по-лошо не може да се случи на човек от прекалено рано събудената му аналитична способност. Можем да съдим за нещата, едва след като сме натрупали материал за анализ.
Ако предварително си изградим самостоятелна оценка, тя ще се окаже лишена от своите здрави основи.
Всяка едностранчивост в живота, всички мъртви понятия, основаващи се на откъслечни познания, претендиращи че формират човешките представи за продължителни периоди от време, пречат на възпитанието. За да узрее за мислене, човек трябва да изпита преклонение пред това, което другите вече са мислили преди него. Няма здраво мислене, което да не се предхожда от живия усет за истината, поддържан от неоспоримата вяра в авторитета. Ако бихме следвали този педагогически принцип, нямаше да сме свидетели, как младите хора прекалено рано се провъзгласяват за зрели, като по този начин сами се лишават от възможността да изпитат всестранно и непредубедено уроците на живота. Защото всеки анализ, който не израства върху споменатите душевни съкровища, се превръща в тежко бреме.
към текста >>
223.
Лекция върху педагогиката по време на 'Френския курс' в Гьотеанума, 16. 09. 1922
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Интелектуалистичната наука постига изключително прецизно естествознание, но тя не може да из
град
и една истинска педагогика.
Интелектуалистичната наука постига изключително прецизно естествознание, но тя не може да изгради една истинска педагогика.
към текста >>
Истинската педагогика може да възникне само според троичното устройство на човека като същество, из
град
ено от тяло, душа и Дух.
Истинската педагогика може да възникне само според троичното устройство на човека като същество, изградено от тяло, душа и Дух.
Защото сетивното наблюдение и експеримента стигат само до телесната част на човека; с други думи - интелектуализмът обхваща само човешкото физическо тяло.
към текста >>
И ако днес човек не се опита да из
град
и една инстинктивна педагогика тъкмо от своите инстинкти, не му остава друго, освен да се лута в пълен мрак.
Теоретически това би трябвало да се признае, обаче практически то не води до никъде, защото съвременното човечество просто е изгубило самата първичност на своя инстинктивен живот.
И ако днес човек не се опита да изгради една инстинктивна педагогика тъкмо от своите инстинкти, не му остава друго, освен да се лута в пълен мрак.
към текста >>
224.
Рудолф Щайнер - обзор върху литературното му и художествено дело
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Днес Валдорфските училища и детски
град
ини са част от облика на цивилизования свят.
Още през 1884 година Рудолф Щайнер апелира за освобождаване на образованието от всякакво държавно опекунство. Сътресенията от Първата световна война затвърждават концепциите на Рудолф Щайнер за ново изграждане на социалния живот, респективно възпитанието и образованието. Убеден в световноисторическата мисия на антропософския мироглед Емил Молт, директор на унгарската фабрика „Валдорф-Астория", се обръща към него с молба за изграждане на училище, предназначено за децата на работниците във „Валдорф-Астория". През есента на 1919 година в Щутгарт се открива първото Валдорфско училище. Педагогическите лекции на Рудолф Щайнер са над 200.
Днес Валдорфските училища и детски градини са част от облика на цивилизования свят.
към текста >>
град
ове 1921-22)
304. Възпитателни и преподавателски методи от гледище на Антропософията 9 лекции (разл.
градове 1921-22)
към текста >>
град
ове 1923-24)
304а Антропософските възгледи за човека и педагогиката 9 лекции (разл.
градове 1923-24)
към текста >>
225.
2. До всички членове * I Писмо 20 януари 1924
GA_39 Писма до членовете
През 1913 положихме неговия Основен камък, което впоследствие се превърна в Гьотеанума, из
град
ен през следващите години.
След това у някои ентусиазирани и жертвоготовни антропософи се породи замисълът за изграждане на собствен дом на Движението.
През 1913 положихме неговия Основен камък, което впоследствие се превърна в Гьотеанума, изграден през следващите години.
към текста >>
226.
3. До всички членове * II 27 Януари 1924 Относно правилното отношение на Обществото към антропософията
GA_39 Писма до членовете
С
град
ата, която изгубихме, бе построена в такива художествени форми, които сами по себе си бяха откровение на този дух.
Така усещаната и практикувана антропософия действително ще бъде повече Антропософия в сравнение с това, което често е живяло в нашите групи в миналото. Самият Гьотеанум искаше да действа в този и единствено в този дух.
Сградата, която изгубихме, бе построена в такива художествени форми, които сами по себе си бяха откровение на този дух.
Когато някоя изречена дума се отклоняваше с агитиращ звук следваше разтърсващ дисонанс между нея и формите на сградата. Когато бъде изграден наново, Гьотеанумът ще бъде творение на истината само, ако Антропософското общество навсякъде живо свидетелства за тази истина. Не трябва да си мислим най-малко пък в Антропософията че въздействащо може да бъде само това, което е направено изкуствено с тази цел. Това, което живее от същността на своя дух, може да изчака, докато светът пожелае да приеме въздействието му.
към текста >>
Когато някоя изречена дума се отклоняваше с агитиращ звук следваше разтърсващ дисонанс между нея и формите на с
град
ата.
Така усещаната и практикувана антропософия действително ще бъде повече Антропософия в сравнение с това, което често е живяло в нашите групи в миналото. Самият Гьотеанум искаше да действа в този и единствено в този дух. Сградата, която изгубихме, бе построена в такива художествени форми, които сами по себе си бяха откровение на този дух.
Когато някоя изречена дума се отклоняваше с агитиращ звук следваше разтърсващ дисонанс между нея и формите на сградата.
Когато бъде изграден наново, Гьотеанумът ще бъде творение на истината само, ако Антропософското общество навсякъде живо свидетелства за тази истина. Не трябва да си мислим най-малко пък в Антропософията че въздействащо може да бъде само това, което е направено изкуствено с тази цел. Това, което живее от същността на своя дух, може да изчака, докато светът пожелае да приеме въздействието му.
към текста >>
Когато бъде из
град
ен наново, Гьотеанумът ще бъде творение на истината само, ако Антропософското общество навсякъде живо свидетелства за тази истина.
Така усещаната и практикувана антропософия действително ще бъде повече Антропософия в сравнение с това, което често е живяло в нашите групи в миналото. Самият Гьотеанум искаше да действа в този и единствено в този дух. Сградата, която изгубихме, бе построена в такива художествени форми, които сами по себе си бяха откровение на този дух. Когато някоя изречена дума се отклоняваше с агитиращ звук следваше разтърсващ дисонанс между нея и формите на сградата.
Когато бъде изграден наново, Гьотеанумът ще бъде творение на истината само, ако Антропософското общество навсякъде живо свидетелства за тази истина.
Не трябва да си мислим най-малко пък в Антропософията че въздействащо може да бъде само това, което е направено изкуствено с тази цел. Това, което живее от същността на своя дух, може да изчака, докато светът пожелае да приеме въздействието му.
към текста >>
227.
15. До всички членове * XIV 25 Май 1924 Относно настроението, което трябва да присъства на груповите събрания
GA_39 Писма до членовете
Ако по време на груповите сбирки преобладава този дух на споделяне на духовни опитности, тогава ще се разсее всичко, което се
град
и на неоправданото чувство за авторитет.
Ако по време на груповите сбирки преобладава този дух на споделяне на духовни опитности, тогава ще се разсее всичко, което се гради на неоправданото чувство за авторитет.
Противниците на Антропософията непрекъснато твърдят, че антропософите с чувство на покорство признават това, което им се съобщава. Ако в Антропософското общество се поддържа правилният дух, този спор би изгубил смисъл. Защото участниците в нашите сбирки няма да се чувстват задължени да признават това или онова, само защото този или онзи го е казал. Защото ще разберат, че съгласието не е насилено в душата на човека, а то възниква от самата опитност.
към текста >>
228.
Основополагащият камък
GA_40 Стихове и медитации
от сърце
град
им
от сърце градим
към текста >>
229.
Антропософски календар на душата
GA_40 Стихове и медитации
за да с
град
я душата си достойно
за да сградя душата си достойно
към текста >>
230.
1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
За да свържем мисълта с нещо конкретно: Духовната наука трябва да приеме това може днес да бъде само загатнато , че това, което у човека признаваме като инструмент, на мисленето, чувствуването и на волята, а именно нервната система с мозъка, е из
град
ено от нещо духовно, че мозъкът и нервната система са инструмент на нещо съществено, действително, което не можем да покажем в сетивния свят, а което може да бъде изследвано само чрез методите на Духовната наука, за които говорихме.
Така може да бъде и с много неща на Духовната наука.
За да свържем мисълта с нещо конкретно: Духовната наука трябва да приеме това може днес да бъде само загатнато , че това, което у човека признаваме като инструмент, на мисленето, чувствуването и на волята, а именно нервната система с мозъка, е изградено от нещо духовно, че мозъкът и нервната система са инструмент на нещо съществено, действително, което не можем да покажем в сетивния свят, а което може да бъде изследвано само чрез методите на Духовната наука, за които говорихме.
Следователно от това, което външната наука, опираща се на сетивните явления, знае да каже върху мозъка и нервната система, Духовната наука трябва да се върне назад към нещо, което работи в самия човек като една душевно-духовна същност, която не може да бъде изследвана вече със сетивата, а само по пътя на вътрешните способности на душата. Много лесно е сега да се опровергае това, което Духовната наука разказва върху свръхсетивните неща, върху онази свръхсетивна същност, която стои на основата на човешкия мозък. Може да се каже: Всичко, което ти говориш тук, не е друго освен произведение на мозъка. Щом не разбираш това, погледни само, как духовните способности се повишават наред с напредъка на развитието. При нисшите животни духовните способности са още съвсем несъвършени; при по-висшите животни и особено при млекопитаещите те са вече по-развити и по-съвършени, защото техният мозък е достигнал по-голямо съвършенство.
към текста >>
И той отбелязва, че според всичко, което си е съставил сам като възглед върху човешкия свят, животинския свят и т.н., такъв един възглед не противоречи на това, което си е из
град
ил като наука.
Следователно в онова време Гьоте говори в известен смисъл за това, за което тук често ще говорим в тези сказки: върху превъплъщението на човешката душа.
И той отбелязва, че според всичко, което си е съставил сам като възглед върху човешкия свят, животинския свят и т.н., такъв един възглед не противоречи на това, което си е изградил като наука.
към текста >>
Характерно е, че на Хекелова почва хората се позовават на едно велико дело на КАНТ, а именно на основаването на механистичния светоглед на Кант, и на написаното в 1775 година съчинение: "Обща история на природата и теория на небето или опит върху устройството и механичния произход на мировата с
град
а".
От тази изходна точка Гьоте навлезе във всички области на естествената наука и следователно беше добре запознат с научния начин на мислене от неговото време. Даже той изпревари така много своето време, че дарвинисти, които искаха да изтълкуват Гьоте в смисъла на Дарвин, днес могат да твърдят: Гьоте е един предтеча на Дарвин. Въпреки че Гьоте застава по този начин в научния свят на своето време и го надвишава, той все пак може да каже, че възгледът, който си е съставил върху безсмъртната част на човека и който загатва за прераждането, може напълно да се съедини с неговите научни представи. И това, което Гьоте можа да каже на своето време, би могъл да си го каже всъщност всеки човек. И други изследователи, които се стремяха да осъществят по научен начин познавателни нужди за живота, се намираха в същото положение.
Характерно е, че на Хекелова почва хората се позовават на едно велико дело на КАНТ, а именно на основаването на механистичния светоглед на Кант, и на написаното в 1775 година съчинение: "Обща история на природата и теория на небето или опит върху устройството и механичния произход на мировата сграда".
Достатъчно е само да вземете рекламния екземпляр, да прегледайте заключението и след това да се запитате: Какво становище заемат към Кант онези, които стоят на почвата само на Хекелизма, когато той говори за безсмъртието на човешката душа, където говори върху великите тайни на човешката душа, върху изгледа за обитаемостта на други планети и за по-нататъшния живот на човешката душа на други планети? Какво становище заемат такива последователи на Хекел по отношение на възможността за едно прераждане на човека, както това изниква в посоченото съчинение на Кант от 1775 година? Днес хората се позовават на неща така, че трябва да се учудят, ако онези, които се позовават на Кант действително са прочели тези неща! Днес нещата стоят вече различно от това, което са били преди едно или едно и половина столетия по-рано. Беше една нужда на епохата, да се говори върху нещата на духовния живот по определен начин, който не искаше да има нищо общо с науката, защото хората чувствуваха, че се говори за нещо, което не се намира в никакво противоречие с това, което може да се твърди от науката.
към текста >>
Има например геометрии, които не признават теоремата: сборът на трите ъгъла на един триъгълник е равен на 180
град
уса, а за които например сборът на трите ъгъла на един триъгълник е винаги по-малък от 180
град
уса.
И въпреки това характерно е, че в течение на 19-то столетие е имало духове, които са се издигнали чисто математически, чрез строги математически изследвания, да измислят геометрии, математики, които не са валидни за нашия сетивен свят, а имат значение за съвършено други светове. Представете си следователно: имало е строго математически мислещи духове, които са чувствували, че могат да се издигнат над това, което е съществувало до тях като математика над областта на сетивния свят, че биха могли да изнамерят една геометрия, която важи за един съвършено друг сетивен свят. И съществува не само една, а няколко такива геометрии. На запознатите с математиката са известни имената на Риман, Лобачевски, Болияй. Тук ние не искаме да навлезем в подробности, защото за нас е важно само това, че нещо подобно можа да се получи от математическото познание.
Има например геометрии, които не признават теоремата: сборът на трите ъгъла на един триъгълник е равен на 180 градуса, а за които например сборът на трите ъгъла на един триъгълник е винаги по-малък от 180 градуса.
Или един друг случай: За нашата евклидова геометрия през една точка може да се тегли само една успоредна към една линия. Измислени са били геометрии, съгласно които през една точка могат да се теглят безкрайно много успоредни към определена линия. А това значи: Имало е духове, които са изпитали нуждата не само да мечтаят за други светове, а даже да измислят геометрии! Това говори силно за факта, че даже в главите на математиците е царувал един копнеж да се издигнат над това, което съществува в непосредствено заобикалящия ни свят.
към текста >>
231.
2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Аз често пъти съм обръщал внимание, че днес за естествоизпитателя и за този, който
град
и своите възгледи върху естествено-научни понятия, е нещо самопонятно да признае изречението: "Всичко живо произхожда от нещо живо." Естествено тук аз говоря с онова разграничение, с което за това изречение се говори и в областта на естествената наука.
Следователно тук имаме едно разправяне между смъртта и живота в самото същество. Имаме едно взаимодействие между един жив член, който се развива в една посока, и едно постоянно възвръщане в себе си на един друг член, който се развива в посоката на смъртта. Ако сега изхождайки от тази гледна точка искаме да вникнем в най-вътрешното същество на човека, ние трябва отново да си припомним някои неща, за които често пъти сме говорили, но тяхното припомняне никога не е излишно, защото те още не принадлежат към обикновените истини. Когато пристъпим към духовно-научното разглеждане на въпроса за живота и смъртта, като се позоваваме на съвсем обикновени представи, трябва да припомним, че това, което тук разглеждаме, днес твърде малко се признава. Касае се за една истина, която за днешното човечество е също така нова, както за човечеството е била нова, съответно непозната една друга идея, която днес принадлежи към тривиалните неща.
Аз често пъти съм обръщал внимание, че днес за естествоизпитателя и за този, който гради своите възгледи върху естествено-научни понятия, е нещо самопонятно да признае изречението: "Всичко живо произхожда от нещо живо." Естествено тук аз говоря с онова разграничение, с което за това изречение се говори и в областта на естествената наука.
При това съвсем не е необходимо да навлезем в разглеждането на въпроса за самозараждането, защото предварително можем да отбележим, че аналогичното изречение, което ще бъде тогава назовано, се използува и в областта на Духовната наука.
към текста >>
Това става благодарение на факта, че през младостта тя можа да си из
град
и органи, да си разработи органи според старата заложба, докато сега по-нататък в течение на живота този процес не е вече възможен и тя трябва да съществува сега по-нататък във вдървяващия се живот.
По същия начин, когато разглеждаме по-точно същността на човешкия живот, ние виждаме не само едно възходящо развитие, но едно такова възходящо развитие, което прави духовно-душевната ядка на човешкото същество да се издигне, да израсне, да се включи във външния свят; и като расте все повече и повече, ние виждаме как тя идва в конфликт със старата заложба, т.е. със самата себе си.
Това става благодарение на факта, че през младостта тя можа да си изгради органи, да си разработи органи според старата заложба, докато сега по-нататък в течение на живота този процес не е вече възможен и тя трябва да съществува сега по-нататък във вдървяващия се живот.
Така ние виждаме, че когато именно се развиваме когато в течение на времето, когато приемаме в себе си нови неща и чрез това обогатяваме нашата индивидуална ядка, ние идваме в конфликт с това, което е обвивка на тази ядка на нашето същество, което сме изградили и което се намираше в растеж. Докато растем и доколкото растем, ние не приемаме в себе си никакъв духовно-душевен процес на смъртта. Едва когато приемаме нещо външно, ние приемаме в себе си един духовно-душевен процес на смъртта. Но общо взето това става през целия живот, макар и в детските години да става по-малко отколкото в по-късно време. Така ние можем да кажем, че в духовно-душевната област в най-вътрешната част на човека царува един растеж и едно умиране в духовно-душевно отношение.
към текста >>
Така ние виждаме, че когато именно се развиваме когато в течение на времето, когато приемаме в себе си нови неща и чрез това обогатяваме нашата индивидуална ядка, ние идваме в конфликт с това, което е обвивка на тази ядка на нашето същество, което сме из
град
или и което се намираше в растеж.
По същия начин, когато разглеждаме по-точно същността на човешкия живот, ние виждаме не само едно възходящо развитие, но едно такова възходящо развитие, което прави духовно-душевната ядка на човешкото същество да се издигне, да израсне, да се включи във външния свят; и като расте все повече и повече, ние виждаме как тя идва в конфликт със старата заложба, т.е. със самата себе си. Това става благодарение на факта, че през младостта тя можа да си изгради органи, да си разработи органи според старата заложба, докато сега по-нататък в течение на живота този процес не е вече възможен и тя трябва да съществува сега по-нататък във вдървяващия се живот.
Така ние виждаме, че когато именно се развиваме когато в течение на времето, когато приемаме в себе си нови неща и чрез това обогатяваме нашата индивидуална ядка, ние идваме в конфликт с това, което е обвивка на тази ядка на нашето същество, което сме изградили и което се намираше в растеж.
Докато растем и доколкото растем, ние не приемаме в себе си никакъв духовно-душевен процес на смъртта. Едва когато приемаме нещо външно, ние приемаме в себе си един духовно-душевен процес на смъртта. Но общо взето това става през целия живот, макар и в детските години да става по-малко отколкото в по-късно време. Така ние можем да кажем, че в духовно-душевната област в най-вътрешната част на човека царува един растеж и едно умиране в духовно-душевно отношение. Но в какво се състои процесът, който става тук?
към текста >>
Следователно ние можем да си из
град
им нашия живот само благодарение на това, че използуваме това, което сме усвоили през предидущия живот, че изхвърляме старото както дървото кората и преминаваме в смъртта.
Обаче с това, което сме създали като нещо органически ново в нашата духовно-душевна ядка, ние минаваме през смъртта. Какви сили се крият тук? Такива сили, които са плодове на изминалия живот. Ние можем наистина да изпитаме семената на тези плодове, можем да изживеем наблюденията на живота, можем да извършим също много в живота, но не можем да включим всичко това органически в нас, не можем да го пренесем в нашата външна обвивка. Защото ние не си изграждаме нашата обвивка от това, което научаваме в един живот, или поне в една част от този живот, а изграждаме тази обвивка според мярката на това, което сме станали в предидущия живот.
Следователно ние можем да си изградим нашия живот само благодарение на това, че използуваме това, което сме усвоили през предидущия живот, че изхвърляме старото както дървото кората и преминаваме в смъртта.
А с това, което вземаме с нас минавайки през смъртта, ние сме в състояние да изградим нашия бъдещ живот, същото то съдържа в себе си същите сили, които са изградили нашето духовно-душевно израстване, когато се развивахме свежо и радостно в младостта. То е еднородно с тези сили. Ние сме го приели от опитността на живота и си изграждаме едно бъдещо същество, една бъдеща телесна обвивка, която ще носи заложено като цвят това, което сме добили в един живот. По отношение на такива неща винаги се поставя въпросът: Каква полза има въобще за човека, когато се говори за повтарящи се земни съществувания, щом той не е в състояние да си спомни за своите минали съществувания, щом не съществува една памет за миналите съществувания?
към текста >>
А с това, което вземаме с нас минавайки през смъртта, ние сме в състояние да из
град
им нашия бъдещ живот, същото то съдържа в себе си същите сили, които са из
град
или нашето духовно-душевно израстване, когато се развивахме свежо и радостно в младостта.
Какви сили се крият тук? Такива сили, които са плодове на изминалия живот. Ние можем наистина да изпитаме семената на тези плодове, можем да изживеем наблюденията на живота, можем да извършим също много в живота, но не можем да включим всичко това органически в нас, не можем да го пренесем в нашата външна обвивка. Защото ние не си изграждаме нашата обвивка от това, което научаваме в един живот, или поне в една част от този живот, а изграждаме тази обвивка според мярката на това, което сме станали в предидущия живот. Следователно ние можем да си изградим нашия живот само благодарение на това, че използуваме това, което сме усвоили през предидущия живот, че изхвърляме старото както дървото кората и преминаваме в смъртта.
А с това, което вземаме с нас минавайки през смъртта, ние сме в състояние да изградим нашия бъдещ живот, същото то съдържа в себе си същите сили, които са изградили нашето духовно-душевно израстване, когато се развивахме свежо и радостно в младостта.
То е еднородно с тези сили. Ние сме го приели от опитността на живота и си изграждаме едно бъдещо същество, една бъдеща телесна обвивка, която ще носи заложено като цвят това, което сме добили в един живот. По отношение на такива неща винаги се поставя въпросът: Каква полза има въобще за човека, когато се говори за повтарящи се земни съществувания, щом той не е в състояние да си спомни за своите минали съществувания, щом не съществува една памет за миналите съществувания?
към текста >>
Той знае, че същият негов духовно-душевен аз е този, който е из
град
ил живота му, но няма възможност да разпростре своята памет над тази степен.
В личния човешки живот съществува една точка, която много лесно може да ни доведе до там, да добием възгледи върху този въпрос, а тя е следната. Всички вие знаете, че в днешния нормален живот на човека съществува едно време, за което по-късно в своя живот човек не може да си спомня. Това е времето на най-първото детство. В днешния нормален живот човек си спомня за своето детство само до определена точка, след това споменът изчезва. Въпреки да му е ясно, че е съществувал и преди тази точка, все пак не си спомня за това време.
Той знае, че същият негов духовно-душевен аз е този, който е изградил живота му, но няма възможност да разпростре своята памет над тази степен.
Който наблюдава живота на много деца, ще може да направи от това едно заключение. Естествено това наблюдение ще се осъществи само по същество във външния живот, но въпреки това то е правилно. От наблюдението на детската душа човек ще може да добие резултата, че споменът се простира в миналото точно до там, където стига до онзи момент, когато в съответното човешко същество се е родило понятие за аза, представата за собствения аз. Това е един извънредно важен факт. В момента, когато детето не казва вече от себе си: Карл иска това или: Марийка иска това, а казва: Аз искам това, от момента, когато се явява съзнателната представа за Аза, започва и споменът на миналото.
към текста >>
Както детето няма още в своето съзнание това, което е станало преди развитието на неговото възприятие на Аза, така също човек не може да приеме в своята памет онези изживявания на предишните раждания, които не са из
град
ени върху едно познание на вътрешната ядка на човешкото същество, върху чувства и усещания на духовната и душевна ядка, която се намира във всеки човек.
Но да внедри в своя Аз това абсолютно равновесие като чувство, като усещане, това е нещо, което поражда в духовнодушевното същество на човека такава сила, която заличава Аза от възприятията, които вече се явяват в неговото съзнание. Така човек остава и по-нататък в света на Аза, но възприема един нов свят, състоящ се от вътрешни душевни опитности. Единствено тези опитности правят възможно човек да вижда в нейната истинска, индивидуална форма най-вътрешната ядка на своето същество, която още от раждането се развива като нещо произхождащо от едно минало земно съществуване, но не може да бъде действително позната. Човек трябва първо да види тази ядка такава, каквато тя е, каквато тя е и работи непосредствено в настоящето. Как може човек да си спомня за нещо, към което още никога не е обърнал своя поглед?
Както детето няма още в своето съзнание това, което е станало преди развитието на неговото възприятие на Аза, така също човек не може да приеме в своята памет онези изживявания на предишните раждания, които не са изградени върху едно познание на вътрешната ядка на човешкото същество, върху чувства и усещания на духовната и душевна ядка, която се намира във всеки човек.
Който действително минава през едно такова развитие, който преди всичко се научава да изкупи виждането в миналото на своите предишни съществувания с това, че гледа бъдещето с хладнокръвие и спокойствие, без да проявява желания, той ще види, че миналите земни съществувания не са само едно логическо умозаключение, а са една действителност, която той може да си спомня благодарение на една новородена, действително породена памет. Но за целта е необходимо едно нещо. Възможността да вижда човек в миналото може да бъде изкупена само чрез въздържане от желания, чрез хладнокръвие и спокойствие спрямо бъдещето. Доколкото в нашите чувства и в нашите усещания сме готови да изживем бъдещето, доколкото можем да заличим нашия Аз по отношение на изживяването на бъдещето, дотолкова ще бъдем в състояние да гледаме в миналото. И колкото повече развива човек това хладнокръвие, толкова повече се приближава той до момента, когато миналите земни съществувания ще бъдат за него една действителност.
към текста >>
232.
3. Човешката душа и животинската душа; Берлин, 10. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Тъй като духът е из
град
ил определен сбор от органи, животното изпитва импулса да представи, да изобрази този дух, как той е действувал в органите, как той се изявява живеейки в тези органи; то няма никаква възможност да излезе вън от мащабите на този дух, както той се изявява в тези органи.
Обаче у животното дейността на духа е още тясно свързана с организма.
Тъй като духът е изградил определен сбор от органи, животното изпитва импулса да представи, да изобрази този дух, как той е действувал в органите, как той се изявява живеейки в тези органи; то няма никаква възможност да излезе вън от мащабите на този дух, както той се изявява в тези органи.
Когато наблюдаваме външните душевни жизнени функции, външните жизнени процеси на животното при един или друг животински вид, ние ще видим, колко тясно са свързани душевните прояви с организма на животното, следователно с това, което духът е направил у животното. Ако наблюдаваме, при какви обстоятелства едно животно проявява страх, ние ще можем да кажем: Там, където животното проявява страх, то има този страх именно поради своя организъм, поради своята организация. Също така когато едно животно проявява крадливост, можем да кажем: то показва тази крадливост поради своята организация.
към текста >>
Докато паякът изгражда със сигурност своята мрежа и би било безсмислено да му говорим за логика, човекът трябва да мисли много, когато иска да си построи с
град
и.
И докато животните показват страсти, които съвпадат с техните органи, човекът проявява страсти, които са може би много по-опустошителни и никак не съвпадат с неговите органи.
Докато паякът изгражда със сигурност своята мрежа и би било безсмислено да му говорим за логика, човекът трябва да мисли много, когато иска да си построи сгради.
Тук той може много да сгреши. Душевният живот на човека се е освободил, еманципирал се е от тялото. Но човекът трябва да изкупи това.
към текста >>
Това състояние се повишава особено много, когато частта, която е из
град
ена от етерното тяло, изпитва едно пълно смущение.
Това се проявява тогава в свързаната с този процес състояние, чувството на неприятност. Или да предположим, че някой така много се е изморил със своето мислене, че органът на мозъка не иска вече да се подчинява. Тогава етерното тяло може още да мисли, но мозъкът не може да върви в крак с него. Тогава мисленето започва да предизвиква главоболие. От тук неприятното чувство преминава в общото жизнено чувство.
Това състояние се повишава особено много, когато частта, която е изградена от етерното тяло, изпитва едно пълно смущение.
Тогава ние казваме: Струва ни се, че кожата, която е изградена от етерното тяло, не може да се разпуска, когато иска да се разпусне чрез външната горещина, или: Струва ми се, като че там има забит един горящ кол. Тогава именно етерното тяло се натъква на една съпротива. Етерното тяло, което не е разядено, не е обхванато от едно външно впечатление, е срещнало тогава едно физическо тяло, което не му приляга, не му подхожда. Това се изразява в астралното тяло като чувство на болка. Така болката се изразява в астралното тяло, чувствува се в астралното тяло, когато разбираме да я схващаме като един израз за едно безсилие на етерното тяло по отношение на физическото тяло.
към текста >>
Тогава ние казваме: Струва ни се, че кожата, която е из
град
ена от етерното тяло, не може да се разпуска, когато иска да се разпусне чрез външната горещина, или: Струва ми се, като че там има забит един горящ кол.
Или да предположим, че някой така много се е изморил със своето мислене, че органът на мозъка не иска вече да се подчинява. Тогава етерното тяло може още да мисли, но мозъкът не може да върви в крак с него. Тогава мисленето започва да предизвиква главоболие. От тук неприятното чувство преминава в общото жизнено чувство. Това състояние се повишава особено много, когато частта, която е изградена от етерното тяло, изпитва едно пълно смущение.
Тогава ние казваме: Струва ни се, че кожата, която е изградена от етерното тяло, не може да се разпуска, когато иска да се разпусне чрез външната горещина, или: Струва ми се, като че там има забит един горящ кол.
Тогава именно етерното тяло се натъква на една съпротива. Етерното тяло, което не е разядено, не е обхванато от едно външно впечатление, е срещнало тогава едно физическо тяло, което не му приляга, не му подхожда. Това се изразява в астралното тяло като чувство на болка. Така болката се изразява в астралното тяло, чувствува се в астралното тяло, когато разбираме да я схващаме като един израз за едно безсилие на етерното тяло по отношение на физическото тяло. Едно етерно тяло, което се справя със своето физическо тяло, действува обратно върху своето астрално тяло така, че в това последното се явява чувството на приятност, на здраво вътрешно изживяване.
към текста >>
Ние виждаме навсякъде органите като майстори, които духът е из
град
ил, за да може животното да живее себе си душевно според мярката на органите и да си служи с тях според тази мярка.
Така ние виждаме, как едно наблюдение на живота навсякъде ни доказва истинността на гореспоменатите думи на Гьоте. Животинският душевен живот е такъв, който ние виждаме затворен в един кръг на животинските органи.
Ние виждаме навсякъде органите като майстори, които духът е изградил, за да може животното да живее себе си душевно според мярката на органите и да си служи с тях според тази мярка.
И ние виждаме, как човекът влиза в съществуването безпомощен по отношение на това, за което неговите органи не му дават никакво направление, което той трябва да отпечати в своето душевно изживяване от самия живот. Но именно в това последното ние намираме това, което съставлява кандидатурата на човека за безсмъртието, което е вечно, защото то не може да бъде приписано на наследствеността. Това именно е разбирал Гьоте в изречението: Животното е поучавано от неговите органи: но човекът има предимството, че може отново да поучава своите органи. И който разбира по един правилен начин това последно изречение, че в течение на своето съществуване човекът е способен отново да поучава своите органи, той ще каже: В окръжността на душевния живот, където се представя, как човекът поучава своите органи, се показва връзката, която човекът сключва с духа и която трябва да бъде неразрушима, защото тя не се изчерпва и не идва от миналото, а сочи към бъдещето и е семе на това бъдеще. Чрез тази връзка човекът може действително да постигне това, което ще образува вътрешно в неговото душевно изживяване силата, чрез която той може да побеждава старата смърт в постоянно нови съществувания.
към текста >>
233.
4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Това
град
и и действува в нас и отново се изразява в живота като един особен вид жест.
Защото онова общуване с духа, което може би човекът поддържа най-интимно с духа, което всеки човек, независимо дали е художник или не, може да поддържа с духа, което въздействува така да се каже напълно в най-тънките душевни тъкани на неговото същество, човекът го изживява в онази особеност, чието значение не бива да се пропуска за човешкия живот, не бива да се пропуска в съдържанието, във вътрешността казвам сега не вътрешността на съдържанието на словото, а как тази вътрешност се изразява в съдържанието на словото, вътрешността на характера на звука, на душата на говора. В говора няма само дух, който се изразява в съдържанието на думата, в говора има също душа. И чрез характера на звука един език ни действува много повече отколкото ние си представяме. Съвършено различно действува в нашата душа един език, който съдържа много гласни "а", съвършено различно един друг език, който в своите думи съдържа повече "и" или "у". Защото в това, което се крие в тембъра на звука, се излива като че несъзнателно в душите, която е разлята над цялото човечество, излива се върху нас.
Това гради и действува в нас и отново се изразява в живота като един особен вид жест.
Защото и говорът на човека е един особен вид жест, но не доколкото той е израз на думите, доколкото има душа, показвайки как човекът живее със своята душа в говора и се изразява. В това отношение можем да изтъкнем много важни различия.
към текста >>
Да вземем като пример бобъра и неговото жилище: Между бобрите винаги ще има някой "Микеланджело", обаче никога един "Галилей", който да разбере по същия начин законите, които "бобърът-Микеланджело" е в
град
ил в своето жилище.
Ето защо на духовния край на човека ние имаме така да се каже и обратното, ако не употребяваме тази дума в неблагороден смисъл, а съответно извисена в духовното. Тогава действително ни се показва: Чрез един възвисен в духовното и пречистен инстинкт човекът твори онова, което едва по-късно открива. Както животното твори инстинктивно, както например обществото на пчелите създава своята чудесно устроена пчелна държава, така и човекът твори непосредствено от духовния свят, преди духовният свят да се отрази в неговата интелигентност. Така ние виждаме, че и в това направление всичко ни сочи, как себесъзнателният аз застава срещу действието на духа, става негов посредник. Благодарение на своя инстинкт животното успява да отрази в своята интелигентност това, което то вгражда в своето жилище и др. подобни.
Да вземем като пример бобъра и неговото жилище: Между бобрите винаги ще има някой "Микеланджело", обаче никога един "Галилей", който да разбере по същия начин законите, които "бобърът-Микеланджело" е вградил в своето жилище.
У човека съществува това, което застава пред себесъзнателния аз, което духът твори, когато той влиза в организма.
към текста >>
Аз прибавям: човеците също; обаче те имат предимството, че могат отново да поучават своите органи." Гьоте не можеше другояче, освен да допусне: органите са същите; само че те са из
град
ени от една друга страна.
Ето защо той искаше първо да докаже, че такова твърдение на учените от неговото време не е отговарящо на истината и че тази пропаст не е там, като се залови да докаже, че междинната горночелюстна кост се намира и у човека. Ако Гьоте не би извършил по-нататък нищо друго освен това единствено дело, ако не би открил нищо друго, освен че действително и човекът има междинната горночелюстна кост, само че тя е срасната и не може да се различи, и само с това той би бил един мощен гений в човешкото развитие. Гьоте си казваше аз го разказвам, не защото Гьоте си го е казал, а защото то проличава в неговото чувство : Заедно с Хердер и с други, които се стараят да разберат човека от духа, аз насочих моето внимание върху това, че човекът стои над животните именно затова, защото животните са свързани със своя организъм. Обаче човекът се еманципира от своя организъм и влиза в непосредствено общение с духа. Чрез това той отново може да въздействува върху своите органи, което, както вече посочих, Гьоте изразява с думите: "Животните са поучавани от техните органи, казваха древните.
Аз прибавям: човеците също; обаче те имат предимството, че могат отново да поучават своите органи." Гьоте не можеше другояче, освен да допусне: органите са същите; само че те са изградени от една друга страна.
От тук и голямата радост на Гьоте, когато най-после успя да открие съществуването на междинната кост у човека. Тогава той писа на Хердер: " . . . Аз намерих, не злато, нито сребро, а нещо, което ми доставя безкрайна радост междучелюстната кост у човека! Заедно с Лодерн аз сравних човешки и животински черепи, хванах следата и ето, костта е налице.
към текста >>
234.
5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Човек чувствува следователно, че не е упражнил една дейност както при будността, а една дейност, която е служила за възстановяване на определени неща в мозъка, които са били изхабени; той чувствува, че отново е съ
град
ил инструмента, както не е могъл по-рано да го съ
град
и.
Трудно е да се опише това чувство, защото човек се намира вътре в него по един твърде особен начин и трябва да си каже: Това си ти самият! Но от друг страна човек може да различи много точно това чувство от себе си, както може да различи от себе си едно външно движение, което прави. Следователно човек има образи, имагинации от една дейност, която е била навършена преди събуждането. И сега той може да забележи, когато се е научил да наблюдава себе си, че тези образи на една дейност, която е била преди събуждането, се свързват с нашия мозък и правят от него един по-подвижен, по-използваем инструмент, така щото човек е в състояние да доведе нещо до край, което по-рано не е можел, защото е срещал съпротива, например да мисли определени мисли. Това са тънки неща, но без тях ние не можем да проникнем зад тайните на съня.
Човек чувствува следователно, че не е упражнил една дейност както при будността, а една дейност, която е служила за възстановяване на определени неща в мозъка, които са били изхабени; той чувствува, че отново е съградил инструмента, както не е могъл по-рано да го съгради.
Човек се чувствува като един строител на своите собствени инструменти. Има една огромна разлика между това, което човек чувствува при една такава дейност, и това, което той чувствува при една дейност извършена през деня. За дейността през деня той има чувството, което можем да сравним с положението, когато рисуваме по модел или копираме. Тогава сме принудени при всяка теглена черта или при всяко петно боя да се ръководим по образа, който стои пред нас. При онези неща, които се явяват като образи в момента на събуждането и които изобразяват така да се каже една дейност през време на съня, ние имаме чувството, като не сами изнамираме чертите и създаваме фигурите от самите нас, без да бъдем свързани с някакъв модел.
към текста >>
Защото същата дейност, която извършва духовният изследовател, се извършва от всеки човек, само че обикновеният човек не улавя момента, в който от дейността през време на съня органите биват отново съ
град
ени.
Сега всъщност разликата между един духовен изследовател, който възприема подобни неща, и един обикновен човек се състои само в това, че духовният изследовател именно възприема това, докато обикновеният човек не може да обърне внимание на него и не го възприема.
Защото същата дейност, която извършва духовният изследовател, се извършва от всеки човек, само че обикновеният човек не улавя момента, в който от дейността през време на съня органите биват отново съградени.
Нека вземем сега една такава опитност и я сравним сега с това, което казахме по-рано, със затъпяването, с намаляването яснотата на дневния живот на представите /мисленето/ при заспиването. Това последно явление може да се наблюдава в неговата истинска светлина, когато човек или се освобождава от много внушително действуващите днес представи на онзи светоглед, които считат, че стоят на здравата почва на естествената наука, или пък се вглъби в предстоящите резултати на съвременното природоизследване. Тук например при изучаването на мозъка точно мислещите хора не ще могат да сторят друго нещо, освен да се съгласят според резултатите на природоизследването, че душевното е независимо от телесното. И много интересно е, че неотдавна излезе от печат една популярна книга, в която всъщност всичко онова, което се отнася за духовния живот и за източниците на духовния живот, е изложено изопачено, с пълно неразбиране. Обаче в тази книга "Мозъкът и човекът", чийто автор е Уйлям Ханна Томсон, някои неща са казани твърде остроумни.
към текста >>
Който поглежда в едно
град
инско огледало и вижда карикатурата на своя образ, който се показва в него, ще се съгласи на драго сърце, че образът в огледалото не зависи от него, а от самото огледало.
Когато мислите до край тази представа, тогава не ще ви бъде чудно, че всъщност целият живот на нашето будно дневно съзнание зависи много от устройството на нашите сетивни органи и на нашия мозък, също както това, което имаме от себе си в огледалото, което виждаме от себе си в огледалото, зависи от устройството на огледалото.
Който поглежда в едно градинско огледало и вижда карикатурата на своя образ, който се показва в него, ще се съгласи на драго сърце, че образът в огледалото не зависи от него, а от самото огледало.
Така това, което възприемаме, зависи от устройството на нашия огледален апарат, и нашата душевна дейност е ограничена, един вид отразена в самата нея, като се отразява в живота на тялото. Тогава по-нататък не е чудно, че откъсът нещо, което може да се докаже и физиологически зависи от тялото, когато това или онова става в съзнанието по един или по друг начин, защото всичко, което душата прави, зависи от устройството на тялото ни, щом то трябва да стигне до нашето съзнание, до нашето знание. Наблюдението ни показва, че понятията, които отначало само построихме, отговарят напълно на фактите. Разликата е само тази, че нашето тяло е едно живо огледало. Огледалото, в което се оглеждаме, ние го оставяме такова, каквото то е.
към текста >>
Тогава трябва да започнем другата дейност, да преминем към обратния процес и да съ
град
им отново това, което сме раз
град
или.
Сега ние имаме пред себе си душевния живот в будното и спящото състояние и през време на съня трябва да си го представим независим от телесния живот, както конникът е независим от коня. Но както конникът използува коня и изхабява неговите сили, така душата изхабява дейността на тялото, така щото стават химически процеси като букви на душевния живот. С това ние стигаме до една точка, където така сме изхабили /изразходвали/ живота на тялото, както той е ограничен в сетивата, в мозъка, че сме го изчерпили.
Тогава трябва да започнем другата дейност, да преминем към обратния процес и да съградим отново това, което сме разградили.
Това е сънният живот, така щото от нашата душа ние извършваме в нашето тяло две противоположни дейности. През време когато сме будни ние наистина имаме пред нас заобикалящия ни свят в преливащи и отливащи вълни от представи, радости и страдания, чувства и т.н. Но през време когато ги имаме пред себе си, ние изхабяваме нашия телесен живот, разрушаваме го всъщност постоянно. През време, когато спим, ние сме архитектите, които отново съграждат това, което сме разрушили през време на будния живот.
към текста >>
Защото от съня ни идва това, от което се нуждаем:
град
ивните сили за органите, които биват изхабени през време на деня.
Често хората се оплакват от това; но това не е никакво болестно явление, а е напълно понятно. Защото всъщност пълното възстановяване чрез съня настъпва едва след един или един и половина часа от събуждането. Защо? Защото сме работили добре над нашите органи, така че те могат да издържат не само за няколко часа, а за целия ден. А непосредствено след събуждането ние не сме още школувани да използуваме тези органи, трябва първо да ги шлифоваме и едва след известно време можем да ги използуваме добре. При определен вид изнуреност би трябвало да говорим за това, че след няколко часа ще можем да се радваме, тъй като ще можем да се чувствуваме добре в добре възстановените органи.
Защото от съня ни идва това, от което се нуждаем: градивните сили за органите, които биват изхабени през време на деня.
И така сега ние можем да кажем: Нашият душевен живот е един живот в независимост, един живот, от който през будния дневен живот имаме чрез нашето съзнание нещо, което е едно огледално отражение. съзнанието е огледалното отражение на общението на нашата душа с околния свят. Тук в будния дневен живот ние се изгубваме в околния свят, в нещо чуждо, отдадени сме на нещо, което не сме ние самите. През време на съня обаче а това е същността на съня ние се оттегляме от всяка външна дейност, за да работим над самите нас. Сравнението за това е сполучливо: Когато един кораб, който е пътувал, се завърне в пристанището, той бива подложен на поправка.
към текста >>
235.
1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
поставил пред хората истината, че всяко растително тяло е из
град
ено от малки наричат ги елементарни организми самостоятелни същества, клетки, които се представят като
град
ивни камъни на това растително тяло.
Когато не изхождаме от отвлечена философия, от отвлечена теософия, а от безпристрастното наблюдение на действителността и същевременно искаме да говорим върху "Духа в растителното царство" заставайки на почвате на естествената наука както и трябва да бъде на една здрава почва на Духовната наука -, трябва да признаем, че тогава посягаме не само бих могъл да кажа върху неоправдани предразсъдъци на нашето научно и останало съвременно образование, но и върху повече или по-малко оправдани представи, които действуват и трябва да действуват силно внушително. Именно при това разглеждане, което трябва да говори за духа, който намира своя израз, един вид своята физиономия в царството на растенията, започвайки от гигантските дървета на девствените гори или такива, които хиляди години са се запазили на Тенерифа, и стигайки до най-малките растения, каквато е скромната теменужка криеща се в храсталаците на горите или другаде, именно при едно такова разглеждане, когато човек е възприел в себе си естествено-научните понятия на 19-тото столетие, той се чувствува в едно твърде затруднено положение. Да, човек се чувствува в едно твърде трудно положение, когато той се е издигнал до това, което в тази област трябва да се каже за духа. Защото, как би могло да се отрече, че през 19-тото столетие са били направени велики и чудесни открития в областта на материалното изследване също и в областта на растителното царство -, които открития са хвърлили дълбока светлина от известна гледна точка върху същността на растителната природа? Тук винаги трябва да се напомни за това, как във втората третина на 19-тото столетие великият ботаник Шлайден е открил растителната клетка, т.е.
поставил пред хората истината, че всяко растително тяло е изградено от малки наричат ги елементарни организми самостоятелни същества, клетки, които се представят като градивни камъни на това растително тяло.
Докато по-рано хората можеха да наблюдават растенията само в техните големи части и органи, сега погледът беше насочен върху това, как всеки лист на по-висшите растения се състои от безброй такива малки микроскопични образувания растителните клетки. И не трябва никак да се чудим, че едно такова откритие е имало голямо, мощно влияние върху цялото мислене и чувствуване по отношение на растителния свят. В заключение, напълно естествено е, онзи, който първо е видял, как тялото на растенията се изгражда така от тези градивни камъни, да стигне до идеята, че с проучването на тези малки образувания, на тези клетки, на тези градивни камъни може всъщност да се стигне до откриване тайната на растителната природа. Това трябваше да изпита и духовитият Густав Теодор Фехнер, който към средата на 19-тото столетие действително се опита да приеме в своите мисли нещо такова като "душа на растенията", въпреки че трябва да кажем, неговите твърде фантастични обяснения върху природата на растенията бяха може би преждевременни. Фехнер говореше за душа на растенията в най-широк смисъл, например в своята книга "Нанна", и той говореше не само като фантазьор, а като един основен и дълбок познавател на прогресите на естествената наука от 19-тото столетие.
към текста >>
В заключение, напълно естествено е, онзи, който първо е видял, как тялото на растенията се изгражда така от тези
град
ивни камъни, да стигне до идеята, че с проучването на тези малки образувания, на тези клетки, на тези
град
ивни камъни може всъщност да се стигне до откриване тайната на растителната природа.
Защото, как би могло да се отрече, че през 19-тото столетие са били направени велики и чудесни открития в областта на материалното изследване също и в областта на растителното царство -, които открития са хвърлили дълбока светлина от известна гледна точка върху същността на растителната природа? Тук винаги трябва да се напомни за това, как във втората третина на 19-тото столетие великият ботаник Шлайден е открил растителната клетка, т.е. поставил пред хората истината, че всяко растително тяло е изградено от малки наричат ги елементарни организми самостоятелни същества, клетки, които се представят като градивни камъни на това растително тяло. Докато по-рано хората можеха да наблюдават растенията само в техните големи части и органи, сега погледът беше насочен върху това, как всеки лист на по-висшите растения се състои от безброй такива малки микроскопични образувания растителните клетки. И не трябва никак да се чудим, че едно такова откритие е имало голямо, мощно влияние върху цялото мислене и чувствуване по отношение на растителния свят.
В заключение, напълно естествено е, онзи, който първо е видял, как тялото на растенията се изгражда така от тези градивни камъни, да стигне до идеята, че с проучването на тези малки образувания, на тези клетки, на тези градивни камъни може всъщност да се стигне до откриване тайната на растителната природа.
Това трябваше да изпита и духовитият Густав Теодор Фехнер, който към средата на 19-тото столетие действително се опита да приеме в своите мисли нещо такова като "душа на растенията", въпреки че трябва да кажем, неговите твърде фантастични обяснения върху природата на растенията бяха може би преждевременни. Фехнер говореше за душа на растенията в най-широк смисъл, например в своята книга "Нанна", и той говореше не само като фантазьор, а като един основен и дълбок познавател на прогресите на естествената наука от 19-тото столетие. Но той не можеше да си представи растенията изградени само от клетки и когато разглеждаше формите на отделните растения, беше заставен да приеме, че сетивно-действителното е израз на нещо душевно стоящо зад него. Но трябва да кажем: В сравнение с това, което днес Духовната наука има да каже върху живота на духа в растителното царство, това, което се намира в обясненията на Фехнер изглежда нещо фантастично, обаче неговите мисли бяха едно настъпление. Въпреки това Фехнер трябваше да изпита, каква съпротива може да дойде именно чрез онова мислене, в което човешкият дух навлезе чрез откритията на 19-тото столетие.
към текста >>
Но той не можеше да си представи растенията из
град
ени само от клетки и когато разглеждаше формите на отделните растения, беше заставен да приеме, че сетивно-действителното е израз на нещо душевно стоящо зад него.
Докато по-рано хората можеха да наблюдават растенията само в техните големи части и органи, сега погледът беше насочен върху това, как всеки лист на по-висшите растения се състои от безброй такива малки микроскопични образувания растителните клетки. И не трябва никак да се чудим, че едно такова откритие е имало голямо, мощно влияние върху цялото мислене и чувствуване по отношение на растителния свят. В заключение, напълно естествено е, онзи, който първо е видял, как тялото на растенията се изгражда така от тези градивни камъни, да стигне до идеята, че с проучването на тези малки образувания, на тези клетки, на тези градивни камъни може всъщност да се стигне до откриване тайната на растителната природа. Това трябваше да изпита и духовитият Густав Теодор Фехнер, който към средата на 19-тото столетие действително се опита да приеме в своите мисли нещо такова като "душа на растенията", въпреки че трябва да кажем, неговите твърде фантастични обяснения върху природата на растенията бяха може би преждевременни. Фехнер говореше за душа на растенията в най-широк смисъл, например в своята книга "Нанна", и той говореше не само като фантазьор, а като един основен и дълбок познавател на прогресите на естествената наука от 19-тото столетие.
Но той не можеше да си представи растенията изградени само от клетки и когато разглеждаше формите на отделните растения, беше заставен да приеме, че сетивно-действителното е израз на нещо душевно стоящо зад него.
Но трябва да кажем: В сравнение с това, което днес Духовната наука има да каже върху живота на духа в растителното царство, това, което се намира в обясненията на Фехнер изглежда нещо фантастично, обаче неговите мисли бяха едно настъпление. Въпреки това Фехнер трябваше да изпита, каква съпротива може да дойде именно чрез онова мислене, в което човешкият дух навлезе чрез откритията на 19-тото столетие. Трябва справедливо да мислим и разбираме, че даже и най-великите духове, когато им се покаже под микроскопа, как тялото на растенията е една тъкан от малки клетки, бяха омагьосани от тази гледка и не можеха никак да си представят, как някой можеше още да дойде до идеята да говори за "душа на растенията", след като на изследващия човешки дух материалното се беше показало по такъв величествен начин. Ето защо трябва справедливо да разберем, че именно изследователят на растителната клетка стана и най-големият и остър противник на това, което Фехнер искаше да каже върху душата на растенията. И в известно отношение очарователно е да видиш финия и проницателен Фехнер в борба с Шлайден, който чрез своето откритие създаде епоха за Ботаниката, но който отхвърля по един грубо материалистичен начин това, което Фехнер искаше да каже върху растенията изхождайки от своите дълбоки наблюдения.
към текста >>
Защото ние не разбираме човека, ако не разбираме, че той е из
град
ен от целия Макрокосмос.
Така човекът сменя своите състояния по отношение на своето вътрешно същество по такъв начин, че при дневната будност той се свива в малкия свят, в границите на своята кожа, а през нощта се разширява в големия свят и отдавайки се на този свят черпи от него сили за възстановяване на своето тяло.
Защото ние не разбираме човека, ако не разбираме, че той е изграден от целия Макрокосмос.
към текста >>
236.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Аз вече разказах веднъж, че в един
град
на Южна Германия, където трябваше да държа веднъж една сказка, един храбрец, които пише фейлетони, започна своя фейлетон с думите: "Това, което най-много бие на очи в Теософията, е нейната неразбираемост." Ние искаме да вярваме на този човек, че за него най-изпъкващото качество на Теософията е нейната неразбираемост.
Но също така би могло да се извлекат от душата духовни очи или духовни уши. Тогава за нас може да настъпи великото събитие, което настъпва при по-ниска степен, когато сляпороденият има щастието да бъде опериран. Така щото тогава за нас предположението може да стане истина: около нас съществува един духовен свят, обаче за да прогледнем в него, трябва първо да се пробудили необходимите органи в нас. Това би било единствено логичното. Обаче както казахме хората не се отнасят винаги точно с логиката, защото в нашата епоха те имат съвършено други нужди, когато чуват за един духовен свят, камо ли да вникнат в този духовен свят.
Аз вече разказах веднъж, че в един град на Южна Германия, където трябваше да държа веднъж една сказка, един храбрец, които пише фейлетони, започна своя фейлетон с думите: "Това, което най-много бие на очи в Теософията, е нейната неразбираемост." Ние искаме да вярваме на този човек, че за него най-изпъкващото качество на Теософията е нейната неразбираемост.
Но нима това е един критерий? Нека пренесем този пример към математиката, да предположим, че някой би казал за нея: Това, което най-много ми бие на очи в математиката, е нейната неразбираемост. Тогава всеки ще каже: Без съмнение, това може да бъде така; но щом иска да пише фейлетони, той би трябвало първо да научи нещо! Често пъти би било по-добре, да пренасяме това, което важи за една особена област, върху една друга област, но по един обективен начин. Тогава на хората не остава нищо друго, освен да отрекат, че съществува едно развитие на душата и това те могат да направят безапелационно -, щом се отказват да се подложат на едно развитие -, или пък да се заловят да работят за развитието на своята душа.
към текста >>
237.
3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
от бащата и майката, от бащините и майчините прадеди, за да из
град
и нещо ново.
Тук представлява най-висок интерес да насочим погледа върху начина, как духовно-душевната ядка на човешкото същество използува по съвършено различен начин признаците, качествата, добродетелите и т.н.
от бащата и майката, от бащините и майчините прадеди, за да изгради нещо ново.
И действително: бащините и майчините качества не се използуват по същия начин от индивидуалната ядка на човешкото същество, а основата на това използуване лежи един напълно определен закон. Ако се опитаме да схванем този процес в неговата пълнота, за да можем да го прозрем, ние трябва да насочим нашето внимание върху това, как в човешката душа се проявяват две неща. Едното е интелектуалността, към която искаме да причислим сега и способността да мислим в образи, в представи по-бързо или по-бавно, по-умно или по-глупаво. Другото е общата насока на волята и на чувството, на афектите, интересът, който проявяваме към заобикалящия ни свят. Целият начин, по който сме в състояние да извършим нещо, зависи от това, дали имаме един подвижен или един бавен, един тъп или един проникващ нещата дух, дали сме остроумни или не.
към текста >>
Ето защо можем да видим, че най-малко можем да се доближим до детето, да му въздействуваме с мнения, теории, идеи, когато тази Сетивна душа иска най-силно да
град
и от вътре навън.
От тук ние виждаме, как дарбата на човека, се развива в определен ред. Ние виждаме да се явява първо това, което живее в най-малко изолирания, в най-малко отделения елемент на човека, в Сетивната или Инстинктивна душа. Затова пък то има най-голямата сила да проявява своето действие в човешкия организъм.
Ето защо можем да видим, че най-малко можем да се доближим до детето, да му въздействуваме с мнения, теории, идеи, когато тази Сетивна душа иска най-силно да гради от вътре навън.
Ние можем да се доближим до детето само тогава, когато действуваме върху неговата Сетивна душа както това е описано в моята книжка "Възпитание на детето в светлината на духовната наука" -, което трябва да съблюдаваме особено през първите години от неговия живот. Тогава не трябва да гледаме да развиваме теории, учения, а да заставяме детето да подражава, като му показваме предварително живо това, което то трябва да живее. Това е извънредно важно, защото този инстинкт за подражание се явява най-рано като една от първите заложби, върху която можем да въздействуваме. В този период увещанията и ученията действуват най-малко. Това, което детето вижда, то го подражава, защото то се оформява така, както трябва да се оформи съобразно своята връзка с външния свят.
към текста >>
След това, когато настъпва смяната на зъбите, важното, което трябва да се съблюдаваме това, което можем да наречем:
Град
ене върху това сега не това, което човек върши, а това, което той крие в себе си като личност -,
град
еж върху авторитета.
След това, когато настъпва смяната на зъбите, важното, което трябва да се съблюдаваме това, което можем да наречем: Градене върху това сега не това, което човек върши, а това, което той крие в себе си като личност -, градеж върху авторитета.
Това е най-важното, през първите години на неговия живот детето да живее съобразно това, което говорим, вършим и мислим, а през втория период да чувствува в нас един човек, върху който то може да гради, така че да може да каже: Добро е това, което той върши! От 7-та до 14-та, 16-та година не трябва да даваме на детето увещания изхождайки от принципа да му дадем една морална теория, не трябва да му показваме: това трябва да се направи, това не трябва да се направи, а ние предаваме на детето най-доброто съкровище, когато за Разсъдъчната или Чувствуваща душа то може да има чувството: Това, което човекът намиращ се до мене върши, е добро; това, което той не върши, и аз не трябва да върша! Това има неизмеримо значение.
към текста >>
Това е най-важното, през първите години на неговия живот детето да живее съобразно това, което говорим, вършим и мислим, а през втория период да чувствува в нас един човек, върху който то може да
град
и, така че да може да каже: Добро е това, което той върши!
След това, когато настъпва смяната на зъбите, важното, което трябва да се съблюдаваме това, което можем да наречем: Градене върху това сега не това, което човек върши, а това, което той крие в себе си като личност -, градеж върху авторитета.
Това е най-важното, през първите години на неговия живот детето да живее съобразно това, което говорим, вършим и мислим, а през втория период да чувствува в нас един човек, върху който то може да гради, така че да може да каже: Добро е това, което той върши!
От 7-та до 14-та, 16-та година не трябва да даваме на детето увещания изхождайки от принципа да му дадем една морална теория, не трябва да му показваме: това трябва да се направи, това не трябва да се направи, а ние предаваме на детето най-доброто съкровище, когато за Разсъдъчната или Чувствуваща душа то може да има чувството: Това, което човекът намиращ се до мене върши, е добро; това, което той не върши, и аз не трябва да върша! Това има неизмеримо значение.
към текста >>
Едва с настъпването на 14-та, 16-та година започва възможността, човек да може да
град
и върху най-изолираната част на неговото същество, върху Съзнателната душа, т.е.
Едва с настъпването на 14-та, 16-та година започва възможността, човек да може да гради върху най-изолираната част на неговото същество, върху Съзнателната душа, т.е.
върху това, което се образува в Съзнателната душа: върху мненията, понятията и идеите. Обаче тези последните трябва да имат първо една здрава основа и почва, а тази основа трябва да бъде създадена. Ако не я създадем, като дадем повод за това чрез възпитанието, каквото индивидуалността ни разкрива, чрез това ние не създаваме свободен път за развитието, тогава човекът е обхванат от един друг елемент: от твърдостта, от сковаността на природата на неговите обвивки /тела/. Тогава той се опошлява, става повърхностен; тогава не действува неговата индивидуалност, която преминава от един живот в друг, а той става роб на своя телесен организъм, който подчинява човека от вън. Човек показва това чрез факта, че не е господар в своята духовно-душевна част, а е изцяло зависим от своя телесно-душевен организъм, показва сковани качества, които са неизменяеми.
към текста >>
Ето защо за такива светогледи, които са из
град
ени върху най-чистата, върху най-строгата логика, каквато е Духовната наука, не можем да се надяваме, че ще можем да действуваме като отидем от човек на човек, за да ги убедим.
Но когато един човек е израснал в една твърде материалистична сфера, да речем там, където хората допускат само съществуването на материята, тогава през време на неговия растеж се образува сбор от чувствени и волеви импулси, които оформяват пластично неговото тяло, а също и неговия мозък. По-късно той може да усвои едно много добро логическо мислене, обаче това не действува вече в пластиката на неговия мозък. Логическите мисли са най-безсилното нещо в човешката душа. Ето защо особено важно е да търсим и намерим достъпа до другите хора и чрез душата, а не само чрез логиката. Когато някой е формирал вече своя мозък по определен начин, тогава този мозък не образува вече никаква нова логика, понеже той винаги отразява старите представи, понеже се е втвърдил вече в определени форми.
Ето защо за такива светогледи, които са изградени върху най-чистата, върху най-строгата логика, каквато е Духовната наука, не можем да се надяваме, че ще можем да действуваме като отидем от човек на човек, за да ги убедим.
Когато някой, който разбира импулса на Духовната наука, би искал да вярва, че ще може да убеди хората чрез предумване или чрез логика, който би искал да вярва, че последователят на Духовната наука се подава на тази илюзия, той греши твърде много! Защото в нашата епоха съществуват голям брой такива хора, които вследствие на цялата си личност, на тяхната волева и чувствена природа не гледат, не се стремят към това, което е духовен свят и духовно изследване. От голямата маса на тези, които живеят около нас, ще се изберат онези, които имат влечение към Духовната наука, ще се насочат към това, което смътно предчувствуват, което вече имат в душата си. По отношение на един светоглед, който е изграден върху това, което логиката, човешкото съзнание могат чисто да обгърнат, може да стане само една селекция, един подбор. Ето защо представителят на Духовната наука пристъпва към хората и знае да различава: Тук има един, на когото можеш с години да проповядваш, той не ще се съгласи с твоите мисли, не ще ги разбере.
към текста >>
По отношение на един светоглед, който е из
град
ен върху това, което логиката, човешкото съзнание могат чисто да обгърнат, може да стане само една селекция, един подбор.
Когато някой е формирал вече своя мозък по определен начин, тогава този мозък не образува вече никаква нова логика, понеже той винаги отразява старите представи, понеже се е втвърдил вече в определени форми. Ето защо за такива светогледи, които са изградени върху най-чистата, върху най-строгата логика, каквато е Духовната наука, не можем да се надяваме, че ще можем да действуваме като отидем от човек на човек, за да ги убедим. Когато някой, който разбира импулса на Духовната наука, би искал да вярва, че ще може да убеди хората чрез предумване или чрез логика, който би искал да вярва, че последователят на Духовната наука се подава на тази илюзия, той греши твърде много! Защото в нашата епоха съществуват голям брой такива хора, които вследствие на цялата си личност, на тяхната волева и чувствена природа не гледат, не се стремят към това, което е духовен свят и духовно изследване. От голямата маса на тези, които живеят около нас, ще се изберат онези, които имат влечение към Духовната наука, ще се насочат към това, което смътно предчувствуват, което вече имат в душата си.
По отношение на един светоглед, който е изграден върху това, което логиката, човешкото съзнание могат чисто да обгърнат, може да стане само една селекция, един подбор.
Ето защо представителят на Духовната наука пристъпва към хората и знае да различава: Тук има един, на когото можеш с години да проповядваш, той не ще се съгласи с твоите мисли, не ще ги разбере. Ти трябва да доведеш това първо до неговото съзнание, можеш да говориш на неговата душа, но той самият не може да се домогне до него от целия инструмент на своята душа, от мозъка си. Другият е устроен така, че има възможността да схване това, което Духовната наука показва по нейния логично устроен способ. Поради това той също се ориентира в това, което всъщност живее вече в неговата душа.
към текста >>
То иде от там, че цялото възпитание е така ненагледно, че то е из
град
ено твърде малко върху нагледното и хората се придържат само към отвлечените понятия, даже и при изучаването на езиците.
Това, което казвам сега, можете да го намерите винаги потвърдено, само че на него не се обръща винаги внимание. Мориц Бенедикт се оплаква например, че често пъти много гимназисти са твърде несръчни в по-късна възраст. От къде иде това?
То иде от там, че цялото възпитание е така ненагледно, че то е изградено твърде малко върху нагледното и хората се придържат само към отвлечените понятия, даже и при изучаването на езиците.
Напротив ние можем да почувствуваме даже в ръката си образното, което срещаме, понеже самите предмети застават срещу нас в образи. Тогава бихме могли да кажем: Когато искаш да си представиш един предмет, трябва да се движиш така, че да чувствуваш с ръката в кръг или в елипса сливането с предмета в образи. Не просто подражанието в сръчността, а чувството и обичта към нещата ни показва, как образното, нагледното мислене потрепва в крайниците ни, прави крайниците ни по-гъвкави и по-подвижни. Днес можем да намерим много хора, които, когато им се скъса някое копче, не могат да си зашият на мястото му ново. Това е голям недостатък.
към текста >>
Аз обърнах също вниманието върху това, че денят на смъртта на Микеланджело почти съвпада с деня на раждането на Галилей, така щото отвлечените закони на механиката това, което живее в Съзнателната душа на човека са се явили по-късно от това, което Микеланджело е в
град
ил в пространството от по-дълбоките членове на душата.
Така се е развило човечеството така трябва да се развива отделният човек. Аз вече посочих на друго място, как в едно ректоратско слово Лауренц Мюлнер обърна вниманието върху църквата св.Петър в Рим: как тази църква се издига величествено, как в нея са вложени законите на пространството в механиката на изграждането на купола, така щото в целия строеж се вижда изразена понай-чудния начин механиката на пространството. Но той обърна вниманието върху това, че законите, които Микеланджело е изразил в строежа на църквата, са били открити след това от Галилей с неговия пълен с полет дух и с това той ни е дал механическата наука.
Аз обърнах също вниманието върху това, че денят на смъртта на Микеланджело почти съвпада с деня на раждането на Галилей, така щото отвлечените закони на механиката това, което живее в Съзнателната душа на човека са се явили по-късно от това, което Микеланджело е вградил в пространството от по-дълбоките членове на душата.
Както по-висшите членове на душата се развиват на основата на по-нисшите, както на основата на заложбите трябва да се образуват нашите членове, за да насочим след това поглед към тях и да добием едно понятие за тях, така е и с отделния живот. И в отделния живот човекът трябва да бъде заобиколен от човешкото общество, трябва да застане в това, което го потопява като в една атмосфера, в душевно-духовното на заобикалящия ни свят. Тогава това, което човекът донася със себе си в съществуването, бива оформено и развито. Но човекът не внася в съществуването само това, което му е дадено от линията на наследствеността, а наследствените качества биват определени чрез нещо трето, чрез вечната индивидуалност на човека. Тази индивидуалност на човека се нуждае от наследените качества, трябва да ги усвои и да ги развие.
към текста >>
238.
5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Когато тази величествена с
град
а действува върху нас, тогава действително всеки изпитва нещо, което можем да разберем.
Аз вече съм говорил и за един друг случай. Един човек, когото аз много ценях като философ, който в 1894 година беше ректор на Виенския Университет и държа своята ректорска реч върху Галилей, Лауренц Мюлнер, обърна вниманието в своята реч, че в своето обхватно величие Галилей е прозрял със своя ум великите закони на механиката, на пространствените действия, които най-много ни правят впечатление и говорят на нашето сърце, когато гледаме например църквата Св.Петър в Рим.
Когато тази величествена сграда действува върху нас, тогава действително всеки изпитва нещо, което можем да разберем.
Искам да охарактеризирам това с един малък факт, който е забележителен в това отношение.
към текста >>
Нещо като удивление върху разпределението на пространствените сили, което е бликнало от гениалността на Микеланджело, може да обхване всекиго, който вижда тази своеобразна с
град
а.
Нещо като удивление върху разпределението на пространствените сили, което е бликнало от гениалността на Микеланджело, може да обхване всекиго, който вижда тази своеобразна сграда.
Лауренц Мюлнер обърна вниманието в своята ректорска реч върху факта, че човечеството беше добило възможността да мисли математически-механически такива разпределения на пространството, каквито виждаме в красивата форма на купола на църквата Св.Петър в Рим, благодарение на Галилей, този велик мислител. Обаче същевременно трябва да подчертаем, че Галилей се роди почти в деня на смъртта на Микеланджело, строителят на църквата св.Петър. А това значи: От духовните сили на Микеланджело се роди онова разпределение на пространствените сили, което стана достъпно за интелекта на човечеството едва по-късно.
към текста >>
Времето, което искаше да премине напълно в съзерцаването на сетивния свят, имаше за Галилей и за неговия из
град
ен върху математиката дух нещо твърде особено.
Галилей беше този, който особено видя в малък мащаб мисълта на Коперник за сетивния свят. С това той стана един откривател на пътя на новата наука. Той беше също така първият, който имаше едно предчувствие, че на Луната има планини, че съществуват слънчеви петна и че това, което минава като една ивица мъгла над звездите, е един разсеян звезден свят. Накратко казано, дойде всичко това, което може да се нарече: една изразена в сетивния свят, "информирана" писменност на божествената мъдрост. Това беше особеното, което действуваше върху Галилей.
Времето, което искаше да премине напълно в съзерцаването на сетивния свят, имаше за Галилей и за неговия изграден върху математиката дух нещо твърде особено.
И така Галилей стана онзи, който даде така да се каже първия импулс на човечеството, да каже. Ние не можем да прогледнем сега с нормалното съзнание зад този сетивен килим. Свръхсетивното не съществува за никое човешко сетиво, а също и за човешкия ум. Божественият ум го обхваща извън пространството и времето. Човешкият ум е свързан с пространството и времето.
към текста >>
Основната мисъл на Джордано Бруно беше не един Бог, който действува върху сетивното от вън от окръжността, а един Бог, който се намира във всяко отделно сетивно нещо, чието из
град
ено тяло е сетивният свят.
Джордано Бруно си казвал: Аристотел а именно както той е познавал криворазбрания Аристотел е казал още, че съществува една сфера, която се простира нагоре до Луната, след това идват различните сфери на звездите, после сферата на Божествено-Духовното, и вън от сферите на звездите трябва да търсим движещия Бог. Следователно в смисъла на Аристотел Джордано имаше пред себе си първо Земята, след това сферата на Луната и на звездите и едва после вън от този свят и вън от това, в което живее човекът, движещ и обръщащ в най-големия кръг буквално обръщащ в кръгообращения и движения звездите божествения Дух. Това беше една мисъл, която Джордано Бруно не можеше да свърже с това, което човечеството изживяваше сега. Това, което сега човешките сетива виждаха, което сетивата виждат, когато гледат растенията, животните и човека, когато виждат планините, моретата, облаците и звездите, това му се явяваше като едно достойно за удивление развитие на всичко, което живее в самия Божествено-духовен свят, в Божествено-Духовното. И той искаше да вижда в това, което се движеше като звезди, което преминаваше като облаци през въздуха, не само една писменост на божественото Същество, а нещо, което принадлежи към Божественото Същество така, както пръстите или другите членове принадлежат на самите нас.
Основната мисъл на Джордано Бруно беше не един Бог, който действува върху сетивното от вън от окръжността, а един Бог, който се намира във всяко отделно сетивно нещо, чието изградено тяло е сетивният свят.
Ако искаме да разберем, как е стигнал той до една такава основна мисъл, ние трябва да кажем: До тази основна мисъл го доведе възторгът, блаженството предизвикано от цялото това ново време! Преди това хората бяха живели в една епоха, в която те се ровеха само в старите мисли на Аристотел. Когато минаваха през гората и полетата даващите тон учени нямаха никакъв поглед за царствата на природата и нейните красоти, а имаха разбиране и чувство само за това, което се намираше върху пергаментите, което произхождаше от древния Аристотел. Сега беше дошла една епоха, когато природата говореше на човека, епохата на великите открития, когато такива мощни духове като Галилей напираха да познаят Божественото в природата лице срещу лице. Целият възторг за това Божественото в сравнение с лишената от Бога природа на Средновековието това беше дошло!
към текста >>
239.
1. Какво има да каже геологията върху възникването на света; Берлин, 09. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Когато запитаме сега по-нататък, как става, че веществата биват отделени от Земята-живо същество и образуват една основа, от която животът е изчезнал, когато запитаме за причината, чрез която е могло да стане това, ние се натъкваме на нещо, което ако говорим за него като за процеси сред развитието на нашата Земя днес лесно събужда раздразнение, а именно не у мислителите на естествената наука те би трябвало да го признаят -, а особено у онези, които искат да из
град
ят един светоглед с помощта на няколко представи, които са добили.
Когато запитаме сега по-нататък, как става, че веществата биват отделени от Земята-живо същество и образуват една основа, от която животът е изчезнал, когато запитаме за причината, чрез която е могло да стане това, ние се натъкваме на нещо, което ако говорим за него като за процеси сред развитието на нашата Земя днес лесно събужда раздразнение, а именно не у мислителите на естествената наука те би трябвало да го признаят -, а особено у онези, които искат да изградят един светоглед с помощта на няколко представи, които са добили.
Обаче ние трябва да насочим вниманието върху това, което Духовната наука показва изхождайки от своите наблюдения, че истината е именно такава. Тя констатира, че тези процеси процесите на отделянето на скалния материал са били предхождани в Земята-живо същество от един такъв процес, който можем да назовем с името на един днешен процес. Ние намираме този процес, когато насочим поглед върху процесите, които стават вътре в нашия организъм, процес, който е малко известен на официалната наука, но който в тези сказки бе също засегнат бегло. През целия ден този процес става в нашия организъм, когато чрез работа, чрез понятията, които духът създава, ние напрягаме нашите мускули, инструментите на нашия мозък, въобще цялото наше тяло. Тогава се разиграва този процес, който наричаме умора.
към текста >>
Когато вземем под внимание думите, теориите, хипотезите, светогледите, които са из
град
ени лекомислено и набързо, от партийни течения, тогава лесно може да се стигне до извода, че една такава Духовна наука влиза в противоречие с естественонаучната мисъл.
По какво казва геологията, модерната геология по отношение на едно такова духовнонаучно-геологическо схващане?
Когато вземем под внимание думите, теориите, хипотезите, светогледите, които са изградени лекомислено и набързо, от партийни течения, тогава лесно може да се стигне до извода, че една такава Духовна наука влиза в противоречие с естественонаучната мисъл.
Обаче когато разглеждаме тази Духовна наука, която работи също така строго и методически както коя да е друга наука, когато я разгледаме в отношение с естествената наука, необходимо е вече да погледнем към това, което естествената наука действително има да каже, т.е. постави по отношение на казаното днес въпроса: Какво има да каже геологията по отношение на развитието на Земята? Днес в популярно научни писания и в популярни светогледи често пъти се изнасят куп неща, които са от твърдо второстепенно естество, и след това се казва: "Науката" е установила това. Но когато сравним казаното или писаното по този начин с това, което "побърканите, полулуди" духовни изследователи казват, тогава ще се окаже, че то е нещо, на което "не можем да разчитаме". Защото някой, който не познава от Духовната наука повече от това, което стига до него от всевъзможни съмнителни източници, той именно ще счита, че това, което тази Духовна наука изнася, са фантастични неща.
към текста >>
240.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Но как можеше да мисли по друг начин един светоглед, който е из
град
ен върху основното настроение, за което говорихме тук?
Ако, след като тук бе изложена абстрактно основната мисъл на Будизма, погледнем сега неговата истинска същност, ние трябва да кажем: Този начин на мислене и чувствуване заема едно своеобразно отношение към общия образ на човека. Той изолира човека, интересува се от съдбата и целта на съществуването на човека така, както той стои като отделна личност, като отделна индивидуалност в света.
Но как можеше да мисли по друг начин един светоглед, който е изграден върху основното настроение, за което говорихме тук?
Един светоглед, който се е родил от основното настроение: Човекът е слязъл от духовни висини и се намира сега в един свят на илюзията, от който от време на време за земното съществуване може да го освободи мъдростта на един Буда, която мъдрост обаче го довежда до там както при последния Буда -, да търси освобождение от земното съществуване. Как би могла да бъде охарактеризирана при едно такова настроение целта на съществуването на човека другояче, освен той да бъде представен като стоящ изолиран по отношение на целия заобикалящ го свят? Основният образ на съществуването, който стои на основата на този светоглед е такъв, че той представлява един залез и че развитието на земния живот означава едно слизане. Ето защо твърде забележително и характерно е, как самият Буда търси озарението. Буда и Будизмът не могат да бъдат разбрани, без това особено охарактеризиране на озарението на Буда.
към текста >>
Ето защо е така трогателно, когато се разказва, че Буда е казал на своите най-интимни ученици: "Аз поглеждам назад към моите минали съществувания като в една отворена книга, мога да чета тази книга страница по страница, мога да обгърна с поглед всеки свой живот, през който съм минал и във всеки един от тези мои животи съм из
град
ил едно сетивно тяло, в което моят Дух е живял като в един храм.
Ето защо е така трогателно, когато се разказва, че Буда е казал на своите най-интимни ученици: "Аз поглеждам назад към моите минали съществувания като в една отворена книга, мога да чета тази книга страница по страница, мога да обгърна с поглед всеки свой живот, през който съм минал и във всеки един от тези мои животи съм изградил едно сетивно тяло, в което моят Дух е живял като в един храм.
Но сега аз зная, че това тяло, в което съм станал Буда, е последното." И той говори за Нирвана, в която трябваше да влезе, и каза: "Аз чувствувам как гредите пращят, как стълбовете се сгромолясват, как сетивното тяло е изградено за последен път и сега ще бъде разрушено."
към текста >>
Но сега аз зная, че това тяло, в което съм станал Буда, е последното." И той говори за Нирвана, в която трябваше да влезе, и каза: "Аз чувствувам как гредите пращят, как стълбовете се сгромолясват, как сетивното тяло е из
град
ено за последен път и сега ще бъде разрушено."
Ето защо е така трогателно, когато се разказва, че Буда е казал на своите най-интимни ученици: "Аз поглеждам назад към моите минали съществувания като в една отворена книга, мога да чета тази книга страница по страница, мога да обгърна с поглед всеки свой живот, през който съм минал и във всеки един от тези мои животи съм изградил едно сетивно тяло, в което моят Дух е живял като в един храм.
Но сега аз зная, че това тяло, в което съм станал Буда, е последното." И той говори за Нирвана, в която трябваше да влезе, и каза: "Аз чувствувам как гредите пращят, как стълбовете се сгромолясват, как сетивното тяло е изградено за последен път и сега ще бъде разрушено."
към текста >>
Защото макар и да загине това, което ние
град
им тук на Земята -, не ще загине обаче това, което добиваме когато в нашето земно строителство минаваме през училището на земното съществуване.
В това се състои великото освобождение. И аз нямам вече в себе си нищо, което в бъдеще би могло да ми напомни за моето земно съществуване. Така говори Шопенхауер, след като е бил проникнат от начина на мислене и чувствуване на Будизма, от настроението, което Будизмът е донесъл в света. Напротив един Гьоте гледа света от един истински християнски импулс, както той прави неговият Фауст да гледа света. Макар и да не гледаме във външния тривиален смисъл към това, макар и да знаем, че всичко, което са нашите земни творения, ще се разпаднат заедно със Земята и ще умрат заедно с трупа на Земята, въпреки това в смисъла на Гьоте можем да кажем: Ние поглеждаме към всичко, през което минаваме на Земята и изпитвайки го ние се учим.
Защото макар и да загине това, което ние градим тук на Земята -, не ще загине обаче това, което добиваме когато в нашето земно строителство минаваме през училището на земното съществуване.
И така ние поглеждаме с Фауст не само към трайността на нашите земни творения, но към плодовете на нашите земни творения във вечността на нашата собствена душа и казваме, като обхващаме в истински Гьотев смисъл това, което трябва да ни изведе над Будизма, резюмирайки го в думите:
към текста >>
241.
4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Лайстнер не стигна до Духовната наука, той нямаше никакво съзнание за това, че доставяше първите
град
ивни камъни за едно истинско познание на старите митологии.
, той може да намери този отговор на зададения въпрос чрез съвестни проучвания, които са били направени и в наше време, но не са намерили още пълно признание. Тук трябва да обърнем вниманието върху това, че определени изследователи на митовете по отношение на образувания подобни на митовете, на сказанията и т.н., които са се образували още и в по-късни времена при отделните народи, се чувствуват заставени да приемат за раждането на такива митове една съвършено друга форма на човешкото състояние на съзнанието. По-рано аз често съм обръщал вниманието върху една интересна книга, която произхожда от един изследовател на митовете, който като такъв може да бъде наречен най-бележитият изследовател на митовете в по-ново време искам да кажа: Лудвиг Лайстнер и неговата книга "Загадката на сфинкса". Тази книга принадлежи към най-забележителните в нейната област. В нея се показва, че някои митове изглеждат като продължения на събитията от света на сънищата, които се изживяват типично.
Лайстнер не стигна до Духовната наука, той нямаше никакво съзнание за това, че доставяше първите градивни камъни за едно истинско познание на старите митологии.
Но ние не можем да разберем така митовете и сказанията като преобразувания на типичните сънища, както Лайстнер ги е схващал, а трябва да ги разберем изхождайки от едно минало човешко състояние на съзнанието, което е виждало духовния свят в образи и поради това го е изразявало също в образи. Никой не може действително да разбере старите сказания, митове и легенди, ако първо не предположи, че старите митологии са почерпени от едно друго състояние на човешкото съзнание първо като една хипотеза. Затова и днес толкова малко се напредва в разбирането на старите сказания и митове! Това старо предичовешко или най-малко предиисторическо състояние на душевното устройство е преминало в сегашното състояние на съзнанието, което накратко може да бъде охарактеризирано, като кажем: по отношение на нашето съзнание ние се намираме ту в будно състояние, ту в сън и последователно сменяме тези две състояния. В будното съзнание ние завладяваме възприятията на външния свят чрез нашите сетива и свързваме тези възприятия, комбинираме ги чрез нашия интелект.
към текста >>
242.
5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Сега нека се опитаме да се вгледаме в онзи малък свят, в който без съмнение може да се вгледа само спекулиращата мисъл, която учените в 19тия век все повече и повече из
град
иха хипотетично: в света на атомите и на молекулите.
Духовете на 19-тия век мислеха приблизително така: Ние поглеждаме вън в пространството, виждаме във взаимните отношения и движения на звездите, когато ги обхващаме в мисли, един образ с чудесна яснота.
Сега нека се опитаме да се вгледаме в онзи малък свят, в който без съмнение може да се вгледа само спекулиращата мисъл, която учените в 19тия век все повече и повече изградиха хипотетично: в света на атомите и на молекулите.
Учените от 19-тия век все повече и повече си представяха, че всяко вещество се състои от много малки частици, които никакъв микроскоп и никакво око не могат вече да видят, които обаче трябва да бъдат предположени хипотетично. Така бе предположено, че както в небесното пространство имаме много звезди, накъдето и да насочим поглед, атомите съществуват като един вид много малки звезди. От взаимното подреждане на атомите, как те са групирани заедно, се получава тогава разбира се само за хипотезата това, което в малък размер може да събуди образа: Тук ти имаш определен брой атоми, те се намират в определено взаимоотношение едни спрямо други и се движат едни около други. Когато атомите стоят в отношения едни към други и се движат, това означава, че материята, която съдържа тези атоми, е например водородът или кислородът. Всички вещества са сведени до много малки атоми, от които те се състоят.
към текста >>
Но тогава и от това, което голямата астрономия предлага от описанието на звездното небе и неговите движения и отношенията по звездите помежду им също не можем да из
град
им мост до евентуални изпълващи пространството душевни и духовни действия!
Това е именно, което можем богато да извлечем от някои грешки, които се съдържат в споменатата реч на Дю Боа-Реймонд "Върху границите на природопознанието". Обаче ценното в тази реч е: в нея има нещо като една реакция против всесилата и всемъдростта на астрономическото познание. Ако размислим върху това, което можахме да извлечем така богато, ние ще намерим възможност да го пренесем върху голямото астрономическо познание. Да предположим, което без съмнение е правилно: че от астрономическите познания на движението на най-малките частици на материята не можем да намерим мост към душевните и духовните изживявания.
Но тогава и от това, което голямата астрономия предлага от описанието на звездното небе и неговите движения и отношенията по звездите помежду им също не можем да изградим мост до евентуални изпълващи пространството душевни и духовни действия!
Щом е вярно и правилно е да приемем това като вярно -, че когато в смисъла на Лайбниц и на Дю Боа-Реймонд увеличим нашия мозък толкова много /по-добре казано: ако си го представим увеличен толкова много/, че бихме могли да ходим из него и да гледаме движенията в него както гледаме движенията на небесните тела, и щом в тези движения на нашия мозък не възприемаме нищо от насрещните образи на тези движения, никак не трябва да се чудим, че когато стоим в един така увеличен мозък а именно в образа на света също не можем да намерим моста между движенията на звездите в небесното пространство и евентуалните душевни и духовни дейности, които пронизват мировото пространство и биха се намирали в същото отношение към движенията на звездите, както нашите мисли, чувства и душевни изживявания към движенията на нашата мозъчна материя. Тогава когато Дю Боа-Реймонд изказа това за всеки, който можеше да мисли, беше възможно заключението, което обаче оттогава насам никой не е направил: Ако е вярно това, на което с определена сигурност обърна вниманието Дю Боа-Реймонд, трябва също да кажем: Щом нещо душевно, нещо духовно изпълва пространството, тогава никаква астрономия, никакво астрономическо познание особено тогава, когато то изпълнява споменатия идеал на 19-тия век не може да говори по някакъв начин за или против духовното или душевното, което изпълва пространството, защото от движенията не може да се заключи за духовното.
към текста >>
Така щото една голяма част от нашата съвременна физика е из
град
ена върху това, което именно тук охарактеризирахме като познание, че не може безусловно топлината да се превърне в двигателна енергия, но че винаги остава един остатък от топлина, която се излъчва.
Това познание, че наистина двигателната енергия се превръща без остатък в топлина, обаче не и обратно топлината да се превърне без остатък в двигателна енергия, е станало и във външно отношение едно от най-плодоносните познания за науката на 19-то столетие. Защото всичко, за което сега съществуват преподавателски катедри, върху което съществуват цели библиотеки върху термодинамиката -, почива единствено на това познание.
Така щото една голяма част от нашата съвременна физика е изградена върху това, което именно тук охарактеризирахме като познание, че не може безусловно топлината да се превърне в двигателна енергия, но че винаги остава един остатък от топлина, която се излъчва.
към текста >>
Така навсякъде ние срещаме същото нещо: изследването на физически закони, на материални закони, на материални сили и това изследване се използува след това така, че един вид всичко, което физиката намира, е пренесено върху великата мирова с
град
а и хората се стараят да си представят развитието на света с тези сили.
Така навсякъде ние срещаме същото нещо: изследването на физически закони, на материални закони, на материални сили и това изследване се използува след това така, че един вид всичко, което физиката намира, е пренесено върху великата мирова сграда и хората се стараят да си представят развитието на света с тези сили.
Ние видяхме, как всъщност границата, която астрономът сам трябва да очертае, навсякъде бива преминато чрез подобни начинания. Защото от това, което има пред себе си, астрономът не може да направи заключение за нещо, което има работа със силите, които обуславят развитието на света. Ние можем отново да си изясним това от факта, че нашето мислене и чувствуване са душевни процеси, които несъмнено предизвикват материални процеси, например в нашия мозък, даже и в нашето кръвообращение. Който изпитва чувство на срам, комуто лицето се изчервява от срам, той може да се убеди, че душевни процеси имат като последствие материални процеси. Обаче който допуска, че душевно-духовното в нас произвежда материални процеси, той трябва да си каже: Ако бих стоял вътре в човешкия мозък и бих изследвал външните движения, тогава в движенията аз бих виждал само движения, аз не бих могъл даже и да предчувствувам, че вземам тук в сметката движенията, които са произведени чрез духовно-душевните процеси.
към текста >>
243.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
Онова, което в дадена епоха се превръща във всемирна благодат за хората – или, да кажем, всеобща вяра и убеденост, винаги води своето начало от малък брой хора; и е напълно възможно постоянно растящия поток на убеждения да се излее и да стане световен в не много далечно бъдеще от малцината, които днес се чувстват принудени да атакуват Библията заради желанието си да из
град
ят своя светоглед в съгласие със своята наука.
Онова, което в дадена епоха се превръща във всемирна благодат за хората – или, да кажем, всеобща вяра и убеденост, винаги води своето начало от малък брой хора; и е напълно възможно постоянно растящия поток на убеждения да се излее и да стане световен в не много далечно бъдеще от малцината, които днес се чувстват принудени да атакуват Библията заради желанието си да изградят своя светоглед в съгласие със своята наука.
По тези причини, да се игнорират подобни духовни и идейни течения и да се отказва да се слуша, защото някой сам за себе си е задоволен, не е без елемент на опасност. Всеки, който наистина взема насериозно еволюцията на човечеството, би трябвало до известна степен да счита за свой дълг да обърне внимание на възраженията, направени от искрените търсачи на Истината, и да види каква връзка имат тези възражения с Библията.
към текста >>
В наши дни ние
град
им върху основите на постигнатото от личности като тях.
В наши дни ние градим върху основите на постигнатото от личности като тях.
Когато погледнем назад към връзката, която в миналото съществуваше между хората и природата, ние намираме, че в старите школи или академии, определени книги имаха същото значение, което Библията има за много хора днес. Аристотел, древногръцкият учен, чиито достижения без съмнение се ограничаваха в сферата на естествената наука, беше разглеждан от най-широките кръгове и в ранното, и в късното Средновековие като авторитет с голямо значение. Винаги, когато хората бяха учени за природата, книгите на Аристотел бяха вземани като основа. Неговите съчинения бяха основополагащи и авторитетни не само в сферите, в които хората преследваха изучаването на природата в по-тесен, философски смисъл, а също и в областта на определено научната мисъл. Не беше обичайно в онези дни да се гледа навън към природата с нечии собствени очи, и не ставаше въпрос за инструменти, апаратура и други неща от този род.
към текста >>
Само помислете за момент колко от живеещото в душата ви е зависимо от факта, че сте родени в определен
град
на определен ден.
Идеята няма да изгори, но когато сме изправени пред реалността преживяването е различно. Типичното за предметното познание е, че първо имаме налице предмета, и след това образът се появява вътре в нас. Точно обратният процес трябва да се случва в човек, който желае да навлезе в духовния свят. Той трябва първо да е способен да преобрази своя идеен свят по такъв начин, че представата да предхожда възприятието. Тази способност се развива чрез медитация и концентрация, което е, да кажем, потъване на душата в същината на определени идеи, които не отговарят на никаква външна реалност.
Само помислете за момент колко от живеещото в душата ви е зависимо от факта, че сте родени в определен град на определен ден.
Представете си, че не сте били родени на този ден, и се опитайте да си представите какви други опитности щяха тогава да живеят във вашите души, и преминавайте през това от сутрин до вечер. С други думи, изяснете си колко от съдържанието на душата ви е зависимо от вашата околна среда, и тогава оставете всичко, което ви подбужда отвън, да изчезне. След това опитайте да си помислите колко още би останало в душата. Всички представи от външния свят, които се вливат в душата, трябва, ден след ден, да бъдат отстранени от нея и на тяхно място трябва да живее за известно време съдържанието на идея, която по никакъв начин не е била причинена отвън и която не отговаря на никакъв външен факт или събитие.
към текста >>
Трите нисши члена, физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, съществуваха дълго преди Аза, който беше в
град
ен в човека последен от всички.
Ще спомена само един такъв момент на съответствие. Когато се върнем в древните времена се вижда, че зад еволюцията на човека стоят конкретни духовни същества, различни от съществата, действащи от определен и по-късен момент нататък. Много от вас знаят, че човекът, такъв какъвто е днес, е четиричленно същество, съставено от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло (носителя на радоста, страстите и т.н.), и Аз, носителя на човешкото самосъзнание.
Трите нисши члена, физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, съществуваха дълго преди Аза, който беше вграден в човека последен от всички.
Духовни същества, обозначени в Библията като Елохим, работеха върху тези три по-ранни принципа. И когато Азът започна да бъде прибавян към тази троична същност, друго същество от свръх-сетивния свят се включи в работата на Елохима. Ако навлезем по-дълбоко в Библията, ще намерим, че това духовно същество е наречено Йехова, и това е правилно. И съгласно вътрешните принципи на самата еволюция виждаме как на определено място в повествованието ново име е поставено вместо старото име на Божеството. Ние виждаме също обстоятелствата съпровождащи произхода на човека, описан по два начина в Библията.
към текста >>
Но човек, който достига до опитностите на авторите на Евангелията, ще бъде отведен в духовния свят и ще стане една от онези личности, из
град
или своето познание и своята мъдрост извън духовния свят, и предали ни ги на нас.
Всеки, който проучва Евангелията със същите методи, които използва с такава цел за други документи, е изправен пред нещо, чиято вътрешна същност никога не ще може да разбере.
Но човек, който достига до опитностите на авторите на Евангелията, ще бъде отведен в духовния свят и ще стане една от онези личности, изградили своето познание и своята мъдрост извън духовния свят, и предали ни ги на нас.
към текста >>
244.
Митът за Прометей. 7 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Затова и Петър е скалата, върху която
град
и Христос.
На Атлантида имаше повече инстинктивно мислене, което още беше обвързано с жизнената сила. Атлантската коренна раса още можеше да прави движеща сила от силата в семената. Точно както днес ние имаме в своите складове за въглища един вид запас от енергия за движението на влакове и кораби, по същия начин атлантите складираха растителни семена, съдържащи сила, която те още можеха да превръщат в енергия, за да движат онези въздушни кораби, описани в книгата на Скот Елиът за Атлантида7. Духът на атлантския човек все още беше способен да подчинява живата природа; духът на петата коренна раса може да контролира само неживата природа, скритите сили лежащи в камъка, в минералите. По този начин Манас на петата коренна раса е прикован към минералните сили, както атлантската раса бе обвързана с жизнените сили.
Затова и Петър е скалата, върху която гради Христос.
Тя е същата като скалата на Кавказ. Човекът на петата коренна раса трябва да търси своята еволюция на физическия план. Той е прикован към неорганичните сили.
към текста >>
Когато започна физическото устройство на човека (преди това човекът бе чисто астрален, и след това из
град
и себе си във физическото), то започна с тази част; физическата структура започна в корена на носа и се из
град
и от тази точка, така че езотерикът разпознава корена на носа като принадлежащ на онова, което по същество е физическо-минерално.
Първо имаме онова, което наричаме физическо. То има окултна връзка с горната част на лицето, с корена на носа.
Когато започна физическото устройство на човека (преди това човекът бе чисто астрален, и след това изгради себе си във физическото), то започна с тази част; физическата структура започна в корена на носа и се изгради от тази точка, така че езотерикът разпознава корена на носа като принадлежащ на онова, което по същество е физическо-минерално.
към текста >>
245.
І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание
GA_92 Езотерична космология
Наистина, средновековните
град
ове бяха донякъде примитивни, но те бяха далеч по-верен ираз на човешкия вътрешен свят от днешните
град
ове.
Не се изисква много дълбоко познание, за да бъде осъзната разликата между човека от пред-християнските времена и днешния човек. Въпреки че познанието му бе далеч по-малко, човекът на старите времена имаше по-дълбоки чувства и интуиции. Той живееше повече в света отвъд - който също и възприемаше - отколкото в света на сетивата. Имаше хора, които влизаха в пряка и действителна връзка с астралния и духовния свят. В Средните Векове, когато земното съществуване изобщо не бе удобно, човекът още живееше със своята глава в небесата.
Наистина, средновековните градове бяха донякъде примитивни, но те бяха далеч по-верен ираз на човешкия вътрешен свят от днешните градове.
Не само катедралите, а и къщите и верандите със своите символи напомняха на хората за вярата им, за вътрешните им чувства, за стремежите им, и за дома на душата им. Днес ние имаме познание за много, много неща и взаимоотношенията между човешките същества са се умножили безкрайно. Но ние живеем в градове, които са като оглушителни фабрики, живеем в ужасни шумове, без нищо, което да ни напомня за нашия вътрешен свят. Общуването ни с този вътрешен свят не става чрез съзерцание, а чрез книги. Ние сме преминали от интуицията към интелектуализма.
към текста >>
Но ние живеем в
град
ове, които са като оглушителни фабрики, живеем в ужасни шумове, без нищо, което да ни напомня за нашия вътрешен свят.
Имаше хора, които влизаха в пряка и действителна връзка с астралния и духовния свят. В Средните Векове, когато земното съществуване изобщо не бе удобно, човекът още живееше със своята глава в небесата. Наистина, средновековните градове бяха донякъде примитивни, но те бяха далеч по-верен ираз на човешкия вътрешен свят от днешните градове. Не само катедралите, а и къщите и верандите със своите символи напомняха на хората за вярата им, за вътрешните им чувства, за стремежите им, и за дома на душата им. Днес ние имаме познание за много, много неща и взаимоотношенията между човешките същества са се умножили безкрайно.
Но ние живеем в градове, които са като оглушителни фабрики, живеем в ужасни шумове, без нищо, което да ни напомня за нашия вътрешен свят.
Общуването ни с този вътрешен свят не става чрез съзерцание, а чрез книги. Ние сме преминали от интуицията към интелектуализма.
към текста >>
246.
ІІ. Мисията на Манихейството
GA_92 Езотерична космология
Висшите раси не са произлезли от низшите; напротив, последните представляват де
град
ацията на висшите раси, които са ги предхождали.
Дарвинизмът е направил много грешки по отношение на различията на расите, понастоящем съществуващи на Земята.
Висшите раси не са произлезли от низшите; напротив, последните представляват деградацията на висшите раси, които са ги предхождали.
Предположете, че имаме двама братя - единият от които е здрав и интелигентен, а другият - тъп и глупав. И двамата произлизат от същия баща. Какво би трябвало да си помислим за човек, който вярва, че интелигентният брат произлиза от идиота? Това е единия вид грешки, направени от Дарвинизма спрямо расите. Човекът и животното имат общ произход; животните представляват деградация на единия общ предшественик, чието висше развитие се изразява в човека.
към текста >>
Човекът и животното имат общ произход; животните представляват де
град
ация на единия общ предшественик, чието висше развитие се изразява в човека.
Висшите раси не са произлезли от низшите; напротив, последните представляват деградацията на висшите раси, които са ги предхождали. Предположете, че имаме двама братя - единият от които е здрав и интелигентен, а другият - тъп и глупав. И двамата произлизат от същия баща. Какво би трябвало да си помислим за човек, който вярва, че интелигентният брат произлиза от идиота? Това е единия вид грешки, направени от Дарвинизма спрямо расите.
Човекът и животното имат общ произход; животните представляват деградация на единия общ предшественик, чието висше развитие се изразява в човека.
към текста >>
247.
VІІ. Евангелието на св. Йоан
GA_92 Езотерична космология
Защото Слънцето е това, което в течение на епохите е формирало и из
град
ило окото, за да може то да съзре светлината." В този смисъл розенкройцерите казваха: "Евангелието на св.
Днес един материалист може да попита дали факта, че розенкройцерите имаха тези видения, е доказателство за действителното съществуване на Христос. На това окултистът ще отговори: "Ако нямаше око да възприема Слънцето, нямаше да има Слънце; но ако в небесата нямаше Слънце, нямаше да има око което да го възприема.
Защото Слънцето е това, което в течение на епохите е формирало и изградило окото, за да може то да съзре светлината." В този смисъл розенкройцерите казваха: "Евангелието на св.
Йоан събужда твоите вътрешни сетива, но ако Го нямаше живия Христос, Той не би могъл да живее в теб."
към текста >>
Когато нещастният египетски работник работеше върху пирамидите, или най-низшата каста индуси строяха гигантските индийски храмове в сърцето на планините, те си казваха, че едно друго съществуване ще ги възна
град
и за търпеливо понесените мъки, че техният господар, ако беше добър, е вече преминал подобни изпитания, или че ще трябва да ги премине в бъдеще, ако беше несправедлив и жесток.
Вярата в прераждането и в закона на Кармата имаше огромно влияние не само върху индивида, но и върху неговото социално чувство. Това му помагаше да търпи неравенството в човешкия живот.
Когато нещастният египетски работник работеше върху пирамидите, или най-низшата каста индуси строяха гигантските индийски храмове в сърцето на планините, те си казваха, че едно друго съществуване ще ги възнагради за търпеливо понесените мъки, че техният господар, ако беше добър, е вече преминал подобни изпитания, или че ще трябва да ги премине в бъдеще, ако беше несправедлив и жесток.
към текста >>
248.
VІІІ. Християнската Мистерия
GA_92 Езотерична космология
Да си представим, че оставяме зад себе си шумен
град
и навлизаме в гъста гора.
Завесата на храма "се раздира на две". Тази светлина няма нищо общо с физическата светлина на Слънцето. Тя струи от вътрешното същество на човека. Впечатлението, което прави тя, е съвсем различно от онова, направено от външната светлина. Следното сравнение ще ни даде някаква идея какво се има предвид.
Да си представим, че оставяме зад себе си шумен град и навлизаме в гъста гора.
Шумовете постепенно изчезват и тишината става пълна. Едва сега ние започваме да осъзнаваме какво лежи отвъд тишината, да преминаваме нулевата точка, на която се е прекратил всеки външен звук. И сега за вътрешното ухо отново възниква звук от другата страна на битието. Такова е душевното изживяване на онзи, който навлиза в астралния свят. Тогава той е в контакт с обърнатите свойства на нещата, които са му били познати, също както в аритметиката, под точката на нулата, ние навлизаме в растящата редица на отрицателните числа.
към текста >>
249.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата)
GA_92 Езотерична космология
През деня функцията на астралното тяло е да получава и предава; през нощта, по време на сън, неговата функция е да внася ред, да
град
и и освежава изразходваните сили.
Физическото тяло се изразходва, изчерпва, така да се каже, от нашия съзнателен живот. От сутрин до вечер човек изразходва своите сили; астралното тяло предава усещания на физическото тяло, които постепенно го изтощават. През нощта астралното тяло функционира по съвсем различен начин. То вече не предава усещания, които идват отвън; то работи върху тях и внася ред и хармония в онова, което будният живот, с неговите хаотични възприятия, е хвърлило в безпорядък.
През деня функцията на астралното тяло е да получава и предава; през нощта, по време на сън, неговата функция е да внася ред, да гради и освежава изразходваните сили.
към текста >>
Трябва да бъде из
град
ено ново етерно тяло за превъплъщението, което следва.
Каква е следващата задача на астралното тяло и на Аза?
Трябва да бъде изградено ново етерно тяло за превъплъщението, което следва.
Деваканичното съществуване е отдадено отчасти на тази работа. Субстанцията на етерното тяло, както и тази на физическото тяло, не се запазва. Субстанцията, от която е съставено физическото тяло, постоянно се променя – докато бъде изцяло обновена в течение на седем години. По подобен начин, етерната субстанция се обновява, въпреки че нейните принципи на форма и вътрешна структура остават същите под влиянието на Висшето Себе. При смъртта тази субстанция е предадена изцяло на етерния свят и нищо не остава от едно въплъщение до друго, както и не остава от субстанцията на физическото тяло.
към текста >>
250.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
Времето, когато бе съставена легендата на Граала под инспирацията на велики Посветени, е епохата когато започна царуването на буржоазията и когато възникна движението, свързано със свободата на големите
град
ове, идвайки от Шотландия в Англия и после към Франция и Германия.
Времето, когато бе съставена легендата на Граала под инспирацията на велики Посветени, е епохата когато започна царуването на буржоазията и когато възникна движението, свързано със свободата на големите градове, идвайки от Шотландия в Англия и после към Франция и Германия.
Когато е свободен гражданин, човекът несъзнателно се стреми към истината и божествения живот. В легендата за Лоенгрин Елза представлява душата на човека през Средните Векове, стремяща се да развие онова, което винаги е било изразявано в окултизма с женския образ. Лоенгрин, рицарят който идва от непозната страна, от Замъка на Свещения Граал за да освободи Елза, представлява учителят, който е носител на истината. Той е пратеника на Посветения и е носен от символичен лебед. Пратеникът на великия Посветен е "лебед".
към текста >>
251.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята
GA_92 Езотерична космология
Днес човекът изправя с
град
и; за в бъдеще той ще бъде способен да създава и придава форма на растителния живот, работейки върху растителната субстанция.
Вече преобразувал минералния свят, човекът ще се научи да преобразува растенията. Това свидетелства за една по-голяма сила.
Днес човекът изправя сгради; за в бъдеще той ще бъде способен да създава и придава форма на растителния живот, работейки върху растителната субстанция.
На една още по-висока степен той ще придава форма не само на живи същества, но и на съзнателни същества. Той ще има власт над животинския живот. Когато е достигнал степента да бъде способен да възпроизвежда свои себеподобни с действие на съзнателната воля, той ще постигне на една по-висока степен това, което е постигнал днес в минералния свят.
към текста >>
252.
Съдържание
GA_93 Легендата за храма
За изгубения храм и за необходимостта той отново да бъде из
град
ен във връзка с Легендата за кръста или Златната легенда
За изгубения храм и за необходимостта той отново да бъде изграден във връзка с Легендата за кръста или Златната легенда
към текста >>
253.
Забележки на издателя.
GA_93 Легендата за храма
Думи и фрази в текста, за
град
ени от квадратни скоби са вмъкнати от редактора /и в няколко случая от преводача на английското издание/, а пък думи, за
град
ени от обикновени скоби, принадлежат на оригиналния текст.
Що се касае до текста, трябва да се подчертае, че общо за повечето от ранните ръкописи, когато не бяха ангажирани професионални стенографи, той е забележително непълен, понякога съществуващ само във формата на бележки. Стилистични и логични несъвършенства не трябва следователно да бъдат приписвани на Рудолф Щайнер. Ала макар че не всеки път се касае за препис дума по дума, съдържанието, както ни е предадено, формира една единствена по рода си съставна част от пълните трудове на Рудолф Щайнер, без която не може. За да се гарантира, доколкото е възможно, свободен от грешки текст, са били използвани и сравнявани всички източници и там, където са съществували стенографски бележки, те също са били използвани при проверката. В бележките в края на книгата, отделно за всяка лекция, са дадени използваните източници.
Думи и фрази в текста, заградени от квадратни скоби са вмъкнати от редактора /и в няколко случая от преводача на английското издание/, а пък думи, заградени от обикновени скоби, принадлежат на оригиналния текст.
Голямото количество бележки имат за цел да компенсират, доколкото това е възможно, непълнотата на текста. Главният източник на използвания материал са отнасящите се до лекциите книги от собствената библиотека на Рудолф Щайнер.
към текста >>
254.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
GA_93 Легендата за храма
Човекът е слязъл надолу до физическото тяло и тъй в контраст с природата на Ангелите, той е из
град
ен от три принципа: Дух, душа и тяло.
Човекът е слязъл надолу до физическото тяло и тъй в контраст с природата на Ангелите, той е изграден от три принципа: Дух, душа и тяло.
Девите, Ангелите, са на по-високо стъпало от човека, те не са принудени да преодоляват физическата природа както човека. Тази физическа природа трябва да бъде преобразена така, че да може да поеме живота на духа. Човешкото съвременно физиологично съзнание в неговото собствено тяло, както понастоящем съществува, би трябвало да запали в себе си искрата на духовния живот от позицията на свободата.
към текста >>
И така Света Троица може да бъде видяна като символ на освобождението на човешкия дух, като велик символ на човешката борба за свобода, на едно съзнание из
град
ено върху основите на свободата.
И така Света Троица може да бъде видяна като символ на освобождението на човешкия дух, като велик символ на човешката борба за свобода, на едно съзнание изградено върху основите на свободата.
към текста >>
255.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7.10.1904 г. Прометеевата легенда.
GA_93 Легендата за храма
По тази причина Апостол Петър също е "скалата", върху която Христос
град
еше.
Това изкуство е загубено за човечеството. Духовната сила на атлантците е можела да контролира живата природа и да използва латентната енергия в семената. Духовните сили на петата коренна раса са достатъчни само да контролират енергиите и силите на неорганичния свят на минералите. Така "манас" на петата коренна раса е свързан с минералните сили по същия начин, както човекът на атлантските времена е бил свързан с жизнените сили. Цялата сила на Прометей е прикована към скалата, към твърдата Земя.
По тази причина Апостол Петър също е "скалата", върху която Христос градеше.
Това е същото както скалата на Кавказ. Човекът, принадлежащ на петата коренна раса трябва да търси своята съдба само на физическото поле. Той е свързан с неорганичните минерални сили.
към текста >>
След това идва астралното тяло, кама, което е развило своята деятелност като е из
град
ило храносмилателните органи, имащи своето седалище в стомаха.
Вторият принцип е прана, етерното паралелно тяло. Към него се отнася черният дроб, с който то стои в окултно съотношение.
След това идва астралното тяло, кама, което е развило своята деятелност като е изградило храносмилателните органи, имащи своето седалище в стомаха.
Ако астралното тяло не бе носило този специфичен характер, който то има у човека, тогава човешките храносмилателни органи и стомахът не биха имали специфичната форма, която те имат днес.
към текста >>
256.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4.11.1904 г. Мистерията на розенкройцерите.
GA_93 Легендата за храма
И тъй Соломон решава да съ
град
и един храм и повиква Хирам, потомъка на Каин, да бъде архитектът строител на храма.
И тъй Соломон решава да съгради един храм и повиква Хирам, потомъка на Каин, да бъде архитектът строител на храма.
Това било по времето, когато Балкиз, Савската царица, посетила Йерусалим, тъй като чула за мъдростта на Соломон. И когато тя пристигнала, наистина била дълбоко впечатлена и очарована от възвишената ясна мъдрост и красотата на Соломон. Той поискал ръката й и тя се съгласила да стане негова невеста. Царицата на Сава чула за храма и поискала да се запознае с главния строител Хирам. Когато го видяла, откритият му поглед така силно й подействал, че тя останала запленена от него.
към текста >>
257.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г. Манихейството.
GA_93 Легендата за храма
Две противоположности застават една срещу друга – Фауст и Августин: Августин, който се основава върху църквата, който
град
и съвременната форма и Фауст, който се стреми да подготви у човека усещане за формата на бъдещето.
Сега вие можете да разберете, защо Августин, водещият дух на католическата църква, – който в неговата " Божествена държава", разви точно формата на църквата, изработи формата на съвременността, – по необходимост бе най-яростният противник на онази форма, която подготвя бъдещето.
Две противоположности застават една срещу друга – Фауст и Августин: Августин, който се основава върху църквата, който гради съвременната форма и Фауст, който се стреми да подготви у човека усещане за формата на бъдещето.
към текста >>
258.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
И когато тя в почуда разглежда великия храм на Соломон, пожелава да срещне архитекта на тази чудесна с
град
а и нейното желание бива изпълнено.
Соломон извиква в двореца си Балкис, Савската царица и когато тя пристига, съзира в него нещо като статуя, направена от злато и скъпоценни камъни. Като същински монумент, дарен на човечеството от боговете й изглежда той.
И когато тя в почуда разглежда великия храм на Соломон, пожелава да срещне архитекта на тази чудесна сграда и нейното желание бива изпълнено.
Само от единствения поглед, който архитектът отправя към нея, тя е в състояние да оцени неговата истинска стойност. Соломон веднага бива обхванат от ревност към Хирам. Тя се засилва, когато Балкис настоява да й бъдат представени всички работници, ангажирани в изграждането на храма. Соломон казва, че това е невъзможно, ала Хирам отстъпва пред нейното желание. Той се изкачва на едно възвишение, прави мистичния знак Тау и ето – всички работници се стичат към него.
към текста >>
Хирам и царицата Балкис отново се срещнали извън
град
а.
Хирам и царицата Балкис отново се срещнали извън града.
Тя му станала жена, ала Хирам не бил в състояние да отклони ревността на Соломон и отмъщението на тримата калфи. Той бил убит от тях. Единственото нещо, което можал да спаси, било триъгълника с майсторската дума, гравирана върху него, който той хвърлил в един дълбок кладенец. Хирам бил погребан и едно клонче от акация било посадено на гроба му. Акациевото клонче издало мястото на гроба на Соломон и Триъгълникът също бил открит.
към текста >>
Свободните масони с право водят своя произход от Храмовата легенда и от онези древни времена, в които бил съ
град
ен храмът на Соломон, като вечен паметник за тайната на 5-та коренна раса.
Единственото нещо, което можал да спаси, било триъгълника с майсторската дума, гравирана върху него, който той хвърлил в един дълбок кладенец. Хирам бил погребан и едно клонче от акация било посадено на гроба му. Акациевото клонче издало мястото на гроба на Соломон и Триъгълникът също бил открит. Той бил запечатан и заровен в място, известно само на малко хора (27). Било решено новата майсторска дума да бъде първата произнесена дума при намирането на трупа – това е думата, която се използва от свободните масони.
Свободните масони с право водят своя произход от Храмовата легенда и от онези древни времена, в които бил съграден храмът на Соломон, като вечен паметник за тайната на 5-та коренна раса.
към текста >>
Когато бъде въведен в с
град
ата на ложата за първи път, той бива въведен в една отдалечена стая от брата пазач и за няколко минути бива оставен сам за размисъл.
Представете си, че някой е решил, че иска да стане член на Йоановото масонство. Там има три степени: чирак, калфа и майстор. След тези три степени идват по-високите степени, които въвеждат кандидата в окултното знание. Сега ще опиша какво се случва на един послушник, който ще бъде посветен в първа степен/*4/, т. е. в степента на чирак.
Когато бъде въведен в сградата на ложата за първи път, той бива въведен в една отдалечена стая от брата пазач и за няколко минути бива оставен сам за размисъл.
След това всякакъв метал по него, като злато, сребро и други метали, бива иззет, дрехите му се разкъсват при колената и токът на лявата му обувка се смачква. В това състояние той бива отведен в средата на братята, които са събрани в друга стая, въже се обвива около врата му и сабя се насочва към разголения му гръден кош. В това състояние той застава пред майстора, който го запитва, дали все още настоява да бъде приет. След това още посериозно той бива предупреден и по-нататък му се обяснява смачкването на тока и другите процедури. Има три неща, от които той е трябвало да се откаже.
към текста >>
Те са били зидарите на храмове, на обществени с
град
и в Древна Гърция, където са носили името дионисиевци./*6/ Съграждащата работа се е провеждала в служба на храма на Дионисий.
Свободните масони на древността наистина са били каменни зидари. Те са извършвали всичките задължения на един зидар.
Те са били зидарите на храмове, на обществени сгради в Древна Гърция, където са носили името дионисиевци./*6/ Съграждащата работа се е провеждала в служба на храма на Дионисий.
В Египет те са били тези, които са издигали пирамидите, в Древен Рим са били зидари на градовете, а през Средните векове те са изграждали катедрали и черкви. След 13-то столетие те започнали също така да градят независимо от авторитета на църквата. По това време започва да се използва изразът "свободен масон", /свободен зидар/. Преди това те са били в служба на религиозните общества и са били признатите архитекти.
към текста >>
В Египет те са били тези, които са издигали пирамидите, в Древен Рим са били зидари на
град
овете, а през Средните векове те са изграждали катедрали и черкви.
Свободните масони на древността наистина са били каменни зидари. Те са извършвали всичките задължения на един зидар. Те са били зидарите на храмове, на обществени сгради в Древна Гърция, където са носили името дионисиевци./*6/ Съграждащата работа се е провеждала в служба на храма на Дионисий.
В Египет те са били тези, които са издигали пирамидите, в Древен Рим са били зидари на градовете, а през Средните векове те са изграждали катедрали и черкви.
След 13-то столетие те започнали също така да градят независимо от авторитета на църквата. По това време започва да се използва изразът "свободен масон", /свободен зидар/. Преди това те са били в служба на религиозните общества и са били признатите архитекти.
към текста >>
След 13-то столетие те започнали също така да
град
ят независимо от авторитета на църквата.
Свободните масони на древността наистина са били каменни зидари. Те са извършвали всичките задължения на един зидар. Те са били зидарите на храмове, на обществени сгради в Древна Гърция, където са носили името дионисиевци./*6/ Съграждащата работа се е провеждала в служба на храма на Дионисий. В Египет те са били тези, които са издигали пирамидите, в Древен Рим са били зидари на градовете, а през Средните векове те са изграждали катедрали и черкви.
След 13-то столетие те започнали също така да градят независимо от авторитета на църквата.
По това време започва да се използва изразът "свободен масон", /свободен зидар/. Преди това те са били в служба на религиозните общества и са били признатите архитекти.
към текста >>
С учудване и възхита гледаме с
град
ите на древния Китай, на вавилонците и асирийците, и знаем, че те са били из
град
ени без знанието на нашата съвременна математика.
Ако вие прочетете в "Луцифер",/*8/ как лемурийците са развивали своята строителна способност, вие ще схванете отчасти начина, по който това изкуство тогава е било практикувано. Не е възможно днес да се строи по този начин.
С учудване и възхита гледаме сградите на древния Китай, на вавилонците и асирийците, и знаем, че те са били изградени без знанието на нашата съвременна математика.
Ние гледаме чудесния инженерен успех на езерото Моерес в Египет; езеро, което е било изградено за събиране на вода, която при нужда е могла да бъде отклонявана в напоителни канали. Това езеро не е било изградено със съвременната инженерна техника. Чудната акустика в древните сгради е била постигана по начин, който съвременните архитекти не са в състояние да имитират. По онова време хората са били способни да строят посредством интуитивни способности, не чрез рационално разбиране.
към текста >>
Ние гледаме чудесния инженерен успех на езерото Моерес в Египет; езеро, което е било из
град
ено за събиране на вода, която при нужда е могла да бъде отклонявана в напоителни канали.
Ако вие прочетете в "Луцифер",/*8/ как лемурийците са развивали своята строителна способност, вие ще схванете отчасти начина, по който това изкуство тогава е било практикувано. Не е възможно днес да се строи по този начин. С учудване и възхита гледаме сградите на древния Китай, на вавилонците и асирийците, и знаем, че те са били изградени без знанието на нашата съвременна математика.
Ние гледаме чудесния инженерен успех на езерото Моерес в Египет; езеро, което е било изградено за събиране на вода, която при нужда е могла да бъде отклонявана в напоителни канали.
Това езеро не е било изградено със съвременната инженерна техника. Чудната акустика в древните сгради е била постигана по начин, който съвременните архитекти не са в състояние да имитират. По онова време хората са били способни да строят посредством интуитивни способности, не чрез рационално разбиране.
към текста >>
Това езеро не е било из
град
ено със съвременната инженерна техника.
Ако вие прочетете в "Луцифер",/*8/ как лемурийците са развивали своята строителна способност, вие ще схванете отчасти начина, по който това изкуство тогава е било практикувано. Не е възможно днес да се строи по този начин. С учудване и възхита гледаме сградите на древния Китай, на вавилонците и асирийците, и знаем, че те са били изградени без знанието на нашата съвременна математика. Ние гледаме чудесния инженерен успех на езерото Моерес в Египет; езеро, което е било изградено за събиране на вода, която при нужда е могла да бъде отклонявана в напоителни канали.
Това езеро не е било изградено със съвременната инженерна техника.
Чудната акустика в древните сгради е била постигана по начин, който съвременните архитекти не са в състояние да имитират. По онова време хората са били способни да строят посредством интуитивни способности, не чрез рационално разбиране.
към текста >>
Чудната акустика в древните с
град
и е била постигана по начин, който съвременните архитекти не са в състояние да имитират.
Ако вие прочетете в "Луцифер",/*8/ как лемурийците са развивали своята строителна способност, вие ще схванете отчасти начина, по който това изкуство тогава е било практикувано. Не е възможно днес да се строи по този начин. С учудване и възхита гледаме сградите на древния Китай, на вавилонците и асирийците, и знаем, че те са били изградени без знанието на нашата съвременна математика. Ние гледаме чудесния инженерен успех на езерото Моерес в Египет; езеро, което е било изградено за събиране на вода, която при нужда е могла да бъде отклонявана в напоителни канали. Това езеро не е било изградено със съвременната инженерна техника.
Чудната акустика в древните сгради е била постигана по начин, който съвременните архитекти не са в състояние да имитират.
По онова време хората са били способни да строят посредством интуитивни способности, не чрез рационално разбиране.
към текста >>
Цялата конфигурация на звездното пространство беше изобразявана в такива с
град
и.
Целият този вид архитектура е стоял в съотношение с едно познание за Вселената. Ако например вземете египетските пирамиди, техните измерения съответстват на известни измерения в небесното пространство, на разстояния на звездите в пространството.
Цялата конфигурация на звездното пространство беше изобразявана в такива сгради.
Имаше връзка между индивидуалната сграда и небесния свод. Тайнственият ритъм, представен пред нашия поглед, когато гледаме звездните небеса – не само с нашето външно сетиво, но с един интуитивен поглед, който прониква до по-висшите отношения, до ритмичните съотношения – това е, което първоначалните архитекти са включвали в техните сгради, защото те са съграждали от Вселената.
към текста >>
Имаше връзка между индивидуалната с
град
а и небесния свод.
Целият този вид архитектура е стоял в съотношение с едно познание за Вселената. Ако например вземете египетските пирамиди, техните измерения съответстват на известни измерения в небесното пространство, на разстояния на звездите в пространството. Цялата конфигурация на звездното пространство беше изобразявана в такива сгради.
Имаше връзка между индивидуалната сграда и небесния свод.
Тайнственият ритъм, представен пред нашия поглед, когато гледаме звездните небеса – не само с нашето външно сетиво, но с един интуитивен поглед, който прониква до по-висшите отношения, до ритмичните съотношения – това е, което първоначалните архитекти са включвали в техните сгради, защото те са съграждали от Вселената.
към текста >>
Тайнственият ритъм, представен пред нашия поглед, когато гледаме звездните небеса – не само с нашето външно сетиво, но с един интуитивен поглед, който прониква до по-висшите отношения, до ритмичните съотношения – това е, което първоначалните архитекти са включвали в техните с
град
и, защото те са съграждали от Вселената.
Целият този вид архитектура е стоял в съотношение с едно познание за Вселената. Ако например вземете египетските пирамиди, техните измерения съответстват на известни измерения в небесното пространство, на разстояния на звездите в пространството. Цялата конфигурация на звездното пространство беше изобразявана в такива сгради. Имаше връзка между индивидуалната сграда и небесния свод.
Тайнственият ритъм, представен пред нашия поглед, когато гледаме звездните небеса – не само с нашето външно сетиво, но с един интуитивен поглед, който прониква до по-висшите отношения, до ритмичните съотношения – това е, което първоначалните архитекти са включвали в техните сгради, защото те са съграждали от Вселената.
към текста >>
259.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 9.12.1904 г./втора лекция/. Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
Това е нещо, върху което все още се осланят и
град
ят онези, които знаят, че в съзнанието на масоните твърде малко е останало от това.
Гьоте говори тук за майсторите, учителите и той говори за тях вътре в границите на ложата, – въпреки че знае, че онези, които седят около него в ложата, нямат никакво понятие за дълбочината на думите, – защото той също осъзнава, че чрез атмосферата, която заобикаля една Свободномасонска ложа, чрез присъствието на символи се задвижват вибрации, които влияят върху астралното тяло и чрез това те наистина имат известни въздействия.
Това е нещо, върху което все още се осланят и градят онези, които знаят, че в съзнанието на масоните твърде малко е останало от това.
към текста >>
Това напомня на каквото ви казах, че масоните (зидарите) са започнали от възпроизвеждане на астрономическите световни закони в изграждането на отделните с
град
и, черкви, катедрали и др.
След това идват т. нар. по-малки гости. Не могат да присъстват повече от 12 души. Тези 12 представят 12-те знаци на Зодиака. Цялото трябва да изобрази Слънчевото преминаване през 12-те знака на Зодиака.
Това напомня на каквото ви казах, че масоните (зидарите) са започнали от възпроизвеждане на астрономическите световни закони в изграждането на отделните сгради, черкви, катедрали и др.
към текста >>
зидар бе един, който
град
и черкви и храмове и други големи с
град
и според космическите закони и включва в тях небесни, а не земни пропорции.
Знанието за това първоначално проникновение постепенно е било загубено. От тук произтича, че когато Дизагулиерс /Desaguliers//*12/ отново обедини Свободното масонство в Англия през първата половина на 18-то столетие, никой не е имал никакво правилно разбиране за факта, че думата Свободно масонство/свободно зидарство/ трябва да бъде взета буквално, че наистина се отнася за работата на практикуващия зидар и че масон, т. е.
зидар бе един, който гради черкви и храмове и други големи сгради според космическите закони и включва в тях небесни, а не земни пропорции.
към текста >>
Това интуитивно проникновение и неговото отражение в Свободното масонство бе изгубено; вече не е имало съзнателно оценяване на трансформацията, извършена чрез правилното използване на акустиката в една с
град
а, където думите на говорителя се връщат обратно и следователно променят своето въздействие.
Това интуитивно проникновение и неговото отражение в Свободното масонство бе изгубено; вече не е имало съзнателно оценяване на трансформацията, извършена чрез правилното използване на акустиката в една сграда, където думите на говорителя се връщат обратно и следователно променят своето въздействие.
Онези, които бяха построили големите катедрали на Средновековието, са били великите свободни зидари. Те осъзнаваха важността на факта, че онова, което се изговаря от свещеника, би трябвало да бъде отразено обратно от отделните стени и всички богомолци да бъдат потопени в море от звуци, дишащо и трептящо със значими вибрации, които упражняват още по-голямо въздействие върху астралното тяло, отколкото върху физическото ухо. Всичко това е било загубено и трябваше да бъде загубено през новия век. Ето защо ви казах, че онова, което е останало от Свободното масонство, е само една черупка в сравнение с онова, което е било през минали времена.
към текста >>
260.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука.
GA_93 Легендата за храма
Никой не може да твърди, че трите ъгъла на едни триъгълник събрани дават 725
град
уса вместо 180
град
уса.
Йоаново масонство. Обикновеното Св. Йоановото масонство се опира на един вид демократичен принцип и ако демократичният принцип трябва да се приложи в познанието, очевидно е, че това ще доведе до едно състояние на нещата, в което братята, когато се съберат, общо взето не ще правят нищо друго, освен да изказват своите собствени мнения. Истината обаче е нещо, за което човек не може да има собствени мнения. Човек или знае една истина или е невеж за нея.
Никой не може да твърди, че трите ъгъла на едни триъгълник събрани дават 725 градуса вместо 180 градуса.
към текста >>
Но всичко това съществува на нивото на илюзията и е точно така несъстоятелно, както онова, което казва човек, който няма представа колко
град
уса е сборът от ъглите на триъгълника и по този въпрос дава само собственото си мнение.
Когато хората седят заедно и разискват, те говорят за собствените си мнения, понякога също и когато се отнася за най-възвишените неща.
Но всичко това съществува на нивото на илюзията и е точно така несъстоятелно, както онова, което казва човек, който няма представа колко градуса е сборът от ъглите на триъгълника и по този въпрос дава само собственото си мнение.
Така както човек не е в състояние да разисква дали сборът от ъглите на един триъгълник има толкова или толкова градуса, също така не е в състояние да разисква за висшите истини. Ето защо демократичният принцип не е приложим по въпросите на познанието, защото няма основание за разискване. Онова, което различава масонството на висшите степени от Св. Йоановото масонство е, че човек опознава истината стъпка по стъпка. Онзи, който знае, не може да има повече от едно мнение.
към текста >>
Така както човек не е в състояние да разисква дали сборът от ъглите на един триъгълник има толкова или толкова
град
уса, също така не е в състояние да разисква за висшите истини.
Когато хората седят заедно и разискват, те говорят за собствените си мнения, понякога също и когато се отнася за най-възвишените неща. Но всичко това съществува на нивото на илюзията и е точно така несъстоятелно, както онова, което казва човек, който няма представа колко градуса е сборът от ъглите на триъгълника и по този въпрос дава само собственото си мнение.
Така както човек не е в състояние да разисква дали сборът от ъглите на един триъгълник има толкова или толкова градуса, също така не е в състояние да разисква за висшите истини.
Ето защо демократичният принцип не е приложим по въпросите на познанието, защото няма основание за разискване. Онова, което различава масонството на висшите степени от Св. Йоановото масонство е, че човек опознава истината стъпка по стъпка. Онзи, който знае, не може да има повече от едно мнение. Или знае, или не, 96-те степени имат следователно известно оправдание.
към текста >>
Човек се научава да опознава
град
ивните камъни на физическия свят; те са мънички кондензирани монади, кондензирано електричество.
Онзи, който сега осъзнава какво е електричеството, знае, че има нещо живо в него, което в замръзнало състояние представлява атома. Тук е мостът от човешката мисъл към атома.
Човек се научава да опознава градивните камъни на физическия свят; те са мънички кондензирани монади, кондензирано електричество.
към текста >>
Те ще са научили как да
град
ят с атоми чрез силата на мисленето.
В момента, когато човешките същества ще осъзнаят тази елементарна окултна истина за мисълта, електричеството и атома, в същия този момент те ще са разбрали нещо, което е от най-голяма важност за бъдещето и за цялата 6-та следатлантска епоха.
Те ще са научили как да градят с атоми чрез силата на мисленето.
към текста >>
Така както Свободното масонство се е развило от зидарите, от изграждането на катедрали и храмове, така човек в бъдеще ще се научи да
град
и с най-малките
град
ивни камъни, с единиците на кондензираното електричество.
Окултният изследовател опознава истината от едната страна, физическият учен от другата.
Така както Свободното масонство се е развило от зидарите, от изграждането на катедрали и храмове, така човек в бъдеще ще се научи да гради с най-малките градивни камъни, с единиците на кондензираното електричество.
Това ще се нуждае от нов вид зидарство, /масонство/. Тогава индустрията няма да може да продължава по настоящия начин. Ще стане толкова хаотична и ще се развива само на основата на борбата за съществуване, докато човек не узнае[1]../пропуск/. Тогава ще стане възможно за някой в Берлин, докато се вози из града в кола да предизвика разрушение в Москва. И никой няма да подозира, че той го е причинил.
към текста >>
Тогава ще стане възможно за някой в Берлин, докато се вози из
град
а в кола да предизвика разрушение в Москва.
Окултният изследовател опознава истината от едната страна, физическият учен от другата. Така както Свободното масонство се е развило от зидарите, от изграждането на катедрали и храмове, така човек в бъдеще ще се научи да гради с най-малките градивни камъни, с единиците на кондензираното електричество. Това ще се нуждае от нов вид зидарство, /масонство/. Тогава индустрията няма да може да продължава по настоящия начин. Ще стане толкова хаотична и ще се развива само на основата на борбата за съществуване, докато човек не узнае[1]../пропуск/.
Тогава ще стане възможно за някой в Берлин, докато се вози из града в кола да предизвика разрушение в Москва.
И никой няма да подозира, че той го е причинил. Безжичният телеграф е началото на това. Това, което описах е бъдеще. Има само две възможности: Или нещата да вървят хаотично, както индустрията и технологията са правили досега. Това ще доведе дотам, онзи, който притежава това познание да е в състояние да причинява опустошения, или това да бъде излято в моралната форма на Свободното масонство.[2]
към текста >>
261.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23.12.1904 г. Еволюцията и инволюцията както те се тълкуват от окултните общества.
GA_93 Легендата за храма
Един строител
град
и къща; той не
град
и тази къща за себе си, а приема задачата да я из
град
и по причини, които нямат нищо общо със самия него.
Да вземем за пример изграждането на една къща.
Един строител гради къща; той не гради тази къща за себе си, а приема задачата да я изгради по причини, които нямат нищо общо със самия него.
Вие знаете, че това е много рядък фактически случай. Има много хора, които на пръв поглед не работят за себе си и все пак, в действителност те работят точно затова.
към текста >>
Първоначално те са давали следното предписание на своите членове: –
Град
ете такива с
град
и, които нищо не ви донасят, нито имат нещо общо с вашата собствена издръжка.
Вземете свободните зидари.
Първоначално те са давали следното предписание на своите членове: – Градете такива сгради, които нищо не ви донасят, нито имат нещо общо с вашата собствена издръжка.
– Всичко това, което е останало от доброто старо Свободно масонство, са някои благотворителни институции. И макар че ложите са загубили своите жизнени корени от древната мъдрост и окултното знание, които някога са били тяхно притежание, то тези благотворителни институции, макар и изпразнени от тяхното духовно съдържание, по традиция продължават да култивират и се грижат за разпространението на един хуманизъм. Неегоистичната дейност е нещо, което принадлежеше на Свободното масонство. Първоначално Свободното масонство наистина е подтиквало своите членове да работят в служба на човечеството, да градят в обективния свят.
към текста >>
Първоначално Свободното масонство наистина е подтиквало своите членове да работят в служба на човечеството, да
град
ят в обективния свят.
Вземете свободните зидари. Първоначално те са давали следното предписание на своите членове: – Градете такива сгради, които нищо не ви донасят, нито имат нещо общо с вашата собствена издръжка. – Всичко това, което е останало от доброто старо Свободно масонство, са някои благотворителни институции. И макар че ложите са загубили своите жизнени корени от древната мъдрост и окултното знание, които някога са били тяхно притежание, то тези благотворителни институции, макар и изпразнени от тяхното духовно съдържание, по традиция продължават да култивират и се грижат за разпространението на един хуманизъм. Неегоистичната дейност е нещо, което принадлежеше на Свободното масонство.
Първоначално Свободното масонство наистина е подтиквало своите членове да работят в служба на човечеството, да градят в обективния свят.
към текста >>
Вие искате да построите една с
град
а.
Понастоящем ние живеем в епоха на еволюцията, която можем да наречем минерална епоха и задачата ни е да наситим този минерален свят напълно с нашия собствен дух. Опитайте се да разберете това съвсем конкретно.
Вие искате да построите една сграда.
Вие изваждате камъните от някоя кариера, дялате ги във форми, необходими за сградата и т.н. Какво свързвате с грубия материал, получен от минералното царство? Вие свързвате суровия материал с човешкия дух. Когато правите една машина, вие въвеждате вашия дух в тази машина. Действителната машина, разбира се, се разваля и става на прах; тя неминуемо някога ще бъде разрушена.
към текста >>
Вие изваждате камъните от някоя кариера, дялате ги във форми, необходими за с
град
ата и т.н.
Понастоящем ние живеем в епоха на еволюцията, която можем да наречем минерална епоха и задачата ни е да наситим този минерален свят напълно с нашия собствен дух. Опитайте се да разберете това съвсем конкретно. Вие искате да построите една сграда.
Вие изваждате камъните от някоя кариера, дялате ги във форми, необходими за сградата и т.н.
Какво свързвате с грубия материал, получен от минералното царство? Вие свързвате суровия материал с човешкия дух. Когато правите една машина, вие въвеждате вашия дух в тази машина. Действителната машина, разбира се, се разваля и става на прах; тя неминуемо някога ще бъде разрушена. И следа няма да остане от нея.
към текста >>
В Средните векове за много от катедралите и картините не можеше да се каже, кой ги е из
град
ил или изрисувал.
В Средните векове за много от катедралите и картините не можеше да се каже, кой ги е изградил или изрисувал.
Едва в нашата епоха хората са започнали да придават такава голяма стойност на индивидуалното човешко име. В по-ранните епохи, по-духовни от нашата, индивидуалното име е имало по-малка важност. Времената бяха още духовни. А духовността е отправена към реалността; докато нашата епоха се придържа към привидността, която иска да задържи само непосредствения момент.
към текста >>
Сега вие ще можете да си представите още по-ясно, отколкото бе възможно, когато говорих за тези неща миналия път, защо се търси подходящата форма и защо Свободното масонство осъзнава, че трябва да съ
град
и с
град
а, която да отговаря на несебичността.
Сега вие ще можете да си представите още по-ясно, отколкото бе възможно, когато говорих за тези неща миналия път, защо се търси подходящата форма и защо Свободното масонство осъзнава, че трябва да съгради сграда, която да отговаря на несебичността.
Много е по-лесно човек да надживее и да премине в бъдеще към шепата хора от новото човечество с добрите стари форми, отколкото с този хаос.
към текста >>
262.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/
GA_93 Легендата за храма
Всеки, който желае да из
град
и тунел трябва, разбира се, преди всичко да е овладял висшата математика.
Чрез това аз наистина ще бъда в положението на един учител, който иска да подготви своите ученици за изграждането на един тунел. Изграждането на един тунел е нещо крайно практично. Някой може с право да каже, че изграждането на тунел е проста работа; човек само трябва да започне да копае от едната страна на планината и дълбае, докато излезе от другата страна. Всеки може да види, че е глупаво да се мисли по този начин. Но в други области на живота това не всеки път се схваща.
Всеки, който желае да изгради тунел трябва, разбира се, преди всичко да е овладял висшата математика.
След това ще трябва да се научи как това може да бъде направено технически. Без практично инженерно знание, без изкуството да се установи правилното нивелиране, човек не би бил в състояние да поддържа правата посока при изкопаването в планината. Освен това човек би трябвало да знае основните понятия на геологията, на различните скални пластове, направлението на водните течения и жилите на металната руда в планината и т.н. Би било глупаво да се мисли, че някой би могъл да изгради тунел без всичкото това предварително знание или че един обикновен зидар би могъл да прокопае целия тунел.
към текста >>
Би било глупаво да се мисли, че някой би могъл да из
град
и тунел без всичкото това предварително знание или че един обикновен зидар би могъл да прокопае целия тунел.
Но в други области на живота това не всеки път се схваща. Всеки, който желае да изгради тунел трябва, разбира се, преди всичко да е овладял висшата математика. След това ще трябва да се научи как това може да бъде направено технически. Без практично инженерно знание, без изкуството да се установи правилното нивелиране, човек не би бил в състояние да поддържа правата посока при изкопаването в планината. Освен това човек би трябвало да знае основните понятия на геологията, на различните скални пластове, направлението на водните течения и жилите на металната руда в планината и т.н.
Би било глупаво да се мисли, че някой би могъл да изгради тунел без всичкото това предварително знание или че един обикновен зидар би могъл да прокопае целия тунел.
към текста >>
Едва нещо научили, някои хора пишат подробни книги, как да се из
град
и най-добрата обществена форма и се чувстват призвани да основат реформаторски движения.
Също така глупаво е, ако някой вярва, че би могъл да започне изграждането на човешкото общество от гледната точка на обикновения живот. Обаче тази глупост се извършва не само от много хора, но за нея се пишат безброй книги. Всеки в нашето съвремие предполага, че е призван, че знае и че може да реши, как най-добре може да се преобразува социалния живот и държавата.
Едва нещо научили, някои хора пишат подробни книги, как да се изгради най-добрата обществена форма и се чувстват призвани да основат реформаторски движения.
Така има реформаторски движения във всички сфери на живота. Но всичко направено по този начин, е също като ако някой се старае да пробие тунел с чук и лопата. Всичко това е резултат от незнанието, че съществуват велики закони, които управляват света и които произтичат от духовния живот. Истинският проблем на нашето време се състои в това незнание, че за изграждането на държавата и на социалния организъм също така има велики закони, както и за изграждането на един тунел и че човек трябва да знае тези закони, за да може да извърши най-необходимите и ежедневни задачи в социалния организъм. Така както при изграждането на един тунел трябва да се познава взаимното действие на всички природни сили, така всеки, искащ да започне реформиране на обществото, трябва да знае законите на социалните взаимодействия.
към текста >>
Макар че се състои от хиляди отделни детайли, тя е из
град
ена според една единствена идея, много по-всеобхватна, от самата катедрала.
Този начин на мислене, който работи според един план, се нарича Свободно масонство. Средновековните свободни масони, които се свързваха с църковниците и се уговаряха как да се строи, не са искали нищо друго, освен така да формират външния живот, че – заедно с готическите катедрали – той да стане отражение на великата духовна структура на Вселената. Да вземем готическата катедрала.
Макар че се състои от хиляди отделни детайли, тя е изградена според една единствена идея, много по-всеобхватна, от самата катедрала.
За пълната й завършеност трябва божественият живот да потече в нея така, както светлината прониква в нея през многоцветните прозорци. И когато средновековният свещеник е говорил от авмона, така че божествената светлина е проблясвала в сърцата на неговите слушатели, както светлината през цветните прозорци на църквата, то тогава вибрациите, задвижени чрез словото на свещеника са били в хармония с великия божествен живот. И в самата катедрала продължаваше да трепти животът на една такава проповед, родена от духовния живот. По подобен начин целият външен живот би трябвало да бъде преобразен и стане храм на Земята, като отражение на цялата духовна структура на Вселената.
към текста >>
Ала това сърце е така чудесно из
град
ено, че може да издържи всичко това до дълбока старост.
И така цялото човешко тяло е конструирано по най-съвършен начин. Това физическо тяло наистина е най-съвършеното, което човек може да си представи. Един анатом винаги ще говори с най-голямо възхищение за човешкото сърце, което функционира по чуден начин, макар че човек не прави нищо друго през целия си живот, освен да му поднася отрови. Алкохол, чай, кафе и т.н. атакуват сърцето по най-невероятен начин.
Ала това сърце е така чудесно изградено, че може да издържи всичко това до дълбока старост.
към текста >>
Виждаме как в римската история е демонстрирано, че трябва да има план в основата на изграждането на държавата така, както има за всяка друга с
град
а в света.
Виждаме как в римската история е демонстрирано, че трябва да има план в основата на изграждането на държавата така, както има за всяка друга сграда в света.
Че светът е храм, че социалният живот също така трябва да бъде изграден и организиран, че трябва да има колони като храм и че великите мъдреци трябва да бъдат колоните на този храм – това намерение е проникнато с древната мъдрост. Това не е онази мъдрост, която просто може да се научи, а мъдрост, която трябва да бъде вградена в човешкото общество. Седемте принципа бяха правилно прилагани. Единственото който бе в състояние да поеме цялото това знание, цялата мъдрост в себе си, може да работи за изграждането на обществото. Ние не бихме постигнали много като теософи, ако бихме се ограничили само да размишляваме върху това как човешкото същество е изградено от своите различни членове.
към текста >>
Че светът е храм, че социалният живот също така трябва да бъде из
град
ен и организиран, че трябва да има колони като храм и че великите мъдреци трябва да бъдат колоните на този храм – това намерение е проникнато с древната мъдрост.
Виждаме как в римската история е демонстрирано, че трябва да има план в основата на изграждането на държавата така, както има за всяка друга сграда в света.
Че светът е храм, че социалният живот също така трябва да бъде изграден и организиран, че трябва да има колони като храм и че великите мъдреци трябва да бъдат колоните на този храм – това намерение е проникнато с древната мъдрост.
Това не е онази мъдрост, която просто може да се научи, а мъдрост, която трябва да бъде вградена в човешкото общество. Седемте принципа бяха правилно прилагани. Единственото който бе в състояние да поеме цялото това знание, цялата мъдрост в себе си, може да работи за изграждането на обществото. Ние не бихме постигнали много като теософи, ако бихме се ограничили само да размишляваме върху това как човешкото същество е изградено от своите различни членове. Ние ще сме в състояние да изпълним нашата задача само ако внесем принципите на теософията в ежедневния живот.
към текста >>
Това не е онази мъдрост, която просто може да се научи, а мъдрост, която трябва да бъде в
град
ена в човешкото общество.
Виждаме как в римската история е демонстрирано, че трябва да има план в основата на изграждането на държавата така, както има за всяка друга сграда в света. Че светът е храм, че социалният живот също така трябва да бъде изграден и организиран, че трябва да има колони като храм и че великите мъдреци трябва да бъдат колоните на този храм – това намерение е проникнато с древната мъдрост.
Това не е онази мъдрост, която просто може да се научи, а мъдрост, която трябва да бъде вградена в човешкото общество.
Седемте принципа бяха правилно прилагани. Единственото който бе в състояние да поеме цялото това знание, цялата мъдрост в себе си, може да работи за изграждането на обществото. Ние не бихме постигнали много като теософи, ако бихме се ограничили само да размишляваме върху това как човешкото същество е изградено от своите различни членове. Ние ще сме в състояние да изпълним нашата задача само ако внесем принципите на теософията в ежедневния живот. Ние трябва да се научим да боравим с тях по такъв начин, че всяко обръщане на ръката, всяко движение на пръста, всяка стъпка, която правим, да носи отпечатъка, да бъде израз на духа.
към текста >>
Ние не бихме постигнали много като теософи, ако бихме се ограничили само да размишляваме върху това как човешкото същество е из
град
ено от своите различни членове.
Виждаме как в римската история е демонстрирано, че трябва да има план в основата на изграждането на държавата така, както има за всяка друга сграда в света. Че светът е храм, че социалният живот също така трябва да бъде изграден и организиран, че трябва да има колони като храм и че великите мъдреци трябва да бъдат колоните на този храм – това намерение е проникнато с древната мъдрост. Това не е онази мъдрост, която просто може да се научи, а мъдрост, която трябва да бъде вградена в човешкото общество. Седемте принципа бяха правилно прилагани. Единственото който бе в състояние да поеме цялото това знание, цялата мъдрост в себе си, може да работи за изграждането на обществото.
Ние не бихме постигнали много като теософи, ако бихме се ограничили само да размишляваме върху това как човешкото същество е изградено от своите различни членове.
Ние ще сме в състояние да изпълним нашата задача само ако внесем принципите на теософията в ежедневния живот. Ние трябва да се научим да боравим с тях по такъв начин, че всяко обръщане на ръката, всяко движение на пръста, всяка стъпка, която правим, да носи отпечатъка, да бъде израз на духа. По този начин ние ще трябва да започнем да изграждаме изгубения храм.
към текста >>
Той не можеше сам да из
град
и храма, липсваше му изкуството.
Цар Соломон беше потомък от линията на Авел.
Той не можеше сам да изгради храма, липсваше му изкуството.
Затова той назначи архитекта Хирам-Абиф, потомъкa на Каин. Соломон е бил божествено красив. Когато Савската царица го срещнала, й се сторило, че вижда образ от злато и слонова кост. Тя дошла, за да се сгоди с него. Йехова се нарича също Богът на формата/*6/, който е създал живото като жива сила, в контраст с другия Елохим, който създава живот от безжизненото.
към текста >>
Ала точно те винаги са били свободни масони, защото външният строеж е трябвало да стане точно копие на духовното, на храма на света, който трябва да бъде из
град
ен от интуитивната мъдрост.
Мъдрост, красота и сила са трите основни думи на всяко Свободно масонство. Така да се промени външният свят, че той да стане дреха за духовното – това е задачата. Днес самите свободни масони вече не разбират това и смятат, че човек би трябвало да работи само върху своето собствено аз./*8/ Те се считат за особено умни, когато казват, че практикуващите зидари-масони на Средните векове не са били свободните масони.
Ала точно те винаги са били свободни масони, защото външният строеж е трябвало да стане точно копие на духовното, на храма на света, който трябва да бъде изграден от интуитивната мъдрост.
Тази представа е лежала в основата на великите творения на архитектурата и е била следвана до всичките й детайли.
към текста >>
Когато човекът се научи да твори със същата мъдрост, с която божествените сили са сътворили природата и мъдро из
град
или физическите неща, тогава ще бъде съ
град
ен храмът на Земята.
Когато човекът се научи да твори със същата мъдрост, с която божествените сили са сътворили природата и мъдро изградили физическите неща, тогава ще бъде съграден храмът на Земята.
Не става въпрос колко отделни неща можем да сътворим от нашата собствена мъдрост; ние трябва да имаме становището, че само посредством мъдростта може да бъде сътворен храмът на човечеството.
към текста >>
Когато днес вървим из
град
овете, тук има обущарница, там има аптека, по-нататък магазин за сирене или за бастуни.
Когато днес вървим из градовете, тук има обущарница, там има аптека, по-нататък магазин за сирене или за бастуни.
Ако точно сега нещо от това не ни трябва, това не ни засяга. Колко малко външния живот на такъв един град отразява онова, което ние чувстваме, мислим и възприемаме. Колко много по-различно бе всичко това през Средните векове. Когато някой се разхождаше по улиците, виждал фасадите на къщите, изградени в стила на манталитета и характера на жителите. Всяка дръжка на вратата изразявала онова, което човекът оформял с обич в унисон със своя дух.
към текста >>
Колко малко външния живот на такъв един
град
отразява онова, което ние чувстваме, мислим и възприемаме.
Когато днес вървим из градовете, тук има обущарница, там има аптека, по-нататък магазин за сирене или за бастуни. Ако точно сега нещо от това не ни трябва, това не ни засяга.
Колко малко външния живот на такъв един град отразява онова, което ние чувстваме, мислим и възприемаме.
Колко много по-различно бе всичко това през Средните векове. Когато някой се разхождаше по улиците, виждал фасадите на къщите, изградени в стила на манталитета и характера на жителите. Всяка дръжка на вратата изразявала онова, което човекът оформял с обич в унисон със своя дух. Разходете се например в един град като Нюрнберг. Там все още ще откриете основата на онова, което е било някога.
към текста >>
Когато някой се разхождаше по улиците, виждал фасадите на къщите, из
град
ени в стила на манталитета и характера на жителите.
Когато днес вървим из градовете, тук има обущарница, там има аптека, по-нататък магазин за сирене или за бастуни. Ако точно сега нещо от това не ни трябва, това не ни засяга. Колко малко външния живот на такъв един град отразява онова, което ние чувстваме, мислим и възприемаме. Колко много по-различно бе всичко това през Средните векове.
Когато някой се разхождаше по улиците, виждал фасадите на къщите, изградени в стила на манталитета и характера на жителите.
Всяка дръжка на вратата изразявала онова, което човекът оформял с обич в унисон със своя дух. Разходете се например в един град като Нюрнберг. Там все още ще откриете основата на онова, което е било някога. И след това, като контраст, помислете за модерната абстракция, която вече няма нищо общо с хората. Това е векът на материализма и неговите хаотични произведения, до които човек стъпка по стъпка е дошъл от по-ранната духовна епоха.
към текста >>
Разходете се например в един
град
като Нюрнберг.
Ако точно сега нещо от това не ни трябва, това не ни засяга. Колко малко външния живот на такъв един град отразява онова, което ние чувстваме, мислим и възприемаме. Колко много по-различно бе всичко това през Средните векове. Когато някой се разхождаше по улиците, виждал фасадите на къщите, изградени в стила на манталитета и характера на жителите. Всяка дръжка на вратата изразявала онова, което човекът оформял с обич в унисон със своя дух.
Разходете се например в един град като Нюрнберг.
Там все още ще откриете основата на онова, което е било някога. И след това, като контраст, помислете за модерната абстракция, която вече няма нищо общо с хората. Това е векът на материализма и неговите хаотични произведения, до които човек стъпка по стъпка е дошъл от по-ранната духовна епоха.
към текста >>
Имало е някога време, когато не е имало нищо на тази Земя, към което сте можели да погледнете, без да си кажете: – Божествените същества са из
град
или този храм до степента, в която човешкото физическо тяло било завършено.
Човекът е роден от една природа, която някога е била така оформена от боговете, че всичко вътре в нея съответствало на великия план за света, на великия храм.
Имало е някога време, когато не е имало нищо на тази Земя, към което сте можели да погледнете, без да си кажете: – Божествените същества са изградили този храм до степента, в която човешкото физическо тяло било завършено.
Тогава по-висшите принципи /психическите сили/ на човешката природа го обзели и чрез това дошли в света безредие и хаос. Желания, страсти и емоции внесли безредие в храма на света, Само когато от собствената воля на човека закон и ред отново биха заговорили по по-възвишен и по-красив начин, както някога боговете при създаването на природата, само когато човекът позволи да се прояви богът вътре в него, за да може като един бог да догради храма – само тогава изгубеният храм отново ще бъде спечелен.
към текста >>
Желания, страсти и емоции внесли безредие в храма на света, Само когато от собствената воля на човека закон и ред отново биха заговорили по по-възвишен и по-красив начин, както някога боговете при създаването на природата, само когато човекът позволи да се прояви богът вътре в него, за да може като един бог да до
град
и храма – само тогава изгубеният храм отново ще бъде спечелен.
Човекът е роден от една природа, която някога е била така оформена от боговете, че всичко вътре в нея съответствало на великия план за света, на великия храм. Имало е някога време, когато не е имало нищо на тази Земя, към което сте можели да погледнете, без да си кажете: – Божествените същества са изградили този храм до степента, в която човешкото физическо тяло било завършено. Тогава по-висшите принципи /психическите сили/ на човешката природа го обзели и чрез това дошли в света безредие и хаос.
Желания, страсти и емоции внесли безредие в храма на света, Само когато от собствената воля на човека закон и ред отново биха заговорили по по-възвишен и по-красив начин, както някога боговете при създаването на природата, само когато човекът позволи да се прояви богът вътре в него, за да може като един бог да догради храма – само тогава изгубеният храм отново ще бъде спечелен.
към текста >>
Не е правилно да мислим, че само онези, които могат да
град
ят, трябва да правят това.
Не е правилно да мислим, че само онези, които могат да градят, трябва да правят това.
Не, това зависи от нагласата дори ако човек знае твърде много. Ако човекът има правилно направление на мислене и след това се ангажира в социална, техническа и юридическа реформа, този човек тогава започва да гради храма, който отново трябва да бъде съграден. Ако човек започне реформи – колкото и с добри намерения – без тази нагласа, тогава той внася още повече хаос. Тъй като отделният камък е безполезен, ако той не е част от цялостния план на сградата. Ако реформирате закона, религията или каквото и да било друго – дотогава, докато имате предвид само отделното нещо, без да разбирате цялото, всичко това дава за резултат само разрушение.
към текста >>
Ако човекът има правилно направление на мислене и след това се ангажира в социална, техническа и юридическа реформа, този човек тогава започва да
град
и храма, който отново трябва да бъде съ
град
ен.
Не е правилно да мислим, че само онези, които могат да градят, трябва да правят това. Не, това зависи от нагласата дори ако човек знае твърде много.
Ако човекът има правилно направление на мислене и след това се ангажира в социална, техническа и юридическа реформа, този човек тогава започва да гради храма, който отново трябва да бъде съграден.
Ако човек започне реформи – колкото и с добри намерения – без тази нагласа, тогава той внася още повече хаос. Тъй като отделният камък е безполезен, ако той не е част от цялостния план на сградата. Ако реформирате закона, религията или каквото и да било друго – дотогава, докато имате предвид само отделното нещо, без да разбирате цялото, всичко това дава за резултат само разрушение.
към текста >>
Тъй като отделният камък е безполезен, ако той не е част от цялостния план на с
град
ата.
Не е правилно да мислим, че само онези, които могат да градят, трябва да правят това. Не, това зависи от нагласата дори ако човек знае твърде много. Ако човекът има правилно направление на мислене и след това се ангажира в социална, техническа и юридическа реформа, този човек тогава започва да гради храма, който отново трябва да бъде съграден. Ако човек започне реформи – колкото и с добри намерения – без тази нагласа, тогава той внася още повече хаос.
Тъй като отделният камък е безполезен, ако той не е част от цялостния план на сградата.
Ако реформирате закона, религията или каквото и да било друго – дотогава, докато имате предвид само отделното нещо, без да разбирате цялото, всичко това дава за резултат само разрушение.
към текста >>
Това е идеята, която лежи зад алегорията на изгубения храм, който отново трябва да бъде из
град
ен.
Това е идеята, която лежи зад алегорията на изгубения храм, който отново трябва да бъде изграден.
към текста >>
263.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. май 1905 г. /втора лекция/
GA_93 Легендата за храма
И онези, които съ
град
иха храма осъзнаваха какво той трябваше да изразява.
Още малко да поразмислим за изгубения храм. Трябва да считаме Соломоновия храм за най-великия символ. Главното е да се разбере този символ. Вие знаете от Библията, как той възниква. В този случай ние нямаме работа само със символи, а фактически с външни реалности, в които обаче едновременно намира своя израз един дълбок световно-исторически символизъм.
И онези, които съградиха храма осъзнаваха какво той трябваше да изразява.
към текста >>
Нека да разгледаме защо бе из
град
ен храмът.
Нека да разгледаме защо бе изграден храмът.
И вие ще видите, че всяка дума в библейския разказ за него/*1/ е един дълбоко значителен символ. Необходимо е само да размислите в кое време бе издигната сградата. Нека специално да си припомним библейското обяснение какво трябваше да представлява храмът. Яхве даде това обяснение на Давид: "Един дом за моето име" – Това ще рече дом за името Яхве. И сега нека да си изясним какво означава името Яхве.
към текста >>
Необходимо е само да размислите в кое време бе издигната с
град
ата.
Нека да разгледаме защо бе изграден храмът. И вие ще видите, че всяка дума в библейския разказ за него/*1/ е един дълбоко значителен символ.
Необходимо е само да размислите в кое време бе издигната сградата.
Нека специално да си припомним библейското обяснение какво трябваше да представлява храмът. Яхве даде това обяснение на Давид: "Един дом за моето име" – Това ще рече дом за името Яхве. И сега нека да си изясним какво означава името Яхве.
към текста >>
Ноевият Ковчег бе из
град
ен, за да запази човечеството за настоящия стадий на човешкото съществуване.
Ноевият Ковчег бе изграден, за да запази човечеството за настоящия стадий на човешкото съществуване.
Преди Ной човекът е живял в атлантската и в лемурийската епоха. През това време той не бе изградил корабът, който трябваше да го пренесе през водите на астралния свят в земното съществуване. Човекът е дошъл от водите на астралния свят и Ноевият ковчег го пренася през тях. Ковчегът представлява конструкция, изградена от несъзнавани божествени сили. От дадените измерения, неговите пропорции съответстват на тези на човешкото тяло, също и на пропорциите на Соломоновия храм/*5/.
към текста >>
През това време той не бе из
град
ил корабът, който трябваше да го пренесе през водите на астралния свят в земното съществуване.
Ноевият Ковчег бе изграден, за да запази човечеството за настоящия стадий на човешкото съществуване. Преди Ной човекът е живял в атлантската и в лемурийската епоха.
През това време той не бе изградил корабът, който трябваше да го пренесе през водите на астралния свят в земното съществуване.
Човекът е дошъл от водите на астралния свят и Ноевият ковчег го пренася през тях. Ковчегът представлява конструкция, изградена от несъзнавани божествени сили. От дадените измерения, неговите пропорции съответстват на тези на човешкото тяло, също и на пропорциите на Соломоновия храм/*5/.
към текста >>
Ковчегът представлява конструкция, из
град
ена от несъзнавани божествени сили.
Ноевият Ковчег бе изграден, за да запази човечеството за настоящия стадий на човешкото съществуване. Преди Ной човекът е живял в атлантската и в лемурийската епоха. През това време той не бе изградил корабът, който трябваше да го пренесе през водите на астралния свят в земното съществуване. Човекът е дошъл от водите на астралния свят и Ноевият ковчег го пренася през тях.
Ковчегът представлява конструкция, изградена от несъзнавани божествени сили.
От дадените измерения, неговите пропорции съответстват на тези на човешкото тяло, също и на пропорциите на Соломоновия храм/*5/.
към текста >>
Човекът се е развил от пропорциите на Ноевия ковчег и сега той трябва да о
град
и своето висше себе с една къща, из
град
ена от собствения му дух, от собствената му мъдрост, изучавайки мъдростта на Соломон.
Човекът се е развил от пропорциите на Ноевия ковчег и сега той трябва да огради своето висше себе с една къща, изградена от собствения му дух, от собствената му мъдрост, изучавайки мъдростта на Соломон.
към текста >>
Растителното, животинското и човешкото царство са из
град
ени от тези четири елемента.
Обикновено хората толкова малко разбират всичко това, че дори и буквите върху кръста не бяха правилно тълкувани. Платон казваше за това, че световната душа е разпъната върху кръста на световното тяло./*10/ Кръстът символизираше четирите елемента.
Растителното, животинското и човешкото царство са изградени от тези четири елемента.
На кръста е написано: Jam = вода = Иаков; Nour = огън, което се отнася до самия Исус Христос; Rauch = въздух, символ за Йоан; и четвъртото Jabeschah = Земя или скала, за Петър.
към текста >>
А след това на темплиерите бе казвано: "Когато разберете всичко това, вие ще бъдете узрели да се присъедините към изграждането на великия храм на света; вие трябва да сътрудничите, да се подреди всичко така, че тази велика с
град
а да стане място за живеене на нашата истинска дълбока азова същност, на нашия вътрешен Кивот на завета."
А след това на темплиерите бе казвано: "Когато разберете всичко това, вие ще бъдете узрели да се присъедините към изграждането на великия храм на света; вие трябва да сътрудничите, да се подреди всичко така, че тази велика сграда да стане място за живеене на нашата истинска дълбока азова същност, на нашия вътрешен Кивот на завета."
към текста >>
Манас е петият принцип, Духовното себе на човека, което трябва да бъде развито, за което трябва да бъде из
град
ен един храм.
Когато проследявате учението на темплиерите, в неговата сърцевина има един вид благоговение към нещо от женско естество. Това женско естество бе известно като божествената София, божествената мъдрост.
Манас е петият принцип, Духовното себе на човека, което трябва да бъде развито, за което трябва да бъде изграден един храм.
И така както петоъгълникът /пентаграмът/ при входа на Соломоновия храм характеризира петчленното човешко същество, този женски принцип по същия начин изобразява мъдростта на Средните векове. Тази мъдрост е точно онова, което Данте искаше да изобрази в своята "Беатриче". Само от тази гледна точка може да бъде разбрана Дантевата "Божествена комедия". Затова откривате при Данте същите символи, които намират израз при темплиерите, христовите рицари, рицарите на Граала и пр. Всичко, което ще стане в бъдеще е подготвяно дълго преди това от великите посветени, които предсказват бъдещите събития по същия начин, както е в "Апокалипсиса" или "Откровението", така че душите да бъдат подготвени за тези събития.
към текста >>
Това убежище човекът ще трябва отново да из
град
и.
В Кивота на завета е скрито свещеното име на Яхве. Обаче онова, което е необходимо, за да се преобразува света, което ще създаде обвивката на най-святото, трябва отново да бъде извършено чрез синовете на Каин. Бог създаде физическото човешко тяло, в което работи човешкият аз, като първоначално разрушава този храм. Човекът може да се спаси, когато първо си построи Ноев ковчег, който да го пренесе през водите на страстите.
Това убежище човекът ще трябва отново да изгради.
И тъй външното се изгражда от това, което се проявява чрез децата на Каин, а онова, което са донесли божиите деца, изгражда вътре.
към текста >>
264.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/
GA_93 Легендата за храма
Само поради това, че на този храм на човечеството е дадена една по-висока задача – външната с
град
а, обслужваща само нашето удобство, да се превърне в израз на Божиия дом, тя може да стане обвивка за духовната вътрешна същност, в която се подхранват по-висшите импулси на човечеството.
Трябва да ни бъде ясно, че гледната точка, от която произхожда свещената Легенда за кръста, строго различава между само външното изграждане на световния храм чрез наука и технология, и онова, което като религиозна основа и импулс работи за освещаването на целия храм на човечеството.
Само поради това, че на този храм на човечеството е дадена една по-висока задача – външната сграда, обслужваща само нашето удобство, да се превърне в израз на Божиия дом, тя може да стане обвивка за духовната вътрешна същност, в която се подхранват по-висшите импулси на човечеството.
Само чрез това, че силата се трансформира в усилие за небесна добродетел, външното се формира в красота, думите на обикновения човешки разговор в думи, обслужващи божествената мъдрост, само защото светското се моделира в божествено, то може да постигне своето съвършенство. Когато трите добродетели, мъдрост, красота и сила станат обвивката на божественото, тогава храмът на човечеството ще бъде завършен. Така си представя нещата мирогледът в основата на тази легенда.
към текста >>
Храмът трябваше първо да бъде из
град
ен външно, докато като Христос Исус пристигнеше Онзи, който можеше да го въздигне отново в три дни.
Следователно в смисъла на тази легенда трябва да си представим, че до появяването на Христос Исус на Земята е имало две течения: Едното, което изграждало земния храм, влияело върху делата на човека така, че в едно по-късно време да може да бъде прието божественото Слово, което бе дошло на Земята чрез Христос Исус. Трябвало е да се подготви жилище за появяването на божественото Слово на Земята. Редом с това, за известно време божественото само ще се развива през времената като един вид странично течение в другото течение. Ето защо се прави разлика между синовете човешки, потомците на Каин, които е трябвало да подготвят светската страна и синовете на Авел-Сет, които са се грижили за божественото, докато двата потока могат да бъдат съединени един с друг. Христос Исус съедини тези два потока.
Храмът трябваше първо да бъде изграден външно, докато като Христос Исус пристигнеше Онзи, който можеше да го въздигне отново в три дни.
От една страна, ние имаме потока на синовете на Каин, а от друга потомците от линията Авел-Сет, като и двата подготвят развитието на човечеството, така че Синът Божий да може да обедини двете страни, да съедини двата потока. Това по дълбокомислен начин е намерило израз в свещената легенда.
към текста >>
Ако вие схванете тези по-висши принципи като идеята на произведението на изкуството, вие горе долу ще си из
град
ите представа какво е животът на тези три тела.
Нищо друго освен Троицата Атма, Будхи, Манас, троичната висша природа на човека, която ще бъде внедрена в неговите по-низши принципи. Но вътре в човека тя отначало е завоалирана. Чрез своите три тела – физическо, етерно и астрално – човекът първоначално е като една външна обвивка за истинската божествена троица Атма-Будхи-Манас. Вие следователно трябва да си представите, че троицата от физическо, етерно и астрално тяло са като външен израз на по-висшите сили на Атма-Будхи-Манас. И както художникът изгражда външни форми или изразява някаква идея в цветове, така и тези три обвивки също изразяват едно произведение на изкуството.
Ако вие схванете тези по-висши принципи като идеята на произведението на изкуството, вие горе долу ще си изградите представа какво е животът на тези три тела.
към текста >>
Той е това, което е направено от нашите външни съоръжения, в които можем да включим нашите жилища и инструменти, социални и политически органи, моралната система – всичко това е из
град
ено от синовете на Каин и обслужва по-нисшите членове на човешката природа.
Така, през времето на Стария завет синовете на Каин строяха троичния храм.
Той е това, което е направено от нашите външни съоръжения, в които можем да включим нашите жилища и инструменти, социални и политически органи, моралната система – всичко това е изградено от синовете на Каин и обслужва по-нисшите членове на човешката природа.
към текста >>
Външният закон присъства, когато някой, който трябва да издигне една външна с
град
а има план – това са законните взаимовръзки на хартия – и тогава камъните на външната с
град
а се издялват и свързват един с друг според плана.
Външният закон присъства, когато някой, който трябва да издигне една външна сграда има план – това са законните взаимовръзки на хартия – и тогава камъните на външната сграда се издялват и свързват един с друг според плана.
Също и стоящият закон в основата на един държавен план е външен закон. Човечеството е под жезъла на Мойсей. И всеки, който следва моралите закони от страх или с оглед на награда, следва само външния закон. Но и който разглежда науката само по един външен начин, следва само външния закон; а какво друго има там освен външни закони! Всички закони, с които се запознаваме в науката са такива външни закони.
към текста >>
И всеки, който следва моралите закони от страх или с оглед на на
град
а, следва само външния закон.
Външният закон присъства, когато някой, който трябва да издигне една външна сграда има план – това са законните взаимовръзки на хартия – и тогава камъните на външната сграда се издялват и свързват един с друг според плана. Също и стоящият закон в основата на един държавен план е външен закон. Човечеството е под жезъла на Мойсей.
И всеки, който следва моралите закони от страх или с оглед на награда, следва само външния закон.
Но и който разглежда науката само по един външен начин, следва само външния закон; а какво друго има там освен външни закони! Всички закони, с които се запознаваме в науката са такива външни закони. Чрез тях обаче ние не ще намерим прехода към по-висшата човешка природа, а ще продължаваме да следваме само закона на Стария завет, който е Жезълът на Мойсей. Обаче този външен закон би трябвало да бъде модел за вътрешния закон. Човек трябва да се научи да следва закона във вътрешността си.
към текста >>
Не този живее с вътрешния закон, който изгражда един план, а този, който
град
и храма от най-вътрешния си импулс, така че душата да потече в съединяване на строителните камъни.
Всички закони, с които се запознаваме в науката са такива външни закони. Чрез тях обаче ние не ще намерим прехода към по-висшата човешка природа, а ще продължаваме да следваме само закона на Стария завет, който е Жезълът на Мойсей. Обаче този външен закон би трябвало да бъде модел за вътрешния закон. Човек трябва да се научи да следва закона във вътрешността си. Този вътрешен закон трябва да стане импулс на живота при човека; от вътрешния закон той трябва да учи да следва външния закон.
Не този живее с вътрешния закон, който изгражда един план, а този, който гради храма от най-вътрешния си импулс, така че душата да потече в съединяване на строителните камъни.
Не онзи, който следва само законите на държавата, живее във вътрешен закон, а този, за когото те са импулси на неговия живот, защото те са сраснали с неговата душа. И не е морален този човек, който следва някакъв морален кодекс от страх или заради награда, а онзи, който следва законите, защото ги обича.
към текста >>
И не е морален този човек, който следва някакъв морален кодекс от страх или заради на
град
а, а онзи, който следва законите, защото ги обича.
Обаче този външен закон би трябвало да бъде модел за вътрешния закон. Човек трябва да се научи да следва закона във вътрешността си. Този вътрешен закон трябва да стане импулс на живота при човека; от вътрешния закон той трябва да учи да следва външния закон. Не този живее с вътрешния закон, който изгражда един план, а този, който гради храма от най-вътрешния си импулс, така че душата да потече в съединяване на строителните камъни. Не онзи, който следва само законите на държавата, живее във вътрешен закон, а този, за когото те са импулси на неговия живот, защото те са сраснали с неговата душа.
И не е морален този човек, който следва някакъв морален кодекс от страх или заради награда, а онзи, който следва законите, защото ги обича.
към текста >>
С това се изразява, че живият кръст е скрит във външната с
град
а на храма.
Оттам и християнските църкви имат за символ кръста.
С това се изразява, че живият кръст е скрит във външната сграда на храма.
Обаче тези два потока, живият Божествен поток от една страна и светско-минералният поток от друга, се съединиха в Спасителя, разпънат на кръста, където по-висшите принципи лежат в самия Спасител, а по-низшите в кръста. И от сега нататък това съединяване трябва да стане органично и живо, както Апостол Павел го изрази особено дълбоко. Без знанието за онова, което разисквахме тук днес, писанията на Апостол Павел не могат да бъдат разбрани. На него му бе ясно, че Старият завет, който създава противоречия между човека и закона, трябва да свърши. Само когато човек съедини себе си със закона, когато го поеме на своя гръб, когато го понесе, тогава вече няма да има противоречие между вътрешната човешка природа и външния закон.
към текста >>
Законът не се
град
и обаче върху вярата; а човекът, който го изпълнява (от себе си), ще бъде жив чрез това.
Това е, което искат да кажат думите на Павел, намиращи се в Посланието към Галатяните, гл, 3:11-13: "А че чрез закона никой не е оправдан пред Бога, това е явно; защото праведният ще живее чрез своята вяра.
Законът не се гради обаче върху вярата; а човекът, който го изпълнява (от себе си), ще бъде жив чрез това.
Христос ни изкупи от проклятието на закона, който беше проклятие за нас, защото е писано: Проклет е всеки, който виси на дървото".
към текста >>
265.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен.
GA_93 Легендата за храма
Друго е, когато се из
град
и цял организъм от много клетки.
Заедно с тези две тела Земята е образувала едно общо цяло. Най-напред Слънцето се отделя от Земята. Целият земен живот става различен чрез това. Докато преди не е можело да става въпрос за смърт, защото е имало непрекъснат живот, сега навлиза смъртта, както я познаваме при едно растително тяло, съставено от клетки. Докато растението се състои от една единствена клетка, не настава разпадане, когато следната клетка се ражда.
Друго е, когато се изгради цял организъм от много клетки.
Този организъм се разпада на своите части и отделната част вече не е целият жив процес. Този вид смърт настава, когато Слънцето се отдели от Земята. Като резултат от отделянето на Луната се появява разделянето на половете в средата на лемурийската раса. Отделянето на Луната внася разделяне на едновременно мъжко-женското същество в същества, които са или само мъжки или само женски. Чрез това хората приеха формата, която имат и сега в света.
към текста >>
Ала това етерно тяло е много изкусно из
град
ено за човека от мъдростта, която най-напред го е проникнала от астралното кълбо.
Светата мъдрост на предшественика на нашата Земя е поставена във всички земни същества на нашия земен свят. Разберете това толкова дълбоко, колкото ви е възможно. Да вземем човешкото етерно тяло, каквото има всеки човек. Ако го погледнете ясновидски, то има почти същата форма като физическото тяло. При смърт човешкото физическо тяло се разпада и етерното тяло също; физическото тяло се разпада във физическия свят, а етерното тяло в общия космически етер.
Ала това етерно тяло е много изкусно изградено за човека от мъдростта, която най-напред го е проникнала от астралното кълбо.
Това етерно тяло след смъртта се разпръсква. Само онова етерно тяло, което е било изработено отвътре, то е жизнено тяло, което остава вечно. Това е етерното тяло на кандидата за посвещение – Хела, то не се разпада след смъртта. Ако видите да умира един съвременен цивилизован човек, за известно време вие може да виждате етерното му тяло, после то се разпада. При кандидата то остава.
към текста >>
Етерното тяло, което си е из
град
ил Хела – т. е.
Етерното тяло, което си е изградил Хела – т. е.
кандидатът за посвещение отвътре, никога вече не ще бъде загубено; докато онова, което е създадено от космическата мъдрост отвън, наистина се разпада. Същото става с етерните тела на растенията и животните. Това, което сега все още е етерно тяло, е било изградено от космическите сили, които са протичали в него от астралното кълбо /състояние/ на нашата Земя. Тази мъдрост, която ние откриваме в астралната Земя, е изразена в легендата за Дионисий.
към текста >>
Това, което сега все още е етерно тяло, е било из
град
ено от космическите сили, които са протичали в него от астралното кълбо /състояние/ на нашата Земя.
Етерното тяло, което си е изградил Хела – т. е. кандидатът за посвещение отвътре, никога вече не ще бъде загубено; докато онова, което е създадено от космическата мъдрост отвън, наистина се разпада. Същото става с етерните тела на растенията и животните.
Това, което сега все още е етерно тяло, е било изградено от космическите сили, които са протичали в него от астралното кълбо /състояние/ на нашата Земя.
Тази мъдрост, която ние откриваме в астралната Земя, е изразена в легендата за Дионисий.
към текста >>
По този начин е бил из
град
ен макрокосмосът в една троична прогресия – Дух, Син и Отец; и човекът, когато все повече напредва нагоре, върви през Духа, през Сина към Отец.
Тогава трябваше да се вработи принципът на Отец. Това е последният принцип, който влиза в притежание на нашата земна материя. Онова, което по този начин е вработено, е дълбоко скрито във физическия свят. Най-напред Светият Дух вработва себе си в астралната материя. След това Духът свързан с астралната материя – това е Синът – вработва себе си в етерното вещество; и след това вече идва Отец, който овладява физическата гъстота.
По този начин е бил изграден макрокосмосът в една троична прогресия – Дух, Син и Отец; и човекът, когато все повече напредва нагоре, върви през Духа, през Сина към Отец.
Всичко това става под ръководство в еволюцията на Земята.
към текста >>
Соломон из
град
и храма, ала само с помощта на Хирам-Абиф.
Сега вие ще разберете връзката между Синовете на Каин и 7-те Соломонови царе от пред земните времена – на които е потомък цар Соломон от Библията. Мъдростта бе най-напред предадена на човека отвън. По-късно тя трябваше да излезе отвътре навън.
Соломон изгради храма, ала само с помощта на Хирам-Абиф.
В съюз с този син на Каин той придоби изкуствата, необходими да издигне храма. Така отново текат заедно теченията, които бяха текли отделени едно от друго в света.
към текста >>
266.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21. октомври 1905 г. /Бележки/ Атомите и Логосът в светлината на окултизма.
GA_93 Легендата за храма
Този план днес е вече завършен, така че ако човек го проучи, може да види, как от този минерален свят ще се появят още чудни с
град
и, чудесни машини и т. н.
Когато от своето вътрешно същество човекът е преобразил минералния свят, тогава ще настъпи краят на нашата Земя; тогава Земята, ще се намира в края на своята физическа еволюция. Специфичният план, според който минералният свят ще бъде преоформен, съществува в ложата на Учителите.
Този план днес е вече завършен, така че ако човек го проучи, може да види, как от този минерален свят ще се появят още чудни сгради, чудесни машини и т. н.
Когато се достигне края на физическото кълбо /състояние/, цялата Земя ще има една вътрешна структура, едно вътрешно съотношение, дадени й от самия човек, така че тя ще е станала творба на изкуството, такава, каквато е планирана от Учителите на Бялата ложа. Когато това бъде постигнато, тогава цялата Земя ще премине в своето астрално състояние.
към текста >>
267.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение.
GA_93 Легендата за храма
Чисто материалистичната
град
ска култура се е разпространила по цивилизованите страни от 1850 г.
И материалистичната външна култура е само отпечатък на вътрешните убеждения на човечеството, които са станали материалистични.
Чисто материалистичната градска култура се е разпространила по цивилизованите страни от 1850 г.
Ние виждаме великите неща, които тя е постигнала на физическото поле, ала също така виждаме и онова, което не е могла да постигне. В областта на художественото например не е развила действително нов стил, с едно изключение. И това е стилът на най-новите супермаркети. Това е нещо, което спрямо нашата външна цивилизация е вътрешно истинно. Всичко друго, което е било наследено от миналото, няма никакво отношение към настоящето.
към текста >>
268.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция І. /само за мъже/
GA_93 Легендата за храма
Тя взимаше камъни и издигаше с
град
и.
Самата Библия, Старият завет, произтича от женската, интуитивна мъдрост и носи нейния основен характер. Старият завет е женската мъдрост. Мъжката мъдрост не беше способна да достигне до интуицията. Тя се ограничи до изграждане и работа.
Тя взимаше камъни и издигаше сгради.
Взимаше метала и правеше машини. Храмовата легенда го разказва така:
към текста >>
Освободена от божествеността, тази мъдрост трябва да
град
и в света.
Това е процес в самия човек/*4/. Посредством мъжкото знание творческата сила, олицетворена в Авел, беше убита. И вече във враждебна противоположност застават един срещу друг потомците на Каин и онези, които бяха поставени на мястото на Авел, потомците на Сет. Потомците на Каин са онези, които изполват своята мъжка мъдрост, за да съграждат външния свят; пасивната мъдрост се прилага за изграждане на външния свят. Божествената мъдрост не протича надолу към нея.
Освободена от божествеността, тази мъдрост трябва да гради в света.
Тя няма божествената интуиция. Посредством изпробване, посредством опитност произхожда свързването на чисто минералните продукти на Земята. Така Тубал-Каин се ражда от рода на Каин и по-късно Хирам-Абиф или Адон-Хирам ще бъде роден от същото потекло.
към текста >>
Соломон трябваше да повика Хирам-Абиф, който можеше да му съ
град
и храма.
Древната свещеническа мъдрост беше интуитивната мъдрост, която някога бе работила в жената като сила за оплодяване, а след това бе преобразена на една по-висока степен като духовна мъдрост. От тази свещеническа мъдрост идва Библията: по този начин Библията става женска мъдрост. Тази женска мъдрост е в състояние да даде големи откровения за божественото, да разказва за ангелите и духовете. Работата на синовете на Каин е да създават на Земята. Затова и Тубал-Каин е първоначалният баща на ковачите.
Соломон трябваше да повика Хирам-Абиф, който можеше да му съгради храма.
Той строи за цар Соломон, наследника на древната свещеническа мъдрост; за него, за Соломон, който употребява тази свещеническа мъдрост за външна власт. Така царствата като външни институции произлизат от господството на свещениците.
към текста >>
Масоните – от гръцко и римско време бяха строители на неща, из
град
ени да изразяват красота.
Вие виждате, че става въпрос за дълбоки и значителни съотношения и че изразът "масон"/"зидар"/ трябва да се вземе колкото се може по-буквално.
Масоните – от гръцко и римско време бяха строители на неща, изградени да изразяват красота.
Катедрали, храмове и други значителни сгради бяха изградени от тези майстори строители.
към текста >>
Катедрали, храмове и други значителни с
град
и бяха из
град
ени от тези майстори строители.
Вие виждате, че става въпрос за дълбоки и значителни съотношения и че изразът "масон"/"зидар"/ трябва да се вземе колкото се може по-буквално. Масоните – от гръцко и римско време бяха строители на неща, изградени да изразяват красота.
Катедрали, храмове и други значителни сгради бяха изградени от тези майстори строители.
към текста >>
269.
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/.
GA_93 Легендата за храма
Онзи, който трябваше да из
град
и храма, трябваше да бъде измежду потомците на Каин, защото той притежаваше автономно изработено мислене.
Онзи, който трябваше да изгради храма, трябваше да бъде измежду потомците на Каин, защото той притежаваше автономно изработено мислене.
към текста >>
Тя го посетила и била учудена от с
град
ата на храма, а той от нейната мъдрост.
И легендата продължава да разказва, че Балкис, Савската царица беше сгодена за цар Соломон.
Тя го посетила и била учудена от сградата на храма, а той от нейната мъдрост.
Тя поискала да види майстора строител, тъй като не можела да схване, как такъв чудесен строеж би могъл да бъде резултат на човешка мъдрост. Хирам дошъл и още със своя поглед й направил силно впечатление. Тя поискала да види онези, които работели върху храма. Когато Соломон казал, че това е невъзможно, Хирам направил мистичния знак Тау във въздуха и всички работници веднага започнали да се стичат към него. В мистичния знак Тау се крият силите, които синовете на Каин използват, за да работят на физическото поле.
към текста >>
270.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот.
GA_93 Легендата за храма
Единият от тях си е из
град
ил сковани, фиксирани понятия, които от своя страна са породили много определени фиксирани структури в астралната субстанция.
Да вземем двама души, заети в обикновен разговор.
Единият от тях си е изградил сковани, фиксирани понятия, които от своя страна са породили много определени фиксирани структури в астралната субстанция.
Другият му говори и се опитва да му обясни нещо. На какво се основава това, че един човек се опитва да изясни нещо на друг? Основава се на това, че той изпраща своето собствено понятие в астралната субстанция на другия човек. Това понятие, тази мисъл протича в астралната субстанция на другия. Тя първо трябва да се разтвори от междинната субстанция и в съответствие със съществуващите там форми отново да се формира и да се преобрази.
към текста >>
Като окултист човек може да прави интересни наблюдения, ако например отново посети един
град
, който не е виждал, да речем, в течение на 10 години.
Като окултист човек може да прави интересни наблюдения, ако например отново посети един град, който не е виждал, да речем, в течение на 10 години.
Ако човек наблюдава девствените астрални тела на децата, ще открие, че те притежават в допълнение на своето лично основно оцветяване и друго основно оцветяване. Ако човек внимателно е наблюдавал тези девствени астрални тела при първото си посещение и ги сравни с онова, което открива в астралните тела на децата 10 години по-късно, ще види, че техният вид се е променил. Има нещо в човешкия индивид, което се движи с еволюцията на града, племето или националността. Това е, защото потоците в едно колективно астрално тяло, което е навсякъде около мен, са в непрекъсната размяна с моето собствено астрално тяло, което пък живее вътре в колективното астрално тяло.
към текста >>
Има нещо в човешкия индивид, което се движи с еволюцията на
град
а, племето или националността.
Като окултист човек може да прави интересни наблюдения, ако например отново посети един град, който не е виждал, да речем, в течение на 10 години. Ако човек наблюдава девствените астрални тела на децата, ще открие, че те притежават в допълнение на своето лично основно оцветяване и друго основно оцветяване. Ако човек внимателно е наблюдавал тези девствени астрални тела при първото си посещение и ги сравни с онова, което открива в астралните тела на децата 10 години по-късно, ще види, че техният вид се е променил.
Има нещо в човешкия индивид, което се движи с еволюцията на града, племето или националността.
Това е, защото потоците в едно колективно астрално тяло, което е навсякъде около мен, са в непрекъсната размяна с моето собствено астрално тяло, което пък живее вътре в колективното астрално тяло.
към текста >>
Така ние виждаме, че една национална мисия живее в целия народ и всеки отделен негов член е ориентиран към тази мисъл., Каквото първоначално бе култивирано от гръцкото изкуство в красивите форми на сетивния свят в сферата на скулптурата, каквото беше култивирано като закон, а по-късно се задълбочи в моралност, в нашето време го из
град
ихме от предишните форми като технически живот в полза на гражданите.
Така ние виждаме, че една национална мисия живее в целия народ и всеки отделен негов член е ориентиран към тази мисъл., Каквото първоначално бе култивирано от гръцкото изкуство в красивите форми на сетивния свят в сферата на скулптурата, каквото беше култивирано като закон, а по-късно се задълбочи в моралност, в нашето време го изградихме от предишните форми като технически живот в полза на гражданите.
Основаваха се градове, те растяха и процъфтяваха и по този начин развиха своя собствена култура, културата на гражданството. От това по-късно се разви една моралност на личната полза, която даде подтик за растежа на една едностранчива наука, която трябваше да достигне своята връхна точка през нашето време.
към текста >>
Основаваха се
град
ове, те растяха и процъфтяваха и по този начин развиха своя собствена култура, културата на гражданството.
Така ние виждаме, че една национална мисия живее в целия народ и всеки отделен негов член е ориентиран към тази мисъл., Каквото първоначално бе култивирано от гръцкото изкуство в красивите форми на сетивния свят в сферата на скулптурата, каквото беше култивирано като закон, а по-късно се задълбочи в моралност, в нашето време го изградихме от предишните форми като технически живот в полза на гражданите.
Основаваха се градове, те растяха и процъфтяваха и по този начин развиха своя собствена култура, културата на гражданството.
От това по-късно се разви една моралност на личната полза, която даде подтик за растежа на една едностранчива наука, която трябваше да достигне своята връхна точка през нашето време.
към текста >>
Ние живеем като членове на германските народи, за
град
ени от славянските народи на Изток и от англоамериканските народи на Запад.
Ние живеем като членове на германските народи, заградени от славянските народи на Изток и от англоамериканските народи на Запад.
Както американските, така и славянските народи са раси, които имат да изпълняват своята задача в бъдеще, раси, които все още стоят в началото на своята национална мисия. Основната характеристика на славянските народи е изразена в тяхната духовна предразположеност. Опитайте се да разберете славянската култура и вие ще откриете че тя клони към духовна култура, че нещо духовно расте там. Тези славянски народи трябваше първо да влезнат в отношения с расите, лежащи на изток, китайска и японска. Те са останали от по-раншните раси от Атлантида, както изобщо всички монголци са останали от по-късната атлантска култура.
към текста >>
Духовният начин води до напредък, психическият начин е ретро
град
ен, води назад.
Ние живеем с науката и с изкуството на един външен план. Сега духът би трябвало отново да бъде издигнат. Това може да стане или по един духовен начин или по един психичен начин.
Духовният начин води до напредък, психическият начин е ретрограден, води назад.
към текста >>
271.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Сред професорите имаше и някои теолози от теологическия факултет на университета в този
град
.
Искам да ви разкажа една случка от моя живот. Може би вие не бихте повярвали, обаче тя е вярна. Това беше преди около 17 или 18 години/*2/, когато бях в едно общество на университетски професори и на някои особено даровити поети.
Сред професорите имаше и някои теолози от теологическия факултет на университета в този град.
Те бяха католици. И тъй в тази компания се говореше следното: Не без основание и съвсем сериозно един от тези теолози, много ерудиран мъж не излизал нощем вече, защото вярвал, че върлуват свободните масони. Въпросният мъж бе представител на един голям факултет; не той разказваше това, а един друг. Той продължи да разказва, че когато бил в Рим известно число монаси на известен орден, може би 11, 12 или 13, разказвали това и са се заклели, че следната случка била истина.
към текста >>
Някои твърдят – и те не са голяма партия вътре в Свободното масонство, – че цялото Свободно масонство произлиза от занятчийското /Йоановото/ зидарство, от изкуството за издигане на с
град
и; докато другото мнение смята това за детински наивно и твърди, че Свободното масонство в действителност винаги е било едно душевно изкуство и че символите, взети от работата на Йоановото зидарство – като например престилка, чук, мистрия, длето, компас, линия, инструмент за чертане на прави ъгли, отвес, нивелир и пр., – трябва да се смятат за символи на вътрешната работа над самия човек.
И тъй Свободното масонство наистина е нещо, което може да накара хората да се замислят. Самото име е свързано с две напълно различаващи се едно от друго мнения.
Някои твърдят – и те не са голяма партия вътре в Свободното масонство, – че цялото Свободно масонство произлиза от занятчийското /Йоановото/ зидарство, от изкуството за издигане на сгради; докато другото мнение смята това за детински наивно и твърди, че Свободното масонство в действителност винаги е било едно душевно изкуство и че символите, взети от работата на Йоановото зидарство – като например престилка, чук, мистрия, длето, компас, линия, инструмент за чертане на прави ъгли, отвес, нивелир и пр., – трябва да се смятат за символи на вътрешната работа над самия човек.
Така чрез израза "масонство – зидарство" трябва да се разбира не друго, а изграждането на вътрешния човек, работата за собственото усъвършенстване. Ако в днешно време говорите с един свободен масон, вие може да чуете да ви се казва, че е детински наивно да се вярва, че Свободното масонство някога е имало каквото и да било с работата на занаятчиите зидари. /Думата "mason" на английски означава зидар. От тук и българското Свободно масонство често е наричало себе си Свободно зидарство. Бел. прев./.
към текста >>
Върнете се във времето на древните халдейци и египтяни, когато се е
град
яло не само с разума, а когато всичко е било проникнато с висши чувства, тогава преобразяването на неорганичната природа се е чувствало като "царско изкуство".
Така вие виждате, че онова, което човекът твори, онова, където той е в състояние да бъде майстор, досега е областта на неодушевеното. И всичко от неодушевения свят, което човешкото същество е превърнало в хармония и ред, е символът на неговото царско изкуство на Земята. Онова, което той е внедрил в минералното царство със своето царско изкуство, най-напред е било въплъщението на божествената мъдрост.
Върнете се във времето на древните халдейци и египтяни, когато се е градяло не само с разума, а когато всичко е било проникнато с висши чувства, тогава преобразяването на неорганичната природа се е чувствало като "царско изкуство".
Затова това преобразяване на природата е било обозначено като "Свободно масонство /зидарство/". Първоначално това може да изглежда като фантазия, ала то е нещо повече.
към текста >>
Опитайте се за момент да си представите как постепенно преминавайки в изкуство, мъдростта майстори в безжизнената природа и вие ще видите, как онова, което съществува без човешко участие, къс по къс бива преоформено от самия човек Представете си, ако искате и по фантастичен начин, момента, когато цялата Земя ще бъде преобразена от човешка ръка, като цялата Земя стане едно изпълнено с мъдрост и излъчващо красота творение на изкуството, из
град
ено от човешка ръка и замислено от човешка мъдрост!
Малко по-късно ние виждаме да се поставя втората колона, колоната на красотата, на изкуството. Чрез изкуството човешкият дух също така се излива в безжизнената материя и отново резултатът е одушевяване, побеждаване/*16/ на неодушевеното, което се намира в природата.
Опитайте се за момент да си представите как постепенно преминавайки в изкуство, мъдростта майстори в безжизнената природа и вие ще видите, как онова, което съществува без човешко участие, къс по къс бива преоформено от самия човек Представете си, ако искате и по фантастичен начин, момента, когато цялата Земя ще бъде преобразена от човешка ръка, като цялата Земя стане едно изпълнено с мъдрост и излъчващо красота творение на изкуството, изградено от човешка ръка и замислено от човешка мъдрост!
Това може да изглежда фантастично, ала то е повече от това. Тъй като целта на човешката мисия на Земята е художествено да преобрази планетата. Това откривате изразено във втората колона – колоната на красотата.
към текста >>
Бих искал да посоча само един случай – в архитектурата способността да се планира една наистина акустична с
град
а е напълно загубена.
Но не всички сили се намират в неживата природа. Някои неща, които някога са били там, са изчезнали, защото в цикъла на природата, в който ние сме сега и който наричаме Земя, материалното познание стои на преден план, докато интуитивното е било загубено.
Бих искал да посоча само един случай – в архитектурата способността да се планира една наистина акустична сграда е напълно загубена.
Обаче в миналото това изкуство беше разбирано. Който изгражда една сграда само външно, никога не ще създаде една акустика. Който обаче мисли интуитивно, с мислите си е вкоренен в по-висши области, ще бъде в състояние да постигне една акустична сграда. Онези, които знаят това, знаят също, че така както човекът вече владее земното привличане, светлината и електричеството в неодушевената природа, в бъдеще ще владее и онези сили във външната природа, над които понастоящем няма никакъв контрол.
към текста >>
Който изгражда една с
град
а само външно, никога не ще създаде една акустика.
Но не всички сили се намират в неживата природа. Някои неща, които някога са били там, са изчезнали, защото в цикъла на природата, в който ние сме сега и който наричаме Земя, материалното познание стои на преден план, докато интуитивното е било загубено. Бих искал да посоча само един случай – в архитектурата способността да се планира една наистина акустична сграда е напълно загубена. Обаче в миналото това изкуство беше разбирано.
Който изгражда една сграда само външно, никога не ще създаде една акустика.
Който обаче мисли интуитивно, с мислите си е вкоренен в по-висши области, ще бъде в състояние да постигне една акустична сграда. Онези, които знаят това, знаят също, че така както човекът вече владее земното привличане, светлината и електричеството в неодушевената природа, в бъдеще ще владее и онези сили във външната природа, над които понастоящем няма никакъв контрол.
към текста >>
Който обаче мисли интуитивно, с мислите си е вкоренен в по-висши области, ще бъде в състояние да постигне една акустична с
град
а.
Но не всички сили се намират в неживата природа. Някои неща, които някога са били там, са изчезнали, защото в цикъла на природата, в който ние сме сега и който наричаме Земя, материалното познание стои на преден план, докато интуитивното е било загубено. Бих искал да посоча само един случай – в архитектурата способността да се планира една наистина акустична сграда е напълно загубена. Обаче в миналото това изкуство беше разбирано. Който изгражда една сграда само външно, никога не ще създаде една акустика.
Който обаче мисли интуитивно, с мислите си е вкоренен в по-висши области, ще бъде в състояние да постигне една акустична сграда.
Онези, които знаят това, знаят също, че така както човекът вече владее земното привличане, светлината и електричеството в неодушевената природа, в бъдеще ще владее и онези сили във външната природа, над които понастоящем няма никакъв контрол.
към текста >>
Ала онова, което хората са из
град
или от своите души, като такива общества, това са вложените от хората вътре в тях идеи с вечна стойност, с вечно траеща значимост.
Държави и всички други човешки общества идват и си отиват пред нашите очи.
Ала онова, което хората са изградили от своите души, като такива общества, това са вложените от хората вътре в тях идеи с вечна стойност, с вечно траеща значимост.
И когато този човешки род отново се появи на Земята вече в нова форма, тогава Земята ще види плодовете на тези елементи с вечна стойност.
към текста >>
От него произтича всичко, което действително е из
град
ено в света.
Така виждате, че наистина онова, което застава пред нас в изкуство, наука и религия, доколкото не е дар от боговете и е изразено в символа на кръста, е произлязло от Свободното масонство.
От него произтича всичко, което действително е изградено в света.
Оттам Свободното масонство е интимно свързано с всичко, което човешката ръка е оформила в света, всичко, което културата е създала от суровата неодушевена материя. Да се върнем към великите неща, които културните епохи са създали; Да разгледаме например стиховете на Омир. Какво се съдържа в тях? Онова, на което посветените са научили човечеството чрез велики, всеобхващащи света идеи. Великите художници не са изнамирали сами своите теми, а всъщност са давали форма на онова, което обхваща цялото човечество.
към текста >>
От една страна, тя е из
град
ена от онези сили в човешката душа, които се занимават с неодушевеното, а от друга страна, от онези сили на хората, които поемат като своя главната задача да преобразуват неодушевеното просто посредством силите, породени в техния организъм; те са мъжете, ето защо царското изкуство досега е било мъжко изкуство.
Това е необходимо, за да се отговори на въпроса и то ни връща към изходния ни въпрос – какво представляваше царското изкуство досега? Царското изкуство беше душата на нашата култура. И тази наша култура има две основни свойства.
От една страна, тя е изградена от онези сили в човешката душа, които се занимават с неодушевеното, а от друга страна, от онези сили на хората, които поемат като своя главната задача да преобразуват неодушевеното просто посредством силите, породени в техния организъм; те са мъжете, ето защо царското изкуство досега е било мъжко изкуство.
Жените бяха изключени и не можеха да участват в него. Задачите в ложите са били извършвани отделно от – не става въпрос, как е било в подробности, – всичко, отнасящо се до фамилията или до възпроизвеждането на чисто естествената основа на човешката раса. Оттук произлиза и фактът, че в Свободното масонство се е водил двойствен живот: Великите идеи, които са се проявявали в ложите, не бивало да се смесват с отношенията в семейството. Работата в ложите, като свързана с най-вътрешния живот на душата, вървяла паралелно с грижата за взаимния живот в семейството. Едното течение е било в конфликт с другото.
към текста >>
272.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
тя прави един лекторски тур в няколко германски
град
а по покана на Рудолф Щайнер.
/*2/ – Ани Безант, 1847 – 1933, председател на Теософското общество от 1907, е говорила веднъж преди това в Берлин по случай основаването на Германската секция през октомври 1900. През септември 1904 г.
тя прави един лекторски тур в няколко германски града по покана на Рудолф Щайнер.
Нейните лекции, които тя държи на английски, са били превеждани от него на немски.
към текста >>
Следователно Коер Сиди, където били извършвани мистериите на друидите, се състои от множество с
град
и край храма, състоящи се от жилища с различна големина, килии, сводове, бани и дълги и умело направени коридори с всички уреди, използвани при тези случаи.
Светилищата или скривалищата на мистериите са се наричали Кромлех и са се употребявали като свещени места за възобновяване. Такова място се е състояло от три изправени камъка като подпори на някаква дъска, плосък камък, поставен отгоре върху тях. Така че да образува една малка килия. Къщата на Кит Котеи в Кент е било такова едно място. Значително място обаче е било необходимо за процедурите на посвещението в неговия най-голям и най-обемащ размер.
Следователно Коер Сиди, където били извършвани мистериите на друидите, се състои от множество сгради край храма, състоящи се от жилища с различна големина, килии, сводове, бани и дълги и умело направени коридори с всички уреди, използвани при тези случаи.
Повечето от тези места са били подземни и множество пещери в тази страна са били сцени на друидически посвещения. Огромната изкуствена пещера в Кясълтън, наречена от Стъклей Стигианска пещера, както и пещерата на гигантите между Лъкинктън и Банминтън положително са били използвани за тази цел.
към текста >>
Друидите преподавали учението за едно върховно същество, за едно бъдещо състояние на на
град
а и наказание, безсмъртието на душата и метемпсихоза, за прераждането.
Друидите преподавали учението за едно върховно същество, за едно бъдещо състояние на награда и наказание, безсмъртието на душата и метемпсихоза, за прераждането.
Тяхната максима била, че водата е първият принцип на всички неща и че съществува от преди сътворението в неопетнена чистота, което е като че противоречие на другото им учение, че денят е произтичал от нощта, защото нощ или хаос са съществували, преди да се създаде денят. Те учели също, че времето е само отсечена част от вечността и че съществува безкрайна последователност от светове. Всъщност техните учения са били главно онези на Питагор. Те извънредно много почитали числата 3, 7, 12 /Метонов цикъл/, и 147, получено чрез умножение в квадрат на седем по три.
към текста >>
Енох, един от синовете на Каин научил хората да дялат камъни, да издигат с
град
и и да образуват граждански общества.
Соломон, след като решил да издигне храм, събрал майстори, разделил ги на групи и ги поставил под заповедите на Адонхирам или Хирам Абиф, архитекта, изпратен му от неговия приятел и съюзник Хирам, цар на Тир. Според митичната традиция родът на строителите на мистичния храм е бил, както следва: Единият от Елохимите, или духовете на формата, се оженил за Ева и му се родил син, наречен Каин; докато Йехова или Адонай, друг от Елохимите, създал Адам и го свързал с Ева, за да се роди семейството на Авел, на когото били подчинени синовете на Каин като наказание за прегрешението на Ева. Каин, макар че усърдно култивирал почвата, все пак получавал малко продукти от нея, докато Авел спокойно гледал своите стада. Адонай отхвърлял даровете и жертвоприношенията на Каин и повдигнал борба между синовете на Елохима, породени от огъня, и синовете направени само от земя. Каин уби Авел, а Адонай, преследвайки неговите синове, подчинил на синовете на Авел благородния род, който открил изкуствата и разпространил науката.
Енох, един от синовете на Каин научил хората да дялат камъни, да издигат сгради и да образуват граждански общества.
Ирад и Мехюаел, негов син и внук, поставили граници на водите и правили греди от кедър. Метузаел, друг от неговите потомци, изнамерил свещените знаци, книгите на и символа Тау които работниците, които произхождали от духа на огъня, предавали един на друг. Ламех, чийто предсказания са необясними за непосветените, е баща на Йабал, който пръв научил хората да се обличат в камилска кожа; който е баща и на Джубал, който открил арфата; на Наамах, който открил изкуството за предене и тъкане; на Тубал-Каин, който пръв изградил една фурна, работел с метали и копаел подземните пещери в планините, за да спаси своята раса по време на потопа; но въпреки това тя загинала и само Тубал-Каин и неговият син, единствени от огромния и прославен род се спасили. Жената на Хам, втория син на Ной, смятала сина на Тубал-Каин по-красив от синовете на човеците и той станал прародител на Нимрод, който учел своите братя да ловуват и основал Вавилон. Адонхирам, потомък на Тубал-Каин, изглежда, че е бил повикан от Бога да води свободните люде, като свързал синовете на огъня със синовете на мисълта, прогреса и истината.
към текста >>
Ламех, чийто предсказания са необясними за непосветените, е баща на Йабал, който пръв научил хората да се обличат в камилска кожа; който е баща и на Джубал, който открил арфата; на Наамах, който открил изкуството за предене и тъкане; на Тубал-Каин, който пръв из
град
ил една фурна, работел с метали и копаел подземните пещери в планините, за да спаси своята раса по време на потопа; но въпреки това тя загинала и само Тубал-Каин и неговият син, единствени от огромния и прославен род се спасили.
Адонай отхвърлял даровете и жертвоприношенията на Каин и повдигнал борба между синовете на Елохима, породени от огъня, и синовете направени само от земя. Каин уби Авел, а Адонай, преследвайки неговите синове, подчинил на синовете на Авел благородния род, който открил изкуствата и разпространил науката. Енох, един от синовете на Каин научил хората да дялат камъни, да издигат сгради и да образуват граждански общества. Ирад и Мехюаел, негов син и внук, поставили граници на водите и правили греди от кедър. Метузаел, друг от неговите потомци, изнамерил свещените знаци, книгите на и символа Тау които работниците, които произхождали от духа на огъня, предавали един на друг.
Ламех, чийто предсказания са необясними за непосветените, е баща на Йабал, който пръв научил хората да се обличат в камилска кожа; който е баща и на Джубал, който открил арфата; на Наамах, който открил изкуството за предене и тъкане; на Тубал-Каин, който пръв изградил една фурна, работел с метали и копаел подземните пещери в планините, за да спаси своята раса по време на потопа; но въпреки това тя загинала и само Тубал-Каин и неговият син, единствени от огромния и прославен род се спасили.
Жената на Хам, втория син на Ной, смятала сина на Тубал-Каин по-красив от синовете на човеците и той станал прародител на Нимрод, който учел своите братя да ловуват и основал Вавилон. Адонхирам, потомък на Тубал-Каин, изглежда, че е бил повикан от Бога да води свободните люде, като свързал синовете на огъня със синовете на мисълта, прогреса и истината.
към текста >>
Хирам издигнал една прекрасна с
град
а, храма на Соломон.
Хирам издигнал една прекрасна сграда, храма на Соломон.
Въздигнал златния храм на Соломон, най-прекрасно изработен и изградил много други прочути сгради. Ала той живял сам, меланхоличен със своето величие, разбиран и обичан от малцина, мразен от мнозина, между другото и от Соломон, завиждащ му на неговия гений и слава. И тъй славата за мъдростта на Соломон се разпространила до най-далечните краища на Земята и Балкис, Савската Царица, дошла в Йерусалим да поздрави великия цар и да види чудесата на неговото управление. Тя заварила Соломон да седи на трон от позлатено кедрово дърво, облечен в тъкани от злато, така че първоначално й се сторило, че вижда статуя от злато, с ръце от слонова кост. Соломон я посрещнал и приел с всевъзможни празнични подготовки; развел я да види неговия палат и строежа на храма, а царицата онемяла от възторг.
към текста >>
Въздигнал златния храм на Соломон, най-прекрасно изработен и из
град
ил много други прочути с
град
и.
Хирам издигнал една прекрасна сграда, храма на Соломон.
Въздигнал златния храм на Соломон, най-прекрасно изработен и изградил много други прочути сгради.
Ала той живял сам, меланхоличен със своето величие, разбиран и обичан от малцина, мразен от мнозина, между другото и от Соломон, завиждащ му на неговия гений и слава. И тъй славата за мъдростта на Соломон се разпространила до най-далечните краища на Земята и Балкис, Савската Царица, дошла в Йерусалим да поздрави великия цар и да види чудесата на неговото управление. Тя заварила Соломон да седи на трон от позлатено кедрово дърво, облечен в тъкани от злато, така че първоначално й се сторило, че вижда статуя от злато, с ръце от слонова кост. Соломон я посрещнал и приел с всевъзможни празнични подготовки; развел я да види неговия палат и строежа на храма, а царицата онемяла от възторг. Царят бил привлечен от нейната красота и скоро и предложил ръката си, която царицата, радостна, че победила това гордо сърце, приела.
към текста >>
Но след като отново посетила храма, тя няколко пъти поискала да види архитекта, който съ
град
ил такива чудесни неща.
Ала той живял сам, меланхоличен със своето величие, разбиран и обичан от малцина, мразен от мнозина, между другото и от Соломон, завиждащ му на неговия гений и слава. И тъй славата за мъдростта на Соломон се разпространила до най-далечните краища на Земята и Балкис, Савската Царица, дошла в Йерусалим да поздрави великия цар и да види чудесата на неговото управление. Тя заварила Соломон да седи на трон от позлатено кедрово дърво, облечен в тъкани от злато, така че първоначално й се сторило, че вижда статуя от злато, с ръце от слонова кост. Соломон я посрещнал и приел с всевъзможни празнични подготовки; развел я да види неговия палат и строежа на храма, а царицата онемяла от възторг. Царят бил привлечен от нейната красота и скоро и предложил ръката си, която царицата, радостна, че победила това гордо сърце, приела.
Но след като отново посетила храма, тя няколко пъти поискала да види архитекта, който съградил такива чудесни неща.
Колкото е било възможно, Соломон забавял да представи Хирам Абиф на царицата, но в края на краищата бил принуден да го направи. Тайнственият строител й бил представен и погледнал царицата с поглед, който проникнал в самото и сърце. След като се съвзела от смущението, тя го разпитала и се опитала да го защити от злата воля и надигащата се ревност на царя. Когато поискала да види безбройните групи работници, които съградили храма, Соломон протестирал и казал, че е невъзможно всички да бъдат събрани изведнъж, ала Хирам, като скочил на един камък, за да бъде виждан, със своята дясна ръка изписал във въздуха символичния Тау и веднага мъжете забързали от всички части, върху които работели, към своя господар. Това учудило много царицата и тя тайно съжалила, че вече се е обещала на царя, тъй като се почувствувала влюбена във великия архитект.
към текста >>
Когато поискала да види безбройните групи работници, които съ
град
или храма, Соломон протестирал и казал, че е невъзможно всички да бъдат събрани изведнъж, ала Хирам, като скочил на един камък, за да бъде виждан, със своята дясна ръка изписал във въздуха символичния Тау и веднага мъжете забързали от всички части, върху които работели, към своя господар.
Царят бил привлечен от нейната красота и скоро и предложил ръката си, която царицата, радостна, че победила това гордо сърце, приела. Но след като отново посетила храма, тя няколко пъти поискала да види архитекта, който съградил такива чудесни неща. Колкото е било възможно, Соломон забавял да представи Хирам Абиф на царицата, но в края на краищата бил принуден да го направи. Тайнственият строител й бил представен и погледнал царицата с поглед, който проникнал в самото и сърце. След като се съвзела от смущението, тя го разпитала и се опитала да го защити от злата воля и надигащата се ревност на царя.
Когато поискала да види безбройните групи работници, които съградили храма, Соломон протестирал и казал, че е невъзможно всички да бъдат събрани изведнъж, ала Хирам, като скочил на един камък, за да бъде виждан, със своята дясна ръка изписал във въздуха символичния Тау и веднага мъжете забързали от всички части, върху които работели, към своя господар.
Това учудило много царицата и тя тайно съжалила, че вече се е обещала на царя, тъй като се почувствувала влюбена във великия архитект. Соломон решил да разруши това чувство и да подготви унижението, и разрухата на своя съперник. За тази цел той си послужил с трима строители, които завиждали на Хирам, защото той отказал да ги издигне до степента майстори, поради това че им липсвало знание и били мързеливи. Те били: Фанор – сириец и зидар; Амру – финикиец и дърводелец; и Метузаел – евреин и миньор. Черната завист на тези трима планира отливането на Бронзовото море, което щяло да възвеличи славата на Хирам до огромни висоти, да бъде неуспешно.
към текста >>
сл. Хр./, Римски историк, автор на история на Рим /Аналии/ от основаването на
град
а до смъртта на Друзус /9 пр.
/*3/ – Тит Ливий /59 г. пр. Хр. – 17 г.
сл. Хр./, Римски историк, автор на история на Рим /Аналии/ от основаването на града до смъртта на Друзус /9 пр.
Хр./; от 142-те книги на тази история, 35 от тях, както и резюмета на повечето от останалите са запазени.
към текста >>
Ако човек можеше да си представи приблизителните размери, които съвременният човек днес преживява, когато се разширява след смъртта, той би си из
град
ил мисъл-формата, която е в състояние да доведе неговото физическо тяло в неговата приблизителна съвременна форма.
Този възглед за неговото етерно тяло в огромни размери е много важно понятие; тъй като тази представа трябваше да се възприеме по време, когато етерното тяло не е било така плътно свързано с физическото тяло, както през следатлантски времена. Тази представа, която днес се появява в човека при смъртта, трябваше най-напред да възникне в него по онова време.
Ако човек можеше да си представи приблизителните размери, които съвременният човек днес преживява, когато се разширява след смъртта, той би си изградил мисъл-формата, която е в състояние да доведе неговото физическо тяло в неговата приблизителна съвременна форма.
Ако, следователно, истинските размери бяха показани на един човек, чието етерно тяло тогава е било отчасти отделено от неговото физическо тяло, те биха взели формата, която физическото тяло има днес. И тези мисъл форми са били инспирирани първоначално от онези, които са водачи на човешкото развитие. Точният разказ за това се съдържа в различните разкази за Потопа, особено Библейския разказ. Ако вие бихте си представили човека повече или по-малко заобиколен от онези форми, които би трябвало да има етерното тяло, за да може физическото тяло да бъде изградено според подходящите си размери, то тогава вие ще получите същите размери като Ноевия ковчег.
към текста >>
Ако вие бихте си представили човека повече или по-малко заобиколен от онези форми, които би трябвало да има етерното тяло, за да може физическото тяло да бъде из
град
ено според подходящите си размери, то тогава вие ще получите същите размери като Ноевия ковчег.
Тази представа, която днес се появява в човека при смъртта, трябваше най-напред да възникне в него по онова време. Ако човек можеше да си представи приблизителните размери, които съвременният човек днес преживява, когато се разширява след смъртта, той би си изградил мисъл-формата, която е в състояние да доведе неговото физическо тяло в неговата приблизителна съвременна форма. Ако, следователно, истинските размери бяха показани на един човек, чието етерно тяло тогава е било отчасти отделено от неговото физическо тяло, те биха взели формата, която физическото тяло има днес. И тези мисъл форми са били инспирирани първоначално от онези, които са водачи на човешкото развитие. Точният разказ за това се съдържа в различните разкази за Потопа, особено Библейския разказ.
Ако вие бихте си представили човека повече или по-малко заобиколен от онези форми, които би трябвало да има етерното тяло, за да може физическото тяло да бъде изградено според подходящите си размери, то тогава вие ще получите същите размери като Ноевия ковчег.
към текста >>
За да може човекът, който трябваше да представлява прехода от атлантски времена към следатлантски времена, да има около себе си една структура – 300 аршина дължина, 50 аршина ширина, 30 аршина височина, – от чиито дължина, широчина и дължина да из
град
и подходяща мислоформа, която да стане причината по правилен начин да се из
град
и следатлантското тяло.
Защо са дадени точните размери на Ноевия ковчег в Библията?
За да може човекът, който трябваше да представлява прехода от атлантски времена към следатлантски времена, да има около себе си една структура – 300 аршина дължина, 50 аршина ширина, 30 аршина височина, – от чиито дължина, широчина и дължина да изгради подходяща мислоформа, която да стане причината по правилен начин да се изгради следатлантското тяло.
Тук вие имате символ, от който са взети размерите на вашето съвременно тяло и които са резултат на мисъл-формата, която Ной преживява в ковчега. Не без причина Ной е бил поставен в ковчега и ковчегът е бил описан по този начин. Ковчегът е бил изграден така, че човешкото тяло да може правилно да бъде оформено през следатлантските времена. Цялото човечество е било възпитавано в употребата на действени символи. Понастоящем човекът носи мерките на Ноевия ковчег в себе си.
към текста >>
Ковчегът е бил из
град
ен така, че човешкото тяло да може правилно да бъде оформено през следатлантските времена.
Защо са дадени точните размери на Ноевия ковчег в Библията? За да може човекът, който трябваше да представлява прехода от атлантски времена към следатлантски времена, да има около себе си една структура – 300 аршина дължина, 50 аршина ширина, 30 аршина височина, – от чиито дължина, широчина и дължина да изгради подходяща мислоформа, която да стане причината по правилен начин да се изгради следатлантското тяло. Тук вие имате символ, от който са взети размерите на вашето съвременно тяло и които са резултат на мисъл-формата, която Ной преживява в ковчега. Не без причина Ной е бил поставен в ковчега и ковчегът е бил описан по този начин.
Ковчегът е бил изграден така, че човешкото тяло да може правилно да бъде оформено през следатлантските времена.
Цялото човечество е било възпитавано в употребата на действени символи. Понастоящем човекът носи мерките на Ноевия ковчег в себе си. Когато човек протегне ръцете си нагоре, мерките на Ковчега се изразяват в мерките на съвременното човешко тяло. Сега човекът е еволюирал от Атлантида до след Атлантида. През епохата, която ще последва нашата, човешкото тяло отново ще бъде по-различно оформено; и днес също така човекът трябва да изживее онези мисъл-форми, които ще са в състояние през следната епоха да изградят причините за подходящите размери на телата през следващата епоха .
към текста >>
През епохата, която ще последва нашата, човешкото тяло отново ще бъде по-различно оформено; и днес също така човекът трябва да изживее онези мисъл-форми, които ще са в състояние през следната епоха да из
град
ят причините за подходящите размери на телата през следващата епоха .
Ковчегът е бил изграден така, че човешкото тяло да може правилно да бъде оформено през следатлантските времена. Цялото човечество е било възпитавано в употребата на действени символи. Понастоящем човекът носи мерките на Ноевия ковчег в себе си. Когато човек протегне ръцете си нагоре, мерките на Ковчега се изразяват в мерките на съвременното човешко тяло. Сега човекът е еволюирал от Атлантида до след Атлантида.
През епохата, която ще последва нашата, човешкото тяло отново ще бъде по-различно оформено; и днес също така човекът трябва да изживее онези мисъл-форми, които ще са в състояние през следната епоха да изградят причините за подходящите размери на телата през следващата епоха .
Това трябва да бъде представено на човека. Днес мерките на човешкото тяло са пропорции 300 към 50 към 30. В бъдеще неговото тяло ще бъде изградено съвсем по-различно. Какво ще даде на съвременния човек мисъл-формата за изграждане на бъдещето му тяло? Това също ни е казано.
към текста >>
В бъдеще неговото тяло ще бъде из
град
ено съвсем по-различно.
Когато човек протегне ръцете си нагоре, мерките на Ковчега се изразяват в мерките на съвременното човешко тяло. Сега човекът е еволюирал от Атлантида до след Атлантида. През епохата, която ще последва нашата, човешкото тяло отново ще бъде по-различно оформено; и днес също така човекът трябва да изживее онези мисъл-форми, които ще са в състояние през следната епоха да изградят причините за подходящите размери на телата през следващата епоха . Това трябва да бъде представено на човека. Днес мерките на човешкото тяло са пропорции 300 към 50 към 30.
В бъдеще неговото тяло ще бъде изградено съвсем по-различно.
Какво ще даде на съвременния човек мисъл-формата за изграждане на бъдещето му тяло? Това също ни е казано. Това са размерите на Соломоновия храм. И тези размери на Соломоновия храм, когато бъдат реализирани във физическа форма, представляват, в дълбока символичност цялата физическа система на човека от следната епоха, 6-та велика епоха.
към текста >>
В "Кабала" на Агрипа фон Нетесхайм /Шайбел издание, Щутгарт, 1855/, в главата относно "Мерките, отношенията и хармонията на човешкото тяло" се казва: "..Да, самият Бог инструктира Ной как да из
град
и ковчега според мерките на човешкото тяло, така както самият той внедри в целия световен механизъм симетрията на човека; ето защо последният се нарича макрокосмос, а първият микрокосмос.
В "Кабала" на Агрипа фон Нетесхайм /Шайбел издание, Щутгарт, 1855/, в главата относно "Мерките, отношенията и хармонията на човешкото тяло" се казва: "..Да, самият Бог инструктира Ной как да изгради ковчега според мерките на човешкото тяло, така както самият той внедри в целия световен механизъм симетрията на човека; ето защо последният се нарича макрокосмос, а първият микрокосмос.
Във връзка с горното някой микрокосмолози определят мерките на човешкото тяло да са 6 фута като 1 фут е 10 градуса, а градусът е 5 минути; това прави 60 градуса или 300 минути, същото число на геометричните ширини, които според описанието на Мойсей, се съдържаха в дължината на ковчега. Така както човешкото тяло има дължина 300 минути, ширина – 50 и дебелина – 30, така Ковчегът на Ной е имал не само дължина 300 аршина, а също и ширина 50 и дълбочина /или височина/ 30, от което може да се види, че има едно съотношение от 6 към 1 на дължината към ширината, 10 към 1 на дължината към дълбочината и 5 към 3 на ширината към дълбочината".
към текста >>
Във връзка с горното някой микрокосмолози определят мерките на човешкото тяло да са 6 фута като 1 фут е 10
град
уса, а
град
усът е 5 минути; това прави 60
град
уса или 300 минути, същото число на геометричните ширини, които според описанието на Мойсей, се съдържаха в дължината на ковчега.
В "Кабала" на Агрипа фон Нетесхайм /Шайбел издание, Щутгарт, 1855/, в главата относно "Мерките, отношенията и хармонията на човешкото тяло" се казва: "..Да, самият Бог инструктира Ной как да изгради ковчега според мерките на човешкото тяло, така както самият той внедри в целия световен механизъм симетрията на човека; ето защо последният се нарича макрокосмос, а първият микрокосмос.
Във връзка с горното някой микрокосмолози определят мерките на човешкото тяло да са 6 фута като 1 фут е 10 градуса, а градусът е 5 минути; това прави 60 градуса или 300 минути, същото число на геометричните ширини, които според описанието на Мойсей, се съдържаха в дължината на ковчега.
Така както човешкото тяло има дължина 300 минути, ширина – 50 и дебелина – 30, така Ковчегът на Ной е имал не само дължина 300 аршина, а също и ширина 50 и дълбочина /или височина/ 30, от което може да се види, че има едно съотношение от 6 към 1 на дължината към ширината, 10 към 1 на дължината към дълбочината и 5 към 3 на ширината към дълбочината".
към текста >>
град
уса. Движението на екватора е от Изток към Запад /когато наблюдателят е обърнат с лице към Север/, а движението на еклиптиката е от Запад към Изток".
Според мнението на древните имало е два кръга с най-голямо значение във Вселената: небесният екватор и еклиптиката. Преводачът на книгата, която е притежавал Р. Щайнер, /Винсенц Кнауер/, прави коментар върху този пасаж, както следва: "И тъй в аргументите на Платон самата душа е, която, в резултата на тайнствен процес, разпростря себе си като пространствен образ на еклиптиката и екватора. Ако положението на тези два най-големи кръга един към друг се представи под формата на гръцката буква Х /Chi – представена да лежи хоризонтално/, това би било едно много подходящо сравнение. Тези два кръга се пресичат в ъгъл от 23?
градуса. Движението на екватора е от Изток към Запад /когато наблюдателят е обърнат с лице към Север/, а движението на еклиптиката е от Запад към Изток".
към текста >>
В текста на Вегелан това изречение има едно непълно продължение: "Тези два потока вече бяха усетени в началото на нашата раса – старият поток, който влезе в еволюцията по време, когато боговете все още бяха заети със създаването на света, а вторият.. , който трябва винаги да продължава да
град
и в този храм на мъдростта".
/*11/ – Този пасаж е много непълен. В текста на Вегелан са само горните думи. В текста, даден от Рибщайн той продължава: "Ала храмът не е още разбран от човека", може би най-правилното би било: "Ала изграждането на храма все още не е разбрано от човека".
В текста на Вегелан това изречение има едно непълно продължение: "Тези два потока вече бяха усетени в началото на нашата раса – старият поток, който влезе в еволюцията по време, когато боговете все още бяха заети със създаването на света, а вторият.. , който трябва винаги да продължава да гради в този храм на мъдростта".
към текста >>
На този жезъл бе написано непроизносимото име на Бога и 10-те напасти, които Светият, благословен да бъде, един ден ще накара да паднат върху египтяните в земята на Египет.. И колко дни и колко години този жезъл вече лежеше в къщата на моя баща до деня, в който той го взе в ръката си, отиде в
град
ината и го посади в Земята.
В "Мидраш Войсша" /по-малкия Мидраш коментар върху тази лекция от Стария завет/ се казва: "аз /Мойсей/ я попитах /Зигппора/ откъде той /Джидро/ е взел това дърво? Тя отговори: Това е жезълът, който Светият, да бъде благословен, създаде на съботната вечер, след като бе създал Своя свет. Светият, да бъде благословен, я даде на първия човек, който я даде на Ханох, който пък я даде на Ной, който я даде на Сем, който я даде на Авраам, който я даде на Яков, който я донесе със себе си в Египет и я даде на Йосиф, своя син. Когато Йосиф умря, египтяните ограбиха дома му и донесоха този жезъл в двореца на фараона. Моят баща Джидро беше един от великите астролози на фараона, той видя жезъла, пожела да го има, открадна го и го занесе в своя дом.
На този жезъл бе написано непроизносимото име на Бога и 10-те напасти, които Светият, благословен да бъде, един ден ще накара да паднат върху египтяните в земята на Египет.. И колко дни и колко години този жезъл вече лежеше в къщата на моя баща до деня, в който той го взе в ръката си, отиде в градината и го посади в Земята.
А когато се върна в градината да си го вземе, той вече беше покарал и имаше цветове. "Цитирано от Ханс Лудвиг Хелд: /текст не се чете/ от периодичното списание "Дас Райх", януари 1917 г.
към текста >>
А когато се върна в
град
ината да си го вземе, той вече беше покарал и имаше цветове.
Тя отговори: Това е жезълът, който Светият, да бъде благословен, създаде на съботната вечер, след като бе създал Своя свет. Светият, да бъде благословен, я даде на първия човек, който я даде на Ханох, който пък я даде на Ной, който я даде на Сем, който я даде на Авраам, който я даде на Яков, който я донесе със себе си в Египет и я даде на Йосиф, своя син. Когато Йосиф умря, египтяните ограбиха дома му и донесоха този жезъл в двореца на фараона. Моят баща Джидро беше един от великите астролози на фараона, той видя жезъла, пожела да го има, открадна го и го занесе в своя дом. На този жезъл бе написано непроизносимото име на Бога и 10-те напасти, които Светият, благословен да бъде, един ден ще накара да паднат върху египтяните в земята на Египет.. И колко дни и колко години този жезъл вече лежеше в къщата на моя баща до деня, в който той го взе в ръката си, отиде в градината и го посади в Земята.
А когато се върна в градината да си го вземе, той вече беше покарал и имаше цветове.
"Цитирано от Ханс Лудвиг Хелд: /текст не се чете/ от периодичното списание "Дас Райх", януари 1917 г.
към текста >>
Щайнер искаше да събуди чрез Култово-символична секция на неговата Езотерична школа, за която тези лекции бяха една подготовка, знанието че "Лабораторната маса в бъдеще би трябвало да стане един олтар" и че импулсът на алтруизъм трябва да бъде в
град
ен в социалния ред, ако трябва да запазим да не загине нашата улталитаристична култура чрез егоизъм.
Нещо съвсем по-различно е включено в изказванията относно атома, които той направи в настоящата лекция. Тук той бе говорил от окултна гледна точка на много ограничен кръг за атома като прототипен строителен материал на природата, във връзка със Свободното масонство. Тъй като, по същия начин, по който природата трябваше да бъде осветена чрез масонския култов символизъм, така Р.
Щайнер искаше да събуди чрез Култово-символична секция на неговата Езотерична школа, за която тези лекции бяха една подготовка, знанието че "Лабораторната маса в бъдеще би трябвало да стане един олтар" и че импулсът на алтруизъм трябва да бъде вграден в социалния ред, ако трябва да запазим да не загине нашата улталитаристична култура чрез егоизъм.
Ето защо заедно с това той публикува в "Основен социален закон": "В едно общество на работещи заедно човешки същества, добруването на обществото би било по-голямо, колкото по-малко отделният индивид изисква за себе си част от работата, която той самият е извършил; това ще рече, повечето от тези части, които той прави, ще предаде на своите съработници, а и колкото повече неговите изисквания са задоволени не от неговата работа, но от работата, извършена от други" /цитирано от "Антропософия и социален въпрос"/.
към текста >>
Буквален превод на онова, което той бе казал там е следното: "Преди съм казвал, че атомът е из
град
ен от целия Космос.
октомври 1905 г. и допълнителните бележки на лекцията от 21. октомври 1907 г., според които окултистът е в състояние да накара атома "да расте"* /*Много години по-късно, в една лекция в Берлин на 22. юни 1905 г. Р. Щайнер отново говори за атома във връзка с юпитеровата еволюция и споменава горната лекция.
Буквален превод на онова, което той бе казал там е следното: "Преди съм казвал, че атомът е изграден от целия Космос.
Вие можете да намерите това отново в онези ранни лекции, които бяха държани в самото начало на нашата Берлинска дейност". А същевременно се споменава за човешката способност да прави атома да се "свива". За неговите слушатели по онова време тези мисли не са били съвсем нови. Тъй като в литературата на Теософското общество, особено тази от Ледбитър и Ани Безант, има твърде много относно силата на растежа и свиването като способност, която специално ще бъде развита в случаите на етерното ясновидство; това обикновено бе във връзка с описанието на ясновидски изследвания на атома. Точно в 1905 г.
към текста >>
Тогава ще има химици и физици, които вече не ще проповядват доктрината, че светът се състои само от материални атоми, а ще учат, че материята е из
град
ена "по начин, по който Христос я е подредил".
По същата причина той не говори само за външна техника на етерно уголемяване и намаление, а за факта, че от 20-то столетие нататък едно етерно ясновидство постепенно ще се развие като нова естествена способност на човечеството, чрез която ще стане видимо появяването на Христос в етерните области. /Виж: "Етеризация на кръвта" и "Истинското естество на второто пришествие"/.
Тогава ще има химици и физици, които вече не ще проповядват доктрината, че светът се състои само от материални атоми, а ще учат, че материята е изградена "по начин, по който Христос я е подредил".
/Виж: "Духовното направление на човека и човечеството", гл. 3/.
към текста >>
Една машина се конструира според законите на минералния свят, ала едно растение не може да бъде из
град
ено по този начин.
Когато вие сглобявате една машина или изграждате една къща, вие действате в унисон със законите на минералния свят.
Една машина се конструира според законите на минералния свят, ала едно растение не може да бъде изградено по този начин.
Ако желаете да имате едно растение, вие трябва да го оставите на ония същества, които се намират зад структурата на природата. В бъдеще човек ще може да създава растения в лаборатория. Ала създаването на живи неща ще бъдат позволени за човека само когато това стане свещено за него, свещена работа, която той извършва; тогава той ще стане толкова искрен и чист в ума си, че за него лабораторната маса ще е станала олтар. Преди това и най-дребното нещо не ще му бъде разкрито от това как живите неща са съставени. С други думи: Азът, като орган на съзнание, живее в минералния свят и ще се възкачи до растителното царство, което тогава той ще се научи да разбира така, както сега разбира минералния свят.
към текста >>
В къщата, която е съ
град
ена за антропософска работа в Щутгарт, Ландхаус Щрасе 70, в 1911г.
Другите текстове нямат тези диаграми. За обяснение на хексаграма като символ, виж лекция на Щайнер от 12. януари 1924 г., съдържаща се в "Розенкройцерството и съвременното посвещение". Лична забележка относно хексаграма е записана от Александър Стракош.
В къщата, която е съградена за антропософска работа в Щутгарт, Ландхаус Щрасе 70, в 1911г.
хексаграмът бе изработен в горната част на прозорците на главния хол. Стракош, който е очаквал да види пентаграма попитал Рудолф Щайнер за него и получил отговора: "Хексаграмът фактически е знакът на Христос и на Венерината еволюция".
към текста >>
Те съдържат онова, което за моя духовен взор ставаше все по-ясно определено, с
град
ата на антропософията – наистина, недоиз
град
ена в много насоки.
Който би искал да проследи моята външна борба и усилие да представя антропософията по начин, подходящ за съвременното съзнание, трябва да направи това чрез творбите ми, публикувани за общо ползване. В тях аз определям моето положение по отношение на философските усилия на съвремието.
Те съдържат онова, което за моя духовен взор ставаше все по-ясно определено, сградата на антропософията – наистина, недоизградена в много насоки.
към текста >>
Редом с изискването да се из
град
и антропософията и при това на хората с общото образование на съвремието да се даде единствено това, което бе почерпено директно от духовния свят се появи и другото – напълно да се задоволява вътрешната душевна необходимост и духовните въжделения на членовете на обществото.
Редом с изискването да се изгради антропософията и при това на хората с общото образование на съвремието да се даде единствено това, което бе почерпено директно от духовния свят се появи и другото – напълно да се задоволява вътрешната душевна необходимост и духовните въжделения на членовете на обществото.
към текста >>
Така публичните и частни публикации са всъщност две твърде различни неща, из
град
ени върху различни основи.
Така публичните и частни публикации са всъщност две твърде различни неща, изградени върху различни основи.
Публикуваните книги са пряк резултат от моите вътрешни усилия и вътрешен труд, докато частно отпечатаният материал, включва вътрешните нужди на членовете и моят жив опит от това определяше формата на лекциите.
към текста >>
273.
І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Наистина, средновековните
град
ове бяха донякъде примитивни, но те бяха далеч по-верен ираз на човешкия вътрешен свят от днешните
град
ове.
Не се изисква много дълбоко познание, за да бъде осъзната разликата между човека от пред-християнските времена и днешния човек. Въпреки че познанието му бе далеч по-малко, човекът на старите времена имаше по-дълбоки чувства и интуиции. Той живееше повече в света отвъд който също и възприемаше отколкото в света на сетивата. Имаше хора, които влизаха в пряка и действителна връзка с астралния и духовния свят. В Средните векове, когато земното съществуване изобщо не бе удобно, човекът още живееше със своята глава в небесата.
Наистина, средновековните градове бяха донякъде примитивни, но те бяха далеч по-верен ираз на човешкия вътрешен свят от днешните градове.
Не само катедралите, а и къщите и верандите със своите символи напомняха на хората за вярата им, за вътрешните им чувства, за стремежите им, и за дома на душата им. Днес ние имаме познание за много, много неща и взаимоотношенията между човешките същества са се умножили безкрайно. Но ние живеем в градове, които са като оглушителни фабрики, живеем в ужасни шумове, без нищо, което да ни напомня за нашия вътрешен свят. Общуването ни с този вътрешен свят не става чрез съзерцание, а чрез книги. Ние сме преминали от интуицията към интелектуализма.
към текста >>
Но ние живеем в
град
ове, които са като оглушителни фабрики, живеем в ужасни шумове, без нищо, което да ни напомня за нашия вътрешен свят.
Имаше хора, които влизаха в пряка и действителна връзка с астралния и духовния свят. В Средните векове, когато земното съществуване изобщо не бе удобно, човекът още живееше със своята глава в небесата. Наистина, средновековните градове бяха донякъде примитивни, но те бяха далеч по-верен ираз на човешкия вътрешен свят от днешните градове. Не само катедралите, а и къщите и верандите със своите символи напомняха на хората за вярата им, за вътрешните им чувства, за стремежите им, и за дома на душата им. Днес ние имаме познание за много, много неща и взаимоотношенията между човешките същества са се умножили безкрайно.
Но ние живеем в градове, които са като оглушителни фабрики, живеем в ужасни шумове, без нищо, което да ни напомня за нашия вътрешен свят.
Общуването ни с този вътрешен свят не става чрез съзерцание, а чрез книги. Ние сме преминали от интуицията към интелектуализма.
към текста >>
274.
ІІ. Мисията на Манихейството.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Висшите раси не са произлезли от низшите; напротив, последните представляват де
град
ацията на висшите раси, които са ги предхождали.
Дарвинизмът е направил много грешки по отношение на различията на расите, понастоящем съществуващи на Земята.
Висшите раси не са произлезли от низшите; напротив, последните представляват деградацията на висшите раси, които са ги предхождали.
Предположете, че имаме двама братя единият от които е здрав и интелигентен, а другият тъп и глупав. И двамата произлизат от същия баща. Какво би трябвало да си помислим за човек, който вярва, че интелигентният брат произлиза от идиота? Това е единия вид грешки, направени от Дарвинизма спрямо расите. Човекът и животното имат общ произход; животните представляват деградация на единия общ предшественик, чието висше развитие се изразява в човека.
към текста >>
Човекът и животното имат общ произход; животните представляват де
град
ация на единия общ предшественик, чието висше развитие се изразява в човека.
Висшите раси не са произлезли от низшите; напротив, последните представляват деградацията на висшите раси, които са ги предхождали. Предположете, че имаме двама братя единият от които е здрав и интелигентен, а другият тъп и глупав. И двамата произлизат от същия баща. Какво би трябвало да си помислим за човек, който вярва, че интелигентният брат произлиза от идиота? Това е единия вид грешки, направени от Дарвинизма спрямо расите.
Човекът и животното имат общ произход; животните представляват деградация на единия общ предшественик, чието висше развитие се изразява в човека.
към текста >>
275.
VІІ. Евангелието на св. Йоан
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Защото Слънцето е това, което в течение на епохите е формирало и из
град
ило окото, за да може то да съзре светлината.” В този смисъл розенкройцерите казваха: “Евангелието на св.
Днес един материалист може да попита дали факта, че розенкройцерите имаха тези видения, е доказателство за действителното съществуване на Христос. На това окултистът ще отговори: “Ако нямаше око да възприема Слънцето, нямаше да има Слънце; но ако в небесата нямаше Слънце, нямаше да има око което да го възприема.
Защото Слънцето е това, което в течение на епохите е формирало и изградило окото, за да може то да съзре светлината.” В този смисъл розенкройцерите казваха: “Евангелието на св.
Йоан събужда твоите вътрешни сетива, но ако Го нямаше живия Христос, Той не би искал да живее в теб.”
към текста >>
Когато нещастният египетски работник работеше върху пирамидите, или най-низшата каста индуси строяха гигантските индийски храмове в сърцето на планините, те си казваха, че едно друго съществуване ще ги възна
град
и за търпеливо понесените мъки, че техният господар, ако беше добър, е вече преминал подобни изпитания, или че ще трябва да ги премине в бъдеще, ако беше несправедлив и жесток.
Вярата в прераждането и в закона на Кармата имаше огромно влияние не само върху индивида, но и върху неговото социално чувство. Това му помагаше да търпи неравенството в човешкия живот.
Когато нещастният египетски работник работеше върху пирамидите, или най-низшата каста индуси строяха гигантските индийски храмове в сърцето на планините, те си казваха, че едно друго съществуване ще ги възнагради за търпеливо понесените мъки, че техният господар, ако беше добър, е вече преминал подобни изпитания, или че ще трябва да ги премине в бъдеще, ако беше несправедлив и жесток.
към текста >>
276.
VІІІ Християнската Мистерия.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Да си представим, че оставяме зад себе си шумен
град
и навлизаме в гъста гора.
Завесата на храма “се раздира на две”. Тази светлина няма нищо общо с физическата светлина на Слънцето. Тя струи от вътрешното същество на човека. Впечатлението, което прави тя, е съвсем различно от онова, направено от външната светлина. Следното сравнение ще ни даде някаква идея какво се има предвид.
Да си представим, че оставяме зад себе си шумен град и навлизаме в гъста гора.
Шумовете постепенно изчезват и тишината става пълна. Едва сега ние започваме да осъзнаваме какво лежи отвъд тишината, да преминаваме нулевата точка, на която се е прекратил всеки външен звук. И сега за вътрешното ухо отново възниква звук от другата страна на битието. Такова е душевното изживяване на онзи, който навлиза в астралния свят. Тогава той е в контакт с обърнатите свойства на нещата, които са му били познати, също както в аритметиката, под точката на нулата, ние навлизаме в растящата редица на отрицателните числа.
към текста >>
277.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
През деня функцията на астралното тяло е да получава и предава; през нощта, по време на сън, неговата функция е да внася ред, да
град
и и освежава изразходваните сили.
Физическото тяло се изразходва, изчерпва, така да се каже, от нашия съзнателен живот. От сутрин до вечер човек изразходва своите сили; астралното тяло предава усещания на физическото тяло, които постепенно го изтощават. През нощта астралното тяло функционира по съвсем различен начин. То вече не предава усещания, които идват отвън; то работи върху тях и внася ред и хармония в онова, което будният живот, с неговите хаотични възприятия, е хвърлило в безпорядък.
През деня функцията на астралното тяло е да получава и предава; през нощта, по време на сън, неговата функция е да внася ред, да гради и освежава изразходваните сили.
към текста >>
Трябва да бъде из
град
ено ново етерно тяло за превъплъщението, което следва.
Каква е следващата задача на астралното тяло и на Аза?
Трябва да бъде изградено ново етерно тяло за превъплъщението, което следва.
Деваканичното съществуване е отдадено отчасти на тази работа. Субстанцията на етерното тяло, както и тази на физическото тяло, не се запазва. Субстанцията, от която е съставено физическото тяло, постоянно се променя – докато бъде изцяло обновена в течение на седем години. По подобен начин, етерната субстанция се обновява, въпреки че нейните принципи на форма и вътрешна структура остават същите под влиянието на Висшето Себе. При смъртта тази субстанция е предадена изцяло на етерния свят и нищо не остава от едно въплъщение до друго, както и не остава от субстанцията на физическото тяло.
към текста >>
278.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Времето, когато бе съставена легендата на Граала под инспирацията на велики Посветени, е епохата когато започна царуването на буржоазията и когато възникна движението, свързано със свободата на големите
град
ове, идвайки от Шотландия в Англия и после към Франция и Германия.
Времето, когато бе съставена легендата на Граала под инспирацията на велики Посветени, е епохата когато започна царуването на буржоазията и когато възникна движението, свързано със свободата на големите градове, идвайки от Шотландия в Англия и после към Франция и Германия.
Когато е свободен гражданин, човекът несъзнателно се стреми към истината и божествения живот. В легендата за Лоенгрин Елза представлява душата на човека през Средните векове, стремяща се да развие онова, което винаги е било изразявано в окултизма с женския образ. Лоенгрин, рицарят който идва от непозната страна, от Замъка на Свещения Граал за да освободи Елза, представлява учителят, който е носител на истината. Той е пратеника на Посветения и е носен от символичен лебед. Пратеникът на великия Посветен е “лебед”.
към текста >>
279.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Днес човекът изправя с
град
и; за в бъдеще той ще бъде способен да създава и придава форма на растителния живот, работейки върху растителната субстанция.
Вече преобразувал минералния свят, човекът ще се научи да преобразува растенията. Това свидетелства за една по-голяма сила.
Днес човекът изправя сгради; за в бъдеще той ще бъде способен да създава и придава форма на растителния живот, работейки върху растителната субстанция.
На една още по-висока степен той ще придава форма не само на живи същества, но и на съзнателни същества. Той ще има власт над животинския живот. Когато е достигнал степента да бъде способен да възпроизвежда свои себеподобни с действие на съзнателната воля, той ще постигне на една по-висока степен това, което е постигнал днес в минералния свят.
към текста >>
280.
Първоначални импулси на духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Едното е, че е извънредно необходимо да се из
град
и душевно ядро, душевен център, за да се опази човечеството от нахлуването на духовни епидемии.
Същественото е, че той се опира на две основания.
Едното е, че е извънредно необходимо да се изгради душевно ядро, душевен център, за да се опази човечеството от нахлуването на духовни епидемии.
Другият е да му се даде възможност да се вживее във висшия свят, да се издигне нагоре, а не да иска да свали висшия свят долу до себе си. Не висшият свят следва да бъде повлечен надолу, а ние трябва да се издигнем нагоре до висшия свят. Схванато в правилния смисъл, това дава идея, усещане за същинската задача на теософското движение. В този смисъл теософското движение ни поставя задачата да се издигаме все по-нагоре, за да израснем и навлезем в духовния свят. Тогава, вярвам, че от само себе си ще ни осени по най-възвишен начин идеята за братството.
към текста >>
281.
Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Наистина при изследването на Земята за всяка от тези степени на посвещението се разкрива нещо особено забележително, именно за всяка от тези степени на посвещението става прозрачен по един, лежащ няколко
град
уса по-надълбоко пласт на нашата Земя.
Слушалите лекциите за Евангелието на Йоан11 ще си спомнят, че има седем степени на християнското посвещение. Те са умиване на краката, бичуване, коронясване с трънен венец, разпъване на кръста, мистична смърт, полагане в гроба и възкресение.
Наистина при изследването на Земята за всяка от тези степени на посвещението се разкрива нещо особено забележително, именно за всяка от тези степени на посвещението става прозрачен по един, лежащ няколко градуса по-надълбоко пласт на нашата Земя.
Така че онзи, който достига първата степен на посвещението, може да прозре първия пласт на Земята. Който достигне втората степен, прозира втория пласт, изглеждащ съвсем различно. Който изживява коронясването с трънения венец, вижда третия пласт. Следва степента на разпъването на кръста, която прави видим четвъртия пласт. Петата степен, мистичната смърт, отключва следващия пласт.
към текста >>
Отвъд тези седем пласта, съответстващи на степените, на които се издига човекът, когато тези седем степени на посвещението са постигнати, има още два пласта на земната планета, осми и девети, така че вътрешността на Земята е из
град
ена от девет, лежащи един над друг пласта.
Който изживява коронясването с трънения венец, вижда третия пласт. Следва степента на разпъването на кръста, която прави видим четвъртия пласт. Петата степен, мистичната смърт, отключва следващия пласт. Следва шестата степен, степента на полагането в гроба. Седмата степен съответства на Възкресението, така че имате седем последователни пласта.
Отвъд тези седем пласта, съответстващи на степените, на които се издига човекът, когато тези седем степени на посвещението са постигнати, има още два пласта на земната планета, осми и девети, така че вътрешността на Земята е изградена от девет, лежащи един над друг пласта.
Тези пластове съм ги начертал еднакво широки (виж рис.). В действителност те не са еднакви, а различно широки. Но ширината на пластовете днес няма да ни интересува особено.
към текста >>
Като командващ флотата на Мизенум (днес Мизено; през древността това е името на полуостров и
град
на северния край на Неаполския залив), Плиний пристига на заплашеното крайбрежие с корабите си, когато избухва Везувий и там намира смъртта си.
15) 23-та или 24-та г. до 79-та г. сл. Хр. Изгубените му 20 книги за войната на римляните с германците са послужили частично като основа на Тацит.
Като командващ флотата на Мизенум (днес Мизено; през древността това е името на полуостров и град на северния край на Неаполския залив), Плиний пристига на заплашеното крайбрежие с корабите си, когато избухва Везувий и там намира смъртта си.
към текста >>
282.
Възпитателна практика въз основа на духовното познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Искате ли да си из
град
ите правилна представа за това, трябва да си изясните, че преди периодите, в които човекът може да бъде виждан външно, имаме още периода преди раждането, когато човекът живее в тялото на майката.
Искате ли да си изградите правилна представа за това, трябва да си изясните, че преди периодите, в които човекът може да бъде виждан външно, имаме още периода преди раждането, когато човекът живее в тялото на майката.
Трябва чисто физически да правите разлика между живота преди раждането и следващите периоди и да си изясните, че човекът не би могъл да живее, ако бъде роден преждевременно, ако пристъпи твърде рано във външния свят. Той не би могъл да живее във външния свят, понеже сетивните му органи, с които влиза в общение с външния свят, още не са достатъчно изградени.
към текста >>
Той не би могъл да живее във външния свят, понеже сетивните му органи, с които влиза в общение с външния свят, още не са достатъчно из
град
ени.
Искате ли да си изградите правилна представа за това, трябва да си изясните, че преди периодите, в които човекът може да бъде виждан външно, имаме още периода преди раждането, когато човекът живее в тялото на майката. Трябва чисто физически да правите разлика между живота преди раждането и следващите периоди и да си изясните, че човекът не би могъл да живее, ако бъде роден преждевременно, ако пристъпи твърде рано във външния свят.
Той не би могъл да живее във външния свят, понеже сетивните му органи, с които влиза в общение с външния свят, още не са достатъчно изградени.
към текста >>
Докато човекът е об
град
ен от майчиното тяло до раждането си, се изграждат органите – очи, уши и всичко, от което се нуждае, за да живее във физическия свят.
Докато човекът е обграден от майчиното тяло до раждането си, се изграждат органите – очи, уши и всичко, от което се нуждае, за да живее във физическия свят.
Преди достатъчно да са подготвени органите му в пазещата обвивка на едно друго физическо тяло, човекът не може да влезе в контакт с физическия свят. Раждането е времето, в което човекът е вече толкова зрял, че може да влезе в контакт с околния свят без запазваща го обвивка.
към текста >>
Да се из
град
ят определени навици е подходящо времето от седмата до четиринадесетата година.
Със седмата година започва времето, когато можете да започнете да възпитавате с умишлени мерки етерното тяло. При това трябва да се имат предвид две неща – навиците и паметта, които са свързани с развитието на етерното тяло. Според това дали човекът има един или друг навик, или задържа едно или друго в паметта си, той изгражда етерното си тяло. Затова следва да опитаме да дадем добра жизнена основа на подрастващия човек, която да се опира на добри навици. Който всеки ден върши нещо друго, няма сигурна база за действията си, той ще стане безхарактерен човек.
Да се изградят определени навици е подходящо времето от седмата до четиринадесетата година.
През това време трябва да се въздейства и върху паметта. Следователно се изисква детето да получи солидни навици и съкровище от запаметено знание. В действителност е грешка на материалистическото време да вярва, че детето трябва да се подтикне възможно по-рано да си изработва собствена преценка. Напротив, би трябвало да се направи всичко, за да се опази детето от това. През това време детето трябва да си усвоява нещата от авторитета.
към текста >>
Затова детето трябва да е об
град
ено с хора, на които може да разчита, към които има доверие и които да събудят в детето добрата вяра в собствения авторитет.
В действителност е грешка на материалистическото време да вярва, че детето трябва да се подтикне възможно по-рано да си изработва собствена преценка. Напротив, би трябвало да се направи всичко, за да се опази детето от това. През това време детето трябва да си усвоява нещата от авторитета. Хората, които са около детето, следва да въздействат върху него не вече чрез собствения пример, а директно чрез указания. Силни паметови съкровища се изграждат не винаги със «защо» и «понеже», а чрез това, че всичко се опира на авторитета.
Затова детето трябва да е обградено с хора, на които може да разчита, към които има доверие и които да събудят в детето добрата вяра в собствения авторитет.
Едва след този жизнен период следва детето да бъде насочено да преценява и до самостоятелно познание. Чрез предварителното освобождаване от авторитета отнемате на етерното тяло възможността за солидно изграждане. Оттам е най-добре, ако през втората седемлетка на детето не се представят доказателства и оценки, а примери и притчи (сравнения). Съжденията действат само върху астралното тяло, а то не е узряло още за това. Би трябвало на детето да се разказва възможно повече за велики личности.
към текста >>
Би трябвало да се запитаме: Как бих могъл бързо да из
град
я в себе си всевъзможните окултни сили?
Би трябвало да се запитаме: Как бих могъл бързо да изградя в себе си всевъзможните окултни сили?
Или: Как мога да се омая, за да не идвам в контакт с действителността? Който пита така, е егоист и нищо по-различно от духовен консуматор. Ако човек иска само да се наслаждава на всичко, което му харесва духовно, се държи само малко по-рафинирано от някой друг, който започва деня с насладата от закуската. На когото е повредено вкусовото сетиво, понякога се насочва към най-рафинираните духовни ястия. Теософ в истинския смисъл е този, който прави усилие да разбере живота и да му служи, а теософски настроени родители са тези, които виждат задачата си в това, на всяка крачка да поощряват развитието на детето си.
към текста >>
283.
Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Именно такива цикли в другите
град
ове може би се оказаха най-подходящи за по-задълбоченото навлизане на теософското духовно течение в нашето време.
Между тези лекции имаше също и по-дълги цикли. Лайпцигският цикъл23 обхващаше четиринадесет лекции. Щутгартският цикъл24 трая повече от четиринадесет дни, като интересуващите се от теософското движение се събираха всеки ден.
Именно такива цикли в другите градове може би се оказаха най-подходящи за по-задълбоченото навлизане на теософското духовно течение в нашето време.
Когато човек дойде в един или друг град и може да изнесе една-две лекции за стимул, не е така лесно теософското движение да се представи по достатъчно интензивен начин. Но който в продължение на четиринадесет дни бива въвеждан в този духовен живот, получава усещане, че там му се представя един нов свят. Когато се изнасят единични лекции, ясно се вижда, че е налице интерес към духовния живот, дълбок копнеж и необходимост от него. Но пред хората има безкрайно много пречки, които ги спират да се доближат до духовната наука и да заживеят с нея. Трябва да се навлезе по-навътре в това, което сме свикнали да наричаме антропософия.
към текста >>
Когато човек дойде в един или друг
град
и може да изнесе една-две лекции за стимул, не е така лесно теософското движение да се представи по достатъчно интензивен начин.
Между тези лекции имаше също и по-дълги цикли. Лайпцигският цикъл23 обхващаше четиринадесет лекции. Щутгартският цикъл24 трая повече от четиринадесет дни, като интересуващите се от теософското движение се събираха всеки ден. Именно такива цикли в другите градове може би се оказаха най-подходящи за по-задълбоченото навлизане на теософското духовно течение в нашето време.
Когато човек дойде в един или друг град и може да изнесе една-две лекции за стимул, не е така лесно теософското движение да се представи по достатъчно интензивен начин.
Но който в продължение на четиринадесет дни бива въвеждан в този духовен живот, получава усещане, че там му се представя един нов свят. Когато се изнасят единични лекции, ясно се вижда, че е налице интерес към духовния живот, дълбок копнеж и необходимост от него. Но пред хората има безкрайно много пречки, които ги спират да се доближат до духовната наука и да заживеят с нея. Трябва да се навлезе по-навътре в това, което сме свикнали да наричаме антропософия. Едва тогава в сърцето се събужда предчувствие, чувство, усещане, че тук имаме работа с действителен, реален висш свят.
към текста >>
Човек се измъква по-трудно от из
град
ените чрез възпитанието привички и чувства, отколкото от научените предразсъдъци.
Този вид предразсъдъци може би най-трудно ще се преодолеят. Лесно ще се намерят хора, които да разберат какви истини представят теософската литература и теософските лекции.
Човек се измъква по-трудно от изградените чрез възпитанието привички и чувства, отколкото от научените предразсъдъци.
Привички и чувства се преодоляват по-трудно от мислите, които трябва да се отхвърлят. Може дори да се чуе някой да казва: Разбира се, ние искаме да се посветим на антропософията, но не искаме да отровим живота на тези, които очакват нещо от него. Например може да се помисли, че младежта също иска да се порадва на живота. Тук естествено става въпрос на какво се радваме, но въпросът е нещата да се разгледат по-дълбоко. Всъщност би могло да става въпрос да се потърсят по-хубави и по-благородни поводи за радост и те да станат съставна част на един по-благороден живот.
към текста >>
В един
град
има малка антропософска група.
Рядко се случва някой да завижда на някого заради неспособността му да се наслаждава, но и това се случва.
В един град има малка антропософска група.
към текста >>
Антропософията не твърди нищо по-различно, когато казва, че е възможно да се из
град
ят вътрешните очи.
Но не става въпрос за това дали има право, а затова, че му липсва орган за възприемането на светлината и багрите. В момента, когато получи такъв орган, около него ще се разкрие нов свят. Истинската антропософия никога няма да предположи някакъв друг свят, тя схваща света само по друг начин. Това, което теософите наричат висши светове, е около нас, също както светът на багрите е около слепия. Ако той бъде опериран, ще може да се ползва от очите си.
Антропософията не твърди нищо по-различно, когато казва, че е възможно да се изградят вътрешните очи.
към текста >>
От ясновидеца, из
град
ил своите висши сетивни органи, тя се вижда като принадлежаща към някое същество.
Приемете това, което казвам само като характеристика и помислете какъв парадокс е, когато цели народи се борят да отхвърлят даден авторитет, докато същевременно стават жертва на новия. Някога човекът е бил подвластен на внушенията вътре в себе си, азът му е бил отдаден на действащото в душата му, но те са произлизали от същества, които вижда този, който може да вижда във висшите светове. Мислите на хората се отнасят към определени същества на така наречения деваханичен свят, както сенките към реалния предмет. Мисловните представи, които имате, са сенчести образи, хвърлени от деваханическия или менталния свят. Мисълта, живееща във вас, не е нищо повече от такъв сенчест образ.
От ясновидеца, изградил своите висши сетивни органи, тя се вижда като принадлежаща към някое същество.
Ако видите на стената сянка, ще я разберете само ако я свържете с принадлежащия към нея предмет. Така е и при мислите ви. Без нещо друго, към което сочат, те са само сенки. Те се отнасят към реални същности също така, както тази ръка тук. Както тази ръка хвърля сянка върху стената, така висшите същества хвърлят своите сенки в този свят.
към текста >>
Това е един вид душевна нагласа, която теософът може да из
град
и в себе си.
Той разказва факти от висшите светове, а за фактите не се спори. Който разпространява духовнонаучния мироглед като теософ (антропософ), си забранява да казва своето собствено мнение. Каквото оповестяваме като теософи, е прастара мъдрост, до която са стигнали всички мъдреци. Няма двама, които да са на различни мнения, ако са стигнали до висшите области. Най-многото единият от тях да не е стигнал достатъчно далеч.
Това е един вид душевна нагласа, която теософът може да изгради в себе си.
Той не бива да се натрапва с това, но трябва да я чувства в себе си и да я представя също така сигурно пред света. Този, който знае, ще намери в себе си думи за лежащото в него знание.
към текста >>
284.
Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Преди всичко той трябва сам да си из
град
и известна сигурност.
Показахме как духовната наука е в състояние да пресрещне всички възражения, които би могъл да направи разумът ни, опиращ се на научната съвест в настоящето. Не би трябвало само да се разбере целта и смисъла на това разглеждане. То не се прави, за да излезем навън и да влезем в спор с онези, които не се занимават с духовната наука. Който няма още отношение към духовната наука, а също и волята да я опознае, ще трябва първо да се научи да се занимава с това. Не става въпрос да имаме готови аргументи за някоя дискусия, а че всеки може да противопостави в самия себе си, в собствената си душа възраженията, които могат да бъдат изказани от страната на популярната съвременна наука и от останалия съвременен живот.
Преди всичко той трябва сам да си изгради известна сигурност.
Това беше целта и смисълът на предишните ни разглеждания. Задачата на духовнонаучното движение никога не може да се състои в задоволяването на обикновеното любопитство или любознателност. Макар че в широките кръгове на теософската дейност именно това любопитство, или, да кажем по-изискано, тази любознателност и до днес в повечето случаи довежда хората до съприкосовение с теософските стремежи. Но всички, които идват само от любопитство, след известно време ще се почувстват разочаровани.
към текста >>
Преди няколко десетилетия теософският мироглед беше из
град
ен под този аспект.
Преди няколко десетилетия теософският мироглед беше създаден и направен достъпен за хората в смисъла на тези две изисквания. Още веднъж ще оставим да мине през душата ни знанието, което получихме в течение на годините, или всичко, което вече беше казано в това време, защото колкото по-често се прави това, толкова е по-добре. Знанието следва да се превърне в жива сила на волята. Затова по-старите членове още веднъж ще чуят неща, които вече са слушали може би в друга взаимовръзка, може би всъщност за опресняване на паметта.
Преди няколко десетилетия теософският мироглед беше изграден под този аспект.
Какво представляваше той преди? Той беше това, което се нарича тайно или окултно учение, следователно нещо, което се е вършило в тесен кръг от особено избрани хора. След строги изпити на волята, чувстването и мисленето, учениците от предишни времена са били допускани до тези затворени кръгове, до езотеричните, окултните братства. От тези братства са произлизали въздействията, които в бъдеще ще произлизат от по-голям кръг хора. Все повече хора ще бъдат призвани да упражняват тези влияния в бъдеще.
към текста >>
Ако не съществуваше диференциалното смятане29, никой нямаше да може да из
град
и такива строежи.
Тук вече е разисквано, че цялата материална култура, всичко, което човекът създава с чук, трион, тесла, или другояче, дължи произхода си на духовната култура. Можете да наблюдавате както малкото, така и голямото. Вземете един от най-големите строежи на съвремието, Симплонския тунел или тунела Готхард. Малко хора си представят, че никога не биха могли да бъдат построени тези тунели, ако не беше живял Лайбниц.
Ако не съществуваше диференциалното смятане29, никой нямаше да може да изгради такива строежи.
Мисълта, довела някога този мислител да направи фините пресмятания, е направила възможно всичко това. Всичко, което става на физическия план, води до мисълта. Груба илюзия е, ако някой вярва, че в материалната култура има нещо, което не води назад до духа, до мислите. Каквото и да вземете в областта на изкуството, техниката, индустрията или търговията, най-практичното, простото, ежедневното, то в края на краищата води до това, което се разиграва в душата на човека.
към текста >>
Действително е така, че органите на човека, които изпълняват своята дейност, сами са из
град
ени от тази дейност.
Сега стигаме до нещо, което е хубаво добре да запомните. То съдържа извънредно важна тайна, която може би не от всеки се смята за важна тайна.
Действително е така, че органите на човека, които изпълняват своята дейност, сами са изградени от тази дейност.
Мозъкът първоначално е изграден от мисли. Кръвта се развива от живота на чувствата. Без топла кръв няма живот на чувствата. Но кръвта наистина е изградена първоначално от чувствения живот. С това имаме съвсем нова гледна точка.
към текста >>
Мозъкът първоначално е из
град
ен от мисли.
Сега стигаме до нещо, което е хубаво добре да запомните. То съдържа извънредно важна тайна, която може би не от всеки се смята за важна тайна. Действително е така, че органите на човека, които изпълняват своята дейност, сами са изградени от тази дейност.
Мозъкът първоначално е изграден от мисли.
Кръвта се развива от живота на чувствата. Без топла кръв няма живот на чувствата. Но кръвта наистина е изградена първоначално от чувствения живот. С това имаме съвсем нова гледна точка. Можем да си кажем: Наистина не можем да променим мозъка на човека с това, с което чрез своя мозък той си създава едни или други представи.
към текста >>
Но кръвта наистина е из
град
ена първоначално от чувствения живот.
То съдържа извънредно важна тайна, която може би не от всеки се смята за важна тайна. Действително е така, че органите на човека, които изпълняват своята дейност, сами са изградени от тази дейност. Мозъкът първоначално е изграден от мисли. Кръвта се развива от живота на чувствата. Без топла кръв няма живот на чувствата.
Но кръвта наистина е изградена първоначално от чувствения живот.
С това имаме съвсем нова гледна точка. Можем да си кажем: Наистина не можем да променим мозъка на човека с това, с което чрез своя мозък той си създава едни или други представи. Но зад този мозък стоят другите мисли, които материалистическата наука изобщо не познава и те първо са изградили мозъка. Този мисловен свят трябва да се опознае, той е творческият мисловен свят. Така че трябва да правим разлика между обикновените мисли и един нахлуващ – наистина нахлуващ – мисловен свят.
към текста >>
Но зад този мозък стоят другите мисли, които материалистическата наука изобщо не познава и те първо са из
град
или мозъка.
Кръвта се развива от живота на чувствата. Без топла кръв няма живот на чувствата. Но кръвта наистина е изградена първоначално от чувствения живот. С това имаме съвсем нова гледна точка. Можем да си кажем: Наистина не можем да променим мозъка на човека с това, с което чрез своя мозък той си създава едни или други представи.
Но зад този мозък стоят другите мисли, които материалистическата наука изобщо не познава и те първо са изградили мозъка.
Този мисловен свят трябва да се опознае, той е творческият мисловен свят. Така че трябва да правим разлика между обикновените мисли и един нахлуващ – наистина нахлуващ – мисловен свят. Понеже мозъкът е роден от мисловния свят, човешкият дух е в състояние да създава не само мисли, произлизащи от мисловния свят на мозъка, но и да участва в онзи мисловен свят, който витае зад физическата организация. Чрез това човек се учи да владее мисловния свят. Лекува се не с логически основания, а чрез това, че се навлиза много по-дълбоко навътре в духовните области.
към текста >>
285.
Карма и детайли на кармическата закономерност
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Както добре знаете, този кармически закон може би се схваща малко външно, като че ли се отнася само за вид на
град
а и наказание, които от едно въплътяване преминават в друго, така че когато на човек му се случи нещо лошо или добро в този живот, би трябвало непременно да си каже: Това съм си го заслужил в предишен живот, или ако направя това или онова, в следващия живот ще получа съответната на
град
а или съответното наказание.
Днес ще говорим за кармата и за детайлите на кармическата закономерност. Знаете, че под карма се разбира великият закон за причина и следствие в духовния живот и че този кармически закон дотолкова се разглежда в науката за духа, доколкото се отнася до повтарящия се земен живот. Ние говорим за прераждането и кармата като за две, принадлежащи едно към друго неща.
Както добре знаете, този кармически закон може би се схваща малко външно, като че ли се отнася само за вид награда и наказание, които от едно въплътяване преминават в друго, така че когато на човек му се случи нещо лошо или добро в този живот, би трябвало непременно да си каже: Това съм си го заслужил в предишен живот, или ако направя това или онова, в следващия живот ще получа съответната награда или съответното наказание.
Нещата не са толкова прости. Който иска да разбере закона за кармата, трябва да се задълбочи в природата на човека и в цялата му същност.
към текста >>
То е пропускащо, проходимо; ако би било самостоятелно, бихме могли да минем през него, но същевременно е творящо, така че физическите човешки органи са извлечени и из
град
ени от него.
Не е достатъчно да кажем, че материята, веществото, от което е съставено етерното тяло, е много по-разредено от веществото на физическото тяло. По-скоро имаме работа със съвсем «друга вещественост». Тя е действена, силова материя. Тази етерна материя, която няма нищо общо с това, което физиката нарича етер, има нещо творческо, тя всъщност е изграждащият елемент. Най-добре ще си представите етерното тяло, което има приблизително същата форма като физическото, но е напълно пропускащо, макар и не напълно прозрачно – дори не и за ясновидците.
То е пропускащо, проходимо; ако би било самостоятелно, бихме могли да минем през него, но същевременно е творящо, така че физическите човешки органи са извлечени и изградени от него.
Сърцето, белите дробове, черният дроб и т. н. са създадени и извлечени от това етерно тяло. От материалистическа гледна точка би могло да се каже: Тогава етерното тяло при детето би трябвало да е съвсем малко. Това наистина е така. Не бива да се учудвате, понеже ние го разглеждаме повече като сила, която при известни обстоятелства може да заеме по-малко пространство от това, което тогава създава.
към текста >>
Склонности и черти на характера произлизат от представи, мисли и понятия, които сме си из
град
или в предишния живот.
Което бавно се извършва в един и същ земен живот, т. е. преходът на нещо, намиращо се само в астралното тяло, към етерното тяло, се извършва кармически от едно въплъщение в друго по следния начин. Който е правил усилие да отсъжда морално правилно и в това усилие може би е бил поощряван и от друго, в следващия си живот има плодовете на усилието като заложби в етерното си тяло, като един вид навик, свойство на характера си. Което сега се намира в астралното тяло, в следващия живот става притежание на етерното тяло. Ако срещнете човек с добри черти на характера, ако тези свойства се проявяват постоянно в живота му, това показва, че в предишния си живот е възприел или сам създавал съответните представи.
Склонности и черти на характера произлизат от представи, мисли и понятия, които сме си изградили в предишния живот.
Ако вземете това под внимание, можете да предприемете нещо за следващия си живот, така че да заложите определена организация на етерното си тяло за през следващия живот. Можете да си кажете: В този живот ще се опитам постоянно да разбирам доброто и правилното. Тогава етерното тяло ще ви покаже, че е правилно и добре да следвате съответните принципи. Тук е особено важно да обърнете внимание на едно понятие, свързано с кармата. Това е понятието на съвестта.
към текста >>
Здраво физическо тяло през един живот показва, че въпросният човек си е подготвил физическото тяло в предишен живот чрез из
град
ените от него привички и черти на характера.
Така виждате, че това, което ни показва голямата стрелка на часовника на живота, в следващия живот се превръща в малката стрелка. Ако в единия живот се стремим да задълбочим принципите и възгледите си, в следващия те се затвърдяват. Каквото в един живот се прояви в етерното тяло, в следващия живот пренася плодовете си във физическото тяло. Добри привички и склонности, добри черти на характера подготвят здраве, физическа сила, сръчност, следователно здраво физическо тяло за следващия живот.
Здраво физическо тяло през един живот показва, че въпросният човек си е подготвил физическото тяло в предишен живот чрез изградените от него привички и черти на характера.
Особено силна зависимост има между добре изградената памет в един живот и физическото тяло в следващия живот.
към текста >>
Особено силна зависимост има между добре из
град
ената памет в един живот и физическото тяло в следващия живот.
Така виждате, че това, което ни показва голямата стрелка на часовника на живота, в следващия живот се превръща в малката стрелка. Ако в единия живот се стремим да задълбочим принципите и възгледите си, в следващия те се затвърдяват. Каквото в един живот се прояви в етерното тяло, в следващия живот пренася плодовете си във физическото тяло. Добри привички и склонности, добри черти на характера подготвят здраве, физическа сила, сръчност, следователно здраво физическо тяло за следващия живот. Здраво физическо тяло през един живот показва, че въпросният човек си е подготвил физическото тяло в предишен живот чрез изградените от него привички и черти на характера.
Особено силна зависимост има между добре изградената памет в един живот и физическото тяло в следващия живот.
към текста >>
Из
град
еното в етерното тяло, навлиза през следващия живот във физическото тяло, така че през следващия живот се проявяват като здраво физическо тяло не само добри склонности, морални черти на характера и прилежност, но непорядъчни черти, лоши навици и порочни склонности водят до болен организъм в следващото въплъщение.
Изграденото в етерното тяло, навлиза през следващия живот във физическото тяло, така че през следващия живот се проявяват като здраво физическо тяло не само добри склонности, морални черти на характера и прилежност, но непорядъчни черти, лоши навици и порочни склонности водят до болен организъм в следващото въплъщение.
Не бива да се смята, че определена болест се дължи на определено качество, а че общо взето болестни предразположения, известни болестни заложби се дължат на някои черти на характера и темперамента в предишен живот. Човек, живял с порочни черти на характера, има организъм в този живот, който по-лесно се разболява от някой друг. Който е имал добри свойства на характера, порядъчен темперамент, се ражда с тяло, което може да бъде изложено на въздействието на всевъзможни епидемии, без да се зарази, и обратното.
към текста >>
Ако някога в бъдещето тези неща бъдат разбрани правилно, ще се види колко малко науката за духа е противник на каквото и да било вероизповедание, из
град
ено върху основата на истината, и колко много тя довежда до правилното разбиране на такова вероизповедание.
Това е Христос Исус. Чрез това, че спасението е предизвикано от един вид зло, не противоречи на закона на кармата. Спасението чрез Христос Исус напълно е съвместимо със закона на кармата, също както помощта на богатия при банкрутиралия търговец. Недоразуменията произлизат оттам, че теософите не са разбрали кармата основно, а теолозите не са се погрижили за това. Именно същността и важността на делото на това висше същество свидетелства, че кармическият закон съществува.
Ако някога в бъдещето тези неща бъдат разбрани правилно, ще се види колко малко науката за духа е противник на каквото и да било вероизповедание, изградено върху основата на истината, и колко много тя довежда до правилното разбиране на такова вероизповедание.
Ако така схванете закона на кармата в няколко случаи, ще почувствате, че прозирате в най-дълбоката необходимост на духовния живот. Кармическия закон го схваща правилно само онзи, който не го превръща в теоретическо познание, а го приеме и в света на чувствата и усещанията си. Тогава се излива вътрешна сигурност и хармония над целия живот. А тези, които постоянно твърдят, че законът на кармата води до бездействие и летаргия, предизвиква човек да се отдаде на съдбата си, не води до радост в живота и др. под., още не са се опитали да живеят със закона на кармата.
към текста >>
286.
Отношението на човешките сетива към външния свят
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
То има пластинки, които са разположени така, че и най-способният инженер не би могъл да направи съоръжение, което да носи човешкото туловище и да е така съвършено, както из
град
еното от космоса.
Вземете само костта на бедрото.
То има пластинки, които са разположени така, че и най-способният инженер не би могъл да направи съоръжение, което да носи човешкото туловище и да е така съвършено, както изграденото от космоса.
Така е с човешкия мозък и с останалите органи, принадлежащи на физическото човешко тяло. Дори да изследвате цялата природа, няма да намерите нещо, което да е подобно по съвършенство на физическото тяло.
към текста >>
На първата степен е стигнало дотам, че ушите са били напълно из
град
ени според тяхното устройство.
В Сатурновото тяло бихте намерили вече заложбите на човешките уши. Тук имате разлика във възрастта, която ще ви стане ясна, ако помислите, че физическото тяло е преминало през толкова много степени, колкото планетни въплъщения е имало.
На първата степен е стигнало дотам, че ушите са били напълно изградени според тяхното устройство.
Те дори са били предварително заложени, още когато човекът е дошъл на Стария Сатурн от съвсем други светове. Човекът е встъпил в тази еволюционна верига вече с устройството за чуване. На тази първа планета той е добавил устройството за това, което може да се нарече сетиво за топлината, би могло също да се каже, топлоусещането. Общо взето се говори за осезание. Но трябва съвсем точно да се различават две неща.
към текста >>
При това симпатичната нервна система вече се е из
град
ила на Старото Слънце.
Когато проследим еволюцията по-нататък, стигаме до Старата Луна. Старото Слънце е преминало в пралая и се появява наново като Старата Луна. На нея се развиват и другите три сетива. При това останалите се специализират, което означава, че се разпределят върху отделни органи. Можете буквално да проследите как физическото тяло се отваря като орган за външния свят.
При това симпатичната нервна система вече се е изградила на Старото Слънце.
По време на живота върху Старата Луна развитието на другите органи също продължава постепенно, но нека да се ограничим до сетивата. На Луната се прибавя вкусовото сетиво, а на Земята – най-младото сетиво: обонянието. Ако днес изследвате сетивата, можете да си кажете, че обонянието е най-младото сетиво, което напоследък се е образувало в човека. Вкусовото сетиво е развито още през лунното време и вече веднъж е преобразувано. Всяко преобразуване е усъвършенстване.
към текста >>
Трябва да схващате човешкото тяло като много сложна същност и да сте наясно, че много неща са били необходими, за да се из
град
и постепенно физическото тяло на човека.
Трябва да схващате човешкото тяло като много сложна същност и да сте наясно, че много неща са били необходими, за да се изгради постепенно физическото тяло на човека.
Трябва да познаваме относителната възраст на различните части на тялото, ако искаме да си изградим представа за него. А също и относно степента на съвършенството сетивата стоят в различни отношения спрямо другите същества. Едно сетиво, което е по-съвършено, което по-често се е преобразувало, стои в отношения със съвсем други светове, отколкото сетиво, което е преминало през по-малко преобразувания.
към текста >>
Трябва да познаваме относителната възраст на различните части на тялото, ако искаме да си из
град
им представа за него.
Трябва да схващате човешкото тяло като много сложна същност и да сте наясно, че много неща са били необходими, за да се изгради постепенно физическото тяло на човека.
Трябва да познаваме относителната възраст на различните части на тялото, ако искаме да си изградим представа за него.
А също и относно степента на съвършенството сетивата стоят в различни отношения спрямо другите същества. Едно сетиво, което е по-съвършено, което по-често се е преобразувало, стои в отношения със съвсем други светове, отколкото сетиво, което е преминало през по-малко преобразувания.
към текста >>
49) Но не физическо-минерален скелет като днешния, а из
град
ен първо от духово-душевна топлина, която по-късно става физическа топлина.
49) Но не физическо-минерален скелет като днешния, а изграден първо от духово-душевна топлина, която по-късно става физическа топлина.
– Бел. пр.
към текста >>
287.
Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Това ще им даде основата, върху която е из
град
ено розенкройцерското обучение.
Но на онези, които искат да навлязат по-дълбоко в мисленето, да се занимаят още по-интензивно със своеобразната дълбочина на човешката душа, се препоръчват за изучаване книги, които са написани именно затова, за да насочат мисленето към строга дисциплина. Книгите, написани за тази цел, макар в тях да липсва думата антропософия, са моите две книги «Истина и наука» и «Философия на свободата». Такива книги са написани, за да изпълнят определена цел. Тези, които въз основа на енергичното обучение на логическото мислене искат да продължат да учат, ще направят добре да упражняват духа си с «душевно-духовната» гимнастика, която изискват тези книги.
Това ще им даде основата, върху която е изградено розенкройцерското обучение.
Когато човек наблюдава физическия план, възприема определени сетивни впечатления, багри и светлина, топлина и студ, мирис и вкус, докосване и натиск и слухови впечатления. С всичко това се свързват мисловна и разсъдъчна дейност. Разумът, мисленето още принадлежи към физическия план. Всичко това можете да възприемете на физическия план. Различни са възприятията на астралния план, те изглеждат съвсем по друг начин.
към текста >>
Когато човекът е из
град
ил тази душевна нагласа в контемплацията, когато азът му се разлее над всички неща, когато той чувства цветето, което расте пред очите му като собствения си пръст, който самият той движи към себе си, когато знае, че цялата Земя и целият свят са неговото тяло, тогава се научава да познава висшия си аз.
Когато човекът е изградил тази душевна нагласа в контемплацията, когато азът му се разлее над всички неща, когато той чувства цветето, което расте пред очите му като собствения си пръст, който самият той движи към себе си, когато знае, че цялата Земя и целият свят са неговото тяло, тогава се научава да познава висшия си аз.
към текста >>
288.
Пътят и степените на познанието. Втора лекция, Берлин, 21 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Това е напълно конкретна, индивидуално из
град
ена във фантазията картина.
Душата на растението се намира на плана рупа, в девахана62. Когато човекът се научава да обхваща вида растения и получи определено отношение към груповата душа на растенията, той прониква до груповите души на растенията в девахана, рупа-план. Когато не отделната лилия, отделното лале е нещо особено за него, а отделните растения се групират до живи, сгъстени имагинации, които се превръщат в картинни представи, тогава човекът изживява нещо съвсем ново.
Това е напълно конкретна, индивидуално изградена във фантазията картина.
Тогава човекът узнава как растителната покривка на Земята, как някоя засята с цветя поляна му представя нещо съвсем ново, как за него цветята стават истинско откровение на духа на Земята. Това е откровението на различните групови души на растенията.
към текста >>
289.
Хранене и лечебни методи
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Който се из
град
и до окултен наблюдател на света, има към всички живи същества около себе си подобно отношение, което може да се нарече универсално.
За отношението на човека към съществата и предметите в природата, което се има предвид тук, има една аналогия, а именно отношението на половете един към друг, което се определя предимно от симпатията. Едно тайнствено привличане притегля половете един към друг, една сила, която действа при живите същества. Няма нищо мистично в лошия смисъл на думата в това, че един мъж се чувства привлечен от една жена.
Който се изгради до окултен наблюдател на света, има към всички живи същества около себе си подобно отношение, което може да се нарече универсално.
Както има специфично отношение между един определен мъж и една жена, така има специфично отношение между такъв човек и феномените в неговата околна среда. Който е изградил тези сили в себе си, получава знание, което му помага да познае какво отношение има определено нещо към човека. Оттам се получава и знание за действието на лечебните сили.
към текста >>
Който е из
град
ил тези сили в себе си, получава знание, което му помага да познае какво отношение има определено нещо към човека.
За отношението на човека към съществата и предметите в природата, което се има предвид тук, има една аналогия, а именно отношението на половете един към друг, което се определя предимно от симпатията. Едно тайнствено привличане притегля половете един към друг, една сила, която действа при живите същества. Няма нищо мистично в лошия смисъл на думата в това, че един мъж се чувства привлечен от една жена. Който се изгради до окултен наблюдател на света, има към всички живи същества около себе си подобно отношение, което може да се нарече универсално. Както има специфично отношение между един определен мъж и една жена, така има специфично отношение между такъв човек и феномените в неговата околна среда.
Който е изградил тези сили в себе си, получава знание, което му помага да познае какво отношение има определено нещо към човека.
Оттам се получава и знание за действието на лечебните сили.
към текста >>
Той трябва да из
град
и в себе си силите, които произхождат от душата.
И когато се каже, че пиенето на кафе означава повишаване на дейността, необходима за засилване на мисленето, това наистина е правилно. Но кафето поощрява логическото мислене само по несамостоятелен начин, то действа като принуда. Във вас чувствате известна несамостоятелност, нещо като въздействие отвън. Ако човекът иска да мисли логично, и при това да остане несамостоятелен, може да пие много кафе. Но когато иска да извършва мисловната дейност самостоятелно, тогава трябва да се освободи именно от нещата, които действат върху него.
Той трябва да изгради в себе си силите, които произхождат от душата.
Тогава ще разбере, че след съответните упражнения също и стомахът се оправя и остава в ред.
към текста >>
Органът е из
град
ен от духа, той се е породил от нещо духовно.
Но вие трябва да имате нещо предвид. В организма няма само две неща за отличаване, не само материалната основа и това, което се изживява чрез нея. Има също и трети елемент, който окултистът познава. Наистина зад непосредствената душевна дейност на физическия план, следователно зад това, което се проявява чрез волеви импулси, действително стои органична дейност. Но зад тази органична дейност съществува нещо трето.
Органът е изграден от духа, той се е породил от нещо духовно.
И трябва да се разгледа духовното, намиращо се зад органа като негов създател. Ако например искате да дадете правилна представа на някой религиозно вманиачен човек, с това нищо не правите. Но ако му въздействате така, че докоснете създателя на органичната дейност, а това е етерното тяло, тогава можете да постигнете нещо при него, не чрез представи, а когато направите нещо, което привидно не стои в никаква взаимовръзка с мисловно-представния живот.
към текста >>
Когато днес хората искат да обосноват защо смесеното хранене следва да бъде правилното за хората, аргументират, че тревопасните са преживни животни, имат особено из
град
ен стомах и съответните храносмилателни органи.
Когато днес хората искат да обосноват защо смесеното хранене следва да бъде правилното за хората, аргументират, че тревопасните са преживни животни, имат особено изграден стомах и съответните храносмилателни органи.
Месоядните са хищни животни, чиито храносмилателни органи и зъби са подходящи за ядене на месо.
към текста >>
290.
Техника на кармата
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Отношенията, из
град
ени в този свят, са много по-интензивни в девахана, отколкото тук.
Поток от блаженство пронизва тогава човека. Това усещане може да се сравни с чувството, което кокошката изпитва душевно, когато снесе яйце. Създаването се изживява от съществата като блаженство. Колкото произведеното е по-висше, толкова по-голямо е блаженството, което се изпитва. Това чувство в девахана не е илюзия.
Отношенията, изградени в този свят, са много по-интензивни в девахана, отколкото тук.
Границите на пространството и времето падат. В този свят наистина можем да разцъфнем в другия човек. Отношението на майката към детето се превръща от животинския инстинкт в морално отношение. Всичко инстинктивно отпада като люспи в камалока, а всичко духовно в девахана прониква и двете същества. Всички изградени тук отношения се преобразяват в девахана с по-голяма интензивност.
към текста >>
Всички из
град
ени тук отношения се преобразяват в девахана с по-голяма интензивност.
Отношенията, изградени в този свят, са много по-интензивни в девахана, отколкото тук. Границите на пространството и времето падат. В този свят наистина можем да разцъфнем в другия човек. Отношението на майката към детето се превръща от животинския инстинкт в морално отношение. Всичко инстинктивно отпада като люспи в камалока, а всичко духовно в девахана прониква и двете същества.
Всички изградени тук отношения се преобразяват в девахана с по-голяма интензивност.
Когато човекът е развил всичко, което е необходимо в девахана, вече е узрял за ново раждане.
към текста >>
Каквото се включва от астралната субстанция, са способностите, които той си е из
град
ил.
Тогава човекът бива насочен към родителската двойка, която е приблизително подходяща за новото му въплъщение. Само възможно най-доброто тяло може да му бъде прибавено. Включването на физическото тяло не става само според тази единствена гледна точка, а се определя също мястото и околността, където човекът ще се развива. Всичко това се определя от действията, извършени от хората в предишния им живот.
Каквото се включва от астралната субстанция, са способностите, които той си е изградил.
Мислите и представите, които са станали постоянна част от душата му, действат в образуването на етерното тяло. Етерното тяло обуславя от своя страна изграждането на физическото тяло. Как става така, че човекът среща именно ситуацията, в която бива въведен при новото си въплъщение? Тук трябва да говорим за тайнствени влияния върху човека. Когато човекът има някаква мисъл, желание, чувство, това първоначално са изживявания в астралното тяло.
към текста >>
291.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Искате ли да си представите фактите, както са протекли по онова време, макар в малко тривиален, но по-нагледен начин, представете си, че всички хора, които живеят днес в цялото човечество, са си из
град
или до онзи момент тела, които са направили възможно да се приеме човешката душа, както една гъба може да всмуче водата.
Ще си представим нещата по правилен начин, ако ги мислим така: Някога, в лемурийската епоха, на тази Земя още не е имало физически човек в сегашен смисъл като най-висше същество, а е имало само един вид най-висшата животинска обвивка на нашия днешен човек; имало е същества, които тогава са се състояли от четирите нисши члена на човешката природа. Това, което е висшата човешка същност, което е вечно в човешката природа, което чрез трите заложби – манас, будхи, атма – ще продължи да се развива в бъдеще, дотогава е почивало в лоното на божествеността.
Искате ли да си представите фактите, както са протекли по онова време, макар в малко тривиален, но по-нагледен начин, представете си, че всички хора, които живеят днес в цялото човечество, са си изградили до онзи момент тела, които са направили възможно да се приеме човешката душа, както една гъба може да всмуче водата.
към текста >>
Най-висшият принцип, който в човека е атма, който той ще из
град
и в края на земното, или да кажем на текущото му планетно развитие, можем да го характеризираме в смисъла на науката за духа, или тайната наука чрез това, че сравним неговата прасъщност с нещо, което само бегло е познато на днешния човек, именно с това, което човекът притежава като воля.
Нека сега да ги схванем не като човешки, а като божествени принципи и да ги опишем според тяхната природа.
Най-висшият принцип, който в човека е атма, който той ще изгради в края на земното, или да кажем на текущото му планетно развитие, можем да го характеризираме в смисъла на науката за духа, или тайната наука чрез това, че сравним неговата прасъщност с нещо, което само бегло е познато на днешния човек, именно с това, което човекът притежава като воля.
към текста >>
292.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
В наше време само посветеният може да си из
град
и такова съзнание.
За него всичко е открито, така че можете да си кажете: Ако искаме да изследваме със сетивните очи човека, стоящ пред нас, трябва да си извадим заключения за неговата душа от външното, от това как се смее или плаче. В духовните светове е различно. Там не се изважда заключение от външното за вътрешното. Вътрешността там е открита. Там живеем със същността на нещата.
В наше време само посветеният може да си изгради такова съзнание.
Само той може да живее съзнателно във висшия свят. Към съзнанието от събуждането до заспиването той може да добави още едно състояние, чрез което е в състояние да прибави вътрешното към външното. Както той може съзнателно да изживее същността на нещата, така в известно отношение са го можели всички хора в древността. Преди днешното състояние на съзнанието хората са притежавали другото, чрез което са възприемали нещата от вътрешната им страна. Ако се върнем назад в прадалечни времена, стигаме до хора, които все по-малко са имали от това, което има човекът днес.
към текста >>
Той би им изглеждал като об
град
ен от цветен лъчев венец, а рубинът би им изглеждал като един вид отрязък в този венец от багри.
Да, ако се върнем достатъчно далеч назад, до времето на първите атлантци, бихме открили, че те още са нямали такива живи цветови представи, както днешният човек. Ако такъв атлантец би видял теменужка, нямаше да вижда как тя стои тук, а като че ли тук се издига мъгляво облаче. Също така не би видял червения цвят на розата, а червена аура около розата, червения цвят, свободно носещ се около нея. Когато видите някакъв кристал, ако е рубин, го виждате оцветен в червено. Първите атлантци не са виждали цвета в самия кристал.
Той би им изглеждал като обграден от цветен лъчев венец, а рубинът би им изглеждал като един вид отрязък в този венец от багри.
Приближавайки се до тези времена, идвате до прадревно минало, когато човекът изобщо не е виждал очертанията на друг човек, растение или животно. Когато се е доближавал до друг човек, който е бил приятелски настроен към него, той много повече е възприемал кафеникаво-червен цвят. Възприемал ли е красива синкава багра, е можел да си каже: Този човек е миролюбиво настроен към мен. Вътрешният живот на отсрещния човек му се е представял в такива цветове. Продължим ли още по-нататък в миналото, стигаме до прадревното време на древната Лемурия, която се е намирала между Азия, Австралия и Африка.
към текста >>
Можете да си из
град
ите представа за това, ако си представите как протича някаква човешка дейност.
Най-различно от силите на природата е човешкото мислене. Комбинирането и смятането е най-чуждо на намиращото се в природата. Въпреки това, ако бихте отишли достатъчно далеч в миналото, бихте видели, че е имало същества, духовните предци на човечеството, които биха смятали за голяма – в сравнение със сега – глупост да кажат: Аз си изработвам понятие за нещо външно. Тогава не биха могли да го кажат, а същевременно биха видели понятието, и то като дейност, дори като същество. Който днес си създава понятие за някакъв предмет, трябва да си представи, че този предмет първоначално е създаден от това понятие.
Можете да си изградите представа за това, ако си представите как протича някаква човешка дейност.
Можете да си създадете понятие за един часовник, за механиката на часовника и движението на стрелките. Но никога не бихте могли да го направите, ако не е имало часовникар, който да е измислил предварително това (идеята на часовника), за което вие мислите сега. Каквото той е вложил, сега вие го мислите.
към текста >>
Всички понятия, които човекът може да си из
град
и днес, всичко, което мисленето прави днес, е съществувало в нашето минало като действителност, която първо е била вложена в нещата.
Всички понятия, които човекът може да си изгради днес, всичко, което мисленето прави днес, е съществувало в нашето минало като действителност, която първо е била вложена в нещата.
Всяко същество може да се разбере чрез неговото понятие. Някога всяко същество е било формирано според неговото понятие. В света не е било по-различно от това, което се прави в човешкото изкуство. Понятията, които човекът си създава днес, първоначално са били вложени в нещата. Ако бихте отишли още по-назад, бихте видели как тогавашните хора не са можели да казват: Аз си създавам понятие, като гледам нещата, а наистина са виждали какво е ставало там, как понятието е било влагано в тях.
към текста >>
Но при адептите били из
град
ени определени способности.
Преди първото въплъщение на човешката душа в тялото е нямало нощ, тогава всички хора били просветлени. Тогава сънят без сънища бил именно това, в което хората са имали възприятия. Сега вече ги нямат. Това е изчезнало и на негово място те са придобили способността да виждат предметите в определени граници. Колкото се увеличавали външните възприятия, толкова намалявало вътрешното възприемане.
Но при адептите били изградени определени способности.
към текста >>
293.
Биографията на човека във връзка с планетната еволюция
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Както Земята днес е обкръжена само от физическия въздух, така Старата Луна е била об
град
ена с обвивка, проникната от душевна субстанция.
Каквото е действало отвън, е трябвало да проникне вътре и да се издигне до по-късните степени на развитието. На Земята действително става одушевяването, за което се говори в легендата за рая. Тази легенда за рая можете да я приемете напълно буквално. Въздухът, както ни обгръща днес, е бил истинското тяло на човешката душа. Тогава въздухът е бил изцяло одухотворен.
Както Земята днес е обкръжена само от физическия въздух, така Старата Луна е била обградена с обвивка, проникната от душевна субстанция.
Така разбирате защо въздухът е лишен от душевност, станал е физически. Душата е навлязла в тялото: «Бог вдъхна в човека живия одем и човекът стана жива душа.» В тази легенда за рая лежи най-дълбока мъдрост.
към текста >>
294.
Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Когато вървите по улиците на
град
а, не можете да посветите цялото си внимание на многобройните неща, покрай които минавате.
Но има въздействия върху човека, на които той обикновено не обръща внимание. Искам да говоря радикално, за да изясня напълно какво искам да кажа.
Когато вървите по улиците на града, не можете да посветите цялото си внимание на многобройните неща, покрай които минавате.
Има много неща, за които по-късно почти не знаете, че сте минали покрай тях. Помислете колко много неща се намират отляво и отдясно на една улица, по която сте минали, колко хора са минали покрай вас и в какви облекла са били облечени. Насочили ли сте вниманието си към всички тях? Сигурно не сте. Всичко, към което не насочвате съзнателно вниманието си, не преминава покрай вас без да остави следа, то оставя някакви впечатления.
към текста >>
Разделянето на хората на индивиди и пълното разчупване на древния принцип на авторитета – същевременно следва да се из
град
и и цялостният братски съюз.
Нека да се върнем към древния посветителски принцип. Той е бил свързан с авторитета. Всички гледали нагоре към посветените и получавали импулсите от тях. Но принципът на авторитета все повече отслабва. Има привидно противоречие.
Разделянето на хората на индивиди и пълното разчупване на древния принцип на авторитета – същевременно следва да се изгради и цялостният братски съюз.
Чрез какво следва да се изгради той? Чрез това, че се схване какво се е изляло като Свети дух. В какво се състои то. За стария инициатор е било достатъчно да притежава мъдростта, истината и да я остави да протече в цялото човечество. Сега ще бъде достатъчно само това, че истината се притежава от отделната индивидуалност, издигнала се до най-висшето.
към текста >>
Чрез какво следва да се из
град
и той?
Той е бил свързан с авторитета. Всички гледали нагоре към посветените и получавали импулсите от тях. Но принципът на авторитета все повече отслабва. Има привидно противоречие. Разделянето на хората на индивиди и пълното разчупване на древния принцип на авторитета – същевременно следва да се изгради и цялостният братски съюз.
Чрез какво следва да се изгради той?
Чрез това, че се схване какво се е изляло като Свети дух. В какво се състои то. За стария инициатор е било достатъчно да притежава мъдростта, истината и да я остави да протече в цялото човечество. Сега ще бъде достатъчно само това, че истината се притежава от отделната индивидуалност, издигнала се до най-висшето. Всеки човек трябва да стане притежател на истината и мъдростта.
към текста >>
295.
Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Така се чувствал човекът, об
град
ен от образите, през които някога сам е преминал и си казвал: Образите, които си носил преди, живеят в частите на съществото ти, в една живее първият образ, в друга вторият и така нататък.
Трябва да опиша как този, който е изпадал три и половина дни в летаргичен сън, е бил обкръжен от дванадесет образа, с които е седял заедно като на една маса. Като какво е трябвало да изглеждат те на някого, който е имал изживявания във висшите светове? Пред такъв човек се представяли дванадесет негови инкарнации, дванадесет негови различни тела, които сам е имал. Тези дванадесет тела не са били нищо друго освен това, което той носи в себе си като членове на тялото си. В окултно отношение разделяме човешкото тяло на дванадесет части и всяка от тях не е нищо друго освен повторение от дванадесет инкарнации, през които човекът постепенно се пречиства и бива довеждан до по-висша степен на съвършенство.
Така се чувствал човекът, обграден от образите, през които някога сам е преминал и си казвал: Образите, които си носил преди, живеят в частите на съществото ти, в една живее първият образ, в друга вторият и така нататък.
Обкръжават те така, както гостите обкръжават стопанина при обяда.
към текста >>
Той отговори: Вижте, когато влезете в
град
а, ще ви срещне един човек, който носи съд с вода.
В Евангелието на Лука, глава 22, стих 7-12 се казва: «Настъпи денят на сладкия хляб и апостолите казаха на Исус: Къде искаш да приготвим жертвеното агне?
Той отговори: Вижте, когато влезете в града, ще ви срещне един човек, който носи съд с вода.
Последвайте го в дома, където влиза и кажете на домакина: Учителят поръча да попитаме: Къде е подслонът, там бих желал да изядем жертвеното агне с моите апостоли? Той ще ви покаже голяма стая, която е подготвена за това.» По време на Великденската вечеря Той още веднъж обяснява, че хлябът е Неговото тяло и че кръвта, течаща в тялото Му, е като сок в тялото на растението. Относно растителния сок, относно виното Той може да каже: «Това е моята кръв» и може да го каже затова, защото Той е Духът на Земята. За всички вещества Той може да каже: «Това е моето тяло» и за всички сокове: «Това е моята кръв.»
към текста >>
296.
Достъп до християнството чрез духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Тогава Манас ще бъде из
град
ен при хора, които действително са направили нещо за своето развитие.
Ще дойде време, в което човечеството ще навлезе в шестата главна епоха (коренна раса).
Тогава Манас ще бъде изграден при хора, които действително са направили нещо за своето развитие.
При тях Манас ще бъде изграден. Те ще са готови да приемат Будхи, Христос, шестата същност. В шестата основна епоха по-голямата част от хората ще развиват Христос. Насочваме се към този момент. Той е времето, когато ще се появи Христос Исус.
към текста >>
При тях Манас ще бъде из
град
ен.
Ще дойде време, в което човечеството ще навлезе в шестата главна епоха (коренна раса). Тогава Манас ще бъде изграден при хора, които действително са направили нещо за своето развитие.
При тях Манас ще бъде изграден.
Те ще са готови да приемат Будхи, Христос, шестата същност. В шестата основна епоха по-голямата част от хората ще развиват Христос. Насочваме се към този момент. Той е времето, когато ще се появи Христос Исус. Това време ще даде сила на хората да се насочат натам, където да приемат Христос в нов образ, като плод там, където Христос същевременно е положил семето, което ще покълне в душата.
към текста >>
Всички сили са о
град
ени с една линия.
От древни времена затова има окултни символи115. Седмоъгълникът е символът за добрия слънчев дух. Седемте ъгъла символично означават седемте планети. Пентаграмът е символ за човека. Окултистът изобразява звездите символично като седем очи във фигурата на седмоъгълника.
Всички сили са оградени с една линия.
Тя свързва всичко заедно. Това е изобразено от окултистите и в дните на седмицата. Проследим ли линията, както протича, имаме имената на дните на седмицата.
към текста >>
297.
Трите аспекта на личността
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Ясновидецът обаче знае, че когато днес вървим през някой
град
, няма вече нищо за гледане, освен неща, които засягат корема или чистенето.
Тези, които не могат да прозират живота, не го знаят.
Ясновидецът обаче знае, че когато днес вървим през някой град, няма вече нищо за гледане, освен неща, които засягат корема или чистенето.
Който може да проследи тайнствените жизнени връзки, знае също какво е допринесла материалистическата култура за това разрушение. Оздравяване на външния свят може да се постигне, ако той стане израз на нашите вътрешни душевни настроения. Не можем веднага да стигнем до съвършенство, но пример за това беше даден в Мюнхен. Духовнонаучният мироглед се вижда в уредбата на помещенията. Цялата зала е червена.
към текста >>
Там са и седемте мотива на колоните за времето, в което ще могат да се строят с
град
и, импулсирани от теософията.
Там са и седемте мотива на колоните за времето, в което ще могат да се строят сгради, импулсирани от теософията.
Мотивите на колоните са извлечени от ученията на посветените от прадревни времена. Антропософията ще има възможността наистина да даде нови мотиви за колоните на архитектониката. Древните колони всъщност отдавна не казват нищо повече на човека. Новите имат отношение към Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, Марс, Меркурий, Венера. Закономерността се изразява в капителите.
към текста >>
Той вижда как човекът е об
град
ен с цветна аура, в която точно се отразяват настроенията, страстите, чувствата и усещанията в цветни потоци и цветни облаци.
За ясновидеца това е напълно видимо.
Той вижда как човекът е обграден с цветна аура, в която точно се отразяват настроенията, страстите, чувствата и усещанията в цветни потоци и цветни облаци.
Нека се преместим във времето, в което трите човешки същности едва са били готови да приемат човешкия аз. Също и при съществото, което още не е напълно станало човек, ще видим аурата. Но вътре ще липсват жълтообагрените потоци, в които се отразява висшата природа на човека. Силни личности имат блестяща в ярко жълто аура. Човек може да бъде силна личност, но без активност, може силно да реагира вътрешно, без да е деен човек.
към текста >>
298.
Бележки към това издание.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Те са част от непрекъснатата лекторска дейност на Рудолф Щайнер, доколкото тя не е била прекъсвана от пътуванията му за изнасяне на лекции в други
град
ове, което по това време е ставало често.
Събраните в този том лекции са държани пред членове на основания от Рудолф Щайнер и Мари Щайнер-фон Сиверс 1905 г. Безант-клон на Теософското общество в Берлин.
Те са част от непрекъснатата лекторска дейност на Рудолф Щайнер, доколкото тя не е била прекъсвана от пътуванията му за изнасяне на лекции в други градове, което по това време е ставало често.
Рудолф Щайнер винаги е свързвал новата лекция с казаното преди – също и където не е имало непосредствена тематична връзка. Изнесените по същото време извън Берлин лекции за членовете са публикувани в Събр. съч. 97, «Християнските мистерии».
към текста >>
299.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни
град
ове в Европа.
1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията.
Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа.
Мари фон Сиверс (от 1914 г. Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
към текста >>
В Дорнах, Швейцария, е из
град
ена от дърво с
град
ата на първия Гьотеанум.
1913 - 1923 г.
В Дорнах, Швейцария, е изградена от дърво сградата на първия Гьотеанум.
към текста >>
Лекционни цикли и художествени представления в с
град
ата на недовършения Гьотеанум.
1920 г.
Лекционни цикли и художествени представления в сградата на недовършения Гьотеанум.
към текста >>
300.
Природни и духовни същества
GA_98 Природни и духовни същества
Осемнадесет лекции, изнесени в различни
град
ове
Осемнадесет лекции, изнесени в различни градове
към текста >>
301.
За така наречените опасности на окултното развитие
GA_98 Природни и духовни същества
По-рано е можело да се работи така, защото не бива да забравяте, че е дълъг процес да се из
град
и ясновидството или да се обучи посветеният.
Отново едно сравнение. Представете си един човек, който вижда всички цветове и светлини, и друг, който е напълно късоглед. Първият не знае нищо за законите на светлината, другият, който не вижда надалеч, като завършен физик, като учен много добре познава всички закони. Има хора, които са посветени в най-висша степен, макар да не са ясновиждащи. Това важи поне за всички древни школи, днес не е така в същата степен.
По-рано е можело да се работи така, защото не бива да забравяте, че е дълъг процес да се изгради ясновидството или да се обучи посветеният.
При някои хора са необходими много въплъщения за това.
към текста >>
Всички форми на мозъка и костната система са из
град
ени до седмата година.
То е описано в моята книга «Възпитанието на детето от гледната точка на науката за духа»3. В нея са всички правила, които трябва да се имат предвид в това отношение. Учител, който владее тези методи, би бил адепт в областта на възпитанието. Адепството е практическо действие, изхождащо от духовните светове. До седмата година в човека става един вид втвърдяване на формите.
Всички форми на мозъка и костната система са изградени до седмата година.
След това те растат, но това, което не е налице до седмата година, е невъзвратимо. Така могат да се направят големи пропуски във възпитанието. Оттам нататък етерното тяло е свободно. Сега виждате как зъбите, които човекът получава, са израз за това, дали втвърдяването и изграждането на етерното тяло, което току-що е родено, се намират в правилното съотношение. Двата процеса – израстването на постоянните зъби и изграждането на етерното тяло се намират във взаимна връзка.
към текста >>
Всеки, който иска да стане ясновидец, трябва да из
град
и три качества, които непременно са му необходими.
Всеки, който иска да стане ясновидец, трябва да изгради три качества, които непременно са му необходими.
Първо – доверие в себе си, той трябва да е сигурен в себе си. Второ – самопознание, никога не трябва да избягва да види грешките си, и трето – присъствие на духа. Защото на астралното поле той ще среща някои неща, които винаги са около нас, но е нещо друго те и да се виждат. Затова преди всичко трябва да изградим тези качества и всъщност е безобразие, когато някои школи или общества правят хората ясновиждащи, без да ги подготвят по този начин.
към текста >>
Затова преди всичко трябва да из
град
им тези качества и всъщност е безобразие, когато някои школи или общества правят хората ясновиждащи, без да ги подготвят по този начин.
Всеки, който иска да стане ясновидец, трябва да изгради три качества, които непременно са му необходими. Първо – доверие в себе си, той трябва да е сигурен в себе си. Второ – самопознание, никога не трябва да избягва да види грешките си, и трето – присъствие на духа. Защото на астралното поле той ще среща някои неща, които винаги са около нас, но е нещо друго те и да се виждат.
Затова преди всичко трябва да изградим тези качества и всъщност е безобразие, когато някои школи или общества правят хората ясновиждащи, без да ги подготвят по този начин.
към текста >>
302.
Езотерично развитие и свръхсетивно познание
GA_98 Природни и духовни същества
За това е необходимо да се из
град
ят определени качества в човека.
Как се замества това, което се отнема от физическото и етерното тяло?
За това е необходимо да се изградят определени качества в човека.
Възможно е в човешката природа и същност да се изградят качества, чрез които няма да бъде необходимо на физическото и етерното тяло да бъдат възстановявани по толкова продължителен начин. Представете си, че през деня правите нещо за усилването на физическото и етерното тяло, за възстановяването, така че чрез тяхната собствена същност и ритъм да трептят в съзвучие с големия Космос. Тогава ще сте в състояние сами да се ползвате от силите на астралното тяло. И това трябва да се направи. Не е необходимо веднага да се прави, но идва моментът, когато трябва да стане.
към текста >>
Възможно е в човешката природа и същност да се из
град
ят качества, чрез които няма да бъде необходимо на физическото и етерното тяло да бъдат възстановявани по толкова продължителен начин.
Как се замества това, което се отнема от физическото и етерното тяло? За това е необходимо да се изградят определени качества в човека.
Възможно е в човешката природа и същност да се изградят качества, чрез които няма да бъде необходимо на физическото и етерното тяло да бъдат възстановявани по толкова продължителен начин.
Представете си, че през деня правите нещо за усилването на физическото и етерното тяло, за възстановяването, така че чрез тяхната собствена същност и ритъм да трептят в съзвучие с големия Космос. Тогава ще сте в състояние сами да се ползвате от силите на астралното тяло. И това трябва да се направи. Не е необходимо веднага да се прави, но идва моментът, когато трябва да стане. Когато учителят каже: «Трябва да концентрираш мисленето», тогава не се има предвид само обикновеното мислене.
към текста >>
303.
Розенкройцерството
GA_98 Природни и духовни същества
Огромна е разликата между един човек, който притежава още живото непосредствено усещане и чувство за Христос, и друг човек, който изцяло се е отчуждил от първоначалното християнско чувстване и целият му мироглед е из
град
ен чрез придобивките на модерната наука.
Но за този, който има окултни познания, има огромна разлика между един човек, роден в Ориента, и друг, роден в Европа или в Америка. Това се вижда до физическата природа.
Огромна е разликата между един човек, който притежава още живото непосредствено усещане и чувство за Христос, и друг човек, който изцяло се е отчуждил от първоначалното християнско чувстване и целият му мироглед е изграден чрез придобивките на модерната наука.
Не само чувствата и мислите при такъв човек са различни от на този с християнската нагласа, но разликата може да се наблюдава чак до физиката му. Това са такива фини разлики, които навлизат в най-фините структури на тялото, че физиологията и биологията не могат да кажат нищо за тях. Затова трябва да се има предвид човешката природа и не може на всички хора да се посочи същия път за издигане до висшите светове чрез по-висшето развитие.
към текста >>
Пътят, по който човекът ще изгражда този растителен процес и сам съзнателно ще го извършва, е ритмизирането на дихателния процес, така че да не се отдава въглената киселина на растението, а човекът сам да
град
и с въглерода в своето тяло.
В човешкото тяло развитието протича по следния начин: Това, което растението трябва да прави днес за човека, именно да произвежда въглена – в каменните въглища още могат да се познаят труповете на растенията, – по-късно, както може да ни покаже окултизмът, чрез по-нататъшното развитие на човека, чрез неговото по-късно преобразено сърце и дихателни органи, ще се прави от човека.
Пътят, по който човекът ще изгражда този растителен процес и сам съзнателно ще го извършва, е ритмизирането на дихателния процес, така че да не се отдава въглената киселина на растението, а човекът сам да гради с въглерода в своето тяло.
Човекът ще се научи сам да изгражда своето тяло.
към текста >>
304.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
красиво построена светла с
град
а.
красиво построена светла сграда.
към текста >>
Това, което като дух на най-дълбокото християнство се намира вътре в тази с
град
а, се показва чрез този обвит с рози кръст и там, където поклонникът пристъпва, наистина е посрещнат от този дух.
Това, което като дух на най-дълбокото християнство се намира вътре в тази сграда, се показва чрез този обвит с рози кръст и там, където поклонникът пристъпва, наистина е посрещнат от този дух.
към текста >>
Защото се е издигнал нагоре до една точка, обрисувана от Гьоте, който казва: «За всяко вероизповедание съществува възможността да се доближи до висшето единство.» Когато всяка от дванадесетте религии е узряла да се включи в хармонията, тогава тринадесетият, който преди това външно е из
град
ил хармонията, може да се оттегли.
Той може да се издигне нагоре.
Защото се е издигнал нагоре до една точка, обрисувана от Гьоте, който казва: «За всяко вероизповедание съществува възможността да се доближи до висшето единство.» Когато всяка от дванадесетте религии е узряла да се включи в хармонията, тогава тринадесетият, който преди това външно е изградил хармонията, може да се оттегли.
към текста >>
Като в сън вижда в
град
ината подмладеното човечество в облика на трима младенци, носещи три факли.
В музиката на сферите брат Марко предчувства тризвучието на по-висшата природа и когато става едно с музиката на сферите, усеща първото предчувствие за подмладяването на човека, който влиза във връзка с духовните светове.
Като в сън вижда в градината подмладеното човечество в облика на трима младенци, носещи три факли.
Това е моментът, когато душата на Марко се е събудила от мрака, а където мракът е все още там, светлината още не е проникнала. В това време обаче душата може да погледне в духовния свят. Тя може да погледне в духовните светове, както може да погледне, когато средата на лятото е изминала, когато Слънцето все повече отслабва, зимата настъпва и в среднощието на Свещената нощ Христовият принцип прозира през Земята.
към текста >>
305.
Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г.
GA_98 Природни и духовни същества
Именно
град
ското население има само оскъдни спомени за това какво са означавали Коледните празници, Великден и Петдесятница.
При различни поводи беше казано, че духовното развитие, към което се стреми духовнонаучното движение, трябва да доведе човека до жива взаимовръзка с цялото му обкръжение. Много неща в света, заобикалящ човека, които са изпълвали нашите предци с почитание, са станали мъртви и трезви. Много хора са станали отчуждени и безразлични например към нашите годишни празници.
Именно градското население има само оскъдни спомени за това какво са означавали Коледните празници, Великден и Петдесятница.
към текста >>
Този въпрос ни довежда до важно познание, за да си из
град
им възгледи, да си изясним как някои факти се разиграват във висшите светове, където чрез определени събития това, което е вредно и зло, се преобразява чрез мъдрото ръководство в добро.
Този въпрос ни довежда до важно познание, за да си изградим възгледи, да си изясним как някои факти се разиграват във висшите светове, където чрез определени събития това, което е вредно и зло, се преобразява чрез мъдрото ръководство в добро.
Нека вземем например отпадъците, торът. Той е отхвърленото и чрез мъдрата му употреба в стопанството служи за основа на по-късния растеж. Неща, които привидно са отпаднали от по-висшето развитие, се приемат и преобразуват от по-висшите сили. Това се вижда особено ясно при съществата, за които говорихме и ние го опознаваме много ясно, когато проследим пораждането на тези същества.
към текста >>
Гръбначният стълб е об
град
ен с трептяща светлина.
Човекът само постепенно ще открие как известни комбинации на духа му са свързани с това, което груповите души внасят в света. Груповите души са в непрекъснато движение. Ясновидецът вижда по протежение на гръбначния стълб на животните постоянно трептене.
Гръбначният стълб е обграден с трептяща светлина.
Животните са пронизани от течения, които в безкрайно количество текат във всички посоки по цялата Земя като пасатните ветрове и действат върху животните, като протичат по продължение на гръбначния им стълб. Тези животински групови души постоянно се намират в кръгообразно движение около Земята във всяка височина и посока. Те са много мъдри, но им липсва нещо, което още не могат да имат – те не познават любовта, това, което така се нарича на Земята. Само в индивидуалността на човека любовта е свързана с мъдростта.
към текста >>
Ние вътрешно признаваме например, че три по три е равно на девет, или че трите ъгъла в един триъгълник са равни на 180
град
уса.
Сега хората нямат повече и духовни връзки. Днес стигаме така далеч, че всеки има своята собствена религия и поставя своето собствено мнение като най-висш идеал. Но ако хората приемат вътрешно (истинските) идеали, това води до обединение, до общо мнение.
Ние вътрешно признаваме например, че три по три е равно на девет, или че трите ъгъла в един триъгълник са равни на 180 градуса.
Това е вътрешно познание. Относно вътрешните познания няма нужда да се гласува, там няма разлика в мненията, те водят до единство. Всички духовни истини са от такъв характер. Те водят до абсолютно съгласие, мир и хармония. Няма две мнения относно една истина, без едното от тях да е погрешно.
към текста >>
306.
Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Втора лекция, Кьолн, 9 юни 1908 г.
GA_98 Природни и духовни същества
Когато през деня е потъвал във физическото тяло, той не е виждал ясни граници, а предмети, о
град
ени с аура.
Някога човекът е имал смътно ясновидство.
Когато през деня е потъвал във физическото тяло, той не е виждал ясни граници, а предмети, оградени с аура.
През нощта изобщо не е виждал тези граници, а само духовността на нещата. От следатлантската епоха досега различаваме пет културни периода.
към текста >>
Да сравним един гръцки храм с модерна с
град
а.
Ще дадем друг пример как човекът работи в света днес. Да обърнем поглед към четвъртия културен период, към гръцкия храм. Идеята на храма първоначално е произлязла от човешката душа. Идеята на храма почива върху това, което наричаме колона и върху това, което колоната носи. Никога повече не е постигнато сред човечеството, както по онова време, човек да се пренесе в носеното пространство.
Да сравним един гръцки храм с модерна сграда.
Когато колоната става декоративна, тя вече не е истинската колона, която стои сама и наистина носи. Човекът трябва да чувства, че е необходимо колоната да е изградена от правилния материал. Ако боядисаме една колона от желязо, която е тънка и носи същата тежест, както една по-дебела каменна колона, тя ни заблуждава.
към текста >>
НАГОРЕ